Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.39.0-wmf.19 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Gadget Gadget talk Gadget definition Gadget definition talk 0 2451 11463714 11445374 2022-07-19T14:19:31Z 81.101.7.190 /* Починали */ wikitext text/x-wiki {{Календар|6}} '''9 юни''' е 160-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (161-ви през [[високосна година|високосна]]). Остават 205 дни до края на годината. == Събития == * [[68]] г. – [[Римски император|Римският император]] [[Нерон]] извършва с помощта на секретаря си [[самоубийство]], за да не претърпи унижението от [[бичуване]], което го очаква след загубата на властта. * [[1535]] г. – Френският пътешественик [[Жак Картие]] става първият европеец, открил [[река]]та [[Сейнт Лорънс]] в [[Канада]]. * [[1762]] г. – Руският император [[Петър III (Русия)|Петър III]] абдикира от престола след бунт на гвардията и е заменен на трона от съпругата си императрица [[Екатерина II]]. * [[1815]] г. – Подписан е договорът, с който приключва [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], съгласно който [[Русия]] анексира [[Полша]], а [[Швейцария]] и [[Холандия]] получават [[независимост]]. [[Файл:GiordanoBrunoStatueCampoDeFiori.jpg|мини|100px|Паметникът на Джордано Бруно в Рим]] * [[1889]] г. – В [[Рим]] е открит паметник на [[Джордано Бруно]] на мястото, където е изгорен на клада като [[ерес|еретик]]. * [[1904]] г. – [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонският симфоничен оркестър]] изнася първия си концерт. * [[1909]] г. – 22-годишната домакиня [[Алис Хайлър Рамзи]] става първата жена, прекосила [[САЩ]] с [[автомобил]]. Заедно с три нейни приятелки, които не знаели да карат, тя изминала с автомобил „Максуел“ разстоянието от [[Ню Йорк]] до [[Сан Франциско]] (3800 мили, 6115 км) за 59 дни. * [[1923]] г. – В [[Царство България]] е извършен [[Деветоюнски преврат|Деветоюнският преврат]], чрез който е свалено правителството на [[Александър Стамболийски]]. * [[1928]] г. – [[Съединени американски щати|Американците]] [[Чарлз Кингсфор-Смит]] и [[Чарлз Улм]] извършват първия полет със [[самолет]] над [[Тихия океан]]. * [[1934]] г. – [[Доналд Дък]] дебютира в анимационното [[филм]]че ''[[The Wise Little Hen]]''. * [[1946]] г. – [[Бумибол Адулядей]] става [[крал]] на [[Тайланд]] – най-дълго управляващия [[монарх]] в света. * [[1957]] г. – Австралийски алпинисти изкачват за първи път [[връх]] [[Броуд Пик]] (12-ият по големина в света) в [[Пакистан]]. * [[1958]] г. – Кралица [[Елизабет II]] открива официално [[лондон]]ското [[летище]] [[Гетуик]]. * [[1967]] г. – [[Шестдневната война]]: На 5-ия ден от войната [[Израел]]ската армия отнема [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] от [[Сирия]]. * [[1980]] г. – [[Народна република България]] установява [[дипломатически отношения]] с [[Гренада]]. * [[1999]] г. – [[Косовската война]]: Сключен е [[мирен договор]] между [[Съюзна република Югославия]] и [[НАТО]], съгласно който югославските войски се изтеглят от [[Косово]], а НАТО прекратява бомбардировките над югославски обекти. * [[2006]] г. – Започва 18-ото [[Световно първенство по футбол 2006|Световно първенство по футбол]] в [[Германия]], в първия мач домакините побеждават [[Коста Рика]] с 4:2. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:JohnnyDeppJune07.jpg|мини|80px|Джони Деп ]] [[Файл:Peter the Great.jpg|мини|80px|Петър Велики]] * [[1640]] г. – [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], [[император на Свещената Римска империя]] († [[1705]] г.) * [[1661]] г. – [[Фьодор III]], [[цар на Русия]] († [[1682]] г.) * [[1672]] г. – [[Петър I (Русия)|Петър I]], [[император на Русия]] († [[1725]] г.) * [[1775]] г. – [[Георг Гротефенд]], германски филолог († [[1853]] г.) * [[1781]] г. – [[Джордж Стивънсън]], английски изобретател († [[1848]] г.) * [[1810]] г. – [[Ото Николай]], германски композитор († [[1849]] г.) * [[1812]] г. – [[Йохан Готфрид Гал]], германски астроном († [[1910]] г.) * [[1836]] г. – [[Елизабет Гарет Андерсън]], първата жена доктор в Англия († [[?]]) * [[1843]] г. – [[Берта фон Зутнер]], австрийска писателка, [[Нобелова награда за мир|Нобелова лауреатка]] през [[1905]] г. († [[1914]] г.) * [[1844]] г. – [[Леонид Соболев]], [[министър-председател на България]] († [[1913]] г.) * [[1854]] г. – [[Херардус Боланд]], холандски философ († [[1922]] г.) * [[1872]] г. – [[Илия Матакиев]], български лекар († 1946 г.) * [[1875]] г. – [[Хенри Халет Дейл]], британски физиолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1936]] г. († [[1968]] г.) * [[1895]] г. – [[Курт Цайцлер]], германски офицер († [[1963]] г.) * [[1915]] г. – [[Лес Пол]], американски китарист и изобретател († [[2009]] г.) * [[1916]] г. – [[Робърт Макнамара]], американски министър на отбраната († 2009 г.) * [[1925]] г. – [[Кийт Лаумър]], американски писател († [[1993]] г.) * [[1930]] г. – [[Евгения Шуплинова]], писателка от Република Македония († [[2008]] г.) * [[1933]] г. – [[Иван Зоин]], български актьор († 2008 г.) * [[1941]] г. – [[Джон Лорд]], английски рокпианист († [[2012]] г.) * [[1942]] г. – [[Иван Пунчев]], български философ († 2009 г.) * [[1943]] г. – [[Велико Стоянов]], български актьор * 1943 г. – [[Джо Холдеман]], американски писател * [[1945]] г. – [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]], български футболист * 1946 г. – [[Роберт Зара]], австрийски футболист * [[1951]] г. – [[Исмаил Абилов]], български борец * [[1956]] г. – [[Николай Цонев]], български политик * [[1959]] г. – [[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]], български треньор * [[1961]] г. – [[Майкъл Джей Фокс]], канадски актьор * [[1962]] г. – [[Елвира Георгиева]], българска поп и попфолк певица * 1963 г. – [[Джони Деп]], американски актьор * 1967 г. – [[Милен Панайотов]], български композитор * [[1978]] г. – [[Матю Белами]], британски певец * 1978 г. – [[Генка Шикерова]], българска репортерка * 1978 г. – [[Мирослав Клозе]], немски футболист * [[1981]] г. – [[Калин Врачански]], български актьор * 1981 г. – [[Натали Портман]], израелско-американска актриса * [[1982]] г. – [[Иван Банев]], инженер и общественик * [[1983]] г. – [[Алектра Блу]], американска порно актриса * [[1984]] г. – [[Уесли Снейдер]], холандски футболист * [[1988]] г. – Росица Милкова, хуманист, реформатор * [[1991]] г. – [[Славчо Петрунов]], народен изпълнител == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Charles Dickens 3.jpg|мини|80px|Чарлз Дикенс]] [[Файл:Януарий Мак-Гахан.jpeg|мини|80px|Джанюариъс Макгахън]] * [[62]] г. – [[Клавдия Октавия]], римска императрица (* [[39]] г. или [[40]]) * 68 г. – Нерон, римски император (* [[37]] г.) * [[1870]] г. – [[Чарлз Дикенс]], британски писател (* 1812 г.) * [[1878]] г. – [[Джанюариъс Макгахан]], американски журналист (* 1844 г.) * [[1894]] г. – [[Тодор Кесяков]], български политик (* [[1831]] г.) * [[1924]] г. – [[Иван Ташев]], български революционер (* [[1876]] г.) * 1934 г. – [[Христос Цундас]], гръцки археолог (* [[1857]] г.) * 1946 г. – [[Константин Стоянов]], български инженер (* [[1885]] г.) * [[1960]] г. – [[Семьон Лавочкин]], съветски авиоконструктор (* [[1900]] г.) * [[1973]] г. – [[Джон Кризи]], американски писател (* [[1908]] г.) * [[1974]] г. – [[Мигел Анхел Астуриас]], гватемалски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] през 1967 г. (* [[1899]] г.) * [[1989]] г. – [[Джордж Бидъл]], американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* [[1903]] г.) * 1989 г. – [[Волфдитрих Шнуре]], немски писател (* [[1920]] г.) * [[1994]] г. – [[Ян Тинберген]], холандски икономист, [[Нобелова награда за икономика|Нобелов лауреат]] през [[1969]] г. (* 1903 г.) * [[1997]] г. – [[Алекси Иванов]], български политик (* 1922 г.) * [[2000]] г. – [[Ернст Яндл]], немски поет (* 1925 г.) * 2008 г. – [[Алгис Будрис]], американски писател (* [[1931]] г.) * 2008 г. – [[Карен Асрян]], арменски шахматист (* 1980 г.) * 2009 г. – [[Вера Мутафчиева]], българска писателка (* [[1929]] г.) * [[2010]] г. – [[Марина Семьонова]], руска балерина (* 1908 г.) * [[2013]] г. – [[Иън Банкс]], шотландски писател (* [[1954]] г.) * 2013 г. – [[Валтер Йенс]], немски литературен историк (* 1923 г.) * [[2022]] г. – [[Мат Цимерман]], канадски актьор (* [[1934]] г.) == Празници == * '''Международен ден на архивите''', отбелязва се от 2008 г. с решение на Международния съвет на Архивите * '''Ден на работниците от леката промишленост''' (за 2013 г.) – Отбелязва се от [[1970]] г. през втория неделен ден от [[юни]] * [[Уганда]] – ''Ден на националните герои'' * [[Оклахома]] (САЩ) – ''Ден на възрастните хора'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|609]] twhn8zez929f2d2d606721yfso5vi21 0 2955 11464132 11449539 2022-07-19T21:36:34Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Горно Караджово]], [[Гърция]] | националност = {{флагче с име|България}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор | жанрове = [[поезия]] | направление = [[символизъм]], [[декадентство]] | повлиян = [[Пенчо Славейков]], [[Франсис Жам]], [[Пол Верлен]], [[Стефан Маларме]] }} }} '''Димчо Велев Дебелянов''' (роден като ''Динчо Дебелянов'') е [[България|български]] [[поет]], автор на [[лирика|лирични]] и [[сатира|сатирични]] стихотворения, публикувани в различни периодични издания. == Биография == Димчо Дебелянов е роден на [[28 март]] [[1887]] година в [[Копривщица]] в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете.<ref>{{cite web | publisher = Словото | year = 2014 | url = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=180 | title = Димчо Дебелянов | work = slovo.bg | accessdate = 16 октомври 2014}}</ref> Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През [[1896]] г., след смъртта на бащата, семейството се премества в [[Пловдив]] при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „[[Жълто училище|Жълтото училище]]“, по-късно в [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]], сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През [[1904]] г. семейството на Дебелянов се преселва в [[София]] и наема квартира на ул. [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] 46. През [[1906]] г. в списание „[[Съвременност (списание)|Съвременност]]“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е [[Пенчо Славейков]], малко по-късно и [[Пейо Яворов]]. След [[1907]] г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „[[Българска сбирка]]“, „Съвременник“, „[[Нов път]]“, „[[Оса (вестник)|Оса]]“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]], следващата година се премества в [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]], но следва само две години.'' Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като [[Бодлер]], [[Пол Верлен|Верлен]], дори [[Шекспир]]. В края на октомври [[1912]] г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в [[Самоков]]. През [[Балканската война]] е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в [[Школата за запасни офицери]] в [[Княжево]]. Две години по-късно е произведен в чин [[подпоручик]]. В началото на [[Първата световна война]] сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари ([[29 януари]]) [[1916]] г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на [[2 октомври]] 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до [[Горно Караджово]] (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в [[Валовища|Демирхисар]] (или Валовища, днес Сидирокастро). За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 125-126</ref> През [[1931]] г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му [[Копривщица]]. По-късно [[скулптор]]ът [[Иван Лазаров]] е поканен да направи [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|паметник]] на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използвал за модел баба Лала Душкова<ref>Славимир Генчев, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2007030700040002601 Ще искаме паметна плоча за Димчо Дебелянов в Гърция], в-к „Сега“, 7 март 2007 г.</ref>. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през [[1934]] г. == Произведения == * '''„Помниш ли, помниш ли...“.''' За първи път излиза под заглавието „Елегия“ с посвещение на [[Мара Карловска]] в сп. „Родно изкуство“, г. І, кн. 2. от 24 ноември 1914 г., стр. 30. Жанрово е елегия, а изказът е във 2 л., ед. ч. Лирическият аз води диалог със самия себе си. == Посмъртно признание == [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|Родната къща на Димчо Дебелянов]] в Копривщица е реставрирана и през [[1957]] г. е превърната в къща музей. На провежданите ежегодно под патронажа на [[Дирекция на музеите (Копривщица)]] и Община [[Копривщица]] „Дебелянови вечери“ се връчва [[Димчо Дебелянов (награда)|Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“]]. Името на Димчо Дебелянов носи морският нос [[Димчо Дебелянов (нос)|Димчо Дебелянов]] в [[Антарктика]].<ref>{{Citation |title=Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) |url=http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc |accessdate=2011-11-14 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304103223/http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc }}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Debelynov-house-exterior-2020.jpg|Родната къща на Дебелянов в Копривщица, днес музей Debelyanov-mashev.png|Дебелянов (вляво) с художника [[Георги Машев]] през 1912 г. BASA 60K-1-4-6_Dimcho_Debelianov_exhumation,1934_(retouch).jpg|Ексхумиране и пренасяне на тленните останки на Дебелянов от Демир Хисар до Копривщица, 1934 г. BASA_60K-1-7-5_Funeral_of_Dimcho_Debelyanov.jpg|Погребението на тленните останки на Дебелянов в Копривщица, 1934 г. Tombstone-Debelyanov.JPG|Скулптурата „Майка“, поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г. </gallery> == Литература за него (основни изследвания) == * [[Цветан Минков (писател)|Цветан Минков]]. ''Димчо Дебелянов''. Лом: Печ. „Зора“, 1926. * Людмил Стоянов. ''Димчо Дебелянов: Поет на жизнения подвиг. Спомени и впечатления''. София: Право, 1926. * Иван Радославов. ''Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов''. София: Кооп. печ., 1927. * Михаил Витанов. ''Фон на религиозност у Димчо Дебелянов''. София: С. М. Стайков, 1938. * [[Владимир Русалиев]]. ''Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов''. София: Т. Ф. Чипев, печ. Стоп. развитие, 1939. * Тихомир Геров. ''В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов''. София: Български писател, 1957. * [[Стоян Каролев]]. ''Димчо Дебелянов: Литературно-критически очерк''. София: Бълг. писател, 1961. * Светозар Цонев. ''Поезията на Димчо Дебелянов''. София, 1965. * [[Георги Марков (критик)|Георги Марков]]. [http://chitanka.info/text/26477-dimcho-debeljanov ''Димчо Дебелянов'']. С., „Народна просвета“, 1974. * [[Стоян Илиев (критик)|Стоян Илиев]]. ''Димчо Дебелянов – между греха и разкаянието''. София: Наука и изкуство, 1985. * Илиана Монова. ''Проблеми на поетиката на Димчо Дебелянов''. Изследване. С., Български писател, 1990, 87 с. * ''Страници за Димчо Дебелянов. Творчеството на писателя в бълг. лит. критика''. Състав. [[Панко Анчев]]. Варна, Андина, 1992, 207 с. * Донка Правдомирова. ''Димчо Дебелянов 1887 – 1916. Био-библиография''. С., Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, 1993, 236 с. * [[Валентина Радинска]]. ''Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците''. С., П.К. Яворов, 1997, 150 с. * Здравко Дафинов. ''Чародеецът бохем: Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов (1887 – 1916)''. София: Изток-Запад, 2004. * Ирен Александрова. ''Приписки между изказа и смисъла: По полетата на Дебелянов''. София: Сема РШ, 2004. * Виолета Русева. ''Елегии за безутешни дни: Книга за Дебелянов''. Велико Търново: [[Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“]], 2010. * ''Димчо Дебелянов: 125 години от рождението на поета. Нови изследвания, архив, спомени''. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2013. == Източници == : ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=180 Словото] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031205144121/http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=180 |date=2003-12-05 }}, използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти Уикицитат|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Dimcho Debelyanov|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти край}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Димчо+Дебелянов&type=AllFields От и за Димчо Дебелянов в Своден каталог НАБИС] * [https://debelianov.litclub.bg/ Произведения на Димчо Дебелянов в litclub.bg] * [http://www.slovo.bg/debelyanov/ Произведенията на Димчо Дебелянов в slovo.bg] * {{Моята библиотека автор|dimcho-debeljanov|Димчо Дебелянов}} * [http://www.koprivshtitza.com/debelianov.php Биографични бележки за Димчо Дебелянов на сайта koprivshtitza.com] * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/d/ddebelianov.htm Критика върху Дебелянов в Литернет] * [[Милена Кирова]], [http://www.slovo.bg/old/litforum/220/mkirova.htm Из „Българската поема“ (върху „Разблудната царкиня“)], в. „Литературен форум“, бр. 20 (504), 21.05.2002 – 27.05.2002 г. * [http://www.rodina-bg.org/kritika/debeljanov/Default.HTM Литературна критика за творчеството на Димчо Дебелянов – библиография], сайт на библиотека „Родина“, Стара Загора * [http://www.uni-vt.bg/11/?page=806&zid=83 Литература за Дебелянов на сайта на Библиотеката при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дебелянов, Димчо}} [[Категория:Димчо Дебелянов| ]] [[Категория:Български поети и поетеси класици]] [[Категория:Български поети символисти]] [[Категория:Писатели след Освобождението]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов| ]] c0v99t066r0cwtftsk2mw5viikhmenp 0 3016 11463701 11358552 2022-07-19T14:03:17Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | още = {{Депутат-България|5в=1|12о=1}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, В. Данилов, Дойрян, Г. Живков, Земен, Истров, Кинема, К. Кънчев, Мирьо, Наблюдател, Постов | жанрове = [[разказ]], [[повест]], [[роман]], [[пиеса]], [[очерк]] | направление = [[модернизъм]] | дебют = разказът „Дулчев“, отпечатан в сп. „Лъча“ (1892) | известни творби = „Свекърва“ (1906)<br>„Хоро“ (1926) | награди = награда на БАН за романа „Есенни дни“ (1901) | повлиян = [[Морис Метерлинк]], [[Фридрих Ницше]], [[Станислав Пшибишевски]] }} | брак = Стефка Симова }} '''Антон Тодоров Страшимиров''' е [[българи|български]] [[писател]], [[драматург]], [[публицист]] и [[политик]]. == Биография == Роден 1872 г. във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Тодор Страшимиров]] и [[Димитър Страшимиров]]. От 13-годишен обикаля [[Добруджа]], слугува в [[кръчма|кръчми]] и [[кафене]]та, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в [[Разград]], след това в Земеделското [[училище]] в [[Садово]], което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален [[учител]] из различни села във [[Варна|Варненско]] и [[Бургас]]ко. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас. Увлича се от [[народничество|народническия социализъм]]. През 1895 година заминава за [[Берн]], [[Швейцария]]. Слуша [[лекция|лекции]] по [[литература]] и [[география]], запознава се със западната литература и философия, включително с творчеството на [[Хенрик Ибсен]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Морис Метерлинк]]. След завръщането си в България работи като гимназиален учител във [[Видин]] (1898 – 1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев във Видин редактира литературното научнопопулярно списание „Праг“. Работи като учител в Педагогическото училище в [[Казанлък]] (1899 – 1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства. [[Файл:Ivan Harizanov Anton Strashimirov Hristo Chernopeev Petar Kitanov.jpg|ляво|мини|250п|[[Иван Харизанов]], Антон Страшимиров, [[Христо Чернопеев]], [[Петър Китанов]]]] [[Файл:Anton and Stefka Strashimirov.jpg|ляво|мини|250п|Стефка и Антон Страшимирови. Фото [[Димитър Карастоянов]]]] [[Файл:Letter from Anton Strashimirov to Ivan Tsankov 24 April 1937.jpg|мини|250п|Писмо от писателя Антон Страшимиров до ловчанлията Иван Цанков, 24 април 1937 г.]] Участва в македонското освободително движение като четник на [[Яне Сандански]]. В 1900 година е делегат на Казанлъшкото дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> а през април 1901 година отново от Казанлък е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref> Редактира вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]“, орган на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]], и списание „Звезда“ в [[Велико Търново|Търново]] – от книжка 5, издава списание „[[Културно единство]]“ в [[Солун]]. При разкола във Върховния комитет подкрепя крилото на [[Христо Станишев]] – [[Тома Карайовов]]. Пише в легалния орган на ВМОРО [[Дело (1901 - 1902)|„Дело“]].<ref>{{ЕПК|1|610}}</ref> Поверени са му 3000 лири от откупа, взет от ВМОРО за [[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]].<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 366.</ref> От 1901 издава списание „Наш живот“. През 1902 година е [[народен представител]] на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. След убийството през 1907 г. на задграничните представители на ВМОРО в София [[Иван Гарванов]] и [[Борис Сарафов]], Страшимиров е арестуван за кратко с обвинение в съучастие. Народен представител и в V ВНС през 1911. Участва в [[Балканска война|Балканската война]] като [[редник]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ ... „Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.“/. Защитава жертвите на [[Александър Цанков|Цанковия]] терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е [[Гео Милев]], издател Марко Марчевски. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“. След началото на антиеврейската кампания в Германия след идването на нацистите на власт, Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], проф. [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и други. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.<ref>{{cite book | last = Дренкова | first = Фани | author | year = 1984 | title = Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии | publisher = издателство – Наука и изкуство | location = София | pages = 517}}</ref> След смъртта на съпругата му, здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.<ref name="София помни 35">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35 | заглавие=Парцел 35 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> == Творчество == [[Файл:Hristo Silyanov, Sofia Malinovska-Silyanova, Todor Dobrinovich, Anton Strashimirov, Stafka Strashimirova, Mihail Gerdzhikov, Peyo Yavorov, 1904.jpg|ляво|мини|250п|От ляво надясно: [[Христо Силянов]], София Малиновска-Силянова, [[Тодор Добринович]], Антон Страшимиров, Стефка Страшимирова, [[Михаил Герджиков]], [[Пейо Яворов]], 1904 г.]] [[Файл:Trifon Kunev, Anton Strashimirov, Teodor Trayanov.jpg|ляво|мини|Снимка на [[Трифон Кунев]], Антон Страшимиров и [[Теодор Траянов]], ок. 1906-1907 г., експонат на филиала на [[Национален литературен музей|Националния литературен музей]] Дом-паметник „Елин Пелин“, с. Байлово]] Страшимиров печата за пръв път през 1889 година в шуменското списание „Искра“ – стихотворението „Мъчно, тясно ми е – простор ми дайте“ (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ „Дулчев“ (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 г. в №21 на списание „Лъча“ в [[Пазарджик]]. Сътрудничи на „[[Ден (списание)|Ден]]“, „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Ново време (списание)|Ново време]]“, „[[Социалист (списание)|Социалист]]“, „[[Летописи (списание)|Летописи]]“, „[[Просвета (списание)|Просвета]]“, „[[Демократически преглед]]“, на вестниците „[[Развигор (вестник)|Развигор]]“, „[[Литературен глас]]“ и други. В ранните разкази на Страшимиров – „Анатема“, „На нивата“, „На широк път“, „Данаил“, „Косю“, се долавят влияния на народничеството. Подхващайки познатите теми за радостите и скърбите на селския живот, за недоволството на селяка от кметове, чорбаджии и бирници, Страшимиров не превръща битовото изображение в битоописателство. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В първата си повест „Щастието на един век“ (по-късно със заглавие „Габровка“, „Еснафка“, отпечатана в списание „Български преглед“, 1900) авторът възхвалява добродетелите на българката – пазителка на родовите традиции от предосвобожденската епоха. В основата на повестта „Змей“ са суеверието и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта „Кръстопът“ е картина на общонародните спонтанни повсеместни бунтове срещу десятъкът|селските бунтове срещу десятъкът. Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът „Есенни дни“, в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши старата ''битова кора'', Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. Романът „Смутно време“ е опит за пресъздаване на обществения живот в България след 1886 година. В следващите си творби с градска тематика – „Среща“, „Висящ мост“ (2-ро издание със заглавие „Без път“), „Бена“, „Пропаст“ Страшимиров продължава да търси новите социални, икономически и психологически промени в градския начин на живот, опитва се да обясни драмата на героя интелигент, навлизайки в сферата на подсъзнателното, ирационалното, субективистичното. Романът-хроника „Вихър. С шопите към Цариград“, създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения. Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Повествованието започва със сватба, но всъщност разказва за смърт. Хорото около труповете на убитите е символ на кървавия ужас и насилието, но в свързването на сватбата със смъртта прозират елементи от древния народен мироглед. Засегнати са формирани с векове стереотипи в душевността на българина и ценностни критерии, свързани с взаимоотношенията между личност и колектив, традиция и съвременност. Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман „[[Роби (роман)|Роби]]“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Творческият интерес на Страшимиров към трагичните сблъсъци и противоречия в човешкия живот, вътрешната напрегнатост и драматизъм на диалога в прозата му обуславят и интереса към [[драма (литература)|драмата]]. Първата му [[пиеса]] „Сватба в Болярово“ (играна през 1900 от драматичната трупа „Сълза и смях“) е сценична разработка на „Есенни дни“. Двигател на драматичното действие във „Вампир“ са първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Опитът на Страшимиров да създаде комедията „Мрак“ е неуспешен. Писателят усеща по-вярно трагичното, отколкото комичното в живота. В комедията „Свекърва“, писана за откриването на Народния театър в София, той владее законите на смешното. Битовата тема за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и новия „градски“ начин на живот. Комедията „Къща“ осмива байганьовските апетити на банков чиновник. Във фарса „Пред Влахернските врата“ (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на [[пари]]те. Със сюжети от борбата за освобождение на [[Македония (област)|Македония]] са пиесите „Прилепски светци“ и „Отвъд“. В стремежа си да създаде модерна драма – „Ревека“, „Към слънцето“ („Отрешени“), „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от Метерлинк, [[Фридрих Ницше]] и полският писател [[Станислав Пшибишевски]]. Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, „Книга за българите“ (1918), където подробно разглежда българските етнически и етнографски групи; на много [[пътепис]]и, селищни проучвания, [[очерк|очерци]], брошури по македонския въпрос, литературни студии и [[статия|статии]]. Произведения на Страшимиров са преведени на [[полски език|полски]], [[руски език|руски]], [[сръбски език|сръбски]], [[унгарски език|унгарски]], [[чешки език|чешки]] и други езици. Псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, В. Данилов, Дойрян, Г. Живков, Земен, Истров, Кинема, К. Кънчев, Мирьо, Наблюдател, Постов и други. <gallery class="center"> Anton Strashimirov Makedonski Voyvodi 1900.jpg | Корица на „Македонски войводи“, 1900 г. Anton Strashimirov Prilepski Svettsi.JPG | Корица на „Прилепските светци“, 1908 г. Istinata po polozhenieto v Makedonia.jpg | Корица на „Истината по положението в Македония“, 1908 г. Издание на вестник „[[Одрински глас]]“ </gallery> == Бележки == <references/> == Източници == {{Уикиизточник автор|Антон Страшимиров}} {{уикицитат|Антон Страшимиров}} * [[Вихрен Чернокожев|Чернокожев, Вихрен.]] // ''Речник по нова българска литература (1978 – 1992).'' София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8 == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Антон+Страшимиров&type=AllFields От и за Антон Страшимиров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=488 „Истината по положението в Македония“, София, 1908 г. на сайта на Библиотека Струмски] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2111 „Македонски войводи (по разкази на живи свидетели)“], София, 1900 година * [http://lib.sudigital.org/record/18711/files/SUDGTL-BOOK-2011-043.pdf Страшимиров, Антон. Диктаторът. Нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов. София, 1935] * [https://liternet.bg/publish/katalog/about/s/astrashimirov.htm Критика за Антон Страшимиров в Литернет] * Панайотов, Филип. [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/10307 Разумът няма цветове]. // в-к „Култура“, бр. 42, 5 ноември 2004 * {{Моята библиотека автор|anton-strashimirov|Антон Страшимиров}} * [https://www.bnt.bg/bg/a/dvoyna-godishnina-na-anton-strashimirov-11122017 „Двойна годишнина на Антон Страшимиров“], БНТ, История.bg, 11 декември 2017 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Музика|Политика|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Страшимиров, Антон}} [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Български драматурзи от Македония]] [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Дейци на Българската матица]] [[Категория:Членове на Българското географско дружество]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:По произход от Баня]] abv526r1vnf8r8xrflylqac7n6tgzdu 0 3100 11464383 11442703 2022-07-20T07:25:12Z 213.91.249.255 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стара Загора|Стара Загора (пояснение)}} {{паун}} {{Селище в България | вид = Град | картинка= | картинка-размер=320px | картинка-описание=Изглед към града от паметника „[[Бранителите на Стара Загора]]“ | екатте= 68850 | население-нси = {{Повишение}} 125 000 (2021)<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол НСИ, Население към 31.12.2018 г. по градове и пол]</ref> | 231 243 души е за агломерацията [http://www.regag.eu/info?id=8&spr=1] | надм-височина= 196 | пощ-код= 6000 | тел-код= 042 | сев-ширина= 42.433 | изт-дължина= 25.650 | карта3 = България Стара Загора | текст3 = Стара Загора | адрес-община= бул. „Цар Симеон Велики“ 107, Стара Загора<br/>Официален сайт: [http://starazagora.bg www.starazagora.bg] | площ = 85,11<ref>[http://www.regag.eu/info?id=8&spr=1 Обща информация за агломерация Стара Загора], Регистър на агломерациите по Закона за защита от шума в околната среда, Министерство на регионалното развитие и благоустройството</ref> }} '''Ста̀ра Заго̀ра''' е град в [[Южна България]], един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на [[Южна България]]. Той е център на едноименните [[Общини в България|община]], област и регионална асоциация на общините [[РАО Тракия]]. Градът е петият по големина в страната с население от 156 183 души и образува петата по големина градска [[агломерация]] в България с население от 213 444 жители (към септември 2007 г.),<ref>[http://www.bgregio.eu/media/files/OPRD_BG%281%29.doc МРРБ, оперативна програма „Регионално развитие“], с. 48</ref> както и център на 5-ата по големина област в България с население към 31 декември 2016 г. от 321 377 души.<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол НСИ, Население по области към 31.12.2016 г.]</ref> Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по [[БВП]]<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2215/бвп-регионално-ниво БВП – регионално ниво за 2015 г.]</ref> на глава от населението в страната. В града се намира най-старият в [[Тракия]] български театър – [[Драматичен театър „Гео Милев“]], античният [[Форум на Августа Траяна]], а на 14 km от центъра на града е разположен националният балнеологичен [[курорт]] [[Старозагорски минерални бани]]. През [[1925]] г. е открита втората след [[София]] опера в страната – Южнобългарската опера (днес [[Държавна опера Стара Загора]]), а през [[1895]] г. – първият градски парк от европейски тип в България – [[Аязмото]]. В града се намират още и [[Ески джамия (Стара Загора)|Музеят на религиите]] и музей „Неолитни жилища“. == География == Градът е разположен в [[Старозагорско поле|Старозагорското поле]] – източната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] – между [[Сърнена Средна гора]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]], [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]], [[Сакар]] планина и [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]], край река [[Бедечка]] със средна надморска височина 196 [[метър|m]]. Намира се на 209 km по асфалтов път и 250 km по релсов път от София. === Квартали === [[Файл:StaraZagora-districts.svg|мини|400п|ляво|Квартали на Стара Загора]] Градът е разделен на отделни квартали около централната му част. Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските [[Българско землище|български земи]]. Повечето от кварталите са изградени след [[Втора световна война|Втората световна война]], след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности. Няколко квартала са присъединени села. Според кадастралната карта кварталите на града са: [[Аязмото]], [[Бедечка-Градински]], [[Васил Левски (квартал на Стара Загора)|Васил Левски]], [[Възраждане (квартал на Стара Загора)|Възраждане]], [[Гео Милев (квартал на Стара Загора)|Гео Милев]], [[Голеш (квартал на Стара Загора)|Голеш]], [[Дъбрава (квартал на Стара Загора)|Дъбрава]], [[Железник (квартал на Стара Загора)|Железник]], [[Зора (квартал на Стара Загора)|Зора]], [[Индустриален квартал (Стара Загора)|Индустрия]], [[Казански]], [[Колю Ганчев (квартал на Стара Загора)|Колю Ганчев]], [[Лозенец (квартал на Стара Загора)|Лозенец]], [[Македонски (квартал на Стара Загора)|Македонски]], [[Митрополит Методий Кусев (квартал на Стара Загора)|Митрополит Методий Кусев]], [[Опълченски (квартал на Стара Загора)|Опълченски]], [[Самара 1]], [[Самара 2]], [[Самара 3]], [[Славейков (квартал на Стара Загора)|Славейков]], [[Студентски град (Стара Загора)|Студентски град]], [[Три чучура]], [[Три чучура-север]], Три чучура – юг, [[Атюрен]], АПК и Централната градска част на Стара Загора. === Климат === Климатът на градската територия е преходноконтинентален с влияние от [[Средиземно море]]. През зимата времето е по-меко и по-топло в сравнение с градовете в Тракийска низина, тъй като Средна гора предпазва от студените северни и североизточни ветрове. В района виреят рядко срещаните в [[България]] екзотични дървесни видове [[магнолия]], [[кедър]], [[смокиня]], [[лавър]] (дафиново дърво), [[нар]], [[бадем]], [[райска ябълка]], [[кипарис]]. Средната годишна температура е 12,9&nbsp;°C (средна януарска +1&nbsp;°C и средна юлска +23,9&nbsp;°C) със средногодишна валежна сума 598 mm. Северозападно от Стара Загора на около 16 km се намират [[Старозагорски минерални бани]], а северно от града на около 15 km има друг [[Минерална вода|минерален извор]] в село [[Ягода (село)|Ягода]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за град Стара Загора |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php#15614] | Ян_ср=1.0 | Ян_ср_валежи=47 | Фев_ср=3.0 | Фев_ср_валежи=35 | Мар_ср=6.5 | Мар_ср_валежи=37 | Апр_ср=12.5 | Апр_ср_валежи=51 | Май_ср=17.5 | Май_ср_валежи=71 | Юни_ср=21.4 | Юни_ср_валежи=66 | Юли_ср=24.0 | Юли_ср_валежи=57 | Авг_ср=23.8 | Авг_ср_валежи=48 | Сеп_ср=19.7 | Сеп_ср_валежи=32 | Окт_ср=13.8 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср=8.4 | Ное_ср_валежи=57 | Дек_ср=3.4 | Дек_ср_валежи=52 | Годишно_ср=12.9 | Годишно_ср_валежи=598 | Ян_ср_мин=-2.1 | Ян_ср_макс=4.5 | Фев_ср_мин=-0.7 | Фев_ср_макс=7.1 | Мар_ср_мин=1.9 | Мар_ср_макс=11.2 | Апр_ср_мин=7 | Апр_ср_макс=17.9 | Май_ср_мин=11.7 | Май_ср_макс=23.1 | Юни_ср_мин=15.4 | Юни_ср_макс=27.1 | Юли_ср_мин=17.7 | Юли_ср_макс=30.1 | Авг_ср_мин=17.5 | Авг_ср_макс=30.0 | Сеп_ср_мин=13.8 | Сеп_ср_макс=25.8 | Окт_ср_мин=9.1 | Окт_ср_макс=19.4 | Ное_ср_мин=4.9 | Ное_ср_макс=12.2 | Дек_ср_мин=0.2 | Дек_ср_макс=6.7 | Годишно_ср_мин=8.0 | Годишно_ср_макс=17.9 | Ян_а_макс=18 | Ян_а_мин=-24 | Фев_а_макс=24 | Фев_а_мин=-19 | Мар_а_макс=28 | Мар_а_мин=-13.4 | Апр_а_макс=32 | Апр_а_мин=-4 | Май_а_макс=37 | Май_а_мин=-0.3 | Юни_а_макс=39 | Юни_а_мин=6 | Юли_а_макс=42 | Юли_а_мин=7 | Авг_а_макс=42 | Авг_а_мин=8 | Сеп_а_макс=38 | Сеп_а_мин=0 | Окт_а_макс=34 | Окт_а_мин=-5 | Ное_а_макс=24.5 | Ное_а_мин=-7.9 | Дек_а_макс=19.7 | Дек_а_мин=-17 | Годишно_а_макс=42 | Годишно_а_мин=-24 | Друго= | Ян_друго= | Фев_друго= | Мар_друго= | Апр_друго= | Май_друго= | Юни_друго= | Юли_друго= | Авг_друго= | Сеп_друго= | Окт_друго= | Ное_друго= | Дек_друго= | Годишно_друго= |}} == Природа == === Флора и фауна === ==== Характерна флора ==== Територията на община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно [[земеделие]] и значителна [[урбанизация]]. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от [[цер]], [[Благун (дъб)|благун]] и [[космат дъб]]. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен. Единственото известно за науката находище на защитен от закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността „Карасиврия“, северно от гр. Стара Загора, на [[Тъжник|''звъниколистен тъжник'']] (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в [[Червена книга на България|Червената книга на Р. България]]. ==== Характерна фауна ==== Фауната в района е съставена от европейски, евро-сибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предноазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизмът са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на [[заек]], [[сърна]], [[благороден елен]] и [[дива свиня]]. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на [[колхидски фазан|колхидския фазан]] и [[яребица]]та.<ref>{{Citation |title=www.starazagora.bg |url=http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/prirodni-dadenosti |accessdate=2012-05-31 |archivedate=2012-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120819191623/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/prirodni-dadenosti }}</ref> == История == {{основна|История на Стара Загора}} {{обработка|съкращаване на раздела}} Стара Загора е един от най-древните градове в света и през епохите градът е носил много имена, но най-често се споменават 8 от тях: ''Берое'', ''Августа Траяна'', ''Иринополис'', ''Боруй'', ''Верея'', ''Ески Загра'', ''Железник'' и ''Стара Загора''.<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/123/Neolitni_jilishta_Stara_Zagora Стара Загора – имена, история, забележителности, развитие"]</ref> === Неолитна епоха === Най-ранните следи от [[цивилизация]] в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-ото хилядолетие пр. Хр.<ref>[http://www.peika.bg/statia/Neolitni_zhilishta_vizh_Stara_Zagora_predi_8000_godini_l.a_i.89839.html „Виж Стара Загора преди 8000 години“]</ref> Тогава, почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките ѝ околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.<ref>{{Citation |title=„Из историята на гр. Стара Загора“, Съюз на учените-Стара Загора |url=http://www.sustz.com/bulgarian/история-Стара-Загора.html |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304224237/http://www.sustz.com/bulgarian/история-Стара-Загора.html }}</ref> През 1968 г. в града са открити [[Неолитни жилища (Стара Загора)|Неолитни жилища]] от средата на [[6 хилядолетие пр.н.е.|6]][[5 хилядолетие пр.н.е.|-то хилядолетие пр.н.е.]], които са най-запазените и с най-богатия фонд в [[Европа]] и са превърнати в музей.<ref>[http://www.museum.starazagora.net/музей-«неолитни-жилища» "Музей Неолитни Жилища, Регионален Исторически Музей-Стара Загора]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Установена е голяма гъстота на заселванията през неолита и халколита, над 120 праисторически селища и 5 праисторически селищни [[Могила|могили]], с множество находки, като една от тях е и най-голямата в Европа.<ref name="Kal">[http://www.nbp.bg/nbp/праисторикът-петър-калчев-неолитнит/ "Праисторикът Петър Калчев: „Неолитните жилища“ – в списъка на ЮНЕСКО", NPB.bg, посетен на 23 януари 2016 г.]</ref> Животът тук започва в края на 7-о хилядолетие пр. Хр. и продължава до 12 век сл. Хр. Край Стара Загора е открито и ритуално съоръжение на близо 8000 години.<ref>[http://www.nbp.bg/nbp/нова-сензация-на-кота-8000-колко-е-стар-ста/ "Нова сензация с кота 8000: Колко стар е старозагорският неолит?“]</ref> При мащабни проучвания през 1970-те години край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр.<ref name="Kal"/><ref>[http://www.museum.starazagora.net/халколитни-медни-рудници, „Халколитни медни рудници“, Регионален исторически музей – Стара Загора]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тези най-древни в Европа метални рудници са на близо 7600 години. През 2014 археолозите от [[Регионален исторически музей (Стара Загора)]] откриват първата фабрика за производство на [[мед]] в Европа, на възраст над 7000 години.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otkriha_fabrika_za_med_na_trakite__-250752.html „Откриха фабрика за мед на траките“]</ref> === Античност === {{Вижте също|Августа Траяна}} [[Файл:Dionysus's Procession.jpg|мини|310п|ляво|Уникалната мозайка „Дионисиево шествие"]] В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан ''Берое''. През 46 година Берое е присъединен към [[Римска империя|Римската империя]] и става част от [[Тракия (провинция)|провинция Тракия]]. През 106 г. [[император]] [[Траян]] дава на града права за самоуправление и го прекръства на ''Августа Траяна''. Градът се превръща във втори по големина икономически, административен и културен център в провинцията. Известният римски историк [[Амиан Марцелин]] пише: „Големите градове Филипопол и Августа Траяна, които в древността се наричали Евмолпиада и Берое, красят провинция Тракия“. Градът има самостоятелно общинско управление, градски съвет и народно събрание и се ползва със специален статут.<ref>Известия на Историческото Дружество въ София, книга XI-XII, Къмъ Историята на Августа Траяна, Д.П.Димитров, Придворна Печатница-София, 1932</ref> По специална заповед именно в този град се заселват ветераните от войните, водени от [[Римска империя|Римската империя]]. По времето на император [[Марк Аврелий]] (161 – 180) в града са построени прави улици, десетки жилищни и обществени сгради, градски стени, ограждащи площ около 50 ha и подсилени с около 40 кули, от които са проучени 11, водоснабдяване, канализация, театрална сграда, храмове, пазари, [[одеон]], [[терми]], [[форум на Августа Траяна|форум]]. Построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или събранията, където са се решавали важните за града дела. В града е съществувал гимназион, а спортните събития са се провеждали на [[стадион]]. В града се развиват изкуствата и [[музика]]та, за което свидетелстват намерените образци на бронзовата и каменната пластика, ювелирното изкуство, грънчарството, стъклени предмети, статуи и надписи за [[Орфей]]. В Августа Траяна се появяват огромни имения с разкошни вили, например добре проучената тракийска вила „Чаталка“, принадлежала на тракийски аристократи. Августа Траяна сече собствени монети в продължение на едно столетие – от управлението на Марк Аврелий (161 – 180) до Галиен. През 3 – 4 век Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на [[готи]]те, но в началото на 4 век е наново укрепена. ==== Късна античност ==== През периода на късната античност (ІV-VІ в.) градът отново носи името Берое. Времената са свързани с преместването на столицата на империята от Рим в [[Константинопол]], ускореното християнизиране на местното население, готските нашествия в края на IV в. и опустошителните набези на хуните в средата на V в. През късната античност в Берое започва масово християнизиране на местното население, особено след [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]]. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Пръв въвежда [[християнство]]то тук апостол Карп – един от 70-те апостола на [[Иисус Христос]] и ученик на [[Павел (апостол)|апостол Павел]]. Берое става седалище на епископия, прераснала в архиепископия. Епископът на Берое Демофил взема участие в [[Църковен събор в Сердика|Църковния събор в Сердика]]. През 355 г. римският папа [[Либерий]] е заточен в Берое, а Демофил заминава за Константинопол, където достига най-висок ранг – [[патриарх]] на [[Византийска империя|Византийската империя]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=VIdsCQAAQBAJ&l "Prison, Punishment and Penance in Late Antiquity, 2013, Julia Hillner]</ref><ref>[http://trakia-tours.com/wp/fortresses/римски-градове-в-българия/берое-августа-траяна-beroe-augusta-traiana/беройски-епископ-става-патриарх-на-из/, „Беройски епископ става патриарх на Източната империя“]</ref> През 6 век градът се споменава като Берое в [[календар]] на [[готи]]те под датата 19 ноември, свързана с известните 40 жени-мъченички. В края на века градът е отново разрушен, но след това възстановен и носи името Верея. === Средновековие === За пръв път областта [[Загоре]] (Загора) се споменава в известията на [[Георги Амартол]], повторени от Лъв Граматик, [[Георгий Кедрин]] и [[Симеон Метафраст]], където се описва помощта, която българската войска на [[Тервел]] оказва на император [[Юстиниан II]] при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. между [[Византийска империя|Византийската империя]] и [[България]] се сключва [[мирен договор]], според който на България се отстъпва областта [[Загоре]]. Три години по-късно, според други източници, Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край [[Анхиало]]. Според по-късните известия на [[Теофан Изповедник]] през 716 г. между новия император [[Теодосий III Адрамит]] и Тервел е сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва и още една част от [[Тракия (провинция)|Тракия]], на запад от Загора, до „Милеона в Тракия“. През [[717]] г. Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30-хилядна арабска армия, обсадила [[Константинопол]]. След това Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България. ==== От Берое на Иринопол ==== През [[784]] г. град Берое е във владение на [[Византийска империя|Византийската империя]], а византийската [[Ирина Атинянката|императрица Ирина]] посещава града заедно със сина си [[Константин VI]] и голяма свита придворни. Императрицата възстановява града и го нарича ''Иринопол'' – градът на Ирина. Летописецът [[Теофан Изповедник]] описва посещението на императрицата в Берое: „''През тази година, през месец януари, индик седми, споменатият Ставракий се завърнал от земята на склавите и на хиподрума отпразнувал с триумф победата си. А през месец май от същия седми индик императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Берое. Тя заповядала да застроят този град и го преименувала Иринопол“.'' ==== Трайно присъединяване към България ==== През 812 г. Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на [[Крум]] от 812 г. Историческите източници показват, че след [[мирен договор|мирния договор]] от 817 г. българската държава предприема широкомащабни действия за защита и укрепване на района южно от [[Стара планина]] от Берое до морето и за трайното му присъединяване към България. До 860 г. Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора, но по време на покръстването на княз [[Борис I]] в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници – от Сидера (Железни врата, дн. [[Змейовски проход]]) до Дебелт. В границите на България градът е център на [[комитат]]<ref>[33, с. 386]. Гюзелев, В. Цит. съч., с. 386</ref> и запазва ролята си на едно от най-големите административни, стопански и религиозни средища. Императорите са живеели продължително време тук, използвайки Боруй като втора столица. Тук в продължение на два века е била резиденцията на византийските императори от рода на Комнините. Оттук те са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Каменните [[Релеф (скулптура)|релефи]] от Стара Загора от 8 – 9 век са с висока културна и историческа стойност, признати са за [[шедьовър]] на изобразителното изкуство и са едни от най-интересните археологически находки в [[Европа]].<ref>История на българското изобразително изкуство. Отг. Ред. Ал. Обретенов. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание. София. 1976 г. с. 88 – 90.</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Stara%20Zagora%20-%20istoriya/Kamenni%20relefi%20ot%20Stara%20Zagora.htm СРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАМЕННИ ПЛОЧИ ОТ СТАРА ЗАГОРА]</ref> До края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града '''Боруй''' (видоизменена форма на тракийското Берое). Посетилият града пътешественик [[Мохамед Ал-Идриси|ал-Идриси]] съобщава, че през XI—XII в. по пътя от град ''Верои'' до неотъждествения днес град Пацимиск се минава през следващи една след друга посевни площи, непрекъснати обработени полета, големи села, много лозя, овощни градини, покрай многобройни стада овце, едър и дребен добитък.<ref>Страшимир Н. Лишев, Географията на [[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]] като исторически извор за българските градове през XII в.// Античная древность и средние века, вь1п. 10. 1973</ref> По време на [[кръстоносните походи]], когато войските на [[Фридрих I Барбароса]] минават през Балканите, австрийският свещеник Ансберт, който е имал достъп до императорската канцелария, пише за град Верея, че е „голям, богат град“, който кръстоносците превзели, ограбили и опожарили. === Под османска власт === Османските войски нападат Боруй и Пловдив през 1364 г. при първия поход на [[Лала Шахин]], но едва след втория му поход през 1372 г. завладяват Боруй. Най-голямата битка е станала на върха Българско кале, на 5 km западно от града. Най-ранният османски документ, в който се споменава градът, е от 1430 г.<ref>[https://www.academia.edu/44431293/Иван_Войников_НЕИЗЯСНЕНИ_МОМЕНТИ_ОТ_МИНАЛОТО_НА_ГРАД_СТАРА_ЗАГОРА Иван Войников. Неизяснени моменти от миналото на град Стара Загора]</ref> Там той вече се нарича Ески Хисар. Османците, знаейки за старата история на града като център на областта [[Загоре]], заварват в града огромно количество културно и историческо наследство и още в първите години го кръщават с най-различни сходни имена – Загр и Атик (Древна Загра), Загра и Атик хисар (Древният град Загра), Загра, Загра и Ески Хисар, Загралъ Ескиси (Стара Загра), Ески Загора (Древна Загора), Заграси Атик, Загралие Ескиси, Ескиси Загора (Стара Загора). По-късно обаче, през XVII век, се налага една-единствена форма – '''Ески Загра'''. Според [[Евлия Челеби]] през XVII век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 [[медресе]], 42 училища, 5 [[хамам]]а (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Кючук хамам), 1 безистен и 855 [[дюкян]]а. Интересно е, че не споменава наличието на българско население в града, въпреки че има данни за надгробни плочи с български имена. Друго доказателство за това е запазен гръцки надпис в църквата „Свети Димитър“, който показва наличието на църква на това място много преди 1743 г., обслужваща християнското население. През 1738 г. населението на Стара Загора е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> [[Файл:First printed bulgarian calendar and first book printed on modern bulgarian.png|мини|300п|Календарът на Цвятко Хаджигеоргов от 1818 г. – първият отпечатан български календар и „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански от 1806 г. – първата печатна книга на новобългарски език. Исторически музей Стара Загора]] През 1788 г. върлува [[Чума|чумна епидемия]], а през 1792 г. настъпват глад и суша, мор по добитъка, градушки унищожават цялата реколта. През това време из населените места минават военни контингенти с наказателни цели, които „свалят от голия ризата, а от босия цървулите“. Най-тежки са обаче 1813, 1814 и 1815 години: това са чумавите години, известни с името „Голямото Чумаво“ или „Големия Карън“. Следващата чумна епидемия идва през 1837 г. и се нарича „Малкото Чумаво“. [[Файл:Starozagorian Transcript of Istoriya Slavnobolgarskaya 1837.png|мини|250п|Старозагорският препис на Паисиевата „История Славнобългарска“ (1837 г.)]] През 1841 г. в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската [[Априловска гимназия]]. През 1863 г. се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали [[Неофит Рилски]], [[Иван Богоров]], [[Петко Славейков]] и други. Тук са се учили и завършват с отличен успех [[Васил Левски]] и [[Райна Попгеоргиева]]. Градът е родно място на редица видни български възрожденски дейци като [[Захари Княжевски]] и [[Александър Екзарх]]. Две години тук е творил и [[Николай Павлович]], който възнамерявал да открие рисувално училище. През 1858 г. по предложение на старозагорския възрожденски деец Тодор Шишков местните жители започнали да наричат града си Железник. Това е била остра реакция срещу турското наименование Ески Загра. От този момент нататък името Железник се среща в редица документи, в периодичния печат, в надгробни паметници и строителни надписи. Поради голямата будност и настойчивост на заралии, на 13 април 1871 г. градът получава и днешното си име Стара Загора. Идеята е била на друг изтъкнат старозагорски деец по онова време – хаджи [[Господин Славов]]. Това се случва през 1871 г. на проведения в Цариград [[Първи църковно-народен събор|Народен църковен събор]], на който е учредена Загорска [[епархия]]. Впоследствие градът приема името Стара Загора и става първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението. Д-р [[Иван Богоров]] в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) отбелязва, че [[Старозагорско поле|Ескизаарското поле]] е едно от най-плодородните в цяла [[Румелия (област)|Румелия]] и че Ески Загра е един от най-населените с [[българи]] градове в Румелия. === Борба за национално освобождение === ==== Старозагорско въстание ==== {{основна|Старозагорско въстание}} [[Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|мини|400п|Кольо Ганчев, Българският Революционен Комитет в Букурещ, Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г.]] Избухналото в Босна и Херцеговина въстание през [[1875]] г. подтиква българските революционери към действия и те вземат решение за обявяване на незабавно въоръжено въстание в България. За център на въстанието се избира Стара Загора, тъй като старозагорският комитет е най-силен.<ref>Димитър Иванов „Стефан Стамболов – от перото до ятагана“, 2005</ref> За ръководител на въстанието в града е избран [[Кольо Ганчев]], заможен за времето си човек с положение в обществото и председател на Старозагорския революционен комитет – едно от най-големите действащи звена с членска маса над 100 души. След неуспеха на въстанието турските власти арестуват около 600 души. Ръководителят на въстанието Кольо Ганчев също е заловен и след категоричния му отказ да склони към предателство, той е измъчван месеци наред, ослепен и накрая обесен публично пред очите на старозагорци. Последните му думи са:„Исках да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!“ Въпреки поражението, Старозагорското въстание изиграва огромна роля за засилване на общия революционен подем сред българския народ и подпалва искрата за [[Априлското въстание]], а знамето на Старозагорските въстаници е първообраз на [[Национално знаме на България|днешния български флаг]]. ==== Битката при Стара Загора ==== {{основна|Битка при Стара Загора}} [[Файл:PRS ST ZAGORA 11-24 JULY 1877.png|мини|250п|ляво|Стенопис от старозагорския храм „Свети Димитър“ – старозагорският кмет [[Петко Славейков]] приветства руските войници на 11/23 юли 1877]] В началото на юли [[Преден отряд|Предният отряд]] настъпва на юг от [[Стара планина]] и на 10/22 юли авангардът му влиза в Стара Загора. Командирите на Предния отряд и Българското опълчение – [[Йосиф Гурко|ген. Гурко]] и [[Николай Столетов|ген. Столетов]] са тържествено посрещнати. Кметът на града [[Петко Славейков]] ги приветства в църквата „Свети Димитър“ и пред събралите се хиляди граждани и цялото духовенство е отслужен молебен. [[Файл:Battle of Stara Zagora 1877.png|мини|400п|Битката при Стара Загора, 1877 г.]] В града са разположени 14 руски [[ескадрон]]а, 12 [[оръдие|оръдия]] и 4 [[дружина|дружини]] на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] начело с [[генерал-майор]] Столетов. Генерал Гурко напуска града за участие в [[Битка при Нова Загора|боя за Нова Загора]]. В Стара Загора остават 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо около 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на около 1,5 км южно от Стара Загора.<ref name="БГИ">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://www.bulgarianhistory.org/rubriki/na-boinoto-pole/битката-при-стара-загора-бойното-кр/|заглавие= Битката при Стара Загора – бойното кръщение на Българското опълчение|достъп_дата= 29 юли 2016|фамилно_име= Екип „Българска история“|дата= 31 юли 2014}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тя е разделена на десен фланг (II Опълченска дружина, командир [[подполковник]] Куртянов), ляв фланг (V Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни. Междувременно [[Централна османска армия|Централната османска армия]] на [[Сюлейман паша]] продължава да настъпва към Стара Загора и Нова Загора. Решителната битка започва на 31 юли сутринта с турска атака. Около 10 часа главният удар срещу левия фланг е отбит, но към обяд Сюлейман паша разгръща всичките си сили, надвишаващи неколкократно руските и български войски и положението на защитниците става неудържимо, след като всички резерви влизат в боя. Най-жестокият османски удар е поет от героичната Трета опълченска дружина с командир подполковник [[Павел Калитин]]. Тя, заедно с Първа опълченска дружина, трябва да прикрива отстъплението на останалите военни части и да даде възможност на населението да напусне града. Изморените опълченци отстъпват по пътя към [[Казанлък]] заедно с хората сред писъците на жертвите от горящия град. Последен напуска града полковник [[Фьодор Де Прерадович]]. В Стара Загора влизат три османски табура и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. Битката при гр. Стара Загора се счита за бойното кръщене на [[Българското опълчение]] и българската армия.<ref name="БГИ"/> ==== Пълното унищожение на Стара Загора ==== {{основна|Старозагорско клане}} [[Файл:Klane na Stara Zagora.JPG|мини|300п|Старозагорското клане, извършено от турската армия над българите в града на 19 юли 1877 г. – костницата на жертвите]] Огромното превъзходство на турската армия принуждава ген. Гурко да се оттегли към Шипка, където българските опълченци проявяват нечувана храброст и героизъм. С навлизането в Стара Загора турците започват масова сеч и унищожение – избиват 14 500 българи от града, други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени в Турция. Градът е напълно разграбен, опожарен и унищожен. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България. Тогавашните съвременници смятат, че на това място никога повече няма да съществува град. === Част от Източна Румелия === [[Файл:BASA-1735K-1-344-29-Military club, Stara Zagora.jpg|ляво|мини|250п|Военният клуб в Стара Загора преди 1932 г.]] [[Файл:Stara Zagora, 1879 rebuild plan.jpg|мини|План за възстановяване на Стара Загора]] Възстановяването на Стара Загора започва веднага след Освобождението. За тази цел през 1878 г. в Стара Загора пристига известният архитект от [[Австро-Унгария]] [[Лубор Байер]], който проектира модерната [[правоъгълна шахматна планировка]], характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година главният управител на [[Източна Румелия]] [[Алеко Богориди]] полага символичния първи камък за възстановяването на града. В [[България]] единственият друг град с такъв устройствен план е [[Нова Загора]], който също е изгорен от турците. С шахматна планировка са едни от най-модерните и големи градове в света. === 20 век === {{раздел-мъниче}} [[Файл:BASA-526K-1-1416-2-Stara Zagora.JPG|мини|300 п|Стара Загора през 1930-те, Източник [[ДАА]]]] [[Файл:Coat of arms of Stara Zagora (1959-1979).svg|мини|200 п|Герб на Стара Загора в периода 1959 – 1979]] След Втората световна война населението на града е 38 325 души (1946).<ref name="web.archive.org">[https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf] Географски институт на БАН</ref> През 1956 г. Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. – 87 000. През 1968 г. Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове – стохилядници. На преброяването през 1975 г. населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 г. населението достига 162 768. == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 16 000 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 22 000 души {{Демография/Численост на населението по години | 1934 = 30 776 | 1946 = 38 325 | 1956 = 56 177 | 1965 = 88 621 | 1975 = 122 277 | 1985 = 150 302 | 1992 = 150 518 | 2001 = 143 420 | 2011 = 138 272 | 2019 = 134 726 | 2021 = 136 221 }} Непосредствено преди опожаряването през лятото на 1877 г. гр. Стара Загора наброява 25 460 души,<ref name="Нас">[http://www.chambersz.com/news/359-stara-zagora-praznuva-na-5-oktomvri Икономически портал на регион Стара Загора/Стара Загора празнува на 5 октомври]</ref><ref name="Монитор">[https://www.monitor.bg/bg/a/view/71550-Владика-пя-Многая-лета-съвместно-с-общинари „Вестник Монитор“/5 октомври 2016/Владика пя „На многая лета“ съвместно с общинари]</ref> с което е най-големият град на територията на днешна България, изпреварвайки с 1400 души гр. [[Пловдив]], който по същото време наброява 24 053 души.<ref name="Пд">[http://www.plovdiv.bg/about-plovdiv/population/ Община Пловдив. Население]</ref> Липсата на активна държавна политика попречва на възстановяването на водещата позиция по население на Стара Загора в Тракия отпреди опожаряването. При първото преброяване след освобождението на [[Източна Румелия]] през 1884 г. Стара Загора има едва 15 288 души население, като градът от най-голям пропада едва до 7-о място по големина в освободените български земи след [[Сливен]], който е с 20 000 души население.<ref name="Ист">{{Citation |title=Население на някои сегашни български градове през 1880 г. |url=http://islan.dir.bg/_wm/library/item.php?did=540724&df=761201&dflid=3 |accessdate=2018-08-31 |archivedate=2018-08-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180831104350/http://islan.dir.bg/_wm/library/item.php?did=540724&df=761201&dflid=3 }}</ref> В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 г. и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 г. От 1901 до 1913 г. Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-о място по големина след [[София]], Пловдив, Варна и Русе. През 1926 г. Стара Загора е изпреварена по население от [[Бургас]] – град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от [[Одринска Тракия]], заселили се в него след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. За кратко Стара Загора е изпреварвана от [[Плевен]] (1946 – 1956) и [[Перник]] (1956 – 1959). През 1934 г. населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души. През 1946 г. населението на града е 38 325 души.<ref name="web.archive.org"/> През 1956 г. Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. – 87 000. През 1968 г. Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове – стохилядници. На преброяването през 1975 г. населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 г. населението достига 162 768. От 2001 година в града съществува [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/starazagora www.sesc-bg.org]</ref> {{Таблица с население на град | град = Стара Загора | 1887 = 16000 | 1910 = 22000 | 1934 = 29800 | 1946 = 38300 | 1956 = 56100 | 1965 = 88900 | 1975 = 122500 | 1985 = 150803 | 1992 = 150518 | 2001 = 143420 | 2005 = 141480 | 2009 = 140456 | 2011 = 138272 | 2013 = 137834 | 2016 = 136781 | 2017 = 136307 | 2018 = 135715 | 2019 = 134726 | най-голям брой = 150803 | най-голяма година = 1985 | бележка 1 = | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = }} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:170000 ScaleMajor = unit:year increment:10000 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:5000 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:center bar:1887 from:0 till:16000 bar:1910 from:0 till:22000 bar:1934 from:0 till:29800 bar:1946 from:0 till:38300 bar:1956 from:0 till:56100 bar:1965 from:0 till:88900 bar:1975 from:0 till:122500 bar:1985 color:cobar2 from:0 till:151200 bar:1992 from:0 till:150500 bar:2001 from:0 till:143400 bar:2005 from:0 till:141489 bar:2009 from:0 till:140710 bar:2011 from:0 till:138300 bar:2013 from:0 till:137881 bar:2016 from:0 till:148801 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1887 at:16000 text:16000 shift:(-14,5) bar:1910 at:22000 text:22000 shift:(-14,5) bar:1934 at:29800 text:29800 shift:(-14,5) bar:1946 at:38300 text:38300 shift:(-14,5) bar:1956 at:56100 text:56100 shift:(-14,5) bar:1965 at:88900 text:88900 shift:(-14,5) bar:1975 at:122500 text:122500 shift:(-14,5) bar:1985 at:151200 text:151200 shift:(-14,5) bar:1992 at:150500 text:150500 shift:(-14,5) bar:2001 at:143400 text:143400 shift:(-14,5) bar:2005 at:141489 text:141489 shift:(-14,5) bar:2009 at:140710 text:140710 shift:(-14,5) bar:2011 at:138300 text:138300 shift:(-14,5) bar:2013 at:137881 text:137881 shift:(-14,5) bar:2016 at:148801 text:148801 shift:(-14,5) </timeline> === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="center"|Общо || 138 272 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 117 963 || 85.31 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 1965 || 1.42 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 5430 || 3.92 |- |align="left"|Други || 579 || 0.41 |- |align="left"|Не се самоопределят || 617 || 0.44 |- |align="left"|Не отговорили || 11 718 || 8.47 |} == Икономика и инфраструктура == === Икономика === [[Файл:View from Business park Stara Zagora.JPG|мини|300px|Изглед към завод „ДЗУ“]] Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. регионът има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%,<ref>{{Citation |title=www.econsz.com |url=http://www.econsz.com/2009/ |accessdate=2009-05-05 |archivedate=2014-09-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140922034351/http://www.econsz.com/2009 }}</ref> на продажбите от 23% и на брутния вътрешен продукт от 24,6%. По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по [[индекс на човешко развитие]] (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на [[енергетика]]та.<ref>{{Citation |title=www.chambersz.org |url=http://www.chambersz.org/econ2005/bvp.htm |accessdate=2009-05-05 |archivedate=2010-04-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100405221459/http://www.chambersz.org/econ2005/bvp.htm }}</ref> Според изследване на неправителствената организация [[Industry Watch]], проведено през второто тримесечие на 2005 г., Стара Загора е на второ място (след [[София]]) по [[средна работна заплата]] сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението към [[покупателна способност|покупателната способност]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес = http://oshte.info/004/000105/10/1010/3.htm | заглавие = Заплати и богатство в най-големите градове | автор = Индъстри Уоч | автор_препратка = Индъстри Уоч | достъп_дата = 27 април 2006 | дата = 10 октомври 2004 | издател = Още Инфо}}</ref> През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8675&Itemid=95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090207192702/http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8675&Itemid=95 |date=2009-02-07 }} Към март 2008 г. безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в града – под 4%,<ref>[https://archive.is/20120723084510/www.az.government.bg/Analyses/AnaPro/2008/03/carta.gif archive.is]</ref> което е едно от най-ниските нива в страната. Най-големият работодател в Стара Загора е промишлено-енергийният комплекс „[[Марица Изток]]“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на Стара Загора. Строителството на [[Мини Марица изток]] започва по разпореждане на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] през [[1952]] г. с разработването на [[Въглищен басейн|въглищния басейн]] и изграждането на рудник [[Трояново (Област Стара Загора)|Трояново]], [[ТЕЦ Марица Изток 1]] и фабриката за [[въглища]]. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5 – 4 млн. тона въглища. Впоследствие се изграждат [[ТЕЦ Марица Изток 2]] и [[ТЕЦ Марица Изток 3]]. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а [[Мини Марица изток]] са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в [[атмосфера]]та. [[Електроразпределение Стара Загора]] разпространява произведената в [[Марица Изток]] електрическа енергия. Дружеството притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на [[ДКЕВР|Държавната комисия за енергийно регулиране]] за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1771 души. Големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метанстанции са [[Ефир Стара Загора]] и [[Изот сервиз]]. В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България – „[[3агорка]]“, част от групата [[Хайнекен]]. „Загорка“ АД произвежда [[бира]] и държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души. В Стара Загора е седалището и на производителя на [[вино]] „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Belvédère“. Винарната е една от най-проспериращите на българския пазар, както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на вина от сорта [[каберне совиньон]], както и от сортовете [[мерло]], [[рубин (вино)|рубин]], [[шардоне]], [[димят]] и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви. Друга винарна е избата в с.[[Оряховица]], на 15 km от Стара Загора. Други важни предприятия в града са: [[ДЗУ]]; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“; Завод за трикотаж „Наталия“; Зърнофуражен комбинат; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „[[Градус (предприятие)|Градус]]“ и др. През 2006 г. международният консорциум „Линде груп“ инвестира близо 10 милиона евро на територията на „Агробиохим“, като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород, азот и аргон с висока чистота. Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област [[Загоре]], прочута с [[пшеница]]та си, с производството си на различни [[зърнени храни]], [[технически култури]], [[зеленчуци]], [[плод]]ове, [[грозде]]. Те служат за прехрана на населението и за суровини за [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовата промишленост]]. Местната [[старозагорска овца]] от 1950 г. се използва като подложка при създаването на [[тракийска тънкорунна овца|тракийската тънкорунна овца]]. През март 2006 г. в Стара Загора започва изграждането на Бизнес парк Стара Загора върху площ от 260 дка в източната част на града. Изградена е частична инфраструктура, но поради кризата развитието му е преустановено. === Търговия === През 2008 г. в Стара Загора отваря врати първият търговски център тип мол – [[Park Mall Стара Загора]], разположен на 30 000 m² застроена площ, от които 20 000 m² са търговска. В сградата има кино „Арена“ с 6 зали и общо 950 места, триизмерно кино, хипермаркет „Jumbo", както и още обекти. В мола са инвестирани 25 милиона евро и са разкрити над 800 работни места.<ref>{{Citation |title=Park Mall Стара Загора |url=http://www.parkmall-sz.com/info.php |accessdate=2009-02-01 |archivedate=2009-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090216092702/http://www.parkmall-sz.com/info.php }}</ref> През 2010 г. отваря врати най-големият шопинг център в Стара Загора и региона – [[Galleria Stara Zagora]]. Той е разположен на 36 400 m² застроена площ, от които 26 000 m² са търговска. В сградата има кино „Cinema City“ със 7 зали и общо 1300 места, триизмерно кино, както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 65 милиона евро и са разкрити над 500 работни места.<ref>[http://novini.stara-zagora.org/index.php?page=novini&c1=159&novina=14516 novini.stara-zagora.org]</ref> Изграден е и [[Сити център Стара Загора]] с разгърната застроена площ (търговска, офиси и жилищна) над 18 000 m², разположена на 5 нива и над 10 000 m² паркинг. В Стара Загора работят и редица хипер- и супермаркети като „[[Метро]]“, „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ – 2 магазина, „[[Била]]“ – 6 магазина, „[[Лидъл]]“ – 2 магазина, „[[Технополис]]“, „[[Техномаркет]]“ и „[[Зора]]“ – 2 магазина и строителните хипермаркети: „[[Практикер]]“, „[[Практис]]“, „[[Хоуммакс]]“ (бивш „Баумакс“) и „[[Багира]]“. === Транспорт === Географското положение на града прави връзките с останалата част на страната добре развити. Стара Загора е основен жп възел, през който минават [[железопътна линия|железопътните линии]] София–[[Железопътна линия 8 (България)|Пловдив–Бургас]] и [[Железопътна линия 4 (България)|жп линия 4]] Русе–[[Подкова (село)|Подкова]] (проект за продължаване през прохода [[Маказа]] до [[Дедеагач]] на [[Егейско море]])/[[Свиленград]] (продължение до [[Истанбул]] и до Дедеагач). В квартал „Колю Ганчев“ се намира [[летище Стара Загора]], което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но от началото на 1990-те не функционира. През територията на града преминават [[трансевропейски коридор]]и номер 8 и 9 от общо пет, пресичащи територията на страната. От 2007 г. на няколко километра южно от града минава [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]]. Автобусни връзки свързват Стара Загора с другите големи градове на България. Градският транспорт се осъществява от 34 автобусни и 4 тролейбусни линии. === Регионални институции === [[Файл:Stara-zagora-municipality-ifb.JPG|мини|270px|Сградата на общината]] В Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост [[Красива България]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес = http://bb3.beautifulbulgaria.com/bg/regions_bg.php | заглавие = „Красива България“ III – Региони и карта | достъп_дата = 4 май 2006}}</ref> === Образование === На 30 октомври [[1974]] г. се полагат основите на висшето образование в Стара Загора.<ref>[http://uni-sz.bg/truni6/история/ История на Ветеринарномедицински факултет (ВМФ) Стара Загора]</ref> Днес в западната част на града се намира [[Тракийски университет|Тракийският университет]]. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Стопански факултет, Педагогически факултет и Аграрен факултет. Университетът има филиали в Ямбол и Хасково. Други висши училища са [[Частен колеж „Телематика“]] На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на студентите е построен ''Студентски град''. * [[Медицински колеж - Стара Загора|Медицински колеж]] към Тракийския университет * [[Колеж по охрана и сигурност „Свети Георги Победоносец“]] В Стара Загора има и над 40 училища, включително: [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“]], [[Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“]], [[Професионална гимназия по електротехника и технологии]], [[ПМГ „Гео Милев“|Природо-математическа гимназия „Гео Милев“]], [[Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“]], [[ПГ по ветеринарна медицина]], ПГ по механотехника и транспорт, ПГ по електроника „Джон Атанасов“, [[СОУ „Максим Горки“ (Стара Загора)]], [[СОУ „Иван Вазов“ (Стара Загора)]], Средно музикално училище и Средно спортно училище, ПГ по облекло и хранене и други. През 1995 г. отваря врати [[Българо-германски център за професионално обучение-Стара Загора]] [http://www.bgcpo.bg/stara-zagora] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090917114143/http://www.bgcpo.bg/stara-zagora/ |date=2009-09-17 }}. От 1 юни 2011 той става част от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“. През 2011 г. отвори врати и едно от най-модерните и съвременни частни училища на територията на общината – [[Частно средно общообразователно училище „Делфините“]] [http://delfinite.bg] === Спорт === В Стара Загора има много спортни съоръжения. Основният стадион на града е стадион [[Берое]]. Стадионът има футболно игрище с осветление, лекоатлетическа писта и тренировъчни игрища. Модернизиран е и стадиона на [[ФК Верея (Стара Загора)]] (Трейс Арена). На стадиона на 20 август 1988 г. [[Йорданка Донкова]] поставя световен рекорд на 100 метра с препятствия, който заедно с рекорда на [[Стефка Костадинова]] на висок скок е един от двата световни лекоатлетически рекорда, които България притежава повече от 30 години. В града има няколко спортни зали – „Общинска спортна зала“ (бивша зала ДЗУ) за баскетбол, нова спортна зала в [[СОУ „Иван Вазов“ (Стара Загора)]], зала за [[бадминтон]], много тенис игрища, закрити и открити зали за футбол на малки врати, площадки за фитнес на открито и др. В парк [[Аязмото]] има площадки за игра на открито за бадминтон, фитнес и тенис. Изградени са около осем километра велоалеи, които свързват всички паркове на Стара Загора. === Медии === На [[13 декември]] [[1927]] г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на [[1 февруари]] [[1936]] г. стартира редовната програма на „[[Радио Стара Загора]]“, втората в България радиостанция след [[Радио София]].<ref>[http://www.bnr.bg/AboutBNR/proj_History/Material/history_durj_radio.htm История на бълг. национално радио]</ref> Днес в Стара Загора се приемат следните ефирни радиостанции (с честота в MHz): [[Радио Стара Загора|Стара Загора]] (88.3), [[Радио 1]] (88.8), [[Bulgaria ON AIR]] (89.7), [[Радио FM+|FM+]] (90.3), [[Радио NRJ|NRJ]] (90.8), [[БГ Радио]] (93.6), [[Радио Веселина|Веселина]] (95.8), [[Радио Сити|Сити]] (96.8), [[Вероника (радио)|Вероника]] (97.4), [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] (98.3), [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]] (99.7), [[Радио Z-Rock|Z-Rock]] (100.1), [[Радио Фокус]] (102.6)[[Радио 1 рок]] (103.4), [[Радио Фреш]] (104.6), [[Радио N-JOY|N-JOY]] (106.2), [[Дарик Радио]] (106.8). Местни печатни издания са: [[Национална бизнес поща]], [[Старозагорски новини]], Наблюдател Местни телевизионни канали са: [[ТВ Стара Загора]], [[ТВ Стойчев]], ТВ Загора. == Политика == === Кмет === [[Файл:ЖивкоТодоров.jpg|мини|150п|Живко Тодоров, кмет на Стара Загора от 2015 г. – втори мандат]] {{Основна|Кметове на Стара Загора}} Кмет на Стара Загора (трети мандат) е [[Живко Тодоров]].<ref>{{Citation |title=www.starazagora.bg |url=http://www.starazagora.bg/bg/r-kovodstvo/kmet-na-obschina-stara-zagora |accessdate=2012-05-31 |archivedate=2012-04-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120430071948/http://www.starazagora.bg/bg/r-kovodstvo/kmet-na-obschina-stara-zagora }}</ref> от партия „ГЕРБ“. На 27 октомври 2019 г., той печели изборите за кмет на община Стара Загора. === Общински съвет === {{раздел-мъниче}} === Символи на Стара Загора === * [[Герб на Стара Загора]] * [[Знаме на Стара Загора]] === Побратимени градове === * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Била Церква]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Portugal.svg|20px]] Барейро, [[Португалия]] * [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|20px]] [[Даунпатрик]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Северна Ирландия]] * [[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|20px]] [[Крушевац]], [[Сърбия]] * [[Файл:Flag of Greece.svg|20px]] [[Лариса]], [[Гърция]] * [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20px]] [[Радом]], [[Полша]] * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20px]] [[Самара (Русия)|Самара]], [[Русия]] * [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20px]] [[Шефийлд]], [[Великобритания]] * [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20px]] [[Модена]], [[Италия]] Градове, с които Стара Загора има партньорски отношения: * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Била Церква]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of the United States.svg|20px]] [[Дърам (Северна Каролина)|Дърам]], [[Северна Каролина]], [[САЩ]] * [[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Дрезден]], [[Германия]] * [[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Лил]], [[Франция]] * {{флагче|Италия}} [[Модена]], [[Италия]] * {{флагче|Турция}} [[Родосто]], [[Турция]] == Културни и природни забележителности == [[Файл:Античния форум.JPG|мини|270px|[[Форум на Августа Траяна|Форумът на Августа Траяна]]]] [[Файл:Античен и средновековен град Августа Траяна-Верея.jpg|мини|270px|Средновековен град „Августа Траяна-Верея“.]] Обекти в Стара Загора, които са част от [[Стоте национални туристически обекта]], [[Български туристически съюз]]: * [[Форум на Августа Траяна|Античен форум „Августа Траяна“]] – най-старият по нашите земи; * [[Неолитни жилища (Стара Загора)|Неолитни жилища]], 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч., почивни дни неделя и понеделник, има печат; * [[Бранителите на Стара Загора|Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора – 1877 г.“]]; * [[Регионален исторически музей (Стара Загора)|Регионален исторически музей]] – бул. „Руски“ 42, 10:00 – 18:00 ч.; почивен ден понеделник, има печат. === Църкви === * [[Въведение Богородично (Стара Загора)|„Въведение Богородично“]] * [[Свети Димитър (Стара Загора)|„Свети Димитър“]] * [[Свети Николай (Стара Загора)|„Свети Никола Чудотворец“]] * [[Света Троица (Стара Загора)|„Света Троица“]]<ref>[https://svetatroitsa-stz.com/ Храм „Света Троица“]</ref> * [[Свети Пайсий Хилендарски (Стара Загора)|„Свети Пайсий Хилендарски“]] * [[Свети Кирил и Методий (Стара Загора)|„Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Свети Теодор Тирон (Стара Загора)|„Свети Теодор Тирон“]] * [[Старозагорска митрополия]] === Джамии === * [[Музей на религиите]] ([[Ески джамия (Стара Загора)|Ески джамия]]) === Театри и опера === * [[Държавна опера-Стара Загора|Държавна опера]]<ref>{{Citation |title=www.stateopera-starazagora.com |url=http://www.stateopera-starazagora.com/ |accessdate=2008-08-29 |archivedate=2007-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071204235753/http://stateopera-starazagora.com/ }}</ref> – първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2010 г. работата по ремонта е приключена. * [[Драматичен театър „Гео Милев“]], един от най-старите в България. * [[Държавен куклен театър (Стара Загора)|Държавен куклен театър]] === Музеи === [[Файл:Istoricheski muzei.jpg|мини|270px|Регионалният исторически музей]] [[Файл:Музей - Литературна Стара Загора.jpg|мини|270px|Музей „Литературна Стара Загора“]] [[Файл:Паметникът на Васил Левски и църквата Св. Димитър.JPG|мини|270px|Паметникът на Васил Левски и църквата „Св. Димитър“]] * [[Регионален исторически музей (Стара Загора)|Регионален исторически музей]] * Музей „Литературна Стара Загора“ – предлага визуална среща с литературното минало на Старозагорския край, който заема централно място в българските литературни традиции. * [[Форум на Августа Траяна]] – най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата * Южната порта на Августа Траяна * Късноантична обществена сграда с мозайка (4 – 6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата * Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС * Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ – централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на [[Васил Левски|Апостола]] в града ([[1855]] – [[1858]] г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети * [[Музей „Неолитни жилища“]] – експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния [[неолит]] (средата на [[6 хилядолетие пр.н.е.]]), експонирани в специална защитна сграда. * Халколитни медни рудници в местността ''Мечи кладенец'' (''Аирбунар'') * Тракийска гробница * Къща музей „Гео Милев“ * Къща музей „Градски бит XIX в.“ – експозицията е уредена в ''Хаджиангеловата къща'', строена през [[1883]] г. от [[дебър]]ския майстор уста Георги * ''Балабановата къща'', в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на [[19 век|XIX век]] * Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските [[опълченци]], сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник [[Калитин]]. * Римските терми при Старозагорските минерални бани * Берекетска могила * [[Ески джамия (Стара Загора)|Ески джамия]] – единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през [[1409]] г. === Галерии === [[Файл:Стара Загора - panoramio.jpg|мини|250px|Художествена галерия Стара Загора]] * Изложбена зала Байер * Ателие Галерия Палитра – Изящно и приложно изкуство, икони * Галерия 8 – Сборна изложба – живопис пластика и икони * Галерия за изящни и приложни изкуства „Алба Авитохол“ – обща експозиция * Галерия за изящно изкуство Кавръков – Сборна изложба живопис, графика, икони * Галерия за изящно и приложно изкуство „Грема“ * Галерия за класическо изкуство * Галерия „Зодиак“ – Живописни платна, графики и пластики от изявени автори * Галерия „Палитра“ – Изящно и приложно изкуство * [[Художествена галерия Стара Загора]] * Художествена галерия „Радев“ – сборна изложба живопис – постоянна експозиция * Римска Мозайка – живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство * Галерия „Паре“ – Съвременна живопис и приложно изкуство * Галерия „Рицар“ – Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство * Галерия „Хоби“ – Сборна изложба === Библиотеки === * [https://www.libsz.org/ Регионална библиотека „Захарий Княжески“]<ref>[https://www.libsz.org/ Регионална библиотека „Захарий Княжески“]</ref> * [https://www.rodina-bg.org/ Библиотека „Родина“]<ref>[https://www.rodina-bg.org/ Библиотека „Родина“]</ref> === Обсерватории === * [[Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания]] към Българска академия на науките – намира се в парк [[Аязмото]], на върха на „Втория баир“ * [[Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“]] === Паркове === {{Основна|Списък на парковете в Стара Загора}} {{Основна|Аязмото}} Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е [[Аязмото]] с площ от 3500 дка. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит [[Методий Кусев]] на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов [[барелеф]] на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират [[Старозагорска зоологическа градина]] и [[Ботаническа градина]]. Основен ремонт на инфраструктурата на парка е направен през 2018 – 2019 г.<ref>[https://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_1235866050_Boyko_Borisov_otkri_remontiraniya_nadlez_v_Stara_Zagora Борисов посети новоремонтирания парк „Аязмото“]</ref> Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6800 m². Създаден е в периода 1990 – 1994 г. и служи за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни [[IWRC]].<ref>[https://greenbalkans-wrbc.org/bg/Tseli-c249 Спасителен център за диви животни]</ref> == Редовни събития == * Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство – основан през 1967, в началото като тематични дни, прераснали във фестивал през 1973. Това е първият и най-голям оперен фестивал в България. В Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца – от април до юни. * 5 октомври – Ден на Стара Загора * Традиционни факелни шествия на 3 март (по случай Националния празник) и 19 юли (годишнина от „Старозагорското клане“), организирани от сдружение „Вярност“ – www.вярност.net * юни – поход „Верея“, към ТД „Сърнена гора“ * Празници на липите – всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите. * „Pierrot“ – Международен фестивал на куклените театри за възрастни * Състезания по [[корабомоделизъм]] – езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират ''Дни на корабомоделизма'', организира се специален пресцентър, който отразява състезанията. == Почетни граждани == {{основна|Старозагорци}} Почетни граждани на града са [[Леонид Брежнев]], [[Валентина Терешкова]], [[Алексей Маресиев]], генерал [[Стою Неделчев-Чочоолу]], [[Веселин Ханчев]], [[Иво Папазов]] и други. Званието се връчва всяка година по решение на Общинския съвет. == Галерия == <gallery widths="200" heights="160" perrow="4"> Файл:Neolith-dwellings-Stara-Zagora.jpg|Музей „Неолитни жилища“ Файл:Stara-zagora-buildings-imagesfrombulgaria.JPG|Сградата на Пощата Файл:Unimagazin.JPG|Универсалният магазин Файл:Ezero zagorka.jpg|[[Загорка (езеро)|Езеро „Загорка“]] Файл:Stara Zagora, Bulgaria - Steam Locomotive.jpg|alt=Локомотивът през гарата|Локомотивът пред гарата Файл:Стара Загора - panoramio (4).jpg|Античен форум Файл:Стара Загора - panoramio (18).jpg|Античен форум </gallery> == Вижте също == * [[Сравнителна таблица за населението на градовете в България]] * [[История на Стара Загора]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Stara Zagora}} * [http://city.starazagora.net/ Официален сайт на община Стара Загора] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061005053721/http://city.starazagora.net/ |date=2006-10-05 }} * [http://ia700300.us.archive.org/20/items/prinoskmistorii00ilkogoog/prinoskmistorii00ilkogoog.pdf Илков, Д. Принос към историята на град Стара Загора. Пловдив, 1908] {{navbox | name = Стара Загора | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:Stara-Zagora-coat-of-arms.svg|25п|Гербът на Стара Загора]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Община Стара Загора}} {{Градове в България}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Римски градове в България}} {{Национални историко-археологически резервати в България}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Стара Загора| ]] 07kx6liio9dm8ov3wubueyhabgh4d0r 0 3135 11463999 11448731 2022-07-19T20:01:48Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северомакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 88 [[автобус]]ни, 13 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] ftmtjarcd0xfbfxscl9ogpiy7xnmbnj 11464001 11463999 2022-07-19T20:02:46Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северомакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 88 [[автобус]]ни, 13 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] f0ftrv31lwujw51jblzc4yh4tmwkhiu 11464012 11464001 2022-07-19T20:09:05Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северномакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 88 [[автобус]]ни, 13 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] ou4exwndf70tpxsih3e8vkrvusd2k5j 11464025 11464012 2022-07-19T20:14:21Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северномакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов.]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 88 [[автобус]]ни, 13 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] s0gkt188xekjtl6bdq7grsuyscr2kgu 11464262 11464025 2022-07-19T23:53:31Z 79.100.99.9 /* Транспорт */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северномакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов.]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 88 [[автобус]]ни, 14 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] bh5owujakhn3efnk229hvwomzcpcwg3 11464264 11464262 2022-07-19T23:59:10Z 79.100.99.9 /* Транспорт */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|София|София (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = Sofia 333.jpg | адрес-кметство = ул. „Московска“ 33<br>тел.: 0700 17 310; 02 9377 303 | сайт = {{URL|www.sofia.bg}} | вид = столица | девиз = Расте, но не старее }} '''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] на [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|на 13-о място по брой жители в Европейския съюз]]. Според [[ГРАО]] населението по настоящ адрес е 1 276 909 души, а по постоянен адрес е 1 379 874 души (към 15 юни 2022 г.).<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref> което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]] и е заобиколена от 5 планини: [[Витоша]] и [[Плана]] от юг, [[Софийска планина|Софийската планина]] (част от [[Стара планина]]) от север, [[Люлин (планина)|Люлин]] от запад, и [[Лозенска планина|Лозенската планина]] (част от [[Ихтиманска Средна гора]]) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умерено континентален]]. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така [[БАН|Българската академия на науките]], много [[университет]]и, [[театър|театри]], [[Киносалон|кина]], както и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Археология|археологически]], [[История|исторически]], [[Природни науки|природонаучни]] и други [[Музей|музеи]]. На много места в [[Център на София|центъра на града]] са запазени видими археологически паметници от римско време.<ref>Красен Николов, [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413 „Откриха огромен амфитеатър в центъра на София“], mediapool.bg, 14.07.2006 г.</ref> София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200807091224/https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 |date=2020-08-07 }}. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010.</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Ἁγία Σοφία'' {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от [[Учредително събрание|Учредителното народно събрание]] по предложение на проф. [[Марин Дринов]], като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.<ref>По това време София се е разбирала като средищно разположена, защото според [[Санстефански договор|Санстефанския прелиминарен мирен договор]] в България се включвали земите на [[Македония (област)|географската област Македония]], Западните покрайнини и малка част от днешна Северна Добруджа.</ref> Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на [[Герб на София|герба на София]], създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица [[Юлия Домна]]), планината [[Витоша]], църквата „[[Света София (София)|Света София]]“ и златен балдахин с [[Аполон]] лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all | заглавие = СОФИЯ – 127 години столица | достъп_дата = 21 март 2011 | автор = | дата = | издател = Столична Община | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141227163009/http://www.sofia.bg/history.asp?ime=blank&title=СОФИЯ%20-%20127%20години%20столица&fail=&lines=51&nxt=1&update=all |date=2014-12-27 }}</ref><ref>Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община] и независима статистическа агенция.</ref> == Наименование == Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδῶν πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> грецизирано название, чийто латински вариант е ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref><ref>„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref> Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. [[Вацлав Томашек]] го извежда от индоевропейската дума ''çardh'' („устойчив“, „упорит“), а [[Стефан Младенов]] и [[Гаврил Кацаров]] - от същия корен, но във формата ''çardhas'' („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. [[Раду Вулпе]] извежда името от корена ''serd'' („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.{{hrf|Данчева-Василева|2017|457}} Император [[Траян]] официално дава на града своето родово име, наричайки го '''Улпия Сердика''' (на [[Латински език|латински]] Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на '''Сердика'''. Нерядко името се пише и произнася '''Сардикѝ''' (на гръцки ''Σαρδική''). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата ''Сардики'', докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата ''Сардики'', докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва ''Сердика''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|454-456}} И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха. Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в [[Хамбарлийски надпис|Хамбарлийския надпис]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|456-457}} По-късно то е изместено от славянската форма '''Средец''' ({{старобългарски|Срѣдьць, Срѣдець, Стрѣдьць}}), като най-ранното ѝ засвидетелствано използване е в два апокалиптични текста на старобългарски от втората половина на XI век, но се предполага, че може би е възникнало още през VIII-IX век.{{hrf|Данчева-Василева|2017|458-459}} Средец може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" /> В гръцкоезични източници след втората половина на X век за града се използва и името '''Триадица''', по-рядко във формата '''Тралица''' (този вариант е трансформиран в арабската книга на [[Мохамед ал-Идриси]] в '''Атралиса'''). Според преобладаващото мнение то е гръцка транскрипция на {{старобългарски|Стрѣдьць}}, като началното „с“ е отпаднало, тъй като е интерпретирано като самостоятелния предлог ''’ς''. Според друга хипотеза, поддържана от автори като [[Васил Гюзелев]] и [[Веселина Вачкова]], името идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα''), свързвана с църквата „Света София“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|459-461}} В западните хроники на кръстоносните походи от XI-XII век градът е наричан с различни транскрипции на Средец и Триадица/Тралица - ''Стерниц'', ''Стралиц'', ''Стралициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462}} В унгарски хроники от XII-XIV век се изпозват имената ''Сцередуци'' и ''Скарбициум''.{{hrf|Данчева-Василева|2017|464}} [[Файл:Sredets seal 1878.jpg|мини|170px|ляво|Първият общински печат на Средец след Освобождението]] Името София е регистрирано за пръв път в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но като наименование на църквата „Света София“, наречена „Средечка митрополия“. Градът е наречен за пръв път „София“ във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] около 1385 година (в грамотата се говори също за „средешко кефалийство“). През следващите години „София“ се утвърждава като широко използвано, включително официално, име на града, но като синоними продължават да се използват също „Средец“ и новопоявилата се форма „Сардакия“.{{hrf|Данчева-Василева|2017|462-463}} След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец. Тази идея се поддържа и от [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], чието официално издание между 1882 и 1899 година отбелязва Средец като място на издаването си.{{hrf|Данчева-Василева|2017|465}} == География == [[Файл:Sofia by Sentinel-2 20190901.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на София]] [[Файл:Sofia at night.jpg|мини|250п|София през нощта]] [[Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|мини|250п|Борисовата градина]] === Местоположение === Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на [[Софийско поле|Софийското поле]], една от [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]], разположена между Западна [[Стара планина]] ([[Мургаш]], [[Софийска планина]] и [[Три уши]]) на север и планините [[Люлин (планина)|Люлин]], [[Витоша]], [[Плана]] и [[Лозенска планина|Лозенска]], части на [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорската планинска система]], на юг. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – [[Сеславци]] и [[Кремиковци]] – са разположени по склоновете на Стара планина.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.650122&lon=23.133087&z=10&m=b wikimapia.org]</ref> Землището на град София има площ 492 km²,<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul&e=128142 Справка за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) към 01.10.2015 г.], сайт на Националния статистически институт.</ref> като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града ([[Банкя]], [[Бухово]] и [[Нови Искър]]) и 27 села ([[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Плана (село)|Плана]], [[Бусманци]], [[Владая]], [[Волуяк]], [[Герман]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Долни Пасарел]], [[Иваняне]], [[Казичене]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Кокаляне]], [[Кривина (Област София)|Кривина]], [[Кубратово]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Локорско]], [[Мало Бучино]], [[Мировяне]], [[Мрамор (Област София)|Мрамор]], [[Мърчаево]], [[Негован]], [[Огоя]], [[Панчарево]], [[Чепинци (Област София)|Чепинци]] и [[Яна (Област София)|Яна]]) от [[Столична община]], 5 села ([[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Кладница]], [[Люлин (Област Перник)|Люлин]], [[Чуйпетлово]]) от [[община Перник]], 2 села ([[Гурмазово]], [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]]) от [[община Божурище]] и 1 село ([[Ябланица (село)|Ябланица]]) от [[община Своге]].<ref>[https://github.com/yurukov/Bulgaria-geocoding/blob/master/settlements_neighbors.csv github.com]</ref> Пет планински [[проход]]а водят към града – Искърски, Владайски, [[Драгоман]]ски, [[Петрохан]]ски и [[Витиня]]. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи [[Адриатика]] и Средна [[Европа]] с [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]], и [[Близък изток|Близкия изток]]. Благодарение на стратегическото местоположение на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], София и в миналото е била голям, оживен град, търговски, административен, културен, а по-късно и туристически център. През столицата протичат няколко реки: [[Владайска река|Владайската]], [[Перловска река|Перловската]], Искър, [[Лесновска река]], [[Суходолска река]], [[Боянска река]], [[Блато (река)]]. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си [[минерален извор|минерални извори]] (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени [[езеро|езера]] и [[язовир]]и. Столицата се намира на 145 km от [[Пловдив]], на 441 km от [[Варна]], на 360 km от [[Бургас]] по [[Автомагистрала Тракия]], на 309 km от [[Русе]], на 232 km от [[Стара Загора]], на 34 km от [[Перник]], на 103 km от [[Кюстендил]], на 101 km от [[Благоевград]], на 58 km от [[ГКПП Калотина]], на 99 km от [[ГКПП Стрезимировци]], на 127 km от [[ГКПП Гюешево]], на 181 km от [[ГКПП Кулата-Промахон]]. Разстоянието до северномакедонската столица [[Скопие]] е 244 km, до румънската столица [[Букурещ]] е 384 km, до сръбската столица [[Белград]] е 393 km, до мегаполиса и най-голям турски град [[Истанбул]] е 550 km, до столицата на [[Босна и Херцеговина]] [[Сараево]] е 602 km, до [[Хърватия|хърватската]] столица [[Загреб]] е 781 км, а до гръцката столица [[Атина]] е 791 km. === Климат === София е разположена в [[умерен пояс|умерения климатичен пояс]] и има [[влажен континентален климат]] с топло лято (''Dfb'' [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]) – средните месечни температури падат под 0 °C и не надхвърлят 22 °C, като повече от 3 месеца имат средна температура над 10 °C. Средната годишна температура от 10,6&nbsp;°C. Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15&nbsp;°C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 58 дни със снежна покривка.<ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=1986&month=12&day=25&station=156140&mode=c&submit1=ПОКАЖИ Архивна, обобщена информация за времето в България 1952 – 2010 г., по данни от NOAA], stringmeteo.com.</ref> Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35&nbsp;°C, най-често през юли и август. Пролетта и есента в София са сравнително кратки и са с променливо и динамично време. Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните [[буря|бури]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за София ([[НИМХ]]−[[БАН]]) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/semi_cent2.php?year=2010&month=12&stat=2064&sty=1981&endy=2010&tem_in=on&tmi_in=on&tma_in=on&prm_in=on&mode=stat&submit=ПОКАЖИ]; [http://climatebase.ru/station/15614/?][ftp://ftp.atdd.noaa.gov/pub/GCOS/WMO-Normals/RA-VI/BU/15614.TXT][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1941 – 12.pdf][http://www.stringmeteo.com/synop/sf_3747/1942 – 01.pdf][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=4&year=2013&език=bg&country=bulgaria][http://freemeteo.bg/weather/sofia/history/monthly-history/?gid=727011&station=4892&month=2&year=2016&език=bg&country=bulgaria] (рекорди) | Ян_ср= -0.5 | Ян_ср_валежи=33.2 | Фев_ср= 1.1 | Фев_ср_валежи=31.5 | Мар_ср= 5.4 | Мар_ср_валежи=38.1 | Апр_ср= 10.6 | Апр_ср_валежи=50.7 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=67 | Юни_ср= 18.9 | Юни_ср_валежи=75.4 | Юли_ср= 21.2 | Юли_ср_валежи=52.6 | Авг_ср= 21 | Авг_ср_валежи=57.6 | Сеп_ср= 16.5 | Сеп_ср_валежи=45.7 | Окт_ср= 11.3 | Окт_ср_валежи=45 | Ное_ср= 5.1 | Ное_ср_валежи=43.3 | Дек_ср= 0.7 | Дек_ср_валежи=41.7 | Годишно_ср= 10.6 | Годишно_ср_валежи= 581.8 | Ян_ср_мин= -3.9 | Ян_ср_макс= 3.4 | Фев_ср_мин= -2.9 | Фев_ср_макс= 5.6 | Мар_ср_мин= 0.8 | Мар_ср_макс= 10.6 | Апр_ср_мин= 5.4 | Апр_ср_макс= 16.2 | Май_ср_мин= 9.8 | Май_ср_макс= 21.1 | Юни_ср_мин= 13.2 | Юни_ср_макс= 24.7 | Юли_ср_мин= 15.1 | Юли_ср_макс= 27.3 | Авг_ср_мин= 14.9 | Авг_ср_макс= 27.5 | Сеп_ср_мин= 11 | Сеп_ср_макс= 22.9 | Окт_ср_мин= 6.6 | Окт_ср_макс= 17.1 | Ное_ср_мин= 1.4 | Ное_ср_макс= 9.7 | Дек_ср_мин= -2.4 | Дек_ср_макс= 4.3 | Годишно_ср_мин= 5.8 | Годишно_ср_макс= 15.9 | Ян_а_макс= 19 | Ян_а_мин= -28.3 | Фев_а_макс= 23 | Фев_а_мин= -25 | Мар_а_макс= 27.5 | Мар_а_мин= -16.1 | Апр_а_макс= 31 | Апр_а_мин= -6 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= -2.2 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 1.4 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 2 | Авг_а_макс= 39.4 | Авг_а_мин= 3.5 | Сеп_а_макс= 36.1 | Сеп_а_мин= -2 | Окт_а_макс= 33.9 | Окт_а_мин= -6 | Ное_а_макс= 25.5 | Ное_а_мин= -15.3 | Дек_а_макс= 23 | Дек_а_мин= -21.1 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -28.3 }} [[Файл:Sofia-vitosha-kempinski.jpg|мини|280px|Изглед към Витоша от центъра на града]] === Екология === Проблем за замърсеността на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отвсякъде с планини, намаляващи възможността за самопочистване на атмосферата. Въздухът в столицата се замърсява предимно от [[фини прахови частици]] и азотни оксиди. След спирането на работа на [[Кремиковци (компания)|металургичния комбинат „Кремиковци“,]] те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.<ref>[http://www.mediapool.bg/”дружба”-”надежда”-и-”павлово”-са-с-най-мръсен-въздух-в-софия-news190733.html „Дружба“, „Надежда“ и „Павлово“ са с най-мръсен въздух в София“], Валери Серафимов – директор на отдел „Мониторинг на въздуха“ в Изпълнителната агенция по околна среда, mediapool.bg, посетен на 16 март 2012</ref> София е на тридесет и трета позиция през 2015 г. по замърсяване на въздуха сред 157 града от [[Европа]].<ref>[http://www.numbeo.com/pollution/region_rankings.jsp?title=2015&region=150 Класация на европейски градове по показател замърсяване за 2015 г.]</ref> == История == {{основна|История на София}} === Древност и Античност === {{Основна|Сердика (крепост)}} [[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]] Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}} Сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни племена от групата на [[траки]]те. Когато [[Древен Рим|римляните]] се появяват в региона през II век пр. Хр. източниците наричат местните жители [[серди]], а селището при минералния извор – ''Сердонполис'' („Град на сердите“). Почти няма информация за града през тракийския период, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на сердите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]]. С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на II век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} [[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]] Сердите са подчинени от [[Римска република|Римската република]] през 28 година пр. Хр. от [[проконсул]]а на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк Лициний Крас]], който завладява земите им, прилагайки големи жестокости и принудителни изселвания.{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} През 45 година Сердика е включена в пределите на новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], като през този период започва и заселването на ветерани от римската армия{{hrf|Станчева|2010|44, 47}} При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава ядрото на града.{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}} През Римската епоха активна стопанска дейност се развива далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал „[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]“, добивни съоръжения за [[желязна руда]] на Витоша и за [[злато]] в [[Горубляне]] и [[Дървеница]], както и десетките известни извънградски [[Вила (сграда)|вили]] – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III век и са унищожени при различни нападения между края на III и средата на V век.{{hrf|Станчева|2010|64 – 75}} Около 271 година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през 285 година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия|Дакия]]. През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден и починал в града или околностите му) и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref> [[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век]] Константин предприема мащабни строежи в Сердика, като разрушава дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на пространството между градските стени и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“, включващ и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата [[Свети Георги (ротонда в София)|„Свети Георги]]“.{{hrf|Станчева|2010|81 – 87}} От този период датира и най-старата известна християнска църква в Сердика, открита под днешната базилика „[[Света София (София)|Света София]]“.{{hrf|Станчева|2010|89 – 91}} [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]] от 343 година е свикан в Сердика от западния император [[Констанс]] и източния император [[Констанций II]], за да разреши споровете между [[Православие|православни]] и [[Арианство|ариани]], събирайки в града над 170 епископи от всички краища на Империята с придружаващите ги делегации.{{hrf|Станчева|2010|91}} Двата лагера обаче остават непримирими и в крайна сметка арианските епископи напускат Сердика и продължават заседанията си във [[Пловдив|Филипопол]]. [[Файл:Църквата Св. София в град София.jpg|мини|Църквата [[Света София (София)|„Св. София“]]]] Нападенията на [[Вестготи|визиготите]] в края на IV век, на [[хуни]]те в средата на V век и на [[славяни]]те и [[авари]]те от VI век не засягат тежко самия град Сердика, но ликвидират процъфтяващите големи земеделски стопанства около него. Гъстотата на застрояване на Сердика нараства, като жилища се строят и върху части от някогашни улици и площади. При разделянето на Римската империя през 395 година градът остава в нейната [[Източна Римска империя|източна част]].{{hrf|Станчева|2010|92, 96 – 97}} Сердика е сред множеството крепости на Балканите, укрепени при император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527 – 565),{{hrf|Станчева|2010|94 – 95}} при когото вероятно е построена и запазената до днес внушителна базилика „Света София“. Сведенията за Сердика през следващите два века и половина са оскъдни.{{hrf|Станчева|2010|103, 106}} === Средновековен Средец === През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], българският владетел [[Крум]], завръщайки се от набег в долината на [[Струма]], превзема Сердика и (според недоказаното и будещо въпроси относно числеността, вида въоръжение и стратегическия характер на българската войска на Крум твърдение на [[Теофан Изповедник]]) „избива 6 хиляди войници и множество цивилни“.{{hrf|Теофан Изповедник|2017}} Падането на Средец, обаче, изглежда става без тежки разрушения, не води и до големи промени в града, само около крепостната стена се появяват множество находки от керамика, която някои изследвачи определят като характерна за [[славяни]]те на Балканския полуостров, понякога без да се спират върху нейния тракийски и български облик.{{hrf|Станчева|2010|111 – 114}} В самия край на IX или първата половина на X век църквата „Свети Георги“ е изцяло изписана наново. Градът е посещаван от цар [[Петър I (България)|Петър I]], по чието искане в Средец е погребан непосредствено след смъртта си през 946 година канонизираният отшелник [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски Чудотворец]],{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}}наречен Българският небесен покровител. В края на X век Средец е център на владенията на един от [[Комитопули]]те – [[Арон (комитопул)|Арон]]. След превземането на столицата Преслав в града за известно време се установява и българският патриарх [[Дамян Български|Дамян]]. През лятото на 986 година Средец е обсаден в продължение на 20 дни лично от император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], а по обратния път към [[Тракия]] той претърпява тежкото [[Битка при Траянови врата|поражение при Траянови врата]].{{hrf|Станчева|2010|120 – 121}} Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство [[Иван Владислав]], войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на ромейския император.{{hrf|Станчева|2010|122 – 123}} В 1040 година градът попада под контрола на въстаниците на [[Петър Делян]], а за потушаването на бунта тук пристига лично император [[Михаил IV]].{{hrf|Станчева|2010|123}} След 1048 година византийските власти заселват в Софийското поле значителн брой [[печенеги]], някои от които вероятно се установяват и в града.{{hrf|Данчева-Василева|2017|137 – 138}} През 1059 година в Средец пристига император [[Исак I Комнин]] с голяма войска, за да спре напредващите към града [[Унгария|унгарци]], но двете страни постигат споразумение без голям военен сблъсък.{{hrf|Данчева-Василева|2017|138}} В края на 1066 или началото на 1067 година за управител на Средец е назначен бъдещият император [[Роман IV Диоген]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|139}} През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан [[Стефан Неманя]] и унгарския крал [[Бела III]]. През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] – войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от средечани град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград изтощени и крайно разочаровани.<ref>Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I – Извадки: ЛИБИ, 3, 1965.</ref><ref>Ansbertus. [https://archive.org/details/historiadeexped00dobrgoog/page/n7 Historia de expeditione Friderici Imperatoris]</ref> През 1194 година Средец е трайно присъединен към [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от [[Иван Асен I]].{{hrf|Станчева|2010|123 – 124, 128}} === Разцвет през XIII – XVII век === В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение за българския контрол над [[Поморавие]]то и [[Македония (област)|Македония]]. В първите десетилетия след присъединяването му са взети мерки за възстановяване на крепостната стена и значителните разрушения във вътрешността на града. Гъстотата на застрояване в самия град продължава да се увеличава и много улици се превръщат в тесни проходи, появяват се двуетажни сгради.{{hrf|Станчева|2010|128 – 130}} Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата [[севастократор]], втора по ранг след [[цар]]ската – севастократор [[Александър (севастократор)|Александър]], брат на цар [[Иван Асен II]], неговият син [[Калоян (севастократор)|Калоян]] и накрая зетят на Александър [[Петър (севастократор)|Петър]], който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.{{hrf|Делев|2006|}} Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града.{{hrf|Бобчев|1943|}} Севастократор Калоян е и ктитор на [[Боянска църква|Боянската църква]], един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година.{{hrf|Станчева|2010|131 – 132}} През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено [[Средецко евангелие|Средецкото евангелие]], формира се комплексът от манастири около града, наречан по-късно [[Софийска света гора]], в София има кантори на търговци от [[Дубровник]] и се произвежда многоцветна луксозна [[сграфито керамика]], бижутерия и железарски изделия.{{hrf|Станчева|2010|131, 139}} През 1382 година [[Османска империя|османският]] военачалник [[Лала Шахин]] в продължение на 3 месеца обсажда града, като в докладите си до правителството възхвалява природните условия, богатството и стопанската дейност в него, както и политическото му значение, а малко по-късно София е превзета от неговия подчинен [[Индже Балабан бей]].{{hrf|Станчева|2010|142 – 143, 145}} София става център на [[Софийски санджак|Софийския паша санджак]] от 1393 до 1878. По време на големия поход на [[Янош Хуняди]] през есента на 1443 г. османците изоставят София, като евакуират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „[[Света София (София)|Света София]]“, но няколко седмици по-късно те отстъпват към Пирот и християните в София и околностите са подложени на кланета заради съдействието, оказано на унгарската армия.{{hrf|Имбър|2000|176 – 178}} Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер.{{hrf|Станчева|2010|152}} От 1460 година в София се намират [[мощи]]те на Светия крал – [[Стефан II Милутин]], а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се разгръща [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и [[италианци]] от [[Флоренция]] и [[Венеция]], образувайки [[Католицизъм|католически]] квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят [[арменци]], главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – [[евреи]], които развиват мащабна търговия до [[Нидерландия (област)|Нидерландия]] и [[Франция]]. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат [[чоха]] и най-вече обработени кожи, разновидност на които в Италия наричат „булгарини“. В София се доставят от Италия стъклени съдове, лекарства, фаянс. По това време градът на няколко пъти е временно седалище на [[Бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]], пост с особено голямо влияние в Империята, понякога заеман от самия [[велик везир]].{{hrf|Станчева|2010|150, 152 – 154}} През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население.{{hrf|Станчева|2010|167}} В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани.{{hrf|Станчева|2010|165 – 166}} Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказващи да приемат исляма – [[Георги Софийски Нови]] (1515), [[Софроний Софийски]] (1515), [[Георги Софийски Най-нови]] (1530), [[Николай Софийски Нови]] (1555), [[Терапонтий Софийски]] (1555).{{hrf|Станчева|2010|165, 167 – 169}} През 1530 година София трайно става столица до 1836 година на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]] (до 1590 година се използва терминът [[бейлербей]]ство), обхващащ централната част на Балканския полуостров от [[Източна Тракия]] до Поморавието и [[Епир]].{{hrf|Станчева|2010|151}} Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добивани в мините около [[Чипровци]].{{hrf|Станчева|2010|154}}{{hrf|Чолов|2008|58}} От средата на XV век и основно пре XVI век в града се строят внушителни обществени сгради, като [[Буюк джамия]] (1451-1494), разположената до конака [[Челеби джамия]] (1502), превърнатата днес в църква [[Свети Седмочисленици (София)|Коджа дервиш Мехмед паша джамия]] (1528), действащата и днес [[Баня баши джамия]] (1567), строена от най-известния османски архитект [[Синан|Мимар Синан]].{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.{{hrf|Станчева|2010|154 – 155}} === Упадък през XVII – XIX век === От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци.{{hrf|Станчева|2010|177 – 178}} В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.{{hrf|Станчева|2010|178}} През XVIII век румелийските бейлербейове започват периодично да пребивават в [[Битоля]], която официално става център на Румелийския еялет през 1836 година. [[Български въстания през XVIII век|Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско]] избухва в 1737 г., при сподавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит [[Симеон Самоковски|Симеон Самоковски и Софийски]], обесен в София от турците на 21 август 1773 г. – той е деветият софийски светец. През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с [[кърджалийство]]то, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града резидират консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 75 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1864 г. градът става център на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] в новосъздадения [[Дунавски вилает]], а от 1876 г. София е вече административен център на [[Софийски вилает|Софийския вилает]], който обхваща голяма част от съвременна Западна България – от [[Копривщица]] до [[Ниш]] и от [[Благоевград|Горна Джумая]] до [[Пирот]] с [[Орхание]], [[Враня]], [[Самоков]] и [[Прокупле]]. Българите в София през ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук [[Неделя Петкова|Баба Неделя]] основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. Конфликтите с гръцкото духовенство в София започват още в 1818 г.<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml Кратък исторически преглед на Софийска епархия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141230030322/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_history.xml |date=2014-12-30 }}, официално електронно издание на Българската Патриаршия.</ref> На 15 октомври 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград българският екзарх [[Антим I]] ръкополага първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. B 1870 г. [[Васил Левски]] основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са [[Димитър Трайкович]] – член на Софийския революционен комитет, [[Иван Денкоглу]], [[Сава Филаретов]], [[Йорданка Филаретова]], [[Захари Икономович - Круша]], революционерът-книжар [[Никола Вардев]], йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански) – член на Софийския революционен комитет и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, [[Никола Чолака|Никола Стефанов Крушкин – Чолака]], съратник на Левски, член на Софийския революционен комитет, обесен от турците, [[Георги Абаджията]] – книжар, куриер на Софийския революционен комитет обесен от турците заедно с Чолака, [[Киро Геошев]] (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи [[Стоян Книжар]] обесен от турците, [[Христо Ковачев]] член на Софийския революционен комитет, заточен в [[Диарбекир]], участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] копривщенците [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]], на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми и са обесени от турците на [[Лъвов мост]] и т.н. При отстъплението на турските войски в края на 1877 година, по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], турският командващ [[Сюлейман паша]] планира пълното опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]], при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите [[Леандър Леге]] и [[Вито Позитано]], a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин [[Габриел Меркадо Алмоснино]] спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул [[Йозеф Валхард]] също подкрепя действията в защита на града. Въпреки това руските и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на освободителните войски.<ref>[http://militera.lib.ru/h/genov/09.html Крестовский, Вс. – цит. соч., стр. 479 – 480]</ref> === След Освобождението === [[Файл:Sofia-Zlatarskata charshiya.JPG|мини|215px|ляво|„Златарската чаршия в София“, картина на [[Йозеф Обербауер]] от края на XIX век]] [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-146.jpg|мини|290px|София 1920 – 1930, фотографска снимка от [[ДАА]]]] В самото начало на новата година, на [[4 януари]] [[1878]] г. (23 декември 1877 г. [[стар стил]]), след [[битка при София|битката при София]], руските части под командването на генерал [[Йосиф Гурко]] влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.<ref>{{кираджиев|7}}</ref> На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март по стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня баши джамия]] към площада около съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни квартални улици, пресичащи се под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите [[Сливница (булевард в София)|Сливница]], [[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]], [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]], [[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]] – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.<ref name="sofiazanas.blogspot.com">[http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html?m=1]</ref> Представителният център на града се оформя около Княжеския дворец (по-късно [[Царски дворец (София)|Царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прочутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад „Народно събрание" и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловската река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref> Започва също съсредоточаването на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост.<ref>[https://www.academia.edu/40973518/ФАБРИКИ_И_ЛИЧНОСТИ_Софийската_индустрия_от_Освобождението_до_40-те_години_на_XX_век_ПЪЛЕН_ТЕКСТ_ www.academia.edu]</ref> В повечето случаи това все още са малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна. На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500. През 1938 г. е приет градоустройствен план (''Планът „Мусман"''), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997</ref> По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]].<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref> Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците,<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref> аптеките,<ref name=":0" /> държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта в последвалата [[България във войната срещу Третия Райх|война срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 г. – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017</ref> <gallery class="center" caption="София след Освобождението"> Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg|Старата католическа катедрала „Св. Йосиф“, разрушена от англо-американските бомбардировки през 1944 г. Vitosha Boulevard 1934.jpg|Булевард „Витоша“ в София, 1934 г. Sof.University~1935.jpg|[[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г. Kathedrale1925-A.jpg|Катедралата „Св. Неделя“ след атентата през април 1925 г. </gallery> През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.<ref name="Dn">[https://web.archive.org/web/20110123061858/https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/02/15/311987_istoriiata_na_sofiia/ Историята на София], dnevnik.bg, 15 февруари 2007 г., архив на оригинала</ref> След [[референдум]] през 1946 г. България е провъзгласена за [[народна република]] и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради [[централизация]]та и [[Колективизация в България|колективизацията]]. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката [[промишленост]] и [[индустриализация]]та, като продължава [[градоустройство]]то и жилищното строителство. През 1958 г. е пуснат в експлоатация завод „[[Кремиковци]]“. Разширяват се и се обновяват пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на XX в. архитектите успяват да се преборят с дотогавашните планове градският център да се разчисти за ново социалистическо строителство, според които следвало да бъдат разрушени старите сгради (вж. [[Независимост (площад в София)|Комплекс „Ларго]]“).<ref name="Dn"/> Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.<ref name="Dn"/> През втората половина на XX век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – [[Биримирци]] и [[Обрадовци]] през 1955 г., [[Княжево]] през 1958 г., [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], [[Враждебна]], [[Връбница (квартал)|Връбница]], [[Горна баня]], [[Драгалевци]], [[Дървеница (квартал)|Дървеница]], [[Илиянци]], [[Малашевци]], [[Обеля]], [[Орландовци]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]] и [[Слатина (квартал)|Слатина]] през 1961 г., [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Требич]] и [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] през 1971 г., [[Ботунец]], [[Горубляне]], Кремиковци, [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] през 1978 г.<ref>{{cite web |publisher=НСИ |year=2010 |url=http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57422&ezik=bul |title=Справка за събитията за гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) |work=Национален регистър на населените места |accessdate=5 ноември 2010 |ref=harv}}</ref> [[Файл:Sofia street 1966.jpg|мини|240px|Софийска улица през 1966 г.]] По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] редица от най-емблематичните улици и площади в града са преименувани по идеологически причини, като след 1989 г. повечето от предишните имена са възстановени.<ref>Л. Иванов. [https://www.researchgate.net/publication/319820028_1991_Sofia_street_naming_proposal Предложение за наименуване на улици в София]. София, 22 януари 1991 г.</ref> ''Околовръстни'' или ''окръжни'' пътища, булеварди и шосета на София в началните периоди от изграждането на града са били булевардите „Сливница", „[[Васил Левски (булевард в София)|Фердинанд]]" (днес „Васил Левски"), „Патриарх Евтимий", „Христо Ботев",<ref name="sofiazanas.blogspot.com"/> северната част на „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Княгиня Мария-Луиза]], „[[Генерал Николай Г. Столетов (булевард в София)|Генерал Николай Столетов]]", „[[Генерал Данаил Николаев (булевард в София)|Данаил Николаев"]] на североизток, „[[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|Евлоги и Христо Георгиеви]]" на изток и югоизток, „[[Пенчо Славейков (булевард в София)|Пенчо Славейков"]] на юг, „[[Инженер Иван Иванов (булевард в София)|Инж. Иван Иванов]]" и [[Константин Величков (булевард в София)|„Константин Величков"]] на запад, като много от тях са носили и такива наименования (напр. бул. „Окръжен"). Повечето от тези булеварди представляват граници на днешния център на града. В по-късни периоди на XX век роля на околовръстни играят булевардите Вардар, [[Гоце Делчев (булевард в София)|Гоце Делчев]], [[Никола Й. Вапцаров (булевард в София)|Никола Вапцаров]], [[Пейо К. Яворов (булевард в София)|Пейо Яворов.]]<ref>[http://stara-sofia.com/karti.html]</ref> <gallery class="center" caption="Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989"> Narsob3.jpg|Комплекс „Ларго“ Pl. Sveta Nedelja Sofia.jpg|Площад „Света Неделя“ </gallery> След смяната на социалистическия строй има период на подем в частното [[строителство]]. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори. През 2015 г. е завършена сградата на [[Капитал Форт]], намираща се на входа на София откъм бул. „Цариградско шосе“, която става [[Най-високите сгради в България|най-високата сграда в България]], измествайки [[хотел Родина|хотел „Родина]]“, построен четвърт век по-рано. <gallery class="center" caption="Модерни сгради в София"> CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG Borova Sofia 20090405 005.JPG Business Park Sofia E53.jpg SofiaNewBuilding.jpg </gallery> == Население == {| class="wikitable" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; font-size:85%;" |- ! style="background:#d2dffa;" | Година ! style="background:#d2dffa;" | Брой на населението<ref>{{cite web | last = Lahmeyer | first = Jan | year = 2004 | url = http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm | title = BULGARIA &#91;Bālgarija&#93;. historical demographical data of the urban centers | work = populstat.info | publisher = populstat.info | accessdate = 2021-10-16 | lang = en}}</ref> |- | '''1870''' || style="text-align:center;"| 19 000 |- | '''1880''' || style="text-align:center;"| 20 501 |- | '''1887''' || style="text-align:center;"| 30 456 |- | '''1892''' || style="text-align:center;"| 46 628 |- | '''1900''' || style="text-align:center;"| 67 953 |- | '''1905''' || style="text-align:center;"| 82 621 |- | '''1910''' || style="text-align:center;"| 102 812 |- | '''1920''' || style="text-align:center;"| 154 025 |- | '''1926''' || style="text-align:center;"| 213 002 |- | '''1934''' || style="text-align:center;"| 287 095 |- | '''1939''' || style="text-align:center;"| 401 000 |- | '''1946''' || style="text-align:center;"| 435 000 |- | '''1956''' || style="text-align:center;"| 639 900 |- | '''1965''' || style="text-align:center;"| 802 400 |- | '''1975''' || style="text-align:center;"| 965 700 |- | '''1985''' || style="text-align:center;"| 1 121 800 |- | '''1992''' || style="text-align:center;"| 1 114 900 |- | '''2001''' || style="text-align:center;"| 1 091 772 |- | '''2011''' || style="text-align:center;"| 1 202 761 [http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2011final.pdf] |- | '''2016''' || style="text-align:center;"| 1 304 772 [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt] |- | '''2019''' || style="text-align:center;"| 1 350 904 [https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt] |} '''Население на София през годините'''<br>(броят е показан в хиляди) <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:1600 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1870 from:0 till:19 bar:1880 from:0 till:20 bar:1887 from:0 till:30 bar:1892 from:0 till:46 bar:1900 from:0 till:68 bar:1905 from:0 till:82 bar:1910 from:0 till:102 bar:1920 from:0 till:154 bar:1926 from:0 till:213 bar:1934 from:0 till:287 bar:1939 from:0 till:401 bar:1946 from:0 till:435 bar:1956 from:0 till:639 bar:1965 from:0 till:802 bar:1975 from:0 till:965 bar:1985 from:0 till:1121 bar:1992 from:0 till:1114 bar:2001 from:0 till:1091 bar:2011 from:0 till:1202 bar:2016 from:0 till:1305 bar:2019 from:0 till:1351 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1870 at: 19 text: 19,0 shift:(-8,5) bar:1880 at: 20 text: 20,5 shift:(-8,5) bar:1887 at: 30 text: 30,5 shift:(-11,5) bar:1892 at: 46 text: 46,6 shift:(-11,5) bar:1900 at: 68 text: 68,0 shift:(-11,5) bar:1905 at: 82 text: 82,6 shift:(-11,5) bar:1910 at: 102 text: 102,8 shift:(-14,5) bar:1920 at: 154 text: 154,0 shift:(-14,5) bar:1926 at: 213 text: 213,0 shift:(-11,5) bar:1934 at: 287 text: 287,1 shift:(-14,5) bar:1939 at: 401 text: 401,0 shift:(-14,5) bar:1946 at: 435 text: 435,0 shift:(-14,5) bar:1956 at: 639 text: 639,9 shift:(-14,5) bar:1965 at: 802 text: 802,4 shift:(-14,5) bar:1975 at: 965 text: 965,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 1121 text: 1122 shift:(-14,5) bar:1992 at: 1114 text: 1115 shift:(-14,5) bar:2001 at: 1091 text: 1092 shift:(-14,5) bar:2011 at: 1202 text: 1203 shift:(-14,5) bar:2016 at: 1305 text: 1305 shift:(-14,5) bar:2019 at: 1351 text: 1351 shift:(-14,5) </timeline> София днес е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, от които след Руско-турската война остават едва 11 684.<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 52}}</ref> Според първото официално [[Преброяване на населението в България|преброяване на населението]] от 1880 г. населението на София е 20 501 души.<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all История на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |date=2011-07-06 }}, сайт на Столична община.</ref><ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref> По това време София етнически е разделена както следва: 56% са [[българи]], 30% [[евреи]], 7% [[турци]] и 6% [[цигани]].<ref>{{кираджиев}}</ref> По това време 60% от жителите на града са мъже, а 60% от тях – неженени.<ref name="якимова"/> През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от [[Радомир]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Самоков]]ско, [[Ботевград|Орханийско]] и [[Цариброд]]ско. През периода от 1900 до 1946 г. населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до 435 000 души. По данни от преброяването през 2001 г. в [[област София]] живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е [[Люлин (район)|Люлин]] със 120 117 жители, следван от [[Младост (район в София)|Младост]] със 110 877 жители, [[Подуяне]] със 75 312 жители и [[Красно село]] със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Разпределение на населението в София по постоянен и настоящ адрес]</ref> [[Гъстотата на население]]то в края на [[2000]] г. е 909,1 души/[[km]]². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.<ref>{{Citation |title=zagrada.bg |url=http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=346472 |accessdate=2007-07-24 |archivedate=2007-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071013164224/http://zagrada.bg/show.php?storyid=346472 }}</ref> Според изказвания на официални лица, всяка година от [[провинция]]та в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1229887929 Всяка година над 20 000 души се преселват в София], News.bg, 15.09.2008 г.</ref> Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други. [[Раждаемост]]та на 1000 души е 7,9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. [[Смъртност]]та е 12,2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4,3 [[промил]]а. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18,9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г. Според преброяването от 2011 г. населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 цигани (1,5%); 6500 турци (0,6%).<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx Официални данни от преброяването през 2011 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110925165257/http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R7.aspx |date=2011-09-25 }} – По местоживеене, възраст и етническа група.</ref> Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Официални данни от преброяването през 2001 г.] – По области и етническа група.</ref> В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително 3100 руснаци, 1700 арменци, 1200 гърци. Към 15 март 2016 г. по настоящ адрес в [[Столична община]] са регистрирани 1 441 918 души, от които 1 304 772 са жители на град София.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt ГРАО. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес]</ref> През 2020 г. обаче населението на столицата намалява с 1,53%, или с 20,378 души до 1,308,412 души. Това не се е случвало от 2001 г., когато населението на София намалява за последен път. == Управление == Всеки район има свой [[кмет]], който се назначава от [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]] и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Стефан Софиянски]] е кмет на София от [[19 ноември]] [[1995]] г. Той получава своя трети мандат на местните избори през [[2003]] г. На парламентарните избори през [[2005]] г. е избран за народен представител и се отказва от кметския пост. На проведените частични кметски избори през месец [[октомври]] и след [[балотаж]] на [[5 ноември]] 2005 г. за кмет на София е избран [[Бойко Борисов]]. В редовните избори за местна власт през октомври [[2007]] г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от [[ГЕРБ]]). === Ред на административните правомощия в София === # Областният управител на [[област София]] (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столичната община, се назначава пряко от [[Министерски съвет|Министерския съвет]] (а зам. областните управители – от [[министър-председател]]я); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> # [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. # [[Кмет]]ът на Столична община (вижте [[Кмет на София]]) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо [[Столична община#Населени места|тридесет и осемте]] населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори. # Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над [[село|селата]] и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (т. е. от членовете на Столичния общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.<ref>Велина Господинова, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2007/10/12/386131_kmet_na_konci/ „Кмет на конци“], в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.</ref> ==== Някои уточнения и забележки ==== # От чисто териториална гледна точка, между [[Столична община|община София]] и [[област София-град]] няма разлика; „София-град“ е [[синоним]] за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. [[Софийска област]]) ''не е'' „[[област София]]“ (т.е. София-град). София-област често – погрешно и по инерция от административната терминология в страната в сила до 1987 г. – се нарича и „София-окръг“.<ref>От 1987 г. в България „[[Административно деление на България#Окръзи 1959-1987|окръзи]]“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.</ref> Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на област София-град. # Три населени места в София-град нямат собствени кметове, а именно: [[Нови Искър|гр. Нови Искър]], [[Банкя|гр. Банкя]] и [[Панчарево|с. Панчарево]]. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко отговорен кмет и за съответното населено място. [[Бухово|Гр. Бухово]] е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци) # Десет [[квартал]]а и един [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация '''<ref>''[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=кой%20кой%20е&title=%20 |date=2016-03-09 }}'', [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14.</ref>''' – подобна, но без всички правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“ поради предишния статут на такива), като напр. [[Челопечене (квартал)|кв. Челопечене]], всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, [[Плана (село)|с. Плана]] има т.нар. кметски наместник. === Административно деление === Град София е център на [[Софийска област|София област]], на [[област София-град]] и на [[Столична община|Столичната община]]. 16 от 24-те [[Район (градско подразделение)|района]] на Столична община са съставени само от градски части. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София ([[Панчарево (район)|Панчарево]], [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] и [[Банкя (район)|Банкя]]), макар и намиращи се на територията на [[Област София|София-град]] и под правомощията на [[СОС]] и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София. На 15 ноември 2009 г. кандидатката на [[ГЕРБ]] [[Йорданка Фандъкова]] печели кметския стол в София още на първия тур.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_474032034 Фандъкова кмет], news.ibox.bg, 15.11.2009 г.</ref> На [[23 октомври]] [[2011]] г. тя отново печели изборите за кмет на София. {| class="wikitable" |+ Райони на София ! Райони, съставени само от части на града ! Райони, съставени от части на София, заедно с други населени места ! Карта |- | valign="top"| 1. [[Средец (район)|Средец]]<br> 2. [[Красно село]]<br> 3. [[Възраждане (район)|Възраждане]]<br> 4. [[Оборище (район)|Оборище]]<br> 5. [[Сердика (район)|Сердика]]<br> 6. [[Подуяне]]<br> 7. [[Слатина (район)|Слатина]]<br> 8. [[Изгрев (район)|Изгрев]]<br> 9. [[Лозенец (район)|Лозенец]]<br> 10. [[Триадица (район)|Триадица]]<br> 11. [[Красна поляна (район)|Красна поляна]]<br> 12. [[Илинден (район)|Илинден]]<br> 13. [[Надежда (район)|Надежда]]<br> 15. [[Младост (район в София)|Младост]]<br> 16. [[Студентски (район)|Студентски]] 19. [[Люлин (район)|Люлин]]<br> | valign="top"| 17. [[Витоша (район)|Витоша]] ([[Владая]], [[Мърчаево]])<br> 20. [[Връбница (район)|Връбница]] ([[Волуяк]], [[Мрамор (София-град)|Мрамор]])<br> 14. [[Искър (район)|Искър]] ([[Бусманци]])<br> 22. [[Кремиковци]] ([[Бухово]], [[Желява]], [[Яна (Област София)|Яна]], [[Горни Богров]], [[Долни Богров]])<br> 18. [[Овча купел (район)|Овча купел]] ([[Мало Бучино]])<br> ''' Специален статут'''<br> 24. [[Банкя (район)|Банкя]] ([[Банкя]], [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]])<br> 21. [[Нови Искър (район)|Нови Искър]] ([[Нови Искър]], [[Кубратово]], [[Световрачене]], [[Негован]], [[Чепинци (област София)|Чепинци]], [[Локорско]], [[Войнеговци]], [[Подгумер]], [[Кътина]], [[Мировяне]], [[Доброславци]], [[Житен (област София)|Житен]], [[Балша]])<br> 23. [[Панчарево (район)|Панчарево]] ([[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Кокаляне]], [[Герман]], [[Железница (Област София)|Железница]], [[Лозен (Област София)|Лозен]], [[Долни Пасарел]], [[Плана (село)|Плана]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София)|Кривина]]) | [[Файл:Sofia districts.svg|300px|Райони на София]] |} '''Квартали на София''' {{Колони|3|*Абдовица * Банишора * Белите брези * Бенковски * Борово * Ботунец * Бояна * Бъкстон * Васил Левски * Витоша * Враждебна * Връбница * Гевгелийски * Гео Милев * Горна баня * Горубляне * Гоце Делчев * Градина * Дианабад * Димитър Миленков * Драгалевци * Дружба * Дървеница * Експериментален * Западен парк * Захарна фабрика * Зона Б-5 * Зона Б-18 * Зона Б-19 * Зоопарк * Иван Вазов * Изгрев * Изток * Илинден * Илиянци * Камбаните * Карпузица * Киноцентър * Княжево * Красна поляна * Красно село * Кремиковци * Крива река * Кръстова вада * Лагера * Лев Толстой * Лозенец * Люлин * Малашевци * Малинова долина * Манастирски ливади * Младост * Модерно предградие * Надежда * Обеля * Оборище * Овча купел * Орландовци * Подуяне * Полигона * Разсадника-Коньовица * Редута * Република * Света Магдалена * Света Троица * Свобода * Сердика * Сеславци * Симеоново * Славия * Слатина * София-вилидж * София парк * Стефан Караджа * Стрелбище * Студентски град * Сухата река * Суходол * Требич * Триъгълника * Факултета * Филиповци * Фондови жилища * Хаджи Димитър * Хиподрума * Хладилника * Христо Ботев * Христо Смирненски * Център * Челопечене * Чепинско шосе * Южен парк * Яворов}} ; Избирателно устройство [[Файл:Sofia-Electoral-Regions-Numbered.png|мини|150px]] София-град е единствената община в България, подразделена на повече от един [[избирателен район]]. Те са три, като всеки един от тях включва по осем градски района. Това са [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг и югоизток), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и северозапад). == Икономика == [[Между двете световни войни]] основните придобивки на промишлеността в София са [[мелница|мелници]], [[текстил]]ни, [[каучук]]ови и [[цигара|цигарени]] фабрики. Преди бомбардировките от 1944 г. около 37% от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, [[болница|болници]], комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-големият [[Промишленост на България|промишлен]] център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната [[металургия]], 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от [[кожух]]арската и [[обувка|обувната]] промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите [[строителство]], [[търговия]] и [[транспорт]], свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и [[услуги]]те. В София оперират [[Софийска стокова борса|Софийската стокова борса]] и [[Българска фондова борса - София|Българската фондова борса]]. Като следствие от централизираната [[планова икономика]] около 50% от [[БВП]] на [[България]] се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-високата за страната.<ref>[https://www.infograf.bg/article/1559297907000 Заплатите по общини (2017)]</ref> [[Файл:BusinessParkSofia view3.jpg|мини|ляво|250px|Бизнес парк София]] == Инфраструктура == === Образование и наука === Към 6 февруари 2014 г. в София функционират 239 [[Детска градина|детски градини]] – 176 общински, 60 частни и 3 държавни. В града има 5 [[Начално училище|начални]] (4 частни и едно общинско), 77 [[Основно училище|основни]] (65 общински и 12 частни) и 187 [[Средно училище|средни училища]] (86 общински, 61 частни и 40 държавни). Освен това има и 13 специализирани училища – за деца с увреждания и други. Сред средните училища има 8 училища по изкуствата, 22 професионални колежа, 35 професионални гимназии, 25 профилирани гимназии и 4 спортни училища.<ref>{{cite web | publisher = МОН | year = 2014 | url = http://www2.mon.bg/adminmon/schools/ | title = Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена | work = mon.bg | accessdate = 23 октомври 2014}}</ref> Сред едни от най-известните училища са: * [[Национална търговско-банкова гимназия]], * [[Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил В. Ломоносов“]], * [[Национална финансово-стопанска гимназия]], * [[Национална гимназия за древни езици и култури|Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]], * [[Американски колеж в София|Американски колеж]] (основан 1860 г.), * [[Национална природо-математическа гимназия|Национална природоматематическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“]], * [[Софийска математическа гимназия|Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“]], * [[Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“]], * [[Първа английска езикова гимназия]], * [[9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]], * [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“]], * [[164 испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“|164 гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], * [[133 СОУ „Ал. С. Пушкин“|133 СУ „Ал. С. Пушкин“]], * [[Лицей за изучаване на италиански език и култура|Национален учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура]], * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]], * [[Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“]], * [[Технологическо училище „Електронни системи“|Технологично училище „Електронни Системи"]] към [[Технически университет - София]], * [[Национално училище за танцово изкуство - НУТИ|Национално училище за танцово изкуство]] Към 2014 г. в София се намират 22 от 51 акредитирани [[Висше училище|висши училища]] в България,<ref>{{cite web |publisher=Министерство на образованието и науката |year=2014 |url=http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 | title = Акредитирани висши училища в Република България |work=mon.bg | accessdate=14 октомври 2014}}</ref> в които се обучават над 100 хиляди студенти.<ref>{{cite web |publisher=Министър на образованието, младежта и науката |year= 2012 |url=http://www.parliament.bg/pub/cW/20120327053107DOC270312-003.pdf |title=Справка за броя на обучаваните студенти във висшите училища за учебната 2009/2010 г. – втори семестър | format = PDF | work = parliament.bg | accessdate = 14 октомври 2014}}</ref> Сред тях е [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“]], най-старото и най-голямо висше училище в страната. Основан на 1 октомври 1888 г., днес той има 16 факултета, разположени в няколко комплекса в различни части на града, и обучава около 23 хиляди студенти и докторанти. [[Файл:Sofia University panorama 2.jpg|мини|260px|Ректората на Софийския университет]] Други големи висши училища в София са: * [[Университет за национално и световно стопанство|Университетът за национално и световно стопанство]], * Техническият университет, * [[Нов български университет]], * [[Национална спортна академия|Национална спортна академия „Васил Левски“]] и * [[Медицински университет (София)|Медицинският университет]] (за пълен списък вижте [[Висши училища в България]]). В София се намира и [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], както и [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. Закрити училища в София * Френски девически колеж „[[Свети Йосиф (колеж в София)|Свети Йосиф]]“ – закрит през 1948 г. * Френски мъжки колеж „[[Свети Кирил и Методий (колеж в София)|Свети Кирил и Методий]]“ – закрит през 1948 г. * Австрийското католическо училище „[[Санта Мария (католическо училище в София)|Санта Мария]]“ – закрит през 1948 г. * [[Държавна политехника]] – закрита през 1953 г. * [[Академия за обществени науки и социално управление]] – закрита през 1990 г. * [[Медицинска академия (България)|Медицинска академия]] – закрита през 1990 г. * [[Образцов механотехникум София]] – 2010 г. * [[13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] – 2013 г. === Транспорт === {{основна|Транспорт в София}} [[Файл:Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg|мини|200п|Централна гара София]] [[Файл:Central Bus Station Sofia 2012 PD 08 01.jpg|мини|200п|Централна автогара София]] [[Файл:Boulevard Tsarigradsko Shose (1) (37705775771).jpg|мини|200п|Цариградско шосе е основна входно-изходна артерия на София]] [[Файл:Bulgaria Boulevard E1.jpg|мини|200п|„България“ е един от възловите столични булеварди]] [[Файл:Sofia (37536243674).jpg|мини|200px|„Черни връх“ е един от централните булеварди]] [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|200п|[[Булевард]] „[[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]]“]] [[Файл:Outside Sofia Airport 20090409 017.JPG|мини|200п|Терминал 2 на Летище София (открит през 2006 г.)]] Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари, най-важна от които е [[Централна гара София|Централна гара]], обслужваща годишно 2 323 844 пътници или 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната (2004). Намиращата се в непосредствена близост [[Централна автогара София]] позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно. Основните входно-изходни пътни артерии са в направленията югоизток ([[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]]), изток-североизток ([[Хемус (автомагистрала)|автомагистрала Хемус]] и [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]]), югозапад (направление [[Перник]]-[[Благоевград]]-[[Кулата]]), и северозапад (направление [[Сливница]]-[[Калотина]]). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, [[летище София]], и с центъра за ръководство на въздушното движение. През 2001 г. започва модернизация на летището и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.<ref>{{Citation |title=Информация от официалната страница на летище София |url=http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 |accessdate=2010-02-04 |archivedate=2008-09-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080917054445/http://www.sofia-airport.bg/pages/news.aspx?lm01=106&p=1 }}</ref> През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2 % повече от облсужената бройка през 2018 година.<ref>[https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2018-2019_14.pdf www.sofia-airport.bg]</ref> В системата на обществения пътнически транспорт основният [[превозвач]] е общинският [[Център за градска мобилност]]. Към 2022 г. системата включва 84 [[автобус]]ни, 14 [[трамвай]]ни и 16 [[тролейбус]]ни линии. Функционира метросистема от 4 метролинии, наричани ''метродиаметри'': първи метродиаметър (линия M1) на [[Софийското метро]] – от Сливница до [[Бизнес парк София|Бизнес]] парк София, общо 16 станции, от които 13 са общи с М4. Линия M4 – от Обеля до [[Летище София|Летище]] София (общо 20 станции), а от 31 август 2012 г. започна да функционира и Метродиаметър 2 (линия M2) – от Обеля до Витоша (общо 13 станции). На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Метродиаметър 3 (линия M3) – от Хаджи Димитър до Горна Баня, който към юни 2021 година включва 12 станции. Дължината на метрото е 52 km, до момента са изградени 47 метростанции. === Паркове === [[Файл:LiliumJankaeBulgaria.jpg|мини|200px|[[Планински крем]] на [[Витоша]]]] [[Файл:PancharevoLake3.JPG|мини|199x199пкс|[[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]]] Най-големият парк в София е [[Борисова градина|Борисовата градина]], известен в близкото минало като ''Паркът на свободата''. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, националният стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина в София е [[градска градина (София)|Градската градина]],<ref>[http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all Градините на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924103504/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2013&nxt=1&update=all |date=2015-09-24 }}, сайт на Столична община.</ref> открита през 1878 г. Други известни паркове в столицата са [[Южен парк|Южният парк]], [[Западен парк (София)|Западният парк]], [[Северен парк|Северният парк]] и [[Врана (дворец)|паркът-музей Врана]]. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.<ref>{{Citation |title=Вековните дървета на вековния град |url=http://oldtrees.sand-glass.org/ |accessdate=2021-03-06 |archivedate=2013-09-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130921100249/http://www.oldtrees.sand-glass.org/ }}</ref> Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“. [[Витоша (парк)|Парк Витоша]] е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват [[Бистришко бранище]] и резерват [[Торфено бранище]]. В зоната за отдих около [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го превръщат в любимо място за излети и почивка на софиянци. ==== Зоологическа градина София ==== На територията на [[Софийски зоопарк|Софийската зоологическата градина]] живеят общо 1899 представители на 281 животински вида. Тя е построена през 1888 г. от княз Фердинанд на неголяма площ в центъра на днешна София. През 1984 г. е преместена и оттогава се намира в кв. „Витоша“, на 15 минути път от идеалния център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига с удобен градски транспорт от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни. В нея работят висококвалифицирани учени и специалисти, които се грижат за обитателите на парка. Софийската зоологическа градина е една от най-известните и предпочитани атракции в града – идеално място за отдих и развлечение. Сред най-любимите и посещавани от възрастни и деца видове животни са: европейски вълк, кафява мечка, червена лисица, язовец, хипопотам, носорог, слон. През 1997 г. в Зоопарка е основан Екологичен научноизследователски център. Той има богат принос в опазването на застрашените видове и поддържане на биологичното разнообразие, посредством кооперативни международни програми за размножаване на редки и застрашени животни (сред тях са: дневни и нощни грабливи птици, персийски леопард, амурски тигър, евроазиатски рис, антилопа адакс и други). От няколко години една от мисиите на Зоологическа градина София е да подпомага създаването на природозащитно образование и самосъзнание у гражданите. Занимава се също така с широкоприложна научно-изследователска дейност. Поради икономически и финансови затруднения през 1995 г. Зоологическа градина София създава програма за осиновяване на животни (по примера на английските зоопаркове), която се е запазила и работи и до днес. Целта на програмата е набавяне на средства за подпомагане отглеждането на обитателите. Оттогава всяка година на Лазаровден в Зоопарка се чества Денят на осиновителя – с тържество, много изненади за децата и връчване на специални паспорти на новите осиновители на животни.<ref>{{Citation |title=сайт на Зоологическа градина София |url=http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ |accessdate=2017-04-19 |archivedate=2017-04-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170420051659/http://zoosofia.eu/всичко-за-зоопарка/ }}</ref> === Ресторанти и хотели === Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (преди „Шератон“), както и няколко с пет звезди като „Гранд хотел София“, хотел „Хилтън“ и „Гранд хотел Радисън“. София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня. === Национални институции === [[Файл:NationalAssemblySquare.jpg|мини|400px|ляво|Сградите на Народното събрание и БАН]] [[Файл:National Bank of Bulgaria.JPG|мини|250px|Сградата на Българската народна банка]] [[Файл:Party House by night, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|250px|„Триъгълникът на властта" през нощта]] В София са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на [[Народното събрание]], Президентството, [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции ([[Конституционен съд на България|Конституционен съд]], [[Национален статистически институт (България)|Национален статистически институт]], Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на [[Българска народна банка|Българската народна банка]], на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] на [[Българската православна църква]], [[Главно мюфтийство на мюсюлманите в България|Главното мюфтийство на мюсюлманите в България]], Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в България. == Култура == === Храмове === {{основна|Храмове в София}} В [[Софийска епархия|Софийската епархия]] действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е [[Софийска синагога|Софийската синагога]], една от най-големите и изящните в цяла Европа. Най-голям и значим храм в София и в цяла България е [[храм-паметник Свети Александър Невски|храм-паметникът Свети Александър Невски]]. Значим паметник и действащ молитвен дом е и [[Баня баши джамия|Софийската джамия]] „Баня баши", някога съчетавала и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града,. Построена е от видния османски архитект [[Синан]] в 1566 г. През 2006 г. се освещава новоизградена [[Свети Йосиф (катедрала)|католическа катедрала „Свети Йосиф]]", действат [[Протестантство в България|протестанстки храмове]], има неголяма и се изгражда внушителна [[Арменска апостолическа църква|армено-грегорианска]] черква. === Паметници === [[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]] В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са демонтирани или разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]]. Паметникът „1300 години България" пред Националния дворец на културата се руши сам, докато накрая се премахва напълно през септември 2017 година. Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора по това време дори не знаят за неговото съществуване. Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника. [[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref> [[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]]. [[Паметник на Незнайния воин (София)|Паметникът на Незнайния воин]] е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис. Друг много известен паметник в центъра на столицата е [[Цар Освободител (паметник)|Паметникът на Цар Освободител]], или както популярно е известен сред софиянци ''Паметникът на Коня'' – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]] на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на [[Народно събрание на България|българския парламент]]. === Мостове === Двата най-стари и известни моста в София са [[Орлов мост]] и [[Лъвов мост]]. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над [[Владайската река]]. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над [[Перловската река]] и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от [[Диарбекир]], които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани. === Театри и музеи === [[Народен театър „Иван Вазов“|Народният театър „Иван Вазов“]] е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на XX век. [[Театър „Сълза и смях“]] е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър. Други театри в столицата са [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричният]] „Алеко Константинов“, [[Театър „Българска армия“|Театърът на Българската армия]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкият]] „Николай Бинев“, [[театър 199|театър „199]]“, [[театър „София“]], [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националният музикален театър „Стефан Македонски“]], Софийската опера и балет и няколко други. Националната опера и балет, известна и като ''Софийска опера и балет'', става държавна през 1922 г.<ref>Театральная энциклопедия. Гл. ред. С. С. Мокульский. Т. 1 – М.: Советская энциклопедия, 1961, 1214 стб. с илл., 12 л. илл.</ref> Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори. В столицата също така се намират и множество [[Художествена галерия|галерии]] и [[музей|музеи]]. Много от тях принадлежат към [[Стоте национални туристически обекта]]. [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]] е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа. [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]]. [[Национален природонаучен музей|Националният природонаучен музей]] при [[БАН]] е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са [[Национален военноисторически музей в София|Националният военноисторически музей]], [[Археологически институт|Археологическият институт]] и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и [[Музей на социалистическото изкуство|Музеят на социалистическото изкуство]]. === Спортна база и популярни спортове === В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове [[ПФК Левски (София)|Левски]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив]] и [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[баскетбол]]ът и [[волейбол]]ът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит. Други популярни спортове са [[тенис]], [[бокс]], [[спортна стрелба]] и [[борба]]. София се кандидатира за [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Тя обаче е домакин на две летни [[Универсиада|универсиади]] – през 1961 и 1977 г., както и на две зимни – през 1983 и 1989 г. София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове [[спорт]]: * ''Стадиони'': [[Георги Аспарухов (стадион)|„Георги Аспарухов“]] [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], [[Стадион Локомотив (София)|„Локомотив“]], [[Българска армия (стадион)|„Българска армия“]], [[Славия (стадион)|„Славия“]], [[Академик (стадион, София)|„Академик“]] и [[Септември (стадион в София)|„Септември“]] * ''Спортни зали'': [[Христо Ботев (зала)|„Христо Ботев“]], [[Триадица (зала)|„Триадица“]], [[Универсиада (зала)|„Универсиада“]], [[Фестивална (зала)|„Фестивална“]], [[Зимен дворец на спорта]], [[Арена София (зала)|„Арена Армеец София“]] * ''Плувни комплекси'': плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“, * ''Гребни бази'': [[Национална гребна база „Средец“]] * ''Бази за конни спортове'': конна база „Хан Аспарух“ * ''Ледени пързалки'' – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия * ''Колодрум''<ref>Делян Кючуков, [http://journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1916 Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите], journey.bg.</ref> === Други === {| style="width:100%;" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Снимка ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Обект |- |||align="left"|Националният дворец на културата (НДК) се намира в центъра на София. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981 г., проектиран е от екип на „Главпроект“ (София), с главен проектант арх. [[Александър Баров]]. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно.|| style="text-align:center;" |[[Национален дворец на културата]] |- |[[Файл:Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG|център|180п]]||align="left"|Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на XX в. на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. Затворена е за реконструкция в края на 80-те години на XX век, на 17 септември 2015 г. отваря врати Музеят за история на София.|| style="text-align:center;" |[[Централна минерална баня]] |- |[[Файл:Pseudosaint Sofia.jpg|център|180п]] |Статуята в центъра на София, на площад „Независимост“, е наречена от своя скулптор [[Георги Чапкънов]] „Света София“. Тъй като не съответства на [[Канон (религия)|каноните]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], статуята никога не е била благословена или осветена от православен [[свещеник]]. |style="text-align:center;"|[[Статуя на София]] |- |[[Файл:Voennen club.jpg|център|180п]] |Централният военен клуб е една от [[култура|културните]] икони на София, в него са се провеждали много събития като [[концерт]]и, [[изложба|изложби]], събрания, театрални постановки, церемонии и други. |style="text-align:center;"|[[Централен военен клуб]] |} == Известни личности == {{Основна|[[Софиянци|Личности, свързани със София]]}} Със София е свързан животът на огромен брой личности от световно и национално значение – от [[Античност]]та до [[Възраждане]]то, от „Покръстителя на света“ – [[рим]]ския император [[Константин Велики]] – и сердикийския епископ [[Климент I|св. ап. Климент]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm „История на Българската църква“. Том първи. „Първи период (864 – 1186 г.)“, Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> – станал един от първите римски папи, до [[цар Самуил]], [[Васил Левски]] и практически всички големи имена на съвременна [[България]]. == Галерия == <gallery class="center" heights="190" widths="190"> Файл:Sofia-metro-schema-01.svg|Схема на метрото Файл:Sofia Airport metrostation.jpg|[[Метростанция „Летище София“]] Файл:Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg|[[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Файл:Metrostation-Sofia-University-4.JPG|[[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Файл:Национален дворец на културата.jpg|[[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Файл:Лъвов мост.jpg|[[Метростанция „Лъвов мост“]] Файл:Централна гара.jpg|[[Метростанция „Централна жп гара“]] Файл:Borisova gradina Борисова градина 024.JPG|Борисовата градина Файл:South Park - Sofia.jpg|Южен парк Файл:Западен парк, София - panoramio.jpg|Западен парк Файл:Panorama of Sofia 5.jpg|Изглед към София Файл:Panorama of Sofia 4.jpg|Панорамна гледка от София Файл:Sofia (38247395881).jpg|Гледка от столицата Файл:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ Файл:StNedelyaChurch Sofia.jpg|Катедралата „Света Неделя“ Файл:SvetiSedmochislenitsiChurch-Sofia-3.jpg|Църквата „Свети Седмочисленици“ Файл:Paraskeva-sofia-klearchos.jpg|Църквата „Света Параскева“ Файл:Russian church Sofia.jpg|Църквата „Свети Николай Чудотворец“ Файл:681px-Banya.JPG|Джамията „Баня Баши“ Файл:Sofia Synagogue 11c.jpg|Софийската синагога Файл:Levski`s monument1.jpg|Част от паметника на [[Васил Левски]] Файл:Царю освободителю признателна България - panoramio.jpg|Паметникът на [[Александър II (Русия)|Цар Освободител]] Файл:Monument to the Unknown Soldier in Sofia.jpg|Паметникът на Незнайния воин Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|Орлов мост от птичи поглед Файл:Trams in Sofia at Lion's Bridge 13.JPG|Преминаващ трамвай по Лъвов мост Файл:Ivan Vazov National Theatre.jpg|Народен театър „Иван Вазов“ Файл:Satira by night.jpg|Входът на Сатиричния театър през нощта Файл:Gallery for Foreign Art TodorBozhinov 041009.jpg|[[Национална галерия за чуждестранно изкуство|„Квадрат 500“ на Националната галерия (преди това Галерия за чуждестранно изкуство)]] Файл:Арена Армеец интериор.jpg|„Арена Армеец“ отвътре Файл:UniversiadaHall.jpg|Зала „Универсиада“ се използва за провеждане на баскетболни двубои Файл:Vasil Levski National Stadium in Sofia Entrance area 2012 PD 06.jpg|Входът на Националния стадион „Васил Левски“ Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|Стадион „Българска армия“ Файл:Georgi asparuhov stadium.png|Стадион „Георги Аспарухов“ </gallery> == Вижте също == * [[Герб на София]] * [[Софийски светци]] * [[Личности (София)|Личности]], свързани със София * [[Софийска света гора]] * [[Софийска книжовна школа]] * [[Международни взаимоотношения (София)]] * [[Софийско метро]] == Литература == * Вачкова, Доц. Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София. * Велинова, Зорница. Ивайло Начев. София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Издателство Рива, 2016. * Ганчев Хр. „София – улици и площади. Планово и обемно-пространствено проучване“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983. * Ганчев Хр., Дойчинов Гр. „Формиране на старите градски части на София и подходът към тях“, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989. * Ганчев Хр. „Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София“, Сб. „Проучвания и консервация на паметниците на културата в България“, том II, стр. 77 – 82, ДИ „Техника“, София 1983. * Ганчев Хр. „Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на Арт Ново в центъра на София“, Сп. „Нюзлетър“, № 2’88, стр. 21 – 42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988. * Gantchev Ch. „List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre“, Newsletter, N 2 ’88, p.21 – 43. Deutsche UNESCO Kommission, * Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012. * Guentchev, Arch. Christo. "Neue Sachlichkeit-Staedtischer Kulturraum-Lebenswelt (Der Muesmannplan – S. 55 – 57, de.)” In: Aneignung und Emanzipation – Einleitende Forschungen ueber Deustche Kultur in Bulgarien/В: Усвояване и еманципация – встъпителни изследвания върху немска култура в България (двуезично издание), Verlag „K & M“, Sofia, 1997. * Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София. * Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София. * Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София. * Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928. * Sofia – (p. 271 – 281, 367 и др.) – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme – II (p. 229 – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844. * Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012. * Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017. * Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017. * Фол, Александър. История на българските земи в древността – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008. == Външни препратки == {{commonscat|Sofia}} * [http://www.sofia.bg/ Официален сайт на Столична община] * [http://ulpiaserdica.com/index.html Сайт на Столична община за история на София от древността до днес] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2015/02/1917.html Карта на София през 1917 г.] Картата е включена в германския пътеводител „Richters Reiseführer "Bulgarien“. * [http://stara-sofia.com/map1879.html Карта на значимите обекти в София през 1907 г.], съдържа по-важните обекти от османско време * [http://www.slideshare.net/fullscreen/johnpaull/sofia-by-night-light-a-photographic-exhibition-by-john-paull София през нощта: A фотографска изложба] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book|last=Бобчев|first=Проф. д-р арх. Сава|authorlink=Сава Бобчев|year=1943|title=Сердика – Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика|month=|publisher=Печатница придворна|location=София|isbn=|pages=}} * {{cite book | last = Делев | first = Петър | coauthors = Валери Кацунов, Пламен Митев, Евгения Калинова, Искра Баева, Боян Добрев | year = 2006 | title = История и цивилизация за 11. клас | publisher = Труд/Сирма | location = София | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171204061258/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6670AE640BEB6C50B61D9E397D81FA20?encID=628&article=460766356 |date=2017-12-04 }} * {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300 – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}} * {{cite book | last = Станчева | first = Магдалина | authorlink = Магдалина Станчева | year = 2010 | title = София – от древността до нови времена | publisher = Нов български университет | location = София | isbn = 978-954-535-579-0}} * {{cite | фамилия-част = Теофан Изповедник | автор-част-препратка = Теофан Изповедник | заглавие-част = Хронография | url-част = http://www.promacedonia.org/gibi/3/gal/3_279.html | фамилия = Дуйчев | име = Иван | автор-препратка = Иван Дуйчев | съавтори = Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев | заглавие = Гръцки извори за българската история | том = III | url = http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html | място = София | издател = Българска академия на науките | дата = 2017 | дата-оригинал = 1960 | достъп-дата = 21 май 2017}} * {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}} * Чилингиров, Асен. [http://www.promacedonia.org/tschilingirov/sss/sofijskata_sveta_sofija_izsledvanija.pdf Софийската „Света София“ и нейните изследвания]. Херон-прес, София, 2013. {{Избрана статия|335711|13 януари 2006 (повторно)}} {{скриване| [[Файл:BG Sofia coa.svg|25п|Гербът на София]] София| style=background:#EEE| bg1=#EEE; padding:4px| bg2=#EEE; margin:3px| {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Паркове в София}} {{Театри в София}} {{Образование в София}} {{Транспорт в София}} {{Реки в София}} {{Столична община}} {{Градове в България}} {{Столици на България}} {{Римски градове в България}} {{Столици в ЕС}} {{Столици в Европа}} {{Най-големите градове в ЕС}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:София| ]] c5g4ev8uk5iyk690nifl6gzni4b63oi 0 3482 11464381 11442858 2022-07-20T07:22:37Z 213.91.249.255 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | адрес-община = пл. Свобода 6<br />п.к. 7000<br />тел.: (082) 826100<br />Сайт: [http://www.ruse-bg.eu www.ruse-bg.eu]<br />E-mail: [mailto:info@rousse.bg info@rousse.bg] | картинка = Collage-ruse.png | население-нси ={{Повишение}} 164 802 (2021) | карта3 = България Русе | текст3 = Русе }} '''Ру̀се''' е най-големият български град по поречието на река [[Дунав]] и шестият град по големина в страната, след София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Разположен е на североизточната граница на страната с [[Румъния]]. Градът е административен център на [[община Русе]] и [[област Русе]], както и икономически, транспортен, културен и образователен център от регионално и национално значение. Населението на града по настоящ адрес е 143 417 души (по данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2022 г.), което го затвърждава като петия по големина град в [[България]].<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Отстоящ на 309 km от столицата [[София]] и на 74 km от румънската столица [[Букурещ]], градът е потенциален стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, утвърдената му роля на важен промишлен център, както и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав – [[Дунав мост]]. Реката приобщава града и към [[Паневропейски транспортен коридор 7]], създавайки условия за търговско и круизно речно плаване. Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало. Още преди хилядолетия (от II в. пр.н.е.) на мястото на днешния град е съществувала античната римска крепост [[Сексагинта Приста]], която е изпълнявала роля на укрепление и пристанище по границата на римската държава. Налице са археологически находки, свидетелстващи за съществуването на тракийско селище преди възникването на [[Сексагинта Приста]]. След опустошаването на средновековния град [[Червен (крепост)|Червен]], който е бил сред важните средища на Второто българско царство, редом със столицата [[Търновград]], голяма част от жителите на разрушената крепост са мигрирали към разрастващото се селище на територията на днешен Русе. По време на османското владичество градът продължава да се развива, като се превръща във важен пристанищен търговски център и военно укрепление. Русе е роден град на редица български възрожденци, радетели на българския дух, революционери и участници в Освобождението. Редом с това обаче той е и един космополитен за времето си, толериращ различни вероизповедания и възприемащ технологични и социални нововъведения европейски град. След Освобождението градът е най-многолюдният, но и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица да го надмине по брой на населението.<ref name="ReferenceA">Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 709 стр.</ref><ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/8752/интернет-достъп-до-резултатите-от-преброяването-на-населението-през-1881-и-1885-г www.nsi.bg]</ref> Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град. Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете [[необарок]], [[Модернистична архитектура|модерн]], [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[Виенски сецесион|сецесион]].<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/88/Ruse Град Русе – Малката Виена]</ref> Символи на града са [[Доходно здание|Доходното здание]] и [[Паметник на Свободата (Русе)|Паметникът на свободата]]. Жителите и гостите на Русе имат възможността да се насладят на архитектура, уникална за България. Аристократичният и романтичен дух на града привлича все повече туристи.<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/1978/годишни-данни www.nsi.bg]</ref> Девизът на Русе е „''Град на свободния дух''“.<ref>[http://www.ruse-bg.eu/index.php www.ruse-bg.eu]</ref> Русе е родното място на [[Нобелова награда за литература|Нобеловия лауреат за литература]] [[Елиас Канети]]. == Име == Името „Русе“ идва след редицата от имена: ''Руси'' (''Рюси''), ''Русико'', ''Руши'', ''Русчук'', ''Русиг'' и други. Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на [[Червен (крепост)|Червен]] и произлизат от общославянското прилагателно ''русе'', сродно с латинското ''русос'', френските ''руж'' и ''русе'', старобългарското ''рыждь''. Имената Русчук и Русе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе.<ref name="ReferenceB">„Русе – Биография на Дунавския град“ – Васил Дойков</ref> Най-старият източник, в който се споменава името Русе, е един итинерарий (пътеводител) от края на [[14 век|XIV в.]] Наред с Търново в него е отбелязано името Роси.<ref name=":0">[http://trakia-tours.com/wp/fortresses/русе/ Български средновековни градове и крепости/ Русе]</ref> == География == [[Файл:Bulgaria Ruse Municipality geographic map bg.svg|мини|Карта на община Русе]] Русе се намира на десния бряг на река [[Дунав]] в западната част на низината [[Побрежие]], североизточно от устието на река [[Русенски Лом]].<ref>{{Citation |title=www.ruse-bg.eu |url=http://www.ruse-bg.eu/static-or.html |accessdate=2012-02-19 |archivedate=2011-07-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110720172028/http://www.ruse-bg.eu/static-or.html }}</ref> Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, южният бряг край Русе е висок и сух, като градът е разположен върху две заливни и три надзаливни [[Речна тераса|тераси]] (15 – 22 m, 30 – 66 m и 54 – 65 m). Средната надморска височина на градската част е 45,5 m. Градът се намира на 65 km южно от [[Букурещ]] и на 250 km североизточно от [[София]]. Застроената част на Русе има формата на [[елипса]] по продължение на реката с обща дължина около 11 km. Градът обхваща територията между слетия със сушата [[остров Матей]] и устието на Русенски Лом от запад до височината [[Сръбчето|Сърпчето]] (защото опасва град Русе от юг, като сърп). През 20 век западният край на града е променен значително – устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и [[фарватер]] са преместени значително на север. Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх [[Левента]], висок 159 m. Върху него се намира най-високата [[Телевизионна кула Русе|телевизионна кула в България]] – 204 m с антената.<ref>[[Списък на най-високите сгради и съоръжения в България|Най-високи съоръжения в България]]</ref> Като пристанищен град на река [[Дунав]], днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по [[Рейн]] и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез [[Рейн - Майн - Дунав|Рейн-Майн-Дунав]]. Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за наводнения. Изключения правят заливната тераса, местата около устията на р. [[Русенски Лом]] – квартал Сарая, бившите флотски казарми и пристанище Русе-Запад. {{Weather box |location = Климатични данни за град Русе |metric first = yes |single line = yes |source 1 = <ref>[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=#15535 Stringmeteo.com (1931 – 1970)]</ref> | Jan mean C=-2 | Feb mean C=0.7 | Mar mean C=5.6 | Apr mean C=13 | May mean C=18.1 | Jun mean C=21.8 | Jul mean C=24.1 | Aug mean C=23.6 | Sep mean C=19.2 | Oct mean C=13 | Nov mean C =7.1 | Dec mean C=1.2 |year mean C=12.1 | Jan high C = 1 | Feb high C = 4.5 | Mar high C = 10.8 | Apr high C = 18.8 | May high C = 24.1 | Jun high C = 27.5 | Jul high C = 30 | Aug high C = 29.8 | Sep high C = 25.7 | Oct high C = 19.1 | Nov high C = 10.9 | Dec high C = 4.3 |year high C=17.2 | Jan low C = -5.5 | Feb low C = -3 | Mar low C = 1 | Apr low C = 7.5 | May low C = 12.6 | Jun low C = 16.1 | Jul low C = 18.0 | Aug low C = 17.2 | Sep low C = 13.3 | Oct low C = 8.2 | Nov low C = 3.5 | Dec low C = -1.7 |year low C= 7.3 | Jan record high C=21.5 | Jan record low C=-27.7 | Feb record high C=24.6 | Feb record low C=-26.4 | Mar record high C=33.0 | Mar record low C=-18 | Apr record high C=33.9 | Apr record low C=-2.8 | May record high C=36.5 | May record low C=2.4 | Jun record high C=42.4 | Jun record low C=6.6 | Jul record high C=44.7 | Jul record low C=9.1 | Aug record high C=44.2 | Aug record low C=9 | Sep record high C=40.2 | Sep record low C=0.8 | Oct record high C=39.2 | Oct record low C=-3.5 | Nov record high C=28.1 | Nov record low C=-11.7 | Dec record high C=22.1 | Dec record low C=-19.5 |year record high C= 44.7 |year record low C= -27.7 | Jan precipitation mm = 44 | Feb precipitation mm = 36 | Mar precipitation mm = 39 | Apr precipitation mm = 52 | May precipitation mm = 64 | Jun precipitation mm = 80 | Jul precipitation mm = 60 | Aug precipitation mm = 45 | Sep precipitation mm = 37 | Oct precipitation mm = 36 | Nov precipitation mm = 46 | Dec precipitation mm = 46 |year precipitation mm = 585 |date=June 2013}} == История == === Античност и Средновековие === {{Основна|Сексагинта Приста}} [[Файл:Rousse-Roman-inscription.JPG|мини|250px|Плоча, на която се чете част от името „Сексагинта Приста“]] Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на [[Тракия|тракийско]] селище, наследник на което през [[Древен Рим|римско]] време става крепостта '''[[Сексагинта Приста]]''' (на латински ''Sexaginta Prista'', „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император [[Веспасиан]] ([[69]] – [[70]]) като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция [[Мизия]], създадена 15 години сл. Хр. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен [[Белград]]) до делтата на Дунава (виж [[Дунавски лимес]]). Тук през различно време стануват [[Кохорта (военна част)|кохорти]] от по 600 души и други военни единици. Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия е важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на [[авари]] и [[славяни]] през [[6 век]]. През периода на [[Първо българско царство|Първото българско царство]] ([[7 век|7]] – [[11 век]]) и [[Втора българска държава|Второто българско царство]] ([[12 век|12]] – [[15 век]]) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името '''Руси''', по-късно [[Гюргево]] (наричано е още '''Голямо Йоргово'''). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от [[Османска империя|османските турци]] през 1388 г. === Под османско робство и Българско възраждане (1388 – 1878) === [[Файл:Rousse panoramic 1824.jpg|мини|250px|Илюстрация на Русчук от 1824 г.]] Първото сведение за устройството и формата на Русенската крепост намираме в хрониката на [[Ваврен]]. След превземането на Тутраканската и Гюргевската крепост през 1445 г. влашкият войвода [[Влад Цепеш|Влад Дракул]] казал на Валеран дьо Ваврен, че ''„по пътя за [[Никопол]] на българския бряг имало един кастел, наречен Русико“''. Важно е да се уточни, че Русенският кастел бил „съвсем подобен“ на тутраканския (имал квадратна форма с 4 ъглови кули – 3 малки и 1 голяма, която отгоре завършвала с дървени конструкции). Това означава, от една страна, че те са изградени в едно и също време и водят началото си отпреди [[Българските земи под османско владичество|Османското нашествие]] в този край, и от друга страна, че Русенската крепост е имала малки размери. И наистина тукашният турски [[гарнизон]] е бил съвсем малоброен – през 1479/80 г. се числели 11 постоянни бранители към „[[Гюргево|крепостта Йергьоги]] на отсамния бряг“. Селището на Русе извън крепостта е наречено в хрониката на Ваврен „село“, но според регистъра от 1479/80 г. той е град с доста многочислено население – 239 български домакинства и 4 мюсюлмански. Влашкият войвода [[Влад Цепеш]] съобщава в писмото си до унгарския крал Матиаш Корвин, писано в Гюргево на 11 февруари 1462 г., че в „Гюргево от двете страни“ са избити 6414 души и че превзел крепостта на отсрещната страна на Дунава, т.е. Русе, и нейният субашия (началник) бил убит. Изгорялата през 1445 г. и пострадала при нападението на Влад Цепеш крепост била поправена по нареждане на султан Мехмед II (1451 – 1481), Това известява един османотурски надпис върху мраморна плоча, която някога е била вградена вероятно над портата на Русенската крепост.<ref name=":0" /> Името Русчук се споменава за пръв път през [[1503]] г. в мирния договор между Унгария и Османската империя. Градът наброява 6000 дървени къщи, и има построени 9 джамии и 2 бани.<ref name="ReferenceC">Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 – 711 стр.</ref> По време на похода от 1596 – 1598 г. на [[Власи|влашкия]] войвода [[Михай Витязул|Михай Витязул Храбри]] Русчук е опожарен и съсипан.<ref name="ReferenceC"/> През 1738 г. в Русе населението е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През 18 век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – [[Шумен]] – [[Варна]] – [[Силистра]]. Градът наброява до 20 000 души според хроники от 1793 г.<ref name="ReferenceC"/> През 1810 г. в околностите на града се провеждат сражения от [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война 1806 – 1812 г.]]. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който е отбит, струвайки на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършва на 26 август с поражение за тях в [[Битка при Батин|сражението при с. Батин]], след което руските отряди завземат Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предават Русчук (Русе) и Гюргево. През [[Кримска война|Кримската война]] на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват [[Гюргево]], със загуби до 5 хил. души. През 1854 г. по данни на Нойс „расите на три континента се смесват из улиците н Русчук“.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=126|oclc=894636829}}</ref> Русчук израства като един от най-големите дунавски балкански градове и след [[Кримска война|Кримската война]] от 19 век е административно средище на [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]] на Османската империя (от 1864 г. до 1877 г.), простиращ се от [[Варна]] и [[Тулча]] до [[София]] и [[Ниш]]. В [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]], който се свързва с дейността на [[Мидхат паша]], се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. [[История на водоснабдяването на град Русе|Водоснабдяването на Русчук]] е едно от тях. * През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.<ref>[http://www.bnr.bg/sites/radiobulgaria/Culture/Library/Pages/nbkm_old_print.aspx БНР – „Старите книги – знание и аромат от отминали времена“]</ref><ref>Константин Иречек – „Княжество България“, 1899 г.</ref> * През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена. * През 1866 г. се открива първата телеграфна линия в България между Варна и Русчук (Русе), минаваща през Шумен.<ref>„Живописное путешествие по европейской и азиатской Турции и Южно-славянские страны“, Глава ХХХVІІІ „От Русчук до Варна“. Издадена в Москва, 1878</ref> * През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук-Варна).<ref>{{Citation |title=История на БДЖ |url=http://bdz.bg/p.php?id=bdz_about |accessdate=2010-10-31 |archivedate=2013-01-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130116014729/http://bdz.bg/p.php?id=bdz_about }}</ref> * През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру. [[Файл:Konsulstva-ruse.png|мини|Печати на консулствата на Белгия, Прусия и Австро-Унгария в Русчук]] * През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика в България, „Света Петка“.<ref name="ReferenceD">Велинова, Трифонова 1995: Велинова, Р., М. Трифонова. Индустриалните предприятия в Русе – 1878 – 1947. Русе.</ref> * През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“. Поради удобните връзки с [[Цариград]], през 1836 г. Русчук (Русе) е избран за вилаетски център, което стимулира неговото развитие. Тук са се намирали почти половината от промишлените предприятия в [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]] – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите на балканите, железопътно-ремонтното предприятие – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук-Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя.<ref name="ReferenceB"/> Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки на града с чужбина.<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2013/10/1928.html Консулствата в Русе през 1928 г.-„Илюстрован алманах на Русе“]</ref> Русе е един от най-големите центрове на българското [[Възраждане]] и важно средище на българското националноосвободително движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русчук се свързват с имената на [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Ангел Кънчев]], [[Захари Стоянов]], [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], [[Иларион Драгостинов]] и др. През 1865 – 1867 г. в продължение на няколко седмици на портите на Русе по нареждане на Мидхат паша са оставени висящи хора в резултат на българските революционни движения. Баркли описва публична екзекуция като „истинско клане“ пред очите на бебето му, а друг убиец е внезаптно екзекутиран с пушечни изстрели, без никаква формалност, на улицата. Уолш пише и че през 1877 г. сто души са бити с пръчки (това е вече официално забранено в този момент), за да се открие крадецът на една торба, в която е част от данъка. Предполагаемият виновник, кюрд, издаден от дете, е набучен на кол.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=144|oclc=894636829}}</ref> === След Освобождението (1878 – 1887) === Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато [[Русия|руските]] войски на генерал [[Едуард Тотлебен|Тотлебен]] влизат в града и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|слагат край на]] османско владичество. Като единствено официално име е установено успоредно използваното на Русчук българско име Русе.<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> След [[Освобождението]], Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя неговия архитектурен облик и го доближава до големите европейски градове. В периода 1878 – 1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишлености, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали.<ref name="ReferenceD"/> За няколко десетилетия градът е важна връзка между Европа и България. Неслучайно в този период Русе е първенец в редица нововъведения: * През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и [[Николай Копиткин]]. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от Санрафаеловите кариери;<ref name="ReferenceB"/> * През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия<ref name="ReferenceE">[[Военноморски сили на България]] „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ“</ref> и първото земеделско училище „Образцов чифлик“, днес – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“;<ref>[http://izs-ruse.org/istoria.php izs-ruse.org]</ref> * През 1880 г. в Русе [[Иван Ведър]] полага началото на първата масонска ложа в княжество България – „Балканска звезда“;<ref>[http://www.bratstvo-lodge.org/report-02.html „Проблеми в българското масонство“]</ref> * През 1881 г. е построен първият метален кораб;<ref>{{Citation |title=Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт |url=http://www.bulnas.org/m_rousse_shipyard.php |accessdate=2011-05-06 |archivedate=2011-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111010094620/http://www.bulnas.org/m_rousse_shipyard.php }}</ref> * През 1881 г. е създадена първата частна банка „[[Гирдап]]“;<ref name="ReferenceF">История на националното и световното стопанство – Димитър Саздов, 2005, УНСС</ref> * През 1881 г. е учредено морско училище под името [[Висше военноморско училище - Варна|Морско машинно училище]], което през [[1900]] г. е преместено във Варна;<ref name="ReferenceE"/> * През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич; [[Файл:Girdap Bank Ruse Bulgaria pre-1913.jpg|300px|мини|Първата частна банка в България – „Гирдап“]] * През 1883 г. гордост на Русе става построената от австрийския индустриалец Йозеф Хаберман [[Хаберман (пивоварна)|„Първа българска парна пивоварна“]], проектирана от чеха Густав Новак;<ref name="ReferenceB"/><ref>[http://www.karieri.bg/karieri/profile/760689_za_edna_malka_bira/ Първата българска бира]</ref> * През 1883 г. е построена първата метеорологична станция;<ref>{{Citation |title=БАН – „120 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РЕДОВНИТЕ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ.“ |url=http://www.meteo.bg/docs/CMS_Sof_Hystory_Web.pdf |accessdate=2007-06-14 |archivedate=2007-06-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070614073039/http://www.meteo.bg/docs/CMS_Sof_Hystory_Web.pdf }}</ref> * През 1883 г. бележи още една новост – първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов; * Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Deutche Schule) е открито през 1883 г.<ref name="ReferenceB"/><ref>{{Citation |title=125 години от създаването на първото немско училище в България |url=http://sic.mfa.bg/?act=news&do=detailed&id=46 |accessdate=2014-05-12 |archivedate=2014-05-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140513091434/http://sic.mfa.bg/?act=news&do=detailed&id=46 }}</ref> * През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.<ref>{{Citation |title=Българският фармацевтичен съюз (БФС) |url=http://bphu.eu/about_us.php?id_page=2 |accessdate=2011-05-06 |archivedate=2012-01-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120118073301/http://bphu.eu/about_us.php?id_page=2 }}</ref><ref>в. „Славянин“ бр. 117 от 1884 г.</ref> * През 1884 г. тук е открит първият клон на [[Българска народна банка|БНБ]] извън столицата<ref>[http://www.archives.government.bg/193-Фондове Държавна Агенция „Архиви“ – Русе]</ref> * През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество;<ref>[http://www.fnts.bg/organiz_istoria.php „ФНТС в България“]</ref> В Русе първият български княз [[Александър I Батенберг|Александър Първи Батенберг]] има дворец на улица „Княжеска“ (сега сградата на Кукления театър). В нея и близкия, но днес несъществуващ, хотел „Ислях хане“, той посреща румънския, сръбския и шведския крал, заедно със съпругите им. Популярно сред русенци схващане е, че сградата на [[Батенберг (дворец)|Регионалния исторически музей]] е била използвана за резиденция на българския владетел. Сградата е първата обществена сграда в Княжеството, но никога не е била дворец на княз [[Александър I Батенберг|Александър Първи Батенберг]].<ref name="ReferenceB"/><ref>„Сградите – Европейско културно наследство на Русе – Образи и истории“ – доц. д-р Васил Дойков</ref> === Съединението и неговата защита (1887 – 1906) === {{Основна|Офицерски бунт (1887)}} * През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов; * През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България;<ref>[https://www.rcci.bg/history „Русенската търговско-индустриална камара“]</ref><ref>[http://www.archives.government.bg/193-Фондове Държавна агенция „Архиви“ – Русе]</ref> * През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян; * През 1891 г. е създадено [[Застрахователно дружество България|първото застрахователно дружество „България“]];<ref name="ReferenceF"/> * През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в [[България]]. Намира се е в сградата „При Чикаго“ (сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.<ref>[http://www.ruse.eu/bg/first/547-first-elevator.html „Първият асансьор в България“]</ref> * През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филмът [[Пристигането на влака]] на [[Братя Люмиер]], както и филм показващ посрещането на цар Николай в [[Париж]]. Месец по-късно, на [[22 март]], се организира и първата прожекция в [[София]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=123002 „Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години“]</ref><ref>[https://literaturensviat.com/?p=59212 literaturensviat.com]</ref> В Русе по това време работят първата фабрика за сода и лимонада „Лоза“, първата българска фабрика за вратовръзки на С. И. Халасъ и първото столярно дружество „Първий Май“.<ref>[http://lib.sudigital.org/record/470/files/Almanah%20PDF.pdf] „Международен алманах за България 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел“ – стр. 443</ref> Тук е роден и първият дипломиран български пилот – Симеон Петров.<ref>[http://history.rodenkrai.com/new/bylgarska_aviaciq/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot.html Симеон Петров – първият дипломиран пилот]</ref> Според „Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр. 443“<ref>[http://lib.sudigital.org/record/470/files/Almanah%20PDF.pdf „Mеждународен алманах за България. 1898. Annuaire international de la Bulgarie. 1898 / А Дюрастел“] – стр. 443</ref> през 1898 г. в Русе има 4 печатници, 4 [[тютюн]]еви фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най-големите предприятия са „[[Братя Бъклови]]“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „[[Гирдап]]“; [[Българска търговска банка]]; [[Застрахователно дружество България]]; [[Мюлхаупт и съдружие]]; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – „Труд“; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Хараламби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр. Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Нойвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Томов и Сие; Фабриката за сапуни на В. Бъчеваров; Фабриката за сапуни на Бр. Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Цѣнковъ, Павловъ и С-ие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н. Кръстев; [[Пивоварна Света Петка|Пивоварната фабрика „Света Петка“]]; [[Пивоварна Хаберман|Фабриката за пиво на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман]]; === Балкански и световни войни (1906 – 1944) === * През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща „М. Вебер“, чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.<ref>[http://novinar.bg/news/cheh-vnasia-parviia-avtomobil-v-sofiia_MzQ5MDs0Mg==.html Чех внася първия автомобил в София]</ref> * През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи. * През 1911 г. започва строеж на електрическа централа от фирмата „Siemens-Schukert“. През 1916 г. светва уличното осветление в града. Официалното откриване на централата става на 17 февруари 1917 г. След [[София]] и [[Варна]], Русе е третият електрифициран град в страната.<ref name="ReferenceB"/> * През 1913 г. Белгийски предприемачи и инженери изграждат най-големия тогава захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между тях и община Русе през 1910 г.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=00003&issueid=1417&sectionid=11 www.segabg.com]</ref> * През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан<ref>[http://www.fazansocks.com/_bg/company_bg.htm „Първата чорапена фабрика в България“]</ref> * През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“.<ref>{{Citation |title=www.petrol.bg |url=http://www.petrol.bg/bg/residential/pages/about_petrol_ad |accessdate=2013-01-04 |archivedate=2014-01-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140102194123/http://www.petrol.bg/bg/residential/pages/about_petrol_ad }}</ref> [[Файл:Staroto-kazino.jpg|300px|мини|Градската градина и сградата на общинското казино]] Между [[Първа световна война|I^-та]] и [[Втора световна война|II^-та световна война]], след завземането на [[Южна Добруджа]] от [[Румъния]], икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Само за периода 1919 – 1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн. лева.<ref name="ReferenceB"/> Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност. Присъщо за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана „Старата поща“) – 1930 г., Речна гара – 1931 г., Товарна гара – 1935 г., [[Градски хали (Русе)|Градските Хали]] – 1939 г. и Съдебната палата – 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. [[Кирил Старцев]]. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща '''„Стъклената будка“''' – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е „Мостът на въздишките“, който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града – водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа.<ref>„РУСЕ ПРЕД ИЗБОР НА ПРИОРИТЕТИ. ЛОКАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ И ПРЕХОД“ – Николай Ненов, Регионален исторически музей – Русе</ref> === Социализъм (1944 – 1989) === Политическата промяна в страната от [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] е съпроводена с масови арести и убийства и в Русе. В затвора влизат около 1300 русенци: политици, юристи, журналисти, банкери, фабриканти, търговци, лекари, учители и пр. Мнозина други, сред които се оказват и потомците на [[Баба Тонка]], мистериозно изчезват.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Baba-Tonka.pdf? Потомците на Баба Тонка и Народният съд iztok-zapad.eu]</ref> Народният съд в Русе издава 100 смъртни присъди на свои съграждани, от които 53 са изпълнени.<ref>[http://balkan1.blog.bg/politika/2012/11/06/naroden-syd-genocid.1017514 Жертви на Народния съд balkan1.blog.bg]</ref> Извършена е [[експроприация]], с което се унищожава частното предприемачество в града.<ref>[http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/zakon_za_natsionalizatsiyata.htm Списък на насилствено одържавените предприятия в Русе www.omda.bg]</ref> С налагането на социалистическия строй Русе губи част от аристократичния облик на градския си център. Сменя се стопанският, политически и културен елит на града.<ref>[http://www.ongal.net/editions/Ethnourbana/9Ethnourbana_Ivanova_web.pdf ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г. КАТО ХРОНОТОП В РАЗКАЗИТЕ НА РУСЕНЦИ, Регионален исторически музей, Русе www.ongal.net]</ref> Тласък в развитието на града става построяването през 1954 г. на Моста на дружбата (днес наричан в България по-често [[Дунав мост]]) – към гр. Гюргево, и бързата индустриализация. Развиват се [[машиностроене]] ([[корабостроене]], [[тежко машиностроене]], производство на металорежещи и селскостопански машини, [[електроника]], [[приборостроене]] и др.), [[химическа промишленост|химическа]] ([[нефтопреработване]], производство на бои) и [[лека промишленост]]. Изградено е голямо пристанище. Завършен е [[ТЕЦ Русе Изток|ТЕЦ „Русе“]], който е 3-ти по мощност в България след „[[ТЕЦ Марица Изток 2|Марица-Изток 2]]“ и [[ТЕЦ „Варна“]]. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по жп транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на [[Оперно-филхармонично дружество - Русе|Операта]], Дома на културата, Централна жп гара и гара Разпределителна.<ref name="museumruse.com">[http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на Възрожденците – Регионален исторически музей www.museumruse.com]</ref> Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г. В началото на 1960-те години Градският народен съвет решава да събори храма [[Всех Святих (Русе)|„Всях Светих“]] – паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе, но премахвайки православната символика. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г. – 10 години след нейното принудително затваряне. През 1965 г. останките на 39-има известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и други са изровени от гробовете и препогребани в [[Пантеон на Възрожденците|Пантеона на Възрожденците]]<ref name="museumruse.com"/><ref>Жейнов И., Антонова В. „Възрожденското гробище“, църквата „Всях Светих“ и Пантеонът на възрожденците в Русе“, Издателство „Държавен архив“, 2006 г.</ref> В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – „Дружба 1“, „Дружба 3“, „Чародейка“, „Здравец“, „Изток“ и др. В средата на 1970-те години автомобилното движение се отклонява от главната улица „Александровска“, която се превръща в пешеходна зона. Съборен е символ на града – „Стъклената будка“.<ref name="museumruse.com"/> [[Файл:Letishte-ruse.jpg|270px|мини|ляво|[[Летище Русе]] – 1967 г.]] [[Файл:Хотел Рига Русе.jpg|alt=Снимката показва сградата на хотел Рига в град Русе.|мини|Хотел Рига]] В началото на 1980-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „[[Верахим]]“, който обгазява града в продължение на почти 10 години, което се отразява пагубно на неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души – както заради обгазяването, така и заради изселване на български турци. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация – опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се [[Обществен комитет за екологична защита на Русе]], зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. На 10 февруари 1988 г. се провежда и най-масовият протест – т.нар. „демонстрация на майките с количките“. Създава се [[Независимо сдружение „Екогласност“]].<ref>[http://notabene-bg.org/read.php?id=260 Анатомия на един граждански протест в България в края на социализма: случаят „Русе"]</ref><ref>[http://bnt.bg/part-of-show/novite-stari-istorii-obgazyavaneto-na-ruse-prez-80-te-godini „Новите стари истории“ – Обгазяването на Русе през 80-те години]</ref> След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от своите мощности и обгазяванията постепенно спират до 1991 г. През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес областната и общинската администрация. Построяват се и двете [[списък на най-високите сгради и съоръжения в България|най-високи сгради в града]] – хотел „Рига“ (1972 г., 84 m) и [[Телевизионна кула Русе|Телевизионната кула]] (1987 г., 204 m). В края на 1990-те години е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на [[Доходно здание|Доходното здание]], не е доведено докрай строителството на [[Регионален исторически музей, Русе|Историческия музей]] и на [[Екомузей|Екомузея]], булеварди и подлези. Сградата на [[Стара музикална гимназия|Старата музикална гимназия]] – [[паметник на културата]] в еклектичен архитектурен стил, съчетаващ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и остава затворена. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места. При преброяването през 1987 г. се отчита население от над 186 428 души.<ref>Ruse // The New Encyclopedia Britannica. 15th edition. Micropaedia. Vol.10. Chicago, 1994. p.244</ref> През този период е създаден гербът на Русе от архитект Петър Сергев. === Демокрация (1990 – сега) === [[Файл:Операта в Русе.jpg|alt=|мини|270x270пкс|Сградата на Операта]] През втората половина на 1990-те години Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на [[Владимир Ленин|Ленин]] и [[Георги Димитров]] в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и „голямата въртележка“: Съдът се връща в Съдебната палата, [[БКП]] се премества в старата си сграда, която след това е предоставена на Музикалната гимназия, а общината се нанася в новата сграда на Партийния дом. Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000 г. градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. Икономиката на града е положително повлияна от [[Присъединяване на България към ЕС|присъединяването на България към Европейския съюз]], което засили трансграничното сътрудничество с Румъния, а инвестициите под формата на европейски средства рестартираха отдавна преустановени инфраструктурни проекти. За периода от 2007 г. до 2015 г. са сключени договори със 144 бенефициента за 204 европейски проекта, като инвестираните в града средства са на стойност 166 млн. лв.<ref>[http://umispublic.government.bg/prPlanningRegions.aspx?pr=100147&list=1 ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СТРУКТУРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕС В БЪЛГАРИЯ umispublic.government.bg]</ref> Русе е изключително популярен с емблематичната си опера, както и с филхармонията си. В тези сгради творят едни от най-способните и видни музиканти в България, които правят ежегодни представления като гости на едни от най-престижните международни сцени. Градът е родно място на бележития диригент Евгени Димитров, който работи в ОФД – Русе от 1998 г. до 2007 г., а от 1993 г. до днес прославя страната ни в Италия, Германия, Франция, Португалия, Испания, Швейцария, Гърция и др. ==== 2010-те г. ==== След десетилетия строителство, през 2010 г., е открит новият корпус на [[Русенски университет|Русенския университет]]. През 2011 г. централната градска част е обновена посредством европейски проект на стойност 10 млн. лв. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в [[България]]. През същата година е открита обновената [[Оперно-филхармонично дружество - Русе|Русенска опера]]. Построява се пречиствателната станция за отпадъчни води, част от интегрирания воден проект на града, финансирана по програма [[Инструмент за структурна политика за предприсъединяване|ИСПА]] на ЕС на обща стойност от 57 млн. евро. [[Файл:Rousse University Kaneff Centre 01.jpg|мини|[[Канев Център|Канев център]]]] През 2012 г. приключва проект на [[Регионален исторически музей, Русе|Регионалния исторически музей]] за ''„Възстановяване и социализация на римската крепост [[Сексагинта Приста]]“'', финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ в размер на 1,2 млн. лв. На 10 октомври 2013 г. е открит модерен конферентен комплекс към университета, кръстен на името на [[Игнат Канев]], дарил 2 млн. лева за изграждането му. „[[Канев Център]]“ разполага с многофункционална зала за 800 места, сцена с площ 120 m², заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места, оборудвани с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и симултантен превод. Новата сграда на речната информационна система БулРИС, осигуряваща по-ефективно и безопасно корабоплаване по река Дунав, е открита през 2014 г. Осъществен е проект за благоустройство на старата централна градска част през 2014/15 г., който я свърза с „новия“ център, намиращ се на площад Свобода. Поставен е паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист [[Елиас Канети]]. Русе е кандидат за [[Европейска столица на културата]] 2019<ref>[http://ruse2019.eu/ ruse2019.eu]</ref> с концепцията „Русе – град на свободния дух“. През 2014 г. [[Доходно здание|Доходното здание]] става „Емблематична сграда на годината“, инициатива целяща да популяризира значимите обновени през последните години обекти, неизменна част от културно-историческото наследство на България. Първият по рода си за България международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“ продължи традицията от една от най-големите атракции от 20-те до 50-те години на 20 век – необичайните творби на Денчо Ножаров пред сладкарницата „Швейцария“ в центъра на стария Русе. ===== Проекти, завършени през 2015 г. ===== [[Файл:Градината Александър Батенберг Русе.jpg|мини|Градината на пл. „Княз Александър Батенберг“]] * Реконструкция на булевард Тутракан; * Пробив под жп линията към кв. Родина; * Основен ремонт на кръгово кръстовище и изграждане на подлез; * Интегрирана система за градски транспорт на град Русе, на стойност 29 млн. лв.; * Булстрад Арена – многофункционална зала с капацитет между 5100 до 6200 души, официално открита на 23 юли 2015 г. с концерт на [[Лили Иванова]]. Русе е европейски град на спорта през 2016 г. Дългосрочните инфраструктурни проекти за програмния период 2014 – 2020 г. са на стойност 147 млн. лв., в четири направления – „Градска среда“, „Образователна инфраструктура“, „Културна инфраструктура“ и „Социална инфраструктура“.<ref>{{Citation |title=Община Русе стартира новия програмен период с готови проекти за близо 150 млн. лв., gradat.bg |url=http://gradat.bg/news/2015/11/09/2644534_obshtina_ruse_startira_noviia_programen_period_s/&rubrname=news/ |accessdate=2021-03-05 |archivedate=2016-05-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160509055627/http://gradat.bg/news/2015/11/09/2644534_obshtina_ruse_startira_noviia_programen_period_s/%26rubrname%3Dnews/ }}</ref> * Надлез между кв. „Родина 3“ и кв. „Чародейка“ (в района на ул. „Кадин мост“ и ул. „Опълченска“); * Реконструкция на бул. „Придунавски“. Реконструкцията и рехабилитацията на пешеходната среда по улиците „Славянска“, „Райко Даскалов“, „Баба Тонка“ и „Църковна независимост“, с което ще се подобри достъпността с кея. Изграждане на зона за обществен отдих по крайбрежната ивица на гр. Русе в района на жп прелеза на Речната гара до ул. „Мостова“. Реконструкция на бул. „Придунавски“ в участъка от бул. „Цар Фердинанд“ до Речната гара. * Рехабилитация и реконструкция по ул. „Шипка“, в участъка от ул. „Чипровци“ до бул. „България“; * Ремонт и мерки за енергийна ефективност на Комплекс за социални услуги за деца и семейства. Ремонт на учебни заведения, дворни пространства и подлези на ОУ „Олимпи Панов“ и ОУ „Любен Каравелов“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Отец Паисий“, ЦДГ „Пинокио“ 1, ЦДГ „Пинокио“ 2, ЦДГ „Русалка“ 1, ЦДГ „Русалка“ 2. Мерки за енергийна ефективност. Изграждането на нова детска градина в централната градска част и на нова ясла в кв. „Родина“ 3. Изграждане на дневен център за стари хора в „Родина“ 1, на ъгъла на ул. „Димчо Дебелянов“ и ул. „Чипровци“. Изграждане на социални жилища за настаняване на лица от малцинствени групи и социално слаби лица; * Обновяване на градината на площад „Д-р Мустаков“ и ул. „Иван Вазов“ в участъка от площада до ул. „Борисова“; * Изграждане на голяма детска площадка и фитнес площадки на открито в Парка на младежта; * Основен ремонт, реставрация и консервация на сградите на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – гр. Русе. Ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за читалищата „Зора“ и „Васил Левски“. Проекти по програма INTERREG V-А Румъния – България 2014 – 2020, с които Община Русе кандидатства: * „Добре развита транспортна система в еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T“ * „Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на еврорегион Русе – Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7“ * „Реконструкция и експониране на емблематични културни обекти с висок туристически потенциал в еврорегион Русе – Гюргево“ * „Валоризация на общото местно и европейско нематериално културно наследство чрез интерактивен музей“ * „Създаване на общ център и база данни за управление на риска и територията по река Дунав“ === Личности === {{основна|Личности (Русе)|кметове на Русе}} С град Русе е свързан животът на голям брой личности от световно и национално значение – писатели, музиканти, общественици, политици, спортисти. Сред тях се открояват бележити имена като: <gallery widths="180" heights="180"> Файл:Elias Canetti 2.jpg|[[Елиас Канети]] – носител на [[Нобелова награда за литература]] Файл:Time-magazine-cover-michael-arlen.jpg|[[Майкъл Арлън]] – световноизвестен британски писател. Номинираният за [[Оскар]] филм ''A Woman of Affairs (1928)'' с участието на [[Грета Гарбо]] е базиран на книгата му ''„Зелената шапка“''. Файл:BASA 25K-1-135-6-Zmey Goryanin.jpg|[[Змей Горянин]] – български писател Файл:Stefan-Canev-portret-ot-Maia-Liubenov2012.jpg|[[Стефан Цанев]] – драматург, поет и писател Файл:Ekaterina Karavelova - 1926 (cropped).gif|[[Екатерина Каравелова]] – учредителка и първа председателка на [[Български женски съюз|Българския женски съюз]], създателка на Комитета за защита на евреите Файл:D-Ivanova.jpg|[[Димитрана Иванова]] – активистка за равни [[права на жените]]. Под нейно лидерство се извоюват частични избирателни права за жените в България.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/03/01/2926880_koia_e_jenata_v_bulgariia_izvojuvala_chastichni/ www.dnevnik.bg]</ref> Файл:Baba-Tonka-Obretenova.jpg|[[Тонка Обретенова]] – българска националреволюционерка, съратница и доверено лице на [[Васил Левски]] Файл:BASA 118K-2-87 Venelin Ganev (retouched).jpg|Акад. [[Венелин Ганев]] – юрист, дипломат, политик, един от [[регент]]ите на малолетния цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] Файл:BASA 90K-1-80 Mihail Arnaudov (crop).jpg|[[Михаил Арнаудов]] – фолклорист, литературен историк, етнограф, министър на народното просвещение Файл:Mikhail Silagi.jpg|[[Михаил Силаги]] –масон, полиглот, фотограф, сред основателите на аптекарското дело в страната. Файл:BASA-459K-1-644-17-Mariyka Popova.jpg|[[Марийка Попова]] – първата професионална актриса в България<ref name="ЦДА">ЦДА, Ф. 459K, оп. 1, а.е. 644, л. 17</ref> Файл:Zahari-Jandov.jpg|[[Захари Жандов]] – режисьор на филмите „[[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]“ и „[[Шибил (филм)|Шибил]]“ Файл:Kamen-donev-za-svatbite.png|[[Камен Донев]] – актьор, режисьор, драматург и хореограф Файл:Simeon Petrov 1916.jpg|[[Симеон Петров]] – първият български летец. Пионер на звукозаписната индустрия в България. Файл:Yosif-tsankov.png|[[Йосиф Цанков]] – композитор на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стариградски песни, естрада Файл:BASA-592K-1-5-1-Nadezhda Vinarova.jpeg|[[Надежда Винарова]] – първата българска примабалерина Файл:BASA-984K-1-10-60,61 (cropped 1).jpg|[[Мими Балканска]] – оперетна певица Файл:Konstantin.jpg|[[Константин Евтимов]] – виолончелист, [[концертмайстор]] на [[Симфоничен оркестър на Българското национално радио|Симфоничния оркестър на БНР]] Файл:Topalov Veselin (30651645392).jpg|[[Веселин Топалов]] – гросмайстор, [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] за периода 2005 – 2006 г. и световен вицешампион от 2010 до 2012 г. Файл:Neshka robeva.jpg|[[Нешка Робева]] – треньорка по [[художествена гимнастика]]. Нейните възпитанички са известни като [[Златни момичета|Златните момичета на България]]. Файл:Bashmet (17-02-2017).jpg|[[Юрий Башмет]] – руски виолист, почетен гражданин на Русе от 2005 г.<ref>[http://www.jewish.ru/news/culture/2005/03/prn_news994217726.php Юрий Башмет стал почетным гражданином болгарского города Русе]</ref> </gallery> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> * [[Преброяване на населението в Княжество България (1880)|1880]] – 26 163 души * [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 27 194 души * [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 36 255 души {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 53266 | 1946 = 57833 | 1956 = 88375 | 1965 = 128888 | 1975 = 159578 | 1985 = 185440 | 1992 = 170038 | 2001 = 161453 | 2011 = 149642 }} Със своите 26 163 жители, при [[Преброяване на населението в Княжество България (1881)|първото преброяване на страната през 1881 г.]], Русе е най-голямото населено място в [[Княжество България]].<ref name="ReferenceA"/><ref>{{Citation |title=statlib.nsi.bg:8181 |url=http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 |accessdate=2017-03-03 |archivedate=2017-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170303201333/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 }}</ref> За сравнение тогава населението на столицата София е 20 501 души. Тогавашният най-голям български град – Пловдив е извън пределите на княжеството, в рамките на [[Източна Румелия]]. Данните за етническия състав на населението в този период точно отговарят на мултикултурната характеристиката, която Нобеловият лауреат [[Елиас Канети]] дава за града в [[Спасеният език]]: ''Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика.''.<ref>Elias Canetti – „Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend“</ref> Според официалното преброяване в Русе тогава живеят 11 342 българи, 10 252 турци, 1943 испански евреи, 841 арменци, 476 немци, 292 гърци, 231 власи, 170 руснаци, 113 сърбо-хървати, 58 италианци, 58 французи, 32 англичани, 19 персийци, 16 чехи и 16 поляци. През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период. {|width="100%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:80%;line-height:140%" ! colspan="21" |Население на Русе |+ Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1878 до 2018 г.<ref name="ГРАО">[http://www.grao.bg/tables.html www.grao.bg]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref><ref name="BAN">[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref> |- !style="text-align:center"| Година |style="background:#FADA5E"|1878 |style="background:#FADA5E"|1880 |style="background:#FADA5E"|1887 |style="background:#FADA5E"|1910 |style="background:#FADA5E"|1934 |style="background:#FADA5E"|1946 |style="background:#FADA5E"|1956 |style="background:#FADA5E"|1965 |style="background:#FADA5E"|1975 |style="background:#FADA5E"|1985 |style="background:#FADA5E"|1992 |style="background:#FADA5E"|1999 |style="background:#FADA5E"|2001 |style="background:#FADA5E"|2006 |style="background:#FADA5E"|2008 |style="background:#FADA5E"|2010 |style="background:#FADA5E"|2011 |style="background:#FADA5E"|2014 |style="background:#FADA5E"|2018 |- |Население* |style="background:#FFFFC0"|25 000 |style="background:#FFFFC0"|26 163 |style="background:#FFFFC0"|27 194 |style="background:#FFFFC0"|36 255 |style="background:#FFFFC0"|51 090 |style="background:#FFFFC0"|57 509 |style="background:#FFFFC0"|83 453 |style="background:#FFFFC0"|128 888 |style="background:#FFFFC0"|159 578 |style="background:#FFFFC0"|183 746 |style="background:#FFFFC0"|170 038 |style="background:#FFFFC0"|166 350 |style="background:#FFFFC0"|161 453 |style="background:#FFFFC0"|157 540 |style="background:#FFFFC0"|156 761 |style="background:#FFFFC0"|153 723 |style="background:#FFFFC0"|149 642 |style="background:#FFFFC0"|147 001 |style="background:#FFFFC0"|142 902 |- |Постоянен адрес |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| 202 793 |style="background:#FFFFC0"| 177 104 |style="background:#FFFFC0"| 175 374 |style="background:#FFFFC0"| 173 205 |style="background:#FFFFC0"| 173 001 |style="background:#FFFFC0"| 172 522 |style="background:#FFFFC0"| 168 954 |style="background:#FFFFC0"| 165 184 |- |Настоящ адрес |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| |style="background:#FFFFC0"| 182 323 |style="background:#FFFFC0"| 170 208 |style="background:#FFFFC0"| 168 116 |style="background:#FFFFC0"| 165 208 |style="background:#FFFFC0"| 164 703 |style="background:#FFFFC0"| 164 030 |style="background:#FFFFC0"| 160 352 |style="background:#FFFFC0"| 152 591 |} * „Население“ – Източник НСИ; „Постоянен адрес“ и „Настоящ адрес“ – ЕСГРАОН === Миграция === {|width="40%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=6|Механичен прираст<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/11422/област-русе НСИ – Регионална статистика Русе]</ref> |- !style="text-align:center"| Година |style="background:#FADA5E"|2010 |style="background:#FADA5E"|2011 |style="background:#FADA5E"|2012 |style="background:#FADA5E"|2013 |style="background:#FADA5E"|2018 |- |Заселени – общо |style="background:#FFFFC0"|3670 |style="background:#FFFFC0"|2261 |style="background:#FFFFC0"|2163 |style="background:#FFFFC0"|2333 |style="background:#FFFFC0"|2175 |- |Изселени – общо |style="background:#FFFFC0"|3798 |style="background:#FFFFC0"|2093 |style="background:#FFFFC0"|2188 |style="background:#FFFFC0"|2250 |style="background:#FFFFC0"|2806 |- |Механичен прираст |style="background:#FFFFC0"|-128 |style="background:#FFFFC0"|168 |style="background:#FFFFC0"|-25 |style="background:#FFFFC0"|83 |style="background:#FFFFC0"|-631 |} === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 10 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 149 642 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 123 469 || 82.50 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 10 128 || 6.76 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 1297 || 0.86 |- |align="left"|Други || 1132 || 0.75 |- |align="left"|Не се самоопределят || 618 || 0.41 |- |align="left"|Неотговорили || 12 998 || 8.68 |} === Вероизповедания === {{bar box | title=Религии в град Русе (2011) | titlebar=#ddd | left1=Религия | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[православни]]|#0000CD|89}} {{bar percent|[[мюсюлмани]]|#006400|7.5}} {{bar percent|[[католици]]|grey|3.4}} {{bar percent|[[протестантство]]|black|1.4}} {{bar percent|други|purple|0.8}} {{bar percent|хора без религия|#C71585|4.6}} }} * [[Източно православие|Източноправославни]]: (89%) * [[Мюсюлмани]]: (7,5%) * [[Католици]]: (3,4%) * [[Протестанти]]: (1,5%) * Други: (0,8%) * [[Атеизъм|Нерелигиозни]]: (4,6%) Общо: 149 642 В Русе има две общности – българска и арменска – на [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]], чието официално седалище е в града.<ref>[http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ methodist.bg]</ref> Съществува и [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/ruse www.sesc-bg.org]</ref> == Забележителности == Централната част на града се обуславя с архитектура от края на [[19 век]] и началото на [[20 век]]. В старите сгради широко са застъпени стиловете [[барок]], [[Модернистична архитектура|модерн]], [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[Виенски сецесион|сецесион]], а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от [[Поцинковане|поцинкована]] или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от [[Виена|виенската]] архитектура. През [[1893]] г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г.<ref name="Little Vienna">[http://dariknews.bg/city2009.php Най-добрият град за живеене]</ref> === Архитектурни забележителности === Известен е с многото запазени сгради от края на XIX и началото на 20 век, които му придават неповторима атмосфера. Сградите-паметници на културата са 272.<ref>[http://ruse-bg.eu/uploads/files/Registri/SPISYK.pdf ruse-bg.eu]</ref> Повечето забележителности са концентрирани в центъра на града (музеи, архитектурни паметници, театърът, операта, хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири). Някои забележителности са част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]]. {| style="width:100%;" class="wikitable" border="1" |- ! width=15% | Обект ! width=85% | Описание ! Снимка |- | align="center"| [[Паметник на Свободата (Русе)|Паметникът на Свободата]] | align="left"| Паметникът на Свободата в Русе е проектиран в началото на 20 век от италианския скулптор [[Арнолдо Цоки]], а е изработен от [[Георги Киселинчев]]. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. В задната част на основата са поставени 2 оръдия. | [[Файл:Паметник на свободата в Русе.jpg|220п]] |- | align="center"| [[Доходно здание|Доходното здание]] | align="left"| Драматичен театър „Сава Огнянов“ (Доходното здание) е архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода [[1898]] – [[1902]] г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Петер Паул Бранг. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. В днешно време Доходното здание се счита за паметник на културата и един от символите на града, наред с [[Паметник на Свободата (Русе)|Паметника на Свободата]]. | [[Файл:Доходното здание в Русе.jpg|alt=|220x220пкс]] |- | align="center"| Улица „Александровска“ | align="left"| Главната улица на града е „Александровска“. Представлява архитектурен ансамбъл от сгради в стил неокласицизъм, барок и други. {{coord|43|51|0.99|N|25|57|16.77|E|region:BG||display=inline}} | [[Файл:Улица Александровска Русе.jpg|alt=|220x220пкс]] |- | align="center"| [[Гирдап|Акционерно спестително дружество „Гирдап“ (Часовникът)]] | align="left"| Акционерно спестително дружество „Гирдап“ е първата частна [[банка]] в [[България]], основана през [[1881]] г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с [[Българска търговска банка]] (БТБ). Сградата на банката се използва от [[Сметна палата|Сметната палата]]. То е най-честото място за среща на русенци, наричано често „Часовникът“. | [[Файл:Часовникът Русе.jpg|220п]] |- | align="center"| Старият градски център на Русе | align="left"| Под това название е познат районът на днешния [[Русе#Музеи|Исторически музей в Русе]]. Пространството пред него е оформено като просторен правоъгълен площад. По-късно около същия този площад се построява сградата на Търговско-индустриалната камара, сега тук е регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Тя е богато украсена с барокови форми – форми на акантови и лаврови листа, перли, розети. В началото на улица „Александровска“ се намира банката на Братя Симеонови (днес банка ДСК). Сградата е богато орнаментирана в характерния за централната градска част на Русе бароков стил – релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив покрит с ламаринени пластини и декоративно интегрирани гръмоотводи. {{coord|43|50|39.36|N|25|56|53.23|E|region:BG|display=inline}} | [[Файл:Старият градски център на Русе.jpg|220п]] |- | align="center"| Банката на братя Симеонови | |[[Файл:Банката Симеонови Русе.jpg|220п]] |- | align="center"| „La Butika“ и родният дом на писателя [[Елиас Канети]], нобелов лауреат за [[1981]] г. | align="left"| Магазин „Канети“ или още наричан в книгата „[[Спасеният език]]“ – „La Butika“ е търговската къща на Елиас Аврам Канети – дядо на нобеловия лауреат за литература Елиас Канети. Построена през 1898 г. от русенския архитект Негохос Бедросян, тя се намира на ул. „Славянска“ 12 в Русе. Родната къща на писателя се намира на ул. Ген. Гурко 13 и е Паметник на културата от национално значение. | [[Файл:Elias Canettis fødested.JPG|220п]] |- | align="center"| Къщата на Андрея Тюрио | align="left"| „Виенската къща“, както я нарекли русенци, е най-красивата къща в Русе. Завършена е през 1900 г. Материалите били подбирани много внимателно и доставяни по специални поръчки от цял свят. Стаите на салоните са декорирани със стенописи, в стила на помпейската живопис. Спалните са с ръчно изрисувани тапети. През 1902 г. е закупена от Иван Стоянов – крупен вносител на каменна сол от Румъния. В една от гостните той поставил уникална гарнитура от четири стола и маса за покер, изработени от цели блокове кристална сол. {{coord|43|50|53.16|N|25|56|47.9|E|region:BG|display=inline}} | [[Файл:Andrea turio.jpg|220px]] |- | align="center"| [[Застрахователно дружество България|Застрахователно дружество „България“]] | align="left"| На [[1 октомври]] през [[1891]] г. в град Русе е учредено първото българско [[Застраховане|застрахователно]] дружество – „България“. По проект на Едуард Винтер е построена собствена голяма сграда на ул. „Александровска“ в град Русе. Сградата е в стил [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] с употреба на ризалити и пиластри. Фреските в интериора са от [[1901]] г. на италианския художник Медеа Джовани Пигор. | [[Файл:Zastr drujestvo bulgaria.jpg|220п]] |- | align="center"| [[Старата музикална гимназия, Русе|Старата музикална гимназия]] | align="left"| „Старата музикална гимназия“ е изоставен паметник на културата от национално значение, построен през [[1900]] – [[1901]] г. Aрхитектурният стил е [[еклектика|еклектичен]], комбиниращ елементи от стиловете [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[неоготика]]. Сградата предстои да се превърне в първия частен музей в [[България]] – Музей на модерното и на античното изкуство. | [[Файл:Building of the Numismatic Museum (former High School of Music) in Ruse, Bulgaria.jpg|220п]] |- | align="center"| Вазата | align="left"| Строена е в средата на 50-те години на 20 век. Вазата е с височина 3,40 m, а в най-широката ѝ част обиколката ѝ достига 7 m. Тя е направена като приспособен вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ. {{coord|43|51|23.82|N|25|57|49.77|E|region:BG|display=inline}} | [[Файл:Vazata-19.03.2007.jpg|220px]] |- | align="center"| [[Света Троица (Русе)|Църквата „Света Троица“]] | align="left"| Катедралният храм „Св. Троица“ в град Русе е построен през 1632 г. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе. | [[Файл:Русе 2014 - православен храм "Света Троица" - panoramio.jpg|220п]] |- | align="center"| [[Басарбовски манастир]] | align="left"| Басарбовският манастир „Свети Димитър Басарбовски“ е скален манастир, намиращ се в долината на река Русенски Лом, край село Басарбово, на 10 километра от град Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. {{coord|43|46|01|N|25|57|50|E|region:BG_type:city_source:kolossus-dewiki|display=inline}} | [[Файл:Basarbovsky-rock-monastery.jpg|220п]] |- | align="center"| [[Кюнт Капу]] | align="left"| Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русчук. Буквално името се превежда като „Вратата с тръбата“, тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. | [[Файл:Kunt Kapu.jpg|220п]] |- | align="center"| [[Телевизионна кула Русе|Русенската телевизионна кула]] | align="left"| Телевизионната кула в Русе е най-високата телевизионна кула в България с височина от 204 метра. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 m надморска височина. До 2001 г. е най-високата телевизионна кула и на Балканския полуостров. {{coord|43|49|27|N|25|57|28|E|type:landmark|display=inline}} | [[Файл:TV Tower, Ruse, Bulgaria.jpg|220п]] |} [[Файл:Паметник на загиналите в Сръбско-българската война Русе.jpg|alt=Снимката показва паметника на загиналите в Сръбско-българската война, Русе|мини|Паметник на загиналите в Сръбско-българската война, Русе]] Други забележителности са: * Къщите на братя Симеонови * [[Къща на Михаил Силаги|Къщата на Михаил Силаги]] * [[Къща на Янко Танков|Къщата на Янко Танков]] * [[Къща на Петър Винаров|Къщата на Петър Винаров]] * [[Къща на Георги Стойнов|Къщата на Георги Стойнов]] * [[Къща на д-р Стоил Станев|Къщата на д-р Стоил Станев]] * [[Банка на д-р Стоил Станев|Банката на д-р Стоил Станев]] * [[Паметник на загиналите в Сръбско-българската война от 1885, Русе|Паметник на загиналите]] в [[Сръбско-българската война]] [[1885]] г., [[1902]] г., арх. Н. Лазаров, Ж. Спиридонов; * [[Левента]] === Природни забележителности === {| style="width:100%;" class="wikitable" border="1" |- ! width=15% | Обект ! width=85% | Описание ! Снимка |- | align="center"| [[Русенски Лом (парк)]] | align="left"| „Русенски Лом“ е природен парк в България, разположен на около 20 километра южно от Русе. Паркът е наречен на река Русенски Лом – последният десен приток на река Дунав. Тук е и единственият действащ в България скален манастир, разположен край село Басарбово – [[Басарбовски манастир|„Св. Димитър Басарбовски“]] | [[Файл:Кадър от ПП Русенки Лом.jpg|220px]] |- | align="center"| [[Лесопарк Липник|Лесопарк Липник (Текето)]] | align="left"| Лесопарк Липник е разположен в района на село [[Николово (област Русе)|Николово]], на 10 km от град Русе. Намира се в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Смятан е за най-големия лесопарк на територията на България. | [[Файл:Lipnik park-Teketo.jpg|220px]] |- | align="center"| [[Орлова чука]] | align="left"| Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората по дължина пещера в България с обща дължина на галериите 13 437 m. | [[Файл:Пещерата Орлова Чука.jpg|220п]] |- | align="center"| Западен парк „Приста“ | align="left"| Паркът е разположен на няколко километра западно от Русе, между пътя за София и река Дунав. Залесен е с широко­листни гори. | |} == Култура и изкуство == === Театри и опери === В града се намират: * [[Доходно здание|Драматичен театър „Сава Огнянов“, основан през 1907 г. (Доходното здание)]]; * [[Оперно-филхармонично дружество - Русе|Държавна опера Русе, основана през 1949 г.]]; * [http://puppetruse.com Държавен куклен театър – Русе]; * Военен клуб === Музеи === {| style="width:100%;" class="wikitable" border="1" |- ! width=15% | Обект ! width=85% | Описание ! Снимка |- | align="center"|[[Регионален исторически музей (Русе)|Регионален исторически музей]] | align="left"| Музеят е открит на 1 януари 1904 г. Фондът на музея съдържа 130 000 бр. паметници на културата. Сред експонатите му се отличават [[Боровско съкровище|Боровското съкровище]]; находките от археологическите разкопки на древните дунавски кастели Ятрус и [[Сексагинта Приста]], на [[Червен (крепост)|средновековния български град Червен]]; етнографски колекции от градско облекло и порцелан. В Историческия музей се съхранява писалката, с която е подписан през 2005 г. Присъединителния договор за членството на България в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. | [[Файл:Регионален Исторически Музей Русе.jpg|220п]] |- | align="center"|Римска крепост „[[Сексагинта Приста]]“ ||align="left"| Сексагинта Приста е антична римска твърдина на територията на днешния град Русе. Сексагинта Приста означава в превод „Пристанище на шестдесетте кораба“. | [[Файл:Roman Wall Rousse 076.jpg|220px]] |- | align="center" |[[Екомузей]]||align="left"| Музеят представя колекция на животински видове от поречието на река Дунав. Посетителите могат да видят богата експозиция от вкаменелости, праисторически животни и [[диорама|диорами]], представящи видове в реалната им среда. Тук е най-големият сладководен аквариум в България. Изложен е макет на [[вълнест мамут]] (Mammuthus primigenius). |[[Файл:Екомузей Русе.jpg|alt=|220x220пкс]] |- | align="center"| [[Ивановски скални църкви]] | align="left"| Ивановските скални църкви се намират на 18 km южно от град Русе. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от [[ЮНЕСКО]] в списъка на световното културно наследство. | [[Файл:Ivanovo decke.jpg|220px]] |- | align="center"|[[Музей на транспорта|Национален музей на транспорта]] | align="left"| Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през 1866 г. по проект на братя Барклей. Тук се пазят личния вагон на цар [[Фердинанд I Български|Фердинанд I]] и вагона, с който турският султан е предприемал обиколки из Османската империя. | [[Файл:Rousse Transport Museum 6.jpg|220px]] |- | align="center"|[[Къща музей „Градски бит на Русе“]] | align="left"|Къща музей „Градски бит на Русе“, известна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на 19 и началото на 20 век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена. | [[Файл:Kaliopa-ruse.png|220px]] |- |align="center"|[[Пантеон на възрожденците]] | align="left"|Пантеонът на възрожденците е национален паметник костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-има известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и др. | [[Файл:20140625_Rousse_097.jpg|220px]] |- | align="center"|[[Червен (крепост)|Средновековен град Червен]] | align="left"| Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на [[Втората българска държава]] (12 – 14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе. Тук е единствената напълно запазена крепостна кула. | [[Файл:Tower stronghold of Cherven (Bulgaria).JPG|220px]] |- | align="center"|[[Къща музей „Захарий Стоянов“]] ||align="left"|Музеят е сред [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]]. В него са представени експозиции за българското Възраждане, църковно-просветните и националноосвободителните борби в русенския край, за семейство Обретенови – семейството на [[Баба Тонка]], както и за живота и делото на летописеца на Априлското въстание [[Захарий Стоянов]]. | [[Файл:Zaharii Stoianov hause.jpg|220px]] |- | align="center"|Къща музей „[[Баба Тонка]]“ ||align="left"|Къщата-музей е посветена на българското Възраждане и жизнения път на [[Баба Тонка|Тонка Обретенова]]. Тук през 1872 г. бил учреден Русенския революционен комитет, който се превърнал по-късно в централен за страната. | [[Файл:Къща-музей-баба-тонка.jpg|220px]] |- | align="center"|[[Къща музей „Тома Кърджиев“]] | align="left"| Къща музей „Тома Кърджиев“ е етнографска сбирка, разкрита в дома на българския учител и революционер [[Тома Кърджиев]], един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г. | [[Файл:Toma-kardziev.jpg|220px]] |- |align="center"|[[Русенска художествена галерия]] | align="left"| Русенската художествена галерия е създадена на 30 април 1933 г. Тя разполага с постоянна експозиция, но провежда и временни изложби на български и чужди художници. | [[Файл:Rusenska-hudozhestvena galeria.jpg|220px]] |} === Библиотеки и читалища === [[Файл:Библиотека Любен Каравелов.jpg|alt=|мини|300x300пкс|Библиотека „Любен Каравелов“]] * [[Регионална библиотека „Любен Каравелов“]]; * [[Австрийска библиотека „Елиас Канети“]]; * Читалище „Зора“; * Читалище „Христо Ботев“; * Читалище „Ангел Кънчев“; * Читалище „Васил Левски“; * Читалище „Захари Стоянов“; * Читалище „Георги Бенковски“; * Читалище „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Средна кула; * Читалище „Просвета“; * Читалище „Анжела Чакърян“; * Читалище „Ана Вентура“; * Читалище „Просвета“, кв. Долапите; * Читалище „Гоце Делчев 2009“ гр. Русе === Редовни събития и мероприятия === * Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – ежегоден международен [[фестивал]] за [[класическа музика]]. Провежда се през втората половина на март. Основан през 1961 г., днес фестивалът е място за среща на артисти и състави от световния музикален елит. Член е на Европейската асоциация на фестивалите [[EFA]];<ref>[http://www.marchmusicdays.eu Мартенски музикални дни]</ref> * Международен литературен фестивал – основан през 2008 от Международно дружество „Елиас Канети“ в партньорство с община Русе * [[6 май]], [[Гергьовден]] – Празник на Русе. В дните около тази дата всяка година се организира т.нар. [[тарла]], т.е. панаир с продължителност около седмица; * [[24 май]] – тържествена церемония за връчване на годишните ''Награди „Русе“'' за изкуство, култура, образование и наука; * Фолклорен събор „Златната гъдулка“ – ежегоден фестивал за автентичен и обработен фолклор от Русе и региона, провеждан ежегодно през първата половина на юни; * Международен фестивал на алтернативното кино „Дунав – реката на Европа“; * Национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“; * Европейска театрална работилница – основана през 2012 от ДТ „Сава Огнянов“ – Русе * Русенският карнавал е маскарадно шествие на [[Еньовден]], [[24 юни]]. На [[Сирни заговезни|Сирни Заговезни]] е традиционният маскен бал; * Летен фестивал на открито – концерти и спектакли на открити сцени в центъра на Русе; * Есенен салон на изкуствата – ежегодно в периода септември – ноември; * Медиен фестивал „Българската Европа“; * Международно биенале на миниатюрата<ref>{{Citation |title=Международно биенале на миниатюрата |url=http://www.miniart-ruse.eu/ |accessdate=2021-03-05 |archivedate=2016-08-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160809175431/http://www.miniart-ruse.eu/ }}</ref> * Национална литературна награда „Елиас Канети“ – учредена през 2005 г. от община Русе и МД „Е. Канети“; * Международен клавирен конкурс „Франц Шуберт“; * Национална джаз-среща – един от най-реномираните джаз-фестивали в България. Провежда се ежегодно в края на ноември. * [[Международен конкурс „Северно сияние“|Международен конкурс за млади поп изпълнители „Северно сияние“]] * Национален конкурс за литература и журналистика „Стоян Михайловски“ * Международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“ * Коледно-новогодишен фестивал. === Литература === * Елиас Канети получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за книгата [[Спасеният език]] * Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на 20 век – М. Бърчева, С. Йорданов * Русе – биографията на един град – Васил Дойков * Русе. Пространство и история (края на 14-и – 70-те години на 19 век) – Т. Бакърджиева, С. Йорданов * Русе – портрет на века – Николай Ненов * Какво не знаем за миналото на Русе – Галина Джурова * Да открием Русе. Учебно помагало по Русезнание – Николай Нено * На 15 май [[1892]] г. [[Стоян Михайловски]] написва стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе, възродени...“) като проект за химн на българската писменост и култура. Стихотворението става известно през [[1901]] г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли [[Кирил и Методий]] (11 май, стар стил) [[Панайот Пипков]] написва музика към текста. * Лицата на Русе от 1-ви до средата на 20 век – М. Димитрова, С. Йорданов === Филми, снимани в Русе === * [[Понеделник сутрин]] – заснет 1966 г., пуснат на екран 1988 г. * [[На всеки километър|На Всеки километър]] – 1969 – 1970 г. (някои от епизодите) * [[Капитан Петко войвода (филм)]] – 1981 г. (някои сцени на старата гара) * [[Синът на Мария]] – 1983 г. * [[Господин за един ден]] – 1983 г. – сцените, когато Пурко отива в големия град. * [[Мечтатели]] – 1987 г. * [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] – 1999 г. * [[When Nietzsche Wept]] – 2007 г. * [[Flight to freedom -|Flight to freedom – La Viatore – 2008]] г. * [[Аве]] – 2011 г. * [[Шменти капели: Легендата]] – тв сериал, 2013 г. == Управление == === Кмет === На 11 ноември 2019 г. встъпва в длъжност новоизбраният кмет [[Пенчо Милков]] от местната коалицията „БСП за Русе“.<ref>[https://kiss13.net/news/ruse/kmetat-na-ruse-pencho-milkov-i-noviyat-obshtinski-savet-vstapiha-v-dlazhnost Новоизбраните кмет и общински съветници полагат клетва на 11.11.2019 г.]</ref> Виж [[кметове на Русе|предишни кметове]] [[Файл:20140625 Rousse 018.jpg|мини|270px|Сградата на общината]] [[Файл:Съдебната палата Русе.jpg|alt=|мини|270x270пкс|Съдебната палата – Русе]] === Общински съвет === Общинският съвет на община Русе се състои от 51 души. На 11 ноември за председател на Русенския общински съвет е избран [[Иво Пазарджиев]].<ref>[https://tvn.bg/ivo-pazardzhiev-e-noviyat-predsedatel-na-obshtinskiya-savet-na-ruse/?fbclid=IwAR0MDUlE352wIitpkH47UtjTHBRIaggimavV4a5t6vmPp8ZpNDG8ooW33h8 Иво Пазарджиев е новият председател на Общинския съвет на Русе]</ref> {| class="wikitable" width=45% |+ Общински съвет Русе ! colspan=2 | Партия или сдружение !2019 |- | style="background:#cde;"| || [[ГЕРБ]] || style="background:#cde;" align="center" | '''15''' |- | style="background:red;" | || МК „[[БСП]] за Русе“ || style="background:#fbb;" align="center" | '''14''' |- | style="background:darkblue;"| ||[[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[НФСБ]] || style="background:blue; color:white;" align="center" |'''8''' |- | style="background:blue;" | || МК „[[СДС]]“ || align="center" | '''4''' |- | style="background:blue;" | || [[Демократична България|Демократична България – ОБЕДИНЕНИЕ]] || align="center" | '''3''' |- | style="background:#00563F;" | || [[Атака (партия)|АТАКА]] || align="center" | '''2''' |- | style="background:skyBlue;" | || [[ДПС]] || align="center" | '''2''' |- | style="background:#00AFF0;" | || [[Български демократичен център (партия)|БДЦ]] || align="center" | '''1''' |- | style="background:#00FF00;" | || [[Българска социалдемократическа партия]] || style="background:blue; color:white;" align="center" | '''1''' |- | style="background:#1C1C1C;" | || [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || align="center" | '''1''' |- | || Общо || align="center" | '''51''' |} === Международни взаимоотношения === ==== Консулства ==== Градът е седалище на консулства от следните държави: * {{флагче|Русия}} [[Русия]], генерално консулство<ref>{{Citation |title=Генерални консулства на Русия |url=http://www.russianembassy.net/iservice.nsf/Cons/ConsulateGeneralOfRussiaInRuse |accessdate=2011-01-21 |archivedate=2011-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110106212147/http://russianembassy.net/iservice.nsf/Cons/ConsulateGeneralOfRussiaInRuse }}</ref> * {{флагче|Украйна}} [[Украйна]], почетно консулство<ref>{{Citation |title=Почесні консули України за кордоном |url=http://www.mfa.gov.ua/data/upload/publication/mfa/ua/1657/konsulypochesni.doc |accessdate=2008-11-22 |archivedate=2008-11-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081122172123/http://www.mfa.gov.ua/data/upload/publication/mfa/ua/1657/konsulypochesni.doc }}</ref><ref>{{Citation |title=Пламен Бобоков стана почетен консул на Украйна |url=http://www.rusenews.eu/news,1,10918.htm |accessdate=2009-09-22 |archivedate=2011-06-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110604183840/http://www.rusenews.eu/news,1,10918.htm }}</ref> * {{флагче|Монголия}} [[Монголия]], почетно консулство<ref>[https://www.dunavmost.com/novini/otkrivat-konsulstvo-na-mongoliya-v-ruse www.dunavmost.com]</ref> ==== Побратимени градове ==== Русе има изградено сътрудничество и е побратимено със следните градове:<ref>[http://www.ruse-bg.eu/bg/pages/200/index.html Побратимени градове на страницата на община Русе]</ref> * {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Биелина]], [[Босна и Херцеговина]] * {{флагче|Русия}} [[Волгоград]], [[Русия]] от 2001 г. * {{флагче|Румъния}} [[Гюргево]], [[Румъния]] * {{флагче|Гърция}} [[Перистери]], [[Гърция]] от 1986 г. * {{флагче|Хърватия}} [[Трогир]], [[Хърватия]] от 2011 г. * {{флагче|Франция}} [[Сент Уан]], [[Франция]] от 1961 г. * {{флагче|Унгария}} [[Уйбуда]], [[Будапеща]], [[Унгария]] от 2010 г. * {{флагче|Китай}} [[Хуайнан]], [[Китай]] от 1994 г. * [[Файл:Flag of Latvia.svg|20px]] [[Рига]], [[Латвия]] до 1989 г.<ref name=":1">[https://utroruse.com/article/720542/ И побратим фантом вписан на специалния паметник на Дунав мост – ''в-к „Утро“'']</ref> * [[Файл:Flag of East Germany.svg|20px]] [[Потсдам]], [[Източна Германия]] до 1989 г.<ref name=":1" /> * [[Файл:Flag of Czech Republic.svg|20px]] [[Братислава]], [[Чехословакия]] до 1989 г.<ref name=":1" /> Допълнително споразумение към договора за дружба и сътрудничество: * {{флагче|Румъния}} [[Гюргево]], [[Румъния]] * {{флагче|Украйна}} [[Симферопол]], [[Украйна]] от 2008 г. == Икономика и инфраструктура == === Икономически профил === [[Файл:Iztochna-promishlena-zona-ruse.jpg|Източна промишлена зона, Русе|мини|300px]] Градът е голям български [[индустрия|индустриален]] център. В Русе се развива и един от първите в България индустриални паркове. Наематели в този парк са френският производител на алуминиеви компоненти за автомобили „Монтюпе“, испанската „Керос“ – производител на гранитогрес и фаянс, немската „Вите Аутомотив“ – производител на заключващи системи за автомобилната промишленост, италианската фирма „МБМ Металуърк“ и други. Там се намира и [http://www.ruselogisticspark.com/ Русенския логистичен парк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110207163405/http://ruselogisticspark.com/ |date=2011-02-07 }}. В града има и [http://www.bpr.bg/ Бизнес парк]. В Русе се намира и най-голямата Свободна безмитна зона на територията на България, Площта ѝ се равнява на 370 235 m². На територията ѝ са разположени 29 складови и индустриални сгради с РЗП от 30 000 m², 20 000 m² открити складови площи, паркинги, претоварна жп гара, депо за светли нефтопродукти, бензиностанция и административна сграда, пригодена за нуждите на наемателите ѝ. В Свободна зона – Русе оперират дистрибуторски център за опаковане и етикетиране на текстилни изделия, фабрика за стенни и подови облицовъчни материали, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство и блистероване на лекарствени продукти и др. [[ТЕЦ Русе Изток]] има капацитет за производство на електроенергия от 400 MW (2 турбини по 30 MW, 2 по 60 MW и 2 по 110 MW), a [[ТЕЦ Русе Запад]] е с топлинна мощност от 41 MW. В съвременната икономика на града преобладават отраслите на [[лека промишленост|леката промишленост]] – [[шиене|шивашка]], [[текстил]]на и [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]]. 8000 души в града са заети в шивашкото производство. Големи производители са: „Бордо“ (дамска мода) „Аристон“ (дамска мода), Ричмарт (мъжка мода), Арда, Месалина, Карина, „Антоан Вилл" ЕООД „Маркам“ и „Efrea“. [[химическа промишленост|Химическата промишленост]] е представена от фирмите за бои и смазочни масла, [[Приста Ойл]], [[Оргахим]], „Екон 91“, „Лубрика“, „Нинахим“, „Полисан“ и „Мегахим“. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира [[Русенска корабостроителница|Русенската корабостроителница]]. Развито е и металообработването, представено от „[[ЖИТИ]]“ АД – производител на изделия от нисковъглеродни стомани – телове, телени изделия и гвоздеи; и „Мегапрофил“ – метални изделия, конструкции и профили и др. Електронната промишленост с производство на печатни платки е представена от „СЕТ Технолоджи“, както и от „[[Найден Киров АД]]“ – изработката на битови електротехнически и електроинсталационни изделия. В града се намира и седалището на „[[Булмаркет ДМ]]“. „[[Дунарит]]“ е производител на военна и машиностроителна продукция. „[[Син Карс]]“ е производител на спортни и състезателни автомобили, а „Ел Сити“ е тяхна дъщерна марка логистични и туристически автомобили. Градът е център на мебелопроизводството в [[България]] и е представено от „Ергодизайн“, „Стефани Стил“, „Ирим“, „Голд Аполо“, „Интериор 46“, „Фантастико мебел“, „Евродом“, „Ринко Интериор“, „Мак Мебели“, „Солвент“, „Бит Мебели“, „Макена“. „Зита“ изработва прибори и уреди за контрол на температурата и протичането на различни флуиди, предназначени за автоматиката, пневматиката, хидравликата и битовата техника. Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. В бяха построени 6 търговски центъра – ''Роял сити център'', търговски център ''[[Дунав (търговски център Русе)|Дунав]]'', ''Ялта'', комплекс ''Евас'', ''[[Мега Мол (Русе)]]'' (неработещ) и ''[[Mall Rousse]]''. Построени през 1938 г., [[Градски хали (Русе)|Градските хали]] са сред символите на града, понастоящем магазин на ЦБА. В квартал [[Средна кула]] е разположена птицеферма на групата „[[Градус (предприятие)|Градус]]“. Виж също: [http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Investment/D_1.pdf Основни работодатели в община Русе по средносписъчен брой на персонала] (към 31 март 2014 г.) === Инфраструктура и транспорт === [[Файл:Управление Пристанище Русе.jpg|alt=Снимката показва сградата на управлението на Пристанищен комплекс – Русе.|мини|Сградата на управлението на Пристанищен комплекс – Русе.]] Град Русе се намира на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река [[Дунав]]. Оттук минават [[европейски път]]ища [[Европейски път Е70|Е70]] и [[Европейски път Е85|Е85]], както и следните [[Транспортен коридор|коридори]]: * [[Паневропейски транспортен коридор 7]]: [[Майн]] – [[Рейн]] – [[Дунав]]. * [[Паневропейски транспортен коридор 9]]: [[Хелзинки]] – [[Киев]]/[[Москва]] – [[Одеса]]/[[Кишинев]] – [[Букурещ]] – Русе – [[Стара Загора]] – [[Дедеагач]] на [[Бяло море]]. Река Дунав свързва града с десетте дунавски страни, както и със страните по [[Рейн]] чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа. [[Файл:Rousse-Giurgiu Bridge.jpg|900px|мини|център|Мостът на дружбата между Русе и Гюргево]] [[Файл:Сграда Морска Администрация Русе.jpg|alt=Снимката показва сградата на морската администрация в град Русе.|мини|Сграда на морската администрация в град Русе.]] Тук е и единственият към юли [[2009]] г. [[Дунав мост|мост над река Дунав]] в българския ѝ участък, построен през [[1954]] г. и свързващ Русе с румънския град [[Гюргево]]. Поддържане на плавателния път, акваторията на пристанищата и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от река Дунав се извършва от [[Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав|Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав]]. [[Пристанище Русе]] е най-голямото българско Дунавско пристанище. Включва Пристанище-Изток с 14 стоянки, Ро-ро терминал и фериботна линия и Пристанище-Запад с 11 стоянки. На 17 km от Русе е разположено гражданското [[Летище Русе]] в село [[Щръклево]], което не функционира. Летището е собственост на община Русе, с активен лиценз за малки самолетни полети.<ref>[http://www.dnevnik.bg/biznes/2016/12/21/2887562_malki_samoleti_veche_shte_mogat_da_kacat_na_letishte/ www.dnevnik.bg]</ref> Би могло да бъде приспособено за редовни вътрешни и международни търговски полети. В непосредствена близост, на 70 km е [[Анри Коанда (летище)|Международното летище „Анри Коанда“]] край [[Букурещ]]. Транспортни обекти на територията на град Русе: * [[Централна гара Русе|Централна жп гара Русе]] – пл. Ал. Стамболийски; * жп гара Разпределителна Русе – ул. Иван Ведър; * Товарна жп гара Русе – ул. Цветница; * Товарна жп гара Русе-Север – Източна промишлена зона; * Товарна жп гара Русе-Запад – ул. Пристанищна; * Автогара Юг – бул. Цар Освободител; * Автогара Изток – ул. Иван Ведър; * Пристанище Запад – ул. Пристанищна 22; * Пристанище Изток – Източна промишлена зона; * Ро-Ро терминал – Източна промишлена зона; * Централен пътнически кей – Русе. === Обществен транспорт === {{основна|Градски транспорт в Русе}} В града има 26 действащи линии, от които 8 тролейбусни и 18 автобусни линии. Транспортният парк е сравнително добре развит. Той се състои от тролейбуси с марки Ивеко, Неоплан, Рено, Шкода, Мерцедес, както и автобуси с марки Исузу, Мерцедес, Неоплан, МАН и др. === Градски автобусни линии === * Линия 3 * Линия 4 * Линия 5 * Линия 6 * Линия 7 * Линия 10 * Линия 11 * Линия 12 * Линия 15 * Линия 16 * Линия 19 * Линия 20 * Линия 23 * Линия 28 * Линия 30 * Линия 33 === Градски тролейбусни линии === * Линия 2 * Линия 9 * Линия 13 * Линия 21 * Линия 24 * Линия 27 * Линия 29 === Храмове === В Русе функционират следните храмове: * [[Света Троица (Русе)|Православен храм „Света Троица“]]; * [[Света Богородица (Русе)|Православен храм „Света Богородица“]]; * [[Свети Георги (Русе)|Православен храм „Свети Георги“]]; * [[Свети Архангел Михаил (Русе)|Православен храм „Свети Архангел Михаил“]]; * [[Свето Възнесение Господне (Русе)|Православен храм „Свето Възнесение Господне“]]; * [[Света Петка (Русе)|Православен храм „Света Петка“]]; * [[Свети Николай (Русе)|Православен храм „Свети Николай Чудотворец“]]; * [[Свети Николай (Русе)|Православен храм „Всех Святих“]]; * [[Свети Павел от Кръста (катедрала)|Католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“]]; * [[Басарбовски манастир|Басарбовският манастир]]; * Болничен параклис „Св. Василий Велики“; * [[Света Богородица (арменска църква в Русе)|Aрменската църква „Сурп Аствадзадзин“]]; * Евангелска методистка църква; * [http://ebc-ruse.eu/index.php/component/users/ Баптистка църква – Русе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402101608/http://ebc-ruse.eu/index.php/component/users/ |date=2015-04-02 }} * Джамията „Саид паша“. През [[1975]] г. [[Българска комунистическа партия|комунистическата власт]] разрушава църквата „[[Всех Святих (Русе)|Всях Светих]]“ и на нейно място е построен [[Пантеон на Възрожденците|Пантеонът на Възрожденците]]. В края на 2007 г. със събрани средства от благотворителност започна строежът на нова църква „[[Всех Святих (Русе)|Всях Светих]]“ в Парка на възрожденците. Храмът ще представлява източноправославна трикорабна [[базилика]]. <gallery class="center"> Rousse-Roman-Catholic-church.JPG|Католическата църква „Св. Павел от кръста“ Rousse St Georgi Church.jpg|Църквата „Св. Георги“ Rousse-church-St-Petka.jpg|Църквата „Света Петка“ The Assu Church in Rousse.jpg|Църквата „Успение Богородично“ Armenska curkva - Ruse.jpg|Арменската църква „Света Богородица“ </gallery> {| style="width:100%; text-align:center" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Църква ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Снимка |- | „[[Света Троица (Русе)|Катедрален храм „Света Троица“]]“|| Катедралният храм „Св. Троица“ в град Русе е построен през 1632 г. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. Обявен е за Паметник на културата от национално значение през 1983 г. Като една от най-старите сгради в Русе, непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения. ||[[Файл:Rusekathram.jpg|165x165px]] |- |[[Света Богородица (Русе)|„Света Богородица“]] |Основният камък е положен от Доростолския и Червенскимитрополит на 23 септември 1928 г. Църквата е завършена през есента на 1930 г. |[[Файл:The Assu Church in Rousse.jpg|161x161px]] |- |[[Свети Георги (Русе)|„Свети Георги“]] |На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква. През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30 януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. |[[Файл:Rousse St Georgi Church.jpg|204x204px]] |- |} == Образование и наука == === Висши учебни заведения === * [[Русенски университет|Русенски университет „Ангел Кънчев“]] * [[Земеделски колеж|Висше училище по агробизнес и развитие на регионите]] – Пловдив, филиал Русе [[Файл:СОУ Христо Ботев Русе.jpg|alt=Снимката показва СОУ Христо Ботев в град Русе.|мини|260пкс|СУ „Христо Ботев“]] === [[Средни училища в Русе|Средни училища]] === * [[Файл:Математическа гимназия Русе.jpg|alt=Математическа гимназия „Баба Тонка|мини|263x263пкс|Математическа гимназия "Баба Тонка"]][[Английска гимназия „Гео Милев“ (Русе)|Английска гимназия „Гео Милев“]] * Математическа гимназия „Баба Тонка" * СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ * [https://souee.bg/ СУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“] * [https://www.sulevski-ruse.org/ СУ „Васил Левски“ с преподаване на източни езици и култури] * СУ „Христо Ботев“ * НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ (Национално училище по изкуствата) * СУ „Възраждане“ * СУ „Йордан Йовков“ * ПГ по дървообработване и вътрешна архитектура „Й. Вондарк“ * ПГ по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ * ПГ по икономика и управление „Елиас Канети“ * ПГ по корабостроене и корабоводене * ПГ по механотехника * ПГ по облекло „Недка Иван Лазарова“ * ПГ по промишлени технологии „Атанас Цонев Буров“ * ПГ по селско стопанство „Ангел Кънчев“ – Образцов Чифлик * ПГ по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“ * ПГ по транспорт * ПГ по туризъм „Иван Павлов“ * Първо частно СУ „Леонардо да Винчи“ * Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ * Средно общообразователно духовно училище === [[Основни училища в Русе|Основни училища]] === * 1-во ОУ „Отец Паисий“ * [[ОУ „Ангел Кънчев“]] * 2-ро [[ОУ „Любен Каравелов“ Русе|ОУ „Любен Каравелов“]] * 8-о ОУ ''Иван Вазов'' * OУ ''Олимпи Панов'' * ОУ „Тома Кърджиев“ * ОУ „Братя Миладинови“ * ОУ „Алеко Константинов“ * ОУ „Васил Априлов“ * ОУ „Христо Смирненски“ * ОУ „Никола Обретенов“ * ПУ „Д-р Петър Берон“ – за деца със специални потребности === [[Детски градини в Русе|Детски градини]] === * ДГ „Синчец“ * ДГ „Снежанка“ * ДГ „Детелина“ * ДГ „Червената шапчица“ * ДГ „Пинокио“ * ДГ „Радост“ * ДГ „Незабравка“ * ДГ „Слънце“ * ДГ „Здравец“ * ДГ „Звездица“ * ДГ „Зора“ * ДГ „Иглика“ * ДГ „Пролет“ * ДГ „Ралица“ * ДГ „Чучулига“ * ДГ „Русалка“ === [[Детски ясли в Русе|Детски ясли]] === * Детска ясла 1, ул. „Червен“ 5 * Детска ясла 4, ж.к. ЦЮР, ул. „Муткурова“ 98 * Детска ясла 5, ж.к. „Локомотив“, ул. „П.Стрелковска“ 1 * Детска ясла 6, ж.к. „Чародейка-Юг“, ул. „Ради Иванов“ 1 * Детска ясла 8, ж.к. „Възраждане“, ул. „Неофит Рилски“ 68 * Детска ясла 9, ж.к. „Дружба 1“, ул. „Ловеч“ 27 * Детска ясла 12, ж.к. „Здравец-Изток“, ул. „Киев“ 1 * Детска ясла 15, ж.к. „Здравец“, ул. „Околчица“ 4 * Детска ясла 16, ж.к. „Възраждане“, ул. „Неофит Рилски“ 2 * Детска ясла „Коко и Чоко“, ул. „Духовно възраждане“ 14 == Спорт и спортни съоръжения == === Футбол === * [[ФК Дунав (Русе)]] * [[Локомотив (Русе)|ФК Локомотив (Русе)]] * [[ФК Аристон]] * [[ФК Левски Русе]] * [[ФК Марисан]] === Стадиони === * [[Градски стадион (Русе)|Градски стадион]] * [[Дунав (стадион)|Стадион „Дунав“]] * [[Локомотив (стадион, Русе)|Стадион „Локомотив“]] [[Файл:Градски стадион в Русе, 2017.jpg|мини|260px|Градски стадион [[Арена Русе]]]] === Спортни зали === * Спортна зала „Дунав“ * Спортна зала „[[Арена Русе]]“ * Спортна зала „Ялта“ * Спортна зала „Спарки“ * Лекоатлетическа зала „Локомотив“ === Плувни комплекси и басейни === * Плувен комплекс „Норд“ – Младежки парк * Комплекс „Олимпия“ – ж.к. „Дружба 3“ * Мотел „Ханчето“ – кв. „ДЗС“ – пътят за Варна * Мотел „Рай“ – м. Русофилите (ул. Русофили) * Хотел „Люляк“ – Западен парк „Приста“ * Спортен комплекс „Дунав“ – ж.к. „Здравец“ * Спортен комплекс „Локомотив“ – ж.к. „Цветница“ * Атракцион „Дунавско село“ (мотел „Явор“) – Западен парк „Приста“ * Закрит басейн на хотел „Бистра и Галина“ – ул. „Хан Аспарух“ 8 * Закрит басейн към ПГРКК (Корабен техникум) – пл. „Левски“ 1 * Закрит басейн на Спортното училище – ул. „Д. Баларев“ 1 * Закрит басейн на хотел „Космополитан“ – ул. „Добри Немиров“ 1 – 3 == Регионални медии == === Вестници === В Русе има две ежедневни издания на местния печат – вестниците [[Бряг (вестник)|„Бряг“]] и [[Утро (русенски вестник)|„Утро“]]. Преди [[10 ноември]] [[1989]] г. „Утро“ е излизал под името „Дунавска правда“. Първият брой на вестник „Бряг“ излиза през пролетта на [[1998]] г. Други печатни издания са „Седмицата – Културно-информационният гайд на Русе“ и вестник „Русенски обяви“. Излиза и седмичникът „Форум“ за Северна България. „Русенска поща“, издаван от 8 декември 1921 г. до 1944 г. е един от големите извънстолични всекидневници. Списание „Икономически преглед“ (1899 – 1947 г.) публикуван от Русенската търговско-индустриална е най-продължително излизалото без прекъсване периодично издание в България след Освобождението.<ref>Георги Николов – История на българския всекидневен печат (1877 – 1932)</ref> === Радио и телевизия === * Телевизия [[КИС 13]] * Телевизия Делта * TVN – Телевизия за мен * Радио „Русе“ * Шлагер радио * [[БНТ Север]], част от БНТ 2 * [[Дарик радио]] == Личности == * [[Русенци]] == Външни препратки == * [http://www.ruse-bg.eu/ Официален сайт на община Русе] * [http://www.museumruse.com/ Регионален исторически музей – Русе] * {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Русе/Русе/}} == Бележки == <references /> {{navbox | name = Русе | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:Rousse-coat-of-arms.svg|25п|Гербът на Русе]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Квартали на Русе}} {{Градове в България}} {{Община Русе}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Река Дунав}} }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Русе| ]] [[Категория:Пристанищни градове в България]] [[Категория:Градове на Дунав]] nvgbm3exnzswqm185qi2g77u28x15bj 4 3949 11463922 11463214 2022-07-19T18:17:27Z Nk 399 /* Шаблон:Категория инфо */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Бот/Задачи/Архив/%(year)d |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив задачи бот}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} == Правопис според Уикипедия:Решения#2022-06_Редни_числителни_за_народни_събрания == Може ли да се състави бот, за да се поправи правописа в тялото на статиите според решението? Основно трябва да се променят неправилно изписаните бройни числителни и главните букви. Един пример за възможни случаи е например Янаки Стоилов: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янаки_Стоилов&diff=11448097&oldid=11237783 [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:03, 11 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Категория инфо == [[Шаблон:Категория инфо]] трябва да се слее с [[Шаблон:Категория]], но двата шаблона се повтарят на много места. Идеята е Категория инфо да се изтрие от страниците, в които присъства и Категория, след което да се пренасочи. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:26, 13 юли 2022 (UTC) : {{ping|Nk}} Това е сравнително бърза задача. Няма да ми отнеме много време да напиша няколко реда, но първо да уточним две неща: :# Да пипам ли страниците, в които има само Категория инфо? Питам това, защото ще настане едно счупване на първия позиционен параметър (напр. в [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]]), след като се направи пренасочващ към Категория, където първият позиционен параметър е за поставянето на снимка… :# Където ги има и двата шаблона (напр. при [[:Категория:Албуми на „Скорпиънс“]]), да прехвърля ли първия позиционен параметър на Категория инфо (когато е наличен) към Категория? : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:25, 17 юли 2022 (UTC) :: {{пинг|Ted Masters}} Прав си. Имаме две възможности: ::* да пренасочим <nowiki>{{{1}}}</nowiki> на {{ш|категория инфо}} към новпараметър, който замазва P301 в {{ш|категория}} (то си има някакъв <code>инфо</code>, който май може да се ползва за това) ::* да оставим {{ш|категория}} както си е и да жертваме данните в <nowiki>{{{1}}}</nowiki> на {{ш|категория инфо}}. :: За първото няма нужда от обсъждане, второто ми се вижда по-правилно. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:22, 17 юли 2022 (UTC) ::: {{done}}. ~6670 страници. Където се срещаха и двата шаблона, махнах {{tlx|категория инфо}}, а наличният параметър прехвърлих в {{tlx|категория}}. Където се срещаше само {{tlx|категория инфо}} с наличен позиционен параметър, го преправих на {{tlx|1=категория|2=инфо=...}}, вместо да преправям в излишното {{tlx|1=категория инфо|2=инфо=...}}. Не знам дали е най-правилният метод, но на него се спрях. Сякаш така най-малко може да се омаже нещо. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Пренасочих {{tlx|категория инфо}} към {{tlx|категория}}, а междувременно оправих и параметъра <code>инфо</code> в {{tlx|категория}}, за да не става излишно дублиране при наличие на стойности от УД. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:43, 19 юли 2022 (UTC) :::: Супер, благодаря. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:17, 19 юли 2022 (UTC) i4aj4a7vwt6o9bhem2rf5r8m9vvhddy 0 3999 11463888 11463366 2022-07-19T17:26:03Z Velo Vrbata 22937 Премахнати [[Special:Contributions/95.168.234.130|редакции на 95.168.234.130]] ([[User talk:95.168.234.130|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пловдив|Пловдив (пояснение)}} {{Селище в България | картинка = {{Photomontage | photo2a = Античен театър.jpg | photo2b = Georgiadi house pld.jpg | photo3a = Old town hisar kapia.jpg | photo3b = Bulgaria Bulgaria-0742 - Plovdiv Regional Ethnographic Museum (7432382418).jpg | photo4a = Romanstadiumplovdiv.jpg | photo4b = Пеещите фонтани.jpg | spacing = 1 | size = 250 }} | картинка-описание = • Пловдивски хълмове • [[Античен театър (Пловдив)|Античен театър]] • [[Регионален исторически музей (Пловдив)|Исторически музей]] • [[Хисар капия]] • [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографски музей]] • [[Античен стадион (Пловдив)|Античен стадион]] • Цар Симеонова градина • | карта3 = България Пловдив | текст3 = Пловдив | население-нси ={{Понижение}} 347 851 (2019) | адрес-община = пл. „Стефан Стамболов“ 1<br />тел.: +359 32 634 240<br />факс: +359 32 260 790 | девиз = Древен и вечен | вид = Град }} '''Пло̀вдив''' е вторият по големина [[град]] в [[България]] с население от 367 214 души по настоящ адрес, към 15 юни 2022 г.<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> Намира се в западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на двата бряга на река [[Марица]]. Отстои на 15 km северно от [[Родопи]]те и на 50 km южно от [[Стара планина]]. Градът е застроен в подножията на шест [[сиенит]]ни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на [[област Пловдив]], [[община Пловдив]], [[община Марица]], [[община Родопи]] и е най-голямото стопанско ядро на [[Южен централен район за планиране|Южния централен район]]. Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите [[неолит]]ни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 17 – 19 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref><ref name="албум филипопол"/>, а от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]] (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света.<ref name="cobiss1975">Детев П., Известия на музеите в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204 – 4072] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160923020722/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 |date=2016-09-23 }}</ref><ref name="weebly1">[http://archeologybg.weebly.com/10531077107310771090-1090107710871077.html www.archeologybg.weebly.com]</ref><ref name="nationalgeographic1">[http://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=529 „Пловдив: пластове от времето върху 7 тепета“]. сп. National Geographic, септември 2016 г.</ref><ref name="rodopskistarini1975">[http://www.rodopskistarini.com/2012/09/1-1975.html Известия на музеите в Южна България]. т. 1, 1975 г.</ref> Запазени и консервирани са древни паметници като [[Античен театър (Пловдив)|античния театър]], [[Античен одеон (Пловдив)|римския одеон]], [[Форум на Филипополис|агората (римския форум)]], [[Античен стадион (Пловдив)|римския стадион]], [[Антична жилищна сграда Ейрене (Пловдив)|късноантична сграда „Ейрене“]], [[Филипополска голяма базилика|епископската базилика]], [[Малка базилика (Пловдив)|малката базилика]] и други. Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии. В Пловдив се провеждат и множество културни прояви: [[Международен панаир Пловдив|международният панаир]], международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум „Sounds of The Ages“, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др. Пловдив е избран за [[европейска столица на културата]] за 2019 година<ref>[http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-973_en.htm?locale=en Plovdiv to be 2019 European Capital of Culture in Bulgaria], Europa.eu, 5 септември 2014</ref> съвместно с още един европейски град – [[Матера]] в Италия.<ref>[http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1176_en.htm Matera to be 2019 European Capital of Culture in Italy], Europa.eu, 17 октомври 2014</ref> През [[февруари]] [[2022]] година Пловдив заема четвърто място в [[класация]]та на туристическия сайт European Best Destinations като най - добра европейска дестинация, като пред него са [[Амиен]], [[Марбея]] и [[Любляна]], а [[списание]] "[[Forbes]] USA" обявява Пловдив за най - добрата дестинация за [[културен туризъм]] в [[Европа]].<ref>[https://www.pariteni.bg/novini/turizym/izbraha-plovdiv-za-chetvyrtata-naj-dobra-destinaciia-v-evropa-241630 Избраха Пловдив за четвъртата най-добра дестинация в Европа]</ref> Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“. == Име == Град Пловдив съществува без прекъсване от VI хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е ''Евмолпия'' – предположение, основано на сведение от [[Амиан Марцелин]] от IV век.{{hrf|Кесякова|1999|21}} През 342 г. пр.н.е. градът е завладян от [[Филип II Македонски]], който издига крепостни стени.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В по-късните източници градът носи неговото име – ''Φιλιππόπολις'',<ref>Да се чете: ''Филипополис''.</ref> сиреч „град на Филип“.{{hrf|Кесякова|1999|21}} През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В Древността се използва неговата [[траки]]йска форма ''Pulpudeva'' или ''Pulpudava'',<ref>Възприет е подходът тракийските названия да се предават с латинските букви.</ref> където ''dava'' е тракйската дума за град/селище,<ref>В своето произведение ''Γλῶσσαι'' Хесихий Александрийски (V-VI век сл.н.е) отбелязва следното: ''„λέβα· πόλις ὑπὸ Θρᾳκῶν“'', за което се предполага, че вместо ''δ'' грешно е изписано ''λ''. Сиреч в превод: „дева – град при траките“.</ref> а ''Pulpu'' е видоизмененото име на Филип – от елинските ''Φίλιππος'' в именителен падеж или ''Φίλιππου'' в родителен падеж.<ref name="ЙЙ.БМ.1915">Ивановъ, Йорданъ. ''Българетѣ въ Македония. Издирвания и документи за тѣхното потекло, езикъ и народность съ етнографска карта и статистика отъ Йорданъ Ивановъ, доцентъ въ Софийския университетъ. Издание на Българската академия на наукитѣ отъ фонда „Напрѣдъкъ“''. София, Държавна печатница, 1915. Страница XVII.</ref>{{hrf|Кесякова|1999|21}} След широко разгърнатите строежи на [[Флавиева династия|Флавиевата династия]] в града, за известно време той е наричан ''Флавия Филипополис''.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В [[старобългарски език|старобългарски]] източници се използват вариантите {{Кирилица|Плъвдивъ}} и {{Кирилица|Плъпдивъ}}, а също и ''Пъпълдин'', ''Пълдин'' и ''Плъдин'', за всички от които се смята, че водят началото си от тракийското ''Pulpudeva''.<ref name="ЙЙ.БМ.1915"/><ref>Между V-VII в. славяните заселват Балканите и по пътя си срещат романизираното/елинизираното тракийско население, от което вероятно са възприели много местоназвания.</ref> От старобългарските форми произлиза и съвременното име ''Пловдив'', изписвано до 1945 г. ''Пловдивъ''.{{hrf|Кесякова|1999|21}} Според Чепинския летопис името е {{Кирилица|плоднь град}}ь, вероятно със значение на „плодоносен град“ поради плодородието на тракийската низина около долината на Марица. От гръцката форма ''Филипополис'' произлиза и турското име на града – ''Филибе''.{{hrf|Кесякова|1999|21}} В отделни периоди са използвани и други наименования на града, но те не са били трайни. Някои древноелински източници го наричат ''Понерополис'' (буквално „град на крадците/измамниците“), пренебрежително название, насочено вероятно към владеещите града [[Древна Македония|македонци]]. През Римската епоха се използва и името ''Тримонциум'' („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).{{hrf|Кесякова|1999|21}} Някои изследователи идентифицират с Пловдив античния град [[Одрюза]], от който са запазени само отделни бронзови монети.<ref>К. Кисьов, Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр. Хр.", Сф, 2004 г., вестник „Марица“ от 10 август 2006 г., стр. 10 – разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза (Филипопол).</ref> На името на Пловдив са наречени различни обекти: * [[Пловдив (връх)|Пловдив]] е името на висок 1040 m връх в [[Тангра (планина)|планината Тангра]] на о-в [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], в Западна Антарктида. * [[Пловдив (кораб)|Пловдив]] (LZFQ/IMO 8912479) е името на български [[кораб]] контейнеровоз с товароподемност 14 000 тона, построен през 1989 г., собственост на [[Параходство Български морски флот|Параходство БМФ]]. * [[3860 Пловдив]] (1986 PM4) е името на малка [[планета]] ([[астероид]]) в [[Слънчева система|Слънчевата система]], открита през 1986 г. от астрономите ст.н.с. д-р [[Виолета Иванова]] и [[Ерик Валтер Елст]]. == География == === Местоположение === [[Файл:Plovdiv Bulgaria by Sentinel-2 20190608.jpg|мини|Сателитна снимка на Пловдив, 8 юни 2019 г.]] Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава река Марица – най-пълноводната река в [[България]]. Така по естествен начин градът се разделя на две части – северна и южна. На север от Марица е разположен единствено район [[Северен (район на Пловдив)|„Северен“]], известен още със старото си наименование [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]], а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът се намира на 126 km от столицата [[София]], на 381 km от [[Варна]] и на 255 km от [[Бургас]]. === Административно устройство === Според ''Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове'',<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321 Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове], посетен на 16 ноември 2007 г.</ref> територията на град Пловдив е разделена на шест [[район]]а. Кметовете на [[Район (градско подразделение)|градските райони]] се избират чрез [[Избори|пряко гласуване]] сред жителите на града. Кметът на община Пловдив заедно с шестте районни кметове представлява [[местна изпълнителна власт|местната изпълнителна власт]]. {| class="wikitable" |+ Карта на основните квартали на Пловдив |- | style="vertical-align:top;" | {{колони|2| # [[Център (Пловдив)|Център]] # [[Старинен Пловдив|Старият град]] # [[Каменица (квартал на Пловдив)|Каменица]] 1 # [[Каменица (квартал на Пловдив)|Каменица]] 2 # [[Изгрев (Пловдив)|Изгрев]] # [[Столипиново]] # [[Изгрев (Пловдив)|Изгрев]] # [[Индустриална зона изток]] # [[Тракия (район на Пловдив)|Тракия]] # [[Индустриална зона Тракия]] # [[Индустриална зона юг]] # [[Съдийски]] # [[Сточна гара (Пловдив)|Сточна гара]] # [[Кючюк Париж]] # [[Въстанически]] # [[Беломорски]] # [[Институт по овощарство]] # [[Остромила]] # [[Южен]] # [[Централна гара]] # [[Коматево]] # [[Коматевски възел]] # [[Смирненски (Пловдив)|Смирненски]] # [[Прослав]] # [[Младежки хълм]] # [[Отдих и култура]] # [[Мараша (Пловдив)|Мараша]] # [[Марица север]] # [[Захарна фабрика (Пловдив)|Захарна фабрика]] # [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]] # [[Гагарин (Пловдив)|Гагарин]] # [[Индустриална зона север]] # [[Филипово (Пловдив)|Филипово]] # [[Шекер махала]] }} | {{Карта на кварталите в Пловдив|float=right}} |} През 1969 г. селата [[Коматево]] и [[Прослав]] са присъединени към административните граници на [[град]]а. През 1987 г. с решение на централната държавна власт са обособени общините „Марица“ и „Родопи“, чийто административен център остава град Пловдив. В последните години жителите на селата [[Ягодово (област Пловдив)|Ягодово]] и [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]] правят постъпки за административно присъединяване към община Пловдив. <ref>[http://news.plovdiv24.com/36695.html. Темите на 2007 година: „Ягодово“ – квартал на Пловдив]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Plovdiv24.com. посетен на 3 февруари 2008 г.</ref> На 1 февруари 1877 г. градът е определен за център на Пловдивската губерния. След 1879 г. Пловдив е столица на автономната провинция [[Източна Румелия]] и административен център на [[Пловдивски департамент|Пловдивския департамент]]. От 1885 г. е център на Пловдивското окръжие, а след [[1901]] г. – на Пловдивската област. От [[1949]] г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. – на Пловдивската област. === Климат === Климатът е преходно-континентален, типичен за доста централни южни части на [[Европа]]. Средната годишна температура е 12,3&nbsp;°С. Средната максимална температура през юли е 30,3&nbsp;°С, а абсолютният максимум е измерен на 5 юли 2000 г.: 45 °С. Средната годишна минимална температура е 6,5&nbsp;°С, а абсолютният минимум е минус 31,5&nbsp;°С, измерен в утрото на 24 януари 1942 г. в състояние на [[температурна инверсия]]. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември (86%), а най-ниска през месец август (62%). Средната годишна сума на валежите е 540 mm, с максимум през май-юни (69,2 mm) и минимум през август (31 mm). Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 33. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 cm, а максималната – между 6 и 13 cm. В „града под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0 – 5 m/s), като ветровете със скорост до 1 m/s са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година средно са 33.<ref>[http://new.plovdiv.bg/files/OPR_END.pdf Общински план за развитие на Пловдив 2005 – 2013 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120214084451/http://new.plovdiv.bg/files/OPR_END.pdf |date=2012-02-14 }}, посетен на 10 ноември 2007 г.</ref> {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за град Пловдив |Източник=[http://weather.msn.com/local.aspx?wealocations=wc:BUXX0004 MSN Weather], [http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=52651&refer=&units=metric www.weatherbase.com], [http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php www.stringmeteo.com], [http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php www.stringmeteo.com], Сиракова, Сираков, Дончев. [http://www.stringmeteo.com/synop/maxmin_month.php Метеорология за всеки]. | Ян_ср=1.1 | Ян_ср_валежи=42 | Фев_ср=3.3 | Фев_ср_валежи=32 | Мар_ср=7.6 | Мар_ср_валежи=38 | Апр_ср=12.5 | Апр_ср_валежи=45 | Май_ср=17.6 | Май_ср_валежи=65 | Юни_ср=22.0 | Юни_ср_валежи=63 | Юли_ср=24.4 | Юли_ср_валежи=49 | Авг_ср=24.2 | Авг_ср_валежи=31 | Сеп_ср=19.3 | Сеп_ср_валежи=35 | Окт_ср=13.3 | Окт_ср_валежи=43 | Ное_ср=7.5 | Ное_ср_валежи=47 | Дек_ср=2.2 | Дек_ср_валежи=49 | Годишно_ср=12.9 | Годишно_ср_валежи=539 | Ян_ср_мин=-3 | Ян_ср_макс=5 | Фев_ср_мин=-2 | Фев_ср_макс=8 | Мар_ср_мин=2 | Мар_ср_макс=12 | Апр_ср_мин=6 | Апр_ср_макс=18 | Май_ср_мин=11 | Май_ср_макс=24 | Юни_ср_мин=15 | Юни_ср_макс=28 | Юли_ср_мин=17 | Юли_ср_макс=31 | Авг_ср_мин=16 | Авг_ср_макс=30 | Сеп_ср_мин=13 | Сеп_ср_макс=26 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=20 | Ное_ср_мин=2 | Ное_ср_макс=11 | Дек_ср_мин=-1 | Дек_ср_макс=7 | Годишно_ср_мин=7 | Годишно_ср_макс=18.3 | Ян_а_макс=22.5 | Ян_а_мин=-31.5 | Фев_а_макс=25.6 | Фев_а_мин=-29.1 | Мар_а_макс=29.8 | Мар_а_мин=-17.9 | Апр_а_макс=34.2 | Апр_а_мин=-5.2 | Май_а_макс=36 | Май_а_мин=-0.3 | Юни_а_макс=41.2 | Юни_а_мин=4.5 | Юли_а_макс=45 | Юли_а_мин=8.2 | Авг_а_макс=42.2 | Авг_а_мин=5.6 | Сеп_а_макс=38.7 | Сеп_а_мин=0.2 | Окт_а_макс=36.8 | Окт_а_мин=-5.8 | Ное_а_макс=28 | Ное_а_мин=-17.4 | Дек_а_макс=22.1 | Дек_а_мин=-22.5 | Годишно_а_макс=45 | Годишно_а_мин=-31.5 }} === Релеф === {{основна|Пловдивски тепета}} [[Файл:Plovdiv3.jpg|мини|Пловдив – панорама]] Пловдивското поле представлява [[алувиална низина]], формирана от река Марица и нейните притоци. От север се издига [[Средна гора]], на изток са [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]]. От юг полето е оградено от склона на [[Родопа планина]], който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките [[Въча]], [[Стара река (приток на Марица)|Стара река]], [[Яденица]], [[Чепинска река|Чепинска]] и др. В града са разположени шест [[сиенит]]ни хълма (тепета). [[Небет тепе]], [[Джамбаз тепе]] и [[Таксим тепе]] образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.{{hrf|milarodino.com|2015}} Другите три хълма се казват [[Джендем тепе]], [[Бунарджик]] и [[Сахат тепе|Сахат тепе;]] техните по-нови имена са съответно Младежки хълм, Хълм на освободителите и Данов хълм. Смята се, че в миналото тепетата са били 11 на брой, но са унищожени за строителни материали.<ref>[http://www.desant.net/show-news/29796 Вестник Десант от 26 март 2014, Изчезналите пловдивски тепета].</ref> До началото на [[ХХ век]] изчезват [[Марково тепе]] и [[Алтъ тепе]], които са разрушени за направа на [[паве]]та, с които са били постлани пловдивските улици. Говори се за още едно малко тепе, което се е наричало [[Валели тепе]]. В града е имало и още едно тепе наричано [[Топлар тепе]].<ref>[http://podtepeto.com/besedka-za-grada/izcheznalite-tepeta-na-plovdiv/ Под тепето, 14 март, 2016, Изчезналите тепета на Пловдив].</ref> Отделно, в покрайнините на Пловдив е разположено [[Лаут тепе]], което е близо до жп гара Тракия. === Води === {{раздел-мъниче}} През град Пловдив минава река Марица. Дължината ѝ от околовръстен път „Изток“ до моста на околовръстен път „Запад“ е около 12 719 m. Широчината на речния участък в тази територия варира от 100 до 600 m. Наклонът на реката в района на града е много малък (0,13%), поради което по-голямата част от коритото ѝ е напълно облицовано по двата бряга. В определени участъци е изградена бетонова подпорна стена за предпазване от наводнения. Редовно се извършва почистване на дъното на реката от дървесна и храстовидна растителност, което предпазва града от високите води при наводнения. За участъка от реката, протичащ през територията на Пловдив, има изградено утайково стопанство. Работи се и по реконструкция на канализационната мрежа. Реките Първенецка и Пясъчник се вливат в Марица на територията на град Пловдив.<ref>[http://www.plovdiv.bg/item/ecology/wate/повърхностни-води/ Сайт на община Пловдив]</ref> === Паркове === На територията на града са разположени няколко сравнително големи парка за обществено ползване: * Парк „[[Отдих и култура (парк в Пловдив)|Отдих и култура]]“ се намира в западната част на града, до Гребния канал, след река [[Първенецка река|Първенецка]]. Там се намира и [[Пловдивски зоопарк]]. * Парк „[[Лаута (парк)|Лаута]]“ се намира в югоизточната част на града, близо до жилищния район „Тракия“. * [[Ботаническа градина (Пловдив)|Ботаническата градина]] се намира в източната част на града, южно от булевард „[[Цариградско шосе (Пловдив)|Цариградско шосе]]“ и западно от квартал „[[Скобелева майка (квартал)|Скобелева майка]]“. * Парк „[[Рибница (парк в Пловдив)|Рибница]]“ се намира в северната част на града. * „Цар-Симеонова градина“ – разположена в централната част на града * Парк „Студенец“ – разположен в квартал Кючюк Париж е голям и просторен парк, обновен сравнително скоро, с играчки и пространства за игри и колоездене Парковете имат изключително значение за екологията и здравето на град Пловдив. <ref>[http://www.plovdiv.bg/item/ecology/green_system/ Сайт на община Пловдив]</ref> == История == {{основна|История на Пловдив}} {{Времева линия на Пловдив}} Животът в Пловдив не е прекъсвал в продължение на почти осем хилядолетия, което прави неговата история изключително богата и интересна. Градът е по-стар от Рим, Атина, Картаген и Константинопол. Бил е съвременник на древната Троя. Сегашният град почива върху останките на много предишни селища, което обуславя богатото му културно наследство. Множеството народи, обитавали територията на града, са оставили следи в дебелите над 12 m културни пластове и градежи на Пловдив.<ref name="албум филипопол">„Албум Филипопол“, Кесякова Елена, Райчев Димитър, Изд. „Хермес“, София, 2012, ISBN 978-954-26-1117-2</ref> === Античност === [[Файл:Roman Trimontium(Phillipopolis).JPG|мини|ляво|270px|План на проучените части на античния град, съпоставени с модерното планиране на Пловдив]] [[Файл:Odeon plovdiv.jpg|мини|ляво|270px|[[Античен одеон (Пловдив)|Римският одеон]]]] [[Файл:Ancient theatre1.jpg|ляво|мини|270x270пкс|[[Античен театър (Пловдив)|Античен театър]]]] {{Панел Филипополис}} Най-старите следи от обитаване на територията на днешния град Пловдив са от VI хилядолетие пр.н.е., когато възникват първите трайни поселения – няколко [[неолит]]ни селища като това при Яса тепе 1 в квартал Филипово и [[Яса тепе]] 2 в квартал [[Лаута (квартал)|Лаута]].<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 17 – 19 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref><ref name="албум филипопол"/> Най-ранното известно селище на Трихълмието е открито на [[Небет тепе]] и датира от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]] (IV-III хил. пр.н.е.).<ref name="cobiss1975"/><ref name="weebly1"/><ref name="nationalgeographic1"/><ref name="rodopskistarini1975"/> То е обитавано без прекъсване оттогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. През [[желязна епоха|желязната епоха]] селището на Небет тепе е укрепен пункт на [[траки]]йския народ [[беси]], а през V век пр.н.е. е включено в [[Одриско царство|Одриското царство]].{{hrf|Кесякова|1999|17, 20 – 21}} През 342 г. пр.н.е. селището е завладяно от [[Древна Македония|македонския]] цар [[Филип II Македонски|Филип II]], който му дава своето име – ''Филипополис'', използвано в различни варианти и до днес. По това време градът е обграден със здрави крепостни стени, но към 320 г. пр.н.е. Одриското царство възстановява самостоятелността си. По време на македонското управление и в последвалата [[Елинистическа епоха]] Филипополис е превърнат в град и става един от важните центрове на Тракия.{{hrf|Кесякова|1999|21 – 22}} III-I век пр.н.е. е период на политическа нестабилност в Тракия. Одриските царе изпадат в зависимост от [[Римска република|Римската република]], често избухват междуособици и масови въстания. През 183 г. пр.н.е. Филипопол е превзет от македонския цар [[Филип V Македонски|Филип V]], но малко по-късно одрисите си го връщат. През 72 г. пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец [[Марк Теренций Варон Лукул]] по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. В началото на I век тракийски бунтовници обсаждат във Филипопол поддържания от римляните цар [[Реметалк II]].{{hrf|Кесякова|1999|23}} Филипополис окончателно попада в пределите на [[Римска империя|Римската империя]] при създаването на провинция [[Тракия (Римска провинция)|Тракия]] през 46 г. През Римската епоха градът се превръща във важен пункт на пътя [[Виа Милитарис]], свързващ [[Сингидунум]] с [[Византион]]. Тук той се пресича с пътища, водещи до [[Ескус]] край дунавския лимес и през [[Никополис ад Нестум]] до другия основен път на Балканите – [[Виа Егнация]]. Като главен град (метрополия) на провинцията, в града се намира седалището на Съюза на траките (Κοινόν των Θρακων), в който членуват представители на отделните градове.{{hrf|Р. Иванов|2002|183}} Според широко разпространено мнение градът придобива статут на метрополия по времето на император [[Септимий Север]],{{hrf|Burrell|2004|243}} но според други мнения това е станало още в началото на управлението на император [[Траян]].<ref>[http://www.academia.edu/5373164/Philippopolis_Thrace_I-VII_c._ „PHILIPPOPOLIS. The city from the 1st to the beginning of the 7th c.“ Ivo Topallov стр. 7]</ref> От 220 г. Филипополис получава почетна [[Неокория|неокорска]] титла, която дава право на града да има храм, посветен на императорския култ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=AaaClrSUtHsC&pg=PA244&dq=philippopolis+neokoros+metropolis&hl=en&sa=X&ei=ds-EVNm9JOmGywPpuoD4Dg&redir_esc=y#v=onepage&q=philippopolis%20neokoros%20metropolis&f=false Neokoroi: Greek Cities and Roman Emperors]</ref>{{hrf|Р. Иванов|2002|183}} Това става повод [[Перинт]], седалище на управителя на Тракия, да подчертава своята двойна неокория.{{hrf|Burrell|2004|241}} За това свидетелстват отсечени в градската монетарница медальони на император [[Елагабал]] и официални надписи от времето на [[Александър Север]].{{hrf|Р. Иванов|2002|183}} През Римския период във Филипопол се строят обществени сгради – [[Античен театър (Пловдив)|театър]], [[Форум на Филипополис|форум]], съкровищница, [[Филипополска голяма базилика|храмове]], [[Баня|бани]], [[Античен одеон (Пловдив)|булевтерион (одеон)]], мащабен [[Античен стадион (Пловдив)|стадион]].<ref name="pld"/> С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината, старите укрепления са построени отново, а през [[172]] г. император [[Марк Аврелий]] издига втора [[крепостна стена]], за да обхване разрасналия се град.<ref name="pld"/> Тримонциум има мащабна [[Водоснабдяване на Филипопол|водоснабдителна система]], включваща каптажи, резервоари, тръбопроводи и два [[акведукт]]а – единствените подобни съоръжения в днешна България.{{hrf|Кесякова|1999|73 – 76}} [[#Античен град|Разкопки]] в съвременния град разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.<ref name="pld">[http://www.plovdivcity.net/bg/plovdivUS95history.html PlovdivCity.net]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 10 ноември 2007 г.</ref> През 250 г., при първото си голямо нашествие на Балканския полуостров, [[готи]]те обсаждат Филипопол. Градът е защитаван от римския военачалник [[Приск (узурпатор)|Приск]]. Опитите на император [[Деций Траян]] да помогне на обсадените са осуетени след поражението на армията му при [[Стара Загора|Берое]]. Филипопол е превзет и изцяло опожарен, много от жителите му са избити, други са отведени в плен.{{hrf|Кесякова|1999|47 – 48}} След опожаряването градът се свива в рамките на градските стени, а крайните квартали са изоставени. Едва към средата на IV век той възстановява предишните си размери. Много от унищожените обществени сгради са възстановени, често с по-големи размери от първоначалните.{{hrf|Кесякова|1999|48 – 49}} При реформите на император [[Диоклециан|Диоклетиан]] в края на III век провинция Тракия е разделена на няколко части и Филипополис става център на една от тях, обхващаща частта от Тракия на запад от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]], която запазва същото име.{{hrf|Кесякова|1999|23 – 24}}{{hrf|Vagabond Media|2014}} Филипопол впечатлява мнозина от древните автори. Най-известното описание е на древногръцкия писател от II в. [[Лукиан от Самосата]], който е познавал с най-големи подробности живота в града и е единственият античен писател, чието свидетелство на очевидец е запазено до наши дни.{{hrf|Шаранков, Н. Лукиан, Роби-бегълци (превод от старогръцки), Критика и Хуманизъм,|1/2002|235 – 244}}<ref>[http://www.visitplovdiv.com/bg/node/144 Лукиан за Пловдив]</ref> {{Цитат|'''''Херакъл''''': Виждате ли, Хермесе и Философийо, две планини – най-големите и най-красивите от всички планини (по-голямата е Хемус, а срещу нея е Родопа), лежащото помежду им плодородно поле, което започва от самите им подножия, и издигащите се три прекрасни хълма, разположени изключително красиво, които съвсем не са безформени в грапавината си, а сякаш представляват множество крепости на лежащия под тях град. Защото вече се вижда и самият град. '''''Хермес''''': Кълна се в Зевс, Херакле, най-големият и най-красивият от всички! Наистина отдалече блести красотата му. И една огромна река преминава покрай него, като го докосва съвсем отблизо. '''''Херакъл''''': Това е Хеброс, а градът е дело на прочутия Филип. Вече оставяме облаците и доближаваме земята, така че нека слезем наслуки!}} === Средновековие === След разделянето на Римската империя в края на IV век Филипопол остава в [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], в границите на която е през по-голямата част от следващото хилядолетие. В средата на VI век, при император [[Юстиниан I]], са възстановени и надградени крепостните стени около Трихълмието, а в околностите на града са построени десетки спомагателни укрепления. През следващите десетилетия Тракия е многократно нападана от [[Прабългари|българи]], [[Аварски каганат|авари]] и [[славяни]], а през 584 година самият Филипопол е подложен на неуспешна обсада от аварите.{{hrf|Кесякова|1999|85 – 87}} В началото на VII век около града е изградена втора крепостна стена, която обхваща кварталите на изток и на юг от Трихълмието. По това време в голяма част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] масово навлизат различни славянски народи. Южно от Филипопол, чак до района на [[Солун]], се установяват [[драговити]]те, за които по-късно е създадена [[Драговитийска епископия]] в рамките на [[Пловдивска епархия|Филипополската епархия]]. Няма сведения славяните да нападат града, но се предполага, че славяни се заселват в него по мирен път.{{hrf|Кесякова|1999|85 – 87}} Според източници от VII век Филипополската епархия обхваща епископии със седалище в [[Диоклецианопол]] (днес [[Хисаря]]) и неидентифицираните Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на [[Стара Загора|Берое]], [[Маркели]], Литопросопос, Декастера и Леведос.{{hrf|Кесякова|1999|85 – 87}} След създаването на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] в края на VII век Филипопол се превръща във важен преден пост на византийското влияние на Балканите. По време на продължителните войни на Империята с България през VIII век в областта на Пловдив са заселени много колонисти от [[Армения]] и [[Сирия]], сред които значителен брой привърженици на [[манихейство]]то и [[павликянство]]то.{{hrf|Кесякова|1999|87 – 89}} [[Файл:Фрагмент Маламир 831-836.jpg|дясно|мини|Фрагмент от [[Маламир]]овата Колона с надпис за завладяването на Филипопол, [[Национален археологически институт с музей]]|240x240пкс]] По време на походите на българския владетел [[Крум]] през 811 – 813 година, когато той разрушава много тракийски градове и отвежда жителите им на север, населението на Филипопол изоставя града и бяга в по-безопасни области на юг. През 836 година градът е завладян от българския владетел [[Маламир]], като изглежда се предава и смяната на властта става без особени кръвопролития. Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз [[Светослав I]], който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители. След изтласкването на киевските войски от Балканите през следващата година Филипопол отново е присъединен към Източната Римска империя.{{hrf|Кесякова|1999|89 – 93}} Филипопол се възстановява бързо след руските кланета, като в града и околностите му отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.{{hrf|Кесякова|1999|93 – 96}} Той става една от основните опорни точки на император [[Василий II Българоубиец]] в продължителните му войни, довели до унищожаването на Първата българска държава.{{hrf|Кесякова|1999|93 – 96}} От средата на XI век градът е под заплахата на нападенията в Тракия на [[печенеги]] и [[кумани]], както и на продължителното павликянско [[Въстание на Травъл]], поради което около него са изградени допълнителни укрепления.{{hrf|Кесякова|1999|93 – 96}} Император [[Алексий I Комнин]] пребивава известно време във Филипопол, полагайки усилия за налагането на [[православие]]то сред павликяните.{{hrf|Кесякова|1999|93 – 96}} По думите на дъщеря му [[Анна Комнина]] по това време градът и околностите му са изцяло „манихейски“, а жителите му са „най-безбожни“ и „по природа независими и непокорни“.<ref name="радева">{{cite book | last = Радева | first = Донка | year = 2015 | title = Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век | publisher = Парадигма | location = София | isbn = 978-954-326-241-0 | pages = 197}}</ref> През Филипопол сравнително мирно преминават [[Първи кръстоносен поход|Първият]] (1096) и [[Втори кръстоносен поход|Вторият кръстоносен поход]] (1149), като в града се обособява Латински квартал със западноевропейски търговци и занаятчии. При [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през 1089 година гарнизонът и много жители изоставят града и той е завзет и разграбен от войските на император [[Фридрих I Барбароса]], които остават там в продължение на шест месеца.{{hrf|Кесякова|1999|96 – 99}} През следващите години Филипопол е засегнат от засилващата се политическа нестабилност в региона. През 1193 година управителят на филипополската тема [[Константин Ангел Дука]] се обявява за император, но е заловен и ослепен. През 1196 година за управител на областта е назначен българският болярин [[Иванко]], но през 1198 – 1200 година той управлява самостоятелно в съюз с България. През 1204 година [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртият кръстоносен поход]] превзема [[Константинопол]] и поставя началото на [[Латинска империя|Латинската империя]], а Филипопол става столица на васално на императора [[Пловдивско херцогство|херцогство]]. През 1205 година кръстоносците са принудени да напуснат града, опожарявайки част от него, а малко по-късно той е превзет с нови разрушения от българския цар [[Калоян]]. Градът остава под български контрол до [[Битка при Пловдив (1208)|Филипополската битка]] през 1208 година, когато херцозите успяват отново да наложат властта си.{{hrf|Кесякова|1999|100 – 102}}{{hrf|Валансиен|2009|31 – 39}} Филипопол вероятно е окончателно загубен от херцозите след [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] през 1230 година, макар че херцогството продължава да съществува формално поне до края на 40-те години. През следващите 140 години градът осем пъти преминава по мирен или военен път от български под византийски контрол и обратно, като е в границите на България през 1230 – 1246, 1254 – 1256, 1257 – 1277, 1322 – 1332 и 1344 – 1371 година.{{hrf|Кесякова|1999|103 – 105}} === Под османска власт === {{Вижте също|Османски паметници в землището на град Пловдив}} [[Файл:Sahat tepe.jpg|мини|266x266пкс|Часовниковата кула на Сахат тепе]] Филипопол е завладян от [[Османска империя|Османската империя]] през 1371 година. След [[Черноменска битка|Черноменската битка]] войските на бейлербея [[Лала Шахин]] напредват към града, българският гарнизон го изоставя и жителите, водени от митрополита, се предават доброволно. Филибе е превърнат в султански [[хас]] в границите на [[паша-санджак]]а на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]]. Градът е тежко засегнат от войните през [[Османско междуцарствие|Османското междуцарствие]] – първоначално контролиран от [[Сюлейман Челеби]], през 1410 година той е превзет от [[Муса Челеби]], който разрушава крепостните стени, избива много от жителите, а други изселва от града.{{hrf|Кесякова|1999|111}} С разрушени укрепления и попаднал дълбоко във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост, но в средата на XV век османците извършват мащабно преустройство на града, съпътствано със значителни обществени строежи. Западно от Трихълмието е изграден главният мюсюлмански храм [[Джумая джамия]], построен е нов мост през [[Марица]], северно от който се образува кварталът [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]. Близо до моста бейлербеят [[Шахбедин паша]] основава голям [[имарет]], от който днес е запазена [[Шахбединова Имарет джамия|Имарет джамия]]. Между моста и Джумая джамия се оформя район с много нови ханове и пазари, който остава търговския център на Пловдив до края на османската епоха, но до голяма степен е унищожен през XX век.{{hrf|Кесякова|1999|112 – 114}} Освен значителното [[Ислям|мюсюлманско]] население, установило се в града през този период, там се запазват и значителни [[Ромеи|ромейска]], българска, арменска и павликянска общности, както и по-малка, но активна в стопанския живот група [[Дубровник|дубровничани]]. През XVI век в Пловдив се заселват голям брой [[Сефаради|сефарадски евреи]], а през XVII век пристига компактна група арменци от [[Галиция]]. През XVII век част от павликяните приемат [[Католицизъм|католицизма]], а останалите постепенно губят идентичността си. По това време започва и по-бързото нарастване на българското население в града.{{hrf|Кесякова|1999|115 – 117}} [[Файл:St. Bogoroditza plovdiv.jpg|200п|мини|Църквата „Св. Богородица“]] През XVIII век Пловдив се утвърждава като водещ икономически център във вътрешността на Балканския полуостров с продължаващото разрастване на традиционното [[абаджийство]] и други текстилни производства. Градът не е пряко засегнат от безредиците на [[кърджалийство]]то в края на столетието, но те довеждат до заселването на много бежанци – българи от [[Тракия]] и гърци от [[Епир]] и [[Тесалия]].{{hrf|Кесякова|1999|120 – 121}} През 1738 г. населението на Пловдив, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През следващите десетилетия православното население постепенно нараства и в средата на XIX век то вече надхвърля половината жители.{{hrf|Детрез|2015|168}} Това става главно за сметка на миграция от околните български и гръцки (в Станимашко) села, но в града идват и някои богати гръцки, влашки и български търговски фамилии (от Македония, Епир, Копривщица).{{hrf|Детрез|2015|169}} Краят на безредиците и относителната либерализация след [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] от 1839 година дават нов тласък на стопанския живот – абаджийското производство започва да се концентрира в по-големи предприятия, създадени са търговски къщи с мащабна дейност от [[Манчестър]] до [[Калкута]], през 1845 година [[Михалаки Гюмюшгердан]] основава първата текстилна фабрика. Водеща роля в този процес имат българската, арменската и гръцката общност. През този период много от църквите в града са реконструирани, строят се и нови, основани са първите модерни училища на различните общности – българи, гърци, арменци, католици. В Пловдив работят много представители на [[Брациговска архитектурна школа|Брациговската]], [[Дебърска художествена школа|Дебърската]] и [[Самоковска художествена школа|Самоковска школа]], формира се характерният стил на [[Пловдивска къща|пловдивската къща]].{{hrf|Кесякова|1999|122 – 124}} През 1850 година българската общност в Пловдив основава първото [[Пловдивска мъжка гимназия|Класно училище]], което през 1868 година става втората [[гимназия]] в България след [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]]. През 50-те години градът е в центъра на [[Борба за българска църковна независимост|българо-гръцкия църковен конфликт]]. Нежеланието на гръцката общност да разреши богослужението на български език в част от православните църкви в града довежда до отстраняването на прогръцкия митрополит [[Хрисант Пловдивски|Хрисант]], физически сблъсъци между двете страни и въвеждане на богослужение на български в катедралата „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“. След отделянето на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] до 1906 година в Пловдив има двама православни митрополити – български и гръцки.{{hrf|Кесякова|1999|124 – 129}} [[Файл:Plovdiv postcard.jpg|мини|Пловдив в началото на XX век]] Според свидетелства на посетили града през 1870 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, като 15 хиляди от тях са турци, 9 хиляди православни българи, 2 хиляди българи католици, 2 хиляди гърци, а останалите – главно евреи и арменци. Те определят Пловдив като най-важният културен и политически център на българите след столицата на Империята [[Цариград]].<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 79 – 80 | isbn = 9549926583}}</ref> През 1874 година Пловдив е свързан с [[Железопътен транспорт в България|железопътна линия]] до Цариград. [[Файл:Plovdiv 1885.jpg|мини|ляво|Търговската улица на Пловдив, 1885]] Българската общност в Пловдив участва и в революционната дейност в края на XIX век. През 1869 година в града е създаден комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]. В плановете за [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година се предвижда запалването на голям [[пожар]] в Пловдив, който да предизвиква паника – опит за това е направен, но изгарят само няколко дюкяна. Някои участници в пловдивския комитет се включват във въстанието на други места. След потушаването на въстанието много жители на разбунтувалите се селища са отведени в Пловдив, където част от тях са съдени, а мнозина са обесени по улиците на града.{{hrf|Кесякова|1999|130 – 132}} По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] Пловдив е [[Битка при Пловдив (1878)|завзет от руските войски]] в средата на януари 1878 година. Генерал [[Йосиф Гурко]] с командвания от него Западен отряд достига Кършияка на 15 януари. Самият Пловдив е превзет от един драгунски [[ескадрон]], командван от капитан [[Александър Бураго]], който пресича реката с разузнавателна мисия, но предизвиква паника сред османските сили и за няколко часа установява контрол над града.{{hrf|Кесякова|1999|132 – 134}} === След Освобождението === [[Файл:Syedinena Bylgaria_-_Litografia na N.Pavlovich.JPG|мини|200px|ляво|„Съединена България“ – литография от [[Николай Павлович]]]] {{основна|Източна Румелия}} [[Файл:BASA-1735K-1-345-1-Post card from Plovdiv, 1900.jpg|мини|200px|Пощенска картичка от Пловдив с [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]], 1900]] [[Файл:PicPMG Pld.jpg|мини|200px|Пловдив, началото на XX век]] При [[Временно руско управление|Временното руско управление]] губернатор на Пловдив е генерал [[Николай Веляминов]], а от май до октомври 1878 година в града е седалището на цялата руска администрация в България, начело с княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. През този период е възстановен изгореният през войната мост над Марица, създадена е [[Дондукова градина|Дондуковата градина]], основано е първото българско военно училище, преместено през ноември в [[София]]. От [[Виена]] в Пловдив е преместена печатницата на [[Христо Г. Данов]], в която започва да се печата първият български вестник след Освобождението – „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“.{{hrf|Кесякова|1999|135 – 137}} През юли 1878 година е сключен [[Берлински договор|Берлинският договор]], който създава [[Източна Румелия]] – област с широка автономия, чиято столица става Пловдив. В града се установяват генерал-губернаторът, правителството, областното събрание, централните съдилища и военното командване на областта. През следващите години са създадени първата публична библиотека с музей, първият български професионален театър, девическото училище е преобразувано в гимназия, католическото – във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|френски колеж]]. През 80-те години в Пловдив работят водещите български писатели – [[Иван Вазов]], [[Петко Славейков]], [[Захарий Стоянов]], [[Константин Величков]]. Според проведеното през 1884 година първо преброяване Пловдив има 33 хиляди жители, половината от които са българи, а останалите главно турци, гърци, евреи и арменци. Той е най-големият град в Княжество България и Източна Румелия, следван от [[Русе]] с 26 хиляди жители. През 80-те години започва постепенна индустриализация на града – създадени са фабрики за [[спирт]] (1882), [[бира]] (1882), [[сапун]] (1884), няколко частни и държавна [[печатница]], механизира се традиционната [[Тютюнева промишленост|преработка на тютюн]].{{hrf|Кесякова|1999|134, 138 – 146, 158 – 159}} Още със създаването на Източна Румелия въпросът за нейното обединение с останалата част от България е основен за политическия живот на областта. През 1885 година Пловдив е в центъра на събитията около [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] – тук действа [[Български таен централен революционен комитет|Българският таен централен революционен комитет]], местният военен гарнизон отстранява правителството на областта, а новите власти обявяват присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.{{hrf|Кесякова|1999|147 – 150}} Днес [[6 септември]], Денят на Съединението, се чества и като празник на град Пловдив. [[Файл:Main Street Plovdiv.jpg|мини|327x327пкс|Главната пешеходна улица на града]] В годините след Съединението много видни пловдивчани се преселват в София, където заемат водещи позиции в политическите, деловите и културните среди. Въпреки това градът запазва статута си на основен административен и стопански център в Южна България. През 1888 година е удължена железопътната линия, която вече свързва Пловдив със София. През 1891 година е завършен първият модерен водопровод, доставящ вода от село [[Храбрино|Сотир]], а през 1896 година е утвърден първият градоустройствен план. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, което се превръща в редовно събитие, днес [[Международен панаир Пловдив]]. През следващите години продължава индустриализацията на града – от София е пренесена нова фабрика за сапуни и други химикали (1893), създадена е първата голяма [[Мебелна промишленост|мебелна фабрика]], както и предприятия за производство на [[парфюмерия]] (1895) и [[Тухла|тухли]] (1897).{{hrf|Кесякова|1999|152 – 156, 159 – 163, 166 – 167}} [[Файл:Plovdiv 1885 the graphic 3.jpg|мини|ляво|Небет тепе, гравюра от в. „The Graphic“ – Лондон, 1885]] В началото на XX век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. През 1904 година голям [[пожар]] унищожава много сгради в занаятчийския квартал Капана. Продължава тенденцията на изселване на турското население от града, а през 1906 година избухват антигръцки погроми, при което са дадени жертви от двете страни. През следващите месеци гръцките църкви са присвоени от Българската екзархия, а голяма част от гърците напускат Пловдив. В навечерието на [[Балкански войни|Балканските войни]] населението наближава 50 хиляди души, като най-бързо нараства делът на [[цигани]]те (от 0,3% през 1884 до 7,3% през 1910 година).{{hrf|Кесякова|1999|163 – 166, 168}} След Балканските войни в Пловдив пристигат към 8 хиляди бежанци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Източна Тракия]]. Първоначално настанени в неизползвани обществени сгради, скоро те създават кварталите [[Кючук Париж]], [[Борислав (Пловдив)|Борислав]], [[Христо Ботев (Пловдив)|Кирпич махала]], [[Сарай кър]]. Процесът на самонастаняване в свободни терени продължава с новата бежанска вълна след [[Първа световна война|Първата световна война]] и със значителната имиграция от селата в [[Родопи]]те. През 1920 година населението на града вече е 64 хиляди души, а през 1926 година – 85 хиляди души.{{hrf|Кесякова|1999|176 – 177, 179, 181}} Бързото нарастване на населението силно затруднява общината в поддържането на основни публични услуги. През 1927 година започва електрификацията на града, завършена в края на 20-те години. През 1928 година Пловдив е тежко засегнат от [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]], като една трета от сградния фонд е напълно разрушена. През междувоенния период е разрушена голяма част от старата чаршия на града, включително големи сгради като [[Куршум хан]].{{hrf|Кесякова|1999|181 – 184, 199}} [[Файл:Plovdiv 1940.jpg|мини|ляво|Главната пешеходна улица на Пловдив, 1940]] В междувоенния период продължава индустриализацията на Пловдив. През 1922 година е основано металообработващото предприятие „Балкан“, което скоро става едно от водещите в града и е последвано от други фабрики в този сектор. Край завода на „Балкан“ са построени първите хладилни складове, които произвеждат и [[лед]]. Тютюневата промишленост се модернизира и продължава да играе важна роля, като във връзка с нея са създадени нови фабрики за [[хартия]] и опаковки. Построени са няколко нови големи консервни и текстилни фабрики, а с ограниченията в международната търговия през 30-те години – и някои [[Химическа промишленост|химически производства]]. През 1932 година е открито [[Летище Пловдив|летище]], а през следващата година – железопътни линии до [[Панагюрище]] и [[Карлово]].{{hrf|Кесякова|1999|189 – 195}} През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. Населението на града е 106 хиляди души.{{hrf|Кесякова|1999|181}} В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци, но други сектори са тежко засегнати от срива в международната търговия.{{hrf|Кесякова|1999|204 – 205}} През март 1943 година Пловдив е основен център на [[Холокостът в България|съпротивата срещу депортирането на евреите]] – в града са арестувани 1500 души, но ден по-късно са освободени след намесата на митрополит [[Кирил (български патриарх)|Кирил]] и други видни общественици.{{hrf|Кесякова|1999|206}} В началото на 1944 година градът е [[Бомбардировки на България|бомбардиран]] от британската и американската авиация{{hrf|Кесякова|1999|207}} като на 17 април е първата голяма бомбардировка, последвана от големи пожари в града.<ref name="calendar" />. [[Файл:Modern plovdiv.jpg|мини|Северната част на Пловдив, 2011]] След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и Пловдив е засегнат от вълната на насилие при налагането на комунистическата власт, само т.нар. [[Народен съд]] осъжда на смърт 328 души и стотици други на продължителен затвор, много граждани са изселени или изпратени в лагери. През 1946 – 1947 година са [[Национализация|национализирани]] промишлените предприятия, които след това са обединени, с което е ликвидирана конкуренцията в отделните сектори. Занаятчийските дейности също започват да се обединяват в контролирани от държавата [[Кооперация|кооперации]].{{hrf|Кесякова|1999|210, 214 – 215}} През 1945 година в Пловдив е създаден университет, разделен по-късно на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински]] и [[Аграрен университет|Аграрен]]. През 1948 година е приет нов градоустройствен план и е прокопан [[Тунел под Трихълмието|тунелът]] под [[Джендем тепе]], но поради липса на финансиране той дълго остава неизползваем.{{hrf|Кесякова|1999|213, 216 – 217}} [[Файл:Plovdiv6.jpg|ляво|мини|Поглед от Небет тепе|275x275пкс]] В годините на [[Народна република България|Народната република]] в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като [[Комбинат за цветни метали (Пловдив)|Комбинат за цветни метали]], [[Текстилен комбинат „Марица“|Текстилен комбинат]], [[Електроапаратурен завод]], [[Тютюневи складове в Пловдив|Тютюнев комбинат]], Консервен комбинат, [[Балканкар рекорд|Комбинат за мотокари]] и др. През 1954 година е открит стадион „[[Пловдив (стадион)|Пловдив]]“, а през 1954 – 1956 година е изградена [[тролейбус]]на мрежа на градския транспорт, както и емблематичният за града хотел „[[Тримонциум (хотел)|Тримонциум]]“.{{hrf|Кесякова|1999|220 – 221, 224 – 226}} През 1960 година населението на града достига 181 хиляди души, а през 1970 година – 264 хиляди.{{hrf|Кесякова|1999|231}} През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран [[#Старинен Пловдив|Старият град]]. През 1990 г. е завършен спортният комплекс „Пловдив“, включващ един от най-големите [[стадион]]и и най-голямата [[Гребна база Пловдив|гребна база]] в България. През 1999 г. в „Града на хълмовете“ се провежда [[Европейски месец на културата|Европейският месец на културата]]. == Население == (Броят на населението е показан в хиляди) {{Таблица с население на град | град = Пловдив | 1887 = 33 | 1910 = 48 | 1934 = 99,9 | 1946 = 126,6 | 1956 = 161,8 | 1965 = 225,5 | 1975 = 299,6 | 1985 = 342,1 | 1992 = 341,1 | 2001 = 338,2 | 2005 = 341,9 | 2009 = 348,5 | 2011 = 338,2 | 2013 = 341,0 | 2014 = 341,5 | 2015 = 341,6 | 2016 = 343,4 | 2017 = 345,2 | най-голям брой = 348,5 | най-голяма година = 2009 | бележка 1 = <ref>[http://www.nsi.bg/bg/node/610 Статистика на европейските градове – град Пловдив].</ref> | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = |2020=342,1}} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:400 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1880 from:0 till:24 bar:1887 from:0 till:33 bar:1892 from:0 till:36 bar:1900 from:0 till:43 bar:1910 from:0 till:48 bar:1920 from:0 till:64 bar:1926 from:0 till:85 bar:1934 from:0 till:100 bar:1939 from:0 till:105 bar:1946 from:0 till:126 bar:1956 from:0 till:161 bar:1965 from:0 till:225 bar:1975 from:0 till:300 bar:1985 from:0 till:342 bar:1992 from:0 till:341 bar:2001 from:0 till:338 bar:2005 from:0 till:342 bar:2009 from:0 till:349 bar:2011 from:0 till:338 bar:2013 from:0 till:341 bar:2014 from:0 till:341 bar:2015 from:0 till:341 bar:2016 from:0 till:341 bar:2017 from:0 till:342 bar:2018 color:cobar2 from:0 till:345 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1880 at: 24 text: 24,1 shift:(-8,5) bar:1887 at: 33 text: 33 shift:(-8,5) bar:1892 at: 36 text: 36 shift:(-11,5) bar:1900 at: 43 text: 43 shift:(-11,5) bar:1910 at: 48 text: 48 shift:(-11,5) bar:1920 at: 64 text: 64,4 shift:(-11,5) bar:1926 at: 85 text: 84,7 shift:(-14,5) bar:1934 at: 100 text: 99,9 shift:(-14,5) bar:1939 at: 105 text: 105,6 shift:(-11,5) bar:1946 at: 126 text: 126,6 shift:(-14,5) bar:1956 at: 161 text: 161,8 shift:(-14,5) bar:1965 at: 225 text: 225,5 shift:(-14,5) bar:1975 at: 300 text: 299,6 shift:(-14,5) bar:1985 at: 342 text: 342,1 shift:(-14,5) bar:1992 at: 341 text: 341,1 shift:(-14,5) bar:2001 at: 338 text: 338,2 shift:(-14,5) bar:2005 at: 342 text: 341,9 shift:(-14,5) bar:2009 at: 349 text: 348,5 shift:(-14,5) bar:2011 at: 338 text: 338,2 shift:(-14,5) bar:2013 at: 341 text: 341 shift:(-14,5) bar:2014 at: 341 text: 341 shift:(-14,5) bar:2015 at: 341 text: 341 shift:(-14,5) bar:2016 at: 342 text: 342 shift:(-14,5) bar:2017 at: 343 text: 343 shift:(-14,5) bar:2018 at: 345 text: 345 shift:(-14,5) </timeline> === Брой на населението === Според данните на НСИ към 31.12.2019 г., Пловдив е вторият по големина град в България с 347 851 жители, а община Пловдив (включваща единствено град Пловдив) е втора в България след Столична община и преди община Варна (345 369 – включваща град Варна и още 5 населени места). <ref>[http://www.nsi.bg www.nsi.bg]</ref> Етническа структура на града в [[Източна Румелия]] и [[Трета българска държава|Третата българска държава]]: {| class="wikitable" |- ! style="width:9%;"| [[Население]] ! style="width:9%;"| общо ! style="width:9%;"| [[българи]] ! style="width:9%;"| [[турци]] ! style="width:9%;"| [[евреи]] ! style="width:9%;"| [[гърци]] ! style="width:9%;"| [[арменци]] ! style="width:9%;"| [[роми]] ! style="width:9%;"| други |- ! 1878 | 24 053<ref>[http://historymuseumplovdiv.com/index.php?lang_id=1&prm=actions&subprm=%20Zfdghkl: ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА], посетен на 17 януари 2008 г.</ref> || 10 909 || 5558 || 1134 || 4781 || 806 || 865 || 902 |- ! 1884 | 33 442 (100%) || 16 752 (50,09%)|| 7144 (21,36%)|| 2168 (6,48%)|| 5497 (16,44%)|| 979 (2,93%)|| 112 || 902 (2,70%) |- ! 1887 | 33 032 || 19 542 ||5615||2292 ||3930 ||903 ||348 ||492 |- ! 1892 | 36 033 || 20 854 ||6381 ||2696||3906 ||1024 ||237 ||935 |- ! 1900 | 43 033 || 24 170 ||4708 ||3602 ||3908 ||1844 ||1934 ||2869 |- ! 1910 | 47 981 || 32 727||2946||4436 ||1571 ||1794 ||3524 ||983 |- ! 1920 | 64 415 || 46 889 ||5605 ||5144 ||1071||3773||1342 ||591 |- ! 1926 | 84 655 || 63 268 ||4748||5612 ||549||5881||2746 ||1851 |- ! 1934 | 99 883 || 77 449||6102 ||5574 ||340 ||5316||2728 ||2374 |- ! 1939 | 105 643 (100%) || 82 012 (77,63%)||6462 (6,12%)||5960 (5,64%)||200 (0,19%)||6591 (6,24%)||2982 (2,82%) ||1436 (1,36%) |} Пловдив е третият по големина български град преди и по време на [[Освобождението]] след [[Русе]] и [[Варна]].<ref>{{Citation |title=История на София |url=http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |accessdate=2013-11-19 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all }}</ref><ref name="populstat">{{Citation |title=Populstat |url=http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |accessdate=2013-11-19 |archivedate=2014-10-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm }}</ref> Според данни от [[1880]] г. в града живеят 24 053 души<ref>{{Citation |title=Източна Румелия между Европа и Ориента |url=http://socialninauki.com/история/историческото-образование/източна-румелия-между-европа-и-ориен/ |accessdate=2021-03-04 |archivedate=2016-03-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160309024251/http://socialninauki.com/история/историческото-образование/източна-румелия-между-европа-и-ориен/ }}</ref>. След [[Съединението]] за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София.<ref name="BAN">[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref> Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България със 126 563 души, срещу 366 801 за София.<ref name="BAN"/> В Пловдив освен [[българи]], живеят и [[турци]], [[гърци]], [[арменци]], [[евреи]] и [[цигани]]. Етнически обособени квартали в Пловдив са „[[Хаджи Хасан махала]]“, „[[Шекер махала]]“, „[[Харман махала]]“ и „[[Столипиново]]“. === Религии === {{основна|Общности в Пловдив}} В града преобладава [[православие]]то, като има население и от всякакви други клонове, самоопределящи се като християнски – [[католицизъм|западнокатолици]], източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, [[протестантство|протестанти]] ([[баптизъм|баптисти]], [[Конгрешанство|конгрешани]], [[Петдесятничество|петдесятници]] и др.), [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|мормони]], [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентисти]] и др. Конгрешанският [[Съюз на евангелските съборни църкви]] има в Пловдив две църкви – [[Евангелска съборна църква]] и Арменска евангелска църква.<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/plovdiv www.sesc-bg.org]</ref> Пловдив е седалище на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]] на Българска православна църква. През 2007 г. за митрополит на епархията е избран ''негово високопреосвещенство'' [[Николай Пловдивски]]. Покровител на града е свети апостол [[Ерм]], един от седемдесетте апостоли на [[Иисус Христос]]. В града има [[ислям|мюсюлманска]] и [[юдаизъм|еврейска]] общност. Има храмове на всички религии. === Храмове === {{основна|Храмове в Пловдив}} <gallery class="center" widths="130" heights="120" style="border: 5px solid #FFFFFF; box-shadow: 0.1em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); -moz-box-shadow: 0.1em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); -webkit-box-shadow: 0.1em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); border-radius: 0.5em; -moz-border-radius: 0.5em; -webkit-border-radius: 0.5em;"> Файл:Plovdiv1113.jpg|[[Света Богородица (Пловдив)|Катедрален храм „Свето Успение Богородично“]] (1844 г.) Файл:Sveta petka church.jpg|[[Света Петка Нова (Пловдив)|Храм „Света Петка Нова“]] (1888 г./1977 г.) Файл:Bulgaria Bulgaria-0761 - Church of St Constantine and Helena (7432431772).jpg|[[Свети Константин и Елена (Пловдив)|Храм „Свети свети Константин и Елена“]](1832 г.) Файл:St. Nedelya.jpg|[[Света Неделя (Пловдив)|Храм „Света Неделя“]] (1832 г.) Файл:Sveta Marina, Plovdiv.jpg|[[Света Марина (Пловдив)|Митрополитски храм „Света Марина“]] (1851 г.) Файл:Sveti nikola plovdiv.JPG|[[Свети Николай (Пловдив)|Храм „Свети Николай“]] (1835 г.) Файл:Sv.dimitur pld.jpg|[[Свети Димитър (Пловдив)|Храм „Свети Димитър Солунски“]] (1838 г.) Файл:Църква2.jpg|[[Свети Иван Рилски (Пловдив)|Храм „Свети Иван Рилски“]] (1931 г.) Файл:Св. Троица.jpg|[[Света Троица (Пловдив)|Храм „Света Троица“]] (1924 г.) Файл:Preobrajenie Gospodne Trakiya Plovdiv.jpg|[[Преображение Господне (Пловдив)|Храм „Свето Преображение Господне“]] (2012 г.) Файл:Saint George's Church Plovdiv.jpg|[[Свети Георги (Пловдив)|Храм „Свети Георги“]] (1909 г.) Файл:Plovdiv 1.JPG|[[Света Петка Стара (Пловдив)|Храм „Света Петка“ или „Света Параскева“]] (1836 г.) Файл:Cyril and Methodius Church Plovdiv.jpg|[[Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски (Пловдив)|Храм „Св. св. Кирил и Методий и Свети Александър Невски“]] <br />(1884 г.) Файл:StLouisPlovdiv-2.jpg|[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Католическа катедрала „Св. Лудвиг“]] (1861 г.) Файл:Църква1.jpg|[[Дева Мария Лурдска (Пловдив)|Католически храм „Дева Мария Лурдска“]] (1909 г.) Файл:DSC02868.JPG|[[Евангелска съборна църква]] (1876 г.) Файл:St-George-Armenian-Church.jpg|[[Сурп Кеворк|Арменска апостолическа църква]] (1828 г.) Файл:Dzhumaya.jpg|[[Джумая джамия]]<br />(1421 г./1451 г.) Файл:Şahabettin İmaret Mosque and the Turbe.jpg|[[Имарет джамия]]<br />(1444 г./1445 г.) Файл:Synagogue in Plovdiv E.jpg|[[Пловдивска синагога]]<br />(1886 – 1887 г.) </gallery> == Политика == [[Файл:Plovdiv Municipality1.jpg|мини|325x325пкс|Сградата на Община Пловдив]] === Кмет на Пловдив === {{основна|Списък на кметовете на Пловдив}} През 2019, на местните избори, кметския пост бе избран да бъде поет от [[Здравко Димитров (политик)|Здравко Димитров]], който на 11 ноември 2019 встъпи в длъжност. === Общински съвет === Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници, е избран по пропорционалната система чрез партийни листи. Настоящият му състав е определен след местните избори, проведени през 2019 г. '''Разпределение на местата в Общинския съвет'''<ref>[http://www.plovdiv.bg/общински-съвет/общински-съветници/ Състав на Общински съвет], посетен на 23 юни 2011 г.</ref> {| class="wikitable sortable" style="width:45%;" |- ! colspan=2 | Партия или сдружение || 2011 !2015 !'''2019''' |- | style="background:#cde; width:4%;"| || [[ГЕРБ]] || style="text-align:center;"| '''19''' || style="text-align:center;"| '''18''' | style="text-align:center;"| '''17''' |- | style="background:darkblue;"| || [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] / ''Коалиция за [[Славчо Атанасов]]: [[Патриотичен фронт]] – [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] и [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]]'' | style="background:#f4ce44; text-align:center;"| '''2''' | style="text-align:center;"| '''8''' | style="text-align:center;"| '''5''' |- | style="background:blue;" | || ''[[Здравко Димитров (политик)|Здравко Димитров]] – Да решаваме заедно''|| style="text-align:center;"| 0 | style="text-align:center;"| '''6''' | style="text-align:center;"| '''-''' |- | style="background:#0092CB;" | || [[Съюз за Пловдив]] || style="text-align:center;"| '''3'''|| style="text-align:center;"| '''6''' | style="text-align:center;"| '''5''' |- | style="background:red;" | || [[Българска социалистическа партия|БСП]] || style="text-align:center;"| '''7''' || style="text-align:center;"| '''5''' | style="text-align:center;"| '''7''' |- | style="background:#FFAB5B;" | || [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]] || style="text-align:center;"| '''3''' || style="text-align:center;"| '''4''' | style="text-align:center;"| '''5''' |- | style="background:Orange;" | || ''[[Кауза Пловдив]]'' | style="text-align:center;"| '''2''' | style="text-align:center;"| '''4''' | style="text-align:center;"| '''5''' |- | style="background:blue;" | || ''[[Синята коалиция|Синя коалиция]]'', [[Атака (партия)|Атака]] и [[Гиньо Матев]] – независим || style="text-align:center;"| '''5''' | style="text-align:center;"| 0 | style="text-align:center;"| '''-''' |- | style="background:#F4CE44;" | || [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] || style="background:#f4ce44; text-align:center;"| '''5''' || style="text-align:center;"| 0 | style="text-align:center;"| '''-''' |- | style="background:skyBlue;" | || [[Движение за права и свободи|ДПС]] || style="text-align:center;"|'''3'''|| style="text-align:center;"| 0 | style="text-align:center;"| '''1''' |- | style="background:#EA8819;" | || [[Обединени земеделци]] || style="text-align:center;"| '''1''' || style="text-align:center;"| 0 | style="text-align:center;"| '''-''' |- | style="background:#4d9c0d;" | |„ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ“ (ДА България, ДСБ, Зелено движение) | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''4''' |- | |коалиция „Ние, Гражданите“ | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''1''' |- | |ВОЛЯ | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''-''' | style="text-align:center;"| '''1''' |- ! !! Общо !! style="text-align:center;" | '''51''' !! style="text-align:center;" | '''51''' ! style="text-align:center;"| '''51''' |} === Международно сътрудничество === ; Чуждестранни дипломатически представителства {{дребно2| * [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|25px|Флаг на Армения]] [[Армения]], почетно консулство (ул. „Турист“ 2) <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=17067&Itemid=424 Почетен консул на Армения]</ref> * [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|25px|Флаг на Германия]] [[Германия]], почетно консулство (ул. „Съборна“ 7) <ref>{{Citation |title=Почетен консул на Федерална Република Германия в Пловдив |url=http://bulgarien.ahk.de/bg/home/ |accessdate=2010-01-11 |archivedate=2010-03-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100328070952/http://bulgarien.ahk.de/bg/home }}</ref> * [[Файл:Flag of Greece.svg|ръб|25px|Флаг на Гърция]] [[Гърция]], генерално консулство (ул. „Преслав“ 10) <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14647&Itemid=422 Генерално консулство на Гърция]</ref> * [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|25px|Флаг на Италия]] [[Италия]], почетно консулство (ул. „Петко Каравелов“ 26) <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14687&Itemid=424 Почетен консул на Италия]</ref> * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|25px|Флаг на Руската Федерация]] [[Русия]], почетно консулство (ул. „Тодор Самодумов“ 8) <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=256229 Възстановеното консулство на Русия приема и документи за визи]</ref> * [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|25px|Турция]] [[Турция]], генерално консулство (ул. „Филип Македонски“ 10) <ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14651&Itemid=422 Генерални консулства на Турция]</ref> * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|25px|Флаг на Украйна]] [[Украйна]], почетно консулство (ул. „Цар Калоян“ 8) <ref>[http://www.mfa.gov.ua/bulgaria/bl/news/detail/52609.htm Генерални консулства на Украйна]</ref> * [[Файл:Flag of France.svg|ръб|25px|Флаг на Франция]] [[Франция]], почетно консулство (ул. „Драган Цанков“ 34А) <ref>[http://www.afbg.org/Почетен консул на Франция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * [[Файл:Flag of Moldova.svg|ръб|25px|Флаг на Молдова]] [[Молдова]], почетно консулство (бул. „Христо Ботев“ 49) <ref>[http://consulmoldova-bg.com/bg/ consulmoldova-bg.com]</ref> |}} ; Побратимени градове [[Файл:Direction signs - Plovdiv's sister cities, Bulgaria.JPG|мини]] {{дребно2| * [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|25px|Флаг на Чехия]] [[Бърно]], [[Чехия]]<ref name="plov_Побр">{{Цитат уеб | заглавие = Побратимени градове | труд = Официален сайт на [[Община Пловдив]] | достъп_дата = 12 декември 2014 | уеб_адрес = http://www.plovdiv.bg/about-plovdiv/побратимени-градове/ }}</ref> * [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|25px|Флаг на Турция]] [[Бурса]], [[Турция]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Venezuela.svg|ръб|25px|Флаг на Венецуела]] [[Валенсия (Венецуела)|Валенсия]], [[Венецуела]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|25px|Флаг на Армения]] [[Гюмри]], [[Армения]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|25px|Флаг на Украйна]] [[Донецк]], [[Украйна]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Saudi Arabia.svg|ръб|25px|Флаг на Саудитска Арабия]] [[Джида]], [[Саудитска Арабия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|25px|Флаг на Руската федерация]] [[Екатеринбург]], [[Русия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|25px|Флаг на Турция]] [[Истанбул]], [[Турция]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|25px|Флаг на Руската федерация]] [[Иваново (Ивановска област)|Иваново]], Русия<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of the United States.svg|ръб|25px|Флаг на Съединените американски щати]] [[Колумбия (Южна Каролина)|Колумбия]], [[Южна Каролина]], [[САЩ]]<ref name="plov_Побр"/><ref>[http://www.sister-cities.org/icrc/directory/Europe/Bulgaria/index www.sister-cities.org]</ref> * [[Файл:Flag of Greece.svg|ръб|25px|Флаг на Гърция]] [[Костур (град)|Костур]], [[Гърция]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл: Flag of Slovakia.svg|ръб|25px|Флаг на Словакия]] [[Кошице]], [[Словакия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|25px|Флаг на Северна Македония]] [[Куманово]], [[Северна Македония]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|25px|Флаг на Грузия]] [[Кутаиси]], [[Грузия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|25px|Флаг на Федерална република Германия]] [[Лайпциг]], [[Германия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|25px|Флаг на Сърбия]] [[Лесковац]], [[Сърбия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of the People's Republic of China.svg|ръб|25px|Флаг на Китай]] [[Луоян]], [[Китай]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|25px|Флаг на Япония]] [[Окаяма]], [[Япония]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|25px|Флаг на Северна Македония]] [[Охрид]], [[Северна Македония]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Jordan.svg|ръб|25px|Флаг на Йордания]] [[Петра (Йордания)|Петра]], [[Йордания]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|25px|Флаг на Полша]] [[Познан]], [[Полша]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|25px|Флаг на Италия]] [[Рим]], [[Италия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Uzbekistan.svg|ръб|25px|Флаг на Узбекистан]] [[Самарканд]], [[Узбекистан]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|25px|Флаг на Руската федерация]] [[Санкт Петербург]], [[Русия]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of Greece.svg|ръб|25px|Флаг на Гърция]] [[Солун]], [[Гърция]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of South Korea.svg|ръб|25px|Флаг на Южна Корея]] [[Тегу]], [[Южна Корея]]<ref name="plov_Побр"/> * [[Файл:Flag of the People's Republic of China.svg|ръб|25px|Флаг на Китай]] [[Шънджън]], [[Китай]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2014/03/24/2267664_plovdiv_se_pobratimi_s_kitaiskiia_shundjun/?ref=miniurl | заглавие = Пловдив се побратими с китайския Шънджън | достъп_дата = 24.03.2014 | дата = 24.03.2014 | издател = в. „Дневник“ | език = }}</ref> |}} == Забележителности == {{основна|Паметници в Пловдив}} Въпреки че е разположен на територията на друга община, мемориалният комплекс „[[Освободители на Пловдив]]“ се счита за паметник на Пловдив. === Античен град === {{ПК+ | България Пловдив център | width = 300px | float = 'center' | border = | caption = Антични паметници в Пловдив | alt = | relief = | AlternativeMap = | overlay_image = | places = {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.146868 |long = 24.751169 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Античен театър (Пловдив)|Театър]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.151236 |long = 24.752182 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Небет тепе]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.149783 |long = 24.753148 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Хисар капия]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.148811 |long = 24.755862 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Източна порта на Филипопол|Източна порта]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.147568 |long = 24.748018 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Античен стадион (Пловдив)|Стадион]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.144118 |long = 24.752732 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Филипополска голяма базилика|Голяма базилика]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.146448 |long = 24.757944 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Малка базилика (Пловдив)|Малка базилика]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.142112 |long = 24.750943 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size =70 |position=bottom = |background = |label = [[Форум на Филипополис|Форум]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.143606 |long = 24.750397 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom = |background = |label = [[Античен одеон (Пловдив)|Одеон]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.143431 |long = 24.750206 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position= bottom |background = |label = [[Антична библиотека (Пловдив)|Библиотека]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.1453 |long = 24.7553 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom = |background = |label = [[Антична синагога|Синагога]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив център |lat = 42.145140 |long = 24.751662 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=left |background = |label = [[Антична жилищна сграда Ейрене (Пловдив)|Сграда Ейрене]] }} }} '''[[Античен театър (Пловдив)|Античният театър на Филипопол]]''', погрешно известен и като [[Амфитеатър]]а, е най-голямото постижение в областта на реставрацията на паметниците от [[античност]]та в България. Построен е в края на I век, по времето на [[Древен Рим|римския]] император [[Домициан]]. Театърът е разположен в естествената седловина между [[Джамбаз тепе]] и [[Таксим тепе]]. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически от ст.н.с. Лилия Ботушарова, консервиран и реставриран под ръководството на арх. Вяра Коларова в периода [[1968]] – [[1984]] г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които [[Верди]] фестивал и Международният фолклорен фестивал. '''[[Античен одеон (Пловдив)|Римският одеон]]''' е реставриран през 2004 г. Построен е през [[II век|II]]-[[V век|V]] в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда. '''[[Форум на Филипополис|Римският форум на Филипопол]]''' от времето на император [[Веспасиан]] през [[I век|I]] в. и доизграден през [[II век|II]] в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Форумът е бил средоточие на административния, икономическия, културния и религиозния живот на античния град. Провеждали са се събрания, дебати, празници, държавни дела. Комплексът има почти квадратен план с размери 143 X 136 m.<ref>Пловдив – перлата на Тракия, Евгени Петров и др., Пловдив, 2006</ref> '''Римския [[Античен стадион (Пловдив)|стадион]] на Филипопол''' е най-значителният паметник на античния град. Разположен е между източния склон на [[Сахат тепе]] и западния склон на Таксим тепе, в рамките на укрепения античен град. Простира от днешния площад „[[Римски стадион (площад в Пловдив)|Римски стадион]]“ до площад „Каменица“ – стълбичките със статуята на Мильо. Построен е през II в. по времето на император Адриан, по модел на Делфийския стадион. Стадионът има дължина приблизително 240 m и широчина 50 m. Дължината на пистата е един римски стадий (около 600 римски стъпки). Съоръжението е побирало до 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания – Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 14 реда седалки, засводеният северен вход (сфендона), подземна улица и част от пистата.<ref>[http://antichen-stadion-plovdiv.bg/?p=12&l=1 antichen-stadion-plovdiv.bg]</ref> '''[[Антична жилищна сграда Ейрене (Пловдив)|Археологически комплекс „Ейрене“]]''' се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически“. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през [[III век|III]] – [[IV век|IV]] в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Съществуват няколко версии коя е Ейрене, изобразена на подовата мозайка в представителната зала на богатия дом: името на собственичката, името на тракийската богиня Ейрене (мир) или Ейрене – християнското име на Пенелопа, девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения. На хълма '''[[Небет тепе]]''' се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през [[XII век пр.н.е.]] в прераства в [[Траки|древнотракийския]] град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави [[Крепостни стени на Филипопол|крепостни стени]], ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж. Стражите са си осигурили достъп до водата на река Марица от крепостта по едва забележими врязани в лицето на стръмната скала стъпала. <gallery mode="packed-hover" caption="Антични паметници"> Файл:Bulgaria Bulgaria-0785 - Roman Theatre of Philippopolis (7432772486).jpg|[[Античен театър (Пловдив)|Античен театър]] Файл:Plovdiv-old town.jpg|Уличка в Стария град Файл:The Bishop`s basilica.jpg|Епископската базилика на Филипопол Файл:Bazilika golyama2.jpg|[[Филипополска голяма базилика|Голяма базилика]] Файл:Odeon plovdiv.jpg|[[Античен одеон (Пловдив)|Античен одеон]] Файл:The Stadium of Philippopolis.jpg|[[Античен стадион (Пловдив)|Античен стадион]] Файл:Bulgaria-0813 - Roman Odeon (7432946560).jpg|[[Форум на Филипополис|Форум]] Файл:Nebet3.jpg|[[Небет тепе]] Файл:Small basilica1.jpg|Малката базилика на Филипопол Файл:Small basilica.jpg|[[Малка базилика (Пловдив)|Mалка базилика]] Файл:Ulca.jpg|[[Източна порта на Филипопол|Източна порта]] Файл:Nebet1.jpg|[[Небет тепе|Античен резервоар за вода на Небет тепе]] Файл:Wodo.jpg|[[Водоснабдяване на Филипопол|Акведуктът на Коматевско шосе]] Файл:Krepostni steni.jpg|[[Крепостни стени на Филипопол]] Файл:Nigth in Plovdiv 04.jpg|[[Хисар капия]] Файл:Round tower plovdiv.jpg|Южна кръгла кула в [[Крепостни стени на Филипопол|крепостната стена на Трихълмието]], III в. Файл:Garden of Plovdiv.jpg|Цар-Симеоновата градина </gallery> === Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ === {{основна|Старинен Пловдив}} [[Файл:Old town13.jpg|мини|Карта на Стария град изобразена на скулптура]] Къщи, строени през [[Възраждането]] от дървена скелетна конструкция с пълнеж от непечени тухли (кирпич) или от тънки плоски печени от глина, на два ката паянта върху каменно-хоросанови темели и приземие. Повишените икономически възможности на населението през XVII век водят до появата на нов тип градско жилище, т.нар. „пловдивска къща“<ref name="autogenerated2006">Пловдив-перлата на Тракия, Евгени Петров и др., Пловдив, 2006</ref>. В развитието си през XVIII и XIX век тя преминава през два основни периода – несиметричен и симетричен. Най-старите образци на пловдивската къща датират от средата и края на XVIII век и са представители на несиметричния архитектурен стил. По-забележителни паметници на несиметричния стил са Фурнаджиевата къща, къщата на ул. „д-р Стоян Чомаков“, къща „Клианти“ и др. Появата на пловдивската симетрична къща се отнася към 30-те години на XIX век. Богаташките са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. <ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1710Plovdiv.htm Старият Пловдив – резерват и сцена на културни събития, 20 октомври 2008, bnr.bg]</ref>. Типични симетрични сгради в Пловдив са домовете на [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Куюмджиоглу]], на [[Регионален исторически музей (Пловдив)|Димитър Георгиади]], на Георги Мавриди, на д-р Стоян Чомаков, на д-р Димитър Бирдас и др.<ref name="autogenerated2006"/> Най-богатите имат в двора гивгирена (сиреч масивно засводена, огнеупорно-негорима) [[мааза]] за ценни стоки (Андреа Георгиади къща на СУБ и др.; единствената останка от Чалъковата къща, превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие е гивгирената ѝ мааза на Янгънлъка/пожарището на Таксим тепе, северозападно над античния театър); имат гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка, дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца). Многоцветно изписани както отвън, още повече отвътре, някои стенописи са високохудожествени, като пейзажно изографисаните „алафранга“ ниши. Така също дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи са всепризнати шедьоври на майсторството. Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, в неделя сутрин отвсякъде ехти камбанен звън. След края на „народната власт“ градът е обезлюден от обитателите-кореняци, от бабичките с дантелите, насядали на бяло сладко в клюкарника; от старите семейства с бебетата им. <gallery mode="packed-hover" caption="Старият Пловдив"> Файл:Old town Plovdiv2.jpg|Балабанова и Чохаджиевата къща Файл:Old town11.jpg|[[Балабанова къща|Балабановата къща]] (вляво) Файл:Old town3.jpg|[[Ламартинова къща]] Файл:Old town14.jpg|[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Църква Св. св. Константин и Елена]] Файл:Klianti.jpg|[[Къща Клианти]] Файл:Bulgaria Bulgaria-0743 - Plovdiv Regional Ethnographic Museum (7432394622).jpg|[[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографски музей]] Файл:Old town Plovdiv1.jpg|Улички в Стария град Файл:House of old town.jpg|Къщи в Стария град Файл:Old town Plovdiv.jpg|Стария град Файл:Old town street1.jpg|Улица в Стария град Файл:Old town hisar kapia.jpg|[[Хисар капия]] Файл:Old town georgiadi.jpg|[[Регионален исторически музей (Пловдив)|Къща на Димитър Георгиади]] Файл:Casa Hindliyan - 01 (5641181670).jpg|[[Къща Хиндлиян]] </gallery> === Главната улица на Пловдив === {{основна|[[Главна улица (Пловдив)|Главната]]}} „Главната“ е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив с множество забележителности и е най-дългата пешеходна зона в Европа – 1750 м. Паркът „Цар-Симеонова градина“ е основан от Люсиен Шевалас през 1862 г. и е в самото начало на централния комплекс. Много пловдивчани и гости на града се радват на поддържаните зелени площи, като в самия парк се намира една от атракциите – „Пеещите фонтани“, любимо място през летните горещини. Самата улица започва от площад „Централен“ пред сградата на Централна поща и продължава с една от емблемите на града – фонтанът „Копчетата“ (кръстен на седалките около фонтана), който вечерно време се осветява и създава неповторима атмосфера. По продължение на „Главната“ от двете и страни стоят прекрасни старинни сгради от края на XIX век с множество модерни магазини. Има голям брой павирани разклонения и пешеходни зони, като например Капана и резерват „Старинен Пловдив“. Централната улица е разделена на две части от малкия площад „Римски стадион“ (Джумаята), като под него се намира едноименният реставриран старинен комплекс. В близост са Старият град със запазена възрожденска архитектура, множество археологически разкопки и уникалният Античен театър. <gallery mode="packed-hover"> Файл:Plovdiv5.jpg|Поглед над главната пешеходна улица и пл. „Стефан Стамболов“ Файл:Plovdiv centre1.jpg|Площад „Стефан Стамболов“ разположен на главната улица Файл:Fontan plovdiv.jpg|Фонтанът с пеликаните пред сградата на [[Община Пловдив]] Файл:Plovdiv.jpg|Стълбите на Каменица Файл:Glavnata4.jpg Файл:Plovdiv1155.jpg Файл:Glavnata6.jpg Файл:Glavnata2.jpg </gallery> === Квартал Капана === {{основна|Капана}} Капана е арт-квартал, културно и занаятчийско средище и пешеходна зона в същинския център на Пловдив. Състои се от плетеница от малки еднотипни улички, носещи имената на различните занаяти, които са се практикували в дюкяните по тях. Капана е единствения по рода си „квартал на творческите индустрии“ в България. <gallery mode="packed-hover"> Файл:Kapana.jpg|Улица в Капана Файл:Plovdiv119.jpg Файл:Plovdiv11754.jpg Файл:Plovdiv114.jpg </gallery> === Пловдивските тепета === {{основна|Пловдивски тепета}} Пловдивските тепета – тепето с часовниковата кула ([[Сахат тепе]] или още Данов хълм), тепето на изворите ([[Бунарджик]]) и тепето на духовете ([[Джендем тепе]] или Младежки хълм), през [[1995]] г. са обявени за природно-защитени територии. Тепето на духовете има надморска височина (кота терен) 307 m. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина“ и „Дондуковата градина“, които са сред първите [[парк]]ове в България. <gallery mode="packed-hover"> Plovdiv view.jpg|Тепетата на Пловдив Dzhendem.jpg|[[Младежки хълм]] Nebet tepe.jpg|[[Небет тепе]] Bunardzik.JPG|[[Бунарджик]]a </gallery> === Пеещите фонтани === Едно от любимите места на хората в сърцето на Пловдив – Пеещите фонтани, са с чисто нова визия. Новият облик на Голямото езеро/Пеещите фонтани/ е такъв, че да се доближава максимално до своя някогашен първообраз, но представя и съвсем нов и модерен мултимедиен спектакъл. След падането на мрака фонтаните се осветяват, зазвучава музика и в ритъм с нея водните струи и цветовете се променят. Мелодиите са предимно класическа музика, популярни от миналото български хитове и познати танго мотиви. Част от фонтаните се намират извън големия басейн и през топлите дни са любимо място за игра на децата. <gallery mode="packed-hover"> Файл:Tsar Simeonov garden.jpg|Фонтан в Цар-Симеоновата градина Файл:Plovdiv- gradina.jpg|Фонтанът в Цар-Симеоновата градина Файл:Пеещите фонтани.jpg|Пеещите фонтани от птичи поглед Файл:Пеещите фонтани вечерта.jpg|Пеещите фонтани през нощта </gallery> == Карта == {{Обекти в Пловдив}} == Икономика и инфраструктура == {{основна|Икономика на Пловдив}} === Икономическа характеристика === Пловдив е един от най-значимите [[Икономика|икономически]] центрове на България. Област Пловдив произвежда около 8,0% от [[БВП|брутния вътрешен продукт]] на страната по данни от [[2017]] г. <ref name="nsi2">[http://www.nsi.bg/bg/content/11420/област-пловдив НСИ]</ref> През 2015 г. в областта работят над 35 хил. [[фирма|фирми]], в които се трудят 281,3 хил. души.<ref name="nsi">[http://www.nsi.bg/bg/content/11420/област-пловдив НСИ]</ref> Благоприятни фактори за това са централното [[География|географско]] разположение и сравнително добрата [[инфраструктура]]. Пловдив има [[Летище Пловдив|международно летище]], интермодален терминал, в близост до града минава [[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала „Тракия“]], има добре развита система от първокласни пътища и железопътна мрежа. През 1895 г. е основана Пловдивската търговско-промишлена камара. В града действат още Стопанска асоциация – Пловдив, Пловдивска стокова [[борса]], Свободна безмитна зона. Традиционно развити са отраслите [[Промишленост|преработваща промишленост]], [[търговия]], [[транспорт]], [[комуникации]] и [[туризъм]]. От гледна точка на инвестициите с най-голям дял е промишлеността, следвана от търговията. В близост до града е изградена [[Тракия икономическа зона]], една от най-големите индустриални зони в Източна Европа. Сред големите компании в региона са [[EVN]] България (енергетика), ПИМК (транспорт), [[Инса Груп|Инса Ойл]] (горива), [[Liebherr]] (машини и оборудване), [[Магна Пауъртрейн]] (машини и оборудване), [[Белла България]] (храни), [[Сокотаб]] (цигари), [[АББ България (Раковски)|АББ България]] (машини и оборудване), [[Шнайдер Електрик]] (машини и оборудване), [[Филкаб]], [[КЦМ]] (метали), [[Електроапаратурен завод|ЕАЗ]], [[Агрия]] (химическа промишленост), производителят на опаковки [[Дунапак Родина]], производителят на мотокари [[Балканкар Рекорд]], производителят на обувки [[Флавия (компания)|Флавия]], текстилното предприятие [[Марицатек]], стъкларският завод [[Дружба (компания)|Дружба]].<ref>[http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/regionalen_biznes/2016/07/13/2794763_industrialen_razcvet_na_plovdiv/ Най-големите компании в Пловдив през 2015 г.]</ref> === Промишленост === Пловдив е един от водещите индустриални центрове в България. Областта се нарежда на първо място в страната по брой заети в преработващата промишленост (над 69 хил. през 2014 г.<ref name="autogenerated1">[http://www.nsi.bg/bg/content/11420/област-пловдив НСИ]</ref>), което свидетелства за силната ѝ промишлена специализация. Промишлеността е с основен принос за инвестициите в пловдивския регион. Пример за това е [[Тракия икономическа зона]], която се откроява като един от най-мащабните икономически проекти в България. Зоната обединява 6 индустриални парка около Пловдив (ИЗ Марица, ИЗ Раковски, ИЗ Куклен, Агроцентър Калояново, Високотехнологичен иновационен парк Тракия и Образователен и високотехнологичен парк Пловдив) с обща площ 10 700 000 м². Привлечени са над 114 инвеститори, който са реализирали инвестиции от над 1 млрд. лв. и са открили повече от 15 хил. работни места.<ref>[http://www.pd.government.bg/?page_id=1583 Областна администрация Пловдив]</ref> Традициите на Област Пловдив в промишлеността датират от десетилетия. Пловдивският Завод за пишещи машини е известен с производството на [[Пишеща машина|пишещи машини]] „Марица“, „Хеброс“, както и [[ксерограф]]и. През 70-те и 80-те години на XX век, като част от българската [[компютър]]на индустрия, в града работят * Завод за сензори и сензорни устройства (ЗССУ), произвеждащ [[Пълдин (компютър)|компютри „Пълдин“]] * [[Завод за запаметяващи устройства (Пловдив)|Заводът за запаметяващи устройства]] (ЗЗУ) произвежда [[Устройство с магнитна лента|ЗУМЛ]] * Завод за периферни устройства (ЗПУ) – [[Запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск|флопи-дискови устройства]] (ЗУГМД), * Завод „Кочо Цветаров“ – [[Гъвкав магнитен диск|гъвкави магнитни дискове]] (дискети) * Заводския комплекс „[[Оптични технологии (Пловдив)|Оптични технологии]]“ – [[лазер|лазерна апаратура]], а неговият наследник „[[Оптела]] – Лазерни технологии“ и днес е водещ производител на мощни [[Въглероден диоксид|CO<sub>2</sub>]] индустриални [[лазер]]ни източници и на двуосни индустриални лазерни системи <ref>[http://www.optela.com/ „Оптела – Лазерни технологии АД“]</ref>. През 60-те години на XX век в Пловдив се произвеждат автомобили [[Булгаррено]] и [[Булгаралпин]]. От 1986 г. българо-руското съвместно предприятие „Автоелектроника“ произвежда [[електроника|електронни]] модули и [[микропроцесор]]ни системи за автомобили. Авиоремонтен завод „Георги Бенковски“ е специализиран в капитални ремонти и производството на резервни части за [[Летателен апарат|летателни апарати]] и авиационни [[двигател]]и. През последните години в предприятието се реновират самолети [[МиГ-21]], [[МиГ-29]], вертолети [[Eurocopter EC725 Cougar]]. Поради разположението си в най-плодородната част на [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]], [[област Пловдив|пловдивският регион]] развива [[Вино|лозаро-винарството]], производството на [[розово масло]], [[плод]]ове и [[Зеленчук|зеленчуци]], консервна промишленост. Сред най-големите компании в хранително-вкусовата индустрия са [[Булгартабак|Пловдив-БТ]], козметична компания [[Ален мак (компания)|Ален мак]], [[Белла България]] (с марките хранителни продукти Сачи, Леки, Народен и др.), предприятие за майонеза [[Краси]], захарен комбинат [[Кристал (компания)|Кристал]], консервен комбинат [[Филикон]], пивоварна [[Каменица (пивоварна)|Каменица]], [[Винпром Пещера]] (със седалище в Пловдив). === Търговия === В града действат девет [[Традиция|традиционни]] пазара за [[Селско стопанство|селскостопански]] стоки, които се управляват от общинско предприятие „Общински пазари“ <ref>[http://pazari-plovdiv.com/ pazari-plovdiv.com]</ref>: [[Понеделник пазар]], [[Четвъртък пазар]], [[Събота пазар]], пазари Тракия-1, Тракия-2, пазар „Чайка“, пазар „Олга Скобелева“, пазар „Панорама“ и пазар „Смирненски“. Районните универсални магазини ([[РУМ]]) са приватизирани в началото на 90-те и днес работят като търговски центрове или супермаркети: РУМ „Дружба“, РУМ „Тракия“, РУМ „Родопи“, РУМ „Изгрев“. По подобен начин се развиват и сградите на Мебелна къща, магазин „Детски свят“, магазин „Евмолпия“, магазин „Молдавия“, а на мястото на магазин „Направи си сам“, който беше разрушен, сега има нов модерен търговски център. В града работят нови [[Търговски център|търговски центрове]], филиали на всички големи търговски вериги, както и местните вериги. Функционират три търговски центрове от типа [[мол]]: [[Мол Пловдив]], [[Мол Марково Тепе]] и мол Plovdiv Plaza. <gallery mode="packed-hover" heights="120"> Файл:Plovdiv Plaza.jpg|Мол Плаза Файл:MallMakrovo.jpg|Мол Марково тепе Файл:Mall Plovdiv.jpg|Мол Пловдив Файл:Mall plovdiv.jpg|Мол Пловдив </gallery> === Транспорт === {{основна|Транспорт в Пловдив}} ==== Автомобилен ==== Пловдив е един от важните [[транспорт]]ни центрове на България. Още от древността Тримонциум е главен град по [[Древен Рим|римския]] път [[Виа Милитарис]] (Виа Диагоналис) с връзка към [[Виа Игнация]] и Бяло море. Днес през града минават основни [[Автомобилен транспорт|автомобилни]] пътища с международно значение: [[Тракия (магистрала)|Автомагистрала А1 – „Тракия“]], част от [[Европейски път Е80]], [[Паневропейски транспортен коридор 4]] и [[Паневропейски транспортен коридор 8]] преминава на 5 km северно от Пловдив. Най-големите транспортни съоръжения в Пловдив са [[пътен възел]] „[[Родопи (надлез)|Родопи]]“, [[Коматевски транспортен възел]], [[надлез]]ите на Асеновградско шосе, Карловско шосе и [[Скобелева майка (пътен възел)|Цариградско шосе]], „[[Бетонен мост (Пловдив)|Бетонния мост]]“ на [[Кючук Париж]]. В центъра на града са построени два [[тунел]]а. Река [[Марица]], протичаща през Пловдив се преодолява чрез шест [[мост]]а. ==== Железопътен ==== [[Файл:Plovdiv Railway Station TB 1.jpg|мини|Централна ЖП гара|alt=]] Пловдив е основен център на [[Железопътен транспорт|железопътния]] транспорт в [[Южна България]]. От [[1874]] г. през Пловдив преминава [[железопътна линия|железопътната линия]] [[Любимец]] – [[Белово]], разширена в началото на [[XX век]] до [[София]] и [[Истанбул]]. Пловдив е център на ЖП управление за Южна България, а оттук започват линиите за [[Стара Загора]] и [[Бургас]], [[Карлово]], [[Панагюрище]], [[Пещера]], [[Хисаря]] и [[Асеновград]]. В района на гара Т. Каблешков, част от жп възел Пловдив, е изграден терминал за интермодални превози. В границите на град Пловдив има 3 ЖП гари: „Централна гара“ (17 коловоза), гара „Тракия“ (8 коловоза), гара „Филипово“ (8 коловоза) ==== Обществен транспорт ==== Вътрешноградският транспорт в Пловдив се осъществява по 29 [[автобус]]ни и 7 маршрутни линии. До октомври 2012 г. в града действа и тролейбусен транспорт. Автобусите в града са с номера: 1, 4, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 29, 36, 37, 44, 66, 93, 99, 113, 116 и 222, а маршрутните линии са с номера 1, 4, 5 и 8. За разписанието и разположение на спирките може да проверите на: http://transport.plovdiv.bg/desktop;jsessionid=72EF62B7188F1A7088B4BFB991187D75/ Автобусна линия 22 пътува до села в община Марица – село Катуница, село Ягодово и село Караджово. Маршрутна линия 5 е с маршрут до село Труд. Маршрутна линия 8 е с маршрут до село Рогош, село Маноле и село Скутаре. Автобусна линия 15 ходи до Войводиново в определени часове, а линия 93 ходи до Радиново делник през час. В града има 3 автогари: автогара „Юг“, автогара „Родопи“ и автогара „Север“. ==== Велосипедна инфраструктура ==== [[Файл:Velomap plovdiv.png|мини|Карта на велоалеите в Пловдив<br />В зелено: построени<br />В оранжево: планирани]] Пловдив разполага с добре развита велосипедна мрежа, която обхваща почти всички градски райони. Общата дължина на изградените велосипедни алеи е над 60 km, като това прави града с най-много велоалеи в България. Градът разполага с 690 велостоянки. Карта на велосипедната мрежа в град Пловдив: [http://www.plovdiv.bg/wp-content/uploads/2015/10/veloalei_PROJECT_JPG2.jpg линк] <gallery class="center" caption="Велоалеи в Пловдив" mode="packed-hover" widths="140px" heights="100px"> Velo1.jpg| Velo5.jpg| Velo3.jpg| Velo4.jpg| Velo2.jpg| Velo6.jpg| </gallery> ==== Въздушен ==== {{основна|Летище Пловдив}} {{раздел-мъниче}} === Медии === На 19 март 1881 г. в Пловдив е открита градска поща за изпращане на обикновени писма и пратки в града, областта [[Източна Румелия]] и извън нея. Писмата се събират от кутии в [[Кършияка]], при [[Хюнкяр хамам|Областното събрание]], [[Банк Отоман (Пловдив)|Отоманската банка]], [[Света Петка Стара (Пловдив)|църквата „Св. Петка“]], [[Чифте хамам (Пловдив)|Чифте баня]] и [[Света Марина (Пловдив)|Гръцката митрополия]]. ==== Радио и телевизия ==== На 27 януари 1949 г. са направени първите пробни излъчвания на Радио Пловдив.<ref name="calendar" />. Пловдив се обслужва с ефирен [[радио]] и [[Телевизия|телевизионен]] сигнал чрез [[предавател]]ните станции на [[Ботев (връх)|връх Ботев]], край хижа Здравец ([[РРТС Здравец]]), край Младежкия хълм, край село [[Белащица]] и на [[Сахат тепе]] (РРС Пловдив). С обикновена [[антена]] в града се приемат над 20 [[УКВ]]-радиостанции и 6 телевизии. Лицензираните оператори на кабелна телевизия са [[А1 България]] (бившите [[Евроком кабел]] и [[Кейбълтел]]), DCCorporation, [[Digital Cable Company]] (DCC) и [[Cooolbox]]. ; ;Регионални радиостанции * [[Радио Пловдив]] ([[БНР]]), основано през 1955 г. * [[Радио KATRA FM]] ;Регионални телевизионни канали * [[Пловдивска обществена телевизия]] (Пловдивска телевизия Тракия) * местно представителство на [[Телевизия Европа]] ==== Печатни издания ==== На 25 юли 1878 г. в Пловдив започва да излиза първият български следосвобожденски вестник „Марица“, издаван от [[Христо Г. Данов]], редактиран от [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]], [[Стефан Бобчев]], [[Михаил Маджаров]], а на същата дата следващата година излиза първи брой на вестник „Народний глас“, собственост на [[Драган Манчов]], редактиран от [[Стоян Михайловски]], [[Иван Вазов]] и [[Константин Величков]]. На 1 април 1880 г. започва издаването на списание Законоведец, първо българско юридическо издание в Източна Румелия, а на 4 април следващата година излиза първи брой на списание „Наука“ – първо българско научно издание, редактирано от Иван Вазов, Костадин Величков, [[Иван Селимински]].<ref name="calendar">[http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1585495256.doc ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР „ПЛОВДИВ“]</ref> По времето на Източна Румелия в града се печатат 35 вестника и списания.<ref name="rolyata">Шивачев Ст. Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година, Пловдив, 2018</ref> След Съединените до края на 1940-те години, местните ежедневни и периодични издания са около 500<ref name="rolyata" />. Някои имат кратък живот, други излизат в по-дълъг период от време. Много имат своите политически, общностни или религиозни пристрастия. На 29 април 1886 г. излиза брой първи на емблематичния за град вестник „Пловдив“. Вестникът излиза до 1907 г. и се счита за неофициален орган на [[Народно-либерална партия|Народно-либералната партия]]. От 1890 г. до 1900 г. излиза и първитя траен всекидневник в България вестник „Балканска зора“. Дори преди и по време на [[Международен панаир Пловдив|Първото изложението]] излиза вестник „Нашето първо изложение“<ref name="rolyata" />. Между войните излиза и пловдивският информационен седмичник „Правда“, вестникът излиза до 1944 г.<ref name="calendar" /> След официалните издания на Пловдивската община са „Пловдивский общински вестник“ от 1890 г. до 1894 г., който излиза два пъти в месеца. След него се издава общината издава до 1908 г. веднъж на четири месеца „Сборник на правилници, прикази и други наредби и разпореждания по управлението на Пловдивската община“. През 1910 и 1911 г. общината издава ежеседмично „Пловдивски общински вестник“. На 15 юни 1929 г. започва да излиза „Пловдивски общински вестник“. Вестникът е официалното издание на Община Пловдив в продължение на 15 години. През годините 1911 – 1915 и 1921 – 1933 излиза и „Пловдивски окръжен вестник“ като официално издание на Окръжната постоянна комисия<ref name="rolyata" />. През 1945 г. започва да излиза вестник „Отечествен глас“, който по-късно става официоз на местните структури на [[БКП]]. След Втората световна война в Пловдив се издават и други вестници като „Победа“, но по-късно „Отечествен глас“ остава единствения местен вестник, ако не броим младежкия вестник „Комсомолска искра“. Издава се до средата на 1990-те. След политическите промени през 1989 г. е възстановен вестник „Марица“. * [[Марица (вестник)|Вестник „Марица“]] * [[Акценти (вестник)|Вестник „Акценти“]] * [[Вахан (вестник)|„Вахан“]] (вестник на Арменската общност) * „Нов глас“ * „Анонс“ * „Строителство имоти“ * списание „Нула32“ * местни приложения на вестник [[Труд (вестник)|Труд]] („Пловдивски труд“) и [[24 часа (вестник)|24 часа]] == Здравеопазване == [[Файл:Hospital St Josif, Plovdiv.jpg|дясно|мини|220п|Новата сграда на [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическата болница]], 1927 г.]]На плана на „град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер А. Йегершмид, е отбелязана католическа болница, на мястото на сегашния Майчин дом на улица „Д-р Рашко Петров 3“.<ref>{{Citation |title=План на гр. Пловдив и околността. Израб. в 1827 г. |url=http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FNBIV%2FFund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch.aspx |accessdate=2021-05-24 |archivedate=2020-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20201031042718/http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/NBIVCartographicPublicationsView.aspx?i=21&g=6bc10c5e-b2bd-49ab-8c01-25f713aba9e6&f=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FNBIV%2FFund6&Source=http%3A%2F%2Fdigital.plovdiv.bg%2FBG%2FPages%2FNBIVCartographicPublicationsSearch.aspx }}</ref><ref>Държавен архив-Пловдив, фонд 1026к, оп.1</ref> Това е било по-скоро малка лечебница.<ref>[http://www.duma.bg/node/77132 Италиански следи в Пловдив]</ref> Католическият мисионер от [[Доминикански орден|доминиканския орден]] отец [[Доменик Франциск Мартилети|Доменико Мартилети]] е първият лечител с школувана медицинска подготовка в Пловдив и дава лекарска помощ на пловдивчани още през 1855 г. След това до [[Освобождението]] пловдивчани са лекувани от българите д-р [[Стоян Чомаков]], д-р [[Иван Богоров]], д-р [[Рашко Петров]], д-р [[Кирко Киркович]], д-р [[Георги Вълкович]] и няколко лекари от гръцки произход.<ref>Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref> За пръв началник на здравеопазването в [[Източна Румелия]] е назначен д-р Стоян Чомаков. [[Файл:Plovdiv Hospital.jpg|мини|[[Окръжна болница (Пловдив)|МБАЛ „Пловдив“]]]]През 1879 г. в Пловдив е открита болница на червено-кръстката организация „Свети Пантелеймон“. Тя е първата голяма болница в Източна Румелия, наричана Областна. На 22 март 1883 г. по проект на архитект [[Пиетро Монтани]] започва строителството на първата сграда на болницата в подножието на [[Джендемтепе]]. По-късно е преобразувана в [[Университетска болница (Пловдив)|Държавна болница]].<ref>[http://www.unihosp.com УМБАЛ „Свети Георги“, Пловдив]</ref> На 12 ноември 1879 г. е основано Дружеството на Български червен кръст в Пловдив, а на 3 май 1881 г. е откривата и най-богатата и най-добра фармация (аптека) „Златний лев“ на площад „Джумаята“.<ref name="calendar" /> [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Международната католическа болница „Свети Йосиф“]] в Пловдив е основана през 1881 г. При откриването си тя има 36 легла и се обслужва от 6 милосърдни сестри.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Също през 1880-те е основана и [[аптека „Марица“]]. [[Военна болница (Пловдив)|Пловдивската военна болница]] е основана през 1889 г. от полковник [[Сава Муткуров]], тогавашен министър на войната. Болницата е била подчинена на бригадния лекар, а се е управлявала от лекаря на един от полковете. Разполагала е с 80 легла за редови чинове и осем легла за офицери.<ref>[https://news.bg/crime/nay-starata-vma-u-nas-navarshi-125-godini.html Най-старата ВМА у нас навърши 125 години, информационен сайт: new.bg]</ref> На 8 октомври 1906 г. е открита първата частна болница в Пловдив на д-р П. Ничков.<ref name="calendar" /> През 1918 г. в Пловдив е създадена [[Транспортна болница (Пловдив)|Областна транспортна медицинска служба]] под формата на мрежа от здравни кабинети на „железниците“ на територията на Южна България.<ref>[http://www.mtb-plovdiv.com Многопрофилна транспортна болница (МТБ) – Пловдив]</ref> На 8 октомври 1927 г. в Пловдив отваря врати първото социално здравно заведение в България – [[Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ (Пловдив)|Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“]]. Това здравно заведение е от диспансерен тип и е създадено след консултации с най-добрите български лекари и запознаване с европейския опит в лечението на обществено опасните болести. Лечението на бедни пациенти, бременни и деца до 14 години е безплатно. Историците са изчислили, че дарените от [[Димитър Кудоглу]] средства за Дома надхвърля 39 милиона лева. Диспънсерът съществува като ''белодробен'' до 2013 г. и носи името на дарителя.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=326:2011-08-03-15-04-15&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 ТРАКИЙСКИЯТ БЪЛГАРИН ДИМИТЪР КУДОГЛУ]</ref> На 26 юни 1945 г. в Пловдив е учредена служба „Бърза помощ“ с нощно дежурство на лекари<ref name="calendar" />. През 1951 г. [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница]] (сега ВМА МБАЛ „Пловдив“) е настанена в сградата на бившата [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Международна католическа болница]]. През 80-те и 90-те години на XX век са построени нови бази на пловдивските болници [[Окръжна болница (Пловдив)|МБАЛ „Пловдив“]], [[Университетска болница (Пловдив)|УМБАЛ „Свети Георги“]] и [[Транспортна болница (Пловдив)|МTB „Пловдив“]]. Днес Пловдив разполага с 12 [[ДКЦ]]-та, които са с държавно и общинско участие, пет частни болници – Медлайн Клиник, Каспела, Торакс, Пълмед и Тримонциум, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки. == Образование и наука == {{основна|Образование в Пловдив}} Сградата на [[Централно гръцко училище (Пловдив)|гръцкото училище]] в Пловдив е първата сграда в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на [[Джамбаз тепе]]. === Висши училища === {{Колони|3| * [[Аграрен университет - Пловдив|Аграрен университет]] * [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство]] * [[Европейски колеж по икономика и управление|Европейски колеж по икономика и мениджмънт]] * [[Земеделски колеж]] * [[Колеж по икономика и администрация]] * [[Медицински университет - Пловдив|Медицински университет]] ** [[Медицински колеж - Пловдив|Медицински колеж]] към МУ, Пловдив * [[Пловдивски университет|Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“]] * [[Филиал Пловдив (ТУС)|Филиал на Технически университет София]] * [[Университет по хранителни технологии]] * [[Православна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Висше училище по агробизнес и развитие на регионите]] – Пловдив }} ==== Закрити висши училища ==== * [[Пловдивски държавен университет]], закрит през 1950 г. * [[Пловдивски учителски институт]], закрит през 1971 г. * [[Технически колеж „Джон Атанасов“]] към Технически университет София, закрит през 2010 г. === Хуманитарни гимназии === {{Колони|3| * [[Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“|ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“]] * [[Езикова гимназия „Иван Вазов“|ЕГ „Иван Вазов“]] * [[Пловдивска мъжка гимназия|Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[ЕГ Пловдив|ЕГ „Пловдив“]] }} === Професионални училища === {{Колони|3| * [[Национална търговска гимназия]] * [[Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“]] * [[Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“]] * [[НГ за сценични и екранни изкуства|Национална гимназия за сценични и екранни изкуства]] * [[ОМГ Академик Кирил Попов|Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“]] * [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Професионална гимназия по битова техника]] * [[Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване|Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“]] * [[Професионална гимназия по електротехника и електроника]] * [[Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“]] * [[Професионална гимназия по машиностроене - гр. Пловдив|Професионална гимназия по машиностроене (СПТУМ „Антон Иванов“)]] * [[Професионална гимназия по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“]] * [[Професионална гимназия по облекло „Ана Май“]] * [[Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника]] * [[Професионална гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев“]] * [[Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „арх. Камен Петков“|Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков“]] * [[Професионална гимназия по транспорт „Гоце Делчев“]] * [[Професионална гимназия по хранителни технологии и техника]] * [[Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“]] * [[Спортно училище „Васил Левски“ (Пловдив)|Спортно училище „Васил Левски“]] * [[Частен професионален колеж „Делта“]] * [[Частен професионален колеж „Икоминтелект“]] * [[Частен професионален колеж „Омега“]] * [http://classicschool.org/ Частна професионална гимназия „Класик“] }} === Средни училища === {{Колони|3| * [[Средно училище „Братя Миладинови“]] * [[Средно училище „Димитър Матевски“]] * [[Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Средно училище „Св. Климент Охридски“]] * [[Средно училище „Константин Величков“]] * [[Средно училище „Св. Константин - Кирил Философ“]] * [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Пловдив)|Средно училище „Любен Каравелов“]] * [[Средно училище „Никола Вапцаров“ (Пловдив)|Средно училище „Никола Вапцаров“]] * [[Средно училище „Найден Геров“]] * [[Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“ (Пловдив)|Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“]] * [[Средно училище „Св. Патриарх Евтимий“ (Пловдив)|Средно училище „Св. Патриарх Евтимий“]] * [[Средно училище „Пейо Крачолов Яворов“ (Пловдив)|Средно училище „П. Кр. Яворов“]] * [[Средно училище „Св. Седмочисленици“]] * [[Средно училище „Симон Боливар“ (Пловдив)|Средно училище „Симон Боливар“]] * [[Средно училище „Св. Софроний Врачански“]] * [[Средно училище „Христо Груев Данов“]] * [[Средно училище „Цар Симеон Велики“]] * [[Средно училище „Черноризец Храбър“]] }} ==== Закрити средни училища ==== * [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френски колеж „Свети Августин“]], закрит през 1948 г. * [[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Френски колеж „Свети Йосиф“]], закрит през 1948 г. * [[Немско училище (Пловдив)|Немско училище]], закрито през 1944 г. * [[Католическа семинария (Пловдив)|Католическа семинария]], закрита през 1914 г. * [[Зарифово училище]] * [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Първа девическа гимназия]] === Основни училища === {{Колони|3| * [[Основно училище „Алеко Константинов“]] * [[Основно училище „Васил Левски“]] * [[Основно училище „Васил Петлешков“]] * [[Основно училище „Гео Милев“ (Пловдив)|Основно училище „Гео Милев“]] * [[Основно училище „Димитър Димов“]] * [[Основно училище „Димитър Талев“]] * [[Основно училище „Димчо Дебелянов“]] * [[Основно училище „Драган Манчов“]] * [[Основно училище „Душо Хаджидеков“]] * [[Основно училище „Екзарх Антим I“]] * [[Основно училище „Елин Пелин“]] * [[Основно училище „Захари Стоянов“]] * [[Основно училище „Йордан Йовков“]] * [[Основно училище "Княз Александър I"|Основно училище „Княз Александър I“]] * [[Основно училище „Кочо Честеменски“]] * [[Основно училище „Панайот Волов“]] * [[Основно училище „Пенчо Славейков“]] * [[Основно училище „Д-р Петър Берон“]] * [[Основно училище „Райна Княгиня“]] * [[Основно училище „Стоян Михайловски“]] * [[Основно училище „Тодор Каблешков“ (Пловдив)|Основно училище „Тодор Каблешков“]] * [[Арменско училище (Пловдив)|Основно училище „Тютюнджян“]] * [[Основно училище „Христо Смирненски“]] * [[Основно училище „Яне Сандански“]] * [[Основно училище „Георги Бенковски“]] }} ==== Закрити основни и начални училища ==== * [[Централно гръцко училище (Пловдив)|Централно гръцко училище]] * [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|Начално католическо училище „Св. Андрей“]] * [[Еврейско училище (Пловдив)|Еврейско училище]] === Детски градини === На 30 ноември 1884 г. в Пловдив е осветена първата българска детска забавачница, създадена от женското благотворително дружество „Майчина грижа“. На 1 април 1926 г. е създадена първата в България забавачка за работнически деца.<ref name="calendar" /> * [[Детска градина „Дъга“]] == Култура и забавления == По време на Първото българско изложение през 1892 г. в Пловдив се състои първата колективна картинна изложба в България. На 8 април 1909 г. е първа прожекция на кинематограф „Екзелсиор“ в салона на театър „Шести август“.<ref name="calendar" /> === Опера, театър и културни домове === [[Файл:Domkulturaplovdiv.jpg|мини|Дом на културата „Борис Христов“]] На 20 март 1881 г. в Пловдив е завършена сградата на театър „Люксембург“ на ъгъла на днешните улици „Лейди Странгфорд“ и „Цариброд“. Това е първата театрална сграда в България. Тя е проектирана от френския инженер Бусе. На 24 март е поставена пиесата „Луиза Милер“ от Шилер. На 10 декември същата година с решение на правителството на Източна Румелия в Пловдив е създаден първият в България драматичен театър. Пет години по-късно е и открит Пловдивският военен клуб.<ref name="calendar" />. На 18 май 1927 г. е открито първото лятно кино в Пловдив на днешната улица „Христо Г.Данов“. Първият концерт на новосъздадената Пловдивска филхармония с диригент Влади Симеонов е проведен на 13 октомври 1945 г. Три години по-късно на 19 септември с постановката „Снежанка“ на братя Грим е открит Кукления театър в града. На 15 ноември 1953 г. с постановка на операта „Продадена невеста“ тържествено започва дейността на Пловдивската опера. На 27 септември 1962 г. е открит първият в страната Дом на младоженците. Във връзка с 6 септември през 1964 г. отваря врати и кино „Комсомол“ (след 1990 г. то носи името „Космос“).<ref name="calendar" />. * Държавна опера – гр. Пловдив * [[Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] * [[Градски дом на културата (Пловдив)|Градски дом на културата]], известен в миналото като ''Дом на профсъюзите „[[Стефан Кираджиев]]“'' * Общински младежки дом „Спектър“ на ул. „Авксентий Велешки“ * [http://www.trakart.org/ Културен център „ТракАрт“] * [[Военен клуб Пловдив|Военен клуб – Пловдив]] * [[Летен театър (Пловдив)|Летен театър]] === Музеи === [[Файл:Regional Ethnographic Museum, Plovdiv.jpg|мини|Регионалният етнографски музей – Пловдив]] На 15 февруари 1880 г. е положено началото на Музея за старини – библиотека и музей – към Дирекция на народното просвещение.<ref name="calendar" />. '''[[Регионален археологически музей, Пловдив|Археологическият музей]]''' е създаден през [[1882]] г. като Народен музей на [[Източна Румелия]]. Неговото узаконяване се извършва с указ на [[Борис III|НВ Цар Борис III]] от [[1921]] г. През [[1928]] г. музеят е настанен в сградата на пл. „[[Съединение (площад в Пловдив)|Съединение]]“, построена през осемдесетте години на [[XIX век]] от видния пловдивски архитект [[Йосиф Шнитер]]. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела – „[[Праистория]]“, „[[Античност]]“ и „[[Средновековие]]“, съдържат ценни находки от старокаменната епоха ([[палеолит]]) до ранноосманския период в българската история ([[XV век|XV]]–[[XVI век|XVI]] век). '''[[Регионален исторически музей (Пловдив)|Исторически музей]]''' – Пловдив е създаден през [[1951]] г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от [[XV век|XV]] до [[XX век|ХХ]] в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради – паметници на културата. '''[[Етнографски музей (Пловдив)|Регионалният етнографски музей – Пловдив]]''' е открит през [[1917]] г. На [[14 октомври]] [[1943]] г. новият дом на музея – Куюмджиевата къща – е открит за посещения. През [[1949]] г. Общинската къща музей се преименува в Народен етнографски музей, а през [[1952]] г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през [[1962]] г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: [[Селско стопанство]], [[Занаят]]и, [[Облекло|Тъкани и облекло]], [[Интериор|Мебели и интериор]], [[Музикален инструмент|Музикални инструменти]] и [[обред]]ен реквизит, произведения на [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Оформени са фототека, научен архив и библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция. '''[[Регионален природонаучен музей (Пловдив)|Природонаучният музей]]''' е открит през [[1955]] г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през [[1880]] г. Началото на музея се поставя от [[Педагогически музей (Пловдив)|богатите колекции]] на бившия [[Колеж „Свети Августин“|френски колеж „Св. Августин“]]. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите [[Палеонтология]], [[Минералогия]], [[Ботаника]]. Няколко зали са посветени на [[Животно|животинския]] свят, а в приземието се намира най-големият сладководен [[аквариум]] в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от [[Родопи|родопски]] [[минерал]]и. '''[[Музей на авиацията (Пловдив)|Музеят на авиацията]]''' е открит на [[21 септември]] [[1991]] г., намира се на територията на [[Летище Пловдив|авиобаза Крумово]], на 12 km от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 [[Летателен апарат|летателни апарата]], разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище. '''[[Педагогически музей (Пловдив)|Педагогическият музей]]''' е създаден през 1894 г. в Пловдив и е бил енциклопедичен музей към френския колеж „Св. Августин“. Няколко години след закриване на колежа през 1948 г., експонатите на музея са дадени на другите музеи в Пловдив. === Изобразително изкуство и галерии === Пловдив е развит център на [[иконопис]]та още от [[Средновековие]]то. През [[Възраждане]]то в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир ([[Станислав Доспевски]]), [[Захари Зограф]], Георги Данчов и др. След [[Освобождение на България|Освобождението]], когато Пловдив е столица на [[Източна Румелия]], тук работят големият български художник от чешки произход [[Иван Мърквичка]] и един от първите преподаватели в [[Национална художествена академия|Държавното рисувателно училище]] [[Антон Митов]]. През [[1912]] г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по онова време, като [[Христо Станчев]], [[Сирак Скитник]], [[Живка Пейчева]], [[Николай Райнов]], [[Давид Перец]], [[Даниел Дечев]], [[Цанко Лавренов]], [[Димитър Павлов]], [[Златю Бояджиев]], [[Владимир Рилски]], [[Борис Ангелушев]] и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]. Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: [[Иван Кирков]], [[Колю Витковски]], [[Йоан Левиев]], [[Димитър Киров]], [[Георги Божилов|Георги Божилов – Слона]], [[Ана Гребенарова]], [[Енчо Пиронков]], [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и др. Като силно начало на 90-те е дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения – група „Ръб“, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес“. <ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/17366 Анализ на вестник Култура, 10 септември 2010]</ref> * Още в края на [[XIX век]] в Пловдив се създава втората в страната [[Пловдивска градска художествена галерия|Държавна художествена галерия]] след [[Национална художествена галерия|Националната]] в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „[[Златю Бояджиев]]“ и Иконна сбирка на ул. „Съборна“, Постоянна експозиция на [[Цанко Лавренов]] на ул. „Княз Александър I“. През [[1981]] г. е открита Постоянна експозиция на [[Мексико|мексиканското]] изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство – „Портрет на Софроний Врачански“ от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис. [[Файл:Tsanko-Lavrenov-Museum-Exposition.jpg|мини|Къщата на Киркор Месробович, строена 1846 г., помещаваща музейните експозиции на [[Цанко Лавренов]] и на Мексиканското изкуство]] [[Файл:Center-of-contemporary-art---Plovdiv.jpg|мини|Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“]] * Градска художествена галерия Пловдив Тел.: + 359 32 624221 Адрес: ул. Княз Александър I Батенберг 15 (на Главната улица) * [[ГХГ Пловдив - Иконна сбирка]] Тел.: + 359 32 626086 Адрес: ул. Съборна 22 * [[ГХГ Пловдив - Музейна експозиция „Цанко Лавренов“]] Тел.: + 359 32 628745 Адрес: ул. Артин Гидиков 14А (в Стария град) * [[ГХГ Пловдив „Мексиканска графика“]] Тел.: + 359 32 628745 Адрес: ул. Артин Гидиков 14А (в Стария град) * [[ГХГ Пловдив - Музейна експозиция „Енчо Пиронков“]] Тел.: +359 32 638055, Адрес: ул. В. Кънчев 1 (в Стария град) * [[ГХГ Пловдив - Постоянна експозиция]] Тел.: + 359 32 635322 Адрес: ул. Съборна 14А (в Стария град) * [[Постоянна експозиция „Народен художник Златю Бояджиев“]] * [http://www.arttoday.org/ Център за съвременно изкуство – Баня „Старинна“] * Галерия Дяков Галерията е учредена на 31 май 1996 г. и е разположена във фамилната къща на известния пловдивски фабрикант и търговец на тютюн Петър Дяков. Това е една малка и уютна галерия. Тя е отворена за посетители всеки ден, освен неделя. Тел.: + 359 32 271 068 Факс: + 359 32 271 068 Адрес: ул. Ангел Букурещлиев 17 * [http://www.plovdivartdph.eu/ Сдружение „Дружество на пловдивските художници“] Изложбена зала на Дружество на пловдивските художници{{Br}} Адрес: ул. „Гладстон“ 32 тел: +359 886 972737 === Библиотеки и читалища === [[Файл:Plovdiv-chitalishte-Vazrazhdane.jpg|мини|Читалище „Възраждане“]] * [[Народна библиотека Иван Вазов]] * Читалище „Алеко Константинов“, бул. „Шести септември“ 160 * Читалище „Г. Търнев“, бул. „България“ 146 * Читалище „Възраждане“, ул. „Стоян Чалъков“ 1 * Читалище „Захари Стоянов“, ул. „Равнища“ 4 * Читалище „Иван Вазов“, ул. „П. Р. Славейков“ 33 * Читалище „П. Р. Славейков“, ул. „П. Д. Петков“ 42 * [[Читалище „Съвременник-1986“]], ж.к. „Тракия“ бл. 141; тел.: 032/68 28 32 www.savremennik.com * Читалище „Христо Г. Данов“, бул. „Шести септември“ 128 * Читалище „Христо Смирненски“, ул. „Копривките“ 15 * Читалище „Иван Вазов“, кв. „Коматево“ * Читалище „Младост“, ж.к. „Тракия“ === Литература и книгоиздаване === {{основна|Литература и книгоиздаване в Пловдив}} Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската [[книга]], [[книгоиздаване]], книгоразпространение и [[периодичен печат]] и като първия голям [[Литература|литературен]] център. През [[1855]] г. тук е създадено първото българско [[издателство]] от възрожденеца [[Христо Г. Данов]]. === Музика === {{основна|Музика в Пловдив}} Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през [[1945]] г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември [[1953]] г. През 1964 г. в Пловдив се създава [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]]. Тя е второто висше учебно музикално заведение в България след Националната музикална академия в София. Пловдивското музикално училище, както и Певческото дружество са също с исторически традиции. Международно известни са Хорът на пловдивските момчета, младежи и мъже „Стефка Благоева“, Камерен хор „Иван Спасов“, [[хор „Детска китка“]] и [[хор „Евмолпея“]]. === Редовни събития === {{основна|Редовни културни събития в Пловдив}} През [[1999]] г. в Пловдив се провежда „[[Европейски месец на културата]]“, част от инициативата „[[Европейска столица на културата]]“, организирана от [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. В това събитие Пловдив е партньор на немския град [[Ваймар]]. === Спорт и спортни съоръжения === {{основна|Спорт в Пловдив}} В Пловдив е построен най-големият спортен център в България – [[Градски стадион Пловдив|спортен комплекс „Пловдив“]]. Разположен в северозападната част на града, комплексът включва [[стадион]] за 55 000 зрители, най-голямата [[Гребане|гребна база]] на Балканите, закрит [[Плуване|плувен басейн]], открити и закрити [[тенис]]кортове и [[Лека атлетика|лекоатлетическа]] писта. Пловдив разполага с най-голямата [[Гребане|гребна база]] на [[Балканите]], където всяко лято се провеждат състезания по [[гребане]]. Тя се намира до парк „Отдих и култура“ в северозападната част на града и представлява [[канал]] с дължина: 2200 m, широк 120 m и дълбок 3 m. През 2011 г. е извършен ремонт на стойност 1,6 млн. лева включващ обновяване на хангарите и съблекалните, както и изграждане на нова трибуна за 800 зрители. Пловдив е домакин на редица европейски и световни първенства по гребане за мъже и жени. През август 2015 г. е открита новата мултифункционална спортна [[Зала „Колодрума“|„Колодрума“]]. Спортното съоръжение изпълнява функцията на покрит колодрум, спортна зала, концертна зала и място за множество социални прояви и мероприятия. Изградено е на мястото на бившия открит колодрум в града под тепетата и към момента е единственият покрит колодрум в България и един от най-модерните на Балканите. Максималния капацитет на залата е 7530 зрители. Други по-значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|стадион „Христо Ботев“]], [[Стадион Локомотив (Пловдив)|стадион „Локомотив“]] с [[картинг]]-писта „Лаута“, [[Марица (стадион)|стадион „Марица“]], [[Тодор Диев (стадион)|стадион „Тодор Диев“]], [[хандбал]]на зала „Локомотив“, спортните зали „Дунав“, „Строител“, „Чайка“, „Академик“, „Total Sport“, [[Зала сила|Комплекс С.И.²Л.А.]], водния комплекс Акваленд. Пловдив е сред най-[[футбол]]ните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол – [[ПФК Ботев (Пловдив)|„Ботев“]] (основан 1912 г.), [[ПФК Марица (Пловдив)|„Марица“]] (основан 1921 г.), [[ПФК Локомотив (Пловдив)|„Локомотив“]] (основан 1926 г.) и [[ПФК Спартак (Пловдив)|„Спартак“]] (основан 1947 г.). Международният [[бокс]]ов турнир „Странджа“ се провежда ежегодно в Пловдив от [[1949]] г. В изданието за [[2007]] г. в турнира взимат участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубове по [[конен спорт]] „Аркан“ и конно-спортна база „Хан Крум“. В националната баскетболна лига участва най-новия баскетболен отбор БК Академик Бултекс, който играе мачовете в Зала Строител. В българското [[волейбол]]но първенство участват отборите на „Локомотив“ и „Виктория волей“ (мъже) и [[ВК Марица (Пловдив)|„Марица“]] (жени). Членове на Българска федерация по [[баскетбол]] от Пловдив са клубовете: „Марица“, „Марица 1991“, „Марица Кършияка“, „Академик“ и „Академик-жени“. <gallery class="center" caption="Спортни съоръжения в Пловдив" mode="packed-hover"> Velodrome pd.png|[[Зала „Колодрума“|Колодрум]] Plovdiv_Stadium.JPG|[[Пловдив (стадион)|Стадион Пловдив]] Гребната през есента.jpg|[[Гребна база Пловдив|Гребна База]] Dsc01891a.jpg|[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] Hristo_Botev_Stadium_Plovdiv_TB.JPG|[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Стадион Христо Ботев]] Sports hall of Plovdiv University, Plovdiv, Bulgaria 2.jpg|[[Спортна зала на ПУ]] </gallery> == Източници == * Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: „Археологически проучвания за историята на Пловдив и Пловдивския край“, „Хр. Г. Данов“, 1966. * Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999. * А. Данчева-Василева. Пловдив през Средновековието (IV-XIV в.). С., Изд. на БАН, 2009. * Пл. Павлов. Пловдив – хилядолетният град. С., „Борина“, 2012 (на бълг., англ., нем., фр., рус., исп., итал.). == Бележки == {{reflist}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Валансиен | first = Анри дьо | authorlink = Анри дьо Валансиен | year = 2009 | title = История на император Анри | publisher = Полис | location = София | isbn = 978-954-796-029-9 | lang = }} * {{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6}} * {{cite book | last = Иванов | first = Румен | year = 2002 | title = Римски и ранновизантийски градове в България | publisher = Издателство „Иврай“ | location = София | lang = }} * {{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | isbn = 954-9529-27-4 | lang = }} * {{cite book | last = Burrell | first = Barbara | year = 2004 | title = Neokoroi: Greek Cities and Roman Emperors | publisher = BRILL | isbn = 9789004125780 | url = https://books.google.bg/books?id=AaaClrSUtHsC&pg=PA241&lpg=PA241&dq=thrace+Perinthos,&source=bl&ots=xEUPng8peQ&sig=OHlYTmkUHA_Wvpg7dIuYaC0hpMI&hl=bg&sa=X&ei=nTWIVI6DCcP-UNXXg_gI&ved=0CEkQ6AEwBw#v=onepage&q=thrace%20Perinthos%2C&f=false| lang = en }} * {{cite web | publisher = milarodino.com | year = 2015 | url = http://www.milarodino.com/bg/13_centuries/city/plovdiv/ | title = Пловдив | work = milarodino.com | accessdate = 31 януари 2015 | lang = }} {{Webarchive|url=https://archive.is/20120904074310/http://www.milarodino.com/bg/13_centuries/city/plovdiv/ |date=2012-09-04 }} * {{cite web | publisher = Vagabond Media | year = 2014 | url = http://www.romanplovdiv.org/en/history/5 | title = History 5 | work = romanplovdiv.org | accessdate = 7 декември 2014 | lang = en }} == Вижте също == * [[Пловдивчани]] == Външни препратки == {{commonscat|Plovdiv}} * [http://www.plovdiv.bg/ Официален сайт на община Пловдив] * [http://antichen-stadion-plovdiv.bg Античният стадион на Филипопол] – подробна информация, триизмерна възстановка и интерактивна карта на Античния стадион и други разкрити обекти в Античния град Филипопол * [http://www.kapana.bg/ Информация за Капана – квартал на творческите индустрии]. {{Райони и квартали в Пловдив}} {{Музеи и галерии в Пловдив}} {{Антични обекти в Пловдив}} {{Градове в България}} {{Национални историко-археологически резервати в България}} {{Европейска столица на културата}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Пловдив| ]] danfyzdqnady4ncx4trua9qav4oyz1d 0 4142 11464000 11458639 2022-07-19T20:02:34Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/77.77.36.143|редакции на 77.77.36.143]] ([[User talk:77.77.36.143|б]].), към версия на Мико wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Simitli-centre.jpg | картинка-описание =Площад „Септември“ | екатте = 66460 | население-нси ={{Понижение}} 6334 (2018)<ref>[https://nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население към 31.12. 2018 г.]</ref> | надм-височина=323 | пощ-код=2730 | тел-код=0748 | сев-ширина=41.883 | изт-дължина=23.117 | карта3 = България Симитли | текст3 = Симитли | адрес-община= | bgmaps=x=968226E014AB&y=908026E91DAF|sat=41.883,23.117| | площ = 36,366 |герб=Simitli.png}} '''Симитлѝ''' е град в Югозападна [[България]]. Той се намира в [[област Благоевград]] и е в близост до град [[Благоевград]]. Градът е административен център на [[община Симитли]]. == География == Град Симитли е разположен на 16 km южно от областния център [[Благоевград]], на 50 km северно от град [[Сандански]], на 66 km от [[Петрич]] и на 116 km от столицата [[София]]. Намира се в [[Симитлийска котловина|Симитлийската котловина]] в полите на планините [[Рила]], [[Пирин]] и [[Влахина]]. Река [[Струма]] го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал [[Ораново]]. Тук Струма приема [[Градевска река|Градевската река]]. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен [[Коматински скали]]. == История == Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет [[минерален извор|минерални извора]] с температура от 56 до 60&nbsp;°C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото [[географско положение]], което селището заема между долините на реките [[Струма]] и [[Места]]. Симитли за първи път се споменава през XV век като село ''Баня'', a през XVI век като ''Симитлу''. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото [[хляб|хлебче]] [[симид]], за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно ''Симен'', което значи ''център''. През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]]. В 1891 г. [[Георги Стрезов]] пише за Симитли: {{цитат|Симитлия, на Ю. от [[Благоевград|Джумая]] 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за [[Мелник]]-[[Сяр]]-[[Солун]]. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в [[Железница (Област Благоевград)|Железница]]. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.<ref>{{Стрезов|20}}</ref> Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.<ref>{{Стрезов|22}}</ref>}} Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на село ''Симитлий'' брои общо 820 души, от които 780 [[българи мохамедани]] и 40 [[цигани]], а в по-късно присъединеното към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.<ref>{{МЕС|192|2_19}}</ref> [[Файл:17F8D5722-D908-4E1F-9E01-1DDD7D1743FE.jpeg|alt=|мини|389x389px|Църквата „[[Рождество Богородично (Симитли)|Рождество Богородично]]“]] По време на [[Балканска война|Балканската война]] близо до селото се води [[Бой при Симитли|бой]] между [[Седма пехотна рилска дивизия]] и османски войски. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 г. Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според [[Димитър Гаджанов]] към 1916 г. селото е в руини.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref> След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села [[Сухострел]], [[Докатичево]], [[Тросково]], [[Градево]] и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от [[Рила]] и [[Пирин]]. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 – 7466 ж., през 1997 – 7684 жители. Църквата „[[Рождество Богородично (Симитли)|Рождество Богородично]]“ е построена в 1923 г.<ref name="Община Симитли">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simitli.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=47&Itemid=62&lang=en | заглавие= Туризъм |достъп_дата =20 декември 2015 |издател=Община Симитли }}</ref> В 1943 г. името Симитли е заменено от '''Изворите''', но в 1945 г. е възстановено. В 1964 г. Симитли е обявено за селище от градски тип.<ref name="Мичев 243">{{cite book |title=Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 |last=Мичев |first= Николай, Петър Коледаров|year= 1989|publisher= Наука и изкуство |location= София|pages=243 }}</ref> На следната 1965 г. е присъединено Ораново,<ref name="Мичев 202">{{cite book |title=Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 |last=Мичев |first= Николай, Петър Коледаров|year= 1989|publisher= Наука и изкуство |location= София|pages=202 }}</ref> а на 29 август 1969 г. Симитли става град.<ref name="Мичев 243"/> == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2158 | 1946 = 2918 | 1956 = 3817 | 1965 = 5089 | 1975 = 6525 | 1985 = 7103 | 1992 = 7466 | 2001 = 7154 | 2011 = 6674 }} Етническият състав включва 4177 българи и 387 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Икономика == Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на жп линия, на шосейната магистрала [[София]]-[[Благоевград]]-[[Солун]]-[[Атина]] и на стария път от Малашево-Сухострел-[[Разлог]] за [[Гоце Делчев]]. Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ – симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в [[Брежани]], откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, [[Кресна]], [[Катунци]] и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят предприятия за трикотаж, огледала, шейни, фураж, пелети, камини, захарни и сладки изделия, части за пречиствателни станции и др. В селата на общината има малко предприятие за метални изделия – с. [[Черниче]], и обувна фабрика – с. [[Крупник]]. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – [[говедо]]въдство и [[овце]]въдство с млечно направление. Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново. == Редовни събития == На 8 септември ([[Малка Богородица]]) се провежда традиционен [[събор]], на който се изявяват самодейни състави от общината. През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал. == Култура == В град Симитли има [[Образцово народно читалище „Свети Климент Охридски – 1922“]] и действаща библиотека, която разполага с два отдела. Книжният фонд на библиотеката наброява 27 625 тома литература. <gallery widths="200" heights="160" perrow="4"> 11FAD4293-9CC2-417F-BE63-982F9AD83EE6.jpeg|Народно читалище „Свети Климент Охридски -1922“ A view of Simitli from the forest.jpg|Изглед към Симитли 483E1D16E-4136-4BAD-99E6-06131B932ABB.jpeg|Емблематичната за града чешмичка [[Щъркелите (чешма)|Щъркелите]] Park in Simitli.jpg|Част от градската градинка Simitli-pazar.jpg|Градски пазар Lion Monument in Simitli.jpg|„[[Лъвчето (Симитли)|Лъвчето]]“ Паметник "100 години свобода" - Симитли.jpg|Паметник „100 години свобода“ – Симитли Simitli-letters.jpg|Букви с името на града </gallery> == Личности == {{основна|Симитлийци}} Сред известните симитлийци са революционерът [[Яне Маламов]] (1865 – 1925), математикът [[Юлиан Ревалски]] (р. 1956) и артистът [[Николай Кимчев]] (р. 1952). От Симитли са българската шампионка по вдигане на тежести [[Гергана Кирилова]] и състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова. == Други == Морският нос [[Симитли (нос)|Симитли]] на остров Ръгед в [[Антарктика]] е наименуван в чест на града.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134747 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Simitli Point.</ref> В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“. == Литература == * [http://www.history.swu.bg/Simitliya.pdf Симитлия – от древността до наши дни. Експедиция. Конференция]. Главен редактор: Алексиев, Кирил. Благоевград, 2016. == Бележки == <references /> {{Градове в България}} {{Община Симитли}} {{Портал|География|Македония|България}} [[Категория:Симитли| ]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] 4r783prai874lo9aah3pp3l3xmugo3j 0 4188 11463654 11412447 2022-07-19T13:16:20Z 79.100.99.9 /* Местоположение */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | име = Царево | вид = | картинка = | картинка-описание = | герб = | знаме = | девиз = | сев-ширина = 42.167 | изт-дължина = 27.850 | екатте = 48619 | пощ-код = 8260 | тел-код = 0590 | адрес-община = ул. „Хан Аспарух“ 36<br/>п.к. 8260<br/>тел.: 0550/5 50 10<br/>website: www.tzarevo.net<br/>е-поща: city{{при }}tzarevo.net | адрес-кметство = | карта3 = България Царево | текст3 = Царево | bgmaps=x=968626E910&y=908326E013AB|sat=42.167,27.85| | площ = 35,179 }} '''Ца̀рево''' е град в Югоизточна [[България]], [[област Бургас]]. В миналото е известен като '''Василико̀''' и '''Мичу̀рин'''. Градът е административен, стопански и културен център на [[Община Царево]].<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref> == География == === Местоположение === Град Царево се намира в подножието на планина [[Странджа]]. Разположен е на три малки полуострова и съответно на четири [[залив]]а<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref>, на 15 km североизточно от [[Ахтопол]] и на 64 km югоизточно от областния център [[Бургас]]. Бреговата ивица е силно разчленена, редуват се скалисти полуострови с неголеми живописни плажове. На юг от града се намира връх [[Папия (връх)|Папия]] с 502 m надморска височина. Планината и морето играят важна роля в развитието на района. === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Царево |Източник=Stringmeteo.com<ref name="climate">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=#tsa | заглавие = Климатична справка 1961 – 1990 г | достъп_дата = 2022-1-19 | дата = 1990 }}</ref><ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин |first= Румен |year= 2007 |publisher= Булвест 2000 |location= София |isbn= 978-954-18-0546-6 |pages= 227 }}</ref> | Ян_ср=3.2 | Ян_ср_валежи=67 | Фев_ср=4.1 | Фев_ср_валежи=53 | Мар_ср=6.2 | Мар_ср_валежи=57 | Апр_ср=10.5 | Апр_ср_валежи=45 | Май_ср=15.5 | Май_ср_валежи=46 | Юни_ср=20.2 | Юни_ср_валежи=42 | Юли_ср=22.7 | Юли_ср_валежи=27 | Авг_ср=23.0 | Авг_ср_валежи=29 | Сеп_ср=19.8 | Сеп_ср_валежи=44 | Окт_ср=15.3 | Окт_ср_валежи=77 | Ное_ср=10.9 | Ное_ср_валежи=88 | Дек_ср=6.2 | Дек_ср_валежи=80 | Годишно_ср=13.1 | Годишно_ср_валежи=655 | Ян_ср_мин=-0.2 | Ян_ср_макс=6.4 | Фев_ср_мин=0.5 | Фев_ср_макс=7.7 | Мар_ср_мин=2.6 | Мар_ср_макс=9.7 | Апр_ср_мин=6.8 | Апр_ср_макс=14.5 | Май_ср_мин=11.7 | Май_ср_макс=19.5 | Юни_ср_мин=15.9 | Юни_ср_макс=24.2 | Юли_ср_мин=18.3 | Юли_ср_макс=27.1 | Авг_ср_мин=18.5 | Авг_ср_макс=27.1 | Сеп_ср_мин=15.3 | Сеп_ср_макс=23.6 | Окт_ср_мин=11.7 | Окт_ср_макс=18.8 | Ное_ср_мин=7.4 | Ное_ср_макс=14.4 | Дек_ср_мин=2.8 | Дек_ср_макс=9.5 | Годишно_ср_мин=9.3 | Годишно_ср_макс=16.9 | Ян_а_макс= | Ян_а_мин= | Фев_а_макс= | Фев_а_мин= | Мар_а_макс= | Мар_а_мин= | Апр_а_макс= | Апр_а_мин= | Май_а_макс= | Май_а_мин= | Юни_а_макс= | Юни_а_мин= | Юли_а_макс= | Юли_а_мин= | Авг_а_макс= | Авг_а_мин= | Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= | Окт_а_мин= | Ное_а_макс= | Ное_а_мин= | Дек_а_макс= | Дек_а_мин= | Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин= | Друго=Брой на дните с валежи | Ян_друго= | Фев_друго= | Мар_друго= | Апр_друго= | Май_друго= | Юни_друго= | Юли_друго= | Авг_друго= | Сеп_друго= | Окт_друго= | Ное_друго= | Дек_друго= | Годишно_друго= |}} === Релеф === Морската част на [[Странджа]] е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. [[Дъб|Дъбовите гори]], които я покриват, са размесени с [[бук]], [[Габър (род)|габър]], [[орех]], [[топола]], [[върба]], дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран [[бор]]. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и [[реликт|реликтови видове]] – [[лавър|лаврово дърво]], [[зеленика]], [[лавровишна]], т. нар. [[Бясно дърво|бясно дърво]] и др. От субтропичните овощни растения отдавна са разпространени [[нар]]ът и [[смокиня]]та.<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref> Обработваемите земи – ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките. === Флора и фауна === Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях [[дива свиня|дивите свине]], [[сърна|сърните]], [[заек|зайците]]. == История == През годините градът носи имената: Василико̀ (XII век), Василико̀с (1352 г.), Василико̀ (до 1934 г.), Царево (до 1950 г.) и Мичу̀рин (до 1991 г.). Има 2 версии за произхода на името Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село '''Босилково''' в Айтоския дял на [[Източна Стара планина#Източна Стара планина|Източна Стара планина]], чиито жители били прогонени преди 200 – 250 години.<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref> Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват във Василико. Впоследствие се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия произходът на името Василико е от гръцки – ''„базилевс“ (βασιλιάς)'', което в превод на български означава ''цар''. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик [[Евлия Челеби]], който посочва, че завладяната от [[Муса Челеби]] крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император [[Константин I|Константин]].<ref name="Strandza">{{cite book | title = Странджа – природен парк | last = Колектив | first = | year = 1999 | edition = | publisher = Дирекция на ПП „Странджа“ | location = Малко Търново | isbn = 954-90304-2-3 | pages = 74 – 75 }}</ref> В началото на [[1880-те]] години градът силно пострадва от стихиен пожар и в днешно време се дели на стара и нова част, строена през [[1890-те]] години.<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref> В стария квартал има оцелели 30 – 40 къщи и старата църква върху високия нос на южния бряг на залива. Според [[Карл Шкорпил]] на носа личали следи от малка крепост, в която някога живеела фамилия на пирати.<ref name="Gorov">{{cite book | title = Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г | last = Горов | first = Горо | year = 1957 | publisher = | location = София | isbn = | pages = 29 – 30}}</ref><ref name="Strandza" /> След потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г. Василико попада отново в границите на [[Османска империя|Османската империя]]. При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. човек от ''Василико'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|833}}</ref> Окончателно Василико е [[Превземане на Василико|освободен]] след [[Балканската война]] и през 1913 г. в него се заселват бежанци от [[Източна Тракия]]. През 20-те години е основана горско-производителната кооперация „Дъбрава“. В 1829 г. Василико брой 220 къщи, в 1831 г. – 434 къщи и 1831 жители, а в 1903 г. – 150 къщи. Основното препитание на жителите му е [[земеделие]], [[скотовъдство]], [[риболов]], [[корабоплаване]] и [[лозарство]].<ref name="Strandza" /> С финансовата помощ на цар [[Борис III]] е построено пристанището, а града преименуван на Царево в негова чест.<ref>{{cite book | title = Крайбрежна Странджа. Топоними и хидроними | last = Райчевски | first = Стоян | year = 2001 | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“ | location = София | isbn = | pages = 59 – 66 }}</ref> == Население == Към [[31 декември]] [[2021]] г. на територията на Царево живеят по настоящ адрес {{wd|property|raw|P1082}} души. Гъстотата е {{гъстота на населението|{{#property:p1082}}|{{{площ|{{wd|property|raw|P2046}}}}}}}. === Демографско развитие === {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1605 | 1946 = 1960 | 1956 = 2783 | 1965 = 3749 | 1975 = 4440 | 1985 = 5467 | 1992 = 6005 | 2001 = 5877 | 2011 = 6071<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол | заглавие= Население по градове и пол | достъп_дата = 2022-1-19 | издател= НСИ }}</ref> }} Според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 година]], етническият състав включва 4045 българи, 27 турци и 330 цигани.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition of Bulgaria | достъп_дата = 2022-1-19| дата = 2011 | език = bg }}</ref> == Управление == === Кметство === Кмет на общината е [[Георги Лапчев]] (ГЕРБ) – от 2011 г. === Побратимени градове === Царево е [[побратимен град]] със следните градове: * {{флагче|Германия}} [[Волгаст]], [[Германия]] == Икономика и инфраструктура == Риболовът е отрасълът с най-стара история в Царево. Застъпени са [[дърводобив]]ът и [[дървообработване]]то. Организирано промишлено корабостроене съществува от 1941 г., като началото е поставено от Странджанския районен горски кооперативен съюз. В градът е построен големият български кораб от дървен материал „Горянин“ – 350 т. След [[9 септември]] [[1944]] г. корабостроителницата е национализирана и се създава държавно предприятие Прокомбинат (1952), в което има и цех за лодки. През 1962 г. с постановление на ЦК на БКП<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3844---25--25--1962-- Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4673], Протокол № 25 от 25 януари 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с: развитието на корабостроителната и кораборемонтната промишленост, с. 12.</ref> и Министерски съвет то става Корабостроително предприятие „Странджа“. През 1964 г. е създаден специален цех за обработка на [[стъклопласт]]. Произвеждат се [[катер]]и, рибарски и спасителни лодки, както и спасителни ризи. Построени са 185 риболовни търговски и други плавателни съдове, между които учебния кораб „Вапцаров“, търговските кораби „Люлин, „Брацигово“, „Черноморец“, риболовните – „Бойка“ и „Тракиец“, досовския – „Патриот“, и спуснатия през 1955 г. кораб „Младеж“. След [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към пазарна икономика]] е проведена приватизация и отрасълът замира.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.tsarevo.info/istoriq/istoriya-na-korabostroitelnitsata/ | заглавие= Корабостроителницата на Странджанския районен горски кооперативен съюз – Царево|достъп_дата = 27 септември 2016}}</ref> Туризмът е с традиции още от края на [[1960-те]], когато градът е обявен за климатичен морски курорт с национално значение. Тук са построени множество почивни лагери и станции на различни организации и предприятия от страната. В днешно време те отстъпват място на новопостроени хотели и вили, които предлагат около 5000 места в хотели и частни квартири.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.tsarevo.info/za-obshtinata/gradove-i-sela/tsarevo/ | заглавие= Основна информация за град Царево|достъп_дата = 27 септември 2016|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> === Медии === В Царево свободно се приемат: [[Power FM]] (88.0), [[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]] (90.8), [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]] (102.2), [[БГ Радио]] (102.9) и [[Bulgaria ON AIR]] (105.5) и [[Радио Фреш]] (100.6), както и [[Energy]] (101.1) и [[Авторадио (радиостанция)|Авторадио]] (98.0). От изброените Power FM е единственото радио, което има регионална програма със сутрешен блок всеки делничен ден от сутрин до обяд. == Култура и забавления == [[Файл:Tsarevo-church-Boris-Mihail.jpg|мини|Църквата „Св. цар Борис Михаил“]] Населението на града изповядва [[Православие|източноправославното християнство]]. === Музеи === [[Общински исторически музей (Царево)|Историческият музей]] се намира на ул. „Пенека“ 12, срещу Народно читалище „Георги Кондолов“. Музеят е създаден през 2012 г. и има експозиции, с археологически артефакти и експонати свързани с обредите и традициите на местното население и на прокудените през 1913 г. българи от [[Одринска Тракия]]. === Храмове и манастири === Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния [[полуостров]] на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на [[зограф]]а Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали икона на свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и на [[Йоан Кръстител|Иван Кръстител]], почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния [[Ренесанс]] се долавя в сюжета „[[Михаил (архангел)|Архангел Михаил]] върху главата на [[Сатана]]та“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „[[Богородица]]“, „[[Иисус Христос]]“ и „[[Гаврил (архангел)|Архангел Гавраил]]“ и „Богородица“ на олтарните двери, датирани от 1895 г. Там може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство. === Редовни събития === Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото – ''Дните на [[Нептун (митология)|Нептун]]''. По традиция през август се провежда ''Фестивалът на мановия [[Пчелен мед|мед]]''. ''Рибеният фест'' е ново събитие в календара на Общината, което се организира в уикенда около празника „Съединение на България“ през месец септември. === Спорт и спортни съоръжения === Едни от най-практикуваните спортове в града са [[волейбол]]ът и [[футбол]]ът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства. === Кухня === Веян паламуд, солен барбун, [[чироз]] (в миналото от черноморска [[скумрия]]), чорба от [[калкан]]ска глава, маринован паламуд са част от предлаганите местни ястия. == Галерия == <gallery class="center" widths="200" heights="150"> Изглед към Царево.JPG | Поглед към южния полуостров Tsarevo - panoramio - SpaceControl (5).jpg | Панорама на Царево Arapya.jpg | Нос Арапя Царево Bulgaria - panoramio (7).jpg | Прищанище на Царево Tsarevo-Vasiliko-Church_06-Lazarov-IFB.JPG | Църква „Успение Богородично“ Tsarevo-centre.jpg | Скулптура в центъра на Царево </gallery> == Личности == ;Родени в Царево * {{флагче|България}} Момчил Иванов, български революционер от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], четник на [[Милан Гюрлуков]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf | заглавие = Ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“ | достъп_дата = 2022-01-19 | дата = | издател = ДА – Враца | формат = PDF | страници = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Георги Костадинов]], български футболист и национален състезател. == Външни препратки == * [http://www.tsarevo.info/ Информация за Царево и региона] == Бележки == <references /> {{Географско местоположение |Център = Царево |Север = [[Лозенец]] |Изток = [[Черно море]] |Юг = [[Ахтопол]] |Югозапад = [[Бродилово]] |Запад = [[Изгрев]] |Северозапад = [[Фазаново]] }} {{Градове в България}} {{Община Царево}} {{Градове в Област Бургас}} {{Българско Черноморие}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Царево| ]] [[Категория:Пристанищни градове в България]] [[Категория:Пристанищни градове на Черно море]] 4spsl0uxwc3yny4x2vpdhun441pqdsm 0 4189 11463691 11368173 2022-07-19T13:56:56Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Malko Tarnovo centre.jpg | картинка-описание = Централният площад на Малко Търново | герб = Emblem of Malko Tarnovo.svg | екатте = 46663 | население-нси ={{Понижение}} 1965 (2019) | надм-височина=348 | пощ-код=8162 | тел-код=05952 | сев-ширина=41.983 | изт-дължина=27.533 | карта3 = България Малко Търново | текст3 = Малко Търново | адрес-община=<!--ул. „Улица“ 56<br/>п.к. 303<br/>тел.: xxxx/xx-xx--> | bgmaps=x=968626E416AF&y=908026E81DAF|sat=41.983,27.533| | площ = 137,687 }} '''Ма̀лко Тъ̀рново''' е [[град]] в Югоизточна [[България]] близо до границата с [[Турция]] и център на едноименната [[Община Малко Търново|община]] в [[област Бургас]]. Според [[ГРАО]], населението на града към 15.06.2022 г. е 1989 души. == География == Малко Търново се намира в централната част на [[Странджа]] планина. През града минава европейският път [[Европейски път E87|E87]]. В непосредствена близост (на 9 km) е [[ГКПП Малко Търново]]. Градът се намира на 73 km от областния център [[Бургас]].<ref>[https://directions.somemaps.com/bg/]</ref> [[Файл:Map of Malko Tarnovo.png|мини|дясно|220px|Карта на Малко Търново]] === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Малко Търново (1971 г. – ) |location= Малко Търново, България |Ян_ср_макс = 2.8 |Фев_ср_макс = 4.3 |Мар_ср_макс = 9.7 |Апр_ср_макс = 14.2 |Май_ср_макс= 19.9 |Юни_ср_макс= 24.9 |Юли_ср_макс= 27.2 |Авг_ср_макс= 28.6 |Сеп_ср_макс= 21.9 |Окт_ср_макс= 15.5 |Ное_ср_макс= 10.7 |Дек_ср_макс= 5.1 |Годишно_ср_макс= 16.1 |Ян_ср= -1.1 |Фев_ср = 1.7 |Мар_ср = 4.2 |Апр_ср= 10.3 |Май_ср= 14.5 |Юни_ср= 19.8 |Юли_ср= 21.1 |Авг_ср= 22.9 |Сеп_ср = 16.3 |Окт_ср= 11.4 |Ное_ср = 6.2 |Дек_ср= 1.8 |Годишно_ср = 11.2 |Ян_ср_мин= −3.1 |Фев_ср_мин= −1.0 |Мар_ср_мин = 0.1 |Апр_ср_мин= 3.8 |Май_ср_мин = 8.4 |Юни_ср_мин= 12.6 |Юли_ср_мин= 15.9 |Авг_ср_мин = 16.5 |Сеп_ср_мин = 12.5 |Окт_ср_мин = 6.7 |Ное_ср_мин= 2.6 |Дек_ср_мин = -1.1 |Годишно_ср_мин= 5.4 |Ян_ср_валежи= 39 |Фев_ср_валежи= 50 |Мар_ср_валежи= 65 |Апр_ср_валежи= 49 |Май_ср_валежи= 51 |Юни_ср_валежи= 51 |Юли_ср_валежи= 28 |Авг_ср_валежи= 30 |Сеп_ср_валежи= 52 |Окт_ср_валежи= 63 |Ное_ср_валежи= 68 |Дек_ср_валежи= 61 |Годишно_ср_валежи= 607 |source 1 = Stringmeteo.com<ref name="climate">[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1 www.stringmeteo.com], посетен на 23 февруари 2012 г.</ref> |date=February 2012}} Климатът на Малко Търново е планински и черноморски. == История == === Античност и Средновековие === [[Файл:Bulgaria-Malko Tarnov-00.jpg|200px|мини|Големият врис, символ на града, изграден през 1862 г.]] Първото селище на мястото на днешно Малко Търново е тракийско. При византийския император Константин местността се развива културно и икономически поради близостта си със столицата на Византия, Константинопол.<ref name="dnevnik">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/evropa/zemedelie/2011/11/08/1198362_nosht_gora_strah_li_te_e_ili_kak_obshtina_malko/ |заглавие="Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици |дата=8 ноември 2011}}</ref> === Османски период === Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живеели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и наименованията на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри. Независимо от миграционните процеси етнодемографският състав на населението в Малко Търново и района си остава чисто български.<ref>[[Янко Керемидчиев]], „[[Освобождението на Малко Търново]]“, изд. 1993 г.</ref> Днешният град е създаден в края на 16 и началото на 17 век.<ref name="dnevnik" /> В първата половина на 19 век населението на града достига 3500 жители. Основният поминък са овцевъдството и занаятите, свързани с него, както и добивът на мрамор.<ref name="dnevnik" /> В началото на 19 век в Малко Търново е открито килийно училище, през 1840-те години – светско, а тридесет години по-късно – и девическо.<ref name="dnevnik" /> В 19 век Малко Търново е част от Визенската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Търново (Tirnovo) е градче с 1400 домакинства и 5860 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|62 – 63}}</ref> След сключването на Берлинския договор градът остава в пределите на Османската империя.<ref name="dnevnik" /> През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Малко Търново силно пострадва. Селото брои около 1200 къщи, повечето от които са ограбени, повече от 5000 жители са принудени да избягат, убити са 18 души, в градчето остава само един от тримата свещеници.<ref name="dnevnik" /><ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> От 25 октомври 1913 г. Малко Търново е в територията на България.<ref name="dnevnik" /> С Решение № 378, прието с Протокол № 35/30.11.2018 г. от Общински съвет – Малко Търново, 25 октомври е обявен за празничен и неприсъствен на територията на Община Малко Търново. [[Файл:Malko Tarnovo 024.jpg|мини|дясно|200px|Юбилейна паметна плоча]] === Развитие през социализма === През [[1980-те]] Малко Търново се развива значително след предприета инициатива за превръщане на Странджа-Сакар в „Република на младостта“. След специално прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП ''„За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-и функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“'' от 27 април 1982 година в града е отворен голям цех за козметика, поделение на „Арома“-София, а година по-късно е открит филиал на института по техническа кибернетика и роботика към БАН.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://socbg.com/2014/05/програмата-странджа-сакар-или-нес.html | заглавие= Програмата „Странджа-Сакар“ или несбъднатия блян за Република на младостта|достъп_дата = 4 юли 2017|дата= 15. 05.2014|издател= socbg.com}}</ref> == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 3644 | 1946 = 3311 | 1956 = 3744 | 1965 = 4804 | 1975 = 4233 | 1985 = 4099 | 1992 = 3831 | 2001 = 2946 | 2011 = 2447 }} Етническият състав включва 1990 българи и 140 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Политика == [[Файл:Malko Tarnovo 043.jpg|мини|дясно|180px|Сградата на община Малко Търново през 2019 г.]] === Кмет === Кмет на община Малко Търново от 2011 г. е [[Илиян Янчев]]. === Общински съвет === Председател на Общинския съвет на Малко Търново е Дичо Войков. === Икономика === След края на социалистическата епоха в България Малко Търново понася тежко ударите на прехода към пазарна икономика. Преди 1990 г. там се развива минно дело, има и обогатителна фабрика, завод за електроника, строително предприятие, дърводобив, животновъдство, завод за битова химия и козметика и др. Днес гореупоменатите отрасли в града не работят, което води до повишена безработица и миграция на младото население към големите български градове, както и в чужбина. == Образование == === СУ „Васил Левски“ === {{основна|СУ „Васил Левски“ (Малко Търново)}} Малкотърновското училище има над 180 годишна история. Правоприемник е на килийното училище, което е открито през 1835 година. През 1861 – 62 година отваря врати българско начално училище. Първи гимназиален клас е открит с Указ № 126 на цар [[Борис ІІІ]] през учебната 1920 – 1921 година. През периода на дългото си съществуване гимназията е средище на просвета за целия Странджански край. През учебната 1944/45, в училището се обучават 403 ученици, а през учебната 1973 – 1974 година, вече се обучават 789 ученици. От учебната 2006/2007 година в училището е разкрита професионална паралелка по професията „Техник-лесовъд“ – ІІІ СПК, специалност „Горско и ловно стопанство“, в която се обучават ученици от VІІІ до ХІІ клас. Със Заповед № 547 от 04.09.2008 г. на Министерски съвет на Република България под № 43 Малкотърновската гимназия е определена за защитено училище. == Забележителности == [[Файл:Malko Turnovo Museum.JPG|мини|260px|Археологически и исторически музей]] В околността на Малко Търново се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]: № 6 – Историческа местност [[Петрова нива]], денонощно, има печат; Исторически музей – Малко Търново, ул. „Константин Петканов“ № 1, лятно работно време (VI-IX): 8:00 – 17:00 ч. без почивен ден; събота и неделя с обедна почивка от 12:00, има печат. В Малко Търново и околностите му се намират множество [[Археология|археологически]] находки от особена важност, свързани с [[траки]]те. Според редица известни изследователи на това място съществува селище от дълбока древност, за което предполагат откритите находки от различни епохи. Много интересни за посетителите са двете куполни [[траки]]йски гробници край града. Строени от прецизно обработени [[мрамор]]ни блокове, те са произведение на тракийското монументално строителство от [[5 век пр.н.е.|5]] – [[3 век пр.н.е.]], представящи погребалните обичаи на [[аристокрация]]та. Археологическите находки показват, че гробните съоръжения са използвани и в [[Древен Рим|римската епоха]] със същата цел. Първата разкопана, документирана и публикувана тракийска култова сграда (гробница) под могилен насип в българска територия на [[Странджа]] е тази в местността Пропада, на 5 km северозападно от града. Тя е построена на върха на невисок хълм и дава началото на [[некропол]] от 40 могили. При проучването на две от тях през [[2001]] г. са открити две нови интересни родови гробници от римската епоха. Много впечатляваща и внушителна е гробницата в местността [[Мишкова нива]], на 13 km югозападно от града. Използвана е като [[хероон]] (гробница на митично или реално съществуващ цар жрец или герой) или като [[мавзолей]] на знатен тракийски владетел, тя се отнася към [[5 век пр.н.е.|5]] – [[3 век пр.н.е.]] – разцветът на тракийската култура. Целият район около Малко Търново е осеян с [[долмен]]и, [[некропол]]и, гробници и древни светилища, които заслужават да бъдат видени. === Музеи === [[Файл:Strandja-folk-costumes.jpg|мини|260px|Народни носии от Странджа]] Градът има три музея – археологически, исторически и природонаучен. В Историческия музей са представени 5 експозиции, разположени в три странджански възрожденски къщи: археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа. === Храмове === На територията на града се намират два християнски храма. Православната църква „Успение Богородично“ е разположена в центъра на Малко Търново. Построена е на мястото на стара църква, датирана от 1754 година. Един от първите изследователи на малкотърновския край Стоян Шивачев съобщава за 7 – 8 развалини на много стари църкви в града и околностите му. Такива е имало над Чукарката при Мечовата лизганица, именувана „Свети Георги“, при Малкия врис, а също и в местността Пряслоп. Най-старата църквица се намирала на мястото на днешната. През 2018 г. църквата е обявена за [[паметник на културата]] с местно значение.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=6566&ny=2018&nm=08 | заглавие=Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. |достъп_дата =30 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=21 август 2018 г |труд= |издател=Министерство на културата |цитат= |език=}}</ref> Църквата е изградена според местните традиции от ломен камък. В зидовете ѝ са вградени антични фронтони, извадени от [[траки]]йските и [[римляни|римски]] светилища в града и околностите. В храма са описани над 160 икони от местни майстори, отразяващи развитието на иконописната школа в [[Странджа]]. През дълголетната си история църквата се е борила за опазване и утвърждаване на българската народност и духовност. Благодарение на усилията на православната и католическата църкви, българското население в Малкотърновско и Странджа е било спасено от погърчване и потурчване. Вторият храм е източнокатолическата църква [[Света Троица (Малко Търново)|„Света Троица“]]. През 1868 година католиците в Малко Търново изграждат първата си църква „Св. Петка“. При разкопаването за основите ѝ са намерени следи от древно езическо светилище. Църковната сграда била градена от камък и обикновена кал. Около 1928 година стените на църковната сграда започват да се рушат и на 10 август 1931 година се полага основният камък на настоящата енорийска църква „Света Троица“. Олтарните икони, [[олтар]]ът и църковната утвар са пренесени от [[Одрин]], от българската църква „Св. св. Кирил и Методий“, строена средата на XIX век. Една от най-ценните одрински реликви е чудотворната икона на Богородица, наричана тук Покровителка на единството между християните. Преминала преди повече от век цяла Европа, след 21 години в Одрин тя е пренесена в България – в Стара Загора, и впоследствие остава в Малко Търново. На 25 май 2002 при визитата си в България [[Папа Йоан Павел II]] коронясва иконата от Малко Търново. Параклисът на малкотърновската Света Богодорица е обявен за светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина идват да се помолят в храма „Света Троица“. Като израз на уважение и спомен в параклиса на светилището е сложена „пиюска“ – бялата шапчица, с която папа [[Йоан Павел II]] е обиколил българската земя. === Култура === Читалище „Просвета 1914“ е устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на нематериалното културно наследство на града и региона. То има завоювана позиция за работа в полза и в подкрепа на общността. Читалището се уповава на своите корени като национална, социална, културна, образователна и информационна организация и отговаря на предизвикателствата на новото време. Природата и интензивния културен живот през пролетните и летните месеци, са причина градът да се посещава от много хора, предимно млади. Читалището предлага своите зали, читалня, салон, [[библиотека]] за провеждането на културни мероприятия и съдейства за популяризирането на културно – историческото наследство. Към читалището работят следните самодейни състави, школи и клубове: Състав за изворен фолклор „Филек“, Състав за стари градски песни „Старата липа“, Състав за художествено слово „Аз Буки Веди“, Детска театрална група „Убастия“, Школа по изобразително изкуство, Клуб „Млад приятел на книгата“. В читалището функционират занаятчийски работилници, представящи килимарството, дърводелството и кошничарството от района на Малко Търново. Читалище „Просвета 1914“ печели и реализира много проекти към различни организации. === Природа === В някогашното [[хвостохранилище]] на флотационната фабрика на около 0,5 km северозападно от града с обща площ около 760 дка са установени 92 вида гръбначни животни – удивително биологично разнообразие на такъв малък по площ участък със засилено антропогенно въздействие. През 2000 г. там за последен път е наблюдаван египетски лешояд (''Neophron percnopterus'') в Странджа. След това видът изчезва и не е наблюдаван никъде в района.<ref>Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) е пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72</ref> === Редовни събития === * Летен университет или експедиция „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации изток – запад“, ежегодно организиран от [[Нов български университет]], [[Софийски университет]] и [[Югозападен университет]], с любезното съдействие на община Малко Търново и община [[Къркларели]] ([[Турция]]). * Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“, в края на юли. * Летни културни празници, последната седмица на август, провеждат се от 1992 година. През 2020 г. за първи път не се провеждат, заради пандемията от коронавирус. === Ишмер ([[b:Готварска книга: Ишмер|''рецепта в Уикикниги'']]) === Безсолно прясно краве, козе или овче сирене се оставя малко да прокисне. Поставя се в дълбок съд и се слага на огъня. Постоянно се бърка с дървена лъжица. Когато започне да се отделя масло, поръсва се царевично брашно, като бъркането продължава. Брашно се слага дотогава, докато попие всичката отделена мазнина. Когато стане бяла еднородна маса, се сваля от огъня. Добре приготвеният ишмер става на конци, когато се гребне с вилицата. Консумира се топъл. По желание може да се поръси със захар. == Галерия == <gallery perrow="11"> Bulgaria-Malko Tarnov-01.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-02.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-03.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-04.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-05.jpg Malko Tarnovo 016.jpg Malko Tarnovo 020.jpg Malko Tarnovo 010.jpg Malko Tarnovo 050.jpg Malko Tarnovo 053.jpg Malko Tarnovo 014.jpg Malko Tarnovo 002.jpg Malko Tarnovo 005.jpg Malko Tarnovo IMARO Memorial Plaque.jpg Malko Tarnovo 055.jpg Malko Tarnovo 049.jpg Malko Tarnovo 030.jpg Malko Tarnovo 038.jpg Malko Tarnovo 021.jpg Malko Tarnovo 018.jpg Malko Tarnovo 044.jpg Malko Tarnovo 029.jpg Malko Tarnovo 023.jpg Malko Tarnovo 054.jpg </gallery> == Личности == {{Основна|Малкотърновци}} == Литература == * Peter Soustal: ''Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos).'' (=''Tabula Imperii Byzantini'' Том 6), Виена 1991. ISBN 3-7001-1898-8. стр. 345 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.malkotarnovo.org Официален административен сайт на Община Малко Търново] * [http://mtarnovoprosveta.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 НЧ „Просвета 1914“ – Малко Търново] {{Географско местоположение |Център = Малко Търново |Север = [[Стоилово]] |Североизток = [[Граматиково]] |Изток = [[Сливарово]] |Югоизток = [[Иитбаши]] |Юг = [[Армутверен]] |Югозапад = [[Карадере (Турция)|Карадере]] |Запад = [[Азизие]] |Северозапад = [[Бръшлян (село)|Бръшлян]] }} {{Градове в България}} {{Община Малко Търново}} {{Градове в Област Бургас}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Малко Търново| ]] l8qv7uvwvg3e9wfjrxpio08g2jn19np 11463696 11463691 2022-07-19T13:58:39Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Malko Tarnovo centre.jpg | картинка-описание = Централният площад на Малко Търново | герб = Emblem of Malko Tarnovo.svg | екатте = 46663 | население-нси ={{Понижение}} 1965 (2019) | надм-височина=348 | пощ-код=8162 | тел-код=05952 | сев-ширина=41.983 | изт-дължина=27.533 | карта3 = България Малко Търново | текст3 = Малко Търново | адрес-община=<!--ул. „Улица“ 56<br/>п.к. 303<br/>тел.: xxxx/xx-xx--> | bgmaps=x=968626E416AF&y=908026E81DAF|sat=41.983,27.533| | площ = 137,687 }} '''Ма̀лко Тъ̀рново''' е [[град]] в Югоизточна [[България]] близо до границата с [[Турция]] и център на едноименната [[Община Малко Търново|община]] в [[област Бургас]]. Според [[ГРАО]], населението на града към 15.06.2022 г. е 1989 души. == География == Малко Търново се намира в централната част на [[Странджа]] планина. През града минава европейският път [[Европейски път E87|E87]]. В непосредствена близост (на 9 km) е [[ГКПП Малко Търново]]. Градът се намира на 56 km от [[Царево]] и на 73 km от областния център [[Бургас]].<ref>[https://directions.somemaps.com/bg/]</ref> [[Файл:Map of Malko Tarnovo.png|мини|дясно|220px|Карта на Малко Търново]] === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Малко Търново (1971 г. – ) |location= Малко Търново, България |Ян_ср_макс = 2.8 |Фев_ср_макс = 4.3 |Мар_ср_макс = 9.7 |Апр_ср_макс = 14.2 |Май_ср_макс= 19.9 |Юни_ср_макс= 24.9 |Юли_ср_макс= 27.2 |Авг_ср_макс= 28.6 |Сеп_ср_макс= 21.9 |Окт_ср_макс= 15.5 |Ное_ср_макс= 10.7 |Дек_ср_макс= 5.1 |Годишно_ср_макс= 16.1 |Ян_ср= -1.1 |Фев_ср = 1.7 |Мар_ср = 4.2 |Апр_ср= 10.3 |Май_ср= 14.5 |Юни_ср= 19.8 |Юли_ср= 21.1 |Авг_ср= 22.9 |Сеп_ср = 16.3 |Окт_ср= 11.4 |Ное_ср = 6.2 |Дек_ср= 1.8 |Годишно_ср = 11.2 |Ян_ср_мин= −3.1 |Фев_ср_мин= −1.0 |Мар_ср_мин = 0.1 |Апр_ср_мин= 3.8 |Май_ср_мин = 8.4 |Юни_ср_мин= 12.6 |Юли_ср_мин= 15.9 |Авг_ср_мин = 16.5 |Сеп_ср_мин = 12.5 |Окт_ср_мин = 6.7 |Ное_ср_мин= 2.6 |Дек_ср_мин = -1.1 |Годишно_ср_мин= 5.4 |Ян_ср_валежи= 39 |Фев_ср_валежи= 50 |Мар_ср_валежи= 65 |Апр_ср_валежи= 49 |Май_ср_валежи= 51 |Юни_ср_валежи= 51 |Юли_ср_валежи= 28 |Авг_ср_валежи= 30 |Сеп_ср_валежи= 52 |Окт_ср_валежи= 63 |Ное_ср_валежи= 68 |Дек_ср_валежи= 61 |Годишно_ср_валежи= 607 |source 1 = Stringmeteo.com<ref name="climate">[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php?pr=&n=1 www.stringmeteo.com], посетен на 23 февруари 2012 г.</ref> |date=February 2012}} Климатът на Малко Търново е планински и черноморски. == История == === Античност и Средновековие === [[Файл:Bulgaria-Malko Tarnov-00.jpg|200px|мини|Големият врис, символ на града, изграден през 1862 г.]] Първото селище на мястото на днешно Малко Търново е тракийско. При византийския император Константин местността се развива културно и икономически поради близостта си със столицата на Византия, Константинопол.<ref name="dnevnik">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/evropa/zemedelie/2011/11/08/1198362_nosht_gora_strah_li_te_e_ili_kak_obshtina_malko/ |заглавие="Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици |дата=8 ноември 2011}}</ref> === Османски период === Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живеели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и наименованията на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри. Независимо от миграционните процеси етнодемографският състав на населението в Малко Търново и района си остава чисто български.<ref>[[Янко Керемидчиев]], „[[Освобождението на Малко Търново]]“, изд. 1993 г.</ref> Днешният град е създаден в края на 16 и началото на 17 век.<ref name="dnevnik" /> В първата половина на 19 век населението на града достига 3500 жители. Основният поминък са овцевъдството и занаятите, свързани с него, както и добивът на мрамор.<ref name="dnevnik" /> В началото на 19 век в Малко Търново е открито килийно училище, през 1840-те години – светско, а тридесет години по-късно – и девическо.<ref name="dnevnik" /> В 19 век Малко Търново е част от Визенската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Търново (Tirnovo) е градче с 1400 домакинства и 5860 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|62 – 63}}</ref> След сключването на Берлинския договор градът остава в пределите на Османската империя.<ref name="dnevnik" /> През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Малко Търново силно пострадва. Селото брои около 1200 къщи, повечето от които са ограбени, повече от 5000 жители са принудени да избягат, убити са 18 души, в градчето остава само един от тримата свещеници.<ref name="dnevnik" /><ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> От 25 октомври 1913 г. Малко Търново е в територията на България.<ref name="dnevnik" /> С Решение № 378, прието с Протокол № 35/30.11.2018 г. от Общински съвет – Малко Търново, 25 октомври е обявен за празничен и неприсъствен на територията на Община Малко Търново. [[Файл:Malko Tarnovo 024.jpg|мини|дясно|200px|Юбилейна паметна плоча]] === Развитие през социализма === През [[1980-те]] Малко Търново се развива значително след предприета инициатива за превръщане на Странджа-Сакар в „Република на младостта“. След специално прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП ''„За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-и функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“'' от 27 април 1982 година в града е отворен голям цех за козметика, поделение на „Арома“-София, а година по-късно е открит филиал на института по техническа кибернетика и роботика към БАН.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://socbg.com/2014/05/програмата-странджа-сакар-или-нес.html | заглавие= Програмата „Странджа-Сакар“ или несбъднатия блян за Република на младостта|достъп_дата = 4 юли 2017|дата= 15. 05.2014|издател= socbg.com}}</ref> == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 3644 | 1946 = 3311 | 1956 = 3744 | 1965 = 4804 | 1975 = 4233 | 1985 = 4099 | 1992 = 3831 | 2001 = 2946 | 2011 = 2447 }} Етническият състав включва 1990 българи и 140 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Политика == [[Файл:Malko Tarnovo 043.jpg|мини|дясно|180px|Сградата на община Малко Търново през 2019 г.]] === Кмет === Кмет на община Малко Търново от 2011 г. е [[Илиян Янчев]]. === Общински съвет === Председател на Общинския съвет на Малко Търново е Дичо Войков. === Икономика === След края на социалистическата епоха в България Малко Търново понася тежко ударите на прехода към пазарна икономика. Преди 1990 г. там се развива минно дело, има и обогатителна фабрика, завод за електроника, строително предприятие, дърводобив, животновъдство, завод за битова химия и козметика и др. Днес гореупоменатите отрасли в града не работят, което води до повишена безработица и миграция на младото население към големите български градове, както и в чужбина. == Образование == === СУ „Васил Левски“ === {{основна|СУ „Васил Левски“ (Малко Търново)}} Малкотърновското училище има над 180 годишна история. Правоприемник е на килийното училище, което е открито през 1835 година. През 1861 – 62 година отваря врати българско начално училище. Първи гимназиален клас е открит с Указ № 126 на цар [[Борис ІІІ]] през учебната 1920 – 1921 година. През периода на дългото си съществуване гимназията е средище на просвета за целия Странджански край. През учебната 1944/45, в училището се обучават 403 ученици, а през учебната 1973 – 1974 година, вече се обучават 789 ученици. От учебната 2006/2007 година в училището е разкрита професионална паралелка по професията „Техник-лесовъд“ – ІІІ СПК, специалност „Горско и ловно стопанство“, в която се обучават ученици от VІІІ до ХІІ клас. Със Заповед № 547 от 04.09.2008 г. на Министерски съвет на Република България под № 43 Малкотърновската гимназия е определена за защитено училище. == Забележителности == [[Файл:Malko Turnovo Museum.JPG|мини|260px|Археологически и исторически музей]] В околността на Малко Търново се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]: № 6 – Историческа местност [[Петрова нива]], денонощно, има печат; Исторически музей – Малко Търново, ул. „Константин Петканов“ № 1, лятно работно време (VI-IX): 8:00 – 17:00 ч. без почивен ден; събота и неделя с обедна почивка от 12:00, има печат. В Малко Търново и околностите му се намират множество [[Археология|археологически]] находки от особена важност, свързани с [[траки]]те. Според редица известни изследователи на това място съществува селище от дълбока древност, за което предполагат откритите находки от различни епохи. Много интересни за посетителите са двете куполни [[траки]]йски гробници край града. Строени от прецизно обработени [[мрамор]]ни блокове, те са произведение на тракийското монументално строителство от [[5 век пр.н.е.|5]] – [[3 век пр.н.е.]], представящи погребалните обичаи на [[аристокрация]]та. Археологическите находки показват, че гробните съоръжения са използвани и в [[Древен Рим|римската епоха]] със същата цел. Първата разкопана, документирана и публикувана тракийска култова сграда (гробница) под могилен насип в българска територия на [[Странджа]] е тази в местността Пропада, на 5 km северозападно от града. Тя е построена на върха на невисок хълм и дава началото на [[некропол]] от 40 могили. При проучването на две от тях през [[2001]] г. са открити две нови интересни родови гробници от римската епоха. Много впечатляваща и внушителна е гробницата в местността [[Мишкова нива]], на 13 km югозападно от града. Използвана е като [[хероон]] (гробница на митично или реално съществуващ цар жрец или герой) или като [[мавзолей]] на знатен тракийски владетел, тя се отнася към [[5 век пр.н.е.|5]] – [[3 век пр.н.е.]] – разцветът на тракийската култура. Целият район около Малко Търново е осеян с [[долмен]]и, [[некропол]]и, гробници и древни светилища, които заслужават да бъдат видени. === Музеи === [[Файл:Strandja-folk-costumes.jpg|мини|260px|Народни носии от Странджа]] Градът има три музея – археологически, исторически и природонаучен. В Историческия музей са представени 5 експозиции, разположени в три странджански възрожденски къщи: археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа. === Храмове === На територията на града се намират два християнски храма. Православната църква „Успение Богородично“ е разположена в центъра на Малко Търново. Построена е на мястото на стара църква, датирана от 1754 година. Един от първите изследователи на малкотърновския край Стоян Шивачев съобщава за 7 – 8 развалини на много стари църкви в града и околностите му. Такива е имало над Чукарката при Мечовата лизганица, именувана „Свети Георги“, при Малкия врис, а също и в местността Пряслоп. Най-старата църквица се намирала на мястото на днешната. През 2018 г. църквата е обявена за [[паметник на културата]] с местно значение.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=6566&ny=2018&nm=08 | заглавие=Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. |достъп_дата =30 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=21 август 2018 г |труд= |издател=Министерство на културата |цитат= |език=}}</ref> Църквата е изградена според местните традиции от ломен камък. В зидовете ѝ са вградени антични фронтони, извадени от [[траки]]йските и [[римляни|римски]] светилища в града и околностите. В храма са описани над 160 икони от местни майстори, отразяващи развитието на иконописната школа в [[Странджа]]. През дълголетната си история църквата се е борила за опазване и утвърждаване на българската народност и духовност. Благодарение на усилията на православната и католическата църкви, българското население в Малкотърновско и Странджа е било спасено от погърчване и потурчване. Вторият храм е източнокатолическата църква [[Света Троица (Малко Търново)|„Света Троица“]]. През 1868 година католиците в Малко Търново изграждат първата си църква „Св. Петка“. При разкопаването за основите ѝ са намерени следи от древно езическо светилище. Църковната сграда била градена от камък и обикновена кал. Около 1928 година стените на църковната сграда започват да се рушат и на 10 август 1931 година се полага основният камък на настоящата енорийска църква „Света Троица“. Олтарните икони, [[олтар]]ът и църковната утвар са пренесени от [[Одрин]], от българската църква „Св. св. Кирил и Методий“, строена средата на XIX век. Една от най-ценните одрински реликви е чудотворната икона на Богородица, наричана тук Покровителка на единството между християните. Преминала преди повече от век цяла Европа, след 21 години в Одрин тя е пренесена в България – в Стара Загора, и впоследствие остава в Малко Търново. На 25 май 2002 при визитата си в България [[Папа Йоан Павел II]] коронясва иконата от Малко Търново. Параклисът на малкотърновската Света Богодорица е обявен за светилище на Католическата църква в България. Стотици поклонници от страната и чужбина идват да се помолят в храма „Света Троица“. Като израз на уважение и спомен в параклиса на светилището е сложена „пиюска“ – бялата шапчица, с която папа [[Йоан Павел II]] е обиколил българската земя. === Култура === Читалище „Просвета 1914“ е устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на нематериалното културно наследство на града и региона. То има завоювана позиция за работа в полза и в подкрепа на общността. Читалището се уповава на своите корени като национална, социална, културна, образователна и информационна организация и отговаря на предизвикателствата на новото време. Природата и интензивния културен живот през пролетните и летните месеци, са причина градът да се посещава от много хора, предимно млади. Читалището предлага своите зали, читалня, салон, [[библиотека]] за провеждането на културни мероприятия и съдейства за популяризирането на културно – историческото наследство. Към читалището работят следните самодейни състави, школи и клубове: Състав за изворен фолклор „Филек“, Състав за стари градски песни „Старата липа“, Състав за художествено слово „Аз Буки Веди“, Детска театрална група „Убастия“, Школа по изобразително изкуство, Клуб „Млад приятел на книгата“. В читалището функционират занаятчийски работилници, представящи килимарството, дърводелството и кошничарството от района на Малко Търново. Читалище „Просвета 1914“ печели и реализира много проекти към различни организации. === Природа === В някогашното [[хвостохранилище]] на флотационната фабрика на около 0,5 km северозападно от града с обща площ около 760 дка са установени 92 вида гръбначни животни – удивително биологично разнообразие на такъв малък по площ участък със засилено антропогенно въздействие. През 2000 г. там за последен път е наблюдаван египетски лешояд (''Neophron percnopterus'') в Странджа. След това видът изчезва и не е наблюдаван никъде в района.<ref>Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) е пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72</ref> === Редовни събития === * Летен университет или експедиция „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации изток – запад“, ежегодно организиран от [[Нов български университет]], [[Софийски университет]] и [[Югозападен университет]], с любезното съдействие на община Малко Търново и община [[Къркларели]] ([[Турция]]). * Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“, в края на юли. * Летни културни празници, последната седмица на август, провеждат се от 1992 година. През 2020 г. за първи път не се провеждат, заради пандемията от коронавирус. === Ишмер ([[b:Готварска книга: Ишмер|''рецепта в Уикикниги'']]) === Безсолно прясно краве, козе или овче сирене се оставя малко да прокисне. Поставя се в дълбок съд и се слага на огъня. Постоянно се бърка с дървена лъжица. Когато започне да се отделя масло, поръсва се царевично брашно, като бъркането продължава. Брашно се слага дотогава, докато попие всичката отделена мазнина. Когато стане бяла еднородна маса, се сваля от огъня. Добре приготвеният ишмер става на конци, когато се гребне с вилицата. Консумира се топъл. По желание може да се поръси със захар. == Галерия == <gallery perrow="11"> Bulgaria-Malko Tarnov-01.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-02.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-03.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-04.jpg Bulgaria-Malko Tarnov-05.jpg Malko Tarnovo 016.jpg Malko Tarnovo 020.jpg Malko Tarnovo 010.jpg Malko Tarnovo 050.jpg Malko Tarnovo 053.jpg Malko Tarnovo 014.jpg Malko Tarnovo 002.jpg Malko Tarnovo 005.jpg Malko Tarnovo IMARO Memorial Plaque.jpg Malko Tarnovo 055.jpg Malko Tarnovo 049.jpg Malko Tarnovo 030.jpg Malko Tarnovo 038.jpg Malko Tarnovo 021.jpg Malko Tarnovo 018.jpg Malko Tarnovo 044.jpg Malko Tarnovo 029.jpg Malko Tarnovo 023.jpg Malko Tarnovo 054.jpg </gallery> == Личности == {{Основна|Малкотърновци}} == Литература == * Peter Soustal: ''Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos).'' (=''Tabula Imperii Byzantini'' Том 6), Виена 1991. ISBN 3-7001-1898-8. стр. 345 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.malkotarnovo.org Официален административен сайт на Община Малко Търново] * [http://mtarnovoprosveta.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 НЧ „Просвета 1914“ – Малко Търново] {{Географско местоположение |Център = Малко Търново |Север = [[Стоилово]] |Североизток = [[Граматиково]] |Изток = [[Сливарово]] |Югоизток = [[Иитбаши]] |Юг = [[Армутверен]] |Югозапад = [[Карадере (Турция)|Карадере]] |Запад = [[Азизие]] |Северозапад = [[Бръшлян (село)|Бръшлян]] }} {{Градове в България}} {{Община Малко Търново}} {{Градове в Област Бургас}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Малко Търново| ]] 6bo8esl0wonxdvun7usoyf2ec7cb5du 0 4194 11463900 11455021 2022-07-19T17:53:37Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{друго значение|черноморския град|атничния град|Месемврия (Бяло море)}} {{Селище в България | име = Несебър | картинка = Nessebar lead collage.jpg | картинка-описание = От горе, вляво: северното пристанище, църква „Св. Христос Пантократор“, мелницата на провлака, църква „Св. Йоан Алитургетос“, къщата на капитан Павел, Старата Митрополия, южният залив | сев-ширина = 42.65 | изт-дължина = 27.733 | площ = 31,852 | екатте = 51500 | надм-височина = 30 | пощ-код = 8230 | тел-код = 0554 | карта3 = България Несебър | текст3 = Несебър | адрес-община = гр. Несебър <br/>ул. „Еделвайс“ 10, <br/>п.к. 8230 <br/>тел. 0554/43-28-1, <br/>факс 0554/45-81-0, <br/>[mailto:secretar-nr@dir.bg secretar-nr@dir.bg] | bgmaps=x = 968626E616AF&y=908326E710|sat=42.65,27.733| |население-нси={{Повишение}} 13 600 (2019)}} '''Несѐбър''' е курортен [[град]] в Югоизточна [[България]], разположен на брега на [[Черно море]]. Той се намира в [[Несебър (община)|община Несебър]], [[Бургас (област)|област Бургас]], а в съседство на север почти се слива с най-голямото българско черноморско летовище [[Слънчев бряг]]. Градът е административен център на община Несебър и е един от най-древните градове в [[Европа]], възникнал преди повече от 3200 години. {{факт|По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2022 г. населението на Несебър със Слънчев бряг е 14 898 души, което го нарежда на трето място по големина сред градовете на [[българското Черноморие]], след [[Варна]] и [[Бургас]].|2022|7|19}} == География == Градът се намира на 36 km североизточно от областния център [[Бургас]]. Разположен е на полуостров в южната част на община Несебър. Общината заема най-северната част от [[Българско Черноморие|Черноморското крайбрежие]] на Бургаска област. Обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, [[Свети Влас]] и [[Обзор]]. Несебър е най-големият от тях и е общински център. В непосредствена близост северно от него е туристическият комплекс [[Слънчев бряг]]. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак. На запад от него са кварталите на Новия град: Христо Кудев, Младост, Перла, Черно море (1, 2 и 3) и Аурелия. Крайбрежното разположение на града определя климата като средиземноморски с континентално и морско влияние. Средните температури през лятото са 28 – 30 градуса по Целзий на въздуха и 20 – 26 градуса на водата. Постоянният бриз носи прохлада през горещите летни дни. Близостта на морето предопределя висока относителна влажност на въздуха. Почвите са канелено-горски. В землището на Несебър има 5 пясъчни [[Дюна|дюни]], които са обявени за природна забележителност през 1976 г., а през 2001 г. влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени. Сред редките растения от пясъчната флора, които са в „Червената книга“ на България, са: [[пясъчна лилия]], [[равенски ериантус]], [[морски ветрогон]] и [[морски ранилист]]. Освен тях има още редица красиви и интересни видове: пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марздения и други. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Несебър |Източник={{cite book |title= Природна география на България |last=Пенин |first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=227 }} | Ян_ср= 3.0 | Ян_ср_валежи=39 | Фев_ср= 4.5 | Фев_ср_валежи=34 | Мар_ср= 6.0 | Мар_ср_валежи=30 | Апр_ср= 11.0 | Апр_ср_валежи=38 | Май_ср= 16.5 | Май_ср_валежи=45 | Юни_ср= 21.5 | Юни_ср_валежи=45 | Юли_ср= 24.5 | Юли_ср_валежи=33 | Авг_ср= 25.0 | Авг_ср_валежи=26 | Сеп_ср= 20.5 | Сеп_ср_валежи=24 | Окт_ср= 16.0 | Окт_ср_валежи=39 | Ное_ср= 11.0 | Ное_ср_валежи=51 | Дек_ср= 5.5 | Дек_ср_валежи=45 | Годишно_ср= 13.8 | Годишно_ср_валежи=449 | Ян_ср_мин= | Ян_ср_макс= | Фев_ср_мин= | Фев_ср_макс= | Мар_ср_мин= | Мар_ср_макс= | Апр_ср_мин= | Апр_ср_макс= | Май_ср_мин= | Май_ср_макс= | Юни_ср_мин= | Юни_ср_макс= | Юли_ср_мин= | Юли_ср_макс= | Авг_ср_мин= | Авг_ср_макс= | Сеп_ср_мин= | Сеп_ср_макс= | Окт_ср_мин= | Окт_ср_макс= | Ное_ср_мин= | Ное_ср_макс= | Дек_ср_мин= | Дек_ср_макс= | Годишно_ср_мин= | Годишно_ср_макс= | Ян_а_макс= | Ян_а_мин= | Фев_а_макс= | Фев_а_мин= | Мар_а_макс= | Мар_а_мин= | Апр_а_макс= | Апр_а_мин= | Май_а_макс= | Май_а_мин= | Юни_а_макс= | Юни_а_мин= | Юли_а_макс= | Юли_а_мин= | Авг_а_макс= | Авг_а_мин= | Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= | Окт_а_мин= | Ное_а_макс= | Ное_а_мин= | Дек_а_макс= | Дек_а_мин= | Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин= | Друго=Брой на дните с валежи | Ян_друго= | Фев_друго= | Мар_друго= | Апр_друго= | Май_друго= | Юни_друго= | Юли_друго= | Авг_друго= | Сеп_друго= | Окт_друго= | Ное_друго= | Дек_друго= | Годишно_друго= |}} Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните наличности на община Несебър са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. == История == === Античност === ==== Елинизъм ==== Името на града е съставено от две части: ''брия'' (от тракийски език – „град“) и ''мена'' или ''мелса''. Според [[Страбон]], ''мена'' е вероятно името на основателя, според [[Стефан Византийски]], също става дума за основателя, но съответно с името ''мелса''. Има обаче старобългарска дума (мена) която означава „размяна“. (Виж „Ръководство по старобългарски език“ 1840 – 1916 г., А. Лескийн). Това дава значение на търговски град с което всъщност е известен Несебър от древността. Полуостровът на Несебър – древният град [[Месамбрия Понтика]], наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите [[траки]] го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.<ref>[http://www.visitnessebar.org/bg/history.php История на Несебър и региона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120424033608/http://www.visitnessebar.org/bg/history.php |date=2012-04-24 }}, visitnessebar.org, посетен на 25 април 2012</ref> Според данни от древността легендарният автор на басни [[Езоп]] е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от [[траки]]йски произход. В края на VI век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход [[дорийци]]. Градът постепенно се разраства, построени са [[Древногръцка митология|храмове]], училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и [[гимназион]]. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града. ==== Римски период ==== През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. През 134 г.сл.н.е. за Месембрия съобщава [[Ариан]] в своето съчинение ''„Обиколката на Черно море“''.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm „Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан, ald-bg]</ref> След преместване на столицата на Римската империя в [[Константинопол]] и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол. === Българско и византийско средновековие === След като [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] отстъпва областта [[Загоре]] на [[България]] в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село [[Дебелт]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 34 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> Градът за пръв път става част от българската държава през [[812]] г., когато [[Крум|хан Крум]] го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар [[Симеон I|Симеон Велики]]. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от [[Средиземноморие]]то и [[Адриатическо море|Адриатика]], както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „[[Свети Стефан (Несебър)|Св. Стефан]]“ (XI век) и „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Св. Йоан Кръстител]]“ (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII – XIV в. В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от [[Стара планина|Балкана]], е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на [[Втора българска държава|България]] и [[Византийска империя|Византия]] по това време, когато на трона са българските царе [[Калоян]], [[Иван Асен II]], [[Константин Тих]]. По това време са построени църквите „Св. Параскева“ (XIII век), „Св. Теодор“ (XIV век), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (XIV век), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с [[Константинопол]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Генуезка република|Генуа]], [[Пизанска република|Пиза]], [[Анкона]], [[Дубровнишка република|Дубровник]] и др. градове. След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар [[Теодор Светослав]]. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар [[Иван Александър]]. През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф [[Амадей VI Савойски|Амедео ди Савоя]] и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на [[Османска империя|Османската империя]] става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. [[File:Kaart van Griekenland Graecia, Sophiani (titel op object), RP-P-2005-214-1.jpg|right|thumb|Месембрия на Карта на Гърция от [[Абрахам Ортелий]] (1542 – 1598), [[Държавен музей (Амстердам)|Rijksmuseum]]]] === Османски период и Възраждане === В Месемврийската кондика е отбелязано, че Месемврия била нападана от [[казаци]] три пъти: през 1611, 1613, и 1651 година, като най-мащабно било последното нападение през 1651 година, когато градът бил разграбен и опожарен. Това се потвърждава от [[Евлия Челеби]], посетил града през 1657 г.<ref>{{Citation |title=Красимир Т. Кръстев, МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ В АНХИАЛСКАТА КААЗА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (КРАЯ НА XVI – СРЕДАТА НА XVII В.) (ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИ ОТ КОЛЕКТИВНИТЕ НАХОДКИ). НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.546 |url=https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf |accessdate=2020-03-26 |archivedate=2020-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf }}</ref> През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. [[Паисий Хилендарски]] споменава града през 1762 година в своята „[[История славянобългарска]]“, като го нарича ''Замория''.<ref>История Славяноболгарская, Зографска чернова с превод на съвременен български език от [[Петър Динеков]] и Божидар Райков, „БГ Учебник“ 2017, стр 173</ref> Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до XVIII – XIX век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми. На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престонаследница. При създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.<ref name="вълканов"/> === Градът след Освобождението === Месемврия е преименуван като Несебър със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 година.<ref>[http://geoproblems.eu/wp-content/uploads/2016/01/2014_34/12_pmihaylov_2014_34.pdf Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ]</ref> Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. === Посткомунизъм === През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|Министерството на регионалното развитие и благоустройството]] за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на [[ЮНЕСКО]]. Впоследствие подписката не е внесена до нито една официална институция. == Население == В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3271&ezik=bul Справка за населението на град Несебър], НСИ, посетен на 22 май 2012 година</ref> {| | valign="top" | {| class="wikitable" ! style="background:#efefef;" | Година ! style="background:#efefef;" | Жители |- | align="center" | 1934 ¹ | align="center" | 2065 |- | align="center" | 1946 ¹ | align="center" | 2286 |- | align="center" | 1956 ¹ | align="center" | 2333 |- | align="center" | 1965 ¹ | align="center" | 3976 |- | align="center" | 1975 ¹ | align="center" | 6780 |} |valign="top"| {| class="wikitable" ! style="background:#efefef;" | Година ! style="background:#efefef;" | Жители |- | align="center" | 1985 ¹ | align="center" | 8224 |- | align="center" | 1992 ¹ | align="center" | 8604 |- | align="center" | 2000 ³ | align="center" | 6187 |- | align="center" | 2001 ¹ | align="center" | 8677 |- | align="center" | 2004 ³ | align="center" | 9360 |} |valign="top"| {| class="wikitable" ! style="background:#efefef;" | Година ! style="background:#efefef;" | Жители |- | align="center" | 2007 ³ | align="center" | 10 921 |- | align="center" | 2009 ³ | align="center" | 11 626 |- | align="center" | 2011 ¹ | align="center" | 10 143 |- | align="center" | 2015 ³ | align="center" | 12 275 |- |} |} По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2020 г. в Несебър и курорта „Слънчев бряг“ живеят 14 496 души по настоящ адрес.<ref name="ГРАО">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2020_2.txt|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес|архив_дата=|достъп_дата=6.10.2021}}</ref> Към 31.12.2020 г. според НСИ населението на Несебър заедно комплекс „Слънчев бряг“ е 14 080 души, от които 6 671 мъже и 7 409 жени, с което заема четвърто място по големина в Бургаска област.<ref name="НСИ" /> Населението на Община Несебър наброява 22 348 души <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.nesebarinfo.com/geographical.html| заглавие= География и климат|достъп_дата = 26 септември 2016|издател= Община Несебър}}</ref>. == Политика == === Кметове от 1990 г. === {{раздел-мъниче}} {{Основна|Списък на кметове на Несебър}} Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява да получи 68,04% от подадените гласове и да победи Магдалена Мандулева.<ref name="KW2007">ЦИК: [http://www.mi2007.org/results2/02/0215.html Резултати от местните избори 2007 в община Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111227235554/http://www.mi2007.org/results2/02/0215.html |date=2011-12-27 }}, посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Николай Димитров печели на втори тур с 60,38 на сто от подадените гласове. Втори с 39,62 на сто остава кандидатът на [[ГЕРБ]] Атанас Терзиев.<ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0215.html Резултати от местните избори 2011 в община Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026145108/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0215.html |date=2011-10-26 }}, посетен на 2 март 2012</ref> Николай Димитров печели трети мандат на местните избори през есента на 2015 г. и четвърти мандат през есента на 2019 г. === Общински съвет === Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Несебър е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 21 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като [[Местни избори в България (2023)|следващите избори]] са предвидени за 2023 г. Разпределението на местата в общинския съвет след [[Местни избори в България (2019)|последните избори]] от 27 октомври 2019 година е следното:<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0215.html#/t/1 Резултати от местните избори 2019 г. в община Несебър – Обобщени данни от избор на общински съвет], ЦИК.</ref> {| class="prettytable" |+ Общински съвет (2019 – 2023) ! Партия/Коалиция!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | [[Български социалдемократи]] || align="center"|26,24 % || align="center"|3181 || align="center"|6 |- | ПП „Море“ || align="center"|17,40 % || align="center"|2109 || align="center"|4 |- | Местна коалиция „Нова алтернатива“ || align="center"|15,69 % || align="center"|1902|| align="center"|3 |- | [[ГЕРБ]] || align="center"|13,38 % || align="center" | 1622 || align="center"|3 |- | Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“<br> ([[ССД]], [[СДС]], [[ВМРО]] – Българско национално движение) || align="center"|10,42 % || align="center"|1263 || align="center"|2 |- | [[БСП за България]] || align="center"|9,94 % || align="center"|1205 || align="center"|2 |- | [[Движение 21]] || align="center" |5,74 % || align="center"|696 || align="center"|1 |} === Побратимени градове === Несебър е побратимен с градовете:<ref>{{Citation |title=Побратимени градове |url=http://www.nessebarinfo.com/static_info.php?id=1&r_id=&sub_id=15 |accessdate=2008-11-20 |archivedate=2009-01-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090109060258/http://www.nessebarinfo.com/static_info.php?id=1 }}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Охрид]], [[Северна Македония]] * {{флагче|Черна гора}} [[Котор]], [[Черна гора]] * {{флагче|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]] * {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]] * {{флагче|Португалия}} [[Гимараеш]], [[Португалия]] Градът има договор за сътрудничество с: * {{флагче|Гърция}} [[Родос (град)|Родос]], [[Гърция]] * {{флагче|Хърватия}} [[Дубровник]], [[Хърватия]] * {{флагче|Турция}} [[Сафранболу]], [[Турция]] * {{флагче с име|Сан Марино}} * {{флагче|Франция}} [[Сермерсхайм]], [[Франция]] * {{флагче|Малта}} [[Биркиркара]], [[Малта]] == Икономика и инфраструктура == Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на [[туризма]], който е водещ отрасъл в икономиката. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене. Комплексът Слънчев бряг се разраства бурно, вече се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на [[българското Черноморие]]. В областта на земеделието се отглеждат предимно овощни видове. Животновъдството се развива предимно в дребни семейни стопанства, но в последните години се наблюдава развитие в овцевъдството, птицевъдството и пчеларството. От добивните отрасли е развит единствено дърводобивът. === Транспорт === Несебър се намира в централната част на Черноморското крайбрежие. Има редовни автобусни връзки с областните центрове [[Бургас]] (30 km) и [[Варна]] (90 km). Градът се обслужва от международно [[летище Бургас]] (30 km), Пристанище Бургас (45 km) и ЖП гара Бургас (35 km). Новоизградената пътна магистрала до областния град прави пътуването с автомобил удоволствие. Пътищата са добре поддържани. През летния сезон в пиковите часове на деня са възможни задръствания. В Несебър се ползва екологично чист вътрешен [[транспорт]] – мини[[влак]]чета, велорикши и [[велосипед]]и. Пристанище Несебър има регионално значение и се използва изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания. Редовни градски автобуси обслужват града и го свързват със Слънчев бряг, Равда и Свети Влас.<ref>[http://nesebarinfo.com/index.php сайт на община Несебър]</ref> == Култура и забележителности == {{Световно културно и природно наследство |Име = Древният град Несебър |име_ЮНЕСКО = Ancient City of Nessebur |Картинка = [[Файл:Nesebar-oldtown-imagesfrombulgaria.jpg|център|300px]] |Картинка_описание = |Място = {{BUL}} |Тип = Културно |Критерий = iii, iv |ID = 217 |Справка = |Регион = България |Координати = {{coord|42|39|30|N|27|44|01|E|}} |Година = 1983 |Разширение = |Застрашен = }} Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел. === Музеи === В Несебър се намира забележителност № 7 от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] – архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с [[Археологически музей (Несебър)|Археологически музей]]. Музей „Старинен Несебър“ включва: * Археологически музей Несебър; * Църквата [[Свети Стефан (Несебър)]]; * Църквата [[Свети Спас (Несебър)]]; * Етнографски музей Несебър – къща Москояни. Уреден е в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Къщата, която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен със звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини. * Измежду уникалните артефакти на музей Старинен Несебър са изложени надпис-декрет на тракийския вожд Садала, съществуващ от III в. пр. Хр. === Църкви === [[Файл:Opoznai-bg.gif|мини|140px|'''6. Несебър'''{{Br}}'''Архитектурно-исторически резерват'''<br>[[Археологически музей, Несебър|Археологически музей]]]] * „[[Света София (Несебър)|Света София]]“ (''Старата митрополия''), развалини на църква от IV век * „[[Света Богородица Елеуса (Несебър)|Света Богородица Елеуса]]“, църква от VI век * „[[Свети Стефан (Несебър)|Свети Стефан]]“ (''Новата митрополия''), църква от X век * „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, църква от XI век * „[[Свети Димитър (Несебър)|Свети Димитър]]“, църква от XI век * „[[Свети архангели Михаил и Гавраил]]“, църква от XIII век * „[[Света Параскева (Несебър)|Света Параскева]]“, църква от XIII век * „[[Христос Пантократор]]“, църква от XIII век * „[[Свети Теодор (Несебър)|Свети Теодор]]“, църква от XIII век * „[[Свети Йоан Алитургет]]“, църква от XIV век * „[[Свето Възнесение Господне (Несебър)|Свето Възнесение Господне]]“(„Свети Спас“), църква от XVII век * „[[Свети Климент (Несебър)|Свети Климент]]“, църква от XVII век * „[[Света Богородица (Несебър)|Света Богородица]]“ („Успение Богородично“) – действаща църква от 1873 г.<ref>[http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2014/09/1.html Църкви в Стария град (Месемврия) – гр. Несебър]</ref> <gallery class="center" widths="180px" heights="150px"> Pantokrator kerk Nesebar.jpg|Църквата „[[Христос Пантократор]]“, XIII век Църквата Христос Пантократор.JPG|Църквата „Христос Пантократор“ Bulgaria-Nesebar-08.JPG|Църквата „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, XI век Nesebar - Church of St John Aliturgetos.jpg|Църквата „[[Свети Йоан Алитургет]]“ Bulgaria-Nesebar-05.JPG| Bulgaria-Nesebar-06.JPG| Bulgaria-Nesebar-07.JPG| </gallery> === Други === {{раздел-мъниче}} * Останки от крепостта Месемврия * Вятърната мелница * Статуята на Рибаря <gallery class="center" widths="180px" heights="150px"> Bulgaria-Nesebar-09.JPG| Bulgaria-Nesebar-03.JPG| Nessebar, Bulgaria (9330465864).jpg Nessebar - panoramio (27).jpg Nessebar, Bulgaria - panoramio (72).jpg Nessebar city.jpg Nessebar, Bulgaria - panoramio (78).jpg </gallery> === Музикални формации === В града са създадени и функционират следните музикални формации: * [[Група за стари градски песни „Блян“]] * [[Фолклорна формация „Българка“]] * [[Фолклорна формация „Македонка“]] * [[Рок-група „Мена“]] * [[Хор за гръцки песни „Месамбрия“]] * [[Вокално-инструментална група „Стари муцуни“]] * [[Детска вокална група „Сюрприз“]] * Фолклорна група „Незабравка“ * Обединена общинска школа по народни танци === Редовни събития === {{раздел-мъниче}} Ежегодни фестивали „Златна Месемврия“, Международен арт фестивал „Съзвездия в Несебър“, Международен детски фестивал „Слънце – радост – красота“, Международен фестивал на меда, провеждащ се в периода края на август – началото на септември, Национален поп-рок фестивал Поп рок фест. 15 август, Успение Богородично – ден на град Несебър. === Обществени учреждения === * В Несебър има народно читалище „Яна Лъскова-1905“, основано преди повече от век. Към него функционира общински театър. * През ноември 2015 г. е създадено народно читалище „Месемврия-2015“. * Районно управление на полицията * Районен съд == Спорт == ;Футбол: Основен местен футболен отбор е [[ОФК Несебър]], който се състезава в Трета аматьорска футболна лига. Градският стадион на отбора е с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50 m и малко изкуствено игрище зад стадиона. [[Файл:Nesebar Stadium (3).jpg|мини|250px|Градския стадион]] ;Бойни изкуства: Несебърски клуб по Шинкиокушинкай карате, известен с многобройни победи в национални и международни карате състязания. Функционира в специално оборудвана зала, разположена край СОУ „Любен Каравелов“. == Известни личности == ;Родени в Несебър * {{флагче|България}} [[Неделчо Богданов]] (р. 1982), аниматор * {{флагче|България}} [[Георги Джубрилов]] (1938 – 2004), актьор * {{флагче|България}} [[Николай Димитров (политик)|Николай Димитров]] (р. 1965), политик * {{флагче|Гърция}} [[Григорий Дракопулос]] (?-1890), духовник * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Мегас]] (1893 – 1976), фолклорист * {{флагче|България}} [[Николай Русев (футболист)|Николай Русев]] (р. 1956), футболист * {{флагче|България}} [[Жулиета Шишманова]] (1936 – 1978), състезателка по художествена гимнастика == Външни препратки == {{commonscat|Nesebar|Несебър}} * [http://www.visitnessebar.org/ Официален туристически сайт на община Несебър] * [http://www.nessebar-os.org/ Официален сайт на общински съвет Несебър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120524064346/http://nessebar-os.org/ |date=2012-05-24 }} * [http://www.nesebarinfo.com/ Официален сайт на община Несебър] * [http://www.ancient-nessebar.com/ Музей „Старинен Несебър“] * [http://www.bgpanorama.com/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=45 3D панорами от Несебър] * [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/blacksea/nese/nese.html Още снимки от Несебър] * [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Nesebar_geleri.htm Снимки от Несебър на сайта „Българската древност“] * [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/nesebyr.htm „Несебър – град сред морето“], [[Венцеслав Константинов]], сп. „България днес“, София, кн. 4, 1982 * [http://www.metmuseum.org/toah/hd/nish/hd_nish.htm „Музейно изложение на находки от разкопките в Нишапур, Иран“] * [https://www.youtube.com/watch?v=eH0zlFkt31c Видео от земя и въздух на стария град на Несебър] == Вижте също == * [[Месемврийска епархия]] == Бележки == <references /> {{Община Несебър}} {{Градове в Област Бургас}} {{Градове в България}} {{Българско Черноморие}} {{Национални историко-археологически резервати в България}} {{ОСН България}} {{Църкви в Несебър}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Несебър| ]] [[Категория:Пристанищни градове в България]] [[Категория:Пристанищни градове на Черно море]] in4d3lslqt4ute4yfvfvr99uzo8926o 0 9646 11463989 11394071 2022-07-19T19:53:17Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{друго значение|областта, включваща столицата|областта, невключваща столицата,|Софийска област}} {{Област на България инфо | име = Област София | общини = 1 | карта2 = BGR Област София locator_map_(label-number).png |Население={{повишаване}} 1 480 830 (2021)}} '''Област София'''<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html ГРАО]</ref>, наричана синонимно също '''Софийска област'''<ref>[http://www.ekatte.com/ ЕКАТТЕ]</ref> и '''област София – град''' или '''София – столица''', както и '''Столична област''', е [[област на България]]. Заема площ от 1 348,9 km². Населението ѝ възлиза на 1 480 830 души (2021)<ref name="nsi.bg">{{Cite web|title=ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ 7 СЕПТЕМВРИ 2021 ГОДИНА|url=https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2021_predvaritelna_ocenka.pdf|website=www.nsi.bg|date=6 January 2022|access-date=6 January 2022}}</ref>, което я прави най-населената и най-гъсто населената област в България. През 2011, мнозинството (1 202 761 души или 93,4 %) от жителите на областта живеят в [[гр. София]]. На запад, север, изток, югоизток граничи със [[Софийска област]], а на югозапад – с [[област Перник]]. [[Файл:Sofia City District administration - 2.jpg|мини|ляво|200п|Сградата на областната управа, ул. „Алабин“ 22]] [[Файл:Sofia districts.svg|мини|ляво|400п]] [[Файл:Bulgaria Stolichna Municipality geographic map bg.svg|260px|мини|Релефна карта на област София]] [[Пощенски код|Пощенските кодове]] в област София-град са от 1000 до 1999, разпределени в пощенски райони. [[МПС-код]]овете са ''С, СА, СВ'', като последният влиза в сила от средата на ноември [[2014]] г. == Устройство == Област София (столица) включва само една-единствена община – [[Столичната община]], която покрива цялата територия на областта. Има общо 38 населени места, включително град [[София]], който заема около 15 % от територията на областта. ; ''Управление'' Областният управител на област София (столица) се назначава пряко от [[Министерски съвет на България|Министерския съвета]] неговите заместници – от [[министър-председател]]я). Областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.dhr.mvr.bg/NR/rdonlyres/645C2A2C-4282-4C4D-A85B-9051AB0923FF/0/za.pdf Ред на административните правомощия в София]</ref> Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. [[Столичен общински съвет|Столичният общински съвет]] (СОС) има правомощия над цялата [[Столична община]], основна част от която е град София. Общинските съветници, общинският кмет и районните кметове се избират от жителите на общината чрез [[местни избори]]; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони. ; ''Административни райони'' Столичната община се разделя на 24 [[район (градско подразделение)|района]]: 16 от тях са съставени само от части на София, 5 включват части от София, както и други населени места в областта, и 3 района включват единствено градове и села извън град София. Районните кметове има правомощия на територията на своя район, включително на селата и градовете, намиращи се на неговата територия, както и да управляват бюджета на своята районна администрация.<ref>[http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=386420 Кмет на конци] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080226092710/http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=386420 |date=2008-02-26 }} в. ''Дневник'', 13 октомври 2007</ref> В областта 3 от населените места – гр. [[Нови Искър]], гр. [[Банкя]] и с. [[Панчарево]], са административни центрове на своите едноименни райони. Град [[Бухово]] обаче си няма собствен кмет, а е пряко администриран от [[Кремиковци (район)|район Кремиковци]] (седалището на чиято общинска администрация се намира в кв. [[Ботунец]]). При това 10 (отдалечени) [[квартал]]а и [[жилищен комплекс]] в София имат допълнителна администрация<ref>[http://www.sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&title=%20&pathtitle=кой%20кой%20е Столични районни администрации, кметства и квартали] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309031404/http://sofia.bg/display.asp?ime=whois_km-0711&pathtitle=%d0%ba%d0%be%d0%b9%20%d0%ba%d0%be%d0%b9%20%d0%b5&title=%20 |date=2016-03-09 }}, [http://www.sofia.bg/index.asp Sofia.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151211172514/http://www.sofia.bg/index.asp |date=2015-12-11 }}, намерено 2008-07-14</ref>, подобна на [[кметство]]. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от София, но не всички от тях си имат такава администрация. Такива отдалечени квартали, често наричани „села“, нямат кметове, а т.нар. „главен специалист“ или „кметски наместник“. ; ''Избирателни райони'' Столичната област е подразделена на 3 многомандатни [[Избирателен район|избирателни района]] (МИР) – [[София 23 (МИР)|София-23]] (юг), [[София 24 (МИР)|София-24]] (център и североизток) и [[София 25 (МИР)|София-25]] (запад и север). Всеки от тези МИР покрива 8 [[район (градско подразделение)#Списък на районите|градски района]]. Към 2013 г. тези избирателни райони имат следните избиратели: * София-23 – 396 000 души * София-24 – 368 000 души * София-25 – 364 000 души<ref>Резултати от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарни избори 2013]] – [http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/23.html София-23], [http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/24.html София-24], [http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/25.html София-25], [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]. Посетена май 2013 г.</ref> == Населени места == Столичната област има 38 населени места: 4 града и 34 села. В следващия списък са подредени по азбучен ред, като градовете са отбелязани с '''удебелен''' шрифт.{{колони|6| * [[Балша]] * '''[[Банкя]]''' * [[Бистрица (област София)|Бистрица]] * [[Бусманци]] * '''[[Бухово]]''' * [[Владая]] * [[Войнеговци]] * [[Волуяк]] * [[Герман]] * [[Горни Богров]] * [[Доброславци]] * [[Долни Богров]] * [[Долни Пасарел]] * [[Железница (област София)|Железница]] * [[Желява]] * [[Житен (София-град)|Житен]] * [[Иваняне]] * [[Казичене]] * [[Клисура (област София)|Клисура]] * [[Кокаляне]] * [[Кривина (област София)|Кривина]] * [[Кубратово]] * [[Кътина]] * [[Лозен (област София)|Лозен]] * [[Локорско]] * [[Мало Бучино]] * [[Мировяне]] * [[Мрамор (област София)|Мрамор]] * [[Мърчаево]] * [[Негован]] * '''[[Нови Искър]]''' * [[Панчарево]] * [[Плана (село)|Плана]] * [[Подгумер]] * [[Световрачене]] * '''[[София]]''' * [[Чепинци (област София)|Чепинци]] * [[Яна (село)|Яна]]}} Квартали, териториално отделени от застроената част на столицата: :[[Требич]], [[Челопечене]], [[Ботунец]], [[Кремиковци]], [[Сеславци]]. Квартали далеч от основната заселена част на София, разделени чрез индустриални зони: :[[Илиянци]], [[Орландовци]], [[Малашевци]], [[Бенковски (квартал)|Бенковски]], [[Абдовица]], [[Димитър Миленков (квартал)|Димитър Миленков]]. == Население == {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Население на Област София според преброяванията от 1934 до 2011 г. и брой на населените места''' (към 30.09.2016 г.)<ref>{{Citation |title=Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>. ! width="150" bgcolor="yellow" | Област<br>Община ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ<br>(в км²) ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>31.12.1934 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>31.12.1946 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>1.12.1956 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>1.12.1965 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>2.12.1975 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>4.12.1985 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>4.12.1992 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>1.03.2001 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>1.02.2011 ! width="75" bgcolor="yellow" | Жители<br>07.09.2021 ! width="50" bgcolor="yellow" | Брой<br>общини ! width="50" bgcolor="yellow" | Градове ! width="50" bgcolor="yellow" | Села ! width="50" bgcolor="yellow" | Общо |- | '''[[Област София]]''' || align="right" | '''1 348 902''' || align="right" | '''400 705''' || align="right" | '''525 710''' || align="right" | '''724 603''' || align="right" | '''905 287''' || align="right" | '''1 076 741''' || align="right" | '''1 201 719''' || align="right" | '''1 190 126''' || align="right" | '''1 170 842''' || align="right" | '''1 291 591''' ||align="right" | '''1 480 830''' || align="right" | '''1''' || align="right" | '''4''' || align="right" | '''34''' || align="right" | '''38''' |- | [[Столична община]] || align="right" | 1 348 902 || align="right" | 400 705 || align="right" | 525 710 || align="right" | 724 603 || align="right" | 905 287 || align="right" | 1 076 741 || align="right" | 1 201 719 || align="right" | 1 190 126 || align="right" | 1 170 842 || align="right" | 1 291 591 ||align="right" | 1 480 830 || || align="right" | 4 || align="right" | 34 || align="right" | 38 |} Вероизповедание (2011):<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Religion.htm Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание]</ref> Самоопределили се: 1 035 176 души: [[Православни]]: 892 511 (86,22 %),<br> други: 142 665 (13,78 %) ; ''Етнически състав'' Численост на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяванията на населението:<ref name="miris.eurac.edu">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 |заглавие=„Етнически състав на населението в България“ |достъп_дата=18 март 2016 |издател=miris.eurac.edu |език= }}</ref><ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm |заглавие=Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. |достъп_дата=18 март 2016 |издател =pop-stat.mashke.org |език=en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || align="center"|Общо || align="center"|[[Българи в България|Българи]] || align="center"|[[Турци в България|Турци]] || align="center"|[[Цигани в България|Цигани]] || align="center"|Други || align="center"|Не се самоопределят || align="center"|Не отговорили |- |align="center"| [[2001]] || 1 170 842 || 1 124 240 || 6036 || 17 885 || 13 652 || 4645 || 4384 |- |align="center"| [[2011]] || 1 291 591 || 1 136 433 || 6526 || 18 284 || 9848 || 7240 || 113 260 |} Дял на етническите групи според преброяванията на населението (в %):<ref name="miris.eurac.edu"/><ref name="pop-stat.mashke.org"/> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || align="center"|Общо || align="center"|[[Българи в България|Българи]] || align="center"|[[Турци в България|Турци]] || align="center"|[[Цигани в България|Цигани]] || align="center"|Други || align="center"|Не се самоопределят || align="center"|Не отговорили |- |align="center"| [[2001]] || 100.00 || 96.01 || 0.51 || 1.52 || 1.16 || 0.39 || 0.37 |- |align="center"| [[2011]] || 100.00 || 87.98 || 0.50 || 1.41 || 0.76 || 0.56 || 8.76 |} ; ''Движение на населението'' [[Раждаемост в България|Раждаемост]], [[Смъртност в България|смъртност]] и [[Естествен прираст в България|естествен прираст]] през 1999 – 2020 г. по данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]]:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://srzi.bg/uploads//pages/Stolichna_RZI/2.Dostyp_do_informaciq/Demo_analiz_2014.pdf | заглавие = „Здравно-демографски анализ за област София през 2014 година“ | дата = | достъп_дата = 17 март 2016 | издател = srzi.bg | език = }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || align="center"| Живородени || align="center"| Починали || align="center"|Естествен<br> прираст || align="center"| Раждаемост <br>(в ‰) || align="center"| Смъртност <br>(в ‰) || align="center"| Естествен <br>прираст (в ‰) |- |align="center"| [[1999]] || 9 601 || 14 495 || -4894 || 8.0 || 12.0 || -4.0 |- |align="center"| [[2000]] || 11 124 || 14 781 || -3657 || 9.1 || 11.9 || -3.0 |- |align="center"| [[2001]] || 10 052 || 14 814 || -4762 || 8.5 || 12.6 || -4.1 |- |align="center"| [[2002]] || 10 293 || 15 134 || -4841 || 8.6 || 12.7 || -4.1 |- |align="center"| [[2003]] || 10 677 || 15 047 || -4370 || 8.9 || 12.5 || -3.6 |- |align="center"| [[2004]] || 10 963 || 15 335 || -4372 || 8.9 || 12.6 || -3.5 |- |align="center"| [[2005]] || 12 062 || 15 559 || -3497 || 9.8 || 12.7 || -2.9 |- |align="center"| [[2006]] || 12 781 || 15 661 || -2880 || 10.4 || 12.7 || -2.3 |- |align="center"| [[2007]] || 13 393 || 15 623 || -2230 || 10.8 || 12.6 || -1.8 |- |align="center"| [[2008]] || 14 381 || 15 185 || -804 || 11.6 || 12.2 || -0.6 |- |align="center"| [[2009]] || 15 309 || 15 078 || 231 || 12.3 || 12.1 || 0.2 |- |align="center"| [[2010]] || 14 884 || 14 856 || 30 || 11.9 || 11.8 || 0.1 |- |align="center"| [[2011]] || 13 742 || 15 174 || -1432 || 10.6 || 11.7 || -1.1 |- |align="center"| [[2012]] || 13 597 || 15 486 || -1889 || 10.4 || 11.9 || -1.4 |- |align="center"| [[2013]] || 13 107 || 15 076 || -1969 || 10.0 || 11.5 || -1.5 |- |align="center"| [[2014]] || 13 799 || 15 358 || -1559 || 10.5 || 11.7 || -1.2 |- |align="center"| [[2015]] || 13 452 || 15 686 || -2234 || 10.2 || 11.9 || -1.7 |- |align="center"| [[2016]] || 13 489 || 15 523 || -2034 || 10.2 || 11.7 || -1.5 |- |align="center"| [[2017]] || 13 597 || 15 377 || -1780 || 10.3 || 11.6 || -1.3 |- |align="center"| [[2018]] || 13 060 || 15 532 || -2472 || 9.8 || 11.7 || -1.9 |- |align="center"| [[2019]] || 13 075 || 15 635 || -2560 || 9.8 || 11.8 || -2.0 |- |align="center"| [[2020]] || 13 108 || 17 721 || -4613 || 9.9 || 13.4 || -3.5 |- |align="center"| [[2021]] || 13 135 || 21 910 || -8775 || 10.0 || 16.8 || -6.8 |} == Икономика == ; Водещите 10 компании в София-град и Софийска област по оборот през 2015 г.<ref>Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. „Мениджър“. стр 324, 340</ref> {| class="wikitable sortable" |- align="center" bgcolor="yellow" valign=top | || Компания || Оборот (млн.лв.) || Печалба (млн.лв.) |- align="right" | 1. || Български Енергиен Холдинг ЕАД || 6686,6 || 29,5 |- align="right" | 2. || Аурубис България АД || 4193,9 || 216,9 |- align="right" | 3. || Национална Електрическа Компания ЕАД || 3200,5 || – 196,7 |- align="right" | 4. || Лукойл-България АД || 3003,8 || – 6,1 |- align="right" | 5. || [[Кауфланд България|Кауфланд България ЕООД ЕНД КО КД]] || 1487,1 || 82,3 |- align="right" | 6. || ЧЕЗ Електро България АД || 1401,5 || 8,6 |- align="right" | 7. || Булгаргаз ЕАД || 1399,4 || 20,3 |- align="right" | 8. || ОМВ България ООД || 1024,5 || 33,5 |- align="right" | 9. || Адванс Пропъртис ООД || 993,0 || 64,6 |- align="right" | 10. || Експрес Логистика и Дистрибуция ЕООД || 990,5 || – 0,5 |} == Природа == Към 2015 г. в област София се намират 1 природен парк, 2 резервата, 6 [[Защитени местности в България|защитени местности]] и 2 [[Природни забележителности (България)|природни забележителности]]. {| class="wikitable sortable" ! Код !! Име !! В землищата на !! Площ<br>(в [[хектар|ha]]) !! Година на<br>обявяване |- | PP01 || [[Витоша (природен парк)|Природен парк „Витоша“]] (част) || [[Железница (Област София)|Железница]], [[Мърчаево]], [[София]] || 27079,11 || 1934 |- | R04 || [[Бистришко бранище]] || София || 1061,6 || 1934 |- | R05 || [[Торфено бранище]] || [[София]] || 785,44 || 1935 |- | ZM112 || [[Блатата]] || [[Долни Богров]] || 14,8 || 1993 |- | ZM157 || [[Врана (защитена местност)|Врана]] || [[София]] || 96,8 || 2001 |- | ZM373 || [[Еленина бара]] || [[Мало Бучино]] || 5 || 1968 |- | ZM381 || [[Манастирска кория]] || [[София]] || 40 || 1987 |- | ZM399 || [[Турченица]] || [[Локорско]], [[Нови Искър]] || 3,5 || 1968 |- | ZM417 || [[Извора]] || [[Банкя]] || 1,72 || 1983 |- | PZ018 || [[Кътински пирамиди]] || [[Кътина]] || 12,5 || 1962 |- | PZ533 || [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]] || [[Панчарево]] || 56,4 || 1971 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sfoblast.government.bg/ Официален сайт на област София (столица)] {{Области на България}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} [[Категория:Област София| ]] leane3kpfvmq1wm5rf18y5m8pauxq5p 0 11558 11463668 11368234 2022-07-19T13:30:27Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Странджа|селото в Русенско|Бръшлен (село)}} {{Селище в България | име = Бръшлян | карта-положение = left | екатте = 6687 | надм-височина = 240 | пощ-код = 8357 | тел-код = 05952 | сев-ширина = 42.050 | изт-дължина = 27.433 | площ = 57,496 }} [[Файл:BASA-799K-1-409-2.jpg|мини|Жители на Бръшлян, 1937 г.]] '''Бръшля̀н''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], в [[Община Малко Търново]], [[област Бургас]]. Името на селото до [[1934]] година е '''Сърмашик''' и е увековечено в химна на Странджа планина – песента „[[Ясен месец веч изгрява]]“. == География == Село Бръшлян се намира в [[Странджа]], на 14 km северозападно от общинския център [[Малко Търново]], на 61 km южно от областния център [[Бургас]], на два километра от главния път Бургас – Малко Търново и на 4 km от границата с [[Турция]]. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло. == История == [[Файл:Sarmashik Widows Letter, 24 October 1904.jpg|ляво|мини|250п|Писмо на вдовици от Сърмашик до българския министър-председател, с молба той да се намеси пред османските власти за освобождаване на синовете им и роднините им от затвора, 24 октомври 1904 г.]] Село Сърмашик възниква през [[17 век]], когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик – Живак. Според древна легенда в него е роден певецът [[Орфей]]) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през [[19 век]] е голям животновъден център. Жители на селото участват в [[Хетерия]]та от [[1821]]. През селото е преминавал и [[Васил Левски]], като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. В Сърмашик се развива [[Сърмашишка афера|Сърмашишката афера]], предшествала [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]]. На [[2 април]] [[1903]] година част от чета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата [[Пано Ангелов]] и четникът [[Никола Равашола]]. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. В периода 1901-1903 г. осъдени за революционна дейност са Стойчо Пеев, Градю А. Кобарелов, Купен Димитров, Атанас Анигностов, Балю Тодоров, Никола П. Василев, Дико Дапчев, поп Ангел Панайотов, Желязко Стойчев, Стоян Тончев, Тодор Стоянов, Русин Цветков, Вълчо Русинов, Киро Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Ст. Зъмбов. При потушаването на въстанието ''Сърмашик'' силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Село Сърмашик е присъединено към България през [[1913]] година след [[Балканска война|Балканската война]]. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през [[1926]] година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян – наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото. == Обществени институции == * Тракийско дружество * Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ == Забележителности == От [[1982]] г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически [[резерват]], като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от [[18 век|18]]-[[19 век]]. 76 къщи са архитектурни [[паметник на културата|паметници на културата]], 9 от тях – с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през [[17 век]]. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани [[килийно училище|килийното училище]] (функционирало през [[1871]] – [[1877]] г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от [[долмен]]и и [[траки]]йски светилища. Село Бръшлян се намира в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]], а землището на селото граничи с резервата [[Витаново]], долината на река [[Велека]] и пъстървовия рибарник на река [[Катун (река)|Катун]]. == Редовни събития == Всяка година в началото на август, обикновено около 8-и, се провежда селският [[събор]], който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби. == Личности == ; Родени в Бръшлян * [[Сава Попсавов]] (1923 – 2008), народен певец * [[Васил Мръчков]] (р. 1934), юрист и политик, главен прокурор ; Починали в Бръшлян * [[Пано Ангелов]] (1879 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО * [[Никола Равашола]] (1863 – 1903), четник в четата на Пано Ангелов == Галерия == <gallery class="center"> Brashlyan church.JPG‎|Църквата „[[Свети Димитър]]“. Килийното училище в село Бръшлян.jpg|Музейна експозиция в килийното училище Bulgaria-Brashlyan-01.jpg Bulgaria-Brashlyan-02.jpg Bulgaria-Brashlyan-03.jpg Bulgaria-Brashlyan-04.jpg Bulgaria-Brashlyan-05.jpg Brashlyan kashta.JPG Brashlian IMARO Plaque.jpg Pano Angelov Nikola Ravashola IMARO Memorial Stone Brashlian2.jpg </gallery> == Други == [[Залив Бръшлян]] на [[Смит (остров, Антарктика)|остров Смит]] в [[Антарктика]] е наименуван на селото.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика]. [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138131 Brashlyan Cove]. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref> == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Архитектурни резервати в България]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] 5x2xxsm3mabvbyhx8ojurksnojqknh6 11463676 11463668 2022-07-19T13:36:32Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Странджа|селото в Русенско|Бръшлен (село)}} {{Селище в България | име = Бръшлян | карта-положение = left | екатте = 6687 | надм-височина = 240 | пощ-код = 8357 | тел-код = 05952 | сев-ширина = 42.050 | изт-дължина = 27.433 | площ = 57,496 }} [[Файл:BASA-799K-1-409-2.jpg|мини|Жители на Бръшлян, 1937 г.]] '''Бръшля̀н''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], в [[Община Малко Търново]], [[област Бургас]]. Името на селото до [[1934]] година е '''Сърмашик''' и е увековечено в химна на Странджа планина – песента „[[Ясен месец веч изгрява]]“. == География == Село Бръшлян се намира в [[Странджа]], на 14 km северозападно от общинския център [[Малко Търново]], на 61 km южно от областния център [[Бургас]], на 2 km от главния път Бургас – Малко Търново и на 4 km от границата с [[Турция]]. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло. == История == [[Файл:Sarmashik Widows Letter, 24 October 1904.jpg|ляво|мини|250п|Писмо на вдовици от Сърмашик до българския министър-председател, с молба той да се намеси пред османските власти за освобождаване на синовете им и роднините им от затвора, 24 октомври 1904 г.]] Село Сърмашик възниква през [[17 век]], когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик – Живак. Според древна легенда в него е роден певецът [[Орфей]]) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през [[19 век]] е голям животновъден център. Жители на селото участват в [[Хетерия]]та от [[1821]]. През селото е преминавал и [[Васил Левски]], като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. В Сърмашик се развива [[Сърмашишка афера|Сърмашишката афера]], предшествала [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]]. На [[2 април]] [[1903]] година част от чета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата [[Пано Ангелов]] и четникът [[Никола Равашола]]. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. В периода 1901-1903 г. осъдени за революционна дейност са Стойчо Пеев, Градю А. Кобарелов, Купен Димитров, Атанас Анигностов, Балю Тодоров, Никола П. Василев, Дико Дапчев, поп Ангел Панайотов, Желязко Стойчев, Стоян Тончев, Тодор Стоянов, Русин Цветков, Вълчо Русинов, Киро Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Ст. Зъмбов. При потушаването на въстанието ''Сърмашик'' силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Село Сърмашик е присъединено към България през [[1913]] година след [[Балканска война|Балканската война]]. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през [[1926]] година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян – наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото. == Обществени институции == * Тракийско дружество * Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ == Забележителности == От [[1982]] г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически [[резерват]], като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от [[18 век|18]]-[[19 век]]. 76 къщи са архитектурни [[паметник на културата|паметници на културата]], 9 от тях – с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през [[17 век]]. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани [[килийно училище|килийното училище]] (функционирало през [[1871]] – [[1877]] г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от [[долмен]]и и [[траки]]йски светилища. Село Бръшлян се намира в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]], а землището на селото граничи с резервата [[Витаново]], долината на река [[Велека]] и пъстървовия рибарник на река [[Катун (река)|Катун]]. == Редовни събития == Всяка година в началото на август, обикновено около 8-и, се провежда селският [[събор]], който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби. == Личности == ; Родени в Бръшлян * [[Сава Попсавов]] (1923 – 2008), народен певец * [[Васил Мръчков]] (р. 1934), юрист и политик, главен прокурор ; Починали в Бръшлян * [[Пано Ангелов]] (1879 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО * [[Никола Равашола]] (1863 – 1903), четник в четата на Пано Ангелов == Галерия == <gallery class="center"> Brashlyan church.JPG‎|Църквата „[[Свети Димитър]]“. Килийното училище в село Бръшлян.jpg|Музейна експозиция в килийното училище Bulgaria-Brashlyan-01.jpg Bulgaria-Brashlyan-02.jpg Bulgaria-Brashlyan-03.jpg Bulgaria-Brashlyan-04.jpg Bulgaria-Brashlyan-05.jpg Brashlyan kashta.JPG Brashlian IMARO Plaque.jpg Pano Angelov Nikola Ravashola IMARO Memorial Stone Brashlian2.jpg </gallery> == Други == [[Залив Бръшлян]] на [[Смит (остров, Антарктика)|остров Смит]] в [[Антарктика]] е наименуван на селото.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика]. [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138131 Brashlyan Cove]. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref> == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Архитектурни резервати в България]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] m9ete93a37468an2zlb5kgbmgzfd7vz 11463997 11463676 2022-07-19T20:01:27Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/79.100.99.9|редакции на 79.100.99.9]] ([[User talk:79.100.99.9|б]].), към версия на Мико wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Странджа|селото в Русенско|Бръшлен (село)}} {{Селище в България | име = Бръшлян | карта-положение = left | екатте = 6687 | надм-височина = 240 | пощ-код = 8357 | тел-код = 05952 | сев-ширина = 42.050 | изт-дължина = 27.433 | площ = 57,496 }} [[Файл:BASA-799K-1-409-2.jpg|мини|Жители на Бръшлян, 1937 г.]] '''Бръшля̀н''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], в [[Община Малко Търново]], [[област Бургас]]. Името на селото до [[1934]] година е '''Сърмашик''' и е увековечено в химна на Странджа планина – песента „[[Ясен месец веч изгрява]]“. == География == Село Бръшлян се намира в [[Странджа]], на 14 km северозападно от общинския център [[Малко Търново]], на 61 km южно от областния център [[Бургас]], на два километра от пътя Малко Търново – [[Звездец]] и на 4 km от границата с [[Турция]]. Както цялата територия на община Малко Търново, то е част от [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. Населението, както и в останалите странджански села, е силно намаляло и застаряло. == История == [[Файл:Sarmashik Widows Letter, 24 October 1904.jpg|ляво|мини|250п|Писмо на вдовици от Сърмашик до българския министър-председател, с молба той да се намеси пред османските власти за освобождаване на синовете им и роднините им от затвора, 24 октомври 1904 г.]] Село Сърмашик възниква през [[17 век]], когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик – Живак. Според древна легенда в него е роден певецът [[Орфей]]) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на 17 век, а през [[19 век]] е голям животновъден център. Жители на селото участват в [[Хетерия]]та от [[1821]]. През селото е преминавал и [[Васил Левски]], като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. В Сърмашик се развива [[Сърмашишка афера|Сърмашишката афера]], предшествала [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]]. На [[2 април]] [[1903]] година част от чета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата [[Пано Ангелов]] и четникът [[Никола Равашола]]. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. В периода 1901-1903 г. осъдени за революционна дейност са Стойчо Пеев, Градю А. Кобарелов, Купен Димитров, Атанас Анигностов, Балю Тодоров, Никола П. Василев, Дико Дапчев, поп Ангел Панайотов, Желязко Стойчев, Стоян Тончев, Тодор Стоянов, Русин Цветков, Вълчо Русинов, Киро Тодоров, Иван Ангелов и Димитър Ст. Зъмбов. При потушаването на въстанието ''Сърмашик'' силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Село Сърмашик е присъединено към България през [[1913]] година след [[Балканска война|Балканската война]]. От средата на 20 век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през [[1926]] година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян – наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото. == Обществени институции == * Тракийско дружество * Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ == Забележителности == От [[1982]] г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически [[резерват]], като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от [[18 век|18]]-[[19 век]]. 76 къщи са архитектурни [[паметник на културата|паметници на културата]], 9 от тях – с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през [[17 век]]. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани [[килийно училище|килийното училище]] (функционирало през [[1871]] – [[1877]] г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17 век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от [[долмен]]и и [[траки]]йски светилища. Село Бръшлян се намира в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]], а землището на селото граничи с резервата [[Витаново]], долината на река [[Велека]] и пъстървовия рибарник на река [[Катун (река)|Катун]]. == Редовни събития == Всяка година в началото на август, обикновено около 8-и, се провежда селският [[събор]], който продължава два дни. Идват гости от цялата страна, играят се хора, организират се борби. == Личности == ; Родени в Бръшлян * [[Сава Попсавов]] (1923 – 2008), народен певец * [[Васил Мръчков]] (р. 1934), юрист и политик, главен прокурор ; Починали в Бръшлян * [[Пано Ангелов]] (1879 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО * [[Никола Равашола]] (1863 – 1903), четник в четата на Пано Ангелов == Галерия == <gallery class="center"> Brashlyan church.JPG‎|Църквата „[[Свети Димитър]]“. Килийното училище в село Бръшлян.jpg|Музейна експозиция в килийното училище Bulgaria-Brashlyan-01.jpg Bulgaria-Brashlyan-02.jpg Bulgaria-Brashlyan-03.jpg Bulgaria-Brashlyan-04.jpg Bulgaria-Brashlyan-05.jpg Brashlyan kashta.JPG Brashlian IMARO Plaque.jpg Pano Angelov Nikola Ravashola IMARO Memorial Stone Brashlian2.jpg </gallery> == Други == [[Залив Бръшлян]] на [[Смит (остров, Антарктика)|остров Смит]] в [[Антарктика]] е наименуван на селото.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика]. [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138131 Brashlyan Cove]. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref> == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Архитектурни резервати в България]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] jbim3jxfi8g9quhzekhm4wzz2l4feg5 0 11561 11463684 11368564 2022-07-19T13:44:28Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{други значения|селото в България|едното село в Гърция|Долно Граматиково|другото|Горно Граматиково}} {{Селище в България | екатте = 17693 | надм-височина=284 | пощ-код=8370 | тел-код=05958 | сев-ширина=42.0621778 | изт-дължина=27.6547882 | площ = 85,835 }} '''Граматиково''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Малко Търново]], [[област Бургас]]. == География == Село Граматиково е разположено в планината [[Странджа]], в границите на природния парк [[Странджа (парк)|Странджа]]. Селото се намира на 24 km от общинския център [[Малко Търново]], на 33 km от [[Царево]] и на 71 km от областния център [[Бургас]]. На няколко километра от селото е река [[Велека]], на която от [[1942]] г. има [[хидрометрична станция]] на [[Национален институт по метеорология и хидрология|Националния институт по метеорология и хидрология]] (№ 83 800). == История == Според легендата село Граматиково е основано през 1347 г. от заточеници монаси (калугери) и граматици от манастира „Св. Богородица“ в м. Котвината, известен като „Синаитово манастир“ (по името на неговия основател Григорий Синаит, основоположникът на исихазма). Манастирът е разрушен от турците през 1347 г. Част от останалите живи граматици и монаси се приютяват при един говедар, който живеел там, където днес е селото. Преди това при него имало заселени „хапсъзье“ (разбойници), т.е. хора непокорни, преследвани от властта. Заселените граматици дават и името на селото. За първи път се споменава в османски данъчен регистър от 1731 – 1732 г. Там се споменава, че село Граматик има 4194 овце.<ref>Буковинова, В., цит. съч., стр. 24, 28 – 32</ref> През 1803 г. видни общественици от Граматиково и съседните села тайно от турските власти пристигат на полуостров Крим, за да търсят място за заселване. Делегатите от Граматиково били Вълко Арнаутчето, Никола Георгиев и Георги Димитров. Руският губернатор им съдейства, за да намерят подходящо място. Мисионерите се завръщат. В селото остават само старите и немощните. Един от тях бил слепият свещеник поп Стоян. Една част от хората търсели спасение на юг, но 220 души от Граматиково и съседните села успяват да се качат на руския кораб „Дидона“ с капитан Лихиардоппуло и на 3 август 1804 г. пристигат в Севтополис. Заселват се във Феодосийски уезд на [[Таврическа губерния]], в татарското село [[Кишлав]], в изоставените къщи на татарите, прогонени след неуспешната за Турция война с Русия (1774 г.). Друго масово изселване от Граматиково и Странджа има по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Заселват се в Одеската област в Бесарабия, Влашко, Южна Русия. Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през XIX век и началото на XX век. Например по време на подготовката на Гръцкото въстание – Фелики етерия (1821 г.), участие вземат най-заможните българи от Югоизточна България. От Граматиково участие взема големият търговец по това време Димитър Язяджията. Както съобщава Стефан Шивачев, Димитър Язяджията имал кораби и търгувал с далечни страни. Изнасял селскостопанска и животинска продукция, дърва, въглища. Бил високообразован за времето си. Поради разкрития преди въстанието, той е арестуван. За да не попадне жив в ръцете на властите, българският патриот и предтеча на революционерите от Странджа се отравя.<ref>Буковинова, В., Стародавно Граматиково, стр. 54</ref> Население и жилищен фонд:<ref>Буковинова, В., Стародавно Граматиково. Географски, исторически и етнографски проучвания. Бит. Език. Фолклор. Бургас, 1994 г., стр. 353</ref> {|class="wikitable" |година || 1827 || 1878 || 1900 || 1920 || 1926 || 1944 || 1946 || 1948 || 1956 || 1965 || 1970 || 1980 || 1990 |- |къщи || 80 || 280 || 300 || 309 || 309 || 440 ||448 || 448 || 448 || 448 || 448 || 350 || 350 |- |жители || — || — || — || 1229 || 1430 || 1580 || 1606 || 1790 || 1195 || 1195 || 1501 || 1001 || 901 |} == Илинденско-Преображенско въстание == През зимата на 1900 г. Димо Петров и [[Иван Стамболиев]], учители в селото, заедно със Стоян Костов, селски първенец, основават таен революционен комитет. През пролетта на 1901 г. войводата Георги Кондолов заедно с четата си заклеват всички чорбаджии в селото, бакалите, както и някои от по-напредничавите селяни. За председател на комитета е избран Иван Стамболиев, за касиер – Стоян Костов, секретар – Петко Д.Гърков и куриер – Тодор П. Нанчев. С името на войводата Михаил Герджиков, пратеник на ЦК на ВМОРО, да организира VII Революционен окръг (Одрински) за въстание, се свързва създаването на т.нар. смъртни дружини. От Граматиково 22-ма боеспособни мъже стават „смъртници“. Тяхната задача е да опазват движението от предатели. Те са екзекуторите на комитетите, т.е. изпълняват смъртните присъди. И до днес се пее песента „Събрала ми се събрала, цялата смъртна дружина“, която отразява този момент от дейността на дружината. По време на подготовката и избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) те са основната движеща сила на ВМОРО в Одринския революционен окръг и отговарят за бойно-техническата подготовка на въстанието в Странджанския край. По време на въстанието смъртните дружини са основните бойни ядра. Войвода на смъртната дружина е Павел П. Тънгарджиев, а подвойвода – Ксатой Д. Калавранов. На християнския празник Преображение Господне 6 (19) август 1903 г. избухва въстанието в Странджа. Към смъртната дружина се вливат и други четници, общо 57 души: Анастас Комитов (чл. на см. др.), Анастас Д. Бодуров (чл. на см. др.), Анастас П. Янгьозов, Велко Ст. Попов, Велка Янчев, Георги Белушка (чл. на см. др., куриер), Георги Гърчето, Георги Гърков, Георги Г. Мавров (чл. на см. др.), Георги Г. Морфов, Георги Г. Язаджиев, Георги Д. Чолаков (чл. на см. др.), Георги Д. Манавчев, Георги Д. Янгьозов, Георги Ив. Кандалов (чл. на см. др.), Георги Ив. Мавров, Георги Кривошиев, Георги Д. Арнаудов, Димо Д. Иванов (чл. на см. др.), Димо М. Иванов (чл. на см. др.), Димо поп Христов, Димо Ст. Долчинков, Симчо Ив. Николов, Иван Г. Морфелов, Иван Тодоракев, Илия Д. Бодуров (чл. на см. др.), Ксатой Д. Калавранов (чл. на см. др.), Костадин Николов, Коста Христов (чл. на см. др.), Лазар Д. Бодуров, Манол Н. Кузманов, Никола Д. Бораджиев (чл. на см. др), Никола Д. Царев (чл. на см. др.), Никола Д. Манавчев, Павел П. Тънгарджиев (чл. на см. др.), Петър Д. Бодуров, Груд Д. Мастордиков, Димитър Ланджев, Димитър П. Янгьозов, Димитър Тодоракев (чл. на см. др.), Слав Д. Славов, Слав Тютюнджиев, Стамо Георгакев (чл. на см. др.), Стоян Вълчанов, Стоян Ланджев (чл. на см. др.), Стоян Ст. Главчев, Янчо П. Кърнев (чл. на см. др., куриер), Янчо Стамов (чл. на см. др.), Петър Д. Павлов (чл. на см. др.), Петър Д. Тънгарджиев (чл. на см. др.), Райко Г. Калоянов, Райко П. Калоянов, Тодор Д. Жемпериев (чл. на см. др.), Тодор Д. Карагьозов, Тодор П. Нанчев (чл. на см. др., куриер), Тома Желязков, Стайко П.Кандалов, Стоян Анастасов Пантов (чл. на см. др.), Христо Ж. Клинчев (чл. на см. др.) По време на въстанието четата нараства на 80 души. Поп Георги и поп Петко освещават бойното знаме в м. „Хаджи Станка“. Граматиково е 12-и участък от I революционен район, с войвода Пеню Шиваров. Въстаниците са разпределени на десетки с десетници. На 5-и вечерта всяка десетка заема позиция около турската казарма, в която има над 30 души гарнизон. Цели осем часа продължава сражението на живот и на смърт. Турците дават 19 жертви и още от ранни зори напускат казармата. Свидни жертви дават и въстаниците. Кяазим ага издава заповед – всичко да се унищожава. Пристигат арнаутските орди на Садък паша – погромът е нечуван. От 300 къщи в селото остават само 120. Другите потъват в пламъци. Над 200 семейства поемат пътя на бежанци към спасителната майка България. След въстанието в Одринския затвор умират комитите Стоян Тодоров и Стоян Мавров, а в Лозенградския затвор – Иван Припурски и Стоян Чесаков./5/ Въстанието е жестоко потушено. На 16 септември 1903 г. в Граматиково и други села на Малкотърновско се разиграва кървава драма – над 100 души невинни жертви са съсечени от ятагана на ордите на Шукри паша. Останалите умират от глад, студ, изтезания; изгубени деца из горите плачат за убитите си майки; „Започнаха се ония кланета – пише Д. Стамболиев – които бяха изпълнили горите с мърши...пожарища. Невинни жертви... Убиваха хората по чифлиците... хвърляха ги в пламъците – Димо Катранджиев, Слав Райков, Киро Граматички... убиване на мирното население...“(6) При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година 75 къщи в Граматиково са опожарени от турския аскер, а останалите 225 къщи са ограбени.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|450}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през 1907 – 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 7 души от Граматиково са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] В опълчението вземат участие: Анастас Кехаядимитров, Васил Дудев, Георги Т. Бояджиев, Груд Т. Мокрев, Груд Пантов, Димо Денкин, Димо Бодуров, Слав Сандев, Стоян Лазов, Димитър Ст. Пантов, Иван Г. Масторпавлов, Киро П. Янгьозов, Коста Г. Буковинов, Ксатой Д. Калавранов, Мавер Иванов Мавров, Никола Масторвълков, Петко Д. Търчанов, Петър Д. Жемпериев, Янчо П. Кърнев.<ref>Буковинова, В., Стародавно Граматиково, с. 360</ref><ref>{{МОО|840}}</ref> През [[1926]] г. селото има 1430 жители, а през 2011 г. – около 400. == Религии == Православни християни. През 60-те години на ХIХ век граматичани подемат борба за независима българска църква, която върви успоредно с борбата за българско училище и просвета. За това народностно пробуждане с цел премахване на гръцкото духовно владичество допринася поп Георги Стоянов от с. Гьоктепе (Звездец), който по това време полага основите на първата българска църква в Бургас. Той запалва факела на духовната борба в цяла Странджа. В Граматиково го подкрепят икономически мощните, свободолюбиви и родолюбиви българи – Коста Проданов Полименов, Петър Анастасов Калоянов, Павел Димов Тънгарджиев и други. Последователи стават и първенците от съседното село Мързево (Кондолово). Начело застава сватът на Продан – Киряк Терзиев. През 1868 г. са прогонени гръцките свещеници и са заменени с български, родени в Граматиково – свещениците Желязко, Васил и хаджи поп Стоян. През 1870 г. се учредява българската Екзархия. Сведенията сочат, че до 1872 г. гръцките владици търсят своя данък владищина. Вестник „Право“ от 1872 г. съобщава, че за последен път били на просия, защото „23-ма по-първи хора и един свещеник“, заедно с даскал Андончу прогонили гръцкия владика. И оттогава „диря“ от него не се видяла. Няма сведения кога е построена първата църква. Предполага се, че това е към края на ХVIII век, след като потомка на българи, изселени в Русия през 1804 г., съобщава, че прадядо ѝ Стоян бил свещеник, сляп и не тръгнал с нейната прабаба за Русия. В ОХГ-Бургас се съхранява икона, която произхожда от църквата в Граматиково, с посочена година 1811-а. Вероятно в началото на ХIХ век към църквата има и килийно училище, защото Стоян Шивачев съобщава за високообразовани хора от селото. Църквата е опожарена през 1877 г. по време на Руско-турската война. На същото място е построена нова, която се завършва през 1879 г., но е осветена през 1883 г. Небесни покровители на храма са „Свети Четиридесет мъченици“. Камбанарията е изградена през 1939 г. == Културни и природни забележителности == * Манастир „Света Троица“ в местността Малката Котвина * Църква „Свети 40 мъченици“ – възстановена, след като е изгорена от [[черкези]] през [[1877]] г., и изографисана от [[Ставро Михайлов]] през [[1905]] – [[1906]] г. През 2018 г. е обявена за [[паметник на културата]] с местно значение.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=6 566&ny=2 018&nm=08 | заглавие=Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. |достъп_дата =30 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=21 август 2018 г |труд= |издател=Министерство на културата |цитат= |език= }}</ref> * „Горска сбирка“ – музейна колекция, посветена на природата и лесовъдството в Странджа * Читалище „Просвета“ – има голяма зала, в миналото използвана за кино, както и библиотека с читалня. == Редовни събития == Всяка година през първата събота и неделя на месец август се чества съборът на селото. Още в петък селото кипи от живот, идват сергии и веселия, които си заминават в неделя, а в неделя сутринта местните жители по стар народен обичай си организират борби, в които първият взима наградата, така нареченото „шиле“ (агне), а за второ и трето място има парични награди. == Личности == [[Файл:Gramatikovo IMARO Death Squad Plaque.jpg|мини|Паметна плоча на смъртната дружина от село Граматиково]] * Алекси Диков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * [[Вида Буковинова]] (1937), доктор на историческите науки * Георги Митров – Белушка, деец на ВМОРО<ref>{{Псевдоними|15}}</ref> * [[Дико Фучеджиев]] (1928 – 2005), писател, дългогодишен директор на Народния театър „Иван Вазов“ * проф. д.ик.н. [[Иван Димов (професор)|Иван Димов]] (1937 – 2009), преподавател * Ксатой Димитро, войвода на Граматиковската смъртна дружина в 1903 година<ref>{{Николов|48}}</ref> * [[Манол Михайлов]] (1959), народен певец * [[Начо Папазов]] (1921 – 1996), юрист * Павел Петров Тънгарджиев, български революционер от ВМОРО, войвода на смъртната дружина от Граматиково през Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|172}}</ref> * Янчо Петров – Бърньо, четник в селската смъртна дружина<ref>{{Псевдоними|20}}</ref> * [[Илия Бояджиев]] (1898 – 1949), български комунист, кандидат-член на ЦК на БКП. * [[Мария Папазова]] (1925 – 2009), българска лекарка, член-кореспондент на БАН == Бележки == <references /> * Буковинова, В., Стародавно Граматиково. Географски, исторически и етнографски проучвания. Бит. Език. Фолклор. Бургас, 1994 г., стр. 61 – 67, 359 – 360 * Стамболиев, Димитър, Въстанието в Странджа и турските зверства, 1903 г., стр. 78 и сл. {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] jbr4u5uw17hiln2g3lqzhadm2vi0pzo 0 11564 11463689 11367990 2022-07-19T13:52:29Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 30483 | надм-височина = 432 | пощ-код = 8360 | тел-код = 05959 | сев-ширина = 42.117 | изт-дължина = 27.417 | площ = 91,489 }} '''Звездѐц''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Малко Търново]], [[област Бургас]]. Селото е най-голямото по население в общината. == География == [[Файл:Strandzha-dinev.jpg|мини|ляво|Край Звездец]] Звездец се намира в планината [[Странджа]], близо до река [[Велека]], на която от [[1942]] г. има [[хидрометрична станция]] на [[Национален институт по метеорология и хидрология|Националния институт по метеорология и хидрология]] (№ 83700). Звездец се намира на 20 km от общинския център [[Малко Търново]] и на 53 km от областния център [[Бургас]]. Селото е част от територията на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. == История == Селото се споменава за пръв път през XVII век под името ''Гьоктепе'', като по това време е важен [[животновъдство|животновъден]] център и едно от най-големите села в Странджа. В края на [[XVIII век]] и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от [[кърджалии]]. В началото на XIX век в Гьоктепе е основано първото училище в Странджа, а жители на селото взимат участие в [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от [[1828]] – [[1829]] г.<ref name="spps">{{cite book | title = Селища в Природен парк „Странджа“ | publisher = Дирекция на Природен парк „Странджа“ | location = Малко Търново}}</ref> Гьоктепе е един от центровете на [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]] през 1903 година, като решението за началото му е взето в близката местност [[Петрова нива]]. За войвода на участъка е избран [[Киро Узунов]]. При потушаването на въстанието 25 от 100 къщи, църквата и училището са изгорени, а населението напуска селото.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Смъртната дружина на селото е в състав: Христо Тодоров (войвода), Тодор Кирязов (подвойвода), Тодор Деликяровов, Костадин Лостов, Никола Делибозов, Пройко Пеев, Стойчо Панайотов, Тодор Г. Трандев и Христо Каратодоров. През следващите години част от тях се завръщат, а след [[Балкански войни|Балканските войни]] (1912 – 1913 г.) в селото се заселват и бежанци от [[Източна Тракия]]. Към 1926 година жителите му са 574 души.<ref name="spps"/> Кметове на село Звездец от 2003 година са Георги Костадинов Бакрачов (2003 – 2007), Стоян Драгиев Петков (2007 – 2011), Пламен Георгиев Градев от 2011 година. == Забележителности == * [[Петрова нива]], на 14 km югоизточно от селото – паметник, параклис костница и музей на [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]]<ref name="spps"/> * Църква „Свети Атанас“ – първоначално построена през 18 век, изгорена през 1903 г. и възстановена след това<ref name="spps"/> * ''Махмукьово кале'' – останки от крепост на 8 km югоизточно от селото<ref name="spps"/> == Редовни събития == * Всяка година в продължение на два дни – предпоследните събота и неделя на [[юли]], се провежда Ден на родното село, който в миналото се е наричал селски [[събор]] ([[панагир]]). == Личности == ;Родени в Звездец * [[Поп Георги Стоянов Джелебов|Георги Стоянов Джелебов]] (1810 – 1876), възрожденски учител и пръв български свещеник в Бургас * [[Иван Делибозов]], български революционер * [[Костадин Лостов]] (1862 – 1837), български революционер, кмет на Гьоктепе * [[Христо Тодоров (революционер)|Христо Тодоров]], български революционер ;Други * [[Киро Узунов]] (1864 – 1938), български революционер * [[Тони Димитрова]] (р. 1963), българска поп-певица, живяла в Звездец == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] 6whjoixl38gxqg64y560368vl9qpv5u 0 11567 11463699 11368523 2022-07-19T14:01:21Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Slivarovo-Evgord.jpg | картинка-описание = Изглед от Сливарово | екатте = 67307 | надм-височина = 215 | пощ-код = 8358 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.967 | изт-дължина = 27.667 | площ = 83,49 }} '''Сливарово''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Малко Търново]], [[област Бургас]]. Селото е най-малкото в българска Странджа и е застрашено от заличаване. == География == Село Сливарово е разположено в планината [[Странджа]] и в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. Намира се на 16 km от общинския център [[Малко Търново]] и на 89 km от областния център [[Бургас]]. Разположено е на няколко километра северно от [[Резовска река]] и на 500 м. от границата с [[Турция]]. == История == Селото е основано през [[17 век]] от преселници от [[Малко Търново]] и първоначално се нарича '''Кладара''' (вероятно от странджанската дума „клада“ – дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост. Население: 3 жители – най-малкото село в Странджа и в община Малко Търново, както и едно от най-малките в България. Селото е било част от Хасекията, и затова, съгласно фермана на Мурад българите са били привилигеровани през 14-15-16-17 и 18 век и са плащали само „баджа парасъ“ (димнина – привилегирована земя, освободена от данъци). Селото е било чисто българско до руско-турските войни от 1829 и 1878 г., когато се загубва ферманът – Султанският ферман, даващ привилегии на населението от Хасекията, бива унищожен през 1845 г. при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от с. Звездец. За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10 – 15 см. По всяка вероятност тук е почитан богът на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват. То е един от центровете на [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] от [[1903]] г. в района на Странджа. При потушаването на въстанието Кладара силно пострадва. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението е избягало.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Присъединено е към България през [[1913]] г., а към [[1926]] г. има 380 жители. След [[Втора световна война|Втората световна война]] Сливарово е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което ускорява обезлюдяването на селото.<ref name="spps">{{cite book | title = Селища в Природен парк „Странджа“ | publisher = Дирекция на Природен парк „Странджа“ | location = Малко Търново}}</ref> Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция. == Забележителности == * '''Църква „Свети Пантелеймон“ (19 век)''' – Построена е през ХІХ век върху основите на стара църква. По своя план тя е трикорабна базилика с женско отделение и открито преддверие. От иконите, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една. * '''Резерват „[[Узунбуджак]]“''' * ''' Защитена местност „[[Руденово]]“''' * '''Останки от антична крепост – Сливаровско кале''' * ''' Тракийско оброчище Индипасха''' – Древно тракийско оброчище под надвиснала скала, с бликащ в основата ѝ извор (аязмо). Намира се в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. * '''Пещера-светилище „Св. Марина'''“ – Намира се на около 12 км от селото в източна посока. Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и „смиване“ с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция – при отвора в източната ѝ част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. Денят на светицата (30 юли н. ст., 17 юли ст.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича „лефтерски панагир“. Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу. Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си. След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково. Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина. '''През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище „Св. Марина“ на 30 юли (по н.стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.''' == Празници == * 9 август – Селски събор на Сливарово, ден на Св. Панталеймон * 30 юли – поклонническо шествие до пещерата-светилище „Св. Марина“ == Личности == ; Родени в Сливарово * {{флагче|България}} Аполонон (псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година<ref>{{Псевдоними|9}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина, загинал при нещастен случай в местността Киряков чукар край [[Цикнихор]] през юни 1903 година.<ref>{{Николов|57}}</ref><ref>{{Пелтеков|162}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Българчето, български революционер от ВМОРО, куриер<ref>{{Псевдоними|96}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Вълчев, български революционер, войвода на Кладарската смъртна дружина в 1903 година<ref>{{Николов|28}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1185 „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година] в „Библиотека Струмски“ * [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Село-Сливарово/975/index.html Село Сливарово] * [http://www.strandja.bg/slivarovo_bg.html Село Сливарово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824092553/http://www.strandja.bg/slivarovo_bg.html |date=2011-08-24 }} == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] qzli9960gdcdnq5zna3n4bvxe6eoe33 0 11568 11463709 11442824 2022-07-19T14:14:42Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 69328 | надм-височина = 278 | пощ-код = 8165 | тел-код = 05952 | сев-ширина = 42.033 | изт-дължина = 27.517 | площ = 48,656 }} '''Стоилово''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Малко Търново]], [[област Бургас]]. == География == Село Стоилово е разположено в планината [[Странджа]] и в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]]. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките [[Мечи дол]] (Айдере) от юг и изток и [[Велека]] от север. Селото се намира на 9 km от общинския център [[Малко Търново]] и на 74 km от областния център [[Бургас]]. Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви. В непосредствена близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки. Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне, а в отглеждането на животни главно кози. През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози. В цяла Странджа планина Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове. В днешно време селският туризъм и големият интерес към закупуване на стари селски къщи са основният двигател за възвръщане на живота в селото и региона. == История == [[Файл:Evgenidinev stoilovo church.jpg|мини|Храм „Свети Илия“ в Стоилово]] Селото се споменава за първи път в османски регистри от [[1731]] г. под името ''Истуилова''. Основните поминъци по това време са [[овцевъдство]], [[въглищарство]] и [[кошничарство]], което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]] ([[1903]] г.). Край Стоилово е местността [[Петрова нива]], където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско. При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Стоилово е присъединено към България през [[1913]] г. Към [[1926]] г. в селото живеят 676 души.<ref name="spps">{{cite book | title = Селища в Природен парк „Странджа“ | publisher = Дирекция на Природен парк „Странджа“ | location = Малко Търново}}</ref> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Dokuzak Waterfall 012.jpg|мини|Водопадът Докузак]] * Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век).<ref name="spps"/> През 2018 г. е обявена за [[паметник на културата]] с местно значение.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=6566&ny=2018&nm=08 | заглавие=Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. |достъп_дата =30 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=21 август 2018 г |труд= |издател=Министерство на културата |цитат= |език= }}</ref> * Стари странджански къщи ([[18 век|18]] – [[19 век]]) * Местността [[Петрова нива]] * Водопадът Докузак, на едноименната река * Карстова пропаст „Голямата въпа“ с дълбочина 125 m * Близо до селото се намира резервата „[[Средока]]“. == Личности == ; Родени в Стоилово * Георги Попов – учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 411</ref> * Димо Касъров – деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 403</ref> * Петко Димов Георгов Воденичаров (1872 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година с четата на [[Дико Джелебов]], участвал в сражението при Стоилово на 6 август;<ref name="Свидетелства 329">{{Свидетелства|329|https://www.strumski.com/books/407_maria_vasil_poptomova.pdf}}</ref> на 15 април 1943 година вдовицата му Лола Димова, живееща в Стоилово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена<ref name="Свидетелства 328">{{Свидетелства|328|https://www.strumski.com/books/p_shishkov.pdf}}</ref> и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 329"/> * Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет.<ref name="Герджиков 401">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401</ref> * [[Стоян Караибишев]] (Стоян Караибиша) (1852 – 1945) – български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово == Външни препратки == * [http://evgenidinev.com/seen_in_my_camera/petrovaniva-stoilovo/ Вело Странджа: Петрова нива – Стоилово] * [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Село-Стоилово/974/index.html Село Стоилово] == Бележки == <references /> {{Община Малко Търново}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Малко Търново]] [[Категория:Странджа]] gyihe042ah3gl31jrut4y68gh7gqitg 0 11576 11463626 11380655 2022-07-19T12:46:01Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Rezovo-mayor-office.jpg | картинка-описание = Кметското наместничество в Резово | екатте = 62459 | надм-височина = 0 | пощ-код = 8281 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 41.983 | изт-дължина = 28.017 | площ = 48,064 }} '''Резово''' (стар правопис: Рѣзово) е [[село]] в Югоизточна [[България]]. Намира се в [[община Царево]], [[област Бургас]]. == География == Резово е най-южното [[селище]] по българското [[Черноморие]]. Намира се на 11 км южно от [[Синеморец]], на 17 км южно от [[Ахтопол]], на 6 км от защитената местност Силистар, на няколкостотин метра северно от турската граница, на 31 км от общинския център [[Царево]], на 36 км от [[Лозенец (област Бургас)|Лозенец]] и на 93 км от областния център [[Бургас]]. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен. [[Файл:Rezovo-sign-rainov-ifb.jpg|мини|220px|Входната табела на селото]] == История == През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски [[могила|могилен]] [[некропол]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|451}}</ref> Според статистиката на Любомир Милетич, към 1913 г. в Резово има 70  български семейства. Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След [[Балканската война]] в Резово идват няколко семейства бежанци от селата [[Яна (Вилает Лозенград)|Яна]] и [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]] (днес в Турция) и преселници от [[Малко Търново]]. Населението се е препитавало с [[въглища]]рство, [[земеделие]] и [[риболов]]. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно. [[Файл:Rezovo Rainov 3.JPG|мини|250px]] == Религии == [[Файл:Rezovo-church-St-Ioan.jpg|мини|250px|Православен храм „Свети Йоан Кръстител“]] [[Файл:Rezovo Rainov 4.JPG|мини|250px]] В селото се изповядва единствено [[православно християнство]]. На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година. == Обществени институции == * Кметско наместничество. == Радио == В Резово единствените радиостанции, които се приемат са само националните радиостанции на [[БНР]] и турски станции на турското държавно радио [[TRT]]. == Културни и природни забележителности == * На нос [[Кастрич (нос)|Кастрич]], отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост [[Кастрицион]]. * На север от Резово се намира защитената местност [[Силистар (защитена местност)|Силистар]], интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на [[пясъчна лилия]]. * На юг е долината на река [[Резовска]], с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция. == Личности == ; Родени в Резово * {{флагче|България}} Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на [[Цено Куртев]].<ref>{{Николов|116}}</ref> == Галерия == <gallery> Bulgaria_Rezovo_01.JPG | Bulgaria_Rezovo_02.JPG | Bulgaria_Rezovo_04.JPG | Rezovo, BUL - border with Turkey 2.JPG | Pláž, Rezovo.jpg | Pobřeží Černého moře, Rezovo.jpg </gallery> == Външни препратки == {{commonscat|Rezovo|Резово}} * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1185 „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година] в „Библиотека Струмски“ * [http://tzarevo.net/history_rez.htm История на Резово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071010011127/http://tzarevo.net/history_rez.htm |date=2007-10-10 }}, на сайта на Община Царево * [http://www.namore.eu/курорти/резово/ Резово – информация и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180927085834/http://www.namore.eu/%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8/%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ |date=2018-09-27 }} * [http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=84 Снимки от Резово] {{Webarchive|url=https://archive.is/20070607191216/http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=84 |date=2007-06-07 }} * [http://www.standartnews.com/archive/2003/10/05/routes/index.htm Резово – оазис в края на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071202090549/http://www.standartnews.com/archive/2003/10/05/routes/index.htm |date=2007-12-02 }} * [http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Rezovo/ Свободни снимки от Резово под CC 2.5] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100123044420/http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Rezovo/ |date=2010-01-23 }} == Бележки == <references /> {{мъниче|селище в България}} {{Община Царево}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Царево]] [[Категория:Курорти на Черно море]] [[Категория:Странджа]] 8ly4qnqet805fhf2u7h29n6pvluphvj 0 11577 11463631 11164874 2022-07-19T12:52:15Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Veleka-sinemorets-mouth-dinev.jpg | картинка-размер = 320px | картинка-описание = Устието на река Велека край Синеморец | екатте = 66528 | надм-височина = 0 | пощ-код = 8279 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 42.067 | изт-дължина = 27.983 | площ = 27,808 }} [[Файл:Church in Sinemorets, Bulgaria.jpg|мини|250px|Църквата „Св. Георги“]] [[Файл:Sinemorets, Bulgaria.jpg|мини|250px|Съвременно строителство в Синеморец]] [[Файл:Sinemorec - rocks.JPG|мини|250 п|Скалите на Синеморец]] '''Синемо̀рец''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[област Бургас]], [[община Царево]], при устието на река [[Велека]]. == География == Селото се намира на 5 км северно от защитената местност Силистар, на 11 км северно от с. [[Резово]], на 6 км южно от [[Ахтопол]], на 20 км от [[Царево]], на 35 км от [[Приморско]] и на 82 км от [[Бургас]]. Разположено е върху [[полуостров]], южно от устието на р. Велека, пред което има широк залив. [[Естуар]]ът на реката при вливането си образува красива [[пясъчна коса]], която е позната като плажна ивица Косата или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът Свети Яни (с рибарски пристан) и скалистата местност Корабите, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби. Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е местността Поляните, застроена с нови хотели. Южно от нея е залив Бутамята (Потамята) – южният плаж на Синеморец. На юг от Бутамята се стига до залива Липите с красив плаж, местността Каньона с характерни скални образувания (Скалата на Сизиф, Пещерата на гълъбите и Разделената канара), нос Листи и залива Листи. Може да видите 360°-панорама от плаж Бутамята през юли [http://www.lazyweaver.com/viewPano-tourism-thirteen-bg.html тук]. Територията южно от Синеморец до с. [[Резово]] е заета от защитената местност [[Силистар (защитена местност)|Силистар]]. Тя е крайбрежна влажна зона със запазена типична [[лонгоз]]на гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици. == История == Селото носи имената Каландзой, Галанджа, Каланджа, Каланча до 1934 г., '''Синьоморец''' (1934 – 1966), Синеморец от [[1966]] г. Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива Потамята са открити керамични фрагменти от V – IV век пр.н.е. и от [[Средновековие]]то. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има [[траки]]йски надгробни могили и малка [[крепост]]. Най-старият писмен извор за Синеморец датира от [[1498]] г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско и гръцко име [[Манол]]. През XVII век селото е включено в данъчен регистър на каазата (окръг) Анхиало, отново в състава на нахията (околия) на [[Ахтопол|Агатопол]]. Името му фигурира в картата на Османската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г. Южно от Синеморец – в днешната защитена местност Силистар, е съществувало селище, наричано Силистар, Силистарски юрт или само Юрт (Юрта), населено с българи и изоставено от тях след 1849 г. В крайбрежна Каланча приижда население от Юрта, като издига църква (параклис) „Св. [[Йоан Кръстител|Йоан Продром]]“ през 1894 г. След нейното обновяване в наши дни църквата е наречена „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]“.<ref>[https://www.academia.edu/43264212 „Културното наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства“. Съст. А. Николов. София, 2019 г.], стр. 93</ref> На интересната икона „[[Свети Модест]]“ патронът св. Георги – покровител на земеделците и овчарите, е изобразен между 2 дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са изобразени, защото тамошните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в [[1786]] г. Каланджа имала 17 къщи. Те са останали вероятно след поредното изселване към вътрешността на [[Странджа]], предизвикано от нападенията на [[лази]] – кавказки пирати, за които се говори в местните предания. След [[Освобождението]] в 1878 г. Синеморец остава в Османската империя. Освободено е през [[Балканската война]]. Там се заселват българи бегълци от Одринска Тракия, повечето от с. [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]] (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство. През 1930-те години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец е имало 190 000 дка гори. През 1926 г. в селото имало 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници, главно от Блаца. == Археология == През 2006 г. в могила край Синеморец, над устието на р. Велека, е открито златно тракийско съкровище от проф. [[Даниела Агре]]. Находката съдържа златна огърлица с бича глава (сериозно повредена при изгарянето на клада на знатна тракийка) и златни наушници във формата на колесници с богинята [[Нике]], управляваща 2 коня. Само едната от тях е добре запазена, другата се нуждае от сериозна реставрация. Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис „Деметриус направи“, сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. От могилата са изровени общо около 160 златни предмета. Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята-майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. пр.н.е. и са изложени в Общинския исторически музей в Царево. == Празник == Празник на Синеморец до 2015 г. се празнува всяка събота преди деня на св. [[Петка Търновска]] 14 октомври, което е и патронният празник на селището. Празникът на селото се отбелязва на 6 септември от 2015 г. <!-- == Личности == --> <!-- == Други == --> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sinemorec.com/ Уебсайт www.sinemorec.com] * [http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Sinemorets/ Свободни снимки от Синеморец под CC 2.5] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100123044614/http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Sinemorets/ |date=2010-01-23 }} * [http://bulgariansun.com/ Всичко за Синеморец] {{Община Царево}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Царево]] [[Категория:Курорти на Черно море]] [[Категория:Странджа]] hl8rkg0hlpfc0m9ag02mpcz394glrnr 11463639 11463631 2022-07-19T13:03:50Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Veleka-sinemorets-mouth-dinev.jpg | картинка-размер = 320px | картинка-описание = Устието на река Велека край Синеморец | екатте = 66528 | надм-височина = 0 | пощ-код = 8279 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 42.067 | изт-дължина = 27.983 | площ = 27,808 }} [[Файл:Church in Sinemorets, Bulgaria.jpg|мини|250px|Църквата „Св. Георги“]] [[Файл:Sinemorets, Bulgaria.jpg|мини|250px|Съвременно строителство в Синеморец]] [[Файл:Sinemorec - rocks.JPG|мини|250 п|Скалите на Синеморец]] '''Синемо̀рец''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[област Бургас]], [[община Царево]], при устието на река [[Велека]]. == География == Селото се намира на 5 км северно от защитената местност Силистар, на 11 км северно от с. [[Резово]], на 6 км южно от [[Ахтопол]], на 20 км от общинския център [[Царево]], на 35 км от [[Приморско]] и на 82 км от областния център [[Бургас]]. Разположено е върху [[полуостров]], южно от устието на р. Велека, пред което има широк залив. [[Естуар]]ът на реката при вливането си образува красива [[пясъчна коса]], която е позната като плажна ивица Косата или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът Свети Яни (с рибарски пристан) и скалистата местност Корабите, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби. Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е местността Поляните, застроена с нови хотели. Южно от нея е залив Бутамята (Потамята) – южният плаж на Синеморец. На юг от Бутамята се стига до залива Липите с красив плаж, местността Каньона с характерни скални образувания (Скалата на Сизиф, Пещерата на гълъбите и Разделената канара), нос Листи и залива Листи. Може да видите 360°-панорама от плаж Бутамята през юли [http://www.lazyweaver.com/viewPano-tourism-thirteen-bg.html тук]. Територията южно от Синеморец до с. [[Резово]] е заета от защитената местност [[Силистар (защитена местност)|Силистар]]. Тя е крайбрежна влажна зона със запазена типична [[лонгоз]]на гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици. == История == Селото носи имената Каландзой, Галанджа, Каланджа, Каланча до 1934 г., '''Синьоморец''' (1934 – 1966), Синеморец от [[1966]] г. Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива Потамята са открити керамични фрагменти от V – IV век пр.н.е. и от [[Средновековие]]то. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има [[траки]]йски надгробни могили и малка [[крепост]]. Най-старият писмен извор за Синеморец датира от [[1498]] г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско и гръцко име [[Манол]]. През XVII век селото е включено в данъчен регистър на каазата (окръг) Анхиало, отново в състава на нахията (околия) на [[Ахтопол|Агатопол]]. Името му фигурира в картата на Османската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г. Южно от Синеморец – в днешната защитена местност Силистар, е съществувало селище, наричано Силистар, Силистарски юрт или само Юрт (Юрта), населено с българи и изоставено от тях след 1849 г. В крайбрежна Каланча приижда население от Юрта, като издига църква (параклис) „Св. [[Йоан Кръстител|Йоан Продром]]“ през 1894 г. След нейното обновяване в наши дни църквата е наречена „[[Георги Победоносец|Свети Георги]]“.<ref>[https://www.academia.edu/43264212 „Културното наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства“. Съст. А. Николов. София, 2019 г.], стр. 93</ref> На интересната икона „[[Свети Модест]]“ патронът св. Георги – покровител на земеделците и овчарите, е изобразен между 2 дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са изобразени, защото тамошните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в [[1786]] г. Каланджа имала 17 къщи. Те са останали вероятно след поредното изселване към вътрешността на [[Странджа]], предизвикано от нападенията на [[лази]] – кавказки пирати, за които се говори в местните предания. След [[Освобождението]] в 1878 г. Синеморец остава в Османската империя. Освободено е през [[Балканската война]]. Там се заселват българи бегълци от Одринска Тракия, повечето от с. [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]] (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство. През 1930-те години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец е имало 190 000 дка гори. През 1926 г. в селото имало 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници, главно от Блаца. == Археология == През 2006 г. в могила край Синеморец, над устието на р. Велека, е открито златно тракийско съкровище от проф. [[Даниела Агре]]. Находката съдържа златна огърлица с бича глава (сериозно повредена при изгарянето на клада на знатна тракийка) и златни наушници във формата на колесници с богинята [[Нике]], управляваща 2 коня. Само едната от тях е добре запазена, другата се нуждае от сериозна реставрация. Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис „Деметриус направи“, сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. От могилата са изровени общо около 160 златни предмета. Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята-майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. пр.н.е. и са изложени в Общинския исторически музей в Царево. == Празник == Празник на Синеморец до 2015 г. се празнува всяка събота преди деня на св. [[Петка Търновска]] 14 октомври, което е и патронният празник на селището. Празникът на селото се отбелязва на 6 септември от 2015 г. <!-- == Личности == --> <!-- == Други == --> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sinemorec.com/ Уебсайт www.sinemorec.com] * [http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Sinemorets/ Свободни снимки от Синеморец под CC 2.5] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100123044614/http://imagesfrombulgaria.com/v/Region_Bourgas/Sinemorets/ |date=2010-01-23 }} * [http://bulgariansun.com/ Всичко за Синеморец] {{Община Царево}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Царево]] [[Категория:Курорти на Черно море]] [[Категория:Странджа]] 5w1tg6r3j4z7862vjstc07iqy5g1pp6 0 11578 11463645 11164875 2022-07-19T13:10:34Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 76025 | надм-височина = 110 | пощ-код = 8272 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 42.167 | изт-дължина = 27.700 | площ = 39,113 }} '''Фаза̀ново''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Царево]], [[област Бургас]]. == География == Селото се намира на 15 км от общинския център [[Царево]], на 18 км от [[Приморско]] и на 66 км от областния център [[Бургас]]. == История == До 1923 година на мястото на селото съществуват колибите Урузово, признати на 9 март 1923 година за самостоятелно село, наречено ''Стамболийски''. На 2 ноември 1923 година селото е преименувано на Урузово, а през 1950 година – на Фазаново.<ref>Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 275.</ref> <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == Съборът на село Фазаново е на 17 юли – денят на Света Марина. == Други == <!-- === Кухня === --> Църква „Света Марина“ == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://fazanovo.net fazanovo.net]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Община Царево}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Царево]] [[Категория:Странджа]] p1ph6hcec68shmo2ode97af0mhpwuad 0 11682 11463718 11164651 2022-07-19T14:21:14Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Veselie pogled ot iztok.jpg | картинка-описание = Панорамен изглед на село Веселие | карта-положение = left | екатте = 10731 | надм-височина = 117 | пощ-код = 8145 | тел-код = 05504 | сев-ширина = 42.333 | изт-дължина = 27.633 | име = Веселие | площ = 61,054 }} '''Веселие''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Приморско]], [[област Бургас]]. == География == Селото е разположено в [[долина]] близо до [[река]] [[Ропотамо]] в [[Странджа]] планина, на 30 км от [[Бургас]] по пътя за [[Приморско]]. Намира се на 14 km от [[Созопол]], на 17 km от [[Черноморец]], на 18 km от общинския център [[Приморско]]. == История == Село Веселие е създадено по време на османската власт към [[1731]] г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса. През [[1861]] г. в близост до селото се настанява група от [[черкези]], изселени от [[района на Кавказ]]. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на [[Мехмед Али паша (генерал)|Мехмед Али паша]], разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция. == Религии == Християнство. В селото има една църква „Св. Илия“, основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св. Илия“ и параклис „Св. св. Константин и Елена“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == В селото се намира църквата св. Илия, а извън него – параклисът св. Константин и Елена. На възвишението Мара и Лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовник и убита на възвишението Мара и лишанка) – възвишението е наречено на името на девойката, която е преследвана и заловена там от турците. Там тя издъхнала от куршума на своите турски преследвачи. Беят заповядал да разкъсат ризата на този юнак и да видят какво смело сърце носи. Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побегнали, крещейки, че това е лишан/белег, знак/. Оттогава върхът носи името на Мара -Лишанка, кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча с името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая [[Мара Лишанка]], който се изпълнява в тази част на България. == Редовни събития == За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци. == Личности == * [[Стоян Тричков]] – избрал името на селото * [[Георги Попов]] * [[Георги Мавродиев]], * [[Апостол Карамитев]], * [[Божидар Димитров]] – директор на Националния исторически музей, * Яни Васърмолу- един от първите трайно заселили се в селото. == Литература == Книгите на Георги Мавродиев: „Весело Веселие“, „Весело за веселийските снахи и зетьове“ и др. == Други == [[Веселие (ледник)|Ледник Веселие]] в [[Антарктика]] е наименуван на селището.<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137575 Veselie Glacier]. SCAR Composite Antarctic Gazetteer</ref> == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/village_of_veselie/ Снимки от околността] {{Община Приморско}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Приморско]] [[Категория:Странджа]] lbsj7kxv12f06gcigd6iuxwr6d5e73k 11463720 11463718 2022-07-19T14:22:07Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Veselie pogled ot iztok.jpg | картинка-описание = Панорамен изглед на село Веселие | карта-положение = left | екатте = 10731 | надм-височина = 117 | пощ-код = 8145 | тел-код = 05504 | сев-ширина = 42.333 | изт-дължина = 27.633 | име = Веселие | площ = 61,054 }} '''Веселие''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Приморско]], [[област Бургас]]. == География == Селото е разположено в [[долина]] близо до [[река]] [[Ропотамо]] в [[Странджа]] планина, на 30 km от областния център [[Бургас]] по пътя за [[Приморско]]. Намира се на 14 km от [[Созопол]], на 17 km от [[Черноморец]], на 18 km от общинския център [[Приморско]]. == История == Село Веселие е създадено по време на османската власт към [[1731]] г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса. През [[1861]] г. в близост до селото се настанява група от [[черкези]], изселени от [[района на Кавказ]]. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на [[Мехмед Али паша (генерал)|Мехмед Али паша]], разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция. == Религии == Християнство. В селото има една църква „Св. Илия“, основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св. Илия“ и параклис „Св. св. Константин и Елена“ <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == В селото се намира църквата св. Илия, а извън него – параклисът св. Константин и Елена. На възвишението Мара и Лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовник и убита на възвишението Мара и лишанка) – възвишението е наречено на името на девойката, която е преследвана и заловена там от турците. Там тя издъхнала от куршума на своите турски преследвачи. Беят заповядал да разкъсат ризата на този юнак и да видят какво смело сърце носи. Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побегнали, крещейки, че това е лишан/белег, знак/. Оттогава върхът носи името на Мара -Лишанка, кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча с името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая [[Мара Лишанка]], който се изпълнява в тази част на България. == Редовни събития == За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци. == Личности == * [[Стоян Тричков]] – избрал името на селото * [[Георги Попов]] * [[Георги Мавродиев]], * [[Апостол Карамитев]], * [[Божидар Димитров]] – директор на Националния исторически музей, * Яни Васърмолу- един от първите трайно заселили се в селото. == Литература == Книгите на Георги Мавродиев: „Весело Веселие“, „Весело за веселийските снахи и зетьове“ и др. == Други == [[Веселие (ледник)|Ледник Веселие]] в [[Антарктика]] е наименуван на селището.<ref>[https://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137575 Veselie Glacier]. SCAR Composite Antarctic Gazetteer</ref> == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/village_of_veselie/ Снимки от околността] {{Община Приморско}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Приморско]] [[Категория:Странджа]] gowigzkfz9qsh8vzi3x0se53nnwmbsg 0 11684 11463734 11164654 2022-07-19T14:38:23Z 37.63.18.76 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Holy Trinity church - Novo Panicharevo.jpg | картинка-описание = Църквата „Св. Троица“ в Ново Паничарево | екатте = 52129 | надм-височина = 104 | пощ-код = 8152 | тел-код = 05504 | сев-ширина = 42.283 | изт-дължина = 27.550 | площ = 92,974 }} [[Файл:BASA-413K-1-51-2.jpg|мини|Седянка в Ново Паничарево, 11 май 1925 г.]] '''Ново Панича̀рево''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Приморско]], [[област Бургас]]. == География == Намира се на 31 км южно от областния център [[Бургас]] и на 18 км западно от общинския център [[Приморско]]. Разположено е в полите на Странджа планина и долината на р. Ропотамо. == История == Историята на селото започва непосредствено след освобождаването на България от османско владичество – 1879 година. Предполага се, че е основано от преселници от съществуващите по това време села Паничерево (днешната местност Старо село, на 6 км южно от Ново Паничарево) и село Чинакчи (днешна местност Юртя – 6 км югоизточно от Ново Паничарево). До селото минава река Дуденска а наблизо има красив язовир, заобиколен от всякъде с гъста гора. Недалеч от село Ново Паничерово се намира ловния резерват на Държавна дивечовъдна станция – Ропотамо, където се ловуват диви свине, елени, зайци, сърни и др. Сред представители на дивата фауната са още вълци, видри, диви котки, таралежи, лалугери, лисици, порове, чакали и язовци. Според летописната книга на ОУ „Христо Ботев“ от Горо Горов, първите данни за съществуване на училище в местността „Старото село“ сочат годината 1873. „До черквата е имало една пристройка с две стаички, които служели за училище. До 1873 г. учението било на гръцки език.“ Църквата „Св. Троица", построена през 1881 г., притежава изключително редки икони. Параклисът „Св. Марина" е запазен и поддържан до днес. През 1985 г. се построява язовир „Ново Паничарево" с обем 2,2 млн. куб.м., който е включен към общата водна система на язовир „Ясна поляна" и подава вода за цялото Южно Черноморие. Ново Паничарево е самостоятелна община до 1910 г., след това преминава към Веселие, пак самостоятелна, след това към Община Созопол и от 1997 г. към Община Приморско. Близостта до гр. Бургас, до морските курорти и до Странджа планина, му дават възможност да се развива като вилно селище. == Забележителности == [[Файл:Suspension bridge - Novo Panicharevo.jpg|мини|център|Висящ мост]] == Редовни събития == Панаир на селото (седмица след Спасовден). <!-- == Личности == --> == Литература == * Ново Паничарево. История, бит, култура (2015) – от Атанас Радойнов == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.evgenidinev.com/seen_in_my_camera/novo-panicharevo_dam/ Снимки от язовира до Ново Паничарево] {{мъниче|селище в България}} {{Община Приморско}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Приморско]] 09qblsopyklwz2eq09llbcukyw81l4y 0 13308 11463912 11163535 2022-07-19T18:06:52Z 84.179.219.113 добавен е официабния уеб сайт на селото wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 22561 | надм-височина = 142 | пощ-код = 6422 | тел-код = 03928 | сев-ширина = 42.067 | изт-дължина = 25.717 | площ = 18,234 }} == Външни препратки == * [официален уебсайт: https://dolnobelevo.com] '''Долно Белево''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Димитровград]], [[област Хасково]]. == Културни и природни забележителности == Землището на селото е осеяно преди всичко с тракийски надгробни могили. На 1 км североизточно от селото в местността Бахча билюк, върху неголяма естествена височина, издължена в посока север-юг, има дебел пласт със селищни останки, който заема площ с размери 200x100 м. На повърхността се вижда изобилна керамика, предимно от старожелязната епоха и значителен брой фрагменти от хромели. Надгробни могили са разхвърляни във всички посоки около селото: на 2-2,5 км северно от селото, в местността Гьоргьовденя, има силно разлята надгробна могила, известна като „Тончова чука" – с диаметър около 50 м и височина 4-5 м. Около могилата и по повърхността ѝ се вижда хоросан, а отгоре е намерена медна римска монета от III-IV век в изкоп, направен при обучение на войници – окоп с дълбочина 1 м в посока изток-запад, с дълж. 4 м, в средата с кръгла дупка. == Бележки == <references /> {{Община Димитровград}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Димитровград]] kxki5kjrx02d4cczxjmcopdyqyn3frc 11464284 11463912 2022-07-20T01:43:48Z Сале 9192 в шаблона wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 22561 | надм-височина = 142 | пощ-код = 6422 | тел-код = 03928 | сев-ширина = 42.067 | изт-дължина = 25.717 | площ = 18,234 | сайт = https://dolnobelevo.com }} '''Долно Белево''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Димитровград]], [[област Хасково]]. == Културни и природни забележителности == Землището на селото е осеяно преди всичко с тракийски надгробни могили. На 1 км североизточно от селото в местността Бахча билюк, върху неголяма естествена височина, издължена в посока север-юг, има дебел пласт със селищни останки, който заема площ с размери 200x100 м. На повърхността се вижда изобилна керамика, предимно от старожелязната епоха и значителен брой фрагменти от хромели. Надгробни могили са разхвърляни във всички посоки около селото: на 2-2,5 км северно от селото, в местността Гьоргьовденя, има силно разлята надгробна могила, известна като „Тончова чука" – с диаметър около 50 м и височина 4-5 м. Около могилата и по повърхността ѝ се вижда хоросан, а отгоре е намерена медна римска монета от III-IV век в изкоп, направен при обучение на войници – окоп с дълбочина 1 м в посока изток-запад, с дълж. 4 м, в средата с кръгла дупка. == Бележки == <references /> {{Община Димитровград}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Димитровград]] mcmuaggo5jc2t0tx293o8zxtpvzqcus 11464287 11464284 2022-07-20T01:44:22Z Сале 9192 форматиране: 2x нов ред, 2x тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Селище в България | екатте = 22561 | надм-височина = 142 | пощ-код = 6422 | тел-код = 03928 | сев-ширина = 42.067 | изт-дължина = 25.717 | площ = 18,234 | сайт = https://dolnobelevo.com }} '''Долно Белево''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Димитровград]], [[област Хасково]]. == Културни и природни забележителности == Землището на селото е осеяно преди всичко с тракийски надгробни могили. На 1 км североизточно от селото в местността Бахча билюк, върху неголяма естествена височина, издължена в посока север-юг, има дебел пласт със селищни останки, който заема площ с размери 200x100 м. На повърхността се вижда изобилна керамика, предимно от старожелязната епоха и значителен брой фрагменти от хромели. Надгробни могили са разхвърляни във всички посоки около селото: на 2 – 2,5 км северно от селото, в местността Гьоргьовденя, има силно разлята надгробна могила, известна като „Тончова чука" – с диаметър около 50 м и височина 4 – 5 м. Около могилата и по повърхността ѝ се вижда хоросан, а отгоре е намерена медна римска монета от III-IV век в изкоп, направен при обучение на войници – окоп с дълбочина 1 м в посока изток-запад, с дълж. 4 м, в средата с кръгла дупка. == Бележки == <references /> {{Община Димитровград}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Димитровград]] fwkbf8bo7lgc87qs4dic0izmi842j6y 0 14980 11464437 11172320 2022-07-20T08:43:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 81520 | надм-височина = 1063 | пощ-код = 4760 | тел-код = 03038 | сев-ширина = 41.533 | изт-дължина = 24.733 | площ = 9,243 }} '''Чокманово''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Смолян]], [[област Смолян]]. == География == Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на Родопите на около 6 км южно от град [[Смолян]] и 7 km северно от село [[Смилян]]. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Свети Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби. == История == [[Файл:Jizya document Chokmanovo 1615.jpg|ляво|мини|200п|Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 година]] [[Файл:Sultan’s Ferman Chokmanovo 1888.jpg|мини|200п|Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 година]] Село Чокманово. Произходът на името е спорен. Според някои името на селото е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турската власт. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“. Първото заселване е станало през 1600 година. През 1836 година в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му. Според Националния регистър на населените места през 1934 година Чокманово е наброява 941 души, а през 2011 година – 93 души<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5169&ezik=bul|title=Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян|lang=|accessdate=23 януари 2012}}</ref>. == Религия == Населението на село Чокманово е [[Православие|източноправославно]]. == Личности == [[Файл:Kostadin Makrelov.jpg|мини|Костадин Макрелов]] * [[Андрей Макрелов]], духовник и деец на ВМОРО * Д-р Асен Каишев (18?? – 1944) – известен пловдивски лекар и общественик. * Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина.<ref>{{МОО|47}}</ref> * [[Атанас Каишев]] (1872 – 1941) – генерал, професор по военни науки. * [[Атанас Ташев]] (1915 – 1987) – военен * [[Бисер Киров]] (1942 – 2016) – поп певец, композитор и общественик.<ref>„Чокманово Минало“, том 1, стр.476</ref> * [[Иван Караманджуков]], български революционер, четник на Петко войвода, деец на ВМОРО * [[Костадин Макрелов|Костадин Попандреев Макрелов]] (около 1882 - 1907), деец на ВМОРО * Костадин п. Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53]</ref> * [[Любен Станев]] (1924 – 2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е „Цар и генерал“ (1966). * [[Никола Каишев]] (1863-1953), инженер и общественик * [[Петър Даракчиев]] (1879 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО * [[Петър Каишев]] (1929) – български режисьор * Ростислав Атанасов Каишев (1908 – 2002) – академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал [[Атанас Каишев]]. * [[Таню Стоев|Таню Стоев Братанов]] (1863 – ?), български революционер, деец на ВМОРО * [[Христо Стоев (революционер)||Христо Стоев Братанов-Лакудата]] (1869 – 1934), български революционер, деец на ВМОРО * [[Христо Караманджуков]] (1876 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО * Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.<ref>{{Псевдоними|39}}</ref> == Библиография == * Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476. * ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година. == Източници == <references /> {{Община Смолян}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Смолян]] q1766lmhrmqtopjid2kq60nr1gzn45v 0 15379 11464379 11236684 2022-07-20T07:21:07Z 151.70.156.239 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Илинден}} {{Празник |holiday_name = Илинден |type = ethnic |image = Вознесение святого Илии 1831.jpeg |imagesize = |caption = Възнесение на свети Илия. Българската икона. 1831 |official_name = |nickname = |observedby = |litcolor = |longtype = Народен |significance = |begins = |ends = |date = 20 юли |celebrations = правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори |observances = не се работи |relatedto = }} '''Илинден''' в [[България]] се нарича денят, в който се почита Свети [[Свети Илия|пророк Илия]], 20 юли (по Юлианския календар - стар стил) (между 1916 и 1968 година). [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отбелязва празника на 2 август - по Новоюлиянския календар, нов стил). Чества се също денят на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в [[България]], който се празнува на 20 юли. Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви (на 20 юли) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол. На Илинден се правят [[курбан]]и за здраве, организират се и големи общоселски [[събор]]и и тържества. == Поверия == Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се влиза в морето, защото морето взима жертва на този ден. == Метеорологични прогнози == Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, [[орех]]ите и лешниците ще са празни. Ще настъпи [[суша]]. Единствено [[вино]]то ще е хубаво. == Имен ден == Илинден се отбелязва като [[имен ден]] от носещите имената ''Илия'', ''Илинда'', ''Илиян'', ''Илин'', ''Искра'', ''Илина'', ''Илияна'', ''Илинка'', ''Илизабет'', ''Илиан'', ''Илиана'', ''Илко'', ''Илчо'', ''Илка'', ''Лина'', ''Личо'', ''Юлия'' (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия (Ιουλια). == Вижте също == * [[Илия (пророк)]] * [[Перун]] * [[Огнена Мария]] {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Християнски празници]] [[Категория:Български обичаи]] [[Категория:Народен календар на източните славяни]] [[Категория:Сръбски обичаи]] 3i7c85gk7xry8qm0rypwf6lsm6ev9pq 11464380 11464379 2022-07-20T07:22:29Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/151.70.156.239|редакции на 151.70.156.239]] ([[User talk:151.70.156.239|б]].), към версия на 188.254.223.116 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Илинден}} {{Празник |holiday_name = Илинден |type = ethnic |image = Вознесение святого Илии 1831.jpeg |imagesize = |caption = Възнесение на свети Илия. Българската икона. 1831 |official_name = |nickname = |observedby = |litcolor = |longtype = Народен |significance = |begins = |ends = |date = 20 юли |celebrations = правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори |observances = не се работи |relatedto = }} '''Илинден''' в [[България]] се нарича денят, в който се почита Свети [[Свети Илия|пророк Илия]], 20 юли (по Юлианския календар - стар стил) (между 1916 и 1968 година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отбелязва празника на 2 август - по Новоюлиянския календар, нов стил). Чества се също денят на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в [[България]], който се празнува на 20 юли. Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви (на 20 юли) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол. На Илинден се правят [[курбан]]и за здраве, организират се и големи общоселски [[събор]]и и тържества. == Поверия == Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се влиза в морето, защото морето взима жертва на този ден. == Метеорологични прогнози == Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, [[орех]]ите и лешниците ще са празни. Ще настъпи [[суша]]. Единствено [[вино]]то ще е хубаво. == Имен ден == Илинден се отбелязва като [[имен ден]] от носещите имената ''Илия'', ''Илинда'', ''Илиян'', ''Илин'', ''Искра'', ''Илина'', ''Илияна'', ''Илинка'', ''Илизабет'', ''Илиан'', ''Илиана'', ''Илко'', ''Илчо'', ''Илка'', ''Лина'', ''Личо'', ''Юлия'' (защото името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия (Ιουλια). == Вижте също == * [[Илия (пророк)]] * [[Перун]] * [[Огнена Мария]] {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Християнски празници]] [[Категория:Български обичаи]] [[Категория:Народен календар на източните славяни]] [[Категория:Сръбски обичаи]] bcynqxz8gax47r6xx629a4zcc4n1i99 0 16294 11464429 11267595 2022-07-20T08:24:00Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност | категория = политик | роден-място = [[Ловеч]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Берлин]], [[Германия]] | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[Адвокат]] | партия = [[Либерална партия]] (1879 – 1887)<br>[[Либерална партия (радослависти)]] (1887 – 1920) | институция1 = {{Депутат-България|3в=1|5в=1|2-ро=1|4-то=1|8-о=1|10-о=1|15-о=1|16-о=1|18-о=1}} | постове2 = Министър на правосъдието | години2 = 29 юни 1884 – 15 юли 1886<br>9 август 1886 – 12 август 1886<br>19 май 1894 – 17 септември 1894 | постове3 = 7-и [[министър-председател на България]] | години3 = 16 август 1886 – 28 юни 1887<br>4 юли 1913 – 21 юни 1918 | постове4 = Министър на финансите | години4 = 30 ноември 1886 – 10 юли 1887 | постове5 = Министър на вътрешните работи | години5 = 28 юни 1887 – 20 август 1887<br>27 ноември 1900 – 20 февруари 1901<br>4 юли 1913 – 21 септември 1915<br>7 септември 1916 – 21 юни 1918 | постове6 = Министър на народното просвещение | години6 = 19 май 1894 – 9 декември 1894 | постове7 = Министър на външните работи | години7 = 17 декември 1913 – 21 юни 1918 }} | погребан = [[София]] | баща = [[Христо Попович]] | брак = Евантия Провадалиева }} '''Васил Христов Радославов''' е [[България|български]] [[политик]], [[народен представител]]. Оглавява [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]] от [[1887]] до [[1918]] г. Три пъти е [[министър-председател на България]] – след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг]] (1886 – 1887) и по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1913 – 1918). == Биография == [[Файл:Vasil Radoslavov house-museum, Lovech.jpg|ляво|мини|170px|Къщата музей на д-р Васил Радославов във [[Вароша (квартал на Ловеч)|Вароша]], Ловеч]] Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в [[Ловеч]] в семейството на [[Христо Попович]], килиен учител в Ловеч. Брат е на [[Михаил Радославов]] и [[Юрдана Радославова]]. Учи в родния си град [[Ловеч]] и [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]], а по-късно в [[Писек]] (1872) и [[Прага]] (1874), [[Чехия]]. Работи като учител в [[Тетевен]] (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.<ref name="istoria.bg">[http://istoria.bg/461/vasil-radoslavov Биография на Васил Радославов на сайта istoria.bg]</ref> === Политическа дейност === [[Файл:Radoslavov.jpg|мини|170п|ляво|Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.]] [[Файл:BASA-313K-1-2536-19-Vasil Radoslavov embroidery.jpeg|мини|170п|ляво|Бродерия върху коприна с образа на Радославов]] От есента на 1878 г. следва право във [[Виена]] и завършва в [[Хайделберг]], [[Германия]] в 1882 г. След завръщането си в България е [[адвокат]] и се занимава с политическа дейност. Деен член на [[Либерална партия|Либералната партия]]. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Той е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (10)|второто правителство]] на [[Петко Каравелов]] (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на [[Княжество България]] в [[Източна Румелия]], което предизвиква дипломатически скандал. През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След [[Деветоавгустовски преврат|преврата]] от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз [[Александър I Батенберг]], Радославов оглавява [[Правителство на Васил Радославов 1|правителството]] и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз [[Фердинанд I]] крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]] (1887 – 1894). След падането на [[Правителство на Стамболов|правителството на Стамболов]] през [[1894]] г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в [[Правителство на България (16)|правителството]] на [[Константин Стоилов]], но скоро отново преминава в опозиция. Васил Радославов е [[министър на вътрешните работи]] в [[Правителство на България (18)|правителството]] на [[Димитър Греков]] и [[Правителство на България (19)|правителството]] на [[Тодор Иванчов]] (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на [[Селски бунтове в България (1900)|бунтовете срещу въвеждането на десятъка]] при [[Дуранкулак]], [[Шабла]] и [[Тръстеник]]. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от [[Държавен съд|Държавния съд]] за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран. [[Файл:Prisada na Darzhavniya Sad 1903.JPG|мини|150п|„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на [[Георги Капчев|Георги Ив. Капчев]], 1903]] След поражението на България в [[Междусъюзническата война]] ([[1913]] г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, [[Народнолиберална партия|Народнолибералната]] и [[Младолиберална партия|Младолибералната]] партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до [[1918]] г., и управлява страната по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. === Съдебно преследване === Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов. Скоро след сключването на [[Солунско примирие|Солунското примирие]] д-р Васил Радославов заминава за [[Германия]] на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През [[1923]] г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4489&SRV=false&LANG=bg Земледелец (вестник:ежедневник, Орган на Добруджанската окол. землед. дружба - Варна), бр. 12, 6 април 1923 г.]</ref> Амнистиран е през лятото на [[1929]] г. Умира в [[Берлин]] на [[21 октомври]] 1929 година. Погребан е с почести в София на [[3 ноември]] същата година.<ref name="istoria.bg"/> Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева. === Награди и отличия === Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г. На [[23 юли]] [[1917]] Васил Радславов е обявен за почетен гражданин на новоосвободената [[Силистра]] и на него е наименувана дунавската градина.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3]</ref> == Източници == <references /> * {{ташев}} {{commonscat|Vasil Radoslavov}} == Външни препратки == * [http://www.mediatimesreview.com/march06/Radoslavov.php Биография на Васил Радославов] {{пост списък|Министър на правосъдието на България|11}} {{пост списък|Министър на правосъдието на България|13}} {{пост списък|Министър-председател на България|11}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|19}} {{пост списък|Министър на правосъдието на България|22}} {{пост списък|Министър на просветата на България|19}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|24}} {{пост списък|Министър-председател на България|27}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|35}} {{Пост списък|Министър на външните работи на България|31}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|37}} {{пост начало}} {{пост|и.д. [[Министър на финансите]]|[[30 ноември]] [[1886]]|[[10 юли]] [[1887]]|[[Иван Евстратиев Гешов]]|[[Константин Стоилов]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Радославов, Васил}} [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Министри на външните работи на България]] [[Категория:Министри на правосъдието на България]] [[Категория:Български политици от Първата световна война]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Българи в Берлин]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Родени в Ловеч]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Възпитаници на Априловската гимназия]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 3ea8y864peaha2sgxd409fl26twz8s7 11464435 11464429 2022-07-20T08:39:13Z Litev 24603 Дунавска градина wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност | категория = политик | роден-място = [[Ловеч]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Берлин]], [[Германия]] | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[Адвокат]] | партия = [[Либерална партия]] (1879 – 1887)<br>[[Либерална партия (радослависти)]] (1887 – 1920) | институция1 = {{Депутат-България|3в=1|5в=1|2-ро=1|4-то=1|8-о=1|10-о=1|15-о=1|16-о=1|18-о=1}} | постове2 = Министър на правосъдието | години2 = 29 юни 1884 – 15 юли 1886<br>9 август 1886 – 12 август 1886<br>19 май 1894 – 17 септември 1894 | постове3 = 7-и [[министър-председател на България]] | години3 = 16 август 1886 – 28 юни 1887<br>4 юли 1913 – 21 юни 1918 | постове4 = Министър на финансите | години4 = 30 ноември 1886 – 10 юли 1887 | постове5 = Министър на вътрешните работи | години5 = 28 юни 1887 – 20 август 1887<br>27 ноември 1900 – 20 февруари 1901<br>4 юли 1913 – 21 септември 1915<br>7 септември 1916 – 21 юни 1918 | постове6 = Министър на народното просвещение | години6 = 19 май 1894 – 9 декември 1894 | постове7 = Министър на външните работи | години7 = 17 декември 1913 – 21 юни 1918 }} | погребан = [[София]] | баща = [[Христо Попович]] | брак = Евантия Провадалиева }} '''Васил Христов Радославов''' е [[България|български]] [[политик]], [[народен представител]]. Оглавява [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]] от [[1887]] до [[1918]] г. Три пъти е [[министър-председател на България]] – след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг]] (1886 – 1887) и по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1913 – 1918). == Биография == [[Файл:Vasil Radoslavov house-museum, Lovech.jpg|ляво|мини|170px|Къщата музей на д-р Васил Радославов във [[Вароша (квартал на Ловеч)|Вароша]], Ловеч]] Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в [[Ловеч]] в семейството на [[Христо Попович]], килиен учител в Ловеч. Брат е на [[Михаил Радославов]] и [[Юрдана Радославова]]. Учи в родния си град [[Ловеч]] и [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]], а по-късно в [[Писек]] (1872) и [[Прага]] (1874), [[Чехия]]. Работи като учител в [[Тетевен]] (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.<ref name="istoria.bg">[http://istoria.bg/461/vasil-radoslavov Биография на Васил Радославов на сайта istoria.bg]</ref> === Политическа дейност === [[Файл:Radoslavov.jpg|мини|170п|ляво|Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.]] [[Файл:BASA-313K-1-2536-19-Vasil Radoslavov embroidery.jpeg|мини|170п|ляво|Бродерия върху коприна с образа на Радославов]] От есента на 1878 г. следва право във [[Виена]] и завършва в [[Хайделберг]], [[Германия]] в 1882 г. След завръщането си в България е [[адвокат]] и се занимава с политическа дейност. Деен член на [[Либерална партия|Либералната партия]]. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Той е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (10)|второто правителство]] на [[Петко Каравелов]] (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на [[Княжество България]] в [[Източна Румелия]], което предизвиква дипломатически скандал. През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След [[Деветоавгустовски преврат|преврата]] от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз [[Александър I Батенберг]], Радославов оглавява [[Правителство на Васил Радославов 1|правителството]] и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз [[Фердинанд I]] крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]] (1887 – 1894). След падането на [[Правителство на Стамболов|правителството на Стамболов]] през [[1894]] г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в [[Правителство на България (16)|правителството]] на [[Константин Стоилов]], но скоро отново преминава в опозиция. Васил Радославов е [[министър на вътрешните работи]] в [[Правителство на България (18)|правителството]] на [[Димитър Греков]] и [[Правителство на България (19)|правителството]] на [[Тодор Иванчов]] (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на [[Селски бунтове в България (1900)|бунтовете срещу въвеждането на десятъка]] при [[Дуранкулак]], [[Шабла]] и [[Тръстеник]]. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от [[Държавен съд|Държавния съд]] за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран. [[Файл:Prisada na Darzhavniya Sad 1903.JPG|мини|150п|„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на [[Георги Капчев|Георги Ив. Капчев]], 1903]] След поражението на България в [[Междусъюзническата война]] ([[1913]] г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, [[Народнолиберална партия|Народнолибералната]] и [[Младолиберална партия|Младолибералната]] партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до [[1918]] г., и управлява страната по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. === Съдебно преследване === Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов. Скоро след сключването на [[Солунско примирие|Солунското примирие]] д-р Васил Радославов заминава за [[Германия]] на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През [[1923]] г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4489&SRV=false&LANG=bg Земледелец (вестник:ежедневник, Орган на Добруджанската окол. землед. дружба - Варна), бр. 12, 6 април 1923 г.]</ref> Амнистиран е през лятото на [[1929]] г. Умира в [[Берлин]] на [[21 октомври]] 1929 година. Погребан е с почести в София на [[3 ноември]] същата година.<ref name="istoria.bg"/> Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева. === Награди и отличия === Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г. На [[23 юли]] [[1917]] Васил Радславов е обявен за почетен гражданин на новоосвободената [[Силистра]] и на него е наименувана [[Дунавска градина|Дунавската градина]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3]</ref> == Източници == <references /> * {{ташев}} {{commonscat|Vasil Radoslavov}} == Външни препратки == * [http://www.mediatimesreview.com/march06/Radoslavov.php Биография на Васил Радославов] {{пост списък|Министър на правосъдието на България|11}} {{пост списък|Министър на правосъдието на България|13}} {{пост списък|Министър-председател на България|11}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|19}} {{пост списък|Министър на правосъдието на България|22}} {{пост списък|Министър на просветата на България|19}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|24}} {{пост списък|Министър-председател на България|27}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|35}} {{Пост списък|Министър на външните работи на България|31}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|37}} {{пост начало}} {{пост|и.д. [[Министър на финансите]]|[[30 ноември]] [[1886]]|[[10 юли]] [[1887]]|[[Иван Евстратиев Гешов]]|[[Константин Стоилов]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Радославов, Васил}} [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Министри на външните работи на България]] [[Категория:Министри на правосъдието на България]] [[Категория:Български политици от Първата световна война]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Българи в Берлин]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Родени в Ловеч]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Възпитаници на Априловската гимназия]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] tl04lfrb6p60yuejrhpy0nghykvwq4z 0 16320 11464361 10980808 2022-07-20T06:38:36Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = Партиен функционер | партия = [[БКП]] | институция1 = {{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1}} | постове2 = 35-и [[министър-председател на България]] | години2 = 17 април 1956 – 19 ноември 1962 }} }} '''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[Българи|български]] [[политик]]. Един от ръководителите на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на [[Втората световна война]]. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).<ref name="ГУАМС 469">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=469 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> С работата си на вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов (историк) | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 290 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> == Биография == Югов е роден на 5 август 1904 година в [[Ругуновец]] (Карасуле), тогава в Османската империя.<ref>{{Пелтеков|543}}</ref> Сестрин син е на [[Иванчо Карасулията]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87586 Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“]</ref> След Балканските войни семейството му се преселва в [[Дедеагач]], а после се установява в [[Гюмюрджина]], като и двата града тогава са в България. След [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството на Югов се мести в [[Пловдив]]. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1928 година – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]], като през 1933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> с псевдоним '''Рашко'''.<ref name="Катарџиев 23">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.</ref> По това време [[михайловисти]]те издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], бъдещият първи партизанин на България. През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в [[Съветския съюз]]. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода]], откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 66 – 67}}</ref> По време на [[Втората световна война]] е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (1943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на [[смъртно наказание|смърт]] в процеса срещу ЦК на БКП.<ref name="ташев"/> След процеса ръководството на партията е обезглавено, като Югов и [[Цола Драгойчева]] са единствените членове на Политбюро, останали на свобода.<ref name="везенков"/> Югов поема заемания дотогава от [[Трайчо Костов]] пост на секретар на ЦК, формално най-висшия в партийната организация вътре в България.<ref name="везенков"/> Антон Югов участва и в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор [[Вълко Червенков]] с [[Тодор Живков]] и след [[Априлски пленум|Априлския пленум]] от 1956 година заема мястото на Червенков като [[министър-председател на България|министър-председател]].<ref name="ташев"/> За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години на 20 век отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като [[Райко Дамянов]] и цели местни партийни организации, най-вече тези в [[Пловдив]], [[Габрово]] и [[Плевен]], но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 116 – 117}}</ref> След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на [[Осми конгрес на БКП|Осмия конгрес на БКП]] Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).<ref name="христов"/> С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.<ref name="ташев"/> Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.<ref name="ташев"/> Въпреки това, през 1984 г. е награден със званието [[Герой на социалистическия труд]]. [[Герой на Народна република България]] (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/> Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в [[София]].<ref name="ташев"/> Дъщеря му Виолета е омъжена за сина на [[Михаил Шолохов]] – Александър. == Външни препратки == * [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=52&Itemid=58 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“ == Бележки == <references/> {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|62}} {{пост начало}} {{пост|[[министър на индустрията и занаятите]]|20 януари 1950|17 февруари 1950|[[Вълко Гочев]]|Антон Югов<sup>2</sup>}} {{пост|и.д. [[министър на мините и подземните богатства]]<br/>|20 януари 1950|17 февруари 1950|[[Кирил Клисурски]]|Антон Югов<sup>2</sup>}} {{пост|[[министър на промишлеността]]|17 февруари 1950|20 септември 1951|Антон Югов<sup>3</sup>|Антон Югов<sup>4</sup><br/>[[Атанас Димитров (политик)|Атанас Димитров]]<sup>5</sup>}} {{пост|[[министър на тежката промишленост]]|26 септември 1951|20 август 1952|Антон Югов<sup>2</sup>|[[Тано Цолов]]}} {{пост|председател на [[Държавен комитет за строителство и архитектура|Държавния комитет за строителство и архитектура]]<br/>|11 юли 1955|18 април 1956|---|[[Райко Дамянов]]}} {{пост край}} <sup>2</sup>: [[министър на промишлеността]]<br/> <sup>3</sup>: [[министър на индустрията и занаятите]] и и.д. [[министър на мините и подземните богатства]]<br/> <sup>4</sup>: [[министър на тежката промишленост]]<br/> <sup>5</sup>: [[министър на леката промишленост]]<br/> {{пост списък|Министър-председател на България|47}} {{Портал|Македония|Политика}} {{СОРТКАТ:Югов, Антон}} [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Главен щаб на НОВА]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] [[Категория:Лагеристи в Гонда вода]] [[Категория:Родени в Ругуновец]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Българи в СССР]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] dfzhjp9x9nogpeptzl5uftkoojdl8pu 11464363 11464361 2022-07-20T06:41:55Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = Партиен функционер | партия = [[БКП]] | институция1 = {{Депутат-България|6в=1|26о=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1}} | постове2 = 35-и [[министър-председател на България]] | години2 = 17 април 1956 – 19 ноември 1962 }} }} '''Антон Танев Гьошев''', известен като '''Югов''', е [[Българи|български]] [[политик]]. Един от ръководителите на [[Българската комунистическа партия]] (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на [[Втората световна война]]. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).<ref name="ГУАМС 469">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=469 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> С работата си на вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов (историк) | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 290 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> == Биография == Югов е роден на 5 август 1904 година в [[Ругуновец]] (Карасуле), тогава в Османската империя.<ref>{{Пелтеков|543}}</ref> Майка му Анна Урджанова-Югова е сестра на [[Иванчо Карасулията]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87586 Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“]</ref> След Балканските войни семейството му се преселва в [[Дедеагач]], а после се установява в [[Гюмюрджина]], като и двата града тогава са в България. След [[България в Първата световна война|Първата световна война]], когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството на Югов се мести в [[Пловдив]]. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1928 година – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]], като през 1933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> с псевдоним '''Рашко'''.<ref name="Катарџиев 23">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.</ref> По това време [[михайловисти]]те издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], бъдещият първи партизанин на България. През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в [[Съветския съюз]]. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода]], откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 66 – 67}}</ref> По време на [[Втората световна война]] е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (1943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на [[смъртно наказание|смърт]] в процеса срещу ЦК на БКП.<ref name="ташев"/> След процеса ръководството на партията е обезглавено, като Югов и [[Цола Драгойчева]] са единствените членове на Политбюро, останали на свобода.<ref name="везенков"/> Югов поема заемания дотогава от [[Трайчо Костов]] пост на секретар на ЦК, формално най-висшия в партийната организация вътре в България.<ref name="везенков"/> Антон Югов участва и в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор [[Вълко Червенков]] с [[Тодор Живков]] и след [[Априлски пленум|Априлския пленум]] от 1956 година заема мястото на Червенков като [[министър-председател на България|министър-председател]].<ref name="ташев"/> За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години на 20 век отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като [[Райко Дамянов]] и цели местни партийни организации, най-вече тези в [[Пловдив]], [[Габрово]] и [[Плевен]], но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 116 – 117}}</ref> След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на [[Осми конгрес на БКП|Осмия конгрес на БКП]] Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).<ref name="христов"/> С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.<ref name="ташев"/> Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.<ref name="ташев"/> Въпреки това, през 1984 г. е награден със званието [[Герой на социалистическия труд]]. [[Герой на Народна република България]] (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.<ref name="ташев"/> Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в [[София]].<ref name="ташев"/> Дъщеря му Виолета е омъжена за сина на [[Михаил Шолохов]] – Александър. == Външни препратки == * [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=52&Itemid=58 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“ == Бележки == <references/> {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|62}} {{пост начало}} {{пост|[[министър на индустрията и занаятите]]|20 януари 1950|17 февруари 1950|[[Вълко Гочев]]|Антон Югов<sup>2</sup>}} {{пост|и.д. [[министър на мините и подземните богатства]]<br/>|20 януари 1950|17 февруари 1950|[[Кирил Клисурски]]|Антон Югов<sup>2</sup>}} {{пост|[[министър на промишлеността]]|17 февруари 1950|20 септември 1951|Антон Югов<sup>3</sup>|Антон Югов<sup>4</sup><br/>[[Атанас Димитров (политик)|Атанас Димитров]]<sup>5</sup>}} {{пост|[[министър на тежката промишленост]]|26 септември 1951|20 август 1952|Антон Югов<sup>2</sup>|[[Тано Цолов]]}} {{пост|председател на [[Държавен комитет за строителство и архитектура|Държавния комитет за строителство и архитектура]]<br/>|11 юли 1955|18 април 1956|---|[[Райко Дамянов]]}} {{пост край}} <sup>2</sup>: [[министър на промишлеността]]<br/> <sup>3</sup>: [[министър на индустрията и занаятите]] и и.д. [[министър на мините и подземните богатства]]<br/> <sup>4</sup>: [[министър на тежката промишленост]]<br/> <sup>5</sup>: [[министър на леката промишленост]]<br/> {{пост списък|Министър-председател на България|47}} {{Портал|Македония|Политика}} {{СОРТКАТ:Югов, Антон}} [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Главен щаб на НОВА]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Герои на Народна република България]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] [[Категория:Лагеристи в Гонда вода]] [[Категория:Родени в Ругуновец]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Българи в СССР]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] l0lclmp61vybu9ji9y1iy6xfiz55vju 0 18424 11464229 11458600 2022-07-19T22:34:12Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} ПФК „Берое“ (Стара Загора) | герб =BeroeLogo.png | оригинално име = Професионален футболен клуб<br/>„Берое“ – Стара Загора | прозвище = „заралии“<br>„зелените“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1924|05|04}}<ref>https://bgclubs.eu/teams/Beroe(StaraZagora)</ref> | разформирован = | страна = {{флагче с име|България}} | стадион = „[[Берое (стадион)|Берое]]“ | капацитет = 12 128 | собственик = {{Флагче|България}} [[Стелиян Попчев]] | президент = {{Флагче|България}} Илко Русев | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Петър Хубчев]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] | място = Първа лига, 6-о | спонсор = [[Ефбет]] | екипировка = {{флагче|Германия}} [[JAKO]] | pattern_la1 =_jakocelticmelange22gw|pattern_b1=_jakocelticmelange22gw|pattern_ra1=_jakocelticmelange22gw|pattern_sh1=_jakocelticmelange22gw|pattern_so1= | leftarm1 = 009955|body1=FFFFFF|rightarm1=009955|shorts1=009955|socks1=009955 | pattern_la2 =_Beroe_20_21_a|pattern_b2=_beroe2021a|pattern_ra2=_Beroe_20_21_a|pattern_sh2=|pattern_so2= | leftarm2 = 009955|body2=009955|rightarm2=009955|shorts2=FFFFFF|socks2=009955 | pattern_la3 =_Beroe_20_21_3rd|pattern_b3=_beroe2021t|pattern_ra3=_Beroe_20_21_3rd|pattern_sh3=|pattern_so3= | leftarm3 = 505050|body3=505050|rightarm3=505050|shorts3=505050|socks3=505050 }} '''„Берое“''' е професионален [[футболен клуб]] от [[Стара Загора]], [[България]], участващ в [[Първа професионална футболна лига]]. Клубът е шампион на България за сезон [[„А“ група 1985/86|1985/86]], носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] за [[Купа на България по футбол 2009/10|2009/10]] и [[Купа на България по футбол 2012/13|2012/13]], както и носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] за [[Суперкупа на България 2013|2013]] г. Отборът играе мачовете си на стадион „[[Берое (стадион)|Берое]]“ с капацитет 12 128 седящи места. == История == [[Файл:Пощенска марка «100 години Светът е Берое» (валидиране).ogv|мини|дясно|360px|Пощенска марка „100 години Светът е Берое“.]] === Създаване === На 4 май 1924 г. в салона на Военния клуб се е състояло учредителното събрание на спортен клуб „Бероя“, рожба на бившите старозагорски клубове „Рекорд“ (основан 1922 г. под името Верея) и „Борислав“ (основан 1922 г.). Но след месец няколко стари членове на „Рекорд“ напускат редовете на „Бероя“ и възстановяват стария клуб „Рекорд“. През 1927 г. и 1928 г. в страната настъпва финансова криза, която слага отпечатък и върху старозагорския футбол. През октомври 1926 г. по нареждане на спортната област – Стара Загора клубове Бероя, Победа и Ураган следва да се обединят в спортен клуб България, но Ураган отказва и запазва самостоятелност. Така през октомври 1926 г. при обединение на Бероя и Победа се формира спортен клуб „България“, който наследява актива на Бероя в първенството. През месец август 1927 г. се обединяват „България“ и „Светослав“ (бивш Рекорд) под името „Ботев“, обявен за градски тим. През 1928 г. настъпва тотална криза в спортния живот в града. На 02.10.1928 г. всички старозагорски спортни клубове оцелели в икономическата криза прибягват до единственото спасително решение – обединение. Траяна, Ботев и Ураган се обединяват под името Траяна. На 08.08.1929 г. група младежи, сред които и няколко бивши членове на стария „Бероя“ (преди това „Борислав“) основават спортен клуб „Борислав“ в района на „Бероя“ (преобладаващата част от членовете са младежи). Екипите са в черен цвят, както на предшественика „Бероя“. През февруари 1945 г. новата комунистическа власт преименува Борислав на Септември. На 29.05.1947 г. Септември и Антон Югов се обединяват под името Левски. На 20.04.1948 г. Левски и Локомотив се обединяват под името Шипка. Въпреки обединението Локомотив се запазва като отбор и сектор на Шипка. През октомври 1949 г. представителното градско дружество Шипка е разформировано и на неговото място са създадени 5 доброволни спортни организации (ДСО) изградени на ведомствен и професионален принцип: ДСО Спартак, към МВР, обхваща служителите в същото ведомство. ДСО Динамо обхваща профсъюзите на пощенци, продоволственици, текстилци, тютюноработници, графици и кожарообработващи. ДСО Енергия обхваща профсъюзите на транспортните работници, металици, електроработници, химици и рудничари. ДСО Червено знаме обхваща профсъюзите на административните, здравно-хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните и просветните работници и тези по кредита и размяната. ДСО Строител обхваща трудослужещите при Трудова повинност, профсъюзите на строителните, земеделско-стопанските и горските и дърводелски работници. Датите на създаване на съответните ДСО са: на 07.10.1949 г. е създадено ДСО Динамо, на 10.10.1949 г. – ДСО Червено знаме, на 12.10.1949 г. – ДСО Енергия (на 15.10.1949 г. преименуван на ДСО Торпедо), на 12.10.1949 г. – ДСО Строител, на 29.10.1949 г. – ДСО Спартак. В края на годината са създадени военните отбори ДНВ и Въздушен гарнизон (ВВС). Играчите на разформированото градско дружество „Шипка“ се пръскат спрямо местоработата си в новите ДСО-та. Генерал Делчев (по това време полковник) участва в основаването на ДСО „Строител“ и заради това му се носи славата на баща на „Берое“. При основаването на „Строител“ са привлечени всички перспективни млади футболисти от току-що разформированото градско дружество Шипка, на които им предстои да отслужат военната си служба. Те са назначени на военна служба в „Строителни войски“ гр. Ст. Загора и се състезават за „Строител“. През януари 1951 г. „Строителни войски“ се отделят от ДСО „Строител“ и се обособява в ДСО „Ударник“, като отборът на ДСО „Строител“ вече се състезава под името ДСО „Ударник“. На 27 април 1957 г. ДСО „Ударник“ се обединява с ДСО „Спартак“, СКНА и колективите на ДСО „Динамо“: ДИП П. Енев, Наталия и Бирената под името „Ботев“. Състава на Ботев е целия състав на Ударник плюс присъединилите се от Спартак Теньо Ботев и Станислав Николов. === Първи стъпки на „Берое“ /1959 – 1970/ === На [[19 март]] [[1959]] г. Ботев се обединява с Локомотив. Новият отбор е наречен '''Берое''' и още на следващия сезон се завръща в елитната дивизия на България. В следващите 10 години „Берое“ неизменно е сред най-добрите клубове в България, като завършва предимно в средата на таблицата. Най-доброто класиране от този период е пето място през сезон [[„А“ група 1964/65|1964/65]]. През 1970 г. обаче, отборът административно е изхвърлен в „Б“ група. Това се случва след една домакинска среща с отбора на [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]. В 90-ата минута на двубоя гостите успяват да изравнят след нарушение на [[Александър Костов]] срещу вратаря на домакините. Съдията обаче признава попадението и това вбесява многобройната публика на Берое, която според различни сведения е между 42 000 и 55 000 зрители. Те започват да хвърлят бутилки по терена, провокирани от неприличен жест на Сашо Костов, а впоследствие опитват саморазправа с вътрешния министър Ангел Солаков, известен привърженик на сините, който е на трибуните. В крайна сметка след скандалите „Берое“ е изваден от групата, а публиката е обявена за шовинистична и внасяща психоза заради възгласа „Няма мое, няма твое, светът е Берое“<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2012/09/15/fb_1footbg/d6573_21.htm В града на липите сините са най-мразеният тим]</ref>. === Ерата на Петко Петков /1971 – 1980/ === Воден от легендарния си нападател [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]], още на следващия сезон „Берое“ отново е сред майсторите. Това е началото на едни от най-славните години за клуба. През сезон [[„А“ група 1971/72|1971/72]] заралии завършват на трето място в първенството след [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]] и [[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]] и получават за първи път правото да представят родината ни в [[Купата на УЕФА]]. Дебютното участие на „Берое“ в турнирите на стария континент е повече от запомнящо се. На 13 септември 1972 г. „Берое“ приема австрийския гранд [[Аустрия (Виена)]]. Старозагорци разгромяват съперника си със 7:0, с 5 гола на [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]]. На реванша в [[Австрия]] нападателят бележи нови 2 попадения за успеха с 3:1. В следващия кръг от турнира „Берое“ отстранява и унгарския [[Хонвед]] с победа 3:0 у дома и загуба с 0:1 като гост. Походът на заралии обаче е спрян от сръбския [[ОФК Београд]] на осминафиналите. Първият мач в [[Белград]] завършва 0:0 и беройци вече се виждат в следващата фаза. На 13 декември 1972 г. на стадиона в Стара Загора се стичат 25 500 зрители, които в 43-тата минута ликуват – 1:0 за „Берое“. В последните 20 минути на срещата обаче, сърбите бележат три гола и печелят с 3:1. През същия сезон 1972/73, на родна сцена „Берое“ достига до финала за Купата на България и въпреки че го губи, се класира за [[Купа на носителите на купи|КНК]]. Първото участие на отбора в този евротурнир също е доста успешно. В първия кръг заралии нямат никакви проблеми срещу Фола (Еш) от [[Люксембург]] и продължават напред след две победи със 7:0 и 4:1. В следващия етап обаче ги чака [[Атлетик (Билбао)]]. В състава на противника има множество известни имена. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света по онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, по-късно президент на Испанската футболна федерация. На 24 октомври 1973 г. „Берое“ изнася истинска лекция на Атлетик – 3:0 пред 30 000 зрители на стадиона в Стара Загора. В реванша на „Сан Мамес“ испанците бият само с 1:0 и отпадат за сметка на българите. В следващия кръг обаче старозагорци са спрени от немския Магдебург, който по-късно печели Купата с победа над Милан – загуба с 0:2 като гост и 1:1 у дома с гол на Вутов. Сезон [[„А“ група 1973/74|1973/74]] е кошмарен за „Берое“ във вътрешното първенство. Отборът остава на предпоследното 15 място и изпада в „Б“ група. Кампанията обаче, остава паметна с два факта – „Берое“ става единственият отбор, изпадал някога от „А“ група с положителна голова разлика и голмайстор на шампионата, записвайки победи с резултат от 8:0, 8:1, 6:2, 4:0! [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] взема голмайсторския приз с 21 попадения, а головата разлика в края на сезона е 50:46. Само сезон по-късно „Берое“ отново е в елита, след като вкарва цели 113 гола на противниците си във втория ешелон. [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] става голмайстор на „Б“ група с внушителните 53 гола. През 1979/80 „Берое“ за втори път участва в [[Купа на носителите на купи|КНК]] и отново прави паметни мачове. В първия кръг заралии елиминират полския Арка Гдиня (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). На следващия етап от турнира съперник е [[Ювентус (Торино)]] с [[Дино Дзоф]], [[Клаудио Джентиле]] и [[Марко Тардели]]. На 24 октомври 1979 г. гостите са посрещнати с огромен 30-метров транспарант – „Бог прощава, „Берое“ не!“. И „Берое“ наистина не прощава на „старата госпожа“ – 1:0 с гол на Георги Стоянов от дузпа. И тогава „Берое“ записва един от най- великите мачове в историята си. В реванша Ювентус все пак успява да елиминира българите, но това се случва едва след продължения. Краят на тази знаменита генерация на „Берое“ идва през 1982 г., когато отборът изпада във втория ешелон. === Първа шампионска титла /1985 – 1990/ === През [[1986]] г. „Берое“ достига своя връх ставайки шампион на България. През същия сезон отборът на зелено-белите губи с разгромното 1:8 от останалия на второ място отбор на Тракия Пловдив. По този начин „Берое“ поставя антирекорд, като шампиона на България с най-голяма загуба в рамките на същото първенство. === Трудности в зората на демокрацията /1990 – 2010/ === [[Файл:Чаша на ПФК "Берое".jpg|мини|225x225пкс|Чаша на ПФК „Берое“ от улична кафе машина в Стара Загора]] През [[1998]] г. след отпадането на „Берое“ в „А“ ОФГ Стара Загора се отделя отбор с името „Берое 2000“ ([[Казанлък]]), който през 1999/2000 играе в „Б“ РФГ и просъществува до 2001 г. Две години преди това, през [[1999]] г. в [[Стара Загора]] се създава ПФК „Берое“ Стара Загора, който се обединява с [[ФК Олимпик (Тетевен)]] и се преименува на [[ПФК Олимпик-Берое]]. Този отбор изиграва един шампионат в А група, след което през [[2000]] г. клубът отново се преименува – на ПФК „Берое“ (Стара Загора). През 2003 г. собствеността минава в [[АКБ Форес]] и неговия собственик [[Николай Банев]] <ref>[http://donbalon.eu/exclusive29.html donbalon.eu]</ref>, който обаче след няколко безплодни сезона и неизпълнени обещания става недолюбван от повечето фенове. През есента на 2005 г. „Берое“ губи с 0:7 от ЦСКА в София, с което започват скандирания срещу Николай Банев<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/10/16/footbg/d4121_4.htm Феновете на Берое обиждат президента си]</ref>. Така постепенно се стига до момента, в който парите за отбора са спрени <ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=337306 АКБ спира парите за Берое]</ref>. През есента на [[2007]] г. собственикът на „Берое“ Николай Банев се отказва да издържа отбора и прехвърля всички акции на офшорна компания, за която се счита, че е негова собственост с името [[Трифън Дивелъпмънт]]. Въпреки това тимът показва добра игра в повечето мачове. На 10 януари 2008 23-ма играчи и 3-ма треньора разтрогват договорите си с „Берое“ след провала на предвидена сделка за клуба с [[Митко Динев]] и [[Антон Андронов]]. На [[3 февруари]] [[2008]] г. „Берое“ успява да се измъкне от кризата след като клубът на ветераните на „Берое“ и националният фенклуб успяват да организират адвокати и чрез свързани фирми да заведат производство по несъстоятелност в старозагорския окръжен съд. Назначеният синдик [[Елка Неделчева Петрова]] прехвърля всички активи и пасиви на клуба на новосъздадено дружество „ПФК Берое Стара Загора“ АД. То поема лиценза, членството в БФС, както и самия футболен клуб. В надзорния съвет на дружеството са избрани [[ген. Йордан Димитров]] (като представител на [[Христо Ковачки]]) – председател, Митко Динев, [[Иван Ангелов (бизнесмен)|Иван Ангелов]], [[Николай Далаков]], [[Мария Жекова]], [[Дечко Колев]] и [[Иван Панчов]]. В управителния съвет влизат адв. [[Дамян Георгиев]] – председател, [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]], [[Геньо Петров]] – изп. директор, [[Николай Демирев]] и [[Огнян Караджов]]. За треньор е избран [[Илиан Илиев]]. Въпреки че отборът успява да си осигури практическо оставане в „А“ група кръг преди края на сезон 2007/2008, той изпада от елита за сметка на „[[Беласица]]“. Това става заради присъдена служебна победа в полза на Беласица срещу „[[ФК Марек (Дупница)|Марек]]“, заради нередовна картотека на играч <ref>{{Citation |title=Берое изпада – БФС спасява Беласица с „подарени“ две точки |url=http://www.sportal.bg/news.php?news=105542 |accessdate=2015-06-02 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814154148/http://www.sportal.bg/news.php?news=105542 }}</ref>. Нова криза започва когато на [[17 септември]] [[2009]] г. основният спонсор на отбора обявява оттеглянето си и подарява притежаваните от него акции на СНЦ [[Национален фенклуб - Берое Стара Загора]] и [[СНЦ Футболен клуб Берое - ветерани]], които стават собственици на пълния пакет акции. Структурите на управление са разформировани, а членовете им – освободени. Избран е нов [[Съвет на директорите]] в състав [[Дамян Георгиев]] – председател, [[Геньо Петров]] – изпълнителен директор и [[Цветелин Жоевски]]. Клубът започва да се издържа от 4 основни пера – телевизионни права, общинска субсидия, приходи от билети и продукция и спонсори. Начело на отбора след много обрати остава [[Илиан Илиев]]. Събраните средства стигат за селекция изцяло от собствени юноши и бивши футболисти на отбора, които са напуснали последните си клубове. Въпреки трудностите „Берое“ става първи в Източната „Б“ група <ref>[http://bulgarian-football.com/archive/200809/ib.html Класиране Източна Б група 2009 г.]</ref> и на [[30 май]] 2009 завоюва завръщане в [[„А“ футболна група]] само сезон след изпадането си. === Възкръсването /2010 – днес/ === ==== Купа на България 2010 ==== Последващият сезон в А група е сравнително успешен, като „Берое“ успява да победи евентуалните шампиони [[Литекс (Ловеч)]] (3:0), техните подгласници [[Левски (София)]] (1:0 при това като гости в София) и третите [[Локомотив (София)]] (2:1 в първия мач от шампионата). В турнира за купата „Берое“ отстранява първо Монтана (1:0) и Локо (Мездра) (3:0), а след това и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] на 1/4-финал с гол на [[Искрен Писаров]]. На полуфинала побеждава [[Чавдар (Етрополе)]] с 1:0. Така на [[5 май]] [[2010]] г. старозагорци достигат до втория си връх в клубната история след шампионската титла от [[1986]] г., печелейки [[Купата на България]]. На финала играят срещу [[Черноморец (Поморие)]] от Източната Б група с тогавашен треньор [[Петър Хубчев]] на градския стадион в Ловеч. Единственият и победен гол в мача вкарва [[Дончо Атанасов]] след далечно центриране на [[Иво Иванов (футболист, защитник)|Иво Иванов]]. Този гол се оказва изключително драматичен, тъй като пада точно в последните секунди на мача (91 минута и 8 секунда) и хвърля шест хилядната публика от [[Стара Загора]] в екстаз<ref>{{Citation |title=Берое печели Купата на България |url=http://football.sportal.bg/news.php?news=236007 |accessdate=2012-02-03 |archivedate=2010-08-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100815024352/http://football.sportal.bg/news.php?news=236007 }}</ref>. Интересен факт е, че на този мач 95% от публиката е именно от Града на липите. Освен [[Купата на България]] „Берое“ постига и още един доста впечатляващ резултат – по пътя към трофея отборът не допуска нито един гол в собствената си врата<ref>{{Citation |title=Уникално – Берое спечели историческия трофей без допуснат гол |url=http://football.sportal.bg/news.php?news=236026 |accessdate=2012-02-03 |archivedate=2010-08-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100811063056/http://football.sportal.bg/news.php?news=236026 }}</ref>. Със спечелването на Купата „Берое“ получава и квота за турнира [[Лига Европа]]. Така, макар и на 10-о място в А група, тимът на [[Илиан Илиев]] става четвъртият евроучастник от България след отборите на [[Литекс]], [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Заради изключителния сезон начело на Берое, треньорът на отбора [[Илиан Илиев]] е избран единодушно от Асоциацията на българските футболисти за Треньор на 2010 година. [[Дамян Георгиев]] освобождава месец след това Илиан Илиев от поста му и назначава на негово място на [[Ханс Кодрич]]. Освобождаването на Илиев, с когото отборът е спечелил Купата и липсата на финансова яснота за бъдещето води до множество протести сред привържениците на „Берое“. Дамян Георгиев отказва да прехвърли акциите на заинтересовани от придобиването им бизнесмени. В крайна сметка на сесия на Общински съвет Стара Загора Дамян Георгиев е принуден да подари акциите на клуба на новосъздадено сдружение „Бизнесът за Берое“, което поема издръжката на клуба. В Борда на директорите влизат [[Пламен Генчев]], [[Михаил Ракаджиев]] и [[Михаил Боиндруков]]. За Изпълнителен директор е назначен [[Васил Драголов]]. Първото действие на новото ръководство е да върне на поста старши-треньор Илиан Илиев. Отборът участва в [[Лига Европа]], където прави равенство 1:1 у дома срещу [[Рапид (Виена)]], но губи в австрийската столица с 3:0 и отпада. След изиграването на двубоите срещу Рапид (Виена) на [[11 август]] [[2010]] на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] се изиграва мачът за [[Суперкупа на България 2010|Суперкупата на България 2010]], който противопоставя шампиона на страната [[ПФК Литекс (Ловеч)]] срещу Носителя на Купата „Берое“. Редовното време завършва с резултат 1:1 след автогол на [[Джемал Берберович]] (Л) в 4' и гол на [[Александър Барт]] (Л) в 17'. След равенството в 90-те минути се изиграват две продължения от по 15 минути, като във второто от тях футболистите на Литекс успяват да отбележат в 101' чрез гол на [[Вилфрид Нифлор]] (Л). Въпреки че не успяват да спечелят трофея, беройци играят като равен с шампиона на страната и успяват да измъчат символичните домакини до края на продълженията. При награждаването те получават сребърните медали, а публиката на „Берое“ изпраща с овации своите любимци, които се представят достойно при първото си участие в двубоя за Суперкупата! Любопитен факт е, че преди началото на продълженията агитките на двата отбора се обединяват и дружно изразяват подкрепата си за българския футбол и спорт като цяло, като феновете на Литекс запяват „Българи“, а феновете на „Берое“ отвръщат с „Юнаци!“.<ref>[http://www.beroe.eu/live.php?mid=11082010_2100 Репортаж от мача на фенския сайт на Берое]</ref> През сезон 2010/2011 „Берое“ записва най-голям точков актив в „А“ група от шампионската титла, спечелена през 1986 г. ==== Нов собственик от 2011 г. ==== [[Файл:Sergihno and pedro 2012.jpg|240px|мини|дясно|[[Педро Еуженио]] от „Берое“ преследва своя сънародник от [[ПФК ЦСКА (София)]] [[Сержиньо]], по време на мача между двата отбора, [[18 ноември]] [[2012]] година.]] На [[16 септември]] [[2011]] г. всички 100% от акциите на клуба са придобити безвъзмездно от [[ТЕЦ Марица Изток 2]] ЕАД, след като е изпълнено изричното условие тимът да няма задължения. Избран е нов Съвет на Директорите в състав: [[Боян Боев]] – председател, [[Илко Русев]], [[Наско Шилигарски]], [[Диляна Лейчева]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], [[Васил Драголов]] и [[Михаил Боиндруков]]. Изпълнителен директор остава Васил Драголов. На [[16 декември]] [[2011]] г. Васил Драголов и Михаил Боиндруков са освободени от Съвета на Директорите. Изпълнителен директор става [[Боян Боев]]. На [[1 февруари]] 2012 г. за спортно-технически директор на клуба е назначен [[Петър Хубчев]]. [[Файл:Petar hubchev.jpg|мини|200п|Под ръководството на Петър Хубчев „Берое“ печели Купата и Суперкупата на България през 2013 г.]] ==== Купа на България 2013 ==== „Берое“ продължава с доброто си представяне в турнира за [[Купата на България]]. На [[15 май]] [[2013]] пред препълнените трибуни на градския стадион в [[Ловеч]] „Берое“ спечелва Купата на България в изключително драматичен финал срещу [[ПФК Левски]]. Мачът преминава през куп обрати, което довежда до квалифицирането му като „най-драматичния финал в историята на турнира“<ref>[http://www.beroe.bg/2013/05/16/hubchev-sled-finala-za-kupata/ Интервю със старши-треньора на Берое Петър Хубчев]</ref>. До края на първото полувреме „Берое“ повежда с 2:1 след два гола на [[Елио Мартинс]] (Б) в 17' и 29', и попадение на [[Илиян Йорданов]] (Л) в 24'. С два жълти картона, съответно червен в 44' [[Христо Йовов]] (Л) оставя отбора си с 10 души точно преди почивката. Второто полувреме започва ударно за Берое, които стигат до нов гол дело на [[Георги Андонов]] в 79'. Точно когато феновете на „Берое“ вече предчувстват сигурното спечелване на Купата, защитниците на старозагорския тим се разконцентрират и допускат изравняване на резултата до 3:3 с голове на [[Жоао Силва]] (Л) в 81' и [[Гари Родригес]] (Л) в 87'. Този ответен удар на числено малобройния състав на ПФК Левски довежда мача до продължения. В тях си проличава умората на двата отбора, които създават куп сериозни опасности, най-фрапантна от които пропуск на Жоао Силва (Л) в 119'. Равният резултат след продълженията довежда мача до дузпи. В тях отборът на „Берое“ показва повече концентрация и точност и с резултат 3:1 от дузпите и 6:4 общ резултат „Берое“ вдига втората [[Купа на България]] в своята история! Тази победа автоматично класира отбора за ново участие в европейския клубен турнир [[Лига Европа]]. Любопитен факт е, че „Берое“ печели Купата с наставник [[Петър Хубчев]] – същия треньор, когото „Берое“ на [[Илиан Илиев]] побеждава три години по-рано на финала в същия турнир на същия стадион. ==== Суперкупа на България 2013 ==== Месец след спечелването на втората [[Купа на България]] отборът на „Берое“ постига дубъл като печели [[Суперкупа на България|Суперкупата]] на страната в директен двубой с шампиона на България [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)]]. На [[10 юли]] [[2013]] в мач игран на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] двата отбора изиграват динамичен и напрегнат двубой, с който оборват твърденията, че от двубоя за Суперкупата нямало смисъл.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_531056784 Обмислят махане на Суперкупата]</ref> „Берое“ започва мача много нахъсано и още в 3' минута [[Здравко Илиев]] (Б) нацелва напречната греда. По-активната и настървена игра на старозагорци дава резултат в 27', когато [[Венцислав Христов]] (Б) с глава извежда беройци напред. След първоначалния натиск футболистите на Лудогорец се активизират и [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] (Л) уцелва лявата греда в 35', а в 45' разградчани изравняват резултата след статично положение, което вратарят на „Берое“ [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] първо спасява, но при добавката [[Светослав Дяков]] (Л) е безпогрешен и отбелязва. Динамичният футбол, който двата отбора демонстрират, и желанието им за победа довеждат до показването на 13 жълти картона (предимно за тактически фаулове), а четири от тях се превръщат в червени – по един за всеки отбор – в 59' голмайсторът на Лудогорец [[Светослав Дяков]] напуска терена, а 6 минути по-късно, в 65' същото сторва и [[Борислав Стойчев]] (Б). В последните 15 минути двата отбора намалят темпото и доиграват мача, за да се стигне до дузпи (в двубоя за Суперкупата по регламент няма продължения от по 15 минути). При дузпите играчите на „Берое“ вкарват всичките 5 наказателни удара, а играчите на Лудогорец пропускат третия след неточен изстрел на [[Марселиньо]] (Л). С резултат 3:5 при дузпите и общ резултат 4:6 играчите на „Берое“ вдигат първата си [[Суперкупа на България]] в своята история! По този начин беройци запълват трофейната си витрина с третото най-значимо национално клубно футболно отличие, след като вече притежават [[„А“ футболна група#Шампиони на България|Шампионската титла]] за 1986 и [[Купата на България]] за 2010 и 2013. ==== Вицешампиони и столични хегемони 2014/2015 ==== През сезон 2014 / 2015 г. „Берое“ се класира на пето място в редовния сезон. След разделянето на групата на две шестици, „Берое“ взема най-много точки срещу отборите в първата шестица и достига до сребърните медали в плейофната фаза на сезона за първи път в своята история. В същия сезон отборът става първият клуб в историята на [[А футболна група]], който не допуска нито един гол и загуба при гостуванията си в София, като записва пет победи и едно равенство срещу столичните тимове [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (1:0 и 0:0), [[Левски (София)]] (1:0), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (2:0) и [[Локомотив (София)]] (3:0 и 1:0) <ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2015-05-13/beroe-prevarna-sofiya-v-provintsiya Берое превърна София в провинция]</ref>. ==== Бронзови медали и 100-годишен юбилей, сезон 2015/2016 ==== През 2015/2016 г. „Берое“ продължава със силното си представяне в [[А група]] в юбилейната 100-тна година на организирания спорт в град [[Стара Загора]]. Отборът завършва трети в крайното класиране и спечелва бронзовите медали за втори път след [[„А“ футболна група#Шампиони на България|1972]] година. С този успех „Берое“ се класира отново за европейския футболен турнир [[Лига Европа]]. „Берое“ също така се представя достойно в турнира за [[Купата на България]], където достига фазата на полуфиналите, но отпада от отбора на [[ПФК ЦСКА АД]] след домакинска загуба с 0:2 и загуба като гост с 2:0 (Бележка: ЦСКА по това време поради натрупани дългове и обявена процедура по несъстоятелност играе във [[В група]]). След първата от тези две загуби треньорът на „Берое“ [[Петър Хубчев]], прекарал близо 4 години начело на отбора, е освободен<ref name=":0">[http://www.beroe.bg/2016/04/07/beroe-hubchev/ „Берое“ се раздели с Хубчев, нов Съвет на директорите]. ''beroe.bg''. 7 април 2016</ref>. Отборът в оставащите няколко мача е воден от кондиционния треньор Пламен Липенски. При освобождаването на Петър Хубчев „Берое“ е на 4-то място в [[А група]] с реални шансове за 3-тата позиция. До края на сезона [[Пламен Липенски]] и футболисите на „Берое“ утвърждават с играта си третото място и спечелват бронзовите медали. През същия сезон „Берое“ празнува и 100-годишнината на организирания футбол в Града на липите. == Клубен лозунг == '''„Няма мое, няма твое – Светът е Берое!“'''<ref>[http://knizhen-pazar.net/books/000/098/9837.jpg Корица на беройска книга със заглавие клубния лозунг „Светът е Берое“]</ref><ref>[https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR59Yz8yHZeeWhirZXB3ye7vOSjbVLUvHwcoDZgHtjkhn6W3eN5 Плакат на привържениците на Берое]</ref> ''Забележка: еднакво известен е и вариантът „Няма мое, няма твое – всичко е Берое!“, тъй като този ред присъства в една от песните на привържениците на клуба, а думата „всичко“ пасва по-добре на мелодията на песента. Въпреки това той се счита от доста фенове за неправилен официален лозунг и е одобряван само като част от песента.'' == Наименования == * Бероя (4 май 1924 – 1926) – (след обединение с „Рекорд“) * България (1926 – 1927) – (след обединение с „Победа“) * Ботев (1927 – 1928) – (след обединение със „Светослав“) * Борислав (1929 – 1945) * Септември (1945 – 1947) * Левски (от 1947) * Шипка (април 1949 – 1949) – (след обединение с „[[ПФК Локомотив (Стара Загора)|Локомотив]]“) * ''В края на 1949 е разделен на Торпедо, Динамо, Строител (от 1951 Ударник (играе в „А“ група през 1954)).'' * Ботев (1957 – 1959) – (след обединение на „Ударник“, „Спартак“ и „СКНА“) * Берое (19 март 1959 – 1999) – (след обединение с „[[ПФК Локомотив (Стара Загора)|Локомотив]]“) * Олимпик-Берое (1999 – 2000) – (след обединение с [[Олимпик (Тетевен)]]) * Берое (от 2000) == Клубни успехи == '''[[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Първа професионална футболна лига|А група]]''': * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] шампион (1): [[1986]] * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Второ място (1): 2015 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Трето място (2): 1972, 2016 '''[[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''': * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (2): [[2010]], [[2013]] '''[[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|25x25пкс]][[Суперкупа на България]]''': * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (1): [[2013]] '''[[Файл:1968BK4-455x700.jpg|16px]][[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]]''': * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] шампион (4): [[1968]], [[1969]], [[1983]], [[1984]] === В България по години === * [[1968]] г. – Финалист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] * [[1972]] г. – [[„А“ футболна група#Шампиони на България|Трето място в първенството на България]] * [[1973]] г. – Финалист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] * [[1979]] г. – Финалист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] * [[1980]] г. – Финалист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] * [[1986]] г. – [[„А“ футболна група#Шампиони на България|Шампион на България]] * [[2010]] г. – Носител на [[Купа на България|Kупата на България]] * [[2010]] г. – Финалист за [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] * [[2013]] г. – Носител на [[Купа на България|Kупата на България]] * [[2013]] г. – Носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] * [[2015]] г. – Вицешампион на [[„А“ футболна група]] * 2016 г. – Трето място в „А“ футболна група === В Европа по години === * [[1968]] г. – Носител на [[Балканска клубна купа|Балканската купа]] * [[1969]] г. – Носител на [[Балканска клубна купа|Балканската купа]] * [[1973]] г. – Осминафиналист за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]. * [[1974]] г. – Четвъртфиналист за [[Купа на носителите на купи|КНК]] * [[1980]] г. – Осминафиналист за [[Купа на носителите на купи|КНК]] * [[1982]] г. – Носител на [[Балканска клубна купа|Балканската купа]] * [[1984]] г. – Носител на [[Балканска клубна купа|Балканската купа]] == Мачове == === Европейски турнири === * Най-много мачове за клуба в А Група: [[Евгени Янчовски]] – 341 * Най-много голове за клуба в А група: [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 144 * Най-голяма победа: 8:0 срещу [[Миньор (Перник)]] (1973/1974), 8:0 като гост срещу [[ПСФК Черноморец Бургас (София)|Черноморец Бургас (София)]] (2006/2007) * Най-голяма загуба: 2:10 срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (1991/1992) * Най-много вкарани голове в „Б“ ПФГ: 113 * Голмайстор на „Б“ ПФГ за всички времена: [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 53 == Ръководство == === Съвет на Директорите === * [[Илко Русев]] – Председател * Иван Иванов * Димитър Хаджиев – член на борда на управителния съвет на ПФК Берое, както и на НФК „Берое“. === Администрация === * [[Илко Русев]] – изпълнителен директор === Спортен щаб === * [[Ивко Ганчев]] – спортно-технически директор * [[Петър Хубчев]] – старши-треньор представителен отбор * [[Левон Апкарян]] – помощник-треньор представителен отбор * [[Иван Желев]] – помощник-треньор представителен отбор * [[Армен Амбарцумян (вратар)|Армен Амбарцумян]] – треньор на вратарите * [[Пламен Липенски]] – кондиционен треньор * [[Николай Борисов]] – лекар * [[Милен Григоров]] – рехабилитатор * [[Калоян Ганев]] – рехабилитатор * [[Стоян Колев (кинезитерапевт)|Стоян Колев]] – кинезитерапевт * [[Тихомир Тенев]] – домакин === Детско-юношеска школа === * Атанас Рибарски – директор ДЮШ * [[Атанас Рибарски]] – старши треньор ДЮШ, старша възраст (родени 2001 – 2002 г.) * Сидер Димитров– старши треньор ДЮШ, младша „А“ възраст (родени 2003 г.) * Атанас Димитров – старши треньор ДЮШ, младша „Б“ възраст (родени 2004 г.) * [[Слави Жеков]]– старши треньор ДЮШ, деца „А“ възраст (родени 2005 г.) * Боян Стоянов – старши треньор ДЮШ, деца „Б“ възраст (родени 2006 г.) * Данаил Желязков – старши треньор ДЮШ, подготвителна „А“ възраст (родени 2007 г.) * Павел Димов – старши треньор ДЮШ, подготвителна „Б“ възраст (родени 2008 г.) === Пресслужба === * [[Емил Димов]] – пресаташе, връзки с обществеността * [[Ани Георгиева]] – фоторепортер '''beroe.bg''' * Владислав Лазаров – репортер '''beroe.bg''' * Николай Петров – видеооператор '''beroe.bg''' * [[Стефан Радев]] – репортер '''beroe.bg''' * Александър Мечев – координатор между ПФК и НФК „Берое“. == Състав 2022/2023 == ''Към 5 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#187953"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{флаг|България}} [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] |- |23 ||{{флаг|България}} [[Иван Гошев (футболист, р. 2000)|Иван Гошев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#187953" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{флаг|България}} [[Димитър Пиргов]] |- |14 ||{{флаг|България}} [[Стилиян Николов]] |- |15 ||{{флаг|България}} [[Георги Динков (футболист)|Георги Динков]] {{капитан}} |- |44 ||{{флаг|България}} [[Николай Николаев (футболист, р. 1997)|Николай Николаев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#187953" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}2 ||{{флаг|България}} [[Димитър Стоянов (футболист)|Димитър Стоянов]] |- |{{0}}4 ||{{флаг|Швейцария}} [[Валентино Пулиезе]] |- |{{0}}7 ||{{флаг|Бразилия}} [[Лукас Мартинс]] |- |{{0}}8 ||{{флаг|България}} [[Серкан Юсеин]] |- |10 ||{{флаг|Мали}} [[Абубакар Тунгара]] |- |11 ||{{флаг|Франция}} [[Стив Траоре]] |- |16 ||{{флаг|България}} [[Симеон Мечев]] |- |17 ||{{флаг|България}} [[Спас Георгиев (футболист)|Спас Георгиев]] |- |77 ||{{флаг|България}} [[Божидар Пенчев]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#187953" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флаг|Гвинея-Бисау}} [[Луизиньо]] |- |} <br clear=all> == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" align=left !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|България}} [[Евгени Янчовски]]||341 |- |2||{{флаг|България}} [[Теньо Минчев]]||308 |- |3||{{флаг|България}} [[Христо Тодоров (футболист)|Христо Тодоров]]||280 |- |4||{{флаг|България}} [[Тодор Кръстев (футболист)|Тодор Кръстев]]||263 |- |5||{{флаг|България}} [[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Д. Петков]]||260 |- |6||{{флаг|България}} [[Веселин Пенев]]||257 |- |7||{{флаг|България}} [[Кънчо Кашеров]]||253 |- |8||{{флаг|България}} [[Венелин Сивриев]]||245 |- |9||{{флаг|България}} [[Йордан Митев]]||238 |- |10||{{флаг|България}} [[Борис Киров]]||227 |} {| class="wikitable" align=right !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|България}} [[Петко Петков (футболист, р. 1946)|Петко Д. Петков]]||144 |- |2||{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||101 |- |3||{{флаг|България}} [[Йордан Митев]]||68 |- |4||{{флаг|България}} [[Мартин Камбуров]]||58 |- |4||{{флаг|България}} [[Васил Драголов]]||58 |- |6||{{флаг|България}} [[Георги Белчев]]||52 |- |7||{{флаг|България}} [[Мюмюн Кашмер]]ов||50 |- |8||{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||42 |- |9||{{флаг|България}} [[Георги Стоянов (футболист, р.1955)|Георги Стоянов]]||39 |- |9||{{флаг|България}} [[Георги Андонов]]||39 |} {{clear}} * Данните са до 20 юли 2017. == Треньори == * [[Панайот Танев]] – 1953, 1957 – 1959; * [[Борислав Аспарухов]] – 1954; * [[Иван Радоев (футболист)]] – 1959 – 1964; * [[Анастас Ковачев]] – 1964 – 1965; * [[Манол Манолов]] – 1965 – 1966; * [[Крум Милев]] – 1966 – 1968, 1971 – 1972, 1974 – 1975; * [[Христо Младенов]] – 1968 – 1969; * [[Анастас Ковачев]] – 1969-март 1970; * [[Димитър Григоров]] – 1970 – 1971; * [[Лозан Коцев]] – 1972 – 1973; * [[Иван Танев]] 1973 – 1974, 1977 – 1981; * [[Георги Берков]] – 1975 – 1976; * [[Христо Панчев]] – 1976 – 1977; * Васил Иванов – 1981 (подг. период); * [[Иван Вутов]] – 1981, 2004 – 2005; * [[Георги Белчев]] – 1982 – 1983; * [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 1983 – 1985, 1987 – 1989, 2005 – 2006; * [[Евгени Янчовски]] – 1985 – 1987; * [[Драголюб Беклавац]] – 1999 – 2000; * Илия Илиев – 1999 – 2000; * [[Венелин Сивриев]] – 1999 – 2000; * [[Венцислав Кепов]] – 1999 – 2000; * Венелин Сивриев – 2002 – 2003; * [[Аспарух Никодимов]] – 2003 – 2004; * [[Иван Вутов]] – 2004 – 2005; * [[Ханс Кодрич]] – 2005; * [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] – 2005 – 2006; * [[Илиан Илиев]] – 2006 – 2007; * [[Едуард Ераносян]] – 2007; * [[Радослав Здравков]] – 2007; * [[Николай Демирев]] – 2007; {|class="wikitable" |-bgcolor="#efefef" ! Треньор ! От ! До ! Успехи |- |{{Флагче|България}} '''[[Илиан Илиев]]''' | align="center" |7 януари 2008 г. <ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=5057&arh_broy=01.12.2008 Илиан Илиев поема отново „Берое“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140107192221/http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=5057&arh_broy=01.12.2008 |date=2014-01-07 }}. ''Народно дело'', 7 януари 2008 г.</ref> |align=center| |align=center|Първо място в Б група 2008/2009 Купа на България 2010 г. |- |{{Флагче|България}} '''[[Ивко Ганчев]]''' |align=center|4 май 2012 г. |align=center|18 октомври 2012 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Петър Хубчев]]''' | align="center" |18 октомври 2012 г. <ref>[http://novinar.bg/news/petar-hubchev-poe-beroe-vizh-video_NDA3NTsxMDM=.html Петър Хубчев пое „Берое“]. ''Новинар'', 18 октомври 2012 г.</ref> |align=center|7 април 2016 г.<ref name=":0" /> |align=center| * сребърни медали 2014/2015 * Купа на България 2013 * Суперкупа на България 2013 |- |{{Флагче|България}} '''[[Пламен Липенски]]''' |align=center| април 2016 г. |align=center| юли 2016 г. |align=center| * бронзови медали [[„А“ футболна група 2015/16]] |- |{{Флагче|България}} '''[[Александър Димитров (футболист)|Александър Димитров]]''' |align=center| юли 2016 г. |align=center| октомври 2016 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Ферарио Спасов]]''' |align=center| октомври 2016 г. |align=center| май 2017 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Александър Томаш]]''' |align=center| юни 2017 г. |align=center| октомври 2019 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]]''' |align=center| октомври 2019 г. |align=center| април 2021 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Петър Колев (футболист)|Петър Колев]]''' |align=center| април 2021 г. |align=center| 2022 г. |align=center| |- |{{Флагче|България}} '''[[Петър Хубчев]]''' |align=center| 2022 г. |align=center| |align=center| |} == Контакти == * ПФК „Берое“ АД, ул. „Георги Кюмюрев“ 10, 6000 Стара Загора * тел./факс.: 042 / 621262 * електронна поща: press@beroe.bg == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.beroe.bg/ Официален сайт на ПФК „Берое“ АД] {{А Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1916 година]] [[Категория:Берое| ]] clsvy19t31gx1pkw1azstyurcc18mb9 0 18428 11464145 11453825 2022-07-19T21:39:36Z Rebelheartous 22483 източник? wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | герб = | име на отбора = „Спартак“ (Варна) | прозвище = „соколите“, {{факт|„гордостта на Варна“}} | основан = {{Стартова дата и възраст|1918|08|28}} | разформирован = | страна = {{флагче с име|България}} | стадион = [[Спартак (стадион, Варна)|„Спартак“]] | капацитет = 10 000 | председател = {{флагче|България}} [[Борислав Георгиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} Васил Петров | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = 2022/2023 | място = Първа лига | спонсор = „[[Ефбет]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} [[JAKO]] | pattern_la1=_jakoteam1819rb |pattern_b1=_jakoteam1819rb |pattern_ra1=_jakoteam1819rb |pattern_sh1=_jakostrike1920wn|pattern_so1= | leftarm1= 0000FF |body1= 0000FF |rightarm1= 0000FF |shorts1= FFFFFF |socks1= 0000FF | pattern_la2=_jakotropical2122wsg|pattern_b2=_jakotropical2122wsg|pattern_ra2=_jakotropical2122wsg|pattern_sh2=| leftarm2= FFFFFF |body2= FFFFFF |rightarm2= FFFFFF |shorts2= 0000FF |socks2= FFFFFF }} '''ФК „Спартак“''' е [[футболен отбор]] от [[Варна]], [[България]], участващ във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. Клубът е основан на 28 август 1918 г. под името '''Български сокол'''.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=742610 Спартак (Варна) на 100 години!] sportal.bg 28 август 2018 г.</ref> През 1924 г. следва обединение с '''Шипка''' и приема името '''Шипченски сокол'''.<ref>[https://gong.bg/bg-football/drugi/spartak-varna-na-100-godini-chestit-iubilej-sokoli-503304 Спартак Варна на 100 години! Честит юбилей, „соколи“] gong.bg 28 август 2018 г.</ref> През 1945 г. Шипченски сокол се обединява с '''Левски (Варна)''' и '''Радецки''' под името '''Спартак''', което носи и до днес. „Спартак“ има общо 43 сезона в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]], което му отрежда 9-о място във вечната ранглиста. == История == === Първи години === През 1945 г. след решение на новата власт в България [[ФК Шипченски сокол|Шипченски сокол]] се обединява с „Левски“ (основан 1926 г.) и „Радецки“ (основан 1926 г.) под името '''Спартак'''.<ref>[https://petel.bg/CHestit-yubiley--FK-Spartak-praznuva-100-godishen-rozhden-den-__280146 Честит юбилей: ФК Спартак празнува 100-годишен рожден ден!] petel.bg 28 август 2018 г.</ref> През 1945, 1946 и 1948 г. „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство. През 1955 г. „соколите“ се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“ като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и „Славия“. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите [[Илия Кирчев]], [[Кирил Пандов]], [[Христо Вълчанов (футболист)|Христо Вълчанов]], [[Герасим Калугеров]], Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и [[Христо Николов (футболист)|Христо Николов]]-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак“ Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия“ (Сф), който е бивш футболист на „Спартак“. През 1960 г. нападателят на „соколите“ [[Любен Костов]] също става голмайстор на [[„А“ футболна група|„А“ група]] с 12 попадения. През 1961 г. '''Спартак''' е финалист за [[Купа на България по футбол|националната купа]]. На четвъртфинала варненци отстраняват [[ПФК Левски (София)|Левски]] с 1:0 като гост, а на полуфинала – [[ПФК Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година „Спартак“ участва в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на [[ШК Рапид Виена|„Рапид“ (Виена)]] след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна. В средата на 60-те години в '''Спартак''' настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] – първо през сезон 1963/64, а след това и през 1965/66. === ЖСК-Спартак /1969 – 1985/ === На 6 март 1969 г. '''Спартак''' се обединява с '''Локомотив (Варна)''' /основан 1936 г./ под името '''ЖСК-Спартак'''.<ref>[http://www.chernomore.bg/sport/2018-08-23/100-fakta-za-100-godishniya-spartak 100 факта за 100-годишния „Спартак“] chernomore.bg 23 август 2018 г.</ref> От „железничарите“ в „Спартак“ идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, тимът завършва на първо място в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза. В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на '''ЖСК–Спартак''' влизат [[Красимир Зафиров]], [[Пламен Казаков]], [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], [[Живко Господинов]]. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен [[Иван Вуцов]], който извежда „соколите“ до убедително първо място във втория ешелон и промоция за [[„А“ футболна група|„А“ група]]. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още [[Стефан Найденов]], [[Сашо Борисов]], [[Румен Димов]]. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в [[„А“ футболна група|„А“ група]] на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|„Спартак“]], който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. '''ЖСК-Спартак''' прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват [[ПФК Левски (София)|Левски]] с 1:0 на неутрален терен в [[Казанлък]]. Финалът в [[Пловдив]] обаче е загубен от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] с 0:4. Въпреки това, '''ЖСК-Спартак''' получава право за участие в турнира за КНК, където достига до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „соколите“ се изправя срещу английския гранд [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „[[Олд Трафорд]]“ в [[Манчестър]] резултатът е 0:2. През 1984 г. '''ЖСК-Спартак''' се класира на трето място в [[„А“ футболна група|„А“ група]] след [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите“ точно преди официалното награждаване на отбора на стадион [[Национален стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]], защото в последния момент е взето спорното решение да се присъди служебна победа на [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] в мача му с Ботев Враца (заради нередовен играч в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно '''ЖСК-Спартак''' получава справедливост, когато БФС възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите. === „Спартак“ (1985 – 2010) === През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество '''ЖСК-Спартак''' и се обособява като футболен клуб '''Спартак'''. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“ [[Живко Господинов]] е включен в състава на България за [[Световно първенство по футбол 1986|световното първенство]] в [[Мексико]]. През 1989 г. „Спартак“ изпада в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]]. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първият в България футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в [[„А“ футболна група|„А“ група]] за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|„Спартак“]] варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на [[„Б“ футболна група|„Б“ група]]. През сезон 1995/96 „соколите“ завършват на шесто място в елита, а нападателят им [[Иво Георгиев]] става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир [[Купа Интертото|Интертото]], където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]]. През втората половина на 90-те години „Спартак“ се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, но така и не постига нещо наистина значимо. На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено „Спартак“ да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак“ от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора. Падението на „Спартак“ започва в края на първото десетилетие на новия век. На 14 ноември 2008 г. „Спартак“ записва унижителна загуба от вечния враг ПФК Черно море в дербито на град Варна с 5 – 0 на стадион „Тича“. Спартаклии губят и домакинския си мач с „Моряците“ с 0 – 1, с което са изпратени в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] на Българския футбол. === „Спартак 1918“ (след 2010 г.) === През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак“ АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918“. За да избегне отпадане в „А“ областна група, '''Спартак 1918''' се обединява с '''Владислав''' (основан през 2009 г.) и заема неговото място в [[„В“ футболна група|Североизточната „В“ група]].<ref>[http://www.bnews.bg/article-11517 Нов Спартак Варна тръгва от В група] bnews.bg 22 юни 2010 г. </ref> През сезон 2010/11 „соколите“ завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.<ref>[http://football.sportal.bg/news.php?news=306085 Спартак (Варна) влезе в „Б“ група] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111044812/http://football.sportal.bg/news.php?news=306085 |date=2012-01-11 }} sportal.bg 22 май 2011 г.</ref> През сезон 2010/11 „Тополите“ (Тополи) се обединява с новооснования „Спартак 1918“ (Варна). Поради съвпадение с имената с пререгистрирания „Спартак 1918“, изпаднал от Източна „Б“ ФГ, съдът не дава регистрация на обединения отбор под това име, затова името на новия отбор остава „Тополите“ (Тополи)<ref>{{Citation |title=„Б“ РФГ 2010/11 |url=http://futbolbg.dir.bg/_wm/library/item.php?did=546757&df=767018&dflid=3 |accessdate=2017-09-10 |archivedate=2017-09-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170910040214/http://futbolbg.dir.bg/_wm/library/item.php?did=546757&df=767018&dflid=3 }}</ref>. През пролетния дял на сезон 2014/15 г. представителният отбор е изваден от „Б“ група за второ неявяване на мач в първенството (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 г. „Спартак 1918“ не участва в първенството (отново заради финансови проблеми) и поддържа само детско-юношеската си школа. През 2016 г., за да се освободи от натрупаните финансови задължения, ръководството на „Спартак 1918“ формално се отделя от Владислав (след обединението между тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име – „Спартак 1918“ и възстановява представителния отбор. През сезон 2016/17 г. „Спартак 1918“ се включва в областната футболна група „А“ 2 – зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон „Спартак 1918“ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ – създаден 2015 г. Тъй като Наредбата на БФС не позволява промяна на името и обединение по време на първенството, е извършено неформално обединение между двата клуба: „Спартак Варна“ спира участието си в първенството на Трета лига, а най-добрите футболисти преминават в отбора на „Спартак 1918“, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 г., обединението е осъществено и юридически. В края на 2017 най-голямата фен фракция Синдикат-12 излъчва свое ръководство като за председател на дружеството е избран Стефан Калименов със зам.председател Евгений Балев. Основна цел пред клуба става връщането на спортната база на стадион „Спартак“. На 06.07.2018 с решение на Общински Съвет град Варна, футболният клуб получава за ползване стадион „Спартак“. Всичко това се сучва след продължила близо десет години борба от страна на привържениците на клуба. Впоследствие МС отпуска на клуба средства за ремонта на стадион „Спартак“ и строеж на нова трибуна, като строително-ремонтните работи стартират на 12 октомври 2018 година. През 2020 г. на 11 март след провеждане на Общо събрание са приети оставките на старото ръководство, начело с Борислав Георгиев и [[Мартин Зафиров]], [[Радостин Станев]], Евгени Балев и Евгени Станимиров. За председател на клуба е избран варненският бизнесмен Асен Миланов. В новото ръководство са избрани и Антон Симеонов, Иван Жеков, Стефан Калименов, Красимир Кузманов, Сергей Петров и Бисерка Миланова.<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/varna/spartak-varna-e-s-novo-rykovodstvo-2216363|title=Спартак Варна е с ново ръководство|last=Тилкиян|first=Християн|date=12 март 2020 г.|work=Дарик радио|access-date=19.06.2022}}</ref> През 2022 г. клубът успява да си осигури място в [[Първа професионална футболна лига]], след 13 годишно отсъствие от футболния елит.<ref>{{Cite news|url=https://btvsport.bg/bgfootball/13-godini-po-kasno-spartak-varna-se-zavarna-v-elita.html|title=13 години по-късно: "Спартак" Варна се завърна в елита|date=05.05.2022 г.|work=BTVsport|access-date=19.06.2022 г.}}</ref> == Успехи == * Шампион с Царската купа – 1932 г./като Шипченски сокол/ * Вицешампион 1929, 1931 г./като Шипченски сокол/ * Трето място в първенството –1933, 1955, 1984 г. * Полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г. * Финалист за националната купа – 1961, 1983 г. == Състав 2022/2023 == ''Към 2 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#436EEE" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |21 ||{{Флагче|България}} [[Иван Дичевски]] |- |67 ||{{Флагче|България}} [[Християн Христов]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Християн Карастойков]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#436EEE" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|България}} [[Велислав Боев]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Ибрям Ибрям]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} [[Тихомир Димитров]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Емануел Моура]] |- |12 ||{{Флагче|България}} [[Генади Луго]] |- |19 ||{{Флагче|България}} [[Никола Борисов (футболист)|Никола Борисов]] |- |22 ||{{Флагче|Мароко}} [[Сами Ел Анаби]] |- |23 ||{{Флагче|Франция}} [[Проспър Менди]] |- |51 ||{{Флагче|България}} [[Илкер Будинов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#436EEE" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Янчо Андреев]] {{капитан}} |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Виктор Митев]] |- |13 ||{{Флагче|Украйна}} [[Руслан Черненко]] |- |17 ||{{Флагче|България}} [[Цветан Илиев]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Николай Иванов (футболист, р. 1995)|Николай Иванов]] |- |24 ||{{Флагче|Кюрасао}} [[Лиандро Мартис]] |- |30 ||{{Флагче|България}} [[Божидар Васев]] |- |45 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Начев]] |- |71 ||{{Флагче|България}} [[Георги Чукалов]] |- |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#436EEE" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} [[Георги Бабалиев]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Мехмед Сабри]] |- |14 ||{{Флагче|Панама}} [[Ромеш Ивей]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Мартин Тошев]] |} {{Br}} == С най-много мачове и голове в „А“ група == {| class="wikitable" align=left !№!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|България}} [[Илия Кирчев]]||286 |- |2||{{флаг|България}} [[Николай Станчев]]||247 |- |3||{{флаг|България}} [[Красимир Зафиров]]||227 |- |4||{{флаг|България}} [[Бисер Димитров]]||224 |- |5||{{флаг|България}} [[Благой Янев]]||216 |- |6||{{флаг|България}} [[Кирил Пандов]]||207 |- |7||{{флаг|България}} [[Христо Вълчанов (футболист)|Христо Вълчанов]]||206 |- |8||{{флаг|България}} [[Стефан Найденов]]||193 |- |9||{{флаг|България}} [[Енчо Недев]]||190 |- |10||{{флаг|България}} [[Пламен Казаков]]||186 |} {| class="wikitable" align=right !№!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|България}} [[Стефан Найденов]]||56 |- |2||{{флаг|България}} [[Христо Николов (футболист)|Христо Николов]]||48 |- |||{{флаг|България}} [[Валентин Станчев]]||48 |- |4||{{флаг|България}} [[Георги Арнаудов (футболист)|Георги Арнаудов]]||42 |- |5||{{флаг|България}} [[Живко Господинов]]||41 |- |6||{{флаг|България}} [[Пламен Казаков]]||39 |- |7||{{флаг|България}} [[Стефан Стефанов (футболист, р. 1935)|Стефан Стефанов]]||31 |- |8||{{флаг|България}} [[Иван Петров (футболист, р. 1955)|Иван Петров]]||30 |- |9||{{флаг|България}} [[Иван Филипов (футболист)|Иван Филипов]]||29 |- |10||{{флаг|България}} [[Герасим Калугеров]]||27 |- |||{{флаг|България}} [[Иво Георгиев]]||27 |} {{clear}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.spartak1918.com/ Официален сайт на ПФК „Спартак“ (Варна)] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:ПФК Спартак (Варна)| ]] [[Категория:Основани в България през 1918 година]] sybz0eetgyy3a1cqb93hej0u42prl1t 0 19251 11464595 11070136 2022-07-20T10:46:20Z Илиев2010 240545 /* Класификация */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Светулка|Светулка (пояснение)}} {{Taxobox}} '''Светулките''' (Lampyridae) са насекоми от разред ''[[твърдокрили|Coleoptera]]''. Те излъчват светлина, за да привличат партньори или да ловуват.<ref name="п114">Levis. В. D., ''Cover N. Biology of communication''/ Ed Willay, N. Y. Toronto. 1980. стр. 320</ref><ref>{{cite book| last1 = Stanger-Hall| first1 = K.F.| last2 = Lloyd| first2 = J.E.| last3 = Hillis| first3 = D.M.|title = ''Phylogeny of North American fireflies (Coleoptera: Lampyridae): implications for the evolution of light signals''|edition = Molecular Phylogenetics and Evolution |volume=45 |issue=1 |pages=33 – 49 |doi= 10.1016/j.ympev.2007.05.013| year = 2007}}</ref> Светещи органи имат мъжките, женските индивиди и ларвите. Мъжките имат добре развити крила и достигат до дължина 4,5 cm. Безкрилите червейовидни женски достигат до 4,8 cm. Ларвите приличат на тях. Светулките са полезни [[Хищник|хищници]], които унищожават различни вредители. Най-хищни от светулките са ларвите, които нападат сухоземни [[охлюв]]и, [[Гъсеница|гъсеници]] и [[Червей|червеи]] с меко тяло; безгръбначни лазещи животни.<ref>Marc Branham, ''[http://iris.biosci.ohio-state.edu/projects/FFiles/frfact.html The Firefly Files] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130108103420/http://iris.biosci.ohio-state.edu/projects/ffiles/frfact.html |date=2013-01-08 }}''</ref> Светещите органи са разположени най-често в задната част на коремчето на светулките. Самото светене се извършва чрез окислителен химичен процес, при който 98% от използваната енергия се превръща в светлина. По света са регистрирани над 2000 вида светулки.<ref name="Science"> [http://www.sciencedaily.com/releases/2011/04/110405093656.htm Science Daily: ''In Fireflies, Flightless Females Lose out On Gifts from Males'']</ref> В [[България]] се срещат няколко вида. Най-едрата от тях е ''голямата светулка''. При нея дори яйцата излъчват слаба светлина. Светулките са най-активни през месеците юни и юли<ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/zashto-svetqt-svetulkite-1588582 Защо светят светулките?]</ref>. Срещат се из цяла [[Европа]]. Те живеят в храсталаците, ливадите и най-вече по хълмовете. Женската светулка няма крила и прилича много на червей.<ref name="Science"/> Нощем тя изпълзява от дупката в която се крие през деня и увисва на някое клонче или лист. Свива глава и повдига края на коремчето си, което започва да свети, за да привлече мъжкия.<ref name="Science"/><ref name="zoohit">[http://www.zoohit.bg/page.php?n=33595&SiteID=538 Светулка. Живите светлини на нощта] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111013045455/http://www.zoohit.bg/page.php?n=33595&SiteID=538 |date=2011-10-13 }}.</ref> Женските снасят яйцата върху мъх или в основата на тревните туфи, а ларвите се превръщат в истински светулки чак след три години. Ларвите се хранят с голи [[охлюв]]и. Светулката и светещият червей са от едно и също семейство. Човек може да види светлината на светулките от около 90 метра. Женските светулки светят само когато трябва да привлекат мъжкия, и угасват, в случай че се почувстват заплашени. Малките светулки светят единствено когато искат да прогонят нападател.<ref name="zoohit" /> През топлите летни нощи човек може да види светулките. Понякога в мрака светва и угасва своето „фенерче“ летяща мъжка светулка. Другаде сред тревата блести безкрилна женска светулка. == Класификация == * Подсемейство [[Cyphonocerinae]] * Подсемейство [[Lampyrinae]] * Подсемейство [[Luciolinae]] * Подсемейство [[Ototetrinae]] * Подсемейство [[Photurinae]] * [[incertae sedis]]: ** Род ''[[Oculogryphus]]'' ** Род ''[[Pterotus]]'' <small>LeConte, 1859</small> === В България === У нас има 6 вида светулки: # [[Lampyris noctiluca]] # [[Lampyris zenkeri]] # [[Lamprohiza splendidula]] # [[Lampyroidea dispar]] # [[Luciola lusitanica]] # [[Phosphaenus hemipterus]] == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} [[Категория:Всеядни насекоми]] [[Категория:Нощ]] 4mkhvod8d8s9463ofli5bly1cirnyd3 0 19999 11464642 11395220 2022-07-20T11:13:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Братът на мечката | име_оригинал = Brother Bear | картинка = | режисьори = Арън Блейс<br>Роб Уокър | продуценти = Чък Уилямс | сценаристи = Таб Мърфи<br>Лорн Камерон<br>Дейвид Хоселтън<br>Стив Бенчич<br>Рон Фрийдман | актьори = [[Хоакин Финикс]]<br>Джеръми Суарез<br>Рик Моранис<br>Дейв Томас<br>Джейсън Райз<br>Д.Б. Суини | музика = Марк Мансина | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | времетраене = 85 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = $250,4 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=brotherbear.htm |title=''Brother Bear'' (2003) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=28 август 2015}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Братът на мечката 2]]'' (2006) | код-IMDB = 0328880 | уебсайт = }} '''Братът на мечката''' ({{lang|en|Brother Bear}}) е [[американски]] [[анимационен филм]] от [[2003]] г. на компанията „Дисни“ номиниран за „[[Оскар]]“ за най-добър анимационен филм. През 2006 г. е направено продължение на филма, носещо името „[[Братът на мечката 2]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0328880|Братът на мечката}} * [http://disney.go.com/disneypictures/brotherbear/main.html Официален сайт на ''Братът на мечката''] {{мъниче|филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2003 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] fv9t9q35sls6jsfu2z2pwaffqma2gyy 11464712 11464642 2022-07-20T11:19:43Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Братът на мечката | име_оригинал = Brother Bear | картинка = | режисьори = Арън Блейс<br>Роб Уокър | продуценти = Чък Уилямс | сценаристи = Таб Мърфи<br>Лорн Камерон<br>Дейвид Хоселтън<br>Стив Бенчич<br>Рон Фрийдман | актьори = [[Хоакин Финикс]]<br>Джеръми Суарез<br>Рик Моранис<br>Дейв Томас<br>Джейсън Райз<br>Д.Б. Суини | музика = Марк Мансина | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | времетраене = 85 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = $250,4 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=brotherbear.htm |title=''Brother Bear'' (2003) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=28 август 2015}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Братът на мечката 2]]'' (2006) | код-IMDB = 0328880 | уебсайт = }} '''Братът на мечката''' ({{lang|en|Brother Bear}}) е [[американски]] [[анимационен филм]] от [[2003]] г. на компанията „Дисни“ номиниран за „[[Оскар]]“ за най-добър анимационен филм. През 2006 г. е направено продължение на филма, носещо името „[[Братът на мечката 2]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0328880|Братът на мечката}} * [http://disney.go.com/disneypictures/brotherbear/main.html Официален сайт на ''Братът на мечката''] {{мъниче|филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2003 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] 70bbxj6qlglnrt6sxqvj04eoq81ius0 0 22374 11464804 11082109 2022-07-20T11:24:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Цар лъв 3: Хакуна матата | име_оригинал = The Lion King 1½ | картинка = The Lion King 1½ logo.svg | режисьори = Брадли Реймънд | продуценти = Джордж А. Мендоса | сценаристи = Том Роджърс | базиран на = ''[[Розенкранц и Гилденстерн са мъртви]]'' от Том Стопард<br>Героите от [[Айрин Меки]], Джонатан Робъртс и [[Линда Улвъртън]] | актьори = Нейтън Лейн<br>Ърни Сабела<br>[[Матю Бродерик]]<br>Джули Кавнър<br>Джери Стилър | музика = Джони Клег<br>Дон Л. Харпър<br>Лебо М<br>[[Енио Мориконе]] | разпространител = Walt Disney Pictures | премиера = [[10 февруари]] [[2004]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = [[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]] (1998) | код-IMDB = 0318403 }} '''„Цар лъв 3: Хакуна матата“''' (''The Lion King 3: Hakuna Matata'', наричан ''Цар Лъв 1½'' (''The Lion King 1½'') в [[САЩ]]) e [[анимационен филм]] на компанията „[[Уолт Дисни]]“, чието действие върви паралелно с това на ''[[Цар лъв]]''. Филмът представя приключенията на Тимон и Пумба преди да срещнат Симба и как той израства с тях, преди да се срещне с приятелката си Нала от неговото детство. Филмът е издаден на [[DVD]] и [[видео]] в началото на [[2004]] г. == Сюжет == Тимон и Пумба гледат „[[Цар лъв]]“ в тъмно кино. Тимон се кара, защото иска да прескочи голямата част от филма, докато стигне там, където участват той и Пумба. Пумба му обяснява, че са участвали, но Тимон не приема. По-късно Тимон превърта филма до времето, преди Симба да се роди. По това време Тимон живее в сурикатна колония далеч от Лъвската Скала и е най-лошият копач от всички. Докато неговата майка му съчувства и го окуражава, неговият Чичо Макс е по-скептичен и се срамува от внука си. Майката на Тимон убеждава Чичо Макс да му даде работа като часовой. В резултатът Чичо Макс едва не става храна за трите хиени, Шензи, Банзай и Ед. Тимон губи уважението на колонията и си тръгва, надявайки се да намери мястото си в света. По пътя си среща Рафики, който му казва, че търси „Хакуна Матата“ и му казва как да стигне там. Тимон приема метафората буквално и си мисли, че това е място, намиращо се при Лъвската Скала. По пътя той среща Пумба за първи път и двамата почти стават приятели. Приключенията на Тимон и Пумба започват да се припокриват със събитията от „Цар Лъв“. Докато вървят през стадото животни, събрани да приветстват раждането на Симба, Пумба пуска газ и лошата миризма кара някои от животните да припаднат. Другите животни отпред си мислят, че се покланят и те също решават да се поклонят. Тимон и Пумба продължават пътешестието си и намират нов дом до Лъвската Скала. На следващата сутрин те са обезпокоени от шум отвън. Това са всъщност Симба, Нала и животните, които пеят „''Как искам цар да съм аз''“. Тимон се ядосва и удря крака на слона, който подпира кулата от животни. Слонът подскача от изненада и кулата пада (което обяснява защо кулата се разпада в първия филм). Домът на Тимон и Пумба е разрушен от тази постъпка и те тръгват да търсят нов дом. По пътя си минават през слонското гробище, където виждат Муфаса да спасява лъвчетата от хиените. Същата нощ, по-навътре в гробището виждат армия от хиени да марширува на песента „''Чакай знак''“ и двамата побягват. По-късно се озовават в каньона, само за да се сблъскат с лавина от препускащи антилопи, която е същата, както в първия филм, където Симба изгубва баща си. Докато бягат от антилопите, двамата падат от водопад и се озовават пред огромна, луксозна и празна джунгла, в която те правят своя нов дом. По-късно намират Симба и филмът ни показва някои части от техния живот през годините. Като възрастен, Симба пак се среща със своята приятелка Нала, и Тимон и Пумба опитват всичко, за да спрат Симба да не се влюби в нея. Получават обяснение някои подробности, неразкрити в първия филм. Така например, в оригиналния филм Симба и Нала падат и се търкулват по една скала, защото Тимон и Пумба ги спъват с лоза. Въпреки че не успяват в намеренията си, Тимон и Пумба са щастливи, когато виждат Симба да се кара с Нала и да бяга в тревните земи. Те се връщат обратно да спят като не разпознават духа на Муфаса, а го приемат за облак, вещаещ лошо време. На следващото утре Нала се опитва да им обясни, че Симба се е върнал у дома да предизвика Скар. Пумба следва Нала, оставяйки Тимон сам. Рафики се появява пред Тимон, но преди да може да каже нещо, Тимон осъзнава, че „Хакуна Матата“ се отнася за приятелите му, а не за дома му. Тимон настига Пумба и заедно се отправят към Лъвската Скала. Там Тимон се среща с майка си и Чичо Макс за първи път откакто е напуснал колонията. Те се борят с хиените, докато Симба се бори със Скар. Благодарение на бързото мислене на Тимон, хиените са обезвредени, точно когато Скар е хвърлен от Лъвската Скала от Симба. След победата над Скар Симба става царят и Тимон казва на майка си, че си е намерил своето място, но нещо му липсва – неговото семейство. В края Тимон и Пумба се връщат в своята райска джунгла, като вземат със себе си цялата сурикатна колония. Сурикатите сега имат безопасен дом, където не е нужно да работят, и Тимон е поздравен като герой. Когато филмът свършва, Пумба казва, че иска да го гледа пак, но Тимон отказва. Майката на Тимон, Чичо Макс, Симба и Рафики изведнъж пристигат и молят да видят филма. Те са придружени от безброй Дисни герои от повечето анимации на Дисни, направени между 1928 и 2002, като [[Снежанка и седемте джуджета (1937)|Снежанка и седемте джуджета]], Гуфи, [[Доналд Дък]], Покахонтас, [[Лило и Стич|Стич]] и [[Мики Маус]]. Тимон се предава и пуска филма отначало пак. Точно преди да свърши филма Пумба казва, че ''още'' не е свикнал с тълпи. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Тимон | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]] (вокал) |- | Пумба | Георги Спасов (диалог)<br>[[Цанко Тасев]] (вокал) |- | Майката на Тимон | Ива Апостолова |- | Чичо Макс | [[Сава Пиперов]] |- | Симба | Петър Салчев |- | Рафики | [[Марин Янев]] |- | Нала | Петя Абаджиева |- | Шензи | [[Даринка Митова]] |- | Банзаи | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Ед | Марио Филио |- | Зазу | [[Веселин Ранков]] |- | Клинчи | Симеон Викторов |- | Малкия Симба | Живко Станев |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | Ваня Иванова |- | Венцислава Стоилова |- | Петя Абаджиева |- | [[Веселин Ранков]] |- | [[Здравко Димитров]] |- | Никола Колев |- | Симеон Викторов |- | Стефан Младенов |} === Хор === {| class="wikitable" |- | Антоанета Георгиева |- | Варвара Пенкова |- | Даринка Кандулкова |- | Десислава Иванова |- | Гиргина Гиргинова |- | Жанина Веселинова |- | Мария Димова |- | Мария Николаева |- | Мирослава Антова |- | Стефка Моллова |- | Вера Гиргинова |- | Йоланта Георгиева |- | Александър Господинов |- | Атанас Сребрев |- | Богомил Спиров |- | [[Борис Солтарийски]] |- | Боян Василев |- | Младен Петров |- | [[Ненчо Балабанов]] |- | Николай Петров |- | [[Орлин Павлов]] |- | Владимир Попов |- | Юлий Апостолов |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Свят и вечен закон || [[Стефка Оникян]] |- | Да дълбаем<br>Да дълбаем (реприза) || Хор |- | Ще съм върхът || [[Ненчо Балабанов]] |- | Как искам цар да съм аз || Живко Станев<br>Йоанна Падешка |- | Малък свят || [[Ненчо Балабанов]] |- | Хакуна Матата || Ненчо Балабанов<br>[[Цанко Тасев]] |- | Лъвът си спи в нощта || [[Красимир Андреев]] |- | Изгрев, залез || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Цанко Тасев]] |- | Тази нощ любов изгря || Мария Николаева<br>Ненчо Балабанов<br>Цанко Тасев |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2004) |- | Режисьор на дублажа | Ваня Иванова |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/lionking112/index.html Официален сайт] * {{imdb title|0318403}} [[Категория:Анимационни филми от 2004 година]] [[Категория:Цар Лъв]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] kbd5n8jv9ss0v3hc3x7grw91yayz13x 0 22445 11464290 11463499 2022-07-20T01:52:30Z Ultra green 3652 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} „Локомотив“ (Пловдив) | герб = | прозвище = „смърфовете“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tribunaplovdiv.bg/знаете-ли-защо-отборът-на-ляиву/?doing_wp_cron=1645024668.5601229667663574218750 | заглавие = Знаете ли защо футболистите на Локомотив (Пд) са наричани „смърфовете“? | достъп_дата = март 23, 2017 | фамилно_име = Галов| първо_име = Николай| издател = www.tribunaplovdiv.bg| език = }}</ref><br>„железничарите“<br>{{факт|„пловдивският любимец“}} | основан = {{Стартова дата и възраст|1935|6|13}}<ref>[https://farm5.staticflickr.com/4017/4534002431_50cceef8e6_b.jpg В. „Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.]</ref> | стадион = [[Локомотив (стадион, Пловдив)|„Локомотив“]] | капацитет = 12 000 | собственик = {{Флагче|България|България}} Христо Крушарски | президент = {{Флагче|България|България}} [[Христо Бонев]] | старши треньор = {{Флагче|България|България}} [[Александър Томаш]] | спортен директор = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига|2021/22]] | място = Първа лига, 9-то | екипировка = {{Флагче|САЩ}} [[Найк]] | спонсор = {{Флагче|България}} [[Уинбет]] | уебсайт = [http://lokomotivpd.com/ lokomotivpd.com] | pattern_la1 = | pattern_b1 = _niketrophy4wb | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = _corinthians17a | pattern_so1 = | leftarm1 = 000000 | body1 = FFFFFF | rightarm1 = 000000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = | pattern_b2 =_niketrophy4bw | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FF0000 | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 = | pattern_b3 = _niketrophy4ubn | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = FFFFFF | body3 = 68ACFA | rightarm3 = FFFFFF | shorts3 = 68ACFA | socks3 = 68ACFA }} '''Локомотив (Пловдив)''' е [[България|български]] професионален [[футболен отбор]] от [[Пловдив]]. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 1982 година играе на стадион „[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]]“ с капацитет 12 000 места. „Локомотив“ е шампион на България за [[„А“ група 2003/04|сезон 2003/04]], двукратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] ([[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] и [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]]), както и двукратен носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] ([[Суперкупа на България 2004|2004]] и [[Суперкупа на България 2020|2020]]). == История == === Железничарски спортен клуб === В рамките на кампания за основаване на железничарски спортни клубове в България на 1 април 1935 г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем“ обявява създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза, който обхваща и спортна секция. На 13 юни 1935 г. е проведено учредително събрание на Железничарски спортен клуб „Пловдив“.<ref>Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.</ref><ref>Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84</ref> {{Цитат|По инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.}} На 1 октомври 1935 г. на първото общо годишно събрание на отбора е утвърден постоянен управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провежда първата си тренировка. Годините на прохождане на този клуб са твърде трудни, като той е приет за член на [[БФС|БНСФ]] едва през април 1938 г., а първият си официален мач изиграва чак на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу съгражданите от [[Спортклуб (Пловдив)|Спортклуб]]). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с [[Левски (Пловдив)]] под името „ЖСК-Левски“, но година по-късно обединеният отбор се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на „Локомотив“ по подобие на всички останали железничарски клубове в страната. През 40-те години „Локомотив“ има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив. Със средства основно на БДЖ на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“. Отборът играе в синьо-бели екипи, а към момента на обединението със [[Славия (Пловдив)]] има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския „България“ през септември 1944 г.). Към октомври 1949 г. „Локомотив“ се състезава в третото равнище във футболната йерархия – Южната зона. Съобразно решението на ЦК на БКП през август 1949 година териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчва своя т.нар. доброволна спортна организация (ДСО). Т.е. съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО-та, като на много места тази трансформация е съпроводена от нови обединения между отбори. По силата на тези обстоятелства през октомври 1949 г. „Локомотив“ се обединява със „Славия“ (Пловдив) в ДСО „Енергия“, което няколко дни по-късно е преименувано на ДСО „Торпедо“ (Пловдив). === „Торпедо“ (Пловдив) === [[Файл:Torpedo.png|мини|дясно|150px|Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)]] В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – [[Спартак (Пловдив)]]). С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през [[„А“ група 1950|сезон 1950]]. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група. === ДФС „Локомотив“, Пловдив === Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост). Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н. В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“. В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.). Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“. === Настояще === [[Файл:Hristo Bonev 1974.jpg|мини|[[Христо Бонев]] – един от основните играчи на отбора през 60-те и 70-те години на ХХ век.]] Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82 г.]] и [[Купа на Съветската армия 1982/83|1982/83 г.]], отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2. През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84. През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора [[Димитър Димитров - Херо]], който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор. Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти. Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група. През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора. == Наименования == * ЖСК (1936 – 1944) * ЖСК „Левски“ (1944 – 1945) * „Локомотив“ (1945 – 1949) * „Енергия“ (1949) * „Торпедо“ (1949 – 1951) * „Локомотив“ (от 1951 г.) === Емблеми === Настоящият клубен герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците. == Успехи == === Национални успехи === '''[[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]''' * [[Файл:BG Champ cup.png|18px|]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1 път) – [[„А“ група 2003/04|2003/04]] * [[Файл:Silver medal icon.svg|18px]] '''Вицешампион''' (2 пъти) – [[„А“ група 1972/73|1972/73, 2020/2021]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' (5 пъти) – [[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[„А“ група 1968/69|1968/69]], [[„А“ група 1973/74|1973/74]], [[„А“ група 1991/92|1991/92]], [[„А“ група 2004/05|2004/05]] '''[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''' * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (2 пъти) – [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] * [[Файл:Silver medal icon.svg|18px]] '''Финалист''' (7 пъти) – [[Царска купа 1940|1940]], [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1948|1948]], [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1981/82|1981/82]], [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]] '''[[Суперкупа на България]]''' * [[Файл:Bulgarian supercup.png|18px|]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (2 пъти) – [[Суперкупа на България 2004|2004]], [[Суперкупа на България 2020|2020]] * [[Файл:Silver medal icon.svg|18px]] '''Финалист''' (2 пъти) – [[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2019|2019]] '''[[Купа на Съветската армия]]''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на Съветската армия 1982/83|1982/83]] == Европейски клубни турнири == Най-успешно Локомотив се представя в [[Купа на панаирните градове|Купата на панаирните градове]] през сезон [[Купа на панаирните градове 1964/65|1964/65]]: 1/32-финал – елиминира [[ФК Войводина|Войводина]] 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в [[София]]: 2:0; 1/16-финал – елиминира [[ФК Петролул (Плоещ)|Петролул]] 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от [[Ювентус]] 1:1, 1:1, допълнителен мач в [[Торино]]: 1:2.<ref>[https://www.tribunaplovdiv.bg/%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-49-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE/ На тази дата преди 49 години, пловдивското “Юве” надигра “Ювентус”]</ref> След равния мач в [[Торино]] италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „[[Туто спорт (вестник)|Туто спорт]]“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „[[Стампа|Ла стампа]]“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „[[Ла Гадзета дело Спорт|Гадзета дело Спорт]]“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.<ref>[https://www.marica.bg/sport/drugi/kogato-loko-deleshe-megdan-s-yuventus Когато Локо делеше мегдан с Ювентус]</ref> В началото на сезон 2012/13, когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира [[Лига Европа]] черно-белите се изправят срещу нидерландския [[СБВ Витесе|Витес]] и отпадат от надпреварата след зрелищно домакинско реми 4:4 в първия мач, игран на [[Градски стадион (Ловеч)|Градския стадион]] в [[Ловеч]], и загуба с 3:1 при гостуването на стадион „Гелредоме“ в [[Арнем]] ([[Нидерландия]]).<ref>[https://www.novsport.com/index.php/news222771_1106.html Локо (Пд) се сбогува с Лига Европа след неприятно поражение в Холандия]</ref> През сезон 2020/21 пловдивчани се изправят срещу [[Англия|английския]] [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] във втория предварителен кръг на турнира [[Лига Европа]]. Заради пандемията от [[Коронавирусна болест 2019|Ковид-19]] победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на [[Локомотив (стадион, Пловдив)|стадион „Локомотив“]]. Отборът на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]], който е финалист в турнира [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] от предходния сезон, пристига в [[Пловдив]] воден от португалския треньор [[Жозе Моуриньо]] и водещите си звезди, сред които [[Хари Кейн]], [[Сон Хюн-мин]] и [[Уго Лорис]]. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71-та минута с попадение на [[Георги Минчев (футболист, р. 1995)|Георги Минчев]]. Авансът на домакините продължава до 78-та минута, когато [[Хари Кейн]] изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.<ref>[https://gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/skandalen-refer-poseche-loko-plovdiv-sreshtu-totnym-605533 Скандален немски рефер посече Локо Пловдив срещу Тотнъм]</ref> {| class="wikitable" |- ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Сезон ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Турнир ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Етап ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Страна ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Отбор ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Домакин ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Гост ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Резултат |- | rowspan="2"| 1963 – 64 |[[Купа на панаирните градове]] |1/16-финал | style="text-align:center;"|[[Файл:Flag of Romania (1965-1989).svg|20px]] |[[Брашов (футбольный клуб)|Стягул Рошу]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"|3 – 1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"|2 – 1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"|'''5 – 2''' |- |[[Купа на панаирните градове]] |1/8-финал | style="text-align:center;"|{{Флагче|Унгария}} |[[ФК Уйпещ|Дожа Уйпещ]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"|1 – 3 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|0 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"|'''1 – 3''' |- | rowspan="3"| 1964 – 65 |[[Купа на панаирните градове]] |1/32-финал | style="text-align:center;"|[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px]] |[[Войводина (Нови Сад)]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''2 – 0''' /Трети мач в София/ |- |[[Купа на панаирните градове]] |1/16-финал | style="text-align:center;"|[[Файл:Flag of Romania (1965-1989).svg|20px]] |[[ФК Петролул (Плоещ)|Петролул]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''2 – 1''' |- |[[Купа на панаирните градове]] |1/8-финал | style="text-align:center;"|{{Флагче|Италия}} |[[Ювентус]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''1 – 2''' /Трети мач в Торино/ |- |1965 – 66 |[[Купа на панаирните градове]] |Първи квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Чехословакия}} |[[ФК Збройовка (Бърно)|Спартак (Бърно)]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"|1 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"|0 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"|'''1 – 2''' |- |1967 – 68 |[[Купа на панаирните градове]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px]] |[[Партизан (Белград)]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 5 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 6''' |- |1969 – 70 |[[Купа на панаирните градове]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Италия}} |[[Ювентус]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 5''' |- |1971 – 72 |[[Купа на УЕФА]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|ГДР}} |[[Карл Цайс Йена]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''3 – 4''' |- | rowspan="2"| 1973 – 74 |[[Купа на УЕФА]] |Първи квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Малта}} |[[Слиема Уондърърс]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1 – 0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2 – 0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- |[[Купа на УЕФА]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Унгария}} |[[Хонвед]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 3 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 2 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''5 – 7''' |- |1974 – 75 |[[Купа на УЕФА]] |Първи квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Унгария}} |[[ФК Дьор|Раба ЕТО Гьор]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''4 – 4 /4 – 5''' след дузпи'''/''' |- |1976 – 77 |[[Купа на УЕФА]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|[[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px]] |[[Цървена звезда]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''3 – 5''' |- |1983 – 84 |[[Купа на УЕФА]] |1/32-финали | style="text-align:center;"|{{Флагче|Гърция}} |[[ФК ПАОК|ПАОК]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 5''' |- |1992 – 93 |[[Купа на УЕФА]] |1/32-финали | style="text-align:center;"|{{Флагче|Франция}} |[[АЖ Оксер|Оксер]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 2 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 7 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''3 – 9''' |- |1993 – 94 |[[Купа на УЕФА]] |1/32-финали | style="text-align:center;"|{{Флагче|Италия}} |[[Лацио (отбор)|Лацио]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- |2004 – 05 |[[Шампионска лига]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Белгия}} |[[Брюж (отбор)|Брюж]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''0 – 6''' |- | rowspan="2"| 2005 – 06 |[[Купа на УЕФА]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Сърбия и Черна гора}} |[[ОФК Београд]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''2 – 2''' /[[Правило за голове на чужд терен|ПГЧТ]]/ |- |[[Купа на УЕФА]] |Първи квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Англия}} |[[Болтън Уондърърс|Болтън]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 4''' |- |2006 – 07 |[[Интертото]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Румъния}} |[[ФК Виторул|Фарул (Констанца)]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 3''' |- |2012 – 13 |[[Лига Европа]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Холандия}} |[[Витесе|Витес (Арнем)]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 4 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''5 – 7''' |- | rowspan="2"| 2019 – 20 |[[Лига Европа]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Словакия}} |[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак (Търнава)]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''3 – 3''' /[[Правило за голове на чужд терен|ПГЧТ]]/ |- |[[Лига Европа]] |Трети квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Франция}} |[[РК Страсбург|Страсбург]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="2"| 2020 – 21 |[[Лига Европа]] |Първи квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Черна Гора}} |[[ФК Искра (Даниловград)|Искра (Даниловград)]] | style="text-align:center;"|N/A | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1 – 0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''1 – 0''' |- |[[Лига Европа]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Англия}} |[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 2 | style="text-align:center;"|N/A | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''1 – 2''' |- | rowspan="2"| 2021 – 22 |[[Лига на конференциите]] |Втори квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Чехия}} |[[1. ФК Словачко|Словачко]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1 – 0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''1 – 1 /3 – 2''' след дузпи'''/''' |- |[[Лига на конференциите]] |Трети квалификационен кръг | style="text-align:center;"|{{Флагче|Дания}} |[[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 2 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''3 – 5''' |- |} == Детско-юношеска школа == {{Обработка-раздел|форматиране}} Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през [[1960]] г. Тогава треньорът [[Христо Бъчваров]] разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други. Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, [[Георги Киров]], [[Йордан Андреев]], по-късно – [[Атанас Ангелов]]. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и [[Васил Анков]], [[Чавдар Муратев]], [[Недялко Стамболиев]], [[Петър Харитев]], [[Ганчо Пеев]], [[Михаил Георгиев]], [[Петър Базарски]] и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: [[Панайот Паришев]], д-р [[Тодор Тотев]], [[Борис Стойков]], [[Жеко Койчев]] и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество. Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия: Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, [[Тодор Паунов]], [[Петър Манов]], [[Васил Валентинов]], Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, [[Веселин Балевски]], [[Ружди Керимов]], [[Георги Загорчев]], П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, [[Емил Илиев]], [[Рачо Килапов]], [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров]], [[Стефан Драганов]]... През [[1979]] г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в [[Русе]] и печелят третото място. Следващата година ([[1980]]) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: [[Любен Жилков]], [[Атанас Тосков]], [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], [[Минко Иванов]], [[Асен Юмеров]], [[Петър Бумбаров]], [[Иван Петков (футболист)|Иван Петков]], [[Иван Дивров]] ([[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]]), Ем. Илиев, Хр. Колев, [[Ангел Костадинов]]. Дял за успеха имат също [[Васил Палавуров]], [[Валентин Вълков]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Васил Джонджоров]], разбира се, и треньорите [[Атанас Ангелов]] и [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]]. През [[1981]] г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През [[1982]] г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор [[Чавдар Муратев]]) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време. [[1985]] г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над [[Пирин (Благоевград)|„Пирин“]] с 4:0 и над [[ПФК Спартак (Варна)|ЖСК „Спартак“]] с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: [[Стоян Лулчев]], [[Кирил Рудов]], [[Димитър Радев (футболист)|Димитър Радев]], [[Лазар Тръпчев]], [[Васил Гергевски]], [[Михаил Юмерски]], [[Румен Татаров]], [[Георги Будев]], [[Стефан Иванов (футболист)|Стефан Иванов]], [[Георги Армазов]], [[Тодор Милев (футболист)|Тодор Милев]], [[Валентин Вълков]], [[Иван Витков]], [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]], [[Димитър Чобанов (футболист)|Димитър Чобанов]], [[Стоян Делчев]], [[Тодор Капитански]], [[Васил Бибилеков]], [[Петър Секулов]], [[Пламен Маджаров]]. Треньори: [[Атанас Ангелов]] и [[Петър Базарски]]. Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През [[1976]] г., на турнир за юноши до 18 години на [[остров]] [[Корсика]], младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с [[Югославия]] 2:1, с [[Франция]] 1:1 и с [[Мароко]] 0:0. През [[1981]] г. те печелят големия международен турнир в [[Хановер]], където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в [[Барселона]] и [[Калифорния]]. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е [[Аян Садъков]] – 40 мача (15 гола), [[Красимир Манолов]] има 37 мача и 13 гола, [[Веселин Балевски]] – 30, [[Николай Курбанов]] – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] в XXVII първенство на Стария континент. Ето какво пише журналистът [[Асен Виденов]] във вестник „[[Старт (вестник)|Старт]]“: „Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб...“ == Стадион „Локомотив“ == [[Файл:Lokomotiv Stadium 2022.jpg|мини|Стадион „Локомотив“]] [[Файл:Lokomotiv Stadium in 2018.jpg|мини|Централната трибуна на стадиона]] [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е разположен в парк [[Лаута (квартал)|Лаута]] (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале. Капацитетът на [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е около 12 000 души (до [[2004]] г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.<ref>[http://www.hitlighting.com/?action=projects&group=3,966&article=42579&content=/article_content.php# “Хит” ООД]</ref><ref>[http://lokomotivpd.com/zapochnaha-testovete-na-osvetlenieto/ Официален сайт на Локомотив Пловдив]</ref> Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига. === Технически данни === * Капацитет: 12 000 седящи места * Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m * Осветление: 1898 [[лукс]]а === История === През [[1941]] – [[1942]] г. с помощта на [[БДЖ]] започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между [[Асеновградско шосе]] и ЖП коловозите) и на [[11 юли]] [[1943]] г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до [[1954]] г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания. Днешният [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е завършен през [[1982]] г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души. Рекордното посещение е през [[1983]] г., когато [[ФК Черноморец (Бургас)|„Черноморец“]] гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки. == Привърженици == [[Файл:Loko fans.jpg|мини|Привържениците на Локомотив по време на Пловдивското дерби]] Черно-белите фенове са сред водещите в България по организираност и численост. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив Пловдив. Той е официално учреден на [[11 май]] [[1988]] г. ставайки първият фенклуб на български футболен тим.<ref>[https://www.loko-pd.com/25-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE/| 25 години Клуб на Привържениците на Локомотив Пловдив]</ref> Най-старата фенска фракция е основана в началото на [[1992]] г. под името „Tequila Boys“ като съществува и до днес, но с друго наименование – „The Usual Suspects“.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/330609.html Lauta Hools чества 20 години]</ref> Всички организирани групи от фенове на Локомотив са обединени под името „Lauta Army“. Привържениците на клуба, които живеят извън България също са организирани във фенклубове – в [[САЩ]], [[Великобритания]], [[Франция]], [[Германия]], [[Испания]] и други страни, в които има българска диаспора. Фенклубовете извън страната са обединени от [[2015]] г. под името „World Wide Locos“.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/787790.html Локомотивците в чужбина: Forza Loko, Viva Locos!!!]</ref> === Рекордни посещения === * Рекордът за най-голяма домакинска публика на мач в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]] принадлежи на привържениците на Локомотив Пловдив. На [[15 март]] [[1983]] г. Локо Пловдив играе дербито си с [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] пред над 40 000 зрители на стадион „[[Пловдив (стадион)|9-и септември]]“ (сега „[[Пловдив (стадион)|Пловдив]]“). Пловдивският любимец с [[Христо Бонев]] в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-83.jpg В. „Отечествен глас“], 17 март 1983 г.</ref> * Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на феновете на Локомотив Пловдив. На [[11 август]] [[1983]] г. отборът печели бараж-квалификация за влизане в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] играна в [[София]] срещу [[ПФК Литекс (Ловеч)|Осъм (Ловеч)]].<ref>[https://www.loko-pd.com/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2/| През 1982/83 г. се местим на Лаута, печелим първата Купа, играем 2 баража и постаявяме рекорд по посещаемост на чужд терен]</ref> Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на [[Аян Садъков]] и [[Едуард Ераносян]]. Над 35 000 запалянковци от [[Пловдив]] окупират софийския [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]].<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-53.jpg В. „Отечествен глас“], 14 август 1983 г.</ref> Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]], което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по [[Тракия (автомагистрала)|автомагистрала Тракия]] – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето. * Феновете на Локомотив Пловдив държат рекорда и за най-голяма гостуваща публика в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]]. На [[22 юни]] [[1985]] г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават [[Казанлък]] в мач от [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]] на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина]], за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към [[Първа професионална футболна лига|„А“ РФГ]]. Черно-белите печелят с 0:3 с голове на [[Аян Садъков|Садъков]], Бурнарски и [[Едуард Ераносян|Ераносян]].<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-67.jpg В. „Отечествен глас“], 23 юни 1985 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-70.jpg В. „Искра“], Казанлък, 28 юни 1985 г.</ref> === Приятелства === * Феновете на Локомотив имат силно приятелство с привържениците на италианския [[Наполи]]. В много случаи фенове на двата отбора пътуват, за да гледат мачове на любимите си отбори заедно.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/198113.html Фен организацията на Локо "Наполетани" чества 15 годишнина]</ref><ref>[https://www.tribunaplovdiv.bg/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%BE/ Фенове на Наполи подкрепяха Локомотив вчера]</ref> === Съперничества === * Най-големият съперник на Локомотив е [[Ботев (Пловдив)]]. Мачовете между двата клуба са известни като [[Пловдивско дерби|Пловдивското дерби]] и датират от 30-те години на ХХ век.<ref>[https://www.loko-pd.com/%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2/| Дербито на Пловдив - Куриози от ранните времена]</ref> Двубоите между двата противника винаги са с огромен заряд и страхотна атмосфера по трибуните. == Състав 2022/2023 == ''Към 2 юли 2022 г.'' === Играчи === {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000000"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Илко Пиргов]] |- |23 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Динко Хоркаш]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Паскалев]] |- |13 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Матеус Силва]] |- |19 ||{{Флагче|България}} [[Александър Василев (футболист, р. 1995)|Александър Василев]] |- |20 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Милош Петрович]] |- |50 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Йосип Томашевич]] |- |91 ||{{Флагче|Република Конго}} [[Райън Бидунга]] |- | ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луан]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Белгия}} [[Бабакар Дион]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Бирсент Карагарен]] |- |10 ||{{Флагче|Франция}} [[Венсан Марсел]] |- |15 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Пиер Зебли]] |- |25 ||{{Флагче|България}} [[Христо Иванов (футболист, р. 2000 г.)|Христо Иванов]] |- |33 ||{{Флагче|България}} [[Георги Каракашев (футболист)|Георги Каракашев]] |- |34 ||{{Флагче|България}} [[Петър Витанов (футболист, р. 1995)|Петър Витанов]] |- |39 ||{{Флагче|България}} [[Сами Мехмедов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (футболист, р. 1989)|Ивайло Димитров]] |- |14 ||{{Флагче|България}} [[Димитър Илиев (футболист, р. 1988)|Димитър Илиев]] {{капитан}} |- |99 ||{{Флагче|България}} [[Преслав Боруков]] |- | ||{{Флагче|Бразилия}} [[Евандро]] |} {{clear}} === Спортно-технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align:left; font-size:90%" |- ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Длъжност ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Име |- | Старши треньор || {{Флагче|България}} [[Александър Томаш]] |- | Помощник-треньор || {{Флагче|България}} Константин Мирчев |- | Треньор на вратарите || {{Флагче|България}} [[Тодор Кючуков]] |- | Лекар || {{Флагче|България}} Константин Павлов |- | Кинезитерапевт || {{Флагче|България}} Славчо Меченов |- | Кинезитерапевт || {{Флагче|България}} Димитър Клисаров |- | Кинезитерапевт || {{Флагче|България}} Благой Вангелов |- | Администратор || {{Флагче|България}} Тома Цилев |- | Пресаташе || {{Флагче|България}} Николай Тънковски |- | Домакин || {{Флагче|България}} Здравко Драгоев |- |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1948 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1949 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1948 till:01/07/1949 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1949 till:01/07/1950 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1950 till:01/07/1951 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1951 till:01/07/1952 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1952 till:01/07/1953 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1953 till:01/07/1954 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1954 till:01/07/1955 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1948 till:01/07/1955 color:green shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|„А“ група]]" from:01/07/1955 till:01/07/1956 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1956 till:01/07/1957 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1957 till:01/07/1958 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1955 till:01/07/1961 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|„Б“ група]]" from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:15 from:01/07/1961 till:01/07/1980 color:green shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|„А“ група]]" from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1980 till:01/07/1983 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|„Б“ група]]" from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:15 from:01/07/1983 till:01/07/1984 color:green shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|„А“]]" from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1984 till:01/07/1985 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|„Б“]]" from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:15 from:01/07/1985 till:01/07/1999 color:green shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|„А“ група]]" from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1999 till:01/07/2001 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|„Б“ група]]" from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2001 till:01/07/2016 color:green shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|„А“ група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2022 till:01/07/2023 shift:(0,-4) text: from:01/07/2016 till:01/07/2023 color:green shift:(0,14) text: "[[Първа професионална футболна лига|Първа Лига]]" </timeline> === Последни 10 сезона === {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Сезон ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Група ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Място ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| М ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| П ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Р ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| З ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Г.Р. ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Т ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Купа на България ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Суперкупа на България ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| EKT ! style="background:black; color:white; text-align:center;"| Голмайстор <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://int.soccerway.com/national/bulgaria/a-pfg/2011-2012/regular-season/r15245/players/ | заглавие = Players - First League - Bulgaria - Results, fixtures, tables and news - Soccerway | издател = int.soccerway.com | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> |- |[[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]] | align="center" |А ФГ | align="center" |'''9''' | align="right" |30 | align="right" |10 | align="right" |9 | align="right" |11 | align="right" |37:34 | align="right" |'''39''' | align="center" |1/16 финал | align="center" bgcolor=silver|'''Финалист''' | align="center" | - | align="left" |[[Рангел Абушев]] /8 гола/ |- |[[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]] | align="center" |А ФГ | align="center" |'''7''' | align="right" |38 | align="right" |15 | align="right" |5 | align="right" |18 | align="right" |49:55 | align="right" |'''50''' | align="center" |1/2 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Мартин Камбуров]] /20 гола/ |- |[[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]] | align="center" |А ФГ | align="center" |'''10''' | align="right" |32 | align="right" |9 | align="right" |5 | align="right" |18 | align="right" |28:52 | align="right" | '''32''' | align="center" | 1/2 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Мартин Камбуров]] /13 гола/ |- |[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] | align="center"|А ФГ | align="center" |'''5''' | align="right" |32 | align="right" |15 | align="right" |4 | align="right" |13 | align="right" |40:45 | align="right" |'''49''' | align="center" | 1/8 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Мартин Камбуров]] /18 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] | align="center"|Първа Лига | align="center" |'''5''' | align="right" |36 | align="right" |14 | align="right" |10 | align="right" |12 | align="right" |50:52 | align="right" |'''52''' | align="center" | 1/4 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Мартин Камбуров]] /17 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] | align="center"|Първа Лига | align="center" |'''8''' | align="right" |36 | align="right" |11 | align="right" |11 | align="right" |14 | align="right" |35:48 | align="right" |'''44''' | align="center" | 1/16 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Димо Бакалов]] /9 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] | align="center"|Първа Лига | align="center" |'''10''' | align="right" |34 | align="right" |10 | align="right" |8 | align="right" |16 | align="right" |37:40 | align="right" |'''38''' | align="center" bgcolor=gold| '''Носител на Купата''' | align="center" | - | align="center" bgcolor=DDDDFF|'''[[Лига Европа]]''' | align="left" |[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] /9 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] | align="center"|Първа Лига | align="center" |'''5''' | align="right" |31 | align="right" |15 | align="right" |8 | align="right" |8 | align="right" |53:35 | align="right" |'''53''' | align="center" bgcolor=gold| '''Носител на Купата''' | align="center" bgcolor=silver|'''Финалист''' | align="center" bgcolor=DDDDFF|'''[[Лига Европа]]''' | align="left" |[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] /12 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] | align="center"|Първа Лига | align="center" bgcolor=silver|'''2''' | align="right" |31 | align="right" |17 | align="right" |10 | align="right" |4 | align="right" |48:23 | align="right" |'''61''' | align="center"| 1/4 финал | align="center" bgcolor=gold| '''Носител на Купата''' | align="center" bgcolor=DDDDFF|'''[[Лига на конференциите 2021/22|Лига на конференциите]]''' | align="left" |[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] /13 гола/ |- |[[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | align="center"|Първа Лига | align="center" |'''9''' | align="right" |32 | align="right" |9 | align="right" |11 | align="right" |12 | align="right" |36:43 | align="right" |'''38''' | align="center"| 1/4 финал | align="center" | - | align="center" | - | align="left" |[[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] /13 гола/ |} == Почетни листи == === Най-много мачове === [[Файл:Hristo bonev in 2016.jpg|мини|230п|[[Христо Бонев]] – рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове за Локомотив Пловдив]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !style="background:black; color:white;|№ !style="background:black; color:white;|Име !style="background:black; color:white;|Период !style="background:black; color:white;|Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Бонев]] |1963 – 1967<br>1968 – 1979<br>1982 – 1984 |404 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] |1965 – 1980 |386 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Станчо Бончев]] |1962 – 1967<br>1969 – 1980 |331 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Ганчо Пеев]] |1966 – 1981 |327 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Илко Бекяров]] |1959 – 1973 |314 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Недялко Стамболиев]] |1967 – 1978 |290 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Тодор Иванов (футболист)|Тодор Иванов]] |1971 – 1980 |237 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Аян Садъков]] |1978 – 1989<br>1992 – 1994 |228 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |2000 – 2001<br>2002 – 2006<br>2007 – 2008<br>2013 – 2014<br>2014 – 2017 |227 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Васил Анков]] |1965 – 1973 |220 |} === Най-много голове === {| class="wikitable" style="text-align: center;" !style="background:black; color:white;|№ !style="background:black; color:white;|Име !style="background:black; color:white;|Период !style="background:black; color:white;|Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Бонев]] |1963 – 1967<br>1968 – 1979<br>1982 – 1984 |180 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Мартин Камбуров]] |2000 – 2001<br>2002 – 2006<br>2007 – 2008<br>2013 – 2014<br>2014 – 2017 |145 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] |1965 – 1980 |115 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Иван Кънчев]] |1956 – 1969 |73 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Аян Садъков]] |1978 – 1989<br>1992 – 1994 |66 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]] |1978 – 1988<br>1993 – 1995 |64 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] |2004 – 2009<br>2018 – |61 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Драганов]] |1985 – 1991<br>1995 – 1997 |54 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Димитров - Каубоя|Георги Димитров]] |1983 – 1991<br>1994 – 2001 |46 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]] |1982 – 1988<br>1997 – 1998 |40 |} {{clear}} === Голмайстори на „А“ група === {| class="wikitable" style="text-align:center" !style="background:black; color:white;| Име !style="background:black; color:white;| Сезон !style="background:black; color:white;| Голове |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||1983/84||19 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]]||2003/04||25 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]]||2004/05||27 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]]||2013/14||20 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров]]||2015/16||18 |- |} === Футболист №1 на България === {| class="wikitable" style="text-align:center" !style="background:black; color:white;| Име !style="background:black; color:white;| Година |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Христо Бонев]] ||1969 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Христо Бонев]] ||1972 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Христо Бонев]] ||1973 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Димитър Илиев (футболист, р. 1988)|Димитър Илиев]]||2019 |- |align="left"| {{Флагче|България}} [[Димитър Илиев (футболист, р. 1988)|Димитър Илиев]]||2020 |- |} * Данните са до 25 май 2022. == Известни футболисти == {| class="toccolours" border="1" cellpadding="5" cellspacing="5" style="float: lleft; width: 550px; margin: 0 0 2em 1em; border-collapse: collapse; border: 1px solid color:white;" !style="background:black; color:white; | 1940-те – 1950-те години | • [[Христо Бъчваров]] • [[Иван Лазаров (футболист)|Иван Лазаров]] • [[Христо Попов(футболист)|Христо Попов]] • [[Никола Аров]] • [[Петър Събев]] • [[Стефан Паунов]] • [[Андрея Кошеров]] • [[Георги Киров]] • [[Аспарух Караянев]] • [[Атанас Тодоров (футболист)|Атанас Тодоров]] • [[Димитър Батинов]] • [[Тодор Финков]] • [[Димитър Станчев (футболист)|Димитър Станчев]] • [[Николай Милков]] • [[Тодор Атлиев]] • [[Петър Колев(футболист)|Петър Колев]] • [[Кирил Минков]] • [[Давид Попов]] • [[Борис Белков]] |- !style="background:black; color:white; | 1960-те – 1970-те години | • [[Иван Кънчев]] • [[Илко Бекяров|Илия Бекяров]] • [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]] • [[Димитър Грънчаров (футболист)|Димитър Грънчаров]] • [[Станчо Бончев]] • [[Георги Мицин]] • [[Димитър Мулетаров]] • [[Спас Илиев]] • [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]] • [[Тодор Паунов]] • [[Васил Анков]] • [[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] • [[Ганчо Пеев]] • [[Недялко Стамболиев]] • [[Георги Вълков (футболист)|Георги Вълков]] • [[Михаил Георгиев]] • [[Коста Босаков]] • [[Тодор Иванов (футболист)|Тодор Иванов]] • [[Николай Курбанов]] • [[Владимир Фатов]] • [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]] • [[Красимир Манолов]] • [[Ружин Керимов]] • [[Минчо Овчаров]] • [[Йордан Кичеков]] • [[Христо Бонев]] |- !style="background:black; color:white; | 1980-те – 1990-те години | • [[Аян Садъков]] • [[Едуард Ераносян]] • [[Христо Сотиров]] • [[Иван Маринов - Чушката|Иван Маринов]] • [[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]] • [[Альоша Байрактаров]] • [[Любомир Бурнарски]] • [[Федя Миков]] • [[Георги Йорданов - Ламята|Георги Йорданов]] • [[Любен Жилков]] • [[Иван Беделев]] • [[Димитър Калканов]] • [[Георги Димитров - Каубоя|Георги Димитров]] • [[Георги Карушев]] • [[Георги Фиданов (футболист)|Георги Фиданов]] • [[Георги Ташев]] • [[Юлиян Джевизов]] • [[Красимир Костов]] • [[Петър Пашев]] • [[Михаил Юмерски]] • [[Костадин Видолов]] • [[Валентин Вълчев]] • [[Стефан Лулчев]] • [[Иван Говедаров]] • [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]] • [[Александър Радев (футболист)|Александър Радев]] • [[Лазар Въчков]] • [[Васил Камбуров]] • [[Васил Кръстев (футболист)|Васил Кръстев]] • [[Йовко Иванов]] • [[Васил Колев (футболист)|Васил Колев]] • [[Стоян Колев]] • [[Атанас Георгиев]] • [[Данаил Бачков]] |- !style="background:black; color:white; | 2000-те – 2010-те години | • [[Дончо Донев]] • [[Любослав Пенев]] • [[Траян Дянков]] • [[Митко Трендафилов]] • [[Методи Стойнев]] • [[Кирил Котев]] • [[Александър Тунчев]] • [[Владимир Иванов]] • [[Иван Пасков]] • [[Христо Златински]] • [[Йордан Милиев]] • [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] • [[Красимир Димитров]] • [[Мартин Камбуров]] • [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] • [[Йордан Тодоров]] • [[Здравко Лазаров]] • [[Йордан Господинов]] • [[Михаил Венков]] • [[Даниел Георгиев]] • [[Мартин Райнов]] • [[Пламен Крумов (футболист, р. 1985)|Пламен Крумов]] • [[Иван Горанов (футболист)|Иван Горанов]] • [[Димо Бакалов]] • [[Илко Пиргов]] • [[Мартин Луков]] • [[Димитър Илиев (футболист)|Димитър Илиев]] • [[Бирсент Карагарен]] • [[Парвизджон Умарбаев]] • [[Ванчо Траянов]] • [[Милош Петрович]] • [[Динис Алмейда]] • [[Екундайо Джаейоба]] • [[Зоран Балдовалиев]] • [[Даксон да Силва]] • [[Том (футболист, р. 1986)|Евертон Джилио - Том]] • [[Гара Дембеле]] • [[Базил де Карвальо]] • [[Ален Ожболт]] |} === Шампионски отбор - сезон 2003/04 === {| class="toccolours" border="1" cellpadding="1" cellspacing="1" style="float: lleft; width: 450px; margin: 0 0 2em 1em; border-collapse: collapse; border: 1px solid color:white;" |- ! colspan="4" style="background:black; color:white; |Сезон 2003/2004 |- style="background:black; color:white; !№ ! !Играч !Позиция |- ! colspan="5" style="background:black; color:white; |Вратари |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''1''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Васил Камбуров]]''' | align="center" |'''Вратар''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''12''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Румен Попов]]''' | align="center" |'''Вратар''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''32''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Красимир Петков]]''' | align="center" |'''Вратар''' |- ! colspan="5" style="background:black; color:white; |Защитници |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''2''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Владимир Иванов]]''' | align="center" |'''Десен бек''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''3''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Александър Тунчев]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''4''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Георги Петров (футболист)|Георги Петров]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''5''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Петър Колев (футболист)|Петър Колев]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''6''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Кирил Котев]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''17''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Несим Нешадов]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''20''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Иван Пасков]]''' | align="center" |'''Централен защитник''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''24''' |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] |'''[[Роберт Петров]]''' | align="center" |'''Ляв бек''' |- ! colspan="4" style="background:black; color:white; |Полузащитници |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''4''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Недялко Хубенов]]''' | align="center" |'''Десен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''7''' |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] |'''[[Жарко Серафимовски]]''' | align="center" |'''Десен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''9''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Светослав Бърканичков]]''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''10''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''Атанас Георгиев''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''11''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Мартин Камбуров]]''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''14''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Велко Христев]]''' | align="center" |'''Десен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''16''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Димитър Ценовски]]''' | align="center" |'''Дефанзивен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''16''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Иво Михайлов]]''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''17''' |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] |'''[[Ванчо Траянов]]''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''19''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Красимир Николов Димитров|Красимир Димитров]]''' | align="center" |'''Дефанзивен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''19''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Добрин Орловски]]''' | align="center" |'''Дефанзивен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''21''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]''' | align="center" |'''Атакуващ халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''22''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Траян Дянков]]''' | align="center" |'''Десен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''25''' |[[Файл:Flag of Serbia.svg|20px|]] |'''[[Иван Кризманич]]''' | align="center" |'''Дефанзивен халф''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" | |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] |'''[[Деян Постоловски]]''' | align="center" |'''Халф''' |- ! colspan="4" style="background:black; color:white; |Нападатели |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''9''' |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] |'''[[Бобан Янчевски]]''' | align="center" |'''Централен нападател''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''10''' |[[Файл:Flag of Serbia.svg|20px|]] |'''[[Дарко Спалевич]]''' | align="center" |'''Централен нападател''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''13''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Методи Стойнев]]''' | align="center" |'''Централен нападател''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''15''' |[[Файл:Flag of Serbia.svg|20px|]] |'''[[Нешко Милованович]]''' | align="center" |'''Централен нападател''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''18''' |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |'''[[Явор Въндев]]''' | align="center" |'''Ляво/дясно крило''' |- bgcolor="#FFFFFF" | align="center" |'''23''' |[[Файл:Flag_of_Nigeria.svg |20px|]] |'''[[Екундайо Джайеоба]]''' | align="center" |'''Централен нападател''' |} {| class="toccolours" border="1" cellpadding="1" cellspacing="1" style="float: lleft; width: 450px; margin: 0 0 2em 1em; border-collapse: collapse; border: 1px solid #000000;" |- ! colspan="4" style="background:black; color:white; |Треньорски щаб | |- | |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |[[Едуард Ераносян]] | align="center" |'''Старши треньор''' | |- | |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] | [[Иван Маринов - Маслара|Иван Маринов]] | align="center" |'''Помощник-треньор''' | |- | |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |[[Георги Василев (Гочо)|Георги Василев]] | align="center" |'''Помощник-треньор''' | |- | |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] |[[Любомир Шейтанов]] | align="center" |'''Треньор на вратарите''' | |- |} === С най-много мачове - сезон 2003/04 === <div style="position:relative;"> [[Файл:Soccer Field Transparant.svg|300px]] {{Image label|x=0.20|y=1.05|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Кирил Котев|'''К.Котев''']]}} {{Image label|x=0.47|y=1.25|scale=300|text={{Флагче|България}}[[Васил Камбуров|'''В.Камбуров''']]}} {{Image label|x=0.20|y=0.65|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Красимир Димитров|'''К.Димитров''']]}} {{Image label|x=0.53|y=1.05|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Иван Пасков|'''И.Пасков''']]}} {{Image label|x=0.68|y=0.90|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Владимир Иванов (футболист)|'''В.Иванов''']]}} {{Image label|x=0.68|y=0.30|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Иво Михайлов|'''И.Михайлов''']]}} {{Image label|x=0.65|y=0.65|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Георги Илиев (футболист)|'''Г.Илиев''']]}} {{Image label|x=0.05|y=0.90|scale=300|text={{Флагче|Северна Македония}} [[Роберт Петров|'''Р.Петров''']]}} {{Image label|x=0.43|y=0.40|scale=300|text={{Флагче|България}} [[Мартин Камбуров|'''М.Камбуров''']]}} {{Image label|x=0.43|y=0.17|scale=300|text={{Флагче|Северна Македония}} [[Бобан Янчевски|'''Б.Янчевски''']]}} {{Image label|x=0.05|y=0.30|scale=300|text={{Флагче|Нигерия}} [[Екундайо Джайеоба|'''Е.Джайеоба''']]}} </div> == Известни привърженици == * [[Георги Божилов]], художник<ref>[https://www.marica.bg/sport/drugi/v-loko-pochetoha-slona-i-bronza-ot-92-a www.marica.bg]</ref> {{източник|* [[Катя Паскалева]], актриса * Проф. [[Крикор Азарян]] – преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ, председател на Българската асоциация на режисьорите от театъра * Проф. Димитър Русков, хоров диригент и педагог * [[Андрей Андреев]], музиковед * [[Кольо Карамфилов]] – живописец, график и скулптор|2022|02|11}} <ref>[https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/12_000_leva_sabra_izlozhba_za_loko-219138.html]</ref> * Атанас Кръстев – Начо Културата, основател на „Старинен Пловдив“<ref>[https://www.loko-pd.com/tradition/6/ www.loko-pd.com]</ref> {{източник|* [[Димитър Киров]] – художник, председател на Градския съвет за изкуство и култура * Лука Станчев – председател на „Пловдивски Граждански Клуб“, физик и деятел * Доц. [[Владимир Янев]] – историк, поет и белетрист * [[Добромир Тонев]] – поет и редактор|2022|02|11}} <ref>[https://www.marica.bg/sport/futbol/zuma-propravi-patq-na-drugite-golemi-osmici]</ref> * Проф. [[Атанас Джурджев]] – кардиолог, ректор на Медицинския университет (1995 – 2003)<ref name=founded>[https://www.loko-pd.com/tradition/6/ Проф. Атанас Джурджев]</ref> {{източник|* Арх. Здравко Василков, главен архитект на Пловдив (1970 -1980) * [[Спас Гърневски]], кмет на Пловдив (1995 – 1999) * [[Диран Парикян]], кмет на Пловдив (1971 – 1979) * Здравко Йончев – художник, дългогодишен говорител в Радио Пловдив * [[Илиян Джевелеков]] – режисьор, сценарист и продуцент * [[Стефан Мавродиев]] – театрален и киноактьор, режисьор * [[Любен Гройс]] – театрален режисьор, драматург, поет и преводач * Драгомир Симеонов, водещ и актьор * [[Енчо Пиронков]], художник * [[Станимир Видев]], художник * Здравко Йончев, художник * [[Момчил Андреев]], икономист и банкер * [[Николай Неделчев]], бизнесмен и предприемач * Михаил Георгиев – бизнесмен, изпълнителен директор на SKF България * [[Атанас Узунов (футболен съдия)|Атанас Узунов]], футболен съдия * Мария Павлова, журналист * [[Мирослав Барняшев]] – известен също с псевдонима [[Александър Русев]], кечист * [[Цветана Пиронкова]], тенисистка * [[Димитър Кузманов]], тенисист * [[Габриела Петрова]], лекоатлет|2022|02|11}} <ref>[https://trafficnews.bg/sport-lokomotiv/gabi-petrova-i-drago-simeonov-priziv-kam-fenovete-lokomotiv-189208/]</ref> * [[Йосиф Миладинов]], плувец<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/iosif-miladinov-be-zaradvan-ot-liubimiia-si-loko-plovdiv-630158 gong.bg]</ref> == Вижте също == * [[ФК Спортклуб (Пловдив)]] * [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион „Локомотив“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.lokomotivpd.com/ Официален уебсайт на Локомотив (Пловдив)] * [https://www.facebook.com/lokomotivplovdiv Официална Фейсбук страница на Локомотив (Пловдив)] {{А Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1936 година]] [[Категория:Български футболни отбори|Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Български железничарски футболни клубове|Пловдив]] [[Категория:Локомотив (Пловдив)| ]] bzhusr3c6bh7mb51td5q91nyokdhf3y 0 22695 11463783 11339286 2022-07-19T14:54:01Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стефан Вълдобрев | категория = актьор | портрет = StefanValdobrev2012.jpg | обяснение = | описание = български актьор, композитор, музикант, певец и режисьор | роден-място = [[Стара Загора]], [[България]] | починал-място = | друго име = | активност = | брак = | деца = | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] | сайт = [http://www.stefanvaldobrev.com stefanvaldobrev.com] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | значими роли = }} }} '''Стефан Вълдобрев''' е [[България|български]] актьор, композитор, музикант, певец, филмов режисьор. Завършил е [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Националната академия за театрално и филмово изкуство]] (НАТФИЗ) в [[София]]. В началото на 90-те години на XX век Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в хитове, и го правят изключително популярен на българската музикална сцена,<ref name="bnt-maria">{{Cite episode |title=Денят отблизо с Мария – 4 януари 2012 |url=https://archive.is/0wyzf |network=[[Българска национална телевизия|БНТ]] |station=[[БНТ 1]] |airdate=4 януари 2012 |accessdate=5 август 2013}}</ref><ref>{{cite web|title=Стефан Вълдобрев – където творчеството започва и никога не свършва|url=http://www.avtora.com/news/2012/11/23/stefan_vuldobrev_kudeto_tvorchestvoto_zapochva_i_nikoga_ne_svurshva|publisher=avtora.com|date=23 ноември 2012|accessdate=7 юли 2013}}</ref> носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на [[MM (телевизия)|Телевизия ММ]]. Въпреки това за него приоритетна е актьорската кариера и той взима участие в голям брой жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Театър „Българска армия“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], Ла Страда, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]], [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичия театър в Пловдив]]. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж<ref name="light">{{cite book |title=Герой|url=http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/vuv_fokus/2009/03/12/688376_geroi/|newspaper=[[Капитал (вестник)|Капитал Light]]|issue=12 март 2009|accessdate=7 юли 2013}}</ref>. През 2000 г. получава първата си „Златна роза“ за филмов дебют за саундтрака към филма „[[Пансион за кучета (филм)|Пансион за кучета]]“. През 2008 г. композира музиката за филма „[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]“, донесъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Американската филмова академия „Оскар“]]. В началото на века Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки че продължава да играе в значими представления като „Много шум за нищо“, „[[Братя Карамазови]]“, „[[Майстора и Маргарита]]“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира усилията си основно в киното. През 2004 г. прави силен дебют във филма на [[Станимир Трифонов]] „[[Изпепеляване]]“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля. През 2006 г. Вълдобрев заминава за [[Прага]], където специализира [[кинорежисура]] в Чешката филмова академия (ФАМУ). След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл [[Тодор Колев|100 години Тодор Колев]]. През 2010 г. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]].<ref name="mmmu">{{cite web|title=My Mate Manchester United – Home|url=http://www.mymatemanchesterunited.com/|publisher=Манчестър Юнайтед от Свищов – официален уебсайт|accessdate=7 юли 2013}}</ref> В края на десетилетието Стефан Вълдобрев отново започва репетиции, включвайки се в трилогията на забележителния млад драматург [[Яна Борисова]] и режисьора [[Галин Стоев]]: „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Трите представления на [[Театър 199]] се превръщат в събития за театралния живот на България. През 2012 г. се случва и друго едно завръщане – след десетгодишно отсъствие от музикалната сцена, Стефан Вълдобрев решава да събере отново групата, с която работи през 90-те, да възобновят концертната си дейност и да започнат работа по нов студиен албум.<ref name="tour2012">{{cite web|title=Стефан Вълдобрев с национално турне и нов клип|url=http://www.avtora.com/news/2012/09/28/stefan_vuldobrev_s_nacionalno_turne_i_nov_klip|publisher=avtora.com|date=28 септември 2012|accessdate=7 юли 2013}}</ref> == Произход и младежки години == Стефан Вълдобрев е роден в [[Стара Загора]] в семейство на двама машинни инженери – Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род на [[Македония (област)|македонски]] бежанци, заселили се в [[Родопи]]те, [[Велинград]]. Родът на баща му е от [[Задбалкански котловини|подбалканското]] село [[Шейново]]. Има по-голяма сестра, Ива.<ref name="btv-tarsise">{{Cite episode |title=Търси се: Стефан Вълдобрев |url=http://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/video/1643663304-Tarsi_se_Stefan_Valdobrev.html |network=[[bTV]]|airdate=2 юни 2013 |accessdate=20 юли 2013}}</ref> От малък увлеченията му са свързани с [[футбол]]а и различните видове [[изкуство|изкуства]]. По неговите собствени думи: „Блокът, в който живеех, се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах – стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там – ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току-що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник“.<ref name="bela">{{cite web|title=За Стефан Вълдобрев светът е по-голям |url=http://bela.bg/стефан-вълдобрев/|publisher=Bela.bg|accessdate=7 юли 2013}}</ref> В продължение на седем години Стефан ходи на уроци по [[пиано]], но го чувства по-скоро като задължение. Отказва се и през следващите пет години се отдава на [[Класическа китара|класическата китара]]. По това време започва да проявява интерес и към [[Актьорско майсторство|актьорството]] и решава да се присъедини към Младежки театър „Съвременник“ – самодеен състав в градското [[читалище]], воден от Ради Радев. Читалището не след дълго се превръща във втори дом за него – репетиции на сцената, уроци по китара в мазето, кръжок за поезия на тавана, съчиняване на мелодии за собствените му стихове. На 17 прави актьорския си дебют с ролята на Краля в [[Шекспир]]овата „Напразни усилия на любовта“<ref name="btv-tarsise"/>, а на 18-годишна възраст изнася и първия си концерт с изцяло авторски песни. Сформира също така и рок група, наречена „Алея Аля“, с която свирят пред приятели и осъществяват няколко полупрофесионални студийни записа.<ref name="monitor">{{cite book |last=Попова|first=Надежда|title=Вълдобрев и хромозомите на изкуството |url=https://web.archive.org/web/20150610202821/http://www.monitor.bg/article?id=336819|newspaper=Monitor Newspaper|issue=5 май 2012|accessdate=24 юли 2013}}</ref> През 1984 г. Стефан е приет в [[ГПЧЕ „Ромен Ролан“|Езиковата гимназия]] в родния си град. България все още е страна с [[Тоталитарен режим в България|комунистически режим]], но по това време този тип училища са места с по-либерална атмосфера и по-модерни взаимоотношения между преподаватели и ученици. Скоро учителите забелязват блуждаещия ум на Стефан и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване на [[Английски език|английския речник]] – най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си. Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля [[Българско Черноморие|Черноморските курорти]] и [[Германия]] като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр.<ref>{{cite web|last=Стойкова|first=Антония|title=Стефан Вълдобрев: „Изкарвах пари като уличен музикант“|url=http://www.blitz.bg/article/11792|publisher=blitz.bg|date=13 май 2012|accessdate=25 юли 2013}}</ref> През юни 1989 г. Вълдобрев влиза в [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност английска [[филология]],<ref name="kontinent">{{cite book |last=Динова|first=Лилия|title=Стефан Вълдобрев: Всичко трябва да се прави с едно намигване |magazine=[[Континент (вестник)|в. Континент]]|issue=януари 1995}}</ref> но се отказва, когато през септември преминава изпитите в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театралната академия]] и попада в класа на проф. [[Крикор Азарян]] и [[Тодор Колев]]. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели.<ref name="novinar">{{cite book |last=Гигова |first=Ирина|title=Стефан Вълдобрев: Можем да захраним с положителна енергия половин България|url=https://web.archive.org/web/20150402093013/http://novinar.bg/news/stefan-valdobrev-mozhem-da-zahranim-s-polozhitelna-energiia-polovin-balgariia_MzkyMDsyOA==.html|newspaper=Новинар|issue=16 май 2012|accessdate=2 април 2015}}</ref> Заедно със своите състуденти [[Галин Стоев]], [[Мариус Куркински]], [[Камен Донев]], [[Стефка Янорова]], [[Койна Русева]], [[Касиел Ноа Ашер]], [[Лилия Маравиля]], Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.<ref name="bnt-maria"/> == Кариера == === Актьор в театъра === [[Файл:StefanValdobrev PeopleFromOz.JPG|мини|Стефан Вълдобрев в ролята на Сарт, „Хората от Оз“ (2013)]] Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Учебния театър]], така и на професионални сцени от ранга на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], [[НДК]] и [[Театрална работилница „Сфумато“]]. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991 – 1993 г. През юни 1993 г. Вълдобрев е назначен в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в [[Театър „Българска армия“]]. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, „Много шум за нищо“, „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“. През 1997 г. трупата на [[Теди Москов]] „Ла Страда“ и [[Театър „Българска армия“]] започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете „[[Майстора и Маргарита]]“, „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите Европейски театрални форуми, включително и фестивала в [[Авиньон]].<ref name="public-republic">{{cite web|last=Лазарова|first=Ваня|title=Пролетна среща със Стефан Вълдобрев|url=http://www.public-republic.com/magazine/2009/04/18325.php|publisher=public-republic.com|date=17 април 2009|accessdate=25 юли 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130706050919/http://www.public-republic.com/magazine/2009/04/18325.php |date=2013-07-06 }}</ref> 2007 г. се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора [[Галин Стоев]] и забележителния млад драматург [[Яна Борисова]]. Спектаклите на [[Театър 199]] „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.<ref>{{cite web|title=Хората от Оз – дълго любовно писмо без адресат|url=https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/horata-ot-oz-liubovno-pismo-bez-adresat-5670291|publisher=vesti.bg|date=8 април 2013|accessdate=25 юли 2013}}</ref> === Актьор в киното === [[Файл:StefanValdobrev BurningOut.jpg|мини|Вълдобрев по време на снимките на филма „[[Изпепеляване]]“ (2003)]] През първите години на 90-те Вълдобрев има множество телевизионни изяви, свързани най-вече с [[Българската национална телевизия]] и нейната култова студентска програма [[Ку-ку]]. Въпреки успехите на малкия екран, мечтата му е за сериозни роли в киното и той постепенно навлиза във филмовия свят, приемайки в началото епизодични участия в чуждестранни продукции, снимащи се в България. Първата му по-значителна роля идва през 2000 г., когато изиграва лукавия комунистически активист Попадамчев в българо-македонската продукция на [[Костадин Бонев]] „[[Подгряване на вчерашния обед]]“. Следва главна роля на непохватен журналист, влюбен в приятелката на братовчед си, в комедийната игрална новела „[[Среща]]“. 2004 г. е годината на големия му пробив с главната роля в „[[Изпепеляване]]“ на [[Станимир Трифонов]] – любовна драма, чието действие се развива в следвоенна България. Изпълнението му на романтичния италиански доктор Енрико Корса, разделен насила от българската си съпруга и изпратен в [[концентрационен лагер]], от където по-късно избягва, е оценено от критиката като „вглъбено, въздействащо и деликатно“<ref>{{cite book |last=Димитрова|first=Геновева|title=Воля за кино, разговор с Вера Найденова|newspaper=[[Култура (вестник)|в. Култура]]|issue=брой 35, 24 септември 2004}}</ref> и му печели наградата „Златна роза“ за най-добър актьор. През 2007 г. играе в българо-американския политически трилър „Размени“ (Trade Routes), изпълнявайки ролята на Митко – експерт по политически предизборни кампании. Използвайки шанса да снима два епизода с изявения италиански актьор [[Серджо Кастелито]], Вълдобрев прави кратка поява в италианската ТВ драма от 2007 г. „Пилотът“ (L'aviatore), влизайки в ролята на италиански евреин, спасен от фашистко преследване. През 2008 г. си сътрудничи с режисьора [[Стефан Командарев]] в неговия високо оценен филм „[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]“, изигравайки ролята на българския емигрант в италиански бежански лагер Стоян. Филмът се радва на богата фестивална кариера, печели множество награди и номинации, има кино-разпространение в 72 държави и достига до шорт-листа за най-добър чуждоезичен филм на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Американската филмова академия „Оскар“]]. Година по-късно Вълдобрев играе главна роля в „[[Стъклената река]]“ на [[Станимир Трифонов]]. Образът му е на отшелника Отец Петър – подлагащ вярата си на изпитание свещеник, който се опитва да разгадае тайната на свитък с [[Богомили|Богомилски]] ръкописи и пресича пътищата си с появилата се в селото френска изследователка Елен Тибо. През 2012 г. Вълдобрев играе главната роля в комедията „[[Миграцията на паламуда]]“ – роуд муви на режисьора [[Людмил Тодоров]]. Вълдобрев е бедният и мечтателен художник на икони Симо, който заедно със своя приятел и съселянин намира всевъзможни странни начини да се справя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътуване до [[Черно море]] и обратно. Критиката определя филма като „една от най-фините комедии на съвременното българско кино“.<ref>{{cite web|last=Желева|first=Павлина|title=FNE at Golden Rose FF 2012: Competition: Migration of the Belted Bonito|url=http://www.filmneweurope.com/news/bulgaria/103989-fne-at-golden-rose-ff-2012-competition-migration-of-the-belted-bonito/menu-id-147|publisher=filmneweurope.com|date=11 октомври 2012|accessdate=25 юли 2013}}</ref> === Композитор в киното и театъра === Още като студент в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театралната академия]] Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе.<ref name="kontinent"/> Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А’Аскеер ’93 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“ той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена.<ref name="light"/> Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации. През 1996 пише музика за две [[Съединени американски щати|американски]] продукции, снимани в България: „Хубав живот“ (Good Life) и „Синдбад“ (Sindbad) – нискобюджетни филми от типа B-movie, правени за [[Азия|Азиатския]] видео пазар и никога не излизали на голям екран. По същото време композира и за няколко телевизионни проекта на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. През 1999 г. [[Режисьор|кино-режисьорът]] [[Стефан Командарев]] го кани за композитор на дебютния си филм [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. Вълдобрев пише както оркестровите теми, така и музиката и текста за шест песни, изпълнени от някои от най-изявените алтернативни групи по това време: [[Уикеда]], [[Анимационерите]], Стейн, [[Babyface Clan]], [[Инфинити (група)|Инфинити]]. Работата му донася наградата за дебют на Националния фестивал за игрално кино „Златна роза“. Парчетата биват издадени в първия български филмов [[саундтрак]], който по-късно се радва на изключителен успех,<ref>{{cite book |last=Ненова|first=Надежда|title=Музиката изпревари нов български филм |newspaper=[[24 часа (вестник)|в. 24 часа]]|issue=28 март 2000}}</ref> а пилотната „Аз ли съм или не съм“, изпълнена от Стефан и Арабел Караян се превръща в една от класическите филмови песни на съвременното българско кино.<ref>{{cite web|title=Стефан Вълдобрев: Човек е по-голям от целия свят|url=http://dnesplus.bg/News.aspx?n=567567|work=dnesplus.bg|date=18 май 2012|accessdate=10 август 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170913231158/http://dnesplus.bg/News.aspx?n=567567 |date=2017-09-13 }}</ref> Две години след това Командарев и Вълдобрев си сътрудничат отново в документалния проект „Азбука на надеждата“. През 2009 г. тяхното партньорство кулминира в игралния хит на режисьора „[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]“. Базиран на [[роман]]а-[[бестселър]] на немския писател от български произход [[Илия Троянов]] и с [[Мики Манойлович]] в главната роля, филмът печели множество зрители и международни награди, влизайки в шорт-листа за [[Награди на филмовата академия на САЩ|„Оскар“]] за чуждоезичен филм. След 2008 г. Вълдобрев започва да получава поредица покани за участие в европейски филмови копродукции,<ref name="dnevnik">{{cite book |last=Стефанова|first=Мая|title= Стефан Вълдобрев, актьор: Младите сега са страхотни, нищо че външно не показват чувства|url=http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/26/1763103_stefan_vuldobrev_aktyor_mladite_sega_sa_strahotni/|newspaper=[[Дневник (2001-2011)|в. Дневник]]|issue=26 февруари 2012|accessdate=29 юли 2013}}</ref> композирайки музиката за значителен брой игрални и документални филми като чешките „Мънисто“ (Kulicky), „Убийство по чешки“ (Killing the Czech Way), „Любов в гробницата“ (Love in the Grave), „Историята на господин Ласка“ (Otazky pana Laski), норвежкия „Можеш ли да говориш?“ (Can You Talk?) и словенския „Шоково състояние“ (State of Shock). През 2013 г. създава партитурите за историческия сериал на [[Българската национална телевизия]], третиращ темата за [[Евреи#Спасяване на българските евреи през Втората световна война|спасяването на българските евреи]] „[[Недадените]]“, а през 2014 г. – за последния филм на Командарев „[[Съдилището]]“. Тъй като мащабите стават все по-големи, а сроковете в киното – твърде кратки, Стефан успява да събере и стикова компактен екип от съмишленици, като най-тясна е връзката му с неговия колега Веселин Караатанасов, с който сътрудничи върху оркестрациите. [[Музикален стил|Музикалният стил]] на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси,<ref>{{cite book |title=Далече от личните теми с актьора Стефан Вълдобрев |magazine=сп. Ревю|issue=брой 3, 2005}}</ref> често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и зпомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.<ref>{{Cite episode |title=Приключенията на Илияна Бойчева – 9 май 2001 |station=[[Тангра (радио)|Радио Тангра]] |date=9 май 2001}}</ref> Въпреки че познанията му идват главно от дванадесетте години [[пиано]], [[класическа китара]] и [[Теория на музиката|солфеж]], Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни – всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.<ref name="dnevnik"/> === Поп изпълнител === [[Файл:StefanValdobrev TheUsualSuspects.JPG|мини|Вълдобрев с групата си „Обичайните заподозрени“ (2012)]] Стефан започва да създава песни, когато е на 17. В началото той по-скоро измисля с китарата си мелодии за своята [[поезия]]. На 19-годишна възраст изнася първия си солов концерт, който включва само негови авторски песни.<ref name="musicspace">{{cite web|title=Музикална кариера на Стефан Вълдобрев|date=13 януари 2013|url=http://www.musicspace.bg/pop/muzikalna_kariera_na_stefan_valdobrev|publisher=musicspace.bg|accessdate=25 юли 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130527125454/http://www.musicspace.bg/pop/muzikalna_kariera_na_stefan_valdobrev |date=2013-05-27 }}</ref> Паралелно с това през 1988 г. заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев създават групата „Алея Аля“, която в стилово отношение изпълнява смесица от [[Психеделична музика|психаделичен]] [[арт рок]] с [[ню уейв]] и [[Народна музика|етно]] елементи. Те свирят основно за съученици и приятели и правят няколко полупрофесионални студийни записа, но впоследствие лентите се изгубват. Групата се разпада две години по-късно, когато Стефан заминава за [[София]], където е приет да учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.<ref name="musicspace"/> В началото на 90-те улиците на София са изпълнени с екзалтация, революционен дух и усещане за свобода – перфектната среда за създаването на [[рок музика]]. Появяват се много нови имена и групи, които донасят свежа енергия, а концертният живот и издателската дейност вече не са под държавния контрол на току-що колабиралия социалистически режим. Въпреки крайно натоварената учебна програма в Театралната академия, Стефан никога не изоставя страстта си към пеенето и има огромно желание да се включи в зараждащата се нова музикална сцена.<ref name="light"/> Така решава да пробва и първия си професионален запис в звукозаписното студио на НАТФИЗ. Песента се нарича „Май“ – едно ню уейв парче с алтернативно звучене, което през същата 1992 г. прави премиерата си в ефира на [[Българското национално радио]], включено в плейлистата от популярния музикален редактор Ана-Мария Тонкова.<ref>{{Cite episode |title=Сутрешен блок Стартер – 20 февруари 2005 |station=[[БГ радио]] |date=20 февруари 2005}}</ref> Година по-късно вече, като част от екипа на студентска програма „Ку-ку“, той създава песента „Кино“, която се превръща в неговия първи запис, издаден на звуков носител, влизайки в дебютната им касета „Ръгай чушки в боба“.<ref name="light"/> През 1993 г. Ку-ку решават да продуцират първия му самостоятелен албум и Вълдобрев започва усилена подготовка за това събитие. Тъй като вече е професионален актьор с роли, ангажименти и сериозни намерения в областта на киното и театъра, Стефан си дава сметка, че ще му е трудно да поддържа свой постоянен бенд, затова решава да покани за записите опитни и изявени гост-музиканти. Редица изпълнители като Георги Дончев, [[Теодосий Спасов]], [[Иво Папазов|Иво Папазов-Ибряма]], [[Цветан Недялков]], Калин Вельов, [[Ивайло Крайчовски]], Иво Казасов взимат участие в сесиите осъществени във Второ тонстудио на БНТ, но трима от тях оформят бъдещото ядро на едно плодотворно и дългогодишно сътрудничество в записването на албуми и изнасяне на концерти пред публика – [[китарист]]ът на [[ФСБ]] [[Иван Лечев]], [[Стоян Янкулов]] – [[Ударни инструменти|ударни и перкусии]], [[Веселин Веселинов|Веселин Веселинов (Еко)]] – [[Бас китара|бас]], [[контрабас]]. По-късно през 1999 г. се присъединява и вторият [[китарист]] Мирослав Иванов, който е част от групата и до днес.<ref name="3moreta">{{cite web |last=Турийска|first=Гери|title=Стефан Вълдобрев на три морета |date=22 март 2012|url=http://www.programata.bg/?p=35&l=1&c=1&id=511|publisher=programata.bg|accessdate=24 юли 2013}}</ref> Първоначално проектът е насочен към [[Алтернативен рок|по-алтернативно рок]] звучене, а в стилово отношение парчетата са еклектична смес от [[гръндж]], [[ню уейв]], [[джаз]] и [[фолклор|етно]]. Но в крайна сметка един неочакван „участник“ поема лидерството и хвърля мощната си сянка върху останалите песни в албума. „О-о-обичам те, мила“ – музикална шега, създадена от Стефан и неговия колега и приятел [[Камен Донев]] на връщане от театрално турне във [[Виена]], когато изтощени от дългото и отегчително пътуване с автобуса, те взимат връзка ключове и гребенче и започват да редят безкрайни рими върху три акордовата структура на тази популярна бригадирска мелодия (оригиналът е от 1968 година и е на американския композитор и изпълнител Джо Саут). Когато се прибират в София, Стефан прави аранжимента, като включва в записа и беквокалите на група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на [[Мая Бежанска]], който става емблематичен за песента.<ref name="monitor"/> Въпреки че тази хумореска е тотално различна като стил от всичко останало, тя е толкова запомняща се и лесно запеваема, че придобива светкавична и огромна популярност и продуцентите решават да кръстят на нейното име албума, който по-късно достига 130 000 тираж.<ref name="kontinent"/> Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1996 г. те се събират за още един съвместен проект – албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст.<ref name="jenata">{{cite book |last=Куманова|first=Рослава|title=Любимецът на тийнейджърките е женен за ученическата си любов |magazine=сп. За жената|issue=брой 6, юни 2001}}</ref> Революция отново се превръща в бестселър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Либе Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения, наречена „Една нощ в театъра“. 1998 г. се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталния успех на сингъла „Рай“, продуциран от [[Театър „Българска армия“]] за реклама на спектакъла „Много шум за нищо“, Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх, оглавявайки всички национални чартове,<ref name="valdobrev-formula">{{cite book |last=Дремджиев|first=Веселин|title= Формулата „Вълдобрев“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1999/04/24/250000_formulata_vuldobrev/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=24 април 1999|accessdate=25 юли 2013}}</ref> изстрелвайки в ефира пет мега хита – „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те, доминирани от [[бритпоп]]а и [[Алтернативен рок|алтернативния рок]]. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин, като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда.<ref>{{cite book |title= Вълдобрев записва „слънчев албум“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1998/07/04/245415_vuldobrev_zapisva_slunchev_album/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=4 юли 1998|accessdate=10 август 2013}}</ref> Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на [[Иван Лечев]] с гласа на народната певица Снежка Борисова.<ref name="valdobrev-formula"/> И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.<ref name="musicspace"/> През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и [[Инфинити (група)|Инфинити]] през 1999 г. представя [[трип-хоп]] [[балада]]та „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал мюзик за България Вирджиния рекърдс му предлага договор и той става първият български артист в техния каталог. През 2000 г. Вълдобрев отново прави рязък и драматичен завой и постепенно се насочва към създаването на по-неконвенционални и нерадиофонични песни. Докато работи по записването на своя шести студиен албум „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“, той започва да се увлича по експериментирането със звуци, [[секвенсер]]и, [[Семплер (музикален инструмент)|семпли]], китарни ефекти, ритъм [[лууп]]ове.<ref name="jenata"/> Стреми се да постигне по-твърд [[индъстриъл]] звук, а композициите са по-многопластови, с по-разчупени хармонии и по-тъмни окраски. Текстовете засягат широк спектър от социални, философски и политически теми и се занимават с анализирането на [[контракултура]]та на едно зараждащо се [[Консуматорско общество|хипер-консуматорско общество]].<ref>{{cite book |title=Стефан Вълдобрев: Скоростта на живота ни е голяма |magazine=сп. Teenager Love|issue=брой 21, 24 амй 2001}}</ref> Албумът е неочаквано елитарен, ревютата варират от сдържани до умерени и въпреки че от него излизат значими песни като „Пропаганда“, „Силикон“, „ЕксплоАдирам“ и „Хромозоми“, той не успява да достигне звездния статус на предишните продукции.<ref>{{cite book |title=Монокъл: Стефан Вълдобрев|url=http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209331_monokul/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. КапитЕл]]|issue=9 юни 2001|accessdate=25 юли 2013}}</ref> През 2001 г. Стефан решава да се отдаде основно на своята актьорска кариера и напуска за дълго музикалната сцена. Ако не се броят двете бутикови издания на „Opus Theatrale 1“ и „Opus Theatrale 2“, съдържащи солиден брой композиции, писани за театъра, за почти десетилетие той издава само три сингъла, които са, както сам се изразява, „да го поддържат във форма“.<ref name="3moreta"/> Два от тях са свързани с Музикалните награди на [[БГ Радио]] – през 2006 г. радиото продуцира песента „Фойерверк“, а на церемонията през 2009 г. Стефан изпълнява „Бряг с цвят най-зелен“, представяйки на широката публика младата бъдеща соул сензация [[Рут Колева]]. Песента промотира току-що излезлия на пазара саундтрак на „[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]“. През този период Вълдобрев прави редки, но събитийни концертни изяви, акцентирайки основно на своята театрална и филмова музика с оркестър, съставен от 15 джаз, етно и класически музиканти, между които Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Атанас Хаджиев, Ирина Стоянова, [[Милен Кукошаров]], Михаил Живков, Никола Дамянов. През 2007 г. получава поредното си признание – номинация за Най-добър изпълнител на десетилетието от [[MM (телевизия)|Музикалната телевизия MM]]. През 2012 г. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“ започват отново звукозаписна дейност („Хеликоптер“ и „Сняг над Сахара“) и изнасят повече от 25 концерта в клубове, зали и открити пространства.<ref name="tour2012"/> === Филмов режисьор === [[Файл:StefanValdobrev MyMateManchesterUnited.jpg|мини|По време на снимките на „Манчестър Юнайтед от Свищов“ (2008)]] В перода 2006 – 2007 г. Вълдобрев заминава за [[Прага]], където специализира [[режисьор|кино-режисура]] в Чешката филмова академия ФАМУ. Там той създава няколко късометражни филма, включва се в уъркшопа на [[Милош Форман]], посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр. През 2007 г. се дипломира с късометражния „Скрито“ – филм, който бележи началото на едно сътрудничество и приятелство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра.<ref name="monitor"/> Когато се прибира в София, решава да започне работа върху [[документален филм|документалния]] проект „[[Манчестър Юнайтед от Свищов]]“. Лентата, заснета от операторите Крум Родригес и Орлин Руевски, разказва за „странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор и пренася зрителя в света на един строителен работник и колоритните му приятели, създавайки вълнуващ портрет на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|днешна България]] с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от своето ежедневие, че духом живеят или на друго място, или в друго време. Историята започва от [[Свищов]], проследява битката на героя със системата, отвежда ни до [[Олд Трафорд|стадион Олд Трафорд]] при неговия идол [[Димитър Бербатов]] и завършва на брега на [[Дунав]], поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем“.<ref>{{cite web|title=My Mate Manchester United – Synopsis|url=http://acrossworks.com/mymatemanchesterunited/synopsis.html|publisher=Манчестър Юнайтед от Свищов – официален уебсайт|accessdate=24 юли 2013}}</ref> „Това е филм за Театъра на мечтите, който всички ние обитаваме. И ме радва мисълта, че именно в „Манчестър Юнайтед от Свищов“ Димитър Бербатов направи филмовия си дебют. Имайки предвид професионалния му интерес към киното, бих подпомогнал всякак една негова бъдеща актьорска кариера“, споделя Стефан Вълдобрев.<ref>{{cite web|title=Манчестър Юнайтед от Свищов – на най-големия документален фестивал в света |date=17 октомври 2011|url=http://gong.bg/view_article.php?article_id=231357|work=[[gong.bg]]|accessdate=17 ноември 2013}}</ref> Първоначално стартиран от [[Станимир Трифонов]] и Филмова студия „Време“, проектът минава през доста трудности, преди да бъде финализиран успешно от продуцента Драгомир Керанов с подкрепата на Александър Врабевски и Десислав Дионисиев.<ref>{{Cite episode |title=Денят започва с култура – 4 май 2012 |url=http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/22634/denjat_zapochva_s_kultura_4_maj_2012 |network=[[БНТ]] |station=[[БНТ 1]] |date=4 май 2012 |accessdate=24 юли 2013}}</ref> На 10 март 2011 г. филмът има своята официална премиера в програмата на [[София Филм Фест]]. Следва богат международен фестивален живот, две награди, множество номинации и участия в конкурса или официалната селекция на 21 престижни световни форума, между които ИДФА Амстердам, Хот Докс Торонто, Загреб Докс, Сараево Филм фест, Филмовият фестивал във Варшава, Пазарът на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]].<ref name="mmmu"/> През 2010 г. Вълдобрев получава покана от своя учител [[Тодор Колев]] да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в Зала 1 на [[НДК]]. По това време те започват работа и по съвместен [[игрален филм|игрален филмов проект]], базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години.<ref name="3moreta"/> Тодор Колев обаче умира преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки. == Социална активност == Годината 1989, когато Стефан попада в Театралната академия е знакова за цяла [[Източна Европа]]. Току-що случилото се [[Народна република България#Събития от 1989|рухване на комунистическия режим в България]] не е достатъчно за гражданите и те настояват за истински и необратими [[демокрация|демократични]] реформи. Вълдобрев става активна част от надигащото се студентско недоволство през следващите няколко години белязани от масови протести, улични барикади, бунтове и блокади на [[Народно събрание|Парламента]].<ref name="light"/> През 1990 г. студентите организират Национална [[Окупация|окупационна]] [[стачка]], която принуждава избрания президент [[Петър Младенов]] да подаде оставка. На следващата година нова двумесечна окупационна стачка води до оставката на министър-председателя [[Андрей Луканов]]. През 1998 г. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на [[Президент на Съединените американски щати|американски президент]] в България и взима участие в концерта за [[Бил Клинтън]] на [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“|пл. Александър Невски]]. В нощта на 31 декември 2006 г. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесетхиляден концерт на [[Княз Александър I (площад в София)|пл. Александър Батенберг]], отбелязващ [[Присъединяване на България към ЕС|влизането на България в Европейския съюз]]. == Личен живот == През 1996 г. се жени за Яна, която е [[юрист]]ка. С нея се познават отдавна и учат заедно в [[ГПЧЕ „Ромен Ролан“|Езиковата гимназия]] в [[Стара Загора]]. През 1998 г. се ражда дъщеря им [[Мария Вълдобрева|Мария]]. В лятото на същата година Стефан преживява много тежка автомобилна катастрофа, която почти му коства живота и го оставя обездвижен за дълъг период от време.<ref name="biograph">{{cite book |last=Бачурова|first=Антоанета|title=Стефан Вълдобрев – Аз ли съм или не съм |magazine=сп. Biograph|issue=брой 9, май 2012}}</ref> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' == Филмография == === Актьор === {| class="wikitable sortable" |- ! Година !! Филм !! Роля !! Бележки |- | 1997 || Тайнственият спътник || Шварц || телевизионен филм |- | 1999 || Кървав спорт IV || Джилс || игрален филм |- | 2002 || [[Подгряване на вчерашния обед]] || Попадамчев || игрален филм |- | 2003 || [[Среща]] || Журналистът || телевизионен филм |- | 2003 || Pas de Trois || Любовникът || късометражен филм |- | 2004 || [[Изпепеляване]] || Енрико Корса || игрален филм<br/>Награда за най-добър актьор – Национален филмов фестивал „Златна роза“ |- | 2007 || Размени || Митко || игрален филм<br/>Номинация за най-добър екип – Фестивал за независими филми в Лос Анджелис |- | 2008 || Бягство към свободата – Авиаторът || Беглецът || телевизионен филм |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || Стоян || игрален филм<br/>Шортлист за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“. |- | 2010 || Убий ме отново || Съпругът || късометражен филм |- | 2010 || [[Стъклената река]] || Отец Петър || игрален филм |- | 2011 || [[Миграцията на паламуда]] || Симо || игрален филм |- | 2013 || [[Недадените]] || Буко Леви || телевизионен сериал |- | 2014 || Паркинг || Шофьорът || късометражен филм<br/>Награда за най-добър късометражен филм от Българската филмова академия |- | 2014 || [[Потъването на Созопол]] || Док || игрален филм<br/>Извънредна награда за Най-добър актьорски ансамбъл – Филмов Фестивал Милано, Италия<br/>Награда за най-добър чуждестранен филм – Международен филмов фестивал Ню Йорк, САЩ |- | 2016 || Тя, която маха от влака || Селянинът || късометражен филм |- | 2018 || Далеч от брега || || игрален филм<br/>Награда за поддържаща роля в чуждоезичен филм FUSION Film Fest, Валенсия |- | 2019 || Непознати || || късометражен филм |- | 2019 || [[Доза щастие]] || Мъж в инвалидна количка || игрален филм |} === Композитор === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Филм !! Бележки |- | 1994 || Измислици-Премислици || телевизионен сериал |- | 1996 || Синдбад || игрален филм |- | 1996 || Зеления таралеж ||телевизионен филм |- | 1997 || Гнездото || телевизионен филм |- | 1997 || Хубав живот || игрален филм |- | 2000 || [[Пансион за кучета]] || игрален филм<br/>Награда за дебют – Национален филмов фестивал „Златна роза“ |- | 2001 || [[Сламено сираче]] ||телевизионен филм |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] ||телевизионен сериал |- | 2003 || Азбука на надеждата ||документален филм |- | 2003 || Кратки истории || документален филм |- | 2004 || [[Къщата (филм, 2004)|Къщата]] ||телевизионен филм |- | 2008 || Мънисто || игрален филм |- | 2008 || Огън и вода ||телевизионен филм |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || игрален филм |- | 2010 || Сънувам старци || документален филм |- | 2010 || Убийство по чешки || документален филм |- | 2011 || [[Манчестър Юнайтед от Свищов]] ||документален филм |- | 2011 || Можеш ли да говориш? || късометражен филм |- | 2011 || Шоково състояние || игрален филм |- | 2012 || Любов в гробницата || документален филм |- | 2013 || Историята на господин Ласка || документален филм |- | 2013 || [[Недадените]] || телевизионен сериал |- | 2014 || [[Съдилището]] || игрален филм |- | 2019 || Денят на бащата || телевизионен сериал |} === Режисьор === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Филм !! Бележки |- | 2002 || Хромозоми ||музикален видеоклип |- | 2006 || Хана ||късометражен филм |- | 2007 || Скрито ||късометражен филм |- | 2009 || 100 години Тодор Колев ||телевизионен филм |- | 2011 || [[Манчестър Юнайтед от Свищов]] ||документален филм<br/>Специална награда – Филмов фестивал в Алмати, Казахстан<br/>Награда за най-добър филм-портрет – Филмов фестивал в Минск, Беларус<br/>Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал Загреб Докс<br/>Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал във Варшава, Полша |- | 2012 || Хеликоптер ||музикален видеоклип |} === Продуцент === {| class="wikitable sortable" |- | 2011 || [[Манчестър Юнайтед от Свищов]] ||документален филм<br/>Специална награда – Филмов фестивал в Алмати, Казахстан<br/>Награда за най-добър филм-портрет – Филмов фестивал в Минск, Беларус<br/>Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал Загреб Докс<br/>Номинация за най-добър документален филм – Филмов фестивал във Варшава, Полша |- | 2019 || Лятото на Обичайните заподозрени || документален филм |} == Театър == === Актьор === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Пиеса !! Театър !! Бележки |- | 1992 || Градът на ангелите || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] || |- | 1993 || Дванадесета нощ || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] || |- | 1993 || Черна дупка || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] || Награда А’Аскеер за дебютен спектакъл |- | 1994 || Агамемнон || [[Национален дворец на културата]] || |- | 1994 || Войцек || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 1995 || Опит за летене || Театър „Българска армия“ || |- | 1997 || Много шум за нищо || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 1997 || [[Майстора и Маргарита]] || Театър „Българска армия“ || |- | 1998 || Една любов на Жуан || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] || |- | 1999 || И ни дай сенките || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2000 || Предградие || Театър „Българска армия“ || |- | 2001 || Хоровод || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2001 || Комедия на слугите || Театър „Българска армия“ || |- | 2002 || Евридика || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2002 || Финале гранде || Театър „Българска армия“ || |- | 2003 || Метеор || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2004 || Фантасмагории || Театър „Българска армия“ || |- | 2005 || [[Братя Карамазови]] || [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър Пловдив]] || |- | 2007 || Малка пиеса за детска стая || [[Театър 199]] || |- | 2008 || Хамлетмашината || [[Театър „Българска армия“]]<br/>Theater Rampe Stuttgart<br/>Theatre National du Luxembourg || |- | 2009 || Приятнострашно || [[Театър 199]] ||Награда А’Аскеер за най-добро представление |- | 2011 || Син портокал || Театър 199 || |- | 2013 || Хората от Оз || [[Театър 199]] || |- | 2017 || Момчето от последния чин || [[Драматичен театър - Пловдив]] || |- | 2017 || Тектоника на чувствата || [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] || |- | 2019 || Евита || Държавна опера Пловдив || |} === Композитор === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Пиеса!! Театър!! Бележки |- | 1992 || Градът на ангелите || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] || |- | 1992 || Чехов-ревю ||[[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] || |- | 1993 || Дванадесета нощ || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] ||Номинация А’Аскеер за оригинална музика |- | 1993 || Черна дупка || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] || |- | 1994 || Падането на Икар || [[Театрална работилница „Сфумато“|Сфумато]]|| |- | 1994 || Персифедрон || [[Театър „Българска армия“]]|| |- | 1995 || Лоренцачо || Национален театър Битоля|| |- | 1996 || Лонг плей || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] || |- | 1997 || Много шум за нищо || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 1998 || Една любов на Жуан || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] || |- | 1998 || Хенрих IV || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 1999 || И ни дай сенките || Театър „Българска армия“ || |- | 1999 || Буре барут || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2000 || Троил и Кресида || Театър „Българска армия“ || |- | 2000 || Средиземноморци || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] || |- | 2000 || Хероините || [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Драматичен театър Варна]] || |- | 2002 || Финале гранде || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2003 || Буре барут || Московски драматичен театър || |- | 2003 || [[Криворазбраната цивилизация]] || [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] || |- | 2003 || Метеор || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2003 || Нощта преди горите || [[Театър „София“]] || |- | 2003 || Четвъртата сестра || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2005 || Почивен ден || [[Народен театър „Иван Вазов“]] || |- | 2005 || Фигури при влюбен поет || [[Театрална работилница „Сфумато“|Сфумато]] ||Награда Икар за оригинална музика |- | 2005 || Без контрол || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2005 || [[Януари (пиеса)|Януари]] || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] || |- | 2006 || [[Трамвай Желание]] || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2006 || Змей || [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] || |- | 2006 || [[Комедия от грешки]] || [[Театър „Българска армия“]] || |- | 2006 || Госпожа Министершата || Divadlo Disk || |- | 2007 || Мнимият болен || Klicperovo divadlo || |- | 2008 || Госпожа Министершата || Mestske divadlo Most || |- | 2008 || Много шум за нищо || Национален театър Битоля || |- | 2011 || Работно време || [[Народен театър „Иван Вазов“]] || |- | 2019 || По-полека – Спектакъл по песни на Стефан Вълдобрев || [[Драматичен театър - Пловдив]]<br/>[[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] || |} == Дискография == === Албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Бележки |- | 1994 || О-о-обичам те, мила! || |- | 1995 || Една нощ в театъра || |- | 1996 || Революция || |- | 1998 || …към ||Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър албум<br/>Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър изпълнител 1998<br/>Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър изпълнител 1999<br/>2018 – ремастериран и преиздаден като ''...към (юбилейно ремастерирано издание)'' |- | 2000 || Пансион за кучета ||саундтрак |- | 2001 || Пропаганда, хромозоми, силикон ||Номинация на [[БГ радио]] за най-добър изпълнител<br/>Номинация на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър рок/алтернативен албум |- | 2003 || Opus Theatrale || |- | 2006 || Opus Theatrale 2 || |- | 2008 || Светът е голям и спасение дебне отвсякъде ||саундтрак |- | 2013 || Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE ||концертен албум |- | 2016 || [[10½ (албум)|10½]]||Номинация на [[БГ радио]] за най-добър албум<br/>Номинация на БГ радио за най-добра група 2018<br/>Номинация на БГ радио за най-добра група 2019 |- | 2021 || Жълт код|| |} === Сингли === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Сингъл !! Бележки |- | 1997 || Едно & Рай || |- | 2006 || Фойерверк || |- | 2010 || Бряг с цвят най-зелен || с [[Рут Колева]] |- | 2012 || Хеликоптер || |- | 2014 || Сняг над Сахара || |- | 2015 || Холивуд || |- | 2016 || Светът е Берое || с Обичайните заподозрени, [[Поли Генова]], [[Станимир Гъмов]], [[Ваня Джаферович]] и фенове<br/>Песен за 100-годишния юбилей на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Футболен клуб Берое]] |- | 2016 || По-полека || |- | 2017 || Тази песен не е за любов || |- | 2017 || Самонедейменервиратака (Пикник) || |- | 2018 || Ето така || |- | 2019 || Лепило за брада || |} === Турнета === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Турне!! Бележки |- | 1996 || Турнето „Революция“ || |- | 1999 || Турнето „…към“ || |- | 2000 || Mason's Tour || |- | 2012 || Турнето с Обичайните заподозрени|| |- | 2017 || Барът е до морето и морето е до бара: Лятно турне 2017|| |- | 2017 || Европейско турне 2017|| |- | 2018 || 20 години ...Към|| |- | 2018 || По-полека Symphony|| |- | 2018 || По-полека Symphony Коледно турне|| |- | 2019 || Европейско турне 2019|| |- | 2019 || Пет летни концерта без да броим зимния|| |} === Видеоклипове и музикални филми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Клип/филм !! Бележки |- | 1994 || О-о-обичам те, мила! || |- | 1994 || Алиса реге || |- | 1995 || Работа || |- | 1996 || Ивана || |- | 1997 || Рай || |- | 1998 || Едно || |- | 1998 || …към || |- | 1999 || Вълк || |- | 1999 || Да || |- | 1999 || Корем на пингвин || музикален филм |- | 2000 || Аз ли съм или не съм? <small>(с Арабел Караян)</small>|| |- | 2001 || Пропаганда || |- | 2001 || Силикон || |- | 2002 || ЕксплоАдирам || |- | 2002 || Хромозоми || |- | 2006 || Фойерверк || |- | 2009 || Backgammon Dice || |- | 2012 || Хеликоптер || |- | 2014 || Сняг над Сахара || |- | 2015 || Холивуд || |- | 2016 || Светът е Берое || |- | 2016 || По-полека ||Режисьор: Явор Веселинов |- | 2017 || Тази песен не е за любов || Режисьор: Ивайло Минов |- | 2017 || Самонедейменервиратака (Пикник) || Режисьор: Камелия П.Петрова |- | 2018 || Ето така || |- | 2019 || Лятото на Обичайните заподозрени || музикален филм<br/>Режисьор: Камелия П.Петрова |} == Източници == {{reflist|colwidth=25em}} == Външни препратки == * [http://www.stefanvaldobrev.com/ Официален уебсайт] * {{IMDb name|0883769|Стефан Вълдобрев}} {{Нормативен контрол|TYP=p|GND=106160490X|VIAF=311638702}} {{СОРТКАТ:Вълдобрев, Стефан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Автори на песни]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени през 1970 година]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] hbe3q5v6uxyimolfzfiqq3y2bg0q6w7 0 22935 11464614 11446517 2022-07-20T10:57:50Z 95.87.235.200 Към момента няма свободен файл с актуалния герб на Афганистан wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Афганистан | официално-име-бг = Ислямско емирство Афганистан | официално-име = د افغانستان اسلامي امارت | герб = Coats of arms of None.svg | девиз = لا إله إلا الله محمد رسول الله<br>(„Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“) | химн = دا د باتورانو کور | химн-файл = | демоним = [[Население на Афганистан|афганистанец]] | карта = Afghanistan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Афганистан | столица = [[Кабул]] | най-голям-град = [[Кабул]] | официален-език = [[пущунски език]]<br>[[дари]] | религия = [[ислям]] {{small|(99,7%)}}<br>други {{small|(0,3%)}} | управление = тоталитарна унитарна ислямска теокрация | лидер1 = Емир | настоящ-лидер1 = Хайбатула Ахундзада | лидер2 = Вице-емири | настоящ-лидер2 = Абдул Гани Барадар<br>Мохамед Якуб | събитие-вид = Хотаки | събитие-бел = 1709 – 1738 | събитие1 = [[Дуранийска империя]] | събитие-дата1 = 1747 – 1823 | събитие2 = [[Емирство Афганистан|Емирство]] | събитие-дата2 = 1823 г. | събитие3 = Независимост | събитие-дата3 = 19 август 1919 г. | събитие4 = [[Кралство Афганистан|Кралство]] | събитие-дата4 = 9 юни 1926 г. | събитие5 = [[Република Афганистан|Обявяване за република]] | събитие-дата5 = 17 юли 1973 г. | събитие6 = [[Ислямско емирство Афганистан|Ислямско емирство]] | събитие-дата6 = 7 септември 1996 г. | събитие7 = Конституция | събитие-дата7 = 26 януари 2004 г. | събитие8 = [[Превземане на Кабул (2021)|Превземане на Кабул]] | събитие-дата8 = 15 август 2021 г. | площ = 652 230 | площ-източник = <ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html CIA World Factbook]</ref> | площ-място = 40-о | води% = незначителен | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 40 218 234 | население-място = 37-о | население-градско = 26 | население-градско-място = 173-то | население-гъстота-място = 174-то | население-оценка-година = 2019 | население-оценка = 32 225 560 | БВП-година = 2018 | БВП = 72,911 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 96-о | БВП-на-човек = 2024 щ.д.<ref>[http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr1.x=28&pr1.y=5 www.imf.org]</ref> | БВП-на-човек-място = 169-о | БВП-ном-година = 2018 | БВП-ном-общо = 21,657 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 111-о | БВП-ном-на-човек = 601 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 177-о | Джини-година = 2008 | Джини = {{понижение|g}} 27,8 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = 1-во | ИЧР-година = 2018 | ИЧР = {{повишение}} 0,496 | ИЧР-категория = {{color|red|нисък}} | ИЧР-място = 170-о | продълж-живот = 64,5 години | продълж-живот-място = 151-во | дет-смъртност = 62,3/1000 | дет-смъртност-място = 1-во | грамотност = 38,2 | грамотност-място = 177-о | валута = [[Афганистански афган|Афган]] | валута-код = AFN | часова-зона = SH | отместване-UTC = +4:30 | климат = [[Субтропичен климат|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = AF | TLD = [[.af]] | телефонен-код = +93 | ITU префикс = T6A-T6Z; YAA-YAZ }} '''Афганистан''' ({{lang|ps|افغانستان}}; {{lang|prs|افغانستان}}), официално '''Ислямско емирство Афганистан''' (на [[Пущунски език|пущу]]: ''د افغانستان اسلامي امارت'') е [[държава]] в [[Централна Азия]] без излаз на [[море]]. [[Столица]]та е [[Кабул]]. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи. Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по [[Пътя на коприната]]. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр.<ref name="CAL-hist">{{cite web|url=http://www.cal.org/co/afghan/ahist.html|title=The Afghans – Their History and Culture|publisher=Center for Applied Linguistics|date=30 юни 2002|accessdate=10 септември 2010}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100317123355/http://www.cal.org/CO/afghan/ahist.html |date=2010-03-17 }}</ref> Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр.<ref name="Galvin-PreIslamic">{{cite web |url=http://www.gl.iit.edu/govdocs/afghanistan/PreIslamic.html |title=The Pre-Islamic Period |publisher=Illinois Institute of Technology |work=Afghanistan Country Study |first=Luke |last=Griffin |date=14 януари 2002 |accessdate=14 октомври 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20011103002246/http://www.gl.iit.edu/govdocs/afghanistan/PreIslamic.html |date=2001-11-03 }}</ref> Разположен на стратегическо място между [[Близкия изток]], Централна Азия и [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]],<ref name=BBC-country-profile>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/country_profiles/1162668.stm |title=Afghanistan country profile |publisher=BBC News |date=12 януари 2012 |accessdate=19 май 2012 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101105203012/http://news.bbc.co.uk/2/hi/south_asia/country_profiles/1162668.stm |archivedate=2010-11-05 |deadurl=no }}</ref> Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID%2Baf0001) |title=Chapter 1. Historical Setting |publisher=Library of Congress Country Studies on Afghanistan |first=Craig |last=Baxter |year=1997 |accessdate=24 юни 2010}}</ref> и свидетел на много военни кампании, включително тези на [[Александър Велики]], [[Чингис хан]] и западните държави в модерната епоха.<ref name="CAL-hist"/><ref name="Galvin-PreIslamic"/> Афганистан е служил като [[плацдарм]] за уголемяване на империите на [[Гръко-бактрийско царство|гръко-бактрийците]], [[кушани]]те, [[сафариди]]те, [[газнавиди]]те, [[гхориди]]те, [[тимуриди]]те, [[моголи]]те и много други.<ref>{{cite web|url=http://www.historyfiles.co.uk/KingListsMiddEast/EasternAfghans.htm |title=Kingdoms of South Asia – Afghanistan in Far East Kingdoms: Persia and the East |publisher=The History Files |accessdate=24 юни 2010}}</ref> Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на [[пущуни]]те, когато в [[Кандахар]] се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на [[Ахмад-шах Дурани]] на власт през 1747 г.<ref name="Last-Afghan-empire">{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/7798/Afghanistan/21392/Last-Afghan-empire |title=Last Afghan empire |accessdate=22 август 2010 |work=Louis Dupree, Nancy Hatch Dupree and others |publisher=[[Encyclopædia Britannica]] Online}}</ref><ref>{{cite encyclopedia |author=D. Balland |url=http://iranicaonline.org/articles/afghanistan-x-political-history |title=Afghanistan x. Political History|encyclopedia=[[Encyclopædia Iranica]]|edition=Encyclopædia Iranica Online |publisher=Columbia University|year=2010}}</ref><ref name=EofI-Afghanistan>{{cite encyclopedia |author=M. Longworth Dames, G. Morgenstierne, and R. Ghirshman |title=AF<u>GH</u>ĀNISTĀN |encyclopedia=[[Encyclopaedia of Islam]]|edition=CD-ROM Edition v. 1.0|publisher=Koninklijke Brill NV|location=Leiden, The Netherlands|year=1999}}</ref> В края на [[19 век]] страната се превръща в буферна зона в [[Голямата игра]] между [[Британска империя|британската]] и [[Руска империя|руската]] империя.<ref>{{cite web|url=http://www.cal.org/co/afghan/ahist.html#6|title=Western Powers and the Great Game|publisher=Center for Applied Linguistics|date=30 юни 2002|accessdate=14 октомври 2010}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100317123355/http://www.cal.org/CO/afghan/ahist.html#6 |date=2010-03-17 }}</ref> След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на [[Договор от Равалпинди|Договора от Равалпинди]], крал [[Аманула-хан]] започва модернизация на страната. По време на [[Студената война]], след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., [[Съединените щати]] и [[Съветският съюз]] започват борба за влияние в Афганистан.<ref>{{cite web |url=http://www.meridian.org/insmallthingsremembered/president-dwight-d-eisenhower-inspects-the-honor-guard-upon-arrival-at-bagram-airport |title=President Dwight D. Eisenhower inspects the honor guard upon arr at Bagram Airport |publisher=Meridian.org |accessdate=6 май 2012 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121114041950/http://www.meridian.org/insmallthingsremembered/president-dwight-d-eisenhower-inspects-the-honor-guard-upon-arrival-at-bagram-airport |date=2012-11-14 }}</ref> Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ [[муджахидини|муджахидински сили]] и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини.<ref name="landmines">[[UNICEF]], [http://www.unicef.org/graca/mines.htm Land-mines: A deadly inheritance]</ref> През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на [[талибани]]те и присъствието на западни сили от 2001 година насам.<ref name="georgetown1">{{cite web |url=http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/afghanistan |title=Afghanistan |publisher=Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs |accessdate=1 декември 2011 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110205200053/http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/afghanistan |date=2011-02-05 }}</ref> През декември 2001 г. [[Съветът за сигурност на ООН]] одобрява създаването на Международните сили за сигурност ([[ISAF]]) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на [[Хамид Карзай]].<ref name="nps">{{cite web|url=http://www.nps.edu/Academics/centers/ccc/publications/OnlineJournal/2006/Feb/johnsonFeb06-figure1-bonnagreement.pdf |format=PDF |title=United Nations Security Council |accessdate=6 октомври 2010 |work=United Nations |publisher=Naval Postgraduate Schoo] |date=5 декември 2001}}</ref> Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на [[бежанци]] и търсещи убежище.<ref name="world's most dangerous country">{{cite news|url=http://www.forbes.com/2010/01/14/most-dangerous-countries-lifestyle-travel-haiti-afghanistan-iraq.html |title=The World's Most Dangerous Countries |accessdate=26 февруари 2012 |publisher=[[Форбс]] |date=14 януари 2010 |first=Parmy |last=Olson|archiveurl=http://archive.is/s296|archivedate=24 септември 2012}}</ref> Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като [[Хакани]] и [[Хезби Ислами]]<ref>{{cite web|url=http://www.gulf-times.com/site/topics/article.asp?cu_no=2&item_no=489081&version=1&template_id=41&parent_id=23 |title=Pakistan/Afghanistan |publisher=Gulf-times.com |date=27 февруари 2012 |accessdate=6 май 2012}}</ref> активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните,<ref name=US-blames-Pakistan>{{cite news |url=http://news.yahoo.com/pakistan-isi-urged-attacks-u-targets-officials-002201562.html |title=U.S. blames Pakistan agency in Kabul attack |publisher=Reuters |date=22 септември 2011 |accessdate=22 септември 2011 |lang=en |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110925075845/http://news.yahoo.com/pakistan-isi-urged-attacks-u-targets-officials-002201562.html |archivedate=2011-09-25 }}</ref> който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според [[ООН]] бунтовниците са отговорни за 75% от цивилните жертви през 2010 и 80% през 2011 г.<ref name="UNAMA">{{cite news| url=http://unama.unmissions.org/Default.aspx?tabid=1783&ctl=Details&mid=1882&ItemID=12602| work=United Nations Assistance Mission in Afghanistan| title=Citing rising death toll, UN urges better protection of Afghan civilians| date=9 март 2011| lang=en| accessdate=2012-08-25| archivedate=2011-07-26| archive-url=https://web.archive.org/web/20110726085402/http://unama.unmissions.org/Default.aspx?tabid=1783&ctl=Details&mid=1882&ItemID=12602}}</ref><ref name="Haddon">{{cite news|url=http://news.yahoo.com/afghanistan-marks-10-years-since-war-started-211711851.html|first=Katherine|last=Haddon|title=Afghanistan marks 10 years since war started|publisher=AFP|date=6 октомври 2011|accessdate=6 октомври 2011|lang=en|archiveurl=https://web.archive.org/web/20111010055026/http://news.yahoo.com/afghanistan-marks-10-years-since-war-started-211711851.html|archivedate=2011-10-10}}</ref> Изтеглянето на последните съюзнически сили в средата на 2021 година е последвано от светкавична офанзива на талибаните през август. Те завземат цялата страна, с което установяват ''Ислямско емирство Афганистан'', а поддържаната от съюзниците Ислямска република Афганистан престава да съществува. == Наименование == Името ''Афганистан'' на [[Персийски език|персийски]] означава „''земя на афганците''“,<ref>{{Cite book|title=Afghanistan: The land |last=Banting |first=Erinn |year=2003|publisher=Crabtree Publishing Company |isbn=0-7787-9335-4|page=4 – 32|url=http://books.google.com/books?id=KRt0HfYFZGsC&lpg=PP1&vq=place%20of%20Afghans&pg=PA4#v=onepage&q&f=false|accessdate=22 август 2010}}</ref> който произхожда от етнонима „''афган''“. В исторически план това название се използва за обозначаване на пущуните, най-голямата етническа група в страната.<ref name="Afghan">{{cite encyclopedia |author=Ch. M. Kieffer |url=http://www.iranicaonline.org/articles/afgan-in-current-political-usage-any-citizen-of-afghanistan-whatever-his-ethnic-tribal-or-religious-affiliation |title=Afghan |encyclopedia=Encyclopædia Iranica |edition=Encyclopædia Iranica Online |publisher=Columbia University |year=15 декември 1983}}</ref> То се споменава като ''абган'' през IV век от [[Сасанидска империя|сасанидите]]<ref name="Britannica-Abgan">{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/7798/Afghanistan/129450/History?anchor=ref261360|title=History of Afghanistan|publisher=Encyclopædia Britannica Online|accessdate=22 ноември 2010}}</ref> и като ''авагана'' през VI век от индийския астроном [[Варахамихира]].<ref name="Afghan"/> Народ с названието „афганци“ се споменава няколко пъти в географската книга [[Худуд ал-Алам]] от X век, например при описанието на село в региона: „Саул е приятно планинско селище. В него живеят афгани.“<ref name="Vogelsang">{{Cite book|title=The Afghans|last=Vogelsang|first=Willem|year=2002|publisher=Wiley-Blackwell |isbn=0-631-19841-5|page=18 – 382|url=http://books.google.com/books?id=9kfJ6MlMsJQC&lpg=PP1&pg=PA18#v=onepage&q&f=false |accessdate=22 август 2010}}</ref> [[Абу Райхан ал-Бируни]] описва афганите през XI век като племена, живеещи в планините на запад от [[река Инд]], по-точно [[Сюлейманови планини|Сюлеймановите планини]].<ref name="EofI">{{cite encyclopedia|last=Morgenstierne|first=G.|title=AF<u>GH</u>ĀN|encyclopedia=Encyclopaedia of Islam|edition=CD-ROM Edition v. 1.0|publisher=Koninklijke Brill NV|location=Leiden, The Netherlands|year=1999}}</ref> [[Ибн Батута]] посещава афганските земи през 1333 година, като за пътешествието си пише: „Пътувахме до Кабул, някога огромен град, днес село, населявано от персийско племе с названието афгани. Те управляват планини и дефилета, силни са и се занимават с разбойничество. Тяхната основна планина е Кух Сулайман“.<ref name="Routledge">{{cite book|title=Travels in Asia and Africa, 1325 – 1354|first=Ibn Battuta|edition=reprint, illustrated |year=2004|publisher=Routledge|isbn=978-0330418799|url=http://books.google.com/books?id=zKqn_CWTxYEC&lpg=PP1&pg=PA180#v=onepage&q&f=false |accessdate=10 септември 2010|lang=en}}</ref> През 16 век персийският историк [[Фирища]] изучава задълбочено афганите. Той пише: {{цитат|Мъжете от Кабул и Хилж също си заминаха; и когато бяха разпитвани за мюсюлманите в Кохистан (планините) и как стоят нещата там, те отговаряха – „Не го наричайте Кохистан, наричайте го Афганистан, защото там няма нищо друго освен афганци и смут“. И поради тази причина обитателите на тази страна я наричат на родния си език Афганистан, а себе си – афгани.}}<ref name="Firishta">{{cite web |url=http://persian.packhum.org/persian/pf?file=80201016&ct=199 |title=The History of India, Volume 6, chpt. 200, Translation of the Introduction to Firishta's History (p.8) |accessdate=22 август 2010 |author=[[Firishta|Muhammad Qasim Hindu Shah]] |work=Sir H. M. Elliot |publisher=Packard Humanities Institute |location=London |date=1560-16-20 |lang=en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130726121158/http://persian.packhum.org/persian/pf?file=80201016&ct=199 |date=2013-07-26 }}</ref> Втората част от названието на държавата е [[авестийски език|авестийската]] наставка – ''стан'', присъща за много страни от региона и означаваща „място“. Моголският император [[Захиредин Бабур]] използва названието Афганистан в своите писания през XVI век, имайки предвид традиционното пущунско землище между [[Хиндукуш]] и река Инд.<ref>{{cite web|url=http://persian.packhum.org/persian//pf?file=03501051&ct=92|title=Events Of The Year 910|accessdate=22 август 2010|author=[[Захиредин Бабур]]|work=[[Бабурнама]]|publisher=Packard Humanities Institute|year=1525}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121114042010/http://persian.packhum.org/persian//pf?file=03501051&ct=92 |date=2012-11-14 }}</ref> През 1857 г. в своя рецензия [[Фридрих Енгелс]] описва Афганистан като: {{цитат|обширна страна в Азия...простираща се между Персия и Индиите от в едната посока, и от Хиндукуш до [[Индийския океан]] в другата. Част от нея са персийските провинции [[Хорасан]] и [[Кухистан]], а също и [[Херат (провинция)|Херат]], [[Белуджистан]], [[Кашмир]], [[Синд]], и значителна част от [[Пенджаб]]. Най-големите градове са столицата Кабул, [[Газни]], [[Пешавар]] и [[Кандахар]].}}<ref name="Engels">{{cite web |url=http://www.marxists.org/archive/marx/works/1857/afghanistan/index.htm |title=Afghanistan |accessdate=25 август 2010 |author=[[Friedrich Engels]] |work=Andy Blunden |publisher=The New American Cyclopaedia, Vol. I |year=1857|lang=en }}</ref> Държавата е призната като суверенна и независима под името Афганистан през 1919 година след договора от Равалпинди.<ref>M. Ali, ''„Afghanistan: The War of Independence, 1919“'', Kabul, 1960.</ref> == География == {{основна|География на Афганистан}} === Разположение и топография === [[Файл:Afghanistan physical en.png|мини|300п|ляво|Физическа карта на Афганистан]] С площ 647 500 km² Афганистан е десетата по големина държава в [[Азия]] и четиридесета в света. Разположена във вътрешността на Азия, страната няма излаз на море. Обикновено е причислявана към региона [[Южна Азия]],<ref name=BBC-country-profile/><ref name=UNdata>{{cite web | url = http://millenniumindicators.un.org/unsd/methods/m49/m49regin.htm#asia | title = Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings | publisher = UNdata | year = 2011 | date =26 април 2011 | accessdate = 13 юли 2011 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20110713041240/http://millenniumindicators.un.org/unsd/methods/m49/m49regin.htm | archivedate = 13 юли 2011 | deadurl = no | lang = en }}</ref><ref name=CIAgeo>{{cite web | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2144.html#af | title = Location: Southern Asia, north and west of Pakistan, east of Iran | work = The World Factbook | publisher = CIA | accessdate = 24 юни 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/SOUTHASIAEXT/0,,menuPK:158937~pagePK:158889~piPK:146815~theSitePK:223547,00.html | title = South Asia | publisher = Web.worldbank.org | year = 2012 | accessdate = 19 май 2012 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://pubs.usgs.gov/of/1997/ofr-97-470/OF97-470C/asiaGmap.html | title = U.S. maps | publisher = Pubs.usgs.gov | year = 2012 | accessdate = 19 май 2012 | lang = en }}</ref> в по-редки случаи – към [[Централна Азия]].<ref name="Britannica">{{cite web | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/7798/Afghanistan | title = Afghanistan | publisher = Encyclopædia Britannica | accessdate = 17 март 2010 | archiveurl= http://web.archive.org/web/20100225235842/http://www.britannica.com/EBchecked/topic/7798/Afghanistan | archivedate = 25 февруари 2010 | deadurl= no | lang = en }}</ref> Афганистан е смятан също за част от [[Ислямски свят|Ислямския свят]] и [[Широк Близък изток|Широкия Близък изток]]. Афганистан е разположен между 29° и 39° [[Географска ширина|северна ширина]] и между 60° и 75° [[Географска дължина|източна дължина]]. Граничи с [[Иран]] на запад, [[Пакистан]] на юг и изток, [[Туркменистан]], [[Узбекистан]] и [[Таджикистан]] на север, има и малка обща граница с [[Китай]] на североизток. Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. На североизток се намира [[Хиндукуш]], където е и най-високата точка в страната, разположеният на границата с Пакистан връх [[Ношак]] (7492 m). На север от Хиндукуш в границите на Афганистан влизат южните части на [[Памир]], а на юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни. Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на [[Индийски океан|Индийския океан]]. Реките имат предимно [[снежно-ледников режим]]. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците. === Климат === {{раздел-мъниче}} В Афганистан преобладава сухият, [[субтропичен климат]]. Средната температура през [[юли]] е между 24 и 32&nbsp;°C, а на надморска височина между 2500 и 4000 m е –10&nbsp;°C. [[Зима]]та в равнините е мека, неустойчива, средна температура за [[януари]] е между 0 и 8&nbsp;°C, но на места понякога се понижава до –30&nbsp;°C. На височина над 3000 m снегът се задържа в продължение на 6 – 8 месеца. Най-голямо количество [[валежи]] падат през зимата, но те не са равномерни. === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с [[Пакистан]] има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400 m – [[вечнозелен дъб]], от 3300 – 3400 m – [[бор]], [[бяла ела]], [[хималайски кедър]]. Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат [[муфлон]]и, диви кози и свине, [[джейран]]и, от хищните – [[вълк]], [[хиена]], [[леопард]], [[чакал]], от влечугите – костенурки, змии. == История == {{основна|История на Афганистан}} Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от [[Ахмад Шах Дурани]],<ref name="britannica-durrani">{{cite web | last = Encyclopædia Britannica | year = 2010| url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/10162/Ahmad-Shah-Durrani| title = Aḥmad Shāh Durrānī| publisher = Encyclopædia Britannica Online| accessdate = 19 февруари 2010}}</ref> страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света. В началото на историческата епоха страната е населявана от индоевропейски народи, сред които [[скити]], [[бактри]], [[арийци]], [[арахози]]. През следващите столетия тя последователно попада под властта на [[мидийци]]те, [[Персийска империя|персите]], [[Александър Македонски]], [[Селевкиди]]те, [[Индо-гръцко царство|индо-гърците]], [[Индия|индийците]], [[Тюркски народи|тюрките]] и [[Монголска империя|монголците]]. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат [[Русия]], [[Великобритания]], [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]] със своите съюзници от [[НАТО]]. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на [[Иран]], [[Централна Азия]] и [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Афганистан}} [[Конституция]]та от 2003 година определя Афганистан като [[ислямска република]] с разделение на властите на три – [[изпълнителна власт|изпълнителна]], [[законодателна власт|законодателна]] и [[съдебна власт|съдебна]]. Изпълнителната власт се осъществява от [[президент]], пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация. Законодателен орган е двукамарното [[Национално събрание]]. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара се състои от 102 представители – 1/3 назначени от президента, 1/3 – от провинциалните съвети и 1/3 – от районните съвети. [[Корупция]]та е огромен проблем за държавната администрация. Неправителствената организация [[Транспаренси Интернешънъл]] определя Афганистан като третата най-корумпирана държава в света. [[Служба по наркотици и престъпност към ООН|Службата по наркотиците и престъпността към ООН]] публикува доклад през 2010 година, според който 23% от [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на страната се генерира от подкупи. Редица министерства злоупотребяват със своите средства и много високопоставени членове на правителството източват стотици милиони щатски долари държавни финанси, най-вече през [[Кабул Банк]]. Съединените щати заплашват да спрат помощите си за страната, ако корупцията не бъде намалена. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Афганистан}} Афганистан е административно разделена на 34 провинции (велаяти), като всяка провинция има своя [[столица]] и е разделена на няколко [[район]]а. Провинциите са: {{колони|3| # [[Бадакшан]] # [[Багдис]] # [[Баглан]] # [[Балк]] # [[Бамян]] # [[Дайкунди]] # [[Фарах]] # [[Фаряб]] # [[Газни]] # [[Гор (провинция)|Гор]] # [[Хелманд]] # [[Херат (провинция)|Херат]] # [[Джаузджан]] # [[Кабул (провинция)|Кабул]] # [[Кандахар (провинция)|Кандахар]] # [[Каписа]] # [[Хост (провинция)|Хост]] # [[Конар]] # [[Кундуз (провинция)|Кундуз]] # [[Лагман]] # [[Логар]] # [[Нангархар]] # [[Нимруз]] # [[Нуристан]] # [[Орузган]] # [[Пактия]] # [[Пактика]] # [[Панджшир]] # [[Парван]] # [[Саманган]] # [[Сарипол]] # [[Тахар]] # [[Вардак]] # [[Забул]] }} == Население == {{Основна|Население на Афганистан}} [[Файл:Nowruz Buzkashi Match in Mazar (5778806122).jpg|мини|[[Бузкаши]] е традиционен конен спорт, широко практикуван от [[пущуни]]те, [[таджики]]те и [[хазарейци]]те в Афганистан.]] В Афганистан през [[2007]] година населението е 31 145 923 души. В страната има около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Етническия състав е следния: 40 % – пущуни, 30 % – таджики, 9 % – хазарейци, 9 % – [[узбеки]], 3,5 % – [[аймаки]], 2,5 % – [[туркмени]], 2 % – [[белуджи]] и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100 – 120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река [[Аргандаб]]. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата [[Кабул]], [[Кандахар]], [[Херат]], [[Мазари Шариф]] и [[Кундуз]]. В страната има два официални езика – [[пущунски език|пущунски]] (''пущу'', ''афганистански'') и [[дари]] (''фарси-йе кабули'', ''персийски'') – диалект на [[фарси|персийския език]]. === Езици === [[Дари]] и [[Пущунски език|Пущу]] са [[Официален език|официалните езици]] в Афганистан, което прави двуезичието разпространено. И двата езика са [[Индоевропейски езици|идноевропейски]] от семейството на [[Ирански езици|иранските езици]]. Персийският е престижен език и е основният начин за комуникация между различните етноси, запазвайки статуса си на [[лингва франка]]. Персийският е майчиният език на много афганистански етноси като [[таджики]]те, [[хазарейци]]те и [[аймаки]]те. Пущу е майчиният език на [[пущуни]]те, въпреки че много пущуни използват персийски и много не-пущуни мога да говорят на пущу. Други езици като [[Узбекски език|узбекски]], [[Арабски език|арабски]], [[Туркменски език|туркменски]], [[Белуджки език|белуджки]], [[Пашайски език|пашайски]] и [[Нуристански езици|нуристанските езици]] ([[ашкун]], [[кати]], [[прасун]], [[трегами]] и [[вайгали]]) се използват като майчин език от малцинствени групи из цялата страна и имат официален статус в районите, в които се говорят от мнозинството. Други езици са [[Памирски езици|памирски]] ([[Шугнано-рушански език|шугнано-рушански]], [[Мунджански език|мунджански]], [[Ишкашимски език|ишкашимски]] и [[Вахански език|вахански]]), [[брауи]], [[хиндко]] и [[Киргизки език|киргизки]]. Много афганистанци могат да говорят на [[урду]], [[Панджабски език|панджабски]], [[хинди]], [[английски език|английски]] и други езици. === Религия === Над 99% от населението са мюсюлмани като 80 – 85% са [[сунити]], 15 – 19% [[шиити]] и 1% други. До 1890-те района около [[Нуристан]] е наричан Кафиристан (земята на кафирите), заради местното население: нуристанците, етнос практикуващ [[анимизъм]], [[политеизъм]] и [[шаманизъм]]. Освен мюсюлманите има и хиляди [[Сикхизъм|сикхи]] и [[Индуизъм|индуисти]], които живеят в големите градове. В миналото е имало малко еврейско общество, което емигрира в [[Израел]] и [[Съединените щати]] през края на миналия век и момента в Афганистан има само един евреин – Заблон Симинтов. Има малък брой привърженици на [[зороастризъм|зороастризма]]. Афганистан е една от седемте държави в света, в които [[атеизъм|атеизмът]] е незаконен и наказуем със [[смъртно наказание]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2012/12/10/the-seven-countries-where-the-state-can-execute-you-for-being-atheist/ | заглавие=The seven countries where the state can execute you for being atheist | дата = 10 декември 2012 |труд=www.washingtonpost.com |издател=The Washington Post}}</ref> == Икономика == {{Основна|Икономика на Афганистан}} Афганистан е една от най-изостаналите и бедни страни в света. Брутният вътрешен продукт е около 11,7 милиарда щатски долара или 416 щатски долара на човек от населението (2008; по номинална стойност). Стопанският живот е силно засегнат от съветската окупация и последвалите продължителни конфликти, но след 2001 година се наблюдава известна стабилизация.<ref>{{cite web|url=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/SOUTHASIAEXT/EXTSAREGTOPPOVRED/0,,contentMDK:20574056~menuPK:493447~pagePK:34004173~piPK:34003707~theSitePK:493441,00.html |title=Poverty Reduction – Poverty in Afghanistan |publisher=Web.worldbank.org |accessdate=29 декември 2009}}</ref> Тя се дължи на прекратяването на военните действия, завръщането в страната на около 4 милиона бежанци и притока на външно финансиране, най-вече в инфраструктурни проекти. Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на [[природен газ]], [[нефт]], [[желязо]], цинкови, оловни руди, [[барит]] и [[сяра]]. == Образование == Образованието в страната включва средно и висше образование, които се контролират от министерството на образованието и министерството на висшето образование. Образователната система на държавата е разрушена вследствие на десетилетията война, но започва да се възстановява след като [[Хамид Карзай]] идва на власт през 2001 г. Над 5000 училища са построени или обновени и над 100 000 учители са обучени и назначени. Според статистиката през 2011 г. над седем милиона ученици и студенти са записани в учебните заведения. Към 2011 г. около 82 000 студенти са записани в различните университети в цялата страна. Университетът в [[Кабул]] отваря отново врати през 2002 г. за студенти от двата пола. През 2006 г. в Кабул е основан Американският университет в Афганистан. Столицата Кабул служи за учебния център на Афганистан, като повечето от най-добрите учебни заведения се намират там. По-големи университети извън Кабул включват Кадахарския университет на юг, Хератския университет на северозапад, Балхския университет на север, Нангахарския и Хосткия университет в източите зони, както и редица други. Националната военна академия на Афганистан е посветена на създаването на кадри за въоръжените сили на държавата. [[Съединените щати]] строят шест факултета по образованието и пет тренировъчни колежа за провинциални учители, две големи средни училища в Кабул и едно в Джелалабад. Нивото на грамотност за цялата страна е ниско, около 28%. Женската грамотност е около 10%. През 2010 г. САЩ започва да открива редица учебни центрове Линкълн в Афганистан. Те са създадени, за да служат като програмни платформи, предлагащи уроци по английски, библиотеки, интернет връзка, образователни и други консултантски услуги. Целта на програмата е да се достигне бройката от поне 4000 афганистанци за месец на определено място. Задължителни курсове по грамотност също са представени и на армията и полицията. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Среден Изток] == Бележки == <references/> {{Азия}} [[Категория:Афганистан| ]] o73pblxhiyip76upwk1bc2j47r76o1c 0 23350 11463861 11458855 2022-07-19T15:35:39Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Българска социалистическа партия | bgcolor = #D71921 | лого = Logo of the Bulgarian Socialist Party.svg | знаме = Flag of the Bulgarian Socialist Party.webp | абревиатура = БСП | етикет ръководител = Председател | ръководител = [[Корнелия Нинова]] | наследник_на = [[Българска комунистическа партия|БКП]] | щаб = София, ул. „[[Позитано (улица в София)|Позитано]]“ 20 | вестник = ''[[Дума (вестник)|Дума]]'' | тв_канал = [[БСТВ]] | членове = {{понижение}} 80 236 (2020)<ref name="Dnevnik">{{cite news|url=https://www.dnevnik.bg/politika/2020/09/13/4113317_ninova_specheli_vtori_mandat_v_bsp_s_43_228_glasa_pri/|title=Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев|publisher=Dnevnik|date=13 септември 2020|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Българска социалистическа младеж]] | идеология = [[социалдемокрация]]<ref name="Nordsieck"/> | позиция = център-ляво | лозунг = „Разумните решения“ | член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] | евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] | цветове = {{colorbox|#D71921}} [[Червен цвят|Червен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|26|240|#D71921}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|5|17|#D71921}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|63|265|#D71921}} | сайт = {{URL|bsp.bg}} }} '''Българската социалистическа партия''' (съкратено '''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref name="Nordsieck">{{cite web |last= Nordsieck |first= Wolfram |year= 2014 |url= http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html |title= Bulgaria |publisher= parties-and-elections.eu |accessdate= 11 март 2015 |lang= en}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. Тя е прекият наследник на [[Българската комунистическа партия]], учредена през 1891 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в коалиция с [[БЗНС]]. Налага тоталитарен режим в страната след края на [[Втората световна война]], когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната [[Желязна завеса]] по време на [[Студената война]]. БСП е член на [[Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[ПЕС|Партията на европейските социалисти]] от 24 април 2004 г. Дейността ѝ се ръководи от: * 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове); * от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове). == Преименуване от БКП == След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на '''Българска социалистическа партия''' на [[3 април]] [[1990]] г.<ref>[http://www.bspshumen.com/wp-content/uploads/2016/06/vcheradnesutre-2.pdf „БСП вчера, днес, утре“], стр. 24, bspshumen.com</ref> == Структура на БСП == ; Председатели на БСП Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от: {|class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" |- ! № ! width=150| Име<br />(роден – починал) ! Картина ! colspan=2| Мандат |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 1 | [[Александър Лилов]]<br />(1933 – 2013) || [[Файл:Alexander lilov.jpg|100px]] || 3 април 1990 || 12 декември 1991 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 2 | [[Жан Виденов]]<br />(1959 –) || [[Файл:Blanco portrait.svg|100px]] || 12 декември 1991 || 21 декември 1996 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 3 | [[Георги Първанов]]<br />(1957 –) || [[Файл:Georgi S. Parvanov.jpg|100px]] || 21 декември 1996 || 5 декември 2001 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 4 | [[Сергей Станишев]]<br />(1966 –) || [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|100px]] || 5 декември 2001 || 27 юли 2014 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 5 | [[Михаил Миков]]<br />(1960 –) || [[Файл:MihailMikov3.jpg|100px]] || 27 юли 2014 || 8 май 2016 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 6 | [[Корнелия Нинова]]<br />(1969 –) || [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100px]] || 8 май 2016 || ''настояще'' |} == БСП в законодателната власт == [[Файл:БСП_реални_гласове.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в реални гласове]] [[Файл:БСП_проценти.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в проценти]] След 1989 г. БСП участва на всички [[парламентарни избори в България]] и е парламентарно представена в 7-ото Велико Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 36-ото до 45-ото Народно събрание. === Изборни победи === БСП печели изборите за [[7 Велико Народно събрание]], [[37 Народно събрание]] и [[40 Народно събрание]]. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] е част от [[Коалиция за България]], която получава 48 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. Избраният за президент през 2001 [[Георги Първанов]] е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява [[Сергей Станишев]]. На парламентарните избори през 2005 също е част от [[Коалиция за България]], като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. БСП първоначално се коалира с [[ДПС]] и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. [[НДСВ]] отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане [[Симеон Сакскобургготски]]. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. [[Министър-председател]] става Сергей Станишев. === Изборни поражения === В изборите за [[36 Народно събрание]] и [[38 Народно събрание]] остава втора политическа сила, като остава съответно след [[СДС]] (в периода 1991 – 1994 г.) и [[ОДС]] (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за [[39 Народно събрание]] записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след [[НДСВ]] и [[ОДС]]. В изборите за [[41 Народно събрание]] остава втора политическа сила след [[ГЕРБ]]. В изборите за [[42 Народно събрание]] отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на [[ДПС]] и подкрепата на [[Партия Атака|Атака]]. Година и половина по-късно, на изборите за [[43 Народно събрание]] губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС. === Изборни резултати === [[Файл:BSP HM3.jpg|мини|300п|Съборът на левицата през 2019 г.]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Година ! Партиен лидер ! Гласове ! % ! Мандати в НС ! Позиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] | [[Александър Лилов]] | style="text-align:right;"| 2 886 363 | 47,2% | {{Партия/места|211|400|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 1 836 050 | 33,14% | {{Партия/места|106|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 2 262 943 | 43,50% | {{Партия/места|125|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 939 308 | 22,07% | {{Партия/места|58|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 783 372 | 17,15% | {{Партия/места|48|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 1 129 196 | 30,95% | {{Партия/места|82|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 747 849 | 17,70% | {{Партия/места|40|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 942 541 | 26,60% | {{Партия/места|84|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | [[Михаил Миков]] | style="text-align:right;"| 505 527 | 15,40% | {{Партия/места|39|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 955 490 | 27,20% | {{Партия/места|80|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 480 124 | 15,01% | {{Партия/места|43|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 365 695 | 13,39% | {{Партия/места|36|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021]] |[[Корнелия Нинова]] |267 816 |10,21% |{{Партия/места|26|240|#D71921}} |4<sup>-та</sup> |} === Местни избори === ; 2015 БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 2 ноември 2015 г|заглавие = БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> БСП взима 41 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24 часа|дата=1 ноември 2015 г|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == БСП в изпълнителната власт == БСП е съставяла правителства с министър-председатели [[Андрей Луканов]], [[Жан Виденов]], [[Сергей Станишев]] и [[Пламен Орешарски]]. === Самостоятелни правителства === БСП създава две самостоятелни правителства с [[министър-председател]] [[Андрей Луканов]]: [[Правителство на Андрей Луканов 1|първо]] (8 февруари – 22 септември 1990) и [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ]] (22 септември – 20 декември 1990). === Коалиционни правителства === [[Правителство на Жан Виденов|Правителството]] на [[Жан Виденов]] (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция [[Демократична левица]], която включва БСП, [[БЗНС „Александър Стамболийски“]] и [[ПК Екогласност]]. [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството]] на [[Сергей Станишев]] (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на [[ДПС]] и е подкрепено от БСП и [[НДСВ]] – така наречената ''Тройна коалиция''. [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] (29 май 2013 – 26 януари 2016) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на [[Атака (партия)|Атака]]. === Дейци на БСП в правителства === Членове на БСП участват и в правителствата на: * [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]] ([[Правителство на Димитър Попов]]) * [[Любен Беров]] ([[Правителство на Любен Беров]]) Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на: * [[Симеон Сакскобургготски]] ([[Правителство на Симеон Сакскобургготски]]) == БСП в президентството == === Спечелили кандидати === [[Петър Младенов]] от БСП е първият [[председател (президент) на Републиката]], избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На [[Президентски избори в България (2001)|изборите през 2001]] председателят на [[ВС на БСП]] [[Георги Първанов]] побеждава тогавашния президент [[Петър Стоянов]]. На [[Президентски избори в България (2006)|изборите през 2006]] [[Георги Първанов]] получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на [[Атака (партия)|партия „Атака“]] [[Волен Сидеров]] и е преизбран за [[президент на Република България]]. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. [[Румен Радев]] печели убедително президентските избори, на балотаж с [[Цецка Цачева]] от ГЕРБ. Радев и Йотова [[Президентски избори в България (2021)|печелят втори мандат през 2021 година]], отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат, подкрепян от [[ГЕРБ]] [[Анастас Герджиков]]. === Загубили кандидати === На [[Президентски избори в България (1992)|изборите]] през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет [[Велко Вълканов]] и [[Румен Воденичаров]] остава втори след [[Желю Желев]] и [[Блага Димитрова]] ([[СДС]]). На [[Президентски избори в България (1996)|изборите]] през 1996 г. кандидатът на Заедно за България [[Иван Маразов]] и [[Ирина Бокова]] остава втори след [[Петър Стоянов]] и [[Тодор Кавалджиев|'''Тодор Кавалджиев''']](ОДС). На [[Президентски избори в България (2011)|изборите]] през 2011 г. кандидатът на БСП [[Ивайло Калфин]] и [[Стефан Данаилов]] остава втори след [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] ([[ГЕРБ]]). <!-- == БСП в местната власт == --> == БСП в Европейския парламент == [[Файл:MIR_2007_PES.png|мини|200п|Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. <small>Избори за Европейски парламент през 2007</small>]] От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално [[наблюдател]]и, а от 1 януари 2007 г. – временни [[евродепутат]]и. Те участват в групата на социалистите в [[Европейски парламент|Европейския парламент]], които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение. За [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена [[Платформа Европейски социалисти]] (ПЕС). Начело на листата е [[Кристиан Вигенин]]. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия [[ГЕРБ]], макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент. На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2009 г.]] от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2014 г.]], проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2019 г.]], проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати. == Празници, чествани от БСП == За главен празник на партията се счита годишнината от [[Учредителен конгрес на БСДП|основаването на БСДП]]. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността [[Историческа поляна]], под връх [[Хаджи Димитър (връх)|Хаджи Димитър]] (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),<ref name="korni1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bsp.bg/news/view/16768-korneliya_ninova_pred_40_hilyadi_na_buzludja__ne_se_predavame_i_ne_se_prodavame_a_prodyljavame.html | заглавие = Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме | достъп_дата = 27-07-2019 | дата = 27-07-2019 | издател = Официален сайт на БСП }}</ref> БСП традиционно организира [[Събор на левицата]].<ref name="korni1" /><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://standartnews.com/balgariya-politika/khilyadi-sotsialisti-se-sbirat-pod-vrkh-buzludzha-398024.html | заглавие = Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа | достъп_дата = 27-07-2019 | издател = в. [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] }}</ref> БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година [[Празник на труда|празника на труда]] на 1 май. == Президенти == * [[Петър Младенов]] (1990) * [[Георги Първанов]] (2002 – 2012) ; Вицепрезиденти * [[Ангел Марин]] (2002 – 2012) * [[Илияна Йотова]] (2017 – ) ; Председатели на Народното събрание * [[Благовест Сендов]], 37-о НС (1995 – 1997) * [[Георги Пирински]], 40-о НС (2005 – 2009) * [[Михаил Миков]], 42-ро НС (2013 – 2016) ; Министър-председатели * [[Андрей Луканов]] (1990) * [[Жан Виденов]] (1995 – 1997) * [[Сергей Станишев]] (2005 – 2009) * [[Пламен Орешарски]] (2013 – 2016) ; Заместник министър-председатели * [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (1990 – 1991) * [[Ивайло Калфин]] (2005 – 2009) * [[Корнелия Нинова]] (2021 –) ; Председател на Националния съвет * [[Корнелия Нинова]] (2016 – ) – първият пряко избран председател == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Съюз на комунистите в България]] == Външни препратки == * [http://bsp.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Българска социалистическа партия| ]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] n3azg9gl2iqf3eyl0tdhjeq41kqq92y 11463920 11463861 2022-07-19T18:15:54Z Nk 399 вр. wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Българска социалистическа партия | bgcolor = #D71921 | лого = Logo of the Bulgarian Socialist Party.svg | знаме = Flag of the Bulgarian Socialist Party.webp | абревиатура = БСП | етикет ръководител = Председател | ръководител = [[Корнелия Нинова]] | наследник_на = [[Българска комунистическа партия|БКП]] | щаб = София, ул. „[[Позитано (улица в София)|Позитано]]“ 20 | вестник = ''[[Дума (вестник)|Дума]]'' | тв_канал = [[БСТВ]] | членове = {{понижение}} 80 236 (2020)<ref name="Dnevnik">{{cite news|url=https://www.dnevnik.bg/politika/2020/09/13/4113317_ninova_specheli_vtori_mandat_v_bsp_s_43_228_glasa_pri/|title=Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев|publisher=Dnevnik|date=13 септември 2020|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Българска социалистическа младеж]] | идеология = [[социалдемокрация]]<ref name="Nordsieck"/> | позиция = център-ляво | лозунг = „Разумните решения“ | член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] | евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] | цветове = {{colorbox|#D71921}} [[Червен цвят|Червен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|26|240|#D71921}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|5|17|#D71921}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|63|265|#D71921}} | сайт = {{URL|bsp.bg}} }} '''Българската социалистическа партия''' (съкратено '''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref name="Nordsieck">{{cite web |last= Nordsieck |first= Wolfram |year= 2014 |url= http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html |title= Bulgaria |publisher= parties-and-elections.eu |accessdate= 11 март 2015 |lang= en}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. Тя е прекият наследник на [[Българската комунистическа партия]], учредена през 1891 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в коалиция с [[БЗНС]]. Налага тоталитарен режим в страната след края на [[Втората световна война]], когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната [[Желязна завеса]] по време на [[Студената война]]. БСП е член на [[Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[ПЕС|Партията на европейските социалисти]] от 24 април 2004 г. Дейността ѝ се ръководи от: * 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове); * от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове). == Преименуване от БКП == След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на '''Българска социалистическа партия''' на [[3 април]] [[1990]] г.<ref>[http://www.bspshumen.com/wp-content/uploads/2016/06/vcheradnesutre-2.pdf „БСП вчера, днес, утре“], стр. 24, bspshumen.com</ref> == Структура на БСП == ; Председатели на БСП Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от: {|class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" |- ! № ! width=150| Име<br />(роден – починал) ! Картина ! colspan=2| Мандат |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 1 | [[Александър Лилов]]<br />(1933 – 2013) || [[Файл:Alexander lilov.jpg|100px]] || 3 април 1990 || 12 декември 1991 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 2 | [[Жан Виденов]]<br />(1959 –) || [[Файл:Blanco portrait.svg|100px]] || 12 декември 1991 || 21 декември 1996 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 3 | [[Георги Първанов]]<br />(1957 –) || [[Файл:Georgi S. Parvanov.jpg|100px]] || 21 декември 1996 || 5 декември 2001 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 4 | [[Сергей Станишев]]<br />(1966 –) || [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|100px]] || 5 декември 2001 || 27 юли 2014 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 5 | [[Михаил Миков]]<br />(1960 –) || [[Файл:MihailMikov3.jpg|100px]] || 27 юли 2014 || 8 май 2016 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 6 | [[Корнелия Нинова]]<br />(1969 –) || [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100px]] || 8 май 2016 || ''настояще'' |} == БСП в законодателната власт == [[Файл:БСП_реални_гласове.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в реални гласове]] [[Файл:БСП_проценти.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в проценти]] След 1989 г. БСП участва на всички [[парламентарни избори в България]] и е парламентарно представена в 7-ото Велико Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 36-ото до 45-ото Народно събрание. === Изборни победи === БСП печели изборите за [[7 Велико Народно събрание]], [[37 Народно събрание]] и [[40 Народно събрание]]. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] е част от [[Коалиция за България]], която получава 48 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. Избраният за президент през 2001 [[Георги Първанов]] е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява [[Сергей Станишев]]. На парламентарните избори през 2005 също е част от [[Коалиция за България]], като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. БСП първоначално се коалира с [[ДПС]] и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. [[НДСВ]] отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане [[Симеон Сакскобургготски]]. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. [[Министър-председател]] става Сергей Станишев. === Изборни поражения === В изборите за [[36 Народно събрание]] и [[38 Народно събрание]] остава втора политическа сила, като остава съответно след [[СДС]] (в периода 1991 – 1994 г.) и [[ОДС]] (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за [[39 Народно събрание]] записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след [[НДСВ]] и [[ОДС]]. В изборите за [[41 Народно събрание]] остава втора политическа сила след [[ГЕРБ]]. В изборите за [[42 Народно събрание]] отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на [[ДПС]] и подкрепата на [[Партия Атака|Атака]]. Година и половина по-късно, на изборите за [[43 Народно събрание]] губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС. === Изборни резултати === [[Файл:BSP HM3.jpg|мини|300п|Съборът на левицата през 2019 г.]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Година ! Партиен лидер ! Гласове ! % ! Мандати в НС ! Позиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] | [[Александър Лилов]] | style="text-align:right;"| 2 886 363 | 47,2% | {{Партия/места|211|400|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 1 836 050 | 33,14% | {{Партия/места|106|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 2 262 943 | 43,50% | {{Партия/места|125|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 939 308 | 22,07% | {{Партия/места|58|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 783 372 | 17,15% | {{Партия/места|48|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 1 129 196 | 30,95% | {{Партия/места|82|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 747 849 | 17,70% | {{Партия/места|40|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 942 541 | 26,60% | {{Партия/места|84|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | [[Михаил Миков]] | style="text-align:right;"| 505 527 | 15,40% | {{Партия/места|39|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 955 490 | 27,20% | {{Партия/места|80|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 480 124 | 15,01% | {{Партия/места|43|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 365 695 | 13,39% | {{Партия/места|36|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021]] |[[Корнелия Нинова]] |267 816 |10,21% |{{Партия/места|26|240|#D71921}} |4<sup>-та</sup> |} === Местни избори === ; 2015 БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 2 ноември 2015 г|заглавие = БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> БСП взима 41 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24 часа|дата=1 ноември 2015 г|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == БСП в изпълнителната власт == БСП е съставяла правителства с министър-председатели [[Андрей Луканов]], [[Жан Виденов]], [[Сергей Станишев]] и [[Пламен Орешарски]]. === Самостоятелни правителства === БСП създава две самостоятелни правителства с [[министър-председател]] [[Андрей Луканов]]: [[Правителство на Андрей Луканов 1|първо]] (8 февруари – 22 септември 1990) и [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ]] (22 септември – 20 декември 1990). === Коалиционни правителства === [[Правителство на Жан Виденов|Правителството]] на [[Жан Виденов]] (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция [[Демократична левица]], която включва БСП, [[БЗНС „Александър Стамболийски“]] и [[ПК Екогласност]]. [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството]] на [[Сергей Станишев]] (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на [[ДПС]] и е подкрепено от БСП и [[НДСВ]] – така наречената ''Тройна коалиция''. [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на [[Атака (партия)|Атака]]. === Дейци на БСП в правителства === Членове на БСП участват и в правителствата на: * [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]] ([[Правителство на Димитър Попов]]) * [[Любен Беров]] ([[Правителство на Любен Беров]]) Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на: * [[Симеон Сакскобургготски]] ([[Правителство на Симеон Сакскобургготски]]) == БСП в президентството == === Спечелили кандидати === [[Петър Младенов]] от БСП е първият [[председател (президент) на Републиката]], избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На [[Президентски избори в България (2001)|изборите през 2001]] председателят на [[ВС на БСП]] [[Георги Първанов]] побеждава тогавашния президент [[Петър Стоянов]]. На [[Президентски избори в България (2006)|изборите през 2006]] [[Георги Първанов]] получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на [[Атака (партия)|партия „Атака“]] [[Волен Сидеров]] и е преизбран за [[президент на Република България]]. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. [[Румен Радев]] печели убедително президентските избори, на балотаж с [[Цецка Цачева]] от ГЕРБ. Радев и Йотова [[Президентски избори в България (2021)|печелят втори мандат през 2021 година]], отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат, подкрепян от [[ГЕРБ]] [[Анастас Герджиков]]. === Загубили кандидати === На [[Президентски избори в България (1992)|изборите]] през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет [[Велко Вълканов]] и [[Румен Воденичаров]] остава втори след [[Желю Желев]] и [[Блага Димитрова]] ([[СДС]]). На [[Президентски избори в България (1996)|изборите]] през 1996 г. кандидатът на Заедно за България [[Иван Маразов]] и [[Ирина Бокова]] остава втори след [[Петър Стоянов]] и [[Тодор Кавалджиев|'''Тодор Кавалджиев''']](ОДС). На [[Президентски избори в България (2011)|изборите]] през 2011 г. кандидатът на БСП [[Ивайло Калфин]] и [[Стефан Данаилов]] остава втори след [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] ([[ГЕРБ]]). <!-- == БСП в местната власт == --> == БСП в Европейския парламент == [[Файл:MIR_2007_PES.png|мини|200п|Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. <small>Избори за Европейски парламент през 2007</small>]] От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално [[наблюдател]]и, а от 1 януари 2007 г. – временни [[евродепутат]]и. Те участват в групата на социалистите в [[Европейски парламент|Европейския парламент]], които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение. За [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена [[Платформа Европейски социалисти]] (ПЕС). Начело на листата е [[Кристиан Вигенин]]. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия [[ГЕРБ]], макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент. На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2009 г.]] от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2014 г.]], проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2019 г.]], проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати. == Празници, чествани от БСП == За главен празник на партията се счита годишнината от [[Учредителен конгрес на БСДП|основаването на БСДП]]. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността [[Историческа поляна]], под връх [[Хаджи Димитър (връх)|Хаджи Димитър]] (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),<ref name="korni1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bsp.bg/news/view/16768-korneliya_ninova_pred_40_hilyadi_na_buzludja__ne_se_predavame_i_ne_se_prodavame_a_prodyljavame.html | заглавие = Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме | достъп_дата = 27-07-2019 | дата = 27-07-2019 | издател = Официален сайт на БСП }}</ref> БСП традиционно организира [[Събор на левицата]].<ref name="korni1" /><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://standartnews.com/balgariya-politika/khilyadi-sotsialisti-se-sbirat-pod-vrkh-buzludzha-398024.html | заглавие = Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа | достъп_дата = 27-07-2019 | издател = в. [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] }}</ref> БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година [[Празник на труда|празника на труда]] на 1 май. == Известни политици от БСП == ; Президенти * [[Петър Младенов]] (1990) * [[Георги Първанов]] (2002 – 2012) ; Вицепрезиденти * [[Ангел Марин]] (2002 – 2012) * [[Илияна Йотова]] (2017 – ) ; Председатели на Народното събрание * [[Благовест Сендов]], 37-о НС (1995 – 1997) * [[Георги Пирински]], 40-о НС (2005 – 2009) * [[Михаил Миков]], 42-ро НС (2013 – 2014) ; Министър-председатели * [[Андрей Луканов]] (1990) * [[Жан Виденов]] (1995 – 1997) * [[Сергей Станишев]] (2005 – 2009) * [[Пламен Орешарски]] (2013 – 2014) ; Заместник министър-председатели * [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (1990 – 1991) * [[Ивайло Калфин]] (2005 – 2009) * [[Корнелия Нинова]] (2021 –) ; Председател на Националния съвет * [[Корнелия Нинова]] (2016 – ) – първият пряко избран председател == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Съюз на комунистите в България]] == Външни препратки == * [http://bsp.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Българска социалистическа партия| ]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] c2zm1h1skdjkxf18xwdfg7jatdy653m 0 23509 11464082 11455642 2022-07-19T20:51:02Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} „Манчестър Юнайтед“ | герб =Manchester_United_FC_crest.svg.webp | картинка = | картинка-описание = | оригинално име = Manchester United F.C. | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | основан = [[1878]] г. | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 140 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Фамилия „Глейзър“]] | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br />{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Ерик тен Хаг]] | първенство = [[Премиър лига]] | сезон = [[Английска висша лига 2021/22|2021/22]] | място = 6-то | спонсор = Team Viewer | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _mufc2223h| pattern_b1 = _mufc2223h| pattern_ra1 = _mufc2223h| pattern_sh1 = _mufc2223h| pattern_so1 = _mufc2223hl | leftarm1 = FF0000| body1 = FF0000| rightarm1 = FF0000| shorts1 = FFFFFF| socks1 = 000000 | pattern_la2 = _mufc2223a| pattern_b2 = _mufc2223A| pattern_ra2 = _mufc2223a| pattern_sh2 = _mufc2223h2| pattern_so2 = _mufc2223al | leftarm2= FFFFFF| body2 = FFFFFF| rightarm2 = FFFFFF| shorts2 = 000000| socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3= | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2021/22|сезон 2021/22]] }} '''„Манчестър Юнайтед“''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 |date=2013-10-20 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], „Би Би Си“, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === 1986 – 1999 === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = „Би Би Си“}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 11 юни 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |1||{{Флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] |- |22||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |26||{{Флагче|Англия}} [[Дийн Хендерсън]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |3 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Ерик Баи]] |- |4 ||{{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] |- |5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] {{капитан}} |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |19 ||{{Флагче|Франция}} [[Рафаел Варан]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |27 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Телес]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Аарън Уан-Бисака]] |- |74 ||{{Флагче|Испания}} [[Алваро Фернандес]] |- | ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |17 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Фред (футболист, р. 1993)|Фред]] |- |18 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандес]] |- |39 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Скот Мактоминей]] |- |46 ||{{Флагче|Тунис}} [[Ханибал Мейбри]] |- | ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |7 ||{{Флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Грийнууд]] |- |25 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] |- |36 ||{{Флагче|Швеция}} [[Антони Еланг]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Шола Шортайър]] |- |75 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Общо 66 в историята си и единственият отбор в Англия който постига требъл (през 1999 г.) – [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]] * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, [[Английска висша лига 2002/03|2003]], 2007, [[Английска висша лига 2007/08|2008]], [[Английска висша лига 2008/09|2009]], [[Английска висша лига 2010/11|2011]], [[Английска висша лига 2012/13|2013]] <ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 12 пъти *: 1909, 1948, 1963, 1977, 1983, 1985, 1990, 1994, 1996, 1999, 2004, 2016,<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 5 пъти *: 1992, 2006, 2009, 2010, 2017 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (16 самостоятелни, 4 споделени) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, [[Къмюнити Шийлд 2010|2010]], [[Къмюнити Шийлд 2011|2011]], [[Къмюнити Шийлд 2013|2013]], 2016 (*делят отличието) <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: [[Купа на европейските шампиони 1967/68|1968]], [[Шампионска лига 1998/99|1999]], [[Шампионска лига 2007/08|2008]] <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: [[Купа на носителите на купи 1990/91|1991]] <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991 <ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008 <ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 1 път *: 2017 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|25п|ръб|Северна Ирландия]] [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 453 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 –) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 301 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – ) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 274 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 198 – {{флагче|Ирландия}} [[Джони Евънс]] (2007 – 2015) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 187 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – ) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 142 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – ) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 93 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 50 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£89.300.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£80.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 3. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£75.000.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 4. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 5. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£55.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 6. {{Флагче|Англия}} [[Аарън Уан-Бисака]] (£50.000.000 от [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]) – 2019 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Фред (футболист, р. 1993)|Фред]] (£47.000.000 от [[ФК Шахтьор Донецк|Шахтьор Донецк]]) – 2018 г. * 8. {{Флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (£40.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2017 г. * 9. {{Флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (£37.100.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2014 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£36.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 14 юни 2022 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед| ]] [[Категория:Добри статии]] qhsgn97i0xzoymojds1b3bsup7x1p8y 11464547 11464082 2022-07-20T10:22:50Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Manchester_United_FC_crest.svg.webp“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:EugeneZelenko|EugeneZelenko]] поради: [[:c:Commons:Licensing|]]: non-trivial logo. wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} „Манчестър Юнайтед“ | герб = | картинка = | картинка-описание = | оригинално име = Manchester United F.C. | прозвище = ''Червените дяволи''<br>''Юнайтед'' | основан = [[1878]] г. | разформирован = | стадион = „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ | капацитет = 74 140 | собственик = {{флагче|САЩ}} [[Фамилия „Глейзър“]] | президент = {{флагче|САЩ}} [[Джоел Глейзър]]<br />{{флагче|САЩ}} [[Аврам Глейзър]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Ерик тен Хаг]] | първенство = [[Премиър лига]] | сезон = [[Английска висша лига 2021/22|2021/22]] | място = 6-то | спонсор = Team Viewer | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _mufc2223h| pattern_b1 = _mufc2223h| pattern_ra1 = _mufc2223h| pattern_sh1 = _mufc2223h| pattern_so1 = _mufc2223hl | leftarm1 = FF0000| body1 = FF0000| rightarm1 = FF0000| shorts1 = FFFFFF| socks1 = 000000 | pattern_la2 = _mufc2223a| pattern_b2 = _mufc2223A| pattern_ra2 = _mufc2223a| pattern_sh2 = _mufc2223h2| pattern_so2 = _mufc2223al | leftarm2= FFFFFF| body2 = FFFFFF| rightarm2 = FFFFFF| shorts2 = 000000| socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3= | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |настоящ сезон = [[ФК Манчестър Юнайтед през сезон 2021/22|сезон 2021/22]] }} '''„Манчестър Юнайтед“''' ({{lang|en|Manchester United}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Манчестър]], [[Англия]]. Домакинските си мачове отборът играе на [[стадион]] [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]].<ref name="sportal стадион">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 | заглавие = Олд Трафорд – Стадион – Манчестър Юнайтед – Премиър лийг – Sportal.bg | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.sportal.bg | издател = Sportal Media Group }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131020045257/http://www.sportal.bg/statistics_stadion_details.php?champ=5&team=108&season=103 |date=2013-10-20 }}</ref> Основан като футболен клуб Нютън Хийт през [[1878]] г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през [[1902]] г. и се премества в Олд Трафорд през [[1910]] година.<ref name="визитка Нова спорт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://manager.novatv.bg/premierleague/teams/view/16/Манчестър-Юнайтед/ | заглавие = Визитка на Манчестър Юнайтед в уебсайта на Нова спорт | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = manager.novatv.bg | издател = Нова спорт }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[1968]] г. под ръководството на сър [[Мат Бъзби]], „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], десет години след въздушната катастрофа в [[Мюнхен]], отнела живота на осем играчи от клуба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/29/newsid_4464000/4464446.stm | заглавие = BBC ON THIS DAY 29 1968: Manchester Utd win European Cup | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = news.bbc.co.uk | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> Сър [[Алекс Фъргюсън]], мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в [[Шампионската лига на УЕФА]], 13 титли на [[Висша лига на Англия|Висшата лига на Англия]], едно [[Световно клубно първенство на ФИФА|световно клубно първенство]], една [[Световно клубно първенство на ФИФА|суперкупа на УЕФА]], една [[купа на носителите на купи|купа на носителите на купи на УЕФА]], една [[Междуконтинентална купа по футбол|междуконтинентална купа]], пет [[ФА Къп|купи на Футболната асоциация на Англия]], четири [[Купа на лигата на Англия|купи на Футболната лига на Англия]] и 10 купи [[Купа на лигата на Англия|Къмюнити Шийлд]].<ref name="Биография на Алекс Фъргюсън в manutd.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/Managers/Alex-Ferguson.aspx | заглавие = Sir Alex Ferguson – Manchester United manager – Official Manchester United Website | достъп_дата = 19 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три [[Шампионска лига на УЕФА|европейски купи]] и два пъти е бил [[Световно клубно първенство на ФИФА|световен клубен шампион]]: през 1999 г. и 2009 г.<ref name="sportingintelligence22042013">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportingintelligence.com/2013/04/22/manchester-united-win-20th-english-title-to-close-220402/ | заглавие = Manchester United win 20th English title to close gap on Liverpool trophy record | достъп_дата = 19 октомври 2013 | фамилно_име = Harris | първо_име = Nick | дата = 22 април 2013 | труд = www.sportingintelligence.com | издател = Sporting Intelligence | език = en }}</ref> Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от [[УЕФА]], отборът заема пето място в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/index.html Club coefficients 2012/13], данни от uefa.com, посетен на 19 октомври 2013 г.</ref> „Манчестър Юнайтед“ е най-широко подкрепяния футболен отбор в света и един от най-богатите. Феновете на английския отбор са около 659 милиона, това показва проучване, изготвено от ''Kantar'' през 2012 година. Клубът има стойност 2,23 милиарда [[щатски долар]]а през юли 2012 г.<ref>[http://www.forbes.com/sites/kurtbadenhausen/2012/07/16/manchester-united-tops-the-worlds-50-most-valuable-sports-teams/ Manchester United Tops The World's 50 Most Valuable Sports Teams], forbes.com, 16 юли 2012 г.</ref> След като се появява на Лондонската фондова борса през 1991 г., клубът е закупен от Малкълм Глейзър през май 2005, сделката е оценена на почти 800 милиона [[британска лира|британски лири]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4629401.stm Glazer gets 98% of Man Utd shares], „Би Би Си“, 28 юни 2005 г.</ref> По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Юнайтед е на трето място в света и на първо в Англия с оборот от 320,3 млн. британски лири.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> „Манчестър Юнайтед“ е първият отбор в света, който струва повече от 3 милиарда долара (3.3 милиарда), показват изчисленията на списание „[[Форбс]]“.<ref name="bstonfrbs">{{cite news |title=Manchester United Becomes First Team Valued At $3 Billion |url=http://www.forbes.com/sites/mikeozanian/2013/01/27/manchester-united-becomes-first-team-valued-at-3-billion/ |work=[[Форбс|Forbes]] |date=27 януари 2013 |accessdate=23.04.2013 |first=Mike |last=Ozanian }}</ref> == История == === 1902 – 1918 === В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в [[Трафорд]] – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект [[Арчибалд Лейч]]. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в [[Първа английска дивизия]] с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]] вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели [[ФА Къп]] за първи път.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Features/2014/Jan/manchester-united-first-fa-cup-triumph-in-1909.aspx | заглавие = United's first FA Cup win | достъп_дата = 5 януари 2014 | фамилно_име = Morgan | първо_име = Steve | дата = 2 януари 2014 | труд = www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед | издател = Manchester United Ltd. | език = en }}</ref> Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд [[Харолд Холс]], Юнайтед притежават още един класен нападател – [[Енох Уест]], който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели [[Чарити Шийлд]] в мач срещу [[Суиндън Таун]]. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник [[Манчестър Сити]]. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм]] и [[Блекбърн Роувърс]]. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само [[Джордж Стейси]], [[Били Мередит]], [[Санди Търнбъл]] и [[Джордж Уол]]. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите. === 1920 – 1929 === След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 август 1919 г. поради [[Първа световна война|Първата световна война]]. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу [[Дарби Каунти]]. Само двама играчи от стария тим остават при „червените дяволи“. [[Били Мередит]] остава на Олд Трафорд, но е на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. През сезон 1919/20 изиграва само 19 мача, а Юнайтед завършва на 12-о място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката [[Джо Спенс]], завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-о място. Мениджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от [[Джон Чапман]], който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж. Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отборът се мести на нов стадион – Мейн Роуд. Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22. Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от [[Лестър Сити]] и губи само 8 мача. Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето място през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за [[Купа на Англия|купата на Англия]], като отпада на полуфинал от [[Манчестър Сити]] след загуба с 3:0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън. Два месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация, като причините остават неоповестени. Крилото [[Кларънс Хилдич]] приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман. Новият мениджър [[Хърбърт Бамлет]] пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу [[ФК Бърнли|Бърнли]] през 1909 г. Юнайтед губи с 1:0 сред бушуваща снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед започва бавно да затъва в Първа Дивизия, като финишира 15-и през сезон 1926/27 и 18-и през 1927/28. Малко подобрение се очертава през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-о място. [[Джо Спенс]] продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре постепенния залез на тима. === 1930 – 1939 === Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува възход и упадък, като през сезон 1933/34 завършва на 20-о място във Втора дивизия, което е най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-о място. === 1940 – 1949 === [[Файл:Sir Matt Busby Statue.jpg|мини|200px|Статуята на [[Мат Бъзби|сър Мат Бъзби]] на стадион [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]]] Избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] прекъсва първенството на Англия в периода 1939 – 1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен [[Мат Бъзби]], който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. === 1950 – 1957 === Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които под негово ръководство израстват в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и [[Роджър Бърн]] са едни от първите, които получават прозвището ''бебета'' от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона. === 1958 – 1969 === [[Файл:Munich memorial plaque.JPG|мини|ляво|170px|Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен]] [[Файл:Manchester The United trinity.jpg|мини|240px|Паметник на [[Джордж Бест]], [[Денис Лоу]] и [[Боби Чарлтън]], „златните“ футболисти на 60-те години]] След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. [[Самолетна катастрофа в Мюнхен|Трагедията в Мюнхен]], [[Германия]] на [[6 февруари]] [[1958]] г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. [[Денис Вайълет]] става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на [[Джак Роули]], като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-о място. Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са [[Бил Фоулкс]] и [[Боби Чарлтън]], които също са рожба на младежките формации на тима. [[Ноби Стайлс]] минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а [[Денис Лоу]] идва от [[Торино (отбор)|Торино]] за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават [[Лестър Сити]] с 3:1. Два гола за успеха бележи [[Дейвид Хърд]], а [[Денис Лоу]] добавя още един. През следващия сезон 1963/64 играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла – „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след [[Ливърпул (отбор)|Ливърпул]]. Сезонът се запомня с идването на [[Джордж Бест]] – младока от [[Белфаст]], който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и [[Купа на Европейските шампиони|Купата на Европейските шампиони]] през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. [[Мат Бъзби]] се оттегля от мениджърския пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите – [[Уилф МакГинес]]. === 1970 – 1979 === Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора стават причина МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“. МакГинес не е в състояние да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. той е освободен от поста и сър Мат е назначен временно за мениджър, докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен [[Франк О'Фаръл]], който заема длъжността само в продължение на година и половина. По време на неговия следовник [[Томи Дохърти]] Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък – печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник [[Дейв Сакстън]] налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете. === 1980 – 1986 === Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава [[Рон Аткинсън]]. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора [[Брайън Робсън]], [[Гордън Страхан]] и [[Марк Хюз]]. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години – през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и натрупва преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън. === 1986 – 1999 === [[Файл:Alex Ferguson.jpg|мини|[[Алекс Фъргюсън|сър Алекс Фъргюсън]]]] На мястото на Големия Рон е назначен [[Шотландия|шотландецът]] [[Алекс Фъргюсън]], който е изградил име с успехите си в отбора на [[Абърдийн (отбор)|Абърдийн]]. Въпреки подобрената форма на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекратена през 1990 г., когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската [[Купа на носителите на купи]], като на финала Манчестър побеждава отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. През 1992 г. Фъргюсън подписва с [[Франция|французина]] [[Ерик Кантона]], който заедно с утвърдените вече звезди [[Гари Палистър]], [[Денис Ъруин]] и [[Пол Инс]] и изгряващия [[Райън Гигс]], печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от [[Рой Кийн]], печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г. През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите [[Дейвид Бекъм]], [[Пол Скоулс]], [[Гари Невил]], [[Фил Невил]] и [[Ники Бът]]. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г. Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл – [[Английска висша лига|Висшата лига]], [[Купа на Англия|Купата на Англия]] и [[Шампионска лига|Шампионската лига]] в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен [[Германия|немският]] [[Байерн Мюнхен]] с 2:1 с голове на [[Теди Шерингам]] и [[Оле Гунар Солскяер]] в последните секунди на срещата. === 1999 – === През януари 2000 г. Манчестър Юнайтед участва в [[Световно клубно първенство на ФИФА 2000|първото Световно клубно първенство на ФИФА]] като победител в Шампионската лига, където завършва наравно 1 – 1 срещу [[Некакса]], губи с 1 – 3 от [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] и печели с 2 – 0 срещу [[Саут Мелбърн]]. По този начин отборът отпада в групата си. За да участва на първенството Юнайтед се отказва от участие в турнира „ФА Къп“. Отказът да защитават титлата си в най-стария футболен турнир в света води до много критики. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/20660585 | заглавие=Club World Cup: How a trip to Brazil won Man Utd the title | дата = 12 декември 2012 |труд= BBC Sport |издател = „Би Би Си“}}</ref> Манчестър Юнайтед започва новите десетилетие, век и хилядолетие с още успехи – три титли за пет години през сезони [[Английска висша лига 1999/00|1999/00]], [[Английска висша лига 2000/01|2000/01]] и [[Английска висша лига 2002/03|2002/03]] и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят [[Рууд ван Нистелрой]], [[Рио Фърдинанд]], [[Уейн Руни]] и [[Кристиано Роналдо]]. Прекъсвайки доминацията на [[Ф.К. Челси|Челси]] в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон [[Английска висша лига 2006/07|2006/07]] — девета титла в петнайсетте проведени първенства на [[Английска висша лига|Висшата лига]]. През следващия сезон [[Английска висша лига 2007/08|2007/08]] Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-а за клуба. Отборът достига финал в [[Шампионска лига 2007-08|Шампионската лига]] след като в директните елиминации побеждава отборите на [[Олимпик Лион]], [[АС Рома]] и [[ФК Барселона|Барселона]]. На финала „Червените дяволи“ се изправят срещу английския [[ФК Челси|Челси]]. В редовното време двубоят в [[Москва]] завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята. Успехите на отбора продължават и през сезон [[Английска висша лига 2008/09|2008/09]] – за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е [[Световно клубно първенство|Световната клубна купа]] в [[Япония]] и [[Карлинг къп]]. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]], като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в [[Рим]] „Червените дяволи“ срещат отбора на [[ФК Барселона|Барселона]]. Мачът завършва с резултат 2:0 в полза на испанския отбор с голове на [[Самюел Ето'о]] и [[Лионел Меси]]. Месец след това отбора напуска португалската звезда [[Кристиано Роналдо]], който преминава в испанския [[Реал Мадрид]] за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро). През [[Английска висша лига 2010/11|2010/11]] Манчестър Юнайтед печели [[Английска висша лига]] за рекорден 19-и път, като изпреварва вечният си съперник [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] по брой на титлите. Манчестър Юнайтед стига до финала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]], но го губи с 1:3 от [[ФК Барселона]]. На стадион [[Уембли]] за „Каталунците“ вкарват [[Педро Родригес]], Лионел Меси и [[Давид Вия]]. Почетния гол за Юнайтед отбелязва [[Уейн Руни]]. След драматичната загуба на титлата през сезон [[Английска висша лига 2011/12|2011/12]], спечелена от градския съперник Сити, Юнайтед печели шампионата за 20-и път на следващата година, след победа с 3 – 0 срещу [[Астън Вила]] на 22.04.2013 г., четири кръга преди края на първенството, с хеттрик на новото попълнение [[Робин ван Перси]], чиито голове са основен фактор за титлата. На 8 май, сър Алекс Фъргюсън обявява, че се оттегля от мениджърския пост след края на сезона. На следващия ден, мениджърът на [[Евертън]] [[Дейвид Мойс]] подписва шестгодишен договор като мениджър на Юнайтед и поема отбора на 1 юли 2013 г. На [[11 август]] [[2013]] Дейвид Мойс печели първия си трофей с отбора на Юнайтед. На турнира [[Къмюнити Шийлд]] червените дяволи побеждават [[Уигън]] с 2 – 0, като автор и на двете попадения е Робин ван Перси. === След Алекс Фъргюсън === Към края на юни 2013 година сър Алекс Фъргюсън прекратява треньорската си кариера. Той посочва за негов наследник Дейвид Мойс, който дотогава е мениджър на Евертън. Мойс не успява да класира отбора за участие в Шампионска лига за следващия сезон, отпада от Шампионска лига на четвъртфинал срещу [[Байерн Мюнхен]], губи полуфинал за [[Купата на лигата на Англия|Купата на лигата]] от [[ФК Съндърланд|Съндърланд]] и отпада от [[ФА Къп]] в мач от третия кръг срещу [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]]. Договорът му е прекратен на 22 април 2014 г. За временен мениджър на Юнайтед е назначен [[Райън Гигс]], който същевременно продължава да играе.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27107795 | заглавие = David Moyes: Manchester United manager sacked by club | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 22 април 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> На 19 май 2014 г. за треньор на клуба е назначен [[Луис ван Гаал]], който подписва тригодишен договор. Райън Гигс прекратява кариерата си на футболист и заема поста помощник-мениджър.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.com/sport/0/football/27243233 | заглавие = Manchester United: Louis van Gaal confirmed as new manager | достъп_дата = 19 май 2014 | дата = 19 май 2014 | труд = bbc.com/sport | издател = „Би Би Си“ | език = en }}</ref> На 27 май 2016 г. за треньор на клуба е назначен [[Жозе Моуриньо]] на мястото на уволнения Луис ван Гаал. През лятото на 2016 г. [[Жозе Моуриньо]] подсилва отбора с нападателя [[Златан Ибрахимович]], който идва като свободен агент от [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]], атакуващия полузащитник [[Хенрих Мхитарян]] от [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], голямата звезда на [[ФК Ювентус|Ювентус]] [[Пол Погба]], който е юноша на „Червените дяволи“ и е върнат за рекордната плащана за футболист сума от 105 млн.€ (до лятото на 2017 г., когато за бразилеца [[Неймар]] са платени 222 млн.€). В дефанзивен план отборът е подсилен само от [[Ерик Байи]]. [[Файл:Ole Gunnar Solskjaer Trondheim2011-1 crop.jpg|200п|мини|Оле Гунар Солскяер]] Сезонът започва силно. Във финала на [[Къмюнити Шийлд]] през август са победени шампионите от [[ФК Лестър Сити|Лестър]]. През февруари е взета [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на футболната лига]] след победа над [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] с 3:2. Във [[Английска висша лига|Висшата лига]] отборът се представя колебливо, макар серията от мачове без загуба. Отборът завършва 6-и с 18 победи, 15 равенства и 5 загуби (54:29). Приоритет пред „Червените дяволи“ е спечелването на [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]]. Юнайтед стигат до финал, който печелят на 24 май 2017 г. с 2:0 срещу холандския гранд [[АФК Аякс|Аякс]], който не оказва почти никаква съпротива. Спечелването на този турнир класира тима директно за групите на [[Шампионска лига 2017/18|Шампионска лига]]. След уволнението на Жозе Моуриньо за старши треньор на отбора на 18 декември 2018 г. е назначен [[Уле Гюнар Сулшер|Оле Гунар Солскяер]] до края на сезона 2018/19 г. == Емблема и екип == [[Файл:Manchester Utd League Positions History.png|310px|мини|дясно|Крайни позиции в класирането от 1975 до 2012 г.]] Емблемата на клуба е базирана на герба на Градския съвет на Манчестър, въпреки че единственият повтарящ се елемент остава корабът с разпънати платна.<ref name="ency_49">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 49</ref> Дяволът идва от прякора на отбора – „Червените дяволи“. Включен е в програмите и шаловете на Манчестър Юнайтед през 1960-те, а на емблемата се появява през 1970 г. Самата емблема дебютира на гърдите на тениските през 1971 г. (преди това е присъствала там само на финали за купата на страната).<ref name="ency_49" /> На снимка правена на отбора на Нютон Хийт през 1892 г. се вижда, че играчите носят черно-бели тениски и сини гащета. Между 1894 и 1896 г. играчите са облечени в характерните тениски в зелено и златно. След това са наложени бели тениски и отново сини гащета. След преименуването на отбора през 1902 г., тениските стават червени в комбинация с бели гащета и черни чорапи. Именно тези цветове влизат в стандартния домакински екип на Манчестър Юнайтед и до днес. Оттогава насетне екипите не са претърпявали съществени изменения. Между 1922 и 1927 г. отборът играе с бели тениски с червена буква „V“ около врата. През 1934 г. играчите носят тениски на бяло-черешови райета. Тази конфигурация на екипите обаче просъществува едва един сезон. Премахната е още на следващия след като тимът записва най-ниското класиране в историята си – 20 място във Втора дивизия. Чорапите биват заменени с бели между 1959 и 1965 г., а след това и с червени – до 1971 г., когато отново стават черни.<ref name="ency_48">Манчестър Юнайтед енциклопедия, 2001, стр. 48</ref> Към сезон 2011/12 домакинският екип на Манчестър Юнайтед е червени тениски с черно-бяло бие, бели шорти и черни чорапи.<ref>{{cite news |title=Manchester United new home kit for season 2011/12 |url=http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Club-News/2011/May/Reds-reveal-new-kit.aspx |page=1 |publisher=ManUtd.com (Manchester United) |date=24 май 2011 |accessdate=16 ноември 2011}}</ref>. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 11 юни 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |1||{{Флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] |- |22||{{Флагче|Англия}} [[Том Хийтън]] |- |26||{{Флагче|Англия}} [[Дийн Хендерсън]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |2 ||{{Флагче|Швеция}} [[Виктор Линдельоф]] |- |3 ||{{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Ерик Баи]] |- |4 ||{{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] |- |5 ||{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] {{капитан}} |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Тирел Маласия]] |- |19 ||{{Флагче|Франция}} [[Рафаел Варан]] |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Диого Далот]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Люк Шоу]] |- |27 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Телес]] |- |29 ||{{Флагче|Англия}} [[Аарън Уан-Бисака]] |- |74 ||{{Флагче|Испания}} [[Алваро Фернандес]] |- | ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лисандро Мартинес]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |17 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Фред (футболист, р. 1993)|Фред]] |- |18 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандес]] |- |39 ||{{Флагче|Шотландия}} [[Скот Мактоминей]] |- |46 ||{{Флагче|Тунис}} [[Ханибал Мейбри]] |- | ||{{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |7 ||{{Флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] |- |10 ||{{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] |- |11 ||{{Флагче|Англия}} [[Мейсън Грийнууд]] |- |25 ||{{Флагче|Англия}} [[Джейдън Санчо]] |- |36 ||{{Флагче|Швеция}} [[Антони Еланг]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Шола Шортайър]] |- |75 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гарначо]] |- |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == Общо 66 в историята си и единственият отбор в Англия който постига требъл (през 1999 г.) – [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Премиършип]], [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]], [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Шампионска лига]] * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] Шампион на [[Първа английска дивизия|Английската първа дивизия]] (до 1992) и на [[Английска висша лига|Английската висша лига]] (след 1992) – 20 пъти (рекорд) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, [[Английска висша лига 2002/03|2003]], 2007, [[Английска висша лига 2007/08|2008]], [[Английска висша лига 2008/09|2009]], [[Английска висша лига 2010/11|2011]], [[Английска висша лига 2012/13|2013]] <ref name="трофеи">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Club/Trophy-Room.aspx | заглавие = Trophy Room – Official Manchester United Website | достъп_дата = 20 октомври 2013 | труд = www.manutd.com | издател = ФК Манчестър Юнайтед | език = en }}</ref> * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[Купа на футболната асоциация|ФА Къп]] – 12 пъти *: 1909, 1948, 1963, 1977, 1983, 1985, 1990, 1994, 1996, 1999, 2004, 2016,<ref name="трофеи" /> * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|EFL Купа на лигата]] – 5 пъти *: 1992, 2006, 2009, 2010, 2017 <ref name="трофеи" /> * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] – 21 пъти (16 самостоятелни, 4 споделени) *: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, [[Къмюнити Шийлд 2010|2010]], [[Къмюнити Шийлд 2011|2011]], [[Къмюнити Шийлд 2013|2013]], 2016 (*делят отличието) <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacampioni.png|24px]] [[Купа на Европейските шампиони|Купа на Европейските шампиони (Шампионска лига)]] – 3 пъти *: [[Купа на европейските шампиони 1967/68|1968]], [[Шампионска лига 1998/99|1999]], [[Шампионска лига 2007/08|2008]] <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] – 1 път *: [[Купа на носителите на купи 1990/91|1991]] <ref name="трофеи" /> * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] [[Суперкупа на УЕФА]] – 1 път *: 1991 <ref name="трофеи" /> * [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] – 2 пъти *: 1999, 2008 <ref name="трофеи" /> * [[Лига Европа]] – 1 път *: 2017 === Младежки отбор === * Носители на Купата на ФА за младежи – 11 пъти: 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1964, 1992, 1995, 2003, 2011, 2022 [[Файл:Cristiano Ronaldo (cropped).jpg|мини|[[Кристиано Роналдо]] – с трипъл от злато за 2008 г., единственият играч на отбора, печелил [[Златната топка]], Златната обувка за голмайстор на Англия и [[Златната обувка]] за голмайстор на Европа.]] [[Файл:George Best (1976).jpg|мини|[[Джордж Бест]] със златен дубъл за 1968 г. – Златната топка и Златната обувка за голмайстор на Англия.]] [[Файл:Ryan Giggs vs MLS All Stars 2010.jpg|мини|[[Райън Гигс]] с най-много мачове за Манчестър Юнайтед – 963.]] [[Файл:W Rooney.jpg|мини|[[Уейн Руни]] e с най-много голове за Манчестър Юнайтед – 253.]] [[Файл:Bobby2.jpg|мини|[[Боби Чарлтън]] – носител на [[Златната топка]] за 1968 г., e втори по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.]] [[Файл:Dimitar Berbatov.jpg|мини|[[Димитър Бербатов]] – носител Златната обувка за голмайстор на Англия (2011), с пет гола в мач срещу [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]] (второ постижение в историята на клуба) през 2010 г.]] [[Файл:Edwin van derSar playing for MUFC cropped.jpg|мини|[[Едвин ван дер Сар]] е вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във [[Висша лига|Висшата лига]] – 1311 минути]] === Носители на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] === Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били в отбора: * {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] – 1964 * {{Флагче|Англия|Англия)}} [[Боби Чарлтън]] – 1966 * [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|25п|ръб|Северна Ирландия]] [[Джордж Бест]] – 1968 * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008 === Носители на [[Златна обувка|Златната обувка]] === * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. === Носители на Златна обувка Barclays – Английска висша лига === * {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] – 1960, 32 гола * {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] – 1968, 28 гола * {{флагче|Тринидад и Тобаго}} [[Дуайт Йорк]] – 1999, 18 гола. * {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] – 2003, 25 гола. * {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] – 2008, 31 гола. * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] – 2011, 20 гола * {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] – 2013, 26 гола. === Най-много участия за отбора === * 963 – {{флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 758 – {{флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 718 – {{флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 688 – {{флагче|Англия}} [[Бил Фоулкс]] (1952 – 1970) * 602 – {{флагче|Англия}} [[Гари Невил]] (1992 – 2011) * 559 – {{флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 539 – {{флагче|Англия}} [[Алекс Степни]] (1966 – 1978) * 535 – {{флагче|Ирландия}} [[Тони Дън]] (1960 – 1973) * 529 – {{флагче|Ирландия}} [[Денис Ъруин]] (1990 – 2002) * 510 – {{флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 485 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Албистън]] (1974 – 1988) * 480 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 471 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 470 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 467 – {{флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 461 – {{флагче|Англия}} [[Майкъл Карик]] (2006 – 2018) * 455 – {{флагче|Англия}} [[Рио Фърдинанд]] (2002 – 2014) * 453 – {{флагче|Испания}} [[Давид де Хеа]] (2011 –) * 437 – {{флагче|Англия}} [[Гари Палистър]] (1989 – 1998) * 424 – {{флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 414 – {{флагче|Англия}} [[Стив Брус]] (1987 – 1996) * 404 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 398 – {{флагче|Дания}} [[Петер Шмайхел]] (1991 – 1999) * 395 – {{флагче|Англия}} [[Ноби Стайлс]] (1960 – 1971) * 394 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 393 – {{флагче|Ирландия}} [[Джон О'Шей]] (1999 – 2011) * 387 – {{флагче|Англия}} [[Ники Бът]] (1992 – 2004) * 386 – {{флагче|Англия}} [[Фил Невил]] (1994 – 2005) * 379 – {{флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] (2005 – 2014) * 366 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 362 – {{флагче|Англия}} [[Уес Браун]] (1996 – 2011) * 361 – {{флагче|Франция}} [[Микаел Силвестър]] (1999 – 2008) * 343 – {{флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 342 – {{флагче|Шотландия}} [[Дарън Флетчър]] (2003 – 2015) * 323 – {{флагче|Англия}} [[Крис Смолинг]] (2010 – 2020) * 315 – {{флагче|Еквадор}} [[Антонио Валенсия]] (2009 – 2019) * 310 – {{флагче|Шотландия}} [[Фред Еренц]] (1892 – 1902) * 309 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Бел]] (1903 – 1913) * 301 – {{флагче|Португалия|}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – ) * 300 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Видич]] (2005 – 2014) * 293 – {{флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 285 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 281 – {{флагче|Англия}} [[Пол Инс]] (1989 – 1996) * 280 – {{флагче|Англия}} [[Роджър Бърн]] (1951 – 1958) * 275 – {{флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 274 – {{флагче|Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 274 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 266 – {{флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] (2005 – 2011) * 265 – {{флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 263 – {{флагче|Англия}} [[Лий Шарп]] (1988 – 1996) * 261 – {{Флагче|Англия}} [[Ашли Йънг]] (2011 – 2021) * 247 – {{флагче|Шотландия}} [[Санди Търнбул]] (1907 – 1915) * 233 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) * 230 – {{флагче|Португалия}} [[Нани]] (2007 – 2015) * 219 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 205 – {{флагче|Южна Корея}} [[Парк Джи-сун]] (2005 – 2012) * 201 – {{флагче|Шотландия}} [[Гордън Страхан]] (1984 – 1989) * 199 – {{флагче|Ирландия}} [[Пол МакГрат]] (1982 – 1989) * 198 – {{флагче|Ирландия}} [[Джони Евънс]] (2007 – 2015) * 191 – {{флагче|Шотландия}} [[Алекс Дауни]] (1902 – 1909) * 191 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 190 – {{флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (2017 – 2022) * 187 – {{Флагче|Англия}} [[Фил Джоунс]] (2011 – ) * 185 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 182 – {{флагче|Шотландия}} [[Бил МаКай]] (1934 – 1940) * 174 – {{флагче|Шотландия}} [[Джо Касиди]] (1893, 1895 – 1900) * 170 – {{флагче|Бразилия}} [[Рафаел да Силва]] (2008 – 2015) * 161 – {{Флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] (1990 – 1995) * 157 – {{флагче|Шотландия}} [[Джеймс МакНаут]] (1893 – 1898) * 157 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 153 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 153 – {{флагче|Шотландия}} [[Артър Лохте]] (1921 – 1925) * 151 – {{флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] (2014 – 2019) * 149 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) <small>''* В класацията намират място '''избрани''' играчи с минимум 149 мача за отбора.''</small> <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Най-много голове за отбора* === * 253 – {{Флагче|Англия}} [[Уейн Руни]] (2004 – 2017) * 249 – {{Флагче|Англия}} [[Боби Чарлтън]] (1956 – 1973) * 237 – {{флагче|Шотландия}} [[Денис Лоу]] (1962 – 1973) * 211 – {{Флагче|Англия}} [[Джак Роули]] (1937 – 1955) * 179 – {{Флагче|Англия}} [[Денис Вайълет]] (1952 – 1962) * 179 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Джордж Бест]] (1963 – 1974) * 168 – {{Флагче|Уелс}} [[Райън Гигс]] (1990 – 2014) * 168 – {{Флагче|Англия}} [[Джо Спенс]] (1919 – 1933) * 163 – {{Флагче|Уелс}} [[Марк Хюз]] (1983 – 1986/1988 – 1995) * 155 – {{Флагче|Англия}} [[Пол Скоулс]] (1994 – 2013) * 150 – {{флагче|Нидерландия}} [[Рууд ван Нистелрой]] (2001 – 2006) * 148 – {{Флагче|Англия}} [[Стан Пиърсън]] (1937 – 1954) * 145 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Хърд]] (1961 – 1968) * 142 – {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] (2003 – 2009; 2021 – ) * 131 – {{Флагче|Англия}} [[Томи Тейлър]] (1952 – 1958) * 127 – {{флагче|Ирландия}} [[Брайън МакКлеър]] (1987 – 1998) * 126 – {{флагче|Норвегия}} [[Оле Гунар Солскяер]] (1996 – 2007) * 121 – {{Флагче|Англия}} [[Анди Коул]] (1994 – 2002) * 99 – {{Флагче|Англия}} [[Брайън Робсън]] (1981 – 1994) * 93 – {{флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд]] (2015 – ) * 85 – {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] (1992 – 2003) * 82 – {{флагче|Франция}} [[Ерик Кантона]] (1992 – 1997) * 67 – {{флагче|Северна Ирландия}} [[Норман Уайтсайд]] (1981 – 1988) * 59 – {{флагче|Мексико}} [[Хавиер Ернандес]] (2010 – 2015) * 58 – {{флагче|Нидерландия}} [[Робин ван Перси]] (2012 – 2015) * 56 – {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (2008 – 2012) * 51 – {{флагче|Ирландия}} [[Рой Кийн]] (1993 – 2006) * 51 – {{флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (2014 – 2022) * 50 – {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (2020 – ) * 46 – {{Флагче|Англия}} [[Теди Шерингам]] (1997 – 2001) * 38 – {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (2011 – 2012; 2016 – 2022) <small>''* Информацията е актуална към 14 юни 2022 г.''</small> === Трансферни рекорди на отбора === * 1. {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] (£89.300.000 от [[Ювентус]]) – 2016 г. * 2. {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] (£80.000.000 от [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]) – 2019 г. * 3. {{Флагче|Белгия}} [[Ромелу Лукаку]] (£75.000.000 от [[ФК Евертън|Евертън]]) – 2017 г. * 4. {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] (£59.700.000 от [[Реал Мадрид]]) – 2014 г. * 5. {{флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] (£55.000.000 от [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]) – 2020 г. * 6. {{Флагче|Англия}} [[Аарън Уан-Бисака]] (£50.000.000 от [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]) – 2019 г. * 7. {{Флагче|Бразилия}} [[Фред (футболист, р. 1993)|Фред]] (£47.000.000 от [[ФК Шахтьор Донецк|Шахтьор Донецк]]) – 2018 г. * 8. {{Флагче|Сърбия}} [[Неманя Матич]] (£40.000.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2017 г. * 9. {{Флагче|Испания}} [[Хуан Мата]] (£37.100.000 от [[ФК Челси|Челси]]) – 2014 г. * 10. {{Флагче|Франция}} [[Антони Марсиал]] (£36.000.000 от [[АС Монако|Монако]]) – 2015 г. <small>''* Класация Топ10. Информацията е актуална към 14 юни 2022 г. ''</small> === Други персонални рекорди === * {{флагче|Нидерландия|}} '''[[Едвин ван дер Сар]]''' – вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути ([[15 ноември]] [[2008]] – [[4 март]] [[2009]] г.) * {{флагче|Шотландия|}} '''[[Сър Алекс Фъргюсън]]''' – е най-успешният треньор в историята на английския футбол, спечелил 38 трофея с Манчестър Юнайтед, в периода от 6 ноември 1986 до 19 май 2013 година – една епоха продължила 9691 дни: ** 13 шампионски титли на [[Английска висша лига|Английската висша лига]], ** 5 [[ФА Къп|Купи на Англия]], ** 10 [[Къмюнити Шийлд|Суперкупи на Англия]] ** 4 [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купи на футболната лига]], ** 2 [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионски лиги на УЕФА]], ** 1 [[Купа на носителите на купи|Купа на носителите на европейски национални купи]], ** 1 [[Суперкупа на УЕФА]], ** 1 [[Междуконтинентална купа по футбол]], ** 1 [[Световно клубно първенство на ФИФА]] === Любопитни рекорди === * Най-голяма победа в мач за шампионата: '''10:1''' – [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]], [[15 октомври]] [[1892]] * Най-голяма победа в Английската висша лига: '''9:0''' – [[Ипсуич]], [[4 март]] [[1995]] * Най-голяма победа в Евротурнирите: '''10:0''' – [[ФК Андерлехт]], [[КНК]], [[26 септември]] [[1956]] * Най-голяма победа на чужд терен: '''8:1''' – [[Нотингам Форест]], [[февруари]] [[1999]] * Най-голяма загуба в мач за Купа: '''1:7''' – [[ФК Бърнли|Бърнли]], [[ФА Къп]], [[13 февруари]] [[1901]] * Най-голям брой изиграни мачове: '''963''' [[Райън Гигс]] * Най-голям брой вкарани голове: '''253''' [[Уейн Рууни]] * Най-голям брой вкарани голове за шампионата: '''199''' Боби Чарлтън (1956 – 1973) * Най-голям брой вкарани голове за един сезон: '''46''' [[Денис Лоу]] (1963/64) * Най-голям брой вкарани голове за един мач: '''6''' [[Джордж Бест]] – [[Нортхямптън]], [[7 февруари]] [[1970]] * Най-голям брой участия в национален отбор: '''130''' [[Eдвин ван Дер Сар]] – [[Холандия]] * Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: '''75 603''' – [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]], [[Олд Трафорд]] [[24 ноември]] [[2012]] * Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: '''76 962''', [[Уулвърхямптън Уондърърс|Улвърхямптън]] – [[Гримзби]], полуфинал за ФА Къп, [[25 март]] [[1939]] * Най-голям брой последователни мачове без поражение: '''45''' (всички мачове), от [[24 декември]] [[1998]] до [[3 октомври]] [[1999]] * Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: '''103''' 1956/57, 1958/59 == Треньори == Старши треньори, с които клубът е спечелил официални вътрешни и международни турнири и купи: <ref>В този случай броят на спечелените отличия включва и победите за [[Къмюнити Шийлд|Суперкупата на Англия]], без младежки и приятелски срещи.</ref> [[Файл:Alex Ferguson mars 1992 cropped.jpg|250п|мини|Алекс Фергюсън]] * Сър [[Алекс Фъргюсън|Алекс Фергюсън]] (1986 – 2013) – 38 * Сър [[Мат Бъзби]] (1945 – 1969) – 13 * [[Ернест Мангъл]] (1903 – 1912) – 5 * [[Жозе Моуриньо]] (2016 – 2018) – 3 * [[Рон Аткинсън]] (1981 – 1986) – 3 * [[Томи Дохерти]] (1972 – 1977) – 1 * [[Луис ван Гаал]] (2014 – 2016) – 1 * [[Дейв Секстон]] (1977 – 1981) – 1 * [[Дейвид Мойс]] (2013 – 2014) – 1 До 1 март 2019 г. клубът е спечелил общо 66 купи, от които повече от половината с Алекс Фергюсън. <gallery class="center" widths="150px" heights="150px"> Matt Busby cropped.jpg|Мат Бъзби Ernest Mangnall.jpg|Ернест Мангъл José Mourinho (cropped).jpg|Жозе Моуриньо RonAtkinson.JPG|Рон Аткинсън </gallery> == Вижте също == * [[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]] * [[Английска висша лига]] * [[Купа на Англия]] * [[Къмюнити Шийлд]] * [[ФА Къп]] == Източници и бележки == <references/> == Библиография == * {{cite book |title=The Official Manchester United Illustrated Encyclopedia |origyear=1998 |edition=3rd |year=2001 |publisher=Manchester United Books |location=London |isbn=0-233-99964-7 }} :Официална илюстрована енциклопедия на Манчестър Юнайтед, 3-то издание, Лондон, 2001 {{икона|en}} == Външни препратки == {{Commons|Category:Manchester United}} * [http://www.manutd.com/ Официален сайт] * [http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html История на Манчестър Юнайтед в сайта www.premierleaguebg.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110217042931/http://premierleaguebg.com/premiership/klubna-istoriya/manchester-united.html |date=2011-02-17 }} * [http://www.stretfordend.co.uk Официален уебсайт със статистика за Манчестър Юнайтед] {{Английска висша лига}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Манчестър Юнайтед| ]] [[Категория:Добри статии]] dnxmmr223pebzioxvg1wjohl54eemiq 0 24318 11463613 11231367 2022-07-19T12:40:09Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лозенец|Лозенец}} {{Селище в България | име = Лозенец | екатте = 44094 | надм-височина = 12 | пощ-код = 8277 | тел-код = 0590 | сев-ширина = 42.217 | изт-дължина = 27.800 | площ = 12,942 }} '''Лозенец''' е [[село]] в Югоизточна България. То се намира в [[община Царево]], [[област Бургас]]. До 1931 г. Лозенец е населена местност '''Ембелец''' (също и '''Емберлер''' или '''Амбелиц'''), част от град Василико (днес [[Царево]]), по името на едноименния нос Амбелиц (Лозенец). [[Файл:Lozenets.jpg|мини|260px|Село Лозенец]] == География == Като географски дадености планината и морето играят важна роля в развитието на района. Лозенец е типично рибарско селце, осигуряващо прясна риба и рибни деликатеси за местните ресторанти. Близостта на Странджа планина го прави още по-завладяващо и неповторимо място за почивка. Селото се намира на 6 км от общинския център [[Царево]] и на 58 км от областния център [[Бургас]]. Не е необходимо да избирате дали да отидете на планина или на море, а просто да посетите Лозенец. Селцето е малко, кокетно и уютно. Преобладават двуетажните и триетажните къщи и вили, превърнати в комфортни малки хотели или даващи квартири за почиващите. Тук се съчетават планински и морски климат. Средните летни температури варират между 22 – 25&nbsp;°C за месеците юни и септември и между 26 – 31&nbsp;°C за юли и август. Измервания сочат, че морската вода в курортното село е най-чиста по българското Черноморие, а наличието на полезни микроелементи като магнезий, калций, йод, бром и др. са оценени високо от специалисти от целия свят. == История == Курортното черноморско селище Лозенец носи това име от указ №162 от 08.04.1931 г. То е пряк наследник на преходното селищно име, което е побългарен вариант на гръцкото нарицателно αμπέλι („лозе“). Наред с Ембелец в народната памет са засвидетелствани и изговорни успоредици Ембеля, Емберлѝ. Заселването му се дължи на масовия принудителен екзодус на българите от Източна Тракия и южните склонове на планината Странджа след Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Основното ядро на жителите му се образува от преселници от с. Велика, също Старо Велика, и отчасти, от селищата Малък Самоков и Пенека на около 30 km югоизточно от гр. Малко Търново и непосредствено южно от граничната река Резовска между България и Турция. На 20.09.1913 г. жителите на Старо Велика били принудени от турските (военни и административни) власти да напуснат селото в срок от 24 часа и да преминат новата граница между двете държави при гр. Малко Търново. След десетгодишни лутания в региона и колебания, десетина семейства се заселват окончателно в землището на някогашното с. Поровица (опразнено вероятно още в началото на 19 в., може би във връзка с Руско-турската война от 1828 г.) Със съдействието на българските власти през пролетта на 1924 г. се създава селищен кадастър и се определят 20 парцела за къщи и дворове, които били разпределени между заселниците по жребий. Няколко години по-късно (1928 – 1929) се застрояват с държавен заем около 30 къщи, които образуват ядрото на селището Ембелец, респ. Лозенец. Пак по същото време оземляват преселниците-тракийци с по 50 дка земя на глава на семейство и се засаждат (отново!) по 5 дка лозя в местността „Тарфа“. През 1929 г. (според някои други източници по-късно) се основава първата селска кооперация за риболов, в който занаят някогашните преселници от Странджа не били особено изкусни. Но кооперацията успяла да закупи първите лодки-аламани и мрежи за улов на паламуд. През 1931 г. възниква и още една кооперация, наречена „Сила“, която имала като предмет на дейност дърводобив и производство („горене“) на дървени въглища. Така била възродена една стара поминъчна традиция на някогашните величани. Към двете кооперативни сдружения малко по-късно се добавила и една потребителска кооперация с магазин и железаро-коларска работилница, но сведенията за нея са оскъдни и неясни. Затова се предполага, че т.н „горска кооперация“ всъщност е разширила дейността си и като занаятчийска и потребителска. През 1929 г. жителите на Ембелец обединяват усилията си да построят училище и след много затруднения и чрез самопожертвования успели да издигнат една учебна стая и канцелария. По за година-две като учители бивали наемани правоспособни лица (понякога и семейни двойки) от околни или по-далечни селища, но едва през 1950 г. били разкрити прогимназиални и гимназиални класове до 7 клас. Училището на Лозенец посещавали и деца от околните селища. За тях било организирано и общежитие, което през летните месеци било използвано като ваканционна база за летуване на деца, поддържана по договор с гр. Кърджали. През 30-те години на 20 в. все по-настойчиво се заговорило и за построяване на собствена църква. Много труд бил вложен доброволно в набирането на строителен материал, но липсвали парични средства за строежа. Краят на Втората световна война заварил лозенчани без църква. По празниците се черкували отчасти в съседното село Велика или в общинския център Царево. Сегашната църква Св. Георги е била построена и осветена едва през 1998 г. == Религии == Православно християнство. <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:SvGeorgi.JPG|мини|260п|Черквата „Свети Георги“ в Лозенец]] В Лозенец се намира църквата „Свети Георги“ – изградена изцяло с дарения. Само на 1 km северозападно от Лозенец, непосредствено преди прекрасния плаж на бившия къмпинг Корал, се намира и пещерата [[Мечата дупка]], заобиколена от 2 плажчета. Името ѝ се дава преди много години от стари рибари, уловили двойка тюлени (морски мечки) в своите мрежи. В близост до курортното селце се намират и могат да се видят: * Национален парк Странджа; * Реките Велека, Караагач, Дяволска; * Природен резерват Ропотамо – намира се само на 15 km от Лозенец. За туристите се провеждат екскурзии с лодки по течението на реката всеки ден от седмицата; * Село Велика и Ботаническата градина на семейство Серафимови – намира се на 4 km югозападно от Лозенец, а туристите могат да закупят от предлагащите се растителни видове; * Село Резово, крепостта Кастрицион и заливът Силистар – намира се на 25 km южно от Лозенец, точно на устието на река Резовска, по която минава границата между България и Турция. Селището е най-южната точка по черноморското ни крайбрежие и има богата древна история; * Беглик Таш – Българският „Стоун хендж“ – намира се в буферната зона на резерват Ропотамо, на 14 km от Лозенец. == Редовни събития == Официалният празник на селото е 6 май. Всяка година на тази дата пристигат туристи от цялата страна. В селцето се организират множество различни културни прояви. Обикновено се провеждат на площада в центъра. Организират се различни конкурси, концерти на различни български и чуждестранни групи и изпълнения на български фолклорни ансамбли. В селото се провежда и национален шампионат по сърф, както и ежегодна фотофиеста. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Плажове == [[Файл:LozenecObshtPlan.JPG|мини|260п|Изглед към Лозенец от север]] Плажовете в Лозенец са със златист, мек и ситен пясък. На територията на селото има много плажове – Централен, Корал, Оазис, Мечата дупка, Малък и Бабешки. Централният плаж представлява дълга плажна ивица около 700 метра, с разположени по нея чадъри, шезлонги, заведения за хранене и летни барчета. Там може да намерите различни водни развлечения като: водни колела, джетове, „банани“ и др. Може да се запишете в сърф училището, да яздите кон или да ловите риба. Плажът на Корал е с по-дълга пясъчна ивица от Централния плаж. Достъпът до него е свободен и има сърф училище, няма чадъри, шезлонги и джетове. Предпочитан е за къмпинг както от млади двойки, така и от по-възрастни. Плажът на Оазис е разположен югоизточно от Лозенец, посока Царево. Там може да откриете всички развлечения, предлагани на Централния плаж плюс водолазния център, разположен на плажа. Плаж Мечата дупка е разположен между Централния плаж и плаж Корал. Едно прекрасно заливче за релаксираща почивка, без джетове, без чадъри и шезлонги. Има и къде да се нахраните. Заливът е известен с уникално бистрата си вода, естествена лагуна, подходяща за малки деца и бебета. Плажчето е подходящо и за подводен риболов. Малкият плаж е плажна ивица, която се намира в югоизточния край на селото. От двете страни плажът е обграден от скали. Там ще намерите чадъри, шезлонги, водни колела и джетове. На плажа се намира заведение, в което може да хапнете или да изпиете по един студен летен коктейл. Бабешки плаж е разположен между Централен и Малък плаж. Като цяло преобладава скалист релеф, предпочитан е за нудизъм. === Автобуси === През лятото автобусите минават няколко пъти на ден. Препоръчително е да си купите билети предварително и да се информирате за разписанието на автобусите в обратна посока. Тръгват от Ахтопол и Царево. С тях може да отидете до Китен, Приморско, Дюни, Созопол и други градчета по южното ни Черноморие. В обратна посока може да се разходите до Ахтопол и Царево. === Маршрутни таксита === * Маршрутните таксита тръгват от Царево до Бургас и обратно минават на всеки час. * През активния сезон са на интервал от 30 минути до 1 час. * Разписанието им е изложено на автогарата в селото. Закупуването на билети е добре да става предварително. * Цените са различни в зависимост от дестинацията. * Задължително се информирайте дали маршрутното такси минава в посока Лозенец от мястото, на което искате да отидете. Например, ако искате да отидете до Созопол, няма проблем, но за да се върнете обратно, трябва да хванете автобус. Маршрутното такси минава през Созопол само в посока Бургас, а в посока Лозенец върви по друг маршрут. * Може да посетите Ахтопол, Царево, Китен, Приморско, Дюни, Каваците, Созопол, Бургас и др. <!-- === Кухня === --> == Външни препратки == {{commonscat|Lozenets, Burgas District|Лозенец (област Бургас)}} * [http://www.youtube.com/watch?v=eitn4XErLxI&feature=player_embedded Лозенец от въздуха – видео] * [http://lozenets-blacksea.com/e2/index.php/site/view/istoricheska-spravka Историческа справка, Съставител: Христо Холиолчев] * [http://lozenets-blacksea.com/e2/index.php/site/cameras/camera-central-beach Централен плаж в Лозенец, камера на живо] {{Община Царево}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Села в област Бургас]] [[Категория:Населени места в община Царево]] [[Категория:Курорти на Черно море]] 1qjduljjg2796tvhi2703uupvnh66pq 0 26314 11463996 11298703 2022-07-19T20:00:14Z 87.97.172.244 /* Приложение */Fixed typo wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Топола}} {{Taxobox}} [[Файл:Populus.jpg|мини|230 п|Топола]] [[Файл:Populus234.jpg|мини|230п|Топола през пролетта]] '''Тополите''' (''Populus'') са [[Род (биология)|род]] бързорастящи влаголюбиви [[Дърво|дървета]] със сравнително мека [[дървесина]]. [[Листо|Листата]] им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана [[дръжка]]. На височина дърветата достигат около 25 m и са с широко разперена [[корона]]. == Размножаване == Цъфтят през [[май]] заедно с разлистването. Мъжките [[реса|реси]] са като цилиндърчета, дълги до 9 cm и са по-дебели от женските. Всеки мъжки [[Цвят (ботаника)|цвят]] има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен [[завръз]]. [[Семе]]то е обвито със снежнобели [[власинка|власинки]], които му помагат да се разнася надалеч от [[вятър]]а. А в [[разсадник|разсадниците]] семената се засяват по повърхността на [[леха|лехите]] заедно с [[реса|ресите]], и то веднага след събирането им, като се покриват със [[слама]] или клонки. Младата [[фиданка]] расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани [[пръчка|пръчки]] (резници). == Биология == Тополите обичат песъчливите и каменисти [[почва|почви]]. [[Корен]]ът на тополата се развива плитко под повърхността на земята. == Разпространение == Тополите се срещат в [[Умерен пояс|умерените]] региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента. В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки. == Приложение == Дървесината ѝ е мека и намира широко приложение в [[строителство]]то, за направа на [[щайга|щайги]], [[сандък|сандъци]], клечки за [[кибрит]], [[целулоза]]. Листата се използват за [[фураж]] на добитъка. От младите [[пъпки]] приготвят масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за [[пчела|пчелите]]. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват [[вълна (материал)|вълната]] в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. От дървесината приготовляват [[активен въглен|медицински въглен]]. == Видове == В диворастящо състояние в [[България]] се срещат 4 вида топола: [[бяла топола]] (''Populus alba''), [[черна топола]] (''Populus nigra''), [[сива топола]] (''Populus canescens'') и [[трепетлика]] (''Populus tremula'').<ref>{{тонков|175-177}}</ref> Според размера и броя на листата в листната маса биват едролистна 15,см - 20, см лист, средно листна - 6 до 12 см, лист и дребнолистна - 4-6 см, лист. Според стъблото биват права топола и обикновена (Канадска) топола. Правата топола расте по височина до 30,метра, а клоните ѝ са прибрани към стъблото и се разпространява основно по изкуствен начин, чрез разсаждане, като преградна стена към оранжерии (за зеленчуци) от силни ветрове. Обикновената топола - кавак е с обикновено стъбло, разклоняващо се в много посоки и също достига височина 15 - 25, метра. Разсажда се основно за добив на дървен материал, а също и за преградна стена от ветрове, покрай пътища и реки. == Източници == <references/> [[Категория:Топола| ]] [[Категория:Дървета]] 6mnmc3obbtqb2rlwyyyln0g3ic96en1 0 28781 11463940 11228444 2022-07-19T19:03:06Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Анна Комнина|Анна Комнина (пояснение)}} {{Личност | име = Анна Комнина | име-оригинал = Άννα Κομνηνή | категория = писател | описание = византийска принцеса и писателка | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Константинопол]], [[Византийска империя]] | починал-място = Константинопол, Византийска империя | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = [[Алексий I Комнин]] | майка = [[Ирина Дукина]] | брак = [[Никифор Вриений]] | деца = | подпис = | сайт = }} '''А̀нна Ко̀мнина'''<ref>Голяма енциклопедия България, т.1. БАН, С.: 2011, с.69</ref> ({{lang|gkm|Άννα Κομνηνή}}) е [[Византия|византийска]] [[принцеса]], писател и [[История|историк]]. Анна Комнина е родена на [[1 декември]] [[1083]] г. и е дъщеря на византийския [[император]] [[Алексий I Комнин|Алексий I]] и [[Ирина Дукина]], дъщеря на [[Андроник Дука]] и [[Мария Българска]], внучка на българския цар [[Иван Владислав]] от династията [[Комитопули]]. С написването на своята 15-томна „[[Алексиада]]“ тя става първата известна жена историк. == Биография == Анна е първото дете на императорската двойка от общо девет. Родена е в порфирната зала на Императорския дворец в Константинопол.{{sfn|Goautier|1985|с=7}} След нея са родени [[Мария Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)|Мария]], [[Йоан II Комнин|Йоан]], [[Андроник Комнин (син на Алексий I Комнин)|Андроник]], [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак]], [[Евдокия Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)|Евдокия]], [[Теодора Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)|Теодора]], Мануил и Зоя. Въпреки че в детството и младините си Анна с огромен интерес изучава история, математика, природни науки и гръцка философия, нейните родители категорично ѝ забраняват да изучава античната поезия, чиито възхвали за порочните езически богове са неприлични за млада жена с благородническо потекло. Анна обаче се възпротивява на забраната и тайно от всички чете и изучава древногръцките произведения. Заради тази своя упоритост и борбеност тя става една от най-образованите личности на своето време. Обичайната практика през Средновековието момичетата да бъдат омъжвани по договорка и то съвсем млади (понякога още с раждането им), не подминава и византийската принцеса. Тя е първоначално сгодена за [[Константин Дука Багренородни]], сина на [[Михаил VII|Михаил VII Дука]] (1071 – 1078) и [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. По време на годежа Константин е обявен за съимператор на Алексий, а към момента Алексий и Ирина имат само дъщери. Но през 1087 г. се ражда кръвен наследник – Йоан (Йоан II Комнин). След неговото раждане Константин загубва правата си като наследник, а през 1095 г. умира по време на поход срещу сърбите. През 1097 г. 14-годишната Анна се омъжва за младия [[Никифор Вриений]] – благородник с титлата [[Цезар (титла)|кесар]] и военачалник в армията на императора. Интересен факт е, че Вриений произхожда от влиятелен аристократичен род, който първоначално оспорва претенциите на Алексий I към трона. Вероятно бракът е сключен с цел помирение и съюз между Комнините и Вриениите. По този начин Алексий укрепва властта на своята династия и нейното влияние сред византийската аристокрация. Самата Анна заявява неведнъж, включително и в своите хроники, че този брак е просто политически съюз. Освен военачалник, Никифор е също държавник и историк. Бракът му с Анна продължава 40 години и двамата имат четири деца: * Алексий<ref name="RDEB59">{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=59}}</ref> Комнин, [[велик дука]] (ок. 1102 – ок. 1161/1167) * Йоан Дука{{sfn|Cawley||loc=[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#NikephorosBryenniosdied1136 BRYENNIOS, 1078]}} (ок. 1103 – след 1173) * Ирина Дукина{{sfn|Goautier|1985|с=122}} (ок. 1105 – ?) * Мария<ref name="RDEB61">{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=61}}</ref> (ок. 1107 – ?) * Андроник<ref name="RDEB49">{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=49}}</ref> * Константин<ref name="RDEB50">{{Harvnb|Kouroupou|Vannier|2005|p=50}}</ref> * Още като дете Анна мечтае един ден да седне на трона. Тази мечта постепенно се превръща в амбиция и въпреки че наследяването на трона е забранено за жени, Анна започва малко по малко да събира съюзници и влияние сред аристокрацията, за да постави ако не себе си, то поне своя съпруг Никифор начело на Византийската империя. Анна започва да прави всичко възможно, за да попречи на брат си Йоан, който е законен наследник на династията, да стане император. Императрица Ирина също е на нейна страна и използва цялото си влияние, за да убеди Алексий да промени избора си на престолонаследник в полза на съпруга на Анна. Императорът обаче твърдо стои зад своя избор и не отстъпва пред нейните претенции за трона. Вероятно това е продиктувано от желанието му да продължи своята династия, защото в случай че Никифор Вриений бъде коронясан, то той ще даде начало на нова династия – тази на Вриениите. Заради това след смъртта на Алексий през 1118 г. Йоан е законно коронясан за император Йоан II Комнин. В отговор на това Анна и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и организират заговор срещу новия император. Въпреки разлики в източниците, след съпоставяне на хронологията на събитията повечето историци са почти сигурни, че планът на Анна е да убият Йоан по време на погребалната церемония на Алексий. В последния момент обаче Никифор се отказва от идеята да участва в убийството на законния император. По този повод по-късно, дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си, Анна отбелязва: „Природата трябва да е сменила половете ни, защото на него най-щеше да му отива да е жена“. Вследствие на проваления заговор Анна губи всичката си собственост, статута си на принцеса и бива заточена в Кехаритоменския манастир, основан преди години от майка ѝ – императрица Ирина. Предателят Вриений става най-близкият и доверен сановник на Йоан Втори. В манастира, приключила с амбициите си към трона, Анна продължава да развива личността си с [[философия]] и [[история]]. Тя е запленена и изучава в дълбочина [[Аристотел|Аристотеловото учение]]. Интелектът и знанията си тя демонстрира в своите 5 творби. В тях личат огромните ѝ познания в сферите на философията, [[литература]]та, [[граматика]]та, [[теология]]та, [[астрономия]]та и [[медицина]]та и затова историците са склонни да простят малките грешки, които допуска при някои цитати от [[Омир]] и [[Библия]]та в своя най-голям труд – [[Алексиада]]. Нейни съвременници, като [[Никита Хониат]] и [[епископ]]ът на [[Ефес]] Георги Торник, говорят за Анна и нейните знания с огромно уважение, като вторият дори я определя като „човек, който е достигнал най-високия връх на мъдростта – и светска, и божествена“. Като историк Никифор работи върху своите „Исторически бележки“, фокусирани върху управлението на Алексий I. Той обаче умира през 1137 г. без да довърши работата си. Тогава Анна, на 55-годишна възраст, започва да пише своята „Алексиада“ на базата на недовършената работа на своя съпруг. „Алексиада“ и до днес е главният исторически извор за Византия през [[11 век|XI век]] и началото на [[12 век|XII век]]. В „Алексиада“ Анна разглежда и политическите връзки на Алексий I и Запада. Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия по това време. Въпреки голямото пристрастие, нейната творба е от голямо стойност в историята, защото е единственото налично гръцко-византийско описание. Алексиада ни позволява да видим събитията от тази епоха от византийска перспектива. Като опонент на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и ентусиазиран защитник на [[Византийска империя|Византийската империя]], Анна разглежда [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]] като политическа и религиозна опасност. Трудът допринася също така за нашето разбиране за женския манталитет, изглед и възприемане на света през [[Развито Средновековие|Развитото средновековие]] във Византия. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от [[Тукидид]], [[Полибий]], [[Ксенофонт]] и други [[Древна Гърция|древногръцки автори]]. Това довежда до противоречие между различните езикови стилове (езикът на Византия, макар и гръцки, е бил доста различен от древногръцкия [[атически диалект]]) и правила и крайният резултат е един доста изкуствен стил. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Въпреки това, с малки изключения, творбата съдържа всички исторически събития от периода. С написването на „Алексиада“ Анна Комнина без съмнение става един от най-великите историци, не само във Византия, но и в цяла Европа. Сведенията на Анна Комнина за [[България|българската история]] засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на [[11 век|XI век]] и началото на [[12 век|XII век]], съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и [[Болярин|боляри]] на византийска служба, [[Етническа група|етническият състав]] на българските земи и тяхната [[география]]. Особено интересни за [[историография]]та са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските [[павликяни]] през 1084 – 1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с [[печенеги]] и [[нормани]], част от които се разиграли из българските земи. == Преводи == * Anna Komnene: ''Alexias''. Diether Roderich Reinsch. DuMont, Köln 1996; 2 Aufl. de Gruyter, Berlin 2001, ISBN 3-7701-3492-3. * {{cite book|title=Анна Комнина. „Алексиада“ / Вступ. статья, перевод, комментарий Я. Н. Любарского. Отв. редактор А. П. Каждан|place =Москва |publisher =Издательство „Наука“, Главная редакция восточной литературы (Серия „Памятники средневековой истории народов Центральной и Восточной Европы“)|year=1965 |url=http://inslav.ru/publication/anna-komnina-aleksiada-m-1965|pp=688|lang=ru}} == Източници == * {{cite book|title=Голяма енциклопедия България|volume=1|publisher= БАН|place=София|year=2011}} * {{cite book|first=Paul|last=Gautier|title=Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè|edition=Revue des études byzantines|volume= 43| year=1985|pages= 5 – 165|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170|doi=10.3406/rebyz.1985.2170|lang=fr}} * {{cite book|first=Matoula|last=Kouroupou|first2=Jean-François |last2=Vannier|title=Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29)|edition=Revue des études byzantines|volume= 63| year=2005|pages= 41 – 69|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305||doi=10.3406/rebyz.2005.2305|lang=fr}} * {{cite book| last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility|chapter=BYZANTIUM 1057 – 1204 | url= http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#NikephorosBryenniosdied1136 | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 18 май 2018}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html Анна Комнина. Алексиада] * {{икона|ru}} [http://www.krotov.info/acts/11/komnina/aleks_00.html Анна Комнина. Алексиада] {{Византийски историци}} {{Нормативен контрол|GND=118645285}} {{СОРТКАТ:Комнина, Ана}} [[Категория:Византийски принцеси]] [[Категория:Комнини|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Византийски историци]] [[Категория:Византийски принцеси]] [[Категория:Извори за българската история]] [[Категория:Византийски писатели]] [[Категория:Мемоаристки]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] tveflf77d3zts3kj4w80tvv5njqwi58 0 32804 11464406 10983433 2022-07-20T07:59:00Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Национална разузнавателна служба|Национална разузнавателна служба (пояснение)}} {{организация}} '''Национална разузнавателна служба на Република [[Гърция]]''', известна като '''ЕИП''' ({{lang|el|Εθνική Υπηρεσία Πληροφοριών, ΕΥΠ}} – Елинска служба за сведения). == История == Първите опити да се създаде централизирана служба за разузнаване в Гърция датират от януари [[1926]] г. Националната разузнавателна служба (НРС) на Република Гърция е обособена със закон като отделно разузнавателно учреждение през [[1953]] г. под името Централна разузнавателна служба (''Κεντρική Υπηρεσία Πληροφοριών'' – ΚΥΠ). Първоначално службата е подчинена на Президента, но по-късно неколкократно статуквото е променяно и службата е подчинявана на министър-председателя и на министър без портфейл. През [[1986]] г. със закон Ν. 1645/86 службата приема сегашното си име и е подчинена на министъра на обществения ред, който отговаря и за Националната полиция на Гърция. == Задачи == Основната задача на НРС е да защитава сигурността на страната. Съгласно чл. 2 на Закон 1645/86 службата има следните задължения: # събира, обработва и снабдява държавното ръководство с информация, касаеща националната сигурност; # противодейства на чужди разузнавателни служби, работещи в страната; # координира действията на всички служби за сигурност в страната, при работата им по събиране на информация, ако това има връзка с нейните законови задължения; # изпълнява всички извънредни функции, възложени ѝ от Министър-председателя или от Съвета по национална сигурност; # по време на мобилизация или война развръща Национален Разузнавателен комитет; # установява връзки със службите за сигурност на страната по решение на Съвета по национална сигурност. Взаимодействието по т.3 се осъществява заедно със следните държавни органи: * '''Правителствен комитет по външната политика и отбраната''' (Κυβερνητικό Συμβούλιο Εξωτερικών και Άμυνας-ΚΥΣΕΑ). Изготвя указания със стратегическо значение по сигурността и обществения ред. * '''Разузнавателен съвет''' (Συμβουλίου Πληροφοριών – ΣΠ). Изпълнява координационна роля в рамките на НРС. Председател е Директора на НРС, постоянни членове – Началника на Разузнавателно управление на [[ГЩ на НО]], Началника на Управлението за държавна сигурност на [[Министреството за обществен ред]], представител на Министерството на външните работи и 2-ма представители на Министреството за обществен ред, определени от министъра. По решение на Председателя на съвета може да бъдат поканени представители на други държавни институции, които нямат право на глас. По разпореждане на Министър-председателя и указанията на Правителствен комитет по външната политика и отбраната координира действията на всички служби за сигурност в страната, при работата им по събиране на информация, ако това има връзка с нейните законови задължения. Съветът заседава весеки два месеца, а при извънредна нужда се събира по решение на председателя. * '''Смесена координационна комисия''' (Μικτή Συντονιστική Επιτροπή – ΜΣΕ). Изпълнява координационна роля в рамките на НРС. Председател е Първият зам. директор на НРС (началник на Сектор „Операции“), постоянни членове – представители на всички управления на службата, в зависимост от случая могат да бъдат поканени и представители на Министерствата на отбраната, външните работи, обществения ред и други държавни институции. Занимава се с изготвяне на предложения и внасянето им в Разузнавателния съвет, обсъжда сътрудничеството между различните служби за сигурност на страната, контролира изпълнението на решенията на Разузнавателния съвет. Комисията заседава всеки 2 мес., а при извънредна нужда се събира по решение на председателя. == Организация == Националната разузнавателна служба на Република Гърция се състои от сектори, управления, отдели и териториални звена разположени в различни райони на страната и в чужбина. Служителите работещи в НРС се делят на политическо ръководство, научни работници, офицери от Въоръжените сили, Пристанищния корпус и Националната полиция. {{clear}} '''Директор'''. Назначава се от министър-председателя, казто задължително е държавен служител 1-ви ранг или висш офицер от Въоръжените сили, Пристанищния корпус или Националната полиция. Задълженията на директора се определят от министър-председателя със секретно решение. Ръководи дейността на следните управления и отдели: ** '''II Управление'''. Изпълнява задачи по обучение на личния състав; връзки с чужди разузнавателни институции и служби. ** '''Секретариат'''. Подпомага директора при изпълнение на административно-ръководните му функции. ** '''Юрисконсулт'''. Подпомага директора относно правното регулиране и спазване на законовия ред. ** '''Отдел „Сигурност“.''' Изпълнява задачи по вътрешната сигурност на службата. ** '''Отдел „Финанси“.''' Изпълнява финансови и ревизионни функции. '''Заместник-директори'''. Назначават се от министър-председателя, казто задължително са държавни служители 2-ви ранг или висши офицери от Въоръжените сили, Пристанищния корпус или Националната полиция. Задълженията на зам. директорите се определят от министър-председателя със секретно решение. # '''I зам. директор'''. Началник и на Сектор „Операции“. Подпомага директора в областта на разузнавателните операция. Ръководи дейността на териториалните звена и следните управления: ** '''I Управление'''. Изпълнява задачи по планиране и управление на разузнавателната дейност; добиване и разпределение на получената разузнавателна информация. ** '''III Управление'''. Изпълнява задачи по планиране и управление на контраразузнавателната дейност; събира, обработва и разпределя информация за разпространение на наркотици, терористични групи, търговия с хора, оръжие, общо опасни вещества и пране на пари. ** '''IV Управление'''. Изпълнява задачи по обработка (анализ, оценка, сравняване, каталогизиране) и разпределение на политико-икономическа и военна информация ** '''V Управление'''. Изпълнява задачи по събиране, обработка и разпределяне на информация от и с помощта на радио-електронни средства; събира, обработва и разпределя информация за нови радио-електронни средства, материали и технологии; осигурява защита на свръзката на НРС в мирно време и на война; осигурява държавната администрация и Министерствата на отбраната, външните работи, обществения ред и търговското мореплаване с криптографски материали и техника. # '''II зам. директор'''. Началник и на Сектор Материално-техническо осигуряване. Подпомага директора в областта на административно-тиловото ръководство. Ръководи дейността на следните управления: ** '''VI Управление'''. Осигурява техническа и административна поддръжка. ** '''VII Управление'''. Осигурява кадрова и финансова поддръжка. ** '''VII Управление'''. Осигурява тилова поддръжка. {{Портал|Политика|Гърция}} [[Категория:Разузнавателни служби по страна|Гърция]] [[Категория:Политика на Гърция]] [[Категория:Основани в Гърция през 1926 година]] rl5rbddcpw4o3stgernh2ja0vrecptd 0 34343 11463583 10892879 2022-07-19T12:14:51Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Самюъл Джаксън | име-оригинал = Samuel Jackson | име-рождено = Самюъл Лирой Джаксън | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1972 – днес | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = | БАФТА = '''Най-добър актьор в поддържаща роля'''<br>1994 ''[[Криминале (филм)|Криминале]]'' }} | брак = Латания Ричардсън<br> (1980-днес) | деца = 1 }} '''Самюъл Лирой Джаксън''' ({{lang|en|Samuel Leroy Jackson}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]],<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000168/ www.imdb.com]</ref> участвал в много [[холивуд]]ски филми. Носител е на много филмови награди и отличия. == Биография == Като млад Джаксън се занимава с движението на афроамериканските ученици. Завършва колежа „[[Морхаус]]“ в [[Атланта]], [[Джорджия]] през [[1972]]. Джаксън е запален по [[голф]]а. === Кариера === Участва в няколко филми на [[Спайк Лий]] като ''[[Do The Right Thing]]'', ''[[Mo' Better Blues]]'' и ''[[Jungle Fever]]''. Играе и във филма на [[Куентин Тарантино]] ''[[Криминале (филм)|Криминале]]'' ([[1994]]), като е номиниран за [[Оскар]] за най-добра поддържаща мъжка роля, както и в [[Джаки Браун]], пак на Тарантино. Има роля и в [[Междузвездни войни]], където играе [[джедай|джедая]] [[Мейс Уинду]]. Получава [[Сребърна мечка]] от фестивала в [[Берлин]] за ролята си в [[Джаки Браун]] ([[1997]]). Типичната роля за Джаксън докато започне да играе в [[екшън]]и е тази на антигерой или на наркоман, както е в ''[[Дълга целувка за лека нощ]]'' ([[1996]]) и ''[[Умирай трудно 3]]'' ([[1995]]). == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1972 | ''[[Заедно за дни]]'' | ''Together for Days'' | ''Стан'' | [[Майкъл Шулц]] |- | 1981 | ''[[Рагтайм (филм)|Рагтайм]]'' | ''Ragtime'' | ''Уесли Фердинанд'' | [[Милош Форман]] |- | 1988 | ''[[Пристигане в Америка]]'' | ''Coming to America'' | ''Задържаният човек'' | [[Джон Ландис]] |- | 1988 | | ''School Daze'' | ''Лийдс'' | [[Спайк Лий]] |- | 1989 | ''[[Море от любов (филм, 1989)|Море от любов]]'' | ''Sea of Love'' | ''Black Guy'' | [[Харолд Бекер]] |- | 1990 | | ''Def by Temptation'' | ''Minister Garth'' | Джеймс Бонд III |- | 1990 | ''[[Сватбата на Бетси]]'' | ''Betsy's Wedding'' | ''Такси диспечер'' | [[Алън Алда]] |- | 1990 | | ''Mo' Better Blues'' | ''Мадлок'' | [[Спайк Лий]] |- | 1990 | ''[[Заклинателят 3]]'' | ''The Exorcist III'' | ''Сляп човек от мечтите'' | [[Уилям Питър Блати]] |- | 1990 | ''[[Добри момчета]]'' | ''Goodfellas'' | ''Парнел Едуардс'' | [[Мартин Скорсезе]] |- | 1991 | ''[[Треска в джунглата]]'' | ''Jungle Fever'' | ''(Гатор) Пюрифи'' | [[Спайк Лий]] |- | 1991 | ''[[Скок в ада]]'' | ''Jumpin' at the Boneyard'' | ''Мистър Симпсън'' | [[Джеф Станцлер]] |- | 1991 | ''[[Джони Суед]]'' | ''Johnny Suede'' | ''B-Bop'' | [[Том Дикило]] |- | 1992 | ''[[Сок (филм)|Сок]]'' | ''Juice'' | ''Трип'' | [[Ърнест Р. Дикерсън]] |- | 1992 | ''[[Патриотични игри (филм)|Патритични игри]]'' | ''Patriot Games'' | ''Полковник Роби Джаксън'' | [[Филип Нойс]] |- | 1992 | ''[[Бели пясъци]]'' | ''White Sands'' | ''Грег Микър'' | [[Роджър Доналдсън]] |- | 1992 | ''[[Бащи и синове (филм, 1992)|Бащи и синове]]'' | ''Fathers & Sons'' | ''Marshall'' | [[Пол Монес]] |- | 1993 | ''[[Заплаха II Общество]]'' | ''Menace II Society'' | ''Тат Лоусън'' | [[Братята Хюз]] |- | 1993 | ''[[Заредено оръжие 1]]'' | ''Loaded Weapon 1'' | ''Сержант Уес Лугър'' | [[Джийн Куинтано]] |- | 1993 | ''[[Амос и Андрю]]'' | ''Amos & Andrew'' | ''Андрю Стърлинг'' | [[Е. Макс Фрай]] |- | 1993 | ''[[Джурасик парк (филм)|Джурасик парк]]'' | ''Jurassic Park'' | ''Рей Арнолд'' | [[Стивън Спилбърг]] |- | 1993 | ''[[Истински романс]]'' | ''True Romance'' | ''Биг Дон'' | [[Тони Скот]] |- | 1994 | | ''Fresh'' | ''Сам'' | [[Боаз Якин]] |- | 1994 | ''[[Криминале (филм)|Криминале]]'' | ''Pulp Fiction'' | ''Джулс Уинфийлд, гангстер'' | [[Куентин Тарантино]] |- | 1994 | ''[[Новата ера (филм)|Новата ера]]'' | ''The New Age'' | ''Дейл Диво'' | [[Майкъл Толкин]] |- | 1994 | ''[[Здравей Цезар]]'' | ''Hail Caesar'' | ''Пощальон'' | [[Антъни Майкъл Хол]] |- | 1994 | ''[[Издирването на Еднокия Джими]]'' | ''The Search for One-eye Jimmy'' | ''Полковник Рон'' | Сам Хенри Кас |- | 1995 | ''[[Целувката на смъртта]]'' | ''Kiss of Death'' | ''Детектив Калвин Харт'' | [[Барбет Шрьодер]] |- | 1995 | ''[[Умирай трудно 3]]'' | ''Die Hard: With a Vengeance'' | ''Зевс Карвър'' | [[Джон Мактиърнън]] |- | 1995 | ''[[Да изгубиш Исая]]'' | ''Losing Isaiah'' | ''Кадар Люис'' | [[Стивън Джиленхол]] |- | 1995 | ''[[Флюк]]'' | ''Fluke'' | ''Румбо (глас)'' | [[Карло Карлей]] |- | 1996 | ''[[Големият бял фаворит]]'' | ''The Great White Hype'' | ''Преподобни Фред Султан'' | [[Реджиналд Хъдлин]] |- | 1996 | ''[[Време да убиваш (филм)|Време да убиваш]]'' | ''A Time to Kill'' | ''Карл Лий Хейли'' | [[Джоел Шумахер]] |- | 1996 | ''[[Дългата целувка за лека нощ]]'' | ''The Long Kiss Goodnight'' | ''Мич Хенеси'' | [[Рени Харлин]] |- | 1996 | ''[[Сидни (филм)|Сидни]]'' | ''Hard Eight'' | ''Джими'' | [[Пол Томас Андерсън]] |- | 1996 | | ''Trees Lounge'' | ''Уендъл'' | [[Стив Бушеми]] |- | 1997 | ''[[Едно осем седем]]'' | ''One Eight Seven'' | ''Тревър Гарфийлд'' | [[Кевин Рейнолдс]] |- | 1997 | | ''Eve's Bayou'' | ''Луи Батист'' | [[Каси Лемънс]] |- | 1997 | ''[[Джаки Браун]]'' | ''Jackie Brown'' | ''Ордел Роби'' | [[Куентин Тарантино]] |- | 1998 | ''[[Сфера (филм)|Сфера]]'' | ''Sphere'' | ''Д-р Хари Адамс'' | [[Бари Левинсън]] |- | 1998 | ''[[Парламентьорът]]'' | ''The Negotiator'' | ''Лейтенант Дани Роман'' | [[Феликс Гари Грей]] |- | 1998 | ''[[Червената цигулка]]'' | ''The Red Violin'' | ''Чарлз Мориц'' | [[Франсоа Жирар]] |- | 1999 | ''[[Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха|Междузвездни войни: Епизод I]]'' | ''Star Wars Episode I: The Phantom Menace'' | ''[[Мейс Уинду]]'' | [[Джордж Лукас]] |- | 1999 | ''[[Синята бездна]]'' | ''Deep Blue Sea'' | ''Ръсел Франклин'' | [[Рени Харлин]] |- | 2000 | ''[[Извънредни директиви]]'' | ''Rules of Engagement'' | ''Полковник Тери Л. Чайлдърс'' | [[Уилям Фридкин]] |- | 2000 | ''[[Шафт]]'' | ''Shaft'' | ''Джон Шафт II'' | [[Джон Сингълтън]] |- | 2000 | ''[[Неуязвимият]]'' | ''Unbreakable'' | ''Илая Прайс / Мистър Глас'' | [[М. Найт Шаямалан]] |- | 2001 | ''[[Денят на Свети Валентин]]'' | ''The Caveman's Valentine'' | ''Ромул Ледбетър'' | [[Каси Лемънс]] |- | 2001 | ''[[51-вият щат]]'' | ''The 51st State'' | ''Елмо Макълрой'' | [[Рони Ю]] |- | 2002 | ''[[Смяна на платната]]'' | ''Changing Lanes'' | ''Дойл Гипсън'' | [[Роджър Мичъл]] |- | 2002 | ''[[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват|Междузвездни войни: Епизод II]]'' | ''Star Wars Episode II: Attack of the Clones'' | ''[[Мейс Уинду]]'' | [[Джордж Лукас]] |- | 2002 | ''[[Трите хикса]]'' | ''XXX'' | ''Августус Гибънс'' | [[Роб Коен]] |- | 2003 | ''[[Първично]]'' | ''Basic'' | ''Главен сержант Нейтън Уест'' | [[Джин Мактирнън]] |- | 2003 | ''[[SWAT: Специален отряд]]'' | ''S.W.A.T.'' | ''Сержант II Даниел (Хондо) Харелсън'' | [[Кларк Джонсън]] |- | 2004 | ''[[Убий Бил 2]]'' | ''Kill Bill Volume 2'' | ''Ръфъс'' | [[Куентин Тарантино]] |- | 2004 | ''[[Феноменалните]]'' | ''The Incredibles'' | ''Лисиос Бест / Фрозоне (глас)'' | [[Брад Бърд]] |- | 2005 | ''[[Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите|Междузвездни войни: Епизод III]]'' | ''Star Wars Episode III: Revenge of the Sits'' | ''[[Мейс Уинду]]'' | [[Джордж Лукас]] |- | 2005 | ''[[Човекът]]'' | ''The Man'' | ''Агент Дерик Ван'' | [[Лес Мейфийлд]] |- | 2005 | ''[[Трите хикса 2]]'' | ''XXX: State of the Union'' | ''Агент Август Гибънс'' | [[Лий Тамахори]] |- | 2006 | ''[[Фрийдъмленд]]'' | ''Freedomland'' | ''Детектив Лоренцо Кънсил'' | [[Джо Рот]] |- | 2006 | ''[[Змии в самолета]]'' | ''Snakes on a Plane'' | ''Агент Невил Флин'' | [[Дейвид Р. Елис]] |- | 2006 | ''[[Стенанието на черната змия]]'' | ''Black Snake Moan'' | ''Лазарус Ред'' | [[Крейг Брюър]] |- | 2007 | ''[[1408 (филм)|1408]]'' | ''1408'' | ''Джералд Олин'' | [[Микаел Хафстрьом]] |- | 2008 | ''[[Опасен съсед]]'' | ''Lakeview Terrace'' | ''Полицай Абел Търнър'' | [[Нийл Лабут]] |- | 2008 | ''[[Телепорт (филм)|Телепорт]]'' | ''Jumper'' | ''Роланд Кокс'' | [[Дъг Лайман]] |- | 2010 | ''[[Железният човек 2]]'' | ''Iron Man 2'' | ''Ник Фюри'' | [[Джон Фавро]] |- | 2010 | ''[[Ченгета в резерв]]'' | ''The Other Guys'' | ''Детектив П.К. Хайсмит'' | [[Адам Маккай]] |- | 2011 | ''[[Експрес „Сънсет Лимитид“]]'' | ''The Sunset Limited'' | | |- | 2011 | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | ''Captain America: The First Avenger'' | ''Ник Фюри'' | [[Джо Джонстън]] |- | 2012 | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | ''The Avengers'' | ''Ник Фюри'' | [[Джос Уидън]] |- | 2012 | ''[[Замбезия (филм)|Замбезия]]'' | ''Zambezia'' | ''Тендай (глас)'' | [[Уейн Торнлей]] |- | 2012 | ''[[Джанго без окови]]'' | ''Django Unchained'' | ''Стивън'' | [[Куентин Тарантино]] |- | 2013 | ''[[Турбо (филм)|Турбо]]'' | ''Turbo'' | ''Уиплаш (глас)'' | [[Дейвид Сорън]] |- | 2014 | ''[[Робокоп (филм, 2014)|Робокоп]]'' | ''RoboCop'' | ''Пат Новак'' | [[Хосе Падилха]] |- | 2014 | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | ''Captain America: The Winter Soldier'' | ''Ник Фюри'' | [[Антъни и Джо Русо]] |- | 2014 | ''[[Голямата плячка]]'' | ''Big Game'' | ''Президент на САЩ'' | [[Ялмари Хеландер]] |- | 2014 | ''[[Kingsman: Тайните служби]]'' | ''Kingsman: The Secret Service'' | ''Ричмънд Валентайн'' | [[Матю Вон]] |- | 2015 | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | ''Avengers: Age of Ultron'' | ''Ник Фюри'' | [[Джос Уидън]] |- | 2015 | ''[[Омразната осморка]]'' | ''The Hateful Eight'' | ''Майор Маркиз Уорън'' | [[Куентин Тарантино]] |- | 2016 | ''[[Легендата за Тарзан]]'' | ''The Legend of Tarzan'' | ''Джордж Уошингтън Уилямс'' | [[Дейвид Йейтс]] |- | 2016 | ''[[Домът на мис Перигрин за чудати деца]]'' | ''Miss Peregrine's Home for Peculiar Children'' | ''Мистър Барън'' | [[Тим Бъртън]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0000168|Самюъл Джаксън}} * {{AllMovie name|34866|Самюъл Джаксън}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джаксън, Самюъл}} {{Сребърна мечка за най-добър актьор}} [[Категория:Защитници на граждански права на афроамериканците]] [[Категория:Американски филмови продуценти]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Носители на награда BAFTA]] [[Категория:Родени във Вашингтон (ОК)]] 9f0gnb0gnae6vt2f71ysk38azzl3mmb 0 46571 11463673 8849056 2022-07-19T13:33:43Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Кирил''' може да се отнася за: * [[Кирил Йерусалимски]], християнски епископ от 4 век * [[Кирил Александрийски]], християнски теолог от 5 век * [[Константин-Кирил Философ]] (827-869), византийски учен * [[Кирил III Александрийски]] (13 век) * Константинополски патриарси ** [[Кирил I Лукарис]] (17 век) ** [[Кирил II Кондарис]] (17 век) ** [[Кирил III Константинополски]] (17 век) ** [[Кирил IV Константинополски]] (18 век) ** [[Кирил V Константинополски]] (18 век) ** [[Кирил VI Константинополски]] (19 век) ** [[Кирил VII Константинополски]] (19 век) * [[Кирил Охридски]] (18 век), охридски архиепископ * [[Кирил (Рилски манастир)]] (19 век), игумен на Рилския манастир * [[Кирил Български]] (1901 – 1971), български патриарх * [[Кирил Московски]] (1946 -), патриарх на Москва и цяла Русия * [[Кирил Варненски и Великопреславски]], митрополит * [[Кирил (ураган)]], ураган в Европа * [[Кирил (име)]], мъжко име == Други == * [[Кирила Възвъзова-Каратеодорова]], български библиограф {{пояснение}} 0pp4jwt1dlgmkq7b8b871nfycmj5lki 11463674 11463673 2022-07-19T13:35:03Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Кирил''' може да се отнася за: * [[Кирил Йерусалимски]], християнски епископ от 4 век * [[Кирил Александрийски]], християнски теолог от 5 век * [[Константин-Кирил Философ]] (827-869), византийски учен * [[Кирил III Александрийски]] (13 век) * Константинополски патриарси ** [[Кирил I Лукарис]] (17 век) ** [[Кирил II Кондарис]] (17 век) ** [[Кирил III Константинополски]] (17 век) ** [[Кирил IV Константинополски]] (18 век) ** [[Кирил V Константинополски]] (18 век) ** [[Кирил VI Константинополски]] (19 век) ** [[Кирил VII Константинополски]] (19 век) * [[Кирил Охридски]] (18 век), охридски архиепископ * [[Кирил (Рилски манастир)]] (19 век), игумен на Рилския манастир * [[Кирил Български]] (1901 – 1971), български патриарх * [[Кирил Московски]] (1946 -), патриарх на Москва и цяла Русия * [[Кирил Варненски и Великопреславски]], митрополит * [[Кирил (ураган)]], ураган в Европа * [[Кирил (име)]], мъжко име == Други == * [[Кирила Възвъзова-Каратеодорова]], (1917 – 2005) български библиограф {{пояснение}} c3drscvheq8pdaial0kvqdsi5t4fvo5 4 46662 11464479 9079686 2022-07-20T09:38:04Z Carbonaro. 221440 грешки wikitext text/x-wiki {{съкр|У:ПТВ}} Уикипедианското '''правило за тройно връщане''' (ПТВ) гласи: <div style="border: 1px solid silver; margin: auto; margin-top:4ex; margin-bottom:4ex; width: 60%; text-align: center; style="background-color: #f0f0ff; border: 1px solid #333; padding: 5px;"> Не връщайте редакция на една страница повече от три пъти в течение на 24 часа.<br/> (Това не важи за връщания на собствени редакции и премахването на ''безспорен'' (явен) вандализъм.) </div> Тази политика важи за '''всеки редактор'''. Използването на [[Уикипедия:Марионетка|марионетки]] не е легитимен начин за избягване на ограничението. Ограничението не важи обаче за групи потребители. Ако редакцията наистина крайно се нуждае от връщане, най-вероятно някой друг ще я върне. Това има и по-голям шанс да покаже коя от версиите се подкрепя от общността. В случай че правилото ви ограничава, разговаряйте с други уважавани от вас уикипедианци, и ги помолете да хвърлят един поглед. Ако и вие, и човекът, помолен за помощ, направите три връщания, вероятно е време страницата да бъде [[Уикипедия:Защита на страници|защитена]] и да се потърси [[Уикипедия:Разрешаване на спорове|разрешение на спора]]. Принципът е съпоставим с правилото Ко (恒) в играта [[Го#Ко|Го]] или правилото за тройното повторение в [[шахмат|шаха]]. ==Цел на политиката== ПТВ не дава на потребителите неотменимо право да правят три връщания на всеки 24 часа и не поощрява връщането като редакторска техника. То е замислено да спира безплодни редакторски войни. В почти всички случаи упоритото връщане си остава непрепоръчителна практика и не представлява коректно сътрудничество. Ако откриете, че сте връщали страница дори само повече от един път на ден, това говори за сериозен проблем и е най-добре да се пробва [[Уикипедия:Разрешаване на спорове|разрешаването на спора]], започвайки диалог на беседата на страницата. ==Връщане и вандализъм== Ако се налага да връщате многобройни редакции на вандали или потребители с издадени [[Уикипедия:Искания за ЗР|забрани за редактиране]], най-вероятно трябва да се блокира потребителят или IP адресът. Ако не сте [[Уикипедия:Администратори|администратор]], привлечете вниманието на администраторите в [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]. Ако сте администратор, блокирайте съответния потребител, следвайки [[Уикипедия:Решения за политиката|политиката]] в Уикипедия. По думите на Джимбо Уейлс: : ''В общи линии, правилото за тройно връщане естествено не е приложимо за връщания на явен вандализъм от потребители, чакащи администратор да блокира IP-то. По принцип администраторите няма нужда да връщат повторно явни вандализми, понеже по това време те вече би трябвало да са блокирани. (Въпреки това някой път администраторите ще решат да не блокират IP-та, за да не засегнат невинни потребители.) Но в някои случаи може да се окаже, че явен вандализъм е минал през три връщания; правилото не трябва да се интерпретира така, че такъв вандализъм да трябва да се оставя на място от потребителя, който го е връщал вече три пъти. Използвайте това изключение внимателно – по-добре е просто да се погрижите вандалът да бъде блокиран, ако е възможно. И се уверете, че става въпрос за явен вандализъм по обичайната дефиниция.'' : ''Това изключение не важи за връщания на установени потребители просто защото смятате техните редакции за „вандализъм“. Ясният вандализъм е безспорен – не го бъркайте с редакции, с които просто не сте съгласни.'' ==Изпълнение на правилото== В българската Уикипедия не е взето официално решение за последствията при неспазване на правилото. Официално приета в чешката, немската и английската Уикипедии е следната практика: :'''Ако потребител наруши правилото за тройно връщане, администраторите могат да го блокират за максимум 24 часа. В случаите, когато различни страни са нарушили правилото, администраторите трябва да третират всички страни еднакво.''' При систематично нарушаване на правилото може да бъде издадена [[Уикипедия:Искания за ЗР|забрана за редактиране]]. {{Превод от|en|Wikipedia:Three-revert rule|10567374}} [[Категория:Уикипедия|Правило за тройно връщане]] [[en:Wikipedia:Edit warring#The three-revert rule]] [[ml:വിക്കിപീഡിയ:മൂന്നു മുന്‍പ്രാപന നിയമം]] [[pt:Wikipédia:Guerra de edições#Regra de três reversões]] hrxfb6yp1f1to8h0h481l29tr3ggx1f 4 46663 11464044 11463284 2022-07-19T20:35:14Z Rebelheartous 22483 Нова тема /* Уесли Снайпс */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Потребител беседа:Вени Марковски == Някой би ли погледнал последните добавки от [[Потребител:Studierenbg]] [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8&action=history тук] понеже потребителят го е обърнал на чат със себе си и отговаряне на различни нишки без особен изглед да има реакция, просто за спорта. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:25, 2 юли 2022 (UTC) : Каква е администраторската намеса, която се търси? Блокиране, защита? Ако е само за предупреждение или връщане на редакции, това може всеки да го направи. За мен това си е чиста форма на кибертормоз, но важното в конкретния случай е какво мисли [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]], който се оказва потърпевш от развихрянето на [[Уикипедия:Разследвания_на_марионетки#Medupdate|поредната марионетка на руско-еврейския студент по медицина]]? Ако той или другите колеги смятат, че това наистина е кибертормоз, веднага бих блокирал безсрочно всички потребителски сметки на кукловода. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 3 юли 2022 (UTC) :: Аз сам щях да върна редакциите, но понеже е потребителска беседа и не ми се е случвало да го правя досега, реших да се посъветвам и тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:49, 3 юли 2022 (UTC) ::: Обмислях забрана за редактиране на страницата, но спря с глупостите там преди няколко дни (връщане само ще му изпрати нотификация...). Следя случая. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:22, 3 юли 2022 (UTC) : Ужас, защо не е постоянно блокиран този рецидивист? Сега виждам какво е писал из [[Потребител беседа:Вени Марковски]], това си е тормоз в най-чист вид. И като му погледнете другите редакции, не знам защо е търпян. Добавете и кукловодството и то не остана какво друго да може да измизерства. Хайде, който го забележи да действа! Или пак след месеци помия ще охкаме как било много работа да се изчисти. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 08:30, 3 юли 2022 (UTC) :: Смятах първо да поискам разследване от проверяващите в Мета, за да съм напълно сигурен, че става въпрос за един и същи човек. Тъй като времето ми за Уикипедия напоследък е дефицит, това така и не се случи. И понеже нямам стопроцентова сигурност, че наистина става въпрос за един и същи човек (макар че по редакциите това се подразбира), решавам да не прибързвам и да бъда по-консервативен с действията, касаещи масови блокирания. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:09, 3 юли 2022 (UTC) ::: Но си събрал всичката сган на едно место, което улеснява много задачата, така че благодаря. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:26, 3 юли 2022 (UTC) : Блокирах всички марионетки според [[Уикипедия:Разследвания_на_марионетки#Medupdate]]. Премахнах всички редакции от [[Потребител беседа:Вени Марковски]]. Създавал е шаблони, слагал е тези шаблони из беседи, не знам още какво е мазал. Предвид многократно демонстрираното, че създаването на неутрална енциклопедия не е целта, мисля че е най-добре да се пусне бот да върне всичко безусловно. Никой не е длъжен да се занимава ръчно и да отделя дни наред на още един Mbp-eu. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 08:48, 3 юли 2022 (UTC) == Отмяна на преместване на [[Етно рок]] към [[Потребител: Етно рок]] == Не знаех че такова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Етно_рок&type=revision&diff=11434574&oldid=11432758 преместване] от основното пространство към потребителска страница въобще е възможно, но според мен е недопустимо. Самата страница е за бързо изтриване по [[У:БОИ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:22, 4 юли 2022 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:32, 4 юли 2022 (UTC) == Rename a few files == Hello! Sorry for writing in English. The file extension (.jpg) of these files don't match their MIME (image/png) and they hence need to be moved: * [[:File:Uhilen.png]] → [[:File:Uhilen.gif]] * [[:File:Bgbot_supernova.png]] → [[:File:Bgbot_supernova.jpg]] * [[:File:Ptree1.JPG]] → [[:File:Ptree1.bmp]] Thanks. [[Потребител:Jonteemil|Jonteemil]] ([[Потребител беседа:Jonteemil|беседа]]) 22:54, 9 юли 2022 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:13, 10 юли 2022 (UTC) == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) pdi0r54nsdvla9w2o45ycqthrs98r14 11464621 11464044 2022-07-20T11:02:33Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads (по-старо от 15 дни) to [[Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/2022/юли]] wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rename a few files == Hello! Sorry for writing in English. The file extension (.jpg) of these files don't match their MIME (image/png) and they hence need to be moved: * [[:File:Uhilen.png]] → [[:File:Uhilen.gif]] * [[:File:Bgbot_supernova.png]] → [[:File:Bgbot_supernova.jpg]] * [[:File:Ptree1.JPG]] → [[:File:Ptree1.bmp]] Thanks. [[Потребител:Jonteemil|Jonteemil]] ([[Потребител беседа:Jonteemil|беседа]]) 22:54, 9 юли 2022 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:13, 10 юли 2022 (UTC) == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) i2iyanij1k4n4x4hazmmfxu5y2g9t2h 0 46871 11464693 11450237 2022-07-20T11:16:40Z 84.252.28.57 /* Музикални клипове */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Долф Лундгрен | име-оригинал = Dolph Lundgren | име-рождено = Ханс Лундгрен | категория = актьор | описание = шведски актьор, продуцент и майстор по бойни изкуства | портрет = Dolph Lundgren 2018.jpg | портрет-описание = Лундгрен през 2018 г. | роден-място = [[Стокхолм]], [[Швеция]] | починал-място = | националност = {{SWE}} | вложки = {{Личност/Актьор | височина = 196 см | категория = актьор | период-на-активност = 1985–днес | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = }} | брак = Анет Квиберг<br>(1994 – 2012; развод) | деца = 2 }} '''Ханс Лундгрен''' ({{lang|sv|Hans Lundgren}}), по-известен като '''Долф Лундгрен''', е [[швеция|шведски]] [[актьор]], режисьор и майстор по [[бойни изкуства]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000185/ www.imdb.com]</ref> Той е от поколението филмови герои, които въплъщават типичния филмов екшън герой, също като [[Силвестър Сталоун]], [[Арнолд Шварценегер]], [[Брус Уилис]], [[Чък Норис]], [[Стивън Сегал]], [[Уесли Снайпс]] и [[Жан-Клод Ван Дам]]. Добре познат е със своята висока и мускулеста фигура. В най-добрата си форма Лундгрен е висок 196 cm и тежи 111 kg, а днес продължава да бъде фактор в света на фитнеса и културизма. == Биография == Долф Лундгрен е роден на 3 ноември 1957 г. в [[Стокхолм]] с името '''Ханс Лундгрен'''.<ref name="star_Dolp">{{Цитат уеб | заглавие = Dolph Lundgren Biography | труд = Starpulse | достъп_дата = 12 март 2015 | уеб_адрес = http://www.starpulse.com/Actors/Lundgren,_Dolph/ | език = en | archiveurl=https://archive.ph/iC8TN }}</ref><ref name="next_10Aw">{{Цитат уеб | заглавие = 10 Awesome Things You Didn't Know About Dolph Lundgren | труд = NextMovie | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.nextmovie.com/blog/dolph-lundgren-trivia/ | език = en }}</ref> Баща му Карл е инженер и член на [[Риксдаген (Швеция)|Шведския парламент]], а майка му Бригита е учителка.<ref name="star_Dolp"/> Долф учи в Кралския институт по технологии.<ref name="trib_Dolp">{{Цитат уеб | заглавие = Dolph Lundgren biography and filmography | труд = Tribute.ca | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.tribute.ca/people/dolph-lundgren/33669/ | език = en }}</ref> По-късно завършва магистратура в Университета в [[Сидни]] като инженер-химик.<ref name="trib_Dolp"/> След това получава стипендия от [[Масачузетски технологичен институт|МИТ]],<ref name="theg_This">{{Цитат уеб | заглавие = This much I know: Dolph Lundgren | труд = в-к [[Гардиан]] | достъп_дата = 2 април 2015 | уеб_адрес = http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2010/dec/19/this-much-know-dolph-lundgren | език = en }}</ref> но се ориентира към драматичното изкуство. От 1994 до 2011 г. е женен за Анет Квиберг Лундгрен, дизайнер на скъпоценности и моден стилист. Те живеят в [[Ню Йорк]] и [[Стокхолм]]. Имат дъщеря на име Ида, родена през април [[1996]]. След развода им Долф се живее в Лос Анджелис с новата си приятелка, шведката Джени Сандерсон. Шампион по [[карате]] в тежка категория в [[Европа]] за [[1980]] – [[1981]] и шампион по карате в същата категория в [[Австралия]] през [[1982]]. == Кариера == През [[1985]] Лундгрен дебютира в киното с филма „[[Изглед към долината на смъртта]]“ от поредицата филми с [[Джеймс Бонд]]. След това се преборва с 5000 актьора и получава ролята на Иван Драго в „[[Роки IV]]“ ([[1985]]). Участва и в оригиналния филм „Наказателят“ ([[1989]]), на който е направен [[Наказателят|римейк]] през 2004 г. След „Роки IV“ играе в повече от 60 филма, почти всички от които екшъни. През 2010 г. се завръща по кината с участието си във филма „[[Непобедимите]]“, в който играе със [[Силвестър Сталоун]] и цяла плеяда от екшън звезди, сред които [[Джейсън Стейтъм]], [[Джет Ли]], [[Ледения Стив Остин]] и [[Мики Рурк]]. == Филми == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1985 | [[Изглед към долината на смъртта]] | ''A View to a Kill'' | Венц | Камео |- | 1985 | [[Роки IV]] | ''Rocky IV'' | [[Иван Драго|Капитан Иван Драго]] | |- | 1987 | [[Господари на вселената]] | ''Masters of the Universe'' | [[Хи-Мен]] | |- | 1987 | Максимален потенциал | ''Maximum Potential'' | Себе си | Директно-за-видео; също така сценарист |- | 1988 | [[Червеният Скорпион]] | ''Red Scorpion'' | Лейтенант Николай Петрович Раченко | |- | 1988 | Р.П.Г. II | ''R.P.G. II'' | Спасител на плажа | Късометражен филм; камео |- | 1989 | [[Наказателят (филм)|Наказателят]] | ''The Punisher'' | [[Франсис „Франк“ Касъл / Наказателят]] | Директно-за-видео |- | 1990 | [[Ангел на мрака]] | ''I Come in Peace'' | Детектив Джак Кейн | |- | 1991 | Сблъсък | ''Cover Up'' | Майк Андерсън | Директно-за-видео |- | 1991 | [[Конфликт в Малко Токио]] | ''Showdown in Little Tokyo'' | Сержант Крис Кенър | |- | 1992 | [[Универсален войник]] | ''Universal Soldier'' | Сержант Андрю Скот / Джи Ар 13 | |- | 1993 | [[Дървото на Джошуа]] | ''Joshua Tree'' | Уелман Антъни Санти | Директно-за-видео |- | 1994 | Слънчевата страна нагоре | ''Sunny Side Up'' | Себе си | Камео |- | 1994 | [[Пентатлон]] | ''Pentathlon'' | Ерик Бъргар | Директно-за-видео; също така изпълнителен продуцент |- | 1994 | [[Бойци]] | ''Men of War'' | Ник Гунар | Директно-за-видео |- | 1995 | [[Джони Мнемоник (филм)|Джони Мнемоник]] | ''Johnny Mnemonic'' | Карл Хонинг | |- | 1995 | [[Стрелецът (филм)|Стрелецът]] | ''The Shooter'' | Американски Маршал Майкъл Дайн | Директно-за-видео |- | 1996 | [[Безшумен спусък]] | ''Silent Trigger'' | Уаксман „Стрелеца“ | Директно-за-видео |- | 1997 | [[Пазителят на мира]] | ''The Peacekeeper'' | Майор Франк Крос | Директно-за-видео |- | 1998 | [[Миньона]] | ''The Minion'' | Лукас Сядоров | Директно-за-видео |- | 1998 | [[Сапьори]] | ''Sweepers'' | Кристиан Ериксон | Директно-за-видео |- | 1999 | [[Мост на дракони]] | ''Bridge of Dragons'' | Уорчайлд | Директно-за-видео |- | 1999 | [[Ловец на стихии]] | ''Storm Catcher'' | Майор Джак Холоуей | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Джил Рипс]] | ''Jill Rips'' | Мат Соренсън | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Последният патрул]] | ''The Last Warrior'' | Капитан Ник Престън | Директно-за-видео |- | 2000 | [[Алената смърт]] | ''Agent Red'' | Капитан Мат Хендрикс | Директно-за-видео |- | 2001 | [[Тайни планове]] | ''Hidden Agenda'' | Агент Джейсън Прайс | Директно-за-видео |- | 2003 | [[Заложници]] | ''Detention'' | Сам Декер | Директно-за-видео |- | 2004 | Спешни мерки | ''Direct Action'' | Сержант Франк Ганън | Директно-за-видео |- | 2004 | [[Мазнини шлаки]] | ''Fat Slags'' | Ранди | Камео |- | 2004 | [[Назад във времето]] | ''Retrograde'' | Капитан Джон Фостър | Директно-за-видео |- | 2004 | [[Закрилникът (филм)|Закрилникът]] | ''The Defender'' | Ланс Рокфорд | Директно-за-видео; също така режисьор |- | 2005 | [[Механикът (филм)|Механикът]] | ''The Mechanik'' | Николай „Ник“ Черенко | Директно-за-видео; също така история и режисьор |- | 2006 | [[Разследването]] | ''The Inquiry'' | Брикс | |- | 2007 | [[Диамантени кучета]] | ''Diamond Dogs'' | Ксандер Ронсън | Директно-за-видео; също така не кредитиран режисьор и изпълнителен продуцент |- | 2007 | [[Мисионер (филм)|Мисонер]] | ''Missionary Man'' | Райдър | Ограничено пускане; също така сценарист и режисьор |- | 2009 | [[Пълен контакт]] | ''Direct Contact'' | Майк Ригинс | Директно-за-видео |- | 2009 | [[Главно представление]] | ''Command Performance'' | Джо | Директно-за-видео; също така сценарист и режисьор |- | 2009 | [[Универсален войник: Регенерация]] | ''Universal Soldier: Regeneration'' | Сержант Андрю Скот | Ограничено пускане |- | 2010 | [[Икар (филм)|Икар]] | ''Icarus'' | Едуард „Еди“ Ген / Икарус | Ограничено пускане; също така режисьор |- | 2010 | [[Непобедимите]] | ''The Expendables'' | [[Гънър Дженсън]] | |- | 2011 | [[В името на краля 2]] | ''In the Name of the King 2: Two Worlds'' | Грейнджър | Директно-за-видео |- | 2012 | [[Безизходна ситуация]] | ''Small Apartments'' | Доктор Сайдж Менкс | Ограничено пускане |- | 2012 | [[Скривалище за наркотици]] | ''Stash House'' | Анди Спектър | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2012 | [[На мушка]] | ''One in the Chamber'' | Алексей „Вълка“ Андреев | Директно-за-видео |- | 2012 | [[Непобедимите 2]] | ''The Expendables 2'' | Гънър Дженсън | |- | 2012 | [[Универсален войник: Ден на разплатата]] | ''Universal Soldier: Day of Reckoning'' | Сержант Андрю Скот | Ограничено пускане |- | 2013 | [[Пратката]] | ''The Package'' | „Немеца“ | Ограничено пускане |- | 2013 | Гробницата на дракона | ''Legendary'' | Харкър | Директно-за-видео |- | 2013 | [[Битката на прокълнатите]] | ''Battle of the Damned'' | Майор Макс Готлинг | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2013 | [[Устроена засада]] | ''Ambushed'' | Агент Евън Максуел | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2013 | [[Кръвта на изкуплението]] | ''Blood of Redemption'' | Аксел „Шведа“ | Директно-за-видео |- | 2014 | [[Прободни рани]] | ''Puncture Wounds'' | Холис | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2014 | [[Непобедимите 3]] | ''The Expendables 3'' | Гънър Дженсън | |- | 2014 | [[Трафик на хора]] | ''Skin Trade'' | Детектив Ник Касиди | Ограничено пускане; също така сценарист/история и продуцент |- | 2015 | [[Бойни прасета]] | ''War Pigs'' | Капитан Ханс Пикаут | Ограничено пускане |- | 2015 | [[Безпаметно]] | ''The Good, the Bad, and the Dead'' | Агент Боб Рукър | Директно-за-видео |- | 2015 | Езерото на акулите | ''Shark Lake'' | Клинт Грей | Ограничено пускане; също така продуцент |- | 2015 | Бунт | ''Riot'' | Агент Уилям | Директно-за-видео |- | 2015 | Сладко парти | ''Malchishnik'' | Съпруг на Наташа | Камео |- | 2016 | [[Аве, Цезаре]] | ''Hail, Caesar!'' | Подводничарски Командир | Не кредитирана екстра<ref>[http://collider.com/hail-caesar-character-details-channing-tatum-is-a-communist/ collider.com]</ref> |- | 2016 | [[Ченге в детската градина 2]] | ''Kindergarten Cop 2'' | Агент Зак Рийд | Директно-за-видео; също така изпълнителен продуцент |- | 2016 | [[Ловец на демони]] | ''Don't Kill It'' | Джебедая Уудли | Ограничено пускане; също така изпълнителен продуцент |- | 2016 | Женски боен клуб | ''Female Fight Club'' | Сам Холт | Ограничено пускане |- | 2016 | [[Добре дошли в Уилитс]] | ''Welcome to Willits'' | Офицер Дерак Хътчинсон | Ограничено пускане |- | 2017 | Кражба | ''Larceny'' | Джак | Директно-за-видео |- | 2017 | Висота | ''Altitude'' | Матю Шарп | Ограничено пускане |- | 2017 | [[Смъртоносен спусък]] | ''Dead Trigger'' | Капитан Кайл Уокър | Ограничено пускане |- | 2018 | [[Черна вода (филм)|Черна вода]] | ''Black Water'' | Марко | Ограничено пускане |- | 2018 | [[Крийд 2]] | ''Creed II'' | Капитан Иван Драго | |- | 2018 | [[Аквамен (филм)|Аквамен]] | ''Aquaman'' | [[Крал Нереус]] | |- | 2019 | Следотърсачът | ''The Tracker'' | Айдън Хакансон | Ограничено пускане |- | 2019 | [[Ускорение (2019 филм)|Ускорение]] | ''Acceleration'' | Владик Зорич | Ограничено пускане |- | 2019 | Твърдата нощ пада | ''Hard Night Falling'' | Майкъл Андерсън | Директно-за-видео; също така продуцент |- | 2021 | Самотни кученца | ''Pups Alone'' | Виктор | Ограничено пускане |- | 2021 | [[Екип на печат]] | ''Seal Team'' | Долф | Глас роля |- | 2021 | [[Болница Касъл Хейтс]] | ''Castle Falls'' | Ричард Ериксон | Ограничено пускане; също така режисьор и продуцент |- | 2022 | [[Миньоните 2]] | ''Minions: The Rise of Gru'' | Svengeance | Глас роля |- | 2022 | [[Раздел осми]] | ''Section Eight'' | Том Мейсън | ''Завършен'' |- | 2022 | Операция морски вълк | ''Operation Seawolf'' | Капитан Ханс Кеслер | ''Завършен'' |- | 2022 | Излезте да се биете | ''Come Out Fighting'' | - | ''Пост-продукция'' |- | 2022 | [[Непобедимите 4]] | ''The Expendables 4'' | Гънър Дженсън | ''Пост-продукция'' |- | 2023 | [[Аквамен и изгубеното кралство]] | ''Aquaman and the Lost Kingdom'' | Крал Нереус | ''Пост-продукция'' |- | 2023 | [[Издирван мъж]] | ''Wanted Man'' | Травис Йохансен | Също така сценарист, режисьор и продуцент; ''пост-продукция'' |- | 2023 | Най-добрият човек | ''The Best Man'' | Андерс | ''Пост-продукция'' |- | 2023 | Долф | ''Dolph'' | Себе си | Документален филм; също така изпълнителен продуцент; ''снимане'' |- |} == Телевизия == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1989 | [[Идиоти]] | ''Les Nuls'' | Себе си – Наказателят | Eпизод: Наказателят; камео<ref>{{Cite web|title=Les nuls, l'émission – Saison 1 – Zabou (Guesch Patti)|url=https://www.vodkaster.com/series-tv/les-nuls-l-emission/61165/s01e05|access-date=2020-08-19|website=Vodkaster|language=fr-FR}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.youtube.com/watch?v=7zzwnFqNKQQ |title=Les Nuls – Pleurnisher |access-date=29 April 2021}}</ref> |- | 1998 | [[Блекджак]] | ''Blackjack'' | Американски Маршал Джак Девлин | Пилотен епизод за непродуциран телевизионен сериал |- | 2010 | [[Чък]] | ''Chuck'' | Марко | Eпизод: „[[Чък Срещу Годишнината]]“ |- | 2013 – 2014 | [[Спасителен отряд, Калифорния]] | ''SAF3'' | Капитан Джон Ериксон | 12 епизода |- | 2015 | [[Работохолиците]] | ''Workaholics'' | Себе си | Епизод: „Кръвно Щофиране“ |- | 2015 | [[Санджай и Крейг]] | ''Sanjay and Craig'' | Себе си | Епизод: „Прегръдка Ден“; глас роля |- | 2016 – 2017 | [[Стрелата]] | ''Arrow'' | [[Константин Коваров]] | 6 епизода |- | 2017 | [[Обиколката на малката друсалка]] | ''Tour de Pharmacy'' | Густав Дайтърс | Телевизионен филм; камео |- | 2017 | [[Акулонадо 5: Глобален рояк]] | ''Sharknado 5: Global Swarming'' | Възрастен Гил Шепърд | Телевизионен филм; камео |- | 2018 | Счупеният тротоар | ''Broken Sidewalk'' | Херб | Пилотен епизод за непродуциран телевизионен сериал |- | 2019 | [[Слънчева Филаделфия]] | ''It's Always Sunny in Philadelphia'' | Джон Тъндергън | Епизод: „Гръмотевичен пистолет 4: Максимум готин“; камео |- |} == Театър == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | място на провеждане ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1994 | Друг Октопод | ''Another Octopus'' | - | - |<ref name="ДЛ">[http://www.dolph-ultimate.com/films/index.html www.dolph-ultimate.com]</ref> |- | 1994 | Гледайки огъня | ''Watching Fire'' | - | - |<ref name="ДЛ"/> |- | 1995 | Форсмажорни обстоятелства | ''Force Majeure'' | Затворник на смъртното наказание | - |<ref name="ДЛ"/> |- |} == Музикални клипове == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | изпълнител ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1992 | „[[Броят на тялото в къщата]]“ | „Body Count's in the House“ | Себе си | [[Брой на Тялото]] | Не кредитирано камео<ref>[http://www.dreadcentral.com/b-sides/39652/b-sides-universal-soldiers-leave-behind-a-body-count/ www.dreadcentral.com]</ref> |- | 2006 | „Космоса“ | „Kosmosa“ | Подводничарски Капитан | [[Ирсон Кудикова]] | |- | 2017 | „[[Вярващ]]“ | „Believer“ | Боксьор | [[Имаджин Драгънс]] | |} == Саундтрак изяви == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | песен ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1988 | [[Червеният Скорпион]] | ''Red Scorpion'' | „Държавен химн на Съветския съюз“ | |- | 2009 | [[Главно представление]] | ''Command Performance'' | „Повреда“, „Момиче“ | |- | 2010 | [[Евровизия 2010]] | ''Melodifestivalen 2010'' | „Малко по-малко разговор“, „[[Окото на тигъра]]“ | 2 епизода |- | 2010 | [[Златни Времена]] | ''Gylne tider'' | „[[Нека бъде]]“ | Епизод: „Епизод #4.3“ |- |} == Видеоигра == {|class="wikitable" style="font-size: 95%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | глас роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 2012 | Непобедимите 2 Видео игра | ''The Expendables 2 Videogame'' | Гънър Дженсън | |- |} == Награди и номинации == {| class="wikitable" border="1" style="margin:left;" |- ! номинирана работа ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | [[Роки IV]] | 1985 | Маршал Трофей за най-добър актьор | style="background: #90ff90" | Спечелена |} === Специални награди === {| class="wikitable plainrowheaders" style="margin-right: 0;" |- ! церемония ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | Международната седмица на фантастичното кино в Малага | 2007 | Фантастичен фенер | style="background: #90ff90" | Спечелена |} {| class="wikitable" border="1" style="margin:left;" |- ! номинирана работа ! година ! награда ! резултат |- | scope="row" style="text-align:left" | [[Роки IV]] | 2013 | Награда за цялостно постижение за най-добър актьор в исторически блокбастър | style="background: #90ff90" | Спечелена |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0000185|Долф Лундгрен}} * {{AllMovie name|43779|Долф Лундгрен}} {{СОРТКАТ:Лундгрен, Долф}} [[Категория:Шведски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Стокхолм]] f4xl7rqn64l6imomm08ggtcxm22d3ub 0 50176 11463670 10928329 2022-07-19T13:32:06Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършил кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''като актьор:''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''като сценарист и режисьор:''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България / Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България / Франция |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] 7afbycxte22wcft8wgtfe4087bamr1g 11463705 11463670 2022-07-19T14:09:25Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършва кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''Като актьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''Като сценарист и режисьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България / Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България / Франция |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] 9iqvdmpfksd7wr1jpx6g3a5e7bcvlxi 11463964 11463705 2022-07-19T19:32:32Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършва кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''Като актьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''Като сценарист и режисьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2020 || [[Не влизай в пререкания с персонала на банята”]] || || |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България / Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България / Франция |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] d7for3c36cjzqonpulgx93kzf7iwcmt 11463965 11463964 2022-07-19T19:32:58Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършва кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''Като актьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''Като сценарист и режисьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2020 || [[Не влизай в пререкания с персонала на банята]] || || |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България / Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България / Франция |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] 9mabrvxocthjr4alhnris6h8lf3r7ie 11463991 11463965 2022-07-19T19:55:03Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършва кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''Като актьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''Като сценарист и режисьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2020 || [[Не влизай в пререкания с персонала на банята]] || || |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България/Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България/Франция |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] a9enui5oshhj3jna83wnff2ffp319lf 11463993 11463991 2022-07-19T19:57:08Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Иван Георгиев Черкелов''' е [[България|български]] [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. в гр. Ловеч. Той е син на д-р Виолета Мишева и на актьора [[Георги Черкелов]]. Завършва кинорежисура във [[ВИТИЗ Кръстьо Сарафов]] през [[1982]] г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988), който в анкетата на в. [[Култура (вестник)|Култура]] през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995) и „Стъклени топчета“ (1999), на които е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по [[БНТ]]. Участвал е в кинофестивали в [[Германия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Франция]], [[Индия]] и [[България]]. Умира на 19 юли 2022 г.<ref>[https://bntnews.bg/news/pochina-rezhisyorat-ivan-cherkelov-1202007news.html '''Почина''' режисьорът Иван Черкелов] – В: bntnews.bg. [онлайн].19 юли 2022. [прегледан 19.07.2022]. </ref> == Филмография == '''Като актьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || Керкенеза |- | 1987 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 3 || [[Васил Пуфката|Васил Чонгалот Пуфката]] |- |} '''Като сценарист и режисьор''' {| class="wikitable" |- " ! Година !! Филми !! Серии !! Копродукции |- | 2020 || [[Не влизай в пререкания с персонала на банята]] || || |- | 2015 || [[Семейни реликви]] || || |- | 2009 || [[Раци]] || || |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България/Германия |- | 1999 || [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] || || |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България/Франция |- | 1988 || [[Парчета любов]] || || |- | 1982 || [[Балада (филм)|Балада]]|| || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0874789|Иван Черкелов}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471348/ Иван Черкелов в КиноПоиск] * [http://www.online.bg/kultura/my_html/2111/b_karin.htm Статия във в. Култура] {{СОРТКАТ:Черкелов, Иван}} {{филми на Иван Черкелов}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Родени в Ловеч]] abx6bztxeorglxab2ab3mx6igykv9ea 0 50580 11463597 11463452 2022-07-19T12:29:06Z Bunzbg 111234 /* История и произход (според творчеството на Толкин) */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|литературния герой|музиканта|Гандалф (музикант)}} {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = GANDALF.jpg | пояснение = | име = Гандалф | описание = магьосник, маяр | прякор =[[Олорин]], [[Митрандир]], [[Таркун]], [[Инканус]] | дата на раждане = | място на раждане = [[Аман (Средна земя)|Аман]] | дата на смърт =безсмъртен | място на смърт = | принадлежност = [[Задругата на пръстена]] | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Гандалф''' или '''Гандалф Сивия''' (в оригинал: Gandalf the Grey) е персонаж и главен герой в романите на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Хобитът|Хобит]]“ и „[[Властелинът на пръстените]]“. Той е вълшебник и заедно със [[Саруман|Саруман Белия]], [[Радагаст|Радагаст Кафявия]] и [[Сини Вълшебници|Сините Вълшебници]] е един от петимата ''истари'', изпратени да се противопоставят на Мрачния владетел Саурон в битката за Средната земя. Гандалф е и водач (за известно време) на Задругата на пръстена. Етимологията на името Гандалф е обяснена от самия автор като директна заемка на често срещаното име в нордическите саги на персона или цар на име „Gandraelf“. Образа на „посивял старец“ автора обяснил с това че е искал да „извади“ този герой от действието на сюжета още в Силмармилион и за това така да се каже го е „състарил“. Случило се обаче че Гандалф, е заел важна роля в „Хобит“ и се превърнал в основен пресонаж във „Властелинът на пръстените“. Допуска се че името на Гандалф, е заето от автора английския автор [[Уилям Морис]], в чиято книга „[[The Well at the World's End]]“ то се среща като „Гандолф“.<ref>Манфред Цимерман, „Произходът на Гандалф и Йозеф Madlener“, Mythlore 34 (1983)</ref> == История и произход (според творчеството на Толкин) == Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо или един и същи персонаж. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за на автора за Валинор и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези раси си имат собствени езици, а някои дори повече от един. Думите „магьосник“ и „вълшебник“ са прозвища, дадени от хората на маярите (какъвто е Гандалф), тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според „Айнулиндале“, маярите са помощници и слуги на валарите в създаването на Арда. Тук думата „слуга“ никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българския език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е „служител“, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] е използвал „слуга“, а евентуалният негативен заряд бързо се разсейва в хода на произведението. '''''Внимание:''''' ''Текстът по-долу [[Уикипедия:Разкриване на сюжета|разкрива сюжета]] на произведението (или части от него)!'' === Валинор === Истинското име на Гандалф във Валинор е Олорин и там той е бил маяр на Манве и Варда, но Толкин свързва името му с още двама Валари – Ирмо, в чиито градини е живял, и Ниена, покровителка на милостта, която му е дала опека. Смятан е за един от най-мъдрите маяри във Валинор, а подробностите около съществуването му във Валинор и неговите дела там са много малко. Толкин описва етимологията на името Олорин като произход от куенийската дума ''olori'' – мечта. Маярите, както и Валарите са същества – духове, които бихме могли да сравним с ангелите в християнството. Като такива, те могат сами да избират физическата си форма с която да се явят във видимия свят и да общуват един с друг. Когато нямат физическа форма, маярите остават невидими за всички раси, освен Валарите. Тези две особености – етимологията на името на Олорин и способността на маярите да бродят без физическа фолма, Толкин свързва в едно: извор на вдъхновение за обитателите на Аман. Това е описано в един кратък пасаж в “Силмарилион“: <blockquote>''Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.'' ''За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.''</blockquote> Тази черта от характера на Олорин остава непроменена във всички произведения, в които се появява. Дори и в Средната земя, където получава много имена, сред които Гандалф, той предпочита да помага със съвет и насока и никога със сила. === Средната земя === В сборника “Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Гандалф, както и другите четирима вълшебници, е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с „пробуждането“ на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната „ангелска“ същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.<blockquote>''За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували).'' „Недовършени предания“, глава „Истарите“</blockquote>Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Например, Саруман е маяр на Ауле и поради това притежава умения в създаването на машини и механизми. Като маяр на Манве, Олорин е посочен лично от него като един от пратениците, макар да се съгласява с неохота подчертавайки страха си от Саурон. Олорин пристига сам в Средната земя малко по-късно от останалите вълшебници облечен в сиви одежди. Още със стъпването си в Средната земя пазителят на заливите – Кирдан Мореплавателя усеща силата на духа му. Срещата е описана в допълненията към „Властелинът на пръстените“ и малко по-различно в „Недовършени предания“. На нея Кирдан дава огнения пръстен Нария (който е съхранявал да момента) на Гандалф. Като един от всевластните пръстени, заедно с Нения и Вилия, Нария дава на Гандалф допълнителна сила, от която той не се възползва по време на мисията си, освен в критични моменти. Името „Гандалф“ – елфът с жезъла, получава от хората в средната земя, които не знаели нищо за неговия произход и погрешно го определят като елф. Другите народи също му дават имена, като най-често сред тях се среща Митрандир (сивият странник). Във „Властелинът на пръстените“ Фарамир разказва на хобитите за сивия странник и какво му е казал той, запитан как е името му: <blockquote>''Много са имената ми в разни страни – Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.''</blockquote> ==== Белият съвет ==== Раздвижването в Дол Гулдур и съмненията за появата на един от назгулите е главна причина за неспокойствието на Гандалф. Предприетото от него пътуване дотам разкрива това, което той е усещал вътрешно – че не назгул, а Саурон се е завърнал в Средната земя. На този етап Саурон е твърде слаб и се оттегля, но не след дълго се завъръща много по-силен. В тъмниците под крепостта Гандалф открива умиращо джудже, което му дава карта и ключ и споменава, че е притежавал всевластен пръстен. Гандалф съхранява тези предмети дълги години, предполагайки, че това е бил Траин II. Посещението на Гандалф в Дол Гулдур и разкриването на истинския му обитател водят до създаването на Белия съвет, защото става ясно, че само обединени усилия могат да се противопоставят на Саурон. По това време се заражда личният интерес на Саруман да открие Единствения пръстен и много от решенията му като най-високопставеният в Белия съвет са следствие на този му стремеж. След редица събития Белия съвет успява да изгони (но не и унищожи) Саурон от Дол Гулдур. След разкриването на козните на Саруман, Гандалф заема мястото му (вече) като Гандалф белия. ==== Походът към Еребор ==== Предхождащ хронологически и допълващ „Хобит“, „Походът към Еребор“ е кратка история публикувана в сборника „Недовършени предания“ . Той разказва за случайна среща между Гандалф и Торин Дъбощит, в странноприемницата „Скачащото пони“ в Брее. Гандалф отдавна предчувства предстоящата война със Саурон и наличието на жив дракон някъде в Средната земя е още по-тревожно. Сами по себе си драконите не служат никому и дори Саурон не би могъл да ги задължи да правят каквото и да било. Въпреки това те са зли и омразата им към всичко живо и особено към джуджетата биха били от голяма полза на Саурон по косвен начин. Цялата северна област би могла да бъде опостушена от Смог и Гандалф грабва случайността от срещата си с Торин. Торин, от своя страна, копнее да си възвърне завзетите от Смог земи и Еребор и отново да бъде крал под планината. В природата на Гандалф е никога да не разкрива намеренията си, донякъде поради причината, че голяма част от тях са интуитивни и произлизащи от маярската му същност. [[Файл:Emblema Gandalf.svg|мини|190x190пкс|Кирт No19 – Г, използвана от Гандалф като личен знак и печат.]] ==== „Хобит“ или „Дотам и обратно“ ==== Съвсем кратка информация за това защо Гандалф се спира на хобитите и по-специално на Билбо се открива в „Приложения“ към „Властелинът на пръстените“. Гандалф е един от малцината, проявящи интерес към хобитите. Той проучва в големи подробности историята им, техните умения, а най-голямо впечатление му прави издържливостта им и способността им да се придвижват безшумно. От тях усвоява и пушенето на билката пушилист. Без да каже нищо на Билбо, Гандалф успява да убеди Торин, че без помощта на хобит няма да могат да се справят с дракона Смог. Торин събира компания от дванадесет джуджета, които да поемат към Еребор и да убият Смог. Компанията пристига в дома на Билбо в Торбодън за изненада на Билбо, който не знае нищо за тези дела. Малко по-късно същата вечер се присъединява и Гандалф, разкривайки всички подробности около предстоящия поход към Еребор, предоставя картата и ключа, попаднали у него при посещението му в Дол Гулдур. По време на похода се натъкват на много премеждия, включително с три трола, в чиято пещара намират голямо съкровище натрупано от тях. В Тези съкровища Гандалф намира меча Гламдринг принадлежал преди това на Тургон – краля на древния град Гондолин, Торин намира и взима Оркрист, а Билбо малък кинжал, на когото след битката с големите паяци в Мраколес дава име – Жилото. Мечът остава в негово притежание до края на дните му в Средната земя. Дълбоко под пещерите на орките пък Билбо се натъква на Ам-гъл и намира Единствения пръстен. Гандалф напуска компанията, за да се отправи към Дол Гулдур и с помощта на Белия съвет да изгонят завърналият се Саурон. Докато Гандалф е на мисия се случват много неща, които довеждат до смъртта на Смог и битката на петте армии, в която загива Торин Дъбощит. === Властелинът на пръстените === ==== Гандалф сивия ==== В „Задругата на пръстена“, Гандалф разкрива, че прекарва доста години пътувайки в Средната земя в търсене на информация за въздигането на Саурон и мистериозния пръстен на Билбо. Още като чува историята за намирането на пръстена разказана от самия Билбо, в него се пораждат съмнения относно достоверността ѝ. Билбо упорства, че го е спечелили честно в игра на гатанки от Ам-гъл и Гандалф не успява да изкопчи истината. През този период Гандалф се сприятелява с Арагорн и за пръв път открива странности в постъпките на Саруман, който отдавна е предприел собствен поход за намиране на Единствения пръстен. Гандалф прекарва известно време в Графството, засилвайки приятелството си с Билбо и Фродо – осиротелият племенник на Билбо и осиновен негов наследник, после отпътува. След дълго отсъствие Гандалф се завръща в Графството за 111-ия рожден ден на Билбо. В деня преди празненството двамата разговарят и Билбо разкрива на Гандалф своя план да напусне Графството след празненството за рождения си ден. Всъщност Билбо прави това насред празненството като шега към гостите си – произнася реч, сбогува се и слага Пръстена, който го прави невидим. Малко по-късно същата вечер двамата се срещат в дома на Билбо. Там, макар и трудно, Гандалф успява да убеди Билбо да остави Пръстена и да замине без него. Възниква кратък конфликт, в който Билбо разбира, че Пръстенът има много силна власт над него и че трябва да го остави. Това е един от моментите, в които хобитите показват волята и издържливостта си, заради които Гандалф дълбоко ги уважава. През следващите 17 години Гандалф пътува много, търсейки допълнително знание и отговори за Пръстена. Намира някои от тях в свитъка на Исилдур, в архивите на Минас Тирит и съмненията му стават все по-силни, че пръстена на Билбо е Единствения пръстен. Гандалф разбира, че трябва да открие и разпита Ам-гъл, за да попълни липсващата информация. С много трудности Арагорн успява да го залови и доведе пред Гандалф. По време на изключително труден и дълъг разпит става ясно, че Ам-гъл е бил заловен и отведен в Барад Дур и подложен на жестоки мъчения, където е разкрил името на Билбо и “Графството“. Дълбокият интерес на от страна на властелина на Барад Дур към Ам-гъл и пръстена засилват още повече подозрението на Гандалф, че пръстенът на Билбо е Единствения всевластен пръстен, отсечен от ръката на Саурон. Гандалф се връща в Графството, за да потвърди подозренията си. След дълъг разговор с Фродо, Гандалф приканва Фородо да хвърли пръстена в огъня, което се оказва нелека задача за самия Фродо, който дори и да го е притежавал само за кратко едва устоява на силата на пръстена. След като е хвърлен в огъня древните надписи се разкриват и няма съмнение, че това е Единствения пръстен. Гандалф настоява Фродо да го занесе в Ломидол, защото само там, според него, може да се вземе решение за съдбата му. Към Фродо се присъединяват Самознай Майтапер - негов верен слуга, Мериадок Брендифук и Перегрин Тук – неразведлни приятели. Междувременно, слугите на Саурон, които имат следа за това къде може да се намира пръстена претърсват цялото Графство за Билбо. Първоначалният план на Гандалф да придружи Фродо до Ломидол се проваля, когато отива за съвет при Саруман, който го пленява в кулата Ортанк. На тази среща Гандалф разбира за предателството на Саруман, който вече не е облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си роба и се назовава Саруман многоцветния. Саруман се опитва да склони Гандалф да му помогне да открие пръстена и двамата да победят Саурон и да властват над Средната земя, но Гандалф твърдо отказва. Така Фродо, заедно със Сам, Мери и Пипин тръгват към Ломидол преследвани от съгледвачи и назгули. След Брее към тях се присъединява и Арагорн. Малко преди да достигнат до крайната си цел ги застигат назгулите, заедно с предводителя им. Гандалф е освободен от кулата Ортанк от краля на орлите Гуаихир и също се отправя към Ломидол по следите на хобитите. Малко преди Ломидол хобитите са застигнати от назгулите и Елронд (с помощ от Гандалф) успява да ги прогони. В Ломидол се състои съвет на който присъстват представители на всички народи – хора, елфи, джуджета и хобити. На този съвет Гандалф разкрива предателството на Саруман и че без съмнение пръстенът у Фродо е не кой да е от всевластните пръстени, а Единствения пръстен на Саурон. Взима се решение пръстенът да бъде унищожен в Пукнатините на съдбата в Мордор. Фродо предлага доброволно да го занесе дотам – решение, както много други, вдъхновено от маярската същност на Гандалф. Той подчертава, че единствения шанс е не с армия, а с мъдрост и потайност да победят врага. С Фродо тръгват по един представител на всеки народ (и Гандалф) общо деветима спътници – „Задругата на пръстена“. Арагорн и Гандалф са предводители на отряда. След неуспешен опит да прекосят Мъгливите планини през прохода Карадрас, задругата е принудена да мине през Мория. На това място групата среща балрог – проклятието на Дурин, събудено от джуджутета докато копаели митрил дълбоко под планината. Това е мястото в което Гандалф използва цялата си сила като маяр, все пак доста ограничена заради смъртно тяло което обитава. Битката между двамата на моста на Хазад-дум завършва с пропадането на балрога в бездната. Докато пропада, един от камшиците му успява да се увие около Гандалф, вече много слаб, и да го повлече надолу. Преди да падне, Гандалф успява да извика към останалите да бягат с всички сили. По-късно става ясно, че Гандалф и балрог са пропадали дълго до дълбоко езеро в подземния свят на Мория. Преследването на балрога и спорадични битки из тунелите на Мория продължава осем дни. От дълбините на планината се изкачват до върха Зиракзигил, където два дни и две нощи Гандалф се бие срещу балрога и в крайна сметка успява да го победи, но сам той също умира. Тялото му остава да лежи на върха, а духът му пътува „извън мисълта и времето“. ==== Гандалф белия ==== След смъртта на тленното си тяло Гандалф е „върнат обратно“ за да довърши мисията си макар и в по-различен облик. Гуаихир, владетелят на орлите, го отвежда в Лотлориен, където е излекуван от нараняванията си и преоблечен в бели дрехи от Галадриел. След това тръгва по следите на розпадналата се задруга и открива Арагорн, Гимли и Леголас в гората Ветроклин. Изначално те го мислят за Саруман защото е облечен в бяло, но той спира атаките им и се разкрива. Заедно те тръгват към  Рохан, където разбират, че кралят на Рохиримите – Теоден е допълнително отслабен от влиянието на Грима Змийския език. Гандалф успява да премахне хватката на Змийския език и убеждава краля да се включи в битката срещу Саурон. През това време Саруман подготвя мащабно нападение срещу Рохан и всичките му жители бягат към крепостта Шлемово усое. Въпреки, че успяват да устоят на атаката в началото, силите на Саруман успяват да проникнат и само появата на Гандалф и армията на Еомер спасяват хората и крепостта. След победата над Сарумановата армия, Гандалф, Теоден, Еомер, Гимли и още няколко се отправят към Исенгард, който междувременно е завзет от ентите. Останал в плен в кулата Ортанк и без изгледи за бягство Саруман излиза на един от балконите и използва силата на гласа си в отчаян опит да промени статуквото. Гандалф използва силата си и пречупва жезъла на Саруман от разстояние и го изключва от ордена на вълшебниците и от Белия съвет. Грима прави опит да убие Гандалф или Саруман, хвърляйки палантира на Ортанк по втория, но пропуска и камъка пада на земята, където е намерен от Пипин, но бързо му е отнет от Гандалф, увит в плат и предаден на Арагорн. Групата напуска Исенгард с инструкция към Ентите да пуснат Саруман да върви накъдето пожелае без да го спират. Късно през една нощ и незнаейки за силата на палантирите, любопитният Пипин измъква камъка от спящия Гандалф и поглежда в него изправяйки се лице в лице със Саурон. Това създава известно напрежение и Гандалф взима хобита със себе си и двамата тръгват към Минас Тирит. Там Гандалф помага в организиране на защитата на града срещу предстоящото нападение от Сауроновите войски. Наместникът на града – Денетор, не приема добре и Гандалф и полуръста, твърдейки че Гандалф иска да завземе властта над цялата Средна земя. Когато синът на Денетор – Фарамир е тежко ранен в битка, Денетор потъва в отчаяние и лудост в която замисля да изгори и себе си, и Фарамир. Останали без наместник, Гандалф заедно с принц Имрахил ръководи защитниците по време на обсадата на града. Когато силите на Мордор разбиват главната порта, Гандалф се изправя срещу предводителя на назгулите – Черният капитан, Кралят-чародей от Ангмар. В този момент пристигат рохирите, принуждавайки назгулите да се оттеглят. Гандалф се втурва да спаси Фарамир от Денетор – вече на клада с горяща факла в ръка. Фарамир е спасен, но Денетор загива. Арагорн и Гандалф водят последната кампания срещу силите на Саурон при Черната порта, в опит да отвлекат вниманието на Саурон от Фродо и Сам, които в този момент напредват към Съдбовния връх, за да унищожат Единствения пръстен. Пръстенът е унищожен и Гандалф изпраща орлите да спасят Фродо и Сам от изригващата планина. След войната Гандалф коронясва Арагорн като крал Елесар и му помага да намери фиданка на Бялото дърво на Гондор, което отново засаждат в Минас Тирит. След това придружава хобитите до границите на Графството, преди да се отклони към владенията на Том Бомбадил. Две години по-късно Гандалф напуска Средната земя завинаги заедно с носителите на пръстена – Билбо и Фродо. Корабът отплава от Сивите заливи през морето към Безсмъртните земи, и на него са и Галадриел, и Елронд, както и конят му Сенкогрив. == Вижте също == * [[Саруман]] * [[Маяри]] == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} {{Властелинът на пръстените-портал}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] drrnemtanprit2unmimb1bet19dj88b 11463598 11463597 2022-07-19T12:29:26Z Bunzbg 111234 /* История и произход (според творчеството на Толкин) */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|литературния герой|музиканта|Гандалф (музикант)}} {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = GANDALF.jpg | пояснение = | име = Гандалф | описание = магьосник, маяр | прякор =[[Олорин]], [[Митрандир]], [[Таркун]], [[Инканус]] | дата на раждане = | място на раждане = [[Аман (Средна земя)|Аман]] | дата на смърт =безсмъртен | място на смърт = | принадлежност = [[Задругата на пръстена]] | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Гандалф''' или '''Гандалф Сивия''' (в оригинал: Gandalf the Grey) е персонаж и главен герой в романите на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Хобитът|Хобит]]“ и „[[Властелинът на пръстените]]“. Той е вълшебник и заедно със [[Саруман|Саруман Белия]], [[Радагаст|Радагаст Кафявия]] и [[Сини Вълшебници|Сините Вълшебници]] е един от петимата ''истари'', изпратени да се противопоставят на Мрачния владетел Саурон в битката за Средната земя. Гандалф е и водач (за известно време) на Задругата на пръстена. Етимологията на името Гандалф е обяснена от самия автор като директна заемка на често срещаното име в нордическите саги на персона или цар на име „Gandraelf“. Образа на „посивял старец“ автора обяснил с това че е искал да „извади“ този герой от действието на сюжета още в Силмармилион и за това така да се каже го е „състарил“. Случило се обаче че Гандалф, е заел важна роля в „Хобит“ и се превърнал в основен пресонаж във „Властелинът на пръстените“. Допуска се че името на Гандалф, е заето от автора английския автор [[Уилям Морис]], в чиято книга „[[The Well at the World's End]]“ то се среща като „Гандолф“.<ref>Манфред Цимерман, „Произходът на Гандалф и Йозеф Madlener“, Mythlore 34 (1983)</ref> == История и произход (според творчеството на Толкин) == Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо или един и същи персонаж. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за на автора за Валинор и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези раси си имат собствени езици, а някои дори повече от един. Думите „магьосник“ и „вълшебник“ са прозвища, дадени от хората на маярите (какъвто е Гандалф), тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според „Айнулиндале“, маярите са помощници и слуги на валарите в създаването на Арда. Тук думата „слуга“ никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българския език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е „служител“, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] е използвал „слуга“, а евентуалният негативен заряд бързо се разсейва в хода на произведението. <i><b>Внимание:&#160;</b></i></span> ''Текстът по-долу [[Уикипедия:Разкриване на сюжета|разкрива сюжета]] на произведението (или части от него)!'' === Валинор === Истинското име на Гандалф във Валинор е Олорин и там той е бил маяр на Манве и Варда, но Толкин свързва името му с още двама Валари – Ирмо, в чиито градини е живял, и Ниена, покровителка на милостта, която му е дала опека. Смятан е за един от най-мъдрите маяри във Валинор, а подробностите около съществуването му във Валинор и неговите дела там са много малко. Толкин описва етимологията на името Олорин като произход от куенийската дума ''olori'' – мечта. Маярите, както и Валарите са същества – духове, които бихме могли да сравним с ангелите в християнството. Като такива, те могат сами да избират физическата си форма с която да се явят във видимия свят и да общуват един с друг. Когато нямат физическа форма, маярите остават невидими за всички раси, освен Валарите. Тези две особености – етимологията на името на Олорин и способността на маярите да бродят без физическа фолма, Толкин свързва в едно: извор на вдъхновение за обитателите на Аман. Това е описано в един кратък пасаж в “Силмарилион“: <blockquote>''Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.'' ''За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.''</blockquote> Тази черта от характера на Олорин остава непроменена във всички произведения, в които се появява. Дори и в Средната земя, където получава много имена, сред които Гандалф, той предпочита да помага със съвет и насока и никога със сила. === Средната земя === В сборника “Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Гандалф, както и другите четирима вълшебници, е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с „пробуждането“ на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната „ангелска“ същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.<blockquote>''За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували).'' „Недовършени предания“, глава „Истарите“</blockquote>Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Например, Саруман е маяр на Ауле и поради това притежава умения в създаването на машини и механизми. Като маяр на Манве, Олорин е посочен лично от него като един от пратениците, макар да се съгласява с неохота подчертавайки страха си от Саурон. Олорин пристига сам в Средната земя малко по-късно от останалите вълшебници облечен в сиви одежди. Още със стъпването си в Средната земя пазителят на заливите – Кирдан Мореплавателя усеща силата на духа му. Срещата е описана в допълненията към „Властелинът на пръстените“ и малко по-различно в „Недовършени предания“. На нея Кирдан дава огнения пръстен Нария (който е съхранявал да момента) на Гандалф. Като един от всевластните пръстени, заедно с Нения и Вилия, Нария дава на Гандалф допълнителна сила, от която той не се възползва по време на мисията си, освен в критични моменти. Името „Гандалф“ – елфът с жезъла, получава от хората в средната земя, които не знаели нищо за неговия произход и погрешно го определят като елф. Другите народи също му дават имена, като най-често сред тях се среща Митрандир (сивият странник). Във „Властелинът на пръстените“ Фарамир разказва на хобитите за сивия странник и какво му е казал той, запитан как е името му: <blockquote>''Много са имената ми в разни страни – Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.''</blockquote> ==== Белият съвет ==== Раздвижването в Дол Гулдур и съмненията за появата на един от назгулите е главна причина за неспокойствието на Гандалф. Предприетото от него пътуване дотам разкрива това, което той е усещал вътрешно – че не назгул, а Саурон се е завърнал в Средната земя. На този етап Саурон е твърде слаб и се оттегля, но не след дълго се завъръща много по-силен. В тъмниците под крепостта Гандалф открива умиращо джудже, което му дава карта и ключ и споменава, че е притежавал всевластен пръстен. Гандалф съхранява тези предмети дълги години, предполагайки, че това е бил Траин II. Посещението на Гандалф в Дол Гулдур и разкриването на истинския му обитател водят до създаването на Белия съвет, защото става ясно, че само обединени усилия могат да се противопоставят на Саурон. По това време се заражда личният интерес на Саруман да открие Единствения пръстен и много от решенията му като най-високопставеният в Белия съвет са следствие на този му стремеж. След редица събития Белия съвет успява да изгони (но не и унищожи) Саурон от Дол Гулдур. След разкриването на козните на Саруман, Гандалф заема мястото му (вече) като Гандалф белия. ==== Походът към Еребор ==== Предхождащ хронологически и допълващ „Хобит“, „Походът към Еребор“ е кратка история публикувана в сборника „Недовършени предания“ . Той разказва за случайна среща между Гандалф и Торин Дъбощит, в странноприемницата „Скачащото пони“ в Брее. Гандалф отдавна предчувства предстоящата война със Саурон и наличието на жив дракон някъде в Средната земя е още по-тревожно. Сами по себе си драконите не служат никому и дори Саурон не би могъл да ги задължи да правят каквото и да било. Въпреки това те са зли и омразата им към всичко живо и особено към джуджетата биха били от голяма полза на Саурон по косвен начин. Цялата северна област би могла да бъде опостушена от Смог и Гандалф грабва случайността от срещата си с Торин. Торин, от своя страна, копнее да си възвърне завзетите от Смог земи и Еребор и отново да бъде крал под планината. В природата на Гандалф е никога да не разкрива намеренията си, донякъде поради причината, че голяма част от тях са интуитивни и произлизащи от маярската му същност. [[Файл:Emblema Gandalf.svg|мини|190x190пкс|Кирт No19 – Г, използвана от Гандалф като личен знак и печат.]] ==== „Хобит“ или „Дотам и обратно“ ==== Съвсем кратка информация за това защо Гандалф се спира на хобитите и по-специално на Билбо се открива в „Приложения“ към „Властелинът на пръстените“. Гандалф е един от малцината, проявящи интерес към хобитите. Той проучва в големи подробности историята им, техните умения, а най-голямо впечатление му прави издържливостта им и способността им да се придвижват безшумно. От тях усвоява и пушенето на билката пушилист. Без да каже нищо на Билбо, Гандалф успява да убеди Торин, че без помощта на хобит няма да могат да се справят с дракона Смог. Торин събира компания от дванадесет джуджета, които да поемат към Еребор и да убият Смог. Компанията пристига в дома на Билбо в Торбодън за изненада на Билбо, който не знае нищо за тези дела. Малко по-късно същата вечер се присъединява и Гандалф, разкривайки всички подробности около предстоящия поход към Еребор, предоставя картата и ключа, попаднали у него при посещението му в Дол Гулдур. По време на похода се натъкват на много премеждия, включително с три трола, в чиято пещара намират голямо съкровище натрупано от тях. В Тези съкровища Гандалф намира меча Гламдринг принадлежал преди това на Тургон – краля на древния град Гондолин, Торин намира и взима Оркрист, а Билбо малък кинжал, на когото след битката с големите паяци в Мраколес дава име – Жилото. Мечът остава в негово притежание до края на дните му в Средната земя. Дълбоко под пещерите на орките пък Билбо се натъква на Ам-гъл и намира Единствения пръстен. Гандалф напуска компанията, за да се отправи към Дол Гулдур и с помощта на Белия съвет да изгонят завърналият се Саурон. Докато Гандалф е на мисия се случват много неща, които довеждат до смъртта на Смог и битката на петте армии, в която загива Торин Дъбощит. === Властелинът на пръстените === ==== Гандалф сивия ==== В „Задругата на пръстена“, Гандалф разкрива, че прекарва доста години пътувайки в Средната земя в търсене на информация за въздигането на Саурон и мистериозния пръстен на Билбо. Още като чува историята за намирането на пръстена разказана от самия Билбо, в него се пораждат съмнения относно достоверността ѝ. Билбо упорства, че го е спечелили честно в игра на гатанки от Ам-гъл и Гандалф не успява да изкопчи истината. През този период Гандалф се сприятелява с Арагорн и за пръв път открива странности в постъпките на Саруман, който отдавна е предприел собствен поход за намиране на Единствения пръстен. Гандалф прекарва известно време в Графството, засилвайки приятелството си с Билбо и Фродо – осиротелият племенник на Билбо и осиновен негов наследник, после отпътува. След дълго отсъствие Гандалф се завръща в Графството за 111-ия рожден ден на Билбо. В деня преди празненството двамата разговарят и Билбо разкрива на Гандалф своя план да напусне Графството след празненството за рождения си ден. Всъщност Билбо прави това насред празненството като шега към гостите си – произнася реч, сбогува се и слага Пръстена, който го прави невидим. Малко по-късно същата вечер двамата се срещат в дома на Билбо. Там, макар и трудно, Гандалф успява да убеди Билбо да остави Пръстена и да замине без него. Възниква кратък конфликт, в който Билбо разбира, че Пръстенът има много силна власт над него и че трябва да го остави. Това е един от моментите, в които хобитите показват волята и издържливостта си, заради които Гандалф дълбоко ги уважава. През следващите 17 години Гандалф пътува много, търсейки допълнително знание и отговори за Пръстена. Намира някои от тях в свитъка на Исилдур, в архивите на Минас Тирит и съмненията му стават все по-силни, че пръстена на Билбо е Единствения пръстен. Гандалф разбира, че трябва да открие и разпита Ам-гъл, за да попълни липсващата информация. С много трудности Арагорн успява да го залови и доведе пред Гандалф. По време на изключително труден и дълъг разпит става ясно, че Ам-гъл е бил заловен и отведен в Барад Дур и подложен на жестоки мъчения, където е разкрил името на Билбо и “Графството“. Дълбокият интерес на от страна на властелина на Барад Дур към Ам-гъл и пръстена засилват още повече подозрението на Гандалф, че пръстенът на Билбо е Единствения всевластен пръстен, отсечен от ръката на Саурон. Гандалф се връща в Графството, за да потвърди подозренията си. След дълъг разговор с Фродо, Гандалф приканва Фородо да хвърли пръстена в огъня, което се оказва нелека задача за самия Фродо, който дори и да го е притежавал само за кратко едва устоява на силата на пръстена. След като е хвърлен в огъня древните надписи се разкриват и няма съмнение, че това е Единствения пръстен. Гандалф настоява Фродо да го занесе в Ломидол, защото само там, според него, може да се вземе решение за съдбата му. Към Фродо се присъединяват Самознай Майтапер - негов верен слуга, Мериадок Брендифук и Перегрин Тук – неразведлни приятели. Междувременно, слугите на Саурон, които имат следа за това къде може да се намира пръстена претърсват цялото Графство за Билбо. Първоначалният план на Гандалф да придружи Фродо до Ломидол се проваля, когато отива за съвет при Саруман, който го пленява в кулата Ортанк. На тази среща Гандалф разбира за предателството на Саруман, който вече не е облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си роба и се назовава Саруман многоцветния. Саруман се опитва да склони Гандалф да му помогне да открие пръстена и двамата да победят Саурон и да властват над Средната земя, но Гандалф твърдо отказва. Така Фродо, заедно със Сам, Мери и Пипин тръгват към Ломидол преследвани от съгледвачи и назгули. След Брее към тях се присъединява и Арагорн. Малко преди да достигнат до крайната си цел ги застигат назгулите, заедно с предводителя им. Гандалф е освободен от кулата Ортанк от краля на орлите Гуаихир и също се отправя към Ломидол по следите на хобитите. Малко преди Ломидол хобитите са застигнати от назгулите и Елронд (с помощ от Гандалф) успява да ги прогони. В Ломидол се състои съвет на който присъстват представители на всички народи – хора, елфи, джуджета и хобити. На този съвет Гандалф разкрива предателството на Саруман и че без съмнение пръстенът у Фродо е не кой да е от всевластните пръстени, а Единствения пръстен на Саурон. Взима се решение пръстенът да бъде унищожен в Пукнатините на съдбата в Мордор. Фродо предлага доброволно да го занесе дотам – решение, както много други, вдъхновено от маярската същност на Гандалф. Той подчертава, че единствения шанс е не с армия, а с мъдрост и потайност да победят врага. С Фродо тръгват по един представител на всеки народ (и Гандалф) общо деветима спътници – „Задругата на пръстена“. Арагорн и Гандалф са предводители на отряда. След неуспешен опит да прекосят Мъгливите планини през прохода Карадрас, задругата е принудена да мине през Мория. На това място групата среща балрог – проклятието на Дурин, събудено от джуджутета докато копаели митрил дълбоко под планината. Това е мястото в което Гандалф използва цялата си сила като маяр, все пак доста ограничена заради смъртно тяло което обитава. Битката между двамата на моста на Хазад-дум завършва с пропадането на балрога в бездната. Докато пропада, един от камшиците му успява да се увие около Гандалф, вече много слаб, и да го повлече надолу. Преди да падне, Гандалф успява да извика към останалите да бягат с всички сили. По-късно става ясно, че Гандалф и балрог са пропадали дълго до дълбоко езеро в подземния свят на Мория. Преследването на балрога и спорадични битки из тунелите на Мория продължава осем дни. От дълбините на планината се изкачват до върха Зиракзигил, където два дни и две нощи Гандалф се бие срещу балрога и в крайна сметка успява да го победи, но сам той също умира. Тялото му остава да лежи на върха, а духът му пътува „извън мисълта и времето“. ==== Гандалф белия ==== След смъртта на тленното си тяло Гандалф е „върнат обратно“ за да довърши мисията си макар и в по-различен облик. Гуаихир, владетелят на орлите, го отвежда в Лотлориен, където е излекуван от нараняванията си и преоблечен в бели дрехи от Галадриел. След това тръгва по следите на розпадналата се задруга и открива Арагорн, Гимли и Леголас в гората Ветроклин. Изначално те го мислят за Саруман защото е облечен в бяло, но той спира атаките им и се разкрива. Заедно те тръгват към  Рохан, където разбират, че кралят на Рохиримите – Теоден е допълнително отслабен от влиянието на Грима Змийския език. Гандалф успява да премахне хватката на Змийския език и убеждава краля да се включи в битката срещу Саурон. През това време Саруман подготвя мащабно нападение срещу Рохан и всичките му жители бягат към крепостта Шлемово усое. Въпреки, че успяват да устоят на атаката в началото, силите на Саруман успяват да проникнат и само появата на Гандалф и армията на Еомер спасяват хората и крепостта. След победата над Сарумановата армия, Гандалф, Теоден, Еомер, Гимли и още няколко се отправят към Исенгард, който междувременно е завзет от ентите. Останал в плен в кулата Ортанк и без изгледи за бягство Саруман излиза на един от балконите и използва силата на гласа си в отчаян опит да промени статуквото. Гандалф използва силата си и пречупва жезъла на Саруман от разстояние и го изключва от ордена на вълшебниците и от Белия съвет. Грима прави опит да убие Гандалф или Саруман, хвърляйки палантира на Ортанк по втория, но пропуска и камъка пада на земята, където е намерен от Пипин, но бързо му е отнет от Гандалф, увит в плат и предаден на Арагорн. Групата напуска Исенгард с инструкция към Ентите да пуснат Саруман да върви накъдето пожелае без да го спират. Късно през една нощ и незнаейки за силата на палантирите, любопитният Пипин измъква камъка от спящия Гандалф и поглежда в него изправяйки се лице в лице със Саурон. Това създава известно напрежение и Гандалф взима хобита със себе си и двамата тръгват към Минас Тирит. Там Гандалф помага в организиране на защитата на града срещу предстоящото нападение от Сауроновите войски. Наместникът на града – Денетор, не приема добре и Гандалф и полуръста, твърдейки че Гандалф иска да завземе властта над цялата Средна земя. Когато синът на Денетор – Фарамир е тежко ранен в битка, Денетор потъва в отчаяние и лудост в която замисля да изгори и себе си, и Фарамир. Останали без наместник, Гандалф заедно с принц Имрахил ръководи защитниците по време на обсадата на града. Когато силите на Мордор разбиват главната порта, Гандалф се изправя срещу предводителя на назгулите – Черният капитан, Кралят-чародей от Ангмар. В този момент пристигат рохирите, принуждавайки назгулите да се оттеглят. Гандалф се втурва да спаси Фарамир от Денетор – вече на клада с горяща факла в ръка. Фарамир е спасен, но Денетор загива. Арагорн и Гандалф водят последната кампания срещу силите на Саурон при Черната порта, в опит да отвлекат вниманието на Саурон от Фродо и Сам, които в този момент напредват към Съдбовния връх, за да унищожат Единствения пръстен. Пръстенът е унищожен и Гандалф изпраща орлите да спасят Фродо и Сам от изригващата планина. След войната Гандалф коронясва Арагорн като крал Елесар и му помага да намери фиданка на Бялото дърво на Гондор, което отново засаждат в Минас Тирит. След това придружава хобитите до границите на Графството, преди да се отклони към владенията на Том Бомбадил. Две години по-късно Гандалф напуска Средната земя завинаги заедно с носителите на пръстена – Билбо и Фродо. Корабът отплава от Сивите заливи през морето към Безсмъртните земи, и на него са и Галадриел, и Елронд, както и конят му Сенкогрив. == Вижте също == * [[Саруман]] * [[Маяри]] == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} {{Властелинът на пръстените-портал}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] cyzk6fwsqmsbh4as8t88ptylqm7e5v8 0 51131 11463717 11308155 2022-07-19T14:20:14Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Теофилакт Охридски | име-оригинал = Θεοφύλακτος Αχρίδος | категория = епископ | описание = византийски богослов и духовник | портрет = Theophylact the Bulgarian.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Халкида|Еврипос]], [[Византийска империя]] | починал-място = Византийска империя | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | категория = епископ | епоха = | школа = | интереси = | идеи = | текстове = | образование = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Теофилакт''', '''архиепископ Охридски и на Цяла България''' ({{lang|el|Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας}}) е [[Византийска империя|византийски]] [[духовник]], [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни [[Теолог|теолози]] на своето време и оставя коментари на [[Евангелие|евангелията]] и други новозаветни текстове, които през [[Ренесанс]]а стават известни и в [[Западна Европа]]. == Биография == Теофилакт е роден в [[Халкида|Еврипос]] на остров [[Евбея]] около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа [[Михаил Псел]] в [[Константинопол]]. Император [[Михаил VII]] го назначава за учител на сина си [[Константин Дука Багренородни]]. След идването на власт на император [[Алексий I Комнин]] Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на [[Охрид]]. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.<ref name="снегаров1">{{Снегаров-ИОА-1|198-204|is_2_5_1.html#a_6}}</ref> Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех. В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на [[Климент Охридски]] и останалите [[Седмочисленици]]. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за [[Солун]]. Датата на смъртта му е неизвестна.<ref name="снегаров1"/> Според някои исторически източници едва ли назначаването на Теофилакт за охридкси архиепископ може да се смята като наказание. Напротив, съображенията, които са ръководили императора и патриарха в това дело, били, че и двамата в него са виждали една от най-образованите личности на времето си, най-способен управител, който да уреди погърчената вече Охридска архиепископия и да постави здрави основи за ромеизацията на българския народ. По това време в България навсякъде вече се е служило на гръцки и всички български училища, основани от учениците на Свети Климент, са били вече закрити, но все още е съществувала българската книжнина и език, които трябвало да се унищожат. Това е съставяло главната задача на Теофилакт.<ref name=":0" /> Неизвестно кога Теофилакт е вписан като [[светец]] на православната църква. Днес се титулува като [[блажен отец]]. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква „[[Св. Георги]]“ в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на Атон. == Книжовна дейност == [[Файл:Theophylakt-Bulgarski-1564.jpg|мини|Латинско издание на Коментарите на Писмата на апостол Павел от Теофилакт архиепископ Български, Антверпен 1564 г.]] Теофилакт Охридски е автор на множество богословски и литературни текстове, от които до днес са запазени:<ref name="снегаров2">{{Снегаров-ИОА-1|268-274|is_2_8.html#Teofilakt}}</ref> * Тълкувания на Новия Завет с изключение на Апокалипсис * Тълкувания на няколко старозаветни книги * [[Житие на Петнадесетте тивериополски мъченици]] * [[Пространно житие на Климент Охридски]] * Служба за свети Климент Охридски * „Царско възпитание“ – дидактични наставления към престолонаследника Константин Дука * Сборник с речи * Панигирик на Алексей I Комнин * Книга за различията с Латинската църква * Сборник с писма Коментарите и тълкуванията на Теофилакт на четирите [[Евангелие|Евангелия]], [[Писма на апостол Павел|Писмата на апостол Павел]] и редица други библейски книги се смятат за величина на византийската [[екзегетика]] и са признати, както в Православната църква, така и на Запад. Те до голяма степен повтарят по стари текстове, като [[Еразъм Ротердамски]] нарича Теофилакт „съкратител на [[Йоан Златоуст]]“.<ref name="снегаров2"/> Първите преводи на негови произведения на [[латински език]] излизат в печат през 1477 година в [[Рим]] и през 1518 година в [[Париж]], като по това време все още са погрешно приписвани на [[Атанасий Велики]]. През 1524 година са издадени вече под негово име в [[Базел]] под заглавието ''„Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…“''). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа<ref>[http://www.ub.unibas.ch/kadmos/gg/?http://www.ub.unibas.ch/kadmos/gg/hi/higg0427.htm www.ub.unibas.ch]</ref>, например неговите Коментари на Евангелията (превод на латински) в Париж в 1543 г.: ''Theophylacti, Archiepiscopi Bulgariae, in quatuor Domini nostri Jesu Christi evangelia enarrationes luculentissimae''. Parisiis: Apud Johannen Roigny, 1543. В средата на XVI век професорът от [[Кьолнски университет|Кьолнския университет]] [[Сифанус]] прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Съчиненията на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на [[църковнославянски език|църковнославянски]] („Благовестник“ и „Толкование“), а от там на [[руски език]] и други езици.<ref>{{Citation |title=www.pravoslavie.domainbg.com |url=http://www.pravoslavie.domainbg.com/06/ |accessdate=2005-04-12 |archivedate=2004-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20041215235031/http://pravoslavie.domainbg.com/06/ }}</ref> Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през X–XI век. Като охридски архиепископ той се залавя да напише на гръцки език житиетата на славянобългарските светии въз основа на старобългарските им житиета и на други произведения на старобългарската книжнина. Засега известни са: * Житието на Свети Климент Охридски, при чието създаване Теофилакт ползва славянобългарските пространни житиета на Св. св. Кирил и Методий (Панонските житиета) и старото първообразно житие на Свети Климент, написано от някое близко до него лице или ученик, подобно на запазеното житие на Свети Наум. * Житието на 15-те тивериуполски мъченици, в което историческият материал от българската история е заимстван от някой старобългарски книжовен паметник. Според [[Николай Туницкий]] „Обработката, на която били подложени тия извори, под перото на Теофилакт, се явява в твърде голяма степен изкуствена, тенденциозна и самоволна.“ В тези два труда на Теофилакт личи старанието му навсякъде да изтъкне голямата историческа роля на българите, което говори за целта на написването на гръцки споменатите жития: да замени съществуващите тогава славянобългарски жития с такива на гръцки език, и по този начин, като поласкае националното самолюбие на българите чрез тяхното славно минало и унищожи паметниците на старобългарската книжнина, да принуди своето българско паство да чете и слуша за живота на своите родни светии на гръцки език и да забравя своя роден език, който според Теофилакт, бил варварски.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Златарски|first=Васил|title=История на българската държава през Средните векове - том 2|year=1934|publisher=Придворна печатница|location=София|pages=266,267}}</ref> == Литература == {{дребно2| * Encyclopædia Britannica. * В. Н. Златарски, ''История на българската държава'', т. 2, с. 250-252, 263. * Всеволод Николаев, ''Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български''. С., 1951, 239 с. * Christian Hannick, ''Theophylakt von Achrida''. – In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, 371-375. * ''Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos / Theophylakt von Ochrid /Thomas Magister''. Übers., erl., (eingel.) v. Wilhelm Blum, 1981. * ''Lettres / Theophylacte d'Achrida; introduction, texte, traduction et notes'', by Paul Gautier / Corpus fontium historiae Byzantinae, v. 16/1-2. Thessalonica, Association de recherches byzantines, 1980-1986. * Dimitri Obolensky, ''Six Byzantine Portraits''. Oxford, Clarendon Press, 1988, pp. 34-82 * Alan Harvey, ''The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid''. – Revue des études byzantines 51, 1993, pp. [https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1993_num_51_1_1873 139-154]. * Александър Милев, ''Гръцките жития на Климент Охридски'', С.: БАН, 1966. * Асен Василиев, ''Български светци в изобразителното изкуство'', С. 1987, с. 131-132. * Margaret Mullett, "Patronage in Action: The Problems of an Eleventh-Century Bishop", In: ''Church and People in Byzantium''. Ed. R. Morris. Birmingham, 1988, p. 142-. * G. Podskalsky, "Zwei Erzbischoefe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung fuer die Profan- und Kirchengeschichte Makedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos", In: ''La spiritualité de l’universe byzantin dans le verbe et l’image. Hommages offerts à E. Voordeskers''. Ed. par K. Demoon et J. Vereecken. Tournout, 1997, p. 239-252. * Margaret Mullett, ''Theophylact of Ochrid: Reading the Letters of a Byzantine Archbishop''. Aldershot (UK), Variorum, 1997, XX + 441 p. (Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs, 2). * Michael Angold, ''Church and Society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261''. Cambridge, Cambridge University Press, 2000, pp. 158-172. * Paul Gautier, L'épiscopat de Théophylacte Héphaistos, archevêque de Bulgarie. – Revue des études byzantines, 21, 1963, pp. [https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1963_num_21_1_1305 159-178]. }} == Източници == <references/> == Външни препратки и източници == * [http://www.promacedonia.com/bugarash/ko/teofilakt1.html Теофилакт Български - „Пространно житие на Климент Охридски“] (на български и гръцки) * [http://promacedonia.com/vz2/vz2_2_4.htm Васил Златарски. Вътрешното положение в България в края на XI и началото на XII в. във връзка с дейността на Теофилакта Охридски]- от История на българската държава през средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) * [http://promacedonia.com/vz2/vz2_prit_09.htm Васил Златарски. Защо епископ Теофилакт свикал „свещения синод“ в Преспа и кога?] * [http://feofilakt.ru/ Тълкувания на Евангелията на Теофилакт Български {{икона|ru}}] * [http://ia700308.us.archive.org/7/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896] * [https://www.doaks.org/resources/seals/byzantine-seals/BZS.1955.1.4714/view Печат на Теофилакт Охридски с надпис „Господи, помагай на Теофилакт, архиепископ на цяла България“]. Колекция от оловни печати на Дърбантън Оукс. {{пост начало}} {{пост|[[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]]<br/>|след 1084|1107|[[Йоан Аин]]|[[Лъв Мунг]]}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Византийски богослови]] [[Категория:Византийски духовници]] [[Категория:Охридски архиепископи]] [[Категория:Християнски светци]] [[Категория:Хора от дем Халкида]] 80na263cqafvix7wbajx5rvfr94jwy9 0 51743 11464724 10993612 2022-07-20T11:20:16Z Thepuglover 274319 wikitext text/x-wiki '''Обиколка''' е дължината ('''периметърът''') на затворена [[крива]].<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/обиколка/ Думата в РБЕ]</ref> == Обиколка на кръг == Обиколката на [[кръг]] може да се изрази посредством неговия [[диаметър]], използвайки формулата: <math>c = \pi d</math> Използвайки [[радиус]]а: <math>c = 2 \pi r</math> Където ''r'' е радиусът, ''d'' е диаметърът на кръга, а π ([[пи]]) е константата 3,141 592 6... == Елипса == Обиколката на [[елипса]] не може да бъде изразена с [[проста функция]]. Точното решение е [[безкрайна прогресия]]. Добро приближение е формулата на [[Рамануджан]]: <math>c \approx \pi (3(a+b) - \sqrt{(3a+b)(a+3b)})</math> където <math>a</math> и <math>b</math> са съответно [[голяма полуос|голямата]] и [[малка полуос|малката]] полуоси. Двете полуоси зависят от [[ексцентрицитет]]а посредством формулата: <math>b = a \sqrt{1-e^2}</math> Обиколката може да бъде записана и като: <math>c \approx \pi a (3(1+\sqrt{1-e^2}) - \sqrt{(3+ \sqrt{1-e^2})(1+3 \sqrt{1-e^2})}) = \pi a (3(1+\sqrt{1-e^2}) - \sqrt{3(2-e^2)+10 \sqrt{1-e^2}})</math> == Източници == <references /> [[Категория:Геометрия]] c91jjylvjst1ibgw09nctpw8hm4foz9 0 51991 11463651 11249290 2022-07-19T13:12:54Z Bunzbg 111234 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = Sauron replica.jpg | пояснение = Саурон в [[Властелинът на пръстените (трилогия)|трилогията]] на [[Питър Джаксън]] | име = Саурон | описание = владетел на страната [[Мордор]] | прякор = '''Гортаур''', '''Анатар''' | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | принадлежност = | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Саурон''' (/'sɑʊɻɒn/, от [[куеня|куенийски]] — „ненавистния“)<ref>Арда на Куличках, руско издание</ref> е главен герой, айнур, един от маярите и основен антагонист (като създател на Единствения пръстен) в произведението “[[Властелинът на пръстените]]“ на [[Дж. Р. Р. Толкин]], обитава и управлява земите на Мордор, с желание и план да управлява цялата Средна земя. В книгата “[[Хобитът]]“ той се споменава като “Некромантът“ и освен това има много други прозвища и имена сред народите в Средната земя. В “[[Силмарилион]]“, Саурон е описан като главен лейтенант на първия мрачен владетел Моргот. Макар Толкин да отрича, че абсолютно зло може да съществува, в някои свои писма заявява, че  Саурон е най-близко (доколкото е възможно) до напълно зла воля и мисъл. Някои автори сравняват Саурон с главния герой на романа на Брам Стокър от 1897 г. Дракула и с Балор на злото око в келтската митология. Саурон се вижда за кратко в човешка форма (макар и много по-голяма) във филмовата трилогия на Питър Джаксън, която иначе го показва като безплътно, пламтящо око на върха на кулата Барад-дур. == За него == Той бил [[маяр]], най-великият от слугите на Черния [[Валар]] [[Мелкор]]/[[Моргот]], чиито имена знаем. [[Елфи (Средна земя)|Елфите]] го наричали [[Гортаур]] (приб. ужасен, отвратителен) и „Саурон“, което означава „омразен, ненавистен“. Наричал се също [[Аннатар]] /Властелин на даровете/, [[Артано]] /царствен, благороден ковач/, [[Аулендил]] /във връзка със службата му при Ауле/, [[Некроманта]] и др. Саурон служил и на Великия Ковач [[Ауле]] и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта [[Ангбанд]] още от създаването ѝ. По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции. Превзел крепостта [[Минас Итил]] и се заел с управлението ѝ. По това време придобил популярност на всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на [[Назгули]]те. Не е известно дали Саурон е взел участие във [[Войната на гнева]], когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред [[Еонве]] и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в [[Аман]], което Саурон не пожелал да направи и останал в [[Средната земя]]. Около 500 г. от втората епоха той се установил в [[Мордор]] и започнал изграждането на кулата [[Барад-дур]] /[[Лугбурз]] на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с [[Елдарите]]. Но [[Гил-Галад]] и [[Елронд]] отказват да говорят с него. По друг начин реагира владетелят на Ерегион [[Келебримбор]], който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия. През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска [[Ерегион]] и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно [[Единственият пръстен]], докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от [[Нуменор]], дошли на помощ на елфите. Някъде след 1800 г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251 г. за пръв път се появява [[Назгул]]. Влиянието на Саурон расте. През 3261 [[Ар-Фаразон]], крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към [[Валинор]]. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319 г./ При потъването на [[Нуменор]] Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал [[Гондор]]. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур. Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но [[Исилдур]] случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо| Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060 г. неговата мощ става осезаема в [[Дол Гулдур]]. Около 2480 г. Саурон започва да населява [[Мория (Средна земя)|Мория]] с [[орки]] и [[трол]]ове. През 2850 г. [[Гандалф]] окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885 г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор. През 2941 г. Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000 г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс. По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран. Според думите на Гандалф – завинаги. == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] k0u0z9d1bg2ik85uu1m0gez19h3b78y 11463655 11463651 2022-07-19T13:16:24Z Сале 9192 Некоректно цитиран източник. Само заглавие, но на какво?; форматиране: 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = Sauron replica.jpg | пояснение = Саурон в [[Властелинът на пръстените (трилогия)|трилогията]] на [[Питър Джаксън]] | име = Саурон | описание = владетел на страната [[Мордор]] | прякор = '''Гортаур''', '''Анатар''' | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | принадлежност = | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Саурон''' (/'sɑʊɻɒn/, от [[куеня|куенийски]] – „ненавистния“) е главен герой, айнур, един от маярите и основен антагонист (като създател на Единствения пръстен) в произведението “[[Властелинът на пръстените]]“ на [[Дж. Р. Р. Толкин]], обитава и управлява земите на Мордор, с желание и план да управлява цялата Средна земя. В книгата “[[Хобитът]]“ той се споменава като “Некромантът“ и освен това има много други прозвища и имена сред народите в Средната земя. В “[[Силмарилион]]“, Саурон е описан като главен лейтенант на първия мрачен владетел Моргот. Макар Толкин да отрича, че абсолютно зло може да съществува, в някои свои писма заявява, че Саурон е най-близко (доколкото е възможно) до напълно зла воля и мисъл. Някои автори сравняват Саурон с главния герой на романа на Брам Стокър от 1897 г. Дракула и с Балор на злото око в келтската митология. Саурон се вижда за кратко в човешка форма (макар и много по-голяма) във филмовата трилогия на Питър Джаксън, която иначе го показва като безплътно, пламтящо око на върха на кулата Барад-дур. == За него == Той бил [[маяр]], най-великият от слугите на Черния [[Валар]] [[Мелкор]]/[[Моргот]], чиито имена знаем. [[Елфи (Средна земя)|Елфите]] го наричали [[Гортаур]] (приб. ужасен, отвратителен) и „Саурон“, което означава „омразен, ненавистен“. Наричал се също [[Аннатар]] /Властелин на даровете/, [[Артано]] /царствен, благороден ковач/, [[Аулендил]] /във връзка със службата му при Ауле/, [[Некроманта]] и др. Саурон служил и на Великия Ковач [[Ауле]] и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта [[Ангбанд]] още от създаването ѝ. По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции. Превзел крепостта [[Минас Итил]] и се заел с управлението ѝ. По това време придобил популярност на всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на [[Назгули]]те. Не е известно дали Саурон е взел участие във [[Войната на гнева]], когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред [[Еонве]] и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в [[Аман]], което Саурон не пожелал да направи и останал в [[Средната земя]]. Около 500 г. от втората епоха той се установил в [[Мордор]] и започнал изграждането на кулата [[Барад-дур]] /[[Лугбурз]] на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с [[Елдарите]]. Но [[Гил-Галад]] и [[Елронд]] отказват да говорят с него. По друг начин реагира владетелят на Ерегион [[Келебримбор]], който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия. През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска [[Ерегион]] и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно [[Единственият пръстен]], докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от [[Нуменор]], дошли на помощ на елфите. Някъде след 1800 г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251 г. за пръв път се появява [[Назгул]]. Влиянието на Саурон расте. През 3261 [[Ар-Фаразон]], крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към [[Валинор]]. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319 г./ При потъването на [[Нуменор]] Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал [[Гондор]]. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур. Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но [[Исилдур]] случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо| Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060 г. неговата мощ става осезаема в [[Дол Гулдур]]. Около 2480 г. Саурон започва да населява [[Мория (Средна земя)|Мория]] с [[орки]] и [[трол]]ове. През 2850 г. [[Гандалф]] окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885 г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор. През 2941 г. Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000 г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс. По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран. Според думите на Гандалф – завинаги. == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] nur0vqblgfwtgtm1xogm82owqq8p5c2 0 52305 11463943 11434928 2022-07-19T19:10:17Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Люлин|Люлин}} {{Район на Столична община | име = Люлин | карта = Sofia-Lyulin.png | картинка = lulin_free_s8.jpg | площ = 22,22 | население = 119 503 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Милко Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Люлин''' е най-населеният [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Разположен е в северозападната част на град [[София]] и включва [[Люлин (квартал)|ж.к. Люлин]], най-големия [[жилищен комплекс]] в [[Република България]], по-малките квартали [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] и [[Република (квартал)|Република]] разположени извън [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 127 000 души (2014) (през 2006 г. то е било около 121 000 души), площта – 2222 хектара (22,22 кв. км.). Софийският квартал Люлин е с население приблизително колкото град [[Плевен]], по-голям е от целия град [[Велико Търново]], старата столица на [[България]], с цели 51 880 души. Район Люлин граничи с: * Район [[Връбница (район)|Връбница]] на североизток * Районите [[Илинден (район)|Илинден]] и [[Красна поляна (район)|Красна поляна]] на югоизток * Районите [[Овча купел]] и [[Банкя (район)|Банкя]] на югозапад * [[Община Божурище]] на северозапад == Жилищен комплекс „Люлин“ == {{основна|Люлин (квартал)}} '''Комплексът „Люлин“''' е квартал в [[София]], кръстен на близката планина [[Люлин (планина)|Люлин]]. Включен е в административен [[район]] „Люлин“ на [[Столичната община]]. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с [[Жилищен блок|жилищни блокове]]) в [[България]]. По официални данни от 2001 година жителите му са 121 234. === Разположение === Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират [[Околовръстен път (София)|околовръстен път]] и кв. [[Филиповци (квартал)|Филиповци]]. Северно от комплекса е разположен булевард [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]] (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „[[Модерно предградие]]“. На югоизток се намират [[Западен парк (парк в София)|Западен парк]] – един от няколкото големи градски паркове в София и вилна зона „[[Смърдана]]“. === История === В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие. Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през [[1969]] г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]]) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]]) по подобие на бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]] е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с [[едроплощен кофраж]] (при сгради с повече от 9 етажа) и с [[пакетно-повдигани плочи]]. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност). Строителството в комплекса започва през [[1973]] г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през [[1969]] г. – [[Бс-69-Сф]] (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и [[Бс-2-69]] (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата [[Бс-2-64]] и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)<ref>{{Citation |title=Обща информация за район „Люлин“ |url=http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 |accessdate=2009-12-03 |archivedate=2007-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071031032210/http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 }}</ref>, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около [[1978]] – [[1979]] г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]] – автобуси 108, 109 и 110). В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-и, 9-и и 10-и микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около [[1976]] г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През [[1978]] г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала – №6 (Люлин-1 – [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]], по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112. До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-и, 9-и и 10-и), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През [[1985]] г. е открита и втората тролейбусна линия – [[Тролейбуси в София|тролейбус]] № 7, а в края на 80-те с построяването на тунел „Люлин“ и първия пряк път към центъра на града влиза в експлоатация и първото трамвайното трасе в района, това е линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. От 1986 до 1993 година се движи и автобусната линия „Експрес Люлин“ (от бул. Райчо Даскалов през Кооперативния пазар, бул. Вълчо Иванов до Лъвов мост, впоследствие и до Сточна гара). В края на 80-те за няколко години се движат и тролейбуси 10 и 12, които дублират отчасти линии 6 и 7. През 90-те автобусни линии 109, 110 и 112, както и тролейбусни линии 10 и 12 са закрити. Линията по първия лъч на метрото от жилищния комплекс до бул. Константин Величков е пусната в частична експлоатация през [[1998]] г., 19 години след първата копка. Няколко години тя е удължена до центъра на София, а от септември [[2009]] г. метролинията от Обеля и Люлин е удължена до ж.к. Младост-1. Днес тя достига ж.к. Младост 4 и до Терминал 2 на Летище София. === Жилищно строителство === Ж.к. „Люлин“ е разделен на 11 микрорайона. Микрорайони 1 – 5 са разположени до [[Околовръстен път София)|Околовръстния път]], микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8 – 10 са между бул. „Сливница“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на [[Софийско метро|софийското метро]]. В центъра на комплекса е разположен „Люлин-център“. Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т.е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 – с 4хх и т.н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. В „Люлин-център“ от 751 до 799. Строителството в ж.к „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш бул. „Добринова скала“, преди това – „XI конгрес на [[БКП]])“ са нови, но в тях няма [[ТЕЦ]]. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава [[Софийско метро|Столичното метро]] и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди [[1990]] г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини [[Билла]] и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. === Транспорт === В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в София. Входно-изходните пътни артерии на района са „тунела на Люлин“, кръстовището „Орион“, Филиповско шосе, бул. Европа. Към ж.к. Люлин водят [[Тролейбуси в София|тролейбусни линии]] 6 и 7, [[Трамваи в София|трамвайна линия]] 8 и [[автобуси в София|автобусни линии]] 42, 47, 49, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]] – [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]], [[Метростанция Люлин|„Люлин“]] и [[Метростанция Сливница|„Сливница“]]. През жилищния комплекс минават т.нар. Маршрутки (маршрутни таксита) с номера 6, 16, 32, и 35. Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 43, 53, 109, 110, 112, 294Е, „Експрес Люлин“, тролейбусни линии 6Б, 10 и 12, маршрутни линии 1, 3, 14, 23, 25, 38 и 39, а също така трамвайна линия 21, преномерирана на линия 8. === Образование, култура здравеопазване и администрация === Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене. [[Училище|Училищата]] в района са: * 137<sup>-о</sup> СОУ „Ангел Кънчев“ – 1<sup>-ви</sup> микрорайон, на ул. 335; * 90<sup>-о</sup> СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ – 2<sup>-ри</sup> микрорайон, на ул. 204; * 33<sup>-то</sup> ОУ „Санкт-Петербург“ – 3<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. 307; * 96<sup>-о</sup> СОУ „Лев Николаевич Толстой“ – 4<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“; * 97<sup>-о</sup> СУ „Братя Миладинови“ – 5<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“; * 27<sup>-о</sup> СОУ „Акад. Г. Карасалавов“ ''(неофициална страница)'' – 6<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Петър Горанов“; * Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ – 6<sup>-и</sup> микрорайон, ул. „полк. Никола Попов“ * 79<sup>-о</sup> СОУ „Индира Ганди“ – 7<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. 704; * 56<sup>-о</sup> СОУ „Проф. Константин Иречек“ – 8<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Търново“; * 40<sup>-о</sup> СОУ „Луи Пастьор“ – 9<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Иван Бойчев“; * 37<sup>-о</sup> СОУ „Райна Княгиня“ – 10<sup>-и</sup> микрорайон, на бул. „Луи Пастьор“. На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. „Красная Пресня“) и [[Джавархавал Неру (булевард в София)|„Джавахарлал Неру“]], Културен център „Люлин“ и четири читалища. Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-а (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-и микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В края на 2010 г. на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 81 (в 6-и микрорайон) е открита единствената многопрофилна болница в квартала – [[Люлин (болница)|Болница Люлин]]. Болницата предлага пълна гама от здравни услуги, включително общопрактикуващи лекари, клинична лаборатория и рентгенология и отделения за лежащо болни. Седалището на Район „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон, на бул. „Захари Стоянов“ 15. === Икономика и спорт === На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на МОЛ сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. Царица Йоанна до Метростанция „Люлин“, в южната част на 8-и микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „[[Билла]]“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. Там се намира и МЕГА МОЛ – първият голям търговски център в западната част на София, който е свързан чрез топла връзка със станция „Западен парк“. До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата – това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и [[супермаркет]] от веригата „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене и кафенета. Жилищния комплекс разполага още с няколко казина, билярден център и „Мега Екстърийм“ център за забавления. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет“ и „Техномикс“, и магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“; близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В квартал Люлин се намира също така и магазина „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ разположен на булевард Индира Ганди. През 2018 година е открит и вторият магазин на Лидл в района, срещу централна поща Люлин. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 114 813 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 101 258 || 88.19 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 550 || 0.47 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 3789 || 3.30 |- |align="left"| Други || 759 || 0.66 |- |align="left"| Не се самоопределят || 341 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 8116 || 7.06 |} == Квартал „Република“ == {{основна|Република (квартал)}} Население: 458 души по постоянен + настоящ адрес към септември 2006 г. == Културни забележителности == На територията на района се намира църквата „Св. Климент Охридски“ (1999), културен център „Люлин“ и няколко [[читалище|читалища]]. == Галерия == <gallery> Файл:Block2-69.JPG|Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки. Файл:lulin_silver_centre_s6.jpg|Търговски комплекс „Силвър Сентър – Люлин“ Файл:lulin_kontrast_s5.jpg|Люлин е квартал на контрастите Файл:lulin_church_s7.jpg|Храм „Св. Климент Охридски“ (1999) Файл:Lulin Beach.jpg|Плажът в Люлин Файл:tunela.jpg|Изглед от тунела Файл:Lulin_nosht.JPG|Люлин през нощта Файл:Bulgargaz.JPG|Централата на [[Булгаргаз]] във 2<sup>-ри</sup> микрорайон Файл:Люлин 5 2113910285 b56559b515 o.jpg|Трамвай 8 в „Люлин 5“ </gallery> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.lyulin.bg/ Сайт на Столична община, район „Люлин“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Люлин| ]] d74h7nbz2uh0vajy3yisksnp83xfn57 11463945 11463943 2022-07-19T19:11:56Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Люлин|Люлин}} {{Район на Столична община | име = Люлин | карта = Sofia-Lyulin.png | картинка = lulin_free_s8.jpg | площ = 22,22 | население = 119 503 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Милко Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Люлин''' е най-населеният [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Разположен е в северозападната част на град [[София]] и включва [[Люлин (квартал)|ж.к. Люлин]], най-големия [[жилищен комплекс]] в [[Република България]], по-малките квартали [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] и [[Република (квартал)|Република]] разположени извън [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 127 000 души (2014) (през 2006 г. то е било около 121 000 души), площта – 2222 хектара (22,22 кв. км.). Софийският квартал Люлин е с население по-голямо от град [[Плевен]], по-голям е от целия град [[Велико Търново]], старата столица на [[България]], с цели 51 880 души. Район Люлин граничи с: * Район [[Връбница (район)|Връбница]] на североизток * Районите [[Илинден (район)|Илинден]] и [[Красна поляна (район)|Красна поляна]] на югоизток * Районите [[Овча купел]] и [[Банкя (район)|Банкя]] на югозапад * [[Община Божурище]] на северозапад == Жилищен комплекс „Люлин“ == {{основна|Люлин (квартал)}} '''Комплексът „Люлин“''' е квартал в [[София]], кръстен на близката планина [[Люлин (планина)|Люлин]]. Включен е в административен [[район]] „Люлин“ на [[Столичната община]]. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с [[Жилищен блок|жилищни блокове]]) в [[България]]. По официални данни от 2001 година жителите му са 121 234. === Разположение === Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират [[Околовръстен път (София)|околовръстен път]] и кв. [[Филиповци (квартал)|Филиповци]]. Северно от комплекса е разположен булевард [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]] (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „[[Модерно предградие]]“. На югоизток се намират [[Западен парк (парк в София)|Западен парк]] – един от няколкото големи градски паркове в София и вилна зона „[[Смърдана]]“. === История === В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие. Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през [[1969]] г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]]) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]]) по подобие на бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]] е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с [[едроплощен кофраж]] (при сгради с повече от 9 етажа) и с [[пакетно-повдигани плочи]]. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност). Строителството в комплекса започва през [[1973]] г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през [[1969]] г. – [[Бс-69-Сф]] (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и [[Бс-2-69]] (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата [[Бс-2-64]] и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)<ref>{{Citation |title=Обща информация за район „Люлин“ |url=http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 |accessdate=2009-12-03 |archivedate=2007-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071031032210/http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 }}</ref>, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около [[1978]] – [[1979]] г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]] – автобуси 108, 109 и 110). В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-и, 9-и и 10-и микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около [[1976]] г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През [[1978]] г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала – №6 (Люлин-1 – [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]], по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112. До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-и, 9-и и 10-и), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През [[1985]] г. е открита и втората тролейбусна линия – [[Тролейбуси в София|тролейбус]] № 7, а в края на 80-те с построяването на тунел „Люлин“ и първия пряк път към центъра на града влиза в експлоатация и първото трамвайното трасе в района, това е линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. От 1986 до 1993 година се движи и автобусната линия „Експрес Люлин“ (от бул. Райчо Даскалов през Кооперативния пазар, бул. Вълчо Иванов до Лъвов мост, впоследствие и до Сточна гара). В края на 80-те за няколко години се движат и тролейбуси 10 и 12, които дублират отчасти линии 6 и 7. През 90-те автобусни линии 109, 110 и 112, както и тролейбусни линии 10 и 12 са закрити. Линията по първия лъч на метрото от жилищния комплекс до бул. Константин Величков е пусната в частична експлоатация през [[1998]] г., 19 години след първата копка. Няколко години тя е удължена до центъра на София, а от септември [[2009]] г. метролинията от Обеля и Люлин е удължена до ж.к. Младост-1. Днес тя достига ж.к. Младост 4 и до Терминал 2 на Летище София. === Жилищно строителство === Ж.к. „Люлин“ е разделен на 11 микрорайона. Микрорайони 1 – 5 са разположени до [[Околовръстен път София)|Околовръстния път]], микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8 – 10 са между бул. „Сливница“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на [[Софийско метро|софийското метро]]. В центъра на комплекса е разположен „Люлин-център“. Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т.е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 – с 4хх и т.н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. В „Люлин-център“ от 751 до 799. Строителството в ж.к „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш бул. „Добринова скала“, преди това – „XI конгрес на [[БКП]])“ са нови, но в тях няма [[ТЕЦ]]. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава [[Софийско метро|Столичното метро]] и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди [[1990]] г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини [[Билла]] и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. === Транспорт === В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в София. Входно-изходните пътни артерии на района са „тунела на Люлин“, кръстовището „Орион“, Филиповско шосе, бул. Европа. Към ж.к. Люлин водят [[Тролейбуси в София|тролейбусни линии]] 6 и 7, [[Трамваи в София|трамвайна линия]] 8 и [[автобуси в София|автобусни линии]] 42, 47, 49, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]] – [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]], [[Метростанция Люлин|„Люлин“]] и [[Метростанция Сливница|„Сливница“]]. През жилищния комплекс минават т.нар. Маршрутки (маршрутни таксита) с номера 6, 16, 32, и 35. Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 43, 53, 109, 110, 112, 294Е, „Експрес Люлин“, тролейбусни линии 6Б, 10 и 12, маршрутни линии 1, 3, 14, 23, 25, 38 и 39, а също така трамвайна линия 21, преномерирана на линия 8. === Образование, култура здравеопазване и администрация === Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене. [[Училище|Училищата]] в района са: * 137<sup>-о</sup> СОУ „Ангел Кънчев“ – 1<sup>-ви</sup> микрорайон, на ул. 335; * 90<sup>-о</sup> СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ – 2<sup>-ри</sup> микрорайон, на ул. 204; * 33<sup>-то</sup> ОУ „Санкт-Петербург“ – 3<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. 307; * 96<sup>-о</sup> СОУ „Лев Николаевич Толстой“ – 4<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“; * 97<sup>-о</sup> СУ „Братя Миладинови“ – 5<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“; * 27<sup>-о</sup> СОУ „Акад. Г. Карасалавов“ ''(неофициална страница)'' – 6<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Петър Горанов“; * Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ – 6<sup>-и</sup> микрорайон, ул. „полк. Никола Попов“ * 79<sup>-о</sup> СОУ „Индира Ганди“ – 7<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. 704; * 56<sup>-о</sup> СОУ „Проф. Константин Иречек“ – 8<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Търново“; * 40<sup>-о</sup> СОУ „Луи Пастьор“ – 9<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Иван Бойчев“; * 37<sup>-о</sup> СОУ „Райна Княгиня“ – 10<sup>-и</sup> микрорайон, на бул. „Луи Пастьор“. На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. „Красная Пресня“) и [[Джавархавал Неру (булевард в София)|„Джавахарлал Неру“]], Културен център „Люлин“ и четири читалища. Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-а (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-и микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В края на 2010 г. на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 81 (в 6-и микрорайон) е открита единствената многопрофилна болница в квартала – [[Люлин (болница)|Болница Люлин]]. Болницата предлага пълна гама от здравни услуги, включително общопрактикуващи лекари, клинична лаборатория и рентгенология и отделения за лежащо болни. Седалището на Район „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон, на бул. „Захари Стоянов“ 15. === Икономика и спорт === На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на МОЛ сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. Царица Йоанна до Метростанция „Люлин“, в южната част на 8-и микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „[[Билла]]“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. Там се намира и МЕГА МОЛ – първият голям търговски център в западната част на София, който е свързан чрез топла връзка със станция „Западен парк“. До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата – това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и [[супермаркет]] от веригата „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене и кафенета. Жилищния комплекс разполага още с няколко казина, билярден център и „Мега Екстърийм“ център за забавления. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет“ и „Техномикс“, и магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“; близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В квартал Люлин се намира също така и магазина „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ разположен на булевард Индира Ганди. През 2018 година е открит и вторият магазин на Лидл в района, срещу централна поща Люлин. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 114 813 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 101 258 || 88.19 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 550 || 0.47 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 3789 || 3.30 |- |align="left"| Други || 759 || 0.66 |- |align="left"| Не се самоопределят || 341 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 8116 || 7.06 |} == Квартал „Република“ == {{основна|Република (квартал)}} Население: 458 души по постоянен + настоящ адрес към септември 2006 г. == Културни забележителности == На територията на района се намира църквата „Св. Климент Охридски“ (1999), културен център „Люлин“ и няколко [[читалище|читалища]]. == Галерия == <gallery> Файл:Block2-69.JPG|Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки. Файл:lulin_silver_centre_s6.jpg|Търговски комплекс „Силвър Сентър – Люлин“ Файл:lulin_kontrast_s5.jpg|Люлин е квартал на контрастите Файл:lulin_church_s7.jpg|Храм „Св. Климент Охридски“ (1999) Файл:Lulin Beach.jpg|Плажът в Люлин Файл:tunela.jpg|Изглед от тунела Файл:Lulin_nosht.JPG|Люлин през нощта Файл:Bulgargaz.JPG|Централата на [[Булгаргаз]] във 2<sup>-ри</sup> микрорайон Файл:Люлин 5 2113910285 b56559b515 o.jpg|Трамвай 8 в „Люлин 5“ </gallery> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.lyulin.bg/ Сайт на Столична община, район „Люлин“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Люлин| ]] ts6ami2fkd6iwr9zucehtoap8kyu3fk 11463946 11463945 2022-07-19T19:14:22Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Люлин|Люлин}} {{Район на Столична община | име = Люлин | карта = Sofia-Lyulin.png | картинка = lulin_free_s8.jpg | площ = 22,22 | население = 119 503 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Милко Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Люлин''' е най-населеният [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Разположен е в северозападната част на град [[София]] и включва [[Люлин (квартал)|ж.к. Люлин]], най-големия [[жилищен комплекс]] в [[Република България]], по-малките квартали [[Филиповци (квартал)|Филиповци]] и [[Република (квартал)|Република]] разположени извън [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 127 000 души (2014) (през 2006 г. то е било около 121 000 души), площта – 2222 хектара (22,22 кв. км.). Софийският квартал Люлин е с население по-голямо от град [[Плевен]], по-голям е от целия град [[Велико Търново]], старата столица на [[България]], с цели 51 880 души. Район Люлин граничи с: * Район [[Връбница (район)|Връбница]] на североизток * Районите [[Илинден (район)|Илинден]] и [[Красна поляна (район)|Красна поляна]] на югоизток * Районите [[Овча купел]] и [[Банкя (район)|Банкя]] на югозапад * [[Община Божурище]] на северозапад == Жилищен комплекс „Люлин“ == {{основна|Люлин (квартал)}} '''Комплексът „Люлин“''' е квартал в [[София]], кръстен на близката планина [[Люлин (планина)|Люлин]]. Включен е в административен [[район]] „Люлин“ на [[Столичната община]]. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с [[Жилищен блок|жилищни блокове]]) в [[България]]. По официални данни от 2001 година жителите му са 121 234. === Разположение === Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират [[Околовръстен път (София)|околовръстен път]] и кв. [[Филиповци (квартал)|Филиповци]]. Северно от комплекса е разположен булевард [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]] (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „[[Модерно предградие]]“. На югоизток се намират [[Западен парк (парк в София)|Западен парк]] – един от няколкото големи градски паркове в София и вилна зона „[[Смърдана]]“. === История === В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие. Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през [[1969]] г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]]) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. [[Сливница (булевард в София)|„Сливница“]]) по подобие на бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]] е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с [[едроплощен кофраж]] (при сгради с повече от 9 етажа) и с [[пакетно-повдигани плочи]]. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност). Строителството в комплекса започва през [[1973]] г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през [[1969]] г. – [[Бс-69-Сф]] (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и [[Бс-2-69]] (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата [[Бс-2-64]] и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)<ref>{{Citation |title=Обща информация за район „Люлин“ |url=http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 |accessdate=2009-12-03 |archivedate=2007-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071031032210/http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=regions&rid=1&p=1 }}</ref>, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около [[1978]] – [[1979]] г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]] – автобуси 108, 109 и 110). В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-и, 9-и и 10-и микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около [[1976]] г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През [[1978]] г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала – №6 (Люлин-1 – [[Сточна гара (площад в София)|Сточна гара]], по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112. До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-и, 9-и и 10-и), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През [[1985]] г. е открита и втората тролейбусна линия – [[Тролейбуси в София|тролейбус]] № 7, а в края на 80-те с построяването на тунел „Люлин“ и първия пряк път към центъра на града влиза в експлоатация и първото трамвайното трасе в района, това е линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. От 1986 до 1993 година се движи и автобусната линия „Експрес Люлин“ (от бул. Райчо Даскалов през Кооперативния пазар, бул. Вълчо Иванов до Лъвов мост, впоследствие и до Сточна гара). В края на 80-те за няколко години се движат и тролейбуси 10 и 12, които дублират отчасти линии 6 и 7. През 90-те автобусни линии 109, 110 и 112, както и тролейбусни линии 10 и 12 са закрити. Линията по първия лъч на метрото от жилищния комплекс до бул. Константин Величков е пусната в частична експлоатация през [[1998]] г., 19 години след първата копка. Няколко години тя е удължена до центъра на София, а от септември [[2009]] г. метролинията от Обеля и Люлин е удължена до ж.к. Младост-1. Днес тя достига ж.к. Младост 4 и до Терминал 2 на Летище София. === Жилищно строителство === Ж.к. „Люлин“ е разделен на 11 микрорайона. Микрорайони 1 – 5 са разположени до [[Околовръстен път София)|Околовръстния път]], микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите [[Царица Йоанна (булевард в София)|„Царица Йоанна“]] и „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8 – 10 са между бул. „Сливница“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на [[Софийско метро|софийското метро]]. В центъра на комплекса е разположен „Люлин-център“. Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т.е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 – с 4хх и т.н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. В „Люлин-център“ от 751 до 799. Строителството в ж.к „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш бул. „Добринова скала“, преди това – „XI конгрес на [[БКП]])“ са нови, но в тях няма [[ТЕЦ]]. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава [[Софийско метро|Столичното метро]] и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди [[1990]] г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини [[Билла]] и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. === Транспорт === В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в София. Входно-изходните пътни артерии на района са „тунела на Люлин“, кръстовището „Орион“, Филиповско шосе, бул. Европа. Към ж.к. Люлин водят [[Тролейбуси в София|тролейбусни линии]] 6 и 7, [[Трамваи в София|трамвайна линия]] 8 и [[автобуси в София|автобусни линии]] 42, 47, 49, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]] – [[Метростанция Западен парк|„Западен парк“]], [[Метростанция Люлин|„Люлин“]] и [[Метростанция Сливница|„Сливница“]]. През жилищния комплекс минават т.нар. Маршрутки (маршрутни таксита) с номера 6, 16, 32, и 35. Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 43, 53, 109, 110, 112, 294Е, „Експрес Люлин“, тролейбусни линии 6Б, 10 и 12, маршрутни линии 1, 3, 14, 23, 25, 38 и 39, а също така трамвайна линия 21, преномерирана на линия 8. === Образование, култура здравеопазване и администрация === Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене. [[Училище|Училищата]] в района са: * 137<sup>-о</sup> СОУ „Ангел Кънчев“ – 1<sup>-ви</sup> микрорайон, на ул. 335; * 90<sup>-о</sup> СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ – 2<sup>-ри</sup> микрорайон, на ул. 204; * 33<sup>-то</sup> ОУ „Санкт-Петербург“ – 3<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. 307; * 96<sup>-о</sup> СОУ „Лев Николаевич Толстой“ – 4<sup>-ти</sup> микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“; * 97<sup>-о</sup> СУ „Братя Миладинови“ – 5<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“; * 27<sup>-о</sup> СОУ „Акад. Г. Карасалавов“ ''(неофициална страница)'' – 6<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Петър Горанов“; * Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ – 6<sup>-и</sup> микрорайон, ул. „полк. Никола Попов“ * 79<sup>-о</sup> СОУ „Индира Ганди“ – 7<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. 704; * 56<sup>-о</sup> СОУ „Проф. Константин Иречек“ – 8<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Търново“; * 40<sup>-о</sup> СОУ „Луи Пастьор“ – 9<sup>-и</sup> микрорайон, на ул. „Иван Бойчев“; * 37<sup>-о</sup> СОУ „Райна Княгиня“ – 10<sup>-и</sup> микрорайон, на бул. „Луи Пастьор“. На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. „Красная Пресня“) и [[Джавархавал Неру (булевард в София)|„Джавахарлал Неру“]], Културен център „Люлин“ и четири читалища. Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-а (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-и микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В края на 2010 г. на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 81 (в 6-и микрорайон) е открита единствената многопрофилна болница в квартала – [[Люлин (болница)|Болница Люлин]]. Болницата предлага пълна гама от здравни услуги, включително общопрактикуващи лекари, клинична лаборатория и рентгенология и отделения за лежащо болни. Седалището на Район „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон, на бул. „Захари Стоянов“ 15. === Икономика и спорт === На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на МОЛ сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. Царица Йоанна до Метростанция „Люлин“, в южната част на 8-и микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „[[Билла]]“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. Там се намира и МЕГА МОЛ – първият голям търговски център в западната част на София, който е свързан чрез топла връзка със станция „Западен парк“. До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. [[Панчо Владигеров (булевард в София)|„Панчо Владигеров“]], между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата – това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и [[супермаркет]] от веригата „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене и кафенета. Жилищния комплекс разполага още с няколко казина, билярден център и „Мега Екстърийм“ център за забавления. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет“ и „Техномикс“, и магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“; близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В квартал Люлин се намира също така и магазина „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ разположен на булевард Индира Ганди. През 2018 година е открит и вторият магазин на Лидл в района, срещу централна поща Люлин. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 114 813 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 101 258 || 88.19 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 550 || 0.47 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 3789 || 3.30 |- |align="left"| Други || 759 || 0.66 |- |align="left"| Не се самоопределят || 341 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 8116 || 7.06 |} == Квартал „Република“ == {{основна|Република (квартал)}} Население: 458 души по постоянен + настоящ адрес към септември 2006 г. == Културни забележителности == На територията на района се намира църквата „Св. Климент Охридски“ (1999), културен център „Люлин“ и няколко [[читалище|читалища]]. == Галерия == <gallery> Файл:Block2-69.JPG|Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки. Файл:lulin_silver_centre_s6.jpg|Търговски комплекс „Силвър Сентър – Люлин“ Файл:lulin_kontrast_s5.jpg|Люлин е квартал на контрастите Файл:lulin_church_s7.jpg|Храм „Св. Климент Охридски“ (1999) Файл:Lulin Beach.jpg|Плажът в Люлин Файл:tunela.jpg|Изглед от тунела Файл:Lulin_nosht.JPG|Люлин през нощта Файл:Bulgargaz.JPG|Централата на [[Булгаргаз]] във 2<sup>-ри</sup> микрорайон Файл:Люлин 5 2113910285 b56559b515 o.jpg|Трамвай 8 в „Люлин 5“ </gallery> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.lyulin.bg/ Сайт на Столична община, район „Люлин“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Люлин| ]] fitt8mgttuvgic3ugr87esyf3fdax0c 0 52740 11463629 11350925 2022-07-19T12:50:41Z Bunzbg 111234 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|романа|филма|Властелинът на пръстените (филм)}} {{Книга поредица | име = Властелинът на пръстените | оригинално_име = The Lord of the Rings | картинка = [[Файл:Unico Anello.png|150px]] | текст_картинка = „Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие, Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.“ | книги = '''[[Задругата на пръстена]]'''<br>'''[[Двете кули]]'''<br>'''[[Завръщането на краля]]''' | автор = [[Джон Роналд Руел Толкин|Дж. Р. Р. Толкин]] | илюстратор = | илюстратор_корица = | преводач = [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] | държава = [[Великобритания]] | език = [[Английски език|Английски]] | жанр = [[Фентъзи]]<br>[[Приключение]]<br>[[Романтика]] | издател = Geo. Allen & Unwin | дата_издаване = 1954 – 1955 г. | дата_издаване_бг = 1990 г. | вид_медия = Книга (твърда и мека корица) | предшествана_от = [[Хобитът]] | последвана_от = [[Силмарилион]] }} '''„Властелинът на пръстените“''' ({{lang|en|The Lord of the Rings}}) е епичен фентъзи-роман от [[писател]]я [[Джон Роналд Руел Толкин]]<ref>[http://entertainment.time.com/2005/10/16/all-time-100-novels/slide/the-lord-of-the-rings-1954-by-j-r-r-tolkien/ entertainment.time.com]</ref> писан в периода от [[1937]] до [[1949]] година. Представлява книга от обемен цикъл за [[Средна земя|Средната земя]], продължение на неговата книга „[[Хобитът]]“ и описва подробно събитията, очертани в последната част на „[[Силмарилион]]“ – „За Всевластните Пръстени и Третата епоха на света“. Формално романът се състои от шест книги и шест допълнения, а също и подробен указател на всяко име, място и всички по-важни дати от развитието на действието. Отначало е бил издаден в три тома, по две книги в том и именно това разделение се е наложило по късно – много често романът бива смятан за трилогия от три тома: „[[Задругата на пръстена]]“, „[[Двете кули]]“ и „[[Завръщането на краля]]“. Шестте книги по начало нямат отделни имена; за по-късно тяхно издание, след смъртта на Толкин, по спомени и бележки за негови мнения са били подбрани имената „Завръщането на сянката“, „Задругата на пръстена“, „Предателството на Исенгард“, „Пътуването към Мордор“, „Войната на пръстена“ и „Завръщането на краля“. Първото издание на книгата е през [[1954]] – [[1955]] г., и оттогава е преиздаван многократно и публикуван на над 40 езика. Въпреки огромния си обем, книгата е само последната (хронологически) част от значително по-голям митологичен цикъл, върху който Толкин работи от [[1917]] г. до смъртта си. Върху нея са оказали влияние широките познания на автора в областта на [[митология]]та, [[филология]]та, [[религия]]та, лингвистиката, някои по-ранни литературни произведения, а също и личните преживявания на Толкин през [[Първа световна война|Първата световна война]]. Сериозно отражение дава и фактът, че по-голямата част от нея е писана през времето на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Книгата оказва голямо влияние върху съвременния жанр [[фентъзи]]. Немалко изследователи считат, че именно произведенията на Толкин са първоизточник на жанра фентъзи. Значително количество от творбите в този жанр използват теми, образи или елементи, създадени или популяризирани от Толкин в тази книга, или другаде в неговия митологичен цикъл, свързан с нея. Популярността на книгата е голяма и препратките към нея са често срещани в съвременната култура. Съществуват многобройни общности на фенове на Толкин, неговото творчество и героите му, а публикуваните книги на тема Толкин и „Властелинът на пръстените“ превишават в десетки пъти обема на самия роман. От него са вдъхновени много разкази, повести, романи, видеоигри, картини, скулптури, музикални творби. Книгата е адаптирана много пъти за радиопиеси, театрални постановки и филми. == Сюжет == {{spoilers}} === Предистория === Основата на историята започва хиляди години преди събитията в книгата, с надигането на епонима ѝ – Властелинът на пръстените, Мрачният господар [[Саурон]] – зловещ въплътен дух с огромна свръхестествена сила. В края на [[Първата епоха (Толкин)]] на [[Средна земя|Средната земя]] е разгромен и прогонен върховният властелин на злото [[Моргот]], който е бил смятан по начало за един от [[Валари]]те, „боговете“ на света. Саурон, един от [[Маяри]]те, който по това време е само негов слуга, успява да оцелее и да избегне изгнанието, и започва да търси начини да разпростре властта си над Средната земя. Маскиран в красива телесна форма, под името „Анатар“ (Властелин на даровете), той научава [[Келебримбор]] и другите елфически ковачи от [[Ерегион]] как да изковат [[Пръстените на властта]] – магически пръстени, които дават сила и умения на носещите ги, и имат определени ефекти върху тях. След това обаче той изковава тайно свой собствен пръстен, [[Единствен пръстен (Толкин)|Единственият пръстен]], чрез който може да пороби носителите на другите Пръстени на властта. Планът му се проваля, когато [[Елфи (Средна земя)|елфите]] научават за него, и скриват своите пръстени – Трите Пръстена, изковани от Келебримбор без чужда помощ. Саурон повежда война срещу тях, превзема Ерегион и пленява шестнайсет пръстена. Раздава седем от тях на господарите на [[Джуджета (Средна земя)|Джуджетата]], и девет на кралете на хората; тези пръстени стават известни като Седемте пръстена и Деветте пръстена. Властелините на джуджетата се оказват твърде корави, за да могат да бъдат поробени; вродената им страст към богатства, и най-вече злато, обаче се засилва, и по този начин те се скарват по-лесно с другите раси. Хората, които притежават Деветте пръстена, получават привидно безсмъртие, но с времето биват покварени, и се превръщат в [[Назгули]]те – Духовете на Пръстена, най-страховитите му слуги. Трите пръстена обаче остават у елфите. Войната свършва, когато [[Хора (средна земя)|хората]] от островната държава [[Нуменор]] пристигат на помощ на елфите, и силите на Саурон се отдръпват навътре в Ериадор. През това време той продължава да контролира Средната земя, с изключение на [[Имладрис]] и [[Сивите заливи]]. Хиляда и петстотин години по-късно до [[крале на Нуменор|краля на Нуменор]] [[Ар-Фаразон]] достига новината, че Саурон се кичи с титлата „господар на Средната земя“. Това провокира Ар-Фаразон, и му дава повод да демонстрира могъществото на Нуменор. Той пристига на Средната земя с такива сили, че армиите на Саурон се разбягват пред тях без бой. Изоставен, Саурон се предава на нуменорейците, и е закаран на Нуменор като „затворник“. Тогава той започва да отравя умовете на нуменорейците, и да ги настройва срещу [[Валари]]те – и така задвижва събитията, които довеждат до разрушаването на Нуменор. Той покварява ума на краля, като го излъгва, че стъпи ли на [[Аман (Толкин)|Аман]] – Благословените земи, където се намира [[Валинор]], царството на Валарите, ще получи безсмъртието на елфите. Изплашен от настъпващата старост, Ар-Фаразон повежда срещу Благословените земи и Валинор най-голямата армия, виждана от Войната на Гнева. Когато обаче слизат на брега на Аман, той и армията му са затрупани от огромно свлачище, и ще останат погребани там до [[Дагор Дагорат|последната битка]] в Толкиновата [[есхатология]]. [[Манве]], Кралят на Валарите, се обръща към [[Илуватар]] (Бога), който отваря огромна пропаст в морето, потопява Нуменор, и изважда Благословените земи извън смъртния свят. Разрушението на Нуменор унищожава тялото с красива и обаятелна външност на Саурон, и духът му се връща в [[Мордор]], където след дълги опити успява да си създаде ново – черно, изгарящо като огън (въпреки че не гори) и ужасяващо. Около 100 години по-късно той атакува групата нуменорейски изгнаници, наречени Верните, които не са се присъединили към похода на Ар-Фаразон, успели са да избягат навреме от Нуменор и са се заселили на Средната земя. Изгнаниците, водени от [[Елендил]] и синовете му [[Исилдур]] и [[Анарион]], успяват да се подготвят. Те сключват с краля на елфите [[Гил-галад]] Последния съюз между елфи и хора, потеглят на поход срещу Мордор, побеждават армиите на Саурон в битка на платото [[Дагорлад]], навлизат в Мордор и обсаждат кулата на Саурон, [[Барад-дур]]. Изминават седем години на обсада, през които [[Анарион]] е убит. Накрая самият Саурон се принуждава да излезе и да поведе двубой срещу водачите на съюза. И двамата, Гил-галад и Елендил, загиват, и [[Нарсил]], мечът на Елендил, се счупва под тялото му. Саурон обаче също загива, и Исилдур отсича [[Единствен пръстен (Толкин)|Единствения пръстен]] от ръката му с парче от Нарсил. Лишено от Пръстена, тялото на Саурон се разпада, и духът му отлита и не успява да се въплъти за много столетия напред. Исилдур е посъветван да унищожи Единствения пръстен по единствения възможен начин – да го хвърли във вулкана [[Ородруин]], известен още като Съдбовния връх, където Саурон го е изковал. Исилдур обаче отказва, привлечен от красотата на Пръстена, и решава да го запази като компенсация за смъртта на баща си и брат си. Така на Средната земя започва [[Трета епоха (Толкин)|Третата епоха]]. Две години по-късно, докато пътува към [[Ломидол]], Исилдур и войниците му са нападнати от банда [[Орки (Средна земя|орки]]. Почти целият отряд на Исилдур е избит; той успява да се измъкне, като надява Пръстена, който прави носещите го смъртни невидими, и се хвърля във Великата река Андуин. Докато той плува обаче, Пръстенът се изплъзва от пръста му, и така го предава (прави го видим). Исилдур е убит от стрелите на орките, и Пръстенът остава в неизвестност в течение на две хилядолетия. След това случайно го намира [[хобит]] на име [[Деагол]]. Неговият роднина и приятел [[Смеагол]] го удушава, за да му вземе Пръстена, и бива прогонен от дома си от държащата властта в рода негова баба. Смеагол избягва към Мъгливите планини, и се скрива да живее в дълбока пещера под тях, където постепенно се превръща в отблъскващо създание, наричано [[Ам-гъл]]. В ''„[[Хобитът]]“'', който описва събития 60 години преди тези във ''„Властелинът на пръстените“'', Толкин разказва историята на привидно случайното намиране на този пръстен от друг хобит, [[Билбо Бегинс]], който го отнася в дупката си [[Торбодън]]. Разказаната в ''„Хобитът“'' приказка е била написана преди ''„Властелинът на пръстените“'', и едва по-късно авторът развива магическия пръстен на Билбо в [[Единствен пръстен (Толкин)|Единствения пръстен]]. В нея нито Билбо, нито магьосникът [[Гандалф]] се досещат, че магическото пръстенче на Билбо всъщност е Единственият Пръстен на Мрачния господар Саурон. === Историята === ''„Властелинът на пръстените“'' започва разказа 60 години след събитията, случили се в ''„Хобитът“''. Първият том, ''„Задругата на пръстена“'', започва с това как [[Фродо Бегинс]], осиновеният наследник на [[Билбо Бегинс]], получава магическия пръстен на Билбо. Старият приятел на Билбо, магьосникът [[Гандалф|Гандалф Сивия]], открива, че този пръстен е [[Единствен пръстен (Толкин)|Единственият пръстен]] – инструментът на могъществото на [[Саурон]], и най-търсената от него вещ през почти цялата [[Трета епоха (Толкин)|Трета епоха]]. Пръстен, който покварява околните чрез желанието им за него и за властта, която той носи. Саурон изпраща зловещите Духове на пръстена, маскирани като ездачи в черно, към [[Графството (Толкин)|Графството]], родните места на Фродо, за да открият Пръстена. Фродо успява да се измъкне с помощта на верния му градинар [[Самознай Майтапер|Сам]] и трима близки приятели, [[Мериадок Брендифук|Мери Брендифук]], [[Перегрин Тук|Пипин Тук]] и [[Фредегар Болгер|Шишко Болгер]]. Докато Шишко играе ролята на примамка, Фродо и другите тръгват на пътешествие, за да отнесат Пръстена в елфическото владение [[Ломидол]]. Те получават помощ от тайнствения [[Том Бомбадил]], който ги спасява от Стария Върбалан и от Могилните твари, и им дава убежище за няколко дни. В градчето [[Брее]] към компанията на Фродо се присъединява [[Хора (Средна земя)|човек]], наричан Бързоход. Фродо разбира от писмо от Гандалф, предадено му от [[Хан Скокливото пони|ханджията]] в Брее, че това всъщност е [[Арагорн]], наследникът на [[Арнор]] и [[Гондор]], две велики кралства, основани от изгнаниците-нуменорейци. По молба на Гандалф Арагорн превежда хобитите до Ломидол. При схватка по време на пътуването Фродо е тежко ранен от водача на Духовете на пръстена, но успява да се възстанови в Ломидол под грижите на владетеля му, [[полуелф (Средна земя)|полуелфът]] [[Елронд]]. В Ломидол хобитите научават също и че силите на Саурон могат да срещнат отпор единствено ако Арагорн поеме наследството си и изпълни древно пророчество, като приеме меча [[Андурил]], изкован от парчетата на [[Нарсил]] – мечът, отрязал Пръстена от ръката на Саурон през [[Втора епоха (Толкин)|Втората епоха]]. Висш съвет, съставен от представители на големите раси на [[Средна земя|Средната земя]] – [[елфи (Средна земя)|елфи]], [[хора (Средна земя)|хора]] и [[джуджета (Средна земя)|джуджета]] – и председателстван от Елронд, решава, че единственият начин Средната земя да бъде спасена е Пръстенът да бъде унищожен, като бъде занесен в [[Мордор]] и хвърлен във вулкана [[Ородруин]], наричан още Съдбовния връх, където е бил изкован. Фродо поема доброволно тази задача. За да му бъде в помощ е създадена т.нар. Задруга на пръстена – самият Фродо, Гандалф, Арагорн, [[Боромир]] от [[Гондор]], джуджето [[Гимли]], елфът [[Леголас]] и тримата му спътници – хобити. Пътят им ги превежда през мините на [[Мория (Средна земя)|Мория]], където са следвани от отвратителното създание [[Ам-гъл]], когото Билбо е срещнал в пещерите на гоблините в Мъгливите планини преди години. (Историята на срещата им е разказана в ''„Хобитът“''.) Преди Пръстенът да премине у Билбо, Ам-гъл го е притежавал дълго време. Гандалф обяснява, че Ам-гъл някога е принадлежал към род, сроден на хобитите, преди да открие Пръстена, и той да го поквари. Заробен от злата сила на Пръстена, Ам-гъл отчаяно търси начини да си върне „Безценното“. Докато минават през мините, Пипин неволно издава присъствието им, и компанията е атакувана от създания на Саурон. Гандалф влиза в битка с огромен подземен огнен демон – [[Балрог]] и пада заедно с него в дълбока пропаст, очевидно загивайки. Задругата се измъква от Мория, и под водачеството на Арагорн стига до елфическото кралство [[Лотлориен]]. Там владетелката [[Галадриел]] показва на Фродо и Сам видения от миналото, настоящето и бъдещето. Фродо вижда [[Окото на Саурон]] (форма на представяне на Саурон), и на Галадриел, съблазнявана от Пръстена. На края на първия том, след пътуване надолу по Великата река [[Андуин]], Фродо решава да продължи пътуването към Мордор сам, заради нарастващото влияние на Пръстена върху Боромир и останалите от Задругата. Верният Сам обаче успява да дойде заедно с него. Във втория том, ''„[[Двете кули]]“'', сюжетът се разделя на две линии, на които е посветена по една от книгите. В първата останалите от Задругата помагат на кралството [[Рохан]] в сражението му срещу надигащата се опасност от страна на [[Саруман]], водач на Ордена на вълшебниците, който предава Ордена и пожелава Пръстена за себе си. В началото на книгата Мери и Пипин са пленени от банда орки, Боромир умира, докато ги защитава, а Арагорн, Гимли и Леголас тръгват да преследват похитителите. Тримата срещат Гандалф, който е убил Балрога, и също е напуснал света на смъртните, но е бил върнат (прероден) от Силите на света, като Гандалф Белия, за да изпълни задачата си докрай. В края на първата книга четиримата помагат за победата над Сарумановата армия в Битката при Рогоскал. Саруман през това време е обграден от дървоподобните [[Ент]]и и [[Хуорни]], придружени от Мери и Пипин, които са избягали от плена. Другата сюжетна линия разказва за премеждията на Фродо и Сам по пътя към Съдбовния връх. Те успяват да уловят и „опитомят“ Ам-гъл, който им показва начин да се вмъкнат в Мордор тайно, през път, който не минава през Черната порта – но през страховитите околности на [[Минас Моргул]]. На края на книгата Ам-гъл предава Фродо на големия паяк [[Корубана]]. Фродо оцелява, но е пленен от орките. Междувременно Саурон започва открита война в Средната земя, като изпраща водача на Духовете на пръстена да поведе армията на Минас Моргул срещу [[Гондор]] – Войната на Пръстена. В третия том, ''„[[Завръщането на краля]]“'', отново двете книги проследяват двете сюжетни линии. В първата Гандалф, Арагорн и останалите от Задругата помагат в последните битки срещу армията на Саурон – обсадата на кулата-град [[Минас Тирит]] в Гондор, и върховната последна битка на живот и смърт пред Черната порта на Мордор, където съюзените сили на Гондор и Рохан се бият отчаяно срещу армиите на Саурон, за да отвлекат вниманието му от Пръстена, и да дадат на Фродо време да го унищожи. Във втората книга Сам спасява Фродо от плена. След много трудности те достигат до Съдбовния връх, преследвани от Ам-гъл. Изкушението на Пръстена се оказва твърде силно за Фродо, и той го взима за себе си. Ам–гъл обаче го напада, и успява да отхапе Пръстена, заедно с 1/3 от пръста на лявата му ръка. Отвратителното същество си мисли, че е победило заедно с „безценното си“ в ръце. Фродо го напада и успява да го избута, но се подхлъзва и пада. Смелият хобит се хваща за ръба на скалата, върху която е бил и Сам го издърпва. Ам–гъл пада в лавата заедно с Единствения пръстен. Ам–гъл умира, а Пръстена е унищожен завинаги и всички мрачни сили биват унищожени. Най-сетне Саурон е унищожен, и Арагорн е коронован за крал. Саруман обаче успява да се измъкне и да завладее за кратко Графството, преди спътниците на Фродо да организират хобитите за победна схватка срещу него. Накрая Фродо остава с незараснала рана, и телом и духом, и придружен от Билбо, отива на Запад, през морето към Валинор, където може да намери покой. Според графика на Толкин, описаните в книгата събития се случват между поканата на Билбо за неговия 111-и рожден ден на 22 септември 3001 г. от Третата епоха, и завръщането на Сам в Торбодън на 6 октомври 3021 г. Повечето от описаните събития се случват през 3018 и 3019 г. Фродо напуска Торбодън на 23 септември 3018 г., а Пръстенът е унищожен шест месеца по-късно, на 25 март 2019 г. == Главни герои == {{основна|Властелинът на пръстените (списък на героите)}} {| |valign=top| Протагонисти: * [[Фродо Бегинс]] * [[Самознай Майтапер|Самознай „Сам“ Майтапер]] * [[Перегрин Тук|Перегрин „Пипин“ Тук]] * [[Мериадок Брендифук|Мериадок „Мери“ Брендифук]] * [[Гандалф]] * [[Леголас]] * [[Арагорн]] * [[Гимли]] * [[Боромир]] |width=20| |valign=top| Антагонисти: * [[Саурон]] * [[Саруман]] * [[Ам-гъл]] * [[Кралят на Ангмар]] |} == Писане и публикуване == === Писането на книгата === Първоначално „Властелинът на пръстените“ е заплануван като продължение на „[[Хобитът]]“ – приказна история, която Толкин пише за и чете на децата си, и която е публикувана през [[1937]] г. Популярността на ''„Хобитът“'' накарала издателите да търсят още истории за [[хобит]]и и [[гоблин]]и, и същата година, на 45-годишна възраст, Толкин започнал да пише историята, която става по-късно „Властелинът на пръстените“. Писането ѝ е продължило 12 години, до [[1949]] г., а е публикувана чак през [[1954]] – [[1955]] г., когато Толкин вече е бил на 63 години. По начало Толкин нямал намерение да пише продължение на „Хобитът“, и вместо това написва няколко други приказки за деца, включително ''„[[Роувърандъм]]“''. Основният му труд през това време обаче е очертаването на исторята на [[Арда]], разказването на легендите за [[Силмарили]]те, и много други истории около миналото на събитията, описани във ''„Властелинът на пръстените“''. Толкин умира, преди да успее да довърши и сглоби този си труд, известен днес като „[[Силмарилион]]ът“. Синът му [[Кристофър Толкин]] обаче редактира трудовете на баща си, запълва пролуките, и публикува книгата през [[1977]] г. Някои биографи на Толкин смятат „Силмарилионът“ за истинския „труд на сърцето му“ – именно тази книга описва историческият и лингвистичен контекст на по-популярните му произведения, и [[Толкинови езици|създадените от Толкин езици]], и отнема по-голямата част от времето му. ''„Властелинът на пръстените“'' обаче е хронологично последната, най-голяма като обем (и по мнението на Толкин, и най-добра като качество) част от създадения от него митологичен свят. Убеден от издателите си, през декември [[1937]] г. той започва „продължение на Хобитът“. След няколко фалстарта се очертава историята на [[Единствен пръстен|Единствения пръстен]], и книгата се превръща в [[продължение]] не на ''„[[Хобитът]]“'', а по-скоро на непубликувания ''„[[Силмарилион]]“''. Идеята за първата глава („Един дългоочакван празник“) е била ясно очертана още отначало, но причините за изчезването на [[Билбо Бегинс|Билбо]], значението на Пръстена и заглавието ''„Властелинът на пръстените“'' се появили чак през пролетта на [[1938]] г. По начало Толкин смятал да напише друга история, в която [[Билбо Бегинс|Билбо]] е похарчил вече цялото си богатство, и търси участие в друго приключение, за да спечели още. След припомнянето за Пръстена и възможностите му обаче Толкин решава да пише за него. Отначало за главен герой е бил планиран [[Билбо Бегинс|Билбо]]. Историята обаче се очертавала твърде мрачна, за да пасва на този весел и обичащ удоволствията хобит, и Толкин започнал да мисли за друг подходящ член на семейството на Билбо. Обмислял да въведе негов син, но това пораждало някои трудни въпроси, като например за жената на Билбо, и как така той би изпратил сина си в опасност. В гръцките легенди често специалната вещ попада у племенника на героя – и така се появил хобитът Фродо. Писането не вървяло бързо заради перфекционизма на Толкин, и било често прекъсвано от задълженията му като преподавател. Вероятно е бил изоставил работата по произведението през по-голямата част от [[1943]] г., и продължил отново чак през април [[1944]] г. Написаното изпращал на части на приятеля си [[Клайв Стейпълс Луис]], и на [[Кристофър Толкин]], който по това време служи в Кралските военновъздушни сили в [[Африка]]. (Биографи на Толкин предполагат, че това може да е причината за появата във „Властелинът на пръстените“ на вражески настроените, тъмнокожи, яздещи слонове Харадрими.) Голяма част от работата е привършена през [[1946]] г. и Толкин показва ръкописа на издателите си през [[1947]] г. Романът на практика е привършен следващата година, но Толкин продължава да поправя и преработва по-рано написани части от него и през [[1949]] г. Неразбирателство с издателите му – „[[Алън и Ънуин]]“ – довежда до предоставянето на книгата на издателство „[[Колинс (издателство)|Колинс]]“ през [[1950]] г. Толкин възнамерявал ''„[[Силмарилион]]ът“'', още не напълно оформен на този етап, да бъде публикуван заедно с ''„Властелинът на пръстените“'', но „Алън и Ънуин“ не желаели да го направят. След като Милтън Уолдмън от „Колинс“ изразил мнението, че ''„Властелинът на пръстените“'' има нужда от сериозно съкращаване, авторът накрая поискал те да публикуват книгата през [[1952]] г. Те отказали, и Толкин писал на „Алън и Ънуин“, че „с радост бих обсъдил публикуването на която и да е част от цялото“. === Публикуването === Поради следвоенния недостиг на хартия, а също и за по-ниска цена на първия том, книгата била разделена на три тома: „[[Задругата на пръстена]]“ (книги I и II), „[[Двете кули]]“ (книги III и IV), и „[[Завръщането на краля]]“ (книги V и VI, и 6 допълнения). Създаването на допълненията, картите и особено указателите се забавило, и затова книгите били публикувани със закъснение – респективно на [[21 юли]] [[1954]], [[11 ноември]] 1954 и [[20 октомври]] [[1955]] г. във [[Великобритания]], и малко по-късно в [[САЩ]]. Особено се забавил третият том. Толкин никак не харесвал заглавието „Завръщането на краля“, защото смятал, че издава твърде много от сюжета. Той предложил „Войната за Пръстена“, но издателите не се съгласили. Книгите били публикувани при договореност за „споделяне на печалбата“, при която Толкин не получавал никаква сума, докато книгите не се изплатят, но след това голяма част от печалбата била негова. В първия том било обещано на края на третия да има голям указател за трите тома, но се оказало невъзможно той да бъде създаден в разумен срок. През [[1966]] г. към „Завръщането на краля“ били добавени четири указателя, сглобени не от Толкин. Разделянето на три тома било извънредно разпространено – затова често „Властелинът на пръстените“ бива наричан трилогия. Така го нарича веднъж дори Толкин, в писмо до [[Уистън Хю Оудън]], въпреки че при други случаи е смятал това разделение за неправилно, тъй като произведението е било планирано и написано като една книга. Друго често използвано определение за него е [[роман]], но Толкин отново е бил несъгласен – той го разглежда като [[романс]] (в смисъл на приказка за герои). Използвани са и други разделения. През [[1999]] г. във Великобритания е пуснато „издание на хилядолетието“ (MIllenium Edition), в общо 7 тома – всяка една от шестте книги поотделно, плюс допълненията като седма книга. Първото издание на български език е разделено на два тома. В първия са включени книги I и II, във втория – книги III, IV, V и VI, и част от едно от допълненията – „Легендата за Арагорн и Арвен“. === История на публикациите === Трите части на книгата са публикувани за пръв път от [[Алън и Ънуин]] през [[1954]] – [[1955]] г., през няколко месеца. В началото на 1960-те [[Доналд А. Уолхайм]], редактор за жанра [[научна фантастика]] на издателството „[[Ейс Букс]]“ (Ace Books), забелязал, че „Властелинът на пръстените“ не попада под защитата на законите за авторско право в [[САЩ]], тъй като американското издание е било подшито от страници, отпечатани във [[Великобритания]], и предназначени за използване в британско издание. „Ейс Букс“ публикува свое издание на книгата, без разрешението на Толкин и без да му плати. Толкин не приел това, и бързо уведомил поклонниците си за своето несъгласие. Феновете упражнили толкова силен натиск върху „Ейс Букс“, че издателството се принудило да изтегли книгата си и да плати на Толкин някаква сума (символична, далеч под реално дължимата). Скоро издателството „[[Балънтайн Букс]]“ (Ballantine Books) пуснало легално издание, с огромен комерсиален успех. Към средата на 1960-те получилата широко разпространение сред американската публика книга се превръща в истински културен феномен. Толкин също нанася известни редакции, за да създаде версия на книгата, която да бъде легално защитена от авторски права в САЩ. В този си вид тя става известна като ''Второ издание на'' '''„Властелинът на пръстените“'''. Книгата е преиздавана много пъти, на над 40 езика, като един, два, три, шест или седем тома. Преводите са различно добри, поради много голямата езикова сложност. Като експерт по [[филология]], Толкин лично прегледал немалко преводи, и имал коментари по тях – както върху процеса на превеждане, така и върху своя труд. За да помогне на преводачите, той написва ''Указател на имената във „Властелинът на пръстените“''. Тъй като дори английската версия на книгата е представена като превод на „[[Червената книга на Западния предел]]“, от [[Западняшки (Толкинов език)|Западняшки език]], преводачите имат рядко срещана свобода в работата си по нея. Така например, „елф“ е преведено на немски като „Elb“ – така се избягват оттенъците на пакостливост и недружелюбие, които немското „Elf“ носи, и преводът е по-близък до духа на Толкиновия оригинал. Имена на герои, които имат определено значение на английски, също често биват превеждани, в разрез с утвърдените в модерния превод правила. Например ''Baggins'' (произлизащо, съгласно Толкин, от ''bag'' – торба) на немски е преведено като ''Beutlin'' (от немското ''Beutel'' – торба). На български то е превеждано както като „Бегинс“ (в превода на „[[Хобитът]]“ на [[Красимира Тодорова]]), така и като „Торбинс“ (в превода на „Властелинът на пръстените“ на [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]]). ''Samwise Gamgee'' е преведено на български като „Самознай Майтапер“, в съответствие с Толкиновото обяснение за произхода на името на Сам. През [[1990]] г. издателството „[[Рикордид Букс]]“ (Recorded Books) създава пълна [[аудиокнига|аудиоверсия]] на книгата. Те наемат за диктор британския актьор [[Роб Индис]], който е бил записал (като единствен участник) аудиоверсия на „[[Хобитът]]“. Индис прочита книгата в пълна точност, с различни гласове за всеки герой, и изпълнява всички песни. Музиката за някои от тях е написана още лично от Толкин; за останалите създават музика Индис и режисьорката на продукцията [[Клаудия Хауърд]]. === Влияния върху книгата === „Властелинът на пръстените“ е продукт на Толкиновите изследвания в областта на [[филология]]та, [[религия]]та (по-специално [[католицизъм|католицизма]]), [[приказка|приказките]], а също и [[норвежка митология|норвежката]] и [[келтска митология|келтската]] [[митология|митологии]]. Силно е повлиян от личните преживявания на автора през [[Първа световна война|Първата световна война]], Толкин довежда създаването на описвания от него свят до изключителни детайли: създава пълната митология и история на [[Средна земя|Средната земя]], произхода на всички по-значими герои, [[Толкинови езици|езиците на този свят]], [[Толкинови писмености|неговите писмености]], календарите и историите на различните народи. Част от този помощен материал е даден в допълненията към „Властелинът на пръстените“. Значителна част може да бъде открита в подобното на [[Библия]] на този свят произведение „[[Силмарилион]]“. Толкин обаче потвърждава, че много части от неговия свят са повлияни от други източници. Създаването на Толкиновия свят е най-силно повлияно от [[католицизъм|католицизма]], който изповядва Толкин, и от ''Библията''. Веднъж авторът описва пред приятеля си, [[Англия|английският]] [[йезуит]] отец Робърт Мърей, като „фундаментално религиозен и католически труд, отначало несъзнателно, но при редакцията – съзнателно“. Повествованието е базирано на много [[теология|теологични]] теми – битката на доброто със злото, триумфът на скромността над гордостта, и силата на благословията. Застъпени са също така теми, които засягат смъртта и безсмъртието, благодарността и съжалението, възкресението, спасението, въздържанието, саможертвата, свободната воля, справедливостта, задружността, авторитетът, изцеляването. Толкиновата Средна земя е повлияна силно и от не-християнски мотиви. Неговите [[Айнури]], раса ангелски същества, които са [[Айнулиндале|отговорни за света]], включва [[Валари]]те, пантеонът богове, които отговарят за съществуването и поддържането на света – от небето и морето, та до сънищата и съдбата – и [[Маяри]]те, техните слуги. Идеята за Валарите идва от [[гръцка митология|гръцката]] и [[норвежка митология|норвежката]] митологии, въпреки че при Толкин Айнурите и [[Арда|светът]] са създания на монотеистично божество – [[Илуватар|Илуватар, или Еру – „Единственият“]]. Практикуването на религии на Средната земя не е описано подробно във „Властелинът на пръстените“, повече информация за тях може да бъде открита в ''„Силмарилион“''. Срещат се обаче намеци за тях, например „Великият Враг“, който е бил господар на Саурон, и „Елберет, Кралицата на Звездите“ (респективно [[Моргот]] и [[Варда]], двама от Валарите). В пролога към книгата има споменаване за „Властителите“ (Валар, буквално „Силите на света“), а в Допълнение А – за „Единствения“. Има и други предхристиянски митологични елементи, например други разумни раси ([[Джуджета (Средна земя)|джуджета]], [[Елфи (Средна земя)|елфи]], [[хобит]]и и [[ент]]и), „зелен човек“ ([[Том Бомбадил]]), духове и призраци (Могилните твари, Клетвопрестъпниците). Най-добре известните не-християнски влияния върху Толкин са вероятно северноевропейските митологии. Неговите елфи и джуджета са базирани до голяма степен на [[норвежка митология|норвежката]] и други [[древногерманска митология|древногермански]] митологии. Образът на [[Гандалф]] в частност е повлиян от древногерманското божество [[Один]] в неговото въплъщение като „Бродникът“ – старец с едно око, дълга бяла брада, шапка с широка периферия и жезъл. (Толкин в писмо от [[1946]] г. споменава, че си представя Гандалф като „Одинически бродник“). [[финска митология|Финската митология]] и по-специално финският национален епос „[[Калевала]]“ се посочват от Толкин като оказали влияние върху Средната земя (части от „[[Силмарилионът]]“, например „Легендата за Турин Турамбар“, са много близки по сюжет до части от „[[Калевала]]“ (легендата за Кулервойнен), и често биват смятани за нейна художествена преработка от Толкин). Подобно на „Властелинът на пръстените“, „Калевала“ е построена около историята на магически обект с огромна сила, т.нар. [[Сампо]], който носи голямо щастие на собственика си. Точната природа на Сампо обаче не е описана. Силите на доброто и злото се борят за него, както и за [[Единствен пръстен|Единствения пръстен]], и в крайна сметка той е изгубен за света и унищожен в края на произведението. Един от главните герои на „Калевала“, магьосникът [[Вайнемойнен]], много прилича на [[Гандалф]] – безсмъртен е по произход, мъдрец е, и на края на произведението също отпътува с кораб отвъд границите на света на смъртните. Друг аспект на влияние се проследява в това, че Толкин базира [[Куеня (Толкинов език)|Куеня]], езикът на Върховните елфи, на [[финландски език|финландския език]]. В добавка, „Властелинът на пръстените“ е силно повлиян от личните преживявания на Толкин през [[Първа световна война|Първата световна война]], и на [[Кристофър Толкин|сина му]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Основната сюжетна линия на книгите – страховита, поставяща край на едни ери и начало на други, война между доброто и злото – е в основата на много световни митологии, особено на [[норвежка митология|норвежката]]. Не може да се отрече обаче, че е и отпратка към едно известно по нейно време определение на Първата световна война – „войната, която ще донесе края на всички войни“. След публикуването на ''„Властелинът на пръстените“'' тези влияния водят до спекулации, че [[Единствен пръстен|Единственият пръстен]] е [[алегория]] за [[атомна бомба|атомната бомба]]. Без съмнение обаче Толкин също е изпитал разпространеното в окопите на Първата световна война отчаяние пред новите военни машини и механизирани приспособления. Създаването на армия от специално развъдени [[орки]] и унищожаването на околната среда като военно средство също имат модерни аналози. Във въведението към книгата обаче Толкин категорично заявява, че не обича алегориите, и че тя не е алегория. Следва да се отбележи и че през август [[1945]] г., когато светът научава за първите [[атомна бомба|атомни бомби]], хвърлени над [[Хирошима]] и [[Нагазаки]], повечето от книгата, включително завършекът ѝ, вече са готови. Въпреки че Толкин убедително отрича наличието на „атомни“ отправки, е ясно, че концепцията за Пръстена може да бъде отнесена към идеята за абсолютната власт въобще. Сюжетът на книгата е изграден върху възгледа, че ако някой търси да придобие огромна власт върху света, колкото и чист да е, накрая неизбежно ще бъде покварен от нея. Самата идея за „пръстен на властта“ може да бъде открита в ''„Републиката“'' на [[Платон]]. Много хора обаче смятат, че най-вероятният източник на идеята е била норвежката легенда за Зигурд Волзунга (известна още като легендата за [[Пръстенът на Нибелунгите|пръстена на Нибелунгите]]). Смята се също, че един от основните подтекстове – отминаването на митична „златна епоха“ – е повлиян не само от легендата за [[крал Артур]], но и от личните страхове на Толкин, че [[урбанизация]]та и [[индустриализация]]та разрушават „традиционния“ британски провинциален живот и пейзаж. Някои от местата и героите са вдъхновени от детството на Толкин в [[Серхол]] (по това време село в [[Уорчестършир]], сега част от [[Бирмингам]]), и Бирмингам. == Мнението на критиците == Оценките за ''„Властелинът на пръстените“'' са смесени – от „вълшебна“ до „кошмарна“. По-съвременните са като цяло много позитивни. ''„Съндей Телеграф“'' твърди, че „това е една от най-великите литературни творби на двадесетия век“. ''„Съндей Таймс“'' пише: "Англоговорещият свят се дели на две части: хора, които са чели „Властелинът на пръстените“ и „Хобитът“, и хора, които тепърва ще ги прочетат". В прегледа си на книгата ''„Ню Йорк Хералд Трибюн“'' твърди: „Съдено ѝ е да надживее времето“. Не всички оценки обаче са добри. Джудит Шулевиц от ''„Ню Йорк Таймс“'' критикува „педантизма“ на Толкиновия литературен стил, пишейки, че Толкин „е формулирал високопарна вяра във важността на собствената си мисия като съхранител на литературата, а всъщност е постигнал смъртта на литературата“. Критикът Ричард Дженкинс в „Дъ Ню Рипъблик“ твърди, че на книгата ѝ липсва психологическа дълбочина, че и героите, и книгата са „анемични, липсва им консистенция“. Отзивите в социалната група на Толкин, [[Инклинги]]те, също са били смесени. [[Клайв Стейпълс Луис]] пише: „Ето красота, която пронизва като меч и изгаря като студено желязо. Ето книга, която ще докосне сърцето ви.“ [[Хюго Дайсън]] обаче е бил чут да казва по време на едно от четенията на Толкин: „О, не! Още един шибан елф!“. Други автори в жанра също са критични. Авторът на [[научна фантастика]] [[Дейвид Брин]] твърди, че книгите издават безпрекословно посвещение на традиционна [[елитизъм|елитистка]] социална структура, че описват в позитивна светлина избиването на противниковите сили, и че налагат [[романтика|романтичен]] назадничав поглед върху света. Друг известен автор на [[научна фантастика]] и [[фентъзи]], [[Майкъл Муркок]], сравнява в есето си „Епичният Пух“ труда на Толкин с „[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]“, и го критикува за „идеализирано провинциалистка гледна точка“. (Като млад, Муркок е срещал Толкин и Люис, и твърди, че са му харесали като хора, и че не ги харесва единствено като писатели.) Повечето критики са насочени предимно срещу идеологията на книгата и автора ѝ, а не срещу художествените ѝ качества. Въпреки някои отрицателни критики, книгата е получила множество награди, и многократно е била посочвана от проучвания сред читатели и критици, а и от размера на продажбите ѝ, като една от най-добрите книги на 20 век. Популярен израз в описанията на повечето добри автори на фентъзи е „вторият след Толкин“. == Адаптации == === Радио === По „Властелинът на пръстените“ са направени три радио адаптации. През [[1955]] и [[1956]] г. [[BBC]] излъчва ''Властелинът на пръстените'', радио адаптация от 12 части по едноименната история. В ''Писмата на Дж. Р. Р. Толкин'' Толкин говори с пренебрежение за радио драматизацията, описвайки изпълнението на Том Бомбадил като „ужасно“ и оплаквайки се ядно по отношение на редица други аспекти. Не са запазени каквито и да било записи от поредицата през 1956-а. Драматизация от 1979 на ''Властелинът на пръстените'' е излъчена в САЩ и впоследствие издадена на касета и CD. На аудио опаковката липсват имената на екипа и обозначенията. Всеки актьор изглежда е записан отделно и след това различните роли са събрани чрез монтаж. Така, за разлика от записите на ВВС никой от озвучаващия състав не взаимодейства всъщност с останалите; в резултат изпълненията претърпят лоши отзиви. През 1981 г. ВВС излъчва ''Властелинът на пръстените'' под формата на нова, амбициозна драматизация в 26 половинчасови епизода. В ролята на главния герой, [[Фродо Бегинс]], ролята е озвучена от [[Иън Холм]], който по-късно играе [[Билбо Бегинс]], братовчедът/чичото на първоначалния си герой, този път в игралната трилогия. === Филми === Към средата на [[2021]] г. по книгата има заснети четири филма. * Първият е ''„Дж. Р. Р. Толкин: Властелинът на пръстените“'' на аниматора [[Ралф Бакши]]. Проследява сюжета на „[[Задругата на пръстена]]“ и част от „[[Двете кули]]“. Оригиналното му име е „Властелинът на пръстените: Част 1“, и отразява първоначалното намерение на автора да създаде и втора част, която да отразява останалото от книгата. * Вторият се нарича „Завръщането на краля“, и е анимационна телепродукция на студиото „[[Ранкин-Бас]]“, които създават подобна версия на ''„[[Хобитът]]“'' през [[1977]] г. * Третият е игралната трилогия [[Властелинът на пръстените (филм)|Властелинът на пръстените]] на режисьора [[Питър Джаксън]], продуцирана от „[[Ню Лайн Синема]]“, и пусната като три серии: ''„[[Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена|Властелинът на пръстените: Задругата на Пръстена]]“'' ([[2001]] г.), ''„[[Властелинът на пръстените: Двете кули]]“'' ([[2002]] г.), и ''„[[Властелинът на пръстените: Завръщането на краля]]“'' ([[2003]] г.). Този филм възбужда още повече читателския интерес към книгата. * Четвъртия е игралната триология „[[Хобит (филмова поредица)|Хобит]]“ на режисьора [[Питър Джаксън]], продуцирана от „[[Ню Лайн Синема]]“, и пусната като три серии: „[[Хобит: Неочаквано пътешествие]]“ ([[2012]]), „[[Хобит: Пущинакът на Смог]]“([[2013]]) и „[[Хобит: Битката на петте армии]]“([[2014]]). Очаква се през [[2021]] г. да бъде пуснат сериалът на Amazon „[[Властелинът на пръстените (Сериал)|Властелинът на пръстените]]“. === Други === По книгата също така са правени сценични продукции и мюзикъли. == Влияние върху фентъзи жанра == След успеха на „Властелинът на пръстените“, Толкин обмисля създаването на негово продължение, озаглавено „[[Новата сянка]]“ (The New Shadow), в което [[гондор]]ците се отдават на мрачни култове и се надигат срещу сина на [[Арагорн]] – [[Елдарион]]. След написването на около 30 страници обаче Толкин решил да не го пише, тъй като смятал, че е прекалено потискащо, и че се отклонява от линията „добро срещу зло“. Незавършената история е включена в „Народите на Средната земя“ – 12-и, последен том от „[[История на Средната земя]]“. Толкин се заел с довършването на своята митология, която е публикувана след смъртта му от [[Кристофър Толкин]]. Въпреки липсата на продължение, голямата популярност на Толкиновата сага рязко засилила търсенето на [[фентъзи]]. През 1960-те жанрът процъфтява. Много други известни в него книги, примерно цикълът ''[[Землемория]]'' на [[Урсула Ле Гуин]], цикълът ''„[[Томас Ковенант]]“'' на [[Стивън Р. Доналдсън]] и др. са написани или започнати през него. Други, напр. книгите за [[Горменгаст]] на [[Мервин Пийк]] и ''„[[Червеят Уроборос]]“'' на Е. Р. Едисън са преоткрити. Голямо е влиянието му и върху индустрията на [[ролеви игри|ролевите игри]], която получава популярност през 1970-те с играта ''Тъмници и дракони'' (''[[Dungeons and Dragons]]''). ''„Тъмници и дракони“'' използва много раси, описани във ''„Властелинът на пръстените“'' – [[полуръст]]ове, елфи, джуджета, орки, полуелфи и дракони. [[Гари Гигакс]], основният автор на играта, твърди, че не е бил повлиян особено от книгата на Толкин, и че е включил тези раси само за да използва популярността ѝ като маркетингов ход. Друга популярна игра, повлияна от Толкиновата митология, е ''Magic: The Gathering''. ''„Властелинът на пръстените“'' повлиява създаването и на много видеоигри – ''[[Baldur's Gate]]'', ''[[Everquest]]'', ''The Elder Scrolls'', ''[[Neverwinter Nights]]'' и серията ''[[Warcraft]]''. Както и във всички други изкуства, големите постижения водят до появата на огромно количество по-дребни деривативи. Терминът „Толкинов“ се използва за обозначаване на целия този жанр, възникнал на базата на често (зло)употребявания сюжет на „Властелинът на пръстените“: група авантюристи се впускат в приключение, за да опазят някакъв магически свят от армиите на зъл „мрачен владетел“. Популярността им (въпреки често ниското качество) е доказателство за силата на родителската им творба. Някои критици наричат книгата „Вагнер за деца“, намеквайки за ''„Пръстенът на нибелунгите“'', и водят до разглеждането ѝ като християнски отговор на Вагнер. „Властелинът на пръстените“ има силно влияние и върху автори на [[научна фантастика]] като [[Артър Кларк]] и [[Айзък Азимов]]. Кларк, който я сравнява с цикъла ''„[[Дюн]]“'' на [[Франк Хърбърт]], включва отправка към [[Ородруин|Съдбовния връх]] в книгата си ''„2061: Трета одисея“''. == Информация за съдържанието на книгата == * За сюжета на книгата вижте: [[Властелинът на пръстените (съдържание)]]. * За списъка на героите в книгата вижте: [[Властелинът на пръстените (списък на героите)]]. * За списъка на описаните или споменати географски понятия вижте: == Вижте също == === Части на романа === * ''„[[Задругата на пръстена]]“'' * ''„[[Двете кули]]“'' * ''„[[Завръщането на краля]]“'' * ''„[[Допълнения към „Властелинът на пръстените“]]“'' === Други книги на Толкин, свързани с „Властелинът на пръстените“ === * ''„[[Хобитът]]“'' * ''„[[Силмарилион]]“'' * ''„[[Недовършени предания (Толкин)|Недовършени предания]]“'' * ''„[[Книга на изгубените предания]]“'' * ''„[[Децата на Хурин]]“'' === Други === * [[Властелинът на пръстените (географски понятия)]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[100-те книги на 20 век според Монд]] == Външни препратки == {{commonscat|The Lord of the Rings}} * [http://www.tolkien.co.uk/ Официалният сайт на Толкин] * [http://www.wikia.com/wiki/c:lotr Wikia проект] в [[Wikia]] * [http://www.endorion.org/ Ендорион – Българският сайт за Толкин] * {{Моята библиотека книга|5807-vlastelinyt-na-prystenite|Властелинът на пръстените}} {{Властелинът на пръстените}} {{портал|Фентъзи}} [[Категория:Властелинът на пръстените| ]] r07n36g07kksx8f4ceobe2jwiy0lnp9 0 53409 11463897 11454704 2022-07-19T17:47:48Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:205:6F80:501E:EFD2:DA12:3728|редакции на 2A01:5A8:205:6F80:501E:EFD2:DA12:3728]] ([[User talk:2A01:5A8:205:6F80:501E:EFD2:DA12:3728|б]].), към версия на Arise13 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Българска комунистическа партия|Българска комунистическа партия (пояснение)}} {{Партия | име = Българска комунистическа партия | bgcolor = #CA0000 | лого = LogoBKP.svg | размер = 120px | знаме = Flag of Bulgarian Communist Party - Българска Комунистическа Партия (БКП).svg | абревиатура = БКП | лидер1 = Първи лидер | име-лидер1 = [[Димитър Благоев]] | лидер2 = Последен лидер | име-лидер2 = [[Александър Лилов]] | наследник_на = [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП (т.с.)]] | наследена_от = [[Българска социалистическа партия|БСП]] | вестник = ''[[Работническо дело]]'' | младежка_организация = [[Български комунистически младежки съюз|БКМС]], [[Работнически младежки съюз|РМС]], [[Димитровски комунистически младежки съюз|ДКМС]], [[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]] | идеология = [[Комунизъм]]<br>[[Марксизъм-ленинизъм]] | позиция = крайноляво | членове = ок. 1 000 000 <small>(1989 г.)</small> | химн = „[[Интернационалът]]“ | член_на = [[Коминтерн]] (1919 – 1943)<br>[[Коминформбюро]] (1948 – 1956) | евро_група = | цветове = бял, червен | места1_заглавие = | места1 = | сайт = }} {{Комунистически партии}} '''Българската комунистическа партия''' (съкратено '''БКП''') е [[политическа партия]] в [[България]], която управлява страната в периода от 1944 г. до 1990 г. Партията е основана през 1919 г. като наследник на [[БРСДП (т.с.)]], приемайки името '''БКП (тесни социалисти)'''. По-късно добавката „(тесни социалисти)“ е премахната, като остава само '''Българска комунистическа партия'''. На 3 април 1990 г. БКП се преименува на [[Българска социалистическа партия]] (БСП), като се обявява за социалдемократическа партия. Висш орган на БКП е конгресът. За ръководство на политическата и организационната работа между пленумите Централният комитет избира [[Политбюро на ЦК на БКП|политбюро]] и [[Секретариат на ЦК на БКП|секретариат]]. == История == === Предистория === Основите на организираното българско социалистическо и социалдемократическо движение се полагат на 20 юли 1891 г. на [[Бузлуджански конгрес|Бузлуджанския конгрес]], когато е създадена ''[[Българска социалдемократическа партия (1891)|Българска социалдемократическа партия]]''. През 1894 г. тя се обединява с [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]] в ''[[Българска работническа социалдемократическа партия]]''. През 1903 г. партията се разделя по идеологически признак на [[БРСДП (т.с.)|БРСДП „тесни социалисти“]] и [[БРСДП (ш.с.)|БРСДП „широки социалисти“]], като и двете нови партии официално запазват името БРСДП. === Опозиция на властта (1919 – 1944) === Партията е основана през 1919 г. като наследник на [[БРСДП (т.с.)]], приемайки името „БКП (тесни социалисти)“. През 1919 г. [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]] приема линията на [[Владимир Ленин]] и оглавяваната от него [[КПСС|Руска комунистическа партия (болшевики)]] и приема името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Официално това става на 28 май на конгрес в София. Така е създадена нов тип организация, основана на различни методи и принципи, възприемайки курса на постоянна въоръжена борба. Все пак фактът, че партията запазва в названието пояснението „тесни социалисти“, показва силните позиции в нея на [[Димитър Благоев]] и старите дейци на [[социалдемокрация]]та в [[България]]. Благоев и привържениците му до последно не възприемат [[ленинизъм|ленинизма]] и се придържат към [[маркс]]истки позиции. На 1-вия конгрес на БКП (т.с.) се появява и групата на [[Леви комунисти в БКП|левите комунисти]] в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието ѝ. На изборите през август 1919 г. БКП (т.с.) получава 18% от гласовете и 47 места в парламента, но отказва да участва в коалиционно правителство с [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]]. На местните избори през декември партията печели 140 хиляди гласа и около 2500 места в общинските съвети, като има мнозинство в 22 градски и 65 селски общини. На парламентарните избори през март 1920 г. партията има най-големия си изборен успех, преди установяването на комунистическия режим.{{hrf|Фосколо|2013|39}} На подписаният от членовете на партията [[Димитър Благоев]], [[Васил Коларов]], [[Христо Кабакчиев]], [[Георги Димитров]], [[Тодор Луканов]], [[Никола Пенев]] и [[Тодор Кирков]] [[манифест]] на Първата балканска [[конференция]] по положението в света от [[15 януари]] [[1920]] - та се заявява за безмилостното разпокъсване на [[Българи|българският народ]] и чуждото [[робство]], под което се намират негови компактни части в [[Македония (област)|Македония]], [[Тракия]] и [[Добруджа]].<ref>{{Македонизмът|341}}</ref> До 1923 г. БКП (т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след [[БЗНС]]. В навечерието на [[Деветоюнския преврат]] партията има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: [[ОРСС]] – около 30 000 души, [[БКМС]] – около 14 000 души, [[кооперация „Освобождение“]] – около 80 000 души. Израстването ѝ като сила я противопоставя както на традиционните буржоазни партии, така и на управляващия в периода 1919 – 1923 г. [[Български земеделски народен съюз]]. Отношенията с БЗНС се влошават след организирането от БКП на [[Транспортната стачка]] през 1919 – 1920 г. и нейния разгром от [[Оранжевата гвардия]]. Създадена е [[Военна организация на БКП]], която има за цел да подготвя партията за въоръжено противопоставяне на властта. През 1922 г. връзките с БЗНС се възстановяват покрай директивата на [[Коминтерн]]а за повсеместно създаване на трудов фронт със селячеството. На [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдума за съдене на виновниците от националните катастрофи]] през 1922 г. земеделците и БКП излизат с обща позиция и разширяват обхвата на обвинението на действащия [[Държавен съд]], с което изпращат в затвора водачите на повечето опозиционни партии. Същевременно продължават борбите на партията със земеделското правителство за влияние сред бедните слоеве от населението, които на места преминават в открити сблъсъци. Това е сред причините за позицията на неутралитет на БКП при извършването на [[Деветоюнския преврат]] от 1923 г. В централното ръководство има силни позиции групата на старите дейци, начело с [[Димитър Благоев]] и [[Тодор Луканов]], които смятат, че провеждането на въоръжено въстание е нецелесъобразно. Въпреки позицията на централното ръководство някои партийни организации се присъединяват към стихийно избухналото [[Юнско въстание]]. По-късно, под натиска на [[Коминтерн]]а и на радикално настроени партийни организации в страната, в началото на август 1923 г. ЦК на БКП взема решение за организиране на ново въстание против режима на [[Александър Цанков]], като се потърси съдействието на БЗНС. [[Георги Димитров]] и завърналият се в България [[Васил Коларов]] застават начело на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. То претърпява неуспех, Г. Димитров и В. Коларов бягат през [[Кралство Югославия]] в Съветския съюз и е последвано от масови репресии на правителството срещу БКП и БЗНС. Двете партии участват в коалиция на изборите през ноември 1923 г. за ХХІ Обикновено народно събрание и успяват да спечелят – за БЗНС 30 депутатски места и за БКП (т.с.) 8 места, което е 5,8% от депутатските мандати.{{hrf|Цураков|2008|470}} Вследствие от потушаването на Септемврийското въстание много от кадрите на партията са убити, затворени или принудени да емигрират. В тази ситуация възникват разногласия в партийното ръководство между по-умерените, опитващи се да задържат позициите на партията в парламента и местното самоуправление, и [[Леви комунисти в БКП|левите сектанти]], обявяващи се за продължаване на насилствените действия. Новосъздаденият Задграничен комитет на партията във Виена, начело с Георги Димитров, подкрепя крайната левица. Стига се дотам Централният комитет в страната да нареди разпускането на Задграничния комитет и е необходима намесата на Коминтерна, за да се наложи неговата водеща роля като Задгранично представителство на ЦК.{{hrf|Фосколо|2013|76 – 77}} Легалната дейност на БКП (т.с.) е фактически преустановена от властите през януари 1924 г.,{{hrf|Фосколо|2013|77}} а въз основа на новоприетия [[Закон за защита на държавата]], през април 1924 г. [[Върховен касационен съд|Върховният касационен съд]] закрива партията и свързаните с нея организации и национализира имуществото им.{{hrf|Марков|2003|221}} По това време партията има около 6000 членове.{{hrf|Марков|2003|221}} Публикуван е извънреден бюджет на държавата и е назначена ликвидационна комисия за имотите на комунистическата партия.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.4 / 19 юли 1924. / стр. 2.]</ref> Официалната забрана на партията води до окончателно овладяване на нейните оцелели структури от свързаното със Задграничното представителство нейно ляво крило. Забраната е съпътствана от [[амнистия]], при която са освободени много партийни активисти, осъдени през предишните месеци. На нелегалната Витошка конференция през май 1924 г. е избрано ново партийно ръководство с оглавен от [[Станке Димитров]] Политически отдел и новосъздадена Военна организация, начело с [[Коста Янков]].{{hrf|Фосколо|2013|77 – 78}} БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, като Задграничното представителство планира контрабандното пренасяне в страната на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях. Тази политика е активно поддържана от Георги Димитров и Васил Коларов с подкрепата на председателя на Коминтерна [[Григорий Зиновиев]], въпреки по-резервираната позиция на съветското ръководство. В противовес на това е организиран военен надзор в Черно море. През август българската брегова охрана залавя кораб с оръжие, идващ от [[Севастопол]], което прави планираните за есента действия невъзможни и те са отложени за следващата пролет.{{hrf|Фосколо|2013|74 – 76}} Междувременно подготовката за въоръжено въстание в България губи поддръжници в съветското ръководство. През януари 1925 г. Васил Коларов, променя позицията си, а през април Димитров, който първоначално възразява срещу отказа от въоръжени действия, е извикан в Москва и се присъединява към позицията на ръководството. На 14 април Димитров и Коларов изпращат изрични указания до партийното ръководство в страната да се прекратят всякакви въоръжени и терористични акции, освен при самозащита. На 16 април, преди пристигането на тези нареждания в София, комунистите извършват [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]].{{hrf|Фосколо|2013|82 – 83}} Още в началото на 1925 г. партийното ръководство в страната е шокирано от обрата в политиката на Коминтерна и прави безуспешни опити да издейства запазването на курса към въоръжени действия.{{hrf|Фосколо|2013|84}} В същото време властите засилват натиска срещу Военната организация, много от нейните ръководители са арестувани или загиват в сблъсъци.{{hrf|Фосколо|2013|84}} Така остатъците от ръководството, начело с Коста Янков, решават все пак да извършат дълго планирания мащабен терористичен акт.{{hrf|Фосколо|2013|84}} При атентата загиват видни личности и много невинни граждани. Той става повод за вълна от репресии срещу крайната левица, станала известна като [[Априлски събития в България през 1925 година|Априлски събития]], при която са избити и множество видни комунисти. Разгромът на БКП след атентата става причина нейният Централен комитет да бъде преместен във Виена, а в България остава да действа само Изпълнително бюро. През следващите месеци в партийното ръководство възникват остри конфликти, като Димитров и Коларов са обвинявани в „ляво сектантство“ и предателство за провалите със Септемврийското въстание и Атентата в „Света Неделя“. Изпълнителното бюро дори се опитва да отстрани Георги Димитров и Станке Димитров от Централния комитет, но след четиримесечна анкета е решено, че то няма право да отстранява функционери, назначени от Коминтерна.{{hrf|Фосколо|2013|102 – 105}} Междувременно управляващите се ориентират към либерализация, в знак на което в началото на 1926 г. министър-председателят Александър Цанков е заменен от по-умерения [[Андрей Ляпчев]]. Малко след това е обявена амнистия на над 1000 политически затворници, включително комунисти, някои от които се връщат от Съветския съюз.{{hrf|Фосколо|2013|102 – 103}} Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през 1927 г. [[Конференция на безпартийните работнически групи]] се създава '''Работническа партия''' с печатен орган „[[Работническо дело]]“ като легално проявление на БКП. Създадени са и свързаните с нея [[Работнически младежки съюз]] и [[Независими работнически професионални съюзи]]. На Втората партийна конференция през 1928 г. група млади активисти, начело с [[Петър Искров]] и [[Никола Кофарджиев]], остро критикуват партийните водачи Димитров и Коларов като „десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепя, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна, който през лятото на 1929 г. се опитва да посредничи между тях в търсене на компромис.{{hrf|Фосколо|2013|112 – 116}} През 1929 г. Работническата партия организира серия големи стачки в България, което донякъде възвръща нейната популярност. На парламентарните избори през 1931 г. печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през 1932 г. печели мнозинството гласове в Общинския съвет в София, но правителството на [[Народния блок]] отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори. След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 г. Българската комунистическа партия отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на всички партии в страната нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната.{{hrf|Недев|2007|299 – 300}} Защитата на Георги Димитров на [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигския процес]] му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света и ръководни позиции в Коминтерна. Възползвайки се от това, както и в поредния обрат в официалната съветска политика, Димитров и Коларов организират чистка в ръководството на БКП, все още контролирано от техни открити противници. В поредица пленуми през 1935 и 1936 г. те са обвинявани във фракционерство и [[троцкизъм]], а няколкостотин пребиваващи в Съветския съюз партийни активисти са съдени в два показни процеса.{{hrf|Фосколо|2013|217 – 218}} За провеждане на новата линия в България, там са изпратени трима функционери на Коминтерна, свързани със съветската политическа полиция – [[Георги Дамянов]], [[Станке Димитров]] и [[Трайчо Костов]]. Те успяват да овладеят партийната организация в страната, отстранявайки противниците на Георги Димитров, налагайки на Шестия пленум на ЦК в края на 1935 г. инициираната от Димитров и обявена малко по-рано на Седмия конгрес на Коминтерна нова линия на сътрудничество с некомунистически организации, чрез така наречените „[[Народен фронт|единни фронтове]]“.{{hrf|Фосколо|2013|223 – 224}} През 1938 г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името '''Българска работническа партия (комунисти)'''. През 1936 – 1940 г. партията организира множество различни по мащаб стачки. През 1940 г. тя оглавява [[Соболевата акция]] в опит да извоюва приемане на предложението на [[Съветския съюз]] към България за договор за приятелство и взаимопомощ. Прогерманското правителство на [[Богдан Филов]] обаче се ориентира към съюз с [[Нацистка Германия]] и отхвърля предложението. Има данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към [[Тристранния пакт]] на 1 март 1941 г. и навлизането на германски войски на българска територия. Заради това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза, като в подкрепа на тезата са представени доказателства. На 22 юни 1941 г. – още същия ден след [[Операция Барбароса|нашествието на Нацистка Германия в СССР]], БРП призовава народа да не сътрудничи на правителството и на германските войски. На 24 юни партията обявява курс на въоръжена борба. БРП оглавява дейността на терористичните [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]] и [[партизанското движение в България]], издава нелегални вестници и брошури. Тя участва в организирането на [[Отечествения фронт]] и като част от него се обявява за излизане на България от Тристранния пакт и присъединяване към антихитлеристката коалиция. На 26 август 1944 г., въодушевено от успешното настъпление на [[Червената армия]] към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно № 4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел „събаряне на монархо-фашистката диктатура“. След като на 5 септември [[СССР]] обявява война на България, на 6 септември започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в [[Плевен]] и [[Варна]] и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на 9 септември 1944 г. военни части, преминали на страната на [[ОФ]], подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на [[Константин Муравиев]]. === В държавната власт (1944 – 1989) === Съставено е правителство, начело с [[Кимон Георгиев]], в което '''БРП (комунисти)''' (за пръв път се представя с това си име), БЗНС Пладне и ПК „[[Звено]]“ участват с равен брой министри. Властта по места в страната е поета от комитети на ОФ, доминирани от комунисти и леви земеделци. На 6 октомври 1944 г. правителството утвърждава ''Наредба-закон за съдене от [[народен съд]] на виновниците за въвличането на България във войната''. На 20 декември 1944 г. е приета ''Наредба-закон за трудово-възпитателните общежития за политически опасните лица''. Дейци на БРП, най-вече бивши партизани, са повсеместно назначени на влиятелния пост помощник-командир по време на участието на [[България във Втората световна война]] срещу [[Хитлеристка Германия]]. След приключването на процесите на Народния съд през април 1945 г. започва създаването на множество [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагери]] на територията на страната и избиването на голям брой политически противници. През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на [[САЩ]] и [[Великобритания]] чрез представителите им в [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с [[Кимон Георгиев]]. По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени. През 1945 г. се провежда разширен пленум на БКП, където се установява партийният стаж и социалното положение на 94 от общо 120 членове на Областните комитети на БКП. По социално положение работници са 38 от членовете (включително индустриални и занаятчийски работници), 50 са интелигенция (50 са студенти и др., 13 са учители, 2 са инженери, 3 са счетоводители, 3 са адвокати, 1 лекар и 1 техник), 3 са дребни собственици (селски стопани), 3 са занаятчии.<ref name="politburo.archives.bg">[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2739---v------27-28---1--1945-- Протокол от VІІІ разширен пленум на ЦК на БРП/к/ от 27, 28 февруари и 1 март 1945 г., с. 5]</ref> По партиен стаж преобладават хората с 11 до 15 години – 38 души, следвани от тези с 6 до 10 години – 21 души и 21 – 25 години – 16 души. От 16 до 20 години стаж имат 6 души, 1 до 5 години стаж имат 10 души и с най-много партиен стаж от 26 до 30 години са 3 души.<ref name="politburo.archives.bg"/> През 1946 г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда [[референдум]] за държавното устройство на България – дали тя да бъде [[република]] или [[монархия]]. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Преследвани и постепенно разгромени са нелегалните организации [[ВМРО]], „[[Цар Крум]]“, „Хан Кубрат“, [[Съюз на българските национални легиони]] и други. Скоро след това са проведени избори за [[Велико народно събрание]], спечелени с голямо мнозинство от ОФ. Съставено е правителство, доминирано от БРП (к) с министър-председател Георги Димитров. ВНС отменя [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и приема нова, републиканска конституция, станала известна като [[Конституция на Народна република България (1947)|''Димитровска конституция'']]. През 1947 г., с помощта на съветското правителство, БРП (к) преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт (пълен политически контрол, политическа диктатура): на основата на ''Наредба-закон за защита на народната власт'' започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии – закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици [[Никола Петков]], Цвети Иванов, [[Кръстьо Пастухов]], [[Трифон Кунев]]. Отечественофронтовските партии БРСДП (ш.с.) и НС „Звено“ се вливат в компартията или Отечествения фронт и признават програмата ѝ. Единствените законни партии в страната остават БРП (к) и нейният коалиционен партньор БЗНС. Земеделците, под ръководството на [[Георги Трайков]], се отказват от съсловната теория на [[Александър Стамболийски]], приемат програмата на БРП (к) и признават нейната ръководна роля. Към времето на провеждане на [[Пети конгрес на БКП|5-ия конгрес на БКП]] в края на 1948 г. партията се е превърнала в несменяема властваща партия в страната. На този конгрес тя приема името '''Българска комунистическа партия'''. След скъсването на отношенията между [[Коминформбюро]], в което участва и България, и [[СФРЮ|Югославия]] през лятото на 1948 г. в БКП започват масови чистки на партийни членове, подозирани в симпатии към югославската политика. Това става в обстановка на конфликти между различни клики вътре в партията – „вътрешни“ дейци срещу завърнали се от Съветския съюз, млади срещу стари и други.{{hrf|Огнянов|2008|13 – 14}} След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 г. основните претенденти за поста му са Васил Коларов, [[Вълко Червенков]], [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]]. Взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на [[Йосиф Сталин]], като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, зет на Георги Димитров.{{hrf|Огнянов|2008|23 – 24}} През 1949 г. протича нова кампания на вътрешни чистки, от юли до средата на септември над 11 хиляди комунисти са изключени от БКП.{{hrf|Огнянов|2008|29}} Сред жертвите на прочистването е и най-видният „вътрешен“ деец на партията [[Трайчо Костов]]. На политически процес, с помощта на показанията на [[Цола Драгойчева]], той е осъден на смърт и обесен през декември 1949 г. През 1949 г. парламентарните избори са проведени в отсъствието на каквато и да било опозиция. ОФ печели 97,66% от гласовете. От тази изборна кампания нататък изборите са превърнати във формалност. Държавният и партийният апарат се срастват. През следващите години БКП извършва значителни промени в обществения и икономическия живот на България. В политическата област практически премахва гражданските права и свободи и репресира противопоставящите се на [[тоталитаризъм|тоталитарната]] система хора. Официално страната се управлява от коалицията Отечествен фронт, в който партньор е [[БЗНС (казионен)]], но безспорна водеща роля има БКП, въз основа на което някои определят системата като еднопартийна. През 1954 г. за първи секретар на ЦК е избран [[Тодор Живков]]. Вълко Червенков и Антон Югов са последователно отстранени по обвинения в [[сталинизъм]] след смъртта на Йосиф Сталин и разобличаването му от [[Никита Хрушчов]] в СССР. В икономическата област почти всички предприятия са [[Национализация|национализирани]] със закон в края на 1947 г. Започва интензивен процес на индустриализация. По-късно, с други закони ([[Закон за трудовата поземлена собственост]] и Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 1948 г.) започва постепенното ограничаване на жилищната и поземлената собственост на българските граждани. Започва се „доброволна“ [[Колективизация в България|колективизация]] в земеделското стопанство, образувани са [[ТКЗС|трудово-кооперативни земеделски стопанства]]. След провала на т.нар. „доброволна колективизация“ и потушаването на съпротивата на българските земеделци (т.нар. „[[Кулски събития]]“ през 1951 – 1952 г.) след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] от 1956 г. БКП, под ръководството на Тодор Живков, предприема курс на т. нар. „масовизация“ и през 1956 – 1958 г., чрез различни способи на агитация и убеждаване е напълно ликвидирана частната поземлена собственост и частните земеделски стопанства. През 1970-те години са създадени т.нар. обединени ТКЗС и [[Аграрно-промишлен комплекс|аграрно-промишлени комплекси]]. Българската икономика като цяло се намира в период на стабилност при управлението на БКП. България успява бързо да се възстанови от разрушенията от войната и да постигне невиждани дотогава икономически резултати. Безработицата е сведена до абсолютен минимум, макар и с цената на неефективност на работата и бюрокрация. Успехите на българската икономика обаче не са така блестящи, както твърди правителствената пропаганда. Апокрифно се разпространява думата „'''стъкмистика'''“ (подигравателно за „статистика“ от глагола „стъкмявам“), която символизира преувеличените данни (в смисъл „нагласени данни“) за икономически успехи. Относителната стабилност до голяма степен е осигурена от икономическата подкрепа на СССР, който осигурява пазар за българската продукция, важни суровини на преференциални (понякога) цени, периодично предоставя безвъзмездни помощи. В замяна на това по време на [[Студената война]] България е най-верен съюзник на Съветския съюз. През 1949 г. тя е сред основателите на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]], а през 1955 г. – на Организацията на [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. През 1960-те години ръководството на БКП, начело с Тодор Живков, полага усилия за подобряване на отношенията със СССР при новото му ръководство начело с [[Леонид Брежнев]]. Давайки си сметка за невъзможността да се реализира такова предложение, Живков предлага на Хрушчов България да се присъедини към [[Съюза на съветските социалистически републики]]. Съветите отказват, но там вече са убедени, че в лицето на Живков имат верен съюзник. България остава единствената източноевропейска съюзническа страна, в която няма съветски войски. Заедно с военни формирования от Организацията на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] български военни части участват в ликвидирането на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] в [[Чехословакия]] през 1968 г. Български военни инструктори са изпратени на страната на [[Виет Мин]] във [[Виетнамска война|Виетнамската война]] в помощ на социалистически [[Виетнам]]. Българските висши училища дават образование на множество младежи от [[Третия свят]]. Български специалисти и работници преподават, работят и изграждат големи строителни обекти в СССР, [[Африка]] и Арабския свят. По време на краткотрайна кампания, инспирирана от [[Йосиф Сталин]], през 1940-те години над 250 000 [[българи]] в [[Пиринска Македония]] са обявени за етнически [[македонци]] заради сближаването с [[Тито]]ва Югославия и проекта за създаване на [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. Известно време след провала на проекта за федерация, БКП се отказва от позициите на [[македонизъм|македонизма]], но официално запазва мълчание. На пленум на ЦК на БКП през 1963 г. позицията по македонския въпрос от 1940-те години е официално отречена. По отношение на [[Западните покрайнини]], БКП следва постоянна политика в защита на българския им характер. Издействано е преподаване на български в тамошните училища, през 1940-те години известно време се преподава по български учебници. През 1968 г. се прави опит за изграждане с пари от България на електроцентрала в района на [[Босилеград]]. По отношение на малцинствените въпроси БКП също променя политиката си с течение на времето. В първите години след 9 септември 1944 г. БКП позволява на много [[български турци]] и [[евреи]] да се изселят съответно в [[Турция]] и [[Израел]]. През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема ''Решение за подобряване на работата на партията сред турското население''. На турското малцинство са предоставени широки права за самоопределение. В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радиопрограми на [[турски]], създават се турски културни състави. Турските младежи влизат с привилегия във висшите училища. До края на 1970-те години са сключени няколко изселнически спогодби с Турция. [[Файл:БКП.jpg|250px|мини|дясно|Членска книжка на БКП, 1980 г.]] След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби, отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското население. През 1980-те години БКП организира т. нар. ''[[Възродителен процес]]'' за смяна на турско-арабските имена на българските турци, [[помаци|българите-мохамедани]] и изповядващите [[ислям]]а [[цигани]] с български имена. След 1985 г. България изпада в икономическа [[стагнация]]. Ръководството на БКП възприема линията на „[[гласност]]“ и „[[преустройство]]“ ({{lang|ru|„гласность“}} и ''„перестройка“'') на новия партиен и държавен ръководител в СССР [[Михаил Горбачов]]. В периода 1944 – 1989 г. БКП увеличава членската си маса около 40 пъти, като към края на 1989 г. тя наброява около 1 милион членове. Някои хора се присъединяват към БКП веднага след 9 септември 1944, тъй като не са имали възможност да го направят, докато тя е била в нелегалност. Голям брой хора обаче, се присъединяват от кариеристични подбуди и заради големите привилегии на членовете на БКП в обществото. Самата процедура по членство е доста бюрократизирана и сложна, което създава условия за развитието на [[корупция]] и шуробаджанащина при осъществяването ѝ. ''Първичните партийни организации'' по месторабота или местоживеене са основен инструмент за пълен контрол върху дейността на предприятията от страна на БКП, както и за намеса в бита на хората. Затова едно от първите искания на опозицията на Кръглата маса е тяхното разформироване. === Трансформиране в БСП (1989 – 1990) === {{основна|Българска социалистическа партия}} На [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]] (1989) [[ЦК на БКП]] приема предложената още през 1988 г. оставка на Тодор Живков от поста [[генерален секретар на ЦК на БКП]]. С това фактически се слага начало на процеса на демократизация. Смяната на Т. Живков е поставена на дневен ред от група членове на Политбюро, всичките партизани от неговата бригада „Чавдар“: [[Димитър Станишев (политик)|Димитър Станишев]], [[Йордан Йотов]] и [[Добри Джуров]]. За нов лидер на партията е избран [[Петър Младенов]]. Новото ръководство обявява курс към демократични реформи и развитие на пазарна икономика. В началото на 1990 г. на ХІV извънреден конгрес ръководството на БКП се обявява за промяна на ценностната система на партията, обновление в духа на плурализма и демокрацията и възприемане на [[Демократичен социализъм|демократичния социализъм]] като основна идеология. Конгресът приема „Манифест за демократичен социализъм“ и нов устав. На мястото на Централния комитет се появява нов ръководен орган – Висш партиен съвет, оглавен от [[Александър Лилов]], и се предлага смяна на името на партията.{{hrf|Кралевска|2011|258}} След предварителен вътрешнопартиен референдум, одобрил промяната, БКП се преименува на [[Българска социалистическа партия]] на 3 април 1990 г. При преименуването си БСП се обявява открито за социалдемократическа партия, без да се отказва от придобивките, които запазва като наследство от своята предшественица. По-късно със закон имуществото на управлявалите партии БКП и БЗНС, както и на [[ДКМС]] и частично на [[БПС|Българските професионални съюзи]], е конфискувано. След 1990 г. възникват нови партии и формации, които се именуват Българска комунистическа партия (или с производни имена от нейните названия през годините), като претендират да са наследници на нейните традиции и идеология – например [[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)|Българска комунистическа партия]] (с председател [[Владимир Спасов]]), [[Съюз на комунистите в България]], [[Комунистическа партия на България]], [[Партия на българските комунисти]] и др. == Организационна структура == === Партийни конгреси === {{Основна|Конгреси и национални конференции на БКП}} {{раздел-мъниче}} Конгресите и националните конференции приемат програмата и устава на партията, утвърждават отчетите за изминалите периоди, разработват директиви и решения за по-нататъшната дейност. Избират централните ръководни органи на партията. === Централен комитет === {{основна|Централен комитет на Българската комунистическа партия}} {{раздел-мъниче}} Централният комитет на БКП е висш ръководен орган, който действа между конгресите. === Партийни лидери === [[Файл:Museum of Sozart Collage 1.jpg|300п|мини|Скулптури на лидери от БКП в парка на [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на социалистическото изкуство]]: Васил Коларов, Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков]] {{основна|Генерален секретар на ЦК на БКП}} * [[Димитър Благоев]] (1919 – 1924) * [[Васил Коларов]] (1924 – 1933) * [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1933 – 1949) * [[Вълко Червенков]] (1949 – 1954) * [[Тодор Живков]] (1954 – 1989) * [[Петър Младенов]] (1989 – 1990) * [[Александър Лилов]] (1990 – 1990) == Партийна реторика == Няколко години след завземането на държавната власт в България на 9 септември 1944 г., управляващата коалиция на [[Отечествения фронт]] от 5 партии е свита до коалиция на БКП и [[БЗНС (казионен)|БЗНС]] при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на [[двупартийна система]] в [[Политическа система|политическата система]] на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици „тоталитарен“ и „комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива [[Социализъм|социалистическо]] общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в [[СССР]]) на безкласово [[Комунизъм|комунистическо]] общество. През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периода 1944 – 1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981 г. Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП – включващ секретари на ЦК на БКП, Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС, Секретари на Постоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС, Председател, заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри (членове на Министерския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]]. Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на двете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за страната въпроси, както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ), 1 май ([[Ден на труда]]), 7 ноември (Деня на [[Великата Октомврийска социалистическа революция]] и национален празник на СССР) и 24 май ([[Ден на славянската писменост и култура]]) на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, председателя и заместник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ, като лицата, заемащи тези длъжности присъстват подредени така и на всички официални президиуми на партийни и държавни мероприятия. Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделското братство и единство е книгата – двутомник на Тодор Живков със заглавие :''„Партията е вярна на своите верни съюзници“'', която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини – по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944 г., 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС. Друг пример легитимиращ Политбюро, секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР България и Министерския съвет на НР България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най-високия орден на НР.България – орден „Георги Димитров“ при навършване на 50 и 60 години, и награждаването на 7 септември 1984 г. с другия най-висок орден на НРБ – орден „13 века България“ на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС, секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, членовете на ПП на БЗНС, председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР България и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ, за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден, откакто е създаден – 1981 г. и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители, активни борци против фашизма и капитализма, един военен деец, писатели, художници и деятели на изкуството. Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП, на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Управление за безопасност и охрана-УБО, така както и председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен специален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944 – 1956 е изказване от 1948 г. на [[Вълко Червенков]]: : ''„Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.“''<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Галерия министри на културата], сайт на правителството</ref> == Коалиционен партньор == Коалиционния партньор на БКП в НРБ е [[БЗНС (казионен)]], а двете партии съставляват Отечествения фронт в периода 1948 – 1990. Коалицията от 1971 г. е на конституционна основа, тъй като съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на НР България: ''Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с [[БЗНС (казионен)|Българския земеделски народен съюз]]'' и така двете партии имат ръководна роля в държавата. == Печатни издания == Началото на социалистическия печат се поставя с вестник „Работник“. Първият му брой излиза във Велико Търново на 1 ноември 1892 г. Той прави обществено достояние създаването на [[Българска социалдемократическа партия (1891)|БСДП]], която е най-ранният предшественик на БКП.<ref>История на БКП. „Партиздат“, 1980, стр. 24</ref> Следват: * в-к „Социалист“ * в-к „[[Работнически вестник]]“ (1897 – 1937) * в-к „[[Работническо дело]]“ (1927 – 1990), преименуван (1990) в „[[Дума (вестник)|Дума]]“ * сп. „[[Ново време (списание)|Ново време]]“ == Участия в избори == === Парламентарни === {|class="wikitable" style="text-align:center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | [[Парламентарни избори в България (1919)|1919]] | Народно събрание | 119 395 | 18,5% | {{Партия/места|47|237|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1920)|1920]] | Народно събрание | 184 616 | 20,4% | {{Партия/места|50|232|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (април 1923)|април 1923]] | Народно събрание | 203 972 | 19,3% | {{Партия/места|16|245|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (ноември 1923)|ноември 1923]] | Народно събрание | 8437 | 0,8% | {{Партия/места|2|247|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1927)|1927]] | Народно събрание | 29 210 | 2,5% | {{Партия/места|0|261|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1931)|1931]] | Народно събрание | 168 281 | 13,0% | {{Партия/места|31|273|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1939)|1939]] | Народно събрание | 170 252 | 8,0% | {{Партия/места|10|160|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1945)|1945]] | Народно събрание | — | — | {{Партия/места|94|276|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1946)|1946]] | Велико Народно събрание | 2 264 852 | 53,9% | {{Партия/места|278|465|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1949)|1949]]* | Народно събрание | 4 588 996 | 99,9% | {{Партия/места|241|241|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1953)|1953]]* | Народно събрание | 4 981 594 | 99,8% | {{Партия/места|249|249|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1957)|1957]]* | Народно събрание | 5 204 027 | 99,9% | {{Партия/места|247|247|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1962)|1962]]* | Народно събрание | 5 461 224 | 99,9% | {{Партия/места|321|321|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1966)|1966]]* | Народно събрание | 5 744 072 | 99,9% | {{Партия/места|414|414|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1971)|1971]]* | Народно събрание | 6 154 082 | 99,9% | {{Партия/места|268|400|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1976)|1976]]* | Народно събрание | 6 369 762 | 99,9% | {{Партия/места|272|400|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1981)|1981]]* | Народно събрание | 6 519 674 | 99,9% | {{Партия/места|271|400|#E31E27}} |- | [[Парламентарни избори в България (1986)|1986]]* | Народно събрание | 6 639 562 | 99,9% | {{Партия/места|276|400|#E31E27}} |} * От 1949 г. до 1986 г. е част от коалицията Отечествен фронт. == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Кралевска | first = Нася | year = 2011 | title = Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията | publisher = Работилница за книжнина „Васил Станилов“ | location = София | isbn = 978-954-8248-89-1}} * {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}} * {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}} * {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}} * {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2}} * {{cite book | last = Цураков | first = Ангел | year = 2008 | title = Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България | publisher = Изд. на „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-790-X}} == Вижте също == * [[Номенклатура (елит)|Номенклатура]] – елит от партийни функционери в [[Съветския съюз]] и други държави от [[Източен блок|Източния блок]] * [[Съюз на комунистите в България]] * [[Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)]] == Външни препратки == * [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1333-2013-07-14-14-17-58 Организационната и властова пирамида на БКП] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131216182728/http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1333-2013-07-14-14-17-58 |date=2013-12-16 }} представя книгата на историка Александър Везенков – „Властови структури на Българската комунистическа партия 1944 – 1989 г.“ {{Български партии до 1989}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Съвременна епоха|Политика|България|Студена война}} [[Категория:Българска комунистическа партия| ]] [[Категория:Основани в България през 1903 година]] olw6ar25pv95o5w6q5icqe1kf4ubtea 0 53487 11464430 10675899 2022-07-20T08:32:11Z 149.62.206.226 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | постове1 = [[Президент на Северна Македония|Президент]] | години1 = 15 декември 1999 – 26 февруари 2004 }} }} '''Борис Трайковски''' ({{lang|mk|Борис Трајковски}}) е [[политик]], втори по ред [[президент на Северна Македония]], от 15 декември 1999 година до 26 февруари 2004 година, когато загива в самолетна катастрофа.<ref>Сп. Капитал [http://www.capital.bg/show.php?storyid=225269 Македонският президент Борис Трайковски загина при самолетна катастрофа]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} 28 февруари 2004 г.; посетен на 3 юли 2008 г.</ref><ref> Southeast European Times [http://www.balkantimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2004/02/040226-SVETLA-001 Македонският президент Борис Трайковски загина при самолетна катастрофа 26/02/2004] посетен на [[3 юли]] [[2008]]</ref> == Биография == Трайковски е роден на 25 юни 1956 година в струмишкото село [[Моноспитово]] в протестантско семейство от [[Муртино]]. Дипломира се от [[Юридически факултет (Скопски университет)|Юридическия факултет]] на [[Скопски университет|Скопския университет]] през [[1980]] година. След това специализира [[икономическо право]] и [[трудово право]] в САЩ. Остава там и следва теология, след което става протестантски свещеник. След завръщането с в Македония до [[1997]] година е ръководител на правната служба на строителното предприятие ''Слобода'' в [[Скопие]], от 1997 до 1998 година е шеф на Кабинета на градоначалника на Община [[Кисела вода (община)|Кисела вода]] – Скопие, а от 21 декември 1998 година е заместник министър на външните работи на Северна Македония в дясноцентристкото правителство на [[Любчо Георгиевски]]. Трайковски е също така председател на Комисията за външнополитически отношения на [[ВМРО-ДПМНЕ]], главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация [[Паневропейско движение за Република Македония]], член на международната конференция: „Разрешаване на конфликти“ със седалище в [[Атланта]], [[САЩ]], участва на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, председател на младежката организация на [[Обединена методистка църква|Обединената методистка църква]] в [[Югославия]] повече от 12 години. == Бележки == <references /> {{пост списък|Президент на Северна Македония|1}} {{СОРТКАТ:Трайковски, Борис}} {{мъниче|северномакедонец}} [[Категория:Президенти на Северна Македония]] [[Категория:Северномакедонски юристи]] [[Категория:Хора от община Босилово]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Методисти]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] [[Категория:Дейци на ВМРО-ДПМНЕ]] 70uvsocu8ko8w63rf2o987rj267btwz 0 54598 11464004 11450953 2022-07-19T20:06:54Z 149.62.209.232 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} [[Файл:DickseeRomeoandJuliet.jpg|240п|мини|Влюбените [[Ромео и Жулиета]] са [[идеал]] за страстна и безгранична любов, която завършва трагично (картина на [[Франк Бърнард Дикси]])]] '''Любовта''' е [[чувство]] на [[привързаност]], грижа, [[привличане]], [[симпатия]] (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от [[сексуално привличане|сексуалното привличане]]. Най-общо това е потребността [[човек]] да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения. Първите сведения за това чувство произлизат от малкото градче Неделино, в подножието на Родопа планина. Негови основатели са Кристиян и Гергина, изживели своята първа любовна история в ранна детска възраст. Още от 16-годишни те показват на света какво значи всъщност една чиста, неподправена и дълбоко таена любов. В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто [[биология|биологично]]-[[физиология|физиологичен]] аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. В [[психология|психологически план]] любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт. В българския език съществува [[синоним]] на думата „любов“ – „[[обич]]“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът ''„платонична любов“'', характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още [[страст]] към нещо (любов към [[футбол]]а, любов към [[знание]]то). == Научна гледна точка == [[Файл:Chemical basis of love.png|270px|ляво|мини|Опростена схема на химическата основа на любовта]] Биологичните модели на секса разглеждат любовта като [[бозайник|бозайнически]] инстинкт, подобен на [[глад]]а или [[жажда]]та.<ref>Thomas Lewis; F. Amini & R. Lannon (2000) – ''A General Theory of Love'', Random House. ISBN 0-375-70922-3</ref> Хелън Фишър – водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите, романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а [[Теория на привързаността|обвързването]] включва толериране на партньора. Страстното желание е първоначалното сексуално желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в [[кръв]]та на [[тестостерон]] (при мъжете) и [[естроген]] (при жените). Ефектът от тези [[хормон]]и рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното сексуално желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в [[неврология]]та показват, че когато хората се влюбват, [[мозък]]ът последователно секретира определени вещества, включително [[феромон]]и, [[допамин]], [[норадреналин]] и [[серотонин]], чието действие е подобно на [[амфетамин]]ите, стимулирайки центъра за удоволствие в [[Главен мозък|главния мозък]], което води до ускорено сърцебиене, загуба на [[апетит]] и [[сън]] и силно усещане на [[вълнение]]. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.<ref name=RW>Robert Winston (2004) – ''Human'', Smithsonian Institution</ref> След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на [[брак]] или раждане на деца, а ако става въпрос за [[приятелство]] – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата [[окситоцин]] и [[антидиуретичен хормон]] в сравнение с кратките връзки.<ref name=RW/> Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че [[протеин]]овата [[молекула]], позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.<ref>E. Emanuele; P. Polliti; M. Bianchi; P. Minoretti; M. Bertona & D. Geroldi (2005) – [http://www.biopsychiatry.com/lovengf.htm Raised plasma nerve growth factor levels associated with early-stage romantic love], Psychoneuroendocrinology, септември 2005</ref> == Във философията == {{основна|Любовта в трудовете на Фром}} Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от [[Ерих Фром]] (посветил една от книгите си на любовта: „''[[Изкуството да обичаш]]“''). Той казва: {{цитат|Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.}} Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване: {{цитат|Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата на равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.}} == В религията == Любовта заема важна роля в [[религия]]та, религиозните вярвания и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в [[християнството]] например – любовта към ближния, от друга страна за любовта към [[Бога]] и божественото, [[мъдрост]]та и т.н. В религиите любовта може да бъде нещо повече от чувство, та дори и екстатично изживяване, опит. === Авраамови религии === ==== Християнство ==== [[Файл:Baglione.jpg|250п|мини|Свещена любов срещу мирянска любов (1602 – 03) от [[Джовани Баглионе]]]] Има няколко [[Гръцки език|гръцки думи]] за любов, които обичайно се отнасят към християнските среди: * ''Агапе''. В [[Нов Завет|Новия завет]], ''агапе'' е щедра, неегоистична, алтруистична, безусловна. Това е родителската любов, видяна като даваща добро по света, това е начинът по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните се стремят да имат към другите. * ''Филия''. В Новия завет, ''филия'' е човешкият отклик към нещо, което се възприема като възхитително. Също познато като „братска любов“. * Две други думи за любов има в гръцкия език: ''[[Ерос]]'' (сексуална любов) никога не се употребява в Новия завет и ''сторге'' (любов на дете към родител) се среща само в съставната ''филосторгос'' (Римляни 12:10). В Новия завет любовта е описана най-добре в „''Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните''“: {{цитат|Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека.|1 Kor 13, 1}} В тази глава авторът дава едно универсално определение за любовта, което иначе е пречупено от личностния [[егоизъм]] на всеки отделен индивид. Той я описва като дълготърпелива, пълна с благост: {{цитат|Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли.|1 Kor 13, 4 – 5}} В края той казва: {{цитат|А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.|1 Kor 13, 13}} В това последно изречение свети [[апостол Павел]] обяснява, че даже да вярваме безусловно в Бог, ако нямаме любов в себе си, ние никога няма да го достигнем. Ако се замени думата любов в Новия завет с [[Иисус Христос|Исус Христос]], тогава може да се разбере вече за каква любов става дума. Тази любов може да се преживява от новородения християнин, чрез [[Светия Дух]], защото истинският християнин има Духа, защото има Божия Син или любовта, която е слязла от небето, за да живее новият човек чрез нея. Християнинът е нов човек с все още старо естество, което по природа няма тази любов и затова Бог новоражда човека, за да има Неговото естество, което е любов и което истинският християнин притежава, като дар. Така вече може да бъде преживявана постоянно тази любов, което се изразява с общение с Личностния Триединен Бог, чрез [[Библията]]. Както едно бебе има нужда да се храни с мляко, така и новороденият има нужда от духовното мляко на Божието Слово. Ако човек има тази нужда, това означава, че е Божие дете, чрез Христос. Тази любов не може да се скрие от хората и може да се забележи от тях у този, който я показва, както светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я схваща. Това общение с Бога задвижва новородения да има и правилното общение и отношение с хората около себе си и това не може да се скрие и прави впечатление за онези, които забелязват това. Но има и такива, които на думи само са християни и както едно дърво се познава по плодовете, така и човек се познава по делата какъв е вътре в сърцето. * 1:5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на [[вяра]]та си [[добродетел]], на добродетелта си благоразумие. * 1:6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие. * 1:7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. * 1:8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. ==== Ислям ==== {{раздел-мъниче}} ==== Юдаизъм ==== {{раздел-мъниче}} === Източни религии === {{раздел-мъниче}} ==== Будизъм ==== В [[будизма]] ''[[Кама (санскрит)|кама]]'' ([[санскрит]]; оттук заглавието „[[Кама Сутра|Кама Сутра“]]) е чувствената, сексуалната любов, тя е пречка към пътя на [[просвещението]], тъй като е себична. ''[[Каруна]]'' е [[състрадание]] и милост, която намалява страданието на другите. Комплементарна е на [[мъдрост]]та и необходима за просвещението. ''[[Адвеша]]'' и ''[[Метта (будизъм)|метта]]'' са доброжелателната любов. Тази любов е безусловна и изисква изключително себеприемане. Тя е твърде различна от обикновената любов, която е обикновено свързана с привързаността и секса – неща, които рядко ги има без наличие на собствен интерес. Вместо това, Будизмът се отнася към неангажираността и неегоистичния интерес към положението на другите. Идеалът за [[бодхисатва]] в будизма на [[Махаяна]] включва пълното себеотрицание на човека, за да може той да поеме бремето на страдащия свят. Най-силната [[мотивация]] на човека, за да поеме по духовния път на бодхисатва, е идеята за спасението в рамките на неегоистичната, алтруистична любов към всички живи същества. ==== Индуизъм ==== {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти Общомедия|Category:Love}} {{сродни проекти Уикицитат|Любов – Влюбеност – Обич}} {{сродни проекти Уикиречник|любов}} * [http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Защо-християните-изгубват-любовта- Защо християните изгубват любовта?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130826041720/http://www.pravoslavie.bg/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0- |date=2013-08-26 }} – статия от архим. Рафаил Карелин {{емоции}} {{Портал |Психология}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Любов| ]] r6ofcwatx4bxplrtf6jmb4hxokgod93 11464198 11464004 2022-07-19T21:55:15Z Ilikeliljon 5077 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.209.232|редакции на 149.62.209.232]] ([[User talk:149.62.209.232|б]].), към версия на Akeckarov wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} [[Файл:DickseeRomeoandJuliet.jpg|240п|мини|Влюбените [[Ромео и Жулиета]] са [[идеал]] за страстна и безгранична любов, която завършва трагично (картина на [[Франк Бърнард Дикси]])]] '''Любовта''' е [[чувство]] на [[привързаност]], грижа, [[привличане]], [[симпатия]] (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от [[сексуално привличане|сексуалното привличане]]. Най-общо това е потребността [[човек]] да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения. В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто [[биология|биологично]]-[[физиология|физиологичен]] аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. В [[психология|психологически план]] любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт. В българския език съществува [[синоним]] на думата „любов“ – „[[обич]]“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът ''„платонична любов“'', характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още [[страст]] към нещо (любов към [[футбол]]а, любов към [[знание]]то). == Научна гледна точка == [[Файл:Chemical basis of love.png|270px|ляво|мини|Опростена схема на химическата основа на любовта]] Биологичните модели на секса разглеждат любовта като [[бозайник|бозайнически]] инстинкт, подобен на [[глад]]а или [[жажда]]та.<ref>Thomas Lewis; F. Amini & R. Lannon (2000) – ''A General Theory of Love'', Random House. ISBN 0-375-70922-3</ref> Хелън Фишър – водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни, частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване. Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите, романтичното привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху съвкуплението, а [[Теория на привързаността|обвързването]] включва толериране на партньора. Страстното желание е първоначалното сексуално желание, което поощрява съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в [[кръв]]та на [[тестостерон]] (при мъжете) и [[естроген]] (при жените). Ефектът от тези [[хормон]]и рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление. Привличането се развива от първичното сексуално желание като обвързване към отделна личност. Скорошни изследвания в [[неврология]]та показват, че когато хората се влюбват, [[мозък]]ът последователно секретира определени вещества, включително [[феромон]]и, [[допамин]], [[норадреналин]] и [[серотонин]], чието действие е подобно на [[амфетамин]]ите, стимулирайки центъра за удоволствие в [[Главен мозък|главния мозък]], което води до ускорено сърцебиене, загуба на [[апетит]] и [[сън]] и силно усещане на [[вълнение]]. Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от половин до три години.<ref name=RW>Robert Winston (2004) – ''Human'', Smithsonian Institution</ref> След като етапите на страстното желание и привличането са временни, се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на [[брак]] или раждане на деца, а ако става въпрос за [[приятелство]] – на неща като общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата [[окситоцин]] и [[антидиуретичен хормон]] в сравнение с кратките връзки.<ref name=RW/> Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че [[протеин]]овата [[молекула]], позната като фактор за нервен растеж (ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една година.<ref>E. Emanuele; P. Polliti; M. Bianchi; P. Minoretti; M. Bertona & D. Geroldi (2005) – [http://www.biopsychiatry.com/lovengf.htm Raised plasma nerve growth factor levels associated with early-stage romantic love], Psychoneuroendocrinology, септември 2005</ref> == Във философията == {{основна|Любовта в трудовете на Фром}} Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от [[Ерих Фром]] (посветил една от книгите си на любовта: „''[[Изкуството да обичаш]]“''). Той казва: {{цитат|Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.}} Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване: {{цитат|Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата на равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.}} == В религията == Любовта заема важна роля в [[религия]]та, религиозните вярвания и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в [[християнството]] например – любовта към ближния, от друга страна за любовта към [[Бога]] и божественото, [[мъдрост]]та и т.н. В религиите любовта може да бъде нещо повече от чувство, та дори и екстатично изживяване, опит. === Авраамови религии === ==== Християнство ==== [[Файл:Baglione.jpg|250п|мини|Свещена любов срещу мирянска любов (1602 – 03) от [[Джовани Баглионе]]]] Има няколко [[Гръцки език|гръцки думи]] за любов, които обичайно се отнасят към християнските среди: * ''Агапе''. В [[Нов Завет|Новия завет]], ''агапе'' е щедра, неегоистична, алтруистична, безусловна. Това е родителската любов, видяна като даваща добро по света, това е начинът по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните се стремят да имат към другите. * ''Филия''. В Новия завет, ''филия'' е човешкият отклик към нещо, което се възприема като възхитително. Също познато като „братска любов“. * Две други думи за любов има в гръцкия език: ''[[Ерос]]'' (сексуална любов) никога не се употребява в Новия завет и ''сторге'' (любов на дете към родител) се среща само в съставната ''филосторгос'' (Римляни 12:10). В Новия завет любовта е описана най-добре в „''Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните''“: {{цитат|Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека.|1 Kor 13, 1}} В тази глава авторът дава едно универсално определение за любовта, което иначе е пречупено от личностния [[егоизъм]] на всеки отделен индивид. Той я описва като дълготърпелива, пълна с благост: {{цитат|Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли.|1 Kor 13, 4 – 5}} В края той казва: {{цитат|А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.|1 Kor 13, 13}} В това последно изречение свети [[апостол Павел]] обяснява, че даже да вярваме безусловно в Бог, ако нямаме любов в себе си, ние никога няма да го достигнем. Ако се замени думата любов в Новия завет с [[Иисус Христос|Исус Христос]], тогава може да се разбере вече за каква любов става дума. Тази любов може да се преживява от новородения християнин, чрез [[Светия Дух]], защото истинският християнин има Духа, защото има Божия Син или любовта, която е слязла от небето, за да живее новият човек чрез нея. Християнинът е нов човек с все още старо естество, което по природа няма тази любов и затова Бог новоражда човека, за да има Неговото естество, което е любов и което истинският християнин притежава, като дар. Така вече може да бъде преживявана постоянно тази любов, което се изразява с общение с Личностния Триединен Бог, чрез [[Библията]]. Както едно бебе има нужда да се храни с мляко, така и новороденият има нужда от духовното мляко на Божието Слово. Ако човек има тази нужда, това означава, че е Божие дете, чрез Христос. Тази любов не може да се скрие от хората и може да се забележи от тях у този, който я показва, както светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я схваща. Това общение с Бога задвижва новородения да има и правилното общение и отношение с хората около себе си и това не може да се скрие и прави впечатление за онези, които забелязват това. Но има и такива, които на думи само са християни и както едно дърво се познава по плодовете, така и човек се познава по делата какъв е вътре в сърцето. * 1:5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на [[вяра]]та си [[добродетел]], на добродетелта си благоразумие. * 1:6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие. * 1:7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. * 1:8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. ==== Ислям ==== {{раздел-мъниче}} ==== Юдаизъм ==== {{раздел-мъниче}} === Източни религии === {{раздел-мъниче}} ==== Будизъм ==== В [[будизма]] ''[[Кама (санскрит)|кама]]'' ([[санскрит]]; оттук заглавието „[[Кама Сутра|Кама Сутра“]]) е чувствената, сексуалната любов, тя е пречка към пътя на [[просвещението]], тъй като е себична. ''[[Каруна]]'' е [[състрадание]] и милост, която намалява страданието на другите. Комплементарна е на [[мъдрост]]та и необходима за просвещението. ''[[Адвеша]]'' и ''[[Метта (будизъм)|метта]]'' са доброжелателната любов. Тази любов е безусловна и изисква изключително себеприемане. Тя е твърде различна от обикновената любов, която е обикновено свързана с привързаността и секса – неща, които рядко ги има без наличие на собствен интерес. Вместо това, Будизмът се отнася към неангажираността и неегоистичния интерес към положението на другите. Идеалът за [[бодхисатва]] в будизма на [[Махаяна]] включва пълното себеотрицание на човека, за да може той да поеме бремето на страдащия свят. Най-силната [[мотивация]] на човека, за да поеме по духовния път на бодхисатва, е идеята за спасението в рамките на неегоистичната, алтруистична любов към всички живи същества. ==== Индуизъм ==== {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти Общомедия|Category:Love}} {{сродни проекти Уикицитат|Любов – Влюбеност – Обич}} {{сродни проекти Уикиречник|любов}} * [http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Защо-християните-изгубват-любовта- Защо християните изгубват любовта?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130826041720/http://www.pravoslavie.bg/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0- |date=2013-08-26 }} – статия от архим. Рафаил Карелин {{емоции}} {{Портал |Психология}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Любов| ]] 3aobu8754cabw6uzc2oqsti64824etl 0 57049 11463824 11445992 2022-07-19T15:02:22Z Ket 2798 Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Георгиев|Георги Георгиев|тип=личност}} {{Личност | име = Георги Георгиев – Гец | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Георги Иванов Георгиев | роден-място = [[Елена|Разпоповци]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[Република България]] | националност = {{България}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | награди = „Златна роза“ (1969, 1976 и 1986)<ref>''Енциклопедия България'', том 7, София: Издателство на БАН, 1997, с. 663.</ref> }} {{Личност/Политик | категория = актьор | партия = [[БКП]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6н=1|7н=1|8н=1}}<ref>''Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България'', ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 86.</ref><ref>''Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България'', ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 135.</ref><ref>''Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България'', Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 135.</ref> | известен-с = | отличия = }} | баща = | майка = | брак = Цѐна Георгиева | деца = проф. [[Иван Георгиев – Гец]] (1958 − 2015) – кинорежисьор, сценарист, актьор, преподавател в [[НБУ]]<br>Данаил Георгиев (Danail Getz) – композитор и музикант | подпис = | общомедия = }} '''Георги Иванов Георгиев – Гец''' (1926 − 1996) е [[България|български]] драматичен театрален и кино[[актьор]]. == Биография == Роден е на [[4 октомври]] [[1926]] г. в село [[Разпоповци]], днес квартал на град [[Елена]].<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> За първи път кандидатства за студент в [[ДВТУ]] през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ДВТУ]] в [[София]] (1949 − 1953).<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на [[СССР]] [[Михаил Николаевич Кедров]] от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956).<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода [[1953]] − [[1991]] г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в [[София]]. Член на управителния съвет на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]]. Член на [[БКП]] от 1966 г. Народен представител в [[VII Народно събрание]] (1976 − 1981).<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „[[А бяхме млади]]“, „[[Осмият]]“, „[[Селянинът с колелото]]“, „[[Матриархат (филм)|Матриархат]]“, „[[Баща (филм)|Баща]]“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри. Прякора „Гец“ придобива от колегата си [[Димитър Бочев]], тъй като в родния му край (с. [[Войнягово]], [[Община Карлово|Карловско]]) така наричали мъжете с името Георги. Получава [[инсулт]] по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. [[Стара Загора]] на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1967).<ref>''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 673.</ref> * [[Народен артист]] (1971).<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> * Лауреат на [[Димитровска награда]] (1971)<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> (колективна награда, получена заедно с [[Любомир Кабакчиев]], [[Васил Стойчев]], [[Любомир Киселички]], [[Ванча Дойчева]], [[Жоржета Чакърова]], [[Стефан Сърбов]] и Никола Динев). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ II степен. (1976). * Орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен. (1976). * Орден „[[Народна република България (орден)|НРБ]]“ I степен. (1976).<ref name="botadded">''Енциклопедия България'', т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.</ref> * I награда за мъжка роля за ролята на Андрей Белов в пиесата „Незабравими дни“ на Общонационалния преглед на българската драма и театър (1958 – 1959). * Голямата награда „Златната роза“ за филма „[[Осмият]]“ (1969) на VIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1969) (заедно с режисьора [[Зако Хеския]] и оператора [[Георги Георгиев (оператор)|Георги Георгиев]]). * Наградата на СБП за най-добра мъжка роля в тв пиеса „Жена премина кръстопътя“ (1974). * Награда за мъжка роля за ролята на майор Боян Василев във филма „[[Зарево над Драва]]“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974). * Награда за мъжка роля за ролята на Йордан във филма „[[Селянинът с колелото]]“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974). * Награда за най-добра мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на IX Международен кинофестивал (Москва, 1975). * Голямата награда „Златната роза“ за филма „[[Допълнение към Закона за защита на държавата]]“ (1976) на XIV Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1976) (заедно със сценариста [[Анжел Вагенщайн]], режисьора [[Людмил Стайков]], оператора [[Борис Янакиев]], композитора [[Симеон Пиронков]] и актьорите [[Виолета Донева]], [[Стойчо Мазгалов]], [[Иван Кондов]], [[Георги Черкелов]], [[Стефан Гецов]], [[Андрей Чапразов]], [[Николай Бинев]] и [[Анани Явашев]]). * I награда на МНО за участието му във филма „[[Сами сред вълци]]“ (1981). * Наградата за най-добро изпълнение на мъжка роля за героя си бай Стефан във филма „[[Милост за живите]]“ (1980) на IX Международен кинофестивал на червенокръстки и здравни филми (Варна, 1981). * Наградата на София за постановката „Златното покритие“ (1982). * Голямата награда „Златната роза“ за филма „Те надделяха“ (1986) на XIX Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1986)(заедно с режисьора [[Киран Коларов]], оператора [[Виктор Чичов]] и актьорите [[Антоний Генов]], [[Стоян Стоев]] и [[Любен Чаталов]]). * Голямата награда „[[Златна камера]]“ на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] за цялостен принос в развитието на българското кино (1986). * Специалната награда [[Аскеер]] „За кураж при трудни условия“ (1994). == Театрални роли == ; Народен театър „Иван Вазов“, гр. София<ref>[http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf '''Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова'''. ''Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004''. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171107062220/http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf |date=2017-11-07 }}, с. 406 – 605.</ref> * „За тия, които са в морето“ (от [[Борис А. Лавреньов]]) (сезон 1949/1950) – Апанасенко (стажант) * „Разузнаване“ (от [[Лозан Стрелков]]) (сезони 1949/1950; 1950/1951) – полковник Костов (стажант) * „Брониран влак 14 – 69“ (от [[Всеволод В. Иванов]]) (1949/1950; 1950/1951) – моряк (стажант) * „Гласът на Америка“ (от [[Борис А. Лавреньов]]) (1950/1951; 1951/1952) – VI войник (стажант) * „Разлом“ (от Борис А. Лавреньов) (1950/1951; 1951/1952) – I моряк (стажант) * „По московско време“ (от [[Анжел Вагенщайн]]) (1951/1952; 1952/1953) – Пеньо (стажант) * „В навечерието“ (от [[Камен Зидаров]]) (1951/1952; 1952/1953; 1954/1955) – I българин (стажант) * „Часът на щастието“ (от [[Лозан Стрелков]]) (1952/1953; 1953/1954) – Петър (дебют като щатен актьор от трупата на Народния театър) * „Под златния орел“ (от [[Ярослав Галан]]) (1952/1953; 1953/1954; 1954/1955) – Боб Фобер; посетител (1953/1954) * „Изпитание“ (от [[Ерньо Орбан]]) (1952/1953; 1953/1954) – Миша Талавер * „Кандидати за женитба“ (от [[Ашах Токаев]]) (1952/1953) – Сауджен * „Дванайсета нощ“ (от [[Уилям Шекспир]]) (1952/1953) – свещеник * „Вълци и овце“ (от [[Александър Островски]]) (30.05.1953 г.) – Михаил Борисович Линяев * „Снаха“ (от [[Александър Хаджихристов]] по едноименния роман на [[Георги Караславов]]) (1953/1954) – Симо Горчев * „Село Борово“ (от [[Никола Икономов]]) (1953/1954) – II кираджия * „Любов“ (от [[Орлин Василев]]) (1953/1954) – I ловец; Джексън * „Семейство“ (от [[Иван Ф. Попов]]) (1953/1954) – Егор * „Лайпциг – 1933“ (от [[Лев Компанеец]] и [[Леонид Кронфелд]]) (1953/1954) – капитан от милицията * „Ревизор“ (от [[Николай Гогол]]) (1953/1954; 1954/1955) – Амос Феодорович Ляпкин-Тяпкин; Держиморда * „Усилни години“ (от [[Камен Зидаров]]) (1954/1955) – Димитър Шахов * „Огненият мост“ (от [[Борис С. Ромашов]]) (1954/1955; 1955/1956; 1957/1958; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962) – Мазюра * „Години на странствуване“ (от [[Алексей Н. Арбузов]]) (1954/1955; 1955/1956; 1956/1957) – Салдатенков * „Търси се Шекспир“ (от [[Хайнар Кипхард]]) (1954/1955; 1955/1956) – Монхаупт; Емил * „Първият удар“ (от [[Крум Кюлявков]]) (1956/1957) – Вернер * „Иванко (Убиецът на Асеня I)“ (от [[Васил Друмев]]) (1956/1957; 1957/1958; 1958/1959) – началник на тъмницата * „Горещо сърце“ (от [[Александър Островски]]) (1956/1957) – Тарас Тарасич Хлинов * „Херцогинята на Падуа“ (от [[Оскар Уайлд]]) (1957/1958; 1958/1959) – Джеппо Вителлоцо; Пиетро * „Оптимистична трагедия“ (от [[Всеволод В. Вишневски]]) (1957/1958) – висок матрос * „Антигона“ (от [[Софокъл]]) (1957/1958; 1958/1959; 1959/1960) – Тирезий; корифей * „Неспокойна старост“ (от [[Леонид Н. Рахманов]]) (1961/1962) – Куприянов * „Крал Лир“ (от [[Уилям Шекспир]]) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – I слуга; II слуга * „Незабравими дни“ (от [[Лозан Стрелков]]) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – Андрей Белов * „Седем вика в океана“ (от [[Алехандро Касона]]) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – пътник от III класа * „Съвест“ (от [[Емил Манов]]) (1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – раненият * „Любов Яровая“ (от [[Константин А. Треньов]]) (1959/1960; 1960/1961) – Роман Кошкин * „Пред буря“ (от [[Боян Балабанов]]) (1961/1962) – бай Петко * „Иван Шишман“ (от [[Камен Зидаров]]) (1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Драгота * „Виновният“ (от [[Димитър Димов]]) (1961/1962; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Теодоси Миронов * „Среща“ (от [[Лозан Стрелков]]) (1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Рангел Сираков * „Глас народен“ (от [[Георги Караславов]]) (1962/1963; 1963/1964) – (участник в масова сцена) * „Хъшове“ (от [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] по повестта „Немили-недраги“ на [[Иван Вазов]]) (1963/1964) – Македонски * „Сестри (Третата сестра)“ (от [[Павел Кохоут]]) (1963/1964; 1964/1965) – Ладислав Плахи * „Рожден ден“ (от [[Драгомир Асенов]]) (1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Пантелей * „Страница от миналото (Хроника за Самуил; Самуил)“ (от [[Александър Хаджихристов]]) (1964/1965) – Елемаг * „Добрата стара Англия (Наградените за храброст)“ (от [[Съмърсет Моъм]]) (1964/1965; 1965/1966) – Хауард Бартлет * „Ричард III“ (от [[Уилям Шекспир]]; адаптация [[Яцек Вошчерович]]) (1964/1965; 1965/1966) – Хейстингз * „Из дневника“ (от [[Александър Е. Корнейчук]]) (1965/1966) – Иларион Петрович Гроза * „Няма сто истини“ (от [[Лозан Стрелков]]) (1966/1967) – Петър Петрински * „Мигове от живота“ (от [[Уилям Сароян]]) (1966/1967) – Круп * „Под игото“ (от [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] по едноименния роман на [[Иван Вазов]]) (1967/1968; 1968/1969) – отец Натанаил * „Златната карета“ (от [[Леонид Леонов]]) (1967 – 1969) – Берьозкин * „Монахът и неговите синове“ (от [[Милко Милков]]) (1968 – 1972) – Владимир * „Боряна“ (от [[Йордан Йорданов (режисьор)|Йордан Йорданов]]) (1969 – 1977) – Златил * „Съдби човешки“ (от [[Георги Свежин]]) (1969 – 1972) – Горан Загоров * „Мария Стюарт“ (от [[Фридрих Шилер]]) (1969 – 1971) – барон Бърли * „Почивка в Арко Ирис“ (от [[Димитър Димов]]) (1970 – 1979) – Молинеро * „Еснафи“ (от [[Максим Горки]]) (1970 – 1974) – Тетерев * „Казаларската царица“ (от [[Банчо Банов]] и [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] (по едноименния роман на [[Иван Вазов]]) (1971 – 1976) – Касапски * „Сияйна зора“ (от [[Орлин Василев]]) (1971/1972) – Йово * „Двубой на столетието – Лайпциг 33“ (от [[Лев Компанеец]] и [[Леонид Кронфелд]]; сценична редакция по исторически документи [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]) (1971 – 1973) – Ешке * „Пътуване до истината“ (от [[Лозан Стрелков]]) (1973 – 1975) – Габера * „Тази малка земя“ (от [[Георги Джагаров]]) (1973 – 1979) – проф. Радев * „Деца на слънцето“ (от [[Максим Горки]]) (1974 – 1981) – Борис Николаевич Чепурной * „Хъшове“ (от [[Банчо Банов]] и [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] по повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]]) (1975/1976; 1977/1978) – Странджата * „Протокол на едно заседание“ (от [[Александър И. Гелман]])(1975 – 1980) – Василий Трифонович Потапов * „Емигранти“ (от [[Славомир Мрожек]]) (1976 – 1982; 1990/1991) – XX * „Бяг“ (от [[Михаил Булгаков]]) (1977 – 1985) – Григорий Лукянович Чарнота * „Дипломати“ (от [[Надежда Драгова]] и [[Първан Стефанов]]) (1977 – 1981) – отец Кирил * „Крал Лир“ (от [[Уилям Шекспир]]) (1978 – 1980) – граф Глостър * „Опит за летене“ (от [[Йордан Радичков]]) (1978 – 1990) – Игото * „За честта на пагона“ (от [[Камен Зидаров]]) (1978 – 1981) – Пано Витанов * „Чудаци“ (от [[Максим Горки]]) (1980 – 1983) – Самоквасов * „Иван Кондарев“ (от [[Крикор Азарян]], [[Иван Добчев]] и [[Младен Младенов (режисьор)|Младен Младенов]] по едноименния роман на [[Емилиян Станев]]) (1980/1981; 1982/1983) – Корфонозов * „Под игото“ (от [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] по едноименния роман на [[Иван Вазов]]) (1981 – 1985) – чорбаджи Марко * „Празникът“ (от [[Николай Хайтов]]) (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Савата * „Чифликът край границата“ (от [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] по едноименния роман на [[Йордан Йовков]]) (1984/1985; 1985/1986) – Манолаки * „Вечер“ (от [[Алексей Дударев]]) (1985 – 1989) – Мултик * „Чичовци“ (от [[Банчо Банов]] и [[Енчо Халачев]] по едноименната повест на [[Иван Вазов]]) (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990; 1990/1991) – хаджи Ахил * „Бресткият мир“ (от [[Михаил Ф. Шатров]]) (1987 – 1989) – Горки * „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (от [[Стефан Цанев]]) (1988 – 1990) – Панайот Хитов * „Животът на Галилей“ (от [[Бертолт Брехт]]) (1988/1989) – настоятелят на университета * „Образ и подобие“ (от [[Йордан Радичков]]) (1989 – 1991) – дядо Боже-грънчар * „Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – I част: „Пех под покрива“ (1990/1991) – мъж ; Други театри * „Играта джин“ (от [[Коубърн]]) (1992) * „Може би на покрива има кон“ (от [[Иржи Шотола]]) (1994/1995) * „Скъпа Памела“ (от [[Дж. Патрик]]) – Сол * „Комедия дел Апартаменте“ * „Скакалци“ (от [[Ст. Л. Костов]]) (1996) * „Ню Йорк, хотел „Плаза“ (от [[Нийл Саймън]]) – Рой == Телевизионен театър == * „Дом сред блатата“ (1961) * „Усилие“ (1962) (от [[Никола Русев]], реж. [[Неделчо Чернев]]) * „Случка в гората“ (1964) * „Човекът от досието“ (1966) * „В деня на сватбата“ (от [[Виктор Розов]]) (1966) * „Среща в хижата“ ([[Джек Лондон]]) (1967) – професор Бобъл * „Тънка нишка“ (1969) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части * „Кучета“ (от [[Николай Хайтов]]) (1968, втора реализация) – овчар * „Немили-недраги“ (по [[Иван Вазов]]) (1969) * „Рожден ден“ (1971) ([[Драгомир Асенов]]) * „Жена премина кръстопътя“ (1974) * „Човекът, който донесе дъжд“ (1975) * „Тази малка земя“ (1978) ([[Георги Джагаров]]) * „Златното покритие“ (от [[Драгомир Асенов]], реж. [[Николай Савов]] и [[Димитрина Гюрова]]) (1979) * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – Драгота * „Хъшове“ (по [[Иван Вазов]]) (1982) – Странджата * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Дежурната администраторка слуша“ (1985) * „Вечер“ (1987) ([[Алексей Дударев]]), 2 части * „Под игото“ (1989) ([[Иван Вазов]]) * „Оръжието на г-жа Карар“ ([[Бертолт Брехт]]) – Педро * „Случка във Виши“ ([[Артър Милър]]) – Льодюк == Радиотеатър == * „Рицарят Синята брада“ (от [[Свилен Чорбаджиев]] по романа „Синята брада“ на [[Макс Фриш]]) – Феликс Шаад * „Албена“ (от [[Йордан Йовков]]) * „Гроздовете на гнева“ (от [[Лико Йосифов]] по романа на [[Джон Стайнбек]]) * „Чичовци“ (1965) (от [[Мария Громова]] по повестта „Чичовци“ на [[Иван Вазов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1993 || [[Кръговрат (филм)|Кръговрат]] (тв)|| || || Иван Шанов |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || чорбаджи Марко |- | 1989 || [[Баща (филм)|Баща]] || || || бащата |- | 1989 || [[Право на избор]] || || || Атанас Атанасов |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]]<br>(тв сериал) || 2 || || Калмука |- | 1987 || [[Един ден аванс]] (тв) || || || полковник Янев, ръководител на криминалния отдел на МВР |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || бай Драган |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || капитанът на кораба |- | 1986 || [[Денят на владетелите]] || 2 || || Дилон |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || || || скулпторът Кирил Побратимов |- | 1984 || [[Стената (български филм)|Стената]] || || || Георги Чичов |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || || бившия директор на текстилния завод |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || сценаристът Георги |- | 1982 || [[Николо Паганини (филм)|Николо Паганини]]<br>''(Никколо Паганини)''<br>(тв сериал) || 4 || СССР/България || Франтишек |- | 1982 || [[Спирка „Берлин“]] || 2 || || Франц Дитрих |- | 1982 || [[Най-тежкият грях]] || || || Симеонов-Ведрин |- | 1981 || [[Пришествие]] || || || |- | 1981 || [[Милост за живите]] || || || бай Стефан |- | 1980 || [[Уони]] || || || Иван Гяуров-Уони |- | 1979 || [[Трите смъртни гряха]] || || || Куздо Каракозов |- | 1979 || [[Сами сред вълци]]<br>(тв сериал) || 5 || || началникът на полицията [[Никола Гешев]]<br>(в 5 серии: I, II, III, IV, V) |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(тв сериал) || 5 || България/СССР || д-р Климент Будинов |- | 1976 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || Милор |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || човекът с цигарата |- | 1977 || [[Войници на свободата]] || 2 (кино)<br>4 (тв) || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || [[Христо Михайлов]], член на Софийския областен комитет на партията<br>(в 1 серия: II) |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || Йордан |- | 1974 || [[Последният ерген]] || || || полковникът |- | 1973 || [[Зарево над Драва]] || || || майор Боян Василев |- | 1972 || [[Игрек 17]] || || || капитан Руднев |- | 1973 || [[Последна проверка]]<br>(тв сериал) || 12 || || Марин, партиен функционер |- | 1973 || [[Черни криле]] (тв) || || || бай Игнат |- | 1972 || [[Пикник (филм)|Пикник]] (тв) || || || възрастен селянин |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || || Георги Ганчовски |- | 1971 || [[Четиримата от вагона]] (тв) || || || капитан Драганов |- | 1970 || [[Няма нищо по-хубаво от лошото време]] || || || Емил Боев/Морис Хофман/Ролан |- | 1970 || [[Цитаделата отговори]] || || || майор Петър Хариев |- | 1969 || [[Тръгни на път]] || || || Ради Радулов |- | 1969 || [[Осмият]] || || || осмият |- | 1969, 1971|| [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Войводата (в: ''Шлеповете'' (I с.), ''Осем без десет'' (VI с.), ''Магарешката пътека'' (VII с.), ''Циганката'' (VIII с.), ''Рицарският кръст'' (XII с.) и ''Първият ден'' (XIII с.), 1969) |- | 1968 || [[Прокурорът]] || || || прокурора Миладин Войнов |- | 1968 || [[Небето на Велека]] || || || Мартин |- | 1967 || [[С пагоните на дявола]]<br>(тв сериал) || 5 || || Пешо, мустакатият (като Георги Георгиев в 1 серия: ''Беглецът'' (I с.)) |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || селянин |- | 1967 || [[С дъх на бадеми]] || || || Михаил Никодимов |- | 1967 || [[Най-дългата нощ]] || || || мълчаливия (нелегалния) |- | 1966 || [[Между двамата]] || || || Халата, бащата на Пламен |- | 1966 || [[Мъже]] || || || |- | 1965 || [[Грамофон и маслини за моите приятели]] (тв) || || || Стефан, началникът на милицията |- | 1964 || [[Непримиримите]] || || || Атанас |- | 1964 || [[Черната река]] || || || Добри |- | 1962 || [[Златният зъб]] || || || капитан Продан Липовски – Златният зъб |- | 1961 || [[Стръмната пътека]] || || || Иван Дивия |- | 1961 || [[Нощта срещу 13-и]] || || || генералът |- | 1961 || [[А бяхме млади]] || || || Младен |- | 1960 || [[Първи урок]] || || || брата на Пешо |- | 1958 || [[Законът на морето]] || || || Петър |- | 1957 || [[Животът си тече тихо...]] || || || Петко |- | 1956 || [[Точка първа]] || || || Славчо |- | 1955 || [[Неспокоен път]] || || || Казака<br>(като Георги Георгиев) |- | 1952 || [[Наша земя]] || || || Димо<br>(като Георги Ив. Георгиев) |- | 1952 || [[Под игото (филм, 1952)|Под игото]] || || || селянин <br>(в масовите сцени; не е посочен в надписите на филма) |- | 1951 || [[Утро над родината]] || || || шлосера |- |} * „Творчески портрет на Георги Георгиев-Гец“ (1969), режисьор Иван Рачев == Източници == <references /> == Литература == * Найденова, Вера. ''Георги Георгиев-Гец: Критически очерк''. София: Наука и изкуство, 1983. * Пенчев, Георги (съставител и редактор). ''Книга за Гец: Сборник''. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003. ISBN 954-07-1803-1 == Външни препратки == {{Уикицитат|Георги Георгиев – Гец}} * {{икона|en}} {{imdb name|0313768}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/298052/ Георги Георгиев – Гец в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210109/bio/ Георги Георгиев – Гец в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Георгиев-Гец, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Елена]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от инсулт]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] 428kj54nuw7paozwo0aoypoklbk9e10 0 57149 11463810 11209252 2022-07-19T14:58:57Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-рождено = Васил Хаджигендов | категория = режисьор | портрет = BASA-1772K-1-335-1-Vasil Gendov, 1929.JPG | портрет-описание = Васил Гендов в изпълнение на главната роля във филма „Улични божества“, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“ | роден-дата = [[6 декември]], [[1891]] | роден-място = [[Сливен]], {{флагче|България}} [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България]] | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1915 – 1937 | значими филми = „[[Българан е галант]]“ (1915) | награди = }} | брак = [[Жана Гендова]] | деца = Димитър Гендов (работил в „Дома на киното“) | подпис = }} '''Васил Димов Гендов''' (Васил Димов Хаджигендов) е [[България|български]] [[режисьор]], [[актьор]] и [[драматург]].<ref name="ебт">{{Ебт|84}}</ref> Той е автор на първия български [[филм]] „''[[Българан е галант]]''“ (прожектиран на [[13 януари]] [[1915]] стар стил), комедия в стила на [[Макс Линдер]]. == Биография == Васил Гендов е роден на [[24 ноември]] [[1891]] г. в [[Сливен]]. В периода [[1905]] – [[1907]] г. е ученик-стажант в театър „[[Сълза и смях]]“ и в [[Народен театър|Народния театър]]. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във [[Виена]], специализира в [[Берлин]], във филмовата къща „АИКО“. В периода [[1910]] – [[1912]] г. е актьор в трупата на [[Роза Попова]].<ref name="ебт"/> Работи като драматичен администратор в [[Русе]] (1911 – 1913). Бил е директор на пътуващия драматичен театър „[[Български театър]]“, [[София]] (1920 – 1938). Естраден артист (1938 – 1946). През [[1921]] г. заедно със съпругата си [[Жана Гендова]] създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор.<ref name="ебт"/> Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919 – 1920)<ref name="ебт"/>, Съюза на кинодейците в България ([[1931]] г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Създател е на първия български игрален филм „[[Българан е галант]]“, на който е [[сценарист]], [[режисьор]] и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира филма „Бунтът на робите“, който е първият български звуков филм и първият филм за [[Васил Левски]]. Продукцията е снимана през 1932 г. в [[Карлово]]. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnt.bg/part-of-show/bashtata-na-ba-lgarskoto-igralno-kino-vasil-gendov | заглавие=Бащата на българското игрално кино Васил Гендов |достъп_дата =12 януари 2016 |дата=1 март 2015 |издател=Българска национална телевизия |език= }}</ref> Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм). Почива на [[3 септември]] [[1970]] г. в [[София]]. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1952). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I ст. (1963). == Театрални роли == [[Файл:NHMB-Personal-belongings-of-Vasil-Gendov.jpg|мини|220px|Лични вещи на Васил Гендов. Експонати на [[НИМ]]]] * Дювал – „Дамата с камелиите“ от [[Александър Дюма-син]] * Пасторът – „Родина“ от [[Ханс Зюдерман]] * Карелин – „Епидемия“ от Разсудов * Борис Аксеевич – „Лудетина“ от В. Крилов * Нотариус – „Севилският бръснар“ от [[Пиер дьо Бомарше]] * Андрей Роквил – „Съвест“ от П. Бурже * Юджин Мерчбенкс – „Кендида“ от [[Джордж Бърнард Шоу]].<ref name="ебт"/> == Филмография == [[Файл:BASA-46K-1-11-3-Dyavolat v Sofia, 1921.JPG|мини|220px|Снимка на Васил Гендов в ролята на дявола във филма „Дяволът в София“, 1921 г. Източник: ДА „Архиви“]] [[Файл:Vasil Gendov memorial plaque, Sliven.jpg|мини|Паметна плоча на Васил Гендов в центъра на Сливен]] Режисьор във всичките си филми, не играе само в [[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]]: {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Роля |- | 1937 || [[Земята гори]] || Георги Симов |- | 1933 || [[Бунтът на робите]] || [[Васил Левски]] |- | 1930 || [[Буря на младостта]] || Антон |- | 1929 || [[Улични божества]] || работникът |- | 1928 || [[Пътят на безпътните]] || Михаил |- | 1927 || [[Човекът, който забрави Бога]] || Павел Симов |- | 1922 || [[Военни действия в мирно време]] || първи агент |- | 1922 || [[Бай Ганьо (филм)|Бай Ганьо]] || ''не участва във филма'' |- | 1921 || [[Дяволът в София]] || Дяволът |- | 1917 || [[Любовта е лудост (филм)|Любовта е лудост]] || студентът |- | 1915 || [[Българан е галант]] || Българан |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [[Неделчо Милев]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2213/gendov.htm „Аферата Гендов: аз оправдавам...“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170204170019/http://www.online.bg/kultura/my_html/2213/gendov.htm |date=2017-02-04 }}, в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 5, 8 февруари 2002 г. * Димитрина Иванова, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=25597 „Мечтателят безумен Васил Гендов“], в. [[Дума (вестник)|„Дума“]], бр. 17, 21 януари 2012 г. * {{икона|en}} {{imdb name|0312681|Васил Гендов}} {{филми на Васил Гендов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гендов, Васил}} [[Категория:Пионери в киното]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] s1e302inuc29goykkxmu14my5alzukt 0 58632 11464071 11446886 2022-07-19T20:44:21Z 45.83.216.199 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{без източници|21:10, 22 юни 2020 (UTC)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Добруджа (Добрич) | герб = | оригинално име = Футболен клуб<br/>Добруджа 1919 (Добрич) | прозвище = ''Жълто-зелените'' , ''Добруджанци'' | основан = 1947 г.<ref>https://bgclubs.eu/teams/Dobrudzha1919(Dobrich)</ref> | стадион = „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“ | капацитет = 12 500 | президент = {{Флагче|България}} Йордан Йорданов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2021/22 | място = Втора лига |екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]] | pattern_la1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_b1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_ra1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_sh1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_so1=_botevpd_1819_h| | leftarm1=228B22|body1=228B22|rightarm1=228B22|shorts1=FFD700|socks1=FFFF20| | pattern_la2=_greenborder|pattern_b2=_greencollar|pattern_ra2=_greenborder| | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| }} {{Спортове на Добруджа}} '''ФК Добруджа 1919''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Добрич]], който участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено. В своята история Добруджа (Добрич) има общо 14 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7-о място в шампионата през [[„А“ група 1995/96|1995/96]]. == Хроника и факти == [[Файл:Fc dobrudja.jpg|355px|мини|Играчи на Добруджа излизат за двубой с ПФК Славия (София), ст. „Славия“, 9-2-2019 г.]] * През [[1919]] г. е основан ФК „Развитие“. * В началото [[1924]] г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през [[1940]] г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“. * През [[1925]] г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от [[1945]] г. на „Спартак“. * На [[23 декември]] 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак. * През [[1947]] г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. * В [[1948]] г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов. * От [[1949]] г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември. * През [[1957]] г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив). * В [[1959]] г. Вихър се влива в Добруджа. * През [[1962]] г. се класира за участие за първи път в елитната „А“ група. * Има 14 участия от 4 влизания в „А“ група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969 (3 поредни сезона), от 1991/1992 до 1999/2000 (9 поредни сезона) и 2002/2003. * Най-добро класиране в „А“ група – 7-о място през сезон 1995/1996 (треньор Янко Динков). * Два пъти полуфиналист в турнира за [[Национална купа на България|Националната купа]] – 1947 и [[1980]], четвъртфиналист през 1946 г. * Осминафиналист в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1945 г. * 1/16-финалист в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1942]] и [[1943]] г. * Има 39 участия в първенството на „Б“ група. * Първенец на „Б“ група (2 пъти) – като „Септември“ в Североизточна „Б“ група 1955 и като „Добруджа“ в Северна „Б“ група 1965/1966. Второ място в „Б“ група (6 пъти) – като „Червено знаме“ в Североизточна „Б“ група 1956; като „Добруджа“ в Северна „Б“ група: 1958/1959, 1963/1964, 1974/1975 и при една „Б“ група: 1990/1991, 2001/2002. Трето място в „Б“ група (1 път) – 2013/2014 (при една „Б“ група). * Първенец на Североизточна „В“ група (4 пъти) – 2007/2008, 2012/2013, 2017/2018, 2019/2020. * През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща в „А“ група след 22-годишно прекъсване след драматична победа при гостуването си на ФК Монтана (Михайловград) в последния кръг. С късен гол в края на мача Атанас Стефанов „Баницата“ носи успеха и класира Добруджа отново в елита. == История == === Първите стъпки (1918 – 1920) === Историята започва от началото на миналия век...1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа. Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало... Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“. Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. === Ранни формации (1922 – 1962) === Първия официален мач се е състоял през Април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1. През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а "Вихър' – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2. [[Файл:BASA-1735K-2-47-1-Levski, Dobrich.JPG|мини|ляво|300px|Левски Добрич през 1943 г.]] През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския "Вихър' с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7. На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик. През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“. През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“. Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0. През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор. През същата година (1948) се създава една „А“ републиканска футболна група, а през 1950 г. и две „Б“ – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. „Б“ групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем. През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 „Ударник“ (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада. Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна „Б“ група. Играе квалификационен турнир за влизане в „А“ група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в „А“ група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе). През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната „Б“ група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в „А“ група. === Славният период (1991 – 2000) === В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в „А“ група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела. Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в „А“ група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай. Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1. == Наименования == * Развитие/Стрела , Глория/Левски/Спартак/Орлов , Вихър/Цар Борис |||/Победа/Добруджа (1919 – 1947) * Добруджа (1947 – 1948) * Орлов (1948 – 1957) * Добруджа (1957 – 2009) * Добруджа 1919 (от 2009) == Настоящ състав == ''Към 10 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700"| <span style="color:#008000;">Вратари</span> |- |1 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Илиев (футболист, р. 1993)|Димитър Илиев]] {{капитан}} |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Защитници</span> |- |67 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ахмед Адемов]] |- |21 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мирослав Начев]] |- |14 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Жечев]] |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Таушанов]] |- |5 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Минчев]] |- | -||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Даниел Златков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Божидар Чуканов]] |- |{{0}}8 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мартин Максимов]] |- |10{{0}} ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Лазаров]] |- |11 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Стефан Митев]] |- |19 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Данаил Димов]] |- | - ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Lachezar_Yordanov Лъчезар Йорданов] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Нападатели</span> |- |88 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Том (футболист)|Wellington Brito da Silva]] |- |31 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Андриан Димитров]] |- | 9 |[[Файл:Flag_of_Bulgaria_(bordered).svg|20x20пкс]] [[Denislav Angelov|Денислав Ангелов]] |} {{clear}} == Стадион == Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв. Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти. Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1. Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в „А“ група след 22-годишно прекъсване. Размер на терена: 105/68 m == Зала на славата == Футболисти с най-много мачове в [[A ПФГ]]: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Брой |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Боев]] | 212 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Диян Божилов]] | 200 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Славов]] | над 180 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Светослав Кръстев]] | над 160 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Атанас Георгиев]] | над 140 |} Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Голове |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | Диян Божилов | 35 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Георги Манолов]] | 23 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Стоянов]] | 18 |- | [[Файл:Flag of Cote d'Ivoire.svg|20px|]] | [[Серж Йофу]] | 15 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] | [[Ристе Милосавов]] | 14 |} ; МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ * 9 юни 1961 г. Добруджа-Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1 * 15 юни 1964 г. Добруджа-Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1 * 7 февруари 1994 г. Добруджа-Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0 == Треньори == {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} [[Асен Милушев]]||1984||1985 |- |{{флагче|България}} [[Курти Недев]]||1985||1990 |- |{{флагче|България}} [[Петър Киров (треньор)|Петър Киров]]||Юни 1990||Юни 1991 |- |{{флагче|България}} [[Петър Жеков]]||Юни 1991||Юни 1992 |- |{{флагче|България}} [[Данко Роев]]||Юни 1992||Октомври 1992 |- |{{флагче|България}} [[Илия Илиев (треньор)|Илия Илиев]]||Октомври 1992||Юни 1994 |- |{{флагче|България}} [[Кольо Марков]]||Юни 1994||Март 1995 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Март 1995||Май 1995 |- |{{флагче|България}} [[Янко Динков]]||Юни 1995||Юни 1996 |- |{{флагче|България}} Кольо Марков||Юни 1996||Октомври 1996 |- |{{флагче|България}} [[Борис Николов (футболист, р. 1947)|Борис Николов]]||Октомври 1996||Юни 1998 |- |{{флагче|България}} [[Иван Манолов (футболист, р. 1954)|Иван Манолов]]||Юни 1998||Юни 2000 |- |{{флагче|България}} [[Васко Великов|Васил Великов]]||Юни 2000||Ноември 2000 |- |{{флагче|Югославия}} [[Люпко Велкович]]||Ноември 2000||Октомври 2001 |- |{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||Октомври 2001||Септември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Георги Харалампиев]]||Септември 2002||Декември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]]||Януари 2003||Юни 2003 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Юни 2003||Май 2004 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Май 2004||Юни 2005 |- |{{флагче|България}} [[Мирослав Кралев]]||Юни 2005||Юни 2007 |- |{{флагче|България}} [[Радостин Димов]]||Юни 2007||Юни 2008 |- |{{флагче|България}} [[Митко Тошев (треньор)|Митко Тошев]]||Юни 2008||Май 2009 |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Юни 2009||Юни 2010 |- |{{флагче|България}} [[Диян Божилов]]||Юли 2010||Юни 2011 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Ангелов (треньор)|Валентин Ангелов]]||Юни 2011||Юни 2012 |- |{{флагче|България}} [[Иван Атанасов (треньор)|Иван Атанасов]]||Юни 2012||Август 2012 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Вардаров]]||Август 2012||Август 2013 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Тодоров]]||Август 2013||Декември 2014 |- |{{флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||Декември 2014||Септември 2015 |- |{{флагче|България}} Радостин Димов||Септември 2015||Май 2016 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2016||Ноември 2016 |- |{{флагче|България}} Радослав Вардаров||Ноември 2016||Юни 2017 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2017||Ноември 2018 |- |{{флагче|България}} [[Емил Велев – Кокала|Емил Велев]]||Ноември 2018||Април 2019 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Георгиев]]||Април 2019||Юни 2019 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]]||Юни 2019|| Март 2021 |- |{{флагче|България}} [[Венцислав Желев]]||Март 2021||Юни 2022 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2021||Ноември 2021 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов-Орела]]||Ноември 2021||? |} |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/DobrudzaDobricDobrudjaDobrich Facebook страница „Добруджа (Добрич)“] == Източници == <references /> {{fb старт}} {{Б Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Добруджа]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] 1ay3meeamaf7w1hrmf532xm25nst6o3 11464080 11464071 2022-07-19T20:49:36Z 45.83.216.199 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{без източници|21:10, 22 юни 2020 (UTC)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Добруджа (Добрич) | герб = | оригинално име = Футболен клуб<br/>Добруджа 1919 (Добрич) | прозвище = ''Жълто-зелените'' , ''Добруджанци'' | основан = 1947 г.<ref>https://bgclubs.eu/teams/Dobrudzha1919(Dobrich)</ref> | стадион = „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“ | капацитет = 12 500 | президент = {{Флагче|България}} Йордан Йорданов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2021/22 | място = Втора лига |екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]] | pattern_la1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_b1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_ra1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_sh1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_so1=_botevpd_1819_h| | leftarm1=228B22|body1=228B22|rightarm1=228B22|shorts1=FFD700|socks1=FFFF20| | pattern_la2=_greenborder|pattern_b2=_greencollar|pattern_ra2=_greenborder| | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| }} {{Спортове на Добруджа}} '''ФК Добруджа 1919''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Добрич]], който участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено. В своята история Добруджа (Добрич) има общо 14 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7-о място в шампионата през [[„А“ група 1995/96|1995/96]]. == Хроника и факти == [[Файл:Fc dobrudja.jpg|355px|мини|Играчи на Добруджа излизат за двубой с ПФК Славия (София), ст. „Славия“, 9-2-2019 г.]] * През [[1919]] г. е основан ФК „Развитие“. * В началото [[1924]] г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през [[1940]] г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“. * През [[1925]] г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от [[1945]] г. на „Спартак“. * На [[23 декември]] 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак. * През [[1947]] г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. * В [[1948]] г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов. * От [[1949]] г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември. * През [[1957]] г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив). * В [[1959]] г. Вихър се влива в Добруджа. * През [[1962]] г. се класира за участие за първи път в елитната „А“ група. * Има 14 участия от 4 влизания в „А“ група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969 (3 поредни сезона), от 1991/1992 до 1999/2000 (9 поредни сезона) и 2002/2003. * Най-добро класиране в „А“ група – 7-о място през сезон 1995/1996 (треньор Янко Динков). * Два пъти полуфиналист в турнира за [[Национална купа на България|Националната купа]] – 1947 и [[1980]], четвъртфиналист през 1946 г. * Осминафиналист в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1945 г. * 1/16-финалист в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1942]] и [[1943]] г. * Има 39 участия в първенството на „Б“ група. * Първенец на „Б“ група (2 пъти) – като „Септември“ в Североизточна „Б“ група 1955 и като „Добруджа“ в Северна „Б“ група 1965/1966. Второ място в „Б“ група (6 пъти) – като „Червено знаме“ в Североизточна „Б“ група 1956; като „Добруджа“ в Северна „Б“ група: 1958/1959, 1963/1964, 1974/1975 и при една „Б“ група: 1990/1991, 2001/2002. Трето място в „Б“ група (1 път) – 2013/2014 (при една „Б“ група). * Първенец на Североизточна „В“ група (4 пъти) – 2007/2008, 2012/2013, 2017/2018, 2019/2020. * През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща в „А“ група след 22-годишно прекъсване след драматична победа при гостуването си на ФК Монтана (Михайловград) в последния кръг. С късен гол в края на мача Атанас Стефанов „Баницата“ носи успеха и класира Добруджа отново в елита. == История == === Първите стъпки (1918 – 1920) === Историята започва от началото на миналия век...1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа. Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало... Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“. Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. === Ранни формации (1922 – 1962) === Първия официален мач се е състоял през Април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1. През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а "Вихър' – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2. [[Файл:BASA-1735K-2-47-1-Levski, Dobrich.JPG|мини|ляво|300px|Левски Добрич през 1943 г.]] През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския "Вихър' с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7. На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик. През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“. През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“. Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0. През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор. През същата година (1948) се създава една „А“ републиканска футболна група, а през 1950 г. и две „Б“ – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. „Б“ групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем. През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 „Ударник“ (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада. Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна „Б“ група. Играе квалификационен турнир за влизане в „А“ група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в „А“ група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе). През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната „Б“ група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в „А“ група. === Славният период (1991 – 2000) === В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в „А“ група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела. Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в „А“ група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай. Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1. == Наименования == * Развитие/Стрела , Глория/Левски/Спартак/Орлов , Вихър/Цар Борис |||/Победа/Добруджа (1919 – 1947) * Добруджа (1947 – 1948) * Орлов (1948 – 1957) * Добруджа (1957 – 2009) * Добруджа 1919 (от 2009) == Настоящ състав == ''Към 10 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700"| <span style="color:#008000;">Вратари</span> |- |1 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Илиев (футболист, р. 1993)|Димитър Илиев]] {{капитан}} |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Защитници</span> |- |67 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ахмед Адемов]] |- |21 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мирослав Начев]] |- |14 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Жечев]] |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Таушанов]] |- |5 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Минчев]] |- | -||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Даниел Златков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Божидар Чуканов]] |- |{{0}}8 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мартин Максимов]] |- |10{{0}} ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Лазаров]] |- |11 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Стефан Митев]] |- |19 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Данаил Димов]] |- | - ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Lachezar_Yordanov Лъчезар Йорданов] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Нападатели</span> |- |88 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Том (футболист)|Wellington Brito da Silva]] |- |31 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Андриан Димитров]] |- | 9 |[[Файл:Flag_of_Bulgaria_(bordered).svg|20x20пкс]] [./Https://en.m.wikipedia.org/wiki/Denislav%20Angelov Денислав Ангелов] |} {{clear}} == Стадион == Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв. Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти. Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1. Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в „А“ група след 22-годишно прекъсване. Размер на терена: 105/68 m == Зала на славата == Футболисти с най-много мачове в [[A ПФГ]]: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Брой |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Боев]] | 212 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Диян Божилов]] | 200 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Славов]] | над 180 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Светослав Кръстев]] | над 160 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Атанас Георгиев]] | над 140 |} Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Голове |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | Диян Божилов | 35 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Георги Манолов]] | 23 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Стоянов]] | 18 |- | [[Файл:Flag of Cote d'Ivoire.svg|20px|]] | [[Серж Йофу]] | 15 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] | [[Ристе Милосавов]] | 14 |} ; МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ * 9 юни 1961 г. Добруджа-Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1 * 15 юни 1964 г. Добруджа-Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1 * 7 февруари 1994 г. Добруджа-Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0 == Треньори == {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} [[Асен Милушев]]||1984||1985 |- |{{флагче|България}} [[Курти Недев]]||1985||1990 |- |{{флагче|България}} [[Петър Киров (треньор)|Петър Киров]]||Юни 1990||Юни 1991 |- |{{флагче|България}} [[Петър Жеков]]||Юни 1991||Юни 1992 |- |{{флагче|България}} [[Данко Роев]]||Юни 1992||Октомври 1992 |- |{{флагче|България}} [[Илия Илиев (треньор)|Илия Илиев]]||Октомври 1992||Юни 1994 |- |{{флагче|България}} [[Кольо Марков]]||Юни 1994||Март 1995 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Март 1995||Май 1995 |- |{{флагче|България}} [[Янко Динков]]||Юни 1995||Юни 1996 |- |{{флагче|България}} Кольо Марков||Юни 1996||Октомври 1996 |- |{{флагче|България}} [[Борис Николов (футболист, р. 1947)|Борис Николов]]||Октомври 1996||Юни 1998 |- |{{флагче|България}} [[Иван Манолов (футболист, р. 1954)|Иван Манолов]]||Юни 1998||Юни 2000 |- |{{флагче|България}} [[Васко Великов|Васил Великов]]||Юни 2000||Ноември 2000 |- |{{флагче|Югославия}} [[Люпко Велкович]]||Ноември 2000||Октомври 2001 |- |{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||Октомври 2001||Септември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Георги Харалампиев]]||Септември 2002||Декември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]]||Януари 2003||Юни 2003 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Юни 2003||Май 2004 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Май 2004||Юни 2005 |- |{{флагче|България}} [[Мирослав Кралев]]||Юни 2005||Юни 2007 |- |{{флагче|България}} [[Радостин Димов]]||Юни 2007||Юни 2008 |- |{{флагче|България}} [[Митко Тошев (треньор)|Митко Тошев]]||Юни 2008||Май 2009 |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Юни 2009||Юни 2010 |- |{{флагче|България}} [[Диян Божилов]]||Юли 2010||Юни 2011 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Ангелов (треньор)|Валентин Ангелов]]||Юни 2011||Юни 2012 |- |{{флагче|България}} [[Иван Атанасов (треньор)|Иван Атанасов]]||Юни 2012||Август 2012 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Вардаров]]||Август 2012||Август 2013 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Тодоров]]||Август 2013||Декември 2014 |- |{{флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||Декември 2014||Септември 2015 |- |{{флагче|България}} Радостин Димов||Септември 2015||Май 2016 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2016||Ноември 2016 |- |{{флагче|България}} Радослав Вардаров||Ноември 2016||Юни 2017 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2017||Ноември 2018 |- |{{флагче|България}} [[Емил Велев – Кокала|Емил Велев]]||Ноември 2018||Април 2019 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Георгиев]]||Април 2019||Юни 2019 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]]||Юни 2019|| Март 2021 |- |{{флагче|България}} [[Венцислав Желев]]||Март 2021||Юни 2022 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2021||Ноември 2021 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов-Орела]]||Ноември 2021||? |} |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/DobrudzaDobricDobrudjaDobrich Facebook страница „Добруджа (Добрич)“] == Източници == <references /> {{fb старт}} {{Б Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Добруджа]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] aguvqrfeo9x6g3w4i1t39utgvhdw09x 11464090 11464080 2022-07-19T20:55:45Z 45.83.216.199 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{без източници|21:10, 22 юни 2020 (UTC)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Добруджа (Добрич) | герб = | оригинално име = Футболен клуб<br/>Добруджа 1919 (Добрич) | прозвище = ''Жълто-зелените'' , ''Добруджанци'' | основан = 1947 г.<ref>https://bgclubs.eu/teams/Dobrudzha1919(Dobrich)</ref> | стадион = „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“ | капацитет = 12 500 | президент = {{Флагче|България}} Йордан Йорданов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2021/22 | място = Втора лига |екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]] | pattern_la1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_b1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_ra1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_sh1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_so1=_botevpd_1819_h| | leftarm1=228B22|body1=228B22|rightarm1=228B22|shorts1=FFD700|socks1=FFFF20| | pattern_la2=_greenborder|pattern_b2=_greencollar|pattern_ra2=_greenborder| | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| }} {{Спортове на Добруджа}} '''ФК Добруджа 1919''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Добрич]], който участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено. В своята история Добруджа (Добрич) има общо 14 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7-о място в шампионата през [[„А“ група 1995/96|1995/96]]. == Хроника и факти == [[Файл:Fc dobrudja.jpg|355px|мини|Играчи на Добруджа излизат за двубой с ПФК Славия (София), ст. „Славия“, 9-2-2019 г.]] * През [[1919]] г. е основан ФК „Развитие“. * В началото [[1924]] г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през [[1940]] г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“. * През [[1925]] г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от [[1945]] г. на „Спартак“. * На [[23 декември]] 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак. * През [[1947]] г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. * В [[1948]] г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов. * От [[1949]] г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември. * През [[1957]] г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив). * В [[1959]] г. Вихър се влива в Добруджа. * През [[1962]] г. се класира за участие за първи път в елитната „А“ група. * Има 14 участия от 4 влизания в „А“ група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969 (3 поредни сезона), от 1991/1992 до 1999/2000 (9 поредни сезона) и 2002/2003. * Най-добро класиране в „А“ група – 7-о място през сезон 1995/1996 (треньор Янко Динков). * Два пъти полуфиналист в турнира за [[Национална купа на България|Националната купа]] – 1947 и [[1980]], четвъртфиналист през 1946 г. * Осминафиналист в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1945 г. * 1/16-финалист в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1942]] и [[1943]] г. * Има 39 участия в първенството на „Б“ група. * Първенец на „Б“ група (2 пъти) – като „Септември“ в Североизточна „Б“ група 1955 и като „Добруджа“ в Северна „Б“ група 1965/1966. Второ място в „Б“ група (6 пъти) – като „Червено знаме“ в Североизточна „Б“ група 1956; като „Добруджа“ в Северна „Б“ група: 1958/1959, 1963/1964, 1974/1975 и при една „Б“ група: 1990/1991, 2001/2002. Трето място в „Б“ група (1 път) – 2013/2014 (при една „Б“ група). * Първенец на Североизточна „В“ група (4 пъти) – 2007/2008, 2012/2013, 2017/2018, 2019/2020. * През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща в „А“ група след 22-годишно прекъсване след драматична победа при гостуването си на ФК Монтана (Михайловград) в последния кръг. С късен гол в края на мача Атанас Стефанов „Баницата“ носи успеха и класира Добруджа отново в елита. == История == === Първите стъпки (1918 – 1920) === Историята започва от началото на миналия век...1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа. Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало... Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“. Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. === Ранни формации (1922 – 1962) === Първия официален мач се е състоял през Април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1. През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а "Вихър' – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2. [[Файл:BASA-1735K-2-47-1-Levski, Dobrich.JPG|мини|ляво|300px|Левски Добрич през 1943 г.]] През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския "Вихър' с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7. На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик. През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“. През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“. Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0. През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор. През същата година (1948) се създава една „А“ републиканска футболна група, а през 1950 г. и две „Б“ – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. „Б“ групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем. През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 „Ударник“ (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада. Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна „Б“ група. Играе квалификационен турнир за влизане в „А“ група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в „А“ група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе). През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната „Б“ група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в „А“ група. === Славният период (1991 – 2000) === В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в „А“ група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела. Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в „А“ група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай. Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1. == Наименования == * Развитие/Стрела , Глория/Левски/Спартак/Орлов , Вихър/Цар Борис |||/Победа/Добруджа (1919 – 1947) * Добруджа (1947 – 1948) * Орлов (1948 – 1957) * Добруджа (1957 – 2009) * Добруджа 1919 (от 2009) == Настоящ състав == ''Към 10 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700"| <span style="color:#008000;">Вратари</span> |- |1 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Илиев (футболист, р. 1993)|Димитър Илиев]] {{капитан}} |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Защитници</span> |- |67 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ахмед Адемов]] |- |21 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мирослав Начев]] |- |14 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Жечев]] |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Таушанов]] |- |5 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Минчев]] |- | -||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Даниел Златков]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Божидар Чуканов]] |- |{{0}}8 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мартин Максимов]] |- |10{{0}} ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Лазаров]] |- |11 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Стефан Митев]] |- |19 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Данаил Димов]] |- | - ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Lachezar_Yordanov Лъчезар Йорданов] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Нападатели</span> |- |88 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Том (футболист)|Wellington Brito da Silva]] |- |31 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Андриан Димитров]] |- | 9 |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Denislav%20Angelov Денислав Ангелов] |} {{clear}} == Стадион == Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв. Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти. Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1. Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в „А“ група след 22-годишно прекъсване. Размер на терена: 105/68 m == Зала на славата == Футболисти с най-много мачове в [[A ПФГ]]: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Брой |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Боев]] | 212 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Диян Божилов]] | 200 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Славов]] | над 180 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Светослав Кръстев]] | над 160 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Атанас Георгиев]] | над 140 |} Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Голове |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | Диян Божилов | 35 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Георги Манолов]] | 23 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Стоянов]] | 18 |- | [[Файл:Flag of Cote d'Ivoire.svg|20px|]] | [[Серж Йофу]] | 15 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] | [[Ристе Милосавов]] | 14 |} ; МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ * 9 юни 1961 г. Добруджа-Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1 * 15 юни 1964 г. Добруджа-Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1 * 7 февруари 1994 г. Добруджа-Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0 == Треньори == {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} [[Асен Милушев]]||1984||1985 |- |{{флагче|България}} [[Курти Недев]]||1985||1990 |- |{{флагче|България}} [[Петър Киров (треньор)|Петър Киров]]||Юни 1990||Юни 1991 |- |{{флагче|България}} [[Петър Жеков]]||Юни 1991||Юни 1992 |- |{{флагче|България}} [[Данко Роев]]||Юни 1992||Октомври 1992 |- |{{флагче|България}} [[Илия Илиев (треньор)|Илия Илиев]]||Октомври 1992||Юни 1994 |- |{{флагче|България}} [[Кольо Марков]]||Юни 1994||Март 1995 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Март 1995||Май 1995 |- |{{флагче|България}} [[Янко Динков]]||Юни 1995||Юни 1996 |- |{{флагче|България}} Кольо Марков||Юни 1996||Октомври 1996 |- |{{флагче|България}} [[Борис Николов (футболист, р. 1947)|Борис Николов]]||Октомври 1996||Юни 1998 |- |{{флагче|България}} [[Иван Манолов (футболист, р. 1954)|Иван Манолов]]||Юни 1998||Юни 2000 |- |{{флагче|България}} [[Васко Великов|Васил Великов]]||Юни 2000||Ноември 2000 |- |{{флагче|Югославия}} [[Люпко Велкович]]||Ноември 2000||Октомври 2001 |- |{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||Октомври 2001||Септември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Георги Харалампиев]]||Септември 2002||Декември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]]||Януари 2003||Юни 2003 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Юни 2003||Май 2004 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Май 2004||Юни 2005 |- |{{флагче|България}} [[Мирослав Кралев]]||Юни 2005||Юни 2007 |- |{{флагче|България}} [[Радостин Димов]]||Юни 2007||Юни 2008 |- |{{флагче|България}} [[Митко Тошев (треньор)|Митко Тошев]]||Юни 2008||Май 2009 |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Юни 2009||Юни 2010 |- |{{флагче|България}} [[Диян Божилов]]||Юли 2010||Юни 2011 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Ангелов (треньор)|Валентин Ангелов]]||Юни 2011||Юни 2012 |- |{{флагче|България}} [[Иван Атанасов (треньор)|Иван Атанасов]]||Юни 2012||Август 2012 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Вардаров]]||Август 2012||Август 2013 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Тодоров]]||Август 2013||Декември 2014 |- |{{флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||Декември 2014||Септември 2015 |- |{{флагче|България}} Радостин Димов||Септември 2015||Май 2016 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2016||Ноември 2016 |- |{{флагче|България}} Радослав Вардаров||Ноември 2016||Юни 2017 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2017||Ноември 2018 |- |{{флагче|България}} [[Емил Велев – Кокала|Емил Велев]]||Ноември 2018||Април 2019 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Георгиев]]||Април 2019||Юни 2019 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]]||Юни 2019|| Март 2021 |- |{{флагче|България}} [[Венцислав Желев]]||Март 2021||Юни 2022 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2021||Ноември 2021 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов-Орела]]||Ноември 2021||? |} |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/DobrudzaDobricDobrudjaDobrich Facebook страница „Добруджа (Добрич)“] == Източници == <references /> {{fb старт}} {{Б Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Добруджа]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] 3kskqdtmkbv325me6pwr0ruos36n1kt 0 58656 11464176 11453790 2022-07-19T21:44:03Z Rebelheartous 22483 /* Създаване и първи години */ това не е източник, а просто някакво си неподплатено твърдение wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1921}}<ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, {{неясно|а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт}}. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] m2zz3pswkbasc4tlzlqc0igl6jfw7r3 11464182 11464176 2022-07-19T21:45:10Z Rebelheartous 22483 вече говорихме за BG Clubs и юзърът дори искаше включването му като източник в статиите на някои други отбори wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1923}}<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Botev(Vratsa) bgclubs.eu]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, {{неясно|а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт}}. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] jxg1jma16edqbjbrlvbadivse8xc12m 11464183 11464182 2022-07-19T21:46:48Z Rebelheartous 22483 по източника BG Clubs wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1923}}<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Botev(Vratsa) bgclubs.eu]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === Отборът започва да развива футбол през 1923 година. През август 1923, към „Ботев“ се присъединяват футболистите от създадения през 1921 година СК „Кръстю Раковски“, който е забранен от властите по политически причини. Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1923 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] crvchptd1ivc4t5leoac54hvst2wgxb 11464186 11464183 2022-07-19T21:47:03Z Rebelheartous 22483 източник? wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1923}}<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Botev(Vratsa) bgclubs.eu]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{факт|{{флагче|Италия}} [[Zeus]]}} | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === Отборът започва да развива футбол през 1923 година. През август 1923, към „Ботев“ се присъединяват футболистите от създадения през 1921 година СК „Кръстю Раковски“, който е забранен от властите по политически причини. Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1923 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] lw34xgshscleocdz2xjxbm93geafoj4 11464188 11464186 2022-07-19T21:48:05Z Rebelheartous 22483 източник? wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1923}}<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Botev(Vratsa) bgclubs.eu]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{факт|{{флагче|Италия}} [[Zeus]]}} | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === Отборът започва да развива футбол през 1923 година. През август 1923, към „Ботев“ се присъединяват футболистите от създадения през 1921 година СК „Кръстю Раковски“, който е забранен от властите по политически причини. Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ {{факт|с повечето ДСО в града}}.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1923 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] ta14p6uegcr4wi1h0jza2dkk5913h4u 11464270 11464188 2022-07-20T01:17:04Z Ultra green 3652 Вече е обсъждано в личната ми беседа. Беше ми поискан незазвисим, благонадежден и енциклопедичен източник за годината на основаване на клуба в шаблона. Добавих не един, а два източника - международна футболна енциклопедия за европейски футбол. Официално издание от 2009 г. Вторият енциклопедичен източник е издание от 1992 година. Издател е Български футболен съюз. wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1921}}<ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, {{неясно|а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт}}. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол. <ref>[https://web.archive.org/web/20120511071229/http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/bpfg/1957.html По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“]</ref> На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] 5o1r5y40ucp33gcywmvaw9wyo54zt9t 11464271 11464270 2022-07-20T01:22:01Z Ultra green 3652 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1921}}<ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/2022/07/08/novite-ekipi-sa-tuk/ Новите екипи са тук!]</ref> | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, {{неясно|а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт}}. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол. <ref>[https://web.archive.org/web/20120511071229/http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/bpfg/1957.html По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“]</ref> На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] kkgm20x0w58vnu96n30kgzq6esujvq5 11464275 11464271 2022-07-20T01:34:16Z Ultra green 3652 /* Създаване и първи години */ добавеният източник е bulgarian-football.com. Описани са събитиятата от 1957 г. които засягат много български клубове по това време. Източникът потвърждава твърдението, че Спартак е наследникът на Ботев, както и че участник във второто ниво на българския футбол (в конкретният случай Северната "Б" РФГ) wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев (Враца) | герб = | оригинално име = | прозвище = „зелените лъвове“<br>„врачани“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1921}}<ref>[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf стр. 80]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=yVnOAAAAQBAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false стр. 127]</ref> | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 25 000 | президент = {{Флагче|България}} [[Христо Илиев (общественик)|Христо Илиев]] | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 13 място | спонсор = [[община Враца]]<br>[[Уинбет]]<br>[[SportRespect.com]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/partners/ Спонсори и партньори]</ref> | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Zeus]] <ref>[https://www.botev-vratsa.com/index.php/2022/07/08/novite-ekipi-sa-tuk/ Новите екипи са тук!]</ref> | pattern_la1=|pattern_ra1=_botev_vr_20_21_h|pattern_sh1=_botev_vr_20_21_h|pattern_so1=_botev_vr_19_20_h| ФК Ботев Враца| leftarm1=109252|body1=109252|rightarm1=109252|shorts1=109252|socks1=109252|Футболен клуб Ботев Враца | pattern_la2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_b2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_ra2=_botev_vr_19_20_3rd|pattern_sh2=_botev_vr_19_20_3rd| | leftarm2=FF0000|body2=FF0000|rightarm2=FF0000|shorts2=FF0000|socks2=FF2020| | pattern_la3=_botev_vr_19_20_a|pattern_b3=_botev_vr_19_20_a|pattern_ra3=_botev_vr_19_20_a|pattern_sh3=_botev_vr_19_20_a| | leftarm3=FF0000|body3=FF0000|rightarm3=FF0000|shorts3=FF0000|socks3=000000| }} '''ПФК Ботев''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[Враца]], който се състезава в [[Първа професионална футболна лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Враца)|„Христо Ботев“]], който е с капацитет 25 000 места. От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]], когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали. == История == === Създаване и първи години === На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на [[Враца]] група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер [[Христо Ботев]]. Учредители са Иван Абузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, {{неясно|а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт}}. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/vidin/post/100295968/botev-vraca-na-90-godini|заглавие="Ботев" Враца на 90 години|труд=bnr.bg}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darik.bg/chestvame-100-godini-ot-sazdavaneto-na-sporten-klub-botev-vraca|заглавие=Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца|труд=darik.bg}}</ref> Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.<ref>[https://web.archive.org/web/20120511071229/http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/bpfg/1957.html По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“]</ref> На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.<ref name=":1" /> През [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]] достига до полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], където отпада от бъдещия носител на трофея [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]]. Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в [[Втора професионална футболна лига|Северната „Б“ група]] и печели правото да участва в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник [[ФК Монтана|Монтана]].<ref>{{cite web | title = Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава | url = https://www.konkurent.bg/news/15927223165370/pomnite-li-predi-56-godini-na-tozi-den-botev-bie-s-52-septemvriyska-slava- | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Сред основните футболисти в състава по това време са [[Илия Драгомиров]], [[Георги Каменов]], [[Евлоги Йорданов]], [[Николай Бакърджиев]] и [[Кирил Райков]]. === 26 сезона в „А“ група (1964 – 1990) === След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като [[Румен Йотов]], [[Николай Пенков]], [[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]], Цветан Патеров, [[Венелин Тошков]], [[Ангел Ценов]]. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през [[„А“ група 1970/71|сезон 1970/71]] печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]] и придобиват правото да представят България в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. В нея „Ботев“ среща [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1. През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през [[„А“ група 1976/77|сезон 1976/77]], когато финишира на 5-о място, както и през [[„А“ група 1984/85|сезон 1984/85]] – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като [[Илия Вълов]], [[Валери Греков]], [[Илия Войнов]], [[Цветан Данов]] и [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на Българската комунистическа партия]], свързано със злополучния финал за Купата на България [[Купа на Народна република България 1984/85|през 1985 г.]], което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], преименуван тогава на „Витоша“.<ref>{{cite web | title = Витоша – Враца 3:6 | url = https://levskisofia.info/match/16616316-levski-sofia-botev-vratsa-3-6/ | publisher = levskisofia.info}}</ref> Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през [[„А“ група 1989/90|сезон 1989/90]]. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група. === Две десетилетия извън елита (1990 – 2011) === [[Файл:Martin petrov.JPG|мини|170п|дясно|[[Мартин Петров]] играе за „Ботев“ през сезон 1995/96]] Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до [[Трета аматьорска футболна лига|„В“ група]]. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба [[Мартин Петров]]. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]], но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“. През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група [[ФК Ботев (Лиляче)|„Ботев“ (Лиляче)]]. През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен [[Сашо Ангелов]]<ref>{{cite web | title = Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) | url = https://sport-vt.com/sasho-angelov-poema-botev-vratsa.html | publisher = sport-vt.com | date = 29 юни 2009 г.}}</ref>, като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през [[Западна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза. === Възходи и падения === През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, [[Атанас Джамбазки]], Тодор Гарев и [[Антони Здравков]], а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза. През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.<ref>{{cite web | title = Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) | url = https://dariknews.bg/regioni/vraca/pepino-tiri-e-noviqt-predsedatel-na-us-na-botev-vraca-940168 | publisher = dariknews.bg | date = 30 юли 2012 г}}</ref> За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът [[Джулиано Сонзони]], а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.<ref>{{cite web | title = Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци | url = https://www.konkurent.bg/news/15913509855903/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-publikata-vav-vratsa-e-gledala-i-zrelishta-ot-chuzhdentsi | publisher = konkurent.bg | date = 21 юни 2020 г}}</ref> Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва [[„А“ футболна група 2012/13|на 13-о място]] и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита. През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от [[Враца (община)|община Враца]], което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига. == Наименования == * Ботев (1921 – 1927) * Ботев-Орел 28 (1928 – 1930) * Ботев (1930 – 1949) * Спартак (1949 – 1957) * Ботев (1957 – 1985) * Враца (1985 – 1990) * Ботев (от 1990 г.) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Bronze medal icon.svg|18px]] '''Бронзов медалист''' – [[„А“ група 1970/71|1970/71]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1974/75|1974/75]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Полуфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]] == Участия в европейските клубни турнири == === Купа на УЕФА === {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Отбор ! Домакин ! Гост |- |[[Купа на УЕФА 1971/72|1971/72]] |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |{{флагче|Югославия}} [[ФК Динамо (Загреб)|Динамо (Загреб)]] |1:2 |1:6 |} == Последните 10 сезона == {{основна|ФК Ботев (Враца) през сезоните}} {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Първенство ! '''Място''' ! М ! П ! Р ! З ! ГР ! Т ! Купа на България |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2012/13 | „А“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане в „Б“ група]]''' |30 |8 |7 |15 |23:51 |31 | 1/16-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2013/14 | „Б“ група | '''6''' |26 |10 |8 |8 |32:23 |38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2014/15 | „Б“ група | '''13 [[File:Arrow-down.gif|Изпадане във „В“ група]]''' |30 |8 |5 |17 |26:43 |29 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#fcc;" | 2015/16 | „В“ Група | '''2 [[File:Arrow-up.png|Класиране във Втора лига]]''' |30 |27 |0 |3 |101:17 |81 | не участва |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2016/17 | Втора лига | '''10''' | 30 | 9 | 11 | 10 | 42:41 | 38 | 1/32-финал |- align="center" style="background:#dfdfdf;" | 2017/18 | Втора лига | '''1 [[File:Arrow-up.png|Класиране в Първа лига]]''' | 30 | 19 | 7 | 4 | 46:20 | 64 | 1/8-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2018/19 | Първа лига | '''9''' | 34 | 13 | 7 | 14 | 49:45 | 46 | 1/16 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" | 2019/20 | Първа лига | '''11''' | 31 | 7 | 9 | 15 | 29:50 | 30 | 1/4-финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2020/21 |Първа лига |'''12''' |32 |8 |6 |18 |31:45 |30 |1/4 финал |- align="center" style="background:#FFFFBF;" |2021/22 |Първа лига |'''13''' |32 |6 |10 |16 |30:55 |28 |1/16 финал |} == Класиране по сезони == <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1958 till:01/07/2023 ScaleMajor = unit:year increment:1 start:1959 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1959 till:01/07/1964 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1964 till:01/07/1990 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:18 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1990 till:01/07/1994 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1994 till:01/07/1998 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/1998 till:01/07/2003 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text: from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text: from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2003 till:01/07/2009 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2009 till:01/07/2011 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2011 till:01/07/2013 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|В група]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:white shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2017 till:01/07/2018 color:white shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2016 till:01/07/2018 color:white shift:(0,14) text: "[[„Б“ футболна група|Б група]]" from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2018 till:01/07/2023 color:bl1 shift:(0,14) text: "[[„А“ футболна група|А група]]" </timeline> == Клубен стадион == [[File:stadiumvratsa.jpg|мини|250px|Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“]] „Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]]. Той се намира в източната част на [[Враца]] и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта. Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции. == Настоящ състав == ''Към 15 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- | {{0}}1||{{Флагче|Аржентина}} [[Алан Миналия]] |- |34 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Федерико Бариос]] |- | 76||{{Флагче|България}} [[Красимир Костов (футболист)|Красимир Костов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Кавдански]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Луиз Соарес]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- | 20||{{Флагче|Република Конго}} [[Меси Биатумусока]] |- | 22||{{Флагче|България}} [[Петър Кепов]] |- | 23||{{Флагче|Аржентина}} [[Браян Мендоса]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- | {{0}}6||{{Флагче|България}} [[Антонио Георгиев]] |- | 10||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантиаго Монтоя]] |- | 14||{{Флагче|България}} [[Мартин Атанасов]] |- | 16||{{Флагче|България}} [[Красимир Тодоров (футболист)|Красимир Тодоров]] |- | 17||{{Флагче|България}} [[Чавдар Ивайлов]] |- | 21||{{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Да Силва]] |- | 24||{{Флагче|България}} [[Стефан Гаврилов]] |- | 88||{{Флагче|Колумбия}} [[Йохан Валбуена]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#109252;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Даниел Генов]] |- | 11||{{Флагче|България}} [[Виктор Василев]] |- | 15||{{Флагче|България}} [[Мирослав Маринов]] |- | 19||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Переа]] |- | 91||{{Флагче|България}} [[Венцислав Христов]] |} {{-}} == Почетни листи в Първа лига == {| class="wikitable" style="text-align:center; float:left;" |- !Място!!Име!!Период!!Мачове |- |1||[[Николай Пенков]]||1969 – 1981||334 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||307 |- |3||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||305 |- |4||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||285 |- |5||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||284 |- |6||[[Ангел Ценов]]||1967 – 1978||267 |- |7||[[Валери Цветанов (футболист)|Валери Цветанов]]||1979 – 1989||265 |- |8||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||250 |- |9||[[Кирил Райков]]||1963 – 1976||211 |- |10||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||209 |} {| class="wikitable" style="text-align:center; float:right;" |- !Място!!Име!!Период!!Голове |- |1||[[Георги Каменов]]||1962 – 1975||150 |- |2||[[Сашо Ангелов (футболист, р. 1948)|Сашо Ангелов]]||1967 – 1980||87 |- |3||[[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||1982 – 1989||69 |- |4||[[Евлоги Йорданов]]||1959 – 1975||66 |- |5||[[Цветан Данов]]||1981 – 1988||63 |- |6||[[Димитър Ефремов]]||1972 – 1988||58 |- |7||[[Илия Драгомиров]]||1957 – 1970||52 |- |8||[[Илия Войнов]]||1981 – 1988||25 |- |9||[[Николай Бакърджиев]]||1962 – 1972||21 |- |10||[[Венелин Тошков]]||1970 – 1988||19 |} {{clear}} == Треньори == {| |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1959||1964 |- |{{Флагче|България}} [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]]||1964||1966 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1969||1974 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1974||1976 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1976||1978 |- |{{Флагче|България}} [[Васил Романов]]||1978||1979 |- |{{Флагче|България}} [[Добромир Жечев]]||1979||1981 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1981||1985 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1985||1987 |- |{{Флагче|България}} [[Янко Гелов]]||1987||1988 |- |{{Флагче|България}} [[Петър Каменов (футболист)|Петър Каменов]]||1988||1989 |- |{{Флагче|България}} [[Семко Горанов]]||1989||1990 |- |{{Флагче|България}} [[Димитър Ефремов]]||1990||1991 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Панев]]||1991||1993 |- |{{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р. 1957)|Пламен Николов]]||1998||1999 |- |{{Флагче|България}} [[Людмил Горанов]]||1999||2000 |- |{{Флагче|България}} [[Илия Вълов]]||2000||2001 |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||2001||2002 |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||1 юли 2006 г.||8 януари 2008 г. |- |} |valign="top" width=50%| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||8 януари 2008 г.||30 юни 2009 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||1 юли 2009 г.||12 септември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||13 септември 2011 г.||24 октомври 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||25 октомври 2011 г.||7 декември 2011 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||7 декември 2011 г.||30 юли 2012 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Джулиано Сондзони]]||6 август 2012 г.||20 септември 2012 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||20 септември 2012 г.||6 юни 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||13 юни 2013 г.||17 септември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Тодор Гарев]]||24 септември 2013 г.||28 ноември 2013 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||4 декември 2013 г.||21 май 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Викторио Павлов]]||17 юни 2014 г.||4 ноември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Емил Маринов (футболист)|Емил Маринов]]||4 ноември 2014 г.||30 декември 2014 г. |- |{{Флагче|България}} [[Адалберт Зафиров]]||30 декември 2014 г.||27 април 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Атанас Джамбазки]]||14 май 2015 г.||9 декември 2015 г. |- |{{Флагче|България}} [[Николай Тодоров (футболист, р. 1964)|Николай Тодоров]]||9 декември 2015 г.||2 май 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Бойко Величков]]||8 юни 2016 г.||22 ноември 2016 г. |- |{{Флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||23 ноември 2016 г.||5 ноември 2019 г. |- |{{Флагче|България}} [[Антони Здравков]]||11 ноември 2019 г.||13 март 2021 г. |- |{{Флагче|България}} [[Веселин Великов]]||15 март 2021 г.||8 юни 2021 г. |- |{{Флагче|Бразилия}} {{Флагче|България}} [[Даниел Моралес]]||9 юни 2021 г.||22 март 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Ивайло Димитров (треньор)|Ивайло Димитров]]||23 март 2022 г.||29 април 2022 г. |- |{{Флагче|Италия}} [[Дженаро Йецо]]||29 април 2022 г.||1 юни 2022 г. |- |{{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |1 юни 2022 г. | |- |} |} == Известни привърженици == * [[Тотю Младенов]] - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.prosport.bg/news/19565/Botev-Vraca-s-kartoteka-na-novite-i-bez-kadrovi-problemi/|заглавие=Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми|труд=prosport.bg}}</ref> * [[Мирослав Найденов]] - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните <ref name=":0" /> * [[Радостина Тодорова]] - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2020061716434227869|заглавие=Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!|автор=|труд=sportal.bg}}</ref> * [[Тото (певец)|Тото]] - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“ * Горан Иванов - актьор == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.botev-vratsa.com/ Официален сайт на отбора] * [http://alportal.net/Museum/ Виртуален музей „100 години Ботев (Враца)“] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ФК Ботев (Враца)| ]] e2h1fhuh1cs1fby7jpr587nsy8lps3j 0 59112 11464640 11395215 2022-07-20T11:13:48Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бамби|Бамби}} {{Филм | име = Бамби | име_оригинал = Bambi | картинка = | режисьори = [[Дейвид Хенд]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = [[Феликс Залтен]] | актьори = [[Боби Стюарт]]<br>[[Дони Дънаган]]<br>[[Харди Олбрайт]]<br>[[Джон Съдърланд]]<br>[[Пола Уинслоу]]<br>[[Питър Бен]]<br>[[Тим Дейвис]]<br>[[Сам Едуардс]]<br>[[Уил Райт]]<br>[[Ками Кинг]]<br>[[Ан Джилис]]<br>[[Фред Шийлдс]]<br>Стан Алегзандър<br>[[Стърлинг Холоуей]] | музика = [[Франк Чърчил]]<br>[[Едуард Х. Плъм]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = 13 август 1942 г. | времетраене = 70 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = „[[Бамби 2]]“ | код-IMDB = 0034492 | уебсайт = }} '''„Бамби“''' ({{lang|en|Bambi}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на 13 август 1942 г. Разпространител е ''RKO Radio Pictures''. Това е петият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Създаден е по едноименния роман на Феликс Залтен от 1923 година. Впоследствие е направен филм „[[Бамби 2]]“, който представя ранните години на главните герои, преди събитията от втората половина на първия филм. „Бамби“ получава три номинации за „[[Оскар]]“ – за най-добър звук, най-добра песен (''„Love Is a Song“'') и оригинална филмова музика. == Сюжет == В гъсталака на гората се ражда малкият принц, еленчето Бамби, и животните се стичат да го видят и да поздравят майка му. Прохождащото еленче се сприятелява със зайчето Тропчо, а докато се учи да говори, среща още един приятел – малък [[скункс]], когото нарича Цвете. Майката на Бамби го завежда за първи път до поляната, като го предупреждава, че това красиво място може да бъде и опасно. Там еленчето се запознава с малката кошута Фелин и среща своя баща – най-дълголетния елен, почитан от животните като Цар на гората. Животните побягват от поляната, следвани от изстрели и Бамби за първи път научава за човека, който носи заплаха за тях. Зимата започва с весели игри в снега с Тропчо, но продължава дълго и носи глад. Един ден Бамби и майка му излизат на поляната и откриват покарала трева – знак, че пролетта наближава. Докато се хранят, кошутата усеща, че наблизо има ловец и двамата побягват, следвани от изстрели, но само Бамби успява да стигне до дома. Открило, че е останало само, еленчето се лута из гората, търсейки напразно своята майка. Среща баща си, който му обяснява, че майка му вече няма да е до него и го отвежда със себе си. Настъпва пролет и порасналият Бамби се събира отново с Тропчо и Цвете. Тримата са озадачени от поведението на другите животни и техният приятел бухал им обяснява, че това е любовната лудост. Макар първоначално да се заричат, че няма да се случи с тях, първо Цвете, после Тропчо си намират приятелки, а Бамби среща порасналата Фелин и двамата също се влюбват. Намесва се друг елен, който иска да отведе младата кошута със себе си, но Бамби успява да го пребори. Същата нощ Бамби се събужда от миризма на дим и баща му обяснява, че трябва да бягат, защото в гората има човек. Бамби се връща за Фелин навреме, за да ѝ помогне да се спаси от преследващите я кучета. Самият той е прострелян, но баща му успява да го накара да се изправи на крака. Двамата се спасяват от пожара, обхванал гората, и стигат малък остров сред езеро, където са намерили убежище другите животни, сред които е и Фелин. В края на филма горските животни отново се събират по хубав повод – Фелин е родила близнаци – братче и сестриче. Бамби и баща му заедно бдят от висока скала. Накрая старият цар бавно се оттегля в гората и Бамби остава сам на поста си. == Синхронен дублаж == === Ролите озвучиха === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Роля !! Изпълнител |- | Малкият Бамби | Борислав Божилов |- | Бамби | Росен Русев |- | Малкият Тропчо | Боян Абаджиев |- | Тропчо | Даниел Ангелов |- | Малкото Цвете | Момчил Иванов |- | Цвете | Пламен Цветанов |- | Малката Фелин | Стефани Дойчинова |- | Фелин | Марина Димитрова |- | Майката на Бамби | [[Светлана Смолева]] |- | Царят Елен | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Бухал | Тодор Димитров |- | Майка Зайка | [[Ирина Маринова]] |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | [[Василка Сугарева]] |- | Гергана Обретенова |- | [[Надя Топалова]] |- | Ния Николова |- | [[Симона Нанова]] |- | Георги Николов |- | [[Здравко Димитров]] |- | Илиян Любенов |- | Момчил Иванов |- | Пламен Чернев |} === Хор === {| class="wikitable" |- | Гиргина Гиргинова |- | Диана Василева |- | Еделина Кънева |- | Емилия Иванова |- | Александър Господинов |- | Владимир Попов |- | [[Ненчо Балабанов]] |- | Никола Колев |- | [[Орлин Павлов]] |- | Тодор Георгиев |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Песен !! Изпълнител |- | Песен без край | Боян Василев<br>Хор |- | Пролетен дъжд | Хор |- | Пролетна песен | Десислава Софранова<br>Хор |- | До теб аз вървя | Емилия Иванова<br>Пламен Бейков<br>Хор |- | Песен без край (реприза) | Хор |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2005) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Преводач | [[Нина Гавазова]] |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Пламен Чернев |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{imdb title|0034492|Бамби}} {{превод от|en|Bambi|331929089}} [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми от 1942 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] lknj2kasiw0smtylybtyy1q14hxcy3k 11464709 11464640 2022-07-20T11:19:32Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бамби|Бамби}} {{Филм | име = Бамби | име_оригинал = Bambi | картинка = | режисьори = [[Дейвид Хенд]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = [[Феликс Залтен]] | актьори = [[Боби Стюарт]]<br>[[Дони Дънаган]]<br>[[Харди Олбрайт]]<br>[[Джон Съдърланд]]<br>[[Пола Уинслоу]]<br>[[Питър Бен]]<br>[[Тим Дейвис]]<br>[[Сам Едуардс]]<br>[[Уил Райт]]<br>[[Ками Кинг]]<br>[[Ан Джилис]]<br>[[Фред Шийлдс]]<br>Стан Алегзандър<br>[[Стърлинг Холоуей]] | музика = [[Франк Чърчил]]<br>[[Едуард Х. Плъм]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = 13 август 1942 г. | времетраене = 70 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = „[[Бамби 2]]“ | код-IMDB = 0034492 | уебсайт = }} '''„Бамби“''' ({{lang|en|Bambi}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на 13 август 1942 г. Разпространител е ''RKO Radio Pictures''. Това е петият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Създаден е по едноименния роман на Феликс Залтен от 1923 година. Впоследствие е направен филм „[[Бамби 2]]“, който представя ранните години на главните герои, преди събитията от втората половина на първия филм. „Бамби“ получава три номинации за „[[Оскар]]“ – за най-добър звук, най-добра песен (''„Love Is a Song“'') и оригинална филмова музика. == Сюжет == В гъсталака на гората се ражда малкият принц, еленчето Бамби, и животните се стичат да го видят и да поздравят майка му. Прохождащото еленче се сприятелява със зайчето Тропчо, а докато се учи да говори, среща още един приятел – малък [[скункс]], когото нарича Цвете. Майката на Бамби го завежда за първи път до поляната, като го предупреждава, че това красиво място може да бъде и опасно. Там еленчето се запознава с малката кошута Фелин и среща своя баща – най-дълголетния елен, почитан от животните като Цар на гората. Животните побягват от поляната, следвани от изстрели и Бамби за първи път научава за човека, който носи заплаха за тях. Зимата започва с весели игри в снега с Тропчо, но продължава дълго и носи глад. Един ден Бамби и майка му излизат на поляната и откриват покарала трева – знак, че пролетта наближава. Докато се хранят, кошутата усеща, че наблизо има ловец и двамата побягват, следвани от изстрели, но само Бамби успява да стигне до дома. Открило, че е останало само, еленчето се лута из гората, търсейки напразно своята майка. Среща баща си, който му обяснява, че майка му вече няма да е до него и го отвежда със себе си. Настъпва пролет и порасналият Бамби се събира отново с Тропчо и Цвете. Тримата са озадачени от поведението на другите животни и техният приятел бухал им обяснява, че това е любовната лудост. Макар първоначално да се заричат, че няма да се случи с тях, първо Цвете, после Тропчо си намират приятелки, а Бамби среща порасналата Фелин и двамата също се влюбват. Намесва се друг елен, който иска да отведе младата кошута със себе си, но Бамби успява да го пребори. Същата нощ Бамби се събужда от миризма на дим и баща му обяснява, че трябва да бягат, защото в гората има човек. Бамби се връща за Фелин навреме, за да ѝ помогне да се спаси от преследващите я кучета. Самият той е прострелян, но баща му успява да го накара да се изправи на крака. Двамата се спасяват от пожара, обхванал гората, и стигат малък остров сред езеро, където са намерили убежище другите животни, сред които е и Фелин. В края на филма горските животни отново се събират по хубав повод – Фелин е родила близнаци – братче и сестриче. Бамби и баща му заедно бдят от висока скала. Накрая старият цар бавно се оттегля в гората и Бамби остава сам на поста си. == Синхронен дублаж == === Ролите озвучиха === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Роля !! Изпълнител |- | Малкият Бамби | Борислав Божилов |- | Бамби | Росен Русев |- | Малкият Тропчо | Боян Абаджиев |- | Тропчо | Даниел Ангелов |- | Малкото Цвете | Момчил Иванов |- | Цвете | Пламен Цветанов |- | Малката Фелин | Стефани Дойчинова |- | Фелин | Марина Димитрова |- | Майката на Бамби | [[Светлана Смолева]] |- | Царят Елен | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Бухал | Тодор Димитров |- | Майка Зайка | [[Ирина Маринова]] |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | [[Василка Сугарева]] |- | Гергана Обретенова |- | [[Надя Топалова]] |- | Ния Николова |- | [[Симона Нанова]] |- | Георги Николов |- | [[Здравко Димитров]] |- | Илиян Любенов |- | Момчил Иванов |- | Пламен Чернев |} === Хор === {| class="wikitable" |- | Гиргина Гиргинова |- | Диана Василева |- | Еделина Кънева |- | Емилия Иванова |- | Александър Господинов |- | Владимир Попов |- | [[Ненчо Балабанов]] |- | Никола Колев |- | [[Орлин Павлов]] |- | Тодор Георгиев |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Песен !! Изпълнител |- | Песен без край | Боян Василев<br>Хор |- | Пролетен дъжд | Хор |- | Пролетна песен | Десислава Софранова<br>Хор |- | До теб аз вървя | Емилия Иванова<br>Пламен Бейков<br>Хор |- | Песен без край (реприза) | Хор |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2005) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Преводач | [[Нина Гавазова]] |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Пламен Чернев |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{imdb title|0034492|Бамби}} {{превод от|en|Bambi|331929089}} [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми от 1942 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ave80cscxzdhnv4lv4akee82539dxrd 0 59989 11463615 11455345 2022-07-19T12:41:14Z 212.5.33.194 Премахната е ненадеждна информация относно "Бойко Борисов в изкуството" и е заменената с напълно вярна и проверена от първо лице такава. wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | националност = {{България}} | образование = [[Академия на МВР|ВСШ „Георги Димитров“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[пожарникар]] • [[бизнесмен]] • [[политик]] | постове1 = 60-и [[Кметове на София|кмет на София]] | години1 = 10 ноември 2005 – 27 юли 2009 | постове2 = 50-и [[министър-председател на България]] | години2 = 27 юли 2009 – 13 март 2013<br>7 ноември 2014 – 27 януари 2017<br>4 май 2017 – 12 май 2021 | постове3 = Лидер на ПП [[ГЕРБ]] | години3 = 10 януари 2010 – | постове4 = Народен представител | години4 = {{Депутат-България|40н=1|42н=1|43н=1|44н=1|без заглавие=1}} |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1980 – 1990)<br/>Независим (1990 – 2006)<br>[[ГЕРБ]] (2006 – понастоящем) }} |брак=Стела Борисова (разведени) |деца=Венета Борисова |партньор=[[Цветелина Бориславова]] (1988 – 2009) |баща=Методи Борисов|майка=Венета Борисова|Сестра=Красимира Иванова}} {{Wikiquote}} '''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]] от 2006 г. Той е [[министър-председател на България|министър-председател]] в 3 правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|от 2017 до 2021]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на Столичната община]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]]. == Биография == === Произход и образование === Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в [[Банкя]] в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на [[МВР]], а майка му е начална учителка в Банкя.<ref>[http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131211104420/http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html |date=2013-12-11 }}, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009</ref> Бойко Борисов има сестра Красимира, която е [[педиатрия|педиатър]]. Завършва средното си образование в Банкя. В гимназията Борисов е секретар на [[комсомол]]ската организация на класа.<ref>Елена Кодинова, Бойко Борисов: От филията с мас до политиката. [http://epicenter.bg/article/archive/15467/11/0 Епицентър, препечатано от в. Преса, брой 137 (488) от 21 май 2013 г.]</ref> През 1977 година кандидатства във [[Академия на МВР|Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР]] в [[Симеоново]]. Според него не е приет във факултет „Държавна сигурност“, където кандидатства, а във факултета „Противопожарна охрана“. Не е ясно как става това, след като в тези факултети се полагат различни приемни изпити. Борисов твърди, че е пренебрегнат по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от [[БКП|комунистите]] на 22 септември 1944 година.<ref>{{Citation |title=в-к Стандарт, брой 5926, 13 юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет. |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 |accessdate=2012-10-03 |archivedate=2016-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160829154112/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 }}</ref> По време на следването си отбива и военната си служба в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]]-[[Плевен]] през периода 1977 – 1978 година.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=192798#Scene_1 Бойко Борисов – кратка биография], dariknews.bg, 8 юли 2009</ref> През 1982 година Борисов се дипломира като [[инженер]] по специалността „''Противопожарна техника и безопасност''“ с чин [[лейтенант]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/personal/borisov_boyko.htm Бойко Борисов – биографична справка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090519002103/http://www.omda.bg/BULG/news/personal/borisov_boyko.htm |date=2009-05-19 }}, omda.bg, 12 юли 2009</ref><ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография)], gerb.bg, 10 юли 2009</ref> Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.<ref name="BKP">[http://news.bpost.bg/story-read-14523.php Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията], Bulgarian Post, 27 септември 2007 година.</ref> Съществува теза, че Борисов всъщност е бил привилегирован по онова време, а версията му, че заради прадядо си не е приет във факултета на [[ДС]] и по задължение е станал комунист, са негова лична интерпретация, която не се покрива с действителността.<ref>Иван Бакалов, e-vestnik, Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното. В материала са използвани и части от книгата „В сянката на Борисов“ (E-press, С. 2011 г.) [http://glasove.com/categories/komentari/news/borisov--taen-proekt-na-jivkovistite--ot-konspiraciite-do-dejstvitelnoto Гласове. 11.09.2014 г. ]</ref><ref>[Https://offnews.bg/nashite-avtori/za-30-godini-postignahme-bojko-borisov-chestit-10-noemvri-715174.html Тони Филипов, За 30 години постигнахме Бойко Борисов. Честит 10 ноември! OFFNews, 10 ноември 2019 г.]</ref><ref>[https://fakti.bg/bulgaria/549377-borisov-prez-1998-g-nama-da-se-depolitiziram-ostavam-chlen-na-partiata Борисов през 1998 г.: Няма да ce деполитизирам, оставам член на партията. Депутатът от БCП Aлександър Cимов припомни интервю на премиера Борисов от 1998 г. ФАКТИ.БГ. 1 февруари, 2021 г.]</ref> === В системата на МВР === През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на [[взвод]], а по-късно е командир на [[рота]]. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „[[Голямата екскурзия|Голяма екскурзия]]“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на [[батальон]] за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в [[Дулово]] и [[Каолиново]], след масовите изселвания на местните жители в [[Турция]].<ref>[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 Толерантност, минала границите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150119183925/http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 |date=2015-01-19 }}, bgvesti.com, 27 октомври 2008</ref> От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във [[ВИПОНД|Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност]] (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред [[ВАК]] дисертация по темата „''Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар''“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868 Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност], 24 часа, 31 януари 2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена [http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_761873_126.jpg лаборатория], където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“</ref> През 1990 година му е присъдена научната степен „[[кандидат на науките|кандидат на физкултурните науки]]“,<ref>Диплома N 20109 от 8 май 1990 година, като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114 – 111/5.03.1990 г.)</ref><ref>[http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=bazidanni Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)]</ref> която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2011013100090000140 в-к „Сега“, Как Бойко Борисов стана кандидат на физкултурните науки]</ref> Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра „Физическа подготовка“. През 1991 година напуска системата на МВР със звание [[майор]] от запаса. Повод за това става т. нар. „''деполитизация''“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира и да напусне БКП, тогава трансформирана в БСП.<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue02/story_01.html Тайният проект Бойко Борисов], „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010</ref> По късно Борисов отрича комунистическото си минало и начина по който е напуснал МВР.<ref>Петър Чолаков, Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/12/4004728_ne_g-n_borisov_bkp_e_partiiata_na_vashata_mladost/ 12 дек 2019, в-к Дневник.]</ref> === Предприемач === След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,<ref>[http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 „ИПОН – 1“ ООД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100910131932/http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 |date=2010-09-10 }}, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM</ref><ref>[http://www.security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm IPON Security – Official Web Site] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090217155738/http://security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm |date=2009-02-17 }}, security-bg.com</ref> която осигурява охраната на видни личности като [[Тодор Живков]], [[Симеон Сакскобургготски]] и президента на [[МОК|Международния Олимпийски комитет]] [[Хуан Антонио Самаранч]]. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години на 20-и век той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си. В някои от фирмите, в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с [[Румен Николов (Пашата)|Румен Николов]] („Пашата“), [[Младен Михалев]] („Маджо“), [[Алексей Петров]] („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на [[организирана престъпност в България|сенчестата групировка]] [[СИК]].<ref>{{cite web | publisher = Капитал | year = 1997 | url = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1997/03/31/861205_atentat_sreshtu_priblijeni_na_sik/ | title = Атентат срещу приближени на СИК | work = capital.bg | accessdate = 14 юли 2011}}</ref> Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател [[Георги Стоев (писател)|Георги Стоев]], който е участник в [[мутра|силовите бригади]] и очевидец на събитията, които пресъздава.<ref>[http://chitanka.info/text/4600/12 Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев].</ref> В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.<ref>сп. Тема, брой 7 (586), 18 – 25 февруари 2013 г. [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=750&aid=16968 Сенките от БУДОара на ББ, Тодор Пройчев].</ref> Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.<ref name="BKP" /> През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bivol.bg/buddah1.html | заглавие = Досието „БУДА“| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 3 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> „Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bivol.bg/buddah2.html| заглавие = Дон „БУДА“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mediapool.bg/борисов-отрече-да-е-бил-агент-буда-гдбоп-потвърди-news202469.html|заглавие = Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=635255| заглавие=Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | издател = в-к Сега }}</ref> === Главен секретар на МВР === На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България [[Петър Стоянов]] Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1636&sectionid=2&id=00007 Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен], Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001</ref> и е повишен в звание „[[полковник]]“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието [[генерал-майор]] от МВР.<ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1622666224/issue/1648 УКАЗ № 32 ОТ 18.01.2002 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ПОЛКОВНИК БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, СЪС ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ]</ref> На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]] от МВР.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=19850 Указ № 227 за удостояване на генерал-майор Бойко Методиев Борисов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, със звание „генерал-лейтенант“ от Министерството на вътрешните работи]</ref> По покани на специалните служби ген. Борисов посещава [[САЩ]], [[Русия]], [[Великобритания]], [[Кралство Испания|Испания]], [[Белгия]], [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Нидерландия]] – централата на [[Европол]], [[Румъния]] – Специалната работна група по наркотрафик, [[Гърция]] и [[Турция]], което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и [[МПС]], [[Наркотично вещество|наркотици]], незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.<ref name="birthday" /> На [[Парламентарни избори в България 2005|Парламентарните избори в България 2005]] ген. Бойко Борисов е кандидат за [[народен представител]] в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на [[Национално движение Симеон Втори]]. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в [[40 Народно събрание|40-ото Народно събрание]], сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=870 Указ № 291 за освобождаване на генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов от длъжността главен секретар на Министерството на вътрешните работи]</ref> === Кмет на Столичната община === През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните [[кмет]]ски [[избори]] в [[София]], стига до [[балотаж]] (срещу [[Татяна Дончева]] от [[БСП]]) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на [[Столичната община]] на 10 ноември 2005 година. В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „[[Граждани за европейско развитие на България]]“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]],<ref>[http://www.bulphoto.com/events/6937/ Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди], bulFoto, 3 декември 2006</ref> която е оглавена от близкия до него [[Цветан Цветанов]], работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_368124238 Цветанов – министър на вътрешните работи], Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009</ref> Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка,<ref>[http://sofiacouncil.bg/?page=law&id=9 Закон за местното самоуправление и местната администрация], чл. 41, ал. 1</ref> но на практика е неин „неформален лидер“.<ref>[http://www.gerb.bg/ Политическа партия ГЕРБ], gerb.bg, 23 юли 2009</ref> На 10 януари 2010 година ''Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ'' избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_75590084 Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ], news.bg, 10 януаре 2010</ref> В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. === Министър-председател (първи мандат) === На 27 юли 2009 г. [[41 Народно събрание|41<sup>-вото</sup> Народно събрание]] със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Първо правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено от [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2324871 Народното събрание избра министър-председател и правителство], Vesti.bg, 27 юли 2009</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1880927946 Станишев предаде властта на Борисов], news.bg, 27 юли 2009 г. </ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/27/762144_kabinetut_na_malcinstvoto_poluchi_goliamo_mnozinstvo/ Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство], „Дневник“, 28 юли 2009</ref> На 9 септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в [[Брюксел]], за да се срещне с директора на [[Европейска служба за борба с измамите|Европейската служба за борба с измамите]] (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) [[Жозеф Дол]].<ref>[http://www.econ.bg/news86023/article167122/purvo_rabotno_poseshtenie_na_boyko_borisov_v_bryuksel Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел], econ.bg, 9 септември 2009</ref> По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма [[САПАРД]],<ref>[http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/14216/bruksel_razmrazi_parite_po_sapard Брюксел размрази парите по САПАРД]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Българска национална телевизия, 10 септември 2009</ref> тъй като на 23 юли 2008 [[Европейска комисия|Европейската Комисия]] е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за [[Сергей Станишев#Министър-председател|борба с корупцията]]. Председателят на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозу]] и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на [[АЕЦ Козлодуй]]. На 27 октомври 2009 г. това искане е удовлетворено.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_836413750 Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“], news.bg, 27 октомври 2009 г. </ref> На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма [[ФАР]] за близо 82,6 млн. евро. Решението е ''„резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“''.<ref>[http://econ.bg/news86024/article170986/chakame_pismo_ot_ek_za_razmrazyavane_na_plashtaniyata_po_far ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро], Econ.bg, 18 ноември 2009</ref> На 19 януари 2011 г. , след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref name="bnt.bg">[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref name="investor.bg">[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка ''„мн. добър“'', като допуска възможността тя да бъде коригирана на ''„отличен“''.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6668877 Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“], Dir.bg, 4 юли 2010</ref> Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на [[рецесия]]та в страната, свързана със [[Световна икономическа криза от 2008 г.|световната икономическа криза]].<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-nsi-bvp-retzesia-7177914?nt=6 България излезе от рецесията], Dir.bg, 30 септември 2010</ref><ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/79163/ Бойко даде заявка за втори мандат]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Стандарт нюз, 3 септември 2010 г. </ref> [[Файл:Gerbostavka-hora.jpg|мини|250px|Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20 февруари 2013 г.]] През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 г. започват [[Антимонополни протести в България 2013|протести]]. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари 2013 г. в София униформената полиция влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/протестите-срещу-строгите-рестрикции-и-цените-на-тока-свалиха-правителството-news203109.html| заглавие = Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 20 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref> На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 | заглавие = ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството | достъп_дата = 20 февруари 2013 | издател = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130221140852/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 |date=2013-02-21 }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/224699_Бойко+Борисов+обяви+оставката+си+в+парламента+лично,+а+после+и+с+писмо| заглавие = Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо| достъп_дата = 30 март 2013| издател = Classa.bg}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5545411 | заглавие =Парламентът прие оставката на правителството| достъп_дата = 21 февруари 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред [[Народното събрание]] е организиран протест в подкрепа на правителството.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://tv7.bg/news/politics/9641702.html| заглавие = Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството| достъп_дата = 30 март 2013| издател = TV7}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130223043052/http://tv7.bg/news/politics/9641702.html |date=2013-02-23 }}</ref> Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5542891| заглавие =Социолози и политолози за оставката на Борисов| достъп_дата = 30 март 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> С указ от 13 март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател [[Марин Райков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dnes.dir.bg/news/marin-rikov-rosen-plevneliev-ostavkata-boyko-borisov-sluzhebno-pravitelstvo-13343498?nt=4 | заглавие =Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 13 март 2013 | издател = Dir.bg}}</ref> === Министър-председател (втори мандат) === На 7 ноември 2014 година [[43 Народно събрание|43<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Второ правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref name="nova_Каби">{{Цитат уеб | заглавие = Кабинетът е избран: 149 депутати подкрепиха Борисов, 136 – министрите му | труд = [[Нова телевизия]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novanews.bg/news/view/2014/11/07/91893/кабинетът-е-избран-149-депутати-подкрепиха-борисов-136--министрите-му/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu }}</ref> Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]], [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция [[България без цензура]]).<ref name="nova_Каби"/><ref name="dnev_Слав">{{Цитат уеб | заглавие = Слави Бинев и Велизар Енчев не подкрепиха Борисов | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/07/2415062_slavi_binev_i_velizar_enchev_ot_patriotichniia_front/ }}</ref> Против са [[БСП]], [[ДПС]], „[[Атака (партия)|Атака]]“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – [[Слави Бинев]] и [[Велизар Енчев]].<ref name="dnev_Слав" /><ref name="Capital_7">{{Цитат уеб | заглавие = Парламентът избра новото правителство | труд = в-к [[Капитал (вестник)|Капитал]] | достъп_дата = 8 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/07/2414600_parlamentut_izbra_novoto_pravitelstvo/ }}</ref> Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.<ref name="dnev_Слав"/><ref name=Capital_7/> След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ [[Цецка Цачева]], премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът [[Плевнелиев]] започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбрания президент [[Румен Радев]], който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/sluzhebno-pravitelstvo-Рumen-Раdev-kabinet-ostavka-24817797?nt=4 Румен Радев отказва да състави правителство преди 22 януари, 21 декември 2016 Дир.бг.]</ref> Подобна позиция заема и президента [[Георги Първанов|Първанов]] (2002 – 2012), според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.<ref>[http://focus-news.net/news/2016/12/21/2345882/georgi-parvanov-abv-prezidentat-plevneliev-grubo-narushi-konstitutsiyata-sastavyaneto-na-sluzhebno-pravitelstvo-ne-e-kontsert-po-zhelanie.html Георги Първанов, АБВ: Президентът Плевнелиев грубо наруши Конституцията, съставянето на служебно правителство не е концерт по желание, 21 декември 2016, Агенция „Фокус“]</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. президентът Румен Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на [[България]]. === Министър-председател (трети мандат) === На 4 май 2017 година [[44 Народно събрание|44<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Правителство на Бойко Борисов 3|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]]. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] и [[Воля (партия)|Партия „Воля“]]. Против са [[БСП]] и [[ДПС]]. България организира [[Председателство на Съвета на ЕС|европейското председателството]] през първата половина на [[:2018]] година. Тогава е поставена официално темата за приемането на [[Западни Балкани|Западните Балкани]] в ЕС. През този период България подпомага активно присъдиняването на [[Северна Македония]] към НАТО, като подкрепя разрешването на спора ѝ с [[Гърция]]. През лятото на [[Протести в България (2020)|2020 година започват протести]] с искане на оставката на Борисов. Повод за тях дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната власт и прокуратурата, като за последната възникват подозрения, че обслужва интересите на правителството.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/09/4089081_nad_trichasoviiat_protest_prikljuchi_s_priziv_za Над тричасовият протест приключи с призив за повторение утре (хронология)]// 9 юли 2020, в-к Дневник.</ref> На 15 април 2021 г. Бойко Борисов подава оставка на кабинета и става министър-председател в оставка. На 16 април 2021 г. 45-о народно събрание гласува оставката на Борисов и на министерския съвет. Предава на 12 май 2021 г. премиерския пост на назначения от президента Радев нов служебен министър-председател [[Стефан Янев]]. Впоследствие Борисов обявява, че Румен Радев управлява страната в условията на наложена от последния еднолична диктатура.<ref>Борисов: Румен Радев управлява страната в условията на еднолична диктатура. [https://eurocom.bg/new/borisov-rumen-radev-upravlyava-stranata-v-usloviyata-na-ednolichna-diktatura Евроком.бг, 10 юни, 2021].</ref> == Спорт == [[Файл:Boiko borisov opening motocross.jpg|мини|Борисов на откриването на световния шампионат по мотокрос в [[Горна Росица]], април 2011 г.]] Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 г. е активен състезател по [[карате]].<ref name="birthday">{{Цитат уеб | заглавие = Днес генерал – лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден | труд = factor-news.net | дата = 13 юни 2005 | достъп_дата = 4 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=14780 }}</ref> Притежател е на черен пояс 7-и дан по карате.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=110 Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140221235809/http://personi.dir.bg/person.php?id=110 |date=2014-02-21 }} – в personi.dir.bg</ref><ref>[http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ Защо Бойко Борисов е истински мъж?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121113080033/http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ |date=2012-11-13 }} в сайта БГ-татко</ref> Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.<ref name="glas_Цонч">{{Цитат уеб| заглавие = Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан!| автор_име = Александър| автор_фамилия = Симеонов| труд = glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“| дата = 5 декември 2012| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960| цитат = Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на [[татами]]то. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130831134650/http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960 |date=2013-08-31 }}</ref> По време на официално посещение в [[Южна Корея]] през 2019 г. Борисов получава и почетен 9-и дан по [[таекуондо]].<ref>{{cite web | publisher = news.bg | year = 2019 | url = https://news.bg/politics/boyko-borisov-s-pochetniya-deveti-dan-po-taekuondo-v-seul.html | title = Бойко Борисов с почетния девети дан по таекуондо в Сеул | work = news.bg | accessdate = 2019-10-17}}</ref> Регистриран е и като футболист на [[ФК Витоша (Бистрица)|„Витоша“ (Бистрица)]], отбор, който се състезава в [[„В“ футболна група#Югозападна „В“ Аматьорска футболна група|Югозападната „В“ аматьорска футболна група]]. През 2011 г. Борисов води в допитване за „Футболист на годината“ на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/28/1213724_borisov_za_futbolist_na_godinata_niama_da_proiavia/ Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност], dnevnik.bg, 28 ноември 2011</ref><ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 Бойко би Берба за Футболист на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208215831/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 |date=2012-02-08 }}, trud.bg, 5 декември 2011</ref> През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2012/05/31/1837720_boiko_borisov_skoro_shte_ima_aresti_za_cherno_toto_v/ Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол], dnevnik.bg, 31 май 2012 г.</ref> През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=443286 Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд]</ref> Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0 – 0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=444331 Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол]</ref> Същевременно в медиите излизат съобщения, че Борисов не е бил вписан в разширения състав на отбора, който се подава час преди мача, тоест, не е имал право да се появява на терена.<ref>[http://skandalno.net/bojko-borisov-nezakonen-futbolist-150449/ Skandalno.net, Бойко Борисов – незаконен футболист!]</ref> == Семейство == Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, [[офталмология|лекар-офталмолог]]. От Стела има дъщеря Венета<ref>[http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 Бившият съпруг на банкерката Цветелина Бориславова – Стефан Абаджиев заминал за Америка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126040839/http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 |date=2009-11-26 }}, Български информационен блок, 4 февруари 2008 г.</ref> от дъщеря си има две внучета<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/01/31/pyrviiat-rojden-den-na-boiko-vnucheto-na-borisov.330532 www.dnes.bg]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6961458 | заглавие = Второто внуче на Бойко Борисов ще се казва Иван | издател = 24chasa.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> – Бойко-младши и Иван. От 1988 до 2009 г. Борисов води [[съвместно съжителство]] с бизнесдамата [[Цветелина Бориславова]]. == Награди и отличия == [[Файл:Politician Statue BG.jpg|мини|Скулптурата „Паметник от бъдещето“ на Андрей Врабчев (2016)]] * „''Обявяване на благодарност''“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.<ref name="nagradi">[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Председател на политическа партия ГЕРБ – Бойко Борисов], Постижения и награди, [http://www.gerb.bg/ официален сайт на ГЕРБ]</ref> * „''Почетен знак III степен''“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в [[Република България]] през 2002 година.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен знак II степен''“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] през март 2003 г.<ref name="nagradi"/> * „''Огнестрелно оръжие''“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи на България през 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Кръст за полицейски заслуги с червена звезда''“, от министъра на вътрешните работи на [[Кралство Испания]] за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Сребърен паметен медал''“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министърът на външните работи [[Соломон Паси]].<ref name="nagradi"/> * „''Почетен медал на френската полиция''“, от името на президента на Френската република и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи. * „''Медал за бойно съдружие''“, от заместник-директора на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Руската федерация.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен жезъл''“, от генералния директор на полицията на [[Испания]].<ref name="nagradi"/> * Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „[[Европол]]“ г-н [[Юрген Щорбек]] – през януари 2004 година.<ref name="nagradi"/> * Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията. * Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.<ref name="nagradi"/> * Почетна титла Командир на ''„Ордена на Звездата на Италианската солидарност“'', от президента на Италианската република – 13 юни 2006 г.<ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= Премиер: Бойко Методиев Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100201202550/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= |date=2010-02-01 }}, Република България Министерски съвет, 29 юли 2009</ref> * ''Орден за заслуги в борбата с международния тероризъм'' от Федералната служба за сигурност на Руската федерация – октомври 2008 г.<ref>[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/10/14/564823_moskva_nagradi_boiko_borisov_s_orden_za_borbata/ Москва награди Бойко Борисов с орден за борбата срещу тероризма], 2008</ref> * Кавалер на Големия Кръст на Ордена „''За заслуги на Италианската република''“, от министър-председателя на Италианската република – 15 октомври 2009 г.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1658874383 Борисов е Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“], news.bg, 15 октомври 2009</ref> * Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ) – 10 ноември 2009 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=431506 Бойко Борисов получи Европейската награда на данъкоплатците], DARIK News, 10 ноември 2009</ref> * Награда от Европол „за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=264783 Борисов с награда от Европол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208115452/http://www.monitor.bg/article?id=264783 |date=2012-02-08 }}, Монитор, 16 октомври 2010</ref> * Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ „за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.<ref>[http://novini.dir.bg/news.php?id=7354926 Бойко Борисов получи Награда на фондацията на Форума „Кран Монтана“ в Женева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Новини Dir.bg, 30 октомври 2010</ref> * „''Награда за особен принос в развитието на тениса в България''“ от президента на „[[Тенис Европа]]“ [[Жак Дюпре]] – 30 април 2012 г.<ref>[http://www.vsekiden.com/116330/boyko-borisov-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-tenisa-u-nas/ Бойко Борисов получи награда за развитие на тениса у нас], Vsekiden, 30 април 2012</ref> * ''Големия кръст за граждански заслуги на Унгария'' – 30 ноември 2016 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |заглавие=Министър-председателят Бойко Борисов беше удостоенс Големия кръст за граждански заслуги на Унгария |достъп_дата=10 декември 2016 г |дата=30 ноември 2016 г |издател=Министерски съвет |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170608144215/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |date=2017-06-08 }}</ref> == Критики == === Посланици на САЩ === ==== Посланик Джеймс Пардю ==== [[Джеймс Пардю]] е посланик на САЩ в София между 2002 и 2005 година, когато Борисов е гл. секретар на МВР. През март 2011 г. „[[Уикилийкс]]“ публикува изтекъл секретен доклад на Пардю. В съобщението му до Държавния департамент от 2005 г. между другото се казва: ''„Силата и безнаказаността на организираните криминални групи е вероятно най-сериозният проблем в България днес. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната.“''<ref>Бивш посланик на САЩ: Борисов задушава свободните медии и Тръмп изглежда харесва това. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/11/23/3996223_bivsh_poslanik_na_sasht_borisov_zadushava_svobodnite/ в-к Дневник, 23.11.2019 г.]</ref> Дни преди първата среща на американския президент [[Доналд Тръмп]] с министър-председателя Бойко Борисов през ноември 2019 г. списанието „The Hill“ публикува негов материал. Според Пардю страната е „заразена от широкомащабна корупция“, а медийната среда в нея е силно влошена. Всичко това се случва на фона на 10-годишно управление на Борисов, което няма сериозна опозиция. Той посочва, че медиите в България изпитват финансови затруднения, а премиерът използва европейските фондове, за да ги направи зависими. Според него депутатът [[Делян Пеевски]] е главната фигура в частните български медии, като той ги използва, за да подкрепи съществуващото политическо статукво, което защитава него. Така под чадъра на управляващите [[олигарх]]ът Пеевски дискредитира независими разследващи журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакува неправителствени организации и активисти, които настояват за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права, се посочва в публикацията.<ref>Джеймс Пардю: Бизнесмени използват медиите в България, за да влияят на правителството и съдебната система. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30288036.html Свободна Европа, ноември 23, 2019 г.]</ref> ==== Посланик Джон Байърли ==== В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks,<ref>[http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES]</ref> бившият американски посланик в България [[Джон Байърли]] пише за Бойко Борисов, че ''„обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с [[Лукойл]] и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“''. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“<ref>[http://www.taz.de/!94296/ Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin]</ref> като кодово наименование на ЦРУ. Байърли пише още, че ''„Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, [[Цветелина Бориславова]], управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“'' При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“. ==== Посланик Нанси Макълдауни ==== Уикилийкс за България, публикува още една грама от американското посолство в България, посветена на Бойко Борисов Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В нея се твърди, че почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят. При всички случаи, ако Борисов спечели изборите, това би означавало продължителна работа с него за промяната му към по-благонадеждни позиции, се изтъква в грамата.<ref>[https://bivol.bg/wlborisov.html Wikileaks: Бойко Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, май 25, 2011, Бивол].</ref> ==== Посланик Херо Мустафа ==== На 2 юни 2021 година, през периода когато американски посланик в България е [[Херо Мустафа]], САЩ налагат санкции на олигарха и бивш депутат от ДПС [[Делян Пеевски]], на укриващия се в Дубай беглец от правосъдието [[Васил Божков]] и на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. В официално съобщение от американското финансово министерство се съобщава, че тримата български граждани ще бъдат санкционирани по реда на закона „Магнитски“, което означава, че специалното звено за контрол на чуждестранни активи ще блокира активите на фирми, свързани с тях. В заповедта са изброени 64 свързани търговски дружества.<ref>САЩ поставиха под санкции Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков заради „мащабна корупция“. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/02/4216123_sasht_postaviha_pod_sankcii_delian_peevski_vasil/ Капитал, 2 юни 2021 г.]</ref> По въпроса вестник „[[Политико]]“ твърди, че ЕС дълго време си затваря очите за срива на върховенството на закона и ширещата се корупция в най-бедната страна в ЕС, а причината е, че бившият премиер Бойко Борисов, е близък съюзник на дясноцентристката [[Европейска народна партия]].<ref>От САЩ до Русия: Как чуждите медии гледат на санкциите по закона „Магнитски“. [https://dnes.dir.bg/politika/ot-sasht-do-rusiya-kak-chuzhdite-medii-gledat-na-sanktsiite-po-zakona-magnitski Дир.бг, 3 юни 2021 г.]</ref> Според информацията на Министерството на финансите на САЩ, Васил Божков неколкократно е подкупвал висши държавни служители., като между тях е „един настоящ политически лидер“. Макар в съобщението да не се уточнява кой е той, самият Божков многократно твърди, че е давал подкупи на Борисов и благодари на структурите на американското правителство, че са реагирали на сигналите му.<ref>Васил Божков благодари на САЩ, че са обърнали внимание на сигнала му. [https://www.mediapool.bg/vasil-bozhkov-blagodari-na-sasht-che-sa-obarnali-vnimanie-na-signala-mu-news322604.html 03 юни, 2021 г., Mediapool.bg.]</ref> Според някои анализатори атаката на САЩ срещу корупцията елиминира и най-важният съдружник на Бойко Борисов в българската политика и икономика: Делян Пеевски.<ref>Алексей Лазаров, Краят на епохата „Пеевски“. [htps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/03/4216357_kraiat_na_epohata_peevski/ Капитал, 3 юни, 2021 г.]</ref> Борисов отрича всякакви връзки с Пеевски, както и получаването на подкупи от Божков. === Западни разследващи журналисти === ==== Юрген Рот ==== {{основна|Новите български демони}} В книгата си ''„Новите български демони“'' от 2008 година немският разследващ журналист и писател [[Юрген Рот]] отделя голямо внимание на Борисов, по това време столичен кмет.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Според Рот, събраната за книгата информация говори за връзки на Борисов с групировката [[СИК]], чрез фигури като [[Румен Николов (Пашата)]] и [[Младен Михалев]], както и с други личности, замесени в незаконни търговски сделки.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Рот цитира и някои критични мнения за Борисов: на неназован висш служител на [[ОЛАФ]], според когото Борисов бил „нещо като политически [[Ал Капоне]]“, на посланика на САЩ в България в средата на 2000-те [[Джеймс Пардю]], според когото „през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките“, както и [[#Джеф Стайн|статията на Стайн]] в ''Кънгрешънъл Куотърли''.<ref name="mp-neuen-damonen"/> В свое интервю за българска новинарска агенция през 2015 г. Рот заявява, че икономическата сфера в България е силно зависима от организирани престъпни среди, като в този сектор са активни мощни компании, които принадлежат на босове с криминални досиета от близкото минало, и в тази връзка Рот посочва Бойко Борисов и групировката [[ТИМ]]. В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Рот твърди, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/iurgen-rot-borisov-prikriva-niakogo-2995271+&cd 20 май 2010, Vesti.bg Юрген Рот: Борисов прикрива някого, За пореден път германският разследващ журналист Юрген Рот твърди, че ТИМ е една от най-големите престъпни формации в България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Все пак той признава, че страната върви напред и добавя: „''Въпреки всичко, казано дотук, вярвам, че Бойко Борисов се е обградил с качествени хора, които се опитват да променят нещо''“<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-ivan-iskrov-urgen-rot-8112987?nt=13 Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов], Dir.bg, 2 март 2011</ref> Според Рот гражданското общество в България е много слабо, а старата номенклатура е запазила позициите си.<ref>Юрген Рот: Някои от партньорите на правителството на Борисов са много съмнителни, Христина Димитрова, [http://topnovini.bg/node/600284 27 април 2015, Topnovini.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208072335/http://topnovini.bg/node/600284 |date=2015-12-08 }}.</ref> ==== Джеф Стайн ==== На 2 март 2007 година американският [[разследващ журналист]] [[Джеф Стайн]] публикува в изданието ''[[Конгрешънъл Куотърли]]'' статия под надслов: ''„Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“''. В публикацията името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент [[Джордж У. Буш]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | заглавие = Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот | достъп_дата = | фамилно_име = Стайн | първо_име = Джеф | автор_препратка = Джеф Стайн | дата = 2007-03-02 | труд = Конгрешънъл Куортърли | издател = Препечатано в кафене.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305045522/http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | архив_дата = 2016-03-05 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | заглавие = Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say | достъп_дата = | фамилно_име = Stein | първо_име = Jeff | автор_препратка = Джеф Стайн | съавтори = | дата = 2007-03-02 | труд = Congressional Quarterly | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091106085714/http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | архив_дата = 2009-11-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и са приведени извадки от „конфиденциално досие“, поръчано от швейцарска банка на бивши служители в тайните служби на САЩ.<ref name="mp-neuen-damonen">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-porednata-golyama-nadezhda-news145435.html | заглавие=Бойко Борисов – поредната голяма надежда |достъп_дата = 2019-02-26 |фамилно_име= Рот|първо_име= Юрген |дата= 2008-11-04|труд= Mediapool.bg |издател=Фондация „Инфо спейс“ |цитат= |език= }}</ref> В досието Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“, а за службата му в Министерството на вътрешните работи се твърди, че е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Досието обобщава, че „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“ и се изброяват профилите на „подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов“, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Българският президент [[Георги Първанов]] нарича статията ''„откровено антибългарска“'', като добавя, че ''„тя не се основава на доказателства и обижда България“''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://old.segabg.com/article.php?issueid=2581&sectionid=16&id=0000101 | заглавие = Борисов поразен от американски огън. Първанов и БСП защитиха столичния кмет, ДСБ поиска прокуратурата да се намеси | достъп_дата = 2019-10-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-09 | труд = СЕГА | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Самият Стайн подчертава „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“, като също допълва „Той е направен от професионални следователи, специалисти и хора с дългогодишен опит в опазването на реда в Америка и в чужбина. Доверявам се на информацията в доклада. Вярвам, че тя е основателно точна. Имам висока степен на доверие в тази информация.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | заглавие = Докладът е пълен с имена | достъп_дата = | фамилно_име = Танчев | първо_име = Светослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-11 | труд = Труд | издател = ''Препечатано в кафене.net'' | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151208091041/http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | архив_дата = 2015-12-08 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151155 БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов], Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009</ref> == Противоречиви практики == === Казуси нашумели в България === ==== Убийство на Тодор Димов (Чакъра) ==== Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва [[гранатомет]], като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от [[Европейския съд по правата на човека]] срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-osadi-bulgaria-za-skandalna-mvr-aktsiya-na-borisov-news199265.html | заглавие = Съдът в Страсбург осъди България за скандална МВР акция на Борисов | издател = mediapool.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/sad/bg-osydena-v-strasburg-za-zapoved-na-borisov-5267531 | заглавие = България осъдена в Страсбург заради заповед на Борисов като главен секретар – България | издател = vesti.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството.<ref>[http://www.mediapool.bg/todor-dimov-chakara-e-bil-vzriven-i-sled-tova-zapalen-news214757.html Тодор Димов – Чакъра е бил взривен и след това запален]. декември 2013 ''mediapool.bg''</ref><ref>[http://legalworld.bg/33764.chakyra-e-bil-vzriven-a-sled-tova-i-zapalen.html Чакъра е бил взривен, а след това и запален]. Правен свят. декември 2013</ref><ref>[http://legalworld.bg/28633.bojko-borisov-triabva-da-byde-razsledvan-za-smyrtta-na-todor-dimov---chakyra.html Бойко Борисов трябва да бъде разследван за смъртта на Тодор Димов – Чакъра]. Адвокат Михаил Екимджиев. Правен свят. ноември 2012</ref> На 6 ноември 2012 г. България е осъдена в Страсбург, от сина и вдовицата на Чакъра и.евросъдът присъжда 50 000 евро обезщетение. Впоследствие на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург осъжда България и за смъртта на Ангел Димитров – Чората<ref>[https://news.bg/crime/sadat-v-strasburg-osadi-balgariya-i-za-smartta-na-chorata.html news.bg]</ref> за полицейско насилие и неадекватно разследване. Съдът постановява да се изплатят 50 000 евро на жалбоподателите и 35 000 лева разходи по делото.. И двата случая главен секретар е Бойко Борисов. ==== „Лош човешки материал“ ==== На 3 февруари 2009 година пред българската общност в [[Чикаго]], [[САЩ]] по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: ''„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“'' Добавя: ''„И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“'' (това се потвърждава от видеозаписа на изказването му).<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090205212634848 Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия] НДТ, Добрич, 9 март 2009 [https://www.youtube.com/watch?v=T6j1AEWbjeY Видеозапис]</ref> Борисов отхвърля приписвания му от социалистите ([[Корнелия Нинова]]) израз ''„лош човешки материал“'' и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, ''„колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“''.<ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=49520 Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал], „Български Фактор“, 7 юни 2009</ref> След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/670040_boiko_borisov_otgovori_na_obvineniiata_za_rechta_si_v/ Бойко Борисов отговори на обвиненията за речта си в Чикаго], „Дневник“, 5 февруари 2009</ref> По време на посещение в Кърджали през март 2013 г. прави обръщение: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.<ref>[https://www.mediapool.bg/vie-ste-prosti-i-az-sam-prost-zatova-se-razbirame-news191346.html Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме]</ref> ==== „Бистришки тигри“ ==== На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач [[Авиоотряд 28]] за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – ''„Не виждам нито конфликт, нито проблем“''.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/ Авиоотряд 28 нямал лиценз за търговски превози], Капитал, 3 септември 2012</ref> ==== Изтекли снимки от спалнята ==== На 17 юни 2020 г. анонимен източник изпраща на множество медии предполагаеми снимки от спалнята на премиера във вила „Секвоя“ (охранявана от [[НСО]]).<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-snimkite-sa-manipulacija-da-me-bjaha-zasneli-gol-do-malko-momche.html Борисов: Снимките са манипулация], bTV Новините, 17.06.2020</ref> На една от снимките се вижда спящ мъж завит с чаршаф, а на нощното шкафче пистолет. На друга снимка фигурира отвореното чекмедже на нощното шкафче, в което се съдържат множество пакети с банкноти от 500 евро и златни кюлчета. Автентичността на снимките не е потвърдена. В интернет излизат снимки на премиера от известно списание от 2012 г., в което премиерът е с направена фотосесия именно в интериора на същата спалня.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1437360 Бойко Борисов: Има една госпожица до мен, ще се оженя], в. „24 часа“, 26.06.2012</ref> В края на деня, премиерът свиква извънредна пресконференция. Публично се описва като жертва и обвинява опозицията в компромати в стила на КГБ. На въпроси за оръжието отговаря: ''„Притеснен съм, защото когато спя, съм беззащитен. Аз имам пистолет и не се разделям с него. От днеска ще спя с пистолет“''. Според Бойко Борисов, президентът [[Румен Радев]] го следи и снима със своя дрон<ref>[https://bntnews.bg/news/borisov-nashite-protivnici-udariha-danoto-radev-me-sledi-s-dron-video-1060551news.html Борисов: Нашите противници удариха дъното. Радев ме следи с дрон], БНТ, 17.06.2020</ref> – ''„Президентът Радев си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. И като кажа на охраната, че ще го сваля, те му казват и той го прибира. Този дрон е на терасата, до кухнята, дет се вика, е на един метър от мен. И този дрон президентът го управлява. Твърдя лично, че президентът ме следи с дрон. От НСО ме информираха, че той му е подарен от Китай и той си го управлява и си гледа. Ако и в спалнята са ми сложили камери и почнат да пускат и такива снимки вече от спалнята, значи вече я втасахме всички“''. Премиерът също така отговаря, че банкнотите в чекмеджето са т.н deep fake.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-radev-me-sledi-s-dron.html Борисов: Радев ме следи с дрон] – bTV Новините, 17.06.2020</ref> Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ подава снимките за техническа експертиза, която установява, че по тях няма следи от монтаж и Фотошоп.<ref>[https://bivol.bg/bace_nanka_expertised.html СНИМКИТЕ КОМПРОМАТ ЗА БОРИСОВ СА ПРАВЕНИ 2017 – 2019], БЕЗ „ФОТОШОП“, БЕЗ МОНТАЖИ, САМО ДАТИ СА КОРИГИРАНИ, 21 юни 2020</ref> Месец по-късно, на 16 юни в интернет от същия източник се появява и видео със заглавие ''„На гости у баце“'', в което неизвестна фигура показва целият дом на премиера, като влиза във всяка стая. На видеоклипа се вижда и неизвестната фигура, отваряща същото чекмедже, в което се виждат отново банкноти от 500 евро. На чекмеджето се намира отново оръжие. В отговор на изтеклия клип, Бойко Борисов заявява, че от видеото се вижда, че живее като аскет и че евро банкнотите са аранжировка.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2020/07/16/4092088_borisov_ot_djipa_niakoi_shpionstva_aranjira_a_kakvo_se/ Борисов от джипа: Някой шпионства, аранжира, а какво се видя – живея като аскет], 16.07.2020</ref> Изказването на премиера е следното: ''„Какво се оказа? Борисов го няма, никой няма, къщата тъмна и сенките изкача шпионин, снима, крие се, укрива се… От какво се укриваш? Кое е истина? Кажи! Аранжира фона, снимки – един път, два пъти, три пъти. Какво се вижда, че аз живея като аскет. 10 години не съм направил едно подобрение. Минава покрай каса! Има каса, ама ти си слагаш парите в шкафче!“''<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-snimkite-pusnaha-i-video-za-koeto-se-tvardi-che-e-ot-spalnjata-na-borisov.html bTV новините], 16.07.2020</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2020/07/16/293990/борисов-за-клипа-от-къщата-му-аранжирано-е-видео/ Борисов за клипа от къщата му: Аранжирано е], Новините на Нова, 16.07.2020</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/boiko-borisov-za-zapisite-vsichko-e-aranzhirano-1065471news.html Бойко Борисов за записите: Всичко е аранжирано], По света и у нас, 16.07.2020</ref> Случаят с изтеклите снимки от спалнята на премиера става достояние на обществеността в цял свят, като е отразен от медии като The Independent,<ref>[https://www.independent.co.uk/independentpremium/world/boyko-borisov-bulgaria-prime-minister-glock-cash-bedroom-photos-a9581206.html Sleeping beside a Glock and wads of cash: Questions swirl around bedroom photos of Bulgaria’s prime minister], 23.06.2020</ref> [[Reuters]],<ref>[https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-politics/bulgarian-pm-says-opponents-trying-to-undermine-him-to-block-euro-entry-idUSKBN23O3LY Bulgarian PM says opponents trying to undermine him to block euro entry], 18.06.2020</ref> [[Bloomberg]],<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-06-18/a-gun-on-a-nightstand-and-wads-of-cash-escalate-bulgarian-feud A Gun on a Nightstand and Wads of Cash Escalate Bulgarian Feud], 18.06.2020</ref> [[New York Times]],<ref>[https://www.nytimes.com/2020/07/19/world/europe/bulgaria-protests.html Showdown on Beach in Bulgaria Balloons Into Political Crisis], 19.07.2020</ref> Politico,<ref>[https://www.politico.eu/article/corruption-crisis-puts-bulgarian-prime-minister-boyko-borissov-on-the-ropes/ Corruption crisis puts Bulgaria’s Borissov on the ropes], 12.07.2020</ref> [[Euractiv]].<ref>[https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/borissov-fends-off-kompromats-says-will-sleep-with-a-gun/ Borissov fends off ‘kompromats’, says will sleep with a gun], 18.06.2020</ref> Няма официално разследване на обстоятелствата покрай скандала от страна на [[Главна прокуратура на България|Прокуратурата на Република България]]. Случаят е един от предполагаемите катализатори за започване на [[Протести в България (2020)|Протестите в България през 2020 г.]]. Протестиращите граждани използват обстоятелствата от случая в своите лозунги, плакати и инсталации.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30726335.html „Плащат ми от чекмеджето“. Десетки нови плакати в шестия ден на протеста], Свободна Европа</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2020/07/18/4091766_fotogaleriia_poslaniiata_na_protesta/ Фотогалерия: Посланията на протеста]</ref> === Практики касаещи засягане на конституционни права и свободи === ==== Подслушвания ==== {{основна|Скандали свързани с подслушване (2011)}} След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.<ref>{{Citation |title=В-к. Труд, Микрофонът и тоягата, Анна Заркова, 17 април 2013 г. |url=http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 |accessdate=2013-04-19 |archivedate=2013-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131215121058/http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 }}</ref> Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/01/06/1020388_boiko_borisov_ne_vijdam_nishto_losho_da_se_podslushvat/ В-к Дневник, 6 януари 2011, Бойко Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри].</ref> На 19 януари 2011 година Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения, изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в обществото. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.<ref name="bnt.bg"/><ref>[http://www.prb.bg/php/newspage.php?news=%20%20%20%20%201963 Междинно заключение по назначената експертиза...]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Прокуратура на Република България: Новини, 10 февруари 2001</ref> На следващия ден Народното събрание гласува ''[[вот на доверие]]'', като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.<ref name="investor.bg"/> През април 2013 година избухва нов скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.<ref name="medi_Бълг">{{Цитат уеб| заглавие = Станишев вади сензационни разкрития: Български „Уотъргейт“: Цветанов въртял незаконна схема за тотално подслушване| труд = Mediapool.bg| дата = 28 март 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/balgarski-uotargeit-tsvetanov-vartyal-nezakonna-shema-za-totalno-podslushvane-news204566.html}}</ref> Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителството на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен [[Цветан Цветанов]], от опонентите си е подозиран и Борисов.<ref name="novi_Иван">{{Цитат уеб| заглавие = Иван Костов: Борисов и Цветанов са наредили подслушването (видео)| труд = Novini.bg| дата = 17 април 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132287-иван-костов-борисов-и-цветанов-са-наредили-подслушването-(видео).html}}</ref><ref>[http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 ГЛАСОВЕ, 16 април 2013, Станишев: Въпросът е дали Борисов е дал указания за подслушването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130423130050/http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 |date=2013-04-23 }}.</ref> Самият той отрича такава връзка.<ref>[http://frognews.bg/news_53543/Borisov_za_podslushvaneto_Ostavete_tezi_gluposti_na_Stanishev 18 април 2013, frognews.bg, Борисов за подслушването: Оставете тези глупости на Станишев].</ref> Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Борисов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/izbori-2013-13741704?nt=10 26 април 2013, Дир.бг /Запис: Борисов, Найденов и Кокинов обсъждат как да прекратят дело].</ref> Впоследствие по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/podslushvane-tzvetan-tzvetanov-miroslav-naidenov-izbori-2013-13730053?nt=4 Цветанов наредил подслушване на целия Министерски съвет]. Dir.bg, 25 април 2013.</ref> Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-USA-doklad-podslushvane-romi-arzhaven-departament-13686587?nt=10 Dir.bg. – САЩ: Корупция, подслушване и маргинализиране на ромите в България, 20 април 2013 г.]</ref> ==== Лични свободи ==== На 11 октомври 2012 година британският в. „[[Гардиън]]“ цитира изследване, според което България е на второ място след [[Гърция]] в Европейския съюз с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/medii-boyko-borisov-demokratzia-12173086?nt=9 Борисов: При ГЕРБ има висша степен на свобода на медиите и хората, 10 октомври 2012 г. Dir.bg].</ref> ==== Намеса в работата на съдебната власт ==== През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.<ref>[http://www.vsekiden.com/67394/юристите-обезпокоени-от-намесата-в-съ/ Vsekiden.com 29 март 2010 г. Юристите обезпокоени от намесата в съдебната власт].</ref> През юли 2010 г. от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи, извършени от съдебната власт, с мотива, че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната, е недопустима.<ref>{{Citation |title=днес+ Р.Петрова: Намеса в бюджета на съдебната власт е недопустима, 25 юли 2010 г. |url=http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 |accessdate=2012-10-26 |archivedate=2015-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150212141257/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 }}</ref> През юли 2012 г. съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_106034453 Никой няма да мълчи, Webcafe.bg, 13 юли 2012 г.]</ref> През септемри 2012 г. [[Български хелзинкски комитет|Българският хелзинкски комитет]] отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5164331 Вести БГ, 28 септември 2012 г. БХК: Борисов няма право да се меси в съдебната власт!]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.<ref>[http://www.mediapool.bg/vss-obvini-pravitelstvoto-v-blokirane-na-sadebnata-reforma-news198462.html mediapool.bg, Заради липса на пари ВСС обвини правителството в блокиране на съдебната реформа, 16 октомври 2012 г.]</ref> ==== Контрол върху медиите ==== Западни източници твърдят, че по време на управлението на Борисов голяма част от медиите в България са напълно безкритични към водената от него политика.<ref>{{Citation |title=Агенция БГНЕС, 2013-04-20, САЩ: Корупция, контрол на медиите и подслушване при Борисов |url=http://news.bgnes.com/view/1080988 |accessdate=2014-06-08 |archivedate=2014-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141022095010/http://news.bgnes.com/view/1080988 }}</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2012092900019985006 в-к. Сега, брой 4505 (225) 29 септември 2012 г. „Дер Щандарт“: Обвиняват Борисов в контрол над медиите].</ref> Според тях Борисов е в близки отношения с олигарси като депутата от ДПС и медиен магнат [[Делян Пеевски]], чиято медийна империя открито подкрепя правителството.<ref>[http://bolgari.net/borisov_korumpira_mediite_chrez_bankata_na_peevski-el-1396.html Борисов корумпира медиите чрез банката на Пеевски. „Дойче веле“: Фирми около депутата от ДПС Делян Пеевски държат 80 на сто от разпространението на вестници и крият конкурентните под тезгяха в будките].</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/20346/isteriyata-po-peevski-sega-i-malchalivite-medii-predi/ e-vestnik 14 април 2014 г. Истерията по Пеевски сега и мълчаливите медии преди]</ref> Според „[[Репортери без граници]]“ България е на последно място по свобода на словото от страните членки на Европейския съюз и дори от държавите на Балканския полуостров. В продължение на десет години страната постоянно се придвижва надолу в класацията [[Индекс за свобода на пресата]], като се свлича от 53-то място през 2008 г. до 111-о през 2019 г.<ref>България в класацията на „Репортери без граници“ и Апартаментгейт. [https://www.dw.com/bg/българия-в-класацията-на-репортери-без-граници-и-апартаментгейт/a-48449188 23.04.2019 г. Дойче веле]</ref> == Бойко Борисов в изкуството == Чел е [[Винету]]. == Галерия == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Boyko Borisov 2.jpg | Борисов на пресконференция след парламентарните избори, 2009 г. Boyko M. Borisov.jpg | Борисов през 2010 г. Boyko Borisov with Rodriguez Zapatero.jpg | Борисов на среща с испанския премиер Сапатеро, 2011 г. Prime Minister of Bulgaria (7740229960).jpg | Борисов на посещение в Лондон, 2012 г. Boyko Borisov EPP 2014.jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Дъблин, 2014 г. Boyko Borisov meeting with Iranian Parliament chairman Ali Larijani 01.jpg | Среща между Бойко Борисов и председателя на иранския парламент Али Ларижани, 2016 г. EPP Malta Congress 2017 ; 29 March (32880392364).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Малта, 2017 г. PM meets with Prime Minister Borissov (38292446874).jpg|Среща между Бойко Борисов и британския премиер Тереза Мей, 2017 г. Dimitris Avramopoulos in Bulgaria.jpg | Посещение на Димитрис Аврамопулос в София, 2017 г. Ilham Aliyev met with Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov 3.jpg | Среща между Бойко Борисов и Илхам Алиев в Баку, 2018 г. Reuven Rivlin meeting with Boyko Borisov, June 2018 (1201).jpg | Борисов на среща с израелския президент Реувен Ривлин, 2018 г. EPP Helsinki Congress in Finland, 7-8 November 2018 (44865456485).jpg|Борисов на конгрес на ЕНП в Хелзинки, 2018 г. High-hevel Conference Dedicated to EU Cohesion Policy Handshake (40857841410).jpg | Борисов заедно с вицепремиера Томислав Дончев, 2018 г. Dmitry Medvedev and Boyko Borisov (12-08-2019).jpg | Среща на Борисов с руския премиер Дмитрий Медведев, 2019 г. President Trump Welcomes the Prime Minister of Bulgaria (49124832977).jpg | Борисов заедно с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, 2019 г. EPP Summit, Brussels, 12 December 2019 (49207920483).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Брюксел, 2019 г. EPP Summit, 15 October 2020 (50487757498).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП, 2020 г. </gallery> == Вижте също == * [[Правителство на Бойко Борисов 1]] * [[Правителство на Бойко Борисов 2]] * [[Правителство на Бойко Борисов 3]] == Източници == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = | name = Председател на ПП [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]] | before = [[Цветан Цветанов]] | after = — | period = (10 януари 2010 – настояще) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Сергей Станишев]] | after = [[Марин Райков]] | period = (27 юли 2009 – 13 март 2013) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Георги Близнашки]] | after = [[Огнян Герджиков]] | period = (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Огнян Герджиков]] | after = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] | period = (4 май 2017 – 12 май 2021) }} {{Предшественик край}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{кабинет на Бойко Борисов III}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|България|Политика}} {{СОРТКАТ:Борисов, Бойко}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Република България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кметове на София]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Главни секретари на МВР]] [[Категория:Български пожарникари]] [[Категория:Български каратисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]] [[Категория:Родени в Банкя]] [[Категория:Генерали от МВР]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Български полицаи]] la98r7v3ihk6zgerx16ymup0w4k403s 11463657 11463615 2022-07-19T13:17:35Z Сале 9192 Премахнати [[Special:Contributions/212.5.33.194|редакции на 212.5.33.194]] ([[User talk:212.5.33.194|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | националност = {{България}} | образование = [[Академия на МВР|ВСШ „Георги Димитров“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[пожарникар]] • [[бизнесмен]] • [[политик]] | постове1 = 60-и [[Кметове на София|кмет на София]] | години1 = 10 ноември 2005 – 27 юли 2009 | постове2 = 50-и [[министър-председател на България]] | години2 = 27 юли 2009 – 13 март 2013<br>7 ноември 2014 – 27 януари 2017<br>4 май 2017 – 12 май 2021 | постове3 = Лидер на ПП [[ГЕРБ]] | години3 = 10 януари 2010 – | постове4 = Народен представител | години4 = {{Депутат-България|40н=1|42н=1|43н=1|44н=1|без заглавие=1}} |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1980 – 1990)<br/>Независим (1990 – 2006)<br>[[ГЕРБ]] (2006 – понастоящем) }} |брак=Стела Борисова (разведени) |деца=Венета Борисова |партньор=[[Цветелина Бориславова]] (1988 – 2009) |баща=Методи Борисов|майка=Венета Борисова|Сестра=Красимира Иванова}} {{Wikiquote}} '''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]] от 2006 г. Той е [[министър-председател на България|министър-председател]] в 3 правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|от 2017 до 2021]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на Столичната община]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]]. == Биография == === Произход и образование === Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в [[Банкя]] в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на [[МВР]], а майка му е начална учителка в Банкя.<ref>[http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131211104420/http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html |date=2013-12-11 }}, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009</ref> Бойко Борисов има сестра Красимира, която е [[педиатрия|педиатър]]. Завършва средното си образование в Банкя. В гимназията Борисов е секретар на [[комсомол]]ската организация на класа.<ref>Елена Кодинова, Бойко Борисов: От филията с мас до политиката. [http://epicenter.bg/article/archive/15467/11/0 Епицентър, препечатано от в. Преса, брой 137 (488) от 21 май 2013 г.]</ref> През 1977 година кандидатства във [[Академия на МВР|Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР]] в [[Симеоново]]. Според него не е приет във факултет „Държавна сигурност“, където кандидатства, а във факултета „Противопожарна охрана“. Не е ясно как става това, след като в тези факултети се полагат различни приемни изпити. Борисов твърди, че е пренебрегнат по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от [[БКП|комунистите]] на 22 септември 1944 година.<ref>{{Citation |title=в-к Стандарт, брой 5926, 13 юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет. |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 |accessdate=2012-10-03 |archivedate=2016-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160829154112/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 }}</ref> По време на следването си отбива и военната си служба в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]]-[[Плевен]] през периода 1977 – 1978 година.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=192798#Scene_1 Бойко Борисов – кратка биография], dariknews.bg, 8 юли 2009</ref> През 1982 година Борисов се дипломира като [[инженер]] по специалността „''Противопожарна техника и безопасност''“ с чин [[лейтенант]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/personal/borisov_boyko.htm Бойко Борисов – биографична справка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090519002103/http://www.omda.bg/BULG/news/personal/borisov_boyko.htm |date=2009-05-19 }}, omda.bg, 12 юли 2009</ref><ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография)], gerb.bg, 10 юли 2009</ref> Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.<ref name="BKP">[http://news.bpost.bg/story-read-14523.php Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията], Bulgarian Post, 27 септември 2007 година.</ref> Съществува теза, че Борисов всъщност е бил привилегирован по онова време, а версията му, че заради прадядо си не е приет във факултета на [[ДС]] и по задължение е станал комунист, са негова лична интерпретация, която не се покрива с действителността.<ref>Иван Бакалов, e-vestnik, Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното. В материала са използвани и части от книгата „В сянката на Борисов“ (E-press, С. 2011 г.) [http://glasove.com/categories/komentari/news/borisov--taen-proekt-na-jivkovistite--ot-konspiraciite-do-dejstvitelnoto Гласове. 11.09.2014 г. ]</ref><ref>[Https://offnews.bg/nashite-avtori/za-30-godini-postignahme-bojko-borisov-chestit-10-noemvri-715174.html Тони Филипов, За 30 години постигнахме Бойко Борисов. Честит 10 ноември! OFFNews, 10 ноември 2019 г.]</ref><ref>[https://fakti.bg/bulgaria/549377-borisov-prez-1998-g-nama-da-se-depolitiziram-ostavam-chlen-na-partiata Борисов през 1998 г.: Няма да ce деполитизирам, оставам член на партията. Депутатът от БCП Aлександър Cимов припомни интервю на премиера Борисов от 1998 г. ФАКТИ.БГ. 1 февруари, 2021 г.]</ref> === В системата на МВР === През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на [[взвод]], а по-късно е командир на [[рота]]. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „[[Голямата екскурзия|Голяма екскурзия]]“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на [[батальон]] за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в [[Дулово]] и [[Каолиново]], след масовите изселвания на местните жители в [[Турция]].<ref>[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 Толерантност, минала границите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150119183925/http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 |date=2015-01-19 }}, bgvesti.com, 27 октомври 2008</ref> От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във [[ВИПОНД|Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност]] (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред [[ВАК]] дисертация по темата „''Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар''“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868 Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност], 24 часа, 31 януари 2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена [http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_761873_126.jpg лаборатория], където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“</ref> През 1990 година му е присъдена научната степен „[[кандидат на науките|кандидат на физкултурните науки]]“,<ref>Диплома N 20109 от 8 май 1990 година, като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114 – 111/5.03.1990 г.)</ref><ref>[http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=bazidanni Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)]</ref> която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2011013100090000140 в-к „Сега“, Как Бойко Борисов стана кандидат на физкултурните науки]</ref> Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра „Физическа подготовка“. През 1991 година напуска системата на МВР със звание [[майор]] от запаса. Повод за това става т. нар. „''деполитизация''“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира и да напусне БКП, тогава трансформирана в БСП.<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue02/story_01.html Тайният проект Бойко Борисов], „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010</ref> По късно Борисов отрича комунистическото си минало и начина по който е напуснал МВР.<ref>Петър Чолаков, Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/12/4004728_ne_g-n_borisov_bkp_e_partiiata_na_vashata_mladost/ 12 дек 2019, в-к Дневник.]</ref> === Предприемач === След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,<ref>[http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 „ИПОН – 1“ ООД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100910131932/http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 |date=2010-09-10 }}, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM</ref><ref>[http://www.security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm IPON Security – Official Web Site] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090217155738/http://security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm |date=2009-02-17 }}, security-bg.com</ref> която осигурява охраната на видни личности като [[Тодор Живков]], [[Симеон Сакскобургготски]] и президента на [[МОК|Международния Олимпийски комитет]] [[Хуан Антонио Самаранч]]. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години на 20-и век той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си. В някои от фирмите, в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с [[Румен Николов (Пашата)|Румен Николов]] („Пашата“), [[Младен Михалев]] („Маджо“), [[Алексей Петров]] („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на [[организирана престъпност в България|сенчестата групировка]] [[СИК]].<ref>{{cite web | publisher = Капитал | year = 1997 | url = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1997/03/31/861205_atentat_sreshtu_priblijeni_na_sik/ | title = Атентат срещу приближени на СИК | work = capital.bg | accessdate = 14 юли 2011}}</ref> Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател [[Георги Стоев (писател)|Георги Стоев]], който е участник в [[мутра|силовите бригади]] и очевидец на събитията, които пресъздава.<ref>[http://chitanka.info/text/4600/12 Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев].</ref> В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.<ref>сп. Тема, брой 7 (586), 18 – 25 февруари 2013 г. [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=750&aid=16968 Сенките от БУДОара на ББ, Тодор Пройчев].</ref> Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.<ref name="BKP" /> През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bivol.bg/buddah1.html | заглавие = Досието „БУДА“| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 3 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> „Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bivol.bg/buddah2.html| заглавие = Дон „БУДА“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mediapool.bg/борисов-отрече-да-е-бил-агент-буда-гдбоп-потвърди-news202469.html|заглавие = Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=635255| заглавие=Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | издател = в-к Сега }}</ref> === Главен секретар на МВР === На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България [[Петър Стоянов]] Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1636&sectionid=2&id=00007 Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен], Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001</ref> и е повишен в звание „[[полковник]]“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието [[генерал-майор]] от МВР.<ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1622666224/issue/1648 УКАЗ № 32 ОТ 18.01.2002 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ПОЛКОВНИК БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, СЪС ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ]</ref> На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]] от МВР.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=19850 Указ № 227 за удостояване на генерал-майор Бойко Методиев Борисов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, със звание „генерал-лейтенант“ от Министерството на вътрешните работи]</ref> По покани на специалните служби ген. Борисов посещава [[САЩ]], [[Русия]], [[Великобритания]], [[Кралство Испания|Испания]], [[Белгия]], [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Нидерландия]] – централата на [[Европол]], [[Румъния]] – Специалната работна група по наркотрафик, [[Гърция]] и [[Турция]], което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и [[МПС]], [[Наркотично вещество|наркотици]], незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.<ref name="birthday" /> На [[Парламентарни избори в България 2005|Парламентарните избори в България 2005]] ген. Бойко Борисов е кандидат за [[народен представител]] в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на [[Национално движение Симеон Втори]]. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в [[40 Народно събрание|40-ото Народно събрание]], сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=870 Указ № 291 за освобождаване на генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов от длъжността главен секретар на Министерството на вътрешните работи]</ref> === Кмет на Столичната община === През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните [[кмет]]ски [[избори]] в [[София]], стига до [[балотаж]] (срещу [[Татяна Дончева]] от [[БСП]]) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на [[Столичната община]] на 10 ноември 2005 година. В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „[[Граждани за европейско развитие на България]]“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]],<ref>[http://www.bulphoto.com/events/6937/ Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди], bulFoto, 3 декември 2006</ref> която е оглавена от близкия до него [[Цветан Цветанов]], работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_368124238 Цветанов – министър на вътрешните работи], Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009</ref> Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка,<ref>[http://sofiacouncil.bg/?page=law&id=9 Закон за местното самоуправление и местната администрация], чл. 41, ал. 1</ref> но на практика е неин „неформален лидер“.<ref>[http://www.gerb.bg/ Политическа партия ГЕРБ], gerb.bg, 23 юли 2009</ref> На 10 януари 2010 година ''Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ'' избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_75590084 Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ], news.bg, 10 януаре 2010</ref> В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. === Министър-председател (първи мандат) === На 27 юли 2009 г. [[41 Народно събрание|41<sup>-вото</sup> Народно събрание]] със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Първо правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено от [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2324871 Народното събрание избра министър-председател и правителство], Vesti.bg, 27 юли 2009</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1880927946 Станишев предаде властта на Борисов], news.bg, 27 юли 2009 г. </ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/27/762144_kabinetut_na_malcinstvoto_poluchi_goliamo_mnozinstvo/ Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство], „Дневник“, 28 юли 2009</ref> На 9 септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в [[Брюксел]], за да се срещне с директора на [[Европейска служба за борба с измамите|Европейската служба за борба с измамите]] (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) [[Жозеф Дол]].<ref>[http://www.econ.bg/news86023/article167122/purvo_rabotno_poseshtenie_na_boyko_borisov_v_bryuksel Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел], econ.bg, 9 септември 2009</ref> По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма [[САПАРД]],<ref>[http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/14216/bruksel_razmrazi_parite_po_sapard Брюксел размрази парите по САПАРД]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Българска национална телевизия, 10 септември 2009</ref> тъй като на 23 юли 2008 [[Европейска комисия|Европейската Комисия]] е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за [[Сергей Станишев#Министър-председател|борба с корупцията]]. Председателят на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозу]] и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на [[АЕЦ Козлодуй]]. На 27 октомври 2009 г. това искане е удовлетворено.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_836413750 Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“], news.bg, 27 октомври 2009 г. </ref> На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма [[ФАР]] за близо 82,6 млн. евро. Решението е ''„резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“''.<ref>[http://econ.bg/news86024/article170986/chakame_pismo_ot_ek_za_razmrazyavane_na_plashtaniyata_po_far ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро], Econ.bg, 18 ноември 2009</ref> На 19 януари 2011 г. , след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref name="bnt.bg">[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref name="investor.bg">[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка ''„мн. добър“'', като допуска възможността тя да бъде коригирана на ''„отличен“''.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6668877 Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“], Dir.bg, 4 юли 2010</ref> Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на [[рецесия]]та в страната, свързана със [[Световна икономическа криза от 2008 г.|световната икономическа криза]].<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-nsi-bvp-retzesia-7177914?nt=6 България излезе от рецесията], Dir.bg, 30 септември 2010</ref><ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/79163/ Бойко даде заявка за втори мандат]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Стандарт нюз, 3 септември 2010 г. </ref> [[Файл:Gerbostavka-hora.jpg|мини|250px|Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20 февруари 2013 г.]] През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 г. започват [[Антимонополни протести в България 2013|протести]]. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари 2013 г. в София униформената полиция влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/протестите-срещу-строгите-рестрикции-и-цените-на-тока-свалиха-правителството-news203109.html| заглавие = Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 20 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref> На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 | заглавие = ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството | достъп_дата = 20 февруари 2013 | издател = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130221140852/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 |date=2013-02-21 }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/224699_Бойко+Борисов+обяви+оставката+си+в+парламента+лично,+а+после+и+с+писмо| заглавие = Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо| достъп_дата = 30 март 2013| издател = Classa.bg}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5545411 | заглавие =Парламентът прие оставката на правителството| достъп_дата = 21 февруари 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред [[Народното събрание]] е организиран протест в подкрепа на правителството.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://tv7.bg/news/politics/9641702.html| заглавие = Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството| достъп_дата = 30 март 2013| издател = TV7}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130223043052/http://tv7.bg/news/politics/9641702.html |date=2013-02-23 }}</ref> Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5542891| заглавие =Социолози и политолози за оставката на Борисов| достъп_дата = 30 март 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> С указ от 13 март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател [[Марин Райков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dnes.dir.bg/news/marin-rikov-rosen-plevneliev-ostavkata-boyko-borisov-sluzhebno-pravitelstvo-13343498?nt=4 | заглавие =Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 13 март 2013 | издател = Dir.bg}}</ref> === Министър-председател (втори мандат) === На 7 ноември 2014 година [[43 Народно събрание|43<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Второ правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref name="nova_Каби">{{Цитат уеб | заглавие = Кабинетът е избран: 149 депутати подкрепиха Борисов, 136 – министрите му | труд = [[Нова телевизия]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novanews.bg/news/view/2014/11/07/91893/кабинетът-е-избран-149-депутати-подкрепиха-борисов-136--министрите-му/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu }}</ref> Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]], [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция [[България без цензура]]).<ref name="nova_Каби"/><ref name="dnev_Слав">{{Цитат уеб | заглавие = Слави Бинев и Велизар Енчев не подкрепиха Борисов | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/07/2415062_slavi_binev_i_velizar_enchev_ot_patriotichniia_front/ }}</ref> Против са [[БСП]], [[ДПС]], „[[Атака (партия)|Атака]]“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – [[Слави Бинев]] и [[Велизар Енчев]].<ref name="dnev_Слав" /><ref name="Capital_7">{{Цитат уеб | заглавие = Парламентът избра новото правителство | труд = в-к [[Капитал (вестник)|Капитал]] | достъп_дата = 8 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/07/2414600_parlamentut_izbra_novoto_pravitelstvo/ }}</ref> Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.<ref name="dnev_Слав"/><ref name=Capital_7/> След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ [[Цецка Цачева]], премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът [[Плевнелиев]] започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбрания президент [[Румен Радев]], който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/sluzhebno-pravitelstvo-Рumen-Раdev-kabinet-ostavka-24817797?nt=4 Румен Радев отказва да състави правителство преди 22 януари, 21 декември 2016 Дир.бг.]</ref> Подобна позиция заема и президента [[Георги Първанов|Първанов]] (2002 – 2012), според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.<ref>[http://focus-news.net/news/2016/12/21/2345882/georgi-parvanov-abv-prezidentat-plevneliev-grubo-narushi-konstitutsiyata-sastavyaneto-na-sluzhebno-pravitelstvo-ne-e-kontsert-po-zhelanie.html Георги Първанов, АБВ: Президентът Плевнелиев грубо наруши Конституцията, съставянето на служебно правителство не е концерт по желание, 21 декември 2016, Агенция „Фокус“]</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. президентът Румен Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на [[България]]. === Министър-председател (трети мандат) === На 4 май 2017 година [[44 Народно събрание|44<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Правителство на Бойко Борисов 3|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]]. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] и [[Воля (партия)|Партия „Воля“]]. Против са [[БСП]] и [[ДПС]]. България организира [[Председателство на Съвета на ЕС|европейското председателството]] през първата половина на [[:2018]] година. Тогава е поставена официално темата за приемането на [[Западни Балкани|Западните Балкани]] в ЕС. През този период България подпомага активно присъдиняването на [[Северна Македония]] към НАТО, като подкрепя разрешването на спора ѝ с [[Гърция]]. През лятото на [[Протести в България (2020)|2020 година започват протести]] с искане на оставката на Борисов. Повод за тях дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната власт и прокуратурата, като за последната възникват подозрения, че обслужва интересите на правителството.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/09/4089081_nad_trichasoviiat_protest_prikljuchi_s_priziv_za Над тричасовият протест приключи с призив за повторение утре (хронология)]// 9 юли 2020, в-к Дневник.</ref> На 15 април 2021 г. Бойко Борисов подава оставка на кабинета и става министър-председател в оставка. На 16 април 2021 г. 45-о народно събрание гласува оставката на Борисов и на министерския съвет. Предава на 12 май 2021 г. премиерския пост на назначения от президента Радев нов служебен министър-председател [[Стефан Янев]]. Впоследствие Борисов обявява, че Румен Радев управлява страната в условията на наложена от последния еднолична диктатура.<ref>Борисов: Румен Радев управлява страната в условията на еднолична диктатура. [https://eurocom.bg/new/borisov-rumen-radev-upravlyava-stranata-v-usloviyata-na-ednolichna-diktatura Евроком.бг, 10 юни, 2021].</ref> == Спорт == [[Файл:Boiko borisov opening motocross.jpg|мини|Борисов на откриването на световния шампионат по мотокрос в [[Горна Росица]], април 2011 г.]] Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 г. е активен състезател по [[карате]].<ref name="birthday">{{Цитат уеб | заглавие = Днес генерал – лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден | труд = factor-news.net | дата = 13 юни 2005 | достъп_дата = 4 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=14780 }}</ref> Притежател е на черен пояс 7-и дан по карате.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=110 Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140221235809/http://personi.dir.bg/person.php?id=110 |date=2014-02-21 }} – в personi.dir.bg</ref><ref>[http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ Защо Бойко Борисов е истински мъж?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121113080033/http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ |date=2012-11-13 }} в сайта БГ-татко</ref> Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.<ref name="glas_Цонч">{{Цитат уеб| заглавие = Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан!| автор_име = Александър| автор_фамилия = Симеонов| труд = glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“| дата = 5 декември 2012| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960| цитат = Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на [[татами]]то. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130831134650/http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960 |date=2013-08-31 }}</ref> По време на официално посещение в [[Южна Корея]] през 2019 г. Борисов получава и почетен 9-и дан по [[таекуондо]].<ref>{{cite web | publisher = news.bg | year = 2019 | url = https://news.bg/politics/boyko-borisov-s-pochetniya-deveti-dan-po-taekuondo-v-seul.html | title = Бойко Борисов с почетния девети дан по таекуондо в Сеул | work = news.bg | accessdate = 2019-10-17}}</ref> Регистриран е и като футболист на [[ФК Витоша (Бистрица)|„Витоша“ (Бистрица)]], отбор, който се състезава в [[„В“ футболна група#Югозападна „В“ Аматьорска футболна група|Югозападната „В“ аматьорска футболна група]]. През 2011 г. Борисов води в допитване за „Футболист на годината“ на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/28/1213724_borisov_za_futbolist_na_godinata_niama_da_proiavia/ Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност], dnevnik.bg, 28 ноември 2011</ref><ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 Бойко би Берба за Футболист на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208215831/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 |date=2012-02-08 }}, trud.bg, 5 декември 2011</ref> През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2012/05/31/1837720_boiko_borisov_skoro_shte_ima_aresti_za_cherno_toto_v/ Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол], dnevnik.bg, 31 май 2012 г.</ref> През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=443286 Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд]</ref> Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0 – 0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=444331 Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол]</ref> Същевременно в медиите излизат съобщения, че Борисов не е бил вписан в разширения състав на отбора, който се подава час преди мача, тоест, не е имал право да се появява на терена.<ref>[http://skandalno.net/bojko-borisov-nezakonen-futbolist-150449/ Skandalno.net, Бойко Борисов – незаконен футболист!]</ref> == Семейство == Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, [[офталмология|лекар-офталмолог]]. От Стела има дъщеря Венета<ref>[http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 Бившият съпруг на банкерката Цветелина Бориславова – Стефан Абаджиев заминал за Америка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126040839/http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 |date=2009-11-26 }}, Български информационен блок, 4 февруари 2008 г.</ref> от дъщеря си има две внучета<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/01/31/pyrviiat-rojden-den-na-boiko-vnucheto-na-borisov.330532 www.dnes.bg]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6961458 | заглавие = Второто внуче на Бойко Борисов ще се казва Иван | издател = 24chasa.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> – Бойко-младши и Иван. От 1988 до 2009 г. Борисов води [[съвместно съжителство]] с бизнесдамата [[Цветелина Бориславова]]. == Награди и отличия == [[Файл:Politician Statue BG.jpg|мини|Скулптурата „Паметник от бъдещето“ на Андрей Врабчев (2016)]] * „''Обявяване на благодарност''“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.<ref name="nagradi">[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Председател на политическа партия ГЕРБ – Бойко Борисов], Постижения и награди, [http://www.gerb.bg/ официален сайт на ГЕРБ]</ref> * „''Почетен знак III степен''“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в [[Република България]] през 2002 година.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен знак II степен''“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] през март 2003 г.<ref name="nagradi"/> * „''Огнестрелно оръжие''“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи на България през 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Кръст за полицейски заслуги с червена звезда''“, от министъра на вътрешните работи на [[Кралство Испания]] за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Сребърен паметен медал''“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министърът на външните работи [[Соломон Паси]].<ref name="nagradi"/> * „''Почетен медал на френската полиция''“, от името на президента на Френската република и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи. * „''Медал за бойно съдружие''“, от заместник-директора на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Руската федерация.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен жезъл''“, от генералния директор на полицията на [[Испания]].<ref name="nagradi"/> * Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „[[Европол]]“ г-н [[Юрген Щорбек]] – през януари 2004 година.<ref name="nagradi"/> * Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията. * Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.<ref name="nagradi"/> * Почетна титла Командир на ''„Ордена на Звездата на Италианската солидарност“'', от президента на Италианската република – 13 юни 2006 г.<ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= Премиер: Бойко Методиев Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100201202550/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= |date=2010-02-01 }}, Република България Министерски съвет, 29 юли 2009</ref> * ''Орден за заслуги в борбата с международния тероризъм'' от Федералната служба за сигурност на Руската федерация – октомври 2008 г.<ref>[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/10/14/564823_moskva_nagradi_boiko_borisov_s_orden_za_borbata/ Москва награди Бойко Борисов с орден за борбата срещу тероризма], 2008</ref> * Кавалер на Големия Кръст на Ордена „''За заслуги на Италианската република''“, от министър-председателя на Италианската република – 15 октомври 2009 г.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1658874383 Борисов е Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“], news.bg, 15 октомври 2009</ref> * Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ) – 10 ноември 2009 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=431506 Бойко Борисов получи Европейската награда на данъкоплатците], DARIK News, 10 ноември 2009</ref> * Награда от Европол „за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=264783 Борисов с награда от Европол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208115452/http://www.monitor.bg/article?id=264783 |date=2012-02-08 }}, Монитор, 16 октомври 2010</ref> * Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ „за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.<ref>[http://novini.dir.bg/news.php?id=7354926 Бойко Борисов получи Награда на фондацията на Форума „Кран Монтана“ в Женева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Новини Dir.bg, 30 октомври 2010</ref> * „''Награда за особен принос в развитието на тениса в България''“ от президента на „[[Тенис Европа]]“ [[Жак Дюпре]] – 30 април 2012 г.<ref>[http://www.vsekiden.com/116330/boyko-borisov-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-tenisa-u-nas/ Бойко Борисов получи награда за развитие на тениса у нас], Vsekiden, 30 април 2012</ref> * ''Големия кръст за граждански заслуги на Унгария'' – 30 ноември 2016 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |заглавие=Министър-председателят Бойко Борисов беше удостоенс Големия кръст за граждански заслуги на Унгария |достъп_дата=10 декември 2016 г |дата=30 ноември 2016 г |издател=Министерски съвет |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170608144215/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |date=2017-06-08 }}</ref> == Критики == === Посланици на САЩ === ==== Посланик Джеймс Пардю ==== [[Джеймс Пардю]] е посланик на САЩ в София между 2002 и 2005 година, когато Борисов е гл. секретар на МВР. През март 2011 г. „[[Уикилийкс]]“ публикува изтекъл секретен доклад на Пардю. В съобщението му до Държавния департамент от 2005 г. между другото се казва: ''„Силата и безнаказаността на организираните криминални групи е вероятно най-сериозният проблем в България днес. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната.“''<ref>Бивш посланик на САЩ: Борисов задушава свободните медии и Тръмп изглежда харесва това. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/11/23/3996223_bivsh_poslanik_na_sasht_borisov_zadushava_svobodnite/ в-к Дневник, 23.11.2019 г.]</ref> Дни преди първата среща на американския президент [[Доналд Тръмп]] с министър-председателя Бойко Борисов през ноември 2019 г. списанието „The Hill“ публикува негов материал. Според Пардю страната е „заразена от широкомащабна корупция“, а медийната среда в нея е силно влошена. Всичко това се случва на фона на 10-годишно управление на Борисов, което няма сериозна опозиция. Той посочва, че медиите в България изпитват финансови затруднения, а премиерът използва европейските фондове, за да ги направи зависими. Според него депутатът [[Делян Пеевски]] е главната фигура в частните български медии, като той ги използва, за да подкрепи съществуващото политическо статукво, което защитава него. Така под чадъра на управляващите [[олигарх]]ът Пеевски дискредитира независими разследващи журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакува неправителствени организации и активисти, които настояват за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права, се посочва в публикацията.<ref>Джеймс Пардю: Бизнесмени използват медиите в България, за да влияят на правителството и съдебната система. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30288036.html Свободна Европа, ноември 23, 2019 г.]</ref> ==== Посланик Джон Байърли ==== В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks,<ref>[http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES]</ref> бившият американски посланик в България [[Джон Байърли]] пише за Бойко Борисов, че ''„обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с [[Лукойл]] и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“''. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“<ref>[http://www.taz.de/!94296/ Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin]</ref> като кодово наименование на ЦРУ. Байърли пише още, че ''„Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, [[Цветелина Бориславова]], управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“'' При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“. ==== Посланик Нанси Макълдауни ==== Уикилийкс за България, публикува още една грама от американското посолство в България, посветена на Бойко Борисов Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В нея се твърди, че почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят. При всички случаи, ако Борисов спечели изборите, това би означавало продължителна работа с него за промяната му към по-благонадеждни позиции, се изтъква в грамата.<ref>[https://bivol.bg/wlborisov.html Wikileaks: Бойко Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, май 25, 2011, Бивол].</ref> ==== Посланик Херо Мустафа ==== На 2 юни 2021 година, през периода когато американски посланик в България е [[Херо Мустафа]], САЩ налагат санкции на олигарха и бивш депутат от ДПС [[Делян Пеевски]], на укриващия се в Дубай беглец от правосъдието [[Васил Божков]] и на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. В официално съобщение от американското финансово министерство се съобщава, че тримата български граждани ще бъдат санкционирани по реда на закона „Магнитски“, което означава, че специалното звено за контрол на чуждестранни активи ще блокира активите на фирми, свързани с тях. В заповедта са изброени 64 свързани търговски дружества.<ref>САЩ поставиха под санкции Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков заради „мащабна корупция“. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/02/4216123_sasht_postaviha_pod_sankcii_delian_peevski_vasil/ Капитал, 2 юни 2021 г.]</ref> По въпроса вестник „[[Политико]]“ твърди, че ЕС дълго време си затваря очите за срива на върховенството на закона и ширещата се корупция в най-бедната страна в ЕС, а причината е, че бившият премиер Бойко Борисов, е близък съюзник на дясноцентристката [[Европейска народна партия]].<ref>От САЩ до Русия: Как чуждите медии гледат на санкциите по закона „Магнитски“. [https://dnes.dir.bg/politika/ot-sasht-do-rusiya-kak-chuzhdite-medii-gledat-na-sanktsiite-po-zakona-magnitski Дир.бг, 3 юни 2021 г.]</ref> Според информацията на Министерството на финансите на САЩ, Васил Божков неколкократно е подкупвал висши държавни служители., като между тях е „един настоящ политически лидер“. Макар в съобщението да не се уточнява кой е той, самият Божков многократно твърди, че е давал подкупи на Борисов и благодари на структурите на американското правителство, че са реагирали на сигналите му.<ref>Васил Божков благодари на САЩ, че са обърнали внимание на сигнала му. [https://www.mediapool.bg/vasil-bozhkov-blagodari-na-sasht-che-sa-obarnali-vnimanie-na-signala-mu-news322604.html 03 юни, 2021 г., Mediapool.bg.]</ref> Според някои анализатори атаката на САЩ срещу корупцията елиминира и най-важният съдружник на Бойко Борисов в българската политика и икономика: Делян Пеевски.<ref>Алексей Лазаров, Краят на епохата „Пеевски“. [htps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/03/4216357_kraiat_na_epohata_peevski/ Капитал, 3 юни, 2021 г.]</ref> Борисов отрича всякакви връзки с Пеевски, както и получаването на подкупи от Божков. === Западни разследващи журналисти === ==== Юрген Рот ==== {{основна|Новите български демони}} В книгата си ''„Новите български демони“'' от 2008 година немският разследващ журналист и писател [[Юрген Рот]] отделя голямо внимание на Борисов, по това време столичен кмет.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Според Рот, събраната за книгата информация говори за връзки на Борисов с групировката [[СИК]], чрез фигури като [[Румен Николов (Пашата)]] и [[Младен Михалев]], както и с други личности, замесени в незаконни търговски сделки.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Рот цитира и някои критични мнения за Борисов: на неназован висш служител на [[ОЛАФ]], според когото Борисов бил „нещо като политически [[Ал Капоне]]“, на посланика на САЩ в България в средата на 2000-те [[Джеймс Пардю]], според когото „през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките“, както и [[#Джеф Стайн|статията на Стайн]] в ''Кънгрешънъл Куотърли''.<ref name="mp-neuen-damonen"/> В свое интервю за българска новинарска агенция през 2015 г. Рот заявява, че икономическата сфера в България е силно зависима от организирани престъпни среди, като в този сектор са активни мощни компании, които принадлежат на босове с криминални досиета от близкото минало, и в тази връзка Рот посочва Бойко Борисов и групировката [[ТИМ]]. В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Рот твърди, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/iurgen-rot-borisov-prikriva-niakogo-2995271+&cd 20 май 2010, Vesti.bg Юрген Рот: Борисов прикрива някого, За пореден път германският разследващ журналист Юрген Рот твърди, че ТИМ е една от най-големите престъпни формации в България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Все пак той признава, че страната върви напред и добавя: „''Въпреки всичко, казано дотук, вярвам, че Бойко Борисов се е обградил с качествени хора, които се опитват да променят нещо''“<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-ivan-iskrov-urgen-rot-8112987?nt=13 Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов], Dir.bg, 2 март 2011</ref> Според Рот гражданското общество в България е много слабо, а старата номенклатура е запазила позициите си.<ref>Юрген Рот: Някои от партньорите на правителството на Борисов са много съмнителни, Христина Димитрова, [http://topnovini.bg/node/600284 27 април 2015, Topnovini.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208072335/http://topnovini.bg/node/600284 |date=2015-12-08 }}.</ref> ==== Джеф Стайн ==== На 2 март 2007 година американският [[разследващ журналист]] [[Джеф Стайн]] публикува в изданието ''[[Конгрешънъл Куотърли]]'' статия под надслов: ''„Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“''. В публикацията името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент [[Джордж У. Буш]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | заглавие = Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот | достъп_дата = | фамилно_име = Стайн | първо_име = Джеф | автор_препратка = Джеф Стайн | дата = 2007-03-02 | труд = Конгрешънъл Куортърли | издател = Препечатано в кафене.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305045522/http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | архив_дата = 2016-03-05 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | заглавие = Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say | достъп_дата = | фамилно_име = Stein | първо_име = Jeff | автор_препратка = Джеф Стайн | съавтори = | дата = 2007-03-02 | труд = Congressional Quarterly | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091106085714/http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | архив_дата = 2009-11-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и са приведени извадки от „конфиденциално досие“, поръчано от швейцарска банка на бивши служители в тайните служби на САЩ.<ref name="mp-neuen-damonen">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-porednata-golyama-nadezhda-news145435.html | заглавие=Бойко Борисов – поредната голяма надежда |достъп_дата = 2019-02-26 |фамилно_име= Рот|първо_име= Юрген |дата= 2008-11-04|труд= Mediapool.bg |издател=Фондация „Инфо спейс“ |цитат= |език= }}</ref> В досието Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“, а за службата му в Министерството на вътрешните работи се твърди, че е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Досието обобщава, че „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“ и се изброяват профилите на „подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов“, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Българският президент [[Георги Първанов]] нарича статията ''„откровено антибългарска“'', като добавя, че ''„тя не се основава на доказателства и обижда България“''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://old.segabg.com/article.php?issueid=2581&sectionid=16&id=0000101 | заглавие = Борисов поразен от американски огън. Първанов и БСП защитиха столичния кмет, ДСБ поиска прокуратурата да се намеси | достъп_дата = 2019-10-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-09 | труд = СЕГА | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Самият Стайн подчертава „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“, като също допълва „Той е направен от професионални следователи, специалисти и хора с дългогодишен опит в опазването на реда в Америка и в чужбина. Доверявам се на информацията в доклада. Вярвам, че тя е основателно точна. Имам висока степен на доверие в тази информация.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | заглавие = Докладът е пълен с имена | достъп_дата = | фамилно_име = Танчев | първо_име = Светослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-11 | труд = Труд | издател = ''Препечатано в кафене.net'' | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151208091041/http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | архив_дата = 2015-12-08 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151155 БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов], Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009</ref> == Противоречиви практики == === Казуси нашумели в България === ==== Убийство на Тодор Димов (Чакъра) ==== Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва [[гранатомет]], като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от [[Европейския съд по правата на човека]] срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-osadi-bulgaria-za-skandalna-mvr-aktsiya-na-borisov-news199265.html | заглавие = Съдът в Страсбург осъди България за скандална МВР акция на Борисов | издател = mediapool.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/sad/bg-osydena-v-strasburg-za-zapoved-na-borisov-5267531 | заглавие = България осъдена в Страсбург заради заповед на Борисов като главен секретар – България | издател = vesti.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството.<ref>[http://www.mediapool.bg/todor-dimov-chakara-e-bil-vzriven-i-sled-tova-zapalen-news214757.html Тодор Димов – Чакъра е бил взривен и след това запален]. декември 2013 ''mediapool.bg''</ref><ref>[http://legalworld.bg/33764.chakyra-e-bil-vzriven-a-sled-tova-i-zapalen.html Чакъра е бил взривен, а след това и запален]. Правен свят. декември 2013</ref><ref>[http://legalworld.bg/28633.bojko-borisov-triabva-da-byde-razsledvan-za-smyrtta-na-todor-dimov---chakyra.html Бойко Борисов трябва да бъде разследван за смъртта на Тодор Димов – Чакъра]. Адвокат Михаил Екимджиев. Правен свят. ноември 2012</ref> На 6 ноември 2012 г. България е осъдена в Страсбург, от сина и вдовицата на Чакъра и.евросъдът присъжда 50 000 евро обезщетение. Впоследствие на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург осъжда България и за смъртта на Ангел Димитров – Чората<ref>[https://news.bg/crime/sadat-v-strasburg-osadi-balgariya-i-za-smartta-na-chorata.html news.bg]</ref> за полицейско насилие и неадекватно разследване. Съдът постановява да се изплатят 50 000 евро на жалбоподателите и 35 000 лева разходи по делото.. И двата случая главен секретар е Бойко Борисов. ==== „Лош човешки материал“ ==== На 3 февруари 2009 година пред българската общност в [[Чикаго]], [[САЩ]] по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: ''„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“'' Добавя: ''„И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“'' (това се потвърждава от видеозаписа на изказването му).<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090205212634848 Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия] НДТ, Добрич, 9 март 2009 [https://www.youtube.com/watch?v=T6j1AEWbjeY Видеозапис]</ref> Борисов отхвърля приписвания му от социалистите ([[Корнелия Нинова]]) израз ''„лош човешки материал“'' и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, ''„колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“''.<ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=49520 Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал], „Български Фактор“, 7 юни 2009</ref> След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/670040_boiko_borisov_otgovori_na_obvineniiata_za_rechta_si_v/ Бойко Борисов отговори на обвиненията за речта си в Чикаго], „Дневник“, 5 февруари 2009</ref> По време на посещение в Кърджали през март 2013 г. прави обръщение: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.<ref>[https://www.mediapool.bg/vie-ste-prosti-i-az-sam-prost-zatova-se-razbirame-news191346.html Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме]</ref> ==== „Бистришки тигри“ ==== На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач [[Авиоотряд 28]] за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – ''„Не виждам нито конфликт, нито проблем“''.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/ Авиоотряд 28 нямал лиценз за търговски превози], Капитал, 3 септември 2012</ref> ==== Изтекли снимки от спалнята ==== На 17 юни 2020 г. анонимен източник изпраща на множество медии предполагаеми снимки от спалнята на премиера във вила „Секвоя“ (охранявана от [[НСО]]).<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-snimkite-sa-manipulacija-da-me-bjaha-zasneli-gol-do-malko-momche.html Борисов: Снимките са манипулация], bTV Новините, 17.06.2020</ref> На една от снимките се вижда спящ мъж завит с чаршаф, а на нощното шкафче пистолет. На друга снимка фигурира отвореното чекмедже на нощното шкафче, в което се съдържат множество пакети с банкноти от 500 евро и златни кюлчета. Автентичността на снимките не е потвърдена. В интернет излизат снимки на премиера от известно списание от 2012 г., в което премиерът е с направена фотосесия именно в интериора на същата спалня.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1437360 Бойко Борисов: Има една госпожица до мен, ще се оженя], в. „24 часа“, 26.06.2012</ref> В края на деня, премиерът свиква извънредна пресконференция. Публично се описва като жертва и обвинява опозицията в компромати в стила на КГБ. На въпроси за оръжието отговаря: ''„Притеснен съм, защото когато спя, съм беззащитен. Аз имам пистолет и не се разделям с него. От днеска ще спя с пистолет“''. Според Бойко Борисов, президентът [[Румен Радев]] го следи и снима със своя дрон<ref>[https://bntnews.bg/news/borisov-nashite-protivnici-udariha-danoto-radev-me-sledi-s-dron-video-1060551news.html Борисов: Нашите противници удариха дъното. Радев ме следи с дрон], БНТ, 17.06.2020</ref> – ''„Президентът Радев си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. И като кажа на охраната, че ще го сваля, те му казват и той го прибира. Този дрон е на терасата, до кухнята, дет се вика, е на един метър от мен. И този дрон президентът го управлява. Твърдя лично, че президентът ме следи с дрон. От НСО ме информираха, че той му е подарен от Китай и той си го управлява и си гледа. Ако и в спалнята са ми сложили камери и почнат да пускат и такива снимки вече от спалнята, значи вече я втасахме всички“''. Премиерът също така отговаря, че банкнотите в чекмеджето са т.н deep fake.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-radev-me-sledi-s-dron.html Борисов: Радев ме следи с дрон] – bTV Новините, 17.06.2020</ref> Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ подава снимките за техническа експертиза, която установява, че по тях няма следи от монтаж и Фотошоп.<ref>[https://bivol.bg/bace_nanka_expertised.html СНИМКИТЕ КОМПРОМАТ ЗА БОРИСОВ СА ПРАВЕНИ 2017 – 2019], БЕЗ „ФОТОШОП“, БЕЗ МОНТАЖИ, САМО ДАТИ СА КОРИГИРАНИ, 21 юни 2020</ref> Месец по-късно, на 16 юни в интернет от същия източник се появява и видео със заглавие ''„На гости у баце“'', в което неизвестна фигура показва целият дом на премиера, като влиза във всяка стая. На видеоклипа се вижда и неизвестната фигура, отваряща същото чекмедже, в което се виждат отново банкноти от 500 евро. На чекмеджето се намира отново оръжие. В отговор на изтеклия клип, Бойко Борисов заявява, че от видеото се вижда, че живее като аскет и че евро банкнотите са аранжировка.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2020/07/16/4092088_borisov_ot_djipa_niakoi_shpionstva_aranjira_a_kakvo_se/ Борисов от джипа: Някой шпионства, аранжира, а какво се видя – живея като аскет], 16.07.2020</ref> Изказването на премиера е следното: ''„Какво се оказа? Борисов го няма, никой няма, къщата тъмна и сенките изкача шпионин, снима, крие се, укрива се… От какво се укриваш? Кое е истина? Кажи! Аранжира фона, снимки – един път, два пъти, три пъти. Какво се вижда, че аз живея като аскет. 10 години не съм направил едно подобрение. Минава покрай каса! Има каса, ама ти си слагаш парите в шкафче!“''<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-snimkite-pusnaha-i-video-za-koeto-se-tvardi-che-e-ot-spalnjata-na-borisov.html bTV новините], 16.07.2020</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2020/07/16/293990/борисов-за-клипа-от-къщата-му-аранжирано-е-видео/ Борисов за клипа от къщата му: Аранжирано е], Новините на Нова, 16.07.2020</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/boiko-borisov-za-zapisite-vsichko-e-aranzhirano-1065471news.html Бойко Борисов за записите: Всичко е аранжирано], По света и у нас, 16.07.2020</ref> Случаят с изтеклите снимки от спалнята на премиера става достояние на обществеността в цял свят, като е отразен от медии като The Independent,<ref>[https://www.independent.co.uk/independentpremium/world/boyko-borisov-bulgaria-prime-minister-glock-cash-bedroom-photos-a9581206.html Sleeping beside a Glock and wads of cash: Questions swirl around bedroom photos of Bulgaria’s prime minister], 23.06.2020</ref> [[Reuters]],<ref>[https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-politics/bulgarian-pm-says-opponents-trying-to-undermine-him-to-block-euro-entry-idUSKBN23O3LY Bulgarian PM says opponents trying to undermine him to block euro entry], 18.06.2020</ref> [[Bloomberg]],<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-06-18/a-gun-on-a-nightstand-and-wads-of-cash-escalate-bulgarian-feud A Gun on a Nightstand and Wads of Cash Escalate Bulgarian Feud], 18.06.2020</ref> [[New York Times]],<ref>[https://www.nytimes.com/2020/07/19/world/europe/bulgaria-protests.html Showdown on Beach in Bulgaria Balloons Into Political Crisis], 19.07.2020</ref> Politico,<ref>[https://www.politico.eu/article/corruption-crisis-puts-bulgarian-prime-minister-boyko-borissov-on-the-ropes/ Corruption crisis puts Bulgaria’s Borissov on the ropes], 12.07.2020</ref> [[Euractiv]].<ref>[https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/borissov-fends-off-kompromats-says-will-sleep-with-a-gun/ Borissov fends off ‘kompromats’, says will sleep with a gun], 18.06.2020</ref> Няма официално разследване на обстоятелствата покрай скандала от страна на [[Главна прокуратура на България|Прокуратурата на Република България]]. Случаят е един от предполагаемите катализатори за започване на [[Протести в България (2020)|Протестите в България през 2020 г.]]. Протестиращите граждани използват обстоятелствата от случая в своите лозунги, плакати и инсталации.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30726335.html „Плащат ми от чекмеджето“. Десетки нови плакати в шестия ден на протеста], Свободна Европа</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2020/07/18/4091766_fotogaleriia_poslaniiata_na_protesta/ Фотогалерия: Посланията на протеста]</ref> === Практики касаещи засягане на конституционни права и свободи === ==== Подслушвания ==== {{основна|Скандали свързани с подслушване (2011)}} След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.<ref>{{Citation |title=В-к. Труд, Микрофонът и тоягата, Анна Заркова, 17 април 2013 г. |url=http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 |accessdate=2013-04-19 |archivedate=2013-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131215121058/http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 }}</ref> Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/01/06/1020388_boiko_borisov_ne_vijdam_nishto_losho_da_se_podslushvat/ В-к Дневник, 6 януари 2011, Бойко Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри].</ref> На 19 януари 2011 година Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения, изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в обществото. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.<ref name="bnt.bg"/><ref>[http://www.prb.bg/php/newspage.php?news=%20%20%20%20%201963 Междинно заключение по назначената експертиза...]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Прокуратура на Република България: Новини, 10 февруари 2001</ref> На следващия ден Народното събрание гласува ''[[вот на доверие]]'', като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.<ref name="investor.bg"/> През април 2013 година избухва нов скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.<ref name="medi_Бълг">{{Цитат уеб| заглавие = Станишев вади сензационни разкрития: Български „Уотъргейт“: Цветанов въртял незаконна схема за тотално подслушване| труд = Mediapool.bg| дата = 28 март 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/balgarski-uotargeit-tsvetanov-vartyal-nezakonna-shema-za-totalno-podslushvane-news204566.html}}</ref> Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителството на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен [[Цветан Цветанов]], от опонентите си е подозиран и Борисов.<ref name="novi_Иван">{{Цитат уеб| заглавие = Иван Костов: Борисов и Цветанов са наредили подслушването (видео)| труд = Novini.bg| дата = 17 април 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132287-иван-костов-борисов-и-цветанов-са-наредили-подслушването-(видео).html}}</ref><ref>[http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 ГЛАСОВЕ, 16 април 2013, Станишев: Въпросът е дали Борисов е дал указания за подслушването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130423130050/http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 |date=2013-04-23 }}.</ref> Самият той отрича такава връзка.<ref>[http://frognews.bg/news_53543/Borisov_za_podslushvaneto_Ostavete_tezi_gluposti_na_Stanishev 18 април 2013, frognews.bg, Борисов за подслушването: Оставете тези глупости на Станишев].</ref> Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Борисов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/izbori-2013-13741704?nt=10 26 април 2013, Дир.бг /Запис: Борисов, Найденов и Кокинов обсъждат как да прекратят дело].</ref> Впоследствие по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/podslushvane-tzvetan-tzvetanov-miroslav-naidenov-izbori-2013-13730053?nt=4 Цветанов наредил подслушване на целия Министерски съвет]. Dir.bg, 25 април 2013.</ref> Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-USA-doklad-podslushvane-romi-arzhaven-departament-13686587?nt=10 Dir.bg. – САЩ: Корупция, подслушване и маргинализиране на ромите в България, 20 април 2013 г.]</ref> ==== Лични свободи ==== На 11 октомври 2012 година британският в. „[[Гардиън]]“ цитира изследване, според което България е на второ място след [[Гърция]] в Европейския съюз с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/medii-boyko-borisov-demokratzia-12173086?nt=9 Борисов: При ГЕРБ има висша степен на свобода на медиите и хората, 10 октомври 2012 г. Dir.bg].</ref> ==== Намеса в работата на съдебната власт ==== През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.<ref>[http://www.vsekiden.com/67394/юристите-обезпокоени-от-намесата-в-съ/ Vsekiden.com 29 март 2010 г. Юристите обезпокоени от намесата в съдебната власт].</ref> През юли 2010 г. от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи, извършени от съдебната власт, с мотива, че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната, е недопустима.<ref>{{Citation |title=днес+ Р.Петрова: Намеса в бюджета на съдебната власт е недопустима, 25 юли 2010 г. |url=http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 |accessdate=2012-10-26 |archivedate=2015-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150212141257/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 }}</ref> През юли 2012 г. съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_106034453 Никой няма да мълчи, Webcafe.bg, 13 юли 2012 г.]</ref> През септемри 2012 г. [[Български хелзинкски комитет|Българският хелзинкски комитет]] отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5164331 Вести БГ, 28 септември 2012 г. БХК: Борисов няма право да се меси в съдебната власт!]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.<ref>[http://www.mediapool.bg/vss-obvini-pravitelstvoto-v-blokirane-na-sadebnata-reforma-news198462.html mediapool.bg, Заради липса на пари ВСС обвини правителството в блокиране на съдебната реформа, 16 октомври 2012 г.]</ref> ==== Контрол върху медиите ==== Западни източници твърдят, че по време на управлението на Борисов голяма част от медиите в България са напълно безкритични към водената от него политика.<ref>{{Citation |title=Агенция БГНЕС, 2013-04-20, САЩ: Корупция, контрол на медиите и подслушване при Борисов |url=http://news.bgnes.com/view/1080988 |accessdate=2014-06-08 |archivedate=2014-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141022095010/http://news.bgnes.com/view/1080988 }}</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2012092900019985006 в-к. Сега, брой 4505 (225) 29 септември 2012 г. „Дер Щандарт“: Обвиняват Борисов в контрол над медиите].</ref> Според тях Борисов е в близки отношения с олигарси като депутата от ДПС и медиен магнат [[Делян Пеевски]], чиято медийна империя открито подкрепя правителството.<ref>[http://bolgari.net/borisov_korumpira_mediite_chrez_bankata_na_peevski-el-1396.html Борисов корумпира медиите чрез банката на Пеевски. „Дойче веле“: Фирми около депутата от ДПС Делян Пеевски държат 80 на сто от разпространението на вестници и крият конкурентните под тезгяха в будките].</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/20346/isteriyata-po-peevski-sega-i-malchalivite-medii-predi/ e-vestnik 14 април 2014 г. Истерията по Пеевски сега и мълчаливите медии преди]</ref> Според „[[Репортери без граници]]“ България е на последно място по свобода на словото от страните членки на Европейския съюз и дори от държавите на Балканския полуостров. В продължение на десет години страната постоянно се придвижва надолу в класацията [[Индекс за свобода на пресата]], като се свлича от 53-то място през 2008 г. до 111-о през 2019 г.<ref>България в класацията на „Репортери без граници“ и Апартаментгейт. [https://www.dw.com/bg/българия-в-класацията-на-репортери-без-граници-и-апартаментгейт/a-48449188 23.04.2019 г. Дойче веле]</ref> == Бойко Борисов в изкуството == Сутринта, на [[1 април]] [[2019]] г., в [[Ден на шегата|Деня на шегата]], българският [[скулптор]] [[Андрей Врабчев]] поставя на площад „Гарибалди“ в [[София]] двуметров паметник от [[полиестер]]на [[смола]] със светещи в червено очи. Скулптурата има вграден охранителен сензор и тонколона. При приближаване до нея започват да звучат популярни реплики на министър-председателя Бойко Борисов на фона на песента от [[1990-те]] години „Батальонът се строява“. Около 10 ч. сутринта, на същия ден, авторът на проекта го демонтира.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2019/04/01/pametnik-ot-bydeshteto-borisov-sys-sveteshti-ochi-na-garibaldi.406202 | заглавие = Паметник от бъдещето: Борисов със светещи очи на „Гарибалди“ | достъп_дата = 03-08-2019 | фамилно_име = Цветанова | първо_име = Камелия | автор_препратка = | съавтори = | дата = 01-04-2019 | труд = | издател = dnes.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Понастоящем скулптурата се намира до [[Дом на хумора и сатирата|Дома на хумора и сатирата]] в [[Габрово]]. През януари 2021 г. Бойко Борисов подарява на сръбския президент [[Александър Вучич]] картина, на която са изобразени те двамата как правят оглед на работния процес по газопровода „[[Балкански поток]]“ през юни 2020 г. в България. Автор на картината е художникът Симеон Кръстев.<ref>Газиева, Кристина. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-izprati-kartina-na-vuchich-za-spomen-ot-balkanski-potok.html Бойко Борисов изпрати картина на Вучич за спомен от „Балкански поток“], btv.bg, 21 януари 2020 г.</ref> == Галерия == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Boyko Borisov 2.jpg | Борисов на пресконференция след парламентарните избори, 2009 г. Boyko M. Borisov.jpg | Борисов през 2010 г. Boyko Borisov with Rodriguez Zapatero.jpg | Борисов на среща с испанския премиер Сапатеро, 2011 г. Prime Minister of Bulgaria (7740229960).jpg | Борисов на посещение в Лондон, 2012 г. Boyko Borisov EPP 2014.jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Дъблин, 2014 г. Boyko Borisov meeting with Iranian Parliament chairman Ali Larijani 01.jpg | Среща между Бойко Борисов и председателя на иранския парламент Али Ларижани, 2016 г. EPP Malta Congress 2017 ; 29 March (32880392364).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Малта, 2017 г. PM meets with Prime Minister Borissov (38292446874).jpg|Среща между Бойко Борисов и британския премиер Тереза Мей, 2017 г. Dimitris Avramopoulos in Bulgaria.jpg | Посещение на Димитрис Аврамопулос в София, 2017 г. Ilham Aliyev met with Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov 3.jpg | Среща между Бойко Борисов и Илхам Алиев в Баку, 2018 г. Reuven Rivlin meeting with Boyko Borisov, June 2018 (1201).jpg | Борисов на среща с израелския президент Реувен Ривлин, 2018 г. EPP Helsinki Congress in Finland, 7-8 November 2018 (44865456485).jpg|Борисов на конгрес на ЕНП в Хелзинки, 2018 г. High-hevel Conference Dedicated to EU Cohesion Policy Handshake (40857841410).jpg | Борисов заедно с вицепремиера Томислав Дончев, 2018 г. Dmitry Medvedev and Boyko Borisov (12-08-2019).jpg | Среща на Борисов с руския премиер Дмитрий Медведев, 2019 г. President Trump Welcomes the Prime Minister of Bulgaria (49124832977).jpg | Борисов заедно с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, 2019 г. EPP Summit, Brussels, 12 December 2019 (49207920483).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Брюксел, 2019 г. EPP Summit, 15 October 2020 (50487757498).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП, 2020 г. </gallery> == Вижте също == * [[Правителство на Бойко Борисов 1]] * [[Правителство на Бойко Борисов 2]] * [[Правителство на Бойко Борисов 3]] == Източници == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = | name = Председател на ПП [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]] | before = [[Цветан Цветанов]] | after = — | period = (10 януари 2010 – настояще) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Сергей Станишев]] | after = [[Марин Райков]] | period = (27 юли 2009 – 13 март 2013) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Георги Близнашки]] | after = [[Огнян Герджиков]] | period = (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Огнян Герджиков]] | after = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] | period = (4 май 2017 – 12 май 2021) }} {{Предшественик край}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{кабинет на Бойко Борисов III}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|България|Политика}} {{СОРТКАТ:Борисов, Бойко}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Република България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кметове на София]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Главни секретари на МВР]] [[Категория:Български пожарникари]] [[Категория:Български каратисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]] [[Категория:Родени в Банкя]] [[Категория:Генерали от МВР]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Български полицаи]] jscwlkxs02xblcl4jet4tnjjjvttqaf 11464618 11463657 2022-07-20T11:02:00Z Iliev 47135 Защити „[[Бойко Борисов]]“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 11:02, 20 октомври 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 11:02, 20 октомври 2022 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | националност = {{България}} | образование = [[Академия на МВР|ВСШ „Георги Димитров“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[пожарникар]] • [[бизнесмен]] • [[политик]] | постове1 = 60-и [[Кметове на София|кмет на София]] | години1 = 10 ноември 2005 – 27 юли 2009 | постове2 = 50-и [[министър-председател на България]] | години2 = 27 юли 2009 – 13 март 2013<br>7 ноември 2014 – 27 януари 2017<br>4 май 2017 – 12 май 2021 | постове3 = Лидер на ПП [[ГЕРБ]] | години3 = 10 януари 2010 – | постове4 = Народен представител | години4 = {{Депутат-България|40н=1|42н=1|43н=1|44н=1|без заглавие=1}} |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1980 – 1990)<br/>Независим (1990 – 2006)<br>[[ГЕРБ]] (2006 – понастоящем) }} |брак=Стела Борисова (разведени) |деца=Венета Борисова |партньор=[[Цветелина Бориславова]] (1988 – 2009) |баща=Методи Борисов|майка=Венета Борисова|Сестра=Красимира Иванова}} {{Wikiquote}} '''Бойко Методиев Борисов''' е [[България|български]] [[политик]], основател и лидер на партия [[ГЕРБ]] от 2006 г. Той е [[министър-председател на България|министър-председател]] в 3 правителства – [[Първо правителство на Бойко Борисов|от 2009 до 2013]] г., [[Второ правителство на Бойко Борисов|от 2014 до 2017]] г. и [[Правителство на Бойко Борисов 3|от 2017 до 2021]] г. Преди това Борисов е главен секретар на [[Министерство на вътрешните работи (България)|МВР]] (2001 – 2005) и [[кмет на Столичната община]] (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]]. == Биография == === Произход и образование === Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в [[Банкя]] в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на [[МВР]], а майка му е начална учителка в Банкя.<ref>[http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131211104420/http://www.playboy.bg/v10830,boiko_borisov.html |date=2013-12-11 }}, интервю на Миролюба Бенатова, фотография Иво Хаджимишев, playboy.bg, 25 юли 2009</ref> Бойко Борисов има сестра Красимира, която е [[педиатрия|педиатър]]. Завършва средното си образование в Банкя. В гимназията Борисов е секретар на [[комсомол]]ската организация на класа.<ref>Елена Кодинова, Бойко Борисов: От филията с мас до политиката. [http://epicenter.bg/article/archive/15467/11/0 Епицентър, препечатано от в. Преса, брой 137 (488) от 21 май 2013 г.]</ref> През 1977 година кандидатства във [[Академия на МВР|Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР]] в [[Симеоново]]. Според него не е приет във факултет „Държавна сигурност“, където кандидатства, а във факултета „Противопожарна охрана“. Не е ясно как става това, след като в тези факултети се полагат различни приемни изпити. Борисов твърди, че е пренебрегнат по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от [[БКП|комунистите]] на 22 септември 1944 година.<ref>{{Citation |title=в-к Стандарт, брой 5926, 13 юли 2009, Асен Войнов пребиван и при царя, и при комунистите. Дядото на Бойко бил прочут кмет. |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 |accessdate=2012-10-03 |archivedate=2016-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160829154112/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-07-13&article=285380 }}</ref> По време на следването си отбива и военната си служба в [[Школа за запасни офицери|ШЗО]]-[[Плевен]] през периода 1977 – 1978 година.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=192798#Scene_1 Бойко Борисов – кратка биография], dariknews.bg, 8 юли 2009</ref> През 1982 година Борисов се дипломира като [[инженер]] по специалността „''Противопожарна техника и безопасност''“ с чин [[лейтенант]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/personal/borisov_boyko.htm Бойко Борисов – биографична справка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090519002103/http://www.omda.bg/BULG/news/personal/borisov_boyko.htm |date=2009-05-19 }}, omda.bg, 12 юли 2009</ref><ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Бойко Борисов – лидер на политическа партия ГЕРБ (биография)], gerb.bg, 10 юли 2009</ref> Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.<ref name="BKP">[http://news.bpost.bg/story-read-14523.php Борисов: Бил съм член на БКП, нямам връзки с мафията], Bulgarian Post, 27 септември 2007 година.</ref> Съществува теза, че Борисов всъщност е бил привилегирован по онова време, а версията му, че заради прадядо си не е приет във факултета на [[ДС]] и по задължение е станал комунист, са негова лична интерпретация, която не се покрива с действителността.<ref>Иван Бакалов, e-vestnik, Борисов – таен проект на живковистите – от конспирациите до действителното. В материала са използвани и части от книгата „В сянката на Борисов“ (E-press, С. 2011 г.) [http://glasove.com/categories/komentari/news/borisov--taen-proekt-na-jivkovistite--ot-konspiraciite-do-dejstvitelnoto Гласове. 11.09.2014 г. ]</ref><ref>[Https://offnews.bg/nashite-avtori/za-30-godini-postignahme-bojko-borisov-chestit-10-noemvri-715174.html Тони Филипов, За 30 години постигнахме Бойко Борисов. Честит 10 ноември! OFFNews, 10 ноември 2019 г.]</ref><ref>[https://fakti.bg/bulgaria/549377-borisov-prez-1998-g-nama-da-se-depolitiziram-ostavam-chlen-na-partiata Борисов през 1998 г.: Няма да ce деполитизирам, оставам член на партията. Депутатът от БCП Aлександър Cимов припомни интервю на премиера Борисов от 1998 г. ФАКТИ.БГ. 1 февруари, 2021 г.]</ref> === В системата на МВР === През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на [[взвод]], а по-късно е командир на [[рота]]. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „[[Голямата екскурзия|Голяма екскурзия]]“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на [[батальон]] за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в [[Дулово]] и [[Каолиново]], след масовите изселвания на местните жители в [[Турция]].<ref>[http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 Толерантност, минала границите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150119183925/http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=20545&Itemid=107 |date=2015-01-19 }}, bgvesti.com, 27 октомври 2008</ref> От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във [[ВИПОНД|Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност]] (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред [[ВАК]] дисертация по темата „''Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар''“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868 Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност], 24 часа, 31 януари 2011 – „Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът е изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов е правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време... „Това беше сериозна научна разработка – спомня си консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна, защото беше създадена [http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_761873_126.jpg лаборатория], където се правеха експерименти в екстремална обстановка. Защитата също мина на високо ниво. Такива дисертации са рядкост.“</ref> През 1990 година му е присъдена научната степен „[[кандидат на науките|кандидат на физкултурните науки]]“,<ref>Диплома N 20109 от 8 май 1990 година, като работата се отчита в сферата на „Психология на труда и инженерна психология“, съгласно класификацията на МОН и ВАК (заповед 114 – 111/5.03.1990 г.)</ref><ref>[http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=bazidanni Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (1962—април 2009)]</ref> която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2011013100090000140 в-к „Сега“, Как Бойко Борисов стана кандидат на физкултурните науки]</ref> Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра „Физическа подготовка“. През 1991 година напуска системата на МВР със звание [[майор]] от запаса. Повод за това става т. нар. „''деполитизация''“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира и да напусне БКП, тогава трансформирана в БСП.<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue02/story_01.html Тайният проект Бойко Борисов], „Нова Зора“, брой 2, 12 януари 2010</ref> По късно Борисов отрича комунистическото си минало и начина по който е напуснал МВР.<ref>Петър Чолаков, Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост. [https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/12/4004728_ne_g-n_borisov_bkp_e_partiiata_na_vashata_mladost/ 12 дек 2019, в-к Дневник.]</ref> === Предприемач === След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,<ref>[http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 „ИПОН – 1“ ООД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100910131932/http://www.security-bg.com/ipon1/data.php?id=1001 |date=2010-09-10 }}, Българският индекс по сигурността, SECURITY-BG.COM</ref><ref>[http://www.security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm IPON Security – Official Web Site] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090217155738/http://security-bg.com/ipon/bg-presentation-text.htm |date=2009-02-17 }}, security-bg.com</ref> която осигурява охраната на видни личности като [[Тодор Живков]], [[Симеон Сакскобургготски]] и президента на [[МОК|Международния Олимпийски комитет]] [[Хуан Антонио Самаранч]]. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години на 20-и век той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си. В някои от фирмите, в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с [[Румен Николов (Пашата)|Румен Николов]] („Пашата“), [[Младен Михалев]] („Маджо“), [[Алексей Петров]] („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на [[организирана престъпност в България|сенчестата групировка]] [[СИК]].<ref>{{cite web | publisher = Капитал | year = 1997 | url = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/1997/03/31/861205_atentat_sreshtu_priblijeni_na_sik/ | title = Атентат срещу приближени на СИК | work = capital.bg | accessdate = 14 юли 2011}}</ref> Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател [[Георги Стоев (писател)|Георги Стоев]], който е участник в [[мутра|силовите бригади]] и очевидец на събитията, които пресъздава.<ref>[http://chitanka.info/text/4600/12 Свидетели на времето, ВИС, гл. 12, Георги Стоев].</ref> В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.<ref>сп. Тема, брой 7 (586), 18 – 25 февруари 2013 г. [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=750&aid=16968 Сенките от БУДОара на ББ, Тодор Пройчев].</ref> Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.<ref name="BKP" /> През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bivol.bg/buddah1.html | заглавие = Досието „БУДА“| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 3 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> „Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://bivol.bg/buddah2.html| заглавие = Дон „БУДА“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 г. | издател = Биволъ }}</ref> Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mediapool.bg/борисов-отрече-да-е-бил-агент-буда-гдбоп-потвърди-news202469.html|заглавие = Борисов отрече да е бил агент „Буда“, ГДБОП потвърди| достъп_дата = 23 февруари 2013 | дата = 4 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=635255| заглавие=Борисов: Винаги съм сътрудничил на МВР, но не съм „Буда“ | достъп_дата = 23 февруари 2013 | издател = в-к Сега }}</ref> === Главен секретар на МВР === На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България [[Петър Стоянов]] Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1636&sectionid=2&id=00007 Петканов предложил Борисов, защото бил учен и почтен], Десислава Стоянова, „Сега“, 31 август 2001</ref> и е повишен в звание „[[полковник]]“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието [[генерал-майор]] от МВР.<ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1622666224/issue/1648 УКАЗ № 32 ОТ 18.01.2002 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ПОЛКОВНИК БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ – ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, СЪС ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ]</ref> На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието [[генерал-лейтенант]] от МВР.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=19850 Указ № 227 за удостояване на генерал-майор Бойко Методиев Борисов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, със звание „генерал-лейтенант“ от Министерството на вътрешните работи]</ref> По покани на специалните служби ген. Борисов посещава [[САЩ]], [[Русия]], [[Великобритания]], [[Кралство Испания|Испания]], [[Белгия]], [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Нидерландия]] – централата на [[Европол]], [[Румъния]] – Специалната работна група по наркотрафик, [[Гърция]] и [[Турция]], което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и [[МПС]], [[Наркотично вещество|наркотици]], незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.<ref name="birthday" /> На [[Парламентарни избори в България 2005|Парламентарните избори в България 2005]] ген. Бойко Борисов е кандидат за [[народен представител]] в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на [[Национално движение Симеон Втори]]. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в [[40 Народно събрание|40-ото Народно събрание]], сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=870 Указ № 291 за освобождаване на генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов от длъжността главен секретар на Министерството на вътрешните работи]</ref> === Кмет на Столичната община === През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните [[кмет]]ски [[избори]] в [[София]], стига до [[балотаж]] (срещу [[Татяна Дончева]] от [[БСП]]) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на [[Столичната община]] на 10 ноември 2005 година. В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „[[Граждани за европейско развитие на България]]“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]],<ref>[http://www.bulphoto.com/events/6937/ Учредиха партия ГЕРБ под съпровод на каба гайди], bulFoto, 3 декември 2006</ref> която е оглавена от близкия до него [[Цветан Цветанов]], работил в системата на МВР, а после – в Столичната община.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_368124238 Цветанов – министър на вътрешните работи], Диляна Панайотова, News.bg, 8 юли 2009</ref> Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка,<ref>[http://sofiacouncil.bg/?page=law&id=9 Закон за местното самоуправление и местната администрация], чл. 41, ал. 1</ref> но на практика е неин „неформален лидер“.<ref>[http://www.gerb.bg/ Политическа партия ГЕРБ], gerb.bg, 23 юли 2009</ref> На 10 януари 2010 година ''Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ'' избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_75590084 Премиерът Борисов официално оглави и ГЕРБ], news.bg, 10 януаре 2010</ref> В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в [[Столичен общински съвет|Столичния общински съвет]]. === Министър-председател (първи мандат) === На 27 юли 2009 г. [[41 Народно събрание|41<sup>-вото</sup> Народно събрание]] със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Първо правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено от [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2324871 Народното събрание избра министър-председател и правителство], Vesti.bg, 27 юли 2009</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1880927946 Станишев предаде властта на Борисов], news.bg, 27 юли 2009 г. </ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/07/27/762144_kabinetut_na_malcinstvoto_poluchi_goliamo_mnozinstvo/ Кабинетът на малцинството получи голямо мнозинство], „Дневник“, 28 юли 2009</ref> На 9 септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в [[Брюксел]], за да се срещне с директора на [[Европейска служба за борба с измамите|Европейската служба за борба с измамите]] (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (ЕП) [[Жозеф Дол]].<ref>[http://www.econ.bg/news86023/article167122/purvo_rabotno_poseshtenie_na_boyko_borisov_v_bryuksel Първо работно посещение на Бойко Борисов в Брюксел], econ.bg, 9 септември 2009</ref> По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма [[САПАРД]],<ref>[http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/14216/bruksel_razmrazi_parite_po_sapard Брюксел размрази парите по САПАРД]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Българска национална телевизия, 10 септември 2009</ref> тъй като на 23 юли 2008 [[Европейска комисия|Европейската Комисия]] е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за [[Сергей Станишев#Министър-председател|борба с корупцията]]. Председателят на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозу]] и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на [[АЕЦ Козлодуй]]. На 27 октомври 2009 г. това искане е удовлетворено.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_836413750 Получаваме €300-те млн. за „Козлодуй“], news.bg, 27 октомври 2009 г. </ref> На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма [[ФАР]] за близо 82,6 млн. евро. Решението е ''„резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“''.<ref>[http://econ.bg/news86024/article170986/chakame_pismo_ot_ek_za_razmrazyavane_na_plashtaniyata_po_far ЕК размрази плащания по ФАР за близо 82,6 млн. евро], Econ.bg, 18 ноември 2009</ref> На 19 януари 2011 г. , след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref name="bnt.bg">[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“.<ref name="investor.bg">[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref> След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка ''„мн. добър“'', като допуска възможността тя да бъде коригирана на ''„отличен“''.<ref>[http://dnes.dir.bg/news.php?id=6668877 Премиерът си писа 5, видя възможност за „отличен“], Dir.bg, 4 юли 2010</ref> Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на [[рецесия]]та в страната, свързана със [[Световна икономическа криза от 2008 г.|световната икономическа криза]].<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-nsi-bvp-retzesia-7177914?nt=6 България излезе от рецесията], Dir.bg, 30 септември 2010</ref><ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/79163/ Бойко даде заявка за втори мандат]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Стандарт нюз, 3 септември 2010 г. </ref> [[Файл:Gerbostavka-hora.jpg|мини|250px|Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС – 20 февруари 2013 г.]] През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 г. започват [[Антимонополни протести в България 2013|протести]]. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари 2013 г. в София униформената полиция влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/протестите-срещу-строгите-рестрикции-и-цените-на-тока-свалиха-правителството-news203109.html| заглавие = Протестите срещу строгите рестрикции и цените на тока свалиха правителството| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 20 февруари 2013 | издател = Mediapool.bg }}</ref> На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 | заглавие = ИЗВЪНРЕДНО: Бойко Борисов депозира оставката на правителството | достъп_дата = 20 февруари 2013 | издател = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130221140852/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1784346 |date=2013-02-21 }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/224699_Бойко+Борисов+обяви+оставката+си+в+парламента+лично,+а+после+и+с+писмо| заглавие = Бойко Борисов обяви оставката си в парламента лично, а после и с писмо| достъп_дата = 30 март 2013| издател = Classa.bg}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5545411 | заглавие =Парламентът прие оставката на правителството| достъп_дата = 21 февруари 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред [[Народното събрание]] е организиран протест в подкрепа на правителството.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://tv7.bg/news/politics/9641702.html| заглавие = Протести в София „За“ и „Против“ оставката на правителството| достъп_дата = 30 март 2013| издател = TV7}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130223043052/http://tv7.bg/news/politics/9641702.html |date=2013-02-23 }}</ref> Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5542891| заглавие =Социолози и политолози за оставката на Борисов| достъп_дата = 30 март 2013 | издател = Vesti.bg}}</ref> С указ от 13 март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател [[Марин Райков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dnes.dir.bg/news/marin-rikov-rosen-plevneliev-ostavkata-boyko-borisov-sluzhebno-pravitelstvo-13343498?nt=4 | заглавие =Президентът назначи служебното правителство и насрочи изборите| достъп_дата = 30 март 2013 | дата = 13 март 2013 | издател = Dir.bg}}</ref> === Министър-председател (втори мандат) === На 7 ноември 2014 година [[43 Народно събрание|43<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Второ правителство на Бойко Борисов|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]].<ref name="nova_Каби">{{Цитат уеб | заглавие = Кабинетът е избран: 149 депутати подкрепиха Борисов, 136 – министрите му | труд = [[Нова телевизия]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://novanews.bg/news/view/2014/11/07/91893/кабинетът-е-избран-149-депутати-подкрепиха-борисов-136--министрите-му/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu }}</ref> Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]], [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция [[България без цензура]]).<ref name="nova_Каби"/><ref name="dnev_Слав">{{Цитат уеб | заглавие = Слави Бинев и Велизар Енчев не подкрепиха Борисов | труд = в-к [[Дневник (2001)|Дневник]] | достъп_дата = 13 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/07/2415062_slavi_binev_i_velizar_enchev_ot_patriotichniia_front/ }}</ref> Против са [[БСП]], [[ДПС]], „[[Атака (партия)|Атака]]“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – [[Слави Бинев]] и [[Велизар Енчев]].<ref name="dnev_Слав" /><ref name="Capital_7">{{Цитат уеб | заглавие = Парламентът избра новото правителство | труд = в-к [[Капитал (вестник)|Капитал]] | достъп_дата = 8 ноември 2014 | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/07/2414600_parlamentut_izbra_novoto_pravitelstvo/ }}</ref> Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.<ref name="dnev_Слав"/><ref name=Capital_7/> След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ [[Цецка Цачева]], премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът [[Плевнелиев]] започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбрания президент [[Румен Радев]], който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/sluzhebno-pravitelstvo-Рumen-Раdev-kabinet-ostavka-24817797?nt=4 Румен Радев отказва да състави правителство преди 22 януари, 21 декември 2016 Дир.бг.]</ref> Подобна позиция заема и президента [[Георги Първанов|Първанов]] (2002 – 2012), според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.<ref>[http://focus-news.net/news/2016/12/21/2345882/georgi-parvanov-abv-prezidentat-plevneliev-grubo-narushi-konstitutsiyata-sastavyaneto-na-sluzhebno-pravitelstvo-ne-e-kontsert-po-zhelanie.html Георги Първанов, АБВ: Президентът Плевнелиев грубо наруши Конституцията, съставянето на служебно правителство не е концерт по желание, 21 декември 2016, Агенция „Фокус“]</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. президентът Румен Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на [[България]]. === Министър-председател (трети мандат) === На 4 май 2017 година [[44 Народно събрание|44<sup>-тото</sup> Народно събрание]] със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за [[министър-председател]] в [[Правителство на Бойко Борисов 3|правителството]], излъчено с мандата на [[ГЕРБ (партия)|Политическа партия ГЕРБ]]. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] и [[Воля (партия)|Партия „Воля“]]. Против са [[БСП]] и [[ДПС]]. България организира [[Председателство на Съвета на ЕС|европейското председателството]] през първата половина на [[:2018]] година. Тогава е поставена официално темата за приемането на [[Западни Балкани|Западните Балкани]] в ЕС. През този период България подпомага активно присъдиняването на [[Северна Македония]] към НАТО, като подкрепя разрешването на спора ѝ с [[Гърция]]. През лятото на [[Протести в България (2020)|2020 година започват протести]] с искане на оставката на Борисов. Повод за тях дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната власт и прокуратурата, като за последната възникват подозрения, че обслужва интересите на правителството.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/09/4089081_nad_trichasoviiat_protest_prikljuchi_s_priziv_za Над тричасовият протест приключи с призив за повторение утре (хронология)]// 9 юли 2020, в-к Дневник.</ref> На 15 април 2021 г. Бойко Борисов подава оставка на кабинета и става министър-председател в оставка. На 16 април 2021 г. 45-о народно събрание гласува оставката на Борисов и на министерския съвет. Предава на 12 май 2021 г. премиерския пост на назначения от президента Радев нов служебен министър-председател [[Стефан Янев]]. Впоследствие Борисов обявява, че Румен Радев управлява страната в условията на наложена от последния еднолична диктатура.<ref>Борисов: Румен Радев управлява страната в условията на еднолична диктатура. [https://eurocom.bg/new/borisov-rumen-radev-upravlyava-stranata-v-usloviyata-na-ednolichna-diktatura Евроком.бг, 10 юни, 2021].</ref> == Спорт == [[Файл:Boiko borisov opening motocross.jpg|мини|Борисов на откриването на световния шампионат по мотокрос в [[Горна Росица]], април 2011 г.]] Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 г. е активен състезател по [[карате]].<ref name="birthday">{{Цитат уеб | заглавие = Днес генерал – лейтенант Бойко Борисов празнува рождения си ден | труд = factor-news.net | дата = 13 юни 2005 | достъп_дата = 4 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.factor-news.net/news.php?cm=13&nid=14780 }}</ref> Притежател е на черен пояс 7-и дан по карате.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=110 Бойко Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140221235809/http://personi.dir.bg/person.php?id=110 |date=2014-02-21 }} – в personi.dir.bg</ref><ref>[http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ Защо Бойко Борисов е истински мъж?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121113080033/http://bgtatko.bg/2613/top-10-zashto-boyko-borisov-e-istinski-mazh/ |date=2012-11-13 }} в сайта БГ-татко</ref> Според Цончо Колев, дългогодишен треньор на националния отбор на България по карате, Борисов може да е получил черен колан за заслугите му като администратор, но не и като спортист.<ref name="glas_Цонч">{{Цитат уеб| заглавие = Цончо Колев, бивш треньор по карате на премиера: Бойко няма черен колан!| автор_име = Александър| автор_фамилия = Симеонов| труд = glasove.com, препечатано от в-к „Галерия“| дата = 5 декември 2012| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960| цитат = Бойко никога не е бил състезател по карате и не се е качвал на [[татами]]то. Той няма черен колан като каратист. Някой може да му го е дал заради заслугите му като администратор, но не и като спортист.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130831134650/http://www.glasove.com/tsoncho-kolev-bivsh-trenior-po-karate-na-premiera-boyko-nyama-cheren-kolan-23960 |date=2013-08-31 }}</ref> По време на официално посещение в [[Южна Корея]] през 2019 г. Борисов получава и почетен 9-и дан по [[таекуондо]].<ref>{{cite web | publisher = news.bg | year = 2019 | url = https://news.bg/politics/boyko-borisov-s-pochetniya-deveti-dan-po-taekuondo-v-seul.html | title = Бойко Борисов с почетния девети дан по таекуондо в Сеул | work = news.bg | accessdate = 2019-10-17}}</ref> Регистриран е и като футболист на [[ФК Витоша (Бистрица)|„Витоша“ (Бистрица)]], отбор, който се състезава в [[„В“ футболна група#Югозападна „В“ Аматьорска футболна група|Югозападната „В“ аматьорска футболна група]]. През 2011 г. Борисов води в допитване за „Футболист на годината“ на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2011/11/28/1213724_borisov_za_futbolist_na_godinata_niama_da_proiavia/ Борисов: За „Футболист на годината“ няма да проявя никаква скромност], dnevnik.bg, 28 ноември 2011</ref><ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 Бойко би Берба за Футболист на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208215831/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1138366 |date=2012-02-08 }}, trud.bg, 5 декември 2011</ref> През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2012/05/31/1837720_boiko_borisov_skoro_shte_ima_aresti_za_cherno_toto_v/ Бойко Борисов: Скоро ще има арести за черно тото в българския футбол], dnevnik.bg, 31 май 2012 г.</ref> През сезон 2013/14 „Витоша“ е в „Б група“, а Борисов е картотекиран в състава.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=443286 Бойко Борисов картотекиран като професионален футболист, поставя рекорд]</ref> Дебютира в професионалния футбол в мач срещу „Раковски“, завършил 0 – 0, ставайки най-възрастният футболист (на 54 години), играл в А или Б група на българското футболно първенство.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=444331 Уникалният факт е налице: Доскорошният премиер Бойко Борисов дебютира в професионалния футбол]</ref> Същевременно в медиите излизат съобщения, че Борисов не е бил вписан в разширения състав на отбора, който се подава час преди мача, тоест, не е имал право да се появява на терена.<ref>[http://skandalno.net/bojko-borisov-nezakonen-futbolist-150449/ Skandalno.net, Бойко Борисов – незаконен футболист!]</ref> == Семейство == Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, [[офталмология|лекар-офталмолог]]. От Стела има дъщеря Венета<ref>[http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 Бившият съпруг на банкерката Цветелина Бориславова – Стефан Абаджиев заминал за Америка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126040839/http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1516&Itemid=35 |date=2009-11-26 }}, Български информационен блок, 4 февруари 2008 г.</ref> от дъщеря си има две внучета<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/01/31/pyrviiat-rojden-den-na-boiko-vnucheto-na-borisov.330532 www.dnes.bg]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/6961458 | заглавие = Второто внуче на Бойко Борисов ще се казва Иван | издател = 24chasa.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> – Бойко-младши и Иван. От 1988 до 2009 г. Борисов води [[съвместно съжителство]] с бизнесдамата [[Цветелина Бориславова]]. == Награди и отличия == [[Файл:Politician Statue BG.jpg|мини|Скулптурата „Паметник от бъдещето“ на Андрей Врабчев (2016)]] * „''Обявяване на благодарност''“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.<ref name="nagradi">[http://www.gerb.bg/bg/deputy/deputydetail/cat_id/7/id/2 Председател на политическа партия ГЕРБ – Бойко Борисов], Постижения и награди, [http://www.gerb.bg/ официален сайт на ГЕРБ]</ref> * „''Почетен знак III степен''“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в [[Република България]] през 2002 година.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен знак II степен''“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] през март 2003 г.<ref name="nagradi"/> * „''Огнестрелно оръжие''“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи на България през 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Кръст за полицейски заслуги с червена звезда''“, от министъра на вътрешните работи на [[Кралство Испания]] за заслуги към испанската полиция – 22 септември 2003 година.<ref name="nagradi"/> * „''Сребърен паметен медал''“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министърът на външните работи [[Соломон Паси]].<ref name="nagradi"/> * „''Почетен медал на френската полиция''“, от името на президента на Френската република и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи. * „''Медал за бойно съдружие''“, от заместник-директора на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Руската федерация.<ref name="nagradi"/> * „''Почетен жезъл''“, от генералния директор на полицията на [[Испания]].<ref name="nagradi"/> * Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на „[[Европол]]“ г-н [[Юрген Щорбек]] – през януари 2004 година.<ref name="nagradi"/> * Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията. * Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.<ref name="nagradi"/> * Почетна титла Командир на ''„Ордена на Звездата на Италианската солидарност“'', от президента на Италианската република – 13 юни 2006 г.<ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= Премиер: Бойко Методиев Борисов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100201202550/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0223&g= |date=2010-02-01 }}, Република България Министерски съвет, 29 юли 2009</ref> * ''Орден за заслуги в борбата с международния тероризъм'' от Федералната служба за сигурност на Руската федерация – октомври 2008 г.<ref>[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/10/14/564823_moskva_nagradi_boiko_borisov_s_orden_za_borbata/ Москва награди Бойко Борисов с орден за борбата срещу тероризма], 2008</ref> * Кавалер на Големия Кръст на Ордена „''За заслуги на Италианската република''“, от министър-председателя на Италианската република – 15 октомври 2009 г.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1658874383 Борисов е Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“], news.bg, 15 октомври 2009</ref> * Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ) – 10 ноември 2009 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=431506 Бойко Борисов получи Европейската награда на данъкоплатците], DARIK News, 10 ноември 2009</ref> * Награда от Европол „за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ – 16 октомври 2010 г.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=264783 Борисов с награда от Европол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120208115452/http://www.monitor.bg/article?id=264783 |date=2012-02-08 }}, Монитор, 16 октомври 2010</ref> * Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ „за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ – 29 октомври 2010 г.<ref>[http://novini.dir.bg/news.php?id=7354926 Бойко Борисов получи Награда на фондацията на Форума „Кран Монтана“ в Женева]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Новини Dir.bg, 30 октомври 2010</ref> * „''Награда за особен принос в развитието на тениса в България''“ от президента на „[[Тенис Европа]]“ [[Жак Дюпре]] – 30 април 2012 г.<ref>[http://www.vsekiden.com/116330/boyko-borisov-poluchi-nagrada-za-razvitie-na-tenisa-u-nas/ Бойко Борисов получи награда за развитие на тениса у нас], Vsekiden, 30 април 2012</ref> * ''Големия кръст за граждански заслуги на Унгария'' – 30 ноември 2016 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |заглавие=Министър-председателят Бойко Борисов беше удостоенс Големия кръст за граждански заслуги на Унгария |достъп_дата=10 декември 2016 г |дата=30 ноември 2016 г |издател=Министерски съвет |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170608144215/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=993&g= |date=2017-06-08 }}</ref> == Критики == === Посланици на САЩ === ==== Посланик Джеймс Пардю ==== [[Джеймс Пардю]] е посланик на САЩ в София между 2002 и 2005 година, когато Борисов е гл. секретар на МВР. През март 2011 г. „[[Уикилийкс]]“ публикува изтекъл секретен доклад на Пардю. В съобщението му до Държавния департамент от 2005 г. между другото се казва: ''„Силата и безнаказаността на организираните криминални групи е вероятно най-сериозният проблем в България днес. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната.“''<ref>Бивш посланик на САЩ: Борисов задушава свободните медии и Тръмп изглежда харесва това. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/11/23/3996223_bivsh_poslanik_na_sasht_borisov_zadushava_svobodnite/ в-к Дневник, 23.11.2019 г.]</ref> Дни преди първата среща на американския президент [[Доналд Тръмп]] с министър-председателя Бойко Борисов през ноември 2019 г. списанието „The Hill“ публикува негов материал. Според Пардю страната е „заразена от широкомащабна корупция“, а медийната среда в нея е силно влошена. Всичко това се случва на фона на 10-годишно управление на Борисов, което няма сериозна опозиция. Той посочва, че медиите в България изпитват финансови затруднения, а премиерът използва европейските фондове, за да ги направи зависими. Според него депутатът [[Делян Пеевски]] е главната фигура в частните български медии, като той ги използва, за да подкрепи съществуващото политическо статукво, което защитава него. Така под чадъра на управляващите [[олигарх]]ът Пеевски дискредитира независими разследващи журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакува неправителствени организации и активисти, които настояват за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права, се посочва в публикацията.<ref>Джеймс Пардю: Бизнесмени използват медиите в България, за да влияят на правителството и съдебната система. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30288036.html Свободна Европа, ноември 23, 2019 г.]</ref> ==== Посланик Джон Байърли ==== В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks,<ref>[http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html Wikileaks: 06SOFIA647 SUBJECT: BULGARIA'S MOST POPULAR POLITICIAN: GREAT HOPES, MURKY TIES]</ref> бившият американски посланик в България [[Джон Байърли]] пише за Бойко Борисов, че ''„обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с [[Лукойл]] и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“''. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“<ref>[http://www.taz.de/!94296/ Tageszeitung: DIPLOMATEN-DEPESCHEN VON WIKILEAKS Die CIA als Kronzeugin]</ref> като кодово наименование на ЦРУ. Байърли пише още, че ''„Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, [[Цветелина Бориславова]], управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“'' При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“. ==== Посланик Нанси Макълдауни ==== Уикилийкс за България, публикува още една грама от американското посолство в България, посветена на Бойко Борисов Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В нея се твърди, че почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят. При всички случаи, ако Борисов спечели изборите, това би означавало продължителна работа с него за промяната му към по-благонадеждни позиции, се изтъква в грамата.<ref>[https://bivol.bg/wlborisov.html Wikileaks: Бойко Борисов – мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл, май 25, 2011, Бивол].</ref> ==== Посланик Херо Мустафа ==== На 2 юни 2021 година, през периода когато американски посланик в България е [[Херо Мустафа]], САЩ налагат санкции на олигарха и бивш депутат от ДПС [[Делян Пеевски]], на укриващия се в Дубай беглец от правосъдието [[Васил Божков]] и на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. В официално съобщение от американското финансово министерство се съобщава, че тримата български граждани ще бъдат санкционирани по реда на закона „Магнитски“, което означава, че специалното звено за контрол на чуждестранни активи ще блокира активите на фирми, свързани с тях. В заповедта са изброени 64 свързани търговски дружества.<ref>САЩ поставиха под санкции Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков заради „мащабна корупция“. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/02/4216123_sasht_postaviha_pod_sankcii_delian_peevski_vasil/ Капитал, 2 юни 2021 г.]</ref> По въпроса вестник „[[Политико]]“ твърди, че ЕС дълго време си затваря очите за срива на върховенството на закона и ширещата се корупция в най-бедната страна в ЕС, а причината е, че бившият премиер Бойко Борисов, е близък съюзник на дясноцентристката [[Европейска народна партия]].<ref>От САЩ до Русия: Как чуждите медии гледат на санкциите по закона „Магнитски“. [https://dnes.dir.bg/politika/ot-sasht-do-rusiya-kak-chuzhdite-medii-gledat-na-sanktsiite-po-zakona-magnitski Дир.бг, 3 юни 2021 г.]</ref> Според информацията на Министерството на финансите на САЩ, Васил Божков неколкократно е подкупвал висши държавни служители., като между тях е „един настоящ политически лидер“. Макар в съобщението да не се уточнява кой е той, самият Божков многократно твърди, че е давал подкупи на Борисов и благодари на структурите на американското правителство, че са реагирали на сигналите му.<ref>Васил Божков благодари на САЩ, че са обърнали внимание на сигнала му. [https://www.mediapool.bg/vasil-bozhkov-blagodari-na-sasht-che-sa-obarnali-vnimanie-na-signala-mu-news322604.html 03 юни, 2021 г., Mediapool.bg.]</ref> Според някои анализатори атаката на САЩ срещу корупцията елиминира и най-важният съдружник на Бойко Борисов в българската политика и икономика: Делян Пеевски.<ref>Алексей Лазаров, Краят на епохата „Пеевски“. [htps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/06/03/4216357_kraiat_na_epohata_peevski/ Капитал, 3 юни, 2021 г.]</ref> Борисов отрича всякакви връзки с Пеевски, както и получаването на подкупи от Божков. === Западни разследващи журналисти === ==== Юрген Рот ==== {{основна|Новите български демони}} В книгата си ''„Новите български демони“'' от 2008 година немският разследващ журналист и писател [[Юрген Рот]] отделя голямо внимание на Борисов, по това време столичен кмет.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Според Рот, събраната за книгата информация говори за връзки на Борисов с групировката [[СИК]], чрез фигури като [[Румен Николов (Пашата)]] и [[Младен Михалев]], както и с други личности, замесени в незаконни търговски сделки.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Рот цитира и някои критични мнения за Борисов: на неназован висш служител на [[ОЛАФ]], според когото Борисов бил „нещо като политически [[Ал Капоне]]“, на посланика на САЩ в България в средата на 2000-те [[Джеймс Пардю]], според когото „през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките“, както и [[#Джеф Стайн|статията на Стайн]] в ''Кънгрешънъл Куотърли''.<ref name="mp-neuen-damonen"/> В свое интервю за българска новинарска агенция през 2015 г. Рот заявява, че икономическата сфера в България е силно зависима от организирани престъпни среди, като в този сектор са активни мощни компании, които принадлежат на босове с криминални досиета от близкото минало, и в тази връзка Рот посочва Бойко Борисов и групировката [[ТИМ]]. В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Рот твърди, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/iurgen-rot-borisov-prikriva-niakogo-2995271+&cd 20 май 2010, Vesti.bg Юрген Рот: Борисов прикрива някого, За пореден път германският разследващ журналист Юрген Рот твърди, че ТИМ е една от най-големите престъпни формации в България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Все пак той признава, че страната върви напред и добавя: „''Въпреки всичко, казано дотук, вярвам, че Бойко Борисов се е обградил с качествени хора, които се опитват да променят нещо''“<ref>[http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-ivan-iskrov-urgen-rot-8112987?nt=13 Юрген Рот с нови обвинения срещу Борисов], Dir.bg, 2 март 2011</ref> Според Рот гражданското общество в България е много слабо, а старата номенклатура е запазила позициите си.<ref>Юрген Рот: Някои от партньорите на правителството на Борисов са много съмнителни, Христина Димитрова, [http://topnovini.bg/node/600284 27 април 2015, Topnovini.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208072335/http://topnovini.bg/node/600284 |date=2015-12-08 }}.</ref> ==== Джеф Стайн ==== На 2 март 2007 година американският [[разследващ журналист]] [[Джеф Стайн]] публикува в изданието ''[[Конгрешънъл Куотърли]]'' статия под надслов: ''„Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“''. В публикацията името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент [[Джордж У. Буш]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | заглавие = Българският партньор на Буш във войната с тероризма има минало на мафиот | достъп_дата = | фамилно_име = Стайн | първо_име = Джеф | автор_препратка = Джеф Стайн | дата = 2007-03-02 | труд = Конгрешънъл Куортърли | издател = Препечатано в кафене.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305045522/http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2104972 | архив_дата = 2016-03-05 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | заглавие = Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say | достъп_дата = | фамилно_име = Stein | първо_име = Jeff | автор_препратка = Джеф Стайн | съавтори = | дата = 2007-03-02 | труд = Congressional Quarterly | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20091106085714/http://public.cq.com/docs/hs/hsnews110-000002461932.html | архив_дата = 2009-11-06 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и са приведени извадки от „конфиденциално досие“, поръчано от швейцарска банка на бивши служители в тайните служби на САЩ.<ref name="mp-neuen-damonen">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-porednata-golyama-nadezhda-news145435.html | заглавие=Бойко Борисов – поредната голяма надежда |достъп_дата = 2019-02-26 |фамилно_име= Рот|първо_име= Юрген |дата= 2008-11-04|труд= Mediapool.bg |издател=Фондация „Инфо спейс“ |цитат= |език= }}</ref> В досието Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“, а за службата му в Министерството на вътрешните работи се твърди, че е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Досието обобщава, че „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“ и се изброяват профилите на „подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов“, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.<ref name="mp-neuen-damonen"/> Българският президент [[Георги Първанов]] нарича статията ''„откровено антибългарска“'', като добавя, че ''„тя не се основава на доказателства и обижда България“''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://old.segabg.com/article.php?issueid=2581&sectionid=16&id=0000101 | заглавие = Борисов поразен от американски огън. Първанов и БСП защитиха столичния кмет, ДСБ поиска прокуратурата да се намеси | достъп_дата = 2019-10-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-09 | труд = СЕГА | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Самият Стайн подчертава „Искам обаче ясно да кажа – всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“, като също допълва „Той е направен от професионални следователи, специалисти и хора с дългогодишен опит в опазването на реда в Америка и в чужбина. Доверявам се на информацията в доклада. Вярвам, че тя е основателно точна. Имам висока степен на доверие в тази информация.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | заглавие = Докладът е пълен с имена | достъп_дата = | фамилно_име = Танчев | първо_име = Светослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-03-11 | труд = Труд | издател = ''Препечатано в кафене.net'' | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20151208091041/http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=2118512 | архив_дата = 2015-12-08 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=151155 БСП пак се сети за „тъмното“ минало на Борисов], Степан Хиндлиян, mediapool.bg, 9 април 2009</ref> == Противоречиви практики == === Казуси нашумели в България === ==== Убийство на Тодор Димов (Чакъра) ==== Тодор Димов (Чакъра) загива след престрелка с полицията на 10 срещу 11 декември 2003 г. в къщата си край Харманли, където се е барикадирал въоръжен и отказва да бъде отведен в затвора за изтърпяване на осъдителна присъда. Полицейската операция по залавянето му е проведена под ръководството на Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР. Полицията обстрелва дома на мъжа с автоматични огнестрелни оръжия, но след неуспеха си използва [[гранатомет]], като мъжът е намерен убит. Изводът от първоначалното разследване е, че Чакъра се е самовзривил с ръчна граната. Десет години по-късно разследването на смъртта му е възобновено след осъдително решение от [[Европейския съд по правата на човека]] срещу България. С него страната е призната за виновна за неправомерно отнемане на човешки живот и за непълно разследване на полицейската операция.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/sadat-v-strasburg-osadi-bulgaria-za-skandalna-mvr-aktsiya-na-borisov-news199265.html | заглавие = Съдът в Страсбург осъди България за скандална МВР акция на Борисов | издател = mediapool.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/sad/bg-osydena-v-strasburg-za-zapoved-na-borisov-5267531 | заглавие = България осъдена в Страсбург заради заповед на Борисов като главен секретар – България | издател = vesti.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> Заключенията от експертизата, направена след ексхумация на тялото на Димов е, че той е бил взривен с изстрел от гранатомет, след което трупът е запален, за да бъдат заличени следите от убийството.<ref>[http://www.mediapool.bg/todor-dimov-chakara-e-bil-vzriven-i-sled-tova-zapalen-news214757.html Тодор Димов – Чакъра е бил взривен и след това запален]. декември 2013 ''mediapool.bg''</ref><ref>[http://legalworld.bg/33764.chakyra-e-bil-vzriven-a-sled-tova-i-zapalen.html Чакъра е бил взривен, а след това и запален]. Правен свят. декември 2013</ref><ref>[http://legalworld.bg/28633.bojko-borisov-triabva-da-byde-razsledvan-za-smyrtta-na-todor-dimov---chakyra.html Бойко Борисов трябва да бъде разследван за смъртта на Тодор Димов – Чакъра]. Адвокат Михаил Екимджиев. Правен свят. ноември 2012</ref> На 6 ноември 2012 г. България е осъдена в Страсбург, от сина и вдовицата на Чакъра и.евросъдът присъжда 50 000 евро обезщетение. Впоследствие на 1 юли 2014 г. съдът в Страсбург осъжда България и за смъртта на Ангел Димитров – Чората<ref>[https://news.bg/crime/sadat-v-strasburg-osadi-balgariya-i-za-smartta-na-chorata.html news.bg]</ref> за полицейско насилие и неадекватно разследване. Съдът постановява да се изплатят 50 000 евро на жалбоподателите и 35 000 лева разходи по делото.. И двата случая главен секретар е Бойко Борисов. ==== „Лош човешки материал“ ==== На 3 февруари 2009 година пред българската общност в [[Чикаго]], [[САЩ]] по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: ''„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“'' Добавя: ''„И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“'' (това се потвърждава от видеозаписа на изказването му).<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090205212634848 Изказване на Бойко Борисов в Чикаго – емигрантска версия] НДТ, Добрич, 9 март 2009 [https://www.youtube.com/watch?v=T6j1AEWbjeY Видеозапис]</ref> Борисов отхвърля приписвания му от социалистите ([[Корнелия Нинова]]) израз ''„лош човешки материал“'' и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, ''„колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“''.<ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=49520 Бойко Борисов: Никога не съм казвал, че пенсионерите са лош човешки материал], „Български Фактор“, 7 юни 2009</ref> След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/02/05/670040_boiko_borisov_otgovori_na_obvineniiata_za_rechta_si_v/ Бойко Борисов отговори на обвиненията за речта си в Чикаго], „Дневник“, 5 февруари 2009</ref> По време на посещение в Кърджали през март 2013 г. прави обръщение: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.<ref>[https://www.mediapool.bg/vie-ste-prosti-i-az-sam-prost-zatova-se-razbirame-news191346.html Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме]</ref> ==== „Бистришки тигри“ ==== На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач [[Авиоотряд 28]] за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – ''„Не виждам нито конфликт, нито проблем“''.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/ Авиоотряд 28 нямал лиценз за търговски превози], Капитал, 3 септември 2012</ref> ==== Изтекли снимки от спалнята ==== На 17 юни 2020 г. анонимен източник изпраща на множество медии предполагаеми снимки от спалнята на премиера във вила „Секвоя“ (охранявана от [[НСО]]).<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-snimkite-sa-manipulacija-da-me-bjaha-zasneli-gol-do-malko-momche.html Борисов: Снимките са манипулация], bTV Новините, 17.06.2020</ref> На една от снимките се вижда спящ мъж завит с чаршаф, а на нощното шкафче пистолет. На друга снимка фигурира отвореното чекмедже на нощното шкафче, в което се съдържат множество пакети с банкноти от 500 евро и златни кюлчета. Автентичността на снимките не е потвърдена. В интернет излизат снимки на премиера от известно списание от 2012 г., в което премиерът е с направена фотосесия именно в интериора на същата спалня.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1437360 Бойко Борисов: Има една госпожица до мен, ще се оженя], в. „24 часа“, 26.06.2012</ref> В края на деня, премиерът свиква извънредна пресконференция. Публично се описва като жертва и обвинява опозицията в компромати в стила на КГБ. На въпроси за оръжието отговаря: ''„Притеснен съм, защото когато спя, съм беззащитен. Аз имам пистолет и не се разделям с него. От днеска ще спя с пистолет“''. Според Бойко Борисов, президентът [[Румен Радев]] го следи и снима със своя дрон<ref>[https://bntnews.bg/news/borisov-nashite-protivnici-udariha-danoto-radev-me-sledi-s-dron-video-1060551news.html Борисов: Нашите противници удариха дъното. Радев ме следи с дрон], БНТ, 17.06.2020</ref> – ''„Президентът Радев си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. И като кажа на охраната, че ще го сваля, те му казват и той го прибира. Този дрон е на терасата, до кухнята, дет се вика, е на един метър от мен. И този дрон президентът го управлява. Твърдя лично, че президентът ме следи с дрон. От НСО ме информираха, че той му е подарен от Китай и той си го управлява и си гледа. Ако и в спалнята са ми сложили камери и почнат да пускат и такива снимки вече от спалнята, значи вече я втасахме всички“''. Премиерът също така отговаря, че банкнотите в чекмеджето са т.н deep fake.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-radev-me-sledi-s-dron.html Борисов: Радев ме следи с дрон] – bTV Новините, 17.06.2020</ref> Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ подава снимките за техническа експертиза, която установява, че по тях няма следи от монтаж и Фотошоп.<ref>[https://bivol.bg/bace_nanka_expertised.html СНИМКИТЕ КОМПРОМАТ ЗА БОРИСОВ СА ПРАВЕНИ 2017 – 2019], БЕЗ „ФОТОШОП“, БЕЗ МОНТАЖИ, САМО ДАТИ СА КОРИГИРАНИ, 21 юни 2020</ref> Месец по-късно, на 16 юни в интернет от същия източник се появява и видео със заглавие ''„На гости у баце“'', в което неизвестна фигура показва целият дом на премиера, като влиза във всяка стая. На видеоклипа се вижда и неизвестната фигура, отваряща същото чекмедже, в което се виждат отново банкноти от 500 евро. На чекмеджето се намира отново оръжие. В отговор на изтеклия клип, Бойко Борисов заявява, че от видеото се вижда, че живее като аскет и че евро банкнотите са аранжировка.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2020/07/16/4092088_borisov_ot_djipa_niakoi_shpionstva_aranjira_a_kakvo_se/ Борисов от джипа: Някой шпионства, аранжира, а какво се видя – живея като аскет], 16.07.2020</ref> Изказването на премиера е следното: ''„Какво се оказа? Борисов го няма, никой няма, къщата тъмна и сенките изкача шпионин, снима, крие се, укрива се… От какво се укриваш? Кое е истина? Кажи! Аранжира фона, снимки – един път, два пъти, три пъти. Какво се вижда, че аз живея като аскет. 10 години не съм направил едно подобрение. Минава покрай каса! Има каса, ама ти си слагаш парите в шкафче!“''<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sled-snimkite-pusnaha-i-video-za-koeto-se-tvardi-che-e-ot-spalnjata-na-borisov.html bTV новините], 16.07.2020</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2020/07/16/293990/борисов-за-клипа-от-къщата-му-аранжирано-е-видео/ Борисов за клипа от къщата му: Аранжирано е], Новините на Нова, 16.07.2020</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/boiko-borisov-za-zapisite-vsichko-e-aranzhirano-1065471news.html Бойко Борисов за записите: Всичко е аранжирано], По света и у нас, 16.07.2020</ref> Случаят с изтеклите снимки от спалнята на премиера става достояние на обществеността в цял свят, като е отразен от медии като The Independent,<ref>[https://www.independent.co.uk/independentpremium/world/boyko-borisov-bulgaria-prime-minister-glock-cash-bedroom-photos-a9581206.html Sleeping beside a Glock and wads of cash: Questions swirl around bedroom photos of Bulgaria’s prime minister], 23.06.2020</ref> [[Reuters]],<ref>[https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-politics/bulgarian-pm-says-opponents-trying-to-undermine-him-to-block-euro-entry-idUSKBN23O3LY Bulgarian PM says opponents trying to undermine him to block euro entry], 18.06.2020</ref> [[Bloomberg]],<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-06-18/a-gun-on-a-nightstand-and-wads-of-cash-escalate-bulgarian-feud A Gun on a Nightstand and Wads of Cash Escalate Bulgarian Feud], 18.06.2020</ref> [[New York Times]],<ref>[https://www.nytimes.com/2020/07/19/world/europe/bulgaria-protests.html Showdown on Beach in Bulgaria Balloons Into Political Crisis], 19.07.2020</ref> Politico,<ref>[https://www.politico.eu/article/corruption-crisis-puts-bulgarian-prime-minister-boyko-borissov-on-the-ropes/ Corruption crisis puts Bulgaria’s Borissov on the ropes], 12.07.2020</ref> [[Euractiv]].<ref>[https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/borissov-fends-off-kompromats-says-will-sleep-with-a-gun/ Borissov fends off ‘kompromats’, says will sleep with a gun], 18.06.2020</ref> Няма официално разследване на обстоятелствата покрай скандала от страна на [[Главна прокуратура на България|Прокуратурата на Република България]]. Случаят е един от предполагаемите катализатори за започване на [[Протести в България (2020)|Протестите в България през 2020 г.]]. Протестиращите граждани използват обстоятелствата от случая в своите лозунги, плакати и инсталации.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30726335.html „Плащат ми от чекмеджето“. Десетки нови плакати в шестия ден на протеста], Свободна Европа</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/photos/2020/07/18/4091766_fotogaleriia_poslaniiata_na_protesta/ Фотогалерия: Посланията на протеста]</ref> === Практики касаещи засягане на конституционни права и свободи === ==== Подслушвания ==== {{основна|Скандали свързани с подслушване (2011)}} След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.<ref>{{Citation |title=В-к. Труд, Микрофонът и тоягата, Анна Заркова, 17 април 2013 г. |url=http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 |accessdate=2013-04-19 |archivedate=2013-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131215121058/http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1926551 }}</ref> Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/01/06/1020388_boiko_borisov_ne_vijdam_nishto_losho_da_se_podslushvat/ В-к Дневник, 6 януари 2011, Бойко Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри].</ref> На 19 януари 2011 година Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения, изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда на Танов да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в обществото. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.<ref name="bnt.bg"/><ref>[http://www.prb.bg/php/newspage.php?news=%20%20%20%20%201963 Междинно заключение по назначената експертиза...]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Прокуратура на Република България: Новини, 10 февруари 2001</ref> На следващия ден Народното събрание гласува ''[[вот на доверие]]'', като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.<ref name="investor.bg"/> През април 2013 година избухва нов скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.<ref name="medi_Бълг">{{Цитат уеб| заглавие = Станишев вади сензационни разкрития: Български „Уотъргейт“: Цветанов въртял незаконна схема за тотално подслушване| труд = Mediapool.bg| дата = 28 март 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/balgarski-uotargeit-tsvetanov-vartyal-nezakonna-shema-za-totalno-podslushvane-news204566.html}}</ref> Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителството на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен [[Цветан Цветанов]], от опонентите си е подозиран и Борисов.<ref name="novi_Иван">{{Цитат уеб| заглавие = Иван Костов: Борисов и Цветанов са наредили подслушването (видео)| труд = Novini.bg| дата = 17 април 2013| достъп_дата = 26 август 2013| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132287-иван-костов-борисов-и-цветанов-са-наредили-подслушването-(видео).html}}</ref><ref>[http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 ГЛАСОВЕ, 16 април 2013, Станишев: Въпросът е дали Борисов е дал указания за подслушването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130423130050/http://www.glasove.com/stanishev-vuprosut-e-dali-borisov-e-dal-ukazaniya-za-podslushvaneto-26755 |date=2013-04-23 }}.</ref> Самият той отрича такава връзка.<ref>[http://frognews.bg/news_53543/Borisov_za_podslushvaneto_Ostavete_tezi_gluposti_na_Stanishev 18 април 2013, frognews.bg, Борисов за подслушването: Оставете тези глупости на Станишев].</ref> Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Борисов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/izbori-2013-13741704?nt=10 26 април 2013, Дир.бг /Запис: Борисов, Найденов и Кокинов обсъждат как да прекратят дело].</ref> Впоследствие по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/podslushvane-tzvetan-tzvetanov-miroslav-naidenov-izbori-2013-13730053?nt=4 Цветанов наредил подслушване на целия Министерски съвет]. Dir.bg, 25 април 2013.</ref> Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-USA-doklad-podslushvane-romi-arzhaven-departament-13686587?nt=10 Dir.bg. – САЩ: Корупция, подслушване и маргинализиране на ромите в България, 20 април 2013 г.]</ref> ==== Лични свободи ==== На 11 октомври 2012 година британският в. „[[Гардиън]]“ цитира изследване, според което България е на второ място след [[Гърция]] в Европейския съюз с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/medii-boyko-borisov-demokratzia-12173086?nt=9 Борисов: При ГЕРБ има висша степен на свобода на медиите и хората, 10 октомври 2012 г. Dir.bg].</ref> ==== Намеса в работата на съдебната власт ==== През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.<ref>[http://www.vsekiden.com/67394/юристите-обезпокоени-от-намесата-в-съ/ Vsekiden.com 29 март 2010 г. Юристите обезпокоени от намесата в съдебната власт].</ref> През юли 2010 г. от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи, извършени от съдебната власт, с мотива, че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната, е недопустима.<ref>{{Citation |title=днес+ Р.Петрова: Намеса в бюджета на съдебната власт е недопустима, 25 юли 2010 г. |url=http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 |accessdate=2012-10-26 |archivedate=2015-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150212141257/http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497755 }}</ref> През юли 2012 г. съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.<ref>[http://www.webcafe.bg/id_106034453 Никой няма да мълчи, Webcafe.bg, 13 юли 2012 г.]</ref> През септемри 2012 г. [[Български хелзинкски комитет|Българският хелзинкски комитет]] отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5164331 Вести БГ, 28 септември 2012 г. БХК: Борисов няма право да се меси в съдебната власт!]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.<ref>[http://www.mediapool.bg/vss-obvini-pravitelstvoto-v-blokirane-na-sadebnata-reforma-news198462.html mediapool.bg, Заради липса на пари ВСС обвини правителството в блокиране на съдебната реформа, 16 октомври 2012 г.]</ref> ==== Контрол върху медиите ==== Западни източници твърдят, че по време на управлението на Борисов голяма част от медиите в България са напълно безкритични към водената от него политика.<ref>{{Citation |title=Агенция БГНЕС, 2013-04-20, САЩ: Корупция, контрол на медиите и подслушване при Борисов |url=http://news.bgnes.com/view/1080988 |accessdate=2014-06-08 |archivedate=2014-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141022095010/http://news.bgnes.com/view/1080988 }}</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2012092900019985006 в-к. Сега, брой 4505 (225) 29 септември 2012 г. „Дер Щандарт“: Обвиняват Борисов в контрол над медиите].</ref> Според тях Борисов е в близки отношения с олигарси като депутата от ДПС и медиен магнат [[Делян Пеевски]], чиято медийна империя открито подкрепя правителството.<ref>[http://bolgari.net/borisov_korumpira_mediite_chrez_bankata_na_peevski-el-1396.html Борисов корумпира медиите чрез банката на Пеевски. „Дойче веле“: Фирми около депутата от ДПС Делян Пеевски държат 80 на сто от разпространението на вестници и крият конкурентните под тезгяха в будките].</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/20346/isteriyata-po-peevski-sega-i-malchalivite-medii-predi/ e-vestnik 14 април 2014 г. Истерията по Пеевски сега и мълчаливите медии преди]</ref> Според „[[Репортери без граници]]“ България е на последно място по свобода на словото от страните членки на Европейския съюз и дори от държавите на Балканския полуостров. В продължение на десет години страната постоянно се придвижва надолу в класацията [[Индекс за свобода на пресата]], като се свлича от 53-то място през 2008 г. до 111-о през 2019 г.<ref>България в класацията на „Репортери без граници“ и Апартаментгейт. [https://www.dw.com/bg/българия-в-класацията-на-репортери-без-граници-и-апартаментгейт/a-48449188 23.04.2019 г. Дойче веле]</ref> == Бойко Борисов в изкуството == Сутринта, на [[1 април]] [[2019]] г., в [[Ден на шегата|Деня на шегата]], българският [[скулптор]] [[Андрей Врабчев]] поставя на площад „Гарибалди“ в [[София]] двуметров паметник от [[полиестер]]на [[смола]] със светещи в червено очи. Скулптурата има вграден охранителен сензор и тонколона. При приближаване до нея започват да звучат популярни реплики на министър-председателя Бойко Борисов на фона на песента от [[1990-те]] години „Батальонът се строява“. Около 10 ч. сутринта, на същия ден, авторът на проекта го демонтира.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2019/04/01/pametnik-ot-bydeshteto-borisov-sys-sveteshti-ochi-na-garibaldi.406202 | заглавие = Паметник от бъдещето: Борисов със светещи очи на „Гарибалди“ | достъп_дата = 03-08-2019 | фамилно_име = Цветанова | първо_име = Камелия | автор_препратка = | съавтори = | дата = 01-04-2019 | труд = | издател = dnes.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Понастоящем скулптурата се намира до [[Дом на хумора и сатирата|Дома на хумора и сатирата]] в [[Габрово]]. През януари 2021 г. Бойко Борисов подарява на сръбския президент [[Александър Вучич]] картина, на която са изобразени те двамата как правят оглед на работния процес по газопровода „[[Балкански поток]]“ през юни 2020 г. в България. Автор на картината е художникът Симеон Кръстев.<ref>Газиева, Кристина. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/borisov-izprati-kartina-na-vuchich-za-spomen-ot-balkanski-potok.html Бойко Борисов изпрати картина на Вучич за спомен от „Балкански поток“], btv.bg, 21 януари 2020 г.</ref> == Галерия == <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Boyko Borisov 2.jpg | Борисов на пресконференция след парламентарните избори, 2009 г. Boyko M. Borisov.jpg | Борисов през 2010 г. Boyko Borisov with Rodriguez Zapatero.jpg | Борисов на среща с испанския премиер Сапатеро, 2011 г. Prime Minister of Bulgaria (7740229960).jpg | Борисов на посещение в Лондон, 2012 г. Boyko Borisov EPP 2014.jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Дъблин, 2014 г. Boyko Borisov meeting with Iranian Parliament chairman Ali Larijani 01.jpg | Среща между Бойко Борисов и председателя на иранския парламент Али Ларижани, 2016 г. EPP Malta Congress 2017 ; 29 March (32880392364).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Малта, 2017 г. PM meets with Prime Minister Borissov (38292446874).jpg|Среща между Бойко Борисов и британския премиер Тереза Мей, 2017 г. Dimitris Avramopoulos in Bulgaria.jpg | Посещение на Димитрис Аврамопулос в София, 2017 г. Ilham Aliyev met with Bulgarian Prime Minister Boyko Borisov 3.jpg | Среща между Бойко Борисов и Илхам Алиев в Баку, 2018 г. Reuven Rivlin meeting with Boyko Borisov, June 2018 (1201).jpg | Борисов на среща с израелския президент Реувен Ривлин, 2018 г. EPP Helsinki Congress in Finland, 7-8 November 2018 (44865456485).jpg|Борисов на конгрес на ЕНП в Хелзинки, 2018 г. High-hevel Conference Dedicated to EU Cohesion Policy Handshake (40857841410).jpg | Борисов заедно с вицепремиера Томислав Дончев, 2018 г. Dmitry Medvedev and Boyko Borisov (12-08-2019).jpg | Среща на Борисов с руския премиер Дмитрий Медведев, 2019 г. President Trump Welcomes the Prime Minister of Bulgaria (49124832977).jpg | Борисов заедно с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, 2019 г. EPP Summit, Brussels, 12 December 2019 (49207920483).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП в Брюксел, 2019 г. EPP Summit, 15 October 2020 (50487757498).jpg | Борисов на конгрес на ЕНП, 2020 г. </gallery> == Вижте също == * [[Правителство на Бойко Борисов 1]] * [[Правителство на Бойко Борисов 2]] * [[Правителство на Бойко Борисов 3]] == Източници == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = | name = Председател на ПП [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]] | before = [[Цветан Цветанов]] | after = — | period = (10 януари 2010 – настояще) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Сергей Станишев]] | after = [[Марин Райков]] | period = (27 юли 2009 – 13 март 2013) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Георги Близнашки]] | after = [[Огнян Герджиков]] | period = (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) }} {{Предшественик начало | color2 = cornflowerblue | icon = Coat of arms of Bulgaria.svg | name = [[Министър-председател на България|Министър-председател на Република България]] | before = [[Огнян Герджиков]] | after = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] | period = (4 май 2017 – 12 май 2021) }} {{Предшественик край}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{кабинет на Бойко Борисов III}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|България|Политика}} {{СОРТКАТ:Борисов, Бойко}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Република България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кметове на София]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Главни секретари на МВР]] [[Категория:Български пожарникари]] [[Категория:Български каратисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]] [[Категория:Родени в Банкя]] [[Категория:Генерали от МВР]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Български полицаи]] jscwlkxs02xblcl4jet4tnjjjvttqaf 0 63106 11463784 10712815 2022-07-19T14:54:02Z 37.63.10.143 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Марин Поплуканов | портрет= Ловеч и Ловчанско, книга 3, 1931, стр. 150 - Марин п. Луканов на младини.jpg | портрет-описание = Портрет на младини от сборника „Ловеч и Ловчанско“, книга 3, 1931 г. | px = 250 | описание= български революционер и политик, предал Васил Иванов Кунчев-Левски. Крадец и безчестник, за най-голямо наше нещастие... | роден-място=[[Ловеч]], [[Османска империя]] | починал-място=[[България]] | още= {{Депутат-България|у=1}} }} '''Марин Поплуканов Лилов''' е [[България|български]] националреволюционер, деец на [[ВРО]] и [[БРЦК]]. [[Политик]] от Народнолибералната партия (стамболовисти). [[Народен представител, за съжаление!]] в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]]. [[Кмет на Ловеч]]. == Биография == Марин Поплуканов е роден на 25 май 1845 г. в гр. Ловеч. Семейството на ловчанския свещеник [[Лукан Лилов]]. Марин е брат на [[Илия Луканов]], Христо Луканов и [[Величка Хашнова]]. Завършва курса на първоначалното училище в родния си град. Учи в Търновското класно училище и едновременно изучава занаята кундурджийство. === Участие в националноосвободителната борба === След завръщането в Ловеч се включва в борбата за българска църква. Противник е на Ловешкия митрополит [[Иларион Ловчански]]. Един от основателите на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] и негов председател. Член на Привременното правителство на [[ВРО]]. Деен сътрудник на [[Васил Левски]]. Негови прозвища са ''Каведжия'', ''Марин Кафеджията'', ''Марин Ханджи'', ''Грую''. Арестуван е по делото на [[Димитър Общи]] на 28 октомври 1872 г. в Ловеч заедно със сестра си Величка Хашнова и [[Димитър Пъшков]]. Следствен и осъден на заточение по Софийското дело срещу ВРО. Престоява в турските затвори от 30 октомври 1872 г. до 6 юли 1876 г. С поръчителство на християнската община в Диарбекир е на облекчен режим по време на заточението. Успява да избяга със съдействието на местни [[кюрди]] заедно с Димитър Пъшков и Георги Минчев на 6 юли 1876 г. Установява се в [[Букурещ]], [[Румъния]]. === В свободна България === [[Файл:Vj 169 Народни представители от ЛО за УНС.jpg|мини|Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото Велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), '''Марин П. Луканов''' (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер, учител, секретар), Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)]] Завръща се в Ловеч след второто му освобождение от руските войски (22 август 1878). Избран е за член на Ловешкото окръжно управление (1878). Участва в приемането на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] като [[народен представител]] от Ловеч ([[1879]]). През октомври 1878 г. се жени за търновката Савина Момчилова. От брака си има 4 деца: Лукан (1879), Мария (1881), Стефан (1883) и Иванка (1886). Работи като финансов нагледник на Министерството на финансите в Ловеч (1885 – 1887). Ловешки окръжен управител (1890 – 1894). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти). Отказва предложението на [[Стефан Стамболов]] да се пресели в [[София]] и активно участва в управлението на град Ловеч: общински съветник (1877 – 1878), помощник-кмет (1884 – 1885) и [[кмет]] на Ловеч (1883 – 1884, 1887 – 1890). Като кмет на града допринася за построяване на окръжната палата, големия каменен мост, пътища, шосета, мостове, чешми и „Новото“ училище. Прочиства околностите от върлуващи след освобождението разбойнически банди. След падането на Стефан Стамболов (1894) подава оставка като окръжен управител на Ловеч и се оттегля от политическия живот. Издържа семейството си с малка пенсия и дребно земеделие. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на [[Музей Васил Левски (Ловеч)]] са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от обира в Арабаконак, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.<ref>С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо</ref><ref>[http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825252 www.168chasa.bg]</ref> Улица в Ловеч е наименувана „Марин Поплуканов“. == Източници == <references/> * Каракостов Стефан, Левски в спомените на съвременниците си, София, 1973. * Известия на Регионален исторически музей – Ловеч, т. IV; Луканов Петър, Възрожденският деец поп Лукан Лилов и неговият род, В. Търново, 1999, с. 181 – 192, ISBN 1310 – 8700 {{Кметове на Ловеч}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Поплуканов, Марин}} [[Категория:Дейци на ВРО]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Кметове на Ловеч]] [[Категория:Родени в Ловеч]] q118vn544js2sv3apcefh9x896pvjz3 0 64064 11463978 10509618 2022-07-19T19:42:39Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki '''Кварта̀л''' (от [[Латински език|лат.]] ''quartа'' – „четвърт“, през [[Немски език|нем.]] ''Quartal'') е част от [[населено място]], ограничена от определени [[Улица|улици]], понякога обособена социално, [[Етническа група|етнически]], по време на застрояване и други<ref>Въз основа на [[Речник на българския език (БАН)|Речник на българския език]], т. 7, стр. 331, [[Българска академия на науките|БАН]], [[София]], [[1993]] г.</ref>. Квартал на населено място може да бъде и негова селищна част, разположена извън границите на централната му част. == Наименувана част от населено място == Кварталът като част от населено място е наименуван и при необходимост от споменаване в документация се посочва с наименованието му. В [[София]] и други градове под „квартал“ може да се разбира и присъединено към града бивше [[село]]<ref>''Например'' в [[София]] бивши села са кварталите [[Горна баня]] и [[Суходол (квартал)|Суходол]] в [[Овча купел (район)|район „Овча купел“]] и кварталите [[Ботунец]], [[Враждебна]], [[Кремиковци]], [[Сеславци]] и [[Челопечене (квартал)|Челопечене]] в [[Кремиковци (район)|район „Кремиковци“]] (по данни към [[2 декември]] [[2015]] г.).</ref>. Построените след [[Втората световна война]] в България [[Жилищен комплекс|жилищни комплекси]] обикновено се наричат и квартали. На разговорен език някои квартали се наричат [[махала|махали]]<ref>Кратка българска енциклопедия, том 3, стр. 373</ref>, макар че с думата „махала“ обикновено се назовават частите на селата. Терминът се среща и в изрази като „нов квартал“, „[[Промишленост|индустриален]] квартал“, „бежанскѝ квартал“ и други. В някои квартали преобладават хора от определена [[етническа група]], [[вероизповедание]] или [[раса]]. Бедни, западнали и с открояваща се престъпност квартали понякога се наричат [[гето|гета]]. == Според Закона за устройство на територията == По смисъла на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията (ЗУТ)], „'''квартал''' е урегулирана територия<ref>“Урегулирана територия" е територия, в която [[Поземлен имот|поземлените имоти]] са урегулирани с подробен устройствен план.</ref>, ограничена от улици или от улици и ''граници на урбанизирана територия''<ref>Т. е., граници на [[Населено място|населени места]] и селищни образувания (според чл. 7, ал. 1 от [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 ЗУТ]).</ref>, която обхваща един или повече [[Поземлен имот|поземлени имоти]]"<ref>Параграф 5, т. 10 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията] – в редакцията му към [[2 декември]] [[2015]] г.</ref>. Тези квартали са '''''основен елемент на [[населено място|населените места]]''''', редом с [[улица|улиците]], [[площад]]ите, [[Кръстовище|кръстовищата]] и урегулираните поземлени имоти (УПИ)<ref>Съгласно § 5, т. 11 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 ЗУТ], „'''''Урегулиран поземлен имот'''''“ или „урегулиран имот“ е [[поземлен имот]], за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.</ref>. В подробните устройствени планове на населените места тези квартали са очертани с улични регулационни линии и са номерирани. При необходимост от споменаване в документация те се посочват с номерата им. == Бележки == <references/> == Източници == * [[Речник на българския език (БАН)|Речник на българския език]], т. 7, [[Българска академия на науките|БАН]], [[София]], [[1993]] г. * [[Кратка българска енциклопедия]], том 3. * [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закон за устройство на територията] – в редакцията му към [[2 декември]] [[2015]] г. [[Категория:Квартали| ]] n4ya1qgab7fyqb62ngukrpem2z5ld3m 0 65135 11463832 11424470 2022-07-19T15:04:27Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор|роден-място=[[Гроздьово]], [[Царство България]]|деца=Николай Господинов, Веселина Господинова}} '''Кирил Господинов''' е български актьор с 40 години трудов стаж в театъра и киното. == Биография и творчество == Кандидатства заедно с [[Невена Коканова]] във [[ВИТИЗ]], но дълго не ги приемат, тъй като нямат дипломи за средно образование. Завършва ВИТИЗ през 1966 г. Същата година е поканен в [[Драматичен театър „Невена Коканова“|Ямболския драматичен театър]]. След това играе в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] [[Варна]] (1966 – 1971), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (от 1971). Щатен артист в [[Студия за игрални филми|СИФ]]. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1971) – дългогодишен член на ръководството на секция „Актьори“ при „СБФД“. Господинов играе във филмите „[[Понеделник сутрин]]“ (1966), „[[Шведските крале]]“ (1968), „[[Птици и хрътки]]“ (1969), „[[Нощем с белите коне]]“, „[[Тримата от запаса]]“ (1971), „[[Бон шанс, инспекторе!]]“, „[[Петък вечер]]“ (1986), „[[Момчето си отива]]“. Най-известен е с главната си роля във филма „[[Баш майсторът]]“ и неговите продължения. == Награди и отличия == * '''Орден''' [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I ст. (1984). * '''III награда''' „за мъжка роля“ за пиесата „Поглед към вековете“ на „театрален преглед“ ([[Велико Търново]], 1968). * '''I награда''' „за мъжка роля“ на „районен преглед за българската драма и театър“ ([[Варна]], 1969). * '''III награда''' „за мъжка роля“ на „театрален преглед“ ([[София]], 1969). * '''III награда''' „за мъжка роля“ за ролята на (Шабан) за пиесата „Човекоядката“. * '''Награда за мъжка роля''' за ролята на (Спиро) за филма [[Тримата от запаса]] на „ФБИФ“ ([[Варна]], 1971). == Театрални роли == * „Школникът“ (1964) * „Орденът“ (1974) * „Шосе Е-107“ (1975) – дядо Винчо == Телевизионен театър == * „Зет англичанин“ (1987) ([[Георги Белев (поет)|Георги Белев]]) и ([[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]]) - баткото * „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) ([[Дончо Цончев]]) * „Новото пристанище“ (1972) ([[Ст. Л. Костов]]) - Проданов == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2004 || [[Другият наш възможен живот]] || || || бащата на Любо |- | 2001 || [[Каталии]] (тв) || || || Киреча |- | 1997 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || Русия/България || придворният |- | 1995 || [[Трака-трак]] || || България/Франция || митничаря |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || аптекарят |- | 1991 || [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] || || || председателят |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || отговорникът по здравеопазването |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || бащата на Нешо |- | 1988 || [[Изложение (филм)|Изложение]] || || || |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || началникът Желязото |- | 1985 || [[Нощем с белите коне]]<br>(тв сериал) || 6 || || милиционер |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || Кирчо, бармана |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || бай Михал<br>(в 5 серии: I, II, IV, V, VI) |- | 1983 || [[Бон шанс, инспекторе!]] || || || кочияшът Трифон |- | 1983 || [[Баш майсторът началник]] (тв) || || || Рангел Лелин – Баш майстора |- | 1982 || [[Някъде плаче авлига...]]<br>(''Где-то плачет иволга...'')|| || СССР || Ив |- | 1982 || [[Почти ревизия]]<br>(тв сериал) || 4 || || клиент в бара |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || Рангел, тръбача |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер]] (тв) || || || Рангел Лелин – Баш майстора |- | 1980 || [[Уони]] || || || |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]]<br>(тв сериал) || 20 || || хаджията търговец<br>(в III серия) |- | 1980 || [[Сляпо куче (филм)|Сляпо куче]] || || || бащата |- | 1980 ||[[Баш майсторът на екскурзия]] (тв) || || || Рангел Лелин – Баш майстора |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || Тома Пищолски, бащата на Фильо |- | 1979 || [[Кратко слънце]] || || || Ганев |- | 1978 || [[Федерация на династронавтите]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1978 || [[Пантелей (филм)|Пантелей]] || || || |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || началника Гъдулков |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 6 || || Георги |- | 1977 || [[Петимата от РМС]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1977 || [[Баш майсторът на море]] (тв) || || || Рангел Лелин – Баш майстора |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || Любо |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || || Коста |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || шофьорът на таксито |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || || || мъжът на Тинка |- | 1975 || [[Незабравимият ден]] || || || |- | 1975 || [[Виза за океана]] || || || боцмана |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || |- | 1973 || [[Като песен]] || || || младоженецът |- | 1973 || [[Нощите на инспектора]] || || || |- | 1973 || [[Баш майсторът]] (тв) || || || Рангел Лелин – Баш майстора |- | 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]] || 2 || || Хет |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || Филип К. Филипов |- | 1972 || [[Глутницата]] || || || Черния |- | 1972 || [[Вятърът на пътешествията]] || || || бай Кольо |- | 1972 || [[Не е куче като куче]] || || || търговецът |- | 1971 || [[Тримата от запаса]] || || || редник Спиро Стоименов |- | 1971 || [[Не се обръщай назад]] || || || капитанът |- | 1969 || [[Армандо]] || || || (в новелата „Армандо“) |- | 1969 || [[Птици и хрътки]] || 2 нов. || || Никифор |- | 1969 || [[Свобода или смърт]] || || || Иваница |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || Спас Бурмов |- | 1968 || [[Случаят Пенлеве]] || 3 нов. || || (в новелата „Пенлеве“) |- | 1966 || [[Понеделник сутрин]] || || || Алекси |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]]<br>(тв сериал) || 6 || || Ангел Ангелов, известен софийски крадец (''в VI серия'') |- | 1960 || [[Дом на две улици]] || || || |- | ?|| [[Анто (филм)|Анто]] || || || Анто |- | ? || [[Неизживени спомени (сериал)|Неизживени спомени]] || ? || || Рангел |} == Източници == <references /> * {{cite book |last= Машев |first= Красимир |title= Баш майстора – Кирил Господинов |year= 2004 |publisher= Библиотека 48 |isbn= 978-954-793-013-1 }} == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Кирил Господинов}} * {{kino.dir.bg artist|15497|Кирил Господинов}} * {{икона|en}} {{IMDb name|0331545}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/311028/ Кирил Господинов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/10746/works/ Кирил Господинов в Кино-Театр] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Господинов, Кирил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Варна]] [[Категория:Починали във Варна]] jnsm4m5kggm9ve9hxq6hycomktou7fh 0 65694 11463614 11463287 2022-07-19T12:40:20Z Artinfo-bg 213652 /* Награди */ wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име= Дианка Тодорова | портрет= Dianka-Todorova.jpg | описание= български художник | роден-място=[[Горна Оряховица]], [[Народна република България]] }} '''Дианка Тодорова''' е български художник. == Биография == Родена е [[1959]] г. в гр. [[Горна Оряховица]].<ref>[http://gallerynoe.com/bg/artists/dianka-todorova/ Галерия Ной], Дианка Тодорова</ref> През [[1982]] година завършва [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]], специалност „Стенопис“.<ref>[https://sever.bg/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%A8%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%91%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2-_l.a_c.23348_i.167789_r.3196%26amp%3Bsa%3DU%26amp%3Bved.html Sever.bg], Открийте "Шест квадрата свобода" в "Илия Бешков"</ref> Твори в областта на живописта. Участва в национални художествени изложби и в експозиции на българско изобразително изкуство в [[Германия]], [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Кипър]], [[Белгия]] и др. Има двадесет и три самостоятелни изложби в [[България]].<ref>[http://dianka.myartsonline.com/ Личен сайт], Дианка Тодорова</ref> Живее и твори в град [[Плевен]]. == Награди == * 2020 – номинация за живопис от Десето международно биенале на малките форми, Плевен.<ref>[https://plevengallery.com/%d0%b1%d0%b8%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b5/ ХГ "Ил. Бешков"], Десето международно биенале на малките форми</ref> * 2013 – годишна на „КДК АРТ“ за постижения в областта на културата, категория изобразително изкуство, Плевен.<ref>[https://plevenzapleven.bg/blog/2013/06/29/%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%BD-6592/ plevenzapleven.bg], Клубът на дейците на културата връчи на церемония годишните награди „КДК АРТ”</ref> * 2012 – награда за живопис от Шесто национално биенале на малките форми, Плевен.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/pleven/cecka-cacheva-otkri-shesto-bienale-na-malkite-formi-v-pleven-984984 dariknews.bg], Шесто биенале на малките форми в Плевен</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dianka.myartsonline.com dianka.myartsonline.com] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Тодорова, Дианка}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени в Горна Оряховица]] 3nce4eqcaq98m682e1kl0h74l1uwbt5 11463937 11463614 2022-07-19T18:59:02Z Artinfo-bg 213652 /* Награди */ wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име= Дианка Тодорова | портрет= Dianka-Todorova.jpg | описание= български художник | роден-място=[[Горна Оряховица]], [[Народна република България]] }} '''Дианка Тодорова''' е български художник. == Биография == Родена е [[1959]] г. в гр. [[Горна Оряховица]].<ref>[http://gallerynoe.com/bg/artists/dianka-todorova/ Галерия Ной], Дианка Тодорова</ref> През [[1982]] година завършва [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]], специалност „Стенопис“.<ref>[https://sever.bg/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%A8%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%91%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2-_l.a_c.23348_i.167789_r.3196%26amp%3Bsa%3DU%26amp%3Bved.html Sever.bg], Открийте "Шест квадрата свобода" в "Илия Бешков"</ref> Твори в областта на живописта. Участва в национални художествени изложби и в експозиции на българско изобразително изкуство в [[Германия]], [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Кипър]], [[Белгия]] и др. Има двадесет и три самостоятелни изложби в [[България]].<ref>[http://dianka.myartsonline.com/ Личен сайт], Дианка Тодорова</ref> Живее и твори в град [[Плевен]]. == Награди == * 2020 – номинация за живопис от Десето международно биенале на малките форми, Плевен.<ref>[https://plevengallery.com/%d0%b1%d0%b8%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b5/ ХГ "Ил. Бешков"], Десето международно биенале на малките форми</ref> * 2013 – годишна награда „КДК АРТ“ за постижения в областта на културата, категория изобразително изкуство, Плевен.<ref>[https://plevenzapleven.bg/blog/2013/06/29/%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%BD-6592/ plevenzapleven.bg], Клубът на дейците на културата връчи на церемония годишните награди „КДК АРТ”</ref> * 2012 – награда за живопис от Шесто национално биенале на малките форми, Плевен.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/pleven/cecka-cacheva-otkri-shesto-bienale-na-malkite-formi-v-pleven-984984 dariknews.bg], Шесто биенале на малките форми в Плевен</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dianka.myartsonline.com dianka.myartsonline.com] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Тодорова, Дианка}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени в Горна Оряховица]] pz59o1nkb0mo740kqek5bbhtl0q95rf 0 65785 11463724 11428843 2022-07-19T14:25:05Z Мико 4542 /* Средновековие */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костур|Костур}} {{Селище инфо|Гърция | име = Костур | име-местно = Καστοριά | вид = град | покровител = [[Мина (светец)|Свети Мина]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = Kastoria Nature crοpped.jpg | изглед-описание = Панорама на града и езерото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костурска котловина]] | височина = 703<ref name=Mesostathmikos1971>Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, [http://dlib.statistics.gr/Book/GRESYE_02_0101_00053.pdf Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος], σ. 441.</ref> | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Костур | карта3-текст = Костур }} '''Ко̀стур''' ({{lang|el|Καστοριά}}, ''Кастория'') е [[град]] в северозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Костур (дем)|Костур]] в административната област [[Западна Македония]], както и на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.<ref name=apografi2011>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.statistics.gr/documents/20181/1210503/defacto_population_census2011rev.xls/95ca2cf4-d634-45d7-aabb-f74d88d012f7 | заглавие = Πραγματικός πληθυσμός | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνική απογραφή 2011 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или членувано Горицата (на гръцки Корица)<ref>{{Македонски дневник|6}}</ref><ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 128 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 703 m надморска височина.<ref name=Mesostathmikos1971/> Лежи в източното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. === Костурско езеро === {{основна|Костурско езеро}} Езерото е с площ 28 km<sup>2</sup>, а водосборният му басейн e 253 km<sup>2</sup>. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m<sup>3</sup> вода. Езерото е оформено през [[миоцен]]а преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km<sup>2</sup>, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоли, която се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) южно от село [[Ново Костараджа]] (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=248 Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς]</ref> === Махали === {{основна|Долца|Позери}} Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото - в района на хотел „[[Ксения дю Лак]]“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26-29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака - широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите [[Долца]] (Долцо) на югоизток и [[Позери]] (Апозари) на североизток.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 24 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === Драконова пещера === {{основна|Драконова пещера}} От южната страна на полуострова се намира [[Драконова пещера|Драконовата пещера]], само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=639&limit=1&limitstart=6 Σπηλιά του Δράκου]</ref> == История == === Основаване === {{Долап|Ливий, „От основаването на града“ 31, 40|29em| „... и консулът навлезе в [[Еордея]] и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към [[Елимия]]. След това нахлу в [[Орестида (македонска област)|Орестида]] и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и [[Костенурка (формация)|костенурката]] се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.%2031.40&lang=original | заглавие = The History of Rome, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.+31+40&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0176 | заглавие = Ab urbe condita, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. | език-скрит = | език = la }}</ref> }} Костур вероятно е наследник на орестийския град ''Келетрум'' ({{lang|la|Celetrum}}, което би дало старогръцкото ''Κέλετρον'', ''Келетрон''), споменат от римския историк [[Тит Ливий]] в „[[Ab Urbe Condita Libri]]“ в разказ за II век пр. Хр.<ref name="Ιστορία">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kastoria.gov.gr/%ce%bd%ce%b5%cf%8c%cf%84%ce%b5%cf%81%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%af%ce%b1/ | заглавие = Ιστορία | достъп_дата = 30 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Долап|Прокопий, „За постройките“ 4, 3|29em| „Имало град в Тесалия на име [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.<ref>{{cite book | title = „За постройките“ | last = Прокопий Кесарийски | first = | authorlink = Прокопий Кесарийски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 4, 3 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://myriobiblion.byzantion.ru/prokopij/p_aed4.htm | accessdate = 29 януари 2020 г | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref><ref>{{cite book |title= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3 |last=Bekker |first=Dindorf, ed. |year=1838 |location= Bonnae |pages= 273 |url= https://books.google.bg/books?id=s6TnT_sapSMC&pg=PA273&lpg=PA273&dq=%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CE%B4%CE%B5+%CE%B7%CE%BD+%CE%B5%CF%80%CE%AF+%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82,+%CE%94%CE%B9%CE%BF%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CF%8C%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1,+%CE%B5%CF%85%CE%B4%CE%B1%CE%AF%CE%BC%CF%89%CE%BD&source=bl&ots=VIPN0WUfOE&sig=ACfU3U3t-VDace0yw38HrVuSaHjnrVNN6g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjejarv36rnAhUXwsQBHd1nBywQ6AEwAHoECAQQAQ#v=onepage&q&f=false |lang = grc | quote = Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει.}}</ref>}} Името ''Кастория'' (''Καστοριά'') се появява за първи път у византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император [[Юстиниан I]], който премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]], намирал се на 4 km южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно ''Юстинианополис'' (''Ιουστινιανούπολις'').<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/10/blog-post.html | заглавие = Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 Οκτωβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === Етимология на името === {{Долап|Младенов, „Българска граматика“, 1939|29em| „Въ ''мѣх-у̀ръ'' наставка ''-уръ'' личи ясно срещу ''мѣх-ъ''; сѫщо и въ ''кост-уръ'' „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. ''Кост-уръ'', ако и да има насреща ''Castoria''.“<ref name="Младенов"/> }} За произхода на гръцкото име на града ''Καστοριά'', ''Касторя'' има няколко хипотези.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> Според [[Константинос Амандос]] името идва от латинската дума ''castrum'', ''крепост''. Амандос твърди, че името Celetrum се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който ''Castrum'' е станало ''Celetrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Οι σλάβοι εις την Ελλάδα | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = 210 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | year = Χριστούγεννα 1932 | month = | title = Μακεδονικά Σημειώματα | journal = Νέα Εστία | publisher = | location = | volume = | issue = έκτακτο τεύχος | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Парижкият кодекс от VIII век използва името ''Castra'' (множествено число на ''Castrum'') по отношение на града. В по-късен текст е ''Καϊστορία'', докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото ''Καστοριά''. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур ''Κάστρον''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> [[Хайнрих Гелцер]] смята, че гръцката форма ''Καστοριά'' произлиза от българското име ''Костур'' и е подражание на латинското ''Castrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet | last = Gelzer | first = H | authorlink = Хайнрих Гелцер | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1904 | edition = | publisher = B.G. Teubner | location = Leipzig | isbn = | doi = | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ/page/n245 231] | url =https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ| accessdate = | quote = der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum | lang-hide = | lang = de }}</ref> Български източници извеждат името от ''[[кост]]''. Така например [[Търпо Поповски]] пише, че името произлиза от [[кост]], защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името ''Скелетрон''.<ref name="Поповски 5">{{cite book | title = Македонски дневник : Спомени на отец Търпо Поповски | last = Поповски | first = Търпо | authorlink = Търпо Поповски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Фама | location = София | isbn = 978-954-597-245-4 | doi = | pages = 5 | url = | accessdate = | quote = Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник. | lang-hide = | lang = }}</ref> Видният български езиковед [[Стефан Младенов]] смята, че името ''Костур'' е от ''кост'' с наставка ''-ур'', тоест „скелет, костник“.<ref name="Младенов">{{cite book | title = Граматика на българския езикъ | last = Младеновъ | first = Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 163 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Макс Фасмер]] и костурският изследовател [[Панделис Цамисис]]<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 12 |url= |accessdate= |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> смятат, че името идва от старогръцката дума ''Κάστωρ'', ''Кастор'', което е името на митичния диоскур ''[[Кастор (митология)|Кастор]]'' и значи „[[бобър]]“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското ''Castrum''.<ref>{{cite book | title = Die Slaven in Griechenland | last = Vasmer | first = Max | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1941 | edition = | publisher = Verlag der Akademie der Wissenschaften | location = Berlin | isbn = | doi = | pages = 192 | url = http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23b.htm#55 | accessdate = | quote = 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten. | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 14 - 15 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite journal | last = Μουτσόπουλος | first = Νικόλαος | authorlink = Николаос Муцопулос | coauthors = | year = (1973-74) | month = | title = Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι | journal =, Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 6 | issue = | pages = 413 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> [[Турски език|Турската]] форма на името на града е ''Kesriye'', ''Кесрие''.<ref name="Kiel">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/kesriye | заглавие = Kesriye | достъп_дата = 6 февруари 2020 г | фамилно_име = Kiel | първо_име = Machiel | автор_препратка = Махиел Кийл | съавтори = | дата = | труд = | издател = TDV İslâm Ansiklopedisi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Средновековие === {{Основна|Костурска епархия|Костурска еврейска община}} [[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]] Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него,<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref> и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]] По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref> В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Анна Комнина, „Алексиада“ 6, 138 - 139|29em| „Вриений държеше Костур, както беше казано по-горе, така че [[Алексий I Комнин|императорът]], който нямаше търпение да го прогони и да си върне владението на града, отново свика цялата си армия и след като ги снабди напълно с оръжия, необходими за обсада, а също така и за сражения на открито, той пое по пътя, водещ към крепостта. Разположението на града беше следото: има езеро, наречено Костур, в което се вдава полуостров, разширяващ се към края и завършващ със скалисти хълмове. На шийката на полуострова са изградени кули и преградни стени във формата на лагер, оттук и името на града Костур [Кастория]. При пристигането си императорът сметна, че би било най-разумно първоначално да разруши кулите и стените с ударните си машини. Но тъй като беше невъзможно войниците да се приближат до стените, освен от определена база, той първо направи палисаден лагер, след това построи дървени кули и ги свърза заедно с железни ленти, а след това от тях, сякаш от крепост, започна битка срещу франките. Обсадните машини и катапулти той изкара пред града, а след това денем и нощем се сражава и разруши част от стените. Обсадените обаче се съпротивляваха най-решително (те не се предадоха дори когато беше направен пробив в стената), така че императорът, виждайки, че не може да постигне целта си по този начин, замисли план, който беше дързък и умен. Трябваше да се изпратят няколко силни мъже с лодки и да се води война от двете страни едновременно, тоест от сушата и от езерото. [...] затова той изпрати [[Георги Палеолог]] в лодката с няколко смели войници и му заповяда да гребат до подножието на хълмовете и когато видят предварително уговорения сигнал, да се изкачат на билото в тила на врага и да влязат в града от неохранявания и по-лесен път. [...] Георги Палеолог хвърли котва под хълма и стоеше там готов и въоръжен [...] Още в ранни зори войниците на императора нададоха бойния си вик и побързаха да въвлекат латинците в битка на сушата. [...] Палеолог и хората му веднага се втурнаха нагоре по билото и се включиха в битката. Когато Вриений видя обсаждащите отвън и Палеолог напиращ срещу тях вътре, той не се предаде, а призова графовете да бъдат по-смели в съпротивата си. Но те се държаха много безсрамно [...] и веднага дезертираха при императора. Но Вриений, като смел човек, абсолютно отказал да премине към императора, но положил клетва никога повече да не вдига оръжие срещу него, при условие че императорът го направил безопасно придвижване до границите на Ромейската империя и там да го освободи да отиде в страната си. Императорът веднага удовлетворил молбата му и сам поел по пътя за Византион, увенчан с победа.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp#BOOK%20V | заглавие = Тhe Alexiad, 6, 138 - 139 | достъп_дата = 12 февруари 2020 г | фамилно_име = Anna Comnena | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} През март 1082 година при [[Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|норманското нашествие на Балканите]] Костур е превзет с пристъп от [[Робер Гискар]], предводителя на норманите, веднага след [[Битка при Драч (1081)|падането на Драч]]. Покорена е и цялата околност на града.<ref name="Златарски 174">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 174 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След като разбива сина на Робер [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Отвилски]] при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година [[Алексий I Комнин]] настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 177">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 177 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според разказа на [[Анна Комнина]] в „[[Алексиада]]“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова - мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „[[Света Богородица Мавровска]]“ - и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/> [[Файл:Kastoria Panagia Koumbelidiki.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „[[Света Богородица Кубелидики]]“, X - XI век]] През декември 1096 година кръстоносците от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096 – 1099) на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарантски]] разграбват околностите на Костур (''Castoream''), но заобикалят крепостта и отиват към [[Пелагония]].<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 236">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 236 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според [[Йоан Кинам]] в 1152 или 1153 година [[Мануил I Комнин]] назначава братовчед си [[Андроник I Комнин|Андроник]] за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България.<ref name="Златарски 291">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 291 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Deeds of John and Manuel Comnenus; translated by Charles M. Brand | last = Kinnamos | first = John | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 | edition = | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231040806 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Император [[Алексий III Ангел]] включва ''провинция Кастория'' (''Provincia Castoriae'') в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на [[Венецианска република|Венецианската република]] особени търговски привилегии.<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 28 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През първата половина на XIII век, след [[Превземане на Константинопол (1204)|Превземане на Константинопол]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия поход]] и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се [[Епирско деспотство]], [[Никейска империя]], [[Латинска империя]], както и Българското царство. След 1204 година, българският цар [[Калоян]] отново завладява Костур.<ref>{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186 - 1396) | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 50 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Скоро обаче епирският деспот [[Михаил I Комнин]], след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония [[Йоан Петралифа]], като се жени за дъщеря му [[Теодора Петралифина]], завладява града и го включва в държавата си. В началото на XIV век Костур е част от [[Тесалийско княжество|Тесалийското княжество]] на [[Йоан II Ангел Дука]], който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на [[Стефан Гавриилопул]]. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император [[Андроник III Палеолог]] овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от [[Сиргиан Палеолог]].<ref name="ODB">{{Oxford Dictionary of Byzantium| last = Gregory | first = Timothy E. | last2 = Wharton | first2 = Annabel Jane | title = Kastoria | pages = 1110–1111}}</ref> Около 1342/3 година [[Стефан Душан]], възползвайки се от [[Гражданска война във Византия (1341 – 1347)|Византийската гражданска война]], нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време [[Душаново царство]]. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император [[Йоан VI Кантакузин]].<ref name="Υπουργείο 9">{{cite book | title = Ο ναός του Αγίου Νικολάου του Τζώτζα Καστοριάς | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού Εφορεία Αρχαιοτήτων Καστοριάς | location = Καστοριά | isbn = 978-960-386-282-6 | doi = | pages = 9 | url = https://www.academia.edu/38740475/%CE%9F_%CE%BD%CE%B1%CF%8C%CF%82_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85_%CE%9D%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A4%CE%B6%CF%8E%CF%84%CE%B6%CE%B1_%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82_%CE%A4he_church_of_Hagios_Nikolaos_tou_Tzotza_in_Kastoria_with_Apostolos_Saraferas_and_Amalia_Gimourtzina_ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> След смъртта на Душан, Костур е седалище на [[Симеон Урош]]. По-късно градът е във владенията на епирския владетел [[Тома II Комнин]], за кратък период Костур е владение и на [[Радослав Хлапен]].<ref>{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 71 | url = http://promacedonia.org/hm2/hm_2_2.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това Костур влиза в [[Княжество Музака]] при [[Теодор II Музака]], който е в спор за града с крал [[Крали Марко|Марко]].<ref name="ODB"/> Овладян е от османците в средата на 80-те години.<ref name="ODB"/><ref>{{cite book | title = Γιατί το Βυζάντιο | last = Γλύκατζη-Αρβελέρ | first = Ελένη | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Ελληνικά Γράμματα | location = | isbn = 978-960-19-0326-2 | doi = | pages = 119 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> ==== Средновековният град Костур ==== [[Файл:Kostur map ottoman period.jpg|мини|Средновековна карта на Костур]] {{Основна|Костурска крепост}} Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Псалида днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/11/blog-post.html | заглавие = Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή | достъп_дата = 13 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 Νοεμβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Данни за населението на града през Средновековието не са запазени, но жителите се изчисляват на около 5000 - 6000 души, тъй като в първите години на османската власт са регистрирани около 1000 семейства. Етническата картина на града е пъстра и се състои главно от гърци, българи и евреи.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> === В Османската империя === {{Основна|Костурска гръцка община|Костурска българска община}} [[Файл:Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG|ляво|мини|250п|[[Костурска градска носия|Женска градска носия от Костур]] в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] [[Файл:Ottoman Court in Kastoria.jpg|дясно|мини|250п|Османски съд на открито в Костур]] Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от [[Евренос|Хаджи Гази Евренос бей]]. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски|Свети Йоан Предтеча]]“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.<ref>{{cite book | title = Изкуство и общество в България през турския период | last = Кил | first = Махиел | authorlink = Махиел Кийл | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Любомъдрие - Хроника | location = София | isbn = | doi = | pages = 129 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В края на Османското владичество в града има седем джамии, две [[медресе]]та, три [[теке]]та, два [[хамам]]а, две руждиета (средни училища) и [[мектеб]] (основно училище).<ref name="Kiel"/> В XV век в ''Кестрис'' са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В следващите години населението е както следва: {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Година''' | '''Мюсюлмани''' | '''Християни''' | '''Евреи''' | '''Общо [[хане]]та''' | '''Общо жители''' |- | 1445 | 22 | 792 | 84 | 898 | 3800 |- | 1519 | 67 | 732 | 8 | 807 | 3700 |- | 1550 | 83 | 663<ref>В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета.</ref> | 10 | 756 | 3250 |- | 1570 | 169 | 644 | 12 | 825 | 3250 |- | 1900 | 415 | 690 | 170 | 1275 | 6190<ref name="Kiel"/> |- |} {{Долап|Евлия Челеби, „Сеяхатнаме“|29em| Тая крепост е правена от Йогани Фликосъ (?). После Коджа султан Мурад II със сила я е взел от гърците и дал ѝ името Кесрие. Това место е още собственост на милостивата султанка Фатме, сестра на султан Мурада и майка на Джанбулад заде Хюсеин бей. Управлява се срещу четирисет товара пари. Сегашният управител е мюлтезиминът Топханели Кадри ага, който е военен. Каазата е от сто и петдесет акчета. Има сто и десет села. Крепостта, която е шестоъгълна, се намира на западната страна на езерото във вид на остров въз голи скали. Стените и са много високи. Към запад има двойни крепки железни врата. По стените има наредени разни военни оръжия. Един път венетийците с хитрост и ноще влезли през тия врата и останали в крепостта. Това дошло много мъчно на гърците, които поискали съдействие от гази Евренос бей, който превзел крепостта и от тогава, слава Богу, тя е останала у турците. Има един крепостен началник, петдесет войника, сметководец, баждарин, градски кехая и харач ага. В крепостта, дето гърци никак нема, има двеста къщи войнишки. Има складове за жито и за стреливо. Стреливото и топовете са малко, но всека нощ пазачи обикалят крепостта и бият тъпани. До портите на крепостта се намира малката джамия на валиде-султана. Има и джамията Султан Сюлейман и Кадийската джамия. Варошът се състои от двайсет махали, от които шестнайсет са гръцки и една еврейска. Къщите са както в Цариград на катове и край брега на езерото. Заедно с бедните в Костур има две хиляди и петстотин къщи, които гледат все към езерото и всички, както ѝ самата крепост, се намират на западната страна на езерото и въз голи скали. Улиците са много тесни. Има само училище, защото турците са малко и населението е лениво. Хората живеят богато, горделиво и весело. Има два тъмни хамама, единият от които е край пътя и взима водата си от езерото. През зимата работи всекой ден, а през летото населението нема нужда от хамам, защото се къпят в езерото. Има сто дюкяна, от които повечето са бакалници и продавачи на суха риба. Всички градски улици са покрити с гладки каменни плочи. Има седемдесет черкви, пълни със свещеници и митрополити. Както от Цариград тъй и от много други места дохождат на поклонение. Има до три хиляди лозя. Ширата и белият хляб се славят. По причина, че климатът е много добър, в Костур се намират такива хубави гръцки момчета, които немат пример и на остров Хиос. Има и много хубави момичета, които като покажат полите на своите копринени фустани, приличат на райски пауни и пленяват ума на любещите.<ref>[[Атанас Шопов (дипломат)|Шопов, Ат.]] [http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3fd99ea4-5ccc-4f14-bbee-376ddca25f79?tk=P9mepFzMTxS77jdt3KJfeQAAAABecw9M.aeUGvBea4weslPt0kejwJQ Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България]. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 188 – 189</ref> }} В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: {{цитат|…околните жители, разбират само своя език, българският…<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Кастория, малък град на езерото със същото име, обитаван от българи, турци и гърци - всички неуки и лишени от занаяти.<ref>{{Данова|238}}</ref>}} През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. [[Димитър Миладинов]] пише на 24 октомври 1857 г.: {{цитат|…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…}} В 1869 година австрийският консул [[Петер Окули]] пише: {{цитат|Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до [[Бер|Караферия]] се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.<ref>{{Македония през погледа2|203}}</ref>}} [[Файл:Kastoria Kloster.jpg|мини|250п|[[Ахмед паша медресе]]]] Според [[Константинос Вакалопулос]] в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.<ref name="vakalopoulos.149">{{Vakalopoulos|149}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кастория'' (Castoria) живеят 6000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители [[мюсюлмани]], 650 [[българи]], 700 [[гърци]] и 750 [[евреи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> Българският свещеник [[Търпо Поповски]] от [[Косинец]] е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.<ref name="Поповски 54">{{Македонски дневник|54}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно. Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви. Битолския консулъ, господинъ [[Рудолф Погачер|Погачеръ]], се е научилъ,<ref name="Аромъне 123">{{Аромъне|123}}</ref> когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ [[Костурски гръцки говор|гръцкия говоръ]] (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи. (Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.)... Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.“<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката на Кънчов градът брои 6190 жители, от които 300 българи-[[християни]], 1600 турци, 3000 гърци, 300 [[албанци|арнаути]], 750 [[История на евреите в Костур|евреи]] и 240 [[цигани]].<ref>{{МЕС|265|2_43}}</ref> [[Файл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|мини|ляво|250п|Ученик в [[Костурско българско училище|българското училище]] в Костур в началото на XX век]] Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 4000 [[гърци]] и 72 [[власи]]. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.<ref>{{cite book | title = Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на [[Григорий Бейдов]] за събитията в Костур през Илинденското въстание в 1903 г.|29em| ...азъ бѣхъ останалъ един­ствения българинь въ града. Възстанието се започна и въ на­чалото то все ужась между гръцкото и турско население въ Костуръ. Нъ скоро пристигна много войска отъ [[Населица]]. Тукъ се настани и самиятъ командантъ Хюсейнъ паша. Колко войска се бѣше натрупала, не зная, нъ фактъ бѣше, че тя заминаваше и пакъ се завръщаше, безъ да може да потуши движението. На 24 юлий войскитѣ, които стоеха около града, почнаха да стрѣлятъ върху двама дюлгери отъ [[Апоскеп]]ъ, които влизаха въ града. Турското население силно се растревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи изъ селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха въ [[Позери|Подзери]] на брѣга на езерото българския свещеникъ [[Васил Личищки|Василий]] отъ с. [[Личища]] заедно съ сина му. Трагична бѣ неговата смърть. Нещастниятъ свещеникъ, съ свързани отзадъ рѫцѣ, не успѣ да го прѣдставятъ на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, колъ му заби въ устата и го посипа съ камъни. На другата<ref name="Недин 51">{{Недин|51}}</ref> страна на езерото, по пѫтя къмъ Фурка, солдати застигнаха българския свещеникъ Костадинъ отъ [[Четирок|Четирогъ]] и го убиха. Отпослѣ той се намѣри съ отрѣзана глава и промушенъ на нѣколко мѣста. Сѫщиятъ день съ камъни бѣха убити и четирима пър­венци отъ с. [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]. Азъ яко се затворихъ въ кѫщи. Полицейски ме потърсиха. Прѣдложи ми се да напусна квартирата, дѣто живѣехъ, и да се прѣнеса въ друга, или заедно съ сѣмейството си да се поселя въ нѣкой ханъ. Помислихъ си, че и за менъ е настѫпилъ критическия моментъ. Не се съобразихъ съ исканието на полицията. Вика ме командантинътъ и ме покани като духовенъ глава да съвѣтвамъ съ писма населението по се­лата да не се бунтува. Азъ се отказахъ отъ такъва една услуга да направя, като обяснихъ на пашата, че възстаналото население не се усмирява съ думи, а съ орѫжие. Командантинътъ ме отпусна. Не се боехъ вече, нъ и вънъ не се показвахъ. Пазарь никакъвъ не ставаше, нищо не се внасяше отъ вънъ. Цѣнитѣ на продуктитѣ за ядене много се покачиха. Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живѣе. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 августъ. Въ града пристигнаха многобройни войски. Всички училища се отвориха за войскитѣ. На 17 поканиха и мене да отворя бъл­гарското училище. Съгласихъ се да направя това, като помолихъ да ми се даде кѫсъ срокъ, за да се изнесатъ вещитѣ отъ училището и параклиса. До като азъ се готвѣхъ да направя това, гръцкиятъ владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] влѣзълъ съ войска, изпочупилъ портретитѣ въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по скѫпитѣ вещи. Войскитѣ едва прѣди мѣсецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го прѣдадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха са­мо голи стѣни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато цѣлата страна бѣ окупирана отъ многобройни войски, излѣзе по селата и из­върши редъ злодѣяния, за които ца друго мѣсто би билъ сѫденъ като истински разбойникъ. Той прѣдлагаше на населението и на свещеницитѣ да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> Който се противѣше, убиваше се. Така мѫченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, освѣнъ двамата свеще­ници, които по-горѣ споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с. Апоскепъ, свещ. Трифунъ отъ с. [[Вишени]], свещ. Данаилъ отъ с. Мокрени и свещеницитѣ отъ [[Чърновища|Черновища]] и Дрѣновени. А ония български свещеници, които не успѣха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, дѣто и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голѣмъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било прѣди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието сѫ зависѣли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ дѣлата на владицитѣ. Подписанитѣ заявления прѣзъ врѣме на потушвание на възста­нието отъ само себе се анюлиратъ.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref>}} Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Костур преди [[Балканска война|Балканската война]] има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и 1900 гръцки и български.<ref>{{cite book | title = Черковно училищната борба (1868 – 1903) | last = Каратанасовъ | first = Златко | authorlink = Златко Каратанасов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 | url = http://www.promacedonia.org/persone/zk/karatanasov_spomeni.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според справочната таблица от бюлетина „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ на [[ВМОРО]], по време на [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. градът дава 20 жертви.<ref>Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Костур се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> === В Гърция === На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.<ref>{{Генов|175}}</ref> В града тържествено влиза водената от войводата [[Васил Чекаларов]] [[Костурска съединена чета]], посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник [[Панарет Брегалнишки|Панарет]].<ref>{{cite book | title = От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1920 | edition = | publisher = Костурско благотворително братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 530 | url = http://macedonia.kroraina.com/hs/hs_c_41.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Костур'' има 50 къщи славяни християни, 50 къщи власи християни, 900 къщи погърчени славяни, власи и гърци, 800 къщи турци, 50 къщи цигани християни и 150 къщи евреи.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm }}</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По други данни настанените бежанци в града са 109 до 1922 година и 1437 след 1922 година. За бежанците е направен нов квартал с типови къщи. В 1928 година в града има 2079 жители, родени в чужбина и 653 евреи.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града Алдо Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref>Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη]</ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август 1949 година при [[Битка на Вич|битката на Вич]] и [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.<ref>Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6</ref> Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.<ref>Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.</ref> Градът запазва традиционния си османски вид до началото на 70-те години на XX век, след което постепенно се разраства и променя.<ref name="Kiel"/> След Гражданската война на юг от града покрай езерото е създадено селището Амос, което в преброяването от 1961 година има 151 жители. По-късно е слято с града.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> Също така е създадено и селището Фурка, което в 1961 година има 755 жители, но по-късно също е слято с града.<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> {{Преброяване Гърция|7800<ref name="Симовски 26"/>|6280<ref name="Симовски 26"/>|10308<ref name="Симовски 26"/>|10181<ref name="Симовски 26"/>|9468<ref name="Симовски 26"/>|11778<ref name="Симовски 26"/>|15407<ref name="Симовски 26"/>|17133<ref name="Симовски 26"/>|14775<ref name="Симовски 26"/>|14813|13387}} == Забележителности == [[Файл:Kostur Picheon-house02.jpg|мини|250п|[[Пихеонова къща|Къщата на Пихеон]] в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба]] Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има [[Музей на македонската борба (Костур)|Музей на македонската борба]], който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век [[Анастасиос Пихеон]], и [[Костурски музей на народната носия|Музей на народната носия]], който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], отворил врати в 1999 година.<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Endymatologiko_Kastorias.html | заглавие=Costume Museum, Kastoria | достъп_дата=21 октомври 2016 | издател=The Museums of Macedonia }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В Костур има и [[Костурски византийски музей|византийски музей]], отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.<ref>[http://odysseus.culture.gr/h/1/gh151.jsp?obj_id=3401 Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.]</ref> В града се помещава [[Костурски етнографски музей|етнографски музей]] в къща от XVI – XVII век,<ref name="The Museums of Macedonia"/> както и [[Делинанов етнографски музей|втори етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia"/> Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота. {{Къщи в Костур}} == Икономика == Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.<ref name="vakalopoulos.149"/> Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники. Във втората половина на XX век доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. В града е построен голям търговски център и има 16 местни радиа.<ref>[http://www.radiofono.gr/view-broadcasts.php?city_id=127 Greek radio stations, Kastoria]</ref> 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.<ref>[http://www.makthes.gr/index.php?name=News&file=article&sid=20054 Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou]</ref> Летището на града се казва [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. == Религия == Костур е център на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна архиепископия]]. Начело на епархията от 1996 година е митрополит [[Серафим Папакостас]].<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> В града е оцеляла една недействаща джамия – [[Куршум джамия (Костур)|Куршум джамия]]. В Костур има 80 църкви, от които 26 византийски църкви и те са основна негова забележителност.<ref name="КММК 16">{{КММК|16}}</ref><ref>Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.</ref> От X век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите [[Михаил (архангел)|Михаил]] (вдясно от входа) и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]] (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани [[България|българският]] цар [[Михаил II Асен]] и неговата майка царица [[Ирина Комнина]]. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.<ref name="bazaytova">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие = Църквите на Костур | достъп_дата = 21 февруари 2020 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име = Ралица | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pravoslavieto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="bazaytova"/> Край град Костур се намира и манастирът „[[Света Богородица Мавровска]]“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името. В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на [[Костурско]]. {{Църкви в Костур}} === Иконография === {{основна|Костурска художествена школа}} [[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|200px|Портрет на [[Михаил II Асен]] в „Свети Архангели Митрополитски“.]] Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ и „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като [[Кападокия]] и разбира се [[Константинопол]]. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,<ref>Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,</ref> получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на [[Ирина Комнина]], [[Михаил II Асен]] и Богородица. През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.<ref>[http://issuu.com/infoscienceaddict/docs/namefe4dd4 Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.]</ref> == Говори == {{основна|Костурски говор}} До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]] и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване. Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията '''ън''', '''ъм''' и '''ен''', '''ем''' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] – ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е '''ъ''', '''â''' (лабиално а) и '''ô''' (широко о) – ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'';''пôт'', ''мâка'', ''пâт''. Друга отличителна черта е съчетанието '''шч''' и съгласна '''ж''' или по-рядко '''ждж''' на мястото на праславянските '''*tj''' '''*dj''' – ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{основна|Костурски говор (гръцки)}} Гръцкият диалект, говорен в Костур (''Καστοριανά'', ''Касториана''), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като [[Лошница]] и [[Богатско]].<ref>{{cite book |title= The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects |last= Papadamou |first= Eleni, George Papanastassiou |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory |location= Patras |isbn= |pages=390 |url= https://www.academia.edu/20164077/The_position_of_the_Northern_Greek_Dialects_of_Kastoria_among_the_Modern_Greek_Dialects |accessdate=}}</ref> == Спорт == Костур има футболен отбор – [[ФК Кастория]], който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Η Ιστορία της Καστοριάς'', посетен на 23 февруари 2012.]</ref> Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на [[Купа на Гърция по футбол|Купата на Гърция]] през сезон 1979-1980 година.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Κυπελλούχος Ελλάδος 1980'', посетен на 12 август 2012.]</ref> Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').<ref>[http://www.orizontespress.gr/?p=2425 Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012]</ref> == Личности == [[Файл:Kostur city and info image.jpg|мини|„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година]] {{основна|Костурчани|Кметове на Костур|Областни управители на Костур}} Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век [[Товия бен Елиезер]], гръцкият архитект [[Аристотелис Захос]], американският художник [[Лукас Самарас]], северномакедонската политичка и художника [[Ягнула Куновска]] и българският журналист и революционер [[Лазар Поповски]]. == Редовни събития == Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120806051215/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el }}</ref> Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120820033410/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program }}</ref> == Побратимени градове == Костур е [[побратимен град]] с: * [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Ена (град в Италия)|Ена]], [[Италия]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Киев]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]] == Галерия == <gallery class="center"> Kostur7.JPG|Поглед към медресето. Kostur10.JPG|[[Поптърпова къща|Поптърповата къща]]. Kostur-iujniat kei.jpg|Южният кей. Kostur-severniat kei.jpg|Северният кей. Melas Karavangelis Monument Kastoria Metropoly 2013.JPG|Паметник в двора на митрополията. Kostur-Sveti-Stefan.jpg|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“. Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 03.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Гимназиални]]“. Mitropolitski.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Митрополитски]]“. Mitropolitski2.jpg|Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на [[Михаил II Асен]]. Kostur-Costume-Museum.jpg|Музеят на народните носии. Kastoria-Kostur-View.jpg|Панорама на града. KastoriaBuildings.jpg|Жилищни сгради. Kastoria Chamber 2013.JPG|Костурската търговска камара. </gallery> == Библиография == * {{cite book |title= Българско Костурско |last= Бистрицки |first= |authorlink= Георги Константинов Бистрицки |coauthors= |year= 1919 |publisher= Костурско благотворително братство „Надежда“ |location= Ксанти |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=913 |accessdate=}} * La storia della guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Uficio storico dello stato magiore esercito, Roma 1983 * {{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= |url= |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }} * Νίκος Δόϊκος, Καστοριανά μνημεία, Εκδ.Χρωμογραφή, (1995) <small>ISBN 960-7690-00-1</small> * Πάνος Τσολάκης, Ο Προσφυγικός Συνοικισμός της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη (2010) <small>εκδ. Προσφυγικού Συλλόγου Απολλωνιαδιτών Καστοριάς ISBN 978-99561-09</small> * Γεώργιος Κουρνούτος, Σχολεία της τουρκοκρατούμενης Καστορίας (ανάτυπον εκ του τόμου „Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλου“, Αθήνα (1953) * {{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }} == Външни препратки == * {{YouTube|Tq8X0AkRADM|„Мори чупи Костурчанки“ – народна песен}} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=580 „Химн на Костурчани“ от костурския войвода Михаил Розов] * [http://www.kastoriacity.gr/ Сайт за Костур] * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Черквите на Костур] == Вижте също == * [[Костурска градска носия]] * [[Костурска носия]] * [[Областни управители на Костур]] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Костур| ]] mt0smgwai2btp9n96jo3spukqg0ycli 11463726 11463724 2022-07-19T14:26:54Z Мико 4542 /* Етимология на името */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костур|Костур}} {{Селище инфо|Гърция | име = Костур | име-местно = Καστοριά | вид = град | покровител = [[Мина (светец)|Свети Мина]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = Kastoria Nature crοpped.jpg | изглед-описание = Панорама на града и езерото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костурска котловина]] | височина = 703<ref name=Mesostathmikos1971>Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, [http://dlib.statistics.gr/Book/GRESYE_02_0101_00053.pdf Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος], σ. 441.</ref> | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Костур | карта3-текст = Костур }} '''Ко̀стур''' ({{lang|el|Καστοριά}}, ''Кастория'') е [[град]] в северозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Костур (дем)|Костур]] в административната област [[Западна Македония]], както и на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.<ref name=apografi2011>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.statistics.gr/documents/20181/1210503/defacto_population_census2011rev.xls/95ca2cf4-d634-45d7-aabb-f74d88d012f7 | заглавие = Πραγματικός πληθυσμός | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνική απογραφή 2011 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или членувано Горицата (на гръцки Корица)<ref>{{Македонски дневник|6}}</ref><ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 128 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 703 m надморска височина.<ref name=Mesostathmikos1971/> Лежи в източното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. === Костурско езеро === {{основна|Костурско езеро}} Езерото е с площ 28 km<sup>2</sup>, а водосборният му басейн e 253 km<sup>2</sup>. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m<sup>3</sup> вода. Езерото е оформено през [[миоцен]]а преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km<sup>2</sup>, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоли, която се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) южно от село [[Ново Костараджа]] (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=248 Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς]</ref> === Махали === {{основна|Долца|Позери}} Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото - в района на хотел „[[Ксения дю Лак]]“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26-29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака - широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите [[Долца]] (Долцо) на югоизток и [[Позери]] (Апозари) на североизток.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 24 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === Драконова пещера === {{основна|Драконова пещера}} От южната страна на полуострова се намира [[Драконова пещера|Драконовата пещера]], само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=639&limit=1&limitstart=6 Σπηλιά του Δράκου]</ref> == История == === Основаване === {{Долап|Ливий, „От основаването на града“ 31, 40|29em| „... и консулът навлезе в [[Еордея]] и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към [[Елимия]]. След това нахлу в [[Орестида (македонска област)|Орестида]] и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и [[Костенурка (формация)|костенурката]] се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.%2031.40&lang=original | заглавие = The History of Rome, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.+31+40&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0176 | заглавие = Ab urbe condita, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. | език-скрит = | език = la }}</ref> }} Костур вероятно е наследник на орестийския град ''Келетрум'' ({{lang|la|Celetrum}}, което би дало старогръцкото ''Κέλετρον'', ''Келетрон''), споменат от римския историк [[Тит Ливий]] в „[[Ab Urbe Condita Libri]]“ в разказ за II век пр. Хр.<ref name="Ιστορία">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kastoria.gov.gr/%ce%bd%ce%b5%cf%8c%cf%84%ce%b5%cf%81%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%af%ce%b1/ | заглавие = Ιστορία | достъп_дата = 30 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Долап|Прокопий, „За постройките“ 4, 3|29em| „Имало град в Тесалия на име [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.<ref>{{cite book | title = „За постройките“ | last = Прокопий Кесарийски | first = | authorlink = Прокопий Кесарийски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 4, 3 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://myriobiblion.byzantion.ru/prokopij/p_aed4.htm | accessdate = 29 януари 2020 г | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref><ref>{{cite book |title= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3 |last=Bekker |first=Dindorf, ed. |year=1838 |location= Bonnae |pages= 273 |url= https://books.google.bg/books?id=s6TnT_sapSMC&pg=PA273&lpg=PA273&dq=%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CE%B4%CE%B5+%CE%B7%CE%BD+%CE%B5%CF%80%CE%AF+%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82,+%CE%94%CE%B9%CE%BF%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CF%8C%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1,+%CE%B5%CF%85%CE%B4%CE%B1%CE%AF%CE%BC%CF%89%CE%BD&source=bl&ots=VIPN0WUfOE&sig=ACfU3U3t-VDace0yw38HrVuSaHjnrVNN6g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjejarv36rnAhUXwsQBHd1nBywQ6AEwAHoECAQQAQ#v=onepage&q&f=false |lang = grc | quote = Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει.}}</ref>}} Името ''Кастория'' (''Καστοριά'') се появява за първи път у византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император [[Юстиниан I]], който премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]], намирал се на 4 km южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно ''Юстинианополис'' (''Ιουστινιανούπολις'').<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/10/blog-post.html | заглавие = Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 Οκτωβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === Етимология на името === {{Долап|Младенов, „Българска граматика“, 1939|29em| „Въ ''мѣх-у̀ръ'' наставка ''-уръ'' личи ясно срещу ''мѣх-ъ''; сѫщо и въ ''кост-уръ'' „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. ''Кост-уръ'', ако и да има насреща ''Castoria''.“<ref name="Младенов"/> }} За произхода на гръцкото име на града ''Καστοριά'', ''Касторя'' има няколко хипотези.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> Според [[Константинос Амандос]] името идва от латинската дума ''castrum'', ''крепост''. Амандос твърди, че името ''Celetrum'' се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който ''Castrum'' е станало ''Celetrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Οι σλάβοι εις την Ελλάδα | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = 210 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | year = Χριστούγεννα 1932 | month = | title = Μακεδονικά Σημειώματα | journal = Νέα Εστία | publisher = | location = | volume = | issue = έκτακτο τεύχος | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Парижкият кодекс от VIII век използва името ''Castra'' (множествено число на ''Castrum'') по отношение на града. В по-късен текст е ''Καϊστορία'', докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото ''Καστοριά''. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур ''Κάστρον''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> [[Хайнрих Гелцер]] смята, че гръцката форма ''Καστοριά'' произлиза от българското име ''Костур'' и е подражание на латинското ''Castrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet | last = Gelzer | first = H | authorlink = Хайнрих Гелцер | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1904 | edition = | publisher = B.G. Teubner | location = Leipzig | isbn = | doi = | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ/page/n245 231] | url =https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ| accessdate = | quote = der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum | lang-hide = | lang = de }}</ref> Български източници извеждат името от ''[[кост]]''. Така например [[Търпо Поповски]] пише, че името произлиза от [[кост]], защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името ''Скелетрон''.<ref name="Поповски 5">{{cite book | title = Македонски дневник : Спомени на отец Търпо Поповски | last = Поповски | first = Търпо | authorlink = Търпо Поповски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Фама | location = София | isbn = 978-954-597-245-4 | doi = | pages = 5 | url = | accessdate = | quote = Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник. | lang-hide = | lang = }}</ref> Видният български езиковед [[Стефан Младенов]] смята, че името ''Костур'' е от ''кост'' с наставка ''-ур'', тоест „скелет, костник“.<ref name="Младенов">{{cite book | title = Граматика на българския езикъ | last = Младеновъ | first = Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 163 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Макс Фасмер]] и костурският изследовател [[Панделис Цамисис]]<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 12 |url= |accessdate= |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> смятат, че името идва от старогръцката дума ''Κάστωρ'', ''Кастор'', което е името на митичния диоскур ''[[Кастор (митология)|Кастор]]'' и значи „[[бобър]]“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското ''Castrum''.<ref>{{cite book | title = Die Slaven in Griechenland | last = Vasmer | first = Max | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1941 | edition = | publisher = Verlag der Akademie der Wissenschaften | location = Berlin | isbn = | doi = | pages = 192 | url = http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23b.htm#55 | accessdate = | quote = 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten. | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 14 - 15 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite journal | last = Μουτσόπουλος | first = Νικόλαος | authorlink = Николаос Муцопулос | coauthors = | year = (1973-74) | month = | title = Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι | journal =, Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 6 | issue = | pages = 413 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> [[Турски език|Турската]] форма на името на града е ''Kesriye'', ''Кесрие''.<ref name="Kiel">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/kesriye | заглавие = Kesriye | достъп_дата = 6 февруари 2020 г | фамилно_име = Kiel | първо_име = Machiel | автор_препратка = Махиел Кийл | съавтори = | дата = | труд = | издател = TDV İslâm Ansiklopedisi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Средновековие === {{Основна|Костурска епархия|Костурска еврейска община}} [[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]] Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него,<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref> и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]] По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref> В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Анна Комнина, „Алексиада“ 6, 138 - 139|29em| „Вриений държеше Костур, както беше казано по-горе, така че [[Алексий I Комнин|императорът]], който нямаше търпение да го прогони и да си върне владението на града, отново свика цялата си армия и след като ги снабди напълно с оръжия, необходими за обсада, а също така и за сражения на открито, той пое по пътя, водещ към крепостта. Разположението на града беше следото: има езеро, наречено Костур, в което се вдава полуостров, разширяващ се към края и завършващ със скалисти хълмове. На шийката на полуострова са изградени кули и преградни стени във формата на лагер, оттук и името на града Костур [Кастория]. При пристигането си императорът сметна, че би било най-разумно първоначално да разруши кулите и стените с ударните си машини. Но тъй като беше невъзможно войниците да се приближат до стените, освен от определена база, той първо направи палисаден лагер, след това построи дървени кули и ги свърза заедно с железни ленти, а след това от тях, сякаш от крепост, започна битка срещу франките. Обсадните машини и катапулти той изкара пред града, а след това денем и нощем се сражава и разруши част от стените. Обсадените обаче се съпротивляваха най-решително (те не се предадоха дори когато беше направен пробив в стената), така че императорът, виждайки, че не може да постигне целта си по този начин, замисли план, който беше дързък и умен. Трябваше да се изпратят няколко силни мъже с лодки и да се води война от двете страни едновременно, тоест от сушата и от езерото. [...] затова той изпрати [[Георги Палеолог]] в лодката с няколко смели войници и му заповяда да гребат до подножието на хълмовете и когато видят предварително уговорения сигнал, да се изкачат на билото в тила на врага и да влязат в града от неохранявания и по-лесен път. [...] Георги Палеолог хвърли котва под хълма и стоеше там готов и въоръжен [...] Още в ранни зори войниците на императора нададоха бойния си вик и побързаха да въвлекат латинците в битка на сушата. [...] Палеолог и хората му веднага се втурнаха нагоре по билото и се включиха в битката. Когато Вриений видя обсаждащите отвън и Палеолог напиращ срещу тях вътре, той не се предаде, а призова графовете да бъдат по-смели в съпротивата си. Но те се държаха много безсрамно [...] и веднага дезертираха при императора. Но Вриений, като смел човек, абсолютно отказал да премине към императора, но положил клетва никога повече да не вдига оръжие срещу него, при условие че императорът го направил безопасно придвижване до границите на Ромейската империя и там да го освободи да отиде в страната си. Императорът веднага удовлетворил молбата му и сам поел по пътя за Византион, увенчан с победа.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp#BOOK%20V | заглавие = Тhe Alexiad, 6, 138 - 139 | достъп_дата = 12 февруари 2020 г | фамилно_име = Anna Comnena | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} През март 1082 година при [[Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|норманското нашествие на Балканите]] Костур е превзет с пристъп от [[Робер Гискар]], предводителя на норманите, веднага след [[Битка при Драч (1081)|падането на Драч]]. Покорена е и цялата околност на града.<ref name="Златарски 174">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 174 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След като разбива сина на Робер [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Отвилски]] при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година [[Алексий I Комнин]] настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 177">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 177 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според разказа на [[Анна Комнина]] в „[[Алексиада]]“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова - мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „[[Света Богородица Мавровска]]“ - и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/> [[Файл:Kastoria Panagia Koumbelidiki.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „[[Света Богородица Кубелидики]]“, X - XI век]] През декември 1096 година кръстоносците от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096 – 1099) на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарантски]] разграбват околностите на Костур (''Castoream''), но заобикалят крепостта и отиват към [[Пелагония]].<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 236">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 236 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според [[Йоан Кинам]] в 1152 или 1153 година [[Мануил I Комнин]] назначава братовчед си [[Андроник I Комнин|Андроник]] за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България.<ref name="Златарски 291">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 291 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Deeds of John and Manuel Comnenus; translated by Charles M. Brand | last = Kinnamos | first = John | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 | edition = | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231040806 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Император [[Алексий III Ангел]] включва ''провинция Кастория'' (''Provincia Castoriae'') в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на [[Венецианска република|Венецианската република]] особени търговски привилегии.<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 28 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През първата половина на XIII век, след [[Превземане на Константинопол (1204)|Превземане на Константинопол]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия поход]] и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се [[Епирско деспотство]], [[Никейска империя]], [[Латинска империя]], както и Българското царство. След 1204 година, българският цар [[Калоян]] отново завладява Костур.<ref>{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186 - 1396) | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 50 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Скоро обаче епирският деспот [[Михаил I Комнин]], след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония [[Йоан Петралифа]], като се жени за дъщеря му [[Теодора Петралифина]], завладява града и го включва в държавата си. В началото на XIV век Костур е част от [[Тесалийско княжество|Тесалийското княжество]] на [[Йоан II Ангел Дука]], който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на [[Стефан Гавриилопул]]. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император [[Андроник III Палеолог]] овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от [[Сиргиан Палеолог]].<ref name="ODB">{{Oxford Dictionary of Byzantium| last = Gregory | first = Timothy E. | last2 = Wharton | first2 = Annabel Jane | title = Kastoria | pages = 1110–1111}}</ref> Около 1342/3 година [[Стефан Душан]], възползвайки се от [[Гражданска война във Византия (1341 – 1347)|Византийската гражданска война]], нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време [[Душаново царство]]. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император [[Йоан VI Кантакузин]].<ref name="Υπουργείο 9">{{cite book | title = Ο ναός του Αγίου Νικολάου του Τζώτζα Καστοριάς | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού Εφορεία Αρχαιοτήτων Καστοριάς | location = Καστοριά | isbn = 978-960-386-282-6 | doi = | pages = 9 | url = https://www.academia.edu/38740475/%CE%9F_%CE%BD%CE%B1%CF%8C%CF%82_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85_%CE%9D%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A4%CE%B6%CF%8E%CF%84%CE%B6%CE%B1_%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82_%CE%A4he_church_of_Hagios_Nikolaos_tou_Tzotza_in_Kastoria_with_Apostolos_Saraferas_and_Amalia_Gimourtzina_ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> След смъртта на Душан, Костур е седалище на [[Симеон Урош]]. По-късно градът е във владенията на епирския владетел [[Тома II Комнин]], за кратък период Костур е владение и на [[Радослав Хлапен]].<ref>{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 71 | url = http://promacedonia.org/hm2/hm_2_2.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това Костур влиза в [[Княжество Музака]] при [[Теодор II Музака]], който е в спор за града с крал [[Крали Марко|Марко]].<ref name="ODB"/> Овладян е от османците в средата на 80-те години.<ref name="ODB"/><ref>{{cite book | title = Γιατί το Βυζάντιο | last = Γλύκατζη-Αρβελέρ | first = Ελένη | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Ελληνικά Γράμματα | location = | isbn = 978-960-19-0326-2 | doi = | pages = 119 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> ==== Средновековният град Костур ==== [[Файл:Kostur map ottoman period.jpg|мини|Средновековна карта на Костур]] {{Основна|Костурска крепост}} Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Псалида днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/11/blog-post.html | заглавие = Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή | достъп_дата = 13 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 Νοεμβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Данни за населението на града през Средновековието не са запазени, но жителите се изчисляват на около 5000 - 6000 души, тъй като в първите години на османската власт са регистрирани около 1000 семейства. Етническата картина на града е пъстра и се състои главно от гърци, българи и евреи.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> === В Османската империя === {{Основна|Костурска гръцка община|Костурска българска община}} [[Файл:Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG|ляво|мини|250п|[[Костурска градска носия|Женска градска носия от Костур]] в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] [[Файл:Ottoman Court in Kastoria.jpg|дясно|мини|250п|Османски съд на открито в Костур]] Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от [[Евренос|Хаджи Гази Евренос бей]]. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски|Свети Йоан Предтеча]]“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.<ref>{{cite book | title = Изкуство и общество в България през турския период | last = Кил | first = Махиел | authorlink = Махиел Кийл | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Любомъдрие - Хроника | location = София | isbn = | doi = | pages = 129 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В края на Османското владичество в града има седем джамии, две [[медресе]]та, три [[теке]]та, два [[хамам]]а, две руждиета (средни училища) и [[мектеб]] (основно училище).<ref name="Kiel"/> В XV век в ''Кестрис'' са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В следващите години населението е както следва: {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Година''' | '''Мюсюлмани''' | '''Християни''' | '''Евреи''' | '''Общо [[хане]]та''' | '''Общо жители''' |- | 1445 | 22 | 792 | 84 | 898 | 3800 |- | 1519 | 67 | 732 | 8 | 807 | 3700 |- | 1550 | 83 | 663<ref>В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета.</ref> | 10 | 756 | 3250 |- | 1570 | 169 | 644 | 12 | 825 | 3250 |- | 1900 | 415 | 690 | 170 | 1275 | 6190<ref name="Kiel"/> |- |} {{Долап|Евлия Челеби, „Сеяхатнаме“|29em| Тая крепост е правена от Йогани Фликосъ (?). После Коджа султан Мурад II със сила я е взел от гърците и дал ѝ името Кесрие. Това место е още собственост на милостивата султанка Фатме, сестра на султан Мурада и майка на Джанбулад заде Хюсеин бей. Управлява се срещу четирисет товара пари. Сегашният управител е мюлтезиминът Топханели Кадри ага, който е военен. Каазата е от сто и петдесет акчета. Има сто и десет села. Крепостта, която е шестоъгълна, се намира на западната страна на езерото във вид на остров въз голи скали. Стените и са много високи. Към запад има двойни крепки железни врата. По стените има наредени разни военни оръжия. Един път венетийците с хитрост и ноще влезли през тия врата и останали в крепостта. Това дошло много мъчно на гърците, които поискали съдействие от гази Евренос бей, който превзел крепостта и от тогава, слава Богу, тя е останала у турците. Има един крепостен началник, петдесет войника, сметководец, баждарин, градски кехая и харач ага. В крепостта, дето гърци никак нема, има двеста къщи войнишки. Има складове за жито и за стреливо. Стреливото и топовете са малко, но всека нощ пазачи обикалят крепостта и бият тъпани. До портите на крепостта се намира малката джамия на валиде-султана. Има и джамията Султан Сюлейман и Кадийската джамия. Варошът се състои от двайсет махали, от които шестнайсет са гръцки и една еврейска. Къщите са както в Цариград на катове и край брега на езерото. Заедно с бедните в Костур има две хиляди и петстотин къщи, които гледат все към езерото и всички, както ѝ самата крепост, се намират на западната страна на езерото и въз голи скали. Улиците са много тесни. Има само училище, защото турците са малко и населението е лениво. Хората живеят богато, горделиво и весело. Има два тъмни хамама, единият от които е край пътя и взима водата си от езерото. През зимата работи всекой ден, а през летото населението нема нужда от хамам, защото се къпят в езерото. Има сто дюкяна, от които повечето са бакалници и продавачи на суха риба. Всички градски улици са покрити с гладки каменни плочи. Има седемдесет черкви, пълни със свещеници и митрополити. Както от Цариград тъй и от много други места дохождат на поклонение. Има до три хиляди лозя. Ширата и белият хляб се славят. По причина, че климатът е много добър, в Костур се намират такива хубави гръцки момчета, които немат пример и на остров Хиос. Има и много хубави момичета, които като покажат полите на своите копринени фустани, приличат на райски пауни и пленяват ума на любещите.<ref>[[Атанас Шопов (дипломат)|Шопов, Ат.]] [http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3fd99ea4-5ccc-4f14-bbee-376ddca25f79?tk=P9mepFzMTxS77jdt3KJfeQAAAABecw9M.aeUGvBea4weslPt0kejwJQ Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България]. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 188 – 189</ref> }} В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: {{цитат|…околните жители, разбират само своя език, българският…<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Кастория, малък град на езерото със същото име, обитаван от българи, турци и гърци - всички неуки и лишени от занаяти.<ref>{{Данова|238}}</ref>}} През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. [[Димитър Миладинов]] пише на 24 октомври 1857 г.: {{цитат|…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…}} В 1869 година австрийският консул [[Петер Окули]] пише: {{цитат|Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до [[Бер|Караферия]] се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.<ref>{{Македония през погледа2|203}}</ref>}} [[Файл:Kastoria Kloster.jpg|мини|250п|[[Ахмед паша медресе]]]] Според [[Константинос Вакалопулос]] в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.<ref name="vakalopoulos.149">{{Vakalopoulos|149}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кастория'' (Castoria) живеят 6000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители [[мюсюлмани]], 650 [[българи]], 700 [[гърци]] и 750 [[евреи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> Българският свещеник [[Търпо Поповски]] от [[Косинец]] е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.<ref name="Поповски 54">{{Македонски дневник|54}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно. Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви. Битолския консулъ, господинъ [[Рудолф Погачер|Погачеръ]], се е научилъ,<ref name="Аромъне 123">{{Аромъне|123}}</ref> когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ [[Костурски гръцки говор|гръцкия говоръ]] (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи. (Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.)... Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.“<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката на Кънчов градът брои 6190 жители, от които 300 българи-[[християни]], 1600 турци, 3000 гърци, 300 [[албанци|арнаути]], 750 [[История на евреите в Костур|евреи]] и 240 [[цигани]].<ref>{{МЕС|265|2_43}}</ref> [[Файл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|мини|ляво|250п|Ученик в [[Костурско българско училище|българското училище]] в Костур в началото на XX век]] Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 4000 [[гърци]] и 72 [[власи]]. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.<ref>{{cite book | title = Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на [[Григорий Бейдов]] за събитията в Костур през Илинденското въстание в 1903 г.|29em| ...азъ бѣхъ останалъ един­ствения българинь въ града. Възстанието се започна и въ на­чалото то все ужась между гръцкото и турско население въ Костуръ. Нъ скоро пристигна много войска отъ [[Населица]]. Тукъ се настани и самиятъ командантъ Хюсейнъ паша. Колко войска се бѣше натрупала, не зная, нъ фактъ бѣше, че тя заминаваше и пакъ се завръщаше, безъ да може да потуши движението. На 24 юлий войскитѣ, които стоеха около града, почнаха да стрѣлятъ върху двама дюлгери отъ [[Апоскеп]]ъ, които влизаха въ града. Турското население силно се растревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи изъ селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха въ [[Позери|Подзери]] на брѣга на езерото българския свещеникъ [[Васил Личищки|Василий]] отъ с. [[Личища]] заедно съ сина му. Трагична бѣ неговата смърть. Нещастниятъ свещеникъ, съ свързани отзадъ рѫцѣ, не успѣ да го прѣдставятъ на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, колъ му заби въ устата и го посипа съ камъни. На другата<ref name="Недин 51">{{Недин|51}}</ref> страна на езерото, по пѫтя къмъ Фурка, солдати застигнаха българския свещеникъ Костадинъ отъ [[Четирок|Четирогъ]] и го убиха. Отпослѣ той се намѣри съ отрѣзана глава и промушенъ на нѣколко мѣста. Сѫщиятъ день съ камъни бѣха убити и четирима пър­венци отъ с. [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]. Азъ яко се затворихъ въ кѫщи. Полицейски ме потърсиха. Прѣдложи ми се да напусна квартирата, дѣто живѣехъ, и да се прѣнеса въ друга, или заедно съ сѣмейството си да се поселя въ нѣкой ханъ. Помислихъ си, че и за менъ е настѫпилъ критическия моментъ. Не се съобразихъ съ исканието на полицията. Вика ме командантинътъ и ме покани като духовенъ глава да съвѣтвамъ съ писма населението по се­лата да не се бунтува. Азъ се отказахъ отъ такъва една услуга да направя, като обяснихъ на пашата, че възстаналото население не се усмирява съ думи, а съ орѫжие. Командантинътъ ме отпусна. Не се боехъ вече, нъ и вънъ не се показвахъ. Пазарь никакъвъ не ставаше, нищо не се внасяше отъ вънъ. Цѣнитѣ на продуктитѣ за ядене много се покачиха. Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живѣе. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 августъ. Въ града пристигнаха многобройни войски. Всички училища се отвориха за войскитѣ. На 17 поканиха и мене да отворя бъл­гарското училище. Съгласихъ се да направя това, като помолихъ да ми се даде кѫсъ срокъ, за да се изнесатъ вещитѣ отъ училището и параклиса. До като азъ се готвѣхъ да направя това, гръцкиятъ владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] влѣзълъ съ войска, изпочупилъ портретитѣ въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по скѫпитѣ вещи. Войскитѣ едва прѣди мѣсецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го прѣдадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха са­мо голи стѣни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато цѣлата страна бѣ окупирана отъ многобройни войски, излѣзе по селата и из­върши редъ злодѣяния, за които ца друго мѣсто би билъ сѫденъ като истински разбойникъ. Той прѣдлагаше на населението и на свещеницитѣ да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> Който се противѣше, убиваше се. Така мѫченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, освѣнъ двамата свеще­ници, които по-горѣ споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с. Апоскепъ, свещ. Трифунъ отъ с. [[Вишени]], свещ. Данаилъ отъ с. Мокрени и свещеницитѣ отъ [[Чърновища|Черновища]] и Дрѣновени. А ония български свещеници, които не успѣха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, дѣто и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голѣмъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било прѣди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието сѫ зависѣли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ дѣлата на владицитѣ. Подписанитѣ заявления прѣзъ врѣме на потушвание на възста­нието отъ само себе се анюлиратъ.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref>}} Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Костур преди [[Балканска война|Балканската война]] има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и 1900 гръцки и български.<ref>{{cite book | title = Черковно училищната борба (1868 – 1903) | last = Каратанасовъ | first = Златко | authorlink = Златко Каратанасов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 | url = http://www.promacedonia.org/persone/zk/karatanasov_spomeni.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според справочната таблица от бюлетина „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ на [[ВМОРО]], по време на [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. градът дава 20 жертви.<ref>Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Костур се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> === В Гърция === На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.<ref>{{Генов|175}}</ref> В града тържествено влиза водената от войводата [[Васил Чекаларов]] [[Костурска съединена чета]], посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник [[Панарет Брегалнишки|Панарет]].<ref>{{cite book | title = От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1920 | edition = | publisher = Костурско благотворително братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 530 | url = http://macedonia.kroraina.com/hs/hs_c_41.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Костур'' има 50 къщи славяни християни, 50 къщи власи християни, 900 къщи погърчени славяни, власи и гърци, 800 къщи турци, 50 къщи цигани християни и 150 къщи евреи.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm }}</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По други данни настанените бежанци в града са 109 до 1922 година и 1437 след 1922 година. За бежанците е направен нов квартал с типови къщи. В 1928 година в града има 2079 жители, родени в чужбина и 653 евреи.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града Алдо Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref>Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη]</ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август 1949 година при [[Битка на Вич|битката на Вич]] и [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.<ref>Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6</ref> Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.<ref>Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.</ref> Градът запазва традиционния си османски вид до началото на 70-те години на XX век, след което постепенно се разраства и променя.<ref name="Kiel"/> След Гражданската война на юг от града покрай езерото е създадено селището Амос, което в преброяването от 1961 година има 151 жители. По-късно е слято с града.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> Също така е създадено и селището Фурка, което в 1961 година има 755 жители, но по-късно също е слято с града.<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> {{Преброяване Гърция|7800<ref name="Симовски 26"/>|6280<ref name="Симовски 26"/>|10308<ref name="Симовски 26"/>|10181<ref name="Симовски 26"/>|9468<ref name="Симовски 26"/>|11778<ref name="Симовски 26"/>|15407<ref name="Симовски 26"/>|17133<ref name="Симовски 26"/>|14775<ref name="Симовски 26"/>|14813|13387}} == Забележителности == [[Файл:Kostur Picheon-house02.jpg|мини|250п|[[Пихеонова къща|Къщата на Пихеон]] в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба]] Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има [[Музей на македонската борба (Костур)|Музей на македонската борба]], който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век [[Анастасиос Пихеон]], и [[Костурски музей на народната носия|Музей на народната носия]], който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], отворил врати в 1999 година.<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Endymatologiko_Kastorias.html | заглавие=Costume Museum, Kastoria | достъп_дата=21 октомври 2016 | издател=The Museums of Macedonia }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В Костур има и [[Костурски византийски музей|византийски музей]], отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.<ref>[http://odysseus.culture.gr/h/1/gh151.jsp?obj_id=3401 Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.]</ref> В града се помещава [[Костурски етнографски музей|етнографски музей]] в къща от XVI – XVII век,<ref name="The Museums of Macedonia"/> както и [[Делинанов етнографски музей|втори етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia"/> Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота. {{Къщи в Костур}} == Икономика == Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.<ref name="vakalopoulos.149"/> Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники. Във втората половина на XX век доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. В града е построен голям търговски център и има 16 местни радиа.<ref>[http://www.radiofono.gr/view-broadcasts.php?city_id=127 Greek radio stations, Kastoria]</ref> 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.<ref>[http://www.makthes.gr/index.php?name=News&file=article&sid=20054 Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou]</ref> Летището на града се казва [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. == Религия == Костур е център на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна архиепископия]]. Начело на епархията от 1996 година е митрополит [[Серафим Папакостас]].<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> В града е оцеляла една недействаща джамия – [[Куршум джамия (Костур)|Куршум джамия]]. В Костур има 80 църкви, от които 26 византийски църкви и те са основна негова забележителност.<ref name="КММК 16">{{КММК|16}}</ref><ref>Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.</ref> От X век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите [[Михаил (архангел)|Михаил]] (вдясно от входа) и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]] (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани [[България|българският]] цар [[Михаил II Асен]] и неговата майка царица [[Ирина Комнина]]. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.<ref name="bazaytova">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие = Църквите на Костур | достъп_дата = 21 февруари 2020 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име = Ралица | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pravoslavieto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="bazaytova"/> Край град Костур се намира и манастирът „[[Света Богородица Мавровска]]“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името. В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на [[Костурско]]. {{Църкви в Костур}} === Иконография === {{основна|Костурска художествена школа}} [[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|200px|Портрет на [[Михаил II Асен]] в „Свети Архангели Митрополитски“.]] Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ и „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като [[Кападокия]] и разбира се [[Константинопол]]. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,<ref>Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,</ref> получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на [[Ирина Комнина]], [[Михаил II Асен]] и Богородица. През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.<ref>[http://issuu.com/infoscienceaddict/docs/namefe4dd4 Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.]</ref> == Говори == {{основна|Костурски говор}} До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]] и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване. Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията '''ън''', '''ъм''' и '''ен''', '''ем''' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] – ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е '''ъ''', '''â''' (лабиално а) и '''ô''' (широко о) – ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'';''пôт'', ''мâка'', ''пâт''. Друга отличителна черта е съчетанието '''шч''' и съгласна '''ж''' или по-рядко '''ждж''' на мястото на праславянските '''*tj''' '''*dj''' – ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{основна|Костурски говор (гръцки)}} Гръцкият диалект, говорен в Костур (''Καστοριανά'', ''Касториана''), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като [[Лошница]] и [[Богатско]].<ref>{{cite book |title= The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects |last= Papadamou |first= Eleni, George Papanastassiou |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory |location= Patras |isbn= |pages=390 |url= https://www.academia.edu/20164077/The_position_of_the_Northern_Greek_Dialects_of_Kastoria_among_the_Modern_Greek_Dialects |accessdate=}}</ref> == Спорт == Костур има футболен отбор – [[ФК Кастория]], който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Η Ιστορία της Καστοριάς'', посетен на 23 февруари 2012.]</ref> Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на [[Купа на Гърция по футбол|Купата на Гърция]] през сезон 1979-1980 година.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Κυπελλούχος Ελλάδος 1980'', посетен на 12 август 2012.]</ref> Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').<ref>[http://www.orizontespress.gr/?p=2425 Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012]</ref> == Личности == [[Файл:Kostur city and info image.jpg|мини|„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година]] {{основна|Костурчани|Кметове на Костур|Областни управители на Костур}} Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век [[Товия бен Елиезер]], гръцкият архитект [[Аристотелис Захос]], американският художник [[Лукас Самарас]], северномакедонската политичка и художника [[Ягнула Куновска]] и българският журналист и революционер [[Лазар Поповски]]. == Редовни събития == Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120806051215/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el }}</ref> Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120820033410/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program }}</ref> == Побратимени градове == Костур е [[побратимен град]] с: * [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Ена (град в Италия)|Ена]], [[Италия]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Киев]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]] == Галерия == <gallery class="center"> Kostur7.JPG|Поглед към медресето. Kostur10.JPG|[[Поптърпова къща|Поптърповата къща]]. Kostur-iujniat kei.jpg|Южният кей. Kostur-severniat kei.jpg|Северният кей. Melas Karavangelis Monument Kastoria Metropoly 2013.JPG|Паметник в двора на митрополията. Kostur-Sveti-Stefan.jpg|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“. Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 03.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Гимназиални]]“. Mitropolitski.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Митрополитски]]“. Mitropolitski2.jpg|Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на [[Михаил II Асен]]. Kostur-Costume-Museum.jpg|Музеят на народните носии. Kastoria-Kostur-View.jpg|Панорама на града. KastoriaBuildings.jpg|Жилищни сгради. Kastoria Chamber 2013.JPG|Костурската търговска камара. </gallery> == Библиография == * {{cite book |title= Българско Костурско |last= Бистрицки |first= |authorlink= Георги Константинов Бистрицки |coauthors= |year= 1919 |publisher= Костурско благотворително братство „Надежда“ |location= Ксанти |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=913 |accessdate=}} * La storia della guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Uficio storico dello stato magiore esercito, Roma 1983 * {{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= |url= |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }} * Νίκος Δόϊκος, Καστοριανά μνημεία, Εκδ.Χρωμογραφή, (1995) <small>ISBN 960-7690-00-1</small> * Πάνος Τσολάκης, Ο Προσφυγικός Συνοικισμός της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη (2010) <small>εκδ. Προσφυγικού Συλλόγου Απολλωνιαδιτών Καστοριάς ISBN 978-99561-09</small> * Γεώργιος Κουρνούτος, Σχολεία της τουρκοκρατούμενης Καστορίας (ανάτυπον εκ του τόμου „Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλου“, Αθήνα (1953) * {{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }} == Външни препратки == * {{YouTube|Tq8X0AkRADM|„Мори чупи Костурчанки“ – народна песен}} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=580 „Химн на Костурчани“ от костурския войвода Михаил Розов] * [http://www.kastoriacity.gr/ Сайт за Костур] * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Черквите на Костур] == Вижте също == * [[Костурска градска носия]] * [[Костурска носия]] * [[Областни управители на Костур]] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Костур| ]] 1e0waf98jbn0fcrbuuaz3030zlu5auo 11463729 11463726 2022-07-19T14:32:27Z Мико 4542 /* Говори */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костур|Костур}} {{Селище инфо|Гърция | име = Костур | име-местно = Καστοριά | вид = град | покровител = [[Мина (светец)|Свети Мина]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = Kastoria Nature crοpped.jpg | изглед-описание = Панорама на града и езерото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костурска котловина]] | височина = 703<ref name=Mesostathmikos1971>Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, [http://dlib.statistics.gr/Book/GRESYE_02_0101_00053.pdf Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος], σ. 441.</ref> | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Костур | карта3-текст = Костур }} '''Ко̀стур''' ({{lang|el|Καστοριά}}, ''Кастория'') е [[град]] в северозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Костур (дем)|Костур]] в административната област [[Западна Македония]], както и на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.<ref name=apografi2011>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.statistics.gr/documents/20181/1210503/defacto_population_census2011rev.xls/95ca2cf4-d634-45d7-aabb-f74d88d012f7 | заглавие = Πραγματικός πληθυσμός | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνική απογραφή 2011 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или членувано Горицата (на гръцки Корица)<ref>{{Македонски дневник|6}}</ref><ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 128 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 703 m надморска височина.<ref name=Mesostathmikos1971/> Лежи в източното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. === Костурско езеро === {{основна|Костурско езеро}} Езерото е с площ 28 km<sup>2</sup>, а водосборният му басейн e 253 km<sup>2</sup>. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m<sup>3</sup> вода. Езерото е оформено през [[миоцен]]а преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km<sup>2</sup>, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоли, която се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) южно от село [[Ново Костараджа]] (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=248 Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς]</ref> === Махали === {{основна|Долца|Позери}} Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото - в района на хотел „[[Ксения дю Лак]]“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26-29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака - широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите [[Долца]] (Долцо) на югоизток и [[Позери]] (Апозари) на североизток.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 24 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === Драконова пещера === {{основна|Драконова пещера}} От южната страна на полуострова се намира [[Драконова пещера|Драконовата пещера]], само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=639&limit=1&limitstart=6 Σπηλιά του Δράκου]</ref> == История == === Основаване === {{Долап|Ливий, „От основаването на града“ 31, 40|29em| „... и консулът навлезе в [[Еордея]] и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към [[Елимия]]. След това нахлу в [[Орестида (македонска област)|Орестида]] и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и [[Костенурка (формация)|костенурката]] се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.%2031.40&lang=original | заглавие = The History of Rome, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.+31+40&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0176 | заглавие = Ab urbe condita, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. | език-скрит = | език = la }}</ref> }} Костур вероятно е наследник на орестийския град ''Келетрум'' ({{lang|la|Celetrum}}, което би дало старогръцкото ''Κέλετρον'', ''Келетрон''), споменат от римския историк [[Тит Ливий]] в „[[Ab Urbe Condita Libri]]“ в разказ за II век пр. Хр.<ref name="Ιστορία">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kastoria.gov.gr/%ce%bd%ce%b5%cf%8c%cf%84%ce%b5%cf%81%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%af%ce%b1/ | заглавие = Ιστορία | достъп_дата = 30 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Долап|Прокопий, „За постройките“ 4, 3|29em| „Имало град в Тесалия на име [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.<ref>{{cite book | title = „За постройките“ | last = Прокопий Кесарийски | first = | authorlink = Прокопий Кесарийски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 4, 3 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://myriobiblion.byzantion.ru/prokopij/p_aed4.htm | accessdate = 29 януари 2020 г | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref><ref>{{cite book |title= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3 |last=Bekker |first=Dindorf, ed. |year=1838 |location= Bonnae |pages= 273 |url= https://books.google.bg/books?id=s6TnT_sapSMC&pg=PA273&lpg=PA273&dq=%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CE%B4%CE%B5+%CE%B7%CE%BD+%CE%B5%CF%80%CE%AF+%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82,+%CE%94%CE%B9%CE%BF%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CF%8C%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1,+%CE%B5%CF%85%CE%B4%CE%B1%CE%AF%CE%BC%CF%89%CE%BD&source=bl&ots=VIPN0WUfOE&sig=ACfU3U3t-VDace0yw38HrVuSaHjnrVNN6g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjejarv36rnAhUXwsQBHd1nBywQ6AEwAHoECAQQAQ#v=onepage&q&f=false |lang = grc | quote = Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει.}}</ref>}} Името ''Кастория'' (''Καστοριά'') се появява за първи път у византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император [[Юстиниан I]], който премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]], намирал се на 4 km южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно ''Юстинианополис'' (''Ιουστινιανούπολις'').<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/10/blog-post.html | заглавие = Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 Οκτωβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === Етимология на името === {{Долап|Младенов, „Българска граматика“, 1939|29em| „Въ ''мѣх-у̀ръ'' наставка ''-уръ'' личи ясно срещу ''мѣх-ъ''; сѫщо и въ ''кост-уръ'' „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. ''Кост-уръ'', ако и да има насреща ''Castoria''.“<ref name="Младенов"/> }} За произхода на гръцкото име на града ''Καστοριά'', ''Касторя'' има няколко хипотези.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> Според [[Константинос Амандос]] името идва от латинската дума ''castrum'', ''крепост''. Амандос твърди, че името ''Celetrum'' се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който ''Castrum'' е станало ''Celetrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Οι σλάβοι εις την Ελλάδα | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = 210 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | year = Χριστούγεννα 1932 | month = | title = Μακεδονικά Σημειώματα | journal = Νέα Εστία | publisher = | location = | volume = | issue = έκτακτο τεύχος | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Парижкият кодекс от VIII век използва името ''Castra'' (множествено число на ''Castrum'') по отношение на града. В по-късен текст е ''Καϊστορία'', докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото ''Καστοριά''. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур ''Κάστρον''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> [[Хайнрих Гелцер]] смята, че гръцката форма ''Καστοριά'' произлиза от българското име ''Костур'' и е подражание на латинското ''Castrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet | last = Gelzer | first = H | authorlink = Хайнрих Гелцер | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1904 | edition = | publisher = B.G. Teubner | location = Leipzig | isbn = | doi = | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ/page/n245 231] | url =https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ| accessdate = | quote = der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum | lang-hide = | lang = de }}</ref> Български източници извеждат името от ''[[кост]]''. Така например [[Търпо Поповски]] пише, че името произлиза от [[кост]], защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името ''Скелетрон''.<ref name="Поповски 5">{{cite book | title = Македонски дневник : Спомени на отец Търпо Поповски | last = Поповски | first = Търпо | authorlink = Търпо Поповски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Фама | location = София | isbn = 978-954-597-245-4 | doi = | pages = 5 | url = | accessdate = | quote = Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник. | lang-hide = | lang = }}</ref> Видният български езиковед [[Стефан Младенов]] смята, че името ''Костур'' е от ''кост'' с наставка ''-ур'', тоест „скелет, костник“.<ref name="Младенов">{{cite book | title = Граматика на българския езикъ | last = Младеновъ | first = Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 163 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Макс Фасмер]] и костурският изследовател [[Панделис Цамисис]]<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 12 |url= |accessdate= |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> смятат, че името идва от старогръцката дума ''Κάστωρ'', ''Кастор'', което е името на митичния диоскур ''[[Кастор (митология)|Кастор]]'' и значи „[[бобър]]“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското ''Castrum''.<ref>{{cite book | title = Die Slaven in Griechenland | last = Vasmer | first = Max | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1941 | edition = | publisher = Verlag der Akademie der Wissenschaften | location = Berlin | isbn = | doi = | pages = 192 | url = http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23b.htm#55 | accessdate = | quote = 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten. | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 14 - 15 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite journal | last = Μουτσόπουλος | first = Νικόλαος | authorlink = Николаос Муцопулос | coauthors = | year = (1973-74) | month = | title = Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι | journal =, Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 6 | issue = | pages = 413 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> [[Турски език|Турската]] форма на името на града е ''Kesriye'', ''Кесрие''.<ref name="Kiel">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/kesriye | заглавие = Kesriye | достъп_дата = 6 февруари 2020 г | фамилно_име = Kiel | първо_име = Machiel | автор_препратка = Махиел Кийл | съавтори = | дата = | труд = | издател = TDV İslâm Ansiklopedisi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Средновековие === {{Основна|Костурска епархия|Костурска еврейска община}} [[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]] Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него,<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref> и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]] По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref> В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Анна Комнина, „Алексиада“ 6, 138 - 139|29em| „Вриений държеше Костур, както беше казано по-горе, така че [[Алексий I Комнин|императорът]], който нямаше търпение да го прогони и да си върне владението на града, отново свика цялата си армия и след като ги снабди напълно с оръжия, необходими за обсада, а също така и за сражения на открито, той пое по пътя, водещ към крепостта. Разположението на града беше следото: има езеро, наречено Костур, в което се вдава полуостров, разширяващ се към края и завършващ със скалисти хълмове. На шийката на полуострова са изградени кули и преградни стени във формата на лагер, оттук и името на града Костур [Кастория]. При пристигането си императорът сметна, че би било най-разумно първоначално да разруши кулите и стените с ударните си машини. Но тъй като беше невъзможно войниците да се приближат до стените, освен от определена база, той първо направи палисаден лагер, след това построи дървени кули и ги свърза заедно с железни ленти, а след това от тях, сякаш от крепост, започна битка срещу франките. Обсадните машини и катапулти той изкара пред града, а след това денем и нощем се сражава и разруши част от стените. Обсадените обаче се съпротивляваха най-решително (те не се предадоха дори когато беше направен пробив в стената), така че императорът, виждайки, че не може да постигне целта си по този начин, замисли план, който беше дързък и умен. Трябваше да се изпратят няколко силни мъже с лодки и да се води война от двете страни едновременно, тоест от сушата и от езерото. [...] затова той изпрати [[Георги Палеолог]] в лодката с няколко смели войници и му заповяда да гребат до подножието на хълмовете и когато видят предварително уговорения сигнал, да се изкачат на билото в тила на врага и да влязат в града от неохранявания и по-лесен път. [...] Георги Палеолог хвърли котва под хълма и стоеше там готов и въоръжен [...] Още в ранни зори войниците на императора нададоха бойния си вик и побързаха да въвлекат латинците в битка на сушата. [...] Палеолог и хората му веднага се втурнаха нагоре по билото и се включиха в битката. Когато Вриений видя обсаждащите отвън и Палеолог напиращ срещу тях вътре, той не се предаде, а призова графовете да бъдат по-смели в съпротивата си. Но те се държаха много безсрамно [...] и веднага дезертираха при императора. Но Вриений, като смел човек, абсолютно отказал да премине към императора, но положил клетва никога повече да не вдига оръжие срещу него, при условие че императорът го направил безопасно придвижване до границите на Ромейската империя и там да го освободи да отиде в страната си. Императорът веднага удовлетворил молбата му и сам поел по пътя за Византион, увенчан с победа.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp#BOOK%20V | заглавие = Тhe Alexiad, 6, 138 - 139 | достъп_дата = 12 февруари 2020 г | фамилно_име = Anna Comnena | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} През март 1082 година при [[Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|норманското нашествие на Балканите]] Костур е превзет с пристъп от [[Робер Гискар]], предводителя на норманите, веднага след [[Битка при Драч (1081)|падането на Драч]]. Покорена е и цялата околност на града.<ref name="Златарски 174">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 174 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След като разбива сина на Робер [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Отвилски]] при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година [[Алексий I Комнин]] настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 177">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 177 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според разказа на [[Анна Комнина]] в „[[Алексиада]]“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова - мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „[[Света Богородица Мавровска]]“ - и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/> [[Файл:Kastoria Panagia Koumbelidiki.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „[[Света Богородица Кубелидики]]“, X - XI век]] През декември 1096 година кръстоносците от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096 – 1099) на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарантски]] разграбват околностите на Костур (''Castoream''), но заобикалят крепостта и отиват към [[Пелагония]].<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 236">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 236 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според [[Йоан Кинам]] в 1152 или 1153 година [[Мануил I Комнин]] назначава братовчед си [[Андроник I Комнин|Андроник]] за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България.<ref name="Златарски 291">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 291 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Deeds of John and Manuel Comnenus; translated by Charles M. Brand | last = Kinnamos | first = John | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 | edition = | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231040806 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Император [[Алексий III Ангел]] включва ''провинция Кастория'' (''Provincia Castoriae'') в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на [[Венецианска република|Венецианската република]] особени търговски привилегии.<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 28 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През първата половина на XIII век, след [[Превземане на Константинопол (1204)|Превземане на Константинопол]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия поход]] и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се [[Епирско деспотство]], [[Никейска империя]], [[Латинска империя]], както и Българското царство. След 1204 година, българският цар [[Калоян]] отново завладява Костур.<ref>{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186 - 1396) | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 50 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Скоро обаче епирският деспот [[Михаил I Комнин]], след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония [[Йоан Петралифа]], като се жени за дъщеря му [[Теодора Петралифина]], завладява града и го включва в държавата си. В началото на XIV век Костур е част от [[Тесалийско княжество|Тесалийското княжество]] на [[Йоан II Ангел Дука]], който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на [[Стефан Гавриилопул]]. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император [[Андроник III Палеолог]] овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от [[Сиргиан Палеолог]].<ref name="ODB">{{Oxford Dictionary of Byzantium| last = Gregory | first = Timothy E. | last2 = Wharton | first2 = Annabel Jane | title = Kastoria | pages = 1110–1111}}</ref> Около 1342/3 година [[Стефан Душан]], възползвайки се от [[Гражданска война във Византия (1341 – 1347)|Византийската гражданска война]], нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време [[Душаново царство]]. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император [[Йоан VI Кантакузин]].<ref name="Υπουργείο 9">{{cite book | title = Ο ναός του Αγίου Νικολάου του Τζώτζα Καστοριάς | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού Εφορεία Αρχαιοτήτων Καστοριάς | location = Καστοριά | isbn = 978-960-386-282-6 | doi = | pages = 9 | url = https://www.academia.edu/38740475/%CE%9F_%CE%BD%CE%B1%CF%8C%CF%82_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85_%CE%9D%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A4%CE%B6%CF%8E%CF%84%CE%B6%CE%B1_%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82_%CE%A4he_church_of_Hagios_Nikolaos_tou_Tzotza_in_Kastoria_with_Apostolos_Saraferas_and_Amalia_Gimourtzina_ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> След смъртта на Душан, Костур е седалище на [[Симеон Урош]]. По-късно градът е във владенията на епирския владетел [[Тома II Комнин]], за кратък период Костур е владение и на [[Радослав Хлапен]].<ref>{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 71 | url = http://promacedonia.org/hm2/hm_2_2.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това Костур влиза в [[Княжество Музака]] при [[Теодор II Музака]], който е в спор за града с крал [[Крали Марко|Марко]].<ref name="ODB"/> Овладян е от османците в средата на 80-те години.<ref name="ODB"/><ref>{{cite book | title = Γιατί το Βυζάντιο | last = Γλύκατζη-Αρβελέρ | first = Ελένη | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Ελληνικά Γράμματα | location = | isbn = 978-960-19-0326-2 | doi = | pages = 119 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> ==== Средновековният град Костур ==== [[Файл:Kostur map ottoman period.jpg|мини|Средновековна карта на Костур]] {{Основна|Костурска крепост}} Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Псалида днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/11/blog-post.html | заглавие = Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή | достъп_дата = 13 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 Νοεμβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Данни за населението на града през Средновековието не са запазени, но жителите се изчисляват на около 5000 - 6000 души, тъй като в първите години на османската власт са регистрирани около 1000 семейства. Етническата картина на града е пъстра и се състои главно от гърци, българи и евреи.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> === В Османската империя === {{Основна|Костурска гръцка община|Костурска българска община}} [[Файл:Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG|ляво|мини|250п|[[Костурска градска носия|Женска градска носия от Костур]] в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] [[Файл:Ottoman Court in Kastoria.jpg|дясно|мини|250п|Османски съд на открито в Костур]] Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от [[Евренос|Хаджи Гази Евренос бей]]. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски|Свети Йоан Предтеча]]“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.<ref>{{cite book | title = Изкуство и общество в България през турския период | last = Кил | first = Махиел | authorlink = Махиел Кийл | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Любомъдрие - Хроника | location = София | isbn = | doi = | pages = 129 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В края на Османското владичество в града има седем джамии, две [[медресе]]та, три [[теке]]та, два [[хамам]]а, две руждиета (средни училища) и [[мектеб]] (основно училище).<ref name="Kiel"/> В XV век в ''Кестрис'' са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В следващите години населението е както следва: {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Година''' | '''Мюсюлмани''' | '''Християни''' | '''Евреи''' | '''Общо [[хане]]та''' | '''Общо жители''' |- | 1445 | 22 | 792 | 84 | 898 | 3800 |- | 1519 | 67 | 732 | 8 | 807 | 3700 |- | 1550 | 83 | 663<ref>В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета.</ref> | 10 | 756 | 3250 |- | 1570 | 169 | 644 | 12 | 825 | 3250 |- | 1900 | 415 | 690 | 170 | 1275 | 6190<ref name="Kiel"/> |- |} {{Долап|Евлия Челеби, „Сеяхатнаме“|29em| Тая крепост е правена от Йогани Фликосъ (?). После Коджа султан Мурад II със сила я е взел от гърците и дал ѝ името Кесрие. Това место е още собственост на милостивата султанка Фатме, сестра на султан Мурада и майка на Джанбулад заде Хюсеин бей. Управлява се срещу четирисет товара пари. Сегашният управител е мюлтезиминът Топханели Кадри ага, който е военен. Каазата е от сто и петдесет акчета. Има сто и десет села. Крепостта, която е шестоъгълна, се намира на западната страна на езерото във вид на остров въз голи скали. Стените и са много високи. Към запад има двойни крепки железни врата. По стените има наредени разни военни оръжия. Един път венетийците с хитрост и ноще влезли през тия врата и останали в крепостта. Това дошло много мъчно на гърците, които поискали съдействие от гази Евренос бей, който превзел крепостта и от тогава, слава Богу, тя е останала у турците. Има един крепостен началник, петдесет войника, сметководец, баждарин, градски кехая и харач ага. В крепостта, дето гърци никак нема, има двеста къщи войнишки. Има складове за жито и за стреливо. Стреливото и топовете са малко, но всека нощ пазачи обикалят крепостта и бият тъпани. До портите на крепостта се намира малката джамия на валиде-султана. Има и джамията Султан Сюлейман и Кадийската джамия. Варошът се състои от двайсет махали, от които шестнайсет са гръцки и една еврейска. Къщите са както в Цариград на катове и край брега на езерото. Заедно с бедните в Костур има две хиляди и петстотин къщи, които гледат все към езерото и всички, както ѝ самата крепост, се намират на западната страна на езерото и въз голи скали. Улиците са много тесни. Има само училище, защото турците са малко и населението е лениво. Хората живеят богато, горделиво и весело. Има два тъмни хамама, единият от които е край пътя и взима водата си от езерото. През зимата работи всекой ден, а през летото населението нема нужда от хамам, защото се къпят в езерото. Има сто дюкяна, от които повечето са бакалници и продавачи на суха риба. Всички градски улици са покрити с гладки каменни плочи. Има седемдесет черкви, пълни със свещеници и митрополити. Както от Цариград тъй и от много други места дохождат на поклонение. Има до три хиляди лозя. Ширата и белият хляб се славят. По причина, че климатът е много добър, в Костур се намират такива хубави гръцки момчета, които немат пример и на остров Хиос. Има и много хубави момичета, които като покажат полите на своите копринени фустани, приличат на райски пауни и пленяват ума на любещите.<ref>[[Атанас Шопов (дипломат)|Шопов, Ат.]] [http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3fd99ea4-5ccc-4f14-bbee-376ddca25f79?tk=P9mepFzMTxS77jdt3KJfeQAAAABecw9M.aeUGvBea4weslPt0kejwJQ Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България]. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 188 – 189</ref> }} В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: {{цитат|…околните жители, разбират само своя език, българският…<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Кастория, малък град на езерото със същото име, обитаван от българи, турци и гърци - всички неуки и лишени от занаяти.<ref>{{Данова|238}}</ref>}} През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. [[Димитър Миладинов]] пише на 24 октомври 1857 г.: {{цитат|…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…}} В 1869 година австрийският консул [[Петер Окули]] пише: {{цитат|Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до [[Бер|Караферия]] се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.<ref>{{Македония през погледа2|203}}</ref>}} [[Файл:Kastoria Kloster.jpg|мини|250п|[[Ахмед паша медресе]]]] Според [[Константинос Вакалопулос]] в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.<ref name="vakalopoulos.149">{{Vakalopoulos|149}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кастория'' (Castoria) живеят 6000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители [[мюсюлмани]], 650 [[българи]], 700 [[гърци]] и 750 [[евреи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> Българският свещеник [[Търпо Поповски]] от [[Косинец]] е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.<ref name="Поповски 54">{{Македонски дневник|54}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно. Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви. Битолския консулъ, господинъ [[Рудолф Погачер|Погачеръ]], се е научилъ,<ref name="Аромъне 123">{{Аромъне|123}}</ref> когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ [[Костурски гръцки говор|гръцкия говоръ]] (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи. (Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.)... Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.“<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката на Кънчов градът брои 6190 жители, от които 300 българи-[[християни]], 1600 турци, 3000 гърци, 300 [[албанци|арнаути]], 750 [[История на евреите в Костур|евреи]] и 240 [[цигани]].<ref>{{МЕС|265|2_43}}</ref> [[Файл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|мини|ляво|250п|Ученик в [[Костурско българско училище|българското училище]] в Костур в началото на XX век]] Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 4000 [[гърци]] и 72 [[власи]]. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.<ref>{{cite book | title = Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на [[Григорий Бейдов]] за събитията в Костур през Илинденското въстание в 1903 г.|29em| ...азъ бѣхъ останалъ един­ствения българинь въ града. Възстанието се започна и въ на­чалото то все ужась между гръцкото и турско население въ Костуръ. Нъ скоро пристигна много войска отъ [[Населица]]. Тукъ се настани и самиятъ командантъ Хюсейнъ паша. Колко войска се бѣше натрупала, не зная, нъ фактъ бѣше, че тя заминаваше и пакъ се завръщаше, безъ да може да потуши движението. На 24 юлий войскитѣ, които стоеха около града, почнаха да стрѣлятъ върху двама дюлгери отъ [[Апоскеп]]ъ, които влизаха въ града. Турското население силно се растревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи изъ селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха въ [[Позери|Подзери]] на брѣга на езерото българския свещеникъ [[Васил Личищки|Василий]] отъ с. [[Личища]] заедно съ сина му. Трагична бѣ неговата смърть. Нещастниятъ свещеникъ, съ свързани отзадъ рѫцѣ, не успѣ да го прѣдставятъ на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, колъ му заби въ устата и го посипа съ камъни. На другата<ref name="Недин 51">{{Недин|51}}</ref> страна на езерото, по пѫтя къмъ Фурка, солдати застигнаха българския свещеникъ Костадинъ отъ [[Четирок|Четирогъ]] и го убиха. Отпослѣ той се намѣри съ отрѣзана глава и промушенъ на нѣколко мѣста. Сѫщиятъ день съ камъни бѣха убити и четирима пър­венци отъ с. [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]. Азъ яко се затворихъ въ кѫщи. Полицейски ме потърсиха. Прѣдложи ми се да напусна квартирата, дѣто живѣехъ, и да се прѣнеса въ друга, или заедно съ сѣмейството си да се поселя въ нѣкой ханъ. Помислихъ си, че и за менъ е настѫпилъ критическия моментъ. Не се съобразихъ съ исканието на полицията. Вика ме командантинътъ и ме покани като духовенъ глава да съвѣтвамъ съ писма населението по се­лата да не се бунтува. Азъ се отказахъ отъ такъва една услуга да направя, като обяснихъ на пашата, че възстаналото население не се усмирява съ думи, а съ орѫжие. Командантинътъ ме отпусна. Не се боехъ вече, нъ и вънъ не се показвахъ. Пазарь никакъвъ не ставаше, нищо не се внасяше отъ вънъ. Цѣнитѣ на продуктитѣ за ядене много се покачиха. Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живѣе. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 августъ. Въ града пристигнаха многобройни войски. Всички училища се отвориха за войскитѣ. На 17 поканиха и мене да отворя бъл­гарското училище. Съгласихъ се да направя това, като помолихъ да ми се даде кѫсъ срокъ, за да се изнесатъ вещитѣ отъ училището и параклиса. До като азъ се готвѣхъ да направя това, гръцкиятъ владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] влѣзълъ съ войска, изпочупилъ портретитѣ въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по скѫпитѣ вещи. Войскитѣ едва прѣди мѣсецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го прѣдадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха са­мо голи стѣни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато цѣлата страна бѣ окупирана отъ многобройни войски, излѣзе по селата и из­върши редъ злодѣяния, за които ца друго мѣсто би билъ сѫденъ като истински разбойникъ. Той прѣдлагаше на населението и на свещеницитѣ да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> Който се противѣше, убиваше се. Така мѫченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, освѣнъ двамата свеще­ници, които по-горѣ споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с. Апоскепъ, свещ. Трифунъ отъ с. [[Вишени]], свещ. Данаилъ отъ с. Мокрени и свещеницитѣ отъ [[Чърновища|Черновища]] и Дрѣновени. А ония български свещеници, които не успѣха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, дѣто и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голѣмъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било прѣди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието сѫ зависѣли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ дѣлата на владицитѣ. Подписанитѣ заявления прѣзъ врѣме на потушвание на възста­нието отъ само себе се анюлиратъ.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref>}} Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Костур преди [[Балканска война|Балканската война]] има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и 1900 гръцки и български.<ref>{{cite book | title = Черковно училищната борба (1868 – 1903) | last = Каратанасовъ | first = Златко | authorlink = Златко Каратанасов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 | url = http://www.promacedonia.org/persone/zk/karatanasov_spomeni.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според справочната таблица от бюлетина „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ на [[ВМОРО]], по време на [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. градът дава 20 жертви.<ref>Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Костур се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> === В Гърция === На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.<ref>{{Генов|175}}</ref> В града тържествено влиза водената от войводата [[Васил Чекаларов]] [[Костурска съединена чета]], посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник [[Панарет Брегалнишки|Панарет]].<ref>{{cite book | title = От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1920 | edition = | publisher = Костурско благотворително братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 530 | url = http://macedonia.kroraina.com/hs/hs_c_41.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Костур'' има 50 къщи славяни християни, 50 къщи власи християни, 900 къщи погърчени славяни, власи и гърци, 800 къщи турци, 50 къщи цигани християни и 150 къщи евреи.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm }}</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По други данни настанените бежанци в града са 109 до 1922 година и 1437 след 1922 година. За бежанците е направен нов квартал с типови къщи. В 1928 година в града има 2079 жители, родени в чужбина и 653 евреи.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града Алдо Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref>Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη]</ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август 1949 година при [[Битка на Вич|битката на Вич]] и [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.<ref>Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6</ref> Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.<ref>Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.</ref> Градът запазва традиционния си османски вид до началото на 70-те години на XX век, след което постепенно се разраства и променя.<ref name="Kiel"/> След Гражданската война на юг от града покрай езерото е създадено селището Амос, което в преброяването от 1961 година има 151 жители. По-късно е слято с града.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> Също така е създадено и селището Фурка, което в 1961 година има 755 жители, но по-късно също е слято с града.<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> {{Преброяване Гърция|7800<ref name="Симовски 26"/>|6280<ref name="Симовски 26"/>|10308<ref name="Симовски 26"/>|10181<ref name="Симовски 26"/>|9468<ref name="Симовски 26"/>|11778<ref name="Симовски 26"/>|15407<ref name="Симовски 26"/>|17133<ref name="Симовски 26"/>|14775<ref name="Симовски 26"/>|14813|13387}} == Забележителности == [[Файл:Kostur Picheon-house02.jpg|мини|250п|[[Пихеонова къща|Къщата на Пихеон]] в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба]] Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има [[Музей на македонската борба (Костур)|Музей на македонската борба]], който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век [[Анастасиос Пихеон]], и [[Костурски музей на народната носия|Музей на народната носия]], който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], отворил врати в 1999 година.<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Endymatologiko_Kastorias.html | заглавие=Costume Museum, Kastoria | достъп_дата=21 октомври 2016 | издател=The Museums of Macedonia }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В Костур има и [[Костурски византийски музей|византийски музей]], отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.<ref>[http://odysseus.culture.gr/h/1/gh151.jsp?obj_id=3401 Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.]</ref> В града се помещава [[Костурски етнографски музей|етнографски музей]] в къща от XVI – XVII век,<ref name="The Museums of Macedonia"/> както и [[Делинанов етнографски музей|втори етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia"/> Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота. {{Къщи в Костур}} == Икономика == Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.<ref name="vakalopoulos.149"/> Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники. Във втората половина на XX век доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. В града е построен голям търговски център и има 16 местни радиа.<ref>[http://www.radiofono.gr/view-broadcasts.php?city_id=127 Greek radio stations, Kastoria]</ref> 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.<ref>[http://www.makthes.gr/index.php?name=News&file=article&sid=20054 Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou]</ref> Летището на града се казва [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. == Религия == Костур е център на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна архиепископия]]. Начело на епархията от 1996 година е митрополит [[Серафим Папакостас]].<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> В града е оцеляла една недействаща джамия – [[Куршум джамия (Костур)|Куршум джамия]]. В Костур има 80 църкви, от които 26 византийски църкви и те са основна негова забележителност.<ref name="КММК 16">{{КММК|16}}</ref><ref>Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.</ref> От X век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите [[Михаил (архангел)|Михаил]] (вдясно от входа) и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]] (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани [[България|българският]] цар [[Михаил II Асен]] и неговата майка царица [[Ирина Комнина]]. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.<ref name="bazaytova">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие = Църквите на Костур | достъп_дата = 21 февруари 2020 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име = Ралица | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pravoslavieto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="bazaytova"/> Край град Костур се намира и манастирът „[[Света Богородица Мавровска]]“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името. В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на [[Костурско]]. {{Църкви в Костур}} === Иконография === {{основна|Костурска художествена школа}} [[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|200px|Портрет на [[Михаил II Асен]] в „Свети Архангели Митрополитски“.]] Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ и „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като [[Кападокия]] и разбира се [[Константинопол]]. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,<ref>Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,</ref> получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на [[Ирина Комнина]], [[Михаил II Асен]] и Богородица. През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.<ref>[http://issuu.com/infoscienceaddict/docs/namefe4dd4 Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.]</ref> == Говори == {{основна|Костурски говор}} До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]] и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване. Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията ''ън'', ''ъм'' и ''ен'', ''ем'' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] – ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ''ъ'', ''â'' (лабиално а) и ''ô'' (широко о) – ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'';''пôт'', ''мâка'', ''пâт''. Друга отличителна черта е съчетанието ''шч'' и съгласна ''ж'' или по-рядко ''ждж'' на мястото на праславянските ''*tj'' и ''*dj'' – ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{основна|Костурски говор (гръцки)}} Гръцкият диалект, говорен в Костур (''Καστοριανά'', ''Касториана''), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като [[Лошница]] и [[Богатско]].<ref>{{cite book |title= The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects |last= Papadamou |first= Eleni, George Papanastassiou |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory |location= Patras |isbn= |pages=390 |url= https://www.academia.edu/20164077/The_position_of_the_Northern_Greek_Dialects_of_Kastoria_among_the_Modern_Greek_Dialects |accessdate=}}</ref> == Спорт == Костур има футболен отбор – [[ФК Кастория]], който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Η Ιστορία της Καστοριάς'', посетен на 23 февруари 2012.]</ref> Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на [[Купа на Гърция по футбол|Купата на Гърция]] през сезон 1979-1980 година.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Κυπελλούχος Ελλάδος 1980'', посетен на 12 август 2012.]</ref> Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').<ref>[http://www.orizontespress.gr/?p=2425 Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012]</ref> == Личности == [[Файл:Kostur city and info image.jpg|мини|„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година]] {{основна|Костурчани|Кметове на Костур|Областни управители на Костур}} Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век [[Товия бен Елиезер]], гръцкият архитект [[Аристотелис Захос]], американският художник [[Лукас Самарас]], северномакедонската политичка и художника [[Ягнула Куновска]] и българският журналист и революционер [[Лазар Поповски]]. == Редовни събития == Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120806051215/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el }}</ref> Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120820033410/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program }}</ref> == Побратимени градове == Костур е [[побратимен град]] с: * [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Ена (град в Италия)|Ена]], [[Италия]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Киев]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]] == Галерия == <gallery class="center"> Kostur7.JPG|Поглед към медресето. Kostur10.JPG|[[Поптърпова къща|Поптърповата къща]]. Kostur-iujniat kei.jpg|Южният кей. Kostur-severniat kei.jpg|Северният кей. Melas Karavangelis Monument Kastoria Metropoly 2013.JPG|Паметник в двора на митрополията. Kostur-Sveti-Stefan.jpg|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“. Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 03.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Гимназиални]]“. Mitropolitski.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Митрополитски]]“. Mitropolitski2.jpg|Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на [[Михаил II Асен]]. Kostur-Costume-Museum.jpg|Музеят на народните носии. Kastoria-Kostur-View.jpg|Панорама на града. KastoriaBuildings.jpg|Жилищни сгради. Kastoria Chamber 2013.JPG|Костурската търговска камара. </gallery> == Библиография == * {{cite book |title= Българско Костурско |last= Бистрицки |first= |authorlink= Георги Константинов Бистрицки |coauthors= |year= 1919 |publisher= Костурско благотворително братство „Надежда“ |location= Ксанти |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=913 |accessdate=}} * La storia della guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Uficio storico dello stato magiore esercito, Roma 1983 * {{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= |url= |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }} * Νίκος Δόϊκος, Καστοριανά μνημεία, Εκδ.Χρωμογραφή, (1995) <small>ISBN 960-7690-00-1</small> * Πάνος Τσολάκης, Ο Προσφυγικός Συνοικισμός της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη (2010) <small>εκδ. Προσφυγικού Συλλόγου Απολλωνιαδιτών Καστοριάς ISBN 978-99561-09</small> * Γεώργιος Κουρνούτος, Σχολεία της τουρκοκρατούμενης Καστορίας (ανάτυπον εκ του τόμου „Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλου“, Αθήνα (1953) * {{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }} == Външни препратки == * {{YouTube|Tq8X0AkRADM|„Мори чупи Костурчанки“ – народна песен}} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=580 „Химн на Костурчани“ от костурския войвода Михаил Розов] * [http://www.kastoriacity.gr/ Сайт за Костур] * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Черквите на Костур] == Вижте също == * [[Костурска градска носия]] * [[Костурска носия]] * [[Областни управители на Костур]] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Костур| ]] ng2eynyvp2rtrrfuqukk3f1xexxoaav 11464542 11463729 2022-07-20T10:18:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костур|Костур}} {{Селище инфо|Гърция | име = Костур | име-местно = Καστοριά | вид = град | покровител = [[Мина (светец)|Свети Мина]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = Kastoria Nature crοpped.jpg | изглед-описание = Панорама на града и езерото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костурска котловина]] | височина = 703<ref name=Mesostathmikos1971>Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, [http://dlib.statistics.gr/Book/GRESYE_02_0101_00053.pdf Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος], σ. 441.</ref> | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Костур | карта3-текст = Костур }} '''Ко̀стур''' ({{lang|el|Καστοριά}}, ''Кастория'') е [[град]] в северозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Костур (дем)|Костур]] в административната област [[Западна Македония]], както и на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.<ref name=apografi2011>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.statistics.gr/documents/20181/1210503/defacto_population_census2011rev.xls/95ca2cf4-d634-45d7-aabb-f74d88d012f7 | заглавие = Πραγματικός πληθυσμός | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνική απογραφή 2011 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или членувано Горицата (на гръцки Корица)<ref>{{Македонски дневник|6}}</ref><ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 128 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 703 m надморска височина.<ref name=Mesostathmikos1971/> Лежи в източното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. === Костурско езеро === {{основна|Костурско езеро}} Езерото е с площ 28 km<sup>2</sup>, а водосборният му басейн e 253 km<sup>2</sup>. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m<sup>3</sup> вода. Езерото е оформено през [[миоцен]]а преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km<sup>2</sup>, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоли, която се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) южно от село [[Ново Костараджа]] (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=248 Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς]</ref> === Махали === {{основна|Долца|Позери}} Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото - в района на хотел „[[Ксения дю Лак]]“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26-29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака - широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите [[Долца]] (Долцо) на югоизток и [[Позери]] (Апозари) на североизток.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 24 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === Драконова пещера === {{основна|Драконова пещера}} От южната страна на полуострова се намира [[Драконова пещера|Драконовата пещера]], само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=639&limit=1&limitstart=6 Σπηλιά του Δράκου]</ref> == История == === Основаване === {{Долап|Ливий, „От основаването на града“ 31, 40|29em| „... и консулът навлезе в [[Еордея]] и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към [[Елимия]]. След това нахлу в [[Орестида (македонска област)|Орестида]] и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и [[Костенурка (формация)|костенурката]] се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.%2031.40&lang=original | заглавие = The History of Rome, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.+31+40&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0176 | заглавие = Ab urbe condita, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. | език-скрит = | език = la }}</ref> }} Костур вероятно е наследник на орестийския град ''Келетрум'' ({{lang|la|Celetrum}}, което би дало старогръцкото ''Κέλετρον'', ''Келетрон''), споменат от римския историк [[Тит Ливий]] в „[[Ab Urbe Condita Libri]]“ в разказ за II век пр. Хр.<ref name="Ιστορία">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kastoria.gov.gr/%ce%bd%ce%b5%cf%8c%cf%84%ce%b5%cf%81%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%af%ce%b1/ | заглавие = Ιστορία | достъп_дата = 30 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Долап|Прокопий, „За постройките“ 4, 3|29em| „Имало град в Тесалия на име [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.<ref>{{cite book | title = „За постройките“ | last = Прокопий Кесарийски | first = | authorlink = Прокопий Кесарийски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 4, 3 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://myriobiblion.byzantion.ru/prokopij/p_aed4.htm | accessdate = 29 януари 2020 г | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref><ref>{{cite book |title= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3 |last=Bekker |first=Dindorf, ed. |year=1838 |location= Bonnae |pages= 273 |url= https://books.google.bg/books?id=s6TnT_sapSMC&pg=PA273&lpg=PA273&dq=%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CE%B4%CE%B5+%CE%B7%CE%BD+%CE%B5%CF%80%CE%AF+%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82,+%CE%94%CE%B9%CE%BF%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CF%8C%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1,+%CE%B5%CF%85%CE%B4%CE%B1%CE%AF%CE%BC%CF%89%CE%BD&source=bl&ots=VIPN0WUfOE&sig=ACfU3U3t-VDace0yw38HrVuSaHjnrVNN6g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjejarv36rnAhUXwsQBHd1nBywQ6AEwAHoECAQQAQ#v=onepage&q&f=false |lang = grc | quote = Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει.}}</ref>}} Името ''Кастория'' (''Καστοριά'') се появява за първи път у византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император [[Юстиниан I]], който премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]], намирал се на 4 km южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно ''Юстинианополис'' (''Ιουστινιανούπολις'').<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/10/blog-post.html | заглавие = Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 Οκτωβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === Етимология на името === {{Долап|Младенов, „Българска граматика“, 1939|29em| „Въ ''мѣх-у̀ръ'' наставка ''-уръ'' личи ясно срещу ''мѣх-ъ''; сѫщо и въ ''кост-уръ'' „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. ''Кост-уръ'', ако и да има насреща ''Castoria''.“<ref name="Младенов"/> }} За произхода на гръцкото име на града ''Καστοριά'', ''Касторя'' има няколко хипотези.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> Според [[Константинос Амандос]] името идва от латинската дума ''castrum'', ''крепост''. Амандос твърди, че името ''Celetrum'' се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който ''Castrum'' е станало ''Celetrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Οι σλάβοι εις την Ελλάδα | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = 210 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | year = Χριστούγεννα 1932 | month = | title = Μακεδονικά Σημειώματα | journal = Νέα Εστία | publisher = | location = | volume = | issue = έκτακτο τεύχος | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Парижкият кодекс от VIII век използва името ''Castra'' (множествено число на ''Castrum'') по отношение на града. В по-късен текст е ''Καϊστορία'', докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото ''Καστοριά''. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур ''Κάστρον''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> [[Хайнрих Гелцер]] смята, че гръцката форма ''Καστοριά'' произлиза от българското име ''Костур'' и е подражание на латинското ''Castrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet | last = Gelzer | first = H | authorlink = Хайнрих Гелцер | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1904 | edition = | publisher = B.G. Teubner | location = Leipzig | isbn = | doi = | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ/page/n245 231] | url =https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ| accessdate = | quote = der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum | lang-hide = | lang = de }}</ref> Български източници извеждат името от ''[[кост]]''. Така например [[Търпо Поповски]] пише, че името произлиза от [[кост]], защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името ''Скелетрон''.<ref name="Поповски 5">{{cite book | title = Македонски дневник : Спомени на отец Търпо Поповски | last = Поповски | first = Търпо | authorlink = Търпо Поповски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Фама | location = София | isbn = 978-954-597-245-4 | doi = | pages = 5 | url = | accessdate = | quote = Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник. | lang-hide = | lang = }}</ref> Видният български езиковед [[Стефан Младенов]] смята, че името ''Костур'' е от ''кост'' с наставка ''-ур'', тоест „скелет, костник“.<ref name="Младенов">{{cite book | title = Граматика на българския езикъ | last = Младеновъ | first = Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 163 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Макс Фасмер]] и костурският изследовател [[Панделис Цамисис]]<ref>{{Цамисис|12}}</ref> смятат, че името идва от старогръцката дума ''Κάστωρ'', ''Кастор'', което е името на митичния диоскур ''[[Кастор (митология)|Кастор]]'' и значи „[[бобър]]“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското ''Castrum''.<ref>{{cite book | title = Die Slaven in Griechenland | last = Vasmer | first = Max | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1941 | edition = | publisher = Verlag der Akademie der Wissenschaften | location = Berlin | isbn = | doi = | pages = 192 | url = http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23b.htm#55 | accessdate = | quote = 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten. | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 14 - 15 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite journal | last = Μουτσόπουλος | first = Νικόλαος | authorlink = Николаос Муцопулос | coauthors = | year = (1973-74) | month = | title = Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι | journal =, Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 6 | issue = | pages = 413 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> [[Турски език|Турската]] форма на името на града е ''Kesriye'', ''Кесрие''.<ref name="Kiel">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/kesriye | заглавие = Kesriye | достъп_дата = 6 февруари 2020 г | фамилно_име = Kiel | първо_име = Machiel | автор_препратка = Махиел Кийл | съавтори = | дата = | труд = | издател = TDV İslâm Ansiklopedisi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Средновековие === {{Основна|Костурска епархия|Костурска еврейска община}} [[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]] Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него,<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref> и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]] По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref> В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Анна Комнина, „Алексиада“ 6, 138 - 139|29em| „Вриений държеше Костур, както беше казано по-горе, така че [[Алексий I Комнин|императорът]], който нямаше търпение да го прогони и да си върне владението на града, отново свика цялата си армия и след като ги снабди напълно с оръжия, необходими за обсада, а също така и за сражения на открито, той пое по пътя, водещ към крепостта. Разположението на града беше следото: има езеро, наречено Костур, в което се вдава полуостров, разширяващ се към края и завършващ със скалисти хълмове. На шийката на полуострова са изградени кули и преградни стени във формата на лагер, оттук и името на града Костур [Кастория]. При пристигането си императорът сметна, че би било най-разумно първоначално да разруши кулите и стените с ударните си машини. Но тъй като беше невъзможно войниците да се приближат до стените, освен от определена база, той първо направи палисаден лагер, след това построи дървени кули и ги свърза заедно с железни ленти, а след това от тях, сякаш от крепост, започна битка срещу франките. Обсадните машини и катапулти той изкара пред града, а след това денем и нощем се сражава и разруши част от стените. Обсадените обаче се съпротивляваха най-решително (те не се предадоха дори когато беше направен пробив в стената), така че императорът, виждайки, че не може да постигне целта си по този начин, замисли план, който беше дързък и умен. Трябваше да се изпратят няколко силни мъже с лодки и да се води война от двете страни едновременно, тоест от сушата и от езерото. [...] затова той изпрати [[Георги Палеолог]] в лодката с няколко смели войници и му заповяда да гребат до подножието на хълмовете и когато видят предварително уговорения сигнал, да се изкачат на билото в тила на врага и да влязат в града от неохранявания и по-лесен път. [...] Георги Палеолог хвърли котва под хълма и стоеше там готов и въоръжен [...] Още в ранни зори войниците на императора нададоха бойния си вик и побързаха да въвлекат латинците в битка на сушата. [...] Палеолог и хората му веднага се втурнаха нагоре по билото и се включиха в битката. Когато Вриений видя обсаждащите отвън и Палеолог напиращ срещу тях вътре, той не се предаде, а призова графовете да бъдат по-смели в съпротивата си. Но те се държаха много безсрамно [...] и веднага дезертираха при императора. Но Вриений, като смел човек, абсолютно отказал да премине към императора, но положил клетва никога повече да не вдига оръжие срещу него, при условие че императорът го направил безопасно придвижване до границите на Ромейската империя и там да го освободи да отиде в страната си. Императорът веднага удовлетворил молбата му и сам поел по пътя за Византион, увенчан с победа.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp#BOOK%20V | заглавие = Тhe Alexiad, 6, 138 - 139 | достъп_дата = 12 февруари 2020 г | фамилно_име = Anna Comnena | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} През март 1082 година при [[Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|норманското нашествие на Балканите]] Костур е превзет с пристъп от [[Робер Гискар]], предводителя на норманите, веднага след [[Битка при Драч (1081)|падането на Драч]]. Покорена е и цялата околност на града.<ref name="Златарски 174">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 174 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След като разбива сина на Робер [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Отвилски]] при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година [[Алексий I Комнин]] настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 177">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 177 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според разказа на [[Анна Комнина]] в „[[Алексиада]]“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова - мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „[[Света Богородица Мавровска]]“ - и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/> [[Файл:Kastoria Panagia Koumbelidiki.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „[[Света Богородица Кубелидики]]“, X - XI век]] През декември 1096 година кръстоносците от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096 – 1099) на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарантски]] разграбват околностите на Костур (''Castoream''), но заобикалят крепостта и отиват към [[Пелагония]].<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 236">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 236 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според [[Йоан Кинам]] в 1152 или 1153 година [[Мануил I Комнин]] назначава братовчед си [[Андроник I Комнин|Андроник]] за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България.<ref name="Златарски 291">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 291 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Deeds of John and Manuel Comnenus; translated by Charles M. Brand | last = Kinnamos | first = John | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 | edition = | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231040806 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Император [[Алексий III Ангел]] включва ''провинция Кастория'' (''Provincia Castoriae'') в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на [[Венецианска република|Венецианската република]] особени търговски привилегии.<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 28 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През първата половина на XIII век, след [[Превземане на Константинопол (1204)|Превземане на Константинопол]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия поход]] и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се [[Епирско деспотство]], [[Никейска империя]], [[Латинска империя]], както и Българското царство. След 1204 година, българският цар [[Калоян]] отново завладява Костур.<ref>{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186 - 1396) | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 50 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Скоро обаче епирският деспот [[Михаил I Комнин]], след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония [[Йоан Петралифа]], като се жени за дъщеря му [[Теодора Петралифина]], завладява града и го включва в държавата си. В началото на XIV век Костур е част от [[Тесалийско княжество|Тесалийското княжество]] на [[Йоан II Ангел Дука]], който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на [[Стефан Гавриилопул]]. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император [[Андроник III Палеолог]] овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от [[Сиргиан Палеолог]].<ref name="ODB">{{Oxford Dictionary of Byzantium| last = Gregory | first = Timothy E. | last2 = Wharton | first2 = Annabel Jane | title = Kastoria | pages = 1110–1111}}</ref> Около 1342/3 година [[Стефан Душан]], възползвайки се от [[Гражданска война във Византия (1341 – 1347)|Византийската гражданска война]], нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време [[Душаново царство]]. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император [[Йоан VI Кантакузин]].<ref name="Υπουργείο 9">{{cite book | title = Ο ναός του Αγίου Νικολάου του Τζώτζα Καστοριάς | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού Εφορεία Αρχαιοτήτων Καστοριάς | location = Καστοριά | isbn = 978-960-386-282-6 | doi = | pages = 9 | url = https://www.academia.edu/38740475/%CE%9F_%CE%BD%CE%B1%CF%8C%CF%82_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85_%CE%9D%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A4%CE%B6%CF%8E%CF%84%CE%B6%CE%B1_%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82_%CE%A4he_church_of_Hagios_Nikolaos_tou_Tzotza_in_Kastoria_with_Apostolos_Saraferas_and_Amalia_Gimourtzina_ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> След смъртта на Душан, Костур е седалище на [[Симеон Урош]]. По-късно градът е във владенията на епирския владетел [[Тома II Комнин]], за кратък период Костур е владение и на [[Радослав Хлапен]].<ref>{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 71 | url = http://promacedonia.org/hm2/hm_2_2.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това Костур влиза в [[Княжество Музака]] при [[Теодор II Музака]], който е в спор за града с крал [[Крали Марко|Марко]].<ref name="ODB"/> Овладян е от османците в средата на 80-те години.<ref name="ODB"/><ref>{{cite book | title = Γιατί το Βυζάντιο | last = Γλύκατζη-Αρβελέρ | first = Ελένη | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Ελληνικά Γράμματα | location = | isbn = 978-960-19-0326-2 | doi = | pages = 119 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> ==== Средновековният град Костур ==== [[Файл:Kostur map ottoman period.jpg|мини|Средновековна карта на Костур]] {{Основна|Костурска крепост}} Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Псалида днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/11/blog-post.html | заглавие = Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή | достъп_дата = 13 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 Νοεμβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Данни за населението на града през Средновековието не са запазени, но жителите се изчисляват на около 5000 - 6000 души, тъй като в първите години на османската власт са регистрирани около 1000 семейства. Етническата картина на града е пъстра и се състои главно от гърци, българи и евреи.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> === В Османската империя === {{Основна|Костурска гръцка община|Костурска българска община}} [[Файл:Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG|ляво|мини|250п|[[Костурска градска носия|Женска градска носия от Костур]] в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] [[Файл:Ottoman Court in Kastoria.jpg|дясно|мини|250п|Османски съд на открито в Костур]] Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от [[Евренос|Хаджи Гази Евренос бей]]. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски|Свети Йоан Предтеча]]“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.<ref>{{cite book | title = Изкуство и общество в България през турския период | last = Кил | first = Махиел | authorlink = Махиел Кийл | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Любомъдрие - Хроника | location = София | isbn = | doi = | pages = 129 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В края на Османското владичество в града има седем джамии, две [[медресе]]та, три [[теке]]та, два [[хамам]]а, две руждиета (средни училища) и [[мектеб]] (основно училище).<ref name="Kiel"/> В XV век в ''Кестрис'' са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В следващите години населението е както следва: {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Година''' | '''Мюсюлмани''' | '''Християни''' | '''Евреи''' | '''Общо [[хане]]та''' | '''Общо жители''' |- | 1445 | 22 | 792 | 84 | 898 | 3800 |- | 1519 | 67 | 732 | 8 | 807 | 3700 |- | 1550 | 83 | 663<ref>В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета.</ref> | 10 | 756 | 3250 |- | 1570 | 169 | 644 | 12 | 825 | 3250 |- | 1900 | 415 | 690 | 170 | 1275 | 6190<ref name="Kiel"/> |- |} {{Долап|Евлия Челеби, „Сеяхатнаме“|29em| Тая крепост е правена от Йогани Фликосъ (?). После Коджа султан Мурад II със сила я е взел от гърците и дал ѝ името Кесрие. Това место е още собственост на милостивата султанка Фатме, сестра на султан Мурада и майка на Джанбулад заде Хюсеин бей. Управлява се срещу четирисет товара пари. Сегашният управител е мюлтезиминът Топханели Кадри ага, който е военен. Каазата е от сто и петдесет акчета. Има сто и десет села. Крепостта, която е шестоъгълна, се намира на западната страна на езерото във вид на остров въз голи скали. Стените и са много високи. Към запад има двойни крепки железни врата. По стените има наредени разни военни оръжия. Един път венетийците с хитрост и ноще влезли през тия врата и останали в крепостта. Това дошло много мъчно на гърците, които поискали съдействие от гази Евренос бей, който превзел крепостта и от тогава, слава Богу, тя е останала у турците. Има един крепостен началник, петдесет войника, сметководец, баждарин, градски кехая и харач ага. В крепостта, дето гърци никак нема, има двеста къщи войнишки. Има складове за жито и за стреливо. Стреливото и топовете са малко, но всека нощ пазачи обикалят крепостта и бият тъпани. До портите на крепостта се намира малката джамия на валиде-султана. Има и джамията Султан Сюлейман и Кадийската джамия. Варошът се състои от двайсет махали, от които шестнайсет са гръцки и една еврейска. Къщите са както в Цариград на катове и край брега на езерото. Заедно с бедните в Костур има две хиляди и петстотин къщи, които гледат все към езерото и всички, както ѝ самата крепост, се намират на западната страна на езерото и въз голи скали. Улиците са много тесни. Има само училище, защото турците са малко и населението е лениво. Хората живеят богато, горделиво и весело. Има два тъмни хамама, единият от които е край пътя и взима водата си от езерото. През зимата работи всекой ден, а през летото населението нема нужда от хамам, защото се къпят в езерото. Има сто дюкяна, от които повечето са бакалници и продавачи на суха риба. Всички градски улици са покрити с гладки каменни плочи. Има седемдесет черкви, пълни със свещеници и митрополити. Както от Цариград тъй и от много други места дохождат на поклонение. Има до три хиляди лозя. Ширата и белият хляб се славят. По причина, че климатът е много добър, в Костур се намират такива хубави гръцки момчета, които немат пример и на остров Хиос. Има и много хубави момичета, които като покажат полите на своите копринени фустани, приличат на райски пауни и пленяват ума на любещите.<ref>[[Атанас Шопов (дипломат)|Шопов, Ат.]] [http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3fd99ea4-5ccc-4f14-bbee-376ddca25f79?tk=P9mepFzMTxS77jdt3KJfeQAAAABecw9M.aeUGvBea4weslPt0kejwJQ Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България]. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 188 – 189</ref> }} В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: {{цитат|…околните жители, разбират само своя език, българският…<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Кастория, малък град на езерото със същото име, обитаван от българи, турци и гърци - всички неуки и лишени от занаяти.<ref>{{Данова|238}}</ref>}} През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. [[Димитър Миладинов]] пише на 24 октомври 1857 г.: {{цитат|…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…}} В 1869 година австрийският консул [[Петер Окули]] пише: {{цитат|Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до [[Бер|Караферия]] се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.<ref>{{Македония през погледа2|203}}</ref>}} [[Файл:Kastoria Kloster.jpg|мини|250п|[[Ахмед паша медресе]]]] Според [[Константинос Вакалопулос]] в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.<ref name="vakalopoulos.149">{{Vakalopoulos|149}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кастория'' (Castoria) живеят 6000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители [[мюсюлмани]], 650 [[българи]], 700 [[гърци]] и 750 [[евреи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> Българският свещеник [[Търпо Поповски]] от [[Косинец]] е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.<ref name="Поповски 54">{{Македонски дневник|54}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно. Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви. Битолския консулъ, господинъ [[Рудолф Погачер|Погачеръ]], се е научилъ,<ref name="Аромъне 123">{{Аромъне|123}}</ref> когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ [[Костурски гръцки говор|гръцкия говоръ]] (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи. (Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.)... Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.“<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката на Кънчов градът брои 6190 жители, от които 300 българи-[[християни]], 1600 турци, 3000 гърци, 300 [[албанци|арнаути]], 750 [[История на евреите в Костур|евреи]] и 240 [[цигани]].<ref>{{МЕС|265|2_43}}</ref> [[Файл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|мини|ляво|250п|Ученик в [[Костурско българско училище|българското училище]] в Костур в началото на XX век]] Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 4000 [[гърци]] и 72 [[власи]]. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.<ref>{{cite book | title = Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на [[Григорий Бейдов]] за събитията в Костур през Илинденското въстание в 1903 г.|29em| ...азъ бѣхъ останалъ един­ствения българинь въ града. Възстанието се започна и въ на­чалото то все ужась между гръцкото и турско население въ Костуръ. Нъ скоро пристигна много войска отъ [[Населица]]. Тукъ се настани и самиятъ командантъ Хюсейнъ паша. Колко войска се бѣше натрупала, не зная, нъ фактъ бѣше, че тя заминаваше и пакъ се завръщаше, безъ да може да потуши движението. На 24 юлий войскитѣ, които стоеха около града, почнаха да стрѣлятъ върху двама дюлгери отъ [[Апоскеп]]ъ, които влизаха въ града. Турското население силно се растревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи изъ селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха въ [[Позери|Подзери]] на брѣга на езерото българския свещеникъ [[Васил Личищки|Василий]] отъ с. [[Личища]] заедно съ сина му. Трагична бѣ неговата смърть. Нещастниятъ свещеникъ, съ свързани отзадъ рѫцѣ, не успѣ да го прѣдставятъ на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, колъ му заби въ устата и го посипа съ камъни. На другата<ref name="Недин 51">{{Недин|51}}</ref> страна на езерото, по пѫтя къмъ Фурка, солдати застигнаха българския свещеникъ Костадинъ отъ [[Четирок|Четирогъ]] и го убиха. Отпослѣ той се намѣри съ отрѣзана глава и промушенъ на нѣколко мѣста. Сѫщиятъ день съ камъни бѣха убити и четирима пър­венци отъ с. [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]. Азъ яко се затворихъ въ кѫщи. Полицейски ме потърсиха. Прѣдложи ми се да напусна квартирата, дѣто живѣехъ, и да се прѣнеса въ друга, или заедно съ сѣмейството си да се поселя въ нѣкой ханъ. Помислихъ си, че и за менъ е настѫпилъ критическия моментъ. Не се съобразихъ съ исканието на полицията. Вика ме командантинътъ и ме покани като духовенъ глава да съвѣтвамъ съ писма населението по се­лата да не се бунтува. Азъ се отказахъ отъ такъва една услуга да направя, като обяснихъ на пашата, че възстаналото население не се усмирява съ думи, а съ орѫжие. Командантинътъ ме отпусна. Не се боехъ вече, нъ и вънъ не се показвахъ. Пазарь никакъвъ не ставаше, нищо не се внасяше отъ вънъ. Цѣнитѣ на продуктитѣ за ядене много се покачиха. Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живѣе. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 августъ. Въ града пристигнаха многобройни войски. Всички училища се отвориха за войскитѣ. На 17 поканиха и мене да отворя бъл­гарското училище. Съгласихъ се да направя това, като помолихъ да ми се даде кѫсъ срокъ, за да се изнесатъ вещитѣ отъ училището и параклиса. До като азъ се готвѣхъ да направя това, гръцкиятъ владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] влѣзълъ съ войска, изпочупилъ портретитѣ въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по скѫпитѣ вещи. Войскитѣ едва прѣди мѣсецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го прѣдадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха са­мо голи стѣни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато цѣлата страна бѣ окупирана отъ многобройни войски, излѣзе по селата и из­върши редъ злодѣяния, за които ца друго мѣсто би билъ сѫденъ като истински разбойникъ. Той прѣдлагаше на населението и на свещеницитѣ да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> Който се противѣше, убиваше се. Така мѫченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, освѣнъ двамата свеще­ници, които по-горѣ споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с. Апоскепъ, свещ. Трифунъ отъ с. [[Вишени]], свещ. Данаилъ отъ с. Мокрени и свещеницитѣ отъ [[Чърновища|Черновища]] и Дрѣновени. А ония български свещеници, които не успѣха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, дѣто и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голѣмъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било прѣди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието сѫ зависѣли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ дѣлата на владицитѣ. Подписанитѣ заявления прѣзъ врѣме на потушвание на възста­нието отъ само себе се анюлиратъ.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref>}} Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Костур преди [[Балканска война|Балканската война]] има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и 1900 гръцки и български.<ref>{{cite book | title = Черковно училищната борба (1868 – 1903) | last = Каратанасовъ | first = Златко | authorlink = Златко Каратанасов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 | url = http://www.promacedonia.org/persone/zk/karatanasov_spomeni.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според справочната таблица от бюлетина „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ на [[ВМОРО]], по време на [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. градът дава 20 жертви.<ref>Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Костур се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> === В Гърция === На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.<ref>{{Генов|175}}</ref> В града тържествено влиза водената от войводата [[Васил Чекаларов]] [[Костурска съединена чета]], посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник [[Панарет Брегалнишки|Панарет]].<ref>{{cite book | title = От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1920 | edition = | publisher = Костурско благотворително братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 530 | url = http://macedonia.kroraina.com/hs/hs_c_41.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Костур'' има 50 къщи славяни християни, 50 къщи власи християни, 900 къщи погърчени славяни, власи и гърци, 800 къщи турци, 50 къщи цигани християни и 150 къщи евреи.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm }}</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По други данни настанените бежанци в града са 109 до 1922 година и 1437 след 1922 година. За бежанците е направен нов квартал с типови къщи. В 1928 година в града има 2079 жители, родени в чужбина и 653 евреи.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града Алдо Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref>Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη]</ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август 1949 година при [[Битка на Вич|битката на Вич]] и [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.<ref>Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6</ref> Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.<ref>Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.</ref> Градът запазва традиционния си османски вид до началото на 70-те години на XX век, след което постепенно се разраства и променя.<ref name="Kiel"/> След Гражданската война на юг от града покрай езерото е създадено селището Амос, което в преброяването от 1961 година има 151 жители. По-късно е слято с града.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> Също така е създадено и селището Фурка, което в 1961 година има 755 жители, но по-късно също е слято с града.<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> {{Преброяване Гърция|7800<ref name="Симовски 26"/>|6280<ref name="Симовски 26"/>|10308<ref name="Симовски 26"/>|10181<ref name="Симовски 26"/>|9468<ref name="Симовски 26"/>|11778<ref name="Симовски 26"/>|15407<ref name="Симовски 26"/>|17133<ref name="Симовски 26"/>|14775<ref name="Симовски 26"/>|14813|13387}} == Забележителности == [[Файл:Kostur Picheon-house02.jpg|мини|250п|[[Пихеонова къща|Къщата на Пихеон]] в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба]] Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има [[Музей на македонската борба (Костур)|Музей на македонската борба]], който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век [[Анастасиос Пихеон]], и [[Костурски музей на народната носия|Музей на народната носия]], който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], отворил врати в 1999 година.<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Endymatologiko_Kastorias.html | заглавие=Costume Museum, Kastoria | достъп_дата=21 октомври 2016 | издател=The Museums of Macedonia }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В Костур има и [[Костурски византийски музей|византийски музей]], отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.<ref>[http://odysseus.culture.gr/h/1/gh151.jsp?obj_id=3401 Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.]</ref> В града се помещава [[Костурски етнографски музей|етнографски музей]] в къща от XVI – XVII век,<ref name="The Museums of Macedonia"/> както и [[Делинанов етнографски музей|втори етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia"/> Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота. {{Къщи в Костур}} == Икономика == Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.<ref name="vakalopoulos.149"/> Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники. Във втората половина на XX век доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. В града е построен голям търговски център и има 16 местни радиа.<ref>[http://www.radiofono.gr/view-broadcasts.php?city_id=127 Greek radio stations, Kastoria]</ref> 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.<ref>[http://www.makthes.gr/index.php?name=News&file=article&sid=20054 Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou]</ref> Летището на града се казва [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. == Религия == Костур е център на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна архиепископия]]. Начело на епархията от 1996 година е митрополит [[Серафим Папакостас]].<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> В града е оцеляла една недействаща джамия – [[Куршум джамия (Костур)|Куршум джамия]]. В Костур има 80 църкви, от които 26 византийски църкви и те са основна негова забележителност.<ref name="КММК 16">{{КММК|16}}</ref><ref>Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.</ref> От X век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите [[Михаил (архангел)|Михаил]] (вдясно от входа) и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]] (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани [[България|българският]] цар [[Михаил II Асен]] и неговата майка царица [[Ирина Комнина]]. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.<ref name="bazaytova">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие = Църквите на Костур | достъп_дата = 21 февруари 2020 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име = Ралица | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pravoslavieto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="bazaytova"/> Край град Костур се намира и манастирът „[[Света Богородица Мавровска]]“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името. В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на [[Костурско]]. {{Църкви в Костур}} === Иконография === {{основна|Костурска художествена школа}} [[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|200px|Портрет на [[Михаил II Асен]] в „Свети Архангели Митрополитски“.]] Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ и „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като [[Кападокия]] и разбира се [[Константинопол]]. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,<ref>Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,</ref> получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на [[Ирина Комнина]], [[Михаил II Асен]] и Богородица. През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.<ref>[http://issuu.com/infoscienceaddict/docs/namefe4dd4 Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.]</ref> == Говори == {{основна|Костурски говор}} До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]] и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване. Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията ''ън'', ''ъм'' и ''ен'', ''ем'' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] – ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ''ъ'', ''â'' (лабиално а) и ''ô'' (широко о) – ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'';''пôт'', ''мâка'', ''пâт''. Друга отличителна черта е съчетанието ''шч'' и съгласна ''ж'' или по-рядко ''ждж'' на мястото на праславянските ''*tj'' и ''*dj'' – ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{основна|Костурски говор (гръцки)}} Гръцкият диалект, говорен в Костур (''Καστοριανά'', ''Касториана''), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като [[Лошница]] и [[Богатско]].<ref>{{cite book |title= The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects |last= Papadamou |first= Eleni, George Papanastassiou |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory |location= Patras |isbn= |pages=390 |url= https://www.academia.edu/20164077/The_position_of_the_Northern_Greek_Dialects_of_Kastoria_among_the_Modern_Greek_Dialects |accessdate=}}</ref> == Спорт == Костур има футболен отбор – [[ФК Кастория]], който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Η Ιστορία της Καστοριάς'', посетен на 23 февруари 2012.]</ref> Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на [[Купа на Гърция по футбол|Купата на Гърция]] през сезон 1979-1980 година.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Κυπελλούχος Ελλάδος 1980'', посетен на 12 август 2012.]</ref> Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').<ref>[http://www.orizontespress.gr/?p=2425 Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012]</ref> == Личности == [[Файл:Kostur city and info image.jpg|мини|„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година]] {{основна|Костурчани|Кметове на Костур|Областни управители на Костур}} Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век [[Товия бен Елиезер]], гръцкият архитект [[Аристотелис Захос]], американският художник [[Лукас Самарас]], северномакедонската политичка и художника [[Ягнула Куновска]] и българският журналист и революционер [[Лазар Поповски]]. == Редовни събития == Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120806051215/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el }}</ref> Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120820033410/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program }}</ref> == Побратимени градове == Костур е [[побратимен град]] с: * [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Ена (град в Италия)|Ена]], [[Италия]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Киев]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]] == Галерия == <gallery class="center"> Kostur7.JPG|Поглед към медресето. Kostur10.JPG|[[Поптърпова къща|Поптърповата къща]]. Kostur-iujniat kei.jpg|Южният кей. Kostur-severniat kei.jpg|Северният кей. Melas Karavangelis Monument Kastoria Metropoly 2013.JPG|Паметник в двора на митрополията. Kostur-Sveti-Stefan.jpg|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“. Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 03.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Гимназиални]]“. Mitropolitski.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Митрополитски]]“. Mitropolitski2.jpg|Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на [[Михаил II Асен]]. Kostur-Costume-Museum.jpg|Музеят на народните носии. Kastoria-Kostur-View.jpg|Панорама на града. KastoriaBuildings.jpg|Жилищни сгради. Kastoria Chamber 2013.JPG|Костурската търговска камара. </gallery> == Библиография == * {{cite book |title= Българско Костурско |last= Бистрицки |first= |authorlink= Георги Константинов Бистрицки |coauthors= |year= 1919 |publisher= Костурско благотворително братство „Надежда“ |location= Ксанти |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=913 |accessdate=}} * La storia della guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Uficio storico dello stato magiore esercito, Roma 1983 * {{Цамисис}} * Νίκος Δόϊκος, Καστοριανά μνημεία, Εκδ.Χρωμογραφή, (1995) <small>ISBN 960-7690-00-1</small> * Πάνος Τσολάκης, Ο Προσφυγικός Συνοικισμός της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη (2010) <small>εκδ. Προσφυγικού Συλλόγου Απολλωνιαδιτών Καστοριάς ISBN 978-99561-09</small> * Γεώργιος Κουρνούτος, Σχολεία της τουρκοκρατούμενης Καστορίας (ανάτυπον εκ του τόμου „Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλου“, Αθήνα (1953) * {{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }} == Външни препратки == * {{YouTube|Tq8X0AkRADM|„Мори чупи Костурчанки“ – народна песен}} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=580 „Химн на Костурчани“ от костурския войвода Михаил Розов] * [http://www.kastoriacity.gr/ Сайт за Костур] * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Черквите на Костур] == Вижте също == * [[Костурска градска носия]] * [[Костурска носия]] * [[Областни управители на Костур]] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Костур| ]] 4lpmlseibmwwr6pj494awhj162mrvk0 0 66295 11463595 11131734 2022-07-19T12:28:33Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 3u7ng37fnchtbscldiuvcpa9z8zwshr 11463596 11463595 2022-07-19T12:28:59Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 95tzx29y9rv6bxkvbmj63p5r62z88po 11463604 11463596 2022-07-19T12:34:21Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на роли и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи.[5] Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания. [6] Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена.[7][8][9][10][11][12][13. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 0f2qjk8tr191z7bs4nlsa1dg0hdxcp6 11463605 11463604 2022-07-19T12:35:24Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи.[5] Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания. [6] Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена.[7][8][9][10][11][12][13. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 6bebwwn4snsydjckl9r5sz27fyosbhw 11463618 11463605 2022-07-19T12:41:50Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания. [6] Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена.[7][8][9][10][11][12][13. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] tvql8fah224duwrty492kbebuesr18s 11463622 11463618 2022-07-19T12:44:28Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания.<ref> Howard, Jennifer (Fall 2019). "The Complicated Role of the Public LIbrary". Humanities: the Magazine of the National Endowment of the Humanities</ref> Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена.[7][8][9][10][11][12][13. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] lshcfzuluaznygrbtsxs9kk11ptuuvw 11463630 11463622 2022-07-19T12:51:34Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания.<ref> Howard, Jennifer (Fall 2019). "The Complicated Role of the Public LIbrary". Humanities: the Magazine of the National Endowment of the Humanities</ref> Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена <ref>"Library & Information Service". Institute of Chartered Accountants in England and Wales.</ref><ref> "Types of Library and Information Service". Management Decision. 24 (2): 8–24. 1 February 1986. doi:10.1108/eb001400.</ref>. ^ "A quick guide to services provided by Library & Information Services" (PDF). James Cook University. Archived (PDF) from the original on 18 April 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ "Reference and Information Service". Rutgers University Libraries. 27 April 2000. Archived from the original on 13 April 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ Marshall, Joanne Gard; Sollenberger, Julia; et al. (2013). "The value of library and information services in patient care: results of a multisite study". Journal of the Medical Library Association. 101 (1): 38–46. doi:10.3163/1536-5050.101.1.007. PMC 3543128. PMID 23418404. ^ Government of Tasmania (29 January 2021). "COVID Safe Workplace Guidelines: Library and other information services industry" (PDF). Archived (PDF) from the original on 8 March 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ "Information and research services principles". National and State Libraries Australia. 29 March 2019. Archived from the original on 10 March 2021. Retrieved 6 March 2021.. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] m0l773lo9pfz762qhf1t9su5ocfsuzv 11463632 11463630 2022-07-19T12:53:04Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания.<ref> Howard, Jennifer (Fall 2019). "The Complicated Role of the Public LIbrary". Humanities: the Magazine of the National Endowment of the Humanities</ref> Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена <ref>"Library & Information Service". Institute of Chartered Accountants in England and Wales.</ref><ref> "Types of Library and Information Service". Management Decision. 24 (2): 8–24. 1 February 1986. doi:10.1108/eb001400.</ref><ref> "A quick guide to services provided by Library & Information Services" (PDF). James Cook University. Archived (PDF) from the original on 18 April 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref> ^ "Reference and Information Service". Rutgers University Libraries. 27 April 2000. Archived from the original on 13 April 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ Marshall, Joanne Gard; Sollenberger, Julia; et al. (2013). "The value of library and information services in patient care: results of a multisite study". Journal of the Medical Library Association. 101 (1): 38–46. doi:10.3163/1536-5050.101.1.007. PMC 3543128. PMID 23418404. ^ Government of Tasmania (29 January 2021). "COVID Safe Workplace Guidelines: Library and other information services industry" (PDF). Archived (PDF) from the original on 8 March 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ "Information and research services principles". National and State Libraries Australia. 29 March 2019. Archived from the original on 10 March 2021. Retrieved 6 March 2021.. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] ou7cfve3bnscvwptwyhlkys93y0a8rq 11463633 11463632 2022-07-19T12:54:22Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания.<ref> Howard, Jennifer (Fall 2019). "The Complicated Role of the Public LIbrary". Humanities: the Magazine of the National Endowment of the Humanities</ref> Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена <ref>"Library & Information Service". Institute of Chartered Accountants in England and Wales.</ref><ref> "Types of Library and Information Service". Management Decision. 24 (2): 8–24. 1 February 1986. doi:10.1108/eb001400.</ref><ref> "A quick guide to services provided by Library & Information Services" (PDF). James Cook University. Archived (PDF) from the original on 18 April 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref><ref>"Reference and Information Service". Rutgers University Libraries. 27 April 2000. Archived from the original on 13 April 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref><ref>Marshall, Joanne Gard; Sollenberger, Julia; et al. (2013). "The value of library and information services in patient care: results of a multisite study". Journal of the Medical Library Association. 101 (1): 38–46. doi:10.3163/1536-5050.101.1.007. PMC 3543128. PMID 23418404.</ref> ^ Government of Tasmania (29 January 2021). "COVID Safe Workplace Guidelines: Library and other information services industry" (PDF). Archived (PDF) from the original on 8 March 2021. Retrieved 6 March 2021. ^ "Information and research services principles". National and State Libraries Australia. 29 March 2019. Archived from the original on 10 March 2021. Retrieved 6 March 2021.. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] oaj78zwykohuxjdcrhyq0vw96oh06oc 11463635 11463633 2022-07-19T12:55:49Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Промяна на вид и съдържание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. ==Промяна на вид и съдържание== Редактиране на библиотеки може да осигури физически или цифров достъп до материал и може да бъде физическо местоположение или виртуално пространство, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва книги, периодични издания, вестници, ръкописи, филми, карти, отпечатъци, документи, микроформи, CD-та, касети, видеокасети, DVD-та, Blu-ray дискове, електронни книги, аудиокниги, бази данни, настолни игри, видео игри и други формати. Библиотеките варират в широк размер, до милиони елементи<ref>Lalrohlui, R (22 January 2021). Application of Information And Communication Techology in Special Libraries in Aizawl: A Study (Thesis). Mizoram University. </ref>. Библиотеките често предоставят тихи зони за учене, а също така често предлагат общи зони за улесняване на груповото обучение и сътрудничество. Библиотеките често предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси и Интернет. Публичните и институционалните колекции и услуги може да са предназначени за използване от хора, които избират да не — или не могат да си позволят — сами да закупят обширна колекция, които се нуждаят от материали, които не може разумно да се очаква да притежават, или които се нуждаят от професионална помощ при своите изследвания.<ref> Howard, Jennifer (Fall 2019). "The Complicated Role of the Public LIbrary". Humanities: the Magazine of the National Endowment of the Humanities</ref> Услугите, предлагани от библиотеката, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. Организациите или отделите често се наричат ​​с едно от тези имена <ref>"Library & Information Service". Institute of Chartered Accountants in England and Wales.</ref><ref> "Types of Library and Information Service". Management Decision. 24 (2): 8–24. 1 February 1986. doi:10.1108/eb001400.</ref><ref> "A quick guide to services provided by Library & Information Services" (PDF). James Cook University. Archived (PDF) from the original on 18 April 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref><ref>"Reference and Information Service". Rutgers University Libraries. 27 April 2000. Archived from the original on 13 April 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref><ref>Marshall, Joanne Gard; Sollenberger, Julia; et al. (2013). "The value of library and information services in patient care: results of a multisite study". Journal of the Medical Library Association. 101 (1): 38–46. doi:10.3163/1536-5050.101.1.007. PMC 3543128. PMID 23418404.</ref><ref>Government of Tasmania (29 January 2021). "COVID Safe Workplace Guidelines: Library and other information services industry" (PDF). Archived (PDF) from the original on 8 March 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref><ref> ^ "Information and research services principles". National and State Libraries Australia. 29 March 2019. Archived from the original on 10 March 2021. Retrieved 6 March 2021.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 9vdgxbpuoaxm9xwjvrrqu5b5ptdh5h1 11463741 11463635 2022-07-19T14:44:03Z Ket 2798 Премахнати [[У:ДОБРО|добронамерени]] [[Special:Contributions/Beatle white seahorse ocean air voice|редакции на Beatle white seahorse ocean air voice]] ([[User talk:Beatle white seahorse ocean air voice|б.]]) wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като [[книга|книги]], [[вестник|вестници]], [[списание|списания]], но също и [[интернет]], [[видео касета|видео касети]], [[ДВД]]-та (и други [[Цифрово аудио|аудио]] и [[видео]] материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е в компютъризиран вид (сканирани книги) и това дава възможност за бърз пряк достъп до наличните материали, чрез компютърните [[база от данни|бази от данни]] на библиотеката. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] qhnkahrr967stdqjhr42o587uwmwnt4 11464395 11463741 2022-07-20T07:46:24Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като правителство; институция като училище или музей; корпорация; или частно лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Клиентелата на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека, например. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 1s68md6o5k7iptbqofviwfqocbj7v1i 11464396 11464395 2022-07-20T07:48:27Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като правителство; институция като училище или музей; корпорация; или частно лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Клиентелата на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека, например. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 6capcr8ui688rz7wcg3noap7ueknylu 11464399 11464396 2022-07-20T07:49:56Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като правителство; институция като училище или музей; корпорация; или частно лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Клиентелата на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека, например. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] ra508m4tgotjdyl1v3e7ydtjg2jp9dd 11464400 11464399 2022-07-20T07:50:21Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като правителство; институция като училище или музей; корпорация; или частно лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Клиентелата на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека, например. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] m17nntwoi7a6qoe6b5e919fafhpowo1 11464402 11464400 2022-07-20T07:52:47Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Клиентелата на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека, например. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага, се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] fvrapaqf2y9lwb84o1ln1r46hawpmyh 11464404 11464402 2022-07-20T07:57:10Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. Библиотеката на двореца Бурбон в Париж Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] etz2912lvsl0j2ebi39xo7lsi5r557s 11464411 11464404 2022-07-20T08:02:36Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] itrlol54qfjalcleiqfy0d5e6lkxmlj 11464414 11464411 2022-07-20T08:05:00Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] cr8fpp88t9mfbvzm52q5k4ryqvspq70 11464419 11464414 2022-07-20T08:06:29Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градска библиотека, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. == История == Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за [[архив]]ни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на [[Шумер]] разкриват стаи в [[храм]]ове, пълни с глинени плочки с [[клинописно писмо]]. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в [[Древен Египет]]. Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени по-скоро за преподаване на нови клинописи. Частните или лични библиотеки, състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите), се появяват за първи път в [[Гърция]], като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните събирачи на книги от Елиническата Древност са описани през късния ХХ век в Deipnosophistae (Epitome, книга I). Библиотеките съдържали [[пергамент]]ни свитъци ([[Пергамум]]) или [[папирус]]ни свитъци ([[Александрия]]). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като [[Александрийска библиотека|Александрийската Библиотека]], които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни. Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“. == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. == Описание == [[Файл:Library book shelves.jpg|мини|Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.]] Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на [[библиотечна класификация|библиотечната класификационна]] система, така че заглавията да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън обществените, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, други изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища. По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за: * поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците * каталогизиране и проучване на нови материали * отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране * заявка на материали и поддържане на бюджета за материали. == Библиотечно управление == Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали – закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширяването на съществуващите, както и развитието и приложението на нови, и по-обширни услуги. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г. * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Други видове библиотеки == Съществуват още така наречените интернет или още [[виртуална библиотека|виртуални библиотеки]], които представляват интернет сайтове. [[Виртуална библиотека|Интернет библиотеките]] съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и текстовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започва реализацията на [[Световна дигитална библиотека]]. Има специализирани библиотеки, като „Дигиталната библиотека на православни християнски ръкописи“ <ref>[http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php Дигитална библиотека на православни християнски ръкописи осъществен от Руската държавна библиотека и Свято-Троице Сергиевата Лавра].</ref> В България съществува сайтът „[[Моята библиотека]]“, който събира книги, издадени на български език. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 9qqi2bdenqzyj8rgr8qxptv8ggt3x12 0 68185 11464249 11444962 2022-07-19T23:25:08Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{ЖП линия | име = Софийско метро | лого = Sofia Metro Logo.svg | изображение = Krasno Selo metrostation.jpg | обяснение = Перонът на станция [[Метростанция „Красно село“|„Красно село“]] в деня на откриването на линия М3, 26 август 2020 | тип = [[метрополитен]] | място = [[София]], България | станции = 47 | пътници = 350 хил. дневно<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> | номер линия = М1/М2/М3/М4 | цвят на линията = М1 (червена)<br>M2 (синя)<br>M3 (зелена)<br>M4 (жълта) | уебсайт = {{URL|metropolitan.bg}} | пусната = 28 януари 1998 г. | собственик = [[Столична община]] | оператори = „Метрополитен“ ЕАД | персонал = | депо = 2 ([[Метродепо „Обеля“|Обеля]]; [[Метродепо „Земляне“|Земляне]]) | състав = 81 – 717/714; 81 – 740.2 (Б)/741.2 (Б); [[Сименс Инспиро]] | дължина = 52 km | брой линии = 4 | габарит = 1435 mm | електрификация = 825 V [[DC]], трета релса (М1/М2/М4)<br>1500 V DC, пантограф (М3) | скорост = средна – 39 km/h<br>макс. доп. – 80 km/h | разстояние гари = приблизително 1 km | схема = Sofia-metro-schema-01.svg }} '''Софийското метро''' е първото и единствено [[метро]] в [[България]], обслужващо столицата [[София]]. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 [[метростанции]]. Метрото е обявено за ''национален обект'', което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския и от националния бюджети, а също и от европейски фондове. По-долу са представени линиите на метрото и техния маршрут: '''Линия M1 – Сливница – Бизнес Парк София''' '''Линия M2 – Витоша – Обеля''' '''Линия M3 – Хаджи Димитър – Горна баня''' (в строеж – 3 метростанции) '''Линия M4 – Обеля – Летище София''' == История == === Проектиране === Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m. Метродиаметрите по Генералната схема са следните: * Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София ''(с червена линия на картата)''; * Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля ''(със синя линия на картата)''; * Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „[[Овча купел]]“ – ж.к. [[Левски (квартал на София)|„Васил Левски“]] ''(със зелена линия на картата)''. Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], [[Национален дворец на културата]]. Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г. [[Файл:Metroshema-2.jpg|мини|300px|Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов]] През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние. С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма '''„Метрополитен“ ЕАД'''). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г. === Съвременно развитие === {|style="clear:right;padding:1em; background:none;" align=right cellpadding="5" |- | {|class="wikitable" |- !Участък!!Метростанции!!Дата на откриване |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Константин Величков“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |28 януари 1998 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Константин Величков“ – „Опълченска“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |17 септември 1999 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Опълченска“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |31 октомври 2000 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Обеля“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 април 2003 г. |- |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2009 г. |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |8 септември 2009 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Цариградско шосе“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |2 | align="right" nowrap="nowrap" |25 април 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Обеля“ – „Джеймс Баучер“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |11 | align="right" nowrap="nowrap" |31 август 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„ИнтерЕкспоЦентър“ – „Летище София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |2 април 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Бизнес парк София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |3 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Джеймс Баучер“ – „Витоша“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 юли 2016 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Хаджи Димитър“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |8 | align="right" nowrap="nowrap" |26 август 2020 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Горна баня“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |24 април 2021 г. |} |} * На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на „Първи метродиаметър“ с 5 метростанции и дължина 6,5 km. В експлоатация влизат метростанциите [[Метростанция „Сливница“|„Сливница“]], [[Метростанция „Люлин“|„Люлин“]], [[Метростанция „Западен парк“|„Западен парк“]], [[Метростанция „Вардар“|„Вардар“]] и [[Метростанция „Константин Величков“|„Константин Величков“]]. * На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Опълченска“|„Опълченска“]]. * На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]], като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 km със 7 метростанции. * На 20 април 2003 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]], като действащият участък се свързва с ж.к. [[Обеля (квартал)|„Обеля“]] с нов участък от 1,8 km, като с това първият радиус е изграден. * На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов радиус от Първи метродиаметър с дължина 5,7 km и 5 метростанции. В експлоатация влизат метростанциите: [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|„Стадион „Васил Левски“]], [[Метростанция „Жолио Кюри“|„Жолио Кюри“]], [[Метростанция „Г. М. Димитров“|„Г. М. Димитров“]], [[Метростанция „Мусагеница“|„Мусагеница“]] и [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. Метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на „Първи метродиаметър“ действат автономно. * На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. * На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик, е открита метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“. * На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. * На 31 август 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозо]], е пуснат в експлоатация втори метродиаметър с дължина 13 km и 11 метростанции. * На 2 април 2015 г. на официална церемония, в присъствието на премиера [[Бойко Борисов]], кмета на София [[Йорданка Фандъкова]], министъра на транспорта [[Ивайло Московски]], министъра на регионалното развитие и благоустройството [[Лиляна Павлова]] и министъра на околната среда и водите [[Ивелина Василева]], е открит северният лъч на „Първи метродиаметър“ с 4 нови метростанции: [[Метростанция „Дружба“|„Дружба“]], [[Метростанция „Искърско шосе“|„Искърско шосе“]], [[Метростанция „Софийска Света гора“|„Софийска Света гора“]] и [[Метростанция „Летище София“|„Летище София“]]. * На 8 май 2015 г. на официална церемония, в присъствието на вицепрезидента на ЕК [[Кристалина Георгиева]], президента [[Росен Плевнелиев]], министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София Йорданка Фандъкова, е открит южният лъч на „Първи метродиаметър“ с 3 метростанции: [[Метростанция „Александър Малинов“|„Александър Малинов“]], [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|„Академик Александър Теодоров – Балан“]] и [[Метростанция „Бизнес парк София“|„Бизнес парк София“]]. * На 20 юли 2016 г. на официална церемония, е открита [[Метростанция „Витоша“]]. * На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Трети метродиаметър. Разклонението на Първи метродиаметър в посока на Летището е назовано М4, с жълт цвят на картата. [[Файл:Sofia Metro Construction 2.jpg|мини|350px|Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.]] Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“. Във връзка със строителството на [[Национален дворец на културата|НДК]] и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са: * метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл; * метростанция „Европейски съюз“ – близо до [[Национален музей „Земята и хората“]] и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея). Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред жп гара [[Подуене (гара)|„Подуяне пътническа“]] са изградени няколко десетки метра [[тунел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:56Lxtp6EfaoJ:www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/study_bg_346_underlec1_1.pdf+подземни+транспортни+съоръжения&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjoBqYqT7lk6ntdDRcbdgxw03fBM7eT7Mrz867LtFZCXtW-yj0aacQdaU0ggB47qfshs76GQvFO86NEd6UDgNCP_KzVHyLxh0fy0xHQu65LIwWNMs6vpaNNOZakkRaOCE6QjEbX&sig=AHIEtbTAa4kA3GIFqXAchrcrgv1b8AZw8w| заглавие=Изградени части от тунел пред гара Подуене| издател = Подземни транспортни съоръжения, стр. 5}}</ref> и е заложена конструкция на [[метростанция]], част от планирания „Трети метродиаметър“. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. [[Изгрев (квартал на София)|„Изгрев“]] с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции. През юли 2007 г. [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел [[Кемпински Хотел Зографски|„Кемпински-Зографски“]]. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг: * турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] с дължина 3,8 km и 4 метростанции; * Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. [[Черни връх (булевард в София)|„Черни връх“]] с дължина 2,6 km и 3 метростанции. Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г. Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „[[Летище София]]“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно. * I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г. * II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. [[Искърско шосе (булевард в София)|„Искърско шосе“]] с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции. * от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г. На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев е даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „[[Бизнес парк София]]“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г. == Технически данни == Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, при средна скорост 39 km/h. Максималната превозна способност е 50 хил. пътници в час в едно направление. Минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите е 90 s. [[Междурелсие]]то е стандартно – 1435 mm. Захранването на подвижния състав е с [[постоянен ток]] с номинално напрежение 825 [[волт|V]], чрез трета (контактна) [[релса]] при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и 1500 V чрез [[пантограф]] при Трета метролиния.<ref>{{Citation |title=Официална страница |url=http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ |accessdate=2017-11-18 |archivedate=2017-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ }}</ref> В едноколовозните едноперонни станции контактната електроподаваща релса е между перона и жп коловоза, носещ тежестта на жп превозни средства, а в станции, в които двата жп коловоза са успоредни, а също така и в жп тунели и жп мостове (под открито небе са само около 200 m между станции Летище София и Софийска Света Гора) контактните електроподаващи релси (по една за всеки жп коловоз) са между коловозите, носещи тежестта на превозните жп средства. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Линия !Откриване !Дължина !Брой станции !Дължина в строеж !Станции в строеж !Планирана дължина !Планирани станции |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-01.svg|60px]] |1998 г. |14,8 km |16 |0 km |0 |17,7 km |19 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-02.svg|60px]] |2012 г. |11,4 km |13 |0 km |0 |18 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-03.svg|60px]] |2020 г. |11,8 km |12 |3 km |3 |17,8 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-04.svg|60px]] |2015 г. |26,1 km |20 |0 km |0 |26,1 km |20 |- ! colspan="2" |Общо: |'''52 km''' |'''47''' |'''3 km''' |3 |'''79,6 km''' |'''75''' |} === Първи метродиаметър (линии М1 и М4) === {{Софийско_метро/Първи_метродиаметър}} {{Софийско метро/Линия М4}} Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции. Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]] при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] е трансферна с метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика II“]], между които е осъществен преход. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча: * северен: към ж.к. [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] и „[[Летище София]]“; * южен: към ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] и „[[Бизнес парк София]]“. На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан [[Фредерик Жолио-Кюри]], а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно. На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] до метростанция [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] до метростанция „Стадион „Васил Левски“. На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г. На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13396933677531&if_height=394 Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2]</ref> за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в [[Метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“|„Интер Експо Център-Цариградско шосе“]]. На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация. На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър. На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4. [[Файл:Sofia Metro construction 4.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния [[паркинг]] при [[метростанция „Цариградско шосе“]], 11 ноември 2010 г.]] [[Файл:Sofia Metro construction 5.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.]] '''Метростанции''' * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива * [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Люлин“|Люлин]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Западен парк“|Западен парк]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Вардар“|Вардар]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Константин Величков“|Константин Величков]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]] – в експлоатация от 17 септември 1999 г. * [[Метростанция „Сердика“|Сердика]] – в експлоатация от 31 октомври 2000 г. * [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|СУ Св. Климент Охридски]] – в експлоатация от 7 септември 2009 г. * [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион Васил Левски]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Жолио Кюри“|Жолио Кюри]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Г. М. Димитров“|Г. М. Димитров]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Младост 1“|Младост I]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. ''Западен Лъч'' *Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива * Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива ''Северен лъч'' * [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“|Интер Експо Център – Цариградско шосе]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Искърско шосе“|Искърско шосе]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. ''Южен лъч'' * [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Бизнес парк София“|Бизнес парк София]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * Малинова Долина – на Околовръстния път при кв. „Малинова долина“ – далечна перспектива<ref>[http://spasimetroto.org/еднопътно-трасе-до-ikea.html Спаси Метрото]</ref> * София Ринг Мол – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при „София Ринг Мол“ – далечна перспектива<ref>{{Citation |title=Столичен общински експертен съвет по устройство на територията |url=http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf |accessdate=2015-04-19 |archivedate=2015-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf }}</ref><ref name="issuu.com">[http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml issuu.com]</ref><ref name="issuu.com" /> === Втори метродиаметър (линия М2) === {{Софийско_метро/Втори_метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (втори метродиаметър)}} Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „[[Илиянци]]“ до кв. „[[Хладилника]].“ След влизането в експлоатация на метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]] се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]], която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „[[Ломско шосе]]“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика“]] и на „Трети метродиаметър“ при [[Национален дворец на културата|НДК]]. След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози. Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони. При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред [[ЦУМ]]), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната [[София|Сердика]]. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията. На 24 април 2010 г. във [[Фейсбук]] е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ). След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение. На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на [[Петър Дънов]]. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името [[Метростанция „Европейски съюз“|„Европейски съюз“]]. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия [[Жозе Барозу]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1421883 Наесен метрото вози до Европейския съюз]</ref> На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници. [[Файл:Metrostancia nadejda.jpg|мини|350px|Строеж на [[Метростанция „Надежда“]]]] На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър. На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части: * От „Витоша“ до „Обеля“ като М2 * От „Обеля“ до „Летище София“ като М4. Метростанции: * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * [[Метростанция „Ломско шосе“|Ломско шосе]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Бели Дунав“|Бели Дунав]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Надежда“|„Надежда“]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Хан Кубрат“|Хан Кубрат]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“|Княгиня Мария Луиза]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Централна жп гара“|Централна жп гара]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Лъвов мост“|Лъвов мост]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|Сердика]] (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Национален дворец на културата“|НДК]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Европейски съюз“|Европейски съюз]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Джеймс Баучер“|Джеймс Баучер]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Витоша“|Витоша]] – в експлоатация от 20 юли 2016 г. * Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива * Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива ''Северен лъч'' * Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива * Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива * Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива * Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива ''Източен лъч''<ref>{{Citation |title=Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие |url=http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg |accessdate=2017-11-13 |archivedate=2017-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg }}</ref> * Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива * Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива * Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива * Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна. Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“. === Разделяне на М2 и М4 === На 26 август 2020 г. втората линия е разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания. === Трети метродиаметър (линия М3) === {{Софийско_метро/Трети метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (трети метродиаметър)}} === Предистория === Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“. Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716024928/http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme |date=2017-07-16 }}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811074646/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 |date=2011-08-11 }}</ref> В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема. През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г. На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia/| заглавие=Информация за приемането на новия ОУП| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091123070828/http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia |date=2009-11-23 }}</ref> Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо [[метро]], леко метро, LRT или [[Метро-трамвай|скоростен трамвай]]. Според [[Стоян Братоев]] – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в [[Хюстън]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.econ.bg/news/article194789.html/| заглавие = Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg}}</ref> На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а [[LRT]]) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km. През 2012 г. кметът [[Йорданка Фандъкова]] съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро. На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“. На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“. ==== Настоящо състояние ==== Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г. Пусков участък – 8 станции от МС ''Красно Село'' (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС ''Хаджи Димитър'' (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km. Всички станции от трети метродиаметър имат [[Автоматична портална платформа|автоматични перонни предпазни врати]]. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „[[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]]“ и [[Метростанция Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/04/24/3425020_metroto_ot_krasno_selo_do_bul_vl_vazov_shte_trugne_do/ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова], dnevnik.bg</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/bulgaria/2019-04-24/slagat-pregradi-sreshtu-samoubiytsi-v-metroto Слагат прегради срещу самоубийци в метрото], bgonair.bg</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slagat-obezopasitelni-vrati-na-dve-metrostancii.html Слагат обезопасителни огради на две метростанции], btvnovinite.bg</ref> '''Основна линия'''<ref>{{Citation |title=243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г. |url=http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ |accessdate=2017-03-24 |archivedate=2017-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ }}</ref> с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са: * Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „[[Ботевградско шосе]]“ и ул. „[[Източна тангента (улица в София)|Източна тангента]]“, отпаднала * Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 21 март 2022 год. * Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 21 март 2022 год. * Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 21 март 2022 год. * [[Хаджи Димитър (метростанция)|Хаджи Димитър]] – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Театрална“|Театрална]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Орлов мост“|Орлов мост]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“|Патриарх Евтимий]] – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „НДК“|НДК]] – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Медицински университет“|Медицински университет]] – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[България (метростанция)|България]] – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Красно село“|Цар Борис III/Красно Село]] – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Овча купел“|Овча купел]] – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г.,<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/y-fandkova-polovin-milion-dushi-dnevno-shche-polzvat-tretata-liniya-na-metroto През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро]</ref><ref>[https://www.sofiatraffic.bg/bg/news/2661/za-avtobusni-linii-no-11 Съобщение на ЦГМ]</ref> в експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Мизия“|Мизия/НБУ]] – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Овча купел II“|Овча купел II]] – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел II“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Горна баня“|Горна баня]] – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна баня“, възлова с жп линията София – Перник – Кулата, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. '''Източно разклонение'''<ref>{{Citation |title=Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall |url=http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 |accessdate=2017-02-24 |archivedate=2017-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/06/2929625_razklonenieto_na_tretiia_metroluch_shte_trugva_ot/ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall]</ref> с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са: * Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива * Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива * Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива * Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива * Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива * София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива * Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива **# Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г. === Подвижен състав === ==== Тип 81 – 717.4/81 – 714.4 ==== [[Файл:Central railway station (Sofia Metro) 2012 PD 5.jpg|мини|дясно|81 – 717/714]] [[Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg|мини|дясно|Модернизиран 81 – 717/714]] Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „[[Метровагонмаш]]“, гр. [[Митищи]], [[Московска област]], [[Русия]] още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г. През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години. Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на вагоните |- |А1||1990||1019-5019-5020-1020||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А2||1990||1008-5009-5008-1009||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А3||1990||1014-5014-5015-1015||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А4||1990||1011-5011-5012-1012||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А5||1990||1010-5010-5013-1013||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и зелени и жълти ленти отстрани |- |А6||1990||1016-5016-5022-1022||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А7||1990||1017-5017-5023-1021||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А8||1990||1018-5018-5021-1023||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А9||1990||1001-5001-5005-1005||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А10||1990||1002-5002-5006-1006||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А11||1990||1003-5003-5007-1007||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А12||1990||1004-5004-5024-1024||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и със зелени ленти отстрани. |- |} ==== Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б ==== [[Файл:Sofia Metro Station Serdica 2012 PD 3.jpg|мини|дясно|[[Метровагони 81-740/741 „Русич“|81 – 740/741 „Русич“]] на [[Метростанция „Сердика“]]]] Влаковете [[Метровагони 81-740/741 „Русич“|„Русич“]] са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“. Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в [[Московско метро|Московското метро]] и [[Казански метрополитен|Казанското метро]]), която за нуждите на Софийското метро получава индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на ливреята |- |А21||2005||2001-6001-2002||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А22||2005||2003-6002-2004||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А23||2005||2005-6003-2006||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А24||2006||2007-6004-2008||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А25||2006||2009-6005-2010||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- ||А26||2006||2011-6006-2012||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А27||2009||2013-6007-2014||81 – 740.2/741.2||синя |- |А28||2009||2015-6008-2016||81 – 740.2/741.2||синя |- |А29||2009||2017-6009-2018||81 – 740.2/741.2||синя |- |А30||2010||2019-6010-2020||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А31||2010||2021-6011-2022||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А32||2010||2023-6012-2024||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А33||2012||2025-6013-2026||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А34||2012||2027-6014-2028||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А35||2012||2029-6015-2030||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А36||2012||2031-6016-2032||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А37||2012||2033-6017-2034||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А38||2012||2035-6018-2036||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А39||2012||2037-6019-2038||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А40||2012||2039-6020-2040||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А41||2012||2041-6021-2042||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А42||2012||2043-6022-2044||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А43||2012||2045-6023-2046||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А44||2012||2047-6024-2048||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А45||2012||2049-6025-2050||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А46||2012||2051-6026-2052||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А47||2012||2053-6027-2054||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А48||2012||2055-6028-2056||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А49||2012||2057-6029-2058||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А50||2012||2059-6030-2060||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А51||2013||2061-6031-2062||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A52||2013||2063-6032-2064||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А53||2013||2065-6033-2066||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A54||2013||2067-6034-2068||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A55||2013||2069-6035-2070||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A56||2013||2071-6036-2072||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A57||2013||2073-6037-2074||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A58||2013||2075-6038-2076||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A59||2013||2077-6039-2078||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A60||2013||2079-6040-2080||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |} През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември<ref>{{Citation |title=Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г. |url=http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ |accessdate=2013-11-17 |archivedate=2014-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ }}</ref> поръчката е финализирана. В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони. ==== Тип Siemens Inspiro ==== [[Файл:Siemens-inspiro-neck.jpg|мини|дясно|Влак [[Siemens Inspiro]] на станция „[[Метростанция „НДК“|НДК II]]“]] По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване ([[пантограф]]). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака [[Siemens Inspiro]] с опция за още 10 влака. През януари 2019 е съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне |- !номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Цвят на ливреята |- |B1||2016||3001-7001-3002||тюркоазена |- |B2||2016||3003-7002-3004||тюркоазена |- |B3||2016||3005-7003-3006||тюркоазена |- |B4||2016||3007-7004-3008||тюркоазена |- |B5||2016||3009-7005-3010||тюркоазена |- |B6||2016||3011-7006-3012||тюркоазена |- |B7||2016||3013-7007-3014||тюркоазена |- |B8||2016||3015-7008-3016||тюркоазена |- |B9||2016||3017-7009-3018||тюркоазена |- |B10||2016||3019-7010-3020||тюркоазена |- |B11||2016||3021-7011-3022||тюркоазена |- |B12||2016||3023-7012-3024||тюркоазена |- |B13||2016||3025-7013-3026||тюркоазена |- |B14||2016||3027-7014-3028||тюркоазена |- |B15||2016||3029-7015-3030||тюркоазена |- |B16||2016||3031-7016-3032||тюркоазена |- |B17||2016||3033-7017-3034||тюркоазена |- |B18||2016||3035-7018-3036||тюркоазена |- |B19||2016||3037-7019-3038||тюркоазена |- |B20||2016||3039-7020-3040||тюркоазена |- |B21||2020||3041-7021-3042||тюркоазена |- |B22||2020||3043-7022-3044||тюркоазена |- |B23||2020||3045-7023-3046||тюркоазена |- |B24||2020||3047-7024-3048||тюркоазена |- |B25||2021||3049-7025-3050||тюркоазена |- |B26||2021||3051-7026-3052||тюркоазена |- |B27||2021||3053-7027-3054||тюркоазена |- |B28||2021||3055-7028-3056||тюркоазена |- |B29||2021||3057-7029-3058||тюркоазена |- |В30||2021||3059-7030-3060||тюркоазена |- |} == Бъдещо разширяване == На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal/оо/OO%20NA%20ZADANIE%20ZA%20IOUP/Graf_Predlojenie_IOUP_SO_Metro.jpg| заглавие=Проект за разширение на софийското метро |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/proekt-novi-15-spirki-na-metroto-v-sofija.html Проект: Нови 15 спирки на метрото в София]</ref> Проектите получават остра критика от гражданската неправителствена организация „[[Спаси София]]“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.<ref>[http://spasimetroto.org/разширяването-на-метрото-нарушава-гр.html Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи]</ref> === Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище === Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година. === Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново === Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до [[Кабинков лифт Симеоново - Алеко|лифта в Cимеоново]]. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции. === Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“ === Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване) === Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия === Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов"; * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“); * МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“; == Депа == {{Основна|Метродепо „Обеля“|Депо „Земляне“}} Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“. == Критики == * Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат. * Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия са 60 метрови. * Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.<ref>[http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html spasisofia.org]</ref> == Данни за трафика == {| class="toccolours sortable" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse" |+ '''Трафик на Софийското метро''' |- bgcolor=lightgrey !width="150"|Година !width="150"|Пътници на ден !width="150"|Промяна (%) !width="150"|Метростанции |- |1998||10 000<ref name="ReferenceA">Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|15|}}||Първоначални 5 |- |1999||||{{Sort|11|}}||6 |- |2000||70 000<ref name="ReferenceA"/>||{{Sort|14|{{Повишение}}700.0}}||7 |- |2001||||{{Sort|12|}}||7 |- |2002||90 000<ref>Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|07|{{Повишение}}28.6}}||7 |- |2003||80 000<ref>{{Citation |title=Metropolitan Sofia – General Information |url=http://metropolitan.bg/en/about/information/ |accessdate=2013-08-03 |archivedate=2018-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information }}</ref>||{{Sort|06|{{Понижение}}11.1}}||8 |- |2004||||{{Sort|02|}}||8 |- |2005||70 000<ref>{{cite news | url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm | title=Метрото ще вози милион пътници | date=18 юли 2005 | publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2016-03-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160305023004/http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm }}</ref>||{{Sort|05|{{Понижение}}12.5}}||8 |- |2006||||{{Sort|03|}}||8 |- |2007||90 000<ref>{{cite news | url=http://fakti.bg/imoti/11186-parkingi-na-tri-etaja-v-metroto | title=Паркинги на три етажа в метрото | date=30 март 2007 | publisher=fakti.bg}}</ref>||{{Sort|01|{{Повишение}}28.6}}||8 |- |2008||76 000<ref>{{cite news | url=http://money.bg/news/id_651942347 | title=Намаляват пътниците в градския транспорт | date=18 февруари 2009 | publisher=money.bg }}</ref>||{{Sort|04|{{Понижение}}15.6}}||8 |- |2009||201 000<ref>{{cite news | url=http://bnt.bg/bg/news/view/19964/flameCandle70x80px.swf | title=Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден | date=21 декември 2009 | publisher=[[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref>||{{Sort|13|{{Повишение}}264.5}}||14 |- |2010||187 000<ref>{{cite news | url=http://www.monitor.bg/article?id=241598 | title=Колата измести градския транспорт | date=24 април 2010 | publisher=[[Монитор (вестник)|Монитор]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129025331/http://www.monitor.bg/article?id=241598 }}</ref>||{{Sort|09|{{Понижение}}7.0}}||14 |- |2011||190 000<ref>{{cite news | url=http://tv7.bg/news/society/436652.html | title=400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година | date=19 юни 2011 | publisher=[[TV7]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2013-08-03 | archive-url=https://archive.is/20130803024642/http://tv7.bg/news/society/436652.html }}</ref>||{{Sort|08|{{Повишение}}1.6}}||14{{Sort|15|}} |- |2012||350 000<ref>{{cite news | url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 | title=Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление | date=3 декември 2012 | publisher=stroitelstvo.info | accessdate=2012-12-08 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129080111/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 }}</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}84.2}}||27 |- |2013||280 000<ref name="sofia.actualno.com">[http://sofia.actualno.com/Stolichnoto-metro-shte-se-dviji-na-po-chesti-intervali-ot-april-news_450709.html Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април]</ref>||{{Sort|10|{{Понижение}}20.0}}||27 |- |2014||320 000<ref name="sofia.actualno.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}14.3}}||27 |- |2015||335 000<ref name="novinite.com">[http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open,+Adding+15+000+Passengers New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers]</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.7}}||34 |- |2016||350 000<ref name="novinite.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.5}}||35 |- |2017||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> || ||35 |- |2018||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2019||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2020|| || ||43 |- |2021 |200 000 към месец Април | |47 |- |2022 | | |47 |} == Разни == * Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%. * Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]]. * След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен [[тунел]], строен през 1980-те години за [[Метро-трамвай|подземно трамвайно трасе]], отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него. * Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blog.chiliev.com/?p=10479 | заглавие=„Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ | издател = Дневник}}</ref> След дълъг спор между неправителствени организации и [[Столична община|Столичната община]] през 2011 превоз на велосипеди все пак е разрешен, но остава изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/14/1123290_metroto_v_sofiia_ostava_nedostupno_za_velosipedi/| заглавие="Велосипед в метрото… с малки ограничения."}}</ref> Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев. * Строителството на Софийското метро е най-евтиното в [[Европа]]. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. [[Драган Цанков (булевард в София)|„Драган Цанков“]]. * Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m. * Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“|„СУ Св. Климент Охридски“]] дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници. * Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h. * 150 ескалатора и 155 асансьора помагат за придвижването на пътниците в метрополитена. * Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://optransport.bg/page.php?c=93| заглавие=Числен състав на „Метрополитен"ЕАД | издател = Оперативна програма Транспорт}}</ref> * Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1953531623| заглавие = Купихме машина за прокопаване тунела на метрото| издател=news.bg(7.12.2009 г.)}}</ref> Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река [[Дунав]] до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/| заглавие=Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214031931/http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/ |date=2009-12-14 }}</ref> * Цената на билета за метрото през 2016 година е 1,60 лв. Освен това при закупуване на карта за градския транспорт, тя важи не само за автобусите, тролейбусите и трамваите, но и за метрото. * Влаковете се движат със следния график на движение:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/| заглавие=График на движение на метровлаковете}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110526115018/http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/ |date=2011-05-26 }}</ref> * Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие = Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор=по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Метростанции == <gallery caption="Първи метродиаметър" class="center"> Sofia Airport metrostation.jpg | [[Метростанция „Летище София“]] Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg | [[Метростанция „Софийска Света гора“]] Iskarsko shose Metrostation.jpg | [[Метростанция „Искърско шосе“]] Druzhba Metrostation.jpg | [[Метростанция „Дружба“]] Цариградско-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Цариградско шосе“]] Младост 3-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Младост 3“]] Business park Sofia Metrostation.jpg | [[Метростанция „Бизнес парк София“]] Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Теодоров - Балан“]] Alexander Malinov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Малинов“]] Младост 1 - начало на перона.jpg | [[Метростанция „Младост 1“]] Musagenitsa.JPG | [[Метростанция „Мусагеница“]] G.M.Dimitrov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Г. М. Димитров“]] Joliot-Curie Metrostation.jpg | [[Метростанция „Жолио Кюри“]] Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg | [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Metrostation-Sofia-University-4.JPG | [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Serdika stantion.jpg | [[Метростанция „Сердика“]] Opalchenska Metrostation.jpg | [[Метростанция „Опълченска“]] K.Velichkov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Константин Величков“]] Vardar Metrostation.jpg | [[Метростанция „Вардар“]] Zapaden park.jpg | [[Метростанция „Западен парк“]] Lyulin Metrostation.jpg | [[Метростанция „Люлин“]] Slivnitsa Metrostation.jpg | [[Метростанция „Сливница“]] </gallery> <gallery caption="Втори метродиаметър" class="center"> EstacionObeliaMetroSofia.jpg | [[Метростанция „Обеля“]] Ломско Шосе.jpg | [[Метростанция „Ломско шосе“]] Бели дунав.jpg | [[Метростанция „Бели Дунав“]] Nadejda - 001.jpg | [[Метростанция „Надежда“]] Кан Кубрат.jpg | [[Метростанция „Хан Кубрат“]] Княгиня Мария Луиза.jpg | [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Централна гара.jpg | [[Метростанция „Централна жп гара“]] Лъвов мост.jpg | [[Метростанция „Лъвов мост“]] Сердика 2.jpg | [[Метростанция „Сердика 2“]] Национален дворец на културата.jpg | [[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Европейски съюз.jpg | [[Метростанция „Европейски съюз“]] Джеймс Баучер.jpg | [[Метростанция „Джеймс Баучер“]] Метростанция „Витоша“.jpg | [[Метростанция „Витоша“]] </gallery> <gallery caption="Трети метродиаметър" class="center"> Hadzhi Dimitar metrostation.jpg | [[Метростанция „Хаджи Димитър“]] Teatralna metrostation.jpg | [[Метростанция „Театрална“]] Orlov_Most_metrostation.jpg | [[Метростанция „Орлов мост“]] Patriarh_Evtimiy_metrostation.jpg | [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“]] National_Palace_of_Culture_II_metrostation.jpg | [[Метростанция „НДК“]] Medical_University_metrostation.jpg | [[Метростанция „Медицински университет“]] Bulgaria metrostation.jpg | [[Метростанция „България“]] Krasno_Selo_metrostation.jpg | [[Метростанция „Красно село“]] Ovcha kupel Metro Station.jpg | [[Метростанция „Овча купел“]] Moesia Metro Station.jpg | [[Метростанция „Мизия“]] </gallery> == Вижте също == * [[Метро (транспорт)|Метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Автобуси в София]] * [[Тролейбуси в София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{commonscat-inline|Sofia Metro}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Софийско метро| ]] knehvtvwkey3st5gy3my6sqfvn1mq0k 11464251 11464249 2022-07-19T23:26:32Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{ЖП линия | име = Софийско метро | лого = Sofia Metro Logo.svg | изображение = Krasno Selo metrostation.jpg | обяснение = Перонът на станция [[Метростанция „Красно село“|„Красно село“]] в деня на откриването на линия М3, 26 август 2020 | тип = [[метрополитен]] | място = [[София]], България | станции = 47 | пътници = 350 хил. дневно<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> | номер линия = М1/М2/М3/М4 | цвят на линията = М1 (червена)<br>M2 (синя)<br>M3 (зелена)<br>M4 (жълта) | уебсайт = {{URL|metropolitan.bg}} | пусната = 28 януари 1998 г. | собственик = [[Столична община]] | оператори = „Метрополитен“ ЕАД | персонал = | депо = 2 ([[Метродепо „Обеля“|Обеля]]; [[Метродепо „Земляне“|Земляне]]) | състав = 81 – 717/714; 81 – 740.2 (Б)/741.2 (Б); [[Сименс Инспиро]] | дължина = 52 km | брой линии = 4 | габарит = 1435 mm | електрификация = 825 V [[DC]], трета релса (М1/М2/М4)<br>1500 V DC, пантограф (М3) | скорост = средна – 39 km/h<br>макс. доп. – 80 km/h | разстояние гари = приблизително 1 km | схема = Sofia-metro-schema-01.svg }} '''Софийското метро''' е първото и единствено [[метро]] в [[България]], обслужващо столицата [[София]]. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 [[метростанции]]. Метрото е обявено за ''национален обект'', което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския и от националния бюджети, а също и от европейски фондове. == История == === Проектиране === Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m. Метродиаметрите по Генералната схема са следните: * Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София ''(с червена линия на картата)''; * Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля ''(със синя линия на картата)''; * Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „[[Овча купел]]“ – ж.к. [[Левски (квартал на София)|„Васил Левски“]] ''(със зелена линия на картата)''. Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], [[Национален дворец на културата]]. Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г. [[Файл:Metroshema-2.jpg|мини|300px|Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов]] През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние. С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма '''„Метрополитен“ ЕАД'''). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г. === Съвременно развитие === {|style="clear:right;padding:1em; background:none;" align=right cellpadding="5" |- | {|class="wikitable" |- !Участък!!Метростанции!!Дата на откриване |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Константин Величков“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |28 януари 1998 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Константин Величков“ – „Опълченска“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |17 септември 1999 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Опълченска“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |31 октомври 2000 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Обеля“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 април 2003 г. |- |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2009 г. |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |8 септември 2009 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Цариградско шосе“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |2 | align="right" nowrap="nowrap" |25 април 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Обеля“ – „Джеймс Баучер“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |11 | align="right" nowrap="nowrap" |31 август 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„ИнтерЕкспоЦентър“ – „Летище София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |2 април 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Бизнес парк София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |3 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Джеймс Баучер“ – „Витоша“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 юли 2016 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Хаджи Димитър“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |8 | align="right" nowrap="nowrap" |26 август 2020 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Горна баня“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |24 април 2021 г. |} |} * На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на „Първи метродиаметър“ с 5 метростанции и дължина 6,5 km. В експлоатация влизат метростанциите [[Метростанция „Сливница“|„Сливница“]], [[Метростанция „Люлин“|„Люлин“]], [[Метростанция „Западен парк“|„Западен парк“]], [[Метростанция „Вардар“|„Вардар“]] и [[Метростанция „Константин Величков“|„Константин Величков“]]. * На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Опълченска“|„Опълченска“]]. * На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]], като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 km със 7 метростанции. * На 20 април 2003 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]], като действащият участък се свързва с ж.к. [[Обеля (квартал)|„Обеля“]] с нов участък от 1,8 km, като с това първият радиус е изграден. * На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов радиус от Първи метродиаметър с дължина 5,7 km и 5 метростанции. В експлоатация влизат метростанциите: [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|„Стадион „Васил Левски“]], [[Метростанция „Жолио Кюри“|„Жолио Кюри“]], [[Метростанция „Г. М. Димитров“|„Г. М. Димитров“]], [[Метростанция „Мусагеница“|„Мусагеница“]] и [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. Метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на „Първи метродиаметър“ действат автономно. * На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. * На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик, е открита метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“. * На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. * На 31 август 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозо]], е пуснат в експлоатация втори метродиаметър с дължина 13 km и 11 метростанции. * На 2 април 2015 г. на официална церемония, в присъствието на премиера [[Бойко Борисов]], кмета на София [[Йорданка Фандъкова]], министъра на транспорта [[Ивайло Московски]], министъра на регионалното развитие и благоустройството [[Лиляна Павлова]] и министъра на околната среда и водите [[Ивелина Василева]], е открит северният лъч на „Първи метродиаметър“ с 4 нови метростанции: [[Метростанция „Дружба“|„Дружба“]], [[Метростанция „Искърско шосе“|„Искърско шосе“]], [[Метростанция „Софийска Света гора“|„Софийска Света гора“]] и [[Метростанция „Летище София“|„Летище София“]]. * На 8 май 2015 г. на официална церемония, в присъствието на вицепрезидента на ЕК [[Кристалина Георгиева]], президента [[Росен Плевнелиев]], министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София Йорданка Фандъкова, е открит южният лъч на „Първи метродиаметър“ с 3 метростанции: [[Метростанция „Александър Малинов“|„Александър Малинов“]], [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|„Академик Александър Теодоров – Балан“]] и [[Метростанция „Бизнес парк София“|„Бизнес парк София“]]. * На 20 юли 2016 г. на официална церемония, е открита [[Метростанция „Витоша“]]. * На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Трети метродиаметър. Разклонението на Първи метродиаметър в посока на Летището е назовано М4, с жълт цвят на картата. [[Файл:Sofia Metro Construction 2.jpg|мини|350px|Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.]] Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“. Във връзка със строителството на [[Национален дворец на културата|НДК]] и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са: * метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл; * метростанция „Европейски съюз“ – близо до [[Национален музей „Земята и хората“]] и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея). Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред жп гара [[Подуене (гара)|„Подуяне пътническа“]] са изградени няколко десетки метра [[тунел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:56Lxtp6EfaoJ:www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/study_bg_346_underlec1_1.pdf+подземни+транспортни+съоръжения&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjoBqYqT7lk6ntdDRcbdgxw03fBM7eT7Mrz867LtFZCXtW-yj0aacQdaU0ggB47qfshs76GQvFO86NEd6UDgNCP_KzVHyLxh0fy0xHQu65LIwWNMs6vpaNNOZakkRaOCE6QjEbX&sig=AHIEtbTAa4kA3GIFqXAchrcrgv1b8AZw8w| заглавие=Изградени части от тунел пред гара Подуене| издател = Подземни транспортни съоръжения, стр. 5}}</ref> и е заложена конструкция на [[метростанция]], част от планирания „Трети метродиаметър“. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. [[Изгрев (квартал на София)|„Изгрев“]] с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции. През юли 2007 г. [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел [[Кемпински Хотел Зографски|„Кемпински-Зографски“]]. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг: * турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] с дължина 3,8 km и 4 метростанции; * Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. [[Черни връх (булевард в София)|„Черни връх“]] с дължина 2,6 km и 3 метростанции. Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г. Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „[[Летище София]]“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно. * I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г. * II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. [[Искърско шосе (булевард в София)|„Искърско шосе“]] с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции. * от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г. На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев е даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „[[Бизнес парк София]]“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г. == Технически данни == Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, при средна скорост 39 km/h. Максималната превозна способност е 50 хил. пътници в час в едно направление. Минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите е 90 s. [[Междурелсие]]то е стандартно – 1435 mm. Захранването на подвижния състав е с [[постоянен ток]] с номинално напрежение 825 [[волт|V]], чрез трета (контактна) [[релса]] при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и 1500 V чрез [[пантограф]] при Трета метролиния.<ref>{{Citation |title=Официална страница |url=http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ |accessdate=2017-11-18 |archivedate=2017-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ }}</ref> В едноколовозните едноперонни станции контактната електроподаваща релса е между перона и жп коловоза, носещ тежестта на жп превозни средства, а в станции, в които двата жп коловоза са успоредни, а също така и в жп тунели и жп мостове (под открито небе са само около 200 m между станции Летище София и Софийска Света Гора) контактните електроподаващи релси (по една за всеки жп коловоз) са между коловозите, носещи тежестта на превозните жп средства. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Линия !Откриване !Дължина !Брой станции !Дължина в строеж !Станции в строеж !Планирана дължина !Планирани станции |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-01.svg|60px]] |1998 г. |14,8 km |16 |0 km |0 |17,7 km |19 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-02.svg|60px]] |2012 г. |11,4 km |13 |0 km |0 |18 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-03.svg|60px]] |2020 г. |11,8 km |12 |3 km |3 |17,8 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-04.svg|60px]] |2015 г. |26,1 km |20 |0 km |0 |26,1 km |20 |- ! colspan="2" |Общо: |'''52 km''' |'''47''' |'''3 km''' |3 |'''79,6 km''' |'''75''' |} === Първи метродиаметър (линии М1 и М4) === {{Софийско_метро/Първи_метродиаметър}} {{Софийско метро/Линия М4}} Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции. Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]] при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] е трансферна с метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика II“]], между които е осъществен преход. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча: * северен: към ж.к. [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] и „[[Летище София]]“; * южен: към ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] и „[[Бизнес парк София]]“. На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан [[Фредерик Жолио-Кюри]], а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно. На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] до метростанция [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] до метростанция „Стадион „Васил Левски“. На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г. На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13396933677531&if_height=394 Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2]</ref> за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в [[Метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“|„Интер Експо Център-Цариградско шосе“]]. На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация. На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър. На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4. [[Файл:Sofia Metro construction 4.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния [[паркинг]] при [[метростанция „Цариградско шосе“]], 11 ноември 2010 г.]] [[Файл:Sofia Metro construction 5.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.]] '''Метростанции''' * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива * [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Люлин“|Люлин]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Западен парк“|Западен парк]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Вардар“|Вардар]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Константин Величков“|Константин Величков]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]] – в експлоатация от 17 септември 1999 г. * [[Метростанция „Сердика“|Сердика]] – в експлоатация от 31 октомври 2000 г. * [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|СУ Св. Климент Охридски]] – в експлоатация от 7 септември 2009 г. * [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион Васил Левски]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Жолио Кюри“|Жолио Кюри]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Г. М. Димитров“|Г. М. Димитров]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Младост 1“|Младост I]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. ''Западен Лъч'' *Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива * Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива ''Северен лъч'' * [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“|Интер Експо Център – Цариградско шосе]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Искърско шосе“|Искърско шосе]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. ''Южен лъч'' * [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Бизнес парк София“|Бизнес парк София]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * Малинова Долина – на Околовръстния път при кв. „Малинова долина“ – далечна перспектива<ref>[http://spasimetroto.org/еднопътно-трасе-до-ikea.html Спаси Метрото]</ref> * София Ринг Мол – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при „София Ринг Мол“ – далечна перспектива<ref>{{Citation |title=Столичен общински експертен съвет по устройство на територията |url=http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf |accessdate=2015-04-19 |archivedate=2015-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf }}</ref><ref name="issuu.com">[http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml issuu.com]</ref><ref name="issuu.com" /> === Втори метродиаметър (линия М2) === {{Софийско_метро/Втори_метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (втори метродиаметър)}} Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „[[Илиянци]]“ до кв. „[[Хладилника]].“ След влизането в експлоатация на метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]] се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]], която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „[[Ломско шосе]]“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика“]] и на „Трети метродиаметър“ при [[Национален дворец на културата|НДК]]. След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози. Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони. При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред [[ЦУМ]]), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната [[София|Сердика]]. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията. На 24 април 2010 г. във [[Фейсбук]] е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ). След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение. На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на [[Петър Дънов]]. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името [[Метростанция „Европейски съюз“|„Европейски съюз“]]. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия [[Жозе Барозу]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1421883 Наесен метрото вози до Европейския съюз]</ref> На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници. [[Файл:Metrostancia nadejda.jpg|мини|350px|Строеж на [[Метростанция „Надежда“]]]] На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър. На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части: * От „Витоша“ до „Обеля“ като М2 * От „Обеля“ до „Летище София“ като М4. Метростанции: * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * [[Метростанция „Ломско шосе“|Ломско шосе]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Бели Дунав“|Бели Дунав]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Надежда“|„Надежда“]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Хан Кубрат“|Хан Кубрат]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“|Княгиня Мария Луиза]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Централна жп гара“|Централна жп гара]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Лъвов мост“|Лъвов мост]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|Сердика]] (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Национален дворец на културата“|НДК]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Европейски съюз“|Европейски съюз]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Джеймс Баучер“|Джеймс Баучер]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Витоша“|Витоша]] – в експлоатация от 20 юли 2016 г. * Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива * Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива ''Северен лъч'' * Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива * Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива * Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива * Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива ''Източен лъч''<ref>{{Citation |title=Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие |url=http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg |accessdate=2017-11-13 |archivedate=2017-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg }}</ref> * Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива * Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива * Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива * Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна. Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“. === Разделяне на М2 и М4 === На 26 август 2020 г. втората линия е разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания. === Трети метродиаметър (линия М3) === {{Софийско_метро/Трети метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (трети метродиаметър)}} === Предистория === Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“. Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716024928/http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme |date=2017-07-16 }}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811074646/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 |date=2011-08-11 }}</ref> В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема. През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г. На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia/| заглавие=Информация за приемането на новия ОУП| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091123070828/http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia |date=2009-11-23 }}</ref> Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо [[метро]], леко метро, LRT или [[Метро-трамвай|скоростен трамвай]]. Според [[Стоян Братоев]] – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в [[Хюстън]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.econ.bg/news/article194789.html/| заглавие = Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg}}</ref> На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а [[LRT]]) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km. През 2012 г. кметът [[Йорданка Фандъкова]] съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро. На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“. На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“. ==== Настоящо състояние ==== Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г. Пусков участък – 8 станции от МС ''Красно Село'' (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС ''Хаджи Димитър'' (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km. Всички станции от трети метродиаметър имат [[Автоматична портална платформа|автоматични перонни предпазни врати]]. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „[[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]]“ и [[Метростанция Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/04/24/3425020_metroto_ot_krasno_selo_do_bul_vl_vazov_shte_trugne_do/ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова], dnevnik.bg</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/bulgaria/2019-04-24/slagat-pregradi-sreshtu-samoubiytsi-v-metroto Слагат прегради срещу самоубийци в метрото], bgonair.bg</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slagat-obezopasitelni-vrati-na-dve-metrostancii.html Слагат обезопасителни огради на две метростанции], btvnovinite.bg</ref> '''Основна линия'''<ref>{{Citation |title=243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г. |url=http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ |accessdate=2017-03-24 |archivedate=2017-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ }}</ref> с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са: * Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „[[Ботевградско шосе]]“ и ул. „[[Източна тангента (улица в София)|Източна тангента]]“, отпаднала * Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 21 март 2022 год. * Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 21 март 2022 год. * Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 21 март 2022 год. * [[Хаджи Димитър (метростанция)|Хаджи Димитър]] – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Театрална“|Театрална]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Орлов мост“|Орлов мост]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“|Патриарх Евтимий]] – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „НДК“|НДК]] – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Медицински университет“|Медицински университет]] – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[България (метростанция)|България]] – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Красно село“|Цар Борис III/Красно Село]] – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Овча купел“|Овча купел]] – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г.,<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/y-fandkova-polovin-milion-dushi-dnevno-shche-polzvat-tretata-liniya-na-metroto През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро]</ref><ref>[https://www.sofiatraffic.bg/bg/news/2661/za-avtobusni-linii-no-11 Съобщение на ЦГМ]</ref> в експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Мизия“|Мизия/НБУ]] – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Овча купел II“|Овча купел II]] – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел II“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Горна баня“|Горна баня]] – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна баня“, възлова с жп линията София – Перник – Кулата, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. '''Източно разклонение'''<ref>{{Citation |title=Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall |url=http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 |accessdate=2017-02-24 |archivedate=2017-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/06/2929625_razklonenieto_na_tretiia_metroluch_shte_trugva_ot/ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall]</ref> с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са: * Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива * Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива * Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива * Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива * Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива * София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива * Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива **# Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г. === Подвижен състав === ==== Тип 81 – 717.4/81 – 714.4 ==== [[Файл:Central railway station (Sofia Metro) 2012 PD 5.jpg|мини|дясно|81 – 717/714]] [[Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg|мини|дясно|Модернизиран 81 – 717/714]] Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „[[Метровагонмаш]]“, гр. [[Митищи]], [[Московска област]], [[Русия]] още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г. През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години. Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на вагоните |- |А1||1990||1019-5019-5020-1020||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А2||1990||1008-5009-5008-1009||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А3||1990||1014-5014-5015-1015||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А4||1990||1011-5011-5012-1012||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А5||1990||1010-5010-5013-1013||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и зелени и жълти ленти отстрани |- |А6||1990||1016-5016-5022-1022||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А7||1990||1017-5017-5023-1021||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А8||1990||1018-5018-5021-1023||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А9||1990||1001-5001-5005-1005||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А10||1990||1002-5002-5006-1006||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А11||1990||1003-5003-5007-1007||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А12||1990||1004-5004-5024-1024||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и със зелени ленти отстрани. |- |} ==== Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б ==== [[Файл:Sofia Metro Station Serdica 2012 PD 3.jpg|мини|дясно|[[Метровагони 81-740/741 „Русич“|81 – 740/741 „Русич“]] на [[Метростанция „Сердика“]]]] Влаковете [[Метровагони 81-740/741 „Русич“|„Русич“]] са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“. Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в [[Московско метро|Московското метро]] и [[Казански метрополитен|Казанското метро]]), която за нуждите на Софийското метро получава индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на ливреята |- |А21||2005||2001-6001-2002||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А22||2005||2003-6002-2004||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А23||2005||2005-6003-2006||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А24||2006||2007-6004-2008||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А25||2006||2009-6005-2010||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- ||А26||2006||2011-6006-2012||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А27||2009||2013-6007-2014||81 – 740.2/741.2||синя |- |А28||2009||2015-6008-2016||81 – 740.2/741.2||синя |- |А29||2009||2017-6009-2018||81 – 740.2/741.2||синя |- |А30||2010||2019-6010-2020||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А31||2010||2021-6011-2022||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А32||2010||2023-6012-2024||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А33||2012||2025-6013-2026||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А34||2012||2027-6014-2028||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А35||2012||2029-6015-2030||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А36||2012||2031-6016-2032||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А37||2012||2033-6017-2034||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А38||2012||2035-6018-2036||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А39||2012||2037-6019-2038||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А40||2012||2039-6020-2040||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А41||2012||2041-6021-2042||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А42||2012||2043-6022-2044||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А43||2012||2045-6023-2046||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А44||2012||2047-6024-2048||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А45||2012||2049-6025-2050||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А46||2012||2051-6026-2052||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А47||2012||2053-6027-2054||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А48||2012||2055-6028-2056||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А49||2012||2057-6029-2058||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А50||2012||2059-6030-2060||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А51||2013||2061-6031-2062||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A52||2013||2063-6032-2064||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А53||2013||2065-6033-2066||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A54||2013||2067-6034-2068||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A55||2013||2069-6035-2070||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A56||2013||2071-6036-2072||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A57||2013||2073-6037-2074||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A58||2013||2075-6038-2076||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A59||2013||2077-6039-2078||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A60||2013||2079-6040-2080||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |} През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември<ref>{{Citation |title=Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г. |url=http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ |accessdate=2013-11-17 |archivedate=2014-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ }}</ref> поръчката е финализирана. В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони. ==== Тип Siemens Inspiro ==== [[Файл:Siemens-inspiro-neck.jpg|мини|дясно|Влак [[Siemens Inspiro]] на станция „[[Метростанция „НДК“|НДК II]]“]] По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване ([[пантограф]]). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака [[Siemens Inspiro]] с опция за още 10 влака. През януари 2019 е съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне |- !номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Цвят на ливреята |- |B1||2016||3001-7001-3002||тюркоазена |- |B2||2016||3003-7002-3004||тюркоазена |- |B3||2016||3005-7003-3006||тюркоазена |- |B4||2016||3007-7004-3008||тюркоазена |- |B5||2016||3009-7005-3010||тюркоазена |- |B6||2016||3011-7006-3012||тюркоазена |- |B7||2016||3013-7007-3014||тюркоазена |- |B8||2016||3015-7008-3016||тюркоазена |- |B9||2016||3017-7009-3018||тюркоазена |- |B10||2016||3019-7010-3020||тюркоазена |- |B11||2016||3021-7011-3022||тюркоазена |- |B12||2016||3023-7012-3024||тюркоазена |- |B13||2016||3025-7013-3026||тюркоазена |- |B14||2016||3027-7014-3028||тюркоазена |- |B15||2016||3029-7015-3030||тюркоазена |- |B16||2016||3031-7016-3032||тюркоазена |- |B17||2016||3033-7017-3034||тюркоазена |- |B18||2016||3035-7018-3036||тюркоазена |- |B19||2016||3037-7019-3038||тюркоазена |- |B20||2016||3039-7020-3040||тюркоазена |- |B21||2020||3041-7021-3042||тюркоазена |- |B22||2020||3043-7022-3044||тюркоазена |- |B23||2020||3045-7023-3046||тюркоазена |- |B24||2020||3047-7024-3048||тюркоазена |- |B25||2021||3049-7025-3050||тюркоазена |- |B26||2021||3051-7026-3052||тюркоазена |- |B27||2021||3053-7027-3054||тюркоазена |- |B28||2021||3055-7028-3056||тюркоазена |- |B29||2021||3057-7029-3058||тюркоазена |- |В30||2021||3059-7030-3060||тюркоазена |- |} == Бъдещо разширяване == На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal/оо/OO%20NA%20ZADANIE%20ZA%20IOUP/Graf_Predlojenie_IOUP_SO_Metro.jpg| заглавие=Проект за разширение на софийското метро |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/proekt-novi-15-spirki-na-metroto-v-sofija.html Проект: Нови 15 спирки на метрото в София]</ref> Проектите получават остра критика от гражданската неправителствена организация „[[Спаси София]]“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.<ref>[http://spasimetroto.org/разширяването-на-метрото-нарушава-гр.html Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи]</ref> === Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище === Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година. === Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново === Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до [[Кабинков лифт Симеоново - Алеко|лифта в Cимеоново]]. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции. === Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“ === Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване) === Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия === Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов"; * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“); * МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“; == Депа == {{Основна|Метродепо „Обеля“|Депо „Земляне“}} Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“. == Критики == * Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат. * Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия са 60 метрови. * Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.<ref>[http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html spasisofia.org]</ref> == Данни за трафика == {| class="toccolours sortable" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse" |+ '''Трафик на Софийското метро''' |- bgcolor=lightgrey !width="150"|Година !width="150"|Пътници на ден !width="150"|Промяна (%) !width="150"|Метростанции |- |1998||10 000<ref name="ReferenceA">Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|15|}}||Първоначални 5 |- |1999||||{{Sort|11|}}||6 |- |2000||70 000<ref name="ReferenceA"/>||{{Sort|14|{{Повишение}}700.0}}||7 |- |2001||||{{Sort|12|}}||7 |- |2002||90 000<ref>Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|07|{{Повишение}}28.6}}||7 |- |2003||80 000<ref>{{Citation |title=Metropolitan Sofia – General Information |url=http://metropolitan.bg/en/about/information/ |accessdate=2013-08-03 |archivedate=2018-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information }}</ref>||{{Sort|06|{{Понижение}}11.1}}||8 |- |2004||||{{Sort|02|}}||8 |- |2005||70 000<ref>{{cite news | url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm | title=Метрото ще вози милион пътници | date=18 юли 2005 | publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2016-03-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160305023004/http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm }}</ref>||{{Sort|05|{{Понижение}}12.5}}||8 |- |2006||||{{Sort|03|}}||8 |- |2007||90 000<ref>{{cite news | url=http://fakti.bg/imoti/11186-parkingi-na-tri-etaja-v-metroto | title=Паркинги на три етажа в метрото | date=30 март 2007 | publisher=fakti.bg}}</ref>||{{Sort|01|{{Повишение}}28.6}}||8 |- |2008||76 000<ref>{{cite news | url=http://money.bg/news/id_651942347 | title=Намаляват пътниците в градския транспорт | date=18 февруари 2009 | publisher=money.bg }}</ref>||{{Sort|04|{{Понижение}}15.6}}||8 |- |2009||201 000<ref>{{cite news | url=http://bnt.bg/bg/news/view/19964/flameCandle70x80px.swf | title=Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден | date=21 декември 2009 | publisher=[[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref>||{{Sort|13|{{Повишение}}264.5}}||14 |- |2010||187 000<ref>{{cite news | url=http://www.monitor.bg/article?id=241598 | title=Колата измести градския транспорт | date=24 април 2010 | publisher=[[Монитор (вестник)|Монитор]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129025331/http://www.monitor.bg/article?id=241598 }}</ref>||{{Sort|09|{{Понижение}}7.0}}||14 |- |2011||190 000<ref>{{cite news | url=http://tv7.bg/news/society/436652.html | title=400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година | date=19 юни 2011 | publisher=[[TV7]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2013-08-03 | archive-url=https://archive.is/20130803024642/http://tv7.bg/news/society/436652.html }}</ref>||{{Sort|08|{{Повишение}}1.6}}||14{{Sort|15|}} |- |2012||350 000<ref>{{cite news | url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 | title=Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление | date=3 декември 2012 | publisher=stroitelstvo.info | accessdate=2012-12-08 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129080111/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 }}</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}84.2}}||27 |- |2013||280 000<ref name="sofia.actualno.com">[http://sofia.actualno.com/Stolichnoto-metro-shte-se-dviji-na-po-chesti-intervali-ot-april-news_450709.html Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април]</ref>||{{Sort|10|{{Понижение}}20.0}}||27 |- |2014||320 000<ref name="sofia.actualno.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}14.3}}||27 |- |2015||335 000<ref name="novinite.com">[http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open,+Adding+15+000+Passengers New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers]</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.7}}||34 |- |2016||350 000<ref name="novinite.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.5}}||35 |- |2017||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> || ||35 |- |2018||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2019||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2020|| || ||43 |- |2021 |200 000 към месец Април | |47 |- |2022 | | |47 |} == Разни == * Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%. * Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]]. * След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен [[тунел]], строен през 1980-те години за [[Метро-трамвай|подземно трамвайно трасе]], отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него. * Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blog.chiliev.com/?p=10479 | заглавие=„Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ | издател = Дневник}}</ref> След дълъг спор между неправителствени организации и [[Столична община|Столичната община]] през 2011 превоз на велосипеди все пак е разрешен, но остава изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/14/1123290_metroto_v_sofiia_ostava_nedostupno_za_velosipedi/| заглавие="Велосипед в метрото… с малки ограничения."}}</ref> Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев. * Строителството на Софийското метро е най-евтиното в [[Европа]]. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. [[Драган Цанков (булевард в София)|„Драган Цанков“]]. * Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m. * Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“|„СУ Св. Климент Охридски“]] дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници. * Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h. * 150 ескалатора и 155 асансьора помагат за придвижването на пътниците в метрополитена. * Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://optransport.bg/page.php?c=93| заглавие=Числен състав на „Метрополитен"ЕАД | издател = Оперативна програма Транспорт}}</ref> * Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1953531623| заглавие = Купихме машина за прокопаване тунела на метрото| издател=news.bg(7.12.2009 г.)}}</ref> Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река [[Дунав]] до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/| заглавие=Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214031931/http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/ |date=2009-12-14 }}</ref> * Цената на билета за метрото през 2016 година е 1,60 лв. Освен това при закупуване на карта за градския транспорт, тя важи не само за автобусите, тролейбусите и трамваите, но и за метрото. * Влаковете се движат със следния график на движение:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/| заглавие=График на движение на метровлаковете}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110526115018/http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/ |date=2011-05-26 }}</ref> * Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие = Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор=по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Метростанции == <gallery caption="Първи метродиаметър" class="center"> Sofia Airport metrostation.jpg | [[Метростанция „Летище София“]] Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg | [[Метростанция „Софийска Света гора“]] Iskarsko shose Metrostation.jpg | [[Метростанция „Искърско шосе“]] Druzhba Metrostation.jpg | [[Метростанция „Дружба“]] Цариградско-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Цариградско шосе“]] Младост 3-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Младост 3“]] Business park Sofia Metrostation.jpg | [[Метростанция „Бизнес парк София“]] Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Теодоров - Балан“]] Alexander Malinov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Малинов“]] Младост 1 - начало на перона.jpg | [[Метростанция „Младост 1“]] Musagenitsa.JPG | [[Метростанция „Мусагеница“]] G.M.Dimitrov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Г. М. Димитров“]] Joliot-Curie Metrostation.jpg | [[Метростанция „Жолио Кюри“]] Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg | [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Metrostation-Sofia-University-4.JPG | [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Serdika stantion.jpg | [[Метростанция „Сердика“]] Opalchenska Metrostation.jpg | [[Метростанция „Опълченска“]] K.Velichkov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Константин Величков“]] Vardar Metrostation.jpg | [[Метростанция „Вардар“]] Zapaden park.jpg | [[Метростанция „Западен парк“]] Lyulin Metrostation.jpg | [[Метростанция „Люлин“]] Slivnitsa Metrostation.jpg | [[Метростанция „Сливница“]] </gallery> <gallery caption="Втори метродиаметър" class="center"> EstacionObeliaMetroSofia.jpg | [[Метростанция „Обеля“]] Ломско Шосе.jpg | [[Метростанция „Ломско шосе“]] Бели дунав.jpg | [[Метростанция „Бели Дунав“]] Nadejda - 001.jpg | [[Метростанция „Надежда“]] Кан Кубрат.jpg | [[Метростанция „Хан Кубрат“]] Княгиня Мария Луиза.jpg | [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Централна гара.jpg | [[Метростанция „Централна жп гара“]] Лъвов мост.jpg | [[Метростанция „Лъвов мост“]] Сердика 2.jpg | [[Метростанция „Сердика 2“]] Национален дворец на културата.jpg | [[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Европейски съюз.jpg | [[Метростанция „Европейски съюз“]] Джеймс Баучер.jpg | [[Метростанция „Джеймс Баучер“]] Метростанция „Витоша“.jpg | [[Метростанция „Витоша“]] </gallery> <gallery caption="Трети метродиаметър" class="center"> Hadzhi Dimitar metrostation.jpg | [[Метростанция „Хаджи Димитър“]] Teatralna metrostation.jpg | [[Метростанция „Театрална“]] Orlov_Most_metrostation.jpg | [[Метростанция „Орлов мост“]] Patriarh_Evtimiy_metrostation.jpg | [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“]] National_Palace_of_Culture_II_metrostation.jpg | [[Метростанция „НДК“]] Medical_University_metrostation.jpg | [[Метростанция „Медицински университет“]] Bulgaria metrostation.jpg | [[Метростанция „България“]] Krasno_Selo_metrostation.jpg | [[Метростанция „Красно село“]] Ovcha kupel Metro Station.jpg | [[Метростанция „Овча купел“]] Moesia Metro Station.jpg | [[Метростанция „Мизия“]] </gallery> == Вижте също == * [[Метро (транспорт)|Метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Автобуси в София]] * [[Тролейбуси в София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{commonscat-inline|Sofia Metro}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Софийско метро| ]] hg0rk4v1vj0umbjyi3hhgs3th14tdqv 11464253 11464251 2022-07-19T23:29:08Z 79.100.99.9 /* Линии */ wikitext text/x-wiki {{ЖП линия | име = Софийско метро | лого = Sofia Metro Logo.svg | изображение = Krasno Selo metrostation.jpg | обяснение = Перонът на станция [[Метростанция „Красно село“|„Красно село“]] в деня на откриването на линия М3, 26 август 2020 | тип = [[метрополитен]] | място = [[София]], България | станции = 47 | пътници = 350 хил. дневно<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> | номер линия = М1/М2/М3/М4 | цвят на линията = М1 (червена)<br>M2 (синя)<br>M3 (зелена)<br>M4 (жълта) | уебсайт = {{URL|metropolitan.bg}} | пусната = 28 януари 1998 г. | собственик = [[Столична община]] | оператори = „Метрополитен“ ЕАД | персонал = | депо = 2 ([[Метродепо „Обеля“|Обеля]]; [[Метродепо „Земляне“|Земляне]]) | състав = 81 – 717/714; 81 – 740.2 (Б)/741.2 (Б); [[Сименс Инспиро]] | дължина = 52 km | брой линии = 4 | габарит = 1435 mm | електрификация = 825 V [[DC]], трета релса (М1/М2/М4)<br>1500 V DC, пантограф (М3) | скорост = средна – 39 km/h<br>макс. доп. – 80 km/h | разстояние гари = приблизително 1 km | схема = Sofia-metro-schema-01.svg }} '''Софийското метро''' е първото и единствено [[метро]] в [[България]], обслужващо столицата [[София]]. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 [[метростанции]]. Метрото е обявено за ''национален обект'', което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския и от националния бюджети, а също и от европейски фондове. == История == === Проектиране === Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m. Метродиаметрите по Генералната схема са следните: * Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София ''(с червена линия на картата)''; * Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля ''(със синя линия на картата)''; * Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „[[Овча купел]]“ – ж.к. [[Левски (квартал на София)|„Васил Левски“]] ''(със зелена линия на картата)''. Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], [[Национален дворец на културата]]. Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г. [[Файл:Metroshema-2.jpg|мини|300px|Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов]] През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние. С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма '''„Метрополитен“ ЕАД'''). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г. === Съвременно развитие === {|style="clear:right;padding:1em; background:none;" align=right cellpadding="5" |- | {|class="wikitable" |- !Участък!!Метростанции!!Дата на откриване |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Константин Величков“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |28 януари 1998 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Константин Величков“ – „Опълченска“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |17 септември 1999 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Опълченска“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |31 октомври 2000 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Обеля“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 април 2003 г. |- |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2009 г. |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |8 септември 2009 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Цариградско шосе“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |2 | align="right" nowrap="nowrap" |25 април 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Обеля“ – „Джеймс Баучер“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |11 | align="right" nowrap="nowrap" |31 август 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„ИнтерЕкспоЦентър“ – „Летище София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |2 април 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Бизнес парк София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |3 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Джеймс Баучер“ – „Витоша“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 юли 2016 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Хаджи Димитър“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |8 | align="right" nowrap="nowrap" |26 август 2020 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Горна баня“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |24 април 2021 г. |} |} * На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на „Първи метродиаметър“ с 5 метростанции и дължина 6,5 km. В експлоатация влизат метростанциите [[Метростанция „Сливница“|„Сливница“]], [[Метростанция „Люлин“|„Люлин“]], [[Метростанция „Западен парк“|„Западен парк“]], [[Метростанция „Вардар“|„Вардар“]] и [[Метростанция „Константин Величков“|„Константин Величков“]]. * На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Опълченска“|„Опълченска“]]. * На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]], като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 km със 7 метростанции. * На 20 април 2003 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]], като действащият участък се свързва с ж.к. [[Обеля (квартал)|„Обеля“]] с нов участък от 1,8 km, като с това първият радиус е изграден. * На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов радиус от Първи метродиаметър с дължина 5,7 km и 5 метростанции. В експлоатация влизат метростанциите: [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|„Стадион „Васил Левски“]], [[Метростанция „Жолио Кюри“|„Жолио Кюри“]], [[Метростанция „Г. М. Димитров“|„Г. М. Димитров“]], [[Метростанция „Мусагеница“|„Мусагеница“]] и [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. Метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на „Първи метродиаметър“ действат автономно. * На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. * На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик, е открита метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“. * На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. * На 31 август 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозо]], е пуснат в експлоатация втори метродиаметър с дължина 13 km и 11 метростанции. * На 2 април 2015 г. на официална церемония, в присъствието на премиера [[Бойко Борисов]], кмета на София [[Йорданка Фандъкова]], министъра на транспорта [[Ивайло Московски]], министъра на регионалното развитие и благоустройството [[Лиляна Павлова]] и министъра на околната среда и водите [[Ивелина Василева]], е открит северният лъч на „Първи метродиаметър“ с 4 нови метростанции: [[Метростанция „Дружба“|„Дружба“]], [[Метростанция „Искърско шосе“|„Искърско шосе“]], [[Метростанция „Софийска Света гора“|„Софийска Света гора“]] и [[Метростанция „Летище София“|„Летище София“]]. * На 8 май 2015 г. на официална церемония, в присъствието на вицепрезидента на ЕК [[Кристалина Георгиева]], президента [[Росен Плевнелиев]], министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София Йорданка Фандъкова, е открит южният лъч на „Първи метродиаметър“ с 3 метростанции: [[Метростанция „Александър Малинов“|„Александър Малинов“]], [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|„Академик Александър Теодоров – Балан“]] и [[Метростанция „Бизнес парк София“|„Бизнес парк София“]]. * На 20 юли 2016 г. на официална церемония, е открита [[Метростанция „Витоша“]]. * На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Трети метродиаметър. Разклонението на Първи метродиаметър в посока на Летището е назовано М4, с жълт цвят на картата. [[Файл:Sofia Metro Construction 2.jpg|мини|350px|Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.]] Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“. Във връзка със строителството на [[Национален дворец на културата|НДК]] и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са: * метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл; * метростанция „Европейски съюз“ – близо до [[Национален музей „Земята и хората“]] и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея). Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред жп гара [[Подуене (гара)|„Подуяне пътническа“]] са изградени няколко десетки метра [[тунел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:56Lxtp6EfaoJ:www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/study_bg_346_underlec1_1.pdf+подземни+транспортни+съоръжения&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjoBqYqT7lk6ntdDRcbdgxw03fBM7eT7Mrz867LtFZCXtW-yj0aacQdaU0ggB47qfshs76GQvFO86NEd6UDgNCP_KzVHyLxh0fy0xHQu65LIwWNMs6vpaNNOZakkRaOCE6QjEbX&sig=AHIEtbTAa4kA3GIFqXAchrcrgv1b8AZw8w| заглавие=Изградени части от тунел пред гара Подуене| издател = Подземни транспортни съоръжения, стр. 5}}</ref> и е заложена конструкция на [[метростанция]], част от планирания „Трети метродиаметър“. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. [[Изгрев (квартал на София)|„Изгрев“]] с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции. През юли 2007 г. [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел [[Кемпински Хотел Зографски|„Кемпински-Зографски“]]. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг: * турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] с дължина 3,8 km и 4 метростанции; * Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. [[Черни връх (булевард в София)|„Черни връх“]] с дължина 2,6 km и 3 метростанции. Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г. Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „[[Летище София]]“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно. * I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г. * II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. [[Искърско шосе (булевард в София)|„Искърско шосе“]] с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции. * от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г. На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев е даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „[[Бизнес парк София]]“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г. == Технически данни == Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, при средна скорост 39 km/h. Максималната превозна способност е 50 хил. пътници в час в едно направление. Минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите е 90 s. [[Междурелсие]]то е стандартно – 1435 mm. Захранването на подвижния състав е с [[постоянен ток]] с номинално напрежение 825 [[волт|V]], чрез трета (контактна) [[релса]] при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и 1500 V чрез [[пантограф]] при Трета метролиния.<ref>{{Citation |title=Официална страница |url=http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ |accessdate=2017-11-18 |archivedate=2017-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ }}</ref> В едноколовозните едноперонни станции контактната електроподаваща релса е между перона и жп коловоза, носещ тежестта на жп превозни средства, а в станции, в които двата жп коловоза са успоредни, а също така и в жп тунели и жп мостове (под открито небе са само около 200 m между станции Летище София и Софийска Света Гора) контактните електроподаващи релси (по една за всеки жп коловоз) са между коловозите, носещи тежестта на превозните жп средства. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Линия !Откриване !Дължина !Брой станции !Дължина в строеж !Станции в строеж !Планирана дължина !Планирани станции |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-01.svg|60px]] |1998 г. |14,8 km |16 |0 km |0 |17,7 km |19 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-02.svg|60px]] |2012 г. |11,4 km |13 |0 km |0 |18 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-03.svg|60px]] |2020 г. |11,8 km |12 |3 km |3 |17,8 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-04.svg|60px]] |2015 г. |26,1 km |20 |0 km |0 |26,1 km |20 |- ! colspan="2" |Общо: |'''52 km''' |'''47''' |'''3 km''' |3 |'''79,6 km''' |'''75''' |} По-долу са представени настоящите линии на метрото и техния маршрут: '''Линия M1 – Сливница – Бизнес Парк София''' '''Линия M2 – Витоша – Обеля''' '''Линия M3 – Хаджи Димитър – Горна баня''' (в строеж – 3 метростанции) '''Линия M4 – Обеля – Летище София''' === Първи метродиаметър (линии М1 и М4) === {{Софийско_метро/Първи_метродиаметър}} {{Софийско метро/Линия М4}} Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции. Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]] при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] е трансферна с метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика II“]], между които е осъществен преход. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча: * северен: към ж.к. [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] и „[[Летище София]]“; * южен: към ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] и „[[Бизнес парк София]]“. На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан [[Фредерик Жолио-Кюри]], а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно. На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] до метростанция [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] до метростанция „Стадион „Васил Левски“. На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г. На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13396933677531&if_height=394 Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2]</ref> за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в [[Метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“|„Интер Експо Център-Цариградско шосе“]]. На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация. На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър. На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4. [[Файл:Sofia Metro construction 4.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния [[паркинг]] при [[метростанция „Цариградско шосе“]], 11 ноември 2010 г.]] [[Файл:Sofia Metro construction 5.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.]] '''Метростанции''' * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива * [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Люлин“|Люлин]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Западен парк“|Западен парк]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Вардар“|Вардар]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Константин Величков“|Константин Величков]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]] – в експлоатация от 17 септември 1999 г. * [[Метростанция „Сердика“|Сердика]] – в експлоатация от 31 октомври 2000 г. * [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|СУ Св. Климент Охридски]] – в експлоатация от 7 септември 2009 г. * [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион Васил Левски]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Жолио Кюри“|Жолио Кюри]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Г. М. Димитров“|Г. М. Димитров]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Младост 1“|Младост I]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. ''Западен Лъч'' *Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива * Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива ''Северен лъч'' * [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“|Интер Експо Център – Цариградско шосе]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Искърско шосе“|Искърско шосе]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. ''Южен лъч'' * [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Бизнес парк София“|Бизнес парк София]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * Малинова Долина – на Околовръстния път при кв. „Малинова долина“ – далечна перспектива<ref>[http://spasimetroto.org/еднопътно-трасе-до-ikea.html Спаси Метрото]</ref> * София Ринг Мол – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при „София Ринг Мол“ – далечна перспектива<ref>{{Citation |title=Столичен общински експертен съвет по устройство на територията |url=http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf |accessdate=2015-04-19 |archivedate=2015-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf }}</ref><ref name="issuu.com">[http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml issuu.com]</ref><ref name="issuu.com" /> === Втори метродиаметър (линия М2) === {{Софийско_метро/Втори_метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (втори метродиаметър)}} Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „[[Илиянци]]“ до кв. „[[Хладилника]].“ След влизането в експлоатация на метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]] се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]], която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „[[Ломско шосе]]“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика“]] и на „Трети метродиаметър“ при [[Национален дворец на културата|НДК]]. След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози. Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони. При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред [[ЦУМ]]), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната [[София|Сердика]]. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията. На 24 април 2010 г. във [[Фейсбук]] е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ). След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение. На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на [[Петър Дънов]]. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името [[Метростанция „Европейски съюз“|„Европейски съюз“]]. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия [[Жозе Барозу]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1421883 Наесен метрото вози до Европейския съюз]</ref> На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници. [[Файл:Metrostancia nadejda.jpg|мини|350px|Строеж на [[Метростанция „Надежда“]]]] На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър. На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части: * От „Витоша“ до „Обеля“ като М2 * От „Обеля“ до „Летище София“ като М4. Метростанции: * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * [[Метростанция „Ломско шосе“|Ломско шосе]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Бели Дунав“|Бели Дунав]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Надежда“|„Надежда“]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Хан Кубрат“|Хан Кубрат]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“|Княгиня Мария Луиза]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Централна жп гара“|Централна жп гара]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Лъвов мост“|Лъвов мост]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|Сердика]] (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Национален дворец на културата“|НДК]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Европейски съюз“|Европейски съюз]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Джеймс Баучер“|Джеймс Баучер]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Витоша“|Витоша]] – в експлоатация от 20 юли 2016 г. * Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива * Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива ''Северен лъч'' * Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива * Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива * Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива * Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива ''Източен лъч''<ref>{{Citation |title=Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие |url=http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg |accessdate=2017-11-13 |archivedate=2017-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg }}</ref> * Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива * Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива * Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива * Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна. Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“. === Разделяне на М2 и М4 === На 26 август 2020 г. втората линия е разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания. === Трети метродиаметър (линия М3) === {{Софийско_метро/Трети метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (трети метродиаметър)}} === Предистория === Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“. Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716024928/http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme |date=2017-07-16 }}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811074646/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 |date=2011-08-11 }}</ref> В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема. През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г. На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia/| заглавие=Информация за приемането на новия ОУП| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091123070828/http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia |date=2009-11-23 }}</ref> Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо [[метро]], леко метро, LRT или [[Метро-трамвай|скоростен трамвай]]. Според [[Стоян Братоев]] – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в [[Хюстън]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.econ.bg/news/article194789.html/| заглавие = Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg}}</ref> На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а [[LRT]]) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km. През 2012 г. кметът [[Йорданка Фандъкова]] съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро. На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“. На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“. ==== Настоящо състояние ==== Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г. Пусков участък – 8 станции от МС ''Красно Село'' (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС ''Хаджи Димитър'' (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km. Всички станции от трети метродиаметър имат [[Автоматична портална платформа|автоматични перонни предпазни врати]]. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „[[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]]“ и [[Метростанция Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/04/24/3425020_metroto_ot_krasno_selo_do_bul_vl_vazov_shte_trugne_do/ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова], dnevnik.bg</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/bulgaria/2019-04-24/slagat-pregradi-sreshtu-samoubiytsi-v-metroto Слагат прегради срещу самоубийци в метрото], bgonair.bg</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slagat-obezopasitelni-vrati-na-dve-metrostancii.html Слагат обезопасителни огради на две метростанции], btvnovinite.bg</ref> '''Основна линия'''<ref>{{Citation |title=243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г. |url=http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ |accessdate=2017-03-24 |archivedate=2017-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ }}</ref> с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са: * Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „[[Ботевградско шосе]]“ и ул. „[[Източна тангента (улица в София)|Източна тангента]]“, отпаднала * Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 21 март 2022 год. * Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 21 март 2022 год. * Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 21 март 2022 год. * [[Хаджи Димитър (метростанция)|Хаджи Димитър]] – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Театрална“|Театрална]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Орлов мост“|Орлов мост]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“|Патриарх Евтимий]] – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „НДК“|НДК]] – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Медицински университет“|Медицински университет]] – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[България (метростанция)|България]] – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Красно село“|Цар Борис III/Красно Село]] – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Овча купел“|Овча купел]] – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г.,<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/y-fandkova-polovin-milion-dushi-dnevno-shche-polzvat-tretata-liniya-na-metroto През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро]</ref><ref>[https://www.sofiatraffic.bg/bg/news/2661/za-avtobusni-linii-no-11 Съобщение на ЦГМ]</ref> в експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Мизия“|Мизия/НБУ]] – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Овча купел II“|Овча купел II]] – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел II“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Горна баня“|Горна баня]] – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна баня“, възлова с жп линията София – Перник – Кулата, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. '''Източно разклонение'''<ref>{{Citation |title=Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall |url=http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 |accessdate=2017-02-24 |archivedate=2017-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/06/2929625_razklonenieto_na_tretiia_metroluch_shte_trugva_ot/ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall]</ref> с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са: * Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива * Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива * Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива * Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива * Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива * София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива * Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива **# Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г. === Подвижен състав === ==== Тип 81 – 717.4/81 – 714.4 ==== [[Файл:Central railway station (Sofia Metro) 2012 PD 5.jpg|мини|дясно|81 – 717/714]] [[Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg|мини|дясно|Модернизиран 81 – 717/714]] Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „[[Метровагонмаш]]“, гр. [[Митищи]], [[Московска област]], [[Русия]] още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г. През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години. Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на вагоните |- |А1||1990||1019-5019-5020-1020||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А2||1990||1008-5009-5008-1009||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А3||1990||1014-5014-5015-1015||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А4||1990||1011-5011-5012-1012||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А5||1990||1010-5010-5013-1013||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и зелени и жълти ленти отстрани |- |А6||1990||1016-5016-5022-1022||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А7||1990||1017-5017-5023-1021||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А8||1990||1018-5018-5021-1023||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А9||1990||1001-5001-5005-1005||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А10||1990||1002-5002-5006-1006||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А11||1990||1003-5003-5007-1007||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А12||1990||1004-5004-5024-1024||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и със зелени ленти отстрани. |- |} ==== Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б ==== [[Файл:Sofia Metro Station Serdica 2012 PD 3.jpg|мини|дясно|[[Метровагони 81-740/741 „Русич“|81 – 740/741 „Русич“]] на [[Метростанция „Сердика“]]]] Влаковете [[Метровагони 81-740/741 „Русич“|„Русич“]] са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“. Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в [[Московско метро|Московското метро]] и [[Казански метрополитен|Казанското метро]]), която за нуждите на Софийското метро получава индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на ливреята |- |А21||2005||2001-6001-2002||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А22||2005||2003-6002-2004||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А23||2005||2005-6003-2006||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А24||2006||2007-6004-2008||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А25||2006||2009-6005-2010||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- ||А26||2006||2011-6006-2012||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А27||2009||2013-6007-2014||81 – 740.2/741.2||синя |- |А28||2009||2015-6008-2016||81 – 740.2/741.2||синя |- |А29||2009||2017-6009-2018||81 – 740.2/741.2||синя |- |А30||2010||2019-6010-2020||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А31||2010||2021-6011-2022||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А32||2010||2023-6012-2024||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А33||2012||2025-6013-2026||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А34||2012||2027-6014-2028||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А35||2012||2029-6015-2030||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А36||2012||2031-6016-2032||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А37||2012||2033-6017-2034||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А38||2012||2035-6018-2036||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А39||2012||2037-6019-2038||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А40||2012||2039-6020-2040||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А41||2012||2041-6021-2042||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А42||2012||2043-6022-2044||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А43||2012||2045-6023-2046||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А44||2012||2047-6024-2048||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А45||2012||2049-6025-2050||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А46||2012||2051-6026-2052||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А47||2012||2053-6027-2054||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А48||2012||2055-6028-2056||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А49||2012||2057-6029-2058||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А50||2012||2059-6030-2060||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А51||2013||2061-6031-2062||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A52||2013||2063-6032-2064||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А53||2013||2065-6033-2066||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A54||2013||2067-6034-2068||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A55||2013||2069-6035-2070||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A56||2013||2071-6036-2072||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A57||2013||2073-6037-2074||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A58||2013||2075-6038-2076||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A59||2013||2077-6039-2078||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A60||2013||2079-6040-2080||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |} През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември<ref>{{Citation |title=Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г. |url=http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ |accessdate=2013-11-17 |archivedate=2014-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ }}</ref> поръчката е финализирана. В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони. ==== Тип Siemens Inspiro ==== [[Файл:Siemens-inspiro-neck.jpg|мини|дясно|Влак [[Siemens Inspiro]] на станция „[[Метростанция „НДК“|НДК II]]“]] По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване ([[пантограф]]). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака [[Siemens Inspiro]] с опция за още 10 влака. През януари 2019 е съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне |- !номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Цвят на ливреята |- |B1||2016||3001-7001-3002||тюркоазена |- |B2||2016||3003-7002-3004||тюркоазена |- |B3||2016||3005-7003-3006||тюркоазена |- |B4||2016||3007-7004-3008||тюркоазена |- |B5||2016||3009-7005-3010||тюркоазена |- |B6||2016||3011-7006-3012||тюркоазена |- |B7||2016||3013-7007-3014||тюркоазена |- |B8||2016||3015-7008-3016||тюркоазена |- |B9||2016||3017-7009-3018||тюркоазена |- |B10||2016||3019-7010-3020||тюркоазена |- |B11||2016||3021-7011-3022||тюркоазена |- |B12||2016||3023-7012-3024||тюркоазена |- |B13||2016||3025-7013-3026||тюркоазена |- |B14||2016||3027-7014-3028||тюркоазена |- |B15||2016||3029-7015-3030||тюркоазена |- |B16||2016||3031-7016-3032||тюркоазена |- |B17||2016||3033-7017-3034||тюркоазена |- |B18||2016||3035-7018-3036||тюркоазена |- |B19||2016||3037-7019-3038||тюркоазена |- |B20||2016||3039-7020-3040||тюркоазена |- |B21||2020||3041-7021-3042||тюркоазена |- |B22||2020||3043-7022-3044||тюркоазена |- |B23||2020||3045-7023-3046||тюркоазена |- |B24||2020||3047-7024-3048||тюркоазена |- |B25||2021||3049-7025-3050||тюркоазена |- |B26||2021||3051-7026-3052||тюркоазена |- |B27||2021||3053-7027-3054||тюркоазена |- |B28||2021||3055-7028-3056||тюркоазена |- |B29||2021||3057-7029-3058||тюркоазена |- |В30||2021||3059-7030-3060||тюркоазена |- |} == Бъдещо разширяване == На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal/оо/OO%20NA%20ZADANIE%20ZA%20IOUP/Graf_Predlojenie_IOUP_SO_Metro.jpg| заглавие=Проект за разширение на софийското метро |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/proekt-novi-15-spirki-na-metroto-v-sofija.html Проект: Нови 15 спирки на метрото в София]</ref> Проектите получават остра критика от гражданската неправителствена организация „[[Спаси София]]“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.<ref>[http://spasimetroto.org/разширяването-на-метрото-нарушава-гр.html Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи]</ref> === Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище === Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година. === Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново === Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до [[Кабинков лифт Симеоново - Алеко|лифта в Cимеоново]]. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции. === Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“ === Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване) === Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия === Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов"; * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“); * МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“; == Депа == {{Основна|Метродепо „Обеля“|Депо „Земляне“}} Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“. == Критики == * Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат. * Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия са 60 метрови. * Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.<ref>[http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html spasisofia.org]</ref> == Данни за трафика == {| class="toccolours sortable" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse" |+ '''Трафик на Софийското метро''' |- bgcolor=lightgrey !width="150"|Година !width="150"|Пътници на ден !width="150"|Промяна (%) !width="150"|Метростанции |- |1998||10 000<ref name="ReferenceA">Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|15|}}||Първоначални 5 |- |1999||||{{Sort|11|}}||6 |- |2000||70 000<ref name="ReferenceA"/>||{{Sort|14|{{Повишение}}700.0}}||7 |- |2001||||{{Sort|12|}}||7 |- |2002||90 000<ref>Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|07|{{Повишение}}28.6}}||7 |- |2003||80 000<ref>{{Citation |title=Metropolitan Sofia – General Information |url=http://metropolitan.bg/en/about/information/ |accessdate=2013-08-03 |archivedate=2018-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information }}</ref>||{{Sort|06|{{Понижение}}11.1}}||8 |- |2004||||{{Sort|02|}}||8 |- |2005||70 000<ref>{{cite news | url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm | title=Метрото ще вози милион пътници | date=18 юли 2005 | publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2016-03-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160305023004/http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm }}</ref>||{{Sort|05|{{Понижение}}12.5}}||8 |- |2006||||{{Sort|03|}}||8 |- |2007||90 000<ref>{{cite news | url=http://fakti.bg/imoti/11186-parkingi-na-tri-etaja-v-metroto | title=Паркинги на три етажа в метрото | date=30 март 2007 | publisher=fakti.bg}}</ref>||{{Sort|01|{{Повишение}}28.6}}||8 |- |2008||76 000<ref>{{cite news | url=http://money.bg/news/id_651942347 | title=Намаляват пътниците в градския транспорт | date=18 февруари 2009 | publisher=money.bg }}</ref>||{{Sort|04|{{Понижение}}15.6}}||8 |- |2009||201 000<ref>{{cite news | url=http://bnt.bg/bg/news/view/19964/flameCandle70x80px.swf | title=Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден | date=21 декември 2009 | publisher=[[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref>||{{Sort|13|{{Повишение}}264.5}}||14 |- |2010||187 000<ref>{{cite news | url=http://www.monitor.bg/article?id=241598 | title=Колата измести градския транспорт | date=24 април 2010 | publisher=[[Монитор (вестник)|Монитор]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129025331/http://www.monitor.bg/article?id=241598 }}</ref>||{{Sort|09|{{Понижение}}7.0}}||14 |- |2011||190 000<ref>{{cite news | url=http://tv7.bg/news/society/436652.html | title=400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година | date=19 юни 2011 | publisher=[[TV7]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2013-08-03 | archive-url=https://archive.is/20130803024642/http://tv7.bg/news/society/436652.html }}</ref>||{{Sort|08|{{Повишение}}1.6}}||14{{Sort|15|}} |- |2012||350 000<ref>{{cite news | url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 | title=Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление | date=3 декември 2012 | publisher=stroitelstvo.info | accessdate=2012-12-08 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129080111/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 }}</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}84.2}}||27 |- |2013||280 000<ref name="sofia.actualno.com">[http://sofia.actualno.com/Stolichnoto-metro-shte-se-dviji-na-po-chesti-intervali-ot-april-news_450709.html Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април]</ref>||{{Sort|10|{{Понижение}}20.0}}||27 |- |2014||320 000<ref name="sofia.actualno.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}14.3}}||27 |- |2015||335 000<ref name="novinite.com">[http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open,+Adding+15+000+Passengers New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers]</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.7}}||34 |- |2016||350 000<ref name="novinite.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.5}}||35 |- |2017||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> || ||35 |- |2018||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2019||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2020|| || ||43 |- |2021 |200 000 към месец Април | |47 |- |2022 | | |47 |} == Разни == * Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%. * Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]]. * След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен [[тунел]], строен през 1980-те години за [[Метро-трамвай|подземно трамвайно трасе]], отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него. * Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blog.chiliev.com/?p=10479 | заглавие=„Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ | издател = Дневник}}</ref> След дълъг спор между неправителствени организации и [[Столична община|Столичната община]] през 2011 превоз на велосипеди все пак е разрешен, но остава изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/14/1123290_metroto_v_sofiia_ostava_nedostupno_za_velosipedi/| заглавие="Велосипед в метрото… с малки ограничения."}}</ref> Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев. * Строителството на Софийското метро е най-евтиното в [[Европа]]. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. [[Драган Цанков (булевард в София)|„Драган Цанков“]]. * Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m. * Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“|„СУ Св. Климент Охридски“]] дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници. * Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h. * 150 ескалатора и 155 асансьора помагат за придвижването на пътниците в метрополитена. * Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://optransport.bg/page.php?c=93| заглавие=Числен състав на „Метрополитен"ЕАД | издател = Оперативна програма Транспорт}}</ref> * Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1953531623| заглавие = Купихме машина за прокопаване тунела на метрото| издател=news.bg(7.12.2009 г.)}}</ref> Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река [[Дунав]] до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/| заглавие=Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214031931/http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/ |date=2009-12-14 }}</ref> * Цената на билета за метрото през 2016 година е 1,60 лв. Освен това при закупуване на карта за градския транспорт, тя важи не само за автобусите, тролейбусите и трамваите, но и за метрото. * Влаковете се движат със следния график на движение:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/| заглавие=График на движение на метровлаковете}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110526115018/http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/ |date=2011-05-26 }}</ref> * Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие = Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор=по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Метростанции == <gallery caption="Първи метродиаметър" class="center"> Sofia Airport metrostation.jpg | [[Метростанция „Летище София“]] Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg | [[Метростанция „Софийска Света гора“]] Iskarsko shose Metrostation.jpg | [[Метростанция „Искърско шосе“]] Druzhba Metrostation.jpg | [[Метростанция „Дружба“]] Цариградско-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Цариградско шосе“]] Младост 3-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Младост 3“]] Business park Sofia Metrostation.jpg | [[Метростанция „Бизнес парк София“]] Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Теодоров - Балан“]] Alexander Malinov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Малинов“]] Младост 1 - начало на перона.jpg | [[Метростанция „Младост 1“]] Musagenitsa.JPG | [[Метростанция „Мусагеница“]] G.M.Dimitrov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Г. М. Димитров“]] Joliot-Curie Metrostation.jpg | [[Метростанция „Жолио Кюри“]] Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg | [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Metrostation-Sofia-University-4.JPG | [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Serdika stantion.jpg | [[Метростанция „Сердика“]] Opalchenska Metrostation.jpg | [[Метростанция „Опълченска“]] K.Velichkov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Константин Величков“]] Vardar Metrostation.jpg | [[Метростанция „Вардар“]] Zapaden park.jpg | [[Метростанция „Западен парк“]] Lyulin Metrostation.jpg | [[Метростанция „Люлин“]] Slivnitsa Metrostation.jpg | [[Метростанция „Сливница“]] </gallery> <gallery caption="Втори метродиаметър" class="center"> EstacionObeliaMetroSofia.jpg | [[Метростанция „Обеля“]] Ломско Шосе.jpg | [[Метростанция „Ломско шосе“]] Бели дунав.jpg | [[Метростанция „Бели Дунав“]] Nadejda - 001.jpg | [[Метростанция „Надежда“]] Кан Кубрат.jpg | [[Метростанция „Хан Кубрат“]] Княгиня Мария Луиза.jpg | [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Централна гара.jpg | [[Метростанция „Централна жп гара“]] Лъвов мост.jpg | [[Метростанция „Лъвов мост“]] Сердика 2.jpg | [[Метростанция „Сердика 2“]] Национален дворец на културата.jpg | [[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Европейски съюз.jpg | [[Метростанция „Европейски съюз“]] Джеймс Баучер.jpg | [[Метростанция „Джеймс Баучер“]] Метростанция „Витоша“.jpg | [[Метростанция „Витоша“]] </gallery> <gallery caption="Трети метродиаметър" class="center"> Hadzhi Dimitar metrostation.jpg | [[Метростанция „Хаджи Димитър“]] Teatralna metrostation.jpg | [[Метростанция „Театрална“]] Orlov_Most_metrostation.jpg | [[Метростанция „Орлов мост“]] Patriarh_Evtimiy_metrostation.jpg | [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“]] National_Palace_of_Culture_II_metrostation.jpg | [[Метростанция „НДК“]] Medical_University_metrostation.jpg | [[Метростанция „Медицински университет“]] Bulgaria metrostation.jpg | [[Метростанция „България“]] Krasno_Selo_metrostation.jpg | [[Метростанция „Красно село“]] Ovcha kupel Metro Station.jpg | [[Метростанция „Овча купел“]] Moesia Metro Station.jpg | [[Метростанция „Мизия“]] </gallery> == Вижте също == * [[Метро (транспорт)|Метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Автобуси в София]] * [[Тролейбуси в София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{commonscat-inline|Sofia Metro}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Софийско метро| ]] hw6955mma6krk22z25sk0axvf4n4yt6 11464254 11464253 2022-07-19T23:33:34Z 79.100.99.9 /* Линии */ wikitext text/x-wiki {{ЖП линия | име = Софийско метро | лого = Sofia Metro Logo.svg | изображение = Krasno Selo metrostation.jpg | обяснение = Перонът на станция [[Метростанция „Красно село“|„Красно село“]] в деня на откриването на линия М3, 26 август 2020 | тип = [[метрополитен]] | място = [[София]], България | станции = 47 | пътници = 350 хил. дневно<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> | номер линия = М1/М2/М3/М4 | цвят на линията = М1 (червена)<br>M2 (синя)<br>M3 (зелена)<br>M4 (жълта) | уебсайт = {{URL|metropolitan.bg}} | пусната = 28 януари 1998 г. | собственик = [[Столична община]] | оператори = „Метрополитен“ ЕАД | персонал = | депо = 2 ([[Метродепо „Обеля“|Обеля]]; [[Метродепо „Земляне“|Земляне]]) | състав = 81 – 717/714; 81 – 740.2 (Б)/741.2 (Б); [[Сименс Инспиро]] | дължина = 52 km | брой линии = 4 | габарит = 1435 mm | електрификация = 825 V [[DC]], трета релса (М1/М2/М4)<br>1500 V DC, пантограф (М3) | скорост = средна – 39 km/h<br>макс. доп. – 80 km/h | разстояние гари = приблизително 1 km | схема = Sofia-metro-schema-01.svg }} '''Софийското метро''' е първото и единствено [[метро]] в [[България]], обслужващо столицата [[София]]. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 [[метростанции]]. Метрото е обявено за ''национален обект'', което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския и от националния бюджети, а също и от европейски фондове. == История == === Проектиране === Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m. Метродиаметрите по Генералната схема са следните: * Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София ''(с червена линия на картата)''; * Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля ''(със синя линия на картата)''; * Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „[[Овча купел]]“ – ж.к. [[Левски (квартал на София)|„Васил Левски“]] ''(със зелена линия на картата)''. Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], [[Национален дворец на културата]]. Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г. [[Файл:Metroshema-2.jpg|мини|300px|Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов]] През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние. С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма '''„Метрополитен“ ЕАД'''). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г. === Съвременно развитие === {|style="clear:right;padding:1em; background:none;" align=right cellpadding="5" |- | {|class="wikitable" |- !Участък!!Метростанции!!Дата на откриване |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Константин Величков“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |28 януари 1998 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Константин Величков“ – „Опълченска“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |17 септември 1999 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Опълченска“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |31 октомври 2000 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Обеля“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 април 2003 г. |- |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2009 г. |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |8 септември 2009 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Цариградско шосе“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |2 | align="right" nowrap="nowrap" |25 април 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Обеля“ – „Джеймс Баучер“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |11 | align="right" nowrap="nowrap" |31 август 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„ИнтерЕкспоЦентър“ – „Летище София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |2 април 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Бизнес парк София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |3 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Джеймс Баучер“ – „Витоша“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 юли 2016 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Хаджи Димитър“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |8 | align="right" nowrap="nowrap" |26 август 2020 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Горна баня“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |24 април 2021 г. |} |} * На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на „Първи метродиаметър“ с 5 метростанции и дължина 6,5 km. В експлоатация влизат метростанциите [[Метростанция „Сливница“|„Сливница“]], [[Метростанция „Люлин“|„Люлин“]], [[Метростанция „Западен парк“|„Западен парк“]], [[Метростанция „Вардар“|„Вардар“]] и [[Метростанция „Константин Величков“|„Константин Величков“]]. * На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Опълченска“|„Опълченска“]]. * На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]], като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 km със 7 метростанции. * На 20 април 2003 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]], като действащият участък се свързва с ж.к. [[Обеля (квартал)|„Обеля“]] с нов участък от 1,8 km, като с това първият радиус е изграден. * На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов радиус от Първи метродиаметър с дължина 5,7 km и 5 метростанции. В експлоатация влизат метростанциите: [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|„Стадион „Васил Левски“]], [[Метростанция „Жолио Кюри“|„Жолио Кюри“]], [[Метростанция „Г. М. Димитров“|„Г. М. Димитров“]], [[Метростанция „Мусагеница“|„Мусагеница“]] и [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. Метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на „Първи метродиаметър“ действат автономно. * На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. * На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик, е открита метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“. * На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. * На 31 август 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозо]], е пуснат в експлоатация втори метродиаметър с дължина 13 km и 11 метростанции. * На 2 април 2015 г. на официална церемония, в присъствието на премиера [[Бойко Борисов]], кмета на София [[Йорданка Фандъкова]], министъра на транспорта [[Ивайло Московски]], министъра на регионалното развитие и благоустройството [[Лиляна Павлова]] и министъра на околната среда и водите [[Ивелина Василева]], е открит северният лъч на „Първи метродиаметър“ с 4 нови метростанции: [[Метростанция „Дружба“|„Дружба“]], [[Метростанция „Искърско шосе“|„Искърско шосе“]], [[Метростанция „Софийска Света гора“|„Софийска Света гора“]] и [[Метростанция „Летище София“|„Летище София“]]. * На 8 май 2015 г. на официална церемония, в присъствието на вицепрезидента на ЕК [[Кристалина Георгиева]], президента [[Росен Плевнелиев]], министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София Йорданка Фандъкова, е открит южният лъч на „Първи метродиаметър“ с 3 метростанции: [[Метростанция „Александър Малинов“|„Александър Малинов“]], [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|„Академик Александър Теодоров – Балан“]] и [[Метростанция „Бизнес парк София“|„Бизнес парк София“]]. * На 20 юли 2016 г. на официална церемония, е открита [[Метростанция „Витоша“]]. * На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Трети метродиаметър. Разклонението на Първи метродиаметър в посока на Летището е назовано М4, с жълт цвят на картата. [[Файл:Sofia Metro Construction 2.jpg|мини|350px|Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.]] Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“. Във връзка със строителството на [[Национален дворец на културата|НДК]] и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са: * метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл; * метростанция „Европейски съюз“ – близо до [[Национален музей „Земята и хората“]] и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея). Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред жп гара [[Подуене (гара)|„Подуяне пътническа“]] са изградени няколко десетки метра [[тунел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:56Lxtp6EfaoJ:www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/study_bg_346_underlec1_1.pdf+подземни+транспортни+съоръжения&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjoBqYqT7lk6ntdDRcbdgxw03fBM7eT7Mrz867LtFZCXtW-yj0aacQdaU0ggB47qfshs76GQvFO86NEd6UDgNCP_KzVHyLxh0fy0xHQu65LIwWNMs6vpaNNOZakkRaOCE6QjEbX&sig=AHIEtbTAa4kA3GIFqXAchrcrgv1b8AZw8w| заглавие=Изградени части от тунел пред гара Подуене| издател = Подземни транспортни съоръжения, стр. 5}}</ref> и е заложена конструкция на [[метростанция]], част от планирания „Трети метродиаметър“. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. [[Изгрев (квартал на София)|„Изгрев“]] с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции. През юли 2007 г. [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел [[Кемпински Хотел Зографски|„Кемпински-Зографски“]]. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг: * турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] с дължина 3,8 km и 4 метростанции; * Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. [[Черни връх (булевард в София)|„Черни връх“]] с дължина 2,6 km и 3 метростанции. Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г. Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „[[Летище София]]“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно. * I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г. * II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. [[Искърско шосе (булевард в София)|„Искърско шосе“]] с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции. * от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г. На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев е даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „[[Бизнес парк София]]“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г. == Технически данни == Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, при средна скорост 39 km/h. Максималната превозна способност е 50 хил. пътници в час в едно направление. Минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите е 90 s. [[Междурелсие]]то е стандартно – 1435 mm. Захранването на подвижния състав е с [[постоянен ток]] с номинално напрежение 825 [[волт|V]], чрез трета (контактна) [[релса]] при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и 1500 V чрез [[пантограф]] при Трета метролиния.<ref>{{Citation |title=Официална страница |url=http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ |accessdate=2017-11-18 |archivedate=2017-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ }}</ref> В едноколовозните едноперонни станции контактната електроподаваща релса е между перона и жп коловоза, носещ тежестта на жп превозни средства, а в станции, в които двата жп коловоза са успоредни, а също така и в жп тунели и жп мостове (под открито небе са само около 200 m между станции Летище София и Софийска Света Гора) контактните електроподаващи релси (по една за всеки жп коловоз) са между коловозите, носещи тежестта на превозните жп средства. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Линия !Откриване !Дължина !Брой станции !Дължина в строеж !Станции в строеж !Планирана дължина !Планирани станции |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-01.svg|60px]] |1998 г. |14,8 km |16 |0 km |0 |17,7 km |19 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-02.svg|60px]] |2012 г. |11,4 km |13 |0 km |0 |18 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-03.svg|60px]] |2020 г. |11,8 km |12 |3 km |3 |17,8 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-04.svg|60px]] |2015 г. |26,1 km |20 |0 km |0 |26,1 km |20 |- ! colspan="2" |Общо: |'''52 km''' |'''47''' |'''3 km''' |3 |'''79,6 km''' |'''75''' |} По-долу са представени настоящите линии на метрото и техния маршрут: '''Линия M1 – Сливница – Бизнес Парк София''' '''Линия M2 – Обеля – Витоша''' '''Линия M3 – Хаджи Димитър – Горна баня''' (в строеж – 3 метростанции) '''Линия M4 – Обеля – Летище София''' === Първи метродиаметър (линии М1 и М4) === {{Софийско_метро/Първи_метродиаметър}} {{Софийско метро/Линия М4}} Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции. Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]] при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] е трансферна с метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика II“]], между които е осъществен преход. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча: * северен: към ж.к. [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] и „[[Летище София]]“; * южен: към ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] и „[[Бизнес парк София]]“. На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан [[Фредерик Жолио-Кюри]], а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно. На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] до метростанция [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] до метростанция „Стадион „Васил Левски“. На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г. На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13396933677531&if_height=394 Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2]</ref> за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в [[Метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“|„Интер Експо Център-Цариградско шосе“]]. На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация. На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър. На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4. [[Файл:Sofia Metro construction 4.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния [[паркинг]] при [[метростанция „Цариградско шосе“]], 11 ноември 2010 г.]] [[Файл:Sofia Metro construction 5.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.]] '''Метростанции''' * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива * [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Люлин“|Люлин]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Западен парк“|Западен парк]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Вардар“|Вардар]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Константин Величков“|Константин Величков]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]] – в експлоатация от 17 септември 1999 г. * [[Метростанция „Сердика“|Сердика]] – в експлоатация от 31 октомври 2000 г. * [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|СУ Св. Климент Охридски]] – в експлоатация от 7 септември 2009 г. * [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион Васил Левски]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Жолио Кюри“|Жолио Кюри]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Г. М. Димитров“|Г. М. Димитров]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Младост 1“|Младост I]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. ''Западен Лъч'' *Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива * Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива ''Северен лъч'' * [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“|Интер Експо Център – Цариградско шосе]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Искърско шосе“|Искърско шосе]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. ''Южен лъч'' * [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Бизнес парк София“|Бизнес парк София]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * Малинова Долина – на Околовръстния път при кв. „Малинова долина“ – далечна перспектива<ref>[http://spasimetroto.org/еднопътно-трасе-до-ikea.html Спаси Метрото]</ref> * София Ринг Мол – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при „София Ринг Мол“ – далечна перспектива<ref>{{Citation |title=Столичен общински експертен съвет по устройство на територията |url=http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf |accessdate=2015-04-19 |archivedate=2015-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf }}</ref><ref name="issuu.com">[http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml issuu.com]</ref><ref name="issuu.com" /> === Втори метродиаметър (линия М2) === {{Софийско_метро/Втори_метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (втори метродиаметър)}} Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „[[Илиянци]]“ до кв. „[[Хладилника]].“ След влизането в експлоатация на метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]] се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]], която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „[[Ломско шосе]]“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика“]] и на „Трети метродиаметър“ при [[Национален дворец на културата|НДК]]. След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози. Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони. При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред [[ЦУМ]]), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната [[София|Сердика]]. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията. На 24 април 2010 г. във [[Фейсбук]] е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ). След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение. На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на [[Петър Дънов]]. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името [[Метростанция „Европейски съюз“|„Европейски съюз“]]. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия [[Жозе Барозу]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1421883 Наесен метрото вози до Европейския съюз]</ref> На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници. [[Файл:Metrostancia nadejda.jpg|мини|350px|Строеж на [[Метростанция „Надежда“]]]] На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър. На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части: * От „Витоша“ до „Обеля“ като М2 * От „Обеля“ до „Летище София“ като М4. Метростанции: * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * [[Метростанция „Ломско шосе“|Ломско шосе]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Бели Дунав“|Бели Дунав]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Надежда“|„Надежда“]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Хан Кубрат“|Хан Кубрат]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“|Княгиня Мария Луиза]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Централна жп гара“|Централна жп гара]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Лъвов мост“|Лъвов мост]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|Сердика]] (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Национален дворец на културата“|НДК]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Европейски съюз“|Европейски съюз]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Джеймс Баучер“|Джеймс Баучер]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Витоша“|Витоша]] – в експлоатация от 20 юли 2016 г. * Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива * Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива ''Северен лъч'' * Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива * Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива * Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива * Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива ''Източен лъч''<ref>{{Citation |title=Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие |url=http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg |accessdate=2017-11-13 |archivedate=2017-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg }}</ref> * Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива * Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива * Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива * Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна. Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“. === Разделяне на М2 и М4 === На 26 август 2020 г. втората линия е разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания. === Трети метродиаметър (линия М3) === {{Софийско_метро/Трети метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (трети метродиаметър)}} === Предистория === Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“. Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716024928/http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme |date=2017-07-16 }}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811074646/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 |date=2011-08-11 }}</ref> В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема. През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г. На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia/| заглавие=Информация за приемането на новия ОУП| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091123070828/http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia |date=2009-11-23 }}</ref> Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо [[метро]], леко метро, LRT или [[Метро-трамвай|скоростен трамвай]]. Според [[Стоян Братоев]] – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в [[Хюстън]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.econ.bg/news/article194789.html/| заглавие = Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg}}</ref> На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а [[LRT]]) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km. През 2012 г. кметът [[Йорданка Фандъкова]] съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро. На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“. На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“. ==== Настоящо състояние ==== Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г. Пусков участък – 8 станции от МС ''Красно Село'' (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС ''Хаджи Димитър'' (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km. Всички станции от трети метродиаметър имат [[Автоматична портална платформа|автоматични перонни предпазни врати]]. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „[[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]]“ и [[Метростанция Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/04/24/3425020_metroto_ot_krasno_selo_do_bul_vl_vazov_shte_trugne_do/ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова], dnevnik.bg</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/bulgaria/2019-04-24/slagat-pregradi-sreshtu-samoubiytsi-v-metroto Слагат прегради срещу самоубийци в метрото], bgonair.bg</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slagat-obezopasitelni-vrati-na-dve-metrostancii.html Слагат обезопасителни огради на две метростанции], btvnovinite.bg</ref> '''Основна линия'''<ref>{{Citation |title=243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г. |url=http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ |accessdate=2017-03-24 |archivedate=2017-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ }}</ref> с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са: * Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „[[Ботевградско шосе]]“ и ул. „[[Източна тангента (улица в София)|Източна тангента]]“, отпаднала * Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 21 март 2022 год. * Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 21 март 2022 год. * Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 21 март 2022 год. * [[Хаджи Димитър (метростанция)|Хаджи Димитър]] – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Театрална“|Театрална]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Орлов мост“|Орлов мост]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“|Патриарх Евтимий]] – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „НДК“|НДК]] – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Медицински университет“|Медицински университет]] – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[България (метростанция)|България]] – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Красно село“|Цар Борис III/Красно Село]] – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Овча купел“|Овча купел]] – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г.,<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/y-fandkova-polovin-milion-dushi-dnevno-shche-polzvat-tretata-liniya-na-metroto През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро]</ref><ref>[https://www.sofiatraffic.bg/bg/news/2661/za-avtobusni-linii-no-11 Съобщение на ЦГМ]</ref> в експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Мизия“|Мизия/НБУ]] – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Овча купел II“|Овча купел II]] – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел II“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Горна баня“|Горна баня]] – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна баня“, възлова с жп линията София – Перник – Кулата, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. '''Източно разклонение'''<ref>{{Citation |title=Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall |url=http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 |accessdate=2017-02-24 |archivedate=2017-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/06/2929625_razklonenieto_na_tretiia_metroluch_shte_trugva_ot/ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall]</ref> с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са: * Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива * Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива * Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива * Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива * Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива * София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива * Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива **# Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г. === Подвижен състав === ==== Тип 81 – 717.4/81 – 714.4 ==== [[Файл:Central railway station (Sofia Metro) 2012 PD 5.jpg|мини|дясно|81 – 717/714]] [[Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg|мини|дясно|Модернизиран 81 – 717/714]] Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „[[Метровагонмаш]]“, гр. [[Митищи]], [[Московска област]], [[Русия]] още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г. През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години. Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на вагоните |- |А1||1990||1019-5019-5020-1020||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А2||1990||1008-5009-5008-1009||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А3||1990||1014-5014-5015-1015||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А4||1990||1011-5011-5012-1012||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А5||1990||1010-5010-5013-1013||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и зелени и жълти ленти отстрани |- |А6||1990||1016-5016-5022-1022||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А7||1990||1017-5017-5023-1021||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А8||1990||1018-5018-5021-1023||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А9||1990||1001-5001-5005-1005||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А10||1990||1002-5002-5006-1006||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А11||1990||1003-5003-5007-1007||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А12||1990||1004-5004-5024-1024||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и със зелени ленти отстрани. |- |} ==== Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б ==== [[Файл:Sofia Metro Station Serdica 2012 PD 3.jpg|мини|дясно|[[Метровагони 81-740/741 „Русич“|81 – 740/741 „Русич“]] на [[Метростанция „Сердика“]]]] Влаковете [[Метровагони 81-740/741 „Русич“|„Русич“]] са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“. Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в [[Московско метро|Московското метро]] и [[Казански метрополитен|Казанското метро]]), която за нуждите на Софийското метро получава индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на ливреята |- |А21||2005||2001-6001-2002||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А22||2005||2003-6002-2004||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А23||2005||2005-6003-2006||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А24||2006||2007-6004-2008||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А25||2006||2009-6005-2010||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- ||А26||2006||2011-6006-2012||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А27||2009||2013-6007-2014||81 – 740.2/741.2||синя |- |А28||2009||2015-6008-2016||81 – 740.2/741.2||синя |- |А29||2009||2017-6009-2018||81 – 740.2/741.2||синя |- |А30||2010||2019-6010-2020||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А31||2010||2021-6011-2022||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А32||2010||2023-6012-2024||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А33||2012||2025-6013-2026||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А34||2012||2027-6014-2028||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А35||2012||2029-6015-2030||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А36||2012||2031-6016-2032||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А37||2012||2033-6017-2034||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А38||2012||2035-6018-2036||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А39||2012||2037-6019-2038||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А40||2012||2039-6020-2040||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А41||2012||2041-6021-2042||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А42||2012||2043-6022-2044||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А43||2012||2045-6023-2046||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А44||2012||2047-6024-2048||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А45||2012||2049-6025-2050||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А46||2012||2051-6026-2052||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А47||2012||2053-6027-2054||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А48||2012||2055-6028-2056||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А49||2012||2057-6029-2058||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А50||2012||2059-6030-2060||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А51||2013||2061-6031-2062||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A52||2013||2063-6032-2064||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А53||2013||2065-6033-2066||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A54||2013||2067-6034-2068||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A55||2013||2069-6035-2070||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A56||2013||2071-6036-2072||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A57||2013||2073-6037-2074||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A58||2013||2075-6038-2076||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A59||2013||2077-6039-2078||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A60||2013||2079-6040-2080||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |} През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември<ref>{{Citation |title=Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г. |url=http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ |accessdate=2013-11-17 |archivedate=2014-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ }}</ref> поръчката е финализирана. В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони. ==== Тип Siemens Inspiro ==== [[Файл:Siemens-inspiro-neck.jpg|мини|дясно|Влак [[Siemens Inspiro]] на станция „[[Метростанция „НДК“|НДК II]]“]] По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване ([[пантограф]]). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака [[Siemens Inspiro]] с опция за още 10 влака. През януари 2019 е съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне |- !номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Цвят на ливреята |- |B1||2016||3001-7001-3002||тюркоазена |- |B2||2016||3003-7002-3004||тюркоазена |- |B3||2016||3005-7003-3006||тюркоазена |- |B4||2016||3007-7004-3008||тюркоазена |- |B5||2016||3009-7005-3010||тюркоазена |- |B6||2016||3011-7006-3012||тюркоазена |- |B7||2016||3013-7007-3014||тюркоазена |- |B8||2016||3015-7008-3016||тюркоазена |- |B9||2016||3017-7009-3018||тюркоазена |- |B10||2016||3019-7010-3020||тюркоазена |- |B11||2016||3021-7011-3022||тюркоазена |- |B12||2016||3023-7012-3024||тюркоазена |- |B13||2016||3025-7013-3026||тюркоазена |- |B14||2016||3027-7014-3028||тюркоазена |- |B15||2016||3029-7015-3030||тюркоазена |- |B16||2016||3031-7016-3032||тюркоазена |- |B17||2016||3033-7017-3034||тюркоазена |- |B18||2016||3035-7018-3036||тюркоазена |- |B19||2016||3037-7019-3038||тюркоазена |- |B20||2016||3039-7020-3040||тюркоазена |- |B21||2020||3041-7021-3042||тюркоазена |- |B22||2020||3043-7022-3044||тюркоазена |- |B23||2020||3045-7023-3046||тюркоазена |- |B24||2020||3047-7024-3048||тюркоазена |- |B25||2021||3049-7025-3050||тюркоазена |- |B26||2021||3051-7026-3052||тюркоазена |- |B27||2021||3053-7027-3054||тюркоазена |- |B28||2021||3055-7028-3056||тюркоазена |- |B29||2021||3057-7029-3058||тюркоазена |- |В30||2021||3059-7030-3060||тюркоазена |- |} == Бъдещо разширяване == На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal/оо/OO%20NA%20ZADANIE%20ZA%20IOUP/Graf_Predlojenie_IOUP_SO_Metro.jpg| заглавие=Проект за разширение на софийското метро |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/proekt-novi-15-spirki-na-metroto-v-sofija.html Проект: Нови 15 спирки на метрото в София]</ref> Проектите получават остра критика от гражданската неправителствена организация „[[Спаси София]]“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.<ref>[http://spasimetroto.org/разширяването-на-метрото-нарушава-гр.html Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи]</ref> === Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище === Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година. === Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново === Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до [[Кабинков лифт Симеоново - Алеко|лифта в Cимеоново]]. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции. === Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“ === Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване) === Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия === Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов"; * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“); * МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“; == Депа == {{Основна|Метродепо „Обеля“|Депо „Земляне“}} Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“. == Критики == * Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат. * Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия са 60 метрови. * Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.<ref>[http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html spasisofia.org]</ref> == Данни за трафика == {| class="toccolours sortable" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse" |+ '''Трафик на Софийското метро''' |- bgcolor=lightgrey !width="150"|Година !width="150"|Пътници на ден !width="150"|Промяна (%) !width="150"|Метростанции |- |1998||10 000<ref name="ReferenceA">Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|15|}}||Първоначални 5 |- |1999||||{{Sort|11|}}||6 |- |2000||70 000<ref name="ReferenceA"/>||{{Sort|14|{{Повишение}}700.0}}||7 |- |2001||||{{Sort|12|}}||7 |- |2002||90 000<ref>Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|07|{{Повишение}}28.6}}||7 |- |2003||80 000<ref>{{Citation |title=Metropolitan Sofia – General Information |url=http://metropolitan.bg/en/about/information/ |accessdate=2013-08-03 |archivedate=2018-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information }}</ref>||{{Sort|06|{{Понижение}}11.1}}||8 |- |2004||||{{Sort|02|}}||8 |- |2005||70 000<ref>{{cite news | url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm | title=Метрото ще вози милион пътници | date=18 юли 2005 | publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2016-03-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160305023004/http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm }}</ref>||{{Sort|05|{{Понижение}}12.5}}||8 |- |2006||||{{Sort|03|}}||8 |- |2007||90 000<ref>{{cite news | url=http://fakti.bg/imoti/11186-parkingi-na-tri-etaja-v-metroto | title=Паркинги на три етажа в метрото | date=30 март 2007 | publisher=fakti.bg}}</ref>||{{Sort|01|{{Повишение}}28.6}}||8 |- |2008||76 000<ref>{{cite news | url=http://money.bg/news/id_651942347 | title=Намаляват пътниците в градския транспорт | date=18 февруари 2009 | publisher=money.bg }}</ref>||{{Sort|04|{{Понижение}}15.6}}||8 |- |2009||201 000<ref>{{cite news | url=http://bnt.bg/bg/news/view/19964/flameCandle70x80px.swf | title=Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден | date=21 декември 2009 | publisher=[[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref>||{{Sort|13|{{Повишение}}264.5}}||14 |- |2010||187 000<ref>{{cite news | url=http://www.monitor.bg/article?id=241598 | title=Колата измести градския транспорт | date=24 април 2010 | publisher=[[Монитор (вестник)|Монитор]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129025331/http://www.monitor.bg/article?id=241598 }}</ref>||{{Sort|09|{{Понижение}}7.0}}||14 |- |2011||190 000<ref>{{cite news | url=http://tv7.bg/news/society/436652.html | title=400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година | date=19 юни 2011 | publisher=[[TV7]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2013-08-03 | archive-url=https://archive.is/20130803024642/http://tv7.bg/news/society/436652.html }}</ref>||{{Sort|08|{{Повишение}}1.6}}||14{{Sort|15|}} |- |2012||350 000<ref>{{cite news | url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 | title=Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление | date=3 декември 2012 | publisher=stroitelstvo.info | accessdate=2012-12-08 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129080111/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 }}</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}84.2}}||27 |- |2013||280 000<ref name="sofia.actualno.com">[http://sofia.actualno.com/Stolichnoto-metro-shte-se-dviji-na-po-chesti-intervali-ot-april-news_450709.html Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април]</ref>||{{Sort|10|{{Понижение}}20.0}}||27 |- |2014||320 000<ref name="sofia.actualno.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}14.3}}||27 |- |2015||335 000<ref name="novinite.com">[http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open,+Adding+15+000+Passengers New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers]</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.7}}||34 |- |2016||350 000<ref name="novinite.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.5}}||35 |- |2017||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> || ||35 |- |2018||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2019||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2020|| || ||43 |- |2021 |200 000 към месец Април | |47 |- |2022 | | |47 |} == Разни == * Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%. * Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]]. * След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен [[тунел]], строен през 1980-те години за [[Метро-трамвай|подземно трамвайно трасе]], отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него. * Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blog.chiliev.com/?p=10479 | заглавие=„Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ | издател = Дневник}}</ref> След дълъг спор между неправителствени организации и [[Столична община|Столичната община]] през 2011 превоз на велосипеди все пак е разрешен, но остава изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/14/1123290_metroto_v_sofiia_ostava_nedostupno_za_velosipedi/| заглавие="Велосипед в метрото… с малки ограничения."}}</ref> Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев. * Строителството на Софийското метро е най-евтиното в [[Европа]]. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. [[Драган Цанков (булевард в София)|„Драган Цанков“]]. * Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m. * Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“|„СУ Св. Климент Охридски“]] дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници. * Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h. * 150 ескалатора и 155 асансьора помагат за придвижването на пътниците в метрополитена. * Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://optransport.bg/page.php?c=93| заглавие=Числен състав на „Метрополитен"ЕАД | издател = Оперативна програма Транспорт}}</ref> * Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1953531623| заглавие = Купихме машина за прокопаване тунела на метрото| издател=news.bg(7.12.2009 г.)}}</ref> Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река [[Дунав]] до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/| заглавие=Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214031931/http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/ |date=2009-12-14 }}</ref> * Цената на билета за метрото през 2016 година е 1,60 лв. Освен това при закупуване на карта за градския транспорт, тя важи не само за автобусите, тролейбусите и трамваите, но и за метрото. * Влаковете се движат със следния график на движение:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/| заглавие=График на движение на метровлаковете}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110526115018/http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/ |date=2011-05-26 }}</ref> * Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие = Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор=по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Метростанции == <gallery caption="Първи метродиаметър" class="center"> Sofia Airport metrostation.jpg | [[Метростанция „Летище София“]] Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg | [[Метростанция „Софийска Света гора“]] Iskarsko shose Metrostation.jpg | [[Метростанция „Искърско шосе“]] Druzhba Metrostation.jpg | [[Метростанция „Дружба“]] Цариградско-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Цариградско шосе“]] Младост 3-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Младост 3“]] Business park Sofia Metrostation.jpg | [[Метростанция „Бизнес парк София“]] Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Теодоров - Балан“]] Alexander Malinov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Малинов“]] Младост 1 - начало на перона.jpg | [[Метростанция „Младост 1“]] Musagenitsa.JPG | [[Метростанция „Мусагеница“]] G.M.Dimitrov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Г. М. Димитров“]] Joliot-Curie Metrostation.jpg | [[Метростанция „Жолио Кюри“]] Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg | [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Metrostation-Sofia-University-4.JPG | [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Serdika stantion.jpg | [[Метростанция „Сердика“]] Opalchenska Metrostation.jpg | [[Метростанция „Опълченска“]] K.Velichkov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Константин Величков“]] Vardar Metrostation.jpg | [[Метростанция „Вардар“]] Zapaden park.jpg | [[Метростанция „Западен парк“]] Lyulin Metrostation.jpg | [[Метростанция „Люлин“]] Slivnitsa Metrostation.jpg | [[Метростанция „Сливница“]] </gallery> <gallery caption="Втори метродиаметър" class="center"> EstacionObeliaMetroSofia.jpg | [[Метростанция „Обеля“]] Ломско Шосе.jpg | [[Метростанция „Ломско шосе“]] Бели дунав.jpg | [[Метростанция „Бели Дунав“]] Nadejda - 001.jpg | [[Метростанция „Надежда“]] Кан Кубрат.jpg | [[Метростанция „Хан Кубрат“]] Княгиня Мария Луиза.jpg | [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Централна гара.jpg | [[Метростанция „Централна жп гара“]] Лъвов мост.jpg | [[Метростанция „Лъвов мост“]] Сердика 2.jpg | [[Метростанция „Сердика 2“]] Национален дворец на културата.jpg | [[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Европейски съюз.jpg | [[Метростанция „Европейски съюз“]] Джеймс Баучер.jpg | [[Метростанция „Джеймс Баучер“]] Метростанция „Витоша“.jpg | [[Метростанция „Витоша“]] </gallery> <gallery caption="Трети метродиаметър" class="center"> Hadzhi Dimitar metrostation.jpg | [[Метростанция „Хаджи Димитър“]] Teatralna metrostation.jpg | [[Метростанция „Театрална“]] Orlov_Most_metrostation.jpg | [[Метростанция „Орлов мост“]] Patriarh_Evtimiy_metrostation.jpg | [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“]] National_Palace_of_Culture_II_metrostation.jpg | [[Метростанция „НДК“]] Medical_University_metrostation.jpg | [[Метростанция „Медицински университет“]] Bulgaria metrostation.jpg | [[Метростанция „България“]] Krasno_Selo_metrostation.jpg | [[Метростанция „Красно село“]] Ovcha kupel Metro Station.jpg | [[Метростанция „Овча купел“]] Moesia Metro Station.jpg | [[Метростанция „Мизия“]] </gallery> == Вижте също == * [[Метро (транспорт)|Метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Автобуси в София]] * [[Тролейбуси в София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{commonscat-inline|Sofia Metro}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Софийско метро| ]] 24k9bsekik1hsm5ug08955mvxsyx9n4 11464257 11464254 2022-07-19T23:40:47Z 79.100.99.9 /* Метростанции */ wikitext text/x-wiki {{ЖП линия | име = Софийско метро | лого = Sofia Metro Logo.svg | изображение = Krasno Selo metrostation.jpg | обяснение = Перонът на станция [[Метростанция „Красно село“|„Красно село“]] в деня на откриването на линия М3, 26 август 2020 | тип = [[метрополитен]] | място = [[София]], България | станции = 47 | пътници = 350 хил. дневно<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> | номер линия = М1/М2/М3/М4 | цвят на линията = М1 (червена)<br>M2 (синя)<br>M3 (зелена)<br>M4 (жълта) | уебсайт = {{URL|metropolitan.bg}} | пусната = 28 януари 1998 г. | собственик = [[Столична община]] | оператори = „Метрополитен“ ЕАД | персонал = | депо = 2 ([[Метродепо „Обеля“|Обеля]]; [[Метродепо „Земляне“|Земляне]]) | състав = 81 – 717/714; 81 – 740.2 (Б)/741.2 (Б); [[Сименс Инспиро]] | дължина = 52 km | брой линии = 4 | габарит = 1435 mm | електрификация = 825 V [[DC]], трета релса (М1/М2/М4)<br>1500 V DC, пантограф (М3) | скорост = средна – 39 km/h<br>макс. доп. – 80 km/h | разстояние гари = приблизително 1 km | схема = Sofia-metro-schema-01.svg }} '''Софийското метро''' е първото и единствено [[метро]] в [[България]], обслужващо столицата [[София]]. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 [[метростанции]]. Метрото е обявено за ''национален обект'', което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския и от националния бюджети, а също и от европейски фондове. == История == === Проектиране === Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m. Метродиаметрите по Генералната схема са следните: * Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София ''(с червена линия на картата)''; * Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля ''(със синя линия на картата)''; * Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „[[Овча купел]]“ – ж.к. [[Левски (квартал на София)|„Васил Левски“]] ''(със зелена линия на картата)''. Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], [[Национален дворец на културата]]. Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. [[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г. [[Файл:Metroshema-2.jpg|мини|300px|Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов]] През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние. С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към [[Столична община|Столичната община]], която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма '''„Метрополитен“ ЕАД'''). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г. === Съвременно развитие === {|style="clear:right;padding:1em; background:none;" align=right cellpadding="5" |- | {|class="wikitable" |- !Участък!!Метростанции!!Дата на откриване |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Константин Величков“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |28 януари 1998 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Константин Величков“ – „Опълченска“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |17 септември 1999 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Опълченска“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |31 октомври 2000 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Сливница“ – „Обеля“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 април 2003 г. |- |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |5 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2009 г. |-class="shadow" | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |8 септември 2009 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Цариградско шосе“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |2 | align="right" nowrap="nowrap" |25 април 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Обеля“ – „Джеймс Баучер“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |11 | align="right" nowrap="nowrap" |31 август 2012 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„ИнтерЕкспоЦентър“ – „Летище София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |2 април 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#be2d2c">„Младост 1“ – „Бизнес парк София“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |3 | align="right" nowrap="nowrap" |8 май 2015 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:#003399">„Джеймс Баучер“ – „Витоша“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |1 | align="right" nowrap="nowrap" |20 юли 2016 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Хаджи Димитър“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |8 | align="right" nowrap="nowrap" |26 август 2020 г. |- | nowrap="nowrap" |<span style="color:green">„Красно село“ – „Горна баня“</span> | align="center" nowrap="nowrap" |4 | align="right" nowrap="nowrap" |24 април 2021 г. |} |} * На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на „Първи метродиаметър“ с 5 метростанции и дължина 6,5 km. В експлоатация влизат метростанциите [[Метростанция „Сливница“|„Сливница“]], [[Метростанция „Люлин“|„Люлин“]], [[Метростанция „Западен парк“|„Западен парк“]], [[Метростанция „Вардар“|„Вардар“]] и [[Метростанция „Константин Величков“|„Константин Величков“]]. * На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Опълченска“|„Опълченска“]]. * На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]], като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 km със 7 метростанции. * На 20 април 2003 г. е въведена в експлоатация метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]], като действащият участък се свързва с ж.к. [[Обеля (квартал)|„Обеля“]] с нов участък от 1,8 km, като с това първият радиус е изграден. * На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов радиус от Първи метродиаметър с дължина 5,7 km и 5 метростанции. В експлоатация влизат метростанциите: [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|„Стадион „Васил Левски“]], [[Метростанция „Жолио Кюри“|„Жолио Кюри“]], [[Метростанция „Г. М. Димитров“|„Г. М. Димитров“]], [[Метростанция „Мусагеница“|„Мусагеница“]] и [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. Метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на „Първи метродиаметър“ действат автономно. * На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. * На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик, е открита метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“. * На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. * На 31 август 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейската комисия [[Жозе Мануел Барозо]], е пуснат в експлоатация втори метродиаметър с дължина 13 km и 11 метростанции. * На 2 април 2015 г. на официална церемония, в присъствието на премиера [[Бойко Борисов]], кмета на София [[Йорданка Фандъкова]], министъра на транспорта [[Ивайло Московски]], министъра на регионалното развитие и благоустройството [[Лиляна Павлова]] и министъра на околната среда и водите [[Ивелина Василева]], е открит северният лъч на „Първи метродиаметър“ с 4 нови метростанции: [[Метростанция „Дружба“|„Дружба“]], [[Метростанция „Искърско шосе“|„Искърско шосе“]], [[Метростанция „Софийска Света гора“|„Софийска Света гора“]] и [[Метростанция „Летище София“|„Летище София“]]. * На 8 май 2015 г. на официална церемония, в присъствието на вицепрезидента на ЕК [[Кристалина Георгиева]], президента [[Росен Плевнелиев]], министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София Йорданка Фандъкова, е открит южният лъч на „Първи метродиаметър“ с 3 метростанции: [[Метростанция „Александър Малинов“|„Александър Малинов“]], [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|„Академик Александър Теодоров – Балан“]] и [[Метростанция „Бизнес парк София“|„Бизнес парк София“]]. * На 20 юли 2016 г. на официална церемония, е открита [[Метростанция „Витоша“]]. * На 26 август 2020 г. е въведен в експлоатация Трети метродиаметър. Разклонението на Първи метродиаметър в посока на Летището е назовано М4, с жълт цвят на картата. [[Файл:Sofia Metro Construction 2.jpg|мини|350px|Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.]] Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“. Във връзка със строителството на [[Национален дворец на културата|НДК]] и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са: * метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл; * метростанция „Европейски съюз“ – близо до [[Национален музей „Земята и хората“]] и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея). Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред жп гара [[Подуене (гара)|„Подуяне пътническа“]] са изградени няколко десетки метра [[тунел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:56Lxtp6EfaoJ:www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/study_bg_346_underlec1_1.pdf+подземни+транспортни+съоръжения&hl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjoBqYqT7lk6ntdDRcbdgxw03fBM7eT7Mrz867LtFZCXtW-yj0aacQdaU0ggB47qfshs76GQvFO86NEd6UDgNCP_KzVHyLxh0fy0xHQu65LIwWNMs6vpaNNOZakkRaOCE6QjEbX&sig=AHIEtbTAa4kA3GIFqXAchrcrgv1b8AZw8w| заглавие=Изградени части от тунел пред гара Подуене| издател = Подземни транспортни съоръжения, стр. 5}}</ref> и е заложена конструкция на [[метростанция]], част от планирания „Трети метродиаметър“. През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. [[Изгрев (квартал на София)|„Изгрев“]] с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции. През юли 2007 г. [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел [[Кемпински Хотел Зографски|„Кемпински-Зографски“]]. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг: * турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. [[Патриарх Евтимий (булевард в София)|„Патриарх Евтимий“]] с дължина 3,8 km и 4 метростанции; * Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. [[Черни връх (булевард в София)|„Черни връх“]] с дължина 2,6 km и 3 метростанции. Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г. Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „[[Летище София]]“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно. * I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г. * II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. [[Искърско шосе (булевард в София)|„Искърско шосе“]] с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции. * от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г. На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев е даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „[[Бизнес парк София]]“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г. == Технически данни == Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, при средна скорост 39 km/h. Максималната превозна способност е 50 хил. пътници в час в едно направление. Минимално допустимият от [[АЛС-АРС|транспортната автоматика]] интервал между съставите е 90 s. [[Междурелсие]]то е стандартно – 1435 mm. Захранването на подвижния състав е с [[постоянен ток]] с номинално напрежение 825 [[волт|V]], чрез трета (контактна) [[релса]] при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и 1500 V чрез [[пантограф]] при Трета метролиния.<ref>{{Citation |title=Официална страница |url=http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ |accessdate=2017-11-18 |archivedate=2017-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/ }}</ref> В едноколовозните едноперонни станции контактната електроподаваща релса е между перона и жп коловоза, носещ тежестта на жп превозни средства, а в станции, в които двата жп коловоза са успоредни, а също така и в жп тунели и жп мостове (под открито небе са само около 200 m между станции Летище София и Софийска Света Гора) контактните електроподаващи релси (по една за всеки жп коловоз) са между коловозите, носещи тежестта на превозните жп средства. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Линия !Откриване !Дължина !Брой станции !Дължина в строеж !Станции в строеж !Планирана дължина !Планирани станции |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-01.svg|60px]] |1998 г. |14,8 km |16 |0 km |0 |17,7 km |19 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-02.svg|60px]] |2012 г. |11,4 km |13 |0 km |0 |18 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-03.svg|60px]] |2020 г. |11,8 km |12 |3 km |3 |17,8 km |18 |- | [[Файл:Sofia-metro-lines-04.svg|60px]] |2015 г. |26,1 km |20 |0 km |0 |26,1 km |20 |- ! colspan="2" |Общо: |'''52 km''' |'''47''' |'''3 km''' |3 |'''79,6 km''' |'''75''' |} По-долу са представени настоящите линии на метрото и техния маршрут: '''Линия M1 – Сливница – Бизнес Парк София''' '''Линия M2 – Обеля – Витоша''' '''Линия M3 – Хаджи Димитър – Горна баня''' (в строеж – 3 метростанции) '''Линия M4 – Обеля – Летище София''' === Първи метродиаметър (линии М1 и М4) === {{Софийско_метро/Първи_метродиаметър}} {{Софийско метро/Линия М4}} Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции. Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]] при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]] е трансферна с метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика II“]], между които е осъществен преход. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча: * северен: към ж.к. [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] и „[[Летище София]]“; * южен: към ж.к. [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] и „[[Бизнес парк София]]“. На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан [[Фредерик Жолио-Кюри]], а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно. На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] до метростанция [[Метростанция „Младост 1“|„Младост 1“]]. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|„СУ „Св. Климент Охридски“]] до метростанция „Стадион „Васил Левски“. На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г. На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет [[Херман ван Ромпой]], са открити метростанциите [[Метростанция „Цариградско шосе“|„Цариградско шосе“]] и [[Метростанция „Младост 3“|„Младост 3“]]. На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13396933677531&if_height=394 Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2]</ref> за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в [[Метростанция „Интер Експо Център - Цариградско шосе“|„Интер Експо Център-Цариградско шосе“]]. На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация. На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър. На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4. [[Файл:Sofia Metro construction 4.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния [[паркинг]] при [[метростанция „Цариградско шосе“]], 11 ноември 2010 г.]] [[Файл:Sofia Metro construction 5.jpg|мини|350px|Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.]] '''Метростанции''' * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива * [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Люлин“|Люлин]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Западен парк“|Западен парк]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Вардар“|Вардар]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Константин Величков“|Константин Величков]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г. * [[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]] – в експлоатация от 17 септември 1999 г. * [[Метростанция „Сердика“|Сердика]] – в експлоатация от 31 октомври 2000 г. * [[Метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“|СУ Св. Климент Охридски]] – в експлоатация от 7 септември 2009 г. * [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“|Стадион Васил Левски]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Жолио Кюри“|Жолио Кюри]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Г. М. Димитров“|Г. М. Димитров]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. * [[Метростанция „Младост 1“|Младост I]] – в експлоатация от 8 май 2009 г. ''Западен Лъч'' *Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива * Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива ''Северен лъч'' * [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“|Интер Експо Център – Цариградско шосе]] – в експлоатация от 25 април 2012 г. * [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Искърско шосе“|Искърско шосе]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. * [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г. ''Южен лъч'' * [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * [[Метростанция „Бизнес парк София“|Бизнес парк София]] – в експлоатация от 8 май 2015 г. * Малинова Долина – на Околовръстния път при кв. „Малинова долина“ – далечна перспектива<ref>[http://spasimetroto.org/еднопътно-трасе-до-ikea.html Спаси Метрото]</ref> * София Ринг Мол – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при „София Ринг Мол“ – далечна перспектива<ref>{{Citation |title=Столичен общински експертен съвет по устройство на територията |url=http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf |accessdate=2015-04-19 |archivedate=2015-05-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf }}</ref><ref name="issuu.com">[http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml issuu.com]</ref><ref name="issuu.com" /> === Втори метродиаметър (линия М2) === {{Софийско_метро/Втори_метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (втори метродиаметър)}} Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „[[Илиянци]]“ до кв. „[[Хладилника]].“ След влизането в експлоатация на метростанция [[Метростанция „Обеля“|„Обеля“]] се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция [[Метростанция „Ломско шосе“|„Ломско шосе“]], която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „[[Ломско шосе]]“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|„Сердика“]] и на „Трети метродиаметър“ при [[Национален дворец на културата|НДК]]. След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози. Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони. При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред [[ЦУМ]]), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната [[София|Сердика]]. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията. На 24 април 2010 г. във [[Фейсбук]] е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ). След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение. На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на [[Петър Дънов]]. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името [[Метростанция „Европейски съюз“|„Европейски съюз“]]. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия [[Жозе Барозу]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1421883 Наесен метрото вози до Европейския съюз]</ref> На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници. [[Файл:Metrostancia nadejda.jpg|мини|350px|Строеж на [[Метростанция „Надежда“]]]] На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър. На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части: * От „Витоша“ до „Обеля“ като М2 * От „Обеля“ до „Летище София“ като М4. Метростанции: * [[Метростанция „Обеля“|Обеля]] – в експлоатация от 20 април 2003 г. * [[Метростанция „Ломско шосе“|Ломско шосе]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Бели Дунав“|Бели Дунав]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Надежда“|„Надежда“]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Хан Кубрат“|Хан Кубрат]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“|Княгиня Мария Луиза]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Централна жп гара“|Централна жп гара]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Лъвов мост“|Лъвов мост]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Сердика“ (втори диаметър)|Сердика]] (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Национален дворец на културата“|НДК]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Европейски съюз“|Европейски съюз]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Джеймс Баучер“|Джеймс Баучер]] – в експлоатация от 31 август 2012 г. * [[Метростанция „Витоша“|Витоша]] – в експлоатация от 20 юли 2016 г. * Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива * Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива ''Северен лъч'' * Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива * Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива * Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива * Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива ''Източен лъч''<ref>{{Citation |title=Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие |url=http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg |accessdate=2017-11-13 |archivedate=2017-11-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg }}</ref> * Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива * Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива * Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива * Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна. Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“. === Разделяне на М2 и М4 === На 26 август 2020 г. втората линия е разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания. === Трети метродиаметър (линия М3) === {{Софийско_метро/Трети метродиаметър}} {{основна|Софийско метро (трети метродиаметър)}} === Предистория === Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“. Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170716024928/http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme |date=2017-07-16 }}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811074646/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 |date=2011-08-11 }}</ref> В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>{{Citation |title=www.sofproect.com |url=http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf |accessdate=2010-01-02 |archivedate=2014-04-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf }}</ref> обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема. През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г. На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia/| заглавие=Информация за приемането на новия ОУП| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091123070828/http://www.stroitelstvo.info/urban/2009/11/19/818105_sos_prie_izmeneniiata_na_oup_na_sofiia |date=2009-11-23 }}</ref> Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо [[метро]], леко метро, LRT или [[Метро-трамвай|скоростен трамвай]]. Според [[Стоян Братоев]] – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в [[Хюстън]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.econ.bg/news/article194789.html/| заглавие = Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg}}</ref> На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а [[LRT]]) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km. През 2012 г. кметът [[Йорданка Фандъкова]] съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро. На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“. На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“. ==== Настоящо състояние ==== Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г. Пусков участък – 8 станции от МС ''Красно Село'' (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС ''Хаджи Димитър'' (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km. Всички станции от трети метродиаметър имат [[Автоматична портална платформа|автоматични перонни предпазни врати]]. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „[[Метростанция „Опълченска“|Опълченска]]“ и [[Метростанция Стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/04/24/3425020_metroto_ot_krasno_selo_do_bul_vl_vazov_shte_trugne_do/ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова], dnevnik.bg</ref><ref>[https://www.bgonair.bg/bulgaria/2019-04-24/slagat-pregradi-sreshtu-samoubiytsi-v-metroto Слагат прегради срещу самоубийци в метрото], bgonair.bg</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/slagat-obezopasitelni-vrati-na-dve-metrostancii.html Слагат обезопасителни огради на две метростанции], btvnovinite.bg</ref> '''Основна линия'''<ref>{{Citation |title=243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г. |url=http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ |accessdate=2017-03-24 |archivedate=2017-03-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/ }}</ref> с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са: * Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „[[Ботевградско шосе]]“ и ул. „[[Източна тангента (улица в София)|Източна тангента]]“, отпаднала * Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в строеж от 21 март 2022 год. * Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в строеж от 21 март 2022 год. * Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в строеж от 21 март 2022 год. * [[Хаджи Димитър (метростанция)|Хаджи Димитър]] – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Театрална“|Театрална]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Орлов мост“|Орлов мост]] – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“|Патриарх Евтимий]] – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „НДК“|НДК]] – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Медицински университет“|Медицински университет]] – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[България (метростанция)|България]] – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Красно село“|Цар Борис III/Красно Село]] – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г. * [[Метростанция „Овча купел“|Овча купел]] – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г.,<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/y-fandkova-polovin-milion-dushi-dnevno-shche-polzvat-tretata-liniya-na-metroto През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро]</ref><ref>[https://www.sofiatraffic.bg/bg/news/2661/za-avtobusni-linii-no-11 Съобщение на ЦГМ]</ref> в експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Мизия“|Мизия/НБУ]] – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел I“, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Овча купел II“|Овча купел II]] – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел II“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. * [[Метростанция „Горна баня“|Горна баня]] – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна баня“, възлова с жп линията София – Перник – Кулата, в строеж от 23 юни 2017 г. В експлоатация от 24 април 2021 г. '''Източно разклонение'''<ref>{{Citation |title=Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall |url=http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 |accessdate=2017-02-24 |archivedate=2017-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/06/2929625_razklonenieto_na_tretiia_metroluch_shte_trugva_ot/ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall]</ref> с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са: * Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива * Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива * Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива * Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива * Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива * София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива * Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива **# Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г. === Подвижен състав === ==== Тип 81 – 717.4/81 – 714.4 ==== [[Файл:Central railway station (Sofia Metro) 2012 PD 5.jpg|мини|дясно|81 – 717/714]] [[Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg|мини|дясно|Модернизиран 81 – 717/714]] Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „[[Метровагонмаш]]“, гр. [[Митищи]], [[Московска област]], [[Русия]] още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г. През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години. Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на вагоните |- |А1||1990||1019-5019-5020-1020||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А2||1990||1008-5009-5008-1009||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2019 година) |- |А3||1990||1014-5014-5015-1015||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А4||1990||1011-5011-5012-1012||81 – 717.4/714.4||син, после сив със сини, червени и зелени ленти отстрани. |- |А5||1990||1010-5010-5013-1013||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и зелени и жълти ленти отстрани |- |А6||1990||1016-5016-5022-1022||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А7||1990||1017-5017-5023-1021||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А8||1990||1018-5018-5021-1023||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А9||1990||1001-5001-5005-1005||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А10||1990||1002-5002-5006-1006||81 – 717.4/714.4||бял с червена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А11||1990||1003-5003-5007-1007||81 – 717.4/714.4||бял със зелена ливрея (модернизиран през 2021 година) |- |А12||1990||1004-5004-5024-1024||81 – 717.4/714.4||син, после сив със зелени врати и със зелени ленти отстрани. |- |} ==== Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б ==== [[Файл:Sofia Metro Station Serdica 2012 PD 3.jpg|мини|дясно|[[Метровагони 81-740/741 „Русич“|81 – 740/741 „Русич“]] на [[Метростанция „Сердика“]]]] Влаковете [[Метровагони 81-740/741 „Русич“|„Русич“]] са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“. Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в [[Московско метро|Московското метро]] и [[Казански метрополитен|Казанското метро]]), която за нуждите на Софийското метро получава индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля |- !Номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Модификация!!Цвят на ливреята |- |А21||2005||2001-6001-2002||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А22||2005||2003-6002-2004||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А23||2005||2005-6003-2006||81 – 740.2/741.2||оранжева |- |А24||2006||2007-6004-2008||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А25||2006||2009-6005-2010||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- ||А26||2006||2011-6006-2012||81 – 740.2/741.2||светло зелена |- |А27||2009||2013-6007-2014||81 – 740.2/741.2||синя |- |А28||2009||2015-6008-2016||81 – 740.2/741.2||синя |- |А29||2009||2017-6009-2018||81 – 740.2/741.2||синя |- |А30||2010||2019-6010-2020||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А31||2010||2021-6011-2022||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А32||2010||2023-6012-2024||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно синя |- |А33||2012||2025-6013-2026||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А34||2012||2027-6014-2028||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А35||2012||2029-6015-2030||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А36||2012||2031-6016-2032||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А37||2012||2033-6017-2034||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А38||2012||2035-6018-2036||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |А39||2012||2037-6019-2038||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А40||2012||2039-6020-2040||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А41||2012||2041-6021-2042||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А42||2012||2043-6022-2044||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А43||2012||2045-6023-2046||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А44||2012||2047-6024-2048||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А45||2012||2049-6025-2050||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А46||2012||2051-6026-2052||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А47||2012||2053-6027-2054||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А48||2012||2055-6028-2056||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А49||2012||2057-6029-2058||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А50||2012||2059-6030-2060||81 – 740.2Б/741.2Б||цикламено червена |- |А51||2013||2061-6031-2062||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A52||2013||2063-6032-2064||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |А53||2013||2065-6033-2066||81 – 740.2Б/741.2Б||лилава |- |A54||2013||2067-6034-2068||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A55||2013||2069-6035-2070||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A56||2013||2071-6036-2072||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A57||2013||2073-6037-2074||81 – 740.2Б/741.2Б||керемидено червена |- |A58||2013||2075-6038-2076||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A59||2013||2077-6039-2078||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |- |A60||2013||2079-6040-2080||81 – 740.2Б/741.2Б||тъмно зелена |} През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември<ref>{{Citation |title=Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г. |url=http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ |accessdate=2013-11-17 |archivedate=2014-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/ }}</ref> поръчката е финализирана. В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони. ==== Тип Siemens Inspiro ==== [[Файл:Siemens-inspiro-neck.jpg|мини|дясно|Влак [[Siemens Inspiro]] на станция „[[Метростанция „НДК“|НДК II]]“]] По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване ([[пантограф]]). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака [[Siemens Inspiro]] с опция за още 10 влака. През януари 2019 е съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София. {| class="wikitable collapsible" ! colspan="5"|Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне |- !номер на влака!!Година на производство!!Номера на вагоните!!Цвят на ливреята |- |B1||2016||3001-7001-3002||тюркоазена |- |B2||2016||3003-7002-3004||тюркоазена |- |B3||2016||3005-7003-3006||тюркоазена |- |B4||2016||3007-7004-3008||тюркоазена |- |B5||2016||3009-7005-3010||тюркоазена |- |B6||2016||3011-7006-3012||тюркоазена |- |B7||2016||3013-7007-3014||тюркоазена |- |B8||2016||3015-7008-3016||тюркоазена |- |B9||2016||3017-7009-3018||тюркоазена |- |B10||2016||3019-7010-3020||тюркоазена |- |B11||2016||3021-7011-3022||тюркоазена |- |B12||2016||3023-7012-3024||тюркоазена |- |B13||2016||3025-7013-3026||тюркоазена |- |B14||2016||3027-7014-3028||тюркоазена |- |B15||2016||3029-7015-3030||тюркоазена |- |B16||2016||3031-7016-3032||тюркоазена |- |B17||2016||3033-7017-3034||тюркоазена |- |B18||2016||3035-7018-3036||тюркоазена |- |B19||2016||3037-7019-3038||тюркоазена |- |B20||2016||3039-7020-3040||тюркоазена |- |B21||2020||3041-7021-3042||тюркоазена |- |B22||2020||3043-7022-3044||тюркоазена |- |B23||2020||3045-7023-3046||тюркоазена |- |B24||2020||3047-7024-3048||тюркоазена |- |B25||2021||3049-7025-3050||тюркоазена |- |B26||2021||3051-7026-3052||тюркоазена |- |B27||2021||3053-7027-3054||тюркоазена |- |B28||2021||3055-7028-3056||тюркоазена |- |B29||2021||3057-7029-3058||тюркоазена |- |В30||2021||3059-7030-3060||тюркоазена |- |} == Бъдещо разширяване == На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal/оо/OO%20NA%20ZADANIE%20ZA%20IOUP/Graf_Predlojenie_IOUP_SO_Metro.jpg| заглавие=Проект за разширение на софийското метро |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/proekt-novi-15-spirki-na-metroto-v-sofija.html Проект: Нови 15 спирки на метрото в София]</ref> Проектите получават остра критика от гражданската неправителствена организация „[[Спаси София]]“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.<ref>[http://spasimetroto.org/разширяването-на-метрото-нарушава-гр.html Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи]</ref> === Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище === Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година. === Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново === Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до [[Кабинков лифт Симеоново - Алеко|лифта в Cимеоново]]. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции. === Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“ === Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване) * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване) === Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия === Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции: * МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов"; * МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“; * МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“); * МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“; == Депа == {{Основна|Метродепо „Обеля“|Депо „Земляне“}} Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“. В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“. == Критики == * Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат. * Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия са 60 метрови. * Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.<ref>[http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html spasisofia.org]</ref> == Данни за трафика == {| class="toccolours sortable" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse" |+ '''Трафик на Софийското метро''' |- bgcolor=lightgrey !width="150"|Година !width="150"|Пътници на ден !width="150"|Промяна (%) !width="150"|Метростанции |- |1998||10 000<ref name="ReferenceA">Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|15|}}||Първоначални 5 |- |1999||||{{Sort|11|}}||6 |- |2000||70 000<ref name="ReferenceA"/>||{{Sort|14|{{Повишение}}700.0}}||7 |- |2001||||{{Sort|12|}}||7 |- |2002||90 000<ref>Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9</ref>||{{Sort|07|{{Повишение}}28.6}}||7 |- |2003||80 000<ref>{{Citation |title=Metropolitan Sofia – General Information |url=http://metropolitan.bg/en/about/information/ |accessdate=2013-08-03 |archivedate=2018-03-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information }}</ref>||{{Sort|06|{{Понижение}}11.1}}||8 |- |2004||||{{Sort|02|}}||8 |- |2005||70 000<ref>{{cite news | url=http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm | title=Метрото ще вози милион пътници | date=18 юли 2005 | publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2016-03-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160305023004/http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/18/society/s4499_6.htm }}</ref>||{{Sort|05|{{Понижение}}12.5}}||8 |- |2006||||{{Sort|03|}}||8 |- |2007||90 000<ref>{{cite news | url=http://fakti.bg/imoti/11186-parkingi-na-tri-etaja-v-metroto | title=Паркинги на три етажа в метрото | date=30 март 2007 | publisher=fakti.bg}}</ref>||{{Sort|01|{{Повишение}}28.6}}||8 |- |2008||76 000<ref>{{cite news | url=http://money.bg/news/id_651942347 | title=Намаляват пътниците в градския транспорт | date=18 февруари 2009 | publisher=money.bg }}</ref>||{{Sort|04|{{Понижение}}15.6}}||8 |- |2009||201 000<ref>{{cite news | url=http://bnt.bg/bg/news/view/19964/flameCandle70x80px.swf | title=Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден | date=21 декември 2009 | publisher=[[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref>||{{Sort|13|{{Повишение}}264.5}}||14 |- |2010||187 000<ref>{{cite news | url=http://www.monitor.bg/article?id=241598 | title=Колата измести градския транспорт | date=24 април 2010 | publisher=[[Монитор (вестник)|Монитор]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129025331/http://www.monitor.bg/article?id=241598 }}</ref>||{{Sort|09|{{Понижение}}7.0}}||14 |- |2011||190 000<ref>{{cite news | url=http://tv7.bg/news/society/436652.html | title=400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година | date=19 юни 2011 | publisher=[[TV7]] | accessdate=2013-08-03 | archivedate=2013-08-03 | archive-url=https://archive.is/20130803024642/http://tv7.bg/news/society/436652.html }}</ref>||{{Sort|08|{{Повишение}}1.6}}||14{{Sort|15|}} |- |2012||350 000<ref>{{cite news | url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 | title=Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление | date=3 декември 2012 | publisher=stroitelstvo.info | accessdate=2012-12-08 | archivedate=2014-11-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20141129080111/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1960195 }}</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}84.2}}||27 |- |2013||280 000<ref name="sofia.actualno.com">[http://sofia.actualno.com/Stolichnoto-metro-shte-se-dviji-na-po-chesti-intervali-ot-april-news_450709.html Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април]</ref>||{{Sort|10|{{Понижение}}20.0}}||27 |- |2014||320 000<ref name="sofia.actualno.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}14.3}}||27 |- |2015||335 000<ref name="novinite.com">[http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open,+Adding+15+000+Passengers New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers]</ref>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.7}}||34 |- |2016||350 000<ref name="novinite.com"/>||{{Sort|10|{{Повишение}}4.5}}||35 |- |2017||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref><ref name="www.nsi.bg">[http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf www.nsi.bg]</ref> || ||35 |- |2018||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2019||350 000<ref name="www.economic.bg">[https://www.economic.bg/bg/news/11/do-2020-g-v-sofiya-shte-ima-blizo-50-km-metrotrase.html www.economic.bg]</ref> || ||35 |- |2020|| || ||43 |- |2021 |200 000 към месец Април | |47 |- |2022 | | |47 |} == Разни == * Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%. * Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – [[Национален стадион „Васил Левски“]] с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция [[Метростанция „Сердика“|„Сердика“]]. * След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен [[тунел]], строен през 1980-те години за [[Метро-трамвай|подземно трамвайно трасе]], отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него. * Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blog.chiliev.com/?p=10479 | заглавие=„Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ | издател = Дневник}}</ref> След дълъг спор между неправителствени организации и [[Столична община|Столичната община]] през 2011 превоз на велосипеди все пак е разрешен, но остава изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/14/1123290_metroto_v_sofiia_ostava_nedostupno_za_velosipedi/| заглавие="Велосипед в метрото… с малки ограничения."}}</ref> Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев. * Строителството на Софийското метро е най-евтиното в [[Европа]]. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. [[Драган Цанков (булевард в София)|„Драган Цанков“]]. * Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m. * Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“|„СУ Св. Климент Охридски“]] дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници. * Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h. * 150 ескалатора и 155 асансьора помагат за придвижването на пътниците в метрополитена. * Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://optransport.bg/page.php?c=93| заглавие=Числен състав на „Метрополитен"ЕАД | издател = Оперативна програма Транспорт}}</ref> * Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1953531623| заглавие = Купихме машина за прокопаване тунела на метрото| издател=news.bg(7.12.2009 г.)}}</ref> Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река [[Дунав]] до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/| заглавие=Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2| издател=stroitelstvo.info}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214031931/http://www.stroitelstvo.info/infrastructure/2009/12/09/827865_germanska_mashina_shte_kopae_tunela_za_metroto_pod/ |date=2009-12-14 }}</ref> * Цената на билета за метрото през 2016 година е 1,60 лв. Освен това при закупуване на карта за градския транспорт, тя важи не само за автобусите, тролейбусите и трамваите, но и за метрото. * Влаковете се движат със следния график на движение:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/| заглавие=График на движение на метровлаковете}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110526115018/http://www.metropolitan.bg/bg/schedule/ |date=2011-05-26 }}</ref> * Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие = Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор=по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Метростанции == <gallery caption="Първи метродиаметър (М1 и М4)" class="center"> Sofia Airport metrostation.jpg | [[Метростанция „Летище София“]] Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg | [[Метростанция „Софийска Света гора“]] Iskarsko shose Metrostation.jpg | [[Метростанция „Искърско шосе“]] Druzhba Metrostation.jpg | [[Метростанция „Дружба“]] Цариградско-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Цариградско шосе“]] Младост 3-вестибюл.jpg | [[Метростанция „Младост 3“]] Business park Sofia Metrostation.jpg | [[Метростанция „Бизнес парк София“]] Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Теодоров - Балан“]] Alexander Malinov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Александър Малинов“]] Младост 1 - начало на перона.jpg | [[Метростанция „Младост 1“]] Musagenitsa.JPG | [[Метростанция „Мусагеница“]] G.M.Dimitrov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Г. М. Димитров“]] Joliot-Curie Metrostation.jpg | [[Метростанция „Жолио Кюри“]] Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg | [[Метростанция „Стадион „Васил Левски“]] Metrostation-Sofia-University-4.JPG | [[Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“]] Serdika stantion.jpg | [[Метростанция „Сердика“]] Opalchenska Metrostation.jpg | [[Метростанция „Опълченска“]] K.Velichkov Metrostation.jpg | [[Метростанция „Константин Величков“]] Vardar Metrostation.jpg | [[Метростанция „Вардар“]] Zapaden park.jpg | [[Метростанция „Западен парк“]] Lyulin Metrostation.jpg | [[Метростанция „Люлин“]] Slivnitsa Metrostation.jpg | [[Метростанция „Сливница“]] </gallery> <gallery caption="Втори метродиаметър (М2)" class="center"> EstacionObeliaMetroSofia.jpg | [[Метростанция „Обеля“]] Ломско Шосе.jpg | [[Метростанция „Ломско шосе“]] Бели дунав.jpg | [[Метростанция „Бели Дунав“]] Nadejda - 001.jpg | [[Метростанция „Надежда“]] Кан Кубрат.jpg | [[Метростанция „Хан Кубрат“]] Княгиня Мария Луиза.jpg | [[Метростанция „Княгиня Мария Луиза“]] Централна гара.jpg | [[Метростанция „Централна жп гара“]] Лъвов мост.jpg | [[Метростанция „Лъвов мост“]] Сердика 2.jpg | [[Метростанция „Сердика 2“]] Национален дворец на културата.jpg | [[Метростанция „Национален дворец на културата“]] Европейски съюз.jpg | [[Метростанция „Европейски съюз“]] Джеймс Баучер.jpg | [[Метростанция „Джеймс Баучер“]] Метростанция „Витоша“.jpg | [[Метростанция „Витоша“]] </gallery> <gallery caption="Трети метродиаметър (М3)" class="center"> Hadzhi Dimitar metrostation.jpg | [[Метростанция „Хаджи Димитър“]] Teatralna metrostation.jpg | [[Метростанция „Театрална“]] Orlov_Most_metrostation.jpg | [[Метростанция „Орлов мост“]] Patriarh_Evtimiy_metrostation.jpg | [[Метростанция „Св. Патриарх Евтимий“]] National_Palace_of_Culture_II_metrostation.jpg | [[Метростанция „НДК“]] Medical_University_metrostation.jpg | [[Метростанция „Медицински университет“]] Bulgaria metrostation.jpg | [[Метростанция „България“]] Krasno_Selo_metrostation.jpg | [[Метростанция „Красно село“]] Ovcha kupel Metro Station.jpg | [[Метростанция „Овча купел“]] Moesia Metro Station.jpg | [[Метростанция „Мизия“]] </gallery> == Вижте също == * [[Метро (транспорт)|Метро]] * [[Трамваи в София]] * [[Автобуси в София]] * [[Тролейбуси в София]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{commonscat-inline|Sofia Metro}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Софийско метро| ]] 6cgik9c57nhr5a3k73vznopmqxr4bz5 0 68225 11463847 11452213 2022-07-19T15:10:05Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Христо Викторов Гърбов''' е [[българи|български]] [[театър|театрален]] и [[филм]]ов [[актьор]]. == Биография == Роден е на [[23 септември]] [[1957]] г. във [[Варна]]. В продължение на една година учи специалността „Технология на металите и металообработващите машини“ във [[ТУВ|Висшия машинноелектротехнически институт]], Варна. Следва „[[Актьорско майсторство]]“ за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на [[Елка Михайлова]] (1979 – 1983). Мести се в [[София]] през 1987 г. Женен е за режисьорката [[Иглика Трифонова]]. Работи в театрите [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“]] (1983 – 1985) и [[Драматичен Театър Ловеч|Драматичният театър в Ловеч]] (1985 – 1987), след конкурс е назначен в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] в София през 1987 г. и до днес. На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. [[Файл:Steps-HRISTO GARBOV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Христо Гърбов.]] Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1994). Играл в известни български игрални филми като „[[Аритмия]]“, „[[Рапсодия в бяло]]“, „[[Хълмът на боровинките]]“, „[[Пътуване към Йерусалим]]“. Участва в шоуто „[[Улицата]]“ на [[Теди Москов]], както и в един от новите български [[сериал]]и – [[Морска сол (филм)|„Морска сол“]]. Участва в забавните предавания „Велика България“ и „Комиците“. За играта си в постановката „[[Още веднъж отзад]]“ от [[Майкъл Фрейн]] (постановка: [[Иржи Менцел]]) е награден с [[Аскеер]]'98. <gallery class="center"> Hristo-Gurbov-3.jpg | Хр. Гърбов в „Комиците“ Hristo-Gurbov-1.jpg | Хр. Гърбов в „Комиците“ </gallery> == Награди == * „[[Аскеер]]“ за ролите си на (Гари Льожен и Роджър Трампълмейн) в постановката „[[Още веднъж отзад]]“ от [[Майкъл Фрейн]] (1998) * Награда на София за филма [[Тишина (филм, 1991)|„Тишина“]] (1991) == Театър == * „Суматоха“ ([[Йордан Радичков]]) – Араламби * „Слуга на двама господари“ ([[Карло Голдони]]) – Труфалдони * „Сирано дьо Бержерак“ ([[Едмон Ростан]]) – Сирано * „Още веднъж отзад“ ([[Майкъл Фрейн]]) - * „Вечеря за тъпаци“ ([[Франсис Вебер]]) – Пиер Миняр * „Римска баня“ ([[Станислав Стратиев]]) – Иван Антонов * „Още веднъж отзад“ ([[Майкъл Фрейн]]) – Гари Льожен/Роджър Трампълмейн * „Фенове“ * „Петък, 13-ти“ (Жан-Пиер Мартинес) – Джон == Телевизионен театър == * „Гнездото“ (1997) ([[Йордан Радчиков]]) - ''мюзикъл'' == Телевизия == * „[[Улицата]]“ на [[Теди Москов]]. * „Нота бене“ – водещ на тв игра по БНТ до 1999. * „Велика България“ – скечове в 12 епизода. * „[[Комиците]]“ от 2007 == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Асансьор за пациенти]] || || || |- | 2016 || [[Нокаут или Всичко, което тя написа]] || || България/САЩ || |- | 2012 || [[Цветът на хамелеона]] || || България/Словения || министърът |- | 2011 – 2019 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || 171 || || близнаците Пламен Цеков-Пацо и Константин Цеков 1 – 7 сезон (11) |- | 2011 || [[Генерал Дела Ровере (филм, 2011)|Генерал Дела Ровере]] – (''„Il generale Della Rovere“'')|| || Италия || Турсини |- | 2010 || [[Януари (филм)|Януари]] || || || Сусо |- | 2010 || [[Мисия Лондон]] || || България/Великобритания/Унгария/Македония/Швеция/Австрия || |- | 2007 || [[Самотни сърца]] || || || трактористът Георги (Гошо) Аврамов |- | 2006 || [[Бунтът на L.]] || || || Ашот (Ашо) |- | 2006 || [[Турски гамбит]] – (''„Турецкий гамбит“'')|| 4 || Русия/България || |- | 2006 || [[Разследване (филм)|Разследване]] || || България/Германия/Холандия || съпругът |- | 2005 || [[Ерудитъ]] || || || г-н Венцеслав Бенковски „вуйчо Славчо“ |- | 2005 || [[Морска сол (филм)|Морска сол]] || 30 || || Киро „Белезника“ |- | 2005 || [[Патриархат (филм)|Патриархат]] || 7 || || Дракалиев (Феникс) |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || (в серии: V, VI) |- | 2003 || [[Изневяра (филм, 2003)|Изневяра]] || || || Анастас Цочев |- | 2003 || [[Пътуване към Йерусалим]] || || България/Германия/Франция || |- | 2003 || [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] || || || бат Къчми, циганинът кмет |- | 2003 || [[Годината на петела]] || || || поп Ценко |- | 2002 || [[Рапсодия в бяло]] || || || отговорникът |- | 2002 || [[Червената шапчица (филм)|Червената шапчица]] || || || бащата |- | 2001 || [[Съдбата като плъх]] (тв) || || България/Македония || Кирил |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || побойника |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || представителят на Испанската република |- | 2000 || [[Разбойници-коледари]] || 6 || || „Чифтето“ |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || Артиста (в 1 серия: XI) |- | 1998 || [[След края на света]] || || България/Германия/Гърция || другар, комунист |- | 1998 || [[Вагнер (филм)|Вагнер]] || || || многодетния/капитанът/просяк с плъх/човек с ябълка |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || |- | 1995 || [[Езерното момче (филм)|Езерното момче]] (тв) || || || |- | 1994 || [[Тя (филм, 1994)|Тя]] || || || |- | 1993 || [[Нещо във въздуха]] || || || |- | 1992 || [[Аритмия (филм)|Аритмия]] || || || Филип |- | 1990 || [[Любовното лято на един льохман]] || || || шофьор на автобус |- | 1990 || [[Тишина (филм)|Тишина]] || || || скулптурът Минчо Колев |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || Начо |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || бащата на Иван |- | 1989 || [[Комитски времена]] (тв) || || || комитата съсед |- | 1989 || [[Бягащи кучета]] || || || играч на пинг-понг 1 |- | 1988 || [[Сляпа събота]] || || || Коста Биков |- | 1988 || [[Съседката]] || || || |- | 1986 || [[Степни хора]] || || || ратаят Иван |- | 1984 || [[Черните лебеди]] || || || фотографът Сашо |- | 1983 || [[Орисия]] || || ||момчето в ранна възраст |- | 1983 || [[Страдивариус (филм)|Страдивариус]] (тв)|| || || |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]] || || || (не е посочен в надписите на филма) |- | 1980 || [[Летало]] || || || Сирачко |- |} == Дублаж == * „[[Приказките на Братя Грим]]“, 1995 * „[[Рататуй (филм)|Рататуи]]“ – Скинър, 2007 * „[[Мармадюк]]“ – Мармадюк, 2010 == Външни препратки == * {{Commonscat-inline|Hristo Gurbov}} * {{Wikiquote-inline|Христо Гърбов}} * {{kino.dir.bg artist|3760|Христо Гърбов}} * {{imdb name|0305009|Христо Гърбов}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/383518/ Христо Гърбов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/311145/works/ Христо Гърбов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Гърбов, Христо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Почетни граждани на Сухиндол]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] itqcnriepy6mzibkg2q67yrur11qmvt 0 68729 11464087 11436420 2022-07-19T20:54:08Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Испания}} Атлетико (Мадрид) | герб = Atletico_Madrid_logo.png | картинка = | картинка-описание = Стадион „Уанда Метрополитано“ | оригинално име = Club Atlético de Madrid | прозвище = ''Дюшекчиите'' (Los Colchoneros)<br>''Червено-белите'' (Los Rojiblancos)<br>''Индианците'' (Los Indios) | основан = {{Стартова дата и възраст|1903|04|26}} | стадион = [[Уанда Метрополитано]] | капацитет = 68 900 <ref>[https://www.atleticodemadrid.com/atm/instalaciones Стадион „Уанда Метрополитано“]</ref> | собственик = {{Флагче|Испания}} [[Мигел Анхел Хил Марин]] (51%)<br>{{Флагче|Израел}} [[Идан Офер]] (30%)<br>{{Флагче|Испания}} [[Енрике Сересо]] (19%) | президент = {{Флагче|Испания}} Енрике Сересо | старши треньор = {{Флагче|Аржентина}} [[Диего Симеоне]] | първенство = [[Примера дивисион]] | сезон = [[2021/22]] | място = 3-то | спонсор = Plus500 | екипировка = [[Найк]] | уебсайт = [https://www.atleticodemadrid.com/ atleticodemadrid.com] | pattern_la1 = _atlmadrid2223h | pattern_b1 = _atlmadrid2223h | pattern_ra1 = _atlmadrid2223h | pattern_sh1 = _atlmadrid2223h | pattern_so1 =_liverpool0405h | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = 183b8e | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _atlmadrid2223a | pattern_b2 = _atlmadrid2223a | pattern_ra2 = _atlmadrid2223a | pattern_sh2 = _atlmadrid2223a | pattern_so2 = _monterrey1213t1 | leftarm2 = 000000 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 = _atlmadrid2122t | pattern_b3 = _atlmadrid2122t | pattern_ra3 = _atlmadrid2122t | pattern_sh3 = _atlmadrid2122t | pattern_so3 = _atlmadrid2122t | leftarm3 = 1C84DC | body3 = 1C84DC | rightarm3 = 1C84DC | shorts3 = 1C84DC | socks3 = 1C84DC }} '''Клуб Атлетико де Мадрид''' ({{lang|es|Club Atlético de Madrid}}), познат най-вече като '''Атлетико Мадрид''' ({{lang|es|Atlético de Madrid}}) или само '''Атлетико''' ({{lang|es|Atlético}}) е [[Испания|испански]] [[футболен клуб]] от [[Мадрид]]. Създаден е на 26 април 1903 г. Едно от прозвището на тима е „дюшекчиите“, тъй като цветовете на екипите им напомняли за старовремските матраци, които били покривани с червени и бели райета. През сезон 1995/96 в състава на Атлетико Мадрид играе [[Любослав Пенев]] като клубът става [[Примера дивисион|шампион]] и печели [[Купата на краля]]. Пенев е най-добрият реализатор на отбора вкарвайки 22 гола в 44 мача. Също така в Атлетико през сезон 2006/2007 игра [[българи]]нът [[Мартин Петров]]. == История == Атлетико Мадрид е основан на 26 април [[1903]] г. под името ''Athletic Club de Madrid'' (Атлетичен клуб Мадрид) от трима баски студенти, живеещи в [[Мадрид]]. През [[1928]] г. отборът е поканен да се присъедини към [[Примера Дивисион]]. След 2 сезона обаче Атлетико изпада в [[Сегунда Дивисион]]. Започването на [[Гражданската война в Испания]] отменя за определен период футболната дейност на клубовете. През [[1939]] г., когато първенството е възстановено, Атлетико е изгубил 8 играчи във войната. Тимът получава място в [[Примера Дивисион]] през сезон 1939/40 като заместник на [[Овиедо]], чийто стадион е разрушен във войната. През този сезон отборът печели първата си титла в шампионата на [[Испания]]. Шест години по-късно побеждават [[Реал Мадрид]] с 5:0, което е най-голямата им победа над градския съперник. Под ръководството на [[Еленио Ерера]] Атлетико печели титлата в Примера Дивисион през [[1950]] и [[1951]] г. Най-добрите години за Атлетико съвпадат с тези на градския съперник Реал Мадрид. Между [[1961]] и [[1980]] г. Реал Мадрид доминират в Испания, като печелят шампионата 14 пъти. През това време единствената заплаха идваща от страна на Атлетико е спечелването на титлата през [[1966]], [[1970]], [[1973]] и [[1977]] г. През 1973 г. Атлетико подписва с аржентинския треньор [[Хуан Карлос Лоренцо]]. Под негово ръководство отборът печели [[Примера Дивисион]] и достига до финал за [[КЕШ]] през сезон 1973/74, който губи от [[Байерн Мюнхен]]. Скоро след тази загуба като [[треньор]] на клуба пристига [[Луис Арагонес]], с който Атлетико печели [[Купата на Краля]] през [[1976]] г. и Примера Дивисион през [[1977]] г. Под ръководството на [[Луис Арагонес|Арагонес]] отборът печели [[Купата на Краля]] и [[Суперкупа на Испания|Суперкупата на Испания]] през [[1985]] г. През [[1987]] г. [[президент]] на клуба става [[Хесус Хил]]. Новият президент си спечелва репутацията на безкомпромисен ръководител – той наема и уволнява много треньори, за да постигне целите на отбора, който не е печелил титлата в [[Испания]] повече от 10 години. През сезон 1995/96, под ръководството на [[Радомир Антич]] – заветната цел най-после е постигната, като отборът печели дубъл – титлата в [[Примера Дивисион]] и [[Купата на Краля]]. Преди смъртта на [[Хесус Хил]] през [[2004]] г., за [[президент]] е избран [[Енрике Сересо]]. Той привлича в отбора играчи като [[португалци]]те [[Коштиня]] и [[Маниш]] и аржентинецът [[Серхио Агуеро]]. Въпреки многото пари за трансфери обаче, отборът не успява да спечели голям трофей. През сезон 2009/10 Атлети стига до първа купа от 15 години насам, завоювайки лелеян евротрофей. „Рохибланкос“ са първият отбор, който вдига купата от [[Лига Европа]], надвивайки след продължения английския [[Фулъм]]. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 2 септември 2019 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Испания}} [[Антонио Адан]] |- |13||{{Флагче|Словения}} [[Ян Облак]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#0000BB" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Хосе Хименес]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантяго Ариас]] |- |12 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Ренан Лоди]] |- |15 ||{{Флагче|Черна гора}} [[Стефан Савич]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Фелипе Монтейро|Фелипе]] |- |22 ||{{Флагче|Испания}} [[Марио Ермосо]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Киърън Трипиър]] |- |24 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Шиме Върсалко]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Гана}} [[Томас Партей]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Испания}} [[Коке]] {{капитан}} |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Испания}} [[Саул Нигес|Саул]] |- |11 ||{{Флагче|Франция}} [[Тома Льомар]] |- |14 ||{{Флагче|Испания}} [[Маркос Йоренте]] |- |16 ||{{Флагче|Мексико}} [[Ектор Ерера]] |- |20 ||{{Флагче|Испания}} [[Витоло (футболист, р. 1989)|Витоло]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#0000BB" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Португалия}} [[Жоао Феликс]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] |- |10 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Кореа]] |- |17 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Иван Шапонич]] |- |19 ||{{Флагче|Испания}} [[Диего Коста]] |} <br clear=all><noinclude> == Успехи == * [[Файл:Liga.png|25px]] '''[[Примера Дивисион]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' ('''11'''): 1939/40, 1940/41, 1949/50, 1950/51, 1965/66, 1969/70, 1972/73, 1976/77, 1995/96, 2013/14, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' ('''10'''): 1943/44, 1957/58, 1960/61, 1962/63, 1964/65, 1973/74, 1984/85, 1990/91, 2017/18, 2018/19 * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Краля]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''10'''): 1959/60, 1960/61, 1964/65, 1971/72, 1975/76, 1984/85, 1990/91, 1991/92, 1995/96, 2012/13 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''9'''): 1920/21, 1925/26, 1955/56, 1963/64, 1974/75, 1986-/87, 1998/99, 1999/00, 2009/2010 * [[Файл:Copa de Liga de España2.svg|15px]] '''[[Купа на испанската лига по футбол|Купа на лигата]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1983/84, 1984/85 * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|30px]] '''[[Суперкупа на Испания]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''2'''): 1985, 2014 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''5'''): 1991, 1992, 1996, 2013, 2019 * '''[[Купа Ева Дуарте]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''2'''): 1940, 1951 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''': 1950 * '''[[Сегунда]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''': 2001/02 * '''[[Регионале шампионат/Трофей Манкомунадо]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' ('''4'''): 1920/21, 1924/25, 1927/28, 1939/40 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''13'''): 1908/09, 1912/13, 1913/14, 1916/17, 1917/18, 1919/20, 1921/22, 1922/23, 1925/26, 1926/27, 1928/29, 1930/31, 1933/34 * '''Campeonato del Centro''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''4'''): 1920/21, 1924/25, 1927/28, 1939/40 '''Международни:''' * [[Файл:Coppacampioni.png|15px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''3'''): 1973/74, 2013/14, 2015/16 * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|15px]] '''[[Лига Европа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''3'''): 2009/2010, 2011/2012, 2017/2018 * [[Файл:Coppacoppe.png|15px]] '''[[Купа на носителите на купи]] ([[КНК]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1961/62 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1962/63, 1985/86 * '''[[Купа Интертото|Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 2007 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''1'''): 2004 * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|25px]] '''[[Суперкупа на Европа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''3'''): 2010, 2012, 2018 * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1974 * '''[[Малка Световна купа]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''1'''): 1965 * '''[[Латинска купа]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1950, 1951 * ''''''Иберийска купа'''''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1991 * '''Ауди къп''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 2017 == Известни личности == === Известни бивши футболисти === {{колони|4| * {{Флагче|Испания}} [[Фернандо Торес]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Серхио Агуеро]] * {{Флагче|България}} [[Мартин Петров]] * {{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алемао]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жуниньо Паулища]] * {{Флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Арагонес]] * {{Флагче|Испания}} [[Маноло Санчес]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Молина]] * {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Виери]] * {{Флагче|Италия}} [[Деметрио Албертини]] * {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Абиати]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Диего Симеоне]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Луис Каминеро]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Антонио Рейес]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Мари]] * {{Флагче|Испания}} [[Кико]] * {{Флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Валерон]] * {{Флагче|Бразилия}}{{Флагче|Испания}} [[Донато]] * {{Флагче|Испания}} [[Рубен Бараха]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Гарсия]] * {{Флагче|Испания}} [[Роберто Лопес Уфарте]] * {{Флагче|Чехия}} [[Радек Бейбъл]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Милинко Пантич]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Владимир Югович]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Матея Кежман]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Адолфо Валенсия]] * {{Флагче|Гърция}} [[Демис Николаидис]] * {{Флагче|Мексико}} [[Уго Санчес]] * {{Флагче|Мексико}} [[Луис Гарсия]] * {{Флагче|Холандия}} [[Кики Мусампа]] * {{Флагче|Холандия}} [[Джими Флойд Хаселбанк]] * {{Флагче|Парагвай}} [[Карлос Гамара]] * {{Флагче|Португалия}} [[Кощиня]] * {{Флагче|Португалия}} [[Дани]] * {{Флагче|Португалия}} [[Пауло Футре]] * {{Флагче|Португалия}} [[Маниш]] * {{Флагче|Португалия}} [[Шимао Саброса]] * {{Флагче|Румъния}} [[Козмин Контра]] * {{Флагче|Русия}} [[Игор Доброволски]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Диего Форлан]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Радамел Фалкао]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Лусиано Вието]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Марио Манджукич]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Филипе Луиш]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Джаксън Мартинес]] }} === Бивши треньори === {{колони|4| * {{Флагче|Испания}} [[Рикардо Замора]] * {{Флагче|Аржентина}} {{Флагче|Испания|Испания}} [[Еленио Ерера|Хеленио Херера]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Арагонес]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Сезар Луис Меноти]] * {{Флагче|Англия}} [[Рон Аткинсън]] * {{Флагче|Испания}} [[Хавиер Клементе]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Томислав Ивич]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Омар Пасториза]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Франсиско Матурана]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Алфио Базиле]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Радомир Антич]] * {{Флагче|Италия}} [[Ариго Саки]] * {{Флагче|Италия}} [[Клаудио Раниери]] * {{Флагче|Испания}} [[Карлос Алонсо Пеня]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Карлос Бианки]] * {{Флагче|Мексико}} [[Хавиер Агире]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{общомедия|Category:Atlético de Madrid|Атлетико Мадрид}} * {{Official website|www.atleticodemadrid.com}} {{икона|es}} {{икона|en}} {{икона|zh}} * [http://videosultras.joolo.com/?cat=29/ Atletico de Madrid Fans Videos]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Атлетико Мадрид}} {{Примера дивисион}} [[Категория:Испански футболни отбори|Атлетико]] [[Категория:Футболни отбори в Мадрид|Атлетико]] [[Категория:ФК Атлетико Мадрид| ]] [[Категория:Основани в Испания през 1903 година]] hsqaz8841l1jn61ik61447p33wfbfpa 11464546 11464087 2022-07-20T10:22:35Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Atletico_Madrid_logo.png“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:EugeneZelenko|EugeneZelenko]] поради: [[:c:Commons:Licensing|]]: non-trivial logo. wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Испания}} Атлетико (Мадрид) | герб = | картинка = | картинка-описание = Стадион „Уанда Метрополитано“ | оригинално име = Club Atlético de Madrid | прозвище = ''Дюшекчиите'' (Los Colchoneros)<br>''Червено-белите'' (Los Rojiblancos)<br>''Индианците'' (Los Indios) | основан = {{Стартова дата и възраст|1903|04|26}} | стадион = [[Уанда Метрополитано]] | капацитет = 68 900 <ref>[https://www.atleticodemadrid.com/atm/instalaciones Стадион „Уанда Метрополитано“]</ref> | собственик = {{Флагче|Испания}} [[Мигел Анхел Хил Марин]] (51%)<br>{{Флагче|Израел}} [[Идан Офер]] (30%)<br>{{Флагче|Испания}} [[Енрике Сересо]] (19%) | президент = {{Флагче|Испания}} Енрике Сересо | старши треньор = {{Флагче|Аржентина}} [[Диего Симеоне]] | първенство = [[Примера дивисион]] | сезон = [[2021/22]] | място = 3-то | спонсор = Plus500 | екипировка = [[Найк]] | уебсайт = [https://www.atleticodemadrid.com/ atleticodemadrid.com] | pattern_la1 = _atlmadrid2223h | pattern_b1 = _atlmadrid2223h | pattern_ra1 = _atlmadrid2223h | pattern_sh1 = _atlmadrid2223h | pattern_so1 =_liverpool0405h | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = 183b8e | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _atlmadrid2223a | pattern_b2 = _atlmadrid2223a | pattern_ra2 = _atlmadrid2223a | pattern_sh2 = _atlmadrid2223a | pattern_so2 = _monterrey1213t1 | leftarm2 = 000000 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 = _atlmadrid2122t | pattern_b3 = _atlmadrid2122t | pattern_ra3 = _atlmadrid2122t | pattern_sh3 = _atlmadrid2122t | pattern_so3 = _atlmadrid2122t | leftarm3 = 1C84DC | body3 = 1C84DC | rightarm3 = 1C84DC | shorts3 = 1C84DC | socks3 = 1C84DC }} '''Клуб Атлетико де Мадрид''' ({{lang|es|Club Atlético de Madrid}}), познат най-вече като '''Атлетико Мадрид''' ({{lang|es|Atlético de Madrid}}) или само '''Атлетико''' ({{lang|es|Atlético}}) е [[Испания|испански]] [[футболен клуб]] от [[Мадрид]]. Създаден е на 26 април 1903 г. Едно от прозвището на тима е „дюшекчиите“, тъй като цветовете на екипите им напомняли за старовремските матраци, които били покривани с червени и бели райета. През сезон 1995/96 в състава на Атлетико Мадрид играе [[Любослав Пенев]] като клубът става [[Примера дивисион|шампион]] и печели [[Купата на краля]]. Пенев е най-добрият реализатор на отбора вкарвайки 22 гола в 44 мача. Също така в Атлетико през сезон 2006/2007 игра [[българи]]нът [[Мартин Петров]]. == История == Атлетико Мадрид е основан на 26 април [[1903]] г. под името ''Athletic Club de Madrid'' (Атлетичен клуб Мадрид) от трима баски студенти, живеещи в [[Мадрид]]. През [[1928]] г. отборът е поканен да се присъедини към [[Примера Дивисион]]. След 2 сезона обаче Атлетико изпада в [[Сегунда Дивисион]]. Започването на [[Гражданската война в Испания]] отменя за определен период футболната дейност на клубовете. През [[1939]] г., когато първенството е възстановено, Атлетико е изгубил 8 играчи във войната. Тимът получава място в [[Примера Дивисион]] през сезон 1939/40 като заместник на [[Овиедо]], чийто стадион е разрушен във войната. През този сезон отборът печели първата си титла в шампионата на [[Испания]]. Шест години по-късно побеждават [[Реал Мадрид]] с 5:0, което е най-голямата им победа над градския съперник. Под ръководството на [[Еленио Ерера]] Атлетико печели титлата в Примера Дивисион през [[1950]] и [[1951]] г. Най-добрите години за Атлетико съвпадат с тези на градския съперник Реал Мадрид. Между [[1961]] и [[1980]] г. Реал Мадрид доминират в Испания, като печелят шампионата 14 пъти. През това време единствената заплаха идваща от страна на Атлетико е спечелването на титлата през [[1966]], [[1970]], [[1973]] и [[1977]] г. През 1973 г. Атлетико подписва с аржентинския треньор [[Хуан Карлос Лоренцо]]. Под негово ръководство отборът печели [[Примера Дивисион]] и достига до финал за [[КЕШ]] през сезон 1973/74, който губи от [[Байерн Мюнхен]]. Скоро след тази загуба като [[треньор]] на клуба пристига [[Луис Арагонес]], с който Атлетико печели [[Купата на Краля]] през [[1976]] г. и Примера Дивисион през [[1977]] г. Под ръководството на [[Луис Арагонес|Арагонес]] отборът печели [[Купата на Краля]] и [[Суперкупа на Испания|Суперкупата на Испания]] през [[1985]] г. През [[1987]] г. [[президент]] на клуба става [[Хесус Хил]]. Новият президент си спечелва репутацията на безкомпромисен ръководител – той наема и уволнява много треньори, за да постигне целите на отбора, който не е печелил титлата в [[Испания]] повече от 10 години. През сезон 1995/96, под ръководството на [[Радомир Антич]] – заветната цел най-после е постигната, като отборът печели дубъл – титлата в [[Примера Дивисион]] и [[Купата на Краля]]. Преди смъртта на [[Хесус Хил]] през [[2004]] г., за [[президент]] е избран [[Енрике Сересо]]. Той привлича в отбора играчи като [[португалци]]те [[Коштиня]] и [[Маниш]] и аржентинецът [[Серхио Агуеро]]. Въпреки многото пари за трансфери обаче, отборът не успява да спечели голям трофей. През сезон 2009/10 Атлети стига до първа купа от 15 години насам, завоювайки лелеян евротрофей. „Рохибланкос“ са първият отбор, който вдига купата от [[Лига Европа]], надвивайки след продължения английския [[Фулъм]]. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 2 септември 2019 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Испания}} [[Антонио Адан]] |- |13||{{Флагче|Словения}} [[Ян Облак]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#0000BB" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Хосе Хименес]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Сантяго Ариас]] |- |12 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Ренан Лоди]] |- |15 ||{{Флагче|Черна гора}} [[Стефан Савич]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Фелипе Монтейро|Фелипе]] |- |22 ||{{Флагче|Испания}} [[Марио Ермосо]] |- |23 ||{{Флагче|Англия}} [[Киърън Трипиър]] |- |24 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Шиме Върсалко]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Гана}} [[Томас Партей]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Испания}} [[Коке]] {{капитан}} |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Испания}} [[Саул Нигес|Саул]] |- |11 ||{{Флагче|Франция}} [[Тома Льомар]] |- |14 ||{{Флагче|Испания}} [[Маркос Йоренте]] |- |16 ||{{Флагче|Мексико}} [[Ектор Ерера]] |- |20 ||{{Флагче|Испания}} [[Витоло (футболист, р. 1989)|Витоло]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#0000BB" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Португалия}} [[Жоао Феликс]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] |- |10 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Кореа]] |- |17 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Иван Шапонич]] |- |19 ||{{Флагче|Испания}} [[Диего Коста]] |} <br clear=all><noinclude> == Успехи == * [[Файл:Liga.png|25px]] '''[[Примера Дивисион]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' ('''11'''): 1939/40, 1940/41, 1949/50, 1950/51, 1965/66, 1969/70, 1972/73, 1976/77, 1995/96, 2013/14, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' ('''10'''): 1943/44, 1957/58, 1960/61, 1962/63, 1964/65, 1973/74, 1984/85, 1990/91, 2017/18, 2018/19 * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Краля]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''10'''): 1959/60, 1960/61, 1964/65, 1971/72, 1975/76, 1984/85, 1990/91, 1991/92, 1995/96, 2012/13 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''9'''): 1920/21, 1925/26, 1955/56, 1963/64, 1974/75, 1986-/87, 1998/99, 1999/00, 2009/2010 * [[Файл:Copa de Liga de España2.svg|15px]] '''[[Купа на испанската лига по футбол|Купа на лигата]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1983/84, 1984/85 * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|30px]] '''[[Суперкупа на Испания]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''2'''): 1985, 2014 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''5'''): 1991, 1992, 1996, 2013, 2019 * '''[[Купа Ева Дуарте]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''2'''): 1940, 1951 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''': 1950 * '''[[Сегунда]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''': 2001/02 * '''[[Регионале шампионат/Трофей Манкомунадо]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' ('''4'''): 1920/21, 1924/25, 1927/28, 1939/40 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''13'''): 1908/09, 1912/13, 1913/14, 1916/17, 1917/18, 1919/20, 1921/22, 1922/23, 1925/26, 1926/27, 1928/29, 1930/31, 1933/34 * '''Campeonato del Centro''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''4'''): 1920/21, 1924/25, 1927/28, 1939/40 '''Международни:''' * [[Файл:Coppacampioni.png|15px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''3'''): 1973/74, 2013/14, 2015/16 * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|15px]] '''[[Лига Европа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''3'''): 2009/2010, 2011/2012, 2017/2018 * [[Файл:Coppacoppe.png|15px]] '''[[Купа на носителите на купи]] ([[КНК]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1961/62 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1962/63, 1985/86 * '''[[Купа Интертото|Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 2007 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''1'''): 2004 * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|25px]] '''[[Суперкупа на Европа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''3'''): 2010, 2012, 2018 * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1974 * '''[[Малка Световна купа]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''1'''): 1965 * '''[[Латинска купа]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1950, 1951 * ''''''Иберийска купа'''''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 1991 * '''Ауди къп''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' ('''1'''): 2017 == Известни личности == === Известни бивши футболисти === {{колони|4| * {{Флагче|Испания}} [[Фернандо Торес]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Серхио Агуеро]] * {{Флагче|България}} [[Мартин Петров]] * {{Флагче|България}} [[Любослав Пенев]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алемао]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жуниньо Паулища]] * {{Флагче|Германия}} [[Бернд Шустер]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Арагонес]] * {{Флагче|Испания}} [[Маноло Санчес]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Молина]] * {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Виери]] * {{Флагче|Италия}} [[Деметрио Албертини]] * {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Абиати]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Диего Симеоне]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Луис Каминеро]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Антонио Рейес]] * {{Флагче|Испания}} [[Хосе Мари]] * {{Флагче|Испания}} [[Кико]] * {{Флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Валерон]] * {{Флагче|Бразилия}}{{Флагче|Испания}} [[Донато]] * {{Флагче|Испания}} [[Рубен Бараха]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Гарсия]] * {{Флагче|Испания}} [[Роберто Лопес Уфарте]] * {{Флагче|Чехия}} [[Радек Бейбъл]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Милинко Пантич]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Владимир Югович]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Матея Кежман]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Адолфо Валенсия]] * {{Флагче|Гърция}} [[Демис Николаидис]] * {{Флагче|Мексико}} [[Уго Санчес]] * {{Флагче|Мексико}} [[Луис Гарсия]] * {{Флагче|Холандия}} [[Кики Мусампа]] * {{Флагче|Холандия}} [[Джими Флойд Хаселбанк]] * {{Флагче|Парагвай}} [[Карлос Гамара]] * {{Флагче|Португалия}} [[Кощиня]] * {{Флагче|Португалия}} [[Дани]] * {{Флагче|Португалия}} [[Пауло Футре]] * {{Флагче|Португалия}} [[Маниш]] * {{Флагче|Португалия}} [[Шимао Саброса]] * {{Флагче|Румъния}} [[Козмин Контра]] * {{Флагче|Русия}} [[Игор Доброволски]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Диего Форлан]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Радамел Фалкао]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Лусиано Вието]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Марио Манджукич]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Филипе Луиш]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Джаксън Мартинес]] }} === Бивши треньори === {{колони|4| * {{Флагче|Испания}} [[Рикардо Замора]] * {{Флагче|Аржентина}} {{Флагче|Испания|Испания}} [[Еленио Ерера|Хеленио Херера]] * {{Флагче|Испания}} [[Луис Арагонес]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Сезар Луис Меноти]] * {{Флагче|Англия}} [[Рон Аткинсън]] * {{Флагче|Испания}} [[Хавиер Клементе]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Томислав Ивич]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Омар Пасториза]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Франсиско Матурана]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Алфио Базиле]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Радомир Антич]] * {{Флагче|Италия}} [[Ариго Саки]] * {{Флагче|Италия}} [[Клаудио Раниери]] * {{Флагче|Испания}} [[Карлос Алонсо Пеня]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Карлос Бианки]] * {{Флагче|Мексико}} [[Хавиер Агире]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{общомедия|Category:Atlético de Madrid|Атлетико Мадрид}} * {{Official website|www.atleticodemadrid.com}} {{икона|es}} {{икона|en}} {{икона|zh}} * [http://videosultras.joolo.com/?cat=29/ Atletico de Madrid Fans Videos]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Атлетико Мадрид}} {{Примера дивисион}} [[Категория:Испански футболни отбори|Атлетико]] [[Категория:Футболни отбори в Мадрид|Атлетико]] [[Категория:ФК Атлетико Мадрид| ]] [[Категория:Основани в Испания през 1903 година]] hweix20bkxqax1bpmimphce4zqxsk8z 0 68788 11463664 10990929 2022-07-19T13:25:14Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, препратки проверка за права}} {{Личност | име-оригинал = Max Weber | категория = философ | описание = германски икономист и социолог | портрет = Max Weber 1894.jpg‎ | портрет-описание = Портрет на Макс Вебер, ок. 1894 г. | националност = {{флагче с име|Германия|1920}} | баща = Макс Вебер старши | майка = Хелене Вебер (по баща Фаленщайн) | брак = Мариане Вебер | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Икономика (наука)|Икономика]], [[социология]] | образование = [[Хумболтов университет на Берлин|Университет „Фридрих Вилхелм“ в Берлин]]<br>[[Хайделбергски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин|Университет „Фридрих Вилхелм“ в Берлин]]<br>[[Фрайбургски университет]]<br>Хайделбергски университет<br>[[Виенски университет]]<br>[[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен]] | студенти = | публикации = „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“ (1904-1905) | известен-с = | повлиян = [[Имануел Кант]]{{·}}[[Фридрих Ницше]]{{·}}[[Зигмунд Фройд]]{{·}}[[Вилхелм Дилтай]]{{·}}[[Хайнрих Рикерт]]{{·}}[[Георг Зимел]]{{·}}[[Вернер Зомбарт]] | повлиял = [[Карл Ясперс]]{{·}}Георг Зимел{{·}}[[Толкът Парсънс]]{{·}}[[Лудвиг фон Мизес]]{{·}}[[Дьорд Лукач]]{{·}}[[Теодор Адорно]]{{·}}[[Карл Шмит]]{{·}}[[Юрген Хабермас]]{{·}}[[Йозеф Шумпетер]]{{·}}[[Корнелиус Касториадис]]{{·}}[[Карл Полани]] }} }} '''Максимилиан Карл Емил Вебер''' ({{lang|de|Maximilian Carl Emil Weber}}) e [[Германия|германски]] [[юрист]], [[Икономика (наука)|икономист]] и [[социолог]]. Брат на [[Алфред Вебер]] и съпруг на [[Мариане Вебер]]. Признат класик в областта на [[социология]]та и един от основателите ѝ като научна [[Академична дисциплина|дисциплина]]. Трудовете на Вебер продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни. == Биография на Макс Вебер == [[Файл:Max Weber 1878.jpg|мини|ляво|150п|Макс Вебер на 14]] Макс Вебер е роден на [[21 април]] [[1864]] година в град [[Ерфурт]], [[Тюрингия]], ([[Германия]]). Той е първото от седемте деца в заможното [[Протестантство|протестантското]] семейство на Макс Вебер (старши) – юрист, [[политик]] и [[депутат]] в [[Райхстаг]]а от [[Национална либерална партия (Германия)|Националната либерална партия]] и [[социолог|социоложката]] Хелене Вебер (родена Фаленщайн). Израства в [[Берлин]]. През 1868 се ражда брат му [[Алфред Вебер|Алфред]] които впоследствие също е икономист и университетски професор социолог. Работи като [[професор]] в [[университет]]ите в [[Берлин]], [[Фрайбург]], [[Хайделберг]], [[Мюнхен]]. Областта на интересите и научната му работа е необичайно широка: история на древния свят и изследване положението на селяните от областта на западна [[Елба]] в Германия в края на 19 век, [[социология]] на [[религия]]та и [[методология]] на [[обществени науки|обществените науки]], [[икономика]] и [[юриспруденция]], [[философия]] и [[етика]]. Почива на [[14 юни]] [[1920]] в [[Мюнхен]] – [[Бавария]] (Германия). В творчеството на Макс Вебер е характерна еволюцията от историко-икономическите проблеми към въпросите на общата социология. Условно творчеството на Вебер може да се раздели на три периода. == Творчески периоди == === Първи период до 1898 г. === До творческия прелом, свързан с влошаването на здравето му. Вебер много бързо прави професионална кариера, започвайки работа като историк по [[стопанство]] и [[право]]. Вебер се придържа към съществуващата, исторически наложила се школа, както по право така и по [[икономика]]. Но той подхожда критически към тенденцията за обединение на [[наука]]та, [[изкуство]]то и [[етика]]та, считайки че науката няма ценностен характер. За първия период от творчеството на Вебер е характерен интересът към науката: съвременния и античния [[капитализъм]], откриването на търговското общество в [[средновековие]]то, правното разделяне между личното имущество и собствеността върху средствата за производство. Последното М. Вебер счита важно за възникването на съвременния капитализъм. Разболява се през 1898 година и четири години не може да се завърне към творческата си работа. Именно през тези години Вебер преосмисля изворите и мотивите на човешката дейност. === Втори период 1903 – 1910 === След [[болест]]та, през 1902 година той започва да се интересува от методологически въпроси. Безусловно личната му криза повлиява на създаването на теорията му за капитализма. М. Вебер се придържа към гледната точка, че [[етика]]та, която той реализира в своя живот, не може да се изтълкува само [[материализъм|материалистически]]. Хората в своя живот следват не само своите [[егоизъм|егоистични]] интереси. От гледната точка на [[егоист]]а е безсмислено да се трупа [[капитал]] заради самия капитал, да се прави [[кариера]] заради самата кариера, съществуват сили необясними материалистически. От друга страна, възникнала необходимост да защити логиката на историческия подход, който той от дълго време застъпвал. В началото на 20 век бурно се развили такива философски течения като [[позитивизъм]] и [[материализъм]]. По това време за Вебер са характерни опитите да сформира идеи по тази страна на материализма и [[идеализъм|идеализма]]. Да разбере човека, действащ не само подтикван от егоизма си, но и човек готов на действие заради самото действие. Съпругата на философа Марияне свидетелства, че в тези години Макс Вебер прави необикновено откритие: оказва се, че специфичен вид [[рационализъм]] обхваща икономиката и политиката, определя отношението на човека към природата, отношенията между хората и господството на този рационализъм се засилва с развитието на [[наука]]та и [[техника]]та. През 1910 година М. Вебер обосновал рационализма в науката и изкуството, опирайки се на развитието на ценностите на западното общество. [[Файл:Max Weber 1917.jpg|мини|260px|Макс Вебер сред свои студенти (1917 г.)]] === Трети период 1910 – 1920 === М.Вебер се занимава с разработка на рационалните основи на [[религия]]та, опитвайки се да анализира всички форми на религията и действията на хората, които те пораждат. Кои са особеностите на професионалната етика? Как е възникнала тя? Как може да бъде обяснена? Тези и подобни на тях въпроси вълнуват Макс Вебер в този период от живота му. == Трудове == [[Файл:Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus original cover.jpg|мини|160px|ляво|Оригиналното издание на „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“]] По мнението на редица изследователи на трудовете на Вебер, една от основните негови работи е „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“, в продължението на която Вебер е направил сравнителен анализ на най-значителните религии и е анализирал взаимодействието на икономическите условия, социалните фактори и религиозните убеждения. Най-напред въпросното произведение е публикувано в 1905 година в Германия и оттогава се смята за едно от най-добрите при анализиране причините за възникване на съвременния капитализъм. Други считат за основна работа на Вебер „Стопанство и общество“ („Икономика и общество“, Wirtschaft und Gesellschaft). Този труд представлява един проект, осъществен в два варианта. Първият вариант е написан в годините 1910 – 1914, а вторият в 1919 – 1920. Двете части са останали незавършени от автора и представляват бележки (чернова) за бъдеща книга. Първата е посветена на особеностите на западното развитие на капитализма, а втората на исторически въпроси. При това социализма, приеман като рационален, се счита за съставна част на западното развитие. Рационалния капитализъм и рационалния социализъм са двете алтернативи в които се развива обществото. За основно философско наследство на М. Вебер могат да се считат тезите му, свързани със стопанската етика и социология на религията. По мнението на самия философ, социологията се занимава с разбирането на конкретните исторически събития, с действителността, тя е длъжна да установява общите правила, но не като цел, а като средство, защото идеалът в естествените науки се отхвърля като неприемлив. == Проблематика на конфликта в социологията на Макс Вебер. == Социология по Вебер – това е наука, която се занимава със социалните действия, тълкува и разбира тези понятия чрез обяснения. Така социалните действия са предмет на изучаване. Тълкуванията, разбирането – метод, благодарение на който причинно се обясняват явленията. Така разбирането е средство за обяснение. Сред социолозите, в чиито теоретически построения социалния конфликт заема доминиращо положение при обяснение на социалните процеси и изменения – Вебер е един от тях, са приети следните постулати: 1. Всяко общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са вездесъщи. 2. Всяко общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти, социалният конфликт е вездесъщ. 3. Всеки елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение. 4. Всяко общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение други. Проблематиката на конфликта пронизва всички три главни направления на творчеството на Вебер – социология на религията, социология на политиката и социология на икономическия живот, непосредствено свързани помежду си… === Проблематика на конфликта в социология на политиката === Най-очевидно образът на проблематиката на конфликта се проявява в социологията на политиката, особено във връзка с анализа на трите идеално-типични форми на господство – подчинение или форма за осъществяването на власт: традиционно, харизматично и рационално. При анализа на властовите отношения за Вебер основно значение имат не толкова акциите на насилие, колкото самите механизми на съгласие с държащите властта. По неговото мнение страха за живота и имуществото не е единственото основание за приемане на властта. В различните политически системи се проявяват различни съчетания от материални и идейни интереси, подтикващи хората към съгласие с властта или обратното, към протести срещу нея. В хода на историческото развитие на цивилизацията се изработват все по-сложни форми на взаимоотношения на индивидите и властта, на обществените структури и политическите институции. Подробно всичко това е описано в учението на Вебер за типовете легитимно господство, т.е. това господство, което се признава от управляемите индивиди. „Господството означава възможност да срещнеш смирение пред определена заповед.“ – е написал Вебер. Освен това господството предполага взаимни очаквания от този, който заповядва и този, който се подчинява на тази заповед, очаквайки че заповедта ще има този характер, какъвто те възприемат. В съответствие със своята методология, Вебер дава анализ на легитимните типове господство, започвайки с разглеждане на възможните типични типове отстъпчивост. Вебер отделя три разновидности господство и им противопоставя съответно три типа подчинение. ==== Традиционен тип господство-подчинение ==== Първият тип легитимно господство Вебер обозначава като традиционен. Този тип е обусловен с нравите, навиците на определен вид поведение. В това отношение традиционното господство е основано на вярата не само в законността, но даже в свещени, съществуващи от древността ред и власт. Чист тип на такова господство според Вебер е патриархалната държава. Това общество, което е предшествало съвременното му буржоазно общество. Типа на традиционното господство по своята структура е сходен със структурата на семейството. Именно това обстоятелство прави този тип легитимност много устойчив. Управлението се състои от лично зависими от господаря домашни чиновници, роднини, лични приятели или васали. В различие от другите типове господство, именно личната преданост служи като основание за назначаването на длъжност и придвижването по йерархическата стълбица. ==== Харизматичен тип господство-подчинение ==== Вторият тип господство според Вебер е харизматичното господство. Терминът [[харизма]] играе важна роля във веберовата политическа социология. Харизма, в съответствие с етимологическото значение на тази дума, е необикновена способност, някакво качество на индивида, отделящо го от останалите. Това качество е не толкова придобито, колкото дарено на човека от природата, бога, съдбата. Към харизматичните качества Вебер отнася магическите способности, пророческия дар, водеща сила на духа и словото. Харизма, според Вебер, притежават герои, пълководци, магове, ясновидци и пророци, водещи политици, основателите на световните религии и др. (напр. [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], [[Мохамед]], [[Христос]], [[Солон]], [[Юлий Цезар|Цезар]], [[Сципион Африкански]] и т.н.) Харизматичният тип легитимно господство представлява пряка противоположност на традиционното. Ако традиционният тип се крепи на привързаността към обичайното, веднъж и завинаги определено, то харизматичния, обратно, се опира на необичайното, нещо непризнавано или невиждано дотогава. Основна база на харизматичното господство е афективния тип социално действие. Вебер разглежда харизмата като велика революционна сила в традиционните общества, способна да внесе изменения в лишената от динамизъм структура на тези общества. Следва обаче да отбележим, че при всички разлики и даже противоположности между традиционния и харизматичния тип господство, те имат и нещо общо, а именно: и двата се градят на лични отношения между господаря и подчинените. В това отношение тези два типа противостоят на формално-рационалното господство, което е безлично. Източник на личната преданост към харизматичния господар е не традицията или признанието на негово формално право, а преди всичко емоционално украсената вяра в неговата харизма и предаността към тази харизма. Затова, подчертава Вебер, харизматичния вожд е длъжен да се грижи за съхранението на своята харизма и постоянно да доказва нейното наличие. Управлението при този тип господство се формира на основа на личната преданост към вожда. Ясно е, че рационалното понятие компетентност, както и съсловно-традиционното понятие привилегия, тук отсъстват. Както от традиционния тип, така и от формално-рационалния, харизматичния се отличава с това, че тук няма установени – рационално или по традиция – правила и решения – по всички въпроси се взема решение ирационално, на основа на „откровение“, интуиция или личен пример. Ясно е, че харизматичния тип легитимност, за разлика от формално-рационалния е авторитарен. По същество, авторитета на харизматичния лидер се базира на неговата сила – не само на грубата физическа, а и на силата на неговата вътрешна дарба. ==== Рационален тип господство-подчинение ==== [[Файл:Manuskript max weber rechtssoziologie.jpg|мини|200px|Страници от ръкописа на „Социология на правото“, глава от ''Wirtschaft und Gesellschaft'', ок. 1919 г.]] Третият тип господство Вебер назовава легален. Тук в качеството си на отстъпчивост се разглеждат интереси, т.е. рационални действия. Към този тип по негово мнение се отнасят съвременните му държави Англия, Франция, САЩ. В тези страни се подчиняват не на личности, а на точно установени закони, на които са подчинени и управляемите и управляващите. Апаратът за управление се състои от специално образовани чиновници, които се избират не по конкретния човека, а по строго формализиран регламент и рационални правила. Правовото начало е принципа, залегнал в основата на легалното господство. Именно този принцип се оказал, според Вебер, една от необходимите предпоставки за развитие на съвременния капитализъм, като формално-рационална система. Най-чист вид на легалното господство Вебер считал бюрокрацията. Наистина той прави уговорката, че никоя държава не може да бъде напълно бюрократична, доколкото на върха им стоят или династично наследствени монарси, или избрани от народа президенти, или лидери избрани от парламентарна аристокрация. Но ежедневната, непрекъсната работа на управлението се води от специалистите чиновници, т.е. от машината за управление. Този тип господство най-пълно съответства на формално-рационалната структура на икономиката. Управлението на бюрократите – ето господство, посредством знания и в това се заключва неговия специфичен рационален характер. Важно е да се отбележи, че описаното от Вебер „идеален тип формално-рационално управление“, разбира се не е имало и не може да има пълно емпирическо осъществяване в нито една от индустриалните държави. В частност Вебер е имал предвид „машина на управление“, машина в буквалния смисъл, но човешка машина, която няма други интереси освен интереса на работата. Обаче, като всяка машина, и тази се нуждае от надеждна програма за управление. Само че такава програма машината няма, защото е формално-рационална структурата. Затова програма може да ѝ зададе само политически лидер, поставящ пред себе си определени цели, т.е. поставящ формалния механизъм за управление в служба на определени политически цели. Формулирайки идеално-типичните черти на бюрокрацията: законопослушност, безпристрастно отношение към тези с който работи в учреждението, рационализъм и т.н., Вебер прекрасно разбирал, че тези качества на чиновника могат да се формулират като общи принципи и изисквания, но те не са реалните свойства на лицата, заемащи съответните длъжности. Конфликта между нормативните предписания и реалната психология е бил за него част от социалната реалност, а степента и формата на този конфликт предмет на емпирични изследвания. За съвременното западно общество според Вебер най-адекватна е рационалната система с права, съгласие с властите, основано на закона, наличие на конституционни основи на правопорядъка и развитие на гражданското самосъзнание, което не изключва дълбок политически конфликт между класи и статусни групи, съставящи даденото общество. Легалното господство според Вебер има по-слаба легитимираща сила от традиционното и харизматичното. Възниква логичния въпрос: на какво основание е направен този извод? За да отговорим на него, трябва още веднъж да обърнем внимание какво е представлява легален тип господство. Както вече бе отбелязано, Вебер приема за основа на легалното господство целерационалното действие. В чист вид легалното господство няма ценностен фундамент, не случайно този тип господство се осъществява формално-рационално, където „бюрократичната машина“ е длъжна да служи изключително в интерес на работата. Важно е да отбележим, че отношенията на господство в „рационалната“ държава се разглеждат от Вебер по аналогия с отношенията в сферата на частното предприемачество. Целерационалните действия в своя модел имат качество на икономически действия. Икономиката е тази „клетчица“ в която съществува и легалния тип господство. Именно икономиката повече от всичко се поддава на рационализация. Тя освобождава пазара от съсловните ограничения, от срастването с нрави и обичаи, превръщайки всички качествени характеристики в количествени, това разчиства пътя за развитие на рационалното капиталистическо стопанство. Рационалността във Веберовата трактовка е формална, функционална реалност, т.е. свободна от всякакви ценностни моменти. Това е и легалното господство. Но именно затова, че формалната рационалност не носи в себе си своя цел и винаги се определя чрез нещо друго, легалното господство няма достатъчно силна легитимност и трябва да бъде подкрепено от нещо друго – традиция или харизма. На политически език това ще звучи така: парламентарна демокрация, призната от класическия либерализъм за единствен правомерно законодателен (легитимиращ) орган, нямайки достатъчно легитимираща сила в очите на масите. И затова тя трябва да бъде допълнена или от наследствен монарх (чиито права са ограничени от парламента), или от политически лидер избран по пътя на плебисцита. Както се вижда в първия случай легитимността на легалното господство се усилва с помощта на обръщане към традицията, а във втория – с помощта на обръщане към харизмата. Връщайки се непосредствено към идеята на Вебер за усилване на легитимността на легалното господство, можем да кажем: именно формалния характер на легалното господство, не съдържащ в себе си никакви ценности и нуждаещ се в допълнение от политически лидер, който да е в състояние да формулира определение цели, е довело до признаването плебисцитната демокрация. Плебисцитната демокрация като форма на политическа система, по мнението на Вебер, най-добре съответствала на ситуацията, създала се в съвременното му западноевропейско общество. Само плебисцит, по негово мнение, може да придаде на политически лидер тази легитимираща сила, която да му позволи да провежда ориентирана към даден модел политика, и също така да постави държавно-бюрократичната машина на служба на определение ценности. Разбира се, този политически лидер трябва да бъде харизматически надарен, иначе той няма да получи одобрението на масите. Плебисцитната теория на Вебер е по същество опит да се намери някакъв идеален модел на организация на политическата система с необходимите елементи, осигуряващи ѝ динамизъм. === Проблематика на конфликта в социология на религията === [[Файл:Max_Weber_June_14_1920.jpg|мини|260px|Макс Вебер на смъртното си ложе, 14 юни 1920 г.]] [[Файл:Max weber.JPG|мини|260px|Гробът на Макс и Мариане Вебер в Хайделберг.]] Не по-малка роля проблематиката на конфликта играе и във Веберовата социология на религията. Тук конфликтът засяга не въпросите за разпределение и преразпределение на властови пълномощия, а преди всичко светогледни, ценностни постановки в обществото. В своите изследвания на религиозните системи в Древен Китай, [[Индия]], [[Израел]] Вебер обръща основно внимание на въпроса за съотношението на религиозни вярвания и статусни, властови привилегии (както в положителен, така и в отрицателен характер) на групите, съставящи обществото. В какви отношения са институтите на властта и религията. Покрай анализа на самите групи, Вебер се занимавал и с анализиране дейността на лидерите на съответните религиозни движения, които и образували идеен център на съответните световни религии. Различното влияние на този център – степен на приемане, поддръжка или противопоставяне от страна на властовите институти – не могат да бъдат изведени от структурата на обществото. Това влияние може да се обясни с взаимодействието на две обстоятелства: 1. То е резултат от реакцията на материалните и идеологическите интереси на напълно определени социални групи. 2. То е също така резултат от творческото взаимодействие на религиозно вдъхновение и харизматична личност, действащи като „независими променливи“. От гледна точка на Вебер, светогледните постановки на световните религии са създадени от напълно обособени социални групи, заемащи точно определено социално положение и притежаващи съответния статус в обществото. Това са – конфуцианските учени, индуските брамини, еврейските левити и пророци, християнските светии и последователи. Всяка от тези групи има свой „стил на живот“ и утвърждава свой „набор“ религиозни убеждения. Особеното внимание на Вебер привлякъл въпросът: как възгледите на няколко души, надарени с харизматично вдъхновение, се превръщат в началото на „стил на живот“ за някоя статусна група, а след това, впоследствие, в основно направление за развитие на цялата цивилизация. Именно оттук произлизат основните въпроси с изучаването на които се е занимавал Вебер, сравнявайки различните цивилизации при тяхното сътворяване, когато са възникнали съответните религиозни течения. Теоретическите позиции на Вебер при това имат ярко изразена конфликтна насоченост. По мнението на един от водещите изследователи на творчеството на Макс Вебер – Р.Бендикс, изходната позиция на философа се състояла в това, че всяко общество може да бъде разбирано като съставено от позитивни и негативно привилегировани статусни групи, загрижени преди всичко за това, да съхранят неизмененно или да усилят влиянието на вече наложен „стил на живот“ по пътя на установяване на социална дистанция и изключителност, от една страна, и монополизация на икономическите възможности – от друга. За да се прецени стабилността и динамиката на което и да е общество, сме длъжни да се опитаме да разберем на къде са насочени усилията на тези групи в тяхното съотношение с идеите и ценностите, разпространени в обществото. Може да изберем и друг път на изследване: да намерим за всяка дадена идея или ценност, тези статусни групи, материалния или идейния образ, на които се усилва благодарение на тези идеи или ценности. Търсене на мотива – кому е изгодно? По този начин Вебер пристъпва към изучаване на религиозните идеи от гледна точка на тяхното отношение към обществените действия и преди всичко от гледна точка изучаване на тези социални процеси, благодарение на които прозрението и вдъхновението на няколко става убеждение за множество хора. То приема, че всяка социална група се характеризира със склонност към идеи с определено направление, съответстващо на техния житейски образ. Например: селяните са склонни към преклонение пред природата и стихийната магия; християнското благочестие е типично за градската буржоазна култура; военната аристокрация, както и други намиращи се във властта групи, притежават специфично чувство за чест, несъвместимо с идеализацията на християнското смирение и т.н. Разбирането на обществото като някакъв баланс на противостоящи сили ни дава ключа към това, защо Вебер се отказва от опитите да разглежда социалните структури като някакво цяло. Социологията, от негова гледна точка, това е изучаване на съзнателното, достъпното за разбиране, поведение на индивидите в обществото, а такива колективни образувания като държава, нация, семейство не „действат“, не „поддържат себе си“, не „функционират“ – това е друг модел. Между индивидите съществува важна връзка, която може да способства за стабилизация на обществото. Действието на всеки човек е насочено към действията на други хора, и самите хора придават специфична ценност на тези колективни образувания в които участват. Но това не значи, че тези образувания съществуват във вид на някакви ценности от висш порядък. От гледна точка на Вебер обществото – това е арена на борещи се помежду си статусни групи, всяка от които има свои собствени икономически интереси, амбиции, разбиране за света и за другите хора. Той използва този подход при анализа на поземлената аристокрация, развиващата се буржоазия, бюрокрацията и работническата класа в имперска Германия. Този подход се използва и сравнителните изследвания на религиите. Успехът на всяка от световните религии, по негово мнение е резултат от дълга борба. Всяка от водещите статусни групи е срещала съпротива от една или няколко групи, преследващи своите материални интереси или идеи в името на съхранение и утвърждаване на изключителността си и избрания собствен „стил на живот“. Вниманието към постоянната борба между различните социални групи е било сърцевината на веберовия светоглед. Той изцяло си е давал сметка, че определени конфликти, в основата на които стои противопоставяне на крайни ценности, не могат да бъдат отстранени с никаква аргументация или разясняване на позициите. Неговите изследвания в областта на социология на религията емпирически потвърждават тази гледна точка. Конфуцианството, браманизъма и юдейската религия са несъвместими една с друга от позицията на възприятието на света. Човек, по негово мнение, не може последователно да отстоява едновременно две от тези религиозни системи. Но от друга страна това не води до задължителен извод, че обществото се характеризира с постоянна нестабилност. В своите изследвания на Китай и Индия, Вебер показва, че статусните групи в лицето на конфуцианските учени или браманите стават „носителите на културата“. Това означава, че техният образ на живот стабилизира обществото. Колкото и да са били условни някакви възгледи, ако те получат поддръжка от страна на господстващата в обществото група, то те се приемат като от само себе си разбираща се позиция, с която се одобряват или не, едни или други действия или изказвания. === Проблематика на конфликта в социология на икономиката === Освен в „Стопанство и общество“, проблематиката на конфликта в социологията на икономическия живот е разгледана в „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“, в продължението на която Вебер написва сравнителен анализ на най-значителните религии и проанализира взаимодействието на икономическите условия, социалните фактори и религиозните убеждения. В началото Вебер провежда детайлен анализ на статистическите данни, отразяващи разпределението на протестантите и католиците в различните социални слоеве. На основание на данни събрани в Германия, Австрия и Холандия той достига до извода, че протестантите преобладават сред собствениците на капитала, предприемачите и висшите квалифицирани слоеве работници. Освен това, съвършено очевидни са разликите в образованието. Ако сред католиците преобладават хора с хуманитарно образование, то сред протестантите, готвещи се, според Вебер, за „буржоазния“ образ на живот са повече хора с техническо образование. Той обяснява това със своеобразен склад на психиката, който се запълва в процеса на началното възпитание. Също така, забелязва Вебер, че католиците, не заемащи ключови постове в политиката и търговията, опровергават тенденцията затова, че национални и религиозни малцинства, противостоящи в качеството си на подчинени на някаква друга „господстваща“ група, концентрират своите усилия в областта на предприемачеството и търговията. Така е било с поляците в Русия и Прусия, с хугенотите във Франция, квакерите в Англия, но не и с католиците в Германия. Той си задава въпроса, с какво е свързано толкова ясно определяне на социалния статус във взаимовръзка с религията. И, не обръщайки внимание на това, че действително съществуват обективно-исторически причини за преобладаването на протестантите сред най-обезпечените слоеве на населението, той все пак е склонен да мисли, че причините за различното поведение трябва да се търсят в наложилия се „стил на живот“, а не само в историко-политическото положение. Под дух на капитализма Вебер разбира следното: „комплекс връзки, съществуващи в историческата действителност, които ние като понятие обединяваме в едно цяло от гледна точка на тяхното културно значение“. Вебер забелязва такава характерна особеност, че ако разглеждаме капитализма от гледна точка на марксизма, то всичките му характерни черти могат да се открият в Древен Китай, Индия, Вавилон, но на всички тези епохи не достигал именно духа на съвременния капитализъм. Там винаги е имало жажда към забогатяване, деление на класи, но не и насоченост към рационална организираност на труда. Изхождайки от това, Вебер разделя капитализма на „традиционен“ и „съвременен“, според метода на организация на предприятията. В различното отношение към труда се състоял основния конфликт между „традиционния“ и „съвременния“ капитализъм. За да покаже по ярко същността на конфликта, Вебер привежда пример с въвеждането на заплащане по извършена работа на селскостопанските предприятия в Германия. Понеже селскостопанските работи имат сезонен характер, и по време на прибиране на реколтата е необходима най-голяма интензивност на труда, то бил направен опит за стимулиране производителността на труда за сметка на въвеждане на заплащане по извършена работа и съответната перспектива за нейното повишение. Но увеличението на заплащането привлякло човека, породен от „традиционния“ капитализъм по-малко от облекчението на работата. В това се изразявало докапиталистическото отношение към труда. Вебер смятал, че за развитието на капитализма е необходим някакъв излишък от населението, обезпечаващ наличието на пазара на евтина работна сила. Но ниската заплата въобще не тъждествена с евтин труд. Даже в чисто количествено отношение, производителността на труда пада в случаите, когато не се обезпечават потребностите на физическото съществуване. Но ниската работна заплата не се оправдава и дава обратни резултати и когато става дума за квалифициран труд, за високотехнологично оборудване. То е там, където е необходимо и развито чувство за отговорност, и такъв ред на мислене, при който труда би станал самоцел. Такова отношение към труда не е характерно за човека, а може да се наложи само в резултат на продължително възпитание. И така, радикалното различие между традиционния и съвременния капитализъм не е в техниката, а в човешкия ресурс, и по-точно в отношението на човека към труда: {| border="1" ! Традиционния човек !! Съвременния протестант |- | Работи, за да живее || Живее, за да работи |- | Професията е бреме || Професията е форма на съществуване |- | Просто производство || Разширено производство |- | Не излъжеш ли, няма да продадеш || Честността е най-добрата гаранция |- | Основен вид дейност – търговия || Основен вид дейност – производство |} „Идеалния“ тип капиталист, към когото се приближавали някои немски индустриалци от това време, Вебер описва така: „на него му е чужда показната разкош и разточителство, упояването от властта, на него му е присъщ аскетичния образ на живота, сдържаност и скромност“. Богатството му дава ирационалното усещане за добре изпълнен дълг. Затова този тип на поведение много често се осъждал в традиционните общества: „Нима е нужно цял живот напрегнато да работиш, за да отнесеш после своето богатство в гроба?“ По-нататък Вебер анализира съвременното общество и стига до извода, че капиталистическото стопанство не се нуждае от становища на това или онова религиозно учение и вижда практически във всяко влияние на църквата в стопанския живот същите пречки, както и при регламентиране на икономиката от страна на държавата. Светогледът сега се формира от интересите на търговията и социалната политика. Това са явленията на тази епоха, когато капитализмът, удържайки победа, отхвърля ненужните му опори. Успявайки да разруши старите средновековни форми на регламентирано стопанство само в съюз с притежаващите държавната власт, той може би е използвал и религиозни убеждения. Но едва ли трябват доказателства, че концепцията за печалбата (богатството) противоречи на нравствените възгледи на цели епохи. Отношенията между носителите на новите повеи и църквата са се запазили достатъчно сложни. Към търговците и крупните индустриалци църквата се отнасяла достатъчно сдържано, считайки ги в най-добрия случай само за търпими. Търговците от своя страна, опасявайки се от идущото след смъртта, се стремели да умилостивят Бога чрез църквата, с подаръци във вид на големи суми пари, предавайки ги както приживе, така и след смъртта си. Вебер провежда дълбок анализ на еволюцията на възгледите на пред-реформаторската църква към заетите със светска дейност. Той веднага прави уговорката, че програма за етични реформи никога не е стояла в центъра на вниманието на който и да е от реформаторите. Спасението на душата, само то, е било основна цел на техния живот и дейност. Етичните въздействия от тяхното учение са само следствие от религиозните мотиви. Вебер счита, че културните влияния от реформите в значителна част са били непредвидени и даже нежелателни от самите реформатори. Той провежда морфологичен разбор на думата ПРИЗВАНИЕ на немски и английски език. (Тази дума се появява най-напред в Библията и по-нататък намира своето значение във всички светски езици на народите, изповядващи протестантство.) Новото в това понятие е това, че изпълнението на дълга в рамките на светската професия се разглежда като най-висша нравствена задача на човека. Това твърдение намира потвърждение в централния догмат на протестантската етика в противоположност на католицизма, отхвърлящ светската нравственост от висотата на монашеския аскетизъм, а предлагащ изпълнение на светските задължения така, както са определени за всеки човек от мястото му в живота. Така в протестантството самите задължения стават призвание. Това означава, че се декларира равенство на всички професии пред Бога. Основни значими догми на реформираното протестантство (калвинизъм): 1. Човек изначално е грешен. 2. До началото на живота всичко е предопределено. 3. Знак ще бъдеш ли спасен или не, ще получиш само усъвършенствайки се в своята професия. 4. Послушание на властите. 5. Отрицание на превъзходството на аскетичния дълг над светския. 6. Примирение със своето място в света. Протестантската църква отменя откупването на греховете. Взаимоотношенията Бог-човек са определени пределно точно – има избрани и има неизбрани, не трябва да се променя нищо, но може да се почувстваш избран. За това е необходимо, първо, старателно да се изпълнява своя професионален дълг, и второ, да се избягват наслажденията, като сборът от това трябва да осигури ръста на богатствата ти. Така се е появил Веберовият предприемач – трудолюбив, инициативен, скромен в потребностите, обичащ парите заради самите пари. == Трудове == * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Социология на Господството'' и ''Социология на Религията'' |year= 1992 |publisher= УИ „Св. Климент Охридски“ |location= София }} * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Протестантската етика и духът на капитализма'' |year= 2006 |publisher= Просвета |isbn= 9540115841 }} * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Рационални и социологически основания на музиката'' |year= 2000 |publisher=Издателска къща КХ - Критика и хуманизъм, превод А. Литман. |location= София |isbn=9789545870567}} * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Смисъл и ценност'' |year= 1998 |publisher=Издателска къща КХ - Критика и хуманизъм, превод К. Коев |location= София|isbn=9789545870400 }} * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Ученият и политикът'' |year= 2000 |publisher=ЕОН |isbn=9549699102 }} * {{cite book |last= Вебер |first= Макс |title= ''Генезис на западния рационализъм'' (антология) |year= 2001 |publisher=Издателска къща КХ - Критика и хуманизъм, превод К. Коев, С. Събева, Д. Денков, Д. Зашев, Р. Даскалов |location= София |isbn=9789545870737}} * Вебер, Макс. ''Фигури на културата / Фигури на властта'' (антология). София, Издателска къща КХ - Критика и Хуманизъм, превод К. Коев, 2017, ISBN 978-954-587-213-6. == Изследвания == * [[Георги Фотев (социолог)|Георги Фотев]]. ''Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето и М. Вебер. Критически сравнителен анализ''. С., НИ, 1979. * [[Румен Даскалов]]. ''Въведение в социологията на М. Вебер'', София: СУ; също ''Историческата социология на М. Вебер'', (предговор, с.5 – 61) в ''Социология на Господството & Социология на Религията'', София: СУ, 1992. * ''Ученият и политикът. Макс Вебер, представен от [[Реймон Арон]]''. С., ЕОН-2000, 2001. * Кравченко, Е. И. ''Макс Вебер''. М., Весь мир, 2002 (Весь мир знаний). * [[Кольо Коев]]. ''Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век''. С., 2003. * [[Ивайло Знеполски]]. ''Вебер и Бурдийо. Подходи към интелектуалците''. С., Дом на науките за човека, 2003. * [[Нонка Богомилова]]. Религиозните „нишки“ в капиталистическия дух и Западната цивилизация: Макс Вебер. – ''Философски алтернативи'', 2011, № 2. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Max Weber}} * {{икона|de}} [http://www.zeno.org/Soziologie/M/Weber,+Max Събрани съчинения на Макс Вебер на сайта Zeno.org] * {{икона|de}} [http://www.uni-potsdam.de/u/paed/Flitner/Flitner/Weber/PE.pdf Протестантската етика и духът на капитализма] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060912023135/http://www.uni-potsdam.de/u/paed/Flitner/Flitner/Weber/PE.pdf |date=2006-09-12 }} * {{икона|en}} Sung Ho Kim, [https://plato.stanford.edu/entries/weber/ Биографична справка на Макс Вебер в Станфордската философска енциклопедия] * {{икона|en}} [http://mws.quotus.org/ ''Max Weber Studies'' (списание, от 2000 г., два пъти годишно)] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Макс}} [[Категория:Макс Вебер| ]] [[Категория:Германски философи]] [[Категория:Философи от 19 век]] [[Категория:Философи от 20 век]] [[Категория:Философия на историята]] [[Категория:Социология на религията]] [[Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет]] [[Категория:Възпитаници на Гьотингенския университет]] [[Категория:Хайделбергски университет]] [[Категория:Мюнхенски университет]] [[Категория:Преподаватели във Виенския университет]] [[Категория:Либерали]] [[Категория:Протестанти]] [[Категория:Родени в Ерфурт]] [[Категория:Починали в Мюнхен]] [[Категория:Починали от грип]] dktkss0hr3ltbfx1w2idzfi0ssbv8h9 0 69742 11464261 11445881 2022-07-19T23:52:51Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Трамваен транспорт | име = Трамваи в София | картинка = Tram in Sofia mear Macedonia place 2012 PD 028.jpg | картинка-описание = Трамвай по линия 5 на пл. [[Македония (площад в София)|Македония]], 2012 г. | държава = България | местоположение = [[София]] | дата на откриване = 1 януари 1901 г. | дата на закриване = | брой линии = 14 | оператор = [[СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД]] | собственик = [[Столична община]] | междурелсие = 1009 mm; 1435 mm за линии 20, 22, 23 | задвижваща система = [[контактна мрежа]] | електрификация = 600 V [[постоянен ток|DC]] | брой депа = 3 (Банишора, Красна поляна, Искър<ref>В депо Искър нощуват и се ремонтират трамваите с 1435 mm междурелсие</ref>) | брой трамваи =273 | дължина на пътя = | дължина на линията = 308 | брой спирки = 290 | дневен брой пътници = | годишен брой пътници = | уеб страница = {{URL|elektrotransportsf.com}} | картинка2 = Tram map of Sofia.svg | картинка2-описание = Софийската трамвайна мрежа | общомедия = }} '''[[Трамваи]] в [[София]]''' се движат от 1 януари 1901 г.<ref name="skgt history">[http://www.sumc.bg/bg/transport/istoriia-na-gradskiia-transport/51/istoriia-na-sofiiskiia-tramvai Трамваен транспорт] – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14 януари 2009 г.</ref> Към началото на 2009 г. трамваите в София се движат по трасета с обща дължина над 300 km. Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормални. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалните са със стандартното за [[Европа]] междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с междурелсие 1435 mm са едва около 40 km от тях (за линии 20, 22 и 23)<ref name="skgt history" />. == История == [[Файл:Sofia Tram Knjaschewo 1901.png|мини|260п|Първият трамвай, Княжево, 1901 г.]] Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на [[1 декември]] [[1898]] г., когато [[Столична община|община София]] отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от [[Франция]] и [[Белгия]]. Строителните работи продължават около година и на 1 януари [[1901]] г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 [[Мотриса|мотриси]] и 10 [[ремарке]]та – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm<ref name="skgt history" />. В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През [[1931]] г. под ръководството на инж. [[Теодосий Кардалев]] започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През [[1936]] г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на ''Дирекцията на трамваите и осветлението'' в Столичната община). При производството им са използвани стари [[шаси]]та, като всички останали елементи са подменяни с нови. През [[1934]] г. на територията на днешния столичен район [[Красно село (район)|Красно село]] е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през [[1951]] г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО. До [[1959]] г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай. След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г. На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви, заради практическата липса на спирачки) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“ и която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително господство по теснопътните софийски релси. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София“ (с 4 врати) са два вида: с лира и [[пантограф]] и се използват най-често по маршрути със сложен надлъжен профил (т. нар. вертикални криви: спускания, изкачвания): линии 6 и 9 в района на хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“, също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години на XX век. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години на XX век, както и за линия 21 през 80-те години на XX век . Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време. Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една-единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174. Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301 – 326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. След което мотриси „България 1300“ тръгват и по линии 1 и 7, частично и по линия 4. Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии със сложен привил/наклонени участъци:горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела). Последният български двойносъчленен трамвай [[Т8М-900]], използван и до днес, е произведен в завода през [[1991]] г.<ref name="skgt history" />. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи. През [[1987]] г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (сегашна линия 20), свързваща кварталите „Гео Милев“ и „Дружба“. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през [[1995]] г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (сегашна линия 22)<ref name="skgt history" />. Първите трамваи по линия 20 през 80-те години на XX век са български, от модела Т6МД-1000. В края на 80-те години на XX век биват въведени в експлоатация мотриси от чешките заводи „Tatra“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника на Васил Левски, а в края на 90-те години на XX век – и до Младежкия театър. Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Duewag“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. (През 80-те години на XX век линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до ж.к. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“). На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща [[Дружба (квартал на София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Дружба (квартал на София)|ж.к. Дружба]] 1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва [[Дружба (квартал на София)|ж.к. Дружба]] 2 и [[Младежки театър|Младежкия театър]]. На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща трамвайна линия 5. Тя има маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна жп гара – кв. Орландовци. През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи [[Т8М-301 България 1300]], обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19. От 26.05.2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1979 – 1986 г. Над 30 години те обслужваха трамвайни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19. == Депа и бази == [[Файл:Depo K.P3389.JPG|260px|мини|Депо „Красна поляна“, 31.12.2017 г.]] Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази: * Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – Първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година. * Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – Втори трамваен парк * Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – Трети трамваен парк. Обслужва трамвайни линии 6,8,10,11 и 12. * Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – Втори трамваен парк. Обслужва линии 1,3,4,5,7,18 и 27. * Депо „Искър“ – Четвърти трамваен парк – Построено в края на 1980-те години на XX век за новите линии за нормално междурелсие. Обслужва линии 20,22 и 23. == Статистика == Средната скорост към 2020 г. е 14 km/h. За сравнение,ю (2010 г.) метрото в София се движи с 38,84 km/h, а автобусите – с 19,4 km/h.<ref>Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие=Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор= по БТА |дата=26 ноември 2010}}</ref> == Любопитно == Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна [[пощенска кутия]], намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела [[Tatra T6B5]] такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa 122NaSF Swing). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща. През 2013 г. е заснет късометражен [http://vbox7.com/play:11f5d4e57a филм за историята на софийските трамваи], който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на [http://bgtransport.org/ сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“] на открито на бул. Витоша на 22 септември 2013 г. в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса [http://bgtransport.org/uploads/images/DSC_9109.JPG Siemens Nr. 35] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131203032318/http://bgtransport.org/uploads/images/DSC_9109.JPG |date=2013-12-03 }}. Тогава е представена и [http://bgtransport.org/uploads/files/Diplyana_A3_back.pdf брошура] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131203064601/http://bgtransport.org/uploads/files/Diplyana_A3_back.pdf |date=2013-12-03 }} с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г. == Линии == {| class="wikitable" style="text-align: center" ! № ! Маршрут ! Депо |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''1''' | Централна автогара – ж.к. Иван Вазов | Красна поляна |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''3''' | кв. Орландовци – гара Захарна фабрика | Красна поляна |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''4''' | кв. Княжево – кв. Орландовци | Красна поляна |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |5 | '''<u>Временно закрита</u>''' кв. Княжево – ж.к. Бъкстон | Красна поляна |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''6''' | ж.к. Обеля 2 – ж.к. Иван Вазов | Банишора |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''7''' | Метростанция Хан Кубрат – кв. Манастирски ливади-запад | Kрасна поляна |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''8''' | ж.к. Люлин 5 – Съдебна палата | Банишора |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''10''' | ж.к. Западен парк – метростанция Витоша | Банишора |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''11''' | кв. Илиянци – кв. Княжево | Банишора |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''12''' | пл. Журналист – кв. Илиянци | Банишора |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''18''' | пл. Журналист – кв. Орландовци | Красна поляна |- |style="text-align:center; color: white; background-color: brown" |'''20''' | депо Искър – метростанция Опълченска | Искър |- |style="text-align:center; color: white; background-color: brown" |'''22''' | автостанция Изток – ж.к. Красна поляна | Искър |- |style="text-align:center; color: white; background-color: brown" |'''23''' | ж.к. Дружба-2 – ж.к. Гео Милев | Искър |- |style="text-align:center; color: black; background-color: orange" |'''27''' | надлез Надежда – кв. Манастирски ливади-запад | Красна поляна |- | colspan="3" |{{legend|orange|Теснолинейно междурелсие (1009 mm)}}{{legend|brown|Нормално междурелсие (1435 mm)}} |} В края на 20 век са закрити линии 13, 16 и 17. А през 21 век с разширяването на метрото в София много от трамвайните линии са скъсени или изцяло закрити. Първоначално са закрити линии 2, 14 и 19, чийто маршрут съвпада с част от трасето на М1 на Столичния „Метрополитен“. Линия 21 се закрива, заради разкриването на линия 23, която припокрива маршрута ѝ. С откриването на линия М2 на метрото, а и заради редица некомпетентни решения на Столичния общински съвет са изцяло закрити линии 9, 15 и 19. Съкратен е маршрутът на линия 18, с което релсите от Семинарията до парк-хотел „Москва“ остават неизползваеми. Въпреки многобройните протести е променен маршрутът и на линия 6 като релсите от хотел „Хемус“ до Басейна „Спартак“ в ж.к. „Лозенец“ са изцяло демонтирани, а трамвайното трасе в подлеза на НДК е напълно неизползваемо. Със закриването на линия 9 е демонтиран и релсовият път от хотел „Хемус“ до „Енергопроект“ в ж.к. „Лозенец“. Линии 1 и 7 заради строителството на метрото вече не се движат по Пешеходна Витошка, откъдето е минал първият трамвай в София през 1901 г., което причинява натоварване по булевард Христо Ботев и амортизация на релсовия път. == Подвижен състав == София разполага със следния трамваен подвижен състав<ref>[http://forum.gtsofia.info/index.php?action=dlattach;topic=7119.0;attach=120657 Подвижен състав в София]</ref>: {| class="wikitable" !Брой !Марка и модел !Снимка |- |9 |Т8К-503 ('''pendel''') |[[Файл:J26 840 Alija Stambolijski, ET 507.jpg|100px]] |- |22 |Т6М-700 |[[Файл:Trams in Sofia 2012 PD 032.JPG|100px]] |- |8 |Т8М-700М |[[Файл:J26 214 pl. Makedonija, ET 909.jpg|100px]] |- |5 |ČKD T4DM/B4DM |[[Файл:Tatra B4D-M in Sofia.jpg|100px]] |- |57 |[[Татра T6A2|ČKD T6A2/SF]] |[[Файл:Tatra T6 A2.jpg|100px]] |- |38 |[[Pesa Swing|PESA 122 NaSF]] |[[Файл:Pesa 122NaSF.jpg|100px]] |- |18 |[[Inekon Т8М-700IT|T8M-700 IT]] ('''Inekon''') |[[Файл:T8M 700-IT tram in Sofia.jpg|100px]] |- |37 |[[Татра T6B5|ČKD T6B5]] |[[Файл:Tram in Sofia near Central mineral bath 2012 PD 033.jpg|100px]] |- |47 |[[Татра T6A5|ČKD T6А5]] |[[Файл:Tatra T6A5 Sofia.jpg|100px]] |- |5 | [[Düwag GT8]] ('''pendel''') |[[Файл:Duewag GT8 in Sofia.jpg|100px]] |- |27 |Schindler Waggon AG Be 4/6 <br>('''''green cucumber''''') |[[Файл:Be 4 6 S Schindler in Sofia.jpg|100px]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sumc.bg/bg/transport/istoriia-na-gradskiia-transport/51/istoriia-na-sofiiskiia-tramvai „Център за градска мобилност“ ЕООД. Трамваен транспорт] * [http://stara-sofia.blogspot.com/2008/12/blog-post_06.html Столичната трамвайна мрежа (1939 г.)] – от блог Стара София * [https://www.youtube.com/watch?v=MaU20Bdf2k8 Първият трамвай в София – 1901 г.] – 4:37 min филм на БНТ2 {{Трамваи в София}} {{Транспорт в София}} {{Транспорт в България}} [[Категория:Обществен транспорт в София]] [[Категория:Железопътен транспорт в България]] [[Категория:Трамваи по град|София]] 5u5yrvuf2d0dh8zqjlnmthp6o9gdfxs 0 69758 11464123 11262893 2022-07-19T21:30:11Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Подуяне | карта = Sofia-Poduyane.png | население = 82 605 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ева Митова | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Подуяне''' или '''Подуене''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|район]] на [[Столична община|Столичната община]]. Той включва квартала „[[Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“ и жилищните комплекси "[[Хаджи Димитър (квартал)|Хаджи Димитър]][[Сухата река (жилищен комплекс)|", „Сухата река]]“, „Левски-В“ и „Левски-Г“. Подуяне е едно от първите присъединили се села към новата столица с Указ №1118 от 16.03.1881 год<ref>[https://www.poduiane.info/za-rayona Страница на район Подуяне]</ref>. Празник на района е 1 юни. [[Файл:poduene.jpg|мини|300px|Подуенското кръстовище]] == История == Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода [[1447]] – [[1480]] г. Подуяне е бивше село, присъединено към столицата още през [[1881]] г. – споменава се в творбите на Елин Пелин. През [[1920|20-те]] години на [[20 век|XX век]] се създават кварталите „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“ и бързо се застрояват с къщи на преселници, главно от Северозападна България. Това е оставило следа в наименованието на някои улици в района („Тодорини кукли“, „Петрохан“ и др.). == Териториална структура == Район „Подуяне“ от всички страни е обграден с жп линии. Основно значение има международната жп магистрала, която разделя района от Центъра. През района преминават две реки – Перловската и Слатинската, а Владайската река е граница с район „Сердика“. Бул. „Владимир Вазов“, който минава по Перловската река, разделя района на две части: * северозападна – жк „Стефан Караджа“, жк „[[Хаджи Димитър (квартал)|Хаджи Димитър]]“ и жк „Левски-Г“; * югоизточна – жк „[[Сухата река (жилищен комплекс)|Сухата река]]“, кв. „[[Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“ и жк „Левски-В“. Слатинската река разделя кв. „Сухата река“ от кв. „Васил Левски“, а бул. „Владимир Вазов“ разделя кв. „Левски“ на две части – „В“ и „Г“. Подуяне се състои от два „смесени“ (с блокове и къщи) жилищни комплекса – „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“, един изцяло блоков жилищен комплекс – „Левски“ (В и Г) и един квартал от къщи – „Васил Левски“. Кв. „Подуяне“ е естествено свързан със „Сухата река“ и може да се води негова първа част, особено след презастрояването от 90-те години на XX век и предстоящата модернизация, а жк „Ст. Караджа“ представлява трета част на „Хаджи Димитър“. Останалите две части, разделени главно от ул. „Макгахан“, са по-старата, „бяла“ част (блокове от 70-те и началото на 80-те години на XX век) и по-новата, „цветна“ част (блокове от средата на 80-те години на XX век). == Население == Районът е трети в столицата по население – 85 996 жители (към 2012 г.), след „Люлин“ и „Младост“. Съответно в „Хаджи Димитър“ живеят 25 000, в „Сухата река“, заедно с кв. „Подуяне“ – 25 000, в жк „Левски“ (В и Г) – 15 000 и в кв. „Левски“ – 10 000. В квартал „Подуяне“ се намира православният храм „Св. Богородица“. В квартал „Хаджи Димитър“ се намира православният храм „Св. Димитър“. === Възрастова структура === Сравнително застаряла: * в подтрудоспособна възраст: 16,3% от населението (при 14,7% общо за София) въпреки заселването на студенти и млади хора от страната; * в трудоспособна възраст: 64,8% от населението (при 63% за София); * в надтрудоспособна възраст: 18,9% от населението (при 22,3% за София). === Етническа структура === {| class="wikitable" border="1" cellpadding="0" cellspacing="0" width="100%" | rowspan="2" | райони | rowspan="2" | общо-д. | colspan="3" | възрастова структура – % | colspan="6" | образователна структура – % | colspan="4" | етническа структура – % | rowspan="2" | икон. а-ст-% | rowspan="2" | б-ца-% |- | valign="top" | подтр. в-ст | valign="top" | тр. в-ст | valign="top" | надтр. в-ст | valign="top" | висше | valign="top" | полув. | valign="top" | ср. | valign="top" | осн. | valign="top" | начално | valign="top" | незав. начално | valign="top" | българи | valign="top" | турци | valign="top" | роми | valign="top" | други |- | valign="bottom" | София | valign="bottom" | 1170842 | valign="bottom" | 14,7 | valign="bottom" | 63,0 | valign="bottom" | 22,3 | valign="bottom" | 21,8 | valign="bottom" | 5,5 | valign="bottom" | 42,2 | valign="bottom" | 14,6 | valign="bottom" | 5,8 | valign="bottom" | 4,0 | valign="bottom" | 96,0 | valign="bottom" | 0,5 | valign="bottom" | 1,5 | valign="bottom" | 1,2 | valign="bottom" | 49,1 | valign="bottom" | 4,5 |- | valign="bottom" | Подуяне | valign="bottom" | 75004 | valign="bottom" | 16,3 | valign="bottom" | 64,8 | valign="bottom" | 18,9 | valign="bottom" | 15,1 | valign="bottom" | 5,7 | valign="bottom" | 46,7 | valign="bottom" | 15,5 | valign="bottom" | 6,4 | valign="bottom" | 4,3 | valign="bottom" | 97,4 | valign="bottom" | 0,6 | valign="bottom" | 1,0 | valign="bottom" | 0,7 | valign="bottom" | 52,8 | valign="bottom" | 4,5 |} Източник: София в числа, НСИ, 2003 ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 76 672 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 67 207 || 87.65 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 361 || 0.47 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 431 || 0.56 |- |align="left"| Други || 370 || 0.48 |- |align="left"| Не се самоопределят || 489 || 0.63 |- |align="left"| Не отговорили || 7814 || 10.19 |} == Образователна инфраструктура == В района има Артколеж и 11 училища: * 4 средни – 24 СОУ „Пейо Крачолов Яворов“, 44 СОУ „Неофит Бозвели“, 95 СОУ „Професор Иван Шишманов“, 130 СОУ „Стефан Караджа“ и 166 „Васил Левски“ (спортно); * 7 основни – 42 ОУ „Хаджи Димитър“, 49 ОУ „Бенито Хуарес“, 106 ОУ „Григорий Цамблак“, 124 ОУ „Васил Левски“, 143 ОУ „Георги Бенковски“ и 199 ОУ „Свети Апостол Йоан Богослов“ * 3 ОДЗ, 9 детски градини и 2 детски ясли, 117 ЦДГ на ул. „Ботьо Петков“ е открита през 1963 г. * Читалище НЧ „Възраждане“, основано през 1928 г. == Търговска и развлекателна инфраструктура == В района има магазини: три „[[Билла България|Билла]]“, три „Фантастико“, „Домко“, „Практис“, „Т-Маркет", „Зора“, „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“, два базара – „Герена“ и „Поли“, два пазара за плодове и зеленчуци – „Герена“ и „Хаджи Димитър“. Също така се помещават и Бизнес център „Стефан Караджа“ и Балкан Стар. На границата на район Подуяне и Кремиковци има магазини „Техмарт“ (бивш Техномаркет), „HomeMax“, Inter cars (бивш хранителен магазин Roda megamarket) и ресторант KFC Drive Thru. Има и плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“ с налични 1 голям и 2 малки басейна и водна пързалка. == Здравна инфраструктура == В района има 2 ДКЦ: бившите 23-та и 18-а поликлиники. Районът се обслужва от МБАЛ „Царица Йоана“ (бивш ИСУЛ). == Източници == <references /> {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Подуяне| ]] rc8mcn4n87oto9t9vub7o0u6wn84br7 11464125 11464123 2022-07-19T21:32:00Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Подуяне | карта = Sofia-Poduyane.png | население = 82 605 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ева Митова | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Подуяне''' или '''Подуене''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|район]] на [[Столична община|Столичната община]]. Той включва квартала „[[Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“ и жилищните комплекси "[[Хаджи Димитър (квартал)|Хаджи Димитър]][[Сухата река (жилищен комплекс)|", „Сухата река]]“, „Левски-В“ и „Левски-Г“. Подуяне е едно от първите присъединили се села към новата столица с Указ №1118 от 16.03.1881 год<ref>[https://www.poduiane.info/za-rayona Страница на район Подуяне]</ref>. Празник на района е 1 юни. [[Файл:poduene.jpg|мини|300px|Подуенското кръстовище]] == История == Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода [[1447]] – [[1480]] г. Подуяне е бивше село, присъединено към столицата още през [[1881]] г. – споменава се в творбите на Елин Пелин. През [[1920|20-те]] години на [[20 век|XX век]] се създават кварталите „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“ и бързо се застрояват с къщи на преселници, главно от Северозападна България. Това е оставило следа в наименованието на някои улици в района („Тодорини кукли“, „Петрохан“ и др.). == Териториална структура == Район „Подуяне“ от всички страни е обграден с жп линии. Основно значение има международната жп магистрала, която разделя района от Центъра. През района преминават две реки – Перловската и Слатинската, а Владайската река е граница с район „Сердика“. Бул. „Владимир Вазов“, който минава по Перловската река, разделя района на две части: * северозападна – жк „Стефан Караджа“, жк „[[Хаджи Димитър (квартал)|Хаджи Димитър]]“ и жк „Левски-Г“; * югоизточна – жк „[[Сухата река (жилищен комплекс)|Сухата река]]“, кв. „[[Левски (квартал на София)|Васил Левски]]“ и жк „Левски-В“. Слатинската река разделя кв. „Сухата река“ от кв. „Васил Левски“, а бул. „Владимир Вазов“ разделя кв. „Левски“ на две части – „В“ и „Г“. Подуяне се състои от два „смесени“ (с блокове и къщи) жилищни комплекса – „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“, един изцяло блоков жилищен комплекс – „Левски“ (В и Г) и един квартал от къщи – „Васил Левски“. Кв. „Подуяне“ е естествено свързан със „Сухата река“ и може да се води негова първа част, особено след презастрояването от 90-те години на XX век и предстоящата модернизация, а жк „Ст. Караджа“ представлява трета част на „Хаджи Димитър“. Останалите две части, разделени главно от ул. „Макгахан“, са по-старата, „бяла“ част (блокове от 70-те и началото на 80-те години на XX век) и по-новата, „цветна“ част (блокове от средата на 80-те години на XX век). == Население == Районът е трети в столицата по население – 85 996 жители (към 2012 г.), след „Люлин“ и „Младост“. Съответно в „Хаджи Димитър“ живеят 25 000, в „Сухата река“, заедно с кв. „Подуяне“ – 25 000, в жк „Левски“ (В и Г) – 15 000 и в кв. „Левски“ – 10 000. В квартал „Подуяне“ се намира православният храм „Св. Богородица“. В квартал „Хаджи Димитър“ се намира православният храм „Св. Димитър“. === Възрастова структура === Сравнително застаряла: * в подтрудоспособна възраст: 16,3% от населението (при 14,7% общо за София) въпреки заселването на студенти и млади хора от страната; * в трудоспособна възраст: 64,8% от населението (при 63% за София); * в надтрудоспособна възраст: 18,9% от населението (при 22,3% за София). === Етническа структура === {| class="wikitable" border="1" cellpadding="0" cellspacing="0" width="100%" | rowspan="2" | райони | rowspan="2" | общо-д. | colspan="3" | възрастова структура – % | colspan="6" | образователна структура – % | colspan="4" | етническа структура – % | rowspan="2" | икон. а-ст-% | rowspan="2" | б-ца-% |- | valign="top" | подтр. в-ст | valign="top" | тр. в-ст | valign="top" | надтр. в-ст | valign="top" | висше | valign="top" | полув. | valign="top" | ср. | valign="top" | осн. | valign="top" | начално | valign="top" | незав. начално | valign="top" | българи | valign="top" | турци | valign="top" | роми | valign="top" | други |- | valign="bottom" | София | valign="bottom" | 1170842 | valign="bottom" | 14,7 | valign="bottom" | 63,0 | valign="bottom" | 22,3 | valign="bottom" | 21,8 | valign="bottom" | 5,5 | valign="bottom" | 42,2 | valign="bottom" | 14,6 | valign="bottom" | 5,8 | valign="bottom" | 4,0 | valign="bottom" | 96,0 | valign="bottom" | 0,5 | valign="bottom" | 1,5 | valign="bottom" | 1,2 | valign="bottom" | 49,1 | valign="bottom" | 4,5 |- | valign="bottom" | Подуяне | valign="bottom" | 75004 | valign="bottom" | 16,3 | valign="bottom" | 64,8 | valign="bottom" | 18,9 | valign="bottom" | 15,1 | valign="bottom" | 5,7 | valign="bottom" | 46,7 | valign="bottom" | 15,5 | valign="bottom" | 6,4 | valign="bottom" | 4,3 | valign="bottom" | 97,4 | valign="bottom" | 0,6 | valign="bottom" | 1,0 | valign="bottom" | 0,7 | valign="bottom" | 52,8 | valign="bottom" | 4,5 |} Източник: София в числа, НСИ, 2003 ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 76 672 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 67 207 || 87.65 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 361 || 0.47 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 431 || 0.56 |- |align="left"| Други || 370 || 0.48 |- |align="left"| Не се самоопределят || 489 || 0.63 |- |align="left"| Не отговорили || 7814 || 10.19 |} == Образователна инфраструктура == В района има Артколеж и 11 училища: * 4 средни – 24 СОУ „Пейо Крачолов Яворов“, 44 СОУ „Неофит Бозвели“, 95 СОУ „Професор Иван Шишманов“, 130 СОУ „Стефан Караджа“ и 166 „Васил Левски“ (спортно); * 7 основни – 42 ОУ „Хаджи Димитър“, 49 ОУ „Бенито Хуарес“, 106 ОУ „Григорий Цамблак“, 124 ОУ „Васил Левски“, 143 ОУ „Георги Бенковски“ и 199 ОУ „Свети Апостол Йоан Богослов“ * 3 ОДЗ, 9 детски градини и 2 детски ясли, 117 ЦДГ на ул. „Ботьо Петков“ е открита през 1963 г. * Читалище НЧ „Възраждане“, основано през 1928 г. == Търговска и развлекателна инфраструктура == В района има магазини: три „[[Билла България|Билла]]“, три „Фантастико“, „Домко“, „Практис“, „Т-Маркет", „Зора“, „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“, два базара – „Герена“ и „Поли“, два пазара за плодове и зеленчуци – „Герена“ и „Хаджи Димитър“. Също така се помещават и Бизнес център „Стефан Караджа“ и Балкан Стар. На границата на район Подуяне и Кремиковци има магазини „Техмарт“ (бивш Техномаркет), „HomeMax“, Inter cars (бивш хранителен магазин Roda megamarket) и ресторант KFC Drive Thru. Има и плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“ с налични 1 голям и 2 малки басейна и водна пързалка. == Здравна инфраструктура == В района има 2 ДКЦ: бившите 23-та и 18-а поликлиники. Районът се обслужва от МБАЛ „Царица Йоана“ (бивш ИСУЛ). == Източници == <references /> {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Подуяне| ]] oghwbln3rp7s01ochc5woah0kiinpqu 0 71392 11464226 11455872 2022-07-19T22:29:56Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на PowerBUL wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Шоуто на Слави“ | Име в оригинал = | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Шоу]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12)<br>HD 16:9 (13 – 19) | Формат на звука = | Създател(и) = [[Слави Трифонов]] | Водещ(и) = [[Слави Трифонов]]<br>[[Иво Сиромахов]] | Продуцент(и) = [[Диана Младенова]]<br>[[Ася Тодорова]] | Изпълнителен продуцент = [[Цветанка Григорова]]<br>[[Ласка Димитрова]] | Сценарий = [[Иво Сиромахов]]<br>[[Хаджи Тошко Йорданов]]<br>[[Филип Станев]]<br>[[Драгомир Петров (сценарист)|Драгомир Петров]]<br>[[Ивайло Вълчев]]<br>[[Александър Вълчев]] | Актьори = [[Краси Радков]]<br>[[Мариан Бачев]]<br>[[Иво Сиромахов]] | Страна = [[България]] | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[bTV]]<br>[[bTV Comedy]] (повторения) | Излъчване = [[27 ноември]] [[2000]] г. – [[31 юли]] [[2019]] г.<ref name="dnevnik">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/05/06/3429852_slavi_trifonov_shouto_mi_svurshva_na_31_juli/ | заглавие = Слави Трифонов: Шоуто ми свършва на 31 юли | достъп_дата = 7 май 2019 | труд = dnevnik.bg}}</ref><br>понеделник-петък от 22:30 (повторения от 12:30) | Сезони = 19 | Епизоди = 4176 | Времетраене = 45 – 47 минути (без рекламите) | Официален уебсайт = http://www.slavishow.com |Напускане=На 31.07.2019 Слави обявява, че свободата на словото е накърнена и той не може да води повече в телевизии, които накърняват свободата на словото. Недоволен също от политическия елит, заради референдума, който той проведе през 2016. Според него волята на над 3,5 млн. българи е била неизпълнена, заради корупция от страна на управляващите и ЦИК Слави ще стартира нов телевизионен и партиен проект.}} '''„Шоуто на Слави“''' е българско вечерно делнично ток [[шоу]] с водещ [[Слави Трифонов]]. Предаването се излъчва от [[27 ноември]] [[2000]] г. до [[31 юли]] [[2019]] г. по [[bTV]]. Записва се всяка делнична вечер от 20:00 часа в студио 1 на bTV в зала 12 на [[НДК]], [[София]] и се излъчва от 22:30 до 23:30 ч. От [[8 октомври]] [[2012]] г. шоуто се излъчва в [[HD]] качество. „Шоуто на Слави“ е продукция на компанията на водещия [[Слави Трифонов]] – [[Seven-Eight Production|„Седем-осми“ АД]]. След приключването му, шоуто бива наследено от „[[Вечерното шоу на Слави Трифонов]]“ по [[7/8 ТВ]], собствената телевизия на Слави Трифонов, а по bTV от „Шоуто на [[Николаос Цитиридис]]“. == История == Предаването започва да се излъчва на [[27 ноември]] [[2000]] г. Първоначално не попада в [[праймтайм]]а на телевизията, но след година продукцията успява да разшири най-гледането време до 23:30 ч. В периода до 2004 г. то привлича средно между 2 и 3 милиона зрители всяка вечер, но след няколко години зрителите му постепенно намаляват. В края на 2011 г. предаването се гледа между 1 и 2 милиона зрители средно всяка вечер. Гости на Слави Трифонов са били звезди от световния шоубизнес, киното, музиката, спорта, литературата, културни дейци и представители на световния и българския политически елит. От 2004 г. важен сегмент в предаването са различните реалити проекти в рамките на „Шоуто на Слави“. Сред най-известните са „Музикална академия Ку-Ку бенд“, „Танцувай с мен“, „Бягство към победата“, „[[Магаданс: Предизвикателството]]“. Въпреки че основната идея е да допълват гостите в шоуто, част от проектите имат и самостоятелно излъчване в праймтайма на [[bTV]]. === Полемика и неизлъчване на епизоди === Две от всички 4176 предавания на „Шоуто на Слави“ никога не са били излъчвани. На [[27 март]] [[2017]] г. вместо заснетия и предвиден епизод на предаването, телевизията излъчва повторение на старо издание.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/btv-slavi-trifonov-predsrochni-izbori-2017-25518784 dnes.dir.bg]</ref> В свое официално съобщение на сайта си [[bTV]] обяснява, че причината за неизлъчването е „несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание на неутрална и обективна телевизия като [[bTV]], която не толерира едностранно представяне в програмите си“. От медията подчертават и че сключеният договор със [[Seven-Eight Production|„Седем-осми“]] е за предаване с развлекателно-информативен характер. На следващия ден на пресконференция Слави Трифонов определя спирането на епизода като цензура и еднолично решение на телевизията. Трифонов публично уточнява, че и ако за втори пореден ден епизод на „Шоуто на Слави“ не е излъчен по телевизията, то това би било нарушение на договора им с [[bTV]] и той ще иска да го разтрогне.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/slavi-trifonov-predsrochni-izbori-2017-25520723 dnes.dir.bg]</ref> Същата вечер bTV все пак излъчва предвидения за деня епизод и така не се стига до прекратяване на договора за предаването.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6142611 www.24chasa.bg]</ref> Три седмици по-късно – на [[18 април]] [[2017]] г. [[bTV]] отново не излъчва предвиденото за деня предаване и го заменя с повторение на старо издание. И този път в официално съобщение в интернет медията заявява, че „съдържанието на епизода не съответства на стандартите за редакционно съдържание“. Телевизията допълва и че твърдо стои „зад спазването на законодателната рамка и високоетичните стандарти и счита, че представянето на едностранна позиция противоречи на добросъвестността.“ На следващия ден на пресконференция водещият и сценаристите представят какво е имало в предаването и госта на Трифонов – журналиста Васил Иванов, който преди дни е напуснал конкурентната [[Нова телевизия]] и в записаното предаване за 18 април обвинява директорът „Новини и актуални предавания“ на Нова телевизия в цензура и корупция, както и разкрива телефонни записи на колегите си и членове на мениджърския екип на конкурентната на bTV телевизия. Въпреки случаите, определени от [[Seven-Eight Production|„Седем-осми“]] като цензура, компанията няколко пъти подновява договора си за предаването и за следващите няколко телевизионни сезона. === Край === Последното предаване на „Шоуто на Слави“ e на 31 юли 2019 г. Компанията му на Слави Трифонов сама е отказала да поднови договора си с bTV Media Group и в последното излъчване на предаването той обявява, че „от дълго време не се чувстват част от медийната среда“.<ref name="dnevnik"/> В предаването е обявена и специална томбола, чрез която ще бъдат раздадени всички подаръци, които Слави Трифонов е получавал от гостите си през 19-те сезона на предаването, бюрото и диванчето в последния декор на предаването, както и 9-те книги, в които в първите години на предаването гостите са оставяли своите послания за зрителите. През последните месеци на шоуто хора от екипа гостуват на Слави Трифонов и заедно разказват истории за гостуванията на световни известни личности в предаването и случки зад кадър. През последните три предавания са излъчени последните издания на „Актьорската вечер“ и „Часът на бенда“, която е посветена на творчеството на [[Ку-Ку бенд]] от 2000 до 2019 г. и е изпълнена първата песен, написана след старта на „Шоуто на Слави“ – „Новите варвари“. В последното, 4176-о предаване участва целия екип на предаването, а водещият [[Слави Трифонов]] обяви, че ще създаде „[[7/8 ТВ|телевизионен продукт]]“ и „политически проект, който ще се казва „Няма такава държава“ (по-късно преименуван на [[Има такъв народ]]), чрез който да превърне в закон предложенията от [[Референдум в България (2016)|инициирания от екипа му през 2016 година референдум]]“.<ref>[https://www.slavishow.com/слави-трифонов-обяви-какво-следва/ www.slavishow.com]</ref> == Сегменти == Предаването се различава от класическата структура на американските късни вечерни ток-шоута заради силната комуникация между водещия и музикалната група, както и различните рубрики и специални и реалити проекти в рамките на предаването. Основа на всяко издание на „Шоуто на Слави“ са коментарите на водещия върху актуалните теми от деня, както и тяхната музикална или актьорска интерпретация. Основно място заемат и ежедневните гости от различни сфери на шоубизнеса, културата и политиката по целия свят. === Реалити проекти === В рамките на „Шоуто на Слави“ продуцентската компания реализира някои от най-гледаните си продукции. Голяма част от форматите са авторски, а някои – въпреки замисъла си, но заради голям интерес – се излъчват и извън предаването в самостоятелни часове на излъчване в праймтайма на [[bTV]]. Част от проектите са „Аз пея в Ку-Ку бенд“, „Музикална академия Ку-Ку бенд“ (два сезона), „Народен артист“, „Танцувай с мен“ (три сезона), „Кандидати за слава“, „Моята голяма TV сватба“, „Бягство към победата“, „Добре дошъл в България“, „Претендентът“, „Умна и красива“, „Разсмей Слави“, „[[Магаданс: Предизвикателството]]“, „Пеещи семейства“, „Игра на хорове“, „Нова звезда“. Обикновено риалитата се излъчват в края на седмицата – четвъртък и петък. === Специални проекти === * '''Празнични предавания''' – като ежедневно ток-шоу предаването има специални празнични предавания за всички големи поводи, като [[Ден на Освобождението на България от османско иго|националния празник]], деня на [[Съединението]], [[Денят на независимостта|деня на независимостта]], [[Гергьовден]], [[Коледа]], [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|деня на славянската писменост]], [[Ден на народните будители|деня на народните будители]] и други. * '''25 години Ку-Ку бенд ''' – 5 специални издания, посветени на четвъртвековния юбилей на групата. По време на тематичната седмица се излъчва специалния филм за концерта на [[Ку-Ку бенд]] в ''The O2 Arena'' в [[Лондон]], който е под наслова „Системата ги убива!“ – в подкрепа на протестиращите майки на деца с увреждания пред [[Народното събрание]]. * '''Детска Евровизия 2015''' – По време на последното издание за сезон 2013/2014 - на 25 юли 2014 г. Слави Трифонов и Евгени Димитров-Маестрото обявяват, че чрез главният изпълнителен директор на bTV Media Group Павел Станчев са получили покана на генералния директор на [[БНТ]] [[Вяра]] Анкова [[Крисия]] и пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови да представляват България на песенния конкурс „Детска Евровизия 2014“ в Малта. На 9 октомври 2014 г. е представена песента „Планетата на децата“, в чийто запис е участвала и Плевенската филхармония. На конкурса на [[15 ноември]] [[2014]] г. Крисия, Хасан и Ибрахим се класират на второ място, на следващия ден участват в концерта на живо на продуцирания от [[Седем-осми]] трети сезон на „[[Гласът на България]]“ по bTV, а впоследствие в шоуто. На 15 януари 2015 г. БНТ обявява, че е получила покана от [[Европейския съюз за радио и телевизия]] EBU „Детска Евровизия 2015“ да се проведе в София. Причината е, че телевизионният представител на държавата-победител от 2014 г. – RAI, се е отказал заради финансови затруднения. От БНТ приемат предложението, а през лятото на 2015 г. в рамките на „Шоуто на Слави“ и специални издания в праймтайма на [[bTV]] се избират представителите на България на конкурса – Габриела Йорданова и Иван Стоянов, които изпълняват песента, написана от Ку-Ку бенд – „Цветовете на надеждата“. === Сериали === * ''За първия сериал (2009 г.), част от шоуто, виж [[Къде е батко?]].'' * ''За втория сериал (2012 г.), част от шоуто, виж [[Ракия Sunrise]].'' За пръв път като част от предаването Седем-осми реализира собствен сериал през 2009 г. – „Къде е батко?“ има само три епизода, защото е свален от екран след спор с [[bTV]]. През пролетта на 2012 г. всеки петък в рамките на шоуто се излъчва сериалът „Ракия Sunrise“. Последният епизод на сериала е на [[1 юни]] [[2012]] г. === Рубрики === '''Актьорска вечер''' – всеки понеделник актьорите на шоуто излизат заедно пред публиката и забавляват зрителите с различни запомнящи се и знаменити образи и скечове. '''Новинарник''' – хумористичен анимационен вариант на кратките новини в „Шоуто на Слави“. Рубриката е с продължителност от около 5 минути, а първото ѝ издание е на 28 март 2014 г. и първоначално не се излъчва в точно определен ден, но с началото на сезон 2014/2015 рубриката започва излъчването си всеки вторник. В ефир е до последния сезон на предаването. '''Вечер на северозападната култура''' – в рубриката водещи са [[Борис Солтарийски]], [[Георги Милчев-Годжи|Георги Милчев – Годжи]] и [[Красимир Радков]], който е в ролята на Гацо Бацов. По време на изданията те представят шеги от северозападния край на България на т.нар. „врачански диалект“. На специален имейл адрес зрителите изпращат свои лични истории от Северозапада. Гостуват и известни личности от този район. Първото издание е на 26 април 2011 г. и е в ефир до последния сезон на предаването (последното ѝ издание е на 24 юли 2019 г.). '''Нещо лично''' – известни личности разказват лични истории от техния живот, свързани с конкретни песни, изпълнявани от музикантите от Ку-Ку бенд на живо. Излъчва се всеки четвъртък в рамките на цял епизод на предаването от 21 септември 2017 г. с гост Слави Трифонов. Впоследствие за кратко замества „Актьорската вечер“ в понеделник – като част от специалните предавания посветени на 25-годишнината на Ку-Ку бенд (с гости музикантите от групата), но впоследствие през последния сезон отново се излъчва в четвъртък. '''Достойни за уважение''' – В рубриката гостуват хора, направили живота на някого друг по-добър. Първото ѝ издание е на 31 март 2016 г. и е в ефир до последния сезон на предаването. '''Гле'й как се пра'и''' – специални петъчни издания на шоуто със Слави Трифонов и рапъра [[Криско]]. Идеята за сегментите е след общата им едноименна песен. По време на предаването двамата отговарят на въпроси и имат специални гости. Първото издание е на 4 май 2018 г. и се излъчва само през този телевизионен сезон. '''Лигата на необикновените''' – известни личности сядат на стола на Слави и имат правото да водят предаването за една вечер. Те сами избират темите и гостите в предаването си. Рубриката е подобна на сегмента „Лице назаем“ от 2007 г., но тогава Трифонов не е в студиото на предаването – за разлика от времето на „Лигата на необикновените“. Първото издание е на 8 май 2012 г. и се излъчва само през календарната 2012 г. с общо 24 предавания, както и с две последни издания през март 2013 г. '''Тъй рече г-н Андреев''' – победителят от реалити проекта „Разсмей Слави“ 7-годишният Димитър Андреев всеки четвъртък разказва кратки забавни истории. Г-н Андреев и Слави винаги са облечени с една и съща вратовръзка. Първото ѝ издание е на 10 януари 2013 г. '''Запознай се с малките''' – продължението на „Тъй рече г-н Андреев“. Първоначално се редува със самостоятелното участие на г-н Андреев, а в останалите петъчни издания с него в „Шоуто на Слави“ се изявява сценичната му партньорка г-ца Тереза. На 29 ноември 2013 е обявен кастинг за втора сценична партньорка на г-н Андреев и през пролетта на 2014 след състезание в продължение на шест седмици за негова партньорка е избрана [[Крисия]]. Като подарък за нея и за останалите две момичета, достигнали финала – Симона Иванова и Гергана Тодорова „Седем-осми“ и bTV подаряват концерти в родните им градове, които впоследствие са излъчени в праймтайма на телевизията. Първата поява на г-ца Крисия в „Запознай се с малките“ е на 28 февруари 2014 г. След това тя се редува с г-ца Тереза през седмица. През 2016 г-ца Тереза напуска и след нов кастинг нова сценична партньорка става Даниела Пирянкова, която за пръв път се появява в ефир с г-н Андреев на 10 февруари 2017 г. „Запознай се с малките“ се излъчва до 10 ноември 2017 г. '''Искам думата''' – различни обикновени хора, зрители от страната и чужбина, гостуват на Слави. Излъчва се за кратко в понеделник вместо „Актьорската вечер“ през 2013 г. '''Питай Слави''' – зрителите задават въпроси на водещия, а той отговаря всяка вечер в предаването. Излъчва се през сезони 2010/2011 и 2011/2012 г. '''Мъжът и жената интимно''' – в сегмента постоянен гост на Слави Трифонов е сексологът [[Наталия Кобилкина]], а зрителите могат да им задават въпроси, чийто отговори да получат в ефир. Стартира на 9 март 2012 и се излъчва всеки петък, впоследствие – в четвъртък. Въпреки че на последното ѝ издание е обявено, че рубриката ще продължи и през следващия сезон 2012/2013, тя така и не се подновява. '''Жълтата гостенка''' – изобличава новините от жълтата преса в България. Във всеки такъв сегмент на Слави и двама от сценаристите гостува герой от страниците на жълтите вестници. Излъчва се само през сезон 2011/2012 и започва на 30 септември 2011 г. и се излъчва всеки петък, а впоследствие – в сряда. Последното ѝ издание е на 3 април 2012 г. '''Денят на Редколегията/Редколегията''' – отговорните сценаристи на шоуто коментират актуалните събития от страната. Излъчва се в различни дни през различните сезони на предаването. '''Цяло лято спомени''' – през юли 2011 година се излъчват подбрани забавни и вълнуващи моменти от предаването. Повторенията на „Цяло лято спомени“ са през август 2011 г. всеки делник от 12:30 часа. '''Защо този човек е такъв?''' – известни български личности и звезди от екипа на предаването гостуват с техни приятели и роднини и разказват истории за него. Част от предаването е по време на сезон 2009/2010. '''16 години Ку-Ку бенд''' – посветена на годишнината от създаването на бенда. В продължение на няколко месеца гости са музикантите от бенда, които разказват интересни случки с групата. Освен музикантите гостува и отговорният сценарист [[Ивайло Вълчев]], който е автор на повечето текстове на песните им. Слави Трифонов гостува на своите сценаристи в последния епизод на „Шоуто на Слави" за сезон 2008/2009. '''Четиримата''' – отговорните сценаристи Иво Сиромахов, Ивайло Вълчев, Драгомир Петров и Александър Вълчев правят сатиричен обзор на пресата от деня. Рубриката се излъчва през 2009 година. '''Лице назаем''' – известни личности водят предаването, като те сами избират темите и гостите си. Създава се заради снимките на първия сезон на [[Music Idol]], в който Слави Трифонов е жури и продуцент. „Лице назаем“ е всеки ден от 27 февруари до 16 март 2007 г. '''Часът на Бенда / 13 години стигат! Времето е наше''' – изданията са посветени изцяло на бенда и водещ е Георги Милчев – Годжи. Често се използва остра политическа сатира под формата на пародиране на популярни песни. През 2013 „Часът на бенда“ е възстановен под друго име – „13 години стигат! Времето е наше!“ и се излъчва всяка седмица в предаването през сезон 2013/2014. През 2015, 2016 и 2017 г. рубриката се излъчва епизодично отново под оригиналното име „Часът на бенда“. Последното издание е на 30 юли 2019 г. '''Истински истории с Росен Петров''' – първият подобен самостоятелен сегмент. Историите, които отговорният сценарист [[Росен Петров]] разказва, са широкообхватни, а характерна линия са предаванията с историческа тематика. За пръв път е в ефир на 8 октомври 2004 г. и се излъчва до напускането на Росен Петров. == Студио и визия == Студиото на „Шоуто на Слави“ е в студиен комплекс 1 на [[bTV]] в зала 12 на [[НДК]]. Състои се от сет за бенда, сет за бюрото на водещия и диван за гостите, както и вход. Голяма видеостена в своеобразния център на студиото също е част от основните акценти. През годините са правени както козметични промени, така и промени на цялостния декор, но със запазване на основните елементи. Предаването се снима с 3 студийни камери и кран. === 2000 – 2002 г. === Оригиналната „шапка“ на предаването представлява изгряването на нощта над анимиран пейзаж на [[София]]. На този фон се появява водещият [[Слави Трифонов]] и се появява логото на предаването. През тези години е прието цялостното изписване на името – „Шоуто на Слави Трифонов“. В оригиналния декор входът на водещия е без стълбище, а зад бюрото на водещия е изобразена Луната. === 2002 – 2004 г. === За началото на третия сезон в студиото е изградено стълбището, по което влизат водещият и всички гости на предаването. Зад бюрото на [[Слави Трифонов]] има специално отделени места за подаръците от гостуващите. Графичната опаковка е променена, декорът е козметично обновен, а синьо-жълтото оригинално диванче е сменено с такова в напълно жълт цвят. === 2004 – 2008 г. === За петия сезон на предаването студиото е напълно обновено. Стълбите са вече осветени, бюрото на водещия и диванът са сменени, а лавиците за подаръци са обновени и уголемени. „Входът“, който се ползва от реквизитора и преводачите при гостуване на световни знаменитости, е запазен, но вместо врата както дотогава, е с ниско стълбище. В пространството зад водещия до лавиците се вижда нощен пейзаж. В „шапката“ на предаването, която отново е напълно обновена, водещият се изкачва в открит асансьор с изглед към нощен градски пейзаж, приготвяйки се за предаването. След като излиза от асансьора се завърта и се появява логото на шоуто. === 2008 – 2010 г. === С началото на деветия сезон (2008/2009) студиото отново е напълно обновено. Сетът за водещия и гостите е изцяло променен. Премахнати са местата за подаръците, сменено е бюрото и стола. Диванът остава за кратко, тъй като е сменен с такъв с по-висок гръб и в махагонов цвят. В новото студио преобладават по-тъмните цветове. Зад водещия вече има нощен пейзаж от [[Лъвов мост]] в [[София]]. Зад сета на [[Ку-Ку бенд]] са поставени малки видеоекрани, а пред сета – различни прожектори. Сред най-големите новости е замяната на т.нар. „поставки“ с изрезките от вестниците, които са част от коментара на водещия и скечовете, с компютър, който е скрит в бюрото на водещия и се отваря, когато той го задейства. В пространството зад бюрото са поставени и изкуствени цветя. Обновена е и графичната опаковка и логото. В „шапката“ се показват кадри от стари предавания, а мелодията все още не е променена. Тази опаковка е задържалата се най-кратко в ефир, защото през десетия сезон е представена нова „шапка“ и лого, които се използват в продължение на няколко години. В шапката се показва пътят на светлината, преминаваща от [[Космическо пространство|космоса]] до сградата на телевизията. Пред вратите на централата на [[bTV]] от светлината се появява водещият на предаването, а на черен фон се появява новото лого на предаването, представляващо стилизирано изписване в специфична подредба на инициалите на водещия – буквите „С“ и „Т“. Тази емблема се запазва и до последния 19-и сезон на предаването, макар и логотипът да е променян няколко пъти. === 2010 – 2012 г. === През сезон 2010/2011 основно има промени в интериора и сета на водещия и гостите. По-голямата част от пространството зад него е оставено за нощен пейзаж, но от страната на видеостената е поставена емблемата на шоуто върху „каменна“ стена. Диванът, интериорът в сета на бенда, както и бюрото остават непроменени. До средата на дванадесетия сезон (2011/2012) студиото остава същото. === 2012 – 2019 г. === На 5 март 2012 г. в средата на дванадесетия сезон (2011/2012) е представено новото студио, което е напълно различно. За пръв път в декора на вечерно ток-шоу е инсталиран [[ескалатор]]. Така стълбите са премахнати напълно. Бюрото на водещия е сменено, пейзажът зад него е на нощна [[София]] ([[Орлов мост]]), а видеостените в сета на бенда също са заменени с нощен столичен пейзаж. Това е и последната промяна на сета на предаването до края на неговото съществуване, с изключение на козметични промени в сета на водещия и пространството за гостите. През март 2015 е представен обновен вариант на „шапката“, логотипа и мелодията на предаването, но няколко месеца по-късно те са обновени отново. От началото на 17-ия сезон на предаването стартът на епизодите е напълно променен и началната „шапка“ в познатия ѝ дотогава вид е напълно премахната. На екрана се изписва „Седем-осми представя Шоуто на Слави“, по време на изпълнението на началния балет, предхождани от стилизиран нов 15-секунден вариант на оригиналната мелодия на предаването. В отделни случаи се използва друга версия на това „интро“ на предаването без изпълнението на началния балет и стилизирания вариант на оригиналната мелодия на шоуто. == Екип == Основен водещ на предаването е [[Слави Трифонов]]. През последните няколко свои сезона в някои предавания той е заместван от един от отговорните сценаристи – [[Иво Сиромахов]], който води и част от реалити проектите в предаването. Съставът на [[Ку-Ку бенд]] влиза в изключителна връзка и диалози по време на епизодите на предаването, а сценаристите водят свои собствени различни сегменти през годините. До 2003 г. в предаването участие взима балет „Сатен“. Впоследствие те прекратяват взаимоотношенията си с компанията на Слави Трифонов и в предаването се създава балет „Магаданс“, който е част от „Седем-осми“ и „Шоуто на Слави“ през всичките му останали сезони. === [[Ку-Ку бенд]] === Бендът претърпява много промени през годините по време на излъчване на „Шоуто на Слави“. През 2001 към групата се присъединяват [[Десислава Добрева]] и [[Александра Раева]]. На мястото на перкусионистката Лилия Йончева, която напуска екипа през 2003 г. и емигрира в [[Холандия]], се присъединява кубинецът Рейди Бризуела. През 2004 г. Деси Добрева напуска Ку-Ку бенд и обявява, че ще прави самостоятелна музикална кариера. След няколкогодишно медийно отсъствие тя става кандидат за представител на България в [[Европейския парламент]]. За да намери следващия заместник в шоуто се провежда първият реалити проект – „Аз пея в Ку-Ку бенд“, като наградата – беквокал в групата в крайна сметка се поделя от двама участници – [[Нели Петкова]] и [[Борис Солтарийски]]. Те се присъединяват към Алекс Раева, която напуска Ку-Ку бенд през септември 2006, за да стартира своя самостоятелна музикална кариера. Няколко години по-късно Раева вече е телевизионна водеща и част от продуцентската компания на [[Магърдич Халваджиян]]. В края на януари 2007 г. Николай Арабаджиев напуска предаването, за да придружи съпругата си, която започва работа в [[Брюксел]]. Мястото му в групата е заето от Иван Стоянов. Към Ку-Ку бенд се присъединява и втори музикант на клавишни инструменти – Кристиан Илиев. През лятото на 2011 г. Нели Петкова е поредната вокалистка на „Шоуто на Слави“, която го напуска заради собствена музикална кариера. От есента нейното място е заето от [[Лилия Стефанова]] и [[Цветелина Грахич]], които са участници в продуцираното от [[Seven-Eight Production|Седем-осми]] музикално реалити за bTV – „[[Гласът на България]]“. Триото беквокалисти съществува няколко години, тъй като през юни 2017 – след големия концерт-спектакъл на [[Ку-Ку бенд]] „Има такъв народ“ в зала „Арена Армеец“, Цветелина Грахич напуска групата. На нейно място в бенда застава победителката от първия сезон на [[Music Idol]] – също продуцирано от компанията на Слави Трифонов – [[Невена Цонева]]. Тя е и съпруга на барабаниста в групата [[Венелин Венков (барабанист)|Венелин Венков]]. === Актьори === Освен най-видните промени в беквокалите на групата, най-осезаеми за зрителите са били и промените в актьорския състав на предаването. Първоначално в шоуто скечове играят [[Любомир Нейков]], [[Руслан Мъйнов]] и Стефан Рядков. Рядков напуска в края на 2003 и в екипа на Трифонов в началото на 2004 след общата работа за „Хъшове“ и „Каналето“ се завръща [[Виктор Калев]]. През лятото на същата година предаването напуска и Руслан Мъйнов, който се отдава на театъра. Към актьорите се присъединява [[Красимир Радков]], който е поканен лично от водещия след негово гостуване в шоуто. По време на лятната пауза след шестия сезон на „Шоуто на Слави“ става ясно, че Любомир Нейков напуска предаването, за да работи самостоятелно. Няколко месеца по-късно стартира комедийното предаване „[[Комиците]]“ по [[bTV]], което е продуцирано от новата компания „DreamTeam Productions“ – собственост на Нейков и един от доскорошните отговорни сценаристи [[Евтим Милошев]], който напуска „Седем-осми“ след доброволното спиране на другата тяхна продукция за медиата – „Вот на доверие“. На 2 октомври 2007 г. е първата поява на [[Мариан Бачев]], който е поканен от отговорния сценарист Хаджи [[Тошко Йорданов]]. Така първоначалният актьорски състав на предаването е напълно сменен. През март 2013 г. е обявен кастинг за актьори в [[НАТФИЗ]] и от ноември към „Тримата актьори“, както са били представяни в рубриката „Актьорската вечер“ всеки понеделник, се присъединява Тодор Башиянов. От есента на 2015 г. [[Виктор Калев]] напуска предаването и създава собствена театрална постановка. От тогава в различни актьорски превъплъщения влиза и отговорния сценарист [[Иво Сиромахов]]. От края на сезон 2017/2018 Тодор Башиянов вече не е част от екипа на предаването. През годините като актьори са се изявявали [[Албена Михова]], [[Николай Станоев]], [[Мая Бежанска]] и Анатоли Лазаров. В началото на последния 19-и сезон на предаването е обявен кастинг за актьори, но към екипа така и не се присъединява нов артист. === Отговорни сценаристи === След напускането на Евтим Милошев главен сценарист на „Шоуто на Слави“ става [[Росен Петров]]. През май 2008 г. Петров напуска „Седем-осми“, където е съдружник със [[Слави Трифонов]], екипа на предаването и всички други фирми на Трифонов, за да се присъедини към компанията на Евтим Милошев и Любомир Нейков. По-късно двамата става продуценти на негово историческо предаване по bTV, както и на ток-шоуто „Нека говорят“, което първоначално се излъчва всеки делничен ден преди централната емисия на [[bTV Новините]], а впоследствие в неделя следобед. През 2014 година той влиза в политиката. Няколко месеца след напускането на Петров друг отговорен сценарист – Теньо Гогов, напуска Слави Трифонов и става главен сценарист на предаването „Нека говорят“. От началото на 2016 г. отговорният сценарист Светослав Митев не е част от екипа на предаването, а причините за раздялата така и не стават официално публични. == Вижте също == * „[[Късното шоу на Дейвид Летърман]]“ – вечерно ток-шоу в [[САЩ]] * „[[Късно вечер с Конан О'Брайън]]“ – вечерно ток-шоу в САЩ == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.slavishow.com/ Официален сайт] {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2000 година]] dyy45wrx39yfdyki2c1lox6rhinc4s8 4 71594 11463862 11454740 2022-07-19T15:36:09Z Xunonotyk 209517 Нова тема /* Шаблон:Личност */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) nhoauahlzwvhooozw0dlit2x8swlvc7 11463906 11463862 2022-07-19T18:01:33Z Nk 399 /* Шаблон:Личност */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) j0984imki24rk6475a9di52vl1221w7 0 73789 11463827 11242786 2022-07-19T15:03:42Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = Златната роза (1969) | деца = 2 }} '''Виолета Панайотова Гиндева''' е българска театрална и филмова актриса.<ref name="bnt">Айше Сали, [http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-golyamata-blgarska-aktrisa-violeta-gindeva Почина голямата българска актриса Виолета Гиндева], News.BNT.bg.</ref> == Биография == Родена е на 14 юни 1946 г. в [[Сливен]]. Дъщеря е на професора по философия [[Панайот Гиндев]]. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. [[Клуцохор]], като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Желчо Мандаджиев]] във [[ВИТИЗ]] през 1968 г. Играе в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]] (1968 – 1969), [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1969 – 1971), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1971 – 1974), [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="bnt"/> (1974 – 1993; 2015 – 2019), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]] (1994 – ?), [[Театър 199]]. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1973), на [[БСП]] – ВПС (1990). Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от "Преспанските камбани). Там тя изиграва ролята на Катерина. За изпълнението си печели най-добра награда на Варненския кинофестифал (1968), а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“. Партнира на [[Стефан Данаилов]] и [[Йосиф Сърчаджиев]] в „Черните ангели“ на режисьора [[Въло Радев]] през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е [[Виолета Якова]].1970 г. започват репетициите на „Почивка в Арко Ирис“. Актрисата разбира че е бременна. Когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Сега Виолета е напът да се измъкне „по женски“. Филмът е посветен на X конгрес на БКП и е от изключително значение. Директорът Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие и на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“.Тя обаче решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5586590 www.24chasa.bg]</ref> През 1971 я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва. Играе образа на Севда в „Снаха“. През 1975 г. се снима в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ заедно със Стефан Данаилов, [[Апостол Карамитев]] и [[Коста Цонев]].<ref name="bnt"/> В „Чичо Кръстник“ на режисьора [[Стефан Димитров (режисьор)|Стефан Димитров]] партнира отново на [[Коста Цонев]], а също и на [[Стефан Мавродиев]] и [[Катя Паскалева]] (1988 г.). От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на [[Пазарджик]] от квотата на [[БСП]]. През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] с асистент [[Михаил Ботевски]]. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от [[Максим Горки]] в Народния театър. Журналистка в радио „Експрес“. Взима интервю от Тодор Живков през 1994. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5586590 www.24chasa.bg]</ref> През 2004 Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино. Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.<ref name="bnt"/> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1977). * [[Народен артист]] (1984). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] * II награда за филма [[Един снимачен ден]] на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1968). * I награда за ролята на (Катерина) от филма „[[Иконостасът]]“ на ФБФ ([[Варна]], 1969). * I награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1970). * Специалната награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на ФБФ (Варна, 1970). * III награда „за женска роля“ за ролята на (Едел) от „Червено и кафяво“ на Националния преглед на българската драма и театър (1974). * Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма „[[Снаха (филм, 1976)|Снаха]]“ в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976). == Театрални роли == * „Между два изстрела“ (Бистра)– ''Лора'' * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) – ''Мила'' * Когато гръм удари (Пейо Яворов) – Бистра * „Крал Лир“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Чифликът край границата“ * Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна) == Телевизионен театър == * „Нашествие“ – ''Олга'' * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) – ''Вела'' * „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) ([[Оскар Уайлд]]) * „Недоразумението“ (1986) ([[Албер Камю]]) * „Стачката“ (1982) ([[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) – [[Люба Ивошевич]] * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – Теофана – Чечи * „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) ([[Пол Зиндел]]) * „Ернани“ (1979) ([[Виктор Юго]]) * „Едно момче ходи по вълните“ (1977) ([[Михаил Величков]]) * „Разпятието“ (1977) ([[Рангел Игнатов]]) – ''Райна княгиня'' * „[[Макбет (тв театрална постановка)|Макбет]]“ (1977) – лейди Макбет ([[Уилям Шекспир]], реж. [[Хачо Бояджиев]]) – 2 части * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) – ''Яна'' * “Две тъжни истории за любовта” (по [[Антон Чехов|Антон Павлович Чехов]]) – Вера Гавриловна Кузнецова == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2006 || [[Време за жени]] || || || |- | 2004 || [[Без семейна прилика]] || 2 ч. || || Надя |- | ? || [[При другарите на татко]] || || || майката |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || Вера, съдържателка на кафене ''(в 1-ва серия)'' |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]] || 11 || || болярката, жената на болярина Михаил<br> ''(в 9-а серия)'' |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Каменно гнездо]] || 5 || || болярката Гълъбина, <br>съруга на Станко Кусам |- | 1982 || [[Игра с огъня]] || || || майката |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]] || 6 || || Ирина Теофилова, секретарката на Рашков ''(в 3 серия)'' |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Мария |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || Севда |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || Ирина |- | 1974 || [[Заземление]] || || || Ирина, жената на Кирил |- | 1974 || [[Спомен (филм)|Спомен]] || || || Мила |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || Катя Илиева |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || Кита |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || момичето |- | 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || Софи |- | 1971 || [[Във влака]] || || бременната |- | 1970 || [[Черните ангели (филм)|Черните ангели]] || 2 || || Искра |- | 1970 || [[Князът]] || || || Мария, жената на Светослав |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Катерина |- | 1969 || [[Един снимачен ден]] || || || момичето |- | 1967 || [[Отклонение]] || || || |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0319923|Виолета Гиндева}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/499347/ Виолета Гиндева в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/237727/bio/ Виолета Гиндева в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Гиндева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] op2221r28br60rke550m73u47rnjdby 11463931 11463827 2022-07-19T18:48:23Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = Златната роза (1969) | деца = 2 }} '''Виолета Панайотова Гиндева''' е българска театрална и филмова актриса.<ref name="bnt">Айше Сали, [http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-golyamata-blgarska-aktrisa-violeta-gindeva Почина голямата българска актриса Виолета Гиндева], News.BNT.bg.</ref> == Биография == Родена е на 14 юни 1946 г. в [[Сливен]]. Дъщеря е на професора по философия [[Панайот Гиндев]]. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. [[Клуцохор]], като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Желчо Мандаджиев]] във [[ВИТИЗ]] през 1968 г. Играе в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]] (1968 – 1969), [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1969 – 1971), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1971 – 1974), [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="bnt"/> (1974 – 1993; 2015 – 2019), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]] (1994 – ?), [[Театър 199]]. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1973), на [[БСП]] – ВПС (1990). Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от „Преспанските камбани“). Там тя изиграва ролята на Катерина. За изпълнението си печели най-добра награда на [[Златна роза (фестивал)|Варненския кинофестифал]] (1968), а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“. Партнира на [[Стефан Данаилов]] и [[Йосиф Сърчаджиев]] в „Черните ангели“ на режисьора [[Въло Радев]] през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е [[Виолета Якова]]. През 1970 г. започват репетициите на „Почивка в Арко Ирис“. Актрисата разбира че е бременна. Когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Сега Виолета е напът да се измъкне „по женски“. Филмът е посветен на X конгрес на БКП и е от изключително значение. Директорът Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие и на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“.Тя обаче решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“<ref name="24chasa.bg">[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5586590 Виолета Гиндева прави трите си големи роли в киното само за 19 месеца], 24chasa.bg, 19 юни 2016.</ref> През 1971 г. я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва. Играе образа на Севда в „Снаха“. През 1975 г. се снима в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ заедно със Стефан Данаилов, [[Апостол Карамитев]] и [[Коста Цонев]].<ref name="bnt"/> В „Чичо Кръстник“ на режисьора [[Стефан Димитров (режисьор)|Стефан Димитров]] партнира отново на [[Коста Цонев]], а също и на [[Стефан Мавродиев]] и [[Катя Паскалева]] (1988 г.). От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на [[Пазарджик]] от квотата на [[БСП]].<ref name="karieri.bg">[https://www.karieri.bg/news/19754_nakratko Актрисата Виолета Гиндева е назначена за заместник-кмет на Пазарджик], karieri.bg, 1 януари 2004.</ref> През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] с асистент [[Михаил Ботевски]]. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от [[Максим Горки]] в Народния театър. Журналистка в радио „[[Експрес (радио)|Експрес]]“. Взима интервю от [[Тодор Живков]] през 1994 г. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“<ref name="24chasa.bg"/>. През 2004 г. Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино. Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.<ref name="bnt"/> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1977). * [[Народен артист]] (1984). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] * II награда за филма [[Един снимачен ден]] на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1968). * I награда за ролята на (Катерина) от филма „[[Иконостасът]]“ на ФБФ ([[Варна]], 1969). * I награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1970). * Специалната награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на ФБФ (Варна, 1970). * III награда „за женска роля“ за ролята на (Едел) от „Червено и кафяво“ на Националния преглед на българската драма и театър (1974). * Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма „[[Снаха (филм, 1976)|Снаха]]“ в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976). == Театрални роли == * „Между два изстрела“ (Бистра)– ''Лора'' * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) – ''Мила'' * „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов) – Бистра * „Крал Лир“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Чифликът край границата“ * Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна) == Телевизионен театър == * „Нашествие“ – ''Олга'' * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) – ''Вела'' * „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) ([[Оскар Уайлд]]) * „Недоразумението“ (1986) ([[Албер Камю]]) * „Стачката“ (1982) ([[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) – [[Люба Ивошевич]] * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – Теофана – Чечи * „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) ([[Пол Зиндел]]) * „Ернани“ (1979) ([[Виктор Юго]]) * „Едно момче ходи по вълните“ (1977) ([[Михаил Величков]]) * „Разпятието“ (1977) ([[Рангел Игнатов]]) – ''Райна княгиня'' * „[[Макбет (тв театрална постановка)|Макбет]]“ (1977) – лейди Макбет ([[Уилям Шекспир]], реж. [[Хачо Бояджиев]]) – 2 части * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) – ''Яна'' * „Две тъжни истории за любовта“ (по [[Антон Чехов|Антон Павлович Чехов]]) – Вера Гавриловна Кузнецова == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2006 || [[Време за жени]] || || || |- | 2004 || [[Без семейна прилика]] || 2 ч. || || Надя |- | ? || [[При другарите на татко]] || || || майката |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || Вера, съдържателка на кафене ''(в 1-ва серия)'' |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]] || 11 || || болярката, жената на болярина Михаил<br> ''(в 9-а серия)'' |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Каменно гнездо]] || 5 || || болярката Гълъбина, <br>съруга на Станко Кусам |- | 1982 || [[Игра с огъня]] || || || майката |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]] || 6 || || Ирина Теофилова, секретарката на Рашков ''(в 3 серия)'' |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Мария |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || Севда |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || Ирина |- | 1974 || [[Заземление]] || || || Ирина, жената на Кирил |- | 1974 || [[Спомен (филм)|Спомен]] || || || Мила |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || Катя Илиева |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || Кита |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || момичето |- | 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || Софи |- | 1971 || [[Във влака]] || || бременната |- | 1970 || [[Черните ангели (филм)|Черните ангели]] || 2 || || Искра |- | 1970 || [[Князът]] || || || Мария, жената на Светослав |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Катерина |- | 1969 || [[Един снимачен ден]] || || || момичето |- | 1967 || [[Отклонение]] || || || |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0319923|Виолета Гиндева}} * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/237727/bio/ Виолета Гиндева в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Гиндева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] 4btx3kk61ult7xuwgo0pl66jusz7zck 0 75319 11464291 11452006 2022-07-20T01:55:13Z Ultra green 3652 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ОФК „Пирин“ (Благоевград) | оригинално име = | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = ''Орлетата'' | страна = {{BGR}} | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 7000 | собственик = „[[Емирейтс Уелт]]“ | президент = {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Пол Белогур]] | старши треньор = {{Флагче|България}} Красимир Петров | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = 2021/22 | място = 12-то | уебсайт = {{URL|www.fcpirin.com}} | спонсор = AMFEX | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _adidascondivot22cgw | pattern_b1 = _adidascondivot22cgw | pattern_ra1 = _adidascondivot22cgw | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _color_3_stripes_white | leftarm1 = 006633 | body1 = 006633 | rightarm1 = 006633 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 006633 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _torpedobelaz1819h | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 006633 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _adidascampeon21b | pattern_b3 = _adidascampeon21b | pattern_ra3 = _adidascampeon21b | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = 000000 | body3 = 000000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 }} '''„Пирин“''' е [[футболен клуб]] от [[Благоевград]], [[България]]. Играе своите мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|„Христо Ботев“]] в Благоевград. Дългогодишен участник е в българския професионален футбол, „люлка“ за футболни таланти<ref>[http://www.sport1.bg/sport1/node/39556 „Пирин не е просто обикновен отбор...“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144501/http://www.sport1.bg/sport1/node/39556 |date=2011-07-06 }}. sport1.bg.</ref>, като от школата са излезли много известни футболисти. Отборът се състезава в Първа професионална лига. Изпълнителен Директор на клуба е бившият елитен рефер [[Таско Тасков]]. == История == ФК „Пирин“ е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб – Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на „Пирин“ се смята СК „Ботев“, който е основан през 1934 г., след обединение на „Тича“ и „Левски“. Три години по-късно СК „Ботев“ печели първото си отличие – областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2 – 1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название „Пирин“, клубът от Благоевград получава през 1970 г. До 1973 г., „Пирин“ е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия в България. През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. Клубът си извоюва правото да мери сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в „А“ група, през 1973/74, „Пирин“ завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място. През 1979 г. отбора печели своята група в Купа Интертото. През сезон 1980/81 г. отбора печели само 26 точки и финишира на последната 16-а позиция, изпадайки в „Б“ група. Година след изпадането си, „Пирин“ отново се завръща в „А“ група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в „Б“ група. По време на тях обаче, „орлетата“ успяват да изградят доста качествен тим. През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за „А“ група. Следващият сезон – 1984/85 г. е най-успешният в досегашната история на клуба. „Пирин“ завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. „Орлетата“ срещат в първия кръг „Хамарбю ИФ“ и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома „Пирин“ губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров губи с 0:4. През следващите години клубът е неизменен участник в „А“ група и си спечелва славата на корав противник от „златната среда“ на елита. „Орлетата“ не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. Със силна игра „Пирин“ успява да достигне до последната среща за трофея, където губи от „Левски“ (София). Класирането за финала дава право на „Пирин“ да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като „сините“ същата година триумфират и в шампионата. [[Файл:FC Pirin Bl vs FC Minior Pk.jpg|355px|мини|дясно|[[Божидар Васев]] в сблъсък със [[Станислав Манолев]], момент от двубоя [[ФК Миньор (Перник)]] – [[ПФК Пирин (Благоевград)]], Втора футболна лига на България, Сезон 2020/2021.]] В квалификационния кръг „Пирин“ отстранява ФК „Шаан“ от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка „орлетата“ не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби. Две години по-късно „Пирин“ отново успява да стигне до финала за Купата на България, но отново се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион „Васил Левски“ „орлетата“ губят с 0:1 от „Левски“. В следващия сезон благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в „Б“ група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години. В края на XX век „Пирин“ успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но отново изпада във втория ешелон. След 2000-ата година от школата на „орлетата“ излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ „Пирин“ отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-рия кръг на сезон 2005/06 г. „Пирин“ бива изхвърлен във „В“ група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 15". След като „Пирин“ успява да влезе в „Б“ група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилия се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А" група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско. Няколко месеца след обединението „Пирин“ постига и първия си успех – класиране за четвърти път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея „орлетата“ елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, „Пирин“ е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион „Георги Аспарухов“ в София, но губи финала от Литекс (Ловеч). === Изваждане от професионалния футбол === На 9 юни 2011 г. отбора е изваден от професионалния футбол заради финансови задължения и за сезон 2011 – 2012 е изпратен да играе във „В“ ЮЗФГ с аматьорски статут. Сега с управлението на отбора се ангажира община Благоевград, която с помощта на бизнеса в града ще се опита максимално бързо да върне легендарния отбор в професионалния футбол. Дълъг е списъкът с футболистите, носили екипа на Пирин и спечелили завинаги признанието на феновете. Безспорно първото място е за най-голямата звезда на България Димитър Бербатов. И нататък: Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Крум Бибишков, Спас Делев, Спиро Дебърски, Йордан Боздански, Емил Мицански, Красимир Безински, Юри Иваников, Димитър Коемдгиев, Георги Бижев, Георги Варадев, Борис Николов, Йордан Самоковлийски, Христо Христов-Бараката, Илия Реджов, Спаско Занков, Николай Гавалюгов, Атанас Ласков, Борис Анастасов, Васил Терзийски, Румен Спасов, Иван Бербатов, Ангел Драганчев, Валери Цветков, Йордан Мурле. === Отново във „В“ АФЛ === На 19 януари 2012 г., „Перун“ (Кресна) се обединява с „ОФК Пирин“ (Благоевград) от ОФГ Благоевград. Тъй като пререгистрация и смяна на името на клуба не сепозволява по време на сезона, името му не се променя, а през пролетта отборът играе домакинските си мачове на ст. „Христо Ботев“ в Благоевград. Така отборът, започнал като Перун (Кресна) сезон 2011/12 в ЮЗ „В“ АФГ и довършил сезона на 2-ро място под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „ОФК Пирин“ се преименува на „ОФК Пирин“ (Благоевград) а отборът, започнал сезон 2011/12 в ОФГ Благоевград като „ОФК Пирин“ (Благоевград) и довършил сезона като шампион на ОФГ Благоевград под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „Перун“ се преименува на „Перун“ (Кресна). <ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2011-2012/szv.html Северозападна „В“ АФГ 2011/12]</ref>. През сезон 2013/2014 „Пирин“ печели убедително Югозападната „В“ група с 25 победи от 30 мача и голова разлика 87:6. По този начин тимът извоюва промоция за „Б“ група и от лятото на 2014 г. се завръща в професионалния футбол. През целия сезон в „Б“ група, Пирин води тежка битка с „[[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив]]“ ГО и „Монтана“ за промоция в елита, като два кръга преди края изостава на 1 точка от Локомотив. Локомотив обаче губи от лидера Монтана и така зелените се изкачват на второто място, което успяват да запазят докрая. Второто място означава класиране в „А“ група и така след 4 години Пирин отново се завръща сред елитните отбори. === Завръщане в „А“ група === Началото за Пирин в „А“ група е тежко. Отборът има едва 5 точки от 15 изиграни мача и е твърдо на последното 10-о място. Следва смяна на треньора и начело на тима застава [[Наджи Шенсой]]. Още в първия му мач начело, Пирин постига и първата си победа в шампионата с 1:0 над „Левски“ с гол на [[Мартин Тошев]] в 11-ата секунда. Под ръководството на Шенсой, Пирин се стабилизира и постига впечатляващи победи над Локомотив (Пловдив) с 3:0 и Черно море (4:0). В крайна сметка, тимът заема осмото място в крайното класиране и се спасва. С началото на сезон 2016/2017 започват и финансовите трудности за Пирин. Заради забавени заплати и премии отборът напускат много от основните му футболисти, начело с голмайстора Мартин Тошев. Отборът напуска и Наджи Шенсой, а на негово място е назначен [[Стефан Генов]]. Пирин отново започва трудно кампанията и след първият полусезон е на 11-о място от 14 отбора. През зимната пауза финансовата ситуация в клуба се влошава. Спонсорският договор с „Лафка“ изтича и не е подновен, а клубът не успява да осигури друг. Заради забавени заплати, Стефан Генов напуска отбора, като това е прието като предателство от феновете на Пирин. На негово място е назначен [[Милен Радуканов]], като под негово ръководство „Пирин“ се преобразява през пролетта. Записани са 5 поредни победи, отборът играе с хъс и мотивация, като дори се стига до момент в който Пирин има шанс да играе в Европа. В крайна сметка зелените завършват на 9-о място. Сезон 2017/2018 отново минава под знака на финансовите трудности за Пирин. „Пирин“ играе с бюджет 700 000 лв., което е най-ниският бюджет в цялата [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Това са отпуснатите пари от [[Благоевград (община)|Община Благоевград]], а ръководството на клуба така и не успява да намери спонсори или местни бизнесмени, които да дават пари. Въпреки тези проблеми, Милен Радуканов успява да изгради един боеспособен Пирин от местни кадри, юноши и няколко чужденци. Под негово ръководство „Пирин“ записва добри резултати и успява да се противопостави на силните отбори. Записани са престижни равенства с ЦСКА в София (0:0), с „Берое“ в Стара Загора (1:1) и с „Лудогорец“ в Разград (1:1), както и някои впечатляващи победи над водещите отбори: „Ботев“ (0:1), „Локо Пд“ (5:0), „Черно море“ (0:1). === Изпадане във Втора лига === Заради безпаричието, през зимната пауза клубът е напуснат от основни играчи като [[Станислав Костов]], [[Благой Макенджиев]], [[Даниел Младенов]] и Аймен Суда. „Пирин“ трябва да доиграва сезона с юноши и десетина по-опитни футболисти. В края на основния сезон Пирин завършва на 11-о място с 26 точки, но заради странния формат на първенството трябва да играе директен бараж за своето оцеляване с „Витоша“ Бистрица. Пиринци печелят първият мач в Бистрица с 0:1. В ответния мач реванш в Благоевград е допусната фатална съдийска грешка, когато при резултат 0:1, „Витоша“ вкарват втори гол от явна засада, въпреки че страничният съдия е маркирал засадата. Пирин връща един гол, но поради повечето си голове на чужд терен, „Витоша“ продължава напред, а „Пирин“ изпада във Втора лига. Така в края на сезон 2017/2018 година, по един изключително несправедлив и глупав начин, Пирин отново изпада от елита. === Школа === [[Файл:Berbatov.jpg|130px|мини|Бербатов с екипа на „Пирин“]] Детско-юношеската школа на „Пирин“ се смята за една от най-качествените и най-продуктивните в България. Редица от големите български футболисти са излезли именно от „гнездото“ на „орлетата“. В своята история мъжкият отбор на „Пирин“ винаги е разчитал главно на свои кадри и това му е носело успех. Безспорно най-известният футболист започнал кариерата си при „орлетата“ е [[Димитър Бербатов]]. Капитанът на националния отбор по футбол прекарва 8 години в школата на „Пирин“, преди [[Димитър Пенев]] да забележи големия му талант и да го привлече в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през 1998 г. Благоевградчани могат да се похвалят и с двама свои представители в „златното“ ни поколение, което завърши на 4-то място на [[Световно първенство по футбол 1994|САЩ'94]] – [[Ивайло Андонов]] и [[Петър Михтарски]]. Сред кадрите на „Пирин“ е и нападателят [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], който направи сериозна кариера в първенствата на Холандия и Турция. Други известни футболисти, много от които национали излезли от школата на „Пирин“ са [[Спиро Дебърски]], [[Никола Ковачев Туата]], [[Малин Орачев]], [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]], [[Антон Костадинов]], [[Костадин Герганчев]], както и по-новото поколение [[Петър Златинов]], [[Крум Бибишков]], [[Станислав Манолев]], [[Спас Делев]], [[Kостадин Хазуров]], [[Николай Бодуров]]. == Наименования == * Ботев (1934 – 1947) * Юлий Дерменджиев (1948) – (след обединение с „Македонска слава“) * Строител /1951 – 1957/ * Ботев (1957 – 1969) * Пирин (декември 1970 – 2008) * Пирин (декември 2008 – юли 2011) – (след обединение с [[ПФК Пирин Благоевград (Благоевград)|ПФК „Пирин Благоевград“]]) * Пирин (от юли 2011 г.) (след обединение с [[ФК Перун (Кресна)|„Перун“ Кресна]]) == Успехи == ; [[„А“ футболна група|„А“ група]] * '''5 място''' (1 път) – [[„А“ група 1984/85|1985]] г. ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Финалист''' (4 пъти) – 1981, [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] и [[Купа на България по футбол 2008/09|2009]] г. == Участия в ЕКТ == '''Купа на УЕФА, Купа на носителите на купи''' {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Резултат |- |1985 – 86 |[[Купа на УЕФА]] |1 кръг |{{Флагче|Швеция}} |[[Хамарбю ИФ|Хамарбю]] |1:3 |0:4 |1:7 |- |1994 – 95 |Купа на носителите на купи |предв. кръг |{{Флагче|Лихтенщайн}} |Шаан |3:0 |1:0 |4:0 |- |1994 – 95 |Купа на носителите на купи |1 кв. кръг |{{Флагче|Гърция}} |[[Панатинайкос]] |0:2 |1:6 |1:8 |} == Настоящ състав == ''Към 2 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Марио Кирев]] |- |12 ||{{Флагче|Украйна}} [[Максим Ковальов]] |- |21 ||{{Флагче|България}} [[Янко Георгиев (футболист)|Янко Георгиев]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Япония}} [[Юки Айзу]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Петър Занев]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Николай Бодуров]] {{капитан}} |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Юлиян Попев]] |- |19 ||{{Флагче|Украйна}} [[Вячеслав Велев]] |- |38 ||{{Флагче|България}} [[Александър Дюлгеров]] |- |45 ||{{Флагче|България}} [[Христофор Хубчев]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|България}} [[Емил Янчев]] |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Славчо Шоколаров]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Андрей Йорданов]] |- |13 ||{{Флагче|България}} [[Калоян Тодоров (футболист, р. 1999)|Калоян Тодоров]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Иванов (футболист)|Даниел Иванов]] |- |23 ||{{Флагче|Япония}} [[Казуки Такахаши (футболист)|Казуки Такахаши]] |- |26 ||{{Флагче|България}} [[Иван Тасев (футболист)|Иван Тасев]] |- |31 ||{{Флагче|България}} [[Красимир Станоев]] |- |73 ||{{Флагче|България}} [[Венцислав Бенгюзов]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} [[Китан Василев]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Преслав Йорданов]] |- |29 ||{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |- |} <br clear="all"> == Стадион == {{основна|Христо Ботев (стадион, Благоевград)}} [[Файл:Blagoevgrad Stadium.jpg|мини|Стадион „Христо Ботев“]] „Пирин“ играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|„Христо Ботев“]] в Благоевград. Той е изграден през далечната 1934 г. /игрище на сегашното място/ и там се играе до 1951 г., след което се започва реконструкция и строителство на сегашния стадион. През това време Строител играе на временно игрище под гарата и така до 1956 година. Новият стадион е собственост на Община Благоевград. При построяването си съоръжението /1973 г./ разполага с две трибуни и общ капацитет от 17 000 места. В началото на XX век обаче, едната трибуна започва да се руши и да бъде предпоставка за сигурността на зрителите. Поради тази причина тя е затворена, а през 2008 г. изцяло съборена. Така стадионът разполага само с една трибуна, снабдена със 7000 пластмасови седалки в бял и зелен цвят. През лятото на 2009 г. общината в града започва ремонт на съоръжението, който е на стойност 1,5 млн. евро. Ремонтът включва подновяване на тревната настилка, снабдяването ѝ с модерна напоителна система и изграждането на светлинно информационно табло. Той приключва през март 2010 г. Вторият етап от ремонта, предвижда обновяването на електрическото осветление на стадиона, което не е в изправност от края на 90-те години. Цялостното обновяване на „Христо Ботев“ ще приключи след третата част от ремонта, която предвижда изграждането на нова трибуна, на мястото на съборената. Това трябва да се случи до края на 2011 г. Тогава стадион „Христо Ботев“ ще разполага с 15 000 седящи места и ще притежава лиценз от [[УЕФА]]. == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" align=left !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|България}} [[Петър Цветков]]||231 |- |2||{{флаг|България}} [[Христо Христов Бараката|Христо Христов]]||224 |- |3||{{флаг|България}} [[Методи Стоянов]]||220 |- |4||{{флаг|България}} [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]]||214 |- |5||{{флаг|България}} [[Костадин Трендафилов]]||207 |- |6||{{флаг|България}} [[Николай Петрунов]]||200 |- |7||{{флаг|България}} [[Йордан Боздански]]||190 |- |8||{{флаг|България}} [[Петър Михтарски]]||189 |- |9||{{флаг|България}} [[Мирослав Митев]]||184 |- |10||{{флаг|България}} [[Христо Бакалов]]||174 |- |10||{{флаг|България}} [[Николай Гавалюгов]]||174 |} {| class="wikitable" align=right !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|България}} [[Петър Михтарски]]||77 |- |2||{{флаг|България}} [[Николай Петрунов]]||63 |- |3||{{флаг|България}} [[Йордан Боздански]]||46 |- |4||{{флаг|България}} [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]]||40 |- |5||{{флаг|България}} [[Методи Стоянов]]||34 |- |6||{{флаг|България}} [[Йордан Костов]]||26 |- |7||{{флаг|България}} [[Борислав Хаджиев]]||23 |- |8||{{флаг|България}} [[Георги Лулейски]]||19 |- |8||{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||19 |- |10||{{флаг|България}} [[Даниел Младенов]]||18 |} {{clear}} * Данните са до 20 юли 2017. == Известни футболисти == {{колони|5| * [[Станислав Манолев]] * [[Христо Бакалов]] * [[Борис Галчев]] * [[Светослав Дяков]] * [[Петър Шопов]] * [[Антон Костадинов (футболист)|Антон Костанидов]] * [[Мирослав Митев]] * [[Петър Михтарски]] * [[Спиро Дебърски]] * [[Йордан Боздански]] – Зико * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] * [[Емил Мицански]] * [[Евгени Йорданов]] * [[Владислав Златинов]] * [[Костадин Хазуров]] * [[Георги Даскалов (футболист)|Георги Даскалов]] * [[Крум Бибишков]] * [[Красимир Безински]] * [[Костадин Герганчев]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Иво Бранков]] * [[Юри Иваников]] * [[Спас Делев]] * [[Станислав Костов]] * [[Димитър Коемджиев]] * [[Благой Латинов]] * [[Емил Равначки]] * [[Стефан Гошев (футболист)|Стефан Гошев]] * [[Георги Бижев]] * [[Методи Стойнев]] * [[Георги Маркулийски]] * [[Георги Варадев]] * [[Ивайло Андонов]] * [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]] * [[Йордан Самоковлийски]] * [[Христо Христов (Бараката)]] * [[Николай Петрунов]] * [[Атанас Ласков]] * [[Петър Цветков]] – Бел * [[Илия Реджев]] * [[Асен Арсов]] * [[Костадин Николов (футболист)|Костадин Николов]] * [[Спаско Занков]] * [[Николай Гавалюгов]] * [[Христо Миленков]] * Методи Стоянов – Мечо * [[Малин Орачев]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Борис Анастасов]] * [[Йордан Попмихайлов]] * [[Васил Терзийски]] * [[Владимир Каракичев]] * [[Димитър Владимиров]] * [[Емил Михайлов]] * [[Христо Попадийн]] * [[Николай Боянов]] * [[Евгени Облаков]] * [[Васил Стоилков]] * [[Иван Либов]] * [[Методи Андреев]] * [[Венцислав Гочев]] * [[Любен Толев]] * [[Борислав Хаджиев]] – Шмайзера * [[Георги Лулейски]] * [[Марин Койнарски]] * [[Румен Спасов]] * [[Иван Бербатов]] * [[Георги Овнарски]] * [[Иван Бонев (футболист)|Иван Бонев]] * [[Петър Топчев]] * [[Христо Денчев]] * Атанас Атанасов * [[Иван Муларов]] * [[Ангел Драганчев]] * [[Валери Цветков]] * [[Румен Чакъров]] * [[Димитър Андреев]] * [[Венцислав Асенов]] * [[Борислав Кудрявцев]] * [[Йордан Мурлев]] * [[Николай Радлев]] * [[Красимир Трайков]] * [[Иван Лардев]] * [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * [[Христо Войнов]] * [[Георги Бачев]] * [[Иво Андонов]] * [[Методи Ников]] * [[Тодор Лулейски]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.pirinfc.com/ Официален сайт на ОФК Пирин (Благоевград)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160709070347/http://www.pirinfc.com/ |date=2016-07-09 }} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|Македония|България}} [[Категория:Основани в България през 1922 година]] [[Категория:Пирин (Благоевград)| ]] 828ymfoge1trpuh7y02cvbfqip2j755 11464319 11464291 2022-07-20T04:27:21Z Davidkenarovcska 254027 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ОФК „Пирин“ (Благоевград) | оригинално име = | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = ''Орлетата'' | страна = {{BGR}} | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 7000 | собственик = „[[Емирейтс Уелт]]“ | президент = {{Флагче|Северна Ирландия}} [[Пол Белогур]] | старши треньор = {{Флагче|България}} Красимир Петров | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = 2021/22 | място = 12-то | уебсайт = {{URL|www.fcpirin.com}} | спонсор = AMFEX | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _adidascondivot22cgw | pattern_b1 = _adidascondivot22cgw | pattern_ra1 = _adidascondivot22cgw | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _color_3_stripes_white | leftarm1 = 006633 | body1 = 006633 | rightarm1 = 006633 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = 006633 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _torpedobelaz1819h | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 006633 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _adidascampeon21b | pattern_b3 = _adidascampeon21b | pattern_ra3 = _adidascampeon21b | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = 000000 | body3 = 000000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 }} '''„Пирин“''' е [[футболен клуб]] от [[Благоевград]], [[България]]. Играе своите мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|„Христо Ботев“]] в Благоевград. Дългогодишен участник е в българския професионален футбол, „люлка“ за футболни таланти<ref>[http://www.sport1.bg/sport1/node/39556 „Пирин не е просто обикновен отбор...“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706144501/http://www.sport1.bg/sport1/node/39556 |date=2011-07-06 }}. sport1.bg.</ref>, като от школата са излезли много известни футболисти. Отборът се състезава в Първа професионална лига. Изпълнителен Директор на клуба е бившият елитен рефер [[Таско Тасков]]. == История == ФК „Пирин“ е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб – Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на „Пирин“ се смята СК „Ботев“, който е основан през 1934 г., след обединение на „Тича“ и „Левски“. Три години по-късно СК „Ботев“ печели първото си отличие – областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2 – 1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название „Пирин“, клубът от Благоевград получава през 1970 г. До 1973 г., „Пирин“ е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия в България. През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. Клубът си извоюва правото да мери сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в „А“ група, през 1973/74, „Пирин“ завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място. През 1979 г. отбора печели своята група в Купа Интертото. През сезон 1980/81 г. отбора печели само 26 точки и финишира на последната 16-а позиция, изпадайки в „Б“ група. Година след изпадането си, „Пирин“ отново се завръща в „А“ група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в „Б“ група. По време на тях обаче, „орлетата“ успяват да изградят доста качествен тим. През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за „А“ група. Следващият сезон – 1984/85 г. е най-успешният в досегашната история на клуба. „Пирин“ завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. „Орлетата“ срещат в първия кръг „Хамарбю ИФ“ и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома „Пирин“ губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров губи с 0:4. През следващите години клубът е неизменен участник в „А“ група и си спечелва славата на корав противник от „златната среда“ на елита. „Орлетата“ не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. Със силна игра „Пирин“ успява да достигне до последната среща за трофея, където губи от „Левски“ (София). Класирането за финала дава право на „Пирин“ да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като „сините“ същата година триумфират и в шампионата. [[Файл:FC Pirin Bl vs FC Minior Pk.jpg|355px|мини|дясно|[[Божидар Васев]] в сблъсък със [[Станислав Манолев]], момент от двубоя [[ФК Миньор (Перник)]] – [[ПФК Пирин (Благоевград)]], Втора футболна лига на България, Сезон 2020/2021.]] В квалификационния кръг „Пирин“ отстранява ФК „Шаан“ от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка „орлетата“ не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби. Две години по-късно „Пирин“ отново успява да стигне до финала за Купата на България, но отново се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион „Васил Левски“ „орлетата“ губят с 0:1 от „Левски“. В следващия сезон благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в „Б“ група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години. В края на XX век „Пирин“ успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но отново изпада във втория ешелон. След 2000-ата година от школата на „орлетата“ излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ „Пирин“ отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-рия кръг на сезон 2005/06 г. „Пирин“ бива изхвърлен във „В“ група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 15". След като „Пирин“ успява да влезе в „Б“ група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилия се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А" група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско. Няколко месеца след обединението „Пирин“ постига и първия си успех – класиране за четвърти път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея „орлетата“ елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, „Пирин“ е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион „Георги Аспарухов“ в София, но губи финала от Литекс (Ловеч). === Изваждане от професионалния футбол === На 9 юни 2011 г. отбора е изваден от професионалния футбол заради финансови задължения и за сезон 2011 – 2012 е изпратен да играе във „В“ ЮЗФГ с аматьорски статут. Сега с управлението на отбора се ангажира община Благоевград, която с помощта на бизнеса в града ще се опита максимално бързо да върне легендарния отбор в професионалния футбол. Дълъг е списъкът с футболистите, носили екипа на Пирин и спечелили завинаги признанието на феновете. Безспорно първото място е за най-голямата звезда на България Димитър Бербатов. И нататък: Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Крум Бибишков, Спас Делев, Спиро Дебърски, Йордан Боздански, Емил Мицански, Красимир Безински, Юри Иваников, Димитър Коемдгиев, Георги Бижев, Георги Варадев, Борис Николов, Йордан Самоковлийски, Христо Христов-Бараката, Илия Реджов, Спаско Занков, Николай Гавалюгов, Атанас Ласков, Борис Анастасов, Васил Терзийски, Румен Спасов, Иван Бербатов, Ангел Драганчев, Валери Цветков, Йордан Мурле. === Отново във „В“ АФЛ === На 19 януари 2012 г., „Перун“ (Кресна) се обединява с „ОФК Пирин“ (Благоевград) от ОФГ Благоевград. Тъй като пререгистрация и смяна на името на клуба не сепозволява по време на сезона, името му не се променя, а през пролетта отборът играе домакинските си мачове на ст. „Христо Ботев“ в Благоевград. Така отборът, започнал като Перун (Кресна) сезон 2011/12 в ЮЗ „В“ АФГ и довършил сезона на 2-ро място под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „ОФК Пирин“ се преименува на „ОФК Пирин“ (Благоевград) а отборът, започнал сезон 2011/12 в ОФГ Благоевград като „ОФК Пирин“ (Благоевград) и довършил сезона като шампион на ОФГ Благоевград под същото име, но с играчи, ръководство и домакинство на „Перун“ се преименува на „Перун“ (Кресна). <ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2011-2012/szv.html Северозападна „В“ АФГ 2011/12]</ref>. През сезон 2013/2014 „Пирин“ печели убедително Югозападната „В“ група с 25 победи от 30 мача и голова разлика 87:6. По този начин тимът извоюва промоция за „Б“ група и от лятото на 2014 г. се завръща в професионалния футбол. През целия сезон в „Б“ група, Пирин води тежка битка с „[[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив]]“ ГО и „Монтана“ за промоция в елита, като два кръга преди края изостава на 1 точка от Локомотив. Локомотив обаче губи от лидера Монтана и така зелените се изкачват на второто място, което успяват да запазят докрая. Второто място означава класиране в „А“ група и така след 4 години Пирин отново се завръща сред елитните отбори. === Завръщане в „А“ група === Началото за Пирин в „А“ група е тежко. Отборът има едва 5 точки от 15 изиграни мача и е твърдо на последното 10-о място. Следва смяна на треньора и начело на тима застава [[Наджи Шенсой]]. Още в първия му мач начело, Пирин постига и първата си победа в шампионата с 1:0 над „Левски“ с гол на [[Мартин Тошев]] в 11-ата секунда. Под ръководството на Шенсой, Пирин се стабилизира и постига впечатляващи победи над Локомотив (Пловдив) с 3:0 и Черно море (4:0). В крайна сметка, тимът заема осмото място в крайното класиране и се спасва. С началото на сезон 2016/2017 започват и финансовите трудности за Пирин. Заради забавени заплати и премии отборът напускат много от основните му футболисти, начело с голмайстора Мартин Тошев. Отборът напуска и Наджи Шенсой, а на негово място е назначен [[Стефан Генов]]. Пирин отново започва трудно кампанията и след първият полусезон е на 11-о място от 14 отбора. През зимната пауза финансовата ситуация в клуба се влошава. Спонсорският договор с „Лафка“ изтича и не е подновен, а клубът не успява да осигури друг. Заради забавени заплати, Стефан Генов напуска отбора, като това е прието като предателство от феновете на Пирин. На негово място е назначен [[Милен Радуканов]], като под негово ръководство „Пирин“ се преобразява през пролетта. Записани са 5 поредни победи, отборът играе с хъс и мотивация, като дори се стига до момент в който Пирин има шанс да играе в Европа. В крайна сметка зелените завършват на 9-о място. Сезон 2017/2018 отново минава под знака на финансовите трудности за Пирин. „Пирин“ играе с бюджет 700 000 лв., което е най-ниският бюджет в цялата [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Това са отпуснатите пари от [[Благоевград (община)|Община Благоевград]], а ръководството на клуба така и не успява да намери спонсори или местни бизнесмени, които да дават пари. Въпреки тези проблеми, Милен Радуканов успява да изгради един боеспособен Пирин от местни кадри, юноши и няколко чужденци. Под негово ръководство „Пирин“ записва добри резултати и успява да се противопостави на силните отбори. Записани са престижни равенства с ЦСКА в София (0:0), с „Берое“ в Стара Загора (1:1) и с „Лудогорец“ в Разград (1:1), както и някои впечатляващи победи над водещите отбори: „Ботев“ (0:1), „Локо Пд“ (5:0), „Черно море“ (0:1). === Изпадане във Втора лига === Заради безпаричието, през зимната пауза клубът е напуснат от основни играчи като [[Станислав Костов]], [[Благой Макенджиев]], [[Даниел Младенов]] и Аймен Суда. „Пирин“ трябва да доиграва сезона с юноши и десетина по-опитни футболисти. В края на основния сезон Пирин завършва на 11-о място с 26 точки, но заради странния формат на първенството трябва да играе директен бараж за своето оцеляване с „Витоша“ Бистрица. Пиринци печелят първият мач в Бистрица с 0:1. В ответния мач реванш в Благоевград е допусната фатална съдийска грешка, когато при резултат 0:1, „Витоша“ вкарват втори гол от явна засада, въпреки че страничният съдия е маркирал засадата. Пирин връща един гол, но поради повечето си голове на чужд терен, „Витоша“ продължава напред, а „Пирин“ изпада във Втора лига. Така в края на сезон 2017/2018 година, по един изключително несправедлив и глупав начин, Пирин отново изпада от елита. === Школа === [[Файл:Berbatov.jpg|130px|мини|Бербатов с екипа на „Пирин“]] Детско-юношеската школа на „Пирин“ се смята за една от най-качествените и най-продуктивните в България. Редица от големите български футболисти са излезли именно от „гнездото“ на „орлетата“. В своята история мъжкият отбор на „Пирин“ винаги е разчитал главно на свои кадри и това му е носело успех. Безспорно най-известният футболист започнал кариерата си при „орлетата“ е [[Димитър Бербатов]]. Капитанът на националния отбор по футбол прекарва 8 години в школата на „Пирин“, преди [[Димитър Пенев]] да забележи големия му талант и да го привлече в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през 1998 г. Благоевградчани могат да се похвалят и с двама свои представители в „златното“ ни поколение, което завърши на 4-то място на [[Световно първенство по футбол 1994|САЩ'94]] – [[Ивайло Андонов]] и [[Петър Михтарски]]. Сред кадрите на „Пирин“ е и нападателят [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], който направи сериозна кариера в първенствата на Холандия и Турция. Други известни футболисти, много от които национали излезли от школата на „Пирин“ са [[Спиро Дебърски]], [[Никола Ковачев Туата]], [[Малин Орачев]], [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]], [[Антон Костадинов]], [[Костадин Герганчев]], както и по-новото поколение [[Петър Златинов]], [[Крум Бибишков]], [[Станислав Манолев]], [[Спас Делев]], [[Kостадин Хазуров]], [[Николай Бодуров]]. == Наименования == * Ботев (1934 – 1947) * Юлий Дерменджиев (1948) – (след обединение с „Македонска слава“) * Строител /1951 – 1957/ * Ботев (1957 – 1969) * Пирин (декември 1970 – 2008) * Пирин (декември 2008 – юли 2011) – (след обединение с [[ПФК Пирин Благоевград (Благоевград)|ПФК „Пирин Благоевград“]]) * Пирин (от юли 2011 г.) (след обединение с [[ФК Перун (Кресна)|„Перун“ Кресна]]) == Успехи == ; [[„А“ футболна група|„А“ група]] * '''5 място''' (1 път) – [[„А“ група 1984/85|1985]] г. ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Финалист''' (4 пъти) – 1981, [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] и [[Купа на България по футбол 2008/09|2009]] г. == Участия в ЕКТ == '''Купа на УЕФА, Купа на носителите на купи''' {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Етап ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Резултат |- |1985 – 86 |[[Купа на УЕФА]] |1 кръг |{{Флагче|Швеция}} |[[Хамарбю ИФ|Хамарбю]] |1:3 |0:4 |1:7 |- |1994 – 95 |Купа на носителите на купи |предв. кръг |{{Флагче|Лихтенщайн}} |Шаан |3:0 |1:0 |4:0 |- |1994 – 95 |Купа на носителите на купи |1 кв. кръг |{{Флагче|Гърция}} |[[Панатинайкос]] |0:2 |1:6 |1:8 |} == Настоящ състав == ''Към 2 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|България}} [[Марио Кирев]] |- |12 ||{{Флагче|Украйна}} [[Максим Ковальов]] |- |21 ||{{Флагче|България}} [[Янко Георгиев (футболист)|Янко Георгиев]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Япония}} [[Юки Айзу]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Петър Занев]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Николай Бодуров]] {{капитан}} |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Юлиян Попев]] |- |19 ||{{Флагче|Украйна}} [[Вячеслав Велев]] |- |38 ||{{Флагче|България}} [[Александър Дюлгеров]] |- |45 ||{{Флагче|България}} [[Христофор Хубчев]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|България}} [[Емил Янчев]] |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Славчо Шоколаров]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Андрей Йорданов]] |- |13 ||{{Флагче|България}} [[Калоян Тодоров (футболист, р. 1999)|Калоян Тодоров]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Даниел Иванов (футболист)|Даниел Иванов]] |- |23 ||{{Флагче|Япония}} [[Казуки Такахаши (футболист)|Казуки Такахаши]] |- |26 ||{{Флагче|България}} [[Иван Тасев (футболист)|Иван Тасев]] |- |31 ||{{Флагче|България}} [[Красимир Станоев]] |- |73 ||{{Флагче|България}} [[Венцислав Бенгюзов]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Мартин Смоленски]] |- |} {| class="toccolours" style="margin:0.5em;" align="left" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#348153" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} [[Китан Василев]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Преслав Йорданов]] |- |29 ||{{Флагче|България}} [[Станислав Костов]] |- |} <br clear="all"> == Стадион == {{основна|Христо Ботев (стадион, Благоевград)}} [[Файл:Blagoevgrad Stadium.jpg|мини|Стадион „Христо Ботев“]] „Пирин“ играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|„Христо Ботев“]] в Благоевград. Той е изграден през далечната 1934 г. /игрище на сегашното място/ и там се играе до 1951 г., след което се започва реконструкция и строителство на сегашния стадион. През това време Строител играе на временно игрище под гарата и така до 1956 година. Новият стадион е собственост на Община Благоевград. При построяването си съоръжението /1973 г./ разполага с две трибуни и общ капацитет от 17 000 места. В началото на XX век обаче, едната трибуна започва да се руши и да бъде предпоставка за сигурността на зрителите. Поради тази причина тя е затворена, а през 2008 г. изцяло съборена. Така стадионът разполага само с една трибуна, снабдена със 7000 пластмасови седалки в бял и зелен цвят. През лятото на 2009 г. общината в града започва ремонт на съоръжението, който е на стойност 1,5 млн. евро. Ремонтът включва подновяване на тревната настилка, снабдяването ѝ с модерна напоителна система и изграждането на светлинно информационно табло. Той приключва през март 2010 г. Вторият етап от ремонта, предвижда обновяването на електрическото осветление на стадиона, което не е в изправност от края на 90-те години. Цялостното обновяване на „Христо Ботев“ ще приключи след третата част от ремонта, която предвижда изграждането на нова трибуна, на мястото на съборената. Това трябва да се случи до края на 2011 г. Тогава стадион „Христо Ботев“ ще разполага с 15 000 седящи места и ще притежава лиценз от [[УЕФА]]. == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" align=left !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|България}} [[Петър Цветков]]||231 |- |2||{{флаг|България}} [[Христо Христов Бараката|Христо Христов]]||224 |- |3||{{флаг|България}} [[Методи Стоянов]]||220 |- |4||{{флаг|България}} [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]]||214 |- |5||{{флаг|България}} [[Костадин Трендафилов]]||207 |- |6||{{флаг|България}} [[Николай Петрунов]]||200 |- |7||{{флаг|България}} [[Йордан Боздански]]||190 |- |8||{{флаг|България}} [[Петър Михтарски]]||189 |- |9||{{флаг|България}} [[Мирослав Митев]]||184 |- |10||{{флаг|България}} [[Христо Бакалов]]||174 |- |10||{{флаг|България}} [[Николай Гавалюгов]]||174 |} {| class="wikitable" align=right !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|България}} [[Петър Михтарски]]||77 |- |2||{{флаг|България}} [[Николай Петрунов]]||63 |- |3||{{флаг|България}} [[Йордан Боздански]]||46 |- |4||{{флаг|България}} [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]]||40 |- |5||{{флаг|България}} [[Методи Стоянов]]||34 |- |6||{{флаг|България}} [[Йордан Костов]]||26 |- |7||{{флаг|България}} [[Борислав Хаджиев]]||23 |- |8||{{флаг|България}} [[Георги Лулейски]]||19 |- |8||{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||19 |- |10||{{флаг|България}} [[Даниел Младенов]]||18 |} {{clear}} * Данните са до 20 юли 2017. == Известни футболисти == {{колони|5| * [[Станислав Манолев]] * [[Христо Бакалов]] * [[Борис Галчев]] * [[Светослав Дяков]] * [[Петър Шопов]] * [[Антон Костадинов (футболист)|Антон Костанидов]] * [[Мирослав Митев]] * [[Петър Михтарски]] * [[Спиро Дебърски]] * [[Йордан Боздански]] – Зико * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]] * [[Емил Мицански]] * [[Евгени Йорданов]] * [[Владислав Златинов]] * [[Костадин Хазуров]] * [[Георги Даскалов (футболист)|Георги Даскалов]] * [[Крум Бибишков]] * [[Красимир Безински]] * [[Костадин Герганчев]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Иво Бранков]] * [[Юри Иваников]] * [[Спас Делев]] * [[Станислав Костов]] * [[Димитър Коемджиев]] * [[Благой Латинов]] * [[Емил Равначки]] * [[Стефан Гошев (футболист)|Стефан Гошев]] * [[Георги Бижев]] * [[Методи Стойнев]] * [[Георги Маркулийски]] * [[Георги Варадев]] * [[Ивайло Андонов]] * [[Борис Николов (треньор)|Борис Николов]] * [[Йордан Самоковлийски]] * [[Христо Христов (Бараката)]] * [[Николай Петрунов]] * [[Атанас Ласков]] * [[Петър Цветков]] – Бел * [[Илия Реджев]] * [[Асен Арсов]] * [[Костадин Николов (футболист)|Костадин Николов]] * [[Спаско Занков]] * [[Николай Гавалюгов]] * [[Христо Миленков]] * Методи Стоянов – Мечо * [[Малин Орачев]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Борис Анастасов]] * [[Йордан Попмихайлов]] * [[Васил Терзийски]] * [[Владимир Каракичев]] * [[Димитър Владимиров]] * [[Емил Михайлов]] * [[Христо Попадийн]] * [[Николай Боянов]] * [[Евгени Облаков]] * [[Васил Стоилков]] * [[Иван Либов]] * [[Методи Андреев]] * [[Венцислав Гочев]] * [[Любен Толев]] * [[Борислав Хаджиев]] – Шмайзера * [[Георги Лулейски]] * [[Марин Койнарски]] * [[Румен Спасов]] * [[Иван Бербатов]] * [[Георги Овнарски]] * [[Иван Бонев (футболист)|Иван Бонев]] * [[Петър Топчев]] * [[Христо Денчев]] * Атанас Атанасов * [[Иван Муларов]] * [[Ангел Драганчев]] * [[Валери Цветков]] * [[Румен Чакъров]] * [[Димитър Андреев]] * [[Венцислав Асенов]] * [[Борислав Кудрявцев]] * [[Йордан Мурлев]] * [[Николай Радлев]] * [[Красимир Трайков]] * [[Иван Лардев]] * [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * [[Христо Войнов]] * [[Георги Бачев]] * [[Иво Андонов]] * [[Методи Ников]] * [[Тодор Лулейски]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.pirinfc.com/ Официален сайт на ОФК Пирин (Благоевград)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160709070347/http://www.pirinfc.com/ |date=2016-07-09 }} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|Македония|България}} [[Категория:Основани в България през 1922 година]] [[Категория:Пирин (Благоевград)| ]] 9tv283ri9qn4u9glcet6b00wsb50fxs 0 75335 11464209 11361552 2022-07-19T22:08:25Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Банкя|Банкя (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Банкя | карта = Sofia-Bankya.png | площ = 53 | население = 9500 | население-към = 2006 | кмет = Рангел Марков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Банкя''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва селата [[Иваняне]] и [[Клисура (Област София-град)|Клисура]] и град [[Банкя]] – централна част и кварталите Изгрев, Вердикал, Михайлово и Градоман, както и прилежащите към тях вилни зони с обща площ 5.3 km<sup>2</sup> с население с постоянно жителство около 9800 души. През [[1969]] г. с. Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен като район на София. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top |align="left"| Общо || 12 136 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 10 933 || 90.08 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 64 || 0.52 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 41 || 0.33 |- |align="left"| Други || 65 || 0.53 |- |align="left"| Не се самоопределят || 31 || 0.25 |- |align="left"| Не отговорили || 1002 || 8.25 |} == Културни забележителности == * Църква „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Иваняне, построена през [[1915]] г. * Църквата „Мъченици Кирик и Юлита“. Построена през [[1932]] г. * „Вазов Дъб“ – любимото място за почивка на [[Иван Вазов]]. * Клисурски манастир „Св. Петка“ – с. Клисура. Събор на 14 октомври. * Дивотинският манастир „Света Троица“ основан през 10 век == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Bankya Rayon|район Банкя}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RBA%7D&title=%C1%C0%CD%CA%DF Страница на район „Банкя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000053/http://sofia.bg/template.asp?ime=RBA%7D&title=%C1%C0%CD%CA%DF |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община sofia.bg * [http://web.archive.org/web/*/bankya.com архив на bankya.com] на сайта [[archive.org]] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Банкя| ]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] n2trh3rrqt88m48jpbjmzdeyuk97x86 0 75369 11463902 10258391 2022-07-19T17:54:51Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Никола Беровски | категория = учител | описание = учител | роден-място = [[Битоля]], [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] | починал-място = [[Тирана]], [[Албания]] }} '''Никола Беровски''' ({{lang|mk|Никола Беровски}}) е [[македонци|македонски]] национален деец и [[учител]], работил в областта [[Мала Преспа]]. Автор е на учебници на [[македонски литературен език]] за албанските граждани, обявяващи се за [[македонци]] в етнически смисъл.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mkd.mk/makedonija/dijaspora/vo-korcha-se-odbelezha-90-godishninata-od-ragjanjeto-na-nikola-berovski#1 | заглавие = Во Корча се одбележа 90-годишнината од раѓањето на Никола Беровски | достъп_дата = 18 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 Декември 2013 | труд = | издател = МКД | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Беровски, Никола}} {{мъниче|Албания}} [[Категория:Северномакедонци в Албания]] [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Образование в Албания]] [[Категория:Родени през 1923 година]] [[Категория:Починали през 1993 година]] [[Категория:Починали в Тирана]] ig1l18rilrgu8z1udppff3w2g4vc2pt 0 75505 11463758 11404337 2022-07-19T14:49:20Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Мартина Григорова Вачкова''' е българска актриса и телевизионна водеща. == Ранен живот == Тя е родена през 1959 г. в [[София]]. Дъщеря е на българския актьор [[Григор Вачков]] и Силвия Вачкова. Има дъщеря на име Рада. Завършва Техникум по фотография (1978), а после актьорско майсторство при проф. [[Николай Люцканов]] и [[Маргарита Младенова]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“]] (1978 – 1982).<ref>[http://www.bgmovies.info/actors/Martina_Vachkova Мартина Вачкова – биография в Bgmovies]</ref> == Кариера == Работи в [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1982 – 1985) и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] [[София]] от 1985 г. На свободна практика участва в постановки на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и Театрална работилница „[[Театрална работилница Сфумато|Сфумато]]“ от 1992 г. Член е на [[Съюз на артистите в България|САБ]]. Придобива известност през 90-те години в телевизионните предавания „[[Ку-ку]]“ и „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. Води сутрешно телевизионно предаване по [[Канал 1]] – „Защо не! с Марта Вачкова“, по-късно преименувано на „Жените“. От 2011 до 2015 г. е водеща на предаването по БНТ, „Апартаментът“.<ref>[http://bnt.bg/bg/productions/about/92/apartamentyt Апартаментът – предаване, което помага]</ref> == Театрални роли == * „Слуга на двама господари“ – Смералдина * „Грехът Куцар“ * „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена“ – Кита * „Сирано дьо Бержерак“ * „Тартюф“ * „Албена“ * „Лъжци по неволя“ – Гроня == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' * „С чужди драг, в къщи враг“ (1986) ([[Иван Вазов]]) == Награди == * ''Награда за най-добра актриса'' за ролята на Марта във филма „За кого служи хлябът“ на международния кинофестивал '''European Film Festival (Mainstream & Underground)''' в [[Москва]] 2016. * '''Награда Лайфстайл''' за най-харесван артист в български сериал за „[[Откраднат живот]]“ 2016./Аскеер 2022 == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2021 || [[Маскираният певец]] || 13 || || детектив |- | 2020 || [[Маскираният певец]] || 1 || || гост-детектив |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || медицинска сестра |- | 2017 || [[Като две капки вода]] || || || гост-участник |- | 2016... || [[Откраднат живот]] || 216 || || главна мед. сестра Жекова ''(в 144 серии)'' |- | 2015 || [[Бартер (филм)|Бартер]] || || || Нора |- | 2015 || [[За кого служи хлябът]] || || || Марта |- | 2006 || [[Маймуни през зимата]] || || България / Германия || жената в банята |- | 2005 || [[Турски гамбит]] – („''Турецкий гамбит''“)|| 4 || Русия / България || |- | 2000 || [[Краят на ХХ век (филм)|Краят на ХХ век]] || || || минувачка |- | 1998 || [[Испанска муха (филм)|Испанска муха]] || || || |- | 1995 || [[Еуфорична трагедия]] – („''Urnebesna tragedija''“)|| || ФР Югославия / България / Франция || пациентка III |- | 1995 || [[Бикоборецът]] – („''O tavromahos''“)|| || Гърция || |- | 1994 || [[Коледни апаши]] || || || жената на касиера |- | 1991 || [[Искам Америка]] || || || гримьорката |- | 1991 || [[Бащата на яйцето]] || 4 || България / Алжир || |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || биячката Дона |- | 1989 || [[Заплахата]] || || || |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || || || Кармина Бурана |- | 1988 || [[Чичо кръстник]] || || || Сара |- | 1988 || [[Съседката]] || || || |- | 1987 || [[Петък вечер]] || || || Моца |- | 1985 || [[Забравете този случай]] || || || жена в кафенето |- | 1981 || [[Мера според мера]] || 3 || || Лимбийка |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 7 || || Лимбийка |- | 1978 || [[Пощальонът Лабус]] – („''Postár Lábus''“)|| 3 || Чехословакия || |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 10 || || ватманка – (2 с. „Рожден ден“) |- | 1968 || [[Гибелта на Александър Велики]] || || || дъщерята Мини |} == Външни препратки == {{Уикицитат|Мартина Вачкова}} * {{икона|en}} {{imdb name|0882916|Мартина Вачкова}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/471299/ Мартина Вачкова в КиноПоиск] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Вачкова, Мартина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Родени в София]] oyq7kdw2dupeau01zzlth45d94bii0p 0 75584 11463757 11341673 2022-07-19T14:49:08Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Григор Вачков Проданов | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1955 – 1980 | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = Силвия Вачкова | деца = [[Мартина Вачкова]] | подпис = }} '''Григор Вачков Проданов''' ([[26 май]] [[1932]] – [[18 март]] [[1980]]) е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[киноактьор]], носител на званието „[[народен артист]]“. Играл е в 44 български [[филм]]а. == Биография == Григор Вачков, или както го наричат колегите '''Гришата''' учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ]] през [[1955]] г., след което става член на колектива на [[Държавен сатиричен театър|Държавния сатиричен театър]] от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в [[Левски (град)|Левски]] (1950 – 1952). Играе във [[Драматично-куклен театър (Враца)|Врачански народен театър]] (1955 – 1956) и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] (1956 – 1980). Работил е в [[Българско национално радио|Българско радио]] в седмичното предаване „Наслука“. Дебютът му в [[кино]]то е през [[1960]] г. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „[[На всеки километър]]“ ([[1969]] – [[1971]]). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са [[Последно лято]] (1974) и [[Мъжки времена]] (1977). Последният му филм е [[Мера според мера]] (1981), в който неговата роля остава недовършена. Член на [[Съюз на българските филмови дейци|СБФД]] (1965) и [[Съюз на артистите в България|САБ]]. В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание. Баща е на актрисата [[Мартина Вачкова]] и много добър приятел на [[Йордан Радичков]]. Съпругата му е Силвия Вачкова – киноредактор и репортер. == Награди и отличия == * Златен медал за мъжка роля за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма [[Последно лято]] на фестивал за авторски филми в [[Сан Ремо]], [[Италия]], 1974 * Наградата за мъжка роля за ролята на ''Банко'' във филма [[Мъжки времена]] от Фестивала на българския игрален филм – Варна, 1978 * Заслужил артист * Народен артист (1978 г.) == Театрални роли == * „На дъното“ ([[Максим Горки]]) * „Скъперникът“ ([[Молиер]]) – Жак * „Суматоха“ ([[Йордан Радичков]]) – Араламби * „Ромео и Жулиета“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Петрол“ ([[Иван Радоев]]) – момчето * „Лазарица“ (Йордан Радичков) – Лазар * „Дванайсетте стола“ ([[Илф и Петров]]) – отец Фьодор * „Чичовци“ ([[Иван Вазов]]) – Селямсъзът * „Автобиография“ (1977) ([[Бранислав Нушич]]) === Телевизионен театър === * „Лют звяр“ (1973) ([[Никола Русев]]) * „Житни зърна в плява“ – „Връвчицата“ (1972) (Йордан Радичков) * „Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), ''мюзикъл'' * „Кръстословица“ „Житни зърна в плява“ (1972) (Йордан Радичков) * „Вражалец“ (1970) ([[Ст. Л. Костов]]) (Първа реализация) * „Диалози“ (1970) ([[Кръстю Пишурка]]) * „12 стола“ (1969) (Илф и Петров) * „Човекът от Ла Манча“ (1968) ([[Мигел де Сервантес]]) * „Заповед за убийство“ (1968) ([[Робърт Шекли]]) – рибарят Том/престъпникът * „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов) * „Юнаци с умни калпаци“ (Никола Русев) * „Лют звяр“ (Никола Русев) – попът * „Вражалец“ (Ст. Л. Костов) – кметът * „Яйцето“ (Йордан Радичков) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]]|| 7 || || [[Апостол Петков]] – Ениджевардарското Сонце |- | 1981 || [[Мера според мера (1981)|Мера според мера]]|| 3|| || Постол войвода |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || бирника Ташо |- | 1980 || [[Камионът]] || || || Йордан – „Дедлето“ |- | 1980 || [[Въздушният човек]] || || || бай Фоти |- | 1980 || [[Почти любовна история]] || || || бащата на Парушев |- | 1980 || [[Уони]] || || || строителят |- | 1979 || [[Трите смъртни гряха]] || || || Митар |- | 1978 || [[Инструмент ли е гайдата?]] || || || попа |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Мичев |- | 1978 || [[Покрив (филм)|Покрив]] || || || мургавия, началник на пласмента |- | 1978 || [[Всички и никой]] || || || Мустафа |- | 1978 || [[Топло]] || || || Силвестър Дочев – Динго |- | 1977 || [[Срещу вятъра]] || || || капитан II ранг ст. лейтенант Григоров |- | 1977 || [[Мъжки времена]] || || || Банко |- | 1977 || [[Темната кория]] || || || „Благата дума“ |- | 1976 || [[Залутан по пътя]] || || || |- | 1976 || [[Спомен за близначката]] || || || Първан |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || Гунчев |- | 1974 || [[Селкор]] || || || Мангафата |- | 1974 || [[Гибелта на пилота]] || || || пилотът Владимир Шворин |- | 1973 || [[Последно лято]] || || || Иван Ефрейторов |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам]] || || || Семо Влъчков |- | 1973 || [[Бягство в Ропотамо]] || || || Юсуф |- | 1970 || [[Князът]] || || || зографът „Не и не-то“ |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || капитанът на кораб „Одисей“ |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]]|| 26 || || Митко „Бомбата“ / капитан Димитър Атанасов-„Бомбов“ / д-р Атанасов |- | 1969 || [[Белият кон]] || || || Джери |- | 1969 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || Ильо Митовски |- | 1969 || [[Ямурлукът]] || || || |- | 1968 || [[Първи сняг]] || || || Кола |- | 1968 || [[Бялата стая]] || || || клоун в цирка |- | 1968 || [[Гибелта на Александър Велики]] || || || Александър Карев |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || човекът с пищова |- | 1966 || [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] || || || Локум Шекеров |- | 1966 || [[Горещо пладне]] || || || селянина |- | 1965 || [[Грамофон и маслини за моите приятели]] || || || каруцарят |- | 1965 || [[Старинната монета]]<br>(„''Die Antike Münze''“)|| || България / ГДР || Бончо |- | 1964 || [[Невероятна история]] || || || шофьорът |- | 1964 || [[Веригата]] || || || каруцарят |- | 1964 || [[Непримиримите]] || || || Ваклин |- | 1963 || [[Смърт няма]] || || || Пешо |- | 1962 || [[Тютюн (филм)|Тютюн]] || || || |- | 1962 || [[Хроника на чувствата]] || || || Илийчо |- | 1961 || [[Призори]] || || || |- | 1960 || [[Бедната улица]] || || || Таско |- | 1960 || [[Хитър Петър (филм)|Хитър Петър]] || || || разбойник |- | 1960 || [[Дом на две улици]] || || || Гуни хуната |- | 1959 || [[Отвъд хоризонта]] || || || |- | 1959 || [[Звезди (филм)|Звезди]] || || || монтьор в работилницата |- |} * „И ми е пълен животът...“ (1978), (реж. Иван Кирилов) – филм за Григор Вачков * „Портрет“ (1975), (реж. Иван Кирилов) – филм за Григор Вачков == Външни препратки == {{Уикицитат|Григор Вачков}} * {{икона|en}} {{IMDb name|0882915}} * {{kino.dir.bg artist|9653|Григор Вачков}} * Борислав Гърдев, [http://litclub.com/library/kritika/bgurdev/grigor.htm Памет за Григор Вачков], Литературен клуб, 25 май 2007 * [http://www.facebook.com/pages/Grigor-Vachkov-Григор-Вачков/204488216261814 Григор Вачков – фейсбук] * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/320475/ Григор Вачков в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/213655/bio// Григор Вачков в Кино-театр] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вачков, Григор}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Трънчовица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от инсулт]] cieomka9y18rd3npjlykb1saxyzqdda 0 76106 11464295 11325943 2022-07-20T02:22:26Z 46.10.148.21 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{Субект в Руската Федерация |пълно-име = Волгоградска област |кратко-име = Волгоградска област |име-на-език = |картинка-знаме = |картинка-герб = |картинка-местоположение = Map of Russia - Volgograd Oblast.svg |език = |адм.център = [[Волгоград]] |губернатор = [[Николай Максюта]] |федерален-окръг = Южен федерален окръг |площ-ранг = |обща площ = 112 877 |водна площ = |население-ранг = |население = 2 535 202 |население-година = 2017 |часова-зона = +3 |автомобилен-код = 34 |уебсайт = }} [[Файл:Volgograd Oblast - Physical Maps 01.png|мини|300px|Физикогеографска карта Волгоградской области]] '''Волгоградска област''' е [[Административно деление на Русия|субект на Руската федерация]], в състава на [[Южен федерален окръг|Южния Федерален окръг]]<ref name="БРЭ-том-5">{{cite book|last=Петрушина М.Н., Замятина Н.Ю. и др|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др.|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| accessdate=25 май 2019|edition=1 изд|volume= 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [''Великий князь – Восходящий узел орбиты'']|year=2006|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page= 618 – 625|pages=783 |chapter=Волгоградска област ''(Волгогра́дская о́бласть)'' |chapterurl=https://bigenc.ru/geography/text/1925720 | isbn=5-85270-334-6}} ''{{икона|ru}}''</ref>. Площ 112 877 km<sup>2</sup> (31-во място в [[Руската Федерация]], 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-о място в [[Руската Федерация]], 1,73% от цялото население). административен център град [[Волгоград]]. Разстояние от [[Москва]] до Волгоград 1073 km. == Историческа справка == Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1590 г. е град под името [[Царицин]], от 1925 г. [[Сталинград]], а от 10 ноември 1961 г. [[Волгоград]]. През 1668 г. е основана крепостта [[Камишин]], която по-късно е преобразувана в град [[Камишин]]. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт [[Дубовка]], който от 1803 г. е признат за град под същото име. На [[10 януари]] [[1934]] г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – [[Битка при Сталинград|Битката при Сталинград]]. == Географска характеристика == === Географско положение, граници, големина === Волгоградска област се намира в южната чста на [[Европейска Русия]]. На юг граничи с [[Астраханска област]] и [[Република Калмикия]], на югозапад и запад – с [[Ростовска област]], на северозапад – с [[Воронежка област]], на север – със [[Саратовска област]] и на изток – с [[Казахстан]]. В тези си граници заема площ от 112 877 km<sup>2</sup> (31-во място в [[Руската Федерация]], 0,66% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006214.html «Большая Советская Энциклопедия» – Волгоградска област]</ref> === Релеф === Областта е разположена в югоизточната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] и от река [[Волга]] се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до '''358 m''' – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.<ref name="bse"/> === Климат === Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8&nbsp;°C, на североизток -12&nbsp;°C, средна юлска температура на северозапад 22&nbsp;°C, на югоизток 24&nbsp;°C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.<ref name="bse"/> === Води === Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река [[Волга]], вливаща се в [[Каспийско море]], река [[Дон]], вливаща се в [[Азовско море]] и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци [[Хопьор]], [[Медведица]], Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2539/Волгоградская_область «Вода России» – Волгоградска област]</ref> Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km<sup>2</sup>. Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените [[Елтон]], Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в [[Русия]] – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.<ref name="water"/> === Почви, растителност, животински свят === Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.<ref name="bse"/> Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на [[Волга]] и [[Дон]].<ref name="bse"/> == Население == На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-о място в [[Руската Федерация]], 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният (народи над 10 хил. души): [[руснаци]] 90%, [[казахи]] 1,8%, [[украинци]] 1,4%, [[арменци]] 1,1%, [[татари]] 0,9%, [[азербайджанци]] 0,6%, [[немци]] 0,4%. == Административно-териториално деление == [[Файл:Карта Волгоградской обл. (адм).gif|400px|мини|Административно-териториално деление на Волгоградска област]] В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение ([[Волгоград]], [[Волжск]], [[Камишин]], [[Михайловка (град)|Михайловка]], [[Урюпинск]] и [[Фролово]]) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип. {| class="wikitable" |+ '''Административно-териториално деление на Волгоградска област към 2017 г.''' ! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица ! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km<sup>2</sup>) ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) ! width="170" bgcolor="yellow" | Административен център ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2017 г.) ! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Волгоград]]<br>(в km) ! width="280" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение |- | '''Областни градски окръзи''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |- | Волгоград || align="right" | 859 || align="right" | 1 015 586 || гр. [[Волгоград]] || align="right" | 1 015 586 || align="right" | || |- | Волжки || align="right" | 229 || align="right" | 326 055 || гр. [[Волжск]] || align="right" | 326 055 || align="right" | 16 || |- | Камишин || align="right" | 118 || align="right" | 111 775 || гр. [[Камишин]] || align="right" | 111 775 || align="right" | 200 || |- | Михайловка || align="right" | 3723 || align="right" | 83 533 || гр. [[Михайловка (град)|Михайловка]] || align="right" | 58 407 || align="right" | 193 || |- | Урюпинск || align="right" | 39 || align="right" | 38 267 || гр. [[Урюпинск]] || align="right" | 38 267 || align="right" | 340 || |- | Фролово || align="right" | 58 || align="right" | 37 377 || гр. [[Фролово]] || align="right" | 37 377 || align="right" | 148 || |- | '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | || |- | 1. Алексеевски || align="right" | 2297 || align="right" | 16 202 || ст-ца Алексеевская || align="right" | 3836 || align="right" | 302 || |- | 2. Биковски || align="right" | 3410 || align="right" | 25 813 || сгт ''Биково'' || align="right" | 7650 || align="right" | 155 || |- | 3. Городищенски || align="right" | 2181 || align="right" | 60 245 || сгт ''Городище'' || align="right" | 22 141 || align="right" | 15 || ''Ерзовка'', ''Нови Рогачик'' |- | 4. Даниловски || align="right" | 2961 || align="right" | 14 638 || сгт ''Даниловка'' || align="right" | 4718 || align="right" | 262 || |- | 5. Дубовски || align="right" | 3140 || align="right" | 29 570 || гр. [[Дубовка]] || align="right" | 14 165 || align="right" | 52 || |- | 6. Елански || align="right" | 2667 || align="right" | 30 222 || сгт ''Елан'' || align="right" | 14 006 || align="right" | 363 || |- | 7. Жирновски || align="right" | 2970 || align="right" | 39 759 || гр. [[Жирновск]] || align="right" | 15 872 || align="right" | 320 || ''Красни Яр'', ''Линьово'', ''Медведицки'' |- | 8. Иловлински || align="right" | 4155 || align="right" | 33 303 || сгт ''Иловля'' || align="right" | 11 418 || align="right" | 84 || |- | 9. Калачевски || align="right" | 4225 || align="right" | 65 536 || гр. [[Калач на Дон]] || align="right" | 24 237 || align="right" | 85 || |- | 10. Камишински || align="right" | 3563 || align="right" | 39 898 || гр. [[Камишин]] || align="right" | || align="right" | 200 || гр. [[Петров Вал]] |- | 11. Киквидзенски || align="right" | 2071 || align="right" | 16 395 || ст-ца Преображенская || align="right" | 5533 || align="right" | 299 || |- | 12. Клетски || align="right" | 3555 || align="right" | 17 613 || ст-ца Клетская || align="right" | 5323 || align="right" | 177 || |- | 13. Котелниковски || align="right" | 3471 || align="right" | 36 621 || гр. [[Котелниково]] || align="right" | 20 381 || align="right" | 190 || |- | 14. Котовски || align="right" | 2479 || align="right" | 31 321 || гр. [[Котово]] || align="right" | 22 450 || align="right" | 229 || |- | 15. Кумилженски || align="right" | 2958 || align="right" | 19 822 || ст-ца Кумилженская || align="right" | 7953 || align="right" | 243 || |- | 16. Ленински || align="right" | 2600 || align="right" | 30 271 || гр. [[Ленинск (Волгоградска област)|Ленинск]] || align="right" | 15 149 || align="right" | 78 || |- | 17. Нехаевски || align="right" | 2177 || align="right" | 13 516 || ст-ца Нехаевская || align="right" | 4679 || align="right" | 395 || |- | 18. Николаевски || align="right" | 3436 || align="right" | 29 767 || гр. [[Николаевск (Волгоградска област)|Николаевск]] || align="right" | 13 840 || align="right" | 190 || |- | 19. Новоанински || align="right" | 3081 || align="right" | 33 679 || гр. [[Новоанински]] || align="right" | 16 436 || align="right" | 254 || |- | 20. Новониколаевски || align="right" | 2363 || align="right" | 21 118 || сгт ''Новониколаевски'' || align="right" | 9678 || align="right" | 306 || |- | 21. Октябърски || align="right" | 3811 || align="right" | 20 371 || сгт ''Октябърски'' || align="right" | 5854 || align="right" | 130 || |- | 22. Олховски || align="right" | 3226 || align="right" | 17 623 || с. Олховка || align="right" | 5401 || align="right" | 178 || |- | 23. Паласовски || align="right" | 12 361 || align="right" | 40 398 || гр. [[Паласовка]] || align="right" | 14 940 || align="right" | 301 || |- | 24.Руднянски || align="right" | 1947 || align="right" | 15 582 || сгт ''Рудня'' || align="right" | 6568 || align="right" | 347 || |- | 25. Светлоярски || align="right" | 3185 || align="right" | 36 499 || сгт ''Светли Яр'' || align="right" | 11 749 || align="right" | 52 || |- | 26. Серафимовички || align="right" | 4324 || align="right" | 23 575 || гр. [[Серафимович]] || align="right" | 8987 || align="right" | 260 || |- | 27. Среднеахтубински || align="right" | 1957 || align="right" | 60 815 || сгт ''Средная Ахтуба'' || align="right" | 14 477 || align="right" | 46 || гр. [[Краснослободск (Волгоградска област)|Краснослободск]] |- | 28. Старополтавски || align="right" | 4077 || align="right" | 18 670 || с. Старая Полтавка || align="right" | 4159 || align="right" | 370 || |- | 29. Суровикински || align="right" | 3399 || align="right" | 34 105 || гр. [[Суровикино]] || align="right" | 18 954 || align="right" | 155 || |- | 30. Урюпински || align="right" | 3460 || align="right" | 26 596 || гр. [[Урюпинск]] || align="right" | || align="right" | 340 || |- | 31. Фроловски || align="right" | 3259 || align="right" | 13 965 || гр. [[Фролово]] || align="right" | || align="right" | 148 || |- | 32. Чернишковски || align="right" | 3080 || align="right" | 15 754 || сгт Чернишковски || align="right" | 5130 || align="right" | 215 || |} == Селско стопанство == Отглеждат се едър рогат добитък, овце, птици, както и зърнени, фуражни, технически култури, картофи и зеленчуци. Развито е пчеларството. {| class="wikitable" width="80%" |-style="background-color: LightBlue" ! colspan="13" | Площ обработваема земя: |- !година !! 1959 !! 1990 !! 1995 !! 2000 !! 2005 !! 2010 !! 2015 |- | хиляди хектара || 5303<ref name="Стат-1960">{{cite book | title = Селско стопанство СССР (Статистически сборник) &#91;''Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)''&#93;|year=1960 |publisher= Госстатиздат ЦСУ СССР |location= Москва |page=499 |pages =667|url =http://istmat.info/node/26109 |chapter=Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите |chapterurl=http://istmat.info/files/uploads/26109/sh_sssr_1960_osnovnye_pokazateli.pdf |accessdate= 1 юни 2019 | lang= ru }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 4619,<ref name="Стат-1990-2002">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =Госкомстат России |year=2002 | publisher= Госкомстат России | location= Москва | isbn = 5-89476-108-5 | page=490 |pages = 863 | url= http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/publications/catalog/doc_1138623506156 |chapter= Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/doc_2002/REGION/TOM2.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 3992,1 || 2610,2<ref name="Стат-1990-2002" /> || 2979,3<ref name="Стат-2005-2015">{{cite book | title =Региони на Русия. Социально экономические показатели|last =[[Федерална служба за държавна статистика (Русия)|Федерална служба за държавна статистика]] |year=2016 |location= Москва|isbn =978-5-89476-428-3 |page=726 |pages =1326 | url=http://www.gks.ru/bgd/regl/B16_14p/Main.htm |chapter= Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур |chapterurl=http://www.gks.ru/free_doc/doc_2016/region/soc-pok2016.rar |accessdate= 1 юни 2019 | lang = ru }} ''{{икона|ru}}''</ref> || 2726,2 || 2988,0<ref name="Стат-2005-2015" /> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.volganet.ru Официален сайт на Волгоградска област] {{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Волгоградской области|86991916}} {{Субекти на Руската федерация}} [[Категория:Волгоградска област| ]] 72yee44q2u5thzt14d2ioqjqnj9e28g 0 81487 11463868 11452739 2022-07-19T15:58:50Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Българска версия */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Снежанка и седемте джуджета | име_оригинал = Snow White and the Seven Dwarfs | картинка = | описание = | режисьори = Дейвид Ханд<br>Уилям Котрел<br>Уилфред Джаксън<br>Лари Мори<br>Пърс Пиърс<br>Бен Шарпстийн | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сиърс<br>Ричард Крийдън<br>Ото Ингландър<br>Дик Рикард<br>Ърл Хърд<br>Мерил Де Марис<br>Дороти Ан Бланк<br>Уеб Смит | базиран_на = ''[[Снежанка]]'' от [[Братя Грим]] | актьори = [[Адриана Каселоти]]<br>Лусил Ла Верн<br>Хари Стокуел<br>Рон Атуел<br>Пинто Колвиг<br>Отис Херлан | музика = Франк Чърчил<br>Пол Смит<br>Лий Харлайн | оператор = | монтаж = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера-дата = [[21 декември]] [[1937]] г. | премиера-място = Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]] | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1,49 млн.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> | приходи = $ 418 млн.<ref name="Wilhelm">Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8. In only 2 months after the 1987 re-release, the film grossed another $45 million—giving it a total gross to date of about $375 million! (Online copy at Google Books)</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Снежанка и седемте джуджета''''' ({{lang|en|Snow White and the Seven Dwarfs}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1937]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на [[Снежанка|едноименната приказка]] от [[Братя Грим]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|първият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Историята е адаптирана от Дороти Ан Бланк, Ричард Крийдън, Мерил Де Марис, Ото Ингландър, Ърл Хърд, Дик Рикард, Тед Сиърс и Уеб Смит. Режисьори на лентата са Дейвид Ханд, който е ръководител на екипа, Уилям Котрел, Уилфред Джаксън, Лари Мори, Пърс Пиърс и Бен Шарпстийн, които са режисирали отделни сцени от филма. Премиерата на ''Снежанка'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]]. Филмът има комерсиален успех, а също печели одобрението на критиците. Популярността на филма води до неговото многократно появяване на големите екрани, като през 1990-те години е издаден за домашно ползване. Филмът е номиниран за най-добра музика на наградите Оскар през 1938 г., а на следващата година [[Уолт Дисни]] е удостоен с почетен Оскар за филма. Тази награда е уникална, тъй като се състои от една нормална по големина статуетка плюс седем миниатюрни статуетки на Оскар.<ref>[https://d23.com/disneys-special-academy-awards/ Disney's special Oscars]</ref> През 1989 г. Конгресната библиотека на САЩ обявява ''Снежанка'' за „културно, исторически и естетически значим“ и го избира за един от първите 25 филма, които да бъдат съхранявани в Националния филмов регистър.<ref>{{cite news|date=September 19, 1989|title=ENTERTAINMENT: Film Registry Picks First 25 Movies|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1989-09-19-mn-347-story.html|work=[[Los Angeles Times]]|location=Washington, D.C.|accessdate=April 22, 2020}}</ref><ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA|accessdate=2020-05-11}}</ref> Американският филмов институт класира филма сред [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100-те най-добри американски филма]], а също така го определя и като [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|най-добрия анимационен филм за всички времена]] през 2008 г. == Сюжет == [[Файл:Snow White and the Seven Dwarfs (Original Theatrical Trailer 2) 1937 (La Blancaneu).ogv|мини|300px|Оригинален трейлър на филма, на кадъра – шест от седемте джуджета: (от ляво надясно) Кихавко, Срамежливко, Сънливко, Веселушко, Сърдитко и Знайко]] {{сюжет}} ''Прологът на филма започва с думите, емблематични за всяка приказка, „Имало едно време“, които въвеждат към представянето на главната героиня Снежанка – очарователна принцеса, чиято мащеха Злата кралица, завижда на красотата ѝ. Затова всеки ден я кара да носи дрипи и да ѝ слугува, докато тя тайно пита своето Вълшебно огледало: „Огледало на стената, коя е най-красива на земята?“, а то всеки път и отговаря: „Като твойта красота няма никде по света.“'' Един ден обаче, когато Злата кралица за пореден път призовава слугата на Вълшебното огледало и отправя съответните думи, тайнственото лице от огледалото ѝ дава различен отговор. Кралицата вече не е най-красивата жена на света, нейната хубост е надмината от тази на [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]. В същото време красивата принцеса, потънала в дрипи и тежка работа, пее пред ято бели гълъби на кладенеца, за своите мечтите да срещне принца на живота си. Чува я принцът на бял кон, който минава покрай замъка. Прескача каменната ограда и пеещото момиче се скрива в сградата. Появява се на балкона, за да чуе песента на неочаквания посетител, в която той споделя, че се е влюбил още от пръв поглед в Снежанка. От високата кула ги вижда Злата мащеха. Кралицата заповядва на Ловеца да заведе принцесата дълбоко в гората и да я убие. Мъжът се възпротивява на решението, но властната жена го заплашва с наказание и той скланя. За да е сигурна в извършването на подлото деяние тя съветва Ловеца да донесе сърцето на жертвата и да ѝ го покаже, заключено в ковчеже. Снежанка, отново потънала в песен, бере цветя в отдалечена поляна. Под сянката на едно дърво, отстрани, седи Ловеца. Той се приближава с нож към принцесата, но не намира сили да стори коварното дело. Моли за прошка уплашеното момиче и ѝ споделя, че кралицата му е заповядала да направи това. Мъжът съветва Снежанка да се скрие в гората и никога да не се връща от там. Принцесата побягва в мрачния лес, където от сенките се подавят страховити дървета. Беззащитното момиче пада на земята, разплакана. Към нея се приближават бавно различни животни от гората, които ободряват Снежанка и тя започва да пее. С песента си привлича още повече горски обитатели, които я отвеждат в малка къщичка дълбоко в леса. След като се уверява, че вътре няма никой, младата принцеса влиза в схлупената постройка. Заедно с горските помощници тя почиства цялата къща, потънала в прах и мръсотия. През това време обитателите на чудноватата къщичка седемте джуджета работят в една диамантена мина, недалеч от дома си. Работното време изтича и с песен на устата се насочват към жилището си. Неканената гостенка, почистала вече къщата, се качва горе. Там я чакат седем малки легла, всяко от тях с различно смешновато име. На уморената принцеса и се доспива и ляга на креватчетата. Седемте джуджета виждат, че дома им свети и се скрива зад едни дървета. Почват да мислят различни най-чудновати и страшни теории; кой ли е влязъл в къщата им? Джуджетата бавно се промъкват към малката сграда. Забелязват, че вътре в жилището е чисто както никога преди. Престрашават се да проверят на горния етаж и намират красиво младо момиче, потънало в сън на леглата им. Снежанка се събужда и се запознава със седемте джуджета: Знайко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Веселушко, Глупи и Сърдитко. Тя им обяснява, че е принцесата и се крие от своята зла мащеха, която иска да я убие. Джуджетата ѝ разрешават да остане, при условие, че им чисти и готви. Снежанка се заема да сервира вечерята им. Преди това обаче изисква от тях да си умият ръцете – навик, който и седемте джуджета са забравили от доста време. През това време Злата кралица разбира от Вълшебното огледало, че Снежанка е жива, скрита дълбоко в гората от седемте джуджета, а сърцето в ковчежето е на прасе. Ядосаната жена слиза в стая в подземието, където разбърква магическа напитка, отключваща черна магия – преобразяване. Тя изпива питието и се превръща в грозна старица, облечена в черни дрипави одежди. Състарената кралица избира подобаваща смъртоносна магия за Снежанка – отровна ябълка, чиято хапка докарва жертвата до вечна спяща смърт. Джуджетата и Снежанка са потънали в танци и весели песни. След забавата принцесата преспива седемте обитатели на малката къщичка с чудна приказка, разказана с песен. Седемте джуджета заспиват на различни неудобни места на долния етаж, а Снежанка се качва при техните удобни легалца, отстъпени от тях. Грозната стара вещица приготвя смъртоносната ябълка, но в нея дебнат притеснения. Противоотровата за черната магия е целувката на първата любов, която може да съживи жертвата от мъртвешкия ѝ сън. Старицата се изхилва на този лек и слага ябълката в кошница. Отплава с лодка от замъка и се промушва из мрака в гората. Сутринта седемте джуджета се приготвят за работа в мините. Те дават на Снежанка съвет: да не отваря на непознати – кралицата е коварна и знае зли магии. Принцесата изпраща джуджетата с целувки по челата и носовете им. Докато е сама в къщата Снежанка готви с песен на устата, подпомагана от различни горски обитатели. Черна сянка надвисва и се появява преобразената Зла кралица на прозореца. Тя се прави на стара търговка, която предлага ябълки, за ябълков пай, който принцесата може да направи за изгладнелите от работа джуджета за вечерта. Вещицата подава отровния плод, но рояк птици попречват той да попадне в ръцете на Снежанка. Младото момиче излиза навън и подгонва горските обитатели. Помага на старицата да влезе вътре и да си отдъхне и да пие вода. Различни горски животни хукват към мините на джуджетата, за да ги предупредят за опасността. Обитателите дърпат седмината, докато те се опитват да се отърват от тях. Накрая разбират, че принцесата е в опасност. В същото време Злата кралица убеждава Снежанка, че ябълката, която държи, е вълшебна и сбъдва всяко желание. Едно отхапване и младото момиче ще се срещни със своя принц на мечтите, в който тя е влюбена. Старицата ѝ подава плода в ръцете и след като изрича желанието си тя отхапва от смъртоносната ябълка. Принцесата пода на земята, а кралицата избухва в зловещ смях; сега тя е най-красивата на земята. Грозната старица излиза от къщата и вижда джуджетата, ухнали сърнички, да се приближават към малката постройка. Вещицата хуква да се измъкне и седемте джуджета я последват. Тя поема по стръмни скали, докато наоколо вали дъжд и трещят гръмотевици. Преследвачите вървят по стъпките ѝ. Злата кралица намира, че скалите нямат изход. Опитва се да премаже „натрапниците“ с огромен камък, но в този момент пада силен гръм, счупва скалата под краката ѝ и старицата пропада в пропастта. ''Красива и след смъртта си, джуджетата оставят спящата Снежанка в стъклен ковчег, обкован в злато, и застават на вечна стража до него. Принцът, връщайки се от далечно странстване, чува за девойката лежаща в необикновен ковчег.'' Докато седемте джуджета пренасят цветя на спящата принцеса, принцът слиза от своя бял кон и с песен на устата се приближава към красавицата, подложена в ковчега. Той целува Снежанка и тя бавно отваря очи. Джуджетата и горските обитатели вижда събуждащата се принцеса и се впускат в танци, докато принца изнася на ръце своята любима. Снежанка се сбогува със седемте си приятели и потегля с принца на своите мечти. Двамата застават пред приказен замък. {{Сюжет-край}} == Актьори == [[Файл:Walt_Disney_Snow_white_1937_trailer_screenshot_(13).jpg|мини|250px|Уолт Дисни представя всяко от седемте джуджета в сцена от оригиналния трейлър на ''Снежанка и седемте джуджета'' от 1937 г.]] * [[Адриана Каселоти]] – ''[[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]'' * Лусил Ла Верн – ''Кралицата / Вещицата'' * Пинто Колвиг – ''Сърдитко'' и ''Сънливко'' * Рой Атуел – ''Док'' * Били Гилбърт – ''Кихавко'' * Скоти Матрау – ''Свенливко'' * Отис Харлан – ''Щастливко'' * Хари Стокуел – ''Принцът'' * Морони Олсън – ''Магическото огледало'' * Стюърт Бюканън – ''Ловецът Хумберт'' * Еди Колинс – ''Глупчо'' == Продукция == Разработването на ''Снежанка и седемте джуджета'' започва в началото на 1934 г., а през юни 1934 г. Уолт Дисни обявява пред [[Ню Йорк Таймс]], че работи върху първия си пълнометражен филм, който ще бъде издаден от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]].<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Една вечер през същата година Дисни разиграва цялата история на ''Снежанка и седемте джуджета'' пред служителите си, като обявява, че филмът ще бъде продуциран като пълнометражен.<ref>[https://www.businessinsider.com/how-walt-disney-inspired-snow-white-2015-9 The way Walt Disney inspired his team to make 'Snow White' reveals his creative genius — and insane perfectionism]</ref> Преди ''Снежанка и седемте джуджета'' студиото на Дисни създава основно късометражни анимационни филми от поредиците ''Мики Маус'' и ''Глупави симфонии''. Дисни се надява да повиши престижа и приходите на студиото си, като се насочва към пълнометражните филми<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> и изчислява, че ''Снежанка и седемте джуджета'' може да бъде произведен за бюджет от 250 000 щатски долара; сумата е десет пъти по-голяма от средния бюджет на ''Глупави симфонии''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Въпреки че не е първият анимационен филм, ''Снежанка и седемте джуджета'' е първият пълнометражен анимационен филм в историята на американското кино.<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://www.lapl.org/collections-resources/blogs/lapl/week-remember-international-animation-day A Week to Remember: International Animation Day]</ref> Като такъв, Уолт Дисни трябва да се бори, за да продуцира филма. Както неговият брат и бизнес партньор [[Рой О. Дисни]], така и съпругата му Лилиан се опитват да го разубедят,<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> а холивудската филмова индустрия подигравателно нарича филма „Глупостта на Дисни“, докато тече процесът на производство.<ref>[https://archive.org/details/waltdisneyameric0000thom/ Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. New York: Hyperion. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Той трябва да ипотекира къщата си, за да помогне за финансирането на продукцията на филма, която в крайна сметка общата сума за производството му достига 1 488 422 долара, огромна сума за филм през 1937 г.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> По средата на производството Дисни се нуждае от заем от 250 000 долара, за да завърши филма. Той показва груба версия на Джоузеф Розенберг от Банка на Америка, който безучастно гледа по време на прожекцията. Тогава Розенберг се обръща към притеснения Дисни и му казва: „Уолт, това нещо ще направи много пари“ и одобрява заема.<ref>Bob Thomas. Walt Disney: An American Original. Simon & Schuster, 1976</ref> === Развитие на историята === На 9 август 1934 г. двадесет и една страници с бележки, озаглавени „Предложения на Снежанка“, са съставени от сценариста Ричард Крийдън, предлагайки главните герои, както и ситуации със „забавления“ в историята. Както Дисни заявява в самото начало на проекта, основната атракция на историята за него са седемте джуджета и техните възможности за „сбърканост“ и „шеги“; по време на трите срещи, на които се обсъжда историята, проведени през октомври и на които присъстват Дисни, Крийдън, Лари Мори, Албърт Хъртър, Тед Сиърс и Пинто Колвиг, се обсъждат такива теми. В този момент Дисни предпочита да започне действителна работа по създаването на къщата на седемте джуджета.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Още в самото начало Дисни предлага да се даде индивидуалност на джуджетата, като им се дадат имена. Наред с акцента върху характеристиките и комедийните възможности на джуджетата, описанието на историята от Крийдън на историята, написано от октомврийските срещи, включва непрекъснат поток от шеги, както и опита на кралицата да убие Снежанка с отровен гребен, елемент, взет от оригиналната история на Братя Грим. След като убеждава Снежанка да използва гребена, маскираната кралица бяга , но джуджетата пристигнат навреме, за да го махнат. След това кралицата трябва да залови принца и да го отведе в подземието си (скиците показват това събитие както с кралицата, така и с вещицата) и да използва магия, за да вдъхне живот на скелетите в подземието, карайки ги да танцуват за него и идентифицирайки един скелет като „принц Освалд“, пример за по-хумористичната атмосфера на тази оригинална история.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> В бележките към историята е написано, че кралицата има такава магическа сила само в собственото си владение, замъка. Тъй като принцът отказва да се ожени за нея, кралицата се опитва да го убие (една скица показва принца, хванат в капан в подземна стая, пълнеща се с вода),<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> докато тя се отправя към къщата на джуджетата с отровната ябълка. Горските животни помагат на принца да избяга от слугите на кралицата и да намери коня си. Принцът трябва да язди до къщата на джуджетата, за да спаси Снежанка, но поема по грешен път (въпреки предупрежденията на горските животни и на коня му, които той, за разлика от Снежанка, не може да разбере). Следователно той не би пристигнал навреме, за да я спаси от кралицата, но би могъл да я спаси с първата целувка на любовта. Този сюжет не е използван във финалния филм, въпреки че много скици на сцената в подземието са направени от Фердинанд Ховарт.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Други примери за по-комичния характер на историята в този момент включват предложения за „дебела, бунтовна, анимационна, самодоволна“ кралица.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Принцът също е по-скоро клоун и трябва да пее серенада на Снежанка по по-комичен начин. Уолт Дисни насърчава целия персонал в студиото да допринесе за историята, предлагайки по пет долара за всяка „шега“;<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> такива шеги включват носовете на джуджетата, стърчащи над леглото, когато за първи път срещат Снежанка. През останалата част от 1934 г. Дисни доразвива историята сам, като вече смята, че не може кралицата да бъде „дебела“ и „забавна“, а „величествено красива“.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Дисни не се съсредоточава върху проекта до есента на 1935 г. Смята се, че късометражният филм „Богинята на пролетта“ (1934) може да е поставил под съмнение способностите на студиото му да анимира реалистично момиче.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Очевидно тримесечното пътуване до Европа връща увереността му. В този момент Дисни и неговите сценаристи се фокусират върху сцените, в които Снежанка и джуджетата се представят пред публиката.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Първоначално се смята, че джуджетата ще бъдат основният фокус в историята. Въпреки това, в определен момент е решено, че основната сила на историята е представена от връзката между Кралицата и Снежанка.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Поради тази причина няколко сцени с участието на джуджетата са изрязани от филма. Първата преди да бъде премахната показва две от джуджетата, които се карат дали Снежанка трябва да остане при тях. Друга, също напълно анимиран, показва как джуджетата ядат шумно супа; Снежанка неуспешно се опитва да ги научи как да се хранят „като джентълмени“. Частично анимирана сцена включва джуджетата, които провеждаха „среща в ложата“, в която се опитваха да измислят подарък за Снежанка; сцената е последвана от сложната „последователност от изграждане на легло“, в която джуджетата и горските животни конструират легло за принцесата. Тези сцени са премахнати, тъй като се смята, че забавят развитието на историята.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Сцените с яденето на супа и построяване на леглото са анимирани от Уорд Кимбъл, който е обезкуражен от премахването им, като обмисля напускане на студиото; Дисни обаче го убеждава да остане, като го повишава до главен аниматор в следващия си пълнометражен анимационен филм ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940).<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. New York: Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6496-6. Archived from the original on January 13, 2022.]</ref> === Анимиране === Основният авторитет в дизайна на филма е концептуалният художник Албърт Хъртър. Всички дизайни, използвани във филма, от външния вид на героите до външния вид на скалите на заден план, трябва да получат одобрението на Хъртър, преди да бъдат финализирани.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Двама други концептуални артисти – Фердинанд Ховарт и Густав Тенгрен – също допринесят за визуалния стил на ''Снежанка и седемте джуджета''. Ховарт разработва редица мрачни концепции за филма, въпреки че много други дизайни, които той разработва, в крайна сметка са отхвърлени от екипа на Дисни като по-трудно преведени в анимация от тези на Хъртър.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Тенгрен работи по филма като цветови стилист и за определяне на постановката и атмосферата на много от сцените във филма, тъй като стилът му е заимстван от хора като [[Артър Ракъм]] и [[Йон Бауер]], като по този начин притежава европейското качество на илюстрацията, което Уолт Дисни търси.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Ховарт също така проектира плакатите за филма и илюстрира книгата за пресата. Въпреки това, той не получава заслуги за филма.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Друг художник, който работи по филма, е Джо Грант, чийто най-значим принос е дизайнът на формата на вещицата.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> {{Quote box | quote = Дон Греъм наистина знаеше какво преподава и „показа“ как да се направи нещо – той не просто говореше. Той ни научи на неща, които са много важни за анимацията. Как да опростим чертежите си – как да изрежем всички ненужни драскащи линии, които любителите имат навика да използват. Той ни показа как да направим една рисунка да изглежда солидна. Той ни научи за точките на напрежение – като свито коляно и как крачолът се спуска от това коляно и колко важни са гънките от него, за да опишат формата [на коляното]. Научих адски много от него! | source = Арт Бабит<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> | width = 300px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Аниматорът Арт Бабит, който се присъединява към студиото на Дисни през 1932 г., поканва седем свои колеги (с които работи в една и съща стая) да посещават с него в клас по изкуства, който самият той създава в дома си в Холивуд Хилс. Въпреки че няма учител, Бабит наема модел, който да позира за него и колегите му аниматори, докато рисуват. Тези „класове“ се провеждат всяка седмица; всяка седмица към групата се присъединяват повече аниматори. След три седмици Уолт Дисни извиква Бабит в офиса си и предлага да осигури необходимите консумативи, работно пространство и модели, ако сесиите бъдат преместени в студиото. Бабит ръководи сесиите в продължение на един месец, докато аниматорът Харди Граматки предлага да наемат Дон Греъм, учител по рисуване от института „Шуинар“. Греъм преподава първия си клас в студиото на 15 ноември 1932 г., като към него се присъединява Филип Л. Дайк няколко седмици по-късно.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Тези класове се занимават главно с човешката анатомия и движения, въпреки че обучението по-късно включва анализ на действието, анатомия на животните и актьорско майсторство.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> {{Quote box | quote = Първото задължение на анимационния филм не е да изобразява или дублира реално действие или неща, както се случват в действителност - а да даде карикатура на живота и действието - да изобрази на екрана неща, които са преминали през въображението на публиката, за да вдъхне живот на мечти и фантазии, за които всички сме мислили през живота си или сме си представяли в различни форми през живота си [...] Определено чувствам, че не можем да правим фантастичните неща, базирани на реалността, освен ако не познава истинското. Тази точка трябва да бъде изяснена много ясно на всички млади мъже и дори на по-възрастните. | source = [[Уолт Дисни]], 1935 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20200203073547/http://www.lettersofnote.com/2010/06/how-to-train-animator-by-walt-disney.html Usher, Shaun (June 15, 2010). "Letters of note: How to Train an Animator, by Walt Disney"]</ref> | align = left | width = 350px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Въпреки че класовете първоначално са описани като „брутална битка“, тъй като нито инструкторът, нито учениците са добре запознати с уменията на другия,<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> ентусиазмът и енергията на двете страни правят класовете стимулиращи и полезни за всички участници. Греъм често прожектира късометражни филми на Дисни и, заедно с аниматорите, прави критика, включваща както силните, така и слабите страни. Например, Греъм критикува анимацията на Бабит на мишката Абнър в ''The Country Cousin'' като „[мишката] прави някои от действията, присъщи на пияния [човек], без да координира останалата част от тялото“, като същевременно я хвали за запазването на хумора, без да става „мръсна или злобна, или вулгарна. Селската мишка винаги си прекарва добре“.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Много малко от аниматорите в студиото на Дисни имат художествено образование (повечето са били карикатуристи на вестници); сред тези е Грим Натуик, който се обучавал в Европа. Успехът на аниматора в проектирането и анимирането на ''Betty Boop'' за Флейшър Студиос показва разбиране на човешката женска анатомия и когато Уолт Дисни го наема, са му възложени да анимира женските персонажи. Опитите да се анимира Персефона, главната женска роля в „Богинята на пролетта“, се оказват до голяма степен неуспешни; Анимацията на Натуик на героинята в ''Cookie Carnival'' показва по-голямо обещание и на аниматора в крайна сметка е дадена задачата да анимира самата Снежанка. Въпреки че екшън кадрите на живо на Снежанка, Принца и Кралицата са заснети като референция за аниматорите, художниците не одобряват ротоскопирането, смятайки, че то пречи на производството на ефективна карикатура. Въпреки това, всички гореспоменати герои са напълно ротоскопирани и използвани от съответните им артисти, някои повече, други по-малко.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Оказlа се трудно да се добави цвят към лицата на Снежанка и на Кралицата. В крайна сметка екипът открива метод с червена боя, която добавят с малко парче памук, увито около молив с накрайник върху всяка отделна картина. Хелън Огър, служител в отдела за мастила, работеща и като аниматор, решава да използва същата система, използвана в анимацията. Методът отнема толкова много време, че никога повече не е използван в същия мащаб. Също така е използван в по-малка степен в ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и във ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', но след като Огър напуска студиото през 1941 г., няма друг със същите умения, който да я замести.<ref>[https://web.archive.org/web/20000510124524/http://www.animationartist.com/columns/DJohnson/Not_Rouge/not_rouge.html Johnson, David (1988). "Not Rouge, Mr. Thomas!". Animation Artist Magazine.]</ref> Новата многопланова камера на студиото дава триизмерно усещане в много сцени и също е използвана за създаване на въртящ се ефект в сцената, в която кралицата се трансформира във вещица. === Музика === Песните в ''Снежанка и седемте джуджета'' са композирани от Франк Чърчил и Лари Мори. Пол Смит и Лий Харлайн композират музикалната партитура. Добре познатите песни от филма са ''Heigh-Ho'' („Хей-хо“), ''Someday My Prince Will Come'' („Ще дойде моят принц“) и ''Whistle While You Work''. Тъй като по това време Дисни няма собствена музикална издателска компания, правата за публикуване на музиката и песните са администрирани чрез Bourne Co. Music Publishers, които продължават да притежават тези права. В по-късните години студиото успява да си върне музикалните права на много от другите си филми, но не и на ''Снежанка и седемте джуджета''. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият американски филм, който има саундтрак албум, издаден заедно с филма. === Влияния от киното === По това време Дисни насърчава служителите си да гледат различни филми. Те варират от мейнстрийм, като ''Ромео и Жулиета'' (1936) на [[Метро-Голдуин-Майер|MGM]] – към който Дисни прави пряка препратка в сюжета, свързана със сцената, в която Снежанка лежи в стъкления си ковчег – до по-неизвестните, включително европейското нямо кино. ''Снежанка и седемте джуджета'', както и двата филма на Дисни, които следват, също са повлияни от немски експресионистични филми като ''[[Носферату - симфония на ужаса]]'' (1922) и ''[[Кабинетът на доктор Калигари]]'' (1920), като и двата са препоръчани от Дисни на неговия персонал. Това влияние е особено очевидно в сцените на Снежанка, която бяга през гората и трансформацията на кралицата във вещица. Последната сцена също е вдъхновена от ''Д-р Джекил и г-н Хайд'' (1931).<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> == Издаване == === Премиера === Премиерата на ''Снежанка и седемте джуджета'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Филмът получава овации при завършването си<ref>[https://books.google.bg/books?id=90mwv8Ag8lUC&q=standing+ovation+%22snow+white%22&pg=PA59&redir_esc=y Kinni, Theodore (December 16, 2011). Be Our Guest: Revised and Updated Edition. Disney Electronic Content. p. 59. ISBN 978-1-4231-4014-6.]</ref> от публиката, в която са [[Джуди Гарланд]], [[Марлене Дитрих]] и [[Чарлз Лотън]].<ref>Cousins, Mark (2006). The Story of Film. Pavilion. p. 166. ISBN 978-1-86205-760-9.</ref> Шест дни по-късно Уолт Дисни и седемте джуджета се появяват на корицата на списание ''[[Тайм (списание)|Тайм]]''.<ref>[http://content.time.com/time/covers/0,16641,19371227,00.html Happy, Grumpy, Bashful, Sleepy, Sneezy, Doc, Dopey, Disney]</ref> Три седмици по-късно филмът се представя в Радио Сити Мюзик Хол в Ню Йорк и в Маями през януари 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Силните продажби от боксофиса насърчават RKO Radio Pictures да пусне филма в общо разпространение на 4 февруари. ''Снежанка и седемте джуджета'' получава голям успех от боксофиса, печелейки 4,2 милиона долара в Съединените щати и Канада по време на първоначалното си пускане в кината,<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206 Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> превръщайки се в най-успешния звуков филм на всички времена, като измества ''The Singing Fool'' (1928) на Ал Джолсън. Но през 1939 г. ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' измества ''Снежанка и седемте джуджета'' от тази позиция.<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref><ref>Finler, Joel Waldo (2003). The Hollywood Story. Wallflower Press. p. 47. ISBN 978-1-903364-66-6.</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' се оказа също толкова популярен филм и сред чуждестранната публика. През септември 1938 г. списание ''[[Върайъти]]'' съобщава, че филмът има забележително дълъг боксофис цикъл в кината в Сидни, Австралия. Списанието съобщава също, че филмът има дори по-дълги прожекции в други градове отвъд океана, като например в Лондон, където генерира по-големи приходи в боксофиса, отколкото по време на ексклузивните си прожекции в Ню Йорк.<ref>[https://archive.org/details/variety131-1938-09/page/n7/mode/2up?view=theater Disney Pic 11th Wk. In Sydney]</ref> Според RKO ''Снежанка и седемте джуджета'' печели 7 846 000 долара от международния боксофис приходи до края на първоначалното си кино излъчване.<ref>Maltin, Leonard (1987) [1980]. Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons. New York: Plume. p. 57. ISBN 0-452-25993-2.</ref> Това носи на RKO печалба от 380 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 44.]</ref> === Преиздаване === Филмът ''Снежанка и седемте джуджета'' е преиздаден за първи път през 1944 г., за да събере приходи за студиото на Дисни по време на [[Втората световна война]]. Това преиздание поставя традиция за преиздаване на анимационни филми на Дисни на всеки няколко години и ''Снежанка и седемте джуджета'' е излъчен отново в кината през 1952, 1958, 1967, 1975, 1983, 1987 и 1993 г.<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206/mode/2up Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> Съвпадайки с 50-ата годишнина на филма през 1987 г., Дисни издава лицензирана книга на историята, написана от детската писателка Сюзан Уейн.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LUMAHAAACAAJ&redir_esc=y Weyn, Suzanne (1987). Snow White & the Seven Dwarfs: Walt Disney Classics Series. New York NY: Scholastic. p. 80. ISBN 0-590-41170-5.]</ref><ref>Walt Disney's classic Snow White and the seven dwarfs: based on Walt Disney's full-length animated classic. Dublin OH.</ref> През 1993 г. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият филм, който е изцяло сканиран в цифрови файлове и записан обратно. Проектът за реставрация е извършен изцяло при [[4K резолюция]] и 10-битова [[дълбочина на цвета]] с помощта на системата Cineon (по 10 бита червено, зелено и синьо — общо 30) за цифрово премахване на мръсотия и драскотини.<ref>[https://web.archive.org/web/20010112003400/http://www.amps.net/newsletters/Issue24/24_snowhite.htm Aldred, John (Winter 1997). "Disney's Snow White: The Story Behind the Picture"]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' събира приходи от 418 милиона долара от първоначалното си излъчване в киносалоните и от няколкото преиздания.<ref>[https://archive.org/details/permanencecareof00henr/page/359/mode/2up Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8.]</ref> Коригиран спрямо инфлацията и включващ последващи издания, филмът все още е един от 10-те най-добри американски филма на всички времена<ref>[https://www.boxofficemojo.com/chart/top_lifetime_gross_adjusted/ "Top Lifetime Adjusted Grosses". Box Office Mojo.]</ref> и е най-печелившият анимационен филм.<ref>[https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/highest-box-office-film-gross-for-an-animation-inflation-adjusted "Highest-grossing animation at the domestic box office (inflation adjusted)". Guinness World Records.]</ref> === Реакция на критиката === Филмът има огромен успех от критиката, като много рецензенти го приветстваха като истинско произведение на изкуството както за деца, така и за възрастни.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Съвременните рецензенти възхваляват реалистичния стил на човешката анимация (по принцип), като някои заявяват, че публиката е забравила да гледа анимирани хора.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' смята, че „г-н Дисни и неговият технически екип са надминали себе си. Картината отговаря на очакванията. Това е класика, толкова важна в кинематографично отношение, колкото ''[[Раждането на една нация]]'' или раждането на [[Мики Маус]]. Нищо подобно не е правено преди; и вече станахме достатъчно неучтиви, за да извикаме за бис“.<ref>[https://www.nytimes.com/1938/01/14/archives/the-screen-in-review-the-music-hall-presents-walt-disneys.html THE SCREEN IN REVIEW; The Music Hall Presents Walt Disney's Delightful Fantasy, 'Snow hite and the Seven Dwarfs'-Other New Films at Capitol and Criterion]</ref> ''[[Върайъти]]'' отбелязва, че филмът „е [толкова] съвършен, толкова нежни са романтиката и фантазията, толкова емоционални са някои сцени, играта на героите поразява в дълбочина, сравнима с искреността на хората, доближавайки се до истинското величие“.<ref>[https://archive.org/details/variety128-1937-12/page/n265/mode/2up Flynn, Sr., John C. (December 28, 1937). "Film Reviews: Snow White and 7 Dwarfs". Variety. p. 17.]</ref> ''Харисънс Рипорт'' пише, че ''Снежанка и седемте джуджета'' е „забавление, на което всеки трябва да се наслаждава. Интелигентните възрастни ще се възхитят на изобретателността, която е вложена в направата му; и това е нещо, на което да се учудвате, защото понякога героите изглеждат реалистични, резултат от умелото синхронизиране на действието с музиката и диалога“.<ref>[https://archive.org/details/harrisonsreports20harr/page/n13/mode/2up "Snow White and the Seven Dwarfs". Harrison's Reports. January 15, 1938. p. 10.]</ref> На [[Награди Оскар (11-а церемония)|11-ата церемония на наградите „Оскар“]] филмът печели почетна награда „Оскар“ за Уолт Дисни „като значима екранна иновация, която очарова милиони и е пионер в ново поле за забавление“. Дисни получава статуетка Оскар в пълен размер и седем миниатюрни, връчени му от 10-годишната актриса [[Шърли Темпъл]].<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> Филмът е номиниран и за най-добра оригинална музика.<ref>[https://news.google.com/newspapers?id=6N5PAAAAIBAJ&pg=1651,2748825&dq=best+musical+score+snow+white&hl=en "Bette Davis again wins award as Best Actress; Tracy among Best Actors". The Evening Independent. Los Angeles, CA. February 24, 1939. p. 9.]</ref> Известни режисьори като [[Сергей Айзенщайн]] и [[Чарли Чаплин]] хвалят ''Снежанка и седемте джуджета'' като забележително постижение в киното; Айзенщайн дори го нарича „най-великият филм, правен някога“.<ref>[https://www.nytimes.com/1987/07/12/movies/snow-white-at-50-undimmed-magic.html Culhane, John (July 12, 1987). "'Snow White' at 50: Undimmed Magic". The New York Times.]</ref> Филмът вдъхновява [[Метро-Голдуин-Майер]] да продуцира свой собствен фантъзи филм, ''[[Магьосникът от Оз]]'', през 1939 г.<ref>[https://archive.org/details/wizardofozoffici0000fric/page/18 Fricke, John; Jay Scarfone; William Stillman (1986). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History. New York, NY: Warner Books, Inc. p. 18. ISBN 978-0-446-51446-0.]</ref> Друг пионер на анимацията, Макс Флейшър, решава да продуцира свой анимационен филм, ''Пътешествията на Гъливер'', за да се конкурира със ''Снежанка и седемте джуджета''. Късометражният филм ''Coal Black and de Sebben Dwarfs'', режисиран от Боб Клампет, част от поредицата ''[[Весели мелодии]]'' от 1943 г., пародира ''Снежанка и седемте джуджета'', като представя историята с изцяло чернокож актьорски състав, който пее джаз музика. === Критична преоценка и признание в индустрията === ''Снежанка и седемте джуджета'' е определян от много критици като един от най-великите анимационни филми в историята. ''[[Ролинг Стоун]]'' го класира като 4-тия най-велик анимационен филм, наричат го този, който „промени бъдещето на анимацията“.<ref>Wilkinson, Sam Adams,Charles Bramesco,Tim Grierson,Noel Murray,Jenna Scherer,Scott Tobias,Alissa; Adams, Sam; Bramesco, Charles; Grierson, Tim; Murray, Noel; Scherer, Jenna; Tobias, Scott; Wilkinson, Alissa (October 13, 2019). "40 Greatest Animated Movies Ever". Rolling Stone.</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' класира филма като 13-ия най-добър анимационен филм на всички времена.<ref>[https://archive.ph/20190522124850/http://time.com/4609386/best-animated-films/ "The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> ''Харпърс Базар'' определя филма като анимационен филм номер едно за всички времена, като го признава за този, от който е започнало всичко.<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/g12148472/best-animated-movies/ Janes, DeAnna (August 31, 2017). "The Best Animated Films of All Time". Harper's BAZAAR.]</ref> През 1987 г. [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]] е въведена в [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]], рядко постижение за измислен герой, и в момента е единствената [[принцеса на Дисни]], озовала се на Алеята.<ref>[https://walkoffame.com/snow-white/ "Snow White". Hollywood Walk of Fame. October 25, 2019.]</ref> [[Американски филмов институт|Американският филмов институт]] (AFI), независима организация с нестопанска цел, създадена в Съединените щати от Националния фонд за изкуства,<ref>[https://www.afi.com/about/history.aspx History of AFI]</ref> издава различни годишни награди и списъци с филми за високи постижения. Поредицата ''AFI 100 Years...'' (АФИ 100 години...), която продължава от 1998 г. до 2008 г., създава категоризирани списъци с най-добрите американски филми, избрани от журита, съставено от над 1500 артисти, учени, критици и историци. Включването на филма в един от тези списъци се основава на популярността му във времето, историческото значение и културното въздействие.<ref>[https://www.nytimes.com/2007/06/21/arts/21arts-005.html Van Gelder, Lawrence (June 21, 2001). "'Citizen Kane' Wins an Election". The New York Times.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е избран от журито за включване в много списъци на AFI, включително следните: * [[100 години Американски филмов институт... 100 филма]] – № 49<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie|url=http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 1998|archive-date=May 29, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529012109/http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 филма (10-то юбилейно издание) – № 34<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie – 10th Anniversary Edition|url=http://www.afi.com/100years/movies10.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 20, 2007|archive-date=August 18, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150818175815/http://www.afi.com/100Years/movies10.aspx|url-status=live}}</ref> * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт]] – Анимационен филм №1<ref>{{cite web|title=AFI's 10 Top 10: Animation|url=http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|archive-date=May 18, 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20100518174029/http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|url-status=live}}</ref> * [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи]]: Кралицата – злодей номер 10<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Heroes and Villains|url=http://www.afi.com/100Years/handv.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 4, 2008|archive-date=March 4, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160304082823/http://afi.com/100years/handv.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 песни: ''Someday My Prince Will Come'' – № 19<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Songs|url=http://www.afi.com/100Years/songs.aspx|work=[[American Film Institute]]|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 22, 2004|archive-date=March 6, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160306073718/http://afi.com/100Years/songs.aspx|url-status=live}}</ref> === Домашна употреба === На 28 октомври 1994 г. филмът е издаден за първи път за домашна употреба на [[VHS]] и [[Laserdisc]] като първото издание в колекцията „Шедьоври на Уолт Дисни“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/09/16/arts/home-video-258792.html Nichols, Peter M. (September 16, 1994). "Home Video". The New York Times. p. D17.]</ref> Изданието на LaserDisc съдържа филма заедно с няколко допълнителни материала, като заснемане на документален филм, архивно интервю на Уолт Дисни и изтрити сцени.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1994-11-20-tr-64088-story.html Saltzman, Barbara (November 20, 1994). "Home Entertainment: 'Snow White' Laser Set Among Fairest of All". Los Angeles Times.]</ref> До 1995 г. филмът е продаден в 24 милиона домашни видео единици и е спечелил 430 милиона долара.<ref>[https://books.google.bg/books?id=1wgUAQAAMAAJ&redir_esc=y "Mediaweek". Mediaweek. A/S/M Communications. 5: 29. 1995.]</ref> Към 2002 г. филмът е продаден в 25,1 милиона домашни видео единици в Съединените щати.<ref>[https://books.google.bg/books?id=q-M8DwAAQBAJ&pg=PA22&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Wroot, Jonathan; Willis, Andy (2017). DVD, Blu-ray and Beyond: Navigating Formats and Platforms within Media Consumption. Springer. p. 22. ISBN 9783319627588.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[DVD]] на 9 октомври 2001 г., като първия филм, част от „Платинените издания на Дисни“, и включва два диска, дигитално реставрирания филм, документален филм за създаването, разказан от [[Анджела Лансбъри]], аудио коментар от Джон Канемейкър и, чрез архивирани аудио клипове, Уолт Дисни.<ref>[https://www.comingsoon.net/movies/news/568939-welcome-to-the-new-ropeofsilicon-com-new-features-and-your-thoughts revet, Brad (October 6, 2009). "Blu-ray Review: Snow White and the Seven Dwarfs (Platinum Edition)". Rope of Silicon. Seattle WA: RopeofSilicon.com LLC.]</ref> Продадени са рекордните 1 милион копия за 24 часа.<ref>"Hi-Ho, Hi-Ho...". Variety. October 15, 2001. p. 8.</ref> На 27 ноември 2001 г. е издадено ново VHS издание. И двете версии са върнати в ''[[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]]'' на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault" (Press release). Buena Vista Home Entertainment. January 23, 2002.]</ref> Към 2001 г. филмът събира общо 1,1 милиарда долара приходи от боксофис и домашно видео.<ref>[https://books.google.bg/books?id=V13uAAAAMAAJ&q=snow+white&redir_esc=y "The inside story of how DVDs became the entertainment industry's most lucrative product". Newsweek. Newsweek, Inc. 138: 189. 2001.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[Blu-ray]] на 6 октомври 2009 г., като първият филм, част от колекцията „Диамантени издания на Дисни“, а новото DVD издание е издадено на 24 ноември 2009 г. Blu-ray изданието включва версия с висока разделителна способност на филма, DVD копие на филма и няколко допълнителни материала, които не са включени в DVD изданието от 2001 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20130207205234/http://disneydvd.disney.go.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs.html "Snow White And The Seven Dwarfs | Walt Disney Studios Home Entertainment"]</ref> Walt Disney Studios Home Entertainment преиздава ''Снежанка и седемте джуджета'' на Blu-ray и DVD на 2 февруари 2016 г. като първият от линията „Walt Disney Signature Collection“. Издаден е и на Digital HD на 19 януари 2016 г. с бонус материал.<ref>[https://www.awn.com/news/disney-launches-signature-collection-snow-white-and-seven-dwarfs Wolfe, Jennifer (January 19, 2016). "Disney Launches Signature Collection with 'Snow White and the Seven Dwarfs'" (Press release). Walt Disney Studios.]</ref> В България филмът е издаден на VHS от Александра Видео, а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+ Филмс – едното, съдържащо диск с филма, а другото – в два диска – с филма и с допълнителни материали. == Културно въздействие и наследство == След пускането на филма са продадени редица стоки на тема ''Снежанка и седемте джуджета'', включително шапки, кукли и очила. Стоките на филма генерират продажби от 8 милиона долара, което се равнява на над 100 милиона долара, коригирани спрямо инфлацията.<ref>[https://blog.newspapers.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs-released-nationwide-february-4-1938/ Snow White and the Seven Dwarfs Released Nationwide: February 4, 1938. Newspapers.com.]</ref> Интелектуалната собственост на филма е предоставена на франчайз в различни области, включително мюзикъл на Бродуей, видеоигри и разходки в тематичен парк. Успехът на ''Снежанка и седемте джуджета'' насърчава [[Уолт Дисни]] да продължи напред с повече пълнометражни продукции. Той използва голяма част от печалбите от филма, за да финансира ново студио за 4,5 милиона долара в [[Бърбанк]] – мястото, където се намира Уолт Дисни Студиос и до днес.<ref>[https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito Sito, Tom (2007). Drawing The Line: The Untold Story of the Animation Unions from Bosko to Bart Simpson. University Press of Kentucky. pp. 111–112. ISBN 978-0-8131-2407-0.]</ref> В рамките на две години студиото завършва ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' и започва работа по филмите ''[[Дъмбо]]'', ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'', ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' и ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> === Комикс адаптация === В продължение на четири месеца – от 12 декември 1937 до 24 април 1938 г. – в комикса ''Silly Symphony Sunday'' е публикувана адаптация на ''Снежанка и седемте джуджета''. Комиксът е написан от Мерил Де Марис и е нарисуван от Ханк Портър и Боб Грант.<ref>Taliaferro, Al; Osborne, Ted; De Maris, Merrill (2016). Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 2. San Diego: IDW Publishing. ISBN 978-1631408045.</ref> Тази комикс адаптация е преиздавана няколко пъти, като последно през 1995 г.<ref>[https://filmic-light.blogspot.com/2011/04/snow-white-comic-book-revisited.html "Snow White Comic Book Revisited". Filmic Light: Snow White Archive. April 5, 2011.]</ref> Мондадори, официалният италиански издател на Дисни комикс, създава няколко продължения на комикса на филма от 1937 г. Първият разказ е публикуван през 1939 г.<ref>Luca Boschi, Leonardo Gori and Andrea Sani, I Disney italiani, Granata Press, 1990, p. 31</ref> === Тематичен парк === [[Файл:The_Queen,_Snow_White,_and_the_mini_Snow.jpg|мини|250px|В Дисниленд Снежанка и Злата кралица се снимат с посетител.]] ''Вълшебното желание на Снежанка'' (''Страшните приключения на Снежанка'' до 2020 г.) е популярна разходка, датираща от 1955г.,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/?name=SnowWhiteScaryAdventuresAttractionPage "Disneyland's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyland.disney.go.com.]</ref> а по-късно и в Дисниленд Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20100331093914/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_snow.html "Tokyo Disney's Snow White's Adventures Page". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и [[Дисниленд Париж]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090105180649/http://parks.disneylandparis.co.uk/disneyland-park/lands/fantasyland/attractions/blanche-neige-et-les-sept-nains.xhtml "Disneyland Paris' Blanche-Neige et les Sept Nains Page". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Фентъзиленд в [[Дисни Уърлд]]<ref>[https://web.archive.org/web/20090606220520/http://disneyworld.disney.go.com/wdw/parks/attractionDetail?id=SnowWhitesScaryAdventuresAttractionPage "Disney World's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyworld.disney.go.com. ]</ref> претърпява разширение от 2012 до 2014 г. Атракционът ''Страшните приключения на Снежанка'' е заменен с ''Приказната зала на принцесите'', където Снежанка и други принцеси посрещат туристите. През 2013 г. в разширението на Фентъзиленд е включена атракцията ''Вагонетката на седемте джуджета''.<ref>[https://web.archive.org/web/20110212005212/http://articles.orlandosentinel.com/2011-02-03/the-daily-disney/os-bevil-disney-snow-white-ride-20110203_1_fantasyland-expansion-disney-s-fantasyland-snow-white-s-scary-adventures "Disney's Fantasyland plan leaves Snow White ride out in cold". Orlando Sentinel.]</ref> Снежанка, нейният принц, кралицата и седемте джуджета също са включени в паради и изяви на герои из парковете. === Видеоигри === * ''Снежанка и седемте джуджета'' на Уолт Дисни е издадена за конзолата Game Boy Color през 2001 г.<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|title=Snow White and the Seven Dwarfs&nbsp;— Game Boy Color|work=IGN|publisher=News Corporation|access-date=January 5, 2013|archive-date=September 25, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150925004002/http://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|url-status=live}}</ref> * Снежанка също се появява в играта ''[[Kingdom Hearts]]'' за [[PlayStation 2]] като една от седемте легендарни принцеси.<ref>{{cite web |url=http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |title=Official Kingdom Hearts Page |publisher=Square Enix |access-date=April 1, 2010 |archive-date=April 3, 2005 |archive-url=https://web.archive.org/web/20050403052840/http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |url-status=live }}</ref> Свят, базиран на филма, ''Dwarf Woodlands'', се появява в ''Kingdom Hearts: Birth by Sleep'' за [[PSP]].<ref>{{cite web|title=KINGDOM HEARTS Birth by Sleep Unveils the Saga's Untold Origins Today|url=http://www.sys-con.com/node/1523426|work=Sys-Con Media|publisher=SYS-CON Media|access-date=January 5, 2013|author=Square Enix, Inc. via PR Newswire|location=Woodcliff Lake, NJ|date=September 7, 2010|archive-date=November 19, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181119074043/http://www.sys-con.com/node/1523426|url-status=live}}</ref> * В безплатната мобилна игра от 2013 г. ''Снежанка: Завръщането на кралицата'',<ref>{{cite web |url=http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |title=10 Best Disney iOS Games |publisher=Arcadesushi.com |date=November 15, 2013 |access-date=May 4, 2014 |archive-date=June 17, 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130617191920/http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |url-status=live }}</ref> неофициално продължение на филма, кралицата е оцеляла при падането в кулминацията на филма и след това се връща към младежката си форма, за да хвърли проклятие върху Снежанка и джуджетата и цялата им гора.<ref>{{cite web|url=https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo |title=Snow White: The Queen's Return – Android-apps op Google Play |access-date=July 29, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20140330103005/https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo|archive-date=March 30, 2014}}</ref> === Мюзикъл на Бродуей === Неизвестната Мери Джо Салерно играе Снежанка в продуцирания от Дисни мюзикъл ''Снежанка и седемте джуджета'' (известен също като ''Снежанка на живо!'') в Радио Сити Мюзик Хол.<ref>{{cite news|last=Debnam|first=Betty|title="Snow White and the Seven Dwarfs" made into musical|url=https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|access-date=December 18, 2012|newspaper=The Nevada Daily Mail|date=February 7, 1980|agency=United Press Syndicate|location=Nevada MO|page=7|archive-date=February 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210227015619/https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|url-status=live}}</ref> Музиката и текстовете за четири нови песни са създадени от Джей Блектън и Джо Кук.<ref>{{cite web|last=Fanning|first=Jim|title=D23's From the Archives: Snow White Oddities—Part 3|url=http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|work=[[Disney D23]]|publisher=The Walt Disney Company|access-date=January 5, 2013|location=Burbank CA|date=December 21, 2012|archive-date=June 16, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130616213726/http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|url-status=live}}</ref> Провежда се от 18 октомври до 18 ноември 1979 г. и от 11 януари до 9 март 1980 г., общо 106 представления.<ref>{{cite book|last=Loney|first=Glenn Meredith|title=20th century theatre, Volume 2|year=1983|publisher=Facts on File|isbn=0-87196-463-5|url=https://archive.org/details/20thcenturytheat01lone}}</ref> === Отменена предистория === През 2000-те Диснитуун Студиос започва разработването на компютърно анимирана предистория на ''Снежанка и седемте джуджета'', озаглавена ''Седемте джуджета''. Режисьорът Майк Диса и сценаристът Евън Спилиотопулос представят история, обясняваща как се срещат джуджетата и как Злата кралица убива бащата на Снежанка и заема трона. Според Диса, ръководството на Диснитуун е променило сюжета на предисторията, за да се съсредоточи върху това как Глупи е загубил гласа си, след като е станал свидетел на смъртта на майка си. След като [[Уолт Дисни Студиос]] закупува [[Пиксар]] през 2006 г., Джон Ласитър, новият главен творчески директор на Диснитуун, отменя ''Седемте джуджета''.<ref>{{cite web|url= http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie|title= Mike Disa and ''The Seven Dwarfs'': How the ''Snow White'' prequel became a Dopey movie|last= Armstrong|first= Josh|date= August 14, 2013|publisher= AnimatedViews.com|access-date= August 26, 2014|archive-date= October 23, 2014|archive-url= https://web.archive.org/web/20141023110355/http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie/|url-status= live}}</ref> === Изложба === Изложба зад кулисите, озаглавена ''Снежанка и седемте джуджета: Създаването на класиката'', се провежда в семейния музей на Уолт Дисни от 15 ноември 2012 г. до 14 април 2013 г. Събитието отбеляза 75-ата годишнина на филма, като показа повече от 200 произведения на рядко концептуално изкуство и анимация. Също така описва подробно цялата история на продукцията на филма, излизането му и световното признание, което е спечелил през годините.<ref>{{cite web|url=https://www.waltdisney.org/exhibitions/snow-white-and-seven-dwarfs-creation-classic|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{Cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=egDyBEXfyZI|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|date=November 1, 2012|access-date=May 8, 2022}}</ref> Две обширни придружаващи книги, ''The Best One of All: The Making of Walt Disney's Snow White and the Seven Dwarfs'' и ''Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film'' са написани от Джей Би Кауфман и публикувани от Уелдън Оуен на 16 октомври 2012 г.<ref>{{cite news|url=http://www.jbkaufman.com/fairest-one-all |title=The Fairest One of All|website= J.B. Kaufman|date=November 13, 2012 |access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{cite web|url=http://www.jbkaufman.com/snow-white-and-seven-dwarfs-art-and-creation-walt-disney%E2%80%99s-classic-animated-film|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film|website= J.B. Kaufman|access-date=May 7, 2022}}</ref> === Игрална адаптация === През октомври 2016 г. е обявена адаптация ''Снежанка и седемте джуджета''.<ref name="THR">{{cite web | url=https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | title=Disney Developing Live-Action 'Snow White' (Exclusive) | work=The Hollywood Reporter | date=October 31, 2016 | access-date=November 1, 2016 | archive-date=August 22, 2019 | archive-url=https://web.archive.org/web/20190822182541/https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | url-status=live }}</ref> Сценарият е поверен на Ерин Кресида Уилсън, а на Бендж Пасек и Джъстин Пол, които създават песни за игралната адаптация от 2019 г. ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'', песните за филма.<ref name="THR" /> През 2019 г. Марк Уеб е избран за режисьор.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|title=Marc Webb Eyed to Direct Disney's 'Snow White' Remake (EXCLUSIVE)|date=May 30, 2019|website=Variety|access-date=May 30, 2019|archive-date=May 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190530201927/https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|url-status=live}}</ref> Първоначално записите са насрочени да започнат през март 2020 г. във [[Ванкувър]],<ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|title=EXCLUSIVE: Disney's Live-Action 'Snow White' Remake To Begin Production Next Spring|date=September 29, 2019|website=The DisInsider|access-date=October 15, 2019|archive-date=September 29, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190929181055/https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|url-status=live}}</ref> но след това снимките са отложени за лятото или есента на 2020 г. поради [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19]].<ref>{{cite tweet |user=Geekvibesnation|author=Geek Vibes Nation|title=Marc Webb's 'Snow White and the Seven Dwarfs' Now Looks To Begin Filming This July in Vancouver and Los Angeles. Yesterday we reported the filming was delayed from March to Summer. #SnowWhite #Disney|number=1232731281512902658|date=February 26, 2020|accessdate=July 6, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|title=Rumor: Martin Klebba Joins Live-Action 'Snow White' in an Unknown Role|quote=It is unknown when exactly Snow White will start production, but I’ve heard that the studio is looking at a September/October start in Vancouver, Canada. Also, Disney would need the okay from the Canadian government to begin filming as they are keeping a firm grasp on their citizen’s health and safety due to the COVID-19 outbreak.|date=July 5, 2020|accessdate=July 6, 2020|website=The DisInsider|archive-date=January 16, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210116161348/https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е съобщено, че Уеб все още е ангажиран да режисира филма, но няма да започне работа по него през същата година, поради графика си с телевизионния сериал ''Just Beyond''.<ref name="remakes">{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|title=Upcoming Disney Live-Action Remakes/Adaptations|author=Skyler Shuler|work=The DisInsider|date=May 29, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=June 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210617100203/https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|url-status=live}}</ref> На 22 юни 2021 г. [[Рейчъл Зиглър]] е избрана за ролята на Снежанка, а началото на продукцията е насрочено за 2022 г.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=June 22, 2021|title='Snow White': 'West Side Story's Rachel Zegler To Play Title Role In Disney's Live-Action Adaptation Of Animated Classic|url=https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|website=Deadline Hollywood|access-date=June 22, 2021|archive-date=June 22, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210622150126/https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|url-status=live}}</ref> За локация на снимките през 2022 г. е избрано [[Обединеното кралство]].<ref>{{Cite web|last=Daniels|first=Nia|date=August 27, 2021|title=Disney's Snow White to Film in the UK|url=https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|website=[[Kemps Film and TV Production Services Handbook]]|access-date=August 30, 2021|archive-date=August 30, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210830233132/https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|url-status=live}}</ref> ''Deadline Hollywood'' съобщава на 3 ноември 2021 г., че [[Гал Гадот]] е в последни преговори за ролята на Злата кралица.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=November 3, 2021|title=Gal Gadot To Play Evil Queen In Disney's Live-Action 'Snow White'|url=https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|access-date=November 3, 2021|website=Deadline Hollywood|archive-date=January 13, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220113003743/https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|url-status=live}}</ref> Гадот потвърждава своя кастинг по време на премиерата на филма ''Red Notice''.<ref>{{Cite web|last=Dick|first=Jeremy|date=November 4, 2021|title=Snow White Star Gal Gadot Is 'So Excited' to Play the Evil Queen|url=https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|website=MovieWeb|access-date=January 2, 2022|archive-date=January 3, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220103004800/https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|url-status=live}}</ref> През същия месец е съобщено, че [[Грета Гъруиг]] работи върху най-новата чернова на сценария на филма.<ref>{{Cite web|last=Maitland|first=Hayley|date=November 17, 2021|title=Heigh-Ho! Greta Gerwig is Penning the Script for Disney's Live-Action Snow White Remake|url=https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|website=Vouge|access-date=March 8, 2022|archive-date=November 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211117193614/https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|url-status=live}}</ref> На 12 януари 2022 г. ''[[Холивуд Рипортър]]'' съобщава, че Андрю Бърнап е избран за неуточнена главна мъжка роля, но не на принца или ловеца.<ref>{{cite web|last1=Kit|first1=Boris|title=Andrew Burnap Joins Rachel Zegler, Gal Gadot in Disney's Live-Action 'Snow White' Remake (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|publisher=Penske Media|access-date=13 January 2022|website=The Hollywood Reporter|date=January 12, 2022 |archive-date=January 12, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220112205946/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|url-status=live}}</ref> [[Питър Динклидж]] критикува Дисни и обвинява компанията в „лицемерие“ за това, че се „гордеят“ да изберат латиноамериканска актриса за ролята на Снежанка, докато правят филм за „седем джуджета, живеещи заедно в пещера“.<ref>{{Cite news|last=Chappell|first=Peter|date=January 26, 2022|title=Peter Dinklage blasts Disney over 'backwards' Snow White remake|language=en|work=[[The Times]]|url=https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|access-date=2022-01-26|issn=0140-0460|archive-date=January 26, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220126040708/https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|url-status=live}}</ref> След критиките на Динклижд Дисни обявява, че филмът ще използва неидентифицирани „магически създания“ вместо реални джуджета.<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters|website=The Wrap|last=Taylor|first=Drew|date=January 25, 2022|access-date=January 25, 2022|archive-date=January 25, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220125204145/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|url-status=live}}</ref> Филмът също ще бъде озаглавен просто ''Снежанка'' поради отсъствието на седемте джуджета.<ref>{{Cite web|last=Shuler|first=Skyler|date=January 25, 2022|title=Andrew Burnap Joins Disney's 'Snow White and the Seven Dwarfs'|url=https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|access-date=March 16, 2022|website=The DisInsider|quote=According to TheWrap‘s Drew Taylor, Disney’s live-action adaptation of Snow White and the Seven Dwarfs, simply Snow White, will see the absence of the Seven Dwarfs.|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315131840/https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Taylor |first=Drew |date=2022-01-25 |title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters |url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |access-date=2022-03-16 |website=The Wrap |language=en-US |archive-date=January 25, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220125222946/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |url-status=live }}</ref> През март 2022 г. снимачната площадка на филма се подпалва в Пайнууд Студиос точно преди да започне продукцията.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|title=Disney's 'Snow White' Set Catches Fire at Pinewood Studios|website=Variety|last=Yossman|first=K.J.|date=March 15, 2022|access-date=March 15, 2022|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315183217/https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|url-status=live}}</ref> === Други изяви === Седемте джуджета се появяват рядко в късометражни филми, въпреки популярността си, причината е, че са твърде много, за да бъдат анимират ефективно. Появяват се в следните късометражни анимационни филми: ''The Standard Parade'' (1939), ''The Seven Wise Dwarfs'' (1941), ''All Together'' (1942) и ''The Winged Scourge'' (1943). Филмът ''[[Гремлини]]'' от 1984 г. използва анимационния филм в театралните сцени.<ref>{{cite news|title=Gremlins' (1984) Review|url=https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|work=The New York Times|date=December 11, 2018|access-date=July 31, 2019|archive-date=July 31, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731192626/https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|url-status=live}}</ref> Анимационният телевизионен сериал ''[[Клуб Маус]]'', който включва много анимационни [[камео]] на герои на Дисни, включва героите в специалния филм ''[[Вълшебната Коледа на Мики]]''. Злата кралица се появява и в главна роля във филма ''Имало едно време Хелоуин''. Във фентъзи сериала ''[[Имало едно време]]'', продуциран от Ей Би Си Студиос, собственост на Дисни), редовно се включват интерпретации Снежанка, Принца, Злата кралица и Глупи. Анимационен телевизионен сериал, включващ нова версия на седемте джуджета, озаглавен ''[[7 Д]]'', е излъчен по [[Disney XD]] от 7 юли 2014 г. до 5 ноември 2016 г. Историята се развива 30 години преди събитията от оригиналния филм. В епизода ''Железният таван'' на телевизионния сериал на Марвел от 2015 г. ''[[Агент Картър]]'' филмът е използван, за да научи децата в Червената стая да говорят английски. Снежанка също се появява във филма от 2018 г. ''[[Ралф разбива интерента]]'', чиято премиера е на 21 ноември 2018 г. В края на филма на Марвел от 2022 г. ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'', синовете на Уанда Максимоф могат да бъдат видени да гледат ''Снежанка и седемте джуджета'' на телевизора във всекидневната.<ref name="Disney Guy">{{cite web|url=https://www.disneyguy.org/blogger/post/8325258637539486319 |title=Easter Egg: Snow White in Doctor Strange 2 |last1=Shaffer |first1=Joshua |date=8 May 2022 |work=Discovering The Magic Kingdom |access-date=8 May 2022}}</ref> == Българска версия == ;[[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Снежанка | Венцислава Стоилова |- | Принца | Богомил Спиров |- | Царица | [[Нона Йотова]] |- | Вещица | [[Жени Пашова]] |- | Огледало | [[Петър Евангелатов]] |- | Знайко | [[Станислав Пищалов]] |- | Сърдитко | [[Веселин Ранков]] |- | Срамежливко | [[Здравко Димитров]] |- | Веселушко | [[Атанас Ганев]] |- | Кихавко | Симеон Викторов |- | Сънливко | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Ловец | [[Красимир Куцупаров]] |- | Разказвач | Рая Нанкова |- | Други гласове | Симеон Викторов<br>Веселина Митева<br>Евгения Брайнова<br>Златина Генова<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Вълшебния кладенец || Венцислава Стоилова |- | Мечтана любов || Богомил Спиров |- | Щом запееш на глас || Венцислава Стоилова |- | Весела мелодия || Венцислава Стоилова |- | В мината || Атанас Ганев<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Здравко Димитров]]<br>Симеон Викторов |- | Хей – хо || Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Измий се без страх || [[Станислав Пищалов]]<br>[[Веселин Ранков]] |- | Смешна песен на джуджетата || Атанас Ганев<br>[[Здравко Димитров]]<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Имало една принцеса || Венцислава Стоилова<br>[[Станислав Пищалов]]<br>Симеон Викторов<br>Здравко Димитров<br>Атанас Ганев |- | Ще дойде моя принц || Венцислава Стоилова |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (1999 – 2000) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йонкова |- | Преводач | Веселина Пършорова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Превода на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Стамен Янев |- | Творчески консултант | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|7700}} * {{imdb title|0029583}} * {{Amg movie|45383}} == Източници == <references/> [[Категория:Филми от 1937 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] l06v40v6ee0fa1zo19apsag3t1npujp 11464680 11463868 2022-07-20T11:15:59Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Снежанка и седемте джуджета | име_оригинал = Snow White and the Seven Dwarfs | картинка = | описание = | режисьори = Дейвид Ханд<br>Уилям Котрел<br>Уилфред Джаксън<br>Лари Мори<br>Пърс Пиърс<br>Бен Шарпстийн | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сиърс<br>Ричард Крийдън<br>Ото Ингландър<br>Дик Рикард<br>Ърл Хърд<br>Мерил Де Марис<br>Дороти Ан Бланк<br>Уеб Смит | базиран_на = ''[[Снежанка]]'' от [[Братя Грим]] | актьори = [[Адриана Каселоти]]<br>Лусил Ла Верн<br>Хари Стокуел<br>Рон Атуел<br>Пинто Колвиг<br>Отис Херлан | музика = Франк Чърчил<br>Пол Смит<br>Лий Харлайн | оператор = | монтаж = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера-дата = [[21 декември]] [[1937]] г. | премиера-място = Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]] | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1,49 млн.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> | приходи = $ 418 млн.<ref name="Wilhelm">Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8. In only 2 months after the 1987 re-release, the film grossed another $45 million—giving it a total gross to date of about $375 million! (Online copy at Google Books)</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Снежанка и седемте джуджета''''' ({{lang|en|Snow White and the Seven Dwarfs}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1937]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на [[Снежанка|едноименната приказка]] от [[Братя Грим]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|първият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Историята е адаптирана от Дороти Ан Бланк, Ричард Крийдън, Мерил Де Марис, Ото Ингландър, Ърл Хърд, Дик Рикард, Тед Сиърс и Уеб Смит. Режисьори на лентата са Дейвид Ханд, който е ръководител на екипа, Уилям Котрел, Уилфред Джаксън, Лари Мори, Пърс Пиърс и Бен Шарпстийн, които са режисирали отделни сцени от филма. Премиерата на ''Снежанка'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]]. Филмът има комерсиален успех, а също печели одобрението на критиците. Популярността на филма води до неговото многократно появяване на големите екрани, като през 1990-те години е издаден за домашно ползване. Филмът е номиниран за най-добра музика на наградите Оскар през 1938 г., а на следващата година [[Уолт Дисни]] е удостоен с почетен Оскар за филма. Тази награда е уникална, тъй като се състои от една нормална по големина статуетка плюс седем миниатюрни статуетки на Оскар.<ref>[https://d23.com/disneys-special-academy-awards/ Disney's special Oscars]</ref> През 1989 г. Конгресната библиотека на САЩ обявява ''Снежанка'' за „културно, исторически и естетически значим“ и го избира за един от първите 25 филма, които да бъдат съхранявани в Националния филмов регистър.<ref>{{cite news|date=September 19, 1989|title=ENTERTAINMENT: Film Registry Picks First 25 Movies|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1989-09-19-mn-347-story.html|work=[[Los Angeles Times]]|location=Washington, D.C.|accessdate=April 22, 2020}}</ref><ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA|accessdate=2020-05-11}}</ref> Американският филмов институт класира филма сред [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100-те най-добри американски филма]], а също така го определя и като [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|най-добрия анимационен филм за всички времена]] през 2008 г. == Сюжет == [[Файл:Snow White and the Seven Dwarfs (Original Theatrical Trailer 2) 1937 (La Blancaneu).ogv|мини|300px|Оригинален трейлър на филма, на кадъра – шест от седемте джуджета: (от ляво надясно) Кихавко, Срамежливко, Сънливко, Веселушко, Сърдитко и Знайко]] {{сюжет}} ''Прологът на филма започва с думите, емблематични за всяка приказка, „Имало едно време“, които въвеждат към представянето на главната героиня Снежанка – очарователна принцеса, чиято мащеха Злата кралица, завижда на красотата ѝ. Затова всеки ден я кара да носи дрипи и да ѝ слугува, докато тя тайно пита своето Вълшебно огледало: „Огледало на стената, коя е най-красива на земята?“, а то всеки път и отговаря: „Като твойта красота няма никде по света.“'' Един ден обаче, когато Злата кралица за пореден път призовава слугата на Вълшебното огледало и отправя съответните думи, тайнственото лице от огледалото ѝ дава различен отговор. Кралицата вече не е най-красивата жена на света, нейната хубост е надмината от тази на [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]. В същото време красивата принцеса, потънала в дрипи и тежка работа, пее пред ято бели гълъби на кладенеца, за своите мечтите да срещне принца на живота си. Чува я принцът на бял кон, който минава покрай замъка. Прескача каменната ограда и пеещото момиче се скрива в сградата. Появява се на балкона, за да чуе песента на неочаквания посетител, в която той споделя, че се е влюбил още от пръв поглед в Снежанка. От високата кула ги вижда Злата мащеха. Кралицата заповядва на Ловеца да заведе принцесата дълбоко в гората и да я убие. Мъжът се възпротивява на решението, но властната жена го заплашва с наказание и той скланя. За да е сигурна в извършването на подлото деяние тя съветва Ловеца да донесе сърцето на жертвата и да ѝ го покаже, заключено в ковчеже. Снежанка, отново потънала в песен, бере цветя в отдалечена поляна. Под сянката на едно дърво, отстрани, седи Ловеца. Той се приближава с нож към принцесата, но не намира сили да стори коварното дело. Моли за прошка уплашеното момиче и ѝ споделя, че кралицата му е заповядала да направи това. Мъжът съветва Снежанка да се скрие в гората и никога да не се връща от там. Принцесата побягва в мрачния лес, където от сенките се подавят страховити дървета. Беззащитното момиче пада на земята, разплакана. Към нея се приближават бавно различни животни от гората, които ободряват Снежанка и тя започва да пее. С песента си привлича още повече горски обитатели, които я отвеждат в малка къщичка дълбоко в леса. След като се уверява, че вътре няма никой, младата принцеса влиза в схлупената постройка. Заедно с горските помощници тя почиства цялата къща, потънала в прах и мръсотия. През това време обитателите на чудноватата къщичка седемте джуджета работят в една диамантена мина, недалеч от дома си. Работното време изтича и с песен на устата се насочват към жилището си. Неканената гостенка, почистала вече къщата, се качва горе. Там я чакат седем малки легла, всяко от тях с различно смешновато име. На уморената принцеса и се доспива и ляга на креватчетата. Седемте джуджета виждат, че дома им свети и се скрива зад едни дървета. Почват да мислят различни най-чудновати и страшни теории; кой ли е влязъл в къщата им? Джуджетата бавно се промъкват към малката сграда. Забелязват, че вътре в жилището е чисто както никога преди. Престрашават се да проверят на горния етаж и намират красиво младо момиче, потънало в сън на леглата им. Снежанка се събужда и се запознава със седемте джуджета: Знайко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Веселушко, Глупи и Сърдитко. Тя им обяснява, че е принцесата и се крие от своята зла мащеха, която иска да я убие. Джуджетата ѝ разрешават да остане, при условие, че им чисти и готви. Снежанка се заема да сервира вечерята им. Преди това обаче изисква от тях да си умият ръцете – навик, който и седемте джуджета са забравили от доста време. През това време Злата кралица разбира от Вълшебното огледало, че Снежанка е жива, скрита дълбоко в гората от седемте джуджета, а сърцето в ковчежето е на прасе. Ядосаната жена слиза в стая в подземието, където разбърква магическа напитка, отключваща черна магия – преобразяване. Тя изпива питието и се превръща в грозна старица, облечена в черни дрипави одежди. Състарената кралица избира подобаваща смъртоносна магия за Снежанка – отровна ябълка, чиято хапка докарва жертвата до вечна спяща смърт. Джуджетата и Снежанка са потънали в танци и весели песни. След забавата принцесата преспива седемте обитатели на малката къщичка с чудна приказка, разказана с песен. Седемте джуджета заспиват на различни неудобни места на долния етаж, а Снежанка се качва при техните удобни легалца, отстъпени от тях. Грозната стара вещица приготвя смъртоносната ябълка, но в нея дебнат притеснения. Противоотровата за черната магия е целувката на първата любов, която може да съживи жертвата от мъртвешкия ѝ сън. Старицата се изхилва на този лек и слага ябълката в кошница. Отплава с лодка от замъка и се промушва из мрака в гората. Сутринта седемте джуджета се приготвят за работа в мините. Те дават на Снежанка съвет: да не отваря на непознати – кралицата е коварна и знае зли магии. Принцесата изпраща джуджетата с целувки по челата и носовете им. Докато е сама в къщата Снежанка готви с песен на устата, подпомагана от различни горски обитатели. Черна сянка надвисва и се появява преобразената Зла кралица на прозореца. Тя се прави на стара търговка, която предлага ябълки, за ябълков пай, който принцесата може да направи за изгладнелите от работа джуджета за вечерта. Вещицата подава отровния плод, но рояк птици попречват той да попадне в ръцете на Снежанка. Младото момиче излиза навън и подгонва горските обитатели. Помага на старицата да влезе вътре и да си отдъхне и да пие вода. Различни горски животни хукват към мините на джуджетата, за да ги предупредят за опасността. Обитателите дърпат седмината, докато те се опитват да се отърват от тях. Накрая разбират, че принцесата е в опасност. В същото време Злата кралица убеждава Снежанка, че ябълката, която държи, е вълшебна и сбъдва всяко желание. Едно отхапване и младото момиче ще се срещни със своя принц на мечтите, в който тя е влюбена. Старицата ѝ подава плода в ръцете и след като изрича желанието си тя отхапва от смъртоносната ябълка. Принцесата пода на земята, а кралицата избухва в зловещ смях; сега тя е най-красивата на земята. Грозната старица излиза от къщата и вижда джуджетата, ухнали сърнички, да се приближават към малката постройка. Вещицата хуква да се измъкне и седемте джуджета я последват. Тя поема по стръмни скали, докато наоколо вали дъжд и трещят гръмотевици. Преследвачите вървят по стъпките ѝ. Злата кралица намира, че скалите нямат изход. Опитва се да премаже „натрапниците“ с огромен камък, но в този момент пада силен гръм, счупва скалата под краката ѝ и старицата пропада в пропастта. ''Красива и след смъртта си, джуджетата оставят спящата Снежанка в стъклен ковчег, обкован в злато, и застават на вечна стража до него. Принцът, връщайки се от далечно странстване, чува за девойката лежаща в необикновен ковчег.'' Докато седемте джуджета пренасят цветя на спящата принцеса, принцът слиза от своя бял кон и с песен на устата се приближава към красавицата, подложена в ковчега. Той целува Снежанка и тя бавно отваря очи. Джуджетата и горските обитатели вижда събуждащата се принцеса и се впускат в танци, докато принца изнася на ръце своята любима. Снежанка се сбогува със седемте си приятели и потегля с принца на своите мечти. Двамата застават пред приказен замък. {{Сюжет-край}} == Актьори == [[Файл:Walt_Disney_Snow_white_1937_trailer_screenshot_(13).jpg|мини|250px|Уолт Дисни представя всяко от седемте джуджета в сцена от оригиналния трейлър на ''Снежанка и седемте джуджета'' от 1937 г.]] * [[Адриана Каселоти]] – ''[[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]'' * Лусил Ла Верн – ''Кралицата / Вещицата'' * Пинто Колвиг – ''Сърдитко'' и ''Сънливко'' * Рой Атуел – ''Док'' * Били Гилбърт – ''Кихавко'' * Скоти Матрау – ''Свенливко'' * Отис Харлан – ''Щастливко'' * Хари Стокуел – ''Принцът'' * Морони Олсън – ''Магическото огледало'' * Стюърт Бюканън – ''Ловецът Хумберт'' * Еди Колинс – ''Глупчо'' == Продукция == Разработването на ''Снежанка и седемте джуджета'' започва в началото на 1934 г., а през юни 1934 г. Уолт Дисни обявява пред [[Ню Йорк Таймс]], че работи върху първия си пълнометражен филм, който ще бъде издаден от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]].<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Една вечер през същата година Дисни разиграва цялата история на ''Снежанка и седемте джуджета'' пред служителите си, като обявява, че филмът ще бъде продуциран като пълнометражен.<ref>[https://www.businessinsider.com/how-walt-disney-inspired-snow-white-2015-9 The way Walt Disney inspired his team to make 'Snow White' reveals his creative genius — and insane perfectionism]</ref> Преди ''Снежанка и седемте джуджета'' студиото на Дисни създава основно късометражни анимационни филми от поредиците ''Мики Маус'' и ''Глупави симфонии''. Дисни се надява да повиши престижа и приходите на студиото си, като се насочва към пълнометражните филми<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> и изчислява, че ''Снежанка и седемте джуджета'' може да бъде произведен за бюджет от 250 000 щатски долара; сумата е десет пъти по-голяма от средния бюджет на ''Глупави симфонии''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Въпреки че не е първият анимационен филм, ''Снежанка и седемте джуджета'' е първият пълнометражен анимационен филм в историята на американското кино.<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://www.lapl.org/collections-resources/blogs/lapl/week-remember-international-animation-day A Week to Remember: International Animation Day]</ref> Като такъв, Уолт Дисни трябва да се бори, за да продуцира филма. Както неговият брат и бизнес партньор [[Рой О. Дисни]], така и съпругата му Лилиан се опитват да го разубедят,<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> а холивудската филмова индустрия подигравателно нарича филма „Глупостта на Дисни“, докато тече процесът на производство.<ref>[https://archive.org/details/waltdisneyameric0000thom/ Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. New York: Hyperion. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Той трябва да ипотекира къщата си, за да помогне за финансирането на продукцията на филма, която в крайна сметка общата сума за производството му достига 1 488 422 долара, огромна сума за филм през 1937 г.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> По средата на производството Дисни се нуждае от заем от 250 000 долара, за да завърши филма. Той показва груба версия на Джоузеф Розенберг от Банка на Америка, който безучастно гледа по време на прожекцията. Тогава Розенберг се обръща към притеснения Дисни и му казва: „Уолт, това нещо ще направи много пари“ и одобрява заема.<ref>Bob Thomas. Walt Disney: An American Original. Simon & Schuster, 1976</ref> === Развитие на историята === На 9 август 1934 г. двадесет и една страници с бележки, озаглавени „Предложения на Снежанка“, са съставени от сценариста Ричард Крийдън, предлагайки главните герои, както и ситуации със „забавления“ в историята. Както Дисни заявява в самото начало на проекта, основната атракция на историята за него са седемте джуджета и техните възможности за „сбърканост“ и „шеги“; по време на трите срещи, на които се обсъжда историята, проведени през октомври и на които присъстват Дисни, Крийдън, Лари Мори, Албърт Хъртър, Тед Сиърс и Пинто Колвиг, се обсъждат такива теми. В този момент Дисни предпочита да започне действителна работа по създаването на къщата на седемте джуджета.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Още в самото начало Дисни предлага да се даде индивидуалност на джуджетата, като им се дадат имена. Наред с акцента върху характеристиките и комедийните възможности на джуджетата, описанието на историята от Крийдън на историята, написано от октомврийските срещи, включва непрекъснат поток от шеги, както и опита на кралицата да убие Снежанка с отровен гребен, елемент, взет от оригиналната история на Братя Грим. След като убеждава Снежанка да използва гребена, маскираната кралица бяга , но джуджетата пристигнат навреме, за да го махнат. След това кралицата трябва да залови принца и да го отведе в подземието си (скиците показват това събитие както с кралицата, така и с вещицата) и да използва магия, за да вдъхне живот на скелетите в подземието, карайки ги да танцуват за него и идентифицирайки един скелет като „принц Освалд“, пример за по-хумористичната атмосфера на тази оригинална история.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> В бележките към историята е написано, че кралицата има такава магическа сила само в собственото си владение, замъка. Тъй като принцът отказва да се ожени за нея, кралицата се опитва да го убие (една скица показва принца, хванат в капан в подземна стая, пълнеща се с вода),<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> докато тя се отправя към къщата на джуджетата с отровната ябълка. Горските животни помагат на принца да избяга от слугите на кралицата и да намери коня си. Принцът трябва да язди до къщата на джуджетата, за да спаси Снежанка, но поема по грешен път (въпреки предупрежденията на горските животни и на коня му, които той, за разлика от Снежанка, не може да разбере). Следователно той не би пристигнал навреме, за да я спаси от кралицата, но би могъл да я спаси с първата целувка на любовта. Този сюжет не е използван във финалния филм, въпреки че много скици на сцената в подземието са направени от Фердинанд Ховарт.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Други примери за по-комичния характер на историята в този момент включват предложения за „дебела, бунтовна, анимационна, самодоволна“ кралица.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Принцът също е по-скоро клоун и трябва да пее серенада на Снежанка по по-комичен начин. Уолт Дисни насърчава целия персонал в студиото да допринесе за историята, предлагайки по пет долара за всяка „шега“;<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> такива шеги включват носовете на джуджетата, стърчащи над леглото, когато за първи път срещат Снежанка. През останалата част от 1934 г. Дисни доразвива историята сам, като вече смята, че не може кралицата да бъде „дебела“ и „забавна“, а „величествено красива“.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Дисни не се съсредоточава върху проекта до есента на 1935 г. Смята се, че късометражният филм „Богинята на пролетта“ (1934) може да е поставил под съмнение способностите на студиото му да анимира реалистично момиче.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Очевидно тримесечното пътуване до Европа връща увереността му. В този момент Дисни и неговите сценаристи се фокусират върху сцените, в които Снежанка и джуджетата се представят пред публиката.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Първоначално се смята, че джуджетата ще бъдат основният фокус в историята. Въпреки това, в определен момент е решено, че основната сила на историята е представена от връзката между Кралицата и Снежанка.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Поради тази причина няколко сцени с участието на джуджетата са изрязани от филма. Първата преди да бъде премахната показва две от джуджетата, които се карат дали Снежанка трябва да остане при тях. Друга, също напълно анимиран, показва как джуджетата ядат шумно супа; Снежанка неуспешно се опитва да ги научи как да се хранят „като джентълмени“. Частично анимирана сцена включва джуджетата, които провеждаха „среща в ложата“, в която се опитваха да измислят подарък за Снежанка; сцената е последвана от сложната „последователност от изграждане на легло“, в която джуджетата и горските животни конструират легло за принцесата. Тези сцени са премахнати, тъй като се смята, че забавят развитието на историята.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Сцените с яденето на супа и построяване на леглото са анимирани от Уорд Кимбъл, който е обезкуражен от премахването им, като обмисля напускане на студиото; Дисни обаче го убеждава да остане, като го повишава до главен аниматор в следващия си пълнометражен анимационен филм ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940).<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. New York: Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6496-6. Archived from the original on January 13, 2022.]</ref> === Анимиране === Основният авторитет в дизайна на филма е концептуалният художник Албърт Хъртър. Всички дизайни, използвани във филма, от външния вид на героите до външния вид на скалите на заден план, трябва да получат одобрението на Хъртър, преди да бъдат финализирани.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Двама други концептуални артисти – Фердинанд Ховарт и Густав Тенгрен – също допринесят за визуалния стил на ''Снежанка и седемте джуджета''. Ховарт разработва редица мрачни концепции за филма, въпреки че много други дизайни, които той разработва, в крайна сметка са отхвърлени от екипа на Дисни като по-трудно преведени в анимация от тези на Хъртър.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Тенгрен работи по филма като цветови стилист и за определяне на постановката и атмосферата на много от сцените във филма, тъй като стилът му е заимстван от хора като [[Артър Ракъм]] и [[Йон Бауер]], като по този начин притежава европейското качество на илюстрацията, което Уолт Дисни търси.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Ховарт също така проектира плакатите за филма и илюстрира книгата за пресата. Въпреки това, той не получава заслуги за филма.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Друг художник, който работи по филма, е Джо Грант, чийто най-значим принос е дизайнът на формата на вещицата.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> {{Quote box | quote = Дон Греъм наистина знаеше какво преподава и „показа“ как да се направи нещо – той не просто говореше. Той ни научи на неща, които са много важни за анимацията. Как да опростим чертежите си – как да изрежем всички ненужни драскащи линии, които любителите имат навика да използват. Той ни показа как да направим една рисунка да изглежда солидна. Той ни научи за точките на напрежение – като свито коляно и как крачолът се спуска от това коляно и колко важни са гънките от него, за да опишат формата [на коляното]. Научих адски много от него! | source = Арт Бабит<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> | width = 300px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Аниматорът Арт Бабит, който се присъединява към студиото на Дисни през 1932 г., поканва седем свои колеги (с които работи в една и съща стая) да посещават с него в клас по изкуства, който самият той създава в дома си в Холивуд Хилс. Въпреки че няма учител, Бабит наема модел, който да позира за него и колегите му аниматори, докато рисуват. Тези „класове“ се провеждат всяка седмица; всяка седмица към групата се присъединяват повече аниматори. След три седмици Уолт Дисни извиква Бабит в офиса си и предлага да осигури необходимите консумативи, работно пространство и модели, ако сесиите бъдат преместени в студиото. Бабит ръководи сесиите в продължение на един месец, докато аниматорът Харди Граматки предлага да наемат Дон Греъм, учител по рисуване от института „Шуинар“. Греъм преподава първия си клас в студиото на 15 ноември 1932 г., като към него се присъединява Филип Л. Дайк няколко седмици по-късно.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Тези класове се занимават главно с човешката анатомия и движения, въпреки че обучението по-късно включва анализ на действието, анатомия на животните и актьорско майсторство.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> {{Quote box | quote = Първото задължение на анимационния филм не е да изобразява или дублира реално действие или неща, както се случват в действителност - а да даде карикатура на живота и действието - да изобрази на екрана неща, които са преминали през въображението на публиката, за да вдъхне живот на мечти и фантазии, за които всички сме мислили през живота си или сме си представяли в различни форми през живота си [...] Определено чувствам, че не можем да правим фантастичните неща, базирани на реалността, освен ако не познава истинското. Тази точка трябва да бъде изяснена много ясно на всички млади мъже и дори на по-възрастните. | source = [[Уолт Дисни]], 1935 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20200203073547/http://www.lettersofnote.com/2010/06/how-to-train-animator-by-walt-disney.html Usher, Shaun (June 15, 2010). "Letters of note: How to Train an Animator, by Walt Disney"]</ref> | align = left | width = 350px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Въпреки че класовете първоначално са описани като „брутална битка“, тъй като нито инструкторът, нито учениците са добре запознати с уменията на другия,<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> ентусиазмът и енергията на двете страни правят класовете стимулиращи и полезни за всички участници. Греъм често прожектира късометражни филми на Дисни и, заедно с аниматорите, прави критика, включваща както силните, така и слабите страни. Например, Греъм критикува анимацията на Бабит на мишката Абнър в ''The Country Cousin'' като „[мишката] прави някои от действията, присъщи на пияния [човек], без да координира останалата част от тялото“, като същевременно я хвали за запазването на хумора, без да става „мръсна или злобна, или вулгарна. Селската мишка винаги си прекарва добре“.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Много малко от аниматорите в студиото на Дисни имат художествено образование (повечето са били карикатуристи на вестници); сред тези е Грим Натуик, който се обучавал в Европа. Успехът на аниматора в проектирането и анимирането на ''Betty Boop'' за Флейшър Студиос показва разбиране на човешката женска анатомия и когато Уолт Дисни го наема, са му възложени да анимира женските персонажи. Опитите да се анимира Персефона, главната женска роля в „Богинята на пролетта“, се оказват до голяма степен неуспешни; Анимацията на Натуик на героинята в ''Cookie Carnival'' показва по-голямо обещание и на аниматора в крайна сметка е дадена задачата да анимира самата Снежанка. Въпреки че екшън кадрите на живо на Снежанка, Принца и Кралицата са заснети като референция за аниматорите, художниците не одобряват ротоскопирането, смятайки, че то пречи на производството на ефективна карикатура. Въпреки това, всички гореспоменати герои са напълно ротоскопирани и използвани от съответните им артисти, някои повече, други по-малко.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Оказlа се трудно да се добави цвят към лицата на Снежанка и на Кралицата. В крайна сметка екипът открива метод с червена боя, която добавят с малко парче памук, увито около молив с накрайник върху всяка отделна картина. Хелън Огър, служител в отдела за мастила, работеща и като аниматор, решава да използва същата система, използвана в анимацията. Методът отнема толкова много време, че никога повече не е използван в същия мащаб. Също така е използван в по-малка степен в ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и във ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', но след като Огър напуска студиото през 1941 г., няма друг със същите умения, който да я замести.<ref>[https://web.archive.org/web/20000510124524/http://www.animationartist.com/columns/DJohnson/Not_Rouge/not_rouge.html Johnson, David (1988). "Not Rouge, Mr. Thomas!". Animation Artist Magazine.]</ref> Новата многопланова камера на студиото дава триизмерно усещане в много сцени и също е използвана за създаване на въртящ се ефект в сцената, в която кралицата се трансформира във вещица. === Музика === Песните в ''Снежанка и седемте джуджета'' са композирани от Франк Чърчил и Лари Мори. Пол Смит и Лий Харлайн композират музикалната партитура. Добре познатите песни от филма са ''Heigh-Ho'' („Хей-хо“), ''Someday My Prince Will Come'' („Ще дойде моят принц“) и ''Whistle While You Work''. Тъй като по това време Дисни няма собствена музикална издателска компания, правата за публикуване на музиката и песните са администрирани чрез Bourne Co. Music Publishers, които продължават да притежават тези права. В по-късните години студиото успява да си върне музикалните права на много от другите си филми, но не и на ''Снежанка и седемте джуджета''. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият американски филм, който има саундтрак албум, издаден заедно с филма. === Влияния от киното === По това време Дисни насърчава служителите си да гледат различни филми. Те варират от мейнстрийм, като ''Ромео и Жулиета'' (1936) на [[Метро-Голдуин-Майер|MGM]] – към който Дисни прави пряка препратка в сюжета, свързана със сцената, в която Снежанка лежи в стъкления си ковчег – до по-неизвестните, включително европейското нямо кино. ''Снежанка и седемте джуджета'', както и двата филма на Дисни, които следват, също са повлияни от немски експресионистични филми като ''[[Носферату - симфония на ужаса]]'' (1922) и ''[[Кабинетът на доктор Калигари]]'' (1920), като и двата са препоръчани от Дисни на неговия персонал. Това влияние е особено очевидно в сцените на Снежанка, която бяга през гората и трансформацията на кралицата във вещица. Последната сцена също е вдъхновена от ''Д-р Джекил и г-н Хайд'' (1931).<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> == Издаване == === Премиера === Премиерата на ''Снежанка и седемте джуджета'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Филмът получава овации при завършването си<ref>[https://books.google.bg/books?id=90mwv8Ag8lUC&q=standing+ovation+%22snow+white%22&pg=PA59&redir_esc=y Kinni, Theodore (December 16, 2011). Be Our Guest: Revised and Updated Edition. Disney Electronic Content. p. 59. ISBN 978-1-4231-4014-6.]</ref> от публиката, в която са [[Джуди Гарланд]], [[Марлене Дитрих]] и [[Чарлз Лотън]].<ref>Cousins, Mark (2006). The Story of Film. Pavilion. p. 166. ISBN 978-1-86205-760-9.</ref> Шест дни по-късно Уолт Дисни и седемте джуджета се появяват на корицата на списание ''[[Тайм (списание)|Тайм]]''.<ref>[http://content.time.com/time/covers/0,16641,19371227,00.html Happy, Grumpy, Bashful, Sleepy, Sneezy, Doc, Dopey, Disney]</ref> Три седмици по-късно филмът се представя в Радио Сити Мюзик Хол в Ню Йорк и в Маями през януари 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Силните продажби от боксофиса насърчават RKO Radio Pictures да пусне филма в общо разпространение на 4 февруари. ''Снежанка и седемте джуджета'' получава голям успех от боксофиса, печелейки 4,2 милиона долара в Съединените щати и Канада по време на първоначалното си пускане в кината,<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206 Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> превръщайки се в най-успешния звуков филм на всички времена, като измества ''The Singing Fool'' (1928) на Ал Джолсън. Но през 1939 г. ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' измества ''Снежанка и седемте джуджета'' от тази позиция.<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref><ref>Finler, Joel Waldo (2003). The Hollywood Story. Wallflower Press. p. 47. ISBN 978-1-903364-66-6.</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' се оказа също толкова популярен филм и сред чуждестранната публика. През септември 1938 г. списание ''[[Върайъти]]'' съобщава, че филмът има забележително дълъг боксофис цикъл в кината в Сидни, Австралия. Списанието съобщава също, че филмът има дори по-дълги прожекции в други градове отвъд океана, като например в Лондон, където генерира по-големи приходи в боксофиса, отколкото по време на ексклузивните си прожекции в Ню Йорк.<ref>[https://archive.org/details/variety131-1938-09/page/n7/mode/2up?view=theater Disney Pic 11th Wk. In Sydney]</ref> Според RKO ''Снежанка и седемте джуджета'' печели 7 846 000 долара от международния боксофис приходи до края на първоначалното си кино излъчване.<ref>Maltin, Leonard (1987) [1980]. Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons. New York: Plume. p. 57. ISBN 0-452-25993-2.</ref> Това носи на RKO печалба от 380 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 44.]</ref> === Преиздаване === Филмът ''Снежанка и седемте джуджета'' е преиздаден за първи път през 1944 г., за да събере приходи за студиото на Дисни по време на [[Втората световна война]]. Това преиздание поставя традиция за преиздаване на анимационни филми на Дисни на всеки няколко години и ''Снежанка и седемте джуджета'' е излъчен отново в кината през 1952, 1958, 1967, 1975, 1983, 1987 и 1993 г.<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206/mode/2up Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> Съвпадайки с 50-ата годишнина на филма през 1987 г., Дисни издава лицензирана книга на историята, написана от детската писателка Сюзан Уейн.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LUMAHAAACAAJ&redir_esc=y Weyn, Suzanne (1987). Snow White & the Seven Dwarfs: Walt Disney Classics Series. New York NY: Scholastic. p. 80. ISBN 0-590-41170-5.]</ref><ref>Walt Disney's classic Snow White and the seven dwarfs: based on Walt Disney's full-length animated classic. Dublin OH.</ref> През 1993 г. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият филм, който е изцяло сканиран в цифрови файлове и записан обратно. Проектът за реставрация е извършен изцяло при [[4K резолюция]] и 10-битова [[дълбочина на цвета]] с помощта на системата Cineon (по 10 бита червено, зелено и синьо — общо 30) за цифрово премахване на мръсотия и драскотини.<ref>[https://web.archive.org/web/20010112003400/http://www.amps.net/newsletters/Issue24/24_snowhite.htm Aldred, John (Winter 1997). "Disney's Snow White: The Story Behind the Picture"]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' събира приходи от 418 милиона долара от първоначалното си излъчване в киносалоните и от няколкото преиздания.<ref>[https://archive.org/details/permanencecareof00henr/page/359/mode/2up Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8.]</ref> Коригиран спрямо инфлацията и включващ последващи издания, филмът все още е един от 10-те най-добри американски филма на всички времена<ref>[https://www.boxofficemojo.com/chart/top_lifetime_gross_adjusted/ "Top Lifetime Adjusted Grosses". Box Office Mojo.]</ref> и е най-печелившият анимационен филм.<ref>[https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/highest-box-office-film-gross-for-an-animation-inflation-adjusted "Highest-grossing animation at the domestic box office (inflation adjusted)". Guinness World Records.]</ref> === Реакция на критиката === Филмът има огромен успех от критиката, като много рецензенти го приветстваха като истинско произведение на изкуството както за деца, така и за възрастни.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Съвременните рецензенти възхваляват реалистичния стил на човешката анимация (по принцип), като някои заявяват, че публиката е забравила да гледа анимирани хора.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' смята, че „г-н Дисни и неговият технически екип са надминали себе си. Картината отговаря на очакванията. Това е класика, толкова важна в кинематографично отношение, колкото ''[[Раждането на една нация]]'' или раждането на [[Мики Маус]]. Нищо подобно не е правено преди; и вече станахме достатъчно неучтиви, за да извикаме за бис“.<ref>[https://www.nytimes.com/1938/01/14/archives/the-screen-in-review-the-music-hall-presents-walt-disneys.html THE SCREEN IN REVIEW; The Music Hall Presents Walt Disney's Delightful Fantasy, 'Snow hite and the Seven Dwarfs'-Other New Films at Capitol and Criterion]</ref> ''[[Върайъти]]'' отбелязва, че филмът „е [толкова] съвършен, толкова нежни са романтиката и фантазията, толкова емоционални са някои сцени, играта на героите поразява в дълбочина, сравнима с искреността на хората, доближавайки се до истинското величие“.<ref>[https://archive.org/details/variety128-1937-12/page/n265/mode/2up Flynn, Sr., John C. (December 28, 1937). "Film Reviews: Snow White and 7 Dwarfs". Variety. p. 17.]</ref> ''Харисънс Рипорт'' пише, че ''Снежанка и седемте джуджета'' е „забавление, на което всеки трябва да се наслаждава. Интелигентните възрастни ще се възхитят на изобретателността, която е вложена в направата му; и това е нещо, на което да се учудвате, защото понякога героите изглеждат реалистични, резултат от умелото синхронизиране на действието с музиката и диалога“.<ref>[https://archive.org/details/harrisonsreports20harr/page/n13/mode/2up "Snow White and the Seven Dwarfs". Harrison's Reports. January 15, 1938. p. 10.]</ref> На [[Награди Оскар (11-а церемония)|11-ата церемония на наградите „Оскар“]] филмът печели почетна награда „Оскар“ за Уолт Дисни „като значима екранна иновация, която очарова милиони и е пионер в ново поле за забавление“. Дисни получава статуетка Оскар в пълен размер и седем миниатюрни, връчени му от 10-годишната актриса [[Шърли Темпъл]].<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> Филмът е номиниран и за най-добра оригинална музика.<ref>[https://news.google.com/newspapers?id=6N5PAAAAIBAJ&pg=1651,2748825&dq=best+musical+score+snow+white&hl=en "Bette Davis again wins award as Best Actress; Tracy among Best Actors". The Evening Independent. Los Angeles, CA. February 24, 1939. p. 9.]</ref> Известни режисьори като [[Сергей Айзенщайн]] и [[Чарли Чаплин]] хвалят ''Снежанка и седемте джуджета'' като забележително постижение в киното; Айзенщайн дори го нарича „най-великият филм, правен някога“.<ref>[https://www.nytimes.com/1987/07/12/movies/snow-white-at-50-undimmed-magic.html Culhane, John (July 12, 1987). "'Snow White' at 50: Undimmed Magic". The New York Times.]</ref> Филмът вдъхновява [[Метро-Голдуин-Майер]] да продуцира свой собствен фантъзи филм, ''[[Магьосникът от Оз]]'', през 1939 г.<ref>[https://archive.org/details/wizardofozoffici0000fric/page/18 Fricke, John; Jay Scarfone; William Stillman (1986). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History. New York, NY: Warner Books, Inc. p. 18. ISBN 978-0-446-51446-0.]</ref> Друг пионер на анимацията, Макс Флейшър, решава да продуцира свой анимационен филм, ''Пътешествията на Гъливер'', за да се конкурира със ''Снежанка и седемте джуджета''. Късометражният филм ''Coal Black and de Sebben Dwarfs'', режисиран от Боб Клампет, част от поредицата ''[[Весели мелодии]]'' от 1943 г., пародира ''Снежанка и седемте джуджета'', като представя историята с изцяло чернокож актьорски състав, който пее джаз музика. === Критична преоценка и признание в индустрията === ''Снежанка и седемте джуджета'' е определян от много критици като един от най-великите анимационни филми в историята. ''[[Ролинг Стоун]]'' го класира като 4-тия най-велик анимационен филм, наричат го този, който „промени бъдещето на анимацията“.<ref>Wilkinson, Sam Adams,Charles Bramesco,Tim Grierson,Noel Murray,Jenna Scherer,Scott Tobias,Alissa; Adams, Sam; Bramesco, Charles; Grierson, Tim; Murray, Noel; Scherer, Jenna; Tobias, Scott; Wilkinson, Alissa (October 13, 2019). "40 Greatest Animated Movies Ever". Rolling Stone.</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' класира филма като 13-ия най-добър анимационен филм на всички времена.<ref>[https://archive.ph/20190522124850/http://time.com/4609386/best-animated-films/ "The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> ''Харпърс Базар'' определя филма като анимационен филм номер едно за всички времена, като го признава за този, от който е започнало всичко.<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/g12148472/best-animated-movies/ Janes, DeAnna (August 31, 2017). "The Best Animated Films of All Time". Harper's BAZAAR.]</ref> През 1987 г. [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]] е въведена в [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]], рядко постижение за измислен герой, и в момента е единствената [[принцеса на Дисни]], озовала се на Алеята.<ref>[https://walkoffame.com/snow-white/ "Snow White". Hollywood Walk of Fame. October 25, 2019.]</ref> [[Американски филмов институт|Американският филмов институт]] (AFI), независима организация с нестопанска цел, създадена в Съединените щати от Националния фонд за изкуства,<ref>[https://www.afi.com/about/history.aspx History of AFI]</ref> издава различни годишни награди и списъци с филми за високи постижения. Поредицата ''AFI 100 Years...'' (АФИ 100 години...), която продължава от 1998 г. до 2008 г., създава категоризирани списъци с най-добрите американски филми, избрани от журита, съставено от над 1500 артисти, учени, критици и историци. Включването на филма в един от тези списъци се основава на популярността му във времето, историческото значение и културното въздействие.<ref>[https://www.nytimes.com/2007/06/21/arts/21arts-005.html Van Gelder, Lawrence (June 21, 2001). "'Citizen Kane' Wins an Election". The New York Times.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е избран от журито за включване в много списъци на AFI, включително следните: * [[100 години Американски филмов институт... 100 филма]] – № 49<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie|url=http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 1998|archive-date=May 29, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529012109/http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 филма (10-то юбилейно издание) – № 34<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie – 10th Anniversary Edition|url=http://www.afi.com/100years/movies10.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 20, 2007|archive-date=August 18, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150818175815/http://www.afi.com/100Years/movies10.aspx|url-status=live}}</ref> * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт]] – Анимационен филм №1<ref>{{cite web|title=AFI's 10 Top 10: Animation|url=http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|archive-date=May 18, 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20100518174029/http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|url-status=live}}</ref> * [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи]]: Кралицата – злодей номер 10<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Heroes and Villains|url=http://www.afi.com/100Years/handv.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 4, 2008|archive-date=March 4, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160304082823/http://afi.com/100years/handv.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 песни: ''Someday My Prince Will Come'' – № 19<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Songs|url=http://www.afi.com/100Years/songs.aspx|work=[[American Film Institute]]|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 22, 2004|archive-date=March 6, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160306073718/http://afi.com/100Years/songs.aspx|url-status=live}}</ref> === Домашна употреба === На 28 октомври 1994 г. филмът е издаден за първи път за домашна употреба на [[VHS]] и [[Laserdisc]] като първото издание в колекцията „Шедьоври на Уолт Дисни“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/09/16/arts/home-video-258792.html Nichols, Peter M. (September 16, 1994). "Home Video". The New York Times. p. D17.]</ref> Изданието на LaserDisc съдържа филма заедно с няколко допълнителни материала, като заснемане на документален филм, архивно интервю на Уолт Дисни и изтрити сцени.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1994-11-20-tr-64088-story.html Saltzman, Barbara (November 20, 1994). "Home Entertainment: 'Snow White' Laser Set Among Fairest of All". Los Angeles Times.]</ref> До 1995 г. филмът е продаден в 24 милиона домашни видео единици и е спечелил 430 милиона долара.<ref>[https://books.google.bg/books?id=1wgUAQAAMAAJ&redir_esc=y "Mediaweek". Mediaweek. A/S/M Communications. 5: 29. 1995.]</ref> Към 2002 г. филмът е продаден в 25,1 милиона домашни видео единици в Съединените щати.<ref>[https://books.google.bg/books?id=q-M8DwAAQBAJ&pg=PA22&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Wroot, Jonathan; Willis, Andy (2017). DVD, Blu-ray and Beyond: Navigating Formats and Platforms within Media Consumption. Springer. p. 22. ISBN 9783319627588.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[DVD]] на 9 октомври 2001 г., като първия филм, част от „Платинените издания на Дисни“, и включва два диска, дигитално реставрирания филм, документален филм за създаването, разказан от [[Анджела Лансбъри]], аудио коментар от Джон Канемейкър и, чрез архивирани аудио клипове, Уолт Дисни.<ref>[https://www.comingsoon.net/movies/news/568939-welcome-to-the-new-ropeofsilicon-com-new-features-and-your-thoughts revet, Brad (October 6, 2009). "Blu-ray Review: Snow White and the Seven Dwarfs (Platinum Edition)". Rope of Silicon. Seattle WA: RopeofSilicon.com LLC.]</ref> Продадени са рекордните 1 милион копия за 24 часа.<ref>"Hi-Ho, Hi-Ho...". Variety. October 15, 2001. p. 8.</ref> На 27 ноември 2001 г. е издадено ново VHS издание. И двете версии са върнати в ''[[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]]'' на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault" (Press release). Buena Vista Home Entertainment. January 23, 2002.]</ref> Към 2001 г. филмът събира общо 1,1 милиарда долара приходи от боксофис и домашно видео.<ref>[https://books.google.bg/books?id=V13uAAAAMAAJ&q=snow+white&redir_esc=y "The inside story of how DVDs became the entertainment industry's most lucrative product". Newsweek. Newsweek, Inc. 138: 189. 2001.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[Blu-ray]] на 6 октомври 2009 г., като първият филм, част от колекцията „Диамантени издания на Дисни“, а новото DVD издание е издадено на 24 ноември 2009 г. Blu-ray изданието включва версия с висока разделителна способност на филма, DVD копие на филма и няколко допълнителни материала, които не са включени в DVD изданието от 2001 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20130207205234/http://disneydvd.disney.go.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs.html "Snow White And The Seven Dwarfs | Walt Disney Studios Home Entertainment"]</ref> Walt Disney Studios Home Entertainment преиздава ''Снежанка и седемте джуджета'' на Blu-ray и DVD на 2 февруари 2016 г. като първият от линията „Walt Disney Signature Collection“. Издаден е и на Digital HD на 19 януари 2016 г. с бонус материал.<ref>[https://www.awn.com/news/disney-launches-signature-collection-snow-white-and-seven-dwarfs Wolfe, Jennifer (January 19, 2016). "Disney Launches Signature Collection with 'Snow White and the Seven Dwarfs'" (Press release). Walt Disney Studios.]</ref> В България филмът е издаден на VHS от Александра Видео, а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+ Филмс – едното, съдържащо диск с филма, а другото – в два диска – с филма и с допълнителни материали. == Културно въздействие и наследство == След пускането на филма са продадени редица стоки на тема ''Снежанка и седемте джуджета'', включително шапки, кукли и очила. Стоките на филма генерират продажби от 8 милиона долара, което се равнява на над 100 милиона долара, коригирани спрямо инфлацията.<ref>[https://blog.newspapers.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs-released-nationwide-february-4-1938/ Snow White and the Seven Dwarfs Released Nationwide: February 4, 1938. Newspapers.com.]</ref> Интелектуалната собственост на филма е предоставена на франчайз в различни области, включително мюзикъл на Бродуей, видеоигри и разходки в тематичен парк. Успехът на ''Снежанка и седемте джуджета'' насърчава [[Уолт Дисни]] да продължи напред с повече пълнометражни продукции. Той използва голяма част от печалбите от филма, за да финансира ново студио за 4,5 милиона долара в [[Бърбанк]] – мястото, където се намира Уолт Дисни Студиос и до днес.<ref>[https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito Sito, Tom (2007). Drawing The Line: The Untold Story of the Animation Unions from Bosko to Bart Simpson. University Press of Kentucky. pp. 111–112. ISBN 978-0-8131-2407-0.]</ref> В рамките на две години студиото завършва ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' и започва работа по филмите ''[[Дъмбо]]'', ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'', ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' и ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> === Комикс адаптация === В продължение на четири месеца – от 12 декември 1937 до 24 април 1938 г. – в комикса ''Silly Symphony Sunday'' е публикувана адаптация на ''Снежанка и седемте джуджета''. Комиксът е написан от Мерил Де Марис и е нарисуван от Ханк Портър и Боб Грант.<ref>Taliaferro, Al; Osborne, Ted; De Maris, Merrill (2016). Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 2. San Diego: IDW Publishing. ISBN 978-1631408045.</ref> Тази комикс адаптация е преиздавана няколко пъти, като последно през 1995 г.<ref>[https://filmic-light.blogspot.com/2011/04/snow-white-comic-book-revisited.html "Snow White Comic Book Revisited". Filmic Light: Snow White Archive. April 5, 2011.]</ref> Мондадори, официалният италиански издател на Дисни комикс, създава няколко продължения на комикса на филма от 1937 г. Първият разказ е публикуван през 1939 г.<ref>Luca Boschi, Leonardo Gori and Andrea Sani, I Disney italiani, Granata Press, 1990, p. 31</ref> === Тематичен парк === [[Файл:The_Queen,_Snow_White,_and_the_mini_Snow.jpg|мини|250px|В Дисниленд Снежанка и Злата кралица се снимат с посетител.]] ''Вълшебното желание на Снежанка'' (''Страшните приключения на Снежанка'' до 2020 г.) е популярна разходка, датираща от 1955г.,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/?name=SnowWhiteScaryAdventuresAttractionPage "Disneyland's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyland.disney.go.com.]</ref> а по-късно и в Дисниленд Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20100331093914/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_snow.html "Tokyo Disney's Snow White's Adventures Page". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и [[Дисниленд Париж]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090105180649/http://parks.disneylandparis.co.uk/disneyland-park/lands/fantasyland/attractions/blanche-neige-et-les-sept-nains.xhtml "Disneyland Paris' Blanche-Neige et les Sept Nains Page". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Фентъзиленд в [[Дисни Уърлд]]<ref>[https://web.archive.org/web/20090606220520/http://disneyworld.disney.go.com/wdw/parks/attractionDetail?id=SnowWhitesScaryAdventuresAttractionPage "Disney World's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyworld.disney.go.com. ]</ref> претърпява разширение от 2012 до 2014 г. Атракционът ''Страшните приключения на Снежанка'' е заменен с ''Приказната зала на принцесите'', където Снежанка и други принцеси посрещат туристите. През 2013 г. в разширението на Фентъзиленд е включена атракцията ''Вагонетката на седемте джуджета''.<ref>[https://web.archive.org/web/20110212005212/http://articles.orlandosentinel.com/2011-02-03/the-daily-disney/os-bevil-disney-snow-white-ride-20110203_1_fantasyland-expansion-disney-s-fantasyland-snow-white-s-scary-adventures "Disney's Fantasyland plan leaves Snow White ride out in cold". Orlando Sentinel.]</ref> Снежанка, нейният принц, кралицата и седемте джуджета също са включени в паради и изяви на герои из парковете. === Видеоигри === * ''Снежанка и седемте джуджета'' на Уолт Дисни е издадена за конзолата Game Boy Color през 2001 г.<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|title=Snow White and the Seven Dwarfs&nbsp;— Game Boy Color|work=IGN|publisher=News Corporation|access-date=January 5, 2013|archive-date=September 25, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150925004002/http://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|url-status=live}}</ref> * Снежанка също се появява в играта ''[[Kingdom Hearts]]'' за [[PlayStation 2]] като една от седемте легендарни принцеси.<ref>{{cite web |url=http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |title=Official Kingdom Hearts Page |publisher=Square Enix |access-date=April 1, 2010 |archive-date=April 3, 2005 |archive-url=https://web.archive.org/web/20050403052840/http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |url-status=live }}</ref> Свят, базиран на филма, ''Dwarf Woodlands'', се появява в ''Kingdom Hearts: Birth by Sleep'' за [[PSP]].<ref>{{cite web|title=KINGDOM HEARTS Birth by Sleep Unveils the Saga's Untold Origins Today|url=http://www.sys-con.com/node/1523426|work=Sys-Con Media|publisher=SYS-CON Media|access-date=January 5, 2013|author=Square Enix, Inc. via PR Newswire|location=Woodcliff Lake, NJ|date=September 7, 2010|archive-date=November 19, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181119074043/http://www.sys-con.com/node/1523426|url-status=live}}</ref> * В безплатната мобилна игра от 2013 г. ''Снежанка: Завръщането на кралицата'',<ref>{{cite web |url=http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |title=10 Best Disney iOS Games |publisher=Arcadesushi.com |date=November 15, 2013 |access-date=May 4, 2014 |archive-date=June 17, 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130617191920/http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |url-status=live }}</ref> неофициално продължение на филма, кралицата е оцеляла при падането в кулминацията на филма и след това се връща към младежката си форма, за да хвърли проклятие върху Снежанка и джуджетата и цялата им гора.<ref>{{cite web|url=https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo |title=Snow White: The Queen's Return – Android-apps op Google Play |access-date=July 29, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20140330103005/https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo|archive-date=March 30, 2014}}</ref> === Мюзикъл на Бродуей === Неизвестната Мери Джо Салерно играе Снежанка в продуцирания от Дисни мюзикъл ''Снежанка и седемте джуджета'' (известен също като ''Снежанка на живо!'') в Радио Сити Мюзик Хол.<ref>{{cite news|last=Debnam|first=Betty|title="Snow White and the Seven Dwarfs" made into musical|url=https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|access-date=December 18, 2012|newspaper=The Nevada Daily Mail|date=February 7, 1980|agency=United Press Syndicate|location=Nevada MO|page=7|archive-date=February 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210227015619/https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|url-status=live}}</ref> Музиката и текстовете за четири нови песни са създадени от Джей Блектън и Джо Кук.<ref>{{cite web|last=Fanning|first=Jim|title=D23's From the Archives: Snow White Oddities—Part 3|url=http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|work=[[Disney D23]]|publisher=The Walt Disney Company|access-date=January 5, 2013|location=Burbank CA|date=December 21, 2012|archive-date=June 16, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130616213726/http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|url-status=live}}</ref> Провежда се от 18 октомври до 18 ноември 1979 г. и от 11 януари до 9 март 1980 г., общо 106 представления.<ref>{{cite book|last=Loney|first=Glenn Meredith|title=20th century theatre, Volume 2|year=1983|publisher=Facts on File|isbn=0-87196-463-5|url=https://archive.org/details/20thcenturytheat01lone}}</ref> === Отменена предистория === През 2000-те Диснитуун Студиос започва разработването на компютърно анимирана предистория на ''Снежанка и седемте джуджета'', озаглавена ''Седемте джуджета''. Режисьорът Майк Диса и сценаристът Евън Спилиотопулос представят история, обясняваща как се срещат джуджетата и как Злата кралица убива бащата на Снежанка и заема трона. Според Диса, ръководството на Диснитуун е променило сюжета на предисторията, за да се съсредоточи върху това как Глупи е загубил гласа си, след като е станал свидетел на смъртта на майка си. След като [[Уолт Дисни Студиос]] закупува [[Пиксар]] през 2006 г., Джон Ласитър, новият главен творчески директор на Диснитуун, отменя ''Седемте джуджета''.<ref>{{cite web|url= http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie|title= Mike Disa and ''The Seven Dwarfs'': How the ''Snow White'' prequel became a Dopey movie|last= Armstrong|first= Josh|date= August 14, 2013|publisher= AnimatedViews.com|access-date= August 26, 2014|archive-date= October 23, 2014|archive-url= https://web.archive.org/web/20141023110355/http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie/|url-status= live}}</ref> === Изложба === Изложба зад кулисите, озаглавена ''Снежанка и седемте джуджета: Създаването на класиката'', се провежда в семейния музей на Уолт Дисни от 15 ноември 2012 г. до 14 април 2013 г. Събитието отбеляза 75-ата годишнина на филма, като показа повече от 200 произведения на рядко концептуално изкуство и анимация. Също така описва подробно цялата история на продукцията на филма, излизането му и световното признание, което е спечелил през годините.<ref>{{cite web|url=https://www.waltdisney.org/exhibitions/snow-white-and-seven-dwarfs-creation-classic|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{Cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=egDyBEXfyZI|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|date=November 1, 2012|access-date=May 8, 2022}}</ref> Две обширни придружаващи книги, ''The Best One of All: The Making of Walt Disney's Snow White and the Seven Dwarfs'' и ''Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film'' са написани от Джей Би Кауфман и публикувани от Уелдън Оуен на 16 октомври 2012 г.<ref>{{cite news|url=http://www.jbkaufman.com/fairest-one-all |title=The Fairest One of All|website= J.B. Kaufman|date=November 13, 2012 |access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{cite web|url=http://www.jbkaufman.com/snow-white-and-seven-dwarfs-art-and-creation-walt-disney%E2%80%99s-classic-animated-film|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film|website= J.B. Kaufman|access-date=May 7, 2022}}</ref> === Игрална адаптация === През октомври 2016 г. е обявена адаптация ''Снежанка и седемте джуджета''.<ref name="THR">{{cite web | url=https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | title=Disney Developing Live-Action 'Snow White' (Exclusive) | work=The Hollywood Reporter | date=October 31, 2016 | access-date=November 1, 2016 | archive-date=August 22, 2019 | archive-url=https://web.archive.org/web/20190822182541/https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | url-status=live }}</ref> Сценарият е поверен на Ерин Кресида Уилсън, а на Бендж Пасек и Джъстин Пол, които създават песни за игралната адаптация от 2019 г. ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'', песните за филма.<ref name="THR" /> През 2019 г. Марк Уеб е избран за режисьор.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|title=Marc Webb Eyed to Direct Disney's 'Snow White' Remake (EXCLUSIVE)|date=May 30, 2019|website=Variety|access-date=May 30, 2019|archive-date=May 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190530201927/https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|url-status=live}}</ref> Първоначално записите са насрочени да започнат през март 2020 г. във [[Ванкувър]],<ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|title=EXCLUSIVE: Disney's Live-Action 'Snow White' Remake To Begin Production Next Spring|date=September 29, 2019|website=The DisInsider|access-date=October 15, 2019|archive-date=September 29, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190929181055/https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|url-status=live}}</ref> но след това снимките са отложени за лятото или есента на 2020 г. поради [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19]].<ref>{{cite tweet |user=Geekvibesnation|author=Geek Vibes Nation|title=Marc Webb's 'Snow White and the Seven Dwarfs' Now Looks To Begin Filming This July in Vancouver and Los Angeles. Yesterday we reported the filming was delayed from March to Summer. #SnowWhite #Disney|number=1232731281512902658|date=February 26, 2020|accessdate=July 6, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|title=Rumor: Martin Klebba Joins Live-Action 'Snow White' in an Unknown Role|quote=It is unknown when exactly Snow White will start production, but I’ve heard that the studio is looking at a September/October start in Vancouver, Canada. Also, Disney would need the okay from the Canadian government to begin filming as they are keeping a firm grasp on their citizen’s health and safety due to the COVID-19 outbreak.|date=July 5, 2020|accessdate=July 6, 2020|website=The DisInsider|archive-date=January 16, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210116161348/https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е съобщено, че Уеб все още е ангажиран да режисира филма, но няма да започне работа по него през същата година, поради графика си с телевизионния сериал ''Just Beyond''.<ref name="remakes">{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|title=Upcoming Disney Live-Action Remakes/Adaptations|author=Skyler Shuler|work=The DisInsider|date=May 29, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=June 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210617100203/https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|url-status=live}}</ref> На 22 юни 2021 г. [[Рейчъл Зиглър]] е избрана за ролята на Снежанка, а началото на продукцията е насрочено за 2022 г.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=June 22, 2021|title='Snow White': 'West Side Story's Rachel Zegler To Play Title Role In Disney's Live-Action Adaptation Of Animated Classic|url=https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|website=Deadline Hollywood|access-date=June 22, 2021|archive-date=June 22, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210622150126/https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|url-status=live}}</ref> За локация на снимките през 2022 г. е избрано [[Обединеното кралство]].<ref>{{Cite web|last=Daniels|first=Nia|date=August 27, 2021|title=Disney's Snow White to Film in the UK|url=https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|website=[[Kemps Film and TV Production Services Handbook]]|access-date=August 30, 2021|archive-date=August 30, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210830233132/https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|url-status=live}}</ref> ''Deadline Hollywood'' съобщава на 3 ноември 2021 г., че [[Гал Гадот]] е в последни преговори за ролята на Злата кралица.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=November 3, 2021|title=Gal Gadot To Play Evil Queen In Disney's Live-Action 'Snow White'|url=https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|access-date=November 3, 2021|website=Deadline Hollywood|archive-date=January 13, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220113003743/https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|url-status=live}}</ref> Гадот потвърждава своя кастинг по време на премиерата на филма ''Red Notice''.<ref>{{Cite web|last=Dick|first=Jeremy|date=November 4, 2021|title=Snow White Star Gal Gadot Is 'So Excited' to Play the Evil Queen|url=https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|website=MovieWeb|access-date=January 2, 2022|archive-date=January 3, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220103004800/https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|url-status=live}}</ref> През същия месец е съобщено, че [[Грета Гъруиг]] работи върху най-новата чернова на сценария на филма.<ref>{{Cite web|last=Maitland|first=Hayley|date=November 17, 2021|title=Heigh-Ho! Greta Gerwig is Penning the Script for Disney's Live-Action Snow White Remake|url=https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|website=Vouge|access-date=March 8, 2022|archive-date=November 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211117193614/https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|url-status=live}}</ref> На 12 януари 2022 г. ''[[Холивуд Рипортър]]'' съобщава, че Андрю Бърнап е избран за неуточнена главна мъжка роля, но не на принца или ловеца.<ref>{{cite web|last1=Kit|first1=Boris|title=Andrew Burnap Joins Rachel Zegler, Gal Gadot in Disney's Live-Action 'Snow White' Remake (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|publisher=Penske Media|access-date=13 January 2022|website=The Hollywood Reporter|date=January 12, 2022 |archive-date=January 12, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220112205946/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|url-status=live}}</ref> [[Питър Динклидж]] критикува Дисни и обвинява компанията в „лицемерие“ за това, че се „гордеят“ да изберат латиноамериканска актриса за ролята на Снежанка, докато правят филм за „седем джуджета, живеещи заедно в пещера“.<ref>{{Cite news|last=Chappell|first=Peter|date=January 26, 2022|title=Peter Dinklage blasts Disney over 'backwards' Snow White remake|language=en|work=[[The Times]]|url=https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|access-date=2022-01-26|issn=0140-0460|archive-date=January 26, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220126040708/https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|url-status=live}}</ref> След критиките на Динклижд Дисни обявява, че филмът ще използва неидентифицирани „магически създания“ вместо реални джуджета.<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters|website=The Wrap|last=Taylor|first=Drew|date=January 25, 2022|access-date=January 25, 2022|archive-date=January 25, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220125204145/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|url-status=live}}</ref> Филмът също ще бъде озаглавен просто ''Снежанка'' поради отсъствието на седемте джуджета.<ref>{{Cite web|last=Shuler|first=Skyler|date=January 25, 2022|title=Andrew Burnap Joins Disney's 'Snow White and the Seven Dwarfs'|url=https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|access-date=March 16, 2022|website=The DisInsider|quote=According to TheWrap‘s Drew Taylor, Disney’s live-action adaptation of Snow White and the Seven Dwarfs, simply Snow White, will see the absence of the Seven Dwarfs.|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315131840/https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Taylor |first=Drew |date=2022-01-25 |title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters |url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |access-date=2022-03-16 |website=The Wrap |language=en-US |archive-date=January 25, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220125222946/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |url-status=live }}</ref> През март 2022 г. снимачната площадка на филма се подпалва в Пайнууд Студиос точно преди да започне продукцията.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|title=Disney's 'Snow White' Set Catches Fire at Pinewood Studios|website=Variety|last=Yossman|first=K.J.|date=March 15, 2022|access-date=March 15, 2022|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315183217/https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|url-status=live}}</ref> === Други изяви === Седемте джуджета се появяват рядко в късометражни филми, въпреки популярността си, причината е, че са твърде много, за да бъдат анимират ефективно. Появяват се в следните късометражни анимационни филми: ''The Standard Parade'' (1939), ''The Seven Wise Dwarfs'' (1941), ''All Together'' (1942) и ''The Winged Scourge'' (1943). Филмът ''[[Гремлини]]'' от 1984 г. използва анимационния филм в театралните сцени.<ref>{{cite news|title=Gremlins' (1984) Review|url=https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|work=The New York Times|date=December 11, 2018|access-date=July 31, 2019|archive-date=July 31, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731192626/https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|url-status=live}}</ref> Анимационният телевизионен сериал ''[[Клуб Маус]]'', който включва много анимационни [[камео]] на герои на Дисни, включва героите в специалния филм ''[[Вълшебната Коледа на Мики]]''. Злата кралица се появява и в главна роля във филма ''Имало едно време Хелоуин''. Във фентъзи сериала ''[[Имало едно време]]'', продуциран от Ей Би Си Студиос, собственост на Дисни), редовно се включват интерпретации Снежанка, Принца, Злата кралица и Глупи. Анимационен телевизионен сериал, включващ нова версия на седемте джуджета, озаглавен ''[[7 Д]]'', е излъчен по [[Disney XD]] от 7 юли 2014 г. до 5 ноември 2016 г. Историята се развива 30 години преди събитията от оригиналния филм. В епизода ''Железният таван'' на телевизионния сериал на Марвел от 2015 г. ''[[Агент Картър]]'' филмът е използван, за да научи децата в Червената стая да говорят английски. Снежанка също се появява във филма от 2018 г. ''[[Ралф разбива интерента]]'', чиято премиера е на 21 ноември 2018 г. В края на филма на Марвел от 2022 г. ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'', синовете на Уанда Максимоф могат да бъдат видени да гледат ''Снежанка и седемте джуджета'' на телевизора във всекидневната.<ref name="Disney Guy">{{cite web|url=https://www.disneyguy.org/blogger/post/8325258637539486319 |title=Easter Egg: Snow White in Doctor Strange 2 |last1=Shaffer |first1=Joshua |date=8 May 2022 |work=Discovering The Magic Kingdom |access-date=8 May 2022}}</ref> == Българска версия == ;[[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Снежанка | Венцислава Стоилова |- | Принца | Богомил Спиров |- | Царица | [[Нона Йотова]] |- | Вещица | [[Жени Пашова]] |- | Огледало | [[Петър Евангелатов]] |- | Знайко | [[Станислав Пищалов]] |- | Сърдитко | [[Веселин Ранков]] |- | Срамежливко | [[Здравко Димитров]] |- | Веселушко | [[Атанас Ганев]] |- | Кихавко | Симеон Викторов |- | Сънливко | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Ловец | [[Красимир Куцупаров]] |- | Разказвач | Рая Нанкова |- | Други гласове | Симеон Викторов<br>Веселина Митева<br>Евгения Брайнова<br>Златина Генова<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Вълшебния кладенец || Венцислава Стоилова |- | Мечтана любов || Богомил Спиров |- | Щом запееш на глас || Венцислава Стоилова |- | Весела мелодия || Венцислава Стоилова |- | В мината || Атанас Ганев<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Здравко Димитров]]<br>Симеон Викторов |- | Хей – хо || Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Измий се без страх || [[Станислав Пищалов]]<br>[[Веселин Ранков]] |- | Смешна песен на джуджетата || Атанас Ганев<br>[[Здравко Димитров]]<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Имало една принцеса || Венцислава Стоилова<br>[[Станислав Пищалов]]<br>Симеон Викторов<br>Здравко Димитров<br>Атанас Ганев |- | Ще дойде моя принц || Венцислава Стоилова |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (1999 – 2000) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йонкова |- | Преводач | Веселина Пършорова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Превода на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Стамен Янев |- | Творчески консултант | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|7700}} * {{imdb title|0029583}} * {{Amg movie|45383}} == Източници == <references/> [[Категория:Филми от 1937 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] jg87te236t64k9qrtq0wbquc7t5f4i0 11464780 11464680 2022-07-20T11:23:35Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Снежанка и седемте джуджета | име_оригинал = Snow White and the Seven Dwarfs | картинка = | описание = | режисьори = Дейвид Ханд<br>Уилям Котрел<br>Уилфред Джаксън<br>Лари Мори<br>Пърс Пиърс<br>Бен Шарпстийн | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сиърс<br>Ричард Крийдън<br>Ото Ингландър<br>Дик Рикард<br>Ърл Хърд<br>Мерил Де Марис<br>Дороти Ан Бланк<br>Уеб Смит | базиран_на = ''[[Снежанка]]'' от [[Братя Грим]] | актьори = [[Адриана Каселоти]]<br>Лусил Ла Верн<br>Хари Стокуел<br>Рон Атуел<br>Пинто Колвиг<br>Отис Херлан | музика = Франк Чърчил<br>Пол Смит<br>Лий Харлайн | оператор = | монтаж = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера-дата = [[21 декември]] [[1937]] г. | премиера-място = Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]] | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 1,49 млн.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> | приходи = $ 418 млн.<ref name="Wilhelm">Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8. In only 2 months after the 1987 re-release, the film grossed another $45 million—giving it a total gross to date of about $375 million! (Online copy at Google Books)</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Снежанка и седемте джуджета''''' ({{lang|en|Snow White and the Seven Dwarfs}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1937]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на [[Снежанка|едноименната приказка]] от [[Братя Грим]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|първият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Историята е адаптирана от Дороти Ан Бланк, Ричард Крийдън, Мерил Де Марис, Ото Ингландър, Ърл Хърд, Дик Рикард, Тед Сиърс и Уеб Смит. Режисьори на лентата са Дейвид Ханд, който е ръководител на екипа, Уилям Котрел, Уилфред Джаксън, Лари Мори, Пърс Пиърс и Бен Шарпстийн, които са режисирали отделни сцени от филма. Премиерата на ''Снежанка'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]]. Филмът има комерсиален успех, а също печели одобрението на критиците. Популярността на филма води до неговото многократно появяване на големите екрани, като през 1990-те години е издаден за домашно ползване. Филмът е номиниран за най-добра музика на наградите Оскар през 1938 г., а на следващата година [[Уолт Дисни]] е удостоен с почетен Оскар за филма. Тази награда е уникална, тъй като се състои от една нормална по големина статуетка плюс седем миниатюрни статуетки на Оскар.<ref>[https://d23.com/disneys-special-academy-awards/ Disney's special Oscars]</ref> През 1989 г. Конгресната библиотека на САЩ обявява ''Снежанка'' за „културно, исторически и естетически значим“ и го избира за един от първите 25 филма, които да бъдат съхранявани в Националния филмов регистър.<ref>{{cite news|date=September 19, 1989|title=ENTERTAINMENT: Film Registry Picks First 25 Movies|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1989-09-19-mn-347-story.html|work=[[Los Angeles Times]]|location=Washington, D.C.|accessdate=April 22, 2020}}</ref><ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA|accessdate=2020-05-11}}</ref> Американският филмов институт класира филма сред [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100-те най-добри американски филма]], а също така го определя и като [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|най-добрия анимационен филм за всички времена]] през 2008 г. == Сюжет == [[Файл:Snow White and the Seven Dwarfs (Original Theatrical Trailer 2) 1937 (La Blancaneu).ogv|мини|300px|Оригинален трейлър на филма, на кадъра – шест от седемте джуджета: (от ляво надясно) Кихавко, Срамежливко, Сънливко, Веселушко, Сърдитко и Знайко]] {{сюжет}} ''Прологът на филма започва с думите, емблематични за всяка приказка, „Имало едно време“, които въвеждат към представянето на главната героиня Снежанка – очарователна принцеса, чиято мащеха Злата кралица, завижда на красотата ѝ. Затова всеки ден я кара да носи дрипи и да ѝ слугува, докато тя тайно пита своето Вълшебно огледало: „Огледало на стената, коя е най-красива на земята?“, а то всеки път и отговаря: „Като твойта красота няма никде по света.“'' Един ден обаче, когато Злата кралица за пореден път призовава слугата на Вълшебното огледало и отправя съответните думи, тайнственото лице от огледалото ѝ дава различен отговор. Кралицата вече не е най-красивата жена на света, нейната хубост е надмината от тази на [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]. В същото време красивата принцеса, потънала в дрипи и тежка работа, пее пред ято бели гълъби на кладенеца, за своите мечтите да срещне принца на живота си. Чува я принцът на бял кон, който минава покрай замъка. Прескача каменната ограда и пеещото момиче се скрива в сградата. Появява се на балкона, за да чуе песента на неочаквания посетител, в която той споделя, че се е влюбил още от пръв поглед в Снежанка. От високата кула ги вижда Злата мащеха. Кралицата заповядва на Ловеца да заведе принцесата дълбоко в гората и да я убие. Мъжът се възпротивява на решението, но властната жена го заплашва с наказание и той скланя. За да е сигурна в извършването на подлото деяние тя съветва Ловеца да донесе сърцето на жертвата и да ѝ го покаже, заключено в ковчеже. Снежанка, отново потънала в песен, бере цветя в отдалечена поляна. Под сянката на едно дърво, отстрани, седи Ловеца. Той се приближава с нож към принцесата, но не намира сили да стори коварното дело. Моли за прошка уплашеното момиче и ѝ споделя, че кралицата му е заповядала да направи това. Мъжът съветва Снежанка да се скрие в гората и никога да не се връща от там. Принцесата побягва в мрачния лес, където от сенките се подавят страховити дървета. Беззащитното момиче пада на земята, разплакана. Към нея се приближават бавно различни животни от гората, които ободряват Снежанка и тя започва да пее. С песента си привлича още повече горски обитатели, които я отвеждат в малка къщичка дълбоко в леса. След като се уверява, че вътре няма никой, младата принцеса влиза в схлупената постройка. Заедно с горските помощници тя почиства цялата къща, потънала в прах и мръсотия. През това време обитателите на чудноватата къщичка седемте джуджета работят в една диамантена мина, недалеч от дома си. Работното време изтича и с песен на устата се насочват към жилището си. Неканената гостенка, почистала вече къщата, се качва горе. Там я чакат седем малки легла, всяко от тях с различно смешновато име. На уморената принцеса и се доспива и ляга на креватчетата. Седемте джуджета виждат, че дома им свети и се скрива зад едни дървета. Почват да мислят различни най-чудновати и страшни теории; кой ли е влязъл в къщата им? Джуджетата бавно се промъкват към малката сграда. Забелязват, че вътре в жилището е чисто както никога преди. Престрашават се да проверят на горния етаж и намират красиво младо момиче, потънало в сън на леглата им. Снежанка се събужда и се запознава със седемте джуджета: Знайко, Срамежливко, Сънливко, Кихавко, Веселушко, Глупи и Сърдитко. Тя им обяснява, че е принцесата и се крие от своята зла мащеха, която иска да я убие. Джуджетата ѝ разрешават да остане, при условие, че им чисти и готви. Снежанка се заема да сервира вечерята им. Преди това обаче изисква от тях да си умият ръцете – навик, който и седемте джуджета са забравили от доста време. През това време Злата кралица разбира от Вълшебното огледало, че Снежанка е жива, скрита дълбоко в гората от седемте джуджета, а сърцето в ковчежето е на прасе. Ядосаната жена слиза в стая в подземието, където разбърква магическа напитка, отключваща черна магия – преобразяване. Тя изпива питието и се превръща в грозна старица, облечена в черни дрипави одежди. Състарената кралица избира подобаваща смъртоносна магия за Снежанка – отровна ябълка, чиято хапка докарва жертвата до вечна спяща смърт. Джуджетата и Снежанка са потънали в танци и весели песни. След забавата принцесата преспива седемте обитатели на малката къщичка с чудна приказка, разказана с песен. Седемте джуджета заспиват на различни неудобни места на долния етаж, а Снежанка се качва при техните удобни легалца, отстъпени от тях. Грозната стара вещица приготвя смъртоносната ябълка, но в нея дебнат притеснения. Противоотровата за черната магия е целувката на първата любов, която може да съживи жертвата от мъртвешкия ѝ сън. Старицата се изхилва на този лек и слага ябълката в кошница. Отплава с лодка от замъка и се промушва из мрака в гората. Сутринта седемте джуджета се приготвят за работа в мините. Те дават на Снежанка съвет: да не отваря на непознати – кралицата е коварна и знае зли магии. Принцесата изпраща джуджетата с целувки по челата и носовете им. Докато е сама в къщата Снежанка готви с песен на устата, подпомагана от различни горски обитатели. Черна сянка надвисва и се появява преобразената Зла кралица на прозореца. Тя се прави на стара търговка, която предлага ябълки, за ябълков пай, който принцесата може да направи за изгладнелите от работа джуджета за вечерта. Вещицата подава отровния плод, но рояк птици попречват той да попадне в ръцете на Снежанка. Младото момиче излиза навън и подгонва горските обитатели. Помага на старицата да влезе вътре и да си отдъхне и да пие вода. Различни горски животни хукват към мините на джуджетата, за да ги предупредят за опасността. Обитателите дърпат седмината, докато те се опитват да се отърват от тях. Накрая разбират, че принцесата е в опасност. В същото време Злата кралица убеждава Снежанка, че ябълката, която държи, е вълшебна и сбъдва всяко желание. Едно отхапване и младото момиче ще се срещни със своя принц на мечтите, в който тя е влюбена. Старицата ѝ подава плода в ръцете и след като изрича желанието си тя отхапва от смъртоносната ябълка. Принцесата пода на земята, а кралицата избухва в зловещ смях; сега тя е най-красивата на земята. Грозната старица излиза от къщата и вижда джуджетата, ухнали сърнички, да се приближават към малката постройка. Вещицата хуква да се измъкне и седемте джуджета я последват. Тя поема по стръмни скали, докато наоколо вали дъжд и трещят гръмотевици. Преследвачите вървят по стъпките ѝ. Злата кралица намира, че скалите нямат изход. Опитва се да премаже „натрапниците“ с огромен камък, но в този момент пада силен гръм, счупва скалата под краката ѝ и старицата пропада в пропастта. ''Красива и след смъртта си, джуджетата оставят спящата Снежанка в стъклен ковчег, обкован в злато, и застават на вечна стража до него. Принцът, връщайки се от далечно странстване, чува за девойката лежаща в необикновен ковчег.'' Докато седемте джуджета пренасят цветя на спящата принцеса, принцът слиза от своя бял кон и с песен на устата се приближава към красавицата, подложена в ковчега. Той целува Снежанка и тя бавно отваря очи. Джуджетата и горските обитатели вижда събуждащата се принцеса и се впускат в танци, докато принца изнася на ръце своята любима. Снежанка се сбогува със седемте си приятели и потегля с принца на своите мечти. Двамата застават пред приказен замък. {{Сюжет-край}} == Актьори == [[Файл:Walt_Disney_Snow_white_1937_trailer_screenshot_(13).jpg|мини|250px|Уолт Дисни представя всяко от седемте джуджета в сцена от оригиналния трейлър на ''Снежанка и седемте джуджета'' от 1937 г.]] * [[Адриана Каселоти]] – ''[[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]]'' * Лусил Ла Верн – ''Кралицата / Вещицата'' * Пинто Колвиг – ''Сърдитко'' и ''Сънливко'' * Рой Атуел – ''Док'' * Били Гилбърт – ''Кихавко'' * Скоти Матрау – ''Свенливко'' * Отис Харлан – ''Щастливко'' * Хари Стокуел – ''Принцът'' * Морони Олсън – ''Магическото огледало'' * Стюърт Бюканън – ''Ловецът Хумберт'' * Еди Колинс – ''Глупчо'' == Продукция == Разработването на ''Снежанка и седемте джуджета'' започва в началото на 1934 г., а през юни 1934 г. Уолт Дисни обявява пред [[Ню Йорк Таймс]], че работи върху първия си пълнометражен филм, който ще бъде издаден от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]].<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Една вечер през същата година Дисни разиграва цялата история на ''Снежанка и седемте джуджета'' пред служителите си, като обявява, че филмът ще бъде продуциран като пълнометражен.<ref>[https://www.businessinsider.com/how-walt-disney-inspired-snow-white-2015-9 The way Walt Disney inspired his team to make 'Snow White' reveals his creative genius — and insane perfectionism]</ref> Преди ''Снежанка и седемте джуджета'' студиото на Дисни създава основно късометражни анимационни филми от поредиците ''Мики Маус'' и ''Глупави симфонии''. Дисни се надява да повиши престижа и приходите на студиото си, като се насочва към пълнометражните филми<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> и изчислява, че ''Снежанка и седемте джуджета'' може да бъде произведен за бюджет от 250 000 щатски долара; сумата е десет пъти по-голяма от средния бюджет на ''Глупави симфонии''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier 1999, pp. 125–126.]</ref> Въпреки че не е първият анимационен филм, ''Снежанка и седемте джуджета'' е първият пълнометражен анимационен филм в историята на американското кино.<ref>Smith, Dave (2006). Disney A to Z: The Official Encyclopedia (3rd ed.). p. 33. ISBN 0-7868-4919-3.</ref><ref>[https://www.lapl.org/collections-resources/blogs/lapl/week-remember-international-animation-day A Week to Remember: International Animation Day]</ref> Като такъв, Уолт Дисни трябва да се бори, за да продуцира филма. Както неговият брат и бизнес партньор [[Рой О. Дисни]], така и съпругата му Лилиан се опитват да го разубедят,<ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Thomas, Bob (1991). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast. New York: Hyperion. ISBN 1-56282-899-1.]</ref> а холивудската филмова индустрия подигравателно нарича филма „Глупостта на Дисни“, докато тече процесът на производство.<ref>[https://archive.org/details/waltdisneyameric0000thom/ Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. New York: Hyperion. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Той трябва да ипотекира къщата си, за да помогне за финансирането на продукцията на филма, която в крайна сметка общата сума за производството му достига 1 488 422 долара, огромна сума за филм през 1937 г.<ref name="Barrier">Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York.: Oxford University Press. ISBN 0-19-516729-5.</ref> По средата на производството Дисни се нуждае от заем от 250 000 долара, за да завърши филма. Той показва груба версия на Джоузеф Розенберг от Банка на Америка, който безучастно гледа по време на прожекцията. Тогава Розенберг се обръща към притеснения Дисни и му казва: „Уолт, това нещо ще направи много пари“ и одобрява заема.<ref>Bob Thomas. Walt Disney: An American Original. Simon & Schuster, 1976</ref> === Развитие на историята === На 9 август 1934 г. двадесет и една страници с бележки, озаглавени „Предложения на Снежанка“, са съставени от сценариста Ричард Крийдън, предлагайки главните герои, както и ситуации със „забавления“ в историята. Както Дисни заявява в самото начало на проекта, основната атракция на историята за него са седемте джуджета и техните възможности за „сбърканост“ и „шеги“; по време на трите срещи, на които се обсъжда историята, проведени през октомври и на които присъстват Дисни, Крийдън, Лари Мори, Албърт Хъртър, Тед Сиърс и Пинто Колвиг, се обсъждат такива теми. В този момент Дисни предпочита да започне действителна работа по създаването на къщата на седемте джуджета.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Още в самото начало Дисни предлага да се даде индивидуалност на джуджетата, като им се дадат имена. Наред с акцента върху характеристиките и комедийните възможности на джуджетата, описанието на историята от Крийдън на историята, написано от октомврийските срещи, включва непрекъснат поток от шеги, както и опита на кралицата да убие Снежанка с отровен гребен, елемент, взет от оригиналната история на Братя Грим. След като убеждава Снежанка да използва гребена, маскираната кралица бяга , но джуджетата пристигнат навреме, за да го махнат. След това кралицата трябва да залови принца и да го отведе в подземието си (скиците показват това събитие както с кралицата, така и с вещицата) и да използва магия, за да вдъхне живот на скелетите в подземието, карайки ги да танцуват за него и идентифицирайки един скелет като „принц Освалд“, пример за по-хумористичната атмосфера на тази оригинална история.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> В бележките към историята е написано, че кралицата има такава магическа сила само в собственото си владение, замъка. Тъй като принцът отказва да се ожени за нея, кралицата се опитва да го убие (една скица показва принца, хванат в капан в подземна стая, пълнеща се с вода),<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> докато тя се отправя към къщата на джуджетата с отровната ябълка. Горските животни помагат на принца да избяга от слугите на кралицата и да намери коня си. Принцът трябва да язди до къщата на джуджетата, за да спаси Снежанка, но поема по грешен път (въпреки предупрежденията на горските животни и на коня му, които той, за разлика от Снежанка, не може да разбере). Следователно той не би пристигнал навреме, за да я спаси от кралицата, но би могъл да я спаси с първата целувка на любовта. Този сюжет не е използван във финалния филм, въпреки че много скици на сцената в подземието са направени от Фердинанд Ховарт.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Други примери за по-комичния характер на историята в този момент включват предложения за „дебела, бунтовна, анимационна, самодоволна“ кралица.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Принцът също е по-скоро клоун и трябва да пее серенада на Снежанка по по-комичен начин. Уолт Дисни насърчава целия персонал в студиото да допринесе за историята, предлагайки по пет долара за всяка „шега“;<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> такива шеги включват носовете на джуджетата, стърчащи над леглото, когато за първи път срещат Снежанка. През останалата част от 1934 г. Дисни доразвива историята сам, като вече смята, че не може кралицата да бъде „дебела“ и „забавна“, а „величествено красива“.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Дисни не се съсредоточава върху проекта до есента на 1935 г. Смята се, че късометражният филм „Богинята на пролетта“ (1934) може да е поставил под съмнение способностите на студиото му да анимира реалистично момиче.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Очевидно тримесечното пътуване до Европа връща увереността му. В този момент Дисни и неговите сценаристи се фокусират върху сцените, в които Снежанка и джуджетата се представят пред публиката.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Първоначално се смята, че джуджетата ще бъдат основният фокус в историята. Въпреки това, в определен момент е решено, че основната сила на историята е представена от връзката между Кралицата и Снежанка.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Поради тази причина няколко сцени с участието на джуджетата са изрязани от филма. Първата преди да бъде премахната показва две от джуджетата, които се карат дали Снежанка трябва да остане при тях. Друга, също напълно анимиран, показва как джуджетата ядат шумно супа; Снежанка неуспешно се опитва да ги научи как да се хранят „като джентълмени“. Частично анимирана сцена включва джуджетата, които провеждаха „среща в ложата“, в която се опитваха да измислят подарък за Снежанка; сцената е последвана от сложната „последователност от изграждане на легло“, в която джуджетата и горските животни конструират легло за принцесата. Тези сцени са премахнати, тъй като се смята, че забавят развитието на историята.<ref>[https://archive.org/details/TheIllusionOfLifeDisneyAnimation/ Thomas, Frank; Johnston, Ollie (1981). The Illusion of Life: Disney Animation. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6070-7.]</ref> Сцените с яденето на супа и построяване на леглото са анимирани от Уорд Кимбъл, който е обезкуражен от премахването им, като обмисля напускане на студиото; Дисни обаче го убеждава да остане, като го повишава до главен аниматор в следващия си пълнометражен анимационен филм ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940).<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. New York: Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6496-6. Archived from the original on January 13, 2022.]</ref> === Анимиране === Основният авторитет в дизайна на филма е концептуалният художник Албърт Хъртър. Всички дизайни, използвани във филма, от външния вид на героите до външния вид на скалите на заден план, трябва да получат одобрението на Хъртър, преди да бъдат финализирани.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Двама други концептуални артисти – Фердинанд Ховарт и Густав Тенгрен – също допринесят за визуалния стил на ''Снежанка и седемте джуджета''. Ховарт разработва редица мрачни концепции за филма, въпреки че много други дизайни, които той разработва, в крайна сметка са отхвърлени от екипа на Дисни като по-трудно преведени в анимация от тези на Хъртър.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Тенгрен работи по филма като цветови стилист и за определяне на постановката и атмосферата на много от сцените във филма, тъй като стилът му е заимстван от хора като [[Артър Ракъм]] и [[Йон Бауер]], като по този начин притежава европейското качество на илюстрацията, което Уолт Дисни търси.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Ховарт също така проектира плакатите за филма и илюстрира книгата за пресата. Въпреки това, той не получава заслуги за филма.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> Друг художник, който работи по филма, е Джо Грант, чийто най-значим принос е дизайнът на формата на вещицата.<ref>Canemaker, John (1996). Before the Animation Begins: The Life and Times of Disney Inspirational Sketch Artists. New York: Hyperion. ISBN 0-7868-6152-5.</ref> {{Quote box | quote = Дон Греъм наистина знаеше какво преподава и „показа“ как да се направи нещо – той не просто говореше. Той ни научи на неща, които са много важни за анимацията. Как да опростим чертежите си – как да изрежем всички ненужни драскащи линии, които любителите имат навика да използват. Той ни показа как да направим една рисунка да изглежда солидна. Той ни научи за точките на напрежение – като свито коляно и как крачолът се спуска от това коляно и колко важни са гънките от него, за да опишат формата [на коляното]. Научих адски много от него! | source = Арт Бабит<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> | width = 300px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Аниматорът Арт Бабит, който се присъединява към студиото на Дисни през 1932 г., поканва седем свои колеги (с които работи в една и съща стая) да посещават с него в клас по изкуства, който самият той създава в дома си в Холивуд Хилс. Въпреки че няма учител, Бабит наема модел, който да позира за него и колегите му аниматори, докато рисуват. Тези „класове“ се провеждат всяка седмица; всяка седмица към групата се присъединяват повече аниматори. След три седмици Уолт Дисни извиква Бабит в офиса си и предлага да осигури необходимите консумативи, работно пространство и модели, ако сесиите бъдат преместени в студиото. Бабит ръководи сесиите в продължение на един месец, докато аниматорът Харди Граматки предлага да наемат Дон Греъм, учител по рисуване от института „Шуинар“. Греъм преподава първия си клас в студиото на 15 ноември 1932 г., като към него се присъединява Филип Л. Дайк няколко седмици по-късно.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Тези класове се занимават главно с човешката анатомия и движения, въпреки че обучението по-късно включва анализ на действието, анатомия на животните и актьорско майсторство.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> {{Quote box | quote = Първото задължение на анимационния филм не е да изобразява или дублира реално действие или неща, както се случват в действителност - а да даде карикатура на живота и действието - да изобрази на екрана неща, които са преминали през въображението на публиката, за да вдъхне живот на мечти и фантазии, за които всички сме мислили през живота си или сме си представяли в различни форми през живота си [...] Определено чувствам, че не можем да правим фантастичните неща, базирани на реалността, освен ако не познава истинското. Тази точка трябва да бъде изяснена много ясно на всички млади мъже и дори на по-възрастните. | source = [[Уолт Дисни]], 1935 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20200203073547/http://www.lettersofnote.com/2010/06/how-to-train-animator-by-walt-disney.html Usher, Shaun (June 15, 2010). "Letters of note: How to Train an Animator, by Walt Disney"]</ref> | align = left | width = 350px | border = 1px | style = font-size: 100%; background-color: #f9f9f9; }} Въпреки че класовете първоначално са описани като „брутална битка“, тъй като нито инструкторът, нито учениците са добре запознати с уменията на другия,<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> ентусиазмът и енергията на двете страни правят класовете стимулиращи и полезни за всички участници. Греъм често прожектира късометражни филми на Дисни и, заедно с аниматорите, прави критика, включваща както силните, така и слабите страни. Например, Греъм критикува анимацията на Бабит на мишката Абнър в ''The Country Cousin'' като „[мишката] прави някои от действията, присъщи на пияния [човек], без да координира останалата част от тялото“, като същевременно я хвали за запазването на хумора, без да става „мръсна или злобна, или вулгарна. Селската мишка винаги си прекарва добре“.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Много малко от аниматорите в студиото на Дисни имат художествено образование (повечето са били карикатуристи на вестници); сред тези е Грим Натуик, който се обучавал в Европа. Успехът на аниматора в проектирането и анимирането на ''Betty Boop'' за Флейшър Студиос показва разбиране на човешката женска анатомия и когато Уолт Дисни го наема, са му възложени да анимира женските персонажи. Опитите да се анимира Персефона, главната женска роля в „Богинята на пролетта“, се оказват до голяма степен неуспешни; Анимацията на Натуик на героинята в ''Cookie Carnival'' показва по-голямо обещание и на аниматора в крайна сметка е дадена задачата да анимира самата Снежанка. Въпреки че екшън кадрите на живо на Снежанка, Принца и Кралицата са заснети като референция за аниматорите, художниците не одобряват ротоскопирането, смятайки, че то пречи на производството на ефективна карикатура. Въпреки това, всички гореспоменати герои са напълно ротоскопирани и използвани от съответните им артисти, някои повече, други по-малко.<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> Оказlа се трудно да се добави цвят към лицата на Снежанка и на Кралицата. В крайна сметка екипът открива метод с червена боя, която добавят с малко парче памук, увито около молив с накрайник върху всяка отделна картина. Хелън Огър, служител в отдела за мастила, работеща и като аниматор, решава да използва същата система, използвана в анимацията. Методът отнема толкова много време, че никога повече не е използван в същия мащаб. Също така е използван в по-малка степен в ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и във ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', но след като Огър напуска студиото през 1941 г., няма друг със същите умения, който да я замести.<ref>[https://web.archive.org/web/20000510124524/http://www.animationartist.com/columns/DJohnson/Not_Rouge/not_rouge.html Johnson, David (1988). "Not Rouge, Mr. Thomas!". Animation Artist Magazine.]</ref> Новата многопланова камера на студиото дава триизмерно усещане в много сцени и също е използвана за създаване на въртящ се ефект в сцената, в която кралицата се трансформира във вещица. === Музика === Песните в ''Снежанка и седемте джуджета'' са композирани от Франк Чърчил и Лари Мори. Пол Смит и Лий Харлайн композират музикалната партитура. Добре познатите песни от филма са ''Heigh-Ho'' („Хей-хо“), ''Someday My Prince Will Come'' („Ще дойде моят принц“) и ''Whistle While You Work''. Тъй като по това време Дисни няма собствена музикална издателска компания, правата за публикуване на музиката и песните са администрирани чрез Bourne Co. Music Publishers, които продължават да притежават тези права. В по-късните години студиото успява да си върне музикалните права на много от другите си филми, но не и на ''Снежанка и седемте джуджета''. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият американски филм, който има саундтрак албум, издаден заедно с филма. === Влияния от киното === По това време Дисни насърчава служителите си да гледат различни филми. Те варират от мейнстрийм, като ''Ромео и Жулиета'' (1936) на [[Метро-Голдуин-Майер|MGM]] – към който Дисни прави пряка препратка в сюжета, свързана със сцената, в която Снежанка лежи в стъкления си ковчег – до по-неизвестните, включително европейското нямо кино. ''Снежанка и седемте джуджета'', както и двата филма на Дисни, които следват, също са повлияни от немски експресионистични филми като ''[[Носферату - симфония на ужаса]]'' (1922) и ''[[Кабинетът на доктор Калигари]]'' (1920), като и двата са препоръчани от Дисни на неговия персонал. Това влияние е особено очевидно в сцените на Снежанка, която бяга през гората и трансформацията на кралицата във вещица. Последната сцена също е вдъхновена от ''Д-р Джекил и г-н Хайд'' (1931).<ref>Girveau, Bruno, ed. (2006). Once Upon a Time — Walt Disney: The Sources of inspiration for the Disney Studios. London: Prestel. ISBN 978-3-7913-3770-8.</ref> == Издаване == === Премиера === Премиерата на ''Снежанка и седемте джуджета'' е на 21 декември 1937 г. в Carthay Circle Theatre, [[Лос Анджелис]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Филмът получава овации при завършването си<ref>[https://books.google.bg/books?id=90mwv8Ag8lUC&q=standing+ovation+%22snow+white%22&pg=PA59&redir_esc=y Kinni, Theodore (December 16, 2011). Be Our Guest: Revised and Updated Edition. Disney Electronic Content. p. 59. ISBN 978-1-4231-4014-6.]</ref> от публиката, в която са [[Джуди Гарланд]], [[Марлене Дитрих]] и [[Чарлз Лотън]].<ref>Cousins, Mark (2006). The Story of Film. Pavilion. p. 166. ISBN 978-1-86205-760-9.</ref> Шест дни по-късно Уолт Дисни и седемте джуджета се появяват на корицата на списание ''[[Тайм (списание)|Тайм]]''.<ref>[http://content.time.com/time/covers/0,16641,19371227,00.html Happy, Grumpy, Bashful, Sleepy, Sneezy, Doc, Dopey, Disney]</ref> Три седмици по-късно филмът се представя в Радио Сити Мюзик Хол в Ню Йорк и в Маями през януари 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> Силните продажби от боксофиса насърчават RKO Radio Pictures да пусне филма в общо разпространение на 4 февруари. ''Снежанка и седемте джуджета'' получава голям успех от боксофиса, печелейки 4,2 милиона долара в Съединените щати и Канада по време на първоначалното си пускане в кината,<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206 Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> превръщайки се в най-успешния звуков филм на всички времена, като измества ''The Singing Fool'' (1928) на Ал Джолсън. Но през 1939 г. ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' измества ''Снежанка и седемте джуджета'' от тази позиция.<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref><ref>Finler, Joel Waldo (2003). The Hollywood Story. Wallflower Press. p. 47. ISBN 978-1-903364-66-6.</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' се оказа също толкова популярен филм и сред чуждестранната публика. През септември 1938 г. списание ''[[Върайъти]]'' съобщава, че филмът има забележително дълъг боксофис цикъл в кината в Сидни, Австралия. Списанието съобщава също, че филмът има дори по-дълги прожекции в други градове отвъд океана, като например в Лондон, където генерира по-големи приходи в боксофиса, отколкото по време на ексклузивните си прожекции в Ню Йорк.<ref>[https://archive.org/details/variety131-1938-09/page/n7/mode/2up?view=theater Disney Pic 11th Wk. In Sydney]</ref> Според RKO ''Снежанка и седемте джуджета'' печели 7 846 000 долара от международния боксофис приходи до края на първоначалното си кино излъчване.<ref>Maltin, Leonard (1987) [1980]. Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons. New York: Plume. p. 57. ISBN 0-452-25993-2.</ref> Това носи на RKO печалба от 380 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 44.]</ref> === Преиздаване === Филмът ''Снежанка и седемте джуджета'' е преиздаден за първи път през 1944 г., за да събере приходи за студиото на Дисни по време на [[Втората световна война]]. Това преиздание поставя традиция за преиздаване на анимационни филми на Дисни на всеки няколко години и ''Снежанка и седемте джуджета'' е излъчен отново в кината през 1952, 1958, 1967, 1975, 1983, 1987 и 1993 г.<ref>[https://archive.org/details/georgelucassbloc00alex/page/206/mode/2up Block, Alex Ben; Wilson, Lucy Autrey, eds. (2010). George Lucas's Blockbusting: A Decade-By-Decade Survey of Timeless Movies Including Untold Secrets of Their Financial and Cultural Success. HarperCollins. p. 206. ISBN 978-0-06-177889-6.]</ref> Съвпадайки с 50-ата годишнина на филма през 1987 г., Дисни издава лицензирана книга на историята, написана от детската писателка Сюзан Уейн.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LUMAHAAACAAJ&redir_esc=y Weyn, Suzanne (1987). Snow White & the Seven Dwarfs: Walt Disney Classics Series. New York NY: Scholastic. p. 80. ISBN 0-590-41170-5.]</ref><ref>Walt Disney's classic Snow White and the seven dwarfs: based on Walt Disney's full-length animated classic. Dublin OH.</ref> През 1993 г. ''Снежанка и седемте джуджета'' става първият филм, който е изцяло сканиран в цифрови файлове и записан обратно. Проектът за реставрация е извършен изцяло при [[4K резолюция]] и 10-битова [[дълбочина на цвета]] с помощта на системата Cineon (по 10 бита червено, зелено и синьо — общо 30) за цифрово премахване на мръсотия и драскотини.<ref>[https://web.archive.org/web/20010112003400/http://www.amps.net/newsletters/Issue24/24_snowhite.htm Aldred, John (Winter 1997). "Disney's Snow White: The Story Behind the Picture"]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' събира приходи от 418 милиона долара от първоначалното си излъчване в киносалоните и от няколкото преиздания.<ref>[https://archive.org/details/permanencecareof00henr/page/359/mode/2up Wilhelm, Henry Gilmer; Brower, Carol (1993). The Permanence and Care of Color Photographs: Traditional and Digital Color Prints, Color Negatives, Slides, and Motion Pictures. Preservation Pub. p. 359. ISBN 978-0-911515-00-8.]</ref> Коригиран спрямо инфлацията и включващ последващи издания, филмът все още е един от 10-те най-добри американски филма на всички времена<ref>[https://www.boxofficemojo.com/chart/top_lifetime_gross_adjusted/ "Top Lifetime Adjusted Grosses". Box Office Mojo.]</ref> и е най-печелившият анимационен филм.<ref>[https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/highest-box-office-film-gross-for-an-animation-inflation-adjusted "Highest-grossing animation at the domestic box office (inflation adjusted)". Guinness World Records.]</ref> === Реакция на критиката === Филмът има огромен успех от критиката, като много рецензенти го приветстваха като истинско произведение на изкуството както за деца, така и за възрастни.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Съвременните рецензенти възхваляват реалистичния стил на човешката анимация (по принцип), като някои заявяват, че публиката е забравила да гледа анимирани хора.<ref>Frome, Jonathan (October 1, 2013). "Snow White: Critics and Criteria for the Animated Feature Film". Quarterly Review of Film and Video. 30 (5): 462–473.</ref> Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' смята, че „г-н Дисни и неговият технически екип са надминали себе си. Картината отговаря на очакванията. Това е класика, толкова важна в кинематографично отношение, колкото ''[[Раждането на една нация]]'' или раждането на [[Мики Маус]]. Нищо подобно не е правено преди; и вече станахме достатъчно неучтиви, за да извикаме за бис“.<ref>[https://www.nytimes.com/1938/01/14/archives/the-screen-in-review-the-music-hall-presents-walt-disneys.html THE SCREEN IN REVIEW; The Music Hall Presents Walt Disney's Delightful Fantasy, 'Snow hite and the Seven Dwarfs'-Other New Films at Capitol and Criterion]</ref> ''[[Върайъти]]'' отбелязва, че филмът „е [толкова] съвършен, толкова нежни са романтиката и фантазията, толкова емоционални са някои сцени, играта на героите поразява в дълбочина, сравнима с искреността на хората, доближавайки се до истинското величие“.<ref>[https://archive.org/details/variety128-1937-12/page/n265/mode/2up Flynn, Sr., John C. (December 28, 1937). "Film Reviews: Snow White and 7 Dwarfs". Variety. p. 17.]</ref> ''Харисънс Рипорт'' пише, че ''Снежанка и седемте джуджета'' е „забавление, на което всеки трябва да се наслаждава. Интелигентните възрастни ще се възхитят на изобретателността, която е вложена в направата му; и това е нещо, на което да се учудвате, защото понякога героите изглеждат реалистични, резултат от умелото синхронизиране на действието с музиката и диалога“.<ref>[https://archive.org/details/harrisonsreports20harr/page/n13/mode/2up "Snow White and the Seven Dwarfs". Harrison's Reports. January 15, 1938. p. 10.]</ref> На [[Награди Оскар (11-а церемония)|11-ата церемония на наградите „Оскар“]] филмът печели почетна награда „Оскар“ за Уолт Дисни „като значима екранна иновация, която очарова милиони и е пионер в ново поле за забавление“. Дисни получава статуетка Оскар в пълен размер и седем миниатюрни, връчени му от 10-годишната актриса [[Шърли Темпъл]].<ref>Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. New York: Vintage Books. ISBN 978-0-6797-5747-4.</ref> Филмът е номиниран и за най-добра оригинална музика.<ref>[https://news.google.com/newspapers?id=6N5PAAAAIBAJ&pg=1651,2748825&dq=best+musical+score+snow+white&hl=en "Bette Davis again wins award as Best Actress; Tracy among Best Actors". The Evening Independent. Los Angeles, CA. February 24, 1939. p. 9.]</ref> Известни режисьори като [[Сергей Айзенщайн]] и [[Чарли Чаплин]] хвалят ''Снежанка и седемте джуджета'' като забележително постижение в киното; Айзенщайн дори го нарича „най-великият филм, правен някога“.<ref>[https://www.nytimes.com/1987/07/12/movies/snow-white-at-50-undimmed-magic.html Culhane, John (July 12, 1987). "'Snow White' at 50: Undimmed Magic". The New York Times.]</ref> Филмът вдъхновява [[Метро-Голдуин-Майер]] да продуцира свой собствен фантъзи филм, ''[[Магьосникът от Оз]]'', през 1939 г.<ref>[https://archive.org/details/wizardofozoffici0000fric/page/18 Fricke, John; Jay Scarfone; William Stillman (1986). The Wizard of Oz: The Official 50th Anniversary Pictorial History. New York, NY: Warner Books, Inc. p. 18. ISBN 978-0-446-51446-0.]</ref> Друг пионер на анимацията, Макс Флейшър, решава да продуцира свой анимационен филм, ''Пътешествията на Гъливер'', за да се конкурира със ''Снежанка и седемте джуджета''. Късометражният филм ''Coal Black and de Sebben Dwarfs'', режисиран от Боб Клампет, част от поредицата ''[[Весели мелодии]]'' от 1943 г., пародира ''Снежанка и седемте джуджета'', като представя историята с изцяло чернокож актьорски състав, който пее джаз музика. === Критична преоценка и признание в индустрията === ''Снежанка и седемте джуджета'' е определян от много критици като един от най-великите анимационни филми в историята. ''[[Ролинг Стоун]]'' го класира като 4-тия най-велик анимационен филм, наричат го този, който „промени бъдещето на анимацията“.<ref>Wilkinson, Sam Adams,Charles Bramesco,Tim Grierson,Noel Murray,Jenna Scherer,Scott Tobias,Alissa; Adams, Sam; Bramesco, Charles; Grierson, Tim; Murray, Noel; Scherer, Jenna; Tobias, Scott; Wilkinson, Alissa (October 13, 2019). "40 Greatest Animated Movies Ever". Rolling Stone.</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' класира филма като 13-ия най-добър анимационен филм на всички времена.<ref>[https://archive.ph/20190522124850/http://time.com/4609386/best-animated-films/ "The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> ''Харпърс Базар'' определя филма като анимационен филм номер едно за всички времена, като го признава за този, от който е започнало всичко.<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/g12148472/best-animated-movies/ Janes, DeAnna (August 31, 2017). "The Best Animated Films of All Time". Harper's BAZAAR.]</ref> През 1987 г. [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]] е въведена в [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]], рядко постижение за измислен герой, и в момента е единствената [[принцеса на Дисни]], озовала се на Алеята.<ref>[https://walkoffame.com/snow-white/ "Snow White". Hollywood Walk of Fame. October 25, 2019.]</ref> [[Американски филмов институт|Американският филмов институт]] (AFI), независима организация с нестопанска цел, създадена в Съединените щати от Националния фонд за изкуства,<ref>[https://www.afi.com/about/history.aspx History of AFI]</ref> издава различни годишни награди и списъци с филми за високи постижения. Поредицата ''AFI 100 Years...'' (АФИ 100 години...), която продължава от 1998 г. до 2008 г., създава категоризирани списъци с най-добрите американски филми, избрани от журита, съставено от над 1500 артисти, учени, критици и историци. Включването на филма в един от тези списъци се основава на популярността му във времето, историческото значение и културното въздействие.<ref>[https://www.nytimes.com/2007/06/21/arts/21arts-005.html Van Gelder, Lawrence (June 21, 2001). "'Citizen Kane' Wins an Election". The New York Times.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е избран от журито за включване в много списъци на AFI, включително следните: * [[100 години Американски филмов институт... 100 филма]] – № 49<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie|url=http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 1998|archive-date=May 29, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529012109/http://www.afi.com/100Years/movies.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 филма (10-то юбилейно издание) – № 34<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years...100 Movie – 10th Anniversary Edition|url=http://www.afi.com/100years/movies10.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 20, 2007|archive-date=August 18, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150818175815/http://www.afi.com/100Years/movies10.aspx|url-status=live}}</ref> * [[10-те топ 10 на Американския филмов институт]] – Анимационен филм №1<ref>{{cite web|title=AFI's 10 Top 10: Animation|url=http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|archive-date=May 18, 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20100518174029/http://www.afi.com/10top10/category.aspx?cat=1|url-status=live}}</ref> * [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи]]: Кралицата – злодей номер 10<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Heroes and Villains|url=http://www.afi.com/100Years/handv.aspx|work=American Film Institute|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 4, 2008|archive-date=March 4, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160304082823/http://afi.com/100years/handv.aspx|url-status=live}}</ref> * 100 години Американски филмов институт... 100 песни: ''Someday My Prince Will Come'' – № 19<ref>{{cite web|title=AFI's 100 Years... 100 Songs|url=http://www.afi.com/100Years/songs.aspx|work=[[American Film Institute]]|access-date=January 5, 2013|location=Los Angeles CA|date=June 22, 2004|archive-date=March 6, 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160306073718/http://afi.com/100Years/songs.aspx|url-status=live}}</ref> === Домашна употреба === На 28 октомври 1994 г. филмът е издаден за първи път за домашна употреба на [[VHS]] и [[Laserdisc]] като първото издание в колекцията „Шедьоври на Уолт Дисни“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/09/16/arts/home-video-258792.html Nichols, Peter M. (September 16, 1994). "Home Video". The New York Times. p. D17.]</ref> Изданието на LaserDisc съдържа филма заедно с няколко допълнителни материала, като заснемане на документален филм, архивно интервю на Уолт Дисни и изтрити сцени.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1994-11-20-tr-64088-story.html Saltzman, Barbara (November 20, 1994). "Home Entertainment: 'Snow White' Laser Set Among Fairest of All". Los Angeles Times.]</ref> До 1995 г. филмът е продаден в 24 милиона домашни видео единици и е спечелил 430 милиона долара.<ref>[https://books.google.bg/books?id=1wgUAQAAMAAJ&redir_esc=y "Mediaweek". Mediaweek. A/S/M Communications. 5: 29. 1995.]</ref> Към 2002 г. филмът е продаден в 25,1 милиона домашни видео единици в Съединените щати.<ref>[https://books.google.bg/books?id=q-M8DwAAQBAJ&pg=PA22&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Wroot, Jonathan; Willis, Andy (2017). DVD, Blu-ray and Beyond: Navigating Formats and Platforms within Media Consumption. Springer. p. 22. ISBN 9783319627588.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[DVD]] на 9 октомври 2001 г., като първия филм, част от „Платинените издания на Дисни“, и включва два диска, дигитално реставрирания филм, документален филм за създаването, разказан от [[Анджела Лансбъри]], аудио коментар от Джон Канемейкър и, чрез архивирани аудио клипове, Уолт Дисни.<ref>[https://www.comingsoon.net/movies/news/568939-welcome-to-the-new-ropeofsilicon-com-new-features-and-your-thoughts revet, Brad (October 6, 2009). "Blu-ray Review: Snow White and the Seven Dwarfs (Platinum Edition)". Rope of Silicon. Seattle WA: RopeofSilicon.com LLC.]</ref> Продадени са рекордните 1 милион копия за 24 часа.<ref>"Hi-Ho, Hi-Ho...". Variety. October 15, 2001. p. 8.</ref> На 27 ноември 2001 г. е издадено ново VHS издание. И двете версии са върнати в ''[[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]]'' на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault" (Press release). Buena Vista Home Entertainment. January 23, 2002.]</ref> Към 2001 г. филмът събира общо 1,1 милиарда долара приходи от боксофис и домашно видео.<ref>[https://books.google.bg/books?id=V13uAAAAMAAJ&q=snow+white&redir_esc=y "The inside story of how DVDs became the entertainment industry's most lucrative product". Newsweek. Newsweek, Inc. 138: 189. 2001.]</ref> ''Снежанка и седемте джуджета'' е издаден на [[Blu-ray]] на 6 октомври 2009 г., като първият филм, част от колекцията „Диамантени издания на Дисни“, а новото DVD издание е издадено на 24 ноември 2009 г. Blu-ray изданието включва версия с висока разделителна способност на филма, DVD копие на филма и няколко допълнителни материала, които не са включени в DVD изданието от 2001 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20130207205234/http://disneydvd.disney.go.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs.html "Snow White And The Seven Dwarfs | Walt Disney Studios Home Entertainment"]</ref> Walt Disney Studios Home Entertainment преиздава ''Снежанка и седемте джуджета'' на Blu-ray и DVD на 2 февруари 2016 г. като първият от линията „Walt Disney Signature Collection“. Издаден е и на Digital HD на 19 януари 2016 г. с бонус материал.<ref>[https://www.awn.com/news/disney-launches-signature-collection-snow-white-and-seven-dwarfs Wolfe, Jennifer (January 19, 2016). "Disney Launches Signature Collection with 'Snow White and the Seven Dwarfs'" (Press release). Walt Disney Studios.]</ref> В България филмът е издаден на VHS от Александра Видео, а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+ Филмс – едното, съдържащо диск с филма, а другото – в два диска – с филма и с допълнителни материали. == Културно въздействие и наследство == След пускането на филма са продадени редица стоки на тема ''Снежанка и седемте джуджета'', включително шапки, кукли и очила. Стоките на филма генерират продажби от 8 милиона долара, което се равнява на над 100 милиона долара, коригирани спрямо инфлацията.<ref>[https://blog.newspapers.com/snow-white-and-the-seven-dwarfs-released-nationwide-february-4-1938/ Snow White and the Seven Dwarfs Released Nationwide: February 4, 1938. Newspapers.com.]</ref> Интелектуалната собственост на филма е предоставена на франчайз в различни области, включително мюзикъл на Бродуей, видеоигри и разходки в тематичен парк. Успехът на ''Снежанка и седемте джуджета'' насърчава [[Уолт Дисни]] да продължи напред с повече пълнометражни продукции. Той използва голяма част от печалбите от филма, за да финансира ново студио за 4,5 милиона долара в [[Бърбанк]] – мястото, където се намира Уолт Дисни Студиос и до днес.<ref>[https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito Sito, Tom (2007). Drawing The Line: The Untold Story of the Animation Unions from Bosko to Bart Simpson. University Press of Kentucky. pp. 111–112. ISBN 978-0-8131-2407-0.]</ref> В рамките на две години студиото завършва ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' и ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' и започва работа по филмите ''[[Дъмбо]]'', ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'', ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' и ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]''.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-1980-2079-0.]</ref> === Комикс адаптация === В продължение на четири месеца – от 12 декември 1937 до 24 април 1938 г. – в комикса ''Silly Symphony Sunday'' е публикувана адаптация на ''Снежанка и седемте джуджета''. Комиксът е написан от Мерил Де Марис и е нарисуван от Ханк Портър и Боб Грант.<ref>Taliaferro, Al; Osborne, Ted; De Maris, Merrill (2016). Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 2. San Diego: IDW Publishing. ISBN 978-1631408045.</ref> Тази комикс адаптация е преиздавана няколко пъти, като последно през 1995 г.<ref>[https://filmic-light.blogspot.com/2011/04/snow-white-comic-book-revisited.html "Snow White Comic Book Revisited". Filmic Light: Snow White Archive. April 5, 2011.]</ref> Мондадори, официалният италиански издател на Дисни комикс, създава няколко продължения на комикса на филма от 1937 г. Първият разказ е публикуван през 1939 г.<ref>Luca Boschi, Leonardo Gori and Andrea Sani, I Disney italiani, Granata Press, 1990, p. 31</ref> === Тематичен парк === [[Файл:The_Queen,_Snow_White,_and_the_mini_Snow.jpg|мини|250px|В Дисниленд Снежанка и Злата кралица се снимат с посетител.]] ''Вълшебното желание на Снежанка'' (''Страшните приключения на Снежанка'' до 2020 г.) е популярна разходка, датираща от 1955г.,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/?name=SnowWhiteScaryAdventuresAttractionPage "Disneyland's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyland.disney.go.com.]</ref> а по-късно и в Дисниленд Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20100331093914/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_snow.html "Tokyo Disney's Snow White's Adventures Page". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и [[Дисниленд Париж]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090105180649/http://parks.disneylandparis.co.uk/disneyland-park/lands/fantasyland/attractions/blanche-neige-et-les-sept-nains.xhtml "Disneyland Paris' Blanche-Neige et les Sept Nains Page". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Фентъзиленд в [[Дисни Уърлд]]<ref>[https://web.archive.org/web/20090606220520/http://disneyworld.disney.go.com/wdw/parks/attractionDetail?id=SnowWhitesScaryAdventuresAttractionPage "Disney World's Snow White's Scary Adventures Page". Disneyworld.disney.go.com. ]</ref> претърпява разширение от 2012 до 2014 г. Атракционът ''Страшните приключения на Снежанка'' е заменен с ''Приказната зала на принцесите'', където Снежанка и други принцеси посрещат туристите. През 2013 г. в разширението на Фентъзиленд е включена атракцията ''Вагонетката на седемте джуджета''.<ref>[https://web.archive.org/web/20110212005212/http://articles.orlandosentinel.com/2011-02-03/the-daily-disney/os-bevil-disney-snow-white-ride-20110203_1_fantasyland-expansion-disney-s-fantasyland-snow-white-s-scary-adventures "Disney's Fantasyland plan leaves Snow White ride out in cold". Orlando Sentinel.]</ref> Снежанка, нейният принц, кралицата и седемте джуджета също са включени в паради и изяви на герои из парковете. === Видеоигри === * ''Снежанка и седемте джуджета'' на Уолт Дисни е издадена за конзолата Game Boy Color през 2001 г.<ref>{{cite web|url=https://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|title=Snow White and the Seven Dwarfs&nbsp;— Game Boy Color|work=IGN|publisher=News Corporation|access-date=January 5, 2013|archive-date=September 25, 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150925004002/http://www.ign.com/games/snow-white-and-the-seven-dwarfs/gbc-491561|url-status=live}}</ref> * Снежанка също се появява в играта ''[[Kingdom Hearts]]'' за [[PlayStation 2]] като една от седемте легендарни принцеси.<ref>{{cite web |url=http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |title=Official Kingdom Hearts Page |publisher=Square Enix |access-date=April 1, 2010 |archive-date=April 3, 2005 |archive-url=https://web.archive.org/web/20050403052840/http://na.square-enix.com/games/kingdomhearts/ |url-status=live }}</ref> Свят, базиран на филма, ''Dwarf Woodlands'', се появява в ''Kingdom Hearts: Birth by Sleep'' за [[PSP]].<ref>{{cite web|title=KINGDOM HEARTS Birth by Sleep Unveils the Saga's Untold Origins Today|url=http://www.sys-con.com/node/1523426|work=Sys-Con Media|publisher=SYS-CON Media|access-date=January 5, 2013|author=Square Enix, Inc. via PR Newswire|location=Woodcliff Lake, NJ|date=September 7, 2010|archive-date=November 19, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181119074043/http://www.sys-con.com/node/1523426|url-status=live}}</ref> * В безплатната мобилна игра от 2013 г. ''Снежанка: Завръщането на кралицата'',<ref>{{cite web |url=http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |title=10 Best Disney iOS Games |publisher=Arcadesushi.com |date=November 15, 2013 |access-date=May 4, 2014 |archive-date=June 17, 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130617191920/http://arcadesushi.com/best-disney-movie-apps/ |url-status=live }}</ref> неофициално продължение на филма, кралицата е оцеляла при падането в кулминацията на филма и след това се връща към младежката си форма, за да хвърли проклятие върху Снежанка и джуджетата и цялата им гора.<ref>{{cite web|url=https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo |title=Snow White: The Queen's Return – Android-apps op Google Play |access-date=July 29, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20140330103005/https://play.google.com/store/apps/details?id=com.disney.dwarfs_goo|archive-date=March 30, 2014}}</ref> === Мюзикъл на Бродуей === Неизвестната Мери Джо Салерно играе Снежанка в продуцирания от Дисни мюзикъл ''Снежанка и седемте джуджета'' (известен също като ''Снежанка на живо!'') в Радио Сити Мюзик Хол.<ref>{{cite news|last=Debnam|first=Betty|title="Snow White and the Seven Dwarfs" made into musical|url=https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|access-date=December 18, 2012|newspaper=The Nevada Daily Mail|date=February 7, 1980|agency=United Press Syndicate|location=Nevada MO|page=7|archive-date=February 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210227015619/https://news.google.com/newspapers?id=gF8fAAAAIBAJ&dq=mary%20jo%20salerno&pg=2329%2C2955763|url-status=live}}</ref> Музиката и текстовете за четири нови песни са създадени от Джей Блектън и Джо Кук.<ref>{{cite web|last=Fanning|first=Jim|title=D23's From the Archives: Snow White Oddities—Part 3|url=http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|work=[[Disney D23]]|publisher=The Walt Disney Company|access-date=January 5, 2013|location=Burbank CA|date=December 21, 2012|archive-date=June 16, 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130616213726/http://d23.disney.go.com/news/2012/12/d23s-from-the-archives-snow-white-oddities-part-3/|url-status=live}}</ref> Провежда се от 18 октомври до 18 ноември 1979 г. и от 11 януари до 9 март 1980 г., общо 106 представления.<ref>{{cite book|last=Loney|first=Glenn Meredith|title=20th century theatre, Volume 2|year=1983|publisher=Facts on File|isbn=0-87196-463-5|url=https://archive.org/details/20thcenturytheat01lone}}</ref> === Отменена предистория === През 2000-те Диснитуун Студиос започва разработването на компютърно анимирана предистория на ''Снежанка и седемте джуджета'', озаглавена ''Седемте джуджета''. Режисьорът Майк Диса и сценаристът Евън Спилиотопулос представят история, обясняваща как се срещат джуджетата и как Злата кралица убива бащата на Снежанка и заема трона. Според Диса, ръководството на Диснитуун е променило сюжета на предисторията, за да се съсредоточи върху това как Глупи е загубил гласа си, след като е станал свидетел на смъртта на майка си. След като [[Уолт Дисни Студиос]] закупува [[Пиксар]] през 2006 г., Джон Ласитър, новият главен творчески директор на Диснитуун, отменя ''Седемте джуджета''.<ref>{{cite web|url= http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie|title= Mike Disa and ''The Seven Dwarfs'': How the ''Snow White'' prequel became a Dopey movie|last= Armstrong|first= Josh|date= August 14, 2013|publisher= AnimatedViews.com|access-date= August 26, 2014|archive-date= October 23, 2014|archive-url= https://web.archive.org/web/20141023110355/http://animatedviews.com/2013/mike-disa-and-the-seven-dwarfs-how-the-snow-white-prequel-became-a-dopey-movie/|url-status= live}}</ref> === Изложба === Изложба зад кулисите, озаглавена ''Снежанка и седемте джуджета: Създаването на класиката'', се провежда в семейния музей на Уолт Дисни от 15 ноември 2012 г. до 14 април 2013 г. Събитието отбеляза 75-ата годишнина на филма, като показа повече от 200 произведения на рядко концептуално изкуство и анимация. Също така описва подробно цялата история на продукцията на филма, излизането му и световното признание, което е спечелил през годините.<ref>{{cite web|url=https://www.waltdisney.org/exhibitions/snow-white-and-seven-dwarfs-creation-classic|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{Cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=egDyBEXfyZI|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Creation of a Classic|website= The Walt Disney Family Museum|date=November 1, 2012|access-date=May 8, 2022}}</ref> Две обширни придружаващи книги, ''The Best One of All: The Making of Walt Disney's Snow White and the Seven Dwarfs'' и ''Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film'' са написани от Джей Би Кауфман и публикувани от Уелдън Оуен на 16 октомври 2012 г.<ref>{{cite news|url=http://www.jbkaufman.com/fairest-one-all |title=The Fairest One of All|website= J.B. Kaufman|date=November 13, 2012 |access-date=May 7, 2022}}</ref> <ref>{{cite web|url=http://www.jbkaufman.com/snow-white-and-seven-dwarfs-art-and-creation-walt-disney%E2%80%99s-classic-animated-film|title=Snow White and the Seven Dwarfs: The Art and Creation of Walt Disney's Classic Animated Film|website= J.B. Kaufman|access-date=May 7, 2022}}</ref> === Игрална адаптация === През октомври 2016 г. е обявена адаптация ''Снежанка и седемте джуджета''.<ref name="THR">{{cite web | url=https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | title=Disney Developing Live-Action 'Snow White' (Exclusive) | work=The Hollywood Reporter | date=October 31, 2016 | access-date=November 1, 2016 | archive-date=August 22, 2019 | archive-url=https://web.archive.org/web/20190822182541/https://www.hollywoodreporter.com/news/snow-white-live-action-works-at-disney-942601 | url-status=live }}</ref> Сценарият е поверен на Ерин Кресида Уилсън, а на Бендж Пасек и Джъстин Пол, които създават песни за игралната адаптация от 2019 г. ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'', песните за филма.<ref name="THR" /> През 2019 г. Марк Уеб е избран за режисьор.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|title=Marc Webb Eyed to Direct Disney's 'Snow White' Remake (EXCLUSIVE)|date=May 30, 2019|website=Variety|access-date=May 30, 2019|archive-date=May 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190530201927/https://variety.com/2019/film/news/marc-webb-disney-snow-white-remake-1203229326/|url-status=live}}</ref> Първоначално записите са насрочени да започнат през март 2020 г. във [[Ванкувър]],<ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|title=EXCLUSIVE: Disney's Live-Action 'Snow White' Remake To Begin Production Next Spring|date=September 29, 2019|website=The DisInsider|access-date=October 15, 2019|archive-date=September 29, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190929181055/https://thedisinsider.com/2019/09/29/exclusive-disneys-live-action-snow-white-remake-to-begin-production-next-spring/|url-status=live}}</ref> но след това снимките са отложени за лятото или есента на 2020 г. поради [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19]].<ref>{{cite tweet |user=Geekvibesnation|author=Geek Vibes Nation|title=Marc Webb's 'Snow White and the Seven Dwarfs' Now Looks To Begin Filming This July in Vancouver and Los Angeles. Yesterday we reported the filming was delayed from March to Summer. #SnowWhite #Disney|number=1232731281512902658|date=February 26, 2020|accessdate=July 6, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|title=Rumor: Martin Klebba Joins Live-Action 'Snow White' in an Unknown Role|quote=It is unknown when exactly Snow White will start production, but I’ve heard that the studio is looking at a September/October start in Vancouver, Canada. Also, Disney would need the okay from the Canadian government to begin filming as they are keeping a firm grasp on their citizen’s health and safety due to the COVID-19 outbreak.|date=July 5, 2020|accessdate=July 6, 2020|website=The DisInsider|archive-date=January 16, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210116161348/https://thedisinsider.com/2020/07/05/rumor-martin-klebba-joins-live-action-snow-white-in-an-unknown-role/|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е съобщено, че Уеб все още е ангажиран да режисира филма, но няма да започне работа по него през същата година, поради графика си с телевизионния сериал ''Just Beyond''.<ref name="remakes">{{cite web|url=https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|title=Upcoming Disney Live-Action Remakes/Adaptations|author=Skyler Shuler|work=The DisInsider|date=May 29, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=June 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210617100203/https://thedisinsider.com/2021/05/29/upcoming-disney-live-action-remakes-adaptations/|url-status=live}}</ref> На 22 юни 2021 г. [[Рейчъл Зиглър]] е избрана за ролята на Снежанка, а началото на продукцията е насрочено за 2022 г.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=June 22, 2021|title='Snow White': 'West Side Story's Rachel Zegler To Play Title Role In Disney's Live-Action Adaptation Of Animated Classic|url=https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|website=Deadline Hollywood|access-date=June 22, 2021|archive-date=June 22, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210622150126/https://deadline.com/2021/06/snow-white-rachel-zegler-1234778797/|url-status=live}}</ref> За локация на снимките през 2022 г. е избрано [[Обединеното кралство]].<ref>{{Cite web|last=Daniels|first=Nia|date=August 27, 2021|title=Disney's Snow White to Film in the UK|url=https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|website=[[Kemps Film and TV Production Services Handbook]]|access-date=August 30, 2021|archive-date=August 30, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210830233132/https://www.kftv.com/news/2021/08/27/disneys-snow-white-to-film-in-in-the-uk|url-status=live}}</ref> ''Deadline Hollywood'' съобщава на 3 ноември 2021 г., че [[Гал Гадот]] е в последни преговори за ролята на Злата кралица.<ref>{{Cite web|last=Kroll|first=Justin|date=November 3, 2021|title=Gal Gadot To Play Evil Queen In Disney's Live-Action 'Snow White'|url=https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|access-date=November 3, 2021|website=Deadline Hollywood|archive-date=January 13, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220113003743/https://deadline.com/2021/11/snow-white-gal-gadot-evil-queen-disneys-latest-1234867535/|url-status=live}}</ref> Гадот потвърждава своя кастинг по време на премиерата на филма ''Red Notice''.<ref>{{Cite web|last=Dick|first=Jeremy|date=November 4, 2021|title=Snow White Star Gal Gadot Is 'So Excited' to Play the Evil Queen|url=https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|website=MovieWeb|access-date=January 2, 2022|archive-date=January 3, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220103004800/https://movieweb.com/snow-white-gal-gadot-responds-playing-evil-queen/|url-status=live}}</ref> През същия месец е съобщено, че [[Грета Гъруиг]] работи върху най-новата чернова на сценария на филма.<ref>{{Cite web|last=Maitland|first=Hayley|date=November 17, 2021|title=Heigh-Ho! Greta Gerwig is Penning the Script for Disney's Live-Action Snow White Remake|url=https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|website=Vouge|access-date=March 8, 2022|archive-date=November 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211117193614/https://www.vogue.com/article/greta-gerwig-snow-white-remake-script|url-status=live}}</ref> На 12 януари 2022 г. ''[[Холивуд Рипортър]]'' съобщава, че Андрю Бърнап е избран за неуточнена главна мъжка роля, но не на принца или ловеца.<ref>{{cite web|last1=Kit|first1=Boris|title=Andrew Burnap Joins Rachel Zegler, Gal Gadot in Disney's Live-Action 'Snow White' Remake (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|publisher=Penske Media|access-date=13 January 2022|website=The Hollywood Reporter|date=January 12, 2022 |archive-date=January 12, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220112205946/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/snow-white-disney-live-action-andrew-burnap-rachel-zegler-gal-gadot-1235074023/|url-status=live}}</ref> [[Питър Динклидж]] критикува Дисни и обвинява компанията в „лицемерие“ за това, че се „гордеят“ да изберат латиноамериканска актриса за ролята на Снежанка, докато правят филм за „седем джуджета, живеещи заедно в пещера“.<ref>{{Cite news|last=Chappell|first=Peter|date=January 26, 2022|title=Peter Dinklage blasts Disney over 'backwards' Snow White remake|language=en|work=[[The Times]]|url=https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|access-date=2022-01-26|issn=0140-0460|archive-date=January 26, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220126040708/https://www.thetimes.co.uk/article/peter-dinklage-blasts-disney-over-backwards-snow-white-remake-v6lhztc9m|url-status=live}}</ref> След критиките на Динклижд Дисни обявява, че филмът ще използва неидентифицирани „магически създания“ вместо реални джуджета.<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters|website=The Wrap|last=Taylor|first=Drew|date=January 25, 2022|access-date=January 25, 2022|archive-date=January 25, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220125204145/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/|url-status=live}}</ref> Филмът също ще бъде озаглавен просто ''Снежанка'' поради отсъствието на седемте джуджета.<ref>{{Cite web|last=Shuler|first=Skyler|date=January 25, 2022|title=Andrew Burnap Joins Disney's 'Snow White and the Seven Dwarfs'|url=https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|access-date=March 16, 2022|website=The DisInsider|quote=According to TheWrap‘s Drew Taylor, Disney’s live-action adaptation of Snow White and the Seven Dwarfs, simply Snow White, will see the absence of the Seven Dwarfs.|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315131840/https://thedisinsider.com/2022/01/25/snow-white-to-replace-the-seven-dwarfs-with-magical-creatures/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Taylor |first=Drew |date=2022-01-25 |title=Disney Assures Peter Dinklage on 'Snow White' Reboot: 'We Are Taking a Different Approach' on Dwarf Characters |url=https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |access-date=2022-03-16 |website=The Wrap |language=en-US |archive-date=January 25, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220125222946/https://www.thewrap.com/snow-white-peter-dinklage-disney-response/ |url-status=live }}</ref> През март 2022 г. снимачната площадка на филма се подпалва в Пайнууд Студиос точно преди да започне продукцията.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|title=Disney's 'Snow White' Set Catches Fire at Pinewood Studios|website=Variety|last=Yossman|first=K.J.|date=March 15, 2022|access-date=March 15, 2022|archive-date=March 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220315183217/https://variety.com/2022/film/global/pinewood-studios-fire-snow-white-1235205601/|url-status=live}}</ref> === Други изяви === Седемте джуджета се появяват рядко в късометражни филми, въпреки популярността си, причината е, че са твърде много, за да бъдат анимират ефективно. Появяват се в следните късометражни анимационни филми: ''The Standard Parade'' (1939), ''The Seven Wise Dwarfs'' (1941), ''All Together'' (1942) и ''The Winged Scourge'' (1943). Филмът ''[[Гремлини]]'' от 1984 г. използва анимационния филм в театралните сцени.<ref>{{cite news|title=Gremlins' (1984) Review|url=https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|work=The New York Times|date=December 11, 2018|access-date=July 31, 2019|archive-date=July 31, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731192626/https://www.nytimes.com/2018/12/11/movies/gremlins-review.html|url-status=live}}</ref> Анимационният телевизионен сериал ''[[Клуб Маус]]'', който включва много анимационни [[камео]] на герои на Дисни, включва героите в специалния филм ''[[Вълшебната Коледа на Мики]]''. Злата кралица се появява и в главна роля във филма ''Имало едно време Хелоуин''. Във фентъзи сериала ''[[Имало едно време]]'', продуциран от Ей Би Си Студиос, собственост на Дисни), редовно се включват интерпретации Снежанка, Принца, Злата кралица и Глупи. Анимационен телевизионен сериал, включващ нова версия на седемте джуджета, озаглавен ''[[7 Д]]'', е излъчен по [[Disney XD]] от 7 юли 2014 г. до 5 ноември 2016 г. Историята се развива 30 години преди събитията от оригиналния филм. В епизода ''Железният таван'' на телевизионния сериал на Марвел от 2015 г. ''[[Агент Картър]]'' филмът е използван, за да научи децата в Червената стая да говорят английски. Снежанка също се появява във филма от 2018 г. ''[[Ралф разбива интерента]]'', чиято премиера е на 21 ноември 2018 г. В края на филма на Марвел от 2022 г. ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'', синовете на Уанда Максимоф могат да бъдат видени да гледат ''Снежанка и седемте джуджета'' на телевизора във всекидневната.<ref name="Disney Guy">{{cite web|url=https://www.disneyguy.org/blogger/post/8325258637539486319 |title=Easter Egg: Snow White in Doctor Strange 2 |last1=Shaffer |first1=Joshua |date=8 May 2022 |work=Discovering The Magic Kingdom |access-date=8 May 2022}}</ref> == Българска версия == ;[[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Снежанка | Венцислава Стоилова |- | Принца | Богомил Спиров |- | Царица | [[Нона Йотова]] |- | Вещица | [[Жени Пашова]] |- | Огледало | [[Петър Евангелатов]] |- | Знайко | [[Станислав Пищалов]] |- | Сърдитко | [[Веселин Ранков]] |- | Срамежливко | [[Здравко Димитров]] |- | Веселушко | [[Атанас Ганев]] |- | Кихавко | Симеон Викторов |- | Сънливко | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Ловец | [[Красимир Куцупаров]] |- | Разказвач | Рая Нанкова |- | Други гласове | Симеон Викторов<br>Веселина Митева<br>Евгения Брайнова<br>Златина Генова<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Вълшебния кладенец || Венцислава Стоилова |- | Мечтана любов || Богомил Спиров |- | Щом запееш на глас || Венцислава Стоилова |- | Весела мелодия || Венцислава Стоилова |- | В мината || Атанас Ганев<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Здравко Димитров]]<br>Симеон Викторов |- | Хей – хо || Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Измий се без страх || [[Станислав Пищалов]]<br>[[Веселин Ранков]] |- | Смешна песен на джуджетата || Атанас Ганев<br>[[Здравко Димитров]]<br>Богомил Спиров<br>Боян Василев<br>Димитър Борисов<br>[[Орлин Павлов]] |- | Имало една принцеса || Венцислава Стоилова<br>[[Станислав Пищалов]]<br>Симеон Викторов<br>Здравко Димитров<br>Атанас Ганев |- | Ще дойде моя принц || Венцислава Стоилова |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (1999 – 2000) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йонкова |- | Преводач | Веселина Пършорова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Превода на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Стамен Янев |- | Творчески консултант | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|7700}} * {{imdb title|0029583}} * {{Amg movie|45383}} == Източници == <references/> [[Категория:Филми от 1937 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] m1yiu70dx92xdxowr2g87y7cqd700v1 0 84774 11463599 11372767 2022-07-19T12:30:12Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Обработка|енциклопедизиране на стила, форматиране, препратки}} {{Личност|журналист | име= Ламбрин Сотиров | портрет= | описание= български журналист | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Ламбрин Димчев Сотиров''' е български [[журналист]] и [[издател]]. == Биография == Завършил през 1977 г. IV езикова гимназия, след което журналистика в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Изявявал се е в театър „Златното ключе“ на Катя Папазова. Освен журналист е и издател, галерист и ротарианец. Издавал дълги години седмичното джобно списание „Всичко за Варна“. Съхранил фотопаметта на [[Варна]] от края на XIX до средата на XX век с огромна колекция от събрани и реставрирани снимки и пощенски картички в проекта „Стара Варна“ (заедно с други варненски институции и частни колекционери), намерили място в календари със същото име и в постоянна експозиция. Създал фотографска сбирка „Стара Варна“, разположена в 102-годишна къща – паметник на културата, бивш полицейски участък. Издал карта на Варна с информация за архитектурните ѝ паметници, така че да се знае къде тя прилича на [[Мюнхен]], [[Брюксел]] или [[Флоренция]]. Радетел на българската [[култура]] на [[вино]]то, създател на изба „Стара Варна“ и клуба на виното, популяризиращ български вина пред гости на града и издал единствената по рода си в Европа [[„Карта на виното в България“]]. Автор и на „Карта на ракията в България“. Освен книги, стихосбирки и карти, с неговото лично съдействие се издава и вестник „Изповеди“ във [[Варненски затвор|Варненския затвор]]. {{Портал|Биографии|Култура|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Сотиров, Ламбрин}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български галеристи]] [[Категория:Родени във Варна]] 7rl41fxxinmtuetznrzczi3jmdp5uo1 11463600 11463599 2022-07-19T12:30:58Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Обработка|енциклопедизиране на стила, форматиране, препратки}} {{Личност|журналист | име= Ламбрин Сотиров | портрет= | описание= български журналист | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Ламбрин Димчев Сотиров''' е български [[журналист]] и [[издател]]. == Биография == Завършил през 1977 г. IV езикова гимназия, след което журналистика в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Изявявал се е в театър „Златното ключе“ на Катя Папазова. Освен журналист е и издател, галерист и ротарианец. Издавал дълги години седмичното джобно списание „Всичко за Варна“. Съхранил фотопаметта на [[Варна]] от края на XIX до средата на XX век с огромна колекция от събрани и реставрирани снимки и пощенски картички в проекта „Стара Варна“ (заедно с други варненски институции и частни колекционери), намерили място в календари със същото име и в постоянна експозиция. Създал фотографска сбирка „Стара Варна“, разположена в 102-годишна къща – паметник на културата, бивш полицейски участък. Издал карта на Варна с информация за архитектурните ѝ паметници, така че да се знае къде тя прилича на [[Мюнхен]], [[Брюксел]] или [[Флоренция]]. Радетел на българската [[култура]] на [[вино]]то, създател на изба „Стара Варна“ и клуба на виното, популяризиращ български вина пред гости на града и издал единствената по рода си в Европа [[„Карта на виното в България“]]. Автор и на „Карта на ракията в България“. Освен книги, стихосбирки и карти, с неговото лично съдействие се издава и вестник „Изповеди“ във [[Варненски затвор|Варненския затвор]]. {{Портал|Биографии|Култура|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Сотиров, Ламбрин}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български галеристи]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] efo4uq0ssti4i73hoha0kjrvzwhjsz1 0 85105 11464218 11109332 2022-07-19T22:18:28Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Добромир Жечев | снимка = Dobromir zhechev.jpg | описание = | прякор = ''Бобата'' | цяло име = Добромир Георгиев Жечев | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1958 – 1968 </br> 1969 – 1974 | отбори = {{Флагче|България|1968}} [[ФК Спартак (София)|Спартак (Сф)]] </br>{{Флагче|България|1975}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] | мачове = 216 </br> 153 | голове = (7) </br> (12) | национален отбор години = 1961 – 1974 | национален отбор = {{Флагче|България|1974}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 73 | национален отбор голове = (2) | треньор години = 1975 </br> 1975 – 1976 </br> 1976 – 1977 </br> 1977 – 1978 </br> 1978 </br> 1979 – 1981 </br> 1981 – 1983 </br> 1983 – 1984 </br> 1985 – 1988 </br> 1989 </br> 1991 </br> 1994 </br> 1995 </br> 1999 </br> 2001 – 2002 </br> 2010 – 2011 | треньор отбор = {{Флагче|България|1975}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] (пом.)</br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК Арис (Солун)|Арис]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК Верия|Верия]] </br>{{Флагче|България|1978}} {{имеНОФ|България}} (пом.) </br>{{Флагче|България|1981}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Вр)]] </br>{{Флагче|България|1983}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] </br>{{Флагче|България|1984}} [[ФК Хасково 2009|Хасково]] </br>{{Флагче|България|1985}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (ГО)]] </br>{{Флагче|България|1989}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (ГО)]] </br>{{Флагче|Саудитска арабия}} Ал-Наджма </br>{{Флагче|България}} [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Добромир Георгиев Жечев''' (роден на 12 ноември 1942) е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], а след това и [[треньор]] по [[футбол]]. По време на 17-годишната си състезателна кариера играе за [[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] и [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], като общо записва 369 мача с 19 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. Между 1961 г. и 1974 г. изиграва 73 мача и вкарва 2 гола за [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]]. Единственият български футболист, който е участвал на четири световни първенства, като записва мачове на три от тях. Добромир Жечев е син на българския [[Анархизъм|анархист]], поет, преводач и публицист [[Георги Жечев (анархист)|Георги Жечев Текелиев]]. == Състезателна кариера == === На клубно ниво === Жечев започва състезателната си кариера в [[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]], дебютирайки за първия състав на 16-годишна възраст през 1958 г. Близо 10 години е един от най-изявените футболисти в отбора, който е сред водещите в „А“ група. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в елитното първенство. Има на сметката си 216 мача и 7 отбелязани гола. Като капитан на тима става носител на [[Национална купа на България по футбол|националната купа]] през [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]]. През януари 1969 г. заиграва за [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], след като Спартак е обединен със „сините“. По това време е на 26 години. Утвърждава се като стълб в защитата на Левски. Играе за отбора до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си на 32-годишна възраст. Записва на сметката си общо 193 мача и 16 гола – 153 мача с 12 гола в „А“ група, 26 мача с 1 гол за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите. С Левски е двукратен шампион на България и двукратен носител на националната купа. След смъртта на [[Георги Аспарухов]] през 1971 г. става капитан на отбора. Бележи трите си гола в евротурнирите за Левски през сезон [[Купа на УЕФА 1972/73|1972/73]] в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. На 4 октомври 1972 г. се разписва при победата с 5:1 срещу [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]], а на 7 ноември 1972 г. вкарва и двете попадения за успеха с 2:0 срещу [[БФК Динамо (Берлин)|Динамо (Берлин)]].<ref>[https://www.worldfootball.net/player_summary/dobromir-zhechev/uefa-cup-1972-1973/levski-sofia/3/ Головете на Жечев в евротурнирите] worldfootball.net</ref> === Национален отбор === През 1959 г. Жечев е част от [[Юношески национален отбор на България по футбол до 19 години|юношеския национален отбор]], спечелил титлата от [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.|Европейското първенство]], домакин на което е България. Дебютира за [[Национален отбор по футбол на България|„А“ националния отбор]] на 18-годишна възраст. Това се случва на 16 юни 1961 г. при победа с 2:0 като гост над [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] в световна квалификация.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=13136 Финландия - България 0:2, 16.6.1961] eu-football.info</ref> Впоследствие е включен в състава на България за световното първенство в [[Световно първенство по футбол 1962|Чили'62]], където участва при 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Жечев играе и на следващите две световни първенства – [[Световно първенство по футбол 1966|Англия'66]] (3 мача) и [[Световно първенство по футбол 1970|Мексико'70]] (2 мача). На Мондиала в Англия е персонален пазач на [[Пеле]] в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/2288170 Добромир Жечев: Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо] 24chasa.bg 9 септември 2013 г.</ref> На световното първенство през 1970 г. бележи дебютния си гол с екипа на България при 1:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] на 11 юни.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=11590 България - Мароко 1:1, 11.6.1970] eu-football.info</ref> Между 1970 г. и 1973 г. 8 пъти извежда националния отбор като капитан.<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=23426 Статистика на Жечев в националния отбор] eu-football.info</ref> Последният му мач е на 1 юни 1974 г. в контрола срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в София (0:1). Включен е в състава на България за Мондиала в [[Световно първенство по футбол 1974|Германия'74]], където обаче остава резерва и в трите мача. Въпреки това става първият и единствен дотогава български футболист, участвал на четири световни първенства. == Треньорска кариера == Жечев завършва [[Национална спортна академия|ВИФ „Георги Димитров“]]. През пролетта на 1975 г. е помощник-треньор на [[Иван Вуцов]] в [[ПФК Левски (София)|Левски]]. През лятото на 1975 г. заминава за Гърция, където в три последователни сезона е начело на [[ФК Арис (Солун)|Арис (Солун)]], [[ПАС Янина]] и [[ФК Верия|Верия]] в местната [[Гръцка суперлига|елитна дивизия]]. Бил е помощник-треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]], а веднъж е начело на тима заедно с [[Цветан Илчев]], [[Янко Динков]] и [[Йончо Арсов]] – на 6 юни 1979 г. при загубата с 0:3 от [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в София. През лятото на 1979 г. поема [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]], а през септември 1981 г. е назначен за старши треньор на [[ПФК Левски (София)|Левски]].<ref>[http://www.temasport.com/news/view/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+100+-+%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/news:27612 Левски на 100 - Божественото прозрение] temasport.com 27 март 2014 г.</ref> По време на 2-годишния му престой начело на клуба налага в първия състав куп футболисти от школата като [[Борислав Михайлов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Божидар Искренов]], [[Наско Сираков]]. През сезон [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] извежда отбора до [[Купа на Народна република България|Купата на НРБ]]. След като се разделя с Левски през лятото на 1983 г. поема [[ФК Хасково 2009|Хасково]]. Впоследствие става треньор на [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]] и през 1987 г. класира отбора в „А“ група за втори път в клубната история. Бил е също наставник на [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]], [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]], [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]], [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], както и на отбори в [[Кипър]], [[Саудитска Арабия]] и [[Алжир]]. == Успехи == === Като футболист === ;Спартак (София) * [[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''': [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] ;Левски (София) * [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (2): [[„А“ група 1969/70|1969/70]], [[„А“ група 1973/74|1973/74]] * [[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (2): [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] ;България (юноши) * [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.|Европейско първенство]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''': 1959 === Като треньор === ;Левски (София) * [[Купа на Народна република България|Купа на НРБ]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''': [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/player/dobromir-zhechev/ Профил на LevskiSofia.info] {{България62-състав‎}} {{България66-състав‎}} {{България70-състав‎}} {{България74-състав‎}} {{ПФК Левски (София) треньори}} {{Портал футбол}} {{СОРТКАТ:Жечев, Добромир}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спартак (София)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Национална спортна академия]] [[Категория:Родени в София]] 0gdaapa5qfja6d0ilivqhy4l2mk5wj3 11464220 11464218 2022-07-19T22:20:36Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Добромир Жечев | снимка = Dobromir zhechev.jpg | описание = | прякор = ''Бобата'' | цяло име = Добромир Георгиев Жечев | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1958 – 1968 </br> 1969 – 1974 | отбори = {{Флагче|България|1968}} [[ФК Спартак (София)|Спартак (Сф)]] </br>{{Флагче|България|1975}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] | мачове = 216 </br> 153 | голове = (7) </br> (12) | национален отбор години = 1961 – 1974 | национален отбор = {{Флагче|България|1974}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 73 | национален отбор голове = (2) | треньор години = 1975 </br> 1975 – 1976 </br> 1976 – 1977 </br> 1977 – 1978 </br> 1978 </br> 1979 – 1981 </br> 1981 – 1983 </br> 1983 – 1984 </br> 1985 – 1988 </br> 1989 </br> 1991 </br> 1994 </br> 1995 </br> 1999 </br> 2001 – 2002 </br> 2010 – 2011 | треньор отбор = {{Флагче|България|1975}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] (пом.)</br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК Арис (Солун)|Арис]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК Верия|Верия]] </br>{{Флагче|България|1978}} {{имеНОФ|България}} (пом.) </br>{{Флагче|България|1981}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Вр)]] </br>{{Флагче|България|1983}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] </br>{{Флагче|България|1984}} [[ФК Хасково 2009|Хасково]] </br>{{Флагче|България|1985}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (ГО)]] </br>{{Флагче|България|1989}} [[ПФК Левски (София)|Левски (Сф)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]] </br>{{Флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]] </br>{{Флагче|България}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (ГО)]] </br>{{Флагче|Саудитска арабия}} Ал-Наджма </br>{{Флагче|България}} [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Добромир Георгиев Жечев''' (роден на 12 ноември 1942) е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], а след това и [[треньор]] по [[футбол]]. По време на 17-годишната си състезателна кариера играе за [[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]] и [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], като общо записва 369 мача с 19 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. Между 1961 г. и 1974 г. изиграва 73 мача и вкарва 2 гола за [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]]. Единственият български футболист, който е участвал на четири световни първенства, като записва мачове на три от тях. Добромир Жечев е син на българския [[Анархизъм|анархист]], поет, преводач и публицист [[Георги Жечев (анархист)|Георги Жечев Текелиев]].<ref>[https://literaturensviat.com/?p=71408 Георги Жечев.] Literaturensviat.com. Посетен на 5 декември 2021</ref> == Състезателна кариера == === На клубно ниво === Жечев започва състезателната си кариера в [[ФК Спартак (София)|Спартак (София)]], дебютирайки за първия състав на 16-годишна възраст през 1958 г. Близо 10 години е един от най-изявените футболисти в отбора, който е сред водещите в „А“ група. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в елитното първенство. Има на сметката си 216 мача и 7 отбелязани гола. Като капитан на тима става носител на [[Национална купа на България по футбол|националната купа]] през [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]]. През януари 1969 г. заиграва за [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], след като Спартак е обединен със „сините“. По това време е на 26 години. Утвърждава се като стълб в защитата на Левски. Играе за отбора до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си на 32-годишна възраст. Записва на сметката си общо 193 мача и 16 гола – 153 мача с 12 гола в „А“ група, 26 мача с 1 гол за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите. С Левски е двукратен шампион на България и двукратен носител на националната купа. След смъртта на [[Георги Аспарухов]] през 1971 г. става капитан на отбора. Бележи трите си гола в евротурнирите за Левски през сезон [[Купа на УЕФА 1972/73|1972/73]] в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. На 4 октомври 1972 г. се разписва при победата с 5:1 срещу [[ФК Университатя Клуж|Университатя (Клуж)]], а на 7 ноември 1972 г. вкарва и двете попадения за успеха с 2:0 срещу [[БФК Динамо (Берлин)|Динамо (Берлин)]].<ref>[https://www.worldfootball.net/player_summary/dobromir-zhechev/uefa-cup-1972-1973/levski-sofia/3/ Головете на Жечев в евротурнирите] worldfootball.net</ref> === Национален отбор === През 1959 г. Жечев е част от [[Юношески национален отбор на България по футбол до 19 години|юношеския национален отбор]], спечелил титлата от [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.|Европейското първенство]], домакин на което е България. Дебютира за [[Национален отбор по футбол на България|„А“ националния отбор]] на 18-годишна възраст. Това се случва на 16 юни 1961 г. при победа с 2:0 като гост над [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] в световна квалификация.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=13136 Финландия - България 0:2, 16.6.1961] eu-football.info</ref> Впоследствие е включен в състава на България за световното първенство в [[Световно първенство по футбол 1962|Чили'62]], където участва при 0:0 с [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Жечев играе и на следващите две световни първенства – [[Световно първенство по футбол 1966|Англия'66]] (3 мача) и [[Световно първенство по футбол 1970|Мексико'70]] (2 мача). На Мондиала в Англия е персонален пазач на [[Пеле]] в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/2288170 Добромир Жечев: Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо] 24chasa.bg 9 септември 2013 г.</ref> На световното първенство през 1970 г. бележи дебютния си гол с екипа на България при 1:1 срещу [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] на 11 юни.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=11590 България - Мароко 1:1, 11.6.1970] eu-football.info</ref> Между 1970 г. и 1973 г. 8 пъти извежда националния отбор като капитан.<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=23426 Статистика на Жечев в националния отбор] eu-football.info</ref> Последният му мач е на 1 юни 1974 г. в контрола срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в София (0:1). Включен е в състава на България за Мондиала в [[Световно първенство по футбол 1974|Германия'74]], където обаче остава резерва и в трите мача. Въпреки това става първият и единствен дотогава български футболист, участвал на четири световни първенства. == Треньорска кариера == Жечев завършва [[Национална спортна академия|ВИФ „Георги Димитров“]]. През пролетта на 1975 г. е помощник-треньор на [[Иван Вуцов]] в [[ПФК Левски (София)|Левски]]. През лятото на 1975 г. заминава за Гърция, където в три последователни сезона е начело на [[ФК Арис (Солун)|Арис (Солун)]], [[ПАС Янина]] и [[ФК Верия|Верия]] в местната [[Гръцка суперлига|елитна дивизия]]. Бил е помощник-треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]], а веднъж е начело на тима заедно с [[Цветан Илчев]], [[Янко Динков]] и [[Йончо Арсов]] – на 6 юни 1979 г. при загубата с 0:3 от [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в София. През лятото на 1979 г. поема [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]], а през септември 1981 г. е назначен за старши треньор на [[ПФК Левски (София)|Левски]].<ref>[http://www.temasport.com/news/view/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+100+-+%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/news:27612 Левски на 100 - Божественото прозрение] temasport.com 27 март 2014 г.</ref> По време на 2-годишния му престой начело на клуба налага в първия състав куп футболисти от школата като [[Борислав Михайлов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Божидар Искренов]], [[Наско Сираков]]. През сезон [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] извежда отбора до [[Купа на Народна република България|Купата на НРБ]]. След като се разделя с Левски през лятото на 1983 г. поема [[ФК Хасково 2009|Хасково]]. Впоследствие става треньор на [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]] и през 1987 г. класира отбора в „А“ група за втори път в клубната история. Бил е също наставник на [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]], [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]], [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]], [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|Велбъжд (Кюстендил)]], както и на отбори в [[Кипър]], [[Саудитска Арабия]] и [[Алжир]]. == Успехи == === Като футболист === ;Спартак (София) * [[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''': [[Купа на Съветската армия 1967/68|1967/68]] ;Левски (София) * [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (2): [[„А“ група 1969/70|1969/70]], [[„А“ група 1973/74|1973/74]] * [[Национална купа на България по футбол|Национална купа]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (2): [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]] ;България (юноши) * [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.|Европейско първенство]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''': 1959 === Като треньор === ;Левски (София) * [[Купа на Народна република България|Купа на НРБ]] – [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''': [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/player/dobromir-zhechev/ Профил на LevskiSofia.info] {{България62-състав‎}} {{България66-състав‎}} {{България70-състав‎}} {{България74-състав‎}} {{ПФК Левски (София) треньори}} {{Портал футбол}} {{СОРТКАТ:Жечев, Добромир}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спартак (София)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Национална спортна академия]] [[Категория:Родени в София]] a2y6kzki4e0nuhryha8v06k2lgjpabj 0 85152 11464148 7405083 2022-07-19T21:39:58Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Локомотив“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Локомотив“ (София)]] f5ba2ay6gaiyrqek1gkaw6xtqq8by63 0 88254 11464066 11363094 2022-07-19T20:42:16Z 46.10.60.146 /* Произведения */ +бг wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Italo Calvino | категория = писател | роден-място = [[Хавана|Сантяго де Лас Вегас]], [[Куба]] | починал-място = [[Сиена]], [[Италия]] | работил = [[журналист]], [[писател]] | националност = {{флагче с име|Италия}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1947 – 1985 | жанрове = [[разказ]], [[есе]], [[роман]] | направление = [[неореализъм]], [[постмодернизъм]] | известни творби = „Космически комедии“ (1965)<br/>„Невидимите градове“ (1972)<br/>„Ако пътник в зимна нощ“ (1979) }} | баща = Марио Калвино | майка = Ева Мамели | брак = Естер Юдит Сингер | деца = Джована }} '''Ѝтало Калвѝно''' ({{lang|it|Italo Calvino}}<ref>{{IPA|[ˈiːtalo kalˈviːno]}}</ref>) е [[Италия|италиански]] [[писател]], есеист и журналист. В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през [[1980-те|80-те години]] е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за [[Нобелова награда за литература]].{{hrf|McLaughlin|1998|xii}} Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979). == Биография == Итало Калвино<ref>За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж ''Автобиография'' в българския сборник от негови работи ''Невидимите градове'', с. 324 – 325.</ref> е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от [[Хавана]] в [[Куба]], в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в [[Санремо]], където завършва и средно образование. През 1941 г. се записва в [[Торински университет|Торинския университет]], където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 1945 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху [[Джоузеф Конрад]]. [[Файл:Italo-Calvino-i-Oslo 07-04-1961 Fotograf-Johan-Brun.jpg|мини|200px|ляво|Калвино в Осло през 1961 г.]] Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в [[Съветския съюз]] като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в [[Москва]], научава за смъртта на баща си на 25 октомври. Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския [[неореализъм]]. През [[1950-те|50-те години]] отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“.<ref>Трите текста са обединени в изданието ''I nostri antenati'' (1960) – „Нашите предци“.</ref> През 1964 г. посещава [[Куба]], където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с [[Че Гевара]]. През същата година се установява в [[Париж]], където се свързва с литературния авангард и се увлича по [[структурализъм|структурализма]]. Става член на [[Улипо]] (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с [[Елио Виторини]], [[Ролан Барт]], [[Реймон Кьоно]] и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на [[1970-те|70-те години]] Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор. През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава [[Австрийска държавна награда за европейска литература|Австрийската държавна награда за европейска литература]]. През 1981 г. става Командор на [[Орден на почетния легион|Ордена на почетния легион]]. В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения. == Произведения == * (1947) ''Il sentiero dei nidi di ragno'' („Пътеката на паяковите гнезда“)<br>''Приключението на един поет'', изд. „[[Народна култура]]“ (1984) * ''Ultimo viene il corvo'', ([[1949]]) – „Последен идва гарванът“ * ''Il visconte dimezzato'' ([[1952]]) – „Разполовеният виконт“ * ''Fiable italiane'' ([[1956]]) – „Италиански народни приказки“ * (1957) ''Il barone rampante''<br>''„Баронът по дърветата“'', изд. „[[Отечество (издателство)|Отечество]]“ София (1979) * (1957) ''La speculazione edilizia''<br>в ''Италианска история''. София: ОФ, 1973 * (1959) ''Il cavaliere inesistente''<br>''Несъществуващият рицар''. София: Народна култура, 1966 * (1963) ''Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città''<br>''„Марковалдо, или сезоните в града“'', прев. Нева Мичева, Пловдив, 2017 * (1965) ''Le cosmicomiche''<br>''„Космически комедии“'', изд. [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1976), * (1967) ''Ti con zero''<br>''„Те нулево“'', София:? * (1972) ''Le cittá invisibli''<br>в ''„Невидимите градове“'',<ref>Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ ''Невидимите градове'', ''Паломар'' и 33 кратки есета.</ref> София: Народна култура, 1990 * ''Il castello dei destini incrociati'' ([[1973]]) – „Замъкът на пресичащите се съдби“ * (1979) ''Se una notte d'inverno un viaggiatore''<br>''„Ако пътник в зимна нощ“'', прев. [[Нева Мичева]], София: Колибри, 2008 * (1983) ''Palomar'' <br> ''„Паломар“'', пр. Божан Христов, София: Колибри, 2022 * (1986) ''Sotto il sole giaguaro'' * (1988) ''Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio''<br>„Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2012 * (1994) ''Eremita a Parigi'' * (2002) ''Mondo scritto e mondo non scritto'' * (2003) ''Il libro dei risvolti'' * ''Третият е още жив'' (разкази), София: Партиздат, 1965 == За него == [[Файл:Tomba di Italo Calvino nel cimitero di Castiglione della Pescaia.JPG|мини|200px|дясно|Гробът на Итало Калвино]] * Benussi, Cristina (1989). ''Introduzione a Calvino''. Rome: Laterza. * Bartoloni, Paolo (2003). ''Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo''. Leicester: Troubador. * Bloom, Harold (ed.)(2002). ''Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino''. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House. * Cannon, JoAnn (1981). ''Italo Calvino: Writer and Critic''. Ravenna: Longo Press. * Carter III, Albert Howard (1987). ''Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy.'' Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press. * Chubb, Stephen (1997). ''I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino''. Leicester: Troubador. * Gabriele, Tomassina (1994). ''Italo Calvino: Eros and Language''. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press. * Jeannet, Angela M. (2000) ''Under the Radiant Sun and the Crescent Moon''. Toronto: University of Toronto Press. * Markey, Constance (1999). ''Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism''. Gainesville: Florida University Press. * —. Interview. „Italo Calvino: The Contemporary Fabulist“ in ''Italian Quarterly'', 23 (spring 1982): 77 – 85. * Pilz, Kerstin (2005). ''Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino''. Leicester: Troubador. * Ricci, Franco (1990). ''Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino''. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press. * – (2001). ''Painting with Words, Writing with Pictures''. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8 == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = McLaughlin | first = Martin | year = 1998 | title = Italo Calvino | publisher = Edinburgh University Press | location = Edinburgh | isbn = 978-0-7486-0735-8 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|it}} [http://www.italocalvino.it/ Официален мемориален сайт] * {{икона|en}} [http://www.italo-calvino.com Outside the Town of Malbork], мемориален сайт * {{икона|it}} Domenico Scarpa, [http://www.treccani.it/enciclopedia/italo-calvino_%28Dizionario-Biografico%29/ CALVINO, Italo]. В: ''Dizionario Biografico degli Italiani'', 2013 * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/magazine/atlante/I_Classici_Italiani/italo_calvino.html Italo Calvino]. В: ''I Classici Italiani'' * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [http://archive.is/9QR2k Подробна биобиблиография на Итало Калвино], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * [http://www.colibri.bg/avtori/211/italo-kalvino Калвино в сайта на българските му издатели, „Колибри“] * Васил Димитров, [https://chitatelski-klub.nbu.bg/книга-на-месец-юни-2019-г/ „Невидимите градове“: Книга на месец юни 2019 г.], сайт на Читателския клуб на НБУ * [https://litclub.bg/library/prev/calvino/index.htm Текстове на Итало Калвино в „Литературен клуб“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Калвино, Итало}} [[Категория:Италиански автори на разкази]] [[Категория:Италиански романисти]] [[Категория:Италиански писатели фантасти]] [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Италиански автори на исторически романи]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Писатели на фентъзи]] [[Категория:Италиански есеисти]] [[Категория:Италиански журналисти]] [[Категория:Италиански комунисти]] [[Категория:Участници в Съпротивата през Втората световна война]] [[Категория:Торински университет]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Атеисти]] [[Категория:Родени в Хавана]] [[Категория:Починали в Сиена]] [[Категория:Починали от инсулт]] fk9rfjol699mszdwrr525oslnfnb3fo 0 88794 11463690 10955310 2022-07-19T13:52:46Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стоян Стоянов|Стоян Стоянов}} {{Личност | име = Стоян Стоянов | категория = летец | описание = български летец изтребител | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | вложки = }} [[Файл:Снимка на майор Стоян Стоянов след последния боен полет.png|мини|Майор Стоян Стоянов след последния му боен полет]] [[Файл:Stojanoff Eisernes Kreuz.jpg|мини|Грамота за награждаване на поручик Стоянов с железен кръст втора степен <ref>S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S.73-76.</ref>]] '''Стоян Илиев Стоянов''' е [[Българи|български]] военен [[летец]] и въздушен ас от [[Втора световна война|Втората световна война]]. === Ранни години === Роден е на [[12 март]] [[1913]] г. в с. [[Галата (квартал)|Галата]], днес квартал на [[Варна]]. Баща му пада убит като полкови знаменосец през [[Балканската война]] преди раждането му, на [[16 октомври]] [[1912]] г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], след това преминава към военна кариера и завършва [[ШЗО|Школата за запасни офицери]] като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на [[Военно училище|Военното на Н. В. училище]] през [[1934]] г. Произведен е [[подпоручик]] в [[1937]] г. === През Втората световна война === През [[1939]] г. завършва в [[Германия]] школата за летци изтребители във [[Вернойхен]] и курс за инструктори изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – [[Карлово]] и от [[1942]] г. е [[поручик]] – командир на ято [[изтребител]]и [[Месершмит 109]] от 6-и изтребителен полк. На [[1 август]] [[1943]] г., огромна армада от над 170 [[Съединени американски щати|американски]] 4-моторни [[бомбардировач]]и [[B-24 Liberator|Б-24 „Либърейтър“]] и [[Боинг B-17|Boeing B-17 Flying Fortress (в превод от английски: „Летяща крепост“)]] преминават над България – летят към базата си в Северна [[Африка]], след като са нанесли удар по петролните рафинерии в [[Плоещ]], [[Румъния]]. Те изпълняват [[операция Приливна вълна]], чиято цел е нарушаване снабдяването на [[Вермахт|германската армия]] с гориво от Румъния. На този ден са отбелязани първите победи на българската [[военна авиация]] срещу група [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически]] самолети: четири свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците [[Петър Бочев]] и Христо Кръстев. Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските [[самолет]]и при [[Бомбардировки на България|бомбардировките на София]] и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета. След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в [[Югославия]]. В края на [[1944]] г. е произведен [[капитан]] и скоро след това [[майор]]. === След Втората световна война === В началото на [[1945]] г. Стоян Стоянов пръв преминава на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] изтребител [[Як-9]]М и обучава българските летци да летят с него. През [[1947]] г. е [[подполковник]] и началник на изтребителната [[авиация]], през [[1949]] г. – началник на бойната подготовка на [[ВВС]], през [[1951]] г. – [[полковник]], зам. командващ [[ПВО]]. Като бивш царски [[офицер]] и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от [[Държавна сигурност]] (разработка „ФРИЦ“) до уволнението му от армията през [[1956]] г. – без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия. След това е статист в [[театър]], музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. И тук той е обект на наблюдение от Държавна сигурност. Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София“ претърпява пет издания на български език и едно – на [[полски език]] между 1972 и 2018 г.<ref>1. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Лит. обраб. [с предг.] Георги Пенчев; [С предг. от Захари Захариев] София : ДВИ, 1972, 195 с.; 25 см, 10 100 тир. 2. Ние бранихме тебе, София : Спомени / Стоян Стоянов; [С предг. от Захари Захариев] 2. доп. и осн. прераб. изд. София : Воен. изд., 1986, 287 с.; 20 см, 5240 тир. 3. Ние бранихме тебе, София : [Спомени] / Стоян Стоянов София : Военноизд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, 366 с.; 20 см, 3. прераб. и доп. изд. 4. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : Еър груп 2000, 2011 ([София] : [Алианс принт]) 255 с. : с ил., табл.; 22 см, 4. прераб. и доп. изд. 5. Ние бранихме тебе, София / Стоян Стоянов София : БИ 93, 2018 ([София] : Алианс принт), 464 с. : с портр.; 21 см. 6. Messerschmitty nad Sofią : wspomnienia bułgarskiego asa lotnictwa myśliwskiego / Stojan Stojanow; [tłum. z jęz. bułg. Ryszard Jędrusik] Gdańsk : Maszoperia Literacka, 2010, 277 с., [10] л. : с ил.; 23 см. </ref> През [[1992]] г. е произведен [[генерал-майор]] от запаса. Умира на [[13 март]] [[1997]] г. Личният му архив се съхранява във фонд 1818К в [[Централен държавен архив|Централния държавен архив]]. Той се състои от 378 архивни единици от периода 1943 – 1990 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091857| заглавие = Стоян Илиев Стоянов | достъп_дата = 12 ноември 2020 г. | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Информационна система на Държавните архиви | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Архивът съдържа чернови на книгата „Ние бранихме тебе, София“, една от които Стоян Стоянов е озаглавил „Бой във висините“.<ref>[https://www.academia.edu/43498897/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B9_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%B3%D0%B5%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Любомир Георгиев. Архивни свидетелства за историята на авиацията – „Бой във висините“ от ген. Стоян Стоянов] – В: Архиви и история: взаимодействия, перспективи. София, 2020, с. 107 - 112</ref> == Награди == Стоян Стоянов е пълен кавалер на командирския [[орден]] „[[За храброст]]“ и единствен в авиацията. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г. лично от цар [[Борис ІІІ]], с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. От името на командващия [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] райхсмаршал [[Херман Гьоринг]] му е връчен орден [[Железен кръст|Железен кръст 2-ра степен]]. == Външни препратки == * [http://www.lostbulgaria.com/?p=1377 Въздушните асове Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище] == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == <references/> * Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997 * [https://www.academia.edu/45025888/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%86%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%9D%D0%B8%D0%B5_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5_%D1%82%D0%B5%D0%B1%D0%B5_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_THE_RISE_OF_THE_HISTORY_OF_THE_PILOT_STOYAN_STOYANOV_WE_DEFENDED_YOU_SOFIA_AS_A_TEXT_IN_DEVELOPMENT Любомир Георгиев. Издигането на историята на летеца Стоян Стоянов – „Ние бранихме тебе, София” като текст в развитие.] – Известия на държавните архиви, 118/2019, [2021], с. 257–299. * Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999, p. 50 – 56 * Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003, p. 14 – 23 * Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil (USA-2003), p. 68 – 70, 180 – 185 * J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943 (USA-2002) p. 202 – 203 * Hans W. Neulen: Am Himmel Europas, 1998 – Munchen * Philippe Saintes: „Le comte de BF 109“. AVIONS n124, p. 43 – 53, Juillet 2003 {{Портал|Биографии|Втора световна война|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Стоян}} [[Категория:Български военни летци]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“]] [[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Носители на орден Железен кръст]] [[Категория:Личности, свързани с бомбардировките на България]] [[Категория:Петдесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в Карлово]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 8738c7729qitjjym46jyo0p5fd16ydb 0 90542 11464360 11454806 2022-07-20T06:37:18Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Христов Орджанов''', известен като '''Иванчо Карасулията''', '''Карасулски''', '''Гевгелийски''' или '''Дилбер Иванчо'''<ref>{{Псевдоними|35, 45}}</ref>, е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македонски комитет|Върховния македонски комитет]]. == Биография == [[Файл:Ivancho Karasouliata.jpg|ляво|мини|]] Иванчо Карасулията е роден на 21 май 1875 година в село [[Ругуновец|Карасуле]] (Ругуновец)<ref>{{Пелтеков|210}}</ref>, днес град Поликастро, [[Гърция]]. Баща му е от Орджановия род в [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], а майка му – от Делиатанасовия род от [[Бозец]]. Чичо му [[Атанас Орджанов]] е деец на ВМОРО и ВМОК. Орджанов остава без образование и става хайдутин заедно с Кади Юсеин от [[Негорци]] и Молла Идриз от [[Карасинанци]].<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56, ISBN 954-9514-56-0</ref> За кратко е в четата на Мицо Гяваталията<ref>[[Македония (1903 - 1904)|„Македония“]], бр.5, юли 1903 г., стр. 22 – 23.</ref>. Арестуван е от османските власти през 1896 и прекарва 7 месеца в затвора в [[Солун]]. Влиза във ВМОРО, покръстен от свещеник [[Стамат Танчев]], и изпълнява терористични поръчения от [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]]. Заедно с Митре Дудуларски от [[Додулари|Дудулари]] по нареждане на Груев убиват ренегата [[Илия Пейчиновски]] (Пейчинович) станал сръбски учител и организирал убийството на учителя по химия в Солунската гимназия плевенчанина [[Христо Ганов]].<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 54 -55, ISBN 954-9514-56-0</ref> След като извършват няколко убийства над шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, [[Апостол войвода|Апостол Петков]] и [[Спиро Карасулски]] стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от [[Куфалово]]. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от [[Аргир Манасиев]] в [[Смоквица]]. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и [[Гоно Балабанов]] от [[Сехово]] и [[Павел Граматиков]] от [[Кониково]],<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56 – 57, ISBN 954-9514-56-0</ref> [[Стойко Христов|Стойко]] от Карасуле, [[Лазар Делев]] от [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]], [[Гого Киров]] и Мито Яков Хаджията от [[Мутулово]], [[Никола Щерев (революционер)|Кольо Мъжкото]] от [[Богородица (дем Лъгадина)|Богородица]] и Коста Мусевски от [[Костурени|Костурино]]. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у [[гъркомани]]те и турците зулумаджии в района.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.</ref> [[Гевгели]]йският ръководител на ВМОРО [[Илия Докторов]] пише: {{цитат|Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под войводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 57, ISBN 954-9514-56-0</ref>}} [[Файл:Ivan Karasuliiski and Apostol Petkov in 1895 IMARO.jpeg|мини|Иванчо Карасулията и [[Апостол Петков]], 1895 г.]] През 1898 година пленява богатия турски бей Туран ага от [[Мемешли]] и взема 2000 [[Турска златна лира|турски лири]] откуп. Централният комитет с дълги разправии успява да прибере откупа, който четата иска да задържи за себе си и според гевгелийския ръководител [[Аргир Манасиев]] Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК. Карасулията и Апостол през юни се разделят като единият действа в Гевгелийско, а другият в Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука. [[Даме Груев]] настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители на ВМОРО и за да са стегне дисциплината в района е изпратена четата на [[Михаил Апостолов]]. [[Файл:Stefo Nikolov from Bosvinia.jpg|ляво|мини|250п|Четата на [[Стефан Николов (Бесвина)|Стефан Николов]], Иванчо Карасулията и [[Лазар Делев]], сред четниците е и [[Михаил Ставрев]] – Хальо.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1930 | month = Септемврий | title = Съединенитѣ чети | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 7 | issue = 27 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_3_issue_7.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>]] В края на 1898 година Карасулията и Апостол Петков получават задача да ликвидират един от най-големите шпиони в Гевгелийско, околийския лекар грък [[Димитриос Кивернидис]], който е убит от двамата през ноември.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 355 – 356.</ref><ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 59 – 60, ISBN 954-9514-56-0</ref><ref>{{Николов|63}}</ref> През декември 1899 година четата на Карасулията неуспешно опитва да отвлече богат гъркоманин, собственик на мина, от къщата му във Валандово и с това предизвиква тежката [[Валандовска афера]].<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 357.</ref> Карасулията заминава за България, където според [[Ангел Динев]] е изпратен от ВМОРО, за да бъде неутрализиран заради зачестилите му харамийските изстъпления. Там се сближава с генерал [[Иван Цончев]] и се присъединява към Върховния комитет<ref>{{Динев 1|124 - 128}}</ref> и през пролетта на 1902 година се връща в Гевгелийско и Ениджевардарско като върховистки войвода, заради което влиза в конфликт с Апостол Петков и [[Аргир Манасиев]], които се опитват да го върнат към Вътрешната организация.<ref>Бабев, Иван, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа, 2009, стр. 316, 370</ref> През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в село [[Корнишор]] четите на [[Кръстю Асенов]] от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Тук пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995 г.</ref> По време на въстанието води ред сражения в Гевгелийско и Ениджевардарско. На 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на [[Гоце Нисторов]], общо 103 души, [[Бой при Гъндач|се сражават на връх Гъндач]] в Паяк с 1200 турски войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и [[Трайко Гьотов]] в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.<ref>[http://www.promacedonia.com/ilpr1968/ilpr1968_6.html Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.142 – 143.]</ref> В края на въстанието Иванчо Карасулийски с цялата си чета участва в заснемането на филмите на британския кинооператор [[Чарлс Нобъл]]<ref>{{Citation |title=Кърджилов, Петър. НАМЕРЕНИЕТО НА ЧАРЛС НОБЪЛ ДА ВЪЗКРЕСИ НА ФИЛМ СЪЕДИНЕНИЕТО – КЛЮЧ КЪМ РАЗГАДАВАНЕТО НА НЕГОВИТЕ ИЛИНДЕНСКИ „КИНЕМАТОГРАМИ“, в: ГОДИШНИК „МИТОВЕ И ИСТОРИИ В БЪЛГАРИЯ“, БАН, Пловдив, 2010, стр.103 – 121 |url=http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |accessdate=2012-11-18 |archivedate=2017-06-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf }}</ref><ref>Костов, Костадин. Илинденското въстание в киното, Веда словена, Пловдив, 2000, стр. 14 – 48</ref>. Иванчо Карасулията загива заедно с цялата си чета през 1905 г. в сражение в местността Джарлов рид край изчезналото днес село [[Лесково (Мъгленско)|Лесково]], на гръцки Трия Елата.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> [[Файл:Vancho Karasuliiski IMARO.jpg|мини|150п|Иванчо Карасулията.]] Сестрин син на Иванчо Карасулията е [[Антон Югов]], ръководител на [[БКП]] и [[министър-председател на България]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87586 Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“]</ref> [[Михаил Думбалаков]] пише за Иванчо Карасулията: {{цитат|Млад, красив, строен, левент, този човек, комуто природата бе изсипала всичките си дарове, постигайки в него онази хармония на красотата, еднакво отразена в душата и тялото, му бе отредила и красив жизнен път, изпълнен с борби и подвизи, чиито варианти бяха само легенда... Прословутата му смелост бе импонирала и на турците. Те в душата си адмирираха храбреца, който очароваше с моминската си хубост и красивата арнаутска премяна. Свенлив като селска девойка и неук като нея, Иванчо Гевгелийски си бе спечелил между турците прозвището Гизел Иванчо. Този син на народа, излязъл от неговите недра, бе отразил в себе си всичките му добродетели и нито един от недостатъците му. Безумен храбрец, неговото име само бе обръщало в бягство многочислени потери. Докато [[Апостол войвода]] отбягваше честите срещи с турските потери, Иванчо Гевгелийски от своя страна... търсеше противника, предизвикваше сраженията и там показваше неподражаемото си изкуство. Ала чудният юнак, който бе търсил смъртта в открит и честен двубой бе също предателски и подло убит.<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages= 133 |url=http://www.strumski.com/books/ДумбалаковТом2а.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>}} == Загинали четници с Иванчо войвода == [[Файл:Ivancho Karasouliata Band.jpg|мини|250п|Четата на Иванчо Карасулията.]] * {{флагче|България}} [[Гого Киров]] от [[Мутулово]] * {{флагче|България}} Гошко Стоянов Гошев от [[Лесково (Мъгленско)|Лесково]]<ref name="Докторов.136"/> * {{флагче|България}} Димо Руси от [[Люмница]]<ref name="Докторов.137">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0</ref> * {{флагче|България}} Зафо Йосифов Зафиров от [[Мачуково]]<ref name="Докторов.132">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 954-9514-56-0</ref> * {{флагче|България}} Мицо Вардаровски от [[Ругуновец]]<ref name="Докторов.135">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0</ref> * {{флагче|България}} Мицо Христов Орджанов от Ругуновец<ref name="Докторов.135"/> * {{флагче|България}} Стойко Иванов Юруков от [[Тушин]]<ref name="Докторов.138">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0</ref> * {{флагче|България}} [[Стойко Христов]] от Ругуновец<ref name="Докторов.135"/> * {{флагче|България}} Танчо Джамбазов от Люмница<ref name="Докторов.137"/> * {{флагче|България}} Ташо Христов Гольов от [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]]<ref name="Докторов.136">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 136, ISBN 954-9514-56-0</ref> * {{флагче|България}} Христо Пампор от Ошин<ref name="Докторов.137"/> == Външни препратки == [[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Иванчо Гевгелийски (17-и във втората колона).]] * {{YouTube|E5-k8q7GZG0|„Малихери пукая“ – песен за Иван Карасулията}} * {{YouTube|-Lyjh3UsCoc|„Що е чудо станало в Гумендже“ – песен за Иван Карасулията и Апостол Петков}} * {{YouTube|QZPA05A894U|„Кинисало дилбер Йован“ – песен за Иван Карасулията}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Карасулията, Иванчо}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български хайдути от Македония]] [[Категория:Терористи на ВМОРО]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Родени в Ругуновец]] iqsbefmc97vmclec04jugojij0et26j 0 90767 11463968 10898973 2022-07-19T19:34:46Z 78.154.13.127 /* Биография */Fixed date of birth to the correct one. wikitext text/x-wiki {{Личност|певица|роден-място=[[Русе]], [[Княжество България]]|починал-място=[[София]], [[Народна република България]]}} '''Мими Михайлова Балканска''' е българска [[оперета|оперетна]] певица. == Биография == Родена е на 23 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. През 1914 – 1917 г. учи пиано при [[Хенрих Визнер]] и пеене при [[Пенка Тороманова]]. Специализира пеене в [[Берлин]] и [[Виена]]. Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски. Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът [[Иван Цачев (оперен певец)|Иван Цачев]]. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий“ – I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 368</ref>. == Творчески път == През 1916 г. [[Ангел Сладкаров]] обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър „Ренесанс“. Заедно с Ангел Сладкаров, [[Асен Русков]], [[Вяра Сълплиева]], Иван Цачев, [[Илия Стоянов (диригент)|Илия Стоянов]] и други, Мими Балканска е съоснователка на [[Кооперативен театър|Кооперативния театър]], с който през 1931 г. гастролира в [[Турция]], а през 1938 г. – в [[Югославия]]. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“. Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. – в [[Държавен музикален театър|Държавния музикален театър]] в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: * Силва, Щаси, Цецилия (''„[[Царицата на чардаша]]“'' от [[Имре Калман]]), * Лиза и Графиня Марица (''„[[Графиня Марица]]“'' от И. Калман), * Ана Главари (''„[[Веселата вдовица]]“'' от [[Франц Лехар]]), * Кристел (''„Птицепродавецът“'' от [[Карл Целер]]), * Парася Никаноровна (''„Трембита“'' от [[Юрий Милютин]]), * Ангелина (''„[[Бунтовна песен]]“'' от [[Георги Златев-Черкин]]), * Мадам Сан-Жен (''„[[Мадам Сан-Жен]]“'' от [[Парашкев Хаджиев]]) и др. == Филмография == [[Файл:Mimi Balkanska memorial plaque, 1A "11 August" Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на дома на Мими Балканска на ул. „11 август“ 11, София]] * „[[Весела България]]“ – Млада дама (Премиера: 19 декември 1928 г.) * „[[Невероятна история]]“ – (Премиера: 21 декември 1964 г.) == Източници == <references /> * Огнян Стамболиев, [http://literaturensviat.com/?p=7581 „Мими Балканска беше епоха в българското оперетно изкуство“], „Литературен свят“ == Външни препратки == {{commonscat|Mimi Balkanska}} * [http://epicenter.bg/article/archive/28474/11/90 На 51 Мими Балканска залюбва два пъти по-млад] * [http://www.lostbulgaria.com/?p=1232 Мими Балканска в кадър от филма „Весела България“, 1928 г.] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балканска, Мими}} [[Категория:Български оперетни певици]] [[Категория:Български оперни певици]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] h0jevgta1au9ha5euorcxhfjmm85x3v 11463974 11463968 2022-07-19T19:39:59Z 78.154.13.127 Fixed the description: singer to artist. wikitext text/x-wiki {{Личност|певица|роден-място=[[Русе]], [[Княжество България]]|починал-място=[[София]], [[Народна република България]]}} '''Мими Михайлова Балканска''' е българска [[оперета|оперетна]] артистка. == Биография == Родена е на 23 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. През 1914 – 1917 г. учи пиано при [[Хенрих Визнер]] и пеене при [[Пенка Тороманова]]. Специализира пеене в [[Берлин]] и [[Виена]]. Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски. Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът [[Иван Цачев (оперен певец)|Иван Цачев]]. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий“ – I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 368</ref>. == Творчески път == През 1916 г. [[Ангел Сладкаров]] обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър „Ренесанс“. Заедно с Ангел Сладкаров, [[Асен Русков]], [[Вяра Сълплиева]], Иван Цачев, [[Илия Стоянов (диригент)|Илия Стоянов]] и други, Мими Балканска е съоснователка на [[Кооперативен театър|Кооперативния театър]], с който през 1931 г. гастролира в [[Турция]], а през 1938 г. – в [[Югославия]]. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“. Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. – в [[Държавен музикален театър|Държавния музикален театър]] в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: * Силва, Щаси, Цецилия (''„[[Царицата на чардаша]]“'' от [[Имре Калман]]), * Лиза и Графиня Марица (''„[[Графиня Марица]]“'' от И. Калман), * Ана Главари (''„[[Веселата вдовица]]“'' от [[Франц Лехар]]), * Кристел (''„Птицепродавецът“'' от [[Карл Целер]]), * Парася Никаноровна (''„Трембита“'' от [[Юрий Милютин]]), * Ангелина (''„[[Бунтовна песен]]“'' от [[Георги Златев-Черкин]]), * Мадам Сан-Жен (''„[[Мадам Сан-Жен]]“'' от [[Парашкев Хаджиев]]) и др. == Филмография == [[Файл:Mimi Balkanska memorial plaque, 1A "11 August" Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на дома на Мими Балканска на ул. „11 август“ 11, София]] * „[[Весела България]]“ – Млада дама (Премиера: 19 декември 1928 г.) * „[[Невероятна история]]“ – (Премиера: 21 декември 1964 г.) == Източници == <references /> * Огнян Стамболиев, [http://literaturensviat.com/?p=7581 „Мими Балканска беше епоха в българското оперетно изкуство“], „Литературен свят“ == Външни препратки == {{commonscat|Mimi Balkanska}} * [http://epicenter.bg/article/archive/28474/11/90 На 51 Мими Балканска залюбва два пъти по-млад] * [http://www.lostbulgaria.com/?p=1232 Мими Балканска в кадър от филма „Весела България“, 1928 г.] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балканска, Мими}} [[Категория:Български оперетни певици]] [[Категория:Български оперни певици]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] bnbuyo510cxc4s3nu5zwog24j779jcb 11464022 11463974 2022-07-19T20:12:42Z 78.154.13.127 Редактиране на дата на раждане според официалните данни. Редактиране на описание (професия). wikitext text/x-wiki {{Личност|оперетна артистка|роден-място=[[Русе]], [[Княжество България]]|починал-място=[[София]], [[Народна република България]]|роден-дата=23 юли 1902 г.|описание=българска оперетна артистка}} '''Мими Михайлова Балканска''' е българска [[оперета|оперетна]] артистка. == Биография == Родена е на 23 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. През 1914 – 1917 г. учи пиано при [[Хенрих Визнер]] и пеене при [[Пенка Тороманова]]. Специализира пеене в [[Берлин]] и [[Виена]]. Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски. Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът [[Иван Цачев (оперен певец)|Иван Цачев]]. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий“ – I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 368</ref>. == Творчески път == През 1916 г. [[Ангел Сладкаров]] обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър „Ренесанс“. Заедно с Ангел Сладкаров, [[Асен Русков]], [[Вяра Сълплиева]], Иван Цачев, [[Илия Стоянов (диригент)|Илия Стоянов]] и други, Мими Балканска е съоснователка на [[Кооперативен театър|Кооперативния театър]], с който през 1931 г. гастролира в [[Турция]], а през 1938 г. – в [[Югославия]]. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“. Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. – в [[Държавен музикален театър|Държавния музикален театър]] в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: * Силва, Щаси, Цецилия (''„[[Царицата на чардаша]]“'' от [[Имре Калман]]), * Лиза и Графиня Марица (''„[[Графиня Марица]]“'' от И. Калман), * Ана Главари (''„[[Веселата вдовица]]“'' от [[Франц Лехар]]), * Кристел (''„Птицепродавецът“'' от [[Карл Целер]]), * Парася Никаноровна (''„Трембита“'' от [[Юрий Милютин]]), * Ангелина (''„[[Бунтовна песен]]“'' от [[Георги Златев-Черкин]]), * Мадам Сан-Жен (''„[[Мадам Сан-Жен]]“'' от [[Парашкев Хаджиев]]) и др. == Филмография == [[Файл:Mimi Balkanska memorial plaque, 1A "11 August" Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на дома на Мими Балканска на ул. „11 август“ 11, София]] * „[[Весела България]]“ – Млада дама (Премиера: 19 декември 1928 г.) * „[[Невероятна история]]“ – (Премиера: 21 декември 1964 г.) == Източници == <references /> * Огнян Стамболиев, [http://literaturensviat.com/?p=7581 „Мими Балканска беше епоха в българското оперетно изкуство“], „Литературен свят“ == Външни препратки == {{commonscat|Mimi Balkanska}} * [http://epicenter.bg/article/archive/28474/11/90 На 51 Мими Балканска залюбва два пъти по-млад] * [http://www.lostbulgaria.com/?p=1232 Мими Балканска в кадър от филма „Весела България“, 1928 г.] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балканска, Мими}} [[Категория:Български оперетни певици]] [[Категория:Български оперни певици]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] dkcp405nye4m0uk0w8ig8giy18xmtyc 11464028 11464022 2022-07-19T20:15:17Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/78.154.13.127|редакции на 78.154.13.127]] ([[User talk:78.154.13.127|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki {{Личност|певица|роден-място=[[Русе]], [[Княжество България]]|починал-място=[[София]], [[Народна република България]]}} '''Мими Михайлова Балканска''' е българска [[оперета|оперетна]] певица. == Биография == Родена е на 22 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. През 1914 – 1917 г. учи пиано при [[Хенрих Визнер]] и пеене при [[Пенка Тороманова]]. Специализира пеене в [[Берлин]] и [[Виена]]. Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски. Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът [[Иван Цачев (оперен певец)|Иван Цачев]]. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий“ – I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 368</ref>. == Творчески път == През 1916 г. [[Ангел Сладкаров]] обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър „Ренесанс“. Заедно с Ангел Сладкаров, [[Асен Русков]], [[Вяра Сълплиева]], Иван Цачев, [[Илия Стоянов (диригент)|Илия Стоянов]] и други, Мими Балканска е съоснователка на [[Кооперативен театър|Кооперативния театър]], с който през 1931 г. гастролира в [[Турция]], а през 1938 г. – в [[Югославия]]. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“. Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. – в [[Държавен музикален театър|Държавния музикален театър]] в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България. По-важни нейни оперетни роли са: * Силва, Щаси, Цецилия (''„[[Царицата на чардаша]]“'' от [[Имре Калман]]), * Лиза и Графиня Марица (''„[[Графиня Марица]]“'' от И. Калман), * Ана Главари (''„[[Веселата вдовица]]“'' от [[Франц Лехар]]), * Кристел (''„Птицепродавецът“'' от [[Карл Целер]]), * Парася Никаноровна (''„Трембита“'' от [[Юрий Милютин]]), * Ангелина (''„[[Бунтовна песен]]“'' от [[Георги Златев-Черкин]]), * Мадам Сан-Жен (''„[[Мадам Сан-Жен]]“'' от [[Парашкев Хаджиев]]) и др. == Филмография == [[Файл:Mimi Balkanska memorial plaque, 1A "11 August" Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на дома на Мими Балканска на ул. „11 август“ 11, София]] * „[[Весела България]]“ – Млада дама (Премиера: 19 декември 1928 г.) * „[[Невероятна история]]“ – (Премиера: 21 декември 1964 г.) == Източници == <references /> * Огнян Стамболиев, [http://literaturensviat.com/?p=7581 „Мими Балканска беше епоха в българското оперетно изкуство“], „Литературен свят“ == Външни препратки == {{commonscat|Mimi Balkanska}} * [http://epicenter.bg/article/archive/28474/11/90 На 51 Мими Балканска залюбва два пъти по-млад] * [http://www.lostbulgaria.com/?p=1232 Мими Балканска в кадър от филма „Весела България“, 1928 г.] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балканска, Мими}} [[Категория:Български оперетни певици]] [[Категория:Български оперни певици]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] 2q0dxkmdw7bpzdy0kb0s54n7n2khgv3 0 91222 11464035 11223637 2022-07-19T20:24:11Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Искър|Искър (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Искър | карта = Sofia-Iskar.png | площ = 25,6 | население = 69 599 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ивайло Цеков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Искър“''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Наименуван е на река [[Искър]], която протича в източната му част. == География == Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km<sup>2</sup>. Има 69 769 жители с постоянен адрес (15.03.2013) по данни на [[ГРАО]] и постоянно население от 63 248 души според преброяването на [[НСИ]] от 1 февруари 2011 година. Районът включва: * застроения с [[Жилищен блок|блокове]] жилищен комплекс „[[Дружба (квартал на София)|Дружба]]“ с подрайоните „Дружба 1“, „Дружба 2“ и „[[Цариградски комплекс]]“, * застроените с едносемейни къщи квартали „[[Димитър Миленков (квартал)|Димитър Миленков]]“ и [[Абдовица]], * село [[Бусманци]] с 1684 жители по ГРАО (население 1715 души по НСИ), * промишлената зона „Гара Искър“ край железопътната [[гара Искър]]. Забележителности на район „Искър“ са: * паркът „Езеро“ с най-голямото [[Дружбенско езеро|езеро]] в жилищната част на София и * паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец [[Врана (дворец)|„Врана“]]. == История == За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и, заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 248 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 408 || 87.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 284 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 374 || 0.59 |- |align="left"| Други || 327 || 0.51 |- |align="left"| Не се самоопределят || 224 || 0.35 |- |align="left"| Не отговорили || 6631 || 10.48 |} == Култура == В района действат следните културни центрове: * Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“, * Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“, * Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци. Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци. == Образование == * 5 основни училища – 4 ОУ „проф. Джон Атанасов“, 65 ОУ, 89 ОУ „д-р Христо Стамболски“, 150 ОУ „цар Симеон Първи“ и 163 ОУ „Черноризец Храбър“ * 3 средни (общински) училища – [[68 средно училище „Академик Никола Обрешков“|68 СУ „Акад. Никола Обрешков“]], [[69 средно училище „Димитър Маринов“|69 СУ „Димитър Маринов“]] и [[108 средно училище „Никола Беловеждов“|108 СУ „Никола Беловеждов“]] * 1 средно (частно) училище – ЧСУ „Кралица София Испанска“ * 1 професионална гимназия – [[Професионална гимназия по транспорт|ПГ по транспорт]] * 2 частни професионални колежа – [http://www.svariadna.com ЧПК „Света Ариадна“] и [http://www.aviocenter.com/ ЧПК по транспорт] За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.raioniskar.bg/ Район „Искър“] – официален сайт * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 Район „Искър“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130515173037/http://sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 |date=2013-05-15 }} – на сайта на Столичната община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Искър| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Искър]] eolvqrqn8pn9xlhby656i3az1pnbm8h 11464039 11464035 2022-07-19T20:29:38Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Искър|Искър (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Искър | карта = Sofia-Iskar.png | площ = 25,6 | население = 69 117 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ивайло Цеков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Искър“''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Наименуван е на река [[Искър]], която протича в източната му част. == География == Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km<sup>2</sup>. Има 69 769 жители с постоянен адрес (15.03.2013) по данни на [[ГРАО]] и постоянно население от 63 248 души според преброяването на [[НСИ]] от 1 февруари 2011 година. Районът включва: * застроения с [[Жилищен блок|блокове]] жилищен комплекс „[[Дружба (квартал на София)|Дружба]]“ с подрайоните „Дружба 1“, „Дружба 2“ и „[[Цариградски комплекс]]“, * застроените с едносемейни къщи квартали „[[Димитър Миленков (квартал)|Димитър Миленков]]“ и [[Абдовица]], * село [[Бусманци]] с 1684 жители по ГРАО (население 1715 души по НСИ), * промишлената зона „Гара Искър“ край железопътната [[гара Искър]]. Забележителности на район „Искър“ са: * паркът „Езеро“ с най-голямото [[Дружбенско езеро|езеро]] в жилищната част на София и * паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец [[Врана (дворец)|„Врана“]]. == История == За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и, заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 248 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 408 || 87.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 284 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 374 || 0.59 |- |align="left"| Други || 327 || 0.51 |- |align="left"| Не се самоопределят || 224 || 0.35 |- |align="left"| Не отговорили || 6631 || 10.48 |} == Култура == В района действат следните културни центрове: * Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“, * Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“, * Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци. Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци. == Образование == * 5 основни училища – 4 ОУ „проф. Джон Атанасов“, 65 ОУ, 89 ОУ „д-р Христо Стамболски“, 150 ОУ „цар Симеон Първи“ и 163 ОУ „Черноризец Храбър“ * 3 средни (общински) училища – [[68 средно училище „Академик Никола Обрешков“|68 СУ „Акад. Никола Обрешков“]], [[69 средно училище „Димитър Маринов“|69 СУ „Димитър Маринов“]] и [[108 средно училище „Никола Беловеждов“|108 СУ „Никола Беловеждов“]] * 1 средно (частно) училище – ЧСУ „Кралица София Испанска“ * 1 професионална гимназия – [[Професионална гимназия по транспорт|ПГ по транспорт]] * 2 частни професионални колежа – [http://www.svariadna.com ЧПК „Света Ариадна“] и [http://www.aviocenter.com/ ЧПК по транспорт] За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.raioniskar.bg/ Район „Искър“] – официален сайт * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 Район „Искър“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130515173037/http://sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 |date=2013-05-15 }} – на сайта на Столичната община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Искър| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Искър]] b9gp7ykakvchjbmmo9w4uydaacr82bk 11464040 11464039 2022-07-19T20:31:43Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Искър|Искър (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Искър | карта = Sofia-Iskar.png | площ = 25,6 | население = 69 117 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ивайло Цеков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Искър“''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|административен район]] в [[Столичната община]]. Наименуван е на река [[Искър]], която протича в източната му част. == География == Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km<sup>2</sup>. Има 69 769 жители с постоянен адрес (15.03.2013) по данни на [[ГРАО]] и постоянно население от 63 248 души според преброяването на [[НСИ]] от 1 февруари 2011 година. Районът включва: * застроения с [[Жилищен блок|блокове]] жилищен комплекс „[[Дружба (квартал на София)|Дружба]]“ с подрайоните „Дружба 1“, „Дружба 2“ и „[[Цариградски комплекс]]“, * застроените с едносемейни къщи квартали „[[Димитър Миленков (квартал)|Димитър Миленков]]“ и [[Абдовица]], * село [[Бусманци]] с 1684 жители по ГРАО (население 1715 души по НСИ), * промишлената зона „Гара Искър“ край железопътната [[гара Искър]]. Забележителности на район „Искър“ са: * паркът „Езеро“ с най-голямото [[Дружбенско езеро|езеро]] в жилищната част на София и * паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец [[Врана (дворец)|„Врана“]]. == История == За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и, заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 248 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 408 || 87.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 284 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 374 || 0.59 |- |align="left"| Други || 327 || 0.51 |- |align="left"| Не се самоопределят || 224 || 0.35 |- |align="left"| Не отговорили || 6631 || 10.48 |} == Култура == В района действат следните културни центрове: * Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“, * Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“, * Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци. Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци. == Образование == * 5 основни училища – 4 ОУ „проф. Джон Атанасов“, 65 ОУ, 89 ОУ „д-р Христо Стамболски“, 150 ОУ „цар Симеон Първи“ и 163 ОУ „Черноризец Храбър“ * 3 средни (общински) училища – [[68 средно училище „Академик Никола Обрешков“|68 СУ „Акад. Никола Обрешков“]], [[69 средно училище „Димитър Маринов“|69 СУ „Димитър Маринов“]] и [[108 средно училище „Никола Беловеждов“|108 СУ „Никола Беловеждов“]] * 1 средно (частно) училище – ЧСУ „Кралица София Испанска“ * 1 професионална гимназия – [[Професионална гимназия по транспорт|ПГ по транспорт]] * 2 частни професионални колежа – [http://www.svariadna.com ЧПК „Света Ариадна“] и [http://www.aviocenter.com/ ЧПК по транспорт] За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.raioniskar.bg/ Район „Искър“] – официален сайт * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 Район „Искър“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130515173037/http://sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=177 |date=2013-05-15 }} – на сайта на Столичната община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Искър| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Искър]] a51p0lxy3hut66nwgh18asncplv7nu9 0 91644 11463776 11391257 2022-07-19T14:52:30Z Sweet 20 218325 /* 2014 – 21: „Твоите сто лица“ и прекратяване на кариерата */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария|Мария (пояснение)|тип=личност}} {{Личност|певец}} '''Мария Панайотова Кирова-Соколова''', по-известна само като '''Мария''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. От малка пее и е известна от предаването „Като лъвовете“ по „[[БНТ]]“, където изпълнява песента „Детелини“ от репертоара на [[Лили Иванова]].<ref name="hotarena.net">[http://hotarena.net/mariqGaleriya hotarena.net]</ref> Подписва договор с „[[Пайнер]]“ през 2000 г. и се превръща в едно от най-популярните лица на българския попфолк.<ref name="www.payner.bg">{{Citation |title=www.payner.bg |url=http://www.payner.bg/singers.php?maria |accessdate=2012-11-24 |archivedate=2020-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200117031547/http://payner.bg/singers.php?maria }}</ref> През 2004 г. участва в реклама на „[[Ариана (бира)|Ариана]]“, като отваря бутилка [[бира]] с отварачка, скрита в деколтето ѝ, откъдето получава прякора „''Мара Отварачката''“.<ref name="www.temanews.com">[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=147&aid=3869 www.temanews.com]</ref> През 2017 г. участва във [[Vip Brother]] и доброволно напуска къщата. == Биография == Мария е родена на 13 януари 1982 г. в [[Стара Загора]].<ref>{{cite web | publisher = events.bg | year = 2010 | url = http://www.events.bg/bg/holidays/3875/Мария---попфолк-певица | title = Мария – попфолк певица | accessdate = 3 юни 2010 | ref = harv }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Има по-малка сестра – Ирена, а баща им е известеният български борец [[Панайот Киров]]. Родителите им се развеждат, когато Мария е на 10 години. Като малка Мария прекарва лятото при баба си. Учи в Музикалното училище в Стара Загора. Там свири на [[контрабас]]. Прекъсва обучението си заради токов удар, който уврежда временно пръстите ѝ. От малка пее и е известна от предаването „Като лъвовете“ по „[[БНТ]]“, където изпълнява песента „Детелини“ от репертоара на [[Лили Иванова]].<ref name="hotarena.net"/> Подписва договор с „[[Пайнер]]“ през 2000 г. и се превръща в едно от най-популярните лица на българския попфолк.<ref name="www.payner.bg"/> През 2004 г. участва в реклама на „Ариана“, като отваря бутилка [[бира]] с отварачка, скрита в деколтето ѝ, откъдето получава прякора „''Мара Отварачката''“.<ref name="www.temanews.com"/> През 2006 г. се омъжва за Димитър Андонов, от когото на 28 юли 2008 г. ражда дъщеря си Марая.<ref>[http://www.bliasak.bg/stars/p3_159_0.html www.bliasak.bg]</ref><ref>{{Citation |title=www.mbal-sofia.com |url=http://www.mbal-sofia.com/files/v-mediite/Maria.pdf |accessdate=2012-11-24 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304201615/http://www.mbal-sofia.com/files/v-mediite/Maria.pdf }}</ref> През 2011 г. се развеждат. През 2015 г. се омъжва за Християн Гущеров, а през 2017 г. се развеждат.<ref>[http://lifestyle.ibox.bg/news/id_949865553 lifestyle.ibox.bg]</ref> През 2017 г. участва във [[Vip Brother]] и доброволно напуска къщата. На 3 декември 2021 г. певицата се омъжва за Мирослав Соколов.<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/12/03/348837/ Певицата Мария се омъжи за трети път]</ref> == Музикална кариера == === 2000 – 05: Началото: „''Спомен''“, „''Първа луна''“, „''Истинска''“, „''Мария''“ и „''Осъдена душа''“ === Първата медийна изява на певицата е на годишния концерт на „Пайнер“ в Пловдив. Първият видеоклип на Мария е „Спомен“, той излиза в началото на лятото през 2000. Едни от първите песни на Мария са: „Нощ е“, „Мечта съм за теб“ и „При мен ела“. През лятото на 2000 година Мария заснема 2 видеоклипа, към песента „С мен бъди“ и към баладата „Дете съм“. След това излиза песента „Който пее, зло не мисли“, която Мария представя на концерта „Тракия Фолк 2000“. Малко след това излизат и песните „Идол и мечта“ и „Просто шик“. Мария завършва годината с първия си самостоятелен албум, който издава на 20 декември 2000. С излизането на албума се появява и видеоклипа към песента „Животът си тече“. Новите песни от албума са „Приказка“, „В забрава“, „Колелото се върти“ и „За любов са мъжете“. В началото на 2001 г. излиза видеоклипа към баладата „В забрава“ и към бързата песен „Приказка“. След това излиза дуетът ѝ с DJ Дамян „Един за друг“. С настъпването на лятото излиза и песента „Деца на нощта“. В началото на лятото се появява песента „Първа луна“, малко след това и видеоклипа към „Ще те накажем“ с Емилия. Следват песните „Не давам“ и „Любовта да ми шепти“. През есента излизат песните „Мой си“ и „Пленница“. На 21 декември 2001 излиза и вторият и албум „Първа луна“ който съдържа 11 песни, новите песни в албума са: „Нещо секси“, „Две измамливи очи“, „Заклевам те“, „Дъжд от звезди“, „100 лъжи“ и „Не знаеш“. Следва клип към песента „Нещо секси“. Мария завършва годината с ТВ версии към песните „Дъжд от звезди“ и „Заклевам те“. Мария дава старт на 2002 с промоция на албума „Първа луна“ и видеоклип към „Две измамливи очи“. През пролетта излиза видеото към баладата „Не знаеш“, а през лятото Мария пуска видеоклип към новата си песен „Сладък миг“. През декември излиза и песента „Бисери в очите“. 2003 започва с песента „Ще бъдеш мой“. През май излиза клипа към песента „Родени за любов“. През лятото излиза обща песен с Dj Jerry „Обичай ме така“ и фолклорна песен „Жена съм, за това“. На „Тракия Фолк 2003“ Мария представя песента „Искаш да ме имаш“. След това излиза клип към баладата „Обич на заем“. Следва още една балада „Сълза на любовта“. През есента излиза видеоклип към песента „Всичко си ти“. На 25 октомври на музикалния пазар излиза албумът „Истинска“, съдържащ 12 песни. С излизането на албума излизат песните „Неразумна любов“, „Сама“ и „Не ме лъжи“. В края на годината излиза и клипа към „Не ме лъжи“. На Годишните музикални награди на телевизия „Планета“ през 2003 г. Мария печели специална награда на генералните спонсори за най-атрактивни видеоклипове към песните „Всичко си ти“ и „Обичай ме така“. През 2004 излиза ремикса към „Искаш да ме имаш“ с участието на DJ Jerry. Следва песента „Край“. През лятото излиза баладата „За теб“. Следва първото лятно турне на „Пайнер“ в което Мария взема участие. През есента излиза видеоклип към „Твоят град“, а след това на 24 септември излиза четвъртият ѝ албум, който се казва „Мария“. Той съдържа 10 песни, 8 от които са нови. Едни от новите песни са „Покажи ми“, „Ти си за мен“, „Всичко знам“ и „Знаеш ли“. Песните „Съжалявам“ и „Виждам те“ получават ТВ версии от коледната програма на Пайнер. През декември излиза клипа към „Ще боли“. В началото на 2005 се появява клипът към „Направи го“. През пролетта излиза песента „Побъркани от любов“. През юни излиза видеото към песента „Желая те“, след това излиза видеото към „Не съвсем“. През лятото излиза песента „Трябва да те намразя“. Мария отново взима участие в лятното турне на Пайнер. В началото на есента излиза видеото към хита „Не те обичам“. На 25 октомври 2005 излиза албума „Осъдена душа“ с 10 песни. Новите песни в албума са „Не ставаш“, „Само мой“, „Всичко свърши“, „Не, не, не“, и заглавната песен „Осъдена душа“. С излизането на албума се появява и видеоклипа към заглавното парче. За коледната програма на „Пайнер“ Мария представя баладата „Всичко свърши“, а за новогодишната програма представя песните “Не, не, не“ и „Осъдена душа“.<ref>[https://darkside45.blog.bg/lifestyle/2015/02/27/biografiia-na-folk-pevicata-mariia.1341926 darkside45.blog.bg]</ref> Мария е първата певица, участвала в реклама за бирата „Ариана“, откъдето произлиза и прякорът ѝ „''Мара Отварачката''“. Става лице и на телефонния гигант [[Mtel]].<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=104&aid=2712 www.temanews.com]</ref> През 2005 г. е избрана за най-красива българка на годината от предаването „10-те най“.<ref>{{Citation |title=cards.e-card.bg |url=http://cards.e-card.bg/projects.pcgi?p=3 |accessdate=2012-11-24 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304104223/http://cards.e-card.bg/projects.pcgi?p=3 }}</ref> === 2006 – 13: Връх: „''Единствен''“, съвместна работа с Кости Йонита, „''ХIII''“ и „''The Best of Maria''“ === В началото на 2006 излиза видеото към „Трябва да те намразя“. През пролетта излиза парчето „Единствен“. През лятото се появява песента „Точно за мен“. Следващата песен е „Просто ти“, която също излиза през лятото. Мария за трети път участва в лятното турне на „Планета“, а през есента излиза клипа към „Пияна от любов“. На 20 октомври излиза албумът „Единствен“, албумът съдържа 10 песни, новите песни в албума са „Не си добре дошъл“, „Всяка следваща“, „Сама го мога“, „Кажи ми ти“, „Още помня“ и „И пак не зная“. В началото на 2007 се появява клипа към „Телефони“ заедно с [[Кристали (оркестър)|орк. Кристали]]. През април излиза клипа към „Още помня“. В началото на лятото излиза песента „Луда нощ“, а в края на август излиза песента „XXX“ с DJ Живко Микс. През есента се появява песента „Изпепелена“. Мария стартира 2008 с баладата „Не ме обичай“, която излиза на 25 март. На 18 май излиза клипа към песента „Луд в любовта“ и на 23 септември излиза песента „Не, не, не“. На 19 ноември излиза обща песен с Илиян и Dj Живко Микс „Само теб“. През 2009 Мария представя песента „Най–доброто място“, която излиза на 14 февруари. Следва песента „Ако бях заменима“ която излиза през април. През юни излиза „Сладко, сладко“, а на 29 юли излиза клипа на песента „Така се случи“. След две годишно отсъствие певицата се включва за четвърти път във турнето на Планета през лятото на 2009. През есента на 13 октомври се появява клипа на „Моите задръжки“ от румънския композитор Кости. През 2010 година излиза песента „Най – добрият“, която отново е от Кости, и се превръща в един от най – големите ѝ хитове и е номинирана за „Песен на 2010 г.“ на годишните музикални награди на телевизия „Планета“, както и на тези на списание „[[Нов фолк]]“, песента изтича в интернет на 14 януари, а видеоклипа излиза на 22 януари. Следва песента „Дай жега“, която излиза на 7 май, а видеоклипа излиза на 28 май. Певицата се изявява отново на турнето на Планета за пети път през лятото на 2010.На 17 септември в интернет изтича песента „Ти позна ли ме“ чийто видеоклип се появява на 2 октомври. През януари 2011 излиза дуета ѝ с Цветелина Янева „Какво правим сега“. През пролетта на 2011 излиза и клипа към песента „Давай, ти си“ видеоклипа излиза на 14 април. На 6 юли излиза клипа на песента „Всичко е платено“. На 18 септември 2011 излиза песента „Още три“. В началото на декември 2011 се появява песента „Завърти се и върви си“, клипа излиза на 3 януари 2012. На 9 януари се появяват 3 нови песни „Той не спира да е мой“, „Мръсни помисли“ и „Game over“. На 13 януари, навръх рожденият ден на Мария излиза седмият ѝ албум „XIII“, чието заглавие е вдъхновено от 30-ата годишнина на певицата и 13-ата ѝ годишнина на сцената. Албума представя на концерт-промоция в София на 13 януари 2012 г. в зала „Рейнбол Плаза“. След излизането на албума започват да се появяват клиповете на новите песни, първият видеоклип е „Мръсни помисли“, чиято премиера е на 12 януари, следващият видеоклип е към песента „Той не спира да е мой“, видеото към песента излиза на 20 януари, и последният видеоклип е към песента „Game over“, клипа излиза на 2 февруари. Следващата песен на Мария излиза на 16 май със заглавие „Чисто или с лед“. През есента излиза песента „Нещо крайно“, с премиера на клипа 17 септември. На 21 ноември излиза и песента „Пази сърцето си. 2013 започва с песента „Мен избра“, която излиза през февруари.В началото на 2013 г. е издадена първата компилация с най-добрите песни от репертоара на Мария „The Best of Maria 2013“. Пилотният сингъл, „Пази сърцето си“, е изпълнен за пръв път на концерта по повод рождения ден на [[Телевизия Планета]] на 4 декември 2012 г, който Мария открива. Номинирана е за годишните музикални награди на Телевизия „Планета“ в две категории – за Дискотечен хит с песента „Мръсни помисли“ и за „Албум на годината“ с „XIII“. През април представя песента „Лошо правиш“. Мария посреща лятото с летния хит „Любими ръце“, чиято премиера е на 5 юли, малко след това излиза и ремикса към песента. На 8 ноември се появява песента „Ти пак си тук“. === 2014 – 21: „''Твоите сто лица''“ и прекратяване на кариерата === През 2014 излиза песента „Да съм с теб“, която е дует с „X“ и излиза през февруари, а клипа през април. През юни се появява лятната балада „Ако няма те“. Следват 2 дуета с Азис „Каза ли го“ и „Чуй ме“. Мария завършва 2014 с колаборация в която взимат участие „Dee“ и „X“ песента се казва „Любима грешка“. През февруари 2015 излиза трети дует с Азис „Моля те, не ми звъни“, През март следва песен с Елена – „Тихо“, видеоклипа излиза през април. Следва още един дует с „X“ носещ заглавието „Сто нюанса розово“, която песен излиза през юни. През септември излиза песента „Твоите 100 лица“, а след това и албум носещ същото заглавие. В края на октомври, след излизането на албума се появява песента „Тик-так“. За певицата 2016 г. започва с промотиране на песента „Мръсни думи говори“ заедно с клип в началото на месец февруари. Проектът е трио с [[Азис]] и [[Фики]]. На годишните музикални награди на ТВ „Планета“ Мария печели наградата за „Албум на годината“ за „Твоите сто лица“. Наградата се присъжда на този артист, чиито албум е продал най-много копия. През същия месец певицата представя „Истинска жена“, която е трио с [[Йордан Йончев|Гъмзата]] и [[Ави Бенеди]]. През [[май]] представя баладата „Страдам“, в дует с гръцкия изпълнител [[Стан (певец)|Стан]], a през лятото излиза друг дует – поп песента „Обичам да те режа“ – втори дует с рапъра [[Dee]]. През [[август]] отново представя българо-гръцки проект – „Айде чао“ в трио с [[Kyriacos Georgiou]] и [[Jackpot]]. През [[септември]] записва песента „Тази нощ се казваш мой“, която представя на сцената на концерта „15 години Телевизия Планета“ в зала „Арена Армеец“ през ноември, наред с дуета си със Стан. През [[януари]] [[2017]] г. Мария представя проект с [[попфолк]] звучене – „Да ти дам ли малко“. На 27 март излиза и песента „Болна тема си за мен. През май излиза пърата песен по музика на Криско „Червеният картон“, а през октомври излиза и втора негова песен с изявено арендби звучене – „Всичко забранено“, в изпълнение на Мария. През [[декември]] 2017 г. записва песента „Тук и сега“. През [[март]] [[2018]] г. излиза следващата ѝ песен „Точно как“ по музика на Кости. През [[юни]] представя кавър на нашумяла сръбска песен със заглавие „Чувал ли си за такива“. В края на август издава „Не я познавам тая жена“, през [[октомври]] представя „Кажи ѝ“ с видеоклип, заснет в [[Париж]], а през декември – „Моето момче“. През 2019 г. записва четири клипирани песни. През януари записва „Да ме гали“ – музика: Nek и Mc Stojan, текст: Петя Радева, аранжимент: Даниел Ганев, режисьор, оператор и сценарист е Неколай Скерлев. През май записва „Престъпно твоя“ – музика: „Phoebus“, аранжимент: Калин Димитров, текст: Анастасия Мавродиева и Росен Димитров. Видеоклипът към песента е сниман в Монако. Режисьор е Николай Скерлев. Гримът е на Кирил Чалъков, а косите – на „Fetish Hair Studio“. През юли записва „Най-добрата, ето“. Музиката е на Tea Tairovic, текстът – на Анастасия Мавродиева, а аранжиментът – на Калин Димитров. Режисьор, сценарист и оператор е Николай Скерлев. Завършва годината с песента „Липсваш, мило мое“ през октомври. Музиката и аранжиментът са на композитора Калин Димитров, а текстът – на Петя Радева. Режисьор, сценарист и оператор отново е Николай Скерлев. През 2020 г. записва последните си три клипирани песни: „С мен“,<ref>[http://planeta.tv/news/view/Maria-izbra-ostrov-Korfu-za-klipa-S-men Мария избра остров Корфу за клипа „С мен“], сайт на телевизия „Планета“, 26 февруари 2020 г.</ref>„В сезона на греха“ (в дует с Тони Стораро)<ref>[http://planeta.tv/news/view/Maria-otkriva-Sezona-na-greha-s-duet Мария открива Сезона на греха с дует], сайт на телевизия „Планета“, 1 юни 2020 г.</ref> и „Стой настрана“ (дует със Саша Рикобенд).<ref>[http://planeta.tv/news/view/Fenovete-Stoy-nastrana-shte-garmi-yako-po-diskotekite Феновете: „Стой настрана“ ще гърми яко по дискотеките], сайт на телевизия „Планета“, 16 юни 2020 г.</ref>, а през юли 2020 същата година слага край на певческата си кариера.<ref>[https://trafficnews.bg/bohemi/neochakvano-mariia-spira-da-pee-slaga-krai-muzikalnata-si-185105/ Неочаквано! Мария спира да пее, слага край на музикалната си кариера], trafficnews.bg, 30 юли 2020 г.</ref> През февруари 2021 г. певицата обявява че се завръща на сцената с кавър на песента на нейната колежка и приятелка [[Цветелина Янева]] „Давай, разплачи ме“<ref>[https://signal.bg/мария-се-завръща-ударно-благодарение/ Мария се завръща ударно благодарение на Цветелина Янева / ВИЖ ], signal.bg, 22 февруари 2021 г.</ref>. == Дискография == {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = Мария |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 2 |препратка към компилациите = |видео = 2 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 101 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} === Студийни албуми === * ''[[Спомен]]'' (2000) * ''[[Първа луна]]'' (2001) * ''[[Истинска]]'' (2003) * ''[[Мария (албум)|Мария]]'' (2004) * ''[[Осъдена душа]]'' (2005) * ''[[Единствен]]'' (2006) * ''XIII'' (2012) * ''Твоите 100 лица'' (2015) === Компилации === * ''The Best of Maria'' (2013) * ''Златните хитове на Пайнер 14 – Мария'' (2013) === Видео албуми === * ''Maria Best Video Selection 1'' (2005) * ''Maria Best Video Selection 2'' (2009) == Източници == {{колони|2|<references />}} == Външни препратки == * [http://www.mariaofficial.com/bg Официална страница] * [http://www.facebook.com/mariaofficial1?ref=ts&fref=ts Официална страница във Facebook] {{нормативен контрол}} {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Мария }} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] mviya8f1k3f537fyk6ouj4hzbkjead2 0 91774 11464824 11357386 2022-07-20T11:37:59Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → [[Стенска река]] :* → [[Рулска река]] :** → [[Дреновска река]] :** ← [[Четирска река]] :* ← [[Галешово]] :* ← [[Питарова река]] :* → [[Гьоле]] :* ← [[Беливод]] :* → [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] :* → [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] :* ← [[Драмбутиотикос]] :* → [[Мирихос]] :* ← [[Праморица]] :* → Сарандапорос :* ← [[Друмбанда]] :* ← [[Гревениотикос]] :* ← [[Венетикос]] :* → [[Мъгленица]] :** ← [[Вода (река)|Вода]] :** ← [[Арапица]] === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] ow6fbfmpmtcnlf4rb810ua3zeh1v889 0 92095 11464049 11455701 2022-07-19T20:37:48Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Нотингам Форест | оригинално име = Nottingham Forest Football Club | прозвище = Форест<br>Червените | основан = [[1865]] (157 г.) | снимка = [[Файл:City Ground - Fullflow.jpeg|290px]] | стадион = [[Сити Граунд]] | капацитет = 30 446 | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Стив Купър]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2021/22 | място = '''4-то''' [[Чемпиъншип]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Macron]] | спонсор = BOXT | pattern_la1 = _nottingham2223h | pattern_b1 = _nottingham2223h | pattern_ra1 = _nottingham2223h | pattern_sh1 = _nottingham2223h | pattern_so1 = _nottingham2223h | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _nottingham2122a | pattern_b2 = _nottingham2122a | pattern_ra2 = _nottingham2122a | pattern_sh2 = _nottingham2122a | pattern_so2 = _nottingham2122a | leftarm2 = 000050 | body2 = 000050 | rightarm2 = 000050 | shorts2 = 000050 | socks2 = 000050 | pattern_la3 = _nottingham2122t | pattern_b3 = _nottingham2122t | pattern_ra3 = _nottingham2122t | pattern_sh3 = _nottingham2122t | pattern_so3 = _nottingham2122t | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = deff00 |герб=Nottingham Forest F.C. logo.svg}} '''Футболен Клуб Нотингам Форест''' ({{lang|en|Nottingham Forest Football Club}}) е един от най-славните английски футболни отбори от близкото минало. Базиран е в [[град]] [[Нотингам]]. Той е един от най-старите футболни клубове в света (основан [[1865]] г.). В края на 70-те години на ХХ век Форест печели най-големите си успехи, като първо завоюва титлата на Англия, след което покорява и Европа, спечелвайки два пъти КЕШ (прецедент и до днес в света, отбор да печели един път титлата в страната си, а да стане два пъти носител на Купата на Европейските шампиони, тъй като получили право да защитават спечелената КЕШ). Тогава начело на отбора е легендариният английски мениджър [[Брайън Клъф]]. Форест са едни от основателите на новосъздадения елитен английски формат [[Премиършип]]. В началото на 90-те години на XX в., отбора изпада в по-долните нива на английския футбол, като оттогава не може да намери формата която му приляга. След като три сезона се подвизава в [[Първа Футболна Лига|Първа Лига]] Форест се завръща в [[Чемпиъншип]] класирайки се на втора позиция. „Фк Нотингам Форест“ е основан през 1865 от група хора, играещи [[Шинти]] (игра с пръчка и топка – подобие на днешното хокей на трева). През 1892 тимът влиза в професионалната лига. През 1898 година тимът печели ФА Къп след победа над Дарби Каунти. Първите години на 20 век отбора изпитва трудности и с мъки се задържа в Първа Дивизия. През 1914 г. Форест изпадат във втора лига. През 1949 изпада дори в Трета лига, но 2 години по-късно се завръща. Следват по-добри години през края 50-те, връщат елитния си статут през 1957 година, печелят ФА Къп за 2-ри път през 1959. През 1972 изпадат отново. Най-големите суперници на ''Горските'' са Дарби Каунти и Лестър Сити. До 1975 година Нотингам е считан за среден футболен тим, когато начело на отбора идват Брайън Клъф и асистента му Питър Тейлър. == Български футболисти == * {{флагче|България}} [[Димитър Евтимов]] == Външни препратки == [http://www.nottinghamforest.premiumtv.co.uk Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20021201123904/http://www.nottinghamforest.premiumtv.co.uk/ |date=2002-12-01 }} {{Чемпиъншип}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Нотингам Форест]] [[Категория:Спорт в Нотингам]] khji5el1584ew5wpksjmt7g43ney51z 11464073 11464049 2022-07-19T20:46:11Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Нотингам Форест | оригинално име = Nottingham Forest Football Club | прозвище = Форест<br>Червените | основан = [[1865]] (157 г.) | снимка = [[Файл:City Ground - Fullflow.jpeg|290px]] | стадион = [[Сити Граунд]] | капацитет = 30 446 | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Стив Купър]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2021/22 | място = '''4-то''' [[Чемпиъншип]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Macron]] | спонсор = BOXT | pattern_la1 = _nottingham2223h | pattern_b1 = _nottingham2223h | pattern_ra1 = _nottingham2223h | pattern_sh1 = _nottingham2223h | pattern_so1 = _nottingham2223h | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _nottingham2223a | pattern_b2 = _nottingham2223a | pattern_ra2 = _nottingham2223a | pattern_sh2 = _nottingham2223a | pattern_so2 = _nottingham2223a | leftarm2 = FFFF00 | body2 = FFFF00 | rightarm2 = FFFF00 | shorts2 = 0033FF | socks2 = FFFF00 | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |герб=Nottingham Forest logo.png}} '''Футболен Клуб Нотингам Форест''' ({{lang|en|Nottingham Forest Football Club}}) е един от най-славните английски футболни отбори от близкото минало. Базиран е в [[град]] [[Нотингам]]. Той е един от най-старите футболни клубове в света (основан [[1865]] г.). В края на 70-те години на ХХ век Форест печели най-големите си успехи, като първо завоюва титлата на Англия, след което покорява и Европа, спечелвайки два пъти КЕШ (прецедент и до днес в света, отбор да печели един път титлата в страната си, а да стане два пъти носител на Купата на Европейските шампиони, тъй като получили право да защитават спечелената КЕШ). Тогава начело на отбора е легендариният английски мениджър [[Брайън Клъф]]. Форест са едни от основателите на новосъздадения елитен английски формат [[Премиършип]]. В началото на 90-те години на XX в., отбора изпада в по-долните нива на английския футбол, като оттогава не може да намери формата която му приляга. След като три сезона се подвизава в [[Първа Футболна Лига|Първа Лига]] Форест се завръща в [[Чемпиъншип]] класирайки се на втора позиция. „Фк Нотингам Форест“ е основан през 1865 от група хора, играещи [[Шинти]] (игра с пръчка и топка – подобие на днешното хокей на трева). През 1892 тимът влиза в професионалната лига. През 1898 година тимът печели ФА Къп след победа над Дарби Каунти. Първите години на 20 век отбора изпитва трудности и с мъки се задържа в Първа Дивизия. През 1914 г. Форест изпадат във втора лига. През 1949 изпада дори в Трета лига, но 2 години по-късно се завръща. Следват по-добри години през края 50-те, връщат елитния си статут през 1957 година, печелят ФА Къп за 2-ри път през 1959. През 1972 изпадат отново. Най-големите суперници на ''Горските'' са Дарби Каунти и Лестър Сити. До 1975 година Нотингам е считан за среден футболен тим, когато начело на отбора идват Брайън Клъф и асистента му Питър Тейлър. == Български футболисти == * {{флагче|България}} [[Димитър Евтимов]] == Външни препратки == [http://www.nottinghamforest.premiumtv.co.uk Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20021201123904/http://www.nottinghamforest.premiumtv.co.uk/ |date=2002-12-01 }} {{Чемпиъншип}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски футболни отбори|Нотингам Форест]] [[Категория:Спорт в Нотингам]] 9lsp57nnbah0t2ylxjlxirytyrbb1h1 0 92238 11464373 11430116 2022-07-20T07:12:10Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Нестрам | име-местно = Νεστόριο | вид = село | изглед = Nestram-ot-Gorusha.jpg | изглед-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е [[Град (Нестрам)|Градот]] | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрам (дем)|Нестрамкол]] | демоним = Нестрамци }} '''Нѐстрам''' или '''Нѐсрам''' ({{lang|el|Νεστόριο}}, ''Несторио'', [[катаревуса]]: ''Νεστόριον'', ''Несторион'', до 1928 година ''Άγιος Νέστωρ'', ''Агиос Нестор'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169324 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1926 ''Νεστράμι'', ''Нестрами''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168975 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на едноименния дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == [[Файл:Bistritsa from Nestram.jpg|ляво|мини|250п|Белица от Горен Нестрам]] Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 24 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]], в полите на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо), на 931 m<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки ''Άνω Νεστόριο'', ''Ано Несторио'' и ''Κάτω Νεστόριο'', ''Като Несторио''). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до [[Балкански войни|Балканските войни]] са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> Централният площад на Долнени днес носи името на [[Александрос Папатерпос]], а този в Горнени на [[Хараламбос Пальобеис]] (1896 – 1979).<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> == История == Над селото на платото [[Град (Нестрам)|Градот]] има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52"/> В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки – статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според [[Христофор Тзавелла]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.<ref>{{cite book |title= Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски |last= Тзавелла|first= Христофор|year=2003 |publisher=Македония Прес |location=София |isbn=9548823489 |pages=96 }}</ref><ref name="Симовски 33">{{Симовски|2|33}}</ref> Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (''νέμστρα''), ''немам страх'', откъдето и дошло името ''Нестрам''.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=167&Itemid=221&lang=gr Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς]</ref> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло ''Нестрам''.<ref>{{Каратанасов|9-10}}</ref> Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на [[Али паша Янински]]. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест ''Немам страх'', откъдето дошло ''Нестрам''.<ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Несрам'' са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.<ref>{{cite book |title= Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание |last=Гандев |first=Христо |year=1989 |publisher=Наука и изкуство |location=София |url= http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Нестрам'' е споменато с 67 глави на семейства ''Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин'', шестима неженени и три вдовици ''Мара, Мара и Илина''. Общият приход за империята от селото е 3963 [[акче]]та.<ref>{{cite book |title= Опширни пописни дефтери од XV век, том II |year=1973 |publisher= Архив на Македонија|location=Скопје |pages=113 }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Боривое Милоевич]] в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: [[Орешец (Костурско)|Орешец]], Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на [[Али паша Янински]].<ref>{{Милоевич|100}}</ref> В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Нестрам (Nestram)'' живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Нестрем (Nestrême)'' е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители [[българи]], а ''Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême)'' с 200 домакинства и 730 жители българи.<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Несрамъ (Нестрамъ)'' има 2700 жители българи.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.<ref name="Радев 51"/> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Нестрамъ'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Български просветни и революционни борби === [[Файл:Markos Papaterpos.png|мини|250п|Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е [[Марко Поптърпов]]]] В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Нестрам'' има 1240 българи екзархисти и 200 [[гъркомани|българи патриаршисти]], а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.<ref name="Радев 52"/><ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.<ref name="Радев 52"/> Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.<ref name="Радев 52"/> В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]].<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от Хрупища и Атанас Костов Гемов от Нестрам.<ref name="Радев 52"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.</ref> Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034218/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Костурският патриаршески митрополит [[Герман Каравангелис]] определя Нестрам като {{цитат|седалище на фанатични българи.<ref>Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375</ref>}} След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]].<ref name="Радев 52"/> Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от [[Старичани]]. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.<ref>{{Хрупищко|189 - 191}}</ref> В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Лидери на гъркоманската партия са Сребрен Коста в Долната махала и Дзиндзи в Горната. Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Нестрам'' (''Νεστράμιον'') има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и три [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> === Поминък === В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] - [[Солун]], [[Атина]], [[Цариград]], [[Пловдив]], [[Кавала]], [[Драма (град)|Драма]], [[Сяр]] и в [[Мала Азия]]. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в [[Милано]], [[Виена]], [[Дубровник]], [[Будапеща]] и други. [[Файл:Nestram-Gorno.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ (1858) в Горнени]] Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев: {{цитат|Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_3.html Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.]</ref> Методи Попов от Нестрам разказва: {{Цитат|Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Боривое Милоевич пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Несрам'' има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8. В 1930 година видният костурски зограф [[Атанасиос Панайоту]] твори за малкия параклис „[[Свети Архангел Михаил (Нестрам)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 11 януари 2015 | дата = 6 ноември 2013 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в [[Австралия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] намаляват населението на Нестрам.<ref name="Симовски 33"/> От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „[[Ривър парти (Нестрам)|Ривър парти]]“.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Nestram-Dolno.jpg|мини|250п|Долнени с църквата „[[Свети Атанасий (Нестрам)|Свети Атанасий]]“, най-голямата в Нестрам (1857)]] {{Преброяване Гърция|2731<ref name="Симовски 33"/>|1979<ref name="Симовски 33"/>|1888<ref name="Симовски 33"/>|2677<ref name="Симовски 33"/>|1787<ref name="Симовски 33"/>|1332<ref name="Симовски 33"/>|1143<ref name="Симовски 33"/>|1140<ref name="Симовски 33"/>|1158<ref name="Симовски 33"/>|954|865}} През есента на 2021 година в Нестрам е открит [[Музей на ДАГ–ЕАМ–ЕЛАС]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/10/31/музеят-на-даг-еам-елас-в-нестрам-косту/ | заглавие = Музеят на ДАГ – ЕАМ – ЕЛАС в Нестрам Костурско | достъп_дата = 25 май 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2021 г | труд = | издател = PR zone | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Личности == [[Файл:Дякон евстатий.jpg|мини|150п|Евстатий Шкорнов]] [[Файл:Hristos Hatzis.JPG|мини|150п|Христо Хаджиев]] [[Файл:Georgi Vasileff of Nestram 1922.jpg|мини|150п|Реклама на Георги Василев от Нестрам в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1922 г.]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от [[Жужелци]], Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Нестрам * {{флагче|Гърция}} Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko_%28Filipidi%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Румъния}} [[Андреас Радос]] (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния<ref>[http://www.sofiatimes.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8609&Itemid=95 Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα]</ref> * {{флагче|Гърция}} Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovska_Afrodita_%28Floga%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|437}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Димировски]] (р. 1941), северномакедонски учен * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|667}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов Гемов]] (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.) * {{флагче|България}} Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|765}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Евстатий Шкорнов]] (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|756}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на [[Стефанос Дукас]] (Малиос), участва в нападенията над [[Осничани]] и [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]]<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]] (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Кераца Висулчева]] (1913 - 2004), художничка от Република Македония * {{флагче|Гърция}} Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Марко Поптърпов]] (1846 - 1936), гръцки андартски деец<ref name="manos.87."/><ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война * {{флагче|Гърция}} Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Dinga_Niki.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от [[Васил Чекаларов]] през септември 1903 година на площада в селото<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|806}}</ref> * {{флагче|България}} Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|595}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България * {{флагче|България}} Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|225}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|822 - 823}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Танас Калоянов]] (1918 - 1947), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Tanas.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Темистокли Зиовски|Темистокли Зиовски - Лаократис]], гръцки комунист.<ref>{{cite book | title = До Пеколот и Назад | last = Фотева - Вера | first = Евдокија | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Risto Stefov Publications | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 26 | url = http://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Do%20pekolot%20i%20nazad%20-%20e-book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma_%28Choljas%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Трифун Паскалов]] (р. 1934), учен от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Фоти Гечев (р. 1924 г.) участник в съпротивата, живее в България * {{флагче|Гърция}} Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} Христо Андреопулос, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref name="moo.629">{{МОО|629}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Хаджиев (андарт)|Христо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.<ref>{{МОО|820}}</ref> Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско * {{флагче|България}} Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Яни Калапути, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.629"/> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик, по произход от Нестрам * {{флагче|България}} [[Атанас Тодовичин]] (1900 - 1938), български терорист, по произход от Долни Нестрам * {{флагче|България}} [[Михаил Паскалев]] (1913 - 1976), български дипломат, по произход от Нестрам == Литература == * Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66 * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774. * Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78. * Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Нестрам| ]] gxk0bcvz4vxjt93wpf9v02mwvhk94h7 11464460 11464373 2022-07-20T09:16:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Нестрам | име-местно = Νεστόριο | вид = село | изглед = Nestram-ot-Gorusha.jpg | изглед-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е [[Град (Нестрам)|Градот]] | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрам (дем)|Нестрамкол]] | демоним = Нестрамци }} '''Нѐстрам''' или '''Нѐсрам''' ({{lang|el|Νεστόριο}}, ''Несторио'', [[катаревуса]]: ''Νεστόριον'', ''Несторион'', до 1928 година ''Άγιος Νέστωρ'', ''Агиос Нестор'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169324 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1926 ''Νεστράμι'', ''Нестрами''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168975 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на едноименния дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == [[Файл:Bistritsa from Nestram.jpg|ляво|мини|250п|Белица от Горен Нестрам]] Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 24 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]], в полите на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо), на 931 m<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки ''Άνω Νεστόριο'', ''Ано Несторио'' и ''Κάτω Νεστόριο'', ''Като Несторио''). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до [[Балкански войни|Балканските войни]] са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> Централният площад на Долнени днес носи името на [[Александрос Папатерпос]], а този в Горнени на [[Хараламбос Пальобеис]] (1896 – 1979).<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> == История == Над селото на платото [[Град (Нестрам)|Градот]] има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52"/> В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки – статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според [[Христофор Тзавелла]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.<ref>{{cite book |title= Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски |last= Тзавелла|first= Христофор|year=2003 |publisher=Македония Прес |location=София |isbn=9548823489 |pages=96 }}</ref><ref name="Симовски 33">{{Симовски|2|33}}</ref> Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (''νέμστρα''), ''немам страх'', откъдето и дошло името ''Нестрам''.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=167&Itemid=221&lang=gr Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς]</ref> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло ''Нестрам''.<ref>{{Каратанасов|9-10}}</ref> Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на [[Али паша Янински]]. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест ''Немам страх'', откъдето дошло ''Нестрам''.<ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Несрам'' са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.<ref>{{cite book |title= Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание |last=Гандев |first=Христо |year=1989 |publisher=Наука и изкуство |location=София |url= http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Нестрам'' е споменато с 67 глави на семейства ''Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин'', шестима неженени и три вдовици ''Мара, Мара и Илина''. Общият приход за империята от селото е 3963 [[акче]]та.<ref>{{cite book |title= Опширни пописни дефтери од XV век, том II |year=1973 |publisher= Архив на Македонија|location=Скопје |pages=113 }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Боривое Милоевич]] в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: [[Орешец (Костурско)|Орешец]], Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на [[Али паша Янински]].<ref>{{Милоевич|100}}</ref> В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Нестрам (Nestram)'' живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Нестрем (Nestrême)'' е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители [[българи]], а ''Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême)'' с 200 домакинства и 730 жители българи.<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Несрамъ (Нестрамъ)'' има 2700 жители българи.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.<ref name="Радев 51"/> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Нестрамъ'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Български просветни и революционни борби === [[Файл:Markos Papaterpos.png|мини|250п|Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е [[Марко Поптърпов]]]] В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Нестрам'' има 1240 българи екзархисти и 200 [[гъркомани|българи патриаршисти]], а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.<ref name="Радев 52"/><ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.<ref name="Радев 52"/> Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.<ref name="Радев 52"/> В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]].<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от Хрупища и Атанас Костов Гемов от Нестрам.<ref name="Радев 52"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.</ref> Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034218/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Костурският патриаршески митрополит [[Герман Каравангелис]] определя Нестрам като {{цитат|седалище на фанатични българи.<ref>Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375</ref>}} След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]].<ref name="Радев 52"/> Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от [[Старичани]]. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.<ref>{{Хрупищко|189 - 191}}</ref> В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Лидери на гъркоманската партия са Сребрен Коста в Долната махала и Дзиндзи в Горната.<ref>{{Хрупищко|189}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Нестрам'' (''Νεστράμιον'') има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и три [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> === Поминък === В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] - [[Солун]], [[Атина]], [[Цариград]], [[Пловдив]], [[Кавала]], [[Драма (град)|Драма]], [[Сяр]] и в [[Мала Азия]]. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в [[Милано]], [[Виена]], [[Дубровник]], [[Будапеща]] и други. [[Файл:Nestram-Gorno.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ (1858) в Горнени]] Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев: {{цитат|Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_3.html Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.]</ref> Методи Попов от Нестрам разказва: {{Цитат|Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Боривое Милоевич пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Несрам'' има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8. В 1930 година видният костурски зограф [[Атанасиос Панайоту]] твори за малкия параклис „[[Свети Архангел Михаил (Нестрам)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 11 януари 2015 | дата = 6 ноември 2013 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в [[Австралия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] намаляват населението на Нестрам.<ref name="Симовски 33"/> От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „[[Ривър парти (Нестрам)|Ривър парти]]“.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Nestram-Dolno.jpg|мини|250п|Долнени с църквата „[[Свети Атанасий (Нестрам)|Свети Атанасий]]“, най-голямата в Нестрам (1857)]] {{Преброяване Гърция|2731<ref name="Симовски 33"/>|1979<ref name="Симовски 33"/>|1888<ref name="Симовски 33"/>|2677<ref name="Симовски 33"/>|1787<ref name="Симовски 33"/>|1332<ref name="Симовски 33"/>|1143<ref name="Симовски 33"/>|1140<ref name="Симовски 33"/>|1158<ref name="Симовски 33"/>|954|865}} През есента на 2021 година в Нестрам е открит [[Музей на ДАГ–ЕАМ–ЕЛАС]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/10/31/музеят-на-даг-еам-елас-в-нестрам-косту/ | заглавие = Музеят на ДАГ – ЕАМ – ЕЛАС в Нестрам Костурско | достъп_дата = 25 май 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2021 г | труд = | издател = PR zone | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Личности == [[Файл:Дякон евстатий.jpg|мини|150п|Евстатий Шкорнов]] [[Файл:Hristos Hatzis.JPG|мини|150п|Христо Хаджиев]] [[Файл:Georgi Vasileff of Nestram 1922.jpg|мини|150п|Реклама на Георги Василев от Нестрам в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1922 г.]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от [[Жужелци]], Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Нестрам * {{флагче|Гърция}} Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko_%28Filipidi%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Румъния}} [[Андреас Радос]] (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния<ref>[http://www.sofiatimes.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8609&Itemid=95 Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα]</ref> * {{флагче|Гърция}} Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovska_Afrodita_%28Floga%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|437}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Димировски]] (р. 1941), северномакедонски учен * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|667}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов Гемов]] (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.) * {{флагче|България}} Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|765}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Евстатий Шкорнов]] (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|756}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на [[Стефанос Дукас]] (Малиос), участва в нападенията над [[Осничани]] и [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]]<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]] (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Кераца Висулчева]] (1913 - 2004), художничка от Република Македония * {{флагче|Гърция}} Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Марко Поптърпов]] (1846 - 1936), гръцки андартски деец<ref name="manos.87."/><ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война * {{флагче|Гърция}} Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Dinga_Niki.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от [[Васил Чекаларов]] през септември 1903 година на площада в селото<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|806}}</ref> * {{флагче|България}} Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|595}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България * {{флагче|България}} Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|225}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|822 - 823}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Танас Калоянов]] (1918 - 1947), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Tanas.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Темистокли Зиовски|Темистокли Зиовски - Лаократис]], гръцки комунист.<ref>{{cite book | title = До Пеколот и Назад | last = Фотева - Вера | first = Евдокија | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Risto Stefov Publications | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 26 | url = http://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Do%20pekolot%20i%20nazad%20-%20e-book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma_%28Choljas%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Трифун Паскалов]] (р. 1934), учен от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Фоти Гечев (р. 1924 г.) участник в съпротивата, живее в България * {{флагче|Гърция}} Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} Христо Андреопулос, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref name="moo.629">{{МОО|629}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Хаджиев (андарт)|Христо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.<ref>{{МОО|820}}</ref> Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско * {{флагче|България}} Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Яни Калапути, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.629"/> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик, по произход от Нестрам * {{флагче|България}} [[Атанас Тодовичин]] (1900 - 1938), български терорист, по произход от Долни Нестрам * {{флагче|България}} [[Михаил Паскалев]] (1913 - 1976), български дипломат, по произход от Нестрам == Литература == * Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66 * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774. * Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78. * Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Нестрам| ]] k5prp8ydmkbqqd8btd1jgdmititl1io 11464471 11464460 2022-07-20T09:32:53Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Нестрам | име-местно = Νεστόριο | вид = село | изглед = Nestram-ot-Gorusha.jpg | изглед-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е [[Град (Нестрам)|Градот]] | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрам (дем)|Нестрамкол]] | демоним = Нестрамци }} '''Нѐстрам''' или '''Нѐсрам''' ({{lang|el|Νεστόριο}}, ''Несторио'', [[катаревуса]]: ''Νεστόριον'', ''Несторион'', до 1928 година ''Άγιος Νέστωρ'', ''Агиос Нестор'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169324 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1926 ''Νεστράμι'', ''Нестрами''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168975 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на едноименния дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == [[Файл:Bistritsa from Nestram.jpg|ляво|мини|250п|Белица от Горен Нестрам]] Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 24 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]], в полите на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо), на 931 m<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки ''Άνω Νεστόριο'', ''Ано Несторио'' и ''Κάτω Νεστόριο'', ''Като Несторио''). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до [[Балкански войни|Балканските войни]] са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> Централният площад на Долнени днес носи името на [[Александрос Папатерпос]], а този в Горнени на [[Хараламбос Пальобеис]] (1896 – 1979).<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> == История == Над селото на платото [[Град (Нестрам)|Градот]] има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52"/> В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки – статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според [[Христофор Тзавелла]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.<ref>{{cite book |title= Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски |last= Тзавелла|first= Христофор|year=2003 |publisher=Македония Прес |location=София |isbn=9548823489 |pages=96 }}</ref><ref name="Симовски 33">{{Симовски|2|33}}</ref> Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (''νέμστρα''), ''немам страх'', откъдето и дошло името ''Нестрам''.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=167&Itemid=221&lang=gr Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς]</ref> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло ''Нестрам''.<ref>{{Каратанасов|9-10}}</ref> Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на [[Али паша Янински]]. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест ''Немам страх'', откъдето дошло ''Нестрам''.<ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Несрам'' са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.<ref>{{cite book |title= Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание |last=Гандев |first=Христо |year=1989 |publisher=Наука и изкуство |location=София |url= http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Нестрам'' е споменато с 67 глави на семейства ''Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин'', шестима неженени и три вдовици ''Мара, Мара и Илина''. Общият приход за империята от селото е 3963 [[акче]]та.<ref>{{cite book |title= Опширни пописни дефтери од XV век, том II |year=1973 |publisher= Архив на Македонија|location=Скопје |pages=113 }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Боривое Милоевич]] в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: [[Орешец (Костурско)|Орешец]], Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на [[Али паша Янински]].<ref>{{Милоевич|100}}</ref> В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Нестрам (Nestram)'' живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Нестрем (Nestrême)'' е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители [[българи]], а ''Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême)'' с 200 домакинства и 730 жители българи.<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Несрамъ (Нестрамъ)'' има 2700 жители българи.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.<ref name="Радев 51"/> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Нестрамъ'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Български просветни и революционни борби === [[Файл:Markos Papaterpos.png|мини|250п|Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е [[Марко Поптърпов]]]] В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Нестрам'' има 1240 българи екзархисти и 200 [[гъркомани|българи патриаршисти]], а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.<ref name="Радев 52"/><ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.<ref name="Радев 52"/> Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.<ref name="Радев 52"/> В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]].<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от [[Хрупищ]]а и Атанас Костов Гемов от Нестрам.<ref name="Радев 52"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.</ref> Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034218/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Костурският патриаршески митрополит [[Герман Каравангелис]] определя Нестрам като {{цитат|седалище на фанатични българи.<ref>Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375</ref>}} След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от Хрупища.<ref name="Радев 52"/> Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от [[Старичани]]. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.<ref>{{Хрупищко|189 - 191}}</ref> В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Лидери на гъркоманската партия са Коста Сребрен (''Κώστας Στρέβρενος'') в Долната махала и Дзиндзи в Горната.<ref>{{Хрупищко|189}}</ref> Други гръцки дейци са Христо Хаджиев (''Χρήστος Χατζής''), Харис Попов (''Χαρίσιος Παπαδόπουλος'') и [[Марко Поптърпов]] (''Μάρκος Παπατέρπος'').<ref name="Σουλτανίδης ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dim-nestor.kas.sch.gr/images/pdf/HistoryOfNestorio.pdf | заглавие = Σύντομη ιστορική πορεία της περιοχής| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = Σουλτανίδης | първо_име = Κωνσταντίνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δημοτικό Σχολείο Νεστορίου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Нестрам'' (''Νεστράμιον'') има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и три [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> === Поминък === В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] - [[Солун]], [[Атина]], [[Цариград]], [[Пловдив]], [[Кавала]], [[Драма (град)|Драма]], [[Сяр]] и в [[Мала Азия]]. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в [[Милано]], [[Виена]], [[Дубровник]], [[Будапеща]] и други. [[Файл:Nestram-Gorno.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ (1858) в Горнени]] Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев: {{цитат|Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_3.html Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.]</ref> Методи Попов от Нестрам разказва: {{Цитат|Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Боривое Милоевич пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Несрам'' има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8. В 1930 година видният костурски зограф [[Атанасиос Панайоту]] твори за малкия параклис „[[Свети Архангел Михаил (Нестрам)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 11 януари 2015 | дата = 6 ноември 2013 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в [[Австралия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] намаляват населението на Нестрам.<ref name="Симовски 33"/> От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „[[Ривър парти (Нестрам)|Ривър парти]]“.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Nestram-Dolno.jpg|мини|250п|Долнени с църквата „[[Свети Атанасий (Нестрам)|Свети Атанасий]]“, най-голямата в Нестрам (1857)]] {{Преброяване Гърция|2731<ref name="Симовски 33"/>|1979<ref name="Симовски 33"/>|1888<ref name="Симовски 33"/>|2677<ref name="Симовски 33"/>|1787<ref name="Симовски 33"/>|1332<ref name="Симовски 33"/>|1143<ref name="Симовски 33"/>|1140<ref name="Симовски 33"/>|1158<ref name="Симовски 33"/>|954|865}} През есента на 2021 година в Нестрам е открит [[Музей на ДАГ–ЕАМ–ЕЛАС]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/10/31/музеят-на-даг-еам-елас-в-нестрам-косту/ | заглавие = Музеят на ДАГ – ЕАМ – ЕЛАС в Нестрам Костурско | достъп_дата = 25 май 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2021 г | труд = | издател = PR zone | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Личности == [[Файл:Дякон евстатий.jpg|мини|150п|Евстатий Шкорнов]] [[Файл:Hristos Hatzis.JPG|мини|150п|Христо Хаджиев]] [[Файл:Georgi Vasileff of Nestram 1922.jpg|мини|150п|Реклама на Георги Василев от Нестрам в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1922 г.]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от [[Жужелци]], Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Нестрам * {{флагче|Гърция}} Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko_%28Filipidi%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Румъния}} [[Андреас Радос]] (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния<ref>[http://www.sofiatimes.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8609&Itemid=95 Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα]</ref> * {{флагче|Гърция}} Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovska_Afrodita_%28Floga%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|437}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Димировски]] (р. 1941), северномакедонски учен * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|667}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов Гемов]] (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.) * {{флагче|България}} Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|765}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Евстатий Шкорнов]] (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|756}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на [[Стефанос Дукас]] (Малиос), участва в нападенията над [[Осничани]] и [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]]<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]] (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Кераца Висулчева]] (1913 - 2004), художничка от Република Македония * {{флагче|Гърция}} Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Марко Поптърпов]] (1846 - 1936), гръцки андартски деец<ref name="manos.87."/><ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война * {{флагче|Гърция}} Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Dinga_Niki.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от [[Васил Чекаларов]] през септември 1903 година на площада в селото<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|806}}</ref> * {{флагче|България}} Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|595}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България * {{флагче|България}} Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|225}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|822 - 823}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Танас Калоянов]] (1918 - 1947), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Tanas.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Темистокли Зиовски|Темистокли Зиовски - Лаократис]], гръцки комунист.<ref>{{cite book | title = До Пеколот и Назад | last = Фотева - Вера | first = Евдокија | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Risto Stefov Publications | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 26 | url = http://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Do%20pekolot%20i%20nazad%20-%20e-book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma_%28Choljas%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Трифун Паскалов]] (р. 1934), учен от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Фоти Гечев (р. 1924 г.) участник в съпротивата, живее в България * {{флагче|Гърция}} Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} Христо Андреопулос, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref name="moo.629">{{МОО|629}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Хаджиев (андарт)|Христо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.<ref>{{МОО|820}}</ref> Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско * {{флагче|България}} Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Яни Калапути, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.629"/> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик, по произход от Нестрам * {{флагче|България}} [[Атанас Тодовичин]] (1900 - 1938), български терорист, по произход от Долни Нестрам * {{флагче|България}} [[Михаил Паскалев]] (1913 - 1976), български дипломат, по произход от Нестрам == Литература == * Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66 * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774. * Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78. * Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Нестрам| ]] sj9hn60j07xxv2f1xdmnay45kdw6goz 11464474 11464471 2022-07-20T09:34:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Нестрам | име-местно = Νεστόριο | вид = село | изглед = Nestram-ot-Gorusha.jpg | изглед-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е [[Град (Нестрам)|Градот]] | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрам (дем)|Нестрамкол]] | демоним = Нестрамци }} '''Нѐстрам''' или '''Нѐсрам''' ({{lang|el|Νεστόριο}}, ''Несторио'', [[катаревуса]]: ''Νεστόριον'', ''Несторион'', до 1928 година ''Άγιος Νέστωρ'', ''Агиос Нестор'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169324 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1926 ''Νεστράμι'', ''Нестрами''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168975 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на едноименния дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == [[Файл:Bistritsa from Nestram.jpg|ляво|мини|250п|Белица от Горен Нестрам]] Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 24 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]], в полите на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо), на 931 m<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки ''Άνω Νεστόριο'', ''Ано Несторио'' и ''Κάτω Νεστόριο'', ''Като Несторио''). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до [[Балкански войни|Балканските войни]] са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> Централният площад на Долнени днес носи името на [[Александрос Папатерпос]], а този в Горнени на [[Хараламбос Пальобеис]] (1896 – 1979).<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> == История == Над селото на платото [[Град (Нестрам)|Градот]] има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52"/> В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки – статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според [[Христофор Тзавелла]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.<ref>{{cite book |title= Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски |last= Тзавелла|first= Христофор|year=2003 |publisher=Македония Прес |location=София |isbn=9548823489 |pages=96 }}</ref><ref name="Симовски 33">{{Симовски|2|33}}</ref> Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (''νέμστρα''), ''немам страх'', откъдето и дошло името ''Нестрам''.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=167&Itemid=221&lang=gr Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς]</ref><ref name="Σουλτανίδης"/> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло ''Нестрам''.<ref>{{Каратанасов|9-10}}</ref> Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на [[Али паша Янински]]. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест ''Немам страх'', откъдето дошло ''Нестрам''.<ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Несрам'' са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.<ref>{{cite book |title= Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание |last=Гандев |first=Христо |year=1989 |publisher=Наука и изкуство |location=София |url= http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Нестрам'' е споменато с 67 глави на семейства ''Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин'', шестима неженени и три вдовици ''Мара, Мара и Илина''. Общият приход за империята от селото е 3963 [[акче]]та.<ref>{{cite book |title= Опширни пописни дефтери од XV век, том II |year=1973 |publisher= Архив на Македонија|location=Скопје |pages=113 }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Боривое Милоевич]] в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: [[Орешец (Костурско)|Орешец]], Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на [[Али паша Янински]].<ref>{{Милоевич|100}}</ref> В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Нестрам (Nestram)'' живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Нестрем (Nestrême)'' е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители [[българи]], а ''Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême)'' с 200 домакинства и 730 жители българи.<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Несрамъ (Нестрамъ)'' има 2700 жители българи.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.<ref name="Радев 51"/> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Нестрамъ'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Български просветни и революционни борби === [[Файл:Markos Papaterpos.png|мини|250п|Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е [[Марко Поптърпов]]]] В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Нестрам'' има 1240 българи екзархисти и 200 [[гъркомани|българи патриаршисти]], а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.<ref name="Радев 52"/><ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.<ref name="Радев 52"/> Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.<ref name="Радев 52"/> В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]].<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от [[Хрупищ]]а и Атанас Костов Гемов от Нестрам.<ref name="Радев 52"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.</ref> Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034218/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Костурският патриаршески митрополит [[Герман Каравангелис]] определя Нестрам като {{цитат|седалище на фанатични българи.<ref>Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375</ref>}} След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от Хрупища.<ref name="Радев 52"/> Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от [[Старичани]]. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.<ref>{{Хрупищко|189 - 191}}</ref> В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Лидери на гъркоманската партия са Коста Сребрен (''Κώστας Στρέβρενος'') в Долната махала и Дзиндзи в Горната.<ref>{{Хрупищко|189}}</ref> Други гръцки дейци са Христо Хаджиев (''Χρήστος Χατζής''), Харис Попов (''Χαρίσιος Παπαδόπουλος'') и [[Марко Поптърпов]] (''Μάρκος Παπατέρπος'').<ref name="Σουλτανίδης ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dim-nestor.kas.sch.gr/images/pdf/HistoryOfNestorio.pdf | заглавие = Σύντομη ιστορική πορεία της περιοχής| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = Σουλτανίδης | първо_име = Κωνσταντίνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δημοτικό Σχολείο Νεστορίου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Нестрам'' (''Νεστράμιον'') има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и три [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> === Поминък === В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] - [[Солун]], [[Атина]], [[Цариград]], [[Пловдив]], [[Кавала]], [[Драма (град)|Драма]], [[Сяр]] и в [[Мала Азия]]. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в [[Милано]], [[Виена]], [[Дубровник]], [[Будапеща]] и други. [[Файл:Nestram-Gorno.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ (1858) в Горнени]] Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев: {{цитат|Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_3.html Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.]</ref> Методи Попов от Нестрам разказва: {{Цитат|Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Боривое Милоевич пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Несрам'' има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8. В 1930 година видният костурски зограф [[Атанасиос Панайоту]] твори за малкия параклис „[[Свети Архангел Михаил (Нестрам)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 11 януари 2015 | дата = 6 ноември 2013 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в [[Австралия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] намаляват населението на Нестрам.<ref name="Симовски 33"/> От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „[[Ривър парти (Нестрам)|Ривър парти]]“.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Nestram-Dolno.jpg|мини|250п|Долнени с църквата „[[Свети Атанасий (Нестрам)|Свети Атанасий]]“, най-голямата в Нестрам (1857)]] {{Преброяване Гърция|2731<ref name="Симовски 33"/>|1979<ref name="Симовски 33"/>|1888<ref name="Симовски 33"/>|2677<ref name="Симовски 33"/>|1787<ref name="Симовски 33"/>|1332<ref name="Симовски 33"/>|1143<ref name="Симовски 33"/>|1140<ref name="Симовски 33"/>|1158<ref name="Симовски 33"/>|954|865}} През есента на 2021 година в Нестрам е открит [[Музей на ДАГ–ЕАМ–ЕЛАС]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/10/31/музеят-на-даг-еам-елас-в-нестрам-косту/ | заглавие = Музеят на ДАГ – ЕАМ – ЕЛАС в Нестрам Костурско | достъп_дата = 25 май 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2021 г | труд = | издател = PR zone | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Личности == [[Файл:Дякон евстатий.jpg|мини|150п|Евстатий Шкорнов]] [[Файл:Hristos Hatzis.JPG|мини|150п|Христо Хаджиев]] [[Файл:Georgi Vasileff of Nestram 1922.jpg|мини|150п|Реклама на Георги Василев от Нестрам в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1922 г.]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от [[Жужелци]], Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Нестрам * {{флагче|Гърция}} Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko_%28Filipidi%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Румъния}} [[Андреас Радос]] (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния<ref>[http://www.sofiatimes.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8609&Itemid=95 Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα]</ref> * {{флагче|Гърция}} Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovska_Afrodita_%28Floga%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|437}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Димировски]] (р. 1941), северномакедонски учен * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|667}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов Гемов]] (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.) * {{флагче|България}} Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|765}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Евстатий Шкорнов]] (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|756}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на [[Стефанос Дукас]] (Малиос), участва в нападенията над [[Осничани]] и [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]]<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]] (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Кераца Висулчева]] (1913 - 2004), художничка от Република Македония * {{флагче|Гърция}} Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Марко Поптърпов]] (1846 - 1936), гръцки андартски деец<ref name="manos.87."/><ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война * {{флагче|Гърция}} Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Dinga_Niki.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от [[Васил Чекаларов]] през септември 1903 година на площада в селото<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|806}}</ref> * {{флагче|България}} Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|595}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България * {{флагче|България}} Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|225}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|822 - 823}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Танас Калоянов]] (1918 - 1947), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Tanas.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Темистокли Зиовски|Темистокли Зиовски - Лаократис]], гръцки комунист.<ref>{{cite book | title = До Пеколот и Назад | last = Фотева - Вера | first = Евдокија | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Risto Stefov Publications | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 26 | url = http://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Do%20pekolot%20i%20nazad%20-%20e-book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma_%28Choljas%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Трифун Паскалов]] (р. 1934), учен от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Фоти Гечев (р. 1924 г.) участник в съпротивата, живее в България * {{флагче|Гърция}} Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} Христо Андреопулос, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref name="moo.629">{{МОО|629}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Хаджиев (андарт)|Христо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.<ref>{{МОО|820}}</ref> Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско * {{флагче|България}} Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Яни Калапути, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.629"/> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик, по произход от Нестрам * {{флагче|България}} [[Атанас Тодовичин]] (1900 - 1938), български терорист, по произход от Долни Нестрам * {{флагче|България}} [[Михаил Паскалев]] (1913 - 1976), български дипломат, по произход от Нестрам == Литература == * Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66 * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774. * Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78. * Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Нестрам| ]] bnyd5jlxgfkzzws2t5ebg4657ubsbx6 0 92716 11464289 11453266 2022-07-20T01:49:43Z Сале 9192 починал е в София wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Данаилов|Георги Данаилов}} {{писател | име = Георги Данаилов | снимка = Georgi-Danailov-20101211-1.jpg | описание = Георги Данаилов на 11 декември 2010 г. | псевдоним = | място на раждане = [[София]], [[Царство България]] | място на смърт =София, [[Република България]] | работил = [[сценарист]], [[писател]], [[драматург]] | националност = {{BUL}} | период = 1960 – 2009 | жанрове = Роман, пиеса,сценарий, есе, мемоари, документален роман,фейлетон. | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Солунските съзаклятници“, „Къща отвъд света“, „Деца играят вън“, „Зиминикът на рая“, „Господин Балкански“, „Крадецът на трамваи“, „До Чикаго и назад – 100 години по-късно“,„За Жан-Жак Русо и градските идиоти“,„Убийството на Моцарт“, „Доколкото си спомням...“, "Утерус', „Работен дневникъ“, „Живи комини“, „Дъщерята на Америка“, „Черно: лирика“. | награди = „[[Чудомир (награда)|Чудомир]]“<br/>„[[Стоян Михайловски (награда)|Стоян Михайловски]]“ (2003) | повлиян = | повлиял = | брак =Ева Данаилова | деца = | подпис = | бележки = }} '''Георги Христов Данаилов''' е [[България|български]] [[писател]], [[сценарист]] и почетен гражданин на [[Свищов]]. == Биография == Георги Христов Данаилов (1936 – 2017) е потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. проф. [[Георги Тодоров Данаилов]], както и правнук на [[Марко Балабанов]], първият [[външен министър]] на България след [[Освобождение]]то на страната.<ref name="kul1">[http://kultura.bg/web/всеки-човек-може-да-оцвети-годините-си/ Всеки човек може да оцвети годините си], интервю на Тони Николов, Портал Култура, 27 декември 2016 г.</ref><ref name="slovo1">Данаилов, Георги. [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5568&Level=2 Доколкото си спомням. 2], Словото.</ref><ref name="epi1">Данаилов, Георги. [http://epicenter.bg/article/archive/36435/11/33 Спасили сме се от робство, благодарение на хора като Бай Ганьо], Епицентър, 24 февруари 2014 г.</ref> През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Автор е на много пиеси и филмови сценарии: „Хирурзи“, „Похищение в черно“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с [[Рангел Вълчанов]]), „Лагерът“ (заедно с [[Георги Дюлгеров]]). Световно признание и литературни награди получава и с последните си литературни творби „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за [[Стефан Гечев]]), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на [[Арменски език|арменски]], [[Руски език|руски]], [[Немски език|немски]], [[Полски език|полски]], [[Румънски език|румънски]], [[Словашки език|словашки]], [[Чешки език|чешки]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Китайски език|китайски]] и др. Пиесите му са играни в [[Москва]], [[Ленинград]], [[Ческе Будейовице]], [[Бърно]], [[Братислава]], [[Варшава]], [[Тбилиси]], [[Ереван]]. Носител на призове от международни фестивали в [[Кинофестивал в Кан|Кан]], Москва, Техеран, Сан Себастиан. От [[1993]] до [[1995]] г. Георги Данаилов е председател на [[Държавна агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]]. == Награди и признания == * 1997 – Първо място в международния конкурс „Русо“ в Париж * 2002 – награда статуетката „Аполон Токсофорос“ на „[[Аполония (фестивал)|Аполония`2002]]“ * 2002 – Почетен гражданин на Свищов * 2002 – Наградата на София * 2003 – награда „[[Стоян Михайловски (награда)|Стоян Михайловски]]“<ref name="bgnow.eu">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30133 | заглавие =Писателят Георги Господинов е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ в Елена | издател =Bgnow.eu | дата = 6 януари 2015 | език = }}</ref> Освен това получава наградите „[[Чудомир (награда)|Чудомир]]“ и „П. Р. Славейков“ (за цялостно творчество). == Библиография == === Проза === * 1965 – ''„Заключената планета“'' (съвместно с Васил Райков) * 1970 – ''„Деца играят вън“'' * 1973 – ''„При никого“'' * 1982 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 1986 – ''„Деца играят вън“'' * 1986 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 1990 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 1992 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 1993 – ''„Спомени за градския идиот“'' (сборник разкази) * 1997 – ''„Къща отвъд света“'' (роман) * 1997 – ''„За Жан-Жак Русо и други глупости“'' (сборник разкази) * 1999 – ''„Очите на другите“'' (сборник разкази) * 1999 – ''„Деца играят вън“'' * 2000 – ''„Деца играят вън“'' * 2000 – ''„Убийството на Моцарт“'' * 2000 – ''„Доколкото си спомням“'' * 2001 – ''„Доколкото си спомням 2“'' * 2002 – ''„Доколкото си спомням 3“'' * 2003 – ''„До Чикаго и назад – сто години по-късно“'' (пътепис) * 2003 – ''„Къща отвъд света“'' * 2004 – ''„Весела книга за българския народ“'' * 2004 – ''„За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт“'' (сборник) * 2007 – ''„Зимникът на рая“'' * 2009 – ''„Защо не сме социалисти“'' (съвместно с още 10 автори) * 2009 – ''„Мемоарите на едно жълто паве“'' * 2012 – ''„Цената на безсмислието“'' * 2015 – ''„Към никъде“'' === Пиеси === [[Файл:Georgi-Danailov-20101211-2.jpg|мини|300px|На сцената на Сатиричния театър при премиерата на сборника му „Избрани пиеси“, 11.12.2010]] * 1975 – ''„Краят остава за вас“'' * 1977 – ''„Съдията и жълтата роза“'' * 1979 – ''„Несериозна комедия“'' * 1980 – ''„Есента на един следовател“'' * 1982 – ''„Докле е младост“'' * 1983 – ''„Солунските сьзаклятници“'' * 1985 – ''„Господин Балкански“'' * 1986 – ''„Една калория нежност“'' * 1987 – ''„Крадецът на тролейбуси“'' * 1990 – ''„Почивка преди Рая“'' * 2007 – ''„Боговете“'' * 2010 – ''„Избрани пиеси“'' === Сценарии === * [[Деца играят вън]] (тв, 1973) * [[При никого]] (1975) * [[Хирурзи]] (1977) * [[Почти любовна история]] (1980) * [[Похищение в жълто]] (1981) * [[В името на народа (филм)|В името на народа]] (1984) * [[Забравете този случай]] (1985) * [[За къде пътувате]] (1986) * [[Време на насилие]] (1988) * [[А сега накъде?]] (1988) * [[Разводи, разводи]] (1989) * [[Брачни шеги]] (1989) * [[Лагерът]] (1990) * [[Карнавалът]] (1990) * [[Големите игри]] (1999) * [[Трамваят – сто години от живота на София]] (2001) * [[Една калория нежност]] (2003) * [[А днес накъде?]] (2007) * [[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа (1991)]] * Темата (2021). == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Георги Данаилов}} * [http://www.slovo.bg/danailov/ Творчеството на Георги Данаилов в Словото] * {{Моята библиотека автор|georgi-danailov|Георги Данаилов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0199101|Георги Данаилов}} * [[Валери Запрянов]], [[Бойко Ламбовски]], [http://old.segabg.com/article.php?id=845647 „In memoriam Георги Данаилов“], в-к „Сега“, бр. 5822 (56), 9 март 2017 * [https://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet-georgi-danailov.html „Георги Данаилов: Няма демокрация в изкуството“], интервю на [[Кеворк Кеворкян]], „Всяка неделя“, стр. 292 – 297 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Данаилов, Георги}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български есеисти]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Председатели на Държавната агенция за българите в чужбина]] [[Категория:Почетни граждани на Свищов]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] oovfxw3fvhizfb03zbuoos54hfczfgs 0 95014 11463966 11301920 2022-07-19T19:33:20Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витоша|Витоша (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Витоша | карта = Sofia-Vitosha.png | площ = 123 | население = 55 564 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Теодор Петков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Район „Витоша“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в подножието на планината [[Витоша]] и обхваща кварталите [[Бояна (София)|Бояна]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]], [[Драгалевци]], [[Павлово]], [[Бъкстон]], [[Манастирски ливади (София)|Манастирски ливади]], [[Княжево (София)|Княжево]] и селата [[Владая]] и [[Мърчаево]]. Намира се в южната част на [[София]] в подножието на планината [[Витоша]] – първият Народен парк на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. == Забележителности == [[Файл:Boyana Church.jpg|мини|270px|Боянската църква]] [[Файл:Bulgarian National Museum of History.jpg|мини|270px|Националният исторически музей]] * [[Национален исторически музей]], резиденция „Бояна“, дом 1, част от [[Стоте национални туристически обекта]]. * [[Боянска църква]] – Х-XI век, обект на световното културно-историческо наследство с изключително ценни стенописи – образец за средновековния духовен живот на българите. Паметник на ЮНЕСКО, част от Стоте национални туристически обекта * [[Боянски водопад]] – боянската река, в течението си между х. „Момина скала“ и кв. [[Бояна (София)|Бояна]], се врязва в терена и образува множество бързеи и водопади с височина около 15 метра. * [[Драгалевски манастир]] – построен от цар [[Иван Александър]]. По време на османската власт в светата обител се е укривал апостолът на свободата [[Васил Левски]]. * [[Княжевски минерален извор]] – слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 31 градуса. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 61 467 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 372 || 90.08 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 275 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 226 || 0.36 |- |align="left"| Други || 528 || 0.85 |- |align="left"| Не се самоопределят || 176 || 0.28 |- |align="left"| Не отговорили || 4890 || 7.95 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vitosha Rayon|район Витоша}} * {{Official website|raionvitosha.eu|Официален уебсайт на район Витоша}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 Район „Витоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000105/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Витоша| ]] tlbmhqhppo6q89h8elptx58cx06ab2w 11463969 11463966 2022-07-19T19:35:40Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витоша|Витоша (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Витоша | карта = Sofia-Vitosha.png | площ = 123 | население = 55 564 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Теодор Петков | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Район „Витоша“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в подножието на планината [[Витоша]] и обхваща кварталите [[Бояна (София)|Бояна]], [[Симеоново (квартал)|Симеоново]], [[Драгалевци]], [[Павлово]], [[Бъкстон]], [[Манастирски ливади (София)|Манастирски ливади]], [[Княжево (София)|Княжево]] и селата [[Владая]] и [[Мърчаево]]. Намира се в южната част на [[София]] в подножието на планината [[Витоша]] – първият Народен парк на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. == Забележителности == [[Файл:Boyana Church.jpg|мини|270px|Боянската църква]] [[Файл:Bulgarian National Museum of History.jpg|мини|270px|Националният исторически музей]] * [[Национален исторически музей]], резиденция „Бояна“, дом 1, част от [[Стоте национални туристически обекта]]. * [[Боянска църква]] – Х-XI век, обект на световното културно-историческо наследство с изключително ценни стенописи – образец за средновековния духовен живот на българите. Паметник на ЮНЕСКО, част от Стоте национални туристически обекта * [[Боянски водопад]] – боянската река, в течението си между х. „Момина скала“ и кв. [[Бояна (София)|Бояна]], се врязва в терена и образува множество бързеи и водопади с височина около 15 метра. * [[Драгалевски манастир]] – построен от цар [[Иван Александър]]. По време на османската власт в светата обител се е укривал апостолът на свободата [[Васил Левски]]. * [[Княжевски минерален извор]] – слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 31 градуса. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 61 467 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 55 372 || 90.08 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 275 || 0.44 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 226 || 0.36 |- |align="left"| Други || 528 || 0.85 |- |align="left"| Не се самоопределят || 176 || 0.28 |- |align="left"| Не отговорили || 4890 || 7.95 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vitosha Rayon|район Витоша}} * {{Official website|raionvitosha.eu|Официален уебсайт на район Витоша}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 Район „Витоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000105/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWIT%7D&title=%C2%C8%D2%CE%D8%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Витоша| ]] dm8mwl0ga3984bqa3fcemb7q8mwc0kz 0 95412 11463665 10037374 2022-07-19T13:25:48Z Luxferuer 25980 /* Други */ wikitext text/x-wiki '''Анна''' може да се отнася за: * [[Анна (име)|Анна]], женско име; * [[Анна (сестра на Дидона)|Анна]], сестрата на [[Дидона]] според [[римска митология|римската митология]]; * [[Анна Пророчица (нов завет)|Анна Пророчица]], библейски образ; * [[Анна Пророчица (стар завет)|Анна Пророчица]], библейски образ; * [[Анна (светица)|Анна]], християнска светица; * [[Анна Българска|Княгиня Анна Българска]], българска аристократка и втората дъщеря на княз Борис I; * [[Анна (съпруга на Артавазд)|Анна]] от [[Византийска империя|Византия]], дъщеря на [[Мария (съпруга на Лъв III)|Мария]] и [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] (Сириеца, Изаура), съпруга на [[Артавазд]]; * [[Анна Алусиан]], византийска принцеса, съпруга на сръбския велик жупан [[Урош I]] * [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], българска царица (1218 – 1221); * [[Анна (12 век)|Анна]], дъщеря на унгарския крал [[Бела IV]], съпруга на [[Ростислав Михайлович]]; * [[Анна (Великобритания)|Анна]] (1665 – 1714), кралица на Великобритания; * [[Анна Ивановна|Анна]] (1690 – 1740), императрица на Русия; * [[Анна Леополдовна]] (1718 – 1746), регентка на руския император Иван VI; * [[Анна (певица)|Анна]], българска попфолк певица; == Мъжки == * [[Анна (първосвещеник)]] == Други == * [[Анна Политковская]], руска журналистка; * [[Анна Курникова]], професионална [[тенис]]истка от [[Русия]]; * [[Анна Чакветадзе]], професионална тенисистка от Русия. * [[Анна Томова-Синтова]], българска оперна певица. * [[Анна-Мария Равнополска-Дийн]], българска арфистка и композиторка. * [[Анна Рошковска]], български архитект, професор и доктор на изкуствата. {{пояснение}} s17xur2jf1o34s7bfq6dvipnnrm2rqd 0 96782 11464207 11429358 2022-07-19T22:05:12Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Панчарево}} {{Район на Столична община | име = Панчарево | карта = Sofia-Pancharevo.png | площ = 364,743 | население = 28 586 | население-към = 2011 | кмет = Николай Гюров | кмет-партия = (независим)<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2223 Обобщени данни от избор на кмет на район Панчарево - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Pancharevo.jpeg|мини|222px|Панчаревското езеро]] [[Файл:Urvich fortress.JPG|мини|222px|Средновековната крепост Урвич]] '''Район Панчарево''' е най-големият по територия [[Район (градско подразделение)#Списък на районите в България|административен район]] на [[Столична община]] с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на [[Витоша]], [[Плана|Плана планина]] и [[Лозенска планина|Лозенската планина]], както и прилежащия им участък на река [[Искър]], която в този район образува живописният [[Панчаревски пролом]]. Включва десет села: [[Панчарево]], [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Лозен (Област София-град)|Лозен]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София-град)|Кривина]], [[Герман]], [[Кокаляне]], [[Долни Пасарел]], [[Железница (Област София)|Железница]] и [[Плана (село)|Плана]], местностите [[Камбаните]], Детски град, както и множество вилни зони и жилищни комплекси от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево. Село Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени [[кмет]]ове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник. На територията на района се намират [[Искър (язовир)|язовир „Искър“]], [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]], средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], биосферният резерват [[Бистришко бранище]], както и множество [[манастир]]и, част от [[Софийска Света гора|Софийската Света гора]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 28 586 || 100,00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 25 690 || 89,86 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 98 || 0,34 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 170 || 0,59 |- |align="left"| Други || 93 || 0,32 |- |align="left"| Не се самоопределят || 81 || 0,28 |- |align="left"| Не отговорили || 2454 || 8,58 |} == Забележителности == * [[Панчаревско езеро]] – около него са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, минерален басейн и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове, излети с леки плавателни съдове, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов. На западния му бряг е разположена [[Национална гребна база „Средец“]], а на източния – гребната база на спортен клуб „Академик“, които се използват за провеждане на тренировки в гребните дисциплини. Над източния стръмен бряг на езерото минава живописна панорамна пътека – един от най-популярните туристически маршрути в Лозенска планина. От южния му край започва защитена зона „Плана“ от екологичната система „[[Натура 2000]]“. * [[Урвич (Кокалянски)|Крепост Урвич]] – разположена в едноименния меандър на река Искър, обявен за природна забележителност. Крепостта има статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от 1979 г. * [[Панчаревски минерален извор]] – на самия бряг на Панчаревското езеро. Известен още от тракийско и римско време. Слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 48&nbsp;°C. * [[Панчаревски манастир|Панчаревски (Урвишки) манастир]] – той е от типа манастири, изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Основан в периода 10 – 12 век, след падането на България под османско владичество манастирът е разрушен. След дълги години забрава основите му са открити едва през 1929 г. от Бона Велинова, след което е доизграждан с дарения от местното население. * [[ВЕЦ Панчарево]] – първата построена [[водноелектрическа централа]] в България и на Балканския полуостров, пусната в експлоатация през 1900 г. Осигурявала електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. През 1986 г. централата е обявена за паметник на културата. * [[Кокалянски манастир]] – паметник на културата. Известен с Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]] от 1579 г. В него е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). * [[Германски манастир]] – считан за най-стар манастир на [[Софийска Света гора|Софийската Мала Света гора]], основан в 10 век. Посветен на [[Иван Рилски]], за когото се предполага, че е живял известно време по тези места. Процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от османците. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През [[1928]] г. по решение на Софийския епархийски съвет манастирът е отреден за подворие на българския манастир [[Зографски манастир|Свети Георги Зограф]] на полуостров [[Атон]] (Света гора). * [[Бистришки манастир „Света Петка“]] – действащ девически манастир от Х век с храм, посветен на [[Свети Илия]]. Разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври. * [[Бистришко бранище|Резерват „Бистришко бранище“]] – обявен за защитена територия с постановление на Министерски съвет от 1934 г., с цел запазването на типичната за планината растителност – вековни смърчови гори, храстови съобщества и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“ и е обявен за биосферен. * [[Бистришките баби]] – група от певици за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на 3 гласа. Включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на [[ЮНЕСКО]] през 2005 г. * Паметник на [[Никола Крушкин (Чолака)]] в с. Бистрица. Никола Крушкин е български просветен деец, софийски книжар и националреволюционер. Съратник на Васил Левски. Остава сирак и постъпва като послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]] „Света Богородица Витошка“, където се запознава с Апостола. Като таксидиот на манастира обикаля и събира дарения в околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“. Главната улица в село Бистрица е наречена на негово име. В центъра на селото признателното потомство е издигнало барелеф в негова чест. * [[Камбаните]] – парк-комплекс в София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света. Открит е през 1979 г. по идея на [[Людмила Живкова]] във връзка с домакинството на България на Международната детска асамблея „[[Знаме на мира]]“ под егидата на ЮНЕСКО. * [[Лозенски манастир „Свети Спас“]] – най-източната обител от Софийска Мала Света гора, основан в 13 век. Към края на 14 век, манастирът е разрушен, но през 17 век, според някои писмени източници, в него се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. * [[Пасарелски параклис „Свети Георги Победоносец“]] – това е лобното място на капитан [[Димитър Списаревски]]. Първоначално е поставена масивна гранитна морена, а по-късно е изградена паметна арка с имената на загиналите български летци през Втората световна война. Изградени са малък навес и маси с пейки за отдих непосредствено до паметната плоча и символичния гроб на капитан Списаревски. Близо до мястото преминава екопътека „Лозенска планина“, свързваща яз. [[Пасарел (язовир)|Пасарел]], връх [[Половрак]], Лозенския манастир и с. [[Лозен (Област София)|Лозен]]. * Паметник на Димитър Списаревски е издигнат на пл. „Капитан Петко войвода“ в центъра на с. Долни Пасарел – най-близкото селище до мястото, където българският летец-изтребител загива на 20 декември 1943 г. – местността „Стражарски дол“ в землището на селото, на около 2,5 km северозападно от него в Лозенската планина. Паметникът на поручик Димитър Списаревски в Пасарел е първият открит пълномащабен фигурален паметник на героя, след като от признателното потомство са поставени много негови паметни плочи в цяла България. * [[Долнопасарелски манастир]] – намира се на около 5 km от [[Долни Пасарел]] в красива местност, на левия бряг на река Искър под връх Голяма Равуля (Калето). Възниква първоначално като параклис през XV век, а впоследствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква, украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори. * [[Шишмановски манастир]] – в близост до яз. Искър. В миналото там е имало друг, по-стар манастир, датиращ от времето на Втората българска държава, който турците опожаряват при изтеглянето си от българските земи. Името му е свързано с някогашното село Шишманово, в миналото носило името Чамурлий. Паметник на културата. * [[Искър (язовир)|Язовир „Искър“]] – най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен в горното течение на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия. В района му са разположени хотелски и почивни бази, ресторанти, ветроходната база „Щъркелово гнездо“ и опитното дивечовъдно стопанство „Искър“. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.pancharevo.org/ Район „Панчарево“] – официален сайт * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=186 Район „Панчарево“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111011193153/http://sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=186 |date=2011-10-11 }} на сайта на Столична община {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Панчарево| ]] pr9r8yzxyf15cjsmqjh70pmapqhl2gh 0 97486 11463704 11166760 2022-07-19T14:09:06Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | още = {{Депутат-България|21о=1}} }} '''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]], по-късно – от [[Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]], а от 1920 година – от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. == Биография == Роден е във [[Варна]] в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 година става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на БРСДП (ш. с.). Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] през 1907 година е изключен от университета и завършва право в [[Швейцария]]. След [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП. Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът зедно с убийството на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]] 6 март 1925 година е извършен от дейци на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> == Бележки == <references/> {{Портал|Биографии|Политика|Македония|История на България}} {{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български социалисти]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Жертви на политически убийства в България]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:По произход от Баня]] tu3cug09c6qkndrj7o5pp2qm80bt0o3 0 98245 11463730 10990308 2022-07-19T14:33:05Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|боксьор | име= Тихомир Тичко | портрет= | описание= български шахматист и боксьор | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място= }} '''Тихомир Атанасов Доврамаджиев „Тичко“''' е български [[шахматист]] и [[боксьор]] от [[Варна]]. Той е първият европейски шампион по [[шахбокс]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kwabc.org/files/kwabc/news/2012/02/nestoren/usa200807.pdf|заглавие=The CCI-USA News|автор=Israel Raphaelli|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=News Chess Collectors International Vol. 2008 issue II CHESS BOXING p.15|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://awakeningfighters.com/awakepedia/chess-boxing/|заглавие=Awakening Fighters. Chess Boxing.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.triblive.com/news/chessboxing-requires-brain-and-brawn/|заглавие=TRIBLive about the first European Chessboxing Championship|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://enacademic.com/dic.nsf/enwiki/2369831|заглавие=Enacademic / Tihomir Dovramadjiev|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://caanhub.com/site/public-gallery/5/3210|заглавие=Caanhub. Sports Social Network For Athletes, Teams, Coaches & Competitions.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201027170500/https://caanhub.com/site/public-gallery/5/3210 |date=2020-10-27 }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varna24.bg/sport/45067.html|заглавие=Спортен алманах на Варна|автор=Петър Герчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=2008|труд=Алманах, ISBN 978-954-15-0188-7, с. 365|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportunros.ru/pages/3_2018.pdf|заглавие=РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ ОБРАЗОВАНИЯ. ISSN 2227 – 6181. 2018.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://prezi.com/opvxrfrmuorm/chess-boxing/|заглавие=Chessboxing. By: Sydney Bryant|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> от [[Берлин]], [[Германия]], 2005 г. Притежава международното звание FIDE Master (ФИДЕ майстор на [[Световна шахматна федерация|световната шахматна федерация]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fide.com/|заглавие=International Chess Federation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amazon.com/Chess-International-Titleholders-1950-2016-Felice/dp/147667132X|заглавие=Chess International Titleholders, 1950 – 2016|автор=Gino Di Felice|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017|труд=Енциклопедия ISBN-10: 147667132X|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref>) от 2004 г. == Ранни години и спортна дейност == Национален шампион на България при младежите по шахмат е за 1991 г. (класически), 1993 г. (класически), 1997 г. (блиц) и 1998 г. (класически).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chessbg.com/books_i_book_id_24/|заглавие=Антология български шахматисти 2008|автор=Д-р МС Стефан Сергиев|фамилно_име=|първо_име=|дата=2008|труд=Антология / Енциклипедия ISBN 987-954-9514-80-3|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref> Участва в юношеския състав на Българския национален отбор по шахмат, заедно със световните шампиони по шахмат ГМ [[Веселин Топалов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=16|заглавие=Веселин Топалов – спортна биография}}</ref>и ГМ [[Антоанета Стефанова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archive.svetu.com/08/Vutreshni/Svetu_Sp_N2.htm|заглавие=Антоанета Стефанова – спортна биография}}</ref> Представя България на редица европейски (ЕП) и световни първенства (СП) за младежи, като постига успехи на: 1991 г. – ЕП [[Мамая]] ([[Румъния]]) – 5 м.; 1991 г. – СП [[Варшава]] ([[Полша]]) – 3 – 4 м.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://brasilbase.pro.br/w12b1991.htm|заглавие=Brasilbase. Warsaw 1991, World Chess Championship U12(b), 02 JUL / 13 JUL|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> 1993 г. – ЕП [[Париж]] ([[Франция]]) – 2 – 3 м.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lyon-olympique-echecs.com/historique-historique-2-suite/|заглавие=lyon-olympique-echecs. championnat d'Europe d'Echecs de parties rapides. (Paris, 1993)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През годините 2001 и 2008 печели Варненските спортни Универсиади в секция шахмат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sportvarna.com/index.php?idpub=217|заглавие=VarnaSport. Резултати Варненска спортна Универсиада 2008.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varna24.bg/sport/42561.html|заглавие=Varna 24. Резултати Варненска спортна Универсиада 2008.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През 1997 г. печели отборно 1 м. с отбора на „Каиса“ ([[Варна]]) националното младежко първенство в [[Пловдив]]. В активния си състезателен период през 90-те години на XX в. и в началото на XXI в. се състезава за различни отбори от Варна, както и за „Локомотив“ – Пловдив. Впоследствие преминава в немската лига, където се състезава за „Нашуатек“ [[Берлин]] ([[Германия]]), с който печели немската ландеслига за сезон 2003/2004 г., като в решителния двубой побеждават отбора на „Жилет“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fvschach.de/dokument/express/exp-45-7.pdf|заглавие=Landesliga Saison 2003 – 2004|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За отбора на „Нашуатек“ (SV Nashuatec) записва резултат от 22 победи, 2 равенства и 0 поражения. {| class="wikitable" |+Ландеслига на Германия / Сезон 2003 – 2004<ref>[http://www.fvschach.de/dokument/express/exp-45-7.pdf www.fvschach.de]</ref> !Място !Отбор !Пункт !Точки по дъски !Брой срещи !Победи !Равенства !Загуби |- |1 |СК Нашуатек 1 |18 |25,5 : 16,5 |7 |6 |2 |1 |- |2 |СК Жилет 1 |14 |25,5 : 16,5 |7 |4 |2 |1 |- |3 |СК Темпелхоф |10 |21,5 : 20,5 |7 |2 |4 |1 |- |4 |СК Вихейл 1 |10 |20,5 : 21,5 |7 |2 |4 |1 |- |5 |СК Бунд 1 |8 |22,5 : 19,5 |7 |1 |5 |1 |- |6 |СК Шеринг 1 |8 |21,5 : 20,5 |7 |2 |2 |3 |- |7 |СК Сенат 1 |7 |19 : 23 |7 |2 |1 |4 |- |8 |АЦЦСБ 1 |7 |18,5 : 23,5 |7 |1 |4 |2 |- |9 |СК Алкател 1 |6 |19 : 23 |7 |2 |0 |5 |- |10 |Бундес Банк 1 |4 |16,5 : 25,5 |7 |0 |4 |3 |} Участва с успех в редица онлайн първенства, като многократно се е класирал в топ 3 на турнирите проведени от ChessBase<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/|заглавие=ChessBase, Germany|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>/ Playchess Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.chessbase.com/en/|заглавие=Playchess, Germany|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/star-wars-and-the-mystery-guest|заглавие=ChessBase Article|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kgwm.blogspot.com/2013/07/|заглавие=IM Kevin Goh's Chess Site|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Има ФИДЕ [[ЕЛО]] коефициент от 2356 точки (2011).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2903482|заглавие=FIDE PROFILE INFO Dovramadjiev, Tihomir|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> По официални данни на ChessBase (партиите са от официални турнири, и са публично достъпни<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: FM Tihomir Dovramadjiev|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>), постига положителни резултати (победи и равенства) срещу водещи шахматисти като: ГМ [[Алексей Дреев]] (Русия – европейски шампион по бърз шах от 2000 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uschesschamps.com/bio/aleksey-dreev|заглавие=Алексей Дреев – спортна биография}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4100107|заглавие=Aleksey Dreev. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Артьом Тимофеев (Русия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4140419|заглавие=Timofeev, Artyom. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Кирил Бризгалин (Русия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4133285|заглавие=Bryzgalin, Kirill – FIDE profile info}}</ref> ГМ Ян Непомнящий (Русия – претендент за световната титла – 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/candidates-2020-r12|заглавие=ChessBase. (April 2021). World Candidates Tournament.}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4168119|заглавие=Nepomniachtchi, Ian. FIDE Profile info}}</ref> ГМ [[Хикару Накамура]] (САЩ – 5 – кратен шампион на САЩ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.motherjones.com/recharge/2021/02/5-time-us-chess-champion-hikaru-nakamura-reaches-1-million-stream-followers-magnus-who/|заглавие=DANIEL KING. 5-Time US Chess Champion Hikaru Nakamura Reaches 1 Million Stream Followers.}}</ref>),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2016192|заглавие=Hikaru Nakamura – FIDE Profile Info}}</ref> ГМ Анатолий Буховский (Израел),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/2806991|заглавие=Bykhovsky, Anatoly. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Михаил Марин (Румъния),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/1200020|заглавие=Mihail Marin – FIDE Profile info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mihailmarin.com/|заглавие=Mihail Marin – official web page}}</ref> ГМ Виктор Лазничка (Чехия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/316385|заглавие=Laznicka, Viktor. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Сергей Кривовшей (Украйна),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/14102226|заглавие=Krivoshey, Sergei. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Юрий Солодовниченко (Украйна),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/14104369|заглавие=Solodovnichenko, Yuri. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Геворг Харутунян (Армения),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/13300873|заглавие=Harutjunyan, Gevorg. FIDE Official profile}}</ref> ГМ Данило Миланович (Сърбия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/915483|заглавие=Milanovic, Danilo. FIDE Profile Info}}</ref> ГМ Давид Барамидзе (Германия),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/4667719|заглавие=Baramidze, David. FIDE Profile info}}</ref> ГМ Йосиф Дорфман (Франция)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/604011|заглавие=Dorfman, Iossif. FIDE Profile info}}</ref> и други. През 2010 г. в официална среща срещу ГМ Богдан Лалич,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ratings.fide.com/profile/409081|заглавие=Bogdan Lalic. FIDE Profile info}}</ref> Тичко завършва реми,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=aTm6PaB8AiA|заглавие=Lalic – Dovramadjiev. Place: Mallorca Spain, 2010 y. Time Control: Classic Chess}}</ref> с което влиза в класацията от 155 непобедени игри на хърватския гросмайстор от официални турнирни срещи. Данните са актуални към 2021 г. (Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ara.org.ar/chs/ajedrez/lalic.html|заглавие=Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez}}</ref>) Партията може да се види в базата данни на ChessBase.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: Mallorca, Spain (2010). 1-st game Lalic – Dovramadjiev}}</ref> {{Шах |tright | '''ГМ Богдан Лалич 1/2<br>ФМ Тихомир Доврамаджиев''' | | | |bd| | | | | | | | | | | | |pd|kd|nd|nl|pd|nd| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |pl| |kl| |nl| | | | | |bl| |pl| | | | | | | | | | | ''Палма де Майорка'' 2010 г.<br>Официална партия под N: 27 включена в световния рекорд на ГМ Лалич от 155 партии без поражение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ara.org.ar/chs/ajedrez/lalic.html|заглавие=Record: Bogdan Lalić's unbeaten streak of 155 games Researched by Christian Sánchez}}</ref>) 1.d4 d5 2.c4 e6 3. Nf3 c6 4.Nc3 Nf6 5.Qd3 dxc4 6.Qxc4 b5 7.Qd3 a6 8.e4 c5 9. dxc5 Qxd3 10.Bxd3 Bxc5 11.e5 Nfd7 12.Be4 Ra7 13.0 – 0 0 – 0 14.Bf4 Bb7 15.Bxb7 Bxb7 16.Ne4 Rc7 17.a4 bxa4 18. Rxa4 Rfc8 19.g3 Nb6 20.Raa1 Nd5 21.Bd2 h6 22.Rfc1 Be7 23.Rxc7 Rxc7 24.Rc1 Rxc1+ 25.Bxc1 Nc6 26.Kf1 Kf8 27.Ke2 Ke8 28.g4 Kd7 29.h4 Kc7 30.h5 Kb6 31.g5 hxg5 32.Nexg5 Nd8 33.Kd3 Kc5 34.Ne4+ Kb6 35.h6 gxh6 26.Bxh6 Nc6 37.Bd2 Bd8 3.Nd6 f6 39.exf6 Nxf6 40.b3 1/2<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260|заглавие=ChessBase games: Mallorca, Spain (2010). 1-st game Lalic – Dovramadjiev}}</ref> }} == Тихомир Тичко и Шахбокс == В периода 2003/4 г. е привлечен от Световната [[Шахбокс|Шах Бокс]] Организация (WCBO – World Chess Boxing Organisation<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wcbo.org/|заглавие=World Chess Boxing Organisation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxing.io/|заглавие=World Chess Boxing Organisation|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>), като става шампион на първото европейско първенство по шах бокс през 2005 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.upi.com/Odd_News/2005/12/01/Chessboxing-requires-brain-and-brawn/72711133462776/?st_rec=1322373611600&ur3=1|заглавие=UPI. Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Събитието е отразено от редица световни медии като [[Eurosport]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eurosport.com/boxing/world-news/2005/checkmate-meets-ko-ne._sto782958/story.shtml|заглавие=EUROSPORT. An article for the First European Chess Boxing Championship By Sean Waisglass.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Си Ен Ен|CNN]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://wccc.shaffertech.com/West_Chesser_XXXI-4.pdf|заглавие=The West Chesser, Rank and File Newsletter, Official Newsletter of the West Chester Chess Club, Volume XXXI, Number 4 Donald Anderson, Editor Source: CNN.com, October 6, 2005 WCCC Officers Donald Anderson, President Jim White, Chief TD and Treasurer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.collisiondetection.net/mt/archives/2005/10/boxing_and_ches.php|заглавие=COLLISION DETECTION about the First European Chess Boxing Championship, citing the CNN. OCTOBER 2005|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Лос Анджелис Таймс|Los Angeles TImes]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2005-dec-01-fg-chessboxing1-story.html|заглавие=Los Angeles Times. JEFFREY FLEISHMAN (2005).TIMES STAFF WRITER. By Hook or by Rook".|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Велт|Die WELT]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.welt.de/print-wams/article134145/Ring-frei-fuer-Denker.html|заглавие=WELT (Germany). About the first European Chess Boxing Championship (2005). 2005-10-30.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> ChessBase<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.chessbase.com/post/schwere-kopftreffer|заглавие=ChessBase Germany. About the first European Chess Boxing Championship". 2005-10-06.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.trouw.nl/nieuws/de-schaker-knock-out-en-de-bokser-schaakmat~b7f87653/?referrer=https%3A%2F%2Fwww.google.com%2F|заглавие=Trouw Netherlands News. De schaker knock-out en de bokser schaakmat.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zeit.de/2005/43/Geschichten_die_das_Leben_schrieb|заглавие=ZEIT – Germany about the first European Chess Boxing Championship|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Подробен видео репортаж е представен от Немската Телевизия RBB.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb-online.de/fernsehen/|заглавие=RBB Fernsehen|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ynypKbteceo|заглавие=1st European ChessBoxing Championship – RBB TV Berlin,1.0ctober.2005|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=2020-07-31}}</ref> Спортът Шахбокс, съчетаващ играта на [[шахмат]] и [[бокс]], е създаден от нидерландеца Йепе Рубинг.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|заглавие=Frederic Friedel. ChessBase general biography article for the President Iepe Rubingh EN language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.chessbase.com/post/iepe-rubingh-1974-2020|заглавие=André Schulz. ChessBase general biography article for the President Iepe Rubingh DE language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Според правилата трябва да се редуват рундове по шахмат с рундове по бокс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topendsports.com/sport/list/index.htm|заглавие=Encyclopedia of Sports. Complete List of Sports from Around the World.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> (общо 11 рунда /6 ш. и 5 б.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rulesofsport.com/sports/chess-boxing.html|заглавие=Chess Boxing Rules|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://librodenotas.com/files/chess_wcbo_rules_en.pdf|заглавие=Official WCBO Chess boxing rules – English language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.echecs16.fr/medias/files/chess-boxing-doc.pdf|заглавие=Chess boxing rules – French language|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://docplayer.es/79577863-Magazine-mensual-de-actualidad-motor-deporte-ocio-salud-num-junio-revista-gratuita.html|заглавие=Revista Gratuita. Motor Club Magazine about Chessboxing, Núm. 110 – Junio 2018|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Първото световно първенство по шахбокс е проведено през [[2003]] г. в [[Амстердам]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guinnessworldrecords.com/world-records/first-chess-boxing-world-champion|заглавие=GUINNESS WORLD RECORDS. First Chess Boxing World Champion|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://groupchess.simplesite.com/|заглавие=History and rules of Chessboxing. An article by GROUPCHESS|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> а първото европейско първенство е в [[Берлин]] (Германия) на [[1 октомври]] [[2005]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://martialask.com/chess-boxing-netherlands/|заглавие=CHESS BOXING – NETHERLANDS. a. History/origin of the Chess Boxing; b. Weapon used in Chess Boxing; c. Technique involved in Chess Boxing and training availability.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://en.chessbase.com/post/cheboxing-on-espn-playboy-and-maxim|заглавие=An Article of ChessBase for ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rpp.pe/multideportes/mas-deportes/boxeo-y-ajedrez-se-unen-en-el-chess-boxing-noticia-362268?ref=rpp|заглавие=RPP NOTICIAS. Boxeo y ajedrez se unen en el Chess boxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Шахбоксът се основава на концепция,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JkizcRCTNUY|заглавие=Шахбокс Концепция – Chess Boxing Conception|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> официално дефинирана от WCBO, като съвкупност между класическия интелектуален спорт [[шахмат]] с класическия боен спорт [[бокс]] в общо съчетание, което изисква добра интелектуална и физическа подготовка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingsport.wixsite.com/chessboxing|заглавие=Chess Boxing Sport. About Chessboxing}}</ref> WCBO провежда своята дейност под мотото на древната визия за здрав дух в здраво тяло ([[Латинска сентенция|латинската сентенция]] ''Mens sana in corpore sano)''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.manager.bg/lyubopitno/otkde-idvat-nay-izvestnite-latinski-sentencii-oceleli-i-do-dnes?page=0%2C2|заглавие=Manager BG. Произход на латинските сентенции.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> WCBO характеризира шахбокса с определението „Битките се водят на ринга, а войните се провеждат на дъската“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.linguee.de/englisch-deutsch/uebersetzung/fighting+is+done+in+the+ring+and+wars+are+waged+on+the+board.html|заглавие=Linguee. Wörterbuch Englisch-Deutsch|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gazeta.ua/ru/articles/life/_v-anglii-vozrozhdaetsya-shahboks/393332|заглавие=Gazeta UA".|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lycee6.ru/wp_li6/wp-doc/debut_1-517.pdf|заглавие=ДЕБЮТ. издание 2. (дек. 2018).|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Спортът шахбокс се развива активно,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.academicchess.org/articles/information-about-game-boxing/|заглавие=Academic-Chess|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> провеждат са състезания, както и официално са регистрирани федерации в редица държави като: [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://londonchessboxing.com/|заглавие=LONDON CHESSBOXING|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Германия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chessboxingberlin.de/|заглавие=Chess Boxing Club Berlin|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingmunich/?ref=br_rs|заглавие=ChessBoxing Munich|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Индия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://chessboxingindia.org/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Kolkata-Chessboxing-Club-532768326814896/?ref=br_rs|заглавие=Kolkata Chessboxing Club|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/TripuraChessboxingAssociation/|заглавие=Tripura Chessboxing Association|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/West-Bengal-Chessboxing-1438163856430705/|заглавие=Chess Boxing Association of Bengal|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Maharashtra-Chess-Boxing-377359542403384/|заглавие=Maharashtra Chess-Boxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Иран]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/iranchessboxing|заглавие=Iran Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Испания]], [[Италия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.scacchipugilato.it/contatti/|заглавие=Federazione Italiana ScacchiPugilato|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/MilanChessBoxing/|заглавие=Milan ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Китай]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sports.sina.com.cn/go/2018-09-15/doc-ihkahyhx1419318.shtml|заглавие=China ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Коста Рика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Costa-Rica-Chessboxing-281476991922918/|заглавие=Costa Rica Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Мадагаскар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/madcba/|заглавие=Madagascar Chess Boxing Association MCBA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Мексико]], [[Нидерландия]], [[Русия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/russianchessboxing/?__tn__=%2Cd%2CP-R&eid=ARBqQ0pwQfmmt2buWApdurChClc6Ej5nQDtQ2cSKSUh2vcSToPeCofW3QARcja-I-Dr8nm6G9K-MM7MB|заглавие=Moscow ChessBoxing Federation – Team Russia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mcbf.ru/|заглавие=МОСКОВСКАЯ ФЕДЕРАЦИЯ ШАХБОКСА|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200805010712/http://mcbf.ru/ |date=2020-08-05 }}</ref> [[Съединени американски щати|САЩ]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/TeamUSAChessBoxing/|заглавие=Team USA Chessboxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/NYCChessBoxing/?ref=br_rs|заглавие=NYC ChessBoxing|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingusa/?ref=br_rs|заглавие=Chess Boxing USA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/LAChessboxing/?ref=br_rs|заглавие=Los Angeles Chessboxing Club|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lachessboxing.com/|заглавие=Los Angeles Chessboxing CLUB web site|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Michigan-Chessboxing-League-101399041354305/|заглавие=Michigan Chessboxing League|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Турция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/pages/category/Sports/Satranç-Boksu-Federasyonu-2177945902266086/|заглавие=Satranç Boksu Federasyonu|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/trchessboxing/|заглавие=Türkiye Chessboxing Federasyonu|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Украйна]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chess-english.com/chessboxing/|заглавие=Шахбокс Федерація Україна|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Филипини]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/pcbipsalm128/|заглавие=Philippine ChessBoxing Institute|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Финландия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chessboxingfinland.com/|заглавие=ChessBoxing Finland|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Франция]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxing.io/chessboxing-federation-of-france|заглавие=ChessBoxing Federation of France|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingfrance/|заглавие=Fédération de Chessboxing – France|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/chessboxingparis/|заглавие=Chess Boxing Paris|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessBoxing-Toulouse-532479253890324/?ref=br_rs|заглавие=ChessBoxing Toulouse|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Chessboxing-Montbéliard-964657810390365/?ref=br_rs|заглавие=Chessboxing Montbéliard|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessboxingRennes/|заглавие=Chessboxing Rennes|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Чехия]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/sachbox/|заглавие=Šachbox Česká republika / Chessboxing Czech Republic|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Република Южна Африка|ЮАР]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/Chessboxingsa/|заглавие=Chess Boxing South Africa|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/ChessBoxingGlobal/?__tn__=K-RHH-R&eid=ARDC2gzzeADtf9jRRC1_CheV3QxLDnncD6o3nMikX9Hr2cjvRCrlbOy24JY5RtqPTp967YDmOPzCBogZ&fref=mentions|заглавие=ChessBoxing Global|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Паралелно с разрастването на спорта шахбокс, той представлява интерес и за науката, където обектът на изследване е увеличаването на физико-психологичните характеристики на спортистите и подрастващите, чрез прилагането на нови методи и подходи за увеличаване на биомеханичните и интелектуалните способности на човека.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.konferencia-virtual.ru/u/b8/dc8c64449211e7ba3e944f0497f2b6/-/virtual%202017-1.pdf|заглавие=Associate Professor Ovchinnikov Yu.D., student Khorkova L.V. and teacher Sycheva N.M. Physical culture, sports and health. MENTAL DEVELOPMENT OF SCHOOLCHILDREN ON THE LESSONS OF PHYSICAL CULTURE AT COMPREHENSIVE SCHOOL. ISSN 2312-072X. 2017.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017|труд=ISSN 2312-072X|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lib.ugsha.ru:8080/bitstream/123456789/15280/1/2018-11-214-216.pdf|заглавие=Tsaryova G.A., Scientific adviser – Voronin A.V., senior. teacher. FGBOU VO Ulyanovsk GAU, HYBRID SPORTS. Physical culture and sports, health improvement of students. UDC 796. 2018.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=УДК 796|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eflbooks.co.uk/samples/9780521184465.pdf|заглавие=Cambridge University Press|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://moluch.ru/th/1/archive/24/763/|заглавие=Ovchinnikov Yuri Dmitrievich, Candidate of Technical Sciences, Associate Professor; Khorkova Lyubov Vladimirovna, student. Chess plus boxing – resulting Chessboxing, Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism. Preschool pedagogy issues. 2016. ISSN 2410 – 7344.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cyberleninka.ru/article/n/biomehanika-v-proektnyh-tehnologiyah-populyarizatsiya-novyh-vidov-sporta|заглавие=Associate Professor Ovchinnikov Jurij Dmitrievich and student Horkova Ljubov Vladimirovna. BIOMECHANICS IN PROJECT TECHNOLOGIES – POPULARIZATION OF NEW SPORTS. PEDAGOGICAL SCIENCES. Federal State Budgetary Educational Institution of Higher Education Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism, Krasnodar city. MODERN INNOVATION No. 3 (5) 2016.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aeterna-ufa.ru/sbornik/PP-50-2.pdf|заглавие=O. G. Lyzar. Candidate of Pedagogy Science, Associate Professor, Dean of the Faculty of Adaptive and Health-Improving Physical Culture, Kuban State University of Physical Culture, Sports and Tourism, Krasnodar, Russia. PEDAGOGICAL DIRECTION OF THE COURSE ''BIOMECHANICS OF MOTOR ACTIVITIES'' IN THE EDUCATIONAL INSTITUTIONS OF THE SPORTS PROFILE. SCIENTIFIC-METHODOLOGICAL AND SOCIAL ASPECTS OF PSYCHOLOGY AND PEDAGOGY. Digest of articles. International Scientific and Practical Conference April 10, 2016, Part 2. UDC37, ISBN 978-5-906869-06-7 Part 2, ISBN 978-5-906869-07-4, p. 25 – 26.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201013173932/https://www.aeterna-ufa.ru/sbornik/PP-50-2.pdf |date=2020-10-13 }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.allresearchjournal.com/archives/2015/vol1issue7/PartI/1-7-147-419.pdf|заглавие=Chand, Lakhmi (2015). A study among individual sports, combine sport and team sports on compitition sport anxiety. International Journal of Applied Research 2015; 1(7): 525 – 528. ISSN Print: 2394 – 7500. ISSN Online: 2394 – 5869.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://karolinum.cz/data/clanek/776/Kinan_1_2011_06_kobiela.pdf|заглавие=KOBIELA, FILIP (2011). „TWO KINDS OF GAMES. ACADEMY OF PHYSICAL EDUCATION, KRAKÓW, POLAND DEPARTMENT OF PHILOSOPHY. AUC KINANTHROPOLOGICA, Vol 47 No 1 (2011), 61 – 67. ISSN: 1212 – 1428, E-ISSN: 2336 – 6052“.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2011|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://co2b.ru/uploads/amn.2018.05.pdf|заглавие=Kishibaev I.Ya., Ivanov M.A. (2018). Chessboxing as a way of realizing the child's right to physical and intellectual development and the formation of healthy lifestyle skills. Almanac of World Science. 2018 No. 5 (25). Science, education, society: modern challenges and perspectives. p. 147 – 148. ISSN 2412 – 8597.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2018|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sf.misis.ru/Portals/40/Documents/science/scientific-papers/sbornik-lch-2020-tom-2.pdf|заглавие=Kornaukhova Larisa Mikhailovna, Teacher of the highest category. JUSTIFICATION OF THE NEED FOR IMPLEMENTATION MODERNIZED INTEGRATED METHOD IN THE MODERN EDUCATIONAL PROCESS. 2020.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://socioprognoz-ru.1gb.ru/files/File/2016/1%20-%20Fizkultura_Sb1_2016_001_384_ispr.pdf|заглавие=Poltavsky A.V., Tsarkova A.A., Mironov A.T., Guliev M.G. INFORMATION AND PEDAGOGICAL TECHNOLOGIES IN THE TASKS OF FORECASTING SPORTS PERFORMANCE. ISBN 978-5-906001-47-4. UDC 372.879.6, BBK 74.200.55. 2016.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2016|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191101093600/http://socioprognoz-ru.1gb.ru/files/File/2016/1%20-%20Fizkultura_Sb1_2016_001_384_ispr.pdf |date=2019-11-01 }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dropdoc.ru/doc/398607/sekciya-2.-sport---oficial._nyj-sajt-donskogo-gosudarstvennogo|заглавие=Kamenev V.S., Katrenko M.V., NCFU, Stavropol, Russia. COMBINED SPORTS IN THE HARMONIOUS DEVELOPMENT OF A SPECIALIST. pp.222 – 226|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.online-science.ru/userfiles/file/xqn57ukvszyuq7xfco3gorkejoccyyzr.pdf|заглавие=Vitalii I. Lukashchuk. Doctor of Sociological Sciences, Associate Professor. The Study of Sport Industry: System Theory. The Department of State and Corporate Management Academy of Marketing and Social Information Technologies (Krasnodar). UDK 316.334:796.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Подробни данни,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India. (CBOI). Official}}</ref> исторически факти<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/about-us/|заглавие=Chess Boxing Organisation of India. (CBOI). About us & History}}</ref> и актуален спортен календар (Ministry Compliance)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chessboxingindia.org/wordpress/wp-content/uploads/2021/01/pdf/ACTIVITY%20CHESSBOXING%20ORGANISATION%20OF%20INDIA.pdf|заглавие=Chess Boxing Organisation of India (CBOI). ACTIVITY REPORT}}</ref> с местни и международни турнири са налични на официалната страница на WCBO / Chess Boxing Organisation of India – CBOI,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/105571864907158/photos/a.105583588239319/118906286907049/|заглавие=World Chess Boxing Organisation (WCBO) – Calendar 2021 y.. // 03.03.2021.}}</ref> представлявана от актуалната водеща организация от Индия CBOI, приемащи лидерството през 2020 г. от Германия след проведени избори.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kolkatahindinews.com/montu-das-became-president-of-wcbo/|заглавие=KolkatahIndiNews (2020). Montu Das became President of WCBO.}}</ref> == Международни победи == 2005 WCBO Европейски шампион по шахбокс 2003/4 Немска ландеслига с отбора на „Нашуатек“, Берлин, Германия == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=2903482 Профил във FIDE] * [https://players.chessbase.com/en/player/Dovramadjiev_Tihomir/64260 Профил и официални резултати в ChessBase] * [https://www.youtube.com/channel/UC8XzFh5Acpyv6wrd1S573jg Тихомир Доврамаджиев – YouTube канал] {{Портал|Биографии|Шахмат|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Тичко, Тихомир}} [[Категория:Български шахматисти]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Родени във Варна]] lx1oxero9b1lgf2dmjthcq89xzxs38o 0 98992 11463807 11453344 2022-07-19T14:58:26Z Sweet 20 218325 /* Изпълнители */ wikitext text/x-wiki {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Мария (певица)|Мария]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2016 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2016 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Карлос (певец)|Карлос]] – в Пайнер от 2013 до 2020 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2019 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2019 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2015 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 === Поп, рап и оперни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] 6yiqc163tbf8dootf9au845wwftumz8 11464117 11463807 2022-07-19T21:26:25Z Rebelheartous 22483 Премахната редакция 11463807 на [[Special:Contributions/Sweet 20|Sweet 20]] ([[User talk:Sweet 20|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Михаела (певица)|Михаела]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2016 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2016 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Карлос (певец)|Карлос]] – в Пайнер от 2013 до 2020 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2019 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2019 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария (певица)|Мария]] – в Пайнер от 2000 до 2021 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2015 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 === Поп, рап и оперни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] tvjd05izknzrhiodpzjjeu5watg4pck 0 100316 11463624 11267566 2022-07-19T12:44:48Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|лекоатлет | име= Ваня Стамболова | портрет= Vania Stambolova Barcelona 2010.jpg | описание= българска лекоатлетка | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Ваня Стамболова''' е [[Българи|българска]] състезателка по [[лека атлетика]]. Състезава се на 400 метра [[гладко бягане]] и 400 метра [[бягане с препятствия]]. На Световното в зала през 2006 година печели сребърен медал в гладкото бягане на 400 м, а на европейското първенство на открито в Гьотеборг същата година печели златен медал в същата дисциплина. През януари 2007 г. е уличена в употреба на забранени стимуланти (тестостерон) и наказана за две години със спиране на състезателните права. През 2010 г. печели бронзов медал на Световното първенство по лека атлетика в зала в [[Доха]], Катар, на 400 метра гладко бягане, и сребърен на 400 м с препятствия от Европейското първенство на открито в Барселона. През 2018 г. е участник в предаването „[[Фермата (предаване)|Фермата 4: Съединение]]“ по [[bTV]]. == Награди == * [[Спортист на годината на България|Спортист №2 на България]] – 2006 == Външни препратки == * [http://www.iaaf.org/athletes/athlete%3D170641/ Профил на Ваня Стамболова в IAAF] {{Мъниче|Спортист|Варна}} {{Портал|Биографии|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Стамболова, Ваня}} [[Категория:Български лекоатлетки]] [[Категория:Спринтьори]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Родени във Варна]] gkqr839ggsegvympsj0agp636yuvo99 0 101096 11463971 11034556 2022-07-19T19:37:08Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Връбница|Връбница}} {{Район на Столична община | име = Връбница | карта = Sofia-Vrubnitza.png | площ = 44 | население = 47 623 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Младен Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Връбница“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва столичните жилищни комплекси „[[Обеля]]“ 1 и 2, „[[Връбница (квартал)|Връбница]]“ 1 и 2, кварталите „[[Обеля]]“, „[[Модерно предградие]]“ и „[[Република (квартал)|Република]]“ 2, както и селата [[Волуяк]] и [[Мрамор (Област София-град)|Мрамор]]. == История == Район Връбница се присъединява към столицата през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на гр. София. Районът съществува като самостоятелна административно-териториална единица на столичния град от края на 1987 година, когато се закриват старите райони на София и се образуват 24 общини. Части от бившия Коларовски и Димитровски райони се обособяват тогава в община, а по-късно – в район „Връбница“. === Личности === * Вуче Ангелков – (...-1914 г.) – велик, прочут народен певец, живял и творил в годините около Освобождението. * Славко Иванчев – (неизв.) – прочут народен певец, живял в годините около Освобождението. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 47 969 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 40 974 || 85.41 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 262 || 0.54 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 802 || 1.67 |- |align="left"| Други || 264 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 281 || 0.58 |- |align="left"| Не отговорили || 5386 || 11.22 |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vrabnitsa Rayon|район Връбница}} * {{Official website|vrabnitsa.bg|Официален уебсайт на район Връбница}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 Район „Връбница“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000639/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община – sofia.bg * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Връбница| ]] 26iatyt3fid4idg1cohjyu349fjd7di 11463976 11463971 2022-07-19T19:40:44Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Връбница|Връбница}} {{Район на Столична община | име = Връбница | карта = Sofia-Vrubnitza.png | площ = 44 | население = 47 459 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Младен Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Връбница“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва столичните жилищни комплекси „[[Обеля]]“ 1 и 2, „[[Връбница (квартал)|Връбница]]“ 1 и 2, кварталите „[[Обеля]]“, „[[Модерно предградие]]“ и „[[Република (квартал)|Република]]“ 2, както и селата [[Волуяк]] и [[Мрамор (Област София-град)|Мрамор]]. == История == Район Връбница се присъединява към столицата през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на гр. София. Районът съществува като самостоятелна административно-териториална единица на столичния град от края на 1987 година, когато се закриват старите райони на София и се образуват 24 общини. Части от бившия Коларовски и Димитровски райони се обособяват тогава в община, а по-късно – в район „Връбница“. === Личности === * Вуче Ангелков – (...-1914 г.) – велик, прочут народен певец, живял и творил в годините около Освобождението. * Славко Иванчев – (неизв.) – прочут народен певец, живял в годините около Освобождението. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 47 969 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 40 974 || 85.41 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 262 || 0.54 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 802 || 1.67 |- |align="left"| Други || 264 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 281 || 0.58 |- |align="left"| Не отговорили || 5386 || 11.22 |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vrabnitsa Rayon|район Връбница}} * {{Official website|vrabnitsa.bg|Официален уебсайт на район Връбница}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 Район „Връбница“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000639/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община – sofia.bg * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Връбница| ]] 26oaplmod4o9pwi78c8no9xz7wugvw4 11463987 11463976 2022-07-19T19:51:16Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Връбница|Връбница}} {{Район на Столична община | име = Връбница | карта = Sofia-Vrubnitza.png | площ = 44 | население = 47 459 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Младен Младенов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''„Връбница“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва столичните жилищни комплекси „[[Обеля]]“ 1 и 2, „[[Връбница (квартал)|Връбница]]“ 1 и 2, кварталите „[[Обеля]]“, „[[Модерно предградие]]“ и „[[Република (квартал)|Република]]“ 2, както и селата [[Волуяк]] и [[Мрамор (Област София-град)|Мрамор]]. == История == Район Връбница се присъединява към столицата през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на гр. София. Районът съществува като самостоятелна административно-териториална единица на столичния град от края на 1987 година, когато се закриват старите райони на София и се образуват 24 общини. Части от бившия Коларовски и Димитровски райони се обособяват тогава в община, а по-късно – в район „Връбница“. === Личности === * Вуче Ангелков – (...-1914 г.) – велик, прочут народен певец, живял и творил в годините около Освобождението. * Славко Иванчев – (неизв.) – прочут народен певец, живял в годините около Освобождението. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 47 969 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 40 974 || 85.41 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 262 || 0.54 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 802 || 1.67 |- |align="left"| Други || 264 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 281 || 0.58 |- |align="left"| Не отговорили || 5386 || 11.22 |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Vrabnitsa Rayon|район Връбница}} * {{Official website|vrabnitsa.bg|Официален уебсайт на район Връбница}} * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 Район „Връбница“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000639/http://sofia.bg/template.asp?ime=RWR%7D&title=%C2%D0%DA%C1%CD%C8%D6%C0 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община – sofia.bg * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Връбница| ]] f2v639husnpsz7o05fd9vr1hbz32rae 0 101097 11463992 11302043 2022-07-19T19:56:00Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Възраждане|Възраждане (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Възраждане | карта = Sofia-Vuzrajdane.png | площ = 3 16 | население = 50 950 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Савина Савова | кмет-партия = }} '''Възраждане''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|район]] на [[Столичната община]]. Територията на района почти изцяло принадлежи на главния градски център на Столицата. Някои [[квартал]]и в района са „[[Зона Б-2]]“, „[[Зона Б-3]]“, „[[Зона Б-4]]“, „[[Зона Б-5]]“, „[[Зона Б-18]]“, „[[Зона Б-19]]“ (известни общо като „[[Зоните]]“) и [[Сердика (жилищен комплекс)|ж.к. „Сердика“]]. През района преминават основни софийски пътища като [[Мария Луиза (булевард в София)|бул. „Мария Луиза“]] и [[Христо Ботев (булевард в София)|бул. „Христо Ботев“]]. == История == Район „Възраждане“ е част от бившия 3-ти район на София. През 1987 старите райони се премахват и „Възраждане“ става самостоятелна административна единица. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 37 303 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 31 559 || 84.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 186 || 0.49 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 367 || 0.98 |- |align="left"| Други || 483 || 1.29 |- |align="left"| Не се самоопределят || 488 || 1.30 |- |align="left"| Не отговорили || 4220 || 11.31 |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 Район „Възраждане“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000438/http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [http://www.so-vazrajdane.bg/ Официален сайт на район „Възраждане“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Възраждане| ]] 1p5ldyldvmipc2fdqszwpb3r7lsfkwe 11463995 11463992 2022-07-19T19:59:05Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Възраждане|Възраждане (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Възраждане | карта = Sofia-Vuzrajdane.png | площ = 3,16 | население = 50 950 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Савина Савова | кмет-партия = }} '''Възраждане''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|район]] на [[Столичната община]]. Територията на района почти изцяло принадлежи на главния градски център на Столицата. Някои [[квартал]]и в района са „[[Зона Б-2]]“, „[[Зона Б-3]]“, „[[Зона Б-4]]“, „[[Зона Б-5]]“, „[[Зона Б-18]]“, „[[Зона Б-19]]“ (известни общо като „[[Зоните]]“) и [[Сердика (жилищен комплекс)|ж.к. „Сердика“]]. През района преминават основни софийски пътища като [[Мария Луиза (булевард в София)|бул. „Мария Луиза“]] и [[Христо Ботев (булевард в София)|бул. „Христо Ботев“]]. == История == Район „Възраждане“ е част от бившия 3-ти район на София. През 1987 старите райони се премахват и „Възраждане“ става самостоятелна административна единица. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 37 303 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 31 559 || 84.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 186 || 0.49 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 367 || 0.98 |- |align="left"| Други || 483 || 1.29 |- |align="left"| Не се самоопределят || 488 || 1.30 |- |align="left"| Не отговорили || 4220 || 11.31 |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 Район „Възраждане“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000438/http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [http://www.so-vazrajdane.bg/ Официален сайт на район „Възраждане“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Възраждане| ]] iqzk46b8afgsv01rg4r5sykxa176lsg 11464202 11463995 2022-07-19T21:59:26Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Възраждане|Възраждане (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Възраждане | карта = Sofia-Vuzrajdane.png | площ = 3,16 | население = 50 950 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Савина Савова | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Възраждане''' е [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|район]] на [[Столичната община]]. Територията на района почти изцяло принадлежи на главния градски център на Столицата. Някои [[квартал]]и в района са „[[Зона Б-2]]“, „[[Зона Б-3]]“, „[[Зона Б-4]]“, „[[Зона Б-5]]“, „[[Зона Б-18]]“, „[[Зона Б-19]]“ (известни общо като „[[Зоните]]“) и [[Сердика (жилищен комплекс)|ж.к. „Сердика“]]. През района преминават основни софийски пътища като [[Мария Луиза (булевард в София)|бул. „Мария Луиза“]] и [[Христо Ботев (булевард в София)|бул. „Христо Ботев“]]. == История == Район „Възраждане“ е част от бившия 3-ти район на София. През 1987 старите райони се премахват и „Възраждане“ става самостоятелна административна единица. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 37 303 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 31 559 || 84.60 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 186 || 0.49 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 367 || 0.98 |- |align="left"| Други || 483 || 1.29 |- |align="left"| Не се самоопределят || 488 || 1.30 |- |align="left"| Не отговорили || 4220 || 11.31 |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 Район „Възраждане“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000438/http://sofia.bg/template.asp?ime=VZR%7D&title=%C2%DA%C7%D0%C0%C6%C4%C0%CD%C5 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [http://www.so-vazrajdane.bg/ Официален сайт на район „Възраждане“] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Възраждане| ]] 3dqyzbi87z4ijgr4k8sfxiqfseke2g2 0 101099 11463998 11034305 2022-07-19T20:01:41Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Изгрев|Изгрев (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Изгрев | карта = Sofia-Izgrev.png | площ = 4,20 | население = 38 129 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Делян Георгиев | кмет-партия = ([[БСП за България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2208 Обобщени данни от избор на кмет на район Изгрев - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Изгрев''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Изток (квартал)|Изток]]“ (15,5 хил. жители), ж.к. „[[Изгрев (квартал в София)|Изгрев]]“ (3 хил. жители) и ж.к. „[[Дианабад]]“ (14 хил. жители). В района има и 17 дипломатически [[посолство|посолства]]. Адресът на районната администрация е на ул. „Атанас Далчев“ № 12, с п.к. 1113. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 30 896 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 27 224 || 88.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 103 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 12 || 0.03 |- |align="left"| Други || 323 || 1.04 |- |align="left"| Не се самоопределят || 306 || 0.99 |- |align="left"| Не отговорили || 2928 || 9.47 |} === Транспортни връзки === През район „Изгрев“ преминават автобусни линии № 67, 69, 70, 88, 94, 102, 123, 280, 413, както и линия М1 на метрото. На територията на района се намират метростанции „Жолио Кюри“ и „Г.М.Димитров“. Част от миналото е автобусна линия 200 (през 80-те години свързваща ж.к. „Червена звезда“ със Зоопарка и ж.к. „Овча купел“), както и трамвайни линии 14 и 19, заменени по-късно от 2 и 19, свързващи района с центъра и кварталите „Орландовци“ и „Павлово“. Трамвайно ухо „Червена звезда“ (сега метростанция „Г.М.Димитров“) е закрито още през 80-те. Със строежа на метрото е спряно движението на трамваите през район „Изгрев“ до ж.к. „Дървеница“ по булевардите „Драган Цанков“ и „Климент Охридски“, а след 2010 г. е спряно и движението на трамвайна линия 18 до парк Хотел Москва, като голяма част от релсите са демонтирани. Очаква се след 2020 г. изграждането на трамвайно трасе от Семинарията през гара Пионер и част от Симеоновско шосе до ж.к. „Дианабад“ и Студентски град, като така ще обслужва част от жителите на район Изгрев и район Студентски. Целта е трасето му да не се припокрива с това на метрото. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 Район „Изгрев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202152731/http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 |date=2014-02-02 }} на сайта на Столична община * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Изгрев| ]] b7lercew0e5w5qlkvh0b8ap25lrkejt 11464002 11463998 2022-07-19T20:04:34Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Изгрев|Изгрев (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Изгрев | карта = Sofia-Izgrev.png | площ = 4,20 | население = 38 357 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Делян Георгиев | кмет-партия = ([[БСП за България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2208 Обобщени данни от избор на кмет на район Изгрев - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Изгрев''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Изток (квартал)|Изток]]“ (15,5 хил. жители), ж.к. „[[Изгрев (квартал в София)|Изгрев]]“ (3 хил. жители) и ж.к. „[[Дианабад]]“ (14 хил. жители). В района има и 17 дипломатически [[посолство|посолства]]. Адресът на районната администрация е на ул. „Атанас Далчев“ № 12, с п.к. 1113. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 30 896 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 27 224 || 88.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 103 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 12 || 0.03 |- |align="left"| Други || 323 || 1.04 |- |align="left"| Не се самоопределят || 306 || 0.99 |- |align="left"| Не отговорили || 2928 || 9.47 |} === Транспортни връзки === През район „Изгрев“ преминават автобусни линии № 67, 69, 70, 88, 94, 102, 123, 280, 413, както и линия М1 на метрото. На територията на района се намират метростанции „Жолио Кюри“ и „Г.М.Димитров“. Част от миналото е автобусна линия 200 (през 80-те години свързваща ж.к. „Червена звезда“ със Зоопарка и ж.к. „Овча купел“), както и трамвайни линии 14 и 19, заменени по-късно от 2 и 19, свързващи района с центъра и кварталите „Орландовци“ и „Павлово“. Трамвайно ухо „Червена звезда“ (сега метростанция „Г.М.Димитров“) е закрито още през 80-те. Със строежа на метрото е спряно движението на трамваите през район „Изгрев“ до ж.к. „Дървеница“ по булевардите „Драган Цанков“ и „Климент Охридски“, а след 2010 г. е спряно и движението на трамвайна линия 18 до парк Хотел Москва, като голяма част от релсите са демонтирани. Очаква се след 2020 г. изграждането на трамвайно трасе от Семинарията през гара Пионер и част от Симеоновско шосе до ж.к. „Дианабад“ и Студентски град, като така ще обслужва част от жителите на район Изгрев и район Студентски. Целта е трасето му да не се припокрива с това на метрото. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 Район „Изгрев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202152731/http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 |date=2014-02-02 }} на сайта на Столична община * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Изгрев| ]] 8c1e77ymou2tqhfc8mrrrv8bq7zbu6o 11464009 11464002 2022-07-19T20:08:21Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Изгрев|Изгрев (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Изгрев | карта = Sofia-Izgrev.png | площ = 4,20 | население = 38 357 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Делян Георгиев | кмет-партия = ([[БСП за България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2208 Обобщени данни от избор на кмет на район Изгрев - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Изгрев''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Изток (квартал)|Изток]]“ (15,5 хил. жители), ж.к. „[[Изгрев (квартал в София)|Изгрев]]“ (3 хил. жители) и ж.к. „[[Дианабад]]“ (14 хил. жители). В района има и 17 дипломатически [[посолство|посолства]]. Адресът на районната администрация е на ул. „Атанас Далчев“ № 12, с п.к. 1113. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 30 896 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 27 224 || 88.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 103 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 12 || 0.03 |- |align="left"| Други || 323 || 1.04 |- |align="left"| Не се самоопределят || 306 || 0.99 |- |align="left"| Не отговорили || 2928 || 9.47 |} === Транспортни връзки === През район „Изгрев“ преминават автобусни линии № 67, 69, 70, 88, 94, 102, 123, 280, 413, както и линия М1 на метрото. На територията на района се намират метростанции „Жолио Кюри“ и „Г.М.Димитров“. Част от миналото е автобусна линия 200 (през 80-те години свързваща ж.к. „Червена звезда“ със Зоопарка и ж.к. „Овча купел“), както и трамвайни линии 14 и 19, заменени по-късно от 2 и 19, свързващи района с центъра и кварталите „Орландовци“ и „Павлово“. Трамвайно ухо „Червена звезда“ (сега метростанция „Г.М.Димитров“) е закрито още през 80-те. Със строежа на метрото е спряно движението на трамваите през район „Изгрев“ до ж.к. „Дървеница“ по булевардите „Драган Цанков“ и „Климент Охридски“, а след 2010 г. е спряно и движението на трамвайна линия 18 до парк Хотел Москва, като голяма част от релсите са демонтирани. Очаква се след 2020 г. изграждането на трамвайно трасе от Семинарията през гара Пионер и част от Симеоновско шосе до ж.к. „Дианабад“ и Студентски град, като така ще обслужва част от жителите на район Изгрев и район Студентски. Целта е трасето му да не се припокрива с това на метрото. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 Район „Изгрев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202152731/http://sofia.bg/rajoni.asp?dir=171 |date=2014-02-02 }} на сайта на Столична община * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Изгрев| ]] hqarvli0z9x72mqmkde88llotvdeo2s 0 101376 11463641 10586544 2022-07-19T13:06:46Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = изкуствовед | вложки = {{Личност/Учен | категория = изкуствовед | област = [[Изкуствознание]] | учил-при = | работил-в = [[Българска академия на науките]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Розмари Константинова Стателова''' е български [[музикология|музиколог]] и музикален критик. == Биография == Родена е на 29 юли 1941 г. във [[Варна]]. Започва да се занимава с музика в ранна детска възраст. През 1958 г. завършва [[Национално училище по изкуствата „Добри Христов“|Средното музикално училище „Добри Христов“]] във Варна, а през 1962 г. се дипломира в теоретичния отдел на [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Работи като учител по музика в Института за детски учителки във [[Враца]] (1962 – 1965) и като музикален оформител в [[БНТ|Българската телевизия]] (1969 – 1973). През 1973 г. постъпва в Института по култура към тогавашния [[Комитет за култура]] и БАН, а от 1983 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. – за изкуствознание) при [[Българската академия на науките]]. От 1996 г. е ръководител на секция „Етномузикология“ на [[Институт за изкуствознание|Института за изкуствознание]] към БАН. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и на [[Поп музика|попмузиката]], а от 2000 г. – в сферата на малцинствената музика. През 1980 г. защитава дисертация на тема „Естрадата като социокултурно явление“ с научен ръководител [[Кръстьо Горанов]]. Доктор на изкуствознанието от 1996 г. с втора дисертация на тема „Ценностно-смислови аспекти на популярната музика в България“. Професор от 1998 г. Пенсионира се през 2010 г. Автор е на стотици научни студии и статии, публикувани в България, Германия, Русия, Финландия и Унгария. Изявява се като музикален критик. Преподава във Факурлтета по журналистика на [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] (1990 – 2009), в [[Технически университет - София|Техническия университет в София]], във [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет]] и в [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]] в Пловдив. През 1995 г. е гост-професор в Хумболтовия университет в Берлин. От 1968 г. е член на [[Съюз на българските композитори|Съюза на българските композитори]]. Член е на Международния съвет за традиционна музика към [[ЮНЕСКО]], изследователска група „Музика и малцинства“. == Библиография == * „Панка Пелишек“. София: Наука и изкуство, 1970 * „Песента-оръжие“ (1976) * „Попмузиката“. София: Музика (1983 – в съавторство с Чавдар Чендов) * „Обърнатата пирамида“ (1993) * „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990 – 1994“. София: Рива, 1995 * „Лятото на българската култура“. Варна: Сталкер, 1995 * „Студии за попмузиката“. Варна: Варненски свободен университет, 1999 * „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“. София: Просвета, 2003 * „The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music“. Sofia: Prosveta Publishing House, 2005 * „Чуждата култура отблизо. Актуални музикални практики на сербите в двукултурната област Лужица в Германия“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011 * „През годините“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011 * „Musikalische Begegnungen bei den Sorben“. Bautzen: Domowina-Verlag, 2013 == Външни препратки == * [https://ubc-bg.com/стателова-розмари/ Розмари Стателова на сайта на Съюза на българските композитори] * [http://www.kultura.bg/author/84-rozmari-statelova Розмари Стателова в Култура] * Розмари Стателова, [http://svidetelstva.bg/2019/02/05/естрада-и-социализъм-проблясъци/ „Естрада и социализъм: проблясъци“ (Откъс от книгата „Естрада и социализъм: проблясъци“)], Svidetelstva.bg {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Наука|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Стателова, Розмари}} [[Категория:Български музиколози]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Родени във Варна]] 71qmg4e7wpn4fg2zid4xu023iycvub4 0 101381 11464472 11354013 2022-07-20T09:33:36Z 45.83.216.76 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Кутия кирилска буква |Начало=Кирилска буква С |Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Es - uppercase and lowercase.svg|150px]] |цифра=200 |uuc=0421 |ulc=0441}} '''С''', '''с''' е [[буква]] от [[кирилица]]та, осемнадесетата буква от [[Българска азбука|българската азбука]]. Нарича се „съ“ или „се“. Обозначава [[беззвучна венечна проходна съгласна|беззвучната венечна проходна съгласна]] {{IPA|/s/}} с изключение на случаите, когато е следвана от [[палатализация|палатализираща]] гласна. Съвременното начертание на '''С''' е въведено от цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] в Русия с [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]]. В съвременния български правопис С има 5 фонемни стойности в думи като сол, сграда, сяра, счупих, с жалба. В [[старобългарски език|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянска]] азбука има название {{кирилица|слово}}. Изглежда точно като [[латинска азбука|латинската]] буква '''[[C (латиница)|C]]'''. Тя е една от седемте букви в кирилицата, които изглеждат по същия начин като буква от латиницата, но се произнасят по различен начин. Буквата е разновидност на [[сигма|Σ (сигма)]], която се е употребявала в средновековния гръцки език и няма връзка със '''C''' от латинската азбука, която произлиза от буквата [[гама (буква)|Γ (гама)]]. == Вижте също == * [[Ҫ]] * [[Двойни предлози в българския език]] {{Кутия Кирилица}} {{мъниче|лингвистика}} [[Категория:Кирилски букви|С]] 4cp4dm1yoxqcb08xnfckabsi658cs6c 0 101455 11463698 11399248 2022-07-19T13:59:58Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Павлина Стоянова-Нола | име-латински = Pavlina Stoyanova-Nola | картинка = | описание = | наставка = а | държава = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Нова Зеландия}} [[Нова Зеландия]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1974|7|14|1}} | роден-място = {{Флагче|България}} [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = {{Флагче|Нова Зеландия}} [[Крайстчърч]] | височина = 175 | тегло = 63 | прякор = | професионалист = 1993 | оттеглил = 2002 | пари = $416 682 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = 7 | позиция-сингъл = 68 <small>(14 май 2001)</small> | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = 1 | титли-itf-двойки = 8 | позиция-двойки = 87 <small>(3 август 1998)</small> | дейвискъп = | федкъп =<li>[[Отбор на България за Фед Къп|България]]<br>(1995 – 1999)<br><li>[[Отбор на Нова Зеландия за Фед Къп|Нова Зеландия]] капитан (2004 – 2006) | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 май 2007 г. }} [[Файл:Cbtccc2010.JPG|мини|280px|Campbells Bay Tennis Club – Ladies Chelsea Cup Team 2010 From left to right Charlotte Roberts, Pavlina Nola, Kairangi Vano, Vicki Wilde]] '''Павлина Стоянова-Нола''' (''Pavlina Stoyanova-Nola'') е българска [[тенис]]истка, състезателка за [[Фед Къп]]. Играе за България до 2001 г., а след това се състезава за [[Нова Зеландия]]. Омъжена е за тенисиста Грант Нола, който е неин мениджър от 1999 г. Има титла на двойки от веригата на [[WTA]] (в Палермо през 1998 г. с [[Елена Пампулова|Елена Пампулова-Вагнер]]). Най-доброто ѝ класиране на сингъл е достигане до финала на турнира от WTA в Палермо през 2000 г., където губи от [[Хенриета Надьова]] с резултат 6 – 3 7 – 5. Приключва състезателната си кариера през 2002 г. Капитан е на отбора на Нова Зеландия за „Фед къп" през периода 2004 – 2006 г. == Финали == === Титли на сингъл (7 ITF) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Организатор''' |align="center"|'''Категория''' |- | align="center" valign="top"|[[1994]] | {{Флагче|България}} [[Бургас]] | align="center"|[[ITF]] | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|[[1995]] | {{Флагче|Германия}} [[Валшайд]] | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Германия}} [[Бад Наухайм]] | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|[[1996]] | {{Флагче|Германия}} Бад Наухайм | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Португалия}} [[Фару]] | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|[[1997]] | {{Флагче|Германия}} [[Дармщат]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |- | align="center" valign="top"|[[1998]] | {{флагче|САЩ}} [[Индиън Уелс (Калифорния)|Индиън Уелс]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |} === Загубени финали на сингъл (1 WTA 6 ITF) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Организатор''' |align="center"|'''Категория''' |- | align="center" valign="top"|1996 | {{Флагче|Германия}} [[Вайхинген]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Германия}} [[Хорб]] | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|1997 | {{Флагче|Хърватия}} [[Дубровник]] | align="center"|ITF | $ 10 000 |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|България}} [[София|София 3]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |- | align="center" valign="top"|[[2000]] | {{флагче|САЩ}} [[Норкрос]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Италия}} [[Палермо]] | align="center"|WTA | IV B – $ 110 000 |- | align="center" valign="top"|[[2001]] | {{флагче|Австралия}} [[Порт Пирие]] | align="center"|ITF | $ 25 000 |} === Титли на двойки (1 WTA 8 ITF) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Организатор''' |align="center"|'''Категория''' |align="center"|'''Партньор''' |- | align="center" valign="top"|1995 | {{Флагче|Германия}} Бад Наухайм | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|Германия}} [[Рената Кохта]] |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|България}} [[Варна]] | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|България}} [[Дора Джилянова]] |- | align="center" valign="top"|1996 | {{Флагче|Германия}} Бад Наухайм | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|Германия}} [[Майке Фролич]] |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|България}} Варна | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|България}} [[Антоанета Панджерова]] |- | align="center" valign="top"|1997 | {{Флагче|България}} Бургас | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|България}} [[Теодора Недева]] |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Германия}} Дармщат | align="center"|ITF | $ 25 000 | {{Флагче|България}} [[Светлана Кривенчева]] |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Германия}} [[Рощок]] | align="center"|ITF | $ 25 000 | {{Флагче|България}} Светлана Кривенчева |- | align="center" valign="top"|1998 | {{Флагче|Италия}} Палермо | align="center"|WTA | IV – $ 107 500 | {{Флагче|България}} Елена Пампулова – Вагнер |- | align="center" valign="top"|- | {{флагче|САЩ}} Индиън Уелс | align="center"|ITF | $ 25 000 | {{флагче|САЩ}} [[Линдзи Лий-Уотърс]] |} === Загубени финали на двойки (3) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Организатор''' |align="center"|'''Категория''' |align="center"|'''Партньор''' |- | align="center" valign="top"|1995 | {{Флагче|Германия}} Хорб | align="center"|ITF | $ 10 000 | {{Флагче|Русия}} [[Анна Линкова]] |- | align="center" valign="top"|- | {{Флагче|Румъния}} [[Букурещ]] | align="center"|ITF | $ 25 000 | {{Флагче|България}} Дора Джилянова |- | align="center" valign="top"|1997 | {{Флагче|Словакия}} [[Братислава]] | align="center"|ITF | $ 75 000 | {{Флагче|България}} Светлана Кривенчева |} == Класиране в ранглистата в края на годината == {| class="wikitable" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''1994''' |align="center"|'''1995''' |align="center"|'''1996''' |align="center"|'''1997''' |align="center"|'''1998''' |align="center"|'''1999''' |align="center"|'''2000''' |align="center"|'''2001''' |align="center"|'''2002''' |- |align="center" valign="top"|'''Сингъл''' |align="center" valign="top"|509 |align="center" valign="top"|367 |align="center" valign="top"|267 |align="center" valign="top"|119 |align="center" valign="top"|93 |align="center" valign="top"|118 |align="center" valign="top"|82 |align="center" valign="top"|134 |align="center" valign="top"|320 |} == Външни препратки == * {{ITF profile|20006891}} * {{WTA profile|7674}} * {{икона|en}} [http://www.fedcup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=20006891 Списък с участия за Фед Къп] {{Портал|Биографии|Тенис|България}} {{СОРТКАТ:Стоянова, Павлина}} [[Категория:Български тенисистки]] [[Категория:Новозеландски тенисистки]] [[Категория:Личности (Крайстчърч)]] [[Категория:Родени във Варна]] ll69ug33x84ypfl394apfzgp1fkcg8x 0 101888 11464130 11301381 2022-07-19T21:36:07Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сердика|Сердика}} {{Район на Столична община | име = Сердика | карта = Sofia-Serdika.png | картинка = Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg | картинка-описание = Районът в началото на XX век | площ = 17,53 | население = 46 006 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Тодор Кръстев | кмет-партия = }} '''Сердика''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в центъра на столицата и обединява кварталите [[Фондови жилища]], [[Банишора]], [[Орландовци]], Малашевци, [[Бенковски (квартал)|Бенковски]] и централната част на [[Драз махала]]. В нея са родени писателите [[Емил Манов]] и [[Павел Вежинов]]. В него се намира една къща музей на [[Васил Левски]], както и много училища и читалища и художественото училище „[[Николай Райнов]]“. В района има много ново строителство на красиви жилищни сгради. Това е един от най-старите райони на [[София (област)|София-град]]. През района минават големи улици на град София като бул. „[[Мария Луиза]]“ и [[Георги Раковски (улица в София)|ул. „Георги Раковски“]]. През района минава и тролейбус номер 9 до [[Борово (квартал)|Борово]], номер 7 до [[Люлин (район)|Люлин]] и други. В района се намира и читалище „Факел“ (бивше „Васка Ненчева“), което е едно от най-старите в София-град. В района са също [[Централна автогара София|Автогарата]], Централна гара, [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]], [[Централен софийски затвор|Централният софийски затвор]] и множество хотели. Улица „Сливница“ и река Владайска – „канала“ са граница с район „[[Оборище (район)|Оборище]]“. В района е и известният „[[Лъвов мост]]“. Кмет е [[Тодор Кръстев]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 46 949 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 39 598 || 84.34 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 438 || 0.93 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 684 || 1.45 |- |align="left"| Други || 275 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 569 || 1.21 |- |align="left"| Не отговорили || 5385 || 11.46 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == <references /> * [http://www.serdika.bg Официален сайт на района]. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Сердика| ]] e9an81kris5c7nwgvon655ez16mzqhr 11464136 11464130 2022-07-19T21:37:52Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сердика|Сердика}} {{Район на Столична община | име = Сердика | карта = Sofia-Serdika.png | картинка = Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg | картинка-описание = Районът в началото на XX век | площ = 17,53 | население = 46 006 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Тодор Кръстев | кмет-партия = }} '''Сердика''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в центъра на столицата и обединява кварталите [[Фондови жилища]], [[Банишора]], [[Орландовци]], Малашевци, [[Бенковски (квартал)|Бенковски]] и централната част на [[Драз махала]]. В нея са родени писателите [[Емил Манов]] и [[Павел Вежинов]]. В него се намира една къща музей на [[Васил Левски]], както и много училища и читалища и художественото училище „[[Николай Райнов]]“. В района има много ново строителство на красиви жилищни сгради. Това е един от най-старите райони на [[София (област)|София-град]]. През района минават големи улици на град София като бул. „[[Мария Луиза]]“ и [[Георги Раковски (улица в София)|ул. „Георги Раковски“]]. През района минава и тролейбус номер 9 до [[Борово (квартал)|Борово]], номер 7 до [[Люлин (район)|Люлин]] и други. В района се намира и читалище „Факел“ (бивше „Васка Ненчева“), което е едно от най-старите в София-град. В района са също [[Централна автогара София|Автогарата]], Централна гара, [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]], [[Централен софийски затвор|Централният софийски затвор]] и множество хотели. Улица „Сливница“ и река Владайска – „канала“ са граница с район „[[Оборище (район)|Оборище]]“. В района е и известният „[[Лъвов мост]]“. Кмет е [[Тодор Кръстев]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 46 949 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 39 598 || 84.34 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 438 || 0.93 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 684 || 1.45 |- |align="left"| Други || 275 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 569 || 1.21 |- |align="left"| Не отговорили || 5385 || 11.46 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == <references /> * [http://www.serdika.bg Официален сайт на района]. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Сердика| ]] g2h38qy751l0t0obhc0batdni2n1o9a 11464208 11464136 2022-07-19T22:06:50Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Сердика|Сердика}} {{Район на Столична община | име = Сердика | карта = Sofia-Serdika.png | картинка = Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg | картинка-описание = Районът в началото на XX век | площ = 17,53 | население = 46 006 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Тодор Кръстев | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} '''Сердика''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в центъра на столицата и обединява кварталите [[Фондови жилища]], [[Банишора]], [[Орландовци]], Малашевци, [[Бенковски (квартал)|Бенковски]] и централната част на [[Драз махала]]. В нея са родени писателите [[Емил Манов]] и [[Павел Вежинов]]. В него се намира една къща музей на [[Васил Левски]], както и много училища и читалища и художественото училище „[[Николай Райнов]]“. В района има много ново строителство на красиви жилищни сгради. Това е един от най-старите райони на [[София (област)|София-град]]. През района минават големи улици на град София като бул. „[[Мария Луиза]]“ и [[Георги Раковски (улица в София)|ул. „Георги Раковски“]]. През района минава и тролейбус номер 9 до [[Борово (квартал)|Борово]], номер 7 до [[Люлин (район)|Люлин]] и други. В района се намира и читалище „Факел“ (бивше „Васка Ненчева“), което е едно от най-старите в София-град. В района са също [[Централна автогара София|Автогарата]], Централна гара, [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]], [[Централен софийски затвор|Централният софийски затвор]] и множество хотели. Улица „Сливница“ и река Владайска – „канала“ са граница с район „[[Оборище (район)|Оборище]]“. В района е и известният „[[Лъвов мост]]“. Кмет е [[Тодор Кръстев]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 46 949 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 39 598 || 84.34 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 438 || 0.93 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 684 || 1.45 |- |align="left"| Други || 275 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 569 || 1.21 |- |align="left"| Не отговорили || 5385 || 11.46 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == <references /> * [http://www.serdika.bg Официален сайт на района]. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Сердика| ]] pib2od101ycqdqyvm14boaekicbpzoo 0 103779 11464389 11384920 2022-07-20T07:37:38Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Колев|Иван Колев}} {{Военно лице | описание = | портрет = | портрет_описание = |прякор= |място на раждане=[[Бановка (Одеска област)|Бановка]], [[Бесарабия]] |място на смърт=[[Виена]], [[Австрия]] |преданост=[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|ръб|22п]] [[България]] |въоръжени сили= |години на служба=[[1885]] – [[1917]] |звание=[[Генерал-лейтенант]] |войсково поделение= |командвания= [[Лейбгвардейски конен полк]] ([[1908]] – [[1912]]) <br /> [[Трета българска армия]] (1912) <br /> [[Пета българска армия]] ([[1913]]) <br /> [[Първа конна бригада]] (1913) <br /> [[Първа Кавалерийска дивизия]] ([[ПСВ]]) |битки=Освобождаването на [[Куртбунар]], [[Кочмар]], [[Карапелит]], [[Добрич]], [[Топрахисар]], [[Текиргьол]], [[Кюстенджа]], [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Мачин]] през Първата световна война |награди=[[Иван Колев (генерал)#Награди|''Вижте по-долу'']] |родства= |по-късна работа= |подпис=Ivan Kolev Signature (vectorized).svg }} '''Иван Колев Колев''' е [[България|български]] [[офицер]], [[генерал-лейтенант]] известен още като '''''Бащата на българската конница'''''. == Биография == Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село [[Бановка (Одеска област)|Бановка]], създадено от български преселници от [[Тракия]] и разположено на 25 км източно от [[Болград]]. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]], учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината. През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в [[Софийски окръжен съд|Софийския окръжен съд]]. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар. === Сръбско-българска война (1885) === На 2 ноември се обявява [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в [[Ученически легион|Ученическия легион]]. На 14 януари 1886 г. постъпва във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява ''„Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“''. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин [[подпоручик]] и зачислен като взводен командир в [[Трети конен полк]] в [[Пловдив]].<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> На 18 май 1890 г. е произведен в чин [[поручик]] и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във [[Торинска военна академия|военната академия]] в [[Торино]], която завършва през 1894 година. На 2 август 1894 г. е произведен в чин [[ротмистър]] и вече завършил академията, още същия месец се завръща в [[България]]. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от [[Четвърти конен полк|4^-ти конен полк]].<ref name="psv_kes" /> Завършва генерал-щабна академия в Италия,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 16 от 01 август 1917, стр.1]</ref> назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в [[Кавалерийска инспекция|Кавалерийската инспекция]], като на 14 февруари 1900 е произведен в чин [[майор]], след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на [[Лейбгвардейски конен полк|Лейбгвардейския ескадрон]] (реорганизиран през 1904 г. в полк).<ref name="psv_kes" /> На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин [[подполковник]] и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.<ref name="psv_kes" /> През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в [[Седми улански полк]] в [[Пардубиц]],<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.3]</ref> откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин [[полковник]], и назначен за командир на [[Лейбгвардейски конен полк|Лейбгвардейския конен полк]], на която длъжност остава до началото на Балканската война. === Балкански войни (1912 – 1913) === В началото на [[Балканската война]] (1912 – 1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1^-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на [[Пета армия|5^-а отделна армия]].<ref name="psv_kes" /> През [[Междусъюзническата война]] (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5^-а армия. След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия|10^-а пехотна беломорска дивизия]], а на 2 август 1915 г. е произведен в чин [[генерал-майор]].<ref name="psv_kes" /> === Първа световна война (1915 – 1918) === По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на [[Първа конна дивизия|1^-ва конна дивизия]], като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в [[Добруджа]] по време на Първата световна война при [[Куртбунар]], [[Кочмар]], [[Карапелит]], [[Добрич]], [[Топрахисар]], [[Текиргьол]], [[Кюстенджа]], [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Мачин]], пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин [[генерал-майор]]. Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската: {| class="wikitable" |„ |„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но ''какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“'' |} На [[30 септември]] [[1916]] г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския [[фелдмаршал]] [[Аугуст фон Макензен]] – главнокомандващ войските на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Военноисторически сборник, 2005, бр.1 ISSN 0204 – 4080 – '''Недев, С.''' ''Генерал Иван Колев''</ref>. При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“ На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена.<ref name="psv_kes" /> На 28 юли 1917 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на [[29 юли]] [[1917]] г. във [[Виена]], [[Австрия]]. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с [[кайзер]] [[Фридрих Велики]], който също е бил известен кавалерист. В негова чест в град [[Добрич]] е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при [[БАН]] акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев. Две български села са наречени в негова чест: [[Генерал Колево (Област Варна)]] и [[Генерал Колево (Област Добрич)]]. На Иван Колев е посветено стихотворението на [[Иван Вазов]] „Добруджанската конница“. == Военни звания == * [[Подпоручик]] (27 април 1887) * [[Поручик]] (18 май 1890) * [[Капитан]] (2 август 1894) * [[Майор]] (14 февруари 1900) * [[Подполковник]] (14 февруари 1904) * [[Полковник]] (15 октомври 1908) * [[Генерал-майор]] (2 август 1915) * [[Генерал-лейтенант]] (28 юли 1917) == Награди == * Орден „[[За храброст]]“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас * Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ III степен с мечове по средата * Орден „[[За военна заслуга]]“ IV степен и V степен с корона * Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента * Бронзов медал за 1885 година * Знак за 10 годишна служба * Знак за 20 годишна служба * Кръст за Независимостта * Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола * Германски орден „[[Железен кръст]]“ I и II степен * Руски орден „Св. Станислав“ II степен * Италиански орден „Италианска корона“ IV степен * Румънски орден „Румънска корона“ III степен * Сръбски орден „Белий Орел“ III степен * Турски орден „Железен полумесец“ * Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф II == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=N1NrOKPZIPY Генерал Иван Колев – бащата на българската конница (видео)] == Бележки == <references /> == Източници == * '''Пеев''', '''П.''', ''Генерал-лейтенант Иван Колев'', София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1 * '''Билярски''', '''Ц.''', ''Генерал-лейтенант Иван Колев – добруджанския герой (сборник)'' I и II том, София, 2008, Издателство „Анико“ * {{Източник ПСВКЕС}} {{Генерали от Третото българско царство}} {{сорткат|Колев, Иван}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Български офицери от Бесарабия]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен]] [[Категория:Хора от Болградски район]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Възпитаници на Болградската гимназия]] [[Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив]] [[Категория:Възпитаници на Торинската военна академия]] h4rgxwftluyegp3r0olor5kqwjc60t7 11464393 11464389 2022-07-20T07:44:00Z Litev 24603 Света Неделя (София) wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Колев|Иван Колев}} {{Военно лице | описание = | портрет = | портрет_описание = |прякор= |място на раждане=[[Бановка (Одеска област)|Бановка]], [[Бесарабия]] |място на смърт=[[Виена]], [[Австрия]] |преданост=[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|ръб|22п]] [[България]] |въоръжени сили= |години на служба=[[1885]] – [[1917]] |звание=[[Генерал-лейтенант]] |войсково поделение= |командвания= [[Лейбгвардейски конен полк]] ([[1908]] – [[1912]]) <br /> [[Трета българска армия]] (1912) <br /> [[Пета българска армия]] ([[1913]]) <br /> [[Първа конна бригада]] (1913) <br /> [[Първа Кавалерийска дивизия]] ([[ПСВ]]) |битки=Освобождаването на [[Куртбунар]], [[Кочмар]], [[Карапелит]], [[Добрич]], [[Топрахисар]], [[Текиргьол]], [[Кюстенджа]], [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Мачин]] през Първата световна война |награди=[[Иван Колев (генерал)#Награди|''Вижте по-долу'']] |родства= |по-късна работа= |подпис=Ivan Kolev Signature (vectorized).svg }} '''Иван Колев Колев''' е [[България|български]] [[офицер]], [[генерал-лейтенант]] известен още като '''''Бащата на българската конница'''''. == Биография == Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село [[Бановка (Одеска област)|Бановка]], създадено от български преселници от [[Тракия]] и разположено на 25 км източно от [[Болград]]. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]], учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината. През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в [[Софийски окръжен съд|Софийския окръжен съд]]. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар. === Сръбско-българска война (1885) === На 2 ноември се обявява [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в [[Ученически легион|Ученическия легион]]. На 14 януари 1886 г. постъпва във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява ''„Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“''. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин [[подпоручик]] и зачислен като взводен командир в [[Трети конен полк]] в [[Пловдив]].<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> На 18 май 1890 г. е произведен в чин [[поручик]] и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във [[Торинска военна академия|военната академия]] в [[Торино]], която завършва през 1894 година. На 2 август 1894 г. е произведен в чин [[ротмистър]] и вече завършил академията, още същия месец се завръща в [[България]]. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от [[Четвърти конен полк|4^-ти конен полк]].<ref name="psv_kes" /> Завършва генерал-щабна академия в Италия,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 16 от 01 август 1917, стр.1]</ref> назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в [[Кавалерийска инспекция|Кавалерийската инспекция]], като на 14 февруари 1900 е произведен в чин [[майор]], след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на [[Лейбгвардейски конен полк|Лейбгвардейския ескадрон]] (реорганизиран през 1904 г. в полк).<ref name="psv_kes" /> На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин [[подполковник]] и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.<ref name="psv_kes" /> През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в [[Седми улански полк]] в [[Пардубиц]],<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.3]</ref> откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин [[полковник]], и назначен за командир на [[Лейбгвардейски конен полк|Лейбгвардейския конен полк]], на която длъжност остава до началото на Балканската война. === Балкански войни (1912 – 1913) === В началото на [[Балканската война]] (1912 – 1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1^-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на [[Пета армия|5^-а отделна армия]].<ref name="psv_kes" /> През [[Междусъюзническата война]] (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5^-а армия. След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия|10^-а пехотна беломорска дивизия]], а на 2 август 1915 г. е произведен в чин [[генерал-майор]].<ref name="psv_kes" /> === Първа световна война (1915 – 1918) === По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на [[Първа конна дивизия|1^-ва конна дивизия]], като от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в [[Добруджа]] по време на Първата световна война при [[Куртбунар]], [[Кочмар]], [[Карапелит]], [[Добрич]], [[Топрахисар]], [[Текиргьол]], [[Кюстенджа]], [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Мачин]], пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин [[генерал-майор]]. Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската: {| class="wikitable" |„ |„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но ''какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“'' |} На [[30 септември]] [[1916]] г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския [[фелдмаршал]] [[Аугуст фон Макензен]] – главнокомандващ войските на [[Балкански полуостров|Балканите]].<ref>Военноисторически сборник, 2005, бр.1 ISSN 0204 – 4080 – '''Недев, С.''' ''Генерал Иван Колев''</ref>. При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!“ На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена.<ref name="psv_kes" /> На 28 юли 1917 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на [[29 юли]] [[1917]] г. във [[Виена]], [[Австрия]]. На 7 август 1917 тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на [[Константин Жостов|генерал Жостов]] след церемониал в [[Света Неделя (София)|съборната черква „Св. Неделя"]]. == Памет == Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с [[кайзер]] [[Фридрих Велики]], който също е бил известен кавалерист. В негова чест в град [[Добрич]] е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при [[БАН]] акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев. Две български села са наречени в негова чест: [[Генерал Колево (Област Варна)]] и [[Генерал Колево (Област Добрич)]]. На Иван Колев е посветено стихотворението на [[Иван Вазов]] „Добруджанската конница“. == Военни звания == * [[Подпоручик]] (27 април 1887) * [[Поручик]] (18 май 1890) * [[Капитан]] (2 август 1894) * [[Майор]] (14 февруари 1900) * [[Подполковник]] (14 февруари 1904) * [[Полковник]] (15 октомври 1908) * [[Генерал-майор]] (2 август 1915) * [[Генерал-лейтенант]] (28 юли 1917) == Награди == * Орден „[[За храброст]]“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас * Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ III степен с мечове по средата * Орден „[[За военна заслуга]]“ IV степен и V степен с корона * Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента * Бронзов медал за 1885 година * Знак за 10 годишна служба * Знак за 20 годишна служба * Кръст за Независимостта * Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола * Германски орден „[[Железен кръст]]“ I и II степен * Руски орден „Св. Станислав“ II степен * Италиански орден „Италианска корона“ IV степен * Румънски орден „Румънска корона“ III степен * Сръбски орден „Белий Орел“ III степен * Турски орден „Железен полумесец“ * Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф II == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=N1NrOKPZIPY Генерал Иван Колев – бащата на българската конница (видео)] == Бележки == <references /> == Източници == * '''Пеев''', '''П.''', ''Генерал-лейтенант Иван Колев'', София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1 * '''Билярски''', '''Ц.''', ''Генерал-лейтенант Иван Колев – добруджанския герой (сборник)'' I и II том, София, 2008, Издателство „Анико“ * {{Източник ПСВКЕС}} {{Генерали от Третото българско царство}} {{сорткат|Колев, Иван}} [[Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Български офицери от Бесарабия]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен]] [[Категория:Хора от Болградски район]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Възпитаници на Болградската гимназия]] [[Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив]] [[Категория:Възпитаници на Торинската военна академия]] ly2xp70cnz8uw9f3w6bwvz59monbila 0 104727 11463713 10344116 2022-07-19T14:19:13Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Голмайстор - А група}} Добромир Ташков | снимка = | описание = | прякор = Мирко | цяло име = | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|Царство България}} [[Царство България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = {{флагче|България}} [[България]] | второ гражданство = | височина = | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1942 – 1950<br>1951 – 1953<br>1953 – 1961<br>'''Общо:''' | отбори = {{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България|1951}} [[Спартак (София)]]<br>{{флагче|България|1955}} [[Славия (София)|Славия]] | мачове = 238<br>70<br>185<br>'''493''' | голове = (157)<br>(21)<br>(97)<br>'''(275)''' | национален отбор години = 1952 – 1954 | национален отбор = {{флагче|България|1952}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 7 | национален отбор голове = (2) | треньор години = 1963 – 1969<br>1966<br>1971 – 1972<br>1973 – 1974<br>1974 – 1975<br>1979<br>1982 – 1983 | треньор отбор = {{флагче|България|1963}} [[Славия (София)|Славия]]<br>{{флагче|България|1966}} {{имеНОФ|България}}<br>{{флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]]<br>{{флагче|България|1973}} [[Славия (София)|Славия]]<br>{{флагче|България|1974}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България|1979}} {{имеНОФ|България}}<br>{{флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Добромир Ташков''' ([[10 април]] [[1925]] – [[26 май]] [[2017]] г.) е български [[футболист]], [[Нападател (футбол)|централен нападател]], и [[треньор]] по футбол. == Кариера == Играе за [[Шипченски сокол]] и [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] ([[1942]] – [[1950]]), [[Спартак (София)]] ([[1951]] – [[1953]]) и [[ПФК Славия (София)|Славия]] ([[1953]] – [[1961]]). Вицешампион със [[Спартак (София)]] през [[1951]] и [[1952]] и със [[ПФК Славия (София)|Славия]] през [[1954]], [[1955]] и [[1959]] г. Голмайстор на [[„А“ Професионална футболна група|„А“ група]] през [[1951]]/[[1952|52]] – 10 гола с екипа на [[Спартак (София)]] и през [[1953]]/[[1954|54]] – 25 гола и [[1957]]/[[1958|58]] – 9 гола с екипа на [[ПФК Славия (София)|Славия]]. Има 185 мача и 97 гола за [[ПФК Славия (София)|Славия]] в „А“ група. Рекордьор е за Спартак (Варна) със 148 гола в градското, областното, [[Държавно първенство|държавното първенство]] и [[Царска купа|купата на страната]]. Има 16 мача и 10 гола за „соколите“ в „А“ група. С екипа на Спартак (София) е изиграл 70 мача и е вкарал 21 гола. За националния отбор е играл в 7 мача и е вкарал 2 гола ([[1952]] – [[1954]]). Д. Ташков е един от най-добрите нападатели за своето време. „[[Заслужил майстор на спорта]]“ от [[1960]] г. Завършва [[Национална спортна академия|ВИФ „Георги Димитров“]], специалност „Футбол“ и треньорска школа в [[Русия|СССР]]. Като треньор на [[ПФК Славия (София)|Славия]] (от [[1963]] до [[1969]] и от [[1973]] до [[1974]] г.) през [[1964]] и [[1966]] г. печели [[Национална купа на България|купата на страната]] и през [[1967]] г. извежда отбора до полуфинал за [[Купа на носителите на купи|КНК]]. От [[1974]] до [[1975]] г. е старши треньор на [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. Ръководи националния отбор в 6 мача (2 мача през [[1966]] г. и 4 мача през [[1979]] г.)<ref>Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 12</ref>. Бил е треньор на [[Раджа Казабланка]] в [[Мароко]] и на два пъти на [[АК Омония Никозия|Омония Никозия]] в [[Кипър]]. == Успехи == === Състезателна кариера === Голмайстор на [[„А“ ПФГ|„А“ група]] – 3 пъти ([[„А“ група 1952|1952]] със [[Спартак (София)]]; [[„А“ група 1954|1954]] и [[„А“ група 1958|1958]] със [[ПФК Славия (София)|Славия]]) Вицешампион – 5 пъти ([[„А“ група 1951|1951]], [[„А“ група 1952|1952]] със [[Спартак (София)]]; [[„А“ група 1954|1954]], [[„А“ група 1955|1955]], [[„А“ група 1958/59|1958/59]] със [[ПФК Славия (София)|Славия]]) Полуфиналист в първенството – 3 пъти ([[Първенство на България по футбол 1945|1945]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1948|1948]] със [[Спартак (София)|Спартак (Варна)]]) [[Купа на България по футбол|Купа на България]] – финалист 2 пъти ([[Купа на Съветската армия 1952|1952]] със [[Спартак (София)]]; [[Купа на Съветската армия 1954|1954]] със [[ПФК Славия (София)|Славия]]) === Треньорска кариера === ==== Със Славия ==== Купа на България – 2 пъти ([[Купа на Съветската армия 1963/64|1964]] и [[Купа на Съветската армия 1965/66|1966]]) Вицешампион – [[„А“ група 1966/67|1966/67]] Трето място – 4 пъти ([[„А“ група 1963/64|1963/64]], [[„А“ група 1964/65|1964/65]], [[„А“ група 1965/66|1965/66]] и [[„А“ група 1972/73|1972/73]]) Полуфинал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] – [[Купа на носителите на купи 1966/67|1966/67]] Начело на Славия има 228 мача, което е рекорд за треньор на „белия“ отбор. Балансът му е 102 победи, 71 равенства и 55 загуби при 342:245 голова разлика. ==== С Раджа Казабланка ==== [[Купа на Мароко]] – 2 пъти ([[Купа на Мароко 1977|1977]] и [[Купа на Мароко 1982|1982]]) ==== С Омония Никозия ==== [[Кипърска първа дивизия|Шампион]] – 2 пъти ([[Кипърска първа дивизия 1971/72|1971/72]] и [[Кипърска първа дивизия 1982/83|1982/83]]) [[Купа на Кипър]] – 2 пъти ([[Купа на Кипър 1972|1972]] и [[Купа на Кипър 1983|1983]]) Суперкупа на Кипър – [[Суперкупа на Кипър 1983|1983]] ==== С България ==== Начело на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] има 6 мача, като балансът му е 4 победи и 2 загуби при 15:8 голова разлика. == Източници == <references /> {{Голмайстори на „А“ футболна група}} {{Треньори на България}} {{Треньори на АК Омония Никозия}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Ташков, Добромир}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Шипченски сокол]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (София)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Треньори на националния отбор по футбол на България]] [[Категория:Национална спортна академия]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в България]] 5j7s9ulqqoyv3qkmltixqy577n4jg13 10 106216 11464321 11450709 2022-07-20T04:28:41Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор състав|отбор=ПФК ЦСКА (София)|bgcolor=#DD0000|textcolor=white|bordercolor=#DD0000}} {{Футболен отбор играч|номер=1|име=[[Густаво Бузато|Бузато]]}} {{Футболен отбор играч|номер=2|име=[[Юрген Матей|Матей]]}} {{Футболен отбор играч|номер=3|име=[[Джеферсон Серкейра Телес|Джеферсон]]}} {{Футболен отбор играч|номер=4|име=[[Мено Кох|Кох]]}} {{Футболен отбор играч|номер=5|име=[[Брадли де Нойер|де Нойер]]}} {{Футболен отбор играч|номер=6|име=[[Християн Петров|Петров]]}} {{Футболен отбор играч|номер=8|име=[[Станислав Шопов|Шопов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=9|име=[[Дюкенс Назон|Назон]]}} {{Футболен отбор играч|номер=10|име=[[Георги Йомов|Йомов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=11|име=[[Лазар Туфегджич|Туфегджич]]}} {{Футболен отбор играч|номер=12|име=Божев}} {{Футболен отбор играч|номер=13|име=Минков}} {{Футболен отбор играч|номер=14|име=[[Калоян Кръстев|Кръстев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=15|име=[[Тибо Вион|Вион]]}} {{Футболен отбор играч|номер=16|име=[[Асен Дончев|Дончев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=17|име=[[Бисмарк Чарлс|Чарлс]]}} {{Футболен отбор играч|номер=18|име=[[Митко Митков (футболист)|Митков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=19|име=[[Иван Турицов|Турицов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=20|име=[[Йоан Бауренски|Бауренски]]}} {{Футболен отбор играч|номер=21|име=[[Амос Юга|Юга]]}} {{Футболен отбор играч|номер=22|име=[[Енес Махмутович|Махмутович]]}} {{Футболен отбор играч|номер=23|име=[[Радослав Живков|Живков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=24|име=[[Марк-Емилио Папазов|Папазов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=25|име=[[Димитър Евтимов|Евтимов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=27|име=[[Маурисио Гарсес|Гарсес]]}} {{Футболен отбор играч|номер=28|име=[[Браян Морено|Морено]]}} {{Футболен отбор играч|номер=29|име=Маринов}} {{Футболен отбор играч|номер=|име=[[Федерико Варела|Варела]]}} {{Футболен отбор играч|номер=|име=[[Яник Вилдсхут|Вилдсхут]]}} {{Футболен отбор играч|номер=|име=[[Йоан Баи|Баи]]}} {{Футболен отбор треньор|име=[[Саша Илич|Илич]]}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за ПФК ЦСКА (София)]] </noinclude> mqfizp7fhkvusp6v36a2t6f2ovinmg1 0 106958 11464016 11187370 2022-07-19T20:09:38Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илинден}} {{Район на Столична община | име = Илинден | карта = Sofia-Ilinden.png | площ = 3,31 | население = 35 455 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = Иван Божилов | кмет-партия = | сайт = {{URL|www.ilinden.bg}} }} '''Район „Илинден“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в северозападната част на [[София]], в близост до центъра и включва следните [[квартал]]и: ж.к. [[Захарна фабрика (квартал)|Захарна фабрика]], ж.к. [[Гевгелийски квартал|Гевгелийски]], ж.к. [[Света Троица (квартал)|Света Троица]] и ж.к. [[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]], разположени на площ от 3310 дка с обща численост на населението от 35 820 жители, по данни от 3 февруари 2014 година.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/naselenie.html www.ilinden.bg]</ref> Район „Илинден“ се помещава в следните граници: жп линията до гара „Север“; ул. „Никола Михайловски“; ул. „Йосип Щросмайер“; ул. „Майор Векилски“; бул. „Ген. Николай Столетов“; ул. „Алдомировска“; ул. „Кирил и Методий“; бул. „Константин Величков“; ул. „Найчо Цанов“; бул. „Вардар“ по продължението на ул. „Пиротска“ и Суходолската река.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/karta-na-rajona.html www.ilinden.bg]</ref> Местоположението на Район „Илинден“, с неговата стара, но доста добре поддържана инфраструктура с широки и китни междублокови пространства, има множество предимства, с които не могат да се похвалят по-новите и гъсто застроени райони. Районът разполага със 700 дка облагородени и добре стопанисвани зони за отдих и красиви зелени площи. Тук се намира парк „Света Троица“ – съвместяващ най-различни функции – от зона за отдих и разходка през терен за спортни изяви и демонстрации до културно средище и място за развлечение, събиращо на едно място множество активни дейци, последователи и любители на музиката, изкуствата и спорта.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/mestopolozhenie.html www.ilinden.bg]</ref> На територията на района се намира и част от Западен парк – един от най-големите паркове в София, прославен в близкото минало като „разсадника“ на столицата, заради многобройни си растителни видове. Район „Илинден“ разполага с много добре изградена и успешно функционираща база от учебни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/uchilischa.html www.ilinden.bg]</ref> детски,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/detski-gradini.html www.ilinden.bg]</ref> културни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/chitalischa.html www.ilinden.bg]</ref> здравни и социални заведения<ref>{{Citation |title=www.ilinden.bg |url=http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html |accessdate=2014-07-08 |archivedate=2014-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140714161041/http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html }}</ref>. Макар и не много на брой, районът се гордее със своите културно-исторически паметници и забележителности.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/pametnitsi-i-poklonnicheski-zabelezhitelnosti.html www.ilinden.bg]</ref> Културна ценност с национално значение представлява построената в края на 19 век Захарна фабрика – групов архитектурен паметник на културата. Основните задачи на Район „Илинден“, както и на всички останали райони в структурата на Столична община, са свързани с дейностите по местното самоуправление на населението на неговата територия и прилагането на държавната политика за развитие на столицата. Районът се именува „Илинден“ в памет на геройски загиналите българи в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 г. Оцелелите от кръвопролитията българи – потомци на героични македонски родове, дирещи спасение от опожарените градове Прилеп, Щип, Кукуш и др. са първите заселници по западните покрайнини на София след Първата световна война. Историческата връзка на района с Илинденско-Преображенското въстание, почитта към геройски загиналите българи и дълбоките християнски корени на местното население обуславят датата на районния празник, който се чества тържествено всяка година на 20 юли – Илинден. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 33 236 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 28 993 || 87.23 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 110 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 413 || 1.24 |- |align="left"| Други || 296 || 0.89 |- |align="left"| Не се самоопределят || 143 || 0.43 |- |align="left"| Не отговорили || 3281 || 9.87 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD Район „Илинден“ е част от административната структура на Столична община и е разположен на площ от 3310 дка в северозападната част на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000131/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD |date=2007-09-27 }}. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Илинден| ]] cgtowg4x44ghd7ywfm3lu0fotq9t6h7 11464021 11464016 2022-07-19T20:12:35Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илинден}} {{Район на Столична община | име = Илинден | карта = Sofia-Ilinden.png | площ = 3,31 | население = 35 375 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Иван Божилов | кмет-партия = | сайт = {{URL|www.ilinden.bg}} }} '''Район „Илинден“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в северозападната част на [[София]], в близост до центъра и включва следните [[квартал]]и: ж.к. [[Захарна фабрика (квартал)|Захарна фабрика]], ж.к. [[Гевгелийски квартал|Гевгелийски]], ж.к. [[Света Троица (квартал)|Света Троица]] и ж.к. [[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]], разположени на площ от 3310 дка с обща численост на населението от 35 820 жители, по данни от 3 февруари 2014 година.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/naselenie.html www.ilinden.bg]</ref> Район „Илинден“ се помещава в следните граници: жп линията до гара „Север“; ул. „Никола Михайловски“; ул. „Йосип Щросмайер“; ул. „Майор Векилски“; бул. „Ген. Николай Столетов“; ул. „Алдомировска“; ул. „Кирил и Методий“; бул. „Константин Величков“; ул. „Найчо Цанов“; бул. „Вардар“ по продължението на ул. „Пиротска“ и Суходолската река.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/karta-na-rajona.html www.ilinden.bg]</ref> Местоположението на Район „Илинден“, с неговата стара, но доста добре поддържана инфраструктура с широки и китни междублокови пространства, има множество предимства, с които не могат да се похвалят по-новите и гъсто застроени райони. Районът разполага със 700 дка облагородени и добре стопанисвани зони за отдих и красиви зелени площи. Тук се намира парк „Света Троица“ – съвместяващ най-различни функции – от зона за отдих и разходка през терен за спортни изяви и демонстрации до културно средище и място за развлечение, събиращо на едно място множество активни дейци, последователи и любители на музиката, изкуствата и спорта.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/mestopolozhenie.html www.ilinden.bg]</ref> На територията на района се намира и част от Западен парк – един от най-големите паркове в София, прославен в близкото минало като „разсадника“ на столицата, заради многобройни си растителни видове. Район „Илинден“ разполага с много добре изградена и успешно функционираща база от учебни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/uchilischa.html www.ilinden.bg]</ref> детски,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/detski-gradini.html www.ilinden.bg]</ref> културни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/chitalischa.html www.ilinden.bg]</ref> здравни и социални заведения<ref>{{Citation |title=www.ilinden.bg |url=http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html |accessdate=2014-07-08 |archivedate=2014-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140714161041/http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html }}</ref>. Макар и не много на брой, районът се гордее със своите културно-исторически паметници и забележителности.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/pametnitsi-i-poklonnicheski-zabelezhitelnosti.html www.ilinden.bg]</ref> Културна ценност с национално значение представлява построената в края на 19 век Захарна фабрика – групов архитектурен паметник на културата. Основните задачи на Район „Илинден“, както и на всички останали райони в структурата на Столична община, са свързани с дейностите по местното самоуправление на населението на неговата територия и прилагането на държавната политика за развитие на столицата. Районът се именува „Илинден“ в памет на геройски загиналите българи в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 г. Оцелелите от кръвопролитията българи – потомци на героични македонски родове, дирещи спасение от опожарените градове Прилеп, Щип, Кукуш и др. са първите заселници по западните покрайнини на София след Първата световна война. Историческата връзка на района с Илинденско-Преображенското въстание, почитта към геройски загиналите българи и дълбоките християнски корени на местното население обуславят датата на районния празник, който се чества тържествено всяка година на 20 юли – Илинден. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 33 236 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 28 993 || 87.23 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 110 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 413 || 1.24 |- |align="left"| Други || 296 || 0.89 |- |align="left"| Не се самоопределят || 143 || 0.43 |- |align="left"| Не отговорили || 3281 || 9.87 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD Район „Илинден“ е част от административната структура на Столична община и е разположен на площ от 3310 дка в северозападната част на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000131/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD |date=2007-09-27 }}. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Илинден| ]] klxbn9gg3175di9j1matusrzz30ql9t 11464032 11464021 2022-07-19T20:21:48Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илинден}} {{Район на Столична община | име = Илинден | карта = Sofia-Ilinden.png | площ = 3,31 | население = 35 375 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Иван Божилов | кмет-партия = | сайт = {{URL|www.ilinden.bg}} }} '''Район „Илинден“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в северозападната част на [[София]], в близост до центъра и включва следните [[квартал]]и: ж.к. [[Захарна фабрика (квартал)|Захарна фабрика]], ж.к. [[Гевгелийски квартал|Гевгелийски]], ж.к. [[Света Троица (квартал)|Света Троица]] и ж.к. [[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]], разположени на площ от 3310 дка с обща численост на населението от 35 820 жители, по данни от 3 февруари 2014 година.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/naselenie.html www.ilinden.bg]</ref> Район „Илинден“ се помещава в следните граници: жп линията до гара „Север“; ул. „Никола Михайловски“; ул. „Йосип Щросмайер“; ул. „Майор Векилски“; бул. „Ген. Николай Столетов“; ул. „Алдомировска“; ул. „Кирил и Методий“; бул. „Константин Величков“; ул. „Найчо Цанов“; бул. „Вардар“ по продължението на ул. „Пиротска“ и Суходолската река.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/karta-na-rajona.html www.ilinden.bg]</ref> Местоположението на Район „Илинден“, с неговата стара, но доста добре поддържана инфраструктура с широки и китни междублокови пространства, има множество предимства, с които не могат да се похвалят по-новите и гъсто застроени райони. Районът разполага със 700 дка облагородени и добре стопанисвани зони за отдих и красиви зелени площи. Тук се намира парк „Света Троица“ – съвместяващ най-различни функции – от зона за отдих и разходка през терен за спортни изяви и демонстрации до културно средище и място за развлечение, събиращо на едно място множество активни дейци, последователи и любители на музиката, изкуствата и спорта.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/mestopolozhenie.html www.ilinden.bg]</ref> На територията на района се намира и част от Западен парк – един от най-големите паркове в София, прославен в близкото минало като „разсадника“ на столицата, заради многобройни си растителни видове. Район „Илинден“ разполага с много добре изградена и успешно функционираща база от учебни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/uchilischa.html www.ilinden.bg]</ref> детски,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/detski-gradini.html www.ilinden.bg]</ref> културни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/chitalischa.html www.ilinden.bg]</ref> здравни и социални заведения<ref>{{Citation |title=www.ilinden.bg |url=http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html |accessdate=2014-07-08 |archivedate=2014-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140714161041/http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html }}</ref>. Макар и не много на брой, районът се гордее със своите културно-исторически паметници и забележителности.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/pametnitsi-i-poklonnicheski-zabelezhitelnosti.html www.ilinden.bg]</ref> Културна ценност с национално значение представлява построената в края на 19 век Захарна фабрика – групов архитектурен паметник на културата. Основните задачи на Район „Илинден“, както и на всички останали райони в структурата на Столична община, са свързани с дейностите по местното самоуправление на населението на неговата територия и прилагането на държавната политика за развитие на столицата. Районът се именува „Илинден“ в памет на геройски загиналите българи в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 г. Оцелелите от кръвопролитията българи – потомци на героични македонски родове, дирещи спасение от опожарените градове Прилеп, Щип, Кукуш и др. са първите заселници по западните покрайнини на София след Първата световна война. Историческата връзка на района с Илинденско-Преображенското въстание, почитта към геройски загиналите българи и дълбоките християнски корени на местното население обуславят датата на районния празник, който се чества тържествено всяка година на 20 юли – Илинден. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 33 236 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 28 993 || 87.23 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 110 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 413 || 1.24 |- |align="left"| Други || 296 || 0.89 |- |align="left"| Не се самоопределят || 143 || 0.43 |- |align="left"| Не отговорили || 3281 || 9.87 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD Район „Илинден“ е част от административната структура на Столична община и е разположен на площ от 3310 дка в северозападната част на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000131/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD |date=2007-09-27 }}. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Илинден| ]] elpj2xr17jt7bwrkv11qo6s6ay3hpf9 11464203 11464032 2022-07-19T22:01:36Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илинден}} {{Район на Столична община | име = Илинден | карта = Sofia-Ilinden.png | площ = 3,31 | население = 35 375 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Иван Божилов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) | сайт = {{URL|www.ilinden.bg}} }} '''Район „Илинден“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той се намира в северозападната част на [[София]], в близост до центъра и включва следните [[квартал]]и: ж.к. [[Захарна фабрика (квартал)|Захарна фабрика]], ж.к. [[Гевгелийски квартал|Гевгелийски]], ж.к. [[Света Троица (квартал)|Света Троица]] и ж.к. [[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]], разположени на площ от 3310 дка с обща численост на населението от 35 820 жители, по данни от 3 февруари 2014 година.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/naselenie.html www.ilinden.bg]</ref> Район „Илинден“ се помещава в следните граници: жп линията до гара „Север“; ул. „Никола Михайловски“; ул. „Йосип Щросмайер“; ул. „Майор Векилски“; бул. „Ген. Николай Столетов“; ул. „Алдомировска“; ул. „Кирил и Методий“; бул. „Константин Величков“; ул. „Найчо Цанов“; бул. „Вардар“ по продължението на ул. „Пиротска“ и Суходолската река.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/karta-na-rajona.html www.ilinden.bg]</ref> Местоположението на Район „Илинден“, с неговата стара, но доста добре поддържана инфраструктура с широки и китни междублокови пространства, има множество предимства, с които не могат да се похвалят по-новите и гъсто застроени райони. Районът разполага със 700 дка облагородени и добре стопанисвани зони за отдих и красиви зелени площи. Тук се намира парк „Света Троица“ – съвместяващ най-различни функции – от зона за отдих и разходка през терен за спортни изяви и демонстрации до културно средище и място за развлечение, събиращо на едно място множество активни дейци, последователи и любители на музиката, изкуствата и спорта.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/mestopolozhenie.html www.ilinden.bg]</ref> На територията на района се намира и част от Западен парк – един от най-големите паркове в София, прославен в близкото минало като „разсадника“ на столицата, заради многобройни си растителни видове. Район „Илинден“ разполага с много добре изградена и успешно функционираща база от учебни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/uchilischa.html www.ilinden.bg]</ref> детски,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/detski-gradini.html www.ilinden.bg]</ref> културни,<ref>[http://www.ilinden.bg/obrazovanie-i-kultura/chitalischa.html www.ilinden.bg]</ref> здравни и социални заведения<ref>{{Citation |title=www.ilinden.bg |url=http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html |accessdate=2014-07-08 |archivedate=2014-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140714161041/http://www.ilinden.bg/sotsialni-dejnosti/sotsialni-zavedeniya.html }}</ref>. Макар и не много на брой, районът се гордее със своите културно-исторически паметници и забележителности.<ref>[http://www.ilinden.bg/raion/pametnitsi-i-poklonnicheski-zabelezhitelnosti.html www.ilinden.bg]</ref> Културна ценност с национално значение представлява построената в края на 19 век Захарна фабрика – групов архитектурен паметник на културата. Основните задачи на Район „Илинден“, както и на всички останали райони в структурата на Столична община, са свързани с дейностите по местното самоуправление на населението на неговата територия и прилагането на държавната политика за развитие на столицата. Районът се именува „Илинден“ в памет на геройски загиналите българи в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 г. Оцелелите от кръвопролитията българи – потомци на героични македонски родове, дирещи спасение от опожарените градове Прилеп, Щип, Кукуш и др. са първите заселници по западните покрайнини на София след Първата световна война. Историческата връзка на района с Илинденско-Преображенското въстание, почитта към геройски загиналите българи и дълбоките християнски корени на местното население обуславят датата на районния празник, който се чества тържествено всяка година на 20 юли – Илинден. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 33 236 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 28 993 || 87.23 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 110 || 0.33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 413 || 1.24 |- |align="left"| Други || 296 || 0.89 |- |align="left"| Не се самоопределят || 143 || 0.43 |- |align="left"| Не отговорили || 3281 || 9.87 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD Район „Илинден“ е част от административната структура на Столична община и е разположен на площ от 3310 дка в северозападната част на София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000131/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RILI%7D&title=%C8%CB%C8%CD%C4%C5%CD |date=2007-09-27 }}. {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Илинден| ]] ec00m0neq4xqwzu9x16fravhj07ccf4 0 107019 11464683 11401669 2022-07-20T11:16:07Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Спящата красавица|Спящата красавица}} {{Филм | име = Спящата красавица | име_оригинал = Sleeping Beauty | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Ерик Ларсън<br>[[Волфганг Райтерман]]<br>Лес Кларк | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Ердман Пенер<br>Милт Банта<br>Уинстън Хайблър<br>Бил Пийт<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Ралф Райт | базиран_на = ''[[Спящата красавица (приказка)|Спящата красавица]]''<br>от [[Шарл Перо]] | актьори = Мери Коста<br>Бил Шърли<br>Елинор Одли<br>Върна Фелтън<br>Барбара Лъди<br>Барбара Джо Алан<br>Тейлър Холмс<br>Бил Томпсън<br>Марвин Милър | музика = Джордж Брънс (адаптация на балета ''[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]'' от [[Чайковски]]) | оператор = | монтаж = Рой М. Брюър мл.<br>Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера-дата = 29 януари 1959 г. | премиера-място = | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $6 милиона{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} | приходи = $51,6 милиона<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|title=Sleeping Beauty|website=[[Box Office Mojo]]|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3497100801/|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0053285 | код-Allmovie = sleeping-beauty-v45151 }} '''''Спящата красавица''''' ({{lang|en|Sleeping Beauty}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от 1959 г., продуциран от [[Уолт Дисни]], базиран на [[Спящата красавица (приказка)|едноименната приказка]] от [[Шарл Перо]]. Това е 16^-ят [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]], чиято премиера е на 29 януари 1959 г., и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Това е последната адаптация на приказка на Дисни за години напред поради първоначалния ѝ смесен критичен прием и недостатъчното приходи в боксофиса; студиото се връща към жанра 30 години по-късно, с излизането на ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989). Филмът е озвучен с гласовете на Мери Коста, Елинор Одли, Върна Фелтън, Барбара Лъди, Барбара Джо Алан, Бил Шърли и Бил Томпсън. Филмът е режисиран от Лес Кларк, Ерик Ларсън и [[Волфганг Райтерман]] под ръководството на Клайд Джероними, със сценарий от Ердман Пенер в сътрудничество с Джо Риналди, Уинстън Хайблър, Бил Пийт, Тед Сиърс, Ралф Райт и Милт Банта. Музикалната партитура и песните, изпълнени от Симфоничния оркестър на Граунке под диригентството на Джордж Брънс, са аранжименти или адаптации на балета ''[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]'' от 1890 г. на [[Пьотър Илич Чайковски]]. ''Спящата красавица'' е първият анимационен филм, заснет в широкоформатния процес Super Technirama 70, както и вторият пълнометражен анимационен филм, заснет в анаморфен широкоекранен формат, след филма на Дисни ''[[Лейди и Скитника]]'' от 1955 г. Филмът е представен в Super Technirama 70 и 6-канален стереофоничен звук в първите излъчвания по кината. През 2019 г. филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като "културно, исторически или естетически значим".<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|title=National Film Registry Adds 'Purple Rain', 'Clerks', 'Gaslight' & More; 'Boys Don't Cry' One Of Record 7 Pics From Female Helmers|url=https://deadline.com/2019/12/national-film-registry-2019-record-female-directors-boys-dont-cry-purple-rain-clerks-gaslight-platoon-full-list-1202806279/|work=Deadline Hollywood|date=December 11, 2019|accessdate=December 11, 2019}}</ref> == Сюжет == След много години без деца, на крал Стефан и кралица Лия се ражда дъщеря – принцеса [[Аврора (Дисни)|Аврора]]. Обявен е празник, за да се отдаде почит на принцесата. Още при кръщенето си Аврора е сгодена за принц Филип, син на крал Хюбърт, най-близкия приятел на крал Стефан, за да се обединят двете кралства. Сред гостите са трите добри феи кръстници, Флора, Фауна и Лъчезария. Флора и Фауна благославят Аврора съответно с красота и прекрасен глас, но орисването на Лъчезария е прекъснато от злата фея Злодеида, която е ядосана и обидена, че не е поканена. За да си отмъсти, Злодеида проклина принцесата, казвайки, че Аврора ще расте в благодат и красота, но преди слънцето да залезе на шестнадесетия си рожден ден, тя ще убоде пръста си на вретено на чекръг и ще умре. Кралят и кралицата молят феите да развалят проклятието, но те не са достатъчно силни. Лъчезария използва магията си, за да отслаби проклятието; вместо да умре, Аврора ще изпадне в дълбок сън, който ще се прекъсне от целувката на истинската любов. Крал Стефан заповядва да бъдат унищожени всички вретена в цялото кралство. По настояване на феите кралят и кралицата неохотно позволяват на Аврора да живее със своите кръстници, скрити в къща в гората. Аврора, наричана също Горска роза, се превръща в красива млада жена. На шестнадесетия ѝ рожден ден феите я молят да събере плодове, за да могат да подготвят парти изненада. Аврора се сприятелява с горските животни и им пее песента ''Мечтая''. Филип, превърнал се в красив млад мъж, следва гласа на Аврора и моментално е поразен от нейната красота. Първоначално тя се стряска, тай като не ѝ е позволено да говори с непознати, но двамата с Филип се влюбват. Тя го кани да се срещне с кръстниците ѝ същата вечер. Междувременно Флора и Лъчезария спорят за цвета на роклята на Аврора, магията им привлича вниманието на гарвана на Злодеида, който научава за местоположението на Аврора. Връщайки се у дома, Аврора е развълнувана, защото иска да каже на кръстниците си, че е влюбена. Феите най-накрая казват на Аврора, че е принцеса и сгодена и че никога повече не трябва да се вижда с този мъж. С разбито сърце Аврора плаче в стаята си. Филип разказва на баща си, че желае да се ожени за обикновено момиче, въпреки годежа си с принцесата, а крал Хюберт остава съсипан. Феите отвеждат Аврора в замъка, за да изчакат тържествата за рождения ѝ ден и да се събере отново с родителите си. Появява се Злодеида, която примамва Аврора в тъмна кула и я подлъгва да докосне вретеното на въртящ се чекръг. Аврора убожда пръста си, изпълнявайки проклятието само миг преди слънцето да залезе. Трите феи поставят Аврора на легло в най-високата кула и хвърлят мощно заклинание върху поданиците в кралството, карайки ги да заспят, докато магията върху принцесата бъде разрушена. След като чуват разговор в просъница между двамата крале, те осъзнават, че Филип е човекът, в когото Аврора се е влюбила в гората. Те бързат да го намерят, но Злодеида го е отвлякла. Тя показва на Филип спящата принцеса Аврора и казва, че ще го заключи, докато той стане възрастен мъж на прага на смъртта. Само тогава тя ще го пусне да срещне любовта, която няма да е остаряла нито с ден. Феите спасяват Филип, въоръжавайки го с магическия Меч на истината и Щита на добродетелта. Разгневена, Злодеида обгражда замъка с тръни, но не успява да го спре. Тя се изправя директно срещу него, привръщайки се в огромен черен дракон. По време на битката Филип хвърля меча, дарен от феите, директно в сърцето на Злодеида, като я убива. Филип събужда Аврора с целувка, нарушавайки заклинанието и събуждайки цялото кралство. Кралската двойка се спуска в балната зала, където се събира с дъщеря си Аврора. Флора и Лъчезария продължават спора си за цвета на роклята на Аврора, докато тя и Филип танцуват. == Актьори == * Мери Коста – ''Принцеса [[Аврора (Дисни)|Аврора]]'' ** Хелън Стенли – ''Принцеса Аврора (вокал)'' * Бил Шърли – ''Принц Филип'' ** Ед Кемър – ''Принц Филип (вокал)'' * Елинор Одли – ''Злодеида'' ** Джейн Фоуър, Елинор Одли – ''Злодеида (вокал)'' * Върна Фелтън, Барбара Джо Алан, Барбара Лъди – ''Феите (Флора, Фауна, Лъчезария)'' ** Франсис Бейвър, Мейдж Блейк, Спринг Бингтън – ''Феите (вокал)'' * Тейлър Холмс – ''Крал Стефан'' ** Франс Конрад – ''Крал Стефан (вокал)'' * Върна Фелтън – ''Кралица Лия'' ** Джейн Фоуър – ''Кралица Лия (вокал)'' * Бил Томпсън – ''Крал Хюберт'' ** Дон Бъркли – ''Крал Хюбърт (вокал)'' * Марвин Милър – ''Разказвач'' == Продукция == === Развитие на историята === През ноември 1950 г. [[Уолт Дисни]] обявява, че разработва ''Спящата красавица'' като пълнометражен анимационен филм.<ref>Hopper, Hedda (November 25, 1950).[https://www.newspapers.com/newspage/385373338 "Walt Disney Plans 'Sleeping Beauty' Film"]. ''Los Angeles Times''. Част II, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> Писането по филма започва в началото на 1951 г., в който частични сюжетни елементи произхождат от отпаднали идеи от ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', включително залавянето на принц Филип от Злодеида и драматичното му бягство от нейната крепост и ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'', където главните герои танцуват върху облак.<ref>{{cite book|last=Robb|first=Brian|url=https://www.google.com/books/edition/A_Brief_History_of_Walt_Disney/8mscBQAAQBAJ?hl=en&gbpv=1&dq=sleeping+beauty+cinderella+dancing+on+a+cloud&pg=PT108&printsec=frontcover|title=A Brief History of Walt Disney|isbn=978-0762454754|publisher=Running Press|date=December 9, 2014|accessdate=October 27, 2015}}</ref> Към средата на 1953 г. режисьорът Уилфред Джаксън записва диалога, сглобява сюжетна лента и трябва да започне предварителна анимационна работа, където принцеса Аврора и принц Филип трябва да се срещнат в гората и да танцуват, въпреки че Дисни решава да промени действието и това забавя издаването на филма, който първоначално е планиран за 1955 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> В продължение на няколко месеца Джаксън, Тед Сиърс и двама писатели и сценаристи правят пренаписване на историята, която получава хладна реакция от Дисни. По време на процеса на пренаписване на историята авторите усещат силното влияние на оригиналната приказка и с целувката за събуждане, служеща като кулминационен момент, решават да се концентрират върху първата половина, акцентирайки върху романтиката.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Те обаче чувстват, че между принца и принцесата има малко романтика, затова художниците изработват сложна последователност, в която кралят организира търсене на съкровища. В крайна сметка идеята отпада, тъй като настъпва отклонение от централната сюжетна линия.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Вместо това са създадени сцените, в които принц Филип и принцеса Аврора се срещнат в гората случайно, докато принцесата (преименувана на Горска роза) разговаря с горските животни. Освен това, тъй като в оригиналната приказка на Шарл Перо присъства проклятие за сън в продължение на сто години, сценаристите решават да съкратят времето на няколко часа, в което принц Филип преодолява препятствията и се бие срещу Злодеида, превърната в дракон.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Името, дадено на принцесата от нейните родители, е "Аврора" (на латински "зора"), както е в оригиналния балет на Чайковски. Това име се среща и във версията на Шарл Перо, но не като името на принцесата, а като името на дъщеря ѝ.<ref>{{cite web|last=Anne Heiner|first=Heidi|url=https://www.surlalunefairytales.com/sleepingbeauty/notes.html#FORTY4|title=Annotations for Sleeping Beauty|publisher=SurLaLune Fairy Tales|date=1999}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200705224259/http://www.surlalunefairytales.com/sleepingbeauty/notes.html#FORTY4 |date=2020-07-05 }}</ref> В скривалището тя се нарича Горска роза, името на принцесата във версията на [[Братя Грим]].<ref>{{cite web|url=http://www.pitt.edu/~dash/type0410.html#grimm|last=Ashliman|first=D.L.|authorlink=D. L. Ashliman|title=Little Brier-Rose|publisher=University of Pittsburgh}}</ref> Принцът получава кралско име, най-познато на американците през 50-те години: принц Филип. Героят получава името на принц [[Филип, херцог на Единбург]]; персонажът е първият принц на Дисни, който има собствено име, тъй като двамата принцове в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (Принцът) и ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' (Очарователен принц/Принц) нямат собствени имена. През декември 1953 г. Джаксън получава сърдечен удар, в резултат на което режисьрът аниматор Ерик Ларсън поема поста режисьор. До април 1954 г. филмът ''Спящата красавица'' е планиран за издаване през февруари 1957 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> Дисни инструктира Ларсън, чийто отдел анимира сцените в гората, че картината трябва да бъде "движеща се илюстрация, най-добрата анимация" и добави, че не го интересува колко време ще отнеме. Поради закъсненията, датата на издаване отново е изместена от Коледа на 1957 г. на Коледа през 1958 г.{{sfn|Gabler|2006|с=558 – 559}} Относително късно в продукцията, Дисни отстранява Ларсън като надзорен режисьор и го заменя с Клайд Джероними.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref>{{sfn|Gabler|2006|с=560}} Режисьорът и аниматор Волфганг Райтерман се присъединява към Джероними като режисьор на сцените в битката с дракона, коментирайки, че "Ние възприехме подхода, че ще убием този проклет принц!".<ref>{{cite web|last=Folkart|first=Burt|title=Wolfgang Reitherman, 75 : Disney Animator Dies in Car Crash|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1985-05-24-mn-17061-story.html|newspaper=Los Angeles Times|date=May 24, 1985|accessdate=September 9, 2016}}</ref> Лес Кларк е режисьор на сложната начална сцена, където тълпи от граждани в кралството пристигат в двореца за представянето на принцеса Аврора.<ref>{{cite web|last=Deja|first=Andreas|author-link=Andreas Deja|url= http://andreasdeja.blogspot.com/2013/01/the-art-of-sleeping-beauty.html|title=The Art of Sleeping Beauty|work=Deja View|publisher=Blogger|date=January 3, 2013|accessdate=October 27, 2015}}</ref> === Стил === Стилът във филма се отдалечава от стила [[рококо]] в Пепеляшка, а също така не просто се основава на модата и женските стандарти за красота от това време, а се основава на отличителна визуална комбинация от средновековни художествени изображения и дизайна [[ар деко]]. Кей Нилсън – чиито скици са в основата на ''Нощ на плешивата планина'' във ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' – е първата, която създава скици за стила на филма през 1952 г.{{sfn|Barrier|1999|с=555}} Художественият стил възниква, когато Джон Хенч наблюдава прочутите гоблени с еднорози в манастирите, разположени в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. Когато Хенч се отива в студиата на Дисни, той носи репродукции на гоблените и ги показа на Уолт Дисни, който отговоря: "Да, бихме могли да използваме този стил за ''Спящата красавица''."{{sfn|Thomas|1997|с=104 – 105}} Ейвин Ърл се присъединява към Уолт Дисни Прадакшънс през 1951 г., като за първи път е назначен като асистент-художник на фона на ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'', преди да бъде повишен като художник на фона в анимационния филм за [[Гуфи]] ''For Whom the Bulls Toil'' и цветен стилист на носителя на Оскар късометражен филм ''Toot, Whistle, Plunk and Boom''.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref><ref>{{cite web|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2000-jul-25-me-58783-story.html|title=Eyvind Earle; Artist and Disney Painter|last=Oliver|first=Myrna|newspaper=Los Angeles Times|date=July 25, 2000|accessdate=October 27, 2015}}</ref> За ''Спящата красавица'' Ърл каза, че "чувствам се напълно свободен да вложа собствения си стил" в картините, базирани на рисунките на Хенч, в които се казва "Където дърветата могат да се извият, аз ги изправям... Взех темата на Хенч и композицията, която той имаше, и просто се превърна в моя стил."{{sfn|Barrier|1999|с=557}} Освен това Ърл намира вдъхновение във Френския ренесанс, използвайки произведения на [[Албрехт Дюрер]], [[Братя Лимбург]], [[Питер Брьогел Стари]], Николас ван Ейк, [[Сандро Ботичели]], както и в персийското изкуство и японските графики.{{sfn|Thomas|1997|с=105}} Когато Джероними става режисьор, той и Ърл влизат в яростни творчески различия. Джероними коментира, че чувства, че в картините на Ърл "липсва настроението. Всички тези красиви детайли в дърветата са хубави, но кой, по дяволите, ще заглежда това? Фоновете стават по-важни от самата анимация. Беше ги направил по-скоро като коледни картички".<ref>[http://www.michaelbarrier.com/Interviews/Geronimi/Geronimi.html Gerry Geronimi – An Interview by Michael Barrier and Milton Gray]</ref> Ърл напуска студията на Дисни през март 1958 г., преди „Спящата красавица“ да бъде завършена, за да започне работа в Джон Съдерланд Прадакшънс. В резултат на това цветовете на фоновите картини на Ърл са омекотени и разредени от тяхната отличителна средновековна черта.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> == Издаване == === Премиера === Премиерата на ''Спящата красавица'' е на 29 януари 1959 г. в Лос Анджелис.<ref>[https://catalog.afi.com/Catalog/moviedetails/53013 ''Спящата красавица'' в каталога на Американския филмов институт]</ref> При първоначалната прожекция на филма е излъчен и късометражния документален музикален филм ''Grand Canyon'', който печели награда Оскар.<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=336&dat=19590106&id=J5ouAAAAIBAJ&pg=5790,786051&hl=en|title=Disney Readies Film About Grand Canyon|newspaper=[[Deseret News]]|date=January 6, 1959|accessdate=May 9, 2016}}</ref> По време на първоначалното си издание през януари 1959 г., ''Спящата красавица'' събира приблизително 5,3 милиона долара от кината (дял за дистрибутора от касите).<ref>{{cite web|url=https://archive.org/details/variety221-1961-01/page/n47|title=All-Time Top Grossers|magazine=Variety|date=January 4, 1961|page=49|via=[[Internet Archive]]|accessdate=October 3, 2019}}</ref><ref>{{cite book|last=Schickel|first=Richard|authorlink=Richard Schickel|year=1968|title=The Disney Version: The Life, Times, Art and Commerce of Walt Disney|location=Chicago|publisher=Simon & Schuster|page=[https://archive.org/details/disneyversionlif00schi_0/page/299 299]|isbn=1-5666-3158-0}}</ref> Производствените разходи за ''Спящата красавица'', които възлизат на 6 милиона долара,{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} го превръщат в най-скъпия филм на Дисни до този момент и над два пъти по-скъп от всеки от предходните три пълнометражни анимационни филма на студиото: ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'', ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' и ''[[Лейди и Скитника]]''.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> Високите производствени разходи водят до това, че компанията публикува първата си годишна загуба от десетилетие за фискалната 1960 г.{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} === Преиздаване === Подобно на филма ''Алиса в Страната на чудесата'' (1951), който първоначално също не е успешен, ''Спящата красавица'' никога не е кино преиздаван през живота на Уолт Дисни. През десетилетията обаче има много преиздавания в кината. Филмът е преиздаден през 1970 г.,<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=110&dat=19700710&id=W49aAAAAIBAJ&pg=6264,708159&hl=en|title=Cinema Scene|newspaper=Ludington Daily News|date=July 10, 1979|accessdate=April 21, 2016}}</ref> като е излъчен на стандартен 35-милиметров филм. Изданието събира приходи в размер на 3,8 милиона долара.<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=888&dat=19790929&id=5UxSAAAAIBAJ&pg=6772,3607266&hl=en|last=Thomas|first=Bob|title='Beauty' napped at the box office|agency=Associated Press|publisher=St. Petersburg Times|date=September 16, 1979|accessdate=May 9, 2016}}</ref> Филмът има излъчвания в кината през 1979 г., 1986 г. и 1995 г.<ref>{{cite magazine|magazine=Daily Variety|title='Sleeping Beauty' B.O. Strong In First Seattle Weekend|page=4|date=May 9, 1979}}</ref><ref>{{cite web|last=Gaul|first=Lou|title=Unappetizing Thanksgiving movie menu|url=https://news.google.com/newspapers?nid=2002&dat=19791120&id=P6IuAAAAIBAJ&pg=2999,4692647&hl=en|newspaper=Beaver County Times|date=November 20, 1979|accessdate=April 21, 2016}}</ref><ref>{{cite web|last=Thomas|first=Bob|title=A Renaissance: Animated films are enjoying a surprise|url=https://news.google.com/newspapers?nid=950&dat=19860411&id=VGlQAAAAIBAJ&pg=5824,3203508&hl=en|newspaper=Evening Independent|date=April 11, 1986|accessdate=May 9, 2016}}</ref><ref>{{cite web | url=https://ohmy.disney.com/movies/2015/06/13/10-things-you-didnt-know-about-sleeping-beauty/ |title=9 Things You Didn't Know About Sleeping Beauty |website=Oh My Disney|accessdate=August 2, 2017}}</ref> Успешните преиздавания на ''Спящата красавица'' го превръщат във втория най-успешен филм, излязъл през 1959 г., на второ място след ''[[Бен-Хур]]'',<ref>{{cite web|url=http://www.ldsfilm.com/misc/lds_Top5_boxoffice.html |title=Movies: Top 5 Box Office Hits, 1939 to 1988 |publisher=Ldsfilm.com |accessdate=2014-04-13}}</ref> с брутни приходи в САЩ и Канада от 51,6 милиона долара.<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|title=Sleeping Beauty|website=[[Box Office Mojo]]|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3497100801/|accessdate=January 5, 2012}}</ref> Когато се коригира спрямо инфлацията на цените на билетите, общият брутен приход възлиза на 623,56 милиона долара, което го поставя в топ 30.<ref name="http">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All Time Box Office Adjusted for Ticket Price Inflation |publisher=Boxofficemojo.com |accessdate=May 10, 2016}}</ref> === Домашна употреба === ''Спящата красавица'' излиза на VHS, бетамакс и лазердиск на 14 октомври 1986 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс'',<ref>{{cite web|last=Hunt|first=Dennis|title=Disney 'Sleeping Beauty' To Go Out With $29.95 Tag|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1986-08-04-ca-1182-story.html|newspaper=Los Angeles Times|date=August 4, 1986|accessdate=February 5, 2018}}</ref> превръщайки се в първото видео от колекцията, обработено цифрово в Hi-Fi стерео. През 1986 г. са продадени над един милион VHS копия на филма.<ref>{{cite web|last=Yarrow|first=Andrew|title=Video Cassettes Pushing Books Off Shelves|url=https://www.nytimes.com/1988/02/22/arts/video-cassettes-pushing-books-off-shelves.html?pagewanted=all|newspaper=[[The New York Times]]|date=February 22, 1988|accessdate=May 9, 2016}}</ref> През 1997 г. отново е преиздаден на видеокасета. През 2003 г. ''Спящата красавица'' е издадено "Специално издание" на DVd, което включва широкоекранна версия (форматирана в 2.35: 1). "Платинено издание" на филма е издадено през 2008 г. в DVD формат, а също е издадено и първото Blu-Ray издание на филма. През 2014 г. е издадено "Диамантено издание" на филма, а през 2019 г. е пуснато в продажба издание, част от колекцията ''Walt Disney Signature'', по случай 60-годишнината на филма.<ref>{{cite web|url=https://www.laughingplace.com/w/news/2019/08/26/101-dalmatians-and-sleeping-beauty-released-as-part-of-the-walt-disney-signature-collection-blu-rays-in-september/|title="101 Dalmatians", "Sleeping Beauty" Released as Part of The Walt Disney Signature Collection Blu-rays in September|date=August 26, 2019|publisher=The Laughing Place|accessdate=September 19, 2019}}</ref> == Адаптация == В игралната адаптация на [[Уолт Дисни Пикчърс]] ''[[Господарка на злото]]'', чиято премиера е през май 2014 г., [[Анджелина Джоли]] изиграва ролята на Злодеида, а [[Ел Фанинг]] – на принцеса Аврора. Филмът е режириран от Робърт Стромбърг, продуциран от Джо Рот, по сценарий на [[Линда Улвъртън]].<ref>{{IMDb title|1587310|Maleficent}}</ref> [[Господарка на злото 2|Продължението]] на този филм започва производството през май 2018 г. и излиза по кината през октомври 2019 г.<ref>{{cite web|last1=Chitwood|first1=Adam|title=Filming Begins on 'Maleficent II' as Cast and Synopsis Revealed|url=https://collider.com/maleficent-2-filming-cast-synopsis/|accessdate=June 18, 2018|work=Collider|date=May 29, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/03/angelina-jolie-sequel-maleficent-2-moves-up-to-fall-2019-1202570373/|title=Angelina Jolie Sequel 'Maleficent 2' Moves Up To Fall 2019|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=March 6, 2019|accessdate=January 2, 2020}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Аврора/Горска роза</td><td>[[Вилма Карталска]] (диалог)<br>Емилия Иванова (вокал)</td></tr> <tr><td>Принц Филип</td><td>[[Явор Караиванов]] (диалог)<br>[[Орлин Павлов]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Фауна</td><td>Румелия Знаменова</td></tr> <tr><td>Флора</td><td>[[Слава Рачева]]</td></tr> <tr><td>Лъчезария</td><td>[[Адриана Андреева]]</td></tr> <tr><td>Злодеида</td><td>Недялка Монеджикова</td></tr> <tr><td>Крал Стефан</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Крал Хюбърт</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> </table> ; Хор <table class="wikitable"> <tr><td>Александрина Стоянова</td></tr> <tr><td>Вера Гиргинова</td></tr> <tr><td>Гиргина Гиргинова</td></tr> <tr><td>Йоланта Вангелова</td></tr> <tr><td>Марияна Арсенова</td></tr> <tr><td>Пламена Гиргинова</td></tr> <tr><td>Цветомира Братанова</td></tr> <tr><td>Цветелина Коцева</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Богомил Спиров</td></tr> <tr><td>Георги Борисов</td></tr> <tr><td>Димитър Бонев</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Явор Генчев</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„Мечтая“</td><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>„В моя сън“</td><td>Емилия Иванова<br>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>„Тост“</td><td>Николай Петров<br>Стефан Стефанов</td></tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Номинации == * [[1959]] г. – номинация за „[[Грами]]“ за най-добър саундтрак албум * [[1960]] г. – номинация за „[[Оскар]]“ за най-добра филмова музика (Джордж Брънс) * [[1980]] г. – номинация за награда „Млад артист“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdb.com/title/tt0053285/awards| заглавие =Awards for Sleeping Beauty| достъп_дата = 22 декември 2009 | издател = [[IMDb]] | език = en}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|id=0053285|title=Sleeping Beauty}} * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/sleepingbeauty/ Повече информация за приказката от сайта на Уолт Дисни (на английски)] {{Превод от|en|Sleeping Beauty (1959 film)|989446316}} [[Категория:Филми от 1959 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 2f91w2cp7kj2a54qkhpeol79q3yg4kw 11464783 11464683 2022-07-20T11:23:44Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Спящата красавица|Спящата красавица}} {{Филм | име = Спящата красавица | име_оригинал = Sleeping Beauty | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Ерик Ларсън<br>[[Волфганг Райтерман]]<br>Лес Кларк | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Ердман Пенер<br>Милт Банта<br>Уинстън Хайблър<br>Бил Пийт<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Ралф Райт | базиран_на = ''[[Спящата красавица (приказка)|Спящата красавица]]''<br>от [[Шарл Перо]] | актьори = Мери Коста<br>Бил Шърли<br>Елинор Одли<br>Върна Фелтън<br>Барбара Лъди<br>Барбара Джо Алан<br>Тейлър Холмс<br>Бил Томпсън<br>Марвин Милър | музика = Джордж Брънс (адаптация на балета ''[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]'' от [[Чайковски]]) | оператор = | монтаж = Рой М. Брюър мл.<br>Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера-дата = 29 януари 1959 г. | премиера-място = | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $6 милиона{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} | приходи = $51,6 милиона<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|title=Sleeping Beauty|website=[[Box Office Mojo]]|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3497100801/|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0053285 | код-Allmovie = sleeping-beauty-v45151 }} '''''Спящата красавица''''' ({{lang|en|Sleeping Beauty}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от 1959 г., продуциран от [[Уолт Дисни]], базиран на [[Спящата красавица (приказка)|едноименната приказка]] от [[Шарл Перо]]. Това е 16^-ят [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]], чиято премиера е на 29 януари 1959 г., и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Това е последната адаптация на приказка на Дисни за години напред поради първоначалния ѝ смесен критичен прием и недостатъчното приходи в боксофиса; студиото се връща към жанра 30 години по-късно, с излизането на ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989). Филмът е озвучен с гласовете на Мери Коста, Елинор Одли, Върна Фелтън, Барбара Лъди, Барбара Джо Алан, Бил Шърли и Бил Томпсън. Филмът е режисиран от Лес Кларк, Ерик Ларсън и [[Волфганг Райтерман]] под ръководството на Клайд Джероними, със сценарий от Ердман Пенер в сътрудничество с Джо Риналди, Уинстън Хайблър, Бил Пийт, Тед Сиърс, Ралф Райт и Милт Банта. Музикалната партитура и песните, изпълнени от Симфоничния оркестър на Граунке под диригентството на Джордж Брънс, са аранжименти или адаптации на балета ''[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]'' от 1890 г. на [[Пьотър Илич Чайковски]]. ''Спящата красавица'' е първият анимационен филм, заснет в широкоформатния процес Super Technirama 70, както и вторият пълнометражен анимационен филм, заснет в анаморфен широкоекранен формат, след филма на Дисни ''[[Лейди и Скитника]]'' от 1955 г. Филмът е представен в Super Technirama 70 и 6-канален стереофоничен звук в първите излъчвания по кината. През 2019 г. филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като "културно, исторически или естетически значим".<ref>{{cite web|last=Tartaglione|first=Nancy|title=National Film Registry Adds 'Purple Rain', 'Clerks', 'Gaslight' & More; 'Boys Don't Cry' One Of Record 7 Pics From Female Helmers|url=https://deadline.com/2019/12/national-film-registry-2019-record-female-directors-boys-dont-cry-purple-rain-clerks-gaslight-platoon-full-list-1202806279/|work=Deadline Hollywood|date=December 11, 2019|accessdate=December 11, 2019}}</ref> == Сюжет == След много години без деца, на крал Стефан и кралица Лия се ражда дъщеря – принцеса [[Аврора (Дисни)|Аврора]]. Обявен е празник, за да се отдаде почит на принцесата. Още при кръщенето си Аврора е сгодена за принц Филип, син на крал Хюбърт, най-близкия приятел на крал Стефан, за да се обединят двете кралства. Сред гостите са трите добри феи кръстници, Флора, Фауна и Лъчезария. Флора и Фауна благославят Аврора съответно с красота и прекрасен глас, но орисването на Лъчезария е прекъснато от злата фея Злодеида, която е ядосана и обидена, че не е поканена. За да си отмъсти, Злодеида проклина принцесата, казвайки, че Аврора ще расте в благодат и красота, но преди слънцето да залезе на шестнадесетия си рожден ден, тя ще убоде пръста си на вретено на чекръг и ще умре. Кралят и кралицата молят феите да развалят проклятието, но те не са достатъчно силни. Лъчезария използва магията си, за да отслаби проклятието; вместо да умре, Аврора ще изпадне в дълбок сън, който ще се прекъсне от целувката на истинската любов. Крал Стефан заповядва да бъдат унищожени всички вретена в цялото кралство. По настояване на феите кралят и кралицата неохотно позволяват на Аврора да живее със своите кръстници, скрити в къща в гората. Аврора, наричана също Горска роза, се превръща в красива млада жена. На шестнадесетия ѝ рожден ден феите я молят да събере плодове, за да могат да подготвят парти изненада. Аврора се сприятелява с горските животни и им пее песента ''Мечтая''. Филип, превърнал се в красив млад мъж, следва гласа на Аврора и моментално е поразен от нейната красота. Първоначално тя се стряска, тай като не ѝ е позволено да говори с непознати, но двамата с Филип се влюбват. Тя го кани да се срещне с кръстниците ѝ същата вечер. Междувременно Флора и Лъчезария спорят за цвета на роклята на Аврора, магията им привлича вниманието на гарвана на Злодеида, който научава за местоположението на Аврора. Връщайки се у дома, Аврора е развълнувана, защото иска да каже на кръстниците си, че е влюбена. Феите най-накрая казват на Аврора, че е принцеса и сгодена и че никога повече не трябва да се вижда с този мъж. С разбито сърце Аврора плаче в стаята си. Филип разказва на баща си, че желае да се ожени за обикновено момиче, въпреки годежа си с принцесата, а крал Хюберт остава съсипан. Феите отвеждат Аврора в замъка, за да изчакат тържествата за рождения ѝ ден и да се събере отново с родителите си. Появява се Злодеида, която примамва Аврора в тъмна кула и я подлъгва да докосне вретеното на въртящ се чекръг. Аврора убожда пръста си, изпълнявайки проклятието само миг преди слънцето да залезе. Трите феи поставят Аврора на легло в най-високата кула и хвърлят мощно заклинание върху поданиците в кралството, карайки ги да заспят, докато магията върху принцесата бъде разрушена. След като чуват разговор в просъница между двамата крале, те осъзнават, че Филип е човекът, в когото Аврора се е влюбила в гората. Те бързат да го намерят, но Злодеида го е отвлякла. Тя показва на Филип спящата принцеса Аврора и казва, че ще го заключи, докато той стане възрастен мъж на прага на смъртта. Само тогава тя ще го пусне да срещне любовта, която няма да е остаряла нито с ден. Феите спасяват Филип, въоръжавайки го с магическия Меч на истината и Щита на добродетелта. Разгневена, Злодеида обгражда замъка с тръни, но не успява да го спре. Тя се изправя директно срещу него, привръщайки се в огромен черен дракон. По време на битката Филип хвърля меча, дарен от феите, директно в сърцето на Злодеида, като я убива. Филип събужда Аврора с целувка, нарушавайки заклинанието и събуждайки цялото кралство. Кралската двойка се спуска в балната зала, където се събира с дъщеря си Аврора. Флора и Лъчезария продължават спора си за цвета на роклята на Аврора, докато тя и Филип танцуват. == Актьори == * Мери Коста – ''Принцеса [[Аврора (Дисни)|Аврора]]'' ** Хелън Стенли – ''Принцеса Аврора (вокал)'' * Бил Шърли – ''Принц Филип'' ** Ед Кемър – ''Принц Филип (вокал)'' * Елинор Одли – ''Злодеида'' ** Джейн Фоуър, Елинор Одли – ''Злодеида (вокал)'' * Върна Фелтън, Барбара Джо Алан, Барбара Лъди – ''Феите (Флора, Фауна, Лъчезария)'' ** Франсис Бейвър, Мейдж Блейк, Спринг Бингтън – ''Феите (вокал)'' * Тейлър Холмс – ''Крал Стефан'' ** Франс Конрад – ''Крал Стефан (вокал)'' * Върна Фелтън – ''Кралица Лия'' ** Джейн Фоуър – ''Кралица Лия (вокал)'' * Бил Томпсън – ''Крал Хюберт'' ** Дон Бъркли – ''Крал Хюбърт (вокал)'' * Марвин Милър – ''Разказвач'' == Продукция == === Развитие на историята === През ноември 1950 г. [[Уолт Дисни]] обявява, че разработва ''Спящата красавица'' като пълнометражен анимационен филм.<ref>Hopper, Hedda (November 25, 1950).[https://www.newspapers.com/newspage/385373338 "Walt Disney Plans 'Sleeping Beauty' Film"]. ''Los Angeles Times''. Част II, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> Писането по филма започва в началото на 1951 г., в който частични сюжетни елементи произхождат от отпаднали идеи от ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', включително залавянето на принц Филип от Злодеида и драматичното му бягство от нейната крепост и ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'', където главните герои танцуват върху облак.<ref>{{cite book|last=Robb|first=Brian|url=https://www.google.com/books/edition/A_Brief_History_of_Walt_Disney/8mscBQAAQBAJ?hl=en&gbpv=1&dq=sleeping+beauty+cinderella+dancing+on+a+cloud&pg=PT108&printsec=frontcover|title=A Brief History of Walt Disney|isbn=978-0762454754|publisher=Running Press|date=December 9, 2014|accessdate=October 27, 2015}}</ref> Към средата на 1953 г. режисьорът Уилфред Джаксън записва диалога, сглобява сюжетна лента и трябва да започне предварителна анимационна работа, където принцеса Аврора и принц Филип трябва да се срещнат в гората и да танцуват, въпреки че Дисни решава да промени действието и това забавя издаването на филма, който първоначално е планиран за 1955 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> В продължение на няколко месеца Джаксън, Тед Сиърс и двама писатели и сценаристи правят пренаписване на историята, която получава хладна реакция от Дисни. По време на процеса на пренаписване на историята авторите усещат силното влияние на оригиналната приказка и с целувката за събуждане, служеща като кулминационен момент, решават да се концентрират върху първата половина, акцентирайки върху романтиката.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Те обаче чувстват, че между принца и принцесата има малко романтика, затова художниците изработват сложна последователност, в която кралят организира търсене на съкровища. В крайна сметка идеята отпада, тъй като настъпва отклонение от централната сюжетна линия.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Вместо това са създадени сцените, в които принц Филип и принцеса Аврора се срещнат в гората случайно, докато принцесата (преименувана на Горска роза) разговаря с горските животни. Освен това, тъй като в оригиналната приказка на Шарл Перо присъства проклятие за сън в продължение на сто години, сценаристите решават да съкратят времето на няколко часа, в което принц Филип преодолява препятствията и се бие срещу Злодеида, превърната в дракон.{{sfn|Koenig|1997|с=104}} Името, дадено на принцесата от нейните родители, е "Аврора" (на латински "зора"), както е в оригиналния балет на Чайковски. Това име се среща и във версията на Шарл Перо, но не като името на принцесата, а като името на дъщеря ѝ.<ref>{{cite web|last=Anne Heiner|first=Heidi|url=https://www.surlalunefairytales.com/sleepingbeauty/notes.html#FORTY4|title=Annotations for Sleeping Beauty|publisher=SurLaLune Fairy Tales|date=1999}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200705224259/http://www.surlalunefairytales.com/sleepingbeauty/notes.html#FORTY4 |date=2020-07-05 }}</ref> В скривалището тя се нарича Горска роза, името на принцесата във версията на [[Братя Грим]].<ref>{{cite web|url=http://www.pitt.edu/~dash/type0410.html#grimm|last=Ashliman|first=D.L.|authorlink=D. L. Ashliman|title=Little Brier-Rose|publisher=University of Pittsburgh}}</ref> Принцът получава кралско име, най-познато на американците през 50-те години: принц Филип. Героят получава името на принц [[Филип, херцог на Единбург]]; персонажът е първият принц на Дисни, който има собствено име, тъй като двамата принцове в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (Принцът) и ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' (Очарователен принц/Принц) нямат собствени имена. През декември 1953 г. Джаксън получава сърдечен удар, в резултат на което режисьрът аниматор Ерик Ларсън поема поста режисьор. До април 1954 г. филмът ''Спящата красавица'' е планиран за издаване през февруари 1957 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> Дисни инструктира Ларсън, чийто отдел анимира сцените в гората, че картината трябва да бъде "движеща се илюстрация, най-добрата анимация" и добави, че не го интересува колко време ще отнеме. Поради закъсненията, датата на издаване отново е изместена от Коледа на 1957 г. на Коледа през 1958 г.{{sfn|Gabler|2006|с=558 – 559}} Относително късно в продукцията, Дисни отстранява Ларсън като надзорен режисьор и го заменя с Клайд Джероними.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref>{{sfn|Gabler|2006|с=560}} Режисьорът и аниматор Волфганг Райтерман се присъединява към Джероними като режисьор на сцените в битката с дракона, коментирайки, че "Ние възприехме подхода, че ще убием този проклет принц!".<ref>{{cite web|last=Folkart|first=Burt|title=Wolfgang Reitherman, 75 : Disney Animator Dies in Car Crash|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1985-05-24-mn-17061-story.html|newspaper=Los Angeles Times|date=May 24, 1985|accessdate=September 9, 2016}}</ref> Лес Кларк е режисьор на сложната начална сцена, където тълпи от граждани в кралството пристигат в двореца за представянето на принцеса Аврора.<ref>{{cite web|last=Deja|first=Andreas|author-link=Andreas Deja|url= http://andreasdeja.blogspot.com/2013/01/the-art-of-sleeping-beauty.html|title=The Art of Sleeping Beauty|work=Deja View|publisher=Blogger|date=January 3, 2013|accessdate=October 27, 2015}}</ref> === Стил === Стилът във филма се отдалечава от стила [[рококо]] в Пепеляшка, а също така не просто се основава на модата и женските стандарти за красота от това време, а се основава на отличителна визуална комбинация от средновековни художествени изображения и дизайна [[ар деко]]. Кей Нилсън – чиито скици са в основата на ''Нощ на плешивата планина'' във ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' – е първата, която създава скици за стила на филма през 1952 г.{{sfn|Barrier|1999|с=555}} Художественият стил възниква, когато Джон Хенч наблюдава прочутите гоблени с еднорози в манастирите, разположени в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. Когато Хенч се отива в студиата на Дисни, той носи репродукции на гоблените и ги показа на Уолт Дисни, който отговоря: "Да, бихме могли да използваме този стил за ''Спящата красавица''."{{sfn|Thomas|1997|с=104 – 105}} Ейвин Ърл се присъединява към Уолт Дисни Прадакшънс през 1951 г., като за първи път е назначен като асистент-художник на фона на ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'', преди да бъде повишен като художник на фона в анимационния филм за [[Гуфи]] ''For Whom the Bulls Toil'' и цветен стилист на носителя на Оскар късометражен филм ''Toot, Whistle, Plunk and Boom''.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref><ref>{{cite web|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2000-jul-25-me-58783-story.html|title=Eyvind Earle; Artist and Disney Painter|last=Oliver|first=Myrna|newspaper=Los Angeles Times|date=July 25, 2000|accessdate=October 27, 2015}}</ref> За ''Спящата красавица'' Ърл каза, че "чувствам се напълно свободен да вложа собствения си стил" в картините, базирани на рисунките на Хенч, в които се казва "Където дърветата могат да се извият, аз ги изправям... Взех темата на Хенч и композицията, която той имаше, и просто се превърна в моя стил."{{sfn|Barrier|1999|с=557}} Освен това Ърл намира вдъхновение във Френския ренесанс, използвайки произведения на [[Албрехт Дюрер]], [[Братя Лимбург]], [[Питер Брьогел Стари]], Николас ван Ейк, [[Сандро Ботичели]], както и в персийското изкуство и японските графики.{{sfn|Thomas|1997|с=105}} Когато Джероними става режисьор, той и Ърл влизат в яростни творчески различия. Джероними коментира, че чувства, че в картините на Ърл "липсва настроението. Всички тези красиви детайли в дърветата са хубави, но кой, по дяволите, ще заглежда това? Фоновете стават по-важни от самата анимация. Беше ги направил по-скоро като коледни картички".<ref>[http://www.michaelbarrier.com/Interviews/Geronimi/Geronimi.html Gerry Geronimi – An Interview by Michael Barrier and Milton Gray]</ref> Ърл напуска студията на Дисни през март 1958 г., преди „Спящата красавица“ да бъде завършена, за да започне работа в Джон Съдерланд Прадакшънс. В резултат на това цветовете на фоновите картини на Ърл са омекотени и разредени от тяхната отличителна средновековна черта.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> == Издаване == === Премиера === Премиерата на ''Спящата красавица'' е на 29 януари 1959 г. в Лос Анджелис.<ref>[https://catalog.afi.com/Catalog/moviedetails/53013 ''Спящата красавица'' в каталога на Американския филмов институт]</ref> При първоначалната прожекция на филма е излъчен и късометражния документален музикален филм ''Grand Canyon'', който печели награда Оскар.<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=336&dat=19590106&id=J5ouAAAAIBAJ&pg=5790,786051&hl=en|title=Disney Readies Film About Grand Canyon|newspaper=[[Deseret News]]|date=January 6, 1959|accessdate=May 9, 2016}}</ref> По време на първоначалното си издание през януари 1959 г., ''Спящата красавица'' събира приблизително 5,3 милиона долара от кината (дял за дистрибутора от касите).<ref>{{cite web|url=https://archive.org/details/variety221-1961-01/page/n47|title=All-Time Top Grossers|magazine=Variety|date=January 4, 1961|page=49|via=[[Internet Archive]]|accessdate=October 3, 2019}}</ref><ref>{{cite book|last=Schickel|first=Richard|authorlink=Richard Schickel|year=1968|title=The Disney Version: The Life, Times, Art and Commerce of Walt Disney|location=Chicago|publisher=Simon & Schuster|page=[https://archive.org/details/disneyversionlif00schi_0/page/299 299]|isbn=1-5666-3158-0}}</ref> Производствените разходи за ''Спящата красавица'', които възлизат на 6 милиона долара,{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} го превръщат в най-скъпия филм на Дисни до този момент и над два пъти по-скъп от всеки от предходните три пълнометражни анимационни филма на студиото: ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'', ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' и ''[[Лейди и Скитника]]''.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zDJXnzMh7bkC&redir_esc=y Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age]</ref> Високите производствени разходи водят до това, че компанията публикува първата си годишна загуба от десетилетие за фискалната 1960 г.{{sfn|Thomas|1976|pages=294 – 5}} === Преиздаване === Подобно на филма ''Алиса в Страната на чудесата'' (1951), който първоначално също не е успешен, ''Спящата красавица'' никога не е кино преиздаван през живота на Уолт Дисни. През десетилетията обаче има много преиздавания в кината. Филмът е преиздаден през 1970 г.,<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=110&dat=19700710&id=W49aAAAAIBAJ&pg=6264,708159&hl=en|title=Cinema Scene|newspaper=Ludington Daily News|date=July 10, 1979|accessdate=April 21, 2016}}</ref> като е излъчен на стандартен 35-милиметров филм. Изданието събира приходи в размер на 3,8 милиона долара.<ref>{{cite web|url=https://news.google.com/newspapers?nid=888&dat=19790929&id=5UxSAAAAIBAJ&pg=6772,3607266&hl=en|last=Thomas|first=Bob|title='Beauty' napped at the box office|agency=Associated Press|publisher=St. Petersburg Times|date=September 16, 1979|accessdate=May 9, 2016}}</ref> Филмът има излъчвания в кината през 1979 г., 1986 г. и 1995 г.<ref>{{cite magazine|magazine=Daily Variety|title='Sleeping Beauty' B.O. Strong In First Seattle Weekend|page=4|date=May 9, 1979}}</ref><ref>{{cite web|last=Gaul|first=Lou|title=Unappetizing Thanksgiving movie menu|url=https://news.google.com/newspapers?nid=2002&dat=19791120&id=P6IuAAAAIBAJ&pg=2999,4692647&hl=en|newspaper=Beaver County Times|date=November 20, 1979|accessdate=April 21, 2016}}</ref><ref>{{cite web|last=Thomas|first=Bob|title=A Renaissance: Animated films are enjoying a surprise|url=https://news.google.com/newspapers?nid=950&dat=19860411&id=VGlQAAAAIBAJ&pg=5824,3203508&hl=en|newspaper=Evening Independent|date=April 11, 1986|accessdate=May 9, 2016}}</ref><ref>{{cite web | url=https://ohmy.disney.com/movies/2015/06/13/10-things-you-didnt-know-about-sleeping-beauty/ |title=9 Things You Didn't Know About Sleeping Beauty |website=Oh My Disney|accessdate=August 2, 2017}}</ref> Успешните преиздавания на ''Спящата красавица'' го превръщат във втория най-успешен филм, излязъл през 1959 г., на второ място след ''[[Бен-Хур]]'',<ref>{{cite web|url=http://www.ldsfilm.com/misc/lds_Top5_boxoffice.html |title=Movies: Top 5 Box Office Hits, 1939 to 1988 |publisher=Ldsfilm.com |accessdate=2014-04-13}}</ref> с брутни приходи в САЩ и Канада от 51,6 милиона долара.<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|title=Sleeping Beauty|website=[[Box Office Mojo]]|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3497100801/|accessdate=January 5, 2012}}</ref> Когато се коригира спрямо инфлацията на цените на билетите, общият брутен приход възлиза на 623,56 милиона долара, което го поставя в топ 30.<ref name="http">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All Time Box Office Adjusted for Ticket Price Inflation |publisher=Boxofficemojo.com |accessdate=May 10, 2016}}</ref> === Домашна употреба === ''Спящата красавица'' излиза на VHS, бетамакс и лазердиск на 14 октомври 1986 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс'',<ref>{{cite web|last=Hunt|first=Dennis|title=Disney 'Sleeping Beauty' To Go Out With $29.95 Tag|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1986-08-04-ca-1182-story.html|newspaper=Los Angeles Times|date=August 4, 1986|accessdate=February 5, 2018}}</ref> превръщайки се в първото видео от колекцията, обработено цифрово в Hi-Fi стерео. През 1986 г. са продадени над един милион VHS копия на филма.<ref>{{cite web|last=Yarrow|first=Andrew|title=Video Cassettes Pushing Books Off Shelves|url=https://www.nytimes.com/1988/02/22/arts/video-cassettes-pushing-books-off-shelves.html?pagewanted=all|newspaper=[[The New York Times]]|date=February 22, 1988|accessdate=May 9, 2016}}</ref> През 1997 г. отново е преиздаден на видеокасета. През 2003 г. ''Спящата красавица'' е издадено "Специално издание" на DVd, което включва широкоекранна версия (форматирана в 2.35: 1). "Платинено издание" на филма е издадено през 2008 г. в DVD формат, а също е издадено и първото Blu-Ray издание на филма. През 2014 г. е издадено "Диамантено издание" на филма, а през 2019 г. е пуснато в продажба издание, част от колекцията ''Walt Disney Signature'', по случай 60-годишнината на филма.<ref>{{cite web|url=https://www.laughingplace.com/w/news/2019/08/26/101-dalmatians-and-sleeping-beauty-released-as-part-of-the-walt-disney-signature-collection-blu-rays-in-september/|title="101 Dalmatians", "Sleeping Beauty" Released as Part of The Walt Disney Signature Collection Blu-rays in September|date=August 26, 2019|publisher=The Laughing Place|accessdate=September 19, 2019}}</ref> == Адаптация == В игралната адаптация на [[Уолт Дисни Пикчърс]] ''[[Господарка на злото]]'', чиято премиера е през май 2014 г., [[Анджелина Джоли]] изиграва ролята на Злодеида, а [[Ел Фанинг]] – на принцеса Аврора. Филмът е режириран от Робърт Стромбърг, продуциран от Джо Рот, по сценарий на [[Линда Улвъртън]].<ref>{{IMDb title|1587310|Maleficent}}</ref> [[Господарка на злото 2|Продължението]] на този филм започва производството през май 2018 г. и излиза по кината през октомври 2019 г.<ref>{{cite web|last1=Chitwood|first1=Adam|title=Filming Begins on 'Maleficent II' as Cast and Synopsis Revealed|url=https://collider.com/maleficent-2-filming-cast-synopsis/|accessdate=June 18, 2018|work=Collider|date=May 29, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/03/angelina-jolie-sequel-maleficent-2-moves-up-to-fall-2019-1202570373/|title=Angelina Jolie Sequel 'Maleficent 2' Moves Up To Fall 2019|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=March 6, 2019|accessdate=January 2, 2020}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Аврора/Горска роза</td><td>[[Вилма Карталска]] (диалог)<br>Емилия Иванова (вокал)</td></tr> <tr><td>Принц Филип</td><td>[[Явор Караиванов]] (диалог)<br>[[Орлин Павлов]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Фауна</td><td>Румелия Знаменова</td></tr> <tr><td>Флора</td><td>[[Слава Рачева]]</td></tr> <tr><td>Лъчезария</td><td>[[Адриана Андреева]]</td></tr> <tr><td>Злодеида</td><td>Недялка Монеджикова</td></tr> <tr><td>Крал Стефан</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Крал Хюбърт</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> </table> ; Хор <table class="wikitable"> <tr><td>Александрина Стоянова</td></tr> <tr><td>Вера Гиргинова</td></tr> <tr><td>Гиргина Гиргинова</td></tr> <tr><td>Йоланта Вангелова</td></tr> <tr><td>Марияна Арсенова</td></tr> <tr><td>Пламена Гиргинова</td></tr> <tr><td>Цветомира Братанова</td></tr> <tr><td>Цветелина Коцева</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Богомил Спиров</td></tr> <tr><td>Георги Борисов</td></tr> <tr><td>Димитър Бонев</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Явор Генчев</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„Мечтая“</td><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>„В моя сън“</td><td>Емилия Иванова<br>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>„Тост“</td><td>Николай Петров<br>Стефан Стефанов</td></tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Номинации == * [[1959]] г. – номинация за „[[Грами]]“ за най-добър саундтрак албум * [[1960]] г. – номинация за „[[Оскар]]“ за най-добра филмова музика (Джордж Брънс) * [[1980]] г. – номинация за награда „Млад артист“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdb.com/title/tt0053285/awards| заглавие =Awards for Sleeping Beauty| достъп_дата = 22 декември 2009 | издател = [[IMDb]] | език = en}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|id=0053285|title=Sleeping Beauty}} * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/sleepingbeauty/ Повече информация за приказката от сайта на Уолт Дисни (на английски)] {{Превод от|en|Sleeping Beauty (1959 film)|989446316}} [[Категория:Филми от 1959 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] g4q2tgdpbbaeytq9qjeoc5kwf5ul5jj 0 109544 11464106 11443676 2022-07-19T21:18:56Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Овча купел | карта = Sofia-Ovcha kupel.png | население = 57 349 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2021 | кмет = Ангел Стефанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2218 Обобщени данни от избор на кмет на район Овча купел – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Овча купел'''“ е един от големите административни [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|райони]] на [[Столична община]]. Включва кварталите „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“ и „[[Горна баня]]“ и жилищните комплекси „Овча купел“, които са образно разделени чрез различни географски обекти и затова е прието разделението „[[Овча купел]]“, „[[Овча купел-1]]“ и „[[Овча купел-2]]“, както и село [[Мало Бучино]]. Районът е важен транспортен център. Минават автобуси 60, 11, 102, 73 и 45. През територията на района минава [[Трети метродиаметър на Софийското метро|третият метродиаметър]] на [[софийското метро]]. „Овча купел“ е и една от най-старите части на София. Съществувал е много преди другите квартали, но като отделна част. <!-- == Квартал „Овча Купел“ == {{основна|Овча купел (квартал)}} == ж.к. „Овча Купел 1“ == == ж.к. „Овча Купел 2“ == --> == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 54 417 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 49 447 || 90.86 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 219 || 0.40 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] ||697 || 0.34 |- |align="left"| Други || 321 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 102 || 0.18 |- |align="left"| Не отговорили || 4142 || 7.61 |} == Образование == * В Овча купел се намират [[Нов Български Университет]] и [[Висше училище по застраховане и финанси]] на ул. „Гусла“ 1, както и хотелът към него на ул. „Любляна“ 46 * 151-во, 88-о, 66-о и 149-о училища и Професионална Гимназия по електротехника и автоматика * В квартала има 4 детски градини == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB Район „Овча купел“ на сайта на Столична община] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071221013255/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB |date=2007-12-21 }} {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Овча купел| ]] i1v6k7ikq7n6dhpbsy31h494ag1co7x 11464109 11464106 2022-07-19T21:21:39Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Овча купел | карта = Sofia-Ovcha kupel.png | население = 57 647 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ангел Стефанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2218 Обобщени данни от избор на кмет на район Овча купел – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Овча купел'''“ е един от големите административни [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|райони]] на [[Столична община]]. Включва кварталите „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“ и „[[Горна баня]]“ и жилищните комплекси „Овча купел“, които са образно разделени чрез различни географски обекти и затова е прието разделението „[[Овча купел]]“, „[[Овча купел-1]]“ и „[[Овча купел-2]]“, както и село [[Мало Бучино]]. Районът е важен транспортен център. Минават автобуси 60, 11, 102, 73 и 45. През територията на района минава [[Трети метродиаметър на Софийското метро|третият метродиаметър]] на [[софийското метро]]. „Овча купел“ е и една от най-старите части на София. Съществувал е много преди другите квартали, но като отделна част. <!-- == Квартал „Овча Купел“ == {{основна|Овча купел (квартал)}} == ж.к. „Овча Купел 1“ == == ж.к. „Овча Купел 2“ == --> == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 54 417 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 49 447 || 90.86 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 219 || 0.40 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] ||697 || 0.34 |- |align="left"| Други || 321 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 102 || 0.18 |- |align="left"| Не отговорили || 4142 || 7.61 |} == Образование == * В Овча купел се намират [[Нов Български Университет]] и [[Висше училище по застраховане и финанси]] на ул. „Гусла“ 1, както и хотелът към него на ул. „Любляна“ 46 * 151-во, 88-о, 66-о и 149-о училища и Професионална Гимназия по електротехника и автоматика * В квартала има 4 детски градини == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB Район „Овча купел“ на сайта на Столична община] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071221013255/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB |date=2007-12-21 }} {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Овча купел| ]] m70mc5selpqul7j9r7grgdp31hbob40 11464113 11464109 2022-07-19T21:23:30Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Овча купел | карта = Sofia-Ovcha kupel.png | население = 57 647 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Ангел Стефанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2218 Обобщени данни от избор на кмет на район Овча купел – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Овча купел'''“ е един от големите административни [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|райони]] на [[Столична община]]. Включва кварталите „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“ и „[[Горна баня]]“ и жилищните комплекси „Овча купел“, които са образно разделени чрез различни географски обекти и затова е прието разделението „[[Овча купел]]“, „[[Овча купел-1]]“ и „[[Овча купел-2]]“, както и село [[Мало Бучино]]. Районът е важен транспортен център. Минават автобуси 60, 11, 102, 73 и 45. През територията на района минава [[Трети метродиаметър на Софийското метро|третият метродиаметър]] на [[софийското метро]]. „Овча купел“ е и една от най-старите части на София. Съществувал е много преди другите квартали, но като отделна част. <!-- == Квартал „Овча Купел“ == {{основна|Овча купел (квартал)}} == ж.к. „Овча Купел 1“ == == ж.к. „Овча Купел 2“ == --> == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 54 417 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 49 447 || 90.86 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 219 || 0.40 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] ||697 || 0.34 |- |align="left"| Други || 321 || 0.58 |- |align="left"| Не се самоопределят || 102 || 0.18 |- |align="left"| Не отговорили || 4142 || 7.61 |} == Образование == * В Овча купел се намират [[Нов Български Университет]] и [[Висше училище по застраховане и финанси]] на ул. „Гусла“ 1, както и хотелът към него на ул. „Любляна“ 46 * 151-во, 88-о, 66-о и 149-о училища и Професионална Гимназия по електротехника и автоматика * В квартала има 4 детски градини == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB Район „Овча купел“ на сайта на Столична община] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071221013255/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=ROK%7D&title=%CE%C2%D7%C0%20%CA%D3%CF%C5%CB |date=2007-12-21 }} {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Овча купел| ]] bqbl819pl7q2bjxjs1ks4nlm5tlycei 0 109644 11464487 11378958 2022-07-20T09:48:59Z 46.35.180.34 Думата ЧЕРКВА е правилната дума за сградата. Думата ЦЪРКВА означава институцията. wikitext text/x-wiki {{друго значение|сградата|институцията|Черква (институция)}} [[Файл:Alexander-Nevski-Church-Perspective.jpg|мини|400px|Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София]] '''Черква''' е [[храм]], в който се отслужват [[Християнство|християнски]] [[богослужение|богослужения]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/art/architecture/pravoslaven_hram.htm Православният храм]</ref>. == Етимология == Българската дума ''църква'' произхожда от старобългарската дума {{кирилица|'''црькы'''}}, произлязла от праславянската ''*сьrky''. Тя от своя страна е [[заемка]] от старовисоконемската дума ''chirihha'', произлязла от старогръцката ''κυριακόν''. На български език се употребяват и дублетните ''черква'' и ''черкова''. == Възникване == [[Файл:A-Procession-in-the-Catacomb-of-Callistus.jpg|мини|250px|Рим. Катакомбата на св. Калист]] В ранните векове на християнството – до [[медиолански едикт|Миланския едикт]] от [[313]] г., християнски храмове в днешния смисъл на думата не съществуват. Християните се събират било в частни сгради, било на тайни места – особено характерни в това отношения са [[катакомба|катакомбите]]. С признаването на християнството за разрешена, а по-късно и за официална [[религия]], християните започват да строят свои храмове. Тези храмове се превръщат в своеобразен [[архитектура|архитектурен]] феномен, съчетавайки [[символика]]та на [[Стар завет|старозаветната]] [[скиния]] и [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] (интерпретирана според християнските възгледи) с актуалните архитектурни модели – първоначално на [[Римска империя|римската]], а по-късно на различни световни и регионални [[култура|култури]]. == Архитектура == === Устройство === Християнският храм се състои от три основни части – [[олтар]], [[Наос|основна част (наос)]] и [[притвор]]. '''Олтарът''' обикновено се разполага в източната част на постройката така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява [[Божие царство|Царството небесно]], [[Бог|Божието]] присъствие на земята. До него имат достъп само [[свещеник|свещенослужителите]] или лица, получили специално разрешение за това. В [[православие|източноправославните]] храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с [[иконостас]]. Като архитектурно решение олтарът обикновено се разполага в т. нар. [[апсида (архитектура)|апсида]] – полукръгла или многоъгълна част, която като екстериор „изпъква“ извън основната сграда на храма. (При някои [[протестантство|протестантски]] общности олтарът отсъства). '''Наосът''' е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално до него са имали достъп само [[кръщение|кръстените]] християни – практика, която днес не се спазва. Като размери, по правило, е значително по-голям от другите части. Символично корабът е един, но в чисто архитектурно отношение може да бъде разделен на части – 3, 5, 7 и т.н. – т.е. от основния кораб се отделят самостоятелни пространства, разположени [[симетрия|симетрично]] спрямо основната част. '''Притворът''' е мястото, където в миналото са се събирали т. нар. ''„оглашени“'', т.е. хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това [[тайнство]]. В ранните храмове често в притвора се изгражда „[[баптистерий]]“ – басейн, в който оглашените са кръщавани. Днес притворът е изгубил това си значение. Архитектурно може да бъде оформен по различен начин – [[нартекс]], [[атриум]] и т.н., като в последния случай е възможно той да не бъде част от основния архитектурен ансамбъл. В архитектурно отношение съществуват редица незадължителни елементи – [[амвон]], [[хор]], [[галерийна сграда|галерии]], [[крипта|крипти]] и др. Тяхното използване се обуславя било от религиозни, било от чисто практически и архитектурни мотиви. === Видове църкви според планирането им === ==== Базилика ==== [[Базилика]]та е най-разпространената форма на изграждане на храма. Има [[правоъгълник|правоъгълно]] планиране. Според броя на корабите базиликите се определят като трикорабни, петкорабни и т.н. Софийската ''„''[[Света София (София)|Св. София“]] е типичен пример за трикорабна базилика. Често [[перпендикуляр]]но на корабите се изгражда допълнителен кораб, наричан [[трансепт]]. Над мястото, където трансептът се пресича с основния кораб, може да бъде поставен [[купол]] – практика, която след VI век, с развитието на архитектурните технологии, става масова. Така се появява т.нар. ''кръстокуполна базилика''. Днес почти не са запазени базилики без трансепт и купол. ==== Ротонда ==== [[Файл:Church of St. George Sofia.jpg|мини|Ротондата Св. Георги в София (3 – 4 век)]] [[Кръгла църква|Ротондата]] е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението – баптистерии. Най-известната ротонда в България е [[Свети Георги (ротонда)|„Свети Георги“]] в София. ==== Кръстокуполна църква ==== При този вид постройка е характерно хоризонтално планиране във формата на [[кръст]]. Над пресечната точка обикновено се изгражда купол. Характерен пример е църквата на [[Земенски манастир|Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“]]. ==== Други ==== Съществуват и храмове, които имат индивидуална архитектура и не могат строго да бъдат определени към посочените типове. Понякога това се получава при множество допълнителни достроявания и изграждане на пристройки (храмът на [[Гроб Господен (храм)|Гроба Господен]] в [[Йерусалим]]) или при предварително планиране – „[[Свети Василий Блажени (Москва)|Василий Блажени]]“ в [[Москва]]. При всички тези случаи обаче се спазва разделянето на храма на три части – олтар, кораб и притвор. === Архитектурни стилове === [[Файл:StPetersBasilicaEarlyMorning.jpg|мини|250px|Св. Петър във Ватикана е образец за барокова архитектура]] Архитектурните решения при изграждането на определен храм варират според мястото и времето, когато са били строени. При спазване на [[Канон (религия)|каноничните]] изисквания, всеки архитектурен стил е допустим. Сред основните стилове в миналото са [[Византия|византийският]], [[готика|готическият]] [[романски стил|романският]], [[барок]]овият и др. По време на българското [[Възраждане]] се налага и самобитен български архитектурен стил. Подобно е положението и в други страни. Днес много често храмовете се строят в различни стилове, характерни за модерната архитектура. == Видове църкви според предназначението им == === Катедрален храм === [[Файл:Volterra duomo di Volterra 011.JPG|мини|200px|[[катедра (място)|катедра]],<br>катедралата на [[Волтера]], Италия]] Храм, където се намира [[катедра (място)|катедрата]] на [[епископ]]а, т.е. храм, където той редовно служи и произнася [[проповед]]и. Трябва да се има предвид, че [[катедрала]]та е особен статут на даден храм и няма нищо общо с архитектурата ''(в разговорния български език обикновено „катедрали“ погрешно биват наричани всички западноевропейски храмове)''. Най-често в едно населено място има само една катедрала, но е възможно да бъдат и повече. Например в София православните катедрални храмове са два – „[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]“ (катедрала на [[Българска патриаршия|българския патриарх]]) и „[[Света Неделя (София)|Св. Неделя]]“ – катедрала на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]]. [[Римокатолицизъм|Католически]] катедрални храмове са „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение богородично]]“, за източния обред, и „[[Свети Йосиф (катедрала)|Св. Йосиф]]“, за западния. === Енорийска църква === Това е храмът, в който редовно служи свещеник и който има пряка териториална връзка с определен район – [[енория]]. Подобен статут имат и всички [[манастир]]ски църкви. === Параклис === [[Параклис]]ът е богослужебна сграда, или част от сграда, предназначена за частни богослужения. Строят се към различни учреждения – например учебни заведения, политически, обществени или стопански институции, могат да бъдат и напълно частни – в рамките на лично жилище например. Архитектурата на параклисите варира от големи постройки до обособени пространства в рамките на по-голямо помещение. Може би най-известният параклис в света е прочутата „[[Сикстинска капела]]“ във [[Ватикан]]а. == Други по-известни църкви == [[Файл:Stpauls from paternoster sq.jpg|мини|200px|Куполът на [[лондон]]ската катедрала „Св. Павел“]] === В България === * [[Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]] в [[София]]<br> * [[Боянска църква|Боянската църква]] * [[Успение Богородично (Варна)|Катедрален храм „Успение Богородично“]] === В чужбина === * [[Свети Петър (базилика)|Свети Петър]] в [[Рим]]<br> * [[Света София (Константинопол)|Св. София в Истанбул]] * [[Кьолнска катедрала]] в [[Кьолн]]<br> * [[Свети Василий Блажени]] в [[Москва]]<br> * [[Света Богородица (Париж)|Парижката „Нотр Дам“]] == Вижте също == * [[Списък на най-високите православни храмове и камбанарии]] * [[Архитектура на католическите храмове в България]] == Източници == <references /> [[Категория:Църква| ]] [[Категория:Християнски храмове| ]] gqt15npaa21gj0nzri0uv69opzv7uun 11464489 11464487 2022-07-20T09:49:37Z 46.35.180.34 wikitext text/x-wiki {{друго значение|сградата|институцията|Църква (институция)}} [[Файл:Alexander-Nevski-Church-Perspective.jpg|мини|400px|Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София]] '''Черква''' е [[храм]], в който се отслужват [[Християнство|християнски]] [[богослужение|богослужения]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/art/architecture/pravoslaven_hram.htm Православният храм]</ref>. == Етимология == Българската дума ''църква'' произхожда от старобългарската дума {{кирилица|'''црькы'''}}, произлязла от праславянската ''*сьrky''. Тя от своя страна е [[заемка]] от старовисоконемската дума ''chirihha'', произлязла от старогръцката ''κυριακόν''. На български език се употребяват и дублетните ''черква'' и ''черкова''. == Възникване == [[Файл:A-Procession-in-the-Catacomb-of-Callistus.jpg|мини|250px|Рим. Катакомбата на св. Калист]] В ранните векове на християнството – до [[медиолански едикт|Миланския едикт]] от [[313]] г., християнски храмове в днешния смисъл на думата не съществуват. Християните се събират било в частни сгради, било на тайни места – особено характерни в това отношения са [[катакомба|катакомбите]]. С признаването на християнството за разрешена, а по-късно и за официална [[религия]], християните започват да строят свои храмове. Тези храмове се превръщат в своеобразен [[архитектура|архитектурен]] феномен, съчетавайки [[символика]]та на [[Стар завет|старозаветната]] [[скиния]] и [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] (интерпретирана според християнските възгледи) с актуалните архитектурни модели – първоначално на [[Римска империя|римската]], а по-късно на различни световни и регионални [[култура|култури]]. == Архитектура == === Устройство === Християнският храм се състои от три основни части – [[олтар]], [[Наос|основна част (наос)]] и [[притвор]]. '''Олтарът''' обикновено се разполага в източната част на постройката така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява [[Божие царство|Царството небесно]], [[Бог|Божието]] присъствие на земята. До него имат достъп само [[свещеник|свещенослужителите]] или лица, получили специално разрешение за това. В [[православие|източноправославните]] храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с [[иконостас]]. Като архитектурно решение олтарът обикновено се разполага в т. нар. [[апсида (архитектура)|апсида]] – полукръгла или многоъгълна част, която като екстериор „изпъква“ извън основната сграда на храма. (При някои [[протестантство|протестантски]] общности олтарът отсъства). '''Наосът''' е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално до него са имали достъп само [[кръщение|кръстените]] християни – практика, която днес не се спазва. Като размери, по правило, е значително по-голям от другите части. Символично корабът е един, но в чисто архитектурно отношение може да бъде разделен на части – 3, 5, 7 и т.н. – т.е. от основния кораб се отделят самостоятелни пространства, разположени [[симетрия|симетрично]] спрямо основната част. '''Притворът''' е мястото, където в миналото са се събирали т. нар. ''„оглашени“'', т.е. хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това [[тайнство]]. В ранните храмове често в притвора се изгражда „[[баптистерий]]“ – басейн, в който оглашените са кръщавани. Днес притворът е изгубил това си значение. Архитектурно може да бъде оформен по различен начин – [[нартекс]], [[атриум]] и т.н., като в последния случай е възможно той да не бъде част от основния архитектурен ансамбъл. В архитектурно отношение съществуват редица незадължителни елементи – [[амвон]], [[хор]], [[галерийна сграда|галерии]], [[крипта|крипти]] и др. Тяхното използване се обуславя било от религиозни, било от чисто практически и архитектурни мотиви. === Видове църкви според планирането им === ==== Базилика ==== [[Базилика]]та е най-разпространената форма на изграждане на храма. Има [[правоъгълник|правоъгълно]] планиране. Според броя на корабите базиликите се определят като трикорабни, петкорабни и т.н. Софийската ''„''[[Света София (София)|Св. София“]] е типичен пример за трикорабна базилика. Често [[перпендикуляр]]но на корабите се изгражда допълнителен кораб, наричан [[трансепт]]. Над мястото, където трансептът се пресича с основния кораб, може да бъде поставен [[купол]] – практика, която след VI век, с развитието на архитектурните технологии, става масова. Така се появява т.нар. ''кръстокуполна базилика''. Днес почти не са запазени базилики без трансепт и купол. ==== Ротонда ==== [[Файл:Church of St. George Sofia.jpg|мини|Ротондата Св. Георги в София (3 – 4 век)]] [[Кръгла църква|Ротондата]] е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението – баптистерии. Най-известната ротонда в България е [[Свети Георги (ротонда)|„Свети Георги“]] в София. ==== Кръстокуполна църква ==== При този вид постройка е характерно хоризонтално планиране във формата на [[кръст]]. Над пресечната точка обикновено се изгражда купол. Характерен пример е църквата на [[Земенски манастир|Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“]]. ==== Други ==== Съществуват и храмове, които имат индивидуална архитектура и не могат строго да бъдат определени към посочените типове. Понякога това се получава при множество допълнителни достроявания и изграждане на пристройки (храмът на [[Гроб Господен (храм)|Гроба Господен]] в [[Йерусалим]]) или при предварително планиране – „[[Свети Василий Блажени (Москва)|Василий Блажени]]“ в [[Москва]]. При всички тези случаи обаче се спазва разделянето на храма на три части – олтар, кораб и притвор. === Архитектурни стилове === [[Файл:StPetersBasilicaEarlyMorning.jpg|мини|250px|Св. Петър във Ватикана е образец за барокова архитектура]] Архитектурните решения при изграждането на определен храм варират според мястото и времето, когато са били строени. При спазване на [[Канон (религия)|каноничните]] изисквания, всеки архитектурен стил е допустим. Сред основните стилове в миналото са [[Византия|византийският]], [[готика|готическият]] [[романски стил|романският]], [[барок]]овият и др. По време на българското [[Възраждане]] се налага и самобитен български архитектурен стил. Подобно е положението и в други страни. Днес много често храмовете се строят в различни стилове, характерни за модерната архитектура. == Видове църкви според предназначението им == === Катедрален храм === [[Файл:Volterra duomo di Volterra 011.JPG|мини|200px|[[катедра (място)|катедра]],<br>катедралата на [[Волтера]], Италия]] Храм, където се намира [[катедра (място)|катедрата]] на [[епископ]]а, т.е. храм, където той редовно служи и произнася [[проповед]]и. Трябва да се има предвид, че [[катедрала]]та е особен статут на даден храм и няма нищо общо с архитектурата ''(в разговорния български език обикновено „катедрали“ погрешно биват наричани всички западноевропейски храмове)''. Най-често в едно населено място има само една катедрала, но е възможно да бъдат и повече. Например в София православните катедрални храмове са два – „[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]“ (катедрала на [[Българска патриаршия|българския патриарх]]) и „[[Света Неделя (София)|Св. Неделя]]“ – катедрала на [[Софийски митрополит|Софийския митрополит]]. [[Римокатолицизъм|Католически]] катедрални храмове са „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение богородично]]“, за източния обред, и „[[Свети Йосиф (катедрала)|Св. Йосиф]]“, за западния. === Енорийска църква === Това е храмът, в който редовно служи свещеник и който има пряка териториална връзка с определен район – [[енория]]. Подобен статут имат и всички [[манастир]]ски църкви. === Параклис === [[Параклис]]ът е богослужебна сграда, или част от сграда, предназначена за частни богослужения. Строят се към различни учреждения – например учебни заведения, политически, обществени или стопански институции, могат да бъдат и напълно частни – в рамките на лично жилище например. Архитектурата на параклисите варира от големи постройки до обособени пространства в рамките на по-голямо помещение. Може би най-известният параклис в света е прочутата „[[Сикстинска капела]]“ във [[Ватикан]]а. == Други по-известни църкви == [[Файл:Stpauls from paternoster sq.jpg|мини|200px|Куполът на [[лондон]]ската катедрала „Св. Павел“]] === В България === * [[Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]] в [[София]]<br> * [[Боянска църква|Боянската църква]] * [[Успение Богородично (Варна)|Катедрален храм „Успение Богородично“]] === В чужбина === * [[Свети Петър (базилика)|Свети Петър]] в [[Рим]]<br> * [[Света София (Константинопол)|Св. София в Истанбул]] * [[Кьолнска катедрала]] в [[Кьолн]]<br> * [[Свети Василий Блажени]] в [[Москва]]<br> * [[Света Богородица (Париж)|Парижката „Нотр Дам“]] == Вижте също == * [[Списък на най-високите православни храмове и камбанарии]] * [[Архитектура на католическите храмове в България]] == Източници == <references /> [[Категория:Църква| ]] [[Категория:Християнски храмове| ]] 6sn0nym0lkikm7qcd14n62293l90528 0 109701 11463634 10819639 2022-07-19T12:55:39Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|футболист | име= Радостин Любомиров Станев | портрет= | описание= български футболист | роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Радостин Любомиров Станев''' е български футболист, вратар. Роден е на [[11 юли]] [[1975]] г. във [[Варна]]. Висок е 189 см и тежи 85 кг. Играл е за отборите на [[Спартак (Варна)]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[Локомотив (София)]], [[Легия (Варшава)]] ([[Варшава]], [[Полша]]), [[Шинник (Ярославъл)|Шинник]] ([[Ярославъл]], [[Русия]]) и [[Национал (Букурещ)|Национал]] ([[Букурещ]], [[Румъния]]). Бронзов медалист през [[1998]] г. с ЦСКА. Има 3 мача за [[Български национален отбор по футбол|националния отбор]]. От [[2020]] г. е треньор на вратарите в [[Славия (София)]]. == Статистика по сезони == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове |- | [[1995]]/[[1996|96]] || {{флагче|България}} Спартак (Вн) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 12 |- | [[1996]]/[[1997|97]] || {{флагче|България}} Спартак (Вн) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 29 |- | [[1997]]/есен || {{флагче|България}} Спартак (Вн) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 11 |- | [[1998]]/пролет || {{флагче|България}} ЦСКА || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 12 |- | [[1998]]/[[1999|99]] || {{флагче|България}} Локомотив (Сф) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 22 |- | [[1999]]/[[2000|00]] || {{флагче|България}} Локомотив (Сф) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 10 |- | [[2000]]/[[2001|01]] || {{флагче|България}} Локомотив (Сф) || [[„А“ ПФГ|„А“ група]] || 19 |- | [[2002]]/пролет || {{флагче|Полша}} [[ФК Легия (Варшава)|Легия]] || [[Екстракласа|Лига Полска]] || 8 |- | [[2002]]/[[2003|03]] || {{флагче|Полша}} [[ФК Легия (Варшава)|Легия]] || [[Екстракласа|Лига Полска]] || 15 |- | [[2003]] || {{флагче|Русия}} Шинник (Ярославъл)|| [[Руска Висша Лига]] || 16 |- | [[2004]] || {{флагче|Русия}} Шинник (Ярославъл)|| [[Руска Висша Лига]] || 1 |- | [[2005]]/пролет || {{флагче|Румъния}} Национал (Букурещ) || [[Румънска Дивизия „А“]] || 3 |- | [[2005]]/[[2006|06]] || {{флагче|Румъния}} Национал (Букурещ) || [[Румънска Дивизия „А“]] || 7 |- | [[2006]]/[[2007|07]] || {{флагче|Румъния}} Национал (Букурещ) || Румънска Дивизия „А“ || 5 |- | [[2007]]/[[2008|08]] || {{флагче|Кипър}} Арис (Лимасол) || || 2 |- | [[2007]]/[[2008|08]] || {{флагче|България}} Спартак (Варна) || || 11 |- | [[2008]]/[[2008|09]] || {{флагче|България}} Локомотив (Мездра) || || 13 |- |} == Външни препратки == * [http://www.90minut.pl/kariera.php?id=3905 Профил в 90minut.pl] {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Станев, Радостин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Български футболисти в Полша]] [[Категория:Футболисти на Легия Варшава]] [[Категория:Български футболисти в Русия]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] [[Категория:Родени във Варна]] a04hqdis81uzc3spzznm4ugkpw7azku 0 109891 11464181 11034288 2022-07-19T21:45:05Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средец|Средец}} {{Район на Столична община | име = Средец | карта = Sofia-Sredetz.png | площ = 3 | население = 106 086 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = [[Трайчо Трайков]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2201 Обобщени данни от избор на кмет на район Средец - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Средец''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Граничи с районите [[Триадица (район)|Триадица]], [[Лозенец (район)|Лозенец]], [[Слатина (район)|Слатина]], [[Изгрев (район)|Изгрев]], [[Възраждане (район)|Възраждане]] и [[Оборище (район)|Оборище]]. Към 15 юни 2022 г. в района живеят 121 274 души по постоянен адрес. През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 47000 жители.<ref>{{Citation |title=www.sredec-sofia.org |url=http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html |accessdate=2012-02-01 |archivedate=2012-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120106131636/http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html }}</ref> Граници на района: * на изток – бул. „Ситняково“, бул. „Пейо Яворов“; * на югозопад, юг – бул. „Драган Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“; * на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“; * на север – бул. „Цар Освободител“, ул. „Московска“, бул. „Цар Освободител“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 32423 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 29763 || 91.79 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 146 || 0.45 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 126 || 0.38 |- |align="left"| Други || 352 || 1.08 |- |align="left"| Не се самоопределят || 256 || 0.78 |- |align="left"| Не отговорили || 1780 || 5.48 |} == Източници == <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Средец| ]] reewlcvp21etpyqdkahhgun43gv8nqn 11464184 11464181 2022-07-19T21:46:56Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средец|Средец}} {{Район на Столична община | име = Средец | карта = Sofia-Sredetz.png | площ = 3 | население = 106 086 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = [[Трайчо Трайков]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2201 Обобщени данни от избор на кмет на район Средец - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Средец''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Граничи с районите [[Триадица (район)|Триадица]], [[Лозенец (район)|Лозенец]], [[Слатина (район)|Слатина]], [[Изгрев (район)|Изгрев]], [[Възраждане (район)|Възраждане]] и [[Оборище (район)|Оборище]]. Към 15 юни 2022 г. в района живеят 31 649 души по настоящ адрес и 121 274 души по постоянен адрес. През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 47000 жители.<ref>{{Citation |title=www.sredec-sofia.org |url=http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html |accessdate=2012-02-01 |archivedate=2012-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120106131636/http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html }}</ref> Граници на района: * на изток – бул. „Ситняково“, бул. „Пейо Яворов“; * на югозопад, юг – бул. „Драган Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“; * на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“; * на север – бул. „Цар Освободител“, ул. „Московска“, бул. „Цар Освободител“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 32423 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 29763 || 91.79 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 146 || 0.45 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 126 || 0.38 |- |align="left"| Други || 352 || 1.08 |- |align="left"| Не се самоопределят || 256 || 0.78 |- |align="left"| Не отговорили || 1780 || 5.48 |} == Източници == <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Средец| ]] oa62zi6km10cgq1lrfqx6wngjtfyy8p 11464187 11464184 2022-07-19T21:47:25Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средец|Средец}} {{Район на Столична община | име = Средец | карта = Sofia-Sredetz.png | площ = 3 | население = 31 649 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = [[Трайчо Трайков]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2201 Обобщени данни от избор на кмет на район Средец - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Средец''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Граничи с районите [[Триадица (район)|Триадица]], [[Лозенец (район)|Лозенец]], [[Слатина (район)|Слатина]], [[Изгрев (район)|Изгрев]], [[Възраждане (район)|Възраждане]] и [[Оборище (район)|Оборище]]. Към 15 юни 2022 г. в района живеят 31 649 души по настоящ адрес и 121 274 души по постоянен адрес. През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 47000 жители.<ref>{{Citation |title=www.sredec-sofia.org |url=http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html |accessdate=2012-02-01 |archivedate=2012-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120106131636/http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html }}</ref> Граници на района: * на изток – бул. „Ситняково“, бул. „Пейо Яворов“; * на югозопад, юг – бул. „Драган Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“; * на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“; * на север – бул. „Цар Освободител“, ул. „Московска“, бул. „Цар Освободител“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 32423 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 29763 || 91.79 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 146 || 0.45 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 126 || 0.38 |- |align="left"| Други || 352 || 1.08 |- |align="left"| Не се самоопределят || 256 || 0.78 |- |align="left"| Не отговорили || 1780 || 5.48 |} == Източници == <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Средец| ]] c329vkxzwg4y73k4m0xwjbxs9t7d75k 11464191 11464187 2022-07-19T21:49:05Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средец|Средец}} {{Район на Столична община | име = Средец | карта = Sofia-Sredetz.png | площ = 3 | население = 31 649 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = [[Трайчо Трайков]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2201 Обобщени данни от избор на кмет на район Средец - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Средец''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Граничи с районите [[Триадица (район)|Триадица]], [[Лозенец (район)|Лозенец]], [[Слатина (район)|Слатина]], [[Изгрев (район)|Изгрев]], [[Възраждане (район)|Възраждане]] и [[Оборище (район)|Оборище]]. Към 15 юни 2022 г. в района живеят 31 649 души по настоящ адрес и 121 274 души по постоянен адрес. През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 47000 жители.<ref>{{Citation |title=www.sredec-sofia.org |url=http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html |accessdate=2012-02-01 |archivedate=2012-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120106131636/http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec3.html }}</ref> Граници на района: * на изток – бул. „Ситняково“, бул. „Пейо Яворов“; * на югозопад, юг – бул. „Драган Цанков“, бул. „Евлоги Георгиев“; * на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“; * на север – бул. „Цар Освободител“, ул. „Московска“, бул. „Цар Освободител“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 32423 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 29763 || 91.79 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 146 || 0.45 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 126 || 0.38 |- |align="left"| Други || 352 || 1.08 |- |align="left"| Не се самоопределят || 256 || 0.78 |- |align="left"| Не отговорили || 1780 || 5.48 |} == Източници == <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Средец| ]] s432dekj8ryrrjvq00prlm7yup4pvbn 0 110046 11464147 7405084 2022-07-19T21:39:48Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Локомотив“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Локомотив“ (София)]] f5ba2ay6gaiyrqek1gkaw6xtqq8by63 0 110077 11464157 10311394 2022-07-19T21:41:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Светкавица“]] p1hkrtlf0g2dj3nnh7ufz24oh7esuv2 0 110079 11464161 7695206 2022-07-19T21:41:48Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Спартак“ (Варна)]] 7wgajqa0s7pnr7m5lfe6sm72ulxql16 0 112695 11463775 11336099 2022-07-19T14:52:28Z 87.126.121.181 /* В Сърбия */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава | местоположение = Serbia_Timoshko.png | местоположение-лег = Тимошко на картата на Сърбия }} '''Тимошко''' ({{lang|sr|Тимочка Крајина|Timočka Krajina}}; {{lang|ro|Valea Timocului}} или ''Timocul'') е [[историко-географска област]] в [[Източна Сърбия]], разположена по течението на река [[Тимок]], на границата с [[България]] и [[Румъния]]. Според последното преброяване през [[2002]] в Тимошко живеят 284 112 души. == География == [[Файл:Timoshko.PNG|мини|ляво|Тимошко от сателит]] Областта Тимошко в общи линии се покрива с територията на днешните сръбски окръзи [[Борски окръг|Борски]] и [[Зайчарски окръг|Зайчарски]]. Източната граница на областта е [[Стара планина]] (българо-сръбската граница), северната – река [[Дунав]], западната минава по планините [[Мироч]], [[Велики Гребен]], [[Дели Йован]], [[Кучай]], [[Рътан]], [[Слемен]], а южната по [[Свърлишка планина|Свърлишката планина]]. Така в Тимошко от север на юг влизат областите: * [[Ключ (област)|Ключ]] – районът на [[Кладово]] и [[Бърза паланка]], * [[Неготинска Крайна]] ([[български език|бълг]]. Неготинско) – районът на [[Неготин]], * [[Църна река (област)|Църна река]] – районът на [[Църни Тимок]] с [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Зайчар (град)|Зайчар]], * [[Заглавак]] – районът на град [[Княжевац]] по долината на [[Бели Тимок|Бели]] и [[Търговишки Тимок]] и * [[Свърлиг (област)|Свърлиг]] районът по долината на [[Свърлишки Тимок]] с град [[Свърлиг]]. Така от Борски и Зайчарски окръг извън Тимошко остават областта [[Поречко]] или [[Майданпек|Община Майданпек]], която принадлежи към [[Подунавие]]то и община [[Соко баня (община)|Соко баня]], която принадлежи към [[Поморавие]]то. В [[Сърбия]] областта е наричана Тимошка Крайна, като се приема, че Неготинска Крайна е само част от Тимошка Крайна. В [[България]] с Крайна се обозначава единствено областта между планината [[Дели Йован]] и [[Дунав]]а – тоест [[Неготин]]ско. [[Румъния|Румънското]] разбиране на областта изключва южните части (Княжевацко) и добавя [[Видин]]ско на изток и [[Пожаревац]]ко на запад, предвид разпространението на [[власите в Сърбия]] и България. == История == === Средновековие === През Средновековието Тимошко е част от [[Византия]] и от българската държава. След [[6 век]] в областта се заселват славяни от българската група, наречени [[тимочани]]. Според [[Васил Златарски]] Тимошко е включено в състава на България при хан [[Тервел]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, с. 253 </ref> През [[10 век|10]] – [[11 век]] главен център на южната част на Тимошко е град [[Свърлиг]]. В грамота на византийския император [[Василий II Българоубиец]] от [[1019]] година Свърлиг е отбелязан като селище в Нишката епископия на [[Охридска архиепископия (патриаршия)]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 553 </ref> През [[1279]] година в град Свърлиг е съставено така нареченото [[Свърлижко евангелие]] – единственият извор, от който се установява истинското име на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]], наричан от византийските автори с прякорите му Лахана и Бърдоква. След 90-те години на [[13 век]] и завладяването на [[Браничево|Браничевско]] от крал [[Стефан Драгутин]] Тимошко се превръща в гранична област на България. В горното течение на [[Търговищки Тимок]], край село [[Долна Каменица]] се намира средновековна църква, в която са запазени изображения на български аристократи от началото на [[14 век]]. При образуването на [[Видинско царство|Видинското царство]] Тимошко влиза в състава му и споделя съдбата му. През [[1365]] – [[1369]] година както и останалите части на Видинското царство, Тимошко е под унгарска власт. През [[1408]] – [[1413]] година Тимошко е един от центровете на съпротивителното движение на българите под водачеството на братовчедите [[Константин Шишман|Константин ІІ]] (син на Иван Срацимер) и [[Фружин]] (синът на Иван Шишман). === Османска власт === По време на Османското владичество районът административно принадлежи към [[Видин]]. През [[15 век]] редица селища запустяват. Още по-голямо запустяване на района става по време на австро-турските войни от края на 17 и началото на 18 в. Тогава в северната част на областта се увеличава броя на влашкото население – преселници от Влахия и Трансилвания, привлечени от турците като гранично население, ползващо се с повече свободи. Приблизително по същото време в Тимошко се преселват и българи от [[Тетевен]]ско (в [[Зайчар]], село Голям извор (днес [[Велики извор]]), [[Гърлян]] и други), както и известен брой бежанци от [[Косово]], които заселват обезлюдените райони. В периода 1717 – 1739 г. част от Тимошоко – района на Черни Тимок (Църна Река) влиза в състава на Мало Влашко (Северинския Банат) от Австрийската империя, по силата на победния за Хабсбургската монархия Пожаревацки мир, заедно с целия Смедеревски санджак (Белградски пашалък). Но последвалото поражение на Австрия, възстановява старото положение съгласно Белгарския мир от 1739 г. Нова вълна от българи напущат домовете си и се установяват в Австрийската империя. В края на 18 в. Белградския пашалък е разделен между четирима еничарски паши, които управляват като самостоятелни господари, а във Видинския санджак се установява Осман Пазвантоглу (еничарин от босненски произход). През [[1805]] – [[1812]] година по време на [[Първо въстание в Белградски пашалък|Първото въстание в Белградския пашалък]] и [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война 1806 – 1812 г.]] населението на областта активно участва във въстанието и подпомага сръбските въстаници и руските войски във/от [[Влашко]]. В хода на въстанието през 1807 г. с помощта на Видинския митрополит се провеждат преговори между Кара Георги и турците на остров [[Адакале]]. В този момент сръбският вожд е склонен и се съгласи земите му да стигат до р. Велика Морава, а Тимошко, Кюприйско и Пожаревацко да се върнат на Турция. Даже сърбите наричат тази територия „'''Горна България'''“. В района на [[Църна река (област)|Църна река]], дори за известно време османските части са прогонени. Най-известен водач на местните българи от това време е [[Хайдут Велко]]. Той действа в пряка координация с българските войводи от Поречко (Миленко Стайков/ич) и Пожаревацко (Петър Дорянец). По-малко известни български въстаници са Стефан Сингелич от с. Войска, поп Радослав, Милислав. Тъй като Миленко, Петър и Велко замислят бунт срещу Кара Георги и отделянето на българските земи източно от р. Велика Морава, в последвалото нападение над Неготин от турците, умишлено Велко е оставен сам и не получава помощ от Шумадия. В резултат на това градът е превзет, а Велко загива в бой с турците. Така турците си връщат целия Видински санджак. Кодификаторът на модерния [[сръбски език]] [[Вук Караджич]] отбелязва присъствието на българи в Тимошко: {{цитат|''Бугари сви око Тимока славе Никољ-дан и осим крснога колача, коjи се сиjече као и у Срба, сваки умиjеси по jедан велики сомун, у коjи се метне по читав шаран“'' ''(Всички българи около Тимок славят Никулден и освен кръстния колач, който се реже както и у сърбите, всеки омесва по един голям самун, в който се хвърля цял шаран)''.<ref>„Српски рјечник истумачен њемачкијем и латинскијем ријечима, У Бечу, 1852. стр. 306.</ref>}} Българският произход на Велко днес се премълчава от Сърбия, но на времето сръбския народ го е възпял в една народна песен с думите: „Хвала тебе Велко, '''бугарски''' витязин, твоjа сабjа сече свуде турски глави“! === В Сърбия === [[Файл:Pashaluk of Belgrade and teritorial annexion in 1833 BG.png|мини|Белградският пашалък с [[Шумадия]] и анексираните територии през [[1831]] – [[1833]]]] През [[1833]] година Тимошко е отстъпено от [[Османска империя|Османската империя]] на създаденото на територията на [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] през [[1830]] [[Княжество Сърбия]]. Повод за това е голямо въстание на българите в района, избухнало след подстрекателства на сръбски емисари. Следва да се отбележи, че до [[1833]] година Тимошко, за разлика от по-голяма част на [[Поморавие]]то, никога не е било част от [[Рашка (държава)|първата сръбска държава Рашка]]. Присъединяването на областта е подпомогнато от Русия. Руският емисар к-н Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Русия желае Сърбия да получи тази област по стратегически причини. Тимошко е единственият район през който руските войски намиращи се на територията на Влахия биха могли пряко да достигнат до Сърбия. След [[1833]] година започват процесите на културна и икономическа интеграция на района със Сърбия и [[Асимилация (социология)|асимилация]] на българското население. През втората половина на [[19 век]] започва експлоатацията на медните рудници край [[Бор (Сърбия)|Бор]]. През [[1868]] - ма в [[Зайчар]]ския [[затвор]] е хвърлен и подложен на изтезания [[Левски]], заради призивите му към Тимошките българи да се бият за освобождението си от гнета на [[Сръбски национализъм|Великосръбските шовинисти]].<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=278:-1868-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сръбските репресии над Васил Левски в Затвора в Зайчар през 1868 г.]</ref> Родом от Тимошко, село [[Велики извор]], е големият сръбски политик [[Никола Пашич]], по произход българин. Родом от Зайчар е и известния сръбски [[политик]]-[[социалист]] и член на [[Омладина]]та [[Светозар Маркович]]. Двамата видни и известни сръбски политици са сред основателите и водачи на най-популярната сръбска партия до образуването на [[Югославия]] след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] – [[Народна радикална партия|Народната радикална партия]]. Родом от Зайчар е и известния български политик и председател на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]] [[академик]] [[Сава Дацов]]. В [[1873]] г. унгарският пътешественик [[Йожеф Сабо (геолог)|Йожеф Сабо]] преминава през областта и отбелязва че „славянското“ население е българско, а не сръбско. Публикацията на Сабо предизвиква протест на сръбския посланик в [[Австро-Унгария]]. В навечерието на Освободителната война [[Владимир Черкаски|княз Черкаски]] съставя карта на българския етнос на Балканите, като отбелязва, че източно от река [[Велика Морава]] живеят българи, а не сърби. През [[1883]] г. Пашич вдига [[въстание]] в Тимошко известно като [[Зайчарска буна]] насочено срещу режима на [[крал]] [[Милан Обренович|Милан]] (предходната [[1882]] Милан приема [[символ]]ично в [[Жича]] [[титла]]та крал подобно на първия сръбски коронован там крал [[Стефан Първовенчани]]). След потушаване на въстанието, голяма част от въстаниците намират убежище в България, сред тях е и самият Пашич. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]], Тимошко, заедно с [[Поморавие]]то, от [[Пожаревац|Пожаревец]] до [[Призрен]] и [[Прищина]] ([[Косово]]) са включени по силата на [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] към [[Царство България]]. Тук българските власти намират едно етнически аморфно [[население]] с примеси от [[власи]], с все още жив спомен за [[Българи|българския]] си [[произход]]. През [[1919]] година територията на Тимошко се разширява, тъй като съгласно [[Ньойски договор|Ньйоския договор]] от [[1919]] година към Сърбия са включени [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], в които влизат осем села от [[Кула (България)|Кулска]] (171,9 km²) и едно от [[Видин]]ска [[околия]] (16,7 km²). == Население == Според последното [http://webrzs.statserb.sr.gov.yu/axd/Zip/SN31.pdf преброяване] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080528233701/http://webrzs.statserb.sr.gov.yu/axd/Zip/SN31.pdf |date=2008-05-28 }} през [[2002]] в Тимошко (окръзите Борски и Зайчарски) живеят 284 112 души, като от тях: * [[сърби]] – 243 148 (85,58%) * [[власи]] – 23 604 (8,31%) * [[цигани]] – 2723 (0,96%) * [[българи]], [[македонци (нация)|македонци]], [[горани]], [[югославяни]] – 2269 (0,8%) == Езици == Населението на Тимошко от Свърлиг до Зайчар говори [[торлашки диалект]], от Зайчар до Неготин на [[сръбски език|стандартен сръбски език]]. Във всекидневната си реч [[власи]]те в Тимошко говорят на влашки. И те както и останалото население използва стандартния сръбски само при формална комуникация. В процес на изчезване е източнобългарският тетевенски говор в Зайчар, Велики извор, Гърлян и други селища, принос за което има и капитулантската политика на Българската държава след 1944 година, която продължава и след 1990 година. == Стопанство == Тимошко е регион, в който е развита минната промишленост, център на която е [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Майданпек]]. Тук се добива [[мед (елемент)|мед]] и [[злато]]. Често, поради остарялата технология, мините в Тимошко замърсяват водите на [[Тимок]] и [[Дунав]], като изхвърлят в тях отпадните води при преработването на рудата. При [[Железни врата]] на Дунава са изградени хидроенергийните възли Джердап I и Джердап II. == Вижте също == * [[Западни покрайнини]] * [[Поморавие]] * [[Същински сръбски земи]] * [[Зайчарски окръг]] * [[Борски окръг]] == Бележки == <references/> == Литература == * [[Сава Дацов|Сава Живков Дацов]]. „Зайчар и неговото население“. Периодично списание, кн. VIII-IX, 1884 година. * [[Тихомир Павлов]]. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Pavlov_Balgarite_v_Timoshko_i_Moravsko.pdf Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)]“. София, Издание на Комитет на Западните покрайнини, 1931 година. * Тихомир Павлов. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература““. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 година. * Тихомир Павлов. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година. * [[Анастас Иширков]]. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf Западните краища на българската земя. Бележки и материали]“. 1915 година, преиздадена, София, издателство „Сибия“, библиотека „Вечните книги на България“, 94 стр., 1996 година. * [[Гаврил Занетов]]. „В Сръбско и Хърватско“. 1898 година. * Гаврил Занетов. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html Българското население в средните векове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100728211346/http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html |date=2010-07-28 }}“. 1902 година. * Гаврил Занетов. „Западните предели на българската народност“. 1916 година. * Гаврил Занетов. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html Западни български земи и Сърбия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100728211346/http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html |date=2010-07-28 }}“. 1917 година. * [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf Научната експедиция в Македония и Поморавието – 1916] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121114050027/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf |date=2012-11-14 }}. София. 1993 г. * [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, 2004. * П.Цветков. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_CVETKOV_ZABR_BG_KRAJ_TIMOSHKO.pdf Един забравен български край – Тимошко]. == Външни препратки == * [http://www.etos.co.yu Timočka Krajina] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081231044116/http://www.etos.co.yu/ |date=2008-12-31 }} {{икона|sr}} {{Историко-географски области в Сърбия}} {{Портал|География|Сърбия}} [[Категория:Тимошко| ]] 0j1t9u3ric07qshcnkvujlmevf7fre1 11463858 11463775 2022-07-19T15:25:04Z 87.126.121.181 /* В Сърбия */ wikitext text/x-wiki {{Историческа държава | местоположение = Serbia_Timoshko.png | местоположение-лег = Тимошко на картата на Сърбия }} '''Тимошко''' ({{lang|sr|Тимочка Крајина|Timočka Krajina}}; {{lang|ro|Valea Timocului}} или ''Timocul'') е [[историко-географска област]] в [[Източна Сърбия]], разположена по течението на река [[Тимок]], на границата с [[България]] и [[Румъния]]. Според последното преброяване през [[2002]] в Тимошко живеят 284 112 души. == География == [[Файл:Timoshko.PNG|мини|ляво|Тимошко от сателит]] Областта Тимошко в общи линии се покрива с територията на днешните сръбски окръзи [[Борски окръг|Борски]] и [[Зайчарски окръг|Зайчарски]]. Източната граница на областта е [[Стара планина]] (българо-сръбската граница), северната – река [[Дунав]], западната минава по планините [[Мироч]], [[Велики Гребен]], [[Дели Йован]], [[Кучай]], [[Рътан]], [[Слемен]], а южната по [[Свърлишка планина|Свърлишката планина]]. Така в Тимошко от север на юг влизат областите: * [[Ключ (област)|Ключ]] – районът на [[Кладово]] и [[Бърза паланка]], * [[Неготинска Крайна]] ([[български език|бълг]]. Неготинско) – районът на [[Неготин]], * [[Църна река (област)|Църна река]] – районът на [[Църни Тимок]] с [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Зайчар (град)|Зайчар]], * [[Заглавак]] – районът на град [[Княжевац]] по долината на [[Бели Тимок|Бели]] и [[Търговишки Тимок]] и * [[Свърлиг (област)|Свърлиг]] районът по долината на [[Свърлишки Тимок]] с град [[Свърлиг]]. Така от Борски и Зайчарски окръг извън Тимошко остават областта [[Поречко]] или [[Майданпек|Община Майданпек]], която принадлежи към [[Подунавие]]то и община [[Соко баня (община)|Соко баня]], която принадлежи към [[Поморавие]]то. В [[Сърбия]] областта е наричана Тимошка Крайна, като се приема, че Неготинска Крайна е само част от Тимошка Крайна. В [[България]] с Крайна се обозначава единствено областта между планината [[Дели Йован]] и [[Дунав]]а – тоест [[Неготин]]ско. [[Румъния|Румънското]] разбиране на областта изключва южните части (Княжевацко) и добавя [[Видин]]ско на изток и [[Пожаревац]]ко на запад, предвид разпространението на [[власите в Сърбия]] и България. == История == === Средновековие === През Средновековието Тимошко е част от [[Византия]] и от българската държава. След [[6 век]] в областта се заселват славяни от българската група, наречени [[тимочани]]. Според [[Васил Златарски]] Тимошко е включено в състава на България при хан [[Тервел]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, с. 253 </ref> През [[10 век|10]] – [[11 век]] главен център на южната част на Тимошко е град [[Свърлиг]]. В грамота на византийския император [[Василий II Българоубиец]] от [[1019]] година Свърлиг е отбелязан като селище в Нишката епископия на [[Охридска архиепископия (патриаршия)]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 553 </ref> През [[1279]] година в град Свърлиг е съставено така нареченото [[Свърлижко евангелие]] – единственият извор, от който се установява истинското име на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]], наричан от византийските автори с прякорите му Лахана и Бърдоква. След 90-те години на [[13 век]] и завладяването на [[Браничево|Браничевско]] от крал [[Стефан Драгутин]] Тимошко се превръща в гранична област на България. В горното течение на [[Търговищки Тимок]], край село [[Долна Каменица]] се намира средновековна църква, в която са запазени изображения на български аристократи от началото на [[14 век]]. При образуването на [[Видинско царство|Видинското царство]] Тимошко влиза в състава му и споделя съдбата му. През [[1365]] – [[1369]] година както и останалите части на Видинското царство, Тимошко е под унгарска власт. През [[1408]] – [[1413]] година Тимошко е един от центровете на съпротивителното движение на българите под водачеството на братовчедите [[Константин Шишман|Константин ІІ]] (син на Иван Срацимер) и [[Фружин]] (синът на Иван Шишман). === Османска власт === По време на Османското владичество районът административно принадлежи към [[Видин]]. През [[15 век]] редица селища запустяват. Още по-голямо запустяване на района става по време на австро-турските войни от края на 17 и началото на 18 в. Тогава в северната част на областта се увеличава броя на влашкото население – преселници от Влахия и Трансилвания, привлечени от турците като гранично население, ползващо се с повече свободи. Приблизително по същото време в Тимошко се преселват и българи от [[Тетевен]]ско (в [[Зайчар]], село Голям извор (днес [[Велики извор]]), [[Гърлян]] и други), както и известен брой бежанци от [[Косово]], които заселват обезлюдените райони. В периода 1717 – 1739 г. част от Тимошоко – района на Черни Тимок (Църна Река) влиза в състава на Мало Влашко (Северинския Банат) от Австрийската империя, по силата на победния за Хабсбургската монархия Пожаревацки мир, заедно с целия Смедеревски санджак (Белградски пашалък). Но последвалото поражение на Австрия, възстановява старото положение съгласно Белгарския мир от 1739 г. Нова вълна от българи напущат домовете си и се установяват в Австрийската империя. В края на 18 в. Белградския пашалък е разделен между четирима еничарски паши, които управляват като самостоятелни господари, а във Видинския санджак се установява Осман Пазвантоглу (еничарин от босненски произход). През [[1805]] – [[1812]] година по време на [[Първо въстание в Белградски пашалък|Първото въстание в Белградския пашалък]] и [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война 1806 – 1812 г.]] населението на областта активно участва във въстанието и подпомага сръбските въстаници и руските войски във/от [[Влашко]]. В хода на въстанието през 1807 г. с помощта на Видинския митрополит се провеждат преговори между Кара Георги и турците на остров [[Адакале]]. В този момент сръбският вожд е склонен и се съгласи земите му да стигат до р. Велика Морава, а Тимошко, Кюприйско и Пожаревацко да се върнат на Турция. Даже сърбите наричат тази територия „'''Горна България'''“. В района на [[Църна река (област)|Църна река]], дори за известно време османските части са прогонени. Най-известен водач на местните българи от това време е [[Хайдут Велко]]. Той действа в пряка координация с българските войводи от Поречко (Миленко Стайков/ич) и Пожаревацко (Петър Дорянец). По-малко известни български въстаници са Стефан Сингелич от с. Войска, поп Радослав, Милислав. Тъй като Миленко, Петър и Велко замислят бунт срещу Кара Георги и отделянето на българските земи източно от р. Велика Морава, в последвалото нападение над Неготин от турците, умишлено Велко е оставен сам и не получава помощ от Шумадия. В резултат на това градът е превзет, а Велко загива в бой с турците. Така турците си връщат целия Видински санджак. Кодификаторът на модерния [[сръбски език]] [[Вук Караджич]] отбелязва присъствието на българи в Тимошко: {{цитат|''Бугари сви око Тимока славе Никољ-дан и осим крснога колача, коjи се сиjече као и у Срба, сваки умиjеси по jедан велики сомун, у коjи се метне по читав шаран“'' ''(Всички българи около Тимок славят Никулден и освен кръстния колач, който се реже както и у сърбите, всеки омесва по един голям самун, в който се хвърля цял шаран)''.<ref>„Српски рјечник истумачен њемачкијем и латинскијем ријечима, У Бечу, 1852. стр. 306.</ref>}} Българският произход на Велко днес се премълчава от Сърбия, но на времето сръбския народ го е възпял в една народна песен с думите: „Хвала тебе Велко, '''бугарски''' витязин, твоjа сабjа сече свуде турски глави“! === В Сърбия === [[Файл:Pashaluk of Belgrade and teritorial annexion in 1833 BG.png|мини|Белградският пашалък с [[Шумадия]] и анексираните територии през [[1831]] – [[1833]]]] През [[1833]] година Тимошко е отстъпено от [[Османска империя|Османската империя]] на създаденото на територията на [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] през [[1830]] [[Княжество Сърбия]]. Повод за това е голямо въстание на българите в района, избухнало след подстрекателства на сръбски емисари. Следва да се отбележи, че до [[1833]] година Тимошко, за разлика от по-голяма част на [[Поморавие]]то, никога не е било част от [[Рашка (държава)|първата сръбска държава Рашка]]. Присъединяването на областта е подпомогнато от Русия. Руският емисар к-н Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Русия желае Сърбия да получи тази област по стратегически причини. Тимошко е единственият район през който руските войски намиращи се на територията на Влахия биха могли пряко да достигнат до Сърбия. След [[1833]] година започват процесите на културна и икономическа интеграция на района със Сърбия и [[Асимилация (социология)|асимилация]] на българското население. През втората половина на [[19 век]] започва експлоатацията на медните рудници край [[Бор (Сърбия)|Бор]]. През [[1868]] - ма в [[Зайчар]]ския [[затвор]] е хвърлен и подложен на изтезания [[Левски]], заради призивите му към Тимошките българи да се бият за освобождението си от гнета на [[Сръбски национализъм|Великосръбските шовинисти]] и за присъединението си към бъдещата Свободна България.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=278:-1868-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сръбските репресии над Васил Левски в Затвора в Зайчар през 1868 г.]</ref> Родом от Тимошко, село [[Велики извор]], е големият сръбски политик [[Никола Пашич]], по произход българин. Родом от Зайчар е и известния сръбски [[политик]]-[[социалист]] и член на [[Омладина]]та [[Светозар Маркович]]. Двамата видни и известни сръбски политици са сред основателите и водачи на най-популярната сръбска партия до образуването на [[Югославия]] след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] – [[Народна радикална партия|Народната радикална партия]]. Родом от Зайчар е и известния български политик и председател на [[Поморавски народо-просветен комитет|Поморавския народо-просветен комитет]] [[академик]] [[Сава Дацов]]. В [[1873]] г. унгарският пътешественик [[Йожеф Сабо (геолог)|Йожеф Сабо]] преминава през областта и отбелязва че „славянското“ население е българско, а не сръбско. Публикацията на Сабо предизвиква протест на сръбския посланик в [[Австро-Унгария]]. В навечерието на Освободителната война [[Владимир Черкаски|княз Черкаски]] съставя карта на българския етнос на Балканите, като отбелязва, че източно от река [[Велика Морава]] живеят българи, а не сърби. През [[1883]] г. Пашич вдига [[въстание]] в Тимошко известно като [[Зайчарска буна]] насочено срещу режима на [[крал]] [[Милан Обренович|Милан]] (предходната [[1882]] Милан приема [[символ]]ично в [[Жича]] [[титла]]та крал подобно на първия сръбски коронован там крал [[Стефан Първовенчани]]). След потушаване на въстанието, голяма част от въстаниците намират убежище в България, сред тях е и самият Пашич. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]], Тимошко, заедно с [[Поморавие]]то, от [[Пожаревац|Пожаревец]] до [[Призрен]] и [[Прищина]] ([[Косово]]) са включени по силата на [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]] към [[Царство България]]. Тук българските власти намират едно етнически аморфно [[население]] с примеси от [[власи]], с все още жив спомен за [[Българи|българския]] си [[произход]]. През [[1919]] година територията на Тимошко се разширява, тъй като съгласно [[Ньойски договор|Ньйоския договор]] от [[1919]] година към Сърбия са включени [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], в които влизат осем села от [[Кула (България)|Кулска]] (171,9 km²) и едно от [[Видин]]ска [[околия]] (16,7 km²). == Население == Според последното [http://webrzs.statserb.sr.gov.yu/axd/Zip/SN31.pdf преброяване] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080528233701/http://webrzs.statserb.sr.gov.yu/axd/Zip/SN31.pdf |date=2008-05-28 }} през [[2002]] в Тимошко (окръзите Борски и Зайчарски) живеят 284 112 души, като от тях: * [[сърби]] – 243 148 (85,58%) * [[власи]] – 23 604 (8,31%) * [[цигани]] – 2723 (0,96%) * [[българи]], [[македонци (нация)|македонци]], [[горани]], [[югославяни]] – 2269 (0,8%) == Езици == Населението на Тимошко от Свърлиг до Зайчар говори [[торлашки диалект]], от Зайчар до Неготин на [[сръбски език|стандартен сръбски език]]. Във всекидневната си реч [[власи]]те в Тимошко говорят на влашки. И те както и останалото население използва стандартния сръбски само при формална комуникация. В процес на изчезване е източнобългарският тетевенски говор в Зайчар, Велики извор, Гърлян и други селища, принос за което има и капитулантската политика на Българската държава след 1944 година, която продължава и след 1990 година. == Стопанство == Тимошко е регион, в който е развита минната промишленост, център на която е [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Майданпек]]. Тук се добива [[мед (елемент)|мед]] и [[злато]]. Често, поради остарялата технология, мините в Тимошко замърсяват водите на [[Тимок]] и [[Дунав]], като изхвърлят в тях отпадните води при преработването на рудата. При [[Железни врата]] на Дунава са изградени хидроенергийните възли Джердап I и Джердап II. == Вижте също == * [[Западни покрайнини]] * [[Поморавие]] * [[Същински сръбски земи]] * [[Зайчарски окръг]] * [[Борски окръг]] == Бележки == <references/> == Литература == * [[Сава Дацов|Сава Живков Дацов]]. „Зайчар и неговото население“. Периодично списание, кн. VIII-IX, 1884 година. * [[Тихомир Павлов]]. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Pavlov_Balgarite_v_Timoshko_i_Moravsko.pdf Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)]“. София, Издание на Комитет на Западните покрайнини, 1931 година. * Тихомир Павлов. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература““. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 година. * Тихомир Павлов. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година. * [[Анастас Иширков]]. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf Западните краища на българската земя. Бележки и материали]“. 1915 година, преиздадена, София, издателство „Сибия“, библиотека „Вечните книги на България“, 94 стр., 1996 година. * [[Гаврил Занетов]]. „В Сръбско и Хърватско“. 1898 година. * Гаврил Занетов. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html Българското население в средните векове] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100728211346/http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html |date=2010-07-28 }}“. 1902 година. * Гаврил Занетов. „Западните предели на българската народност“. 1916 година. * Гаврил Занетов. „[http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html Западни български земи и Сърбия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100728211346/http://www.bulgari-istoria-2010.com/web/1.html |date=2010-07-28 }}“. 1917 година. * [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf Научната експедиция в Македония и Поморавието – 1916] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121114050027/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf |date=2012-11-14 }}. София. 1993 г. * [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, 2004. * П.Цветков. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_CVETKOV_ZABR_BG_KRAJ_TIMOSHKO.pdf Един забравен български край – Тимошко]. == Външни препратки == * [http://www.etos.co.yu Timočka Krajina] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081231044116/http://www.etos.co.yu/ |date=2008-12-31 }} {{икона|sr}} {{Историко-географски области в Сърбия}} {{Портал|География|Сърбия}} [[Категория:Тимошко| ]] drvm6d8c7xkqu98p8uqe8wu7p3htj85 0 113882 11464042 11430572 2022-07-19T20:33:43Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красна поляна|Красна поляна}} {{Район на Столична община | име = Красна поляна | карта = Sofia-Krasna polyana.png | площ = 9,20 | население = 64 435 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = Иван Чакъров | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} „'''Красна поляна'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]] и един от най-близко намиращи се до центъра на [[София]] райони. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]]“, ж.к. „[[Западен парк (квартал)|Западен парк]]“, ж.к. „[[Разсадника]]“, ж.к. „[[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]]“ 1, 2 и 3 част, както и кв. „[[Факултета]]“. Има площ от 920 ха. Около 1/3 от тях е застроена площ със съответната инфраструктура. В останалата част са включени южната част на [[Западен парк (квартал)|Западен парк]], обработваеми земи и специални терени. Населението според последното преброяване от 2011 е 58 234 души. Около 8 474 от тях са [[роми]]. == ж.к. „Красна поляна“ == Красна Поляна е стар квартал, който е представлявал село в покрайнините на София. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира стадион „Септември“, който е в много лошо състояние, но все пак хората живеещи в квартала го използват за разходка и спортуване. В района между стадион „Септември“ и бул. Възкресение е обособена вилна зона. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира трамвайното депо „Красна поляна“ (бивше „Шести септември“) и завод за мотокари „Балканкар“. В ж.к. „Красна поляна 1“ се намира пазар „Росица“. След железопътната катастрофа от 1986 г. на жп. прелеза „Красна поляна“, е закрита жп.линията от гара Захарна фабрика до ТЕЦ Земляне. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 58 234 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 42 653 || 73.24 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 207 || 0.35 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 8474 || 14.55 |- |align="left"| Други || 322 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 552 || 0.94 |- |align="left"| Не отговорили || 6026 || 10.34 |} == Образование == * 75 ОУ „Тодор Каблешков“, 92-ро ОУ „Димитър Талев“, 147 ОУ, 17 СОУ "Дамян „Груев“, 28 СОУ „Алеко Константинов“, 57 спортно училище „Св. Наум Охридски“, 123 СОУ „Стефан Стамболов“, 135 СОУ „Ян Амос Коменски“, Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника, Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии == Транспорт в Красна поляна == * [[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]] е един от най-комуникативните в транспортно отношение райони на [[София]]. Днес районът се обслужва от автобуси № 11, 45, 56, 60, 72,77, 83; трамваи № 8, 10, 11, 22; в близост са метростанции „Константин Величков“ и „Вардар“. * Част от транспортните линии, преминаващи през кварталите „Разсадника“ и „Красна поляна“ в миналото са трамваи 4 (през 70-те, 80-те и 90-те години), 21 (през 80-те), 15 и 19 (за кратко през 21 век), както и автобуси 82 и 283 (през 80-те), 383 (през 90-те) и 102 (в периода 2015 – 2019) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://krasnapolyana.bg Официален сайт на район Красна поляна] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Красна поляна| ]] 4c4g3cwm5cd1xc2sn5poxdwn9gw1zp7 11464050 11464042 2022-07-19T20:37:52Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красна поляна|Красна поляна}} {{Район на Столична община | име = Красна поляна | карта = Sofia-Krasna polyana.png | площ = 9,20 | население = 63 894 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Иван Чакъров | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} „'''Красна поляна'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]] и един от най-близко намиращи се до центъра на [[София]] райони. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]]“, ж.к. „[[Западен парк (квартал)|Западен парк]]“, ж.к. „[[Разсадника]]“, ж.к. „[[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]]“ 1, 2 и 3 част, както и кв. „[[Факултета]]“. Има площ от 920 ха. Около 1/3 от тях е застроена площ със съответната инфраструктура. В останалата част са включени южната част на [[Западен парк (квартал)|Западен парк]], обработваеми земи и специални терени. Населението според последното преброяване от 2011 е 58 234 души. Около 8 474 от тях са [[роми]]. == ж.к. „Красна поляна“ == Красна Поляна е стар квартал, който е представлявал село в покрайнините на София. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира стадион „Септември“, който е в много лошо състояние, но все пак хората живеещи в квартала го използват за разходка и спортуване. В района между стадион „Септември“ и бул. Възкресение е обособена вилна зона. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира трамвайното депо „Красна поляна“ (бивше „Шести септември“) и завод за мотокари „Балканкар“. В ж.к. „Красна поляна 1“ се намира пазар „Росица“. След железопътната катастрофа от 1986 г. на жп. прелеза „Красна поляна“, е закрита жп.линията от гара Захарна фабрика до ТЕЦ Земляне. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 58 234 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 42 653 || 73.24 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 207 || 0.35 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 8474 || 14.55 |- |align="left"| Други || 322 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 552 || 0.94 |- |align="left"| Не отговорили || 6026 || 10.34 |} == Образование == * 75 ОУ „Тодор Каблешков“, 92-ро ОУ „Димитър Талев“, 147 ОУ, 17 СОУ "Дамян „Груев“, 28 СОУ „Алеко Константинов“, 57 спортно училище „Св. Наум Охридски“, 123 СОУ „Стефан Стамболов“, 135 СОУ „Ян Амос Коменски“, Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника, Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии == Транспорт в Красна поляна == * [[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]] е един от най-комуникативните в транспортно отношение райони на [[София]]. Днес районът се обслужва от автобуси № 11, 45, 56, 60, 72,77, 83; трамваи № 8, 10, 11, 22; в близост са метростанции „Константин Величков“ и „Вардар“. * Част от транспортните линии, преминаващи през кварталите „Разсадника“ и „Красна поляна“ в миналото са трамваи 4 (през 70-те, 80-те и 90-те години), 21 (през 80-те), 15 и 19 (за кратко през 21 век), както и автобуси 82 и 283 (през 80-те), 383 (през 90-те) и 102 (в периода 2015 – 2019) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://krasnapolyana.bg Официален сайт на район Красна поляна] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Красна поляна| ]] rt619y0ct42s73x03y2rbovszqzevtd 11464061 11464050 2022-07-19T20:39:40Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красна поляна|Красна поляна}} {{Район на Столична община | име = Красна поляна | карта = Sofia-Krasna polyana.png | площ = 9,20 | население = 63 894 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Иван Чакъров | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} „'''Красна поляна'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]] и един от най-близко намиращи се до центъра на [[София]] райони. Той включва [[квартал]]ите ж.к. „[[Илинден (жилищен комплекс)|Илинден]]“, ж.к. „[[Западен парк (квартал)|Западен парк]]“, ж.к. „[[Разсадника]]“, ж.к. „[[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]]“ 1, 2 и 3 част, както и кв. „[[Факултета]]“. Има площ от 920 ха. Около 1/3 от тях е застроена площ със съответната инфраструктура. В останалата част са включени южната част на [[Западен парк (квартал)|Западен парк]], обработваеми земи и специални терени. Населението според последното преброяване от 2011 е 58 234 души. Около 8 474 от тях са [[роми]]. == ж.к. „Красна поляна“ == Красна Поляна е стар квартал, който е представлявал село в покрайнините на София. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира стадион „Септември“, който е в много лошо състояние, но все пак хората живеещи в квартала го използват за разходка и спортуване. В района между стадион „Септември“ и бул. Възкресение е обособена вилна зона. В ж.к. „Красна поляна“ 3 се намира трамвайното депо „Красна поляна“ (бивше „Шести септември“) и завод за мотокари „Балканкар“. В ж.к. „Красна поляна 1“ се намира пазар „Росица“. След железопътната катастрофа от 1986 г. на жп. прелеза „Красна поляна“, е закрита жп.линията от гара Захарна фабрика до ТЕЦ Земляне. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 58 234 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 42 653 || 73.24 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 207 || 0.35 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 8474 || 14.55 |- |align="left"| Други || 322 || 0.55 |- |align="left"| Не се самоопределят || 552 || 0.94 |- |align="left"| Не отговорили || 6026 || 10.34 |} == Образование == * 75 ОУ „Тодор Каблешков“, 92-ро ОУ „Димитър Талев“, 147 ОУ, 17 СОУ "Дамян „Груев“, 28 СОУ „Алеко Константинов“, 57 спортно училище „Св. Наум Охридски“, 123 СОУ „Стефан Стамболов“, 135 СОУ „Ян Амос Коменски“, Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника, Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии == Транспорт в Красна поляна == * [[Красна поляна (квартал)|Красна поляна]] е един от най-комуникативните в транспортно отношение райони на [[София]]. Днес районът се обслужва от автобуси № 11, 45, 56, 60, 72,77, 83; трамваи № 8, 10, 11, 22; в близост са метростанции „Константин Величков“ и „Вардар“. * Част от транспортните линии, преминаващи през кварталите „Разсадника“ и „Красна поляна“ в миналото са трамваи 4 (през 70-те, 80-те и 90-те години), 21 (през 80-те), 15 и 19 (за кратко през 21 век), както и автобуси 82 и 283 (през 80-те), 383 (през 90-те) и 102 (в периода 2015 – 2019) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://krasnapolyana.bg Официален сайт на район Красна поляна] * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Красна поляна| ]] tr5rctoincevdbmxu5ir7sjnzar2kl5 0 113884 11464068 11343226 2022-07-19T20:43:09Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|района на Столична община|едноименния квартал на град София|Красно село}} {{Район на Столична община | име = Красно село | карта = Sofia-Krasno selo.png | площ = 7,2 | население = 91 558 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt</ref> | население-към = 2022 | кмет = Росина Станиславова | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2202 Обобщени данни от избор на кмет на район Красно село – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Красно село'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Булевардите „Македония“, „Тотлебен“ (ген. Едуард Тотлебен) и „Цар Борис III“ са основна транспортна ос от центъра на града (площад „Македония“) на югозапад към Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил, Сандански, Благоевград, Петрич, Разлог, Банско, Гоце Делчев, Гърция, РС Македония. Северно от тази транспортна ос са разположени жилищните комплекси ж.к. „[[Лагера]]“ и ж.к. „[[Славия (квартал)|Славия]]“, а южно от него квартал „Крива река“, ж.к. „[[Хиподрума]]“, [[квартал]]ите ж.к. „[[Белите брези (квартал)|Белите брези]]“, ж.к. „[[Красно село]]“, ж.к. „[[Борово (квартал)|Борово]]“, ж.к. „[[Бъкстон]]“. На територията на район „Красно село“ се намират парковете „Славия“, „Хиподума“ и „Лагера“. Заедно с градинките за широко обществено ползване (около 55 дка) зелената площ в района е 1860 дка. Тук са стадион „Славия“ – футболно игрище с трубуни и козирка и лекоатлетическа писта; комплекса „Славия“ – хотел, зали за вдигане на тежести, бокс, волейбол/баскетбол, фитнес; конна база „Хан Аспарух“. В кварталите са изградени спортни площадки за обществено ползване – 4 баскетболни и 5 футболни игрища. На теритторията на района с намират [[МБАЛСМ „Пирогов“]], Факултетска болница по ендокринология и геронтология, Болница на МВР, Център по репродуктивна медицина, Клиника за пластична и естетична хирургия. В район Красно село има 16 детски заведения – 3 ОДЗ, 10 ЦДГ, 1 детска ясла, 1 дом за отглеждане на деца лишени от родителска грижа, 1 частна детска градина. Има 12 училища: 8 общински (3 основни, 4 СОУ, 1 гимназия) и 4 частни гимназии. Акцент, не само за района, а и за София е Общински културен институт „Красно село“ (по-добре известен с названието Културен дом „Красно село“), който е разположен в парк „Хиподрума“. Освен това в кварталите фунционират 4 читалища. Устройва се пето читалище. Има изградени 5 православни храма и един католически. Има два общински пазара – „Красно село“ и „Борово“. „Красно село“ е втори по големина пазар в София. Изградени са и три частни пазара – „Милениум“, „Ситиком“ и „Дебър“. Има хипермаркет „[[Билла България|Билла]]“; магазини от веригите „Фантастико“ и „Фамилия“; сладкарници от веригата „Лучано“; пицарии от веригите „Дон Вито“, „О'Шипка“. По-важни дъжавни институции на територията на района са: Министерство на земеделието и горите, Изп. агенция „Пътища“ /бивше ГУП/, [[Дирекция за национален строителен контрол|ДНСК]] – Дирекция за национален строителен контрол, Комплекс на Министерство на отбраната, Комплекс на д.ф. „Строителство и възстановяване“ /бивше ГУСВ/, Национална разузнавателна служба, СДВР и 06-о РПУ. Важни стопански предприятия и фирми са БТК, завод за ремонт и производство на трамваи „Трамкар“, „Топлофикация-София“ АД, ТЦ „Земляне“, Трансимпекс, Автомотор корпорация, Балкантон. == Администрация и управление == Кмет на района е Росина Станиславова. Адрес: София 1612, бул. "Цар Борис III" № 124; номератор: 895 1100; факс: 895 1172; е-mail: office@krasnoselo.net == Население == Според данни на ГД „ГРАО“, Красно село е дом на 87 180 души през 2009 г. като 87 002 от тях са регистрирани с постоянно местожителство в общината.<ref>{{Citation |title=www.grao.bg |url=http://www.grao.bg/tna/tadr2009.txt |accessdate=2010-02-03 |archivedate=2010-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100408214540/http://www.grao.bg/tna/tadr2009.txt }}</ref> Постоянните местожители на общината са разпределени в кварталите както следва: {| class="wikitable" |+ Демографско разпределение по квартали ! Квартал ! Регистрирани постоянно живеещи граждани (брой) |- | ж.к. „Хиподрума“ | 10 174 |- | ж.к. „Бели брези“ | 4476 |- | ж.к. „Лагера“ | 7927 |- | ж.к. „Славия“ | 2189 |- | ж.к. „Бъкстон“ | 1765 |- | ж.к. „Красно село“ | 13 562 |- | ж.к. „Красно село“ – кв. „Борово“ | 9773 |- | Живущи извън жилищните комплекси според класификатора на адресите в района | 37 136 |- |} === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 83 552 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 76 692 || 91.78 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 267 || 0.31 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 43 || 0.05 |- |align="left"| Други || 797 || 0.95 |- |align="left"| Не се самоопределят || 521 || 0.62 |- |align="left"| Не отговорили || 5232 || 6.26 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.krasnoselo.net/ Собствен сайт на Район „Красно село“] * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RKS%7D&title=%CA%D0%C0%D1%CD%CE%20%D1%C5%CB%CE Община „Красно село“ към Столична Община] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000119/http://sofia.bg/template.asp?ime=RKS%7D&title=%CA%D0%C0%D1%CD%CE%20%D1%C5%CB%CE |date=2007-09-27 }} * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Красно село| ]] ndd41ol3dqo7t5gjisspuqsb3grckoc 11464072 11464068 2022-07-19T20:45:44Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|района на Столична община|едноименния квартал на град София|Красно село}} {{Район на Столична община | име = Красно село | карта = Sofia-Krasno selo.png | площ = 7,2 | население = 91 558 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Росина Станиславова | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2202 Обобщени данни от избор на кмет на район Красно село – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Красно село'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Булевардите „Македония“, „Тотлебен“ (ген. Едуард Тотлебен) и „Цар Борис III“ са основна транспортна ос от центъра на града (площад „Македония“) на югозапад към Перник, Радомир, Дупница, Кюстендил, Сандански, Благоевград, Петрич, Разлог, Банско, Гоце Делчев, Гърция, РС Македония. Северно от тази транспортна ос са разположени жилищните комплекси ж.к. „[[Лагера]]“ и ж.к. „[[Славия (квартал)|Славия]]“, а южно от него квартал „Крива река“, ж.к. „[[Хиподрума]]“, [[квартал]]ите ж.к. „[[Белите брези (квартал)|Белите брези]]“, ж.к. „[[Красно село]]“, ж.к. „[[Борово (квартал)|Борово]]“, ж.к. „[[Бъкстон]]“. На територията на район „Красно село“ се намират парковете „Славия“, „Хиподума“ и „Лагера“. Заедно с градинките за широко обществено ползване (около 55 дка) зелената площ в района е 1860 дка. Тук са стадион „Славия“ – футболно игрище с трубуни и козирка и лекоатлетическа писта; комплекса „Славия“ – хотел, зали за вдигане на тежести, бокс, волейбол/баскетбол, фитнес; конна база „Хан Аспарух“. В кварталите са изградени спортни площадки за обществено ползване – 4 баскетболни и 5 футболни игрища. На теритторията на района с намират [[МБАЛСМ „Пирогов“]], Факултетска болница по ендокринология и геронтология, Болница на МВР, Център по репродуктивна медицина, Клиника за пластична и естетична хирургия. В район Красно село има 16 детски заведения – 3 ОДЗ, 10 ЦДГ, 1 детска ясла, 1 дом за отглеждане на деца лишени от родителска грижа, 1 частна детска градина. Има 12 училища: 8 общински (3 основни, 4 СОУ, 1 гимназия) и 4 частни гимназии. Акцент, не само за района, а и за София е Общински културен институт „Красно село“ (по-добре известен с названието Културен дом „Красно село“), който е разположен в парк „Хиподрума“. Освен това в кварталите фунционират 4 читалища. Устройва се пето читалище. Има изградени 5 православни храма и един католически. Има два общински пазара – „Красно село“ и „Борово“. „Красно село“ е втори по големина пазар в София. Изградени са и три частни пазара – „Милениум“, „Ситиком“ и „Дебър“. Има хипермаркет „[[Билла България|Билла]]“; магазини от веригите „Фантастико“ и „Фамилия“; сладкарници от веригата „Лучано“; пицарии от веригите „Дон Вито“, „О'Шипка“. По-важни дъжавни институции на територията на района са: Министерство на земеделието и горите, Изп. агенция „Пътища“ /бивше ГУП/, [[Дирекция за национален строителен контрол|ДНСК]] – Дирекция за национален строителен контрол, Комплекс на Министерство на отбраната, Комплекс на д.ф. „Строителство и възстановяване“ /бивше ГУСВ/, Национална разузнавателна служба, СДВР и 06-о РПУ. Важни стопански предприятия и фирми са БТК, завод за ремонт и производство на трамваи „Трамкар“, „Топлофикация-София“ АД, ТЦ „Земляне“, Трансимпекс, Автомотор корпорация, Балкантон. == Администрация и управление == Кмет на района е Росина Станиславова. Адрес: София 1612, бул. "Цар Борис III" № 124; номератор: 895 1100; факс: 895 1172; е-mail: office@krasnoselo.net == Население == Според данни на ГД „ГРАО“, Красно село е дом на 87 180 души през 2009 г. като 87 002 от тях са регистрирани с постоянно местожителство в общината.<ref>{{Citation |title=www.grao.bg |url=http://www.grao.bg/tna/tadr2009.txt |accessdate=2010-02-03 |archivedate=2010-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100408214540/http://www.grao.bg/tna/tadr2009.txt }}</ref> Постоянните местожители на общината са разпределени в кварталите както следва: {| class="wikitable" |+ Демографско разпределение по квартали ! Квартал ! Регистрирани постоянно живеещи граждани (брой) |- | ж.к. „Хиподрума“ | 10 174 |- | ж.к. „Бели брези“ | 4476 |- | ж.к. „Лагера“ | 7927 |- | ж.к. „Славия“ | 2189 |- | ж.к. „Бъкстон“ | 1765 |- | ж.к. „Красно село“ | 13 562 |- | ж.к. „Красно село“ – кв. „Борово“ | 9773 |- | Живущи извън жилищните комплекси според класификатора на адресите в района | 37 136 |- |} === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 83 552 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 76 692 || 91.78 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 267 || 0.31 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 43 || 0.05 |- |align="left"| Други || 797 || 0.95 |- |align="left"| Не се самоопределят || 521 || 0.62 |- |align="left"| Не отговорили || 5232 || 6.26 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.krasnoselo.net/ Собствен сайт на Район „Красно село“] * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RKS%7D&title=%CA%D0%C0%D1%CD%CE%20%D1%C5%CB%CE Община „Красно село“ към Столична Община] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000119/http://sofia.bg/template.asp?ime=RKS%7D&title=%CA%D0%C0%D1%CD%CE%20%D1%C5%CB%CE |date=2007-09-27 }} * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Красно село| ]] n9bk7m8jbwmcgajqejgnzpwaknw3eq6 0 114801 11464537 10824469 2022-07-20T10:16:37Z Мико 4542 /* В Османската империя */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Дупяк | име-местно = Δισπηλιό | вид = село | изглед = Dupyak Saint Nicholas Church in August 2020.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Свети Николай (Дупяк)|Свети Николай]]“ | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | карта3 = Костурско }} '''Дýпяк''' ({{lang|el|Δισπηλιό}}, ''Диспилио'', [[катаревуса]]: ''Δισπηλιόν'', ''Диспилион'', до 1926 година ''Δουπιάκοι'', ''Дупяки''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168603 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 7 километра югоизточно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) на южния бряг на [[Костурско езеро|Костурското езеро]] на пътя от Костур за [[Хрупища]] (Аргос Орестико), в подножието на планината [[Диминик]] (Петрадес). Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото в Диминик.<ref name="Cyberότσαρκα">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/88-ntouxlos-dispilio.html | заглавие= Ντούχλος - Δισπηλιό |достъп_дата =15 октомври 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Cyberότσαρκα - Τα μυστικά του τόπου μας |цитат= |език= }}</ref><ref name="БЕР 448">{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=448 |url= |accessdate=}}</ref> В 1926 името е преведено на гръцки - Диспилион, буквално „две пещери“. Едната пещера е благоустроена и се нарича [[Духло]] (Ντούχλο, Ντούχλος). В селото има четири интересни моста с традиционна архитектура - Гьоле (Γκιολέ), Чешме (Τσεσμέ), Лакос (Λάκος) и Грановода (Γκρανοβόντα).<ref name="HN">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.hotelnostos.gr/frontend/articles.php?cid=46 | заглавие=Η Καστοριά |достъп_дата =15 октомври 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Hotel Nostos |цитат= |език= }}</ref> == История == === Неолит === [[Файл:Dispilio2.jpg|мини|250п|ляво|Възстановката на неолитното селище]] {{основна|Дупяшко неолитно селище|Дупяшки екомузей}} В 1932 година по време на суха зима Костурското езеро се отдръпва и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на [[Антониос Керамопулос]] започват разкопки на терена в 1935 година и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година поради [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]], за да бъдат възобновени през 1965 година. В 1992 година нов екип начело с [[Георгиос Хурмузиадис]], професор по праисторическа археология в [[Солунски университет|Солунския университет]], започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600-5000 година пр.н.е.) до края на неолита (3000 г. пр.н.е.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, лични орнаменти, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното - [[Дупяшка табличка|Дупяшката табличка]], върху която има знаци, които може би са надпис. Край Дупяк е изградена [[Дупяшки екомузей|възстановка]] на праисторическото наколно селище. === В Османската империя === Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Архангели (Дупяк)|Свети Архангели]]“.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> В XV век в ''Дупяк'' са отбелязани поименно 31 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Дубяк'' е споменато с 18 семейства на ''Никола, Стайо, Йован, Лука, Яно, Продан, Гюрко, Сирак, Димо, Мануел, Димо, Папас, Яно, Богоя, Настек, Койо, Коста и Димос'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 1818 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 84.</ref> В XIX век Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века [[Франсоа Пуквил]], френският консул при [[Али паша Янински]], пише за Дупяк: {{цитат|Спряхме се в Пякос или Дупяри, село до Костурското езеро. Дотам пътувах като в позната страна, защото можех да разговарям с хората и да общувам с тях, но тук положението се промени. Навлязох в област с българи и трябваше да използвам няколкото славянски думи, които бях научил при престоя си в [[Дубровник|Рагуза]].<ref>Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v. III, 364.</ref>}} [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Тупяк'' (Toupiak) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дупяк (Doupiak) е посочено като село с 50 домакинства със 152 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Дупяк: {{цитат|В края му [на Костурския дервент] е разположено българското село Дуптан; то някога е представлявало два бегови чифлика, които впоследствие опустяват и сега в него има не повече от 7 къщи, 12 семейни двойки и 21 нуфузи. Жителите се занимават със земеделие, риболовство, плетене на рогозки и отчасти със занаяти. Тук има една църква с двама свещеници и един хан. Почвата на това село е плодородна, на нея добре се развиват житни и други растения; има обилие от вода.<ref>{{Веркович|141}}</ref>}} Църквите „[[Свети Николай (Дупяк)|Свети Николай]]“ - енорийски храм на селото, и „[[Възнесение Господне (Дупяк)|Възнесение Господне]]“ са от XIX век.<ref name="Σύλλογος Δισπηλιού">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.dispilio.gr/index.php/sights/ieroi-naoi-eksokklisia | заглавие= Ιεροί Ναοί-Εξωκκλήσια |достъп_дата = 14 октомври 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Εκπολιτιστικός Σύλλογος Δισπηλιού Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дупяк има 480 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на XX век Дупяк е едно от малкото [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Дупяк има 640 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко – 300 жители, тъй като е патриаршистко.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/035.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dispilio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035058/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/035.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Дупяк преди [[Балканска война|Балканската война]] има 50 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1/2 ч. на запад от Костур, до брега на Костурското езеро, е разположено с. Дупяк, с население тоже българско и още други околни села, също такива.<ref name="Борбите 27">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=27|url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Дупякъ'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дупяк'' (Дупjак) има 50 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> През 20-те години на XX век в Дупяк са заселени малък брой гърци бежанци от Турция. В 1928 година е регистриран само 1 бежанец. Поради близостта си до Костур през [[Втора световна война|Втората световна]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото не пострадва много и тук намират убежище бежанци от околните села.<ref name="Симовски 18">{{Симовски|2|18}}</ref> Жителите традиционно произвеждат жито и боб.<ref name="Симовски 18"/> В 1953 година на мястото на по-малка стара църква е построена църквата „[[Свети Атанасий (Дупяк)|Свети Атанасий]]“.<ref name="Σύλλογος Δισπηλιού"/> {{Преброяване Гърция|252<ref name="Симовски 18"/>|219<ref name="Симовски 18"/>|264<ref name="Симовски 18"/>|257<ref name="Симовски 18"/>|431<ref name="Симовски 18"/>|377<ref name="Симовски 18"/>|391<ref name="Симовски 18"/>|747<ref name="Симовски 18"/>|1011<ref name="Симовски 18"/>|1086|976}} == Личности == ; Свързани с Дупяк * {{флагче|Гърция}} [[Никифор Папасидерис]] (1886 – 1958), гръцки духовник, патриаршески йеродякон, костурски митрополит, чийто баща е от Дупяк == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 26ny85d1drc28d74lndlcbuj5vaosfv 0 115997 11464248 11149415 2022-07-19T23:10:06Z Hesperian 137600 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:Duplicate|Duplicate]]: [[File:John Foster Dulles, U.S. Secretary of State (2358513061).jpg]] → [[File:Senator John Foster Dulles (R-NY).jpg]] Exact or scaled-down duplicate: [[c::File:Senator John Foster Dulles (R-NY).jpg]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джон Фостър Дълес | категория = политик | описание = американски политик | портрет = Senator John Foster Dulles (R-NY).jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], САЩ | брак = Джанет Ейвъри | деца = 3 | сайт = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Републиканска партия]] | убеждения = | институция1 = [[държавен секретар на САЩ|държавен секретар]] | постове1 = (1953 – 1959) | известен-с = | отличия = }} }} '''Джон Фостър Дълес''' ({{lang|en|John Foster Dulles}}) e [[Съединени американски щати|американски]] [[политик]], [[държавен секретар на САЩ|държавен секретар]] през 1953 – 1959 година, по времето на президента [[Дуайт Айзенхауер]]. Той въвежда понятието ''brinkmanship'' („балансиране на ръба“) – изкуство на водене на рискована политка на ръба на войната (до крайния предел на безопасността/сигурността). По-малкият му брат [[Алън Дълес]] е директор на [[ЦРУ]] (1953 – 1961). На името на Джон Фостър Дълес е наречено основното летище, обслужващо американската столица [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] - [[Летище „Вашингтон-Дълес“]]. == За него == * Richard H. Immerman, ''John Foster Dulles: Piety, Pragmatism, and Power in U.S. Foreign Policy'' (1998) ISBN 0-8420-2601-0 * Louis Jefferson, ''The John Foster Dulles Book of Humor'' (1986) St. Martin's Press, ISBN 0-312-44355-2 * Stephen Kinzer, ''Overthrow.'' Henry Holt and Company (2006). ISBN 0-8050-8240-9 * Stephen Kinzer, ''The Brothers: John Foster Dulles, Allen Dulles, and Their Secret World War'' (2013), Times Books, ISBN 0-8050-9497-0 * Frederick Marks, ''Power and Peace: The Diplomacy of John Foster Dulles'' (1995) ISBN 0-275-95232-0 * Ronald W. Pruessen, ''John Foster Dulles: The Road to Power'' (1982), The Free Press ISBN 0-02-925460-4 * Alan Stang, ''The actor; the true story of John Foster Dulles, Secretary of State, 1953–1959'' Western Islands (1968) * Hoopes Townsend, ''Devil and John Foster Dulles'' (1973) ISBN 0-316-37235-8. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{gutenberg author|id=John+Foster+Dulles|name=Джон Фостър Дълес}} {{пост начало}} {{пост|[[държавен секретар на САЩ]]|[[21 януари]] [[1953]]|[[22 април]] [[1959]]|[[Дийн Ачъсън]]|[[Кристиан Хъртър]]}} {{пост край}} {{Личности на годината на Тайм|51-75}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дълес, Джон Фостър}} [[Категория:Членове на Републиканската партия на САЩ]] [[Категория:Сенатори на САЩ от щата Ню Йорк]] [[Категория:Държавни секретари на САЩ]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Родени във Вашингтон (ОК)]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] [[Категория:Починали от рак]] m2yjesb59k84uq7zn2uui243xtlet7x 0 116010 11463885 11388755 2022-07-19T17:17:23Z 77.76.14.130 Казах детайли за ресторанта в Варна wikitext text/x-wiki {{Компания | име = McDonald's | лого = McDonald's Golden Arches.svg | картинка = McDonalds Golden Arches.jpg | картинка-описание = Магазин от веригата в [[Масачузетс]], САЩ | тип = публична компания | търгувана_като = {{NYSE|MCD}} | индустрия = обществено хранене | жанр = [[бързо хранене]] | основатели = Ричард Макдоналд<br>Морис Макдоналд<br>[[Рей Крок]] | локации = | ключови фигури = Енрике Ернандес (председател)<br>Крис Кемпчински (президент и [[CEO]]) | директор = | продукти = {{flatlist| * хамбургери * пилешко * пържени картофи * безалкохолни * кафе * млечни шейкове * салати * десерти }} | продукция = | услуги = | индекс = | пазарна капитализация = | собственик = | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|www.aboutmcdonalds.com/mcd.htm|международен}}<br>{{URL|www.mcdonalds.bg|български}} | допълнение = }} '''McDonald’s Corporation''' (в България – '''Макдоналдс''') е [[Съединени американски щати|американска]] компания, притежаваща верига ресторанти за бързо хранене, която обслужва 68 милиона клиенти по цял свят дневно в 119 страни по света. По данни от 2010 г. компанията заема 2-ро място по брой на ресторантите в целия свят след ресторантската мрежа [[Subway]]<ref name="sd.net.ua">[http://sd.net.ua/2011/03/08/subway-svergla-mcdonalds-s-trona-krupnejshej.html Subway свали McDonald’s от първото място]</ref>. Компанията е специализирана в приготвянето на сандвичи и [[хамбургер]]и. В допълнение предлага пържени картофи, млечни шейкове, [[десерт]]и, зеленчукови салати, плодове и [[безалкохолна напитка|безалкохолни напитки]]. Някои от ресторантите на „Макдоналдс“ имат детски площадки и организират мероприятия за децата. Емблема на детското меню на „Макдоналдс“ е [[клоун]]ът [[Роналд Макдоналд]]. „Макдоналдс“ е популярен със забавния начин, по които предлага своите продукти, и със своята практичност; често се дава като пример за компания, която се разраства на базата на договори за [[франчайзинг]]. == История == [[Файл:McDonalds kosher - TelAviv airport.jpg|мини|[[Кашер]]ен Макдоналдс на [[Летище Давид Бен-Гурион]], [[Израел]]]] Първият ресторант е отворен на [[15 май]] [[1940]] г. в американското градче [[Сан Бернардино]], [[Калифорния]] от братята Мак и Дик Макдоналд. Тяхната концепция за бързо обслужване през 1948 г. установява принципите на днешните ресторанти за бързо хранене. Следващата стъпка е направена на [[15 април]] [[1955]] г. в [[Илинойс]], когато [[Рей Крок]] открива ''свободния ресторант '' или деветия по ред „Макдоналдс“. След време Крок купува от братята Макдоналд веригата магазини и ги превръща в едни от най-проспериращите в света. През 1967 г. става факт първият ресторант извън пределите на САЩ, а именно в [[Канада]], като оттогава започва развитието на компанията като една от най-големите международни фирми. През [[1988]] г. Макдоналдс „разбиват“ [[Желязната завеса]] и откриват ресторанти в социалистическите [[Югославия]] и [[Унгария]]. Първият в Русия ресторант на компанията (тогава – най-големият в света) се открива в Москва през януари [[1990]] г. През септември [[1991]] г. във [[Виена]] е открит главен офис за [[Централна Европа]] с цел да се координира откриването на нови ресторанти в бившите социалистически страни, като [[Чехия]], [[Полша]], [[Словения]], [[България]], [[Латвия]], [[Естония]], [[Румъния]] и [[Словакия]], изграждайки 292 ресторанта в 13 страни до края на [[1996]] г. Компанията е често критикувана поради ниското заплащане и лошите работни условия. „Макдоналдс“ е най-голямата верига от ресторанти за бързо обслужване с над 30 000 ресторанта в 121 държави в света.<ref name="md">[http://mcdonalds.bg/история/ Кратка история на „Макдоналдс“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, посетен на 6.02.2015</ref> == „Макдоналдс България“ == [[Файл:LukoilbulTodorAlexandrov.jpg|мини|[[Емблема]]та на Макдоналдс на [[булевард]] [[Тодор Александров (булевард в София)|Тодор Александров]] в [[София]]]] През декември [[1994]] г. отваря врати първият в България ресторант на „Макдоналдс“ в центъра на [[Пловдив]], като към настоящия момент те са 4 за града и общо 29 за цялата страна. Веригата има ресторанти още в София, [[Варна]], [[Бургас]], [[Пазарджик]], [[Слънчев бряг]], [[Златни пясъци]], [[Стара Загора]], [[Велико Търново]] и [[Плевен]]. В България веригата осигурява над 1000 работни места, които обслужват повече от 7 млн. души годишно. „Макдоналдс България“ заема първото място в категорията „Големи компании“ в проучването за най-добрите работодатели в България за 2006 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.karieri.bg/best_employer/ | издател=KARIERI.bg | заглавие=Най-добрите работодатели в България за 2006 | дата=24 ноември 2006 | достъп_дата=24 септември 2007| език= }}</ref> До август 2011, „Макдоналдс“ има 38 ресторанта на следните места в България: * София – 16 ресторанта * Пловдив – 4 ресторанта * Варна – 5 ресторанта (един на “Летище Варна”) * Бургас – 3 ресторанта * Стара Загора – 2 ресторанта („Парк Мол Стара Загора“ и в „Галерия Стара Загора“) * Плевен – 1 ресторант („Панорама Мол“) * Слънчев бряг – 2 ресторанта и 1 мобилен * Златни пясъци – 2 ресторанта * Магистрала „Тракия“ – 2 ресторанта * с. Студена (на международен път Е79) – 1 ресторант * Магистрала „Марица“ – 1 ресторант * в летния период функционира и ресторант на летище „Сарафово“ в град Бургас. * Велико Търново – 1 ресторант [Търговски парк Велико Търново] Освен тези места, в България вече има и 8 броя заведения от веригата McCafe – по 1 във Варна, Пловдив, Стара Загора, магистрала „Тракия“, магистрала „Марица“ и при с. Студена, и 2 в София. През 1997 г. в Русе е бил отворен такъв, но през 2003 г. затваря. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|www.mcdonalds.com|Официален сайт на Макдоналдс}} [[Категория:Макдоналдс| ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1940 година]] bbsboyb5htmzsipeoyyn8bnpiknylok 0 116109 11464204 11429512 2022-07-19T22:03:07Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{Други значения|района на Столичната община|квартала на София|Кремиковци|металургичната компания|Кремиковци АД}} {{Район на Столична община | име = Кремиковци | карта = Sofia-Kremikovtzi.png | площ = 213 | население = 23 599 | население-към = 2001 | кмет = Лилия Донкова | кмет-партия = (независим) }} '''Кремиковци''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Намира се в североизточната част на общината и заема 213 кв. км или около 18,3% от територията ѝ. Включва [[квартал]]ите [[Враждебна]], [[Челопечене (квартал)|Челопечене]], [[Ботунец]], [[Кремиковци]] и [[Сеславци]], селата [[Горни Богров]], [[Долни Богров]], [[Яна (село)|Яна]] и [[Желява]], както и град [[Бухово]]. Най-голямото населено място е кв. Ботунец, а най-малко – село Желява. Районът заема значително място в Столичния промишлен комплекс. Основните промишлени отрасли са минна и металургична промишленост (черни метали), призводство на строителни материали и др. Обработваемата земя в района е почти 90 хил. дка, а горския фонд – гори, пасища и ливади, около 62 хил. дка. Застъпено е предимно отглеждането на зеленчуци, житни и фуражни култури. Към месец май 2001 г. в района са отглеждани 1140 крави, 3706 овце, 1608 кози, 1906 свине, 19 006 птици и 388 пчелни семейства. На територията на район „Кремиковци“ има обявени за паметници на културата над 50 обекта. Дванадесет от тях са с национално значение, останалите – с регионално. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 18 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 23 641 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 19 425 || 82.16 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 547 || 2.31 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 606 || 2.56 |- |align="left"| Други || 102 || 0.43 |- |align="left"| Не се самоопределят || 102 || 0.43 |- |align="left"| Не отговорили || 2859 || 12.09 |} {{панорама|Kremikovtsi-from-Buhovo5000px.jpg|1200px|[[Кремиковци АД]] – изглед откъм пътя за [[Бухово]], 2011 г.}} == Източници == <references /> * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RKR%7D&title=%CA%D0%C5%CC%C8%CA%CE%C2%D6%C8 Район „Кремиковци“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000553/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RKR%7D&title=%CA%D0%C5%CC%C8%CA%CE%C2%D6%C8 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес] на grao.bg == Външни препратки == * [http://www.chelopechene.com/ Chelopechene.com – сайт на квартал Челопечене] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100531080701/http://www.chelopechene.com/ |date=2010-05-31 }} * [http://www.kremikovci.bg/ Kremikovci.bg – сайт на квартал Кремиковци] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090519215324/http://kremikovci.bg/ |date=2009-05-19 }} * [https://www.youtube.com/watch?v=QBmljvqveCU Кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец“ в 3D] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Кремиковци| ]] j84c95hdkuuxid6ckz162g2qjihz2gd 0 118369 11463593 11463451 2022-07-19T12:26:36Z Bunzbg 111234 /* Средната земя */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Саруман''' или '''Саруман Белият''' е измислен герой от фантастичния роман на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“. Той е вълшебник и заедно със [[Гандалф]], [[Радагаст|Радагаст Кафявия]] и [[Сини Вълшебници|Сините Вълшебници]] е един от петимата истари, изпратени да се противопоставят на [[Саурон|Мрачния владетел Саурон]] в битката за [[Средна земя|Средната земя]]. Саруман е водач на [[Белия съвет]] до разкриването на предателството му, а мястото му заема Гандалф. Както немалко образи в творчеството на Толкин и този на Саруман е изключително комплексен. В него авторът разглежда едно от най-епичните личностни провали в историята за всевластните пръстени и борбата срещу Саурон. == История и произход (според творчеството на Толкин == Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за [[Валинор]] и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези народи си имат собствени езици, някои дори повече от един. Така думите “магьосник” и “вълшебник” са прозвища, дадени от хората на маярите, тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според “Айнулиндале”, маярите, един от които е Саруман, са помощници и слуги на валарите в сътворяването на Арда. Тук думата “слуга” никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българският език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е “служител”, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] е използвал “слуга”, а евентуалният негативен заряд на думата бързо се разсейва в хода на произведението. {{spoilers}} == Валинор == Истинското име на Саруман във Валинор е Курумо и като маяр е бил помощник и слуга на Ауле. В общи линии с това се изчерпва информацията за делата му във Валинор. В сборникът “[[Недовършени предания]]“ (Unfinished Tales) става ясно, че Курумо, както и другите четирима вълшебници (общо петима), е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с “пробуждането” на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната “ангелска” същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа. Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Като маяр на Ауле, Курумо е посочен лично от него и изглежда е смятан за маяр с най-висок ранг и знания, които да бъдат от голяма полза в бората срещу Саурон. == Средната земя == В глава "Истарите" в "Недовършени предания" се казва, че Курумо пристига в Средната земя заедно с [[Радагаст|Айвендил (Радагаст)]] и [[Сини Вълшебници|Сините вълшебници]] около 1000 г. от Третата епоха. <blockquote>За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували). "Недовършени предания", Истарите</blockquote>В същата глава, при пристигането си в Средната земя той е описан като човек със величав облик, гарвановочерна коса и умения в създаването на механизми. Така получава и името си в Средната земя – Саруман. Почти 2000 години по-късно, по време на войната за пръстена, образът му е значително състарен, с изцяло бели коса и брада със съвсем тънки черни кичури около устните и ушите. Като един от истарите неговата мисия в Средната земя е да помага на всички народи в борбата със Саурон. След дълги странствания из Средната земя Саруман се установява в Гондор, където прекарва дълго време в изучаване на древните ръкописи, касаещи пръстена на Саурон. Като маяр на Ауле, Саруман притежава особени способности и бързо изучава в голяма дълбочина информацията по изковаването на всевластните пръстени. Затова е смятан за най-вещ в създаването на всевластните пръстени и бързо е избран за ръководител на Белия съвет. Колкото повече знания събирал за пръстените, толкова повече се отдалечавал от задачата си, ако и да представял този интерес като част от нея. Изоставил всичко друго, Саруман успява да изиска ключовете от кулата Ортанк от наместниците на Гондор. Издигната сред планинския пръстен Исенгард в древни времена от нуменорците, кулата Ортанк била изградена от изключително здрав черен камък, неподвластен на никакви атаки. Саруман бързо съзрял тези качества на кулата и малко по малко я превърнал в непристъпна крепост, която не напускал, освен по голямо изключение. Още докато събира информация за всевластните пръстени у Саруман се заражда желанието да открие и използва великият пръстен. От всички слабости на това маярите да обитават човешката форма, Толкин разкрива тази на изкушението от властта като най-трудна за преодоляване. Още повече, че като маяри по произход те стоят значително “по-високо“ от обикновените хора и желанието за власт над тях е почти неизбежно. Единственият пръстен е един от най-могъщите предмети, създавани в Арда след силмарилите и притежанието му е обект на желание от много страни, освен от Саурон. Както става ясно не всеки доближил се до пръстенът е бил достатъчно мъдър и с достатъчно силна воля, за да устои на желанието да го притежава и използва. Във всеки случай, хората най-трудно устояват на това желание и това е причината наместникът на Гондор – Денетор и големият му син Боромир да желаят пръстена. Желанието им има една единствена цел и тя е да използват най-могъщото оръжие на врага срещу самия него. В този сляп порив нито един от двамата не осъзнава реалната сила на пръстена, нито неговата воля, които взети заедно неизбежно ще превърнат всяка добронамерена мисъл в желание за власт и унищожение, независимо от цената й. Гандалф, Арагорн, Галадриел и не на последно място Фарамир също преминават през това изпитание на волята си и всеки от тях успява да устои по един или друг начин. Интересна подробност е, че за един от героите в книгата – Том Бомбадил, пръстенът не представлява никакъв интерес. Нещо повече – Единственият пръстен няма никаква власт над него, дори и след като Том Бомбадил го надява на пръста си. Том Бомбадил вижда Фродо, след като е надянал пръстена, докато е невидим за всички други. Желанието на Саруман да притежава пръстена прераства в припряно дирене, в което той хвърля огромни усилия, загърбвайки напълно задачата си в Средната земя. В Ортанк се е съхранявал един от палантирите (всевиждащи камъни), които Саруман използвал твърде наивно след като го открил из стаите на кулата. В желанието да открие информация за пръстена той попада на Саурон, който също притежава един от палантирите (по-скоро не само един). Дори и от голямо разстояние волята и силата на Саурон са били достатъчно силни, за да пречупят Саруман в този момент. В ужаса и страха си той бързо се съгласява да стане съюзник и помощник на Саурон в търсенето на пръстена. Като страхът му се поуталожил, Саруман внимателно претеглил ситуацията и осъзнал, че на този етап и без пръстена ръката на Саурон не достатъчно дълга, за да го достигне в Исенгард. Затова започнал да укрепва пръстена, който се оказал идеален за целите му. Събирането на собствена войска се оказало нелека задача и накрая Саруман бил принуден да търси съюзници сред орките и дуноземците. Това раздвижване не остава незабелязано от народите живеещи в близост до Исенгард, дори от ентите от гората Ветроклин, но никой не предполагал замислите зад тези действия. Рохиримите били твърде свободолюбив и честен народ, за да бъде подчинен в неясни замисли и Саруман не успявал да ги привлече на своя страна. Въпреки това и с помощта на Грима Змийския език, Саруман успял да постави доверен шпионин в Медуселд. Грима не само шпионирал, но и чрез Саруман оказвал пагубно влияние (макар и бавно разгърнато) върху краля на Рохан – Теоден. За дълго време тези му деяния останали незабелязани от Белия съвет. Почти цялото внимание било съсредоточено в опазване на тайната за пръстена и откриване на начин за унищожаването му. При едно от посещенията на Гандалф в Ортанк, той забелязва голяма промяна у Саруман, който вече не бил облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си дреха. Въпреки съмненията си Гандалф разкрива новините за откриването на Единствения пръстен, търсейки съвет от предводителя на Белия съвет. Арогантността на Саруман и увереността му, че скоро ще открие единствения пръстен се оказват твърде прибързани и той разкрива пред Гандалф истинските си намерения. Представя себе си като Саруман Многоцветния, той предлага на Гандалф съюз, в който заедно да вземат пръстена и с негова помощ да унищожат Саурон. Съюзяването му с орките, нападенията над Рохан и това над Шлемово усое, изсичането на горите и най-вече посегателството над гората Ветроклин, показват нееднозначно силата на Единствения пръстен в покваряването на всяка добра мисъл дори още преди да е открит. Макар и късно Гандалф вижда и осъзнава в какво се е превърнал Саруман, опитва да му се противопостави, но е пленен в Ортанк. След бягството на Гандалф, Саруман разбира че, единствената му възможност е да открие пръстена преди Саурон затова започва открита и трескава кампания по издирването му. В тази мисия неосъзнато е подпомогнат от Радагаст. Птици и зверове събират сведения и шпионират без да знаят истинската цел на действията си. Една от силите на Саруман е неговият глас, както се разкрива във “Властелинът на пръстените”, глава “Гласът на Саруман”. Тази сила е многослойна – от тембъра и мелодията му, подбор на думи и интонация, до изражението на лицето. При влизането в разрушения Исенгард, Гандалф предупреждава спътниците си да се пазят от гласа му. Изглежда, че той има особено силно влияние и власт на по-слабите духом, особено над хората, както е описано в тази част от книгата. За мъдрите, със силна воля и бърза мисъл било по-лесно да открият лъжливите и подвеждащи слова. Елфите и маярите също не биха приели лекомислено подобни думи, но за обикновения човек словата на Саруман изглеждат най-мъдри и прави. Като творение на Аулe, джуджетата имат особен статут в много отношения и няма категорично мнение за влиянието на Сарумановия глас над тях. Единствено свидетелство е Гимли, който не се поддава на думите на Саруман при срещата си с него. Огромната сила на Сарумановия глас се споменава и в “Недовършени предания” където той успява да заблуди дори предводителя на назгулите – Краля чяродей от Ангмар. След разгрома на армията му пред Шлемово усое и разбиването на укрепения Исенгард от ентите Саруман се оказва в плен на собствената си крепост, заедно със Змийския език. След победата в Шлемово усое, военачалниците на защитата му се събират около наводнената кула Ортанк призовавайки Саруман за преговори. Макар и победен, обсаден и загубил всякакви позиции Саруман остава горделив и влага цялата си останала сила в опит да склони Гандалф към съюз. Гандалф се присмива и отнема жезъла му, оставяйки го свободен да напусне кулата. Саруман, заедно с Грима, напуска кулата, предавайки ключовете и до края на войната за пръстена съдбата му остава неизвестна. Когато Фродо, Мери, Пипин и Сам се завръщат в Графството с изненада установяват подобното на военно положение въведено в родния им край. След редица премеждия и с подкрепата на всички непокварени хобити успяват да изгонят всички натрапници, за да открият че наричаният от узорпаторите главатар Шарки е самият Саруман. За много кратко време Саруман успява да промени значително облика на цялата местност, да унищожи голяма част от природните богатства, да заграби земи и присвои големи количества стока, да въведе данъци, назначи стражи и въведе голямо количество забрани и задължителности. Въпреки всички нанесени вреди Саруман е пуснат на свобода от хобитите. Докато се разминава с Фродо той опитва да го прониже с кинжал, но кинжалът се пречупва в митрилната ризница на Фродо. Въпреки желанието на всички да го убият, Фродо настоява да го оставят да си тръгне свободен и призовава Грима да се откаже от господаря си. Смаян от тази постъпка Саруман си тръгва подритвайки Грима и разкривайки пред хобитите, че той е убиецът на Лото. Тук Грима се пречупва, напада Саруман и прерязва гърлото му. Докато Фродо успее да реагира Грима е пронизан от стрела и също пада мъртъв. Какво се случва след като Саруман загубва физическата си форма и облик не става ясно, но според описанието във “Властелинът на пръстените“ изглежда, че духът му е бил отхвърлен от Валинор и не му е било позволено да се завърне там. <blockquote>''Той [Саруман] ритна по лицето сгърчения Змийски език, обърна се и закрачи по пътя. Но в този миг сякаш нещо се скъса. Внезапно Змийския език се надигна, измъкна скрит нож, после изръмжа като куче и се метна на гърба на Саруман, дръпна го за косата, преряза гърлото му и с писък хукна надолу из полето. Преди Фродо да намери дар-слово, звъннаха три хобитови лъка и Змийския език рухна мъртъв.'' ''За слисване на околните, край тялото на Саруман се сгъсти сива мъгла, бавно се издигна нависоко като дим от огън и надвисна над Хълма, очертавайки бледа забулена фигура. За момент се поколеба, загледана към Запада, ала от Запада долетя хладен вятър, силуетът се прегърби и с въздишка се разсипа в пустотата.'' ''"Властелинът на пръстените, Глава 8 Прочистването на Графството."''</blockquote>В творчеството на Толкин валарите и маярите и изобщо “духовете“, които могат да избират физическата си форма, наред с предимствата наследяват и недостатъците, несъвършенствата и изкушенията на тялото (формата), което си избират. Когато те се освободят от тази форма, до голяма степен духовете се отърсват и от тези допълнителни характеристики, които са придобили. Дали Саруман, след като е напуснал физическата си форма е осъзнал собствения си провал или не, обръщайки се на запад не може да се каже. == Адаптации == В екранизацията на Питър Джаксън, ролята на Саруман е поверена на великият британски актьор Кристофър Лий. [[Файл:Christopher Lee.jpg|мини]] {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} {{Фентъзи-портал}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] pvd7gdzg9kgxmj5q1uvqcdcvjrj5dm0 11463608 11463593 2022-07-19T12:36:42Z Bunzbg 111234 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Саруман''' или '''Саруман Белият''' е измислен герой от фантастичния роман на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“. Той е вълшебник и заедно със [[Гандалф]], [[Радагаст|Радагаст Кафявия]] и [[Сини Вълшебници|Сините Вълшебници]] е един от петимата истари, изпратени да се противопоставят на [[Саурон|Мрачния владетел Саурон]] в битката за [[Средна земя|Средната земя]]. Саруман е водач на [[Белия съвет]] до разкриването на предателството му, а мястото му заема Гандалф.^{[[Властелинът на пръстените|1]]} Както немалко образи в творчеството на Толкин и този на Саруман е изключително комплексен. В него авторът разглежда едно от най-епичните личностни провали в историята за всевластните пръстени и борбата срещу Саурон. == История и произход (според творчеството на Толкин == Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за [[Валинор]] и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези народи си имат собствени езици, някои дори повече от един. Така думите “магьосник” и “вълшебник” са прозвища, дадени от хората на маярите, тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според “Айнулиндале”, маярите, един от които е Саруман, са помощници и слуги на валарите в сътворяването на Арда. Тук думата “слуга” никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българският език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е “служител”, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] е използвал “слуга”, а евентуалният негативен заряд на думата бързо се разсейва в хода на произведението. {{spoilers}} == Валинор == Истинското име на Саруман във Валинор е Курумо и като маяр е бил помощник и слуга на Ауле. В общи линии с това се изчерпва информацията за делата му във Валинор. В сборникът “[[Недовършени предания]]“ (Unfinished Tales) става ясно, че Курумо, както и другите четирима вълшебници (общо петима), е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с “пробуждането” на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната “ангелска” същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа. Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Като маяр на Ауле, Курумо е посочен лично от него и изглежда е смятан за маяр с най-висок ранг и знания, които да бъдат от голяма полза в бората срещу Саурон. == Средната земя == В глава "Истарите" в "Недовършени предания" се казва, че Курумо пристига в Средната земя заедно с [[Радагаст|Айвендил (Радагаст)]] и [[Сини Вълшебници|Сините вълшебници]] около 1000 г. от Третата епоха. <blockquote>За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували). "Недовършени предания", Истарите</blockquote>В същата глава, при пристигането си в Средната земя той е описан като човек със величав облик, гарвановочерна коса и умения в създаването на механизми. Така получава и името си в Средната земя – Саруман. Почти 2000 години по-късно, по време на войната за пръстена, образът му е значително състарен, с изцяло бели коса и брада със съвсем тънки черни кичури около устните и ушите. Като един от истарите неговата мисия в Средната земя е да помага на всички народи в борбата със Саурон. След дълги странствания из Средната земя Саруман се установява в Гондор, където прекарва дълго време в изучаване на древните ръкописи, касаещи пръстена на Саурон. Като маяр на Ауле, Саруман притежава особени способности и бързо изучава в голяма дълбочина информацията по изковаването на всевластните пръстени. Затова е смятан за най-вещ в създаването на всевластните пръстени и бързо е избран за ръководител на Белия съвет. Колкото повече знания събирал за пръстените, толкова повече се отдалечавал от задачата си, ако и да представял този интерес като част от нея. Изоставил всичко друго, Саруман успява да изиска ключовете от кулата Ортанк от наместниците на Гондор. Издигната сред планинския пръстен Исенгард в древни времена от нуменорците, кулата Ортанк била изградена от изключително здрав черен камък, неподвластен на никакви атаки. Саруман бързо съзрял тези качества на кулата и малко по малко я превърнал в непристъпна крепост, която не напускал, освен по голямо изключение. Още докато събира информация за всевластните пръстени у Саруман се заражда желанието да открие и използва великият пръстен. От всички слабости на това маярите да обитават човешката форма, Толкин разкрива тази на изкушението от властта като най-трудна за преодоляване. Още повече, че като маяри по произход те стоят значително “по-високо“ от обикновените хора и желанието за власт над тях е почти неизбежно. Единственият пръстен е един от най-могъщите предмети, създавани в Арда след силмарилите и притежанието му е обект на желание от много страни, освен от Саурон. Както става ясно не всеки доближил се до пръстенът е бил достатъчно мъдър и с достатъчно силна воля, за да устои на желанието да го притежава и използва. Във всеки случай, хората най-трудно устояват на това желание и това е причината наместникът на Гондор – Денетор и големият му син Боромир да желаят пръстена. Желанието им има една единствена цел и тя е да използват най-могъщото оръжие на врага срещу самия него. В този сляп порив нито един от двамата не осъзнава реалната сила на пръстена, нито неговата воля, които взети заедно неизбежно ще превърнат всяка добронамерена мисъл в желание за власт и унищожение, независимо от цената й. Гандалф, Арагорн, Галадриел и не на последно място Фарамир също преминават през това изпитание на волята си и всеки от тях успява да устои по един или друг начин. Интересна подробност е, че за един от героите в книгата – Том Бомбадил, пръстенът не представлява никакъв интерес. Нещо повече – Единственият пръстен няма никаква власт над него, дори и след като Том Бомбадил го надява на пръста си. Том Бомбадил вижда Фродо, след като е надянал пръстена, докато е невидим за всички други. Желанието на Саруман да притежава пръстена прераства в припряно дирене, в което той хвърля огромни усилия, загърбвайки напълно задачата си в Средната земя. В Ортанк се е съхранявал един от палантирите (всевиждащи камъни), които Саруман използвал твърде наивно след като го открил из стаите на кулата. В желанието да открие информация за пръстена той попада на Саурон, който също притежава един от палантирите (по-скоро не само един). Дори и от голямо разстояние волята и силата на Саурон са били достатъчно силни, за да пречупят Саруман в този момент. В ужаса и страха си той бързо се съгласява да стане съюзник и помощник на Саурон в търсенето на пръстена. Като страхът му се поуталожил, Саруман внимателно претеглил ситуацията и осъзнал, че на този етап и без пръстена ръката на Саурон не достатъчно дълга, за да го достигне в Исенгард. Затова започнал да укрепва пръстена, който се оказал идеален за целите му. Събирането на собствена войска се оказало нелека задача и накрая Саруман бил принуден да търси съюзници сред орките и дуноземците. Това раздвижване не остава незабелязано от народите живеещи в близост до Исенгард, дори от ентите от гората Ветроклин, но никой не предполагал замислите зад тези действия. Рохиримите били твърде свободолюбив и честен народ, за да бъде подчинен в неясни замисли и Саруман не успявал да ги привлече на своя страна. Въпреки това и с помощта на Грима Змийския език, Саруман успял да постави доверен шпионин в Медуселд. Грима не само шпионирал, но и чрез Саруман оказвал пагубно влияние (макар и бавно разгърнато) върху краля на Рохан – Теоден. За дълго време тези му деяния останали незабелязани от Белия съвет. Почти цялото внимание било съсредоточено в опазване на тайната за пръстена и откриване на начин за унищожаването му. При едно от посещенията на Гандалф в Ортанк, той забелязва голяма промяна у Саруман, който вече не бил облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си дреха. Въпреки съмненията си Гандалф разкрива новините за откриването на Единствения пръстен, търсейки съвет от предводителя на Белия съвет. Арогантността на Саруман и увереността му, че скоро ще открие единствения пръстен се оказват твърде прибързани и той разкрива пред Гандалф истинските си намерения. Представя себе си като Саруман Многоцветния, той предлага на Гандалф съюз, в който заедно да вземат пръстена и с негова помощ да унищожат Саурон. Съюзяването му с орките, нападенията над Рохан и това над Шлемово усое, изсичането на горите и най-вече посегателството над гората Ветроклин, показват нееднозначно силата на Единствения пръстен в покваряването на всяка добра мисъл дори още преди да е открит. Макар и късно Гандалф вижда и осъзнава в какво се е превърнал Саруман, опитва да му се противопостави, но е пленен в Ортанк. След бягството на Гандалф, Саруман разбира че, единствената му възможност е да открие пръстена преди Саурон затова започва открита и трескава кампания по издирването му. В тази мисия неосъзнато е подпомогнат от Радагаст. Птици и зверове събират сведения и шпионират без да знаят истинската цел на действията си. Една от силите на Саруман е неговият глас, както се разкрива във “Властелинът на пръстените”, глава “Гласът на Саруман”. Тази сила е многослойна – от тембъра и мелодията му, подбор на думи и интонация, до изражението на лицето. При влизането в разрушения Исенгард, Гандалф предупреждава спътниците си да се пазят от гласа му. Изглежда, че той има особено силно влияние и власт на по-слабите духом, особено над хората, както е описано в тази част от книгата. За мъдрите, със силна воля и бърза мисъл било по-лесно да открият лъжливите и подвеждащи слова. Елфите и маярите също не биха приели лекомислено подобни думи, но за обикновения човек словата на Саруман изглеждат най-мъдри и прави. Като творение на Аулe, джуджетата имат особен статут в много отношения и няма категорично мнение за влиянието на Сарумановия глас над тях. Единствено свидетелство е Гимли, който не се поддава на думите на Саруман при срещата си с него. Огромната сила на Сарумановия глас се споменава и в “Недовършени предания” където той успява да заблуди дори предводителя на назгулите – Краля чяродей от Ангмар. След разгрома на армията му пред Шлемово усое и разбиването на укрепения Исенгард от ентите Саруман се оказва в плен на собствената си крепост, заедно със Змийския език. След победата в Шлемово усое, военачалниците на защитата му се събират около наводнената кула Ортанк призовавайки Саруман за преговори. Макар и победен, обсаден и загубил всякакви позиции Саруман остава горделив и влага цялата си останала сила в опит да склони Гандалф към съюз. Гандалф се присмива и отнема жезъла му, оставяйки го свободен да напусне кулата. Саруман, заедно с Грима, напуска кулата, предавайки ключовете и до края на войната за пръстена съдбата му остава неизвестна. Когато Фродо, Мери, Пипин и Сам се завръщат в Графството с изненада установяват подобното на военно положение въведено в родния им край. След редица премеждия и с подкрепата на всички непокварени хобити успяват да изгонят всички натрапници, за да открият че наричаният от узорпаторите главатар Шарки е самият Саруман. За много кратко време Саруман успява да промени значително облика на цялата местност, да унищожи голяма част от природните богатства, да заграби земи и присвои големи количества стока, да въведе данъци, назначи стражи и въведе голямо количество забрани и задължителности. Въпреки всички нанесени вреди Саруман е пуснат на свобода от хобитите. Докато се разминава с Фродо той опитва да го прониже с кинжал, но кинжалът се пречупва в митрилната ризница на Фродо. Въпреки желанието на всички да го убият, Фродо настоява да го оставят да си тръгне свободен и призовава Грима да се откаже от господаря си. Смаян от тази постъпка Саруман си тръгва подритвайки Грима и разкривайки пред хобитите, че той е убиецът на Лото. Тук Грима се пречупва, напада Саруман и прерязва гърлото му. Докато Фродо успее да реагира Грима е пронизан от стрела и също пада мъртъв. Какво се случва след като Саруман загубва физическата си форма и облик не става ясно, но според описанието във “Властелинът на пръстените“ изглежда, че духът му е бил отхвърлен от Валинор и не му е било позволено да се завърне там. <blockquote>''Той [Саруман] ритна по лицето сгърчения Змийски език, обърна се и закрачи по пътя. Но в този миг сякаш нещо се скъса. Внезапно Змийския език се надигна, измъкна скрит нож, после изръмжа като куче и се метна на гърба на Саруман, дръпна го за косата, преряза гърлото му и с писък хукна надолу из полето. Преди Фродо да намери дар-слово, звъннаха три хобитови лъка и Змийския език рухна мъртъв.'' ''За слисване на околните, край тялото на Саруман се сгъсти сива мъгла, бавно се издигна нависоко като дим от огън и надвисна над Хълма, очертавайки бледа забулена фигура. За момент се поколеба, загледана към Запада, ала от Запада долетя хладен вятър, силуетът се прегърби и с въздишка се разсипа в пустотата.'' ''"Властелинът на пръстените, Глава 8 Прочистването на Графството."''</blockquote>В творчеството на Толкин валарите и маярите и изобщо “духовете“, които могат да избират физическата си форма, наред с предимствата наследяват и недостатъците, несъвършенствата и изкушенията на тялото (формата), което си избират. Когато те се освободят от тази форма, до голяма степен духовете се отърсват и от тези допълнителни характеристики, които са придобили. Дали Саруман, след като е напуснал физическата си форма е осъзнал собствения си провал или не, обръщайки се на запад не може да се каже. == Адаптации == В екранизацията на Питър Джаксън, ролята на Саруман е поверена на великият британски актьор Кристофър Лий. [[Файл:Christopher Lee.jpg|мини]] {{Властелинът на пръстените}} ====== Източници ====== [[Властелинът на пръстените]] <references /> {{Айнури от Средната земя}} {{Фентъзи-портал}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] ihop21utwfyqxye3wwnxw1eqlmjf17l 0 119303 11463743 11300843 2022-07-19T14:46:06Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[Император на Византия|византийски император]]'' | портрет = Meister der Predigtsammlung des Heiligen Johannes Chrysostomus 001 (cropped enhanced).jpg | портрет-описание = Портрет на Никифор III (детайл от миниатюра) | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[7 януари]] [[1078]] – [[1 април]] [[1081]] | коронация = | предшественик = [[Михаил VII Дука]] | наследник = [[Алексий I Комнин]] | герб = }} | род = }} '''Никифор III Вотаниат''' ({{lang|el|Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης}}) е [[византийски император]] от [[1078]] до [[1081]] година. == Произход и военна кариера == Представител на малоазийската военна аристокрация, Никифор Вотаниат принадлежал към семейство, претендиращо че произхожда от римските [[Фабии]] и византийски [[Фока (византийска фамилия)|Фоки]]. Той служи като генерал при [[Константин IX Мономах]], [[Константин X Дука]] и [[Роман IV Диоген]], а при [[Михаил VII Дука]] е назначен за управител на анатолска тема и командир на източните войски. Въпреки репутацията си на опитен военачалник Никифор Вотаниат търпи серия от неуспехи в кариерата си – в 1064 г. е победен от [[огузи]]те ([[узи (племе)|узите]]), нахлули на [[Балканите]] и попада в плен за известно време, а по-късно като стратег на тема [[Анатоликон]] е принуден да отстъпи пред настъплението на [[Тюркски народи|тюрките]] в [[Мала Азия]]. == Бунт и възкачване == В края на 1077 – началото на 1078 г. в западната тема [[Дирахий (тема)|Дирахий]] избухва бунта на [[Никифор Вриений Стари]], който достига до столицата [[Константинопол]] и претендира за императорския трон. Въпреки че въстанието на Вриений обхваща Балканите, той не е популярен сред населението, поради своеволното поведение на армията му. По същото време Никифор Вотаниат също се вдига на бунт срещу слабия император Михаил VII Дука и неговия корумпиран финансов министър [[Никифорица]]. Метежът на Вотаниат скоро се разраства и получава подкрепата на [[селджуци|селджукските турци]], с чиято помощ Вотаниат тръгва на поход до град [[Никея]], [[Витиния]], където се провъзгласява за император. В лицето на другия разбунтувал се генерал Никифор Вриений Стари, избирането на Вотаниат бива одобрено от аристокрацията и духовенството, докато Михаил VII е заставен да [[Абдикиране|абдикира]] и да се замонаши. През март или юни 1078 г. Никифор Вотаниат влиза триумфално в Константинопол и бива коронясан от патриарх [[Козма I|Козма]]. Но на Балканите продължава бунта на войските водени от Вриений, който все още издига претенции за императорска власт и отхвърля предложената му от Вотаниат титла ''[[кесар]]''. С помощта на турски наемници, изпратеният от Вотаниат военачалник Алексий Комнин успява да се справи с претендента по-късно същата година. == Управление == [[Файл:Histamenon nomisma sous Nicéphore III Botaniatès.jpg|ляво|мини|Номизма на Никифор III Вотаниат]] Никифор III, който идва на власт вече в напреднала възраст, няма необходимата енергия и способности за да извади империята от тежкото положение, в което се намира. През неговото кратко и неефективно управление той е изправен едновременно пред два сериозни военни бунта, вътрешна опозиция в столицата и външен натиск по границите в [[Азия]] и на Балканите. Администрацията на Никифор III не му спечелва много поддръжка, като неговите придворни се отчуждават от по-старата дворцова бюрокрация, която все още била сравнително силна. Реформите, които се опитва да въведе, биват блокирани, а и не успява да спре девалвацията на византийските финанси. Въпреки липсата на парични средства Никифор III се опитва да увеличи своята популярност, като демонстрира щедрост към народа и поддръжниците си. За да затвърди позициите си Никифор III, решава да се ожени за [[Евдокия Макремволитиса]], майка на Михаил VII, вдовица на [[Константин X Дука]] и [[Роман IV Диоген]]. Този план бива подронен от съветника му Йоан Дука, чичо на Михаил VII, и Никифор вместо това се оженва за бившата съпруга на абдикиралия Михаил VII, [[Мария Багратиони|Мария Аланска]], която била известна с красотата си. Тази постъпка е в нарушение на църковните канони и след това щяла да бъде една от причините за падението на Никифор III от власт. Въпреки че се оженва за Мария, Никифор не признава наследствените права на сина ѝ, Константин Дука, с което се изложил на подозрение и заговори от страна на останалите хора от фракцията на Дука в двора. === Бунтове и сваляне === През 1079 г. балканските провинции са обхванати от въстанията на [[Бунт на Лека|Лека]] и [[Бунт на Добромир|Добромир]], ползващи се с помощта на [[кумани]] и [[печенеги]]. Въпреки първоначалният им размах и двата бунта затихват бързо и безкръвно, а водачите им са опростени от императора. Никифор III става все по-зависим от подкрепата на стратега Алексий Комнин, който успешно потушава въстанието на Никифор Василак на Балканите (1079 г.) и е натоварен със задържането на [[Никифор Мелисин|Никифор Мелисен]], разбунтувал се в Анатолия (1080 г.). Докато в [[Мала Азия]] повечето територии са в ръцете на селджуците, [[Византийската империя]] е изправена пред още чуждестранни нападения, когато [[норман]]ския херцог [[Робер Жискар]] от [[Апулия]] обявява война под претескт, че иска да защити правата на младия Константин Дука, който бил сгоден за дъщерята на Робер, Елена. На Алексий Комнин е поверено със силна армия да спре предстоящото норманско нападение в [[Гърция]]. Партията на Дука, водена от деспот Йоан Дука, заговорничи да свали император Никифор и да го замени с Алексий Комнин. Не успял да си осигури подкрепата на селджукските турци или на Никифор Мелисен, които традиционно били негови врагове, Никифор III Вотаниат в крайна сметка е принуден да [[Абдикиране|абдикира]] с безкръвен преврат на [[4 април]] [[1081]] г., който довежда на трона [[Алексий I Комнин]]. Сваленият император се усамотява в манастир, който той дарил, и умира по-късно същата година. == Изображения == <gallery class="center"> Nicephorus III and Maria of Alania BnF Coislin79 fol2bis.jpg|Никифор III Вотаниат и Мария Аланска (Багратиони) Nicephorus III and chrysostome BnF Coislin79 fol2v.jpg|Никифор III изобразен между [[Йоан Златоуст]] и [[Архангел Михаил]] Nicephorus III and officers BnF Coislin79 fol2.jpg|Никифор III на трона в императорския дворец в обкръжението на длъжностни лица Nicephorus III and Sabas BnF Coislin79 fol2bis.jpg|Никифор III и Sabas </gallery> == Външни препратки == {{Commons|Nicephorus III}} * [http://www.doaks.org/resources/seals/gods-regents-on-earth-a-thousand-years-of-byzantine-imperial-seals/rulers-of-byzantium/nikephoros-iii-botaneiates-1078-81 Византийски печати на Никифор III] {{пост начало}} {{пост|[[Византийски император]]|[[1078]]|[[1081]]|[[Михаил VII Дука]]|[[Алексий I Комнин]]}} {{пост край}} {{Римски императори}} {{Портал|Византия|Биографии}} [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] 8g8r7aq5f8afx81cxeoevkyo9fv2rk8 0 120335 11463571 11106295 2022-07-19T11:59:44Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Айс Кюб''' ({{lang|en|Ice Cube}}, в превод ''Леден куб'') е прякор и артистичен псевдоним на '''О'Шей Джаксън''' ({{lang|en|O'Shea Jackson}}), е американски [[рапър]], [[актьор]] и [[режисьор]]. Нареждан е сред най-великите [[рап]] изпълнители. Започва кариерата си като основател на известната рап група [[N.W.A.]], а по-късно започва и самостоятелна солова кариера в музиката и киното. От средата на 1990-те години насам се фокусира на актьорството, а музикалните му дейности значително намаляват. Той остава сред най-значимите рапъри от Западното крайбрежие, спомагайки за създаването на [[гангста рап]]а. Той е особено известен и заради подстрекателните си [[Рима|рими]] на [[Политика|полиполитически]] и [[Расизъм|расистки]] теми (отношението към чернокожите в [[САЩ]]). Той е също сред най-богатите хора в [[хип-хоп]] индустрията с изчислено състояние на около $145 милиона. == Биография == О'Шей Джаксън е роден на 15 юни 1969 в южната част на Лос Анджелис, син на докторка, a баща му е бил градинар. През 2005 е разкрито, че когато е бил на 12 неговата доносна сестра е била убита от своя приятел. Той е брадовчед с рапъра [[Del the Funky Homosapien]]. О'Шей е отгледан в [[Лос Анджелис]]. На 16-годишна възраст той развива интерес към [[хип-хоп]] музиката, и започва да пише [[Лирика|лирики]] докато отива на училище. Той отива в университета във [[Финикс]] през есента на [[1987]] година, и изучава Архитектурно Чертане. Заедно с приятеля си [[Сър Джинкс]], Кюб сформира групата [[C.I.A.]], и те правят участия на купони организирани от [[Доктор Дре]]. == Kариера == === Ерата на N.W.A. === Айс Кюб и Доктор Дре впоследствие правят заедно mixtape запис озаглавен My Posse, който се появява през 1987 година, и в който Кюб рапира а Дре е в ролята на [[Музикален продуцент|продуцент]]. След кратък престой в група наречена HBO, Кюб показва на своя приятел, който тогава е [[нарко-дилър]] [[Ийзи-И]], песен която сам е написал и озаглавил „Boyz-N-The-Hood.“ Кюб иска Ийзи да изпълни тази песен; първоначално Ийзи-И отказал, тъй като нямал никакви намерения да става рапър. Впоследствие обаче, той погледнал и записал песента, която е включена в албума „[[N.W.A. and the Posse]]“ – първия албум на [[N.W.A.]] По времето когато Айс Кюб е пълноправен член на групата заедно със [[The D.O.C.]] и (в по-малка степен) [[MC Рен]], той пише римите на Доктор Дре и Ийзи-И в останалия в историята албум, Straight Outta Compton издаден през [[1989]] година. Обаче, през [[1990]] година, Кюб се скарва с мениджъра на групата, [[Джери Хелър]], след като Хелър отговарял за финансовите въпроси на групата планирайки ново споразумение. Ice Cube обяснява в своята книга: “Хелър ми даде този договор, и аз казах че искам адвокат да прегледа договора. Той едва не падна от стола си. Сигурно си е мислил нещо от рода, как това младо копеле отказва толкова пари? [$75 000] Всички останали подписаха. Аз им казах че искам да се уверя че всичко е наред. След като е написал около половината от албумите [[Straight Outta Compton (албум)|Straight Outta Compton]] и соловия албум на [[Ийзи-И]], [[Eazy-Duz-It]], Кюб бил наясно със сумата която Хелър му дължи, и продължил с юридическите действия малко след като напуска групата. В отговор, останалите от членовете на N.W.A. го атакуват вербално в мини албума [[100 Miles and Runnin']], а също така и в следващия си дългосвирещ албум [[Efil4zaggin]]. === Солова кариера === Айс Кюб записва своя дебютен солов албум в [[Ню Йорк]], заедно със своята група [[Da Lench Mob]] и [[The Bomb Squad]]. [[AmeriKKKa's Most Wanted]] е издаден през [[1990]] година и веднага става хит. Албума става обект на легални дискусии, и Кюб е обвинен в расизъм насочен срещу белите американци и в омраза и обида срещу жените. Последвалия албум на Кюб от [[1991]] година, [[Death Certificate]] се счита за по-фокусиран, но все пак дори още по-скандален албум, и критиците отново го обвиняват в това, че е насочен срещу белите, срещу жените, и срещу семитите. Кюб прави турне с [[Lollapalooza]] през 1992 година, което разширява базата му от фенове; също така през онази година, се носят слухове, че той е приел вярата на Нацията на [[Ислям]]а, въпреки че той категорично отрича това. Айс Кюб издава албума [[The Predator]] през [[ноември]] [[1992]] година. The Predator дебютира под номер 1 както в поп така и в R&B класациите, като той е първият музикален албум в историята който постига това. За този албум, Кюб решава да се насочи към повече звучене в стил G-Funk, вместо предишните груби, продукции в стила на Bomb Squad. Този албум е най-успешния за Айс Кюб, с над 3 милиона продадени копия в САЩ. Обаче, след The Predator, рап публиката на Кюб бавно започва да намалява. Албума [[Lethal Injection]], който е издаден в края на 1993 година не е добре приет от критиката, въпреки че феновете говорят за него като един от най-добрите му албуми. През следващата 1994 година той си взима почива от музиката и се съсредоточава над работата по филми и развитието на кариерите на други рап изпълнители, като [[Мак 10]], и [[Мистър Шорт Кооп]]. През 1998 година, Кюб издава дългоочаквания си албум, [[[War & Peace Volume 1]]. Закъснялата втора част, [[War & Peace Volume 2]], е издадена през 2000 година. В албумите участват неговата група [[Westside Connection]], а също така и сдобряване с колегите му от [[N.W.A.]], [[Доктор Дре]] & [[MC Рен]]. Все пак много фенове твърдят че двата албума не са в час с предишните работи на Cube, особено втория от двата албума. През 2006 година, Айс Кюб издава своя 8-и самостоятелен албум – [[Laugh Now, Cry Later]], посредством своя лейбъл [[Da Lench Mob Records]], дебютирайки под номер 4 в класацията за продажби на Billboard със своите 144 000 продадени копия за първата седмица на пазара. Оттогава албума достига златен статус – единственият албум, който е публикуван от независим лейбъл, който е достигал до такова признание === Westside Connection === {{Основна|Westside Connection}} През 1996 година, Кюб сформира групата [[Westside Connection]] с двама негови приятели, и издава албума [[Bow Down]], който достига платинен статус. През 2003 година Westside Connection създават своя втори албум озаглавен [[Terrorist Threats]] през 2003 година. Албумът е приет добре от критиката. След скандал с един от групата, той се фокусира повече в актьорството, отколкото музиката. През 2007 бандата се разпада. === Филмова кариера === След, може би най-известната му филмова роля, като 'Doughboy' във ''[[Boyz N the Hood]]'', през 1992 той участва заедно със [[Айс-Ти]], и [[Бил Пакстън]] в екшън филма на [[Уолтър Хил]], ''[[Чужда собственост]]'', а след това и във филма ''[[Стъкления щит]]''. През [[1995]] година, Кюб има няколко големи роли, първата от която е в хитовата комедия ''[[Петък (филм)|Петък]]'' партнирайки си с тогава изгряващия комик [[Крис Тъкър]]. Филмът има две продължения: ''[[Следващият петък]]'' и ''[[По-следващият петък]]'', а скоро се очаква да излезе о четвърта част на култовата поредица. Същата година той участва в ролята на отегчен студент във филма ''[[Празни приказки]]'', роля за която той получава номинации за филмови награди. През 1997 година играе поддържаща роля във филма ''[[Анаконда (филм)|Анаконда]]'', а през [[1999]], участва заедно с [[Джордж Клуни]] в одобрения от критиката филм ''[[Трима крале]]''. През 2002 участва в комерсиално успешния филм ''[[Бръснарницата]]'', както и в неговото продължение от [[2004]] година ''[[Бръснарницата 2: Отново в бизнеса]]''. В началото на [[2005]], Айс Кюб се завръща в [[Холивуд]] и участва заедно със [[Самюъл Джаксън]] в екшън филма ''[[Трите Хикса 2: Следващо ниво]]'', а след това в семейната комедия, ''[[Кога ще пристигнем?]]''. == Дискография == * AmeriKKKa's Most Wanted (1990) * Kill at Will (EP) (1990) * Death Certificate (1991) * The Predator (1992) * Lethal Injection (1993) * Bootlegs & B-Sides (1994) * War & Peace – Volume 1 (The War Disc) (1998) * War & Peace – Volume 2 (The Peace Disc) (2000) * Laugh Now, Cry Later (2006) * In The Movies (2007) * Raw Footage (2008) * I Am The West (28 септември 2010) == Филмография == * Boyz n the Hood (1991) * Trespass (1992) * The Glass Shield (1994) * Higher Learning (1995) * Friday(Петък) (1995) Следващият петък (2000); По-другият петък (2002) * Dangerous Ground (1997) * „[[Анаконда (филм)|Анаконда]]“ (1997) * The Players Club (1998) * Three Kings (1999) * BarberShop (2002) * All About the Benjamins (2002) * BarberShop 2:Back In Business (2004) * The Longshots (2008) * First Sunday (2008) * „[[Внедрени в час]]“ (''21 Jump Street'', 2012) * „[[Внедрени в час 2]]“ (''22 Jump Street'', 2014) * „[[Ченге за един ден]]“ (''Ride Along'', 2014) * „[[Книгата на живота]]“ (''Книгата на живота'', 2014) * Straight Outta Compton (2015) * „[[Ченге за един ден 2]]“ (''Ride Along 2'', 2016) * Fist Fight (2017) == Външни препратки == * [http://www.icecube.com/ Официален сайт на Айс Кюб] * {{imdb name|id=0001084|name=Айс Кюб}} * [http://www.hiphoprule.com/bg/content/view/367/95/ Биография на Ice Cube в HipHopRule.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Кюб, Айс}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Родени в Лос Анджелис]] j5ijrztoz7bm46nfimjdba7g9hfvpy8 0 123083 11464139 11034298 2022-07-19T21:38:59Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Слатина|Слатина}} {{Район на Столична община | име = Слатина | карта = Sofia-Slatina.png | площ = 13,252 | население = 74 069 | население-към = 2021<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | кмет = [[Георги Илиев (политик)]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2207 Обобщени данни от избор на кмет на район Слатина - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Слатина, София.JPG|мини|Сградата на община Слатина]] [[Файл:Saint Trinity Church of Slatina Sofia.JPG|мини|Църквата Св. Троица]] '''Слатина''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва кварталите [[Слатина (квартал)|„Христо Смирненски“]], [[Гео Милев (квартал)|„Гео Милев“]], „[[Редута]]“, [[Яворов (жилищен комплекс)|„Яворов“]], [[Христо Ботев (квартал на София)|„Христо Ботев“]], както и [[летище София]]. Район „Слатина“ е с население от 72 377 жители (15.12.2011 г.) и обхваща територия от 1325 [[хектар]]а. Макар в южната и югозападната части на [[София]] да се намират квартали, които в голямата си част (или дори изцяло) са с по-висока надморска височина, в район „Слатина“ се намира една от най-силно изразените по изпъкналост (спрямо обкръжението си) точки в София, което е отразено и в името на съответния квартал – „Редута“. Кмет е Георги Илиев ([[Демократична България]]). == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 66 702 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 56 274 || 84.36 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 292 || 0.43 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 522 || 0.78 |- |align="left"| Други || 435 || 0.65 |- |align="left"| Не се самоопределят || 850 || 1.27 |- |align="left"| Не отговорили || 8329 || 12.48 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template2.asp?lbl=%7BINF_RSL&title=СЛАТИНА „Слатина“ на страницата на Столична община]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Слатина| ]] 0zn4owqbkogpms3o5crf0cc04vk9gkf 11464153 11464139 2022-07-19T21:40:28Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Слатина|Слатина}} {{Район на Столична община | име = Слатина | карта = Sofia-Slatina.png | площ = 13,252 | население = 73 786 | население-към = 2022<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | кмет = [[Георги Илиев (политик)]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2207 Обобщени данни от избор на кмет на район Слатина - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Слатина, София.JPG|мини|Сградата на община Слатина]] [[Файл:Saint Trinity Church of Slatina Sofia.JPG|мини|Църквата Св. Троица]] '''Слатина''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва кварталите [[Слатина (квартал)|„Христо Смирненски“]], [[Гео Милев (квартал)|„Гео Милев“]], „[[Редута]]“, [[Яворов (жилищен комплекс)|„Яворов“]], [[Христо Ботев (квартал на София)|„Христо Ботев“]], както и [[летище София]]. Район „Слатина“ е с население от 72 377 жители (15.12.2011 г.) и обхваща територия от 1325 [[хектар]]а. Макар в южната и югозападната части на [[София]] да се намират квартали, които в голямата си част (или дори изцяло) са с по-висока надморска височина, в район „Слатина“ се намира една от най-силно изразените по изпъкналост (спрямо обкръжението си) точки в София, което е отразено и в името на съответния квартал – „Редута“. Кмет е Георги Илиев ([[Демократична България]]). == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 66 702 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 56 274 || 84.36 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 292 || 0.43 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 522 || 0.78 |- |align="left"| Други || 435 || 0.65 |- |align="left"| Не се самоопределят || 850 || 1.27 |- |align="left"| Не отговорили || 8329 || 12.48 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template2.asp?lbl=%7BINF_RSL&title=СЛАТИНА „Слатина“ на страницата на Столична община]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Слатина| ]] gq3t8v4jlsogfscgiyccmpbudflpdmj 11464166 11464153 2022-07-19T21:42:30Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Слатина|Слатина}} {{Район на Столична община | име = Слатина | карта = Sofia-Slatina.png | площ = 13,252 | население = 73 786 | население-към = 2022<ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | кмет = [[Георги Илиев (политик)]] | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2207 Обобщени данни от избор на кмет на район Слатина - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Слатина, София.JPG|мини|Сградата на община Слатина]] [[Файл:Saint Trinity Church of Slatina Sofia.JPG|мини|Църквата Св. Троица]] '''Слатина''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Включва кварталите [[Слатина (квартал)|„Христо Смирненски“]], [[Гео Милев (квартал)|„Гео Милев“]], „[[Редута]]“, [[Яворов (жилищен комплекс)|„Яворов“]], [[Христо Ботев (квартал на София)|„Христо Ботев“]], както и [[летище София]]. Район „Слатина“ е с население от 72 377 жители (15.12.2011 г.) и обхваща територия от 1325 [[хектар]]а. Макар в южната и югозападната части на [[София]] да се намират квартали, които в голямата си част (или дори изцяло) са с по-висока надморска височина, в район „Слатина“ се намира една от най-силно изразените по изпъкналост (спрямо обкръжението си) точки в София, което е отразено и в името на съответния квартал – „Редута“. Кмет е Георги Илиев ([[Демократична България]]). == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 66 702 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 56 274 || 84.36 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 292 || 0.43 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 522 || 0.78 |- |align="left"| Други || 435 || 0.65 |- |align="left"| Не се самоопределят || 850 || 1.27 |- |align="left"| Не отговорили || 8329 || 12.48 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template2.asp?lbl=%7BINF_RSL&title=СЛАТИНА „Слатина“ на страницата на Столична община]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} <references /> {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Квартали на София}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Слатина| ]] njnhpnexy7b6zuaqd96j51qsosmnnjg 0 123759 11463916 11419034 2022-07-19T18:13:22Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Преславска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Варненска и Великопреславска епархия | местно име = | църква = [[Българска православна църква]] | карта= Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png | карта-описание = | картинка= Bulgaria-Varna-02.JPG | картинка-описание = Катедрален храм {{Br}}„Успение Богородично“ [[Варна]]. | страна = [[България]] | център = Варна | катедрална църква = „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ | архиерейски наместничества = [[Шумен]]{{Br}} [[Провадия]]{{Br}} [[Добрич]]{{Br}} [[Търговище]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Йоан Варненски и Великопреславски|Йоан]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = 330 | паство = }} [[Файл:Porphyrius of Varna.png|мини|250п|Порфирий Варненски]] [[Файл:TheOldChurch Tshte1.jpg|мини|270п|Храм „Св. Успение Богородично“ – [[Търговище]]]] '''Варненската и Великопреславска''' епархия на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] е със седалище в град [[Варна]] и архиерейски наместничества в градовете [[Шумен]], [[Провадия]], [[Добрич]] и [[Търговище]]. == История == Варна е [[апостол]]ска катедра, според редица източници първозваният Христов [[Андрей Първозвани|Апостол Андрей]] проповядва Евангелието по крайбрежието на [[Черно море]]. Във Варна (Odyssoupolis) поставя за пръв епископ своя ученик [[Апостол Амплий]] (56 – 59 г.), за когото Свети Апостол Павел казва: „Поздравете обичния ми в Господа Амплий“ (Рим. 16:8). От втората половина на VII век Одесос вече не съществува. През IX-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна е архиепископия, през XIII-XIV в. – епископия, след което е въздигната в митрополия. През 1872 г. пристига първият български варненски и преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г. Следващият варненски и преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898 – 1988). == Епископи == ; Варненски митрополити на Вселенската патриаршия * Матей (споменат в ръкописна бележка от 13 [?] век)<ref>Preiser-Kapeller, J. Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 55].</ref> * Методий (споменат през май 1325 г.)<ref>Preiser-Kapeller, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 56].</ref> * Маркел (споменат през 1327 г.)<ref>Preiser-Kapeller, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 56].</ref> * Методий (споменат през 1347 г.)<ref>Preiser-Kapeller, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 56].</ref> * Алексий (сменен през март 1381 г.)<ref>Preiser-Kapeller, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 56].</ref> * Гавриил (споменат през юли 1389 и март 1391 г.)<ref>Preiser-Kapeller, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 57].</ref> * Калист (споменат в 1483 – 1484 г.)<ref>Αποστολόπουλος, Δ. Ο ''Ιερός κώδιξ'' του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 128, 136.</ref> * Гавриил (споменат през януари 1565 г.)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 126</ref> * Партений (споменат през октомври 1568 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126</ref> * Акакий (1572 – 1594[http://www.pravenc.ru/text/154303.html], споменат през май 1590 г.<ref>Γερμανός, σ. 126</ref>) * Теолипт (споменат през юни 1601 г., отстранен през 1605 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126</ref> * Матей (избран на 12 януари 1605 г., отстранен през март 1606 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126</ref> * Мелетий (избран на 15 март 1606 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126</ref> * Митрофан (1622)[http://www.pravenc.ru/text/154303.html] * Порфирий (1624)[http://www.pravenc.ru/text/154303.html] * Партений (споменат през юни 1624 и май 1631 г., починал в 1635 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126</ref> * Мелетий (избран на 7 април 1635 г., отстранен в 1637 г.)<ref>Γερμανός, σ. 126 – 7</ref> * Агатангел (избран през април 1637 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Мелетий (вторично отстранен в 1639 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Партений (избран през декември 1639 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Мелетий (починал в 1649 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Антим (избран на 25 август 1649, починал в 1655 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Даниил I (избран през май 1655, отстранен в 1657 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Даниил II (избран през юли 1657, отстранен в 1658 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Никодим (избран на 20 юни 1658, отстранен в 1662 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127</ref> * Митрофан (избран на 11 юни 1662, починал в 1674 г.)<ref>Γερμανός, σ. 127 – 8</ref> * Макарий (избран на 15 август 1674 г.,<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> споменат през 1707 г.<ref>Văetiși, A. Monasteries and Monastic Life in Bucharest in Brâncoveanu Period. – In: Constantin Brâncoveanu et le monde de l'Orthodoxie (ed. P. Guran). București, 2015, [https://www.academia.edu/27385269 131].</ref>) * Серафим<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Григорий (ок. 1698 г.)[http://www.pravenc.ru/text/154303.html] * Леонтий (починал преди 19 октмоври 1705 г.)<ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 65].</ref> * Макарий (утвърден на 19 октмоври 1705 г.)<ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 65].</ref> * Кирил (споменат през май 1712 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Калиник (споменат през март 1713, август и октомври 1717, май 1718, януари, февруари и април 1720, септември 1721 и септември 1723 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Атанасий (споменат през декември 1726 и в 1727 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Панкратий (споменат през 1733 или 1734 г.)<ref>Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN 318].</ref> * Йоаким (споменат през юли 1742 и на 13 юни 1750, починал в 1754 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Калиник (избран през септември 1754, починал в 1761 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Неофит (избран на 8 октомври 1761, починал в 1783 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * [[Филотей Търновски|Филотей]] (избран през септември 1783, преместен през 1797 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref><ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=6610 | заглавие = Φιλόθεος Καισαρείας | достъп_дата = 25 ноември 2013 г | фамилно_име = Stamatopoulos | първо_име = Dimitrios | дата = 19 декември 2002 г | труд = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | издател = Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor | lang = el }}</ref> * Григорий I (избран през февруари 1797, починал пак в 1797 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128</ref> * Григорий II (избран през април 1797, преместен през 1800 г.)<ref>Γερμανός, σ. 128 – 9</ref> * [[Паисий Прикеос|Паисий]] от октомври 1794 до 1800 година мосхонисийски епископ,<ref name="Kiminas 69">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 69 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 август 2014}}</ref> избран за варненски през септември 1800, подал оставка в 1806 г.,<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> избран за созополски през октомври 1806 година, убит от османците след началото на гръцкото въстание в 1821 г.<ref name="Kiminas 69"/> * [[Хрисант Варненски|Хрисант]] (избран през октомври 1806, преместен през 1817 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> Бивш [[Созополска епархия|созополски]] митр. * [[Захарий Варненски|Захарий]] (избран през юни 1817, починал в 1820/21 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> * [[Филотей II Варненски|Филотей]] (избран през януари 1821, напуснал епархията към 1830 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> * [[Калиник Калудзос|Калиник]] Месемврийски (''местоблюстител'' от август 1830, варненски и месемврийски митрополит от 2 септември 1834, варненски митрополит от януари 1835, отстранен през същата 1835 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> * [[Йосиф Серчанин|Йосиф]] (избран през февруари 1835, преместен в 1846 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> * [[Аверкий Варненски|Аверкий]] (избран през октомври 1846, починал в 1847 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> * [[Порфирий Варненски|Порфирий]] (избран на 5 март 1847, починал в 1864 г.),<ref>Γερμανός, σ. 129</ref> от преславски митрополит * [[Йоаким III Константинополски|Йоаким]] (избран на 10 декември 1864,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=236 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang= el }}</ref> заминава за епархията си на 18 февруари 1865 г.,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=237 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang= el }}</ref> преместен през 1874 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129</ref>, на 3 март 1863 година е избран за велик протосингел на Патриаршията<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=217 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang= el }}</ref> * [[Калиник Евтихидис|Калиник IV]] (избран на 12 януари 1874, преместен на 7 март 1875 г.)<ref>Γερμανός, σ. 129 – 130</ref><ref name="Φιλιππαίου 366">{{Цитат периодика| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος – Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages =366 | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = | lang = el }}</ref> * [[Кирил Димитриадис|Кирил]] (избран на 22 март 1875, преместен през 1882 г.) * [[Калиник Палеокрасас|Калиник V]] (избран на 27 ноември 1882, преместен през 1887 г.) * [[Гавриил Ятрудакис|Гавриил]] (избран на 15 октомври 1887, подал оставка в 1889 г.), по-късно трапезундски и никополски и превезки * [[Григорий Дракопулос|Григорий]] (избран на 10 октомври 1889, починал в 1890 г.). Бивш костурски митрополит * [[Александър Ригопулос|Александър]] (избран на 5 февруари 1891, подал оставка пак в 1891 г.) * [[Поликарп Константинидис|Поликарп]] (избран на 1 август 1891, починал в 1906 г.) * [[Неофит Кодзаманидис|Неофит]] (Кодзаманидис или Кодзаманис) избран на 27 април 1906, преместен през 1911 г.<ref>{{Citation |title=Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας |url=http://www.imparamythias.gr/AEAO__ICONIDIEEOAE/aeao__iconidieeoae.html |accessdate=2012-10-05 |archivedate=2012-01-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120111105051/http://www.imparamythias.gr/AEAO__ICONIDIEEOAE/aeao__iconidieeoae.html }}</ref> От 11 септември 1897 до 27 април 1906 мосхонисийски митрополит.<ref name="Kiminas 70">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 70 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 август 2014}}</ref> * [[Йоан Диакумакис|Йоан]] (избран на 15 февруари 1911, починал в 1913 г.)<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1901_1930/1913/koim/ioannis_diakoumakis.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βάρνης κυρός Ιωάννης. (;-1913) | достъп_дата = 15 ноември 2017 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el }}</ref> * [[Никодим Андреу|Никодим]] (избран на 18 юни 1913, преместен на 24 май 1924 г.) ; Преславски епископи (от 1830 г. – митрополити) на Вселенската патриаршия * Доротей, митрополит и прототрон (споменат в 1360 г.)<ref>Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]]). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.</ref> * Григорий (споменат в 1578 г.)<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 202</ref> * Спиридон (споменат през май 1590 г.)<ref>Γερμανός, σ. 157</ref> * Григорий (споменат на 4.11.1620 г.)<ref>Γερμανός, σ. 157</ref> * [[Калиник Преславски|Калиник]] (споменат през септември 1623, януари 1630, септември 1636<ref>Γερμανός, σ. 157</ref> и в 1643 г.<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 308</ref>) * Нектарий (избран на 15 декември 1680 г.)<ref>Γερμανός, σ. 158</ref> * Софроний (избран през 1687 г.)<ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 61].</ref> * Никофор (споменат в 1720 г.)<ref>Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 33 – 34.</ref> * Хрисант (споменат в 1733 – 1734 г.)<ref>Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f320.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN 315].</ref> * Партений (починал в 1747 г.)<ref>Γερμανός, σ. 158</ref> * Гедеон (избран на 9 ноември 1747,<ref>Γερμανός, σ. 158</ref> споменат в 1762<ref>Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 38.</ref> и 1765 г.,<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 403 – 404</ref> починал през 1780 г.<ref>[[Константин Иречек|Иречек, К.]] Пътувания по България. 2-ро изд. С., 1974, 941.</ref>) * [[Неофит Преславски|Неофит]] (починал през 1809 г.)<ref>Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, 941.</ref> * [[Антим Преславски|Антим]] (споменат през 1829 г.,<ref>Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 124</ref> преместен в 1831 г.<ref>Γερμανός, σ. 158</ref>) * [[Григорий II Димитриадски|Григорий]] (избран през юли 1831, отстранен в 1833 г.),<ref>Γερμανός, σ. 158</ref> по-късно [[димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] * [[Герасим Пурнарас|Герасим]] (избран през април 1833, преместен в 1840 г.)<ref>Γερμανός, σ. 158</ref> * [[Порфирий Варненски|Порфирий]] (избран през юни 1840, преместен през 1847 г.)<ref>Γερμανός, σ. 158 – 159</ref> * [[Дионисий Византийски|Дионисий]] (избран на 5 март 1847, преместен през 1850 г.)<ref>Γερμανός, σ. 159</ref> * [[Вениамин Преславски|Вениамин]] (избран на 17 декември 1850, напуснал епархията към 1861 г.)<ref>Γερμανός, σ. 159</ref> * [[Антим I|Антим]] (избран на 23 май 1861, преместен на 13 април 1868 г.)<ref>Γερμανός, σ. 159</ref> * без наместник до 1872 г. * [[Прокопий Преславски|Прокопий]] (1872 – 1874) ; Варненски и Преславски митрополити на Българската православна църква * [[Симеон Варненски|Симеон]] (1872 – 1937) * [[Йосиф Варненски и Преславски|Йосиф]] (1937 – 1988) * [[Кирил Варненски и Великопреславски|Кирил]] (1989 – 2013) * [[Йоан Варненски и Великопреславски|Йоан]] (2013 – ) == Манастири == * Манастир „Св. Атанас“ – село Оброчище; * [[Аладжа манастир|Аладжа манастир „Св. Троица“]] – град [[Варна]]; * [[Патлеински манастир|Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“]] – местност „Патлейна“, град [[Велики Преслав]]; * [[Златарски манастир|Златарски манастир „Свети апостоли Петър и Павел“]] – [[Златар (село)|село Златар]], Шуменско; * Манастир „Св. св. Константин и Елена“ – едноименен курортен комплекс град Варна; * Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ – стария град Велики Преслав; * Манастир „Св. Йоан Рилски“ – село Черни връх, Шуменско; * Манастир „Св. Марина“ – село Ботево, Варненско. * Манастир „Св. пророк Илия“, с. Александрия, Добричко * Манастир „Рождество на Пресвета Богородица“, м. Сотира, Варна * Манастир „Св. Вмчца Екатерина“, с. Българево == Храмове == Общият брой на църковните настоятелства във Варненската и Великопреславска епархия е 330: === Катедрален храм === * „[[Успение Богородично (Варна)|Свето Успение Богородично]]“, [[Варна]] === Храмове по духовни околии === * [[Варненска духовна околия]] * [[Добричка духовна околия]] * [[Провадийска духовна околия]] * [[Търговишка духовна околия]] * [[Шуменска духовна околия]] == Бележки == <references/> == Изследвания == * Nikolova, B. The Church of Odessos-Varna between Byzantium, the Bulgarian Tsardom and the Patriarchate of Constantinople. – Études balkaniques, 34, 1998, 93 – 109 == Външни препратки == * [http://mitropolia-varna.org/ '''Варненска и Великопреславска света митрополия''' – Официален сайт] * [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=varna_diocese.xml '''Варненска и Великопреславска епархия''' – Официален сайт на св. Синод на БПЦ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150316235709/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=varna_diocese.xml |date=2015-03-16 }} * [http://www.pravoslavie.bg/епархии-на-бпц/варненска-и-великопреславска-епархи/#.VFJCZjSUfIc '''Варненска и Великопреславска епархия''' – pravoslavie.bg] {{Духовни околии на Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Варненска и Великопреславска епархия| ]] 60pgbbn0bt4vvuzgai3aioiui1hik00 0 124163 11464323 11449692 2022-07-20T04:32:25Z Ilikeliljon 5077 wikitext text/x-wiki Българското участие в Купата на европейските шампиони (1956 – 1992)<ref>Информацията в статията за представянето на българските отбори в Купата на европейските шампиони до 1990 г. е взета от справочника Футбол `90 `91, Издава Български футболен съюз, 1992, с. 154 – 155</ref>. и Шампионската лига (1992 – 2017) {| class="wikitable" |+ Българското участие в КЕШ/ШЛ (1956 – 2017) ! Година ! Фаза ! ! ! Резултати |- |colspan="5" align=center|''Купа на европейските шампиони'' |- | rowspan=2|1956 – 1957 | 2-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]]<ref>[http://retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Футбол `90 `91, Издава Български футболен съюз, 1992, с. 151]</ref> | {{флагче|Румъния|1953|Румъния}} [[Динамо Букурещ]] | 8:1; 2:3 |- | 1/4 финал | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|СФРЮ|Югославия}} [[Цървена звезда]] | 1:3; 2:1 |- | 1957 – 1958 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Вашаш]] | 2:1; 1:6 |- | 1958 – 1959 | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] | 1:2; 1:0; 1:3 след прод. |- | 1959 – 1960 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] | 2:2; 2:6 |- | rowspan=2|1960 – 1961 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[ФК Ювентус]] | 0:2; 4:1 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Швеция|Швеция}} [[Малмьо ФФ]] | 0:1; 1:1 |- | 1961 – 1962 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Чехословакия|Чехословакия}} [[Дукла (Прага)]] | 4:4; 1:2 |- | rowspan=2|1962 – 1963 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|СФРЮ|Югославия}} [[Партизан Белград]] | 2:1; 4:1 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Белгия|Белгия}} [[ФК Андерлехт]] | 2:2; 0:2 |- | rowspan=2|1963 – 1964 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Спартак (Пловдив)]] | {{Флагче|Албания|Албания}} [[Партизани Тирана]] | 0:1; 3:1 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Спартак (Пловдив)]] | {{Флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] | 0:1; 0:0 |- | rowspan=2|1964 – 1965 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Локомотив (София)]] | {{флагче|Швеция|Швеция}} [[Малмьо ФФ]] | 8:3; 0:2 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Локомотив (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Вашаш]] | 3:5; 4:3 |- | rowspan=2|1965 – 1966 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Швеция|Швеция}} [[Юргорденс ИФ Фотбол]] | 1:2; 6:0 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Португалия|Португалия}} [[Бенфика]] | 2:2; 2:3 |- | rowspan=5|1966 – 1967 | Предв. кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Малта|Малта}} [[ФК Слима Уондърърс]] | 2:1; 4:0 |- | 1-ви кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Гърция}} [[ФК Олимпиакос]] | 3:1; 0:1 |- | 2-ри кръг | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Полша|Полша}} [[Гурник Забже]] | 4:0; 0:3 |- | 1/4 финал | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Северна Ирландия|Северна Ирландия}} [[ФК Линфийлд]] | 2:2; 1:0 |- | 1/2 финал | {{флагче|България|1947|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[ФК Интер]] | 1:1; 1:1; 0:1 |- | 1967 – 1968 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Ботев (Пловдив)]] | {{Флагче|Румъния|Румъния}} [[Рапид (Букурещ)]] | 2:0; 0:3 след прод. |- | 1968 – 1969 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Ференцварош]] | не се играе |- | 1969 – 1970 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Ференцварош]] | 2:1; 1:4 |- | 1970 – 1971 | Предв. кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Австрия|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)]] | 3:1; 0:3 |- | rowspan=2|1971 – 1972 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Албания|Албания}} [[Партизани Тирана]] | 3:0; 1:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Португалия|Португалия}} [[Бенфика]] | 1:2; 0:0 |- | rowspan=2|1972 – 1973 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Гърция}} [[ФК Панатинайкос]] | 2:1; 2:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс Амстердам]] | 1:3; 0:3 |- | rowspan=3|1973 – 1974 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Австрия|Австрия}} [[ФК Вакер (Инсбрук)]] | 3:0; 1:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс Амстердам]] | 0:1; 2:0 след прод. |- | 1/4 финал | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[ФК Байерн Мюнхен]] | 1:4; 2:1 |- | 1974 – 1975 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Дожа Уйпещ]] | 0:3; 1:4 |- | 1975 – 1976 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[ФК Ювентус]] | 2:1; 0:2 |- | 1976 – 1977 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Франция|Франция}} [[АС Сент Етиен]] | 0:0; 0:1 |- | rowspan=2|1977 – 1978 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Полша|Полша}} [[Шльонск Вроцлав]] | 3:0; 2:2 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс Амстердам]] | 1:2; 1:2 |- | rowspan=2|1978 – 1979 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Локомотив (София)]] | {{флагче|Дания|Дания}} [[Оденсе Болдклуб]] | 2:2; 2:1 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[Локомотив (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[1. ФК Кьолн]] | 0:1; 0:4 |- | 1979 – 1980 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | 0:1; 0:2 |- | rowspan=3|1980 – 1981 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Нотингам Форест]] | 1:0; 1:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | [[Файл:Flag_of_Poland.svg|link=Полша|20x20пкс]] [[Шомбиерки (Битом)]] | 4:0; 1:0 |- | 1/4 финал | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Ливърпул]] | 1:5; 0:1 |- | rowspan=4|1981 – 1982 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Испания}} [[Реал Сосиедад]] | 1:0; 0:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Северна Ирландия|Северна Ирландия}} [[ФК Гленторан]] | 2:0; 1:2 след прод. |- | 1/4 финал | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Ливърпул]] | 0:1; 2:0 след прод. |- | 1/2 финал | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[ФК Байерн Мюнхен]] | 4:3; 0:4 |- | rowspan=2|1982 – 1983 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Франция|Франция}} [[АС Монако]] | 0:0; 2:0 след прод. |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Португалия|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]] | 2:2; 0:0 |- | rowspan=2|1983 – 1984 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Кипър|Кипър}} [[Омония (Никозия)]] | 3:0; 1:4 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[АС Рома]] | 0:1; 0:1 |- | rowspan=2|1984 – 1985 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | 1:1; 2:2 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|СССР|СССР}} [[Днепър (Днепропетровск)]] | 3:1; 0:2 |- | 1985 – 1986 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Ботев (Пловдив)]] | {{флагче|Швеция|Швеция}} [[ИФК Гьотеборг]] | 2:3; 1:2 |- | 1986 – 1987 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Берое (Стара Загора)]] | {{флагче|СССР|СССР}} [[Динамо Киев]] | 1:1; 0:2 |- | 1987 – 1988 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[ФК Байерн Мюнхен]] | 0:4; 0:1 |- | 1988 – 1989 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[АК Милан]] | 0:2; 2:5 |- | rowspan=3|1989 – 1990 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Полша|Полша}} [[Рух (Хожов)]] | 1:1; 5:1 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Чехословакия|Чехословакия}} [[Спарта Прага]] | 2:2; 3:0 |- | 1/4 финал | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Франция|Франция}} [[Олимпик Марсилия]] | 0:1; 1:3 |- | rowspan=2|1990 – 1991 | 1-ви кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | [[Файл:Flag_of_Iceland.svg|link=Исландия|20x20пкс]] [[КА Акюрейри]] | 0:1; 3:0 |- | 2-ри кръг | {{Флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Германия|ФРГ}} [[ФК Байерн Мюнхен]] | 0:4; 0:3 |- | 1991 – 1992 | 1-ви кръг | {{флагче|България|България}} [[Етър (Велико Търново)]] | {{флагче|Германия|Германия}} [[1. ФК Кайзерслаутерн]] | 0:2; 1:1 |- |} == УЕФА Шампионска лига (след 1992 г.) == {| class="wikitable" width=100% ! 15% | Сезон ! 15% | Фаза ! 15% | ! 15% | ! 15% | Резултати |- | [[Шампионска лига 1992/93|1992 – 1993]] | 1-ви кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Австрия|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)]] | 1:3; 3:2 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 1993/94|1993 – 1994]] | 1-ви кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Шотландия|Шотландия}} [[Глазгоу Рейнджърс]] | 2:3; 2:1 |- | 2-ри кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Германия|Германия}} [[Вердер Бремен]] | 2:2; 0:1 |- | [[Шампионска лига 1994/95|1994 – 1995]] | rowspan="3" colspan="4" align=center|''Без участник'' |- | [[Шампионска лига 1995/96|1995 – 1996]] |- | [[Шампионска лига 1996/97|1996 – 1997]] |- | [[Шампионска лига 1997/98|1997 – 1998]] | 1-ви предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Румъния|Румъния}} [[ФК Стяуа Букурещ]] | 3:3; 0:2 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 1998/99|1998 – 1999]] | 1-ви предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{флагче|Швеция|Швеция}} [[Халмстадс БК]] | 2:0; 1:2 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{флагче|Русия|Русия}} [[Спартак Москва]] | 0:5; 2:6 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 1999/2000|1999 – 2000]] | 1-ви предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{Флагче|Северна Ирландия|Северна Ирландия}} [[ФК Гленторан]] | 3:0; 2:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{флагче|Полша|Полша}} [[Видзев Лодз]] | 4:1; 1:4 след прод., 2:3 след дузпи |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2000/01|2000 – 2001]] | 1-ви предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Люксембург|Люксембург}} [[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] | 4:0; 2:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Турция|Турция}} [[Бешикташ]] | 0:1; 1:1 |- | rowspan=3|[[Шампионска лига 2001/02|2001 – 2002]] | 1-ви предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина}} [[Железничар Сараево]] | 4:0; 0:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Норвегия|Норвегия}} [[СК Бран]] | 0:0; 1:1 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Турция|Турция}} [[Галатасарай]] | 1:2; 1:1 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2002/03|2002 – 2003]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Латвия|Латвия}} [[Сконто Рига]] | 0:0; 2:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Украйна|Украйна}} [[Динамо Киев]] | 0:1; 0:1 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2003/04|2003 – 2004]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Армения|Армения}} [[ФК Пюник]] | 2:0; 1:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Турция|Турция}} [[Галатасарай]] | 0:3; 0:3 |- | [[Шампионска лига 2004/05|2004 – 2005]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Локомотив (Пловдив)]] | {{флагче|Белгия|Белгия}} [[ФК Брюж]] | 0:2; 0:4 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2005/06|2005 – 2006]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{Флагче|Албания|Албания}} [[СК Тирана]] | 2:0; 2:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ЦСКА (София)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Ливърпул]] | 1:3; 1:0 |- | rowspan=5|[[Шампионска лига 2006/07|2006 – 2007]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Грузия|Грузия}} [[ФК Сиони Болниси]] | 2:0; 2:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Италия|Италия}} [[Киево]] | 2:0; 2:2 |- | rowspan=3|Група А | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Испания|Испания}} [[ФК Барселона]] | 0:5; 0:2 |- | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Челси]] | 1:3; 0:2 |- | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Германия|Германия}} [[Вердер Бремен]] | 0:3; 0:2 |- | [[Шампионска лига 2007/08|2007 – 2008]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Финландия|Финландия}} [[Тампере Юнайтед]] | 0:1; 0:1 |- | [[Шампионска лига 2008/09|2008 – 2009]] | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Беларус|Беларус}} [[ФК БАТЕ Борисов]] | 0:1; 1:1 |- | rowspan=3|[[Шампионска лига 2009/10|2009 – 2010]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{Флагче|Андора|Андора}} [[УЕ Сант Жулиа]] | 4:0; 5:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Азербайджан|Азербайджан}} [[ФК Баку]] | 0:0; 2:0 |- | Плейоф | {{флагче|България|България}} [[Левски (София)]] | {{флагче|Унгария|Унгария}} [[Дебрецен ВШК]] | 1:2; 0:2 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2010/11|2010 – 2011]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{Флагче|Черна гора|Черна гора}} [[Рудар Плевля]] | 1:0; 4:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{флагче|Словакия|Словакия}} [[ФК Жилина|Жилина]] | 1:1; 1:3 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2011/12|2011 – 2012]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{Флагче|Черна гора|Черна гора}} [[ФК Могрен|Могрен]] | 2:1; 3:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[Литекс (Ловеч)]] | {{флагче|Полша|Полша}} [[Висла Краков]] | 1:2; 1:3 |- | [[Шампионска лига 2012/13|2012 – 2013]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Хърватия|Хърватска}} [[Динамо (Загреб)]] | 1:1; 2:3 |- | rowspan=3|[[Шампионска лига 2013/14|2013 – 2014]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Словакия|Словакия}} [[Слован Братислава]] | 1:2; 3:0 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Сърбия|Сърбия}} [[ФК Партизан Белград|Партизан Белград]] | 2:1; 1:0 |- | Плейоф | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Швейцария|Швейцария}} [[ФК Базел|Базел]] | 2:4; 0:2 |- | rowspan=6|[[Шампионска лига 2014/15|2014 – 2015]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Люксембург|Люксембург}} [[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] | 4:0; 1:1 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Сърбия|Сърбия}} [[ФК Партизан Белград|Партизан Белград]] | 0:0; 2:2 |- | Плейоф | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Румъния|Сърбия}} [[ФК Стяуа Букурещ|Стяуа Букурещ]] | 0:1, 1:0 след прод., 6:5 след дузпи |- | rowspan=3|Група Б | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Ливърпул]] | 1:2; 2:2 |- | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Испания|Испания}} [[Реал Мадрид]] | 1:2; 0:4 |- | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Швейцария|Швейцария}} [[Базел]] | 1:0; 0:4 |- | rowspan=1|[[Шампионска лига 2015/16|2015 – 2016]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Молдова|Молдова}} [[ФК Милсами Орхей|Милсами Орхей]] | 0:1; 1:2 |- | rowspan=6|[[Шампионска лига 2016/17|2016 – 2017]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Черна гора|Черна гора}} [[ФК Младост Подгорица|Младост (Подгорица)]] | 2:0; 3:0 |- | 3-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Сърбия|Сърбия}} [[Цървена звезда]] | 2:2; 4:2 сл. пр. |- | Плейоф | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Чехия|Чехия}} [[ФК Виктория Пилзен]] | 2:0; 2:2 |- | rowspan=3|Група А | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Швейцария|Швейцария}} [[ФК Базел|Базел]] | 1:1; 0:0 |- | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Франция|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] | 1:3; 2:2 |- | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Англия|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] |0:6; 2:3 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2017/18|2017 – 2018]] | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Литва|Литва}} [[ВМФД Жалгирис|Жалгирис (Литва)]] | 1:2; 4:1 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{флагче|Израел|Израел}} [[ФК Апоел Беер Шева|Апоел Беер Шева]] | 0:2; 3:1 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2018/19|2018 – 2019]] | 1-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Северна Ирландия|Северна Ирландия}} [[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]] | 7:0; 2:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Унгария|Унгария}} [[ФК Видеотон|Видеотон]] | 0:0;0:1 |- | rowspan=1|[[Шампионска лига 2019/20|2019 – 2020]] | 1-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Унгария|Унгария}} [[Ференцварош]] | 1:2;2:3 | |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2020/21|2020 – 2021]] | 1-ри предв. кръг<ref>Поради развиващата се криза с епидемията от коронавирусна болест в световен мащаб УЕФА решава да се играе по 1 мач, като домакинството се определя чрез жребий. В първия предварителен кръг Лудогорец е гост</ref> | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Черна гора|Черна Гора}} [[ФК Будучност]] | 3:1 |- | 2-ри предв. кръг<ref>Лудогорец е домакин в този кръг</ref> | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Дания|Дания}} [[ФК Мидтиланд]] | 0:1 |- | rowspan=4|[[Шампионска лига 2021/22|2021 – 2022]] | 1-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Беларус|Беларус}} [[ФК Шахтьор (Солигорск)]] | 1:0;1:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Словения|Словения}} [[НШ Мура]] | 0:0;3:1 |- | 3-ти предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Гърция|Гърция}} [[ФК Олимпиакос]] | 1:1;2:2 (4:1 дузпи) |- | Плейоф | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Малмьо ФФ]] | 0:2;2:1 |- | rowspan=2|[[Шампионска лига 2022/23|2022 – 2023]] | 1-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Черна гора|Черна гора}} [[ФК Сутиеска]] | 2:0;1:0 |- | 2-ри предв. кръг | {{флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} [[Шамрок Роувърс]] | 3:0; |- |} === Класиране === Отборите са класирани по спечелените точки от изиграните мачове в турнира за всички времена. * ''Данните са актуални до сезон 2021 – 2022'' {| class="wikitable" |+ ! Място ! Отбор ! Мачове ! Точки |- | 1 | ЦСКА (София) | 86 | 117 |- | 2 | Лудогорец (Разград) | 56 | 68 |- | 3 | Левски (София) | 58 | 58 |- | 4 | Литекс (Ловеч) | 16 | 25 |- | 5 | Локомотив (София) | 8 | 13 |- | 6 | Спартак (Пловдив) | 4 | 4 |- | 7 | Ботев (Пловдив) | 4 | 3 |- | 8 – 9. | Берое (Стара Загора) | 2 | 1 |- | 8 – 9. | Етър (Велико Търново) | 2 | 1 |} == Бележки == <references /> == Вижте също == * [[Българско участие в Лига Европа]] * [[Българско участие в Лига на конференциите]] * [[Българско участие в шампионата за Купа Интертото]] * [[България в турнира за Купата на носителите на купи]] [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Футбол в България]] 9fqg5xh0agg608umtljimz5xvk5efq1 0 126125 11463756 11458525 2022-07-19T14:48:25Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{друго значение|музикантката|художничката|Елица Тодорова (художничка)}} {{Личност|певец}} '''Елица Тодорова''' е [[Българи|българска]] [[Българска народна музика|народна певица]], [[Ударен музикален инструмент|перкусионистка]], музикална продуцентка и изобретателка. През 2007 година, заедно с партньора си [[Стоян Янкулов]], печелят националната селекция на песенния конкурс „[[Евровизия]]“ с етнодръм<ref>в-к Капитал [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/dialektika/2007/05/11/338824_dialektika/ Диалектика, посетен на 16.03.2012 г.]</ref> изпълнението „[[Вода (песен)|Вода]]“ и представят [[България]] на провеждащите се в [[Евровизия 2007|Хелзинки финали]], където се класират на пето място.<ref>[http://www.eurovision.tv/page/history/by-year/contest?event=435 Eurovision Song Contest 2007 Final], посетен на 16.03.2012 г.</ref> Шест години по-късно двамата се завръщат на „Евровизия“ – на 58-ото издание (''[[Евровизия 2013]]''), провело се в [[Малмьо]], Швеция с песента „Само шампиони“. Барабаните „Космическо дърво“, „Олимпийският барабан на България“, „Барабан-Пирамида“ са сред инструментите изобретения, с които изпълнителката е оставила индивидуален почерк в световната етномузика. == Биография == Родена е във Варна.<ref name="Блясък1">Блясък.bg, [http://www.bliasak.bg/fanclub/biographies/816/1/0/2831.html ''Елица Тодорова'']</ref> Като дете прекарва 7 години с родителите си в Африка.<ref name="evest">e-vestnik.bg, (23.09.2011 г.) [http://e-vestnik.bg/12722 ''Елица Тодорова: Ще разтърся света с барабаните „Космическо дърво“''] (посетен на 30.05.2012 г.)</ref> Майка и Павлинка Тодорова е вокален педагог и преподавател в музикалното училище във Варна с над 100 млади ученици, носители на най-престижните фолклорни награди. Баща ѝ Тодор Тодоров е главен готвач. Завършва Музикално училище „Добри Христов“, [[Варна]],<ref name="Блясък1" /> със специалност „[[Ударни инструменти]]“ в класа на Роза Сивриян, а след това и [[Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“|Музикално училище „Филип Кутев“]] – [[Котел]], със специалност народно пеене.<ref name="Блясък2">Блясък.bg, [http://www.bliasak.bg/stars/p3_3349_0.html ''Елица Тодорова'']</ref> Завършва [[Държавна музикална академия|Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“]], [[София]], със специалност [[ударни инструменти]].<ref name="dnevnik" /> Солистка е на „Ансамбъл Варна“ и хор „Космически гласове от България“.<ref name="dnevnik" /> През 2003 година заедно с партньора си [[Стоян Янкулов]], считан за един от най-иновативните български [[Ударен музикален инструмент|перкусионисти]]<ref name="dnevnik">в-к Дневник [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2004/08/26/168847_meloman/ Меломан], посетен на 16.03.2012 г.</ref>, стартират проекта „[[Дръмбой]]“. Сред инструментите, на които тя свири, са [[тарамбука]], [[комплект барабани]], [[маракаси]], [[клавеси]], [[пендар]]и, [[пастирски звънци]], [[прапорци]], [[ластра]], [[гуиро]].<ref name="Блясък2"/> Иначе традиционни [[ударен музикален инструмент|перкусионни инструменти]] Тодорова използва по нетрадиционен начин, като с много импровизация смесва автентичен [[фолклор]] с [[джаз]], [[дръм енд бейс]], [[класическа музика|класическа]] и [[етно музика]].<ref name="evest"/> През 2005 г. получава наградата „Златен феномен“ за изключителни постижения в областта на певческото и инструментално изкуство и представянето на българската култура по света.<ref>[http://podem.borsa.bg/podem/readarticle.php?article_id=8 ''Елица Тодорова и Стоян Янкулов Феномени на 2005''], в-к Национален подем, 29 ноември 2005</ref> През февруари 2007 Елица Тодорова и [[Стоян Янкулов]] печелят правото да представят България на [[Евровизия 2007]] с песента си „Вода“.<ref>[http://music.pop.bg/article23003_735.html ''Елица Тодорова и Стоян Янкулов ще ни представят в Хелзинки''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928015605/http://music.pop.bg/article23003_735.html |date=2007-09-28 }}, music.pop.bg</ref> На 10 май те се класират за финала на състезанието, а на 12 май заемат пето място в крайното класиране. <ref>[http://www.eurovision.tv/addons/scoreboards/2007/final.html ''Таблица с крайното класиране по държави на Евровизия 2007''], www.eurovision.tv</ref> През 2008 г. екипът на [[БНТ]] и [[Лили Иванова]] канят Елица и Стоян да направят песента ѝ „Панаири“ в нов вариант с фолклорния глас на Елица, гайда и ударни инструменти в зала 1 на [[НДК]] за финала на Евровизия 2008. [[Файл:Elitsa TODOROVA and Stoyan YANKOULOV.jpg|250px|мини|Елица Тодорова и [[Стоян Янкулов]]]] През 2009 създава комикса „Стихия“ (''Element'') заедно с художника Даниел Атанасов, посветен на елементите вода, земя, огън, вятър. Премиерното му представяне е с концерти в Токио, Япония, съпътстван с екологична кампания „Keep the Earth clean“! Заедно с 2000 българи в народни носии тя представя българската култура на Световния културен музикален фестивал, на Олимпийския стадион в Берлин през 2011 г. В изпълнението си премиерно представя и уникалния барабан патентован на нейно име – „Космическо дърво от България“. През 2012 г. Елица Тодорова създава инструмент с името „Олимпийският барабан на България“. 40 са държавите, в които тя концертира с екипа си и представя българският фолклор и култура. Заедно със Стоян Янкулов са изпълнявали шоу програми пред [[Виктория Шведска|Принцеса Виктория]], Краля и Кралицата на Швеция, Папа Йоан Павел 2, [[Албер II (Белгия)|Принц Албер II]], Президентите на всички балкански държави, Дмитрий Медведев, Тодор Живков. На 24 май 2011 г. в централата на ООН, певицата се включва в общ концерт със солисти от всички славянски държави.<ref>[http://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/5195-elitsa-i-stoyan-pri-shvedskiya-kral/ Елица и Стоян при шведския крал]</ref><ref>[http://www.un.org/ru/events/russianlanguageday/prog2011.pdf ООН, Ню Йорк]</ref> От 2013 до 2017 година участва в трио в състав: Елица Тодорова (глас и ударни инструменти), Мартин и Кристиян Пищолски (тъпани и глас) на турнета в България и Европа. През 2017 г. Елица пее и свири със 101 каба гайди на първия международен фестивал Девин и на монумента „Камбаните“. Работи дълги години с дъщерята на световноизвестния диригент Херберт фон Караян. През 2021 г. издава своята илюстрирана биография Книга "С ритъм и любов ". 2022 година и предстои издаването на Музикалната плоча " ВЕЛИКО " == Награди == Елица Тодорова има над 19 награди и високи отличия.<ref name="Блясък2" /> == Албуми == * 2004 Drumboy / Дръмбой – с участието на [[Теодосий Спасов]], [[Иво Папазов]], [[Петър Ралчев]]. * 2010 Water/Voda Вода * 2014 Bulgarian Champions / Българи шампиони – 2 с участието на: Петъо Костадинов, Скилър, Джами, Мартин и Кристиян Пищолски, Мирослав Иванов, Арабел фон Караян, DJ Климент, Ангел Демирев, Владислава и Александра Димитрови * 2020 Велико / Veliko * 2022 Вода Ремикси / Water 2022 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://elitsatodorova.com Официален уебсайт на Елица Тодорова] * [https://www.youtube.com/channel/UC7BE52bhB2Hx9p47b5jzNpw Официален профил на Елица Тодорова в YouTube канал] * [https://Instagram.com: ElitsaTodorova_Official fan page Официален профил на Елица Тодорова в Instagram] * [https://www.facebook.com/pages/Elitsa-Todorova-Official-Fan-Page/141161872574776?fref=ts/ Официален Facebook акаунт на Елица Тодорова] * [https://myspace.com/elitsatodorova Официален профил на Елица Тодорова в myspace] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Тодорова, Елица}} [[Категория:Български народни певци]] [[Категория:Български барабанисти]] [[Категория:Български перкусионисти]] [[Категория:Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Родени във Варна]] ld09z5eejyiiy69fy0vly5wb3uhfbxh 4 126675 11464450 11442069 2022-07-20T09:07:33Z Мико 4542 /* Брацигово */ wikitext text/x-wiki {{съкр|У:МК}} '''„Македония“''' е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към {{Уикипедия:Македония/Брояч/Дата}} г. порталът съдържа '''{{formatnum:{{Уикипедия:Македония/Брояч}}}}''' статии или '''{{formatnum:{{#expr: (({{Уикипедия:Македония/Брояч}} / {{NUMBEROFARTICLES:R}}) * 100)round2}}}}%''' от общия брой статии в енциклопедията. == Участници == {{Потребителска кутия|проект Македония}} ''Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.'' === Активни === * {{Потребител|Алиса Селезньова}} * {{Потребител|Кочев}} * {{Потребител|Мико}} * {{Потребител|Протогер}} * {{Потребител|Dido3}} * {{Потребител|Iliev}} * {{Потребител|Ilikeliljon}} * {{Потребител|Kerberizer}} ^{[[Уикипедия:Бот|бот]]} * {{Потребител|Li4kata}} * {{Потребител|Randona.bg}} * {{Потребител|Simin}} === Неактивни (повече от 6 месеца) === * {{Потребител|Borislavpenkov}} * {{Потребител|Джевянин}} * {{Потребител|Ентусиастъ}} * {{Потребител|Ивелин}} * {{Потребител|Подпоручикъ}} * {{Потребител|Angel ivanov angelov}} * {{Потребител|BG Macedonia}} * {{Потребител|Bobbylon}} * {{Потребител|C philev}} * {{Потребител|Chech Explorer}} * {{Потребител|Fatih_Su}} * {{Потребител|Georgid}} * {{Потребител|Ignat Ignev}} * {{Потребител|Kiromonchev}} * {{Потребител|Ktc}} * {{Потребител|Lozhani buditel}} * {{Потребител|Relativefrequency}} * {{Потребител|Rumen.nachev}} * {{Потребител|Stephan_2008}} * {{Потребител|Svik}} * {{Потребител|Vardarsko}} == Текущи обсъждания == === Селища === Населените места в Република Македония. * [http://www.promacedonia.org/vk/index.html Статистика на Васил Кънчов от 1900.] * [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Статистика на Димитър Мишев/Бранков от 1905 (Екзархийската статистика само за християнското население).] Частични статистики: * Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878. * Етническите карти на долините на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Картинка:Bulgar-Morava-map.jpg Морава] и Вардар на Йохан фон Хан, 1861. * Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929. * [http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Етническата карта] на Северна Македония на Леонард Шулце Йена. * [http://www.rodopskistarini.com/2013/06/blog-post.html Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918.] == Македония/Неразпознати == Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки: [http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&t=886121&i=886121 Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание]. Още няколко десетки снимки: * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers 1900.jpg]] – само [[Наум Темчев]] и [[Емануил Лепчев]] са разпознати * [[:Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students.jpg]] * [[:Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg]] първият прав май е [[Христо Батанджиев]], а вторият седнал [[Лука Перфанов]] * [[:Файл:Gorna Dzhumaya Bulgarian School Teachers and Students.jpg]] – има трима българи Костадин Илиев е с №3, но не виждам тройката. Тоя с палтото може би е Димитър Молеров (фолклорист) описан като Димитър Конаревски * [[:Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg]] * [[:Файл:Teachers and Students in Bitolya Bulgarian High School 1900 - 1901.jpg]] * [[:Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers - Director Naum Temchev, Toykova, Nikola Garkov, Ladeva.jpg]] * [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1932K-1-436-5.jpg] много интересна цивилна от Младотурската * [[:Файл:Chetnitsi_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] двама от около 1906 (от архива на [[Алберт Сониксен]]) * [[:Файл:Neizvesten_chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Chetnik_ASonnichsen1906.jpg]] * [[:Файл:Luka_Ivanov_and_unknown_ASonnichsen_1906.png]] Лука Иванов с неизвестен === Личности === * Сотир Лозанов, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Sotir_Lozanov_Krushevo.JPG] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01jcIFxjrJV180-fAMaEZkXg0ib0Q%3A1590133934688&ei=roTHXqrNKYqkUvTWhpAP&q=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D1%81%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80+%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.3...1070.3216.0.3413.2.2.0.0.0.0.146.226.1j1.2.0....0...1c..64.psy-ab..0.0.0....0.2keF6M3qH44 Убит във Варош с брат си Георги, синове на Лазар Спасов Самарджията и с още много] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=882&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03eiinRkjC8clNKRfj58hYrhNNRng%3A1590133977152&ei=2YTHXsnyCPubjLsPx-KzyAg&q=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&oq=%22%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB+31+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%3B+%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BB%22&gs_l=psy-ab.3...2870.4392.0.4672.8.8.0.0.0.0.152.550.3j2.5.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.0hcog1X-RhI] * Григор Кръстев, Крушево [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Krastev_Krushevo_IMARO.JPG] * В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков, * Албум за Прилеп [http://www.facebook.com/media/set/?set=a.121546484581502.20044.100001784547553&type=1] :Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз? * Списъци на личности от Горни и Долни Порой [http://bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=435 Поройчани] [http://www.bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=437 Поройчани (втора част)] === Неидентифицирани от таблото === * Допълненото табло [[:Файл:VMRO(poster).jpg]] * [[:Файл:IMARO_revolutionary_Bulgarian.jpg]] * [[:Файл:Arso Daskala Berovo IMARO.JPG]] * [[:Файл:Dimitar Todorov Bansko IMARO.JPG]] * [[:Файл:G.D.Savov Prilepsko IMARO.JPG]] * [[:Файл:V.Dimitrov Berovo IMARO.JPG]] - [[Васе Скендерски]] от Берово ? * [[:Файл:D.Todorov_Bansko_IMARO.JPG]] - може да е [[Мингьо Тодев]] един от тия двамата банскалии, който е Димитър * [[:Файл:G. D. Ikonomov Resen IMARO.JPG]] или [[:Файл:G D Ikonomov IMARO.JPG]], и тук [[:File:BASA-1932K-1-426-4-G. D. Ikonomov.jpg]] в [[Янковец]] * [[:Файл:Georgi Kenchev Lapovo IMARO.JPG]] – много съмнително да е от сръбското Лапово, влашкото [[Лопово]] е вариант ([[Георги Менчев]]?) -> по-скоро Латово, Кичевско * [[:Файл:Iliya_Dimitrov_Kostur_IMARO.JPG]] или [[:File:Iliya_Dimitrov_IMARO.JPG]] - има го в [[Костурчани]], умрял след 1918 г. * [[:Файл:Mile Stavrov Struma IMARO.JPG]] – тоя е от Струмица или Струмишко, но страховито прилича на [[Кочо Молеров]]; или Миле Ставрев (1874-1950) – български търговец; родом от Солун; [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3] * [[:Файл:N. Filipov Chereshnica IMARO.JPG]] – [[Никола Кузинчев]] е Филипов, Черешница е съседно на Дреновени? * [[:Файл:Petar_Angelov_IMARO_Klenovo.JPG]] - и това Кленово е доста затруднително, да не е [[Клиново]] с дублетна форма Клино, и на Мико му прилича на [[Петър Ангелов (ВМОРО)]] * [[:Файл:Poruchik Malinchev IMARO.JPG]] – Димитър Малинчев или Петър или Христофор [http://www.forumbulgare.ca/pages/november2005/society02.shtml] ::Според мен е [[Петър Гайков]] (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи) :::Д. Райко[во] е според мене - [[Долно Райково]] * [[:Файл:Raycho Spiridonov Sliven IMARO.JPG]] - много странно - все някакви сведения щеше да има, неква далечна хипотеза - брат на Владимир Спиридонов Куртев от Плевен * [[:Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG]] – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:S-cMvLGCd2sJ:www.facebook.com/topic.php%3Fuid%3D111505363062%26topic%3D8818+шаламанов+белица&cd=2&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a] === Чети === В [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:IMARO_armed_bands тази категория] сбрах всички чети на ВМОРО * Четирима четници в Солун [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun.jpg] и [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cheta_of_IMARO,_Solun_2.jpg] * Коста Мариовски [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:K_Mariovski_cheta.JPG] - евентуално [[Коста Костурски]], но не прилича * Арнаутска чета [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Arnautska_cheta_1903_IMARO.JPG] * Ангел (вдясно), Дъмбени [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Angel_Dumbenski_from_Dumbeni_left_one.jpg] * Костурска, от Папазоглу [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou.jpg] * Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите) [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_unknown_cheta.jpg] * Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 [[:Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg]] === Неразвити и неясни имена === * А. Попандонов, Копандонов – от Велес [[Македония (дружество)]] * М. Георгиев, Д. Христов – в [[Македонски глас (1928 - 1929)]] * А. Групчев – в [[Христо Пармаков]] [[Александър Грубчев]]? * Кр. Лячев – в [[Разузнавателна организация на ВМРО]] * Т. Ангелов – в [[Съюз на българските учители в Отоманската империя]] * А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова – учители в [[Кукуш]] в 1912 * Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович – учители в [[Зелениче]] в 1912. [[Гиго Драндаров]]? * Б. Ацев – учител в [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]] * Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и [[Магдалина Хаджиделева]] – учители в [[Горно Броди]] * П. Кюркчиев в [[Прилеп преди 100 години]] * Д. Костов в [[Илинденски лист (1934)]] * Л. Костов в [[Устрем (1931)]] * Д. Зографски и Иван Лазаров в [[Таската Серски]] ::Иван Лазаров вероятно е пунктовият началник в Кюстендил [https://books.google.bg/books?id=dHu4AAAAIAAJ&q=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA&dq=%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjftc3NtKXwAhUF2qQKHewqA5kQ6AEwAHoECAAQAg], Зографски е [[Димитър Зографов (политик)]] === Георги Стрезов === * 28 страница – Махала, разказано във [[Вихрен (село)]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Юрук-махалеси, до [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]]. Населено с 220 турци-[[юруци]], земледелци. Почва плодородна.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} В 1913 година селото попада в Гърция. Жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Тракико, в превод ''тракийско''. Според преброяването от 1928 година Турчели е чисто [[бежанци|бежанско]] село с 54 бежански семейства с 234 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> === Дейци на ВМОРО/ВМРО === Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в [[:Шаблон:Македония-желани]]. :[[:Категория:Мъничета за ВМОРО]] * Апостол Дошлаков – имаме то на снимка, деец е бил към 03, и тука [https://books.google.bg/books?id=wpwMAAAAIAAJ&q=апостол+дошлаков&dq=апостол+дошлаков&hl=bg&sa=X&ei=qSdUVff_K4HbU9W1gTA&ved=0CCMQ6AEwAA] председателствал некво дружество * Симеон Сагриев * [[Никола Петков (революционер)]] * [[Крум Дочев]] * [[София Караянова]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Венера Понсаева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Кирил Попиванов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Виктория Мизева]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) * [[Христодул Левов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Gumendzha_uchiteli.JPG снимка]) – ще да има общо с Тома Левов от Айватово * [[Георги Ганчев]] * [[Атанас Черкезов]] * [[Александър Колчагов]] * [[Михаил Панайотов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) * [[Мише Бачов]] ([http://commons.wikimedia.org/wiki/File:IMARO_Shtip_Todor_Lazarov_Ivan_Panayotov_Kotse_Gotchev_and_Mishe_Bachov.JPG снимка]) - * [[Христос Мичос]] – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос * [[Христо Поппандов]] * [[Петър Мусев]] - <del>най-вероятно е [[Петър Мусевич]]</del> * Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов * Димитър Петров – Димитрото, [[Георги Шандаров]], [[Тома Ружкин]] – убити в Горнуджумайските събития. Ружкин е споменат в [[Нашко Елшански]] с достатъчно инфо за изкарване, ама кой е източника? * [[Тодор Вакъфов]] [http://books.google.bg/books?id=fHu3AAAAIAAJ&q=тодор+вакъфов&dq=тодор+вакъфов&hl=bg&sa=X&ei=3iqcUoTlDebJygPrsIDQAQ&ved=0CC8Q6AEwAA] * Туше Тишин * Сотир Минджов * Атанас Кръстев и * Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието * [[Теню Колев]] * Георги Рашев и брат му * [[Кръстьо Рашев]] * [[Благо Ушев]] * [[Андрей Петканчин]] * [[Георги Рачев (революционер)]] * [[Костадин Кушьов]], който се среща и като Костадин Кошоюв * [[Трифон Манолов]] * [[Георги Киранков]] - в Ясна поляна === Села от Милоевич === * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Сейдели'' (Сеjдели) има 40 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бийкли'' (Биjикли) има 30 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Джупчели'' (Ђупчели) има 30 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долна махала'' има 15 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Мулайли'' (Мулаjли) има 15 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> * [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дукушли'' има 25 къщи турци.<ref>{{Милоевич|31}}</ref> == Свидетелства == [[Уикипедия:Македония/Свидетелства]] === Синве === Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония) 33 * Palaitzos – между Хаджи Бали и Лъгиново – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Палайдзос'' (Palaïtzos) живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> :Това е или [[Балджа]] – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или [[Балевец]], което си нема, ама по не звучи. 35 * Epta pouplikia – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Епта пупликия'' (Epta pouplikia), Ардамерска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/18|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.]]</ref> 37 * Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Манзаритес'' (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> 38 * Aidonokhori – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Айдонохори'' (Aïdonokhori ), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.]]</ref> 39 * Filoria – прилича на Врия, но то е Вряза по това време – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Филория'' (Filoria), Китроска епархия, живеят 20 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> :<del>Може да е Турия ([[Ганохора]])</del>. Има село Флория в Берско в [[Пердикар]] :[http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/ Местност Фолия] * Korkos – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Коркос'' (Korkos), Китроска епархия, живеят 150 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/20|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.]]</ref> 42 * Делкси – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Делкси'' (Delksi), Сервийска и Кожанска епархия, живеят 252 гърци.<ref>Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.</ref> 43 * Zilotron – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зилотрон'' (Zilotron) живеят 200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> 44 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Птери'' (Pthéri) живеят 300 гърци.<ref>{{Синве|44}}</ref> 45 [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Помелени'' (Poméléni) живеят 240 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> 50 * Lahandje – между Зорбатово и Чохалари – A. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лахандже'' (Lahandje), Воденска епархия, живеят 132 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> 52 * Dacata – между Мокрени и Катраница – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Даката'' (Dacata), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> 53 * Coutouni – между Тонтилион и Плазоми – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кутуни'' (Coutouni), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> * Voulotchikon – между Жупан и Кинам – А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Вулочикон'' (Voulotchikon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> === Беседи === Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните. * Салпи (дем Ясъкьой) * Киран махала Изоставени в Серско * Демир хан * Саръкая * Гюдженли === Кънчов === ; Берска Каза * Лидагос * Райко ; Ениджевардарска Каза * Лъжичари * Неврам * Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу. * Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IhKk6FB-BL_yiNQaGS4_p46eFEA%3A1601207655063&ei=Z31wX7GtA872qwG7jbvoCg&q=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&oq=%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B2%D1%83%D0%B4+%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&gs_l=psy-ab.3...5346.6708.0.6836.7.7.0.0.0.0.163.574.0j4.4.0....0...1c.1.64.psy-ab..3.0.0....0.Cbs_HNW0wyQ] ;Воденска Каза * Джедид ;Гевгелийска Каза * Търново - главното село на Търновата, но къде? === Николов === Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат * {{флагче|България}} Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.</ref> * {{флагче|България}} Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.</ref> * {{флагче|България}} М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.</ref> * {{флагче|България}} Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> * {{флагче|България}} Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.</ref> – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --[[Потребител:Станислав|Станислав]] ([[Потребител беседа:Станислав|беседа]]) 09:26, 23 юни 2017 (UTC) * {{флагче|България}} Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.</ref> * {{флагче|България}} Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref> * {{флагче|България}} Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> * {{флагче|България}} Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.</ref> * {{флагче|България}} Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.</ref> * {{флагче|България}} Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.</ref> Джунови от [[Ваташа]]? * {{флагче|България}} Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.</ref> * {{флагче|България}} Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.</ref> * {{флагче|България}} Никола Дунев, тетовски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.</ref> * {{флагче|България}} Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.</ref> * {{флагче|България}} Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.</ref> * {{флагче|България}} Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.</ref> * {{флагче|България}} Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref> * {{флагче|България}} Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.</ref> * {{флагче|България}} Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.</ref> * {{флагче|България}} Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.</ref> * {{флагче|България}} Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> Мунджови са масово от Желин [http://mariomc1959.blogspot.com/2012/11/blog-post_26.html] * {{флагче|България}} Даме Мушев, прилепски селски войвода.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref> * {{флагче|България}} Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref> * {{флагче|България}} Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref> * {{флагче|България}} Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.</ref> * {{флагче|България}} Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.</ref> * Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Панов Андреев]] ми се вижда много с печатна грешка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 19 септември 2012 (UTC) === Пелтеков === * Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в [[Прилепец]]<ref>{{Пелтеков|128}}</ref> :Силно вероятно да е идентичен с [[Атанас Джамов]], или поне ортак * Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година<ref>{{Пелтеков|179}}</ref> :Тоя може би е [[Никола Наумов]]. Това [https://books.google.bg/books?id=oe1BAAAAYAAJ&q=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&dq=%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B2%D0%BC%D0%BA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjTtLLOlaztAhUH-aQKHWlHD8UQ6AEwAXoECAQQAg] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk02IfipGKiCKfAUMYt2-LWpzDqTlJA%3A1606804606598&ei=fuTFX9P9I4fykwXpjr2oDA&q=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%B8+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2.+%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B0%3A+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...47888.48910.0.49595.3.3.0.0.0.0.144.359.1j2.3.0....0...1c.1j2.64.psy-ab..0.0.0....0.UBhKzBvzR6g]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:45, 1 декември 2020 (UTC) == Брацигово == [http://www.bratsigovo.bg/V.%20APRILCI/v15-2011.pdf] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден. == Маркелови == Текст от ФБ. Костадин Попандреев Макрелов. С името на Костадин Макрелов са свързани не само националноосвободителните борби на Чокманово и Родопския край,но и на поробена Македония. За този родопски и македонски българин знаем малко.Роден е около 1882г. в село Чокманово.Баща му е свещеник Андрей Райчев Макрелов-будител и сторонник на българската свяст.Андрей е черквувал във Фатово,Габрица,Аламидере.Сестрата на свещеника – Елена, е съпруга на Таню Стоев Братанов-околийски ръководител на ВМОРО в Ахъчелебийско. Знаменателна е родовата „книга” на Костадин Попандреев Макрелов.Бил буен по нрав и величавата му физическа сила – още се носи легендата,че когато напълвали голяма харамия с вода-около 80-100 килограма,той я нямал за нищо:грабвал я с една ръка и спокойно, без много-много напъни я държал хоризонтално над железните перила на балкона на вуйчо си Костадин Серезлиев-всичко това предопределя неговия път на борбата.По сведение на Христо Караманджуков, след завършване на първоначалното си образование,Костадин Попандреев Макрелов продължава да се учи в Чепеларското държавно трикласно училище, директор на което е видният родопски книжовник,просветен и културен деец родолюбивият Стою Н.Шишков. Като единствен син –едва на 19-20 години,родителите му поискали да го задомят за личната чокманска мома от Фаркелския род.Но неговият път е предопределен за длугаде-с неспокойния си дух да даде своя дан за свободата на България. Но все пак в първите години буйният Костадин Попандреев се вслушва в думите на баща му:най-първом отива при своя чичо Манол Р.Макрелов-уважаван чокмански кехая на Бюкенските аги-турците Халил Ибрахим ага и Кадър бей,чийто стада били под връх Кушлар,Драмско,в местността Потока.За кратко време костадин поработва в мандрата на турските чорбаджии.После се уславя за прислужник в магазина на Кадър бей на гара Бук,благодарение ходатайството на неговия чичо Манол кехая.Тук той престоява година-година и половина.Ала за свободолюбивия младеж това е време за размисъл,на душевна борба,на търсене друг път-пътя на свободата.А робското тегло сам изпитвал на плещите си .Ругатните на турския чорбаджия и суровите отношения, създадени от него, турили край на мирния му живот.Напуска чираклъка-дюкенджия и с една лира се отправя от гара Бук за родния си край.Годината е 1904-1905.Това е времето,когато Илинденско-Преображенското въстание бе потушено,ала пожарищата не бяха забравени,а и кръвта все още не бе засъхнала.И да припомним:действията на българските поборници не престават,въпреки решенията и на българското, и на турското правителства да ликвидират по –нататъшните борби на илинденци и преображенци.Именно тогава Костадин Попандреев пристига в родното си Чокманово.Среща се с чича си Манолца,споделя и, че иска да се прехвърли в България... И само толкоз!Не и разказва истинските си намерения.Тя го посъветвала да отиде до Горно Дерекьой, да намери Ингилизчека,който да го прехвърли през границата в с.Проглед.Така и сторил.По това време в Чепеларско се подвизава четата на Тома Пожарлиев.Негов съратник е неуморимият четник-македоноодринец Манол Куцината.Той на драго сърце му съдейства да бъде зачислен в четат на Тома Пожарлиев.Известно е ,че след въстанието четническите действия в Смолянско придобиват неорганизиран характер.Раздробяват се,воюват помежду си.Така става и с четата на Тома Пожарлиев.Изходът на войводата е един-с оцелелите си хора да се прехвърли в Кюстендилско,а оттам-да преминат в Македония.Този нелек преход четниците извършват сполучливо.С четата на Пожарлиев заминава и Костадин Попандреев.Четата се установява и действа в Ениджевардарско и преживява нелеки изпитателни дни.Но нашят съродопчанин не одобрявал действията на войводата.Влиза в остър конфликт с него и е принуден да напусне четата.Озовава се в четата на Атанас Бабата,която действа в района на Кавадарци и Кратовско. През 17 Юни 1907г.Костадин Попандреев се прехвърля в четата на Иван Наумов и действа в Битолско.Вероятно през същата година в тежко сражение срещу многоброен турски аскер чокманецът Костадин Папандреев Макрелов загива.Този малко известен за нас родопски герой,борец срещу турската тирания,оставя своята кръв в родната земя на своите предци-Македония. See less === Бележки === <references /> == Фондове в ДА „Архиви“ == * Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К * Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония * „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги * „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции ** опис 4: снимки на [[Владимир Руменов]], К. Кузов, П. Петров? ** опис 6: снимки на [[Лев Главинчев]], К. Павлов, Ив. Д. Пецев, [[Славчо Пирчев]], [[Иван Снегаров]], Б. Харизанов (може би все пак [[Иван Харизанов]]?) * „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции * Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941 {{Портал Македония}} [[Категория:Проекти в Уикипедия|{{PAGENAME}}]] * Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980). l3bb0brkgt2wmyf6b7xptvxox9vgmc0 0 128150 11463778 11058450 2022-07-19T14:52:56Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Камен Воденичаров | категория = актьор | описание = | портрет = Kamen vodenicharov.JPG | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = актьор, певец, телевизионен водещ, сценарист, режисьор, продуцент | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = от 1990 – | значими роли = | театрални награди = }} {{Личност/Музикант | категория = актьор | стил = [[поп музика|поп]], [[денс]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = [[Ку-ку бенд]], [[Слави Трифонов]], [[Deep Zone Project]], [[Сашка Васева]], [[Невена Цонева]] | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = | сайт = [http://www.kamenvo.com/ Официален сайт] }} '''Камен Борисов Воденичаров''' (роден на 13 май 1966 г.) е български [[актьор]], [[певец]], [[телевизионен водещ]], [[режисьор]], [[сценарист]] и [[продуцент]].<ref name="esquire">[https://www.esquire.bg/stories/interviews/19724/kamen-vodenicharov Интервю: Камен Воденичаров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200407013928/https://www.esquire.bg/stories/interviews/19724/kamen-vodenicharov |date=2020-04-07 }}, esquire.bg</ref> == Биография == Той участва в създаването на Независимите български студентски дружества и тяхната Федерация в периода 1989 – 1990 г. През 1990 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър във [[ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Николина Георгиева]]. Камен Воденичаров е един от създателите на Студентска програма „[[Ку-ку|Ку-Ку]]“ (1990) и предаването „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ (1995) заедно с [[Тончо Токмакчиев]] и [[Слави Трифонов]].<ref name="esquire"/> През 1995 г. създава и „'''Kамен Во студио'''“, което е съпродуцент на „Каналето“.<ref>[http://www.kamenvo.com/камен-воденичаров/ Камен Во студио]</ref> През 1998 г. поема ръководството на музикалния канал [[MM (телевизия)|ММ]], който съществува до 2010 г. Той е водещ на първи сезон на риалити шоуто „[[Сървайвър БГ]]“. От месец октомври 2010 г. до 2011 г. е водещ на шоуто на БНТ „[[В неделя с...]]“. От 2007 до 2018 г. участва в предаването „[[Шоуто на Канала]]“, на което е сценарист и режисьор.<ref>[http://bnt.bg/predavaniya/shouto-na-kanala Шоуто на канала – екип], сайт на БНТ.</ref> От 6 ноември 2019 г. е водещ на шоуто „Вечерта на Ку-Ку бенд“ по [[7/8 ТВ]], а от 7 ноември и на „Вечерта на...“ по същата телевизия.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/10/30/3984747_kamen_vodenicharov_otnovo_shte_raboti_sus_slavi/ Камен Воденичаров отново ще работи със Слави Трифонов]</ref> [[Файл:Kamen vo in 2019.jpg|250px|мини|Камен Воденичаров по време на концерт, октомври 2019 г.|ляво]] == Кариера на озвучаващ актьор == Понякога Воденичаров участва в нахсинхронните дублажи на анимационни филми. Кариерата си в озвучаването започва през 2000 г. с ролята на Стюарт Литъл, озвучен в оригинал от [[Майкъл Джей Фокс]], в „[[Стюарт Литъл]]“ и „[[Стюарт Литъл 2]]“.<ref>[http://bela.bg/за-приказките-четвърта-част/ За приказките – четвърта част, Гласовете ви чуваме]. сп. Бела</ref> Той дублира Лем в „Планета 51“, [[Алфред Пениуърт]] в „[[Лего Батман: Филмът]]“<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=34988 Озвучен с гласовете на: – LEGO Филмът: Батман], cinefish.bg</ref> и Леля Лидия в „Хотел Трансилвания: Сериалът“. Измежду другите филми, в които взима участие, са „[[Playmobil: Филмът]]“ и „Клара“.<ref>[https://programata.bg/?p=30&l=1&c=2&id=102446 Клара: Програмата: Филми], programata.bg</ref> == Личен живот == Воденичаров е [[бисексуален]].<ref>[http://www.bliasak.bg/a/kamen-vodenicharov-prizna-za-intimni-vrzki-s-mzhe Камен Воденичаров призна за интимни връзки с мъже], bliasak.bg</ref> == Филмография == * „[[Испанска муха (филм)|Испанска муха]]“ (1998) * „105 минути София“ (сценарист и режисьор) (2018)<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/222768-105-minuti-sofiya 105 минути София], сайт на БНТ.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Камен Воденичаров}} * {{official website|http://www.kamenvo.com/}} * [http://slava.bg/profiles/148.html Биография в Slava.bg] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Воденичаров, Камен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Бисексуални]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:ЛГБТ музиканти]] [[Категория:ЛГБТ режисьори]] [[Категория:ЛГБТ сценаристи]] [[Категория:ЛГБТ телевизионни водещи]] [[Категория:ЛГБТ личности от България]] [[Категория:Български продуценти]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] fzd69kgoft94tsxj14whbsgywkcwlbx 0 129700 11463603 10697637 2022-07-19T12:33:56Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор | име = Красимир Йорданов Спасов | портрет = | описание = български режисьор | роден-място = [[Варна]], [[Царство България]] | починал-място = }} Проф. '''Красимир Йорданов Спасов''' е български [[театър|театрален]] и [[кино]]-[[режисьор]], театрален педагог. == Биография == Роден е във [[Варна]] на [[26 юли]] [[1941]] година. Завършва висшето си театрално образование в София, специалност „Режисура за драматичен театър“. Води режисьорски клас в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]], [[София]]. Баща на актрисата [[Касиел Ноа Ашер]] (с рождено име Десислава Спасова, известна и като Деса Красова). Носител на наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за цялостно творчество“, 2012. Работил е в театрите: * [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]], [[Варна]] * Драматичен театър „Сава Огнянов“, [[Русе]] * [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Бургас]] * [[Сълза и смях|Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], София * [[Народен театър „Иван Вазов“]], София * Драматичен театър „Гео Милев“, [[Стара Загора]] * Театър „Българска армия“, София * Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София Гастроли в чужбина: * 1977 г. – Театър на Ленинския комсомол, [[Петербург]], [[Русия]] – „Краят остава за вас“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]; * 1980 г. – Театър „Естудио“, [[Хавана]], [[Куба]] – „Сако от велур“ от [[Станислав Стратиев]]; * 1997 г. – Драматичен театър Битоля, Македония – „Стъклената менажерия“ * 1999 г. – [[Битоля]], [[Северна Македония]] – „Васа Железнова – 1910“ от [[Максим Горки]]; * 2001 г. – Битоля, Северна Македония – „Развратникът“ от Е.Е.Шмит Гастроли на негови спектакли: * Полша – [[Торун]], Бидгошч, [[Варшава]]; * Латвия – [[Рига]]; * Русия – [[Москва]], [[Петербург]]; * Украйна – [[Киев]]; * Германия – [[Берлин]], [[Лайпциг]]. Кино: 2 игрални филма – „Забравете този случай“ (1984) и „О, Господи, къде си?“ (1991) == Библиография == * Красимир Спасов. ''Записки от режисьорския дневник''. С., Захарий Стоянов, 2012. == Външни препратки == * [http://www.atatanassov.com/web/new_pages/show_publication.php?page=publications_link61.html Актьорът Атанас Атанасов за Красимир Спасов] * [http://www.art.bg/tba/profile.php?p=10 Подробна биография на Красимир Спасов на сайта на Театър „Българска армия“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070906115500/http://www.art.bg/tba/profile.php?p=10 |date=2007-09-06 }} * [http://www.cult.bg/ind_theater_fo_full.php?id=196&PHPSESSID=b709562 Рецензия на спектакъла „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, постановка на Красимир Спасов, ДТ „Гео Милев“ Стара Загора] {{Мъниче|Режисьор|Варна}} {{Филми на Красимир Спасов}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Спасов, Красимир}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] l4v5bm51k4qjlqhrjvy0thyi4vq7u3p 0 129930 11463780 11008538 2022-07-19T14:53:21Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стефан Воронов | име-оригинал = | категория = певец | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[България]] | починал-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | националност = | работил = вокал, актьор | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стефан Воронов''' е известен български естраден певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX век, загинал трагично при катастрофа. Поколенията обаче са го запомнили повече с [[поп музика|поп]]-песните, които е записвал паралелно с участията си в театъра. == Биография == Воронов произхожда от известно руско потомствено графско семейство, което търси убежище в България след болшевишката революция в [[Русия]] от 1917 година. Неговият баща, Александър Воронов, работи като журналист. Стефан Воронов е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ в [[София]] през 1964 година. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и [[пантомима|пантомимист]]. Неговата популярност и слава изгряват, когато се явява на популярния по това време конкурс „Микрофонът е ваш“, организиран от [[Вили Казасян]] и неговия оркестър (по онова време) „Студио 5“ и воден от [[Коста Цонев]] в БИАД. Едни от най-известните му песни са „Суранайка“, „Стрели“, „Дама пика“, „Краят на всяка игра“, „Урок по танци“, „Сняг бавно пада“, „Има страна“, „Чин-чин“, „Завърни се". Той пее предимно кавъри на [[Енрико Масиас]], [[Салваторе Адамо]], [[Джони Холидей]] и [[Шарл Азнавур]].<ref>[http://www.bgestrada.com/druestrada/content/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%92%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Стефан Воронов в bgestrada.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Песента „Дама пика“ по музика на [[Развигор Попов]] е носител на втора награда на конкурса [[Златният Орфей]] през 1967 година. Постъпва във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] заради бъдещата си съпруга, актрисата [[Маргарита Пехливанова]]. До смъртта си играе в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] в София. Занимава се с пантомима, участва в детски телевизионни постановки с [[Климент Денчев]]. След гастрол на трупата му в [[Братислава]] и [[Виена]] микробусчето, в което са пътували Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на [[София]] в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си. През 1981 г. е основана фондация на неговото име от Маргарит Данов<ref>Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.106</ref>. На 6 септември 1993 г., деветнадесетата годишнина от смъртта му, за първи път е проведен възпоменателен концерт в негова чест в [[НДК]]. Година по-късно е издаден албум с негови изпълнения. Едни от инициаторите и организаторите на тези събития са [[Маргарит Данов]], [[Стефка Берова]] и [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]. == Личен живот == Негова съпруга е актрисата [[Маргарита Пехливанова]], родом от град [[Плевен]], където приживе певецът постоянно гостува. Той е любимец на плевенската публика. Има един син — [[Александър Воронов]], който също е актьор. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1967 || II награда || „Дама пика“<br>([[Развигор Попов]]) || Международен фестивал „[[Златният Орфей]]“ || [[Слънчев бряг]] |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1975 || Стефан Воронов || LP ||[[Балкантон]] || ВТА 1749 |- | 1994 || Стефан Воронов || CD || || |- |} === Малки плочи === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Сингъл !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1965 || Краят на всяка игра / The End Of Every Game|| SP || [[Балкантон]] || ВТВ 10114 |- | || Йорданка Христова, Стефан Воронов – ''„Фенера на влюбените“/ „Слушай отговора на вятъра“''|| SP || Балкантон || ВТК 2822 |- | 1966 || Стефан Воронов|| SP || [[Балкантон]] || ВТК 5797 |- | 1968 || Ал. Тодоров/ Ст. Воронов – ''„Целуни ме бързо“/ „Ела моя любов“'' || SP || Балкантон || ВТК 2788 |- | 1969 || Изпълнения на Стефан Воронов и Студио 5|| SP || [[Балкантон]] || ВТК 6102 |- | 1971 || Дийн Мартин, Мария Нейкова, Стефан Воронов – ''Наши и чужди изпълнители'' || SP || Балкантон || ВТК 6318 |- | 1972 || Песни за град Мичурин (м. Атанас Косев; т. Златина Билярска; изп. Стефан Воронов) || SP || [[Балкантон]] || ВТК 2963 |- |} == Телевизионен театър == * „Банята“ (1974) ([[Стефан Шечерович]]) * „Но преди да станем големи“ (1972) ([[Владимир Голев]]) == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/ Стефан Воронов в discogs] == Източници == <references /> {{мъниче|българин}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Воронов, Стефан}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия в България]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] pmr3fl3u0659lquco3csw6sl64bz3s3 0 131719 11464137 10641491 2022-07-19T21:38:22Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Мавро Орбини | име-оригинал = | снимка = Mavro Orbin.jpg | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Дубровник|Рагуза]], [[Дубровнишка република|Република Рагуза]] | място на смърт = [[Дубровник|Рагуза]], [[Дубровнишка република|Република Рагуза]] | работил = [[писател]], [[преводач]], [[идеология|идеолог]] и [[историк]] | националност = | период = | жанрове = | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „[[Царството на славяните]]“ | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = | вложки = }} [[Файл:Mavro Orbini il regno de gli slavi.jpg|мини|240px|Заглавна страница на „[[Царството на славяните]]“]] '''Мавро Орбини''' (средата на [[16 век]] – [[1614]]) е [[писател]], [[преводач]], [[идеология|идеолог]] и [[историк]]. Неговата книга „[[Царството на славяните]]“ (''Il Regno degli Slavi'') силно повлиява върху [[Панславизъм|панславянската идеология и историография]] през следващите векове. == Биография == Роден е в [[Дубровник|Рагуза]]. Предполага се, че Мавро Орбини е от семейството на [[Вицко Орбини]], скромен по [[капитал]] [[търговец]], преселил се от [[Котор]], венчал се в Дубровник в края на [[1561]] г. Раждането на бъдещия историк се отнася към периода 1563 – 1565 г. Това означава, че Орбини подготвя и отпечатва „Царството на славяните“ преди да е навършил 40 години. Единствената безспорна информация за младостта на Мавро Орбини е, че той израства в културната атмосфера на богати духовни интереси и на трайни книжовни и научни традиции, с каквито е известен бенедиктинският орден. И това в края на XVI век и началото на XVII, когато монашеството е кариера с всичките ѝ усложнения и конфликти – светски по своите причини и светски по чисто човешките отношения. Замонашва се в [[Бенедиктински орден|бенедиктинската традиция]] и живее известно време в манастир на остров [[Млет]], после отива в [[Стон]], а след това е абат в [[Бачка]]. Прекарва последните години от своя живот в родната Рагуза. Документи от [[1592]] г. сочат Орбини като [[игумен]] ([[приор]]) на манастира „[[Андрей Първозвани|Свети Андрей]]“. На следващата година е избран за [[абат]] на стария манастир „[[Архангел Михаил|Свети Арахангел Михаил]]“ на остров [[Шипан]]. Предполага се, че по това време той вече е работил върху историографските си записки. В този момент избухва конфликтът на Орбини с председателя на Млетската конгрегация дубровничанина [[Джанабатиста Джуревич|Джанбатиста Орсатов Джурджевич]], който лишава Орбини от длъжността му и го предава на [[инквизиция]]та в [[Рим]]. Но дубровнишкият надбискуп [[Аурелио Новарино]] измъква Орбини от Млет и излиза със заключение, че е напълно невинен. Освен [[оправдателна присъда|оправдателната присъда]], Новарино възвръща на Орбини всичките му предишни права и обявява честта му за ненакърнена. В [[1597]] г. папа [[Климент VIII]] определя Орбини за абат на бенедиктинския манастир „[[Света Мария]]“ в Бачка. == В царството на славяните == До [[1601]] г. написва ''Il Regno degli Slavi'', в която се опитва да обедини историческите сведения за южните славянски народи. Към съчинението привежда превод на т.нар. [[Дуклянска летопис|летопис на поп Дуклянин]] (обикновено датиран към [[12 век]]). По заповед на [[Петър I (Русия)|Петър I]] през [[1722]] г. (годината след обявяването му за [[император]], а [[Руско царство|Руското царство]] за [[Руска империя]] – виж и [[реформи на Петър I]]) книгата е преведена на [[руски език|руски]] с известни съкращения. Докато Орбини живее в Далмация, в Дубровник работи и [[Яков Лукаревич]], чийто труд свидетелства за сътрудничество между двамата историци. Особена заслуга за написването на „Царството на славяните“ има [[Марин Бобалевич]], [[аристократ]] и великодушен [[меценат]]. С щедрата му морална и материална подкрепа Орбини получава достъп до прочути библиотеки и събира богати сведения за [[Илирия]], в която „всички [[южни славяни]] се борят, творят, побеждават или падат с антична гордост“. И в този достолепен свят най-величествено се извисява по значение [[република Дубровник]]. == Източници == * [http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=23085 „Царството на славяните" в регионална библиотека „Сава Доброплодни“] == Вижте също == * [[Илиризъм]] == Външни препратки == * [http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/002a/02110068.htm Откъси от ''Il Regno degli Slavi''] * [http://frognews.bg/news_19865/Damian_IAkov_Darjavata_nehae_za_prosperiteta_na_natsiiata!/ Дамян Яков: Държавата нехае за просперитета на нацията!] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Орбини, Мавро}} [[Категория:Дубровнишка република]] [[Категория:Хърватски историци]] [[Категория:Хърватски писатели]] [[Категория:Бенедиктинци]] [[Категория:Млет]] [[Категория:Родени в Дубровник]] [[Категория:Починали в Дубровник]] tqyjgxsy4af5ye6dseabkq0t1ikjcq7 0 135419 11464075 11148412 2022-07-19T20:46:51Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лозенец|Лозенец}} {{Район на Столична община | име = Лозенец | карта = Sofia-Lozenetz.png | население = 63 986 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = Константин Павлов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2209 Обобщени данни от избор на кмет на район Лозенец – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref><ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/06/3987901_konstantin_pavlov_prezastroiavaneto_me_motivira_da/ Константин Павлов: Презастрояването ме мотивира да стана кмет на „Лозенец“], Интервю на Максим Караджов, в. „Дневник“, 6 ноември 2019. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Лозенец'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Обхваща кварталите „[[Лозенец (квартал)|Лозенец]]“ и „[[Хладилника]]“, западната част на „[[Витоша (квартал)|кв. Витоша]]“ (да не се бърка с „[[Витоша (район)|район Витоша]])“, източната част на квартал „[[Кръстова вада]]“, югозападната част на [[Борисова градина|Борисовата градина]] и местността около [[Софийски зоопарк|Софийския зоопарк]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 53 080 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 48 108 || 90.63 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 308 || 0.58 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 37 || 0.06 |- |align="left"| Други || 623 || 1.17 |- |align="left"| Не се самоопределят || 158 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 3846 || 7.24 |} == Училища == ;Висши * [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]], [[Факултет по химия и фармация (Софийски университет)|Факултет по химия и фармация]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] на [[Софийския университет]]. *[[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] ;Средни * [[Национална финансово-стопанска гимназия]] * [[21 СОУ „Христо Ботев“]] * [[35 СОУ „Добри Войников“]] * [[Национална природо-математическа гимназия]] „Акад. Л. Чакалов“ * [[Софийска духовна семинария]] „Св. Иван Рилски“ * [[Софийска гимназия по строителство архитектура и геодезия „Христо Ботев“]] * Техникум по облекло „Княгиня Мария Луиза“ * Частна професионална гимназия „Банкер“ ;Основни * [[107 ОУ „Хан Крум“]] * [[120 ОУ „Георги Раковски“, София|120 ОУ „Георги Раковски“]] * 122 ОУ „Николай Лилиев“ * 139 ОУ „Захари Круша“ == Забележителности == * [[Софийски зоопарк]] * [[София Ленд]] (закрит) * Хотел „Кемпински Зографски“***** * Хотел „Хемус“*** * Клинична база „Лозенец“ (по-известна със старото си име [[Правителствена болница]]) * Болница „[[Токуда]]“ * Площад „Кръста“ * Водната кула * Мол „Paradise Center“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 Район „Лозенец“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000143/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [Http://lozenets-sofia.org/ Официален сайт] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Лозенец| ]] dcq2p9yzzwyrbzqpm7glnd00z06cs5u 11464084 11464075 2022-07-19T20:51:43Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лозенец|Лозенец}} {{Район на Столична община | име = Лозенец | карта = Sofia-Lozenetz.png | население = 65 516 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Константин Павлов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2209 Обобщени данни от избор на кмет на район Лозенец – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref><ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/06/3987901_konstantin_pavlov_prezastroiavaneto_me_motivira_da/ Константин Павлов: Презастрояването ме мотивира да стана кмет на „Лозенец“], Интервю на Максим Караджов, в. „Дневник“, 6 ноември 2019. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Лозенец'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Обхваща кварталите „[[Лозенец (квартал)|Лозенец]]“ и „[[Хладилника]]“, западната част на „[[Витоша (квартал)|кв. Витоша]]“ (да не се бърка с „[[Витоша (район)|район Витоша]])“, източната част на квартал „[[Кръстова вада]]“, югозападната част на [[Борисова градина|Борисовата градина]] и местността около [[Софийски зоопарк|Софийския зоопарк]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 53 080 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 48 108 || 90.63 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 308 || 0.58 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 37 || 0.06 |- |align="left"| Други || 623 || 1.17 |- |align="left"| Не се самоопределят || 158 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 3846 || 7.24 |} == Училища == ;Висши * [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]], [[Факултет по химия и фармация (Софийски университет)|Факултет по химия и фармация]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] на [[Софийския университет]]. *[[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] ;Средни * [[Национална финансово-стопанска гимназия]] * [[21 СОУ „Христо Ботев“]] * [[35 СОУ „Добри Войников“]] * [[Национална природо-математическа гимназия]] „Акад. Л. Чакалов“ * [[Софийска духовна семинария]] „Св. Иван Рилски“ * [[Софийска гимназия по строителство архитектура и геодезия „Христо Ботев“]] * Техникум по облекло „Княгиня Мария Луиза“ * Частна професионална гимназия „Банкер“ ;Основни * [[107 ОУ „Хан Крум“]] * [[120 ОУ „Георги Раковски“, София|120 ОУ „Георги Раковски“]] * 122 ОУ „Николай Лилиев“ * 139 ОУ „Захари Круша“ == Забележителности == * [[Софийски зоопарк]] * [[София Ленд]] (закрит) * Хотел „Кемпински Зографски“***** * Хотел „Хемус“*** * Клинична база „Лозенец“ (по-известна със старото си име [[Правителствена болница]]) * Болница „[[Токуда]]“ * Площад „Кръста“ * Водната кула * Мол „Paradise Center“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 Район „Лозенец“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000143/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [Http://lozenets-sofia.org/ Официален сайт] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Лозенец| ]] dx6baglbzrroqvc64b2g553s5g7mhkb 11464086 11464084 2022-07-19T20:53:54Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лозенец|Лозенец}} {{Район на Столична община | име = Лозенец | карта = Sofia-Lozenetz.png | население = 65 516 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Константин Павлов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2209 Обобщени данни от избор на кмет на район Лозенец – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref><ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/06/3987901_konstantin_pavlov_prezastroiavaneto_me_motivira_da/ Константин Павлов: Презастрояването ме мотивира да стана кмет на „Лозенец“], Интервю на Максим Караджов, в. „Дневник“, 6 ноември 2019. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Лозенец'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Обхваща кварталите „[[Лозенец (квартал)|Лозенец]]“ и „[[Хладилника]]“, западната част на „[[Витоша (квартал)|кв. Витоша]]“ (да не се бърка с „[[Витоша (район)|район Витоша]])“, източната част на квартал „[[Кръстова вада]]“, югозападната част на [[Борисова градина|Борисовата градина]] и местността около [[Софийски зоопарк|Софийския зоопарк]]. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 53 080 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 48 108 || 90.63 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 308 || 0.58 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 37 || 0.06 |- |align="left"| Други || 623 || 1.17 |- |align="left"| Не се самоопределят || 158 || 0.29 |- |align="left"| Не отговорили || 3846 || 7.24 |} == Училища == ;Висши * [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]], [[Факултет по химия и фармация (Софийски университет)|Факултет по химия и фармация]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]] на [[Софийския университет]]. *[[Университет по архитектура, строителство и геодезия]] ;Средни * [[Национална финансово-стопанска гимназия]] * [[21 СОУ „Христо Ботев“]] * [[35 СОУ „Добри Войников“]] * [[Национална природо-математическа гимназия]] „Акад. Л. Чакалов“ * [[Софийска духовна семинария]] „Св. Иван Рилски“ * [[Софийска гимназия по строителство архитектура и геодезия „Христо Ботев“]] * Техникум по облекло „Княгиня Мария Луиза“ * Частна професионална гимназия „Банкер“ ;Основни * [[107 ОУ „Хан Крум“]] * [[120 ОУ „Георги Раковски“, София|120 ОУ „Георги Раковски“]] * 122 ОУ „Николай Лилиев“ * 139 ОУ „Захари Круша“ == Забележителности == * [[Софийски зоопарк]] * [[София Ленд]] (закрит) * Хотел „Кемпински Зографски“***** * Хотел „Хемус“*** * Клинична база „Лозенец“ (по-известна със старото си име [[Правителствена болница]]) * Болница „[[Токуда]]“ * Площад „Кръста“ * Водната кула * Мол „Paradise Center“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 Район „Лозенец“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927000143/http://www.sofia.bg/template.asp?ime=RLOZ%7D&title=%CB%CE%C7%C5%CD%C5%D6 |date=2007-09-27 }} на сайта на Столична община * [Http://lozenets-sofia.org/ Официален сайт] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Лозенец| ]] 0ujufbc274hr0a0d0bpiu4blxite9ev 0 135421 11464195 11379853 2022-07-19T21:52:39Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Триадица|Триадица}} {{Район на Столична община | име = Триадица | карта = Sofia-Triaditza.png | площ = 9,8 | население = 82 773 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2021 | кмет = Димитър Божилов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2210 Обобщени данни от избор на кмет на район Триадица - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Триадица, Алабин 54.JPG|мини|Сградата на район Триадица на ул. „Алабин“ 54]] „'''Триадица'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Триадица е с обща площ от 9,8 [[кв. км.]] Населението на Триадица е 65 хил. жители. Бившето име на тази община е Благоевски районен народен съвет. Район „Триадица „включва в границите си следните жилищни зони – жк. “[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]„, жк. “[[Стрелбище (квартал)|Стрелбище]]„, жк. “[[Иван Вазов (квартал)|Иван Вазов]]„ и централна градска част, кв. “Манастирски ливади“ I и II, жк. ”Южен парк „, западната част на кв. “[[Кръстова вада]]“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 451 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 57 177 || 90.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 206 || 0.32 |- | align="left" |Роми|| 76 || 0.11 |- |align="left"| Други || 593 || 0.93 |- |align="left"| Не се самоопределят || 316 || 0.49 |- |align="left"| Не отговорили || 5083 || 8.01 |} == Културни и поклоннически забележителности == * Национален Дворец на Културата – пл. „България" № 1 * Национален музей „Земята и хората“ * BBC-център * Поклоннически храмове * Храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ * Храм „Свети Архидякон и Първомъченик Стефан“ == Транспорт == * Трамвайни линии № 1, 6, 7, 27 * Тролейбусни линии № 1, 3, 5, 6,7,8, 9; * Автобусни линии № 64, 72, 73,ТБ Е74, 76, 83, 102, 204, 604. == Здравеопазване == * Военномедицинска академия (ВМА) * Медицинска академия * СБАЛББ „Света София“ * СБАЛАГ „Майчин дом“ * Болница „Лозенец“ * МБАЛ „Свети Иван Рилски“ * СБАЛИПБ „Проф. Иван Кирилов“ == Образование == На територията на района има 8 детски градини, 2 читалища, 13 училища (8 основни, 3 общински и 2 частни) и 4 читалища. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.triaditza.org Официален сайт на район „Триадица“] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Триадица| ]] k02u0ud41xaa4lj2zfxdkcokvipve7c 11464197 11464195 2022-07-19T21:53:56Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Триадица|Триадица}} {{Район на Столична община | име = Триадица | карта = Sofia-Triaditza.png | площ = 9,8 | население = 83 533 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Димитър Божилов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2210 Обобщени данни от избор на кмет на район Триадица - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Триадица, Алабин 54.JPG|мини|Сградата на район Триадица на ул. „Алабин“ 54]] „'''Триадица'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Триадица е с обща площ от 9,8 [[кв. км.]] Населението на Триадица е 65 хил. жители. Бившето име на тази община е Благоевски районен народен съвет. Район „Триадица „включва в границите си следните жилищни зони – жк. “[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]„, жк. “[[Стрелбище (квартал)|Стрелбище]]„, жк. “[[Иван Вазов (квартал)|Иван Вазов]]„ и централна градска част, кв. “Манастирски ливади“ I и II, жк. ”Южен парк „, западната част на кв. “[[Кръстова вада]]“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 451 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 57 177 || 90.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 206 || 0.32 |- | align="left" |Роми|| 76 || 0.11 |- |align="left"| Други || 593 || 0.93 |- |align="left"| Не се самоопределят || 316 || 0.49 |- |align="left"| Не отговорили || 5083 || 8.01 |} == Културни и поклоннически забележителности == * Национален Дворец на Културата – пл. „България" № 1 * Национален музей „Земята и хората“ * BBC-център * Поклоннически храмове * Храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ * Храм „Свети Архидякон и Първомъченик Стефан“ == Транспорт == * Трамвайни линии № 1, 6, 7, 27 * Тролейбусни линии № 1, 3, 5, 6,7,8, 9; * Автобусни линии № 64, 72, 73,ТБ Е74, 76, 83, 102, 204, 604. == Здравеопазване == * Военномедицинска академия (ВМА) * Медицинска академия * СБАЛББ „Света София“ * СБАЛАГ „Майчин дом“ * Болница „Лозенец“ * МБАЛ „Свети Иван Рилски“ * СБАЛИПБ „Проф. Иван Кирилов“ == Образование == На територията на района има 8 детски градини, 2 читалища, 13 училища (8 основни, 3 общински и 2 частни) и 4 читалища. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.triaditza.org Официален сайт на район „Триадица“] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Триадица| ]] d8wc9zajnuiduvaqtca286xoxlexxtk 11464200 11464197 2022-07-19T21:56:04Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Триадица|Триадица}} {{Район на Столична община | име = Триадица | карта = Sofia-Triaditza.png | площ = 9,8 | население = 83 533 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Димитър Божилов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2210 Обобщени данни от избор на кмет на район Триадица - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} [[Файл:Община Триадица, Алабин 54.JPG|мини|Сградата на район Триадица на ул. „Алабин“ 54]] „'''Триадица'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Триадица е с обща площ от 9,8 [[кв. км.]] Населението на Триадица е 65 хил. жители. Бившето име на тази община е Благоевски районен народен съвет. Район „Триадица „включва в границите си следните жилищни зони – жк. “[[Гоце Делчев (квартал)|Гоце Делчев]]„, жк. “[[Стрелбище (квартал)|Стрелбище]]„, жк. “[[Иван Вазов (квартал)|Иван Вазов]]„ и централна градска част, кв. “Манастирски ливади“ I и II, жк. ”Южен парк „, западната част на кв. “[[Кръстова вада]]“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 63 451 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 57 177 || 90.11 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 206 || 0.32 |- | align="left" |Роми|| 76 || 0.11 |- |align="left"| Други || 593 || 0.93 |- |align="left"| Не се самоопределят || 316 || 0.49 |- |align="left"| Не отговорили || 5083 || 8.01 |} == Културни и поклоннически забележителности == * Национален Дворец на Културата – пл. „България" № 1 * Национален музей „Земята и хората“ * BBC-център * Поклоннически храмове * Храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ * Храм „Свети Архидякон и Първомъченик Стефан“ == Транспорт == * Трамвайни линии № 1, 6, 7, 27 * Тролейбусни линии № 1, 3, 5, 6,7,8, 9; * Автобусни линии № 64, 72, 73,ТБ Е74, 76, 83, 102, 204, 604. == Здравеопазване == * Военномедицинска академия (ВМА) * Медицинска академия * СБАЛББ „Света София“ * СБАЛАГ „Майчин дом“ * Болница „Лозенец“ * МБАЛ „Свети Иван Рилски“ * СБАЛИПБ „Проф. Иван Кирилов“ == Образование == На територията на района има 8 детски градини, 2 читалища, 13 училища (8 основни, 3 общински и 2 частни) и 4 читалища. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.triaditza.org Официален сайт на район „Триадица“] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Триадица| ]] 5npqtv2glrcin94vu8ez836b8oro3hc 0 135423 11464102 11301372 2022-07-19T21:16:17Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Оборище|Оборище (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Оборище | карта = Sofia-Oborishte.png | население = 38 214 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt www.grao.bg]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Николай Александров | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2204 Обобщени данни от избор на кмет на район Оборище – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Оборище'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Територията му обхваща част от центъра на София, с ограничена между бул. „Сливница“, бул. „Д. Николаев“, бул. „Ситняково“, ул. „Хан Омуртаг“, ул. „Шипка“, ул. „Париж“, ул. „Московска“, пл. „Княз Ал. Батенберг“, Ларгото, бул. „Мария Луиза“. Оборище е с обща площ от 3070 [[декар]]а. Населението на Оборище е над 36 хил. жители. В Район Оборище попадат редица зелени площи и забележителности на София, сред които Площад и градина около [[храм-паметник „Свети Александър Невски“]], храм Св.София" и Светия Синод, Градина [[Докторски паметник]], Градина „Банска“ и Парк „Оборище“ (бивш парк „Заимов“). <ref>[https://www.sofia.bg/landscaped-areas-in-the-district-of-oborishte Регистър на озеленените площи Район Оборище], Столична община, 16 януари 2020 година</ref> == Културни обекти == * [[Национална опера и балет]] * Дом на киното * [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“]] * Дом на културата „Средец“ * [[Театър „София“|Драматичен театър „София“]] * [[Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Малък градски театър „Зад канала“]] * [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]] * Държавен куклен театър – салон 2 * [[Национален военноисторически музей]] * [[Театрална работилница „Сфумато“]] * [[Централна минерална баня]] * Кино „Левски“ * Кино „Сердика“ * Кино „Модерен театър“ * [[Паметник на Васил Левски (София)|Паметник на Васил Левски]] * [[Докторски паметник]] * Паметник на Незнайния войн * Паметник на Св. св. Кирил и Методий * Паметник и гроб на Иван Вазов * Паметник на Ал. Стамболийски * [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]] == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 31 060 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 27 502 || 88.54 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 93 || 0.29 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 33 || 0.10 |- |align="left"| Други || 393 || 1.26 |- |align="left"| Не се самоопределят || 450 || 1.44 |- |align="left"| Не отговорили || 2589 || 8.33 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg Софийска община] * [http://www.so-oborishte.com/ Район Оборище] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Оборище| ]] 76mvm72i7lo4qnxz8h2ppyobpdp0s3f 11464105 11464102 2022-07-19T21:17:44Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Оборище|Оборище (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Оборище | карта = Sofia-Oborishte.png | население = 38 214 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Николай Александров | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2204 Обобщени данни от избор на кмет на район Оборище – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} „'''Оборище'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Територията му обхваща част от центъра на София, с ограничена между бул. „Сливница“, бул. „Д. Николаев“, бул. „Ситняково“, ул. „Хан Омуртаг“, ул. „Шипка“, ул. „Париж“, ул. „Московска“, пл. „Княз Ал. Батенберг“, Ларгото, бул. „Мария Луиза“. Оборище е с обща площ от 3070 [[декар]]а. Населението на Оборище е над 36 хил. жители. В Район Оборище попадат редица зелени площи и забележителности на София, сред които Площад и градина около [[храм-паметник „Свети Александър Невски“]], храм Св.София" и Светия Синод, Градина [[Докторски паметник]], Градина „Банска“ и Парк „Оборище“ (бивш парк „Заимов“). <ref>[https://www.sofia.bg/landscaped-areas-in-the-district-of-oborishte Регистър на озеленените площи Район Оборище], Столична община, 16 януари 2020 година</ref> == Културни обекти == * [[Национална опера и балет]] * Дом на киното * [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“]] * Дом на културата „Средец“ * [[Театър „София“|Драматичен театър „София“]] * [[Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] * [[Малък градски театър „Зад канала“]] * [[Национална галерия за чуждестранно изкуство]] * Държавен куклен театър – салон 2 * [[Национален военноисторически музей]] * [[Театрална работилница „Сфумато“]] * [[Централна минерална баня]] * Кино „Левски“ * Кино „Сердика“ * Кино „Модерен театър“ * [[Паметник на Васил Левски (София)|Паметник на Васил Левски]] * [[Докторски паметник]] * Паметник на Незнайния войн * Паметник на Св. св. Кирил и Методий * Паметник и гроб на Иван Вазов * Паметник на Ал. Стамболийски * [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“]] == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 31 060 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 27 502 || 88.54 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 93 || 0.29 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 33 || 0.10 |- |align="left"| Други || 393 || 1.26 |- |align="left"| Не се самоопределят || 450 || 1.44 |- |align="left"| Не отговорили || 2589 || 8.33 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg Софийска община] * [http://www.so-oborishte.com/ Район Оборище] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Оборище| ]] rtlsbv4p8r165fqs8z2mrmkfldg9yep 0 135425 11464091 11034439 2022-07-19T20:56:50Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Надежда|Надежда (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Надежда | карта = Sofia-Nadejda.png | население = 73 758 | население-към = 2022 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | кмет = Димитър Димов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} „'''Надежда'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Надежда е с обща площ от 19 300 [[декар]]а. Населението на Надежда е 77 хил. жители. Район „Надежда“ включва кварталите [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] I, II, III, и IV част, жк. [[Лев Толстой (жилищен комплекс)|„Толстой“]], жк. [[Свобода (квартал)|„Свобода“]], кв. [[Триъгълника (квартал)|„Триъгълника“]], кв. „[[Илиянци]]“ и кв. „[[Требич]]“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 67 905 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 60 240 || 88.71 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 314 || 0.46 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 312 || 0.45 |- |align="left"| Други || 896 || 1.31 |- |align="left"| Не се самоопределят || 167 || 0.24 |- |align="left"| Не отговорили || 5976 || 8.80 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.so-nadejda.com район „Надежда“ уеб страница] * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=176 Столична община – район „Надежда“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141220105517/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=176 |date=2014-12-20 }} * [http://nadejda.start.bg Справочник за район „Надежда“ в start.bg] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Надежда| ]] co56xl4olmlqjol6zldiapefyu0ou43 11464093 11464091 2022-07-19T20:59:14Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Надежда|Надежда (пояснение)}} {{Район на Столична община | име = Надежда | карта = Sofia-Nadejda.png | население = 73 758 | население-към = 2022 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | кмет = Димитър Димов | кмет-партия = ([[ГЕРБ]]) }} „'''Надежда'''“ е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Надежда е с обща площ от 19 300 [[декар]]а. Населението на Надежда е 77 хил. жители. Район „Надежда“ включва кварталите [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] I, II, III, и IV част, жк. [[Лев Толстой (жилищен комплекс)|„Толстой“]], жк. [[Свобода (квартал)|„Свобода“]], кв. [[Триъгълника (квартал)|„Триъгълника“]], кв. „[[Илиянци]]“ и кв. „[[Требич]]“. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 67 905 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 60 240 || 88.71 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 314 || 0.46 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 312 || 0.45 |- |align="left"| Други || 896 || 1.31 |- |align="left"| Не се самоопределят || 167 || 0.24 |- |align="left"| Не отговорили || 5976 || 8.80 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.so-nadejda.com район „Надежда“ уеб страница] * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=176 Столична община – район „Надежда“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141220105517/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=176 |date=2014-12-20 }} * [http://nadejda.start.bg Справочник за район „Надежда“ в start.bg] {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Надежда| ]] l5zwif19i6ufc0q776lv8wfh6vecz5r 0 139133 11464155 3168167 2022-07-19T21:40:48Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Панатинайкос“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Панатинайкос“]] nea7kacabn6noxjzmjuyhiq4kyaa2pb 0 142596 11463715 10881993 2022-07-19T14:19:40Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой}} '''Ейдриън Монк''' ({{lang|en|Adrian Monk}}) е главният герой в телевизионния сериал „[[Монк]]“. Ролята се изпълнява от [[Тони Шалуб]]. Монк е бивш полицай в [[полицейско управление на Сан Франциско|управлението на Сан Франциско]]. Там среща много добри приятели – капитан Стотелмайер, а по-късно Ранди Дишър. Неговото невротично и натрапчиво разстройство, засилено от смъртта на съпругата му и забъркано с работата му, причинява неговото отстраняване. След това работи като частен консултант. Ейдриън Монк разрешава над 100 невероятни случая, някои от тях са се смятали за инциденти. Ейдриън през живота си е имал 2 асистентки – Натали Тийгър и [[Шарона Флеминг]]. Шарона го напуска по време на 10-и епизод, 3 сезон. В сериала голямо внимание оказва и Дейл Байдърберк – човек с наднормено тегло. Двата най-трудни случая на Монк са убийството на жена му – Труди и изчезнала акушерка. Труди (жената на Монк) му е оставила подарък за Коледа (починала е на 19 декември). Монк в продължение на години не може да отвори подаръка, докато не се окаже ключът към разгадаването на убийството ѝ. == В България == В българския дублаж Монк се озвучава от [[Владимир Пенев]], а в девети епизод от четвърти сезон в този на студио Доли – от [[Веселин Ранков]]. == Любопитно == Съсъздателят на сериала Дейвид Хобърман казва, че е базирал Монк частично на себе си, а също и на фиктивни детективи, като [[Коломбо (сериал)|лейтенант Коломбо]], [[Еркюл Поаро]] и [[Шерлок Холмс]]. Други актьори, които са били имани предвид за ролята, са Дейв Фоули, Джон Ритър, Хенри Уинклър, [[Стенли Тучи]], [[Алфред Молина]] и Майкъл Ричардс. В крайна сметка от телевизията избират Шалуб, защото усещат, че той ще „съживи хумора и страстта на Монк“.<ref name="monk-history">{{cite news|url=http://www.nydailynews.com/archives/entertainment/detective-story-som-twists-monk-abc-loss-cable-gain-article-1.506417|title=A Detective Story With Some Twists ''Monk'': ABC loss was cable's gain|work=New York Daily News|date=16 август 2002|last=Battaglio|first=Stephen|accessdate=16 октомври 2016}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Герои от Монк]] [[Категория:Измислен герой]] nunkgiikpy8jbapxbe5wgq16bab0x0w 11463716 11463715 2022-07-19T14:19:56Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой}} '''Ейдриън Монк''' ({{lang|en|Adrian Monk}}) е главният герой в телевизионния сериал „[[Монк]]“. Ролята се изпълнява от [[Тони Шалуб]]. Монк е бивш полицай в [[полицейско управление на Сан Франциско|управлението на Сан Франциско]]. Там среща много добри приятели – капитан Стотелмайер, а по-късно Ранди Дишър. Неговото невротично и натрапчиво разстройство, засилено от смъртта на съпругата му и забъркано с работата му, причинява неговото отстраняване. След това работи като частен консултант. Ейдриън Монк разрешава над 100 невероятни случая, някои от тях са се смятали за инциденти. Ейдриън през живота си е имал 2 асистентки – Натали Тийгър и [[Шарона Флеминг]]. Шарона го напуска по време на 10-и епизод, 3-ти сезон. В сериала голямо внимание оказва и Дейл Байдърберк – човек с наднормено тегло. Двата най-трудни случая на Монк са убийството на жена му – Труди и изчезнала акушерка. Труди (жената на Монк) му е оставила подарък за Коледа (починала е на 19 декември). Монк в продължение на години не може да отвори подаръка, докато не се окаже ключът към разгадаването на убийството ѝ. == В България == В българския дублаж Монк се озвучава от [[Владимир Пенев]], а в девети епизод от четвърти сезон в този на студио Доли – от [[Веселин Ранков]]. == Любопитно == Съсъздателят на сериала Дейвид Хобърман казва, че е базирал Монк частично на себе си, а също и на фиктивни детективи, като [[Коломбо (сериал)|лейтенант Коломбо]], [[Еркюл Поаро]] и [[Шерлок Холмс]]. Други актьори, които са били имани предвид за ролята, са Дейв Фоули, Джон Ритър, Хенри Уинклър, [[Стенли Тучи]], [[Алфред Молина]] и Майкъл Ричардс. В крайна сметка от телевизията избират Шалуб, защото усещат, че той ще „съживи хумора и страстта на Монк“.<ref name="monk-history">{{cite news|url=http://www.nydailynews.com/archives/entertainment/detective-story-som-twists-monk-abc-loss-cable-gain-article-1.506417|title=A Detective Story With Some Twists ''Monk'': ABC loss was cable's gain|work=New York Daily News|date=16 август 2002|last=Battaglio|first=Stephen|accessdate=16 октомври 2016}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Герои от Монк]] [[Категория:Измислен герой]] jpjtm21wdl81vx6gxs56a4m0zgypa7x 0 143657 11464538 10874134 2022-07-20T10:16:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костенарията|селото в Пинд|Жужел}} {{Селище инфо|Гърция | име = Жужелци | име-местно = Σπήλαια | вид = село | изглед = 071 Zhuzheltsi Church.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“ | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 850<ref name="Симовски 20">{{Симовски|2|20}}</ref> | демоним = Жужелчени | карта3 = Костурско }} '''Жу̀желци''' ({{lang|el|Σπήλαια}}, ''Спилеа'', до 1928 година ''Ζούζελτσι'', ''Зузелци'' или ''Ζούζιλτσα'', ''Зузилца''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171844 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. Населението му е 57 души (2001). == География == Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико). == История == === Етимология === Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ етимологията на името е от думата ''жужел'', означаваща насекомото ''жътвар''. Сравним е глаголът ''жужя''.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=557 |url= |accessdate=}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Zhuzheltsi Nosia.jpg|мини|250п|ляво|Женска народна носия от Жужелци. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]]] Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>{{Дефтер 1530|112}}</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.<ref>{{Цамисис|162}}</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Димитър (Жужелци)|Свети Димитър]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref> В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужелци има 560 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033643/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година: {{цитат|Жужелци (''Ζούζελτση''), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със [[Старичани]] и [[Осничани]] е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>}} Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|199}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Югелци'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:077 Zhuzheltsi Monument.jpg|мини|250п|Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Жужелци'' има 60 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци {{цитат|населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.</ref>}} През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]]. Селото е изгорено от германците.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 20"/> {{Преброяване Гърция|566<ref name="Симовски 20"/>|268<ref name="Симовски 20"/>|240<ref name="Симовски 20"/>|368<ref name="Симовски 20"/>|140<ref name="Симовски 20"/>|123<ref name="Симовски 20"/>|94<ref name="Симовски 20"/>|94<ref name="Симовски 20"/>|71<ref name="Симовски 20"/>|57|31}} == Личности == [[Файл:Nikola and Yagna Sikavichovski.jpg|мини|250п|Никола Сикавичовски и жена му]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от [[Нестрам]] и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Жужелци * {{флагче|България}} [[Андон Калчев]] (1910 - 1948), български икономист и офицер, смятан за организатор на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Андон Сикавица]] (1914 – 1995), деец на ДАГ * {{флагче|България}} [[Владимир Балючев]] (1912 - 1996), български журналист, след 1918 г. семейството му се изселва в София, през ноември 1932 г. е член на журналистическа делегация в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пий ХІ и посланик Иван Вълков<ref name="ГУАМС 43">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=43|url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Сикавичовски]], български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища * {{флагче|България}} [[Илия Балючев]] (1886 - ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Кирязо Сикавичовски]], български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища * {{флагче|България}} [[Коста Кичуков]] (1909 – ?), български комунист * {{флагче|България}} [[Никола Сикавичовски]], български общественик и революционер * {{флагче|Гърция}} Стефо Калчов, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalchov_Stefo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Янаки Сикавичовски]], български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Яни Хаджипаскалев]], български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища ; Македоно-одрински опълченци от Жужелци * {{флагче|България}} Александър Христов (Алекси, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора скопска (или Десета прилепска) дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|759}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина<ref name="МОО|540">{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година<ref>{{МОО|16}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на девега велешка дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|260}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|766}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина<ref>{{МОО|822}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|767}}</ref> * {{флагче|България}} Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|769-770}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина<ref name="МОО|540"/> * {{флагче|България}} Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина<ref>{{МОО|223-224}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.<ref name="МОО|540"/> * {{флагче|България}} Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>{{МОО|510}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|512}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|170}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.spilea.gr | заглавие=Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |достъп_дата =16 май 2016 |издател= Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |lang-hide=1 |lang=el }} == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] 0cm15p6oucfhgi5gklri9tj52z7iqkg 0 144182 11463594 11242568 2022-07-19T12:28:13Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Хоншу |Име на местен език = |Карта = |карта-описание = |Разположение = |Страна = Япония |Субект на страната = |Административна единица = |UTC = |Акватория = [[Японско море]],<br>[[Тихи океан]] |Позиционна карта = Япония |позиционна карта-описание = Местоположение на остров хоншу |релеф=+ |lat_dir = |lat_sec = 36°19′N |lon_dir = |lon_sec = 138°44′E |region = |CoordScale = |Площ = |Площ на заливите = |Най-висока точка = 3776 |Население = 104 000 000 |Година = 2017 |Снимка = |Коментар към снимката = |Забележки = }} [[Файл:Japan_honshu_map.svg|мини|ляво|250п|Разположение на остров Хоншу (в тъмен цвят) на картата на [[Япония]]]] '''Хоншу''' (на [[японски език|японски]]: 本州, по [[английски език|английската]] [[система на Хепбърн]] ''Honshū'') е най-големият [[остров]] на [[Япония]] с площ 227 970 km² (60% от територията на страната) и население през 2017 г. 104 млн. души. Хоншу е 7-ият остров по големина и 2-рият по население (след [[Ява]]) в света. Простира се от североизток на югозапад на протежение над 1300 km и ширина от 50 до 230 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article119626.html «Большая Советская Энциклопедия» – Хоншу, т. 28, стр. 355]</ref> == Географска характеристика == === Географско положение, граници, брегове === На изток и юг бреговете на Хоншу се мият от водите на [[Тихия океан]], на север и северозапад – от водите на [[Японско море]], а на югозапад – от водите на [[Вътрешно Японско море]]. На североизток протока [[Цугару (проток)|Цугару]] (Сангарски) го отделя от остров [[Хокайдо]], на запад протока [[Шимоносеки (проток)|Шимоносеки]] (Камон) – от остров [[Кюшу]], а на югозапад протока [[Кии (проток)|Кии]] и източната част на [[Вътрешно Японско море]] – от остров [[Шикоку]]. Дължината на бреговата линия на Хоншу е 5450 km. Тихоокеанското крайбрежие е силно разчленено от многочислени заливи (Ишиномаки, [[Токийски залив|Токийски]], Сагами, [[Суруга]], Исе и др.) и полуострови ([[Симокита]], Осика, Босо, Миура, Идзу, Ацуми, Шима, [[Кии (полуостров)|Кии]] и др.). Крайбрежието на [[Вътрешно Японско море]] е изпъстрено с още повече малки заливи (Осака и др.), полуострови между тях и острови (Авадзи, Сьодо, Иношимо, Нисиноми, Ясиро и др.). Бреговете на [[Японско море]] са сравнително слабо разчленени, като се открояват 4 големи залива ([[Муцу (залив)|Муцу]], Тояма, [[Вакаса]] и Михо) и няколко полуострова (Цугару, Ога, [[Ното (полуостров)|Ното]], Йоса и Шимане).<ref name="bse"/> === Релеф, полезни изкопаеми === Релефът на Хоншу е предимно ниско- и средно планински. На североизток се простират три надлъжни и успоредни планински вериги: планината Дева (2230 m) на запад, хребета [[Оу (хребет)|Оу]] (2041 m) в средата и планината [[Китаками (планина)|Китаками]] (1914 m) на изток. В централната част на острова, където тектонският разлом Фоса Магна пресича Хоншу са разположени хребетите Рьохаку (2702 m), [[Хида]] (3190 m), [[Кисо (хребет)|Кисо]] (2956 m), Акаиси (3192 m), [[Етиго (хребет)|Етиго]] (2176 m), Асио (2578 m), средната височина на които е 2500 – 3000 m и нагоре и имат алпийски форми на релафа. В южната част на Хоншу, на около 100 km западно от [[Токио]] се извисява символът на Япония – вулкана [[Фуджи]] (3776 m). На югозапад се простират две успоредни планински вериги (максимална височина 1831 m), разделени от надлъжно понижение, в което лежат езерото [[Бива (езеро)|Бива]] (най-голямото в Япония) и залива Осака. равнините на острова са малки, и разположени предимно по крайбрежието. Основните са: [[Канто]], [[Ноби (равнина)|Ноби]], Кинки, [[Етиго (равнина)|Етиго]]. В много райони (предимно във вътрешността на Хоншу) има вулкани (19 действащи и множество угаснали). Цялата територия на острова е силно сеизмична.<ref name="bse"/> С усилената вулканична дейност са свързани множеството находища на сяра (Мацуо и др.). Има находища на железни (Кадома и др.) и оловно-цинкови (Камиока) руди, нефт и природен газ (по крайбрежието на Японско море, в района на [[Ниигата]] и в равнината Канто).<ref name="bse"/> Най-голямата река на острова е Синано. Климатът на Хоншу е много разнообразен – от континентален на север до субтропичен на юг. Съществува също голяма разлика в климата на югоизточната (тихоокеанска) и северозападната (към [[Японско море]]) части на острова, дължаща се на планините. На острова има чести [[земетресение|земетресения]]. Населението му е от около 100 000 000 жители. На острова са разположени 34 от 47-те [[префектура|префектури]] на [[Япония]]. {{мъниче|Япония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Острови на Япония]] 6v1flswom7hilpc5awvqevwem2en1tu 11463627 11463594 2022-07-19T12:47:59Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Хоншу |Име на местен език = |Карта = |карта-описание = |Разположение = |Страна = Япония |Субект на страната = |Административна единица = |UTC = |Акватория = [[Японско море]],<br>[[Тихи океан]] |Позиционна карта = Япония |позиционна карта-описание = Местоположение на остров хоншу |релеф=+ |lat_dir = |lat_sec = 36°19′N |lon_dir = |lon_sec = 138°44′E |region = |CoordScale = |Площ = |Площ на заливите = |Най-висока точка = 3776 |Население = 104 000 000 |Година = 2017 |Снимка = |Коментар към снимката = |Забележки = }} [[Файл:Japan_honshu_map.svg|мини|ляво|250п|Разположение на остров Хоншу (в тъмен цвят) на картата на [[Япония]]]] '''Хоншу''' (на [[японски език|японски]]: 本州, по [[английски език|английската]] [[система на Хепбърн]] ''Honshū'') е най-големият [[остров]] на [[Япония]] с площ 227 970 km² (60% от територията на страната) и население през 2017 г. 104 млн. души. Хоншу е 7-ият остров по големина и 2-рият по население (след [[Ява]]) в света. Простира се от североизток на югозапад на протежение над 1300 km и ширина от 50 до 230 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article119626.html «Большая Советская Энциклопедия» – Хоншу, т. 28, стр. 355]</ref> == Географска характеристика == === Географско положение, граници, брегове === На изток и юг бреговете на Хоншу се мият от водите на [[Тихия океан]], на север и северозапад – от водите на [[Японско море]], а на югозапад – от водите на [[Вътрешно Японско море]]. На североизток протока [[Цугару (проток)|Цугару]] (Сангарски) го отделя от остров [[Хокайдо]], на запад протока [[Шимоносеки (проток)|Шимоносеки]] (Камон) – от остров [[Кюшу]], а на югозапад протока [[Кии (проток)|Кии]] и източната част на [[Вътрешно Японско море]] – от остров [[Шикоку]]. Дължината на бреговата линия на Хоншу е 5450 km. Тихоокеанското крайбрежие е силно разчленено от многочислени заливи (Ишиномаки, [[Токийски залив|Токийски]], Сагами, [[Суруга]], Исе и др.) и полуострови ([[Симокита]], Осика, Босо, Миура, Идзу, Ацуми, Шима, [[Кии (полуостров)|Кии]] и др.). Крайбрежието на [[Вътрешно Японско море]] е изпъстрено с още повече малки заливи (Осака и др.), полуострови между тях и острови (Авадзи, Сьодо, Иношимо, Нисиноми, Ясиро и др.). Бреговете на [[Японско море]] са сравнително слабо разчленени, като се открояват 4 големи залива ([[Муцу (залив)|Муцу]], Тояма, [[Вакаса]] и Михо) и няколко полуострова (Цугару, Ога, [[Ното (полуостров)|Ното]], Йоса и Шимане).<ref name="bse"/> === Релеф, полезни изкопаеми === Релефът на Хоншу е предимно ниско- и средно планински. На североизток се простират три надлъжни и успоредни планински вериги: планината Дева (2230 m) на запад, хребета [[Оу (хребет)|Оу]] (2041 m) в средата и планината [[Китаками (планина)|Китаками]] (1914 m) на изток. В централната част на острова, където тектонският разлом Фоса Магна пресича Хоншу са разположени хребетите Рьохаку (2702 m), [[Хида]] (3190 m), [[Кисо (хребет)|Кисо]] (2956 m), Акаиси (3192 m), [[Етиго (хребет)|Етиго]] (2176 m), Асио (2578 m), средната височина на които е 2500 – 3000 m и нагоре и имат алпийски форми на релафа. В южната част на Хоншу, на около 100 km западно от [[Токио]] се извисява символът на Япония – вулкана [[Фуджи]] (3776 m). На югозапад се простират две успоредни планински вериги (максимална височина 1831 m), разделени от надлъжно понижение, в което лежат езерото [[Бива (езеро)|Бива]] (най-голямото в Япония) и залива Осака. равнините на острова са малки, и разположени предимно по крайбрежието. Основните са: [[Канто]], [[Ноби (равнина)|Ноби]], Кинки, [[Етиго (равнина)|Етиго]]. В много райони (предимно във вътрешността на Хоншу) има вулкани (19 действащи и множество угаснали). Цялата територия на острова е силно сеизмична.<ref name="bse"/> С усилената вулканична дейност са свързани множеството находища на сяра (Мацуо и др.). Има находища на железни (Кадома и др.) и оловно-цинкови (Камиока) руди, нефт и природен газ (по крайбрежието на Японско море, в района на [[Ниигата]] и в равнината Канто).<ref name="bse"/> === Климат, води, растителност === Климатът е океански, мусонен, на север – умерен, на юг – субтропичен. Средната януарска температура е от -2°С на север до 5°С на юг, а средната юлска съответно от 20°С до 25°С. Годишната сума на валежите варира от 1000 до 3000 mm, а по наветрените склонове на места над 4000 mm. Максимумът им е през лятото, а на северозапад има вторичен максимум, обусловен от зимния мусон и често валежите са във вид на сняг.<ref name="bse"/> Реките на острова са предимно планински, къси и с много бързеи и прагове. Най-големите са: Синано, [[Тоне (река)|Тоне]], [[Кисо (река)|Кисо]], [[Китаками (река)|Китаками]] и др. Всички те са ясно изразено лятно пълноводие, притежават значителни хидроенергийни ресурси, а голяма част от водите им се използват за напояване на обширните оризови полета.<ref name="bse"/> Склоновете на планините на север са покрити с широколистни, на места и иглолистни гори, а на юг – субтропични вечнозелени и широколистни и иглолистни гори. Равнините са почти на 100% са земеделски усвоени и гъсто населени. Интензивното стопанско усвояване на Хоншу е нанесло значителни щети на неговата природа.<ref name="bse"/> На острова са разположени 34 от 47-те [[префектура|префектури]] на [[Япония]]. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Острови на Япония]] 1ak49dz0jf7j76tqea9gar5ouxx8wy6 0 144340 11464330 10763312 2022-07-20T05:06:00Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Шикоку |Име на местен език = |Карта = |карта-описание = |Разположение = |Страна = Япония |Субект на страната = |Административна единица = |UTC = |Акватория = [[Вътрешно Японско море]],<br>[[Тихи океан]] |Позиционна карта = Япония |позиционна карта-описание = Местоположение на остров Шикоку |релеф=+ |lat_dir = |lat_sec = 33°45′N |lon_dir = |lon_sec = 133°30′E |region = |CoordScale = |Площ = 18 298 |Площ на заливите = |Най-висока точка = 1982 |Население = 4 142 000 |Година = 2005 |Снимка = |Коментар към снимката = |Забележки = }} [[Файл:Shikoku_Region_in_Japan.svg|мини|ляво|200п|Разположение на остров Шикоку в тъмен цвят на картата на [[Япония]].]] '''Шикоку''' (на [[японски език|японски]]: 四国, по [[английски език|английската]] [[Система на Хепбърн]] ''Shikoku'') е най-малкият от 4-те основни [[остров]]а на [[Япония]] с площ 18 298 km² (с прилежащите над 300 малки острови 18 802 km²) и население през 2005 г. 4 142 000 души. Остров Шикоку се простира от запад на изток на протежение около 225 km, а ширината му варира от 50 до 150 km. На югоизток, юг и югозапад бреговете на Шикоку се мият от водите на [[Тихия океан]], а на северозапад, север и североизток – от водите на [[Вътрешно Японско море]], което го отделя от остров [[Хоншу]]. На изток протоците [[Кии (проток)|Кии]] и Наруто го отделят съответно от островите [[Хоншу]] и Авадзи, а на запад протоците Хаясуи и [[Бунго (проток)|Бунго]] – от остров [[Кюшу]]. Дължината на бреговата линия на острова е 2091 km, като северозападните и югоизточните му брегове са слабо разчленени, а на североизток и югозапад има участъци със силно разчленена брегова линия, с множество заливи (Тоса, Ува и др.), подложени на силни приливно-отливни течения. Релефът е предимно планински. На североизток се простира верига от хълмове и ниски планини (хребета Сануки 1043 m), изградени основно от гранити. Южните и централните части са заети от планината Исидзути с максимална височина връх '''Исидзути 1982 m''', най-високата точка на Шикоку. Тя е изградена предимно от шисти. За разлика от другите острови в Япония на Шикоку няма нито един [[вулкан]]. На острова се намират най-големите в Япония находища на медна руда (Бесияма). Климатът е субтропичен, мусонен. Средната януарска температура от 5 до 10°С (в междупланинските котловини до -2°С), а средната юлска температура от 20 до 28°С. Годишната сума на валежите е от 1000 mm по северното крайбрежие до 3000 mm по южното. Често явление са преминаващите през острова в края на лятото тайфуни. Реките са с предимно планински характер, многоводни, с ясно изразено лятно пълноводие. Най-големите реки са [[Йосино]], Нака, Монобе, Нийодо, Симанто, всички те вливащи се в Тихия океан. Склоновете на планините са покрити с гъсти субтропични гори, съставени предимно от дъб, бор, криптомерия, цуга и др. На Шикоку се отглеждат много видове цитрусови култури. Развит е риболова и лова на бисерни миди. Повечето от жителите на острова живеят в северната му част и всички, като освен един от по-големите градове (Коти), също са разположени на север – [[Мацуяма]], Имабари, Ниихама, [[Такамацу]], [[Токушима]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102034.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сикоку, т. 23, стр. 358]</ref> == Източници == <references /> {{Региони и префектури на Япония}} [[Категория:Региони на Япония]] [[Категория:Острови на Япония]] i7gd1t2pof9c77yx3ceiqphgci81in4 0 146726 11463723 10797300 2022-07-19T14:24:31Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | описание = | портрет = BASA-1301K-2-316-1-Pravoslav Tenev.jpeg | портрет_описание = Портретна снимка на ген. Православ Тенев. Източник: ДА „Архиви“ | прякор = | място на раждане = [[Варна]], [[Османска империя]] | място на смърт = [[София]], [[Царство България]] | преданост = {{България}} | въоръжени сили = | години на служба = | звание = [[Генерал от пехотата]] | войсково поделение = | командвания = [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6^-а пехотна дивизия]]<br />[[Генерален щаб на Българската армия|Щаб на войската]]<br />[[Трета българска армия|3^-та армия]] <small>(1912)</small> | битки = | награди = [[Православ Тенев#Награди|''Вижте по-долу'']] | родства = | по-късна работа = }} '''Православ Кръстев Тенев''' е [[България|български]] [[офицер]] ([[генерал от пехотата]]), [[Генерален щаб на Българската армия|началник-щаб на войската]] ([[6 март]] [[1914]] – [[15 април]] [[1915]]). == Биография == Православ Тенев е роден на 15 март 1862 г. във Варна. На 5 октомври 1879 г. постъпва на военна служба, а през 1882 г. завършва [[Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в София и на 30 август е произведен в чин [[подпоручик]], като е зачислен в [[Дванадесета раховска пеша дружина|Раховска № 12 пеша дружина]]. През април 1885 г. е назначен за субалтер-офицер в новосформирания [[Осми пехотен приморски полк|8^-и пехотен приморски полк]], а на 30 август 1885 е произведен в чин [[поручик]].<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> [[Файл:BASA-1301K-2-318-1-Pravoslav Tenev.jpeg|мини|250п|Тенев като млад, източник ДА „Архиви“]] === Сръбско-българска война (1885) === По време на [[Сръбско-българска война]] (1885) поручик Тенев служи като командир на 3^-та рота от 8^-и пехотен приморски полк. След войната служи като ротен командир във Военното на НКВ училище, след това в [[Девети пехотен пловдивски полк|9^-и пехотен пловдивски полк]]. На 1 януари 1888 г. е произведен в чин [[капитан]], а през 1893 г. в чин [[майор]]. През 1892 г. завършва [[Торинска военна академия|Генералщабната академия]] в [[Торино]], [[Италия]], след което служи като генералщабен офицер: старши адютант в [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6^-а пехотна бдинска дивизия]], началник на оперативно отделение в ЩА, началник на щаба на [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]]. На 1 януари 1898 г. е произведен в чин [[подполковник]]. През 1899 г. е назначен за командир на [[Двадесет и втори пехотен тракийски полк|22^-ри пехотен тракийски полк]], на която служба е до 1902 г., когато е назначен за началник-щаб на [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4^-та пехотна преславска дивизия]], на която служба е до 1903 година.<ref name="psv_kes" /> През 1903 година подполковник Православ Тенев поема командването на 2^-ра бригада от [[Девета пехотна плевенска дивизия|9^-а пехотна плевенска дивизия]], на която служба е до 1905 година. По-късно служи като началник на канцеларията на Военното министерство и през 1907 г. е назначен за началник на [[Шеста пехотна бдинска дивизия|6^-а пехотна бдинска дивизия]]. На 15 октомври 1908 г. е повишен в чин [[генерал-майор]].<ref name="psv_kes" /> === Балкански войни (1912 – 1913) === През [[Балканската война]] (1912 – 1913) продължава да командва 6^-а пехотна бдинска дивизия, която е в състава на [[Трета българска армия]]. По време на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Шеста дивизия е пазена като резерв и само нейната Втора бригада се включва в най-критичния момент. В [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] е разположена на десния фланг на настъпващата Трета армия и още през първия ден на боевете завзема [[Люлебургаз]]. По-късно в хода на операцията осъществява важния пробив при село [[Сатъкьой]]. След Люлебургаз Шеста дивизия е прехвърлена към [[Първа българска армия]] (командващ генерал-лейтенант [[Васил Кутинчев]]). По време на [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]] е разположена в централния участък на фронта, където трябва да се проведе спомагателен удар в хода на настъплението. През първия ден на операцията с големи трудности успява да завземе укреплението Отлуктабия, но на следващия ден е принудена да се оттегли. На 6 март 1914 генерал-майор Тенев е назначен за началник на Щаба на армията, на която длъжност е до март 1915 година. На 27 март 1915 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. При включването на България в Първата световна война (септември 1915 г.) е началник на Главно тилово управление. До 15 януари 1917 е временно назначен за началник на [[Македонската военноинспекционна област]]. След това до 1918 г. е генерал за поръчки при ЩДА. През 1916 г. по негово предложение главнокомандващият българската армия издава заповед за създаването на военен музей. На 31 октомври 1918 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]] и уволнен от армията.<ref name="psv_kes" /> Генерал от пехотата Православ Тенев умира на 25 декември 1942 г. в София. == Военни звания == * [[Подпоручик]] (30 август 1882) * [[Поручик]] (30 август 1885) * [[Капитан]] (1888) * [[Майор]] (1893) * [[Подполковник]] (1898) * [[Полковник]] (1903) * [[Генерал-майор]] (15 октомври 1908) * [[Генерал-лейтенант]] (27 март 1915) * [[Генерал от пехотата]] (31 октомври 1918) == Награди == * Военен орден „[[За храброст]]“ III степен, 2-ри клас, IV степен, 2-ри клас * Царски орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II степен с мечове по средата, V степен без мечове * Народен орден „[[За военна заслуга]]“ III степен и IV степен на обикновена лента * Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента * Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> == Бележки == <references /> == Източници == * '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 114 * {{Източник ПСВКЕС}} {{пост начало}} {{пост|[[Генерален щаб на Българската армия|началник на Щаба на армията]]|[[6 март]] [[1914]]|[[15 април]] [[1915]]|[[Иван Фичев]]|[[Климент Бояджиев]]}} {{пост край}} {{Генерали от Третото българско царство}} {{Портал|Биографии|Военна история на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Тенев, Православ}} [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Началници на отбраната]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] 7sv0ojzzewfkasl6d69l1duqzq5qcyd 0 148114 11464219 11455629 2022-07-19T22:20:09Z Rebelheartous 22483 /* Издадени книги */ само ще поясним както са издавани самите книги wikitext text/x-wiki '''„Библиотека Галактика“''' е издателска поредица за [[научна фантастика|научнофантастична]] (а в началото и [[криминална литература|криминална]]) литература на варненското книгоиздателство [[Георги Бакалов (издателство)|„Георги Бакалов“]]. Поредицата стартира през 1979 година по инициатива на преводача и издател [[Милан Асадуров]], който създава концепцията на поредицата и доставя от САЩ около 500 книги по списък. Те са задържани няколко месеца от [[ДС]], но все пак накрая повечето са освободени, защото Асадуров доказва, че са превеждани и издавани в [[СССР]]. Службите не знаят, че цялата редакция на московското издателство „Млада гвардия“ е уволнена през есента на 1968 г. заради издаваната „идеологическа диверсия“.<ref name=proekt>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_Библиотека_Галактика – Поредица „Библиотека Галактика“, статия в проект БГ-Фантастика]</ref> В нейните рамки за първи път на [[български език]] са преведени и публикувани творби на автори като [[Франк Хърбърт]], [[Робърт Силвърбърг]], [[Урсула Ле Гуин]], [[Реймънд Чандлър]], [[Артър Хейли]]. Книгите от поредицата са номерирани – всяка излиза под пореден номер. Това способства те да станат обект на колекциониране. Всяка от тях носи характерно лого – надпис „Библиотека Галактика“, повторен два пъти и извит като спирала. Илюстратор на кориците на книгите до №107 включително е художничката [[Текла Алексиева]]. Красотата на кориците ѝ има немалък принос за популярността на поредицата. От №108 кориците са дело на Димитър Трайчев и Деян Веков, които се редуват, от № 117 до края – на Петьо Маринов, а №120 е на Илко Бърдаров.<ref name=proekt/> Поредицата е най-често излизащата поредица за фантастика преди [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода]]. Читателите я харесват, защото си позволява заглавия и възгледи, намиращи се на границата на допустимото при социалистическото управление. Представя много широк спектър автори, разнообразни стилове, възгледи, националности, и дава добър поглед върху фантастиката като цяло. От някои нейни книги са продавани по над 100 000 екземпляра.<ref name=proekt/> == Издадени книги == {{колони|2| # ''„[[Синият тайфун]]“'' – сборник разкази # ''„[[Двойната звезда]]“'' – [[Любен Дилов]] # ''„[[Завръщане от звездите]]“'' – [[Станислав Лем]] # ''„[[Среща с Рама]]“'' – [[Артър Кларк]] # ''„[[Алиби]]“'' – [[Димитър Пеев]] # ''„[[Тайнственият триъгълник]]“'' – сборник разкази # ''„[[Второто нашествие на марсианците]]“'' – [[братя Стругацки|А. и Б. Стругацки]] # ''„[[Гробищен свят]]“'' – [[Клифърд Саймък]] # ''„[[Чоки]]“'' – [[Джон Уиндъм]] # ''„[[Спускане в Маелстрьом]]“'' – [[Едгар Алан По]] # ''„[[Допълнителна примамка]]“'' – [[Робърт Йънг]] # ''„[[Кристалното яйце]]“'' – [[Хърбърт Уелс]] # ''„[[Онирофилм]]“'' – сборник разкази # ''„[[Тревожни симптоми няма]]“'' – [[Иля Варшавски]] # ''„[[Летище (роман)|Летище]]“'' – [[Артър Хейли]] # ''„[[Паноптикум на стари криминални случки]]“'' – [[Иржи Марек]] # ''„[[Сините пеперуди]]“'' – [[Павел Вежинов]] # ''„[[Мегре и човекът на пейката]]“'' – [[Жорж Сименон]] # ''„[[Нулево решение]]“'' – [[Конрад Фиалковски]] # ''„[[Лявата ръка на мрака]]“'' – [[Урсула Ле Гуин]] # ''„[[Сбогом, моя красавице]]“'' – [[Реймънд Чандлър]] # ''„[[Пътуване в Уибробия]]“'' – [[Емил Манов]] # ''„[[Дървото на Вси Светии]]“'' – [[Рей Бредбъри]] # ''„[[Кукла на верига]]“'' – [[Алистър Маклейн]] # ''„[[Фабрика за абсолют]]“'' – [[Карел Чапек]] # ''„[[Перпендикулярно време]]“'' – сборник разкази # ''„[[Трагедия в три действия]]“'' – [[Агата Кристи]] # ''„[[Изваяние]]“'' – [[Генадий Гор]] # ''„[[Задачата]]“'' – [[Петер Жолдош]] # ''„[[Краят на вечността]]“'' – [[Айзък Азимов]] # ''„[[Смъртта вкарва голове]]“'' – [[Геза Цифра]] # ''„[[Гуслярски истории]]“'' – [[Кир Буличов]] # ''„[[Народът на моретата]]“'' – [[Мишел Гримо]] # ''„[[Денят на трифидите]]“'' – [[Джон Уиндъм]] # ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' – [[Светослав Минков]] # ''„[[Градът (роман на Клифърд Саймък)|Градът]]“'' – [[Клифърд Саймък]] # ''„[[Самотният скиор]]“'' – [[Хемънд Инис]] # ''„[[Огнен цикъл]]“'' – [[Хал Клемънт]] # ''„[[Цената на бездната]]“'' – [[Адриан Рогоз]] # ''„[[Конски гамбит]]“'' – [[Уилям Фокнър]] # ''„[[Живият пясък]]“'' – [[Дмитрий Биленкин]] # ''„[[Планетата на маймуните (роман)|Планетата на маймуните]]“'' – [[Пиер Бул]] # ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' – [[Любен Дилов]] # ''„[[Цилиндърът на Ван Троф]]“'' – [[Януш Зайдел]] # ''„[[Машината на пространството]]“'' – [[Кристофър Прист]] # ''„[[Сърцето на змията]]“'' – [[Иван Ефремов]] # ''„[[Добре охранявани мъже]]“'' – [[Робер Мерл]] # ''„[[Затъмнение 2000]]“'' – [[Лино Алдани]] # ''„[[Недокоснат от човешки ръце]]“'' – [[Робърт Шекли]] # ''„[[Скитникът между звездите]]“'' – [[Джек Лондон]] # ''„[[Червената звезда]]“'' – [[Александър Богданов]] # ''„[[Нулева зона]]“'' – [[Херберт Франке]] # ''„[[Магьосникът от Землемория]]“'' – [[Урсула Легуин]] # ''„[[Млечният път (пиеса)|Млечният път]]“'' – [[Север Гансовски]] # ''„[[Верблюд]]“'' – [[Йордан Радичков]] # ''„[[Галактическа болница]]“'' – [[Джеймс Уайт]] # ''„[[Звездни дневници]]“'' – [[Станислав Лем]] # ''„[[Машината на времето]]“'' – [[Хърбърт Уелс]] # ''„[[Експедиции в обратна посока]]“'' – [[Йозеф Несвадба]] # ''„[[Черният облак]]“'' – [[Фред Хойл]] # ''„[[Белият гущер]]“'' – [[Павел Вежинов]] # ''„[[Големият портрет]]“'' – [[Дино Будзати]] # ''„[[Ветровете на времето]]“'' – [[Чад Оливър]] # ''„[[Какво сънуват псиборгите?]]“'' – [[Пиер Барбе]] # ''„[[Съдба]]“'' – [[Шиничи Хоши]] # ''„[[Глиненият бог]]“'' – [[Анатолий Днепров]] # ''„[[Невидимият кръг]]“'' – [[Бернд Улбрих]] # ''„[[Лунна дъга]]“'' – [[Сергей Павлов]] # ''„[[Тунел под света]]“'' – [[Фредерик Пол]] # ''„[[Ах, тази Алиса!]]“'' – [[Сам Лундвал]] # ''„[[Сърцето в картонената кутия]]“'' – [[Константин Константинов|К. Константинов]], [[Светослав Минков|Св. Минков]] # ''„[[Скок над бездната]]“'' – [[Сергей Снегов]] # ''„[[Аелита]]“'' – [[Алексей Николаевич Толстой|Алексей Толстой]] # ''„[[Лунна дъга II]]“'' – [[Сергей Павлов]] # ''„[[Гръмна гръм]]“'' – [[Рей Бредбъри]] # ''„[[Повече от човешки]]“'' – [[Теодор Стърджън]] # ''„[[Последният човек (роман)|Последният човек]]“'' – [[Петер Богати]] # ''„[[Чужди звезди]]“'' – [[Ерик Симон]] # ''„[[Грубо в мозъка]]“'' – [[Пиер Пьоло]] # ''„[[Зелените хълмове на Земята]]“'' – [[Робърт Хайнлайн]] # ''„[[Портрети на небесни тела]]“'' – [[Росен Босев]] # ''„[[Хиперболоидът на инженер Гарин]]“'' – [[Алексей Николаевич Толстой|Алексей Толстой]] # ''„[[Отровата на Алкория]]“'' – [[Дан Дастие]] # ''„[[Хищните вещи на века]]“'' – [[братя Стругацки|А. и Б. Стругацки]] # ''„[[Планетата на двойниците]]“'' – [[Карен Симонян]] # ''„[[В клопката]]“'' – [[Адам Холанек]] # ''„[[Денят на възраждането]]“'' – [[Сакьо Комацу]] # ''„[[Замъкът на лорд Валънтайн]]“'' – [[Робърт Силвърбърг]] # ''„[[Пътят на слепите птици]]“'' – [[Лудвиг Соучек]] # ''„[[Дюн|Дюн I]]“'' – [[Франк Хърбърт]] # ''„[[Замъкът на лорд Валънтайн II]]“'' – [[Робърт Силвърбърг]] # ''„[[Без сенки]]“'' – [[Атанас Наковски]] # ''„[[Отново и отново]]“'' – [[Клифърд Саймък]] # ''„[[Гневът на ненагледна]]“'' – [[Леонид Панасенко]] # ''„[[Кутията на Пандора]]“'' – [[Ярослав Ваис]] # ''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' – [[Дъглас Адамс]] # ''„[[Знаците на зодиака]]“'' – [[Олга Ларионова]] # ''„[[Сърцето и галактиката]]“'' – [[Пиер Бул]] # ''„[[Жива душа]]“'' – [[Пер Кристиан Йершилд]] # ''„[[Месията на Дюн|Дюн II]]“'' – [[Франк Хърбърт]] }} === След 1989 г., като издателство „Галактика“ === {{колони|2| # ''„[[Бъдеще несъвършено]]“'' (сборник) – [[Доминго Сантос]] # ''„[[Диаболични повести и разкази]]“'' – [[Владимир Полянов]] # ''„[[Апикис]]“'' – [[Курд Ласвиц]] # ''„[[Прекрасният нов свят]]“'' – [[Олдъс Хъксли]] # ''„[[Жълтият прах на времето]]“'' – [[Мишел Жори]] # ''„[[Фиаско]]“'' – [[Станислав Лем]] # ''„[[Трите заповеди на създателя]]“'' – [[Джеймс Хоуган]] # ''„[[Унищоженият]]“'' – [[Алфред Бестър]] # ''„[[Планета за изгнаници]]“'' – [[Урсула Легуин]] # ''„[[Космически течения]]“'' – [[Айзък Азимов]] # ''„[[Междинна станция (роман)|Междинна станция]]“'' – [[Клифърд Саймък]] # ''„[[Свят на смъртта 1]]“'' – [[Хари Харисън]] # ''„[[Свят на смъртта 2]]“'' – Хари Харисън # ''„[[Свят на смъртта 3]]“'' – Хари Харисън # ''„[[Дългият следобед на Земята]]“'' – [[Брайън Олдис]] # ''„[[Съкровището на Аптор]]“'' – [[Самюъл Дилейни]] # ''„[[Опцията на Тюринг I]]“'' – [[Хари Харисън]] и [[Марвин Мински]] # ''„[[Опцията на Тюринг II]]“'' – Хари Харисън и Марвин Мински # ''„[[Певците на времето]]“'' – [[Фредерик Пол]] и [[Джак Уилямсън]] # ''„[[Кухият човек]]“'' – [[Дан Симънс]] # ''„[[Човекът в лабиринта]]“'' – [[Робърт Силвърбърг]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sfbg.us/pubsequence/GBKL-GAL Списък на книгите от поредицата] * [https://chitanka.info/sequence/GBKL-GAL Библиотека „Галактика“ (издателска поредица)] * [https://web.archive.org/web/20140228160123/https://www.knigite.bg/vibration.php?id=204 Интервю с Милан Асадуров] [[Категория:Научнофантастични книги]] [[Категория:Издателски поредици]] nty4swdbldis9eueqwqlzfngiblqui5 0 148147 11463877 11463534 2022-07-19T16:23:07Z 77.70.88.130 промяна на настоящ председател на НСИ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Национален статистически институт|Национален статистически институт (пояснение)}} {{Административен орган | название = Национален статистически институт | тип = [[държавна агенция]] | абревиатура = НСИ | печат = | печат-ширина = | печат-описание = | лого = NSI logo.png | лого-описание = | картинка = 2009.3.15 - panoramio (1).jpg | картинка-описание = Седалището на НСИ в [[София]] през 2009 г. (горе вляво) | основаване = 21 януари 1880 г. | предходен1 = | предходен2 = | закриване = | заменящ = | юрисдикция = [[Министерски съвет на България|Министерски съвет]] | седалище = [[София]], [[България]] | мото = | служители = | бюджет = | министър1 = | портфейл1 = | министър2 = | портфейл2 = | шеф1 = [[доц. д-р Атанас Атанасов]] | шеф1-позиция = председател | шеф2 = | шеф2-позиция = | член1 = | член1-длъжност = | член2 = | член2-длъжност = | висшестоящ = | подчинен1 = | подчинен2 = | уебсайт = {{URL|nsi.bg}} | карта = | карта-ширина = | карта-описание = | карта-позиционна = България София Център | карта-позиционна-описание = Местоположение в София | embed = }} '''Националният статистически институт на Република България''' (съкратено '''НСИ''') се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на [[България]]. Приравнен е на [[държавна агенция]], пряко подчинена на [[Министерския съвет]]. Националния статистически институт е част от [[Национална статистическа система|Националната статистическа система]] на България (заедно с органите на статистиката и [[Българска народна банка]]<ref>[http://www.nsi.bg/bg/node/698 НСС] – в сайта на НСИ</ref>), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз, известна като [[Евростат]]. == История == Първите институции, извършващи системна [[статистика|статистическа]] дейност в България, са ''Статистическата служба'' към Отдела за вътрешни работи на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] (1877 – 1879) и ''Статистическото отделение'' към [[Министерство на правосъдието на България|Министерството на правосъдието]] (1880 – 1883). Днешният Национален статистически институт води началото си от създаденото на [[7 юли]] (25 юни стар стил) [[1880]] година ''Статистическо организационно отделение'' към [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]]. През 1881 година то е преобразувано в ''Статистическо бюро'', а от 1894 година е подчинено на [[Министерство на търговията и земеделието|Министерството на търговията и земеделието]]. От 1897 година службата се нарича ''Дирекция на статистиката'', а от 1910 година – ''Главна дирекция на статистиката''. От 1946 година е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], а от 1948 година – на [[Държавна планова комисия|Държавната планова комисия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 67 – 68}}</ref>. С Постановление № 108 на МС от [[3 март]] [[1953]] г. Главната дирекция се преименува в ЦСУ и отново преминава към Министерския съвет. == Кратък исторически преглед == {| class="wikitable" |- | 1880 || Учредяване на Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (21 януари 1880 г.) |- | 1880 || Образуване на Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите (25 юни 1880 г.) [http://statlib.nsi.bg/modules/xgallery/view_photo.php?set_albumName=izdania&id=ukaz1880_copy Указ № 296 от 28 юни 1880 г.] |- | 1880 || Поставяне началото на преброяванията на населението в Княжество България със закон от 13 декември 1880 г. |- | 1881 || С Указ № 712 от 19. VIII. 1881 г. Статистическото отделение се отделя в „самостоятелно Статистическо бюро със задача да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата“. |- | 1881 || Проведено е първото преброяване на населението към 1 януари 1881 г. |- | 1884 || Създаване на българската държавна статистическа институция – Статистическото отделение прераства в самостоятелно статистическо бюро |- | 1881 || Статистическото бюро се прехвърля към Министерство на търговията и земеделието с оглед насочване към икономическите проучвания |- | 1896 || Провеждане на първото преброяване на чиновниците |- | 1897 || Закон за Дирекцията на статистиката на Българското княжество и Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък |- | 1897 || За първи път в България е извършено преброяване на поземлената собственост |- | 1907 || Закон за Главната дирекция на статистиката на Българското царство |- | 1908 || Петте секции в дирекцията се обособяват в три секции |- | 1908 || Издаване на списание „Месечни статистически известия“ |- | 1909 || Провеждане на първото преброяване в сферата на индустрията |- | 1910 || Издаване на първия „[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SG_1909_1910/SG_1909_1910_P*.pdf&from=1&to=553&index=/Fullt/extpages/SG_1909_1910/SG_1909_1910_index.pdf&cont=/Fullt/extpages/SG_1909_1910/SG_1909_1910_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 Статистически годишник на Българското царство]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}“ Със закона от 1910 г. трите секции към ГДС са преобразувани в 4 отделения – Административно-редакторско и за населението; за индустрията и земеделието; за търговията, съобщенията и финансите; за правосъдието, просвещението и войната. |- | 1921 || Със закон от 29. III. 1921 г. при ГДС са създадени 3 отдела – Демографски, Стопански, Културен и политически, с отделения и статистически бюра към тях в зависимост от обработваните статистически сведения. Към ГДС съществува и Счетоводно-деловодна служба. |- | 1925 || Провеждане на първото наблюдение на домакинските бюджети |- | 1926 || Осъществяване на първото общостопанско преброяване заедно с това на населението през същата година. За първи път в Европа се използва репрезентативен метод за получаване на бърза сводка на материалите от общото преброяване на земеделските стопанства |- | 1929 || Започва издаването на първото специализирано списание на националната статистическа институция – „Списание на Главната дирекция на статистиката“, което продължава да излиза и сега под името сп. „[http://statlib.nsi.bg/modules/news/article.php?storyid=46 Статистика]“ |- | 1934 || Провеждане на земеделска анкета, при която за първи път се използва извадков метод при събиране на данните |- | 1946 || Закон за организирането на статистиката в България – Главната дирекция на статистиката минава към Министерския съвет и за първи път се изгражда мрежа от местни статистически органи |- | 1953 || Създаване на [[Централно статистическо управление]] към Министерския съвет като общодържавен орган за ръководство на статистическата дейност в страната |- | 1991 || Закон за статистиката – създава се Националният статистически институт (НСИ) |- | 1993 || Подписване на Съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между НСИ на България и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат) |- | 1999 || Закон за статистиката, разработен в съответствие със законодателството на Европейския съюз |- | 2000 || Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. |- | 2000 || За първи път е разработена и приета от Националния статистически съвет Стратегията за развитие на статистиката до 2006 г. |- | 2000 || Закриване на преговорите по глава 12 „Статистика“ от преговорния процес с Европейския съюз |- | 2001 || Провеждане на Глобална оценка на Националната статистическа система от Евростат |- | 2003 || Официално присъединяване на България към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд |- | 2006 || Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки |- | 2007 || Включване на българската статистика в Европейската статистическа система |- | 2007 || Партньорска проверка за прилагане на Кодекса на европейската статистическа практика относно повишаването на качеството на статистическата информация и доверието в статистиката |- | 2008 || [http://www.nsi.bg/bg/node/561 Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2008 – 2012 г.] |- | 2008 || Изменения и допълнения в Закона за статистиката, които създават условия за функциониране на Националната статистическа система в съответствие с новия Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика |- | 2009 || [http://www.nsi.bg/bg/node/560 Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.] |- | 2013 || [http://www.nsi.bg/bg/node/11708 Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2013 – 2017 г.]<br /> |- | 2014 || Втори кръг от Партньорски проверки на Европейската комисия (Евростат) за прилагане на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика в рамките на Националната статистическа система на България (13 – 17.10.2014 година) |- |} == Ръководители == {| class="wikitable" |- | 1880 – 1884 || [[Михаил Сарафов]] || началник на Статистическото отделение от 1.08.1880 до 27.04.1884 година |- | 1884 – 1886 || [[Петър Калинков]] || управител (директор) на Статистическото бюро от 1.08.1884 до 27 януари 1886 година |- | 1886 – 1893 || [[Иван Славов (политик)|Иван Славов]] || директор на Статистическото бюро от 6.02.1886 до 15.12.1893 година |- | 1893 – 1899 || [[Тодор Иванчов]] || директор на Статистическото бюро от 23.12.1893 до 18 януари 1899 година (от 1897 г. – директор на статистиката) |- | 1899 || [[Никола Имаретски]] || управляващ Дирекцията на статистиката от 18 януари 1899 до 14.04.1899 година |- | 1899 || [[Райчо Каролев]] || и. д. директор на статистиката от 14.04.1899 до 7.09.1899 година |- | 1899 – 1903 || [[Васил Дюстабанов]] || директор на статистиката от 7.09.1899 до 22.04.1903 година |- | 1903 || [[Кирил Попов (статистик)|Кирил Попов]] || управляващ Дирекцията на статистиката от 23.05.1903 до 2.07.1903 година |- | 1903 – 1908 || [[Владимир Шишманов]] || и. д. директор на статистиката от 2.07.1903 до 19.07.1908 година |- | 1903 – 1908 || [[Петър Германов]] || директор на статистиката от 19.07.1903 до 27 януари 1908 година |- | 1908 – 1927 || [[Кирил Попов (статистик)|Кирил Попов]] || директор (а след 1910 година главен директор) на статистиката от 28 януари 1908 до 6.05.1927 година, през периода от 1.06.1917 до 21 януари 1919 година ГСК се управлява от Ненчо Михайлов |- | 1927 – 1931 || [[Стефан Димитров (директор на НСИ)|Стефан Димитров]] || управляващ Главната дирекция на статистиката от 7.05.1927 до 15.09.1931 година |- | 1931 – 1933 || [[Ненчо Михайлов]] || управляващ Главната дирекция на статистиката от 15.09.1931 до 9.08.1933 година |- | 1933 – 1934 || [[Прокопи Киранов]] || главен директор на статистиката от 9.08.1933 до юни 1934 година |- | 1934 – 1937 || [[Славчо Загоров]] || главен директор на статистиката от юни 1934 до 1937 година |- | 1937 – 1943 || [[Пенко Въжаров]] || и. д. главен директор на статистиката от 1937 до края на 1943 година |- | 1944 || [[Яни Грудев]] || и. д. главен директор на статистиката от началото на 1944 до 8.09.1944 година |- | 1944 – 1946 || [[Прокопи Киранов]] || главен директор на статистиката от 9.09.1944 до края на 1946 година |- | 1947 – 1949 || [[Кирил Лазаров]] || главен директор на статистиката от началото на 1947 до 20.08.1949 година |- | 1949 – 1950 || [[Кирил Владимиров]] || и. д. главен директор на статистиката от 20.08.1949 до 31.12.1950 година |- | 1951 – 1952 || [[Слав Георгиев Караславов]] || зам. председател на ДПК и директор на статистиката от 1.01.1951 до 10.06.1952 година |- | 1952 – 1953 || [[Руси Русев Пенев]] || директор на Главна дирекция на статистиката от 11.06.1952 до 1.02.1953 година |- | 1953 – 1961 || [[Евгени Матеев]] || главен директор на статистиката, а след това председател на Централното статистическо управление от 2.02.1953 до края на 1961 година |- | 1961 – 1971 || [[Стефан Станев (стопански деец)|Стефан Станев]] || председател на Централното статистическо управление (след това на Държавното управление за информация) от края на 1961 до юли 1971 година |- | 1971 – 1976 || [[Дано Балевски]] || началник на Централното статистическо управление при Министерството на информацията и съобщенията от юли 1971 до юни 1976 година |- | 1976 – 1977 || Стефан Станев || председател на ЦСУ при Министерски съвет (след това на Комитета по единна система за социална информация) от юни 1976 до ноември 1977 година |- | 1977 – 1984 || [[Дано Балевски]] || председател на Комитета по ECCИ от ноември 1977 до януари 1984 година |- | 1984 – 1987 || [[Веселин Никифоров]] || председател на Комитета по ЕССИ от 11 януари 1984 до 21.02.1986 година, председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) до 26 януари 1987 година |- | 1987 – 1991 || [[Станой Тасев]] || председател на Централното статистическо управление (ЦСУ) от 26 януари 1987 до 19.07.1991 година |- | 1991 – 1998 || [[Захари Карамфилов]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 19.07.1991 до 20.05.1998 година |- | 1998 – 2007 || [[Александър Хаджийски]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 20.05.1998 до 27.04.2007 година |- | 2007 – 2008 || [[Стоян Цветков]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 27.04.2007 до 25 януари 2008 година |- | 2008 – 2012 || [[Мариана Коцева]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 25 януари 2008 до 21.04.2012 година |- | 2012 – 2014 || [[Ренета Инджова]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 21.03.2012 до 25.04.2014 година |- | 2014 –2022 || [[Сергей Цветарски]] || председател на Националния статистически институт (НСИ) от 25.04.2014 година до 15.07.2022 година |- |2022 - |доц. д-р Атанас Атанасов |председател на Националния статистически институт (НСИ) от 15.07.2022 година |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.nsi.bg/ Официален сайт на НСИ] * [http://www.nsi.bg/bg/node/13254/ Център за подпомагане на потребителите на европейска статистическа информация (ESDS Help Desk)] * [http://statlib.nsi.bg/modules/news/ Дигитална библиотека на НСИ] – Публикациите на НСИ достъпни онлайн {{Население на България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|България|Статистика}} [[Категория:Национален статистически институт (България)| ]] [[Категория:Организации в София]] eh1b9lfnklbvqajzlx5n1ypak1p1rr8 0 148451 11464820 11403277 2022-07-20T11:34:53Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор |име=Мишел Пфайфър |име-оригинал=Michelle Pfeiffer |описание=американска филмова актриса и продуцентка |роден-място=[[Санта Ана (Калифорния)|Санта Ана]], [[Калифорния]], [[САЩ]] |деца=Клаудия Роуз Пфайфър<br>Джон Хенри Кели |националност={{USA}} |баща=Ричард Пфайфър |майка=Дона Джийн Таверна |брак=[[Питър Хортън]] (1981 – 1988 развод)<br>[[Дейвид Е. Кели]] (1993 – днес) |братя-сестри=Рик Пфайфър<br>Дороти Даян 'Диди' Пфайфър<br>Лори Пфайфър |портрет-описание=Пфайфър през 2018 г. |вложки={{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1978 – днес | значими роли = | театрални награди = | оскари = | БАФТА = Най-добра актриса в поддържаща роля: <br> 1988: ''„Опасни връзки“'' | златен глобус = [[Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм|Най-добра актриса в драма]]: <br>1990: „Знаменитите Бейкър бойс“ }} |име-рождено=Мишел Мари Пфайфър |образование=Колеж „Голдън Уест“ ([[Хънтингтън Бийч]], [[Калифорния]])<br>Школа „Бевърли Хилс Плейхаус“ ([[Лос Анджелис]], Калифорния) }} '''Мишел Мари Пфайфър''' ({{lang|en|Michelle Marie Pfeiffer}}, прибл. произн. „Файфър“) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Актьор|актриса]], [[Продуцентство|продуцентка]] и бизнес дама. Ролите ѝ в различни филмови жанрове печелят редица признания и отличия, сред които една награда „[[Златен глобус]]“ (1990 г.), наградата на [[БАФТА|Британската академия за филмово изкуство]] (1990 г.) и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (1993 г.) на [[Берлински международен кинофестивал|Берлиналето]]. Номинирана е шест пъти за наградата „Златен Глобус“, три пъти за наградата „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ (1989, 1990 и 1993 г.) и един път за „[[Еми (награда)|Еми]]“ (2017 г.).<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0000201/awards?ref_=nm_ql_2|заглавие=Michelle Pfeiffer Awards|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=IMBD.com|архив_дата=|достъп_дата=18 януари 2021}}</ref> Актьорската ѝ кариера стартира през 1978 г. Получава първата си главна роля в музикалния филм „[[Брилянтин 2]]“ (1982). Разочарована от това, че получава само роли на типична красавица, актрисата активно преследва по-сериозни участия. Тя прави своя пробив като [[гангстер]]ската приятелка Елвира Ханкок в [[Криминален филм|криминалния филм]] „[[Белязаният]]“ (1983). По-нататъшен успех постига с главните роли във [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] филма „[[Жената ястреб]]“ (1985) и „[[Вещиците от Истуик (филм)|Вещиците от Истуик]]“ (1987), и криминалната [[комедия]] „[[Омъжена за мафията]]“ (1988). Ролите ѝ в „[[Опасни връзки (филм, 1988)|Опасни връзки]]“ (1988) и „[[Знаменитите Бейкър бойс]]“ (1989) получават две поредни номинации за „Оскар“, съответно за [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|най-добра поддържаща актриса]] и за [[Оскар за най-добра женска роля|най-добра актриса]]; ролята на певицата Сюзи Даймънд във втория от двата филма е една от най-аплодираните в кариерата ѝ. Следват ролите на [[Жената-котка]] (Селина Кайл) във филма за [[Супергерой|супергерои]] на [[Тим Бъртън]] „[[Батман се завръща]]“ (1992). Същата година идва и третата номинация на Пфайфър за „Оскар“ за ролята ѝ на разстроена домакиня в „[[Поле на любовта]]" (1992). Тя продължава да печели похвали за изпълненията си в драмите „[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]]“ (1993) и „[[Белият олеандър]]“ (2002), и за филмите на [[ужаси]]те „[[Вълк (филм)|Вълк]]“ (1994) и „[[Потайно минало]]“ (2000). През това време тя продуцира и поредица филми чрез продуцентската си компания Via Rosa Productions. През 1996 г. участва във филма „[[Поверително и лично]]“, който проследява истинската история на Джесика Савич – новинарка, която през [[1970-те]] г. става първата жена – водеща на тв новини в Америка. След прекъсване на актьорската си кариера през 2002 г. Пфайфър се завръща с музикалния филм „[[Лак за коса]]“ (2007), в който си партнира с [[Джон Траволта]], и с фентъзи филма „[[Звезден прах (филм)|Звезден прах]]“ (2007) с [[Робърт де Ниро]] и [[Питър О'Туул]]. От 2008 г. се снима в няколко филма, сред който „[[Лично (филм)|Лично]]“ заедно с [[Аштън Кътчър]], и „[[Шери (филм)|Шери]]“ (2009), в който играе ролята на съблазнителка, влюбена в два пъти по-млад от нея мъж. Във филма ѝ партнират носителката на „Оскар“ [[Кати Бейтс]] и британският актьор [[Рупърт Френд]], а негов режисьор е [[Стивън Фриърс]]. През 2012 г. участва във филма „[[Тъмни сенки]]“, в който си партнира с [[Джони Деп]].<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000201/ www.imdb.com]</ref> Актрисата получава първата си номинация за наградата „Еми“ за ролята на Рут Мейдоф в телевизионния филм на [[HBO]] „[[Магьосникът на лъжите]]“ (2017), продължава ролите си във филма „[[Убийство в Ориент Експрес (филм, 2017)|Убийство в Ориент Експрес]]“ (2017) и дебютира във филмовия свят на [[Марвел Комикс]] в образа на Осата в „[[Ант-Мен и Осата]]“ (2018). == Ранни години == Мишел Мари Пфайфър е родена в [[Санта Ана (Калифорния)|Санта Ана]], [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]] на [[29 април]] [[1958]] г. като второто от четирите деца на Ричард Пфайфър (1933 – 1998) – доставчик на [[Климатизация|климатици]]<ref>[http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/the-unstoppable-michelle-pfeiffer-may-10-1999/ ''The Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer'']. ''People''. Time, Inc. Посетен на 19 януари 2021 г.</ref> и Дона Джийн Таверна (1932 – 2018) – домакиня.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.findagrave.com/memorial/195936811/donna-jean-pfeiffer|заглавие=Donna Jean Taverna Pfeiffer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=findagrave.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Мишел има един по-голям брат Рик (роден през 1955 г.) и две по-малки сестри: Дороти Даян „Диди“ Пфайфър (родена през 1964 г., телевизионна и филмова актриса<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0679410/|заглавие=DeDee Pfeiffer – Movie and Film Biography and Filmography|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Imdb.com|издател=|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref>) и Лори Пфайфър (родена през 1965 г. и омъжена за [[Джуд Лоу]] от 1993 г.).<ref name="yahoo2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://movies.yahoo.com/movie/contributor/1800016613/bio|заглавие=Michelle Pfeiffer biography|труд=Yahoo Movies|издател=Yahoo!|достъп_дата=April 27, 2011}}</ref> И двамата ѝ родители са от [[Северна Дакота]].<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1995/08/06/movies/michelle-pfeiffer-sensuous-to-sensible.html?pagewanted=all&src=pm|title=Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible|last=Egan|first=Tim|date=August 6, 1995|work=The New York Times|accessdate=19 януари 2021}}</ref> Нейният дядо по бащина линия е от [[Германия|немски]] произход, а баба ѝ по бащина линия е от [[Англия|английски]], [[уелс]]ки, [[Франция|френски]], [[Ирландия|ирландски]] и [[Нидерландия|холандски]] произход. Дядо ѝ по майчина линия е от [[Швейцария|швейцарско]]-немски произход, а баба ѝ по майчина линия е от [[Швеция|шведски]] произход.<ref name="tcat">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.contactmusic.com/news.nsf/story/pfeiffer-im-a-multi-cultural-mutt_1058208|заглавие=Michelle Pfeiffer – Pfeiffer: 'I'm A Multi-Cultural Mutt'|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Contact Music|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0000201/bio|заглавие=Michelle Pfeiffer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=IMDb|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Семейството се премества в Мидуей Сити – друга общност на окръг [[Ориндж (окръг, Калифорния)|Ориндж]] на около 11 км от мястото, където Пфайфър прекарва първите си няколко години.<ref>{{Cite book|last=Epting|first=Chris|title=Orange County: Then & Now|url=https://books.google.com/books?id=QUWTsTnOLDIC&q=michelle%20pfeiffer%20santa%20ana&pg=PA48|accessdate=19 януари 2021|year=2011|month=|publisher=Arcadia Publishing|location=|isbn=978-0-7385-8115-6|pages=}}</ref> Пфайфър посещава гимназия ''Fountain Valley'' в град [[Фаунтън Вали (град, Калифорния)|Фаунтън Вали]], Калифорния, която завършва през 1976 г.<ref name=":0" /> През 1974 г. работи като касиерка в супермаркет Vons в [[Южна Калифорния]]. В продължение на една година посещава колежа ''Golden West'' в [[Хънтингтън Бийч]], Калифорния,<ref>{{Cite book|last=Tierney|first=Tom|title=Glamorous Movie Stars of the Eighties Paper Dolls|url=https://books.google.com/books?id=BAwx9lRs1gQC&q=michelle%20pfeiffer%20santa%20ana&pg=RA1-PA19|year=2002|publisher=Courier Dover Publications|isbn=978-0-486-42191-9}}</ref> където е член на общноста „Алфа Делта Пи“. След кратко обучение за съдебна [[Стенография|стенографка]] тя решава да се заеме с актьорска кариера.<ref>[https://www.hellomagazine.com/profiles/michelle-pfeiffer/ ''Michelle Pfeiffer biography'']. Hello! Magazine. HELLO Ltd. Посетен на 19 януари 2021 г.</ref> Печели конкурса за красота на окръг Ориндж през 1978 г. и участва в конкурса за Мис Калифорния същата година, завършвайки на шесто място.<ref>{{Cite news|url=https://news.google.com/newspapers?id=zDZcAAAAIBAJ&dq=michelle-pfeiffer&pg=5187%2C2637035|title=Burbank Gal is Chosen as State Titlist|date=April 17, 1978|work=Merced-Sun Star|accessdate=July 18, 2011|publisher=The McClatchy Company|agency=Associated Press}}</ref> След участието си в тези конкурси тя се сдобива с актьорски агент и започва да ходи на телевизионни и филмови прослушвания.<ref>Erickson, Steve (November 2002). [https://books.google.it/books?id=AF4EAAAAMBAJ&q=michelle+pfeiffer+Miss+Los+Angeles&pg=PA130&redir_esc=y#v=snippet&q=michelle%20pfeiffer%20Miss%20Los%20Angeles&f=false ''Beauty and the Beast'']. Los Angeles Magazine. Vol.&nbsp;47 no.&nbsp;11. Emmis Communications. ISSN&nbsp;1522 – 9149</ref> == Кариера == === Края на 70-те и 80-те години === Първата ѝ работа като изпълнителка е в ролята на [[Алиса (персонаж)|Алиса]] от [[Алиса в Страната на чудесата|Алиса в страната на чудесата]] (1951) в [[Дисниленд]] на Електрическия парад на главната улица в средата на 70-те години.<ref name=":8">''[https://www.imdb.com/name/nm0000201/bio?ref_=nm_ql_dyk_2#trivia Michelle Pfeiffer Trivia]'', in Imdb.com. Посетен на 20 януари 2021 г.</ref> Пфайфър прави своя актьорски дебют през [[1978]] г. в един от епизодите на [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] телевизионния сериал ''Fantasy Island'' на телевизия [[Ей Би Си]].<ref name=":0" /> Следват участия в други телевизионни сериали като [[Ситуационна комедия|ситкомът]] ''Delta House'', криминалният ''CHiPs'', [[Екшън (жанр)|екшън]] комедийният ''Enos'' и полицейският екшън сериал ''B.A.D. Cats'' (за когото взима уроци по [[карате]] от [[Майк Стоун]], с когото има връзка няколко месеца).<ref name=":8" /> Актрисата преминава към филми с телевизионния филм „Самотният мъж“ (''The Solitary Man'') (1979), последван от игралния филм „Холивудски рицари“ (''The Hollywood Knights'') (1980), където си партнира с [[Тони Данца]] в ролята на влюбени гимназисти. Впоследствие играе поддържащи роли във филмите „Отново влюбени“ (''Falling in Love Again'') (1980) със Сузана Йорк и „Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите“ (''Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen'') (1981), като нито един от тях не е успешен. Появява се е в телевизионна реклама за сапун Lux.<ref>''Weekly Review''. No.&nbsp;1186. Weekly Review Ltd. 1983. p.&nbsp;96.</ref> Взима уроци по актьорско майсторство в театралната школа Beverly Hills Playhouse в [[Бевърли Хилс]], Калифорния,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bhplayhouse.com/michelle-pfeiffer|заглавие=Alumni videos: Beverly Hills Playhouse|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Beverly Hills Playhouse|архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2011}}</ref> преди да се появи в три телевизионни филма от 1981 г. – Callie & Son с [[Линдзи Уагнър]], „Изоставените деца“ (''The Children Nobody Wanted'') и „Великолепие в тревата“ (''Splendor in the Grass''). Актрисата получава първата си голяма филмова роля като главна женска роля в „Брилянтин 2“ (''Grease 2'') (1982) – продължение на хитовия музикален филм „[[Брилянтин]]“ (1978).<ref name="thompson2">{{Cite book|last=Thompson|first=Douglas|title=Pfeiffer: Beyond the Age of Innocence|year=1995|publisher=Warner Futura|isbn=978-0-7515-1030-0}}</ref> С няколкото си телевизионни роли и малките си киноучастия 23-годишна Пфайфър е неизвестна актриса на кастинга за ролята, но според режисьорката Патриша Бърч я печели, защото „има куриозно качество, което не очакваш".<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfeiffertheface.com/Bio_013.htm|заглавие=Michelle Pfeiffer Bio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100118134913/http://www.pfeiffertheface.com/Bio_013.htm|архив_дата=|достъп_дата=|цитат=she ''has a quirky quality you don't expect''}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181127121955/http://www.pfeiffertheface.com/Bio_013.htm |date=2018-11-27 }}</ref> Филмът се оказва провал за зрители и критици, но вестник [[Ню Йорк Таймс]] отбелязва: „Макар че е относително нова на екрана, госпожица Пфайфър успява да изглежда много по-непринудена и удобно от всички останали в актьорския състав.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1982/06/11/movies/more-grease.html|title=Grease 2 (1982): More Grease|last=Maslin|first=Janet|date=June 11, 1982|work=The New York Times|accessdate=19 януари 2021|quote=[A]lthough she is a relative screen newcomer, Miss Pfeiffer manages to look much more insouciant and comfortable than anyone else in the cast}}</ref> Въпреки че успява да избегне разрушителната критика, нейният агент по-късно признава, че връзката ѝ с филма означава, че „тя не може да си намери работа. Никой не искаше да я наеме."<ref name="thompson2"/> За ранните си екранни роли актрисата заявява: „Трябваше да се науча как да действам ... Междувременно играех мацка и печелех пари с външния си вид“.<ref name="Egan3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1995/08/06/movies/michelle-pfeiffer-sensuous-to-sensible.html?pagewanted=4&src=pm|title=Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible|last=Egan|first=Tim|date=August 6, 1995|work=The New York Times|accessdate=July 16, 2011|publisher=The New York Times Company|quote="I needed to learn how to act ... in the meantime, I was playing bimbos and cashing in on my looks."}}</ref> [[Файл:Michelle Pfeiffer 01.jpg|ляво|мини|256x256пкс|Актрисата през 1985 г.]] След като гледа „Брилянтин 2“ режисьорът [[Брайън Де Палма]] отказва да прослуша Пфайфър за [[Криминален филм|криминалния филм]] „Белязаният“ (''Scarface'') (1983), но отстъпва по настояване на продуцента на филма Мартин Брегман. Актрисата получава ролята на пристрастена към [[кокаин]]а [[гангстер]]ска съпруга на име Елвира Ханкок.<ref name="talk2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tiscali.co.uk/entertainment/film/biographies/michelle_pfeiffer_biog/4|заглавие=Michelle Pfeiffer Biography|труд=Talk Talk|издател=Tiscali UK Limited trading|достъп_дата=October 23, 2008|цитат=Michelle, renowned as the most beautiful actress in the world ...}}</ref> Критиците считат филма за прекалено изпълнен с насилие, но той се превръща в комерсиален успех и става култов в следващите години.<ref>{{Cite book|last=Gottdiener|first=Mark|title=New forms of consumption: consumers, culture, and commodification|url=https://books.google.com/books?id=Oek-PyR-70UC&q=scarface%20violent&pg=PA162|date=2000|publisher=Rowman & Littlefield|isbn=978-0-8476-9570-6}}</ref> Пфайфър получава положителни отзиви: Ричард Корлис от сп. „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ пише, че „по-голямата част от големия актьорски състав е добър, но Мишел Пфайфър е още по-добра...",<ref>Corlis, Richard (December 5, 1983). ''Say Good Night to the Bad Guy''. TIME. ''most of the large cast is fine: Michelle Pfeiffer is better ...''</ref> а Доминик Дън в статията си за сп. Vanity Fair, озаглавена „Руса амбиция“, пише: „тя е на ръба да се превърне в звезда. На езика на индустрията тя е секси.“.<ref>{{Cite journal|last=Dunne|first=Dominick|year=1984|title=Blonde Ambition|url=https://archive.org/details/sim_vanity-fair_1984-03_47_3/page/58|journal=Vanity Fair|volume=47|page=58}}</ref> След „Белязаният“ Пфайфър играе в ролите на Даяна в комедията на [[Джон Ландис]] „В нощта“ (''Into the Night'') (1985) заедно с [[Джеф Голдблум]], на Изабо д’Анджу във фентъзи филма на [[Ричард Донър]] „Жената ястреб“ (''Ladyhawke'') (1985) заедно с [[Рютгер Хауер]] и [[Матю Бродерик]], на Фейт Хили във филма на [[Алън Алда]] „Сладка свобода“ (''Sweet Liberty'') (1986) с [[Майкъл Кейн]] и на Бренда Ландърс в част от научно-фантастичната [[пародия]] на филма от 1950 г. „Амазонки на Луната“ (''Amazon Women on the Moon'') (1987). Тези роли, макар че се радват на скромен търговски успех, ѝ помагат да се наложи като актриса. Най-накрая тя постига голям касов хит с ролята си на Сюки Риджмънт във „Вещиците от Истуик" (''The Witches of Eastwick'') – филмова адаптация на романа на [[Джон Ъпдайк]] с [[Джак Никълсън]], [[Шер]] и [[Сюзън Сарандън]]. Филмът печели над 63,7 млн. [[щатски долар]]а в САЩ, равняващи се на 143,5 млн. през 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://boxofficemojo.com/movies/?id=witchesofeastwick.htm|заглавие=The Witches of Eastwick|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> След като похвалва комедийния елемент, [[Роджър Ебърт]] пише, че Пфайфър и нейните съ-звезди „се забавляват вкусно с ролите си“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rogerebert.com/reviews/the-witches-of-eastwick-1987|заглавие=The Witches of Eastwick|автор=|фамилно_име=Ebert|първо_име=Roger|дата=|труд=RogerEbert.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат="have a delicious good time with their roles"}}</ref> а филмовият критик на в. „[[Лос Анджелис Таймс]]“ Шийла Бенсън заявява, че Пфайфър превръща героинята си в „топъл и неустоим характер.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1987-06-12-ca-4000-story.html|заглавие=Movie Review: 'Witches' Curse Goes to the Devil|автор=|фамилно_име=Benson|първо_име=Sheila|дата=|труд=Los Angeles Times|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат="a warm, irresistible character."}}</ref> В контраст с нейния обичаен типаж Пфайфър е избрана за роля на вдовица на убит [[Мафия|мафиот]] в мафиотската комедия на [[Джонатан Деми]] „Омъжена за мафията“ (''Married to the Mob'') (1988), където си партнира с [[Матю Модин]], [[Дийн Стокуел]] и [[Мерцедес Рюл]]. За ролята на Анджела де Марко тя носи перука на къдрава брюнетка и говори с [[бруклин]]ски акцент.<ref name="yahoo2"/> Актрисата получава първата си номинация за наградата „[[Златен глобус]]“ за [[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия|най-добра актриса във филмов мюзикъл или комедия]], стартирайки 6-годишна поредица от подобни номинации за същата награда.<ref name=":1" /> След това играе шикозната ресторантьорка Джо Ан Валенари в „Текила на разсъмване“ (''Tequila Sunrise'') (1988), където си партнира с [[Мел Гибсън]] и [[Кърт Ръсел]]. Пфайфър има творчески и лични контрасти с режисьора [[Робърт Таун]], който по-късно я определя като „най-трудната“ актриса, с която е работил някога.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pfeiffertheface.com/M_1988_CT.htm|заглавие=Tequila Sunrise: Michelle Pfeiffer|труд=Pfeiffertheface.com|достъп_дата=23 октомври 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081101171617/http://www.pfeiffertheface.com/M_1988_CT.htm |date=2008-11-01 }}</ref> По лична препоръка на режисьора [[Джонатан Деми]]<ref name="thompson2"/> Пфайфър се присъединява към актьорския състав на драмата „Опасни връзки“ (''Dangerous Liaisions'') (1988) на режисьора [[Стивън Фриърс]] заедно с [[Глен Клоуз]] и [[Джон Малкович]]. В него тя играе мадам Мари дьо Турвел – добродетелна жертва на съблазняване. Изпълнението ѝ печели широкото признание: Хал Хинсън от в. „[[Вашингтон Поуст]]“ вижда ролята ѝ като „най-малко очевидната, но и най-трудната. Нищо не е по-трудно от това да се играе добродетелта, а Пфайфър е достатъчно умна, за да не опита. Вместо това тя я въплъщава. Нейната красива порцеланова кожа е голямо предимство в това отношение и начинът, по който тя е използвана, изглежда като аспект на нейната духовност."<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/gdpr-consent/?next_url=https%3a%2f%2fwww.washingtonpost.com%2fwp-srv%2fstyle%2flongterm%2fmovies%2fvideos%2fdangerousliaisonsrhinson_a0a8d4.htm|title=Dangerous Liaisons|last=|first=|date=January 13, 1989|work=The Washington Post|accessdate=19 януари 2021|quote="the least obvious and the most difficult. Nothing is harder to play than virtue, and Pfeiffer is smart enough not to try. Instead, she embodies it. Her porcelain-skinned beauty, in this regard, is a great asset, and the way it's used makes it seem an aspect of her spirituality."}}</ref> Тя печели наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за най-добра актриса в поддържаща роля<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://awardsandwinners.com/category/british-academy-film-awards/1989/|заглавие=1989 BRITISH ACADEMY FILM AWARDS|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=British Academy of Film and Television Arts|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> и получава номинация за [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1989|заглавие=61st Academy Awards winners|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Academy of Motion Picture Arts and Sciences|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> След това Пфайфър играе ролята на Сюзи Даймънд – кораво бивше момиче на повикване, превърнало се в певица, в „Знаменитите Бейкър бойс“ (''The Fabulous Baker Boys'') (1989), където си партнира с [[Джеф Бриджис]] и [[Бо Бриджис]] в ролята на Бейкър бойс. Тя се подлага на интензивно вокално обучение за ролята в продължение на четири месеца и изпълнява всички песни на героинята си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.totalfilm.com/features/150-greatest-movie-performances-of-all-time-1/146-michelle-pfeiffer-susie-diamond-the-fabulous-baker-boys-1989|заглавие=150 Greatest movie performances of all time|труд=TotalFilm.com|достъп_дата=April 28, 2011}}</ref> Филмът постига скромен успех, като печели 18,4 милиона долара в САЩ (еквивалентни на 38 млн. през 2019 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://boxofficemojo.com/movies/?id=fabulousbakerboys.htm|заглавие=The Fabulous Baker Boys (1989)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|издател=Future Publishing Limited|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Нейната интерпретация на Сюзи предизвика страхотни отзиви от критиците. Критикът [[Роджър Ебърт]] я сравнява с [[Рита Хейуърт]] в „Гилда“ и с [[Мерилин Монро]] в „[[Някои го предпочитат горещо]]“, като добавя, че филмът е „един от филмите, които ще бъде използван като документ след години, когато започнат да проследяват стъпките, по които Пфайфър е станала голяма звезда".<ref>{{Cite news|url=https://www.rogerebert.com/reviews/the-fabulous-baker-boys-1989|title=The Fabulous Baker Boys|last=Ebert|first=Roger|date=October 13, 1989|work=Chicago Sun-Times|accessdate=19 януари 2021|quote="one of the movies they will use as a document, years from now, when they begin to trace the steps by which Pfeiffer became a great star"}}</ref> В сезона на наградите 1989/90 г. Пфайфър доминира в категорията „Най-добра актриса“ на всяка голяма церемония по награждаването, печелейки наградите „[[Златен глобус за най-добра актриса в драма|Златен глобус]]“, наградите на ''National Board of Review'', на Националното общество на филмовите критици, на Нюйоркския кръг на филмовите критици, Наградата на Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис за най-добра актриса и на Асоциацията на [[Чикаго|чикагските]] филмови критици. Изпълнението ѝ на Сюзи се смята за най-аплодираното от критиката в цялата ѝ кариера.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pastemagazine.com/articles/2015/02/the-roles-of-a-lifetime-michelle-pfeiffer.html|заглавие=The Roles of a Lifetime: Michelle Pfeiffer|автор=Gorman|първо_име=Allison|труд=Paste|достъп_дата=May 17, 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instyle.com/celebrity/michelle-pfeiffer-march-feature|заглавие=Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left)|автор=Haskell|фамилно_име=|първо_име=Robert|дата=|труд=InStyle|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=The Fabulous Baker Boys – in which she gave her most widely lauded performance, as the lounge singer Susie Diamond}}</ref> === 90-те години === [[Файл:Michelle Pfeiffer 1990.jpg|мини|295x295пкс|Актрисата през 1990 г. на 62-то издание на Оскарите.]] Пфайфър играе ролята на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] издателка на книги Катя Орлова в екранизацията на филма от 1990 г. на режисьора [[Джон льо Каре]] „Отдел „Русия““ (''The Russian House''), в който участва и [[Шон Конъри]]. За ролята тя трябва да се научи да говори с руски акцент. За усилията си е възнаградена с номинация за „Златен глобус“ за най-добро изпълнение на актриса във филм – драма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tcm.com/tcmdb/title/88799/The-Russia-House/articles.html|заглавие=The Russia House|автор=Smith|първо_име=Richard|труд=Turner Classic Movies|издател=Time Warner Company|достъп_дата=April 28, 2011}}</ref> След това получава ролята на увредената сервитьорка Франки във „Франки и Джони“ (''Frankie and Johnny'') на [[Гари Маршал]] (1991) – екранизация на [[бродуей]]ската пиеса на [[Терънс Макнали]] Frankie and Johnny in the Clair de Lune. Филмът я събира отново със звездата от „Белязания“ [[Ал Пачино]]. Мнозина смятат, че кастингът е противоречив, тъй като Пфайфър е смятана за твърде красива, за да играе „обикновена“ сервитьорка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.salon.com/people/bc/1999/05/25/pfeiffer/index1.html|заглавие=Salon Brilliant Careers #124; The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer|труд=Salon.com|достъп_дата=October 23, 2008}}</ref> [[Кати Бейтс]], оригиналният Франки на Бродуей, също изразява разочарование от избора на продуцентите.<ref>Denby, David (September 23, 1991). [https://books.google.it/books?id=IOkCAAAAMBAJ&q=Kathy+Bates+michelle+pfeiffer+frankie+and+johnny&pg=PA40&redir_esc=y#v=snippet&q=Kathy%20Bates%20michelle%20pfeiffer%20frankie%20and%20johnny&f=false ''Frankie and Johnny brings outrageous romance to a wounded city'']. ''New York magazine''. Vol.&nbsp;24 no.&nbsp;37. New York Media, LLC. ISSN&nbsp;0028 – 7369</ref> Самата Пфайфър заявява, че е приела ролята, защото „не е това, което хората биха очаквали от [нея]".<ref>''Michelle Pfeiffer''. ''Inside the Actors Studio''. Season 13. Episode 16. August 5, 2007.</ref> Тя отново е номинирана за [[Златен глобус за най-добра актриса в драма|наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса във филмова драма]]. През 1990 г. на Пфайфър е предложена главната женска роля във филма „[[Хубава жена]]“, но тя е отхвърля поради това, че не харесва тона на сценария. Ролята отива у [[Джулия Робъртс]].<ref name=":8" /> През същата година актрисата сформира собствена продуцентска компания за 'бутикови' филми – ''Via Rosa Productions'', която съществува в продължение на 10 години. Компанията ѝ позволява да продуцира и/или да участва във филми, пригодени за силни жени. Тя моли близката си приятелка Кейт Гуинзбург да бъде нейна продуцентка в компанията. Двете се запознават на снимачната площадка на филма „Сладка свобода“ през 1986 г. Кейт е координатор на продукцията във филма и се сближава с Пфайфър по време на снимките. Via Rosa Productions сключва филмова сделка с [[Тъчстоун Пикчърс]], филмов лейбъл на [[Уолт Дисни Студиос]]. Първият филм, продуциран от дуета, е независимата драма „Поле на любовта“ (''Love Field''), която излиза в края на 1992 г. Рецензентите одобряват филма: в. „Ню Йорк Таймс“ пише, че Пфайфър „отново демонстрира, че е толкова фина и изненадваща, колкото и красива“.<ref name="twelfth">{{Cite news|url=https://movies.nytimes.com/movie/review?res=9E0CE4DD1431F932A25751C1A964958260|title=Review/Theater; Night of Stars, and Also Shakespeare|last=Rich|first=Frank|date=July 10, 1989|work=The New York Times|accessdate=19 януари 2021|quote=Pfeiffer was ''again demonstrating that she is as subtle and surprising as she is beautiful''}}</ref> За ролята си на ексцентричната домакиня от Далас тя печели номинации за наградата „Оскар“ за най-добра актриса и за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драма, и наградата „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на 43-ия [[Берлински международен кинофестивал]].<ref name="lovef">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/work/love-field-30289/awards|заглавие=Love Field – Awards|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMovie|издател=Rovi Company|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър е в ролята на [[Жената-котка]] във филма на [[Тим Бъртън]] „Батман се завръща" (''Batman Returns'') (1992) с [[Майкъл Кийтън]] и [[Дани Де Вито]], след като [[Анет Бенинг]] се оттегля поради бременност. За ролята тя тренира [[Бойно изкуство|бойни изкуства]] и [[кикбокс]]. Актрисата получава универсално признание за интерпрецацията си. Критици и фенове постоянно наричат нейното изображение на Жената-котка най-великото за всички времена. Освен това то е и едно от най-добре оценяваните изпълнения в кариерата ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://screenrant.com/michelle-pfeiffer-catwoman-best-batman-returns-movie/|заглавие=Batman: Why Michelle Pfeiffer Is The Best Catwoman|автор=Cotter|фамилно_име=|първо_име=Padraig|дата=|труд=ScreenRant|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbr.com/best-batman-movie-villains-catwoman-michelle-pfeiffer/|заглавие=Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still Batman's Best Movie Villain|автор=Melrose|фамилно_име=|първо_име=Kevin|дата=|труд=Comic Book Resources|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=it's Selina's story that imbues Batman Returns with a depth that lifts it above its predecessor, and establishes Pfeiffer's Catwoman as the Caped Crusader's most compelling movie villain of all time.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nerdist.com/article/michelle-pfeiffer-catwoman-whip/|заглавие=Michelle Pfeiffer Shows Why She's Still The Best Catwoman|автор=Diaz|фамилно_име=|първо_име=Eric|дата=|труд=Nerdist|архив_дата=|достъп_дата=19 яануари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2017/06/michelle-pfeiffer-catwoman-batman-returns-is-still-the-best-villain.html|заглавие=25 Years Later, Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still the Best Superhero Movie Villain|автор=Bastién|фамилно_име=|първо_име=Angelica Jade|дата=|труд=Vulture|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=Pfeiffer's Catwoman is widely seen as the best cinematic take on the character}}</ref> Сп. ''Premiere'' го хвали ретроспективно: „Може би изключителната злодейка от ерата на Тим Бъртън – смъртоносното коте Мишел Пфайфър с камшик донесе секса в обикновения кастриран франчайз. Нейният съшит черен лакиран костюм, базиран на скица на Бъртън, остава най-емблематичният външен вид на героинята. Мишел Пфайфър преодолява непохватни феминистка диалог в „Батман се завръща“, за да предостави ръмжащо, жестоко изпълнение."<ref>"''[https://web.archive.org/web/20101203105145/http://www.premiere.com/List/The-Best-and-Worst-Batman-Villains/The-Best-Bat-Villains-Catwoman The Best and Worst Batman Villains]''". ''Premiere Magazine''. Hachette Filipacchi Media U.S., Inc. ''Arguably the outstanding villain of the Tim Burton era, Michelle Pfeiffer's deadly kitten with a whip brought sex to the normally neutered franchise. Her stitched-together, black patent leather costume, based on a sketch of Burton's, remains the character's most iconic look. And Michelle Pfeiffer overcomes ''Batman Returns''{{'}} heavy-handed feminist dialogue to deliver a growling, fierce performance.''</ref> Филмът постига голям касов успех, като печели над 282 млн. долара по целия свят.<ref name="Worldwide">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worldwideboxoffice.com/movie.cgi?title=Batman%20Returns&year=1992|заглавие=Batman Returns Worldwide box-office|труд=WorldwideBoxoffice|достъп_дата=June 26, 2020}}</ref> През същата година Пфайфър отхвърля ролята на Катрин Трамъл в „[[Първичен инстинкт]]“ поради голите сцени и тя е дадена на [[Шарън Стоун]].<ref name=":8" /> В драмата на [[Мартин Скорсезе]] „Невинни години“ (''The Age of Innocence'') (1993) – екранизация на романа на [[Едит Уортън]] от 1920 г., Пфайфър играе с [[Даниъл Дей-Люис]] и [[Уинона Райдър]]. Тя е в ролята на графиня в [[Ню Йорк|нюйоркското]] висше общество през 70-те г. на 19 век. За ролята си тя получава наградата ''Elvira Notari'' на [[Венециански филмов фестивал|Венецианския филмов фестивал]] и номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в игрален филм. Също през 1993 г. тя е отличена от [[Лос Анджелис|Лосанджелиската]] асоциация на филмовите жени с „Кристална награда“ за изключителни жени, които чрез своята издръжливост и отлични постижения в работата си спомагат за разширяването на ролята на жените в развлекателната индустрия.<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/1993-06-14/entertainment/ca-3168_1_annual-women|title=Pfeiffer spices up award show|last=Galbraith|first=Jane|date=June 14, 1993|work=Los Angeles Times|accessdate=19 януари 2021}}</ref> След създаването на собствена продуцентска компания през 1990 г. актрисата се радва на нарастващо професионално развитие като продуцентка. Докато продължава да действа стабилно през цялото десетилетие, тя и нейната партньорка продуцент Гунзбург се радват на успешна серия от филми под лейбъла на Via Rosa Productions. Във филма на ужасите от 1994 г. „Вълк“ (''Wolf'') Пфайфър играе с [[Джак Никълсън]], изобразявайки язвителната и изпълнена с желание любима на писател, който става [[върколак]] през нощта, след като е ухапан от същество. Филмът има смесен критичен прием.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://uk.rottentomatoes.com/m/1053942-wolf/|заглавие=Wolf Movie Reviews, Pictures|труд=Rotten Tomatoes|достъп_дата=May 1, 2011}}</ref> В. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Ролята на г-жа Пфайфър е застрахована, но изпълнението ѝ е достатъчно експертно, за да направи дори недоверието убедително“.<ref>{{Cite news|url=https://movies.nytimes.com/movie/review?res=9D02EFDE143DF934A25755C0A962958260|title=Wolf (1994) Review/Film; Wolf Bites Man; Man Sheds His Civilized Coat|last=Maslin|first=Janet|date=June 17, 1994|work=The New York Times|accessdate=19 януари 2021|quote="Ms. Pfeiffer's role is underwritten, but her performance is expert enough to make even diffidence compelling."}}</ref> Филмът постига търговски успех, спечелвайки 65 млн. долара (еквивалентни на 112,1 млн. долара през 2019 г.) в САЩ и 131 млн. долара по света (еквивалентни на 226 млн. долара).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://boxofficemojo.com/movies/?id=wolf.htm|заглавие=Wolf at Box Office Mojo|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|издател=IMDb Company|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Следващата роля на Пфайфър е тази на гимназиалната учителка и бивша [[Корпус на морската пехота на Съединените щати|морска пехотинка на САЩ]] ЛуАн Джонсън в драмата „Опасен ум“ (''Dangerous Minds'') (1995),<ref>"[https://books.google.it/books?id=nTgDAAAAMBAJ&q=Dangerous+Minds+Michelle+Pfeiffer&pg=PA64&redir_esc=y#v=snippet&q=Dangerous%20Minds%20Michelle%20Pfeiffer&f=false Movies to See]". ''Jet''. Vol.&nbsp;88 no.&nbsp;15. Johnson Publishing Company. August 21, 1995.</ref> продуцирана съвместно с нейната компания Via Rosa Productions. Тя се появява като героинята си в музикалния видеоклип към водещия [[сингъл]] на [[саундтрак]]а – ''[[Gangsta's Paradise]]'' на певеца [[Кулио]] с участието на LV. Песента печели наградата „[[Грами]]“ за най-добро соло [[рап]] изпълнение през 1996 г.,<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=March 18, 1996|title=Big Winners at 38th Grammy Awards Ceremony in Los Angeles|url=https://books.google.com/books?id=GDgDAAAAMBAJ&q=Gangsta's%20Paradise%20grammy%20award&pg=PA34|journal=Jet|volume=89|pages=|issn=0021 – 5996|accessdate=19 януари 2019|via=}}</ref> а видеоклипът – наградата MTV Video Music Award за най-добър рап видеоклип.<ref>"''[https://books.google.it/books?id=YzkDAAAAMBAJ&q=Gangsta%27s+Paradise+mtv+award&pg=PA62&redir_esc=y#v=snippet&q=Gangsta's%20Paradise%20mtv%20award&f=false Rap star Coolio, Fugees with win at MTV Awards]''". ''Jet''. Vol.&nbsp;90 no.&nbsp;19. Johnson Publishing Company. September 23, 1996</ref> Въпреки че филмът получава отрицателни отзиви, той печели 179,5 млн. щатски долара по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=dangerousminds.htm|заглавие=Dangerous Minds (1995) – Box Office Mojo|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=www.boxofficemojo.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> На актрисата е предложена ролята на [[Ева Перон]] в „[[Евита (филм)|Евита]]“ (1996) и за целта тя взима няколко месеца вокални уроци. Ролята отива у [[Мадона (певица)|Мадона]].<ref name=":8" /> През 1996 г. Пфайфър играе Сали Атуотър в романтичната драма „Поверително и лично“ (''Up Close & Personal''), в която участва и [[Робърт Редфорд]]. Тя е в ролята и на Джилиан Луис в „На Джилиан за нейния 37-и рожден ден“ (''To Gillian on Her 37th Birthday'') (1996), филмова адамптация на съпруга ѝ Дейвид Кели на едноименната пиеса на Майкъл Брейди.<ref>{{Cite news|url=https://movies.nytimes.com/movie/review?res=9E04E7DF1331F93BA25753C1A960958260|title=To Gillian on Her 37th Birthday (1996)|last=Maslin|first=Janet|date=October 18, 1996|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2021}}</ref> Актрисата освен това озвучава Сепфора в анимационния филм „Принцът на Египет“ (''The Prince of Egypt'') (1998). Тя прави продуцентския си дебют (като [[изпълнителен продуцент|изпълнителна продуцентка]]) и играе ролята на разведената самотна майка архитект Мелани Паркър в романтичната комедия „Един прекрасен ден“ (''One Fine Day'') (1996) с [[Джордж Клуни]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://allmovie.com/work/one-fine-day-136612|заглавие=One Fine Day|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMovie|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> Следващите ѝ изпълнения включват ролята на Роуз Кук Луис в продуцирания от нея филм „Хиляда акра“ (''A Thousand Acres'') – филмова адаптация от 1997 г. на едноименния роман на носителката на [[Пулицър|наградата „Пулицър“]] Джейн Смайли с участието на [[Джесика Ланг]] и [[Дженифър Джейсън Лий]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rottentomatoes.com/m/thousand_acres|заглавие=A Thousand Acres Movie Reviews, Pictures|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Rotten Tomatoes|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> През 1998 г. актрисата играе ролите на Бет Кападора в продуцирания от нея филм „Океанът на живота“ (''The Deep End of the Ocean'') (1998) – филм за семейна двойка, която намира отвлечения си преди девет години син.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-srv/style/longterm/movies/videos/deependoftheoceanhowe.htm|title='The Deep End of the Ocean' (PG-13)|last=Howe|first=Desson|date=March 12, 1999|work=The Washington Post|accessdate=May 1, 2011|publisher=The Washington Post Company}}</ref> Пфайфър е [[Титания (героиня на Шекспир)|Титания]] – кралицата на феите в „Сън в лятна нощ“ (''A Midsummer's Night Dream'') (1999) с [[Кевин Клайн]], [[Рупърт Евърет]] и [[Стенли Тучи]],<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/library/film/051499dream-film-review.html|title='A Midsummer Night's Dream': A 'Dream' of Foolish Mortals|last=Maslin|first=Janet|date=May 14, 1999|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2021}}</ref> и Кейти Джордан в комедията на [[Роб Райнър]] „Разделени заедно“ (''The Story of Us'') (1999) с [[Брус Уилис]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://allmovie.com/work/the-story-of-us-180987|заглавие=The Story of Us (film)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMovie|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> === 2000-те години === Пфайфър избира да започне разпускането на продуцентската си компания през 1999 г. и да се оттегли отчасти от актьорската игра, за да прекара повече време с децата и семейството си. Тя продължава да участва във филми спорадично през 2000-те г. и след това. Пфайфър връчва на продуцентската си партньорка Гуинцбург последния филм, който ще бъде продуциран от Via Rosa Productions: „[[Първороден грях (филм)|Първороден грях]]“ (2001) с [[Анджелина Джоли]] и [[Антонио Бандерас]]. Първоначално ролята е предназначена за самата нея, но тя по-късно променя решението си, защото се опитва за известно време да работи по-малко. В [[трилър]]а а ла [[Алфред Хичкок|Хичкок]] „Прозрачно минало“ (''What Lies Beneath'') (2000) Пфайфър и [[Харисън Форд]] играят ролята на заможна двойка, която преживява срещата със странен дух, който разкрива тайни за миналото им. Въпреки че реакцията на критиците към филма е разнопосочна, той се изкачва в боксофиса през юли 2000 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.the-numbers.com/movies/2000/WLIES.php|заглавие=What Lies Beneath|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=The Numbers.com|издател=Nash Information Services, LLC|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> и постига 291 млн. щатски долара печалба по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=whatliesbeneath.htm|заглавие=What Lies Beneath (2000)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> След това актрисата приема ролята на Рита Харисън, крайно неспокойна адвокатка, помагаща на баща с [[интелектуална недостатъчност]] (в ролята: [[Шон Пен]]), в драмата „Аз съм Сам“ (''I Am Sam'') (2001).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://allmovie.com/work/i-am-sam-257356|заглавие=I Am Sam|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMovie|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> Въпреки спечелените 97,8 милиона долара по света.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=iamsam.htm|заглавие=I Am Sam (2001)|труд=Box Office Mojo|достъп_дата=November 13, 2017}}</ref> филмът получава неблагоприятни отзиви.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.metacritic.com/movie/i-am-sam/critic-reviews|заглавие=I Am Sam|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Metacritic|издател=CBS Interactive Inc.|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> Онлайн вестникът ''Seattle Post-Intelligencer'' пише: „Пфайфър, очевидно възпрепятствана от блудкавите клишета, които подкрепят нейната лигава роля, дава нейното най-плоско, най-лъжливо представяне до този момент“.<ref>{{Cite news|url=http://www.seattlepi.com/default/article/I-am-Sam-wallows-in-melodramatic-mush-1078320.php|title='I am Sam' wallows in melodramatic mush|last=Axmaker|first=Sean|date=January 24, 2002|work=Seattle Post-Intelligencer|accessdate=May 1, 2011|publisher=Hearst Communications Inc.|quote="Pfeiffer, apparently stymied by the bland clichés that prop up her screechy role, delivers her flattest, phoniest performance ever."}}</ref> Междувременно [[Сан Франциско Кроникъл]] отбелязва: „В една от сцените тя избухва в сълзи, докато е успокоявана от него за нещастния си живот. Трудно е да не се присвиеш, гледайки как тази емоционално подготвена актриса се хвърля с главата напред в такава фалшива материя."<ref>{{Cite news|url=http://www.sfgate.com/movies/article/Penn-plays-sad-Sam-He-s-full-of-integrity-as-2880088.php|title=Penn plays sad 'Sam' / He's full of integrity as retarded father|last=LaSalle|first=Mick|date=January 25, 2002|work=Seattle Post-Intelligencer|accessdate=20 януари 2021|quote="In one scene, she breaks down in tears as she unburdens herself to him about her miserable life. It's hard not to cringe, watching this emotionally ready actress fling herself headlong into false material."}}</ref> Пфайфър влиза в ролята на художничката – убийца Ингрид Магнусен в драмата „Белият олеандър“ (''White Oleander'') (2002), в който участват и [[Алисън Ломан]] (като неин филмов дебют), [[Рене Зелуегър]] и [[Робин Райт]]. Филмът постига успех и Пфайфър събира значително количество похвали от критиците. Стивън Холдън от в. „Ню Йорк Таймс“ пише, че „г-жа Пфайфър, представяйки най-сложното екранно представяне в кариерата си, прави нейната олимпийска съблазнителка едновременно неустоима и дяволска."<ref>{{Cite news|url=https://movies.nytimes.com/movie/review?res=9C03EFDD173AF932A25753C1A9649C8B63|title=Slowly, A Princess Turns Into An Urchin|last=Holden|first=Stephen|date=October 11, 2002|work=New York Times|accessdate=20 януари 2021|publisher=The New York Times Company|quote="Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."}}</ref> Кенет Туран от в. „[[Лос Анджелис Таймс]]“ я описва като „нажежаема жичка“ внасяща „сила и непоклатима воля в ролята ѝ на майка-майстор манипулатор" в „заковаващо, безупречно изпълнение“.<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/2002/oct/11/entertainment/et-white11|title=Artful 'Oleander' needs more compelling voice|last=Turan|first=Kenneth|date=October 11, 2002|work=Los Angeles Times|accessdate=20 януари 2021|publisher=Tribune Company|quote="Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."}}</ref> Тя печели награди за най-добра поддържаща актриса не Обществото на филмовите критици в Сан Диего и на Кръга на филмовите критици от Канзас Сити, както и номинация за награда на [[Гилдия на киноактьорите|Гилдията на екранните актьори]]. Пфайфър озвучава богинята на хаоса Ерида в „Синдбад: Легендата за седемте морета“ (''Sinbad: Legend of the Seven Seas'') (2003) – анимационен филм с участието на [[Брад Пит]] като гласа на [[Синдбад Мореплавателят]]. Тя има затруднения с това да открие злодейството на героинята. Първоначално персонажът е „твърде сексуален", след което му липсва забавност. След третото пренаписване Пфайфър се обажда на продуцента Джефри Каценберг и му казва, че може направо да я уволни, но той я уверява, че това е просто част от процеса.<ref>{{Cite news|url=https://ew.com/creative-work/sinbad-legend-of-the-seven-seas/|title=Sinbad: Legend of the Seven Seas Preview|last=|first=|date=April 25, 2003|work=Entertainment Weekly|accessdate=20 януари 2021}}</ref> След излизането на филма тя си взима 4-годишна пауза от актьорски участия и остава до голяма степен извън очите на обществеността, за да посвети време на съпруга и децата си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/michelle-pfeiffers-eternal-beauty/|заглавие=Michelle Pfeiffer's Eternal Beauty|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=CBS News|издател=CBS Interactive Inc.|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> По това време тя отказва ролята на Бялата вещица във фентъзи филма [[Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът (филм)|„Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“]] (2005), която отива у [[Тилда Суинтън]].<ref>{{Cite news|url=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/article3382117.ece|title=White Witch shares her love potion with two men|last=Swildon|first=Tilda|date=February 17, 2008|work=The Sunday Times|accessdate=July 20, 2011|publisher=Times Newspapers Ltd}}</ref> [[Файл:Michelle Pfeiffer 2007.jpg|мини|248x248пкс|На премиерата на „Звезден прах“ през 2007 г.]] Пфайфър се завръща на екрана през 2007 г. с ролята на злодейка в два големи летни [[блокбъстър]]а – „Лак за коса“ (''Hairspray'') и „Звезден прах“ (''Stardust''). Във филмовата адаптация на мюзикъла от Бродуей „Лак за коса“ тя участва с [[Джон Траволта]], [[Кристофър Уокън]], [[Зак Ефрон]] и [[Куин Латифа]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/movie/hairspray-v331045|заглавие=Hairspray|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMusic|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}{{Dead link}}</ref> и е в ролята на Велма Фон Тасъл – [[Расизъм|расистка]] мениджърка на телевизионна станция. Траволта поисква тя да изиграе ролята на злодейката, която е първата ѝ филмова роля от пет години насам. При излизането му филмът се радва на доста позитивен прием и прави впечатляващите 118,9 млн. долара печалба в САЩ и 202,5 млн. долара по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=hairspray07.htm|заглавие=Hairspray (2007)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Актьорският му състав е номиниран за наградата на [[Гилдия на киноактьорите|Гилдията на киноактьорите]] за най-добър актьорски състав в кинофилм, но печели наградата на Асоциацията на избора на критиката (CCA) за най-добър актьорски състав, наградата на Холивудския филмов фестивал за състав на годината и наградата на Международния филмов фестивал в [[Палм Спрингс]] за актьорски състав. В другия филм тя играе старата вещица Ламия и си партнира с [[Клеър Дейнс]], [[Чарли Кокс]] и [[Робърт Де Ниро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/movie/stardust-v345070|заглавие=Stardust|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AllMovie|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> „Звезден прах“ е заснет преди „Лак за коса“, но премиерата на филма е три седмици по-късно. Той събира предимно положителни отзиви, но с бюджета си от 70 млн. щатски долара прави скромните 135,5 млн. печалби в световен мащаб.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=stardust.htm|заглавие=Stardust Box Office Mojo|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=Production Budget: $70 million}}</ref> Пфайфър участва в романтичната комедия на Ейми Хекърлинг „Гаджето на майка ми“ (''I Could Never Be Your Woman'') (2007) с [[Пол Ръд]] и [[Сърша Ронан]] и е в образа на Роузи – 40-годишна разведена майка, работеща като сценаристка и продуцентка за телевизионно шоу, която се влюбва в много по-млад от нея мъж (Ръд). Отчетената ѝ заплата е 1 милион щатски долара, с аванс от 15 процента от бруто. Филмът обаче се разпространява само на американските видеопазари.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/would-you-dump-this-woman-february-8-2008/|заглавие=Would You Dump This Woman?|автор=Schwartz|фамилно_име=|първо_име=Missy|дата=|труд=Entertainment Weekly|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Отзивите за него са умерено положителни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rottentomatoes.com/m/i_could_never_be_your_woman/|заглавие=I Could Never Be Your Woman|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Rotten Tomatoes|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Критикът Джеймс Берардинели открива, че Пфайфър и Ръд „имат адекватна химия, за да извадят романтиката“ в онова, което той определя като „приятна романтична комедия, която има достатъчно неща, за които да си заслужава да я препоръчаш".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://preview.reelviews.net/movies/i/i_could.html|заглавие=Review: I Could Never Be Your Woman|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Reel Views.net|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=Pfeiffer and Rudd to ''have adequate chemistry to pull off the romance'' in what he described as an ''enjoyable romantic comedy that has enough going for it to make it worth a recommendation''}}</ref> След това актрисата участва в „Лично“ (''Personal Effects'') (2009) заедно с [[Ащън Къчър]]: те са в ролята на двама скърбящи хора, които се справят с болката и разочарованието от загубата си, а връзката им поражда невероятна романтика.<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/news/nation/states/iowa/2008-12-12-1781140457_x.htm|title=2011 Movie preview: 'No strings attached'|last=Meredith|first=Luke|date=December 12, 2008|work=USA Today|accessdate=19 януари 2021|publisher=Gannett Company, Inc.}}</ref> През август 2007 г. Пфайфър получава своя звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]] (на номер 6801 на бул. Холивуд).<ref name=":8" /><ref name=":5" /> Следващият филм на Пфайфър – „Шери“ (''Cherie''), по едноименното произведение на [[Колет]] (2009), я събира отново с режисьора ([[Стивън Фриърс]]) и сценариста ([[Кристофър Хемптън]]) на „Опасни връзки“ (1988). Тя е в ролята на остаряващата бивша [[куртизанка]] Леа дьо Лонвал, и във филма си партнира с [[Рупърт Френд]] в главната роля и с [[Кати Бейтс]] като майка му. Премиерата на лентата е на [[Берлински международен кинофестивал|Международния филмов фестивал в Берлин]] през 2009 г., където получава номинация за наградата „[[Златна мечка]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/kultur/article3181917/Michelle-Pfeiffer-beweist-in-Cheri-Mut-zur-Falte.html|title=Michelle Pfeiffer beweist in Chéru Mut zur Falte|last=|first=|date=February 10, 2009|work=Die Welt|accessdate=19 януари 2021|publisher=Axel Springer AG|language=de}}</ref> Лондонският вестник „[[Таймс]]“ гледа на филма положително, описвайки сценария на Хамптън като „постоянен поток от сух сарказъм и остри шеги“, а изпълнението на Пфайфър като „магнетично и фино, нейната светска небрежност като маска срещу уязвимостта и сърдечната болка".<ref>{{Cite news|url=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/film/film_reviews/article5703857.ece|title=Chéri review|last=Dalton|first=Stephen|date=February 11, 2009|work=The Times|accessdate=March 1, 2009|location=London|quote=a ''steady flow of dry quips and acerbic one-liners'' and Pfeiffer's performance as ''magnetic and subtle, her worldly nonchalance a mask for vulnerability and heartache''.}}</ref> Роджър Еберт от „Чикаго Съндей Таймс“ пише, че е „очарователно да се наблюдава как Пфайфър контролира лицето и гласа си при болезнени наранявания“.<ref>{{Cite news|url=http://rogerebert.suntimes.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20090624/REVIEWS/906249987/1023|title=Chéri review|last=Ebert|first=Roger|date=June 24, 2009|work=Chicago Sun-Times|accessdate=August 6, 2009|quote=it was ''fascinating to observe how Pfeiffer controls her face and voice during times of painful hurt''}}</ref> [[Кенет Туран]] от в. „Лос Анджелис Таймс“ хвали „безсловесните сцени, които обхващат Леа неочаквано, като само камерата вижда отчаянието и съжалението, които тя крие от света. Това е вид изискано, деликатно актьорско представяне, което Пфайфър владее толкова добре, и допълнително ни напомня за това колко много ни е липсвала, докато я е нямало."<ref>{{Cite news|url=http://www.calendarlive.com/movies/reviews/cl-et-cheri26-2009jun26,0,4760003.story|title=Chéri review|last=Turan|first=Kenneth|date=June 26, 2009|work=Los Angeles Times|accessdate=August 6, 2009|archive-url=https://web.archive.org/web/20090628184010/http://www.calendarlive.com/movies/reviews/cl-et-cheri26-2009jun26%2C0%2C4760003.story|archivedate=June 28, 2009|quote="wordless scenes that catch Léa unawares, with the camera alone seeing the despair and regret that she hides from the world. It's the kind of refined, delicate acting Pfeiffer does so well, and it's a further reminder of how much we've missed her since she's been away."}}</ref> Продуцентка на филма е актрисата [[Джесика Ланг]], която е свързана с проекта продължение на няколко години и е спрягана за ролята на Леа дьо Лонвал.<ref name=":8" /> Името ѝ е спрягано за главната женска роля в музикалния филм [[Mamma Mia!]] (2008), но ролята е дадена на [[Мерил Стрийп]].<ref name=":8" /> === 2010 – 2020 година === След двегодишно отсъствие от актьорската сцена Пфайфър участва с голям актьорски състав в романтичната комедия на [[Гари Маршал]] „Новогодишна нощ“ (''New Year's Eve'') (2011), второто ѝ сътрудничество с режисьора след „Франки и Джони“. Филмът, с участието на [[Хали Бери]], [[Джесика Бийл]], [[Робърт Де Ниро]], [[Джош Дъмел]], [[Зак Ефрон]], [[Сара Джесика Паркър]], [[София Вергара]] и др., я вижда в поддържащата роля на Ингрид Уидърс – съкрушена секретарка, която се сприятелява с доставчик (Ефрон). Въпреки че филмът е подложен на критики, той печели 142 млн. долара по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=newyearseve.htm|заглавие=New Year's Eve (2011)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През 2012 г. актрисата играе с [[Крис Пайн]] и [[Елизабет Банкс]] в драмата „Хора като нас“ (''People Like Us'') в ролята на майка на борещ се корпоративен търговец в Ню Йорк (Пайн). Сп. „[[Ролинг Стоун]]“ я намира за „сияйна“ във филма,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.com/movies/reviews/people-like-us-20120628|заглавие=People Like Us|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Rolling Stone|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> а в. „Ню Йорк Таймс“, изказвайки положително мнение за Пфайфър и Банкс и отбелязва, че техните изпълнения „частично компенсират дупките в една история, чийто е труден за преглъщане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/29/movies/people-like-us-with-chris-pine.html|title='People Like Us,' With Chris Pine|last=Holden|first=Stephen|date=June 28, 2012|work=New York Times|accessdate=19 януари 2021|quote="partly compensate for the holes in a story whose timing is hard to swallow"}}</ref> Филмът печели 4,26 милиона щатски долара, описани като „оскъдни“ от ''Box Office Mojo'', и печели едва 12 млн. щатски долара в [[Северна Америка]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/news/?id=3476&p=.htm|заглавие=Weekend Report: 'Ted' Gets High, 'Mike' Scores|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър си сътрудничи отново с Тим Бъртън, режисьорът на „Батман се завръща“, в „Тъмни сенки“ (''Dark Shadows'') (2012), базиран на едноименната [[Готически роман|готическа]] телевизионна [[сапунена опера]]. Във филма с участието на [[Джони Деп]], [[Ева Грийн]], [[Хелена Бонам Картър]] и [[Клоуи Грейс Морец]] тя играе Елизабет Колинс Стодард, матриархът на семейство Колинс. Критичният отговор към филма е смесен, но писателите приветстват изпълненията на актьорите, най-вече на Деп и Пфайфър. IGN казва, че Пфайфър е авторитетна в ролята си и мисли, че главните герои са „изиграни от един от най-добрите състави на Бъртън досега“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ign.com/articles/2012/05/09/dark-shadows-review-2|заглавие=Dark Shadows Review|автор=Vejvoda|фамилно_име=|първо_име=Jim|дата=|труд=IGN|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Докато филмът печели скромните 79,7 млн. щатски долара в Северна Америка, в световен мащаб те са 245,5 млн.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=darkshadows.htm|заглавие=Dark Shadows (2012)|труд=Box Office Mojo|достъп_дата=November 13, 2017}}</ref> В мафиотската комедия „Коза Ностра“ (''The Family'') (2013) на [[Люк Бесон]] с участието на [[Робърт Де Ниро]], [[Томи Лий Джоунс]], Диана Агрон и Джон Ди’Лео, Пфайфър играе „твърдата майка“ в мафиотско семейство, която иска да промени живота си с [[Защита на свидетели|Програмата за защита на свидетелите]].<ref>[https://collider.com/michelle-pfeiffer-malavita/ "Michelle Pfeiffer in Talks to Join Robert De Niro in 'Malavita'"] Overallsite. Посетен на 19 янаури 2021 г.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt2404311/releaseinfo?ref_=tt_ql_6|заглавие=The Family|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=IMDb|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Въпреки че отзивите за филма са разнопосочни, вестник „Хъфингтън пост“ смята, че „Де Ниро, Пфайфър и Джоунс са дали 100% в ролите си“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.huffingtonpost.com/zorianna-kit/ijust-seen-iti-ithe-famil_b_3926281.html|заглавие=Just Seen It: The Family Movie Review|автор=Kit|фамилно_име=|първо_име=Zorianna|дата=|труд=Huffington Post|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат="De Niro, Pfieffer and Jones all brought 100% to their roles."}}</ref> Филмът печели 78,4 милиона щатски долара по целия свят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=malavita.htm|заглавие=The Family (2013)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Box Office Mojo|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> {{quote box | width = 25em | align = left | quote = "Мисля, че единственото колебание беше, че приех за даденост колко хубаво е да не съм под светлините на прожекторите и просто да имам живот. Спомням си, че си помислих: „Наистина ли искам да се върна към това?“ И просто разбрах, че не съм приключила. Имам още много да свърша и много повече да кажа. Никога няма да се пенсионирам." | source = —Пфрейфър през 2017 г. относно завръщането си<ref name="nyt">{{cite news |title=Michelle Pfeiffer: 'I'm Always Afraid of Failing' |url=https://www.nytimes.com/2017/11/02/movies/michelle-pfeiffer-murder-on-the-orient-express-mother.html |accessdate=19 яануари 2021 |newspaper=The New York Times |date=November 2, 2017}}</ref> | title = }}Актрисата заявява, че отдалечаването ѝ от актьорската игра през 2000-те г. се дължи на нейните деца<ref>''Live with Kelly and Michael''. September 11, 2013. ABC.</ref> и сега, когато и двете деца са в колеж, тя възнамерява да „работи много“.<ref name="thefamilynyc">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://watch.accesshollywood.com/video/michelle-pfeiffer-dreading-her-soon-to-be-empty-nest/2665260099001|заглавие=Michelle Pfeiffer 'Dreading' Her Soon-To-Be-Empty Nest|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Access Hollywood|архив_дата=|достъп_дата=November 13, 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130926061210/http://watch.accesshollywood.com/video/michelle-pfeiffer-dreading-her-soon-to-be-empty-nest/2665260099001 |date=2013-09-26 }}</ref> Тя коментира, че чувства, че най-добрата ѝ роля е „все още вътре в нея“ и че смята, че именно това я поддържа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/my-best-performance-is-still-in-me-june-21-2012/|заглавие=Michelle Pfeiffer: 'My best performance is still in me'|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zap2it.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Множеството филми, които следват през 2017 г., карат медиите да нарекат възраждането на кариерата ѝ „''Pfeiffer-sance''“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.yahoo.com/news/sundance-report-gloomy-where-is-kyra-marks-michelle-pfeiffers-latest-big-screen-comeback-133112744.html|заглавие=Sundance Report: Gloomy 'Where Is Kyra?' Marks Michelle Pfeiffer's Latest Big Screen Comeback|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Yahoo News!|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ew.com/movies/2017/08/14/darren-aronofsky-mother-black-swan/|заглавие=Darren Aronofsky: mother! is close to Black Swan 'in spirit'|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Entertainment Weekly|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> В независимата драма „Къде е Кира?“ (''Where Is Kyra?'') тя се снима като чувствителна и крехка жена, която губи майка си и се изправя пред криза, в която трябва да намери средство за оцеляване, като през цялото време крие борбите си от новия си любовник. Премиерата на филма е на [[Сънданс (кинофестивал)|Филмовия фестивал]] в [[Сънданс]] на 23 януари 2017 г. и има ограничена прожекция на 6 април 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2016/12/sundance-2017-premieres-midnight-special-events-robert-redford-rashida-jones-1201864406/|заглавие=Sundance 2017: Robert Redford, New Rashida Jones Netflix Series, 'Rebel In The Rye' & More On Premiere, Docu, Midnight & Kids Slates|автор=Patten|фамилно_име=|първо_име=Dominic|дата=|труд=Deadline.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> с признание на критиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2018/04/where-is-kyra-review.html|заглавие=Michelle Pfeiffer Is Stunning in Where Is Kyra?|автор=Edelstein|фамилно_име=|първо_име=David|дата=|труд=Vulture|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thewrap.com/where-is-kyra-film-review-michelle-pfeiffer-keifer-sutherland|заглавие='Where Is Kyra?' Film Review: Michelle Pfeiffer Shines in Dark Indie Drama|автор=Weitzman|фамилно_име=|първо_име=Elizabeth|дата=|труд=The Wrap|архив_дата=|достъп_дата=19 янаури 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ew.com/movies/2018/04/03/where-is-kyra-review|заглавие=Michelle Pfeiffer is brilliant in bleak drama Where Is Kyra?: EW review|автор=Kinane|фамилно_име=|първо_име=Ruth|дата=|труд=Entertainment Weekly|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Ролята ѝ като Кира е наречена „изпълнение на живота ѝ“ от Билге Патен от американския вестник за култура ''Village Voice'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.villagevoice.com/2018/04/02/michelle-pfeiffer-gives-the-performance-of-her-life-in-where-is-kyra/|заглавие=Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Life in ''Where Is Kyra?''|автор=Patten|фамилно_име=|първо_име=Bilge|дата=|труд=The Village Voice|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и „изпълнението на кариерата ѝ“ от сп. „Ролинг Стоун“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.com/movies/reviews/where-is-kyra-movie-review-michelle-pfeiffer-w518646|заглавие='Where Is Kyra?' Review: Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Career|автор=Fear|фамилно_име=|първо_име=David|дата=|труд=The Village Voice|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър получава ролята на Рут Мейдоф в драмата на HBO Films „Магьосникът на лъжите“ (''The Wizard of Lies''), базирана на едноименната книга. Филмът, режисиран от [[Бари Левинсън]], я обединява с актьора [[Робърт Де Ниро]], който играе нейния съпруг – опозореният финансист [[Бърнард Мейдоф]].<ref>[https://deadline.com/2015/08/wizard-of-lies-madoff-movie-michelle-pfeiffer-alessandro-nivola-cast-robert-de-niro-barry-levinson-1201508246/ "HBO's 'Wizard Of Lies' Madoff Movie A Go With Michelle Pfeiffer, Alessandro Nivola Joining Robert De Niro; Barry Levinson To Direct"] Deadline</ref> Премиерата на филма е по [[HBO]] на 20 май 2017 г., като събира благоприятни отзиви от критици и аудитория от 1,5 млн. зрители, най-голямата зрителска аудитория на HBO за филм от четири години насам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2017/05/wizard-of-lies-hbo-premiere-ratings-madoff-movie-1202100882/|заглавие=Madoff Movie 'Wizard Of Lies' Draws Largest Premiere Viewership For HBO Film In 4 Years|автор=Andreeva|фамилно_име=|първо_име=Nellie|дата=|труд=Deadline.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Толукан Таймс отбеляза, че Пфайфър „краде шоуто като съпругата на Мейдоф, Рут, и забележително прилича на нея“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tonymedley.com/2017/The_Wizard_of_Lies.htm|заглавие=The Wizard of Lies|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=tonymedley.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януяри 2021}}</ref> Вестник „Лос Анджелис Таймс“ твърди: „Като Рут Пфайфър убедително изобразява разглезена жена, останала без абсолютно нищо – тя е загубила домовете си, статуса си и най-важното – връзката със синовете си.“<ref>{{Cite news|url=https://www.latimes.com/entertainment/tv/la-et-st-wizard-of-lies-review-20170520-story.html|title=Robert De Niro plays an oddly convincing Madoff in HBO's 'Wizard of Lies'|last=Ali|first=Lorraine|date=|work=Los Angeles Times|accessdate=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър печели първата си номинация за „[[Еми (награда)|Еми]]“ за изпълнението си в категорията „Изключителна поддържаща актриса в ограничен сериал или филм“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://moviepilot.com/p/michelle-pfeiffer-emmy-nomination-wizard-of-lies/4319693|заглавие=She's Back, People: Michelle Pfeiffer Scores First Emmy Nomination For HBO's 'Wizard Of Lies'|труд=Moviepilot.com|достъп_дата=July 15, 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170904152820/https://moviepilot.com/p/michelle-pfeiffer-emmy-nomination-wizard-of-lies/4319693 |date=2017-09-04 }}</ref> [[Файл:Mother Press Conference.jpg|мини|276x276px|На прескоференцията във Венеция за филма „Майко!“]] В психологическия филм на ужасите на [[Дарън Аронофски]] „Майко!“ (''Madre!'') (2017), с [[Дженифър Лорънс]] и [[Хавиер Бардем]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/news/michelle-pfeiffer-domhnall-gleeson-joining-884348|заглавие=Michelle Pfeiffer, Domhnall Gleeson Joining Jennifer Lawrence in Darren Aronofsky Drama|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=The Hollywood Reporter|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър играе един от мистериозните гости, нарушаващи спокойния живот на двойка. Докато филмът остава зрителите поляризирани и предизвика масово напускане на прожекциите, той е по-добре приет от критиците.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://editorial.rottentomatoes.com/article/mother-buzz-is-darren-aronofskys-latest-the-years-most-controversial-movie/|заглавие=mother! Buzz: Is Darren Aronofsky's Latest the Year's Most Controversial Movie?|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rottentomatoes.com/m/mother_2017/|заглавие=mother!|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Те единодушно хвалят приноса на Пфайфър<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wmagazine.com/story/laura-dern-michelle-pfeiffer-best-actresses-2017|заглавие=From Laura Dern to Michelle Pfeiffer, 2017 Was the Year of the Comeback|автор=Munzenrieder|фамилно_име=|първо_име=Kyle|дата=|труд=W|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=September's mother! may have been the most divisive movie of the year, but it seems the one thing we all could agree on was, 'You know, it's really nice to have Michelle Pfeiffer back.'}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aarp.org/entertainment/movies-for-grownups/info-2018/michelle-pfeiffer-interview.html|заглавие=Michelle Pfeiffer: 'I Don't Need to Look Younger'|автор=Appelo|фамилно_име=|първо_име=Tim|дата=|труд=AARP|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=[Pfeiffer] earned A-plus reviews in a baffling flick that got an F on Cinemascore.}}</ref> и някои от тях считат, че нейното изпълнение е достойно за номинация за „Оскар“.<ref name="release">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thewrap.com/world-war-z-2-friday-13th-pulled-from-paramount-schedule/|заглавие=Paramount Pulls Brad Pitt's 'World War Z 2,' 'Friday the 13th' Reboot From Schedule|автор=Donnelly|фамилно_име=|първо_име=Matt|дата=|труд=TheWrap|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Сп. ''Vulture'' отбелязва: „Има гравитация в изпълнението на Пфайфър, което ѝ позволява да успее там, където другите главни актьори се провалят, с изключение на кратки изблици – тя стои на границите между това да въплъти символ и да предостави на персонажа достатъчно вътрешен свят, за да се почувства той жена от плът и кръв."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2017/09/michelle-pfeiffer-is-the-mvp-of-mother.html|заглавие=Michelle Pfeiffer is the MVP of Mother!|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат="There's a gravity to Pfeiffer's performance that allows her to succeed where the other main actors fail, save for brief spurts – she straddles the boundaries between embodying a symbol and granting the character enough interiority to feel like a flesh and blood woman, too."}}</ref> Пфайфър играе поддържаща роля във филма от 2017 г. „Убийство в Ориент Експрес“ (''Murder on the Orient Express'') на режисьора [[Кенет Брана]] – четвъртата адаптация на [[Убийство в Ориент Експрес (роман)|едноименния роман]] на [[Агата Кристи]] от 1934 г. Филмът е мистерия – [[Драма (жанр)|драма]] с актьорски състав и проследява световноизвестния детектив [[Еркюл Поаро]], който се опитва да разкрие убийство в [[Ориент Експрес|известния европейски влак]] през 30-те години на 20 век. Пфайфър играе застаряваща светска дама и си партнира с [[Джони Деп]], [[Пенелопе Крус]] и [[Джуди Денч]].<ref>{{Cite news|url=https://variety.com/2017/scene/vpage/murder-on-the-orient-express-kenneth-branagh-michelle-pfeiffer-london-premiere-judi-dench-1202605798/|title='Murder on the Orient Express': Kenneth Branagh, Michelle Pfeiffer Dish on All-Star Remake at London Premiere|last=Emery|first=Dawn|date=November 2, 2017|work=Variety|accessdate=May 22, 2019}}</ref> Тя пее песента „Никога не забравяй“, която се чува в заключителните надписи на филма и се появява в официалния саундтрак към него. Филмът събира 351,7 млн. щатски долара по цял свят и получава прилични отзиви от критиката, с похвали за актьорското изпълнение, но и с критики за това, че не е добавил нищо ново към предишните адаптации.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://editorial.rottentomatoes.com/article/murder-on-the-orient-express-mostly-stays-on-track/|заглавие=Murder on the Orient Express Mostly Stays on Track|автор=Giles|фамилно_име=|първо_име=Jeff|дата=|труд=Rotten Tomatoes|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Въпреки че повечето критици се съгласяват, че актьорският състав не е бил достатъчно използван, изпълнението на Пфайфър печели положителни отзиви, а Ричард Роупър от в. „Чикаго Сън-Таймс“ заявява, че тя има най-добрата игра във филма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chicago.suntimes.com/entertainment/others-sent-to-back-of-train-in-branaghs-murder-on-orient-express/|заглавие=Others sent to back of train in Branagh's 'Murder on Orient Express'|автор=Roeper|фамилно_име=|първо_име=Richard|дата=|труд=Chicago Sun-Times|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Антъни Лейн от сп. „[[Ню Йоркър]]“ счита, че Пфайфър е единствената от актьорите, която изглежда да се наслаждава на своята материя.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newyorker.com/magazine/2017/11/20/murder-on-the-orient-express-and-thelma|заглавие=''Murder on the Orient Express'' and ''Thelma''|автор=Lane|фамилно_име=|първо_име=Anthony|дата=|труд=The New Yorker|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Дейвид Еделщайн от ''Vulture'' я обрисува като „измамница и половина... крадяща всяка сцена".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2017/11/murder-on-the-orient-express-review.html|заглавие=Murder on the Orient Express Is a Mild Ride|автор=Edelstein|фамилно_име=|първо_име=David|дата=|труд=Vulture|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Мик Ласал, пишещ за „[[Сан Франциско Кроникъл]]“, дефинира Пфайфър като „най-интересната част от кастинга“ на филма, напомняйки, че тя е една от най-добрите филмови актриси в днешно време.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sfchronicle.com/movies/article/A-successful-new-stab-at-Murder-on-the-Orient-12343368.php|заглавие=A successful new stab at 'Murder on the Orient Express'|автор=LaSalle|фамилно_име=|първо_име=Mick|дата=|труд=San Francisco Chronicle|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър играе ролята на Джанет ван Дайн в „Ант-Мен и Осата“ (''Ant-men and Waps'') на [[Марвъл Студио]], режисиран от [[Пейтън Рийд]]. Филмът излиза по кината на 6 юли 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=ant-manandthewasp.htm|заглавие=Ant-Man and the Wasp|труд=Box Office Mojo|достъп_дата=July 12, 2018}}</ref> По мнението на критиката актрисата използва добре ограниченото си време на игра. Оуен Глайберман от сп. „[[Върайъти]]“ описва присъствието ѝ като „прекрасно“ и „замислено“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/2018/film/reviews/ant-man-and-the-wasp-review-paul-rudd-evangeline-lilly-1202858263/|заглавие=Film Review: 'Ant-Man and the Wasp'|автор=Gleiberman|фамилно_име=|първо_име=Owen|дата=|труд=Variety|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Джош Шпигел от [[блог]]а /Film пише, че филмът страда от липсата на актрисата, описвайки я като „по-малко персонаж и повече МакГъфин" (МакГъфин е обект, устройство или събитие, необходими за сюжета и мотивацията на героите, но незначителни); той определя изпълнение ѝ като „ужасно кратко".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slashfilm.com/ant-man-and-the-wasp-review/|заглавие='Ant-Man and the Wasp' Review: Marvel Delivers a Fun and Funny Palate Cleanser|автор=Spiegel|фамилно_име=|първо_име=Josh|дата=|труд=/Film|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Актрисата повтаря ролята си на Джанет ван Дайн в „Отмъстителите: Краят“ (''Avengers: Endgame'') (2019), в който участват [[Майкъл Дъглас]], и [[Еванджелин Лили]]. През октомври 2019 г. Пфайфър участва в мрачното фентъзи продължение „Господарка на злото 2“ (''Maleficient 2: Mistress of Evil'') като злодейската кралица Ингрид.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/2018/film/news/michelle-pfieffer-angelina-jolie-maleficent-2-1202786677|заглавие=Michelle Pfeiffer in Talks to Join Angelina Jolie in 'Maleficent 2' (EXCLUSIVE)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Variety|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През същия месец тя започва работа по тъмната комедия ''French Exit'', режисирана от [[Азазел Джейкъбс]] и базирана на едноименния аплодиран роман на Патрик деВит.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://collider.com/michelle-pfeiffer-french-exit-movie|заглавие=Michelle Pfeiffer to Star in Azazel Jacobs' Dark Comedy 'French Exit'|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Variety|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref name="frenchexit">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2019/09/sony-pictures-classics-acquires-azazel-jacobs-french-exit-starring-michelle-pfeiffer-lucas-hedges-1202728772/|заглавие=Sony Pictures Classics Acquires Azazel Jacobs' 'French Exit' Starring Michelle Pfeiffer & Lucas Hedges|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Deadline|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Във филма участват [[Лукас Хеджис]] и [[Трейси Летс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://variety.com/2019/film/news/michelle-pfeiffer-lucas-hedges-tracy-letts-french-exit-1203204689/|заглавие=Michelle Pfeiffer, Lucas Hedges, Tracy Letts Join 'French Exit' Comedy|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Deadline|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> На 11 май 2019 г. е обявено, че Пфайфър ще си партнира с актрисата [[Анет Бенинг]] в психологическия трилър ''Turn of Mind'', чийто режисьор е [[Гидиън Раф]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://deadline.com/2019/05/annette-bening-michelle-pfeiffer-team-for-feature-adaptation-of-alice-laplantes-turn-of-mind-cannes-1202612446|заглавие=Annette Bening & Michelle Pfeiffer Team For Feature Adaptation Of Alice LaPlante's 'Turn Of Mind' – Cannes|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Deadline|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> == Актьорски стил и прием == Пфайфър твърди, че няма официално актьорско образование.<ref name=":43">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vanityfair.com/hollywood/2017/03/michelle-pfeiffer-hollywood|заглавие=Michelle Pfeiffer Reveals Why She 'Disappeared' from Hollywood|автор=Miller|фамилно_име=|първо_име=Julie|дата=|труд=Vanity Fair|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Казва, че режисьорът [[Милтън Кацелас]] я е научил как да разпознава разликата между това как един актьор смята, че даден герой би се държал в определена сцена и как самият той би се държал в същата сцена.<ref name=":02">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/film/starsandstories/5158069/Michelle-Pfeiffer-interview.html|title=Michelle Pfeiffer: interview|last=Brown|first=Mick|date=April 20, 2009|work=The Daily Telegraph|accessdate=19 януари 2021|quote=[A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...}}</ref> Американското културно списание ''Vulture'' и Анджелика Джейд Бастиан я описват като „актриса с такава дълбочина, ширина и здравина", че това „прави излишен аргумента, че един необучен актьор има по-малко възможности от обучените му колеги."<ref name=":132">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/article/michelle-pfeiffer-essential-roles.html|заглавие=The 10 Essential Roles of Michelle Pfeiffer|автор=Bastién|фамилно_име=|първо_име=Angelica Jade|дата=|труд=Vulture.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През 1992 г. Гери Хърши от сп. „[[Ролинг Стоун]]“ нарича Пфайфър ''character actress (''характерна актриса<ref>С термина „характерен актьор“ се има предвид „поддържащ актьор, който играе необичайни, интересни или ексцентрични персонажи“.</ref>), която се чувства удобно и в грозни костюми. Забележително изключение прави образът на Сюзи Даймънд от филма „Невероятните Бейкър бойс“ по време на излизането на филма. Пфайфър твърди, че рядко приема традиционно бляскави роли, защото намира малко неща в тях за интересни и избира вместо това да играе герои, които я вълнуват: „Знам, че ако мога да чуя героя, докато чета, това има някаква връзка [с мен]."<ref name=":82">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.com/movies/news/michelle-pfeiffer-the-bats-meow-19920903|заглавие=Michelle Pfeiffer: The Bat's Meow|автор=Hirshey|фамилно_име=|първо_име=Gerri|дата=|труд=Rolling Stone|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Филмов критик я описва като „характерна актриса в тялото на екранна сирена“,<ref name=":02"/> с което е съгласен и нейният приятел Ал Пачино – неин колега от „Белязаният“.<ref name=":82" /> Ценена за способността си да прикрива истинските си чувства и емоции, Пфайфър често използва тази техника в своя полза в историческите драматически филми – жанр, превърнал се в нейна запазена марка. Самата тя признава, че е квалифицирана в тази конкретна област, но също така вярва, че прикриването на чувства не е необичайно, размишлявайки, че „така се държат повечето хора. Може да не сме толкова възпитани или толкова добри, колкото хората през 19 век, но много рядко говорим това, което наистина мислим."<ref name=":02"/> Пфайфър нарича актьорската професия „[[БДСМ|садомазохизъм]]“ поради това, че според нея понякога тя може да бъде наистина брутална.<ref name=":7">Stone, Peter; Kelsey, Colleen (May 9, 2012). [https://www.interviewmagazine.com/film/new-again-michelle-pfeiffer#_ ''New Again: Michelle Pfeiffer'']. Посетен на 19 януари 2021 г.</ref> През 80-те години Пфайфър обикновено играе умни, забавни, сексуално привлекателни и силни жени.<ref name=":23">{{Cite news|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2016/04/02/the-stacks-why-it-s-so-hard-to-be-michelle-pfeiffer.html|title=The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer|last=Kaye|first=Elizabeth|date=April 2, 2016|work=The Daily Beast|accessdate=19 януари 2021}}</ref> Адам Плат от сп. ''New Woman'' отбелязва, че героините ѝ са склонни да „играят света най-вече от разстояние и често носят повече мъдрост за годините си. Те влизат в романтични отношения, но не са откровено романтични. Те може да са долнопробни..., но всички запазват вид на неуязвимост, известно класическо хладнокръвие."<ref name=":122">Platt, Adam (May 1, 1997). [http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/pfeiffer-and-clooney-get-close-may-1997/ ''Pfeiffer and Clooney get close – The real life of Michelle Pfeiffer'']. ''New Woman''. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref> Във филмов преглед за ''Miami New Times'' режисьорът и филмов критик Билге Ебири отбелязва, че Пфайфър „често играе жени, които са били донякъде премахнати от света“, уточнявайки: „Тя не толкова предава недостъпност или надменност, колкото резервираност, което предполага... меланхолия, болка, отложени мечти“, дори в някои от по-комедийните ѝ изпълнения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miaminewtimes.com/film/where-is-kyra-movie-review-10221477|заглавие=Is Where Is Kyra? the Best Michelle Pfeiffer Has Ever Been?|автор=|фамилно_име=Ebiri|първо_име=Bilge|автор_препратка=|дата=|труд=Miami New Times|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Сравнявайки резюмето ѝ с това на актрисата [[Барбара Стануик]], Елизабет Кей от американския новинарски сайт ''The Daily Beast'' пише, че уязвимите персонажи на Пфайфър споделят една обща тема: „единственото разумно очакване е да не се очаква много“.<ref name=":23" /> Пфайфър е една от най-популярните актриси през 80-те и 90-те години на 20 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://entertainment.expertscolumn.com/200-greatest-hollywood-actresses-80s-and-90s|заглавие=200 Greatest Hollywood Actresses of the 80s and 90s|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=ExpertsColumn.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref name=":18">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#biography|заглавие=Michelle Pfeiffer – Biography|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=[[Turner Classic Movies]]|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210128120609/http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#biography |date=2021-01-28 }}</ref> През 2002 г. Ейми Лонгсдорф от американския вестник ''The Morning Call'' я нарича „една от най-популярните и аплодирани от критиката филмови звезди в света“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.mcall.com/2002-10-05/entertainment/3444516_1_white-oleander-pfeiffer-s-character-michelle-pfeiffer|заглавие=Her evergreen expectation|автор=Longsdorf|фамилно_име=|първо_име=Amy|дата=|труд=The Morning Call|архив_дата=|достъп_дата=February 6, 2019}}</ref> С изключение на „Вещиците от Истуик“, много малко нейни филми от този период постигат касов успех.<ref name=":23" /> Пфайфър никога не е споменавала този факт пред ръководителите на филмовите студия от страх, че ще спрат да я назначават. Изпълненията ѝ обаче продължават да събират постоянно положителни отзиви въпреки слабите продажби на билети и няколкото филма, отхвърлени от критиците.<ref name=":82" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.chicagotribune.com/1989-01-13/entertainment/8902250019_1_michelle-pfeiffer-british-director-stephen-frears-film|заглавие=Hard Work Is Moving Michelle Pfeiffer Closer To Stardom|автор=Lindsey|фамилно_име=|първо_име=Robert|дата=|труд=Chicago Tribune|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър успява да се утвърди като голяма звезда, макар че все още не е получила най-големите печалби от филм.<ref name=":23" /> Въпреки това през 1999 г. американското списание ''Variety'' я нарича „женската филмова звезда с най-голямата вероятност да увеличи [[боксофис]]ния си чар“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.mcall.com/1999-03-07/entertainment/3235683_1_michelle-pfeiffer-area-movie-theaters-flawed|заглавие='Deep' Thoughts Chic Michelle Pfeiffer Explains Attraction Of Flawed Character|автор=Longsdorf|фамилно_име=|първо_име=Amy|дата=|труд=The Morning Call|архив_дата=|достъп_дата=May 17, 2018}}</ref> Пфайфър остава една от най-търсените актриси в [[Холивуд]] в продължение на четири десетилетия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wmagazine.com/story/michelle-pfeiffer-fragrance-henry-rose-interview/|заглавие=Michelle Pfeiffer on the Radical Transparency of Her New Fragrance Brand|автор=McCarthy|фамилно_име=|първо_име=Lauren|дата=|труд=W|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Тя е всепризната за една от най-талантливите актриси на Холивуд<ref name=":162"/><ref>Karasyov, Caroline Doyle (October 1, 2002). [http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/michelle-pfeiffer-tells-all-october-2002/ ''Michelle Pfeiffer Tells All – Michelle Gets Personal'']. Harper's Bazaar. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref><ref>{{Cite book|last=Levine|first=Josh|title=David E. Kelley: The Man Behind Ally McBeal|url=https://books.google.com/books?id=4xj5Dsmtl2wC&q=most+talented+actresses+michelle+pfeiffer&pg=PA2|year=1999|publisher=ECW Press|location=Toronto, Ontario, Canada|isbn=978-1-55022-372-9|page=2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.mcall.com/2002-01-19/entertainment/3398489_1_beauty-michelle-pfeiffer-rita-yoga|заглавие=Legally Mean|автор=Longsdorf|фамилно_име=|първо_име=Amy|дата=|труд=The Morning Call|архив_дата=|достъп_дата=May 17, 2018}}</ref> и за една от най-големите актриси от нейното поколение.<ref name=":132"/><ref>{{Cite book|last=Dunne|first=John Gregory|title=Monster: Living Off the Big Screen|url=https://books.google.com/books?id=bw5WIGkc33UC&q=of+her+generation+michelle+pfeiffer&pg=PA143|year=2012|month=|publisher=Knopf Doubleday Publishing Group|location=New York City|isbn=9780307817648|pages=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/arts-culture/2018/12/25/michelle-pfeiffer-a-successful-actress-mother-and-businesswoman|заглавие=Michelle Pfeiffer: A successful actress, mother and businesswoman|автор=Tapan|фамилно_име=|първо_име=Barbaros|дата=|труд=Daily Sabah|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=Considered to be among the most talented actresses of her generation}}</ref> Въпреки че забелязва, че ѝ липсва високопоставена филмография, подобна на тази на съвременничките ѝ [[Анжелика Хюстън]] и [[Мерил Стрийп]], Бастиен смята, че лайтмотивът (''through line'') на Пфайфър е най-очарователният сред поколението ѝ актриси.<ref name=":132" /> Филмовият критик на [[Канада|канадското]] списание ''Maclean'' Брайън Д. Джонсън твърди, че тя никога не е имала възможност да демонстрира истинския си актьорски диапазон, и вярва, че Пфайфър потенциално може да бъде уважавана като Стрийп, ако ѝ се дадат същите възможности.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.macleans.ca/uncategorized/courtesans-gone-wild-in-cheri-and-the-girfriend-experience/|заглавие=Courtesans gone wild in 'Cheri' and 'The Girlfriend Experience'|автор=Johnson|фамилно_име=|първо_име=Brian D.|дата=|труд=Maclean's|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180517225209/https://www.macleans.ca/uncategorized/courtesans-gone-wild-in-cheri-and-the-girfriend-experience/ |date=2018-05-17 }}</ref> Романистът Стив Ериксън, пишещ в американското списание ''Los Angeles Magazine'', твърди, че Пфайфър „е заплашвала да се превърне в една от четирите или петте велики американски филмови актриси от нейното поколение“ през трийсетте си години, въпреки че е „преминала възрастта на старлетка“.<ref>{{Cite news|url=https://books.google.com/books?id=AF4EAAAAMBAJ&q=of+her+generation+michelle+pfeiffer&pg=PA130|title=Beauty and the Beast|last=Erickson|first=Steve|date=November 2002|work=Los Angeles Magazine|accessdate=19 януари 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20171201042216/https://books.google.ca/books?id=AF4EAAAAMBAJ&pg=PA130&lpg=PA130&dq=of+her+generation+michelle+pfeiffer&source=bl&ots=InCybSXpCy&sig=8-xks2RQRD5MARMwMQioql8kC58&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwi1nIaxkt7XAhUBzIMKHZ6NBn44ChDoAQgnMAA#v=onepage&q=of%20her%20generation%20michelle%20pfeiffer&f=false|archivedate=December 1, 2017|pages=130 – 132|via=Google Books}}</ref> Считана за една от най-завладяващите актриси в индустрията от сайта ''The Daily Beast'',<ref name=":24">{{Cite news|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2016/04/02/the-stacks-why-it-s-so-hard-to-be-michelle-pfeiffer.html|title=The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer|last=Kaye|first=Elizabeth|date=April 2, 2016|work=The Daily Beast|accessdate=April 22, 2017}}</ref> Пфайфър е особено известна със своята гъвкавост<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.businessinsider.com/why-michelle-pfeiffer-disappeared-from-the-spotlight-2017-3|заглавие=Michelle Pfeiffer explains why she 'disappeared' from Hollywood|автор=Wittmer|фамилно_име=|първо_име=Carrie|дата=|труд=Business Insider|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.salon.com/1999/05/25/pfeiffer/|заглавие=The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer|автор=Taylor|фамилно_име=|първо_име=Charles|дата=|труд=Salon|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> и може да се похвали с разнообразна филмография, обхващаща исторически филми, романтика, фентъзи, музика, комедия и драма.<ref name=":43"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://parade.com/79531/parade/michelle-pfeiffer-through-the-years/|заглавие=Happy Birthday, Michelle Pfeiffer! Celebrates the Star's Milestone Birthday With Photos Through the Years|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Parade|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През 2016 г. Чарлз Тейлър от сайта ''Salon'' казва, че нито един актьор от последното десетилетие „не се е доближил до Мишел Пфайфър поради очевидната ѝ гъвкавост".<ref name=":15" /> В друго ревю за Vulture.com Бастиен пише, че „величието на Пфайфър като актриса почива на няколко противоречия", заключавайки: „Никоя друга модерна актриса не събужда така добре богатото напрежението между разбирането за стойността на голямата красота и отвращението от това изобщо да бъдеш видян."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2017/09/michelle-pfeiffer-is-the-mvp-of-mother.html|заглавие=Michelle Pfeiffer Is the MVP of Mother!|автор=Bastién|фамилно_име=|първо_име=Angelica Jade|дата=|труд=Vulture.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Междувременно Джонсън твърди, че изпълненията ѝ понякога са възпрепятствани от красотата ѝ и от привидната „липса на амбиция“, склонна да приема „безопасни, неизискващи роли".<ref name=":10" /> Той обаче смята, че същата липса на амбиция на актрисата „е и това, което я прави толкова добра", описвайки нейния подход като „изключително скромен“.<ref name=":10" /> По същия начин Мик Ласал от „[[Сан Франциско Кроникъл]]“ отбелязва, че скромността на самата Пфайфър „лесно забравя“, че тя е „велика актриса на екрана – не просто добра или много добра, или интересна, а наистина страхотна, както и една от най-добрите, с които разполагаме.“.<ref name=":162" /> Кинорежисьори и звезди са съгласни, че Пфайфър е изключително отдадена на работата си<ref name=":82" /> и има „репутация на компетентност, контрол и свръхподготовка“.<ref name=":122" /> Актьорските ѝ способности продължават да привлича похвалите на режисьорите, с които си сътрудничи през цялата си кариера.<ref name=":112">''She sings! She dances! She acts! – The Fabulous Pfeiffer Girl''. ''Empire''. February 1, 2010.</ref> [[Мартин Скорсезе]] я описва като „актриса, която може да изобрази вътрешния конфликт с очите и лицето си по-добре от която и да е друга филмова звезда от нейното поколение“.<ref name=":04">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/film/starsandstories/5158069/Michelle-Pfeiffer-interview.html|title=Michelle Pfeiffer: interview|last=Brown|first=Mick|date=April 20, 2009|work=The Daily Telegraph|accessdate=April 22, 2017|quote=[A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...}}</ref> [[Джонатан Деми]] заявява: „Трудно ми е да си представя някой, който на ниво качество, има предимство пред нея."<ref name=":112" /> Актрисата е описвана като трудна за работа понякога,<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.thefreelibrary.com/Michelle%27s+difficult+liaisons%3B+Star+loves+doing+things+the+hard+way.-a060563876|title=Michelle's difficult liaisons; Star loves doing things the hard way.|last=Synnot|first=Siobhan|date=June 12, 1998|work=Daily Record|accessdate=19 януари 2021|via=The Free Library}}</ref> особено от [[Робърт Таун]], който я е режисирал в „Текила на разсъмване“. Известно е, че той я нарича „най-трудната актриса в Холивуд".<ref name=":6" /><ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/film/10417047/Interview-Michelle-Pfeiffer-I-was-in-a-cult.html|title=Interview: Michelle Pfeiffer, 'I was in a cult'|last=Diu|first=Nisha Lilia|date=November 5, 2013|work=The Daily Telegraph|accessdate=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cinapse.co/make-it-a-double-the-fate-of-the-furious-tequila-sunrise-a4eb33fccf16|заглавие=Make it a Double: THE FATE OF THE FURIOUS & TEQUILA SUNRISE|автор=Calvillo|фамилно_име=|първо_име=Frank|дата=|труд=Cinapse|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> По отношение на това Пфайфър признава, че може да изглежда трудна, но най-вече „зависи с кого говориш“.<ref name=":7" /> Тя отказва да гледа собствената си работа, описвайки себе си като „перфекционист и няма нищо перфектно в онова, което правя“.<ref name=":172">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instyle.com/celebrity/michelle-pfeiffer-march-feature|заглавие=Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left)|автор=Haskell|първо_име=Robert|труд=[[InStyle]]|достъп_дата=February 7, 2019}}</ref> Пфайфър винаги изхвърля стари сценарии, на които е писала обширни бележки за своите героини, и не пази рецензии за филми, изрезки от списания или корици за своята работа или изпълнения.<ref name=":82" /> == Медиен образ == Пфайфър дълго време е считана за една от най-красивите актриси в [[Холивуд]].<ref>{{Cite book|last=King|first=Duncan|title=The Amazing Law of Influence|url=https://books.google.com/books?id=bHKKDgAAQBAJ&q=most+beautiful+actress+in+hollywood+michelle+pfeiffer&pg=PT109|year=2010|publisher=Pelican Publishing Company, Inc|location=New Orleans, Louisiana|isbn=9781455600212}}</ref><ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iol.co.za/lifestyle/style-beauty/beauty/im-all-for-botox-admits-michelle-1152830|заглавие=I'm all for Botox, admits Michelle|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Independent Online|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thejakartapost.com/life/2018/08/09/michelle-pfeiffer-makes-a-comeback-after-a-10-year-hiatus.html|заглавие=Michelle Pfeiffer makes a comeback after a 10-year hiatus|автор=Berk|фамилно_име=|първо_име=Philip|дата=|труд=The Jakarta Post|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021|цитат=Once considered the most beautiful actress in Hollywood}}</ref> Мик Браун от в. „Дейли телеграф“ счита това определение едновременно за „дефинираща характеристика на нейната актьорска кариера ... и за нейното проклятие". Първоначално Пфайфър се мъчи да убеди режисьорите да я приемат насериозно като актриса, защото те понякога се съмняват, че тя е нещо повече от едно привлекателно лице.<ref name=":02"/> Талантът ѝ продължава да бъде засенчван от външността ѝ дори няколко години след нейното пробивно изпълнение в „Белязаният“.<ref name=":3">Aronofsky, Darren (March 28, 2017). "''[https://www.interviewmagazine.com/film/michelle-pfeiffer#_ Michelle Pfeiffer]''". ''Interview''. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref> Тя реагира на това, като преследва роли, в които красотата не е изискване.<ref name=":82" /> Елизабет Кей от новинарския сайт „Дейли Бийст“ признава Пфайфър за рядка холивудска красавица, вярвайки, че настина е възможно да бъдеш както физически красива, така и сериозна; журналистката счита, че актрисата постига това, „присаждайки чувствителността на една модерна жена върху блясъка на икона от 30-те години на 20 век“.<ref name=":22">{{Cite news|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2016/04/02/the-stacks-why-it-s-so-hard-to-be-michelle-pfeiffer.html|title=The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer|last=Kaye|first=Elizabeth|date=April 2, 2016|work=The Daily Beast|accessdate=19 януари 2021|quote=by ''grafting the sensibility of a modern woman onto the glamour of a '30s icon''}}</ref> Гери Хърши от сп. „[[Ролинг Стоун]]“ се съгласява, че ролите на Пфайфър съчетават „куража на 90-те години с блясъка на 30-те".<ref name=":82" /> Ниша Лилия Диу – друга сътрудничка на „Дейли Телеграф“, заявява: „Не че изглежда по-млада, отколкото е... но това е симетрията на нейната костна структура, блестящите аквамаринови очи и тези устни, горната толкова по-пълна от долната. Това е онази красота, на която неволно отделяте момент, за да ѝ се възхитите в средата на разговора."<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/film/10417047/Interview-Michelle-Pfeiffer-I-was-in-a-cult.html|title=Interview: Michelle Pfeiffer, 'I was in a cult'|last=Diu|first=Nisha Lilia|date=November 5, 2013|work=The Daily Telegraph|accessdate=19 януари 2021|quote="It's not that she looks younger than she is ... it's the symmetry of her bone structure, the flashing aquamarine eyes and those lips, the top one so much fuller than the bottom. It's the kind of beauty you find yourself involuntarily taking a moment to marvel at mid-conversation." Pfeiffer personally identified with the topic of ''our obsession with youth and the ludicrous degrees to which women will go to reclaim it'' depicted both films.}}</ref> Поне два от филмите на актрисата – „Звезден прах“ (2007) и „Шери“ (2009), изследват темата за красивите жени, които се борят срещу стареенето. Пфайфър лично се идентифицира с темата за „нашата мания за младостта и за нелепите нива, до които жените ще стигнат, за да си я върнат“, изобразени и в двата филма. Актрисата твърди, че не иска да изглежда по-млада, отколкото е, и все още трябва да се подложи на пластична операция, въпреки че признава, че „никога няма да каже „никога“ на процедура,<ref name=":12" /> обяснявайки: „Аз съм за пипване по малко тук и там." Тя обаче изразява неодобрението си към актьори, които хирургически модифицират външния си вид до неузнаваемост.<ref name=":14" /> Тя отхвърля твърдението, че е „невероятно красива“, настоявайки, че е само „конвенционално красива“.<ref name=":11">''[http://www.gorgeouspfeiffer.com/blog/she-sings-she-dances-she-acts-february-1990/ "She sings! She dances! She acts! – The Fabulous Pfeiffer Girl"]''. ''Empire''. February 1, 2010. Посетено на 19 януари 2021.</ref> Пфайфър оценява собствения си външен вид, сравнявайки се с аниманционния герой на [[Марвъл Комикс]] Хауърд патицата.<ref name=":82" /> [[Енциклопедия Британика]] пише, че актрисата е „известна със своята красота и изражение на уязвимост“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/biography/Michelle-Pfeiffer|заглавие=Michelle Pfeiffer – American Actress|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Britannica.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Тя също така е редовно наричана „една от най-красивите жени в света“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenational.ae/arts-culture/michelle-pfeiffer-the-actress-for-whom-ageing-holds-no-fear-1.587437|заглавие=Michelle Pfeiffer: the actress for whom ageing holds no fear|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=The National: International|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.huffingtonpost.ca/entry/michelle-pfeiffer-aging-hollywood_n_3934242?ri18n=true&guccounter=1&guce_referrer=aHR0cHM6Ly93d3cuZ29vZ2xlLmNvbS8&guce_referrer_sig=AQAAAIm9xPbkIb8WoaMj2ej3_8T6SeJxYMombTnPyTaQ09ZAJfyM0E8oeOEe5tXgF5NVNi8iEWvjYgBCoBLwYEf_D4g4tylHW8FCgIgxdFwW226YW0nlQqFHVFMY8Guoco8yT7m01jOuFv_boXS05iNLmFIo5ulYbYfAGcmuOPf1CiFE|заглавие=Michelle Pfeiffer On Aging In Hollywood: 'It Can Wreak Havoc On Your Psyche'|автор=Sieczkowski|фамилно_име=|първо_име=Cavan|дата=|труд=HuffPost|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Класирайки Пфайфър сред най-красивите, талантливи и известни актриси в историята, американското списание „Гламур“ я нарича „вероятно най-съвършеното лице на сребърния екран“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.glamourmagazine.co.uk/gallery/movie-goddesses|заглавие=The 45 most beautiful, talented and famous actresses of all time|автор=McNamara|фамилно_име=|първо_име=Natasha|дата=|труд=Glamour|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Списанието я класира сред най-великите стилни икони от 80-те години на 20 век, наричайки я „момичето на 80-те години на големите студия“ и „една от любимите ни богини за всички времена“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.glamourmagazine.co.uk/gallery/80s-style-icons|заглавие=The best 80s style icons to inspire your own retrospective (yet very modern!) wardrobe|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Glamour|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Сътрудникът на сп. „[[Вог]]“ Алис Нюболд смята, че нейната „пепеляворуса коса, пронизващи сини очи и порцеланова кожа“ е нейната запазена черта – черти, които тя е поддържала през цялата си кариера.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vogue.co.uk/article/michelle-pfeiffer-murder-on-the-orient-express|заглавие=Michelle Pfeiffer's Prada Moment|автор=Newbold|фамилно_име=|първо_име=Alice|дата=|труд=Vogue|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Сп. „Харпърс Базаар“ я класира на 4-то място като бляскава „икона на красотата“ от 80-те години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.harpersbazaar.com/beauty/makeup/g6095/80s-beauty-icons/|заглавие=TheLIST: '80s Beauty Icons|автор=Tunnel|фамилно_име=|първо_име=Alexandra|дата=|труд=Harper's Bazaar|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През 90-те години Пфайфър привлича значителни коментари в медиите за своята красота. През 1990 г. тя се появява на корицата на сп. „Пийпъл“ в първия брой с „50 най-красивите хора на света“. Тя отново е представена на корицата на годишния брой през 1999 г., след като е списъка с най-красивите цели шест пъти за десетилетието (1990, 1991, 1992, 1993, 1996 и 1999 г.). Пфайфър е първата знаменитост, която се появява два пъти на корицата на годишния брой, и единственият човек, представен на корицата два пъти през 90-те години на 20 век.<ref>"''[https://people.com/archive/cover-story-the-unstoppable-michelle-pfeiffer-vol-51-no-17/ The Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer]''". ''People''. Time, Inc. Посетен на 20 януари 2021 г.</ref> Сп. „[[Менс Хелт]]“ я класира на 45-то място в списъка им за „Най-горещите 100 жени на всички времена“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.menshealth.com/sex-women/hottest-women-all-time/slide/57|заглавие=The 100 Hottest Women of All Time|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Men's Health|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През 1995 г. списание „Импайър“ прави списък с най-сексапилните филмови звезди за всички времена: Пфайфър е на 3-то място след [[Джони Деп]] и [[Мерилин Монро]].<ref name=":8" /> Известна е с това, че е срамежлива с пресата и сдържана относно личния си живот, подобно на персонажите, които изобразява.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#overview|заглавие=Michelle Pfeiffer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=[[Turner Classic Movies]]|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210128120609/http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#overview |date=2021-01-28 }}</ref><ref name=":4">Stone, Peter; Kelsey, Colleen (May 9, 2012). ''New Again: Michelle Pfeiffer''. ''Interview''. Посетен на 19 януари 2021 г.</ref> Тя не харесва интервюта, като нарича себе си „най-лошият интервюиран за всички времена“;<ref name=":3" /> нейните интервюта често включват дискусии за това колко я изнервя процесът на интервюиране.<ref name=":82" /><ref name=":4" /> Пфайфър разкрива, че да бъде интервюирана за промоцията на филмите ѝ едновременно я кара да се чувства нервно и неудобно, но тя винаги е „владеела изкуството“ да има сдържано и учтиво поведение, когато изпълнява подобни задължения.<ref name=":02" /> Тя обаче казва: „все още не вярвам и никога няма да повярвам, че отговорността за продажбата на един филм е на актьорите“.<ref name=":82" /> Културните коментатори отбелязват, че през 2014 г. Пфайфър, която по онова време не популяризира филми, се е превърнала в „муза на [[поп музика]]та“.<ref name="Carly">{{Cite news|url=https://eu.usatoday.com/story/life/entertainthis/2014/12/02/pfeiffer-uptown-funk-riptide/77485980/|title=Michelle Pfeiffer is the pop-music muse of the moment|last=Mallenbaum|first=Carly|date=December 2, 2014|work=[[USA Today]]|accessdate=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.azcentral.com/story/claythompson/2015/02/23/michelle-pfeiffer-catwoman-music-funk-electro-motown/23895099/|title=How is Catwoman slinking her way into song lyrics?|last=Thompson|first=Clay|date=February 23, 2015|work=The Arizona Republic|accessdate=19 януари 2021}}</ref> Името ѝ е споменато в песента на ''Vance Joy'' от 2013 г. ''Riptide'', където се пее: ''I swear she's destined for the screen, closest thing to Michelle Pfeiffer that you've ever seen'' („Кълна се, че тя е предназначена за екрана, най-близкото нещо до Мишел Пфайфър, което някога сте виждали").<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.metrolyrics.com/riptide-lyrics-vance-joy.html|заглавие=Vance Joy – Riptide Lyrics|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=MetroLyrics|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Джой казва пред журналисти, че моментът от филма на Пфайфър, който го е накарал да включи нейното име в своята песен, е нейната роля на Селина Кайл в „Завръщането на Батман“: „Тя се връща в апартамента си, след като е била изхвърлена от прозореца от [[Кристофър Уокън]], и полудява. Апартаментът ѝ е изцяло розов и красив, и някакси зловещ и инфантилен, след което тя просто разбива всичко и напръсква нещата със спрей, и се превръща в Жената-котка. Това е наистина един вид сексуална сцена; невероятно е." Пфайфър е спомената и в песента на [[Марк Ронсън]] и [[Бруно Марс]] от 2014 г. ''Uptown Funk: „This hit, That ice cold, Michelle Pfeiffer, That white gold“'' („Този хит, Този леден студ, Мишел Пфайфър, Това бяло злато").<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.directlyrics.com/mark-ronson-uptown-funk-lyrics.html|заглавие=Mark Ronson – Uptown Funk lyrics|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=directlyrics.com|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> В интервю Ронсън казва на репортер, че любимият му филм на Пфайфър е „Знаменитите Бейкър бойс“. Харесах я и в „Белязания“ и в „Текила на разсъмване“. Тя беше такова маце."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radio.com/2014/12/04/mark-ronson-interview-uptown-funk/|заглавие=Q&A: Mark Ronson Talks 'Uptown Funk,' Old New York City and Michelle Pfeiffer|труд=radio.com|достъп_дата=December 1, 2018}}</ref> [[Хип-хоп]] певецът Mahawam издава песента ''Michelle Pfeiffer'' през 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.billboard.com/articles/news/pride/8495639/mahawam-hiv-michelle-pfeiffer-video-premiere|заглавие=Mahawam Opens Up About Living With HIV in New Video for 'Michelle Pfieffer': Watch|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Billboard|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Австралийските играчи на [[крикет]] говорят за „''Взимане на Мишел''“, когато вземат пет уикета на [[ининг]]. На крикет език това се нарича „пет за“, звучащо почти като „Файфър“, което води до прякора „Мишел“.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/sport/cricket-diary-the-bowler-who-bats-and-keeps-wicket-1197797.html|title=Cricket diary: The bowler who bats and keeps wicket|last=|first=|date=September 12, 1998|work=The Independent|accessdate=}}</ref> == Личен живот == По време на уроците си по актьорско майсторство в Лос Анджелис през 70-те г. Пфайфър е приета от привидно приятелска двойка, която ръководи [[култ]]а ''Breatharianism'', свързан с [[Нова епоха|Новата епоха]] и [[вегетарианство]]то, който следва убеждението, че човек може да живее без храна и вода, получавайки храна само от въздуха и слънчевата светлина.<ref name=":8" /> Двойката ѝ помага да спре да пие, да пуши и да се дрогира, и с течение на времето поемат контрола над целия ѝ живот. Голяма част от парите ѝ отиват за групата. „Промиха ми мозъка... Дадох им огромна сума пари.", казва тя. [[Файл:Peter Horton at the 1988 Emmy Awards.jpg|ляво|мини|240x240px|1-вият съпруг на актрисата Питър Хортън през 1988 г. на връчването на наградите „Еми“.]] В класа си по актьорско майсторство, воден от американския режисьор и продуцент [[Милтън Кацелас]] в Лос Анджелис, Пфайфър се запознава с колегата си начинаещ актьор [[Питър Хортън]] (р. 20 август 1953) и двамата започват да излизат заедно. Сключват брак в [[Санта Моника]] на 5 октомври [[1981]] г. и именно по време на медения им месец актрисата открива, че е спечелила главната роля в „Брилянтин 2“<ref name=":02" /> Хортън я режисира през 1985 г. в специалната емисия ''One Too Many'' по телевизионния канал [[Ей Би Си]], в която играе гимназиалната приятелка на студент алкохолик ([[Вал Килмър]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tcm.com/tcmdb/person/101945|заглавие=Michelle Pfeiffer: interview|труд=Turner Classic Movies|издател=Turner Broadcasting System|достъп_дата=May 8, 2011}}{{Dead link}}</ref> През 1987 г. актрисата и съпругът ѝ играят екранна двойка в сегмента „Болница“ на комедийната компилация на [[Джон Ландис]] „Амазонки на Луната“. През 1988 г. Пфайфър има връзка с [[Джон Малкович]] – нейният партньор в „''Опасни връзки“'', който по това време е женен за [[Глен Хедли]].<ref>{{Cite news|url=http://www.businessinsider.com/scandals-onscreen-celebrities-that-were-having-affairs-right-in-front-of-our-eyes-2012-3|title=Scandals Onscreen: Celebrities Who Had Affairs Right In Front Of Our Eyes|last=Sastry|first=Keertana|date=March 30, 2012|work=Business Insider|accessdate=19 януари 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2009/dec/06/did-i-say-that-john-malkovich|title=Did I say that?|last=Hind|first=John|date=December 5, 2009|work=[[The Guardian]]|accessdate=July 11, 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/john-malkovich-i-dont-need-to-be-liked-2176821.html|title=John Malkovich: 'I don't need to be liked'|last=Akbar|first=Arifa|date=January 8, 2011|work=The Independent|accessdate=May 12, 2015|location=London}}</ref> [[Файл:David E. Kelley and Michelle Pfeiffer at the 46th Annual Primetime Emmy Awards 1994.jpg|мини|Актрисата и 2-ият ѝ съпруг Дейвид Е. Кели през 1994 г. на връчването на наградите „Еми“.|225x225пкс]] Пфайфър и Хортън решават да се разделят през 1988 г. и се развеждат през 1990 г. Впоследствие Хортън отдава това на тяхната отдаденост на работата им, а не на брака им.<ref name="talk2"/> След брака си Пфайфър има 3-годишна връзка с актьора и продуцента [[Фишър Стивънс]]. Те се запознават, когато актрисата прави своя театрален дебют през 1989 г. на [[Уилям Шекспир|Шекспировия]] фестивал в [[Сентръл Парк]] в [[Ню Йорк]] в „[[Дванайсета нощ|Дванадесета нощ]]“, в която Стивънс играе ролята на сър Андрю Чикчирик.<ref>Lipton, Michael A. ''The Two Lives of Catwoman – Couples, Batman Returns, Fisher Stevens, Michelle Pfeiffer''. ''People''.</ref> На 13 ноември 1993 г. Пфайфър се жени за телевизионния сценарист и продуцент [[Дейвид Е. Кели]] (р. 4 април 1956) .<ref>[https://www.britannica.com/biography/Michelle-Pfeiffer ''Encyclopedia Britannica'']. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref> Тя прави кратка неспомената епизодична поява в епизод от телевизионния сериал на Кели ''Picket Fences'' и изиграва главната героиня в игралния филм „''На Джилиан за нейния 37-и рожден ден''“, чийто сценарист е бъдещият ѝ съпруг.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tribute.ca/people/michelle-pfeiffer/1921/|заглавие=Michelle Pfeiffer biography and filmography|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tribune.ca|издател=Tribute Entertainment Media Group|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Преди да се запознае с него, Пфайфър е започнала процедура по осиновяване на дете.<ref>''[https://www.hellomagazine.com/celebrities/specials/bemybaby/pagina_3_1.html Michelle Pfeiffer]'', in Hello Magazine. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref> През март 1993 г. тя осиновява новородената Клаудия Роуз,<ref>{{Cite news|url=http://www.independent.ie/entertainment/movies/michelle-pfeiffer-the-former-beauty-queen-is-back-after-a-fiveyear-break-26438605.html|title=Michelle Pfeiffer: The former beauty queen is back after a five-year break|last=Pringle|first=Gill|date=July 13, 2007|work=The Independent|accessdate=19 януари 2021|publisher=Independent Print Limited|location=London}}</ref> която е кръстена на сватбения ден на Пфайфър и Кели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tiscali.co.uk/entertainment/film/biographies/michelle_pfeiffer_biog/9|заглавие=Michelle Pfeiffer Biography|труд=Tiscali.co.uk|достъп_дата=October 23, 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080926071548/http://www.tiscali.co.uk/entertainment/film/biographies/michelle_pfeiffer_biog/9 |date=2008-09-26 }}</ref> През 1994 г. Пфайфър ражда син на име Джон Хенри Кели.<ref>The Real Reason Michelle Pfeiffer 'Disappeared' from Hollywood, in [https://www.womansday.com/life/entertainment/a60135/why-michelle-pfeiffer-disappeared/ ''Woman's Day'']. Посетено на 19 януари 2021 г.</ref> Почти 10 години семейството живее в градчето [[Удсайд]] в Калифорния. През 2018 г. тя и съпругът ѝ купуват къща от 10 329 квадратни метра за 22,5 млн. долара в Пасифик Палъсейдс (един от западните райони на Лос Анджелис между [[Брентуд (Калифорния)|Брентуд]], [[Малибу]], [[Топанга]] и [[Санта Моника]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dirt.com/entertainers/actors/michelle-pfeiffer-house-pacific-palisades-riviera-amalfi-10843/|заглавие=Michelle Pfeiffer quietly lays down $8 million on the Pacific Palisades Riviera|автор=James McClain|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.realtor.com/news/celebrity-real-estate/michelle-pfeiffer-buys-home-in-pacific-palisades/|заглавие=Michelle Pfeiffer Buys Home in Pacific Palisades for $22.5M|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=4 февруари 2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> == Други дейности == През 2005 г. Пфайфър служи като лице на пролетната кампания на [[Армани|Джорджо Армани]]. Дизайнерът често я облича за публични изяви.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instyle.com/celebrity/michele-pfeiffer-then-and-now|заглавие=Michelle Pfeiffer: Then and Now|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=InStyle|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> В броя на списание ''InStyle'' от март 2019 г. тя обявява намерението си да пусне колекция от фини аромати, наречена ''Henry Rose''.<ref name=":17">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.instyle.com/celebrity/michelle-pfeiffer-march-feature|заглавие=Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left)|автор=Haskell|фамилно_име=|първо_име=Robert|дата=|труд=InStyle|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Линията стартира през април 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.henryrose.com|заглавие=Henry Rose: 100% Transparent Fine Fragrances|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Henry Rose|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref>[[Файл:Michelle Pfeiffer with Dianne Feinstein.jpg|мини|281x281px|Среща на Пфайфър със сенаторката Даян Фаинщайн в подкрепа на Закона за безопасност на продуктите за лична хигиена през 2019 г.]] Бидейки пушачка от 10 години и с племенница, страдаща от [[левкемия]], Пфайфър решава да подкрепи Американското общество за борбата с рака.<ref>''[https://web.archive.org/web/20111001171558/http://www.gq-magazin.de/star-portraits/michelle-pfeiffer/0/695.html "Star Portrait: Michelle Pfeiffer"]''. ''GQ Magazine'' (in German). Nast Digital Network. Архивиран на 1 октомвир 2011 г.</ref> Нейната благотворителна дейност включва също подкрепата ѝ за Хуманното общество (''Humane Society'')<ref name=":2" /> – група, целяща да спре жестокостта към животните. През 2016 г. Пфайфър присъства и на Галавечерята в Лос Анджелис на ''Healthy Child Healthy World'' за ръководителите на организациите за детско здраве и защита на най-уязвимите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://guestofaguest.com/los-angeles/events/ali-landry-and-michelle-pfeiffer-attend-healthy-child-healthy-worlds-la-gala-2016|заглавие=Michelle Pfeiffer, Bob Breech, David E. Kelley attend Healthy Child Healthy World's L.A. Gala|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=guestofaguest|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> През декември същата година Пфайфър, която е [[Веганство|веган]], се присъединява към Борда на директорите на Работната група по околната среда (''Environmental Working Group'') – американска активистка група, специализирана в научните изследвания и застъпничеството в областта на земеделските субсидии, токсичните химикали, замърсителите на питейната вода и корпоративната отчетност, със седалище във [[Вашингтон]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://marquee.blogs.cnn.com/2012/06/04/michelle-pfeiffer-why-i-became-a-vegan|заглавие=Michelle Pfeiffer: Why I became a vegan|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=CNN|архив_дата=|достъп_дата=19 януари 2021}}</ref> Пфайфър обича да рисува с [[маслени бои]]. Един от любимите ѝ филми е „[[Магьосникът от Оз]]“ (1939) с [[Джуди Гарланд]]. Почитателка е на [[Мерил Стрийп]], [[Кейт Бланшет]], [[Ан Хатауей]] и [[Джуди Денч]].<ref name=":8" /> През 2019 г. актрисата създава свой профил в [[Инстаграм]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.closerweekly.com/posts/michelle-pfeiffer-instagram/|заглавие=Michelle Pfeiffer Joins Instagram With An Awesome ‘Batman’ Throwback – Plus, See Every Actress to Play Catwoman!|труд=Closer Weekly|достъп_дата=20 януари 2021}}</ref> == Филмография == {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |+ Игрални и телевизионни филми |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор !филмов жанр !забележки |- |1979 | |''The Solitary Man'' |Триша |Джон Мокси |драма |тв филм |- | rowspan="2" |1980 |[[Отново влюбени]] (Да се влюбиш отново) |''Falling in Love Again'' |Сю Уелингтън |Стивън Пол |драма, романтика | |- |Холивудски рицари |''The Hollywood Knights'' |Сюзи Кю |Флойд Мътръкс |комедия | |- | rowspan="4" |1981 |Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите |''Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen'' |Корделия Фаренингтън |[[Клайв Донър]] |комедия, мистерия | |- | |''Callie & Son'' |Сю Лин Бордо |Варис Хюсейн |драма |тв филм |- |[[Великолепие в тревата (филм, 1981)|Великолепие в тревата]] |''Splendor in the Grass'' |Джини Стемпър |Ричард К. Сарафиан |драма |тв филм |- |[[Изоставените деца]] |''The Children Nobody Wanted'' |Дженифър Уилямс |Ричард Майкълс |драма |тв филм |- | 1982 |[[Брилянтин 2]] |''Grease 2'' |Стефани Дзиноне |Патриша Бърч |комедия, драма, музикален | |- | 1983 |[[Белязаният]] |''Scarface'' |Елвира Хенкок |[[Брайън Де Палма]] |криминален, драма | |- |1985 |[[В нощта]] |''Into the Night'' |Даяна |[[Джон Ландис]] |екшън | |- | 1985 |[[Жената ястреб]] |''Ladyhawke'' |Изабел д'Анжу |[[Ричард Донър]] |фентъзи, драма | |- |1986 |[[Сладка свобода]] |''Sweet Liberty'' |Фейт Хили |[[Алън Алда]] |комедия | |- | rowspan="2" | 1987 |[[Вещиците от Истуик (филм)|Вещиците от Истуик]] |''The Witches of Eastwick'' |Сюки Риджмънт |[[Джордж Милър]] |комедия, фентъзи | |- |[[Амазонки на Луната]] |''Amazon Women on the Moon'' |Бренда Ландърс |Джон Лендис и др. |научнофантастичен |част ''Hospital'' |- | rowspan="3" | 1988 |[[Омъжена за мафията]] |''Married to the Mob'' |Анджела де Марко |[[Джонатан Деми]] |криминален, комедия | |- |[[Текила на разсъмване]] |''Tequila Sunrise'' |Джо Ан Валенери |[[Робърт Таун]] |криминален, драма | |- |[[Опасни връзки (филм, 1988)|Опасни връзки]] |''Dangerous Liaisons'' |Мадам дьо Турвел |[[Стивън Фриърс]] |драма, романтичен | |- | 1989 |[[Знамените Бейкър Бойс]] |''The Fabulous Baker Boys'' |Сюзи Даймънд |[[Стив Кловис]] |драма, комедия | |- | 1990 |[[Отдел „Русия“]] (Руска къща) |''The Russia House'' |Катя Орлова |[[Фред Скепизи]] |драма, романтичен | |- | 1991 |[[Франки и Джони]] |''Frankie and Johnny'' |Франки |[[Гари Маршал]] |драма, комедия | |- | 1992 |[[Батман се завръща]] |''Batman Returns'' |Селина Кайл / [[Жената-котка]] |[[Тим Бъртън]] |екшън, фентъзи | |- | 1992 |[[Поле на любовта]] |''Love Field'' |Лурин Холет |[[Джонатан Каплан]] |драма | |- | 1993 |[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] |''The Age of Innocence'' |графиня Елена Оленска |[[Мартин Скорсезе]] |драма, романтичен | |- | 1994 |[[Вълк (филм)|Вълк]] |''Wolf'' |Лора Олдън |[[Майк Никълс]] |драма, ужаси | |- | 1995 |[[Опасен ум (филм)|Опасен ум]] |''Dangerous Minds'' |Луан Джонсън |[[Джон Н. Смит]] |драма | |- | rowspan="3" |1996 |[[Поверително и лично]] |''Up Close & Personal'' |Тали Етуотър |[[Джон Авнет]] |драма, романтичен | |- |[[На Джилиън за 37-ия рожден ден]] |''To Gillian on Her 37th Birthday'' |Джилиън Луис |Майкъл Пресман |драма, фентъзи | |- |[[Един прекрасен ден]] |''One Fine Day'' |Мелани Паркър |[[Майкъл Хофман]] |драма, романтичен |и продуцентка |- |1997 |[[Хиляда акра]] |''A Thousand Acres'' |Роуз Кук Люис |Джослин Морхауз |драма |и продуцентка |- | rowspan="3" | 1999 |[[Океанът на живота]] |''The Deep End of the Ocean'' |Бет Кападора |[[Улу Гросбард]] |драма |и продуцентка |- |[[Сън в лятна нощ (филм, 1999)|Сън в лятна нощ]] |''A Midsummer Night's Dream'' |Титания |Майкъл Хофман |фентъзи, комедия | |- |[[Разделени заедно]] |''The Story of Us'' |Кейти Джордан |[[Роб Райнър]] |драма, комедия | |- | 2000 |[[Прозрачно минало]] |''What Lies Beneath'' |Клер Спенсър |[[Робърт Земекис]] |драма, ужаси, трилър | |- | 2001 |[[Аз съм Сам]] |''I Am Sam'' |Рита Харисън Уилямс |Джеси Нелсън |драма | |- | 2002 |[[Белият олеандър]] |''White Oleander'' |Ингрид Магнусен |[[Питър Козмински]] |драма | |- | rowspan="3" |2007 |[[Гаджето на майка ми]] |''I Could Never Be Your Woman'' |Роузи |[[Ейми Хекерлинг]] |драма, комедия, романтичен | |- |[[Лак за коса (филм, 2007)|Лак за коса]] |''Hairspray'' |Уилма фон Тасъл |[[Адам Шанкман]] |драма, комедия, мюзикъл | |- |[[Звезден прах (филм)|Звезден прах]] |''Stardust'' |вещицата Ламия |[[Матю Вон]] |фентъзи | |- | rowspan="2" |2009 |[[Шери (филм)|Шери]] |''Chérie'' |Лиа |[[Стивън Фриърс]] |комедия, драма | |- |[[Лично (филм)|Лично]] |''Personal Effects'' |Линда |Дейвид Холандър |драма, романтичен | |- | 2011 |[[Новогодишна нощ]] |''New Year's Eve'' |Ингрид |Гари Маршал |комедия, романс |сегмент ''Resolution Tour'' |- | rowspan="2" |2012 |[[Хора като нас]] |''People Like Us'' |Лилиан |[[Алекс Курцман]] |драма, комедия | |- |[[Тъмни сенки]] |''Dark Shadows'' |Елизабет Колинс Стодарт |[[Тим Бъртън]] |фентъзи, комедия | |- | 2013 |[[Коза Ностра (филм)|Коза Ностра]] |''The Family'' |Маги Блейк / Ливия Манцони |[[Люк Бесон]] |криминален, трилър | |- | rowspan="4" |2017 |[[Къде е Кира?]] |''Where Is Kyra?'' |Кира |Андрю Досумну |драма | |- |[[Майко!]] |''Madre!'' |жена |[[Дарен Аронофски]] |драма, мистерия | |- |[[Магьосникът на лъжите]] |''The Wizard of Lies'' |Рут Мейдоф |Бари Ливинсън |биографичен, криминален, драма |тв филм |- |[[Убийство в Ориент Експрес (филм, 2017)|Убийство в Ориент експрес]] |''Murder on the Orient Express'' |Керълайн Хъбърд |[[Кенет Брана]] |криминален, драма | |- | 2018 |[[Ант-мен и Осата]] |''Ant-men and Waps'' |Джанет Ван Дайн (Осата) |[[Пейтън Рид]] |екшън, приключенски | |- | rowspan="2" |2019 |[[Отмъстителите: Краят]] |''Avengers: Endgame'' |Джанет Ван Дайн |[[Антъни и Джо Русо]] |екшън, приключенски | |- |[[Господарка на злото 2]] |''Maleficent: Mistress of Evil'' |кралица Ингрид |[[Юахим Рьонинг]] |фентъзи | |- |2020 | |''French Exit'' |Франсис Прайс |[[Азазел Джейкъбс]] |драма, комедия | |- |2022 | |''Wild Four O'Clocks'' | |Питър Крейг | |предпродукция |- |2023 | |''Ant-Man and the Wasp: Quantumania'' |Джанет Ван Дайн |Пейтън Рид |екшън, приключенски |[[постпродукция]] |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |+Телевизионни сериали !година !оригинално заглавие !епизоди !роля !режисьор !филмов жанр |- |1978 и 1981 |''Fantasilandia'' |еп.10/сезон 2: ''The Island of Lost Women/The Flight of Great Yellow Bird'' еп.11/сезон 4: ''Elizabeth's Baby/The Artist and the Lady'' |Атина Дебора Деър |Джон Певни Май Вейар |приключеснки, комедия, драма |- | rowspan="2" |1979 |''Delta House'' |в 12 епизода |Секс символът |състав |комедия |- |''Chips'' |еп. 11/сезон 3: ''The Watch Commander'' |Джобина |Дон Вайс |драма |- | rowspan="2" |1980 |''Enos'' |еп. 1 и 2/сезон 1: ''Enos; Uncle Jesse's Visit'' |Джой |Род Амато |екшън, комедия |- |''B.A.D. Cats'' |във всички 10 епизода |Саманта 'Съншайн' Дженсън |състав |драма, криминален |- |1985 |''ABC Afterschool Specials'' |еп.7/сезон 3: ''One Too Many'' |Ени |Питър Хортън |приключенски, комедия |- |1987 |''Great Perfomances'' |''Tales from the Hollywood Hills: Natica Jackson'' |Натика Джексън |Пол Богарт |драма, мюзикъл |- |1995 |''Picket Fences'' |еп.11/ сезон 3: ''Freezer Burn'' |клиентка (неизписано име) |Джо Наполетано |криминален, драма |- |2022 |''The First Lady'' |в 10 епизода |[[Бети Форд]] |Аарън Кули |драма, биографичен, исторически |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |+Озвучаване !година !заглавие !оригинално заглавие !епизод !роля !режисьор !филмов жанр !забележки |- |1993 |[[Семейство Симпсън]] |''The Simpsons'' |еп. 9/сезон 5: ''The Last Temptation of Homer'' |Майнди Симънс |Карлос Беза |анимация, комедия |тв сериал |- |1994 | |''Discovering Women'' | |разказвач | |документален |тв сериал |- |1998 |[[Принцът на Египет]] |''The Prince of Egypt'' | |Сепфора |Бренда Чапман, Стив Хийкнър и Саймън Уелс |анимация, приключенски | |- |2003 |[[Синбад: Легендата за седемте морета|Синдбад: Легендата за седемте морета]] |''Sinbad: Legend of the Seven Seas'' | |Ерида |Тим Джонсън и Патрик Гилмър |анимация, приключенски | |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |+Музикални изпълнения !година !оригинално заглавие !част от !забележки |- | rowspan="3" |1981 |''Happy Birthday to You'' |''Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen'' |игрален филм |- |''Everybody's Wild About Mabel'' |Великолепие в тревата |тв филм |- |''„Happy Birthday to You“, „Deck the Halls“, „Good King Wenceslas“'' |Изоставените деца |тв филм; неизписано име |- |1982 |''„Who's That Guy?“, „(Love Will) Turn Back the Hands of Time“, „Score Tonight“, „Girl for All Seasons“, „Rock-a-Hula-Luau (Summer Is Coming)“, „Cool Rider“, „We'll Be Together“'' |Брилянтин 2 |игрален филм |- |1987 |''Someone To Watch Over Me'' |Вещиците от Истуик |игрален филм |- |1988 |''Zazueira (Pe de Boi Version)'' |Омъжена за мафията |игрален филм |- |1989 |''„The Pea Song“) / (performer: „Feelings“ (Pour Toi), „More Than You Know“, „Can't Take My Eyes Off You“, „Ten Cents a Dance“, „The Look of Love“, „Makin' Whoopee“, „The Pea Song“, „My Funny Valentine“'' |Невероятните Бейкър бойс |игрален филм |- |1991 |''Voices That Care'' |''Voices That Care'' |тв документален късометражен филм |- |1992 |''The Green Grass Grew All Around'' |Поле на любовта |тв филм; неизписанао име |- | rowspan="2" |1996 |''The Impossible Dream'' |Поверително и лично |игрален филм |- |''„Do-Re-Mi / My Favorite Things“'' |''Muppets Tonight'' |тв. сериал, еп.1/сезон 1 |- |1998 |''When You Believe'' |Принцът на Египет |анимационен филм |- |1999 |''The Bunny Song'' |Океанът на живота |игрален филм |- | rowspan="2" |2007 |''" (The Legend of) Miss Baltimore Crabs" (2002), „Big, Blonde and Beautiful (Reprise)“'' |Лак за коса |игрален филм |- |''Never Forget'' |Убийство в Ориент експрес |игрален филм |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |+ Документални филми и сериали !година !оригинално заглавие !роля !режисьор !забележки |- |1985 |''B.B. King: Into the Night'' |Саксофонистката/Даяна |Джон Ландис и Джеф Окюн |късометражно видео; неизписано име |- | rowspan="2" |1991 |''Omnibus'' (еп. 14/сезон 28 ''Inside the Russia House'') |себе си |Ким Еванс |тв сериал |- |''Voices That Care'' |себе си като хористка |Дейвид С. Джаксън и Джеймс Юкич |тв късометражен |- | rowspan="2" |1992 |''The Bat, the Cat and the Penguin'' |себе си |Майк Медоуз и Джон Патисън |тв късометражен |- |''Innocence and Experience: The Making of 'The Age of Innocence''' |себе си |Лора Дейвис |тв късометражен |- | rowspan="2" |1993 |''Hollywood'' (еп. 1/сезон 1 ''Women Glitz and Glamour'') |себе си | |тв минисериал |- |''Hollywood's Leading Ladies with David Sheehan'' |себе си |Роб Кац и Дейвид Шиан |тв филм |- |1997 |''The American Film Institute Salute to Martin Scorsese'' |себе си |Луис Дж. Хорвиц |TV Special |- | rowspan="2" |1998 |''Bravo Profiles: The Entertainment Business'' |себе си | |тв минисериал |- |''The Uttmost'' |себе си |Даяна Чой | |- |1999 |''Telling the Story of Us'' |себе си |Джеръми Симънс |тв късометражен |- |2000 |''2000 Blockbuster Entertainment Awards'' |себе си | |TV Special |- |2002 |''Becoming Sam'' |себе си |Кристин Фугате |видео късометражен |- |2003 |''The Making of 'Sinbad: Legend of the Seven Seas''' |себе си | |видео късометражен |- |2004 |''Biography'' (еп. ''Catwoman: Her Many Lives'') |себе си | |тв сериал |- | rowspan="2" |2005 |''Shadows of the Bat: The Cinematic Saga of the Dark Knight – Dark Side of the Knight'' |себе си |Константин Насър |видео късометражен |- |''Batman Returns Villains: Catwoman'' |себе си | |видео късометражен |- |1998, 2000, 2002, 2003 и 2007 |''HBO First Look'' (в 5 епизода) |себе си | |тв късометражен сериал |- | rowspan="6" |2007 |''Get Away'' (еп. 31/сезон 16) |себе си като ВИП пътешественик |Майк Конърти |тв сериал |- |''You Can't Stop the Beat: The Long Journey of 'Hairspray''' |себе си |Кейти Лей и Джефри Шварц |видео |- |''The Search for Tracy Turnblad'' | rowspan="4" |себе си |Дейвид Ноъл | rowspan="4" |видео късометражен |- |''It's 'Hairspray'!'' |Дейвид Ноъл |- |''Hairspray: Inside the Recording Booth'' |Дейвид Ноъл |- |'''Hairspray' Extentions'' |Кейти Лей |- |2009 |''TV Land Moguls (''еп. 6/сезон 1 ''The 90s)'' |себе си | |тв минисериал |- |2013 |''Don't Say No Until I Finish Talking: The Story of Richard D. Zanuck'' |себе си акто интервюирана |Лоран Бозро | |- |2017 |''The Wizard of Lies: Cast interviews'' |себе си като актриса и Рут Мейдоф | |видео късометражен |} == Награди и номинации == Към ноември 2021 г. филмовата онлайн база данни [[Internet Movie Database|IMDB]] посочва 27 спечелени награди,<ref name=":110">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0000201/awards?ref_=nm_ql_2|заглавие=Michelle Pfeiffer Awards|труд=Imdb.com|достъп_дата=10 ноември 2021}}</ref> сред които: {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; !Година !Награда !Творба !Роля |- |1982 |Награда „Браво Ото“ (Германия) за най-добра актриса | |Сюзи Даймънд |- | rowspan="4" |1989 |Награди на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра актриса | rowspan="7" |[[Знаменитите Бейкър Бойс]] | rowspan="7" |Сюзи Даймънд |- |Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса |- |Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса |- |Награди на Кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса |- | rowspan="4" |1990 |Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса |- |[[Златен глобус|Награди „Златен глобус“]] за [[Златен глобус за най-добра актриса в драма|Най-добра актриса във филм – драма]] |- |Награди на Асоциацията на филмовите критици в Чикаго за най-добра актриса |- |Награда на [[Награда на БАФТА|Филмови награди на Британската академия]] (БАФТА) за Най-добра актриса в поддържаща роля |[[Опасни връзки (филм, 1988)|Опасни връзки]] |Мадам дьо Турвел |- | rowspan="3" |1993 |Сребърна мечка за най-добра актриса на [[Берлински международен кинофестивал|Международния филмов фестивал в Берлин]] |[[Поле на любовта]] |Лурин Холет |- |Награда „Елвира Нотари“ на [[Филмов фестивал във Венеция|Международния филмов фестивал във Венеция]] |[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] |Елена Оленска |- |Награда „Кристал“ на Women in Film Crystal Awards | | |- |1994 |Награда ShoWest на ShoWest Convention (САЩ) за Женска звезда на годината | | |- |1995 |Hasty Pudding Theatricals (САЩ) за Жена на годината | | |- |1996 |Награди „Жените в Холивуд“ на сп. Ел за Икона | | |- | |Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – драма |[[Опасни връзки (филм, 1988)|Опасни връзки]] |Мадам дьо Турвел |- |1997 |Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – Комедия/Романс |[[Един прекрасен ден]] |Мелани Паркър |- |1999 |Филмов фестивал „Верона Love Screens“ за най-добра актриса |[[Хиляда акра]] |Роуз Кук Люис |- |2001 |Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – Съспенс |[[Прозрачно минало]] |Клер Спенсър |- | rowspan="2" |2002 |Награди на обществото на филмовите критици в Сан Диего за Най-добра поддържаща женска роля | rowspan="2" |[[Белият олеандър]] | rowspan="2" |Ингрид Магнусен |- |Награди на кръга на филмовите критици в Канзас Сити за Най-добра поддържаща женска роля |- | rowspan="2" |2007 |Звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]] | | |- |Холивудска филмова награда за Състав на годината | rowspan="2" |[[Лак за коса]] | rowspan="2" |състав |- |2008 |Награда на Международния филмов фестивал в Палм Спрингс за Състав на годината |- |2011 |Награди „Жените в Холивуд“ на сп. Ел за Жена на годината | | |- |2012 |Награда CinemaCon (САЩ) | | |- |2021 |Канадски филмови награди за Най-добра актриса в главна роля |''French Exit'' |Франсис Прайс |} Към ноември 2021 г. филмовата онлайн база данни [[Internet Movie Database|IMDB]] посочва 60 номинации,<ref name=":110" /> сред които: {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; !Година !Номинация !Творба !Роля |- |1983 |Награди за млади актьори за най-добра актриса във филм |[[Брилянтин 2]] |Стефани Дзиноне |- |1986 |[[Сатурн (награда)|Награди „Сатурн“]] на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за [[Сатурн за най-добра актриса|Най-добра актриса]] |[[Жената ястреб]] |Изабел д'Анжу |- | rowspan="3" |1989 |[[Златен глобус|Награди „Златен глобус“]] за [[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия|Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия]] |[[Омъжена за мафията]] |Анджела де Марко |- |[[Награди на филмовата академия на САЩ|Награда на филмовата академия на САЩ]] (Оскар) за [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра актриса в поддържаща роля]] | rowspan="3" |[[Опасни връзки (филм, 1988)|Опасни връзки]] | rowspan="3" |Мадам дьо Турвел |- |Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса в поддържаща роля |- | rowspan="4" |1990 |Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за Най-добра актриса в поддържаща роля |- |[[Златен глобус|Награди „Златен глобус“]] за [[Златен глобус за най-добра актриса в драма|Най-добра актриса във филм – драма]] |[[Отдел „Русия“]] |Катя Орлова |- |Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля | rowspan="3" |[[Знаменитите Бейкър Бойс]] | rowspan="3" |Сюзи Даймънд |- |Американски комедийни награди за Най-смешна актриса в главна роля |- | rowspan="2" |1991 |Награда на [[Награда на БАФТА|Филмови награди на Британската академия]] (БАФТА) за Най-добра актриса в главна роля |- |Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за Любима киноактриса | | |- | rowspan="3" |1992 |Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия |[[Франки и Джони]] |Франки |- |Награди Awards Circuit Community за Най-добра актриса в поддържаща роля |[[Батман се завръща]] |[[Жената-котка]] |- |Награди на кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса | rowspan="3" |[[Поле на любовта]] | rowspan="3" |Лорин Холет |- | rowspan="5" |1993 |Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля |- |Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма |- |Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима филмова актриса | rowspan="2" |Батман се завръща | rowspan="2" |Жената-котка |- |Филмови награди на MTV за най-добра целувка (споделена) |- |Филмови награди на MTV за най-желана жена |[[Опасен ум]] |Луан Джонсън |- | rowspan="3" |1994 |Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма | rowspan="3" |[[Невинни години]] | rowspan="3" |Елена Оленска |- |[[Давид на Донатело]] за Най-добра чуждестранна актриса |- |Награди на филмовите критици на Далас-Форт Уорт за Най-добра актриса |- |1995 |[[Сатурн (награда)|Награди „Сатурн“]] на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за [[Сатурн за най-добра актриса|Най-добра актриса]] |[[Вълк (филм)|Вълк]] |Лора Олдън |- | rowspan="3" |1996 |Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима актриса |[[Един прекрасен ден]] |Мелани Паркър |- |Награда „Браво Ото“ за най-добра актриса | | |- |Филмови награди на MTV за най-желана жена и за Най-добро женско изпълнение |Опасен ум |Луан Джонсън |- |1999 |Филмова награда на Онлайн филмовата и телевизионна асоциация за Най-добра музика за оригинална песен (споделена) |When You Believe" в „[[Принцът на Египет]]“ | |- |2001 |Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра актриса |Прозрачно минало |Клер Спенсър |- |2002 |Награди на Асоциацията на филмовите критици от Вашингтон за най-добра актриса в поддържаща роля | rowspan="3" |[[Белият олеандър]] | rowspan="3" |Ингрид Магнусен |- | rowspan="2" |2003 |Награди на Гилдията на екранните актьори за Изключителна актриса в поддържаща роля |- |Италиански онлайн филмови награди за Най-добра поддържаща актриса |- |2007 |Награди „Скрийм“ за най-лош злодей | rowspan="2" |[[Звезден прах (филм)|Звезден прах]] | rowspan="2" |вещицата Ламия |- | rowspan="4" |2008 |Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра поддържаща женска роля |- |Награди на Гилдията на екранните актьори за Изключителен актьорски състав – филм | rowspan="2" |[[Лак за коса]] |Уилма фон Тасъл |- |Награди Gold Derby за групово изпълнение |състав |- |Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за Най-добра чуждестранна актриса | | |- |2009 |Награда „ЕДА Женски фоус“ на Алианса на филмовите журналистки (САЩ) за Актрисата, противопоставяща се на възрастта и ейджизма |[[Лично (филм)|Лично]] |Линда |- |2010 |Награда „Феликс“ на Наградите 20/20 за най-добра актриса |Знаменитите Бейкър Бойс |Сюзи Даймънд |- |2013 |Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за Любима киноикона | | |- |2014 |Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за Най-добра чуждестранна актриса на десетилетието | | |- |2016 |All Def филмови награди за най-отзивчив бял човек |Опасен ум |Луан Джонсън |- | rowspan="3" |2017 |Награда „Одисей“ за Най-добра актриса в поддържаща роля | rowspan="2" |[[Майко!]] | rowspan="2" |жена |- |Награди Fright Meter за Най-добра актриса в поддържаща роля |- |Праймтайм награди „Еми“ за Изключителна поддържаща актриса – ограничен сериал или филм | rowspan="3" |[[Магьосникът на лъжите]] | rowspan="3" |Рут Мейдоф |- | rowspan="4" |2018 |Награди „Златен глобус“ за Най-добра поддържаща женска роля – телевизия |- |Награди „[[Сателит (награда)|Сателит]]“ за Най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм |- |Асоциация на филмовите критици от Индиана (САЩ) за най-добра актриса | rowspan="3" |[[Къде е Кира?]] | rowspan="3" |Кира |- |Награди „Готам“ за независим филм за за най-добра актриса |- |2019 |Американски филмови награди за най-добра актриса |- |2020 |Награди CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля – международен конкурс |[[Господарката на злото 2]] |Кралица Ингрид |- | rowspan="2" |2021 |Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия | rowspan="2" |French Exit | rowspan="2" |Франсис Прайс |- |Награди „Сателит“ за Най-добра актриса в игрален филм – мюзикъл или комедия |} == Източници и бележки == <references/> * [https://bnt.bg/bg/a/mishel-pfajfa-r Мишел Пфайфър] на уеб страницата на БНТ * [http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#overview Мишел Пфайфър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210128120609/http://dev.tcm.com/tcmdb/person/151595%7C0/Michelle-Pfeiffer#overview |date=2021-01-28 }} на уеб страница Turner Classic Movies == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Мишел Пфайфър}} * {{imdb name|0000201|Мишел Пфайфър}} * {{AllMovie name|56469|Мишел Пфайфър}} * [https://www.cinefish.bg/Mishel-Pfayfar-Michelle-Preiffer-ac15.html Мишел Пфайфър] на Cinefish.bg * [https://filmitena.com/actr/206/michelle-pfeiffer-мишел-пфайфър/ Мишел Пфайфър] на Filmitena.com * {{Instagram|michellepfeifferofficial|Michelle Pfeiffer}} * [https://www.gorgeouspfeiffer.com/ Gorgeous Pfeiffer – Фен сайт на английски] {{Превод от|en|Michelle Pfeiffer|1000959909}} {{нормативен контрол}} {{Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм}} {{СОРТКАТ:Пфайфър, Мишел}} [[Категория:Родени в Санта Ана (Калифорния)]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда BAFTA]] [[Категория:Американски актриси]] h8ekgb496c4bbov08tr6d1qoltq48qg 0 149548 11463817 11445492 2022-07-19T15:00:46Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ангел Георгиев|Ангел Георгиев}} {{Личност|актьор}} '''Ангел Георгиев Николов – Ачо''' е български драматичен актьор. През 1968 г. завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]] и на проф. [[Гриша Островски]]. Актьорската му кариера започва в драматичния театър в Благоевград (1968 – 1970 г.). Между 1970 и 1971 г. играе в Драматичен театър – Пазарджик, а в следващите 30 години се установява в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]]. От 2002 г. е в трупата на [[Театър „София“]]. Имал е гастроли и с [[Общински театър „Възраждане“]] и драматичните театри на Търговище и Смолян. В театъра Ангел Георгиев е изпълнявал над 100 роли в пиеси на [[Ст. Л. Костов]], [[Станислав Стратиев]], [[Сава Доброплодни]], [[Стефан Цанев]], [[Едуард Олби]], [[Уилям Шекспир]] и много други. Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред [[Театър 199]]. [[Файл:ANGEL GEORGIEV - ACHO.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Ангел Георгиев - Ачо.]] Освен в [[театър]]а, има роли и в [[кино]]то: над 20 в български филми, 4 в италиански, 3 във френски и американски кино-продукции. Сред българските филми, по-известни са „[[Не си отивай!]]“ (1976), „[[Петимата от РМС]]“ (1977) и „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (1999), а през 2011 година се снима в телевизионния сериал на bTV „[[Седем часа разлика]]“. Георгиев е носител на множество награди за театрално изкуство: * 1969 – Национален преглед на българската драма и театър * 1970 – Преглед на младежката пиеса, Русе * 1971 – Ленински театрални дни, София * 1976 – Преглед на радиопиесата, Банско * 1989 – Национален преглед на българската драма и театър * 1998 – награда на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за най-добра мъжка роля. == Театрални роли == '''ТВ театър''' * „Подслушан разговор“ (1981) ([[Иван Остриков]]) * „Цар и водопроводчик“ (1974) ([[Павел Вежинов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- |2011-2012 |[[Седем часа разлика]] (сезони 1 и 2) | | |ген. Лука Карлов |- |2006 | [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв) | | |Кольо |- | 2005 || [[Премълчана любов]] – (''„Un amour à taire“'')|| || Франция / България || президентът на трибунала |- | 2004 || [[Филип (филм)|Филип]] (тв) || || || д-р Спасов |- | 2002 || ''Папа Йоан XXIII-Папата на мира'' – (''„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“'')|| 2 ч. || Италия || Папатакис |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || собственика (в 1 серия: XXIV) |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] || 7 || || Лющеров |- | 1997 || [[Бюро за убийства]] – (''„Mordbüro“'')|| || Франция / Белгия / Канада || метр Бехар |- | 1996 – 1997 || ''Без граници'' – (''„Hors limites“'')|| 2 || Франция / България || Василев (в 1 с.) |- | 1994 || [[Любовни сънища]] - (''Alien Hunter'')|| || САЩ / България || крупието |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] – (''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / <br>Полша / България / Куба / <br>Португалия / Югославия || (''в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995'') |- | 1986 || [[Почти вълшебно приключение]] || 2 || || клоун |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || сервитьорът (във 2-ра серия) |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || |- | 1982 || [[Среща на силите]] || || || |- | 1980 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || клиент |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]] || 7 || || съдебен заседател |- | 1977 || [[Петимата от РМС (филм)|Петимата от РМС]] || 5 || || Алеко, безмълвният секретар на Гешев |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || |- | 1976 || [[Етюд за лява ръка]] || || || сервитьорът |- | 1976 || [[Не си отивай!]] || || || актьорът |- | 1976 || [[Един наивник на средна възраст]] || 2 || || Бенет, помощник на Томас |- | 1974 || [[Селкор]] || || || |- | 1974 || [[Пазачът на крепостта]] || || || попчето |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] || || || |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || човекът от обекта |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || ''(във 2-ра серия)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bgmovies.info/actors/Angel_Georgiev Филмография на Ангел Георгиев – Ачо] * {{IMDb name|0345883}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/311030/ Ангел Георгиев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/224813/works/ Ангел Георгиев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Георгиев, Ангел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени на 28 декември]] [[Категория:Починали на 6 февруари]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на Икар]] h2at3kp4psnhdni8r2xn8j6ay94wgox 0 149700 11463660 11190249 2022-07-19T13:20:58Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = „Икар“ за режисура: 2018 – „Танцът Делхи“ }} '''Галин Стоев''' е български [[актьор]] и [[режисьор]]. == Биография == Завършва театрална режисура във [[ВИТИЗ]] в класа на [[Крикор Азарян]]. От 1992 г. работи като [[актьор]] и [[режисьор]] в [[България]], [[Англия]], [[Германия]], [[Чехия]], [[Русия]], [[Белгия]], [[Аржентина]] и [[Франция]]. През 1999 г. режисира първата си постановка на сцената на [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] и оттогава редовно поставя пиеси там, като „Аркадия“ на [[Том Стопард]], която печели [[Аскеер]] за най-добро представление през 2001 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20070927195509/http://tba.art.bg/page.php?P=10&SP=12 Аскеерите през годините], сайт на [[Театър „Българска армия“]], посетено на 27 септември 2007.</ref> Стоев е автор на представленията „Градът на ангелите“ от [[Сам Шепърд]], „Илюзията“ от [[Пиер Корней]], „Агамемнон“ по [[Есхил]] (продукция на Международния театрален фестивал „[[Охридско лято]]'93“), „Госпожица Юлия“ от [[Аугуст Стриндберг]], „Мяра за мяра“ от [[Уилям Шекспир]], „Леонс и Лена“ от [[Георг Бюхнер]], „Кавказкият тебеширен кръг“ от [[Бертолд Брехт]], „Дисни трилър“, „Войцек“ от Георг Бюхнер. Освен че е режисьор, Стоев участва и с роли на сцената и в [[кино]]то. Играе във филма „[[Подгряване на вчерашния обед]]“ (2002), както и в много постановки като режисираната от него „Чайка“ от [[Антон Чехов]], на [[Малък градски театър „Зад канала“]], за която през 2005 г. получава годишната награда „Златна муза“ за високи творчески постижения и принос в развитието на българо-руските културни отношения. Един от най-успешните му проекти в България е поставянето на трилогията „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ от Яна Борисова в [[Театър 199]]. От януари 2018 г. е директор на театъра в [[Тулуза]], Франция.<ref>[https://eva.bg/article/34584 Галин Стоев - един номад в Тулуза], сп. Ева, интервю на Лилия Илиева, 11 юни 2018.</ref> През март 2018 г. печели награда „Икар“ за „най-добра режисура“ за работата му върху постановката на пиесатата „Танцът Делхи“ на Иван Вирипаев в [[Народен театър „Иван Вазов“]].<ref>{{cite news|url=http://news.bnt.bg/bg/a/vasil-mikhaylov-poluchi-nagradata-ikar-za-tsyalosten-prinos-km-teatra|title=Иван Иванов получи наградата „Икар за чест и достойнство“|publisher=[[БНТ]]|author=Крайчовска, Галя|date=27 март 2018|accessdate=28 март 2018}}</ref> През 2019 г. е удостоен със степента Кавалер на ордена за изкуство и литература на Франция.<ref>{{cite news|url=https://impressio.dir.bg/stsena/rezhisyorat-galin-stoev-stana-kavaler-na-frenski-darzhaven-orden-za-izkustvo-i-literatura|title=Режисьорът Галин Стоев стана кавалер на френски държавен орден за изкуство и литература|publisher=impressio.dir.bg|date=22 април 2019|accessdate=10 юни 2020}}</ref> == Филмография == * [[Вагнер (филм)|Вагнер]] (1998) – младоженецът * [[Софийска история]] (1990) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.iianthropology.org/bgsuccstoriesgalinstoevbelgium.html Биографична справка за Галин Стоев], International Institute of Anthropology * [https://web.archive.org/web/20071008083500/http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1080372 „Интернешънъл хералд трибюн“: Български режисьор открехва завесата към бившия Източен блок], Netinfo.bg, 2 август 2007 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стоев, Галин}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] avypwvsz12or1y4tbg4wy2s605edqj4 11463667 11463660 2022-07-19T13:30:16Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = „Икар“ за режисура: 2018 – „Танцът Делхи“ }} '''Галин Стоев''' е български [[актьор]] и [[режисьор]]. == Биография == Завършва театрална режисура във [[ВИТИЗ]] в класа на [[Крикор Азарян]]. От 1992 г. работи като [[актьор]] и [[режисьор]] в [[България]], [[Англия]], [[Германия]], [[Чехия]], [[Русия]], [[Белгия]], [[Аржентина]] и [[Франция]]. През 1999 г. режисира първата си постановка на сцената на [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] и оттогава редовно поставя пиеси там, като „Аркадия“ на [[Том Стопард]], която печели [[Аскеер]] за най-добро представление през 2001 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20070927195509/http://tba.art.bg/page.php?P=10&SP=12 Аскеерите през годините], сайт на [[Театър „Българска армия“]], посетено на 27 септември 2007.</ref> Стоев е автор на представленията „Градът на ангелите“ от [[Сам Шепърд]], „Илюзията“ от [[Пиер Корней]], „Агамемнон“ по [[Есхил]] (продукция на Международния театрален фестивал „[[Охридско лято]]'93“), „Госпожица Юлия“ от [[Аугуст Стриндберг]], „Мяра за мяра“ от [[Уилям Шекспир]], „Леонс и Лена“ от [[Георг Бюхнер]], „Кавказкият тебеширен кръг“ от [[Бертолд Брехт]], „Дисни трилър“, „Войцек“ от Георг Бюхнер. Освен че е режисьор, Стоев участва и с роли на сцената и в [[кино]]то. Играе във филма „[[Подгряване на вчерашния обед]]“ (2002), както и в много постановки като режисираната от него „Чайка“ от [[Антон Чехов]], на [[Малък градски театър „Зад канала“]], за която през 2005 г. получава годишната награда „Златна муза“ за високи творчески постижения и принос в развитието на българо-руските културни отношения. Един от най-успешните му проекти в България е поставянето на трилогията „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ от Яна Борисова в [[Театър 199]]. От януари 2018 г. е директор на театъра в [[Тулуза]], Франция.<ref>[https://eva.bg/article/34584 Галин Стоев - един номад в Тулуза], сп. Ева, интервю на Лилия Илиева, 11 юни 2018.</ref> През март 2018 г. печели награда „Икар“ за „най-добра режисура“ за работата му върху постановката на пиесатата „Танцът Делхи“ на Иван Вирипаев в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]].<ref>{{cite news|url=http://news.bnt.bg/bg/a/vasil-mikhaylov-poluchi-nagradata-ikar-za-tsyalosten-prinos-km-teatra|title=Иван Иванов получи наградата „Икар за чест и достойнство“|publisher=[[БНТ]]|author=Крайчовска, Галя|date=27 март 2018|accessdate=28 март 2018}}</ref> През 2019 г. е удостоен със степента Кавалер на ордена за изкуство и литература на Франция.<ref>{{cite news|url=https://impressio.dir.bg/stsena/rezhisyorat-galin-stoev-stana-kavaler-na-frenski-darzhaven-orden-za-izkustvo-i-literatura|title=Режисьорът Галин Стоев стана кавалер на френски държавен орден за изкуство и литература|publisher=impressio.dir.bg|date=22 април 2019|accessdate=10 юни 2020}}</ref> == Филмография == * [[Вагнер (филм)|Вагнер]] (1998) – младоженецът * [[Софийска история]] (1990) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.iianthropology.org/bgsuccstoriesgalinstoevbelgium.html Биографична справка за Галин Стоев], International Institute of Anthropology * [https://web.archive.org/web/20071008083500/http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1080372 „Интернешънъл хералд трибюн“: Български режисьор открехва завесата към бившия Източен блок], Netinfo.bg, 2 август 2007 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Стоев, Галин}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] 8spr59g1puzckddjihjkmzbny7eem47 0 150866 11464490 11311733 2022-07-20T09:50:53Z 87.221.254.180 /* Въведение */Corrected a diety name from Vaal to Baal wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{към пояснение|Свети Илия|Свети Илия (пояснение)}} {{Светец |име=Свети пророк Илия| |дата на смъртта= |празник=[[Илинден]] – [[20 юли]]<br>(католици и православни) |наставка= |почитан/а в=[[Православна църква]] |изображение=SaintIliaFromRilaMonastery.jpg |размер на изображението=300px |описание на изображението=Стенопис от [[Рилския манастир]], изобразяващ св. пророк Илия в огнена колесница и пред пещерата |място на смъртта= |титли=светец и пророк |атрибути= |покровителство= кожари, кожухари |главно светилище= }} '''Илия''' ([[иврит]]: ''אליהו'', ''Елияху'') е еврейски [[пророк]] от [[9 век пр. Хр.]], живял в Древен Израел. За него е писано в [[Стар завет|Стария завет]] ([[Танах|Юдейската Библия]]), [[Нов завет|Новия завет]], [[Талмуд]]а и [[Коран]]а, също така е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от [[Юдаизъм|юдеи]], [[Християнство|християни]], [[Ислям|мюсюлмани]], [[Бахайство|бахаи]], [[свидетели на Йехова]], [[мормони]] и [[раелити]]. == В Стария завет (Юдейската Библия) == Като се има предвид колко важен е пророк Илия за юдаизма и християнството, историята му като обем заема удивително малко място в Писанията. С големи подробности е разказано за него в Трета и Четвърта книга „Царства“ и по-малко във Втора книга „Паралипоменон“ и „[[Книга на пророк Малахия]]“. === III и IV книга „Царства“ === ==== Въведение ==== Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския [[Бог]], защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на [[Езавел]], съпругата на цар [[Ахаав]]. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава „Моят Бог е [[Яхве]]“ може би му е дадено, заради борбата му с култа към [[Езичество|езическото]] [[Финикия|финикийско]] [[божество]] [[Баал (бог)|Баал]]. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. По това време Баал телецът бил смятан за божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата, светкавицата и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали, често придружавани от човешки жертвоприношения – в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него, а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел. [[Файл:Levant 830.svg|мини|Политическа карта на Израел през 9 век пр.н.е. С '''тъмнозелено''' е означено Царство Израел, а със '''светлозелено''' Царство Юдея]] [[Файл:SaintIliaFromOsogovoMonastery.jpg|мини|Възнасянето на св. Илия – стенопис от Осогвски Манастир, Северна Македония]] ==== Политическото положение в Израел ==== През 9 век пр.н.е. обединеното царство на [[Давид]] и [[Соломон]] се разделило на две царства – северно (Израел) и южно (Юдея). [[Йерусалим]], центърът на еврейския религиозен и политически живот бил в границите на Юдея. При това положение, от чисто политически съображения, [[Амрий]] който станал цар на Израел трябвало да предприеме нещо, за да измести този център на своя територия, в противен случай рискувал предаността на неговите поданици да раздели между Израел и Юдея. Амрий намерил относително лесен начин да централизира властта си като построил нова столица в [[Самария]] на височина 91 метра над околността. Но религиозният въпрос представлявал по-голямо предизвикателство, поради неизменната важност на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]] за еврейското богослужение по онова време. За да се откъсне израелската религия от контрола на Храмовите свещеници, три решения били взети: * да се насърчи строителството на храмове и жертвеници в границите на Израел; * за свещеници да бъдат назначени хора, които не са от Левиевото коляно; * строителството на храмове посветени на ханаанитския бог Ваал било разрешено и поощрявано. И трите били в разрез с [[Мойсей|Мойсеевия]] закон и със сигурност щели да предизвикат гнева и възмущението на пророците на Яхве. Всъщност нито едно от тези решения не било ново за Амрий, изпълението им започнало още при царуването на [[Еровоам]]. Но Амрий добавил нова мярка – династичен брак, за да осигури мира със съседните държави, по примера на Соломон. Успял да уреди сватба на сина си Ахаав със сидонската принцеса Езавел, която дошла в Израел не само като принцеса, а и като жрица на Ваал. Последвалите проблеми може би са загатнати в Псалм 45, смятан от някои като сватбена песен на Ахаав и Езавел: {{цитат|''Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си; забрави и народа си, и бащиния си дом; така Царят ще пожелае твоята красота;<br>защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони. И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ, ще търсят благоволението Ти с подаръци.''| (Псалми 45:10 – 12)}} Всички тези мерки за известно време донесли сигурност и стопански напредък за Израел. Това обаче предизвикало силното възмущение на пророците на Яхве, които проповядвали строго придържане към Мойсеевите закони. [[Файл:Washington_Allston_-_Elijah_in_the_Desert_-_Google_Art_Project.jpg|250px|мини|ляво|„Илия в пустинята“, [[Уошингтън Олстън]]]] ==== Илия и вдовицата от Сарепта ==== След спречкването му с Ахаав, Илия избягал от Израел и се скрил при потока Херит, източно от [[Йордан (река)|Йордан]], където бил хранен от врани. Потокът пресъхнал и Господ го изпратил в Сарепта Сидонска при една вдовица, която щяла да се грижи за него. Като пристигнал и ѝ поискал нещо за ядене, му отвърнала, че самата тя и болният ѝ син нямало какво да ядат. Илия отново ѝ заръчал да му даде да яде и я уверил, че докато трае сушата Бог няма да позволи тя или синът ѝ да останат гладни. Вдовицата нахранила Илия, с последната храна, която ѝ е останала и обещанието на Илия като по чудо се изпълнило. После по някое време синът ѝ починал, но Илия се помолил на Господ да го върне и той оживял. След две години на глад и суша, Бог казал на Илия да се върне при Ахаав и да обяви края на сушата. По пътя пророкът срещнал [[Авдий]], домоуправителят на царя, който криел 100 пророка на Яхве, по времето, когато Езавел и Ахаав са ги убивали. Илия изпратил Авдий обратно при царя, за да разгласи неговото завръщане в Израел. [[Файл:Elijah's cave P3160005.JPG|мини|Пещерата на Илия, [[Планината Кармел]], [[Израел]]]] ==== Предизвикателството към Ваал ==== {{раздел-мъниче}} ==== На планината [[Хорив]] ==== Езавел, разгневена от заповедта на Илия да се избият всички нейни жреци, заплашила да го убие. Това е първата им среща. По-късно Илия ще пророкува за смъртта ѝ, заради нейния грях. Пророкът избягал в [[Беер Шева]], Юдея, после продължил през пустинята и на един ден път се спрял, легнал под една хвойна и се помолил на Бог да го убие понеже смятал, че не е по-добър от всички останали грешници. Сетне заспал под дървото. Внезапно един ангел го събудил и му казал да стане и да яде. Илия се надигнал и видял, че до главата му има пита, печена на жарава и стомна с вода. Ял, пил и легнал да спи. Ангелът пак дошъл при него, събудил го и отново му казал да яде и пие, защото го чака дълъг път. Илия пътувал 40 дни и 40 нощи до планината Хорив и като стигнал се подслонил в една пещера. Бог го попитал: „Какво правиш тук, Илия?“ и пророкът изповядал всичко, което го мъчи и че се уповава единствено на Господа. Тогава Бог му казал да излезе от пещерата и да се яви на планината пред Него. Последвали силен вятър и земетресение, огън се разгорял пред Илия и чул Бог отново да го пита с „тих нежен глас“: „Какво правиш тук, Илия?“ Илия отново заговорил за страданието си като гледа колко грешен е светът. Бог го изпратил в Дамаск да помаже [[Азаил]] за цар на Сирия, [[Ииуй]] за цар на Израел и [[Елисей]] за негов заместник. [[Файл:JPF-Cave Of Elijah.JPG|мини|ляво|Статуя в Пещерата на Илия, Планината Кармел, Израел]] ==== Лозето на [[Навутей]] ==== Израелският цар Ахаав поискал да присвои лозето на езраелеца Навутей понеже било близо до палата му. И така предложил на собственика му или да го размени за друго хубаво лозе, или да го купи. Но Навутей отказал, защото Бог му забранил да продава тази земя. Ахаав приел отговора много тежко, бил тъжен и огорчен. Езавел обаче скроила заговор, за да заграби лозето на израелеца. Тя пратила писма от името на Ахаав до старейшините и благородниците в града на Навутей, в които им заръчала да го поставят на видно място пред народа, да намерят двама лъжесвидетели, които да го набедят, че е похулил Бога и царя, сетне да го изведат извън града и да го убият с камъни. Така и направили. Като разбрала, че планът е сработил и Навутей е мъртъв, Езавел казала на Ахаав да вземе лозето. Тогава Илия по Божия заръка отишъл при царя и му казал така: „Уби ли ти, а още присвои ли? Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.“ Между двамата избухнала свада. Ахаав нарекъл пророка „свой враг“, а Илия му отвърнал, че Господ ще го накаже за злите му деяния и изрекъл пророчество, в което се казвало, че цялата държава ще отхвърли властта му, че кучета ще разкъсат Езавел при рова на Езраел и че цялото му семейство ще умре и ще бъде изядено от кучета (ако са в града) или от птици (ако са на полето). Когато чул това, царят искрено се разкаял, до такава степен, че Бог се смилил и се зарекъл, че няма да накаже него, а ще го върне на жена му Езавел и сина им [[Охозия]]. ==== Цар Охозия ==== Цар Охозия паднал отвисоко и се наранил много сериозно. Тогава пратил хора да се допитат до акаронския езически бог Ваал-Зевув (Велзевул) дали ще оздравее. Но Илия пресрещнал пратениците и им заръчал да се върнат при царя и да му предадат следното послание: „Така казва Господ: Няма ли Бог в Израел, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.“ Охозия попитал вестоносците как изглежда човекът изрекъл предупреждението, те го описали и царят се сетил, че това е тесвиецът Илия. Тогава пратил три подразделения войници да го арестуват. Две от тях били унищожени от Небесен огън, изпратен от Бога по молба на Илия. Водачът на третото помолил пророкът да се смили над него и войниците му и да ги придружи до царя. Илия се съгласил, предал пророчеството лично на Охозия и то се изпълнило. ==== Възнасянето на Илия ==== Илия и ученикът му Елисей отишли до брега на [[Йордан (река)|Йордан]], а от другата страна на реката стояли още 50 пророчески ученика и ги наблюдавали. Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на Небето. Като излитала кожухът му паднал на земята и Елисей го взел. === „Книга на Малахия“ === Пророчество относно Илия изрича пророк Малахия в своята книга от Библията. [[Файл:Elias041.jpg|мини|„Илия“, 1638, [[Хосе де Рибера]]]] == В Новия завет == Когато Исус Христос и Йоан Кръстител са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналия се Илия. За християните Йоан Кръстител не е самият Илия, а е продължител на делото му. Също така, Илия и Мойсей се явяват на Христос в Деня на Преображението. Последно пророк Илия се споменава в Евангелията след последните думи на Христос, когато стоящите пред кръста мислели, че Иисус го вика на помощ. Според тълкуванията на православната Църква за пророк Илия се говори в последната книга на Библията – „Откровение на Свети Йоан Богослов“ като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста. Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически, а хилядолетия преди него същата участ е имал древният пророк Енох, който е вторият пророк, който ще дойде. Тогава те ще приемат мъченическа смърт и три дни телата им ще лежат на улиците непогребани, целият свят ще ликува и хората ще си раздават подаръци от радост по смъртта им. Пророк Илия е един от най-великите християнски светии. == Вижте също == * [[Илинден]] == Източници == * [http://www.pravoslavie.bg/Беседа/пророк-илия-утешител-на-умиращия-св/ Пророк Илия – утешител на умиращия свят] [[Категория:Старозаветни светци|Илия]] [[Категория:Пророци|Илия]] [[Категория:Евреи|Илия]] 0nounhcs2275v3ek4o4s2iell20ep2q 0 152349 11464223 11408452 2022-07-19T22:22:49Z Radiohist 106368 /* Синхронен дублаж */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Семейство Симпсън: Филмът | име_оригинал = The Simpsons Movie | картинка = | режисьори = Дейвид Силвърман | продуценти = Джеймс Л. Брукс<br>[[Мат Грьонинг]]<br>Ал Джийн<br>Майк Скъли<br>Ричард Сакай | сценаристи = Джеймс Л. Брукс<br>Мат Грьонинг<br>Ал Джийн<br>Йън Макстоун-Греъм<br>Джордж Мейър<br>Дейвид Мъркин<br>Майк Райс<br>Майк Скъли<br>Мат Селман<br>Джон Шварцвелдер<br>Джон Вити | базиран_на = „[[Семейство Симпсън]]“ на Мат Грьонинг | актьори = [[Дан Кастеланета]]<br>Джули Кавнър<br>[[Нанси Картрайт]]<br>Ярдли Смит<br>[[Ханк Азария]]<br>[[Хари Шиърър]]<br>Памела Хейдън<br>[[Трес Макнийл]]<br>Албърт Брукс | музика = [[Ханс Цимър]] | оператор = | монтаж = Джон Карночан | филмово_студио = [[Gracie Films]]<ref name=afi>{{cite web|url=http://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/64476|title=The Simpsons Movie (2007)|work=[[AFI Catalog of Feature Films]]|access-date=December 1, 2017|archive-date=March 19, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210319065013/https://fonts.googleapis.com/css?family=Merriweather:400,300,300italic,400italic,700,700italic,900,900italic|url-status=live}}</ref><br>[[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]<ref>{{cite news |last1=Baisley |first1=Sarah |title=Universal Pictures Lures Chris Meledandri From 20th Century Fox Animation |url=https://www.awn.com/news/universal-pictures-lures-chris-meledandri-20th-century-fox-animation |access-date=August 8, 2018 |work=Animation World Network |date=January 18, 2007 |archive-date=March 19, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210319065012/https://www.awn.com/news/universal-pictures-lures-chris-meledandri-20th-century-fox-animation |url-status=live }}</ref> | разпространител = [[20th Century Fox]]<ref name=afi/> | премиера = [[21 юли]] [[2007]] г. <small>([[Спрингфийлд]])</small><br>[[27 юли]] [[2007]] г. <small>([[САЩ]])</small> | времетраене = 87 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $75 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=simpsons.htm |title=''The Simpsons Movie'' (2007) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=4 август 2015}}</ref> | приходи = $527,1 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = „[[Семейство Симпсън]]“ | уебсайт = http://www.simpsonsmovie.com/ | код-IMDB = 0462538 | код-Allmovie = 346517 }} '''„Семейство Симпсън: Филмът“''' ({{lang|en|The Simpsons Movie}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимация|анимационен]] филм от 2007 г., базиран на анимационния сериал „[[Семейство Симпсън]]“ и е режисиран от Дейвид Силвърман. Разговори за евентуален пълнометражен филм „Семйство Симпсън“ са водени още от ранните дни на анимацията. Епизодът „''Kamp Krusty''“ е плануван първоначално за филм, но остава само епизод, след трудностите при разширяване на сценария за рамките на филм. Има слухове в интернет, че създаването на филм е в развой, но не е било до 2004 г., когато тези слухове са потвърдени. През тази година продуцентите обявяват, че подготвят пълнометражен филм, който ще види бял свят след края на сериала. След като е подписан договор за продължаване на сериала до Сезон 20, следва, че такъв филм най-рано ще излезе на екраните през лятото на 2008 г. Тази информация е потвърдена от Туентийът Сенчъри Фокс на 6 юни 2005 г. Също като сериала, филмът ще е анимационен (Мат Грьонинг отхвърля предложението за игрален филм, за да не разгневи верните фенове) и ще включва шестимата озвучаващи актьори – [[Дан Кастеланета]], Джули Кавнър, [[Нанси Картрайт]], Ярдли Смит, [[Ханк Азария]] и [[Хари Шиърър]], както и най-вероятно Марша Уолъс, Маги Розуел, Памела Хейдън и [[Трес Макнийл]]. Спекулира се, че известни личности ще озвучават малки или основни роли. ''IMDb'' добавят [http://www.imdb.com/title/tt0462538/combined страница в сайта] си за филма, като сочат дата за пускането му по екраните през ноември 2008, а същевременно от друг сайт — ''Yahoo! Movies'' твърдят, че [http://movies.yahoo.com/shop?d=hp&cf=prev&id=1808405877 ще бъде пуснат през 2007]. Премиерата на филма, под заглавие „Семейство Симпсън: Филмът“, в САЩ е на 27 юли 2007 г. == Дублажи == === Синхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Превод и адаптация || Христо Христов |- | Режисьор на дублажа || [[Василка Сугарева]] |- | Тонрежисьор || Пламен Чернев |} {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- | [[Хоумър Симпсън]] || [[Дан Кастеланета]] || [[Сава Пиперов]] |- | [[Мардж Симпсън]] || Джули Кавнър || [[Василка Сугарева]] |- | [[Барт Симпсън]] || [[Нанси Картрайт]] || [[Елена Бозова]] |- | [[Лиса Симпсън]] || Ярдли Смит || Нели Токмакчиева |- | Ръс Каргил || Албърт Брукс || Георги Георгиев |- | Кент Брокман || [[Хари Шиърър]] || [[Цветан Ватев]] |- | Нед Фландърс || [[Хари Шиърър]] || [[Здравко Димитров]] |- | Милхаус Ван Хутън || Памела Хейдън || [[Светлана Смолева]] |- | Колин || [[Трес Макнийл]] || [[Ася Рачева]] |- | Шериф Уигъм || [[Ханк Азария]] || [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Мо || [[Ханк Азария]] || [[Петър Върбанов]] |- | Преподобния Лавджой || [[Хари Шиърър]] || Николай Петров |- | Си Монтгомъри Бърнс || Хари Шиърър || [[Радослав Рачев]] |- | Нелсън Мънц || [[Нанси Картрайт]] || [[Светлана Смолева]] |- | [[Том Ханкс]] || [[Том Ханкс]] || [[Христо Бонин]] |} ; Други гласове {| class="wikitable" |- | Ася Михайлова<br>[[Мирослав Цветанов]]<br>[[Васил Стойчев]]<br>[[Кирил Бояджиев]]<br>Пламен Чернев<br>Таня Пашанкова<br>Зорница Цветанова<br>Елиан Аройо<br>Огнян Милушев<br>[[Светослав Пеев]] |} == Войсоувър дублаж == На 1 януари 2013 г. филмът е излъчен по [[bTV]] с войсоувър дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Василка Сугарева]]<br>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Радослав Рачев]]<br>[[Веселин Ранков]] |- | Преводач || Радостина Стойчева |- | Тонрежисьор || Павел Цонев |- | Режисьор на дублажа || [[Албена Павлова]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.simpsonsmovie.com/}} * {{imdb title|0462538}} * {{kino.dir.bg film|6688}} * {{Amg movie|346517}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Семейство Симпсън|Филмът]] [[Категория:Анимационни филми от 2007 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на сериали]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Анимационни филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] m4v4vm9o34rh9dtzlsv9balyqs661ck 0 153840 11464857 11368223 2022-07-20T11:57:46Z Xunonotyk 209517 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маврово|Маврово}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Маврово | име-местно = Маврово | вид = село | изглед = Мавровско Езеро со Маврово 1.jpg | изглед-описание = Маврово и [[Мавровско езеро|Мавровското езеро]] | регион = Положки | община = [[Маврово и Ростуше]] | област = [[Мавровско поле]] | площ = | височина = 1 427 | население = 166 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Ма̀врово''' ({{lang|mk|Маврово}}) е [[село]] в [[Северна Македония]] в община [[Маврово и Ростуше]]. == География == Селото е разположено в [[Мавровска котловина|Мавровската котловина]] на южния бряг на [[Мавровско езеро|Мавровското езеро]]. Маврово е популярен туристически ски център. == История == В XIX век Маврово е преобладаващо българско село в [[Гостивар]]ска нахия на [[Тетово|Тетовска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Андрей Стоянов (учител)|Андрей Стоянов]], учителствал в [[Тетово]] от 1886 до 1894 година, пише за селото: {{цитат|С. Маврово. – Въ Маврово, Леуново и Ничворово сѫществува и другъ видъ курбанъ, който се коли когато прави ново здание. Месото на закланото въ такъвъ случай животно се яде отъ зидаритѣ.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=67 |url= |accessdate=}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Маврово има 1 222 [[българи]] [[християнство|християни]], 12 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 25 [[власи]].<ref>{{МЕС|213}}</ref> Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.<ref>{{МЕС|92}}</ref> В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 65 ученици, от които 20 ученички и 45 ученици с 1 учител.<ref>{{cite book |title= Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му |last= Серафимовъ |first= Л |authorlink= Лазар Серафимов |coauthors= |year= 1900 |publisher= Печатница на Хр. Г. Дановъ |location= Пловдивъ |isbn= |pages= 25 |url= http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf |accessdate=}}</ref> В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише: {{цитат|Селото Маврово брои 150 къщи, от които 90-100 са български. Преди четири години, при последното преброяване, това число се намали на 40 къщи, понеже от една страна мнозина българи се именуваха сърби, за да могат да отиват в Цариград, където достъпът на българите по изрична заповед не се позволяваше, от друга – заплашванията на сръбските чети, от трета, много наши съселяни, отивающи на гурбетлък в Сърбия, там бяха заставявани да се именуват сърби. В селото ни има две черкви, едната струва 1000, а другата 100 лири турски. Правителството, освен гдето разпореди, щото голямата черква да се предаде изключително на сърбите, но постанови още, щото и в малката сърбите да служат две недели, а българите една. Понеже това е голяма неправда спрямо българското население, молим надлежното Ви разпореждане, за да ни се предаде една от черквите, където да извършваме религиозните си обреди. От името на българското население в с. Маврово свещеник Трайко Угринов.<ref>{{cite book |title = Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония |year=1909 |publisher=Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ |location= Солунъ |isbn= |pages=85 |url= |accessdate=}}</ref>}} Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В селото работят българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|124 – 125}}</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|300}}</ref> В 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Афанасий Селишчев]] в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.<ref>Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-10 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> [[Файл:20090714 Mavrovo lake church summer.jpg|ляво|мини|Маврово и потопената „Свети Никола Летни“]][[Файл:Novata crkva vo Mavrovo.jpg|мини|Новата църква „Свети Никола“]] [[Файл:Mavrovo-Church-B&W.jpg|мини|„Свети Никола Летни“]] [[Файл:20090714 Mavrovo panoramic summer.jpg|мини|Мавровското езеро и Маврово]] {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 163 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 3 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} === „Свети Никола Летни“ === {{Основна|Свети Никола Летни (Маврово)}} Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на XXI век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на XX век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/content/view/1818/138/ | заглавие = Маврово доби црква слична на потопената | достъп_дата = 27 март 2014 г | издател = [[Премин]] Портал }}</ref> == Личности == ; Родени в Маврово * {{флагче|България}} [[Васил Алексиев]] (? – 1865), български просветен деец * {{флагче|Сърбия}} [[Вълчо Жикич]] (? – 1807), войвода на Първото сръбско въстание * {{флагче|България}} [[Георги Серафимов|Георги Серафимов Димов]] (1870 – 1941), български търговец и общественик * {{флагче|Сърбия}} [[Голуб Янич]] (1853 – 1918),сръбски национален деец, търговец, милионер по потекло от [[Лазарополе]]<ref>{{Citation |title=Српски биографски речник, том 4, с. 24. |url=http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf |accessdate=2011-09-14 |archivedate=2012-03-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120315164646/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf }}</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Доситей Охридски и Македонски]] (1906 – 1981), сръбски духовник, по-късно пръв глава на Македонската православна църква * {{флагче|СФРЮ}} [[Елисие Поповски]] (1907 – 1972), банков чиновник, делегат на Първото заседание на АСНОМ. * {{флагче|България}} [[Кирил Стоянов]] (1878 – 1909), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|СФРЮ}} [[Миле Филиповски]] (1920 – 1986), деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония * {{флагче|България}} Трайко Угринов, български просветен и духовен деец, дългогодишен български учител и свещеник в Маврово * {{флагче|България}} [[Христо Спасов (учител)|Христо Спасов]], български просветен деец == Литература == * Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1375 „Венчила в енорията на свещеник Трайко Угринов, Маврово, Гостиварска каза, Скопска епархия, Скопски вилает“, Маврово, 1906 година] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1619 „Коледа и Бъдни вечер; Сурваки или Нова година (Народен обичай из Маврово, Гостиварска нахия)“], публикувано във в. „Новини“, брой 13, 1902 година == Бележки == <references /> {{Община Маврово и Ростуше}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Маврово и Ростуше]] amqjwsli7ehr26b5xwz90mwx52ir5t8 0 154196 11463951 10749803 2022-07-19T19:21:06Z Svawt95 240800 Някои твърдения имат нужда от източник wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ}} '''Патриарх Даниил I''' е висш румънски православен духовник. От [[2007]] г. заема поста на румънски патриарх. Като такъв носи титлата: ''Негово Светейшество архиепископ на [[Букурещ]], митрополит на [[Влашко]] и [[Добруджа]], местоблюстител на престола на [[Кесария]] Кападокийска и [[патриарх]] на Румънската православна църква''. Роден е в село [[Добрещ]], [[Тимишоара (окръг)|Тимишоара]], Северозападна Румъния на [[20 юли]] [[1951]] г., [[Илинден]], поради което получава името Дан-Илие. Но е записан в общинския регистър 2 дена по-късно, на 22 юли 1951 г., което остава като официална дата на раждане.{{източник}} Завършва Богословския факултет в [[Сибиу]] (1970 – 1974), а след това продължава обучението си в Богословския факултет в [[Букурещ]] (1974 – 1976 г.) под научното ръководство на прочутия богослов проф. прот. Димитру Станилое. Специализира в протестантски и католически университети във Франция (Университет на [[Страсбург]], 1976 – 1978, със стипендия на френското правителство) и Германия (Университет на [[Фрайбург]], 1978 – 1980, при проф. [[Карл Леман]], сега [[кардинал]]). През 1979 г. защитава [[докторат]] в Страсбург, а през 1980 г. защитава и доктората си в Букурещ. От 1980 г. става преподавател в Икуменическия институт на Световния съвет на църквите в [[замък]]а [[Босе]] край град [[Нион]], [[Швейцария]]. Там остава до 1988 г., като на Преображение, 6 август 1987 г. приема [[монашество]] в прочутата обител Сихастрия в [[Молдова]], Източна Румъния. На 14 август е ръкоположен за [[дякон]], а на 15 август – за [[йеромонах]]. На 4 март 1990 г., съвсем скоро след политическите промени в страната, е хиротонисан за [[епископ]] на [[Лугож]], но със служение като викарий на архиепископа на [[Тимишоара]] и митрополит на [[Банат]] – Николай. На 1 юли същата година е избран за архиепископ на [[Яш]] и митрополит на [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Буковина]]. Така за три години той стига до високия пост на Молдовски митрополит, първи след патриаршеския престол. Митрополит Даниил е и известен богослов, който има около 500 статии на румънски и почти 100 на други езици. Той е един от основателите на Богословския факултет в [[Яш]], където и до днес е професор по догматика, на няколко семинарии в епрахията си и други църковни институти. През 2003 г. беше обявен за почетен доктор на Католическия университет „Пресвято Сърце Исусово“ във [[Феърфийлд (Кънектикът)|Феърфийлд]], [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Митрополит Даниил е един от инициаторите на натиска срещу вече покойния патриарх [[Теоктист]] да подаде оставка в началото на 90-те години заради обвинения в сътрудничество на комунистическата власт в Румъния. Даниил изпълнява длъжността местоблюстител на овдовелия патриаршески престол след кончината на патриарх Теоктист. Интронизацията на новоизбрания патриарх Даниил се състои на 30 септември 2007 г. Румънската църква претендира да има юрисдикция в Молдавия, но мнозинството от вярващите там принадлежат към Басарабската митрополия, която е част от Руската църква. На 16 април 2009 г. Румънската патриаршия изпраща свещеник-румънец в българската църква „Св. Илия“ в Букурещ, който забранява да се служи на български език. След протести на Българската църква и държава се стига до споразумение да бъдат отделен терен от два декара за строеж на български храм в румънската столица.{{източник}} По местна традиция патриархът на Румъния носи не само бяла [[епанокамилавка]] (було), а изцяло бели дрехи: [[подрасник]] и [[расо]]. == Литература == * [http://www.mospat.ru/archive/37761.htm В Румынии избран новый Патриарх]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. 12 септември 2007. * [http://www.gandul.info/news/patriarhul-daniel-mason-951760 Patriarhul Daniel nu este mason]. 10 октомври 2007. * Dragnev, Е. L'Église orthodoxe en Moldavie au XXe siècle. – In: L'Église orthodoxe en Europe orientale au XXe siècle. Sous la direction de C. Chaillot. Paris, 2009 (Histoire religieuse de l'Europe contemporaine), 169 – 190. * Димитров, Ив. [http://www.dveri.bg/content/view/8853/33/ Българската православна общност в Букурещ протестира срещу отнемане на права и имоти]. 7 май 2009. {{пост начало}} {{пост|[[Патриарх на Румъния|патриарх]]|[[12 септември]] [[2007]]|---|[[Теоктист]]|---}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Православие|Румъния}} [[Категория:Румънски духовници]] [[Категория:Румънска православна църква]] [[Категория:Родени в Румъния]] gj9ohbkqg9wbnjpc679ld9zjgq7icui 0 155361 11463617 11133730 2022-07-19T12:41:34Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|футболист | име= Борис Ставрев | портрет= | описание= български футболист | роден-място=[[Варна]], [[Княжество България]] | починал-място=[[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Борис Ставрев''' - '''''Хайгъра''''' е бивш [[България|български]] [[футболист]], защитник.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg ''Дневни новини'' - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924. / стр. 1.]</ref> Играл е за [[Владислав (Варна)]] от [[1921]] до [[1929]] г. Има 91 мача и 8 гола в градското и областно първенство на [[Варна]] и в [[Държавно първенство|държавното първенство]] на [[България]]. Двукратен [[Шампионат на България|шампион]] и носител на [[Царска купа|купата на страната]] през [[1925]] и [[1926]], вицешампион през [[1928]] г. Има 1 мач за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]]. == Източници == <references /> {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{България24-състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Ставрев, Борис}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Владислав (Варна)]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Варна]] 7ljbtzgc061ly4bx07uyixgo7czxm5s 0 156131 11463926 11385532 2022-07-19T18:33:49Z Kaaloyan 311536 /* Външни препратки */ Премахване на www. от URL-а, тъй като с www. той води към грешния сайт - пренасочва към clubz.bg, а не към darikradio.bg. wikitext text/x-wiki {{Радиостанция | Име в оригинал = Дарик радио | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|01|21}} | Страна = [[България]] | Програмен формат = news&talk | Девиз = | Покритие (честоти) = | Притежава се от = | Свързани радиостанции = [[Гонг (радио)|Гонг]], [[Дарик Носталжи]] | Уебсайт = [http://www.darikradio.bg/ Официален сайт] }} '''„Дарик“''' е [[България|българска]] [[радио]]станция, единствената частна с национален лиценз. Започва излъчване на 21 януари 1993 г. в София. == Известни водещи == [[Файл:Misho duzev.jpg|180px|мини|дясно|[[Михаил Дюзев]] е водещ на сутрешния блок]] [[Файл:Tomislav rusev.jpg|180px|мини|дясно|[[Томислав Русев]] и неговото спортно шоу ГОНГ е едно от най-слушаните предавания]] * [[Александър Божков]] * [[Мартин Карбовски]] * [[Ники Кънчев]] * [[Томислав Русев]] * [[Николай Александров (журналист)|Николай Александров]] * [[Веселина Петракиева]] * [[Людмил Кърджилов]] * [[Диана Найденова]] * [[Кирил Вълчев]] * [[Михаил Дюзев]] * [[Пролет Велкова]] == УКВ Честоти == {{колони|2| * 91.00 MHz – Белоградчик, Видин * 107.20 MHz – Благоевград * 89.70 MHz – Боровец * 104.50 MHz – Бургас * 106.80 MHz – Варна * 106.60 MHz – Велико Търново * 107.30 MHz – Враца * 96.40 MHz – Габрово * 106.20 MHz – Гоце Делчев * 107.70 MHz – Добрич * 99.30 MHz – Каварна * 96.20 MHz – Кресна * 93.20 MHz – Кърджали, Момчилград * 100.60 MHz – Кюстендил * 97.30 MHz – Ловеч * 106.40 MHz – Монтана * 98.80 MHz – Петрич * 88.40 MHz – Плевен * 105.40 MHz – Пловдив * 104.90 MHz – Разград * 91.60 MHz – Русе * 87.90 MHz – Сандански * 107.90 MHz – Свищов * 104.00 MHz – Свиленград * 88.50 MHz – Севлиево * 100.70 MHz – Силистра * 101.20 MHz – Сливен * 107.00 MHz – Смолян, Пампорово * 105.00 MHz – София * 106.80 MHz – Стара Загора * 96.60 MHz – Хасково * 91.40 MHz – Шумен * 96.70 MHz – Ябланица }} == Външни препратки == * [https://darikradio.bg/ Официален сайт] {{мъниче|организация|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Радиостанции в България]] 84t8hya7h9ftw8wx03gfiybg8oii33m 11464280 11463926 2022-07-20T01:41:26Z Сале 9192 Премахнати [[Special:Contributions/Kaaloyan|редакции на Kaaloyan]] ([[User talk:Kaaloyan|б.]]): няма такова нещо и darikradio.bg и www.darikradio.bg отварят един и същ сайт. Това че и clubz е на същия сървър е съвсем нормална практика. wikitext text/x-wiki {{Радиостанция | Име в оригинал = Дарик радио | Дата на стартиране = {{Стартова дата и възраст|1993|01|21}} | Страна = [[България]] | Програмен формат = news&talk | Девиз = | Покритие (честоти) = | Притежава се от = | Свързани радиостанции = [[Гонг (радио)|Гонг]], [[Дарик Носталжи]] | Уебсайт = [http://www.darikradio.bg/ Официален сайт] }} '''„Дарик“''' е [[България|българска]] [[радио]]станция, единствената частна с национален лиценз. Започва излъчване на 21 януари 1993 г. в София. == Известни водещи == [[Файл:Misho duzev.jpg|180px|мини|дясно|[[Михаил Дюзев]] е водещ на сутрешния блок]] [[Файл:Tomislav rusev.jpg|180px|мини|дясно|[[Томислав Русев]] и неговото спортно шоу ГОНГ е едно от най-слушаните предавания]] * [[Александър Божков]] * [[Мартин Карбовски]] * [[Ники Кънчев]] * [[Томислав Русев]] * [[Николай Александров (журналист)|Николай Александров]] * [[Веселина Петракиева]] * [[Людмил Кърджилов]] * [[Диана Найденова]] * [[Кирил Вълчев]] * [[Михаил Дюзев]] * [[Пролет Велкова]] == УКВ Честоти == {{колони|2| * 91.00 MHz – Белоградчик, Видин * 107.20 MHz – Благоевград * 89.70 MHz – Боровец * 104.50 MHz – Бургас * 106.80 MHz – Варна * 106.60 MHz – Велико Търново * 107.30 MHz – Враца * 96.40 MHz – Габрово * 106.20 MHz – Гоце Делчев * 107.70 MHz – Добрич * 99.30 MHz – Каварна * 96.20 MHz – Кресна * 93.20 MHz – Кърджали, Момчилград * 100.60 MHz – Кюстендил * 97.30 MHz – Ловеч * 106.40 MHz – Монтана * 98.80 MHz – Петрич * 88.40 MHz – Плевен * 105.40 MHz – Пловдив * 104.90 MHz – Разград * 91.60 MHz – Русе * 87.90 MHz – Сандански * 107.90 MHz – Свищов * 104.00 MHz – Свиленград * 88.50 MHz – Севлиево * 100.70 MHz – Силистра * 101.20 MHz – Сливен * 107.00 MHz – Смолян, Пампорово * 105.00 MHz – София * 106.80 MHz – Стара Загора * 96.60 MHz – Хасково * 91.40 MHz – Шумен * 96.70 MHz – Ябланица }} == Външни препратки == * [http://www.darikradio.bg/ Официален сайт] {{мъниче|организация|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Радиостанции в България]] si8qgo2z171sddfg32u7lgco08cwbhr 0 157924 11464258 11463181 2022-07-19T23:45:41Z Zelenkroki 12559 /* Софтуерни виртуални машини */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:VirtualBox2.png|мини|Виртуална машина, създадена с помощта на хипервайзора [[Oracle VM VirtualBox]]]] '''Виртуалната машина''' ({{lang|en|virtual machine}}) представлява [[софтуер]]на среда, абстракция на [[Интерфейс (програмиране)|интерфейса]] на [[Централен процесор|компютърен процесор]]. Тъй като всеки тип процесор има собствен набор от команди и писането на машинен език в последните десетилетия се извършва от езици от високо ниво, похватът за създаването на една и съща виртуална машина, която да предоставя един и същ интерфейс за програмния език, е технически много добре обоснован. Виртуалната машина предоставя следните преимущества на разработчиците на софтуер: * Лесна преносимост между различни [[платформа (компютри)|платформи]] – т.е. софтуерът бива написван един път на една платформа и работи безпроблемно на друга платформа (на практика това твърдение често е трудно изпълнимо за особено сложни програми). Известни програмни езици, които използват виртуални машини, са [[Java]] и [[Perl]]. == Обфускация на машинен код == Съществува и друг тип виртуална машина, такава, чиято цел е да затрудни [[Обратно инженерство|обратното инженерство]] на дадена програма, като преобразува даден машинен код в друг такъв, който се интерпретира (изпълнява) от виртуалната машина, като тя самата се изпълнява от програмата. Тъй като този процесор (интерпретатор) е виртуален, той може да е напълно различен като архитектура от разработените дотогава физически такива. Различните наименования са: Code Obfuscation Virtual Machine, Virtualization Obfuscation, Process Virtual Machines. Най-често такъв тип виртуални машини се ползват от зловредни програми, за да затруднят разбирането на функцията на зловредния код. Те също се ползват легитимно и в комерсиалната среда от разработчици на компютърни игри и програми, за да се предотврати нелегалното им разпространение (crack). За по-голяма сложност, има виртуални машини, които изпълняват друга виртуална машина, която изпълнява (интерпретира) някакъв код. Не е задължително двете виртуални машини да са с една и съща архитектура. == Софтуерни виртуални машини == * [[Common Language Runtime]] – общата виртуална машина за следните езици [[C sharp|C#]], [[Visual Basic .NET]], [[J Sharp|J#]], [[Managed Extensions for C++|Managed C++]] на [[Microsoft]] * [[Java виртуална машина (JVM)|JVM]] – виртуалната машина на програмния език [[Java]] * [[Perl|Виртуалната машина на Perl]] – [[Perl]] * [[Parrot]] * VMProtect – виртуализира x86/x64 машинен код в друг такъв, с уникална архитектура всеки път. * Armadillo – protector, включващ в арсенала си виртуална машина.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://digitalk.bg/operacionni_sistemi/2021/08/19/4244622_google_zapochna_da_razprostraniava_novata_si/ | заглавие = Google започна да разпространява новата си операционна система Fuchsia | достъп_дата = 20.07.2022 | фамилно_име = Главчев | първо_име = Александър | дата = 19.08.2022 | труд = | издател = digitalk.bg }}</ref> * SecuROM – protector, включващ в арсенала си виртуална машина. Ползва се най-често при компютърни игри. * Themida – protector, включващ в арсенала си виртуална машина. == Вижте също == * [[Виртуализация]] * [[Изисквания за виртуализация на Попек и Голдбърг]] {{мъниче|софтуер}} [[Категория:Виртуални машини| ]] evca2y5fqpt91ai2e1at12urr1f2sk7 11464259 11464258 2022-07-19T23:46:32Z Zelenkroki 12559 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} [[Файл:VirtualBox2.png|мини|Виртуална машина, създадена с помощта на хипервайзора [[Oracle VM VirtualBox]]]] '''Виртуалната машина''' ({{lang|en|virtual machine}}) представлява [[софтуер]]на среда, абстракция на [[Интерфейс (програмиране)|интерфейса]] на [[Централен процесор|компютърен процесор]]. Тъй като всеки тип процесор има собствен набор от команди и писането на машинен език в последните десетилетия се извършва от езици от високо ниво, похватът за създаването на една и съща виртуална машина, която да предоставя един и същ интерфейс за програмния език, е технически много добре обоснован. Виртуалната машина предоставя следните преимущества на разработчиците на софтуер: * Лесна преносимост между различни [[платформа (компютри)|платформи]] – т.е. софтуерът бива написван един път на една платформа и работи безпроблемно на друга платформа (на практика това твърдение често е трудно изпълнимо за особено сложни програми). Известни програмни езици, които използват виртуални машини, са [[Java]] и [[Perl]]. == Обфускация на машинен код == Съществува и друг тип виртуална машина, такава, чиято цел е да затрудни [[Обратно инженерство|обратното инженерство]] на дадена програма, като преобразува даден машинен код в друг такъв, който се интерпретира (изпълнява) от виртуалната машина, като тя самата се изпълнява от програмата. Тъй като този процесор (интерпретатор) е виртуален, той може да е напълно различен като архитектура от разработените дотогава физически такива. Различните наименования са: Code Obfuscation Virtual Machine, Virtualization Obfuscation, Process Virtual Machines. Най-често такъв тип виртуални машини се ползват от зловредни програми, за да затруднят разбирането на функцията на зловредния код. Те също се ползват легитимно и в комерсиалната среда от разработчици на компютърни игри и програми, за да се предотврати нелегалното им разпространение (crack). За по-голяма сложност, има виртуални машини, които изпълняват друга виртуална машина, която изпълнява (интерпретира) някакъв код. Не е задължително двете виртуални машини да са с една и съща архитектура. == Софтуерни виртуални машини == * [[Common Language Runtime]] – общата виртуална машина за следните езици [[C sharp|C#]], [[Visual Basic .NET]], [[J Sharp|J#]], [[Managed Extensions for C++|Managed C++]] на [[Microsoft]] * [[Java виртуална машина (JVM)|JVM]] – виртуалната машина на програмния език [[Java]] * [[Perl|Виртуалната машина на Perl]] – [[Perl]] * [[Parrot]] * VMProtect – виртуализира x86/x64 машинен код в друг такъв, с уникална архитектура всеки път. * Armadillo – protector, включващ в арсенала си виртуална машина.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://digitalk.bg/operacionni_sistemi/2021/08/19/4244622_google_zapochna_da_razprostraniava_novata_si/ | заглавие = Google започна да разпространява новата си операционна система Fuchsia | достъп_дата = 20.07.2022 | фамилно_име = Главчев | първо_име = Александър | дата = 19.08.2022 | труд = | издател = digitalk.bg }}</ref> * SecuROM – protector, включващ в арсенала си виртуална машина. Ползва се най-често при компютърни игри. * Themida – protector, включващ в арсенала си виртуална машина. == Вижте също == * [[Виртуализация]] * [[Изисквания за виртуализация на Попек и Голдбърг]] == Източници == <references /> {{мъниче|софтуер}} [[Категория:Виртуални машини| ]] 6zc491qd6c1got8il1e21m4nn7o2tv1 0 158569 11464695 11144001 2022-07-20T11:17:35Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Linus Carl Pauling | категория = химик | описание = американски химик | портрет = Pauling.jpg | портрет-описание = | националност = {{USA}} | брак = Ава Хелън Милър (ж. 1922 – 1981) | вложки = {{Личност/Учен | категория = химик | област = [[химия]], [[биофизика]], [[биохимия]] | образование = Орегонски държавен университет;<br>[[Калифорнийски технологичен институт]] | учил-при = [[Арнолд Зомерфелд]], [[Ервин Шрьодингер]], [[Нилс Бор]] | работил-в = Калифорнийски технологичен институт;<br> [[Университет „Корнел“]];<br>[[Оксфордски университет]];<br>[[Калифорнийски университет, Сан Диего]];<br>[[Станфордски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за химия]] (1954)<br>{{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1962) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Лайнъс Карл Полинг''' ({{lang|en|Linus Carl Pauling}}) е [[американски]] [[химик]] от [[Германия|немски]] произход, носител на две Нобелови награди – [[Нобелова награда за химия]] за [[1954]] г. „''за изследване природата на [[химична връзка|химичната връзка]] и нейното приложение за определяне структурата на [[Химични съединения|химичните съединения]]''“ и [[Нобелова награда за мир]] за [[1962]] г. „''за кампанията му против опитите с [[ядрено оръжие]]''“.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref> Наред с [[Мария Кюри]] са единствените Нобелови лауреати в различни дисциплини. == Биография == Роден е на [[28 февруари]] [[1901]] година в [[Портланд]], щат [[Орегон]], САЩ, в семейството на фармацевта Херман Полинг и Люси Изабел. Баща му умира, когато е на 9 години. Увлича се от науката още през детството, като събира [[насекоми]] и [[минерал]]и. На 13-годишна възраст негов приятел го „запалва“ за химията и Полинг започва да прави опити в дома си. След завършване на средно училище в родния си град се записва в Орегонския държавен селскостопански колеж (днес Орегонски държавен университет) в [[Корвалис]], където изучава химични технологии, химия и [[физика]]. През 1922 г. се жени за Ава Хелън Милър, която му ражда трима синове и една дъщеря. Същата година получава бакалавърска степен и продължава образованието си в [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] в [[Пасадена]], щат [[Калифорния]].<ref name=":0" /> След дипломирането си става асистент в института, а след това преподавател в катедрата по химия. През 1925 г. му е присъдена докторска степен по химия. През следващите две години работи като изследовател и е член на Националния научноизследователски съвет към Калифорнийския технологичен институт. Благодарение на стипендия „Гугенхайм“ през учебната 1926/27 година изучава [[квантова механика]] при [[Арнолд Зомерфелд]] в [[Мюнхен]], [[Ервин Шрьодингер]] в [[Цюрих]] и [[Нилс Бор]] в [[Копенхаген]]. През 1927 г. получава званието асистент-професор, през 1929 – адюнкт-професор, а през 1931 – професор по химия. През 1936 г. Полинг е назначен за [[Декан (длъжност)|декан]] на факултета по химия и химически технологии и за директор на химическата лаборатория в Калифорнийския технологичен институт. На тези длъжности той полага началото на изучаването на атомната и молекулярната структура на [[протеин]]ите и [[Аминокиселина|аминокиселините]] с използване на рентгенова кристалография, а през учебната 1937/1938 г. е лектор по химия в [[Университет „Корнел“|университета „Корнел“]] в [[Итака (Ню Йорк)|Итака]], щат [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. През [[Втора световна война|Втората световна война]] Полинг заема официалния пост член на Националната научноизследователска комисия по отбрана и работи за създаването на ракетно гориво и за намирането на нови кислородни източници за [[Подводница|подводниците]] и [[самолет]]ите. Като сътрудник на Управлението за научни изследвания и развитие, той допринася много за разработването на заместители на [[плазма]]та при преливането на кръв за военни нужди. Но скоро след като САЩ хвърлят [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомните бомби над Хирошима и Нагасаки]], Полинг започва кампания срещу новия вид [[оръжие]] и през 1945 – 1946 г., като член на Комисията по национална сигурност, чете лекции за опасностите от [[ядрена война]]. През 1946 г. Полинг става един от основателите на Извънредния комитет на учените, занимаващи се с [[атомна енергия]], учреден от [[Алберт Айнщайн]] и седмина други известни учени, за постигане на забрана на опитите с ядрено оръжие в [[атмосфера]]та. Четири години по-късно [[надпревара в ядреното въоръжаване|надпреварата в ядреното въоръжаване]] вече набира скорост и Полинг се изказва срещу решението на правителството за създаване на [[водородна бомба]], призовавайки да се сложи край на всички опити с ядрено оръжие в атмосферата. От 1948 г. Полинг е професор и в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. В началото на 1950-те, когато и САЩ и [[СССР]] правят опити с водородни бомби и равнището на [[радиоактивност]] в атмосферата се увеличава, той използва своя ораторски талант, за да доведе до знанието на хората възможните биологични и генетични последици от радиоактивните валежи. Тревогата на учения от потенциална генетична опасност се обяснява отчасти с провежданите от него изследвания на молекулярните основи на [[Наследствени болести при човека|наследствените болести]]. Полинг и 52 други нобелови лауреати подписват през 1955 г. Майнауската декларация, призоваваща да се сложи край на надпреварата във въоръжаването. Когато през 1957 г. Полинг съставя проект за възвание, в което се съдържа искане да се прекратят ядрените опити, то е подписано от над 11 000 учени от 49 страни по света, сред които над 2 хиляди американци. През януари 1958 г. представя документа на [[Даг Хамаршелд]], който е по това време [[генерален секретар на ООН]]. Предприетите от Полинг усилия допринасят за учредяването на [[Пъгуошко движение|Пъгуошкото движение]] за научно сътрудничество и международна сигурност, чиято първа конференция се провежда през 1957 г. в [[Пъгуош]], провинция [[Нова Шотландия]], [[Канада]]. Сериозната обществена и лична тревога за опасността от заразяване на атмосферата с радиоактивни вещества довежда до това, че през 1958 г., въпреки липсата на какъвто и да е договор, САЩ, [[СССР]] и [[Великобритания]] прекратяват доброволно опитите с ядрено оръжие в атмосферата. Но усилията на Полинг, насочени към забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, срещат не само подкрепа, а и значителна съпротива. Известни американски учени като [[Едуард Телер]] и [[Уилърд Либи]], и двамата членове на Комисията по атомна енергия на САЩ, твърдят, че Полинг преувеличава биологическите последствия от радиоактивните валежи. Полинг се натъква и на политически препятствия заради приписвани му симпатии към Съветския съюз. През юни 1961 г. Полинг и съпругата му свикват конференция в [[Осло]], [[Норвегия]], срещу разпространението на ядреното оръжие. През септември същата година, въпреки обръщението на Полинг към [[Никита Хрушчов]], СССР подновява опитите с ядрено оръжие в атмосферата, а през март следващата година същото правят и САЩ. Полинг започва да осъществява дозиметрични измервания на равнището на радиоактивност и през октомври 1962 огласява информация, която показва, че заради осъществените през предната година опити равнището на радиоактивността е нараснало два пъти в сравнение с предходните 16 години. Полинг съставя също така проект на предполагаем договор за забрана на подобни опити. През 1963 г. САЩ, СССР и Великобритания подписват договор за забрана на ядрените опити, в основата на който лежи проектът на Полинг. През 1963 г. е награден с [[Нобелова награда за мир]] за 1962 г. В годината, когато получава втората си Нобелова награда, Полинг напуска Калифорнийския технологичен институт и става професор-изследовател в Центъра за проучване на демократичните институции в [[Санта Барбара]], щат [[Калифорния]]. Там той може да отделя повече време на проблемите, свързани с международното разоръжаване. От 1967 г. е професор по химия в [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет, Сан Диего]], надявайки се да прекарва повече време за изследвания в областта на молекулярната медицина. След две години напуска това място и става професор по химия в [[Станфордски университет|Станфордския университет]] в [[Пало Алто]], щат Калифорния. По това време Полинг вече е напуснал Центъра за проучване на демократичните институции. През 1973 г. Полинг основава Научния медицински институт „Лайнус Полинг“ в Пало Алто. В продължение на две години той е негов президент, а след това става там професор. След смъртта на съпругата му през 1981 г. Полинг живее във вилата им в [[Биг Сър]], щат Калифорния, където умира на [[19 август]] [[1994]] г. на 93-годишна възраст.<ref name=":0" /> == Научна дейност == Полинг става специалист по рентгенова [[кристалография]], изучаваща преминаването на [[Рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]] през [[кристал]] с образуването на характерен рисунък, по който може да се съди за атомната структура на дадено [[вещество]]. Прилагайки този метод, Полинг проучва природата на [[Химична връзка|химичните връзки]] в [[бензол]]а и други [[Ароматно съединение|ароматни съединения]]. Създадената от [[Ервин Шрьодингер]] през 1926 г. [[квантова механика]], наречена вълнова механика, и представеният от [[Волфганг Паули]] през 1925 г. „[[Принцип на Паули|принцип за забраната]]“, повлияват силно върху изучаването на химичните връзки. През 1928 г. Полинг предлага своята теория за [[резонанс]]а, или за хибридизацията, на химичните връзки в [[Ароматни въглеводороди|ароматните съединения]], която се основава на концепцията за [[Атомна орбитала|електронните орбитали]], заета от квантовата механика. Теорията за резонанса твърди, че всички връзки между атомите на въглерода в бензеновия пръстен са средни по характер между единичните и двойните връзки. Според модела на Полинг бензеновите пръстени могат да се разглеждат като хибриди на възможните им структури. Тази концепция се оказва извънредно полезна при предсказването на свойствата на ароматните съединения. През следващите няколко години Полинг продължава да изучава физикохимичните свойства на молекулите, особено на свързаните с резонанса. През 1934 г. обръща внимание на [[биохимия]]та, по-специално на биохимията на [[протеини]]ите. През 1942 г. Полинг и неговите колеги, като получават първите изкуствени [[антитела]], успяват да изменят химическата структура на някои съдържащи се в кръвта протеини, известни като [[глобулин]]и. Антителата са глобулинови молекули, произведени от специални клетки в отговор на навлезли в телата [[антиген]]и като [[вируси]], [[бактерии]] и [[токсин]]и. Антитялото се съчетава с особения вид антиген, който стимулира неговото образуване. Полинг изказва верния постулат, че тримерните структури на антигена и на неговото антитяло са комплементарни и по този начин „са отговорни“ за образуването на комплекса антиген-антитяло. През 1947 г. Полинг и Джордж У. Бидъл получават субсидия за провеждане на разчетени за пет години изследвания на механизма, с чиято помощ вирусът на [[полиомиелит]]а разрушава [[Нервна клетка|нервните клетки]]. Работата на Полинг над сърповидно-клетъчната [[анемия]] започва през 1949 г., когато той разбира, че [[Червени кръвни клетки|червените кръвни клетки]] на болните от тази [[Наследствени болести при човека|наследствена болест]] са сърповидни само във венозната кръв, където е ниско съдържанието на [[кислород]]. На основата на знанията си за химията на [[хемоглобин]]а Полинг изказва веднага предположението, че сърповидната форма на червените клетки се предизвиква от генетичен дефект вътре в клетъчния хемоглобин. Три години по-късно ученият успява да докаже, че нормалният хемоглобин и хемоглобинът, взет от хора със сърповидно-клетъчна анемия, могат да се различат с помощта на [[електрофореза]], метод за разделяне на различните протеини в смес. Направеното откритие потвърждава убеждението на Полиг, че причината за анемията се крие в протеиновата част на молекулата. През 1951 г. Полинг и Р. Б. Кори публикуват първото завършено описание на молекулярната структура на протеините. Това е резултат от изследвания, продължили четиринадесет години. Прилагайки методите на рентгеновата кристалография за анализ на протеините в [[Коса|косите]], [[козина]]та, [[мускул]]ите, [[нокти]]те и други биологични тъкани, те откриват, че веригите на [[Аминокиселина|аминокиселините]] в протеините са завити около себе си по такъв начин, че образуват спирала. Това описание на триизмерната структура на протеините бележи огромен напредък в биохимията. В края на 60-те години Полинг започва да се интересува от биологичните въздействия на [[Витамин C|витамин С]]. Ученият и съпругата му започват да приемат редовно витамина, а Полинг започва да рекламира публично неговата употреба за предотвратяването на простудни заболявания. В монографията „Витамин С и простудата“ (''Vitamin C and the Common Cold''), която излиза през 1971 г., Полинг обобщава публикуваните в текущия печат практически свидетелства и теоретични изводи в подкрепа на терапевтичните свойства на витамин С. В началото на 70-те години той формулира и теорията за ортомолекулярната медицина, в която се подчертава значението на витамините и аминокиселините за поддържане на оптимална молекулярна среда за [[мозък]]а. Тази теория, получила по онова време широка известност, не намира потвърждение в резултатите от следващите изследвания и да голяма степен е отхвърлена от специалистите по [[медицина]] и [[психиатрия]]. Но Полинг поддържа гледната точка, че основанията за тези контрааргументи съвсем не са безупречни. В създадения през 1973 г. от Полинг Научен медицински институт „Лайнус Полинг“ в Пало Алто, заедно с колегите си, продължава да изследва терапевтичните свойства на витамините, по-специално възможностите да се използва витамин С за лечение на ракови заболявания. През 1979 г. публикува книгата „Рак и витамин С“ (''Cancer and Vitamin С''), в която твърди, че приемането на значителни дози витамин С допринася за продължаването на живота и за подобряването на състоянието на болните от определени видове [[Рак (болест)|рак]]. Но авторитетните изследователи на раковите заболявания не намират аргументите му за убедителни. == Признание == Освен с двете Нобелови награди Полинг е удостоен и с много други отличия. Сред тях са: * ''наградата за постижения в областта на чистата химия'' на Американското химическо дружество (1931 г.); * медал „Дейви“ на [[Лондонско кралско дружество|Лондонското кралско дружество]] (1947 г.); * [[Ленинска награда|Ленинската награда]] ''„за укрепване на мира между народите“'' (1971 г.); * националния медал ''„За научни постижения“'' на Националния научен фонд (1975 г.); * златен медал „Ломоносов“ на [[Академията на науките на СССР]] (1978 г.); * ''наградата по химия'' на Американската национална академия на науките (1979 г.); * медал „Пристли“ на Американското химическо дружество; * почетни степени от [[Чикагски университет|Чикагския]], [[Принстънски университет|Принстънския]], [[Йейлски университет|Йейлския]], [[Оксфордски университет|Оксфордския]] и [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/chemistry/laureates/1954/ Нобелова награда за химия 1954 на Лайнъс Полинг] * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1962/ Нобелова награда за мир 1962 на Лайнъс Полинг] * {{икона|en}} [http://osulibrary.oregonstate.edu/specialcollections/coll/pauling/bond/papers/1931p.3.html Факсимиле] на статията ''„The nature of the chemical bond. Application of results obtained from the quantum mechanics and from a theory of paramagnetic susceptibility to the structure of molecules.“'' J. Am. Chem. Soc. 53 (April 1931): 1367 – 1400 * {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/hm/pauling.htm/ Биография на Лайнъс Полинг] {{Нобел химия}} {{нобел мир}} {{Личности на годината на Тайм|51 – 75}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Полинг, Лайнъс}} [[Категория:Американски химици]] [[Категория:Американски биофизици]] [[Категория:Американски биохимици]] [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския технологичен институт]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Академици на РАН]] [[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Членове на Френската академия на науките]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за мир]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Чикагския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Ягелонския университет]] [[Категория:Американски общественици]] [[Категория:Американски атеисти]] [[Категория:Американци от немски произход]] [[Категория:Родени в Портланд]] [[Категория:Починали в Калифорния]] [[Категория:Починали от рак]] b2slajc8fe7z45k6f4ui1z24v07hrnv 0 159194 11464215 11455334 2022-07-19T22:15:44Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Баскетболист | име на играча = {{флагче|България}} Тити Папазов | снимка = Titi papazov.jpg | описание = Тити Папазов през 2014 г. | място на раждане = [[София]], {{флагче|България}} [[България]] | националност = {{флагче|България}} [[България]] | височина = | тегло = | пост = | настоящ отбор = | номер = | години = 1986 – 1991<br>1991 – 1992<br>1992 – 1993 | отбори = {{флагче|България}} [[БК Левски]]<br>{{флагче|България}} [[БК Славия]]<br>{{флагче|България}} [[БК Своге]] | национален отбор години = | национален отбор = | треньор години = 1998 – 2004 </br> 2001 – 2003 </br> 2004 – 2006 </br> 2005 – 2007 </br> 2007 </br> 2010 – 2011<br>2011<br>2017 – | треньор отбори = {{флагче|България}} [[БК Левски]] </br> {{бк|България}} </br> {{флагче|България}} [[Лукойл Академик]] </br> {{бк|България}} (жени) </br> {{бк|България}} </br> {{флагче|България}} [[БК Левски]]<br>{{флагче|България}} [[Лукойл Академик]]<br>{{флагче|България}} [[БК Левски]] }} '''Константин Папазов''', по-известен като '''Тити Папазов''', е треньор по [[баскетбол]] на [[БК Левски]]. == Биография == Роден е на [[17 юли]] [[1967]] г. в [[София]]. Тренира като дете баскетбол в [[БК Левски|„Левски“]]. По негови думи: „знаех, че нямам капчица талант“. Бил е президент на [[БК Славия]], треньор на мъжките състави на [[БК Левски]] и „[[Лукойл Академик]]“, както и на мъжкия национален отбор.<ref>{{cite web | last = Иванова | first = Мия | year = 2001 | url = http://www.segabg.com/article.php?id=199123 | title = Тити Папазов – от агитката на ЦСКА до националния тим | work = segabg.com | publisher = Сега | accessdate = 8 май 2015}}</ref><ref>{{cite web | last = Августинов | first = Стефан | coauthors = Димитър Андреев | year = 2006 | url = http://www.7sport.net/archive7ds/2006/05/05/igri/index.htm | title = Лукойл освободи Тити Папазов | work = 7sport.net | publisher = 7sport.net | accessdate = 8 май 2015}}</ref> През 2007 г. [[Демократическа партия|Демократическата партия]] издига кандидатурата му за [[кмет на София]] – в изборите получава 1,73% от гласовете.<ref>{{cite web | publisher = ЦИК | year = 2007 | url = http://mi2007.cik.bg/results1/22/2246.html | title = Окончателни резултати. Кмет на община София | work = mi2007.cik.bg | accessdate = 8 май 2015}}</ref> Като треньор на „Левски“ печели 2 пъти поред Купата на България – през 2009 г. и 2010 г., съответно срещу „Лукойл Академик“ и „Рилски спортист“. През 2010 г. печели сребърните медали в НБЛ след 3 – 1 загуби от „Лукойл Академик“, през 2011 г. – 2 място в турнира за Купата на България, след загуба на финала от Лукойл Академик с 81:80, през 2010 г. – Балканската лига начело на „Левски“ (на финала сините побеждават черногорския „Ловчен“ със 77:65). Тити Папазов е обявен за [[Треньор на годината (България)|треньор на годината]] на България за 2009 г.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=115567 Тити дава наградата си за треньор на годината на Георги Димитров]</ref> През 2015 г. Тити Папазов обяви на специална пресконференция, че се отказва от треньорството, но през август 2017 г. след 2-годишно отсъствие се завърна пак като треньор на Левски. На 10 юни 2020 г. става акционер на [[ПФК Левски (София)]] с дял от 35.6%. == Източници == {{уикицитат|Тити Папазов}} <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Папазов, Константин}} [[Категория:Български треньори по баскетбол]] [[Категория:Български баскетболисти]] [[Категория:Родени в София]] 58j9t1nyw7rhl33bov7nwp0v5sapned 0 159571 11463590 10836795 2022-07-19T12:24:12Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Булачани | име-местно = Булачани | вид = село | изглед = Bulachani-MK.jpg | изглед-описание = Изглед към Булачани | регион = Скопски | община = [[Гази Баба (община)|Гази Баба]] | област = [[Църногория]] | площ = | височина = 483 | население = 1104 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = SK | карти-обратен-ред = да | карта3 = Северна Македония Скопие | карта3-текст = Скопие }} '''Булачани''' ({{lang|mk|Булачани}}) е [[село]] в община [[Гази Баба (община)|Гази Баба]] на [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта [[Църногория]], североизточно от [[Скопие]] в подножието на [[Скопска Църна гора]]. == История == В края на XIX век Булачани е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Йоан Предтеча (Булачани)|Свети Йоан Предтеча]]“ е от XIX век. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Булачани живеят 530 [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|206|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm}}</ref> В началото на XX век по-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Булачане'' има 58 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Булачани има 600 българи екзархисти и 192 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>{{Бранков|116-117}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Булачани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|832}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото влиза в границите на [[Сърбия]]. В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] 3 души от селото загиват като войнци в [[Българската армия]].<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1</ref> На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Булачани (Bulačani) като сръбско село.<ref>{{Шулце Йена}}</ref> На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Булачани като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> Според преброяването от 2002 година Булачани има 1104 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> [[Файл:Bulachani-Saraj Maalo.jpg|ляво|мини|Сарай махала]] {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци (нация)|македонци]] | 1098 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 6 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Родени в Булачани * {{флагче|Северна Македония}} [[Драган Яневски]] (р. 1943), поет от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Неделчо Цветков]] (1909 - ?), български революционер, деец на ВМРО * {{флагче|България}} [[Трайко Тръпков|Трайко Тръпков Боримечката]] (? - 1920), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Трайко Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Богдан Баров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34]</ref> == Бележки == <references /> {{Br}} {{Община Гази Баба}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Гази Баба]] ro8pctfm31n8md7brjgdx4sar2hn6zc 0 159634 11464122 11437946 2022-07-19T21:30:06Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Ейсаку Сато | портрет=Eisaku Sato 1960.jpg | описание=японски политик | роден-място=[[Табусе]], [[Япония]] | починал-място=[[Токио]], Япония | награди = {{нобел}} }} '''Ейсаку Сато''' ({{lang|ja|佐藤 栄作}}) е [[Япония|японски]] [[политик]] от Либерал-демократическата партия. Сато е последователно [[финансов министър]] (1958 – 1960) и [[министър-председател]] (1964 – 1972). В знак на признателност към Япония за подписването на [[Договор за неразпространение на ядрените оръжия|Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] той получава [[Нобелова награда за мир]] за [[1974]] г. От 1964 до 1975 Ейсаку Сато е президент на международната [[киокушин]]кай организация. == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1974/ Нобелова награда за мир 1974 на Ейсаку Сато] {{мъниче|политик|Япония}} {{нормативен контрол}} {{нобел мир}} {{СОРТКАТ:Сато, Ейсаку}} [[Категория:Министър-председатели на Япония]] [[Категория:Министри на финансите на Япония]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за мир]] [[Категория:Японски каратисти]] [[Категория:Японски спортни функционери]] c2r70zr83wd4w2a66v0ig3k8lxb8588 0 161127 11463721 11291519 2022-07-19T14:22:58Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Китен|Китен (пояснение)}} {{Селище в България | име = Китен | картинка = Kiten street.jpg | картинка-описание = Улица в Китен | екатте = 37023 | надм-височина = 10 | пощ-код = 8183 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 42.233 | изт-дължина = 27.783 | адрес-община = ул. „Здравец“ №1 | bgmaps = x = 968626E61DAF&y = 908326E316AF | sat = 42.233,27.783 | карта3 = България Китен | текст3 = Китен | площ = 17,003 }} '''Кѝтен''' е малък, курортен [[град]] в Югоизточна [[България]], [[област Бургас]], [[община Приморско]]. С население от 1144 жители е четвъртият най-малък град в България след [[Мелник]], [[Маджарово]] и [[Плиска]]. Китен е известно [[курортно селище]] на Южното [[Българско Черноморие|българско черноморие]]. Бил е квартал на гр. [[Приморско]] от 1981 до 1991 г. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (7).jpg|ляво|мини|Китен с гористия бряг и морето]] == География == Градът се намира на 53 км югоизточно от областния център [[Бургас]], 6 км южно от общинския център [[Приморско]] и 12 км северозападно от центъра на съседната община [[Царево]]. Разположен е северно от устието на Китенска река, а част от него – на малкия полуостров [[Урдовиза]]. Основните особености на релефа в Китен, които са и от първостепенно значение за туризма, са плажните ивици и 2 живописни залива – [[Караагач (залив)|Караагач]] и [[Конник (залив)|Конник]] (известен повече като Атлиман). Съществуват и други красиви малки заливи по Странджанското крайбрежие ([[Созопол]]ски, [[Каваците]], [[Стомопло (залив)|Стомопло]]), но всеки от тях се отличава със свои собствени условия и очарование. Съчетанието на гористите разклонения на Странджа и морето допринася за това. [[Файл:Sunrise at Atliman.jpg|мини|Изгрев над Атлиман – северният залив и плаж]] Плажовете са може би основният природен ресурс, който обуславя развитието на Китен като курортно селище и като център за лятна морска рекреация. Град Китен разполага с два пясъчни плажа с обща площ от около 145 000 м². Северният плаж или „Китен-Атлиман“ се намира в дъното на едноименния залив. Той е с площ от около 81 000 м², която включва и красиви пясъчни дюни. От двете страни плажът е заграден от висок скалист бряг. Южният плаж условно се разделя на два – плаж „Китен-юг“ и плаж „Къмпинг Китен“. Той е разположен на залива [[Урдовиза]], който е по-широко отворен към морето. Дължината на бреговата му ивица е 1380 м. На юг достига до устието на р. [[Караагач (река в България)|Караагач]], а на север до началото на скалистия полуостров [[Урдовиза]], където сега е изграден пристанищният кей. В близост до Китен са плажовете на ММЦ – „Приморско“ и „Приморско-юг“, които са сред най-големите плажове на Черноморието южно от [[Бургас]]. Китен има мек, слънчев, топъл и влажен преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура е 12&nbsp;°C, а средната януарска не пада под 2 °C. В Китен не се наблюдават характерните за вътрешността на [[Странджа]] мразове през зимата. Средната дневна температура през лятото е 27&nbsp;°C, като то е топло с около 1700 слънчеви часа от май до октомври. Преобладаващите ветрове са с посока северозапад, както и бризова циркулация през топлото полугодие. Добрите климатични условия, съчетани с особеностите на релефа – затворените заливи, предполагат спокойно море през по-голямата част от летния сезон. Неблагоприятни са силните дъждовни и гръмотевични бури в края на летния сезон обикновено в края на август и септември. Курортът е разположен на брега на [[Черно море]], което само по себе си е затворено море – единствената му връзка със Световния океан е протокът [[Босфор]], който го свързва с [[Мраморно море]]. Това обуславя ниската му соленост, за което допринасят и вливащите се в него големи европейски реки [[Дунав]], [[Днепър]], [[Днестър]] и [[Дон]]. Черно море отличава от всички други морета с 18 ‰ соленост, слабо изразени приливи и отливи, отсъствие на опасни морски обитатели. Тези условия дават прекрасни предпоставки за развитието на летен морски туризъм по бреговете на този воден басейн, както и на други рекреационни дейности като водни спортове, риболов и т.н. Китен се намира на малък полуостров между двата малки черноморски залива Караагач и Конник (вторият е най-южната част на Дяволския залив). В тях съответно се вливат реките [[Караагач (река в България)|Караагач]], или наричаната още Китенска река, и Дяволска. И в двете реки се срещат речен и блатен [[кефал]], [[черна мряна]], [[бяла риба]]. В курорта има и [[минерален извор]], който се намира близо до къмпинг „Атлиман“. Водата идва от дълбочина около 700 м. Той е канализиран и с установен химичен състав (нитрати, хлориди – 277 мг/дм³). Водата на този извор се използва предимно за пиене. Основните растителни видове, които създават облика и сред които е разположена голяма част от курорта, са различните видове [[дъб]], като [[благун]], [[горун]], [[цер]], и изкуствените насаждения от бял и черен [[бор]]. Среща се също така [[дрян]]ът, а главно около залива Караагач има значително залесяване с [[топола]]. Устието на Китенска река е обрасло с блатна [[тръстика]], [[върба]], а по стръмния клиф към Южния плаж се среща [[дива лоза]]. От странджанската растителност се срещат определени видове растения, чието виреене е обусловено от климатичните влияния на морския тропик, като храстовидното субтропично растение Филиреа медиа, наричано „пърнар“, красивото вечнозелено растение Рододендрон понтикум, известно като [[странджанска зеленика]] и др. Животинският свят на територията на Горското стопанство е представен от [[благороден елен]], [[сърна]], [[дива свиня]], [[заек]], [[бекас]], които са от главно значение за ловния туризъм. Други разпространени животински видове са [[катерица]], [[източноевропейски таралеж]], различни видове змии, жаби, [[водна костенурка]], [[бръмбар рогач|бръмбар-рогач]], [[Сребриста чайка|гларус]] и др. Разнообразието от видове в морето и речното устие също не е малко и е от значение за риболова като спорт и като поминък на местното население. С най-голямо стопанско значение са [[паламуд]]ът, който се лови с мрежи и на чепаре в периода октомври—ноември, и [[сафрид]]ът (най-търгуваната риба). Други срещани видове са [[калкан]] (най-скъпата риба), [[попче]] (около 30 вида – кадънка, лихмус стрингил, черно попче, пясъчно попче и др.), [[барбун]] (царска риба), [[илария]], [[лефер]], [[скорпид]] (броят му значително се е увеличил през последните 3 – 4 години), [[лаврак]] (вид кефал), [[ватос]] ([[морска котка]] – рядка, известен деликатес), [[черноморска акула]], дракон (намаляла популация), [[делфин]]. Срещат се също така много видове раци – паур (най-разпространен), грападжия, пясъчник, черен рак; скариди; черна мида; [[рапан]]; [[морска видра]] и др. В река [[Караагач (река в България)|Караагач]] най-разпространени са [[шаран]], [[речен кефал]] (в големи количества), [[каракуда]], [[белица]], [[бяла риба]] и др. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (6).jpg|ляво|мини|Парк в Китен]] Екологичната обстановка на Китен се обуславя от разположеността на поселението в един сравнително екологично чист район. В близост до курорта няма предприятия на тежката (а също и на леката) промишленост, нито голямо пристанище. Курортът се намира в непосредствена близост до природния парк „Странджа“, обявен за такъв през 1995 г. Той обхваща площ от 116 133 хектара и е един от най-големите в страната. Парк „Странджа“ включва резерватите „[[Силкосия]]“, „[[Лопушна]]“, „[[Витаново]]“, „[[Тисовица (резерват)|Тисовица]]“ и историческата местност „[[Петрова нива]]“. Създаден е за да се запази уникалната растителност, съчетаваща множество от ендемити и реликти като космат дъб, източен бук, източен [[горун]], [[черен габър]], [[мъждрян]], [[конски кестен]], дървовидна [[хвойна]], див [[жасмин]], псевдо маквиси, [[странджанска зеленика]], [[бясно дърво]], [[арменски дъб]], див [[нахут]], дива [[смокиня]] и др. В близост до Китен е и парк „Ропотамо“. Той е обявен за резерват през 1940 г. (изменен в 1956 г.), народен парк от 1962 г. Той обхваща устието на река [[Ропотамо]] и има площ 847 хектара. В границите на парка има 4 резервата – „[[Змийски остров]]“, „[[Морски пелин]]“, „[[Аркутино]]“, „[[Водните лилии]]“. Създаден е с цел да се запазят типичните горски съобщества от лонгозен и низинен тип растителни елементи от съседни фитогеографски райони – медитерански, предноазиатски понтийски, ендемични и реликтни видове и съобщества, редки псамофити [[пясъчна лилия]], лианоподобни растения. Природата е изключително красива и привлекателна. Има малки блата, в откъснати стари корита на реката е формиран характерен растителен и животински свят, има причудливи скални образувания (Лъвската глава), просторни плажове, красиви пясъчни дюни, живописни пейзажи. Китен може да се похвали с добра екологична обстановка, която дава възможност за развитие на туризма. Защитените местности и парковете могат да бъдат причина за привличане на още туристи, което може да разчупи типичната за района лятна морска рекреация, или да се съчетае с нея. Много от гостите на града предпочитат Китен заради по-чистото море, красивите горски масиви. Целта е това да се запази и Китен да задържи славата си на един екологично чист морски курорт. == История == Историята на селището е много древна. Първото име на селището е '''Урдовиза''' и идва от бронзовата епоха в Древна [[Тракия]]. То е старо тракийско селище, което намира потвърждение с изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика (главно фрагменти от амфори), фрагменти от червенофирнисови римски съдове, открити в заливите около полуострова. Според хипота това е последното пристанище, изнасяло провизии за [[Троя]], чието блокиране довело до падането ѝ в XII в. пр. н. е. При завладяване от Османската империя според легенда съдбата на селището определя местната красива девойка Стана Урдовизка („Бяла Стана“ или Мария в друг вариант). Тя била болярска дъщеря и владетелка на крепостта. Завоевателят султан Мурад бил пленен от хубостта на момата и искал да се ожени за нея, а с това и да покори непревземаемата крепост. Болярката се съгласила да се омъжи за него, при условие султанът да ѝ подари като лично владение и да освободи от всички данъци толкова села, колкото може да обиколи ездач на бърз кон за 1 ден от изгрев до залез слънце. Султанът приема условието, а управителката разставя на няколко места в Странджа буйни жребци (атове). Девойката лично препуска на кон цял ден и сменяйки конете, заобикаля по-голямата част от Северна Странджа – територията югозападно от Урдовиза почти [[Малко Търново]].<ref>[http://bgnasledstvo.org/bg/легенда-за-урдовиза/ Легенда за Урдовиза], BgNasledstvo</ref> Тя заобикаля селата Урдовиза, Българи, Кондолово, Граматиково, Заберново, Визица, Стоилово, Бръшлян, Звездец, Калово, Бяла вода и още някои други в западна посока – общо 17 села. Конете непрекъснато се обливат в бяла пяна. Ездачката препуска по Странджанското било Босна-Ургаш-Хаджийката по посока на черноморския бряг. Но когато стига до залива северно от Урдовиза, под стените на крепостта последният кон се строполява от преумора и издъхва. Умира и красивата урдовизка девойка. От тогава наричат залива [[Атлиман]] (Конски залив). Издаденият за целта специален султански ферман освобождава населението от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекията или Асекия. Урдовиза съществува до ХVII в., когато поради опасността от казашките нападения населението ѝ се е преселва във вътрешността на Странджа, основавайки голямото село [[Визица]]. Хасекийци ползват привилегиите до към първата половина на XIX век. Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от село [[Звездец]].<ref>[https://ikiten.net/легенда-китен Легендата за Китен и Урдовиза], iКiten.net.</ref><ref>[https://bgglobe.net/исторически-обекти/град-малко-търново/легенда-за-стана-урдовиза-4673 Легенда за Стана Урдовиза], BgGlobe</ref> Към края на XIX век крепостната стена все още е много добре запазена. Сега е запазена стената на Урдовиза, която е преграждала полуострова откъм сушата. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (3).jpg|ляво|мини|Православен храм „Възнесение Христово“]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (11).jpg|мини|Евангелска петдесятна църква]] През 1931 г. на полуостров [[Урдовиза]] пристигат първите заселници и построяват 14 малки къщи тип „[[шаронска къща|шаронски]]“ по програмата на французина [[Рене Шарон]]. Водата, благоприятното разположение и богатите пасища привличат заселниците. Погледнати отдалеч, къщичките наподобявали китка и от 1932 г. населеното място носи името '''Китен''' (красив, прекрасен). В селището е построен параклис „[[Възнесение]]“ (посветен на [[свети Спас]]), който днес е възстановен. Този празник, отбелязван 40 дни след Великден, е посветен на здравето. Китен започва да се развива бързо като курортно селище през 1960-те години благодарение на добрите ресурси за туризъм. Получава статут на национален курорт през 1962 г. До 1990-те години големи предприятия и учреждения от страната изграждат значителна по мащаб собствена почивна база на територията на Китен. Курортът е уникален, понеже никъде по Българското черноморие няма такова концентриране на ведомствена база. През 1990-те години е бумът на строителството на частни хотели и домове с квартири, ресторанти, увеселителни заведения. За период от 10 години са издигнати 30 нови хотела, множество почивни станции са обновени, застроената площ на селището нараства около 4 пъти. [[Файл:Western view from hotel Kiten Beach - panoramio.jpg|мини|Изглед от Китен]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (12).jpg|мини|Почивни домове]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio.jpg|мини|ляво|Почивна база]] == Статут == Селището за кратък период претърпява няколко промени в своя статут (село, градски квартал, село, град). С указ 2190 от 16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ село Китен е присъединено към с. Приморско и образуват гр. Приморско, считано от 23 октомври 1981 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=39994 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 23.10.1981 г.], {{НРНМ}}</ref> Със Закона за административно-териториални промени в страната от 12.08.1991 г. село Китен е възстановено при отделянето от гр. Приморско, считано от 26 август 1991 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=39996 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 26.08.1991 г.], {{НРНМ}}</ref> С решение 557 на Министерския съвет от 17.06.2005 г. село Китен получава статут на град, считано от [[21 юни]] [[2005]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=34302 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 21.06.2005 г.], {{НРНМ}}</ref> <!-- == Обществени институции == --> == Туризъм == Китен е много красиво кътче за отдих на български и чуждестранни туристи. Градчето разполага с два плажа – Атлиман (на север) и Урдовиза (на юг). В курорта има и малко пристанище, от което може да се наеме кораб за разходка до съседни селища – [[Приморско]], [[Лозенец (Област Бургас)|Лозенец]], [[Ахтопол]]. Непосредствено до днешния град Китен се намират останките от крепостната стена на старинния град [[Урдовиза]] на едноименния черноморски полуостров. Те са в охранявания район на военноморска база и достъпът до тях е ограничен. == Други == Морският нос [[Китен (нос в Антарктика)|Китен]] на полуостров Тринити в [[Антарктика]] е наименуван в чест на град Китен.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137031 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kiten Point</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Kiten}} * [http://www.bourgas.org/more_news.php?id=701 Китен стана град] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927082306/http://www.bourgas.org/more_news.php?id=701 |date=2007-09-27 }} * [http://www.ikiten.net Информационен сайт на град Китен] * [https://primorsko.bg/китен-оживя-легендата-стана-урдов/ В Китен оживя легендата за Стана Урдовизка] {{Градове в България}} {{Градове в Област Бургас}} {{Българско Черноморие}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Китен| ]] [[Категория:Исторически квартали в България]] [[Категория:Основани в България през 1931 година]] hgpl3qwltfcbq14ex3d7jn2x4i3zz0b 11463728 11463721 2022-07-19T14:32:11Z 79.100.99.9 /* География */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Китен|Китен (пояснение)}} {{Селище в България | име = Китен | картинка = Kiten street.jpg | картинка-описание = Улица в Китен | екатте = 37023 | надм-височина = 10 | пощ-код = 8183 | тел-код = 0550 | сев-ширина = 42.233 | изт-дължина = 27.783 | адрес-община = ул. „Здравец“ №1 | bgmaps = x = 968626E61DAF&y = 908326E316AF | sat = 42.233,27.783 | карта3 = България Китен | текст3 = Китен | площ = 17,003 }} '''Кѝтен''' е малък, курортен [[град]] в Югоизточна [[България]], [[област Бургас]], [[община Приморско]]. С население от 1144 жители е четвъртият най-малък град в България след [[Мелник]], [[Маджарово]] и [[Плиска]]. Китен е известно [[курортно селище]] на Южното [[Българско Черноморие|българско черноморие]]. Бил е квартал на гр. [[Приморско]] от 1981 до 1991 г. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (7).jpg|ляво|мини|Китен с гористия бряг и морето]] == География == Градът се намира на 53 км югоизточно от областния център [[Бургас]], на 6 км южно от общинския център [[Приморско]] и на 11 км северозападно от центъра на съседната община [[Царево]]. Разположен е северно от устието на Китенска река, а част от него – на малкия полуостров [[Урдовиза]]. Основните особености на релефа в Китен, които са и от първостепенно значение за туризма, са плажните ивици и 2 живописни залива – [[Караагач (залив)|Караагач]] и [[Конник (залив)|Конник]] (известен повече като Атлиман). Съществуват и други красиви малки заливи по Странджанското крайбрежие ([[Созопол]]ски, [[Каваците]], [[Стомопло (залив)|Стомопло]]), но всеки от тях се отличава със свои собствени условия и очарование. Съчетанието на гористите разклонения на Странджа и морето допринася за това. [[Файл:Sunrise at Atliman.jpg|мини|Изгрев над Атлиман – северният залив и плаж]] Плажовете са може би основният природен ресурс, който обуславя развитието на Китен като курортно селище и като център за лятна морска рекреация. Град Китен разполага с два пясъчни плажа с обща площ от около 145 000 м². Северният плаж или „Китен-Атлиман“ се намира в дъното на едноименния залив. Той е с площ от около 81 000 м², която включва и красиви пясъчни дюни. От двете страни плажът е заграден от висок скалист бряг. Южният плаж условно се разделя на два – плаж „Китен-юг“ и плаж „Къмпинг Китен“. Той е разположен на залива [[Урдовиза]], който е по-широко отворен към морето. Дължината на бреговата му ивица е 1380 м. На юг достига до устието на р. [[Караагач (река в България)|Караагач]], а на север до началото на скалистия полуостров [[Урдовиза]], където сега е изграден пристанищният кей. В близост до Китен са плажовете на ММЦ – „Приморско“ и „Приморско-юг“, които са сред най-големите плажове на Черноморието южно от [[Бургас]]. Китен има мек, слънчев, топъл и влажен преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура е 12&nbsp;°C, а средната януарска не пада под 2 °C. В Китен не се наблюдават характерните за вътрешността на [[Странджа]] мразове през зимата. Средната дневна температура през лятото е 27&nbsp;°C, като то е топло с около 1700 слънчеви часа от май до октомври. Преобладаващите ветрове са с посока северозапад, както и бризова циркулация през топлото полугодие. Добрите климатични условия, съчетани с особеностите на релефа – затворените заливи, предполагат спокойно море през по-голямата част от летния сезон. Неблагоприятни са силните дъждовни и гръмотевични бури в края на летния сезон обикновено в края на август и септември. Курортът е разположен на брега на [[Черно море]], което само по себе си е затворено море – единствената му връзка със Световния океан е протокът [[Босфор]], който го свързва с [[Мраморно море]]. Това обуславя ниската му соленост, за което допринасят и вливащите се в него големи европейски реки [[Дунав]], [[Днепър]], [[Днестър]] и [[Дон]]. Черно море отличава от всички други морета с 18 ‰ соленост, слабо изразени приливи и отливи, отсъствие на опасни морски обитатели. Тези условия дават прекрасни предпоставки за развитието на летен морски туризъм по бреговете на този воден басейн, както и на други рекреационни дейности като водни спортове, риболов и т.н. Китен се намира на малък полуостров между двата малки черноморски залива Караагач и Конник (вторият е най-южната част на Дяволския залив). В тях съответно се вливат реките [[Караагач (река в България)|Караагач]], или наричаната още Китенска река, и Дяволска. И в двете реки се срещат речен и блатен [[кефал]], [[черна мряна]], [[бяла риба]]. В курорта има и [[минерален извор]], който се намира близо до къмпинг „Атлиман“. Водата идва от дълбочина около 700 м. Той е канализиран и с установен химичен състав (нитрати, хлориди – 277 мг/дм³). Водата на този извор се използва предимно за пиене. Основните растителни видове, които създават облика и сред които е разположена голяма част от курорта, са различните видове [[дъб]], като [[благун]], [[горун]], [[цер]], и изкуствените насаждения от бял и черен [[бор]]. Среща се също така [[дрян]]ът, а главно около залива Караагач има значително залесяване с [[топола]]. Устието на Китенска река е обрасло с блатна [[тръстика]], [[върба]], а по стръмния клиф към Южния плаж се среща [[дива лоза]]. От странджанската растителност се срещат определени видове растения, чието виреене е обусловено от климатичните влияния на морския тропик, като храстовидното субтропично растение Филиреа медиа, наричано „пърнар“, красивото вечнозелено растение Рододендрон понтикум, известно като [[странджанска зеленика]] и др. Животинският свят на територията на Горското стопанство е представен от [[благороден елен]], [[сърна]], [[дива свиня]], [[заек]], [[бекас]], които са от главно значение за ловния туризъм. Други разпространени животински видове са [[катерица]], [[източноевропейски таралеж]], различни видове змии, жаби, [[водна костенурка]], [[бръмбар рогач|бръмбар-рогач]], [[Сребриста чайка|гларус]] и др. Разнообразието от видове в морето и речното устие също не е малко и е от значение за риболова като спорт и като поминък на местното население. С най-голямо стопанско значение са [[паламуд]]ът, който се лови с мрежи и на чепаре в периода октомври—ноември, и [[сафрид]]ът (най-търгуваната риба). Други срещани видове са [[калкан]] (най-скъпата риба), [[попче]] (около 30 вида – кадънка, лихмус стрингил, черно попче, пясъчно попче и др.), [[барбун]] (царска риба), [[илария]], [[лефер]], [[скорпид]] (броят му значително се е увеличил през последните 3 – 4 години), [[лаврак]] (вид кефал), [[ватос]] ([[морска котка]] – рядка, известен деликатес), [[черноморска акула]], дракон (намаляла популация), [[делфин]]. Срещат се също така много видове раци – паур (най-разпространен), грападжия, пясъчник, черен рак; скариди; черна мида; [[рапан]]; [[морска видра]] и др. В река [[Караагач (река в България)|Караагач]] най-разпространени са [[шаран]], [[речен кефал]] (в големи количества), [[каракуда]], [[белица]], [[бяла риба]] и др. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (6).jpg|ляво|мини|Парк в Китен]] Екологичната обстановка на Китен се обуславя от разположеността на поселението в един сравнително екологично чист район. В близост до курорта няма предприятия на тежката (а също и на леката) промишленост, нито голямо пристанище. Курортът се намира в непосредствена близост до природния парк „Странджа“, обявен за такъв през 1995 г. Той обхваща площ от 116 133 хектара и е един от най-големите в страната. Парк „Странджа“ включва резерватите „[[Силкосия]]“, „[[Лопушна]]“, „[[Витаново]]“, „[[Тисовица (резерват)|Тисовица]]“ и историческата местност „[[Петрова нива]]“. Създаден е за да се запази уникалната растителност, съчетаваща множество от ендемити и реликти като космат дъб, източен бук, източен [[горун]], [[черен габър]], [[мъждрян]], [[конски кестен]], дървовидна [[хвойна]], див [[жасмин]], псевдо маквиси, [[странджанска зеленика]], [[бясно дърво]], [[арменски дъб]], див [[нахут]], дива [[смокиня]] и др. В близост до Китен е и парк „Ропотамо“. Той е обявен за резерват през 1940 г. (изменен в 1956 г.), народен парк от 1962 г. Той обхваща устието на река [[Ропотамо]] и има площ 847 хектара. В границите на парка има 4 резервата – „[[Змийски остров]]“, „[[Морски пелин]]“, „[[Аркутино]]“, „[[Водните лилии]]“. Създаден е с цел да се запазят типичните горски съобщества от лонгозен и низинен тип растителни елементи от съседни фитогеографски райони – медитерански, предноазиатски понтийски, ендемични и реликтни видове и съобщества, редки псамофити [[пясъчна лилия]], лианоподобни растения. Природата е изключително красива и привлекателна. Има малки блата, в откъснати стари корита на реката е формиран характерен растителен и животински свят, има причудливи скални образувания (Лъвската глава), просторни плажове, красиви пясъчни дюни, живописни пейзажи. Китен може да се похвали с добра екологична обстановка, която дава възможност за развитие на туризма. Защитените местности и парковете могат да бъдат причина за привличане на още туристи, което може да разчупи типичната за района лятна морска рекреация, или да се съчетае с нея. Много от гостите на града предпочитат Китен заради по-чистото море, красивите горски масиви. Целта е това да се запази и Китен да задържи славата си на един екологично чист морски курорт. == История == Историята на селището е много древна. Първото име на селището е '''Урдовиза''' и идва от бронзовата епоха в Древна [[Тракия]]. То е старо тракийско селище, което намира потвърждение с изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика (главно фрагменти от амфори), фрагменти от червенофирнисови римски съдове, открити в заливите около полуострова. Според хипота това е последното пристанище, изнасяло провизии за [[Троя]], чието блокиране довело до падането ѝ в XII в. пр. н. е. При завладяване от Османската империя според легенда съдбата на селището определя местната красива девойка Стана Урдовизка („Бяла Стана“ или Мария в друг вариант). Тя била болярска дъщеря и владетелка на крепостта. Завоевателят султан Мурад бил пленен от хубостта на момата и искал да се ожени за нея, а с това и да покори непревземаемата крепост. Болярката се съгласила да се омъжи за него, при условие султанът да ѝ подари като лично владение и да освободи от всички данъци толкова села, колкото може да обиколи ездач на бърз кон за 1 ден от изгрев до залез слънце. Султанът приема условието, а управителката разставя на няколко места в Странджа буйни жребци (атове). Девойката лично препуска на кон цял ден и сменяйки конете, заобикаля по-голямата част от Северна Странджа – територията югозападно от Урдовиза почти [[Малко Търново]].<ref>[http://bgnasledstvo.org/bg/легенда-за-урдовиза/ Легенда за Урдовиза], BgNasledstvo</ref> Тя заобикаля селата Урдовиза, Българи, Кондолово, Граматиково, Заберново, Визица, Стоилово, Бръшлян, Звездец, Калово, Бяла вода и още някои други в западна посока – общо 17 села. Конете непрекъснато се обливат в бяла пяна. Ездачката препуска по Странджанското било Босна-Ургаш-Хаджийката по посока на черноморския бряг. Но когато стига до залива северно от Урдовиза, под стените на крепостта последният кон се строполява от преумора и издъхва. Умира и красивата урдовизка девойка. От тогава наричат залива [[Атлиман]] (Конски залив). Издаденият за целта специален султански ферман освобождава населението от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекията или Асекия. Урдовиза съществува до ХVII в., когато поради опасността от казашките нападения населението ѝ се е преселва във вътрешността на Странджа, основавайки голямото село [[Визица]]. Хасекийци ползват привилегиите до към първата половина на XIX век. Султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година при убийството на последния му пазител хаджи Стоян от село [[Звездец]].<ref>[https://ikiten.net/легенда-китен Легендата за Китен и Урдовиза], iКiten.net.</ref><ref>[https://bgglobe.net/исторически-обекти/град-малко-търново/легенда-за-стана-урдовиза-4673 Легенда за Стана Урдовиза], BgGlobe</ref> Към края на XIX век крепостната стена все още е много добре запазена. Сега е запазена стената на Урдовиза, която е преграждала полуострова откъм сушата. [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (3).jpg|ляво|мини|Православен храм „Възнесение Христово“]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (11).jpg|мини|Евангелска петдесятна църква]] През 1931 г. на полуостров [[Урдовиза]] пристигат първите заселници и построяват 14 малки къщи тип „[[шаронска къща|шаронски]]“ по програмата на французина [[Рене Шарон]]. Водата, благоприятното разположение и богатите пасища привличат заселниците. Погледнати отдалеч, къщичките наподобявали китка и от 1932 г. населеното място носи името '''Китен''' (красив, прекрасен). В селището е построен параклис „[[Възнесение]]“ (посветен на [[свети Спас]]), който днес е възстановен. Този празник, отбелязван 40 дни след Великден, е посветен на здравето. Китен започва да се развива бързо като курортно селище през 1960-те години благодарение на добрите ресурси за туризъм. Получава статут на национален курорт през 1962 г. До 1990-те години големи предприятия и учреждения от страната изграждат значителна по мащаб собствена почивна база на територията на Китен. Курортът е уникален, понеже никъде по Българското черноморие няма такова концентриране на ведомствена база. През 1990-те години е бумът на строителството на частни хотели и домове с квартири, ресторанти, увеселителни заведения. За период от 10 години са издигнати 30 нови хотела, множество почивни станции са обновени, застроената площ на селището нараства около 4 пъти. [[Файл:Western view from hotel Kiten Beach - panoramio.jpg|мини|Изглед от Китен]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio (12).jpg|мини|Почивни домове]] [[Файл:Китен Bulgaria - panoramio.jpg|мини|ляво|Почивна база]] == Статут == Селището за кратък период претърпява няколко промени в своя статут (село, градски квартал, село, град). С указ 2190 от 16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ село Китен е присъединено към с. Приморско и образуват гр. Приморско, считано от 23 октомври 1981 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=39994 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 23.10.1981 г.], {{НРНМ}}</ref> Със Закона за административно-териториални промени в страната от 12.08.1991 г. село Китен е възстановено при отделянето от гр. Приморско, считано от 26 август 1991 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=39996 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 26.08.1991 г.], {{НРНМ}}</ref> С решение 557 на Министерския съвет от 17.06.2005 г. село Китен получава статут на град, считано от [[21 юни]] [[2005]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54704&ezik=bul&e=34302 Справка за гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас към 21.06.2005 г.], {{НРНМ}}</ref> <!-- == Обществени институции == --> == Туризъм == Китен е много красиво кътче за отдих на български и чуждестранни туристи. Градчето разполага с два плажа – Атлиман (на север) и Урдовиза (на юг). В курорта има и малко пристанище, от което може да се наеме кораб за разходка до съседни селища – [[Приморско]], [[Лозенец (Област Бургас)|Лозенец]], [[Ахтопол]]. Непосредствено до днешния град Китен се намират останките от крепостната стена на старинния град [[Урдовиза]] на едноименния черноморски полуостров. Те са в охранявания район на военноморска база и достъпът до тях е ограничен. == Други == Морският нос [[Китен (нос в Антарктика)|Китен]] на полуостров Тринити в [[Антарктика]] е наименуван в чест на град Китен.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=137031 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kiten Point</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Kiten}} * [http://www.bourgas.org/more_news.php?id=701 Китен стана град] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927082306/http://www.bourgas.org/more_news.php?id=701 |date=2007-09-27 }} * [http://www.ikiten.net Информационен сайт на град Китен] * [https://primorsko.bg/китен-оживя-легендата-стана-урдов/ В Китен оживя легендата за Стана Урдовизка] {{Градове в България}} {{Градове в Област Бургас}} {{Българско Черноморие}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Китен| ]] [[Категория:Исторически квартали в България]] [[Категория:Основани в България през 1931 година]] pnsk7rjjfeuxdk4qri0ctck30pstrft 0 161272 11463763 11369797 2022-07-19T14:50:18Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = „Икар“ за поддържаща мъжка роля: 2015 – „Солунските съзаклятници“ }} '''Юлиан Емилиянов Вергов''' е български актьор.<ref>[http://theatre.art.bg/юлиан-вергов__324 Юлиан Вергов в Theatre.art.bg]</ref> == Биография == Завършва актьорско майсторство в [[Театрален колеж „Любен Гройс“]] в класа на професор [[Цветана Манева]] през 2001 г. Дебютира на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в „[[Ромео и Жулиета]]“ по [[Уилям Шекспир]], постановка на [[Лилия Абаджиева]]. Има роли в спектаклите „Чайка“ от [[Антон Чехов]] и „[[Хамлет]]“ по Уилям Шекспир в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|НДТ „Сълза и смях“]], „[[Сватбата на Фигаро]]“ от [[Пиер дьо Бомарше]] в [[Малък градски театър „Зад канала“]] / ДТ-Плевен, „Платонав“ от Антон Чехов в НДК-МТИ / ДТ-Сливен, „Присъдата“ по [[Франц Кафка]], „Престъпление и наказание“ по [[Фьодор Достоевски]] в [[Театрална работилница „Сфумато“]], „Славей беше“ по Уилям Шекспир, „Амок“ от Пол Клодел в НДК-МТИ, „Козата, или коя е Силвия?“ от Едуард Олби в [[Народен театър „Иван Вазов“]] и ''CLASS'' от Чарлс Еверед в [[Театър 199]]. Освен в театъра, Вергов има роля и в телевизионния сериал „[[Тя и той]]“ по [[bTV]]. През 2010 г. се снима и в „[[Стъклен дом]]“ в ролята на безскрупулния Николай, през 2012 г. играе Г-н Савов в „[[Революция Z|Революция Z: Секс, лъжи и музика]]“, а от септември 2017 г. играе доцент Банков в „[[Откраднат живот]]“. През 2015 г. печели наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща мъжка роля“, за ролята на (Борис Сарафов) в „Солунските съзаклятници“, [[Народен театър „Иван Вазов“]]. През 2019 г. и 2020 г. е гост-детектив в „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/vergov-i-stefaniya-koleva-v-maskiraniyat-pevets-440250.html Вергов влиза в „Маскираният певец“]</ref> От 2020 г. е част от журито на „[[Като две капки вода]]“. == Филмография == {{колони|2| * „[[В сърцето на машината]]“ (2022) – Векилски * „[[Петя на моята Петя]]“ (2022) – Иван Крачунов * „[[Отдел Издирване]]“ (2021) – Камен * „[[Пепел върху слънцето]]“ (2020) – д-р Стефан Стефанов * ''Premier vacances'' (2017) – Турист * „[[Възвишение (филм)|Възвишение]]“ (2017) * „[[Откраднат живот]]“ (2017) – доц. Виктор Банков * „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“ (2016) – Андрей * „[[Фаворитът 4]]“ (2016) – Слава * „[[Докато Ая спеше]]“ (2015)<ref>[http://kino.dir.bg/film.php?id=10271&ts=100005 kino.dir.bg]</ref> – Боян * „[[Революция Z|Революция Z: Секс, лъжи и музика]]“ (2012 – 2014) – Г-н Савов, учител по физика * „[[Стъклен дом]]“ (2010 – 2012) сериал – Николай Жеков, мениджър на мола * „[[Сбогом, мамо]]“ (2010) – Богдан * „[[Мисия Лондон]]“ (2010) – Варадин Димитров * ''Fake Identity'' (2010) – Виктор * ''The Fourth Kind'' (2009) – Уил Тайлър * „[[Главно представление]]“ (2009) ''Command Performance'' – командващия руски войник * ''The Tournament'' (2009) – Човек от синдиката * „[[Людмил и Руслана]]“ (2008) 6 серии – Вадим Веригин * „[[Хиндемит (филм)|Хиндемит]]“ (2008) * „[[Прогноза (филм)|Прогнозата]]“ (2008) * „[[Шивачки]]“ (2007) * ''Reign of the Gargoyles'' (2007) (TV) – Писател * ''Until Death'' (2007) – Агент 1 * ''La masseria delle allodole'' (2007) – Джоване Турко * ''Joe Petrosino'' (2006) (TV) * ''Dragon Dynasty'' (2006) (TV) – Италиански войник * ''S.S. Doomtrooper'' (2006) (TV) – Нацистки пазач 1 * ''Magma: Volcanic Disaster'' (2006) (TV) – оператор в радио * ''Locusts: The 8th Plague'' (2005) (TV) – ER доктор * ''Sacco & Vanzetti'' (2005) (TV) – Том Браун * ''Submerged'' (2005) (V) – Ролинс * ''Mansquito'' (2005) – Член на SWAT * ''Un amour à taire'' (2005) (TV) – Фон Берг * ''Alien Siege'' (2005) (TV) – Холънд * ''Raging Sharks'' (2005) (V) – Първи офицер на Рузвелт * ''Darklight'' (2004) (TV) – Чиновник * ''Raptor Island'' (2004) (TV) – Рашид * ''Spartacus'' (2004) (TV) – Скаут 2 * ''Target of Opportunity'' (2004) – Магуайър * ''Shark Zone'' (2003) (V) – Били * ''In Hell'' (2003) – Пазач на затвора * ''Antibody'' (2002) (V) – Моран * ''Interceptor Force 2'' (2002) (TV) – Лидер на бунтовниците * ''Dark Descent'' (2002) – Влад * ''Hyper Sonic'' (2002) (V) – Хасек * „[[Тя и той]]“ (2002 – 2005) – Мартин * ''Shark Hunter'' (2001) – Работник по чистота 1 * „[[Коледата е възможна]]“ (2001) – Стефан * ''Mindstorm'' (2000) – Презнев }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Юлиан Вергов}} * [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=691&sectionid=9&id=00002 „Той: Юлиан Вергов“] – интервю и снимки на актьора във в-к „Сега“ * {{IMDb name|1208093}} {{СОРТКАТ:Вергов, Юлиан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] hj607jkzxdr5bm7gq2pkjmx7vlzo3hl 0 161615 11463745 11361911 2022-07-19T14:46:19Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Кирил Варийски''' е български театрален и филмов [[актьор]]. == Биография == Кирил Варийски е роден на 28 октомври 1954 г. в [[Пловдив]]. Завършва Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, след което учи за кратко строително инженерство.<ref>[http://afish.bg/news/item/550-kiril-variiski-ili-zhivotat-makar-i-kratak.html afish.bg]</ref> През 1980 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Сашо Стоянов във [[ВИТИЗ]]. Работи в театрите в [[Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“|Родопски драматичен театър – Смолян]] (1980 – 1981) и [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1981 – 1983), а след това 4 години е в трупата на [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] (1983 – 1987). Участва и в трупите на [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1987) и [[Театър 199]]. Активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си. Също така има журналистически публикации във вестник [[Континент (вестник)|Континент]]. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Кирил Варийски умира от инсулт на 21 юни 1996 г. в София. == Личен живот == До смъртта си е женен за [[Елза Лалева]], която е актриса и режисьор в кукления театър. Дъщеря им Лора Варийска участва в тв предаването „Здравей“ и е съдружник в архитектурно студио „ФУНКТ“. == Награди и отличия == * '''Награда''' на [[Съюз на артистите в България|САБ]] '''за млад артист''' за ролята на ''Миша Зейцов'' в „Жестоки игри“ от (Ал. Арбузов) в [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1983). * '''II Награда''' за '''актьорско майсторство''' на ''III Национален преглед на българската драма и театър'' за ролята на ''Славчо'' от „Максималистът (1984)“. * '''III Награда''' за '''актьорско майсторство''' на преглед на камерните постановки за „Животът макар и кратък“ на [[Станислав Стратиев]], [[Враца]] (1986). == Театрални роли == * „''Ромео и Жулиета''“ от [[Уилям Шекспир]] – Меркуцио * „''Максималистът''“ от [[Станислав Стратиев]] – Славчо * „''Ако откраднеш влак''“ от [[Дарио Фо]] – музикантът ; ТВ театър * „''Римска баня''“ (1990) ([[Станислав Стратиев]]) * „''Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.''“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – [[Константин Величков]] == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1997 || [[Бюро за убийства]]<br>(''„Mordbüro“'')|| || Франция/ Белгия/Канада || |- | 1995 || [[Аз и сестричката ми Клара]] || 7 || || |- | 1994 || [[Коледни апаши]] || || || кондукторът |- | 1994 || [[Комитски времена]] || || || поп Сотир |- | 1993 || [[Жребият]] || 2 || || Стефан Неделев |- | 1993 || Жребият<br>(тв сериал) || 7 || || Стефан Неделев |- | 1990 || [[Златната ряпа]] (тв) || || || Гочо |- | 1990 || [[Живот на колела]]<br>(тв сериал) || 5 || || Мишо |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал)  || 9 || България/Унгария || Колчо слепеца |- | 1990 || [[Осем процента любов|8% любов]] || || || |- | 1989 || [[Бързо, акуратно, окончателно]] (тв) || || || Живко Петров Ташков |- | 1989 || [[Мъже без мустаци]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1988 || [[Единственият свидетел]] || || || Тотко Стоянов, шофьорът на автобуса |- | 1987 || [[Сами в неделя]] || || || Сашо |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || Анри-Жан Клеманс |- | 1987 || [[Човек на паважа]] || || || Сашко |- | 1986 || [[Фокстрот (филм)|Фокстрот]] || || || певец |- | 1986 || [[Съдията]] || || || околийският началник |- | 1985 || [[Последният езичник]] || || || Курт |- | 1985 || [[Горски хора]] || || || Младенов, стажант-адвокат |- | 1985 || [[Инспектор без оръжие]] || || || инспектор Щерев |- | 1985 || [[Смъртта може да почака]] || || || сводникът |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || Курт |- | 1985 || [[Женски сърца]] (тв) || || || Радул, приятелят на Василчо |- | 1984 || [[Мечтание съм аз...]] (тв) || || || доцент д-р Антон Савов |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || командира Петър |- | 1983 || [[Арис (филм)|Арис]] (тв) || || || монтьор по яхтите |- | 1983 || [[Варницата]] (тв) || || || Ботко, шофьор |- | 1983 || [[Пясък (филм)|Пясък]] || || || абсолвентът Стефан |- | 1983 || [[Синът на Мария]] || || || Иван |- | 1982 || [[24 часа дъжд]] || || || Марински |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || капитан Матеев |- | 1981 || [[Йо-хо-хо]] || || || актьорът, Черния пират |- | 1978 || [[Белият път]] || || || |- | 1977 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1972 – 1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]]<br>(тв сериал) || 27 || || пазачът |- |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{imdb name|0890004|Кирил Варийски}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/307253/ Кирил Варийски в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Варийски, Кирил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от инсулт]] sqw8kk34000y9bigq9fkv9mob09y6vj 0 162425 11463904 10884865 2022-07-19T18:00:20Z 213.191.204.24 /* Директори на института */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Bulgarian-Academy-of-Sciences-block8-Institute-of-Mathematics-and-Informatics.jpg|мини|220px|ИМИ при БАН]] [[Файл:Institute of Mathematics and Informatics BG.jpg|мини|220п|ИМИ при БАН (на заден план, ниската сграда)]] '''Институт по математика и информатика''' (''ИМИ'') при [[Българска академия на науките]] е [[научноизследователски институт]] за фундаментални и приложни изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри в областта на [[математика]]та и [[информатика]]та. == История == За рождена дата на ИМИ се приема 27.10.1947 г<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history | заглавие=История на института | достъп_дата=9 ноември 2015 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160328040844/http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history |date=2016-03-28 }}</ref>. На този ден Управителният съвет на БАН приема план за научната дейност през 1947/1948 г., който полага основите за откриването на научноизследователски институти по отделни научни направления, в това число Математически институт. През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на Академията и за негов ръководител е определен акад. [[Любомир Чакалов]]. През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ), през 1994 г. – в Институт по математика (ИМ). Сегашното име – Институт по математика и информатика датира от 1995 г. Сред важните дати в развитието на ИМИ са: * През 1961 г. в МИ се създава първият в България [[изчислителен център]]. * В периода 1962 – 1964 г. се създава първият български компютър [[Витоша (компютър)|Витоша]]. * През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор [[Елка-6521]]. * През 1966 г. водещи специалисти от МИ с ИЦ полагат основите на Централния институт по изчислителна техника ([[ЦИИТ]]). * През 1971 г. МИ с ИЦ и [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Математическият факултет]] на [[Софийския университет]] се интегрират в Единен център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦНПКММ), преименувани като Институт по математика и механика и Факултет по математика и механика. Единният център просъществува до 1988 г. Директор на ЕЦ е акад. [[Любомир Илиев (математик)|Л. Илиев]]. * През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя [[Институт по механика и биомеханика]]. * Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника (по-късно преименуван в [[Институт по паралелна обработка на информацията]] – днес в рамките на [[Институт по информационни и комуникационни технологии|Института по информационни и комуникационни технологии]]). * През 2000 г. ИМИ учредява [[Ученически институт по математика и информатика]] съвместно с [[фондация „Св. св. Кирил и Методий“]], [[фондация „Еврика“]] и [[Съюз на математиците в България|Съюза на математиците в България]]. == Директори на института == [[Файл:BAS-IMI-Lyubomir-Iliev-memorial-plaque.jpg|мини|220px|Паметната плоча на входа на ИМИ с лика на акад. Любомир Илиев, официално открита на 1 ноември 2013 г. Скулптор: [[Александър Хайтов]], архитект: чл.-кор. [[Атанас Ковачев (архитект)|Атанас Ковачев]].]] :* 1947 – 1950 Акад. [[Любомир Чакалов]] :* 1951 – 1963 Акад. [[Никола Обрешков]] :* 1964 – 1988 Акад. [[Любомир Илиев (математик)|Любомир Илиев]] :* 1988 – 1993 Акад. [[Петър Кендеров]] :* 1993 – 1999 Проф. [[Николай Янев]] :* 1999 – 2012 Акад. [[Стефан Додунеков]] :* 2013 – 2016 Чл.-кор. [[Юлиан Ревалски]] :* 2017 - 2021 Акад [[Веселин Дренски]] :* 2021 - Проф. Петър Бойваленков == Научни области == В съответствие с европейските приоритети и научноизследователски програми, както и със световните тенденции за развитие на математиката и информатиката, ИМИ-БАН извършва научни и научно-приложни изследвания в областта на: '''Математически структури: ''' * дискретни математически структури и приложения, * диференциални уравнения, * анализ, геометрия и топология; '''Математическо моделиране: ''' * стохастика, * изследване на операциите, * числени методи и научни изчисления, * теория на апроксимациите * основи на математическите модели; '''Математическа информатика: ''' * математически основи на информатиката, * математическа лингвистика и обработка на знания, * моделиране на софтуерни, когнитивни и информационни процеси; '''Моделиране на процеси в сферата на образованието по математика и информатика.''' Важна част от политиката на ИМИ е участие в образователните програми по математика и информатика като осигурява обучението на магистри и докторанти, изявени ученици (в това число подготовка на националните отбори по [[математика]], [[информатика]] и [[математическа лингвистика]]), преквалификация на учители, подготовка на студенти и докторанти за научна работа. В института действат над 10 постоянни научни семинара. От ИМИ или със съдействието на Института се издават 5 научни и научно-методически списания. Поддържа се богата библиотека, която е сред най-добрите в Югоизточна Европа в областта на математическите науки. Ежегодно ИМИ участва активно в голям брой проекти на национално, регионално и международно ниво. Всяка година Институтът посреща над 200 известни чуждестранни учени, организира над 10 научни конференции, семинари, школи. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.math.bas.bg/ Официален уебсайт] * [http://www.math.bas.bg/library/ Официален уебсайт на библиотеката на ИМИ] * [http://math.bas.bg/images/60-years-imi/60yearsbook.html Книга 60 години ИМИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Институти на БАН}} [[Категория:Научни институти на БАН|математика и информатика]] [[Категория:Научни организации в София]] pcx7ulmoztrba6w3672fae8mo8byvvo 11463908 11463904 2022-07-19T18:02:03Z 213.191.204.24 /* Директори на института */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Bulgarian-Academy-of-Sciences-block8-Institute-of-Mathematics-and-Informatics.jpg|мини|220px|ИМИ при БАН]] [[Файл:Institute of Mathematics and Informatics BG.jpg|мини|220п|ИМИ при БАН (на заден план, ниската сграда)]] '''Институт по математика и информатика''' (''ИМИ'') при [[Българска академия на науките]] е [[научноизследователски институт]] за фундаментални и приложни изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри в областта на [[математика]]та и [[информатика]]та. == История == За рождена дата на ИМИ се приема 27.10.1947 г<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history | заглавие=История на института | достъп_дата=9 ноември 2015 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160328040844/http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history |date=2016-03-28 }}</ref>. На този ден Управителният съвет на БАН приема план за научната дейност през 1947/1948 г., който полага основите за откриването на научноизследователски институти по отделни научни направления, в това число Математически институт. През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на Академията и за негов ръководител е определен акад. [[Любомир Чакалов]]. През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ), през 1994 г. – в Институт по математика (ИМ). Сегашното име – Институт по математика и информатика датира от 1995 г. Сред важните дати в развитието на ИМИ са: * През 1961 г. в МИ се създава първият в България [[изчислителен център]]. * В периода 1962 – 1964 г. се създава първият български компютър [[Витоша (компютър)|Витоша]]. * През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор [[Елка-6521]]. * През 1966 г. водещи специалисти от МИ с ИЦ полагат основите на Централния институт по изчислителна техника ([[ЦИИТ]]). * През 1971 г. МИ с ИЦ и [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Математическият факултет]] на [[Софийския университет]] се интегрират в Единен център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦНПКММ), преименувани като Институт по математика и механика и Факултет по математика и механика. Единният център просъществува до 1988 г. Директор на ЕЦ е акад. [[Любомир Илиев (математик)|Л. Илиев]]. * През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя [[Институт по механика и биомеханика]]. * Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника (по-късно преименуван в [[Институт по паралелна обработка на информацията]] – днес в рамките на [[Институт по информационни и комуникационни технологии|Института по информационни и комуникационни технологии]]). * През 2000 г. ИМИ учредява [[Ученически институт по математика и информатика]] съвместно с [[фондация „Св. св. Кирил и Методий“]], [[фондация „Еврика“]] и [[Съюз на математиците в България|Съюза на математиците в България]]. == Директори на института == [[Файл:BAS-IMI-Lyubomir-Iliev-memorial-plaque.jpg|мини|220px|Паметната плоча на входа на ИМИ с лика на акад. Любомир Илиев, официално открита на 1 ноември 2013 г. Скулптор: [[Александър Хайтов]], архитект: чл.-кор. [[Атанас Ковачев (архитект)|Атанас Ковачев]].]] :* .1947 – 1950 Акад. [[Любомир Чакалов]] :* 1951 – 1963 Акад. [[Никола Обрешков]] :* 1964 – 1988 Акад. [[Любомир Илиев (математик)|Любомир Илиев]] :* 1988 – 1993 Акад. [[Петър Кендеров]] :* 1993 – 1999 Проф. [[Николай Янев]] :* 1999 – 2012 Акад. [[Стефан Додунеков]] :* 2013 – 2016 Чл.-кор. [[Юлиан Ревалски]] :* 2017 - 2021 Акад. [[Веселин Дренски]] :* 2021 - Проф. Петър Бойваленков == Научни области == В съответствие с европейските приоритети и научноизследователски програми, както и със световните тенденции за развитие на математиката и информатиката, ИМИ-БАН извършва научни и научно-приложни изследвания в областта на: '''Математически структури: ''' * дискретни математически структури и приложения, * диференциални уравнения, * анализ, геометрия и топология; '''Математическо моделиране: ''' * стохастика, * изследване на операциите, * числени методи и научни изчисления, * теория на апроксимациите * основи на математическите модели; '''Математическа информатика: ''' * математически основи на информатиката, * математическа лингвистика и обработка на знания, * моделиране на софтуерни, когнитивни и информационни процеси; '''Моделиране на процеси в сферата на образованието по математика и информатика.''' Важна част от политиката на ИМИ е участие в образователните програми по математика и информатика като осигурява обучението на магистри и докторанти, изявени ученици (в това число подготовка на националните отбори по [[математика]], [[информатика]] и [[математическа лингвистика]]), преквалификация на учители, подготовка на студенти и докторанти за научна работа. В института действат над 10 постоянни научни семинара. От ИМИ или със съдействието на Института се издават 5 научни и научно-методически списания. Поддържа се богата библиотека, която е сред най-добрите в Югоизточна Европа в областта на математическите науки. Ежегодно ИМИ участва активно в голям брой проекти на национално, регионално и международно ниво. Всяка година Институтът посреща над 200 известни чуждестранни учени, организира над 10 научни конференции, семинари, школи. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.math.bas.bg/ Официален уебсайт] * [http://www.math.bas.bg/library/ Официален уебсайт на библиотеката на ИМИ] * [http://math.bas.bg/images/60-years-imi/60yearsbook.html Книга 60 години ИМИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Институти на БАН}} [[Категория:Научни институти на БАН|математика и информатика]] [[Категория:Научни организации в София]] ciybgiwv8vg6lz40wdj4t369vjmxlzt 11463911 11463908 2022-07-19T18:04:28Z 213.191.204.24 /* Директори на института */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Bulgarian-Academy-of-Sciences-block8-Institute-of-Mathematics-and-Informatics.jpg|мини|220px|ИМИ при БАН]] [[Файл:Institute of Mathematics and Informatics BG.jpg|мини|220п|ИМИ при БАН (на заден план, ниската сграда)]] '''Институт по математика и информатика''' (''ИМИ'') при [[Българска академия на науките]] е [[научноизследователски институт]] за фундаментални и приложни изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри в областта на [[математика]]та и [[информатика]]та. == История == За рождена дата на ИМИ се приема 27.10.1947 г<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history | заглавие=История на института | достъп_дата=9 ноември 2015 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160328040844/http://math.bas.bg/index.php/bg-about-mission/bg-history |date=2016-03-28 }}</ref>. На този ден Управителният съвет на БАН приема план за научната дейност през 1947/1948 г., който полага основите за откриването на научноизследователски институти по отделни научни направления, в това число Математически институт. През 1949 г. е учреден Математически институт (МИ) при физико-математическия клон на Академията и за негов ръководител е определен акад. [[Любомир Чакалов]]. През 1961 г. МИ се преименува в Математически институт с изчислителен център (МИ с ИЦ), през 1972 г. – в Институт по математика и механика с изчислителен център (ИММ с ИЦ), през 1994 г. – в Институт по математика (ИМ). Сегашното име – Институт по математика и информатика датира от 1995 г. Сред важните дати в развитието на ИМИ са: * През 1961 г. в МИ се създава първият в България [[изчислителен център]]. * В периода 1962 – 1964 г. се създава първият български компютър [[Витоша (компютър)|Витоша]]. * През 1965 г. се създава първият електронен калкулатор [[Елка-6521]]. * През 1966 г. водещи специалисти от МИ с ИЦ полагат основите на Централния институт по изчислителна техника ([[ЦИИТ]]). * През 1971 г. МИ с ИЦ и [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Математическият факултет]] на [[Софийския университет]] се интегрират в Единен център за наука и подготовка на кадри по математика и механика (ЕЦНПКММ), преименувани като Институт по математика и механика и Факултет по математика и механика. Единният център просъществува до 1988 г. Директор на ЕЦ е акад. [[Любомир Илиев (математик)|Л. Илиев]]. * През 1977 г. от ИММ с ИЦ се отделя [[Институт по механика и биомеханика]]. * Сътрудници на ИМ с ИЦ са основно ядро в създадения през 1984 г. Координационен център по информатика и изчислителна техника (по-късно преименуван в [[Институт по паралелна обработка на информацията]] – днес в рамките на [[Институт по информационни и комуникационни технологии|Института по информационни и комуникационни технологии]]). * През 2000 г. ИМИ учредява [[Ученически институт по математика и информатика]] съвместно с [[фондация „Св. св. Кирил и Методий“]], [[фондация „Еврика“]] и [[Съюз на математиците в България|Съюза на математиците в България]]. == Директори на института == [[Файл:BAS-IMI-Lyubomir-Iliev-memorial-plaque.jpg|мини|220px|Паметната плоча на входа на ИМИ с лика на акад. Любомир Илиев, официално открита на 1 ноември 2013 г. Скулптор: [[Александър Хайтов]], архитект: чл.-кор. [[Атанас Ковачев (архитект)|Атанас Ковачев]].]] :* .1947 – 1950 Акад. [[Любомир Чакалов]] :* 1951 – 1963 Акад. [[Никола Обрешков]] :* 1964 – 1988 Акад. [[Любомир Илиев (математик)|Любомир Илиев]] :* 1988 – 1993 Акад. [[Петър Кендеров]] :* 1993 – 1999 Проф. [[Николай Янев]] :* 1999 – 2012 Акад. [[Стефан Додунеков]] :* 2013 – 2016 Чл.-кор./Акад. [[Юлиан Ревалски]] :* 2017 - 2021 Акад. [[Веселин Дренски]] :* 2021 - Проф. Петър Бойваленков == Научни области == В съответствие с европейските приоритети и научноизследователски програми, както и със световните тенденции за развитие на математиката и информатиката, ИМИ-БАН извършва научни и научно-приложни изследвания в областта на: '''Математически структури: ''' * дискретни математически структури и приложения, * диференциални уравнения, * анализ, геометрия и топология; '''Математическо моделиране: ''' * стохастика, * изследване на операциите, * числени методи и научни изчисления, * теория на апроксимациите * основи на математическите модели; '''Математическа информатика: ''' * математически основи на информатиката, * математическа лингвистика и обработка на знания, * моделиране на софтуерни, когнитивни и информационни процеси; '''Моделиране на процеси в сферата на образованието по математика и информатика.''' Важна част от политиката на ИМИ е участие в образователните програми по математика и информатика като осигурява обучението на магистри и докторанти, изявени ученици (в това число подготовка на националните отбори по [[математика]], [[информатика]] и [[математическа лингвистика]]), преквалификация на учители, подготовка на студенти и докторанти за научна работа. В института действат над 10 постоянни научни семинара. От ИМИ или със съдействието на Института се издават 5 научни и научно-методически списания. Поддържа се богата библиотека, която е сред най-добрите в Югоизточна Европа в областта на математическите науки. Ежегодно ИМИ участва активно в голям брой проекти на национално, регионално и международно ниво. Всяка година Институтът посреща над 200 известни чуждестранни учени, организира над 10 научни конференции, семинари, школи. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.math.bas.bg/ Официален уебсайт] * [http://www.math.bas.bg/library/ Официален уебсайт на библиотеката на ИМИ] * [http://math.bas.bg/images/60-years-imi/60yearsbook.html Книга 60 години ИМИ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Институти на БАН}} [[Категория:Научни институти на БАН|математика и информатика]] [[Категория:Научни организации в София]] irp3yybzki7v0znm9gpao4vhet73smz 0 162919 11464322 11436815 2022-07-20T04:29:35Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Logo_ACF_Fiorentina.svg“ с [[commons:Image:2022_ACF_Fiorentina_logo.svg|2022_ACF_Fiorentina_logo.svg]] wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Италия}} АКФ Фиорентина | оригинално име = Associazone Calcio Firenze Fiorentina S.p.A | герб = 2022 ACF Fiorentina logo.svg | прозвище = „виолетовите“<br>„Виола“<br>„Фио“ | основан = {{Роден|26|8|1926|1}}<br>2002 (възстановен) | стадион = „[[Стадио Артемио Франки|Артемио Франки]]“ | капацитет = 43 147<ref name=stad>{{cite web|url=http://it.violachannel.tv/vc13-stadio-franchi.html|title=Stadio Franchi|accessdate=24 февруари 2018}}</ref> | президент = {{флагче|Италия}} {{флагче|САЩ}} Роко Комисо | старши треньор = {{флагче|Италия}} [[Чезаре Прандели]] | първенство = [[Серия А]] | сезон = 2020/21 | място = '''15-о''' [[Файл:RedDownArrow.svg|15px]] (-5) | уебсайт = {{URL|https://www.acffiorentina.it/}} | pattern_la1 = | pattern_b1 = _fiorentina1819h | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 5526B9 | body1 = 5526B9 | rightarm1 = 5526B9 | shorts1 = 000000 | socks1 = 5526B9 | pattern_la2 = | pattern_b2 = _fiorentina1819w | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = _fiorentina1819r | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = FF0000 | body3 = FF0000 | rightarm3 = FF0000 | shorts3 = FF0000 | socks3 = FF0000 }} [[Файл:Soccer in Florence, Italy, 2007.jpg|мини|дясно|200px|„[[Стадио Артемио Франки]]“, 2007]] '''АКФ „Фиорентина“''' ({{lang|it|ACF Fiorentina}}, ''Associazione Calcio Firenze Fiorentina'', '''Асочационе Калчо Фиренце Фиорентина''') или на български '''Флорентинско футболно фружество „Фиорентина“''' е [[Италия|италиански]] [[футболен клуб]], базиран в [[град]] [[Флоренция]], регион [[Тоскана]]. Първоначално официалните цветове на клуба са червено и бяло, но през 1928 г. са променени на виолетово и бяло, каквито са и до днес. Оттам именно произлиза и прозвището на тима „виолетовите“ или „Виола“. Отборът играе своите домакински мачове на [[стадион]] „[[Артемио Франки]]“ (47 290 седящи места) от 1930 г. == История == Клубът е основан на [[26 август]] [[1926]] г. след сливането на спортното дружество „Либертас“ и СК „Фиренце“. С името ФК Клубе Либертас Фиориензе печели първия си трофей през сезон 1939/40, когато печели [[Купата на Италия]], а през сезон 1955/56 печели и първото си [[Скудето]]. През сезон 1960/61 отборът печели за втори път Купата на Италия и постига първия си значителен успех в [[Европа]], печелейки [[КНК]], като на финала побеждава отбора на „[[Глазгоу Рейнджърс]]“. През 60-те години клубът печели още една Купа на Италия (1965/66), Купата Митропа ([[1966]]) и става за втори път шампион (1968/69). През 1975 г. Купата на Италия е спечелена за трети път, но оттогава чак до края на 90-те настъпва лош период за тима, чийто връх е изпадането на отбора в [[Серия Б]] през сезон 1993/94. След завръщането си в Серия А, „виолетовите“ успяват да спечелят още няколко купи, а именно Купата на Италия (1996, 2001) и Суперкупата на Италия (1996). През 2001 г. започват рязко влошаване на финансовото състояние на клуба. Той е неспособен да плаща заплатите на играчите си, а дългът набъбва до 50 милиона [[долар]]а. В унисон с финансовото състояние отборът изпада в Серия Б след края на сезон 2001/02. Малко след това клубът е обявен в несъстоятелност и закрит. [[Файл:Gabriel batistuta.jpg|мини|upright|ляво|[[Габриел Батистута]] – Батигол, най-известният футболист на Фиорентина за 1990–те.]] На първи август 2002 г. кметът на Флоренция Леонардо Доменичи основава „Фиорентина 1926 Флоренция“, който се включва в шампионата в Серия Ц2. Скоро след това новооснованият клуб е закупен от [[Диего Дела Вале]] и преименуван на „Флоренция Виола“. На 15 март 2003 г. [[Диего Дела Вале]] закупува търговската марка ''A.C. Fiorentina''. при което четири дни по-късно клубът официално приема името ''ACF Fiorentina'', както и придобива правото да носи характерните за клуба цветове на екипите си. В този тежък за отбора момент единственият футболист, който остава верен на клуба, е ветеранът [[Анджело Ди Ливио]]. С негова помощ тимът успява да спечели промоция за по-горната дивизия Ц1 още през първия сезон в Серия Ц2. По същото време обаче [[Италианска футболна федерация|Италианската футболна федерация]] решава да увеличи отборите в Серия А от 18 на 20, а в Серия Б временно от 20 на 24, което дава възможност допълнително още четири отбора да се включат в Серия Б. Вследствие и на приетия по приблизително същото време закон за „спортните заслуги“, според който отборите със значителен принос към историята на италианския футбол в случай на фалит отпадат в първата по-ниска дивизия, „Фиорентина“ получава автоматично правото да се включи в Серия Б. През новия сезон 2003/04 отборът се представя задоволително и успява да се класира на 6-а позиция, което дава правото на „Фиорентина“ на играе плейоф за влизане в Серия А срещу „[[Перуджа ФК|Перуджа]]“ (15-и в Серия А). „Ла Виола“ успява да отстрани противника си с общ резултат 2:1 и се завръща в Серия А след две години изгнание в долните дивизии. В първия си сезон след завръщането си в елита „Фиорентина“ се бори с всички сили за оцеляването си в първа дивизия и успява да се спаси чак в последните кръгове благодарение на директните си двубой с преките си съперници „[[ФК Парма|Парма]]“ и „[[Болоня ФК|Болоня]]“. През следващия сезон 2005/06 „Фиорентина“ се представя успешно и успява да се класира за третия предварителен кръг на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] благодарение на четвъртото си място. Голмайсторът на тима [[Лука Тони]] печели [[златна обувка|Златната обувка]] заради внушителните си 31 гола от 34 мача. През лятото на 2006 г. италианският футбол е разтърсен от грандиозен скандал – „[[Калчополи]]“, свързан с манипулиране на избора на съдиите на футболните мачове и „Фиорентина“ е един от замесените. Заради това на 14 юли 2006 г. тимът е изхвърлен в Серия Б, а от актива за следващия му сезон за отнети 12 точки. След обжалване наказанието е намалено и „виолетовите“ са оставени в Серия А, но им се отнемат 19 точки и правото да участват в [[Шампионска лига]]. Малко след старта на шампионата съдът окончателно решава, че отнетите точки ще бъдат 15. Въпреки този пасив „Фиорентина“ се представя достойно през сезон 2006/07 и успява да се класира на 6-а позиция, даваща право на участие в турнира за [[Купата на УЕФА]]. == Съоръжения == === Стадион === В началото на своята история, между 1926 и 1931 г., „Фиорентина“ играе своите вътрешните си мачове на стадиона на ул. „Белини“, използвани в миналото от „Либертас“. Между 1930 и 1932 г. е построен нов стадион по волята на Луиджи Ридолфи, проектиран от Пиер Луиджи Нерви, наречен Стадион „Джовани Берта“ и открит на 13 септември 1931 г. с мача между „Фиорентина“ и „Адмира Виена“. Съоръжението, изпълнено с иновативни архитектурни елементи като навес без междинни опори, винтови стълбища и кулата „Маратон“, се счита за шедьовър на италианската архитектура от 30-те години. Друг важен елемент е игралното поле, чието отводняване се счита за едно от най-добрите в Европа. В края на [[Втората световна война]] с падането на фашизма името на съоръжението е променено на Общински стадион. През цялата си история той е мястото на някои футболни мачове от [[Световно първенство по футбол 1934|Световното първенство по футбол]] през 1934 г., [[Летни олимпийски игри 1960|XVII Летни олимпийски игри]] през 1960 г. и [[Европейско първенство по футбол 1968|Европейското първенство по футбол]] през 1968 г. По повод на [[Световно първенство по футбол 1990|Световното първенство по футбол]] през 1990 г. флорентинското съоръжение претърпя важни структурни интервенции, поверени на архитекта Итало Гамберини. От 1993 г. стадионът носи името на „Артемио Франки“ – един от най-важните италиански спортни мениджъри. Собственост на Община Флоренция, съоръжението има капацитет от 43 147 места. С нуждите на съвременния футбол системата е остаряла, със значителни проблеми с ефективността и функционалността. Поради тези причини от известно време се говори за изграждането на нов стадион във Флоренция, собственост на същата компания, включен в проекта, наречен „Виолетова цитадела“. === Тренировъчен център === Учебният център на Фиорентина, кръстен на Давиде Астори и известен също като „Кампини“ по името на предишните съоръжения на същото място, се намира във Флоренция, в комплекса на стадион „[[Стадио Артемио Франки|Артемио Франки]]“ Открит на 10 септември 2011 г. от Андреа Дела Вале и Матео Ренци – тогавашен кмет на Флоренция, е многофункционална структура, която се простира на над 1600 м² и има редовно игрище, фитнес зала, плувен басейн с различни рехабилитационни басейни, съблекални, трапезарии и други помещения, посветени на релаксацията и комфорта на спортистите, прожекционни зали, пресцентър, офиси и складове, на обща стойност от около 5,7 милиона евро. == „Фиорентина“ в италианската масова култура == В италианското кино „Виола“ се споменава за първи път във филмите „Любов и бъбрене“ на [[Алесандро Блазети]] (1957) и „Сламеният човек“ на [[Пиетро Джерми]] (1958),<ref name="Ligu2">{{Cite book|isbn=88-8089-884-1|pages=38 – 39, 235 – 236|Guido|Liguori|Ciak, si gioca! Calcio e tifo nel cinema italiano|2000|Baldini Castoldi Dalai|}}</ref> а след това в „Мадона, каква тишина има тази вечер“ (1982) на [[Маурицио Понци]] и „Ваканции в Америка“ (1984) на [[Карло Вандзина]], „Лято на морето“ (2008) и „Добър ден“ (2012) на Карло Вандзина.<ref name="Ligu2"/> Някои италиански комедии от 80-те години, посветени на футбола, като „Наисссттина... изключително“ (1982) на Карло Вандзина, „Фенът, реферът и футболистът“ (1982) на [[Пиер Франческо Пинджиторе]], „Обърканият треньор“ (1984) на [[Серджо Мартино]] и „Половин десен, половин ляв – 2 футболисти без топка“ (1985) на Серджо Мартино също намесват „виолетовите“.<ref name="Ligu2"/> В два филма на [[Алесандро Бенвенути]] – „Добре дошли у сем. Гори“ (1993) и продължението „Завръщане у сем. Гори“ (1996) имат за главен герой Данило Гори (в ролята: [[Масимо Чекерини]]), наркозависим фен на „виолетовите“, който обърква тълпата [[Свети Петър (площад)|на площад „Свети Петър“]] с Курва Фиезоле (северната трибуна на [[Стадио Артемио Франки|стадион „Артемио Франки“]]).<ref name="Ligu2"/> В последния си филм „Писна ни от тебе, тате“ (1993) на Кастелано и Пиполо се вижда стаята на главния герой, окичена с артикули на „Фиорентина“. Отборът се споменава и в „Хубавият живот“ (1994) на Паоло Вирдзи, „Завършилите“ (1995) на [[Леонардо Пиерачони]] и „Разходка във времето“ (1996) на Карло Вандзина. [[Франко Дзефирели]] показва във филма си „Чай с Мусолини“ (1999) футболен мач между няколко момчета с лилава фланелка.<ref name="Ligu2" /> В [[литература]]та [[Индро Монтанели]] – фен на „виолетовите“ и почетен директор на клуба през 90-те години включва „Фиорентина“ в някои свои книги – в ''I rapaci nel cortile di Incontri'' (1952) говори за отбора по отношение на резултатите и качеството,<ref>{{Cite book|isbn={{NoISBN}}|Indro|Montanelli|I rapaci in cortile. (Incontri vol. III)|1952|Longanesi|}}</ref> а в ''I conti con me stesso.'' ''Diari 1957 – 1978'' разказва за тосканския клуб, особено за годините на първото Скудето.<ref>{{Cite book|isbn=88-17-03966-7|Indro|Montanelli|I conti con me stesso. I diari 1957 – 1978|2010|BUR Biblioteca Univ. Rizzoli|}}</ref> „Виолетовите“ се споменават и в [[музика]]та: през юли 1981 г. [[Енцо Яначи]] публикува, в „Е... концерт“, „Флорентински флаг“,<ref>{{Cite book|isbn=88-97637-89-2|Nando|Mainardi|L'importante è esagerare. Storia di Enzo Jannacci|2017|Vololibero|}}</ref> докато през 1998 г. [[Пупо (певец)|Пупо]] записва парчето „Това е Фиорентина“, неуспешно предложено като нов официален химн. През 1980 г. той посвещава част от куплет от песента „Какво да правим/ Флоренция Санта Мария Новела“ на „Фиорентина“ и на тогавашния ѝ капитан [[Джанкарло Антоньони]]. След това Дон Баки композира друга песен, посветена на отбора – ''Viola d'amore''.<ref>{{Cite book|isbn=88-97637-11-6|Antonio|Bacciocchi|Rock’n’goal: Calcio e musica. Passioni pop|2013|Vololibero|}}</ref> == Успехи == === Национални успехи === * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|60px]] '''[[Серия А]] ''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1955/56, 1968/69 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (5):''' 1956/57, 1957/58, 1958/59, 1959/60, 1981/82 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (8):''' 1934/35, 1940/41, 1953/54, 1961/62, 1976/77, 1983/84, 1995/96, 1998/99 * [[Файл:Coccarda Coppa Italia.svg|25px]] [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|14px]] '''[[Купа на Италия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (6):''' 1939/40, 1960/61, 1965/66, 1974/75, 1995/96, 2000/01 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1957/58, 1959/60, 1970/71, 1998/99 * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|20px]] '''[[Суперкупа на Италия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1996 * [[Файл: Coppa Ali della vittoria.svg|20px]] '''[[Серия Б]] ''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):''' 1930/31, 1938/39, 1993/94 * '''[[Серия Ц2]] ''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2002/03 (група Б) === Международни успехи === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1956/57 * [[Файл:Coppacoppe.png|20px]] '''[[Купа на носителите на купи]] ([[КНК]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1960/61 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1961/62 * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|20px]]'''[[Купа на УЕФА]]:''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1990 * [[Файл:Mitropa Cup.svg|20px]] '''[[Купа Митропа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1966 * '''[[Купа на Англо-Италианската Лига]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1975 == Състав == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|24|8|2018}}</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{флагче|Франция}} [[Албан Ляфон]] |- |97 ||{{флагче|Полша}} [[Бартломей Драговски]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="white" | <span style="color:black;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{флагче|Франция}} [[Венсан Лаурини]] |- |{{0}}3 ||{{флагче|Италия}} [[Кристиано Бираги]] |- |{{0}}4 ||{{флагче|Сърбия}} [[Никола Миленкович]] |- |5 ||{{флагче|Италия}} [[Федерико Чекерини]] |- |15 ||{{флагче|Уругвай}} [[Максимилиано Оливейра]] |- |20 ||{{флагче|Аржентина}} [[Херман Пецела]] {{капитан}} |- |31 ||{{флагче|Бразилия}} [[Витор Уго]] |- |34 ||{{флагче|Холандия}} [[Кевин Дайкс]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{флагче|Дания}} [[Кристиан Норгаард]] |- |{{0}}7 ||{{флагче|Франция}} [[Валентен Ейсерик]] |- |11 ||{{флагче|Белгия}} [[Кевин Миралас]] |- |14 ||{{флагче|Буркина Фасо}} [[Брайън Дабо]] |- |17 ||{{флагче|Франция}} [[Жордан Верету]] |- |23 ||{{флагче|Уругвай}} [[Себастиан Кристофоро]] |- |24 ||{{флагче|Италия}} [[Марко Бенаси]] |- |26 ||{{флагче|Швейцария}} [[Едимилсон Фернандеш]] |- |97 ||{{флагче|Бразилия}} [[Жерсон Сантос|Жерсон]] |- |98 ||{{флагче|Норвегия}} [[Рафик Зехнини]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="white" | <span style="color:black;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флагче|Аржентина}} [[Джовани Симеоне]] |- |10 ||{{флагче|Хърватия}} [[Марко Пиаца]] |- |21 ||{{флагче|Италия}} [[Рикардо Соттил]] |- |25 ||{{флагче|Италия}} [[Федерико Киеза]] |- |27 ||{{флагче|Чехия}} [[Мартин Грайциар]] |- |28 ||{{флагче|Сърбия}} [[Душан Влахович]] |- |77 ||{{flagicon|Франция}} [[Сирил Терьо]] |} {{clear}} == Известни играчи == {{колони|4| * {{флагче|Аржентина}} [[Даниел Пасарела]] * {{флагче|Аржентина}} [[Габриел Батистута]] * {{флагче|Бразилия}} [[Сократеш]] * {{флагче|Бразилия}} [[Дунга]] * {{флагче|Бразилия}}[[Едмундо]] * {{флагче|Бразилия}}{{флагче|Белгия}} [[Луис Оливейра]] * {{флагче|Бразилия}} [[Адриано Лейте|Адриано]] * {{флагче|Германия}} [[Щефан Ефенберг]] * {{флагче|Дания}} [[Браян Лаудруп]] * {{флагче|България}} [[Валери Божинов]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Баджо]] * {{флагче|Италия}} [[Клаудио Джентиле]] * {{флагче|Италия}} [[Даниеле Масаро]] * {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Аморузо]] * {{флагче|Италия}} [[Енрико Киеза]] * {{флагче|Италия}} [[Франческо Толдо]] * {{флагче|Италия}} [[Стефано Фиоре]] * {{флагче|Италия}} [[Лука Тони]] * {{флагче|Португалия}} [[Руй Коща]] * {{флагче|Португалия}} [[Нуньо Гомеш]] * {{флагче|Румъния}} [[Адриан Муту]] * {{флагче|Сърбия}} [[Предраг Миятович]] * {{флагче|Русия}} [[Андрей Канчелскис]] * {{флагче|Швеция}} [[Стефан Шварц]] * {{флагче|Франция}} [[Себастиан Фрей]] * {{флагче|Чехия}} [[Томаш Репка]] * {{флагче|Чехия}} [[Томаш Уйфалуши]] * {{флагче|Япония}} [[Хидетоши Наката]] * {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Антоньони]] * {{флагче|Италия}} [[Пиетро Виерховод]] * {{флагче|Италия}} [[Джовани Гали]] * {{флагче|Италия}} [[Анжело Ди Ливио]] * {{флагче|Аржентина}} [[Даниел Бертони]] * {{флагче|Колумбия}} [[Хуан Куадрадо]] }} == Български футболисти == * {{флагче|България}} [[Валери Божинов]]: 2005 – 2007 * {{флагче|България}} [[Петко Христов (футболист)|Петко Христов]]: 2017 – == Бивши треньори == {{колони|2| * {{флагче|Швеция}} [[Нилс Лидхолм]] * {{флагче|Италия}} [[Карло Мацоне]] * {{флагче|Италия}} [[Клаудио Раниери]] * {{флагче|Швеция}} [[Свен-Йоран Ериксон]] * {{флагче|Италия}} [[Джовани Трапатони]] * {{флагче|Италия}} [[Чезаре Прандели]] * {{флагче|Турция}} [[Фатих Терим]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Манчини]] * {{флагче|Италия}} [[Дино Дзоф]] * {{флагче|Сърбия}} [[Синиша Михайлович]] }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.acffiorentina.it Официален сайт на клуба] * {{Facebook|violachannel|Фиорентина}} * {{Twitter|violachannel|Фиорентина}} * [http://www.violanews.com Сайт за новини] * [http://www.fiorentina.it Фен-сайт] * [http://acffiorentina.ru Руски фен-сайт] * [https://instagram.com/acffiorentina instagram.com] {{Серия А отбори}} {{Портал|Футбол|Италия}} [[Категория:АКФ Фиорентина| ]] [[Категория:Италиански футболни отбори|Фиорентина]] [[Категория:Флоренция]] nimmnrad0jlmubi5s2tkir52bu8eqke 0 163751 11463956 11034532 2022-07-19T19:22:36Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Студентски | карта = Sofia-Studentski.png | население = 107 963 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Петко Горанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2216 Обобщени данни от избор на кмет на район Студентски – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Студентски“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той обхваща [[Студентски град]], както и кварталите [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] и [[Мусагеница]]. В района през 2021 г. живеят 108 451 души по настоящ адрес и 38 005 по постоянен адрес. Кметове на район „Студентски“ през годините са: # Пенка Кръстева – 12.1988 г. до 10.1990 г. # Александър Геров – 11.1990 г. до 06.1992 г. # Стоян Стоянов – 07.1992 г. до 11.1995 г. # Георги Ненков – 12.1995 г. до 11.1999 г. # Константин Арабаджиев (СДС) – 12.1999 г. до 11.2003 г. # Ася Михайлова (ОДС) – 12.2003 г. до 06.2005 г. # Венцислав Дудоленски – 07.2005 г. до 10.2007 г. # Димитър Дилчев (ГЕРБ) – 11.2007 г. до 11.2019 г. – най-младия кмет на района и най-много пъти избиран # Петко Горанов (ДБ) - 11.2019 г. В района има седем висши училища, две училища, осем детски градини и една детска ясла. 8 СУ „Васил Левски“, ул. „Полк. Георги Янков“, до бл. 98 и [[55 средно училище „Петко Каравелов“|55 СУ „Петко Kаравелов“]], ул. „Дъбница“ № 3. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 71 961 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 65 142 || 90.52 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 687 || 0.95 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 105 || 0.14 |- |align="left"| Други || 444 || 0.61 |- |align="left"| Не се самоопределят || 294 || 0.40 |- |align="left"| Не отговорили || 5289 || 7.34 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 Район „Студентски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170103170240/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 |date=2017-01-03 }} на сайта на Столична община * [http://www.studentski.bg/ Общински сайт на Район Студентски] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Студентски| ]] nsfkgm1gw3gekx0zipky8yl9w222320 11463960 11463956 2022-07-19T19:24:58Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Студентски | карта = Sofia-Studentski.png | население = 107 963 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Петко Горанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2216 Обобщени данни от избор на кмет на район Студентски – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Студентски“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той обхваща [[Студентски град]], както и кварталите [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] и [[Мусагеница]]. В района към 15 юни 2022 г. живеят 107 963 души по настоящ адрес и 38 005 по постоянен адрес. Кметове на район „Студентски“ през годините са: # Пенка Кръстева – 12.1988 г. до 10.1990 г. # Александър Геров – 11.1990 г. до 06.1992 г. # Стоян Стоянов – 07.1992 г. до 11.1995 г. # Георги Ненков – 12.1995 г. до 11.1999 г. # Константин Арабаджиев (СДС) – 12.1999 г. до 11.2003 г. # Ася Михайлова (ОДС) – 12.2003 г. до 06.2005 г. # Венцислав Дудоленски – 07.2005 г. до 10.2007 г. # Димитър Дилчев (ГЕРБ) – 11.2007 г. до 11.2019 г. – най-младия кмет на района и най-много пъти избиран # Петко Горанов (ДБ) - 11.2019 г. В района има седем висши училища, две училища, осем детски градини и една детска ясла. 8 СУ „Васил Левски“, ул. „Полк. Георги Янков“, до бл. 98 и [[55 средно училище „Петко Каравелов“|55 СУ „Петко Kаравелов“]], ул. „Дъбница“ № 3. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 71 961 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 65 142 || 90.52 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 687 || 0.95 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 105 || 0.14 |- |align="left"| Други || 444 || 0.61 |- |align="left"| Не се самоопределят || 294 || 0.40 |- |align="left"| Не отговорили || 5289 || 7.34 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 Район „Студентски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170103170240/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 |date=2017-01-03 }} на сайта на Столична община * [http://www.studentski.bg/ Общински сайт на Район Студентски] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Студентски| ]] 381qzs3uo1zow1z9lkpnit65ph2guzj 11463962 11463960 2022-07-19T19:28:03Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Студентски | карта = Sofia-Studentski.png | население = 107 963 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2021_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Петко Горанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2216 Обобщени данни от избор на кмет на район Студентски – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Студентски“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той обхваща [[Студентски град]], както и кварталите [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] и [[Мусагеница]]. В района към 15 юни 2022 г. живеят 107 963 души по настоящ адрес и 38 880 души по постоянен адрес. Кметове на район „Студентски“ през годините са: # Пенка Кръстева – 12.1988 г. до 10.1990 г. # Александър Геров – 11.1990 г. до 06.1992 г. # Стоян Стоянов – 07.1992 г. до 11.1995 г. # Георги Ненков – 12.1995 г. до 11.1999 г. # Константин Арабаджиев (СДС) – 12.1999 г. до 11.2003 г. # Ася Михайлова (ОДС) – 12.2003 г. до 06.2005 г. # Венцислав Дудоленски – 07.2005 г. до 10.2007 г. # Димитър Дилчев (ГЕРБ) – 11.2007 г. до 11.2019 г. – най-младия кмет на района и най-много пъти избиран # Петко Горанов (ДБ) - 11.2019 г. В района има седем висши училища, две училища, осем детски градини и една детска ясла. 8 СУ „Васил Левски“, ул. „Полк. Георги Янков“, до бл. 98 и [[55 средно училище „Петко Каравелов“|55 СУ „Петко Kаравелов“]], ул. „Дъбница“ № 3. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 71 961 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 65 142 || 90.52 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 687 || 0.95 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 105 || 0.14 |- |align="left"| Други || 444 || 0.61 |- |align="left"| Не се самоопределят || 294 || 0.40 |- |align="left"| Не отговорили || 5289 || 7.34 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 Район „Студентски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170103170240/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 |date=2017-01-03 }} на сайта на Столична община * [http://www.studentski.bg/ Общински сайт на Район Студентски] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Студентски| ]] psu1c227xt7fnah4xsts390xl36xiwg 11463963 11463962 2022-07-19T19:30:11Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Студентски | карта = Sofia-Studentski.png | население = 107 963 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Петко Горанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2216 Обобщени данни от избор на кмет на район Студентски – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Студентски“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той обхваща [[Студентски град]], както и кварталите [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] и [[Мусагеница]]. В района към 15 юни 2022 г. живеят 107 963 души по настоящ адрес и 38 880 души по постоянен адрес. Кметове на район „Студентски“ през годините са: # Пенка Кръстева – 12.1988 г. до 10.1990 г. # Александър Геров – 11.1990 г. до 06.1992 г. # Стоян Стоянов – 07.1992 г. до 11.1995 г. # Георги Ненков – 12.1995 г. до 11.1999 г. # Константин Арабаджиев (СДС) – 12.1999 г. до 11.2003 г. # Ася Михайлова (ОДС) – 12.2003 г. до 06.2005 г. # Венцислав Дудоленски – 07.2005 г. до 10.2007 г. # Димитър Дилчев (ГЕРБ) – 11.2007 г. до 11.2019 г. – най-младия кмет на района и най-много пъти избиран # Петко Горанов (ДБ) - 11.2019 г. В района има седем висши училища, две училища, осем детски градини и една детска ясла. 8 СУ „Васил Левски“, ул. „Полк. Георги Янков“, до бл. 98 и [[55 средно училище „Петко Каравелов“|55 СУ „Петко Kаравелов“]], ул. „Дъбница“ № 3. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 71 961 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 65 142 || 90.52 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 687 || 0.95 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 105 || 0.14 |- |align="left"| Други || 444 || 0.61 |- |align="left"| Не се самоопределят || 294 || 0.40 |- |align="left"| Не отговорили || 5289 || 7.34 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 Район „Студентски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170103170240/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 |date=2017-01-03 }} на сайта на Столична община * [http://www.studentski.bg/ Общински сайт на Район Студентски] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Студентски| ]] esuz1uwuo2v3o1vfnz0mkty1r345h9y 11464193 11463963 2022-07-19T21:50:45Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Район на Столична община | име = Студентски | карта = Sofia-Studentski.png | население = 38 880 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Петко Горанов | кмет-партия = ([[Демократична България]])<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2216 Обобщени данни от избор на кмет на район Студентски – МЕСТНИ ИЗБОРИ – 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Студентски“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столична община]]. Той обхваща [[Студентски град]], както и кварталите [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] и [[Мусагеница]]. В района към 15 юни 2022 г. живеят 38 880 души по постоянен адрес и 107 963 души по настоящ адрес. Кметове на район „Студентски“ през годините са: # Пенка Кръстева – 12.1988 г. до 10.1990 г. # Александър Геров – 11.1990 г. до 06.1992 г. # Стоян Стоянов – 07.1992 г. до 11.1995 г. # Георги Ненков – 12.1995 г. до 11.1999 г. # Константин Арабаджиев (СДС) – 12.1999 г. до 11.2003 г. # Ася Михайлова (ОДС) – 12.2003 г. до 06.2005 г. # Венцислав Дудоленски – 07.2005 г. до 10.2007 г. # Димитър Дилчев (ГЕРБ) – 11.2007 г. до 11.2019 г. – най-младия кмет на района и най-много пъти избиран # Петко Горанов (ДБ) - 11.2019 г. В района има седем висши училища, две училища, осем детски градини и една детска ясла. 8 СУ „Васил Левски“, ул. „Полк. Георги Янков“, до бл. 98 и [[55 средно училище „Петко Каравелов“|55 СУ „Петко Kаравелов“]], ул. „Дъбница“ № 3. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 71 961 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 65 142 || 90.52 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 687 || 0.95 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 105 || 0.14 |- |align="left"| Други || 444 || 0.61 |- |align="left"| Не се самоопределят || 294 || 0.40 |- |align="left"| Не отговорили || 5289 || 7.34 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 Район „Студентски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170103170240/http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=179 |date=2017-01-03 }} на сайта на Столична община * [http://www.studentski.bg/ Общински сайт на Район Студентски] {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Студентски| ]] fmy3l6uncpb4d6t3t7evlvidem45gox 0 163753 11463948 11034451 2022-07-19T19:16:50Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Младост}} {{Район на Столична община | име = Младост | карта = Sofia-Mladost.png | площ = 16,78 | население = 111 518 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Стефан Стефанов | кмет-партия = независим<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2215 Обобщени данни от избор на кмет на район Младост - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Младост“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столичната община]]. Той обхваща големия [[София|софийски]] жилищен комплекс „[[Младост (квартал в София)|Младост]]“, квартал [[Горубляне]] (в който има назначен кметски наместник), квартал [[Полигона]] и 2 основни промишлени зони – научно-производствена зона „Изток“ и научно-производствена зона „Горубляне“. Строежът на жилищни блокове в ж.к. „Младост“ започва през [[1960-те]] години. Сега в района има 412 блока. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 102 899 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 93 160 || 90.53 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 375 || 0.36 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 220 || 0.21 |- |align="left"| Други || 720 || 0.69 |- |align="left"| Не се самоопределят || 245 || 0.23 |- |align="left"| Не отговорили || 8179 || 7.94 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RML%7D&title=%CC%CB%C0%C4%CE%D1%D2 Район „Младост“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} на сайта на Столична община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Младост| ]] 1z7kcspxsjphfhcqt17p1wqf44j44mz 11463949 11463948 2022-07-19T19:18:39Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Младост}} {{Район на Столична община | име = Младост | карта = Sofia-Mladost.png | площ = 16,78 | население = 110 998 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Стефан Стефанов | кмет-партия = независим<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2215 Обобщени данни от избор на кмет на район Младост - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Младост“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столичната община]]. Той обхваща големия [[София|софийски]] жилищен комплекс „[[Младост (квартал в София)|Младост]]“, квартал [[Горубляне]] (в който има назначен кметски наместник), квартал [[Полигона]] и 2 основни промишлени зони – научно-производствена зона „Изток“ и научно-производствена зона „Горубляне“. Строежът на жилищни блокове в ж.к. „Младост“ започва през [[1960-те]] години. Сега в района има 412 блока. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 102 899 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 93 160 || 90.53 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 375 || 0.36 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 220 || 0.21 |- |align="left"| Други || 720 || 0.69 |- |align="left"| Не се самоопределят || 245 || 0.23 |- |align="left"| Не отговорили || 8179 || 7.94 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RML%7D&title=%CC%CB%C0%C4%CE%D1%D2 Район „Младост“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} на сайта на Столична община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Младост| ]] 1vqzhwgzp7mldbpk46rfc5mcoc0g940 11464205 11463949 2022-07-19T22:03:38Z 37.63.15.19 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Младост}} {{Район на Столична община | име = Младост | карта = Sofia-Mladost.png | площ = 16,78 | население = 110 998 <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2022_2.txt]</ref> | население-към = 2022 | кмет = Стефан Стефанов | кмет-партия = (независим)<ref name="cik">[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2246.html#/t/8/2215 Обобщени данни от избор на кмет на район Младост - МЕСТНИ ИЗБОРИ - 27 ОКТОМВРИ 2019 (ВТОРИ ТУР)]. Сайт на ЦИК. Данни към 12:00 на 05.11.2019 г. при обработени 100.00% СИК протоколи в OИК. Последен достъп: 7 ноември 2019</ref> }} '''Район „Младост“''' е един от [[Район (градско подразделение)#Списък на районите|24-те административни района]] на [[Столичната община]]. Той обхваща големия [[София|софийски]] жилищен комплекс „[[Младост (квартал в София)|Младост]]“, квартал [[Горубляне]] (в който има назначен кметски наместник), квартал [[Полигона]] и 2 основни промишлени зони – научно-производствена зона „Изток“ и научно-производствена зона „Горубляне“. Строежът на жилищни блокове в ж.к. „Младост“ започва през [[1960-те]] години. Сега в района има 412 блока. == Население == === Етнически състав === ; Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 19 януари 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {|class="wikitable" style="text-align:right" |- bgcolor="#eaecf0" | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" |align="left"| Общо || 102 899 || 100.00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 93 160 || 90.53 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 375 || 0.36 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 220 || 0.21 |- |align="left"| Други || 720 || 0.69 |- |align="left"| Не се самоопределят || 245 || 0.23 |- |align="left"| Не отговорили || 8179 || 7.94 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofia.bg/template.asp?ime=RML%7D&title=%CC%CB%C0%C4%CE%D1%D2 Район „Младост“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} на сайта на Столична община {{мъниче|София}} {{Райони на Столичната община}} {{Портал|География|София|България}} [[Категория:Район Младост| ]] nd04j3erq1amrkcq69dqdcq83g2waiq 0 169463 11463767 10973580 2022-07-19T14:50:46Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Вачев | име-рождено = | категория = актьор | описание = български актьор и фотограф | портрет = Portrait-az-small.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Велико Търново]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2001 – | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Георги Вачев''' е български [[актьор]] и фотограф, понастоящем работи в България. През 1998 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] специалност [[актьорско майсторство]] за [[драматичен театър]] в класа на професор [[Надежда Сейкова]]. == Театрални роли == * Сезон 2009–2010 ролите на Иван Илич Чердяков, Курятин, Полицай, Пьотр Семьонич, Початкин и Антоша във „[[Добрият Доктор]]“ от [[Нийл Саймън]] * Сезон 2004–2005 ролята на Лизандър във „[[Сън в лятна нощ]]“ от [[Уилиам Шекспир]] * Сезон 2003–2004 ролята на Ромео в „[[Ромео и Жулиета]]“, реж. [[Галин Стоев]] * Сезон 2002–2003 ролята на Павле в „По-близки до земята“ от [[Желько Хубач]] — реж. [[Петър Кауков]] * Сезон 2002–2003 ролята на Гусев в разказа „Гусев“, „Малки комедии“ от [[Антон Чехов]] — реж. [[Мариус Куркински]] * Сезон 2001–2002 ролята на Бодков в „'''B'''ai '''G'''anyo“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], реж. Петър Кауков * Сезон 2000–2001 ролята на клисаря в „Изкуството на комедията“ от [[Едуардо де Филипо]], реж. Мариус Куркински * Сезон 2000–2001 ролите на Валентин и Антонио в „[[Дванадесета нощ]]“ от У. Шекспир, реж. [[Петър Кауков]] * Сезон 2000–2001 ролята на Емо в „Морска сол“ от [[Емил Бонев]] (гастрол в [[Драматичен театър Пазарджик]]) * Сезон 1999–2000 ролята на Джо в „Дългото сбогуване“ от [[Тенеси Уилямс]], реж. Петър Кауков * Сезон 1999–2000 ролята на Петя Трофимов във „[[Вишнева градина]]“ от А. П. Чехов, реж. [[Любиша Георгиевски]] * Сезон 1998–1999 ролята на Сам в [[мюзикъл]]а „Бог е невинен“ от [[Мартин Карбовски]], реж. [[Лео Капон]] * Сезон 1998–1999 ролята на Ераст в „Любовна досада“ от [[Молиер]], реж. [[Недялко Делчев]] Има участие в чужбина през 2001 г. в [[Болоня|болонския]] „Театри ди Вита“ в пиесата „EUDEMONICA“ по [[Йордан Радичков]] в ролята на Чир от „[[Ние, врабчетата]]“ (реж. Бруна Гамбарелли и Фебо Дел Цоцо). == Филмография == * 2010 г. „[[Изпуснати думи]]" реж. Радослав Гизгинджиев, ролята на Калоян * 2005 г. „[[Патриархат (сериал)|Патриархат]]“ (7-сер. тв), [[БНТ]], реж. [[Дочо Боджаков]] – Федя Маразов * 2001 г. „[[Изток-Запад]]“, реж. Режис Верние – (епизодична роля) както и в телевизионни реклами. == Външни препратки == * [http://www.georgivachev.com Личен сайт на Георги Вачев] * [http://www.youtube.com/watch?v=eFoWnJ0hkTI Реклами] * [http://www.vachev.jalbum.net/portraits/ Галерия с някои фотографии извън www.georgivachev.com] {{СОРТКАТ:Вачев, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български фотографи]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] i44b75enwrnmn51ozasx1w1ajvahqum 0 169466 11463610 11463328 2022-07-19T12:38:12Z Мико 4542 /* Д */ wikitext text/x-wiki '''Щипяни''' или по-старо '''щиплии''' (единствено число ''щипянец'', ''щипянка'', ''щипянче'', ''щиплия'', {{lang|mk|Штипјани}}) са жителите на град [[Щип]], [[Северна Македония]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени в Щип == __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- === А === [[Файл:Anton Dzhambazov Shtip.jpg|мини|Антон Джамбазов]] * {{флагче|България}} [[Александър Балабанов]] (1879 – 1955), български литературовед, преводач и критик * {{флагче|България}} [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]] (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Александър Донски]] (р. 1969), северномакедонски псевдоисторик * {{флагче|България}} [[Александър Захариев]] (? – 1905), български духовник * {{флагче|България}} [[Александър Кралев]] (1882 – 1905), български революционер * {{флагче|България}} Александър (Сандо) Нехтенин-Чолако (? - 1906), български революционер, деец на ВМОРО, обесен<ref name="Македонците"/> * {{флагче|България}} [[Александър Развигоров]] (1874 – 1946), български революционер * {{флагче|България}} [[Александър Ставрев]] (? – 1913), български военен деец, поручик * {{флагче|Северна Македония}} [[Ана Дурловски]] (р. 1978), северномакедонска оперна певица * {{флагче|България}} Анастас Чепреганов, български учител в родния си град между 1874 – 1883 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|702}}</ref> * {{флагче|България}} [[Андон Пиперевски]] (1877 - 1942), български предприемач * {{флагче|Сърбия}} [[Андрей Самоников]], сръбски просветен деец * {{флагче|България}} Антон Джамбазов, български колоездач<ref>ДА – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 76, л. 13</ref> * {{флагче|България}} [[Арсо Лазаров]] (1845 – ?), български общественик * {{флагче|Турция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Асан Керим]] (1921 – 1990), югославски политик * {{флагче|България}} [[Атанас Ковачев (духовник)|Атанас Ковачев]] (1820 – ?), български духовник * {{флагче|СФРЮ}} [[Ацо Шопов]] (1923 – 1982), поет от Социалистическа Република Македония, академик === Б === * {{флагче|България}} Благо Мишев Манев (? – 1943), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5</ref> * {{флагче|България}} [[Благой Монев|Благой Монев Кратовалиев]] (? - 13 август 1929), български революционер, ръководител на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]] в Щип * {{флагче|Северна Македония}} [[Благой Самоников]] (р. 1942), северномакедонски поет * {{флагче|България}} [[Благой Пуздерлиев]], български революционер от ВМОРО и ВМОК * {{флагче|България}} Борис Данев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен<ref name="Македонците103"/> * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Борис Милевски]], югославски партизанин и военен деец * {{флагче|Северна Македония}} [[Бобан Николов]] (р. 1994), футболист от Северна Македония === В === * {{флагче|България}} Васил Хаджиянков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.<ref name="Македонците">{{Македонците|100}}</ref> * {{флагче|България}} [[Виктория Възвъзова|Виктория Димитрова Бабамова-Възвъзова]] (1894 – 1978), българска общественичка, дъщеря на [[Димитър Бабамов]] * {{флагче|България}} поп [[Владимир Живков (революционер)|Владимир Живков]] (? – 1910), български духовник и революционер * {{флагче|България}} [[Владимир Ковачев]] (1875 – 1910), български революционер * {{флагче|България}} [[Владислав Ковачев]] (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОК * {{флагче|България}} Владо Ванев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стоян Мишев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> === Г === * {{флагче|България}} Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.<ref name="Македонците 104">{{Македонците|104}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Гочев (революционер)|Георги Гочев]] (1878 – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Здравев]] (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС * {{флагче|България}} Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Сачев]] (1886 – 1958), български просветен деец и медик * {{флагче|България}} Григор Бурев, български революционер, учител в [[Кочани]] и член на околийския революционен комитет в 1898 година.<ref>{{Николов|23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гърличков]] (1861 – 1935), български ветеринарен лекар * {{флагче|България}} Гьошо Иванов, деец на ВМОРО, арестуван и изтезаван жестоко по време на [[Винишка афера|Винишката афера]] в 1897 година, в 1904 година е член на Щипския околийски комитет<ref>{{Николов|64}}</ref> * {{флагче|България}} Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.<ref>{{Михайлов|2|709}}</ref> === Д === * {{флагче|България}} [[Диаманди Николов|Диаманди Николов Тръпчев]] (1867 – 1942), български военен деец и общественик, един от учредителите на Македонския научен институт * {{флагче|България}} [[Димитър Бабамов|Димитър Костадинов Бабамов]] (около 1871/2 – 1910), български общественик, председател на [[Щипска българска община|Щипската българска община]] * {{флагче|България}} [[Димитър Белаянин|Димитър Стоянов Белаянин]] (? - около 1890), български учител * {{флагче|България}} [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Димитър Домазетов]] (1904 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Мирасчиев]] (1872 – 1934), български революционер и публицист * {{флагче|България}} [[Димитър Недков]] (1883 – 1977), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] (1850 – 1919), български просветен деец * {{флагче|България}} Димчо Стефанов (1900 – ?), Гьоше Пачаврата (1899 – ?), убит преди 1918 г.<ref name="Македонците"/> Никола Кангалов (1901 – ?), терорист, привърженик на Иван Михайлов,<ref>{{Пърличев|602}}</ref><ref>Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.</ref> Тодор Гущеров (1899 – ?), Сандо Иванов (1899 – ?), дейци на ВМРО<ref>{{Михайлов|2|712}}</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Димче Беловски]] (1923 – 2010), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ * {{флагче|България}} [[Добри Манасиев]] (1874 – 1947), български революционер, учител и политик * {{флагче|България}} Доне Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен<ref name="Македонците103">{{Македонците|103}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Звездин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците103"/> === Е === * {{флагче|България}} [[Екатерина Ципушева|Екатерина Александрова Ципушева]] (1879 – 1967), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=99 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=25 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 - 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на [[Панчо Накашев]], общественичка * {{флагче|България}} [[Емануил Развигоров]] (1866 – 1919), български революционер * {{флагче|СФРЮ}} [[Емануил Чучков]] (1901 – 1967), югославски политик * {{флагче|Северна Македония}} [[Емилия Рамбабова]] (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония * {{флагче|България}} Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник<ref>|{{Възрожденска интелигенция|620, 623}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ефрем Чучков]] (1870 – 1923), български общественик === Ж === * {{флагче|Северна Македония}} [[Жан Митрев]] (1961 – ), виден кардиохирург от [[Северна Македония]] === З === * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|България}} [[Зоран Костовски]] (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените. === И === * {{флагче|България}} [[Иван Бърдаров]], български учител и революционер * {{флагче|България}} [[Иван Шандаров]] (около 1861 – след 1900), български просветен деец и писател * {{флагче|България}} [[Иван Голев|Иван М. Голев]] (1869 или 1870 – 1945), български лекар и просветен деец * {{флагче|България}} Илия Ванев Гюрков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30]</ref> * {{флагче|България}} [[Ипократ Развигоров]] (1900 – 1927), български революционер * {{флагче|СФРЮ}} [[Илия Арев]] (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония === Й === * {{флагче|Сърбия}} [[Йордан Бабамов]], политик от Кралство Югославия, избран за депутат в 1931 г.<ref name="Прво 128">{{cite book | title = Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године | last = Митриновић | first = Чедомил М | authorlink = Чедомил Митринович | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1931 | edition = | publisher = Штампарија Ж. Маџаревић | location = Београд | isbn = | doi = | pages = 128| url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = sr }}</ref><ref>{{Михайлов|4|72}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йордан Витошански]] (1879 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} Йордан Герасимов Трайчев – Шишкин (1889 – 1944), български партизанин<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Йордан Гюрков]] (1891 – 1931), български революционер * {{флагче|България}} Йордан Панев Гиров (7 август 1914 - ?), завършил в 1942 година земеделие в Софийския университет<ref name="Списък 193">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = | title = Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. | journal = Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) | publisher = Университетска печатница | location = София | volume = 1941-1942 | issue = | pages = 193 | doi = | id = | url = http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/62a79f28-bbce-47e7-8659-81529bcb525d | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Ранев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Диме Трайчев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44]</ref> * {{флагче|България}} [[Йосиф Ковачев]] (1839 – 1898), български учен и държавник * {{флагче|България}} Йордан Коцов (Коцев), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров<ref name="Л35">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref> и на [[Йордан Спасов (революционер)|Йордан Спасов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35]</ref> * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Йордан Миялков]] (1932 – 1991), македонски политик === К === * {{флагче|България}} [[Катарина Джидрова]] (1878 - ?), българска учителка и революционерка от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Кирил Глигоров (революционер)|Кирил Глигоров]] (1903 – 1924), български революционер * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Киро Глигоров]] (1917 – 2012), [[президент]] на [[Северна Македония]] * {{флагче|България}} Црън Киро, терорист на ВМОРО<ref>Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.</ref> * {{флагче|България}} [[Кольо Гюрков]] (1882 - след 1945), български революционер * {{флагче|България}} Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108</ref> * {{флагче|България}} Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“<ref>|{{Възрожденска интелигенция|34}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Живков]] (р. 1870), български военен деец * {{флагче|България}} Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|710}}</ref> * {{флагче|България}} [[Коста Атанас]] (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Коста Балабанов]] (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби * {{флагче|Северна Македония}} [[Коста Яневски]] (р. 1950), политик от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Костадин войвода]], български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 129.</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Маджунков]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Коце Гочев|Коце Гочев - Адвоката]] (1850 – 1915), български революционер * {{флагче|България}} [[Коце Лазаров]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|България}} Коце Щипянчето (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> === Л === * {{флагче|България}} Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стоян Мишев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стоян Мишев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58]</ref> * {{флагче|България}} [[Любомир Милетич]] (1863 – 1937), български учен * {{флагче|България}} Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 - ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет<ref name="Списък 196">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = | title = Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. | journal = Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) | publisher = Университетска печатница | location = София | volume = 1941-1942 | issue = | pages = 196 | doi = | id = | url = http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/62a79f28-bbce-47e7-8659-81529bcb525d | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|България}} [[Любчо Георгиевски]] (1966 – ), българин, политик от Северна Македония * {{флагче|СФРЮ}}{{флагче|Северна Македония}} [[Любчо Гроздев]] (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония * {{флагче|Северна Македония}} [[Любчо Йордановски]] (1953 – ), политик от Северна Македония === М === * {{флагче|България}} [[Мане Накашев]] (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО * {{флагче|България}} Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника<ref>|{{Възрожденска интелигенция|62}}</ref> * {{флагче|България}} [[Методий Устичков]] (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци * {{флагче|Северна Македония}} [[Мария Кукубайска]] (р. 1950), писателка от Северна Македония * {{флагче|България}} Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на [[Скопско българско педагогическо училище|Скопското българско педагогическо училище]].<ref name="ИИ 13">{{cite journal | last = Настевъ | first = Хр | authorlink = Христо Настев | coauthors = | year = 1940 | month = мартъ | title = I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = XII | issue = 3 (113 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени за „За храброст“ и „За военна заслуга“.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е 2, л. 67</ref> * {{флагче|България}} Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година<ref>{{Николов|86}}</ref><ref name="Македонците"/> * {{флагче|България}} Милан Туджаров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Мише Развигоров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32]</ref> и на [[Захари Василев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41]</ref>, както и на [[Стоян Мишев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57]</ref> * {{флагче|България}} Милан Янков (1886 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Сидов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Минчо Йорданов]] (1944 – ), политик от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Мите Хаджимишев]] (1873 – 1953), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Сърбия}} [[Михаил Каламатиев]] (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат * {{флагче|България}} [[Михаил Ковачев (революционер)|Михаил Ковачев]] (1840 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, починал в Щип<ref>{{Псевдоними|105}}</ref> * {{флагче|България}} [[Михаил Марков (революционер)|Михаил Марков]], български революционер * {{флагче|България}} [[Михаил Момчеджиков]] (1872 – 1959), български обществен и църковен деец * {{флагче|България}} [[Михаил Наутлиев]] (? – 1924), български революционер * {{флагче|България}} Михаил Пенушлиев, български търговец в Солун, починал в София<ref name="София помни 29">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=29 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =12 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Михаил Ренджов]] (1936 – ), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Мише Развигоров]] (1873 – 1907), български революционер * {{Флагче|България}} Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref> === Н === * {{флагче|България}} [[Наум Бърдаров]], български учител и деец на ВМОРО<ref name="София помни6">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=6 | заглавие=Парцел 6|достъп_дата =9 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Наум Момчеджиков]] (1908 – 1984), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Никола Балабанов (актьор)|Никола Балабанов]] (1898 – 1969), български театрален деец * {{флагче|България}} [[Никола Божинов (Щип)|Никола Божинов]], български общественик, автор на „История на българския народ“ * {{флагче|Северна Македония}} [[Никола Иванов-Балтон]] (1948 – 2012), художник от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]] (1882 – ?), български свещеник и просветен деец * {{флагче|Северна Македония}} [[Никола Клюсев]] (1927 – 2008), политик, 1-ви министър-председател на Северна Македония * {{флагче|България}} [[Никола Наумов]] (1871 – 1931), български революционер, основател на ВМОК, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Панчев]], деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Северов]] (1879 – ?), деец на ВМРО === П === * {{флагче|България}} [[Панайот Манов]], (1867 – 1931), български революционер * {{флагче|България}} Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен<ref name="Македонците103"/> * {{флагче|България}} [[Пане Прошев]] (1866 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров<ref name="Л35"/> * {{флагче|България}} [[Пано Младчев]], (1880 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Панче Гюрков]] (1894 – ?), български печатар * {{флагче|Северна Македония}} [[Панче Кралев]] (р. 1981), политик от Северна Македония, министър * {{флагче|България}} [[Панчо Йосков]] (1897 – ?), български офицер, полковник * {{флагче|България}} Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=470 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=25 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20</ref> * {{флагче|България}} [[Панчо Михайлов (белетрист)|Панчо Михайлов]] (1896 - 1965), български белетрист * {{флагче|България}} [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] (1891 - 1925), български революционер и поет * {{флагче|България}} [[Панчо Накашев]] (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО * {{флагче|България}} [[Панчо Тодоров]] (1893 - 1933), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Панчо Тошев]] (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония * {{флагче|България}} [[Петър Джидров]] (1876 – 1952), български политик * {{флагче|България}} Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref>, убит преди 1918 г.<ref name="Македонците"/> * {{флагче|България}} [[Петър Завоев]] (1880 – 1969), български публицист * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|България}} [[Петър Колев (активист)|Петър Колев]] (р. 1986), македонски българин, бивш телевизионен водещ * {{флагче|България}} Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Васил Пачаджиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55]</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Чачаров]], български фолклорист от края на XIX и началото на XX век * {{флагче|България}} [[Пешо Прошев]], български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година<ref>{{Николов|141}}</ref> * {{флагче|България}} Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор<ref name="Ташев">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://tribuna.mk/mpo-vo-odbrana-na-makedonskite-bugari-todor-i-pliska-manasievi-od-shtip/ | заглавие = МПО во одбрана на македонските Бугари Тодор и Плиска Манасиеви од Штип | достъп_дата = 10 март 2022 г | фамилно_име = Ташев | първо_име = Спас | автор_препратка = | съавтори = | дата =25.10.2021 | труд = | издател = Трибуна | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = mk }}</ref> * {{флагче|България}} [[Псалтир Никевски]], български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.<ref name="Македонците 104"/> === Р === * {{флагче|Северна Македония}} [[Ратка Чоревска]] (1925 – 2016), актриса от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Рачо Косев]], български вестникар и дипломат * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Лазаров]] (р. 1949), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Роза Койзеклиева]] (1902 – 1948), българска просветна деятелка и революционерка === С === * {{флагче|България}} [[Санде Джамбазов]] (1874 – 1921), български революционер * {{флагче|България}} [[Санде Колев Самарджия]] (1850 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Сандо Здравков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Сандо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Сашко Кедев]] (1962 – ), кардиохирург и политик от [[Северна Македония]] * {{флагче|България}} [[Серафим Григоров]] (1910 – 1931), български поет * {{флагче|България}} Симеон Коцев Пенушлиев (р. 28 януари 1897 - ?), интербригадист<ref>{{Сирков|247}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Славица Шуманска-Митева]] (р. 1980), северномакедонска филоложка и политик * {{флагче|СФРЮ}} [[Славчо Стоименски]] (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия * {{флагче|България}} София Донева Прилепчанска-Йосифова (1896 – 1931), една от първите български цигуларки, завършила в Грац, деятелка на [[Македонски женски съюз|Македонския женски съюз]]<ref name="София помни13">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=13| заглавие=Парцел 13 |достъп_дата =8 януари 2016 |издател=София помни }}</ref> * {{флагче|България}} [[Спиридон Михайлов]] (1878 – 1925), български военен деец * {{флагче|България}} [[Спиро Константинов|Спиро Константинов Михайлов]] (1887 – 1936), български юрист и общественик, член-учредител на Македонския научен институт * {{флагче|България}} [[Спиро Килиманов]], деец на ВМОРО * {{флагче|България}} {{флагче|Сърбия}} [[Стоян Мишев]] (1882 – 1924), български революционер, по-късно ренегат<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref> * {{флагче|България}} [[Страхил Развигоров]] (1897 – 1948), български революционер * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Сърбо Ивановски]] (1928 – 2014), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Славе Иванов]] (1888 – 1948), български революционер * {{флагче|България}} Станко Янев Тролев – Фифико (1892 – 1931), български революционер от ВМОРО, починал в София<ref>{{Псевдоними|99}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Параспуров]] (? - 1907), деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Стоянче Рибарев]] (р. 1964), северномакедонски юрист === Т === * {{флагче|България}} [[Тасе Гюрков]], български революционер * {{флагче|Северна Македония}} [[Татияна Лалчевска]] (р. 1973), северномакедонска педагожка и политик * {{флагче|Турция}} [[Текин Аръбурун]] (1905 – 1993), турски военен деец и политик * {{флагче|България}} Тодор Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Славейко Арсов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20]</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Арсов]] (1912 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ * {{флагче|България}} [[Тодор Белоглавов]] (1869 - ?), български просветен деец * {{флагче|България}} Тодор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} [[Тодор Гичев]], български лекар, революционер и общественик * {{флагче|България}} [[Тодор Лазаров]] (1869 – 1912), български революционер, член на ЗП на ВМОРО * {{флагче|България}} Тодор Манасиев (? - 6 юли 1974), български адвокат, репресиран от сърбокомунистите заради открито демонстрираното му българско самосъзнание, получавайки 3 годишна присъда, в резултат на което умира<ref name="Ташев"/> * {{флагче|Северна Македония}} [[Тодор Мировски]] (1904 – 1959), икономист от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Тодор Станчев]] (? – 1915), български военен деец, поручик * {{флагче|България}} [[Тодор Павлов]] (1890 – 1977), български философ и политик * {{флагче|България}} [[Тодор Пиперевски|Тодор Хр. Пиперевски]], български индустриалец, дарител и революционер, касиер на ВМРО * {{флагче|България}} [[Трайко Калайджиев]] (1860 – 1910), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} Трайко Клисаров, български учител в общинското градско училище през 1830 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|337}}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Трайко Константинов]] (1848 – 1919), български методистки проповедник * {{флагче|Северна Македония}} [[Трайче Кацаров]] (р. 1959), писател от Северна Македония * {{флагче|България}} Траян Митев Станойков, войник от [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|Радовишкия партизански отряд]] на [[Единадесета македонска дивизия|11-а македонска дивизия]] * {{флагче|България}} [[Трайчо Пацков]] (1902 – 1925), български революционер от ВМРО === Ф === * {{флагче|Северна Македония}} [[Ферус Мустафов]] (р. 1950), музикант * {{флагче|Турция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Фируз Демир]] (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ === Х === * {{флагче|България}} Христо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Гроздан Рандев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55]</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Гръничаров]] (1856 - ?), български духовник и революционер * {{флагче|България}} [[Христо Димитров (лекар)|Христо Димитров]], български лекар * {{флагче|България}} [[Христо Ефремов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Настев]] (1876 – 1962), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Червенеленков]], български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Шекеринов]], български революционер * {{флагче|Турция}} {{флагче|Германия}} [[Хюдай Юлкер]] (р. 1951), турски германски писател === Ц === * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Цвета Апостолска]] (1913), деец на НОВМ === Ю === * {{флагче|България}} [[Юрдан Варадински]] (1879 - 1903), български революционер от ВМОРО ==== Родени в махалата [[Ново село (Община Щип)|Ново село]] ==== __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- === А === * {{флагче|България}} [[Александър Икономов (Щип)|Александър Икономов]] (1876 – ?), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Александър Малинов (революционер)|Александър Малинов]] (? – 1904), български революционер; * {{флагче|България}} [[Апостол Поликарев]], български духовник; * {{флагче|България}} [[Арсени Костенцев]] (1842 – 1921), български просветен деец; === В === * {{флагче|България}} [[Васил Хаджикимов]] (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО; * {{флагче|България}} [[Владимир Сланков]] (1889 – 1914), български революционер, войвода на ВМОРО; === Г === * {{флагче|България}} [[Григор Хаджикимов]] (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО; * {{флагче|България}} [[Георги Османков]] (? - след 1944), български пердприемач и общественик * {{флагче|България}} [[Георги Попянев]] (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО === Д === * {{флагче|България}} [[Данаил Щиплията]] (около 1830 – около 1900), български иконописец === Е === * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Емануил Чучков]] (1901 – 1967), югославски политик; === И === * {{флагче|България}} [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] (1896 – 1990), български революционер, водач на [[ВМРО]]; * {{флагче|България}} [[Илия Лилинков]] (1902 – 1927), български революционер, деец на ВМРО * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Илия Арев]] (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония === Й === * {{флагче|България}} [[Йордан Цицонков]] (1900 – 1926), деец на ВМРО<ref>{{Михайлов|2|712}}</ref> === Л === * {{флагче|България}} [[Лазар Кльонков]] (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО === М === * {{флагче|България}} [[Мирчо Кикиритков]] (1904 – 1944), български революционер, деец на ВМРО; * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} архиепископ [[Михаил (архиепископ)|Михаил]] (1912 – 1999), глава на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]]; * {{флагче|България}} [[Михаил Костенцев]] (1832 – 1929), български просветен деец; * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Михайло Апостолски]] (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец; * {{флагче|България}} Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), Нанчо Витларов (1901 – ?), Ампо Карагьозов (1900 – ?), дейци на ВМРО<ref>{{Михайлов|2|712}}</ref> === П === * {{флагче|България}} Пано Иванов (поляка), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2]</ref> === С === * {{флагче|България}} [[Симеон Хаджикимов]] (1877 – 1955), български революционер, деец на ВМОРО и на ВМРО; * {{флагче|България}} [[Славейко Арсов]] (1873 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО; === Т === * {{флагче|България}} [[Тодор Александров]] (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО; * {{флагче|България}} [[Тодор Павлов]] (1890 – 1977), български учен и политик, академик; * {{флагче|България}} [[Христо Коцев]] (1869 – 1933), български революционер и просветен деец === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Секулов]] (1871 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Христо Чемков]] (? – 1898), български революционер === Опълченци от Щип === * {{флагче|България}} [[Александър Попанастасов]], III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София<ref name="Македонците 34">{{Македонците|34}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ефто Димитров]], IV опълченска дружина, живущ в София; * {{флагче|България}} [[Михаил Минев]], родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 35">{{Македонците|35}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 35"/> === Македоно-одрински опълченци от Щип === [[Файл:Boris Shandarov Document.jpg|мини|150п|Заявление от Борис Андонов Шандаров за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.]] * {{флагче|България}} Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913<ref name="moo.16"/> * {{флагче|България}} Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на [[Иван Бърльо]], инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина<ref>>{{МОО|802}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Арсов, четата на [[Коста Христов Попето]], четата на [[Тодор Александров]]<ref>{{МОО|54}}</ref> * {{флагче|България}} Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref name="moo.15">{{МОО|15}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref name="moo.15"/> * {{флагче|България}} Димитър Александров, 13 кукушка дружина<ref name="moo.15"/> * {{флагче|България}} Димитър Арсов, жител на [[Кубрат (град)|Балбунар]], Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|55}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на [[Кюстендил]], обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина<ref name="moo.804">{{МОО|804}}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.804">{{МОО|804}}</ref> * {{флагче|България}} Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на [[Иван Бърльо]]<ref>{{МОО|391}}</ref> * {{флагче|България}} Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо<ref>{{МОО|49}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на [[Гоце Бърдаров]], 3 рота на 14 воденска дружина<ref name="moo.39">{{МОО|39}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен<ref name="moo.39"/> * {{флагче|България}} Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина<ref name="moo.16">{{МОО|16}}</ref> * {{флагче|България}} Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.<ref>{{МОО|17. Може би идентичен с Панче Александров}}</ref> * {{флагче|България}} Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина<ref name="moo.39"/> * {{флагче|България}} [[Петър Бабамов|Петър К. Бабамов]], 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина<ref>{{МОО|75}}</ref> * {{флагче|България}} Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.<ref>{{МОО|268}}</ref>Деец на ВМОРО<ref>[http://www.promacedonia.org/gd2/gd_11.html Дино Кьосев, „Гоце Делчев, Писма и други материали, Списъци, стр. 329“]</ref> * {{флагче|България}} Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на [[Иван Бърльо]], 15 щипска дружина<ref name="moo.76">{{МОО|76}}</ref> * {{флагче|България}} Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина<ref name="moo.16"/> * {{флагче|България}} Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина<ref>{{МОО|11}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в [[Малгара]], Източна Тракия<ref>{{Николов|194}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на [[Иван Бърльо]], 15 щипска дружина<ref name="moo.76"/> == Починали в Щип == * {{флагче|България}} Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 9</ref> * {{флагче|България}} [[Александър Георгиев (революционер)|Александър Георгиев]] (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Апостол Поликарев]], български духовник * {{флагче|България}} Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 5</ref> * {{флагче|България}} Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 23</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Вера Циривири]] (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ * {{флагче|България}} поп [[Владимир Живков (революционер)|Владимир Живков]] (? – 1910), български духовник и революционер * {{флагче|България}} Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122</ref> * {{флагче|България}} [[Дафко Данаилов]] (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО * {{флагче|България}} Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 53</ref> * {{флагче|България}} Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 65</ref> * {{флагче|България}} Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 29</ref> * {{флагче|България}} Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 82</ref> * {{флагче|България}} [[Кирил Глигоров (революционер)|Кирил Григоров]] (1903 – 1925), български революционер * {{флагче|България}} Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 33</ref> * {{флагче|България}} Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 104</ref> * {{флагче|България}} Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54</ref> * {{флагче|България}} Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 114</ref> * {{флагче|България}} [[Мише Развигоров]] (1873 – 1907), български революционер * {{флагче|България}} Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 71</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Сарафов (революционер)|Никола Сарафов]] (? – 1921), български революционер * {{флагче|България}} Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров<ref>{{Псевдоними|78}}</ref> * {{флагче|Сърбия}} [[Саватие Гърбич]] (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател<ref>{{Citation |title=Српски биографски речник, том 2, с. 86. |url=http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf |accessdate=2011-09-14 |archivedate=2012-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf }}</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Славчо Стоименски]] (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия * {{флагче|България}} Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 48</ref> * {{флагче|България}} Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170</ref> * {{флагче|България}} Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 48</ref> == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Щипяни| ]] ro0rh8hzx37ksjgvjvr42la1nm1rbe4 0 172827 11464336 11393164 2022-07-20T05:36:44Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Ca2fa97388fd.jpg“ с [[commons:Image:Oriflame_logo.jpg|Oriflame_logo.jpg]] wikitext text/x-wiki {{Компания | име = „Орифлейм Холдинг“ АГ | име-оригинал = Oriflame Holding AG | лого = Oriflame logo.jpg | основаване = [[1967]] | закриване = | град = [[Стокхолм]] | страна = [[Швеция]] | заети = 5610 (''2006 г.'') | продукти = [[козметика]], [[парфюмерия]], уелнес продукти | годишен оборот = ок. 1,4 млрд. [[евро]] (2013 г.)<ref>{{cite web |url=http://investors.oriflame.com/index.php?p=reports&s=detail&afw_id=1307122&afw_lang=en |title=Year-end report 1 January – 31 December 2013 |accessdate=30 май 2014|}}</ref> | годишни приходи = | собственост на = | притежава = | девиз = | сайт = {{URL|http://corporate.oriflame.com}} | допълнение = }} '''„Орифлейм Холдинг“ АГ''' (''Oriflame Holding AG''), до средата на 2015 г. '''Oriflame Cosmetics S.A.''' (произнася се ''орифлейм''), Люксембург, е [[Козметика|козметична]] компания, основана през [[1967]] година в [[Швеция]] от братята Йонас и Робърт аф Йохник. Предлага пълна гама от козметични продукти за лице, аромати и декоративна козметика. ''Oriflamme'' (на български: [[орифлама]], от лат. ''aurea flamma'' – златен пламък), отначало представлява църковна [[хоругва]], използвана като бойно знаме от френските крале през [[Средновековие]]то. Главният офис на компанията е регистриран в [[Стокхолм]]. Центровете за разработка на продуктите на компанията се намират в Стокхолм и [[Дъблин]]. В [[България]] първият клон на компанията е отворен през [[1994]] година. Компанията има 5 завода, разположени в Швеция, Полша, Русия, Китай и Индия. Пласирането на продукцията става по метода на т. нар. преки (директни) продажби, а при заплащането на дистрибуторите „Орифлейм“ използва метода [[мрежов маркетинг]] (маркетинг на много нива, multi-level marketing). Днес „Орифлейм“ е сред най-бързо развиващите се козметични компании. Има приблизително 1,5 млрд. евро годишни продажби, оперира в повече от 60 страни с над 3,5 милиона консултанти (продавачи на дребно, пласиращи продуктите на компанията) и портфолио с над 1000 продукта. [[листване|Листвана]] е на борсата [[NASDAQ]] [[OMX]] в Стокхолм през 2004 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://corporate.oriflame.com/About_Oriflame// Официален уебсайт] [[Категория:Козметика]] [[Категория:Компании в Стокхолм]] [[Категория:Основани в Швеция през 1967 година]] 9ptjsqkw1tzmr5yc2mlf9yy82483trc 0 173248 11463869 11411360 2022-07-19T15:59:13Z Krisi tranchev.1999 114581 /* „Клуб Маус“ в България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Клуб Маус | Име в оригинал = House of Mouse | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = Комедия | Формат = Анимация | Създател(и) = Тони Крейг<br>Робъртс Ганауей | Актьори = [[Уейн Олуайн]]<br>Тони Анселмо<br>[[Ръси Тейлър]]<br>[[Трес Макнийл]]<br>Бил Фармър<br>Кори Бъртън<br>Род Роди<br>[[Ейприл Уинчъл]]<br>Джим Къмингс<br>[[Джейсън Марсдън]]<br>[[Франк Уелкър]]<br>[[Морис ЛаМарш]]<br>[[Джон Клийз]] | Начална мелодия = Брайън Сецър | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 52 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 30 минути | ТВ Канал = [[American Broadcasting Company|ABC]] (2001 – 2002) | Излъчване = 13 януари 2001 г. – 16 ноември 2004 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 0272388 | Страница в TV.com = disneys-house-of-mouse }} '''„Клуб Маус“''' ({{lang|en|House of Mouse}}) е американски анимационен сериал, създаден от Walt Disney Television, който първоначално е излъчван от 2001 до 2004. == История == В „Клуб Маус“ [[Мики Маус]] и неговите приятели са собственици на нощен клуб, наречен „Клуб Маус“, в който се събират други герои от Дисни. Доста герои от анимационните филми на Дисни (като [[Аладин]], [[Пинокио]], [[Питър Пан]], [[Херкулес]] и много други) са участвали, най-вече като гости и помощници. Мики е собственикът на клуба, докато [[Мини Маус]] се грижи за финансите и продукцията. Други служители включват [[Доналд Дък|Доналд]] (който е посрещач и помощник собственик), Дейзи Дък (която работи като портиер), [[Гуфи]] (който е главен сервитьор, [[Плуто]] (който е талисман), Хорас (който е техник), Гус Гъсока (който е готвач), Кларабел и синът на Гуфи – Макс. [[Хюи, Дюи и Луи|Хюи, Дюи, и Луи]] са музикална банда, кръстена „Квакстрийт Бойс“, която често свири пред другите герои. Лудвиг Фон Дрейк също се появява в няколко епизода, в ролята на изобретател. Черния Пийт е алчният земевладелец, който често се опитва да затвори клуба за свои изгоди, като саботира шоуто, тъй като според договора докато има шоу, клубът остава на Мики. == „Клуб Маус“ в България == В България сериалът е излъчван по [[Канал 1]] през 2003 – 2004 г., всяка събота и неделя сутрин, заедно с „[[Аладин (сериал)|Аладин]]“ в „Часът на Дисни“. Дублажът е осъществен в [[Александра Аудио]]. На 21 ноември 2008 г. от 06:30 започва повторно излъчване по [[Нова телевизия]], а разписанието му е всеки делничен ден от 06:00 по два епизода и завършва на 18 декември с 41 от общо 52 епизода. Ново повторно излъчване започва на 8 ноември 2009 г., като разписанието е всяка събота и неделя по един епизод от 8:00 и приключва на 31 януари 2010 г. Дублажът на Александра Аудио е запазен, тъй като е продуциран от Disney Character Voices International. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | [[Мики Маус]] | Никола Колев |- | [[Мини Маус]] | [[Богдана Трифонова]] |- | [[Доналд Дък]] | [[Диян Русев]] |- | Дейзи Дък | [[Елена Саръиванова]]<br>Петя Абаджиева |- | [[Гуфи]] | [[Пламен Захов]]<br>[[Веселин Ранков]] |- | Майк | [[Иван Балсамаджиев]] |- | Макс | [[Деян Ангелов]] |- | Други гласове | [[Стоян Алексиев]]<br>[[Деян Ангелов]]<br>[[Калин Арсов]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Илиана Балийска]]<br>[[Елена Бозова]]<br>Анатолий Божинов<br>[[Александър Воронов]]<br>[[Атанас Ганев]]<br>[[Димитър Герасимов]]<br>Красимир Господинов<br>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]<br>[[Петър Евангелатов]]<br>Ива Апостолова<br>[[Теодор Елмазов]]<br>Ваня Иванова<br>Георги Иванов<br>[[Йорданка Илова]]<br>Соня Костадинова<br>Анислав Лазаров<br>[[Васил Михайлов]]<br>Таня Михайлова<br>[[Христо Мутафчиев]]<br>[[Любомир Младенов]]<br>[[Симона Нанова]]<br>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]<br>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]<br>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]<br>[[Жени Пашова]]<br>Ирослав Петков<br>[[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Станислав Пищалов]]<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Стефани Рачева]]<br>Петър Салчев<br>[[Пламен Сираков]]<br>Велизар Софранов<br>[[Явор Спасов]]<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<br>Венцислава Стоилова<br>Вилимир Стойнев<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Василка Сугарева]]<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Калоян Чолаков |} * Началната песен се изпълнява от [[Атанас Пенев]], с беквокали – Антоанета Георгиева и Мария Николаева * [[Цанко Тасев]] само пее, а [[Кирил Бояджиев]] и [[Атанас Сребрев]] са беквокали. * В трети епизод в двете изписвания на името на Николай Николов, второто е написано грешно като „Никоалй Николов“. {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа<br>Музикален режисьор<br>Български текст на песните | [[Десислава Софранова]] |- | Преводач | Милена Кекеманова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0272388}} * {{tv.com show|disneys-house-of-mouse}} {{превод от|en|Disney's House of Mouse|181888895}} [[Категория:Сериали на Дисни]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали и филми с Мики Маус]] [[Категория:Предавания на Ей Би Си]] t2uxkv8ed2aso2hfn1jmy3yncb0wrr7 0 174822 11464085 11452711 2022-07-19T20:51:45Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор |име на отбора = Пари Сен Жермен |герб = Paris_Saint-Germain_F.C.png |прозвище = ''„ПСЖ“, „Пари СЖ“, {{Br}}„червено-сините“, „парижаните“, {{Br}}„принцовете“'' |основан = {{Стартова дата и възраст|1970|08|12}} |стадион = [[Парк де Пренс]] |капацитет = 48 712 |собственик = {{Флагче|Катар}} Oryx Qatar Sports Investments |президент = {{Флагче|Катар}} Насер Ал-Келаифи |старши треньор = {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Галтие]] |първенство = [[Лига 1]] |сезон = 2021/22 |място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' |уебсайт = [http://www.psg.fr/ www.psg.fr] | pattern_la1 = _psg2223h | pattern_b1 = _psg2223h | pattern_ra1 = _psg2223h | pattern_sh1 = _psg2223h | pattern_so1 = | leftarm1 = 0A1254 | body1 = 0A1254 | rightarm1 = 0A1254 | shorts1 = 0A1254 | socks1 = 0A1254 | pattern_la2 = _psg2122A | pattern_b2 = _psg2122A | pattern_ra2 = _psg2122a | pattern_sh2 = | pattern_so2 = _psg2122A | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _psg2122t | pattern_b3 = _psg2122t | pattern_ra3 = _psg2122t | pattern_sh3 = _monterrey1213t1 | pattern_so3 = _monterrey1213t1 | leftarm3 = 000000 | body3 = 000000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 | current = 2020 – 21 Paris Saint-Germain F.C. season }} „'''Пари Сен Жермен'''“ ({{lang|fr|Paris Saint-Germain F.C.}}, кратки форми '''ПСЖ''' или '''Пари СЖ''') е професионален [[футболен клуб]], базиран в [[Париж]], [[Франция]]. Клубът е основан на 12 август 1970 г. вследствие от сливането на [[ФК Париж]] и [[Стад Сен Жермен]]. „ПСЖ“ е неизменен участник във френската [[Лига 1]] от 1974 г. насам и е единственият [[Франция|френски]] отбор, който след своето влизане в елита никога не е изпадал. „Парижани“ са и актуален рекордьор по продължителни сезони в [[Лига 1]] със своите 49 участия. „Пари Сен Жермен“ е най-титулуваният отбор в страната по общ брой спечелени трофеи – 46. Клубът е 10 пъти [[Лига 1|шампион на Франция]], 14 пъти носител на [[Купа на Франция|Купата на Франция]], има в актива си и 9 [[Купа на Лигата на Франция|Купи на Лигата]] и 10 [[Суперкупа на Франция|Суперкупи на страната]]. „ПСЖ“ е вторият френски отбор, печелил европейски клубен трофей – [[Купа на носителите на купи]] през 1996 г. „Пари Сен Жермен“ е единственият френски футболен отбор, избиран за клуб на годината в класацията на „Международната федерация по футболна история и статистика“ [[IFFHS]] през 1994 г. и номер едно в годишната ранглиста на [[УЕФА]] през 1998 г. В периода 1993 – 1997 г. „ПСЖ“ изиграва 5 поредни полуфинала в европейските клубни турнири, включително два финала през 1996 и 1997 г. През 2020 година „Пари Сен Жермен“ достига до финал на [[Шампионска лига 2019/20|Шампионска лига]] за първи път в своята история. „ПСЖ“ играе своите домакински мачове на „[[Парк де Пренс]]“ от 1974 г. насам и тренира в „Кан де Лож“, наследен от „Стад Сен Жермен“, намиращ се в [[Сен Жермен ан Ле]]. На емблемата на клуба са изобразени името на столицата и [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], която е в червено с бели контури, а под нея е изписано името „Сен Жермен“. Емблемата вдъхновява прочутия френски дизайнер и бивш собственик на „ПСЖ“ [[Даниел Ещер]] да създаде през 1973 г. „историческия“ екип на „парижани“: синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. Девизът на клуба е „''Ici c'est Paris!''“. „Пари Сен Жермен“ е един от най-популярните футболни клубове във [[Франция]] заедно със своя голям съперник [[Олимпик Марсилия]]. Дербито между двата клуба е най-значимият мач във френското първенство и е популярно под името „Льо Класик“. == История == === 1970 – 1972: От обединение към развод === В края на 60-те години на 20 век се заражда идеята за възраждане на парижкия футбол, който по това време е останал без нито един свой представител в професионалния футбол, а последните значими успехи на местните клубове датират от преди [[Втората световна война]]. След проведено проучване от страна на федералния съвет на Френската федерация по футбол, 66 хиляди души дават положителен отговор на въпроса за създаването на нов голям парижки футболен отбор. Така през 1969 г. е създаден [[ФК Париж]], който съществува само формално през настоящия сезон, без да притежава отбор, треньор, стадион и право на участие във френския футбол, а неговото финансиране е осигурено от проведена кампания за събиране на средства, в която се включват стотици дарители, включително и множество известни личности. Намиращ се в идентично положение няколко седмици преди започването на новия сезон през 1970 г., новосформираният парижки клуб усилено търси варианти за участие в професионалния футбол, след като малко преди това Френската футболна федерация отхвърля възможността да започне директно в [[Лига 1|Първа дивизия]], а единственият клуб в елита, намиращ се в близост – [[СК Седан Арден]] отказва да се обедини с него. Времето притиска ръководителите на [[ФК Париж]], които поглеждат към [[Лига 2|Втора дивизия]], където току-що [[Стад Сен Жермен]] е спечелил промоция. Обединението между двата клуба е осъществено на 10 юни 1970 г., с което се създава [[Пари Сен Жермен]], а за рождена дата на клуба е приета 12 август 1970 г. Първият мач на новия парижки отбор е приятелска среща срещу [[Кевии]], която се провежда на 1 август 1970 година. „ПСЖ“ започва новия сезон във френската втора дивизия, където печели своята група и след като надделява над първенците на останалите две групи – [[АС Монако|Монако]] и [[Лил ОСК|Лил]], е обявен за шампион на [[Лига 2|Втора дивизия]] и печели промоция за елита. Съществен принос за успеха има и привлеченият преди началото на сезона от [[Олимпик Марсилия]] капитан на френския национален отбор по футбол – [[Жан Джоркаеф]] (баща на известния бивш френски футболист [[Юри Джоркаеф]]). Още след първия сезон в елита и въпреки първоначалните успехи, кметството на [[Париж]], отказва да поддържа клуб, който е базиран извън територията на града, гледайки на „ПСЖ“, като на „отбор от предградията“. Именно по тяхно желание клубът е разделен на две през 1972 г. – [[ФК Париж]], който продължава участието си в [[Лига 1|Първа дивизия]] с професионалните играчи на тима и „Пари Сен Жермен“, който е изпратен в Трета дивизия с аматьорската формация на бившия клуб. Накратко обединението между двата клуба продължава едва две години. === 1973 – 1978: Първи стъпки === Възползвайки се от отказа за участие на [[Кевии]] поради финансови причини, „ПСЖ“ печели промоция за [[Лига 2|Втора дивизия]] през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер [[Даниел Ещер]], който има основна заслуга за възхода в първите години на „парижани“. Под негово ръководство през сезон 1973/74 „Пари Сен Жермен“ успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу [[ФК Валансиен|Валансиен]], спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол [[Жюст Фонтен]], заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така „ПСЖ“ успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време [[Пари ФК]] изпада във [[Лига 2|Втора дивизия]]. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени [[Жан-Пиер Доглиани]], [[Мустафа Далеб]], [[Франсоа М'Пеле]], а от треньорите [[Велибор Васович]] и [[Жан-Мишел Ларке]]. Самият [[Даниел Ещер]] създава дизайна на т.нар. „исторически“ екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на ПСЖ, а през същата година е възобновен предсезонният приятелски турнир с домакин „Пари Сен Жермен“ – „Турнир на Париж“. През 1978 г. [[Даниел Ещер]] е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб. === 1978 – 1991: Ерата Борели === През 1978 г. [[Франсис Борели]] поема контрол над „ПСЖ“, заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство „парижани“ успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. „ПСЖ“ достига до паметен финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], воден от [[Мишел Платини]] в последния му мач с екипа на „зелените“. През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, „Пари Сен Жермен“ дебютира и на европейската сцена в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], където отстранява последователно [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]] за да срещне на 1/4 финала белгийския [[Ватершай]]. В първия мач пред 49 575 зрители на [[Парк де Пренс]] (ненадминат рекорд по посещаемост за „ПСЖ“ на този стадион) „парижани“ побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира. През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано [[Купа на Франция]], побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция [[ФК Нант|Нант]]. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] от [[ФК Ювентус|Ювентус]] на [[Мишел Платини]] след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-о място във френското първенство, губи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] от [[АС Монако|Монако]] и отпада безславно във втория кръг за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] от унгарския [[ФК Видеотон|Видеотон]]. От следващия сезон отборът е воден от [[Жерар Улие]], който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на [[Франция]] през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като [[Жоел Батс]], [[Доминик Рощо]], [[Луис Фернандез]], [[Доминик Батне]] и невероятният [[Сафет Сушич]], с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството. През 1988 г. за старши треньор на „ПСЖ“ е назначен [[Томислав Ивич]], като под негово ръководство „парижани“ завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост [[Олимпик Марсилия]] на [[Бернар Тапи]]. В последвалото участие в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] „ПСЖ“ отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд [[ФК Ювентус|Ювентус]]. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. „Парижани“ така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак „Пари Сен Жермен“ успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат [[Жан-Люк Лагардер]], който в периода 1984 – 1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб [[Матра Расинг]] най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които [[Пиер Литбарски]], [[Енцо Франческоли]], а също така и любимеца на парижката публика [[Луис Фернандес]]. === 1991 – 2011: Златни години и упадък === Най-успешният период в историята на клуба настъпва през 90-те години, когато са спечелени 9 трофея. През 1994 година е завоювана титлата на Франция. С финансовата подкрепа на френската телевизия [[Канал Плюс]], „ПСЖ“ достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за [[Купата на УЕФА]] през 1993 г., [[КНК]] през 1994 г. и [[Шампионската лига]] през 1995 г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отбора вдига най-престижния си приз, благодарение на който добива континентална слава, побеждавайки [[Рапид Виена]] с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора [[Луис Фернандез]] и атакуващия полузащитник [[Юри Джоркаеф]]. Въпреки това, „Пари Сен Жермен“ отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от [[ФК Барселона|Барселона]], което предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба по заповед на собствениците от Канал Плюс. Новият век не започва никак добре за „ПСЖ“, а кризата в клуба се задълбочава с всяка изминала година. Отбора редува силни и слаби сезони, като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на [[УЕФА]], където обаче представянето е по-скоро незабележимо. През сезон 2004/05 и 2005/06 отборът катастрофира на 9-а позиция в елита. Утешителна награда за „парижани“ през тези години е [[Купа на Франция|Купата на Франция]], която е спечелена през 2004 и 2006 година. Трудностите обаче продължават. В следващите няколко сезона се стига до парадокса „ПСЖ“ да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюва [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] през 2008 г. под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те [[Пол льо Гуен]]. През сезон 2009/2010 е спечелена още една [[Купа на Франция]], макар че отборът завършва първенството на незавидното 13-о място. През юни 2006 година „ПСЖ“ е купен от консорциум, състоящ се от американската инвестиционна компания [[Colony Capital]], френската фирма със сходни интереси [[Butler Capital Partners]] и американското дружество Morgan Stanley. През 2009 г. Colony Capital изкупува акциите на Morgan Stanley и така става собственик на 95% от акциите на клуба. Впоследствие обаче компанията започва да изпитва финансови проблеми по издръжката на тима. През сезон 2010/2011 г. „парижани“ успяват да си стъпят на краката и дори се включват в борбата за титлата, но завършват на 4-то място. „Червено-сините“ достигат и финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], който губят от шампиона [[Лил ОСК|Лил]]. === 2011: Ново начало и нови успехи === През 2011 година започва нова ера в развитието на „Пари Сен Жермен“. Клубът е закупен от катарския фонд ''Qatar Investment Authority'', който превръща „парижани“ в един от най-богатите отбори в света. За президент на „червено-сините“ е назначен [[Насер Ал-Келаифи]], а на поста спортен директор е привлечен бившият футболист на тима [[Леонардо Араужо]]. През първия трансферен прозорец са закупени футболисти за повече от 85 милиона евро, включително [[Хавиер Пасторе]], за когото са платени 42 милиона. В края на 2011 г. за треньор на тима е обявен легендарният италиански специалист и добър приятел на Леонардо – [[Карло Анчелоти]]. Той започва да гради отбор, съставен от множество големи имена, като [[Тиаго Мота]], [[Блез Матюиди]], [[Жереми Менез]], [[Максуел Кабелину Андради|Максуел]] и др. Въпреки огромните инвестиции „ПСЖ“ завършва сезона на разочароващото второ място, само на три точки от първенеца [[Монпелие ЕСК|Монпелие]]. В подготовката за новия шампионат, столичани отделят 100 милиона евро. Към състава се присъединяват голямата звезда на [[Милан]] и световния футбол [[Златан Ибрахимович]], както и основният бранител на „росонерите“ [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]]. Грандиозната селекция е допълнена от [[Марко Верати]], [[Езекиел Лавеци]] и [[Грегъри Ван дер Вил]]. През новия сезон „парижани“ триумфират със своята трета шампионска титла в историята, а в [[Шампионската лига]] достигат до престижен четвъртина финал, където са отстранени от [[ФК Барселона|Барселона]] (2:2 и 1:1) по правилото за гол на чужд терен. През лятото на 2013 година мега трансферите продължават и на „[[Парк де Пренс]]“ е привлечен [[Единсон Кавани]] от [[Наполи]] за около 64 милиона евро. Междувременно [[Карло Анчелоти]] напуска в посока [[Реал Мадрид]], а на негово място е назначен бившия национален селекционер на Франция [[Лоран Блан]]. С негова помощ „Пари Сен Жермен“ печели [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]], [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и става шампион за четвърти път с рекордните за френския футбол 89 точки. „Парижани“ впечатляват и в [[Шампионската лига]], където достигат 1/4 финалите за поредна година, но са отстранени по идентичен начин след две равенства по правилото за гол на чужд терен от [[ФК Челси|Челси]]. На подготовката за сезон 2014/15 „Пари Сен Жермен“ купува бразилската звезда [[Давид Луиз]] от [[ФК Челси|Челси]] за сумата от 56 милиона евро, което го превръща в най-скъпия трансфер на защитник за времето си. Успехите не закъсняват и отборът постига нов грандиозен рекорд: възпитаниците на [[Лоран Блан]] успяват да спечелят всичките четири трофея на домашно ниво в рамките на една година, което е абсолютен прецедент в историята на френския футбол. „Червено-сините“ жънат успехи и в Европа, достигайки трети пореден 1/4 финал, като по пътя отстраняват [[ФК Челси|Челси]], насред Лондон, след попадение на [[Давид Луиз]] и инфарктен гол на [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] в продълженията. На 5 август 2015 г. световните медии гръмват с новината, че [[Анхел Ди Мария]] е преминал успешно медицински тестове като играч на „Пари Сен Жермен“. На следващия ден аржентинската звезда подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица за сумата от 64 милиона евро. През сезон 2015/16 „ПСЖ“ отново печели всички трофеи на домашна сцена, но резултатите в Европа остават незадоволителни, което кара ръководството да извърши промени. На мястото на [[Лоран Блан]] за старши треньор е назначен испанския специалист [[Унаи Емери]]. Под негово управление последователно са спечелени [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]], [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и [[Купа на Франция|Купата на Франция]], но в първенството „парижани“ завършват на разочароващото второ място, а в Европа претърпяват тежко поражение от [[ФК Барселона|Барселона]] на осминафиналите в [[Шампионска лига|Шампионската лига]]. През лятото на 2017 г. отборът е подсилен от суперзвездите [[Килиан Мбапе]] и [[Дани Алвеш]], а привличането на [[Неймар]] от [[ФК Барселона|Барселона]] се превръща в най-скъпия трансфер в историята на футбола (222 милиона евро). С тяхна помощ „Пари Сен Жермен“ си възвръща титлата и триумфира с всички възможни трофеи във Франция, но в Европа „парижани“ са отстранени от европейския шампион [[Реал Мадрид]] след тежка контузия на [[Неймар]] преди реванша. В края на май 2018 г. е обявено, че [[Томас Тухел]] ще замени [[Унаи Емери]] на поста старши треньор. Първото голямо попълнение през летния трансферен прозорец е привличането на легендарния италиански вратар [[Джанлуиджи Буфон]] като свободен агент от [[Ювентус]]. Към отбора също се присъединяват [[Тило Керер]] от [[ФК Шалке 04|Шалке]], [[Хуан Бернат]] от [[Байерн Мюнхен]], [[Ерик Максим Чупо-Мотинг]] от [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[Леандро Паредес]] от [[ФК Зенит|Зенит]]. Сезон 2018/19 започва повече от обещаващо – възпитаниците на Тухел разгромяват [[АС Монако|Монако]] с 4:0 и вдигат [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]]. Късата резервна скамейка и зачестилите контузии на ключови играчи, хронично съпътстващи отбора по време на цялата кампания, водят до кошмарно домакинско отпадане на „парижани“ на 1/8 финалите в Шампионската лига от [[Манчестър Юнайтед]]. Сезонът е допълнително помрачен от загубите от [[РК Страсбург|Страсбург]] на четвъртфиналите за [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и от [[ФК Стад Рене|Рен]] на дузпи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]]. Въпреки кадровите проблеми „Пари Сен Жермен“ успява да спечели по категоричен начин своята осма титла в историята. Разочароващите резултати в Европа карат ръководството да направи значителни промени. За спортен директор е назначен [[Леонардо Араужо|Леонардо]]. [[Джанлуиджи Буфон|Джиджи Буфон]] и [[Адриен Рабио]] отиват в [[ФК Ювентус|Ювентус]]. Клуба напускат също [[Дани Алвеш]], [[Кевин Трап]] и [[Джовани Ло Селсо]], а на тяхно място са привлечени [[Андер Ерера]], [[Пабло Сарабия]], [[Кейлор Навас]], [[Мауро Икарди]] и [[Абду Диало]]. Новият сезон започва със спечелването на [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]] срещу [[ФК Стад Рене|Рен]]. В [[Шампионска лига]] „ПСЖ“ завършва първи в групата си след победи над [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] с 3:0 и [[Клуб Брюж]] и [[ФК Галатасарай|Галатасарай]] с по 5:0. На осминафиналите „парижани“ отстраняват германския гранд [[Борусия Дортмунд]] с 2:0. В началото на 2020 г. поради пандемията от [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|коронавирус]] френския шампионат е прекратен, а титлата е връчена на отбора с най-много точки. По този начин „ПСЖ“ става шампион за девети път в своята история. Спечелени са също отложените за през лятото финали за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] с гол на [[Неймар]] срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] и за [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] срещу [[Олимпик Лион|Лион]] след изпълнение на дузпи, когато в герой се превръща вратарят Кейлор Навас. [[УЕФА]] ревизира провеждането на елиминационната фаза на [[Шампионска лига]] за през лятото, като вместо срещи при разменено гостуване, четвъртфиналите, полуфиналите и финалите се провеждат в [[Португалия]] с по един мач. На 12 август 2020 г., навръх 50 годишнината от създаването на клуба, „ПСЖ“ играе четвъртинафинален мач от [[Шампионска лига]] срещу надъхания отбор на [[Аталанта БК|Аталанта]]. „Парижани“ изостават в резултата до самия край на мача, когато два късни гола в добавеното време прекършват италианците, а резервата [[Ерик Максим Чупо-Мотинг|Чупо-Мотинг]] се превръща в герой за тима. След последния съдийски сигнал Неймар символично подарява на Чупо наградата си за играч на мача. „Пари Сен Жермен“ играе на полуфинал на Шампионска лига за първи път от 1995 г. А за първи път в историята си „парижани“ достигат финал след като побеждават по категоричен начин коравия отбор на [[РБ Лайпциг]] с 3:0. Така на стадион [[Ещадио да Луж]] в [[Лисабон]] „принцовете“ от града на светлините играят своя първи финал в Шампионска лига срещу германския хегемон [[Байерн Мюнхен]]. Двубоят се превръща в тактическо надлъгване, съпътсвано от накъсана игра. В крайна сметка късметът е на страната на „баварците“, които надделяват с гол на бившия юноша на столичани – [[Кингсли Коман]]. Независимо от загубата, „ПСЖ“ изпраща най-успешния сезон в своята история. === Емблеми === <gallery> Paris Saint-Germain (1992-1996).gif|1992 – 1996 </gallery> == Стадион == [[Файл:Paris Parc des Princes 1.jpg|мини|300px|дясно|Стадион „Парк де Пренс"]] {{Основна|Парк де Пренс}} „[[Парк де Пренс]]“ се намира в югозападната част на [[Париж]] и е дом на „Пари Сен Жермен“ от 1974 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на „Стад Жорж Льофевр“, намиращ се в настоящия тренировъчен център на „парижани“, носещ името „Кан де Лож“. Историята на „[[Парк де Пренс]]“ започва през 1897 г., когато на това място първоначално е построен „[[Стад-велодром дю Парк де Пренс]]“, по-късно обновен през 1932 г., преди да бъде срутен и на негово място да бъде построено сегашното съоръжение през 1972 г. „ПСЖ“ изиграва своя първи мач тук на 10 ноември 1973 г. в мач от френската втора дивизия срещу Ред Стар. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други парижки отбори, като Пари ФК и Матра Расинг. „[[Парк де Пренс]]“ разполага с 48 712 седящи места и е собственост на град [[Париж]]. == Срещи с български отбори == === „Локомотив“ (София) === Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]" в [[София]] на 15 септември 1982 година. Столичният [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на [[Купа на носителите на купи|Носителите на националните купи]], а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-ата минута. Реваншът обаче не се развива по същия начин. На „[[Парк де Пренс]]“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.<ref>[http://www.bulgaria.utre.bg/2016/09/27/391584-pszh_debyutira_v_evropa_prez_1982_sreshtu_lokomotiv_v_sofia ПСЖ дебютира в Европа през 1982 срещу Локомотив в София]</ref> === „Лудогорец“ === „[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]“ се е срещал на два пъти с френкия гранд в груповата фаза на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през сезон 2016/17 г. Първата среща е на [[28 септември]] [[2016]] г. в [[София]] и завършва с резултат 3:1 за ПСЖ. <ref>[http://www.novsport.com/news2112401_1003.html Лудогорец полетя, но Кавани и компания приземиха българския шампион след обрат]</ref>. Втората среща е на [[6 декември]] [[2016]] г. в [[Париж]], като двубоя завършва 2:2 <ref>[https://btvnovinite.bg/sport/ludogorec-izpusna-pszh-prodalzhava-v-liga-evropa-galerija.html Лудогорец изпусна ПСЖ, продължава в Лига Европа]</ref>. == Успехи == === Национални === * '''[[Лига 1]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (10):''' 1986, 1994, 2013, 2014, 2015, 2016, 2018, 2019, 2020, 2022 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (9):''' 1989, 1993, 1996, 1997, 2000, 2004, 2012, 2017, 2021 * '''[[Купа на Франция]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (14):''' 1982, 1983, 1993, 1995, 1998, 2004, 2006, 2010, 2015, 2016, 2017, 2018, 2020, 2021 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1985, 2003, 2008, 2011, 2019 * '''[[Купа на Лигата на Франция|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (9):''' 1995, 1998, 2008, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2020 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2000 * '''[[Суперкупа на Франция]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1995, 1998, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1986, 2004, 2006, 2010, 2021 === Европейски === * '''[[Шампионска лига]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2020 * '''[[Купа на носителите на купи]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1996 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1997 * '''[[Суперкупа на УЕФА]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1996 * '''[[Купа Интертото]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2001 == Участия в ЕКТ == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="4" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.0em;" !colspan="9" align="center" bgcolor="#000066" | <span style="color:#FFFFFF;">Европейски турнири</span> |- ! Състезание ! С ! М ! П ! Р ! З ! ВГ ! ДГ ! ГР |- style="text-align:center" | [[Шампионска лига|Шампионска лига/КЕШ]] || 15 || 135 || 73 || 25 || 37 || 265 || 156 || +109 |- style="text-align:center" | [[Купа на носителите на купи]] || 6 || 38 || 24 || 6 || 8 || 66 || 27 || +39 |- style="text-align:center" | [[Лига Европа|Лига Европа/Купа на УЕФА]] || 9 || 72 || 32 || 24 || 16 || 106 || 62 || +44 |- style="text-align:center" | [[Суперкупа на УЕФА]] || 1 || 2 || 0 || 0 || 2 || 2 || 9 || -7 |- style="text-align:center" | [[Купа Интертото]] || 1 || 8 || 5 || 3 || 0 || 20 || 3 || +17 |- style="text-align:center" | '''ОБЩО''' || '''32''' || '''255''' || '''134''' || '''58''' || '''63''' || '''459''' || '''257''' || '''+202''' |} <br clear=all> <small>'''С''' = Сезони, '''М''' = Мачове, '''П''' = Победи, '''Р''' = Равенства, '''З''' = Загуби<br>'''ВГ''' = Вкарани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове, '''ГР''' = Голова разлика</small> == Състав == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000066"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Коста Рика}} [[Кейлор Навас]] |- |40 ||{{Флагче|Италия}} [[Денис Франки]] |- |50 ||{{Флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Донарума]] |- |60 ||{{Флагче|Франция}} [[Александър Летелие]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Мароко}} [[Ашраф Хакими]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Франция}} [[Преснел Кимпембе]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Испания}} [[Серхио Рамос]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Испания}} [[Хуан Бернат]] |- |17 ||{{Флагче|Франция}} [[Колин Дагба]] |- |20 ||{{Флагче|Франция}} [[Левин Курзава]] |- |22 ||{{Флагче|Франция}} [[Абду Диало]] |- |24 ||{{Флагче|Германия}} [[Тило Керер]] |- |25 ||{{Флагче|Португалия}} [[Нуно Мендеш]] |- |31 ||{{Флагче|Франция}} [[Ел Чадил Бишиабу]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000066" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Леандро Паредес]] |- |15 ||{{Флагче|Португалия }} [[Данило Перейра]] |- |18 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоржиньо Вейналдум|Жорж. Вайналдум]] |- |21 ||{{Флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] |- |23 ||{{Флагче|Германия}} [[Юлиан Дракслер]] |- |27 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Идриса Гай]] |- |28 ||{{Флагче|Франция}} [[Ерик Ебимбе]] |- |34 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Шави Симонс]] |- |35 ||{{Флагче|Франция}} [[Исмаел Гарби]] |- |38 ||{{Флагче|Франция}} [[Едуард Мишу]] |- |39 ||{{Флагче|Франция}} [[Нейтън Битумазала]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Мауро Икарди]] |- |10 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] |- |30 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] |- |}{{clear}} == Фенове и съперничества == „ПСЖ“ е най-подкрепяният клуб във [[Франция]] и един от най-популярните клубове в света.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/francia/yellow/pszh-s-poveche-fenove-vyv-fejsbuk-ot-vsichki-frenski-otbori-zaedno-291461 ПСЖ с повече фенове във Фейсбук от всички френски отбори взети заедно]</ref> Бившият президент на страната [[Никола Саркози]] е един от най-известните привърженици и редовно може да бъде забелязан на трибуните. Други известни личности са тенисистите [[Ришар Гаске]] и [[Гаел Монфис]], баскетболистът от [[Национална баскетболна асоциация|НБА]] [[Тони Паркър]], живата легенда на джудото [[Теди Рине]], френската кинозвезда [[Жан-Пол Белмондо]], световноизвестният диджей [[DJ Snake]] и много други. Популярността на „Пари Сен Жермен“ расте неимоверно с всяка изминала година.<ref>[https://www.sportlive.bg/timeout/businesssport/nqma-da-povqrvate-kolko-fenove-e-spechelil-pszh-v-instagram-za-4-godini-732693.html Няма да повярвате колко фенове е спечелил ПСЖ в Instagram за 4 години]</ref> През 2017 г. „ПСЖ“ се превърна в първия френски клуб (и седми в света) с над 35 милиона последователи във Фейсбук (и над 60 милиона общо във всички социални мрежи). === Ултраси === От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на [[Парк де Пренс]] – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия [[Париж]]. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“ – фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на [[ФК Ювентус|Ювентус]] и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти [[Парк де Пренс]] се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света. [[Файл:OM-PSG CF finale-1.jpg|мини|дясно|320px|Фенове на „ПСЖ“ преди финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] срещу [[Олимпик Марсилия]] през 2006 г.]] От 2008 г. насам поради непрекъснатите нападения между враждуващите фракции, френските власти забраняват и блокират дейността на шест фенски обединения: на трибуна Вираж „Отьой“ са забранени Supras Auteuil 1991, Paris 1970 la Grinta и Les Authentiks. На „Коп оф Булон“ са разпуснати „Булон Бойс“ (една от най-старите хулигански групи във [[Франция]]), Commando Loubard и Milice Paris. === Льо Класик === Ако има мач, който вдига адреналина на възможно най-много привърженици на футбола във [[Франция]], но от друга страна изправя косите на останалите хора в двата най-големи града, то той несъмнено е между „Пари Сен Жермен“ и [[Олимпик Марсилия]]. „Льо Класик“ е не просто мач, а противопоставяне между столицата и провинцията, между Севера и Юга, не на последно място битка за влияние, гарнирана с мръсни игри и огромни пари, за континентална хегемония, оцветена от изпепеляващата любов на феновете към любимците им. „ПСЖ“ срещу „ОМ“ далеч не е най-старото футболно съперничество във [[Франция]], но със сигурност е най-свирепото. Двата клуба са най-известните и най-успешните в страната на [[Наполеон I|Наполеон]], а амбицията им да доминират не само на домашна сцена е огромна. Тя не е единствената причина за ненавистта им. В началото мачовете не предвещават, че отборите ще се превърнат в непримирими врагове. „ПСЖ“ празнува първия си рожден ден с влизане в елита. По това време „Марсилия“ изживява период на хегемония – два последователни пъти е първенец, също два пъти взима и [[Купа на Франция|купата]], веднъж [[Суперкупа на Франция|суперкупата]]. Първият мач между двата тима е на 12 декември 1971 г. на [[Стад Велодром]]. Домакините печелят с 4:2 с две попадения на [[Йосип Скоблар]] и по едно на [[Бернар Боские]] и [[Дидие Кюку]]. Първата победа на „парижани“ над „марсилци“ идва на 13 май 1975 г., когато отборът от пристанищния град е отстранен на 1/4-финален сблъсък за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] с 2:0. Оттогава двата клуба са изиграли над 100 мача помежду си, а предимството в преките двубои е на страната на столичния гранд. Сериозно противопоставяне между двата клуба се заражда в средата на 80-те години на 20 век, когато „Пари Сен Жермен“ печели своята първа титла. Дотогава за основен опонент на [[Олимпик Марсилия]] е смятан първо [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], а впоследствие и [[ФК Бордо|Бордо]]. За враждата спомага също небезизвестният президент на „Марсилия“ – [[Бернар Тапи]]. Именно той започва да промотира пред цяла [[Франция]] от ефира на „Canal +“ как „ПСЖ“ е най-големият съперник на неговия клуб, използвайки и съществуващия антагонизъм между хората от столицата и провинцията. През 1991 година „Canal +“ става спонсор на [[Олимпик Марсилия]]. Медийният гигант предприема масова кампания за подхранване на съперничеството с „ПСЖ“, осъзнавайки какво влияние може да окаже то на спорта, а и от гледна точка на приходите. Оттогава насам феновете на двата гранда буквално не могат да се понасят. Напрежението около всяко дерби е огромно, а мерките за сигурност са изключително засилени, защото сблъсъците между фен фракциите не са рядкост. „ПСЖ“ и „ОМ“ са двата най-популярни и най-титулувани отбори във [[Франция]]. Те са единствените френски клубове, покорявали европейския връх. „Марсилци“ печелят [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през 1993 г., а „столичани“ достигат до финала на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през 2020 г. и триумфират в несъществуващия вече турнир за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на национални купи]] през 1996 г. Други големи съперници на „парижани“ са [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] и [[Олимпик Лион]], но в тези сблъсъци всичко се решава основно на терена и рядко стават ексцесии по трибуните и около стадиона. == Рекорди == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> === Клубни === '''Победи и загуби''' * '''Най-голяма победа''': 10 – 0 (като гост срещу [[Кот Шауде]], [[Купа на Франция]], 22 януари 1994 г.) * '''Най-голяма загуба''': 0 – 6 (като гост срещу [[ФК Нант|Нант]], [[Лига 1]], 1 септември 1971 г.) * '''Най-голяма победа в Лига 1''': 9 – 0 ** (като гост срещу [[Троа ОШ|Троа]], 13 март 2016 г.) ** (като домакин срещу [[Ен Аван дьо Гингам|Гингам]], 19 януари 2019 г.) * '''Най-голяма загуба в Лига 1''': 0 – 6 (като гост срещу [[ФК Нант|Нант]], 1 септември 1971 г.) * '''Рекордна победа в европейските клубни турнири''': 7 – 1 ** (като домакин срещу [[КАА Гент|Гент]], [[Купа Интертото]], 1 август 2001 г.) ** (като домакин срещу [[ФК Селтик|Селтик]], [[Шампионска лига]], 22 ноември 2017 г.) * '''Рекордна загуба в европейските клубни турнири''': 1 – 6 ** (като домакин срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]], [[Суперкупа на УЕФА]], 15 януари 1997 г.) ** (като гост срещу [[ФК Барселона|Барселона]], [[Шампионска лига]], 8 март 2017 г.) * '''Рекордна победа за Купата на Франция''': 10 – 0 (като гост срещу [[Кот Шауде]], 22 януари 1994 г.) * '''Рекордна загуба за Купата на Франция''': 0 – 5 (като домакин срещу [[Стад дьо Реймс|Реймс]], 4 май 1974 г.) * '''Рекордна победа на Парк де Пренс''': 9 – 0 (като домакин срещу [[Ен Аван дьо Гингам|Гингам]], [[Лига 1]], 19 януари 2019 г.) * '''Рекордна загуба на Парк де Пренс''': 1 – 6 (като домакин срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]], [[Суперкупа на УЕФА]], 15 януари 1997 г.) '''Серии''' * '''Най-дълга серия от победи във всички турнири''': 16 мача * '''Най-дълга серия от победи в Лига 1''': 14 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи в европейските клубни турнири''': 8 мача * '''Най-дълга серия от победи за националните купи''': 49 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи за Купата на Франция''': 29 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи за Купата на Лигата''': 21 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от домакински победи във всички турнири''': 19 мача * '''Най-дълга серия без загуба във всички турнири''': 37 мача * '''Най-дълга серия без загуба в Лига 1''': 36 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия без загуба в европейските клубни турнири''': 19 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба във всички турнири''': 51 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба в Лига 1''': 41 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба в европейските клубни турнири''': 33 мача '''Сезони''' * '''Най-много изиграни мачове във всички турнири''': 61 мача (сезон 1994/95) * '''Най-много отбелязани голове във всички турнири''': 171 гола (сезон 2017/18) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': 108 гола (сезон 2017/18) * '''Най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири''': 27 гола (сезон 2017/18) * '''Най-много отбелязани голове в груповата фаза на Шампионската лига''': 25 гола (сезон 2017/2018) – ''европейски рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове във всички турнири''': 28 гола (сезон 1993/94) * '''Най-малко допуснати голове в Лига 1''': 19 гола (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове като гост в Лига 1''': 7 гола (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-добра голова разлика в Лига 1''': +83 гола (сезон 2015/16) – ''споделен национален рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове в европейските клубни турнири''': 2 гола (сезон 2002/03) * '''Най-малко допуснати голове в груповата фаза на Шампионската лига''': 1 гол (сезон 2015/16) – ''европейски рекорд'' * '''Най-много победи във всички турнири''': 47 победи (сезон 2015/16) * '''Най-много победи в Лига 1''': 30 победи (сезон 2015/16) – ''споделен национален рекорд'' * '''Най-много победи като гост в Лига 1''': 15 победи (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-много точки в Лига 1''': 96 точки – ''национален рекорд'' * '''Най-много поредни сезони в Лига 1''': 46 сезона (от 1974 г.) – ''национален рекорд'' '''Съперници''' * '''Най-много изиграни мачове''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (104 мача) * '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (92 мача) * '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''' срещу [[ФК Барселона]] (11 мача) * '''Най-много победи''': срещу [[ФК Сошо|Сошо]] (45 победи) * '''Най-много победи в Лига 1''': срещу [[ФК Сошо|Сошо]] (41 победи) * '''Най-много победи в европейските клубни турнири''': срещу [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] (5 победи) * '''Най-много загуби''': срещу [[АС Монако|Монако]] (44 загуби) * '''Най-много загуби в Лига 1''': срещу [[АС Монако|Монако]] (41 загуби) * '''Най-много загуби в европейските клубни турнири''': срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]] (6 загуби) '''Посещаемост''' * '''Най-висока посещаемост''': 49 575 (срещу [[Ватершей]], 13 март 1983 г.) * '''Най-ниска посещаемост''': 2006 (срещу [[ФК Мант|Мант]], [[Лига 2]], 25 април 1974 г.) * '''Най-висока средна домакинска посещаемост''': 46 939 на мач (сезон 2018/19) * '''Най-ниска средна домакинска посещаемост''': 679 на мач (сезон 1972/73) === Индивидуални === '''Изиграни мачове''' * '''Най-много изиграни мачове във всички турнири''': [[Жан-Марк Пилорже]] (435 мача) * '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': [[Жан-Марк Пилорже]] (371 мача) * '''Най-много изиграни мачове за Купата на Лигата''': 19, [[Силвен Арман]] (19 мача) * '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''': [[Марко Верати]] (72 мача) * '''Най-млад играч в официален мач''': [[Кингсли Коман]] (16 години и 8 месеца) * '''Най-възрастен играч в официален мач''': [[Джанлуиджи Буфон]] (41 години) '''Голмайстори''' * '''Най-много отбелязани голове''': [[Единсон Кавани]] (200 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': [[Единсон Кавани]] (138 гола) * '''Най-много отбелязани голове за Купата на Франция''': [[Франсоа М'Пеле]] (28 гола) * '''Най-много отбелязани голове за Купата на Лигата''': [[Единсон Кавани]] (15 гола) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове за Суперкупата на Франция''': [[Анхел Ди Мария]] (3 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Европейските клубни турнири''': [[Единсон Кавани]] (30 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Шампионската лига за един сезон''': [[Джордж Уеа]] (8 гола, сезон 1994/95) * '''Най-много отбелязани голове във всички официални турнири''': [[Златан Ибрахимович]] (50 гола, сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1 за един сезон''': [[Златан Ибрахимович]] (38 гола, сезон 2015/16) * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1 като гост''': [[Единсон Кавани]] (19 гола, сезон 2016/17) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири за един сезон''' [[Златан Ибрахимович]] (10 гола, 2013/14) * '''Най-млад реализатор''': [[Бартоломю Огбече]] (на 17 години и 1 месец) * '''Най-много отбелязани голове в един мач''': (4 гола) ** ([[Ерик Рено]] срещу [[ФК Руан|Руан]], [[Дивизия 3]], 18 февруари 1973 г.) ** ([[Мустафа Далеб]] срещу [[РК Фонтебло|Фонтебло]], [[Купа на Франция]], 13 февруари 1977 г.) ** ([[Карлос Бианки]] срещу [[Троа ОШ|Троа]], [[Лига 1]], 14 октомври 1977 г.) ** ([[Патрис Локо]] срещу [[ОЖК Ница|Ница]], [[Лига 1]], 27 април 1997 г.) ** ([[Кристиян]] срещу [[РК Страсбург|Страсбург]], [[Лига 1]], 26 януари 2000 г.) ** ([[Златан Ибрахимович]] срещу [[РСК Андерлехт|Андерлехт]], [[Шампионска лига]], 23 октомври 2013 г.) ** ([[Златан Ибрахимович]] срещу [[Троа ОШ|Троа]], [[Лига 1]], 13 март 2016 г.) ** ([[Единсон Кавани]] срещу [[СМ Кан|Кан]], [[Лига 1]], 16 септември 2016 г.) ** ([[Неймар]] срещу [[Дижон ФКО|Дижон]], [[Лига 1]], 17 януари 2018 г.) ** ([[Килиан Мбапе]] срещу [[Олимпик Лион|Лион]], [[Лига 1]], 7 октомври 2018 г.) '''Асистенции''' * '''Най-много асистенции''': [[Сафет Сушич]] (95 асистенции) * '''Най-много асистенции в Лига 1''': [[Сафет Сушич]] (61 асистенции) * '''Най-много асистенции в един мач''': [[Сафет Сушич]] (5 асистенции срещу [[СК Бастия|Бастия]], [[Лига 1]], 21 септември 1984 г.) * '''Най-много асистенции за един сезон в Лига 1''': [[Анхел Ди Мария]] (18 асистенции през сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Лидер по асистенции в Шампионска лига''': [[Златан Ибрахимович]] (7 асистенции през сезон 2012/2013) '''Трансфери''' * '''Най-скъпо закупен футболист''': [[Неймар]] (222 милиона евро) – ''световен рекорд'' * '''Най-скъпо продаден футболист''': [[Гонсало Гедеш]] (57 милиона евро) '''Треньори''' * '''Най-дълъг период начело на отбора''': [[Жорж Пейрош]] (1979 – 1983 г.) * '''Най-много мачове начело на отбора''': [[Луис Фернандес]] (244 мача) * '''Най-много спечелени трофеи''': [[Лоран Блан]] (11 трофея) '''Президенти''' * '''Най-дълъг период начело на клуба''': [[Франсис Борели]] (1978 – 1991 г.) * '''Най-много спечелени трофеи''': [[Насер Ал-Келаифи]] (28 трофея) == Класации == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {{col-begin}} {{col-3}} * ''Най-много мачове:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor=#000066 style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Мачове |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Жан-Марк Пилорже]] | align="center" | 435 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Силвен Арман]] | align="center" | 380 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] | align="center" | 378 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] | align="center" | 363 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 344 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] | align="center" | 344 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Бернар Лама]] | align="center" | 318 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] | align="center" | 315 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 310 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] | align="center" | 301 |} {{col-3}} * ''Най-много голове:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor="darkred" style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Голове |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] | align="center" | 200 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] | align="center" | 171 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] | align="center" | 156 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Португалия}} [[Педро Паулета]] | align="center" | 109 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] | align="center" | 100 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Доминик Рощо]] | align="center" | 100 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 98 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Република Конго}} [[Франсоа М'Пеле]] | align="center" | 95 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] | align="center" | 92 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 85 |} {{col-3}} * ''Най-много асистенции:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor=##000066 style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Асист. |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] | align="center" | 112 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 103 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 80 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] | align="center" | 77 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Хавиер Пасторе]] | align="center" | 56 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] | align="center" | 55 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] | align="center" | 54 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] | align="center" | 53 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Жером Ротен]] | align="center" | 52 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Лукаш Моура]] | align="center" | 45 |} {{col-end}} == Известни бивши футболисти == {{колони|4| * {{Флагче|Франция}} [[Жан Джоркаеф]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Дювал]] * {{Флагче|Франция}} [[Ролан Митораж]] * {{Флагче|Португалия}} [[Фернандо Крус]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Дестрюмел]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Беро]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Луи Брост]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Прост]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Гинду]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Брас]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жоел Камарго]] * {{Флагче|Франция}} [[Камил Шоке]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Гичи]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Ремон]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Каре]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Соляс]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пол Ростани]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Луи Леонети]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Арибас]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Але]] * {{Флагче|Франция}} [[Ерик Рено]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Шмит]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Беиер]] * {{Флагче|Франция}} [[Жаки Лапост]] * {{Флагче|Франция}} [[Робен Леклер]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Марела]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Андре]] * {{Флагче|Того}} [[Отниел Досеви]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Ледюнуа]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрис Збинден]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Планшар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жаки Бад]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Кере]] * {{Флагче|Франция}} [[Луи Карде]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Делофр]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Доглиани]] * {{Флагче|Израел}} [[Мордекай Шпиглер]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Югославия}} [[Илия Пантелич]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Нови]] * {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] * {{Флагче|Република Конго}} [[Франсоа М'Пеле]] * {{Флагче|Италия}} [[Алберто Поли]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Локоли]] * {{Флагче|Португалия}} [[Умберто Коелю]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Жюсте]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Марк Пилорже]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсис Пясецки]] * {{Флагче|Камерун}} [[Жан-Пиер Токото]] * {{Флагче|Франция}} [[Дени Бода]] * {{Флагче|Франция}} [[Луи Флок]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Редон]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Бернар]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Морен]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Рамон Ередиа]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсоа Брисон]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Карлос Бианки]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Адамс]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Баратели]] * {{Флагче|Италия}} [[Армандо Бианки]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Ларке]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Батне]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак-Ноел Юк]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Лему]] * {{Флагче|Португалия}} [[Жоао Алвеш]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Саар Бубакар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Белтрамини]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Абел Брага]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Гарсеран]] * {{Флагче|Франция}} [[Луис Фернандес]] * {{Флагче|Чад}} [[Намбатинг Токо]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Рощо]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Кол]] * {{Флагче|Франция}} [[Раймон Доменек]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Освалдо Ардилес]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Н'Гом]] * {{Флагче|Югославия}} [[Ивица Шуряк]] * {{Флагче|Франция}} [[Яник Гийошон]] * {{Флагче|Франция}} [[Франк Танаси]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Заремба]] * {{Флагче|Холандия}} [[Кеес Кист]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Курьол]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Мутие]] * {{Флагче|Босна}} [[Сафет Сушич]] * {{Флагче|Франция}} [[Жоел Батс]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Жанвьон]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Жанол]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Баконе]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Лантие]] * {{Флагче|Австрия}} [[Рихард Нидербахер]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Бибар]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Пулен]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Умар Сен]] * {{Флагче|Холандия}} [[Пиер Вермейлен]] * {{Флагче|Франция}} [[Вилям Аяш]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Ксюреб]] * {{Флагче|Босна}} [[Вахид Халилходжич]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Жул Боканде]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Ловиц]] * {{Флагче|Англия}} [[Рей Уилкинс]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Раба]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Рейно]] * {{Флагче|Алжир}} [[Лиазид Санджак]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Шарбоние]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Габриел Калдерон]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Ру]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Дреоси]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Поланиок]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Перес]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Босер]] * {{Флагче|Франция}} [[Ивон Ле Ру]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Алу]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Браво]] * {{Флагче|Югославия}} [[Златко Вуйович]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсис Ласер]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Комбуаре]] * {{Флагче|Франция}} [[Жослен Англома]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рикардо Гомес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жералдао Перейра]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрик Колетер]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Фурние]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Жермен]] * {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Валдо]] * {{Флагче|Франция}} [[Амара Симба]] * {{Флагче|Франция}} [[Давид Жинола]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Лама]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Люк Сасюс]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Рош]] * {{Флагче|Франция}} [[Венсан Герен]] * {{Флагче|Либерия}} [[Джордж Уеа]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсоа Калдераро]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Раи]] * {{Флагче|Франция}} [[Ксавие Гравлен]] * {{Флагче|Франция}} [[Жозе Кобос]] * {{Флагче|Франция}} [[Люк Борели]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Н'Готи]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Мае]] * {{Флагче|Франция}} [[Юри Джоркаеф]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрис Локо]] * {{Флагче|Панама}} [[Хорхе Дели Валдес]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Нума]] * {{Флагче|Франция}} [[Джими Алжерино]] * {{Флагче|Португалия}} [[Даниел Кенеди]] * {{Флагче|Франция}} [[Беноа Кое]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Леонардо Араужо|Леонардо]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Рево]] * {{Флагче|Франция}} [[Венсан Фернандес]] * {{Флагче|Франция}} [[Ерик Рабесандратана]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Доми]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Льороа]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Дюкро]] * {{Флагче|Франция}} [[Франк Гава]] * {{Флагче|Италия}} [[Марко Симоне]] * {{Флагче|Франция}} [[Флориан Морис]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Марко Пантелич]] * {{Флагче|Германия}} [[Кристиан Вьорнс]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Гома]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Пейсли]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Алиу Сисе]] * {{Флагче|Русия}} [[Игор Яновски]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Джей-Джей Окоча]] * {{Флагче|Франция}} [[Микаел Мадар]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Родригес]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Годвин Окпара]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Аугусто Сезар]] * {{Флагче|Мароко}} [[Татал Ел Каркури]] * {{Флагче|Франция}} [[Никола Ласпал]] * {{Флагче|Алжир}} [[Али Бенарбия]] * {{Флагче|Франция}} [[Едуард Сисе]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Робер]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Льороа]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Кристиян|Кристиян Кореа]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Летици]] * {{Флагче|Франция}} [[Фредерик Дею]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Вампета]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Абриел]] * {{Флагче|Франция}} [[Силвен Дистен]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Далма]] * {{Флагче|Франция}} [[Петер Люксен]] * {{Флагче|Испания}} [[Микел Артета]] * {{Флагче|Франция}} [[Никола Анелка]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Касагранд]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Келибан]] * {{Флагче|Испания}} [[Кристобал Парало]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Маурисио Почетино]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Габриел Хайнце]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Потион]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Менди]] * {{Флагче|Португалия}} [[Уго Леал]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Роналдиньо]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Диас]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Фиорес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алойзио Чулапа]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Бартоломю Огбече]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Андре Луис]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Пауло Сезар Аруда Паренте|Пауло Сезар]] * {{Флагче|Гана}} [[Алекс Нярко]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Педрон]] * {{Флагче|Португалия}} [[Филипе Тейшейра]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Мартин Кардети]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Алонсо]] * {{Флагче|Франция}} [[Жозе Пиер-Фанфан]] * {{Флагче|Албания}} [[Лорик Цана]] * {{Флагче|Камерун}} [[Модест М'Бами]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Хуан Пабло Сорин]] * {{Флагче|Черна гора}} [[Бранко Бошкович]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рейналдо Крус]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Даниел Любоя]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Пишо]] * {{Флагче|Франция}} [[Силвен Арман]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Ротен]] * {{Флагче|Франция}} [[Шарл Коридон]] * {{Флагче|Португалия}} [[Педро Паулета]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Марио Йепес]] * {{Флагче|Русия}} [[Сергей Семак]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Панкрат]] * {{Флагче|Босна}} [[Ведад Ибишевич]] * {{Флагче|Португалия}} [[Елдер Кристовао]] * {{Флагче|Чехия}} [[Давид Розехнал]] * {{Флагче|Франция}} [[Викаш Дорасо]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Карлос Буено]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Ландрин]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Бонавентюр Калу]] * {{Флагче|Франция}} [[Микаел Ландро]] * {{Флагче|Мали}} [[Сами Траоре]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Букари Драме]] * {{Флагче|Франция}} [[Клеман Шантом]] * {{Флагче|Франция}} [[Жереми Клеман]] * {{Флагче|Франция}} [[Давид Н'Гог]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Амара Диане]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер-Ален Фро]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Марсело Гаярдо]] * {{Флагче|Франция}} [[Пеги Люиндула]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Кристиан Родригес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Сеара]] * {{Флагче|Франция}} [[Зумана Камара]] * {{Флагче|Франция}} [[Мамаду Сако]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Дигар]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Бурийон]] * {{Флагче|Бенин}} [[Стефан Сесеньон]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Макелеле]] * {{Флагче|Франция}} [[Людовик Жули]] * {{Флагче|Франция}} [[Гийом Оаро]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Матея Кежман]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Купе]] * {{Флагче|Камерун}} [[Апула Eдел]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Яник Боли]] * {{Флагче|Франция}} [[Лорис Арно]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Жале]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Оде Морис]] * {{Флагче|Турция}} [[Мевлют Ердинч]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Сиака Тиене]] * {{Флагче|Франция}} [[Матийо Бодмер]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Нене Карвальо]] * {{Флагче|Италия}} [[Салваторе Сиригу]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Милан Бишевац]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алекс (футболист)|Алекс Коста]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Максуел Кабелину Андради|Максуел Шерер]] * {{Флагче|Мали}} [[Мохамед Сисоко]] * {{Флагче|Италия}} [[Тиаго Мота]] * {{Флагче|Франция}} [[Блез Матюиди]] * {{Флагче|Франция}} [[Жереми Менез]] * {{Флагче|Франция}} [[Кевин Гамейро]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Хавиер Пасторе]] * {{Флагче|Холандия}} [[Грегъри ван дер Вил]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Лукаш Моура]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Езекиел Лавеци]] * {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] * {{Флагче|Франция}} [[Йоан Кабай]] * {{Флагче|Франция}} [[Кингсли Коман]] * {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Диего Лугано]] * {{Флагче|Франция}} [[Бенжамен Стамбули]] * {{Флагче|Франция}} [[Люка Дин]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Давид Луиш]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Серж Орие]] * {{Флагче|Франция}} [[Хатем Бен Арфа]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Кевин Огюстен]] * {{Флагче|Испания}} [[Юри Берчиче]] * {{Флагче|Франция}} [[Одсон Едуар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жонатан Иконе]] * {{Флагче|Португалия}} [[Гонсало Гедеш]] * {{Флагче|Франция}} [[Ласана Диара]] * {{Флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] * {{Флагче|Франция}} [[Адриен Рабио]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Дани Алвеш]] * {{Флагче|Франция}} [[Муса Диаби]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Джовани Ло Селсо]] * {{Флагче|Полша}} [[Гжегож Криховяк]] * {{Флагче|САЩ}} [[Тимъти Уеа]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристофър Нкунку]] * {{Флагче|Германия}} [[Кевин Трап]] * {{Флагче|Франция}} [[Стенли Нсоки]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] * {{Флагче|Франция}} [[Адил Аушиш]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] * {{Флагче|Белгия}} [[Тома Мюние]] * {{Флагче|Камерун}} [[Чупо-Мотинг]] * {{Флагче|Испания}} [[Хесе Родригес]] * {{Флагче|Холандия}} [[Мичел Бакер]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] }} == Известни бивши треньори == {{колони|4| * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Фелипон]] * {{Флагче|Франция}} [[Робер Вико]] * {{Флагче|Франция}} [[Жюст Фонтен]] * {{Флагче|Югославия}} [[Велибор Васович]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Ларке]] * {{Флагче|Франция}} [[Жорж Пейрош]] * {{Флагче|Франция}} [[Люсиен Ледюк]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Улие]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Томислав Ивич]] * {{Флагче|Франция}} [[Анри Мишел]] * {{Флагче|Португалия}} [[Артур Жорже]] * {{Флагче|Франция}} [[Луис Фернандес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рикардо Гомес]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Жирес]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Бержеро]] * {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Вахид Халилходжич]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Фурние]] * {{Флагче|Франция}} [[Ги Лакомб]] * {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Комбуаре]] * {{Флагче|Италия}} [[Карло Анчелоти]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Блан]] * {{Флагче|Испания}} [[Унаи Емери]] * {{Флагче|Германия}} [[Томас Тухел]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://psg.fr/ Официален сайт] {{Френска лига 1}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Пари Сен Жермен| ]] 20ek6v3bd61ucl9tuwnfdws6f0w3hj5 0 175078 11463669 10725135 2022-07-19T13:30:49Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | име = Мария Столарова | портрет = | описание = българска художничка | роден-място = [[Варна]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] }} '''Мария Столарова Калчева''' е [[българи|българска]] [[художничка]]. == Биография == Постъпва в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] през септември 1944 г. и завършва специалност [[живопис]] в класа на проф. [[Дечко Узунов]]. Три години работи като редактор-художник. Участвала е в почти всички [[обща художествена изложба|общи художествени изложби]] на [[СБХ]] и има повече от 30 самостоятелни [[изложба|изложби]] в България и по света Будапеща, Берлин, Лондон и други. Рисува в жанровете [[портрет]], [[индустриален пейзаж]], [[натюрморт]]; известна е с картините си на [[цветя]]. Нейни картини са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия|Софийската градска художествена галерия]], на почти всички градски галерии в страната и на частни колекции. == Външни препратки == {{уикицитат|Мария Столарова}} * [http://standartnews.com/archive/2000/09/01/family/story14.htm Интервю с Мария Столарова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070912092526/http://www.standartnews.com/archive/2000/09/01/family/story14.htm |date=2007-09-12 }}, в-к „Стандарт“, 1 септември 2000 {{Мъниче|Българин|Художник|Варна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Столарова, Мария}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] otza60pnqil738jazx0af67fw2zcv5f 0 175462 11464676 11251535 2022-07-20T11:15:49Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Робин Худ}} {{Филм | име = Робин Худ | име_оригинал = Robin Hood | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Кен Андерсън | актьори = Брайън Бедфорд<br>[[Питър Устинов]]<br>Фил Харис<br>Анди Дивайн<br>Тери Томас<br>Моника Еванс<br>Карол Шели<br>Пат Бътрам<br>Роджър Милър | музика = Роджър Милър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[8 ноември]] [[1973]] г. | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $1 500 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0070608 | уебсайт = }} '''„Робин Худ“''' ({{lang|en|Robin Hood}}) е заглавието на 21-вия [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios]]. Режисьор е [[Волфганг Райтерман]], а сценарият е написан от Лери Клемънс и Кен Ендерсън. Филмът е номиниран за [[Оскар]] през 1974 г. в категорията „Оригинални песни“ за композицията „Love“. Премиерата му се състои на [[8 ноември]] [[1973]] г. в САЩ. От първите публични прожекции събира доходи от приблизително 9,5 милиона долара, а вследствие на повторните прожекции от 1982 г. постъпленията допълнително се увеличават. Филмът се занимава с легендата за [[Робин Худ]], като представя персонажите от традиционните предания като антропоморфни същества. Например Робин Худ е изобразен като лисугер, Мериан е лисица, Малкият Джон (Литъл Джон) – мечка и т.н. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Алън от долината</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Принц Джон, лъв</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Сър Хис, змия</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Робин Худ, лисан</td><td>[[Ивайло Велчев]]</td></tr> <tr><td>Девойката Мариана, лисичка</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Малък Джон, мечок</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Отец Тък, язовец</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Лейди Клъв, кокошка</td><td>Ива Апостолова</td></tr> <tr><td>Шерифът на Нотингъм, вълк</td><td>[[Вълчо Камарашев]]</td></tr> <tr><td>Тригър, лешояд</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>Натси, лешояд</td><td>Любомир Фърков</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Майкъл Зарков</td></tr> <tr><td>Елица Бинева</td></tr> <tr><td>[[Яна Огнянова]] (кредитирана Маринова)</td></tr> <tr><td>[[Александър Воронов]]</td></tr> <tr><td>[[Йоанна Микова]]</td></tr> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>[[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]]</td></tr> <tr><td>[[Симеон Владов]]</td></tr> <tr><td>[[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„У-де-ла-ли“<br>„Не и в Нотингъм“</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>„Любов“</td><td>Петя Данкова</td></tr> <tr><td>„Измислен крал английски“</td><td>Николай Петров</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод и адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Камелия Данкова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Светла Василева</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0070608}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1973 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Робин Худ]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] dzz2oddr68wlxssxepsty1088ctt6cz 11464777 11464676 2022-07-20T11:23:23Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Робин Худ}} {{Филм | име = Робин Худ | име_оригинал = Robin Hood | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Кен Андерсън | актьори = Брайън Бедфорд<br>[[Питър Устинов]]<br>Фил Харис<br>Анди Дивайн<br>Тери Томас<br>Моника Еванс<br>Карол Шели<br>Пат Бътрам<br>Роджър Милър | музика = Роджър Милър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[8 ноември]] [[1973]] г. | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $1 500 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0070608 | уебсайт = }} '''„Робин Худ“''' ({{lang|en|Robin Hood}}) е заглавието на 21-вия [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios]]. Режисьор е [[Волфганг Райтерман]], а сценарият е написан от Лери Клемънс и Кен Ендерсън. Филмът е номиниран за [[Оскар]] през 1974 г. в категорията „Оригинални песни“ за композицията „Love“. Премиерата му се състои на [[8 ноември]] [[1973]] г. в САЩ. От първите публични прожекции събира доходи от приблизително 9,5 милиона долара, а вследствие на повторните прожекции от 1982 г. постъпленията допълнително се увеличават. Филмът се занимава с легендата за [[Робин Худ]], като представя персонажите от традиционните предания като антропоморфни същества. Например Робин Худ е изобразен като лисугер, Мериан е лисица, Малкият Джон (Литъл Джон) – мечка и т.н. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Алън от долината</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Принц Джон, лъв</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Сър Хис, змия</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Робин Худ, лисан</td><td>[[Ивайло Велчев]]</td></tr> <tr><td>Девойката Мариана, лисичка</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Малък Джон, мечок</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Отец Тък, язовец</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Лейди Клъв, кокошка</td><td>Ива Апостолова</td></tr> <tr><td>Шерифът на Нотингъм, вълк</td><td>[[Вълчо Камарашев]]</td></tr> <tr><td>Тригър, лешояд</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>Натси, лешояд</td><td>Любомир Фърков</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Майкъл Зарков</td></tr> <tr><td>Елица Бинева</td></tr> <tr><td>[[Яна Огнянова]] (кредитирана Маринова)</td></tr> <tr><td>[[Александър Воронов]]</td></tr> <tr><td>[[Йоанна Микова]]</td></tr> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>[[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]]</td></tr> <tr><td>[[Симеон Владов]]</td></tr> <tr><td>[[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„У-де-ла-ли“<br>„Не и в Нотингъм“</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>„Любов“</td><td>Петя Данкова</td></tr> <tr><td>„Измислен крал английски“</td><td>Николай Петров</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод и адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Камелия Данкова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Светла Василева</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0070608}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1973 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Робин Худ]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 9zkh8gan4dqq3pafvjo00e722md11f0 0 176922 11464775 11350268 2022-07-20T11:23:17Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{друго значение|филма|ястието|Рататуй}} {{Филм | име = Рататуй | име_оригинал = Rattatouille | картинка = | режисьори = Брад Бърд | продуценти = Брад Луис | сценаристи = Брад Бърд | актьори = Патън Осуолд<br>Лу Романо<br>Питър Сон<br>[[Брад Гарет]]<br>Джанин Гарофало<br>[[Иън Холм]]<br>[[Брайън Денехи]]<br>[[Питър О'Тул]] | музика = Майкъл Джиячино | разпространител = Walt Disney Pictures,<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20px|САЩ]] [[29 юни]] [[2007]] г. | времетраене = 111 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $150 млн.<ref name="boxo_Rata">{{Цитат уеб | заглавие = Ratatouille (2007) – Box Office Mojo | труд = boxofficemojo.com | достъп_дата = 19 септември 2014 | уеб_адрес = http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=ratatouille.htm | език = en }}</ref> | приходи = $624 млн.<ref name="boxo_Rata"/> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = http://www.imdb.com/title/tt0382932/ | уебсайт = http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/ratatouille/ }} '''„Ратату̀й“''' ({{lang|en|Ratatouille}} от френски, в България разпространено и като ''Рататуи'') е [[анимационен филм]], носител на награди „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“, „[[Награда Златен глобус|Златен глобус]]“, „[[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|BAFTA]]“, „[[Grammy]]“ и „Ани“. Филмът е създаден от [[Pixar]], авторите на филмите „[[Колите]]“ и „[[Феноменалните]]“, и е разпространен от „[[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]“. == Сюжет == Главният герой е плъхът Реми, който мечтае да стане готвач и се сприятелява с млад чистач в елитен френски ресторант. След като плъхът започва да го контролира, двамата се издигат до ранг главен готвач. == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- | Реми || Патън Осуолд || Ангел Генов |- | Скинър || Иън Холм || [[Христо Гърбов]] |- | Лингуини || Лу Романо || [[Мариан Бачев]] |- | Джанго || [[Брайън Денехи]] || Николай Пърлев |- | Емил || Питър Сон || [[Диян Русев]] |- | Антон Его || [[Питър О'Тул]] || [[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]] |- | Густо || [[Брад Гарет]] || [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Колет || Джанин Гарофало || [[Сивина Сивинова]] |- | Хорст || Уил Арнет || [[Петър Върбанов]] |- | Лало || Джулиъс Калахан || Пламен Чернев |- | Франсоа || Джулиъс Калахан || [[Цанко Тасев]] |- | Ларус || [[Джеймс Ремар]] || Стефан Младенов |- | Мустафа || Джон Раценбъргър || Николай Петров |- | Армбристър || Брад Бърд || Цанко Тасев |- | Гит || Джейк Стайнфелд || Стефан Младенов |- | Талон || Теди Нютън || [[Николай Урумов]] |- | Помпиду || Тони Фусиле || [[Здравко Димитров]] |- | ТВ водещ || Стефан Ру || [[Иван Звездев]] |- | Други гласове || Андреа Бурие<br>Джак Бърд<br>Марко Бурие<br>Линдзи Колинс<br>Томас Келър<br>Брад Луис<br>Лори Ричардсън || [[Радослав Рачев]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Камен Асенов]]<br>Елена Хрисимова |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || Таня Михайлова |- | Преводач и творчески ръководител || Венета Янкова |- | Тонрежисьор || Петър Костов |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Продуцент на българската версия || [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/ratatouille/ Официален сайт] * {{kino.dir.bg film|6656|Рататуй}} * {{imdb title|0382932|Рататуй}} {{Br}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2007 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] 19g4mpx6vqwro6b46xdsd0sig8yb9v9 0 177114 11464046 11431371 2022-07-19T20:36:27Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Англия}} Манчестър Сити | оригинално име = Футболен Клуб Манчестър Сити | герб = | прозвище = „Гражданите“, „Небесно сините“, „Сити“ | основан = 1880 | стадион = [[Градски стадион на Манчестър|Етихад Стейдиъм]] | капацитет = 55 097 | собственик = {{flagicon|ОАЕ}} [[Мансур бин Зайед Ал Нахян|Шейх Мансур]] | президент = {{flagicon|ОАЕ}} [[Халдун ал Мубарак]] | старши треньор = {{Флагче|Испания}} [[Хосеп Гуардиола]] | първенство = [[Английска висша лига|Висша лига]] | сезон = 2021/22 | място = '''Шампион''' | спонсор = [[Etihad]] | екипировка = [[Пума АГ]] |pattern_la1 = _mancity2223h |pattern_b1 = _mancity2223h |pattern_ra1 = _mancity2223h |pattern_sh1 =_mancity2223h |pattern_so1 = _mancity2223h |leftarm1 = 78BCFF |body1 = 78BCFF |rightarm1 = 78BCFF |shorts1 = 61ACDF |socks1 = FFFFFF |pattern_la2 = _mancity2223a |pattern_b2 = _mancity2223a |pattern_ra2 = _mancity2223a |pattern_sh2 =_mancity2223a |pattern_so2 = _mancity2223al |leftarm2 = 000000 |body2 = 000000 |rightarm2 = 000000 |shorts2 = 000000 |socks2 = 000000 | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = |картинка-описание=Стадион "Етихад"}} '''ФК Манчестър Сити''' ({{lang|en|Manchester City Football Club}}) е английски футболен клуб от град [[Манчестър]]. Отборът се състезава в [[Английска висша лига|Английската висша лига]]. Манчестър Сити е основан през ноември [[1880]] г. като „Сейнт Маркс“ (Уест Гортън), през 1887&nbsp;г. името се сменя на „Ардуик“ АФК, а от [[1894]] носи сегашното си име. Ставал е [[Английска висша лига|шампион на Англия]] пет пъти, носител е на [[ФА къп]] 5 пъти, печелил е [[Карлинг Къп|Купа на Лигата на Англия]] 2 пъти и веднъж е носител на [[КНК]]. Най-успешният период на отбора е през 60-те и 70-те години на ХХ век, под ръководството на Джо Мърсър, като тогава за клуба играят играчи като [[Колин Бел]] и [[Франсис Лий]]. От спечелването на [[Карлинг Къп|Купата на Лигата]] през 1976 г. няма спечелен голям турнир. През 90-те изпада от [[Английска висша лига|Висшата Лига]], а сезон 1998/1999 г. дори прекарва в третото ниво на английския професионален футбол. От 2000 година се състезава пак във [[Английска висша лига|Висшата лига]]. На 1 септември 2008 г. собственикът на гражданите е сменен с компанията Абу Даби Груп, като това им струва 200 млн. паунда. Тя има амбицията да превърне Сити в световна сила и влага много средства във футболисти и подобряване на базата. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Сити е на седмо място в света и на трето в Англия с оборот от 231,1 млн. [[британска лира|британски лири]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.goal.com/en-gb/news/2896/premier-league/2013/01/24/3694898/manchester-united-third-in-football-rich-list-behind-real-madrid- | заглавие=Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=24 януари 2012 |труд=goal.com |издател=Goal.com }}</ref> А за 2017 година отбора е на 5 място в света по приходи отстъпвайки само на Манчестър Юн, Барселона, Реал М и Байерн М, като тенденцията е възходяща след отличния старт на сезон 2017/18 година завършвайки полусезона без загуба и допусната само една в ШЛ. == История == === XIX век === Основателят на футболен клуб Манчестър Сити е родена през 1855 година. Анна Конел е дъщеря на свещеник. През 1865 г. нейният баща е бил ректор на църквата „Св. Марко“ в Западен Гортън&nbsp;– един от най-нуждаещите се райони на Манчестър. Огромният брой на безработните през януари, предизвиква О'Конъл да създаде през 1879 г. свободна трапезария в църквата и специален фонд за подпомагане на бедните. Анна подкрепя инициативите на баща си и участва в обществени поръчки. Много граждани злоупотребяват с алкохола, което предизвика влошаване на положението с престъпността. Анна търси средства за подобряване на духовното състояние на обществото. Поради това през ноември 1880 тя създава няколко спортни клуба. През зимата на същата година е създаден футболен отбор на църквата „Св. Марко“, и баща и става първия президент на клуба, а през 1884&nbsp;г. отборът е преименуван на Асоциацията на Gorton. През август 1887 г. клубът се мести на нов стадион в Hyde Road и получи ново име&nbsp;– ''Arduik'' по името на района на Манчестър. Две години по-късно, клубът изгражда платформа за 1000 зрители. А през 1891 г. той се присъединява към Алианс лигата и две последователни години печели купата в Манчестър. През април 1892 г., във връзка с формирането на Втора дивизия в английския футбол лигата реши да включи ''Ardwick'' в този турнир. В края на сезон 1892/93 отбора печели 5-о място от 12 участници. На следващата година до втора дивизия „Нютън Хийт“, по-късно преименувана на „Манчестър Юнайтед“, който увеличи представителството на Манчестър освен двата клуба. В същото време новоназначеният управител на ''Ardwick'' Джошуа Палби предложил ново име за клуба&nbsp;– „Манчестър Сити“. Според него, това ще подчертае значението на този екип за цялото население на града. Съветът на гуверньорите се съгласява. И от 1894 г. името на „Манчестър Сити“ остава непроменено. === Първата половина XX век === 5 години по-късно, през 1899 г., „Манчестър Сити“ има право да участва в първата (най-висока по това време) английска дивизия, а през 1904 г. клубът достигна финала за ФА Къп, който печели надделявайки с 1&nbsp;– 0 над "Болтън“. Това е първият голям трофей в историята на клуба. През 1906 г. около „гражданите“ (псевдоним на екипа сред феновете) има скандал, Федерацията провежда разследване и установява, че надвишава лимита за заплати на играчите. „Манчестър Сити“ е бил длъжен да плати глоба, като на капитана на отбора Били Мередит и на още седемнадесет играчи на отбора било забранено да играят за клуба. Повечето от тези играчи се преместват в Манчестър Юнайтед. През 1920 г. главната трибуна на стадион „Hyde Road“ е унищожена от пожар. Клубът се премества през 1923 г., на стадион „Main Road“ в Сайд Мос. За дълго време „Манчестър Сити“ не може да постигне някакъв значителен успех, но през 1934 г. „гражданите“ успяват да спечелят втората си победа във ФА Къп на финала срещу „Портсмут“. Само три години по-късно отбора спечели и първата си титла. Все пак следващият сезон е неуспешен за „гражданите“ и те трябва да напуснат елитната дивизия, въпреки че отбора бе вкарал най-много голове в лигата. === Втората половина XX век === За почти 20 години клубът не показва добра игра. И само в сезон 1955/56, „Манчестър Сити“ успя да спечели ФА Къп отново. Този финал се запомня с това, че на вратата на „гражданите“ е немския вратар Берт Траутман, който трябвало да играе част от мача със счупен врат. Ерата на просперитет за „Манчестър Сити“ идва в края на 60-те- и началото на 70-те години. През този период, отбора е ръководен от Джо Мърсър. Под ръководството на специалиста клуба след 34 години през 1968 г., отново става шампион на Англия във Висшата дивизия. В тези времена „гражданите“ са една огромна сила, с играчи като Франсис Лий, Колин Бел (Хрътката), Майк Съмърби и Майк Дойл. В допълнение към шампионата, клубът успява да спечели и ФА Къп през 1969 г., Карлинг Къп и Купата на Носителите на купи през ​​1970 година. Последната купа е спечелена след победа във Виена над полския „Гурник“ Забже с 2:1. Последният му трофей е през 1976 г.&nbsp;– втора Купата на Лигата. След това отборът за дълго няма никакви успехи. През 80-те години, клуба отново изпада, но после се завръща в Премиер лигата. През 1986 г. младежкият отбор на „гражданите“ за първи път в историята си, печели младежката ФА Къп. Въпреки това, по-младото поколение не е в състояние да гарантира връщането на предишната слава на отбора. През 1994 г. клубът се прехвърля от бившия собственик Питър Суолза на консорциум, воден от Франи Лий. Последва серия от уволнени треньори. И въпреки наличието на такива играчи като Уве Рьослер, Найжъл Куин, Джордж Кинкладзе, през 1996 г., „гражданите“ за пореден път изпадат във втора дивизия. По това време отбора бе воден от Джейми Полък (старши), Шон Гоутър и епископ Иън, но това не го спира през 1998 г. да се окаже в трета дивизия. Толкова ниско клубът все още не беше падал. Вярно е, че година по-късно се завръща във втора дивизия. През сезон 1999/2000 под ръководството на Джо Роули клубът си осигури билет за Висшата лига след като завършва на второ място във втора дивизия. Към отбора се присъединяват доста футболисти като, Джордж Уеа и Ричард Дън. Но в крайна сметка, „Манчестър Сити“ завършва на 18-о място и след това отпадна от Висшата лига. На 21 април 2001 г. Джо Роули бе уволнен. Три дни по-късно, на мястото му е назначен Кевин Кийгън. === Начало XXI век === През 2002 г. „Манчестър Сити“ се завърна във Висшата лига и към отбора се присъединяват някои големи придобивки като Петер Шмайхел, Силвен Дистен, Дейвид Сомелиер, Никола Анелка и Роби Фаулър. В резултат на това в шампионата „гражданите“ завършват на девето място във Висшата лига и се класират за Купата на УЕФА, според правилото Fair Play (те стават втория английски клуб получил такова право). 2003 г. е последния мач на стадиона на „Мейн Роуд“. През същата година отборът се премести на нов стадион с капацитет 48000, който е наречен от феновете „​​Ийстландс“. Всички промени не помагат да се подобрят спортните постижения на отбора. Уволнението на 11 март 2005 г. на треньора Кевин Кийгън и неговия помощник Стюърт Пиърс и покупката през 2006 г. на Андреас Исаксон, Дитмар Хаман и Бернардо Коради не променят картината. През лятото на 2007 г. компания от Обединеното кралство, собственост на тайландското семейство Шинаватра, купува отбора за 43 милиона щатски долара (плюс 119 милиона долара от дълга). Новите собственици обещаха да „направят допълнително значителни инвестиции в клуба“. На 6 юли 2007 г. тригодишен договор подписа треньора Свен-Горан Ериксон и футболистите Ведран Чорлука, Хавиер Гаридо, Желсон Фернандеш, Мартин Петров, Елано, Бенджани, Валери Божинов. През този сезон, клубът два пъти спечели дербито на Манчестър в шампионата, но завърши едва девети, като губи последния мач срещу „Мидълзбро“ с резултат 1:8. На 2 юни 2008 г. Ериксон подава оставка и на негово място е назначен уелсецът Марк Хюз. През лятото на 2008 г., нов собственик на клуба става инвестиционната група „Абу Даби Юнайтед Груп“ (ADUG) от ОАЕ. Собственикът на финансовата структура на шейх Мансур бин Зайед Ал Нахаян закупи от Шинаватра първите 90% от акциите на „гражданите“, а година по-късно придобива и останалите 10%. По този начин, ADUG става единствен и законен собственик на „Манчестър Сити“. Веднага е възложена задачата в най-кратки срокове отбора да бъде сред най-добрите клубове в Стария свят. „За да победи отбори като „Челси“ и „Барселона“, трябва да закупи най-малко 22 топ звезди. Пари&nbsp;– няма проблем. През лятото на 2008 г. биват закупени Пабло Забалета, Венсан Компани, Тал Бен-Хаим, Шон Райт-Филипс и Жо, а през зимата Уейн Бридж, Найджъл Де Йонг, Крейг Белами и Робиньо от „Реал Мадрид“ почти за 38 милиона паунда. Въпреки това, отборът демонстрира по-лош резултат от миналия сезон&nbsp;– 10-о място. Въпреки големите слухове за смяна на треньора Марк Хюз остава начело на Сити. През лятото на 2009&nbsp;г. те продължават да купуват доста футболисти Стюарт Тейлър, Гарет Бари, Силвиньо, Коло Туре, Емануел Адебайор, Джолиън Лескът, Карлос Тевес и Роке Санта Крус. Но в първите 11 кръга от Висшата Лига Манчестър Сити печели само 2 победи и това кара ръководството на тима да се раздели с Марк Хюз и на негово място да вземе италианеца Роберто Манчини. Първа титла след 44 години суша Първите попълнения на Манчини идват през зимния трансферен прозорец на 2010&nbsp;г. това са легендата на Арсенал Патрик Виера и младото крило на Мидълзбро Адам Джонсън. Тимът завършва на 5-о място във Висшата лига даващо право на участие в Лига Европа. През лятото Сити е основен конкурент на трансферния пазар, към тима се присъединяват защитниците Александър Коларов и Жером Боатенг, халфовете Яя Туре, Джеймс Милнър, Давид Силва и един от най-добрите млади нападатели на Стария континент Марио Балотели, а през зимата към клуба се присъединява и Един Джеко и Сити завършват трети сезон 2010/11 г. През лятото отбора привлича Стефан Савич, Гаел Клиши, Самир Насри и Серхио Агуеро, отбора постепенно се обиграва и резултатите не закъсняват. На 23 октомври 2011&nbsp;г. Манчестър Сити печели с убедителното 6&nbsp;– 1 срещу градския си съперник Манчестър Юнайтед и то на Олд Трафорд, като нанася най-голямата загуба на тима откакто сър Алекс Фъргюсън е начело на тима. Като цяло двата отбора от Манчестър бяха равностойни, но Сити спечели двете градски дербита и имаше по-добра голова разлика която му донесе и титлата при равни точки с Юнайтед&nbsp;– по 89. Отдавна чакан триумф ! Следващият сезон бяха привлечени Матия Настасич, Хави Гарсия, Джак Родуел и Скот Синклер и след 2 ро място и незадоволителни резултати Манчини беше освободен, а на негово място беше назначен чилиеца Мануел Пелегрини. Той също започна с трансферите и ударно смени почти целия отбор&nbsp;– взе Мартин Демикелис, Стефан Йоветич, Фернандиньо, Хесус Навас, Алваро Негредо, Коло Туре и отбора се освежи заигра атакуващо и резултатно и накрая отново триумфира с титлата като отбора вкара рекордните 103 гола, като дори опорния халф Яя Туре завърши с 20 гола и 7 асистенции. Освен това Сити спечели и купата на Федерацията в Англия. През лятото бяха взети нови попълнения&nbsp;– Фернандо, Уилфред Бони, Уили Кабайеро и Елиаким Мангала, но отбора отбеляза спад и завърши втори без да спечели купа. Пелегрини се задържа още един сезон 2015/16 г. който също бе разочарование въпреки новите попълнения&nbsp;– Бакари Саня със свободен трансфер, Николас Отаменди и младите надежди Рахим Стърлинг (Ливърпул) и Кевин де Бройне (Волфсбург). Но въпреки спечелването на ФА къп и участие на полуфинал в ШЛ, четвъртото място в шампионата на Англия бе отстъпление и затова Пелегрини беше освободен и на негово място е Хосеп Гуардиола който преди това 3 години води Байерн Мюнхен. Гуардиола започна ударна подмяна на застарелите играчи и през лятото привлече в Сити Джон Стоунс (Евертън), Илкай Гюндоган (Борусия Д), Клаудио Браво (Барселона), Лерой Сане (Шалке 04), Нолито (Севиля) и Габриел Жезус (Палмейрас) който се присъедини към отбора през януари защото трябваше да доиграе първенството в Бразилия и стана шампион с Палмейрас. Въпреки новия треньор и солидните попълнения отбора стартира с шест победи от шест мача, но последваха колебливи изяви и накрая отбора завърши на трето място без да спечели никаква купа. Затова подмяната продължи и към отбора се присъединиха Кайл Уокър/Тотнъм/, Едерсон/Бенфика/, Данило/Реал М/, Бенжамен Менди и Бернардо Силва/Монако/, всички закупени от водещи отбори за сериозни суми и отбора започна феноменално новия сезон 2017/18 година и до 19 кръг има само един равен и нито една загуба, продължава и в ШЛ като там в груповата фаза загуби само веднъж от Шахтьор и то защото игра с много промени в състава и с понижена мотивация поради осигурено първо място в групата. През зимния трансферен прозорец Гуардиола продължи да подсилва защитата като от Атлетик Билбао бе закупен Еймерик Лапорт&nbsp;– централен защитник който може да играе и като ляв. Сити продължава да играе добре като до началото на април има само една загуба от Ливърпул и три равни мача е и на четвъртфинал в ШЛ където ще спори с Ливърпул за продължаване на полуфинал. Спорът завърши в полза на Ливърпул 0:3 и 1:2 и така Пеп и Сити приключиха отново безславно участието си в ШЛ. Междувременно Сити загуби и най-важния си мач в който можеше да стане рекордно предсрочно шампион още в дербито с Юнайтед на Етихад стейдиъм в Манчестър но въпреки че поведе с 2:0 през първото полувреме отбора на Ман Сити допусна обрат и загуби с 2:3. Все пак в следващия кръг Ман Сити стана шампион след домакинска издънка на втория&nbsp;– Юнайтед срещу УБА 0:1, така Манчестър Сити триумфира с титлата пет кръга преди края на шампионата след като спечели и купата на Лигата малко по-рано. До края на шампионата в Англия шампионите имаха възможност да поставят доста рекорди във Висшата лига&nbsp;– за най-много точки в един сезон&nbsp;– 100, най-много вкарани голове&nbsp;– 106, най-много победи за един сезон&nbsp;– 32, най-много победи като гост&nbsp;– 16, най-голяма голова разлика&nbsp;– +79, най-много последователни победи&nbsp;– 18, най-много точки като гост&nbsp;– 50, най-много точки пред втория&nbsp;– 19 и най-много пасове в един мач&nbsp;– 902. Това е година на рекордите за Сити и Пеп – шампионска титла на Англия, Карабао къп и Камюнити шийлд. През лятото напуснаха Джо Харт и Яя Туре, но гражданите се подсилиха през лятото само с крилото Рияд Марез от Лестър, което е твърде недостатъчно в офанзивен план с оглед преследване на титлите в Англия и в ШЛ. Новият сезон 2018/19 за Ман Сити започна чудесно спечелиха Камюнити Шийлд срещу Челси 2&nbsp;– 0, и след поредица от силни мачове и победи дойде изненадваща серия от загуби от Челси 0&nbsp;– 2 Кристъл Палас 2&nbsp;– 3, Лестър 1&nbsp;– 2 и Нюкасъл 1&nbsp;– 2 и в един момент отбора на Гуардиола изоставаше от Ливърпул със 7 точки и защитата на титлата изглеждаше мираж. Но след победа у дома срещу Ливърпул на Клоп с 2&nbsp;– 1 Сити намали пасива на 4 точки и до края на шампионата битката беше невероятна като Сити след серия от 14 мача без загубена точка успя да защити титлата с 98 точки, а Ливърпул завърши с 97 нещо невиждано във Висшата лига. Междувременно гражданите спечелиха и двете купи-на Лигата срещу Челси 4&nbsp;– 3 след дузпи и ФА къп срещу Уотфорд 6&nbsp;– 0. Но пак отпаднаха на четвъртфинал в ШЛ от Тотнъм 0&nbsp;– 1 и 4&nbsp;– 3, като Агуеро изпусна дузпа в първия мач. Ливърпул и Тотнъм играха финал в ШЛ като титлата спечелиха мърсисайдци 2&nbsp;– 0. А след поредното отпадане от ШЛ и сериозното израстване на Ливърпул Ман Сити се нуждае от сериозно подсилване на състава особено още един стабилен централен защитник, ляв халф бек и още един нападател в атака за да не допусне срив и да има шанс за ШЛ през следващите години. Новия сезон 2019/20 г. започна с трофей&nbsp;– спечелването на Камюнити шийлд след равенство с Ливърпул –1-1 и победа след изпълнение на дузпи 4&nbsp;– 3. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 юни 2021 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#7EBFFF"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |31 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Едерсон Мораеш|Едерсон]] |- |13 ||{{Флагче|САЩ}} [[Зак Стефен]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#7EBFFF" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Англия}} [[Кайл Уокър]] |- |{{0}}3 |{{Флагче|Португалия}} [[Рубен Диаш]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Джон Стоунс]] |- |{{0}}6 |{{Флагче|Нидерландия}} [[Нейтън Аке]] |- |14 ||{{Флагче|Испания}} [[Аймерик Лапорт]] |- |22 ||{{Флагче|Франция}} [[Бенжамин Менди]] |- |27 ||{{Флагче|Португалия}} [[Жоао Кансело]] |- |11 ||{{Флагче|Украйна}} [[Олександър Зинченко]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#7EBFFF" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Германия}} [[Илкай Гюндоган]] |- |16 ||{{Флагче|Испания}} [[Родри Ернандес|Родри]] |- |17 ||{{Флагче|Белгия}} [[Кевин Де Бройне]] {{капитан}} |- |20 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бернардо Силва]] |- |25 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Фернандиньо]] |- |47 ||{{Флагче|Англия}} [[Фил Фодън]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#7EBFFF" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Англия}} [[Рахим Стърлинг]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Габриел Жезус]] |- |26 ||{{Флагче|Алжир}} [[Рияд Марез]] |} <br clear=all><noinclude> == Отличия == * [[Файл:Premier league trophy icon.png|24px]] [[Първа английска дивизия]] / [[Висша лига на Англия]] '''(8)''': 1936/37; 1967/68; 2011/12; 2013/14; 2017/18; 2018/19: 2020/21, 2021/22 * [[Файл:Football League 2 Trophy.svg|24px]] [[Втора английска дивизия]] / [[Английска първа футболна лига]] '''(7)''': 1898/99; 1902/03; 1909/10; 1927/28; 1946/47; 1965/66; 2001/02 * [[Файл:FA_Cup.png|24px]] [[ФА Къп]] '''(6)''': 1904; 1934; 1956; 1969; 2011; 2019 * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на Футболната лига]] '''(8)''': 1969/70; 1975/76; 2013/14; 2015/16; 2017/18; 2018/19; 2019/20; 2020/21 * [[Файл:CommunityShield.png|24px]] [[Къмюнити Шийлд]] '''(7)''': 1937, 1968, 1972, 2012, 2018, 2019,2022 * [[Файл:Coppacoppe.png|24px]] [[Купа на носителите на купи]] '''(1)''': 1970; == Любопитно == Градският съперник [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] имаше табло на своя стадион „[[Олд Трафорд (стадион)|Олд Трафорд]]“ на което отброява откога Манчестър Сити няма титла. Този период беше 36 години. Таблото вече го няма, защото Манчестър Сити спечели ФА къп през 2011&nbsp;г. Феновете на Манчестър Юнайтед сложиха подобна табела на която пише титлите на клуба с подтекст, че са задминали ФК Ливърпул по брой спечелени титли. Но вече не е така след като Ливърпул спечелиха Шампионската лига през сезон 2018/2019. == Химн == <div style="font-size:smaller"> {{цитат|Blue Moon, you saw me standing alone, Whit out a dream in my heart, Without a love of my own, Blue Moon, you knew just what I was there for, You heard me saying a prayer for, Someone I could really care for, Then suddenly they'll appear before me, The only one my arms could ever hold, I heard someone whisper 'Please adore me', And when I looked my moon had turned to gold, Blue Moon, now I'm no longer alone, I have a dream in my heart, I have a love of my own... Hello hello, we are the City boys, Hello hello, we are the City boys, And if you are a United fan surrender or you'll die, We all follow the City! (or: And if you are a Wigan fan surrender all your pies) I've never felt more like singing the blues, City will win, United will lose, Oh City, You got me singing the blues, [clap, clap, clap, clap] I've never felt more like crying all night, City are great United are ****, Oh City, You got me singing the blues! City, City, The Best Team In The Land, In All The World. (to the tune of the Vikings) There's only one City... We are not, We're not really here..... Who the **** are Man Utd?}} </div> == Външни препратки == * [http://www.mcfc.co.uk/ Официален сайт] * {{facebook|mcfcofficial|ФК Манчестър Сити}} == Източници == <references /> {{Английска висша лига}} [[Категория:ФК Манчестър Сити| ]] 3f716oc62tlk78bflpdblwsd8cmfy0g 0 177252 11464013 11458616 2022-07-19T20:09:15Z Viktorkostadinov861 311544 /* В */ wikitext text/x-wiki '''Петричани''' (единствено число '''петричанин''', '''петричанка''', {{lang|el|Πετριτσιώτες}}, ''петрициотес''<ref>Днес в Гърция с петрициотес по-често се означават жителите на село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], на гръцки Нео Петрици, в превод Нови Петрич, в което след 1913 година се изселват част от петричките [[гъркомани]].</ref>) са жителите на град [[Петрич]], [[България]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени в Петрич == __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] – [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- [[Файл:Kocho Mavrodiev IMARO.JPG|мини|Кочо Мавродиев]] [[Файл:Lazar Gyurov IMARO.jpg|мини|Лазар Гюров]] === А === * {{флагче|България}} [[Алекса Полизоев]] (1933 - 2022), български писател и културен деец * {{флагче|България}} [[Анастас Антикаджиев]] (1860 – 1956), петрички търговец и дарител * {{флагче|България}} Анета Попдимитрова Филипова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1901 г., работила като българска учителка в Петрич, омъжена за [[Иван Кьосев (свещеник)|Иван Кьосев]]<ref name="Музей">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/освобождението-на-петрич/ | заглавие=Освобождението на Петрич|достъп_дата = 6 януари 2017 |издател=Исторически музей Петрич }}</ref> * {{флагче|България}} [[Антон Личков]] (р. 1980), български футболист * {{флагче|България}} Антон Станков, завършил [[Цариградска българска духовна семинария|българската семинария]] в Цариград, работил като учител в Петрич през учебната 1912/13 г., по-късно заемал различни постове в България<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Атанас Атанасов (партизанин)|Атанас Атанасов]] (1921 – 1975), български партизанин === Б === * {{флагче|България}} [[Богдан Шумаров]] (р. 1996), български кикбоксьор, европейски шампион в стил К1 за професионалисти * {{флагче|България}} [[Борис Гаганелов]] (1941 – 2020), български футболист * {{флагче|България}} Борис Спасов Полизоев (1922 – 1945), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 74</ref> * {{флагче|България}} [[Борис Ячев]] (р. 1965), български политик от [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО – БНД]] и [[НФСБ]] === В === * {{флагче|България}} [[Валери Яков]] (р. 1958), български журналист * {{флагче|България}} [[Вангел Агликин|Вангел Митов Агликин]] (1914 – 1957), български антикомунист, горянин * {{флагче|България}} [[Васил Василев (партизанин)|Васил Василев]] (1915 – 2006), български партизанин * {{флагче|България}} [[Венко Евтимов]] (р. 1955), български поет * {{флагче|България}} [[Вера Кирова]], (р. 1940), българска примабалерина * {{флагче|България}} [[Виолета Донева]] (р. 1943), българска актриса * {{флагче|България}} [[Владислав Вълчев]] (1962 – 2017), български фолклорен и попфолк певец * {{флагче|България}} [[Воймир Асенов]] (1939 – 2013), български поет * {{флагче|България}} [[Володя Стоянов]] (р. 1960), български фолклорен и попфолк певец *{{флагче|България}}[[Виктор Костадинов]] (р. 2007),български фолклорен певец === Г === * {{флагче|България}} [[Габриела (певица)|Габриела]], българска попфолк певица * {{флагче|България}} [[Георги Данев (общественик)|Георги Данев]] (1935 – 2009), български общественик и деец от [[МПО|Македонската патриотична организация]] * {{флагче|България}} [[Георги Налджиев]] (р. 1988), български актьор * {{флагче|България}} [[Георги Тимев (композитор)|Георги Тимев]] (1920 – 1993), български композитор * {{флагче|България}} [[Георги Чапкънов (учител)|Георги Чапкънов]] (1861 – 1905), български учител * {{флагче|България}} [[Георги Чапразов]] (Мирски), български революционер и дългогодишен кмет на Петрич * {{флагче|България}} [[Георги Чапразов (диригент)|Георги Чапразов]] (1950 – 2013), български диригент * {{флагче|България}} [[Горан Ангелов]] (1912 – 1994), български политик от БКП === Д === * {{флагче|България}} [[Димитрина Бъчварова]] (1934 – 2010), петрички краевед и основател на музейното дело в града * {{флагче|България}} Димитра (Димитрина, Митра) Янева Стоименова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1895 г., работила като българска учителка в различни градове на Македония, омъжена за [[Костак Илиев]]<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Димитър Гонов]] (1933 – 2017), български писател и драматург<ref>[http://vestnikpriatel.com/димитър-гонов-по-тънките-релси-на-но/ Димитър Гонов „По тънките релси на нощта“]</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Карадалиев]] (р. 1971), български футболист * {{флагче|България}} [[Димитър Коларов]] (1937 – 2019), български народен певец<ref>[http://www.blagoevgrad.utre.bg/2019/06/13/535547-pochina_izpulnitelyat_na_himna_na_petrich_dimitur_kolarov Почина изпълнителят на химна на Петрич Димитър Коларов]</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Топтанов]] (1944 – 1997), български археолог * {{флагче|България}} [[Димитър Туджаров - Шкумбата]] (р. 1954), български шоумен === Е === * {{флагче|България}} [[Евгения Бързашка]] (р. 1953), българска токсиколожка и педиатърка * {{флагче|България}} [[Евелина Николова]] (р. 1993), българска състезателка по борба * {{флагче|България}} [[Евтим Евтимов]] (1933 – 2016), български поет * {{флагче|България}} [[Елена Янева]] (1885 – 1962), българска просветна деятелка * {{флагче|България}} [[Емил Шаламанов]] (р. 1976), български футболист === Ж === === И === * {{флагче|България}} [[Ивайло Стоянов]] (р. 1981), български и международен футболен съдия * {{флагче|България}} [[Иван Ангов]] (1882 – 1937), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Антонов]] (1882 – 1928), български революционер и духовник * {{флагче|България}} [[Иван Апостолов (туристически деец)|Иван Апостолов]] (1927 – 2003), български туристически деец, общественик и учител * {{флагче|България}} [[Иван Константинов (зограф)|Иван Константинов]] (ок. 1850 – 1917), български иконописец * {{флагче|България}} [[Иван Стойчев (архитект)|Иван Стойчев]] (р. 1949), български архитект и художник<ref>[https://4vlast-bg.com/archives/495407 Изложба на арх. Иван Стойчев в Исторически музей в Петрич]</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Тасушев]] (ок. 1883 – 1913), български революционер * {{флагче|България}} [[Илия Антонов]] (1888 – ?), български учител, общественик и политик * {{флагче|България}} [[Илия Конев]] (1928 – 2009), български филолог, професор * {{флагче|България}} [[Илия Луков]] (р. 1974), български народен и попфолк певец * {{флагче|България}} [[Илия Манолов]] (1929 – 2019), български етномузиколог, професор<ref>[http://bnr.bg/blagoevgrad/post/101190330/pochina-etnomuzikologat-profesor-ilia-manolov Почина етномузикологът професор Илия Манолов]</ref> === Й === * {{флагче|България}} [[Йордан Мантарлиев]] (р. 1979), български историк, по произход от Мантар<ref>Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 11. </ref> * {{флагче|България}} [[Йордан Шопов]] (1930 – 2006), български историк, професор * {{флагче|България}} [[Йосиф Тасев]] (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах === К === * {{флагче|България}} [[Карамфил Божиков]] (р. 1984), български народен певец * {{флагче|България}} [[Катя Кирянова]] (р. 1947), българска поетеса и текстописка * {{флагче|България}} [[Катя Паскалева]] (1945 – 2002), българска актриса * {{флагче|България}} [[Кирил Аспарухов]] (р. 1948), български шоумен, поет и журналист * {{флагче|България}} [[Кирил Георгиев]] (р. 1965), български шахматист * {{флагче|България}} [[Кирил Пецев]] (р. 1953), български журналист и писател * {{флагче|България}} [[Кирил Стамчев]] (1935 – ?), български цигулар * {{флагче|България}} [[Кирил Терзиев]] (р. 1983), български борец * {{флагче|България}} [[Коста Керемидчиев]] (1922 – ?), български политик от БКП * {{флагче|България}} [[Костадин Кабранов]] (1954 - 2022), български футболист<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/10580491 Почина вечният голмайстор на „Беласица“ (Петрич) Костадин Кабранов]</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Кавалджиев]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Костадин Стойков (политик)|Костадин Стойков]] (р. 1980), български политик * {{флагче|България}} [[Костадин Филипов (кореспондент)|Костадин Филипов]] (р. 1947), български журналист * {{флагче|България}} [[Красимир Кочев]] (р. 1974), български борец === Л === * {{флагче|България}} [[Лазар Гюров]] (1872 – 1931), български революционер === М === * {{флагче|България}} [[Магдалена Шумарова]] (1948 – 2021), българска поетеса и писателка * {{флагче|България}} Мария Атанасова Топтанова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]], работила като българска учителка в Петрич и другаде в България<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Мита Агликин]] (1869 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Михаил Вардев]] (1881 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Михо Попов]] (1882 – 1965), български общественик и политик === Н === * {{флагче|Гърция}} Наум Арванитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония<ref>{{Cite web|url=https://macedonian-fighters.com/index.php?title=%CE%9D%CE%B1%CE%BF%CF%8D%CE%BC_%CE%91%CF%81%CE%B2%CE%B1%CE%BD%CE%AF%CF%84%CE%B7%CF%82|title=Αρβανίτης Ναούμ - Μακεδονομάχοι|website=macedonian-fighters.com|accessdate=2021-09-23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Николай Цветков (хореограф)|Николай Цветков]] (р. 1960), български хореограф, професор * {{флагче|България}} [[Никола Димитров (офицер)|Никола Димитров]] (1919 – ?), български политически офицер, генерал-майор * {{флагче|България}} [[Никола Шапков]], български учител === О === * {{флагче|България}} [[Огнян Филипов]] (1950 – 2014), български спортен деятел и общественик === П === * {{флагче|България}} Павлина (Паулина) Вардева, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1902 г., работила като българска учителка в Петрич, омъжена за [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]]<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Параскева Филипова]] (1870 – 1949), българска просветна деятелка, първа българска учителка в Петрич<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Панчо Попмихов]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Петър Касабов]] (р. 1979), треньор на женския национален отбор по борба * {{флагче|България}} [[Петър Сотиров (езиковед)|Петър Сотиров]] (р. 1958), български и полски езиковед - славист, професор === Р === * {{флагче|България}} [[Румяна Коцева]] (р. 1954), българска поп певица === С === * {{флагче|България}} [[Светослав Лобошки]] (р. 1963), български композитор * {{флагче|България}} [[Силвия Аздреева]] (р. 1986), , българска алпинистка * {{флагче|България}} [[Соня Колтуклиева]] (р. 1957), българска журналистка * {{флагче|България}} [[Стоян Марушкин]] (ок. 1840 – 1907), български общественик * {{флагче|България}} [[Стоян Трушков]] (1870 – 1913), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Търнаджиев]] (1886 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] (р. 1980), български актьор === Т === * {{флагче|България}} [[Тодор Попхристов]] (ок. 1872 – ок. 1917), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Тома Митов]] (1882 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Тома Трушков]] – български просветен деец * {{флагче|България}} [[Траян Лялев]] (1930 – 2012), български юрист, професор === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Ангов]] (1969 – 2022), български рок музикант, вокалист * {{флагче|България}} [[Христо Бахтарлиев]] (р. 1985), български футболист * {{флагче|България}} [[Христо Любенов|Христо Любенов–Шани]] (1943 – 2013), български композитор * {{флагче|България}} [[Христо Поптрендафилов]], български възрожденски духовник * {{флагче|България}} [[Христо Филипов]] (1880 – 1964), български общественик и свещеник === Ц === * {{флагче|България}} [[Цветелина]] (р. 1976), българска попфолк певица === Щ === * {{флагче|България}} [[Щерю Димитров]] (р. 1979), български футболист === Я === * {{флагче|България}} [[Януш Стойчев]] (ок. 1875 – 1929), български общественик и политик ==== Македоно-одрински опълченци от Петрич ==== * {{флагче|България}} Илия Ангелов, 20-годишен, четата на [[Дончо Златков]], 15 щипска дружина<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Ангелов, 34-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина<ref>{{МОО|31}}</ref> === Починали в Петрич === * {{флагче|България}} [[Ангел Бълев]] (1909 – 1967), български политик, деец на БКП * {{флагче|България}} Асен Георгиев Кираджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 77</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Калибацев]] (1886 – 1956), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Маджаров]] (1881 – 1935), български просветен деец и общественик * {{флагче|България}} [[Аце Иванов]] (1880 – 1927), български революционер, войвода на ВМОК * {{флагче|България}} Белчо Кулев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 4</ref> * {{флагче|България}} [[Борис Богданов (капитан)|Борис Богданов]] (1887 – 1916) – български офицер, капитан * {{флагче|България}} [[Васил Дудаклиев]] (ок. 1881 - 1961), български медик, първи окръжен лекар на Петрички окръг * {{флагче|България}} [[Георги Въндев]] (1890 – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Попов (Голешово)|Георги Попов]] (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом * {{флагче|България}} [[Давид Проев]] (1884 – 1971), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]] (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО, народен представител от БЗНС * {{флагче|България}} [[Димитър Мазнейков]] (1926 – 2011), български стопански деец, агроном * {{флагче|България}} [[Димитър Панделиев]] (1927 – 1995), български драматург и писател * {{флагче|България}} [[Дончо Лазаров]] (1878 – 1950), български революционер * {{флагче|България}} [[Златин Ангелски]] (ок. 1837 – 1914), български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Иван Телятинов]] (1871 – 1930), български революционер * {{флагче|България}} [[Михо Попов]] (1882 – 1965), български общественик и политик * {{флагче|България}} [[Панайот Карамфилович]] (1885 – 1921), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Разбойников]] (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС === Свързани с Петрич === * {{флагче|България}} [[Ванга]] (1911 – 1996), българска пророчица * {{флагче|България}} [[Георги Урумов]], български общественик и учител * {{флагче|България}} [[Гоце Дивлев]] (1907 – 1939), български комунист, деец на БКП и ВМРО (обединена) * {{флагче|България}} [[Данаил Зердев]] (1886 – 1968), български свещеник и общественик * {{флагче|България}} [[Димитър Бъчваров (летец)|Димитър Бъчваров]] (1915 – 2011), български военен летец, полковник * {{флагче|България}} [[Димитър Гущанов]] (1876 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Димитър Стоянов (просветен деец)|Димитър Стоянов]] (1908 - 1988), български комунист, просветен деец и училищен инспектор * {{флагче|България}} [[Илияна Каракочева]] (Ина Крейн) (р. 1966), българска писателка * {{флагче|България}} [[Климент Кьосев]], български духовник, учител в Петрич, ръководител на [[Петричка българска община|Петричката българска община]] * {{флагче|България}} [[Кочо Мавродиев]] (1860 – 1913), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Надка Голчева]] (р. 1952), българска баскетболистка * {{флагче|България}} [[Никола Парапанов]] (1874 – 1937), български военен деец, майор * {{флагче|България}} [[Огнян Стойков]] (1960 – 1989), български алпинист<ref>[https://struma.bg/историята-помни-петричанин-изкачи-ан/ Петричанин изкачи Анапурна, но остана негов вечен пленник на върха]</ref> * {{флагче|България}} [[Павел Джингаров]] (1912 – 1945), български военен деец, капитан * {{флагче|България}} [[Панделия Стоянов]] (1900 – 1983), български революционер, войвода на ВМРО и деец на МПО * {{флагче|България}}{{флагче|Русия}} [[Сергей Шишов]] (1894 – 1969), руски и български художник и общественик<ref>[http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=979 Митев, Денчо. Белоемигранти, учители в Кюстендилската гимназия – Сергей Шишов, вестник „Наблюдател“, 15.12.2009.]</ref> * {{флагче|България}} [[Тодор Стоянов (просветен деец)|Тодор Стоянов]] (1888 – 1975), български просветен, културен и обществен деец == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Петричани| ]] se37v66c0vuhxcdt0d6lzwvjknntbmu 11464359 11464013 2022-07-20T06:33:33Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/Viktorkostadinov861|редакции на Viktorkostadinov861]] ([[User talk:Viktorkostadinov861|б]].), към версия на Протогер wikitext text/x-wiki '''Петричани''' (единствено число '''петричанин''', '''петричанка''', {{lang|el|Πετριτσιώτες}}, ''петрициотес''<ref>Днес в Гърция с петрициотес по-често се означават жителите на село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], на гръцки Нео Петрици, в превод Нови Петрич, в което след 1913 година се изселват част от петричките [[гъркомани]].</ref>) са жителите на град [[Петрич]], [[България]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени в Петрич == __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] – [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- [[Файл:Kocho Mavrodiev IMARO.JPG|мини|Кочо Мавродиев]] [[Файл:Lazar Gyurov IMARO.jpg|мини|Лазар Гюров]] === А === * {{флагче|България}} [[Алекса Полизоев]] (1933 - 2022), български писател и културен деец * {{флагче|България}} [[Анастас Антикаджиев]] (1860 – 1956), петрички търговец и дарител * {{флагче|България}} Анета Попдимитрова Филипова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1901 г., работила като българска учителка в Петрич, омъжена за [[Иван Кьосев (свещеник)|Иван Кьосев]]<ref name="Музей">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/освобождението-на-петрич/ | заглавие=Освобождението на Петрич|достъп_дата = 6 януари 2017 |издател=Исторически музей Петрич }}</ref> * {{флагче|България}} [[Антон Личков]] (р. 1980), български футболист * {{флагче|България}} Антон Станков, завършил [[Цариградска българска духовна семинария|българската семинария]] в Цариград, работил като учител в Петрич през учебната 1912/13 г., по-късно заемал различни постове в България<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Атанас Атанасов (партизанин)|Атанас Атанасов]] (1921 – 1975), български партизанин === Б === * {{флагче|България}} [[Богдан Шумаров]] (р. 1996), български кикбоксьор, европейски шампион в стил К1 за професионалисти * {{флагче|България}} [[Борис Гаганелов]] (1941 – 2020), български футболист * {{флагче|България}} Борис Спасов Полизоев (1922 – 1945), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 74</ref> * {{флагче|България}} [[Борис Ячев]] (р. 1965), български политик от [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО – БНД]] и [[НФСБ]] === В === * {{флагче|България}} [[Валери Яков]] (р. 1958), български журналист * {{флагче|България}} [[Вангел Агликин|Вангел Митов Агликин]] (1914 – 1957), български антикомунист, горянин * {{флагче|България}} [[Васил Василев (партизанин)|Васил Василев]] (1915 – 2006), български партизанин * {{флагче|България}} [[Венко Евтимов]] (р. 1955), български поет * {{флагче|България}} [[Вера Кирова]], (р. 1940), българска примабалерина * {{флагче|България}} [[Виолета Донева]] (р. 1943), българска актриса * {{флагче|България}} [[Владислав Вълчев]] (1962 – 2017), български фолклорен и попфолк певец * {{флагче|България}} [[Воймир Асенов]] (1939 – 2013), български поет * {{флагче|България}} [[Володя Стоянов]] (р. 1960), български фолклорен и попфолк певец === Г === * {{флагче|България}} [[Габриела (певица)|Габриела]], българска попфолк певица * {{флагче|България}} [[Георги Данев (общественик)|Георги Данев]] (1935 – 2009), български общественик и деец от [[МПО|Македонската патриотична организация]] * {{флагче|България}} [[Георги Налджиев]] (р. 1988), български актьор * {{флагче|България}} [[Георги Тимев (композитор)|Георги Тимев]] (1920 – 1993), български композитор * {{флагче|България}} [[Георги Чапкънов (учител)|Георги Чапкънов]] (1861 – 1905), български учител * {{флагче|България}} [[Георги Чапразов]] (Мирски), български революционер и дългогодишен кмет на Петрич * {{флагче|България}} [[Георги Чапразов (диригент)|Георги Чапразов]] (1950 – 2013), български диригент * {{флагче|България}} [[Горан Ангелов]] (1912 – 1994), български политик от БКП === Д === * {{флагче|България}} [[Димитрина Бъчварова]] (1934 – 2010), петрички краевед и основател на музейното дело в града * {{флагче|България}} Димитра (Димитрина, Митра) Янева Стоименова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1895 г., работила като българска учителка в различни градове на Македония, омъжена за [[Костак Илиев]]<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Димитър Гонов]] (1933 – 2017), български писател и драматург<ref>[http://vestnikpriatel.com/димитър-гонов-по-тънките-релси-на-но/ Димитър Гонов „По тънките релси на нощта“]</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Карадалиев]] (р. 1971), български футболист * {{флагче|България}} [[Димитър Коларов]] (1937 – 2019), български народен певец<ref>[http://www.blagoevgrad.utre.bg/2019/06/13/535547-pochina_izpulnitelyat_na_himna_na_petrich_dimitur_kolarov Почина изпълнителят на химна на Петрич Димитър Коларов]</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Топтанов]] (1944 – 1997), български археолог * {{флагче|България}} [[Димитър Туджаров - Шкумбата]] (р. 1954), български шоумен === Е === * {{флагче|България}} [[Евгения Бързашка]] (р. 1953), българска токсиколожка и педиатърка * {{флагче|България}} [[Евелина Николова]] (р. 1993), българска състезателка по борба * {{флагче|България}} [[Евтим Евтимов]] (1933 – 2016), български поет * {{флагче|България}} [[Елена Янева]] (1885 – 1962), българска просветна деятелка * {{флагче|България}} [[Емил Шаламанов]] (р. 1976), български футболист === Ж === === И === * {{флагче|България}} [[Ивайло Стоянов]] (р. 1981), български и международен футболен съдия * {{флагче|България}} [[Иван Ангов]] (1882 – 1937), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Антонов]] (1882 – 1928), български революционер и духовник * {{флагче|България}} [[Иван Апостолов (туристически деец)|Иван Апостолов]] (1927 – 2003), български туристически деец, общественик и учител * {{флагче|България}} [[Иван Константинов (зограф)|Иван Константинов]] (ок. 1850 – 1917), български иконописец * {{флагче|България}} [[Иван Стойчев (архитект)|Иван Стойчев]] (р. 1949), български архитект и художник<ref>[https://4vlast-bg.com/archives/495407 Изложба на арх. Иван Стойчев в Исторически музей в Петрич]</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Тасушев]] (ок. 1883 – 1913), български революционер * {{флагче|България}} [[Илия Антонов]] (1888 – ?), български учител, общественик и политик * {{флагче|България}} [[Илия Конев]] (1928 – 2009), български филолог, професор * {{флагче|България}} [[Илия Луков]] (р. 1974), български народен и попфолк певец * {{флагче|България}} [[Илия Манолов]] (1929 – 2019), български етномузиколог, професор<ref>[http://bnr.bg/blagoevgrad/post/101190330/pochina-etnomuzikologat-profesor-ilia-manolov Почина етномузикологът професор Илия Манолов]</ref> === Й === * {{флагче|България}} [[Йордан Мантарлиев]] (р. 1979), български историк, по произход от Мантар<ref>Мантарлиев, Йордан. Бежанският и преселническият въпрос в България по време и след Втората световна война, София, 2016, с. 11. </ref> * {{флагче|България}} [[Йордан Шопов]] (1930 – 2006), български историк, професор * {{флагче|България}} [[Йосиф Тасев]] (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах === К === * {{флагче|България}} [[Карамфил Божиков]] (р. 1984), български народен певец * {{флагче|България}} [[Катя Кирянова]] (р. 1947), българска поетеса и текстописка * {{флагче|България}} [[Катя Паскалева]] (1945 – 2002), българска актриса * {{флагче|България}} [[Кирил Аспарухов]] (р. 1948), български шоумен, поет и журналист * {{флагче|България}} [[Кирил Георгиев]] (р. 1965), български шахматист * {{флагче|България}} [[Кирил Пецев]] (р. 1953), български журналист и писател * {{флагче|България}} [[Кирил Стамчев]] (1935 – ?), български цигулар * {{флагче|България}} [[Кирил Терзиев]] (р. 1983), български борец * {{флагче|България}} [[Коста Керемидчиев]] (1922 – ?), български политик от БКП * {{флагче|България}} [[Костадин Кабранов]] (1954 - 2022), български футболист<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/10580491 Почина вечният голмайстор на „Беласица“ (Петрич) Костадин Кабранов]</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Кавалджиев]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Костадин Стойков (политик)|Костадин Стойков]] (р. 1980), български политик * {{флагче|България}} [[Костадин Филипов (кореспондент)|Костадин Филипов]] (р. 1947), български журналист * {{флагче|България}} [[Красимир Кочев]] (р. 1974), български борец === Л === * {{флагче|България}} [[Лазар Гюров]] (1872 – 1931), български революционер === М === * {{флагче|България}} [[Магдалена Шумарова]] (1948 – 2021), българска поетеса и писателка * {{флагче|България}} Мария Атанасова Топтанова, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]], работила като българска учителка в Петрич и другаде в България<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Мита Агликин]] (1869 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Михаил Вардев]] (1881 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Михо Попов]] (1882 – 1965), български общественик и политик === Н === * {{флагче|Гърция}} Наум Арванитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония<ref>{{Cite web|url=https://macedonian-fighters.com/index.php?title=%CE%9D%CE%B1%CE%BF%CF%8D%CE%BC_%CE%91%CF%81%CE%B2%CE%B1%CE%BD%CE%AF%CF%84%CE%B7%CF%82|title=Αρβανίτης Ναούμ - Μακεδονομάχοι|website=macedonian-fighters.com|accessdate=2021-09-23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Николай Цветков (хореограф)|Николай Цветков]] (р. 1960), български хореограф, професор * {{флагче|България}} [[Никола Димитров (офицер)|Никола Димитров]] (1919 – ?), български политически офицер, генерал-майор * {{флагче|България}} [[Никола Шапков]], български учител === О === * {{флагче|България}} [[Огнян Филипов]] (1950 – 2014), български спортен деятел и общественик === П === * {{флагче|България}} Павлина (Паулина) Вардева, завършила [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската девическа гимназия]] в 1902 г., работила като българска учителка в Петрич, омъжена за [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]]<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Параскева Филипова]] (1870 – 1949), българска просветна деятелка, първа българска учителка в Петрич<ref name="Музей"/> * {{флагче|България}} [[Панчо Попмихов]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Петър Касабов]] (р. 1979), треньор на женския национален отбор по борба * {{флагче|България}} [[Петър Сотиров (езиковед)|Петър Сотиров]] (р. 1958), български и полски езиковед - славист, професор === Р === * {{флагче|България}} [[Румяна Коцева]] (р. 1954), българска поп певица === С === * {{флагче|България}} [[Светослав Лобошки]] (р. 1963), български композитор * {{флагче|България}} [[Силвия Аздреева]] (р. 1986), , българска алпинистка * {{флагче|България}} [[Соня Колтуклиева]] (р. 1957), българска журналистка * {{флагче|България}} [[Стоян Марушкин]] (ок. 1840 – 1907), български общественик * {{флагче|България}} [[Стоян Трушков]] (1870 – 1913), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Търнаджиев]] (1886 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] (р. 1980), български актьор === Т === * {{флагче|България}} [[Тодор Попхристов]] (ок. 1872 – ок. 1917), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Тома Митов]] (1882 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Тома Трушков]] – български просветен деец * {{флагче|България}} [[Траян Лялев]] (1930 – 2012), български юрист, професор === Х === * {{флагче|България}} [[Христо Ангов]] (1969 – 2022), български рок музикант, вокалист * {{флагче|България}} [[Христо Бахтарлиев]] (р. 1985), български футболист * {{флагче|България}} [[Христо Любенов|Христо Любенов–Шани]] (1943 – 2013), български композитор * {{флагче|България}} [[Христо Поптрендафилов]], български възрожденски духовник * {{флагче|България}} [[Христо Филипов]] (1880 – 1964), български общественик и свещеник === Ц === * {{флагче|България}} [[Цветелина]] (р. 1976), българска попфолк певица === Щ === * {{флагче|България}} [[Щерю Димитров]] (р. 1979), български футболист === Я === * {{флагче|България}} [[Януш Стойчев]] (ок. 1875 – 1929), български общественик и политик ==== Македоно-одрински опълченци от Петрич ==== * {{флагче|България}} Илия Ангелов, 20-годишен, четата на [[Дончо Златков]], 15 щипска дружина<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Ангелов, 34-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина<ref>{{МОО|31}}</ref> === Починали в Петрич === * {{флагче|България}} [[Ангел Бълев]] (1909 – 1967), български политик, деец на БКП * {{флагче|България}} Асен Георгиев Кираджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 77</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Калибацев]] (1886 – 1956), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Маджаров]] (1881 – 1935), български просветен деец и общественик * {{флагче|България}} [[Аце Иванов]] (1880 – 1927), български революционер, войвода на ВМОК * {{флагче|България}} Белчо Кулев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 4</ref> * {{флагче|България}} [[Борис Богданов (капитан)|Борис Богданов]] (1887 – 1916) – български офицер, капитан * {{флагче|България}} [[Васил Дудаклиев]] (ок. 1881 - 1961), български медик, първи окръжен лекар на Петрички окръг * {{флагче|България}} [[Георги Въндев]] (1890 – 1942), български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Попов (Голешово)|Георги Попов]] (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом * {{флагче|България}} [[Давид Проев]] (1884 – 1971), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]] (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО, народен представител от БЗНС * {{флагче|България}} [[Димитър Мазнейков]] (1926 – 2011), български стопански деец, агроном * {{флагче|България}} [[Димитър Панделиев]] (1927 – 1995), български драматург и писател * {{флагче|България}} [[Дончо Лазаров]] (1878 – 1950), български революционер * {{флагче|България}} [[Златин Ангелски]] (ок. 1837 – 1914), български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Иван Телятинов]] (1871 – 1930), български революционер * {{флагче|България}} [[Михо Попов]] (1882 – 1965), български общественик и политик * {{флагче|България}} [[Панайот Карамфилович]] (1885 – 1921), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Разбойников]] (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС === Свързани с Петрич === * {{флагче|България}} [[Ванга]] (1911 – 1996), българска пророчица * {{флагче|България}} [[Георги Урумов]], български общественик и учител * {{флагче|България}} [[Гоце Дивлев]] (1907 – 1939), български комунист, деец на БКП и ВМРО (обединена) * {{флагче|България}} [[Данаил Зердев]] (1886 – 1968), български свещеник и общественик * {{флагче|България}} [[Димитър Бъчваров (летец)|Димитър Бъчваров]] (1915 – 2011), български военен летец, полковник * {{флагче|България}} [[Димитър Гущанов]] (1876 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Димитър Стоянов (просветен деец)|Димитър Стоянов]] (1908 - 1988), български комунист, просветен деец и училищен инспектор * {{флагче|България}} [[Илияна Каракочева]] (Ина Крейн) (р. 1966), българска писателка * {{флагче|България}} [[Климент Кьосев]], български духовник, учител в Петрич, ръководител на [[Петричка българска община|Петричката българска община]] * {{флагче|България}} [[Кочо Мавродиев]] (1860 – 1913), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Надка Голчева]] (р. 1952), българска баскетболистка * {{флагче|България}} [[Никола Парапанов]] (1874 – 1937), български военен деец, майор * {{флагче|България}} [[Огнян Стойков]] (1960 – 1989), български алпинист<ref>[https://struma.bg/историята-помни-петричанин-изкачи-ан/ Петричанин изкачи Анапурна, но остана негов вечен пленник на върха]</ref> * {{флагче|България}} [[Павел Джингаров]] (1912 – 1945), български военен деец, капитан * {{флагче|България}} [[Панделия Стоянов]] (1900 – 1983), български революционер, войвода на ВМРО и деец на МПО * {{флагче|България}}{{флагче|Русия}} [[Сергей Шишов]] (1894 – 1969), руски и български художник и общественик<ref>[http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=979 Митев, Денчо. Белоемигранти, учители в Кюстендилската гимназия – Сергей Шишов, вестник „Наблюдател“, 15.12.2009.]</ref> * {{флагче|България}} [[Тодор Стоянов (просветен деец)|Тодор Стоянов]] (1888 – 1975), български просветен, културен и обществен деец == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Петричани| ]] pvc9gmsjmlaqakab11ky7q7l2lzm9kq 0 178150 11463742 11361098 2022-07-19T14:44:30Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – ?) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] publ6ieqm7i3fm5hxlag0fjt7nmyzpb 11463752 11463742 2022-07-19T14:47:19Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] smj3h11u3wbun5bbdiegussk0pkqtmr 11463761 11463752 2022-07-19T14:49:32Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 7iy9qfb20nxih78uv56ly88moktkhug 11463771 11463761 2022-07-19T14:51:39Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 2l35h4mxskeac1v7aj0fi8kdm7f08ul 11463889 11463771 2022-07-19T17:28:05Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 0z6qlxfu4bg9mzt65lxzqpo2g5ur9rv 11463891 11463889 2022-07-19T17:33:15Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 6m0pfouj4v71ucawgb62py4thc34jz1 11463892 11463891 2022-07-19T17:36:28Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 9zzjc9f1btdruaz1l0dnowx0pkys6kd 11463893 11463892 2022-07-19T17:40:49Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] m7y5tffusiomte4lry50fxi9pcmw26p 11463895 11463893 2022-07-19T17:45:17Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 589iumywov2n17rrm6v2kvnl7ksjoq8 11463898 11463895 2022-07-19T17:48:34Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], съвременен актьор (?) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] p0e3cpksluhv94u705kx6diboe4c71d 11463899 11463898 2022-07-19T17:51:06Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог (1943) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] i4hmjhg6aw613qp95a33aby4evt0kx0 11463901 11463899 2022-07-19T17:54:14Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]], професор (1949) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] rj93cs6uinzfdirji0ymcymsfdwrpir 11463903 11463901 2022-07-19T17:58:06Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]],историк, професор (1949 – 2017) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] j30pe37me1880crxeymk8gr57kiam66 11464108 11463903 2022-07-19T21:21:13Z Anatoliy iliev 186946 /* Спортисти */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]],историк, професор (1949 – 2017) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932 – 2017) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 30i5g6au8gf7lae252tnq29i5cs9zo3 11464111 11464108 2022-07-19T21:22:23Z Anatoliy iliev 186946 /* Спортисти */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]],историк, професор (1949 – 2017) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932 – 2017) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939 – 2019) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] 12lc7mk3ja2fxpb0vt27pvl253ngi0j 11464120 11464111 2022-07-19T21:26:59Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945 – 2017) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]],историк, професор (1949 – 2017) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932 – 2017) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939 – 2019) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] jauqor8x6f8dk0t9xtmf5jpr0miu8ly 11464131 11464120 2022-07-19T21:36:14Z Carbonaro. 221440 форматиране: 6 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван|Иван}} Списък на български личности, носещи личното име '''Иван''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Иван IV Смилец]], български цар (13 в. – 14 в.) * [[Иван Абаджиев (офицер)|Иван Абаджиев]], офицер (1884 – ?) * [[Иван Абаджиев (политик)|Иван Абаджиев]], политик (1930 – 2006) * [[Иван Аврамов]], офицер (1868 – 1945) * [[Иван Адженов]], революционер (1834 – 1903) * [[Иван Александър]], български цар (1301 – 1371) * [[Иван Алтънов]], юрист и дипломат (1892 – 1972) * [[Иван Анастасов]], революционер (1880 – 1904) * [[Иван Анастасов (Лабаница)|Иван Анастасов]], революционер (?-?) * [[Иван Ангов]], революционер (1882 – 1937) * [[Иван Антонов]], революционер (1882 – 1928) * [[Иван Апостолов (партизанин)|Иван Апостолов]], партизанин (1924 – 1944) * [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], революционер (1847 – 1926) * [[Иван Апостолов (юрист)|Иван Апостолов]], юрист (1910 – 1981) * [[Иван Арабаджията]], революционер (ок.1837 – 1901) * [[Иван Араклиев]], деец на БРП (к) и партизанин (1915) * [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], революционер и общественик (1854 – 1937) * [[Иван Асен IV|Иван Асен]], княз и военачалник (1326 – 1349) * [[Иван Асен I]], цар (12 в. – 1196) * [[Иван Асен II]], цар (?-1241) * [[Иван Асен III]], цар (ок.1260 – 1303) * [[Иван Асен V]], княз (14 в. – 1388) * [[Иван Атанасов Инджето]], революционер (ок.1846 – 1896) * [[Иван Ачков]], революционер (1874 – 1939) * [[Иван Багрянов]], политик и министър-председател (1891 – 1945) * [[Иван Балтов]], революционер (1845 – 1923) * [[Иван Бальов]], революционер (?-?) * [[Иван Банскалията]], революционер (?-1906) * [[Иван Бацаров]], военен деец – генерал и медик (1866 – 1951) * [[Иван Башев]], политик и дипломат (1916 – 1971) * [[Иван Баялцалиев]], революционер (?-1937) * [[Иван Бележков]], революционер (1866 – 1944) * [[Иван Белинов]], политик (1859 – 1902) * [[Иван Белчев]], революционер (1867 – 1921) * [[Иван Бешков]], политик (1896 – 1945) * [[Иван Битраков (революционер)|Иван Битраков]], революционер (?-?) * [[Иван Бобев]], хайдутин (1814 – 1891) * [[Иван Богатинов]], офицер – подпоручик (1860 – 1885) * [[Иван Бонев]], партизанин (1909 – 1966) * [[Иван Бончев]], офицер (1866 – ?) * [[Иван Ботушанов]], революционер (1874 – 1919) * [[Иван Будинов]], политик (1918 – 1993) * [[Иван Бърльо]], революционер (1876 – 1925) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]], генерал (1912 – 1966) * [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]], политик (1892 – 1945) * [[Иван Ваклев]], хайдутин (19 в.) * [[Иван Вариклечков]], адмирал (1891 – 1974) * [[Иван Варналиев]], революционер (1863 – ?) * [[Иван Велков (революционер)|Иван Велков]], революционер (?-1907) * [[Иван Велчев]], политик (1923) * [[Иван Винаров]], съветски разузнавач и военен деец – генерал (1896 – 1969) * [[Иван Владислав]], български цар (10 в. – 1018) * [[Иван Врачев]], политик (1921 – 1994) * [[Иван Вълков]], военен деец – генерал (1875 – 1962) * [[Иван Гагалев]], революционер (?-1901) * [[Иван Гарванов]], революционер от ВМРО (1869 – 1907) * [[Иван Георгиев (лекар)|Иван Георгиев]], политик и лекар (1941) * [[Иван Евстатиев Гешов|Иван Гешов]], политик и министър-председател (1849 – 1924) * [[Иван Стефанов Гешов|Иван Гешов]], дипломат (1854 – 1932) * [[Иван Гиновски]], революционер (1878 – 1908) * [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]], революционер (?-1908) * [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], политик (1891 – 1945) * [[Иван Господаров]], революционер (1878 – ?) * [[Иван Грозев (политик)|Иван Грозев]], политик (?-?) * [[Иван Групчев]], революционер (1874 – 1963) * [[Иван Гръчев]], революционер (ок.1854 – ?) * [[Иван Гулев]], революционер (1908 – 1967) * [[Иван Гъбенски]], революционер (ок.1842 – 1876) * [[Иван Гюрлуков]], революционер (1884 – 1920) * [[Иван Гюров]], революционер (?-?) * [[Иван Далкалъчев]], революционер (1872 – 1931) * [[Иван Делибозов]], революционер (?-?) * [[Иван Дельов]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Джонев]], революционер (1882 – 1967) * [[Иван Димитриев Гешов]], политик (1854 – 1932) * [[Иван Димитров (дипломат)|Иван Димитров]], дипломат (1946) * [[Иван Димов (Гевгели)|Иван Димов]], революционер (?-?) * [[Иван Димов Пашата]], революционер (1878 – 1907) * [[Иван Дипчев]], военен деец – генерал (1855 – 1954) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], адмирал (1922) * [[Иван Добрев (генерал)|Иван Добрев]], генерал (1951) * [[Иван Дочев]], политик (1906 – 2005) * [[Иван Драгушин]], деспот (?-?) * [[Иван Драсов]], революционер и общественик (1848 – 1901) * [[Иван Жабински]], офицер (1862 – 1926) * [[Иван Желев]], политик и богослов – професор (1944) * [[Иван Жилев]], революционер (1861 – 1907) * [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]], революционер (?-1957) * [[Иван Златков]], политик (1938) * [[Иван Зонков]], политик – комунист (1890 – 1938) * [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], политик, кмет на София (1898 – 1966) * [[Иван Иванов (полковник)|Иван Иванов]], полковник (1935) * [[Иван Икилюлев]], революционер (?-1916) * [[Иван Илиев (Дедино)|Иван Илиев]], революционер (1850 – 1915) * [[Иван Илиев (кмет на Дупница)|Иван Илиев]], кмет на Дупница (1910 – 1944) * [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], революционер (1885 – 1923) * [[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]], политик (1925) * [[Иван Илиев (Шивец)|Иван Илиев]], революционер (1874 – ?) * [[Иван Ингилизов]], революционер от ВМРО и политик (1882 – 1944) * [[Иван Искров]], политик, управител на БНБ (1967) * [[Иван Йончев (Кмет на Бургас)|Иван Йончев]], политик (?-?) * [[Иван Каиков]], революционер (1874 – 1965) * [[Иван Каназирев]], революционер (1872 – 1920) * [[Иван Капчев]], революционер (?-?) * [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]], революционер (1837 – 1911) * [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], революционер (1875 – 1934) * [[Иван Каранджулов]], политик (1856 – 1930) * [[Иван Каранов]], революционер (1851 – 1928) * [[Иван Карчев]], революционер (?-?) * [[Иван Кафеджията]], революционер (?-1903) * [[Иван Келпеков]], революционер (?-1945) * [[Иван Кинов]], политик (1893 – 1967) * [[Иван Кипров]], лекар (1877 – 1922) * [[Иван Кирилов]], писател (1876 – 1936) * [[Иван Кисьов]], инженер (1910 – 1998) * [[Иван Кишелски]], офицер (1826 – 1880) * [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]], деец на БКП (1901 – 1944) * [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], генерал (1863 – 1917) * [[Иван Колчагов (революционер)|Иван Колчагов]], революционер (?-?) * [[Иван Кондев]], революционер (1845 – 1885) * [[Иван Костов]], министър-председател (1949) * [[Иван Котев]], революционер (?-1913) * [[Иван Котков]], революционер (1858 – 1901) * [[Иван Коюмджиев]], революционер (1870 – 1923) * [[Иван Красновски]], юрист и политик (1882 – 1941) * [[Иван Кръстев (министър)|Иван Кръстев]], политик (1938) * [[Иван Куюмджиев]], революционер (1870 – 1927) * [[Иван Лебамов]], общественик (1932 – 2006) * [[Иван Лимончев]], революционер (1864 – 1899) * [[Иван Лиомчев]], революционер (?-?) * [[Иван Липошлиев]], революционер (1866 – ?) * [[Иван Луков]], генерал (1871 – 1926) * [[Иван Манафа]], революционер (1881 – 1908) * [[Иван Манев]], политик (1887 – 1925) * Иван Манолов, революционер (1871 – 1930) * [[Иван Маразов]], учен (1942) * [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], генерал (1896 – 1979) * [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], офицер (1869 – ?) * [[Иван Месаров]], революционер (1858 – 1913) * [[Иван Минков]], опълченец (1883 – 1925) * [[Иван Минчев]], революционер (1874 – 1960) * [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]], революционер от ВМРО (1896 – 1990) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]], генерал (1897 – 1982) * [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]], политик (1888 – 1966) * [[Иван Момчилов (революционер)|Иван Момчилов]], революционер (?-1928) * [[Иван Москов]], революционер (1888 – 1936) * [[Иван Мутафов]], революционер (?-?) * [[Иван Наков]], политик (1891 – 1977) * [[Иван Наумов Алябака|Иван Наумов (Алябака)]], революционер от ВМРО (1870 – 1907) * [[Иван Недев]], политик (1918 – 1992) * [[Иван Нейков]], съвременен синдакалист и политик (1955) * [[Иван Нелчинов]], революционер (1869 – 1944) * [[Иван Николаев]], революционер (?-1912) * [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]], опълченец (1852 – 1922) * [[Йосиф Пречистански]] (Иван Николов), революционер (1870 – 1903) * [[Иван Нонов]], политик (1869 – 1922) * [[Иван Пальошев]], революционер (1880 – ?) * [[Иван Панев]], политик, кмет на Пловдив и София (1933 – 1990) * [[Иван Параспуров]], революционер (1888 – 1933) * [[Иван Парпулов]], революционер (1829 – 1911) * [[Иван Пашалията]], революционер (1850 – ?) * [[Иван Пашинов]], военен деец (1862 – 1936) * [[Иван Пашов]], политик (1881 – 1955) * [[Иван Пеев-Плачков]], политик (1864 – 1942) * [[Иван Пендаровски]], революционер (1863 – 1917) * [[Иван Петров (офицер)|Иван Петров]], военен деец – генерал (1863 – 1923) * [[Иван Пожарлиев (офицер)|Иван Пожарлиев]], революционер (ВМРО) и военен деец – полковник (1868 – 1943) * [[Иван Попвелков]], революционер (1886 – ?) * [[Иван Попевтимов]], революционер (1882 – ?) * [[Иван Попов (генерал)|Иван Попов]], военен деец – генерал (1857 – 1925) * [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], политик и дипломат (1890 – 1944) * [[Иван Попов (политик)|Иван Попов]], учен – инженер, член кореспондент, политик (1907) * [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], революционер (1871 – 1921) * [[Иван Попхристов]], революционер (1843 – 1868) * [[Иван Потиров]], революционер (1865 – 1966) * Иван Праматаров, няколко души с това име * [[Иван Преснаков]], революционер (1852 – 1876) * [[Иван Пръмов]], политик и министър (1921 – 2005) * [[Иван Пумпалов]], революционер (?-?) * [[Иван Пушкаров]], политик (1938) * [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]], политик (1902 – 1969) * [[Иван Радинчев]], революционер (1887 – 1912) * [[Иван Радналията]], революционер (?-?) * [[Иван Русев (офицер)|Иван Русев]], военен деец – генерал и политик (1872 – 1945) * [[Иван Савов]], революционер (1870 – 1902) * [[Иван Сакарев]], политик (1933) * [[Иван Салабашев]], политик и министър (1853 – 1924) * [[Иван Сандански]], революционер (1831 – 1907) * [[Иван Сапунаров]], революционер (?-?) * [[Иван Сарафов]], военен деец – генерал (1856 – 1935) * [[Иван Славейков]], филолог, общественик, кмет на София (1853 – 1901) * [[Иван Симеонов]], български офицер (1862 – 1930) * [[Иван Славков]], обществен и спортен деятел (1940) * [[Иван Сматракалев]], революционер (1878 – 1946) * [[Иван Смичков]], революционер (1878 – 1933) * [[Иван Смоларски]], революционер (1872 – 1928) * [[Иван Соколов]], революционер (1844 – 1907) * [[Иван Сомлев]], подофицер и летец (1922 – 1944) * [[Иван Сомов]], революционер (?-1906) * [[Иван Срацимир]], български цар (1324 – 1396) * [[Иван Станойков]], революционер (?-1906) * [[Иван Станчев (полицай)|Иван Станчев]], полицай (1961) * [[Иван Станчов]], дипломат (1929) * [[Иван Стефан]], български цар (1000 – 1373) * [[Иван Стойков]], военен деец – генерал (1866 – 1925) * [[Иван Стойчев]], революционер (1867 – 1903) * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], революционер (1887 – 1930) * [[Иван Стоянович]], общественик (1862 – 1947) * [[Иван Странджата]], революционер (?-1914) * [[Иван Строгов]], политик (1878 – 1955) * [[Иван Сърбаков]], революционер (?-1905) * [[Иван Табаков (офицер)|Иван Табаков]], военен деец – генерал (1868 – 1925) * [[Иван Татарчев]], юрист, главен прокурор на България (1930 – 2008) * [[Иван Ташев]], революционер (1876 – 1924) * [[Иван Телятинов]], революционер (1871 – 1930) * [[Иван Тенев]], политик (1940) * [[Иван Тенчев]], революционер (1875 – 1909) * [[Иван Тодев]], революционер (?-1905) * [[Иван Томов]], морски офицер (1898 – 1941) * [[Иван Тодоров-Горуня]], политик и военен деец – генерал (1916 – 1965) * [[Иван Цончев]], военен деец – генерал (1859 – 1910) * [[Иван Ценов (политик)|Иван Ценов]], политик, кмет на Видин (1959) * [[Иван Фичев]], военен деец – генерал, политик и учен (1860 – 1931) * [[Иван Хаджиенов]], предприемач и кмет на София (1843 – 1923) * [[Иван Хаджиниколов]], революционер (1861 – 1934) * [[Иван Харизанов]], политик (1885 – 1947) * [[Иван Шишман]], български цар (ок.1350 – 1395) * [[Иван Шкойнов]], военен деец – генерал (1874 – 1941) * [[Иванчо Карасулията]], революционер (1875 – 1905) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Иван Аговски]], публицист (1887 – 1925) * [[Иван Алев]], лекар (1851 – 1919) * [[Иван Алтънов]], юрист (1892 – 1972) * [[Иван Ангелов (Мюзик Айдъл)|Иван Ангелов]], певец (1985) * [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], художник (1864 – 1924) * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], актьор и режисьор (1934 – 2011) * [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], актьор (1954) * [[Иван Асиянчин]], духовник (1834 – 1910) * [[Иван Атанасов (дизайнер)|Иван Атанасов]], гейм-дизайнер (1972) * [[Иван Атанасов (писател)|Иван Атанасов]], преводач и писател (1979) * [[Иван Батаклиев]], географ и учен – геополитик (1891 – 1973) * [[Иван Бедров]], телевизионен журналист (1973) * [[Иван Бенчев]], изкуствовед (1944) * [[Иван Билярски]], историк (1959) * [[Иван Божилов]], историк (1940 – 2016) * [[Иван Божков]], ветеринар – професор (1934) * [[Иван Богоров]], възрожденец и енциклопедист (1820 – 1892) * [[Иван Бориславов]], поет и преводач (1946) * [[Иван Бояджиев (художник)|Иван Бояджиев]], художник (1894 – 1981) * [[Иван Братанов]], актьор (1920 – 1968) * [[Иван Буреш]], зоолог, ентомолог – академик (1885 – 1980) * [[Иван Бухлев]], учител (1890 – ?) * [[Иван Бърнев]], актьор (1973) * [[Иван Вазов]], писател (1870 – 1921) * [[Иван Ванев]], бургаски поет (1938 – 2007) * [[Иван Варимезов]], оператор (1942) * [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]], учител (1864 – ?) * [[Иван Васильов]], архитект (1893 – 1979) * [[Иван Ведър]], основател на масонството в България (1827 – 1898)хаджиенов * [[Иван Велков (актьор)|Иван Велков]], актьор (1972) * [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]], археолог (1891 – 1958) * [[Иван Велинов]], юрист (1931) * [[Иван Венедиков]], археолог – професор (1916 – 1997) * [[Иван Веселинов]], художник (1932) * [[Иван Вукадинов]], художник (1932) * [[Иван Вулпе]], оперен певец и вокален педагог (1876 – 1929) * [[Иван Газдов]], художник (1945) * [[Иван Гайдарджиев]], актьор (1920 – 2005) * [[Иван Ганев]], учен (1942 – 2003) * [[Иван Гарелов]], телевизионен журналист (1943) * [[Иван Георгиев (агроном)|Иван Георгиев]], агроном (1897 – 1959) * [[Иван Георгов]], философ и педагог – академик (1862 – 1936) * [[Иван Генадиев]], учител (ок.1830 – 1890) * [[Иван Герджиков (психиатър)|Иван Герджиков]], психиатър (1945) * [[Иван Герман]], търговец (ок.1790 – ?) * [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]], издател и книжар (1850 – 1927) * [[Иван Гологанов]], фолклорист (1839 – 1895) * [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]], актьор (1944 – 2013) * [[Иван Григоров (юрист)|Иван Григоров]], юрист (1945 – 2017) * [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], писател (1872 – 1957) * ''Иван Груев'', няколко души с това име * [[Иван Гърбучев]], аграрен учен – професор (1924 – 1997) * [[Иван Гюзелев]], математик и философ (1844 – 1916) * [[Иван Гюргинчев]], учител и юрист (1956) * [[Иван Давидков]], поет (1926 – 1990) * [[Иван Данев]], просветен деец (?-?) * [[Иван Данчов (лексикограф)|Иван Данчов]], лексикограф и енциклопедист (1888 – 1960) * [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], архитект (1893 – 1972) * [[Иван Деблев]], агроном (1876 – 1953) * [[Иван Денкоглу]], просветен деец и предприемач (1781 – 1861) * [[Иван Дервишев]], актьор (1942 – 2012) * [[Иван Джамбазов]], актьор (1932) * [[Иван Джуренов]], писател (1922 – 2012) * [[Иван Димитров (художник)|Иван Димитров]], художник (1850 – 1944) * [[Иван Димитров Иванов|Иван Димитров]], български инженер – учен (1931) * [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], актьор (1897 – 1965) * [[Иван Димов (музикант)|Иван Димов]], музикант (?) * [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], скулптор (1913 – 2002) * [[Устата|Иван Динев – Устата]], рап изпълнител (1977) * [[Иван Динков]], писател (1932 – 2005) * [[Иван Добрев (тюрколог)|Иван Добрев]], езиковед и филолог (1943) * [[Иван Добчев]], режисьор (1947) * [[Иван Домусчиев]], лекар (1961) * [[Иван Донков (художник)|Иван Донков]], художник (1943) * [[Иван Дорев]], книжовник и учител (1866 – 1942) * [[Иван Доспевски]], художник (1840 – 1889) * [[Иван Дреников]], пианист (1945) * [[Иван Дуйчев]], историк – академик (1907 – 1986) * [[Иван Дуриданов]], лингвист – професор (1920 – 2005) * [[Иван Ерулски]], журналист (1950) * [[Иван Забунов]], историк (1948) * [[Иван Занешев]], просветен деец (?-1936) * [[Иван Златев (физик)|Иван Златев]], физик (1926 – 2006) * [[Иван Златин]], търговец (1843 – 1927) * [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], киноактьор (1951) * [[Иван Иванов (музикант)|Иван Иванов]], музикант (1935 – 1993) * [[Иван Илиев Иванов]], общественик (1923 – 2005) * [[Иван Илимонков]], търговец (1883 – 1932) * [[Иван Илчев]], историк – професор (1953) * [[Иван Йончев]], поет (1884 – 1918) * [[Иван Йорданов]], актьор (1931 – 1994) * [[Иван Калпазанов]], индустриалец (1835 – 1889) * [[Иван Касабов (лингвист)|Иван Касабов]], лингвист (1952) * [[Иван Катарджиев]], историк (1931) * [[Иван Кепов]], учен (1870 – 1938) * [[Иван Кинкел]], икономист от руски произход (1883 – 1941) * [[Иван Кирков]], художник (1932 – 2010) * [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]], просветен деец (1849 – 1933) * [[Иван Кондов]], актьор (1925 – 2004) * [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]], геолог (1913 – 2004) * [[Иван Крумов]], общественик (1934) * [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]], актьор (1940 – 2005) * [[Иван Кръстев (писател)|Иван Кръстев]], писател (1920) * [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], политолог (1965) * [[Иван Кюлев]], просветен деец (1872 – 1956) * [[Иван Кюркчиев]], учител (1860 – 1895) * [[Иван Лазаров]], скулптор (1889 – 1952) * [[Иван Лалов]], физик – професор (1938) * [[Иван Ласкин]], актьор (1970 – 2019) * [[Иван Лекарски]], лекар (1812 – 1878) * [[Иван Леков]], езиковед и славист (1904 – 1978) * [[Иван Лечев]], китарист, цигулар и композитор на съвременна музика (1956) * [[Иван Маджаров]], духовник (1849 – 1911) * [[Иван Маразов]], културолог (1942) * [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], диригент и композитор (1928 – 2003) * [[Иван Мартинов]], писател (1912 – 1991) * [[Иван Метев]], инженер (1889 – 1913) * [[Иван Милев (музикант)|Иван Милев]], музикант (1944) * [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], художник (1897 – 1927) * [[Иван Минеков]], скулптор (1947) * [[Иван Мировски]], поет (1891 – 1959) * [[Иван Митев]], лекар (1924 – 2006) * [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], режисьор (1948) * [[Иван Младенов (учен)|Иван Младенов]], учен (1927) * [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], просветител и педагог (1819 – 1869) * [[Иван Момчилов (лекар)|Иван Момчилов]], лекар (1868 – 1927) * [[Иван Мудов]], художник (1975) * [[Иван Мърквичка]], художник от чешки произход (1856 – 1938) * [[Иван Найденов (публицист)|Иван Найденов]], публицист (1834 – 1910) * [[Иван Налбантов]], актьор и писател (1940 – 2021) * [[Иван Начев]], политолог (1968) * [[Иван Недков]], предприемач (1867 – ?) * [[Иван Ненов]], художник (1902 – 1997) * [[Иван Несторов (музикант)|Иван Несторов]], музикант (1967) * [[Иван Нивянин]], поет (1919 – 1944) * [[Иван Николов (общественик)|Иван Николов]], писател (1959) * [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]], хасковски поет (1937 – 1991) * [[Иван Нинов]], художник (1946) * [[Иван Ничев]], режисьор (1940) * [[Иван Обретенов]], актьор (1924 – 1988) * [[Иван Орманджиев]], историк (1890 – 1963) * [[Иван Охридчанин]], просветен деец (?-?) * [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]], режисьор (1947) * [[Иван Павлов Костов]], журналист (1885 – 1943) * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]], актьор (1967) * [[Иван Пановски]], певец (1921 – 1998) * [[Иван Пачников]], лекар (1920) * [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]], музикант (1937 – 2018) * [[Иван Пейчев]], поет и драматург (1916 – 1976) * [[Иван Петрушинов]], актьор (1953) * [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]], актьор (1865 – 1966) * [[Иван Попов (писател)|Иван Попов]], писател (1970) * [[Иван Попов (просветен деец)|Иван Попов]], просветен деец (1840 – 1915) * [[Иван Попов (социолог)|Иван Попов]], социолог (1930 – 2011) * [[Иван Попов (Струга)|Иван Попов]], просветен деец (1882 – ?) * [[Иван Пунчев]], философ (1942 – 2009) * [[Иван Радев]], филолог, академик (1943 – 2020) * [[Иван Радоев]], поет и драматург (1927 – 1994) * [[Иван Раев]], народен лечител (1876 – 1938) * [[Свети Иван Рилски|Иван Рилски]], духовник и светец (876 – 946) * [[Иван Романов]], католически епископ (1878 – 1953) * [[Иван Росенов]], сценарист и режисьор (1951 – 2008) * [[Иван Селимински]], лекар и общественик (1799 – 1867) * [[Иван Славейков]], просветен деец (1853 – 1901) * [[Иван Славков]], спортен функционер (1940) * [[Иван Славов (драматург)|Иван Славов]], драматург (1951 – 2009) * [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], философ (1928 – 2012) * [[Иван Снегаров]], историк (1883 – 1971) * [[Иван Сокачев]], историк (1887 – 1949) * [[Иван Сосков]], математик (1954) * [[Иван Спасов]], композитор и диригент (1934 – 1996) * [[Иван Стайков]], композитор (1931) * [[Иван Станев]], киносценарист и писател (1944) * [[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]], икономист (1899 – 1980) * [[Иван Стоянов (професор)|Иван Стоянов]],историк, професор (1949 – 2017) * [[Иван Странски (физикохимик)|Иван Странски]], учен – физикохимик (1897 – 1979) * [[Иван Танев]], актьор (1958) * [[Иван Теофилов]], поет (1931) * [[Иван Терзиев]], режисьор (1934 – 2021) * [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], физик (1933) * [[Иван Урумов]], ботаник – академик (1856 – 1937) * [[Иван Фунев]], скулптор (1900 – 1983) * [[Иван Хаджимарчев]], писател (1897 – 1957) * [[Иван Христов (поет)|Иван Христов]], поет (1978) * [[Иван Христов (художник)|Иван Христов]], художник (1900 – 1987) * [[Иван Цветарски]], актьор (1931 – 1987) * [[Иван Черкелов]], режисьор, сценарист и актьор (1957 – 2022) * [[Иван Шишман (художник)|Иван Шишман]], художник от Бесарабия (1963) * [[Иван Шишманов]], писател и филолог – професор (1862 – 1928) * [[Иван Янчев]], актьор (1921 – 1995) === Спортисти === * [[Иван Абаджиев]], щангист и треньор (1932 – 2017) * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]], футболист (1992) * [[Иван Андреев (футболист)|Иван Андреев]], футболист (1951) * [[Иван Бандаловски]], футболист (1986) * [[Иван Близнаков]], футболист (1967) * [[Иван Бояджиев (футболист)|Иван Бояджиев]], футболист (1938) * [[Иван Булгаков]], футболист (1905 – ?) * [[Иван Бъчваров (боксьор)|Иван Бъчваров]], боксьор (1986) * [[Иван Вангелов]], футболист (1982) * [[Иван Василев - Катила]], футболист (1939) * [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], футболист (1967) * [[Иван Вутов]], футболист и терньор (1944) * [[Иван Вуцов]], футболист и треньор (1939 – 2019) * [[Иван Въжаров (футболист)|Иван Въжаров]], футболист (1945) * [[Иван Гемеджиев]], футболист (1974) * [[Иван Говедаров]], футболист (1961) * [[Иван Глухчев]], футболист и треньор (1942) * [[Иван Гребенчарски]], скиор (1977) * [[Иван Давидов]], футболист (1943) * [[Иван Дервентски]], футболист (1932) * [[Иван Деянов]], футболист (?) * [[Иван Димитров (футболист, р.1935)|Иван Димитров]], футболист (1935) * [[Иван Димитров (футболист, р.1972)|Иван Димитров]], футболист (1972) * [[Иван Динев]], фигурист (1978) * [[Иван Зарев]], волейболист (1986) * [[Иван Зафиров]], футболист и треньор (1947) * [[Иван Иванов (вратар)|Иван Иванов]], футболист (1942) * [[Иван Иванов (щангист)|Иван Иванов]], щангист (1971) * [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], футболист (1988) * [[Иван Иконописов - Бебето]], плувец и състезател по водна топка (1933) * [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], футболист (1955) * [[Иван Йовчев]], футболист (1959) * [[Иван Йотовски]], футболист (1976) * [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], футболист (1989) * [[Иван Кескинов]], тенисист (1970) * [[Иван Колев (волейболист)|Иван Колев]], волейболист (1987) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], футболист (1930 – 2005) * [[Иван Колчагов (волейболист)|Иван Колчагов]], волейболист (1981) * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]], футболист (1965) * [[Иван Курдов]], футболист (1969) * [[Иван Кънчев]], футболист (1933) * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]], футболист (1946) * [[Иван Лебанов]], ски-бегач (1957) * [[Иван Лесев]], футболист (1984) * [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]], футболист (1930) * [[Иван Маринов (треньор)|Иван Маринов]], футболист и треньор (1961) * [[Иван Маринов (футболист)|Иван Маринов]], футболист (1964) * [[Иван Мартинов (футболист)|Иван Мартинов]], футболист (1980) * [[Иван Мекиков]], футболист (1982) * [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]], футболист и треньор (1955 – 2006) * [[Иван Миланов (футболист)|Иван Миланов]], футболист (1972) * [[Иван Милиев]], футболист (1970) * [[Иван Моканов]], футболист и треньор (1912 – 1982) * [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]], футболист (?) * [[Иван Пасков]], футболист (1973) * [[Иван Петров (футболист)|Иван Петров]], футболист (1955) * [[Иван Площаков (футболист)|Иван Площаков]], футболист (1986) * [[Иван Притъргов]], футболист (1952) * [[Иван Радоев (футбол)|Иван Радоев]], футболист и треньор (1901 – 1985) * [[Иван Радулов (шахматист)|Иван Радулов]], шахматист – гросмайстор (1939) * [[Иван Ранчев]], сноубордист (1990) * [[Иван Редовски]], футболист (1981) * [[Иван Скерлев]], футболист (1986) * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]], футболист (1935) * [[Иван Спахиев]], футболист (1980) * [[Иван Станев (волейболист)|Иван Станев]], волейболист (1985) * [[Иван Стоицов]], щангист (1985) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов]], футболист (1949) * [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]], футболист (1983) * [[Иван Тишански]], футболист и треньор (1952) * [[Иван Тодоров (футболист)|Иван Тодоров]], футболист (1987) * [[Иван Тончев]], футболист (1973) * [[Иван Топалов (футболист)|Иван Топалов]], футболист (1970) * [[Иван Хайдарлиев]], футболист (1957) * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков]], футболист (1979) * [[Иван Цонов]], състезател по борба (1966) * [[Иван Чепаринов]], шахматист – гросмайстор (1986) [[Категория:Българи|*]] l2oyoc1udtyf60uzbvowdmvv8k399go 0 178940 11464541 11222920 2022-07-20T10:18:31Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маврово|Маврово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Маврово | име-местно = Μαυροχώρι | вид = село | изглед = Ot Kostur kam Mavrovo.JPG | изглед-описание = Далечен изглед от [[Костур (град)|Костур]] към селото. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 618 | карта3 = Костурско | демоним = Мавровѐни }} '''Ма̀врово''' ({{lang|el|Μαυροχώρι}}, ''Маврохори'', [[катаревуса]]: ''Μαυροχώριον'', ''Маврохорион'', до 1928 година ''Μαύροβο'', ''Маврово'', катаревуса: ''Μαύροβον'', ''Мавровон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169545 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. В селото има [[Восъчен музей на фолклора и праисторията]]. == География == Селото се намира на източния бряг на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], точно срещу демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) на левия бряг на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район. == История == === В Османската империя === В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Маврово'' е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени: {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="3" | Маврово, средата на XV век |- ! Номер !! Име !! Бележка |- || 1. || Папа Киряк || |- || 2. || Дуко || |- || 3. || Павло || |- || 4. || Стамат || |- || 5. || Паско || |- || 6. || Михо || |- || 7. || Сърдан || |- || 8. || Васо || |- || 9. || Стане || |- || 10. || Никола || |- || 11. || Нико || |- || 12. || Богдан || |- || 13. || Михос || |- || 14. || Яно || |- || 15. || Михал || |- || 16. || Яно || |- || 17. || Тодор || |- || 18. || Димо || |- || 19. || Янос || |- || 20. || Михал || |- || 21. || Михо || |- || 22. || Мано || |- || 23. || Михо || |- || 24. || Петро || |- || 25. || Райкос || |- || 26. || Джуркос || |- || 27. || Томо || |- || 28. || Яно || |- || 29. || Георги || |- || 30. || Васил || |- || 31. || Никола || |- || 32. || Торник || |- || 33. || Тодор || |- || 34. || Стайко || |- || 35. || Петру || |- || 36. || Стамат || |- || 37. || Яно || |- || 38. || Васо || |- || 39. || Никола || |- || 40. || Йован || |- || 41. || Драгиня || |- || 42. || Станислав || |- || 43. || Стайко || |- || 44. || Гюрко || |- || 45. || Михо || |- || 46. || Яно || |- || 47. || Никола || |- || 48. || Тодор || |- || 49. || Димитри || |- || 50. || Стайко || |- || 51. || Мелко || |- || 52. || Гин || |- || 53. || Станиша || |- || 54. || Нико || |- || 55. || Димос || |- || 56. || Куман || |- || 57. || Пройо || |- || 58. || Димо || |- || 59. || Яно || |- || 60. || Стайо || |- || 61. || Новак || |- || 62. || Йорко || |- || 63. || Стойко || |- || 64. || Койо || |- || 65. || Стамат || |- || 66. || Бардо || |- || 67. || Никола || |- || 68. || Васо || |- || 69. || Мелко || |- || 70. || Мавро || |- || 71. || Яно || |- || 72. || Филип || |- || 73. || Димос || |- || 74. || Стоян || |- || 75. || Мано || |- || 76. || Йорги || |- || 77. || Краислав || |- || 78. || Кортуш || |- || 79. || Дуйо || |- || 80. || Милчо || |- || 81. || Йорко || |- || 82. || Добри || |- || 83. || Димо || |- || 84. || Йорко || |- || 85. || Димос || |- || 86. || Глигур || |- || 87. || Добри || |- || 88. || Яно || |- || 89. || Павел || |- || 90. || Папа Яно || |- || 91. || Васо || |- || 92. || Райко || |- || 93. || Мартин || |- || 94. || Владо || |- || 95. || Никола || |- || 96. || Стайко || |- || 97. || Васо || |- || 98. || Тодор || |- || 99. || Алекса || |- || 100. || Дабижив || |- || 101. || Стоян || |- || 102. || Тодор || |- || 103. || Коста || |- || 104. || Грубан || |- || 105. || Падарос || |- || 106. || Мара || вдовица |- || 107. || Кала || вдовица |- || 108. || Ирина || вдовица |- || 109. || Тодора || вдовица |- || 110. || Тодора || вдовица |- || 111. || Кала || вдовица |- || 112. || Кала || вдовица |- || 113. || Илина || вдовица |- || 114. || Гира || вдовица |- || 115. || Кала || вдовица |- |} Общият приход за империята от селото е 6980 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.</ref> В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че: {{цитат|...околните жители, разбират само своя език, българският...<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Църквата „[[Свети Димитър (Маврово)|Свети Димитър]]“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/10/26.html | заглавие =Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς | достъп_дата =20 юни 2015 | дата =3 октомври 2013 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide =1 | lang =el }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Мавровон'' (Mavrovon) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Маврово: {{цитат|На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.<ref>{{Веркович|149}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Маврово и в 1893 година пише: {{цитат|Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]], дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.<ref>{{Шопов|250}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Маврово има 325 жители [[българи]], 450 [[турци]] и 230 [[гърци]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век Маврово [[Цариградска патриаршия|патриаршистко]] село. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> В 1901 година е изградена църквата „[[Света Варвара (Маврово)|Света Варвара]]“.<ref name="Τσαμίσης 163"/> В 1903 година [[Наум Темчев]], пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христпански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. То­ва село силно се влияе отъ града“.<ref name="Недин 49">{{Недин|49}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Маврово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|633, 861}}</ref> На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.<ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/02/1912.html | заглавие = Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912. | достъп_дата =28 юли 2015 | дата =19 февруари 2013 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide =1 | lang =el }}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Маврово'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |accessdate=2008-02-08 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm }}</ref> През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |accessdate=2008-02-08 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm }}</ref><ref name="Симовски 31"/> или според други данни 72 семейства с 320 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото традиционно произвежда жито и тютюн.<ref name="Симовски 31"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Маврово'' има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото [[Грамоща|Грамости]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото не пострадва силно по време на и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]].<ref name="Симовски 31">{{Симовски|2|31}}</ref> След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/28303 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/34656 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Преброяване Гърция|854<ref name="Симовски 31"/>|1026<ref name="Симовски 31"/>|1065<ref name="Симовски 31"/>|1272<ref name="Симовски 31"/>|1177<ref name="Симовски 31"/>|1244<ref name="Симовски 31"/>|1104<ref name="Симовски 31"/>|1372<ref name="Симовски 31"/>|1387<ref name="Симовски 31"/>|1409|1287}} == Личности == [[Файл:Chrisos Bivulas.jpg|мини|Хрисос Бивулас]] ; Родени в Маврово * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Папаставрос]], гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети<ref name="manos.86."/> * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Мавровитис]] (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на [[Костур (град)|Костур]] * {{флагче|България}} Спиро Ставрев (1895 – ?), [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]], Трета рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|633}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.86."/> * {{флагче|Гърция}} [[Филипос Пецалинкос]] (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент * {{флагче|Гърция}} Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на [[Герман Каравангелис]] от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на [[Георгиос Катехакис]] (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Коренцидис]] (р. 1973), кмет на Костур, по произход от Маврово == Литература == * {{cite book | title = Το Μαύροβο και η Ιστορία του | last = Παπασταύρος | first = Χρυσόστομος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Δήμος Μακεδνών | location = Καστοριά | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] bsm5jiun8vbzhxi5j255jwc8u3uv6gb 0 179663 11463950 11451686 2022-07-19T19:18:56Z 149.62.209.232 wikitext text/x-wiki [[Файл:Giotto - Scrovegni - -48- - Envy.jpg|мини|ляво|Завист на [[Джото]]]] [[Файл:Envy-fasting-prayer.jpg|мини|Завистта ([[Дявол]]ът отдясно) и преодоляването ѝ чрез [[Пост (въздържание)]] и [[Молитва]] ([[Ангел]]ът в средата), [[стенопис]] от [[църква]]та в [[Чуковец (Област Перник)|Чуковец]]]] '''Завистта,''' е [[емоция]], която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, [[радост]]та, [[задоволство]]то и благополучието на други хора. Измислена от Цветелина Чафадарова, родом от Неделино, тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на [[ревност]]. Представлява един от [[седемте смъртни гряха]] в [[християнство]]то. [[Аристотел]] дефинира завистта като „''мъката, причинена от благосъстоянието на други''“, докато [[Имануел Кант]] дава определението „''нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение''“. В някои култури завистта се свързва със [[зелен цвят|зеления цвят]]. На български например съществува израза „позеленя от злоба“. Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на [[Шекспир]] „''[[Отело]]''“ и „''[[Венецианският търговец]]''“, където писателят употребява съчетанието „зеленоока ревност“ (''green-eyed jealousy''). == Външни препратки == * [http://plato.stanford.edu/entries/envy/ Завист] {{мъниче|психология}} {{емоции}} {{Седемте смъртни гряха}} {{Портал Психология}} [[Категория:Психология]] fveekkeb7ktckohqdu6auxk04883euo 11463959 11463950 2022-07-19T19:24:50Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.209.232|редакции на 149.62.209.232]] ([[User talk:149.62.209.232|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki [[Файл:Giotto - Scrovegni - -48- - Envy.jpg|мини|ляво|Завист на [[Джото]]]] [[Файл:Envy-fasting-prayer.jpg|мини|Завистта ([[Дявол]]ът отдясно) и преодоляването ѝ чрез [[Пост (въздържание)]] и [[Молитва]] ([[Ангел]]ът в средата), [[стенопис]] от [[църква]]та в [[Чуковец (Област Перник)|Чуковец]]]] '''Завистта''' е [[емоция]], която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, [[радост]]та, [[задоволство]]то и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на [[ревност]]. Представлява един от [[седемте смъртни гряха]] в [[християнство]]то. [[Аристотел]] дефинира завистта като „''мъката, причинена от благосъстоянието на други''“, докато [[Имануел Кант]] дава определението „''нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение''“. В някои култури завистта се свързва със [[зелен цвят|зеления цвят]]. На български например съществува израза „позеленя от злоба“. Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на [[Шекспир]] „''[[Отело]]''“ и „''[[Венецианският търговец]]''“, където писателят употребява съчетанието „зеленоока ревност“ (''green-eyed jealousy''). == Външни препратки == * [http://plato.stanford.edu/entries/envy/ Завист] {{мъниче|психология}} {{емоции}} {{Седемте смъртни гряха}} {{Портал Психология}} [[Категория:Психология]] 8g04zgkesryae4nqgba8ja7hyrrqv96 0 188752 11463851 11348998 2022-07-19T15:18:15Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизация, повече източници}} {{към пояснение|Георги Стоев|Георги Стоев}} {{Личност | име = Георги Стоев | категория = писател | описание = български телохранител и писател | портрет = G Stoev.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Миланово (Софийска област)|Миланово]], [[НРБ|България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | националност = {{България}} | работил = телохранител<br>писател (2005 – 2008) | псевдоним = Блинд, Геша, Жоро | брак = | деца = | подпис = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = криминален | теми = мафия, българските групировки, вътрешните хора в правителство, ВИС, СИК, Мултигруп, върхушката около генералите от бившата Държавна сигурност | направление = | дебют = „ВИС“ (2006) | известни творби = | повлиян = [[Христо Калчев]] | повлиял = | бележки = }} }} '''Георги Стефанов Стоев''' е [[Българи|български]] [[писател]]. Автор е на няколко творби, касаещи българската мафия от времето на прехода, в които твърди, че е пряк свидетел на описаните събития.<ref>[http://e-vestnik.bg/5618 От магнетофона – изповед на Георги Стоев пред Румен Леонидов], e-vestnik, 17 февруари 2009 г.</ref> Една от версиите за смъртта му е, че е убит заради публикуваните книги.<ref>[http://e-vestnik.bg/5631/георги-стоев-пред-румен-леонидов-ако-мd/ Георги Стоев пред Румен Леонидов: Ако ме убият заради тия книги ще е много тъпо], e-vestnik, 18 февруари 2009 г.</ref> == Биография == Роден е на 26 септември 1973 г. в село [[Миланово (Софийска област)|Миланово]], Софийска област. Като младеж е борец в училището „[[Олимпийски надежди]]“ в София, което след падането на комунизма е затворено, а борците създават банда. По-късно Стоев обръща гръб на мафията и започва да пише книги. Той е част от силовите бригади на [[Поли Пантев]]. Един от най-доверените силоваци на Поли Пантев, Георги Стоев става и близък на Георги Пехливанов, който след смъртта на Поли Пантев става негов наследник. В книгата „СИК“ Георги Стоев признава, че сам или в съучастие, е извършвал криминални деяния, някои от които брутални, но не е подведен под отговорност. Според Георги Стоев в годините след убийството на Поли Пантев се извършват много убийства, които го карат да се опита да се измъкне от заобикалящата го среда. Той снабдява с информация за книгите му [[Христо Калчев]]. Стоев е готов да свидетелства срещу един от основателите на [[СИК]] – [[Младен Михалев]] – Маджо, но разследването е спряно от най-високо ниво в прокуратурата и [[МВР]].<ref>[https://news.bg/crime/razpitvat-geroite-ot-romanite-na-ubitiya-georgi-stoev.html „Разпитват героите от романите на убития Георги Стоев“], news.bg, 8 април 2008 г.</ref> Малко преди да бъде убит Стоев заявява пред своя адвокат „нещо ще се случи“, а малко по-късно е смъртоносно ранен пред хотел „[[Плиска (хотел в София)|Плиска]]“ в София, с три куршума в главата, в 12:53 часа, умира около 19:20 след операция в „[[Пирогов (болница)|Пирогов]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20080907231209/http://bulgaria.actualno.com/news_158503.html „Таймс“: Убийството на Георги Стоев е дело на мафията“], bulgaria.actualno.com, 13 април 2008 г.</ref> Запитан след убийството на Георги Стоев, главният прокурор на София [[Николай Кокинов]] заявява, че Георги Стоев никога не е искал да свидетелства, въпреки многото предавания, в които Георги Стоев многократно настоява прокуратурата да му обърне внимание. Заподозрян за убийството е негов съученик и съратник в СИК Марио Васев (по-късно преминал в АПОЛО и БОЛКАН). С повдигнатото обвинение обаче единствените доказателства са местонахождението на GSM апарат в една и съща клетка и скоро делото е прекратено. == Литературни произведения == До средата на [[2007]] година Георги Стоев издава книги в издателска къща „Световит“. При създаването на трите книги за [[СИК]] голяма помощ му оказват [[Славея Иванова]] и Христо Калчев. Романите му са с ниска литературна стойност. Свидетелство са за епохата на прехода и въпреки претенциите за достоверност са по-скоро четиво, онагледяващо процеси и явления в обществото, за които авторът и читателите са се досещали. В „BG Кръстника 3“ Стоев пише за виден офицер от тайните служби и за политик. „Това е книгата, която ще ме убие“, казва той на своя издател, когато му връчва ръкописа. В друга книга той пише за бос на мафията, който му предложил 240 хил. английски лири, за да убие друга престъпна фигура. Според романа Стоев отказва и отива в полицията. Издадените книги на Георги Стоев са: ;2006 * ''ВИС'' (Световит) * ''ВИС-2'' (Световит) ;2007 * ''СИК Книга първа'' (Световит) * ''СИК Книга втора'' (Световит) * ''СИК Книга трета'' (Световит) * ''На пилона'' (Световит) * ''BG Кръстника'' (Ню Медиа Груп) – ''Истинската история на Маджо'' * ''BG Кръстника 2'' (Ню Медиа Груп) – ''Маргина, Бойко и другите'' ;2008 * ''BG Кръстника 3'' (Ню Медиа Груп) – ''Любен Гоцев – истинският Кръстник'' * ''Имало едно време на Изток'' (Ню Медиа Груп) == Източници == <references group="https://web.archive.org/web/20080907231209/http://bulgaria.actualno.com/news_158503.html" /> <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Георги+Стоев&type=AllFields От и за Георги Стоев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Стоев, Георги}} [[Категория:Български автори на криминални романи]] [[Категория:Български гангстери]] [[Категория:Български престъпници]] [[Категория:Родени в Софийска област]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] b8nvk24u5g449gkbd1mgtvuek44p54i 0 189332 11463835 11445514 2022-07-19T15:05:57Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Мариан Бачев | портрет = | обяснение = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | активност = 1992 – | брачен партньор = | деца = 2 | сайт = | награди = „Любимец 13“: 2015 – „Човекът от Ла Манча“ и „Лелята на Чарли“ | значими роли = }} '''Мариан Стоянов Бачев''' е български комик и озвучаващ актьор. == Биография и кариера == Бачев е роден на 8 юли 1976 г. в София. Завършва 14 СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в София. По-късно завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на професор [[Надежда Сейкова]] през 1998 г. От 2007 до 31 юли 2019 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7437695 Слови Трифонов напуска bTV], в-к 24 часа, 6 май 2019.</ref> работи в „[[Шоуто на Слави]]“ в bTV. От 2019 до днес е част от „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ в 7/8 ТВ. През 2021 г. участва в третия сезон на „[[Маскираният певец]]“ като гост-участник в ролята на Очите. Носител е на няколко награди в областта на сценичните изкуства. === Актьорска кариера === Бил е на щат като актьор в театрите в Габрово и Шумен. От 2000 – 2005 е актьор в трупата на [[Театър „София“]], но напуска недоволен от управлението на театъра. Остава на свободна практика близо 2 години, в които усилено озвучава филми. През май 2007 г. защитава с пълно отличие държавните си изпити в магистърската програма в НАТФИЗ „Мениджмънт в сценичните изкуства“ и е награден от ректора на Академията. === Преподавателска дейност === От октомври 2015 г. до днес ръководи Театрална Работилница „Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“ за деца и юноши на възраст между 10 и 19 години. Само за няколко години трупата му наброява над 60 деца, разделени в три възрастови категории и с тази си дейност тя е носител на множество награди от форуми за любителско театрално изкуство. От октомври 2016 г. до днес е Директор на Програма „БГ Драма“ към Американския колеж в София – American College in Sofia. ==== Постановки в Театър „София“ ==== {{обработка|форматиране, енциклопедицзиране, уикипедизиране, оставяне само на най-важните роли (само роли, постановките са за страницата на постановчика), подреждане в български ред на годините}} * 2004 „Коса“ – мюзикъл на Дж. Радо, Дж. Рагни, Г.Макдърмот Клод Буковски Постановка Борис Панкин * 2004 „Конят на Александър Велики“ – Ст. Цанев Омуртаг Постановка Бойко Богданов * 2002 „Сако от велур“ – Ст. Стратиев Чиновникът Постановка Борис Панкин * 2002 „Попове и вещици“ – по текстове на Софроний Врачански и др. Попчето Постановка Пламен Марков * 2002 „Балтиморски валс“ – П. Вогъл Третият/Доктор Постановка Борис Панкин * 2001 „Просяшка опера“ – Дж. Гей Крадльо Постановка Здравко Митков * 2000 „Любовни булеварди“ – мюзикъл на Ст. Цанев и Ю. Ступел Руси Постановка Борис Панкин * 2000 „Краят на играта“ – С. Бекет Клов Постановка Гриша Островски * 2000 „Полковникът и птиците“ – Хр. Бойчев Сестра Тереза Постановка Борис Панкин * 2000 „Без вина виновни“ – Ал. Островски Иван Постановка Борислав Чакринов ==== Постановки в други театри ==== * 2021 ТМПЦ – Варна – Държавна Опера – Варна „Коса“ – мюзикъл на Дж. Радо, Дж. Рагни, Г.Макдърмот ''Джордж Бъргър'' Постановка Борис Панкин * 2021 ТМПЦ – Варна – Държавна Опера – Варна „Човекът от Ла Манча“ – мюзикъл от Дейл Васерман, Мич Лей, Джо Дариън ''Санчо Панса'' Постановка Борис Панкин * 2020 ТМПЦ – Варна – Държавна Опера – Варна „Чаплин“ мюзикъл от Кристофър Къртис и Томас Миън ''Чарли Чаплин'' Постановка Борис Панкин * 2019 ТМПЦ – Варна – Държавна Опера – Варна „Чикаго“ мюзикъл от Джон Кандър, Фред Еб и Боб Фос ''Били Флин'' Постановка Борис Панкин * 2018 ТМПЦ – Варна – Държавна Опера – Варна „Да пееш под дъжда“ мюзикъл от Бети Комдън и Адолф Грийн ''Козмо Браун'' Постановка Борис Панкин * 2018 Сатиричен Театър „Алеко Константинов“ „Да, господин премиер“ – Антъни Джей, Джонатан Лин ''Сър Хъмфри Апълби'' Постановка Борис Панкин * 2016 ТМЦ – Разград „Аз, досадникът“ – Фр. Вебер ''Ралф'' Постановка Богдан Петканин * 2015 Държавна Опера – Бургас – „Лелята на Чарли" – мюзикъл от Оскар Фелцман по комедията на Томас Брендън ''Франкърт Бебърли – Бебз'' Редакция и постановка Николай Априлов * 2015 ДТ – Благоевград „BG Криминале“ – Иво Сиромахов ''Павел'' Постановка Борис Панкин * 2014 Държавна Опера – Пловдив „Човекът от Ла Манча“ – мюзикъл от Дейл Васерман, Мич Лей, Джо Дариън ''Санчо Панса'' Постановка Борис Панкин * 2013 Сатиричен Театър „Алеко Константинов“ „Операцията“ – Иво Сиромахов ''доц. Младенов'' Постановка Борис Панкин * 2013 Държавна Опера – Стара Загора „Здравейте, аз съм вашта леля“ – мюзикъл от Оскар Фелцман по комедията на Томас Брендън „Лелята на Чарли“ ''Франкърт Бебърли – Бебз'' Редакция и постановка Николай Априлов * 2013 ОДТ – Кюстендил „Апокалипсис кога?“ – Мирослав Милков, Йордан Колев, Тодор Карагяуров ''Христиан'' Постановка Борис Панкин * 2012 Театрална Формация „Мелпомена“ и ОДТ – Перник „Досадникът“ – Фр. Вебер ''Ралф'' Постановка Богдан Петканин * 2011 ДТ „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив „Тишина, моля!“ – М. Фрейн Режисьорът Лойд Фелоус Постановка Борис Панкин * 2011 ДТ „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив „Площад „Синева“ – мюзикъл на Милен Врабевски и Тома Марков Рỳсия Постановка Борис Панкин * 2008 ДТ „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив „Оркестър без име“ – мюзикъл по мотиви от едноименния сценарий на Ст. Стратиев Велко Постановка Борис Панкин * 2008 Родопски Драматичен Театър „Н. Хайтов“ – Смолян „Президентска опера“ – Хр. Бойчев Водещият Постановка Борис Панкин * 2007 Сатиричен Театър „Алеко Константинов“ „Старчето и стрелата“ – Никола Русев Сим Постановка Младен Киселов * 2006 Народен Театър „Иван Вазов“ „Ах, този джаз!“ – мюзикъл по мотиви от сценария на Боб Фоси и Робърт Алън Артър Дейвид Нюман Постановка Борис Панкин * 2006 Родопски Драматичен Театър „Н. Хайтов“ – Смолян „Тишина, моля!“ – М. Фрейн Режисьорът Лойд Фелоус Постановка Борис Панкин * 2005 Драматичен Театър – Търговище „Цялата свинщина“ – Ив. Кулеков №4 Постановка Борис Панкин * 2004 Родопски Драматичен Театър – Смолян „Рейс“ – Ст. Стратиев Разумния Постановка Борис Панкин * 2003 Родопски Драматичен Театър – Смолян „Гримьорната“ – Ив. Кулеков Артистът Постановка Борис Панкин * 2003 РДТ – Смолян, ТБА, Фондация „Сцена БАЛКАНИ“ „Балканите четат…“ – „Телефонна кабина“ – Я.Маркович Мъжът, който се развежда Худ.ръководител проф. Крикор Азарян * 2002 РДТ – Смолян и Фондация „Сцена БАЛКАНИ“ „Балканите четат…“ – „Лазарица“ – Й.Радичков Лазар (Пролет) Постановка Деян Пройковски (Македония) * 2002 НДК/ИК ”Буларт“ „Оркестър „Титаник“ – Хр. Бойчев Хари Постановка Андрей Калудов * 2001 ДСТ „Алеко Константинов“ „И трите вътре“ – Я. Востри Хорацио Постановка Иржи Менцел (Чехия) * 2001 ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен „Синята стая“ – Д. Хеър Антон-студентът Постановка Борис Панкин * 2001 ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен „Лабиринта“ – Д. Дешев Инспекторът, Началникът, Приятелят, Генералът Постановка Борис Панкин * 2000 ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен „Без вина виновни“ – Ал. Островски Григорий Незнамов Постановка з.д.из.Русия Борис Голубицкий * 1999 Народен Театър „Иван Вазов“ „Двубой“ – Ив. Вазов Михал Постановка Николай Ламбрев * 1999 Клуб „Грамофон“ „Headstate“/“Шемет“ – Ъ. Уелш ‘Джон’ Постановка Борис Панкин * 1998 ДТ „Васил Друмев“ – Шумен „Президентска опера“ – Хр. Бойчев Водещият Постановка Борис Панкин * 1998 ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово „Докосни ме!“ – А. Петрова Ейдриан Моул Постановка Борис Панкин * 1997 – 1998 НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ „Гняв“ – Ст. Кинг Том Денвър, Дон Грейс, Франк Филбрик Постановка проф. Надежда Сейкова * 1997 – 1998 НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ „Покана в замъка“ – Ж. Ануи близнаците Орас и Фредерик Постановка Красимир Ранков * 1997 Народен театър за младежта „Грешки, от любов родени“ – Л.де Вега Фелисиано Постановка проф. Надежда Сейкова * 1997 НДТ „Сълза и смях“ „Един безумен ден“ – П. Бомарше Керубино Постановка Андрей Калудов * 1996 Народен театър за младежта „Хладнокръвно в Уест Сайд“ – мюзикъл на Б. Панкин и Мирона Бейби Джон Постановка Борис Панкин === Награди === Има две награди за главна мъжка роля от Фестивала в Шумен „Нова българска драма“, Наградата за талантлив млад актьор на Фондация „Иван Димов“ и четири номинации за „[[Аскеер]]“. През 2013 г. получи номинация за главна мъжка роля в комедиен/сатиричен спектакъл „Златен Кукерикон“ за постановката „Досадникът“ от Франсис Вебер. През 2015 г. получава и наградата за най-добър актьор в мюзикъл „Любимец 13“ за ролите си в „Човекът от Ла Манча“ и „Лелята на Чарли“. През 2021 г. получава и наградата за главна мъжка роля в комедиен/сатиричен спектакъл „Златен Кукерикон“ за ролята на Чаплин в едноименния мюзикъл на Кристофър Къртис и Томас Миън === Кариера на озвучаващ актьор === През 2001 г. Мариан Бачев започва да се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали. Първите му озвучени филми са „[[Балто (филм)|Балто]]“, „[[Титан А.Е.]]“ и „[[Атлантида: Изгубената империя]]“. Някои от по-известните сериали, в които озвучава, са „[[Да, господин министър|Да, господин премиер]]“ (дублаж на TV7), „[[Сайнфелд]]“, „[[Осем прости правила]]“ (дублаж на студио Доли), „[[H2O: Просто добави вода]]“ (дублаж на Медия линк), „[[В групата съм]]“ и „[[Раздвижи се]]“ (на който е и режисьор на дублажа), както и анимационни сериали като „[[Лабораторията на Декстър]]“ (дублаж на Медия линк), „[[Джони Браво]]“, „[[Луди за връзване]]“, „[[Най-добрият ми приятел е маймуна]]“, „[[Парк шоу]]“ и други. {|class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC# ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Били Уест]] || [[Луди за връзване]]<br>[[Шантава Коледа]] || Саджитериъс Стомпър и Репортер<br>[[Бъгс Бъни]] |- | [[Джеф Бенет]] || Великите патета<br>[[Джони Браво]] || Дюк Л'Оранж<br>Джони Браво |- | [[Дий Брадли Бейкър]] || [[Ах, Анди]]<br>[[Кръстници вълшебници]] (дублаж на студио Доли) || Артър Ларкин и Директор Дероса<br>Брад Вурст |- | [[Роб Полсън]] || Дейв Варварина<br>[[Луди за връзване]] || Малскуондо<br>Бегача |- | Чарли Шлатър || Планетянчетата<br>[[Луди за връзване]] || Томи<br>Ейс Бъни |- | Уилям Салиърс || [[Парк шоу]]<br>Парк шоу: Филмът || Ригби<br>Ригби |} === Анимационни сериали === * „[[Аватар: Повелителят на четирите стихии]]“ (дублаж на Медия линк) – Принц Зуко, 2007-2008 * „[[Ах, Анди]]“, 2007 * „[[Ким Суперплюс]]“ – Уейд (от първи до втори сезон), 2005 * „[[Легионът на супергероите (сериал)|Легионът на супергероите]]“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), 2008-2009 * „[[Стюарт Литъл: Анимационният сериал]]“ (дублаж на bTV), 2011 === Игрални сериали === * „Младият Херкулес“ (дублаж на Медия линк) * „Не дразнете Стивънс“ * „[[Пауър Рейнджърс]]“ (в 13-ти сезон) * „[[Профайлър]]“ * „[[Самотно дърво на хълма]]“ (дублаж на Александра Аудио) * „[[Фрейзър (сериал)|Фрейзър]]“ (дублаж на TV7) === Анимационни филми === * „[[Атлантида: Изгубената империя]]“ – Майло Тач, 2001 * „[[Балто (филм)|Балто]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Стар/Мък, 2001 * „[[История с акули]]“ (дублаж на bTV) – Лени, 2007 * „[[Ловен сезон]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Бъди, 2006 * „[[Рататуй (филм)|Рататуй]]“ – Лингуини, 2007 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Сержант Тибс, 2008 * „[[Титан А.Е.]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Кейл Тъкър, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Кмета на Хувил, 2008 === Игрални филми === * „[[Коледната песен на мъпетите]]“, 2008 * „Куче футболист: Еврокупата“, 2009 * „[[Звезден сблъсък]]“ – Кристофър, 2010 * „[[Петзвезден романс]]“ (дублаж на bTV) === Личен живот === Обвързан е с актрисата Милена Видер, от която има две дъщери – Александрина и Косара.<ref>Силвия Жекова, [https://www.24chasa.bg/Article/4088652 Косара, втората дъщеря на Мариан Бачев, се ражда, докато той играе в Шоуто на Слави], в-к 24 часа, 18 май 2014.</ref> == Филмография == * [[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]] (тв, 2006) – Стефан * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) – (в серия: IV) * [[Филип (филм)|Филип]] (тв, 2004) – Алек * [[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]] (1996), 2 серии – Малинов, Иречек == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1121871}} {{СОРТКАТ:Бачев, Мариан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] aw3yrujcyxtwrl8nu9zv00gwvumgi7e 3 190393 11464237 11440384 2022-07-19T22:44:36Z Rebelheartous 22483 /* Категории */ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Filing cabinet icon.svg|мини|дясно| Архиви [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2008-03.2009|2008-03.2009]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2009-02.2010|2009-02.2010]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2010-11.2010|2010-11.2010]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2010-10.2011|2010-10.2011]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2011-02.2012|2011-02.2012]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2012-10.2012|2012-10.2012]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2012-04.2013|2012-04.2013]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2013-01.2015|2013-01.2015]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2015-12.2017|2015-12.2017]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/Странни некви|СН]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2018|2018]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2019-2020|2019 - 2020]]]] {{нова нишка}} == Войнов и останали от миналата година == <del>От това нещо излиза ли [https://yordanvoynov1896.wordpress.com/19-05-1934/]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:33, 3 януари 2019 (UTC)</del> <del>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.003789&lon=21.445023&z=19&show=/15428676/Hadzhi-Kjazim-Mosque] Не съм убеден дали е Кязим - мъжко име или Къзъм (момичето ми). И как се връзва това [https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%9F%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%98%D0%B0] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:42, 29 януари 2018 (UTC) Второто е това [https://www.google.com/maps/place/Kasim+Bey/@42.0036902,21.4454325,18z/data=!4m5!3m4!1s0x1354153683570091:0x1394177b1bc39c69!8m2!3d42.0022944!4d21.4452552] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:00, 21 септември 2021 (UTC)</del> [http://archives.elia.org.gr:8080/eliasim/listres.aspx?lsid=110071&fcode=t210a&ftext=%CE%A4%CE%9F%CE%A0%CE%9F%CE%A3%20%CE%95%CE%9A%CE%94%CE%9F%CE%A3%CE%97%CE%A3%20%CE%95%CE%9D%CE%A4%CE%A5%CE%A0%CE%9F%CE%A5&fval=%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC&form=300003 Костурски вестници] Босилеград Виж от [[Костадин Попгутов]] (Константин, Дино Попгутов, поп Гутов) става ли нещо. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:26, 3 октомври 2018 (UTC) [[Георги Пернов]]. Танчев и участвал в Октомврийската революция. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:13, 4 февруари 2019 (UTC) Шаблони Шапкареви и Стрезови :Сега. Тия Шапкаревите шаблон от написаните или разръчкване, защото виждам някакви участници в Гръцкото въстание, които стават. И изобщо до каква степен детайлното обяснение на Кузман да влезе? -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:15, 20 януари 2020 (UTC) [[Христо Кенин]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:10, 14 февруари 2019 (UTC) <del>[[Георги Мицарев]], като пуснеш в Книги и Мицаров. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:43, 27 февруари 2019 (UTC)</del> Абе началното училище в Пиргите що не го направиш. Това примерно {{Цитат периодика| last = Думбалакова | first =Мария Атанасова | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = | title =Приноси за проучване на учебното дѣло: Първото българско училище в Пиргитѣ - гр. Солунъ | journal =Училищно дѣло | publisher = | location = | volume = | issue =6 | pages =782 - 786 | doi = | id = | url = https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/pamet/spomeni/135-dumbalova-maria-pyrvoto-bulgarsko-uchilishte-pirgite-solun-uchilishtno-delo-6-1943.html | format = | accessdate = }}, в Сборник Солун може да има нещо. Със сигурност има две снимки качени - категоризирани са в Солунската община. Аз ще погледна в Кандиларов имаше учителите. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:34, 2 февруари 2019 (UTC) А тука в Македоника има една статия [https://www.google.com/search?q=%CE%86%CE%B3%CE%B3%CE%B5%CE%BB%CE%BF%CF%82+%CE%9C%CE%BF%CF%85%CF%83%CF%84%CE%BF%CE%BE%CF%8D%CE%B4%CE%B7%CF%82&client=firefox-b-d&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwiT5OLm8M_gAhVSyRoKHbcMCh4Q_AUICSgA&biw=1920&bih=925&dpr=1 4 резултат] около въстанието в 54 година, в която Мустоксидис се споменава много. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:46, 22 февруари 2019 (UTC) :{{ping|Мико}} На мен ми ги подрежда иначе, може ли линк?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:34, 3 март 2019 (UTC) [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/postcards/bulgaria/bulgaria-macedonia-1880s-alexander-protogerov-cadet-extremely-rare-welebny-small-cardboard-studio-portrait-ab452-435172060.html], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/postcards/militaria/unclassified/166486-skopie-macedonia-military-school-group-officers-soldiers-uniform-bulgaria-bulgarie-bulgarien-308155660.html], [https://www.ebay.com/itm/1908-HURIET-Revolution-Turkey-In-Macedonia-Turkish-Bulgaria-Flag-Photo-Postcard/362553884661?hash=item5469e53ff5:g:Xy8AAOSwdGFYoVP5:rk:56:pf:0], [https://www.ebay.com/itm/Military-postcard-1st-Balkan-War-1912-13-volunteers-Ser-Serres-Macedonia-Greece/311698750899?hash=item4892b17db3:g:XVAAAOSwCGVX2ooS:rk:133:pf:0], [https://www.ebay.com/itm/WWI-Bulgaria-Officer-Christmas-Feast-Dance-Macedonia-Front-Orig-Censor-Photo-Pc/113659720061?hash=item1a76a5b17d:g:tVoAAOSwNkNZ5E7U:rk:63:pf:0], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/turkey-1858-1921-ottoman-empire/covers-documents/147144-1908-veles-macedonia-macedoine-turkey-turkije-stationery-entier-sofia-bulgaria-269336990.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/turkey-1858-1921-ottoman-empire/covers-documents/145411-2-10-1908-postal-history-turkey-bulgaria-mustafa-pasha-svilengrad-stationery-entier-ganzsachen-bulgarie-265353409.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/bulgaria-1909-45-kingdom/covers-documents/145975-occupation-censorship-tetovo-28-2-1918-macedonia-macedoine-varna-bulgaria-bulgarie-woman-266361763.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/history/ww1/149638-ww1-occupation-censorship-tetovo-macedonia-macedoine-1918-bulgaria-bulgarie-photo-roses-273188934.html] :Аз ли всички? -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:26, 1 март 2019 (UTC) === Документ === [http://www.oldprilep.com/mahalenski-chesmi-glavna-kniga/#!prettyPhoto[Gallery]/4/] Кво да го направиме? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:08, 30 май 2019 (UTC) === Антипатриотични === Ето тука в тоя брой на Науста има серия андарти с отделни статии за всеки. [https://core.ac.uk/download/pdf/84441054.pdf] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:14, 9 юли 2019 (UTC) <del>И оттука [https://antexoume.wordpress.com/2014/10/16/%CE%B3%CF%85%CE%BD%CE%B1%CE%AF%CE%BA%CE%B5%CF%82-%CF%83%CF%84%CE%BF%CE%BD-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C-%CE%B1%CE%B3%CF%8E%CE%BD%CE%B1-%CE%B7-%CF%86%CE%B9%CE%BB%CF%8C/] некоя женичка можеш да извадиш. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:28, 9 юли 2019 (UTC)</del> <del>[[Михаил Солунов]] Танчев, от Небрегово, [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1366&bih=623&tbm=bks&ei=qdAlXfqbHciymwXx2qnoBw&q=%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&oq=%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&gs_l=psy-ab.3...392974.395049.0.395279.14.9.0.0.0.0.559.925.0j2j5-1.3.0....0...1c.1.64.psy-ab..11.2.739...0i19k1.0.eXQUpec3zvY]</del> -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:57, 10 юли 2019 (UTC) === Патриотични === Виж и Ташо Райков от Просечен нема ли нещо за него. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:40, 9 юли 2019 (UTC) === Вили === Тука румънските могат да се търсят по селище. [https://www.biserici.org/index.php?menu=CU] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:40, 8 септември 2019 (UTC) Измисли ги духовните околии на Неврокопската. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:11, 6 октомври 2019 (UTC) [https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B3] Ето оттука [http://www.pelagon.mk/2018/08/17/%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE/] да помогнеш, да се изпонарежат и качат тия, които стават. [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Church_of_the_Theotokos_(Fari%C5%A1)?uselang=mk] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:34, 13 април 2020 (UTC) Това е добра статия [https://en.wikipedia.org/wiki/Government_of_Macedonia_(ancient_kingdom)] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:08, 22 април 2020 (UTC) Ако не го щеш косинския сърбоманин - ето тоя по Интернет? [[Йоаким Мустрев]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:12, 7 май 2020 (UTC) :<del>Хаха, кой косински сърбоманин? Аз просто на вергинска вълна бех.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:16, 7 май 2020 (UTC)</del> ::<del>По-горната ми реплика. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:26, 7 май 2020 (UTC)</del> [[Климент Далкалъчев]] нема ли да го направиш? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:32, 24 май 2020 (UTC) :За мъниче мога да събера ама не намирам да е роден във Владово.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 24 май 2020 (UTC) ::Е „По произход е от големия род [[Далкалъчеви]] от воденското село Владово“. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:20, 24 май 2020 (UTC) И двама гърчоля от [[Ставрос Налис]] - [[Спиридон Думас|Спиридон (Спирос) Думас]] имаме неколко източника за него и го има и във [[Фос (битолски вестник)]] също с източници - готово мъниче. За [[Константинос Михаил (революционер)]] пускай с Монахос Κωνσταντίνος Μιχαήλ Μόναχος, за да се отличи от по-стария, който също е лекар. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:27, 24 май 2020 (UTC) Във Фабрикатора седят едни снимки - можеш ли да им обърнеш внимание, че ще го закриват май? [https://phabricator.wikimedia.bg/T8] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:09, 20 май 2020 (UTC) :Ох, много трудно се оправям там... ще опитам?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:05, 20 май 2020 (UTC) === Патриотични и антипатриотични === Не че не са се натрупали горе. <del>[[Дончо Мирчев]] [https://duma.mk/region/17-veles/21640-2017-01-28-16-49-31.html] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:24, 26 юни 2020 (UTC) [https://books.google.bg/books?id=FYkHAAAAMAAJ&q=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+(%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&dq=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+(%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi5spmE5J_qAhVtpYsKHe9hBJ0Q6AEwAHoECAAQAg] [https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03gRq_c5xX2W5fnTXxOl8NYMVojxA%3A1593184830460&ei=PhL2Xo3TG_GhrgTc7JfgBQ&q=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&oq=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&gs_l=psy-ab.3...1869.3567.0.3702.11.11.0.0.0.0.174.1081.0j7.7.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.4Z-K8NoaXHg] [https://books.google.bg/books?id=FYkHAAAAMAAJ&q=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&dq=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiNrO3w45_qAhV1u3EKHX3lBfgQ6AEwAHoECAAQAg] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01ZsMDvqEZOp5WNvLDcNubfHn-wDw%3A1593184792365&ei=GBL2XsTwFcHQxgOx04PACQ&q=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%2C+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&oq=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%2C+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&gs_l=psy-ab.12...5581.6537.0.7211.3.3.0.0.0.0.172.391.1j2.3.0....0...1c.2.64.psy-ab..0.0.0....0.SpHA8PfMDSI] [https://books.google.bg/books?hl=bg&id=FYkHAAAAMAAJ&dq=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%22%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%88%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5+%D0%8F%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE+%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5%22]</del> <del>[[Лев Адамов]] от Горенци? По спомените му [http://strumski.com/biblioteka/?id=481] също. Не знам става ли. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:24, 18 юли 2020 (UTC)</del> <del>[[Петрискос]] (или по-скоро Петриск?) от Петърско директно.</del> И античния град в Пътеле. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:48, 20 юли 2020 (UTC) [[Пьотър Орловац]] по нашите източници из интернет (като Пьотър и Пьотр) плюс това в [[Борис Тагеев]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:04, 24 юли 2020 (UTC) Тоя албум [http://www.strumski.com/books/Tr_Blagoev_Gen_Protogerovu.pdf] е на Трайко Благоев и е със свободни права. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:40, 31 юли 2020 (UTC) Требва да се извади от [[Тего Сапунджиев]] информацията за [[Григор Сапунджиев]] според [[:el:Γρηγόριος Σαπουντζής]] и [[:el:Στέργιος Σαπουντζής]] и беседата [[:el:Συζήτηση:Στέργιος Σαπουντζής]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:49, 31 юли 2020 (UTC) Лукидис [https://www.google.com/search?ie=UTF-8&client=ms-android-samsung-ga-rev1&source=android-browser&q=Αναστάσιος+Ναούμ+(Λουκίδης] [[Крум Прокопиев]] - виж става ли, ако не - махни препратката от Ана Полихронова. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:59, 29 август 2020 (UTC) <del>[[Сута Бъчварова]] [https://www.vecer.press/feljton/%D1%84%D0%B5%D1%99%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D1%83%D1%82%D0%B0-%D0%B1/] - високопатриотична.</del> И изобщо на тия фейлетони (???) надолу требва да им обърнем внимание [[Христо Кръстев (учител)]] по това, което сочи към него - за мен голема вероятност да е [[Христо Николов (учител)]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:32, 4 септември 2020 (UTC) <del>[[Антим Ингилизов]] по каквото сочи</del> (в Янишлиев пише агрономство завършил). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:37, 4 септември 2020 (UTC) :{{пинг|Мико}} Къде го пише в Янишлиев? Да го цитираш?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:19, 10 февруари 2021 (UTC) Поручик Васил Спасов - трябва да се пита Стан за военната страна. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:38, 4 септември 2020 (UTC) <del>[[Гаврил Георгиев]] (има многа за него [https://www.faktograf.bg/content/gavril-georgiev-osnovatelyat-na-vidinskata-partiyna-organizaciya прим]) и [[Димитър Негенцов]] от Третия конгрес.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:53, 6 септември 2020 (UTC)</del> [[Гьоре Макрев]] също може би става.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:08, 7 септември 2020 (UTC) * [[Френско консулство в Солун]] [https://tel.archives-ouvertes.fr/tel-02160100/document] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:53, 16 октомври 2020 (UTC) От Солунски юнак Т. Бошков ми се струва, че е [[Тодор Божков]] от Велес (или по-скоро от Башино село). Учил насам-натам, после учител? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:07, 14 ноември 2020 (UTC) И изобщо това е за кумановската община [http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/prosvetnoto-delo-v-kumanovo-i-okoliata.html]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:19, 14 ноември 2020 (UTC) <del>[[Стоян Божинов]] в 6 и 7 конгрес и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0] [https://books.google.bg/books?id=IPi2AAAAIAAJ&q=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&dq=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjGz4eDipTtAhXt-yoKHU2GAhoQ6AEwA3oECAEQAg] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03rQ2y5Rg5Xh667R5D5Bbxj_clDxg%3A1605976852196&ei=FEO5X4i9C4i43AOUgKWQCA&q=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&oq=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&gs_l=psy-ab.3...5770.7721.0.7884.13.11.0.0.0.0.223.1072.0j6j1.7.0....0...1c.1.64.psy-ab..6.0.0....0.v9PYZYcVgGg]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:45, 21 ноември 2020 (UTC)</del> <del>[https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9C%CE%AC%CF%81%CE%BC%CE%B1%CF%81%CE%BF_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A6%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BF%CF%8D_(%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7)]</del> и ужасномного снимки от Солун. [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:ListFiles&offset=20200914145231%7C%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%BF_%CE%A3%CF%85%CE%BD%CE%B4%CE%AF%CE%BA%CE%B1%2C_%CE%9B%CE%B1%CE%B4%CE%AC%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%B1.jpg&user=PLAKLE] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:39, 4 декември 2020 (UTC) Тютюневи складове в Кавала.[https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache%3ATc-w4wkYCCYJ%3Akavalacity.blogspot.com%2F2007%2F10%2Fblog-post.html&client=firefox-b-d&hl=bg&gl=bg&strip=1&vwsrc=0&fbclid=IwAR1QY_3rUGmt2oK555yUWv3kMhjoOs_J78poVM0WSd1Q3BHSTPTgBTxWwa0] [https://kavalacity.blogspot.com/2007/10/blog-post.html?fbclid=IwAR3FRX0jxwOOSEcOqkKDveFHtfx5hLUi2exI-9bgXbZztvVe8Kzmib5CPdQ] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%CE%9A%CE%BB%CE%B9%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%AE+%CE%9D%CE%B5%CE%B4%CE%AD%CE%BB%CE%BA%CE%BF%CF%85] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:57, 13 декември 2020 (UTC) <del>[[Тодор Ецов]]. [https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1201:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61]</del> -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:35, 25 януари 2021 (UTC) <del>[[Анастас Симеонов]] - книгата му плюс ГК</del> <del>[[Стефан Делев]]</del> <del>[[Христо Шотов]]</del> <del>[[Елена Дечева]]</del> [[Стара река (Костурско)]] това е големата река, вливаща се при Маврово. Тука е Стара рема [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495] и това е единственият източни за българското име - в гръцката Уикипедия е заложена с него в пояснението Стара река [https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CF%84%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%81%CE%AD%CE%BA%CE%B1], предполагам може да се намери. Ксиропотамос означава Суха река, което е било името на Загоричанската река. [https://books.google.bg/books?id=MEEDAAAAMAAJ&q=%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0&dq=%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjo773O6fruAhVHtIsKHWRfBDAQ6AEwAHoECAQQAg]. Тука [http://estia.hua.gr/file/lib/default/data/9550/theFile] от 27 страница са изброени костурските реки. Виж и това [https://www.researchgate.net/profile/Athanasios_Skentos/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece/links/5b24cde7458515270fd26343/Geomorphological-mapping-and-evolution-of-the-broader-area-of-Kastoria-Orestias-Lake-NW-Greece.pdf] [https://www.researchgate.net/profile/Athanasios_Skentos/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece/links/5b24cde7458515270fd26343/Geomorphological-mapping-and-evolution-of-the-broader-area-of-Kastoria-Orestias-Lake-NW-Greece.pdf] и това [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%CE%95%CE%BA%CF%84%CE%AF%CE%BC%CE%B7%CF%83%CE%B7+%CE%BA%CE%B1%CE%B9+%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B5%CE%BB%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%AF%CE%B7%CF%83%CE%B7+%CF%84%CE%BF%CF%85+%CE%BA%CE%B9%CE%BD%CE%B4%CF%8D%CE%BD%CE%BF%CF%85+%CE%B4%CE%B9%CE%AC%CE%B2%CF%81%CF%89%CF%83%CE%B7%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%BB%CE%B5%CE%BA%CE%AC%CE%BD%CE%B7+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CF%81%CF%81%CE%BF%CE%AE%CF%82+%CF%84%CE%BF%CF%85+%CE%9E%CE%B7%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CF%84%CE%B1%CE%BC%CE%BF%CF%85+%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82+%CE%BC%CE%B5+%CF%87%CF%81%CE%AE%CF%83%CE%B7+%CE%93%CE%A3%CE%A0.]. После виж тая Истакос, която се влива при Кърпени, и която тука е Истекос [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556] и другите. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:44, 21 февруари 2021 (UTC) [https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece] Вместо повтарящия се линк горе. [[Изтек (Костурско)]] е изводът. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:09, 22 февруари 2021 (UTC) Тука на 712 страница [https://www.eetaa.gr/metaboles/fek/1969/fek_79a_1969.pdf] го има прекръщаването на Дива череша, притока, който се вижда тук [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495] и тук [http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/] северно над Загоричани. Всички останали реки, които носят имената на селата на практика са -ска, тоест Фотини е Фотинишка река. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:20, 22 февруари 2021 (UTC) Много ценен брой на Държавен вестник - цитирай го за черешата да го ползваме. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:31, 22 февруари 2021 (UTC) {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 712 | doi = | id = | url = https://www.eetaa.gr/metaboles/fek/1969/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }} Ето го и на наш сайт, ако падне. http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/?fbclid=IwAR17sbk6LjZXAnA3bKWX1U5dLM2hvcSVEBxUmMqAnJjEGAZRs70GukWA3C8 Вишенската е Влака. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:01, 22 февруари 2021 (UTC) === Архитектурни === Много [https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/10/22/megaro-ladeni/] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 9 декември 2020 (UTC) [[:el:Ελευθέριος Πάικος]], [[:el:Γεώργιος Καμπανέλλος]], [[:el:Ιωάννης Δημητριάδης]] == Не разбирам, изтрихте ми страница от "Инкубатор", докато я редактирах? == Не разбирам, изтрихте ми страница от "Инкубатор", докато я редактирах? [[Потребител:Стоян 523|Стоян 523]] ([[Потребител беседа:Стоян 523|беседа]]) 19:32, 1 февруари 2021 (UTC) Искам отстраняването Ви от "Укипроекта" поради тенденциозност! [[Потребител:Стоян 523|Стоян 523]] ([[Потребител беседа:Стоян 523|беседа]]) 19:54, 1 февруари 2021 (UTC) :Уикипедия, дори в частта си в Инкубатора, не е място за политическа пропаганда преди изборите - обектът няма енциклопедична значимост, а Инкубаторът е за дооформяне на статии с поне потенциално такъв, за практикуване на техническите аспекти и дори там нямат място [[упражнения извън пясъчника]] за обекти, които видимо нямат енциклопедична значимост.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:49, 1 февруари 2021 (UTC) == Добърско == "това не е статия за богомилството или история на християнството" - същевременно това не е силен довод да се премахне историята на селото. Предлагам да се направи беседа в самата статия и редакторите да разгледат безпристрастно и двете позиции. Поздрави, --[[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] ([[Потребител беседа:Wikiknol|беседа]]) 13:57, 16 февруари 2021 (UTC) :Съгласна съм - повдигнете въпроса на съответната беседа.---- :: Готово, поздрави --[[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] ([[Потребител беседа:Wikiknol|беседа]]) 14:46, 16 февруари 2021 (UTC) == Костурско == [http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Naselenite_mesta_v_Egeiska_Makedonia_Simovski/?fbclid=IwAR3ZSZoPg9n1gP5zvXxutgl07CU-u5s0IF19tphpiaLHmR4dNW81FEdIMo8] Файл 2-1 е вторият том на Симовски Костурско. Има серия изчезнали села Берик, Баграм, Баница, Билевец и прочие в 18 век. Почни ги Лабро ще ги допълва. Шаблонът е Симовски|2|Страница. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:28, 2 март 2021 (UTC) :{{пинг|Мико}} {{пинг|Dido3}} Линкът в шаблона не работи.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:52, 2 март 2021 (UTC) ::Дидо ще го оправи тия дни - немай грижи. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 3 март 2021 (UTC) Шаблон:Преброяване Гърция съм направил по версията в мк уики. Там обаче (неясно защо) първите три преброявания ги нема, а ги има в Симовски. Употребен е в Апоскеп - виж. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 3 март 2021 (UTC) == Филмове == Любопитен шаблон [https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0:%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%9C%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8]. Имат значимост всички според мене. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:41, 5 март 2021 (UTC) :Любопитно е - ще ги почна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:23, 5 март 2021 (UTC) ::... след като свършиш един милион нещата от горе вервам. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:27, 5 март 2021 (UTC) :::Е, как - успоредно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Мани, требва да се върна към реките, че нещо ги зарезах.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:31, 5 март 2021 (UTC) == Шаблон == Зарежи го МОО - ужасно много работа е, а пък с бот ще стане бързо и мисля лесно, защото са еднообразни цитиранията. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:07, 9 март 2021 (UTC) :Да - и аз тъкмо си го мислех, защото наистина са много, а ми се струва и на мен, че с бот ще е лесно.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:08, 9 март 2021 (UTC) == Фолк статии == Здрасти. По принцип и мен ме дразни, че най-вече нерегистрирани и анонимни добавят всякаква информация в статиите за фолк певици като награди, участия и интервюта, но специално песните са си творчество. Клиповете пък са равносилни на сингли, т.е. всеки издаден/излъчен клип е нов сингъл за изпълнителя. То това не важи само за фолкаджийките, такава е музикалната ситуация тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:31, 27 март 2021 (UTC) :Здрасти, здрасти. За мен без значение от жанра, изброяване на всики участия, песни и видеоклипове превръща статиите в справочник - представи си как би изглеждала статията за Металика, ако се изброят всичките им участия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:16, 28 март 2021 (UTC) :: Участията са за метлата, думата ми беше за песните и клиповете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:43, 28 март 2021 (UTC) :::Добре - същата ситуация, представи си статията за Металика с изброени всичките им песни и видеоклипове, за мен това е телефонен указател. Ако изпълнителят е голяма звезда в жанра си и има голяма дискография с награди и събития/награди около песните и албумите, изнася се в отделна - ако не, Уикипедия не е справочник. Идентична ситуация - представи си да изброяваме всички имена на всички картини на художниците, то статиите ще заприличат на безкрайни списъци. Разбирам да се изброят най-представителните или най-известните, но всички? Може би трябва да се повдигне въпросът на Разговори.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:52, 28 март 2021 (UTC) :::: [[:en: Metallica_discography#Music_videos|Ето ги]] на Металика. Очаквах да са доста повече, така както го каза. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 5 април 2021 (UTC) :::::Да и са отделени в отделна статия, а не тежат в статията за Металика - пак, „Ако изпълнителят е голяма звезда в жанра си и има голяма дискография с награди и събития/награди около песните и албумите, изнася се в отделна - ако не, Уикипедия не е справочник.“-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:02, 6 април 2021 (UTC) == Родопски свещеници == <del>[http://macedonia.kroraina.com/tr/trakija_8_2018.pdf Серия], които стават. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:14, 24 април 2021 (UTC)</del> == Омъжва или оженва == В българския език съществуват тези два глагола. Мъжете се женят, жените се омъжват. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:06, 14 юли 2021 (UTC) :Не и според Речника на българския език - „ЖЀНЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Встъпвам в брак; задомявам се.“ Примерът в речника също е за жена, което се жени за някого - пример от Йовков. Също така, не и според употребата из литературата [https://www.google.com/search?q=%22%D1%82%D1%8F+%D1%81%D0%B5+%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%22&client=firefox-b-d&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjJ8crJxeLxAhUVHOwKHS7DDPIQ_AUoAXoECAEQCw&biw=1024&bih=436]. Тя се жени и той се жени е едно и също според речника.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:20, 14 юли 2021 (UTC) == Изписване на числителни редни имена с арабски и с римски цифри == 14 годишна възраст или 14-годишна възраст? Моля Ви, проверете и го научете! Стига неграмотност. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:26, 14 юли 2021 (UTC) :Важи за числата над 10, ако разбирам добре какво искате да ми кажете. Все пак току-що Ви цитирах Речника, за да Ви опровергая, така че напълно подкрепям призива „Стига неграмотност“.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:30, 14 юли 2021 (UTC) == Свидетелски форми == Като връщате стари варианти на редактирани от мен статии, не виждате ли, че връщате свидетелски форми там, където редакторите на Уикипедия няма как да са били свидетели? Например в статията [[Агнес Мурхед]]. Според Вас: "Преходът към телевизията ѝ спечели признание в драмата и комедията." Смятате ли, че редакторът е бил свидетел?! Смятате ли, че е енциклопедичен стил да се използва свидетелска форма?! --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:30, 14 юли 2021 (UTC) :Така е, съжалявам - принципно смятам, че ако 99% от редакцията е за връщане и става въпрос за много статии, отварянето и поправянето на 99%, за да се спаси този 1% е жест, който е въпрос на свободно време и желание. Може би наистина не съм права.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:35, 14 юли 2021 (UTC) ::: Не сте права, разбира се. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:38, 14 юли 2021 (UTC) == Неколко == <del>Един много бърз [[Григор Попстанков]] [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] по модел на [[Кръсто Караскаков]]. Плюс [https://m.facebook.com/grubovci/photos/a.326987848777629/326985092111238/?type=3&source=48]. Има още неколко такива. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:45, 28 юли 2021 (UTC)</del> == Григор Алексиев == Здрасти, качих едни негови подписи, за съжаление не особено качествени. Ако това [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Alexiev.signature.jpg] не става за нищо, ще потърся друг по-нататък. А пък тук печатът закрива част от името [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Alexiev.jpg], но може да отиде към общината. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:09, 4 август 2021 (UTC) :О, супер - благодаря, много са любопитни. Ще ги сложа в таблицата - [[Потребител:Iliev|Лъчо]] като има време, може да ги пипне и да се виждат още по-добре.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:50, 4 август 2021 (UTC) == Antelope Audio == Привет, защо страницата на Antelope Audio беше изтрита? Някакво правило ли не е спазено? <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Antelope21|Antelope21]] ([[Специални:Contributions/Antelope21|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Antelope21|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">07:49, 16 август 2021 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Не съм я изтрила аз, но е посочена причината - машинен превод и текст на чужд език. Отделно Уикипедия не е място за самореклама.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:14, 16 август 2021 (UTC) Привет, създадохме я на английски, защото има смисъл да е на английски. Уикипедия е многоезична, нали? Напълно съм съгласна, че това не е място за реклама, но информацията в статията не беше рекламна. В Уикипедия има страници за всички останали фирми в бранша. Ето пример - https://en.wikipedia.org/wiki/Universal_Audio_(company). Информацията, която ние качихме, не се различава като характер от тази в тяхната страница. Защо би било ок те да имат страница, а ние - не?<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Antelope21|Antelope21]] ([[Специални:Contributions/Antelope21|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Antelope21|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:38, 16 август 2021 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Уикипедия е многоезична, но това е Уикипедия на български език. Статии на английски има в Иикипедия на английски език, както на гръцки - в Уикипедия на гръцки език и така нататък. Все още и българският съществува.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:35, 16 август 2021 (UTC) == Христо Сапунджиев == <del>[https://books.google.bg/books?id=0_oqAQAAIAAJ&q=%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+-+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+(+1899+)&dq=%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+-+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+(+1899+)&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwik7LzrvtHyAhX6RvEDHS3sA9IQ6AEwAHoECAgQAg] [https://books.google.bg/books?id=0_oqAQAAIAAJ&q=%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&dq=%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiVm66drNHyAhVoSvEDHeJGAWAQ6AEwAXoECAkQAg] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:22, 27 август 2021 (UTC) </del> == Данаил Паунов == Тоя е от Осмия конгрес. Ето тука има кратка биография, но не мога да я разцъкам добре. [https://www.google.com/search?q=%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D0%BF%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&client=firefox-b-d&nirf=%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB+%D0%BF%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&sxsrf=AOaemvL3G9R-_7YsEc6fBJ-Kaq7KTnKakw:1630312534051&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjZ19u7q9jyAhUI3KQKHeN1DhUQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1920&bih=867] [https://www.google.bg/search?tbm=bks&hl=bg&q=%22%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%22+%22%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%22] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:16, 30 август 2021 (UTC) :И аз хич не успях - не знам защо така.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:19, 1 септември 2021 (UTC) == Хаджов == <del>[[Климент Хаджов (инженер)]] - [https://mmu2.uctm.edu/depts/mechanics/files/CV_Hadjov_BG.htm] едно бързо мъниче? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:53, 8 септември 2021 (UTC)</del> == Пожарлиев == Има непроработил пинг тука. [[Беседа:Иван Пожарлиев (офицер)]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:33, 17 септември 2021 (UTC) :А, добре - ще погледна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:26, 17 септември 2021 (UTC) Товаф е Поторес б.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:27, 30 септември 2021 (UTC) == Мацка == <del>[https://vidin-almanac.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/] и следствено [https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2/], [https://vidin-almanac.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2/].-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:59, 5 октомври 2021 (UTC)</del> https://naum.slav.uni-sofia.bg/en/node/1720 == Какви бяха причините за изтриването на статията? == Отне ми доста време да проуча и събера всички факти и операции в историята на човека, отвъд на общопопулярните слухове. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:18, 11 октомври 2021 (UTC) :Здравейте, изтрита е по [[У:БЖХ]]. Цялата статия се отнасяше за различни фирми и съответно източниците бяха за тях - за самия човек, обект на статията имаше едно изречение и един източник, непоказващ енциклопедична значимост. Може да се обърнете към Инкубатора или [[Уикипедия:Пясъчник]], за да можете да се упражнявате по статията, но в този си вид не беше за основното пространство. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:21, 11 октомври 2021 (UTC) Ами той човелът е сосбтвеникът на всички тези фирми. Той с това е известен. 58 фирми, с които притежава банки, застрахователни компании, дял в две летища. Има мнения, според които групата около него създава около 5% от БВП на страната. Тоест, не могандажразбера липсата на значимост, източниците бяха Капитал, Дневник, Инвестор, икономически и финансови сайотве. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:26, 11 октомври 2021 (UTC) :Източниците се отнасяха за фирмите, а не за човека - значимостта на фирмите не се пренася върху служителите ѝ. Не твърдя, че човекът няма значимост по принцип, а че статията и източниците не се отнасяха за него, а за фирмите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:34, 11 октомври 2021 (UTC) ::Пуснах я в Инкубатора, като се надявам да не я изтриете, а по-скоро да ми помогнете да я приведа в нужния вид, при който може да съществува в уикипедия. Ще съкратя корпоративната част, като може би ще се опитам да я вкарам в страницата на основния холдинг (виждам, че има такава, създадена в Уикипедия), тъй като сте права - много от фактите са по-скоро част от корпоративната история на дружеството. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 08:29, 12 октомври 2021 (UTC) Добре. Защо не изтрихте фирмите? Освен фирмите, този човек е и основен спонсор на бойните спортове в страната, карате и киокушин, самият той е високо в тази йерархия. Можеше да се съкратят фирмите и да останат другите неща. Въпреки, че трудно може да се отдели живота на такъв човек от фирмите му и това, което е създал и управлявал. Примерно Цветан Василев и банката му. Или Спас Русев и Виваком. Или Стив Джобс и Епъл? Какво е Стив Джобс без епъл? Студент по калиграфия и почитател на леките наркотици, примерно. :) Има няколко човека в тази страна, които са незаобиколим икономически фактор и този е един от тях. Участник в приватизацията, собственик на може би 4-тата по големина банка в България, контролира по-голямата част от авио бизнеса, държи речното плаване, всъшност неговите дружества често правят основна част от търговията на БФБ. Как мога да отделя фирмите от живота му, без целия текст да изглежда спекулации? Тогава това ще е проблемът - спекулативно тълкувание на база някакви икономически и финансови статии. Да, съгласен съм, че материята е сложна и трудно разбираема, но това са фактите, които са направили този иначе потаен човек фактира, който е. А той е действителен фактор. :) [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:48, 11 октомври 2021 (UTC) : [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]], струва ми се, че може би не разбирате как работи Уикипедия. Това не е сайт за журналистически разследвания, още по-малко пък справочник „Кой кой е“. Като енциклопедия, Уикипедия обобщава '''вече налично познание от благонадеждни източници'''. Ако такова познание за обекта на статията няма, тогава няма как да има и статия в Уикипедия. : Между другото, това няма отношение към обсъжданото изтриване тук, но е важно по принцип: проблем, който аз лично виждам със статии, които Вие сте редактирали, е че те може да звучат почти като (платено) медийно представяне. Между другото, споменавам за всеки случай нещо, което вероятно знаете. [[:wmf:Terms of Use/bg|Условията за ползване]] изискват всеки принос, който е направен срещу възнаграждение, или друга компенсация, или в условията на обвързаност, да бъде обявен като такъв, като бъдат разкрити работодателят, или клиентът, или обвързаността. Повече информация има в [[У:КНИ]]. Нарушаването на това условие е основание за пълно и безсрочно блокиране. : Връщайки се към основната тема: ако няма независими, благонадеждни източници за самия обект на дадена статия, тогава по-скоро не може да има статия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:39, 12 октомври 2021 (UTC) ::Ами това е материята на интересите ми - публичните процеси и хората зад тях, най-общо казано. Аз имам известен медиен опит в миналото, съответно има известна деформация в начина ми на подход. Кое как звучи е въпрос най-вероятно на стилистика в писането. Като благонадеждни източници използвам публична информация, каквато обикновено се намира в медиите. За политици или бизнесмени нямаш голям избор откъде да намериш и синтезираш информация. ::Връщайки се на конкретната статия, за някои факти съм посочил и повече от 1 източник. Бях пропуснал един линк от сайта БЛИЦ, който е блеклистнат, но обекта на тази страница е давал интервю там. Човекът действително е малко известна в публичното пространство личност, има всякакви митологеми около образа му, особено в източната част на страната (откъдето съм и аз). Това ме подтика да събера някаква информация, без да се позовавам на слухове. Обективно погледнато човекът и групата, която той представлява, имат много голямо влияние. Постарах се да прочета правилата на Уикипедия и разбирам, разбирам и, че няма как да няма субективен елемент в преценката кое става и кое не става. За протокола: никой не ми плаща за това, в последните години по-скоро се занимавам с дизайн и фронт енд :) [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 09:04, 12 октомври 2021 (UTC) ::: [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]], митологизирането – нерядко, всъщност, търсено и умело подклаждано – действително е проблем. И в тоя смисъл е похвално, че имате желание да се захванете с подобни теми. Но е действително трудно, именно защото наличната информация '''вече''' може да е необективна. Тук е важно редакторите в Уикипедия да правят критична оценка доколко източниците ''действително'' са благонадеждни и независими. Особено когато има информация, че дадени медии са обвързани с определени лица, използването им като източник на информация за същите лица очевидно трябва да става изключително предпазливо, а може би най-добре въобще да бъдат избягвани. Дори ако цената е въобще да няма статия за един или друг обект. ::: В крайна сметка, целта на Уикипедия е преди всичко да бъде сама благонадежден източник на информация – което е още по-важно предвид изначалното недоверие към нея, понеже „всеки може да пише там“ – а не толкова да има информация за всичко, дори с цената на качеството. Доверие се гради бавно, но се руши много бързо. ::: Именно по тая причина и Фондация Уикимедия обръща сериозно внимание на подобни проблеми. Преди няколко години в Италия имаше голяма история: бившият министър на отбраната Чезаре Превити беше завел дело, искайки да се премахне информация, която той смятал за петняща репутацията му. В крайна сметка, [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ Фондацията спечели делото]. В друг случай, един гръцки политик беше завел дело за клевета срещу конкретен редактор, искайки 200 хиляди евро обезщетение. Фондацията за първи път [https://arstechnica.com/tech-policy/2014/02/wikipedia-mounts-courtroom-defense-for-editor-sued-by-politician/ публично пое правната защита на свой редактор] и случаят отново [https://diff.wikimedia.org/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ завърши с победа за Фондацията]. Като се има предвид колко много започна вече да се говори в Европа за проблемите с независимостта на медиите и върховенството на закона, предполагам, че подобни казуси биха били още по-гръмки в днешно време. ::: Та, да обобщя, похвално е наистина, че се захващате с подобни теми, но е изключително важно да се пише ''наистина'' обективно. Последното, което Фондацията би искала (и би допуснала), е да хвърли на боклука всичкото това старание да защити независимостта си и репутацията си като източник на информация, на който може да се има доверие (именно на база на тая репутация [[Джими Уейлс]] наскоро създаде и платформата [[:en:WT Social|WT Social]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:41, 12 октомври 2021 (UTC) ::::@[[Потребител:Iliev|Iliev]] Благодаря за подробния отговор. Много ми харесва като цяло смисъла на проекта, факт е, че по-скоро го ползвам от другата страна - да добивам информация за собствените си нужди, а рядко допринасям. В интерес на истината, когато започнах да занимавам с тези теми (вие виждате какво съм редактирал), тръгнах с идеята да срещна съпорт и взаимопомощ от други участници тук. Просто не е лесно, наистина. За настоящата статия ми отне няколко дни ровене по някакви икономически сайтове (Money.bg, Capital.bg, News.bg и прочие) и то за събития от пред 2005 година, където онлайн пазара в българия беше 4 стайта, условно казано, и много малко онлайн медии си поддържат онлайн архива за този период. Съответно и избора откъде можеш да добиеш информация, не е много голям. От друга страна, именно в тези години са ставали "най-интересните" събития, ключови събития. ::::Много бих се радвам да ми дадете насоки, защото е факт, че колкото и да чета документациите на Уикипедия, не съм напълно наясно как функционират междуобщностните отношения тук. Изтритата статия съм я качил сега в Инкубатора, като се надявам в следващите дни да ми остане време да поработя върху нея. Бих се радвал на насоки и помощ, за да я приведа във вид. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 10:00, 12 октомври 2021 (UTC) :::::Прекрасно - в Инкубатора по-запознати потребители могат да я оформят, защото в момента продължава да се отнася за фирмата, а не за обекта на статията (ще се опитам и аз да я погледна тези дни). Просто всичко за фирмата трябва да се сведе до две-три изречения в каква връзка е с обекта на статията и източниците, които цитирате да са нетривиални и да показват енциклопедична значимост на обекта, а не на фирмата. На беседата на статията в Инкубатора може да продължим дискусията. Затова и Ви насочих към Инкубатора или Пясъчника още в началото, въпреки, че не сте нов редактор.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:11, 12 октомври 2021 (UTC) ::::::Благодаря. :) Е, не съм нов, колко да не съм нов. То регистрацията няма значение, важно е какво правиш тук. :) Благодаря, ще поработя и аз. Разбрах съображенията. Много от нещата се отнасят за дружеството, което също има страница и може би е добре да го сложа там. Ще видим. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 10:26, 12 октомври 2021 (UTC) :::::::@[[Потребител:Iliev|Iliev]] @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]], направих някои корекции, ще се радвам, ако погледнете и ми дадете насоки. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 16:12, 16 октомври 2021 (UTC) == Денислав == <del>[http://www.pirinfolk.com/bg/artist/denislav-kehayov] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:49, 14 октомври 2021 (UTC)</del> <del>[https://www.struma.com/obshtestvo/videoto-koeto-razplaka-milioni-risunkata-na-malko-dete-shte-razbie_51387/ станал шеф], [http://www.blagoevgrad.utre.bg/2020/08/17/562934-danislav_kehaiov_trugvam_si_ot_ansambul_pirin_no_toi_ostava_v_surtseto_mi подал оставка]. [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=+%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2+%D0%9A%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2+1966] Становището - станал доктор на АМТИИ.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:08, 16 октомври 2021 (UTC)</del> Константин Грунчев - учител в Охрид. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:01, 16 октомври 2021 (UTC) <del>Тая Нина погледни [https://www.strumski.com/books/Nina_Andonova_Razkazano_mi_za_Gocevija_rod.pdf?fbclid=IwAR0RDj4CqCXBkyMATvj0OI1GfZAW3ZfQOXUCn-hZU3VQKtSw1Kgg9vOQ7ug] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:55, 16 октомври 2021 (UTC) </del> <del>http://212.122.183.108/files/news/ubilei-02.11.2015/NCOZA-d-rKalaidjiev.pdf?fbclid=IwAR1LAV8CIDbTA7DLaw9HYy_kTfyCZevyZMcwJpbSckQ6cyJkwA2r9MSR17Y</del> == Translation request == Hello. Can you translate and upload the article [[:en:Baku railway station]] in Bulgarian Wikipedia? Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 23:42, 15 октомври 2021 (UTC) == Категория Пъртци == Чудя се в ед. число: пъртец, пъртка? :))) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:19, 13 ноември 2021 (UTC) :Снощи ми се видя много логично.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] При прилагателно пъртски, пъртци ми се видя наистина логично. Алтернативно може да се премести на Хора от Пърт, ако пъртци ти се струва странно? На мен вече и пъртец и пъртка ми звучат приемливо - просто по тези географски ширини рядко ги споменаваме.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:50, 13 ноември 2021 (UTC) :: „Пъртче“ звучи дори симпатично. Шегата настрана, гледам, че и на английски имат проблем, щото нито в английската, нито в Уикиданни има посочен демоним. Забавен казус, да. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:58, 13 ноември 2021 (UTC) == Сапун == Извинявай, случайно. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:40, 19 ноември 2021 (UTC) :Няма нищо - досетих се, затова и аз ти писах на беседата почти едновременно.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:42, 19 ноември 2021 (UTC) == Списък със сайтове == Здравей, имаше един списък със забранените и кафяви сайтове, които не се използват в Уикипедия. Случайно да можеш да ме линкнеш?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:14, 19 ноември 2021 (UTC) :Здрасти, сещам се за кой списък говориш, но трябва да поровя - не ми хрумва точно къде е веднага.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:26, 20 ноември 2021 (UTC) :Мисля, че е това - [[У:ФИН]] и неговият [[У:СФИН|списък]].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:32, 20 ноември 2021 (UTC) == Владимир Цървенков == <del>Тоя май се написа. Явно е прилепчанин. [https://books.google.bg/books?id=8i7ETCzRNg0C&pg=RA5-PA5&dq=%22%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8A%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwic0Pb_hK_0AhV6QvEDHcZ6B5sQ6AF6BAgCEAI#v=onepage&q=%22%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A%20%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8A%22&f=false] Завършил със стипендия Ломското училище. [https://books.google.bg/books?id=dOgJAQAAIAAJ&q=%22%D1%86%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%22&dq=%22%D1%86%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjO94euhK_0AhXVRvEDHb5rAfcQ6AF6BAgEEAI] Преподавал в Прилеп. И учител в Серското педагогическо и в Солунската търговска със съответните източници.</del> Най-вероятно и революционна дейност. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:52, 23 ноември 2021 (UTC) [https://calmview.bham.ac.uk/GetDocument.ashx?db=Catalog&fname=MS46.pdf], [https://books.google.bg/books?id=YtI9AAAAcAAJ&pg=RA1-PA65&dq=%22Transferred+to+Monastir%22&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwi695vJo670AhWbSfEDHW4WAnQQ6AF6BAgKEAI#v=onepage&q=%22Transferred%20to%20Monastir%22&f=false] +Longworth, John Augustus, [https://discovery.nationalarchives.gov.uk/details/c/F44710] == Благодаря за подобренията за [[Паскуале_Паоли]]! == Просто благодарности са това! :-) ... Има ли начин да слагам "+1" или "палец нагоре" за подобрения на статии? --[[Потребител:Cryout|cryout]] ([[Потребител беседа:Cryout|беседа]]) 22:44, 30 ноември 2021 (UTC) :За нищо. :) Може да изпращате благодарност за конкретни редакции - отворете историята на статията и след всяка редакция има вариант за връщане (ако е последната) и вариант за благодарност.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:50, 1 декември 2021 (UTC) == Румен == Няма смисъл. Само нерви се хабят.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:39, 2 декември 2021 (UTC) :Зависи от момента. Иначе е така, но не съм съгласна принципно да се оставят най-агресивно редактиращите да си налагат мнението, само защото крещят най-високо и повтарят една лъжа сто пъти.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 2 декември 2021 (UTC) == Помаци == Във всички чечки села май жителите в Кънчовата статистика са дадени помаци, а не българи мохамедани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:37, 23 декември 2021 (UTC) :Ще разгледам. В Холеван са си българи мохамедани и в Кънчов.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:28, 24 декември 2021 (UTC) И това изречение е разпространено на много места - Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Драмско, избивайки или прогонвайки негръцкото население. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:10, 23 декември 2021 (UTC) <del>Диамандис Стангидис от Просечен [http://www.press-gr.com/2011/06/o_01.html], [https://www.saatchiart.com/stagidis], [https://www.artabus.com/stagidis/]</del> <del>[[Йордан Иванов (езиковед)]] ще го напишеш ли по това? [https://www.google.com/search?q=%22%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B5+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%2C+%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81+%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+%22%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+1929&client=firefox-b-d&biw=1920&bih=867&sxsrf=AOaemvL2QpGe5A8mAqAFPDFygf3P2mt7qA%3A1641995245047&ei=7dveYcOMAp6Jxc8P_KelkAY&ved=0ahUKEwiDt7b6rKz1AhWeRPEDHfxTCWIQ4dUDCA0&oq=%22%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B5+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%2C+%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81+%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+%22%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+1929&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAw6BwgAEEcQsAM6BQgAEM0CSgQIQRgASgQIRhgAUMcCWMEKYMwTaAFwAngAgAFsiAG0ApIBAzEuMpgBAKABAaABAsgBCMABAQ&sclient=gws-wiz] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:49, 12 януари 2022 (UTC)</del> <del>[[Илко Димитров (революционер)]] [http://macedonia.kroraina.com/giliev/ni2/ni_8.htm]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:54, 14 януари 2022 (UTC)</del> [[Вълчо Сариев]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:22, 14 януари 2022 (UTC) == How we will see unregistered users == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin=content/> Hi! You get this message because you are an admin on a Wikimedia wiki. When someone edits a Wikimedia wiki without being logged in today, we show their IP address. As you may already know, we will not be able to do this in the future. This is a decision by the Wikimedia Foundation Legal department, because norms and regulations for privacy online have changed. Instead of the IP we will show a masked identity. You as an admin '''will still be able to access the IP'''. There will also be a new user right for those who need to see the full IPs of unregistered users to fight vandalism, harassment and spam without being admins. Patrollers will also see part of the IP even without this user right. We are also working on [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation/Improving tools|better tools]] to help. If you have not seen it before, you can [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|read more on Meta]]. If you want to make sure you don’t miss technical changes on the Wikimedia wikis, you can [[m:Global message delivery/Targets/Tech ambassadors|subscribe]] to [[m:Tech/News|the weekly technical newsletter]]. We have [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation#IP Masking Implementation Approaches (FAQ)|two suggested ways]] this identity could work. '''We would appreciate your feedback''' on which way you think would work best for you and your wiki, now and in the future. You can [[m:Talk:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|let us know on the talk page]]. You can write in your language. The suggestions were posted in October and we will decide after 17 January. Thank you. /[[m:User:Johan (WMF)|Johan (WMF)]]<section end=content/> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Johan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johan_(WMF)/Target_lists/Admins2022(1)&oldid=22532492 --> == Солунски == Тука има масирано качване [https://commons.wikimedia.org/wiki/Special:ListFiles?limit=500&user=PLAKLE] на архитектурни забележителности - нали те кефиха, ама май го заряза. Не са категоризирани за съжаление - аз ще прелетим да отбележим тия, които ги познавам... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:34, 6 февруари 2022 (UTC) 18:10, 4 януари 2022 (UTC) :Дааа, благодаря - ще ги разгледам.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:35, 6 февруари 2022 (UTC) == Вандализъм == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:35, 12 февруари 2022 (UTC) == Христо Делчев == ''Преместено на [[Беседа:Христо Делчев]]'' == Аламидере == <del>69. Вълчо Аврамов Каджабов (с. Полк. Серафимов, Смолянско).</del> <del>348. Мария Момчилова Стайкова Хубчева (с. Аламидере, Ахчелеб.)</del> 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:25, 19 февруари 2022 (UTC) Втората година требва да остане. 1943 -64 = 1879. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 5 март 2022 (UTC) == Мирко Кодич == [[Мирко Кодич]]. Дали не би погледнала, и ако харесаш източниците да махнеш искането. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:10, 6 март 2022 (UTC) == Уикимедия ЦИЕ пролет 2022 == Здравей, искам да те питам дали българската общност ще участва тази година? Поздрави.--[[Потребител:Kiril Simeonovski|Kiril Simeonovski]] ([[Потребител беседа:Kiril Simeonovski|беседа]]) 10:10, 18 март 2022 (UTC) Тъкмо и аз идвах със същия въпрос. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] {{ping|Vodnokon4e}}, също. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:16, 21 март 2022 (UTC) :Ами засега аз не мога да се заема.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:46, 25 март 2022 (UTC) == Бот == Ботско: ще разнесеш ли там където има "придружаван от Наум Темчев" да стане "придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]]". -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:40, 17 май 2022 (UTC) :Като това в Чърновища?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:18, 17 май 2022 (UTC) ::Да - Търпо е бил с тех от началото до края - според самия него. Темчев го споменава отнекъде си насетне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:32, 17 май 2022 (UTC) :::Готово е в тия, които намерих.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:33, 17 май 2022 (UTC) == Любомир Давидов (к. д. п.) == Здравейте Алиса Селезньова! Аз съм Валентин Давидов и съм племенник на Любомир Давидов (к. д. п.! Не разбрах защо изтрихте публикацията ми за чичо ми! В Давидов :Здравейте! Не отговаряше на изискванията на Уикипедия за енциклопедична статия - първоначално я преместих като чернова, но осъзнах, че нямаше и базисно оформление или информация за поправка, тъй като представляваше свободни съчинения и есеистичен текст. Ще оставя поздравителен шаблон на беседата Ви, за да разгледате от линковете кое какво е.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:48, 30 май 2022 (UTC) == Translation request == Hello. Can you translate and upload the article [[:en:Shamakhy Astrophysical Observatory]] in Bulgarian Wikipedia? It does not need to be long. Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 07:04, 1 юни 2022 (UTC) == Френски ВУЗ-ове == Хей! [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/2A01:CB09:8025:F3D7:A9C6:1906:553F:DBD7 Тези трите] можеш да ги преведеш, ако искаш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:22, 1 юни 2022 (UTC) :Донре, благодаря.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:18, 2 юни 2022 (UTC) == Дискографии == Ще ги възстановиш ли, за да вкарам по някой и друг източник?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:29, 4 юни 2022 (UTC) :И трите? Може би е по-добре да са пренасочки наистина. Иначе не си заслужава да се добавят сайтове справочници на всички албуми на света.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:30, 4 юни 2022 (UTC) :: Ами и трите не са неизвестни певачки. За албумите съм съгласен, че може и да ги пропуснем, но нека поне дискографиите си стоят.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:48, 7 юни 2022 (UTC) :::Ами не съм ги изтрила заради неизвестност на певачките, а поради липса на енциклопедична значимост на списъците, липса на източници и липса на каквато и да е информация в статиите и след гласуване на У:СИ, където изрично са споменати подобни случаи. Ще пиша на У:ЗА за помощ, нека някой безпристрастен да прецени, моята обективност може би наистина нещо куца в случая, извинявам се за което.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:37, 8 юни 2022 (UTC) == Гърци == [https://www.academia.edu/45475161/%CE%9F%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%AD%CF%82_%CF%80%CF%81%CE%BF%CE%B5%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B1%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82_%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%B3%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CE%B9%CE%B5%CF%82_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%B1%CF%82_%CE%A3%CF%84%CE%B1%CE%B3%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AF%CF%84%CE%B5%CF%82_%CE%BC%CE%B9%CE%B1_%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%BA%CE%AE_%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%B3%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CE%B9%CE%B1_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%A7%CE%B1%CE%BB%CE%BA%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%AE%CF%82] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:40, 7 юни 2022 (UTC) == Десислава Софранова == Алиса, моля те, не ми изтривай статията за [[Десислава Софранова]]! Не съм виновен, че съм я създал аз! Създадох я, защото да нямам правописни грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:15, 9 юни 2022 (UTC) == Пожарлиев == Френската статия Иван Пожарлиев е по-добра от нашата. Това е много изневрящо. Има писма две, текстове. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:58, 11 юни 2022 (UTC) == Антонио Паторозлиев == Здравейте, защо сте изтрили страницата ми? [[Специални:Приноси/46.249.91.161|46.249.91.161]] 20:38, 11 юни 2022 (UTC) == Айпи == Моля те да попрегледаш, ако можеш 87.126.121.181. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:26, 15 юни 2022 (UTC) == Триене == Алиса, защо трябваше да изтриваш екипите на "Енканто" и "Баз Светлинна година"? Какво съм направил, че да ги добавям в таблиците? Не съм направил нищо лошо. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:32, 17 юни 2022 (UTC) :Здрасти, изтрих само неенциклопедична информация - Уикипедия не е справочник на озвучващи студиа.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:34, 17 юни 2022 (UTC) == Категории == Привет. Би ли ми обяснила защо премахваш категориите от статиите за музикални изпълнители? [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:54, 17 юни 2022 (UTC) :Здрасти! Ами те се дублират - махам само тези, които вече имат собствена категория и където тези категории вече са сложени. Няма смисъл да се слага Категория:Американски поп певици в статията за Ариана Гранде например, защото тази категория вече я има в Категория:Ариана Гранде. Пише го и в Уикипедия:Категории - слага се най-дълбоката категория. Така например не слагаме отделно Категория:Американци, Категория:Певици, Категория:Поп, а направо Категория:Американски поп певици, защото това е най-дълбоката категория. В случая, когато обектът си има собствена категория, всички отнасящи се за обекта категории отиват там и съответно най-дълбоката категория е тази за обекта. В този смисъл примерно не бих махнала Каетгория:Британски поп певци от Бари Гиб, защото това е най-дълбоката категория в случая, но при Дуа Липа има по-дълбока категория - Категория:Дуа Липа и всички други са сложени директно там.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:02, 17 юни 2022 (UTC) :: Значи аз ти разбирам логиката, но смятам, че освен в категориите и в самите статии трябва да има подкатегории или надкатегории (както искаш ги наречи). Да, видях какво пише в Уикипедия:Категории и съм напълно съгласен, че когато една категория влиза в друга по-основна се избира дълбоката. И даже изчиствам от време на време по-основни категории от статии, които нямат място там. Съгласен съм и че в случая на Ариана Гранде понеже го даващ за пример, ще изберем Категория:Американски поп певици вместо Категория:Певици или Категория:Поп, но първата трябва да остане. Категория:Ариана Гранде и всички подобни именовани на обекта на статията са просто спомагателни – не са основни или нещо от сорта. Бих искал да тагна {{ping|Elkost|p=}} да сподели какво мисли по този въпрос. Впрочем, ето това би следвало да се добави в Уикипедия:Категории: :: {{цб|Each categorized page should be placed in all of the most specific categories to which it logically belongs.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:33, 17 юни 2022 (UTC) :::Ами не, защо да остава Категория:Американски поп певици в статията, при положение, че статията '''вече е''' категоризирана в Категория:Американски поп певици? Статията вече е в Категория:Американски поп певици чрез категорията за обекта - вече е надкатегория, защото има по-дълбока. Иначе Категория:Албуми на Ариана Гранде трябва да категоризираме като Категория:Музика, Категория:Албуми, Категория:Музика в САЩ, Категория:Култура на САЩ...те всички са релевантни и подходящи категории, но не ги слагаме, защото са надкатегории. Нали затова има най-дълбока категория - иначе изобщо защо ползваме категориите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:36, 17 юни 2022 (UTC) :::: Е, добре, и като отворим [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BF_%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D1%86%D0%B8 категория Американски поп певци] самата статия я няма. Има я само категорията. Това не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:47, 17 юни 2022 (UTC) :::::Именно де, нали затова са категориите - включват се една в друга и щом една категория се включва в по-дълбоката, трябва да използваме по-дълбоката. Защо трябва да я има статията, след като я има категорията? Нали статията е включена чрез категорията си. Защо да не добавим и Категория:Американци, и Категория:Певци, ако ще добавяме надкатегории? Не мога да разбера каква е логиката с „в случая на Ариана Гранде понеже го даващ за пример, ще изберем Категория:Американски поп певици вместо Категория:Певици или Категория:Поп, но първата трябва да остане“ - разлика няма и няма причина да не остане само най-дълбоката категория и в двата случая.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:53, 17 юни 2022 (UTC) ::::::{{ping|Rebelheartous|p=}}: Алиса е права, че основната статия не се включва в надкатегории на едноименната надкатегория. Такова е тук разбирането, отпреди да се включа (2006), и го подкрепям. По другите уикита невинаги е така: напр. в руската уики настояват за обратното. Ако искаме обаче да променяме това основно правило, следва да го обсъждаме повече редактори, на често посещавано място (напр. в „К:Разговори“, а после да го преместим в „К:Проектиране на категории“). --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 08:23, 18 юни 2022 (UTC) ::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5&curid=455623&diff=11454041&oldid=11425356 Тази] категория не се ли включва в „персоналната“ категория, както я наричаш?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:44, 19 юли 2022 (UTC) Тук има и друг аспект, за който нямаме правило: не бива всички надкатегории да се преместват от основната статия за човек в персоналната му категория: маловажните („К:Починали от Ковид“ и др.под.) следва да си останат само в статията, а важните (главно по дейността на човека) да са за личната му надкатегория. Така за певец, китарист и художник АБВ със статии за негови песни и картини ще имаме „К:АБВ“ с надкатегории за певци и художници, а надкатегориите за китаристи ще са за статията. --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 08:23, 18 юни 2022 (UTC) :Това може да се обсъди на Разговори например, но според мен този друг аспект не съществува - всички категории, които трябва да се сложат в статията, съответно трябва да се сложат в категорията за статията. Не виждам разлика да се категоризира статията Мадона например със съответна категория и да се категоризира Категория:Мадона със същата. Това за случаите, в които статията и категорията са идентични - статия Мадона и категория Мадона. Така разбирам разписаното и в правилото.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:07, 18 юни 2022 (UTC) 5g1hrq8wtfi3auyvxlm06qjufsuanp9 0 191454 11464499 11142420 2022-07-20T09:58:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Αγία Άννα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 732 | карта3 = Костурско }} '''Радигоже''' ({{lang|el|Αγία Άννα}}, ''Агия Ана'', до 1928 година ''Ραδιγκόσδι'', ''Ραδιγκόσδη'', ''Радигосди'' или ''Ραδογκόσδι'' , ''Радогосди''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170169 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 30 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]] и на три километра североизточно от демовия център [[Нестрам]]. Край него тече река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е по-старо *''Радигождже'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име ''Радигодъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В XV век в ''Радогожд'' са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Радогожде'' е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: ''Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 976 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100</ref> В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Радигоже има 85 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Радогоже'' има 144 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя ''Радигосди'' като изцяло гръцко - със 150 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/065.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Радигости'' (''Ραδιγόστι'') има 18 „схизматични“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Радигоже'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Radigozhe Pilkati Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff BG US A(...).png|мини|250п|Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ]] През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Радогош'' има 15 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.<ref name="Симовски 38"/> В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод ''Света Ана''). По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 38"/> 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> {{Преброяване Гърция|137<ref name="Симовски 38"/>|111<ref name="Симовски 38"/>|129<ref name="Симовски 38"/>|152<ref name="Симовски 38"/>|46<ref name="Симовски 38"/>|112<ref name="Симовски 38"/>|83<ref name="Симовски 38"/>|60<ref name="Симовски 38"/>|55<ref name="Симовски 38"/>|70|59}} == Личности == ;Родени в Радигоже * {{флагче|България}} [[Кузман Киряков]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в [[Брацигово]] през 1791 г.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> * {{флагче|България}} Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.<ref name="Бербенлиев"/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] e8j1s8zmjfao8u475n948hefi08yplv 11464500 11464499 2022-07-20T09:59:43Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Αγία Άννα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 840<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> | карта3 = Костурско }} '''Радигоже''' ({{lang|el|Αγία Άννα}}, ''Агия Ана'', до 1928 година ''Ραδιγκόσδι'', ''Ραδιγκόσδη'', ''Радигосди'' или ''Ραδογκόσδι'' , ''Радогосди''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170169 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 30 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]] и на три километра североизточно от демовия център [[Нестрам]]. Край него тече река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е по-старо *''Радигождже'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име ''Радигодъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В XV век в ''Радогожд'' са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Радогожде'' е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: ''Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 976 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100</ref> В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Радигоже има 85 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Радогоже'' има 144 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя ''Радигосди'' като изцяло гръцко - със 150 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/065.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Радигости'' (''Ραδιγόστι'') има 18 „схизматични“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Радигоже'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Radigozhe Pilkati Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff BG US A(...).png|мини|250п|Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ]] През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Радогош'' има 15 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.<ref name="Симовски 38"/> В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод ''Света Ана''). По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 38"/> 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> {{Преброяване Гърция|137<ref name="Симовски 38"/>|111<ref name="Симовски 38"/>|129<ref name="Симовски 38"/>|152<ref name="Симовски 38"/>|46<ref name="Симовски 38"/>|112<ref name="Симовски 38"/>|83<ref name="Симовски 38"/>|60<ref name="Симовски 38"/>|55<ref name="Симовски 38"/>|70|59}} == Личности == ;Родени в Радигоже * {{флагче|България}} [[Кузман Киряков]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в [[Брацигово]] през 1791 г.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> * {{флагче|България}} Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.<ref name="Бербенлиев"/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] 2iwb14pu2k62ogzj1hzhx1tj3xe5g2m 11464608 11464500 2022-07-20T10:55:51Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Αγία Άννα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 840<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> | карта3 = Костурско }} '''Радигоже''' ({{lang|el|Αγία Άννα}}, ''Агия Ана'', до 1928 година ''Ραδιγκόσδι'', ''Ραδιγκόσδη'', ''Радигосди'' или ''Ραδογκόσδι'' , ''Радогосди''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170169 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 30 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]] и на три километра североизточно от демовия център [[Нестрам]]. Край него тече река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. На един неин приток е красивият [[Радигожки водопад]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е по-старо *''Радигождже'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име ''Радигодъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В XV век в ''Радогожд'' са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Радогожде'' е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: ''Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 976 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100</ref> В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Радигоже има 85 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Радогоже'' има 144 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя ''Радигосди'' като изцяло гръцко - със 150 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/065.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Радигости'' (''Ραδιγόστι'') има 18 „схизматични“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Радигоже'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Radigozhe Pilkati Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff BG US A(...).png|мини|250п|Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ]] През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Радогош'' има 15 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.<ref name="Симовски 38"/> В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод ''Света Ана''). По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 38"/> 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> {{Преброяване Гърция|137<ref name="Симовски 38"/>|111<ref name="Симовски 38"/>|129<ref name="Симовски 38"/>|152<ref name="Симовски 38"/>|46<ref name="Симовски 38"/>|112<ref name="Симовски 38"/>|83<ref name="Симовски 38"/>|60<ref name="Симовски 38"/>|55<ref name="Симовски 38"/>|70|59}} == Личности == ;Родени в Радигоже * {{флагче|България}} [[Кузман Киряков]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в [[Брацигово]] през 1791 г.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> * {{флагче|България}} Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.<ref name="Бербенлиев"/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] kkspxoiqf0day4v2f9gxh8z8y7blfba 11464625 11464608 2022-07-20T11:05:07Z Мико 4542 /* В Османската империя */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Αγία Άννα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 840<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> | карта3 = Костурско }} '''Радигоже''' ({{lang|el|Αγία Άννα}}, ''Агия Ана'', до 1928 година ''Ραδιγκόσδι'', ''Ραδιγκόσδη'', ''Радигосди'' или ''Ραδογκόσδι'' , ''Радогосди''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170169 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 30 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]] и на три километра североизточно от демовия център [[Нестрам]]. Край него тече река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. На един неин приток е красивият [[Радигожки водопад]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е по-старо *''Радигождже'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име ''Радигодъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В църквата „[[Успение Богородично (Радигоже)|Успение Богородично]]“ е намерена надгробна плоча,<ref>{{Цамисис|120}}</ref> а стари надписи са открити върху гредите на къщите в селото. Два от тях се съхраняват в музея на Нестрам, а някои фрагменти от древногръцки храм са запазени в църквата „Свети Николай“.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В XV век в ''Радогожд'' са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Радогожде'' е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: ''Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 976 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100</ref> В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Радигоже има 85 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Радогоже'' има 144 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя ''Радигосди'' като изцяло гръцко - със 150 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/065.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Радигости'' (''Ραδιγόστι'') има 18 „схизматични“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Радигоже'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Radigozhe Pilkati Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff BG US A(...).png|мини|250п|Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ]] През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Радогош'' има 15 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.<ref name="Симовски 38"/> В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод ''Света Ана''). По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 38"/> 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> {{Преброяване Гърция|137<ref name="Симовски 38"/>|111<ref name="Симовски 38"/>|129<ref name="Симовски 38"/>|152<ref name="Симовски 38"/>|46<ref name="Симовски 38"/>|112<ref name="Симовски 38"/>|83<ref name="Симовски 38"/>|60<ref name="Симовски 38"/>|55<ref name="Симовски 38"/>|70|59}} == Личности == ;Родени в Радигоже * {{флагче|България}} [[Кузман Киряков]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в [[Брацигово]] през 1791 г.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> * {{флагче|България}} Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.<ref name="Бербенлиев"/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] ky0woj7rooflw28t4oddip2nllfk5cu 0 192279 11463727 10377440 2022-07-19T14:31:19Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = Пламен Тимнев (Пацо) | снимка = | цяло име = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1973|3|26|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | височина = 174 cm | прякор = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = | юношески отбори = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | юношески години = 1983 – 1990 | години = 1990 – 1994<br>1995 – 1997<br>1997 – 1998<br>1999<br>1999 – 2000<br>2000 – 2004<br>2004 – 2005<br>2006<br>2007 – 2009 | отбори = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]</br>[[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]</br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</br>[[ГД Шавеш|Шавеш]]</br>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]</br>[[ФК Нефтохимик 1986|Нафтекс (Бургас)]]</br>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]</br>[[ФК Нефтохимик 1986|Нафтекс (Бургас)]]</br>[[ФК Локомотив (Дряново)|Локомотив (Дряново)]]</br>'''Общо''' | мачове = 102</br>35</br>25</br>12</br>28</br>51</br>34</br>7</br>32</br>'''326''' | голове = (18)</br>(4)</br>(7)</br>(5)</br>(16)</br>(20)</br>(11)</br>(0)</br>(13)</br>'''(94)''' | национален отбор = | национален отбор години = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Пламен Тимнев''' е бивш български [[футболист]], нападател. Роден на [[26 март]] [[1973]] г. във [[Варна]]. Тимнев е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Освен за „моряците“ в своята кариера е играл още за [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], португалският [[ГД Шавеш|Шавеш]], [[ФК Нефтохимик 1986|Нафтекс (Бургас)]] и [[ФК Локомотив (Дряново)|Локомотив (Дряново)]]. С Левски е шампион на България за сезон 1994/95. {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Тимнев, Пламен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Нефтохимик (Бургас)]] [[Категория:Родени във Варна]] fnbyvclh2suuhrrxx465kk4tf64d5zz 0 192307 11464596 11089761 2022-07-20T10:46:41Z Мико 4542 /* В Османската империя */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Чука|Чука}} {{Селище инфо|Гърция | име = Чука | име-местно = Αρχάγγελος | вид = село | изглед = Урнатини, Чука.jpg | изглед-описание = Разрушена къща в Чука | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 870 | население = 0 | население-година = 1949 г. }} '''Чýка''' ({{lang|el|Αρχάγγελος}}, ''Архангелос'', до 1955 година ''Τσούκα'', ''Цука''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172079 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 23 километра западно от [[Костур (град)|Костур]], в източното подножие на граничната между Гърция и [[Албания]] планина [[Алевица]] на малка река, ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] над село [[Радигоже]]. Край селото е разоложен манастирът „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Селото е на надморска височина 870 m. Малката долина на Чука е обградена от ридовете Кукумале, Градот, Присой, Мимишка, Длабоки дол, Дупче, Цървена стена и Монастирско патище.<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == === В Османската империя === В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Чука'' е споменато с 29 глави на семейства и трима неженени ''Папа Никола, Свето, Богдан, Йорг, Никола, Райко, Стайко, Станимир, Алекса, Никола, Маврияд, Дабижив, Михо, Яно, Бано, Лазори, Никола, Тодор, Йорг, Йорг, Стамат, Михо, Богдан, Папа Герг, Михо, Стайо, Герг, Димо и Йорг''. Общият приход за империята от селото е 2090 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 105</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49, 1956, pp. 99-100.</ref> Според преданията селото било в местността [[Крушенец]] и по времето на Али паша Янински в XVIII век се преместило.<ref name="Симовски 48"/> В края на XIX век Чука е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Чука има 154 жители [[българи]] хистияни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|ляво|мини|250п|Манастирската църква „Животворящ източник“]] В началото на XX век цялото население на Чука е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Л. Кръстев от Желин да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чука има 160 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя ''Цука'' като гръцко село със 150 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Цука'' (''Τσούκα'') има 25 семейства, от които 18 „православни“.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чука преди [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година има 30 български къщи и 1 гръцка,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] 30 български и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Чука'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Чука'' има 30 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и е напуснато от жителите си - по-голямата част се изселват в Югославия, а останалите 35 - в [[Радигоже]].<ref name="Симовски 48"/> 59 деца са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> В 1955 година обезлюденото село е прекръстено на Архангелос. {{Преброяване Гърция|164<ref name="Симовски 48"/>|149<ref name="Симовски 48"/>|152<ref name="Симовски 48"/>|201<ref name="Симовски 48"/>|||||||}} [[Файл:Селската чешма, Чука.jpg|мини|250п|Селска чешма]] == Личности == ; Родени в Чука * {{флагче|България}} [[Аргир Михайлов]], български зограф от XIX век * {{флагче|Северна Македония}} [[Иван Доровски]] (р. 1945), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Насо Чукски, деец на ВМОРО<ref>{{Хрупищко|155}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Паскал Митревски]] (1912 – 1978), гръцки и югославски комунистически деец == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] 65grnalogj0bz1ewpk8xu4z0vx44tt9 11464602 11464596 2022-07-20T10:53:10Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Чука|Чука}} {{Селище инфо|Гърция | име = Чука | име-местно = Αρχάγγελος | вид = село | изглед = Урнатини, Чука.jpg | изглед-описание = Разрушена къща в Чука | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 870 | население = 0 | население-година = 1949 г. }} '''Чýка''' ({{lang|el|Αρχάγγελος}}, ''Архангелос'', до 1955 година ''Τσούκα'', ''Цука''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172079 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 23 километра западно от [[Костур (град)|Костур]], в източното подножие на граничната между Гърция и [[Албания]] планина [[Алевица]] на малка река, ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] над село [[Радигоже]]. Край селото е разоложен манастирът „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Селото е на надморска височина 870 m. Малката долина на Чука е обградена от ридовете Кукумале, Градот, Присой, Мимишка, Длабоки дол, Дупче, Цървена стена и Монастирско патище.<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == === В Османската империя === В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Чука'' е споменато с 29 глави на семейства и трима неженени ''Папа Никола, Свето, Богдан, Йорг, Никола, Райко, Стайко, Станимир, Алекса, Никола, Маврияд, Дабижив, Михо, Яно, Бано, Лазори, Никола, Тодор, Йорг, Йорг, Стамат, Михо, Богдан, Папа Герг, Михо, Стайо, Герг, Димо и Йорг''. Общият приход за империята от селото е 2090 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 105</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49, 1956, pp. 99-100.</ref> Според преданията селото било в местността [[Крушенец]] и по времето на Али паша Янински в XVIII век се преместило.<ref name="Симовски 48"/> В края на XIX век Чука е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Чука има 154 жители [[българи]] хистияни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|ляво|мини|250п|Манастирската църква „Животворящ източник“]] В началото на XX век цялото население на Чука е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Л. Кръстев от Желин да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чука има 160 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя ''Цука'' като гръцко село със 150 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Цука'' (''Τσούκα'') има 25 семейства, от които 18 „православни“.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чука преди [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година има 30 български къщи и 1 гръцка,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] 30 български и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Чука'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Чука'' има 30 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и е напуснато от жителите си - по-голямата част се изселват в Югославия, а останалите 35 - в [[Радигоже]].<ref name="Симовски 48"/> 59 деца са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> В 1955 година обезлюденото село е прекръстено на Архангелос. Църквата в селото „Въведение Богородично“ е разрушена.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> {{Преброяване Гърция|164<ref name="Симовски 48"/>|149<ref name="Симовски 48"/>|152<ref name="Симовски 48"/>|201<ref name="Симовски 48"/>|||||||}} [[Файл:Селската чешма, Чука.jpg|мини|250п|Селска чешма]] == Личности == ; Родени в Чука * {{флагче|България}} [[Аргир Михайлов]], български зограф от XIX век * {{флагче|Северна Македония}} [[Иван Доровски]] (р. 1945), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Насо Чукски, деец на ВМОРО<ref>{{Хрупищко|155}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Паскал Митревски]] (1912 – 1978), гръцки и югославски комунистически деец == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] 6bdq30yjn2cbtrzqkapprt0iqinelfy 11464603 11464602 2022-07-20T10:53:55Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Чука|Чука}} {{Селище инфо|Гърция | име = Чука | име-местно = Αρχάγγελος | вид = село | изглед = Урнатини, Чука.jpg | изглед-описание = Разрушена къща в Чука | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 870 | население = 0 | население-година = 1949 г. }} '''Чýка''' ({{lang|el|Αρχάγγελος}}, ''Архангелос'', до 1955 година ''Τσούκα'', ''Цука''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172079 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 23 километра западно от [[Костур (град)|Костур]], в източното подножие на граничната между Гърция и [[Албания]] планина [[Алевица]] на малка река, ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] над село [[Радигоже]]. Край селото е разоложен манастирът „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Селото е на надморска височина 870 m. Малката долина на Чука е обградена от ридовете Кукумале, Градот, Присой, Мимишка, Длабоки дол, Дупче, Цървена стена и Монастирско патище.<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == === В Османската империя === В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Чука'' е споменато с 29 глави на семейства и трима неженени ''Папа Никола, Свето, Богдан, Йорг, Никола, Райко, Стайко, Станимир, Алекса, Никола, Маврияд, Дабижив, Михо, Яно, Бано, Лазори, Никола, Тодор, Йорг, Йорг, Стамат, Михо, Богдан, Папа Герг, Михо, Стайо, Герг, Димо и Йорг''. Общият приход за империята от селото е 2090 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 105</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49, 1956, pp. 99-100.</ref> Според преданията селото било в местността [[Крушенец]] и по времето на Али паша Янински в XVIII век се преместило.<ref name="Симовски 48"/> В края на XIX век Чука е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Чука има 154 жители [[българи]] хистияни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|ляво|мини|250п|Манастирската църква „Животворящ източник“]] В началото на XX век цялото население на Чука е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Л. Кръстев от Желин да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чука има 160 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя ''Цука'' като гръцко село със 150 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Цука'' (''Τσούκα'') има 25 семейства, от които 18 „православни“.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чука преди [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година има 30 български къщи и 1 гръцка,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] 30 български и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Чука'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Чука'' има 30 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и е напуснато от жителите си - по-голямата част се изселват в Югославия, а останалите 35 - в [[Радигоже]].<ref name="Симовски 48"/> 59 деца са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/069.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> В 1955 година обезлюденото село е прекръстено на Архангелос. Църквата в селото „Въведение Богородично“ е в развалини.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> {{Преброяване Гърция|164<ref name="Симовски 48"/>|149<ref name="Симовски 48"/>|152<ref name="Симовски 48"/>|201<ref name="Симовски 48"/>|||||||}} [[Файл:Селската чешма, Чука.jpg|мини|250п|Селска чешма]] == Личности == ; Родени в Чука * {{флагче|България}} [[Аргир Михайлов]], български зограф от XIX век * {{флагче|Северна Македония}} [[Иван Доровски]] (р. 1945), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Насо Чукски, деец на ВМОРО<ref>{{Хрупищко|155}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Паскал Митревски]] (1912 – 1978), гръцки и югославски комунистически деец == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] tkshomt8omq873ewgvuqjidgi3xh09m 0 193702 11464267 11387730 2022-07-20T00:24:30Z Andrea Bulgaria 310744 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“ Кариерата ѝ започва през 2005 г., когато подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. Година по-късно издава дебютния си албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименната песен. От него като хитове се налагат песните „Петък вечер“, баладата „Която“ и дуетът с DJ Живко Микс „Тук и сега“.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2008 г. на музикалния пазар излиза втория албум на Елена „От упор“. Пилотната песен от него „Първата, последната“, оглавява всички класации и носи на певицата голям успех. Песента „Достатъчно“ става първото попфолк парче излъчено по [[Ем Ти Ви|MTV]]. Големи хитове стават и песните „Безумна лудост“ и „Дай ми още“.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2010 г. се появява третия ѝ албум „Изгубена“. Заглавната песен е рок балада, и е по текст на изпълнителката. Песента „Още“ става една от най-емблематичните за кариерата на Елена. С модерно звучене се откроява „Къса памет“, а дуетът с [[Преслава]] „Пия за тебе“ се превръща в любима песен на почитателите.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2011 г. записва последните си песни „Не пускай“ и „Нека ми е зле“, след което забременява и слага край на музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) * ''Изгубена'' (2010) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {{източници}} {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] f3ug0bb0ibe0nrxxbddz77w8ljyx8iv 11464268 11464267 2022-07-20T00:40:03Z Andrea Bulgaria 310744 /* 2008 – 11: Връх: Сингли, награди и успехи */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, която се сдоби Кариерата ѝ започва през 2005 г., когато подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. Година по-късно издава дебютния си албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименната песен. От него като хитове се налагат песните „Петък вечер“, баладата „Която“ и дуетът с DJ Живко Микс „Тук и сега“.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2008 г. на музикалния пазар излиза втория албум на Елена „От упор“. Пилотната песен от него „Първата, последната“, оглавява всички класации и носи на певицата голям успех. Песента „Достатъчно“ става първото попфолк парче излъчено по [[Ем Ти Ви|MTV]]. Големи хитове стават и песните „Безумна лудост“ и „Дай ми още“.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2010 г. се появява третия ѝ албум „Изгубена“. Заглавната песен е рок балада, и е по текст на изпълнителката. Песента „Още“ става една от най-емблематичните за кариерата на Елена. С модерно звучене се откроява „Къса памет“, а дуетът с [[Преслава]] „Пия за тебе“ се превръща в любима песен на почитателите.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> През 2011 г. записва последните си песни „Не пускай“ и „Нека ми е зле“, след което забременява и слага край на музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си.<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) * ''Изгубена'' (2010) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {{източници}} {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 5muqzexmm6930cxw0ffg9bh1dduf1y9 11464272 11464268 2022-07-20T01:24:55Z Andrea Bulgaria 310744 /* 2008 – 11: Връх: Сингли, награди и успехи */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“ с ТВ версия. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) * ''Изгубена'' (2010) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {{източници}} {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] e9g9p1veqqrhd9upjigtbni9hu1gl1o 11464277 11464272 2022-07-20T01:37:26Z Andrea Bulgaria 310744 /* Музикална кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) * ''Изгубена'' (2010) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {{източници}} {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] ghix41hkhnnna9icey69hgxvdz1tefn 11464278 11464277 2022-07-20T01:38:15Z Andrea Bulgaria 310744 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {{източници}} {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] mmnj9xlf8wcv523dpnpet5l2xfmrsmi 11464279 11464278 2022-07-20T01:39:32Z Andrea Bulgaria 310744 /* Международни успехи */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината<ref name="Биография, кариера и награди – Vmusic"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 155afnen5qhf2gucu2oacopc7qrx8ds 11464283 11464279 2022-07-20T01:43:11Z Andrea Bulgaria 310744 /* Награди */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и своя първи самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 5mxq47wk30baxdorvft4ph2gvytjgra 11464292 11464283 2022-07-20T01:58:49Z Andrea Bulgaria 310744 /* Музикална кариера */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията певицата излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. Сред най-големите хитове на Елена са „Първата, последната“, „Още“, „Изгубена“, „Достатъчно“, „Безумна лудост“, „Пия за тебе“ – дует с Преслава и др. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] qxs96znc3sc9pt323chok4rbcmb4olc 11464296 11464292 2022-07-20T02:25:36Z Andrea Bulgaria 310744 /* 2011 – 13: Оттегляне от сцената, „Златните хитове“ */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 0j1n6b63asv90bl927zx0rcf4wtxydp 11464297 11464296 2022-07-20T02:37:46Z Andrea Bulgaria 310744 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * Пристрастена (2006) * От упор (2008) === Компилации === * Златните хитове на Пайнер 11 – Елена (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] ixi8bcy64tmye03esmo8e33wxk0lwn7 11464298 11464297 2022-07-20T02:42:12Z Andrea Bulgaria 310744 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 0j1n6b63asv90bl927zx0rcf4wtxydp 11464299 11464298 2022-07-20T02:43:22Z Andrea Bulgaria 310744 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * Пристрастена (2006) * От упор (2008) === Компилации === * Златните хитове на Пайнер 11 – Елена (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] ixi8bcy64tmye03esmo8e33wxk0lwn7 11464300 11464299 2022-07-20T02:43:46Z Andrea Bulgaria 310744 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Елена Ангелова Паришева''', по-известна само като '''Елена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. == Биография == Родена е на 2 август 1984 г. в [[Троян]]. Майка ѝ се казва Гинка, а баща ѝ – Ангел. Фамилията ѝ идва от дядо ѝ, който се казва Париш. Първата ѝ артистична изява е на 6-годишна възраст в читалището на село [[Козловец]], където прекарва детството си. Има двама братя – Пламен и Емил, както и един доведен брат – Минко. Пламен и Минко загиват при инцидент (удавяне) на 2 август 2008 г. От 2004 до 2009 г. има връзка с композитора Велислав Драганински. От 2010 г. е обвързана с футболиста [[Ивелин Попов]], от когото има син Ивелин-младши (р. на 17 декември 2011 г.) и дъщеря Емма (р. на 10 март 2016 г.). == Музикална кариера == === 2005 – 08: Начало: ''„Пристрастена“'' и ''„От упор“'' === ; [[2005]] г. През 2005 г. подписва договор с музикална компания „[[Пайнер]]“. През пролетта на същата година излиза дебютния ѝ клип, към песента „Петък вечер“. В края на годината излиза още един видеоклип към песента „Нямаш право на любов“. На Коледа певицата представя баладата „Която“ с ТВ версия. ; [[2006]] г. През 2006 г. Елена представя песента „Ако ме обичаш“, към която има видеоклип. По-късно с видеоклип излиза и дуета ѝ с нейния колега DJ Живко Микс – „Тук и сега“. През същата година издава и първия си самостоятелен албум „Пристрастена“, носещ заглавието на едноименна песен в него. ; [[2007]] г. През 2007 г. на [[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Петите годишни музикални награди на телевизия „Планета“]], Елена печели наградата „Дует на годината“ за песента – „Тук и сега“, заедно с DJ Живко Микс. През пролетта певицата представя видеоклип към песента „Безумна лудост“. През лятото излиза следващото ѝ видео към песента „Дай ми още“. ; [[2008]] г. Елена стартира 2008 г. с песента си „Достатъчно“. Видеоклипът е със социална тематика, а темата е домашното насилие над жени. Песента се приема много добре, като получава широк отзвук извън границите на България, а видеоклипа започва да се излъчва по европейското [[Ем Ти Ви|MTV]]. Певицата се включва в общ проект заедно с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Димана]], [[Магда]] и [[Илиян (певец)|Илиян]], със заглавие „Всичко се връща“. През пролетта излиза видеото към песента „Първата, последната“. През лятото на пазара се появява втория ѝ самостоятелен албум „От упор“. Певицата става част от [[Национално турне на Планета ТВ|Националното лятно турне на „Пайнер“]], където участва за първа година. === 2008 – 11: Връх: ''Сингли, награди и успехи'' === След появата на албума и участието в турнето, Елена започва есента с песента „Не ме лъжи“, придружена с видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Под прикритие“, която отново има видеоклип. ; [[2009]] г. В началото на 2009 г. Елена печели две награди – „Песен на годината“ за „Първата, последната“, от Годишните награди на „Планета“ и „Видеоклип на годината“ за „Достатъчно“, от списание „[[Нов фолк]]“. Първата песен с видеоклип, която представя за годината е „Не на мене тия“. През лятото излиза видеото към песента „Още“. Песента се задържа на първо място в класацията на [[Планета ТВ|телевизия „Планета“]] – „Планета Хит 50“. Певицата взима участие в Националното турне „Планета Дерби 2009“ за втора година. През есента излиза видеоклип към песента „Душата в Рая“. ; [[2010]] г. Първата песен, която Елена представя с видеоклип за 2010 г. е „Къса памет“. През април излиза клубното парче „Между две минути“, без видеоклип. През месец май певицата представя песента „Изгубена“, която е с рок звучене, като организира и промоция в деня на излизането на видеоклипа. Елена и [[Преслава]] представят първата си съвместна песен „Пия за тебе“, с видеоклип в края на май. През лятото певицата участва в турнето „Планета Дерби 2010“ за трета поредна година. През есента Елена представя песента „Безсрамна“, към която има видеоклип. Певицата приключва годината с песента „Ще ме търсиш“, която е без видеоклип. ; [[2011]] г. През януари 2011 г. Елена представя видеоклип към песента „Не пускай“, която певицата посвещава на новата любов в живота си – [[Ивелин Попов]]. Елена и Преслава печелят наградата „Дует на годината“ за песента им „Пия за тебе“, според читателите на сп. „Нов фолк“ и на Годишните музикални награди на „Планета ТВ“. През пролетта на същата година излиза песента „Нека ми е зле“, без видеоклип. === 2011 – 13: Оттегляне от сцената, ''„Златните хитове“'' === През 2011 г. певицата забременява от половинката си – футболиста Ивелин Попов и решава да прекрати музикалната си кариера, като се отдава на семейството и на майчинството. През 2013 г. продуцентите ѝ от „Пайнер“ издават неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“. В компилацията Елена излиза под номер 11, с десет от най-добрите песни в репертоара си. == Дискография == {{основна|Дискография на Елена Паришева}} === Студийни албуми === * ''Пристрастена'' (2006) * ''От упор'' (2008) === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'' (2013) == Турнета и самостоятелни концерти == '''Участва в летните турнета на „Пайнер“:''' * ''Планета Дерби Плюс 2008'' * ''Планета Дерби 2009'' * ''Планета Дерби 2010'' '''Концерти зад граница''' – [[Северна Македония]], [[Турция]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Австрия]] == Награди == '''''Годишни музикални награди на ТВ „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2006 | align="center" rowspan=1| ''' „Тук и сега“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Първата, последната“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| ''' „Още“ ''' | Дискотечен хит на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината<ref>[https://signal.bg/преслава-и-елена-с-награда-за-дует-на-го/ Преслава и Елена с награда за дует на годината]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | align="center" rowspan=1| ''' „Достатъчно“ ''' | Видеоклип на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2009 | align="center" rowspan=1| Елена | Най-прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2010 | align="center" rowspan=1| ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Други награди''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Церемония !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=1|2005 | align="center" rowspan=1|Елена | Скопски филиграни | Специална награда на журито | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2008 | ''' „Всичко се връща“ ''' | Годишни награди на радио „Романтика“ | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|Елена | Нощта на секс бомбите | Най-секси блондинка на годината<ref>[http://blife.bg/article-1326?page=15 Вижте най-яките секс бомби на България (видео)]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=1|2010 | ''' „Пия за тебе“ ''' | Годишни награди на радио „Веселина“ | Най-слушана дуетна песен през годината<ref>[https://m.slava.bg/news/28835.html Преслава и Елена с награди от радио „Веселина“ за „Пия за тебе“]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Международни успехи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Песен !width="450"|Отличие |- | align="center" rowspan=3|2008 | align="center" rowspan=2|'''„Достатъчно“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| №1 в продължение на две седмици в класация на [[MAD TV]] |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Задържа се няколко седмици в класацията World Chart Express на MTV |- | align="center" rowspan=1|'''„Безумна лудост“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Няколко седмици №1 хит в най-слушаното радио в Турция – MyDonose |- | align="center" rowspan=1|2009 | align="center" rowspan=1|'''„Първата, последната“''' | style="background: #ddffdd" align="center"| Достига 14-та позиция в световната класация „TOP 40“ на турското радио MyDonose |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Citation |title=Профил в сайта Signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170727041656/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27 }} * [https://m.slava.bg/profiles/386.html?sql_which=63 Профил в Slava.bg] * [http://www.bliasak.bg/a/elena-parisheva Елена Паришева в „Блясък“] * [https://bg.meri.bg/exclusive/p3_1179_0.html Елена Паришева искала да чете новини] (интервю за сп. „Мери“ октомври 2009 г.) {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Паришева, Елена}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Родени в Троян]] 0j1n6b63asv90bl927zx0rcf4wtxydp 0 193781 11463777 11458853 2022-07-19T14:52:45Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Симеон Владов | портрет = | обяснение = | рождено име = Симеон Николов Владов | роден-място = [[Ботевград]], [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 1989 – | брачен партньор = | деца = 1 | сайт = | значими роли = | награди = „Икар“ за най-добър дублаж:<br>2009 – „Гордост“ | общомедия = }} '''Симеон Николов Владов''' е [[Българи|български]] театрален, филмов, телевизионен и озвучаващ [[актьор]], и певец. Известен е с изявите си в театрални постановки, дублажи на филми и сериали и музикални проекти. == Ранен живот == Владов е роден на 1 април 1966 г. в град [[Ботевград]]. През 1984 г. завършва ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“ в [[Ботевград]]. През 1986 г. е приет във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] от професор [[Любомир Кабакчиев]], който умира малко след това. Завършва класа на професор [[Димитрина Гюрова]] с асистент [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]] през 1991 г. == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Играл е в Пернишкия и Монтанския театър, в частния "Свободен театър" и театър „Инверсия“.<ref name="Кръстева"/> През сезон 1997 – 1998 играе във „Фрагменти“ на Драматичен театър „Монтана“. През 2012 г. играе в поетично-музикалния спектакъл „Любов, пламък бял...“, в партньорство с композитора Росалин Наков. През 2013 г. играе в моноспектаклите „Най-сетне край“ от Петер Турини на режисьора Радослав Йорданов,<ref>[http://theatre.art.bg/най-сетне-край_2595_36_20/ НАЙ-СЕТНЕ КРАЙ]</ref> и „Любовта не може просто да отмине“ под режисурата на Радослав Гизгинджиев (който е автор на пиесата).<ref>[http://www.theater.bg/спектакъл/любовта-не-може-просто-да-отмине/ Любовта не може просто да отмине - Theater.BG]</ref><ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100977607/simeon-vladov-i-lubovta-ne-moje-prosto-da-otmine/ Симеон Владов и „Любовта не може просто да отмине“]</ref><ref>[http://bnr.bg/horizont/post/100749546/simeon-vladov-predstava-monospektakala-lubovta-ne-moje-prosto-da-otmine-za-45-ti-pat/ Симеон Владов представя моноспектакъла "Любовта не може просто да отмине" за 45-и път]</ref> През 2017 г. играе в комедията „Брачни безумия“ на театър „Криле“ на режисьора Алексей Кожухаров, в който си партнира с [[Милица Гладнишка]], [[Милена Маркова|Милена Маркова-Маца]], Жанет Миковска, Николай Тодоров и Божидар Минков.<ref>[http://theatre.art.bg/брачни-безумия_4023_7_20/ БРАЧНИ БЕЗУМИЯ - постановка в Открита сцена ( "Сълза и смях" ) - theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.salzaismyah.bg/site/play/239/ ОТКРИТА СЦЕНА СЪЛЗА И СМЯХ]</ref> През 2018 г. Владов изпълнява ролята на Хари в мюзикъла ''Mamma Mia!'' в [[Софийската опера]] на режисьора академик Пламен Карталов<ref>[http://mamma-mia.bg/#za-nas mamma-mia.bg]</ref><ref>[http://www.operasofia.bg/staff/simeon-vladov/ Симеон Владов - Софийска опера и балет]</ref> През 2020 г. играе в комедията „На един пръст от рая“ на театър „Криле“ на режисьора Алексей Кожухаров, но е отложен заради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].<ref>[http://www.salzaismyah.bg/site/play/356/ ОТКРИТА СЦЕНА СЪЛЗА И СМЯХ]</ref> През 2021 г. играе в комедията „Гласове под наем“ на театър „Криле“ на режисьора Христо Ботев, който си партнира с [[Гергана Стоянова]], [[Виктор Танев]] и Симона Трайкова.<ref>[http://www.salzaismyah.bg/site/play/399/ ОТКРИТА СЦЕНА СЪЛЗА И СМЯХ]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/гласове-под-наем_6127_7_20/ ГЛАСОВЕ ПОД НАЕМ - постановка в Открита сцена ( "Сълза и смях" ) - theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artsofia.bg/bg/events/2021/06/22/komedijata-glasove-pod-naem-na-scenata-na-park-teatyr-borisova-gradina/ Комедията „Гласове под наем“ на сцената на парк-театър „Борисова градина“]</ref><ref>[http://bnt.bg/news/glasove-pod-naem-artistite-ot-dublazha-v-nova-piesa-v295215-294316news.html/ Гласове под наем - артистите от дублажа в нова пиеса - БНТ]</ref><ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/artbox/gergana-stojanova-i-simeon-vladov-razkrivat-komichni-tajni-ot-sveta-na-dublazha-v-glasove-pod-naem.html/ Гергана Стоянова и Симеон Владов разкриват комични тайни от света на дублажа в „Гласове под наем“]</ref> В същата година играе в първата българска джаз опера „Вечеря в Манхатън“ в „Нов театър - НДК“.<ref>[http://theatre.art.bg/вечеря-в-манхатън_6182_160_20/ ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН - постановка в Нов Театър - НДК]</ref><ref>[http://www.ndk.bg/event/vecherya-v-manhatan-9826-1/ ВЕЧЕРЯ В МАНХАТЪН - NDK]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3282/ Вечеря в Манхатън (Нов театър - НДК) | ArtVibe]</ref><ref>[http://nova.bg/news/view/2021/05/28/328280/първа-джаз-опера-у-нас-бе-представена-в-нов-театър-ндк-видео/ Първа джаз-опера у нас без представена в "Нов Театър" НДК (ВИДЕО)]</ref> === Кариера в киното и телевизията === Първата му роля в киното е в „[[Право на избор]]“, филм на [[Емил Цанев (режисьор)|Емил Цанев]] през 1989 г. През 90-те години участва в музикалното предаване „Ретемания“ на режисьорката Цветана Янакиева, излъчван по [[Ефир 2]] на [[БНТ]], където си партнира с [[Албена Чакърова]]. През 2001 г. за кратко е водещ в предаването „Еко пътепис“ на [[Канал 1]]. Сред участията му в киното и телевизията съдържат „Песъчинка от света“, „[[Нова приказка за стари вълшебства]]“ (като Принц), „Сивата зона“ (като Пазачът), „Пратеника на кралицата“, „[[Орденът (филм, 2001)|Орденът]]“, „[[Пътят към върха]]“ (като бащата на Кристиян), „Знакът на българина“<ref>[http://botevgrad.com/news/54089/Simeon-Vladov-s-rolya-v-seriala-Znakat-na-balgarina/ Симеон Владов с роля в сериала „Знакът на българина“]</ref>, „[[Връзки]]“ (като Пациент), „Момичето от Низката Земя“ (като Портиерът), „[[Откраднат живот]]“ (като доцент Мечев във втори сезон, озаглавен „Маските падат“) и „Лъвский: Европеец в Българско“ (като [[Васил Левски]]).<ref>[http://bulevard.bg/pictures/443/52342/simeon-vladov-v-lavskiy-evropeets-v-balgarsko/ Симеон Владов в Лъвский, европеец в Българско]</ref> == Музикална кариера == В началото на 90-те години за кратко е част от разпадналата се група „Сноб“. През 2020 г. изпълнява песента „Българският тъпан“, втора песен от проекта „Пеещи артисти“, по текст на Георги Константинов, музиката е на [[Красимир Гюлмезов]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=VhdbO5rQZNs СИМЕОН ВЛАДОВ - БЪЛГАРСКИЯТ ТЪПАН 4k (2020)] - песента в официалния видеоканал на Марковски в YouTube</ref><ref>[http://bnt.bg/news/peeshtiyat-aktyor-simeon-vladov-i-negoviyat-klip-balgarskiyat-tapan-v277604-285492news.html/ Пеещият актьор Симеон Владов и неговият клип "Българският тъпан"]</ref><ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/po-dobre-beden-balgarski-tapan-otkolkoto-bogat-tapanar-video/ „По-добре беден български тъпан, отколкото богат тъпанар” (видео)]</ref><ref>[http://bgradio.bg/article/pesenta-bylgarskiyat-typan-e-vtorata-pesen-ot-proekta-peeschi-artisti/ Песента „Българският тъпан” е втората песен от проекта „Пеещи артисти”]</ref><ref>[http://bnr.bg/starazagora/post/101347122/vtori-kino-razkaz-v-peeshti-artisti-balgarskiat-tapan-pee-simeon-vladov/ Представяме Симеон Владов и "Българският тъпан" (видео)]</ref> През 2021 г. изпълнява „Рядък екземпляр“, дванадесета песен от проекта „Пеещи артисти“.<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=xYQaCGW7m3w СИМЕОН ВЛАДОВ - "РЯДЪК ЕКЗЕМПЛЯР" (2021)] - песента в официалния видеоканал на Марковски в YouTube</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101533154/ Симеон Владов с нова песен от проекта „Пеещи артисти“]</ref><ref>[http://bnr.bg/starazagora/post/101533655/ Жив детектор на лъжата възпява Симеон Владов в новата песен „Рядък екземпляр“ (видео)]</ref> През март 2022 г. изпълнява „Някой друг“ в дует с Ангел Проданов. През юни 2022 г. изпълнява „Като птиците“ в дует с [[Гергана Стоянова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=le-Wpvx2-A0|заглавие=Гергана Стоянова и Симеон Владов • КАТО ПТИЦИТЕ • (08.06.2022)|издател=[[youtube.com]]|дата=8 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/kato-pticite-aktyorite-gergana-stojanova-i-simeon-vladov-s-parvi-duet-ot-dublazhnoto-studio.html|заглавие=„Като птиците“: актьорите Гергана Стоянова и Симеон Владов с първи дует от дублажното студио|издател=btv.bg|дата=8 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/starazagora/post/101659021/zashto-ne-mojem-kato-pticite-snimki-i-video|заглавие=Защо не можем като птиците|издател=БНР Стара Загора|дата=8 юни 2022 г.}}</ref> == Кариера на озвучаващ актьор == Владов започва да се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали през 1993 г. Един от първите му филми е „[[Ловци на духове]]“ за [[БНТ]], където озвучава [[Дан Акройд]], изпълняващ ролята на д-р Реймънд Стенц. Първият сериал с негово участие е италиански. Най-известен е с работата си по „[[Съдружници по неволя]]“, „[[От местопрестъплението: Маями]]“, „[[Как се запознах с майка ви]]“, „[[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]]“, „[[Герои (сериал)|Герои]]“ и „[[1001 нощ (сериал)|1001 нощ]]“.<ref name="Кръстева">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=198739 www.24chasa.bg]</ref> Той е гласът на [[радио N-JOY]]. На 27 март 2009 г. печели наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Гордост“, където е номиниран заедно с [[Татяна Захова]] за „Едно момиче в Аляска“ и [[Елена Русалиева]] за „[[Грозната Бети]]“.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4 www.uba.bg]</ref> През 2022 г. получава втора награда „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за всички роли на [[Еди Мърфи]] в „[[Смахнатият професор]]“, заедно с [[Георги Георгиев-Гого]] за Луцифер в „[[Луцифер (сериал)|Луцифер]]“ и [[Илиян Пенев]] за Пучини в „Пучини“.<ref>[http://uba.bg/номинации-икар-2022/ НОМИНАЦИИ ИКАР 2022]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101627973/simeon-vladov-vze-vtori-ikar-sled-kato-dublira-6-roli-v-edin-film|заглавие=Симеон Владов взе втори „Икар“ след като дублира 6 роли в един филм|издател=bnr.bg|дата=6 април 2022 г.}}</ref> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Айс Кюб]] || Трите хикса 2: Следващото ниво (дублаж на Диема Вижън)<br>Внедрени в час || Дариъс Стоун<br>Капитан Диксън |- | [[Алек Болдуин]] || [[Кланът Тененбаум]]<br>Завръщането на Поли (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Разказвач<br>Стан Индърски |- | [[Алън Дейл]] || Холивудски ченгета (дублаж на Диема Вижън)<br>От местопрестъплението: Маями || Командир Престън<br>Консул генерал Дюбей |- | [[Ангъс Макфейдън]] || Язон и аргонавтите (дублаж на Диема Вижън)<br>Спартак (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Жажда за скорост<br>Купихме си зоопарк || [[Зевс]]<br>[[Марк Крас]]<br>Майкъл Д'Орацио<br>Питър Маккрийди |- | [[Антъни Хопкинс]] || [[Амистад (филм)|Амистад]]<br>Инстинкт (дублаж на БНТ) || [[Джон Куинси Адамс]]<br>Д-р Итън Пауъл |- | [[Бен Афлек]] || [[Дявол на доброто]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Надцакването<br>Оскари 2017 || Мат Мърдок / Деърдевил<br>Айвън Блок<br>Себе си |- | [[Бенджамин Брат]] || [[Петият пръстен]] (дублаж на студио Доли)<br>Чистачът (дублаж на PRO.BG)<br>[[Тайната на Коко]] || Джим Тисневски<br>Уилям Банкс<br>Ернесто де ла Крус |- | [[Боб Гънтън]] || Надцакването<br>Проект Синя книга || Декан Алекс Монро<br>Хари Труман |- | Брадли Уитфорд || [[Робокоп 3]]<br>Западното крило (дублажи на bTV и TV7)<br>Долината на успеха || Джефри Флек<br>Джош Лайман<br>Джеймс Барксдейл |- | [[Брайън Томпсън]] || [[Терминаторът]]<br>Язон и аргонавтите (дублаж на Диема Вижън) || Пънкар<br>[[Херкулес]] |- | [[Брус Уилис]] || [[Съдружници по неволя]]<br>Среща с непозната<br>Заредено оръжие (дублаж на bTV)<br>[[Петият елемент]]<br>[[Армагедон (филм)|Армагедон]]<br>[[Али Макбийл]]<br>Девет ярда<br>Хлапакът<br>[[Неуязвимият]]<br>Войната на Харт<br>Плачът на слънцето (дублаж на Диема Вижън)<br>Идеалната непозната (дублаж на Диема Вижън)<br>Нанси Дрю<br>Двойници<br>Скатавки<br>[[Бесни страшни пенсии]]<br>Капан<br>Студена светлина<br>[[Убиец във времето]]<br>[[Умирай трудно: Денят настъпи]] || Дейвид Адисън<br>Уолтър Дейвис<br>Джон Макклейн<br>Корбън Далас<br>Хари Стампър<br>Д-р Никъл<br>Джими „Лалето“ Тъдески<br>Ръсел „Ръс“ Дюриц<br>Дейвид Дън<br>Полковник Уилям Макнамара<br>Лейтенант Ей Кей Уотърс<br>Харисън Хил<br>Себе си<br>Агент Том Гриър<br>Джими Монро<br>Франсис „Франк“ Моузес<br>Джак Бигс<br>Мартин Шоу<br>Старият Джо<br>Джон Макклейн |- | [[Грег Гърман]] || Али Макбийл<br>Тежка категория || Ричард Фиш<br>Дюк Бечър |- | [[Дан Акройд]] || [[Ловци на духове]] (дублаж на БНТ)<br>[[Гувернантката]]<br>Скъпи сънародници || Д-р Реймънд Стенц<br>Техник<br>Президент Уилям „Бил“ Хени |- | [[Дани Глоувър]] || [[Кланът Тененбаум]]<br>[[2012]] (дублаж на студио Доли) || Хенри Шърман<br>Президент Томас Уилсън |- | [[Дейвид Андърс]] || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>[[Герои (сериал)|Герои]] || Брайън Милър<br>Адам Монро |- | Дейвид Крос || [[Кунг-фу панда]] (дублаж на [[Медия линк]])<br>[[Кунг-фу панда 2]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Алвин и чипоносковците 2]] (дублаж на Диема Вижън) || Жерав<br>Жерав<br>Иън Хоук |- | Дейвид Хайд Пиърс || [[Осмозис Джоунс]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Планетата на съкровищата]] || Дрикс<br>Д-р Доплър |- | Дейвид Хенри || [[Магьосниците от Уейвърли Плейс]] (дублаж на [[Медия линк]]/студио Доли)<br>[[Магьосниците от Уейвърли Плейс: Филмът]] || Джъстин Русо<br>Джъстин Русо |- | Делрой Линдо || [[Откуп]] (дублаж на bTV)<br>Адвокат на Дявола || Агент Лори Хокинс<br>Филип Мойес |- | [[Джак Никълсън]] || [[Батман (филм, 1989)|Батман]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Вълк<br>[[Психаротерапия]] (дублаж на Диема Вижън) || [[Жокера|Джак Нейпиър/Жокера]]<br>Уил Рандъл<br>Д-р Бъди Райдел |- | [[Джей Кей Симънс]] || Разобличаване (в няколко епизода)<br>[[Легендата за Кора]] (дублаж на TV7)<br>[[Джобс (филм)|Джобс]] || Уил Поуп<br>Тензин<br>Артър Рок |- | [[Джеймс Пюрфой]] || [[Последователите]]<br>Импулс || Джо Каръл<br>Г-н Уошингтън |- | [[Джеймс Ремар]] || Трета смяна (в няколко епизода е [[Момчил Степанов]])<br>[[Бързи и яростни 2]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[От местопрестъплението: Маями]]<br>Капан || Детектив Маджански<br>Агент Маркам<br>Капитан Куентин Тейлър<br>Уилям |- | [[Джеймс Стюарт]] || [[Задният прозорец]] (дублаж на студио VMS)<br>[[Човекът, който знаеше твърде много (филм, 1956)|Човекът, който знаеше твърде много]]<br>[[Световъртеж (филм)|Шемет]] || Ел Би „Джеф“ Джефрис<br>Д-р Бенджамин „Бен“ Маккена<br>Джон „Скоти“ Фъргюсън |- | [[Джеймс Фрейн]] || [[Династията на Тюдорите]] (сезони 2 – 4 и сезон 1 на студио Доли)<br>От местопрестъплението: Маями || [[Томас Кромуел]]<br>Ричард Елисън |- | [[Джеймс Ърл Джоунс]] || [[Пристигане в Америка]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Трима бегълци<br>[[Страшен филм 4]] || Крал Джафи Джофър<br>Детектив Моувън Дюгън<br>Диктор/Себе си |- | [[Джейсън Стейтъм]] || [[Две димящи дула]]<br>[[Транспортер]]<br>Хаос || Бейкън<br>Франк Мартин<br>Детектив Куентин Конърс |- | [[Джерард Бътлър]] || Атила – вожд на хуните (дублаж на bTV)<br>Островът на Ним<br>[[Отстреляй бившата]]<br>Игри на сърцето || [[Атила]]<br>Джак Русо/Алекс Роувър<br>Майло Бойд<br>Джордж Драйър |- | [[Джеръми Айрънс]] || [[Машината на времето]]<br>Надпредвара<br>[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]]<br>[[Лигата на справедливостта (филм)|Лигата на справедливостта]] || Юбер-Морлок<br>Ейвъри Бръндидж<br>Алфред Пениуърт<br>Алфред Пениуърт |- | [[Джеръми Брет]] || Знакът на четиримата<br>Баскервилското куче<br>Великият изнудвач<br>Последният вампир<br>Желаният ерген || [[Шерлок Холмс]]<br>Шерлок Холмс<br>Шерлок Холмс<br>Шерлок Холмс<br>Шерлок Холмс |- | [[Джеф Бенет]] || [[Малката русалка (сериал)|Малката русалка]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Лабораторията на Декстър]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и [[Александра Аудио]])<br>[[Легендата за Кора]] (дублаж на TV7, в повечето епизоди е [[Христо Бонин]]) || Принц Ерик<br>Таткото на Декстър<br>Широ Шиноби |- | [[Джеф Даниълс]] || [[Скорост (филм)|Скорост]] (дублаж на bTV)<br>Кръв || Хари<br>Джаспър „Бъди“ Нуун |- | [[Джон Литгоу]] || Още двайсет години блаженство<br>[[Как се запознах с майка ви]] (в шести сезон) || Джон Мейсън<br>Джери Уитакър |- | [[Джон Траволта]] || Майкъл (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Парола: Риба меч]] (дублаж на Медия линк)<br>Стари кучета || [[Михаил (архангел)|Майкъл]]<br>Гейбриъл Шиър<br>Чарли Рийд |- | [[Джона Хил]] || [[Кешбол]]<br>[[LEGO: Филмът]] (дублаж на студио VMS) || Питър Бранд<br>[[Зеления фенер]] |- | [[Джордж Такеи]] || Фреди<br>[[Герои (сериал)|Герои]] (в 32 епизод в дублажа на Арс Диджитал Студио) || Мартин<br>Каито Накамура |- | Джъдж Райнхолд || [[Бетовен 3]] (дублаж на bTV)<br>[[Бетовен 4]] (дублаж на bTV)<br>Договор за Дядо Коледа 3 || Ричард Нютън<br>Ричард Нютън<br>Д-р Нийл Милър |- | [[Дилън Уолш]] || Кръв<br>[[Отмъщението (сериал)|Отмъщението]] || Детектив Джон Уолър<br>Джейсън Просър |- | [[Доналд Съдърланд]] || Бъфи, убийцата на вампири<br>Обратна тяга (дублаж на Медия линк) || Мерик Джеймисън-Смайт<br>Роналд Бартел |- | [[Дуейн Джонсън]] || [[Хана Монтана]] (дублаж на БНТ)<br>[[Бързи и яростни 5: Удар в Рио]] || Себе си<br>Люк Хобс |- | [[Дъстин Хофман]] || [[Да разлаем кучетата]]<br>[[Кунг-фу панда]] (дублаж на [[Медия линк]])<br>[[Кунг-фу панда 2]] (дублаж на Медия линк) || Стенли Мотс<br>Учителят Шифу<br>Учителят Шифу |- | [[Ед Харис]] || [[Красив ум]]<br>Кръв и пот || Уилям Парчър<br>Ед дю Боа III |- | [[Ед Хелмс]] || [[Капитан Гащи: Първото епично приключение]]<br>Ти гониш! || Капитан Гащи / Г-н Круп<br>Хоуган „Хоуги“ Малой |- | Едгар Рамирес || Точен прицел (дублаж на bTV)<br>Шпионската мрежа Оса || Хавиер<br>Рене Гонсалес |- | [[Еди Мърфи]] || [[Ченгето от Бевърли Хилс]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс II]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс III]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Пристигане в Америка]]<br>[[Смахнатият професор 2]]<br>[[Шрек 2]] (дублаж на bTV)<br>В сегмента от [[Шрек]] в [[Аз съм легенда]] || [[Аксел Фоули]]<br>Аксел Фоули<br>Аксел Фоули<br>Кларънс<br>Ърни Клъмп<br>Магарето<br>Магарето |- | [[Ерик Маккормак]] || Възприятие<br>[[Уил и Грейс]] (от девети сезон) || Даниъл Пиърс<br>Уил Труман |- | Желко Иванек || [[Дони Браско]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Герои (сериал)|Герои]] (в трети сезон) || Синан<br>Онур Аксал |- | Иън Гомес || Бандата на Рита<br>[[Агнешко]] || Оуен Делгадо<br>Анди Торес |- | [[Калъм Кийт Рени]] || Удар със стик 2: Отново на леда<br>[[От местопрестъплението: Маями]] (в десети сезон) || Палмбърг<br>Джак Толър |- | [[Каспър Ван Дийн]] || [[Звездни рейнджъри]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Едно бебе бонус || Джони Рико<br>Кайл |- | [[Кевин Клайн]] || Свирепи създания<br>Дийн || Винс Маккейн<br>Робърт Андерсън |- | [[Кевин Костнър]] || Писмо в бутилка<br>[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]] || Гарет Блейк<br>Джонатан Кент<br>Ал Харисън |- | [[Кевин Сорбо]] || Херкулес (дублаж на БНТ)<br>Къл завоевателя || [[Херкулес]]<br>Къл |- | Кевин Майкъл Ричардсън || [[Лабораторията на Декстър]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Как се запознах с майка ви]] || Голямото извънземно<br>Стан |- | [[Кевин Спейси]] || [[Железният Уил]]<br>Супер оръжието<br>[[Седем (филм)|Седем]] (дублаж на студио VMS) || Хари Кингсли<br>Джим Прайс<br>Джон Доу |- | [[Кенан Имирзалъолу]] || [[Езел]]<br>Справедливостта на Кара || Езел Байрактар<br>Махир Кара |- | Кенет Марс || [[Малката русалка (сериал)|Малката русалка]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Хана Монтана]] (дублаж на БНТ) || Крал Тритон<br>Гънтър |- | [[Кийфър Съдърланд]] || Млади стрелци 2<br>[[Тримата мускетари (филм, 1993)|Тримата мускетари]] (дублаж на bTV)<br>Телефонна клопка || Джозая Гордън „Док“ Скърлок<br>[[Атос]]<br>Обаждащият се |- | [[Крис Тъкър]] || Час пик<br>Час пик 2 || Джеймс Картър<br>Джеймс Картър |- | Крисчън Клеменсън || [[Големият Лебовски]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Младо ченге<br>Том Ломан |- | [[Кърт Ръсел]] || Обратна тяга (дублаж на bTV)<br>Обратна тяга (дублаж на Медия линк)<br>[[Омразната осморка]] || Лейтенант Стивън Маккафри<br>Лейтенант Стивън Маккафри и Капитан Денис Маккафри<br>Джон Рут |- | [[Майкъл Дъглас]] || Черен дъжд<br>Американският президент<br>[[Играта (филм, 1997)|Играта]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Стражът || Детектив Ник Конклин<br>Президент Андрю Шепърд<br>Никълъс Ван Ортън<br>Пийт Гарисън |- | [[Майкъл Кийтън]] || Шантава компания<br>Снежният човек || Уилям „Били“ Коуфийлд<br>Джак Фрост |- | [[Майкъл Рапапорт]] || [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]]<br>Нежна полиция || Дейв Голд<br>Джейсън Мълинс |- | [[Малкълм Макдауъл]] || Животът ми дотук<br>[[Малките титани (сериал)|Малките титани]]<br>[[Герои (сериал)|Герои]] || Чичо Морис Макинтош<br>Лудият Мод<br>Даниъл Линдерман |- | [[Мартин Шийн]] || [[Капитан Планета]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Западното крило (дублажи на bTV и TV7) || Слай Слъдж<br>Президент Джозая „Джед“ Бартлет |- | Мат Шулц || [[Бързи и яростни]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Винс<br>Еди Дейвдс |- | [[Морис ЛаМарш]] || [[Истинските ловци на духове]]<br>[[Легендата за Кора]] (дублаж на TV7) || Игон Спенглър<br>Адвокат на защитата |- | [[Николай Костер-Валдау]] || [[Ловци на глави (филм)|Ловци на глави]]<br>Отмъщение по женски || Клас Греве<br>Марк Кинг |- | [[Никълъс Кейдж]] || [[Диво сърце]]<br>Въздушен конвой<br>Лице назаем<br>Синоптикът<br>Световният търговски център<br>Чиракът на магьосника<br>Вратите на мрака || Сейлър<br>Камерън По<br>Кастор Трой/Шон Арчър<br>Дейвид Сприц<br>Джон Маклафлин<br>Балтазар Блейк<br>Майк Лоуфорд |- | Ноел Гуглиеми || [[Бързи и яростни]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Ектор<br>Рико Домингес |- | [[Оуен Уилсън]] || В тила на врага<br>Ергени за седмица<br>Бродуейска терапия || Лейтенант Крис Бърнет<br>Ричард „Рик“ Милс<br>Арнолд Албъртсън |- | [[Пиърс Броснан]] || Пътешествие около света за 80 дни<br>[[Златното око]]<br>[[Винаги ще има утре]]<br>[[Само един свят не стига]]<br>[[Не умирай днес]]<br>[[Робинзон Крузо (филм, 1997)|Робинзон Крузо]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Матадорът<br>Оцеляване || Финиъс Фог<br>[[Джеймс Бонд]]<br>[[Джеймс Бонд]]<br>[[Джеймс Бонд]]<br>[[Джеймс Бонд]]<br>[[Робинзон Крузо (персонаж)|Робинзон Крузо]]<br>Джулиън Нобъл<br>Часовникаря |- | [[Пол Бетани]] || Младата Виктория<br>[[Соло: История от Междузвездни войни]] || Лорд Мелбърн<br>Драйдън Вос |- | [[Рекс Лин]] || [[От местопрестъплението: Маями]] (в четири епизода е [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]])<br>[[Младият Шелдън]] || Франк Трип<br>Том Питърсън |- | [[Ричард Гиър]] || Булката беглец (първи и втори дублаж)<br>[[Чикаго]]<br>Хачико: Историята на едно куче (дублаж на студио Доли) || Хоумър „Айк“ Айзенхауър Греъм<br>Били Флин<br>Паркър Уилсън |- | [[Робърт Вон]] || Реката на смъртта<br>[[Ударът (сериал)|Ударът]] || Д-р Волфганг Мантюфел<br>Албърт Стролър |- | [[Робърт Дауни Джуниър]] || Само ти<br>Боуфингър (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Шерлок Холмс: Игра на сенки]]<br>Съдията || Питър Райт<br>Джери Ренфро<br>[[Шерлок Холмс]]<br>Хенри „Ханк“ Палмър |- | [[Робърт Непър]] || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>Кралете на бягството || Фреди Колман<br>Тиодор „Ти-Бег“ Багуел |- | [[Робърт Патрик]] || Тези прекрасни коне (дублаж на студио Доли)<br>[[Деца шпиони]] || Коул<br>Г-н Лисп |- | [[Ръсел Кроу]] || Правилата на играта (дублаж на студио VMS)<br>Зимна приказка в Ню Йорк || Кал Маккафри<br>Пърли Соумс / Демон |- | [[Рупърт Еверет]] || Безусловна любов<br>[[Шрек 2]] (дублажи на Александра Аудио и bTV) || Дърк Симпсън<br>Принц Чаровник |- | [[Самюъл Джаксън]] || Заредено оръжие (дублаж на bTV)<br>Бар за безделници || Сержант Уес Лугър<br>Уендъл |- | Сендил Рамамурти || [[Герои (сериал)|Герои]] (в епизоди 31 – 34 в дублажа на Арс Диджитал Студио)<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Мохиндер Суреш<br>Радж Андари |- | [[Силвестър Сталоун]] || [[Роки]]<br>Роки II<br>Роки III<br>Роки IV<br>Роки V<br>Роки Балбоа (дублаж на Диема Вижън)<br>Нощни ястреби (дублаж на Диема Вижън) || Робърт „Роки“ Балбоа<br>Робърт „Роки“ Балбоа<br>Робърт „Роки“ Балбоа<br>Робърт „Роки“ Балбоа<br>Робърт „Роки“ Балбоа<br>Робърт „Роки“ Балбоа<br>Дийк ДаСилва |- | [[Скот Фоули]] || [[Агнешко]]<br>Семейство Гудуин || Джеф<br>Хенри Гудуин |- | Стивън Руут || Бъфи, убийцата на вампири<br>[[Момичето на отбора]] (дублаж на Диема Вижън) || Гари Мъри<br>Съдс |- | [[Стийв Карел]] || Позабременяла (дублаж на Диема Вижън)<br>Луда нощ || Себе си<br>Фил Фостър |- | [[Стийв Мартин]] || Самолети, влакове и автомобили<br>Силна година || Нийл Пейдж<br>Стю Прийслър |- | [[Тим Къри]] || [[Капитан Планета]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Скуби-Ду и Духът на вещицата]] (дублаж на Диема Вижън) || МАЛ<br>Бен Рейвънкрофт |- | [[Том Круз]] || [[Топ Гън]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Фирмата<br>Джак Ричър: Не се връщай<br>[[Мумията (филм, 2017)|Мумията]] || Лейтенант Пийт „Маверик“ Мичъл<br>Мичъл „Мич“ Макдиър<br>Джак Ричър<br>Ник Мортън |- | [[Том Селек]] || Трима мъже и едно бебе<br>Трима мъже и една малка дама (дублаж на bTV) || Питър Мичъл<br>Питър Мичъл |- | Томас Хейдън Чърч || [[Човекът от джунглата|Джордж от джунглата 2]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Купихме си зоопарк<br>Макс || Лайл ван де Грут<br>Дънкан Мий<br>Реймънд „Рей“ Уинкот |- | [[Филип Сиймур Хофман]] || Сега и завинаги<br>[[Големият Лебовски]] (дублаж на Диема Вижън) || Франк Хенсън<br>Бранд |- | [[Франк Уелкър]] || [[Истинските ловци на духове]]<br>[[Том и Джери хлапаци]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Реймънд Стенц<br>Макулф |- | [[Фреди Принз Джуниър]] || Завинаги с теб<br>Лудо влюбена (дублаж на студио VMS)<br>Лятна свалка || Ал Конъли<br>Джим Уинстън / Боб Смут<br>Райън Дън |- | [[Халит Ергенч]] || [[Готова на всичко]]<br>[[1001 нощ (сериал)|1001 нощ]] || Синан<br>Онур Аксал |- | [[Хю Джакман]] || Пан (дублаж на студио VMS)<br>[[Най-великият шоумен]] || Черната брада<br>Финиъс Барнъм |- | [[Чарли Шийн]] || [[Тримата мускетари (филм, 1993)|Тримата мускетари]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>11 септември || Арамис<br>Джефри Кейдж |- | [[Чоу Юн-Фат]] || Резервни убийци (дублаж на bTV)<br>Шанхай || Джон Лий<br>Антъни Лан-Тинг |- | Шон Ашмор || [[Х-Мен: Последният сблъсък]]<br>[[Последователите]] || [[Ледения човек|Боби Дрейк/Ледения човек]]<br>Агент Майк Уестън |- | Ърл Боуен || [[Терминаторът]]<br>[[Лабораторията на Декстър]] (дублаж на Александра Аудио) || Д-р Питър Силбърман<br>Командира |} == Други дейности == Владов е председател на фондация „Галатея“.<ref>[https://botevgrad.com/news/3606/Napraviha-parva-kopka-za-postroyavane-na-paraklis-v-Botevgrad/ botevgrad.com]</ref> През 2021 г. става член на „Свободен артистичен съюз“ (САС). == Личен живот == Има един син, Преслав Владов от първия си брак, роден през 1999 г. В момента има връзка с журналистката Гергана Въглярска. == Частична филмография == * „[[Право на избор]]“ (1989) * „Песъчинка от света“ (1998) * „[[Нова приказка за стари вълшебства]]“ (1999) – принц I * „Сивата зона“ (2001) – Пазач * „[[Орденът (филм, 2001)|Орденът]]“ (2001) – Украински полицай * „[[Пътят към върха]]“ (2007) – Бащата на Кристиян * „[[Връзки]]“ (2015) – Пациент * „Момичето от Низката Земя“ (2015) – Портиерът * „[[Откраднат живот]]“ (2016) – Доцент Мечев * „Лъвский: Европеец в Българско“ (2017) – [[Васил Левски]] * „[[Съни бийч]]“ (2022) – Прокурор == Музикални клипове == * 2021 – „Шапка с ноти“ ([[Спринт (група)|Група Спринт]])<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=W-znq8OUQec/ youtube.com]</ref> * 2021 – „Сама си“ (Марин Христе) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/73 Симеон Владов в ГАРД] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{Портал|Биографии|Ботевград|България}} {{СОРТКАТ:Владов, Симеон}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в Ботевград]] [[Категория:Носители на Икар]] qrjuguwlhed47qssymwlzm2pt1oaynw 0 197656 11464031 11160431 2022-07-19T20:17:56Z 78.154.13.127 Редакция на рожденна дата според официални източници. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Видин Даскалов | категория = музикант | описание = български оперетен певец | роден-място = [[Горна Козница]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | глас = [[баритон]] | направление = [[Оперета]] | период-на-активност = | известни творби = }} |роден-дата=12 февруари 1929 г.}} '''Видин Борисов Даскало̀в''' е български [[оперета|оперетен]] артист и режисьор.<ref name="България">{{геб|5|1685}}</ref> == Биография == Роден е на [[12 февруари]] [[1929]] г. в село [[Горна Козница]], община [[Бобов Дол]].<ref name="България"/><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archives.bnr.bg/vidin-daskalov-aktorat-nyama-pravo-da-ostaryava-ne-zaradi-sebe-si-a-zaradi-publikata/ | заглавие = Видин Даскалов: Актьорът няма право да остарява, не заради себе си, а заради публиката | достъп_дата = 2 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 март 2019 г | труд = | издател = [[Българско национално радио]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Завършва теоретичен факултет на [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София, клас по цигулка през 1953 г. Учи пеене при [[Мара Цибулка]].<ref name="България"/> Притежава ярък [[комедия|комедиен]] талант, изразен предимно в намиране на ефектни актьорски решения. Един от основателите на съвременната българска оперета. Житейският му път приключва в София на [[28 август]] [[2001]] г. след сърдечно заболяване. == Творчество == ; Актьорска дейност В творческия си път пресъздава над 120 роли<ref>Йорданка Христозова, Ася Моллова, [https://web.archive.org/web/20121220141718/http://paper.standartnews.com/archive/2001/08/30/art/s3114_3.htm „Видин Даскалов стъпи на необятната небесна сцена“], в-к „Стандарт“, 30 август 2001 г.</ref>, сред които най-характерни са [[Менелай]] в ''„[[Хубавата Елена]]“'', [[Хитър Петър]] от ''„[[Имало едно време]]“'', Бони в ''„Царицата на чардаша“'' и още десетки незабравими образи като например в ''„Службогонци“'', ''„Графиня Марица“'', ''„Лелята на Чарли“'' и ''„[[Сирано дьо Бержерак]]“''. Незабравими са дългогодишните му дуети с оперетната певица [[Лиляна Кисьова]]. ; Режисьорска дейност Режисира постановки на ''„Прилепът“'', ''„Веселата вдовица“'', ''„Време за любов“'' и други. Поставя за първи път на сцената на Музикалния театър мюзикъла ''„Ах, този джаз“''. == Мюзикъл == * „Както в Агата Кристи“ (1990) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) == Филмография == * [[Карай по правия…]] (1966) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=JGOfFZ6K9JQ „Царицата на чардаша“ (спектакъл на ДМТ „Стефан Македонски“ – 12 май 1995 г.)], YouTube, публикувано от [[Арон Аронов]] на 14 януари 2012 г. {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Даскалов, Видин}} [[Категория:Български оперетни певци]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Хора от област Кюстендил]] [[Категория:Починали в София]] k0c7nwetfikdgpa1h84ak1j8kps5m84 0 197901 11464816 11387484 2022-07-20T11:31:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|православната епархия|католическата|Костурска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Костурска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | църква = [[Вселенска патриаршия]]{{Br}} (управлявана от [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]) | карта = | карта-описание = | картинка = Metropolis of Kastoria.jpg | картинка-описание = Митрополията в Костур | страна = [[Гърция]] | център = [[Костур (град)|Костур]] | катедрална църква = „[[Успение Богородично (Костур)|Успение Богородично]]“ | архиерейски наместничества = [[Костур (град)|Костур]],{{Br}} [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]],{{Br}} [[Борботско]],{{Br}} [[Горенци (дем Костур)|Горенци]],{{Br}} [[Госно]],{{Br}} [[Желегоже]],{{Br}} [[Кореща]],{{Br}} [[Нестрам]],{{Br}} [[Ревани]],{{Br}} [[Тихолища]],{{Br}} [[Хрупища]],{{Br}} [[Четирок]] | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = [[Калиник Георгатос|Калиник]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = 8 | брой църкви = 381 | паство = | издание = „Агиос Минас“ }} '''Ко̀стурската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Καστορίας}}) е [[епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], управлявана от [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]], със седалище в [[Егейска Македония|македонския]] град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория).<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> == История == В IX век в Македония има 18 епископии, подчинени на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]] – Диоклетианополска (Διιοκλητιανουπόλεως), Никийска (Νίκης), Ираклийска (Ηρακλείας), Келийска (Κέλλης), [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Едеска]] (Εδέσσης), Кастренска (Κάστρων), [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Пелска]] (Πέλλης), Евдоксиуполска (Ευδοξιουπόλεως), Аполонийска (Απολλωνίας), Апалска (Απαλού), Партикополска (Παρθικοπόλεως), Каликска (Καλλίκου), Киперска (Κυπέρου), [[Сярска и Нигритска епархия|Сярска]] (Σέρρας), [[Амфиполска епархия (Вселенска патриаршия)|Амфиполска]] (Αμφιπόλεως), Неаполска (Νεαπόλεως), Делевска (Δελέβου) и [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|Китроска]] (Κίτρου). Смята се, че Кастренската е Костурската.<ref name="Γεωργιάδου 25">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 25|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> В 1018 година епархията минава на подчинение на Охридската архиепископия и е нейна прототронна (първопрестолна) епархия от 1020 година.<ref name="Γεωργιάδου 27">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 27|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> След сръбското завоевание на Костур в XIV век епархията губи титлата „прототронна“, тъй като в хрисовул на Стефан Душан за Есфигмен, прототрон е наречен митрополит [[Йоан II Скопски]], а в 1361 година титлата се носи от [[Григорий Деволски]]. След края на сръбското владичество в 1380 година, титлата е върната на Костур, тъй като в 1383 – 1384 година епископ Гавриил е наречен прототрон.<ref name="Γεωργιάδου 34"/> Към 80-те години на XVI век Костурската е единствената от 17-те епархии на Охридската архиепископия, която е митрополия – останалите са епископии.<ref name="Снегаров 229">{{Снегаров-ИОА-2|175}}</ref> Вероятно повишението е станало през XVI век, тъй като в 1481 година Йосиф е наречен епископ, а в 1532 година Акакий е митрополит.<ref name="Γεωργιάδου 35">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 35|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf|accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Титлата на предстоятеля е ''πανιερώτατος λογιώτατος καί θεοπροχείριστος μητροπολίτης τῆς ἀγιωτάτης Μητροπόλεως Καστορίας, ὑπέρτιμος τε και πρωτόθρονος τῆς πρώτης Ἰουστινιανής Ἀχριδῶν καί πάσης Βουλγαρίας''. Костурският митрополит носи и титлата „екзарх на цяла Дардания“ (''Ἔξαρχος πάσης Δαρδανίας'').<ref name="Γεωργιάδου 42">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 42|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Според Николаос Сьокис между 1700 и 1773 година по неизвестни причини седалището на костурския митрополит е преместено в [[Клисура (дем Костур)|Клисура]].<ref name="Καραθανάσης 444">{{Цитат периодика| last =Καραθανάσης | first = Αθ | authorlink = | coauthors = | year =2004 | month = | title =Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς | journal = Μακεδονικά | volume = 34 | issue = | pages = 444 | doi = | id = | url = http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6446/6181.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Костурската, заедно с другите епархии на архиепископията минава на пряко подчинение на Вселенската патриаршия, положение, което се запазва до 1928 година. Митрополитът носи титлата „екзарх на цяла и стара България“ (''Ἒξαρχος πάσης καί παλαιᾶς Βουλγαρίας''), титлата която напомня за мястото на епархията в йерархията на бившата архиепископия.<ref name="Γεωργιάδου 42"/><ref name="Γεωργιάδου 33">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 33|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> По-късно титлата е заменена от „ипертим и екзарх на цяла Македония“ (''ὑπέρτιμος καί ἔξαρχος πάσης Μακεδονίας''). Епархията заема 87 или според други сведения 83 място в йерархията на Патриаршията.<ref name="Γεωργιάδου 43">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 43|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> След основаването на Българската екзархия, Костур става седалище и на екзархийски архиерейски наместник. Според „Католическа енциклопедия“ от 1908 година в града живеят около 10 000 жители турци, гърци и българи, а българската епископия има 2224 семейства, 32 свещеници и 22 църкви.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newadvent.org/cathen/03414b.htm | заглавие = Castoria | достъп_дата = 22 септември 2014 | издател = Catholic Encyclopedia }}</ref> [[Файл:Panagia Apostolaki Inscription 1605-1606.jpg|мини|250п|Ктиторският надпис от „[[Света Богородица Апостолашка]]“ (1605/1606) с името на митрополит Митрофан]] [[Файл:Gennadios Katsoris Stone Kastoria Mitropoly 2013.JPG|мини|250п|Надгробен камък на митрополит Генадий Кацориис]] [[Файл:Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 04.jpg|мини|250п|Църквата „Света Богородица Кубелидики“ в Костур]] == Предстоятели == ;Костурски епископи и митрополити на Охридската архиепископия (до 1767 г.) и Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Години |- || Йоан || Ιωάννης || 1150, запазен е негов печат<ref name="Γεωργιάδου 34">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 34|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> |- || [[Константин I Костурски]] || Κωνσταντίνος || споменат около 1232<ref name="снегаров.216">{{Снегаров-ИОА-1|218 – 219|is_2_5_2.html#a_16}}</ref> |- || [[Гавриил Костурски]] || Γαβριήλ || наречен епископ и проторон в ктиторския надпис на „[[Свети Атанасий Музашки]]“ от 1383 – 1384<ref name="Γεωργιάδου 34">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 34|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> |- || [[Йосиф Костурски]] ||Ιωσήφ|| 1481, епископ на Костур, [[Молиск]] и [[Населица|Анаселица]] |- || [[Акакий Костурски]] ||Ακάκιος || споменат на 16 юли 1532 и 1542<ref name="Снегаров 229"/><ref name="Καρύδης 109">{{cite journal | last = Καρύδης | first = Σπύρος Χρ | authorlink = | coauthors = | year = 2005 – 2006 | month = | title = Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 35 | issue = | pages = 109 | doi = http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/277151651_E_metropole_Kastorias_ton_16o_kai_17o_aiona_Prosthekes_kai_diorthoseis_ston_episkopiko_tes_katalogo_SPYROS_CHR_KARYDIS_The_Metropolis_of_Kastoria_at_16th_and_17th_centuries_Additions_and_corrections_t/fulltext/559c900008ae7f3eb4d02c24/E-metropole-Kastorias-ton-16o-kai-17o-aiona-Prosthekes-kai-diorthoseis-ston-episkopiko-tes-katalogo-SPYROS-CHR-KARYDIS-The-Metropolis-of-Kastoria-at-16th-and-17th-centuries-Additions-and-corrections.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> |- || [[Методий Костурски]] ||Μεθόδιος|| митрополит, споменат декември 1544<ref name="Снегаров 229"/> или 1551 в надпис в „Света Богородица Елеуса“<ref name="Γεωργιάδου 36">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 36|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> |- || [[Евтимий I Костурски]] || Ευθύμιος || в 1564<ref name="Καρύδης 109"/> |- || [[Йоасаф Костурски]] || Ιωάσαφ|| 1565, участвал в Цариградския събор, който сваля патриарх [[Йоасаф II Константинополски]]<ref name="Снегаров 229"/><ref name="Γεωργιάδου 36"/><ref name="Καρύδης 110">{{cite journal | last = Καρύδης | first = Σπύρος Χρ | authorlink = | coauthors = | year = 2005 – 2006 | month = | title = Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 35 | issue = | pages = 110 | doi = http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/277151651_E_metropole_Kastorias_ton_16o_kai_17o_aiona_Prosthekes_kai_diorthoseis_ston_episkopiko_tes_katalogo_SPYROS_CHR_KARYDIS_The_Metropolis_of_Kastoria_at_16th_and_17th_centuries_Additions_and_corrections_t/fulltext/559c900008ae7f3eb4d02c24/E-metropole-Kastorias-ton-16o-kai-17o-aiona-Prosthekes-kai-diorthoseis-ston-episkopiko-tes-katalogo-SPYROS-CHR-KARYDIS-The-Metropolis-of-Kastoria-at-16th-and-17th-centuries-Additions-and-corrections.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> |- || [[Максим Костурски]] || Μάξιμος|| споменат 1572<ref name="Снегаров 229"/><ref name="Καρύδης 110"/> |- || [[Висарион Костурски]] || Βησσαρίων || споменат на 28 февруари 1577<ref name="Καρύδης 110"/> |- || [[Софроний Костурски]] || Σωφρόνιος || в 1578 - 1580 |- || [[Михаил Костурски]] || Μιχαήλ || преди 1594 |- || [[Нектарий Костурски]] ||Νεκτάριος|| митрополит, споменат в 1593 в надпис в „Свети Николай Митрополитски“<ref name="Γεωργιάδου 36"/> |- || [[Митрофан Костурски]] || Μητροφάνης|| в началото на XVII век<ref>{{Citation |title=Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα) |url=http://www.imma.edu.gr/imma/history/06.html |accessdate=2011-02-09 |archivedate=2012-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120127200240/http://www.imma.edu.gr/imma/history/06.html }}</ref> |- || [[Харитон I Костурски]] || Χαρίτων || 1618<ref name="Снегаров 229"/> |- || [[Йеротей Родостамос]] || Ιερόθεος|| 1621 |- || [[Теофилакт Костурски]] || Θεοφύλακτος || 1622 |- || [[Харитон II Костурски]] || Χαρίτων || според различни източници най-ранната година е 1623 година, а най-късната е 1639 година,<ref>{{cite journal | last = Καρύδης | first = Σπύρος Χρ | authorlink = | coauthors = | year = 2005 – 2006 | month = | title = Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 35 | issue = | pages = 113 | doi = http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/277151651_E_metropole_Kastorias_ton_16o_kai_17o_aiona_Prosthekes_kai_diorthoseis_ston_episkopiko_tes_katalogo_SPYROS_CHR_KARYDIS_The_Metropolis_of_Kastoria_at_16th_and_17th_centuries_Additions_and_corrections_t/fulltext/559c900008ae7f3eb4d02c24/E-metropole-Kastorias-ton-16o-kai-17o-aiona-Prosthekes-kai-diorthoseis-ston-episkopiko-tes-katalogo-SPYROS-CHR-KARYDIS-The-Metropolis-of-Kastoria-at-16th-and-17th-centuries-Additions-and-corrections.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> неясно дали двамата с Харитон I са едно лице<ref name="Снегаров 229"/> |- || Киприан || Κυπριανός|| пристигнал в Русия 1651,<ref name="Снегаров 229"/> споменат от вторични източници без позоваване на извори<ref>{{cite journal | last = Καρύδης | first = Σπύρος Χρ | authorlink = | coauthors = | year = 2005 – 2006 | month = | title = Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 35 | issue = | pages = 108 | doi = http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/277151651_E_metropole_Kastorias_ton_16o_kai_17o_aiona_Prosthekes_kai_diorthoseis_ston_episkopiko_tes_katalogo_SPYROS_CHR_KARYDIS_The_Metropolis_of_Kastoria_at_16th_and_17th_centuries_Additions_and_corrections_t/fulltext/559c900008ae7f3eb4d02c24/E-metropole-Kastorias-ton-16o-kai-17o-aiona-Prosthekes-kai-diorthoseis-ston-episkopiko-tes-katalogo-SPYROS-CHR-KARYDIS-The-Metropolis-of-Kastoria-at-16th-and-17th-centuries-Additions-and-corrections.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> |- || [[Арсений Костурски]] || Αρσένιος|| според различни източници най-ранната година е 1641 година, а най-късната е 1657 година,<ref>{{cite journal | last = Καρύδης | first = Σπύρος Χρ | authorlink = | coauthors = | year = 2005 – 2006 | month = | title = Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 35 | issue = | pages = 114 | doi = http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/277151651_E_metropole_Kastorias_ton_16o_kai_17o_aiona_Prosthekes_kai_diorthoseis_ston_episkopiko_tes_katalogo_SPYROS_CHR_KARYDIS_The_Metropolis_of_Kastoria_at_16th_and_17th_centuries_Additions_and_corrections_t/fulltext/559c900008ae7f3eb4d02c24/E-metropole-Kastorias-ton-16o-kai-17o-aiona-Prosthekes-kai-diorthoseis-ston-episkopiko-tes-katalogo-SPYROS-CHR-KARYDIS-The-Metropolis-of-Kastoria-at-16th-and-17th-centuries-Additions-and-corrections.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> в 1654 споменат в надпис в „[[Свети Николай Кирицки]]“<ref name="Γεωργιάδου 39">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 39|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> |- || [[Герасим II Паладас]] || Γεράσιμος || 1677 – 1686<ref name="Γεωργιάδου 38">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first=Αικατερίνη Ν |year= 2009|publisher= Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας|location=Θεσσαλονίκη |pages= 38|url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=18 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref><ref name="Снегаров 229"/> |- || [[Давид Митилинец]] || Δαβίδ Μυτιληναίος || 1660 -1694<ref name="Γεωργιάδου 39"/> |- || [[Дионисий Мандукас]] ||Διονύσιος || 1694 – 1719, споменат в епитаф от 1707 в „[[Свети Николай Каривски]]“<ref name="Γεωργιάδου 42"/> |- || [[Хрисант Костурски]] || Χρύσανθος || споменат в надпис от 1727 в „[[Свети Йоан Предтеча Позерски]]“<ref name="Γεωργιάδου 42"/> |- || [[Евтимий II Костурски]] || Ευθύμιος || в 1767 |- || [[Генадий Кацориис]] || Γεννάδιος || ? – 1793 |- || [[Антим Костурски]] || Άνθιμος || ? – 1799 |- || [[Неофит Костурски]] || Νεόφυτος || октомври 1799 – февруари 1835 |- || [[Атанасий Митилинеос]] || Αθανάσιος || февруари 1835 – януари 1841 |- || [[Никифор I Костурски]] || Νικηφόρος || януари 1841 – 28 юни 1874 |- || [[Иларион Костурски]] || Iλαρίων|| 16 юли 1874 – 30 април 1880 |- || [[Константий Исаакидис]] || Κωνστάντιος || 30 април 1880 – 27 ноември 1882 |- || [[Кирил Димитриадис]] || Κύριλλος || 27 ноември 1882 – 11 октомври 1888 |- || [[Григорий Дракопулос]] || Γρηγόριος || 11 октомври 1888 – 10 октомври 1889 |- || [[Филарет Вафидис]] || Φιλάρετος|| 10 октомври 1889 – 8 май 1899 |- || [[Атанасий Капуралис]] || Αθανάσιος|| 3 юни 1899 – 28 септември 1900 |- || [[Герман Каравангелис]] || Γερμανός || 21 октомври 1900 – 5 февруари 1908 |- || [[Йоаким Ваксеванидис]] || Ιωακείμ || 14 февруари 1908 – 15 юли 1911 |- || [[Йоаким Лептидис]] || Ιωακείμ || 2 август 1911 – 6 декември 1931 |- || [[Никифор Папасидерис]] || Νικηφόρος || 22 март 1936 – 14 август 1958 |- || [[Доротей Янаропулос]] ||Δωρόθεος || 26 септември 1958 – 13 юли 1974 |- || [[Григорий Майстрос]] || Γρηγόριος || 14 юли 1974 – 30 май 1985 |- || [[Григорий Папуцопулос]] ||Γρηγόριος || 21 ноември 1985 – 30 януари 1996 |- || [[Серафим Папакостас]] || Σεραφείμ || 5 октомври 1996 – 29 декември 2020 |- || [[Калиник Георгатос]] || Καλλίνικος || 10 октомври 2021 |- |} ;Управляващи Костурската екзархийска епархия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || йеромонах [[Сава Цеков]] || 1890 – 1895 |- || свещеник [[Търпо Поповски]] || 1895 – 1896 |- || архимандрит [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]] || 1896 – 21 декември 1897 |- || свещеник [[Николай Шкутов]] || 21 декември 1897 – 1902 |- || свещеник [[Григорий Попдимитров]] || 1902 – 1905 |- || архимандрит [[Методий Димов]] || 1905 – 1907 |- || архимандрит [[Иларион Нишавски|Иларион Николов]] || 1907 – 30 ноември 1909 |- || архимандрит [[Панарет Брегалнишки|Панарет Наумов]] || 30 ноември 1909 – юни 1913 |- |} == Манастири == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Манастир !! Селище !! |- || [[Айтоски манастир|Айтоски манастир „Свети Архангели“]] || [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] || |- || [[Борботски манастир|Борботски манастир „Свети Георги“]] || [[Борботско]] || мъжки |- || [[Клисурски манастир (Гърция)|Клисурски манастир „Рождество Богородично“]] || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || женски |- || [[Забърденски манастир|Забърденски манастир „Свети Георги“]] || [[Забърдени (дем Хрупища)|Забърдени]] || женски |- || [[Загоричански манастир|Загоричански манастир „Света Петка“]] || [[Загоричани]] || мъжки |- || [[Олищки манастир|Олищки манастир „Свети Врач“]] || [[Олища]] || мъжки |- || „[[Света Богородица Мавровска]]“ || [[Костур (град)|Костур]] || мъжки |- || „[[Света Богородица Фанеромени (Света Неделя)|Света Богородица Фанеромени]]“ || [[Костур (град)|Костур]] || женски |- || [[Сливенски манастир|Сливенски манастир „Свети Николай“]] || [[Сливени]] || |- || [[Статишки манастир|Статишки манастир „Свети Пророк Илия“]] || [[Статица]] || |- || [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловски манастир „Свети Николай“]] || [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]] || женски |- |} == Архиерейски наместничества и енорийски храмове == [[Файл:KASTORIA-αγιος νικανορας - panoramio.jpg|дясно|мини|250п|„[[Свети Никанор (Костур)|Свети Никанор]]“ в Нов чифлик (Хлои)]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="5" | Архиерейски наместничества и енорийски храмове |- ! Архиерейско наместничество !! Селище !! Селище !! Църква!! Църква |- || 1. [[Костур (град)|Костур]] || [[Костур (град)|Костур]] || Καστοριά || „[[Успение Богородично (Костур)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || || || „[[Свети Георги Елеуски|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || || || „[[Св. св. Константин и Елена (Костур)|Св. св. Константин и Елена]]“ || „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ |- || || || || „[[Вси Светии (Костур)|Вси Светии]]“ || „Άγιοι Πάντες“ |- || || || || „[[Свети Никанор (Костур)|Свети Никанор]]“ || „Άγιος Νικάνωρ“ |- || || [[Апоскеп]] || Απόσκεπος || „[[Успение Богородично (Апоскеп)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Шестеово]] || Σιδηροχώρι || „Свети Атанасий“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Сетома]] || Κεφαλάρι || „[[Свети Наум (Сетома)|Свети Наум]]“ || „Ὅσιος Ναούμ“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/01-arxieratiki-perifereia-kastorias/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Καστοριάς | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 2. [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] || [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] || Αετός || „[[Свети Георги (Айтос)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Горицко]] || Αγραπιδια || „Свети Харалампи“ || „Άγιος Χαράλαμπος“ |- || || [[Долно Неволяни]] || Βαλτόνερα || „Свети Константин и Елена“ || „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ |- || || [[Зелениче]] || Σκλήθρο || „[[Свети Георги (Зелениче)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] || Λέχοβο || „[[Свети Димитър (Лехово)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Любетино]] || Πεδινό || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Βαρυκό || „[[Свети Димитър (Мокрени)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Невеска]] || Νυμφαίο || „[[Свети Николай (Невеска)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Свети Тодор (дем Суровичево)|Свети Тодор]] || Λιμνοχώρι || „Свети Димитър“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Сребрено]] || Ασπρόγεια || „[[Преображение Господне (Сребрено)|Преображение Господне]]“ || „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/04-arxieratiki-perifereia-aetou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Αετού | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 3. [[Борботско]] || [[Борботско]] || Επταχώρι || „Света Петка“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Висанско]] || Πευκόφυτο || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Жужел]] || Ζούζουλη || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Слатина (дем Нестрам)|Слатина]] || Χρυσή || „Преображение Господне“ || „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/12-arxieratiki-perifereia-eptaxoriou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Επταχωρίου | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 4. [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] || [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] || Κορησός || „[[Успение Богородично (Горенци)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Бобища]] || Βέργα || „[[Успение Богородично (Бобища)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Бъмбоки]] || Σταυροπόταμος || „Света Троица“ || „Αγία Τριάδα“ |- || || [[Куманичево (дем Костур)|Горно Куманичево]] || Άνω Λιθιά || „[[Свети Димитър (Куманичево, Костурско)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Куманичево (дем Костур)|Долно Куманичево]] || Κάτω Λιθιά || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Загоричани]] || Βασιλειάδα || „[[Въведение Богородично (Загоричани)|Въведение Богородично]]“ || „Εισόδια της Θεοτόκου“ |- || || [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] || Κλεισούρα || „[[Свети Димитър (Клисура)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || || || „[[Свети Николай (Клисура)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Личища]] || Πολυκάρπη || „Света Варвара“ || „Αγία Βαρβάρα“ |- || || [[Лошница]] || Γέρμας || „[[Свети Георги (Лошница)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] || Μαυροχώρι || „[[Света Варвара (Маврово)|Света Варвара]]“ || „Αγία Βαρβάρα“ |- || || [[Олища]] || Μελισσότοπος || „[[Свети Атанасий (Олища)|Свети Атанасий]]“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]] || Άγιος Νικόλαος || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/03-arxieratiki-perifereia-korissou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Κορησσού | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 5. [[Госно]] || [[Госно]] || Λαχανόκηποι || „Свети Атанасий“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Вичища (дем Хрупища)|Вичища]] || Νίκη || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Долени (дем Хрупища)|Долени]] || Ζευγοστάσιο || „[[Успение Богородично (Долени)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]] || Πετροπουλάκι || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Жужелци]] || Σπήλαια || „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“ || „Αγία Κυριακή“ |- || || [[Забърдени (дем Хрупища)|Забърдени]] || Μελάνθιο || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Лудово]] || Κρύα Νερά || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Лъка (дем Хрупища)|Лъка]] || Λάγγα || „[[Свети Николай (Лъка)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Мангила]] || Άνω Περιβόλι || „Свети Атанасий“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Марчища]] || Κάτω Περιβόλι || „Свети Димитър“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Осничани]] || Καστανόφυτο || „[[Успение Богородично (Осничани)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Скумско]] || Βράχος || „[[Успение Богородично (Скумско)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Старичани]] || Καστανόφυτο || „[[Благовещение Богородично (Старичани)|Благовещение Богородично]]“ || „Ευαγγελισμός της Θεοτόκου“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/08-arxieratiki-perifereia-laxanokipon/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 6. [[Желегоже]] || [[Желегоже]] || Πεντάβρυσο || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Брещени]] || Αυγή || „[[Свети Димитър (Брещени)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Галища]] || Ομορφοκκλησιά || „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Желин]] || Χιλιόδενδρο || „Рождество Богородично“ || „Γέννηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Изглибе]] || Ποριά || „[[Света Параскева (Изглибе)|Света Параскева]]“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Псора]] || Υψηλό || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Цакони (дем Костур)|Цакони]] || Τσάκωνη || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/06-arxieratiki-perifereia-pentavrysou/| заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Πενταβρύσου | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 7. [[Кореща]] || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Γάβρος || „[[Свети Николай Нови|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] || Βατοχώρι || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Дреновени]] || Κρανιώνας || „[[Свети Димитър (Дреновени)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Желево]] || Ανταρτικό || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Жервени]] || Άγιος Αντώνιος || „Свети Антоний“ || „Άγιος Αντώνιος“ |- || || [[Кономлади]] || Μακροχώρι || „[[Свети Никола (Кономлади)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Ощима]] || Τρίγωνο || „[[Свети Никола (Ощима)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Поздивища]] || Χαλάρα || „[[Свети Никола (Поздивища)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Руля]] || Κώττας || „[[Успение Богородично (Руля)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Смърдеш]] || Κρυσταλλοπηγή || „[[Свети Георги (Смърдеш)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Статица]] || Μελάς || „[[Свети Евстатий (Статица)|Свети Евстатий]]“ || „Άγιος Ευστάθιος“ |- || || [[Турие (дем Лерин)|Турие]] || Κορυφή || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Търнава (дем Преспа)|Търнава]] || Πράσινο || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Чърновища]] || Μαυρόκαμπος || „Свети Димитър“ || „Άγιος Δημήτριος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/07-arxieratiki-perifereia-koresteion/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Κορεστείων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 8. [[Нестрам]] || [[Нестрам|Горно Нестрам]] || Άνω Νεστόριο || „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ || „Ταξιάρχαι“ |- || || [[Нестрам|Долно Нестрам]] || Κάτω Νεστόριο || „[[Успение Богородично (Нестрам)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Грамоща]] || Γράμμος || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Гръче]] || Πτελέα || „[[Свети Димитър (Гръче)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Дреничево]] || Κρανοχώρι || „Свети Безсребреници“ || „Άγιοι Ανάργυροι“ |- || || [[Котелци]] || Κοτύλη || „[[Свети Георги (Котелци)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Омотско]] || Λειβαδοτόπι || „[[Свети Николай (Омотско)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Пилкати]] || Μονόπυλο || „[[Света Матрона Хиоска (Пилкати)|Света Матрона]]“ || „Αγία Ματρώνα“ |- || || [[Радигоже]] || Αγία Άννα || „[[Успение Богородично (Радигоже)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Слимница]] || Τρίλοφος || „[[Успение Богородично (Слимница)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]] || Στενά || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Тухол]] || Πεύκος || „[[Света Параскева (Тухол)|Света Параскева]]“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Яновени]] || Γιαννοχώρι || „[[Успение Богородично (Яновени)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/11-arxieratiki-perifereia-nestoriou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Νεστορίου | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 9. [[Ревани]] || [[Ревани]] || Διποταμιά || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Горно Папратско]] || Άνω Πτεριά || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Гърлени]] || Χιονάτο || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Долно Папратско]] || Κάτω Πτεριά || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Зеленград (дем Нестрам)|Зеленград]] || Μεσόβραχο || „Свети Георги“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Калевища]] || Καλή Βρύση || „[[Свети Димитър (Калевища)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Тръстика (Костурско)|Тръстика]] || Ακόντιο || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Шак]] || Κομνηνάδες || „Рождество Богородично“ || „Γέννηση της Θεοτόκου“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/10-arxieratiki-perifereia-dipotamias/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Διποταμίας | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 10. [[Тихолища]] || [[Тихолища]] || Τοιχίο || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Бабчор]] || Ποιμενικό || „[[Свети Георги (Бабчор)|Свети Георги]]“ || „Άγιος Γεώργιος“ |- || || [[Българска Блаца]] || Οξυά || „[[Св. св. Константин и Елена (Българска Блаца)|Св. св. Константин и Елена]]“ || „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ |- || || [[Вишени]] || Βυσσινιά || „[[Свети Николай (Вишени)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Кондороби]] || Μεταμόρφωση || „[[Преображение Господне (Кондороби)|Преображение Господне]]“ || „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“ |- || || [[Прекопана]] || Περικοπή || „[[Успение Богородично (Прекопана)|Успение Богородично]]“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Фотинища]] || Φωτεινή || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] || Πολυκέρασος || „[[Свети Николай (Черешница)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/05-arxieratiki-perifereia-toixiou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Τοιχιού | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 11. [[Хрупища]] || [[Хрупища]] || Άργος Ορεστικό|| „[[Свети Нектарий (Хрупища)|Свети Нектарий]]“ || „Άγιος Νεκτάριος“ |- || || || || „[[Света Петка (Хрупища)|Света Петка]]“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Бела църква (дем Хрупища)|Бела църква]] || Ασπροκκλησιά || „[[Свети Атанасий (Бела църква)|Свети Атанасий]]“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Витан]] || Βοτάνι || „[[Свети Йоан Предтеча (Витан)|Свети Йоан Предтеча]]“ || „Τίμιος Πρόδρομος“ |- || || [[Дупяк]] || Δισπηλιό || „[[Свети Николай (Дупяк)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Здралци]] || Αμπελόκηποι || „Успение Богородично“ || „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |- || || [[Костараджа]] || Κωσταράζι || „Свети Димитър“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Марковени]] || Αμπελοχώρι || „Свети Спиридон“ || „Άγιος Σπυρίδων“ |- || || [[Песяк (дем Хрупища)|Песяк]] || Αμμουδάρα || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Семаси]] || Κρεμαστό || „Свети Атанасий“ || „Άγιος Αθανάσιος“ |- || || [[Слимнища]] || Μηλίτσα || „[[Свети Димитър (Слимнища)|Свети Димитър]]“ || „Άγιος Δημήτριος“ |- || || [[Шкрапари]] || Ασπρονέρι || „[[Свети Илия (Шкрапари)|Пророк Илия]]“ || „Προφήτης Hλίας“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/02-arxieratiki-perifereia-argous-orestikou/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- || 12. [[Четирок]] || [[Четирок]] || Μεσοποταμιά || „Свети Константин и Елена“ || „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ |- || || [[Добролища]] || Καλοχώρι || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Дъмбени]] || Δενδροχώρι || „[[Свети Николай (Дъмбени)|Свети Николай]]“ || „Άγιος Νικόλαος“ |- || || [[Жупанища]] || Λεύκη || „[[Света Троица (Орман)|Света Троица]]“ || „Αγία Τριάδα“ |- || || [[Косинец]] || Ιεροπηγή || „[[Света Петка (Косинец)|Света Петка]]“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Маняк]] || Μανιάκοι || „[[Света Петка (Маняк)|Света Петка]]“ || „Αγία Παρασκευή“ |- || || [[Света Неделя (дем Костур)|Света Неделя]] || Αγία Κυριακή || „Света Неделя“ || „Αγία Κυριακή“ |- || || [[Сливени]] || Κορομηλιά || „Въздвижение на Светия кръст“ || „Ύψωση του Τιμίου Σταυρού“ |- || || [[Тиквени]] || Κολοκυνθού || „Свети Николай“ || „Άγιος Νικόλαος“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/09-arxieratiki-perifereia-mesopotamias/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Μεσοποταμίας | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> |- |} == Традиционни енории в Костур == От началото на XVII век Костур има следните традиционни енории:<ref name="Εγκυκλοπαίδεια">{{cite book |title= Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9 |last= Συλλογικό |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος» |location= |isbn= 978-960-8094-82-6 |pages= 491 – 494 |url= https://www.academia.edu/14957669/Οι_εκκλησίες_της_Καστοριάς_λήμμα_στην_Μεγάλη_Ορθόδοξη_Χριστιανική_Εγκυκλοπαίδεια_τ._9_2013_491-494 |accessdate= 24 март 2017 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Енория !! Енория !! Църкви !! Църкви !! Години |- || 1. Митрополитска или Еклесиархова || Μητροπόλεως ή Εκκλησιάρχου || „[[Успение Богородично (Костур)|Успение Богородично]]“ || Μητρόπολη || 1851 г., триипостасна |- || || || „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ || Ταξιάρχης Μητροπόλεως || X век (I фаза), 1359/1360 г. (II фаза), първа половина на XV век (III фаза) |- || || || „[[Свети Николай Каснидзки]]“ || Άγιος Νικόλαος Κασνίτζης || втора половина на XII век |- || || || „[[Свети Атанасий Музашки]]“ || Άγιος Αθανάσιος Μουζάκη || 1383/1384 г. |- || || ||„[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски]]“ || Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος || втора половина на XIV век |- || || || „[[Свети Трима (Костур)|Свети Трима]]“ || Άγιοι Τρεις || 1400/1401 г. |- || || || „[[Свети Николай Каравидски]]“ || Άγιος Νικόλαος Καραβιδά || 1539 г. (I фаза), 1656/1657 г. (II фаза) |- || || || „[[Света Богородица Митрополитска]]“ || Παναγία Μητροπόλεως || XVI век |- || 2. Драготска || Δραγωτά || „[[Света Параскева Драготска]]“ || Αγία Παρασκευή || 1899 г. |- || || || „[[Свети Николай Петритски]]“ || Άγιος Νικόλαος Πετρίτης || втора половина на XIV век |- || || || „[[Свети Николай Драготски]]“ || Άγιος Νικόλαος Δραγωτά || втора половина на XIV век |- || 3. Каридска || Καρύδη || „[[Свети Андрей Каридски]]“ || Άγιος Ανδρέας Καρύδη || XIX век |- || || || „[[Свети Николай Каривски|Свети Николай Каридски]]“ || Άγιος Νικόλαος Καρύδη || 1712 г. |- || || || „[[Свети Безсребреници Каридски]]“ || Άγιοι Ανάργυροι Καρύδη || 1864 г. |- || 4. „Свети Тома“ или Музевишка || Αγίου Θωµά ή Μουζεβίκη || „[[Свети Тома (Костур)|Свети Тома]]“ || Άγιος Θωµάς || 1876 г. |- || || || „[[Свети Николай Теологинин]]“ || Άγιος Νικόλαος αρχόντισσας Θεολογίας || втора половина на XV век (I фаза), 1663 г. (II фаза) |- || || || „[[Свети Георги Музевишки]]“ || Άγιος Γεώργιος || XVI век (I фаза), XVII век (II фаза) |- || || || „[[Света Богородица Музевишка]]“ или „Свети Мина“ || Παναγία Μουζεβίκη ή Άγιος Μηνάς || 1654 г. |- || 5. Сервиотска || Σερβιώτη || „[[Свети Апостоли Сервиотски]]“ || ∆ώδεκα Απόστολοι Σερβιώτη || 1857 г. |- || || || „[[Света Богородица Расиотиса]]“ || Παναγία Ρασιώτισσα ή Βλεχέρνα || първа половина на XV век (I фаза), XVI век (II фаза) |- || || || „[[Свети Йоан Богослов (Костур)|Свети Йоан Богослов]]“ || Άγιος Ιωάννης Θεολόγος || XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза) |- || || || „[[Света Неделя Галиотрипска]]“ || Αγία Κυριακή στις Γκαλιότρυπες || XIX век |- || 6. Елеуска || Ελεούσας || „[[Света Богородица Елеуса (Костур)|Света Богородица Елеуса]]“ || Παναγία Ελεούσα || 1551 г. (I фаза), XX век (II фаза) |- || || || „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ || Άγιος Στέφανος || IX век |- || || || „[[Свети Стилиян (Костур)|Свети Алипий и Свети Стилиян]]“ || Άγιος Αλύπιος και Στυλιανός Ελεούσας || XIII или XIV век |- || || || „[[Свети Димитър Елеуски]]“ || Άγιος ∆ηµήτριος Ελεούσας || втора половина на XIII век, 1608/1609 г. |- || || || „[[Свети Андрей Русулски]]“ || Άγιος Ανδρέας Ρουσούλη || първа половина на XV век |- || || || „[[Свети Спиридон (Костур)|Свети Спиридон]]“ || Άγιος Σπυρίδων || втора половина на XV век (I фаза), XX век (II фаза) |- || || || „[[Свети Георги Политийски]]“ || Άγιος Γεώργιος Πολιτείας || средновековие (I фаза), XVIII век (II фаза) |- || || || „[[Свети Николай Томанов]]“ || Άγιος Νικόλαος άρχοντα Θωµάνου || 1638/1639 г. |- || || || „[[Свети Апостоли Елеуски]]“ || Άγιοι Απόστολοι Πέτρος και Παύλος || 1547 г. |- || || || „[[Свети Георги Елеуски]]“ || Άγιος Γεώργιος || ΧΙΧ век, енорийска от 1905 г. |- || || || „[[Света Варвара (Костур)|Света Варвара]]“ || Αγία Βαρβάρα || 1939 г. |- || 7. Безсребреническа || Αγίων Αναργύρων || „[[Свети Безсребреници Гимназиални]]“ || Άγιοι Ανάργυροι Γυµνασίου || XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза) |- || || || „[[Свети Николай Евпраксиин]]“ || Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας || 1458/1486 г. (I фаза), XVII век (II фаза) |- || || || „[[Свети Николай и Свети Харалампий (Костур)|Свети Николай и Свети Харалампий]]“ || Άγιος Νικόλαος και Άγιος Χαράλαµπος || XVII век |- || || || „[[Света Богородица Безсребреническа]]“ || Παναγία || втора половина на XV век, 1634/1635 г. |- || || || „[[Свети Атанасий Безсребренически]]“ || Άγιος Αθανάσιος || 1844 г. |- || 8. Икономска || Οικονόµου || „[[Света Параскева Икономска]]“ || Αγία Παρασκευή || 1884 г. |- || || || „[[Света Богородица Кубелидики]]“ || Παναγία Κουµπελίδικη || IX век (I фаза), 1495 г. (II фаза), XVII век (III фаза) |- || || || „[[Свети Архангели Гимназиални]]“ || Ταξιάρχης Γυµνασίου || XI век (I фаза), XVII век (II фаза) |- || || || „[[Свети Димитър Икономски]]“ || Άγιος ∆ηµήτριος Καραβιδά || средновековие (I фаза), втора половина на XV век (II фаза) |- || || || „[[Свети Алипий Икономски]]“ || Άγιος Αλύπιος || средновековие (I фаза), първа половина на XV век (II фаза) |- || || || „[[Свети Николай Магалски]]“ || Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού || 1504/1505 г. |- || || || „[[Света Богородица Апостолашка]]“ || Παναγία Οικονόµου || 1606 г. |- || 9. Евраидска || Εβραΐδος || „[[Света Богородица Евраидска]]“ || Παναγία Ζωοδόχου Πηγής || 1840 г. |- || 10. „Свети Лука“ || Αγίου Λουκά || „[[Свети Лука (Костур)|Свети Лука]]“ || Άγιος Λουκάς || 1840 г. |- || || || „[[Свети Николай Дзодзов]]“ || Άγιος Νικόλαος Τζώτζα || втора половина на XIV век |- || || || „[[Света Богородица Фанеромени (Костур)|Света Богородица Фанеромени]]“ || Παναγία Φανερωµένη || втора половина на XIV век |- || || || „[[Свети Архангели Позерски]]“ || Ταξιάρχης || 1622 г. (I фаза), 1895 г. (II фаза) |- || || || „[[Свети Йоан Предтеча Позерски]]“ || Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος || 1701 и 1727 г. |- || 11. „Свети Пантелеймон“ или Варлаамска || Αγίου Παντελεήµονα ή Βαρλαάµ || „[[Свети Пантелеймон (Костур)|Свети Пантелеймон]]“ || Άγιος Παντελεήµων || 1857 г. |- || || || „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ || Άγιοι Ανάργυροι || XI век |- || || || „[[Свети Николай Кирицки]]“ || Άγιος Νικόλαος Κυρίτζη || втора половина на XIV век (I фаза), XVII век (II фаза) |- || || || „[[Свети Георги на хълма]]“ || Άγιος Γεώργιος Βουνού || втора половина на XIV век (I фаза), 1651 г. (II фаза) |- || || || „[[Въведение Богородично (Костур)|Въведение Богородично]]“ || Παναγία Τσατσιαπά || 1613/1614 г. |- || || || „[[Свети Димитър Варлаамски]]“ || Άγιος ∆ηµήτριος || 1882 г. |- || || || „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Костур)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ || Άγιος Θεόδωρος || 1882 г. |- || || || „[[Преображение Господне (Костур)|Преображение Господне]]“ || Μεταμορφώσεως του Σωτήρος, Άη Σωτήρας || 1916 г. |- |} == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Епархии на Вселенската патриаршия}} {{Епархии на Църквата на Гърция}} {{Портал|Православие|Македония|Гърция}} [[Категория:Костурска епархия| ]] q1rxq146s5hhyf2rfeaanw2pz6xrvzr 0 198185 11463710 11316939 2022-07-19T14:15:15Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Аршавир Таниелян |Име-оригинал = |картинка = |коментар = |държава = {{флагче|България|България}} [[България]] |състезател = |роден-дата = [[9 октомври]] [[1910]] |роден-място = [[Варна]], [[Царство България]] |починал-дата = [[1978]] |починал-място = |звание = майстор на спорта<br>по шахматна композиция |световен шампион = |ЕЛО = |ЕЛО-рекорд = |място-свят = |място-държава = }} '''Аршавир Таниелян''' е български [[шахмат]]ист и международен съдия<ref>[http://www.sci.fi/~stniekat/pccc/ij.htm Международни съдии на ФИДЕ по шахматна композиция]</ref> по [[шахматна композиция]] от 1957 г. През 1963 г. е удостоен със званието „майстор на спорта по шахматна композиция“. Най-доброто му класиране на [[Първенство на България по шахмат|Първенството на България по шахмат]] е осмо място през 1938 г. През април 1936 г. печели партията си срещу [[Александър Алехин]] на сеанса му в София.<ref>{{Citation |title=Alekhine’s Simultaneous Exhibition:Sofia, Bulgaria April 1936 |url=http://chess-bg.nm.ru/Alekhine.html |accessdate=2008-06-22 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331140105/http://chess-bg.nm.ru/Alekhine.html }}</ref> == Библиография == * ''Избрани задачи и етюди'', Таниелян/Владимир Рангелов, изд. 1970 г. == Източници == * ''Личностите в Българския шахмат'', БФШ, 2008 <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=13521 Партии на Таниелян на chessgames.com] * [https://pdb.dieschwalbe.de/search.jsp?expression=A='Таниелян'%20and%20FIRSTNAME='Аршавир' Композиции на Таниелян на PDB Server] {{Мъниче|Шахматист|Варна}} {{Портал|Биографии|Шахмат|България}} {{СОРТКАТ:Таниелян, Аршавир}} [[Категория:Български шахматисти]] [[Категория:Шахматни композитори]] [[Категория:Родени във Варна]] 919x7pj57zx02b5zytmzi86dr2c469n 0 199521 11464713 11082102 2022-07-20T11:19:45Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Братът на мечката 2 | име_оригинал = Brother Bear 2 | картинка = | режисьори = Бен Глък | продуценти = Джим Балънтайн {{Br}} Керълайн Бейтс | сценаристи = | актьори = [[Патрик Демпси]]{{Br}} [[Менди Мор]] {{Br}}[[Бенджамин Брайън]]{{Br}} [[Джим Къмингс]]{{Br}} [[Майкъл Кларк Дънкън]] | музика = Матю Джерърд | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[29 август]] [[2006]] г. | времетраене = 73 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Братът на мечката]]'' (2003) | следваща_част = | код-IMDB = 0465925 | уебсайт = }} '''Братът на мечката 2''' ({{lang|en|Brother Bear 2}}) е продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[2003]] г. ''[[Братът на мечката]]''. [[Филм]]ът е режисиран от Бен Глък и продуциран от Джим Балънтайн и Керълайн Бейтс и излиза директно на видео на [[29 август]], [[2006]] г. В него участват звездите [[Патрик Демпси]] и [[Манди Мур]]. == Външни препратки == * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/brotherbear2/ Официална страница] * {{imdb title|0465925|Братът на мечката 2}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2006 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] tkm49aje8kpgv9526zib0re29nogwsh 0 200608 11464658 11203573 2022-07-20T11:14:47Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{друго значение|анимационен филм от 1989 г., продукция на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]|приказка от [[Ханс Кристиян Андерсен]]|Малката русалка}} {{Филм | име = Малката русалка | име_оригинал = The Little Mermaid | картинка = | описание = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Джон Мъскър<br>Хауърд Ашман | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър | базиран_на = ''[[Малката русалка]]'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]] | актьори = [[Рене Обержоноа]]<br>[[Кристофър Даниъл Барнс]]<br>[[Джоди Бенсън]]<br>Пат Карол<br>Пади Едуардс<br>Бъди Хакет<br>Джейсън Марин<br>Кенет Марс<br>Еди Маклърг<br>Уил Раян<br>Бен Райт<br>Самюъл Е. Райт | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Марк Хестер | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]<br>Silver Screen Partners IV | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]] | премиера-дата = [[17 ноември]] [[1989]] г. | премиера-място = | времетраене = 83 минути<ref>[https://bbfc.co.uk/releases/little-mermaid-film THE LITTLE MERMAID]</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 40 млн.<ref>Stewart, James B. (2005). DisneyWar, p. 104. ISBN 0-684-80993-1. Simon & Schuster. Посетен на 4 юни 2007 г.</ref> | приходи = $ 233 млн.<ref name="D'Alessandro">D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). ''Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O.'' Variety. p. 6. Посетен на 22 юни 2019 г.</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0097757 | код-Allmovie = }} '''''„Малката русалка“''''' ({{lang|en|The Little Mermaid}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен]] [[Романтичен филм|романтичен]] [[фентъзи филм]] от 1989 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] за [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Базиран на [[Малката русалка|едноименната датска приказка]] от [[Ханс Кристиан Андерсен]], това е 28^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и първият, който бележи началото на ерата [[Дисни Ренесанс]].<ref name="Pallant1">{{cite book|last1=Pallant|first1=Chris|title=Demystifying Disney: A History of Disney Feature Animation|date=2011|publisher=Continuum Publishing|location=New York|isbn=9781441150462|page=89|url=https://books.google.com/books?id=zOCoAwAAQBAJ&pg=PA89|accessdate=January 13, 2017}}</ref> Филмът разказва за русалката принцеса на име [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]], която мечтае да стане човек и се влюбва в принц на име Ерик, който е човек, което я кара да сключи магическа сделка със зла морска вещица, за да стане човек и да бъде с него. Сценаристи и режисьори са [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър, партитурата е на Алан Менкен, а текстовете на песните от Хауърд Ашман, продуценти са Джон Мъскър и Хауърд Ашман. Филмът е озвучен с гласовете на [[Джоди Бенсън]], [[Кристофър Даниъл Барнс]], Пат Карол, Самюъл Е. Райт, Джейсън Марин, Кенет Марс, Бъди Хакет и [[Рене Обержоноа]]. [[Уолт Дисни]] планира да адаптира историята в пакет филми, съдържащ историите на Андерсен, но изхвърля проекта. През 1985 г., докато работят по ''[[Базил, великият мишок детектив]]'' (1986), Клемънтс и Мъскър решават да адаптират приказката и я предлагат на председателя на Дисни Студиос Джефри Каценберг, който отказва поради работата по продължението на филма ''[[Плясък]]'' (1984), но в крайна сметка одобрява проекта, към който се присъединява и Менкен. Под надзора на Каценберг те създават структура в стил Бродуей, докато другите служители работят по ''[[Оливър и приятели]]'' (1988). Той предупреждава екипа, че вероятно филмът ще спечели по-малко приходи, тъй като ще хареса на женската аудитория, въпреки това е убеден, че това ще бъде първият хит на Дисни. Премиерата на филма е на [[17 ноември]] [[1989]] г., събирайки 84 милиона долара в домашния бокс офис по време на първото си излъчване<ref>{{cite web|title=The Little Mermaid (1989) – Box Office Summary|url=https://boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=littlemermaid.htm|website=[[Box Office Mojo]]}}</ref> и общо 233 милиона долара в световен мащаб.<ref name="D'Alessandro">D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). ''Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O.'' Variety. p. 6. Посетен на 22 юни 2019 г.</ref> Филмът печели награди Оскар в категории „Най-добра музика“ и „Най-добра песен“. == Сюжет == Ариел е 16-годишна принцеса русалка, недоволна от подводния живот в подводното царство Атлантика. Тя е очарована от света на хората и отчаяно желае да стане човек и да живее на земята. С най-добрия си приятел Флаундър, Ариел събира и съхранява случайни човешки артефакти в пещерата си и се консултира с чайка на име Скътъл за човешката култура и предметите, които намира. Бащата на Ариел, цар Тритон, и рак, който служи като негов съветник / придворен композитор на име Себастиан, често предупреждават Ариел, че контактът между морските хора и хората от сушата е забранен. Една вечер Ариел, Флаундър и нежелания Себастиан отиват до океанската повърхност, за да гледат тържество на кораб за рождения ден на принц Ерик. Моментално Ариел се влюбва в принца. Скоро се разразява силна буря, която разрушава кораба. Ариел спасява Ерик от удавяне и го извежда на брега. Тя му пее, но точно когато той идва в съзнание, се връща в морето, за да не бъде разкрита. Очарован от спомена за нейния хипнотизиращ глас, Ерик се зарича да намери и да се ожени за момичето, спасило живота му, а Ариел се зарича да намери начин да се присъедини към него като човек. Откривайки новото поведение на Ариел, Тритон разпитва Себастиан, който случайно разкрива, че Ариел е била на повърхността, влязла е в контакт с хората и се е влюбила в Ерик. Възмутен, Тритон се изправя срещу Ариел, разкрива нейната изкуствена пещера и унищожава колекцията ѝ от предмети, които е събрала от повърхността. След като Тритон си тръгва, две змиорки на име Флотсъм и Джетсъм убеждават плачещата Ариел да посети Урсула, злата морска вещица. Урсула сключва сделка с Ариел – ще я трансформира в човек в продължение на три дни в замяна на нейния глас, който Урсула поставя в черупка от [[наутилуси|наутилус]], която държи около врата си. В рамките на тези три дни Ариел трябва да накара принца да се влюби в нея и да ѝ даде „целувката на истинската любов“. Ако Ариел накара Ерик да я целуне, тя ще остане завинаги човек. Ако не успее, тя ще принадлежи на Урсула и ще се превърне отново в русалка. Ариел приема и след това получава човешки крака, като е изведена на повърхността от Флаундър и Себастиан. Ерик намира Ариел сама на плажа и я отвежда в замъка си, но не знае, че тя е тази, която го е спасила, тъй като е няма. Ариел прекарва времето си с Ерик и в края на втория ден те почти се целуват на лодка, но Флотсъм и Джетсъм ги осуетяват. Същата нощ, за да е сигурна в провала на Ариел, Урсула се маскира като красива млада жена на име Ванеса и се появява на брега пред замъка на Ерик, като пее с гласа на Ариел. Ерик веднага разпознава песента, а прикритата Урсула хвърля очарование върху Ерик, което го кара да забрави Ариел. На следващата сутрин Ариел открива, че Ерик ще се жени за Ванеса по-късно през деня. След това Скатъл открива истинската самоличност на Ванеса и информира Ариел, която веднага преследва сватбената [[баржа]], след като научава новината. Себастиан информира Тритон за случващото се и Скатъл е изпратен заедно с други морски създания да пресрещнат сватбата. В хаоса обвивката на наутилуса около врата на Урсула е унищожена и гласът на Ариел е върнат, нарушавайки очарованието, което Урсула е поставила над Ерик. Осъзнавайки, че Ариел е момичето, което го е спасило от корабокрушението, Ерик се втурва да я прегърне, но слънцето залязва и тя се превръща отново в русалка. Урсула се връща в истинската си форма и увлича Ариел в океана с нея. Тритон се изправя срещу Урсула и изисква тя да освободи дъщеря му, но сделката е неприкосновена, дори срещу царя. Когато Урсула предлага да освободи Ариел в замяна на неговия тризъбец, Тритон се съгласява да заеме нейното място и се трансформира в полип, губейки авторитета си над Атлантика. След това Ариел е освободена, а Урсула се обявява за новия владетел. Но преди да успее да използва тризъбеца, Ерик я спира с харпун. Тя се опитва да убие Ерик, но когато Ариел се намесва, Урсула неволно убива Флотсъм и Джетсъм; това вбесява Урсула и тя използва тризъбеца, за да нарасне до чудовищни размери. Ариел и Ерик се събират на повърхността точно преди Урсула да излезе от водата, извисявайки се над тях. След това тя създава буря и изтегля огромни, потънали кораби от дъното на океана на повърхността. Преди да успее да убие Ариел, Ерик насочва един от разрушените кораби към Урсула и я набива с натрошен [[бушприт]], убивайки я незабавно. След като Урсула умира, Тритон и другите полипи в градината ѝ се връщат в първоначалното си състояние. Осъзнавайки, че Ариел наистина обича Ерик, Тритон с готовност я превръща от русалка в човек и приема брака им. Ариел и Ерик се женят на кораб и отпътуват. == Актьори == * [[Джоди Бенсън]] – ''[[Ариел (Малката русалка)|Ариел]]'' :* Бенсън също озвучава Ванеса, човешкото [[алтер его]] на Урсула. * [[Кристофър Даниъл Барнс]] – ''Ерик'' * Пат Карол – ''Урсула'' * Самюъл Е. Райт – ''Себастиан'' * Джейсън Марин – ''Флаундър'' * Кенет Марс – ''Цар Тритон'' * Бъди Хакет – ''Скатъл'' * Пади Едуардс – ''Флотсъм и Джетсъм'' * Бен Райт – ''Гримсби'' * Еди Маклърг – ''Карлота'' * Кими Робъртсът – ''Андрина, Ариста, Адела и Алана'' * Каролин Васисек – ''Аката и Атина'' * Уил Риан – ''Харолд'' * [[Рене Обержоноа]] – ''Шеф Луи'' == Продукция == === Разработване на историята === Първоначално филмът ''Малката русалка'' е планиран като част от един от най-ранните филми на [[Уолт Дисни]], предложен филмов пакет, включващ адаптации на приказките на [[Ханс Кристиан Андерсен]].<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Развитието започва скоро след ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' в края на 30-те години, но е забавено поради различни обстоятелства.<ref>{{cite web|title=Disney's animated zombies: How classic stories are lost in reinvention|url=http://www.salon.com/2014/05/02/disneys_animated_zombies_how_classic_stories_are_lost_in_reinvention/|work=salon.com}}</ref> През 1985 г. [[Рон Клемънтс]] се интересува от екранизация на ''Малката русалка'', докато работи като режисьор на ''[[Базил, великият мишок детектив]]'' (1986) заедно с Джон Мъскър.<ref name="80srewindmermaid">{{cite web|title=Making Of... The Little Mermaid Behind The Scenes|url=https://www.fast-rewind.com/making_littlemermaid.htm|work=The 80s Movies Rewind|publisher=Fast-Rewind.com|year=2009|accessdate=June 20, 2013}}</ref> Докато е в книжарница, Клемънтс открива приказката от Андерсен.<ref>(2006) Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid [Documentary featurette]. Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Вярвайки, че историята предоставя „идеална основа“ за пълнометражен анимационен филм и желаейки да създаде такъв, чието действие се развива под вода,<ref name="80srewindmermaid" /> Клемънтс написва и представя на две страници разработка на сюжета на ''Малката русалка'' пред председателя на [[Уолт Дисни Студиос]] Джефри Каценберг. Каценберг не обръща внимание на проекта, тъй като по същото време студиото е в процес на разработка на продължението на комедията си с русалки ''[[Плясък]]'' (1984) и смята, че ''Малката русалка'' ще бъде твърде подобен проект.<ref>(2006) Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid [Documentary featurette]. Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> На следващия ден обаче Каценберг одобрява идеята за възможно развитие, заедно с ''[[Оливър и приятели]]''. По време на производството през 80-те години служители откриват случайно оригинална история и работа по визуалното развитие, извършена от Кай Нилсън за предложената от Дисни антология от филми, базирани на историите на Андерсен от 30-те години.<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Много от промените, направени от персонала през 30-те години на миналия век в оригиналната история на Ханс Кристиан Андерсен, съвпадат случайно с промените, направени от писателите на Дисни през 80-те години.<ref name="makingofTLM">(2006) ''Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid'' [Documentary featurette]. Bonus material from ''The Little Mermaid: Platinum Edition'' DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Същата година Клемънтс и Мъскър разширяват идеята от две страници в 20 страници груб сценарий, премахвайки ролята на бабата на русалката и разширявайки ролите на царят и морската вещица. Плановете на филма обаче за миг са отложени, тъй като Дисни фокусира вниманието си върху ''[[Кой натопи Заека Роджър]]'' и ''Оливър и приятели'' като по-незабавни издания.<ref name="makingofTLM" /> През 1987 г. текстописецът Хауърд Ашман се включва в написването и разработването на ''Малката русалка'', след като е помолен да допринесе с песен за ''Оливър и приятели''. Той предлага да смени второстепенния герой Кларънс, английския иконом, на ямайски рак и да промени музикалния стил в целия филм, за да отрази това. В същото време Каценберг, Клемънтс, Мъскер и Ашман преработват формата на историята, за да превърнат ''Малката русалка'' в мюзикъл в стила на Бродуей.<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Ашман и композиторът Алан Менкен се обединяват, за да съставят цялата партитура. През 1988 г., след като е издаден ''Оливър и приятели'', ''Малката русалка'' е планиран като следващото голямо издание на Дисни.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite web|people=Hahn, Don|title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film|publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures|location=Burbank, California|year=2009}}</ref> == Издаване == Премиерата на филма е на 17 ноември 1989 г., последван от повторно издание на 14 ноември 1997 г. След успеха на 3D преиздаването на ''[[Цар лъв]]'', Дисни обявява 3D преиздаване на ''Малката русалка'', планирано за 13 септември 2013 г.,<ref>{{cite journal|title='Beauty and the Beast,' 'The Little Mermaid,' 'Finding Nemo,' 'Monsters, Inc.' get 3-D re-releases|url=https://www.ew.com/article/2011/10/04/disney-3d-beauty-beast-mermaid|journal=[[Entertainment Weekly]]|first=Grady|last=Smith|date=October 4, 2011|accessdate=October 27, 2011}}</ref> но е отменено на 14 януари 2013 г. поради недостатъчните приходи на други повторни издания на Disney 3D.<ref>{{cite web|title=Disney cancels 'Little Mermaid 3-D,' dates 'Pirates 5' for 2015|url=https://articles.latimes.com/2013/jan/14/entertainment/la-et-ct-disney-cancels-little-mermaid-3d-pirates-5-2015-20130114|first=Ben|last=Fritz|publisher=The Los Angeles Times|date=January 14, 2013|accessdate=January 14, 2013}}</ref> Вместо това 3D версията е пусната на Blu-ray,<ref name="3D Blu-Ray">{{cite web|title=Mermaid fall Blu 3D; no Disneynature|url=https://hollywoodinhidef.com/2013/02/little-mermaid-3d-fall-blu-ray-no-disneynature/|author=Scott Hettrick|date=February 9, 2013|accessdate=February 11, 2013}}</ref><ref>{{cite web|title=More Details On October's Little Mermaid Blu-ray Set|url=https://www.cinemablend.com/new/Little-Mermaid-Still-Get-3D-Diamond-Edition-37085.html|author=Jessica Rawden|accessdate=April 22, 2013}}</ref> като е прожектирана в театър „El Capitan“ от септември до октомври 2013 г.<ref>{{cite web|title=Hollywood's El Capitan Will Be the Only Theatre in the World to Screen THE LITTLE MERMAID 3D, 9/13 – 10/13|url=https://www.broadwayworld.com/bwwmovies/article/Hollywoods-El-Capitan-Will-Be-Only-Theatre-in-the-World-to-Screen-THE-LITTLE-MERMAID-3D-913-1013-20130827|author=Oliver Oliveros|date=August 27, 2013|accessdate=November 3, 2013}}</ref> === Домашна употреба === В един нетипичен и противоречив тогава ход за нов анимационен филм на Дисни, филмът ''Малката русалка'' е издаден като част от колекцията на ''Уолт Дисни Класикс'' на VHS, лазердиск, бетамакс и видео 8 през май 1990 г., шест месеца след излизането на филма.<ref name="wakingsleepingbeauty" /><ref>{{cite book|title= The Little Mermaid (A Walt Disney Classic) [VHS &#93;: Ron Clements, John Musker, René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Jodi Benson, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, Samuel E. Wright: Movies & TV|asin=6302212529}}</ref> ''Малката русалка'' става най-продаваното заглавие за домашно видео за годината с над 10 милиона продадени бройки (включително 7 милиона през първия месец).<ref>{{cite web|title=THE NEW SEASON: HOME ENTERTAINMENT; 'Beauty' Was Big, but Make Way for 'Aladdin'—New York Times|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEEDC1039F931A2575AC0A965958260&n=Top%2fReference%2fTimes%20Topics%2fSubjects%2fR%2fRecords%20and%20Achievements|first=Peter M.|last=Nichols|publisher=The New York Times|date=September 12, 1993|accessdate=July 15, 2009}}</ref> Домашното видео издание заедно с приходите от касите и продажбите на стоки допринасят приход от 1 милиард долара.<ref>{{cite web|last=Hofmeister|first=Sallie|title=In the Realm of Marketing, 'The Lion King' Rules|url=https://www.nytimes.com/1994/07/12/business/in-the-realm-of-marketing-the-lion-king-rules.html|work=[[The New York Times]]|date=July 12, 1994|accessdate=September 26, 2018|language=en}}</ref> През 1999 г. филмът е издаден на DVD в лимитирано издание.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/dp/B00001QEE7|title=The Little Mermaid (Limited Issue): Jodi Benson, Samuel E. Wright, René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, John Musker, Ron Clements, Chris Hubbell, Gerrit Graham, Hans Christian Andersen, Howard Ashman: Movies & TV|accessdate=November 2, 2011}}</ref> Платинено издание на филма е пуснато в продажби на DVD на 3 октомври 2006 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/dp/B000F8O35U|title=The Little Mermaid (Two-Disc Platinum Edition): René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Jodi Benson, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, Samuel E. Wright, Hamilton Camp, Kimmy Robertson, Mickie McGowan, Jim Cummings, Tim Curry, Jennifer Darling, Gerrit Graham, Malachi Pearson: Movies & TV|accessdate=November 2, 2011}}</ref> На 1 октомври 2013 г. филмът е издаден в общ пакет, включващ Blu-Ray, DVD и дигитално копие; в същия ден е пусната и 3D версията на филма.<ref name="3D Blu-Ray" /><ref>[https://www.cinemablend.com/new/Check-Out-Little-Mermaid-First-Blu-ray-Trailer-35466.html Check Out The Little Mermaid's First Blu-ray Trailer] Посетен на 13 февруари 2013 г.</ref> Ultra HD Blu-ray издание е пуснато в продажба на 26 февруари 2019 г. като част от колекцията ''Walt Disney Signature Collection'', с което се отбелязва 30-годишнината на филма. == В България == В България филмът е пуснат по кината в средата на 90-те години от Съни Филмс Ентъртеймънт. През 2006 г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] от Александра Видео. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ариел | [[Мина Костова]] (диалог)<br>[[Весела Бонева]] (вокал) |- | Принц Ерик | [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]] |- | Урсула | Нели Монеджикова |- | Цар Тритон | Георги Георгиев |- | Себастиан | [[Сава Пиперов]] |- | Флаундър | Георги Николов |- | Скатъл | [[Калин Арсов]] |- | Гримсби | [[Васил Димитров]] |- | Флотсъм и Джетсъм | Николай Пърлев |- | Луи | Николай Петров |- | Карлота | [[Слава Рачева]] |- | Морско Конче | [[Кирил Бояджиев]] |- | Други гласове | Таня Гигова<br>[[Петър Върбанов]]<br>Радост Пенева<br>[[Василка Сугарева]]<br>Радост Костова<br>[[Явор Гигов]]<br>Стефан Младенов<br>[[Симона Нанова]] |- | Хор | Момчил Шопов<br>[[Камен Асенов]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Ясен Зердев<br>[[Орлин Павлов]]<br>Атанас Сребрев<br>Емилия Иванова<br>Гиргина Гиргинова<br>Лилия Здравкова<br>Венелина Петрова<br>Антоанета Георгиева<br>Александрина Семерджиева |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Роля ! Изпълнител |- | Песен на моряците | rowspan="2" | Хор |- | Дъщерите на Тритон |- | Част от този свят | [[Весела Бонева]] |- | В морския свят | [[Сава Пиперов]]<br>Хор |- | Погубват своя живот | Нели Монеджикова |- | Морски дар | Николай Петров |- | Целуни я | [[Сава Пиперов]]<br>Хор |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2006) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Превод<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} * Това е първия озвучен филм на певицата [[Весела Бонева]], която изпълнява песните на Ариел. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{imdb title|0097757|Малката русалка}} * {{Amg movie|29563|Малката русалка}} {{Превод от|en|The Little Mermaid (1989 film)|992746402}} [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми от 1989 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1989 година]] [[Категория:Ханс Кристиан Андерсен]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ip3vfgdx3fsrb72fi1fnng2a32e641d 11464750 11464658 2022-07-20T11:21:42Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{друго значение|анимационен филм от 1989 г., продукция на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]|приказка от [[Ханс Кристиян Андерсен]]|Малката русалка}} {{Филм | име = Малката русалка | име_оригинал = The Little Mermaid | картинка = | описание = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Джон Мъскър<br>Хауърд Ашман | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър | базиран_на = ''[[Малката русалка]]'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]] | актьори = [[Рене Обержоноа]]<br>[[Кристофър Даниъл Барнс]]<br>[[Джоди Бенсън]]<br>Пат Карол<br>Пади Едуардс<br>Бъди Хакет<br>Джейсън Марин<br>Кенет Марс<br>Еди Маклърг<br>Уил Раян<br>Бен Райт<br>Самюъл Е. Райт | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Марк Хестер | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]<br>Silver Screen Partners IV | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]] | премиера-дата = [[17 ноември]] [[1989]] г. | премиера-място = | времетраене = 83 минути<ref>[https://bbfc.co.uk/releases/little-mermaid-film THE LITTLE MERMAID]</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 40 млн.<ref>Stewart, James B. (2005). DisneyWar, p. 104. ISBN 0-684-80993-1. Simon & Schuster. Посетен на 4 юни 2007 г.</ref> | приходи = $ 233 млн.<ref name="D'Alessandro">D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). ''Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O.'' Variety. p. 6. Посетен на 22 юни 2019 г.</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0097757 | код-Allmovie = }} '''''„Малката русалка“''''' ({{lang|en|The Little Mermaid}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен]] [[Романтичен филм|романтичен]] [[фентъзи филм]] от 1989 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] за [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Базиран на [[Малката русалка|едноименната датска приказка]] от [[Ханс Кристиан Андерсен]], това е 28^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и първият, който бележи началото на ерата [[Дисни Ренесанс]].<ref name="Pallant1">{{cite book|last1=Pallant|first1=Chris|title=Demystifying Disney: A History of Disney Feature Animation|date=2011|publisher=Continuum Publishing|location=New York|isbn=9781441150462|page=89|url=https://books.google.com/books?id=zOCoAwAAQBAJ&pg=PA89|accessdate=January 13, 2017}}</ref> Филмът разказва за русалката принцеса на име [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]], която мечтае да стане човек и се влюбва в принц на име Ерик, който е човек, което я кара да сключи магическа сделка със зла морска вещица, за да стане човек и да бъде с него. Сценаристи и режисьори са [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър, партитурата е на Алан Менкен, а текстовете на песните от Хауърд Ашман, продуценти са Джон Мъскър и Хауърд Ашман. Филмът е озвучен с гласовете на [[Джоди Бенсън]], [[Кристофър Даниъл Барнс]], Пат Карол, Самюъл Е. Райт, Джейсън Марин, Кенет Марс, Бъди Хакет и [[Рене Обержоноа]]. [[Уолт Дисни]] планира да адаптира историята в пакет филми, съдържащ историите на Андерсен, но изхвърля проекта. През 1985 г., докато работят по ''[[Базил, великият мишок детектив]]'' (1986), Клемънтс и Мъскър решават да адаптират приказката и я предлагат на председателя на Дисни Студиос Джефри Каценберг, който отказва поради работата по продължението на филма ''[[Плясък]]'' (1984), но в крайна сметка одобрява проекта, към който се присъединява и Менкен. Под надзора на Каценберг те създават структура в стил Бродуей, докато другите служители работят по ''[[Оливър и приятели]]'' (1988). Той предупреждава екипа, че вероятно филмът ще спечели по-малко приходи, тъй като ще хареса на женската аудитория, въпреки това е убеден, че това ще бъде първият хит на Дисни. Премиерата на филма е на [[17 ноември]] [[1989]] г., събирайки 84 милиона долара в домашния бокс офис по време на първото си излъчване<ref>{{cite web|title=The Little Mermaid (1989) – Box Office Summary|url=https://boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=littlemermaid.htm|website=[[Box Office Mojo]]}}</ref> и общо 233 милиона долара в световен мащаб.<ref name="D'Alessandro">D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). ''Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O.'' Variety. p. 6. Посетен на 22 юни 2019 г.</ref> Филмът печели награди Оскар в категории „Най-добра музика“ и „Най-добра песен“. == Сюжет == Ариел е 16-годишна принцеса русалка, недоволна от подводния живот в подводното царство Атлантика. Тя е очарована от света на хората и отчаяно желае да стане човек и да живее на земята. С най-добрия си приятел Флаундър, Ариел събира и съхранява случайни човешки артефакти в пещерата си и се консултира с чайка на име Скътъл за човешката култура и предметите, които намира. Бащата на Ариел, цар Тритон, и рак, който служи като негов съветник / придворен композитор на име Себастиан, често предупреждават Ариел, че контактът между морските хора и хората от сушата е забранен. Една вечер Ариел, Флаундър и нежелания Себастиан отиват до океанската повърхност, за да гледат тържество на кораб за рождения ден на принц Ерик. Моментално Ариел се влюбва в принца. Скоро се разразява силна буря, която разрушава кораба. Ариел спасява Ерик от удавяне и го извежда на брега. Тя му пее, но точно когато той идва в съзнание, се връща в морето, за да не бъде разкрита. Очарован от спомена за нейния хипнотизиращ глас, Ерик се зарича да намери и да се ожени за момичето, спасило живота му, а Ариел се зарича да намери начин да се присъедини към него като човек. Откривайки новото поведение на Ариел, Тритон разпитва Себастиан, който случайно разкрива, че Ариел е била на повърхността, влязла е в контакт с хората и се е влюбила в Ерик. Възмутен, Тритон се изправя срещу Ариел, разкрива нейната изкуствена пещера и унищожава колекцията ѝ от предмети, които е събрала от повърхността. След като Тритон си тръгва, две змиорки на име Флотсъм и Джетсъм убеждават плачещата Ариел да посети Урсула, злата морска вещица. Урсула сключва сделка с Ариел – ще я трансформира в човек в продължение на три дни в замяна на нейния глас, който Урсула поставя в черупка от [[наутилуси|наутилус]], която държи около врата си. В рамките на тези три дни Ариел трябва да накара принца да се влюби в нея и да ѝ даде „целувката на истинската любов“. Ако Ариел накара Ерик да я целуне, тя ще остане завинаги човек. Ако не успее, тя ще принадлежи на Урсула и ще се превърне отново в русалка. Ариел приема и след това получава човешки крака, като е изведена на повърхността от Флаундър и Себастиан. Ерик намира Ариел сама на плажа и я отвежда в замъка си, но не знае, че тя е тази, която го е спасила, тъй като е няма. Ариел прекарва времето си с Ерик и в края на втория ден те почти се целуват на лодка, но Флотсъм и Джетсъм ги осуетяват. Същата нощ, за да е сигурна в провала на Ариел, Урсула се маскира като красива млада жена на име Ванеса и се появява на брега пред замъка на Ерик, като пее с гласа на Ариел. Ерик веднага разпознава песента, а прикритата Урсула хвърля очарование върху Ерик, което го кара да забрави Ариел. На следващата сутрин Ариел открива, че Ерик ще се жени за Ванеса по-късно през деня. След това Скатъл открива истинската самоличност на Ванеса и информира Ариел, която веднага преследва сватбената [[баржа]], след като научава новината. Себастиан информира Тритон за случващото се и Скатъл е изпратен заедно с други морски създания да пресрещнат сватбата. В хаоса обвивката на наутилуса около врата на Урсула е унищожена и гласът на Ариел е върнат, нарушавайки очарованието, което Урсула е поставила над Ерик. Осъзнавайки, че Ариел е момичето, което го е спасило от корабокрушението, Ерик се втурва да я прегърне, но слънцето залязва и тя се превръща отново в русалка. Урсула се връща в истинската си форма и увлича Ариел в океана с нея. Тритон се изправя срещу Урсула и изисква тя да освободи дъщеря му, но сделката е неприкосновена, дори срещу царя. Когато Урсула предлага да освободи Ариел в замяна на неговия тризъбец, Тритон се съгласява да заеме нейното място и се трансформира в полип, губейки авторитета си над Атлантика. След това Ариел е освободена, а Урсула се обявява за новия владетел. Но преди да успее да използва тризъбеца, Ерик я спира с харпун. Тя се опитва да убие Ерик, но когато Ариел се намесва, Урсула неволно убива Флотсъм и Джетсъм; това вбесява Урсула и тя използва тризъбеца, за да нарасне до чудовищни размери. Ариел и Ерик се събират на повърхността точно преди Урсула да излезе от водата, извисявайки се над тях. След това тя създава буря и изтегля огромни, потънали кораби от дъното на океана на повърхността. Преди да успее да убие Ариел, Ерик насочва един от разрушените кораби към Урсула и я набива с натрошен [[бушприт]], убивайки я незабавно. След като Урсула умира, Тритон и другите полипи в градината ѝ се връщат в първоначалното си състояние. Осъзнавайки, че Ариел наистина обича Ерик, Тритон с готовност я превръща от русалка в човек и приема брака им. Ариел и Ерик се женят на кораб и отпътуват. == Актьори == * [[Джоди Бенсън]] – ''[[Ариел (Малката русалка)|Ариел]]'' :* Бенсън също озвучава Ванеса, човешкото [[алтер его]] на Урсула. * [[Кристофър Даниъл Барнс]] – ''Ерик'' * Пат Карол – ''Урсула'' * Самюъл Е. Райт – ''Себастиан'' * Джейсън Марин – ''Флаундър'' * Кенет Марс – ''Цар Тритон'' * Бъди Хакет – ''Скатъл'' * Пади Едуардс – ''Флотсъм и Джетсъм'' * Бен Райт – ''Гримсби'' * Еди Маклърг – ''Карлота'' * Кими Робъртсът – ''Андрина, Ариста, Адела и Алана'' * Каролин Васисек – ''Аката и Атина'' * Уил Риан – ''Харолд'' * [[Рене Обержоноа]] – ''Шеф Луи'' == Продукция == === Разработване на историята === Първоначално филмът ''Малката русалка'' е планиран като част от един от най-ранните филми на [[Уолт Дисни]], предложен филмов пакет, включващ адаптации на приказките на [[Ханс Кристиан Андерсен]].<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Развитието започва скоро след ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' в края на 30-те години, но е забавено поради различни обстоятелства.<ref>{{cite web|title=Disney's animated zombies: How classic stories are lost in reinvention|url=http://www.salon.com/2014/05/02/disneys_animated_zombies_how_classic_stories_are_lost_in_reinvention/|work=salon.com}}</ref> През 1985 г. [[Рон Клемънтс]] се интересува от екранизация на ''Малката русалка'', докато работи като режисьор на ''[[Базил, великият мишок детектив]]'' (1986) заедно с Джон Мъскър.<ref name="80srewindmermaid">{{cite web|title=Making Of... The Little Mermaid Behind The Scenes|url=https://www.fast-rewind.com/making_littlemermaid.htm|work=The 80s Movies Rewind|publisher=Fast-Rewind.com|year=2009|accessdate=June 20, 2013}}</ref> Докато е в книжарница, Клемънтс открива приказката от Андерсен.<ref>(2006) Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid [Documentary featurette]. Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Вярвайки, че историята предоставя „идеална основа“ за пълнометражен анимационен филм и желаейки да създаде такъв, чието действие се развива под вода,<ref name="80srewindmermaid" /> Клемънтс написва и представя на две страници разработка на сюжета на ''Малката русалка'' пред председателя на [[Уолт Дисни Студиос]] Джефри Каценберг. Каценберг не обръща внимание на проекта, тъй като по същото време студиото е в процес на разработка на продължението на комедията си с русалки ''[[Плясък]]'' (1984) и смята, че ''Малката русалка'' ще бъде твърде подобен проект.<ref>(2006) Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid [Documentary featurette]. Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> На следващия ден обаче Каценберг одобрява идеята за възможно развитие, заедно с ''[[Оливър и приятели]]''. По време на производството през 80-те години служители откриват случайно оригинална история и работа по визуалното развитие, извършена от Кай Нилсън за предложената от Дисни антология от филми, базирани на историите на Андерсен от 30-те години.<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Много от промените, направени от персонала през 30-те години на миналия век в оригиналната история на Ханс Кристиан Андерсен, съвпадат случайно с промените, направени от писателите на Дисни през 80-те години.<ref name="makingofTLM">(2006) ''Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid'' [Documentary featurette]. Bonus material from ''The Little Mermaid: Platinum Edition'' DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Същата година Клемънтс и Мъскър разширяват идеята от две страници в 20 страници груб сценарий, премахвайки ролята на бабата на русалката и разширявайки ролите на царят и морската вещица. Плановете на филма обаче за миг са отложени, тъй като Дисни фокусира вниманието си върху ''[[Кой натопи Заека Роджър]]'' и ''Оливър и приятели'' като по-незабавни издания.<ref name="makingofTLM" /> През 1987 г. текстописецът Хауърд Ашман се включва в написването и разработването на ''Малката русалка'', след като е помолен да допринесе с песен за ''Оливър и приятели''. Той предлага да смени второстепенния герой Кларънс, английския иконом, на ямайски рак и да промени музикалния стил в целия филм, за да отрази това. В същото време Каценберг, Клемънтс, Мъскер и Ашман преработват формата на историята, за да превърнат ''Малката русалка'' в мюзикъл в стила на Бродуей.<ref>(2006) Audio Commentary by John Musker, Ron Clements, and Alan Menken Bonus material from The Little Mermaid: Platinum Edition [DVD]. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Ашман и композиторът Алан Менкен се обединяват, за да съставят цялата партитура. През 1988 г., след като е издаден ''Оливър и приятели'', ''Малката русалка'' е планиран като следващото голямо издание на Дисни.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite web|people=Hahn, Don|title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film|publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures|location=Burbank, California|year=2009}}</ref> == Издаване == Премиерата на филма е на 17 ноември 1989 г., последван от повторно издание на 14 ноември 1997 г. След успеха на 3D преиздаването на ''[[Цар лъв]]'', Дисни обявява 3D преиздаване на ''Малката русалка'', планирано за 13 септември 2013 г.,<ref>{{cite journal|title='Beauty and the Beast,' 'The Little Mermaid,' 'Finding Nemo,' 'Monsters, Inc.' get 3-D re-releases|url=https://www.ew.com/article/2011/10/04/disney-3d-beauty-beast-mermaid|journal=[[Entertainment Weekly]]|first=Grady|last=Smith|date=October 4, 2011|accessdate=October 27, 2011}}</ref> но е отменено на 14 януари 2013 г. поради недостатъчните приходи на други повторни издания на Disney 3D.<ref>{{cite web|title=Disney cancels 'Little Mermaid 3-D,' dates 'Pirates 5' for 2015|url=https://articles.latimes.com/2013/jan/14/entertainment/la-et-ct-disney-cancels-little-mermaid-3d-pirates-5-2015-20130114|first=Ben|last=Fritz|publisher=The Los Angeles Times|date=January 14, 2013|accessdate=January 14, 2013}}</ref> Вместо това 3D версията е пусната на Blu-ray,<ref name="3D Blu-Ray">{{cite web|title=Mermaid fall Blu 3D; no Disneynature|url=https://hollywoodinhidef.com/2013/02/little-mermaid-3d-fall-blu-ray-no-disneynature/|author=Scott Hettrick|date=February 9, 2013|accessdate=February 11, 2013}}</ref><ref>{{cite web|title=More Details On October's Little Mermaid Blu-ray Set|url=https://www.cinemablend.com/new/Little-Mermaid-Still-Get-3D-Diamond-Edition-37085.html|author=Jessica Rawden|accessdate=April 22, 2013}}</ref> като е прожектирана в театър „El Capitan“ от септември до октомври 2013 г.<ref>{{cite web|title=Hollywood's El Capitan Will Be the Only Theatre in the World to Screen THE LITTLE MERMAID 3D, 9/13 – 10/13|url=https://www.broadwayworld.com/bwwmovies/article/Hollywoods-El-Capitan-Will-Be-Only-Theatre-in-the-World-to-Screen-THE-LITTLE-MERMAID-3D-913-1013-20130827|author=Oliver Oliveros|date=August 27, 2013|accessdate=November 3, 2013}}</ref> === Домашна употреба === В един нетипичен и противоречив тогава ход за нов анимационен филм на Дисни, филмът ''Малката русалка'' е издаден като част от колекцията на ''Уолт Дисни Класикс'' на VHS, лазердиск, бетамакс и видео 8 през май 1990 г., шест месеца след излизането на филма.<ref name="wakingsleepingbeauty" /><ref>{{cite book|title= The Little Mermaid (A Walt Disney Classic) [VHS &#93;: Ron Clements, John Musker, René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Jodi Benson, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, Samuel E. Wright: Movies & TV|asin=6302212529}}</ref> ''Малката русалка'' става най-продаваното заглавие за домашно видео за годината с над 10 милиона продадени бройки (включително 7 милиона през първия месец).<ref>{{cite web|title=THE NEW SEASON: HOME ENTERTAINMENT; 'Beauty' Was Big, but Make Way for 'Aladdin'—New York Times|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEEDC1039F931A2575AC0A965958260&n=Top%2fReference%2fTimes%20Topics%2fSubjects%2fR%2fRecords%20and%20Achievements|first=Peter M.|last=Nichols|publisher=The New York Times|date=September 12, 1993|accessdate=July 15, 2009}}</ref> Домашното видео издание заедно с приходите от касите и продажбите на стоки допринасят приход от 1 милиард долара.<ref>{{cite web|last=Hofmeister|first=Sallie|title=In the Realm of Marketing, 'The Lion King' Rules|url=https://www.nytimes.com/1994/07/12/business/in-the-realm-of-marketing-the-lion-king-rules.html|work=[[The New York Times]]|date=July 12, 1994|accessdate=September 26, 2018|language=en}}</ref> През 1999 г. филмът е издаден на DVD в лимитирано издание.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/dp/B00001QEE7|title=The Little Mermaid (Limited Issue): Jodi Benson, Samuel E. Wright, René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, John Musker, Ron Clements, Chris Hubbell, Gerrit Graham, Hans Christian Andersen, Howard Ashman: Movies & TV|accessdate=November 2, 2011}}</ref> Платинено издание на филма е пуснато в продажби на DVD на 3 октомври 2006 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/dp/B000F8O35U|title=The Little Mermaid (Two-Disc Platinum Edition): René Auberjonois, Christopher Daniel Barnes, Jodi Benson, Pat Carroll, Paddi Edwards, Buddy Hackett, Jason Marin, Kenneth Mars, Edie McClurg, Will Ryan, Ben Wright, Samuel E. Wright, Hamilton Camp, Kimmy Robertson, Mickie McGowan, Jim Cummings, Tim Curry, Jennifer Darling, Gerrit Graham, Malachi Pearson: Movies & TV|accessdate=November 2, 2011}}</ref> На 1 октомври 2013 г. филмът е издаден в общ пакет, включващ Blu-Ray, DVD и дигитално копие; в същия ден е пусната и 3D версията на филма.<ref name="3D Blu-Ray" /><ref>[https://www.cinemablend.com/new/Check-Out-Little-Mermaid-First-Blu-ray-Trailer-35466.html Check Out The Little Mermaid's First Blu-ray Trailer] Посетен на 13 февруари 2013 г.</ref> Ultra HD Blu-ray издание е пуснато в продажба на 26 февруари 2019 г. като част от колекцията ''Walt Disney Signature Collection'', с което се отбелязва 30-годишнината на филма. == В България == В България филмът е пуснат по кината в средата на 90-те години от Съни Филмс Ентъртеймънт. През 2006 г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] от Александра Видео. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ариел | [[Мина Костова]] (диалог)<br>[[Весела Бонева]] (вокал) |- | Принц Ерик | [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]] |- | Урсула | Нели Монеджикова |- | Цар Тритон | Георги Георгиев |- | Себастиан | [[Сава Пиперов]] |- | Флаундър | Георги Николов |- | Скатъл | [[Калин Арсов]] |- | Гримсби | [[Васил Димитров]] |- | Флотсъм и Джетсъм | Николай Пърлев |- | Луи | Николай Петров |- | Карлота | [[Слава Рачева]] |- | Морско Конче | [[Кирил Бояджиев]] |- | Други гласове | Таня Гигова<br>[[Петър Върбанов]]<br>Радост Пенева<br>[[Василка Сугарева]]<br>Радост Костова<br>[[Явор Гигов]]<br>Стефан Младенов<br>[[Симона Нанова]] |- | Хор | Момчил Шопов<br>[[Камен Асенов]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Ясен Зердев<br>[[Орлин Павлов]]<br>Атанас Сребрев<br>Емилия Иванова<br>Гиргина Гиргинова<br>Лилия Здравкова<br>Венелина Петрова<br>Антоанета Георгиева<br>Александрина Семерджиева |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Роля ! Изпълнител |- | Песен на моряците | rowspan="2" | Хор |- | Дъщерите на Тритон |- | Част от този свят | [[Весела Бонева]] |- | В морския свят | [[Сава Пиперов]]<br>Хор |- | Погубват своя живот | Нели Монеджикова |- | Морски дар | Николай Петров |- | Целуни я | [[Сава Пиперов]]<br>Хор |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2006) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Превод<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} * Това е първия озвучен филм на певицата [[Весела Бонева]], която изпълнява песните на Ариел. == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{imdb title|0097757|Малката русалка}} * {{Amg movie|29563|Малката русалка}} {{Превод от|en|The Little Mermaid (1989 film)|992746402}} [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми от 1989 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1989 година]] [[Категория:Ханс Кристиан Андерсен]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ifhm4y36mukk2n2p481pwrbs1i9g69o 0 203005 11463731 11352628 2022-07-19T14:34:48Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = византийска императрица | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1071]] – [[1081]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[Грузия|грузинска]] [[принцеса]] | герб = }} | род = }} '''Мария''', известна повече като '''Мария Аланска''' ({{lang|el|Μαρία της Αλανίας}}; {{lang|ka|მართა, მარიამი}}), е [[Грузия|грузинска]] [[принцеса]] и [[Византийска империя|византийска]] [[императрица]] (1071 – 1081), съпруга на императорите [[Михаил VII Дука]] и [[Никифор III Вотаниат]].<ref name=GIBI>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_081.html Гръцки извори за българската история. Т. IX (2)]. с. 81</ref> == Произход и ранни години == Мария, чието истинско име е '''Марта''' ({{lang|ka|მართა}}), е дъщеря на грузинския цар [[Баграт IV]] (1027 – 1072) от втората му съпруга Борена Аланска. През 1056 г. Марта е изпратена в [[Константинопол]], където трябва да бъде отгледана и образована под патронажа на императрица [[Теодора (Византийска империя)|Теодора]]. Императрицата обаче умира същата година и Марта е върната обратно в Грузия. == Византийска императрица == === Брак с Михаил VII Дука (1065 – 1078) === През 1065 г. Марта е омъжена за [[Михаил VII Дука|Михаил]], сина на византийския импеатор [[Константин X Дука]], който по-късно наследява претола на баща си. Във Византия тя остава известна с името '''Мария Аланска'''. Мария ражда на Михаил VII един син – [[Константин Дука Багренородни|Константин Дука]]. === Брак с Никифор III Вотаниат (1078 – 1081) === [[Файл:Nicephorus III and Maria of Alania BnF Coislin79 fol2bis.jpg|мини|ляво|Император Никифор III Вотаниат и императрица Мария Аланска]] През 1078 г. дворцов преврат детронира Михаил VII, а на негово място се възкачва император [[Никифор III Вотаниат]]. За да узакони короната си, Никифор III Вотаниат предлага на Мария да се омъжи за него, в замяна на което новият император обещава да обяви сина ѝ за престолонаследник. Загрижена за наследството на сина си, Мария приема предложението и през същата година се омъжва за [[Узурпатор|узурпатора]]. Никифор обаче не спазва обещанието си, поради което императрица Мария е сред организаторите на заговора за свалянето му, начело на който застава [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]], сочен като предполагаем любовник на императрицта. Заговорът е успешен и Никифор III Вотаниат е принуден да се откаже от властта през 1081 г. == Борба за престола == След отстраняването на Никифор III Вотаниат за император е коронован самият Алексий Комнин, който признава сина на Мария Аланска за законен престолонаследник. Освен това той сгодява дъщеря си [[Анна Комнина]] за [[Константин Дука Багренородни|Константин Дука]]. По всичко изглежда, че усилията на императрица Мария Аланска да осигури престола на сина си, са щели да бъдат увенчани с упех, ако през 1087 г. не се ражда синът на Алексий I Комнин, бъдещият [[Йоан II Комнин]], което коренно променя положението на Мария Аланска и сина ѝ. Сега, загрижен да осигури престола на собственото си потомство и да закрепи по този начин собствена династия, Алексий I Комнин разтрогва годежа на дъщеря си и Константин и лишава сина на Мария от престолонаследието. Самата Мария Аланска е принудена да се оттегли в манастир. След смъртта на сина ѝ през 1096 г. на намесата на Мария в политическия живот е сложен окончателен край. == Качества на Мария Аланска == Мария Аланска остава известна със своята красота и образованост. {{цитат|Беше тя висока и стройна като кипарис. Кожата ѝ – бяла, сякаш сняг, а лицето – не с идеално кръгла форма – имаше оттенък на пролетния цъфтеж на роза. Кой измежду людете би описал сиянието на нейните очи? Високо извитите ѝ вежди бяха златисти, а ирисът – син. Ръката на художник нерядко възпроизвежда багрите на цветята, каквито ни носят отделните годишни времена, но чаровете на василисата, обаянието на нейната красота, любезността и приятността на нрава ѝ, види се, бяха недостъпни за описание нито за изобразяване. Апелес или Фидий, или който и да било друг скулптор нивга не са създали подобна статуя. Както говорят, главата на [[Медуза (митология)|Горгона]] превръщала в камък всекиго, който я погледнел; затуй пък, ако някой случайно погледнеше или неочаквано срещнеше василисата, оставаше с отворена уста и в безмълвие се заковаваше на място, губейки способност да мисли и чувства. Такава съразмерност на телесните части, такова съответствие между частите и цялото никой не е наблюдавал у жив човек. Това бе одухотворено изваяние, мило за взора на людете, влюбени в прекрасното. Или самата Любов, облечена в плът и слязла в земния мир...|Из „[[Алексиада]]“ от [[Анна Комнина]]<ref>Цитат по: '''[[Вера Мутафчиева]]'''. Аз, Анна Комнина. Пловдив: Жанет 45, 2008. с. 55 – 56.</ref>}} Тя поддържа интензивна кореспонденция с [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Теофилакт (охридски архиепископ)|Теофилакт]], известен теолог и философ, за когото се е смятало, че пише своите тълкувания на Йоановото евангелие, вдъхновен от самата императрица. {{цитат|Възобновяваш всякога с делата си вчовечаването на Бога</br>и показваш, че Той в твое лице става човек,</br>а твоята човешка природа в Неговата се обоготворява.</br>Ти, която към всички се отнасяш снизходително,</br>благоволи да посетиш и мен, който съм същинска земя,</br>и [позволи] да се опия с твоята благост.</br>Ти съживи мене, иначе мъртъв, който всякога съм твой.<br>Като награда за всичко това какво друго по-голямо<br>бих могъл да ти пожелая, освен да не престанеш</br>да проявяваш в себе си божественото тайнство,</br>за да ти бъде същото и подвиг, и награда.|Недатирано писмо на Теофилакт Охридски до Мария Аланска,</br>която го посетила, докато бил болен<ref>Цитат по: {{harvnb|ГИБИ IX (2) 1994|loc=с. 209}}</ref>}} Освен това Мария насърчава строителството на грузински манастири на [[Балкани]]те, най-известен от които е манастирът „[[Ивирон]]“ в Света гора атонска. Мария подкрепя и майка си при строежа на манастира „Капата“ на хълма [[Сион]] в [[Йерусалим]]. == Източници == * {{ГИБИ|volume = 9.2|url=http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/index.html| ref={{harvid|ГИБИ IX (2) 1994}}}} == Бележки == {{commonscat|Maria of Alania}} <references/> {{СОРТКАТ:Багратиони, Мария}} [[Категория:Багратиони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Алани]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] qrqnr7uzyex2luwuzx4h5tnysgfm88y 0 205275 11464185 11463209 2022-07-19T21:47:00Z Carbonaro. 221440 обособяване на безглаголни изречения, малки промени wikitext text/x-wiki {{Водоем | име = Токийски залив | име-оригинал = | картинка = | картинка_описание = | карта = Япония | lat_dir = N | lat_deg = 35| lat_min = 25| lat_sec = | lon_dir = E | lon_deg = 139| lon_min = 47| lon_sec = | карта_описание = | батиметрия = | батиметрия_описание = | място = [[Тихи океан]] | вид = | приток = Аракава, Тама | отток = | дължина = 50 km | ширина = 37 km | площ = | дълбочина = до 15 – 30 m | обем = | височина = | водосборен_басейн = | острови = | населени_места = [[Токио]], [[Йокохама]], [[Кавасаки]] | езерна_група = | брой_езера = | общомедия = }} '''Токийският залив''' ({{lang|ja|東京湾, ''Tōkyō-wan''}}) е залив на [[Тихия океан]], на югоизточния бряг на остров [[Хоншу]]. Вдава се на север в сушата на около 50 km, ширината му е до 37 km. На изток е ограничен от полуостров Босо, а на юг чрез широкия 9 km проток Урага се свързва с по-обширния и голям залив Сагами-Нада. Дълбочината му е от 15 до 30 m. Бреговете му са ниски, равнинни. В него се вливат реките Аракава, Тама и десният ръкав на река [[Тоне (река)|Тоне]] – Едо. По бреговете на Токийския залив е разположена най-голямата [[агломерация]] в света – столицата [[Токио]], в която живеят над 33 милиона души. Тук се намира и едно от най-големите в света пристанища – [[Йокохама]]. Преминаването от единия бряг до другия може да се осъществи през Tokyo Bay Aqua-Line, уникална комбинация от [[мост]]ове и [[тунел]]и.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article111065.html «Большая Советская Энциклопедия» – Токийский залив, т. 26, стр. 35]</ref> == Вижте също == * [[Токио]] * [[Йокохама]] == Източници == <references /> [[Категория:География на Япония]] [[Категория:Заливи в Тихия океан]] [[Категория:География на Токио|залив]] [[Категория:Йокохама]] 25jo9ykqsr08q27831rt9oby2aqnb4h 10 206958 11464320 11450708 2022-07-20T04:28:25Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Бузато]] |- |12 ||{{Флагче|България}} Алекс Божев |- |25 ||{{Флагче|България}} [[Димитър Евтимов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Юрген Матей]] {{капитан}} |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Джеферсон (футболист)|Джеферсон]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Мено Кох]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Брадли де Нойер]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Християн Петров]] |- |13 ||{{Флагче|България}} Галин Минков |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Тибо Вион]] |- |16 ||{{Флагче|България}} [[Асен Дончев]] |- |19 ||{{Флагче|България}} [[Иван Турицов]] |- |22 ||{{Флагче|Люксембург}} [[Енес Махмутович]] |- |29 ||{{Флагче|България}} Росен Маринов |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8||{{Флагче|България}} [[Станислав Шопов]] |- |11 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Лазар Туфегджич]] |- |18 ||{{Флагче|България}} [[Митко Митков (футболист)|Митко Митков]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Йоан Бауренски]] |- |21 ||{{Флагче|Централноафриканска република}} [[Амос Юга]] |- |27 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гарсес]] |- | ||{{Флагче|Аржентина}} [[Федерико Варела]] |- | ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Яник Вилдсхут]] |- | ||{{Флагче|Франция}} [[Йоан Баи]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Хаити}} [[Дюкенс Назон]] |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Георги Йомов]] |- |14 ||{{Флагче|България}} [[Калоян Кръстев]] |- |17 ||{{Флагче|Гана}} [[Бисмарк Чарлс]] |- |23 ||{{Флагче|България}} [[Радослав Живков]] |- |24 ||{{Флагче|България}} [[Марк-Емилио Папазов]] |- |28 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Морено]] |- |} {{clear}} <noinclude>[[Категория:Шаблони за ПФК ЦСКА (София)]]</noinclude> 9taug2gmvix4zmrpj79ff51noqihdth 0 207816 11463733 11190205 2022-07-19T14:37:57Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Георги Черкелов | портрет = Georgi Cherkelov.jpg | обяснение = | описание = български актьор и режисьор | рождено име = Георги Иванов Черкелов | роден-място = [[Хасково]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]]<ref>{{cite web | year = 2012| url = http://www.blitz.bg/news/article/131163| title = Почина Георги Черкелов!| publisher = Информационна агенция Блиц| accessdate = 19 февруари 2012 | ref = harv}}</ref> | друго име = | активност = 1956 – 2012 | брачен партньор = Лиляна Черкелова (разведени)<br>Виолета Мишева (1956 – 1984; разведени)<br>Зина Стругова (? – 2012; до смъртта му) | деца = 3 (от Виолета):<br>[[Иван Черкелов]] (1957 – 2022)<br>Боряна Черкелова (1961 – 1978)<br>Ирина Черкелова | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = [[Лир (крал)|Крал Лир]]<br>[[Сократ]]<br>[[Ричард II]]<br>Хлудов<br>Богдан Велински<br>[[Александър Цанков]] }} [[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 301.jpg|мини|250px|Гробът на Георги Черкелов в Централните софийски гробища.]] '''Георги Иванов Черкелов''' е български актьор. == Биография == Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в [[Софийския университет]], решава да завърши [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във [[Драматично-куклен театър (Враца)|Врачанския театър]] (1956 – 1959). Играл е и на сцените на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1960 – 1968), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния]] (1959 – 1960) и [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния]] театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]] Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]] ((след 1995) и в [[Nu Boyana Film Studios|СИФ]] (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]], на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на [[Плевенски драматичен театър|Плевенския драматичен театър]], докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „[[Полет над кукувиче гнездо]]“, „[[Спасителят в ръжта]]“, „[[Приключенията на Хъкълбери Фин|Хъкълбери Фин]]“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „[[Спасителят в ръжта]]“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing. Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на ''Богдан Велински'' от сериала „[[На всеки километър]]“, където играе събирателен образ на [[Никола Гешев]] – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино. За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в [[Шекспир]]ови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие. Незабравими са изпълненията му в ролите на [[Лир (крал)|Крал Лир]], [[Ричард II]], [[Сократ]], Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1970). == Личен живот == Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.<ref name="retro">[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html retro.bg]</ref> През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – [[Иван Черкелов]]. От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с [[Лидия Вълкова]], докато е все още женен за съпругата си.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ glas.bg]</ref><ref name="lupa">[https://lupa.bg/news/georgi-cherkelov-zhivyah-shareno-neka-me-mislyat-za-lud_153news.html lupa.bg]</ref> Дъщеря му Боряна почина на 16 години при [[пътнотранспортно произшествие]] през 1978 г.<ref name="retro"/> През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат. До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява [[инсулт]].<ref name="lupa"/> == Смърт == Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1238664 24chasa.bg]</ref> Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна. == Награди == * [[Заслужил артист]] (1970) * [[Народен артист]] (1974) * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II степен (1967) * Орден „за заслуги“ към [[Българска армия|БНА]] (1974) * Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ за приноса му в българската култура (2001) * Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „[[На всеки километър]]“ ([[Варна]], 1969) * Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „[[Мъже в командировка]]“ (Варна, 1970) * Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „[[Зарево над Драва]]“ и (партинийят секретар) от филма [[Трудна любов]] (Варна, 1974). * Награда „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за цялостно творчество (2009) * Голямата награда „Златна роза“ за филма „[[Допълнение към закона за защита на държавата]]“ ([[Варна]], 1976) * Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010) == Театрални роли == === Режисьор === * „[[Полет над кукувиче гнездо]]“ * „[[Спасителят в ръжта]]“ * „[[Приключенията на Хъкълбери Фин|Хъкълбери Фин]]“ * „Борци“ ([[Стратис Карас]]) === Актьор === * „Автобиография“ (1977) ([[Бранислав Нушич]]) * „[[Ричард III (пиеса)|Ричард III]]“ * „[[Както ви харесва|Както ви се харесва]]“ * „[[Ромео и Жулиета]]“ * „Напразни усилия на любовта“ (1963) ([[Уйлям Шекспир]]) == Телевизионен театър == === Актьор === * „Страшният съд“ (1992) * „Съединението“ (1985) ([[Пелин Пелинов]]), 3 части * „Борци“ (1980) ([[Стратис Карас]]) * „Мари Октобр“ (1980) ([[Жан Робер]], [[Жюлиен Дювивие]], [[Анри Динсън]]) * „Сократ“ (1980) ([[Едвард Радзински]]) – [[Сократ]] * „Берачът на малини“ (1978) ([[Фриц Ховендер]]) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „[[Макбет]]“ (1977) ([[Уилям Шекспир]]) – 2 части * „Старецът“ (1977) ([[Недялко Йорданов]]) – 2 части * „Посещението на един инспектор“ (1974) ([[Джон Пристли]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Не подлежи на обжалване“ (1973) ([[Лозан Стрелков]]) * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) * „Тънка нишка“ (1967) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части * „Болничната стая“ (1964) * „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) ([[Михаил Тонецки]]) * „Когато гръм удари“ (1964) ([[Пейо Яворов]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2006 || [[Обърната елха]] || 6 нов. || България/Германия || [[Сократ]] (''в III новела: „Сократ“'') |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''„Vercingétorix“'')<br> [[Друиди]] (алтернативно заглавие)|| || Франция/Канада/Белгия || римлянин |- | 1994||[[Честна мускетарска]] (тв) || || || Атос |- | 1999 || [[Стъклени топчета (филм)|Стъклени топчета]] || || || дядо на Албена |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България/Унгария || Кольо, приятел на Стареца |- | 1995 || [[Търкалящи се камъни]] || || България/Франция || бащата |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || чорбаджи Юрдан |- | 1986 || [[Съдията]] || || || съдията Андрей Димов |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Захариос |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || || директорът на театъра |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || Чаушев |- | 1983 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]<br>(''„Большая игра“'')<br>(тв сериал) || 6 || СССР/България || Дон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || Захариос |- | 1983 || [[681 – Величието на хана]] || || || Василий, бащата на Велизарий |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]]<br>(''„Die priwalov'schen Millionen“'')<br>(тв сериал) || 6 || ФРГ/Западен Берлин/България || Василий Назарич Бахарев |- | 1982 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || |- | 1982 || [[Най-тежкият грях]] || || || Румен Абрашев |- | 1982 || [[Спирка „Берлин“]] || 2 || || бизнесменът Йозеф Кол, бивш есесовец и надзирател в концлагера Кеслер |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || Василий, бащата на Велизарий |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Ламбев |- | 1978 || [[Рали (филм)|Рàли]] || 2 || България/СССР || |- | 1978 || [[Топло]] || || || Нестор Шопов, академикът |- | 1978 || [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] || 2 || България/СССР || [[Виктор Юго]] |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]]<br>(тв сериал) || 6 || || професор Розентал, началникът на базата, откривател на четвъртото измерение |- | 1976 || [[Приказка за двама войници]]<br>(''„Повесть о двух солдатах“'')|| || СССР/България || |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || [[Александър Цанков]] |- | 1976 || [[Изгори, за да светиш]]<br>(тв сериал) || 7 || България/Италия/СССР/ГДР || Данев |- | 1975 || [[Легенда за върха]] || || || Седим паша |- | 1975 || [[Присъствие (филм, 1975)|Присъствие]] || || || Драго Баджаров |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || император [[Йоан III Дука Ватаци]] |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || бай Петър |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || ятакът дядо Божин |- | 1974 || [[Трудна любов]] || || || партийният секретар |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || полковник Демирев |- | 1973 || [[Очакване]] || || || режисьорът |- | 1971 || [[Шарен свят]] || 2 нов. || || д-р Кьорбашиев (''във II новела: „[[Гола съвест]]“'') |- | 1971 || [[Странен двубой]] || || || полковникът от ДС |- | 1971 || [[Демонът на империята]]<br>(тв сериал) || 10 || || [[Мидхат паша]] |- | 1970 || [[Князът]] || || || Патриарх [[Йоаким III Български|Йоаким]] |- | 1969 || [[Господин Никой (филм, 1969)|Господин Никой]] || || || Кралев |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Богдан Велински, полковник от тайната полиция/капитан Робърт Франк, американски агент/д-р Херман Майлер/Поатие/Стоянович/професор Мунс |- | 1969 || [[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]<br>(''„Galileo“'')|| || Италия/България || Николини, посланикът на Тоскана |- | 1968 || [[Мъже в командировка]] || 3 нов. || || Бижев, директорът на снимачната група |- | 1968 || [[Бялата стая]] || || || доцент Стоев |- | 1968 || [[Опасен полет]] || || || генералът |- | 1967 || [[С дъх на бадеми]] || || || инспекторът |- | 1967 || [[Мълчаливите пътеки]] || || || полковникът от авиацията |- | 1966 || [[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]] (тв) || || || |- | 1966 || [[Цар и генерал]] || || || генерал Карев, царски адютант |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]]<br>(тв сериал) || 12 || || Мирко Калинков |- | 1965 || [[Васката]] || || || |- | 1965 || [[Неспокоен дом]] || || || полковникът от МВР |- | 1965 || [[Вълчицата]] || || || следователят |- | 1965 || [[До града е близо]] || || || Колев |- | 1964 || [[Приключение в полунощ]] || || || полковник Оберц Мароф |- | 1964 || [[Невероятна история]] || || || главният редактор |- | 1964 || [[Когато гръм удари (филм, 1964)|Когато гръм удари]] || || || |- | 1963 || [[На тихия бряг]] || || || Мечев |- | 1963 || [[Смърт няма]] || || || главен инженер Панов |- | 1961 || [[Последният рунд]] || || || Жоро |- |} == Библиография == * „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Георги Черкелов}} * {{икона|en}} {{IMDb name|0155856}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/315986/ Георги Черкелов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/236883/bio/ Георги Черкелов в Кино-Театр] * [[Геновева Димитрова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19377 „Георги Черкелов (1930 – 2012)“], в-к „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Черкелов, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Починали в София]] oxudehymz1m7lx0fauhe3empuh4so1f 0 208458 11463894 11126279 2022-07-19T17:44:43Z Kazman322 302625 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Бухарско ханство |официално-име = |кратко-име = |статут = |знаме = - |герб = |местоположение = Bukhara1600.png |местоположение-лег = Бухарското ханство около 1600 г. |основаване = [[1500]] |абдикиране = [[1785]] |континент = |столица = [[Бухара]] |най-голям град = |езици = [[узбекски]], [[персийски език|персийски]] |религия = [[сунитски ислям]], [[суфизъм]] |управление = [[монархия]] |држ-глава = хан |управляващ_длъжност1 = [[Мохамед Шейбани]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1500 – 1510 |управляващ_длъжност2 = [[Баки Мохамед]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1599 – 1605 |управляващ_длъжност3 = [[Мохамед Рахим]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 1747 – 1753 |управляващ_длъжност4 = [[Абул Гази]] |год_мандат_управляващ_длъжност4 = 1758 – 1785 |площ-общо = |население-ценз = над 3 000 000 |население-ценз-година = 1600 |p1 = Тимуриди |flag_p1 = Timurid.svg |p2 = Златна орда |flag_p2 = Golden Horde flag 1339.svg |s1 = Бухарски емират |flag_s1 = Flag of the Emirate of Bukhara.svg |s2 = Кокандско ханство |flag_s2 = Turkistan temsili.png |s3 = Дуранийска империя |flag_s3 = Flag_of_the_Durrani_Empire.svg |днес_част = {{Узбекистан}}<br>{{Таджикистан}}<br>{{Казахстан}}<br>{{Туркменистан}}<br>{{Афганистан}}<br>{{Пакистан}}<br>{{Китай}} |бележки = }} '''Бухарско ханство''', впоследствие '''Бухарско емирство''', ({{lang|fa|خانات بخارا}}; {{lang|uz|Buxoro Xonligi}}) е историческа държава в [[Централна Азия]] с главен град [[Бухара]]. Просъществува от [[1500]] до [[1920]] година. Едно от трите узбекски ханства (заедно с [[Кокандско ханство|Кокандското]] и [[Хиванско ханство|Хиванското]]) на територията на бивша [[Трансоксиана]]<ref name="brit_Uzbe">{{Цитат уеб| заглавие = Uzbek khanate {{!}} historical state, Central Asia | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 5 септември 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Uzbek-khanate | език = en | цитат = }}</ref>. През [[1785]] година държавата е преобразувана в [[емирство]], а през [[1868]] година е завладяна от [[Руска империя|Руската империя]] и получава статут на [[протекторат]]. На [[2 септември]] [[1920]] година Революционната червена селска армия превзема Бухара, а на [[8 октомври]] е провъзгласена [[Бухарска народна съветска република|Бухарската народна съветска република]], която през [[1924]] е разделена по национален признак между [[Узбекска съветска социалистическа република|Узбекската ССР]], [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменската ССР]] и [[Таджикска съветска социалистическа република|Таджикската АССР]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Бухара]] * [[Бухарска народна съветска република]] {{мъниче|историческа област|узбекистан|таджикистан|туркменистан|казахстан|афганистан|пакистан|китай}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Исторически държави в Азия]] [[Категория:Бухара]] [[Категория:Исторически монархии в Азия]] [[Категория:История на Таджикистан]] [[Категория:История на Узбекистан]] [[Категория:История на Туркменистан]] req0q2i8mwo7x2rblruvk84r4fem5hf 0 208728 11464362 11418335 2022-07-20T06:40:13Z WizardBGR 20530 /* Преводи */ Добавен нов превод wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Сибин Майналовски | снимка = Sibin Maynalovski 2019.jpg | описание = български писател | националност = {{BG}} | място на раждане = [[Стара Загора]], [[България]] | жанрове = [[хорър]], [[фентъзи]], [[научна фантастика]] | повлиян = [[Стивън Кинг]], [[Рей Бредбъри]], [[Робърт Шекли]], [[Дейвид Едингс]] | период = 1998 - | дебют = „Недовършено летене“, 1998 г. }} '''Сибин Майналовски''' е писател на произведения в жанровете [[хорър]], [[фентъзи]] и [[научна фантастика]], [[преводач]], [[журналист]], графичен и лого [[дизайнер]]. == Биография == Роден е на [[1 ноември]] [[1974]] г. в [[Стара Загора]]. Завършва [[Средно училище „Максим Горки“ (Стара Загора)|руската езикова гимназия „Максим Горки]]“ в родния си град през 1992 г. Още преди да завърши, започва работа като репортер и дописник в няколко местни вестника – „Точно време за всички“, „Синя поща“ и др. През 1992 г. е приет за студент във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна [[лингвистика]] (руски+английски език)“. Изкарва до пети курс, втори семестър, когато прекъсва заради изпита по Американска литература. Не подновява студентските си права, тъй като смята, че е придобил достатъчно знания и дипломата не е от огромно значение. Докато е във Велико Търново, работи известно време като репортер в местния вестник „[[Борба (областен всекидневник)|Борба]]“ и като кореспондент на вестник „[[Дневник (2001)|Дневник]]“ (издание на „[[Капитал (вестник)|Капитал]]“). Публикува и статии в седмичника „Жълт [[Труд (вестник)|Труд]]“. Живее във [[Велико Търново]] до 2004 г., когато се връща в [[Стара Загора]], след като научава, че баща му е починал. През октомври 2006 г. се премества да живее в [[Русе]], където прекарва година и половина. Понастоящем живее в [[София]] и работи като преводач, специалист по предпечатна подготовка и графичен дизайнер. Литературният му дебют е разказът ''„Недовършено летене“'', публикуван през 1998 г. в [[Списание Върколак|сп. „Върколак“]]. През месец юни 2022 година взема участие в четири епизода на телевизионното състезание „[[Последният печели]]“ по [[Българска национална телевизия|БНТ]], където печели три поредни победи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/posledniyat-pecheli-01062022-306819news.html|заглавие=Последният печели - 01.06.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/posledniyat-pecheli-03062022-306933news.html|заглавие=Последният печели - 03.06.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/posledniyat-pecheli-06062022-307029news.html|заглавие=Последният печели - 06.06.2022}}</ref>. При първата си победа детронира не кой да е, а втория в историята на предаването осемнадесеткратен шампион (Атанас Атанасов). == Издания и публикации == === Самостоятелни книги === * „Сянката“ (БГ Книга, 2013) * „Усмивка в полунощ“ (БГ Книга, 2013) * „Змии в стените“ (GAIANA Book&Art Studio, 2015) ({{ISBN|978-954-8633-59-8}}) * „Симфония на мъртвите“ (Издателство „[[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]]“, 2018) ({{ISBN|978-619-01-0185-7}}) *„Завръщане в «Зелената котка»“ (Издателство „[[Издателство Ерго|ЕРГО]]“, 2021) ({{ISBN|978-619-7392-86-9}}) === Публикации в периодика и антологии === * 1998 – „Недовършено летене“ (разказ) – [[списание Върколак|сп. „Върколак“]] * 2000 – „Отмъщението на гарвана“ (разказ) – [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], 2000/5 бр. * 2000 – „Да сънуваш, че сънуваш...“ (разказ) – [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], 2000/8 бр. * 2001 – „Погледът на мъртвите“ (разказ) – [[Списание Вселена, наука и техника|сп. „Вселена, наука и техника“]], бр. 4/2001 * 2001 – „Мракът и дъщеря ми“ (разказ) – [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], 2001/6 бр. * 2002 – „Черните рози“ (разказ) – [[Списание Зона F|сп. „Зона F“]], 2002/10 бр. * 2004 – „Мракът и дъщеря ми“ – антология „Ласката на мрака“ * 2012 – „10 мг внимание“ – „сп. „[[Обекти (списание)|Обекти]]“, бр. 9 * 2012 – „Телефонът на краля“ – сп. [[Дракус (списание)|ДРАКУС]] * 2012 – „Усмивка в полунощ“ – сборник „Златен Кан 2012“ * 2013 – „Бира, магии и пържена цаца“ – сборник „Мечове в града“, клуб Цитаделата * 2013 – „Някой друг да не ми харесва котето“ – сп. [[Дракус (списание)|ДРАКУС]] * 2013 – „Цветето от Антарес“ – сборник „Скакалци в програмата“, издателство „Ентусиаст“ и [[Българска национална телевизия|БНТ]] * 2014 – „Адско приключение“ – сборник „Мечове в морето“, клуб Цитаделата * 2014 – „Мечето“ – сборник „Вдъхновени от краля“, изд. GAIANA Book&Art Studio * 2014 – „Серумът“ – списание 8 * 2015 – „Змии в стените“ – сп. ДРАКУС * 2016 – „Направѝ си сам“ – сборник „ПИСЪЦИ“ на Horror Writers Club LAZARUS * 2016 – „Отмъщението на гарвана“ – сборник „ПО крилете на гарвана“, изд. GAIANA Book&Art Studio * 2016 – „Присъдата“ – сп. ДРАКУС * 2017 – „Очи“ – алманах „Тера фантастика“, бр. 16 * 2017 – „Анджи“ и „При баба“ – сборник „ВОЙ“ на Horror Writers Club LAZARUS * 2018 – „Докторите“ – сборник „Зовът на Лъвкрафт“, изд. GAIANA Book&Art Studio * 2018 – „Кладенецът на надеждата“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том ІV“, изд. ИвиПет<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://citadelata.com/сказанията-на-стрикса-том-4/|заглавие=Ревю на Сказанията на Стрикса – том IV, в сайта Цитаделата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2020 – „Никой не спи“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том VІ“, изд. ИвиПет<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://citadelata.com/сказанията-на-стрикса-том-6/|заглавие=Ревю на Сказанията на Стрикса – том VI, в сайта Цитаделата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> === Преводи === * [[Ким Стенли Робинсън]] – „Зеленият Марс“ (Избрана световна фантастика №43, ИК „[[Бард (издателство)|Бард]]“, 1997) * Ким Стенли Робинсън – „Синият Марс“ (Избрана световна фантастика №59, ИК „[[Бард (издателство)|Бард]]“, 1999) * [[Грег Беър]] – „Преместването на Марс“ (Избрана световна фантастика №66, ИК „[[Бард (издателство)|Бард]]“, 1999) * [[Джонатан Баркър]] – „Шестото покварено дете“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2019) ({{ISBN|978-954-409-409-6}}) * Джонатан Баркър – „Сърца за изгаряне“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2020) ({{ISBN|978-954-409-417-1}}) * Джонатан Баркър – „Избери си жертва“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-429-4}}) * Джонатан Баркър – „Тя винаги се завръща“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-442-3}}) *Джонатан Баркър, [[Джеймс Патерсън]] – „Огледално зло“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-435-5}}) *Джонатан Баркър, Джеймс Патерсън – „Апокалиптично“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-445-4}}) *Джонатан Баркър, Джеймс Патерсън – „Смъртта на Черната вдовица“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2022) ({{ISBN|978-954-409-456-0}}) *[[Филип Озбърн]] – „Хари и Бъни 3: Ранно пиле рано пее“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-439-3}}) * [[Гуен Бристоу]] – „Южняшка кръв“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2020) ({{ISBN|978-954-409-419-5}}) * Гуен Бристоу – „Съдбовен избор“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2020) ({{ISBN|978-954-409-425-6}}) * Гуен Бристоу – „Цената на щастието“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-436-2}}) * [[Георг Еберс]] – „Дъщерята на фараона“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2022) ({{ISBN|978-954-409-455-3}}) *[[Стивън Кинг]] – „Кошмари и съновидения“ (превод на есето „Наведи главата!“) (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2021) ({{ISBN|978-954-409-443-0}} — меки корици) ({{ISBN|978-954-409-980-0}} — твърди корици) *[[Андрю Бурел]] – „48 часа за убиване“ (ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“, 2022) ({{ISBN|978-954-409-449-2}}) * [[Джими Бърнс]] – „Марадона: Божията ръка“ (ИК „[[Издателство Hybrid Books|Хибрид Букс]]“, 2020) ({{ISBN|978-619-7419-18-4}} — меки корици) ({{ISBN|978-619-7419-19-1}} — твърди корици) * [[Пол Стенли]] – „Музиката – моят грях“ (ИК „Хибрид Букс“, 2020) ({{ISBN|978-619-7419-23-8}} — меки корици) ({{ISBN|978-619-7419-24-5}} — твърди корици) * [[Роб Халфорд]] – „Изповед“ (ИК „Хибрид Букс“, 2020) ({{ISBN|978-619-7419-21-4}} — меки корици) ({{ISBN|978-619-7419-22-1}} — твърди корици) *[[Лени Кравиц]] – „Да бъде любов“ (ИК „Хибрид Букс“, 2021) ({{ISBN|978-619-7419-27-6}} — меки корици) ({{ISBN|978-619-7419-28-3}} — твърди корици) *[[Робърт Айгър]] – „Моето най-велико приключение: Уроците, които научих за 15-те си години като изпълнителен директор на «Уолт Дисни Къмпани»“ (ИК „Хибрид Букс“, 2021) ({{ISBN|978-619-7419-29-0}} — меки корици) ({{ISBN|978-619-7419-30-6}} — твърди корици) *[[Дийн Кунц]] – „Призрачни огньове“ (ИК „[[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]]“, 2021) ({{ISBN|978-619-01-0877-1}}) *Ан Рул – „Непознатият до мен“ (Истинската криминална история на Тед Бънди) (ИК „[[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]]“, 2022) ({{ISBN|978-619-01-1028-6}}) == Редакции == *[http://horror-bg.com Horror Writers Club LAZARUS] – „Вой“ (GAIANA Book&Art Studio, 2017) ({{ISBN|978-619-7354-35-5}}) *[http://www.horror-bg.com/members/dani-ivanov/ Даниел Иванов] – „Блатна треска“ (GAIANA Book&Art Studio, 2017) ({{ISBN|978-619-7354-39-3}}) *[http://www.horror-bg.com/members/anna-giurova/ Анна Гюрова] – „Градът на статуите“ (ИК „[[Издателство Ерго|ЕРГО]]“, 2021) ({{ISBN|978-619-739-285-2}}) == Награди == * 2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“ * 2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“ * 2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“ * 2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“ * 2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fantasylarpcenter.com/index.php/component/content/article/97-events/competitions/311|заглавие=Класиране за конкурса за фентъзи разказ „Полъх от Севера“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://trubadurs.com/2014/06/06/konkurs-agop-melkonian-2014-special-issue-140606/|заглавие=Специален брой от конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян – 2014|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spisanie8.bg/новини/списание-8/3488-змейов-развод-на-мариян-петров-спечели-конкурса-вечност.html|заглавие=Резултати от конкурса ВЕЧНОСТ на Списание 8|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://citadelata.com/star-wars-и-терминатора-спечелиха-в-наградите/|заглавие=15-и годишни награди на Цитаделата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“ * 2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1798235|заглавие=В Кубрат награждават победителите в Единадесетия национален конкурс за хумор и сатира|автор=Садет Кърова, БТА|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://konfederaciabgpisateli.com/известни-са-резултатите-от-конкурса-д/|заглавие=Резултати от конкурса „Дървото на живота-2018“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podvurha.spk.bg/под-върха-2018/|заглавие=Класиране в „Под върха“ IV|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ ''(издателство „Изток-Запад“, 2018)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://citadelata.com/бъмбълби-спечели-18-тите-годишни-награ/|заглавие=18-и годишни награди на Цитаделата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * 2021 г. – награда „Преводач на годината 2020“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://citadelata.com/дисни-доминираха-с-цар-лъв-и-междузв/|заглавие=20-и годишни награди на Цитаделата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/wizardbgr Биография и библиография в „Goodreads“] == Външни препратки == * [http://horror-bg.com/members/sibin-maynalovski/ Сибин Майналовски като член на Клуба на авторите на хорър LAZARUS] * {{Моята библиотека автор|sibin-majnalovski|Сибин Майналовски}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Майналовски, Сибин}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] sv3hiuikc7q09hwjsuo4pra1iwfbbjo 0 209077 11464356 11463399 2022-07-20T06:31:03Z Мико 4542 /* Вижте също */ wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Кузман (Кузо) Трифонов (Поп)Стефов''' ({{стар|Кузманъ попъ Стефовъ}}) е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Кузо Стефов е роден през 1875 година в село [[Загоричани]], [[Костурско]] (днес Василиада). Учи първо в родното си село, в [[Костурско българско училище|Костурското българско третокласно училище]],<ref name="Бистрицки 52">{{Бистрицки|52}}</ref> и в [[Цариград]]. През 1894 година е в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]].<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр. 9.</ref> В 1898 година завършва с втория випуск класическия отдел на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]],<ref name="Кандиларовъ 115">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=115 |url= |accessdate=}}</ref> където се сприятелява с [[Лазар Поптрайков]], [[Лазар Москов]] и влиза в редиците на ВМОРО. Преподава в костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]].<ref name="Адамов 3">{{Лев Адамов|3}}</ref> Учителства в костурската паланка [[Хрупища]] (днес Аргос Орестико) като едновременно се занимава и революционната дейност, като агитатор. След ареста на [[Лазар Поптрайков]] през 1899 година оглавява [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]] заедно с [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] и [[Михаил Николов]]. Кузо Стефов е осъден след [[Нурединова афера|Нурединовата]] през 1901 година,<ref>{{Хрупищко|152}}</ref> но съумява да избяга при прекарването му от Костур в [[Корча]] и става нелегален. В началото на 1902 година [[Гоце Делчев]] посещава Костурския район и определя за ръководители на района Кузо Стефов (в [[Пополе]]), Лазар Поптрайков, Лазар Москов, [[Пандо Кляшев]] и Михаил Николов, докато [[Васил Чекаларов]] се занимава със закупуване на оръжие от [[Гърция]]. Кузо Стефов, заедно с Пандо Кляшев, е определен да действа в Пополе и към [[Хрупища]]. Една вечер в [[Нестрам]], докато Кузо Стефов организира местен комитет, предателят [[Коте Христов]] от [[Руля]] и негови съмишленици правят неуспешен опит да убият войводата. Вечерта на 24 февруари (11 по стар стил) 1902 година край село [[Шестеово]] четата на войводата е забелязана и предадена от турски селяни<ref>{{Силянов|1|138}}</ref> или от поп [[Аргир Апостолов|Аргир Апостольовски]] от Жупанища.<ref name="Бистрицки 51">{{Бистрицки|51}}</ref> Още същата вечер придошлият аскер обгражда четата. Кузо Стефов е ранен, а четникът му Малкото Наке убит с първите изстрели на турците.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spompk12.html Кляшев, Пандо. Спомени, на македонска литературна норма], www.angelfire.com</ref> Смъртно ранен Кузо Стефов се връща при своята годеница Василка Иванова и се самоубива. Учителката Василка също се самоубива за да не попадне в плен.<ref>{{Николов|138}}</ref><ref>{{Пелтеков|443}}</ref> Останалата четници съумяват да избягат под ръководството на войводата [[Атанас Петров (революционер)|Атанас Петров]]. Главите на Кузо Стефов и Малкото Наке са отрязани и два дни се излагат на конака на Костур, а после са погребани в братската могила в [[Апоскеп]]. [[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него: {{цитат|Кузо Стефов от с. Загоричани, със средно гимназиално образование, народен учител-организатор в Пополе кол и Хрупищко, сериозен и интелигентен мъж – един от най-старите дейци войводи, загина най-рано в буйната си младост и в първото сражение на българска чета с аскер в околията – в с. Шестеово – поради изкуствен шпионаж на п. Аргир Апостольовски от с. Жупанища.<ref name="Бистрицки 51"/>}} Кузо Стефов е възпян в народна песен. == Вижте също == * [[Неделко Попстефов]] * [[Христо Попстефов]] == Бележки == <references /> {{Костурски дейци на ВМОРО}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Стефов, Кузо}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Втори випуск на класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия]] [[Категория:Възпитаници на Костурското българско училище]] [[Категория:Починали в Шестеово]] 1e7lz6rdr44ieklxsmqrb70o9iofi76 0 209256 11464617 11426958 2022-07-20T11:00:39Z Sweet 20 218325 /* Дискография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Галина Вичева Генчева''', по-известна като '''Галена''', е [[България|българска]] [[попфолк]] и [[фолклор]]на [[певица]]. == Биография == Галена е родена на 21 май 1985 г. в [[Смядово]].<ref>{{Citation |title=Галена (Биография) |url=http://bg.musicplayon.com/artist:Galena?p=biography |accessdate=2015-02-15 |archivedate=2015-02-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150213170247/http://bg.musicplayon.com/artist:Galena?p=biography }}</ref> Четири години изучава народно пеене в музикалното училище в [[Шумен]], а две години по-късно се премества и продължава образованието си в [[Димитровград]].<ref name="Галена Биография">[http://www.galena-official.com/p/21-1985.html Галена (Биография)]</ref> През 2009 г. ражда първото си дете – Стефан, а през 2017 г. втория си син – Александър.<ref name="Галена Биография"/> == Музикална кариера == === 2004 – 09: Началото: „Галя“ === Галина преди да стане Галена започва кариерата си под сценичното име Галя и през 2004 г., записва първата си песен, озаглавена „Можеш ли“. След това представя песните „Ангел по лице, дявол по сърце“, „Лъжец“ и „Само миг“. През пролетта на 2005 г. излиза клипа към песента „Дъждовно реге“, а през лятото представя песента си „Екстаз“, следват песните „Шефът“, „Чужди“ и „Харесвам те“. В края на годината излиза песента „Как не те е срам“. Тя стартира 2006-а с клип към песента „Чупката“, която се превръща в първият ѝ хит. На 21 май 2006 г. на музикалният пазар, се появява първият ѝ самостоятелен албум носещ нейното име. През есента на 2006 излиза песента „Душата ми крещи“. В компилацията „Златните хитове на Оркестър Кристал“ Галена взима участие с песните „Кралица съм аз“ и „Майка Индия“ която е дует с Борис Дали.<ref name="Преслава">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://preslavaworld.alle.bg/galena/ | заглавие = GALENA | издател = preslavaworld.alle.bg | достъп_дата = 12 май 2022}}</ref> На 8 април 2007 се появява видеоклип към песента „Намерих те“. В края на юни в интернет изтича аудиото към хита „Утешителна награда“, а на 12 октомври излиза и клипа. В разгара на лятото излиза и парчето „Вземи си дъх“. През 2007 година Галена за първи път участва в лятното турне на Пайнер, където изпълнява най-големите си хитове през годините. За коледната програма на Пайнер изпълнява 2 нови песни, дуета с Борис Дали „Всяка нощ“ и баладата „Само за ден“. На 19 декември 2007 се появява песента „Нищо общо“, а на 28 януари 2008 излиза и клипа.<ref name="Преслава"/> През март 2008 в интернет изтичат песните „Не поглеждай в мен“ и „Хормони“. На 3 април се появява дуетната балада с DJ Дамян „Сама“. На 2 юни излиза дуетът с Устата „Страст на кристали“. На 27 юни тръгва видеото към песента „След 12“, а на 16 юли – към песента „Сто пъти“. Галена отново взима участие в лятното турне на Планета. На 12 септември на пазара е вторият самостоятелен албум на певицата „След 12“. С излизането на албума се появяват 2 нови песни баладичната песен „Ако има друга“ и фолклорният дует с Борис Дали „Наспа ли се, любе“ В края на ноември се появява един от най – големите хитове на Галена песента – „Знам диагнозата“. През есента на 2008 г. певицата участва в първия сезон на танцувалното риалити „Danicing Stars“ по bTV, където не стига до финала. За коледната програма на ТВ „Планета“ певицата представя и най-новата си балада „Неплатена сметка“. Галена стартира 2009 г. с песента „Дявола ме кара“, която излиза през февруари, а на 28 март се появява дуетът ѝ с Малина – „Много сладко“. Певицата издава още две песни – кавърът „Нещастница“ с премиера на 23 май и втори дует с Малина – „Мой“, в който участва турският певец Фатих Юрек с премиера на 4 юни. През есента издава два нови клипа – на динамичното парче „За последно“, което излиза в началото на октомври, както и на баладата „Лоша ли съм“, която излиза в средата на ноември. През ноември се появява и песента „На две големи" която става един от най – големите и хитове. А през декември излиза баладата „Черен списък“. === 2010 – 11: „Официално забранен", „Аз“ === Първата песен на Галена за 2010 е „Официално забранен“ която се появява на 25 януари. На 2 февруари 2010 г. излиза клипът към тоталния хит „На две големи“. На същата дата излиза и песента „Една целувка. През пролетта в интернет изтича песента „На линия“, която се появява на 6 март. Галена обявява, че ще издаде нов албум, който става факт на 10 май. Албумът се казва „Официално забранен“. С излизането на албума се появява клипът на песента „Тихо ми пази“, песента „Не се опитвай“ и песента „Опасен за жени“ към която излиза и ТВ версия. Галена прави промоция в заведението – Калоянова крепост в Арбанаси. През юни се появява клипът на песента „Блясък на кристали“ заедно с Андреа. През лятото певицата взима за трети път участие в турнето на „Планета“. През есента Галена издава съща композиция в два варианта – денс вариантът „Запали“ и ориенталският „За пари“. След голямата сензация, която правят трио БИК през лятото, жените от „Пайнер“ отвръщат на удара. Малина, Емилия и Галена снимат много провокативен и забавен клип към песента „Аларма“. В края на годината излиза красивата балада „С кое право“, с която Галена изпраща 2010. В началото на 2011 г. излиза клипът към баладата „С кое право“. В него участва актьорът Станислав Яневски, а за локация на снимките е избран резиденцията Евксиноград. Следват наградите на ТВ Планета, където Галена печели Певица на годината. На 12 март излиза първият дует между нея и Преслава „Хайде откажи ме“. Веднага след церемонията Галена заминава на турне в САЩ – Galena USA 2011, който минава през 6 американски града. В началото на април Галена се връща в България и продължава с участията си из страната, а турнето и в САЩ е обявено за един от най-успешните гастроли на български изпълнител. Докато е в Щатите, в Интернет изтича най-новата и песен „Да ти го дам ли“. През юни се появява и клипът към парчето. От 6 юли тръгва и клипа към песента „DJ-ят ме издаде“ на румънския композитор Кости, като видеото е към ремиксираната и по-удължена версия на песента. През лятото Галена обявява, че е готова с новия си, 4-ти самостоятелен албум. В най-горещия месец на годината, август, певицата снима клипове към всичките си нови песни в албума – 9 на брой. Първото видео, което певицата представя на публиката, е към дуета с Гъмзата „Неудобни въпроси“. Това става в началото на октомври, тъй като песента изтича в Интернет. На 16 ноември певицата прави промоция на албума „Аз“<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1940 |accessdate=2015-02-15 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304133737/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1940 }}</ref> и по-точно на новите 8 клипа, но само пред журналисти, колеги и малко фенове под формата на минифилм с малки интервюта от Галена, автори, режисьори и други членове на екипа. Мястото на промоцията е кино „Арена“. На същия ден излиза нов видеоклип – на дуетната поп песен с рапъра Кристо – „Създай игра“. На 21 ноември идва време за втори видеоклип – на динамичното парче „След раздялата“, който Галена определя като продължение на песента „Тихо ми пази“. На 25 ноември излиза третата песен и видеоклип – към гръцкозвучащата песен „Ще се проваля“. На 30 ноември е и четвъртата песен – баладата „Искам да останем будни“, която певецът Коста Марков и подарява. Двойният албум се очаква да излезе на 4 декември, затова на същия ден по ТВ „Планета“ се излъчва минифилмът, но само с части от новите песни. На 5 декември излиза целия клип към песента „Знам как“. На 8 декември излиза 6-ия клип към песента „Мразя да те обичам“. На 12 декември, когато албумът е пуснат официално на музикалния пазар, излизат и последните два видеоклипа – към песните „Тоя става“ и „Не пред хората“. === 2012 – 15: ''„Кой''“ === През март 2012 г. Галена обявява, че работи по фолклорен албум, който така и не издава. Следващият проект на певицата – песента „Спри ме“ се появява на 7 май с ефектен видеоклип. В него Галена влиза в ролята на гореща испанска танцьорка. По думите на звездата това е роля, която мечтае да изиграе от дълго време. Клипа получава награда за „Видеоклип на 2012“. В средата на август в интернет се появява песента „Много ми отиваш“, която излиза с видеоклип на 12 септември. На 28 септември в интернет изтича втората версия на песента „Дяволът ме кара 2“, която е с R'n'B звучене. През есента Галена е ко-водещ на първия брой на новата телевизионна игра [[Национална Лотария]] по [[Нова Телевизия]]. На 3 декември е факт следващата песен – „Пак ли“, а част от видеото към песента е реализирано в [[Истанбул]], [[Турция]]. Броени дни след това в интернет изтича и песента „Раздавай се". В края на декември се появява закачлива песен „Бутилка“, която е трио с Преслава и Борис Дали. В началото на 2013 г. излиза клипа към „Бутилка“ – трио с Преслава и Борис Дали. В края на април излизат новите пет диска от поредицата „Златните хитове на Пайнер“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=27594 |accessdate=2015-02-15 |archivedate=2015-02-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150215183532/http://signal.bg/view_article.php?article_id=27594 }}</ref> Галена се появява под диск 15 и включва 10 от най-големите и хитове в кариерата си дотогава. През май тя представя модната си колекция „G Spot“<ref>{{Citation |title=beyondfashionhouse.com |url=http://beyondfashionhouse.com/en/collections/i2/S/S-2013.html |accessdate=2015-02-15 |archivedate=2017-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171201150535/http://beyondfashionhouse.com/en/collections/i2/S/S-2013.html }}</ref> за модна къща „Beyond“. На връх рождения ден на Галена (21 май) излиза песента „Истински щастлива“, подарък от най-големите и фенове и един от най-добрите и приятели фотографа Костадин Кръстев – Коко. A в началото на юни е факт „Дай ми“. Песента става хит на лятото във „Фолкмаратон“.<ref name="planeta.tv">[http://planeta.tv/news/view/day_mi_na_galena_hit_na_lyato_2013_vuv_folkmaraton planeta.tv]</ref> В началото на октомври същата година излиза поредната нова песен „Кой“, която е в дует с младата надежда на попфолка [[Фики]] (синът на [[Тони Стораро]]). Удостоена с наградата „Дует на 2013“. По време на Коледните и Новогодишни празници с ТВ версии се завъртат две нови песни, а именно „Не ставам втора“ и „Завиждайте“. 2014 се оказва доста добра година за Галена. В началото на 2014 се почвяват руски кавъри на песните ѝ „Много ми отиваш“ и „Дай ми“. През лятото излиза гръцки кавър на „Кой“, а през есента сръбски кавър на „Хавана Тропикана“. На 25 април излиза първата самостоятелна песен на Галена за 2014 г. – „Точно никога“, придружена с „Интернет версия“ която по-късно бива излъчена по телевизия Планета. На 14 юли се появява първата съвместна песен на Галена с Живко Микс „Хавана Тропикана“. Певицата закрива концертите на турне Планета Лято 2014. През есента излиза втория дует с Фики „Боже, прости“, чиято видео премиера е на 13 октомври, те поставят нов рекорд в „PlanetaOfficial“, песента им има над 9 милиона гледания. Освен „Боже, прости“, Галена успява да реализира и друг дует с Фейди „Habibi“. В края на годината излиза ѝ самостоятелна песен „Криво ще ми е“. През февруари 2015 г. излиза проекта с [[Sergio]] „Пантера“. Песента бързо се възприема от феновете и прави повече от милион гледания за една седмица в [[Youtube]]. Cъщия месец на 24 за 13 път се раздават годишните музикални награди на [[Телевизия Планета]],<ref>[http://planeta.tv/news/view/televizia-planeta-razdade-13-godishni-muzikalni-nagradi Телевизия „Планета“]</ref> Галена си тръгва с четири награди една от който е най-престижната награда на церемонията фолк идол на 2014. След наградите на Телевизия Планета става ясно, че певицата подготвя дуетна песен с колежката ѝ [[Деси Слава]]. Песента носи името „В твоите очи“, а клипа към песента излиза на 29 май и за по-малко от седмица събира над 1 милион гледания.<ref>[http://planeta.tv/news/view/Galena-e-muzikalen-idol-na-2014 Галена е Музикален идол на 2014]</ref> На 11 юни по случай концерта „25 години Пайнер“ заедно с [[Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], Деси Слава, [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]] представят нов вариант на популярната народна песен ''„Лале ли си, зюмбюл ли си“.''<ref>{{Citation |title=signal.bg 6 звезди на „Пайнер“ с общ видеоклип 16 юни 2015 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=41577 |accessdate=2015-07-10 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304225937/http://signal.bg/view_article.php?article_id=41577 }}</ref> Месец по-късно на 9 юли излиза видеоклип на добруджанската народна песен – ''„Лале ли си, зюмбюл ли си“''<ref>{{Citation |title=Промо/ Звездите на Пайнер – Лале ли си, зюмбюл ли си signal.bg 10 юли 2015 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=42061 |accessdate=2015-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814171118/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=42061 }}</ref> На 8 юли излиза видеоклип на Галена е към песента „Стара каравана“.<ref>{{Citation |title=Промо / Галена – Стара каравана signal.bg 8 юли 2015 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=42013 |accessdate=2015-07-08 |archivedate=2015-07-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150709035254/http://signal.bg/view_article.php?article_id=42013 }}</ref> Същият ден излиза видеото към най-новата песен на [[Борис Дали]] е с участието на Галена и [[Галин]].<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=42031 Промо / Борис Дали, с участието на Галена и Галин – Барабанче] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150709033838/http://signal.bg/view_article.php?article_id=42031 |date=2015-07-09 }}. signal.bg. 8 юли 2015</ref> В началото на август излиза ''„Кой“'' петият и дуетният албум на Галена. Изключително приятно изненадани бяха меломаните, тъй като с албума излезе и новият дует на Галена, който този път е с Преслава. Песента носи заглавието ''„Живей“''.<ref>[http://planeta.tv/news/view/galena-predstavi-nova-fotosesia-i-duet-s-preslava planeta.tv]</ref> В началото на октомври излиза песента „Навътре в мен“, а в средата на декември „Една жена“. По време на коледните и новогодишните празници с Цветелина Янева и Галин изненадаха меломаните със съвместна празнична песен – „Коледа“. === 2016 – настояще === – На 5 януари излиза новата песен на [[Крум (певец)|Крум]] с клип към нея – „Както желаете, мис“. Тя е фютчъринг с Галена.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=44848 Крум: Нека има конкуренция, през 2016 това е най-естественото нещо]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Първия самостоятелен проект на певицата за годината носи името „Да ти олекне“ и видеоклипът и песента се появяват в края на месец февруари.<ref>{{Citation |title=Промо / Галена – Да ти олекне (29 февруари 2016 в 21:45) |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45193 |accessdate=2016-09-23 |archivedate=2016-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160924030456/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45193 }}</ref> След това, започна второто турне в [[Америка]] на певицата. Тази година, [[Коста Марков]] направи своето завръщане на музикалната сцена. Първият му проект, след близо десетгодишно отсъствие, носи името „За две жени“ и в него вземат участие Галена и [[Деси Слава]]. На 27 май 2016 заедно с видеоклип излиза дуета и с Цветелина Янева и [[Азис]] – Пей сърце.<ref>{{Citation |title=Промо/ Галена и Цветелина Янева, с участието на Азис – Пей, сърце – signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45964 |accessdate=2016-05-30 |archivedate=2016-06-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160624234758/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45964 }}</ref> На 25 юли [[Лорена]] представи дебютния си сингъл „Все ми е тая“, в който участие взема и Галена.<ref>{{Citation |title=Промо/ Лорена, с участието на Галена – Все ми е тая (signal.bg – 25 юли 2016 в 22:37) |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=46476 |accessdate=2016-09-23 |archivedate=2016-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160924022203/http://signal.bg/view_article.php?article_id=46476 }}</ref> На 21 септември излиза новото видео на [[Фики]] е към песента – „С друг ме бъркаш“. Голямата изненада в новия проект на обичания изпълнител е специалното участие на Галена.<ref>{{Citation |title=Промо/ Фики, с участието на Галена – С друг ме бъркаш – (автор: Signal.bg на 21 септември 2016 в 20:48 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=46931 |accessdate=2016-09-23 |archivedate=2016-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160924020903/http://signal.bg/view_article.php?article_id=46931 }}</ref> На 3 октомври излиза видеоклип на Галена е към песента „#МамаУраган“.<ref>{{Citation |title=Промо / Галена – #МамаУраган – автор: Signal.bg на 3 октомври 2016 в 21:10 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=47021 |accessdate=2016-10-04 |archivedate=2016-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161005120112/http://signal.bg/view_article.php?article_id=47021 }}</ref> Галена даде старта на музикалната 2017 година в ефира на Планета ТВ. Точно в полунощ официалният канал на медията в YouTube представи най-новата песента му – „Мина ми“.<ref>{{Citation |title=Промо/ Галена – Мина ми 1 януари 2017 в 00:35 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=47729 |accessdate=2017-01-02 |archivedate=2017-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170103165243/http://signal.bg/view_article.php?article_id=47729 }}</ref> На 17 февруари певицата стана майка за втори път, след като ражда втория си син Александър, а на същия ден излиза видеото към най-новата и песен „Moro mou (Бебето ми)“. В разгара на лятото, на 11 юли, Галена хвърли поредното предизвикателство – #TheBo$$. На 15 септември излезе новия сингъл на Джулия, с участието на Галена – „Поздрав за жена ти“. Близо месец по-късно бе представен видеоклипът на третия дует на Галена и Фики, озаглавен „Изневериш ли ми“. На 22 декември Галена изпълнява #ПростоШоу.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=50941 Галена е четвъртият номиниран за ФОЛК ИДОЛ 2017] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180216084550/http://signal.bg/view_article.php?article_id=50941 |date=2018-02-16 }}. signal.bg. 11 януари 2018.</ref> На 8 май [[2018]] г. излиза видеото към първата песен на Галена за годината „#ДайМиЛюбов“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Галена–ДайМиЛюбов/ Промо / Галена – #ДайМиЛюбов (08.05.2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В разгара на лятото излиза третата ѝ песен с Цветелина Янева – „Маракеш“. Видеото към песента излиза на 18 юли, а музиката и аранжимента са дело на румънския композитор Кости. Песента става голям хит и близо два месеца стои на челното място в класацията на Signal.bg „50-те най“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Галена-и-Цветелина Янева–Мараке-2/ Промо / Галена и Цветелина Янева – Маракеш (18.07.2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 8 ноември излиза видеоклипа към песента „Феноменален“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Галена–Феноменален/ Промо / Галена – Феноменален (08.11.2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 21 януари 2019 г. излиза видеоклипа към първата песен за годината „Сърце“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Галена–Сърце/ Промо / Галена – Сърце (21.01.2019)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на април излиза видеото към песента „Добре ли си“, която е в дует със сръбската звезда [[Миле Китич]].<ref>[https://signal.bg/Промо-Галена-и-Mile-Kitic–Добре-ли-си/ Промо / Галена и Mile Kitic – Добре ли си (22.04.2019)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Песента „Паника“ е летния сингъл на певицата, който излиза заедино с ефектно видео на 26 юли.<ref>[https://signal.bg/промо-галена-паника/ Промо / Галена – Паника (22.07.2019)]</ref> На 25 ноември премиера прави новия дует на Галена и Фики – Ламборгини. 2020 Галена стартира с песента „100 живота“, тя излиза за нейния имен ден на 6 май. След малко повече от месец на 16 юни премиера прави и песента на Матео – „Къде била си“, в нея Галена взима участие като фючъринг. В разгара на лятото на 25 юли се появява и първият горещ дует на Галена и Криско носещ интересното заглавие „Красиви лъжи“. След него на 18 август премиера прави и дебютното парче на племенницата на Галена – Доника. То е озаглавено „Куршум“, в него освен Галена участие взема и колегата и Меди. След успеха на първия им дует Галена и Криско представят втори, той носи заглавието „Кавала кючек“ и излиза на 30 октомври. Малко преди 2020 да приключи певицата взима участие и в проекта на Меди „Да си тук“, в него Галена не пее, а изпълнява главната женска роля. Галена представя своята първа песен за 2021 година на 19 януари – баладата, носеща заглавието „Къде беше ти“, излиза в официалния ѝ канал. {{неясно|Тя е своеобразно продължение на песента на поп фолк певеца Меди „Да си тук“.}} На 14 февруари, по случай [[Ден на влюбените|Деня на влюбените]], излиза видеоклип към акустична версия на песните „Да си тук“/„Къде беше ти“. На 8 май излиза видеото към първата дуетна песен на двамата изпълнители озаглавена „Скандал“, а на 9 юни – видеоклип към песента на Доника „Да съм твоя“, в което Галена взима участие. На 14 юни е обявено, че Галена ще е сред менторите в новия осми сезон на шоуто „[[Гласът на България]]“. На 21 юли Галена представя новата си песен „Ти не си за мен“, а две седмици по-късно на 5 август излиза клипът към третата съвместна песен с Криско „Тръпката“. На 9-ти декември се появява на бял свят [https://www.youtube.com/watch?v=LnQHO-JHRLI "А+Г=ВНЛ"] в дует с [[Азис]], песента веднага бива забелязана и за 24 часа клипът събира 1 милион гледания в платформата [[Ютюб|YouTube]], с което бива поставен рекорд за най-гледан музикален клип за един ден в [[България]]. След 5-месечна пауза на 31 май 2022 г. излиза новата песен озаглавена „Еуфория“. == Международни проекти == === 2013 – 15: ''Body Language'' === През 2013 г. Галена стартира международен проекти. На 17 юни илиза новата и песен ''Vatreno, vatreno'', която е в дует със сръбския рап изпълнител [[Емси Стоян|MC Stojan]]. През 2014 г. Галена изненада феновете с англоезично парче. Парчето е озаглавено ''Body Language'' и е представено от [[Roton Music]]. На 24 юни 2015 г. излиза видеоклипа към новата чуждо-езична песен на Галена със заглавие ''Te Quiero'' заедно с румънската група „[[Акчент]]“.<ref>{{Citation |title=Промо / Akcent и Галена – Te Quiero – signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=41753 |accessdate=2015-11-01 |archivedate=2015-11-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151117022559/http://signal.bg/view_article.php?article_id=41753 }}</ref> == Модна дейност == През 2013 г. създава специална линия за марката Beyond. Линията наречена G Spot – Galena for Beyond. Певицата работи в колаборация със своя дългогодишен стилист Добромир Киряков и Борче Ристовски. == ЛГБТ активизъм == Галена е основният изпълнител на официалния концерт на [[София Прайд]] през 2019 г.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/hiliadi-se-vkliuchiha-v-sofia-prajd-2019-snimki-704982.html offnews.bg]</ref> Галена е описана като активист в „Хора с глас“, издание на фондация „GLAS“, профилиращо 37 правозащитници на [[ЛГБТ]] права в България.<ref>[https://huge.bg/fondatsia-glas-izdava-kniga-s-istoriite-na-37-lgbti-lichnosti-i-sayuznitsi/ Фондация GLAS издава книга с историите на 37 ЛГБТИ личности и съюзници], huge.bg, 11 юни 2021 г.</ref> == Дискография == {{основна|Дискография на Галена}} === Студийни албуми === * ''Галена'' (2006)<ref>[https://web.archive.org/web/20150326162003/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=114 Галена (албум)]</ref> * ''След 12'' (2008)<ref>[https://web.archive.org/web/20150326165252/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=115 След 12 (албум)]</ref> * ''Официално забранен'' (2010)<ref>[https://web.archive.org/web/20150326123353/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1024 Официално забранен (албум)]</ref> * ''Аз'' (2011)<ref>[https://web.archive.org/web/20150326111016/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1940 Аз (албум)]</ref> * ''Кой'' (2015)<ref>[http://planeta.tv/news/view/albumat-koigalena-metafora-na-mnogoto-lica-na-zvezdata Албумът „Кой“ на Галена – метафора на многото лица на звездата]</ref> === Компилации === * ''Златните хитове на Пайнер 15 – Галена'' (2013)<ref>[https://web.archive.org/web/20150630120635/http://signal.bg/view_article.php?article_id=27594 ВИЖ поредните 5 CD-та от „Златните хитове на Пайнер“]</ref> == Турнета и самостоятелни концерти == '''Самостоятелно турне''' * Галена – USA Tour (2011) * Галена – USA Tour and Canada (2016) * Галена – USA Tour (2018) '''Концерти зад граница''' – [[Турция]], [[Северна Македония]], [[Испания]], [[Белгия]], [[Великобритания]], [[Германия]], [[САЩ]]. <ref>{{Citation |title=Planeta.tv |url=http://payner.bg/singers.php?galena |accessdate=2015-06-12 |archivedate=2019-11-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191101132758/http://www.payner.bg/singers.php?galena }}</ref> == Hагради == === Годишни музикални награди на „[[Планета ТВ]]“ === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="180"|Година !width="450"|Получател !width="450"|Награда |- | 2006 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Мис Секси 2006 |- | align="center" rowspan=2|2007 | Утешителна награда | style="background: #ddffdd" align="center"| Рингтон на годината |- | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Най-прогресиращ изпълнител |- | align="center" rowspan=2|2008 | Знам диагнозата | style="background: #ddffdd" align="center"| Дискотечен хит |- | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Най-прогресиращ изпълнител |- | 2009 | За последно | style="background: #ddffdd" align="center"| Рингтон на годината |- | align="center" rowspan=3|2010 | Тихо ми пази | style="background: #ddffdd" align="center"| Специална награда на радио „Веселина“ за Хит на годината |- | Аларма | style="background: #ddffdd" align="center"| Артистично присъствие на изпълнител във видеоклип |- | rowspan="2" align="center" |Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Певица на годината |- | align="center" rowspan=3|2011 | style="background: #ddffdd" align="center"| Посланик на българската музика зад граница |- | DJ-ят ме издаде | style="background: #ddffdd" align="center"| Дискотечен хит |- | Аз | style="background: #ddffdd" align="center"| Албум на годината |- |- | align="center" rowspan=2|2012 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Оригинално присъствие на клубна сцена |- | Спри ме | style="background: #ddffdd" align="center"| Видеоклип на годината |- | align="center" rowspan=3|2013 | Кой | style="background: #ddffdd" align="center"| Дует на годината |- | Дай ми | style="background: #ddffdd" align="center"| Видеоклип на годината |- | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Певица на годината |- | align="center" rowspan=4|2014 | rowspan="3" align="center" |Хавана Тропикана | style="background: #ddffdd" align="center"| Най-излъчвана песен в ефира на радио Веселина |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Дискотечен хит |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Видеоклип на годината |- | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Музикален идол |- | align="center" rowspan=5|2015 | В твоите очи | style="background: #ddffdd" align="center"| Дует на годината |- | Една жена | style="background: #ddffdd" align="center"| Артистично присъствие на изпълнител във видеоклип |- | rowspan="3" align="center" |Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Оригинално присъствие на концертната сцена |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Най-гледан изпълнител в YouTube |- | style="background: #ddffdd" align="center"| Музикален идол |} === Други награди === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="180"|Получател !width="450"|Церемония !width="450"|Награда |- | 2005 | <small>Галена</small> | <small>Скопски филиграни</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>2-ра награда на публиката</small><ref name="www.galena-official.com">[http://www.galena-official.com/p/blog-page.html www.galena-official.com]</ref> |- | align="center" rowspan=2|2007 | <small>Галена</small> | <small>Годишни награди на списание „Блясък“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Удар на годината</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | <small>Галена</small> | align="center" rowspan=2|<small>Годишни награди на „Нов фолк“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Най-прогресиращ изпълнител</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | rowspan="3" align="center" |2008 | <small>Знам диагнозата</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Кавър версия на годината</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | <small>Галена</small> | <small>Годишни награди на радио „Романтика“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Изпълнител на авантюра</small> |- | <small>Галена</small> | <small>Награди на списание „ОК“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Мис опасни връзки</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | align="center" rowspan=2|2009 | <small>За последно</small> | <small>Годишни награди на радио „Романтика“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен за секс</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | <small>За последно</small> | <small>Годишни награди на „Нов фолк“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Видеоклип на годината</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | align="center" rowspan=3|2010 | <small>Галена</small> | <small>Годишни награди на радио „Романтика“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Изпълнителка №1 на любовни песни</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | <small>Тихо ми пази</small> | <small>Годишни награди на „Нов фолк“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен на годината</small> |- | <small>Галена</small> | <small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Фолк идол на годината</small><ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=12714 |accessdate=2015-02-13 |archivedate=2011-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110926194306/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=12714 }}</ref> |- | rowspan="4" align="center" |2011 | <small>Аз</small> | <small>Годишни награди на „Нов фолк“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Албум на годината</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- |<small>Аз</small> | <small>Годишни награди на радио „Романтика“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Албум на годината</small> |- | <small>Галена</small> | <small>Годишни награди на „Нов фолк“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Оригинално сценично присъствие</small><ref name="www.galena-official.com"/> |- | <small>Галена</small> | align="center" rowspan=4|<small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Фолк идол на годината</small><ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=19026 |accessdate=2015-02-13 |archivedate=2015-02-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150214011817/http://signal.bg/view_article.php?article_id=19026 }}</ref> |- | 2013 | <small>Кой</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен на годината</small><ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_people.php?people_id=6&tab=bio&tab=home |accessdate=2015-02-13 |archivedate=2015-03-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150326110132/http://signal.bg/view_people.php?people_id=6&tab=home&tab=bio }}</ref> |- | rowspan="9" align="center" |2014 | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center" | <small>„Най-харесвана попфолк певица</small> |- | <small>Хавана Тропикана</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен на годината</small><ref>{{Citation |title=Избрахте! „Хавана Тропикана“ е Попфолк хит на 2014 година |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39012 |accessdate=2015-02-13 |archivedate=2015-02-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150214003427/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39012 }}</ref> |- | <small>Хавана Тропикана</small> | <small>„Folk club REVUE“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен на годината</small> |- | <small>Хавана Тропикана</small> | align="center" rowspan=2|<small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Видеоклип на годината</small><ref>{{Citation |title=„Хавана Тропикана“ е попфолк клип на 2014 година |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39034 |accessdate=2015-02-13 |archivedate=2015-02-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150214003717/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39034 }}</ref> |- | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Фолк идол на годината</small><ref>{{Citation |title=Избрахте! Галена е „Фолк идол 2014“ |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39366 |accessdate=2015-02-16 |archivedate=2015-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150216055544/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39366 }}</ref> |- | <small>Боже прости</small> | align="center" rowspan=2| <small>„Folk club REVUE“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Дует на годината</small> |- | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Певица на годината</small> |- | <small>Галена</small> | <small>„The Cotton club“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Певица на годината</small> |- | <small>Галена</small> | <small>„Best Erotic Model“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Секс идол на годината</small><ref>{{Citation |title=Галена и Фики с награда „Секс идол на годината“ |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=37798 |accessdate=2015-02-16 |archivedate=2015-02-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150215205037/http://signal.bg/view_article.php?article_id=37798 }}</ref> |- | rowspan="5" align="center" |2015 | <small>Галена</small> | <small>„Академията за мода“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Модна икона</small><ref>{{Citation |title=Галена получи приз Модна икона 2015 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=44517 |accessdate=2015-12-10 |archivedate=2015-12-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151211092637/http://signal.bg/view_article.php?article_id=44517 }}</ref> |- | <small>Стара каравана</small> | align="center" rowspan=2| <small>„Folk club REVUE“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Песен на годината</small> |- | <small>В твоите очи</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Дует на годината</small> |- | <small>Една жена</small> | <small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Видеоклип на годината</small><ref>{{Citation |title=popfolk music awards 2015 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45020 |accessdate=2016-02-09 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814122535/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45020 }}</ref> |- | <small>В твоите очи</small> | <small>„Live Music Awards“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Дует на годината</small> |- | 2016 | <small>Галена</small> | rowspan="4" align="center" | <small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Фолк идол на годината</small><ref>{{Citation |title=Галена е носител на приза Фолк идол 2016 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=48095 |accessdate=2017-02-16 |archivedate=2017-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170216213228/http://signal.bg/view_article.php?article_id=48095 }}</ref> |- | rowspan="2" align="center" |2017 | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Най-харесвана попфолк певица</small><ref>{{Citation |title=Най-харесвана попфолк певица 2017 |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=48284 |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2017-03-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170312031942/http://signal.bg/view_article.php?article_id=48284 }}</ref> |- | <small>#TheBo$$</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Видеоклип на годината</small><ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=51304 #TheBo$$ на Галена е „Видеоклип 2017“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |- | 2018 | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Най-харесвана попфолк певица</small><ref>[http://signal.bg/галена-най-харесвана-попфолк-певица-2018/ Галена е най-харесвана попфолк певица за 2018 г.]</ref> |- | rowspan="3" align="center" |2020 | <small>Галена</small> | rowspan="4" align="center" | <small>Годишни награди на „Signal.bg“</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Фолк идол на годината</small> |- | <small>100 живота</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Видеоклип на годината</small> |- | <small>100 живота</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Попфолк хит на годината</small> |- | 2021 | <small>Галена</small> | style="background: #ddffdd" align="center"| <small>Най-харесвана попфолк певица</small> |} == Музикални успехи == === Годишни награди на Signal.bg === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година ! width="220" |Изпълнител ! width="325" |Фолк идол<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/last.php?category_id=18 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160726041604/http://signal.bg/last.php?category_id=18 }}</ref> |- | align="center" rowspan="1" |2010 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2011 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2014 | Галена<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39366 |accessdate=2015-02-16 |archivedate=2015-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150216055544/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39366 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2016 | Галена<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=48095 |accessdate=2017-02-16 |archivedate=2017-02-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170216213228/http://signal.bg/view_article.php?article_id=48095 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2020 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} === 10-те най === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година ! width="220" |Изпълнител ! width="325" |10-те най-влиятелни попфолк изпълнители<ref>[http://www.10te.bg/zabavlenie/muzika/10-te-nai-vliyatelni-pop-folk-izpalniteli-na-2014-g/ www.10te.bg]</ref> |- | align="center" rowspan="1" |2013 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2014 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan="1" |2015 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- |} === Звездно === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година ! width="220" |Получател ! width="325" |Най-стилно облечен изпълнител на ГМН на Планета |- | align="center" rowspan="1" |2012 | Галена | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} === Фолкмаратон === {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година ! width="220" |Получател ! width="325" |Хит на лятото |- | rowspan="1"|2013 | „Дай ми“<ref name="planeta.tv"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | rowspan="1"|2014 | „Хавана Тропикана“ | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Източници == <div style="height: 350px; overflow: auto; padding: 3px; border:0px solid #AAAAAA;"> <references /> </div> == Външни препратки == {{уикицитат|Галена}} * [http://www.galena-official.com Официален уеб сайт] * [http://beyondfashionhouse.com/ Модна къща „Beyond“] * [http://www.payner.bg/singers.php?galena Галена] в [[Пайнер]] * [http://www.facebook.com/galenamusic Галена] във [[Facebook]] * [http://www.instagram.com/galena1 Галена] в [[Instagram]] {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Родени в Смядово]] 7b7wmxmmxrh85mn6pl9njjrw0al358s 0 211531 11463572 11463525 2022-07-19T12:00:24Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Йоана Буковска-Давидова | портрет = | обяснение = българска актриса | роден-място = [[Габрово]], [[България]] | починал-място = | активност = 1994– | брачен партньор = [[Петър Попйорданов]] (2001 – 2004; разведени)<br>Иван Давидов (2011 – ) | деца = 2 | значими роли = | награди = }} '''Йоана Василева Буковска-Давидова''' е българска актриса. == Биография == Родена е на 8 април 1977 г. в [[Габрово]]. Майка ѝ, Велина Милчева, е журналист и кинопедагог, а вторият ѝ баща, Христо Буковски, е журналист и писател. Йоана завършва [[9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“]] в [[София]] и [[НАТФИЗ]] в класа на проф. Снежина Танковска и доц. [[Андрей Баташов]] през 2000 г. Състудентка е на [[Теодора Духовникова]] и [[Александър Митрев]]. [[Файл:Steps-YOANA BUKOVSKA - DAVIDOVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] - пано с отпечатъци, послание и шарж на Йоана Буковска - Давидова.]] Играе в детско-юношеската театрална студия към [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], [[Театър 199]], [[театър „Българска армия“]] (от 2001). Има пано с отпечатъците ѝ на Стената на славата пред Театър 199. == Театрални роли == ; [[Театър 199]] * „Есенна соната“ ([[Ингмар Бергман]]) – Хелена * „Симулатор за чифтосване“ ([[Джоузеф Скримшоу]]) – Миранда * „Госпожица Юлия“ ([[Аугуст Стриндберг]]) * „Седем дни от живота на Симон Лаброс“ ([[Карол Фрешет]]) * „Хаос“ (Мика Миляхо) - София ; Други * „Ромео и Жулиета“ ([[Уилям Шекспир]]) – Жулиета * „Железният светилник“ ([[Димитър Талев]]) – Божана Бенкова == Награди == * 2009 – награда „за главна женска роля“ на 12 международен филмов фестивала в [[Бердянск]], [[Украйна]] за ролята на (Нели Кодева) във филма на Дочо Боджаков „[[Моето мъничко нищо]]“. * 2007 – специална награда на журито на „15-и Международният филмов фестивал „Любовта е лудост““ с филма „Моето мъничко нищо“. * 2006 – актьорска награда „Мелполет“ – за ролята на (Цена) в „Змей“. * 2006 – наградата за театър по случай 150-годишнината от първото българско театрално представление – [[Шумен]], за ролята на (Цена) в спектакъла „Змей“ по [[Петко Тодоров]]. * 2003 – специалната награда „на [[Съюз на артистите в България|САБ]]“ за ролята на (Карол) в спектакъла „Олеана“ от [[Дейвид Мамет]]. * 2000 – наградата „Златна ракла“ „за най-добра актриса“ за ролята на (Стела) в „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“. * 2001 – АСКЕЕР „за поддържаща женска роля“, за ролята на (Хелена) в спектакъла „Есенна соната“ на [[Ингмар Бергман]]. * 1994 – награда „за спектакъл“, присъдена на „Две усмивки на Чехов“ в [[Авиньон]], [[Франция]]. * 1994 – наградата на фестивала „Време“ за ролята на (Жулиета) в спектакъла „Ромео и Жулиета“ от [[Шекспир]]. == Участия на фестивали == * 1994 – Международен фестивал „Време“ за детско-юношески трупи във [[Враца]] със спектакъла „Ромео и Жулиета“ от [[Шекспир]]. * 1994 – Фестивала в [[Авиньон]] [[Франция]], участие в раздела „ОFF-театър на младите“ със спектакъла „Две усмивки на Чехов“ (“Предложение“ и „Юбилей“ на Чехов) * 2000 – Гост на 53-тия фестивал в [[Кан (Нормандия)|Кан]] Франция с филма „[[Смърт, любов и съдба на борда на Ориент експрес]]“ * 2000 – 25-и международен фестивал за телевизионно филмово творчество „Златната ракла“ в [[Пловдив]] с филмите „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ и „[[Магьосници]]“. * 2000 – Гост на фестивала „Златна роза“ във [[Варна]] с филма „Магьосници“. * 2001 – 26-и международен фестивал за телевизионно филмово творчество „Златна ракла“ в [[Пловдив]] с филма „[[Най-важните неща]]“ * 2003 – 27-и международен фестивал за телевизионно филмово творчество „Златна ракла“ в Пловдив с филма „Отвъд чертата“ * 2004 – Гост на фестивалите „Златна роза“ и „Любовта е лудост“ във [[Варна]] с филма „[[Отвъд чертата]]“ * 2005 – 29-и международен фестивал за телевизионно филмово творчество „Златна ракла“ в [[Пловдив]] с филма „[[Патриархат (сериал)|Патриархат]]“. * 2007 – 15-и Международният филмов фестивал „Любовта е лудост“ с филма „[[Моето мъничко нищо]]“, получил Специалната награда на журито. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година ! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2022 || [[Лъжите в нас]]<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал], сайт на Нова телевизия, 20 януари 2022.</ref> || || || прокурор Адриана Чуковска |- | 2019 || [[Денят на бащата]] || 6 || || Балабанова |- | 2016 – 2017 || [[Откраднат живот]] || 187 || || Виолета Захариева |- | 2013 || ''Victor Young Perez'' || || Франция, Израел, България || доктор Голдщайн |- | 2011 – 2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || Анна Неделчева |- | 2009 || [[Братът на охлюва]] || || || психоложката Еми Стефанова |- | 2009 || [[Фокусници]] || || || |- | 2009 || ''Playing Marbles'' || || || Мария |- | 2008 || ''Naive'' || || Франция || |- | 2008 || [[Военен кореспондент]] || || || г-ца Регина |- | 2008 || [[Огън и вода]] || || || майката |- | 2007 || [[Малки разговори]] || || || Елена |- | 2007 || [[Шивачки]] || || || Стела |- | 2007 || [[Моето мъничко нищо]] || || || Нели Кодева |- | 2005 || [[Механикът (филм)|Механикът]] (The Mechanik)|| || САЩ, Германия || броячката |- | 2005 || [[Човекът-акула]] (Hammerhead: Shark Frenzy)|| || Аруба, САЩ, Германия || жена 2, жертва |- | 2004 || [[Далида (филм)|Далида]] (Dalida)|| || Франция, Италия || Агата |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || учителката Здравка |- | 2003 || [[Отвъд чертата]] || || || Елка |- | 2003 || [[Морски пехотинци (филм)|Морски пехотинци]] (Marines)|| || САЩ || младата жена |- | 2002 || [[Механики на любовта]] || || || Елизабет |- | 2002 || [[Как се става капиталист]] || || Франция || Каролин |- | 2001 || [[Смърт, любов и съдба на борда на Ориент експрес]]<br>(Death, Deceit & Destiny Aboard the Orient Express)|| || Канада, Великобритания, България, Италия || Надя, руската балерина |- | 2001 || [[Най-важните неща]] || 2 || || Ангелина |- | 2000 || [[Пансион за кучета (филм)|Пансион за кучета]] || || || момиче от плажа |- | 2000 || [[Магьосници]] || 4 || || принцеса Лилия |- | 1999 || [[Дунав мост (сериал)|Дунав мост]] || 7 || || Стела |- | 1998 || ''Creep'' || || || Йоана |- | 1997 – 1998 || [[Самодивка и Караконджо]] || || || Самодивка |- | 1996 || [[Приятелите на Емилия]] || || Франция, Швейцария, България || момичето от новелата „Краят на един роман“ |- | 1996 – 1997 || ''Извън граници'' (Hors limites) || 2 || Франция, България || младата проститутка Валентина |- | 1995 || [[Тайнственият спътник]] || || Франция || Лиз |- | 1995 || [[Съветите на леля Мери]] || 3 || || най-възрастната сестра |} == Озвучаване == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година ! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2008 || [[Шаолински двубои]] || || Български [[дублаж]] || Вуя и Кимико |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Йоана Буковска}} * {{икона|en}} {{IMDb name|0099407}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/461938/ Йоана Буковска в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Буковска, Йоана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Габрово]] 23sf2rej69xi23zg7xv31m6ue3zn489 0 213331 11463834 11199205 2022-07-19T15:05:44Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор, режисьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Петър Вл. Батаклиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[Брацигово]] на [[23 ноември]] [[1961]] г. Завършва средното си образование в родния си град, а след военната си служба учи във [[ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] и завършва „Актьорско майсторство“ в класа на [[Николай Люцканов]]. Играе в [[Драматичен театър „Антон Страшимиров“|Разградския]], [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Шуменския]] и [[Драматичен театър - Пловдив|Пловдивския театър]]. Емигрира в [[Канада]] през [[1989]] г. След няколко години митарства и борба за насъщния успява да пробие в театралните среди и се утвърждава като талантлив актьор, а по-късно и като режисьор. Той е високо оценен от канадската публика и критика, а за участието си в спектакъла „В очакване на Годо“ получава ''Revelation'' – най-високата награда на канадската критика. Преподавател е в Театралната академия в [[Монреал]]. == Филмография == * [[Мъгливи брегове]] (1985) – Любчо == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160305001743/http://www.canada-culture.tv/Studio1/Theatre-PetarBatakliev1-BG.html Петър Батаклиев, актьор, режисьор, Монреал], Canada-culture.tv {{Мъниче|Актьор|България|Канада}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България|Канада}} {{СОРТКАТ:Батаклиев, Петър}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Канадски режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели във висши училища в Канада]] [[Категория:Българи емигранти в Канада]] [[Категория:Родени в Брацигово]] e7chm50pfelcu4k5rk8tn8690cceo6a 11463941 11463834 2022-07-19T19:05:34Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор, режисьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Петър Вл. Батаклиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[Брацигово]] на [[23 ноември]] [[1961]] г. Завършва средното си образование в родния си град, а след военната си служба учи във [[ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] и завършва „Актьорско майсторство“ в класа на [[Николай Люцканов]]. Играе в [[Драматичен театър „Антон Страшимиров“|Разградския]], [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Шуменския]] и [[Драматичен театър - Пловдив|Пловдивския театър]]. Емигрира в [[Канада]] през [[1989]] г. След няколко години митарства и борба за насъщния успява да пробие в театралните среди и се утвърждава като талантлив актьор, а по-късно и като режисьор. Той е високо оценен от канадската публика и критика, а за участието си в спектакъла „В очакване на Годо“ получава ''Revelation'' – най-високата награда на канадската критика. Преподавател е в Театралната академия в [[Монреал]]. == Филмография == * [[Мъгливи брегове]] (1985) – Любчо == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20160305001743/http://www.canada-culture.tv/Studio1/Theatre-PetarBatakliev1-BG.html Петър Батаклиев, актьор, режисьор, Монреал], Canada-culture.tv * [https://www.canadiantheatre.com/dict.pl?term=Batakliev%2C%20Peter Batakliev, Peter], Canadian Theatre Encyclopedia {{Мъниче|Актьор|България|Канада}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България|Канада}} {{СОРТКАТ:Батаклиев, Петър}} [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Канадски режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели във висши училища в Канада]] [[Категория:Българи емигранти в Канада]] [[Категория:Родени в Брацигово]] snqeq7phl1wpn2agzgqmyn2g5mnze4k 0 215239 11464081 10106014 2022-07-19T20:50:29Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = ФК Норич Сити | герб =Norwich_City_Crest_(2022).png | оригинално име = ''Norwich City Football Club'' | прозвище = „Канарчетата“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1902|06|17}} | разформирован = | стадион = [[Кароу Роуд]] | капацитет = 27 244 | собственик = Делия Смит | президент = Алън Боукет | старши треньор = {{флагче|Германия}} Даниел Фарке | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2018/19 | място = [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]] '''1-во''' | pattern_la1 = _norwich1920h | pattern_b1 = _norwich1920h | pattern_ra1 = _norwich1920h | pattern_sh1 = _norwich1920h | pattern_so1 = _norwich1920h | leftarm1 = FFEE00 | body1 = FFEE00 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 007020 | socks1 = FFEE00 | pattern_la2 = _norwich1920a | pattern_b2 = _norwich1920a | pattern_ra2 = _norwich1920a | pattern_sh2 = _norwich1920a | pattern_so2 = _norwich1920a | leftarm2 = EE0500 | body2 = EE0500 | rightarm2 = EE0500 | shorts2 = EE0500 | socks2 = EE0500 | pattern_la3 = _norwich1920t | pattern_b3 = _norwich1920t | pattern_ra3 = _norwich1920t | pattern_sh3 = _norwich1920t | pattern_so3 = _norwich1920t_long | leftarm3 = 4A4A4A | body3 = 4A4A4A | rightarm3 = 4A4A4A | shorts3 = 4A4A4A | socks3 = 4A4A4A }} '''ФК Норич Сити''' ({{lang|en|Norwich City Football Club}}) е английски футболен клуб от град [[Норич]], [[Англия]]. През сезон 2018/19 отборът става шампион на [[Чемпиъншип]] и през сезон 2019/20 се състезава във [[Висша лига|Висшата лига]]. Прякорът на отбора е '''Канарчетата'''. == История == Клубът е създаден на [[17 юни]] [[1902]] г. Първия мач на отбора е срещу [[Харлич & Паркестън]] на стадион [[Ню Маркет Роуд]]. Първоначално прякорът на отбора е „гражданите“, но от [[1907]] г. е заменен с познатия „канарчетата“ заради жълто-зеления екип. По-късно отборът почва да се състезава в Южната Лига. След сформирането на Дивизия 2 на Футболна Лига в Англия, Норич се присъединява към нея и тимът започва подем. Най-голямата победа на отбора е 10:2 срещу [[Ковънтри Сити]] (сезон 1933 – 34), а на следващия сезон получава промоция в Дивизия 2 на Футболна Лига. През следващата година футболният клуб се премества на сегашния си стадион [[Кароу Роуд]] и дебютира с победа над [[Уест Хям Юнайтед]] с 4:3 във Втора дивизия. Най-интересният момент през следващите четири сезона е посещението на крал Джордж VI на стадиона на [[29 октомври]] [[1938]] г. В края на сезона, обаче канарчетата изпадат в Трета дивизия. През [[1939]] г. година състезанията в лигата са прекъснати поради избухването на [[Втората световна война]]. Мачовете се възобновяват през сезон 1946 – 47 г. като Сити завършват на 21 място този и следващия сезон. Следващите няколко години Норич се класират във втората половина на таблицата в Трета дивизия, а през сезон 1956 – 57 г. завършват на дъното, след което Том Паркър се завръща като мениджър на клуба. През сезон 1958/59 г. футболистите на третодивизионния Норич Сити достигат полуфинал за [[ФА Къп]], като отстраняват по пътя си първодивизионните [[Тотнъм]] и [[Манчестър Юнайтед]]. Следващия сезон 1959/60 г. канарчетата печелят промоция за Втора дивизия като завършват втори след [[Саутхямптън]]. През последвалия сезон отборът завършва на четвърто място в лигата. През [[1962]] г. под ръководството на Рон Ашман Норич Сити печели първия си трофей – купата на лигата, след като побеждава на финала [[Рочдейл]] с общ резултат от двата мача 4:0, след продължения. Под ръководството на мениджъра Рон Сондърс през сезон 1971 – 72 г. Норич Сити достига най-високото ниво на английския футбол – Първа дивизия. Първата поява на отбора на [[стадион Уембли]] е през [[1973]] г., когато канарчетата губят финала за купата на лигата от Тотнъм с 1:0. Следва изпадане на Сити във Втора дивизия през [[1974]] г. и идването на нов мениджър на отбора – Джон Бонд. След изключително успешен сезон канарчетата се завръщат в Първа дивизия и отново играят на стадион Уембли за финала на купата на лигата, който отново губят с 1:0, този път от [[Астън Вила]]. През сезон 1984/85 г. под ръководството на мениджъра Кен Браун Норич Сити вдигат за втори път купата на лигата, след като печелят финала със [[Съндърланд]] с 1:0. Очакваният дебют на канарчетата в Европа през сезон 1985 – 86 г. се отлага поради събитията на [[стадион Хейзъл]] и последвалото наказание за английските отбори в евротурнирите. През същия сезон футболистите на Сити стават шампиони на Втора дивизия и печелят промоция за Първа. Челното класиране на Норич в Първа дивизия през сезоните 1986 – 87 г. и 1988 – 89 г. е достатъчно, за да играе отборът в купата на УЕФА, но наказанието на английските отбори е още в сила. През този период канарчетата продължават с добрите игри и достигат полуфинал за [[ФА Къп]] през [[1989]] г. и [[1992]] г. През сезон 1992/93 г. Норич Сити е водач в новоучредената английска Висша лига през по-голямата част от сезона, но след колебание в играта през последните седмици завършва на трета позиция след шампиона [[Манчестър Юнайтед]] и втория [[Астън Вила]]. Следващия сезон отборът на канарчетата играе за първи път в евротурнирите за купата на УЕФА, като е отстранен от [[Интер]] Милано в третия кръг, но преди това победждава [[Байерн Мюнхен]] с 2:1. Канарчетата остават единственият английски клуб победил, германците на Олимпийския стадион. Майк Уолкър напуска Норич като мениджър през януари [[1994]] г., за да поеме отбора на [[Евертън]]. Той е заменен от Джон Дихън, който извежда клуба до 12 място през сезон 1993 – 94 г. Следващия сезон клубът изпада в Първа дивизия, като малко преди това мениджърът Дихън подава оставка и Норич доиграва сезона с неговия помощник Гари Мегсън. [[Мартин О'Нийл]] е назначен за мениджър през лятото на [[1995]] г. След шест месеца начело на Норич Сити, новият мениджър подава оставка в резултат на спор с президента на канарчетата Робърт Чейс за финансовото състояние на клуба. След протестите на привържениците на Норич Робърт Чейс продава клуба на Geoffrey Watling. Английската телевизионна готвачка Делия Смит и нейният съпруг Майкъл Уин-Джоунс купуват по-голямата част от акциите на клуба от Watling през [[1996]] г. и Майк Уолкър отново застава начело на канарчетата. Той не успява да повтори успеха си, постигнат при първия си престои в отбора, и е уволнен два сезона по-късно, след като класира отбора в средата на таблицата на Първа дивизия. Найджъл Уортингтън поема клуба през декември [[2000]] г. след неуспешни две години за Норич под ръководството на [[Брус Риъх]] и [[Брайън Хамилтън]]. Играчите на Сити празнуват завръщането си в елита на Англия през [[2004]] г. В последвалия сезон Норич отново изпада в Първа дивизия, въпреки че побеждава [[Манчестър Юнайтед]] (2:0) и [[Нюкасъл Юнайтед]] (2:1). През следващите няколко години до януари [[2009]] г. канарчетата играят в Първа дивизия ([[Чемпиъншип]]), като мениджъри на клуба са Питър Гранд, Дъг Ливърмур, Джим Дафи и [[Глен Рьодер]], които се представят на ниско ниво. В ранния следобед на 14 януари Глен Рьодер е освободен от поста мениджър на клуба, след като от 60 изиграни мача отборът на Норич печели само 20. Седмица по-късно за мениджър на клуба е назначен шотландецът [[Брайън Гън]], който не успява да спаси Норич от изпадане от Чемпиъншип. След пъвият мач в новата лига за сезон 2009/10 Брайън Гън е уволнен и на негово място идва [[Пол Ламбърт]]. С новия си мениджър Норич става шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] и се завръща в [[Чемпиъншип]]. След нов много силен сезон 2010/11 за Норич Сити, отборът се завръащ във [[Английска висша лига|Висшата лига]] след шестгодишно отсъствие. През сезон 2011 – 12 възходящата линия на Норич продължи, като момчетата на Пол Ламбърт се класират на дванадесето място. За съжаление на всички фенове на „канарчетата“ Пол Ламбърт напуска отбора след този сезон в посока Астън Вила. След това като мениджъри на Норич се изреждат Крис Хютън, Нийл Адамс и Алекс Нийл, които не успяват да задържат дълготрайно клуба във Висшата лига. Норич Сити изпада в [[Чемпиъншип]] като от началото на сезон 2017/18 начело на отбора е германецът Даниел Фарке – първият мениджър чужденец в историята на клуба. През сезон 2018/19 отборът печели първото място в [[Чемпиъншип]] и през сезон 2019/20 се завръща във [[Висша лига|Висшата лига]]. == Постижения == * Шампион на [[Чемпиъншип]] – 1971 – 72, 1985 – 86, 2003 – 04, 2018 – 19 * Шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] – 1933 – 34, 2009 – 10 * Носител на [[Карлинг Къп]] – 1962, 1985 == Настоящ състав == * Към 04.11.2016 {{фс старт}} {{фс играч|номер= 1 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Ангъс Гън]] }} {{фс играч|номер= 2 | страна=Португалия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Иво Пинто]]}} {{фс играч|номер= 3 | страна=Англия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джеймс Хъсбанд]] }} {{фс играч|номер= 4 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Харисън Рийд]] }} {{фс играч|номер= 5 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Ръсел Мартин]]}} (капитан) {{фс играч|номер= 6 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Кристоф Цимерман]]}} {{фс играч|номер= 7 | страна=Шотландия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Стивън Нейсмит]]}} {{фс играч|номер= 8 | страна=Босна и Херцеговина| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Марио Вранчич]]}} {{фс играч|номер= 9 | страна=Португалия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Нелсън Оливейра]]}} {{фс играч|номер=10 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Камерън Джером]]}} {{фс играч|номер=11 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джош Мърфи]]}} {{фс играч|номер=12 | страна=Уелс| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Марли Уоткинс]]}} {{Фс играч|играч=[[Пол Джоунс]]|номер=13|позиция=[[вратар|В]]|страна=Англия}} {{фс играч|номер=14 | страна=Ирландия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Уес Хулахан]]}} {{Фс играч|играч=[[Тим Клозе]]|номер=15|позиция=[[защитник (футбол)|З]]|страна=Швейцария}} {{фс играч|номер=16 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Мат Джарвис]]}} {{фс играч|номер=17 | страна=Холандия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Яник Вилдсхът]]}} {{Фс играч|играч=[[Марко Щиперман]]|номер=18|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{Фс играч|играч=[[Том Трибул]]|номер=19|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{фс играч|номер=21 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Алекс Причард]]}} {{фс играч|номер=23 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джеймс Мадисън]]}} {{фс играч|номер=26 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джамал Люис]]}} {{фс играч|номер=27 | страна=Норвегия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Александър Тетей]]}} {{фс играч|номер=28 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Марсел Франке]]}} {{фс играч|номер=29 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Реми Матюс]]}} {{фс играч|номер=31 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Грант Ханли]]}} {{фс играч|номер=33 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Майкъл МакГавърн]]}} {{фс играч|номер=34 | страна=Уелс| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Луис Томпсън]]}} {{фс край}} === Под наем === {{фс старт}} {{фс играч|номер=22 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Бен Годфри]]}} ''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 24 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Хари Тофоло]]}} ''(В [[Донкастър]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 30 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Карлтън Морис]]}} ''(В Шрозбъри до края на сезон 2017/18 г.)'' {{фс играч|номер= 38 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Луис Рамзи]]}} ''(В [[Уокинг]] до края на сезон 2017/18 г.)'' {{Фс играч|играч=[[Ебоу Адамс]]|номер=46|позиция=[[нападател|Н]]|страна=Англия}}''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= – | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Шон Рагет]]}} ''(В [[Линкълн (Англия)|Линкълн]] до 1 януари 2018 г.)''{{фс край}} == Предишни Мениджъри == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Нац !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="5"|Данни |- !М!!П!!Р!!З!!% |- |align=left| '''Джон Боумън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1905 |align=left|Юли 1907 ||78||31||23||24||{{#expr:31/78*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Макуин''' |{{флагче|Шотландия}} |align=left|Август 1907 |align=left|Май 1908 ||43||13||10||20||{{#expr:13/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Артър Търнър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1908 |align=left|Май 1910 ||86||27||22||37||{{#expr:27/86*100 round 2}}% |- |align=left|'''Бърт Стансфийлд''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1910</br>1 март 1926 |align=left|Май 1915</br>1 ноември 1926 ||248||78||75||95||{{#expr:78/248*100 round 2}}% |- |align=left|'''Франк Бъкли''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1919 |align=left|Юли 1920 ||43||15||11||17||{{#expr:15/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Чарлз О`Хагън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Юли 1920 |align=left|Януари 1921 ||21||4||9||8||{{#expr:4/21*100 round 2}}% |- |align=left|'''Албърт Госнил''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Януари 1921 |align=left|Февруари 1926 ||233||59||79||95||{{#expr:59/233*100 round 2}}% |- |align=left|'''Сесил Потър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Ноември 1926 |align=left|Януари 1929 ||101||30||26||45||{{#expr:30/101*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Кър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Април 1929 |align=left|Февруари 1933 ||168||65||43||60||{{#expr:65/168*100 round 2}}% |} == Външни препратки == * [https://www.canaries.co.uk Официален уебсайт] * [http://norwich-city-bulgaria.com/ Български фен клуб на Норич Сити] {{Английска висша лига}} [[Категория:Английски футболни отбори|Норич Сити, ФК]] [[Категория:Спорт в Норич]] pkf46alcsopejtxqsa1zrpzztdmugx9 11464548 11464081 2022-07-20T10:23:07Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Norwich_City_Crest_(2022).png“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:EugeneZelenko|EugeneZelenko]] поради: [[:c:Commons:Licensing|]]: non-trivial logo. wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = ФК Норич Сити | герб = | оригинално име = ''Norwich City Football Club'' | прозвище = „Канарчетата“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1902|06|17}} | разформирован = | стадион = [[Кароу Роуд]] | капацитет = 27 244 | собственик = Делия Смит | президент = Алън Боукет | старши треньор = {{флагче|Германия}} Даниел Фарке | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2018/19 | място = [[Файл:Green-Up-Arrow.svg|15px]] '''1-во''' | pattern_la1 = _norwich1920h | pattern_b1 = _norwich1920h | pattern_ra1 = _norwich1920h | pattern_sh1 = _norwich1920h | pattern_so1 = _norwich1920h | leftarm1 = FFEE00 | body1 = FFEE00 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 007020 | socks1 = FFEE00 | pattern_la2 = _norwich1920a | pattern_b2 = _norwich1920a | pattern_ra2 = _norwich1920a | pattern_sh2 = _norwich1920a | pattern_so2 = _norwich1920a | leftarm2 = EE0500 | body2 = EE0500 | rightarm2 = EE0500 | shorts2 = EE0500 | socks2 = EE0500 | pattern_la3 = _norwich1920t | pattern_b3 = _norwich1920t | pattern_ra3 = _norwich1920t | pattern_sh3 = _norwich1920t | pattern_so3 = _norwich1920t_long | leftarm3 = 4A4A4A | body3 = 4A4A4A | rightarm3 = 4A4A4A | shorts3 = 4A4A4A | socks3 = 4A4A4A }} '''ФК Норич Сити''' ({{lang|en|Norwich City Football Club}}) е английски футболен клуб от град [[Норич]], [[Англия]]. През сезон 2018/19 отборът става шампион на [[Чемпиъншип]] и през сезон 2019/20 се състезава във [[Висша лига|Висшата лига]]. Прякорът на отбора е '''Канарчетата'''. == История == Клубът е създаден на [[17 юни]] [[1902]] г. Първия мач на отбора е срещу [[Харлич & Паркестън]] на стадион [[Ню Маркет Роуд]]. Първоначално прякорът на отбора е „гражданите“, но от [[1907]] г. е заменен с познатия „канарчетата“ заради жълто-зеления екип. По-късно отборът почва да се състезава в Южната Лига. След сформирането на Дивизия 2 на Футболна Лига в Англия, Норич се присъединява към нея и тимът започва подем. Най-голямата победа на отбора е 10:2 срещу [[Ковънтри Сити]] (сезон 1933 – 34), а на следващия сезон получава промоция в Дивизия 2 на Футболна Лига. През следващата година футболният клуб се премества на сегашния си стадион [[Кароу Роуд]] и дебютира с победа над [[Уест Хям Юнайтед]] с 4:3 във Втора дивизия. Най-интересният момент през следващите четири сезона е посещението на крал Джордж VI на стадиона на [[29 октомври]] [[1938]] г. В края на сезона, обаче канарчетата изпадат в Трета дивизия. През [[1939]] г. година състезанията в лигата са прекъснати поради избухването на [[Втората световна война]]. Мачовете се възобновяват през сезон 1946 – 47 г. като Сити завършват на 21 място този и следващия сезон. Следващите няколко години Норич се класират във втората половина на таблицата в Трета дивизия, а през сезон 1956 – 57 г. завършват на дъното, след което Том Паркър се завръща като мениджър на клуба. През сезон 1958/59 г. футболистите на третодивизионния Норич Сити достигат полуфинал за [[ФА Къп]], като отстраняват по пътя си първодивизионните [[Тотнъм]] и [[Манчестър Юнайтед]]. Следващия сезон 1959/60 г. канарчетата печелят промоция за Втора дивизия като завършват втори след [[Саутхямптън]]. През последвалия сезон отборът завършва на четвърто място в лигата. През [[1962]] г. под ръководството на Рон Ашман Норич Сити печели първия си трофей – купата на лигата, след като побеждава на финала [[Рочдейл]] с общ резултат от двата мача 4:0, след продължения. Под ръководството на мениджъра Рон Сондърс през сезон 1971 – 72 г. Норич Сити достига най-високото ниво на английския футбол – Първа дивизия. Първата поява на отбора на [[стадион Уембли]] е през [[1973]] г., когато канарчетата губят финала за купата на лигата от Тотнъм с 1:0. Следва изпадане на Сити във Втора дивизия през [[1974]] г. и идването на нов мениджър на отбора – Джон Бонд. След изключително успешен сезон канарчетата се завръщат в Първа дивизия и отново играят на стадион Уембли за финала на купата на лигата, който отново губят с 1:0, този път от [[Астън Вила]]. През сезон 1984/85 г. под ръководството на мениджъра Кен Браун Норич Сити вдигат за втори път купата на лигата, след като печелят финала със [[Съндърланд]] с 1:0. Очакваният дебют на канарчетата в Европа през сезон 1985 – 86 г. се отлага поради събитията на [[стадион Хейзъл]] и последвалото наказание за английските отбори в евротурнирите. През същия сезон футболистите на Сити стават шампиони на Втора дивизия и печелят промоция за Първа. Челното класиране на Норич в Първа дивизия през сезоните 1986 – 87 г. и 1988 – 89 г. е достатъчно, за да играе отборът в купата на УЕФА, но наказанието на английските отбори е още в сила. През този период канарчетата продължават с добрите игри и достигат полуфинал за [[ФА Къп]] през [[1989]] г. и [[1992]] г. През сезон 1992/93 г. Норич Сити е водач в новоучредената английска Висша лига през по-голямата част от сезона, но след колебание в играта през последните седмици завършва на трета позиция след шампиона [[Манчестър Юнайтед]] и втория [[Астън Вила]]. Следващия сезон отборът на канарчетата играе за първи път в евротурнирите за купата на УЕФА, като е отстранен от [[Интер]] Милано в третия кръг, но преди това победждава [[Байерн Мюнхен]] с 2:1. Канарчетата остават единственият английски клуб победил, германците на Олимпийския стадион. Майк Уолкър напуска Норич като мениджър през януари [[1994]] г., за да поеме отбора на [[Евертън]]. Той е заменен от Джон Дихън, който извежда клуба до 12 място през сезон 1993 – 94 г. Следващия сезон клубът изпада в Първа дивизия, като малко преди това мениджърът Дихън подава оставка и Норич доиграва сезона с неговия помощник Гари Мегсън. [[Мартин О'Нийл]] е назначен за мениджър през лятото на [[1995]] г. След шест месеца начело на Норич Сити, новият мениджър подава оставка в резултат на спор с президента на канарчетата Робърт Чейс за финансовото състояние на клуба. След протестите на привържениците на Норич Робърт Чейс продава клуба на Geoffrey Watling. Английската телевизионна готвачка Делия Смит и нейният съпруг Майкъл Уин-Джоунс купуват по-голямата част от акциите на клуба от Watling през [[1996]] г. и Майк Уолкър отново застава начело на канарчетата. Той не успява да повтори успеха си, постигнат при първия си престои в отбора, и е уволнен два сезона по-късно, след като класира отбора в средата на таблицата на Първа дивизия. Найджъл Уортингтън поема клуба през декември [[2000]] г. след неуспешни две години за Норич под ръководството на [[Брус Риъх]] и [[Брайън Хамилтън]]. Играчите на Сити празнуват завръщането си в елита на Англия през [[2004]] г. В последвалия сезон Норич отново изпада в Първа дивизия, въпреки че побеждава [[Манчестър Юнайтед]] (2:0) и [[Нюкасъл Юнайтед]] (2:1). През следващите няколко години до януари [[2009]] г. канарчетата играят в Първа дивизия ([[Чемпиъншип]]), като мениджъри на клуба са Питър Гранд, Дъг Ливърмур, Джим Дафи и [[Глен Рьодер]], които се представят на ниско ниво. В ранния следобед на 14 януари Глен Рьодер е освободен от поста мениджър на клуба, след като от 60 изиграни мача отборът на Норич печели само 20. Седмица по-късно за мениджър на клуба е назначен шотландецът [[Брайън Гън]], който не успява да спаси Норич от изпадане от Чемпиъншип. След пъвият мач в новата лига за сезон 2009/10 Брайън Гън е уволнен и на негово място идва [[Пол Ламбърт]]. С новия си мениджър Норич става шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] и се завръща в [[Чемпиъншип]]. След нов много силен сезон 2010/11 за Норич Сити, отборът се завръащ във [[Английска висша лига|Висшата лига]] след шестгодишно отсъствие. През сезон 2011 – 12 възходящата линия на Норич продължи, като момчетата на Пол Ламбърт се класират на дванадесето място. За съжаление на всички фенове на „канарчетата“ Пол Ламбърт напуска отбора след този сезон в посока Астън Вила. След това като мениджъри на Норич се изреждат Крис Хютън, Нийл Адамс и Алекс Нийл, които не успяват да задържат дълготрайно клуба във Висшата лига. Норич Сити изпада в [[Чемпиъншип]] като от началото на сезон 2017/18 начело на отбора е германецът Даниел Фарке – първият мениджър чужденец в историята на клуба. През сезон 2018/19 отборът печели първото място в [[Чемпиъншип]] и през сезон 2019/20 се завръща във [[Висша лига|Висшата лига]]. == Постижения == * Шампион на [[Чемпиъншип]] – 1971 – 72, 1985 – 86, 2003 – 04, 2018 – 19 * Шампион на [[Английска първа футболна лига|Първа лига]] – 1933 – 34, 2009 – 10 * Носител на [[Карлинг Къп]] – 1962, 1985 == Настоящ състав == * Към 04.11.2016 {{фс старт}} {{фс играч|номер= 1 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Ангъс Гън]] }} {{фс играч|номер= 2 | страна=Португалия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Иво Пинто]]}} {{фс играч|номер= 3 | страна=Англия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джеймс Хъсбанд]] }} {{фс играч|номер= 4 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Харисън Рийд]] }} {{фс играч|номер= 5 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Ръсел Мартин]]}} (капитан) {{фс играч|номер= 6 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Кристоф Цимерман]]}} {{фс играч|номер= 7 | страна=Шотландия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Стивън Нейсмит]]}} {{фс играч|номер= 8 | страна=Босна и Херцеговина| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Марио Вранчич]]}} {{фс играч|номер= 9 | страна=Португалия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Нелсън Оливейра]]}} {{фс играч|номер=10 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Камерън Джером]]}} {{фс играч|номер=11 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джош Мърфи]]}} {{фс играч|номер=12 | страна=Уелс| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Марли Уоткинс]]}} {{Фс играч|играч=[[Пол Джоунс]]|номер=13|позиция=[[вратар|В]]|страна=Англия}} {{фс играч|номер=14 | страна=Ирландия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Уес Хулахан]]}} {{Фс играч|играч=[[Тим Клозе]]|номер=15|позиция=[[защитник (футбол)|З]]|страна=Швейцария}} {{фс играч|номер=16 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Мат Джарвис]]}} {{фс играч|номер=17 | страна=Холандия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Яник Вилдсхът]]}} {{Фс играч|играч=[[Марко Щиперман]]|номер=18|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{Фс играч|играч=[[Том Трибул]]|номер=19|позиция=[[халф|Х]]|страна=Германия}} {{фс играч|номер=21 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Алекс Причард]]}} {{фс играч|номер=23 | страна=Англия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Джеймс Мадисън]]}} {{фс играч|номер=26 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Джамал Люис]]}} {{фс играч|номер=27 | страна=Норвегия| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Александър Тетей]]}} {{фс играч|номер=28 | страна=Германия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Марсел Франке]]}} {{фс играч|номер=29 | страна=Англия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Реми Матюс]]}} {{фс играч|номер=31 | страна=Шотландия| позиция=[[защитник (футбол)|З]] | играч=[[Грант Ханли]]}} {{фс играч|номер=33 | страна=Северна Ирландия| позиция=[[вратар|В]] | играч=[[Майкъл МакГавърн]]}} {{фс играч|номер=34 | страна=Уелс| позиция=[[халф|Х]] | играч=[[Луис Томпсън]]}} {{фс край}} === Под наем === {{фс старт}} {{фс играч|номер=22 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Бен Годфри]]}} ''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 24 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Хари Тофоло]]}} ''(В [[Донкастър]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= 30 | страна=Англия| позиция=[[нападател|Н]] | играч=[[Карлтън Морис]]}} ''(В Шрозбъри до края на сезон 2017/18 г.)'' {{фс играч|номер= 38 | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Луис Рамзи]]}} ''(В [[Уокинг]] до края на сезон 2017/18 г.)'' {{Фс играч|играч=[[Ебоу Адамс]]|номер=46|позиция=[[нападател|Н]]|страна=Англия}}''(В [[Шрозбъри]] до 1 януари 2018 г.)'' {{фс играч|номер= – | страна=Англия| позиция=[[Защитник (футбол)|З]] | играч=[[Шон Рагет]]}} ''(В [[Линкълн (Англия)|Линкълн]] до 1 януари 2018 г.)''{{фс край}} == Предишни Мениджъри == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Име !rowspan="2"|Нац !rowspan="2"|От !rowspan="2"|До !colspan="5"|Данни |- !М!!П!!Р!!З!!% |- |align=left| '''Джон Боумън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1905 |align=left|Юли 1907 ||78||31||23||24||{{#expr:31/78*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Макуин''' |{{флагче|Шотландия}} |align=left|Август 1907 |align=left|Май 1908 ||43||13||10||20||{{#expr:13/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Артър Търнър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1908 |align=left|Май 1910 ||86||27||22||37||{{#expr:27/86*100 round 2}}% |- |align=left|'''Бърт Стансфийлд''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1910</br>1 март 1926 |align=left|Май 1915</br>1 ноември 1926 ||248||78||75||95||{{#expr:78/248*100 round 2}}% |- |align=left|'''Франк Бъкли''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Август 1919 |align=left|Юли 1920 ||43||15||11||17||{{#expr:15/43*100 round 2}}% |- |align=left|'''Чарлз О`Хагън''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Юли 1920 |align=left|Януари 1921 ||21||4||9||8||{{#expr:4/21*100 round 2}}% |- |align=left|'''Албърт Госнил''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Януари 1921 |align=left|Февруари 1926 ||233||59||79||95||{{#expr:59/233*100 round 2}}% |- |align=left|'''Сесил Потър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Ноември 1926 |align=left|Януари 1929 ||101||30||26||45||{{#expr:30/101*100 round 2}}% |- |align=left|'''Джеймс Кър''' |{{флагче|Англия}} |align=left|Април 1929 |align=left|Февруари 1933 ||168||65||43||60||{{#expr:65/168*100 round 2}}% |} == Външни препратки == * [https://www.canaries.co.uk Официален уебсайт] * [http://norwich-city-bulgaria.com/ Български фен клуб на Норич Сити] {{Английска висша лига}} [[Категория:Английски футболни отбори|Норич Сити, ФК]] [[Категория:Спорт в Норич]] mhjf4bs5myqtrurd0kr1xp6c8vr4f1o 0 217186 11463628 10932512 2022-07-19T12:49:59Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Людмил Станев | категория = писател | портрет = LudmilStanev.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{България}} | работил = [[лекар]] | деца = Михаил | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[разказ]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Няма такава книга“ (2004) | награди = „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“ (2004)<br/>„[[Чудомир (награда)|Чудомир]]“ (2004)<ref>[http://tedxprimorskipark.com/speakers/ludmil-stanev/ Ludmil Stanev: TEDxPrimorskiPark].</ref><br/>[[Стоян Михайловски (литературна награда)|„Стоян Михайловски“]] (2021)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =https://darik.news/писателят-людмил-станев-е-носител-на-л.html | заглавие = Писателят Людмил Станев е носител на литературната награда „Стоян Михайловски“ тази година | автор =Марина Петрова, БТА | издател =Darik NewsDesk | дата = 25 януари 2021 | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =https://bnr.bg/varna/post/101410696/pisatelat-ludmil-stanev-s-literaturnata-nagrada-stoan-mihailovski | заглавие = Писателят Людмил Станев с литературната награда „Стоян Михайловски“ | автор =Светлана Вълкова | издател =БНР | дата = 26 януари 2021 | език = }}</ref> | повлиян = | повлиял = }} }} '''Людмил Станев''' е български [[писател]], [[публицист]], [[сценарист]], медик по образование. <ref>[https://www.goodreads.com/author/show/2292511._ Биография на Людмил Станев в Goodreads].</ref> Aвтор е на сборника с разкази „Ненакърнимо“, книгите „Малка нощна приказка“, „Неприятният татарин“ и други. За книгата си „Малка нощна приказка“ печели наградата „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“ за детска литература, съвместно с [[илюстратор]]а Красимир Добрев), „По-малко“. == Библиография == * „Ненакърнимо“. Варна: Зограф, 1998, 64 с. * „Малка нощна приказка“, Варна: Ателие 89, 1998, 39 с. (2 изд. – 2004) * „Неприятният татарин“, Варна: Ателие 89, 2003, 64 с. * „По-малко“, Варна: Ателие 89, 2004, 85 с. * „Няма такава книга“, Варна: Ателие 89, 2004, 62 с. * „Приятели мои“, Варна: Ателие 89, 2008, 88 с. * „Няма такава книга и други разкази“, Варна: Ателие 89, 2010, 250 с. * „Рязко“, Пловдив: Жанет-45, 2015, 120 с. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Людмил Станев}} * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=214&LangID=1 Людмил Станев в „Словото“] * [https://liternet.bg/publish/katalog/about/s/liudmil-stanev.htm Критика за Людмил Станев в Литернет] * [https://inspiro-bg.com/lyudmil-stanev-profil-na-polovinata-pat-na-zhivota/ „Людмил Станев: Профил на половината път на животa“], сп. „In spiro“, бр. 3 (7) / септември 2009 {{Мъниче|Българин|Писател|Варна}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Медицина|България}} {{СОРТКАТ:Станев, Людмил}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български хумористи]] [[Категория:Родени във Варна]] mhtx9tj5jb0gcd9df95dqqaan6a9jh3 0 217532 11464158 10311391 2022-07-19T21:41:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Светкавица“]] p1hkrtlf0g2dj3nnh7ufz24oh7esuv2 0 220937 11463884 11445961 2022-07-19T17:10:43Z Илиев2010 240545 /* Статистика */ wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см | европейски шампион = | световен шампион = | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 32 | победи = 30 | нокаути = 16 | загуби = 2 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Венков Пулев''' (известен като '''Кобрата''') е [[България|български]] [[боксьор]], бивш национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> от българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те]] и [[1960-те]] години [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), европейски шампион по бокс при младежите – (2009) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|430px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач №30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>30 Победи (16 нокаута), 2 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- | style="background: #FF6A6A" |Загуба |29 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |09-07-2022 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |12-12-2020 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, "[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]", статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * "[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]", интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [http://archive.is/iY3s6 „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] aw4t97iy1dohitvdkk5s2yy8n88nx2x 0 223104 11464684 11251530 2022-07-20T11:16:10Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|101 далматинци|101 далматинци}} {{Филм | име = Сто и един далматинци | име_оригинал = One Hundred and One Dalmatians | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]]<br>Клайд Джероними<br>Хамилтън Лъск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Бил Пийт | базиран_на = ''101 далматинци'' от [[Доди Смит]] | актьори = Род Тейлър<br>Кейт Бауър<br>Бети Лу Герсън<br>Бен Райт<br>Лиса Дейвис<br>Марта Уентуърт | музика = Джордж Брунс<br>Мел Ливин | оператор = | монтаж = Дон Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Buena Vista Distribution | премиера = 25 януари 1961 г. | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $3,6 млн.<ref>{{cite book|last=Thomas|first=Bob|title=Walt Disney: An American Original|edition=2nd|publisher=Disney Editions|isbn=978-0786860272|page=295|date=April 22, 1994}}</ref> | приходи = $215,8 млн.<ref name=BOM1>{{cite web|title=101 Dalmatians|website=[[Box Office Mojo]]|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=101dalmations.htm|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон|101 далматинци II: <br> Приключението на Пач в Лондон]]'' (2003) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Сто и един далматинци''''' ({{lang|en|One Hundred and One Dalmatians}}), често изписван като ''101 далматинци'', е американски анимационен приключенски филм от 1961 г., продуциран от [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Productions]], базиран на едноименния роман на [[Доуди Смит]] от 1956 г. Режисьори са [[Волфганг Райтерман]], Клайд Джероними и Хамилтън Лъск. Това е 17^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Филмът разказва историята на петнадесет малки далматинчета, които са отвлечени от злодейката Круела де Вил, която иска да използва кожите им, за да си направи палта. Родителите им, Понго и Пердита, замислят план, чрез който да спасят децата си от Круела, като изведнъж спасяват още 84 кученца, закупени от зоомагазини, с което общият брой на далматинците става 101. Премиерата на филма е на 25 януари 1961 г., разпространяван от Buena Vista Distribution,<ref name="Gebert">{{Cite book|last=Gebert|first=Michael|title=The Encyclopedia of Movie Awards|url=https://archive.org/details/encyclopediaofmo00mich|publisher=St. Martin's Paperbacks|year=1996|isbn=0-668-05308-9}}{{Page needed|date=September 2010}}</ref> ''101 далматинци'' жъне успех, извеждайки студиото от финансовия срив, причинен от филма ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'', който е по-скъпа продукция, реализиран 2 години по-рано.<ref>{{cite news|last1=King|first1=Susan|title='101 Dalmatians' was just the hit a flagging Disney needed|url=http://www.latimes.com/entertainment/classichollywood/la-et-mn-ca-classic-hollywood-dalmatians-20150201-story.html|accessdate=February 5, 2015|work=Los Angeles Times|date=January 31, 2015}}</ref> Освен приходите от касите, търговският му успех се дължи на използването на евтини анимационни техники - като използване на ксерография по време на процеса на мастилене и оцветяване на традиционните анимационни проекти - които намаляват производствените разходи. Дисни реализира [[101 далматинци (филм)|игрална адаптация]] през 1996 г. и нейно [[102 далматинци|продължение]] през 2000 г., а също и анимационният филм, ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]'' от 2003 г., продължение на настоящия. Компанията планира да издаде нова игрална адаптация на оригиналния филм, чиято премиера е предвидена за 23 декември 2020 г. == Сюжет == {{сюжет}} Композиторът Роджър Радклиф живее в ергенски апартамент в Лондон заедно със своя далматинец Понго. Отегчен от ергенския живот, Понго решава да намери съпруга на Роджър и половинка за себе си. Докато гледа през прозореца различни жени с женски кучета, той забелязва перфектната двойка – жена на име Анита и нейният женски далматинец Пердита. Понго бързо извежда Роджър от дома им, като го бързо го повлича из парка, за да устрои на двамата стопани среща. В крайна сметка, Роджър и Анита се влюбват и се женят с кучетата си. По-късно Пердита ражда 15 кученца. Същата вечер семейството е посетено от богатата Круела де Вил, бивша съученичка на Анита. Тя предлага да купи цялото кучило, но Роджър категорично отказва. Няколко седмици по-късно, Круела наема двамата престъпници Джаспър и Хорас, чиято задача е да откраднат кутретата. Когато Скотланд Ярд не е в състояние да ги намери, Понго и Пердита използват „Вечерния лай“, кучешка клюкарска линия, за да помолят за помощ другите кучета от Лондон. Полковник, староанглийска овчарка, заедно с приятелите си Капитан, сив кон и сержант Тибс, котка Таби, намират кученцата на място, наречено „Дяволската къща“ (изоставеното и разрушено имение на Круела), заедно с други 84, които тя е купила от различни зоомагазини. Когато Тибс научава, че кутретата ще бъдат превърнати в кожени палта, полковникът бързо изпраща новината в Лондон. След като получават съобщението, Понго и Пердита напускат града, за да спасят кученцата си. Зимата настъпва и двете кучета трябва да преплуват река Стур, по която плуват ледени късове. Междувременно, Тибс подслушва Круела, която нарежда на Джаспър и Хорас да убият кутретата още същата вечер, тъй като има вероятност полицията да тръгне по петите им. Двамата престъпници обаче решават първо да догледат вечерното шоу по телевизията. Понго и Пердита пристигат в къщата тъкмо навреме, преди двамата злосторници да убият кученцата. Докато възрастните кучета нападат хората, полковникът и Тибс извеждат кутретата. След щастливо събиране със собствените си кученца, Понго и Пердита осъзнават, че има десетки други с тях, общо 99 включително и техните. Шокирани от плановете на Круела, Понго и Пердита решават да осиновят останалите 84 кученца, сигурни, че Роджър и Анита никога няма да ги отхвърлят. Далматинците предприемат завръщането си към Лондон през дълбок сняг, тъй като цялата река е замръзнала. Други животни им помагат по пътя, докато Круела, Джаспър и Хорас ги гонят. В един град те се покриват със сажди, за да се маскират като лабрадори, след което се качват в камион, пътуващ за Лондон. Докато отиват към превозното средство, топящият се сняг изчиства саждите и Круела ги вижда. Разгневена, тя следва камиона с колата си, като Джаспър и Хорас трябва да го пресрещнат, но се блъскат в нея. И бусът на Хорас и Джаспър, и автомобилът на Круела попадат в дълбока пропаст. В Лондон Роджър и Анита се опитват да отпразнуват Коледа с първия му голям хит – песен за Круела, но им липсват кучешките им спътници. Изведнъж лай се чува отвън и след като икономката отваря вратата, къщата се изпълва с кучета. След като изтриват останалата част от саждите, те с удоволствие осъзнават, че техните домашни любимци са се върнали у дома. Преброяват 84 допълнителни кученца, те решават да ги запазят и да използват парите от песента на Роджър, за да купят по-голяма къща, за да могат да имат „плантация от далматинци“. {{сюжет-край}} == Продължения и други адаптации == През 1996 г. Дисни създават игрален филм „[[101 далматинци (филм)|101 далматинци]]“, с участието на [[Глен Клоуз]] в ролята на Круела де Вил. В тази версия животните не говорят. Успехът на филма води до продължението „[[102 далматинци]]“, което излиза на 22 ноември 2000 г. След първия игрален филм, стартира и анимационен сериал „[[101 далматинци (сериал)|101 далматинци]]“ (''One Hundred and One Dalmatians: The Series''). На 21 януари 2003 г. излиза директно на видео и DVD продължението на анимационния филм от 1961 г. – „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“. == Актьори == * Род Тейлър - ''Понго'', домашният любимец на Роджър и съпруг на Пердита; баща на 15 от 99 кученца. * Кейт Бауър - ''Пердита'', домашният любимец на Анита и съпруга на Понго; майка на 15 от 99 кученца. * Бети Лу Герсън - ''Круела де Вил'', жестока и ексцентрична богата наследница, която отвлича кученцата на Понго и Пердита, с намерението да направи кожени палта от тях. Тя има мания по кожи, но е показана само с едно обемно бяло палто. Под това тя носи кожена черна рокля. Круела пуши постоянно и шофира дълъг червено-черен автомобил на базата на [[Мерцедес-Бенц 500K|Mercedes-Benz 500K]] от 1934-36. Тя е бившата съученичка на Анита, поради което Анита я приема добронамерено, че въпреки ексцентричното ѝ поведение. Роджър обаче е далеч по-малко доверчив и я подозира, че тя е тази, която е отвлякла кученцата (което тя и прави). * Бен Райт - ''Роджър Радклиф'', „домашният любимец“ (собственик) на Понго и съпруг на Анита. Той работи като автор на песни и по-късно забогатява, когато създава песента за Круела де Вил. Бил Лий озвучава ''Роджър'' по време на сцените, в които пее. * Лиса Дейвис - ''Анита Радклиф'', собственичката на Пердита и съпруга на Роджър. Хелън Станли озвучава ''Анита'' по време на сцените, в които пее. * Марта Уентуърт - ''Нани'', прислужницата на семейство Радклиф. Тя е много любвеобилна и суетна, ненавижда Круела; силно привързана е към кутретата. Уентуърт озвучава ''Куини'', една от трите крави, които памагат на кученцата, търсещи подслон и храна, а също и гъската ''Луси''. * Фредерик Уорлок и Джей Пат О'Мали - ''Хорас и Джаспър'', комичните помощници на Круела, които извършват отвличането на далматинците. Джаспър е висок и слаб, докато Хорас е нисък и дебел; в противен случай те очевидно са братски братя близнаци. Спорят често. Въпреки че изглеждат глупави, Хорас изглежда по-интелигентен от двамата, но е абсолютно уплашен от брат си, който има по-остър език. Джаспър пие алкохол, докато Хорас яде сандвичи. И двамата се радват да гледат седмична телевизионна програма, наречена „Какво е моето престъпление?“. О'Мали също озвучава ''Полковника'', овчарка, която помага на Понго и Пердита при намирането на кученцата. Уорлок озвучава и ''инспектор Крейвън'', състезател l „Какво е моето престъпление?“. * Търл Рейвънскрофт - ''Капитана'', кон, който също помага на Понго и Пердита при намирането на кученцата. * Дейвид Франкам - ''Сержант Тибс'', котка таби, включва се всеотдайно в мисията по спасяването на кутретата. * Мими Гибсън - ''Лъки'', кученце на Понго и Пердита, което почти умира, след като се ражда. Получава името „Лъки“, защото е съживен от Роджър. Той обича да гледа телевизия и се представя като размирник. * Барбара Беярд - ''Топчо'', кученце на Понго и Пердита, което винаги е гладно и по-буйно от останалите. * Миги Мага - ''Пач'', кученце на Понго и Пердита, което обича кучето супергерой Тъндърболт и има петно на окото си. Пач е агресивен, винаги лае и ръмжи, но се плаши от Круела. Той е звездата на анимационното продължение ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]''. == Награди == Филмът печели наградата на [[БАФТА]] (''BAFTA Award'') за „най-добър филм“ през 1962 г. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdb.com/title/tt0055254/awards | заглавие = Awards for One Hundred and One Dalmatians (1961)| достъп_дата = 8 декември 2009 | издател = [[IMDb]] | език = en }}</ref> == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Английски език!! Български език |- | Понго | Род Тейлър | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Пердита | Кейт Бауър | [[Мина Костова]] |- | Роджър | Бен Райт | [[Ненчо Балабанов]] |- | Анита | Лиса Дейвис Уолц | Петя Абаджиева |- | Круела | Бети Лу Герсън | [[Симона Нанова]] |- | Нани | Марта Уентуърт | Ива Апостолова |- | Джаспър | Джей Пат О'Мали | [[Николай Кипчев]] |- | Хорас | Фредерик Уорлок | Петър Добрев |- | Полковник | Джей Пат О'Мали | [[Марин Янев]] |- | Капитан | Търл Рейвънскрофт | Георги Иванов |- | сержант Тибс | Дейвид Франкам | [[Мариан Бачев]] |- | Луси | Марта Уентуърт | [[Живка Донева]] |- | Таузър | Тюдор Оуен | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Дени | Джордж Пелинг | [[Цветан Ватев]] |- | Водещ на предаване | Том Конуей | [[Сава Пиперов]] |- | госпожица Бърдуел | Бети Лу Гърсън | [[Надя Топалова|Надежда Топалова]] |- | ТВ говорител | Рамзи Хил | [[Христо Бонин]] |- | Дукеса | Марджъри Бенет | [[Василка Сугарева]] |- | Принцеса | Куийни Ленърд | [[Светлана Смолева]] |- | Коли | Том Конуей | [[Здравко Димитров]] |} === Други гласове === {{колони|3| * Варвара Панкова * Десислава Софранова * Цветомира Михайлова * Анатолий Божинов * Атанас Сребрев * Кристиян Фоков * [[Петър Върбанов]] * Пламен Чернев * [[Цанко Тасев]] }} === Деца === {{колони|3| * Анна-Мария Върбани * Антония Тасева * Ая Николова * Мин Ян Щерева * Ния Ралинова * Георги Гиргинов * Деян Лазаров * Димитър Ненчев * Майкъл Зарков * Павел Петков }} === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Круела де Вил</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Далматинска плантация</td><td>Ненчо Балабанов<br>[[Хор]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Елена Акерман</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0055254}} {{превод от|en|One Hundred and One Dalmatians|325155896}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми от 1961 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] sp72q24csfvjskeu2zaofkekqevsaap 11464784 11464684 2022-07-20T11:23:48Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|101 далматинци|101 далматинци}} {{Филм | име = Сто и един далматинци | име_оригинал = One Hundred and One Dalmatians | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]]<br>Клайд Джероними<br>Хамилтън Лъск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Бил Пийт | базиран_на = ''101 далматинци'' от [[Доди Смит]] | актьори = Род Тейлър<br>Кейт Бауър<br>Бети Лу Герсън<br>Бен Райт<br>Лиса Дейвис<br>Марта Уентуърт | музика = Джордж Брунс<br>Мел Ливин | оператор = | монтаж = Дон Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Buena Vista Distribution | премиера = 25 януари 1961 г. | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $3,6 млн.<ref>{{cite book|last=Thomas|first=Bob|title=Walt Disney: An American Original|edition=2nd|publisher=Disney Editions|isbn=978-0786860272|page=295|date=April 22, 1994}}</ref> | приходи = $215,8 млн.<ref name=BOM1>{{cite web|title=101 Dalmatians|website=[[Box Office Mojo]]|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=101dalmations.htm|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон|101 далматинци II: <br> Приключението на Пач в Лондон]]'' (2003) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Сто и един далматинци''''' ({{lang|en|One Hundred and One Dalmatians}}), често изписван като ''101 далматинци'', е американски анимационен приключенски филм от 1961 г., продуциран от [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Productions]], базиран на едноименния роман на [[Доуди Смит]] от 1956 г. Режисьори са [[Волфганг Райтерман]], Клайд Джероними и Хамилтън Лъск. Това е 17^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Филмът разказва историята на петнадесет малки далматинчета, които са отвлечени от злодейката Круела де Вил, която иска да използва кожите им, за да си направи палта. Родителите им, Понго и Пердита, замислят план, чрез който да спасят децата си от Круела, като изведнъж спасяват още 84 кученца, закупени от зоомагазини, с което общият брой на далматинците става 101. Премиерата на филма е на 25 януари 1961 г., разпространяван от Buena Vista Distribution,<ref name="Gebert">{{Cite book|last=Gebert|first=Michael|title=The Encyclopedia of Movie Awards|url=https://archive.org/details/encyclopediaofmo00mich|publisher=St. Martin's Paperbacks|year=1996|isbn=0-668-05308-9}}{{Page needed|date=September 2010}}</ref> ''101 далматинци'' жъне успех, извеждайки студиото от финансовия срив, причинен от филма ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'', който е по-скъпа продукция, реализиран 2 години по-рано.<ref>{{cite news|last1=King|first1=Susan|title='101 Dalmatians' was just the hit a flagging Disney needed|url=http://www.latimes.com/entertainment/classichollywood/la-et-mn-ca-classic-hollywood-dalmatians-20150201-story.html|accessdate=February 5, 2015|work=Los Angeles Times|date=January 31, 2015}}</ref> Освен приходите от касите, търговският му успех се дължи на използването на евтини анимационни техники - като използване на ксерография по време на процеса на мастилене и оцветяване на традиционните анимационни проекти - които намаляват производствените разходи. Дисни реализира [[101 далматинци (филм)|игрална адаптация]] през 1996 г. и нейно [[102 далматинци|продължение]] през 2000 г., а също и анимационният филм, ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]'' от 2003 г., продължение на настоящия. Компанията планира да издаде нова игрална адаптация на оригиналния филм, чиято премиера е предвидена за 23 декември 2020 г. == Сюжет == {{сюжет}} Композиторът Роджър Радклиф живее в ергенски апартамент в Лондон заедно със своя далматинец Понго. Отегчен от ергенския живот, Понго решава да намери съпруга на Роджър и половинка за себе си. Докато гледа през прозореца различни жени с женски кучета, той забелязва перфектната двойка – жена на име Анита и нейният женски далматинец Пердита. Понго бързо извежда Роджър от дома им, като го бързо го повлича из парка, за да устрои на двамата стопани среща. В крайна сметка, Роджър и Анита се влюбват и се женят с кучетата си. По-късно Пердита ражда 15 кученца. Същата вечер семейството е посетено от богатата Круела де Вил, бивша съученичка на Анита. Тя предлага да купи цялото кучило, но Роджър категорично отказва. Няколко седмици по-късно, Круела наема двамата престъпници Джаспър и Хорас, чиято задача е да откраднат кутретата. Когато Скотланд Ярд не е в състояние да ги намери, Понго и Пердита използват „Вечерния лай“, кучешка клюкарска линия, за да помолят за помощ другите кучета от Лондон. Полковник, староанглийска овчарка, заедно с приятелите си Капитан, сив кон и сержант Тибс, котка Таби, намират кученцата на място, наречено „Дяволската къща“ (изоставеното и разрушено имение на Круела), заедно с други 84, които тя е купила от различни зоомагазини. Когато Тибс научава, че кутретата ще бъдат превърнати в кожени палта, полковникът бързо изпраща новината в Лондон. След като получават съобщението, Понго и Пердита напускат града, за да спасят кученцата си. Зимата настъпва и двете кучета трябва да преплуват река Стур, по която плуват ледени късове. Междувременно, Тибс подслушва Круела, която нарежда на Джаспър и Хорас да убият кутретата още същата вечер, тъй като има вероятност полицията да тръгне по петите им. Двамата престъпници обаче решават първо да догледат вечерното шоу по телевизията. Понго и Пердита пристигат в къщата тъкмо навреме, преди двамата злосторници да убият кученцата. Докато възрастните кучета нападат хората, полковникът и Тибс извеждат кутретата. След щастливо събиране със собствените си кученца, Понго и Пердита осъзнават, че има десетки други с тях, общо 99 включително и техните. Шокирани от плановете на Круела, Понго и Пердита решават да осиновят останалите 84 кученца, сигурни, че Роджър и Анита никога няма да ги отхвърлят. Далматинците предприемат завръщането си към Лондон през дълбок сняг, тъй като цялата река е замръзнала. Други животни им помагат по пътя, докато Круела, Джаспър и Хорас ги гонят. В един град те се покриват със сажди, за да се маскират като лабрадори, след което се качват в камион, пътуващ за Лондон. Докато отиват към превозното средство, топящият се сняг изчиства саждите и Круела ги вижда. Разгневена, тя следва камиона с колата си, като Джаспър и Хорас трябва да го пресрещнат, но се блъскат в нея. И бусът на Хорас и Джаспър, и автомобилът на Круела попадат в дълбока пропаст. В Лондон Роджър и Анита се опитват да отпразнуват Коледа с първия му голям хит – песен за Круела, но им липсват кучешките им спътници. Изведнъж лай се чува отвън и след като икономката отваря вратата, къщата се изпълва с кучета. След като изтриват останалата част от саждите, те с удоволствие осъзнават, че техните домашни любимци са се върнали у дома. Преброяват 84 допълнителни кученца, те решават да ги запазят и да използват парите от песента на Роджър, за да купят по-голяма къща, за да могат да имат „плантация от далматинци“. {{сюжет-край}} == Продължения и други адаптации == През 1996 г. Дисни създават игрален филм „[[101 далматинци (филм)|101 далматинци]]“, с участието на [[Глен Клоуз]] в ролята на Круела де Вил. В тази версия животните не говорят. Успехът на филма води до продължението „[[102 далматинци]]“, което излиза на 22 ноември 2000 г. След първия игрален филм, стартира и анимационен сериал „[[101 далматинци (сериал)|101 далматинци]]“ (''One Hundred and One Dalmatians: The Series''). На 21 януари 2003 г. излиза директно на видео и DVD продължението на анимационния филм от 1961 г. – „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“. == Актьори == * Род Тейлър - ''Понго'', домашният любимец на Роджър и съпруг на Пердита; баща на 15 от 99 кученца. * Кейт Бауър - ''Пердита'', домашният любимец на Анита и съпруга на Понго; майка на 15 от 99 кученца. * Бети Лу Герсън - ''Круела де Вил'', жестока и ексцентрична богата наследница, която отвлича кученцата на Понго и Пердита, с намерението да направи кожени палта от тях. Тя има мания по кожи, но е показана само с едно обемно бяло палто. Под това тя носи кожена черна рокля. Круела пуши постоянно и шофира дълъг червено-черен автомобил на базата на [[Мерцедес-Бенц 500K|Mercedes-Benz 500K]] от 1934-36. Тя е бившата съученичка на Анита, поради което Анита я приема добронамерено, че въпреки ексцентричното ѝ поведение. Роджър обаче е далеч по-малко доверчив и я подозира, че тя е тази, която е отвлякла кученцата (което тя и прави). * Бен Райт - ''Роджър Радклиф'', „домашният любимец“ (собственик) на Понго и съпруг на Анита. Той работи като автор на песни и по-късно забогатява, когато създава песента за Круела де Вил. Бил Лий озвучава ''Роджър'' по време на сцените, в които пее. * Лиса Дейвис - ''Анита Радклиф'', собственичката на Пердита и съпруга на Роджър. Хелън Станли озвучава ''Анита'' по време на сцените, в които пее. * Марта Уентуърт - ''Нани'', прислужницата на семейство Радклиф. Тя е много любвеобилна и суетна, ненавижда Круела; силно привързана е към кутретата. Уентуърт озвучава ''Куини'', една от трите крави, които памагат на кученцата, търсещи подслон и храна, а също и гъската ''Луси''. * Фредерик Уорлок и Джей Пат О'Мали - ''Хорас и Джаспър'', комичните помощници на Круела, които извършват отвличането на далматинците. Джаспър е висок и слаб, докато Хорас е нисък и дебел; в противен случай те очевидно са братски братя близнаци. Спорят често. Въпреки че изглеждат глупави, Хорас изглежда по-интелигентен от двамата, но е абсолютно уплашен от брат си, който има по-остър език. Джаспър пие алкохол, докато Хорас яде сандвичи. И двамата се радват да гледат седмична телевизионна програма, наречена „Какво е моето престъпление?“. О'Мали също озвучава ''Полковника'', овчарка, която помага на Понго и Пердита при намирането на кученцата. Уорлок озвучава и ''инспектор Крейвън'', състезател l „Какво е моето престъпление?“. * Търл Рейвънскрофт - ''Капитана'', кон, който също помага на Понго и Пердита при намирането на кученцата. * Дейвид Франкам - ''Сержант Тибс'', котка таби, включва се всеотдайно в мисията по спасяването на кутретата. * Мими Гибсън - ''Лъки'', кученце на Понго и Пердита, което почти умира, след като се ражда. Получава името „Лъки“, защото е съживен от Роджър. Той обича да гледа телевизия и се представя като размирник. * Барбара Беярд - ''Топчо'', кученце на Понго и Пердита, което винаги е гладно и по-буйно от останалите. * Миги Мага - ''Пач'', кученце на Понго и Пердита, което обича кучето супергерой Тъндърболт и има петно на окото си. Пач е агресивен, винаги лае и ръмжи, но се плаши от Круела. Той е звездата на анимационното продължение ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]''. == Награди == Филмът печели наградата на [[БАФТА]] (''BAFTA Award'') за „най-добър филм“ през 1962 г. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdb.com/title/tt0055254/awards | заглавие = Awards for One Hundred and One Dalmatians (1961)| достъп_дата = 8 декември 2009 | издател = [[IMDb]] | език = en }}</ref> == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Английски език!! Български език |- | Понго | Род Тейлър | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Пердита | Кейт Бауър | [[Мина Костова]] |- | Роджър | Бен Райт | [[Ненчо Балабанов]] |- | Анита | Лиса Дейвис Уолц | Петя Абаджиева |- | Круела | Бети Лу Герсън | [[Симона Нанова]] |- | Нани | Марта Уентуърт | Ива Апостолова |- | Джаспър | Джей Пат О'Мали | [[Николай Кипчев]] |- | Хорас | Фредерик Уорлок | Петър Добрев |- | Полковник | Джей Пат О'Мали | [[Марин Янев]] |- | Капитан | Търл Рейвънскрофт | Георги Иванов |- | сержант Тибс | Дейвид Франкам | [[Мариан Бачев]] |- | Луси | Марта Уентуърт | [[Живка Донева]] |- | Таузър | Тюдор Оуен | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Дени | Джордж Пелинг | [[Цветан Ватев]] |- | Водещ на предаване | Том Конуей | [[Сава Пиперов]] |- | госпожица Бърдуел | Бети Лу Гърсън | [[Надя Топалова|Надежда Топалова]] |- | ТВ говорител | Рамзи Хил | [[Христо Бонин]] |- | Дукеса | Марджъри Бенет | [[Василка Сугарева]] |- | Принцеса | Куийни Ленърд | [[Светлана Смолева]] |- | Коли | Том Конуей | [[Здравко Димитров]] |} === Други гласове === {{колони|3| * Варвара Панкова * Десислава Софранова * Цветомира Михайлова * Анатолий Божинов * Атанас Сребрев * Кристиян Фоков * [[Петър Върбанов]] * Пламен Чернев * [[Цанко Тасев]] }} === Деца === {{колони|3| * Анна-Мария Върбани * Антония Тасева * Ая Николова * Мин Ян Щерева * Ния Ралинова * Георги Гиргинов * Деян Лазаров * Димитър Ненчев * Майкъл Зарков * Павел Петков }} === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Круела де Вил</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Далматинска плантация</td><td>Ненчо Балабанов<br>[[Хор]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Елена Акерман</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0055254}} {{превод от|en|One Hundred and One Dalmatians|325155896}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми от 1961 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] if9atmgsrhek30ace4y26dw368ghn80 0 224776 11464690 11395234 2022-07-20T11:16:29Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Цар лъв | име_оригинал = The Lion King | картинка = The Lion King logo.svg | описание = | режисьори = Роджър Алърс<br />Роб Минкоф | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = [[Айрин Меки]]<br />Джонатан Робъртс<br />[[Линда Улвъртън]] | базиран_на = | актьори = [[Матю Бродерик]]<br />[[Джеръми Айрънс]]<br />[[Джеймс Ърл Джоунс]]<br />[[Джонатан Тейлър Томас]]<br />[[Нейтън Лейн]]<br />[[Ърни Сабела]]<br />[[Мойра Кели]]<br>[[Роуан Аткинсън]]<br >[[Упи Голдбърг]]<br />[[Чийч Марин]]<br />[[Джим Къмингс]] | музика = [[Ханс Цимер]]<br>'''Песни:'''<br />[[Елтън Джон]]<br />[[Тим Райс]]<br />[[Лебо М]] | оператор = | монтаж = Том Финан<br>Джон Карночан | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | премиера = [[15 юни]] [[1994]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $ 45 млн.<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lionking.htm Box Office Mojo The lion King]</ref> | приходи = $ 968,5 млн.<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lionking.htm Box Office Mojo The lion King]</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' (1998) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0110357 | код-Allmovie = }} '''''Цар лъв''''' ({{Lang|en|The Lion King}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1994 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и издаден от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Това е 32^-рият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]], произведен през периода, известен като ''[[Дисни Ренесанс]]''.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url= http://www.decentfilms.com/sections/articles/quovadisdisney.html |title = Disney: Notes on the end of the Disney Renaissance| publisher = decentfilms.com |accessdate=7 декември 2009 }}</ref> ''Цар лъв'' е режисиран от Роджър Алърс и Роб Минкоф, продуциран от Дон Хан и със сценарий от [[Айрин Меки]], Джонатан Робъртс и [[Линда Улвъртън]]. Песните са композирани от [[Елтън Джон]] с текстописеца Тим Райс и [[Ханс Цимер]]. Филмът е озвучен от [[Матю Бродерик]], [[Джеймс Ърл Джоунс]], [[Джеръми Айрънс]], Джонатан Тейлър Томас, Мойра Кели, [[Нейтън Лейн]], Ърни Сабела, [[Роуан Аткинсън]], [[Робърт Гийом]], Мадж Синклер, [[Упи Голдбърг]], Чийч Марин и [[Джим Къмингс]]. Историята се развива в кралството на лъвовете в Африка, вдъхновена от библейските разкази за [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и [[Моисей]] и трагедията ''[[Хамлет]]'' от [[Уилям Шекспир]]. ''Цар лъв'' разказва историята на Симба (произлизащо от [[суахили]] със значение на „лъв“),<ref>[https://translate.google.com/#view=home&op=translate&sl=en&tl=sw&text=lion Google Translate]</ref> млад лъв, който ще наследи баща си, Муфаса, като цар на Лъвските земи; въпреки това, след като чичо му Скар убива Муфаса, Симба е манипулиран да мисли, че е отговорен и бяга в изгнание. След съзряването си, Симба получава ценни съвети от приятелката си от детството, Нала и неговия шаман, Рафики, преди да се върне, за да оспори Скар и да прекрати тиранията му, за да заеме мястото си в Кръговрата на живота като законен крал. Премиерата на ''Цар лъв'' е на 15 юни 1994 г. Филмът получава положителна реакция от критиците за музика, история и анимация. Въпреки това, продукцията предизвиква и противоречия за приликите си с аниме сериала на Осаму Тезука ''Kimba the White Lion'' от 1960 г. ''Цар лъв'' е най-печелившият 2D анимационен филм в САЩ. Когато излиза през 1994 г., филмът носи печалби от над [[Щатски долар|$]]783 милиона в света и става най-успешният филм за годината. ''Цар лъв'' печели две награди „[[Оскар]]“ за постижения в музикално отношение и „[[Златен глобус]]“ за „Най-добър филм – мюзикъл или комедия“. Песните са дело на [[Елтън Джон]] и текстописеца Тим Райс, с оригинална музика от [[Ханс Цимер]].<ref name="boxofficemojo">{{икона|en}} {{cite web | publisher=Boxofficemojo| title=''The Lion King'' – 1994 Academy Awards |url=http://www.boxofficemojo.com/oscar/movies/?id=lionking.htm| accessdate=7 декември 2009}}</ref> Филмът има две продължения, издадени директно за домашно видео – ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' и ''[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]''. През 2011 г. ''Цар лъв'' е преиздаден в 3D формат. През 2016 г. филмът бе избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като „културно, исторически или естетически значим“. През 2019 г. се състоя премиерата на игралния филм ''[[Цар Лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]'', режисиран от [[Джон Фавро]]. == Сюжет == Историята започва в Лъвските земи. Рафики, мъдър, стар бабуин, представя Симба, новороденото лъвче на Цар Муфаса и Сараби, пред животните, събрали се пред Лъвската скала. Когато Симба порасва, Муфаса му показва царството и го развежда из Лъвските земи, учейки го за „Кръговрата на живота“, деликатния баланс, действащ върху всички живи същества. По-младият брат на Муфаса, Скар (ядосан, че заради раждането на Симба, вече не е следващият поред наследник на трона) се възползва от наивната природа на лъвчето, и го примамва да отиде при Слонското гробище, място, където Муфаса е забранил на Симба да ходи. Симба моли майка си да вземе Нала, негова приятелка, и да отидат до водопоя. Тя се съгласява, но само ако Зазу, птицата носорог, помощник на Муфаса, дойде с тях. Симба и Нала се изплъзват от Зазу, докато пеят песента „Как искам цар да съм аз“, и стигат до гробището. Там срещат три хиени, Шензи, Банзай и Ед, които са приятели на Скар. Хиените се опитват да ги убият, но Муфаса е извикан от Зазу и идва точно навреме, за да спаси лъвчетата. По пътя към дома, Муфаса заповядва на Зазу да изпрати Нала, за да „преподаде на сина си един урок“. Когато остават сами, Муфаса казва на сина си колко е разочарован от него и как е изложил себе си и Нала на опасност. После обяснява, че да си смел, не значи сам да търсиш неприятности. Междувременно Скар привлича на своя страна хиените, за да организира убийството на Муфаса. Той примамва Симба в тясна клисура, където хиените подплашват стадо антилопи. Муфаса успява да се намеси и да спаси Симба от препускащите антилопи, но сам загива. Скар убеждава Симба, че е виновен за смъртта на баща си и трябва да напусне Лъвските земи. Той изпраща хиените за да убият лъвчето, но то успява да избяга. Скар обявява пред прайда, че Муфаса и Симба са загинали и заема трона, тъй като той е следващият наследник. Симба е намерен от двама приятели – [[Тимон и Пумба]] – [[сурикат]] и [[брадавичеста свиня]], които живеят безгрижно в своята джунгла. Те отглеждат лъвчето, докато пораства. Младият Симба среща случайно своята приятелка Нала и двамата започват да се влюбват. Макар че първоначално отказва на Нала, впоследствие, убеден от Рафики, Симба решава да се върне в Лъвските земи, запустели под произвола на вероломния Скар. Когато Симба обявява завръщането си, Скар публично го обвинява за смъртта на баща му, но в схватка със Симба, който накара Скар да признае, че той убиеца на Муфаса, разобличен, опитва да прехвърли вината на хиените. След един последен неуспешен опит да убие Симба, Скар е разкъсан от разгневените хиени. Финалните кадри разкриват как животът и зеленината се завръщат в Лъвските земи, а Рафики представя новороденото лъвче на Симба и Нала. == Актьори == * [[Матю Бродерик]] – ''Симба'', син на Муфаса и Сараби, който расте, за да стане цар на Лъвските земи. Рок певецът Джоузеф Уилямс изпълнява вокалните изпълнения на възрастния Симба. Марк Хен и Рубен А. Акино са съответно аниматори на младия и възрастния Симба. ** Джонатан Тейлър Томас озвучава младия Симба, докато Джейсън Уийвър изпълнява песните на младия Симба. * [[Джеръми Айрънс]] – ''Скар'', по-малкият брат на Муфаса и чичо на Симба, който желае трона. Андрес Дежа е аниматорът на Скар. * [[Джеймс Ърл Джоунс]] – ''Муфаса'', бащата на Симба, цар на Лъвските земи в началото на филма. Тони Фусил е аниматор на Муфаса. * Мойра Кели – ''Нала'', най-добрата приятелка на Симба от детските им години. Сали Дуорски дава гласа си за вокалните изпълнения. Аарон Блейс и Антъни де Роса са аниматори съответно на младата и възрастната Нала. ** Никета Каламе озвучава младата Нала, докато Лора Уилямс изпълнява песните на младата Нала. * [[Нейтън Лейн]] – ''Тимон'', млад сурикат, който заедно с Пумба стават най-добри приятели на Симба и негови осиновители. Майкъл Съри е аниматор на Тимон. * Ърни Сабела – ''Пумба'', брадавичеста свиня, който заедно с Тимон стават най-добри приятели на Симба и негови осиновители. Тони Банкрофт е аниматор на Пумба. * [[Робърт Гийом]] – ''Рафики'', стар павиан, който е шаман в Лъвските земи, представящ новородените на царя и царицата пред животните от Лъвските земи. Джеймс Бакстър е аниматор на Рафики. * [[Роуън Аткинсън]] – ''Зазу'', птица носорог, който служи като вестител на царя. Елън Уудбъри е аниматор на Зазу. * Мадж Синклер – ''Сараби'', съпругата на Муфаса и майката на Симба. Рус Едмондс е аниматор на Сараби. * Трите петнисти хиени, които служат на Скар, са анимирани от Алекс Купършмид и Дейвид Бърджис. ** [[Упи Голдбърг]] – ''Шензи'', нахалната и сприхава лидерка на триото. ** Чийч Марин – ''Банзаи'', агресивна и ожесточена хиена, действаща импулсивно. ** [[Джим Къмингс]] – ''Ед'', мрачна хиена, която не говори, а комуникира с останалите единствено чрез смеха. Къмингс озвучава също ''Къртицата'', разговаряща със Зазу. * Зоуи Лийдър – ''Сарафина'', майката на Нала. * Браян Точи – ''Летящата хиена'' (некредитиран). == Продукция == === Развитие === Идеята за ''Цар лъв'' е замислена в края на 1988 г. по време на разговор между Джефри Катценберг, Рой Е. Дисни и Питър Шнайдер в самолет за Европа за популяризиране на ''[[Оливър и приятели]]''. По време на разговора се появява темата за историята, развиваща се в Африка.<ref name="The Lion King">The Lion King: A Memoir – Don Hahn, The Lion King: Diamond Edition, Blu-ray, Walt Disney Home Entertainment, 2011.</ref> Идеята е разработена от тогавашния творчески вицепрезидент на Дисни Чарли Финк. През ноември същата година Томас Диш пише сюжет, озаглавен „Кралят на калахари“,<ref name="LionKingDisch">{{cite web|url=http://news.jamescumminsbookseller.com/59/|title=The Origins of 'The Lion King'|accessdate=October 22, 2011|publisher=James Cummins Book Seller|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140413145705/http://news.jamescumminsbookseller.com/?p=59|archivedate=April 13, 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140413145705/http://news.jamescumminsbookseller.com/?p=59 |date=2014-04-13 }}</ref> а след това [[Линда Улвъртън]] прекарва година, пишейки чернови на сценария, озаглавен „Кралят на зверовете“, а след това променен на „Крал на джунглата“.<ref name="neuwirth" /> Оригиналната версия на филма е много различна от крайния резултат. Сюжетът е бил в центъра на битка между лъвове и павиани, а Скар е лидер на павианите, Рафики е гепард,<ref name="The Pride">The Pride of the King (Blu-ray). The Lion King: Diamond Edition: Walt Disney Home Entertainment. 2011.</ref> а Тимон и Пумба са приятели от детството на Симба.<ref name="The Pride">The Pride of the King (Blu-ray). The Lion King: Diamond Edition: Walt Disney Home Entertainment. 2011.</ref> Симба също така няма да напусне царството, но ще се превърне в „мързелив, мръсен и ужасен герой“ поради манипулациите от Скар, така че Симба може да бъде свален след навършване на пълнолетие. До 1990 г. продуцентът Томас Шумахер, който току-що е завършил ''[[Спасителите в Австралия]]'', решава да се включи в проекта „защото лъвовете са готини“.<ref name="neuwirth">{{cite book|title=Makin' toons: inside the most popular animated TV shows and movies|url=https://archive.org/details/makintoonsinside0000neuw|first=Allan|last=Neuwirth|publisher=Skyhorse Publishing Inc.|year=2003|isbn=978-1-58115-269-2}}</ref> Шумахер оприличава сценария за „Царят на джунглата“ на „анимационен филм“ на ''National Geographic''. ''Цар лъв'' е първият анимационен филм на Дисни, който е оригинална история, вместо да се основава на вече съществуващо произведение. Създателите на филма споделят, че той е вдъхновен от живота на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и [[Моисей]] от [[Библия]]та, а също и от ''[[Хамлет]]'' на [[Уилям Шекспир]].<ref name="The Lion King: Platinum Edition (Disc 2), Origins (DVD).">The Lion King: Platinum Edition (Disc 2), Origins (DVD). Walt Disney Home Entertainment. June 15, 1994.</ref> == Саундтрак == {{Музикален албум | заглавие = Цър лъв: Оригинален саундтрак към филма | тип = саундтрак | обложка = | автор = [[Елтън Джон]] и [[Ханс Цимер]] | записване = 1993 – 1994 | издаване = 27 април 1994 <small>(оригинално издание)</small><br>30 септември 2003 <small>(специално издание)</small> | жанр = поп, световна музика, филмова музика | времетраене = 46:40 <small>(1994)</small><br>52:08 <small>(2003)</small> | лейбъл = Walt Disney Records | пореден = | език = английски | оценка = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = | сингли = }} '''Цър лъв: Оригинален саундтрак към филма''' е саундтрак към анимационния филм на Дисни ''Цар лъв'' от 1994 г. Той съдържа песни от филма, написани от Елтън Джон и Тим Райс, и партитура, композирана от Ханс Цимер. Албумът е издаден на 27 април 1994 г. на CD и аудио касета. Саундтракът е записан в три различни страни – САЩ, Великобритания и Южна Африка. Това е най-продаваният саундтрак към анимационен филм в САЩ с над 7 милиона продадени копия, с 4 934 000 продадени копия през 1994 г.<ref>[https://www.yahoo.com/entertainment/blogs/chart-watch/chart-watch-sell-14k-albums-top-10-172855366.html www.yahoo.com]</ref> Списък с песните # ''[[Circle of Life]]'' (4:51) # ''I Just Can't Wait to Be King'' (2:50) # ''Be Prepared'' (3:40) # ''Hakuna Matata'' (3:33) # ''[[Can You Feel the Love Tonight]]'' (2:57) # ''This Land (score)'' (2:55) # ''...To Die For (score)'' (4:17) # ''Under the Stars (score)'' (3:45) # ''King of Pride Rock (score) (хорова версия на ''Circle of Life'')'' (5:59) # ''Circle of Life'' (4:51) # ''I Just Can't Wait to Be King'' (3:37) # ''Can You Feel the Love Tonight'' (финални надписи) # ''The Morning Report'' (1:36) включена в '''Цар лъв: Специално издание''' # ''Can You Feel the Love Tonight'' (ремикс) (4:08) включена в '''Цар лъв: Специално издание''' == Продължения == През 1998 г. е създаден „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, който е продължение на събитията от първия филм. Дъщерята на Симба и Нала – Киара се влюбва в Кову, лъв, отгледан от последователите на Скар, които са врагове на Симба. За да бъдат заедно, Киара и Кову трябва да преодолеят съпротивата на своите родители – Симба и майката на Кову. В последвалия през 2004 г. „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“ (също известен като „Цар лъв 1½“) действието се развива паралелно с това в оригиналния филм. Разказва се историята на Тимон и неговото запознанство с Пумба, преди да срещнат Симба. Представени са събития от оригиналния филм, но от перспективата на двамата приятели. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Английски език !! Български език |- | Муфаса | [[Джеймс Ърл Джоунс]] | [[Мариус Донкин]] |- | Малкия Симба | Джонатан Тейлър Томас (диалог)<br>Джейсън Уийвър (вокал) | Живко Станев |- | Симба | [[Матю Бродерик]] (диалог)<br>Джоузеф Уилямс (вокал) | Петър Салчев |- | Скар | [[Джеръми Айрънс]] | [[Николай Урумов]] |- | Малката Нала | Никета Каламе (диалог)<br>Лора Уилямс (вокал) | Йоанна Падешка |- | Нала | Мойра Кели (диалог)<br>Сали Дуорски (вокал) | [[Петя Абаджиева]] (диалог)<br>Цветомира Михайлова (вокал) |- | Тимон | [[Нейтън Лейн]] | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]] (вокал) |- | Пумба | Ърни Сабела | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] (диалог)<br>[[Цанко Тасев]] (вокал) |- | Зазу | [[Роуън Аткинсън]] | [[Веселин Ранков]] |- | Рафики | [[Робърт Гийом]] | [[Марин Янев]] |- | Сараби | Мадж Синклер | [[Петя Миладинова]] |- | Банзаи | Чийч Марин | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Шензи | [[Упи Голдбърг]] | [[Даринка Митова]] |- | Сарафина | Зоуи Лийдър | Ваня Иванова |- | Ед<br>Къртица | [[Джим Къмингс]] | [[Стоян Алексиев]] |} === Хор === {| class="wikitable" |- | Дарина Кандулкова |- | Десислава Иванова |- | Гиргина Гиргинова |- | Жанина Веселинова |- | Мирослава Антова |- | Стефка Моллова |- | Вера Гиргинова |- | Йоланта Георгиева |- | Александър Господинов |- | Богомил Спиров |- | Боян Василев |- | Младен Петров |- | Николай Петров |- | Тодор Георгиев |- | Владимир Попов |- | Юлий Апостолов |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Песен !! Изпълнява |- | Свят и вечен закон || [[Стефка Оникян]] |- | Новинарски доклад || [[Веселин Ранков]]<br>Живко Станев |- | Как искам цар да съм аз || Веселин Ранков<br>Живко Станев<br>Йоанна Падешка |- | Чакай знак || [[Николай Урумов]]<br>[[Даринка Митова]]<br>Георги Новаков |- | [[Хакуна Матата (песен)|Хакуна Матата]] || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Цанко Тасев]]<br>Петър Салчев<br>Живко Станев |- | Лъвът спи в нощта || Цанко Тасев<br>Ненчо Балабанов |- | Тази нощ любов изгря || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Цанко Тасев]]<br>Петър Салчев<br>Цветомира Михайлова<br>Мария Николаева |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2003) |- | Режисьор на дублажа | Ваня Иванова |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://movies.disney.com/the-lion-king Официален уебсайт] * {{imdb title|0110357}} {{превод от|en|The Lion King|329798562}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Цар Лъв| ]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] 1wvia0g5njnizo724pa1gng9h7dyh8c 11464801 11464690 2022-07-20T11:24:44Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Цар лъв | име_оригинал = The Lion King | картинка = The Lion King logo.svg | описание = | режисьори = Роджър Алърс<br />Роб Минкоф | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = [[Айрин Меки]]<br />Джонатан Робъртс<br />[[Линда Улвъртън]] | базиран_на = | актьори = [[Матю Бродерик]]<br />[[Джеръми Айрънс]]<br />[[Джеймс Ърл Джоунс]]<br />[[Джонатан Тейлър Томас]]<br />[[Нейтън Лейн]]<br />[[Ърни Сабела]]<br />[[Мойра Кели]]<br>[[Роуан Аткинсън]]<br >[[Упи Голдбърг]]<br />[[Чийч Марин]]<br />[[Джим Къмингс]] | музика = [[Ханс Цимер]]<br>'''Песни:'''<br />[[Елтън Джон]]<br />[[Тим Райс]]<br />[[Лебо М]] | оператор = | монтаж = Том Финан<br>Джон Карночан | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | премиера = [[15 юни]] [[1994]] г. | времетраене = 89 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $ 45 млн.<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lionking.htm Box Office Mojo The lion King]</ref> | приходи = $ 968,5 млн.<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lionking.htm Box Office Mojo The lion King]</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' (1998) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0110357 | код-Allmovie = }} '''''Цар лъв''''' ({{Lang|en|The Lion King}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1994 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и издаден от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Това е 32^-рият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]], произведен през периода, известен като ''[[Дисни Ренесанс]]''.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url= http://www.decentfilms.com/sections/articles/quovadisdisney.html |title = Disney: Notes on the end of the Disney Renaissance| publisher = decentfilms.com |accessdate=7 декември 2009 }}</ref> ''Цар лъв'' е режисиран от Роджър Алърс и Роб Минкоф, продуциран от Дон Хан и със сценарий от [[Айрин Меки]], Джонатан Робъртс и [[Линда Улвъртън]]. Песните са композирани от [[Елтън Джон]] с текстописеца Тим Райс и [[Ханс Цимер]]. Филмът е озвучен от [[Матю Бродерик]], [[Джеймс Ърл Джоунс]], [[Джеръми Айрънс]], Джонатан Тейлър Томас, Мойра Кели, [[Нейтън Лейн]], Ърни Сабела, [[Роуан Аткинсън]], [[Робърт Гийом]], Мадж Синклер, [[Упи Голдбърг]], Чийч Марин и [[Джим Къмингс]]. Историята се развива в кралството на лъвовете в Африка, вдъхновена от библейските разкази за [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и [[Моисей]] и трагедията ''[[Хамлет]]'' от [[Уилям Шекспир]]. ''Цар лъв'' разказва историята на Симба (произлизащо от [[суахили]] със значение на „лъв“),<ref>[https://translate.google.com/#view=home&op=translate&sl=en&tl=sw&text=lion Google Translate]</ref> млад лъв, който ще наследи баща си, Муфаса, като цар на Лъвските земи; въпреки това, след като чичо му Скар убива Муфаса, Симба е манипулиран да мисли, че е отговорен и бяга в изгнание. След съзряването си, Симба получава ценни съвети от приятелката си от детството, Нала и неговия шаман, Рафики, преди да се върне, за да оспори Скар и да прекрати тиранията му, за да заеме мястото си в Кръговрата на живота като законен крал. Премиерата на ''Цар лъв'' е на 15 юни 1994 г. Филмът получава положителна реакция от критиците за музика, история и анимация. Въпреки това, продукцията предизвиква и противоречия за приликите си с аниме сериала на Осаму Тезука ''Kimba the White Lion'' от 1960 г. ''Цар лъв'' е най-печелившият 2D анимационен филм в САЩ. Когато излиза през 1994 г., филмът носи печалби от над [[Щатски долар|$]]783 милиона в света и става най-успешният филм за годината. ''Цар лъв'' печели две награди „[[Оскар]]“ за постижения в музикално отношение и „[[Златен глобус]]“ за „Най-добър филм – мюзикъл или комедия“. Песните са дело на [[Елтън Джон]] и текстописеца Тим Райс, с оригинална музика от [[Ханс Цимер]].<ref name="boxofficemojo">{{икона|en}} {{cite web | publisher=Boxofficemojo| title=''The Lion King'' – 1994 Academy Awards |url=http://www.boxofficemojo.com/oscar/movies/?id=lionking.htm| accessdate=7 декември 2009}}</ref> Филмът има две продължения, издадени директно за домашно видео – ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' и ''[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]''. През 2011 г. ''Цар лъв'' е преиздаден в 3D формат. През 2016 г. филмът бе избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като „културно, исторически или естетически значим“. През 2019 г. се състоя премиерата на игралния филм ''[[Цар Лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]'', режисиран от [[Джон Фавро]]. == Сюжет == Историята започва в Лъвските земи. Рафики, мъдър, стар бабуин, представя Симба, новороденото лъвче на Цар Муфаса и Сараби, пред животните, събрали се пред Лъвската скала. Когато Симба порасва, Муфаса му показва царството и го развежда из Лъвските земи, учейки го за „Кръговрата на живота“, деликатния баланс, действащ върху всички живи същества. По-младият брат на Муфаса, Скар (ядосан, че заради раждането на Симба, вече не е следващият поред наследник на трона) се възползва от наивната природа на лъвчето, и го примамва да отиде при Слонското гробище, място, където Муфаса е забранил на Симба да ходи. Симба моли майка си да вземе Нала, негова приятелка, и да отидат до водопоя. Тя се съгласява, но само ако Зазу, птицата носорог, помощник на Муфаса, дойде с тях. Симба и Нала се изплъзват от Зазу, докато пеят песента „Как искам цар да съм аз“, и стигат до гробището. Там срещат три хиени, Шензи, Банзай и Ед, които са приятели на Скар. Хиените се опитват да ги убият, но Муфаса е извикан от Зазу и идва точно навреме, за да спаси лъвчетата. По пътя към дома, Муфаса заповядва на Зазу да изпрати Нала, за да „преподаде на сина си един урок“. Когато остават сами, Муфаса казва на сина си колко е разочарован от него и как е изложил себе си и Нала на опасност. После обяснява, че да си смел, не значи сам да търсиш неприятности. Междувременно Скар привлича на своя страна хиените, за да организира убийството на Муфаса. Той примамва Симба в тясна клисура, където хиените подплашват стадо антилопи. Муфаса успява да се намеси и да спаси Симба от препускащите антилопи, но сам загива. Скар убеждава Симба, че е виновен за смъртта на баща си и трябва да напусне Лъвските земи. Той изпраща хиените за да убият лъвчето, но то успява да избяга. Скар обявява пред прайда, че Муфаса и Симба са загинали и заема трона, тъй като той е следващият наследник. Симба е намерен от двама приятели – [[Тимон и Пумба]] – [[сурикат]] и [[брадавичеста свиня]], които живеят безгрижно в своята джунгла. Те отглеждат лъвчето, докато пораства. Младият Симба среща случайно своята приятелка Нала и двамата започват да се влюбват. Макар че първоначално отказва на Нала, впоследствие, убеден от Рафики, Симба решава да се върне в Лъвските земи, запустели под произвола на вероломния Скар. Когато Симба обявява завръщането си, Скар публично го обвинява за смъртта на баща му, но в схватка със Симба, който накара Скар да признае, че той убиеца на Муфаса, разобличен, опитва да прехвърли вината на хиените. След един последен неуспешен опит да убие Симба, Скар е разкъсан от разгневените хиени. Финалните кадри разкриват как животът и зеленината се завръщат в Лъвските земи, а Рафики представя новороденото лъвче на Симба и Нала. == Актьори == * [[Матю Бродерик]] – ''Симба'', син на Муфаса и Сараби, който расте, за да стане цар на Лъвските земи. Рок певецът Джоузеф Уилямс изпълнява вокалните изпълнения на възрастния Симба. Марк Хен и Рубен А. Акино са съответно аниматори на младия и възрастния Симба. ** Джонатан Тейлър Томас озвучава младия Симба, докато Джейсън Уийвър изпълнява песните на младия Симба. * [[Джеръми Айрънс]] – ''Скар'', по-малкият брат на Муфаса и чичо на Симба, който желае трона. Андрес Дежа е аниматорът на Скар. * [[Джеймс Ърл Джоунс]] – ''Муфаса'', бащата на Симба, цар на Лъвските земи в началото на филма. Тони Фусил е аниматор на Муфаса. * Мойра Кели – ''Нала'', най-добрата приятелка на Симба от детските им години. Сали Дуорски дава гласа си за вокалните изпълнения. Аарон Блейс и Антъни де Роса са аниматори съответно на младата и възрастната Нала. ** Никета Каламе озвучава младата Нала, докато Лора Уилямс изпълнява песните на младата Нала. * [[Нейтън Лейн]] – ''Тимон'', млад сурикат, който заедно с Пумба стават най-добри приятели на Симба и негови осиновители. Майкъл Съри е аниматор на Тимон. * Ърни Сабела – ''Пумба'', брадавичеста свиня, който заедно с Тимон стават най-добри приятели на Симба и негови осиновители. Тони Банкрофт е аниматор на Пумба. * [[Робърт Гийом]] – ''Рафики'', стар павиан, който е шаман в Лъвските земи, представящ новородените на царя и царицата пред животните от Лъвските земи. Джеймс Бакстър е аниматор на Рафики. * [[Роуън Аткинсън]] – ''Зазу'', птица носорог, който служи като вестител на царя. Елън Уудбъри е аниматор на Зазу. * Мадж Синклер – ''Сараби'', съпругата на Муфаса и майката на Симба. Рус Едмондс е аниматор на Сараби. * Трите петнисти хиени, които служат на Скар, са анимирани от Алекс Купършмид и Дейвид Бърджис. ** [[Упи Голдбърг]] – ''Шензи'', нахалната и сприхава лидерка на триото. ** Чийч Марин – ''Банзаи'', агресивна и ожесточена хиена, действаща импулсивно. ** [[Джим Къмингс]] – ''Ед'', мрачна хиена, която не говори, а комуникира с останалите единствено чрез смеха. Къмингс озвучава също ''Къртицата'', разговаряща със Зазу. * Зоуи Лийдър – ''Сарафина'', майката на Нала. * Браян Точи – ''Летящата хиена'' (некредитиран). == Продукция == === Развитие === Идеята за ''Цар лъв'' е замислена в края на 1988 г. по време на разговор между Джефри Катценберг, Рой Е. Дисни и Питър Шнайдер в самолет за Европа за популяризиране на ''[[Оливър и приятели]]''. По време на разговора се появява темата за историята, развиваща се в Африка.<ref name="The Lion King">The Lion King: A Memoir – Don Hahn, The Lion King: Diamond Edition, Blu-ray, Walt Disney Home Entertainment, 2011.</ref> Идеята е разработена от тогавашния творчески вицепрезидент на Дисни Чарли Финк. През ноември същата година Томас Диш пише сюжет, озаглавен „Кралят на калахари“,<ref name="LionKingDisch">{{cite web|url=http://news.jamescumminsbookseller.com/59/|title=The Origins of 'The Lion King'|accessdate=October 22, 2011|publisher=James Cummins Book Seller|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140413145705/http://news.jamescumminsbookseller.com/?p=59|archivedate=April 13, 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140413145705/http://news.jamescumminsbookseller.com/?p=59 |date=2014-04-13 }}</ref> а след това [[Линда Улвъртън]] прекарва година, пишейки чернови на сценария, озаглавен „Кралят на зверовете“, а след това променен на „Крал на джунглата“.<ref name="neuwirth" /> Оригиналната версия на филма е много различна от крайния резултат. Сюжетът е бил в центъра на битка между лъвове и павиани, а Скар е лидер на павианите, Рафики е гепард,<ref name="The Pride">The Pride of the King (Blu-ray). The Lion King: Diamond Edition: Walt Disney Home Entertainment. 2011.</ref> а Тимон и Пумба са приятели от детството на Симба.<ref name="The Pride">The Pride of the King (Blu-ray). The Lion King: Diamond Edition: Walt Disney Home Entertainment. 2011.</ref> Симба също така няма да напусне царството, но ще се превърне в „мързелив, мръсен и ужасен герой“ поради манипулациите от Скар, така че Симба може да бъде свален след навършване на пълнолетие. До 1990 г. продуцентът Томас Шумахер, който току-що е завършил ''[[Спасителите в Австралия]]'', решава да се включи в проекта „защото лъвовете са готини“.<ref name="neuwirth">{{cite book|title=Makin' toons: inside the most popular animated TV shows and movies|url=https://archive.org/details/makintoonsinside0000neuw|first=Allan|last=Neuwirth|publisher=Skyhorse Publishing Inc.|year=2003|isbn=978-1-58115-269-2}}</ref> Шумахер оприличава сценария за „Царят на джунглата“ на „анимационен филм“ на ''National Geographic''. ''Цар лъв'' е първият анимационен филм на Дисни, който е оригинална история, вместо да се основава на вече съществуващо произведение. Създателите на филма споделят, че той е вдъхновен от живота на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и [[Моисей]] от [[Библия]]та, а също и от ''[[Хамлет]]'' на [[Уилям Шекспир]].<ref name="The Lion King: Platinum Edition (Disc 2), Origins (DVD).">The Lion King: Platinum Edition (Disc 2), Origins (DVD). Walt Disney Home Entertainment. June 15, 1994.</ref> == Саундтрак == {{Музикален албум | заглавие = Цър лъв: Оригинален саундтрак към филма | тип = саундтрак | обложка = | автор = [[Елтън Джон]] и [[Ханс Цимер]] | записване = 1993 – 1994 | издаване = 27 април 1994 <small>(оригинално издание)</small><br>30 септември 2003 <small>(специално издание)</small> | жанр = поп, световна музика, филмова музика | времетраене = 46:40 <small>(1994)</small><br>52:08 <small>(2003)</small> | лейбъл = Walt Disney Records | пореден = | език = английски | оценка = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = | сингли = }} '''Цър лъв: Оригинален саундтрак към филма''' е саундтрак към анимационния филм на Дисни ''Цар лъв'' от 1994 г. Той съдържа песни от филма, написани от Елтън Джон и Тим Райс, и партитура, композирана от Ханс Цимер. Албумът е издаден на 27 април 1994 г. на CD и аудио касета. Саундтракът е записан в три различни страни – САЩ, Великобритания и Южна Африка. Това е най-продаваният саундтрак към анимационен филм в САЩ с над 7 милиона продадени копия, с 4 934 000 продадени копия през 1994 г.<ref>[https://www.yahoo.com/entertainment/blogs/chart-watch/chart-watch-sell-14k-albums-top-10-172855366.html www.yahoo.com]</ref> Списък с песните # ''[[Circle of Life]]'' (4:51) # ''I Just Can't Wait to Be King'' (2:50) # ''Be Prepared'' (3:40) # ''Hakuna Matata'' (3:33) # ''[[Can You Feel the Love Tonight]]'' (2:57) # ''This Land (score)'' (2:55) # ''...To Die For (score)'' (4:17) # ''Under the Stars (score)'' (3:45) # ''King of Pride Rock (score) (хорова версия на ''Circle of Life'')'' (5:59) # ''Circle of Life'' (4:51) # ''I Just Can't Wait to Be King'' (3:37) # ''Can You Feel the Love Tonight'' (финални надписи) # ''The Morning Report'' (1:36) включена в '''Цар лъв: Специално издание''' # ''Can You Feel the Love Tonight'' (ремикс) (4:08) включена в '''Цар лъв: Специално издание''' == Продължения == През 1998 г. е създаден „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, който е продължение на събитията от първия филм. Дъщерята на Симба и Нала – Киара се влюбва в Кову, лъв, отгледан от последователите на Скар, които са врагове на Симба. За да бъдат заедно, Киара и Кову трябва да преодолеят съпротивата на своите родители – Симба и майката на Кову. В последвалия през 2004 г. „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“ (също известен като „Цар лъв 1½“) действието се развива паралелно с това в оригиналния филм. Разказва се историята на Тимон и неговото запознанство с Пумба, преди да срещнат Симба. Представени са събития от оригиналния филм, но от перспективата на двамата приятели. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Английски език !! Български език |- | Муфаса | [[Джеймс Ърл Джоунс]] | [[Мариус Донкин]] |- | Малкия Симба | Джонатан Тейлър Томас (диалог)<br>Джейсън Уийвър (вокал) | Живко Станев |- | Симба | [[Матю Бродерик]] (диалог)<br>Джоузеф Уилямс (вокал) | Петър Салчев |- | Скар | [[Джеръми Айрънс]] | [[Николай Урумов]] |- | Малката Нала | Никета Каламе (диалог)<br>Лора Уилямс (вокал) | Йоанна Падешка |- | Нала | Мойра Кели (диалог)<br>Сали Дуорски (вокал) | [[Петя Абаджиева]] (диалог)<br>Цветомира Михайлова (вокал) |- | Тимон | [[Нейтън Лейн]] | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]] (вокал) |- | Пумба | Ърни Сабела | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] (диалог)<br>[[Цанко Тасев]] (вокал) |- | Зазу | [[Роуън Аткинсън]] | [[Веселин Ранков]] |- | Рафики | [[Робърт Гийом]] | [[Марин Янев]] |- | Сараби | Мадж Синклер | [[Петя Миладинова]] |- | Банзаи | Чийч Марин | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Шензи | [[Упи Голдбърг]] | [[Даринка Митова]] |- | Сарафина | Зоуи Лийдър | Ваня Иванова |- | Ед<br>Къртица | [[Джим Къмингс]] | [[Стоян Алексиев]] |} === Хор === {| class="wikitable" |- | Дарина Кандулкова |- | Десислава Иванова |- | Гиргина Гиргинова |- | Жанина Веселинова |- | Мирослава Антова |- | Стефка Моллова |- | Вера Гиргинова |- | Йоланта Георгиева |- | Александър Господинов |- | Богомил Спиров |- | Боян Василев |- | Младен Петров |- | Николай Петров |- | Тодор Георгиев |- | Владимир Попов |- | Юлий Апостолов |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Песен !! Изпълнява |- | Свят и вечен закон || [[Стефка Оникян]] |- | Новинарски доклад || [[Веселин Ранков]]<br>Живко Станев |- | Как искам цар да съм аз || Веселин Ранков<br>Живко Станев<br>Йоанна Падешка |- | Чакай знак || [[Николай Урумов]]<br>[[Даринка Митова]]<br>Георги Новаков |- | [[Хакуна Матата (песен)|Хакуна Матата]] || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Цанко Тасев]]<br>Петър Салчев<br>Живко Станев |- | Лъвът спи в нощта || Цанко Тасев<br>Ненчо Балабанов |- | Тази нощ любов изгря || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Цанко Тасев]]<br>Петър Салчев<br>Цветомира Михайлова<br>Мария Николаева |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2003) |- | Режисьор на дублажа | Ваня Иванова |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://movies.disney.com/the-lion-king Официален уебсайт] * {{imdb title|0110357}} {{превод от|en|The Lion King|329798562}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Цар Лъв| ]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] 4xe24nvzgpwwi4dhdcyozmdu1rz4ady 0 224856 11464657 11395224 2022-07-20T11:14:44Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лисицата и хрътката | име_оригинал = The Fox and the Hound | режисьори = [[Тед Бърман]]<br />[[Ричард Рич]] | продуценти = [[Рон Милър]]<br />[[Арт Стивънс]]<br />[[Волфганг Райтерман]] | сценаристи = Тед Бърман<br />[[Лари Клемънс]] | актьори = [[Мики Руни]]<br />[[Кърт Ръсел]] | музика = [[Бъди Бейкър]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[10 юли]] [[1981]] г. | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $12 000 000 <ref name=book>''The Official Disney Trivia Book'': Paperjacks, 1988, p. 63-64, ISBN 0-7701-1002-9 </ref> | следваща_част = ''[[Лисицата и хрътката 2]]'' (2006) | код-IMDB = 0082406 }} '''„Лисицата и хрътката“''' ({{Lang|en|The Fox and the Hound}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[10 юли]] [[1981]] г. Това е двадесет и четвъртият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Базиран е в малка степен на романа на Даниел Маникс „Лисицата и хрътката“ от 1967 г. По времето, когато излиза на екран, „Лисицата и хрътката“ е най-скъпата анимационна продукция дотогава.<ref name="book" /> Филмът представя историята на двама приятели – [[хрътка]] и [[лисица|червена лисица]], които трябва да се справят с естествените си инстинкти, за да запазят дружбата си. == Сюжет == [[лисица|Лисиче]] остава без майка, след като тя е убита по време на [[лов]]. Благодарение на намесата на няколко добронамерени птички — сова, чинка и кълвач, лисичето е приютено от вдовицата Туийд, която го нарича Тод. В съседната ферма до тази на Туийд, старият ловец Еймъс Слейд довежда у дома малко кутре, [[хрътка]] на име Копър, и го запознава със своето ловджийско куче, Вожд. Тод и Копър се срещат, сближават се и си обещават да останат приятели завинаги. Слейд е недоволен, че кутрето постоянно излиза за игра навън и го връзва в двора. Тод идва при Копър, но е усетен от Вожд. Слейд и Вожд преследват Тод, докато не са възспрени от вдовицата Туийд. След последвалия спор, Слейд заявява, че ще убие Тод, ако го види отново във фермата си. Ловният сезон започва и Слейд заминава на дълъг лов с кучетата си, където Копър постепенно се проявява като отлично ловджийско куче. Междувременно, доброжелателната сова обяснява на Тод, че приятелството му с Копър не може да продължи, защото са естествени врагове, но той отказва да ѝ повярва. Минават месеци, Тод и Копър порастват. В нощта, когато Слейд се връща с кучетата във фермата си, Тод ([[Мики Руни]]) се промъква, за да се види с Копър ([[Кърт Ръсел]]), когото още счита за най-добър приятел. Копър му казва, че е станал ловджийско куче и предишната им дружба вече е невъзможна. Вожд се събужда и вдига на крак Слейд. В последвалото преследване, Копър настига Тод, но го оставя да избяга, като го предупреждава, че това е за последен път. Вожд, обаче, продължава гонитбата, ударен е от влак и е тежко ранен. Слейд и Копър обвиняват Тод за случилото се и се заканват да отмъстят за пострадалото куче. Туийд разбира, че домът ѝ вече не е безопасно място за Тод и го отвежда в резерват, където той се сближава с младата лисица Викси. Слейд и Копър влизат незаконно в резервата и подгонват двете лисици. В хода на преследването те са атакувани от мечка. Слейд попада в капан, заложен от самия него, и Копър се опитва да го защити от мечката, но битката е неравна. Тод се намесва навреме, за да спаси кучето и се бие с мечката, докато и двете животни падат във водопад. Копър намира изтощения Тод в езерото по-надолу. Слейд също се появява и е готов да застреля лисицата, но се отказва, трогнат от Копър, който прикрива с тялото си Тод. Слейд и Копър си тръгват и двамата приятели, лисицата и хрътката, се разделят с усмивка. Обратно у дома, Туийд се грижи за пострадалия от капана Слейд, а кучетата си почиват. Копър се усмихва при спомена за деня, когато са се запознали с лисичето, а в това време Викси и Тод отново се събират на хълма над фермите. == Награди == Филмът „Лисицата и хрътката“ има финансов успех. <ref name=BO>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/yearly/chart/?yr=1981&p=.htm|title=The Fox and the Hound (1981) | publisher=Box Office Mojo}}</ref> Печели награда „Златен екран“ (''Golden Screen Award'') през 1982 г., а също и номинации за холивудската награда „Млад актьор“ (''Young Artist Award'') и награда „Сатурн“ (''Saturn Award'') в категория „Най-добър фентъзи филм“. == Продължение == На [[12 декември]] [[2006]] г. излиза директно на видео „[[Лисицата и хрътката 2]]“. Филмът представя ранните години на двамата главни герои, преди събитията от втората половина на първия филм. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0082406}} {{превод от|en|The Fox and the Hound|331408540}} [[Категория:Филми от 1981 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни драми]] 1uw8ejwqzw2nr4f9grow1loyb6m53v3 11464747 11464657 2022-07-20T11:21:32Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лисицата и хрътката | име_оригинал = The Fox and the Hound | режисьори = [[Тед Бърман]]<br />[[Ричард Рич]] | продуценти = [[Рон Милър]]<br />[[Арт Стивънс]]<br />[[Волфганг Райтерман]] | сценаристи = Тед Бърман<br />[[Лари Клемънс]] | актьори = [[Мики Руни]]<br />[[Кърт Ръсел]] | музика = [[Бъди Бейкър]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[10 юли]] [[1981]] г. | времетраене = 83 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $12 000 000 <ref name=book>''The Official Disney Trivia Book'': Paperjacks, 1988, p. 63-64, ISBN 0-7701-1002-9 </ref> | следваща_част = ''[[Лисицата и хрътката 2]]'' (2006) | код-IMDB = 0082406 }} '''„Лисицата и хрътката“''' ({{Lang|en|The Fox and the Hound}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[10 юли]] [[1981]] г. Това е двадесет и четвъртият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Базиран е в малка степен на романа на Даниел Маникс „Лисицата и хрътката“ от 1967 г. По времето, когато излиза на екран, „Лисицата и хрътката“ е най-скъпата анимационна продукция дотогава.<ref name="book" /> Филмът представя историята на двама приятели – [[хрътка]] и [[лисица|червена лисица]], които трябва да се справят с естествените си инстинкти, за да запазят дружбата си. == Сюжет == [[лисица|Лисиче]] остава без майка, след като тя е убита по време на [[лов]]. Благодарение на намесата на няколко добронамерени птички — сова, чинка и кълвач, лисичето е приютено от вдовицата Туийд, която го нарича Тод. В съседната ферма до тази на Туийд, старият ловец Еймъс Слейд довежда у дома малко кутре, [[хрътка]] на име Копър, и го запознава със своето ловджийско куче, Вожд. Тод и Копър се срещат, сближават се и си обещават да останат приятели завинаги. Слейд е недоволен, че кутрето постоянно излиза за игра навън и го връзва в двора. Тод идва при Копър, но е усетен от Вожд. Слейд и Вожд преследват Тод, докато не са възспрени от вдовицата Туийд. След последвалия спор, Слейд заявява, че ще убие Тод, ако го види отново във фермата си. Ловният сезон започва и Слейд заминава на дълъг лов с кучетата си, където Копър постепенно се проявява като отлично ловджийско куче. Междувременно, доброжелателната сова обяснява на Тод, че приятелството му с Копър не може да продължи, защото са естествени врагове, но той отказва да ѝ повярва. Минават месеци, Тод и Копър порастват. В нощта, когато Слейд се връща с кучетата във фермата си, Тод ([[Мики Руни]]) се промъква, за да се види с Копър ([[Кърт Ръсел]]), когото още счита за най-добър приятел. Копър му казва, че е станал ловджийско куче и предишната им дружба вече е невъзможна. Вожд се събужда и вдига на крак Слейд. В последвалото преследване, Копър настига Тод, но го оставя да избяга, като го предупреждава, че това е за последен път. Вожд, обаче, продължава гонитбата, ударен е от влак и е тежко ранен. Слейд и Копър обвиняват Тод за случилото се и се заканват да отмъстят за пострадалото куче. Туийд разбира, че домът ѝ вече не е безопасно място за Тод и го отвежда в резерват, където той се сближава с младата лисица Викси. Слейд и Копър влизат незаконно в резервата и подгонват двете лисици. В хода на преследването те са атакувани от мечка. Слейд попада в капан, заложен от самия него, и Копър се опитва да го защити от мечката, но битката е неравна. Тод се намесва навреме, за да спаси кучето и се бие с мечката, докато и двете животни падат във водопад. Копър намира изтощения Тод в езерото по-надолу. Слейд също се появява и е готов да застреля лисицата, но се отказва, трогнат от Копър, който прикрива с тялото си Тод. Слейд и Копър си тръгват и двамата приятели, лисицата и хрътката, се разделят с усмивка. Обратно у дома, Туийд се грижи за пострадалия от капана Слейд, а кучетата си почиват. Копър се усмихва при спомена за деня, когато са се запознали с лисичето, а в това време Викси и Тод отново се събират на хълма над фермите. == Награди == Филмът „Лисицата и хрътката“ има финансов успех. <ref name=BO>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/yearly/chart/?yr=1981&p=.htm|title=The Fox and the Hound (1981) | publisher=Box Office Mojo}}</ref> Печели награда „Златен екран“ (''Golden Screen Award'') през 1982 г., а също и номинации за холивудската награда „Млад актьор“ (''Young Artist Award'') и награда „Сатурн“ (''Saturn Award'') в категория „Най-добър фентъзи филм“. == Продължение == На [[12 декември]] [[2006]] г. излиза директно на видео „[[Лисицата и хрътката 2]]“. Филмът представя ранните години на двамата главни герои, преди събитията от втората половина на първия филм. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0082406}} {{превод от|en|The Fox and the Hound|331408540}} [[Категория:Филми от 1981 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни драми]] 9rc8fiv3yj39p09g8c8hr9pi6p4mnx4 0 224875 11464748 11395247 2022-07-20T11:21:36Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лисицата и хрътката 2 | име_оригинал = The Fox and the Hound 2 | режисьори = ''Джим Камеръд'' | продуценти = ''Роджър Шулман'' | актьори = ''[[Реба Макинтайър]]''</br> ''[[Патрик Суейзи]]'' </br> ''Джона Бобо''</br> ''Харисън Фан''</br> ''Джеф Фоксуърди''</br> ''Вики Лорънс''</br> ''Стивън Рут'' | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[12 декември]] [[2006]] г. | времетраене = 69 минути | страна = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = ''[[Лисицата и хрътката]]'' (1981) | код-IMDB = 0465997 }} '''„Лисицата и хрътката 2“''' ({{lang|en|The Fox and the Hound 2}}) е продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[1981]] г. „[[Лисицата и хрътката]]“. Филмът представя епизод от ранните години на двамата главни герои, преди събитията от втората половина на първия филм. „Лисицата и хрътката 2“ излиза директно на видео на [[12 декември]] [[2006]] г. Официалният саундтрак към филма е издаден на [[21 ноември]] 2006 г. == Сюжет == Лисичето Тод и кутрето-хрътка Копър са най-добри приятели и в игрите си създават немалко грижи на двамата съседи, които ги отглеждат – Еймъс Слейд (стопанинът на Копър) и вдовицата Туийд (приютила Тод). Лисичето и кутрето отиват на панаира да се позабавляват и срещат „Пеещите бездомници“ – петчленна музикална група кучета. За групата е важно да се представи добре, тъй като на панаира ще присъства и търсач на таланти от известно радио-шоу. Солистите Кеш и Дикси обаче се скарват, докато репетират, Дикси си тръгва и се налага бездомниците да импровизират без нея. По време на изпълнението им Копър, който припява в публиката, е забелязан от Кеш и поканен на сцената, където пожънва овации. Новооткритият музикален талант води до покана Копър да се включи в групата, като условието е да си бездомно куче. Тод с готовност заблуждава бездомниците, за да помогне на приятеля си, но скоро е разочарован, защото Копър започва да го пренебрегва за сметка на новите си познати. Дикси, свикнала да бъде примадона, също е разстроена, че е била заменена така бързо. Тя търси начин да се върне в групата и когато лисичето признава случайно пред нея, че Копър не е бездомно куче, тя съставя план за действие. На панаира са дошли също вдовицата Туийд и Слейд с другото му куче, Вожд. Тод подмамва Вожд и в последвалото преследване настъпва масово безредие, а изпълнението на „Пеещите бездомници“ се проваля точно пред търсача на таланти, г-н Бикърстаф. Разпознат от своя собственик, Копър е уволнен и отведен у дома, а вдовицата Туийд се прибира с лисичето, което съжалява за случилото се. По пътя Туийд едва не е блъсната от колата на г-н Бикърстаф, при което шапката му отлита и пада върху Тод. На следващия ден Тод и Копър се разкайват за допуснатите грешки и отново са приятели. Подушило шапката на г-н Бикърстаф, кутрето успява да го проследи до един местен ресторант. Благодарение на лисичето, всички членове на групата се събират там и Копър ги убеждава да възстановят хармонията помежду си. Бездомниците отново запяват заедно и привличат вниманието на г-н Бикърстаф, който ги кани за участие в радио-шоуто. В края на филма Копър се отказва от групата, за да се върне отново към игрите със своя приятел Тод. == Озвучаващи актьори == * Джона Бобо – Тод * Харисън Фан – Копър * [[Патрик Суейзи]] – Кеш * [[Реба Макинтайър]] – Дикси * Джеф Фоксуърди – Лайл * Вики Лорънс – Баба Роуз * [[Роб Полсън]] – Вожд * Джим Къмингс – Уейлън и Флойд * Стивън Рут – Търсачът на таланти == Външни препратки == * {{imdb title|0465997}} * {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.allmusic.com/album/r936324 | заглавие = Рецензия за саундтрака | достъп_дата = 15 декември 2009 | автор = | дата = | издател = allmusic.com | език = en}} {{превод от|en|The Fox and the Hound 2|330454888}} [[Категория:Анимационни филми от 2006 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни драми]] 1xklyhm52x8588osgwwqatzjfv4b4fp 0 225767 11463919 11421032 2022-07-19T18:15:05Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|православната епархия|източнокатолическата|Софийска епархия (източнокатолическа)|римокатолическата|Сердикийска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Софийска епархия | местно име = | църква = [[Българска православна църква]] | карта=Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png | карта-описание = | картинка= StNedelyaChurch Sofia.jpg | картинка-описание = Катедрален храм „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ | страна = [[България]] | център = [[София]] | катедрална църква = „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ | архиерейски наместничества = [[Самоков]]{{Br}} [[Ихтиман]]{{Br}} [[Дупница]]{{Br}} [[Радомир]]{{Br}} [[Кюстендил]]{{Br}} [[Трън]]{{Br}} [[Годеч]] | дата на основаване = I век | дата на закриване = | предстоятел = [[Неофит Български|Неофит]] | сан = [[митрополит]] и [[патриарх]] | викарен епископ = [[Поликарп Белоградчишки|Поликарп]] | епитроп = | брой манастири = 41 | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Софийската епархия''' на [[БПЦ|Българската православна църква]] е със седалище в [[град]] [[София]] и архиерейски наместничества в [[Самоков]], [[Ихтиман]], [[Дупница]], [[Радомир]], [[Кюстендил]], [[Трън]] и [[Годеч]]. == История == === Античност === Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на [[IV век]]. През 343 година тук е свикан [[Сердикийски събор|Сердикийският събор]], който се проваля в основните си цели, но демонстрира авторитета на Сердикийската епископия<ref>{{Citation |title=sofiaculture.bg |url=http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27 |accessdate=2014-01-29 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304122622/http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27 }}</ref>. При разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] през 395 година Сердика е в границите на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], но в църковно отношение остава подчинена на [[Папа|римския папа]] чрез [[Солунска епархия|епископа на Солун]], който през 415 година получава титлата „викарий на апостолическия престол“ с юрисдикция над източните епархии на [[Илирик]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|320}} През следващите десетилетия авторитетът на солунския епископ отслабва, като папите често пряко ръководят местните епархии.{{hrf|Данчева-Василева|2017|320}} През 535 година император [[Юстиниан I]] основава епархията на [[Юстиниана Прима]], чийто епископ малко по-късно става викарий на апостолическия престол, като Сердикийската епархия преминава под негова юрисдикция.{{hrf|Данчева-Василева|2017|320 – 321}} Тази промяна изглежда предизвиква съпротивата на сердикийските епископи, чието водещо положение сред епархиите на [[Средиземна Дакия]] е отнето в полза на Юстиниана Прима.{{hrf|Данчева-Василева|2017|321 – 322}} === Средновековие === Около 733 година, в резултат на острия конфликт между [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] и римските папи, заради поддържаното от императора [[иконоборство]], източноилирийските епархии, сред които е и Сердикийската, преминават под ръководството на [[Вселенски патриарх|константинополските патриарси]], като римските папи в продължение на столетия претендират, че те трябва да им бъдат върнати.{{hrf|Данчева-Василева|2017|328 – 329}} В началото на IX век Сердика е завладяна от [[Първо българско царство|България]] и съвременните изследователи предполагат, че след създаването на самостоятелна [[История на Българската православна църква|Българска църква]] градът е център на една от епархиите му, макар че в няколкото първични източника, изброяващи българските епархии, той не е споменат.{{hrf|Данчева-Василева|2017|331 – 332}} След завладяването на североизточна България от Империята през 971 година, пребиваващият дотогава в [[Силистра|Дръстър]] патриарх [[Дамян Български|Дамян]] се установява за известно време в Средец.{{hrf|Данчева-Василева|2017|332 – 333}} През следващите години Средецката епархия е подчинена на патриаршията в [[Преспа (град)|Преспа]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|335 – 336}} След падането на Първото българско царство през 1018 година Средецката епархия е включена в новосъздадената [[Охридска архиепископия]].{{hrf|Данчева-Василева|2017|339 – 340}} Предполага се, че след завладяването на Средец от [[Второ българско царство|Второто българско царство]] през 1195 година епархията преминава от Охридската към Търновската архиепископия, но преки сведения за нея в следващите десетилетия напълно отсъстват.{{hrf|Данчева-Василева|2017|382 – 386}} Тя не е спомената в документите, свързани с унията на цар [[Калоян]] от 1204 година, което е причина за разнопосочни тълкувания – според някои автори епархията отхвърля унията, според други тя не се споменава, тъй като е подчинена на Велбъждкия митрополит, а [[Петър Мутафчиев]] дори допуска, че тя е временно закрита.{{hrf|Данчева-Василева|2017|382 – 387}} Епархията се появява отново в източници от XIV век, когато има статут на митрополия и са известни имената на няколко митрополити.{{hrf|Данчева-Василева|2017|388}} Веднага след превземането на Средец от османците през 1385 година неговата епархия е подчинена на видинския митрополит, който по това време е под юрисдикцията на константинополския патриарх.{{hrf|Данчева-Василева|2017|389 – 390}} === Ново време === {{раздел-мъниче}} От един ферман от 1728 година, издаден след оплакване на митрополит [[Анастасий Софийски]] става ясно, че османските служители често искали подкупи от митрополията - кафе, захар, пари и други дарове.<ref>{{Маркова 1|39}}</ref> == Сердикийски епископи == * Климент (I в.), ученик на [[Павел (апостол)|св. апостол Павел]] (Посл. до филипяните 4:3)<ref>J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, [https://books.google.com/books?id=xbmMDwf0zMMC&pg=PA1065#v=onepage&q&f=false 1065].</ref> * Свети Терапонтий (III в.)<ref>Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.</ref> * [[Протоген Сердикийски|Протоген]] (316 – 351){{hrf|Данчева-Василева|2017|303}} * [[Бонос Сердикийски|Бонос]] (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)<ref>{{cite book |title= Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации |last= Вачкова |first= Веселина |year= 2013 |publisher= „Златен змей“ |location= София |isbn= 978-954-776-026-4 |pages= 263 }}</ref> * [[Юлий Сердикийски|Юлий]] (споменат през 424 и 431 г.){{hrf|Данчева-Василева|2017|308}} * Зосим (споменат през 458 г.)<ref>Лачев, 164 – 165.</ref> * [[Домнион Сердикийски|Домнион]] (споменат през 515 г.)<ref>Лачев, 165.</ref> * Василиск (споменат през 551 г.)<ref>Лачев, 165.</ref> * Тевпрепий (VI век)<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 121}}</ref> * [[Леонтий Сердикийски|Леонтий]] (споменат около 580 г.){{hrf|Данчева-Василева|2017|310}} * [[Феликс Сердикийски|Феликс]] (споменат през 594 г.)<ref>Лачев, 165.</ref> == Софийски митрополити == [[Файл:Neophyte of Bulgaria.jpg|260п|мини|Патриарх Неофит]] ; На Вселенската патриаршия * Димитър (печат от ок. 1000 г.){{hrf|Данчева-Василева|2017|363}} * Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)<ref>Лачев, 165.</ref> * Никита (печат от ок. 1100 г.){{hrf|Данчева-Василева|2017|363 – 364}} * Йоан (споменат в 1329 г.)<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43</ref> * Леонтий (споменат в 1360 г.)<ref>Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]]). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.</ref> * ''местоблюстител'' Даниил Видински<ref>Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, [http://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbrücken_2008_700_p 420].</ref> * Силоаний (1455 – 1469)<ref>Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.</ref> * Силвестър (споменат в 1469 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 128</ref> * Калист (споменат през май 1484 г.)<ref>Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.</ref> * Калевит (споменат в 1493[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/kremikovski/index.htm] и 1497<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 138</ref> г., починал през 1503 г.<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref>) * Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)<ref>Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.</ref> * [[Йеремия I Константинополски|Йеремия]] (споменат в 1513 г.,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref> от 31.12.1522 г.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166</ref> – [[Вселенски патриарх|цариградски патриарх]]<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.</ref>) * Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.</ref> и през февруари 1534 г.<ref>Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.</ref>) * Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref> * Яков (споменат на 17.08.1555 г.)<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref> * Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190</ref> * Партений (споменава се през март 1579,<ref>Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554</ref> януари 1580 и в 1586 г. <ref>Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.</ref>) * Григорий (споменат през април 1580 г.<ref>Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.</ref> и на 6 януари 1587 г.,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref> починал в 1601 г.<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>) * Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref> * Неофит (избран на 18.03.1603 г.)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref> * [[Йеремия Софийски|Йеремия]] (споменат в 1614<ref>Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.</ref>, 1617<ref>Лачев, 168.</ref> и 1618<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 267</ref>, отстранен през 1628 г. <ref>Γερμανός, σ. 167</ref>) * [[Мелетий I Охридски|Мелетий]] (избран на 23.06.1628, отстранен през февруари 1631 г.)<ref>Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.</ref> * [[Игнатий Софийски|Игнатий]] (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)<ref>Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.</ref> * Езекил (избран на 30.11.1639<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>, 1640 – 1645 г.<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.</ref>) {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || ''Николай'' || Νικόλαος || 1647 - 1650 || местоблюстител<ref name="Лачев 169"/> || |- || [[Даниил I Софийски|Даниил]] || Δανιήλ || 1650 - 1670 || подал оставка<ref name="Лачев 169">{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 169 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Мелетий II Охридски|Мелетий]] || Μελέτιος || в 1670 получил ферман<ref name="Лачев 170"/> || || ? - 1697 |- || [[Авксентий Софийски|Авксентий]] || Αυξέντιος || 1674 - 1676<ref name="Лачев 170"/> || || |- || [[Даниил II Софийски|Даниил]] || Δανιήλ || май 1676 - 1678 || отстранен<ref name="Γερμανός 168"/><ref name="Лачев 170"/> || |- || [[Авксентий Софийски|Авксентий]] || Αυξέντιος || 1678 - 1680 || отстранен<ref name="Γερμανός 168"/><ref name="Лачев 170">{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 170 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.</ref> || |- || [[Кирил Софийски|Кирил]] || Κύριλλος || избран на 28 юли 1680<ref name="Γερμανός 168"/><ref>{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 170 - 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || от [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м. || |- || Теоклит || Θεόκλητος || в 1682<ref>Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.</ref> и в 1692<ref>Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964.</ref><ref>{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || Григорий || Γρηγόριος || в 1694<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 335</ref> и в 1700<ref name="Γερμανός 168"/> – 1701<ref name="Γερμανός 168"/> || подал оставка<ref name="Γερμανός 168"/> || |- || [[Анастасий Софийски|Анастасий]] || Αναστάσιος || 23 май 1701 – 1743 †<ref name="Γερμανός 168"/><ref>{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 171 – 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || Антим || Άνθιμος || май 1743 – 1754 || подал оставка<ref name="Лачев 172"/><ref name="Γερμανός 168"/> || |- || Йеремия || Ιερεμίας || 14 април 1754 – 1783 †<ref name="Лачев 172">{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Γερμανός 168">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 168 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || || |- || Йероним || Ιερώνυμος || 1783<ref>{{cite journal | last = Лачев | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 2006 | month = | title = Каталог на софийските митрополити | journal = Исторически преглед | publisher = | location = | volume = 62 | issue = 5 – 6 | pages = 172 – 173 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан Софийски|Теофан]] || Θεοφάνης || септември 1783 – 26 октомври 1822 † || || ? – 1822 |- || [[Йоаким Софийски|Йоаким]] || Ιωακείμ || 22 ноември 1822 – 1830 || от [[Тесалиотидска и Фанариоферсалска епархия|фанарски и ферсалски]] м., в [[Янинска епархия|янински]] м. || ? – 1845 |- || [[Паисий Софийски|Паисий]] || Παΐσιος || септември 1830 – 1 април 1837 || от [[Еритрейска епархия|еритрейски]] е., в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || 1778 – 1877 |- || [[Мелетий Сифносец|Мелетий]] || Μελέτιος || 10 април 1837 – януари 1847 || по-рано [[Лариска и Тирнавска епархия|лариски]] м., по-късно [[Димотишка, Орестиадска и Софлийска епархия|димотишки]] м. || 1778 – 1860 |- || [[Паисий Софийски|Паисий]] || Παΐσιος || 7 октомври 1847 – 14 юли 1853 || от [[Смирненска епархия|смирненски]] м., в [[Ефеска епархия|ефески]] м. || 1778 – 1877 |- || [[Гедеон Софийски|Гедеон]] || Γεδεών || 14 юли 1853 – 19 април 1861 || от [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м., [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] || ? – 1877 |- || [[Доротей Врачански|Доротей]] || || 19 април 1861 – октомври 1872 || от [[Нишавска епархия|нишавски]] м., в [[Скопска епархия|скопски]] м. на Българската екзархия || около 1830 – 1875 |- || [[Антим Алексиадис|Антим]] || Άνθιμος || 27 ноември 1872 – 22 декември 1873 || по-рано [[Повардарска епархия|велешки]] м., в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м. || 1812 – 1884 |- |} ; На Българската екзархия и патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Мелетий Софийски|Мелетий]] || 15 октомври 1872 – 11 февруари 1883 || подал оставка || 1832 – 1891 |- || [[Партений Софийски|Партений]] || 12 февруари 1892 – 20 юни 1918 || от [[Величка епархия|велички]] е. || 1845 – 1918 |- || [[Стефан I Български|Стефан]] || 23 март 1922 – 8 септември 1948 || от [[Маркианополска епархия|маркианополски]] е., подал оставка || 1878 – 1957 |- || [[Кирил Български|Кирил]] || 10 май 1953 – 7 март 1971 † || от [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м. || 1901 – 1971 |- || [[Максим Български|Максим]] || 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 † || от [[Ловчанска епархия|ловчански]] м. || 1914 – 2012 |- || [[Неофит Български|Неофит]] || 24 февруари 2013 || от [[Русенска епархия|русенски]] м. || 1945 |- |} == Манастири == [[Файл:7 prestola.jpg|мини|260п|Осеновлашки манастир]] * [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Самоковски манастир „Покров на Пресвета Богородица“]] * [[Ресиловски манастир „Покров Богородичен“|Ресиловски манастир „Покров на Пресвета Богородица“]] * [[Драгалевски манастир|Драгалевски манастир „Успение на Пресвета Богородица“]] * [[Руенски манастир|Руенски манастир „Св. Иван Рилски“]] * [[Дървенишки манастир|Дървенишки манастир „Св. прор. Илия“]] * [[Обрадовски манастир|Обрадовски манастир „Св. Мина“]] * [[Бистришки манастир „Света Петка“|Бистришки манастир „Св. Петка“]] * [[Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Анна“|Бистришки манастир „Св. праотци Йоаким и Анна“]] * [[Кремиковски манастир|Кремиковски манастир „Св. Георги“]] * [[Орландовски манастир|Орландовски манастир „Св. Три Светители“]] * [[Владайски манастир|Владайски манастир „Св. Петка“]] * [[Мърчаевски манастир|Мърчаевски манастир „Св. Троица“]] * [[Шумски манастир|Шумски манастир „Св. арх. Михаил“]] * [[Кокалянски манастир|Кокалянски манастир „Св. арх. Михаил“]] * [[Кладнишки манастир|Кладнишки манастир „Св. Николай“]] * [[Батулийски манастир|Батулийски манастир „Св. Николай“]] * [[Клисурски манастир (Софийска епархия)|Клисурски манастир „Св. Петка“]] * [[Долнолозенски манастир|Долнолозенски манастир „Св. ап. Петър и Павел“]] * [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Долнолозенски манастир „Свети Спас“]] * [[Чепински манастир „Свети Три Светители“|Чепински манастир „Св. Три Светители“]] * [[Дивотински манастир|Дивотински манастир „Св. Троица“]] * [[Годечки манастир|Годечки манастир „Св. Дух“]] * [[Германски манастир|Германски манастир „Св. Иван Рилски“]] * [[Гранички манастир|Гранички манастир „Св. ап. ев. Лука“]] * [[Църногорски манастир|Гигински манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“]] * [[Седемте престола|Осеновлашки манастир „Седемте престола-Рождество Богородично“]] * [[Костинбродски манастир|Костинбродски манастир „Св. арх. Михаил“]] * [[Горнобогровски манастир|Горнобогровски манастир „Св. Георги“]] * [[Долнобогровски манастир|Долнобогровски манастир „Св. ап. Петър и Павел“]] * [[Панчаревски манастир|Панчаревски манастир „Св. Николай Летни“]] * [[Билински манастир|Билински манастир „Св. арх. Михаил“]] * [[Букоровски манастир|Букоровски манастир „Св. Георги“]] * [[Балшенски манастир|Балшенски манастир „Св. Теодор Стратилат“]] * [[Илиянски манастир|Илиянски манастир „Св. прор. Илия“]] * [[Курилски манастир|Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“]] * [[Разбоишки манастир|Разбоишки манастир „Св. Богородица“]] * [[Сапаревобански манастир|Сапаревобански манастир „Св. архидякон Стефан“]] * [[Чепърленски манастир|Чепърленски манастир „Св. Параскева“]] * [[Челопеченски манастир|Челопеченски манастир „Св. Богородица“]] * [[Елешнишки манастир|Елешнишки манастир „Св. Богородица“]] == Духовни околии == * [[Софийска духовна околия]] * [[Самоковска духовна околия]] * [[Ихтиманска духовна околия]] * [[Дупнишка духовна околия]] * [[Радомирска духовна околия]] * [[Кюстендилска духовна околия]] * [[Трънска духовна околия]] * [[Годечка духовна околия]] == Храмове == * катедрален храм „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“, София * храм „Св. Андрей Първозвани“, – София * храм „Св. архангел Михаил“, с. [[Бистрица (област София)|Бистрица]] * храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София * храм [[Свети Георги (ротонда)|„Св. вмчк Георги Победоносец“]] (ротонда), София * храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София * храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София * храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево * храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София * храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. [[Кокаляне]] * храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София * храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София * храм [[Света Параскева (София)|„Св. вмчкца Параскева“]], София * храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София * храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София * храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София * храм „Св. Мина“, кв. Лозенец, * храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София * храм [[Свети Мина (София)|„Св. Мина“]], кв. Слатина, София * храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София * храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София * храм [[Свети Николай (София)|„Св. Николай Мирликийски Чудотворец“]], София * храм [[Руска църква „Николай Чудотворец“|„Св. Николай Мирликийски Чудотворец“]], София – Руска православна църква * храм „Св. Николай Софийски“, София * храм [[Света Петка Самарджийска|„Св. Петка Самарджийска“]], София * храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София * храм [[Света Петка Стара|„Св. Петка Стара“]], София * храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София * храм „Св. Преображение Господне“, София * храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София * храм „[[Свети Илия (Княжево)|Св. Пророк Илия]]“, кв. Княжево, София * храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София * храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София * храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София * храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София * храм „Св. св. Кирил и Методий“, София * храм [[Свети Седмочисленици (София)|„Св. Седмочисленици“]], София * храм [[Света София (София)|„Св. София“]], София * храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София * храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София * храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци * храм „Св. Троица“, бул. К. Величков, София * храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква * храм „Св. Успение Богородично“, кв. Малашевци, Малашевски гробища, София * храм „[[Успение Богородично (Обеля)|Св. Успение Богородично]]“, кв. Обеля, София * храм „[[Успение Богородично (Централни софийски гробища)|Св. Успение Богородично]]“, Централни гробища, София * храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София * храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София == Бележки == <references/> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-09-1110-6}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavie.bg/епархии-на-бпц/софийска-епархия/#.VFORmjSUfIc '''Софийска епархия''' – pravoslavie.bg] {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Софийска епархия| ]] hmo7mf8m4yqs2vdfomg6iueebpbls1o 0 228728 11464196 11454420 2022-07-19T21:53:44Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Поли Генова | категория = певица | описание = българска поп певица | портрет = ESC2016 - Bulgaria Meet & Greet 28.jpg | портрет-описание = Генова през 2016 г. | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{България}} | брак = Джоузеф Шардон | деца = Даниел и Леа Катрин | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певица | стил = [[Поп музика|поп]] | инструмент = [[кларинет]],<br>[[пиано]] | период-на-активност = от 2007 г. }}}} '''Поли Генова''' е [[България|българска]] [[Поп музика|поп]] [[певица]]. Представя България на два конкурса [[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]] – през [[Евровизия 2011|2011]] г. и през [[Евровизия 2016|2016]] г. Също така е водеща и на [[Детска Евровизия 2015]], който се провежда в [[София]]. == Детство и начало на кариерата == Музикалната ѝ кариера започва, когато е едва 4-годишна. През 1995 г. става първият член на току-що сформираната детска вокална група „Бон-бон“. Нейният първи продуцент и вокален педагог е Рози Караславова. В продължение на шест години Генова е водеща на детското шоу. Тя си партнира с големи имена от българската поп сцена като [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], [[Йорданка Христова]] и [[Нели Рангелова]]. С Нели Рангелова „Бон-бон“ участват на „[[Златен Орфей|Златния Орфей]]“ и печелят специалната награда на БНТ.<ref name="Bon-bon">[http://www.bon-bon.bg/?go=about&pageId=5 Поли Генова в bon-bon.bg]</ref> Завършва [[Национално музикално училище „Любомир Пипков“|Националното музикално училище „Любомир Пипков“]] със специалност „Кларинет“. Впоследствие следва „Режисура“ в [[НАТФИЗ]]. Паралелно със следването тя развива и кариерата си. През 2007 г. е поканена от бенда на [[Дани Милев]] да бъде вокалистка във „[[Вечерното шоу на Азис]]“. През 2008 г. участва в първото издание на танцувалното шоу „[[Денсинг Старс]]“. Участва и в благотворителния проект „[[Великолепната шесторка]]“. == Евровизия 2011 == [[Файл:Poli Genova (Eurovision Song Contest 2011).jpg|мини|150п|ляво|Генова през 2011 г.]] Четири пъти участва на българския финал за [[Песенен конкурс Евровизия|Евровизия]] – през 2005 г. и 2006 г. с „[[Мелъди (група)|Мелъди]]“, а впоследствие през 2009 г. и 2011 г. като самостоятелен изпълнител. През 2011 г. нейната песен „[[На инат]]“ печели правото да участва на [[Евровизия 2011]] в [[Дюселдорф]]. Генова излиза във втория полуфинал под номер 10, но не успява да се класира за финала. Завършва на 12 място заедно с представителките на [[Словакия]] „[[Туинс]]“ с 48 точки, като само шест точки я разделят от участие на финала. По-късно става ясно, че е завършила на 12 място при журитата и на 14 място при зрителския вот.<ref>{{cite web|url=http://www.eurovision.tv/page/news?id=36713&_t=ebu_reveals_split_televoting_and_jury_results|title=Разбивка на вота на съоветното издание на песенния конкурс Евровизия, провел се през май 2011 в Дюселдорф|accessdate=2011 – 05|publisher=Eurovision.Tv}}</ref> Беквокалистка е и на ТВ шоуто „На инат“. == Нарастваща популярност == През 2011 г. Генова е член на журито в първия сезон на музикалното шоу „[[Екс Фактор]]“. В реалити шоуто тя е треньор на групите. През същата година озвучава една от главните героини Смърфиета в дублажа на филма „Смърфовете“. Става рекламно лице на [[Макдоналдс]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/12/09/1356556_na_lov_za_zvezdi/ | заглавие=На лов за звезди | дата =9 декември 2011 |труд = Капитал.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> През 2013 година участва в реалити шоуто „[[Музикална академия (телевизионно предаване)|Музикална академия]]“, където почти винаги заема първите места в седмичните класирания. В края на сезона печели първото място в конкуренцията на [[Дичо Христов]], Георги Кючуков и [[Кичка Бодурова]]. През 2015 година е водеща на 13-ото издание на конкурса „[[Детски песенен конкурс Евровизия 2015|Детска Евровизия]]“, проведено в „[[Арена Армеец]]“ в София.<ref>{{Citation |title=www.trud.bg |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5061918 |accessdate=2016-05-14 |archivedate=2016-05-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160530160037/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5061918 }}</ref>. == Евровизия 2016 == [[Файл:ESC2016 - Bulgaria 12.jpg|мини|150п|Генова<br>на [[Евровизия 2016]]]] През февруари 2016 година БНТ избира Поли Генова за представител на България на [[Евровизия 2016]], където тя участва с песента „[[If Love Was a Crime]]“. След като е класирана като един от десетте участници в своя полуфинал,<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Поли Генова се класира за финала на „Евровизия“| труд = www.dnevnik.bg| дата = 13 май 2016| достъп_дата = 13 май 2016| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/0513/2758989_poli_genova_se_klasira_za_finala_na_evroviziia/}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> тя завършва на 4 място на финала след Украйна, Австралия и Русия, рекордно класиране за България до 2016 година.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45847 |accessdate=2016-05-15 |archivedate=2016-06-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160604170935/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45847 }}</ref> == Реалити програми == През 2017 г. и 2018 г. Генова участва в шоуто [[Гласът на България]] като ментор. Участва и в предаванията на [[Нова телевизия]] „[[Като две капки вода]]“ (2016 г. – четвърти сезон и 2021 г. – девети) и „[[Маскираният певец]]“ в ролята на Очите през 2020. На 30 юли 2021 г. Генова представи своя първи концерт в Античния театър в Пловдив. == Дискография == === Албуми === * 2013 г. – „1, 2, 3“<ref>[http://mysound.actualno.com/?act=album&id=1178 mysound.actualno.com]</ref> * 2020 г. - "Твоя" === Сингли === {| class="wikitable" |- ! rowspan="2" width="10" | Година ! rowspan="2" width="300" | Заглавие ! colspan="5" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|България}} !{{флагче|Австрия}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Великобритания}} |- |2009 || „One Lifetime Is Not Enough“ |— |— |— |— |— ! |- | rowspan="2" |2011 || „На инат“ |8 |— |— |— |— | rowspan="6" |''1,2,3'' |- | „1, 2, 3“ |— |— |— |— |— |- |2012 || „Две“ |— |— |— |— |— |- | rowspan="3" |2013 || „Солени дни“ |— |— |— |— |— |- | „За нас“ |12 |— |— |— |— |- | „Шот“ |— |— |— |— |— |- |2016|| „[[If Love Was a Crime]]“ |1 |72 |129 |47 |200 ! |- |2017 ||„Още“ |1 |— |— |— |— ! rowspan="8" |Твоя |- |2017 |"Can U Remember Me" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Г-н Президент" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Твоя" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Perfect love" | - | - | - | - | - |- |2019 |"Героите" | - | - | - | - | - |- |2020 |"You" | - | - | - | - | - |- |2020 |"How we end up" |1 | - | - | - | - |- |2020 |"Last night" |1 | - | - | - | - ! |- |2021 |"No More" |1 | - | - | - | - ! |- |2021 |"Na Na" |1 | - | - | - | - ! |} === Сътрудничества === {| class="wikitable" |- ! width=10 | Година ! width=300 | Заглавие |- |2012|| „Заедно с теб“<br><span style="font-size:85%;">(Поли Генова, [[Дивна]], [[Богомил Бонев]] и [[Орлин Павлов]])</span> |- |2013|| „Сега или никога“<br><span style="font-size:85%;">([[Voice of Boys]] с участието на Поли Генова)</span> |- | rowspan=2|2014 || „Нека с теб“<br><span style="font-size:85%;">([[Дичо Христов|Дичо]] и Поли Генова)</span> |- | „Щом си с мен“<br><span style="font-size:85%;">([[Вики Терзийска]], Поли Генова, [[Веси Бонева]], Васко Чергов и Дичо)</span> |- |2016 |„Слухове“<br><span style="font-size:85%;">(Поли Генова и Графа)</span> |- |2020 |"Интуиция" (Поли Генова и Мария Илиева) |- |2020 |"Mellow" (Поли Генова feat. Nigrita) |- |2020 |"Jaffa" (Поли Генова и Barak Biton) |- |2022 |"Тръгни навреме" (Поли Генова и Любо Киров) |} == Филмография == === Актриса === * [[Smart Коледа]] (2018) – фитнес инструкторката * [[Някога...някъде...]] (1996) === Озвучаваща актриса === {| class="wikitable sortable" ! Година !! Заглавие !! Роля ! class="unsortable" | Бележка |- | 2011 || „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ || Смърфиета || Български дублаж |- | 2013 || „[[Смърфовете 2]]“ || Смърфиета || Български дублаж |- | 2016 || „[[Зоотрополис]]“ || Джуди Хопс || Български дублаж |- | 2018 || „Златната ябълка“ || Вихра<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6775044 www.24chasa.bg]</ref> || Оригинален глас |} == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Генова, Поли}} [[Категория:Участници в ПК Евровизия от България]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Детска Евровизия 2015]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] so1j5ib93ijfgmiigett3olda5gcntb 11464199 11464196 2022-07-19T21:55:19Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Поли Генова | категория = певица | описание = българска поп певица | портрет = ESC2016 - Bulgaria Meet & Greet 28.jpg | портрет-описание = Генова през 2016 г. | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{България}} | брак = Джоузеф Шардон | деца = Даниел и Леа Катрин | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певица | стил = [[Поп музика|поп]] | инструмент = [[кларинет]],<br>[[пиано]] | период-на-активност = от 2007 г. }}}} '''Поли Генова''' е [[България|българска]] [[Поп музика|поп]] [[певица]]. Представя България на два конкурса [[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]] – през [[Евровизия 2011|2011]] г. и през [[Евровизия 2016|2016]] г. Също така е водеща и на [[Детска Евровизия 2015]], който се провежда в [[София]]. == Детство и начало на кариерата == Музикалната ѝ кариера започва, когато е едва 4-годишна. През 1995 г. става първият член на току-що сформираната детска вокална група „Бон-бон“. Нейният първи продуцент и вокален педагог е Рози Караславова. В продължение на шест години Генова е водеща на детското шоу. Тя си партнира с големи имена от българската поп сцена като [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], [[Йорданка Христова]] и [[Нели Рангелова]]. С Нели Рангелова „Бон-бон“ участват на „[[Златен Орфей|Златния Орфей]]“ и печелят специалната награда на БНТ.<ref name="Bon-bon">[http://www.bon-bon.bg/?go=about&pageId=5 Поли Генова в bon-bon.bg]</ref> Завършва [[Национално музикално училище „Любомир Пипков“|Националното музикално училище „Любомир Пипков“]] със специалност „Кларинет“. Впоследствие следва „Режисура“ в [[НАТФИЗ]]. Паралелно със следването тя развива и кариерата си. През 2007 г. е поканена от бенда на [[Дани Милев]] да бъде вокалистка във „[[Вечерното шоу на Азис]]“. През 2008 г. участва в първото издание на танцувалното шоу „[[Денсинг Старс]]“. Участва и в благотворителния проект „[[Великолепната шесторка]]“. == Евровизия 2011 == [[Файл:Poli Genova (Eurovision Song Contest 2011).jpg|мини|150п|ляво|Генова през 2011 г.]] Четири пъти участва на българския финал за [[Песенен конкурс Евровизия|Евровизия]] – през 2005 г. и 2006 г. с „[[Мелъди (група)|Мелъди]]“, а впоследствие през 2009 г. и 2011 г. като самостоятелен изпълнител. През 2011 г. нейната песен „[[На инат (песен)|На инат]]“ печели правото да участва на [[Евровизия 2011]] в [[Дюселдорф]]. Генова излиза във втория полуфинал под номер 10, но не успява да се класира за финала. Завършва на 12 място заедно с представителките на [[Словакия]] „[[Туинс]]“ с 48 точки, като само шест точки я разделят от участие на финала. По-късно става ясно, че е завършила на 12 място при журитата и на 14 място при зрителския вот.<ref>{{cite web|url=http://www.eurovision.tv/page/news?id=36713&_t=ebu_reveals_split_televoting_and_jury_results|title=Разбивка на вота на съоветното издание на песенния конкурс Евровизия, провел се през май 2011 в Дюселдорф|accessdate=2011 – 05|publisher=Eurovision.Tv}}</ref> Беквокалистка е и на ТВ шоуто „На инат“. == Нарастваща популярност == През 2011 г. Генова е член на журито в първия сезон на музикалното шоу „[[Екс Фактор]]“. В реалити шоуто тя е треньор на групите. През същата година озвучава една от главните героини Смърфиета в дублажа на филма „Смърфовете“. Става рекламно лице на [[Макдоналдс]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/12/09/1356556_na_lov_za_zvezdi/ | заглавие=На лов за звезди | дата =9 декември 2011 |труд = Капитал.БГ | издател = Икономедиа АД }}</ref> През 2013 година участва в реалити шоуто „[[Музикална академия (телевизионно предаване)|Музикална академия]]“, където почти винаги заема първите места в седмичните класирания. В края на сезона печели първото място в конкуренцията на [[Дичо Христов]], Георги Кючуков и [[Кичка Бодурова]]. През 2015 година е водеща на 13-ото издание на конкурса „[[Детски песенен конкурс Евровизия 2015|Детска Евровизия]]“, проведено в „[[Арена Армеец]]“ в София.<ref>{{Citation |title=www.trud.bg |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5061918 |accessdate=2016-05-14 |archivedate=2016-05-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160530160037/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5061918 }}</ref>. == Евровизия 2016 == [[Файл:ESC2016 - Bulgaria 12.jpg|мини|150п|Генова<br>на [[Евровизия 2016]]]] През февруари 2016 година БНТ избира Поли Генова за представител на България на [[Евровизия 2016]], където тя участва с песента „[[If Love Was a Crime]]“. След като е класирана като един от десетте участници в своя полуфинал,<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Поли Генова се класира за финала на „Евровизия“| труд = www.dnevnik.bg| дата = 13 май 2016| достъп_дата = 13 май 2016| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2016/0513/2758989_poli_genova_se_klasira_za_finala_na_evroviziia/}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> тя завършва на 4 място на финала след Украйна, Австралия и Русия, рекордно класиране за България до 2016 година.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45847 |accessdate=2016-05-15 |archivedate=2016-06-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160604170935/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45847 }}</ref> == Реалити програми == През 2017 г. и 2018 г. Генова участва в шоуто [[Гласът на България]] като ментор. Участва и в предаванията на [[Нова телевизия]] „[[Като две капки вода]]“ (2016 г. – четвърти сезон и 2021 г. – девети) и „[[Маскираният певец]]“ в ролята на Очите през 2020. На 30 юли 2021 г. Генова представи своя първи концерт в Античния театър в Пловдив. == Дискография == === Албуми === * 2013 г. – „1, 2, 3“<ref>[http://mysound.actualno.com/?act=album&id=1178 mysound.actualno.com]</ref> * 2020 г. - "Твоя" === Сингли === {| class="wikitable" |- ! rowspan="2" width="10" | Година ! rowspan="2" width="300" | Заглавие ! colspan="5" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|България}} !{{флагче|Австрия}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Великобритания}} |- |2009 || „One Lifetime Is Not Enough“ |— |— |— |— |— ! |- | rowspan="2" |2011 || „На инат“ |8 |— |— |— |— | rowspan="6" |''1,2,3'' |- | „1, 2, 3“ |— |— |— |— |— |- |2012 || „Две“ |— |— |— |— |— |- | rowspan="3" |2013 || „Солени дни“ |— |— |— |— |— |- | „За нас“ |12 |— |— |— |— |- | „Шот“ |— |— |— |— |— |- |2016|| „[[If Love Was a Crime]]“ |1 |72 |129 |47 |200 ! |- |2017 ||„Още“ |1 |— |— |— |— ! rowspan="8" |Твоя |- |2017 |"Can U Remember Me" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Г-н Президент" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Твоя" | - | - | - | - | - |- |2018 |"Perfect love" | - | - | - | - | - |- |2019 |"Героите" | - | - | - | - | - |- |2020 |"You" | - | - | - | - | - |- |2020 |"How we end up" |1 | - | - | - | - |- |2020 |"Last night" |1 | - | - | - | - ! |- |2021 |"No More" |1 | - | - | - | - ! |- |2021 |"Na Na" |1 | - | - | - | - ! |- |2022 |"Give me your love" | - | - | - | - | - |} === Сътрудничества === {| class="wikitable" |- ! width=10 | Година ! width=300 | Заглавие |- |2012|| „Заедно с теб“<br><span style="font-size:85%;">(Поли Генова, [[Дивна]], [[Богомил Бонев]] и [[Орлин Павлов]])</span> |- |2013|| „Сега или никога“<br><span style="font-size:85%;">([[Voice of Boys]] с участието на Поли Генова)</span> |- | rowspan=2|2014 || „Нека с теб“<br><span style="font-size:85%;">([[Дичо Христов|Дичо]] и Поли Генова)</span> |- | „Щом си с мен“<br><span style="font-size:85%;">([[Вики Терзийска]], Поли Генова, [[Веси Бонева]], Васко Чергов и Дичо)</span> |- |2016 |„Слухове“<br><span style="font-size:85%;">(Поли Генова и Графа)</span> |- |2020 |"Интуиция" (Поли Генова и Мария Илиева) |- |2020 |"Mellow" (Поли Генова feat. Nigrita) |- |2020 |"Jaffa" (Поли Генова и Barak Biton) |- |2022 |"Тръгни навреме" (Поли Генова и Любо Киров) |} == Филмография == === Актриса === * [[Smart Коледа]] (2018) – фитнес инструкторката * [[Някога...някъде...]] (1996) === Озвучаваща актриса === {| class="wikitable sortable" ! Година !! Заглавие !! Роля ! class="unsortable" | Бележка |- | 2011 || „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ || Смърфиета || Български дублаж |- | 2013 || „[[Смърфовете 2]]“ || Смърфиета || Български дублаж |- | 2016 || „[[Зоотрополис]]“ || Джуди Хопс || Български дублаж |- | 2018 || „Златната ябълка“ || Вихра<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6775044 www.24chasa.bg]</ref> || Оригинален глас |} == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Генова, Поли}} [[Категория:Участници в ПК Евровизия от България]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Детска Евровизия 2015]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] gura0vhs42cqsw676jhkcqqlu1ms5og 0 228946 11464803 11395236 2022-07-20T11:24:50Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Цар Лъв 2: Гордостта на Симба | име_оригинал = The Lion King II: Simba's Pride | режисьори = [[Даръл Руни]] | продуценти = [[Джанийн Ръсъл]] | актьори = [[Матю Бродерик]]<br>[[Нийв Кембъл]]<br>[[Сюзън Плешет]]<br>[[Нейтън Лейн]]<br>[[Ърни Сабела]] | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[27 октомври]] [[1998]] г. | времетраене = 81 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = ''[[Цар лъв]]'' (1994) | следваща_част = ''[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]'' (2004) | код-IMDB = 126907300 }} '''„Цар Лъв 2: Гордостта на Симба“''' ({{lang|en|The Lion King II: Simba's Pride}}) е продължение на анимационния филм от [[1994]] г. „[[Цар Лъв]]“. == Сюжет == Историята започва в лъвските земи, където Киара новородената дъщеря Симба и Нала, е представена на събраните животни от Рафики и Зазу, който служи като съветник. Бащата на Симба, Муфаса с гордост наблюдава церемонията от небесата по-горе. Киара се дразни от свръх защитата на баща си. Симба казва на Тимон и Пумба, да я последват и наблюдават. След като влезе в забранените „Външни земи“, Киара среща младо момче на име Кову, и те са нападнати от крокодили. Те избягват, като използват екипната работа, а Киара дори спасява Кову в един момент. Когато Кову тъкмо започваше да играе с Киара, Симба се сблъсква с младото момче, точно както се сблъсква със Зира, майката на Кову и лидера на аутсайдерите. Зира напомня на Симба как е изгонил нея и другите последователи на Скар. След завръщането си в лъвските земи, Нала и останалата част от прайда се отправят към Лъвската Скала, докато Симба обяснява на Киара, че Аутсайдерите представляват опасност и трябва да внимава. След това той ѝ казва, че те са част един от друг. В външните земи, Зира напомня на Кову, че Симба е убил Скар и заточил всички, които го уважават. Кову обяснява, че не смята, че е толкова лошо да има Киара като приятел, но Зира осъзнава, че може да използва приятелството на Кову с Киара, за да търси отмъщение на Симба. Няколко години по-късно Киара, вече млада лъвица, започва първия си самостоятелен лов. Симба кара Тимон и Пумба да я следват и наблюдават тайно. Като част от плана на Зира, братът и сестрата на Кову, Нука и Витани предизвикват пожар в саваните, а Кову трябва да спаси Киара от огнения капан. Симба е принуден да приеме Кову в лъвските земи, тъй като той спасява Киара. По-късно същата нощ Симба има кошмар за опит да спаси Муфаса да не падне върху стадото антилопи гну, но е спрян от Скар, който след това се превръща в Кову и изпраща Симба към смъртта. Кову обмисля да атакува Симба, но той е прекъснат от Киара и започва да прекарва повече време с нея. Кову е изправен пред труден избор между мисията си и чувствата си към Киара, докато Рафики ги води в джунглата, където ги въвежда в „люпенди“ (което в суахили означава „любов“), помагайки на двата лъва да се влюбят. Същата нощ Симба позволява на Кову да спи вътре в лъвската скала с останалия прайд, след като Нала е насърчена да даде шанс на Кову. Научавайки за неуспеха на Кову да убие Симба, Зира залага капан за тях. На следващия ден Кову за пореден път се опитва да обясни мисията си на Киара, но Симба казва: „Киара, не искам да говориш с него... Аз ще говоря с него“ след той развежда Кову около лъвските земи и му разказва историята на Скар. След това аутсайдерите атакуват Симба. Това действие води до смъртта на Нука и бягството на Симба. Впоследствие Зира до такава степен се ядоса, че одраска окото на Кову защото смята, че той е виновен за смъртта на брат си. Кову се връща в Лъвската скала, за да моли Симба за прошка, но е в заточение. Киара кара Симба да осъзнае, че се държи ирационално, и бяга да намери Кову. По-късно двата лъва се намират и изповядват любовта си. Осъзнавайки, че трябва да обединят двата прайда, Киара и Кову се връщат в лъвските земи и ги убеждават да спрат да се бият. Зира обаче се опитва да убие Симба, но Киара се намесва и Зира умира падайки в прииждащата река. С изчезналия си враг Симба приема аутсайдерите обратно в лъвските земи и назначава Кову и Киара за свои наследници. == Синхорнен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Симба | Петър Салчев |- | Малката Киара | Цвета Колева |- | Киара | [[Богдана Трифонова]] (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал) |- | Малкият Кову | Илиан Михайлов |- | Кову | [[Станимир Гъмов]] (диалог)<br>Венцислав Димов (вокал) |- | Зира | Нели Монеджикова |- | Нука | Даниел Ангелов |- | Нала | Петя Абаджиева |- | Тимон | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Пумба | Георги Спасов |- | Рафики | [[Пламен Сираков]] |- | Малката Витани | Нона Станчева |- | Витани | Ралица Бакалова |- | Муфаса | [[Мариус Донкин]] |- | Зазу | [[Веселин Ранков]] |} === Хор === {| class="wikitable" |- | [[Николай Урумов]] |- | Яница Митева |- | [[Василка Сугарева]] |- | Николай Пърлев |- | [[Орлин Павлов]] |- | Явор Каров |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Песен !! Изпълнява |- | Живее той в теб и мен || [[Борис Солтарийски]]<br>Антоанета Георгиева<br>[[Пламен Сираков]] |- | Винаги ще сме там || Петър Салчев<br>Цвета Колева |- | Спи спокойно ти || Нели Монеджикова<br>Нона Станчева<br>Даниел Ангелов |- | Юпенди || Венцислава Стоилова<br>Венцислав Димов<br>[[Пламен Сираков]] |- | Част от нас || Анна Йонева<br>Ани Лозанова<br>Антоанета Георгиева<br>Ася Драмсъзова<br>Венцислава Стоилова<br>Емилия Иванова<br>Атанас Сребрев<br>[[Борис Солтарийски]]<br>[[Ненчо Балабанов]] |- | Има път за нас || Венцислава Стоилова<br>Владимир Димов |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2004) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{imdb title|126907300}} [[Категория:Филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1998 година]] [[Категория:Цар Лъв]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] b7vu7yq5tmfjp28epl78o83r83i13yn 0 229071 11463695 11091157 2022-07-19T13:58:38Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бяла тишина}} {{музикален албум | заглавие = Бяла тишина | тип = сборен | обложка = | автор = [[Георги Минчев (певец)|Георги Минчев]]|[[Георги Минчев (певец)|Георги Минчев]]| дата = | година = [[1997]] | жанр = [[Рок]] | стилове = | времетраене = | лейбъл = | пореден = | имена = | език = | предишен албум = „[[Равносметка]]“</br >(1995) | този албум = '''Бяла тишина'''</br >(1997) | следващ албум = „[[История с китара]]“</br >(2005) }}„'''Бяла тишина'''“ е албум на [[Георги Минчев]], издаден от фондация „Бъдеще за България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D0%A2%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0/release/14157506|заглавие=Георги Минчев – Бяла тишина|труд=discogs.com|достъп_дата=22 август 2021 г.}}</ref> == Списък на песните == # Влюбените (live) # На брега # Кажете Не # Бащин съвет # Последния букет # Снегът на спомена # Бяла тишина # Юнски ден # Сребърни ята # Пусто му лудо и младо # Има страна # Момчето, което # Зарезан # Някога, някога # Un Soleil Pour Notre Amour # Флирт със собствена жена # Блажени години # Автобиография # Първи в класация # Стар избелял албум # Сам на бара # Стар ерген # Какви времена # Левски рокендрол # Тъжна Коледа == Бележки == <references /> [[Категория:Албуми на Георги Минчев]] [[Категория:Музикални албуми от 1997 година]] draywmd5xp8tk01qkxy9aeai9lanzfe 0 232721 11464211 11455006 2022-07-19T22:10:30Z Rebelheartous 22483 на практика е еквивалентно на българското произношение, не виждам особена значимост в изтъкването му wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Яромир Ягър | име-оригинал = Jaromír Jágr | категория = | описание = чешки хокеист | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Яромир Ягър | роден-дата = {{роден|15|02|1972|1}} | роден-място = [[Кладно]], [[Чехословакия]] | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = | вид спорт = [[хокей на лед]] | клуб = | период = 1988 – | постижения = | награди = | ръст = 191 см | тегло = 110 кг | прякор = Ярдо | номер = 68 | пост = десен нападател }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Я̀ромир Я̀гър''' ({{lang|cs|Jaromír Jágr}}) е чешки хокеист, роден на [[15 февруари]] [[1972]] г. в [[Кладно]].<ref>[https://vault.si.com/vault/1992/10/12/the-kid-from-kladno-by-achieving-nhl-stardom-the-penguins-jaromir-jagr-has-realized-the-dream-he-had-as-a-youth-in-czecholovakia THE KID FROM KLADNO BY ACHIEVING NHL STARDOM, THE PENGUINS' JAROMIR JAGR HAS REALIZED THE DREAM HE HAD AS A YOUTH IN CZECHOSLOVAKIA, Sports illustrated, OCTOBER 12, 1992], Посетен на 17 юли 2022 г.</ref> == Спортна кариера == Играе на поста дясно крило<ref>[http://sportsillustrated.cnn.com/olympics/events/1998/nagano/athletes/122.htm Nagano 1998 Athlete profile: Jaromir Jagr @ sportsillustrated.cnn.com], Посетен на 17 юли 2022 г.</ref> и е считан за един от най-добрите хокеисти в историята. Носител е на множество трофеи и рекорди както в [[NHL]], така и на международно ниво. Сред най-големите му успехи са спечелването на две [[Купа Стенли|Купи Стенли]] с [[Питсбърг Пенгуинс]] ([[1991]] и [[1992]] г.), наградата за най-полезен играч на NHL през [[1999]] г. [[Харт Трофи]], наградата за най-много точки в редовния сезон на NHL [[Арт Рос Трофи]] през [[1995]], [[1998]], [[1999]], [[2000]] и [[2001]], наградата за най-полезен играч на редовния сезон (избиран от самите играчи) [[Лестър Б. Пиърсън (награда)|Лестър Б. Пиърсън]] през 1999, 2000 и [[2006]],<ref>[https://www.nhl.com/stats/skaters?reportType=season&seasonFrom=19171918&seasonTo=20202021&gameType=2&filter=gamesPlayed,gte,1&sort=points&page=0&pageSize=50 NHL Statistics @ nhl.com], Посетен на 17 юли 2022 г.</ref> златен и бронзов олимпийски медал от [[Зимни олимпийски игри 1998|Нагано 1998]] и [[Зимни олимпийски игри 2006|Торино 2006]] и златен медал от Световното първенство през [[2005]] г. и 2010 година. Ягър е спортист на годината в [[Чехия]] през 2005 г. и хокеист на годината в Чехия през 1995, [[1996]], 1999, 2000, [[2002]], 2005, 2006, [[2007]] и 2008 г. Състезава се за руския [[Авангард Омск]], а преди това е защитавал цветовете на [[ХК Кладно]] ([[1984]]-[[1988]] при младежите и 1988-[[1990]]), Питсбърг Пенгуинс (1990-2001), [[Вашингтон Кепиталс]] (2001-[[2004]])<ref>[https://www.hockey-reference.com/teams/WSH/2003_games.html 2002-03 Washington Capitals Schedule and Results @ hockey-reference.com], Посетен на 17 юли 2022 г.</ref> и [[Ню Йорк Рейнджърс]] (2004-[[2008]]). По време на [[локаут]]а в NHL през сезон 1994/1995 ([[1 октомври]] [[1994]] - [[11 януари]] [[1995]]) Ягър изиграва няколко мача в [[Европа]] - за отборите на ХК Кладно (Чехия), [[ХК Болцано]] ([[Италия]]) и [[Шалкер Хайе]] ([[Германия]]). По време на локаута през 2004/2005, когато целият сезон в NHL не се състои, играе за ХК Кладно и Авангард Омск. {{Commonscat|Jaromír Jágr}} {{мъниче|Чехия}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Ягър, Яромир}} [[Категория:Чешки хокеисти на лед]] [[Категория:Чехословашки хокеисти на лед]] [[Категория:Чешки олимпийски шампиони]] [[Категория:Зимни олимпийски игри 1998]] rwc2p68ct7w4xwvnd31a5wmpahlllrx 0 236471 11464710 11395216 2022-07-20T11:19:36Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бамби 2 | име_оригинал = Bambi II | картинка = | описание = | режисьори = Браян Пиментал | продуценти = Джим Балантайн<br>Джефри Мознет<br>Дейв Окей | сценаристи = ''Сценаристи:''<br>Алиша Кърк<br>''По идея на:''<br>Браян Пиментал<br>Джеан Розенбърг | базиран_на = ''по героите на''<br>Феликс Залтен | актьори = Александър Гулд<br>[[Патрик Стюарт]]<br>Брендън Берг<br>Ники Джоунс<br>Андреа Боуън<br>Антъни Ганъм<br>Крий Съмър<br>Кийт Фъргюсън<br>Макена Каугил<br>Ема Роуз Лима<br>Ариел Уинтър<br>Браян Пиментал<br>Каролин Хенеси<br>Мери Дей<br>Алексис Реструм | музика = Брус Броутън | оператор = | монтаж = Джеръми Милтън<br>Марк Соломон | сценография = | костюми = | филмово_студио = Disneytoon Studios<ref name=bfi>{{cite web|url=https://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8b9765cf|title=Bambi II (2006)|work=[[British Film Institute]]|access-date=May 18, 2020|archive-date=April 30, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180430142329/http://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8b9765cf|url-status=live}}</ref><br>[[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name=bfi /> | разпространител = Buena Vista International (някои страни)<br>[[Walt Disney Studios Home Entertainment|Walt Disney Home Entertainment]] ([[Северна Америка]]) | жанр = [[Анимация]]<br>[[Драма]] | премиера-дата = [[26 януари]] [[2006]] г. <small>([[Аржентина]])</small><br>[[7 февруари]] [[2006]] г. <small>([[САЩ]])</small> | премиера-място = | времетраене = 72 минути | страна = {{USA}}<ref name=bfi/><br>{{AUS}}<ref name=smh>{{cite news|title=Disney to axe Sydney studio|url=https://www.smh.com.au/news/entertainment/disney-to-axe-sydney-studio/2005/07/26/1122143838088.html|access-date=March 12, 2013|newspaper=[[The Sydney Morning Herald]]|publisher=Fairfax Media|date=July 26, 2005}}</ref> | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = | приходи = $35 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/intl/?page=&wk=2006W20&id=_fBAMBIII01 |title=Bambi II (2006) |publisher=Boxofficemojo.com |access-date=2012-11-01 |archive-date=2012-11-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121103120617/http://www.boxofficemojo.com/movies/intl/?page=&wk=2006W20&id=_fBAMBIII01 |url-status=live }}</ref> | предишна_част = „[[Бамби (анимационен филм на Дисни)|Бамби]]“ (1942) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/bambi-2 | код-IMDB = 0447854 | код-Allmovie = 335248 }} '''„Бамби 2“''' ({{lang|en|Bambi II}}) е продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[1942]] г. „[[Бамби (анимационен филм на Дисни)|Бамби]]“. Кинотеатралната премиера на „Бамби 2“ се състои на [[26 януари]] [[2006]] г. в [[Аржентина]]. Анимацията се прожектира в кината в още редица държави, а в други — като [[САЩ]], [[Канада]], [[Китай]], [[Япония]] и [[Русия]] — излиза директно на видео (''direct-to-video''). През първата седмица след излизането на „Бамби 2“, в САЩ са продадени над два и половина милиона DVD-диска<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comingsoon.net/news/dvdnews.php?id=13200 | заглавие = Bambi II Dominates with 2.6 Million Units Sold | достъп_дата = 27 май 2010 | автор = Buena Vista Home Entertainment | дата = 15 февруари 2006| издател = ComingSoon.net | език = en}}</ref>. Филмът получава награда FBW в Германия, а на 11 февруари 2007 г. е удостоен с награда „Ани“ (англ. ''Annie'') в категориия ''Best Home Entertainment Production''. „Бамби 2“ поставя рекорд с интервала между излизането на оригиналния филм (1942) и продължението му (2006) – 64 години. В работата над филма взема участие като консултант по анимацията известният аниматор на [[The Walt Disney Company|Дисни]] Андреас Дежа — една от ключовите фигури в създаването на анимационни филми като „[[Цар лъв]]“, „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, „[[Малката русалка Ариел (1989)|Малката русалка Ариел]]“ и „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“. Режисьор и съавтор на сюжета е Браян Пиментал, който също е работил над сценарии на анимационни филми на Дисни по-рано, през 1990-те. Филмът представя ранните години на главните герои от оригиналния филм, преди събитията от втората половина на „Бамби“. Действието се развива най-вече около останалото без майка [[елен]]че Бамби и неговия баща, Великият принц на гората. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Елен | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Бамби | Даниел Кукушев |- | Бухал | Тодор Димитров |- | Тропчо | Малена Шишкова |- | Цвете | Боян Арбов |- | Фалин | София Иванова |- | Сестрите на Тропчо | Диляна Сугарева<br>Ема Георгиева<br>Ралица Абаджиева<br>[[Василка Сугарева]] |- | Мармот | [[Живко Джуранов]] |- | Бодливо свинче | [[Калин Арсов]] |- | Майката на Бамби | Петя Абаджиева |- | Мина | [[Светлана Смолева]] |- | Други гласове | [[Лина Шишкова]]<br>Емил Димитров |- | Хор | Антония Тасева<br>Ирена Велчева<br>Майкъл Зарков<br>Варвара Панкова<br>Атанас Сребрев<br>Надя Найденова<br>Атанас Сребрев<br>Владимир Димов<br>Ясен Зердев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Нов живот<br>Нов живот (реприза) | [[Любена Нинова]] |- | Пролет щом пак цъфти | Мария Николаева |- | Пролетна песен | [[Живко Джуранов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2012) |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Превод | Анелия Добрева |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Цонева |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Цонева |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Пламен Пенев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/bambi-2}} * {{imdb title|0447854}} * {{kino.dir.bg film|8191}} * {{Amg movie|335248}} [[Категория:Анимационни филми от 2006 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] bq3uzwa1qocpl1su9pvusu50s9xfxbf 0 236474 11464698 11395250 2022-07-20T11:18:51Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|101 далматинци|101 далматинци}} {{Филм | име = Сто и един далматинци II: Приключението на Пач в Лондон | име_оригинал = 101 Dalmatians II: Patch's London Adventure | картинка = | режисьори = Джим Камеръд<br>Брайън Смит | продуценти = Каролин Бейтс<br>Лесли Хъф | сценаристи = Джим Камъръд<br>Брайън Смит | актьори = Джим Камъръд<br>Дан Руут<br>Гарет К. Шиф<br>Брайън Смит | музика = Ричард Гибс | разпространител = Buena Vista Pictures Distribution | премиера = [[21 януари]] [[2003]] г. | времетраене = 70 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = [[Сто и един далматинци (филм, 1961)|Сто и един далматинци]] | следваща_част = | код-IMDB = 0324941 | уебсайт = }} '''„101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон“''' ({{lang|en|101 Dalmatians II: Patch's London Adventure}}) е продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[1961]] г. „[[Сто и един далматинци (филм, 1961)|Сто и един далматинци]]“. Издаден е директно на видео на [[21 януари]] [[2003]] г. и печели награди DVDX за най-добър анимационен филм, най-добра режисура, филмова редакция и филмова музика. {{Сюжет}} == Сюжет == Историята продължава събитията от първия филм. Роджър, Анита и голямото кучешко семейство се готвят за преместване в провинцията, където ще има достатъчно простор за 101 далматинци и ще са в безопасност от Круела де Вил. Синът на Понго и Пердита, Пач, не иска да бъде просто едно от многобройните кутрета, а мечтае да стане единствено по рода си куче-чудо като любимия му телевизионен герой, Вихър. В бъркотията при тръгването Пач е забравен сам в [[Лондон]]. Той използва възможността, за да се яви на прослушване за кучета, организирано от продуцентите на шоуто на Вихър. Несполучливият му опит, обаче, буди само присмех. Партньорът на Вихър, Малък Гръм, разкрива тайната цел на прослушването – продуцентите търсят ново куче-звезда. Застрашен да изгуби работата си, Вихър решава да извърши действителни подвизи, за да докаже, че трябва да остане в шоуто. Неспособен да се справя без готов сценарий, той открива ценен помощник в лицето на наивния Пач, който помни наизуст всички епизоди с Вихър. Двамата се сближават и Пач получава ценни уроци. В същото време Малък Гръм, неудовлетворен от второстепенната си роля в шоуто, уговаря продуцентите той да замести липсващия Вихър като главен герой. Междувременно Круела де Вил се опитва да се справи с копнежа си към далматински кожи като ангажира ексцентричния художник Ларс да рисува за нея картини на точки. Неудовлетворена от резултата, тя се обръща към старите си познати Хорас и Джаспър за съдействие и те отвличат 98-те кутрета от новия им дом. Ларс е очарован от кученцата и вдъхновен да рисува, но Круела иска от него шедьовър, направен от кожите им, в което той отказва да участва. Тя се връща към първоначалната си идея – да си направи палто от далматински кожи. Вихър и Пач спасяват пленените кученца и се доказват като герои. Малък Гръм, който неуспешно се е опитвал да им попречи, накрая е отведен заедно с арестуваните Хорас и Джаспър. Круела е изпратена в психиатрична клиника. В края на филма накратко са представени последвалите събития: Ларс получава признание като художник, благодарение на картина, създадена случайно от Пач; Хорас и Джаспър откриват магазин за дамски стоки от найлон; новата песен на Роджър, вдъхновена от петната на далматинците, става хит. Сцена след надписите показва Пач като новия помощник на Вихър в телевизионното шоу, докато останалите кученца участват като статисти. {{Сюжет-край}} == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- ! Роля !! Изпълнител |- | Круела || [[Симона Нанова]] |- | Пач || [[Ния Ралинова]] |- | Вихър || [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Малък гръм || [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Ларс || [[Явор Караиванов]] |- | Понго || [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Роджър || [[Ненчо Балабанов]] |- | Анита || [[Петя Абаджиева]] |- | Хоръс || [[Петър Добрев]] |- | Джаспър || [[Николай Кипчев]] |- | Пердита || [[Мина Костова]] |- | Нани || [[Йовка Апостолова]] |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | [[Василка Сугарева]] |- | [[Златина Тасева]] |- | [[Поликсена Костова]] |- | [[Румелия Знаменова]] |- | [[Силвия Петрова]] |- | [[Татяна Етимова]] |- | [[Таня Михайлова]] |- | [[Атанас Сребрев]] |- | [[Георги Георгиев-Гого|Георги Георгиев]] |- | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | [[Живко Джуранов]] |- | [[Здравко Димитров]] |- | [[Лъчезар Стефанов]] |- | [[Мартин Костадинов]] |- | [[Николай Пърлев]] |- | [[Орлин Павлов]] |- | [[Петър Върбанов]] |- | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | [[Цветан Ватев]] |} === Деца === {| class="wikitable" |- | [[Антония Тасева]] |- | [[Анна-Мария Върбани]] |- | [[Майкъл Зарков]] |- | Никола Тодоров |- | [[Павел Петков]] |} === Песни === {| class="wikitable" |- ! Песен !! Изпълнява |- | „Точки“ || [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Петя Абаджиева]] |- | „Супер Вихър“ || Ненчо Балабанов |- | „Далматинска плантация“ || Петя Абаджиева<br>Ненчо Балабанов |- | „Хапки Хруп-Хруп“ || [[Десислава Софранова]]<br>[[Цветомира Михайлова]] |- | „Круела де Вил“ || [[Атанас Сребрев]] |- | „Пробвай пак“ || [[Мартин Костадинов]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2008) |- | '''Режисьор на дублажа''' || [[Симона Нанова]] |- | '''Превод и адаптация''' || [[Венета Янкова]] |- | '''Превод на песните''' || [[Десислава Софранова]]<br>[[Цветомира Михайлова]] |- | '''Музикален режисьор''' || Десислава Софранова |- | '''Музикален асистент''' || Цветомира Михайлова |- | '''Творчески директор''' || Венета Янкова |- | '''Тонрежисьор''' || [[Пламен Чернев]] |- | '''Продуцент на българската версия''' || [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * [http://disneydvd.disney.go.com/101-dalmatians-ii-patchs-london-adventure.html Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091218072333/http://disneydvd.disney.go.com/101-dalmatians-ii-patchs-london-adventure.html |date=2009-12-18 }} * {{imdb title|0324941}} {{превод от|en|101 Dalmatians II: Patch's London Adventure|327869084}} [[Категория:Анимационни филми от 2003 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Анимационни драми]] k04uxqsf3soz1sdaorfsz6a4xwsfpka 0 237898 11463577 10290172 2022-07-19T12:06:43Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Анаконда | име_оригинал = Anaconda | картинка = | режисьори = [[Луис Льоса]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Дженифър Лопес]]<br/>[[Айс Кюб]]<br/>[[Джон Войт]]<br/>[[Ерик Столц]]<br/>[[Оуен Уилсън]]<br/>[[Кари Урър]]<br/>[[Дани Трейо]] | музика = | оператор = | монтаж = | разпространител = | жанр = | премиера = [[11 април]] [[1997]] | времетраене = 89 мин | страна = {{USA}}<br>{{BRA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0118615 | уебсайт = }} '''„Анаконда“''' ({{lang|en|Anaconda}}) е американски филм, създаден през 1997 г. Режисьор на филма е [[Луис Льоса]], а главните роли играят: [[Дженифър Лопес]], [[Айс Кюб]], [[Джон Войт]], [[Ерик Столц]], [[Оуен Уилсън]], [[Кари Урър]], [[Дани Трейо]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Дженифър Лопес]] |Тери Флорес |- |[[Айс Кюб]] |Дани Рич |- |[[Джон Войт]] |Пол Сероне |- |[[Ерик Столц]] |д-р Стивън Кейл |- |[[Джонатан Хайд]] |Уорън Уестридж |- |[[Оуен Уилсън]] |Гари Диксън |- |[[Кари Вурер]] |Денис Калберг |- |[[Винсент Кастеланос]] |Матео |- |[[Дани Трехо]] |бракониер |} == Премиера == Премиерата на филма е на [[11 април]] [[1997]] г. == Критики == Филмът получава негативни отзиви от критиците. == Външни препратки == * {{imdb title|id=0118615|title=Анаконда}} {{рейтинг|4.4|10}} {{v|14|02|2013}} * {{Amg movie|154826|Анаконда}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Американски филми на ужасите]] [[Категория:Филми от 1997 година]] k4gf61atkb716n7soo76izupht5ambl 10 238682 11464477 11454064 2022-07-20T09:35:34Z Ffvsdv 311390 опраих го wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Infobox | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title {{{категория|flag}}} | abovestyle = background-color:lavender; | headerstyle = background-color:lavender; | belowstyle = background:lavender; | above = {{#if:{{{име|}}}|{{{име|}}}|{{заглавие без пояснение}}}}{{#if:{{{име-оригинал|}}}|<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">{{{име-оригинал|}}}</div>}} | image = {{#if:{{{портрет|}}}| {{#ifexist: Media:{{{портрет|}}}| [[Картинка:{{{портрет|}}}|{{#if:{{{портрет-размер|}}}|{{{портрет-размер|}}}|frameless}}|alt={{{портрет-описание|}}}]] | {{{портрет|}}} }} | {{#if:{{#property:P18}}| [[Картинка:{{wd|property|raw|P18}}|frameless]] }} }} | caption = {{{портрет-описание|}}} | data1 = <!-- ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = {{{длъжност|}}} | shstyle = background-color:lavender | h1 = {{#if:{{{мандат_нач|}}} |{{#if:{{{мандат_край|}}}|'''Мандат'''<br>{{nobold|{{{мандат_нач}}}&nbsp;&ndash;&nbsp;{{{мандат_край}}}}}|<div style="background:lavender; font-weight:bold;">'''Действащ'''</div>}}{{#if:{{{мандат_край|}}}||встъпил в длъжност на<br>{{nobold|{{{мандат_нач}}}}}}}}}| d2 = * | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{канцлер|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{канцлер1|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{заместник|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{заместник1|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{заместник2a|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент|}}} | d22 = {{{президент|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{президент1|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{президент2a|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{вицепрезидент3b|}}} | h31 = {{{пост-вид|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост|}}} | d32 = {{{пост|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост1|}}} | d33 = {{{пост1|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост2a|}}} | d34 = {{{пост2a|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост3b|}}} | d35 = {{{пост3b|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост3c|}}} | d37 = {{{пост3c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател|}}} | d42 = {{{министър-председател|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател1|}}} | d43 = {{{министър-председател1|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател2a|}}} | d44 = {{{министър-председател2a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател3b|}}} | d45 = {{{министър-председател3b|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_мандат_вице_министър-председател|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател|}}} | l48 = {{{год_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател1|}}} | l49 = {{{год_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател2a|}}} | l50 = {{{год_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател3b|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от|}}} }}<!--ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ--> {{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край|}}}|{{{втори_мандат_нач|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край|}}}|от {{{втори_мандат_нач|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_втори_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{втори_мандат_канцлер|}}} | l13 = {{{год_втори_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{втори_мандат_канцлер1|}}} | l14 = {{{год_втори_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{втори_мандат_канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_втори_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{втори_мандат_канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_втори_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{втори_мандат_заместник|}}} | l18 = {{{год_втори_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{втори_мандат_заместник1|}}} | l19 = {{{год_втори_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{втори_мандат_заместник2a|}}} | l20 = {{{год_втори_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{втори_мандат_заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_втори_мандат_президент|}}} | d22 = {{{втори_мандат_президент|}}} | l23 = {{{год_втори_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{втори_мандат_президент1|}}} | l24 = {{{год_втори_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{втори_мандат_президент2a|}}} | l25 = {{{год_втори_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{втори_мандат_президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{втори_мандат_вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{втори_мандат_вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{втори_мандат_вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3b|}}} | h31 = {{{втори_мандат_пост-вид|}}} | l32 = {{{год_втори_мандат_пост|}}} | d32 = {{{втори_мандат_пост|}}} | l33 = {{{год_втори_мандат_пост1|}}} | d33 = {{{втори_мандат_пост1|}}} | l34 = {{{год_втори_мандат_пост2a|}}} | d34 = {{{втори_мандат_пост2a|}}} | l35 = {{{год_втори_мандат_пост3b|}}} | d35 = {{{втори_мандат_пост3b|}}} | l37 = {{{год_втори_мандат_пост3c|}}} | d37 = {{{втори_мандат_пост3c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_втори_мандат_министър-председател|}}} | d42 = {{{втори_мандат_министър-председател|}}} | l43 = {{{год_втори_мандат_министър-председател1|}}} | d43 = {{{втори_мандат_министър-председател1|}}} | l44 = {{{год_втори_мандат_министър-председател2a|}}} | d44 = {{{втори_мандат_министър-председател2a|}}} | l45 = {{{год_втори_мандат_министър-председател3b|}}} | d45 = {{{втори_мандат_министър-председател3b|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател|}}} | d47 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател|}}} | l48 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d48 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател1|}}} | l49 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d49 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | l50 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d50 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{втори_мандат_монарх|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{втори_мандат_губернатор|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{втори_мандат_предшестван от|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{втори_мандат_наследен от|}}} }}<!--ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ТРЕТИ МАНДАТ-->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Трети мандат | d2 = {{#if:{{{трети_мандат_нач|}}}|{{#if:{{{трети_мандат_край|}}}|{{{трети_мандат_нач|}}}&nbsp;– {{{трети_мандат_край|}}}|от {{{трети_мандат_нач|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{трети_мандат_назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{трети_мандат_избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{трети_мандат_заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{трети_мандат_заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{трети_мандат_заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{трети_мандат_заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_трети_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{трети_мандат_канцлер|}}} | l13 = {{{год_трети_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{трети_мандат_канцлер1|}}} | l14 = {{{год_трети_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{трети_мандат_канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_трети_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{трети_мандат_канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_трети_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{трети_мандат_заместник|}}} | l18 = {{{год_трети_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{трети_мандат_заместник1|}}} | l19 = {{{год_трети_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{трети_мандат_заместник2a|}}} | l20 = {{{год_трети_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{трети_мандат_заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_трети_мандат_президент|}}} | d22 = {{{трети_мандат_президент|}}} | l23 = {{{год_трети_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{трети_мандат_президент1|}}} | l24 = {{{год_трети_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{трети_мандат_президент2a|}}} | l25 = {{{год_трети_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{трети_мандат_президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{трети_мандат_вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{трети_мандат_вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{трети_мандат_вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{трети_мандат_вицепрезидент3b|}}} | h31 = Министър-председател | l32 = {{{год_трети_мандат_министър-председател|}}} | d32 = {{{трети_мандат_министър-председател|}}} | l33 = {{{год_трети_мандат_министър-председател1|}}} | d33 = {{{трети_мандат_министър-председател1|}}} | l34 = {{{год_трети_мандат_министър-председател2a|}}} | d34 = {{{трети_мандат_министър-председател2a|}}} | l35 = {{{год_трети_мандат_министър-председател3b|}}} | d35 = {{{трети_мандат_министър-председател3b|}}} | h36 = Зам.-министър-председател | l37 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател|}}} | d37 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател|}}} | l38 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d38 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател1|}}} | l39 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d39 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | l40 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d40 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | l42 = Монарх | d42 = {{{трети_мандат_монарх|}}} | l43 = Губернатор | d43 = {{{трети_мандат_губернатор|}}} | l44 = Генерал-губернатор | d44 = {{{трети_мандат_генерал-губернатор|}}} | l45 = Предшественик | d45 = {{{трети_мандат_предшестван от|}}} | l47 = Наследник | d47 = {{{трети_мандат_наследен от|}}} }}<!--ВТОРА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ--> {{Държавник инфо/длъжност | sh = {{{длъжност2|}}} | shstyle = background-color:lavender | h1 = {{#if:{{{мандат_нач2|}}} |{{#if:{{{мандат_край2|}}}|'''Мандат'''<br>{{nobold|{{{мандат_нач2}}}&nbsp;&ndash;&nbsp;{{{мандат_край2}}}}}|<div style="background:lavender; font-weight:bold;">'''Действащ'''</div>}}{{#if:{{{мандат_край2|}}}||встъпил в длъжност на<br>{{nobold|{{{мандат_нач2}}}}}}}}}| d2 = * | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен от2|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран от2|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър2|}}} | d7 = {{{заместник-министър2|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър1a|}}} | d8 = {{{заместник-министър1a|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър3a|}}} | d9 = {{{заместник-министър3a|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър4|}}} | d10 = {{{заместник-министър4|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер2|}}} | d12 = {{{канцлер2|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер1a|}}} | d13 = {{{канцлер1a|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер3a|}}} | d14 = {{{канцлер3а|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер4|}}} | d15 = {{{канцлер4|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник2|}}} | d17 = {{{заместник2|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник1a|}}} | d18 = {{{заместник1a|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник3a|}}} | d19 = {{{заместник3a|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник4|}}} | d20 = {{{заместник4|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент2|}}} | d22 = {{{президент2|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент1a|}}} | d23 = {{{президент1a|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент3a|}}} | d24 = {{{президент3а|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент4|}}} | d25 = {{{президент4|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент2|}}} | d27 = {{{вицепрезидент2|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент1a|}}} | d28 = {{{вицепрезидент1a|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент3a|}}} | d29 = {{{вицепрезидент3a|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент4|}}} | d30 = {{{вицепрезидент4|}}} | h31 = {{{пост-вид2|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост2|}}} | d32 = {{{пост2|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост1a|}}} | d33 = {{{пост1a|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост3a|}}} | d34 = {{{пост3a|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост4|}}} | d35 = {{{пост4|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост5c|}}} | d37 = {{{пост5c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател2|}}} | d42 = {{{министър-председател2|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател1a|}}} | d43 = {{{министър-председател1a|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател3a|}}} | d44 = {{{министър-председател3a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател4|}}} | d45 = {{{министър-председател4|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател2|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател2|}}} | l48 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател1a|}}} | l49 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател3a|}}} | l50 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател4|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател4|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх2|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор2|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор2|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от2|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от2|}}} }}<!--ВТОРА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ-->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач2|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край2|}}}|{{{втори_мандат_нач2|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край2|}}}|от {{{втори_мандат_нач2|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен_от2|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран от2|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър2|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър2|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър1a|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър1a|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър3a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър4|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър4|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_втори_мандат_канцлер2|}}} | d12 = {{{втори_мандат_канцлер2|}}} | l13 = {{{год_втори_мандат_канцлер1a|}}} | d13 = {{{втори_мандат_канцлер1a|}}} | l14 = {{{год_втори_мандат_канцлер3a|}}} | d14 = {{{втори_мандат_канцлер3а|}}} | l15 = {{{год_втори_мандат_канцлер4|}}} | d15 = {{{втори_мандат_канцлер4|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_втори_мандат_заместник2|}}} | d17 = {{{втори_мандат_заместник2|}}} | l18 = {{{год_втори_мандат_заместник1a|}}} | d18 = {{{втори_мандат_заместник1a|}}} | l19 = {{{год_втори_мандат_заместник3a|}}} | d19 = {{{втори_мандат_заместник3a|}}} | l20 = {{{год_втори_мандат_заместник4|}}} | d20 = {{{втори_мандат_заместник4|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_втори_мандат_президент2|}}} | d22 = {{{втори_мандат_президент2|}}} | l23 = {{{год_втори_мандат_президент1a|}}} | d23 = {{{втори_мандат_президент1a|}}} | l24 = {{{год_втори_мандат_президент3a|}}} | d24 = {{{втори_мандат_президент3а|}}} | l25 = {{{год_втори_мандат_президент4|}}} | d25 = {{{втори_мандат_президент4|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент2|}}} | d27 = {{{втори_мандат_вицепрезидент2|}}} | l28 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент1a|}}} | d28 = {{{втори_мандат_вицепрезидент1a|}}} | l29 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент3a|}}} | d29 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3a|}}} | l30 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент4|}}} | d30 = {{{втори_мандат_вицепрезидент4|}}} | h31 = {{{втори_мандат_пост-вид|}}} | l32 = {{{год_втори_мандат_пост2|}}} | d32 = {{{втори_мандат_пост2|}}} | l33 = {{{год_втори_мандат_пост1a|}}} | d33 = {{{втори_мандат_пост1a|}}} | l34 = {{{год_втори_мандат_пост3a|}}} | d34 = {{{втори_мандат_пост3a|}}} | l35 = {{{год_втори_мандат_пост4|}}} | d35 = {{{втори_мандат_пост4|}}} | l37 = {{{год_втори_мандат_пост5c|}}} | d37 = {{{втори_мандат_пост5c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_втори_мандат_министър-председател2|}}} | d42 = {{{втори_мандат_министър-председател2|}}} | l43 = {{{год_втори_мандат_министър-председател1a|}}} | d43 = {{{втори_мандат_министър-председател1a|}}} | l44 = {{{год_втори_мандат_министър-председател3a|}}} | d44 = {{{втори_мандат_министър-председател3a|}}} | l45 = {{{год_втори_мандат_министър-председател4|}}} | d45 = {{{втори_мандат_министър-председател4|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател2|}}} | d47 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател2|}}} | l48 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | d48 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | l49 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | d49 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | l50 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател4|}}} | d50 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател4|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{втори_мандат_монарх2|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{втори_мандат_губернатор2|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор2|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{втори_мандат_предшестван от2|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{втори_мандат_наследен от2|}}} }}<!--ТРЕТА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ--> {{Държавник инфо/длъжност | sh = {{{длъжност3|}}} | shstyle = background-color:lavender | h1 = {{#if:{{{мандат_нач3|}}} |{{#if:{{{мандат_край3|}}}|'''Мандат'''<br>{{nobold|{{{мандат_нач3}}}&nbsp;&ndash;&nbsp;{{{мандат_край3}}}}}|<div style="background:lavender; font-weight:bold;">'''Действащ'''</div>}}{{#if:{{{мандат_край3|}}}||встъпил в длъжност на<br>{{nobold|{{{мандат_нач3}}}}}}}}}| d2 = * | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен_от3|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран_от3|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър3|}}} | d7 = {{{заместник-министър3|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър4a|}}} | d8 = {{{заместник-министър4a|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър5|}}} | d9 = {{{заместник-министър5|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър6|}}} | d10 = {{{заместник-министър6|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер3|}}} | d12 = {{{канцлер3|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер4a|}}} | d13 = {{{канцлер4a|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер5|}}} | d14 = {{{канцлер5|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер6|}}} | d15 = {{{канцлер6|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник3|}}} | d17 = {{{заместник3|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник4a|}}} | d18 = {{{заместник4a|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник5|}}} | d19 = {{{заместник5|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник6|}}} | d20 = {{{заместник6|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент3|}}} | d22 = {{{президент3|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент4a|}}} | d23 = {{{президент4a|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент5|}}} | d24 = {{{президент5|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент6|}}} | d25 = {{{президент6|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент3|}}} | d27 = {{{вицепрезидент3|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент4a|}}} | d28 = {{{вицепрезидент4a|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент5|}}} | d29 = {{{вицепрезидент5|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент6|}}} | d30 = {{{вицепрезидент6|}}} | h31 = {{{пост-вид3|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост3|}}} | d32 = {{{пост3|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост4a|}}} | d33 = {{{пост4a|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост5|}}} | d34 = {{{пост5|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост6|}}} | d35 = {{{пост6|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост7|}}} | d37 = {{{пост7|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател3|}}} | d42 = {{{министър-председател3|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател4a|}}} | d43 = {{{министър-председател4a|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател5a|}}} | d44 = {{{министър-председател5a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател6|}}} | d45 = {{{министър-председател6|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_мандат_вице_министър-председател3|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател3|}}} | l48 = {{{год_мандат_вице_министър-председател4a|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател4a|}}} | l49 = {{{год_мандат_вице_министър-председател5a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател5a|}}} | l50 = {{{год_мандат_вице_министър-председател6|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател6|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх3|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор3|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор3|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от3|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от3|}}} }}<!--ТРЕТА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ-->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач3|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край3|}}}|{{{втори_мандат_нач3|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край3|}}}|от {{{втори_мандат_нач3|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен_от3|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран_от3|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър3|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър4a|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър4a|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър5a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър5a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър6|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър6|}}} | l12 = Президент | d12 = {{{втори_мандат_президент3|}}} | l13 = Вицепрезидент | d13 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3|}}} | l14 = Канцлер | d14 = {{{втори_мандат_канцлер3|}}} | l15 = Вицеканцлер | d15 = {{{втори_мандат_заместник3|}}} | l22 = Монарх | d22 = {{{втори_мандат_монарх3|}}} | l23 = Премиер | d23 = {{{втори_мандат_министър-председател3|}}} | l24 = Вицепремиер | d24 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3|}}} | l25 = Губернатор | d25 = {{{втори_мандат_губернатор3|}}} | l27 = Генерал-губернатор | d27 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор3|}}} | l28 = Предшественик | d28 = {{{втори_мандат_предшестван от3|}}} | l29 = Наследник | d29 = {{{втори_мандат_наследен от3|}}} }} | header2 = Лични данни | label3 = Роден{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data3 = {{#if:{{{роден_дата|}}}|<div>{{{роден_дата|}}}</div>|{{#if:{{#property:P569}}|<div>{{#invoke:Person|birth_date}}</div>}}}}{{#if:{{{роден_място|}}}|<div>{{{роден_място|}}}</div>}} | label4 = Починал{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data4 = {{#if:{{{починал_дата|}}}|<div>{{{починал_дата|}}}</div>|{{#if:{{#property:P570}}|<div>{{#invoke:Person|death_date}}</div>}}}}{{#if:{{{починал_място|}}}|<div>{{{починал_място|}}}</div>}} | label5 = Погребан{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data5 = {{#if:{{{погребан|}}}|{{{погребан|}}}|{{wd|property|linked|P119}}}} | label6 = Гражданство | data6 = {{{гражданство|}}} | label7 = Националност | data7 = {{{националност|}}} | label8 = Религия | data8 = {{#if:{{{религия|}}}|{{{религия|}}}|{{wd|properties|linked|P140}}}} | label9 = Родства | data9 = {{#if:{{{родства|}}}|{{{родства|}}}|{{wd|properties|P3373|format=<div>%p</div>}}}} | label10 = Съпруг{{#ifeq:{{#property:P21}}|мъжки|а}} | data10 = {{#if:{{{съпруг|}}}|{{{съпруг|}}}|{{wd|properties|qualifiers|P27|P580|P582|format=<div>%p[ (%q1[&nbsp;– %q2])]</div>}}}} | label11 = Деца | data11 = {{#if:{{{деца|}}}|{{{деца|}}}|{{#ifeq:{{wd|property|P1971}}|0||{{wd|property|P1971}}}}}} | label12 = Полит. партия | data12 = {{#if:{{{партия|}}}|{{{партия|}}}|{{wd|properties|linked|qualifier|qualifier|P102|P580|P582|format=<div>%p[ (%q1[&nbsp;– %q2])]</div>}}}} | label13 = Резиденция | data13 = {{{седалище|}}} | label14 = Образование | data14 = {{#if:{{{alma mater|}}}|{{{alma mater|}}}|{{wd|properties|linked|sourced|P69}}}} | label15 = {{#if:{{{занятие|}}}|Занятие|Професия}} | data15 = {{#if:{{{занятие|}}}|{{{занятие|}}}|{{#if:{{{професия|}}}|{{{професия|}}}|{{lc:{{wd|properties|linked|sourced|P106}}}}}}}} | label16 = Награди | data16 = {{{награди|}}} | label17 = Подпис | data17 = {{#if:{{{подпис|}}}|{{{подпис|}}}|{{wd|property|raw|P109|format=\[\[File:%p{{!}}150px\]\]}}}} | label18 = Уебсайт | data18 = {{#if:{{{уебсайт|}}}|{{{уебсайт|}}}|{{#if:{{#property:p856}}|{{URL|{{#property:p856}}}}}}}} | header19 = {{#if:{{{години на служба|}}}{{{преданост|}}}{{{род войски|}}}{{{звание|}}}{{{войсково поделение|}}}{{{командвания|}}}{{{войни|}}}{{{отличия|}}}|Военна служба}} | label20 = Години | data20 = {{{години на служба|}}} | label21 = Преданост | data21 = {{{преданост|}}} | label22 = Род войски | data22 = {{{род войски|}}} | label23 = Военно звание | data23 = {{{звание|}}} | label24 = Войсково поделение | data24 = {{{войсково поделение|}}} | label25 = Командвания | data25 = {{{командвания|}}} | label26 = Войни/Битки | data26 = {{{войни|}}} | label27 = Отличия | data27 = {{{отличия|}}} | data28 = {{{бележки|}}} | data29 = {{#if:{{{портал|}}}|Портал&nbsp;[[Файл:Portal.svg|22px|Портална икона]]&nbsp;[[Портал:{{{портал}}}|{{{портал}}}]]}} | datastyle29 = background:lavender; border:1px #aaa; | below = {{wd|property|P373|format=<b>\[\[:c:Category:%p{{!}}{{#if:{{{име|}}}|{{{име|}}}|{{заглавие без пояснение}}}}\]\]</b> в \[\[Общомедия\]\]}} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> 7e8le7yewrtvfhq19as9fuzgc8ql6s1 11464520 11464477 2022-07-20T10:12:28Z Ffvsdv 311390 Премахната редакция 11464477 wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Infobox | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title {{{категория|flag}}} | abovestyle = background-color:#b0c4de; border:1px solid #aaaaaa; | headerstyle = background-color:#b0c4de; border:1px solid #aaaaaa; | labelstyle = text-align:left; | belowstyle = background:#b0c4de; border:1px solid #aaaaaa; | above = {{#if:{{{име|}}}|{{{име|}}}|{{заглавие без пояснение}}}}{{#if:{{{име-оригинал|}}}|<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">{{{име-оригинал|}}}</div>}} | image = {{#if:{{{портрет|}}}| {{#ifexist: Media:{{{портрет|}}}| [[Картинка:{{{портрет|}}}|{{#if:{{{портрет-размер|}}}|{{{портрет-размер|}}}|frameless}}|alt={{{портрет-описание|}}}]] | {{{портрет|}}} }} | {{#if:{{#property:P18}}| [[Картинка:{{wd|property|raw|P18}}|frameless]] }} }} | caption = {{{портрет-описание|}}} | data1 = <!-- ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = {{#if:{{{длъжност|}}}|{{{длъжност|}}}|Длъжност}} | shstyle = background:#b0c4de; border:1px solid #aaa; | l2 = {{#if:{{{мандат|}}}|{{{мандат|}}}|Мандат}} | d2 = {{#if:{{{мандат_нач|}}}|{{#if:{{{мандат_край|}}}|{{{мандат_нач|}}}&nbsp;– {{{мандат_край|}}}|от {{{мандат_нач|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{канцлер|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{канцлер1|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{заместник|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{заместник1|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{заместник2a|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент|}}} | d22 = {{{президент|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{президент1|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{президент2a|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{вицепрезидент3b|}}} | h31 = {{{пост-вид|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост|}}} | d32 = {{{пост|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост1|}}} | d33 = {{{пост1|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост2a|}}} | d34 = {{{пост2a|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост3b|}}} | d35 = {{{пост3b|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост3c|}}} | d37 = {{{пост3c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател|}}} | d42 = {{{министър-председател|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател1|}}} | d43 = {{{министър-председател1|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател2a|}}} | d44 = {{{министър-председател2a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател3b|}}} | d45 = {{{министър-председател3b|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_мандат_вице_министър-председател|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател|}}} | l48 = {{{год_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател1|}}} | l49 = {{{год_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател2a|}}} | l50 = {{{год_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател3b|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от|}}} }}<!-- ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край|}}}|{{{втори_мандат_нач|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край|}}}|от {{{втори_мандат_нач|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_втори_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{втори_мандат_канцлер|}}} | l13 = {{{год_втори_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{втори_мандат_канцлер1|}}} | l14 = {{{год_втори_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{втори_мандат_канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_втори_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{втори_мандат_канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_втори_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{втори_мандат_заместник|}}} | l18 = {{{год_втори_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{втори_мандат_заместник1|}}} | l19 = {{{год_втори_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{втори_мандат_заместник2a|}}} | l20 = {{{год_втори_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{втори_мандат_заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_втори_мандат_президент|}}} | d22 = {{{втори_мандат_президент|}}} | l23 = {{{год_втори_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{втори_мандат_президент1|}}} | l24 = {{{год_втори_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{втори_мандат_президент2a|}}} | l25 = {{{год_втори_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{втори_мандат_президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{втори_мандат_вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{втори_мандат_вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{втори_мандат_вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3b|}}} | h31 = {{{втори_мандат_пост-вид|}}} | l32 = {{{год_втори_мандат_пост|}}} | d32 = {{{втори_мандат_пост|}}} | l33 = {{{год_втори_мандат_пост1|}}} | d33 = {{{втори_мандат_пост1|}}} | l34 = {{{год_втори_мандат_пост2a|}}} | d34 = {{{втори_мандат_пост2a|}}} | l35 = {{{год_втори_мандат_пост3b|}}} | d35 = {{{втори_мандат_пост3b|}}} | l37 = {{{год_втори_мандат_пост3c|}}} | d37 = {{{втори_мандат_пост3c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_втори_мандат_министър-председател|}}} | d42 = {{{втори_мандат_министър-председател|}}} | l43 = {{{год_втори_мандат_министър-председател1|}}} | d43 = {{{втори_мандат_министър-председател1|}}} | l44 = {{{год_втори_мандат_министър-председател2a|}}} | d44 = {{{втори_мандат_министър-председател2a|}}} | l45 = {{{год_втори_мандат_министър-председател3b|}}} | d45 = {{{втори_мандат_министър-председател3b|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател|}}} | d47 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател|}}} | l48 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d48 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател1|}}} | l49 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d49 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | l50 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d50 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{втори_мандат_монарх|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{втори_мандат_губернатор|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{втори_мандат_предшестван от|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{втори_мандат_наследен от|}}} }}<!-- ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ — ТРЕТИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Трети мандат | d2 = {{#if:{{{трети_мандат_нач|}}}|{{#if:{{{трети_мандат_край|}}}|{{{трети_мандат_нач|}}}&nbsp;– {{{трети_мандат_край|}}}|от {{{трети_мандат_нач|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{трети_мандат_назначен от|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{трети_мандат_избран от|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър|}}} | d7 = {{{трети_мандат_заместник-министър|}}} | l8 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър1|}}} | d8 = {{{трети_мандат_заместник-министър1|}}} | l9 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър2a|}}} | d9 = {{{трети_мандат_заместник-министър2a|}}} | l10 = {{{год_трети_мандат_заместник-министър3b|}}} | d10 = {{{трети_мандат_заместник-министър3b|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_трети_мандат_канцлер|}}} | d12 = {{{трети_мандат_канцлер|}}} | l13 = {{{год_трети_мандат_канцлер1|}}} | d13 = {{{трети_мандат_канцлер1|}}} | l14 = {{{год_трети_мандат_канцлер2a|}}} | d14 = {{{трети_мандат_канцлер2a|}}} | l15 = {{{год_трети_мандат_канцлер3b|}}} | d15 = {{{трети_мандат_канцлер3b|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_трети_мандат_заместник|}}} | d17 = {{{трети_мандат_заместник|}}} | l18 = {{{год_трети_мандат_заместник1|}}} | d18 = {{{трети_мандат_заместник1|}}} | l19 = {{{год_трети_мандат_заместник2a|}}} | d19 = {{{трети_мандат_заместник2a|}}} | l20 = {{{год_трети_мандат_заместник3b|}}} | d20 = {{{трети_мандат_заместник3b|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_трети_мандат_президент|}}} | d22 = {{{трети_мандат_президент|}}} | l23 = {{{год_трети_мандат_президент1|}}} | d23 = {{{трети_мандат_президент1|}}} | l24 = {{{год_трети_мандат_президент2a|}}} | d24 = {{{трети_мандат_президент2a|}}} | l25 = {{{год_трети_мандат_президент3b|}}} | d25 = {{{трети_мандат_президент3b|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент|}}} | d27 = {{{трети_мандат_вицепрезидент|}}} | l28 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент1|}}} | d28 = {{{трети_мандат_вицепрезидент1|}}} | l29 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент2a|}}} | d29 = {{{трети_мандат_вицепрезидент2a|}}} | l30 = {{{год_трети_мандат_вицепрезидент3b|}}} | d30 = {{{трети_мандат_вицепрезидент3b|}}} | h31 = Министър-председател | l32 = {{{год_трети_мандат_министър-председател|}}} | d32 = {{{трети_мандат_министър-председател|}}} | l33 = {{{год_трети_мандат_министър-председател1|}}} | d33 = {{{трети_мандат_министър-председател1|}}} | l34 = {{{год_трети_мандат_министър-председател2a|}}} | d34 = {{{трети_мандат_министър-председател2a|}}} | l35 = {{{год_трети_мандат_министър-председател3b|}}} | d35 = {{{трети_мандат_министър-председател3b|}}} | h36 = Зам.-министър-председател | l37 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател|}}} | d37 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател|}}} | l38 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател1|}}} | d38 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател1|}}} | l39 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | d39 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател2a|}}} | l40 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | d40 = {{{трети_мандат_вице_министър-председател3b|}}} | l42 = Монарх | d42 = {{{трети_мандат_монарх|}}} | l43 = Губернатор | d43 = {{{трети_мандат_губернатор|}}} | l44 = Генерал-губернатор | d44 = {{{трети_мандат_генерал-губернатор|}}} | l45 = Предшественик | d45 = {{{трети_мандат_предшестван от|}}} | l47 = Наследник | d47 = {{{трети_мандат_наследен от|}}} }}<!-- ВТОРА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = {{#if:{{{длъжност2|}}}|{{{длъжност2|}}}|Длъжност}} | shstyle = background:#b0c4de; border:1px solid #aaa; | l2 = Мандат | d2 = {{#if:{{{мандат_нач2|}}}|{{#if:{{{мандат_край2|}}}|{{{мандат_нач2|}}}&nbsp;– {{{мандат_край2|}}}|от {{{мандат_нач2|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен от2|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран от2|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър2|}}} | d7 = {{{заместник-министър2|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър1a|}}} | d8 = {{{заместник-министър1a|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър3a|}}} | d9 = {{{заместник-министър3a|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър4|}}} | d10 = {{{заместник-министър4|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер2|}}} | d12 = {{{канцлер2|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер1a|}}} | d13 = {{{канцлер1a|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер3a|}}} | d14 = {{{канцлер3а|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер4|}}} | d15 = {{{канцлер4|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник2|}}} | d17 = {{{заместник2|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник1a|}}} | d18 = {{{заместник1a|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник3a|}}} | d19 = {{{заместник3a|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник4|}}} | d20 = {{{заместник4|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент2|}}} | d22 = {{{президент2|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент1a|}}} | d23 = {{{президент1a|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент3a|}}} | d24 = {{{президент3а|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент4|}}} | d25 = {{{президент4|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент2|}}} | d27 = {{{вицепрезидент2|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент1a|}}} | d28 = {{{вицепрезидент1a|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент3a|}}} | d29 = {{{вицепрезидент3a|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент4|}}} | d30 = {{{вицепрезидент4|}}} | h31 = {{{пост-вид2|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост2|}}} | d32 = {{{пост2|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост1a|}}} | d33 = {{{пост1a|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост3a|}}} | d34 = {{{пост3a|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост4|}}} | d35 = {{{пост4|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост5c|}}} | d37 = {{{пост5c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател2|}}} | d42 = {{{министър-председател2|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател1a|}}} | d43 = {{{министър-председател1a|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател3a|}}} | d44 = {{{министър-председател3a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател4|}}} | d45 = {{{министър-председател4|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател2|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател2|}}} | l48 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател1a|}}} | l49 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател3a|}}} | l50 = {{{год_трети_мандат_вице_министър-председател4|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател4|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх2|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор2|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор2|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от2|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от2|}}} }}<!-- ВТОРА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач2|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край2|}}}|{{{втори_мандат_нач2|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край2|}}}|от {{{втори_мандат_нач2|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен_от2|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран от2|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър2|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър2|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър1a|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър1a|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър3a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър4|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър4|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_втори_мандат_канцлер2|}}} | d12 = {{{втори_мандат_канцлер2|}}} | l13 = {{{год_втори_мандат_канцлер1a|}}} | d13 = {{{втори_мандат_канцлер1a|}}} | l14 = {{{год_втори_мандат_канцлер3a|}}} | d14 = {{{втори_мандат_канцлер3а|}}} | l15 = {{{год_втори_мандат_канцлер4|}}} | d15 = {{{втори_мандат_канцлер4|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_втори_мандат_заместник2|}}} | d17 = {{{втори_мандат_заместник2|}}} | l18 = {{{год_втори_мандат_заместник1a|}}} | d18 = {{{втори_мандат_заместник1a|}}} | l19 = {{{год_втори_мандат_заместник3a|}}} | d19 = {{{втори_мандат_заместник3a|}}} | l20 = {{{год_втори_мандат_заместник4|}}} | d20 = {{{втори_мандат_заместник4|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_втори_мандат_президент2|}}} | d22 = {{{втори_мандат_президент2|}}} | l23 = {{{год_втори_мандат_президент1a|}}} | d23 = {{{втори_мандат_президент1a|}}} | l24 = {{{год_втори_мандат_президент3a|}}} | d24 = {{{втори_мандат_президент3а|}}} | l25 = {{{год_втори_мандат_президент4|}}} | d25 = {{{втори_мандат_президент4|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент2|}}} | d27 = {{{втори_мандат_вицепрезидент2|}}} | l28 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент1a|}}} | d28 = {{{втори_мандат_вицепрезидент1a|}}} | l29 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент3a|}}} | d29 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3a|}}} | l30 = {{{год_втори_мандат_вицепрезидент4|}}} | d30 = {{{втори_мандат_вицепрезидент4|}}} | h31 = {{{втори_мандат_пост-вид|}}} | l32 = {{{год_втори_мандат_пост2|}}} | d32 = {{{втори_мандат_пост2|}}} | l33 = {{{год_втори_мандат_пост1a|}}} | d33 = {{{втори_мандат_пост1a|}}} | l34 = {{{год_втори_мандат_пост3a|}}} | d34 = {{{втори_мандат_пост3a|}}} | l35 = {{{год_втори_мандат_пост4|}}} | d35 = {{{втори_мандат_пост4|}}} | l37 = {{{год_втори_мандат_пост5c|}}} | d37 = {{{втори_мандат_пост5c|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_втори_мандат_министър-председател2|}}} | d42 = {{{втори_мандат_министър-председател2|}}} | l43 = {{{год_втори_мандат_министър-председател1a|}}} | d43 = {{{втори_мандат_министър-председател1a|}}} | l44 = {{{год_втори_мандат_министър-председател3a|}}} | d44 = {{{втори_мандат_министър-председател3a|}}} | l45 = {{{год_втори_мандат_министър-председател4|}}} | d45 = {{{втори_мандат_министър-председател4|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател2|}}} | d47 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател2|}}} | l48 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | d48 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател1a|}}} | l49 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | d49 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3a|}}} | l50 = {{{год_втори_мандат_вице_министър-председател4|}}} | d50 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател4|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{втори_мандат_монарх2|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{втори_мандат_губернатор2|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор2|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{втори_мандат_предшестван от2|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{втори_мандат_наследен от2|}}} }}<!-- ТРЕТА ДЛЪЖНОСТ — ПЪРВИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = {{{длъжност3|}}} | shstyle = background:#b0c4de; border:1px solid #aaa; | l2 = Мандат | d2 = {{#if:{{{мандат_нач3|}}}|{{#if:{{{мандат_край3|}}}|{{{мандат_нач3|}}}&nbsp;– {{{мандат_край3|}}}|от {{{мандат_нач3|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{назначен_от3|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{избран_от3|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_мандат_заместник-министър3|}}} | d7 = {{{заместник-министър3|}}} | l8 = {{{год_мандат_заместник-министър4a|}}} | d8 = {{{заместник-министър4a|}}} | l9 = {{{год_мандат_заместник-министър5|}}} | d9 = {{{заместник-министър5|}}} | l10 = {{{год_мандат_заместник-министър6|}}} | d10 = {{{заместник-министър6|}}} | h11 = Канцлер | l12 = {{{год_мандат_канцлер3|}}} | d12 = {{{канцлер3|}}} | l13 = {{{год_мандат_канцлер4a|}}} | d13 = {{{канцлер4a|}}} | l14 = {{{год_мандат_канцлер5|}}} | d14 = {{{канцлер5|}}} | l15 = {{{год_мандат_канцлер6|}}} | d15 = {{{канцлер6|}}} | h16 = Вицеканцлер | l17 = {{{год_мандат_заместник3|}}} | d17 = {{{заместник3|}}} | l18 = {{{год_мандат_заместник4a|}}} | d18 = {{{заместник4a|}}} | l19 = {{{год_мандат_заместник5|}}} | d19 = {{{заместник5|}}} | l20 = {{{год_мандат_заместник6|}}} | d20 = {{{заместник6|}}} | h21 = Президент | l22 = {{{год_мандат_президент3|}}} | d22 = {{{президент3|}}} | l23 = {{{год_мандат_президент4a|}}} | d23 = {{{президент4a|}}} | l24 = {{{год_мандат_президент5|}}} | d24 = {{{президент5|}}} | l25 = {{{год_мандат_президент6|}}} | d25 = {{{президент6|}}} | h26 = Вицепрезидент | l27 = {{{год_мандат_вицепрезидент3|}}} | d27 = {{{вицепрезидент3|}}} | l28 = {{{год_мандат_вицепрезидент4a|}}} | d28 = {{{вицепрезидент4a|}}} | l29 = {{{год_мандат_вицепрезидент5|}}} | d29 = {{{вицепрезидент5|}}} | l30 = {{{год_мандат_вицепрезидент6|}}} | d30 = {{{вицепрезидент6|}}} | h31 = {{{пост-вид3|}}} | l32 = {{{год_мандат_пост3|}}} | d32 = {{{пост3|}}} | l33 = {{{год_мандат_пост4a|}}} | d33 = {{{пост4a|}}} | l34 = {{{год_мандат_пост5|}}} | d34 = {{{пост5|}}} | l35 = {{{год_мандат_пост6|}}} | d35 = {{{пост6|}}} | l37 = {{{год_мандат_пост7|}}} | d37 = {{{пост7|}}} | h41 = Министър-председател | l42 = {{{год_мандат_министър-председател3|}}} | d42 = {{{министър-председател3|}}} | l43 = {{{год_мандат_министър-председател4a|}}} | d43 = {{{министър-председател4a|}}} | l44 = {{{год_мандат_министър-председател5a|}}} | d44 = {{{министър-председател5a|}}} | l45 = {{{год_мандат_министър-председател6|}}} | d45 = {{{министър-председател6|}}} | h46 = Зам.-министър-председател | l47 = {{{год_мандат_вице_министър-председател3|}}} | d47 = {{{вице_министър-председател3|}}} | l48 = {{{год_мандат_вице_министър-председател4a|}}} | d48 = {{{вице_министър-председател4a|}}} | l49 = {{{год_мандат_вице_министър-председател5a|}}} | d49 = {{{вице_министър-председател5a|}}} | l50 = {{{год_мандат_вице_министър-председател6|}}} | d50 = {{{вице_министър-председател6|}}} | l52 = Монарх | d52 = {{{монарх3|}}} | l53 = Губернатор | d53 = {{{губернатор3|}}} | l54 = Генерал-губернатор | d54 = {{{генерал-губернатор3|}}} | l55 = Предшественик | d55 = {{{предшестван от3|}}} | l57 = Наследник | d57 = {{{наследен от3|}}} }}<!-- ТРЕТА ДЛЪЖНОСТ — ВТОРИ МАНДАТ -->{{Държавник инфо/длъжност | sh = <hr style="background-color:#aaa; color:#aaa; border:none; height:1px" /> | l2 = Втори мандат | d2 = {{#if:{{{втори_мандат_нач3|}}}|{{#if:{{{втори_мандат_край3|}}}|{{{втори_мандат_нач3|}}}&nbsp;– {{{втори_мандат_край3|}}}|от {{{втори_мандат_нач3|}}}}}}} | l3 = Назначен{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d3 = {{{втори_мандат_назначен_от3|}}} | l4 = Избран{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} от | d4 = {{{втори_мандат_избран_от3|}}} | h6 = Заместник-министър | l7 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър3|}}} | d7 = {{{втори_мандат_заместник-министър3|}}} | l8 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър4a|}}} | d8 = {{{втори_мандат_заместник-министър4a|}}} | l9 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър5a|}}} | d9 = {{{втори_мандат_заместник-министър5a|}}} | l10 = {{{год_втори_мандат_заместник-министър6|}}} | d10 = {{{втори_мандат_заместник-министър6|}}} | l12 = Президент | d12 = {{{втори_мандат_президент3|}}} | l13 = Вицепрезидент | d13 = {{{втори_мандат_вицепрезидент3|}}} | l14 = Канцлер | d14 = {{{втори_мандат_канцлер3|}}} | l15 = Вицеканцлер | d15 = {{{втори_мандат_заместник3|}}} | l22 = Монарх | d22 = {{{втори_мандат_монарх3|}}} | l23 = Премиер | d23 = {{{втори_мандат_министър-председател3|}}} | l24 = Вицепремиер | d24 = {{{втори_мандат_вице_министър-председател3|}}} | l25 = Губернатор | d25 = {{{втори_мандат_губернатор3|}}} | l27 = Генерал-губернатор | d27 = {{{втори_мандат_генерал-губернатор3|}}} | l28 = Предшественик | d28 = {{{втори_мандат_предшестван от3|}}} | l29 = Наследник | d29 = {{{втори_мандат_наследен от3|}}} }} | header2 = Обща информация | label3 = Роден{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data3 = {{#if:{{{роден_дата|}}}|<div>{{{роден_дата|}}}</div>|{{#if:{{#property:P569}}|<div>{{#invoke:Person|birth_date}}</div>}}}}{{#if:{{{роден_място|}}}|<div>{{{роден_място|}}}</div>}} | label4 = Починал{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data4 = {{#if:{{{починал_дата|}}}|<div>{{{починал_дата|}}}</div>|{{#if:{{#property:P570}}|<div>{{#invoke:Person|death_date}}</div>}}}}{{#if:{{{починал_място|}}}|<div>{{{починал_място|}}}</div>}} | label5 = Погребан{{#ifeq:{{#property:P21}}|женски|а|{{{наставка|}}}}} | data5 = {{#if:{{{погребан|}}}|{{{погребан|}}}|{{wd|property|linked|P119}}}} | label6 = Гражданство | data6 = {{{гражданство|}}} | label7 = Националност | data7 = {{{националност|}}} | label8 = Религия | data8 = {{#if:{{{религия|}}}|{{{религия|}}}|{{wd|properties|linked|P140}}}} | label9 = Родства | data9 = {{#if:{{{родства|}}}|{{{родства|}}}|{{wd|properties|P3373|format=<div>%p</div>}}}} | label10 = Съпруг{{#ifeq:{{#property:P21}}|мъжки|а}} | data10 = {{#if:{{{съпруг|}}}|{{{съпруг|}}}|{{wd|properties|qualifiers|P27|P580|P582|format=<div>%p[ (%q1[&nbsp;– %q2])]</div>}}}} | label11 = Деца | data11 = {{#if:{{{деца|}}}|{{{деца|}}}|{{#ifeq:{{wd|property|P1971}}|0||{{wd|property|P1971}}}}}} | label12 = Полит. партия | data12 = {{#if:{{{партия|}}}|{{{партия|}}}|{{wd|properties|linked|qualifier|qualifier|P102|P580|P582|format=<div>%p[ (%q1[&nbsp;– %q2])]</div>}}}} | label13 = Резиденция | data13 = {{{седалище|}}} | label14 = Образование | data14 = {{#if:{{{alma mater|}}}|{{{alma mater|}}}|{{wd|properties|linked|sourced|P69}}}} | label15 = {{#if:{{{занятие|}}}|Занятие|Професия}} | data15 = {{#if:{{{занятие|}}}|{{{занятие|}}}|{{#if:{{{професия|}}}|{{{професия|}}}|{{lc:{{wd|properties|linked|sourced|P106}}}}}}}} | label16 = Награди | data16 = {{{награди|}}} | label17 = Подпис | data17 = {{#if:{{{подпис|}}}|{{{подпис|}}}|{{wd|property|raw|P109|format=\[\[File:%p{{!}}150px\]\]}}}} | label18 = Уебсайт | data18 = {{#if:{{{уебсайт|}}}|{{{уебсайт|}}}|{{#if:{{#property:p856}}|{{URL|{{#property:p856}}}}}}}} | header19 = {{#if:{{{години на служба|}}}{{{преданост|}}}{{{род войски|}}}{{{звание|}}}{{{войсково поделение|}}}{{{командвания|}}}{{{войни|}}}{{{отличия|}}}|Военна служба}} | label20 = Години | data20 = {{{години на служба|}}} | label21 = Преданост | data21 = {{{преданост|}}} | label22 = Род войски | data22 = {{{род войски|}}} | label23 = Военно звание | data23 = {{{звание|}}} | label24 = Войсково поделение | data24 = {{{войсково поделение|}}} | label25 = Командвания | data25 = {{{командвания|}}} | label26 = Войни/Битки | data26 = {{{войни|}}} | label27 = Отличия | data27 = {{{отличия|}}} | data28 = {{{бележки|}}} | data29 = {{#if:{{{портал|}}}|Портал&nbsp;[[Файл:Portal.svg|22px|Портална икона]]&nbsp;[[Портал:{{{портал}}}|{{{портал}}}]]}} | datastyle29 = background:#b0c4de; border:1px solid #aaa; padding:0.1em 0; font-weight:bold; | below = {{wd|property|P373|format=<b>\[\[:c:Category:%p{{!}}{{#if:{{{име|}}}|{{{име|}}}|{{заглавие без пояснение}}}}\]\]</b> в \[\[Общомедия\]\]}} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> btupr9e649ctf01c97aufmssxrwzie0 0 239546 11463882 11458751 2022-07-19T16:55:29Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Божов | име-оригинал = | категория = революционер | описание = български революционер | портрет = Stoyan Bozhov.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Кърчово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Кърчово]], [[Османска империя]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = революционер | област = [[Етнография]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Стоян (Поп)Димитров (Поп)Божов''' ({{стар|Стоянъ попъ Димитровъ попъ Божовъ}}) е [[българи|български]] [[учител]], [[фолклорист]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Stoyan Bozhov IMARO Karchovo.jpg|ляво|мини|250п|Стоян Божов]] Роден е в 1864 година във [[Валовища|валовищкото]] село [[Кърчово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на местния свещеник и революционер [[Димитър Попбожов]].<ref>{{Cite journal|last=Настев|first=Антон|date=14 април 1999|title=Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.)|url=http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html|journal=Македония|issue=15}}</ref> Начално образование получава в българското училище в град [[Сяр]]. Баща му поп Димитър след участието си в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] (1877 – 1878) бяга в [[Източна Румелия]] и се установява село Дерелии (сега с. [[Богдан (област Пловдив)|Богдан]]), Карловска околия, като свещеник. По-късно взима и семейството си.<ref name=":0" /> В 1885 година Стоян Божов завършва реална гимназия в [[Пловдив]]. При избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] е доброволец в Ученическия легион на българската армия, сражава се в [[Сливнишка битка|битката при Сливница]] и е отличен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. След войната се завръща в [[Македония (област)|Македония]] и в учебната 1885/1886 година учителства безплатно в родното си село. На следната година се установява във [[Валовища]], където е учител до 1892 година. От 1892 до 1893 година е главен учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]]. Като учител развива активна дейност по събирането на фолклорни и етнографски материали, които публикува в „[[Книжици за прочит]]“ и „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“.<ref>„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книжка 4, 5, 6, 7, 9, 10 (1891 – 1894)</ref> [[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоян Божов (35-и в третата колона)]] През 1893-1894 година Божов се установява в [[София]] и изпълнява длъжността подначалник на отдел в Министерство на просвещението. От 1895 до 1900 година е секретар на [[Скопска епархия|Скопската митрополия]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и училищен инспектор. В Скопие Божов работи срещу появяващата се [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбска пропаганда]]. Влиза в конфликт с владиката [[Синесий Скопски|Синесий]], който го обвинява в злоупотреба с 300 турски лири, и в 1900 година Екзархията го мести като секретар на [[Сярска българска община|Сярската българска община]].<ref name="Синесий 17">{{cite book |title= Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ) |last=Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие |first= |authorlink= |coauthors= |year=1934 |publisher=Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=17 |url= |accessdate=}}</ref> Според [[Георги Баласчев]] Божов, който е „способен и интелигентен“ и се ползвал с доверието на екзарх [[Йосиф I Български]] и имал голямо влияние в Скопската епархия, не бил злоупотребил с парите, а бил използвал 12 лири за подкуп, с който да се предотврати обиск в митрополията.<ref name="Синесий 22">{{cite book |title= Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ) |last=Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие |first= |authorlink= |coauthors= |year=1934 |publisher=Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=22 |url= |accessdate=}}</ref> Божов влиза във ВМОРО и става касиер на [[Серски революционен окръг|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>{{cite journal | last = Димитровъ | first = Лазар | authorlink = Лазар Димитров (Дренок) | coauthors = | year = 1942 | month = ноемврий | title = Моето участие в революц. движение въ Македония | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1903 година след [[Солунски атентати|Солунските атентати]] е интерниран от властите в родното му Кърчово. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] влиза в четата на съселянина си [[Илия Кърчовалията]]. Загива по време на въстанието заедно със седем четници от четата на [[Любомир Стоенчев]] в бой с османски войски в местността Голямата нива (Ак бунар) край Кърчово на 12 септември 1903 година.<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last= Баждаров|first= Георги |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 72 - 73 |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_9.html |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{ЕПК|1|103}}</ref><ref>{{Николов|20}}</ref><ref>[[Македония (1903 - 1904)|„Македония“]], година 2, бр. 1, април 1904 г., стр. 6.</ref><ref>{{Пелтеков|55-56}}</ref> Женен е за [[Цвета Божова]], учителка и революционерка. == Вижте също == * [[Симеон Божов]] * Иван Божов * Н. Божова – учителка и революционерка == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html Настев, Антон. Тихата саможертва. Стоян Димитров Попбожов (1864 - 1903). Вестник „Македония“, бр.15, 14.04.1999.] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1914 „Стоян п. Божов“], статия от Стоян Тилков, публикувано в сп. „Македония“, книга I, София, 15 април 1904 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Божов, Стоян}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български фолклористи от Македония]] [[Категория:Хора от дем Синтика]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Членове на Сярската българска община]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] m6hqyu910c9rmkqrwpcdp1pcpsas522 11463883 11463882 2022-07-19T16:58:19Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Божов | име-оригинал = | категория = революционер | описание = български революционер | портрет = Stoyan Bozhov.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Кърчово]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Кърчово]], [[Османска империя]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = революционер | област = [[Етнография]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Стоян (Поп)Димитров (Поп)Божов''' ({{стар|Стоянъ попъ Димитровъ попъ Божовъ}}) е [[българи|български]] [[учител]], [[фолклорист]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Stoyan Bozhov IMARO Karchovo.jpg|ляво|мини|250п|Стоян Божов]] Роден е в 1864 година във [[Валовища|валовищкото]] село [[Кърчово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на местния свещеник и революционер [[Димитър Попбожов]].<ref name=":0">{{Cite journal|last=Настев|first=Антон|date=14 април 1999|title=Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.)|url=http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html|journal=Македония|issue=15}}</ref> Начално образование получава в българското училище в град [[Сяр]]. Баща му поп Димитър след участието си в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] (1877 – 1878) бяга в [[Източна Румелия]] и се установява в село Дерелии (сега с. [[Богдан (област Пловдив)|Богдан]]), Карловска околия, като свещеник. По-късно взима и семейството си.<ref name=":0" /> В 1885 година Стоян Божов завършва реална гимназия в [[Пловдив]]. При избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] е доброволец в Ученическия легион на българската армия, сражава се в [[Сливнишка битка|битката при Сливница]] и е отличен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. След войната се завръща в [[Македония (област)|Македония]] и в учебната 1885/1886 година учителства безплатно в родното си село. На следната година се установява във [[Валовища]], където е учител до 1892 година. От 1892 до 1893 година е главен учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]]. Като учител развива активна дейност по събирането на фолклорни и етнографски материали, които публикува в „[[Книжици за прочит]]“ и „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“.<ref>„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книжка 4, 5, 6, 7, 9, 10 (1891 – 1894)</ref> [[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоян Божов (35-и в третата колона)]] През 1893-1894 година Божов се установява в [[София]] и изпълнява длъжността подначалник на отдел в Министерство на просвещението. От 1895 до 1900 година е секретар на [[Скопска епархия|Скопската митрополия]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и училищен инспектор. В Скопие Божов работи срещу появяващата се [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбска пропаганда]]. Влиза в конфликт с владиката [[Синесий Скопски|Синесий]], който го обвинява в злоупотреба с 300 турски лири, и в 1900 година Екзархията го мести като секретар на [[Сярска българска община|Сярската българска община]].<ref name="Синесий 17">{{cite book |title= Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ) |last=Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие |first= |authorlink= |coauthors= |year=1934 |publisher=Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=17 |url= |accessdate=}}</ref> Според [[Георги Баласчев]] Божов, който е „способен и интелигентен“ и се ползвал с доверието на екзарх [[Йосиф I Български]] и имал голямо влияние в Скопската епархия, не бил злоупотребил с парите, а бил използвал 12 лири за подкуп, с който да се предотврати обиск в митрополията.<ref name="Синесий 22">{{cite book |title= Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ) |last=Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие |first= |authorlink= |coauthors= |year=1934 |publisher=Печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=22 |url= |accessdate=}}</ref> Божов влиза във ВМОРО и става касиер на [[Серски революционен окръг|Серския окръжен революционен комитет]].<ref>{{cite journal | last = Димитровъ | first = Лазар | authorlink = Лазар Димитров (Дренок) | coauthors = | year = 1942 | month = ноемврий | title = Моето участие в революц. движение въ Македония | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1903 година след [[Солунски атентати|Солунските атентати]] е интерниран от властите в родното му Кърчово. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] влиза в четата на съселянина си [[Илия Кърчовалията]]. Загива по време на въстанието заедно със седем четници от четата на [[Любомир Стоенчев]] в бой с османски войски в местността Голямата нива (Ак бунар) край Кърчово на 12 септември 1903 година.<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last= Баждаров|first= Георги |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 72 - 73 |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_9.html |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{ЕПК|1|103}}</ref><ref>{{Николов|20}}</ref><ref>[[Македония (1903 - 1904)|„Македония“]], година 2, бр. 1, април 1904 г., стр. 6.</ref><ref>{{Пелтеков|55-56}}</ref> Женен е за [[Цвета Божова]], учителка и революционерка. == Вижте също == * [[Симеон Божов]] * Иван Божов * Н. Божова – учителка и революционерка == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html Настев, Антон. Тихата саможертва. Стоян Димитров Попбожов (1864 - 1903). Вестник „Македония“, бр.15, 14.04.1999.] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1914 „Стоян п. Божов“], статия от Стоян Тилков, публикувано в сп. „Македония“, книга I, София, 15 април 1904 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Божов, Стоян}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български фолклористи от Македония]] [[Категория:Хора от дем Синтика]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Членове на Сярската българска община]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] mk9plrtv2vzn3rgbnn2rw33rq5hdjbz 0 240978 11464335 10254700 2022-07-20T05:31:53Z 151.251.254.140 Коригиране на правописни грешки. wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = François-Henri Pinault | категория = бизнесмен | описание = бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Рен]], [[Франция]] | починал-място = | брак = [[Салма Хайек]] (2009 –) | деца = 4 | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = | образование = [[Висше търговско училище в Париж]] | работил-в = | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Франсоа-Анри Пино''' ({{lang|fr|François-Henri Pinault}}; роден на 28 май 1962 г. в [[Рен]], [[Франция]]) е френски бизнесмен и главен изпълнителен директор на [[PPR]], син на [[Франсоа Пино]]. Той е председател и изпълнителен директор на [[Kering]] от 2005 г. и президент на Groupe Artémis от 2003 г. Под неговото управление, Kering спира да се занимава с [[търговия на дребно]] и става компания за [[луксозни стоки]]. През 1993 г. става президент на [[CFAO]], а през 1997 г. става изпълнителен директор на популярната търговска верига за електроника [[Fnac]].<ref>{{cite web |url=http://archive.fortune.com/2009/08/31/news/companies/francois_henri_pinault.fortune/index.htm?postversion=2009090216 |title=The new king of luxury |publisher=Fortune.com |date=2 септември 2009 |author=Peter Gumbel |accessdate=23 април 2017}}</ref> == Личен живот == На 14 февруари 2009 г. се жени за киноактрисата [[Салма Хайек]] в кметството на 6 район в [[Париж]], Франция. == Източници == <references/> {{мъниче|Франция}} {{СОРТКАТ:Пино, Франсоа-Анри}} [[Категория:Френски бизнесмени]] [[Категория:Бретанци]] 04jpuvsiz0xexmh5m1drbladhxa2e69 0 241782 11463779 11213437 2022-07-19T14:53:10Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Александър Воронов | портрет = | обяснение = Воронов с наградата „Икар“ за дублаж, 2011 г. | рождено име = Александър Стефанов Воронов | роден-място = [[Плевен]], [[България]] | починал-място = | друго име = | активност = 1985 – | брачен партньор = Мирослава Воронова | деца = 1 | родители = Маргарита Пехливанова<br>[[Стефан Воронов]] | роднини = Васил Бъчваров (пастрок) | награди = „Икар“ за Златен глас:<br>2011 – „[[Щурите съседи]]“ | местожителство = | значими роли = }} '''Александър Стефанов Воронов''' е български актьор. Занимава се предимно с озвучаване на реклами, филми и сериали. Най-известен е с дублажите си върху „[[Напълно непознати]]“ (дублажи на bTV и GTV/Медия линк), „[[Стъпка по стъпка]]“, „[[Спешно отделение]]“, „[[Семейство Сопрано]]“, „[[Малкълм]]“, „[[Грозната Бети]]“ и „[[Двама бащи, двама синове]]“, анимационния филм „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ и неговите продължения, и „[[Омагьосаният император]]“.<ref name=chas>[https://www.24chasa.bg/Article/2919216 „По гласовете (от телевизора) ще ги познаете“], в-к „24 часа“, 23 януари 2014 г.</ref> == Кариера == Воронов се занима с озвучаване на реклами, филми и сериали от ноември 1992 г. Поканен е от Мария Попова, режисьор на дублажи в [[Канал 1]].<ref name=bgdnes>[http://www.bgdnes.bg/Article/5748973 „Актьорът Александър Воронов: Баща ми Стефан се прероди в сина ми“], в-к „България днес“, 7 септември 2016 г.</ref> През 2010 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Моите мили съседи“, заедно с [[Любомир Младенов]] за същия сериал и [[Васил Бинев]] за „Брак с чужденец“.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=133 „Икар“ 2010], сайт на Съюза на артистите в България.</ref> Печели Васил Бинев.<ref>[http://www.cinefish.bg/Nagradi-Ikar-2010-news3623.html „Награди „Икар“ 2010“], cinefish.bg, 28 март 2010 г.</ref> През 2011 г. печели наградата за дублажа на „[[Щурите съседи]]“, за която е номиниран заедно с [[Ани Василева]] за същия сериал и [[Христина Ибришимова]] за „[[Мечтатели (сериал)|Мечтатели]]“.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=138 „Икар“ 2011], сайт на Съюза на артистите в България.</ref><ref>[http://www.stars.bg/bg-ot-ekrana/4048-razdadoha-ikarite-nai-mnogo-za-tedi-moskov „Раздадоха Икарите, най-много за Теди Москов“], stars.bg, 29 март 2011.</ref> Воронов счита [[Любомир Младенов]] за свой учител в дублажа.<ref name=bgdnes/> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Адам Сандлър]] || [[Били Медисън]] (дублажи на [[bTV]] и [[Медия линк]])<br>[[Психаротерапия]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Били Медисън<br>Дейвид „Дейв“ Бъзник |- | [[Алън Къминг]] || [[Семейство Флинтстоун: Да живее Рок Вегас]] (дублаж на студио Доли)<br>[[Бурлеска]]<br>Инстинкт || Великия Газу и Мик Джагъд<br>Алексис<br>Д-р Дилън Райнхарт |- | [[Антъни Маки]] || Фрийдъмленд<br>Петата власт || Били Уилямс<br>Сам Колсън |- | [[Бен Афлек]] || [[Йосиф: Господарят на сънищата]]<br>[[Заплащането]] || Йосиф<br>Майкъл Дженингс |- | [[Бен Кингсли]] || Без следа<br>[[Играта на Ендър (филм)|Играта на Ендър]] || [[Доктор Уотсън]]<br>Мейзър Ракъм |- | [[Бен Стилър]] || [[Щастливият Гилмор]] (дублажи на bTV и Арс Диджитал Студио)<br>Завръщането на Поли<br>Завист<br>Хем боли, хем сърби<br>Кинти в небето (дублаж на Диема Вижън)<br>Съседска стража || Хал<br>Рубен Фефър<br>Тим Дингман<br>Еди Кантроу<br>Джош Ковакс<br>Евън Тротуиг |- | [[Бил Мъри]] || [[Омагьосан ден]]<br>Кралят на боулинга<br>[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]] (дублаж на Диема Вижън) || Фил Конърс<br>Ърни Маккракън<br>Балу |- | [[Били Уест]] || [[Крякаща тайфа]]<br>[[Новото шоу на Уди Кълвача]] (дублаж на Диема Вижън) || Полковника<br>[[Уди Кълвача]] |- | [[Брадли Купър]] || Дело 39<br>Актьорско студио || Дъглас Еймс<br>Себе си |- | Брадли Уитфорд || [[Филаделфия (филм)|Филаделфия]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Малкълм]]<br>Съпруга-трофей || Джейми Колинс<br>Съпругът на Мег<br>Пийт Харисън |- | [[Брендън Фрейзър]] || [[Шантави рисунки: Отново в действие]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Шантави рисунки: Отново в действие (дублаж на bTV)<br>Извънредни мерки || Ди Джей Дрейк<br>Ди Джей Дрейк/Себе си<br>Джон Кроули |- | Брус Джарчоу || [[Женени с деца]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Стъпка по стъпка]] || Управител<br>Доктор и Г-н Хартман |- | [[Брус Кембъл]] || [[Приключенията на Бриско Каунти младши]] (дублаж на Имидж Продакшън)<br>[[Осмо чувство]] || Бриско Каунти младши<br>Д-р Ашфорд Н. Симпсън |- | [[Виктор Гарбър]] || [[Грозната Бети]]<br>Парченца живот || Професор Барет<br>Уили |- | [[Винс Вон]] || [[С жени на море]] (дублаж на Медия линк)<br>Кой е баща ни? || Дейв<br>Дейвид Уозняк |- | [[Гари Олдман]] || [[Ханибал (филм, 2001)|Ханибал]]<br>[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Хари Потър и Огненият бокал]]<br>Параноя || Мейсън Върджър<br>[[Сириус Блек]]<br>Никълъс Уайът |- | [[Гилбърт Готфрид]] || [[Женени с деца]] (дублаж на Медия линк)<br>[[До смърт]] (дублаж на Диема Вижън) || Себе си<br>Томи |- | [[Грег Киниър]] || Сабрина (дублаж на Диема Вижън)<br>Имате поща<br>[[Мис Слънчице]] || Дейвид Ларабий<br>Франк Наваски<br>Ричард Хувър |- | [[Дани Де Вито]] || Такси (дублаж на студио Доли)<br>[[Романс за камъка]]<br>Перлата на Нил<br>Близнаци (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Батман се завръща]] (дублаж на bTV)<br>Когато си в Рим || Луи Де Палма<br>Ралф<br>Ралф<br>Винсънт Бенедикт<br>[[Пингвина]]<br>Ал Русо |- | [[Дейвид Духовни]] || [[Бетовен (филм)|Бетовен]] (дублажи на БНТ и bTV)<br>Затворът на миналото || Брад<br>Том Уоршоу |- | [[Денис Куейд]] || [[Сърцето на дракона]] (дублаж на Медия линк)<br>Пандорум || Боуен<br>Лейтенант Пейтън/Старият ефрейтор Гало |- | [[Джак Блек]] || Фенът (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Рок училище]]<br>Силна година || Техник<br>Дюи Фин<br>Брад Харис |- | Джаред Харис || [[Момчетата от Медисън авеню]] (дублаж на БНТ)<br>Актьорско студио || Пийт Кембъл<br>Себе си |- | [[Джеймс Арнолд Тейлър]] || [[Джони Тест]] (първи дублаж на студио Доли)<br>Робо-куче || Джони Тест<br>Робо-куче |- | [[Джеймс Франко]] || [[Спайдър-Мен 3]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Актьорско студио<br>[[Възходът на планетата на маймуните]]<br>[[Златен глобус 2018]] || Хари Озборн/Новия гоблин<br>Себе си<br>Уил Родман<br>Себе си |- | Джейсън Алегзандър || [[Приключенията на Роки и Булуинкъл]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Малкълм]] || Борис Баденов<br>Ленард |- | Джейсън Бигс || Момчета и момичета<br>Американски пай: Сватбата || Хънтър/Стийв<br>Джим Левънстийн |- | [[Джеки Чан]] || Медальонът (дублаж на bTV)<br>Час пик 3<br>Произшествие в Шинджуку<br>[[Карате кид (филм, 2010|Карате кид]] || Еди Янг<br>Инспектор Лий<br>Стийлхед<br>Г-н Хан |- | [[Джери О'Конъл]] || [[Джери Магуайър]] (дублаж на bTV)<br>[[Грозната Бети]]<br>Катинари на любовта || Франк Кушман<br>Джоел<br>Джак Бъроу |- | [[Джим Кери]] || [[Кабелджията]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Актьорско студио || Ърни „Чип“ Дъглас/Кабелджията<br>Себе си |- | [[Джо Пеши]] || [[Сам вкъщи]] (дублаж на БНТ)<br>[[Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк]] (дублаж на БНТ)<br>Братовчед ми Вини (дублаж на БНТ) || Хари Лайм<br>Хари Лайм<br>Винсънт Ла Гуардия „Вини“ Гамбини |- | [[Джон Стеймос]] || [[Стъпка по стъпка]] (дублаж на студио VMS)<br>Сватбени войни || Себе си<br>Шел Гранди |- | [[Джош Бролин]] || [[Дяволчетата]]<br>[[Американски гангстер]] || Брандън „Бранд“ Уолш<br>Детектив Рино Тръпо |- | Диего Луна || [[Rogue One: История от Междузвездни войни]]<br>[[Златен глобус 2017]]<br>[[Оскари 2019]] || Касиан Андор<br>Себе си<br>Себе си |- | [[Дмитрий Нагиев]] || [[Двама бащи, двама синове]]<br>Кухня в Париж || Павел Гуров<br>Себе си |- | Дом Делуис || [[Американска приказка]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада|Американска приказка: Файвъл покорява запада]] (дублаж на Диема Вижън) || Тайгър<br>Тайгър |- | Доналд Гиб || [[Стъпка по стъпка]]<br>[[Ханкок (филм)|Ханкок]] (дублаж на Диема Вижън) || Главорез и Мус<br>Затворник |- | [[Еди Мърфи]] || [[Пристигане в Америка]] (дублаж на студио VMS)<br>[[Смахнатият професор]] (дублаж на bTV)<br>[[Шоуто започва]] || Принц Аким и Сол<br>Ланс Пъркинс и Клитъс Клъмп<br>Трей Селърс |- | [[Едуардо Гомес]] || [[Щурите съседи]]<br>[[Новите съседи]] || Мариано Делгадо<br>Максико „Макси“ Ангуло |- | Елио Гонсалес || [[Щурите съседи]]<br>Новите съседи || Пабло Гера Руис<br>Ерик Кортес |- | [[Ерик Бана]] || Смешни хора (дублаж на Диема Вижън)<br>Примката || Кларк<br>Адисън |- | [[Ерик Стюарт]] || [[Покемон]] (сезони 1 – 5 и сезони 10 – 11)<br>[[Ю-Ги-О!]]<br>[[Костенурките нинджа (сериал, 2003)|Костенурките нинджа]] (в четвърти сезон) || Брок<br>Сето Кайба<br>Хамато Йоши |- | [[Идрис Елба]] || [[Рокенрола]]<br>Призрачен ездач: Духът на отмъщението (дублаж на Диема Вижън) || Мъмбълс<br>Моро |- | Кевин Алехандро || [[Грозната Бети]] (в първи сезон)<br>[[Луцифер (сериал)|Луцифер]] || Сантос<br>Детектив Даниъл Еспиноса |- | [[Кристофър Лойд]] || [[Кой натопи заека Роджър]] (дублаж на bTV)<br>[[Денис Белята (филм)|Денис Белята]] (дублаж на bTV)<br>[[Малкълм]] || Съдия Дуум<br>Сам „Джобния нож“<br>Уолтър |- | [[Кристофър Уокън]] || [[Батман се завръща]] (дублаж на БНТ)<br>Царе на самоубийството<br>[[Кенгурото Джак]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Обирът на девицата (дублаж на Медия линк) || Макс Шрек<br>Карло Бартолучи / Чарли Барет<br>Салваторе „Сал“ Маджо<br>Роджър Барлоу |- | [[Луи дьо Фюнес]] || [[Скъперникът (филм, 1980)|Скъперникът]]<br>[[Зелева супа]] || Арпагон<br>Клод Ратиние |- | [[Луис Мерло]] || [[Щурите съседи]]<br>[[Новите съседи]] (в десети сезон) || Маурисио „Маури“ Идалго Торес<br>Бруно Кирога |- | [[Майк Майърс]] || Любовен гуру<br>[[Оскари 2019]] || Гуру Морис Питка<br>Себе си |- | [[Майкъл Кийтън]] || [[Мултиплициране]] (дублаж на bTV)<br>[[Златен глобус 2018]]<br>[[Оскари 2019]] || Дъглас „Дъг“ Кини<br>Себе си<br>Себе си |- | [[Майкъл Пеня]] || [[Офицери и пешки]]<br>Винаги на пост<br>Битка Лос Анджелис: Световна инвазия || Ернест Родригес<br>Денис<br>Джо Ринкон |- | Марк Хилдрет || [[Барби в Рапунцел]]<br>[[Барби в Лебедово езеро]]<br>[[Барби в принцесата и бедното момиче]] || Принц Стефан<br>Даниел<br>Крал Доминик |- | Мартин Мъл || [[До смърт]]<br>Татковци || Уайти<br>Кроуфорд Уитмор |- | Мартин Шорт || Простичко желание<br>[[Мадагаскар 3]] || Мъри<br>Стефано |- | [[Мат Лебланк]] || [[Женени с деца]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Приятели]] (дублаж на БНТ)<br>Всичко е под контрол || Вини Вердучи<br>Джоуи Трибиани<br>Адам Бърнс |- | [[Матю Бродерик]] || Жената ястреб<br>[[Кабелджията]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге)<br>Болни от любов || Филип Гастон<br>Стивън Ковакс<br>Сам |- | [[Матю Лилард]] || [[Скуби-Ду и WWE: Проклятието на пилота-фантом|Скуби-Ду: Проклятието на пилота-фантом]]<br>[[Скуби-Ду и Kiss: Мистерията на рокендрола]] || Шаги Роджърс<br>Шаги Роджърс |- | [[Ноа Уайли]] || [[Спешно отделение (сериал)|Спешно отделение]]<br>Библиотекарят<br>Библиотекарят 2<br>Библиотекарят 3<br>Библиотекарите<br>Нищо освен истината || Д-р Джон Картър<br>Флин Карсън<br>Флин Карсън<br>Флин Карсън<br>Флин Карсън<br>Аврил Арънсън |- | Нолан Норт || [[Малкълм]]<br>[[Грозната Бети]]<br>[[Ризоли и Айлс: Криминални досиета]] (в един епизод, след това е [[Христо Чешмеджиев]]) || [[Ленърд Нимой]] по телефона<br>Водещ<br>Филип Дейтън |- | [[Оуен Уилсън]] || [[Шанхайско слънце]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>Зулендър<br>Аз, шпионинът (дублаж на Диема Вижън)<br>Ловци на шаферки<br>[[Мармадюк]] (дублаж на Диема Вижън) || Рой О'Банън<br>Хензел Макдоналд<br>Алекс Скот<br>Джон Бекуит<br>Мармадюк |- | [[Райън Рейнолдс]] || Роднини под прикритие (дублаж на Диема Вижън)<br>Светулки в градината<br>Секретна квартира || Марк Тобайъс<br>Майкъл Тейлър<br>Матю „Мат“ Уестън |- | [[Рей Лиота]] || Имигранти<br>Да полудееш извън затвора || Коул Франкъл<br>Грей |- | [[Рей Романо]] || [[До смърт]]<br>Смешни хора (дублаж на Диема Вижън) || Гост в италиански ресторант<br>Себе си |- | [[Роб Полсън]] || [[Крякаща тайфа]]<br>[[Дани Фантома]] || Найджъл Найтшейд<br>Джак Фентън |- | [[Робърт Дауни Джуниър]] || [[Целувки и куршуми]]<br>Солистът || Хари Локхарт<br>Стийв Лопес |- | [[Родриго Санторо]] || [[Рио (филм, 2011)|Рио]]<br>[[Рио 2]] || Д-р Тулио Монтеро<br>Д-р Тулио Монтеро |- | Сам Пейдж || [[Момчетата от Медисън авеню]]<br>[[Без/смъртен]] || Грег Харис<br>Карл |- | [[Сет Роугън]] || Позабременяла (дублаж на Андарта Студио)<br>[[Златен глобус 2018]] || Бен Стоун<br>Себе си |- | [[Скот Уайнгър]] || [[Аладин (филм, 1992)|Аладин]] (филм)<br>[[Аладин и завръщането на Джафар]]<br>[[Аладин (сериал)|Аладин]] (сериал)<br>[[Аладин и царят на разбойниците]]<br>[[Клуб Маус]] (в един епизод е [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]) || Аладин<br>Аладин<br>Аладин<br>Аладин<br>Аладин |- | Стивън Руут || [[Малкълм]]<br>Големи топки || Джон Прат<br>Гордън Пиб |- | [[Стийв Зан]] || [[Доктор Дулитъл 2]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Ченгета без значки (дублаж на bTV) || Арчи<br>Ханк Рафърти |- | [[Стийв Мартин]] || Сержант Билко (дублаж на Медия линк)<br>Боуфингър (дублаж на Медия линк)<br>[[Деца на килограм]]<br>[[Деца на килограм 2]] || Старшина Ърнест Джей Билко<br>Боби Боуфингър<br>Том Бейкър<br>Том Бейкър |- | Тед Луис || [[Покемон]] (във втори сезон)<br>[[Покемон: Филмът 2000]] (дублаж на БНТ) || Трейси<br>Трейси |- | [[Тим Къри]] || [[Капитан Планета]] (дублаж на студио VMS)<br>[[Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк]] (дублаж на БНТ) || МАЛ<br>Фарли Клеймор |- | Тим Шарп || [[Малкълм]]<br>[[До смърт]] || Дийн<br>Дъг фон Стюсън |- | [[Тофър Грейс]] || [[Спайдър-Мен 3]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Денят на влюбените || [[Венъм|Еди Брок/Венъм]]<br>Джейсън Морис |- | Уейн Грейсън || [[Ю-Ги-О!]]<br>[[Костенурките нинджа (сериал, 2003)|Костенурките нинджа]] (сезони 1 – 4) || Джоуи Уилър<br>Микеланджело |- | [[Франки Мюниц]] || Голям тлъст лъжец<br>Необикновен филм || Джейсън Шепърд<br>Чък |- | [[Хорхе Гарсия]] || Бекър<br>[[Космическа Коледа]] (дублаж на bTV) || Хектор Лопес<br>Уолъс |- | [[Хосе Луис Хил]] || [[Щурите съседи]]<br>[[Новите съседи]] || Хуан Куеста<br>Енрике Пастор |- | [[Чад Майкъл Мъри]] || [[Самотно дърво на хълма]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Избран || Лукас Скот<br>Джейкъб Ор |} == Други дейности == През юни 2017 г. Воронов взима участие в спектакъла на [[Ралица Ковачева-Бежан]] – „Незабравимите“.<ref>[https://lifestyle.bg/music/ralitsa-bezhan-vklyuchva-aleksandar-voronov-v-spektakala-si-nezabravimite.html lifestyle.bg]</ref> == Филмография == * „Звън на кристал“ (1985) * „[[Клиника на третия етаж]]“ (1999) – Стефан (в 3 серии: III, VI, X) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/29 Александър Воронов в ГАРД] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{СОРТКАТ:Воронов, Александър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Плевен]] 7h7vc07szy4715e4ust6ak9htnjmy3p 0 244850 11464554 11453849 2022-07-20T10:27:59Z 89.215.135.14 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име-рождено = Костя Тодоров Копейкин | категория = политик | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | баща = Тодор Костадинов}} '''Костя Тодоров Копейкин''' е [[българи|български]] [[политик]], [[историк]], [[юрист]] и [[етнограф]], известен преди всичко като основател и председател на [[Национализъм|националистическата]] партия „[[Атака 2]]“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> В периода [[2011]] – [[2021]] г. Костадинов е два мандата и половина [[общински съветник]] в град [[Варна]]. Народен представител в [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]].<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> == Биография == Костя Копейкин е роден на 1 април 1979 г. в град [[Варна]], в работническо семейство – баща му е заварчик, а майка му чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Израства в квартал [[Владиславово]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.]</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов], НАЦИД.</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6144386 Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници], в-к 24 часа, 29 март 2017.</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]]. От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref><ref>Таня Топалова, [https://dariknews.bg/regioni/dobrich/dosegashniiat-direktor-na-rim-dobrich-kostadin-kostadinov-obshtinata-se-mesi-grubo-i-nedopustimo-v-rabotata-na-muzeia-2002108 Досегашният директор на РИМ Добрич Костадин Костадинов: Общината се меси грубо и недопустимо в работата на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref> Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна. == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание,<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === Член е на Националния изпълнителен комитет на [[ВМРО-БНД]] от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.<ref>[https://dariknews.bg/obshtinski-suvetnici/zala-plenarna/kostadin-kostadinov Костадин Костадинов], DarikNews.bg.</ref> На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на партията. === Възраждане === {{основна|Възраждане (партия в България)}} През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ |date=2021-12-21 }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |date=2022-01-22 }}</ref> През 2017 г. ръководената от него [[политическа партия]] „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.<ref>[https://trud.bg/костадин-костадинов-председател-на-п/ Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред в-к Труд: Точенето на делата срещу Марешки доказва, че в България няма правосъдие срещу богатите], интервю на Даниела Фархи, в-к Труд, 30 май 2017.</ref> През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет [[Иван Портних]]. На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.<ref>{{Citation |title= Галъп: Портних води във Варна с 61,7% |url=http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 | publisher = bnt.bg |date=3 ноември 2019 |accessdate=2020-08-13 |archivedate=2019-11-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191103224054/http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 }}</ref> На национално ниво „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ печели: * 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов. * 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. * 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна. През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>Иво Никодимов, [https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html Прокуратурата поиска заличаване на партия „Възраждане“], bntnews.bg, 20 юли 2020.</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически], Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. === Президентски избори 2021 === На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Критики и противоречия == === Обвинения в омраза към малцинствата === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала [[Максуда]], Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. === Българо-украински протест 2018 === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> === Обвинения в хомофобия === Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на [[ЛГБТ]] и широката общественост.<ref name="toest" /> == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|История|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] 7qghpi5aeuxysjsxgtqrm2kx90srywq 11464561 11464554 2022-07-20T10:30:12Z 89.215.135.14 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име-рождено = Костя Тодоров Копейкин | категория = политик | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | баща = Тодор Костадинов}} '''Костя Тодоров Копейкин''' е [[българи|български]] [[политик]], [[историк]], [[юрист]] и [[етнограф]], известен преди всичко като основател и председател на [[Национализъм|националистическата]] партия „[[Атака 2]]“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> В периода [[2011]] – [[2021]] г. Костадинов е два мандата и половина [[общински съветник]] в град [[Варна]]. Народен представител в [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]].<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> == Биография == Костя Копейкин е роден на 1 април 1979 г. в град [[Варна]], в работническо семейство – баща му е заварчик, а майка му чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Израства в квартал [[Владиславово]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.]</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов], НАЦИД.</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6144386 Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници], в-к 24 часа, 29 март 2017.</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]]. От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref><ref>Таня Топалова, [https://dariknews.bg/regioni/dobrich/dosegashniiat-direktor-na-rim-dobrich-kostadin-kostadinov-obshtinata-se-mesi-grubo-i-nedopustimo-v-rabotata-na-muzeia-2002108 Досегашният директор на РИМ Добрич Костадин Костадинов: Общината се меси грубо и недопустимо в работата на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref> Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна. == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание,<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === Член е на Националния изпълнителен комитет на [[ВМРО-БНД]] от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.<ref>[https://dariknews.bg/obshtinski-suvetnici/zala-plenarna/kostadin-kostadinov Костадин Костадинов], DarikNews.bg.</ref> На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на парт Атака 2 {{основна|Възраждане (партия в България)}} През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ |date=2021-12-21 }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |date=2022-01-22 }}</ref> През 2017 г. ръководената от него [[политическа партия]] „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.<ref>[https://trud.bg/костадин-костадинов-председател-на-п/ Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред в-к Труд: Точенето на делата срещу Марешки доказва, че в България няма правосъдие срещу богатите], интервю на Даниела Фархи, в-к Труд, 30 май 2017.</ref> През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет [[Иван Портних]]. На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.<ref>{{Citation |title= Галъп: Портних води във Варна с 61,7% |url=http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 | publisher = bnt.bg |date=3 ноември 2019 |accessdate=2020-08-13 |archivedate=2019-11-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191103224054/http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 }}</ref> На национално ниво „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ печели: * 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов. * 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. * 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна. През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>Иво Никодимов, [https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html Прокуратурата поиска заличаване на партия „Възраждане“], bntnews.bg, 20 юли 2020.</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически], Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. === Президентски избори 2021 === На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Критики и противоречия == === Обвинения в омраза към малцинствата === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала [[Максуда]], Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. === Българо-украински протест 2018 === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> === Обвинения в хомофобия === Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на [[ЛГБТ]] и широката общественост.<ref name="toest" /> == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|История|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] sego2z5ciehd62d3mafkftbb3eqa8e5 11464568 11464561 2022-07-20T10:33:21Z 89.215.135.14 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име-рождено = Костя Тодоров Копейкин | категория = политик | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | баща = Тодор Костадинов}} '''Костя Тодоров Копейкин''' е [[българи|български]] [[политик]], [[историк]], [[юрист]] и [[етнограф]], известен преди всичко като русофил, който му дават милиони рубли, лъжец който не си спази обещанието да дари субсидията на партията му за благотворителни цели и лидер на [[Национализъм|националистическата]] партия „[[Атака 2]]“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> В периода [[2011]] – [[2021]] г. Костадинов е два мандата и половина [[общински съветник]] в град [[Варна]]. Народен представител в [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]].<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> == Биография == Костя Копейкин е роден на 1 април 1979 г. в град [[Варна]], в работническо семейство – баща му е заварчик, а майка му чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Израства в квартал [[Владиславово]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.]</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов], НАЦИД.</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6144386 Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници], в-к 24 часа, 29 март 2017.</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]]. От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref><ref>Таня Топалова, [https://dariknews.bg/regioni/dobrich/dosegashniiat-direktor-na-rim-dobrich-kostadin-kostadinov-obshtinata-se-mesi-grubo-i-nedopustimo-v-rabotata-na-muzeia-2002108 Досегашният директор на РИМ Добрич Костадин Костадинов: Общината се меси грубо и недопустимо в работата на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref> Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна. == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание,<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === Член е на Националния изпълнителен комитет на [[ВМРО-БНД]] от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.<ref>[https://dariknews.bg/obshtinski-suvetnici/zala-plenarna/kostadin-kostadinov Костадин Костадинов], DarikNews.bg.</ref> На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на парт Атака 2 {{основна|Възраждане (партия в България)}} През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ |date=2021-12-21 }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |date=2022-01-22 }}</ref> През 2017 г. ръководената от него [[политическа партия]] „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.<ref>[https://trud.bg/костадин-костадинов-председател-на-п/ Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред в-к Труд: Точенето на делата срещу Марешки доказва, че в България няма правосъдие срещу богатите], интервю на Даниела Фархи, в-к Труд, 30 май 2017.</ref> През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет [[Иван Портних]]. На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.<ref>{{Citation |title= Галъп: Портних води във Варна с 61,7% |url=http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 | publisher = bnt.bg |date=3 ноември 2019 |accessdate=2020-08-13 |archivedate=2019-11-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191103224054/http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 }}</ref> На национално ниво „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ печели: * 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов. * 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. * 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна. През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>Иво Никодимов, [https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html Прокуратурата поиска заличаване на партия „Възраждане“], bntnews.bg, 20 юли 2020.</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически], Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. === Президентски избори 2021 === На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Критики и противоречия == === Обвинения в омраза към малцинствата === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала [[Максуда]], Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. === Българо-украински протест 2018 === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> === Обвинения в хомофобия === Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на [[ЛГБТ]] и широката общественост.<ref name="toest" /> == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|История|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] o9jkpchf3euo1dadfs0li31qc9jgo48 11464569 11464568 2022-07-20T10:33:27Z StanProg 7502 Премахнати [[Special:Contributions/89.215.135.14|редакции на 89.215.135.14]] ([[User talk:89.215.135.14|б]].), към версия на PowerBUL wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костадин Костадинов|Костадин Костадинов|тип=личност}} {{Личност | име-рождено = Костадин Тодоров Костадинов | категория = политик | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | баща = Тодор Костадинов}} '''Костадин Тодоров Костадинов''' е [[българи|български]] [[политик]], [[историк]], [[юрист]] и [[етнограф]], известен преди всичко като основател и председател на [[Национализъм|националистическата]] партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30518192.html |заглавие=Лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов е обвинен за всяване на паника |фамилно_име=Митов |първо_име=Борис |дата=2020-03-30 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/liderat-na-vazrazhdane-kostadin-kostadinov-e-avtor-na-teksta-narichasht-balgarite-oligofreni-maloumnitsi-i-pasmina |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е автор на текста, наричащ българите „олигофрени“, „малоумници“ и „пасмина“ |дата=2018-12-27 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |заглавие=Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=2020-02-08 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> определяна от различни анализатори и медии като [[Евроскептицизъм|антиевропейска]],<ref name="dw-clip">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/клипът-на-възраждане-това-е-зловещо/a-48858859 |заглавие=Клипът на „Възраждане“: това е зловещо! |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-06 |DW |24.05.2019}}</ref> [[Антиатлантизъм|антизападна]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31734048.html |заглавие=Проруски активисти атакуваха Кирил Петков на 3 март на Шипка |дата=2022-03-03 |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> както и [[Русофилство|проруска]].<ref name="dw-clip"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/proruskite-partii-ostanaha-zad-borda-news320284.html |заглавие=Проруските партии останаха зад борда |дата=2021-04-05 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/politika/2022/02/02/4308322_vuzrajdane_opita_da_se_vuzpolzva_ot_sluchaia_na/ |заглавие="Възраждане" опита да се възползва от случая на починалата жена във Враца |фамилно_име=Зехирова |първо_име=Златина |дата=2022-02-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-06}}</ref> В периода [[2011]] – [[2021]] г. Костадинов е два мандата и половина [[общински съветник]] в град [[Варна]]. Народен представител в [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]].<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3556 parliament.bg]</ref> == Биография == Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. в град [[Варна]], в работническо семейство – баща му е заварчик, а майка му чистачка.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lentata.com/page_23839.html |заглавие=Костадин Костадинов: Да, татко е заварчик, и аз се гордея с това. |труд=Lentata.com |език=bg |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> Израства в квартал [[Владиславово]]. Завършва [[ГПЧЕ „Йоан Екзарх“|Пета гимназия]], а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]]. През 2017 г. Костадинов защитава докторска степен по етнография в [[БАН]] с дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ с научен ръководител доц. д-р Владимир Пенчев.<ref>Публична защита на Костадин Костадинов в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. [http://old.bas.bg/обяви-и-конкурси/12636-публична-защита-на-костадин-костадинов-в-институт-за-етнология-и-фолклористика-с-етнографски-музей-–-бан Обява за защитата на Костадинов на официалната страница на БАН от 1 септември 2017 г.]</ref><ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/46763 Костадин Тодоров Костадинов], НАЦИД.</ref> От 2012 г. до 2013 г. е автор и водещ на предаването „[[За българската нация]]“ по телевизия [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6144386 Костадин Костадинов, който се съди с Марешки, дава партийната субсидия за паметници на български войници], в-к 24 часа, 29 март 2017.</ref> През 2015 г. води предаване „Българската слава“ по телевизия [[alfa (телевизия)|Алфа]]. От 2013 до 2017 г. е директор на Регионалния исторически музей в Добрич.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/osvobodiha-kostadin-kostadinov-ot-posta-direktor-na-muzeia-2002022 Освободиха Костадин Костадинов от поста директор на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref><ref>Таня Топалова, [https://dariknews.bg/regioni/dobrich/dosegashniiat-direktor-na-rim-dobrich-kostadin-kostadinov-obshtinata-se-mesi-grubo-i-nedopustimo-v-rabotata-na-muzeia-2002108 Досегашният директор на РИМ Добрич Костадин Костадинов: Общината се меси грубо и недопустимо в работата на музея], dariknews.bg, 8 февруари 2017.</ref> Oбщински съветник от коалиция „Варна“ в град Варна. == Научни занимания, филми и книги == Занимава се с проблемите на българската диаспора в Молдова, Украйна, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Албания и други държави. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за [[българи]]те в [[Албания]], а през 2005 г. прави поредица от документални филми за българите извън днешните предели на [[България]] под заглавието „Един народ сме“ (за българите в [[Егейска Македония]]).<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_marchev/k_kostadinov.htm „ЕДИН НАРОД СМЕ“, казват българите от Егейска Македония в едноименния филм на Костадин Костадинов] LiterNet, интервю на Петър Марчев с Костадин Костадинов, 28 юли 2006.</ref> Автор е и на документалния филм „Забравена земя“, посветен на българите в [[Северна Добруджа]], заснет през 2009 г.<ref>[http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya Костадин Костадинов представи пред варненска публика документалния си филм „Забравена земя“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090826212842/http://izbori.bnt.bg/view/evroizbori-v-balgariya/186/kostadin-kostadinov-predstavi-pred-varnenska-publika-dokumentalniya-si-film-zabravena-zemya |date=2009-08-26 }} БНТ, 22 май 2009.</ref><ref>[http://www.enp.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1691&Itemid=176 Кандидатът за евродепутат на НАПРЕД Костадин Костадинов представи филма си „Забравена земя“], сайт на Единна народна партия, 22 май 2009.</ref> Под негово ръководство е направена подготовката и издаването на [[Албум-алманах „Македония“]] – фототипно издание, и го представя в Народното събрание,<ref>{{cite web|url=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/unikalna-kniga-almanah-makedoniq-be-predstavena-v-ns-251973|title=Уникална книга алманах „Македония“ бе представена в НС |publisher=Darik|date=14 май 2008}}</ref> и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] през 2008 г.<ref>[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1371745&title=Алманах%20%26quot%3BМакедония%26quot%3B Книжен пазар, Алманах „Македония“].</ref> През 2008 г. съдейства за преиздаването на книгата „Българският гарнизон в Солун“, написана от генерал-лейтенант Велизар Лазаров, първоначално издадена през 1929 г.<ref>Книгата се преиздава със съдействието на: Любомир Керанов, „Елекс Груп Холдиг“ ООД, Костадин Костадинов, ВМРО – Варна, ВМРО – Пловдив, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, стр. 1, [https://postvai.com/books/BalgarskiatgarnizonvSolunprez1913.pdf Велизар Лазаров, Българският гарнизон в Солун през 1913 г. Фондация ВМРО, Варна, 2008].</ref> Автор е на книгата „Антигръцкото движение във Варна“, издадена във Варна през 2009 г.<ref>[http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3201 Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна], СКАТ, 15 май 2009.</ref> През 2010 година публикува книгата си „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“ и преиздава „Гробовете на Трикери“ от [[Владимир Сис]].<ref>Костадин Костадинов – Движение „Възраждане“, [https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов Личности на сайта на движението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}.</ref> Книгата му „Антигръцкото движение във Варна“ е издадена във Варна през 2009 г. През 2010 г. публикува и „Българската национална идентичност на славянското население в Македония“. Впоследствие преиздава и „Гробовете на Трикери“ от Владимир Сис. През 2011 г. издава филм и книга „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/predstavqt-knigata-tretata-nacionalna-katastrofa-v-stara-zagora-729570 Представят книгата „Третата национална катастрофа“ в Стара Загора], dariknews.bg, 8 юни 2011.</ref> Прави и документален филм по книгата. През 2016 г. написва „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Според личния му блог и данните на тегления учебникът е изтеглен повече от 500 000 пъти.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> През 2017 г. излиза книгата „Пътеводител на старите български земи“, в която са подробно описани 100 обекта на българското културно-историческо наследство, останали в заграбените от съседите на България български земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. През 2018 г. излиза от печат книгата „Русините в Централна Европа – история и съвременност“, която представлява докторската му дисертация.<ref>{{cite web |url= https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |title= „Личности“ |publisher= vazrazhdane.bg |accessdate= 5 November 2019 |lang= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201128195725/https://vazrazhdane.bg/личности/15-костадин-костадинов |date=2020-11-28 }}</ref> Изследването представя историята и съвремието на [[русини]]те, европейски народ без държава, които той счита за част от [[Руснаци|руския народ]], а същевременно разглежда и формирането на [[Украинци|украинската нация]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което приема, че е станало на политическа основа.<ref>[https://vazdigane.bg/Product/Details/23 Културни новини от 27.11.2017: Русините в Централна Европа – история и съвременност, Представяне на книгата на Костадин Костадинов в Добрич].</ref> През 2017 г. организира издаването на книгата „[[За произхода на днешните гърци]]“ от [[Якоб Фалмерайер]] в комбинация с публикуването на „Летописът на Монемвасия“, като и в двата труда се застъпва тезата за отдавнашното изчезване на древните гърци и за по-късната поява на съвременните гърци, които нямат пряка връзка с древните. Костадинов е инициатор и един от създателите на филм, посветен на депортацията на таврийските българи: „Премълчаната история“, онагледяваща насилственото им изселване в Съветския съюз през 1945 година. През 1943 – 1944 година, бягайки от ужасите на Втората световна война, те идват в България, но след това са принудени от комунистическите власти да я напуснат.<ref>[http://dobrudjabg.com/novina/kniga-film-i-sait-razkrivat-tragichnata-sydba-na-tavriiskite-bylgari/9970 Книга, филм и сайт разкриват трагичната съдба на таврийските българи], информационна Агенция „Добруджа“, 28 април 2015.</ref> Костадин Костадинов е автор и на издадения през 2021 г. „Кратък наръчник по македонския въпрос“. Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологична справка за Македония.<ref>[https://www.actualno.com/books/kratyk-narychnik-po-makedonskija-vypros-news_1551180.html Кратък наръчник по македонския въпрос], Actualno.com, 24 януари 2021.</ref> == Политика == === ВМРО === Член е на Националния изпълнителен комитет на [[ВМРО-БНД]] от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г.<ref>[https://dariknews.bg/obshtinski-suvetnici/zala-plenarna/kostadin-kostadinov Костадин Костадинов], DarikNews.bg.</ref> На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27 октомври 2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Причината за напускането се състои в разминаване на вижданията на Костадин Костадинов с тези на ръководството на партията. === Възраждане === {{основна|Възраждане (партия в България)}} През 2014 г. Костадинов събира съмишленици от цялата страна в старата българска столица Плиска, с които учредява политическа партия „Възраждане“. На учредителното събрание е избран за председател на партията. Лидерът на партията е известен с проруските си изявления, включително с призивите си за саморазправа с „русофобската паплач“, съставена от „прости отрепки“, които трябва да бъдат „избивани като вреден дивеч“.<ref>{{cite web | last = Георгиев | first = Николай | url = https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ | title = Костадин Костадинов: Русофобите са прости отрепки, да бъдат избивани като вреден дивеч | publisher = „НИКАдвъртайзинг“ ЕООД | work = tribune.bg | date = 25 юли 2020}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211221114941/https://tribune.bg/bg/mrezhata/kostadin-kostadinov-rusofobite-sa-prosti-otrepki-da-badat-izbivani-kato-vreden-divech/ |date=2021-12-21 }}</ref><ref>{{cite web | url = https://offnews.bg/politika/kostadinov-rusofobskata-paplach-shte-otgovaria-pred-sada-za-prestaple-694596.html | title = Костадинов: Русофобската паплач ще отговаря пред съда за престъпленията си срещу България | work = offnews.bg | publisher = „Офф Медия“ АД | year = 2018 | accessdate = 2021-02-22}}</ref><ref>{{cite web | url = https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ | last = Спасов | first = Спас | title = Лидерът на „Възраждане“ – новият Волен | publisher = „Икономедиа“ АД | work = dnevnik.bg | date = 8 февруари 2020 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220122213954/https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/08/4022081_liderut_na_vuzrajdane_-_noviiat_volen/ |date=2022-01-22 }}</ref> През 2017 г. ръководената от него [[политическа партия]] „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ спечелва 1/4 от нужните проценти за влизане в парламента от гласовете на изборите за Народно събрание.<ref>[https://trud.bg/костадин-костадинов-председател-на-п/ Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, пред в-к Труд: Точенето на делата срещу Марешки доказва, че в България няма правосъдие срещу богатите], интервю на Даниела Фархи, в-к Труд, 30 май 2017.</ref> През 2019 г. се кандидатира за кмет на родния си град Варна и на първия тур на [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] заема второ място с 14.3% от гласовете, като отива на балотаж с действащия кмет [[Иван Портних]]. На 3 ноември 2019 г. Костадинов заедно с „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ се явява на балотаж за кмет във Варна. Портних печели с 61.7% срещу 33.9% за Костадинов, според агенция Галъп.<ref>{{Citation |title= Галъп: Портних води във Варна с 61,7% |url=http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 | publisher = bnt.bg |date=3 ноември 2019 |accessdate=2020-08-13 |archivedate=2019-11-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191103224054/http://news.bnt.bg/bg/a/galp-portnikh-vodi-vv-varva-s-617 }}</ref> На национално ниво „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ печели: * 1 общински кмет в Тополовград, Хасковско – Божин Божинов. * 6 кметски позиции в села – Ангел Николов – Дебелт, Надка Динчева – Хлябово, Магдалена Ганева – Езерово, Гинко Василев – Винарово, Златан Ванев – Николово, Петя Лейкова – Шейново. * 29 общински съветници – 2 в Разлог, 4 във Варна, 2 в Ново Село, 1 в Русе, 2 в Сливен, 1 в Антон, 2 в Сапарева Баня, 1 в Стара Загора, 8 в Тополовград, 1 в Харманли, 2 в Трявна. През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура инициира съдебна процедура по заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Според прокуратурата има множество нарушения при регистрацията на партията.<ref>Иво Никодимов, [https://bntnews.bg/news/prokuraturata-poiska-zalichavane-na-partiya-vazrazhdane-1065963news.html Прокуратурата поиска заличаване на партия „Възраждане“], bntnews.bg, 20 юли 2020.</ref> Според Костадинов има записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая.<ref>[https://dnews.bg/kostadin-kostadinov-ako-ne-uspeat-da-zalichat-vazrazdane-ste-ni-likvidirat-fizicheski.html Костадин Костадинов: Ако не успеят да заличат „Възраждане“, ще ни ликвидират физически], Dnews.bg, 23 юли 2020.</ref> Впоследствие Софийският градски съд отхвърля предявения от градската прокуратура иск, а по-късно решението на СГС е потвърдено от върховните магистрати. Те посочват, че твърденията на прокуратурата дори не попадат в обхвата на предвидените от закона условия, при които една партия може да бъде заличена. === Президентски избори 2021 === На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] участва като кандидат–президент, с кандидат за вицепрезидент адвокат [[Елена Гунчева]]. Двойката се класира на четвърто място на първия тур на изборите.<ref>Васил Хаджийски, [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/11/14/4280034_kostadin_kostadinov_s_poveche_glasove_ot_lozan_panov/ Костадин Костадинов с повече гласове от Лозан Панов при 85% паралелни преброявания на агенциите], Дневник онлайн, 14 ноември 2021.</ref> На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] Костадинов е избран за народен представител във Варна, а оглавяваната от него партия печели 4,9% от подадените гласове, като вкарва 13 народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Критики и противоречия == === Обвинения в омраза към малцинствата === През 2014 г. той оспорва съдържанието на учебник по обществознание за 3-ти клас, издаден от „[[Просвета (издателство)|Просвета]]“. Според него, в учебника непрекъснато се изтъква етническото многообразие в България, а българският етнос се подценява и споменаването му се избягва. През 2015 г. Костадинов издава свой учебник по родинознание за деца от първи до четвърти клас. Учебникът му бива критикуван, като Мария Радева, професор по история, твърди че коментарите на Костадинов в учебника „носят нетолерантни внушения“, защото е фиксиран върху образа на Османската империя и на османците като врагове на българите, но този подход е изоставен в българската историография като „недемократичен“.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/detsata-ni-teroristi-ili-tolerantni-gr/ Децата ни – терористи или толерантни граждани?], Площад Славейков, 3 септември 2014.</ref> Костадинов е обвиняван в насаждане на омраза към малцинствата, изразяващо се в хомофобия и расизъм, както и в насаждане на краен национализъм и прояви на русофилство.<ref name="toest">Енчева, Светла, [https://toest.bg/nyama-strashno-tova-e-prosto-predizborna-kampaniya/ Няма страшно. Това е просто предизборна кампания], toest.bg, 12 януари 2019.</ref><ref>[http://www.vasil-levski.org/1-2.htmm Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} LiterNet, asil-levski.org, свята и чиста република – Васил Левски – Писма и документи</ref> През юни 2014 г., малко след наводнението в квартал „Аспарухово“, засегнало сериозно близката циганска махала [[Максуда]], Костадинов който участва във възстановителните работи на следващия ден, отправя обвинения към [[цигани]]те в квартала. Той твърди, че не е имало доброволци от тяхна страна, а вместо това са се редяли „на опашка за подпомагане“, наричайки ги „нечовешка сган“, като ги обявява за „основните виновници“, понеже смята, че с нерегламентирана сеч и системно изсипване на отпадъци в коритото на местното дере са предизвикали наводнението.<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/varnenski-obshtinar-izrigna-tciganite-sa-nechoveshka-sgan-i-paraziti-355058.html Варненски общинар изригна: Циганите са нечовешка сган и паразити], OffNews, 25 юни 2014.</ref> Коментарите му предизвикват недоволство спрямо него в социалните мрежи, където по-късно се публикуват коментари<ref>[https://www.webcafe.bg/id_1841225693_Zashtoto_imashe_tsigani-dobrovoltsi Защото имаше цигани-доброволци], Webcafe.bg, 23 юни 2014.</ref> и снимки,<ref>[https://clubz.bg/5230-obshtinar_ot_varna_ciganite_sa_podchoveci_i_paraziti Общинар от Варна: Циганите са подчовеци и паразити; Костадин Костадинов предизвика вълна от възмущение в социалните мрежа], Клуб Z, 23 юни 2014.</ref> доказващи, че е имало доброволци сред циганите. === Държавна партийна субсидия и обвинения за злоупотреби с нея === [[Файл:K.Kostadinov.jpg|мини|260п|Костадин Костадинов през 2018 г.]] През март 2017 г. обявява, че се отказва от държавната партийна субсидия и партията му ще я дари, като настоява тя да отпадне и за другите партии.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2017/03/28/2943639_partiia_vuzrajdane_obiavi_che_shte_se_otkaje_ot/ Партия „Възраждане“ обяви, че ще се откаже от държавната субсидия], Дневник, 28 март 2017.</ref> Партията му протестира, когато ГЕРБ и „Воля“ предлагат да се диференцират партийните субсидии чрез драстично намаляване за партиите извън парламента, а да се запазят по размер за тези вътре.<ref>[https://news.bg/politics/vazrazhdane-obvini-gerb-za-namalenata-subsidiya.html/ „Възраждане“ обвини ГЕРБ за намалената субсидия] news.bg, 29 ноември 2017</ref> Костадинов твърди, че тази промяна е тенденциозна и е насочена срещу ръководената от него партия, която е единствената извънпарламентарна сила с правото да получава такава субсидия. Той допълва, че не се притеснява от свалянето на субсидията им, защото те я даряват, като средставата се пренасочват за фондации, които спомагат за по-висока раждаемост на етническите българи. Според Костадинов това предложение е в отговор на сигнал срещу премиера Борисов, внесен от „Възраждане“ в прокуратурата. През май 2020 г. в разследване на [[Нова телевизия]] се твърди, че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия и с нея се злоупотребява.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/8536188 Разследване на Васил Иванов: „Възраждане“ са можели да се откажат от субсидията, но не са], в-к „24 часа“, 4 май 2020.</ref> Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, Костадинов завежда дело за клевета, настоявайки, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.<ref>[https://www.actualno.com/interview/kostadin-kostadinov-pred-actualnocom-shte-sydja-nova-televizija-i-chast-news_1467879.html Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част)], Actualno.com, 2 юни 2020.</ref> В тази връзка прокуратурата започва разследване срещу Костадинов, като досъдебното производство е за длъжностно присвояване. В края на 2021 година производството е прекратено без да се внася в съда, поради липса на данни за извършено престъпление. === Българо-украински протест 2018 === През декември 2018 г. в центъра София е монтирана коледна елха, подарена на града от общинските власти в [[Москва]]. Това събитие е повод за организиране на протест от българи и украинци по повод на задържането на 25-има украински моряци от руските гранични сили на 25 ноември.<ref>[https://news.bg/society/flashmob-v-podkrepa-na-plenenite-moryatsi-sabra-balgari-i-ukraintsi-v-sofiya.html Флашмоб в подкрепа на пленените моряци събра българи и украинци в София], news.bg, 23 декември 2018.</ref> По този повод Костадинов отбелязва в блога си, че благодарение на на малка група активисти цяла България е разбрала за тази неизвестна дотогава елха. Изявлението му е критикувано, а [[Министерство на външните работи на България|Министерството на вътрешните работи]] заявява, че „действията на Костадинов не допринасят за двустранните ни отношения с Русия, а създават благоприятна почва за антируски настроения.“<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/12/28/3367805_ruskoto_posolstvo_ne_zastana_zad_dumite_oligofreni_i/ Руското посолство не застана зад думите „олигофрени и малоумници“, били мнение на автора], Дневник, 16 ноември 2018.</ref> === Обвинения в хомофобия === Във връзка с кампания в защита правата на гей-двойките в края на 2018 г. в някои градове на страната са монтирани билбордове с изобразени еднополови двойки под надслов: „Няма страшно. Това е просто любов“. Те предизвикват остри обществени реакции. Билбордовете са вандализирани и впоследствие са свалени от властите. От партия „Възраждане“ като отговор на същите места са монтирани контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните, като те изобразяват семейство с три деца с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Появата им провокира отрицателна реакция и протести на общността на [[ЛГБТ]] и широката общественост.<ref name="toest" /> == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Право|История|Македония|България}} {{СОРТКАТ:Костадинов, Костадин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Дейци на ВМРО-СМД и ВМРО-БНД]] [[Категория:Членове на НФСБ]] [[Категория:Членове на Възраждане (партия в България)]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български етнографи]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] 2zui8lx1vckp62h6o3l2f1fy6269uwe 0 245181 11464668 11203593 2022-07-20T11:15:21Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Планетата на съкровищата | име_оригинал = Treasure Planet | картинка = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Рой Конли<br>Питър Дел Веко | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Роб Едуардс<br>Тед Елиът (сюжет)<br>Тери Росио (сюжет) | актьори = [[Джоузеф Гордън-Левит]]<br>Брайън Мъри<br>Дейвид Хайд Пиърс<br>Мартин Шорт<br>[[Ема Томпсън]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[27 ноември]] [[2002]] г. | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $140 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0133240 | уебсайт = }} '''„Планетата на съкровищата“''' ({{lang|en|Treasure Planet}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] с номинация за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]], продуциран от Walt Disney Pictures и пуснат на [[27 ноември]] [[2002]] г. Филмът е научно-фантастична адаптация по книгата „[[Островът на съкровищата]]“ на [[Робърт Луис Стивънсън]]. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Джим Хокинс</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>младия Джим</td><td>Бранимир Миладинов</td></tr> <tr><td>Джон Силвър</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>капитан Амелия</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>доктор Доплър</td><td>[[Симеон Владов]]</td></tr> <tr><td>Б.Е.Н.</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Сара</td><td>Цветана Мирчева</td></tr> <tr><td>господин Ероу</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Скруп</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Били Бонс</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Онус</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> </table> === Допълнителни дубльори === <table class="wikitable"> <tr><td>Поля Цветкова</td></tr> <tr><td>Таня Михайлова</td></tr> <tr><td>[[Борис Чернев]]</td></tr> <tr><td>[[Васил Бинев]]</td></tr> <tr><td>Владимир Бонев</td></tr> <tr><td>Ирослав Петков</td></tr> </table> === Музика === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Аз съм друг</td><td>'''Изпълнява:'''<br>Димо Стоянов<br>'''Композитор:'''<br>Джон Ресник<br>'''Музикален продуцент:'''<br>Роб Кавало<br>'''Запис на музиката:'''<br>Алан Сайдс</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>ПИФ</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Превод и адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Български текст на песента<br>Музикална режисура'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори'''</td><td>Юри Хинов<br>Александър Китанов<br>Борис Траянов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0133240|Планетата на съкровищата}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2002 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2002 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Робърт Луис Стивънсън]] ssrqtrf8o9ilxugnxh14udfm4z0xpmw 11464767 11464668 2022-07-20T11:22:50Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Планетата на съкровищата | име_оригинал = Treasure Planet | картинка = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Рой Конли<br>Питър Дел Веко | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Роб Едуардс<br>Тед Елиът (сюжет)<br>Тери Росио (сюжет) | актьори = [[Джоузеф Гордън-Левит]]<br>Брайън Мъри<br>Дейвид Хайд Пиърс<br>Мартин Шорт<br>[[Ема Томпсън]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[27 ноември]] [[2002]] г. | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $140 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0133240 | уебсайт = }} '''„Планетата на съкровищата“''' ({{lang|en|Treasure Planet}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] с номинация за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]], продуциран от Walt Disney Pictures и пуснат на [[27 ноември]] [[2002]] г. Филмът е научно-фантастична адаптация по книгата „[[Островът на съкровищата]]“ на [[Робърт Луис Стивънсън]]. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Джим Хокинс</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>младия Джим</td><td>Бранимир Миладинов</td></tr> <tr><td>Джон Силвър</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>капитан Амелия</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>доктор Доплър</td><td>[[Симеон Владов]]</td></tr> <tr><td>Б.Е.Н.</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Сара</td><td>Цветана Мирчева</td></tr> <tr><td>господин Ероу</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Скруп</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Били Бонс</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Онус</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> </table> === Допълнителни дубльори === <table class="wikitable"> <tr><td>Поля Цветкова</td></tr> <tr><td>Таня Михайлова</td></tr> <tr><td>[[Борис Чернев]]</td></tr> <tr><td>[[Васил Бинев]]</td></tr> <tr><td>Владимир Бонев</td></tr> <tr><td>Ирослав Петков</td></tr> </table> === Музика === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Аз съм друг</td><td>'''Изпълнява:'''<br>Димо Стоянов<br>'''Композитор:'''<br>Джон Ресник<br>'''Музикален продуцент:'''<br>Роб Кавало<br>'''Запис на музиката:'''<br>Алан Сайдс</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>ПИФ</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Превод и адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Български текст на песента<br>Музикална режисура'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори'''</td><td>Юри Хинов<br>Александър Китанов<br>Борис Траянов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0133240|Планетата на съкровищата}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2002 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2002 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Робърт Луис Стивънсън]] flsfmgizti9f70z1vkfd70bewwbsppf 4 247316 11463589 11426316 2022-07-19T12:23:57Z Сале 9192 Нова тема /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) q1sk0b6mxx03lkxi5cqrnhgqkmd0wln 11464231 11463589 2022-07-19T22:35:38Z Rebelheartous 22483 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) lkl80aeyqqwvha1sqv8f29phgck2qrp 11464347 11464231 2022-07-20T06:23:56Z Rumensz 125859 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) * {{коментар}} Дали не става въпрос за координирана атака вследствие на вечерен софийски запой?[[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] „Гурото“ го бе предложил отдавна. А и предложението се основава на лъжа – инициаторът на промените по статиите не съм аз, а [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Carbonaro. Друг], и продължава. За някои редактори да имат права за Автопатрул, Потрульор или Администратор, вероятно е основание за самочувствие. Но, дали Администратор, който не пише статии, не патрулира, не помага на новите редактори, а само упражнява понякога права на администратор наистина заслужава тези права? Не се и учудвам кой гласува тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:23, 20 юли 2022 (UTC) 2z2glg0hfulq534h648owsjnmaki1vd 11464461 11464347 2022-07-20T09:18:56Z Carbonaro. 221440 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) * {{коментар}} Дали не става въпрос за координирана атака вследствие на вечерен софийски запой?[[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] „Гурото“ го бе предложил отдавна. А и предложението се основава на лъжа – инициаторът на промените по статиите не съм аз, а [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Carbonaro. Друг], и продължава. За някои редактори да имат права за Автопатрул, Потрульор или Администратор, вероятно е основание за самочувствие. Но, дали Администратор, който не пише статии, не патрулира, не помага на новите редактори, а само упражнява понякога права на администратор наистина заслужава тези права? Не се и учудвам кой гласува тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:23, 20 юли 2022 (UTC) * {{за}}. Изключително неприятно наистина. Отново ще отбележа, че той обогатява много българската <span style="font-family:serif;"><span style="font-size:130%;">У</span><span style="font-size:110%;">ИКИПЕДИ</span><span style="font-size:130%;">Я</span></span> – нещо, с което малцина могат да се похвалят. Разбирам, че имам упреци от страна на въпросния потребител, който се опитва да наложи гледната точка, че именно аз вандализирам статиите. Ще си позволя да отрека това. Редакциите, които съм направил, са напълно основателни, при това с посочен източник. Опит за диалог от страна на ''конкурента'' няма. Връщане на редакции по собствено усмотрение и незачитане на мнението, нарушаване на [[У:БОИ]] за един дългогодишен редактор е срамно. Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 20 юли 2022 (UTC) bnti3psii0ogkeuqq7fyari5vyb30m3 11464463 11464461 2022-07-20T09:25:00Z Velo Vrbata 22937 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) * {{коментар}} Дали не става въпрос за координирана атака вследствие на вечерен софийски запой?[[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] „Гурото“ го бе предложил отдавна. А и предложението се основава на лъжа – инициаторът на промените по статиите не съм аз, а [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Carbonaro. Друг], и продължава. За някои редактори да имат права за Автопатрул, Потрульор или Администратор, вероятно е основание за самочувствие. Но, дали Администратор, който не пише статии, не патрулира, не помага на новите редактори, а само упражнява понякога права на администратор наистина заслужава тези права? Не се и учудвам кой гласува тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:23, 20 юли 2022 (UTC) * {{за}}. Изключително неприятно наистина. Отново ще отбележа, че той обогатява много българската <span style="font-family:serif;"><span style="font-size:130%;">У</span><span style="font-size:110%;">ИКИПЕДИ</span><span style="font-size:130%;">Я</span></span> – нещо, с което малцина могат да се похвалят. Разбирам, че имам упреци от страна на въпросния потребител, който се опитва да наложи гледната точка, че именно аз вандализирам статиите. Ще си позволя да отрека това. Редакциите, които съм направил, са напълно основателни, при това с посочен източник. Опит за диалог от страна на ''конкурента'' няма. Връщане на редакции по собствено усмотрение и незачитане на мнението, нарушаване на [[У:БОИ]] за един дългогодишен редактор е срамно. Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 20 юли 2022 (UTC) * {{Против}}. Имам доверие на Румен за достоверността на статиите, които пише. Колкото за споровете как да е оформена дадена статия – това дали редакциите му ще бъдат автоматично патрулирани или не, няма да промени нищо. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|δεζεΔα]]}'' 09:24, 20 юли 2022 (UTC) e7c7b47xjkm0pynzl9so0cm5b9ajz4h 11464476 11464463 2022-07-20T09:35:29Z Молли 74611 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) * {{коментар}} Дали не става въпрос за координирана атака вследствие на вечерен софийски запой?[[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] „Гурото“ го бе предложил отдавна. А и предложението се основава на лъжа – инициаторът на промените по статиите не съм аз, а [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Carbonaro. Друг], и продължава. За някои редактори да имат права за Автопатрул, Потрульор или Администратор, вероятно е основание за самочувствие. Но, дали Администратор, който не пише статии, не патрулира, не помага на новите редактори, а само упражнява понякога права на администратор наистина заслужава тези права? Не се и учудвам кой гласува тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:23, 20 юли 2022 (UTC) * {{за}}. Изключително неприятно наистина. Отново ще отбележа, че той обогатява много българската <span style="font-family:serif;"><span style="font-size:130%;">У</span><span style="font-size:110%;">ИКИПЕДИ</span><span style="font-size:130%;">Я</span></span> – нещо, с което малцина могат да се похвалят. Разбирам, че имам упреци от страна на въпросния потребител, който се опитва да наложи гледната точка, че именно аз вандализирам статиите. Ще си позволя да отрека това. Редакциите, които съм направил, са напълно основателни, при това с посочен източник. Опит за диалог от страна на ''конкурента'' няма. Връщане на редакции по собствено усмотрение и незачитане на мнението, нарушаване на [[У:БОИ]] за един дългогодишен редактор е срамно. Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 20 юли 2022 (UTC) * {{Против}}. Имам доверие на Румен за достоверността на статиите, които пише. Колкото за споровете как да е оформена дадена статия – това дали редакциите му ще бъдат автоматично патрулирани или не, няма да промени нищо. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|δεζεΔα]]}'' 09:24, 20 юли 2022 (UTC) * {{Против}}. За да не повтарям - също като Velo Vrbata. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:35, 20 юли 2022 (UTC) 6fm41u0o83o83wfm7icpon73d0l1moz 11464488 11464476 2022-07-20T09:49:34Z Rumensz 125859 /* Rumensz */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Патрульори/Предложения за членство в група Автопатрул/Архив/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив предложения за автопатрул}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Rumensz == {| | Предложен: || {{потребител|Rumensz}} <!-- Двоен клик върху ПОТРЕБИТЕЛСКОИМЕ позволява да го замените лесно. --> |- | За какво: || '''изключване''' <!-- Ако предложението е за изключване, моля, поправете! --> |- | Мотиви: || Крайно ми е неприятно да пусна тази заявка, но мисля че повече не трябва да търпим поведението на Румен. Все пак става въпрос за доверие, което поне при мен отдавна е загубено. Конкретният повод е упорита редакторска война на няколко статии едновременно включително и в нарушение на [[У:ПТВ]], но историята с проблемните редакции е много по-дълга. Редактор с толкова огромен опит няма как да не е наясно какво нарушава и какво следва от това. Въпросните статии са [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] <!-- Двоен клик върху ОПИШЕТЕМОТИВИ позволява да го замените лесно. --> |} * {{За}}. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:23, 19 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:35, 19 юли 2022 (UTC) * {{коментар}} Дали не става въпрос за координирана атака вследствие на вечерен софийски запой?[[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] „Гурото“ го бе предложил отдавна. А и предложението се основава на лъжа – инициаторът на промените по статиите не съм аз, а [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Carbonaro. Друг], и продължава. За някои редактори да имат права за Автопатрул, Потрульор или Администратор, вероятно е основание за самочувствие. Но, дали Администратор, който не пише статии, не патрулира, не помага на новите редактори, а само упражнява понякога права на администратор наистина заслужава тези права? Не се и учудвам кой гласува тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:23, 20 юли 2022 (UTC)<br>И малко пояснение - Тъй като годишно правя по около [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia/Rumensz 10 000 редакции], които ще нараснат на 15-20 000, на патрульори като Сале ще им се отвори излишна работа, но това не го пиша в някаква своя защита, категорично не го приемайте като такава. Колкото до, т.н. „конкурент“ - някой от Вас да е наясно, че творбите на авторите имат заглавия, а не собствени имена? Или личните му тълкувания са приоритет? И той не участва в някакви „връщания“, та коментирате само мен? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:49, 20 юли 2022 (UTC) * {{за}}. Изключително неприятно наистина. Отново ще отбележа, че той обогатява много българската <span style="font-family:serif;"><span style="font-size:130%;">У</span><span style="font-size:110%;">ИКИПЕДИ</span><span style="font-size:130%;">Я</span></span> – нещо, с което малцина могат да се похвалят. Разбирам, че имам упреци от страна на въпросния потребител, който се опитва да наложи гледната точка, че именно аз вандализирам статиите. Ще си позволя да отрека това. Редакциите, които съм направил, са напълно основателни, при това с посочен източник. Опит за диалог от страна на ''конкурента'' няма. Връщане на редакции по собствено усмотрение и незачитане на мнението, нарушаване на [[У:БОИ]] за един дългогодишен редактор е срамно. Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 20 юли 2022 (UTC) * {{Против}}. Имам доверие на Румен за достоверността на статиите, които пише. Колкото за споровете как да е оформена дадена статия – това дали редакциите му ще бъдат автоматично патрулирани или не, няма да промени нищо. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|δεζεΔα]]}'' 09:24, 20 юли 2022 (UTC) * {{Против}}. За да не повтарям - също като Velo Vrbata. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:35, 20 юли 2022 (UTC) 27atgkckojvya8afd6u9916g8kdbs13 0 248146 11463753 10596946 2022-07-19T14:47:21Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Тодоров|Николай Тодоров}} {{Държавник инфо |име = Николай Тодоров |наставка = |портрет = |длъжност = и.д. [[председател (президент) на Републиката]] |мандат_нач = [[17 юли]] [[1990]] |мандат_край = [[1 август]] 1990 |президент = |канцлер = |вицепрезидент = |министър-председател = |предшестван от = [[Станко Тодоров]] |наследен от = [[Желю Желев]] |длъжност2 = 47-ми [[председател на Народното събрание на България|председател на Народното събрание]] |мандат_нач2 = [[17 юли]] [[1990]] |мандат_край2 = [[2 октомври]] [[1991]] |президент2 = |заместник2 = |вицепрезидент2 = |министър-председател2 = |предшестван от2 = [[Станко Тодоров]] |наследен от2 = [[Стефан Савов]] |роден_място = [[Варна]], [[Царство България]] |починал_място = [[София]], [[България]] |погребан = |националност = |партия = [[БКП]] (до 1990 г.), [[БСП]] |партия2 = Независим (1990 – 2003) |родства = |съпруг = [[Ана Върбанова]] |деца = [[Мария Тодорова]] |седалище = |религия = |alma mater = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] |професия = [[академик]] • [[учен]] • [[политик]] |подпис = |уебсайт = |преданост = |род войски = |години на служба = |звание = |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |портал = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|7в=1}}}} }} '''Николай Тодоров Тодоров''' е български [[академик]], учен историк-балканист с международно признание, политик и дипломат. [[Държавен глава]] на [[България]] от [[17 юли]] до [[1 август]] [[1990]] г. Приема се за основоположник на [[балканистика]]та като самостоятелно направление в българската историческата наука. Автор е на над 400 научни публикации. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца.<ref>Николай Тодоров. Дневници (1966 – 1998). Том 1 – 2. Съст., редакция, предговор и показалец: Върбан Тодоров. Изд. „Изток-Запад“, С., 2007, 2864 стр. ISBN 978-954-321-329-0 </ref> == Биография == === Ранни години === Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Варненската класическа гимназия през 1940 г. и [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]] – по медицина (1947) и история (1950). Участвал е в антифашистката съпротива (1941 – 1944) – политзатворник със смъртна присъда, заменена поради малолетност на доживотен затвор. === Научна дейност === * преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957) * ръководител на секция „История на балканските народи“ на Института по история (1962) * основател и директор на Института по балканистика при БАН (1964 – 1989) * основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969 – 1974) * директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972 – 1978) * председател на Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“ (1974 – 1978) * заместник-председател на [[БАН]] (1983 – 1988) Автор на над 400 доклади, статии, студии, изследвания, монографии, публикувани в България и в чужбина. Съставител и главен редактор на множество научни сборници, както и основател и главен редактор на редица периодични списания и поредици като „Балканистика“, „Балкани“, „Etudes balkaniques“, „Studia Balcanica“ и др. Един от главните редактори на Многотомната история на България; отговорен редактор, съставител и автор на том 5. === Научни степени и звания === * научен сътрудник по история (1950) * [[доктор|кандидат]] на историческите науки (1957) * старши научен сътрудник (1960) * доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ (1962) * професор в СУ „Св. Климент Охридски“ (1966) * [[доктор на науките|доктор]] на историческите науки (1971) * член-кореспондент на БАН (1974) * академик на БАН (1979) === Международна дейност === * член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (1972 – 1976) * председател на 23-та генерална конференция на ЮНЕСКО * главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985) * кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО (1987) * заместник-председател и председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа (1974 – 1979) * генерален секретар и президент на Международния център за балканска документация и архивистика CIBAL (1976) * член на Френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете === Политическа дейност === * посланик на България в [[Гърция]] (1978 – 1983) Като учен с позиции в йерархията на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не подкрепя активно нейната позиция за [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Участва в комисия, начело с [[Александър Лилов]], която през 1982 г. не препоръчва масовото принудително преименуване на [[Турци в България|българските турци]] като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 136, 173 | isbn = 9789542802914}}</ref> * председател на VII [[велико народно събрание]] (1990 – 1991) == Подбрана библиография == * Положението на българския народ под турско робство. Документи и материали. С., 1953. * Зараждане на капиталистическите отношения в текстилното производство в България през първата половина на ХIХ в. М., 1957. * За демографското състояние на Балканския полуостров през ХV–ХVI в. С., 1960. * Българо-гръцките отношения през ХVIII в., отразени в Паисиевата история. С., 1962. * Филики Етерия и българите. София, 1965. * Турски извори за българската история. Серия ХV–ХVI в. Т. 2. С., 1966 (в съавт. с Б. Недков). * Миналото на България. С., 1969 (в съавт. с В. Мутафчиева), трудът е издаден на руски, английски, немски и френски език. * Българи – участници в борбите за освобождението на Гърция 1821 – 1828. С., 1971 (в съавт. с В. Трайков). * Балканският град ХV–ХIХ век. Социално-икономическо и демографско изследване. С., 1972 (трудът е преведен на руски, френски, английски, гръцки и турски език). * Кратка история на България. С., 1973 (трудът е издаден на руски, английски, немски, френски, гръцки, турски, арабски език). * Турски извори за българската история. Т. 6. Наследствени описи и протоколи от кадийските регистри на София ХVII–ХIХ в. С., 1977 (в съавт. с М. Калицин). * La ville balkanique sous les Ottomans (XV–XIX s.). London, 1977. * Балканските измерения на гръцкото въстание от 1821 г. Приносът на българите. С., 1984 (трудът е издаден първо на гръцки език в Атина през 1982 г.). * Situation demographique de la Peninsule Balkanique (fin du XV-e s. – debut du XVI-e s.). Sofia, 1988 (в съавт. с А. Велков). * Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Документи и становища. С., 1988. * Седмото Велико Народно Събрание зад кадър. С., 1993. * Посланикът – историк. Свидетелство за българо-гръцките отношения през 80-те години. С., 1996 (трудът е издаден и на английски език в Ню Йорк, САЩ, през 1999 г.). * Society, the City and Industry in the Balkans, XV–XIX centuries. Variorum, London, 1998. * Дневник (1966 – 1998). т. І и ІІ., изд. „Изток-Запад“, София, 2007.<ref>[https://archive.org/details/NikolayTodorov.Diary1966-1998.Vol.1-2 archive.org]</ref> == Отличия == * Лауреат на Димитровска награда за наука (1977) * Академична палма на Франция, офицер и командор – 2 пъти (1978 и 1985) * Член на [[Академия на науките на СССР|Академията на науките]] на [[СССР]] (1982) * Член на Гръцката академия на науките (1983) * Златен медал на ЮНЕСКО (1987) * [[Почетен доктор]] на [[Атински университет|Атинския университет]] (1987) * Президентска награда на Италия в областта на културата (1992) * Член на [[РАН|Руската академия на науките]] (1994) * Орден [[Стара планина (орден)|Стара планина]], I степен (2002) == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{пост списък|Председател на Народното събрание на България|51}} {{Портал|Биографии|Наука|История|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Николай}} [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Председатели на Народното събрание на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Посланици на България в Гърция]] [[Категория:Официални лица в ЮНЕСКО]] [[Категория:Българи в ЮНЕСКО]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Академици на РАН]] [[Категория:Български историци]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] 7j6i3lkxg2go2z7dkwcb6ak1cu3r752 0 248520 11463735 9786744 2022-07-19T14:38:54Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ангел Тодоров|Ангел Тодоров}} {{Актьор | име = Ангел Тодоров | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | активност = | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Ангел Тодоров''' е български [[актьор]]. Роден на [[27 август]] [[1897]] г. във [[Варна]] като седмото дете в семейството на известния търговец Тодор Симеонов. Почива на [[8 март]] [[1984]]. Театралната си дейност започва в [[София]], но след като [[Стоян Бъчваров (актьор)|Стоян Бъчваров]] го поканва в току-що формирания от него Варненски Общински Театър, той веднага се връща в родния си град. По време на Втората Световна Война следват години, прекарани в други постоянни (Силистра, Добрич, Шумен и др.) и пътуващи трупи. През 1937 г. Ангел Тодоров сключва брак с популярната варненски актриса [[Веса Гачева]], от който им се раждат дъщеря Росана (1938) и син Тодор (1947). След войната семейството се установява окончателно във Варна. Там Веса Гачева и Ангел Тодоров играят до излизането им в пенсия. == Външни препратки == {{Уикицитат|Ангел Тодоров}} * [http://www.valtozovilag.hu/bio/Angel_Todorov.htm Лична страница] * 1938 [[Светът в промяна]] {{Мъниче|Актьор|Варна}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Ангел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Варна]] mwa087v9vu9pqa6i4jnlmnklpi1jscy 0 252365 11463581 11207632 2022-07-19T12:12:29Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Майкъл Рапапорт | име-оригинал = Michael Rapaport | име-рождено = | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1990-днес | значими роли = Дон Селф в<br> ''[[Бягство от затвора]]'' | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = Никол Бийти <br>(2000-2007; развод)<br> Кебе Дън <br>(2016-днес) | деца = 2 }} '''Майкъл Рапапорт''' ({{lang|en|Michael Rapaport}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]]. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0001650/ www.imdb.com]</ref> == Биография == След като завършва гимназия Рапапорт заминава за [[Лос Анджелис]], за да печели пари като комик. Неговата първа голяма изява в киното е в ''Zebrahead'' през 1992 година. За тази роля той е номиниран за [[Independent Spirit Awards]]. По-късно участва във филми като True Romance (Истински романс), Mighty Aphrodite (Могъщата Афродита) и Deep Blue Sea (Синята бездна). От 2001 до 2004 г. той играе с второстепенна роля в телевизионния сериал Boston Public. След това зрителите имат възможност да го видят в [[ситком]]а [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]]. Участва в ролята на Дон Селф, агент на [[Министерство на вътрешната сигурност на САЩ]], в четвъртия сезон на американския сериал [[Бягство от затвора]]. == Филмография == * Juice (1992) * Zebrahead (1992) * Point of No Return (1993) * Poetic Justice (1993) * [[Истински романс]] (1993) * Money for Nothing (1993) * The Scout (1994) * Hand Gun (1994) * The Foot Shooting Party (1994) * Higher Learning (1995) * Kiss of Death (1995) * The Basketball Diaries (1995) * [[Могъщата Афродита]] (1995) * Don't Quit Your Day Job (1996) * Beautiful Girls (1996) * The Pallbearer (1996) * Illtown (1996) * Metro (1997) * A Brother's Kiss (1997) * Kicked in the Head (1997) * Cop Land (1997) * Subway Stories: Tales from the Underground (1997) * Palmetto (1998) * Some Girl (1998) * The Naked Man (1998) * Rescuers: Stories of Courage (1998) * [[Синята бездна]] (1999) * Kiss Toledo Goodbye (1999) * Small Time Crooks (2000) * Next Friday (2000) * The 6th Day (2000) * Bamboozled (2000) * Men of Honor (2000) * Chain of Fools (2000) * King of the Jungle (2000) * Lucky Numbers (2000) * [[Доктор Дулитъл 2]] (2001) * Boston Public (2000–2004) * Comic Book Villains (2002) * Paper Soldiers (2002) * Triggermen (2002) * 29 Palms (2002) * A Good Night To Die (2003) * Death of a Dynasty (2003) * This Girl's Life (2003) * American Brown (2004) * Scrambled Eggs (2004) * Tom 51 (2005) * Hitch (2005) * [[Войната вкъщи (сериал)|Войната вкъщи]] (2005–2007) * Live Free or Die (2006) * Special (2006) * Push (2006) * Grilled (2006) * A Day in the Life (2007) * Моето име е Ърл (2007–2008) * Only in New York (2008) * [[Бягство от затвора]] (2008-2009) * Tom Cool (2009) * Big Fan (2009) * A Day in the Life (2009) * The Saints of Mt. Christopher (2009) * Accidentally on Purpose (2009) == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0001650|Майкъл Рапапорт}} * {{AllMovie name|58816|Майкъл Рапапорт}} * [http://www.michaelrapaport.net/ Майкъл Рапапорт] в MichaelRapaport.net {{Превод от|de|Michael Rapaport|62808633}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски актьори и актриси|Рапапорт, Майкъл]] 55tmugd1m82ilregbvbus1vz2ji71oh 0 253136 11463789 11361919 2022-07-19T14:54:29Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|офицера|Веселин Вълков (офицер)}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Веселин Вълков''' е български [[актьор]]. Участвал в повече от 15 филма. == Биография == Роден е в село [[Телиш]] на 11 февруари 1940 г. Първият филм, в който участва, е [[Бой последен]], но известност му донасят ролите в „[[Маргарит и Маргарита]]“ и „[[Сезонът на канарчетата]]“. Има орден и награда за „Най-добър рецитал на Ботева поезия“. Повече от две десетилетия работи като актьор, като директор на Окръжния драматичен театър и като режисьор на самодейния колектив в [[Ботевград]]. Режисира „Приказка за калпаците“, както ръководи и премиера-бенефис на самодейния драматичен театър при читалище „Христо Ботев“ – Ботевград с представяне на пиесата „Службогонци“ от Иван Вазов, в която изпълнява и една от ролите. Участва в пиеси като „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Барон Мюнхаузен“, „Женско царство“ и други. След тежко едномесечно боледуване, Веселин Вълков умира на 76 години в [[София]], сред семейството си. == Награди и отличия == * II награда за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ на [[II национален преглед на камерните театрални постановки|Камерен фестивал]] - [[Враца]], 1981. * Награда за „Най-добър рецитал на Ботева поезия“. == Театрални роли == * „Железният светилник“ ([[Димитър Талев]]) * „Преспанските камбани“ (Димитър Талев) * „Барон Мюнхаузен“ * „Женско царство“ * „Великденско вино“ – поп Кръстьо == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2015- || [[Столичани в повече]] || |- | 2012 || [[Седем часа разлика]] || |- | 2012 || [[Кантора Митрани]], 12 серии || генерал Павлов (в 1 серия : V) |- | 2012- || [[Под прикритие]]|| |- | 2006 || [[Бунтът на L.]] || |- | 2003 || [[Тайната вечеря на Дякона Левски]] || |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || бащата на Лили |- | 1990 || [[Дефицит (филм)|Дефицит]] || бащата на Елка |- | 1989 || [[Маргарит и Маргарита]] || бащата на Маргарит |- | 1989 || [[Право на избор]] || |- | 1988 || [[Неизчезващите]] || |- | 1988 || [[История, която трябваше да се случи]], 3 серии || |- | 1986 || [[Степни хора]] || Атара |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]], 8 серии || съкооператор на Петев |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || Келпеден |- | 1983 || [[Варницата]] (тв) || Стоил, шофьор |- | 1982 || [[Една жена на 33]] || Ачо |- | 1988 || [[Пришествие]] || |- | 1981 || [[Приятели за вечеря]] || Гульо |- | 1980 || [[Летало]] || |- | 1980 || [[Камионът]] || Щерьо |- | 1980 || [[Въздушният човек]] || |- | 1980 || [[Кръвта остава]] || Продан |- | 1980 || [[Почти любовна история]] || началникът на Павлина |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || Трифон |- | 1979 || [[Габо]] || зетят |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]] (3 серии) || Костов |- | 1979 || [[Отрова в извора]] || Горанов |- | 1978 || [[Компарсита (филм)|Компарсита]] || Атанас Романов |- | 1977 || [[Бой последен]] || докторът |- | 1977 || [[Войници на свободата]] || (като В. Вълков в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Апостолите]] (2 серии)|| Нуджа ага |- |} == Източници == * {{IMDb name|0884823}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/311029/ Веселин Вълков в КиноПоиск] * [http://movie.pop.bg/biography23846.html Веселин Вълков в Movie.pop.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080126082911/http://movie.pop.bg/biography23846.html |date=2008-01-26 }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вълков, Веселин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в област Плевен]] [[Категория:Починали в София]] qtf1y5da1h8ivmta0tzhpi2q7lfdtly 0 254237 11463822 11435704 2022-07-19T15:01:41Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Димитър Герасимов | категория = актьор | портрет = | описание = български актьор и певец | роден-място = [[Разлог]], [[Народна република България]] | починал-място = }} '''Димитър Димитров Герасимов''' е български [[актьор]] и [[певец]].<ref>[http://old.duma.bg/2007/0607/200607/kultura/cul-3.html old.duma.bg]</ref> == Биография == Роден е на 18 юни 1947 г. в град [[Разлог]], [[България]]. Завършва специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ в [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], в класа на професор [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] през 1970 г.<ref name="zna">[http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=6EA2D892D714FD40E6977DFDEDFC10EF.znam2?encID=317&article=1803932463&sectionID=1&sq=%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 znam.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След дипломирането си работи в [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“|Драматичния театър „Н. Й. Вапцаров“]] в [[Благоевград]]. През 1973 г. актьорът [[Стойчо Мазгалов]] го кани в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], [[София]].<ref name="zna"/> От 2000 г. е артист–солист в [[Държавен музикален театър|Държавния музикален театър „Стефан Македонски“]] в София. Известен рецитатор на стихове от [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]], [[Пейо Яворов]]. == Личен живот == Женен е за Вася Герасимова. Заедно имат една дъщеря - Мила Герасимова.<ref name="zna"/> == Награди == * Награда „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики (2017) * Плакет, връчен от кмета на община Разлог – по случай 70-годишния юбилей на актьора и за заслуги към развитието на културата в града (2017) * Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството (2008) * Първа награда на национален преглед на Ботевата поезия, Враца * Първа награда за поезия на Пеньо Пенев, Димитровград * Първа награда за Яворова поезия, Поморие == Кариера на озвучаващ актьор == Герасимов се занимава с озвучаване на филми и сериали от края на 70-те години или началото на 80-те години до първата половина на 21 век. Озвучавал е във филми за [[БНТ]], [[Мулти Видео Център]], [[Брайт Айдиас]], [[Евроком]], Тандем Видео, Доли Медия Студио и [[Александра Аудио]]. Сред ролите му във войсоувър и нахсинхронните дублажи на игрални и анимационни филми и сериали са: * Джозая Гордън „Док“ Скърлок в „Млади стрелци“ (1988) - дублаж на Мулти Видео Център, 1995 г. * Роджър „Уайт Бред“ Доналдсън ([[Дейвид Хаселхоф]]) в „Уайт Бред, Блу и Бийн“ (1989) - [[Мулти Видео Център]], 1993 г. * [[Жокера|Джак Нейпиър / Жокера]] ([[Джак Никълсън]]) в „[[Батман (филм, 1989)|Батман]]“ (1989) - дублаж на Брайт Айдиас, 1992 г. * „[[Просто Мария]]“ (1989-1990) - излъчван по [[Нова телевизия]], 1996 г. * Съдия Ленард Уайт ([[Морган Фрийман]]) и Шърман Маккой ([[Том Ханкс]]) в „Кладата на суетата“ (1990) - дублаж на Брайт Айдиас, 1992 г. * Джоузеф Корнелиъс „Джо“ Халънбек в „[[Последният бойскаут]]“ (1991) - дублаж на БНТ около 2000 г. * Бил Дансър в „Къдравата Сю“ (1991) - дублаж на БНТ. * Леон Монтана ([[Жан Рено]]) в „[[Леон (филм)|Леон]]“ (1994) - дублаж на Проксима Ентъртеймънт. * [[Уилям Уолъс]] ([[Мел Гибсън]]) в „[[Смело сърце]]“ (1995) - дублаж на БНТ, 2001 г. * Лейтенант Хармън Раб (Дейвид Джеймс Елиът) в „[[Военна прокуратура]]“ (1995-2000) - първи дублаж на студио Доли, излъчван по [[Евроком]], 1999 г. * „Синбад: Отвъд булото на мъглите“ (2000) - дублаж на Айпи Видео, 2000 г. * Стил в „[[Балто (филм)|Балто]]“ (1995) - дублаж на [[Александра Аудио]], 2001 г. * Агент Ърнест Пакстън в „[[Скалата (филм)|Скалата]]“ (1996) - дублаж на БНТ, 2003 г. * Пратоецът в „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ (1998) - дублаж на Александра Аудио, 2000 г. * Керчак в „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“ (1999) и „[[Тарзан 2]]“ (2005) - дублажи на Александра Аудио, 2000 и 2006 г. * Магическото огледало (в един епизод) и други в „[[Клуб Маус]]“ (2001–2004) - дублаж на Александра Аудио, 2003–2005 г. * Кобра Бабълс в „[[Лило и Стич]]“ (2002) - дублаж на Александра Аудио, 2003 г. == Театрални роли == '''ТВ театър''' * „Черната стрела“ (1974) ([[Йордан Добрев]]) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Музика от Шатровец“ (1977) ([[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]]) * „Легенда за майката“ (1985) (Кръстю Дренски) == Филмография == * [[Апостолите]] (1976), 2 серии – Найден Дринов * [[Над Сантяго вали]] (1976) – Певецът * [[Златно сърце (филм)|Златно сърце]] (1985), 3 серии – Али * [[Забравете този случай]] (1985) - шофьорът на автобуса * [[Новото пристанище]] (1987) * [[Дали (филм)|Дали́]] (''„Dalí“'') (1990, Испания / България) – [[Луис Бунюел]] * [[Вампири, таласъми]] (1992) – (не е посочен в надписите на филма) == Източници == <references/> {{Портал Македония}} {{СОРТКАТ:Герасимов, Димитър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Разлог]] hpcccuv1edujoncpha6ejt98uab6twk 0 261829 11464843 7488313 2022-07-20T11:52:50Z Thepuglover 274319 Премахнато пренасочване към [[Обиколка]] wikitext text/x-wiki Периметърът е сборът от дължините на правите и кривите линни, образуващи затворен контур, които наричаме геометрична фигура. Дължината на затворена крива наричаме [[обиколка]]. {| class="wikitable" |- ! Фигура !! Формула<ref name="Латка">{{Цитат книга|last=Латка|first=Франтишек|title=Минисправочник по математика|year=1992|publisher=Регалия 6|location=София|isbn=954-8147-02-5|pages=36 – 42}}</ref> |- ! [[Триъгълник]] !! <math>P = a + b + c</math><ref>[https://www.matematika.bg/geometry/perimeter.html Периметър на триъгълник в българския сайэт за математика]</ref> || <math>a + b + c\,</math> |- | [[Равнобедрен триъгълник]] || <math>P = 2a +b</math> |- | [[Равностранен триъгълник]] || <math>P = 3a</math> |- ! [[Четириъгълник]] !! <math>P = a + b + c + d</math> |- | [[Квадрат]] || <math>P = 4a</math> |- | [[Правоъгълник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Успоредник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Ромб]] || <math>P = 4a</math> |- ! [[Многоъгълник]] !! <math>P = \sum{i=1}^{n} a_{i}</math> |- | [[Правилен многоъгълник]] || <math>P = na = nR \sin{frac{180^{\circ}}{n}}</math> |- | [[Правилен шестоъгълник]] || <math>P = 6a</math> |- ! [[Кръг]] !! <math>P = \pi d = 2\pi r</math> |- | [[Кръгов сектор]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | [[Кръгов отрез]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | Средна окръжност на две концентрични окръжности || <math>P = \pi \frac{d_{1}+d_{2}}{2}</math> |- | [[Сектор от пояс]] || <math>l_{1} = d_{1}\pi \frac{\alpha}{360^{\cic}}</math> <br /> <math>l_{2} = d_{2}\pi \frac{\alpha}{360^{\cic}}</math> |- | [[Елипса]] || <math></math> |} == Източници == <references /> 8kaokvs8pxte5y9boey9sivs91rw9cr 11464845 11464843 2022-07-20T11:53:15Z Thepuglover 274319 Съдадена е статията wikitext text/x-wiki Периметърът е сборът от дължините на правите и кривите линни, образуващи затворен контур, които наричаме геометрична фигура. Дължината на затворена крива наричаме [[обиколка]]. {| class="wikitable" |- ! Фигура !! Формула<ref name="Латка">{{Цитат книга|last=Латка|first=Франтишек|title=Минисправочник по математика|year=1992|publisher=Регалия 6|location=София|isbn=954-8147-02-5|pages=36 – 42}}</ref> |- ! [[Триъгълник]] !! <math>P = a + b + c</math><ref>[https://www.matematika.bg/geometry/perimeter.html Периметър на триъгълник в българския сайэт за математика]</ref> |- | [[Равнобедрен триъгълник]] || <math>P = 2a +b</math> |- | [[Равностранен триъгълник]] || <math>P = 3a</math> |- ! [[Четириъгълник]] !! <math>P = a + b + c + d</math> |- | [[Квадрат]] || <math>P = 4a</math> |- | [[Правоъгълник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Успоредник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Ромб]] || <math>P = 4a</math> |- ! [[Многоъгълник]] !! <math>P = \sum{i=1}^{n} a_{i}</math> |- | [[Правилен многоъгълник]] || <math>P = na = nR \sin{frac{180^{\circ}}{n}}</math> |- | [[Правилен шестоъгълник]] || <math>P = 6a</math> |- ! [[Кръг]] !! <math>P = \pi d = 2\pi r</math> |- | [[Кръгов сектор]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | [[Кръгов отрез]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | Средна окръжност на две концентрични окръжности || <math>P = \pi \frac{d_{1}+d_{2}}{2}</math> |- | [[Сектор от пояс]] || <math>l_{1} = d_{1}\pi \frac{\alpha}{360^{\cic}}</math> <br /> <math>l_{2} = d_{2}\pi \frac{\alpha}{360^{\cic}}</math> |- | [[Елипса]] || <math></math> |} == Източници == <references /> 31pr97rujfektnnp7lenwyuruj8fpap 11464850 11464845 2022-07-20T11:55:21Z Thepuglover 274319 формулите wikitext text/x-wiki Периметърът е сборът от дължините на правите и кривите линни, образуващи затворен контур, които наричаме геометрична фигура. Дължината на затворена крива наричаме [[обиколка]]. {| class="wikitable" |- ! Фигура !! Формула<ref name="Латка">{{Цитат книга|last=Латка|first=Франтишек|title=Минисправочник по математика|year=1992|publisher=Регалия 6|location=София|isbn=954-8147-02-5|pages=36 – 42}}</ref> |- ! [[Триъгълник]] !! <math>P = a + b + c</math><ref>[https://www.matematika.bg/geometry/perimeter.html Периметър на триъгълник в българския сайт за математика]</ref> |- | [[Равнобедрен триъгълник]] || <math>P = 2a +b</math> |- | [[Равностранен триъгълник]] || <math>P = 3a</math> |- ! [[Четириъгълник]] !! <math>P = a + b + c + d</math> |- | [[Квадрат]] || <math>P = 4a</math> |- | [[Правоъгълник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Успоредник]] || <math>P = 2a + 2b = 2(a+b)</math> |- | [[Ромб]] || <math>P = 4a</math> |- ! [[Многоъгълник]] !! <math>P = \sum_{i=1}^n a_{i}</math> |- | [[Правилен многоъгълник]] || <math>P = na = nR \sin{frac{180^{\circ}}{n}}</math> |- | [[Правилен шестоъгълник]] || <math>P = 6a</math> |- ! [[Кръг]] !! <math>P = \pi d = 2\pi r</math> |- | [[Кръгов сектор]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | [[Кръгов отрез]] || <math>l = r\pi \frac{\alpha}{180^{\circ}}</math> |- | Средна окръжност на две концентрични окръжности || <math>P = \pi \frac{d_{1}+d_{2}}{2}</math> |- | [[Сектор от пояс]] || <math>l_{1} = d_{1} \pi \frac{\alpha}{360^{\circ}}</math> <br /> <math>l_{2} = d_{2} \pi \frac{\alpha}{360^{\circ}}</math> |- | [[Елипса]] || <math></math> |} == Източници == <references /> fqg2pjfm1f1gzyf4r577ajphv1zlpyf 0 262534 11463666 10225666 2022-07-19T13:28:16Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[сценарий]], [[разказ]], [[роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Таралежите се раждат без бодли“<br>„С деца на море“<br>„Войната на таралежите“<br>„Васко да Гама от село Рупча“<br>„13-а годеница на принца“ | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = [[Кънчо Стойчев]] | подпис = }} '''Марко Кънчев Стойчев''' е български [[сценарист]], [[писател]], [[драматург]] и [[журналист]], известен със сценарии за популярни български филми, писани заедно с [[Мориц Йомтов]] под псевдонима [[братя Мормареви]].<ref>[https://www.vesti.bg/novini/na-75-godini-pochina-i-vtoriiat-brat-ot-znamenitiia-tvorcheski-tandem-mormarevi-833590 „Марко Стойчев: Не мога да мисля, ако машината не е пред мен“], Vesti.bg, 20 януари 2006.</ref> == Биография == Роден е на [[12 септември]] [[1931]] г. във [[Варна]]. Завършил е английска филология в [[Софийски университет|СДУ]] през 1953 г. Започва работа в [[Българско национално радио|Българско радио]]. 15 години е главен редактор в редакция „Хумор и забава“. Покрай събитията в Чехословакия през [[1968]] г. е уволнен по политически съображения. През [[1971]] г. е реабилитиран, и започва работа във Филмова редакция в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. Дълго време е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ). Баща на социолога [[Кънчо Стойчев]]. == Източници == <references /> {{Мъниче|Писател|Кино|Варна}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Марко}} [[Категория:Български хумористи]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] cia73pfa4qcu5lb6t3inb822uxka38a 11463671 11463666 2022-07-19T13:32:19Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[сценарий]], [[разказ]], [[роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Таралежите се раждат без бодли“<br>„С деца на море“<br>„Войната на таралежите“<br>„Васко да Гама от село Рупча“<br>„13-а годеница на принца“ | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = [[Кънчо Стойчев]] | подпис = }} '''Марко Кънчев Стойчев''' е български [[сценарист]], [[писател]], [[драматург]] и [[журналист]], известен със сценарии за популярни български филми, писани заедно с [[Мориц Йомтов]] под псевдонима [[братя Мормареви]].<ref>[https://www.vesti.bg/novini/na-75-godini-pochina-i-vtoriiat-brat-ot-znamenitiia-tvorcheski-tandem-mormarevi-833590 „Марко Стойчев: Не мога да мисля, ако машината не е пред мен“], Vesti.bg, 20 януари 2006.</ref> == Биография == Роден е на [[12 септември]] [[1931]] г. във [[Варна]]. Завършил е английска филология в [[Софийски университет|СДУ]] през 1953 г. Започва работа в [[Българско национално радио|Българско радио]]. 15 години е главен редактор в редакция „Хумор и забава“. Покрай събитията в Чехословакия през [[1968]] г. е уволнен по политически съображения. През [[1971]] г. е реабилитиран, и започва работа във Филмова редакция в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. Дълго време е един от най-активните деятели на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ). Баща на социолога [[Кънчо Стойчев]]. == Източници == <references /> {{Мъниче|Писател|Кино|Варна}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Литература|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Стойчев, Марко}} [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български хумористи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] 85bde585a4o1nkw7i7lcx1zb12up376 0 263353 11463748 11171638 2022-07-19T14:46:47Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Василев|Петър Василев}} {{Личност | име = Петър Василев | име-рождено = | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сладък кладенец]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1932 – 2003 | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Петър Василев''' е български [[актьор]], един от доайените на българския театър. == Биография == Започва театралната си дейност през 1932 г. в [[Стара Загора]] в любителската трупа на културно-просветното дружество „Железник“, в Драматичната студия при Българската въздържателна федерация и Софийският театър „Народна сцена“. Като професионален актьор играе на сцените на Варненския общински театър през периода 1934 – 1939 г., [[Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“|Пловдивския драматичен театър]] (1939 – 1943) и Русенския драматичен театър (1943 – 1945). През 1944 г. дебютира в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в пиесата „Часовникар и кокошка“ на Иван Кочерга. Работи в театъра на щат до 1989 г., но впоследствие продължава със сценичната си дейност. Част е от трупата на Българския есперантски театър, с която играе в редица страни по света. Има над 300 роли и участия в театъра, киното, телевизията и други културни прояви. След оттеглянето си от сцената Петър Василев пише спомени за редица свои съвременници ([[Николай Лилиев]], [[Георги Караславов]], [[Иван Радославов]], [[Симеон Радев]], [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]], [[Никола Балабанов (актьор)|Никола Балабанов]], [[Петя Герганова]], [[Невена Буюклиева]] и др.). == Роли в театъра == * „Часовникар и кокошка“ на [[Иван Кочерга]] * „[[Дванайсета нощ]]“ на [[Шекспир]] – Малволио * „Иванко“ на [[Васил Друмев]] – Исак * „Боряна“ на [[Йордан Йовков]] – Златил * „Ревизор“ на [[Гогол]] – Лука Лукич * „Училище за жени“ на [[Молиер]] – Ален * „Първите“ на [[П. Ю. Тодоров]] – Милан * „Големанов“ на [[Ст. Л. Костов]] – Владимиров * „Покойник“ на [[Бранислав Нушич]] – Анто * „И театърът пътува“ на [[Владимир Люцканов]] (2004) – спектакъл посветен на 100-годишнината на Народен театър „Иван Вазов“ == Филмография == * [[Под игото (филм, 1952)|Под игото]] (1952) – Мичо Бейзедето * [[Снаха (филм, 1954)|Снаха]] (1954) – Цървеняка * [[Специалист по всичко]] (1962) – Полковникът от запаса * [[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]] (1969) – Константин-Деян * [[На всеки километър]] (1969-1971), 26 серии * [[Необходимият грешник]] (1971) – Блъснатият старец * [[Пътешествие (филм)|Пътешествие]] (1980) * [[Денят не си личи по заранта]] (6-сер. тв, 1985) – (в 1 серия: III) * [[Кал (филм)|Кал]] (1997) * [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] (7-сер. тв, 1999) – отец Йоан * [[Тайната вечеря на Дякона Левски]] (2003) == Литература == * Румяна Василева. ''Петър Василев: Със сърце и душа''. С., Сиела, 2011, 434 с. == Външни препратки == * [http://bulgaria.actualno.com/news_255525.html Почина най-възрастният ни актьор. Поклон пред Петър Василев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090809231243/http://bulgaria.actualno.com/news_255525.html |date=2009-08-09 }} * Елка Константинова, [http://www.slovo.bg/old/litforum/134/ekonst.htm Петър Василев – 50 години на сцена], Литературен форум, бр. 34 (475), 23 октомври 2001 * [http://ludimladi.bg/index.php?p=view&aid=298 Петър Василев: Вървя по свой собствен път в изграждането на образите]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=2776&sectionid=5&id=0001101 Интервю във вестник Сега] * [http://ludimladi.bg/index.php?p=view&aid=104 Жива следа в културната история на България]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Василев, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Хора от област Стара Загора]] [[Категория:Починали в София]] 6chg4sbb9cy9rbgibtda4c8p6awzbn4 0 266386 11463816 11299276 2022-07-19T15:00:36Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Георгиев|Георги Георгиев}} {{Актьор | име = Георги Георгиев – Гого | портрет = | обяснение = | роден-място = [[София]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | активност = 1981 – | родители = [[Георги Г. Георгиев]]<br>[[Кева Апостолова]] | брачен партньор = Десислава Георгиева (11 юли 2004 г. – ) | деца = 2 | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Георги Георгиев Георгиев – Гого''' (роден на 5 ноември 1971 г.) е български актьор.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/nepoznatite-litsa-na-glasovete-ka-m-koito-otdavna-sme-se-priva-rzali www.bnt.bg]</ref><ref>[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/zvezdni-rozhdenici-na-5-noemvri-1352262 dariknews.bg]</ref> Занимава се предимно с озвучаване на филми и сериали.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/2919216 www.24chasa.bg]</ref> Най-известен е с работата си по „[[Блясък (сериал)|Блясък]]“, „[[Ренегат (сериал)|Ренегат]]“, „[[Военна прокуратура]]“, „[[Али Макбийл]]“, „[[Шеметни години]]“ (сезони 1 – 5), „[[Фарскейп]]“, „[[Дарма и Грег]]“, „[[От местопрестъплението: Маями]]“ и „[[Хавай 5-0]]“.<ref>[https://pazardjik.marica.bg/chrd-na-krasimir-avramov-i-georgi-georgiev-gogo-Article-87192.html pazardjik.marica.bg]</ref> == Ранен живот == Той е от театрално семейство. Майка му, [[Кева Апостолова]], е драматург и главен редактор на списание „Театър“, а баща му е покойният актьор и режисьор [[Георги Г. Георгиев]].<ref>[https://impressio.dir.bg/interview/keva-apostolova-az-ne-pisha-kato-balgarka-a-kato-sebe-si impressio.dir.bg]</ref> == Актьорска кариера == Една от първите роли е като дете във филма „[[Оркестър без име]]“. Започва кариерата си в дублажа през 1998 г. През 2022 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за ролята на ролята на Луцифер в „[[Луцифер (сериал)|Луцифер]]“, заедно с [[Симеон Владов]] за всички роли на [[Еди Мърфи]] в „[[Смахнатият професор]]“ и [[Илиян Пенев]] за Пучини в „Пучини“.<ref>[http://uba.bg/номинации-икар-2022/ НОМИНАЦИИ ИКАР 2022]</ref> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Ал Пачино]] || [[Белязаният]]<br>Революция<br>Море от любов (дублаж на Диема Вижън)<br>Франки и Джони<br>[[Усещане за жена]] (дублажи на Диема Вижън и [[Медия линк]])<br>[[Жега (филм)|Жега]]<br>[[Дони Браско]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Вътрешен човек]]<br>Фермата<br>Опасно безсъние<br>Хазарт<br>Праведно убийство<br>Джак и Джил<br>Мангелхорн<br>Принизяването || Тони Монтана<br>Том Доб<br>Франк Келър<br>Джони<br>Франк Слейд<br>Лейтенант Винсънт Хана<br>Бенджамин „Левичаря“ Ругиеро<br>Лоуъл Бъргман<br>Уолтър Бърк<br>Детектив Уил Дормър<br>Уолтър Ейбрамс<br>Детектив Дейвид Фиск<br>Себе си<br>Ей Джей Мангелхорн<br>Саймън Акслър |- | [[Алек Болдуин]] || [[Авиаторът]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Добрият пастир || Хуан Трипи<br>Сам Мурач |- | [[Антъни Маки]] || [[Момиче за милиони]]<br>[[Жива стомана]] || Шорел Бери<br>Фин |- | [[Антъни Хопкинс]] || [[Мълчанието на агнетата (филм)|Мълчанието на агнетата]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Червеният дракон (филм)|Червеният дракон]]<br>[[Маската на Зоро]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Човекът-вълк]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Тор: Светът на мрака]] || Д-р [[Ханибал Лектър]]<br>Д-р [[Ханибал Лектър]]<br>Дон Диего де ла Вега/[[Зоро]]<br>Сър Джон Талбът<br>[[Один]] |- | [[Арнолд Шварценегер]] || [[Терминатор 2: Денят на страшния съд]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>[[Терминатор 3: Бунтът на машините]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Последният екшън герой]] (дублаж на Диема Вижън) || Терминаторът/Т-800<br>Терминаторът/Т-850<br>Джак Слейтър и Себе си |- | [[Бен Браудър]] || [[Фарскейп]]<br>[[Лигата на справедливостта без граници]] (дублаж на bTV) || Джон Крайтън<br>Бат Лаш |- | [[Бенедикт Къмбърбач]] || [[Шерлок (сериал)|Шерлок]] (дублаж на TV7)<br>Петата власт || [[Шерлок Холмс]]<br>[[Джулиан Асанж]] |- | Блеър Ъндъруд || Мръсни секси пари<br>Събитието || Саймън Елдър<br>Президент Илайъс Мартинес |- | [[Боб Оденкърк]] || Операция: Край на играта<br>Вестник на властта || Императора<br>Бен Багдикян |- | [[Брад Пит]] || [[Легенди за страстта]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Мистър и мисис Смит (филм, 2005)|Мистър и мисис Смит]] (първи дублаж на Диема Вижън)<br>[[Мегаум]] (дублаж на Андарта Студио) || Тристан Лъдлоу<br>Джон Смит<br>Метромен |- | Брадли Уитфорд || [[Студио 60]]<br>[[Спасяването на мистър Банкс]] || Дани Трип<br>Дон ДаГради |- | [[Брус Грийнууд]] || [[Отнесени от бурята]]<br>Пожарникарско куче<br>[[Стар Трек (филм, 2009)|Стар Трек]] || Тони Лейтън<br>Конър Фейхи<br>Капитан Кристофър Пайк |- | Брус Макгил || Точен прицел (дублаж на bTV)<br>Кибритлии || Фил Маккълоу<br>Чък Фречет |- | [[Брус Уилис]] || [[Смъртта ѝ прилича]] (дублажи на Диема Вижън и Медия линк)<br>Код Меркурий<br>[[Шесто чувство]]<br>Заложник<br>[[16 пресечки]] || Ърнест Менвил<br>Арт Джефрис<br>Д-р Малкълм Кроу<br>Джеф Тали<br>Джак Моузли |- | [[Вин Дизел]] || [[Бързи и яростни]] (дублаж на Медия линк)<br>Пълен мрак<br>[[Бързи и яростни 5: Удар в Рио]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Бързи и яростни 7]]<br>[[Последният ловец на вещици]] || Доминик Торето<br>Ридик<br>Доминик Торето<br>Доминик Торето<br>Клаудър |- | Винг Реймс || [[Фаворитът]]<br>Операция: Край на играта || Джордж „Ледения“ Чеймбърс<br>Страшния съд |- | [[Винс Вон]] || Старски и Хъч<br>[[Възражение по съвест]] || Рийс Фелдман<br>Сержант Хауъл |- | [[Даниъл Крейг]] || Лейър Кейк<br>Скандално<br>[[Казино Роял (филм, 2006)|Казино Роял]]<br>[[Спектър на утехата]]<br>[[007 Координати: Скайфол]]<br>[[Спектър (филм)|Спектър]]<br>[[Мъжете, които мразеха жените (филм, 2011)|Мъжете, които мразеха жените]] || ХХХХ<br>Пери Смит<br>[[Джеймс Бонд]]<br>Джеймс Бонд<br>Джеймс Бонд<br>Джеймс Бонд<br>Микаел Блумквист |- | [[Дейвид Карузо]] || [[Първа кръв]] (първи дублаж на Диема Вижън)<br>[[От местопрестъплението: Маями]] (във втори сезон) || Мич<br>Хорейшио Кейн |- | Делрой Линдо || [[Ромео трябва да умре]]<br>Ядрото || Айзък О'Дей<br>Д-р Едуард „Браз“ Бразълтън |- | [[Дензъл Уошингтън]] || Версия Пеликан<br>Аленият прилив<br>Кураж под огъня<br>Урагана<br>Манджурският кандидат<br>Човек отвътре (дублаж на Медия линк)<br>Ударът Пелам 123: Отвличане в метрото (дублажи на Медия линк и Диема Вижън)<br>Два патлака || Грей Грантъм<br>Рон Хънтър<br>Лейтенант полковник Натаниъл Сърлинг<br>Рубен „Урагана“ Картър<br>Бен Марко<br>Детектив Кийт Фрейжър<br>Уолтър Гарбър<br>Специален агент Робърт „Боби“ Тренч |- | [[Денис Куейд]] || В добра компания<br>Американски мечти<br>Вихърът на танца || Дан Форман<br>Президент Джоузеф Стейтън<br>Преподобният Шоу Мур |- | [[Джак Никълсън]] || [[Колкото толкова]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Как да разбера || Мелвин Юдал<br>Чарлс Мадисън |- | [[Джей Кей Симънс]] || Дарбата<br>Джон Доу<br>[[Високо в небето]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Камшичен удар]] || Шериф Пърл Джонсън<br>Лукас Доя<br>Боб<br>Терънс Флечър |- | [[Джейми Фокс]] || Стелт (дублаж на Диема Вижън)<br>Снайперисти || Лейтенант Хенри „И-Зи“ Пърсел<br>Сержант Сайкс |- | [[Джеймс Белуши]] || [[К-9 (филм)|К-9]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[К-911]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Аутсайдер || Детектив Майкъл Дули<br>Детектив Майкъл Дули<br>Дан Ънджър |- || [[Джеймс Гандолфини]] || Пределна скорост<br>[[Човекът, който не беше там]]<br>Самотни сърца<br>[[Враг номер едно]] (дублаж на Диема Вижън) || Бен Пинкуотър<br>Големия Дейв Брустър<br>Детектив Чарлс Хилдърбранд<br>Директорът на ЦРУ Леон Панета |- || [[Джеймс Ребхорн]] || [[Денят на независимостта]] (дублаж на БНТ)<br>[[Жива стомана]]<br>[[Вътрешна сигурност (сериал)|Вътрешна сигурност]] || Албърт Нимзики<br>Марвин<br>Франк Матисън |- | [[Джейсън Бейтман]] || Пълно за празно<br>Актьорско студио || Уоли Марс<br>Себе си |- | [[Джейсън Скот Лий]] || Арабски нощи (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Хавай 5-0]] (в трети сезон) || [[Аладин]]<br>Калео |- | [[Джерард Бътлър]] || Атила – вожд на хуните (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Смъртоносен противник]] || [[Атила]]<br>Клайд Алегзандър Шелтън |- | [[Джеръми Айрънс]] || [[Желязната маска (филм)|Желязната маска]]<br>Човекът, който познаваше безкрайността || Арамис<br>Годфри Харолд Харди |- | [[Джефри Дийн Морган]] || Смъртоносните полета на Тексас<br>Утеха || Брайън Хай<br>Джо Мериуедър |- | Джефри Нордлинг || Скандално<br>[[От местопрестъплението: Ню Йорк]] || Брент Бароу<br>Сенатор Кърк Матюс |- | Джефри Тамбор || Дъщерята на шефа<br>Актьорско студио || Кен<br>Себе си |- | [[Джийн Хекман]] || [[Клетка за птици (филм)|Клетка за птици]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Обществен враг<br>[[Присъда за продан (филм)|Присъда за продан]] || Сенатор Кевин Кийли<br>Едуард „Брил“ Лайл<br>Ранкин Фич |- | [[Джимон Унсу]] || Четирите пера<br>[[Кървав диамант]] || Абу Фатма<br>Соломон Ванди |- | [[Джо Мортън]] || [[Терминатор 2: Денят на страшния съд]] (първи дублаж на Диема Вижън)<br>Стелт (дублаж на Диема Вижън) || Майлс Дайсън<br>Капитан Дик Маршфийлд |- | [[Джоел Мъри]] || [[Дарма и Грег]]<br>Джон Доу || Пийт Кавана<br>Данте Лангенан |- | [[Джон Гудмън]] || Винаги<br>Крал Ралф (дублаж на Диема Вижън)<br>[[О, братко, къде си?]] (дублаж на Медия линк)<br>Годината без Дядо Коледа<br>[[Щети]] || Ал Яки<br>Ралф Хемптън Гейнсуърт Джоунс<br>Даниъл „Големия Дан“ Тийг<br>Дядо Коледа<br>Хауърд Ериксън |-з | [[Джон Рис-Дейвис]] || [[Слайдърс]]<br>Елена от Троя<br>Златните обувки || Професор Максимилиан Артуро<br>Цар [[Приам]]<br>Бърт |- | [[Джон Слатъри]] || [[Войната на Чарли Уилсън]] (дублаж на Медия линк)<br>Актьорско студио || Хенри Крейвли<br>Себе си |- | [[Джон Траволта]] || Виж кой говори сега (дублаж на bTV)<br>Като рокерите || Джеймс Убриачо<br>Уди Стивънс |- | [[Джон Фавро]] || [[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Медия линк)<br>Раздялата<br>[[Железният човек 3]] || Д-р Гас Партенза<br>Джони О<br>Харолд „Хепи“ Хоуган |- | [[Джордж Клуни]] || [[Миротворецът (филм, 1997)|Миротворецът]]<br>[[Маската на властта]] (дублаж на Медия линк)<br>Актьорско студио || Томас Дево<br>Губернатор Майк Морис<br>Себе си |- | [[Джордж Такеи]] || [[Герои (сериал)|Герои]] (в сезони 1 – 2 на Арс Диджитал Студио е [[Борис Чернев]])<br>[[Хавай 5-0]] || Кайто Накамура<br>Чичо Чой |- | Джъдж Рейнхолд || [[Ченгето от Бевърли Хилс]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс 2]] (дублаж на Медия линк) || Детектив Били Розууд<br>Детектив Били Розууд |- | [[Долф Лундгрен]] || [[Универсален войник]] (дублаж на bTV и втори дублаж на Диема Вижън)<br>Закрилникът<br>Спешни мерки<br>Мисионер<br>Пратката || Сержант Андрю Скот/Джи Ар 13<br>Ланс Рокфорд<br>Сержант Франк Ганън<br>Райдър<br>Германеца |- | [[Доналд Съдърланд]] || Италианска афера (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Любовта в мен<br>Мръсни секси пари<br>Механикът || Джон Бриджър<br>Съдия Рейнс<br>Патрик „Трип“ Дарлинг III<br>Хари Маккена |- | [[Едуард Аснър]] || [[Дарма и Грег]]<br>[[Дък Доджърс (сериал)|Дък Доджърс]] (дублаж на bTV)<br>[[Шоуто на Кливланд]] || Ърл Тъкър<br>Главен надзирател<br>Редактор на „Дейли Сплаш“ |- | Ел Ел Кул Джей || Последната ваканция<br>[[Хавай 5-0]] || Шон Уилямс<br>Сам Хана |- | [[Жан Рено]] || Метро<br>Голямото синьо<br>[[Пурпурните реки]]<br>Уасаби<br>Руби и Куентин<br>Империята на вълците || Барабанистът<br>Енцо Молинари<br>Пиер Ниеман<br>Юбер Фиорентини<br>Руби<br>Жан-Луи Шифер |- | [[Жан-Клод Ван Дам]] || Внезапна смърт<br>Легионерът || Дарън Маккорд<br>Ален Лефевр |- | Желко Иванек || Манджурският кандидат<br>[[Щети]] (във втори и трети сезон)<br>[[Герои (сериал)|Герои]] (в четвърти сезон) || Вон Ътли<br>Рей Фиск<br>Емил Данко |- | [[Идрис Елба]] || [[Тор: Светът на мрака]]<br>[[Денят на Бастилията]] || Хаймдал<br>Шон Брайър |- | [[Кевин Дюранд]] || [[Жива стомана]]<br>Истината || Рики<br>Тор |- | [[Кевин Конрой]] || [[Батман от бъдещето]] (дублаж на bTV)<br>[[Лигата на справедливостта без граници]] (дублаж на bTV) || [[Батман|Брус Уейн/Батман]]<br>[[Батман|Брус Уейн/Батман]] |- | [[Кевин Костнър]] || [[Робин Худ: Принцът на разбойниците]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Джей Еф Кей]]<br>Уайът Ърп<br>[[Воден свят]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Хатфийлд и Маккой<br>Макфарланд || [[Робин Худ]]<br>Джим Гарисън<br>Уайът Ърп<br>Подводния<br>Уилям Андерсън „Дявола Анс“ Хатфийлд<br>Джим Уайт |- | [[Киану Рийвс]] || [[Твърда игра]]<br>Константин || Конър О'Нийл<br>Джон Константин |- | [[Кийт Дейвид]] || [[Транспортер 2]]<br>[[Мистър и мисис Смит (филм, 2005)|Мистър и мисис Смит]] (втори дублаж на Диема Вижън) || Стейпълтън<br>Бащата |- | [[Клайв Оуен]] || Випуск '61<br>Човек отвътре (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Елизабет: Златният век]] (дублаж на Диема Вижън) || Девин О'Нийл<br>Долтън Ръсел<br>Сър [[Уолтър Рали]] |- | [[Колин Фърт]] || [[Влюбеният Шекспир]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Актьорско студио || Лорд Уесекс<br>Себе си |- | [[Крис Нот]] || Закон и ред: Умисъл за престъпление<br>Сексът и градът 2 || Майк Лоуган<br>Тузара |- | Крис Пен || Маскиран и анонимен<br>Старски и Хъч || Момче от екипа<br>Манети |- | [[Кристофър Плъмър]] || Новият свят<br>[[Къщата на езерото]] || Капитан Нюпорт<br>Саймън Джей Уайлър |- | [[Куба Гудинг Джуниър]] || [[Луда надпревара (филм)|Луда надпревара]]<br>Обратно броене || Оуен Темпълтън<br>Люис Хикс |- | [[Лоренцо Ламас]] || [[Ренегат (сериал)|Ренегат]]<br>Безсмъртен || Рино Рейнс<br>Рафаел Кейн |- | [[Лудакрис]] || Просто секс (дублаж на Диема Вижън)<br>Бързи и яростни 5: Удар в Рио (дублаж на Медия линк)<br>Бързи и яростни 7 || Уолъс<br>Тедж Паркър<br>Тедж Паркър |- | [[Майкъл Айрънсайд]] || [[Зов за завръщане (филм, 1990)|Зов за завръщане]] (първи дублаж на Диема Вижън)<br>Следващото карате хлапе (дублаж на Диема Вижън) || Риктър<br>Полковник Пол Дюган |- | [[Майкъл Джай Уайт]] || Военна прокуратура<br>Фаворитът 2 || Питър Куин<br>Джордж Чеймбърс |- | [[Майкъл Рукър]] || Катерачът (първи дублаж на Диема Вижън)<br>[[Телепорт (филм)|Телепорт]] (дублаж на Диема Вижън) || Хал Тъкър<br>Уилям Райс |- | Майкъл Ърби || Летателен план<br>[[Смъртоносен противник]] || Обаид<br>Детектив Гарса |- | [[Марк Дакаскос]] || Без устав<br>Братството на вълците || Пол ДеЛука<br>Мани |- | Марк Моузес || [[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Али Макбийл]] (в четвърти сезон) || Тим Ърбански<br>Прокурор Хувър |- | [[Марк Уолбърг]] || Италианска афера (дублаж на студио VMS)<br>Макс Пейн<br>[[Боецът]] || Чарли Крокър<br>Макс Пейн<br>Мики Уорд |- | Мигел Сандовал || [[Медиум (сериал)|Медиум]] (от пети сезон)<br>[[Жива стомана]] || Мануел Девалос<br>Съдия |- | [[Мич Пиледжи]] || [[Шеметни години]]<br>[[Дарма и Грег]] || Бул<br>Себе си |- | [[Морган Фрийман]] || Порой (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Медия линк)<br>Завръщането на паяка<br>[[Момиче за милиони]]<br>Дани кучето<br>Договорът<br>Неуловим<br>[[Бесни страшни пенсии]]<br>Уинтър: Историята на един делфин<br>Историята на един делфин 2<br>Код: Олимп<br>Последният пенсионерски запой<br>Превъзходство<br>[[Зрителна измама 2]] || Джим<br>Президент Том Бек<br>Д-р Алекс Крос<br>Еди Дюпри<br>Сам<br>Франк Кардън<br>Слоун<br>Джо Матесън<br>Д-р Камерън Маккарти<br>Д-р Камерън Маккарти<br>Говорител Алън Тръмбул<br>Арчибалд „Арчи“ Клейтън<br>Джоузеф Тагър<br>Тадеус Брадли |- | [[Нейтън Филиън]] || [[Спасяването на редник Райън]]<br>[[Две момчета и едно момиче]] || Редник Джеймс Фредерик „Минесота“ Райън<br>Джони Донъли |- | [[Никълъс Лий]] || Крадецът си е крадец (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Посетители (сериал, 2009)|Посетители]] || Виктор Менсфийлд<br>Джо Евънс |- | [[Пол Джиамати]] || Голям тлъст лъжец<br>[[Маската на властта]] (дублаж на Медия линк) || Марти Улф<br>Том Дъфи |- | [[Рей Лиота]] || Фатални жени (дублаж на Диема Вижън)<br>Димящи аса || Дийн Кумано<br>Доналд Карътърс |- | [[Ричард Гиър]] || Офицер и джентълмен<br>Вътрешни афери<br>[[Хубава жена]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Изневяра (дублаж на bTV) || Зак Мейо<br>Денис Пек<br>Едуард Люис<br>Едуард Съмнър |- | Ричард Дженкинс || [[Човекът, който не беше там]]<br>[[Непоносима жестокост]] (дублаж на Диема Вижън) || Уолтър Абъндас<br>Фреди Бендър |- | [[Робърт Дауни Джуниър]] || [[Родени убийци]]<br>[[Али Макбийл]]<br>[[Шерлок Холмс (филм, 2009)|Шерлок Холмс]] || Уейн Гейл<br>Лари Пол<br>[[Шерлок Холмс]] |- | [[Робърт Дювал]] || Пропадане<br>Шестият ден<br>Прекъснати следи<br>Господари на нощта (дублаж на Диема Вижън) || Детектив Майкъл Прендъргаст<br>Д-р Грифин Уиър<br>Прентис „Прент“ Ритър<br>Началник Албърт „Бърт“ Грузински |- | [[Робърт Лоджия]] || Божи човек<br>[[Дарма и Грег]] || Джон Макбейнбридж<br>Генерал Кърби |- | [[Робърт Непър]] || Транспортер 3 (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Герои (сериал)|Герои]] || Джонсън<br>Самюъл Съливан |- | Робърт Уисдън || Джон Доу<br>[[Пазителите (филм)|Пазителите]] || Директор на музей<br>[[Ричард Никсън]] |- | [[Рон Пърлман]] || [[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]]<br>[[Хелбой 2: Златната армия]] (дублажи на Диема Вижън и Медия линк) || [[Глинено лице|Глинено лице/Мат Хаген]]<br>Хелбой |- | [[Руфъс Сюъл]] || Елена от Троя<br>[[Легендата за Зоро]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Ваканцията || [[Агамемнон]]<br>Граф Арманд<br>Джаспър Блум |- | [[Ръсел Кроу]] || [[Гладиатор (филм, 2000)|Гладиатор]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Господар и командир: Далечният край на света]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Робин Худ (филм, 2010)|Робин Худ]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Корумпиран град (дублаж на Медия линк)<br>Търсачът || Максим Децим Меридий<br>Капитан Джак Обри<br>[[Робин Худ|Робин Лонгстрайд/Робин Худ]]<br>Никълъс Хостетлър<br>Джошуа Конър |- | [[Сами Насери]] || [[Такси (филм)|Такси]]<br>[[Такси 2]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Такси 3]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Такси 4]] || Даниел Моралес<br>Даниел Моралес<br>Даниел Моралес<br>Даниел Моралес |- | [[Самюъл Джаксън]] || Парламентьорът<br>Треньорът Картър<br>[[Телепорт (филм)|Телепорт]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Арена<br>[[Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител]] || Лейтенант Дани Роман<br>Кен Картър<br>Роланд Кокс<br>Лоуган<br>Ник Фюри |- | [[Силвестър Сталоун]] || [[Първа кръв]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>[[Рамбо: Първа кръв, втора част]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>[[Рамбо 3]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Рамбо 4<br>На върха<br>Оскар<br>Спри или мама ще стреля (дублаж на Диема Вижън)<br>Катерачът (втори дублаж на Диема Вижън)<br>Дневна светлина<br>[[Законът на Картър]]<br>[[Гориво в кръвта]]<br>Противоотрова<br>Отмъщение за Анджело<br>Непобедимите<br>Непобедимите 2<br>Непобедимите 3<br>Куршум в главата<br>Невъзможно бягство<br>Бойни старчета<br>[[Крийд: Сърце на шампион]] || [[Джон Рамбо]]<br>[[Джон Рамбо]]<br>Джон Рамбо<br>Джон Рамбо<br>Линкълн Хоук<br>Анджело „Снапс“ Проволоне<br>Сержант Джоузеф Андрю „Джо“ Бомовски<br>Гейб Уокър<br>Кит Латура<br>Джак Картър<br>Джо Танто<br>Джейк Малой<br>Франки Делано<br>Барни Рос<br>Барни Рос<br>Барни Рос<br>Джеймс „Бобо“ Бономо<br>Рей Бреслин<br>Хенри „Бръснача“ Шарп<br>Робърт „Роки“ Балбоа |- | [[Скот Каан]] || Обществен враг<br>Опасно синьо (дублаж на Диема Вижън) || Джоунс<br>Брайс Дън |- | [[Стивън Сегал]] || Извънредно решение<br>Под обсада 2<br>Принуден да убива<br>Пазителят<br>Перфектното оръжие || Лейтенант полковник Остин Травис<br>Кейси Райбак<br>Руслан Драчев<br>Роланд Салинджър<br>Директора |- | [[Тед Ливайн]] || [[Монк]] (в един епизод, дублаж на студио Доли)<br>Безмилостна игра || Капитан Лиланд Стотълмайър<br>Люис |- | Терънс Хауърд || Агент XXL (дублаж на Диема Вижън)<br>Другата в мен<br>Уличен бой (дублаж на Медия линк) || Лестър Веско<br>Детектив Мърсър<br>Харви Бордън |- | [[Тим Алън]] || Договор за Дядо Коледа<br>Договор за Дядо Коледа 2 (дублаж на bTV)<br>Невероятният Джо || Скот Калвин/Дядо Коледа<br>Скот Калвин/Дядо Коледа<br>Джо Шейфър |- | Том Беринджър || Пазители на реда<br>Снайперистът 3<br>Димящи аса 2 || Шериф Джаред Стоун<br>Томас Бекет<br>Уолтър Уийд |- | [[Том Круз]] || [[Доблестни мъже]]<br>[[Джери Магуайър]] (дублаж на Диема Вижън) || Лейтенант Даниъл Кафи<br>Джери Магуайър |- | [[Том Скерит]] || Ледена смърт<br>Неугасваща любов || Д-р Джон Фюри<br>Джак Конърс |- | [[Томи Лий Джоунс]] || [[Няма място за старите кучета]]<br>[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]] || Шериф Ед Том Бел<br>Д-р Майка Франкс |- | [[Уесли Снайпс]] || Десантна зона<br>На Уонг Фу, с благодарности<br>[[Изкуството на войната (филм)|Изкуството на войната]]<br>Изкуството на войната 2: Предателството || Пийт Несип<br>Ноксима Джаксън<br>Нийл Шоу<br>Нийл Шоу |- | [[Уил Смит]] || [[Лоши момчета (филм, 1995)|Лоши момчета]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Лоши момчета 2 (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Денят на независимостта]] (дублаж на БНТ)<br>[[Мъже в черно]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Мъже в черно 3]]<br>Али<br>Хитч (дублаж на Диема Вижън) || Детектив Майк Лоури<br>Детектив Майк Лоури<br>Капитан Стивън „Стийв“ Хилър<br>Джеймс Даръл Едуардс/Агент Джей<br>Джеймс Даръл Едуардс/Агент Джей<br>[[Мохамед Али (боксьор)|Мохамед Али]]<br>Алекс „Хитч“ Хитчънс |- | [[Уилям Дефо]] || Последното изкушение на Христос<br>Човек отвътре (дублаж на Диема Вижън) || [[Иисус Христос]]<br>Капитан Джон Дариъс |- | Уилям Болдуин || [[Хавай 5-0]] (в един епизод от втори сезон, преди това е [[Стефан Сърчаджиев-Съра]])<br>Бъди с мен || Франк Делано<br>Даниъл Фарел |- | [[Уилям Хърт]] || Войната на Вериан<br>Точен прицел (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Щети]] || Вериан Фрай<br>Президент Хари Ащън<br>Даниъл Пърсел |- | [[Франк Лангела]] || Затворът на миналото<br>Мъпетите 2 (дублаж на Диема Вижън) || Преподобният Дънкан<br>Свещеник |- | [[Харисън Форд]] || Невинен до доказване на противното (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Беглецът]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Реална опасност<br>Жив дявол (дублаж на Диема Вижън)<br>Шест дни, седем нощи (дублаж на Диема Вижън)<br>Иронии на съдбата (дублажи на bTV и Диема Вижън)<br>Защитна стена (дублаж на bTV)<br>[[Играта на Ендър (филм)|Играта на Ендър]] || Ръсти Сабич<br>Д-р Ричард Кимбъл<br>Джак Райън<br>Том О'Мара<br>Куин Харис<br>Сержант Уилям „Дъч“ Ван Ден Брок<br>Джак Станфийлд<br>Полковник Хайръм Граф |- | [[Хектор Елисондо]] || [[Ченгето от Бевърли Хилс III]]<br>[[Дневниците на принцесата]] (дублажи на bTV и Диема Вижън)<br>[[Дневниците на принцесата 2: Кралски бъркотии]] (дублаж на bTV) || Джон Флинт<br>Джо<br>Джо |- | [[Чанинг Тейтъм]] || Треньорът Картър<br>Тя е пич<br>Белият дом: Под заплаха<br>Внедрени в час 2 || Джейсън Лайл<br>Дюк Орсино<br>Джон Кейл<br>Грег Дженко |- | [[Чуетел Еджиофор]] || [[Децата на хората]] (дублаж на Медия линк)<br>[[12 години в робство]] || Люк<br>[[Соломон Нортъп|Соломон Нортъп/Плат]] |- | [[Чък Норис]] || Око за око (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Уокър, тексаският рейнджър]] (дублаж на студио Доли) || Шон Кейн<br>Кордел Уокър |- | [[Шон Конъри]] || Мечът на храбреца<br>[[На лов за Червения октомври (филм)|На лов за Червения октомври]]<br>[[Недосегаемите (филм, 1987)|Недосегаемите]]<br>Отмъстителите<br>Клопка (дублаж на bTV) || Зеления рицар<br>Капитан Марко Рамиус<br>Джим Малоун<br>Сър Огъст Де Уинтър<br>Робърт „Мак“ Макдугъл |- | [[Юджийн Леви]] || От глупав по-по-глупав: Когато Хари срещна Лойд (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Американски пай: Книгата на любовта || Директор Колинс<br>Ноа Левънстийн |- | [[Юлиан Вергов]] || Двойна самоличност<br>[[Бойка: Фаворитът]] || Виктор Кръстев<br>Слава |- | [[Юън Макгрегър]] || Долу любовта<br>Мокри поръчки || Кечър Блок<br>Кенет |} == Филмография == * [[Кантора Митрани]] (2012), 12 серии – д-р Димитър Кюлев (в 2 серии: V и IX) == Личен живот == През 2004 г. Гого се жени за приятелката си Десислава. Измежду гостите на сватбата им са [[Ани Бакалова]], [[Гинка Станчева]], [[Силвия Лулчева]], [[Ивайло Герасков]] и [[Кирил Топалов]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://paper.standartnews.com/archive/2004/07/11/style2/s4136_2.htm |заглавие=Звезди се събраха на сватба |достъп_дата=15 август 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата=11 юли 2004 |труд=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] |издател=Стандарт нюз АД |цитат= |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822172407/http://paper.standartnews.com/archive/2004/07/11/style2/s4136_2.htm |date=2016-08-22 }}</ref>. Гого има също и две деца – Крис Георгиев (роден през 2002 г.) и Георги Георгиев младши през 2005 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/32 Георги Георгиев-Гого в ГАРД] * {{imdb name|1279427}} {{СОРТКАТ:Георгиев – Гого, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Родени в София]] n4r95zmy76bp1sihnxhn3sqw6iw3yfi 0 266658 11464306 11432834 2022-07-20T03:39:22Z Zelenkroki 12559 Премахната редакция 11432834 на [[Special:Contributions/87.121.85.64|87.121.85.64]] ([[User talk:87.121.85.64|б.]])Опитът да се постави число, съответстващо на картинката, не е сполучлив. Примерът не е свързан с числовите показания от електрическите схеми вдясно. wikitext text/x-wiki '''Последователно (серийно)''' и '''успоредно (паралелно) свързване''' са термини от електротехниката и се отнасят за проектирането и изграждането на една [[електрическа верига]]. Компонентите на една електрическа или електронна верига могат да бъдат свързани по много различни начини. Двете най-прости електрически вериги се състоят от последователно или от успоредно свързани електрически компоненти. Това определя и нейните основни електрически параметри. [[Файл:Series circuit.svg|мини|Електрическа верига с последователно свързани електрически компоненти]] == Последователно свързване == Електрическа верига с последователно (също и серийно) свързани компоненти се характеризира с това, че протичащият през тях [[Електрически ток|ток]] '''I''' е един и същ. Падът на [[Електрическо напрежение|напрежението]] върху всеки компонент ще е пропорционален на неговото съпротивление в общата електрическа верига и сумата им ще е равна на напрежението на източника. '''I''' = '''I₁''' = '''I₂''' = '''I₃''' '''U''' = '''U₁''' + '''U₂''' + '''U₃''' === Резистори === При последователно свързване на [[резистор]]и еквивалентното [[Електрическо съпротивление|съпротивление]] е равно на сумата от съпротивленията в електрическата верига, т.е. то е по-голямо от съпротивлението на всеки един от участващите във веригата резистори. [[Файл:Resistors in series.svg|A diagram of several resistors, connected end to end, with the same amount of current going through each.]] :<math>R_\mathrm{total} = R_1 + R_2 + R_3 + \cdots + R_n</math> === Бобини === При последователно свързване на [[Бобина|бобини]] общата [[индуктивност]] е равна на сумата от индуктивностите на бобините в електрическата верига. [[Файл:Inductors in series.svg|A diagram of several inductors, connected end to end, with the same amount of current going through each.]] :<math>L_\mathrm{total} = L_1 + L_2 + \cdots + L_n</math> === Кондензатори === При последователно свързване на кондензатори реципрочната стойност на общия капацитет е равен на сумата от реципрочните стойности на капацитетите на отделните кондензатори, т.е. общият капацитет е по-малък от капацитета на всеки от участващите във веригата кондензатори. [[Файл:Capacitors in series.svg|A diagram of several capacitors, connected end to end, with the same amount of current going through each.]] :<math>\frac{1}{C_\mathrm{total}} = \frac{1}{C_1} + \frac{1}{C_2} + \cdots + \frac{1}{C_n}</math> == Успоредно свързване == [[Файл:Parallel circuit.svg|мини|Успоредно свързване в една електрическа верига]] Успоредно (също и паралелно) свързване на компонентите на една електрическа верига се нарича онова свързване, при което началните им точки са свързани заедно към единия електрод на източника на напрежение, а крайните им точки са свързани отново заедно към другия електрод на източника. При този случай през всеки от компоненти на веригата ще протече електрически ток, определян от неговото съпротивление, но общият ток в неразклонената електрическа верига ще бъде сумата от токовете във всички клонове. '''I''' = '''I₁''' + '''I₂''' + '''I₃''', общият ток е сбора на токовете, протичащи през всеки проводник във веригата. '''U''' = '''U₁''' = '''U₂''' = '''U₃''' а напрежението е еднакво за всички компоненти от електрическата верига. === Резистори === При паралелно свързване на резистори в електрическа верига реципрочната стойност на общото съпротивление е равно на сумата от реципрочните стойности на съпротивленията на всички резистори. Вижда се, че тя ще е по-малка и от най-малката стойност на резистор, включен в схемата. [[Файл:Resistors in parallel.svg|A diagram of several resistors, side by side, both leads of each connected to the same wires.]] :<math>\frac{1}{R_\mathrm{total}} = \frac{1}{R_1} + \frac{1}{R_2} + \cdots + \frac{1}{R_n}</math> === Бобини === Общата индуктивност на бобини, включени паралелно към един източник на напрежение, ще бъде: [[Файл:Inductors in parallel.svg|A diagram of several inductors, side by side, both leads of each connected to the same wires.]] :<math>\frac{1}{L_\mathrm{total}} = \frac{1}{L_1} + \frac{1}{L_2} + \cdots + \frac{1}{L_n}</math> === Кондензатори === Електрическият капацитет на включени успоредно [[кондензатор]]и в една електрическа верига се определя от сумата на [[Електрически капацитет|капацитетите]] на всички кондензатори във веригата. [[Файл:Capacitors in parallel.svg|A diagram of several capacitors, side by side, both leads of each connected to the same wires.]] :<math>C_\mathrm{total} = C_1 + C_2 + \cdots + C_n</math> == Пример == [[Файл:Series and parallel circuits2.svg|мини|350px|Електрически ток и напрежение в последователна (ляво) и парарелна (дясно) електрическа верига]] Приемаме, че имаме 4 крушки и една батерия от 6 волта. Ако електрическата верига от проводник съединява единия електрод на батерията, 4-те крушки последователно и другия електрод на батерията, то крушките са свързани последователно или е осъществено серийно свързване. Ако всяка крушка е свързана поотделно към двата електрода на батерията, се казва, че веригата е успоредна или че е реализирано паралелно свързване в електрическата верига. При последователно свързване токът, протичащ през крушките, е еднакъв, а падът на напрежение върху всяка от тях е 1,5 V. Ако са свързани паралелно, токът се събира от всяка, за да се определи общия ток в неразклонената част от веригата консумиран от батерията. Напрежението е 6 V за всяка крушка. При последователната верига всяко устройство трябва да е изправно, за да функционира веригата. Ако една крушка дефектира веригата се прекъсва. При успоредно свързване, всяка крушка има собствена верига и така всички могат да изгорят освен една, и тя ще функционира. == Вижте също == * [[Импеданс]] == Източници == <references /> * '''Ананиев''', инж. Любен Г., к.п.н. инж. Михаил К. Чаушев, Електротехника, Държавно издателство „Техника“, София, 1983 [[Категория:Електротехника]] [[Категория:Електроника]] g0crtfym06pf7wjsgxl9iki21s99ekx 0 267809 11463826 11123418 2022-07-19T15:03:31Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Актьор | име = Мартин Герасков | портрет = | обяснение = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 2002 – | родители = [[Милена Живкова]]<br>[[Ивайло Герасков]] | брачен партньор = | сайт = | значими роли = | награди = Награда на Благоевградския театър | общомедия = }} '''Мартин Ивайлов Герасков''' е български актьор.<ref>[https://www.gramofona.com/intervyu/krasiv-primer www.gramofona.com]</ref> == Ранен живот == Герасков е роден на 12 януари 1981 г. в София. Син е на актьора [[Ивайло Герасков]] и актрисата [[Милена Живкова]].<ref>{{Citation |title=www.monitor.bg |url=http://www.monitor.bg/article?id=175541 |accessdate=2014-01-11 |archivedate=2013-12-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131225032937/http://www.monitor.bg/article?id=175541 }}</ref> През 1999 г. завършва 19-о СОУ „Елин Пелин“. През 2005 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]. == Актьорска кариера == В периода 2002-2003 г. играе в пиесата „Олеанна“ на Дейвид Мамет. През 2003-2004 г. играе в „[[Макбет]]“ в [[Народен театър „Иван Вазов“]]. През 2005 г. е актьор в [[Гео Милев (театър)|Драматичен театър „Гео Милев“]]. През 2006 г. участва в представлението „Джакпот“ в [[Младежки театър „Николай Бинев“]]. В последвалите две години играе в „Отклонения“ в театър [[Сълза и смях]] и „Общежитие или общо житие“, което е единственото му представление за двете години на щат към [[Малък градски театър „Зад канала“]]. През 2009 г. се снима в клипа към песента „Трябва да знам“ на [[Магдалена Джанаварова]].<ref>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=286877 |accessdate=2014-01-11 |archivedate=2014-01-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140112000921/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=286877 }}</ref> През 2019 г. Герасков игра д-р Орлин Грънчаров в седми сезон на сериала на [[Нова телевизия]] „[[Откраднат живот]]“. == Кариера на озвучаващ актьор == През 2008 г. Герасков започва озвучаващата си кариера с дублажа на [[Медия линк]] на анимационния сериал „[[Уич (сериал)|Уич]]“. Други сериали, в които участва, са „[[Наркомрежа]]“, „[[Травълър]]“, „[[SMS (сериал)|SMS]]“, „Магнум“, „[[Двама мъже и половина]]“ (от осми сезон), „[[Малки сладки лъжкини]]“ и „Полдарк“. Озвучава в анимационни сериали за каналите [[Disney Channel]], [[Cartoon Network]] и [[Nickelodeon]]. За Disney Channel участва в „[[Хана Монтана]]“ и „[[Тайните на Гравити Фолс]]“. За Cartoon Network озвучава в „[[Бен 10]]“, „[[Бакуган: Бойци в действие]]“, „[[Междузвездни войни: Войната на клонингите (сериал, 2008)|Междузвездни войни: Войната на клонингите]]“, „[[Батман: Смели и дръзки]]“ и „[[Стивън Вселенски]]“, а за Nickelodeon във „[[Викторично]]“, „[[Легендата за Кора]]“ и други. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Брадли Купър]] || [[Ергенският запой: Част II]]<br>[[Ергенският запой: Част III]] || Филип „Фил“ Уенек<br>Филип „Фил“ Уенек |- | [[Джаред Лето]] || [[Паник стая]]<br>Цар на войната || Младши<br>Витали Орлов |- | Джей Барушел || [[Нощ в музея 2]]<br>[[Дракони (сериал)|Дракони]] (от четвърти сезон) || Джоуи Моторола<br>Хълцук |- | [[Джейк Уебър]] || [[Роден на четвърти юли (филм)|Роден на четвърти юли]] (дублаж на Медия линк)<br>Подводница U-571 || Гаджето на Дона<br>Лейтенант Майкъл Хърш |- | [[Джейсън Марсдън]] || [[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]] (дублаж на [[Медия линк]])<br>[[Батман: Смели и дръзки]] || Снапър Кар<br>Пако |- | [[Джон Корбет]] || Коледа през ноември<br>Секс, наркотици и рокендрол || Том Маркс<br>Флаш |- | [[Джош Хартнет]] || Холивудски ченгета (дублаж на bTV)<br>Август || Кей Си Колдън<br>Том Стърлинг |- | [[Едуард Нортън]] || Италианска афера (дублаж на студио VMS)<br>[[Гранд хотел „Будапеща“]] || Стийв Фразели<br>Хенкелс |- | [[Кевин Конрой]] || [[Статичен шок]]<br>[[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Лигата на справедливостта без граници]] (дублаж на Медия линк) || [[Батман|Старият Брус Уейн]]<br>[[Батман|Брус Уейн/Батман]]<br>[[Батман|Брус Уейн/Батман]] |- | [[Марк Хамил]] || [[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите]] (дублаж на Александра Аудио) || [[Люк Скайуокър]]<br>[[Люк Скайуокър]]<br>Люк Скайуокър |- | Мат Бенет || [[Викторично]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Сам и Кет || Роби Шапиро<br>Роби Шапиро |- | Мат Лантър || [[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]<br>[[Междузвездни войни: Бунтовниците]] || [[Анакин Скайуокър]]<br>[[Анакин Скайуокър]] |- | [[Оскар Айзък]] || [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]]<br>[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]] || [[Поу Дамерън]]<br>[[Поу Дамерън]] |- | Патън Осуолт || [[Двама мъже и половина]]<br>Семейство Джоунс || Били Станхоуп<br>Брус Спрингстийн / Скорпиона |- | [[Райън Гослинг]] || Младият Херкулес (дублаж на TV7)<br>Пропукване<br>Маската на властта (дублаж на TV7) || [[Херкулес]]<br>Уили Бийчъм<br>Стивън Майърс |- | [[Райън Филипи]] || [[Любовни приключения]]<br>[[Секс игри]] (дублаж на bTV) || Кийнан<br>Себастиан Валмонт |- | [[Стивън Болдуин]] || [[Роден на четвърти юли (филм)|Роден на четвърти юли]] (дублаж на Медия линк)<br>2047: Смъртна заплаха || Били Ворсович<br>Райън Уилбърн |- | [[Стийв Карел]] || Омагьосване (дублаж на студио Доли)<br>През плета<br>[[Миньоните]] (дублаж на Медия линк) || Чичо Артър<br>Хами<br>Младият Гру |- | [[Уилям Болдуин]] || [[Роден на четвърти юли (филм)|Роден на четвърти юли]] (дублаж на Медия линк)<br>Макгайвър || Войник<br>Елууд Дейвис |} == Награди == Печели наградата на театъра в Благоевград за мъжка роля за ролята си на Серж в представлението „Арт“ на режисьора Калин Ангелов. == Личен живот == Едни от хобитата му са свиренето на китара, винарството и литературата. == Филмови и телевизионни участия == {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Година || Филм |- | 2002 | Marines |- | 2003 | Eyes Of Crystal |- | 2004 | [[Хотел България (филм)|Хотел България]] |- | 2006 | Nuremberg: Nazis on Trial |- | 2007 | Български народни приказки |- | 2019 | [[Откраднат живот]] |- | 2019 | Angel Has Fallen |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1784433}} * [http://www.gard.bg/actor/51 Мартин Герасков в ГАРД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170909022518/http://www.gard.bg/actor/51 |date=2017-09-09 }} {{СОРТКАТ:Герасков, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в София]] 8blkbek6pzu97lycwyja1oy3vilm690 0 270310 11463886 10277607 2022-07-19T17:21:40Z Anatoliy iliev 186946 /* Външни препратки */Цитати няма. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Балада | картинка = | режисьори = [[Иван Черкелов]] | продуценти = | сценаристи = Иван Черкелов | оператор = | актьори = | музика = | разпространител = | премиера = 1982 | времетраене = | страна = България | език = български | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0260720 | уебсайт = }} '''„Балада“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1982 година, по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]]. == Състав == ''Не е налична информация за актьорския състав.'' {{Br}} == Външни препратки == * {{imdb title|0260720|Балада}} * {{bgmovies|Balada_1982|Балада}} {{филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми от 1982 година]] [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] dc3t5qduizzzfauxm6kss8elt08rpof 0 270345 11463973 11063719 2022-07-19T19:39:26Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бягащи кучета | картинка = | режисьори = [[Людмил Тодоров]] | продуценти = | сценаристи = Людмил Тодоров | оператор = [[Стефан Иванов (оператор)|Стефан Иванов]] | актьори = [[Ивайло Христов]],<br /> [[Асен Кисимов]],<br /> [[Невена Симеонова]],<br /> [[Светлана Янчева]] | музика = [[Антони Дончев]] | разпространител = | премиера = 6 март 1989 | времетраене = 67 мин. | страна = {{България}} | език = български | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0255857 | уебсайт = }} '''„Бягащи кучета“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1989 година, по сценарий и режисура на [[Людмил Тодоров]]. Оператор е [[Стефан Иванов (оператор)|Стефан Иванов]]. Музиката във филма е композирана от [[Антони Дончев]]. == Актьорски състав == * [[Ивайло Христов]] – Ламбо * [[Асен Кисимов]] – Бащата на Ламбо * [[Невена Симеонова]] – Майката на Ламбо * [[Светлана Янчева]] – Жана * [[Андрей Андреев (актьор)|Андрей Андреев]] – Дългият * [[Веселин Прахов]] – Митко, братчето на Ламбо * [[Иван Черкелов]] – Керкенеза * [[Йосиф Сърчаджиев]] – Учителят * [[Иглика Трифонова]] – Приятелката на Керкенеза * [[Христо Гърбов]] – Играч на пинг-понг 1 * [[Радослав Блажев]] – Играч на пинг-понг 2 == Външни препратки == * {{bnf|2843|Бягащи кучета}} * {{imdb title|0255857|Бягащи кучета}} * {{bgmovies|Bqgashti+kucheta_1989|Бягащи кучета}} {{Филми на Людмил Тодоров}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 1989 година]] [[Категория:Филми от 1989 година]] [[Категория:Филми на Людмил Тодоров]] 7mgvix3rsj9rybfzqhyna1aufgasxtk 0 271503 11464734 11082059 2022-07-20T11:20:46Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Играта на играчките | име_оригинал = Toy Story | картинка = | режисьори = [[Джон Ласитър]] | продуценти = Остин Белг<br>Ралф Гъгънхайм<br>'''Изпълнителни продуценти:'''<br>Ед Катмъл<br>[[Стив Джобс]] | сценаристи = [[Джос Уидън]]<br>[[Андрю Стантън]]<br>Джоел Коен<br>Алек Соколов<br>'''Сюжет:'''<br>Джон Ласитър<br>Пийт Доктър<br>Андрю Стантън<br>Джо Ранфт | актьори = [[Том Ханкс]]<br>[[Тим Алън]]<br>[[Дон Рикълс]]<br>[[Джим Варни]]<br>Уолъс Шоун<br>Джон Раценбъргър<br>Ани Потс<br>Джон Морис<br>Лори Меткалф<br>Ерик фон Детън | музика = [[Ранди Нюман]] | монтаж = Робърт Гордън<br>Лий Ънкрич | Студио = Walt Disney Pictures<br>Pixar Animation Studios | разпространител = Buena Vista Pictures Distribution | премиера = [[22 ноември]] [[1995]] г. (САЩ)<br> [[17 март]] [[1996]] г. (световна) | времетраене = 81 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $30 милиона | приходи = $362 милиона | предишна_част = | следваща_част = ''[[Играта на играчките 2]]'' | код-IMDB = 0114709 | уебсайт = http://toystory.disney.com/ }} '''„Играта на играчките“''' ({{lang|en|Toy Story}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм, произведен от [[Пиксар]] и режисиран от [[Джон Ласитър]], в който участват [[Том Ханкс]] и [[Тим Алън]]. Това е първият пълнометражен филм, направен изцяло с компютри. == Синхронен дублаж == === Гласове === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Шериф Уди | [[Васил Бинев]] |- | Баз светлинна година | [[Мариан Маринов]] |- | Бо Пийп | Жоица Флорова |- | Г-н Картоф | [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] |- | Слинки | Румен Рачев |- | Хам | Велико Иванов |- | Рекс | [[Кирил Маричков]] |- | Анди | Пламен Цветанов |- | Сид | Веселин Ангелов |- | Хана | Боряна Димитрова |- | Други гласове: | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]<br>[[Гергана Стоянова|Гергана Маринова]]<br>Симеон Викторов<br>Стефан Младенов<br>[[Мирослав Цветанов]] |} === Музика === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Песен !! Изпълнител |- | Имаш приятел ти<br>С мен стават странни неща<br>Земята е вече мой дом | [[Валди Тотев]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! Балкан Филм Синхрон (2000) |- | Изпълнителен продуцент<br>Превод | Венета Янкова |- | Редактори | Наталия Пенева<br>Цветелина Николова |- | Музикален режисьор | [[Кирил Маричков]] |- | Превод на песните | Румен Шопов |- | Звукозапис | Сохо Продукция:<br>Борис Траянов и Юри Хинов |- | Режисьор на дублажа | Елена Попова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * [http://www.pixar.com/featurefilms/ts/ Официален уебсайт на Pixar] * [http://www.toystory.com Официален уебсайт на Disney] * {{imdb title|0114709}} {{мъниче|анимация}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Играта на играчките| ]] [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1995 година]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] ljy8x1g8ozuh0vgx2p7n0up3ipr70sy 0 271601 11463688 11456703 2022-07-19T13:52:08Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Филм | име = Пинокио | име_оригинал = Pinocchio | картинка = Pinocchio title card.png | описание = | режисьори = Бен Шарпстийн<br>Хамилтън Лъск<br>Бил Робъртс<br>Норм Фъргюсън<br>Джак Кини<br>Уилфред Джаксън<br>Торнтън Хий | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сийрс<br>Ото Ингландър<br>Уеб Смит<br>Уилям Котрел<br>Джоузеф Сабо<br>Ердман Пенер<br>Аурелиус Баталия | базиран на = ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]] | актьори = Клиф Едуардс<br>Дик Джоунс<br>Кристиан Руб<br>Уолтър Катлет<br>Чарлз Джудълс<br>Евелин Венабъл<br>Франки Даро | музика = Лей Харлин<br>Пол Дж. Смит | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера = 7 февруари 1940 г. (Center Theatre)<br>[[23 февруари]] 1940 г. ([[САЩ]])<ref>{{cite web | url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=5131 | title=Pinocchio: Detail View | publisher=American Film Institute | accessdate=12 април 2014}}</ref> | времетраене = 88 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $ 2,6 млн.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> | приходи = $ 164 млн. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0032910 | уебсайт = }} '''''Пинокио''''' ({{lang|en|Pinocchio}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1940]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|вторият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни, направен след първия успешен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937). Историята разказва за стария италиански [[дърворезба]]р Джепето, който прави дрвена кукла, на която дава името [[Пинокио]]. На Пинокио е вдъхнат живот от Синя фея, която му казва, че може да се превърна в истинско момче, ако докаже, че е „смел, честен и безкористен“. Усилията на Пинокио да стане истинско момче включват срещи с множество неприятни герои. Ключовият герой Джимини Крикет е базиран на 100-годишен „мъдър, стар“ говорещ щурец от оригиналната история,<ref>Green, Stanley (1999). Hollywood Musicals Year by Year (2nd ed.). Hal Leonard Corporation. p. 91. ISBN 0-634-00765-3.</ref> който се превръща в „съвестта“ на Пинокио. Филмът е адаптиран от няколко [[сториборд]] артисти по книгата на Колоди. Главни режисьори на продукцията са Бен Шарпстийн и Хамилтън Лъск, а сцените са режисирани от Бил Робъртс, Норм Фъргюсън, Джак Кини, Уилфред Джаксън и Торнтън Хий. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, придавайки реалистично движение на превозни средства, машини и природни елементи като дъжд, светкавици, дим, сенки и вода. Премиерата на филма е на 23 февруари 1940 г. Въпреки че става първият анимационен филм, спечелил награда на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] — спечелвайки две за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен за ''When You Wish Upon a Star'' — първоначално е боксофис бомба{{efn|Боксофис бомба или провал в боксофиса е филм, който е нерентабилен или считан за крайно неуспешен по време на излъчването си по кината. Въпреки че всеки филм, за който производствените, маркетинговите и дистрибуторските разходи заедно надвишават приходите след пускане, технически е „бомба“. Терминът се използва по-често за големи студийни издания, които са дългоочаквани, широко рекламирани и скъпи за производство, които в крайна сметка са се провалили комерсиално.<ref>{{cite web|url=http://www.filmsite.org/greatestflops.html |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops |publisher=Filmsite.org |access-date=2013-03-06}}</ref><ref name="cnbc.com">{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2012/03/20/The-15-Biggest-Box-Office-Bombs.html |title=The 15 Biggest Box Office Bombs |publisher=CNBC.com |date=2010-08-23 |access-date=2013-03-06}}</ref>}}, главно поради [[Втората световна война]], която се отразява върху европейските и азиатските пазари отвъд океана. В крайна сметка филмът печели при преиздаването си през 1945 г. и се смята за един от най-добрите анимационни филми, правени някога, със 100% рейтинг на уебсайта [[Rotten Tomatoes]]. Филмът и героите все още са преобладаващи в популярната култура, представяйки се в различни паркове на Дисни и в други форми на забавление. През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като се смята за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> През април 2015 г. официално започва разработката на [[Пинокио (филм, 2022)|игрална адаптация]], като началото на снимачният процес е даден през март 2021 г. Предвижда се да бъде пуснат в стрийминг платформата [[Дисни+]] на 8 септември 2022 г. == Сюжет == {{сюжет}} Една вечер щурче на име Джимини попада в къщата на майстора-дърводелец Джепето, който живее заедно със своето коте Фигаро и златната рибка Клео. Джепето е направил дървена кукла и я кръщава Пинокио. Когато се приготвя да си ляга, майсторът вижда падаща звезда и си пожелава неговото творение да стане истинско момче. Докато спи, идва добрата Синя фея, която съживява дървеното момче. Феята обещава на Пинокио, че ако върши добро, ще се превърне в истинско момче, но за да стане това трябва да се научи да разпознава добро от зло, като слуша своята съвест. Дървената кукла не знае какво е съвест и щурецът Джимини приема предложението на феята да следва Пинокио, да действа като негова „съвест“ и да му помага в нужда. Джепето се събужда и вижда, че неговото желание се е изпълнило. След радостни танци Пинокио ляга, защото утре трябва да отиде на училище. [[Файл:Pinocchio 1940.jpg|мини|ляво|Образа на Пинокио според филма.]] Сутринта майсторът изпраща своя необикновен син да се учи. По пътя Пинокио среща двама мошеника Почтеният Джон и Гидиан, които предлагат на чудното момче да остави училището и да стане актьор в театъра, където го очаква слава. Тайният план на двамата е да продадат живата дървена кукла на Стромболи – алчен директор на куклен театър. Въпреки опитите на своята съвест – Джимини да го спре, Пинокио тръгва с мошениците. Стромболи представя своето неповторимо шоу. Пинокио си появява на сцената и макар малко непохватно, чрез песни и танци, изпълнява представление, от което заваляват пари. Джимини вижда успеха на Пинокио и се отдалечава от момчето, което изглежда вече няма нужда от съвест. През това време Джепето, притеснен от отсъствието на сина си, броди в нощта, за да го намери. Пинокио е държан в клетка от алчния Стромболи. Дървеното момче вика за помощ Джимини, който се отзовава, но е непосилен да отключи кафеза. Появява се добрата фея, която пита нещастното момче как се е озовал в това положение. При всяка лъжа носа на Пинокио расте. Феята прощава лъжите на детето, но предупреждава, че за последен път му помага. Почтеният Джон и Гидиан в това време празнуват в кръчма със спечелените от Стромболи пари. Кочияшът на тяхната маса им предлага голяма сума пари, за да му докарат глупави хлапаци – нехранимайковците които не ходят на училище – за да ги откарва на Острова на удоволствията. Двамата мошеници вземат, за жертва Пинокио, запътил се към дома, като го убеждават този път, че е болен и има нужда от почивка – на Острова на удоволствията. [[Файл:J Worthington Foulfellow and Gideon in Disney's Pinocchio.png|мини|дясно|Мошениците Почтеният Джон и Гидиан]] Множество палави деца са откарани на горепосочения остров, чрез ферибот, водени от Кочияша. Там те са свободни да вършат своите пакости, без надзора на родител или учител. Пинокио се запознава с един от хулиганите Пакси Пурата, който го учи да пие, пуши и играе билярд. Докато двамата се наслаждават на свободията неочаквано почват да им изникват магарешки уши. Оказва се че всички деца на острова се превръщат в магарета, заради позволените им безчинства и Кочияшът се възползва от това, като ги затваря в клетки и ги кара да работят в солните мини. Джимини и Пинокио скачат от една висока скала и се спасяват от злощастното място. Връщат се у дом, но там няма никой. Бял гълъб им донася писмо, от което разбират, че Джапето е погълнат от гигантски кит на име Монстро и сега живее жив в корема на морското чудовище. Двамата се впускат във водите на океана и след известно търсене намира Монстро, лежащ на океанското дъно. Джапето, заедно с Фигаро и Клео, седи в стар кораб, погълнат от кита, тъгуващ за изгубения си син. Монстро отваря уста, поглъща малкия Пинокио и той се озовава при Джапето. Всички отново са заедно. Дървеното момче измисля план как да се измъкнат от кита. Той и баща му събират съчки и ги запалват. От дима морското чудовище се раздразва и изкихва, изхвърляйки погълнатите в открити води. Пинокио и Джапето се опитват с помощта на дървен сал да се отдалечат от ядосания Монстро. Куклата от дърво жертва живота си за да спаси своя баща. Джапето полага безжизнения си син на леглото. Понеже дървената кукла е доказала, че може да върши добрини, тя оживява и се превръща в истинско момче. Всички започват да пеят и танцуват, а Джимини получава медал за съвест от чисто злато. == Актьори == * Дик Джоунс – ''[[Пинокио]]'' * Клиф Едуардс – ''Джимини Крикет'' * Кристиан Руб – ''Джепето'' * Клерънс Наш – ''Фигаро'' * Уолтър Катлет – ''Почтения Джон'' * Чарлз Джуделс – ''Стромболи'' и ''Кочияш'' * Евелин Венабъл – ''Синята фея'' * Франки Даро – ''Пакси Пурата'' * Стюарт Бушанан – ''Пекар'' * Туръл Равенскрофт – ''Монстро'' (Всички гласове са некредитирани, както е практиката по това време за много анимационни филми.) == Продукция == === Развитие на историята === През септември 1937 г., по време на продукцията на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', аниматорът Норман Фъргюсън представя на [[Уолт Дисни]] преведена версия на италианския детски роман на [[Карло Колоди]] от 1883 г. ''[[Приключенията на Пинокио]]''. След като прочете книгата, „Уолт бе завладян от ентусиазъм“, както по-късно си спомня Фъргюсън. След това Дисни поръчва на сториборд артиста Бианка Маджоли да напише нова схема на историята, но след като я прочита, той чувства, че адаптацията ѝ е твърде вярна.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> По план ''Пинокио'' трябва да бъде третият филм на студиото след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''. Въпреки това, поради трудности с ''Бамби'' (адаптиране на историята и реалистично анимиране на животните), Дисни обявява, че ''Бамби'' ще бъде отложен, докато продължава напред производственият процес на ''Пинокио''. Бен Шарпстийн е назначен да наблюдава продукцията, а на Джак Кини е поверена режисурата.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Писане и дизайн === За разлика от ''Снежанка'', която е кратка история, върху която сценаристите можеха да експериментират и да разширяват, ''Пинокио'' е базиран на роман с много фиксирана, макар и епизодична история. Ето защо историята преминава през драстични промени, преди да достигне окончателния си завършек.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA No Strings Attached: The Making of Pinocchio (Media notes). Walt Disney Studios Home Entertainment. 2009.]</ref> В оригиналния роман Пинокио е студен, груб и неблагодарен нахалник, който често отблъсква съчувствието и научава уроците си само по трудния начин.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Сценаристите решават да модернизират героя и да го изобразят подобно на куклата манекен Чарли Маккарти на Едгар Берген,<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> но също толкова буен като куклата в книгата. Историята се разработва в ранните етапи на анимацията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> {{multiple image |direction = horizontal |align = right |footer = Ранните сцени, анимирани от Оли Джонстън и Франк Томас, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с върха и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> |image1 = OLLIE1989.jpg |width1 = 154 |alt1 = |caption1 = Оли Джонстън |image2 =FrankThomas1974.jpg |width2 = 168 |alt2 = |caption2 = Франк Томас }} Ранните сцени, анимирани от Франк Томас и Оли Джонстън, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с връх и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Уолт Дисни обаче не е впечатлен от работата по филма. Той чувства, че никой не може наистина да симпатизира на такъв герой и призова за незабавно спиране на продукцията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Фред Мур леко преработва героя, за да го направи по-привлекателен, но дизайнът все още запазва усещането за дърво.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Младият и бъдещ аниматор Милт Кал смята, че Томас, Джонстън и Мур са „доста обсебени от идеята това момче да е дървена кукла“ и смята, че трябва „да забравят, че е кукла и да си вземат сладко малко момче; винаги можете нарисувайте момче и след това го направите дървена кукла“. Ко-режисьорът Хамилтън Лъск предлага на Кал да демонстрира своите вярвания, като анимира тестова сцена.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> Кал показва на Дисни своята разработка, в която Пинокио е под водата и търси баща си.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> В тестовата сцена Кал преосмисля героя, като го прави да изглежда по-скоро като истинско момче, с детска тиролска шапка и с ръкавици върху ръцете като на [[Мики Маус]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Единствените части на Пинокио, които все още приличат в по-голяма или по-малка степен на дървена кукла, са ръцете, краката и малкият дървен нос. Дисни е впечатлен от сцената на Кал и веднага призовава сценаристите и художниците да превърнат Пинокио в по-невинна, наивна, донякъде свенлива личност, която отразява дизайна на Кал.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Дисни обаче открива, че новият Пинокио е твърде безпомощен и много често е подвеждан от герои измамници. Ето защо през лятото на 1938 г. Дисни и неговият екип вплитат в историята щуреца. Първоначално говорещият щурец е само второстепенен персонаж, който Пинокио внезапно убива с чук и който по-късно се връща като призрак. Дисни нарича щуреца Джимини и го превръща в герой, който ще се опита да насочва Пинокио към правилните решения.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> След като героят е разработен, той е изобразен като реалистичен щурец с назъбени крака и развяващи се антени, но Дисни иска нещо по-симпатично. Уорд Кимбъл е прекарал няколко месеца в анимиране на две сцени – музикален номер за ядене на супа и построяване на леглото – в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', които са премахнати от филма поради забавянето на историята. Кимбъл е на път да напусне, докато Дисни го възнаграждава за работата му, като го повишава до главен аниматор на Джимини Крикет.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> След това Кимбъл създава дизайна на Джимини Крикет, когото описва като малко човече с яйцевидна глава и без уши.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джимини „е щурец, защото ние го наричаме щурец“, шегува се по-късно Кимбъл.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Кастинг === [[File:Jackie Kelk Dick Jones Henry Aldrich circa 1943 1944.JPG|thumb|left|Дики Джонс (вдясно, като възрастен) озвучава Пинокио във филма.]] Поради огромния успех на филма ''Снежанка и седемте джуджета'', Уолт Дисни иска повече известни гласове за ''Пинокио'', като това отбеляза първия път, когато в анимационен филм се използват гласове на знаменитости.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Дисни избира популярния певец Клиф Едуардс, известен също като Укулеле Айк, да озвучи Джимини Крикет.<ref>[https://www.allmusic.com/artist/cliff-ukelele-ike-edwards-mn0000153869/biography Ruhlmann, William. "Cliff "Ukelele [sic] Ike" Edwards | Biography". AllMusic.]</ref> Дисни отхвърля идеята възрастен да озвучава Пинокио и настоява героят да бъде озвучен от истинско дете. Той избира 11-годишния Дики Джоунс, който преди това участва във филма на [[Франк Капра]] ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]''.<ref>[https://www.cbsnews.com/news/almanac-pinocchio/ "Almanac: "Pinocchio"". CBS News. February 23, 1940.]</ref> Той също така избира Франки Даро като Пакси Пурата, Уолтър Катлет като лисицата Почтения Джон, Евелин Венабъл като Синята фея, Чарлз Джуделс като злодея Стромболи и Кочияша и Кристиан Руб като Джепето, чийто дизайн е дори карикатура на Руб.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Друг нает актьор е [[Мел Бланк]], известен с озвучаването на много от героите от късометражните филми на [[Уорнър Брос]]. Блан е нает да озвучи котката Гидиън. Въпреки това, в крайна сметка е решено, че Гидиън ще бъде ням, така че целият записан диалог на Блан впоследствие е изтрит с изключение на хълцането, което се чува три пъти в готовия филм.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA The Making of Pinocchio: No Strings Attached]</ref> === Анимиране === {{multiple image |direction = vertical |align = right |width = 200 |footer = |image1 =Jiminy Cricket.png |alt1 = |caption1 =Джимини Крикет |image2 =Stromboli in Walt Disney's Pinocchio.png |alt2 = |caption2 =Стромболи, основно анимиран от Бил Титла }} Анимацията по филма започва през януари 1938 г., но работата е прекратена, тъй като сценаристите се опитват да преработят структурата на историята във филма. Въпреки това, анимацията на поддържащите герои във филма започва през април 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимирането не се възобновява до септември.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> По време на продукцията на филма художникът Джо Грант сформира отдел за модели на герои, който ще отговаря за изграждането на триизмерни глинени модели на героите във филма, известни като макети. След това тези модели са дадени на персонала, за да наблюдават как трябва да бъде нарисуван герой от даден ъгъл, желан от художниците.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Създателите на моделите построяват и работещи модели на сложните часовници с кукувица на Джепето, проектирани от Албърт Хъртър, както и циганската каруца и дървена клетка на Стромболи, както и каретата на кочияша. Въпреки това, поради трудността при анимирането на реалистично движещо се превозно средство, художниците заснемат макетите на каретата върху миниатюрен декор, използвайки анимация със стоп движение. След това всеки кадър от анимацията е прехвърлен върху анимационни клетки с помощта на ранна версия на [[Ксерокс]]. След това клетките са нарисувани на гърба и наслагани върху фоновите изображения с клетките на героите, за да се създаде завършеният кадър. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, водени от Джошуа Мидор. За разлика от аниматорите на герои, които се концентрират върху играта на героите, аниматорите на ефекти създават всичко, което се движи, различно от героите. Това включва превозни средства, машини и природни ефекти като дъжд, светкавица, сняг, дим, сенки и вода, както и фентъзи или научно-фантастични ефекти като тези на Феята от ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953). Влиятелният абстрактен аниматор Оскар Фишингер, който работи основно върху ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', допринася за анимацията на ефектите на пръчката на Синята фея.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xuFPa4oL26oC&pg=PA84&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Moritz, William (2004). Optical Poetry: The Life and Work of Oskar Fischinger. Indiana University Press. ISBN 0-253-34348-8.]</ref> Аниматорът на ефектите Санди Стротър води дневник за целогодишната си анимация по водните ефекти, която включва пръски, вълнички, мехурчета, вълни и илюзията, че си под водата. За да помогнат за придаването на дълбочина на океана, аниматорите поставят повече детайли във вълните на водната повърхност на преден план и добавят по-малко детайли на заден план. Благодарение на различните техники ''Пинокио'' е един от първите анимационни филми с високо реалистични анимационни ефекти. Оли Джонстън отбеляза: „Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, правени някога от студиото, както каза Франк Томас, „Водата изглежда толкова истинска, че човек може да се удави в нея“.<ref>[http://greganimationart.blogspot.com/2016/03/original-courvoisier-production-cel.html Shadowline2000 (March 26, 2016). "Animation Collection: Original Courvoisier Production Cel Setup of Pinocchio, Geppetto, Figaro, Cleo, and Water Effects Cels from "Pinocchio," 1940". Animation Collection.]</ref> == Музика == Песните в ''Пинокио'' са композирани от Лий Харлайн с текст на Нед Уошингтън. Харлайн и Пол Джей Смит композират музикалната партитура.<ref name="allmusic1">{{cite web|url=https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 |title=Pinocchio [RCA&#93; - Original Soundtrack &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards |website=AllMusic |access-date=February 4, 2014}}</ref> Музиката в сцените, в които Монстро преследва героите в морските дълбини, е оркестрирана от Лео Арно, композитор на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Саундтракът е издаден за първи път на 9 февруари 1940 г.<ref>[https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 "Pinocchio [RCA] - Original Soundtrack | Songs, Reviews, Credits, Awards". AllMusic.]</ref> Песента на Джимини Крикет, ''When You Wish Upon A Star'' („Падне ли звезда в нощта“), се превръща в голям хит и все още се свързва с филма, а по-късно като тематична песен на [[Уолт Дисни Къмпани]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Саундтракът печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> == Теми == [[File:Pinochio2 1940.jpg|thumb|left|Коментаторът Никълъс Самънд смята, че Пинокио е метафора за отглеждането на американските деца в средата на 20 век.]] М. Кийт Букър смята филма за най-истинския от анимационните филми на Дисни, въпреки тематичната му песен и магията, и отбелязва, че главният герой на филма трябва да работи, за да докаже своята стойност, което изглежда „по-подходящо с етоса на капитализма“, отколкото филми на Дисни.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Клаудия Мичъл и Жаклин Рийд-Уолш вярват, че главните герои от въжки пол във филми като ''Пинокио'' и ''Бамби'' (1942) са създадени целенасочено от Дисни, за да се харесат както на момчета, така и на момичета.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LLbZ8Q2PFb8C&pg=PA48&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Mitchell, Claudia; Reid-Walsh, Jacqueline (2008). Girl Culture: Studying girl culture : a readers' guide. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-33909-7.]</ref> Марк Пински казва, че това е „проста приказка за морал – предупредителна и схематична – идеална за морални инструкции, с изключение на някои от по-мрачните моменти“ и отбеляза, че филмът е любим на родителите на малки деца.<ref>Pinsky, Mark I. (2004). "4". The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-23467-6.</ref> Никълъс Самънд твърди, че филмът е „подходяща метафора за метафизиката на американското отглеждане на деца от средата на века“ и че филмът е „в крайна сметка една асимилаторска басня“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xlQZQOACowwC&pg=PA29&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Honeyman, Susan (2013). Consuming Agency in Fairy Tales, Childlore, and Folkliterature. Routledge. ISBN 978-1-136-60395-2.]</ref> За Самънд целта на ''Пинокио'' е да помогне да се предадат на децата „добродетелите на средната класа, на отложено удовлетворение, себеотричане, пестеливост и постоянство, натурализирани като опита на най-средния американец“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Авторът и илюстратор [[Морис Сендак]], който гледа филма по кината през 1940 г., го нарича по-добър от романа на Колоди в изобразяването на деца и израстване. „Пинокио във филма не е непокорната, нацупена, злобна, подла (макар и все още очарователна) марионетка, която Колоди е създал. Нито пък е вродено зло, обречено на бедствие. Той е по-скоро едновременно привлекателен и обичан. В това се крие триумфът на Дисни. Неговият Пинокио е палаво, невинно и много наивно малко дървено момче. Това, което прави безпокойството ни за съдбата му поносимо, е успокояващото усещане, че Пинокио е обичан заради самия него - а не заради това, което трябва да бъде. Дисни поправя една ужасна грешка. Пинокио, казва той, е добър; неговата „лошост“ е само въпрос на неопитност“, както и че „желанието на Пинокио да бъде истинско момче остава основната тема на филма, но „да се превърне в истинско момче" сега означава желанието да порасне, а не желанието да бъде добър“.<ref>[https://www.washingtonpost.com/archive/entertainment/books/1988/07/10/walt-disneys-triumph-the-art-of-pinocchio/0f669be4-d61c-4b71-9bc9-e58900c2aa54/ Sendak, Maurice (October 7, 1988). "Walt Disney's Triumph - The Art of Pinocchio". The Washington Post.]</ref> == Домашна употреба == На 16 юли 1985 г. е издаден на [[VHS]], бетамакс, CED и [[Laserdisc]] в Северна Америка за първи път като част от колекцията „Класиките на Уолт Дисни“, това е второто заглавие след ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'', който е издаден през декември 1984 г. ''Пинокио'' се превръща в най-продаваното заглавие за домашно видео на годината, продавайки 130-150 000 единици по 80 долара всяка.<ref>"Disney Vid Points 'Sword' At March Release Schedule". Variety. January 29, 1986. p. 10.</ref> Филмът е преиздаден на 14 октомври 1986 г., за да рекламира дебюта на домашното видео на ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]''. След това е издаден на VHS за първи път в Обединеното кралство през 1988 г.<ref>[https://www.chicagotribune.com/ct-xpm-1985-07-12-8502150370-story.html "Disney Releases 'Pinocchio' Video". Chicago Tribune.]</ref> Дигиталната реставрация, която е завършена за преиздаването по кината от 1992 г., е пусната на VHS и Laserdisc на 26 март 1993 г.,<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1993-03-19-9303200387-story.html Stevens, Mary (March 19, 1993). "'Pinocchio' Is The Winner by a Nose". Chicago Tribune.]</ref> последвана от четвъртото издание на VHS и първото издание на [[DVD]] по случай 60-ата годишнина на 25 октомври 1999 г.<ref>[https://www.amazon.com/Pinocchio-Gold-Classic-Collection-VHS/dp/B00001QGIQ "Pinocchio (Gold Classic Collection) [VHS]: Dickie Jones, Christian Rub, Mel Blanc, Don Brodie, Walter Catlett, Marion Darlington, Frankie Darro, Cliff Edwards, Charles Judels, Patricia Page, Evelyn Venable, Ben Sharpsteen, Bill Roberts, Hamilton Luske, Jack Kinney, Norman Ferguson, T. Hee, Wilfred Jackson, Aurelius Battaglia, Bill Peet: Movies & TV". Amazon.]</ref> Филмът е преиздаден на DVD и за последен път на VHS като част от колекцията „Златна класика на Уолт Дисни“ на 7 март 2000 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20180522180912/https://www.thefreelibrary.com/Imagination+for+a+Lifetime+--+Disney+Titles+All+the+Time%3B+Walt+Disney...-a058460870 "Imagination for a Lifetime -- Disney Titles All the Time; Walt Disney Home Video Debuts the "Gold Classic Collection"; An Animated Masterpiece Every Month in 2000" (Press release). Burbank, California: TheFreeLibrary.com. Business Wire. January 6, 2000.]</ref> Заедно с филма VHS изданието съдържа и документален филм за създаването на филма, докато DVD изданието - оригиналния кино трейлър на филма като допълнителен материал.<ref>[https://web.archive.org/web/20000815083022/http://disney.go.com/disneyvideos/disneygold/pin.html "Pinocchio — Disney Gold Collection". Archived from the original on August 15, 2000.]</ref> Изданието от „Златна класика на Дисни“ е върнато в [[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]] на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault". TheFreeLibrary.com (Press release). Walt Disney Press Release. PR Newswire. January 23, 2002.]</ref> Специално издание на VHS и DVD на филма е издадено в Обединеното кралство на 3 март 2003 г. Четвъртото издание на DVD и първото издание на [[Blu-ray]] (вторият Blu-ray в колекцията „Платинени издания на Уолт Дисни“) е пуснато на 10 март 2009 г. Подобно на Blu-ray изданието на ''Спящата красавица'' от 2008 г., Blu-ray пакетът ''Пинокио'' включва нова реставрация от Lowry Digital в Blu-ray комплект от два диска, с включена и бонус DVD версия на филма.<ref>[https://www.dvdempire.com/1433163/pinocchio-70th-anniversary-platinum-edition-movie.html "Pinocchio: 70th Anniversary - Platinum Edition (DVD 1940)". DVD Empire. Retrieved February 4, 2014.]</ref> Този комплект е изтеглен в Трезора на Дисни на 30 април 2011 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20120306082736/http://disneydvd.disney.go.com/pinocchio.html "Pinocchio | Disney Movies". Disneydvd.disney.go.com.]</ref> На 10 януари 2017 г. е издаден филмът в Digital HD като част от „Walt Disney Signature Collection“ и е последван от комбиниран комплект Blu-ray/DVD на 31 януари 2017 г.<ref>[https://insidethemagic.net/2016/11/d23-pinnochio-is-joining-the-walt-disney-signature-collection-on-january-10/ Knopp, JeniLynn (November 19, 2016). "D23: Pinocchio is joining the Walt Disney Signature Collection on January 10". Insidethemagic.net.]</ref><ref>[https://ohmy.disney.com/news/2016/11/19/breaking-pinocchio-joins-the-walt-disney-signature-collection/ "Breaking: Pinocchio To Join the Walt Disney Signature Collection". Ohmy.disney.com.]</ref> В България филмът е издаден на [[VHS]] от Александра Видео през 2000 г., а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+Филмс – едното (обикновено издание), съдържащо диск с филма, а другото - платинено издание (в два диска) – с филма и с допълнителни материали. == Прием == === Първоначално издание === Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' дава на филма пет от пет звезди, казвайки, че „''Пинокио'' най-после е тук, той е толкова добър, колкото се молехме да бъде – ако не и по-добър – толкова весела, умна и възхитителна фантазия, каквато всеки добре възпитан младеж или изтощен старец може да се надява да види“.<ref>[https://www.nytimes.com/1940/02/08/archives/the-screen-in-review-pinocchio-walt-disneys-longawaited-successor.html Nugent, Frank S. (February 8, 1940). "The Screen in Review; 'Pinocchio,' Walt Disney's Long-Awaited Successor to 'Snow White,' Has Its Premiere at the Center Theatre". The New York Times.]</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' дава положителна рецензия на филма, заявявайки: „По отношение на майсторството и деликатността на рисуването и оцветяването, в артикулацията на десетките герои, в по-голямото разнообразие и дълбочина на фотографските ефекти, той надминава високия стандарт на ''Снежанка и седемте джуджета''. Чарът, хуморът и любящата грижа, с която се отнася към своите неодушевени герои, го поставят на престижно място“.<ref>[http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,763260,00.html "Cinema: The New Pictures". Time.]</ref> ''[[Върайъти]] хвали анимацията като превъзхождаща ''Снежанка'', тъй като „е толкова добра, че анимационните герои носят на зрителя впечатление за реални лица и обстановка, а не за рисунки“. В обобщение списанието смята, че Пинокио „ще бъде съществено забавление за млади и стари, осигурявайки внимание чрез съвършенството си в анимацията и фотографските ефекти“.<ref>[https://archive.org/details/variety137-1940-01/page/n337/mode/2up "Film Reviews: Pinocchio". Variety. January 31, 1940. p. 14.]</ref> ''[[Холивуд Рипортър]]'' пише: „''Пинокио'' е забавление за всеки от всяка възраст. Филмът е толкова очарователен и възхитителен, че зрителят се натъжава, когато достигне финала. Тъй като сравненията ще бъдат неизбежни, може да се каже веднага, че, от техническа гледна точка, концепция и производство, този филм е безкрайно по-добър от ''Снежанка''“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/general-news/pinocchio-review-movie-1940-1278957/ "'Pinocchio' Screen Triumph; Walt Disney's Masterpiece". The Hollywood Reporter. January 30, 1940. p. 3.]</ref> Първоначално ''Пинокио'' няма успех в боксофиса.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Печалбата в боксофиса от първоначалното пускане на филма е както под безпрецедентния успех на ''Снежанка'', така и под очакванията на студиото.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> От отрицателните разходи от 2,6 милиона долара на филма – два пъти повече от цената на ''Снежанка''<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> – Дисни възстановява само 1 милион долара до края на 1940 г., като отчетите на студиото за окончателния първоначален боксофис на филма варират между 1,4 милиона и 1,9 милиона долара.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимационният историк Майкъл Бариер отбелязва, че ''Пинокио'' е възстановил пари от кинопрожекции за по-малко от един милион до септември 1940 г., а в първия си публичен годишен доклад [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] начислява загуба от 1 милион долара на филма.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Бариер допълва, че балансът на ''Пинокио'' от 1947 г. изброява общите приходи за студиото от 1 423 046,78 долара. Това се дължи основно на факта, че [[Втората световна война]] и нейните последици са отрязали европейските и азиатските пазари отвъд океана и са възпрепятствали международния успех на филма и други издания на Дисни в началото и средата на 1940 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джо Грант си спомня, че Уолт Дисни е бил „много, много депресиран“ от първоначалните печалби на ''Пинокио'' в боксофиса.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Дистрибуторът RKO регистрира загуба от 94 000 долара и от световните наеми в размер на 3 238 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 51–58.]</ref> === Отличия === Филмът е номиниран и печели две награди [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен (за ''When You Wish Upon a Star''), първият филм на Дисни, спечелил и в двете категории.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Към днешна дата само шест филма на Дисни са постигнали това постижение: ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994) и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995). === Преиздаване === С преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1944 г. започва традицията на Дисни да преиздава своите на всеки седем до десет години.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=pinocchio.htm "Pinocchio (1940) - Release Summary". Box Office Mojo.]</ref> ''Пинокио'' е преиздаден по кината през 1945, 1954, 1962, 1971, 1978, 1984 и 1992 г. RKO се занимава с първите две преиздания през 1945 г. и 1954 г., докато Дисни преиздава филма от 1962 г. нататък чрез своето подразделение [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Повторното издание от 1992 г. е дигитално възстановено чрез почистване и премахване на драскотини от оригиналните негативи кадър по кадър, елиминиране на изкривяванията на саундтрака и съживяване на цвета.<ref>[https://www.baltimoresun.com/bs-xpm-1992-06-25-1992177211-story.html Hunter, Stephen (June 25, 1992). "'Pinocchio' returns The restored print looks better than the original". The Baltimore Sun.]</ref> Въпреки първоначалните трудности в боксофиса, поредица от преиздания в годините след Втората световна война се оказват по-успешни и позволяват на филма да реализира печалба. До 1973 г. филмът печели 13 милиона долара в Съединените щати и Канада от първоначалното издание през 1940 г. и четири преиздания.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GQfk_5oMrCcC&redir_esc=y Wasko, Janet (2013). Understanding Disney: The Manufacture of Fantasy. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-7456-6904-5.]</ref><ref>"Updated All-Time Film Rental Champs". Variety. January 9, 1974. p. 23.</ref> След преиздаването през 1978 г. печалбата се увеличава до 19,9 милиона долара,<ref>"All-Time Film Rental Champs". Variety. January 11, 1983. p. 16.</ref> а общата печалба възлиза на 39 милиона долара.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> Преиздаването от 1984 г. събира 26,4 милиона долара в САЩ и Канада,<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1992-06-12-fi-344-story.html Harris, Kathryn (June 12, 1992). "A Nose for Profit: 'Pinocchio' Release to Test Truth of Video Sales Theory". Los Angeles Times.]</ref> като общите приходи достигат 65,4 милиона долара<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> и 145 милиона долара в световен мащаб.<ref>Bierbaum, Tom (May 9, 1985). "Disney Goes To Vault For Its 'Pinocchio' HV". Variety. p. 1.</ref> Преиздаването от 1992 г. събира 18,9 милиона долара в САЩ и Канада, което води до 84,3 милиона долара от боксофиса на ''Пинокио'' за всичките му кино излъчвания.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> === Съвременно признание === На уебсайта за събиране на рецензии [[Rotten Tomatoes]] филмът има най-високата оценка - 100%, което означава, че всяка една от 56 рецензии е положителна, със среден рейтинг от 9,1/10.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> Общият консенсус за филма на сайта е „Амбициозен, приключенски и понякога плашещ, ''Пинокио'' може би е върхът на филмите на Дисни – той е красиво изработен и емоционално резониращ“.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> В Metacritic ''Пинокио'' получава резултат от 99/100 въз основа на 17 критици, което показва „всеобщо признание“. В момента това е най-високо оцененият анимационен филм на сайта, както и най-високо оцененият анимационен филм на Дисни.<ref>[https://www.metacritic.com/movie/pinocchio-1940 "Pinocchio (1940)". Metacritic.]</ref> Много филмови историци смятат, че това е филмът, който най-много се доближава до техническото съвършенство от всички анимационни филми на Дисни.<ref>[https://web.archive.org/web/20030804101353/http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html "Pinocchio – Disney Movies History". Disney.go.com. August 4, 2003.]</ref> Филмовият критик Леонард Малтин каза „с ''Пинокио'' Дисни достига не само върха на силите си, но и върха на това, което много критици смятат за царството на анимационния филм“.<ref>Maltin, Leonard (1973). "Pinocchio". The Disney Films. New York: Crown Publishers. p. 37. ISBN 978-0517177419.</ref> През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към [[Национален филмов регистър на САЩ|Националния филмов регистър на Съединените щати]] като считан за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> Режисьорът [[Тери Гилиъм]] го избира като един от десетте най-добри анимационни филма на всички времена в статия от 2001 г., написана за ''[[Гардиън]]'',<ref>[https://www.theguardian.com/film/2001/apr/27/culture.features1 Gilliam, Terry (April 27, 2001). "Terry Gilliam Picks the Ten Best Animated Films of All Time". The Guardian.]</ref> а през 2005 г. ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' го нарича един от 100-те най-добри филма за последните 80 години, а след това през юни 2011 г. го обявява за най-добрия анимационен филм от „25-те най-добри анимационни филма за всички времена“.<ref>[https://web.archive.org/web/20111022155831/http://entertainment.time.com/2011/06/23/the-25-all-time-best-animated-films/slide/pinocchio-1940-2/ Corliss, Richard (June 21, 2011). "Pinocchio | The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> Филмовият критик Роджър Ебърт го добавя в своя списък „Велики филм“ и пише, че филмът „не е просто измислена басня или глупава приказка, а разказ с дълбоки архетипни отзвуци“.<ref>[https://www.rogerebert.com/reviews/great-movie-pinocchio-1940 Ebert, Roger (November 22, 1998). "Pinocchio movie review". RogerEbert.com.]</ref> През юни 2008 г. ''Пинокио'' е признат за втория най-добър филм в анимационния жанр след ''Снежанка и седемте джуджета'' в [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10]] на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]].<ref>[https://www.afi.com/afis-10-top-10/ "AFI's 10 Top 10". American Film Institute. June 17, 2008.]</ref> Филмът е номиниран в [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100 години... 100 филма]]<ref>[https://web.archive.org/web/20170326155425/http://www.afi.com/Docs/100years/Movies_ballot_06.pdf "Movies_Ballot_06" (PDF).]</ref> и получава допълнителни номинации в списъците [[100 години Американски филмов институт... 100 тръпки|100 години... 100 тръпки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20160305042844/http://www.listology.com/guardianryoga/list/400-nominees-afis-100-years-100-thrills "400 Nominees for AFI's 100 Years... 100 Thrills". Listology.]</ref> и [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи|100 години... 100 герои и злодеи]] (Стромболи в категорията злодеи).<ref>[https://web.archive.org/web/20170623094143/http://www.afi.com/Docs/100years/handv400.pdf "AFI'S 100 Years...100 Heroes and Villains" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Песента ''When You Wish Upon A Star'' се класира на 7-мо място в списъка на АФИ ''100 години...100 песни'',<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-100-songs/ "AFI's 100 YEARS...100 SONGS". American Film Institute. June 22, 2004.]</ref> а филмът се нарежда на 38-мо място в списъка ''100 години... 100 наздравици''.<ref>[https://web.archive.org/web/20180612140706/http://www.afi.com/Docs/100years/cheers300.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Cheers" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Цитатът „Лъжата продължава да расте и расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носът на лицето ти“ е номиниран в списъка ''100 години... 100 филмови цитата'',<ref>[https://web.archive.org/web/20190412113016/http://www.afi.com/Docs/100years/quotes400.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Movie Quotes" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref>филмът получава допълнителна номинация в списъка на ''най-велики мюзикъли''.<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-of-musicals/ "AFI's 100 YEARS OF MUSICALS". American Film Institute. September 3, 2006.]</ref> На 29 юни 2018 г. ''Пинокио'' е обявен за 13-ия най-добър анимационен филм на Дисни от IGN.<ref>[https://www.ign.com/articles/2019/03/26/the-25-best-disney-animated-movies "The 25 Best Disney Animated Movies". IGN.]</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Пинокио | Вилимир Стойнев |- | Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Джепето | [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Стромболи | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Почтения Джон | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Феята | [[Стефани Рачева]] |- | Пакси Пурата | Георги Стефанов |- | Кочияш | Георги Георгиев |- | Александър | Венелин Маринов |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Падне ли звезда в нощта<br>Падне ли звезда в нощта (финал) || [[Орлин Горанов]] |- | Дървено момченце<br>Музикална кутия || [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Подсвирни ми || Орлин Горанов<br>Вилимир Стойнев |- | Актьор ще съм велик || [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Не ме държат конци || Вилимир Стойнев<br>[[Йорданка Илова]]<br>Евгения Брайнова<br>Десислава Софранова |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>Силвия Мюзик<br>([[2000]]) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йовкова |- | Превод | Христо Христов |- | Адаптация | Веселина Пършорова<br>Наталия Пенева |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески колсутанти | Михал Войнаровски<br>Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1504|Пинокио}} * {{imdb title|0032910|Пинокио}} * {{Amg movie|38183|Пинокио}} * [http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] l9238dcynq9newcpx0sgsxo4cylvykt 11464341 11463688 2022-07-20T06:01:24Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пинокио | име_оригинал = Pinocchio | картинка = Pinocchio title card.png | описание = | режисьори = Бен Шарпстийн<br>Хамилтън Лъск<br>Бил Робъртс<br>Норм Фъргюсън<br>Джак Кини<br>Уилфред Джаксън<br>Торнтън Хий | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сийрс<br>Ото Ингландър<br>Уеб Смит<br>Уилям Котрел<br>Джоузеф Сабо<br>Ердман Пенер<br>Аурелиус Баталия | базиран на = ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]] | актьори = Клиф Едуардс<br>Дик Джоунс<br>Кристиан Руб<br>Уолтър Катлет<br>Чарлз Джудълс<br>Евелин Венабъл<br>Франки Даро | музика = Лей Харлин<br>Пол Дж. Смит | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера = 7 февруари 1940 г. (Center Theatre)<br>[[23 февруари]] 1940 г. ([[САЩ]])<ref>{{cite web | url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=5131 | title=Pinocchio: Detail View | publisher=American Film Institute | accessdate=12 април 2014}}</ref> | времетраене = 88 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $ 2,6 млн.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> | приходи = $ 164 млн. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0032910 | уебсайт = }} '''''Пинокио''''' ({{lang|en|Pinocchio}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1940]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|вторият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни, направен след първия успешен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937). Историята разказва за стария италиански [[дърворезба]]р Джепето, който прави дрвена кукла, на която дава името [[Пинокио]]. На Пинокио е вдъхнат живот от Синя фея, която му казва, че може да се превърна в истинско момче, ако докаже, че е „смел, честен и безкористен“. Усилията на Пинокио да стане истинско момче включват срещи с множество неприятни герои. Ключовият герой Джимини Крикет е базиран на 100-годишен „мъдър, стар“ говорещ щурец от оригиналната история,<ref>Green, Stanley (1999). Hollywood Musicals Year by Year (2nd ed.). Hal Leonard Corporation. p. 91. ISBN 0-634-00765-3.</ref> който се превръща в „съвестта“ на Пинокио. Филмът е адаптиран от няколко [[сториборд]] артисти по книгата на Колоди. Главни режисьори на продукцията са Бен Шарпстийн и Хамилтън Лъск, а сцените са режисирани от Бил Робъртс, Норм Фъргюсън, Джак Кини, Уилфред Джаксън и Торнтън Хий. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, придавайки реалистично движение на превозни средства, машини и природни елементи като дъжд, светкавици, дим, сенки и вода. Премиерата на филма е на 23 февруари 1940 г. Въпреки че става първият анимационен филм, спечелил награда на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] — спечелвайки две за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен за ''When You Wish Upon a Star'' — първоначално е боксофис бомба{{efn|Боксофис бомба или провал в боксофиса е филм, който е нерентабилен или считан за крайно неуспешен по време на излъчването си по кината. Въпреки че всеки филм, за който производствените, маркетинговите и дистрибуторските разходи заедно надвишават приходите след пускане, технически е „бомба“. Терминът се използва по-често за големи студийни издания, които са дългоочаквани, широко рекламирани и скъпи за производство, които в крайна сметка са се провалили комерсиално.<ref>{{cite web|url=http://www.filmsite.org/greatestflops.html |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops |publisher=Filmsite.org |access-date=2013-03-06}}</ref><ref name="cnbc.com">{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2012/03/20/The-15-Biggest-Box-Office-Bombs.html |title=The 15 Biggest Box Office Bombs |publisher=CNBC.com |date=2010-08-23 |access-date=2013-03-06}}</ref>}}, главно поради [[Втората световна война]], която се отразява върху европейските и азиатските пазари отвъд океана. В крайна сметка филмът печели при преиздаването си през 1945 г. и се смята за един от най-добрите анимационни филми, правени някога, със 100% рейтинг на уебсайта [[Rotten Tomatoes]]. Филмът и героите все още са преобладаващи в популярната култура, представяйки се в различни паркове на Дисни и в други форми на забавление. През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като се смята за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> През април 2015 г. официално започва разработката на [[Пинокио (филм, 2022)|игрална адаптация]], като началото на снимачният процес е даден през март 2021 г. Предвижда се да бъде пуснат в стрийминг платформата [[Дисни+]] на 8 септември 2022 г. == Сюжет == {{сюжет}} Една вечер щурче на име Джимини попада в къщата на майстора-дърводелец Джепето, който живее заедно със своето коте Фигаро и златната рибка Клео. Джепето е направил дървена кукла и я кръщава Пинокио. Когато се приготвя да си ляга, майсторът вижда падаща звезда и си пожелава неговото творение да стане истинско момче. Докато спи, идва добрата Синя фея, която съживява дървеното момче. Феята обещава на Пинокио, че ако върши добро, ще се превърне в истинско момче, но за да стане това трябва да се научи да разпознава добро от зло, като слуша своята съвест. Дървената кукла не знае какво е съвест и щурецът Джимини приема предложението на феята да следва Пинокио, да действа като негова „съвест“ и да му помага в нужда. Джепето се събужда и вижда, че неговото желание се е изпълнило. След радостни танци Пинокио ляга, защото утре трябва да отиде на училище. [[Файл:Pinocchio 1940.jpg|мини|ляво|Образа на Пинокио според филма.]] Сутринта майсторът изпраща своя необикновен син да се учи. По пътя Пинокио среща двама мошеника Почтеният Джон и Гидиан, които предлагат на чудното момче да остави училището и да стане актьор в театъра, където го очаква слава. Тайният план на двамата е да продадат живата дървена кукла на Стромболи – алчен директор на куклен театър. Въпреки опитите на своята съвест – Джимини да го спре, Пинокио тръгва с мошениците. Стромболи представя своето неповторимо шоу. Пинокио си появява на сцената и макар малко непохватно, чрез песни и танци, изпълнява представление, от което заваляват пари. Джимини вижда успеха на Пинокио и се отдалечава от момчето, което изглежда вече няма нужда от съвест. През това време Джепето, притеснен от отсъствието на сина си, броди в нощта, за да го намери. Пинокио е държан в клетка от алчния Стромболи. Дървеното момче вика за помощ Джимини, който се отзовава, но е непосилен да отключи кафеза. Появява се добрата фея, която пита нещастното момче как се е озовал в това положение. При всяка лъжа носа на Пинокио расте. Феята прощава лъжите на детето, но предупреждава, че за последен път му помага. Почтеният Джон и Гидиан в това време празнуват в кръчма със спечелените от Стромболи пари. Кочияшът на тяхната маса им предлага голяма сума пари, за да му докарат глупави хлапаци – нехранимайковците които не ходят на училище – за да ги откарва на Острова на удоволствията. Двамата мошеници вземат, за жертва Пинокио, запътил се към дома, като го убеждават този път, че е болен и има нужда от почивка – на Острова на удоволствията. [[Файл:J Worthington Foulfellow and Gideon in Disney's Pinocchio.png|мини|дясно|Мошениците Почтеният Джон и Гидиан]] Множество палави деца са откарани на горепосочения остров, чрез ферибот, водени от Кочияша. Там те са свободни да вършат своите пакости, без надзора на родител или учител. Пинокио се запознава с един от хулиганите Пакси Пурата, който го учи да пие, пуши и играе билярд. Докато двамата се наслаждават на свободията неочаквано почват да им изникват магарешки уши. Оказва се че всички деца на острова се превръщат в магарета, заради позволените им безчинства и Кочияшът се възползва от това, като ги затваря в клетки и ги кара да работят в солните мини. Джимини и Пинокио скачат от една висока скала и се спасяват от злощастното място. Връщат се у дом, но там няма никой. Бял гълъб им донася писмо, от което разбират, че Джапето е погълнат от гигантски кит на име Монстро и сега живее жив в корема на морското чудовище. Двамата се впускат във водите на океана и след известно търсене намира Монстро, лежащ на океанското дъно. Джапето, заедно с Фигаро и Клео, седи в стар кораб, погълнат от кита, тъгуващ за изгубения си син. Монстро отваря уста, поглъща малкия Пинокио и той се озовава при Джапето. Всички отново са заедно. Дървеното момче измисля план как да се измъкнат от кита. Той и баща му събират съчки и ги запалват. От дима морското чудовище се раздразва и изкихва, изхвърляйки погълнатите в открити води. Пинокио и Джапето се опитват с помощта на дървен сал да се отдалечат от ядосания Монстро. Куклата от дърво жертва живота си за да спаси своя баща. Джапето полага безжизнения си син на леглото. Понеже дървената кукла е доказала, че може да върши добрини, тя оживява и се превръща в истинско момче. Всички започват да пеят и танцуват, а Джимини получава медал за съвест от чисто злато. {{Сюжет-край}} == Актьори == * Дик Джоунс – ''[[Пинокио]]'' * Клиф Едуардс – ''Джимини Крикет'' * Кристиан Руб – ''Джепето'' * Клерънс Наш – ''Фигаро'' * Уолтър Катлет – ''Почтения Джон'' * Чарлз Джуделс – ''Стромболи'' и ''Кочияш'' * Евелин Венабъл – ''Синята фея'' * Франки Даро – ''Пакси Пурата'' * Стюарт Бушанан – ''Пекар'' * Туръл Равенскрофт – ''Монстро'' (Всички гласове са некредитирани, както е практиката по това време за много анимационни филми.) == Продукция == === Развитие на историята === През септември 1937 г., по време на продукцията на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', аниматорът Норман Фъргюсън представя на [[Уолт Дисни]] преведена версия на италианския детски роман на [[Карло Колоди]] от 1883 г. ''[[Приключенията на Пинокио]]''. След като прочете книгата, „Уолт бе завладян от ентусиазъм“, както по-късно си спомня Фъргюсън. След това Дисни поръчва на сториборд артиста Бианка Маджоли да напише нова схема на историята, но след като я прочита, той чувства, че адаптацията ѝ е твърде вярна.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> По план ''Пинокио'' трябва да бъде третият филм на студиото след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''. Въпреки това, поради трудности с ''Бамби'' (адаптиране на историята и реалистично анимиране на животните), Дисни обявява, че ''Бамби'' ще бъде отложен, докато продължава напред производственият процес на ''Пинокио''. Бен Шарпстийн е назначен да наблюдава продукцията, а на Джак Кини е поверена режисурата.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Писане и дизайн === За разлика от ''Снежанка'', която е кратка история, върху която сценаристите можеха да експериментират и да разширяват, ''Пинокио'' е базиран на роман с много фиксирана, макар и епизодична история. Ето защо историята преминава през драстични промени, преди да достигне окончателния си завършек.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA No Strings Attached: The Making of Pinocchio (Media notes). Walt Disney Studios Home Entertainment. 2009.]</ref> В оригиналния роман Пинокио е студен, груб и неблагодарен нахалник, който често отблъсква съчувствието и научава уроците си само по трудния начин.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Сценаристите решават да модернизират героя и да го изобразят подобно на куклата манекен Чарли Маккарти на Едгар Берген,<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> но също толкова буен като куклата в книгата. Историята се разработва в ранните етапи на анимацията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> {{multiple image |direction = horizontal |align = right |footer = Ранните сцени, анимирани от Оли Джонстън и Франк Томас, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с върха и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> |image1 = OLLIE1989.jpg |width1 = 154 |alt1 = |caption1 = Оли Джонстън |image2 =FrankThomas1974.jpg |width2 = 168 |alt2 = |caption2 = Франк Томас }} Ранните сцени, анимирани от Франк Томас и Оли Джонстън, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с връх и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Уолт Дисни обаче не е впечатлен от работата по филма. Той чувства, че никой не може наистина да симпатизира на такъв герой и призова за незабавно спиране на продукцията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Фред Мур леко преработва героя, за да го направи по-привлекателен, но дизайнът все още запазва усещането за дърво.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Младият и бъдещ аниматор Милт Кал смята, че Томас, Джонстън и Мур са „доста обсебени от идеята това момче да е дървена кукла“ и смята, че трябва „да забравят, че е кукла и да си вземат сладко малко момче; винаги можете нарисувайте момче и след това го направите дървена кукла“. Ко-режисьорът Хамилтън Лъск предлага на Кал да демонстрира своите вярвания, като анимира тестова сцена.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> Кал показва на Дисни своята разработка, в която Пинокио е под водата и търси баща си.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> В тестовата сцена Кал преосмисля героя, като го прави да изглежда по-скоро като истинско момче, с детска тиролска шапка и с ръкавици върху ръцете като на [[Мики Маус]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Единствените части на Пинокио, които все още приличат в по-голяма или по-малка степен на дървена кукла, са ръцете, краката и малкият дървен нос. Дисни е впечатлен от сцената на Кал и веднага призовава сценаристите и художниците да превърнат Пинокио в по-невинна, наивна, донякъде свенлива личност, която отразява дизайна на Кал.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Дисни обаче открива, че новият Пинокио е твърде безпомощен и много често е подвеждан от герои измамници. Ето защо през лятото на 1938 г. Дисни и неговият екип вплитат в историята щуреца. Първоначално говорещият щурец е само второстепенен персонаж, който Пинокио внезапно убива с чук и който по-късно се връща като призрак. Дисни нарича щуреца Джимини и го превръща в герой, който ще се опита да насочва Пинокио към правилните решения.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> След като героят е разработен, той е изобразен като реалистичен щурец с назъбени крака и развяващи се антени, но Дисни иска нещо по-симпатично. Уорд Кимбъл е прекарал няколко месеца в анимиране на две сцени – музикален номер за ядене на супа и построяване на леглото – в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', които са премахнати от филма поради забавянето на историята. Кимбъл е на път да напусне, докато Дисни го възнаграждава за работата му, като го повишава до главен аниматор на Джимини Крикет.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> След това Кимбъл създава дизайна на Джимини Крикет, когото описва като малко човече с яйцевидна глава и без уши.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джимини „е щурец, защото ние го наричаме щурец“, шегува се по-късно Кимбъл.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Кастинг === [[File:Jackie Kelk Dick Jones Henry Aldrich circa 1943 1944.JPG|thumb|left|Дики Джонс (вдясно, като възрастен) озвучава Пинокио във филма.]] Поради огромния успех на филма ''Снежанка и седемте джуджета'', Уолт Дисни иска повече известни гласове за ''Пинокио'', като това отбеляза първия път, когато в анимационен филм се използват гласове на знаменитости.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Дисни избира популярния певец Клиф Едуардс, известен също като Укулеле Айк, да озвучи Джимини Крикет.<ref>[https://www.allmusic.com/artist/cliff-ukelele-ike-edwards-mn0000153869/biography Ruhlmann, William. "Cliff "Ukelele [sic] Ike" Edwards | Biography". AllMusic.]</ref> Дисни отхвърля идеята възрастен да озвучава Пинокио и настоява героят да бъде озвучен от истинско дете. Той избира 11-годишния Дики Джоунс, който преди това участва във филма на [[Франк Капра]] ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]''.<ref>[https://www.cbsnews.com/news/almanac-pinocchio/ "Almanac: "Pinocchio"". CBS News. February 23, 1940.]</ref> Той също така избира Франки Даро като Пакси Пурата, Уолтър Катлет като лисицата Почтения Джон, Евелин Венабъл като Синята фея, Чарлз Джуделс като злодея Стромболи и Кочияша и Кристиан Руб като Джепето, чийто дизайн е дори карикатура на Руб.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Друг нает актьор е [[Мел Бланк]], известен с озвучаването на много от героите от късометражните филми на [[Уорнър Брос]]. Блан е нает да озвучи котката Гидиън. Въпреки това, в крайна сметка е решено, че Гидиън ще бъде ням, така че целият записан диалог на Блан впоследствие е изтрит с изключение на хълцането, което се чува три пъти в готовия филм.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA The Making of Pinocchio: No Strings Attached]</ref> === Анимиране === {{multiple image |direction = vertical |align = right |width = 200 |footer = |image1 =Jiminy Cricket.png |alt1 = |caption1 =Джимини Крикет |image2 =Stromboli in Walt Disney's Pinocchio.png |alt2 = |caption2 =Стромболи, основно анимиран от Бил Титла }} Анимацията по филма започва през януари 1938 г., но работата е прекратена, тъй като сценаристите се опитват да преработят структурата на историята във филма. Въпреки това, анимацията на поддържащите герои във филма започва през април 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимирането не се възобновява до септември.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> По време на продукцията на филма художникът Джо Грант сформира отдел за модели на герои, който ще отговаря за изграждането на триизмерни глинени модели на героите във филма, известни като макети. След това тези модели са дадени на персонала, за да наблюдават как трябва да бъде нарисуван герой от даден ъгъл, желан от художниците.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Създателите на моделите построяват и работещи модели на сложните часовници с кукувица на Джепето, проектирани от Албърт Хъртър, както и циганската каруца и дървена клетка на Стромболи, както и каретата на кочияша. Въпреки това, поради трудността при анимирането на реалистично движещо се превозно средство, художниците заснемат макетите на каретата върху миниатюрен декор, използвайки анимация със стоп движение. След това всеки кадър от анимацията е прехвърлен върху анимационни клетки с помощта на ранна версия на [[Ксерокс]]. След това клетките са нарисувани на гърба и наслагани върху фоновите изображения с клетките на героите, за да се създаде завършеният кадър. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, водени от Джошуа Мидор. За разлика от аниматорите на герои, които се концентрират върху играта на героите, аниматорите на ефекти създават всичко, което се движи, различно от героите. Това включва превозни средства, машини и природни ефекти като дъжд, светкавица, сняг, дим, сенки и вода, както и фентъзи или научно-фантастични ефекти като тези на Феята от ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953). Влиятелният абстрактен аниматор Оскар Фишингер, който работи основно върху ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', допринася за анимацията на ефектите на пръчката на Синята фея.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xuFPa4oL26oC&pg=PA84&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Moritz, William (2004). Optical Poetry: The Life and Work of Oskar Fischinger. Indiana University Press. ISBN 0-253-34348-8.]</ref> Аниматорът на ефектите Санди Стротър води дневник за целогодишната си анимация по водните ефекти, която включва пръски, вълнички, мехурчета, вълни и илюзията, че си под водата. За да помогнат за придаването на дълбочина на океана, аниматорите поставят повече детайли във вълните на водната повърхност на преден план и добавят по-малко детайли на заден план. Благодарение на различните техники ''Пинокио'' е един от първите анимационни филми с високо реалистични анимационни ефекти. Оли Джонстън отбеляза: „Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, правени някога от студиото, както каза Франк Томас, „Водата изглежда толкова истинска, че човек може да се удави в нея“.<ref>[http://greganimationart.blogspot.com/2016/03/original-courvoisier-production-cel.html Shadowline2000 (March 26, 2016). "Animation Collection: Original Courvoisier Production Cel Setup of Pinocchio, Geppetto, Figaro, Cleo, and Water Effects Cels from "Pinocchio," 1940". Animation Collection.]</ref> == Музика == Песните в ''Пинокио'' са композирани от Лий Харлайн с текст на Нед Уошингтън. Харлайн и Пол Джей Смит композират музикалната партитура.<ref name="allmusic1">{{cite web|url=https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 |title=Pinocchio [RCA&#93; - Original Soundtrack &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards |website=AllMusic |access-date=February 4, 2014}}</ref> Музиката в сцените, в които Монстро преследва героите в морските дълбини, е оркестрирана от Лео Арно, композитор на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Саундтракът е издаден за първи път на 9 февруари 1940 г.<ref>[https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 "Pinocchio [RCA] - Original Soundtrack | Songs, Reviews, Credits, Awards". AllMusic.]</ref> Песента на Джимини Крикет, ''When You Wish Upon A Star'' („Падне ли звезда в нощта“), се превръща в голям хит и все още се свързва с филма, а по-късно като тематична песен на [[Уолт Дисни Къмпани]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Саундтракът печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> == Теми == [[File:Pinochio2 1940.jpg|thumb|left|Коментаторът Никълъс Самънд смята, че Пинокио е метафора за отглеждането на американските деца в средата на 20 век.]] М. Кийт Букър смята филма за най-истинския от анимационните филми на Дисни, въпреки тематичната му песен и магията, и отбелязва, че главният герой на филма трябва да работи, за да докаже своята стойност, което изглежда „по-подходящо с етоса на капитализма“, отколкото филми на Дисни.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Клаудия Мичъл и Жаклин Рийд-Уолш вярват, че главните герои от въжки пол във филми като ''Пинокио'' и ''Бамби'' (1942) са създадени целенасочено от Дисни, за да се харесат както на момчета, така и на момичета.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LLbZ8Q2PFb8C&pg=PA48&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Mitchell, Claudia; Reid-Walsh, Jacqueline (2008). Girl Culture: Studying girl culture : a readers' guide. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-33909-7.]</ref> Марк Пински казва, че това е „проста приказка за морал – предупредителна и схематична – идеална за морални инструкции, с изключение на някои от по-мрачните моменти“ и отбеляза, че филмът е любим на родителите на малки деца.<ref>Pinsky, Mark I. (2004). "4". The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-23467-6.</ref> Никълъс Самънд твърди, че филмът е „подходяща метафора за метафизиката на американското отглеждане на деца от средата на века“ и че филмът е „в крайна сметка една асимилаторска басня“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xlQZQOACowwC&pg=PA29&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Honeyman, Susan (2013). Consuming Agency in Fairy Tales, Childlore, and Folkliterature. Routledge. ISBN 978-1-136-60395-2.]</ref> За Самънд целта на ''Пинокио'' е да помогне да се предадат на децата „добродетелите на средната класа, на отложено удовлетворение, себеотричане, пестеливост и постоянство, натурализирани като опита на най-средния американец“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Авторът и илюстратор [[Морис Сендак]], който гледа филма по кината през 1940 г., го нарича по-добър от романа на Колоди в изобразяването на деца и израстване. „Пинокио във филма не е непокорната, нацупена, злобна, подла (макар и все още очарователна) марионетка, която Колоди е създал. Нито пък е вродено зло, обречено на бедствие. Той е по-скоро едновременно привлекателен и обичан. В това се крие триумфът на Дисни. Неговият Пинокио е палаво, невинно и много наивно малко дървено момче. Това, което прави безпокойството ни за съдбата му поносимо, е успокояващото усещане, че Пинокио е обичан заради самия него - а не заради това, което трябва да бъде. Дисни поправя една ужасна грешка. Пинокио, казва той, е добър; неговата „лошост“ е само въпрос на неопитност“, както и че „желанието на Пинокио да бъде истинско момче остава основната тема на филма, но „да се превърне в истинско момче" сега означава желанието да порасне, а не желанието да бъде добър“.<ref>[https://www.washingtonpost.com/archive/entertainment/books/1988/07/10/walt-disneys-triumph-the-art-of-pinocchio/0f669be4-d61c-4b71-9bc9-e58900c2aa54/ Sendak, Maurice (October 7, 1988). "Walt Disney's Triumph - The Art of Pinocchio". The Washington Post.]</ref> == Домашна употреба == На 16 юли 1985 г. е издаден на [[VHS]], бетамакс, CED и [[Laserdisc]] в Северна Америка за първи път като част от колекцията „Класиките на Уолт Дисни“, това е второто заглавие след ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'', който е издаден през декември 1984 г. ''Пинокио'' се превръща в най-продаваното заглавие за домашно видео на годината, продавайки 130-150 000 единици по 80 долара всяка.<ref>"Disney Vid Points 'Sword' At March Release Schedule". Variety. January 29, 1986. p. 10.</ref> Филмът е преиздаден на 14 октомври 1986 г., за да рекламира дебюта на домашното видео на ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]''. След това е издаден на VHS за първи път в Обединеното кралство през 1988 г.<ref>[https://www.chicagotribune.com/ct-xpm-1985-07-12-8502150370-story.html "Disney Releases 'Pinocchio' Video". Chicago Tribune.]</ref> Дигиталната реставрация, която е завършена за преиздаването по кината от 1992 г., е пусната на VHS и Laserdisc на 26 март 1993 г.,<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1993-03-19-9303200387-story.html Stevens, Mary (March 19, 1993). "'Pinocchio' Is The Winner by a Nose". Chicago Tribune.]</ref> последвана от четвъртото издание на VHS и първото издание на [[DVD]] по случай 60-ата годишнина на 25 октомври 1999 г.<ref>[https://www.amazon.com/Pinocchio-Gold-Classic-Collection-VHS/dp/B00001QGIQ "Pinocchio (Gold Classic Collection) [VHS]: Dickie Jones, Christian Rub, Mel Blanc, Don Brodie, Walter Catlett, Marion Darlington, Frankie Darro, Cliff Edwards, Charles Judels, Patricia Page, Evelyn Venable, Ben Sharpsteen, Bill Roberts, Hamilton Luske, Jack Kinney, Norman Ferguson, T. Hee, Wilfred Jackson, Aurelius Battaglia, Bill Peet: Movies & TV". Amazon.]</ref> Филмът е преиздаден на DVD и за последен път на VHS като част от колекцията „Златна класика на Уолт Дисни“ на 7 март 2000 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20180522180912/https://www.thefreelibrary.com/Imagination+for+a+Lifetime+--+Disney+Titles+All+the+Time%3B+Walt+Disney...-a058460870 "Imagination for a Lifetime -- Disney Titles All the Time; Walt Disney Home Video Debuts the "Gold Classic Collection"; An Animated Masterpiece Every Month in 2000" (Press release). Burbank, California: TheFreeLibrary.com. Business Wire. January 6, 2000.]</ref> Заедно с филма VHS изданието съдържа и документален филм за създаването на филма, докато DVD изданието - оригиналния кино трейлър на филма като допълнителен материал.<ref>[https://web.archive.org/web/20000815083022/http://disney.go.com/disneyvideos/disneygold/pin.html "Pinocchio — Disney Gold Collection". Archived from the original on August 15, 2000.]</ref> Изданието от „Златна класика на Дисни“ е върнато в [[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]] на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault". TheFreeLibrary.com (Press release). Walt Disney Press Release. PR Newswire. January 23, 2002.]</ref> Специално издание на VHS и DVD на филма е издадено в Обединеното кралство на 3 март 2003 г. Четвъртото издание на DVD и първото издание на [[Blu-ray]] (вторият Blu-ray в колекцията „Платинени издания на Уолт Дисни“) е пуснато на 10 март 2009 г. Подобно на Blu-ray изданието на ''Спящата красавица'' от 2008 г., Blu-ray пакетът ''Пинокио'' включва нова реставрация от Lowry Digital в Blu-ray комплект от два диска, с включена и бонус DVD версия на филма.<ref>[https://www.dvdempire.com/1433163/pinocchio-70th-anniversary-platinum-edition-movie.html "Pinocchio: 70th Anniversary - Platinum Edition (DVD 1940)". DVD Empire. Retrieved February 4, 2014.]</ref> Този комплект е изтеглен в Трезора на Дисни на 30 април 2011 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20120306082736/http://disneydvd.disney.go.com/pinocchio.html "Pinocchio | Disney Movies". Disneydvd.disney.go.com.]</ref> На 10 януари 2017 г. е издаден филмът в Digital HD като част от „Walt Disney Signature Collection“ и е последван от комбиниран комплект Blu-ray/DVD на 31 януари 2017 г.<ref>[https://insidethemagic.net/2016/11/d23-pinnochio-is-joining-the-walt-disney-signature-collection-on-january-10/ Knopp, JeniLynn (November 19, 2016). "D23: Pinocchio is joining the Walt Disney Signature Collection on January 10". Insidethemagic.net.]</ref><ref>[https://ohmy.disney.com/news/2016/11/19/breaking-pinocchio-joins-the-walt-disney-signature-collection/ "Breaking: Pinocchio To Join the Walt Disney Signature Collection". Ohmy.disney.com.]</ref> В България филмът е издаден на [[VHS]] от Александра Видео през 2000 г., а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+Филмс – едното (обикновено издание), съдържащо диск с филма, а другото - платинено издание (в два диска) – с филма и с допълнителни материали. == Прием == === Първоначално издание === Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' дава на филма пет от пет звезди, казвайки, че „''Пинокио'' най-после е тук, той е толкова добър, колкото се молехме да бъде – ако не и по-добър – толкова весела, умна и възхитителна фантазия, каквато всеки добре възпитан младеж или изтощен старец може да се надява да види“.<ref>[https://www.nytimes.com/1940/02/08/archives/the-screen-in-review-pinocchio-walt-disneys-longawaited-successor.html Nugent, Frank S. (February 8, 1940). "The Screen in Review; 'Pinocchio,' Walt Disney's Long-Awaited Successor to 'Snow White,' Has Its Premiere at the Center Theatre". The New York Times.]</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' дава положителна рецензия на филма, заявявайки: „По отношение на майсторството и деликатността на рисуването и оцветяването, в артикулацията на десетките герои, в по-голямото разнообразие и дълбочина на фотографските ефекти, той надминава високия стандарт на ''Снежанка и седемте джуджета''. Чарът, хуморът и любящата грижа, с която се отнася към своите неодушевени герои, го поставят на престижно място“.<ref>[http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,763260,00.html "Cinema: The New Pictures". Time.]</ref> ''[[Върайъти]] хвали анимацията като превъзхождаща ''Снежанка'', тъй като „е толкова добра, че анимационните герои носят на зрителя впечатление за реални лица и обстановка, а не за рисунки“. В обобщение списанието смята, че Пинокио „ще бъде съществено забавление за млади и стари, осигурявайки внимание чрез съвършенството си в анимацията и фотографските ефекти“.<ref>[https://archive.org/details/variety137-1940-01/page/n337/mode/2up "Film Reviews: Pinocchio". Variety. January 31, 1940. p. 14.]</ref> ''[[Холивуд Рипортър]]'' пише: „''Пинокио'' е забавление за всеки от всяка възраст. Филмът е толкова очарователен и възхитителен, че зрителят се натъжава, когато достигне финала. Тъй като сравненията ще бъдат неизбежни, може да се каже веднага, че, от техническа гледна точка, концепция и производство, този филм е безкрайно по-добър от ''Снежанка''“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/general-news/pinocchio-review-movie-1940-1278957/ "'Pinocchio' Screen Triumph; Walt Disney's Masterpiece". The Hollywood Reporter. January 30, 1940. p. 3.]</ref> Първоначално ''Пинокио'' няма успех в боксофиса.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Печалбата в боксофиса от първоначалното пускане на филма е както под безпрецедентния успех на ''Снежанка'', така и под очакванията на студиото.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> От отрицателните разходи от 2,6 милиона долара на филма – два пъти повече от цената на ''Снежанка''<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> – Дисни възстановява само 1 милион долара до края на 1940 г., като отчетите на студиото за окончателния първоначален боксофис на филма варират между 1,4 милиона и 1,9 милиона долара.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимационният историк Майкъл Бариер отбелязва, че ''Пинокио'' е възстановил пари от кинопрожекции за по-малко от един милион до септември 1940 г., а в първия си публичен годишен доклад [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] начислява загуба от 1 милион долара на филма.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Бариер допълва, че балансът на ''Пинокио'' от 1947 г. изброява общите приходи за студиото от 1 423 046,78 долара. Това се дължи основно на факта, че [[Втората световна война]] и нейните последици са отрязали европейските и азиатските пазари отвъд океана и са възпрепятствали международния успех на филма и други издания на Дисни в началото и средата на 1940 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джо Грант си спомня, че Уолт Дисни е бил „много, много депресиран“ от първоначалните печалби на ''Пинокио'' в боксофиса.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Дистрибуторът RKO регистрира загуба от 94 000 долара и от световните наеми в размер на 3 238 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 51–58.]</ref> === Отличия === Филмът е номиниран и печели две награди [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен (за ''When You Wish Upon a Star''), първият филм на Дисни, спечелил и в двете категории.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Към днешна дата само шест филма на Дисни са постигнали това постижение: ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994) и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995). === Преиздаване === С преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1944 г. започва традицията на Дисни да преиздава своите на всеки седем до десет години.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=pinocchio.htm "Pinocchio (1940) - Release Summary". Box Office Mojo.]</ref> ''Пинокио'' е преиздаден по кината през 1945, 1954, 1962, 1971, 1978, 1984 и 1992 г. RKO се занимава с първите две преиздания през 1945 г. и 1954 г., докато Дисни преиздава филма от 1962 г. нататък чрез своето подразделение [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Повторното издание от 1992 г. е дигитално възстановено чрез почистване и премахване на драскотини от оригиналните негативи кадър по кадър, елиминиране на изкривяванията на саундтрака и съживяване на цвета.<ref>[https://www.baltimoresun.com/bs-xpm-1992-06-25-1992177211-story.html Hunter, Stephen (June 25, 1992). "'Pinocchio' returns The restored print looks better than the original". The Baltimore Sun.]</ref> Въпреки първоначалните трудности в боксофиса, поредица от преиздания в годините след Втората световна война се оказват по-успешни и позволяват на филма да реализира печалба. До 1973 г. филмът печели 13 милиона долара в Съединените щати и Канада от първоначалното издание през 1940 г. и четири преиздания.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GQfk_5oMrCcC&redir_esc=y Wasko, Janet (2013). Understanding Disney: The Manufacture of Fantasy. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-7456-6904-5.]</ref><ref>"Updated All-Time Film Rental Champs". Variety. January 9, 1974. p. 23.</ref> След преиздаването през 1978 г. печалбата се увеличава до 19,9 милиона долара,<ref>"All-Time Film Rental Champs". Variety. January 11, 1983. p. 16.</ref> а общата печалба възлиза на 39 милиона долара.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> Преиздаването от 1984 г. събира 26,4 милиона долара в САЩ и Канада,<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1992-06-12-fi-344-story.html Harris, Kathryn (June 12, 1992). "A Nose for Profit: 'Pinocchio' Release to Test Truth of Video Sales Theory". Los Angeles Times.]</ref> като общите приходи достигат 65,4 милиона долара<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> и 145 милиона долара в световен мащаб.<ref>Bierbaum, Tom (May 9, 1985). "Disney Goes To Vault For Its 'Pinocchio' HV". Variety. p. 1.</ref> Преиздаването от 1992 г. събира 18,9 милиона долара в САЩ и Канада, което води до 84,3 милиона долара от боксофиса на ''Пинокио'' за всичките му кино излъчвания.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> === Съвременно признание === На уебсайта за събиране на рецензии [[Rotten Tomatoes]] филмът има най-високата оценка - 100%, което означава, че всяка една от 56 рецензии е положителна, със среден рейтинг от 9,1/10.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> Общият консенсус за филма на сайта е „Амбициозен, приключенски и понякога плашещ, ''Пинокио'' може би е върхът на филмите на Дисни – той е красиво изработен и емоционално резониращ“.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> В Metacritic ''Пинокио'' получава резултат от 99/100 въз основа на 17 критици, което показва „всеобщо признание“. В момента това е най-високо оцененият анимационен филм на сайта, както и най-високо оцененият анимационен филм на Дисни.<ref>[https://www.metacritic.com/movie/pinocchio-1940 "Pinocchio (1940)". Metacritic.]</ref> Много филмови историци смятат, че това е филмът, който най-много се доближава до техническото съвършенство от всички анимационни филми на Дисни.<ref>[https://web.archive.org/web/20030804101353/http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html "Pinocchio – Disney Movies History". Disney.go.com. August 4, 2003.]</ref> Филмовият критик Леонард Малтин каза „с ''Пинокио'' Дисни достига не само върха на силите си, но и върха на това, което много критици смятат за царството на анимационния филм“.<ref>Maltin, Leonard (1973). "Pinocchio". The Disney Films. New York: Crown Publishers. p. 37. ISBN 978-0517177419.</ref> През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към [[Национален филмов регистър на САЩ|Националния филмов регистър на Съединените щати]] като считан за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> Режисьорът [[Тери Гилиъм]] го избира като един от десетте най-добри анимационни филма на всички времена в статия от 2001 г., написана за ''[[Гардиън]]'',<ref>[https://www.theguardian.com/film/2001/apr/27/culture.features1 Gilliam, Terry (April 27, 2001). "Terry Gilliam Picks the Ten Best Animated Films of All Time". The Guardian.]</ref> а през 2005 г. ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' го нарича един от 100-те най-добри филма за последните 80 години, а след това през юни 2011 г. го обявява за най-добрия анимационен филм от „25-те най-добри анимационни филма за всички времена“.<ref>[https://web.archive.org/web/20111022155831/http://entertainment.time.com/2011/06/23/the-25-all-time-best-animated-films/slide/pinocchio-1940-2/ Corliss, Richard (June 21, 2011). "Pinocchio | The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> Филмовият критик Роджър Ебърт го добавя в своя списък „Велики филм“ и пише, че филмът „не е просто измислена басня или глупава приказка, а разказ с дълбоки архетипни отзвуци“.<ref>[https://www.rogerebert.com/reviews/great-movie-pinocchio-1940 Ebert, Roger (November 22, 1998). "Pinocchio movie review". RogerEbert.com.]</ref> През юни 2008 г. ''Пинокио'' е признат за втория най-добър филм в анимационния жанр след ''Снежанка и седемте джуджета'' в [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10]] на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]].<ref>[https://www.afi.com/afis-10-top-10/ "AFI's 10 Top 10". American Film Institute. June 17, 2008.]</ref> Филмът е номиниран в [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100 години... 100 филма]]<ref>[https://web.archive.org/web/20170326155425/http://www.afi.com/Docs/100years/Movies_ballot_06.pdf "Movies_Ballot_06" (PDF).]</ref> и получава допълнителни номинации в списъците [[100 години Американски филмов институт... 100 тръпки|100 години... 100 тръпки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20160305042844/http://www.listology.com/guardianryoga/list/400-nominees-afis-100-years-100-thrills "400 Nominees for AFI's 100 Years... 100 Thrills". Listology.]</ref> и [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи|100 години... 100 герои и злодеи]] (Стромболи в категорията злодеи).<ref>[https://web.archive.org/web/20170623094143/http://www.afi.com/Docs/100years/handv400.pdf "AFI'S 100 Years...100 Heroes and Villains" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Песента ''When You Wish Upon A Star'' се класира на 7-мо място в списъка на АФИ ''100 години...100 песни'',<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-100-songs/ "AFI's 100 YEARS...100 SONGS". American Film Institute. June 22, 2004.]</ref> а филмът се нарежда на 38-мо място в списъка ''100 години... 100 наздравици''.<ref>[https://web.archive.org/web/20180612140706/http://www.afi.com/Docs/100years/cheers300.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Cheers" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Цитатът „Лъжата продължава да расте и расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носът на лицето ти“ е номиниран в списъка ''100 години... 100 филмови цитата'',<ref>[https://web.archive.org/web/20190412113016/http://www.afi.com/Docs/100years/quotes400.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Movie Quotes" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref>филмът получава допълнителна номинация в списъка на ''най-велики мюзикъли''.<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-of-musicals/ "AFI's 100 YEARS OF MUSICALS". American Film Institute. September 3, 2006.]</ref> На 29 юни 2018 г. ''Пинокио'' е обявен за 13-ия най-добър анимационен филм на Дисни от IGN.<ref>[https://www.ign.com/articles/2019/03/26/the-25-best-disney-animated-movies "The 25 Best Disney Animated Movies". IGN.]</ref> == Наследство == [[File:Pinokio magic kingdom.jpg|thumb|right|Джепето, основно анимиран от Арт Бабит, и Пинокио в Magic Kingdom.]] [[File:Pinocchio's village.jpg|thumb|right|Селото на Пиноки в [[Дисниленд]], вдъхновено от картините на Густав Тенгрен.]] Фигаро, раздразнителното и ревниво коте, основно анимиран от Ерик Ларсън, е описан като „хит сред публиката“, което довежда до появата му в няколко последващи късометражни филма на Дисни през 1940 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=fXoMBgAAQBAJ&pg=PA134&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Max Cryer (February 1, 2015). The Cat's Out of the Bag: Truth and lies about cats. Exisle Publishing. pp. 134–. ISBN 978-1-77559-207-5.]</ref> Маскирани артисти се превъплъщават в героите от филма в парковете на Дисни.<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дръзкото пътешествие на Пинокио е популярно пътуване в оригиналния Дисниленд,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дисниленд в Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20080819051421/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_pinocchio.html "Tokyo Disney Resort". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и Дисниленд в Париж.<ref>[https://www.disneylandparis.com/en-gb/attractions/disneyland-park/les-voyages-de-pinocchio/ "Disneyland Paris Rides | Les Voyages de Pinocchio". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Селската къща на Пинокио е ресторант за бързо обслужване в [[Дисни Уърлд]], в който се сервира пица и макарони със сирене.<ref>[https://www.disneyworld.eu/dining/magic-kingdom/pinocchio-village-haus/ "Pinocchio Village Haus | Walt Disney World Resort". Disneyworld.disney.go.com. Retrieved February 4, 2014.]</ref> „Дисни на лед“ с Пинокио в главната роля има международно турне от 1987 до 1992 г.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> По-кратка версия на историята е представена и в текущата продукция на „Дисни на лед“ - „Сто години магия“.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> Освен игрите [[Sega Mega Drive|Sega Genesis/Mega Drive]], Game Boy и SNES, базирани на анимационния филм, Джепето и Пинокио също се появяват като герои в играта ''Kingdom Hearts''.<ref>[https://www.amazon.co.uk/Disneys-Pinocchio-Mega-Drive/dp/B00004TMV9 "Disney's Pinocchio (Mega Drive): Amazon.co.uk: PC & Video Games". Amazon.co.uk.]</ref> Търбухът на Монстро също е представен като един от световете.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Джимини Крикет също се появява, водейки дневник за напредъка на играта в ''Kingdom Hearts'', ''Kingdom Hearts: Chain of Memories'' и ''Kingdom Hearts II''.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Родният свят на Пинокио се появява в играта ''Kingdom Hearts 3D: Dream Drop Distance'', под името ''Prankster's Paradise'', а също и героите Пинокио, Джимини Крикет, Джепето, Клео, Монстро и Синята фея.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Prankster%27s_Paradise_%28Riku%29 "Prankster's Paradise (Riku) - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> === Отменено продължение === В средата на 2000-те години Диснитуун Студиос започва разработката на продължението на ''Пинокио''. Робърт Рийс е съавтор на сценария на филма, който вижда Пинокио на „странно пътешествие“ в името на нещо скъпо за него. „Това е история, която кара Пинокио да се запита защо понякога животът изглежда несправедлив“, казва Рийс.<ref>[https://animatedviews.com/2013/from-snow-queen-to-pinocchio-ii-robert-reeces-animated-adventures-in-screenwriting/ Armstrong, Josh (April 22, 2013). "From Snow Queen to Pinocchio II: Robert Reece's animated adventures in screenwriting". Animated Views.]</ref> [[Джон Ласитър]] отменя ''Пинокио II'' скоро след като е назначен за главен творчески директор на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20170801043607/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneytoon-studios-to-be-restructured-and-will-operate-as-a-separate-unit-within-walt-disney-animation-studios-58278982.html "DisneyToon Studios to be Restructured and Will Operate as a Separate Unit Within Walt Disney Animation Studios" (Press release). Walt Disney Studios. June 22, 2007.]</ref> === Игрална адаптация === {{Основна|Пинокио (филм, 2022){{!}}Пинокио}} През 1985 г. [[Джим Хенсън]] и режисьорът Стив Барън се обръщат към [[Уолт Дисни Пикчърс]] с идеята за игрална версия на ''Пинокио'', но компанията отхвърля проекта.<ref>[https://www.nytimes.com/1996/08/04/movies/geppetto-s-child-despite-the-high-tech-hardware.html Reif, Rita (August 4, 1996). "Geppetto's Child, Despite the High-Tech Hardware (Published 1996)". The New York Times.]</ref> Барън все пак успява да направи ''Приключенията на Пинокио'' (1996), разпространяван от New Line Cinema.<ref>[https://www.commonsensemedia.org/movie-reviews/the-adventures-of-pinocchio "The Adventures of Pinocchio". Common Sense Media.]</ref> През април 2015 г. е обявено, че Дисни разработва [[Списък на игралните римейкове на анимационните филми на Дисни|игрална адаптация]] на ''Пинокио'', като Питър Хеджис е нает за сценарист.<ref>[https://deadline.com/2015/04/pinocchio-inspired-live-action-film-being-developed-at-disney-1201406564/ Fleming, Mike Jr. (April 8, 2015). "'Pinocchio'-Inspired Live-Action Pic in the Works at Disney". Deadline Hollywood.]</ref><ref>[https://variety.com/2015/film/news/pinocchio-live-action-movie-disney-1201468686/ McNary, Dave (April 8, 2015). "Disney Developing Live-Action 'Pinocchio' Movie". Variety.]</ref> През май 2017 г. [[Сам Мендес]] започва преговори за режисиране на филма, като Крис Уейц е сценарист и продуцент<ref>[https://deadline.com/2017/05/sam-mendes-disney-live-action-pinocchio-1202100024/ Busch, Anita (May 22, 2017). "Sam Mendes in Early Talks To Direct Disney's Live-Action 'Pinocchio'". Deadline Hollywood.]</ref> През ноември Мендес се оттегля като режисьор.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sam-mendes-exits-disneys-live-action-pinocchio-1057750|title=Sam Mendes Exits Disney's Live-Action 'Pinocchio'|work=The Hollywood Reporter|last=Galuppo|first=Mia|date=November 13, 2017}}</ref> До февруари 2018 г. Пол Кинг е обявен за режисьор на филма, като Андрю Милано е копродуцент с Уейц, а Джак Торн пренаписва сценария.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/paddington-director-paul-king-direct-live-action-pinocchio-disney-1086772|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Enlists 'Paddington' Director|work=The Hollywood Reporter|last=Kit|first=Borys|date=February 20, 2018}}</ref> Обявено е, че записите на филма ще започнат през 2019 г. в [[Англия]] и [[Италия]].<ref>{{cite web|url=https://lrmonline.com/news/disneys-live-action-pinocchio-writer-chris-weitz-says-theyre-still-developing-the-script-exclusive/|title=Disney's Live-Action Pinocchio Writer Chris Weitz Says They're Still Developing The Script (Exclusive)|website=LRM Online|last=Medina|first=Joseph Jammer|date=August 21, 2018|access-date=August 21, 2018}}</ref> От ноември 2018 г. [[Том Ханкс]] започна преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://ew.com/movies/2018/11/29/tom-hanks-geppetto-pinocchio/|title=Tom Hanks in early talks to play Geppetto in Disney's live-action Pinocchio|work=Entertainment Weekly|last=Coggan|first=Devan|date=November 29, 2018|access-date=December 1, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://collider.com/tom-hanks-pinocchio-geppetto/|title=Exclusive: Tom Hanks Eyed to Play Geppetto in Disney's 'Pinocchio' Movie|website=[[Collider (website)|Collider]]|date=November 29, 2018}}</ref> През януари 2019 г. Кинг се оттегля като режисьор поради лични причини.<ref>{{cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/01/13/disney-live-action-pinocchio-loses-paddington-director-paul-king/|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Reportedly Loses 'Paddington' Director|website=Comicbook|date=January 13, 2019|access-date=January 15, 2019}}</ref> През октомври 2019 г. [[Робърт Земекис]] започва преговори за режисьор на проекта със сценарий, написан съвместно от Кинг, Уейц и Саймън Фарнаби. Уейц и Милано отново са потвърдени като продуценти.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2019/film/news/robert-zemeckis-pinocchio-disney-1203246886/|title=Robert Zemeckis in Talks to Direct Live-Action 'Pinocchio' for Disney (EXCLUSIVE)|work=Variety|date=October 18, 2019}}</ref> През същия месец е съобщено, че поради по-слабите от очакваните приходи от боксофиса на ''[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]'' и ''[[Господарка на злото 2|Господарка на злото II]]'', Дисни обмисля да пусне филма чрез своята стрийминг платформа [[Дисни+]]. През януари 2020 г. е обявено, че Земекис официално се е присъединил към проекта като режисьор, със сценарий, написан съвместно с Уейц, а Джак Рапке и Джаки Ливайн ще са изпълнителни продуценти и че филмът все пак ще получи кино премиера.<ref>{{cite news|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Robert Zemeckis Closes Deal To Direct & Co-Write Disney's Live-Action 'Pinocchio'|url=https://deadline.com/2020/01/pinocchio-robert-zemeckis-to-direct-1202840440/|work=Deadline Hollywood|date=January 24, 2020}}</ref> През август 2020 г. Том Ханкс, постоянен сътрудник на Земекис, отново започва в преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2020/08/tom-hanks-geppetto-pinocchio-movie-robert-zemeckis-disney-1202998669/|title=Disney Eyeing Tom Hanks To Play Geppetto In Robert Zemeckis' 'Pinocchio'|work=Deadline Hollywood|last=Kroll|first=Justin|date=August 5, 2020|access-date=August 5, 2020}}</ref> През декември 2020 г. е обявено официалното пускане на Пинокио в Дисни+ и че е подписан договор за ролята на Джепето между Ханкс и Дисни.<ref>{{cite web|title='Pinocchio' With Tom Hanks, 'Peter Pan and Wendy' to Skip Theaters for Disney Plus|url=https://variety.com/2020/film/news/pinocchio-disney-plus-debut-1234850503/|work=Variety|last=Rubin|first=Rebecca|date=December 10, 2020|access-date=December 10, 2020}}</ref> Филмът ще включва класически песни от оригинала и нови, написани от [[Алън Силвестри]] и Глен Балард. През януари 2021 г. Оакс Фигли и [[Люк Евънс]] започват ранни преговори, за да изиграят ролите на Пакси Пурата и Кочияша съответно.<ref>{{cite web|title='Beauty And The Beast' Star Luke Evans Joins Disney's Tom Hanks 'Pinocchio' Movie|url=https://deadline.com/2021/01/pinocchio-disney-movie-luke-evans-joins-cast-1234680924/|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> През следващия месец Евънс потвърждава участието си във филма.<ref>{{cite web|title=Luke Evans on 'The Pembrokeshire Murders' and Why Disney's 'Pinocchio' Remake Will Be Unique|url=https://collider.com/luke-evans-interview-pembrokeshire-murders-pinocchio-gaston-spinoff/|work=Collider|last=Radish|first=Christina|date=February 16, 2021|access-date=March 5, 2021}}</ref> През март 2021 г. Бенджамин Евън Ейнсуърт, [[Джоузеф Гордън-Левит]], Синтия Ериво, Кийгън-Майкъл Кей и Лорейн Брако се присъединяват към актьорския състав съответно като Пинокио, Джимини Крикет, Синята фея, Честния Джон и нов герой на име София Чайката.<ref>{{cite web|title=Cynthia Erivo to Play Blue Fairy in Robert Zemeckis' 'Pinocchio' (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/cynthia-erivo-blue-fairy-robert-zemeckis-pinocchio/|work=[[TheWrap]]|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1165291-pinocchio-erivo-gordon-levitt-more-join-disneys-live-action-film|work=Comingsoon.net|last=Dela Paz|first=Maggie|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> Официалните снимки на филма започват на 17 март 2021 г.<ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://ew.com/movies/disney-pinocchio-remake-cast-gallery/?|work=Entertainment Weekly|last=Aquilina|first=Tyler|quote=After an unusually long and bumpy road to the screen, production is finally underway on Disney's live-action remake of the animated classic Pinocchio.|date=March 17, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> Премиерата на филма е насрочена за 8 септември 2022 г. по стрийминг платформата Дисни+.<ref>{{cite web|title='Pinocchio': Robert Zemeckis' Live-Action Remake Gets Disney+ Premiere Date, Teaser Trailer|url=https://deadline.com/2022/05/pinocchio-robert-zemeckis-live-action-remake-premiere-date-disney-plus-teaser-trailer-1235035761/|work=Deadline Hollywood|last=Petski|first=Denise|date=May 31, 2022|access-date=May 31, 2022}}</ref> === В други медии === В комикса ''Silly Symphony Sunday'' се публикува адаптация на ''Пинокио'' от 24 декември 1939 г. до 7 април 1940 г. Поредицата е написана от Мерил Де Марис и нарисувана от Ханк Портър.<ref name=IDW-v3>{{cite book |last1=Karp |first1=Hubie |last2=Grant |first2=Bob |last3=De Maris |first3=Merrill |last4=Taliaferro |first4=Al |last5=Porter |first5=Hank |title=Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 3 |date=2018 |publisher=IDW Publishing |location=San Diego |isbn=978-1631409882}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Пинокио | Вилимир Стойнев |- | Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Джепето | [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Стромболи | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Почтения Джон | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Феята | [[Стефани Рачева]] |- | Пакси Пурата | Георги Стефанов |- | Кочияш | Георги Георгиев |- | Александър | Венелин Маринов |} ; Песни {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Падне ли звезда в нощта<br>Падне ли звезда в нощта (финал) || [[Орлин Горанов]] |- | Дървено момченце<br>Музикална кутия || [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Подсвирни ми || Орлин Горанов<br>Вилимир Стойнев |- | Актьор ще съм велик || [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Не ме държат конци || Вилимир Стойнев<br>[[Йорданка Илова]]<br>Евгения Брайнова<br>Десислава Софранова |} ; Екип {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>Силвия Мюзик<br>([[2000]]) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йовкова |- | Превод | Христо Христов |- | Адаптация | Веселина Пършорова<br>Наталия Пенева |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески колсутанти | Михал Войнаровски<br>Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1504|Пинокио}} * {{imdb title|0032910|Пинокио}} * {{Amg movie|38183|Пинокио}} * [http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] 2ib52r7brpbaaj492suoojs8dp1v4gb 11464666 11464341 2022-07-20T11:15:14Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пинокио | име_оригинал = Pinocchio | картинка = Pinocchio title card.png | описание = | режисьори = Бен Шарпстийн<br>Хамилтън Лъск<br>Бил Робъртс<br>Норм Фъргюсън<br>Джак Кини<br>Уилфред Джаксън<br>Торнтън Хий | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сийрс<br>Ото Ингландър<br>Уеб Смит<br>Уилям Котрел<br>Джоузеф Сабо<br>Ердман Пенер<br>Аурелиус Баталия | базиран на = ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]] | актьори = Клиф Едуардс<br>Дик Джоунс<br>Кристиан Руб<br>Уолтър Катлет<br>Чарлз Джудълс<br>Евелин Венабъл<br>Франки Даро | музика = Лей Харлин<br>Пол Дж. Смит | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера = 7 февруари 1940 г. (Center Theatre)<br>[[23 февруари]] 1940 г. ([[САЩ]])<ref>{{cite web | url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=5131 | title=Pinocchio: Detail View | publisher=American Film Institute | accessdate=12 април 2014}}</ref> | времетраене = 88 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $ 2,6 млн.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> | приходи = $ 164 млн. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0032910 | уебсайт = }} '''''Пинокио''''' ({{lang|en|Pinocchio}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1940]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|вторият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни, направен след първия успешен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937). Историята разказва за стария италиански [[дърворезба]]р Джепето, който прави дрвена кукла, на която дава името [[Пинокио]]. На Пинокио е вдъхнат живот от Синя фея, която му казва, че може да се превърна в истинско момче, ако докаже, че е „смел, честен и безкористен“. Усилията на Пинокио да стане истинско момче включват срещи с множество неприятни герои. Ключовият герой Джимини Крикет е базиран на 100-годишен „мъдър, стар“ говорещ щурец от оригиналната история,<ref>Green, Stanley (1999). Hollywood Musicals Year by Year (2nd ed.). Hal Leonard Corporation. p. 91. ISBN 0-634-00765-3.</ref> който се превръща в „съвестта“ на Пинокио. Филмът е адаптиран от няколко [[сториборд]] артисти по книгата на Колоди. Главни режисьори на продукцията са Бен Шарпстийн и Хамилтън Лъск, а сцените са режисирани от Бил Робъртс, Норм Фъргюсън, Джак Кини, Уилфред Джаксън и Торнтън Хий. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, придавайки реалистично движение на превозни средства, машини и природни елементи като дъжд, светкавици, дим, сенки и вода. Премиерата на филма е на 23 февруари 1940 г. Въпреки че става първият анимационен филм, спечелил награда на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] — спечелвайки две за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен за ''When You Wish Upon a Star'' — първоначално е боксофис бомба{{efn|Боксофис бомба или провал в боксофиса е филм, който е нерентабилен или считан за крайно неуспешен по време на излъчването си по кината. Въпреки че всеки филм, за който производствените, маркетинговите и дистрибуторските разходи заедно надвишават приходите след пускане, технически е „бомба“. Терминът се използва по-често за големи студийни издания, които са дългоочаквани, широко рекламирани и скъпи за производство, които в крайна сметка са се провалили комерсиално.<ref>{{cite web|url=http://www.filmsite.org/greatestflops.html |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops |publisher=Filmsite.org |access-date=2013-03-06}}</ref><ref name="cnbc.com">{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2012/03/20/The-15-Biggest-Box-Office-Bombs.html |title=The 15 Biggest Box Office Bombs |publisher=CNBC.com |date=2010-08-23 |access-date=2013-03-06}}</ref>}}, главно поради [[Втората световна война]], която се отразява върху европейските и азиатските пазари отвъд океана. В крайна сметка филмът печели при преиздаването си през 1945 г. и се смята за един от най-добрите анимационни филми, правени някога, със 100% рейтинг на уебсайта [[Rotten Tomatoes]]. Филмът и героите все още са преобладаващи в популярната култура, представяйки се в различни паркове на Дисни и в други форми на забавление. През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като се смята за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> През април 2015 г. официално започва разработката на [[Пинокио (филм, 2022)|игрална адаптация]], като началото на снимачният процес е даден през март 2021 г. Предвижда се да бъде пуснат в стрийминг платформата [[Дисни+]] на 8 септември 2022 г. == Сюжет == {{сюжет}} Една вечер щурче на име Джимини попада в къщата на майстора-дърводелец Джепето, който живее заедно със своето коте Фигаро и златната рибка Клео. Джепето е направил дървена кукла и я кръщава Пинокио. Когато се приготвя да си ляга, майсторът вижда падаща звезда и си пожелава неговото творение да стане истинско момче. Докато спи, идва добрата Синя фея, която съживява дървеното момче. Феята обещава на Пинокио, че ако върши добро, ще се превърне в истинско момче, но за да стане това трябва да се научи да разпознава добро от зло, като слуша своята съвест. Дървената кукла не знае какво е съвест и щурецът Джимини приема предложението на феята да следва Пинокио, да действа като негова „съвест“ и да му помага в нужда. Джепето се събужда и вижда, че неговото желание се е изпълнило. След радостни танци Пинокио ляга, защото утре трябва да отиде на училище. [[Файл:Pinocchio 1940.jpg|мини|ляво|Образа на Пинокио според филма.]] Сутринта майсторът изпраща своя необикновен син да се учи. По пътя Пинокио среща двама мошеника Почтеният Джон и Гидиан, които предлагат на чудното момче да остави училището и да стане актьор в театъра, където го очаква слава. Тайният план на двамата е да продадат живата дървена кукла на Стромболи – алчен директор на куклен театър. Въпреки опитите на своята съвест – Джимини да го спре, Пинокио тръгва с мошениците. Стромболи представя своето неповторимо шоу. Пинокио си появява на сцената и макар малко непохватно, чрез песни и танци, изпълнява представление, от което заваляват пари. Джимини вижда успеха на Пинокио и се отдалечава от момчето, което изглежда вече няма нужда от съвест. През това време Джепето, притеснен от отсъствието на сина си, броди в нощта, за да го намери. Пинокио е държан в клетка от алчния Стромболи. Дървеното момче вика за помощ Джимини, който се отзовава, но е непосилен да отключи кафеза. Появява се добрата фея, която пита нещастното момче как се е озовал в това положение. При всяка лъжа носа на Пинокио расте. Феята прощава лъжите на детето, но предупреждава, че за последен път му помага. Почтеният Джон и Гидиан в това време празнуват в кръчма със спечелените от Стромболи пари. Кочияшът на тяхната маса им предлага голяма сума пари, за да му докарат глупави хлапаци – нехранимайковците които не ходят на училище – за да ги откарва на Острова на удоволствията. Двамата мошеници вземат, за жертва Пинокио, запътил се към дома, като го убеждават този път, че е болен и има нужда от почивка – на Острова на удоволствията. [[Файл:J Worthington Foulfellow and Gideon in Disney's Pinocchio.png|мини|дясно|Мошениците Почтеният Джон и Гидиан]] Множество палави деца са откарани на горепосочения остров, чрез ферибот, водени от Кочияша. Там те са свободни да вършат своите пакости, без надзора на родител или учител. Пинокио се запознава с един от хулиганите Пакси Пурата, който го учи да пие, пуши и играе билярд. Докато двамата се наслаждават на свободията неочаквано почват да им изникват магарешки уши. Оказва се че всички деца на острова се превръщат в магарета, заради позволените им безчинства и Кочияшът се възползва от това, като ги затваря в клетки и ги кара да работят в солните мини. Джимини и Пинокио скачат от една висока скала и се спасяват от злощастното място. Връщат се у дом, но там няма никой. Бял гълъб им донася писмо, от което разбират, че Джапето е погълнат от гигантски кит на име Монстро и сега живее жив в корема на морското чудовище. Двамата се впускат във водите на океана и след известно търсене намира Монстро, лежащ на океанското дъно. Джапето, заедно с Фигаро и Клео, седи в стар кораб, погълнат от кита, тъгуващ за изгубения си син. Монстро отваря уста, поглъща малкия Пинокио и той се озовава при Джапето. Всички отново са заедно. Дървеното момче измисля план как да се измъкнат от кита. Той и баща му събират съчки и ги запалват. От дима морското чудовище се раздразва и изкихва, изхвърляйки погълнатите в открити води. Пинокио и Джапето се опитват с помощта на дървен сал да се отдалечат от ядосания Монстро. Куклата от дърво жертва живота си за да спаси своя баща. Джапето полага безжизнения си син на леглото. Понеже дървената кукла е доказала, че може да върши добрини, тя оживява и се превръща в истинско момче. Всички започват да пеят и танцуват, а Джимини получава медал за съвест от чисто злато. {{Сюжет-край}} == Актьори == * Дик Джоунс – ''[[Пинокио]]'' * Клиф Едуардс – ''Джимини Крикет'' * Кристиан Руб – ''Джепето'' * Клерънс Наш – ''Фигаро'' * Уолтър Катлет – ''Почтения Джон'' * Чарлз Джуделс – ''Стромболи'' и ''Кочияш'' * Евелин Венабъл – ''Синята фея'' * Франки Даро – ''Пакси Пурата'' * Стюарт Бушанан – ''Пекар'' * Туръл Равенскрофт – ''Монстро'' (Всички гласове са некредитирани, както е практиката по това време за много анимационни филми.) == Продукция == === Развитие на историята === През септември 1937 г., по време на продукцията на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', аниматорът Норман Фъргюсън представя на [[Уолт Дисни]] преведена версия на италианския детски роман на [[Карло Колоди]] от 1883 г. ''[[Приключенията на Пинокио]]''. След като прочете книгата, „Уолт бе завладян от ентусиазъм“, както по-късно си спомня Фъргюсън. След това Дисни поръчва на сториборд артиста Бианка Маджоли да напише нова схема на историята, но след като я прочита, той чувства, че адаптацията ѝ е твърде вярна.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> По план ''Пинокио'' трябва да бъде третият филм на студиото след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''. Въпреки това, поради трудности с ''Бамби'' (адаптиране на историята и реалистично анимиране на животните), Дисни обявява, че ''Бамби'' ще бъде отложен, докато продължава напред производственият процес на ''Пинокио''. Бен Шарпстийн е назначен да наблюдава продукцията, а на Джак Кини е поверена режисурата.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Писане и дизайн === За разлика от ''Снежанка'', която е кратка история, върху която сценаристите можеха да експериментират и да разширяват, ''Пинокио'' е базиран на роман с много фиксирана, макар и епизодична история. Ето защо историята преминава през драстични промени, преди да достигне окончателния си завършек.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA No Strings Attached: The Making of Pinocchio (Media notes). Walt Disney Studios Home Entertainment. 2009.]</ref> В оригиналния роман Пинокио е студен, груб и неблагодарен нахалник, който често отблъсква съчувствието и научава уроците си само по трудния начин.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Сценаристите решават да модернизират героя и да го изобразят подобно на куклата манекен Чарли Маккарти на Едгар Берген,<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> но също толкова буен като куклата в книгата. Историята се разработва в ранните етапи на анимацията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> {{multiple image |direction = horizontal |align = right |footer = Ранните сцени, анимирани от Оли Джонстън и Франк Томас, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с върха и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> |image1 = OLLIE1989.jpg |width1 = 154 |alt1 = |caption1 = Оли Джонстън |image2 =FrankThomas1974.jpg |width2 = 168 |alt2 = |caption2 = Франк Томас }} Ранните сцени, анимирани от Франк Томас и Оли Джонстън, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с връх и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Уолт Дисни обаче не е впечатлен от работата по филма. Той чувства, че никой не може наистина да симпатизира на такъв герой и призова за незабавно спиране на продукцията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Фред Мур леко преработва героя, за да го направи по-привлекателен, но дизайнът все още запазва усещането за дърво.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Младият и бъдещ аниматор Милт Кал смята, че Томас, Джонстън и Мур са „доста обсебени от идеята това момче да е дървена кукла“ и смята, че трябва „да забравят, че е кукла и да си вземат сладко малко момче; винаги можете нарисувайте момче и след това го направите дървена кукла“. Ко-режисьорът Хамилтън Лъск предлага на Кал да демонстрира своите вярвания, като анимира тестова сцена.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> Кал показва на Дисни своята разработка, в която Пинокио е под водата и търси баща си.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> В тестовата сцена Кал преосмисля героя, като го прави да изглежда по-скоро като истинско момче, с детска тиролска шапка и с ръкавици върху ръцете като на [[Мики Маус]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Единствените части на Пинокио, които все още приличат в по-голяма или по-малка степен на дървена кукла, са ръцете, краката и малкият дървен нос. Дисни е впечатлен от сцената на Кал и веднага призовава сценаристите и художниците да превърнат Пинокио в по-невинна, наивна, донякъде свенлива личност, която отразява дизайна на Кал.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Дисни обаче открива, че новият Пинокио е твърде безпомощен и много често е подвеждан от герои измамници. Ето защо през лятото на 1938 г. Дисни и неговият екип вплитат в историята щуреца. Първоначално говорещият щурец е само второстепенен персонаж, който Пинокио внезапно убива с чук и който по-късно се връща като призрак. Дисни нарича щуреца Джимини и го превръща в герой, който ще се опита да насочва Пинокио към правилните решения.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> След като героят е разработен, той е изобразен като реалистичен щурец с назъбени крака и развяващи се антени, но Дисни иска нещо по-симпатично. Уорд Кимбъл е прекарал няколко месеца в анимиране на две сцени – музикален номер за ядене на супа и построяване на леглото – в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', които са премахнати от филма поради забавянето на историята. Кимбъл е на път да напусне, докато Дисни го възнаграждава за работата му, като го повишава до главен аниматор на Джимини Крикет.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> След това Кимбъл създава дизайна на Джимини Крикет, когото описва като малко човече с яйцевидна глава и без уши.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джимини „е щурец, защото ние го наричаме щурец“, шегува се по-късно Кимбъл.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Кастинг === [[File:Jackie Kelk Dick Jones Henry Aldrich circa 1943 1944.JPG|thumb|left|Дики Джонс (вдясно, като възрастен) озвучава Пинокио във филма.]] Поради огромния успех на филма ''Снежанка и седемте джуджета'', Уолт Дисни иска повече известни гласове за ''Пинокио'', като това отбеляза първия път, когато в анимационен филм се използват гласове на знаменитости.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Дисни избира популярния певец Клиф Едуардс, известен също като Укулеле Айк, да озвучи Джимини Крикет.<ref>[https://www.allmusic.com/artist/cliff-ukelele-ike-edwards-mn0000153869/biography Ruhlmann, William. "Cliff "Ukelele [sic] Ike" Edwards | Biography". AllMusic.]</ref> Дисни отхвърля идеята възрастен да озвучава Пинокио и настоява героят да бъде озвучен от истинско дете. Той избира 11-годишния Дики Джоунс, който преди това участва във филма на [[Франк Капра]] ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]''.<ref>[https://www.cbsnews.com/news/almanac-pinocchio/ "Almanac: "Pinocchio"". CBS News. February 23, 1940.]</ref> Той също така избира Франки Даро като Пакси Пурата, Уолтър Катлет като лисицата Почтения Джон, Евелин Венабъл като Синята фея, Чарлз Джуделс като злодея Стромболи и Кочияша и Кристиан Руб като Джепето, чийто дизайн е дори карикатура на Руб.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Друг нает актьор е [[Мел Бланк]], известен с озвучаването на много от героите от късометражните филми на [[Уорнър Брос]]. Блан е нает да озвучи котката Гидиън. Въпреки това, в крайна сметка е решено, че Гидиън ще бъде ням, така че целият записан диалог на Блан впоследствие е изтрит с изключение на хълцането, което се чува три пъти в готовия филм.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA The Making of Pinocchio: No Strings Attached]</ref> === Анимиране === {{multiple image |direction = vertical |align = right |width = 200 |footer = |image1 =Jiminy Cricket.png |alt1 = |caption1 =Джимини Крикет |image2 =Stromboli in Walt Disney's Pinocchio.png |alt2 = |caption2 =Стромболи, основно анимиран от Бил Титла }} Анимацията по филма започва през януари 1938 г., но работата е прекратена, тъй като сценаристите се опитват да преработят структурата на историята във филма. Въпреки това, анимацията на поддържащите герои във филма започва през април 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимирането не се възобновява до септември.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> По време на продукцията на филма художникът Джо Грант сформира отдел за модели на герои, който ще отговаря за изграждането на триизмерни глинени модели на героите във филма, известни като макети. След това тези модели са дадени на персонала, за да наблюдават как трябва да бъде нарисуван герой от даден ъгъл, желан от художниците.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Създателите на моделите построяват и работещи модели на сложните часовници с кукувица на Джепето, проектирани от Албърт Хъртър, както и циганската каруца и дървена клетка на Стромболи, както и каретата на кочияша. Въпреки това, поради трудността при анимирането на реалистично движещо се превозно средство, художниците заснемат макетите на каретата върху миниатюрен декор, използвайки анимация със стоп движение. След това всеки кадър от анимацията е прехвърлен върху анимационни клетки с помощта на ранна версия на [[Ксерокс]]. След това клетките са нарисувани на гърба и наслагани върху фоновите изображения с клетките на героите, за да се създаде завършеният кадър. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, водени от Джошуа Мидор. За разлика от аниматорите на герои, които се концентрират върху играта на героите, аниматорите на ефекти създават всичко, което се движи, различно от героите. Това включва превозни средства, машини и природни ефекти като дъжд, светкавица, сняг, дим, сенки и вода, както и фентъзи или научно-фантастични ефекти като тези на Феята от ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953). Влиятелният абстрактен аниматор Оскар Фишингер, който работи основно върху ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', допринася за анимацията на ефектите на пръчката на Синята фея.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xuFPa4oL26oC&pg=PA84&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Moritz, William (2004). Optical Poetry: The Life and Work of Oskar Fischinger. Indiana University Press. ISBN 0-253-34348-8.]</ref> Аниматорът на ефектите Санди Стротър води дневник за целогодишната си анимация по водните ефекти, която включва пръски, вълнички, мехурчета, вълни и илюзията, че си под водата. За да помогнат за придаването на дълбочина на океана, аниматорите поставят повече детайли във вълните на водната повърхност на преден план и добавят по-малко детайли на заден план. Благодарение на различните техники ''Пинокио'' е един от първите анимационни филми с високо реалистични анимационни ефекти. Оли Джонстън отбеляза: „Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, правени някога от студиото, както каза Франк Томас, „Водата изглежда толкова истинска, че човек може да се удави в нея“.<ref>[http://greganimationart.blogspot.com/2016/03/original-courvoisier-production-cel.html Shadowline2000 (March 26, 2016). "Animation Collection: Original Courvoisier Production Cel Setup of Pinocchio, Geppetto, Figaro, Cleo, and Water Effects Cels from "Pinocchio," 1940". Animation Collection.]</ref> == Музика == Песните в ''Пинокио'' са композирани от Лий Харлайн с текст на Нед Уошингтън. Харлайн и Пол Джей Смит композират музикалната партитура.<ref name="allmusic1">{{cite web|url=https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 |title=Pinocchio [RCA&#93; - Original Soundtrack &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards |website=AllMusic |access-date=February 4, 2014}}</ref> Музиката в сцените, в които Монстро преследва героите в морските дълбини, е оркестрирана от Лео Арно, композитор на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Саундтракът е издаден за първи път на 9 февруари 1940 г.<ref>[https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 "Pinocchio [RCA] - Original Soundtrack | Songs, Reviews, Credits, Awards". AllMusic.]</ref> Песента на Джимини Крикет, ''When You Wish Upon A Star'' („Падне ли звезда в нощта“), се превръща в голям хит и все още се свързва с филма, а по-късно като тематична песен на [[Уолт Дисни Къмпани]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Саундтракът печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> == Теми == [[File:Pinochio2 1940.jpg|thumb|left|Коментаторът Никълъс Самънд смята, че Пинокио е метафора за отглеждането на американските деца в средата на 20 век.]] М. Кийт Букър смята филма за най-истинския от анимационните филми на Дисни, въпреки тематичната му песен и магията, и отбелязва, че главният герой на филма трябва да работи, за да докаже своята стойност, което изглежда „по-подходящо с етоса на капитализма“, отколкото филми на Дисни.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Клаудия Мичъл и Жаклин Рийд-Уолш вярват, че главните герои от въжки пол във филми като ''Пинокио'' и ''Бамби'' (1942) са създадени целенасочено от Дисни, за да се харесат както на момчета, така и на момичета.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LLbZ8Q2PFb8C&pg=PA48&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Mitchell, Claudia; Reid-Walsh, Jacqueline (2008). Girl Culture: Studying girl culture : a readers' guide. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-33909-7.]</ref> Марк Пински казва, че това е „проста приказка за морал – предупредителна и схематична – идеална за морални инструкции, с изключение на някои от по-мрачните моменти“ и отбеляза, че филмът е любим на родителите на малки деца.<ref>Pinsky, Mark I. (2004). "4". The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-23467-6.</ref> Никълъс Самънд твърди, че филмът е „подходяща метафора за метафизиката на американското отглеждане на деца от средата на века“ и че филмът е „в крайна сметка една асимилаторска басня“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xlQZQOACowwC&pg=PA29&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Honeyman, Susan (2013). Consuming Agency in Fairy Tales, Childlore, and Folkliterature. Routledge. ISBN 978-1-136-60395-2.]</ref> За Самънд целта на ''Пинокио'' е да помогне да се предадат на децата „добродетелите на средната класа, на отложено удовлетворение, себеотричане, пестеливост и постоянство, натурализирани като опита на най-средния американец“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Авторът и илюстратор [[Морис Сендак]], който гледа филма по кината през 1940 г., го нарича по-добър от романа на Колоди в изобразяването на деца и израстване. „Пинокио във филма не е непокорната, нацупена, злобна, подла (макар и все още очарователна) марионетка, която Колоди е създал. Нито пък е вродено зло, обречено на бедствие. Той е по-скоро едновременно привлекателен и обичан. В това се крие триумфът на Дисни. Неговият Пинокио е палаво, невинно и много наивно малко дървено момче. Това, което прави безпокойството ни за съдбата му поносимо, е успокояващото усещане, че Пинокио е обичан заради самия него - а не заради това, което трябва да бъде. Дисни поправя една ужасна грешка. Пинокио, казва той, е добър; неговата „лошост“ е само въпрос на неопитност“, както и че „желанието на Пинокио да бъде истинско момче остава основната тема на филма, но „да се превърне в истинско момче" сега означава желанието да порасне, а не желанието да бъде добър“.<ref>[https://www.washingtonpost.com/archive/entertainment/books/1988/07/10/walt-disneys-triumph-the-art-of-pinocchio/0f669be4-d61c-4b71-9bc9-e58900c2aa54/ Sendak, Maurice (October 7, 1988). "Walt Disney's Triumph - The Art of Pinocchio". The Washington Post.]</ref> == Домашна употреба == На 16 юли 1985 г. е издаден на [[VHS]], бетамакс, CED и [[Laserdisc]] в Северна Америка за първи път като част от колекцията „Класиките на Уолт Дисни“, това е второто заглавие след ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'', който е издаден през декември 1984 г. ''Пинокио'' се превръща в най-продаваното заглавие за домашно видео на годината, продавайки 130-150 000 единици по 80 долара всяка.<ref>"Disney Vid Points 'Sword' At March Release Schedule". Variety. January 29, 1986. p. 10.</ref> Филмът е преиздаден на 14 октомври 1986 г., за да рекламира дебюта на домашното видео на ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]''. След това е издаден на VHS за първи път в Обединеното кралство през 1988 г.<ref>[https://www.chicagotribune.com/ct-xpm-1985-07-12-8502150370-story.html "Disney Releases 'Pinocchio' Video". Chicago Tribune.]</ref> Дигиталната реставрация, която е завършена за преиздаването по кината от 1992 г., е пусната на VHS и Laserdisc на 26 март 1993 г.,<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1993-03-19-9303200387-story.html Stevens, Mary (March 19, 1993). "'Pinocchio' Is The Winner by a Nose". Chicago Tribune.]</ref> последвана от четвъртото издание на VHS и първото издание на [[DVD]] по случай 60-ата годишнина на 25 октомври 1999 г.<ref>[https://www.amazon.com/Pinocchio-Gold-Classic-Collection-VHS/dp/B00001QGIQ "Pinocchio (Gold Classic Collection) [VHS]: Dickie Jones, Christian Rub, Mel Blanc, Don Brodie, Walter Catlett, Marion Darlington, Frankie Darro, Cliff Edwards, Charles Judels, Patricia Page, Evelyn Venable, Ben Sharpsteen, Bill Roberts, Hamilton Luske, Jack Kinney, Norman Ferguson, T. Hee, Wilfred Jackson, Aurelius Battaglia, Bill Peet: Movies & TV". Amazon.]</ref> Филмът е преиздаден на DVD и за последен път на VHS като част от колекцията „Златна класика на Уолт Дисни“ на 7 март 2000 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20180522180912/https://www.thefreelibrary.com/Imagination+for+a+Lifetime+--+Disney+Titles+All+the+Time%3B+Walt+Disney...-a058460870 "Imagination for a Lifetime -- Disney Titles All the Time; Walt Disney Home Video Debuts the "Gold Classic Collection"; An Animated Masterpiece Every Month in 2000" (Press release). Burbank, California: TheFreeLibrary.com. Business Wire. January 6, 2000.]</ref> Заедно с филма VHS изданието съдържа и документален филм за създаването на филма, докато DVD изданието - оригиналния кино трейлър на филма като допълнителен материал.<ref>[https://web.archive.org/web/20000815083022/http://disney.go.com/disneyvideos/disneygold/pin.html "Pinocchio — Disney Gold Collection". Archived from the original on August 15, 2000.]</ref> Изданието от „Златна класика на Дисни“ е върнато в [[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]] на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault". TheFreeLibrary.com (Press release). Walt Disney Press Release. PR Newswire. January 23, 2002.]</ref> Специално издание на VHS и DVD на филма е издадено в Обединеното кралство на 3 март 2003 г. Четвъртото издание на DVD и първото издание на [[Blu-ray]] (вторият Blu-ray в колекцията „Платинени издания на Уолт Дисни“) е пуснато на 10 март 2009 г. Подобно на Blu-ray изданието на ''Спящата красавица'' от 2008 г., Blu-ray пакетът ''Пинокио'' включва нова реставрация от Lowry Digital в Blu-ray комплект от два диска, с включена и бонус DVD версия на филма.<ref>[https://www.dvdempire.com/1433163/pinocchio-70th-anniversary-platinum-edition-movie.html "Pinocchio: 70th Anniversary - Platinum Edition (DVD 1940)". DVD Empire. Retrieved February 4, 2014.]</ref> Този комплект е изтеглен в Трезора на Дисни на 30 април 2011 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20120306082736/http://disneydvd.disney.go.com/pinocchio.html "Pinocchio | Disney Movies". Disneydvd.disney.go.com.]</ref> На 10 януари 2017 г. е издаден филмът в Digital HD като част от „Walt Disney Signature Collection“ и е последван от комбиниран комплект Blu-ray/DVD на 31 януари 2017 г.<ref>[https://insidethemagic.net/2016/11/d23-pinnochio-is-joining-the-walt-disney-signature-collection-on-january-10/ Knopp, JeniLynn (November 19, 2016). "D23: Pinocchio is joining the Walt Disney Signature Collection on January 10". Insidethemagic.net.]</ref><ref>[https://ohmy.disney.com/news/2016/11/19/breaking-pinocchio-joins-the-walt-disney-signature-collection/ "Breaking: Pinocchio To Join the Walt Disney Signature Collection". Ohmy.disney.com.]</ref> В България филмът е издаден на [[VHS]] от Александра Видео през 2000 г., а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+Филмс – едното (обикновено издание), съдържащо диск с филма, а другото - платинено издание (в два диска) – с филма и с допълнителни материали. == Прием == === Първоначално издание === Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' дава на филма пет от пет звезди, казвайки, че „''Пинокио'' най-после е тук, той е толкова добър, колкото се молехме да бъде – ако не и по-добър – толкова весела, умна и възхитителна фантазия, каквато всеки добре възпитан младеж или изтощен старец може да се надява да види“.<ref>[https://www.nytimes.com/1940/02/08/archives/the-screen-in-review-pinocchio-walt-disneys-longawaited-successor.html Nugent, Frank S. (February 8, 1940). "The Screen in Review; 'Pinocchio,' Walt Disney's Long-Awaited Successor to 'Snow White,' Has Its Premiere at the Center Theatre". The New York Times.]</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' дава положителна рецензия на филма, заявявайки: „По отношение на майсторството и деликатността на рисуването и оцветяването, в артикулацията на десетките герои, в по-голямото разнообразие и дълбочина на фотографските ефекти, той надминава високия стандарт на ''Снежанка и седемте джуджета''. Чарът, хуморът и любящата грижа, с която се отнася към своите неодушевени герои, го поставят на престижно място“.<ref>[http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,763260,00.html "Cinema: The New Pictures". Time.]</ref> ''[[Върайъти]] хвали анимацията като превъзхождаща ''Снежанка'', тъй като „е толкова добра, че анимационните герои носят на зрителя впечатление за реални лица и обстановка, а не за рисунки“. В обобщение списанието смята, че Пинокио „ще бъде съществено забавление за млади и стари, осигурявайки внимание чрез съвършенството си в анимацията и фотографските ефекти“.<ref>[https://archive.org/details/variety137-1940-01/page/n337/mode/2up "Film Reviews: Pinocchio". Variety. January 31, 1940. p. 14.]</ref> ''[[Холивуд Рипортър]]'' пише: „''Пинокио'' е забавление за всеки от всяка възраст. Филмът е толкова очарователен и възхитителен, че зрителят се натъжава, когато достигне финала. Тъй като сравненията ще бъдат неизбежни, може да се каже веднага, че, от техническа гледна точка, концепция и производство, този филм е безкрайно по-добър от ''Снежанка''“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/general-news/pinocchio-review-movie-1940-1278957/ "'Pinocchio' Screen Triumph; Walt Disney's Masterpiece". The Hollywood Reporter. January 30, 1940. p. 3.]</ref> Първоначално ''Пинокио'' няма успех в боксофиса.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Печалбата в боксофиса от първоначалното пускане на филма е както под безпрецедентния успех на ''Снежанка'', така и под очакванията на студиото.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> От отрицателните разходи от 2,6 милиона долара на филма – два пъти повече от цената на ''Снежанка''<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> – Дисни възстановява само 1 милион долара до края на 1940 г., като отчетите на студиото за окончателния първоначален боксофис на филма варират между 1,4 милиона и 1,9 милиона долара.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимационният историк Майкъл Бариер отбелязва, че ''Пинокио'' е възстановил пари от кинопрожекции за по-малко от един милион до септември 1940 г., а в първия си публичен годишен доклад [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] начислява загуба от 1 милион долара на филма.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Бариер допълва, че балансът на ''Пинокио'' от 1947 г. изброява общите приходи за студиото от 1 423 046,78 долара. Това се дължи основно на факта, че [[Втората световна война]] и нейните последици са отрязали европейските и азиатските пазари отвъд океана и са възпрепятствали международния успех на филма и други издания на Дисни в началото и средата на 1940 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джо Грант си спомня, че Уолт Дисни е бил „много, много депресиран“ от първоначалните печалби на ''Пинокио'' в боксофиса.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Дистрибуторът RKO регистрира загуба от 94 000 долара и от световните наеми в размер на 3 238 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 51–58.]</ref> === Отличия === Филмът е номиниран и печели две награди [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен (за ''When You Wish Upon a Star''), първият филм на Дисни, спечелил и в двете категории.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Към днешна дата само шест филма на Дисни са постигнали това постижение: ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994) и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995). === Преиздаване === С преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1944 г. започва традицията на Дисни да преиздава своите на всеки седем до десет години.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=pinocchio.htm "Pinocchio (1940) - Release Summary". Box Office Mojo.]</ref> ''Пинокио'' е преиздаден по кината през 1945, 1954, 1962, 1971, 1978, 1984 и 1992 г. RKO се занимава с първите две преиздания през 1945 г. и 1954 г., докато Дисни преиздава филма от 1962 г. нататък чрез своето подразделение [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Повторното издание от 1992 г. е дигитално възстановено чрез почистване и премахване на драскотини от оригиналните негативи кадър по кадър, елиминиране на изкривяванията на саундтрака и съживяване на цвета.<ref>[https://www.baltimoresun.com/bs-xpm-1992-06-25-1992177211-story.html Hunter, Stephen (June 25, 1992). "'Pinocchio' returns The restored print looks better than the original". The Baltimore Sun.]</ref> Въпреки първоначалните трудности в боксофиса, поредица от преиздания в годините след Втората световна война се оказват по-успешни и позволяват на филма да реализира печалба. До 1973 г. филмът печели 13 милиона долара в Съединените щати и Канада от първоначалното издание през 1940 г. и четири преиздания.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GQfk_5oMrCcC&redir_esc=y Wasko, Janet (2013). Understanding Disney: The Manufacture of Fantasy. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-7456-6904-5.]</ref><ref>"Updated All-Time Film Rental Champs". Variety. January 9, 1974. p. 23.</ref> След преиздаването през 1978 г. печалбата се увеличава до 19,9 милиона долара,<ref>"All-Time Film Rental Champs". Variety. January 11, 1983. p. 16.</ref> а общата печалба възлиза на 39 милиона долара.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> Преиздаването от 1984 г. събира 26,4 милиона долара в САЩ и Канада,<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1992-06-12-fi-344-story.html Harris, Kathryn (June 12, 1992). "A Nose for Profit: 'Pinocchio' Release to Test Truth of Video Sales Theory". Los Angeles Times.]</ref> като общите приходи достигат 65,4 милиона долара<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> и 145 милиона долара в световен мащаб.<ref>Bierbaum, Tom (May 9, 1985). "Disney Goes To Vault For Its 'Pinocchio' HV". Variety. p. 1.</ref> Преиздаването от 1992 г. събира 18,9 милиона долара в САЩ и Канада, което води до 84,3 милиона долара от боксофиса на ''Пинокио'' за всичките му кино излъчвания.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> === Съвременно признание === На уебсайта за събиране на рецензии [[Rotten Tomatoes]] филмът има най-високата оценка - 100%, което означава, че всяка една от 56 рецензии е положителна, със среден рейтинг от 9,1/10.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> Общият консенсус за филма на сайта е „Амбициозен, приключенски и понякога плашещ, ''Пинокио'' може би е върхът на филмите на Дисни – той е красиво изработен и емоционално резониращ“.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> В Metacritic ''Пинокио'' получава резултат от 99/100 въз основа на 17 критици, което показва „всеобщо признание“. В момента това е най-високо оцененият анимационен филм на сайта, както и най-високо оцененият анимационен филм на Дисни.<ref>[https://www.metacritic.com/movie/pinocchio-1940 "Pinocchio (1940)". Metacritic.]</ref> Много филмови историци смятат, че това е филмът, който най-много се доближава до техническото съвършенство от всички анимационни филми на Дисни.<ref>[https://web.archive.org/web/20030804101353/http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html "Pinocchio – Disney Movies History". Disney.go.com. August 4, 2003.]</ref> Филмовият критик Леонард Малтин каза „с ''Пинокио'' Дисни достига не само върха на силите си, но и върха на това, което много критици смятат за царството на анимационния филм“.<ref>Maltin, Leonard (1973). "Pinocchio". The Disney Films. New York: Crown Publishers. p. 37. ISBN 978-0517177419.</ref> През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към [[Национален филмов регистър на САЩ|Националния филмов регистър на Съединените щати]] като считан за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> Режисьорът [[Тери Гилиъм]] го избира като един от десетте най-добри анимационни филма на всички времена в статия от 2001 г., написана за ''[[Гардиън]]'',<ref>[https://www.theguardian.com/film/2001/apr/27/culture.features1 Gilliam, Terry (April 27, 2001). "Terry Gilliam Picks the Ten Best Animated Films of All Time". The Guardian.]</ref> а през 2005 г. ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' го нарича един от 100-те най-добри филма за последните 80 години, а след това през юни 2011 г. го обявява за най-добрия анимационен филм от „25-те най-добри анимационни филма за всички времена“.<ref>[https://web.archive.org/web/20111022155831/http://entertainment.time.com/2011/06/23/the-25-all-time-best-animated-films/slide/pinocchio-1940-2/ Corliss, Richard (June 21, 2011). "Pinocchio | The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> Филмовият критик Роджър Ебърт го добавя в своя списък „Велики филм“ и пише, че филмът „не е просто измислена басня или глупава приказка, а разказ с дълбоки архетипни отзвуци“.<ref>[https://www.rogerebert.com/reviews/great-movie-pinocchio-1940 Ebert, Roger (November 22, 1998). "Pinocchio movie review". RogerEbert.com.]</ref> През юни 2008 г. ''Пинокио'' е признат за втория най-добър филм в анимационния жанр след ''Снежанка и седемте джуджета'' в [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10]] на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]].<ref>[https://www.afi.com/afis-10-top-10/ "AFI's 10 Top 10". American Film Institute. June 17, 2008.]</ref> Филмът е номиниран в [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100 години... 100 филма]]<ref>[https://web.archive.org/web/20170326155425/http://www.afi.com/Docs/100years/Movies_ballot_06.pdf "Movies_Ballot_06" (PDF).]</ref> и получава допълнителни номинации в списъците [[100 години Американски филмов институт... 100 тръпки|100 години... 100 тръпки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20160305042844/http://www.listology.com/guardianryoga/list/400-nominees-afis-100-years-100-thrills "400 Nominees for AFI's 100 Years... 100 Thrills". Listology.]</ref> и [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи|100 години... 100 герои и злодеи]] (Стромболи в категорията злодеи).<ref>[https://web.archive.org/web/20170623094143/http://www.afi.com/Docs/100years/handv400.pdf "AFI'S 100 Years...100 Heroes and Villains" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Песента ''When You Wish Upon A Star'' се класира на 7-мо място в списъка на АФИ ''100 години...100 песни'',<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-100-songs/ "AFI's 100 YEARS...100 SONGS". American Film Institute. June 22, 2004.]</ref> а филмът се нарежда на 38-мо място в списъка ''100 години... 100 наздравици''.<ref>[https://web.archive.org/web/20180612140706/http://www.afi.com/Docs/100years/cheers300.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Cheers" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Цитатът „Лъжата продължава да расте и расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носът на лицето ти“ е номиниран в списъка ''100 години... 100 филмови цитата'',<ref>[https://web.archive.org/web/20190412113016/http://www.afi.com/Docs/100years/quotes400.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Movie Quotes" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref>филмът получава допълнителна номинация в списъка на ''най-велики мюзикъли''.<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-of-musicals/ "AFI's 100 YEARS OF MUSICALS". American Film Institute. September 3, 2006.]</ref> На 29 юни 2018 г. ''Пинокио'' е обявен за 13-ия най-добър анимационен филм на Дисни от IGN.<ref>[https://www.ign.com/articles/2019/03/26/the-25-best-disney-animated-movies "The 25 Best Disney Animated Movies". IGN.]</ref> == Наследство == [[File:Pinokio magic kingdom.jpg|thumb|right|Джепето, основно анимиран от Арт Бабит, и Пинокио в Magic Kingdom.]] [[File:Pinocchio's village.jpg|thumb|right|Селото на Пиноки в [[Дисниленд]], вдъхновено от картините на Густав Тенгрен.]] Фигаро, раздразнителното и ревниво коте, основно анимиран от Ерик Ларсън, е описан като „хит сред публиката“, което довежда до появата му в няколко последващи късометражни филма на Дисни през 1940 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=fXoMBgAAQBAJ&pg=PA134&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Max Cryer (February 1, 2015). The Cat's Out of the Bag: Truth and lies about cats. Exisle Publishing. pp. 134–. ISBN 978-1-77559-207-5.]</ref> Маскирани артисти се превъплъщават в героите от филма в парковете на Дисни.<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дръзкото пътешествие на Пинокио е популярно пътуване в оригиналния Дисниленд,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дисниленд в Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20080819051421/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_pinocchio.html "Tokyo Disney Resort". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и Дисниленд в Париж.<ref>[https://www.disneylandparis.com/en-gb/attractions/disneyland-park/les-voyages-de-pinocchio/ "Disneyland Paris Rides | Les Voyages de Pinocchio". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Селската къща на Пинокио е ресторант за бързо обслужване в [[Дисни Уърлд]], в който се сервира пица и макарони със сирене.<ref>[https://www.disneyworld.eu/dining/magic-kingdom/pinocchio-village-haus/ "Pinocchio Village Haus | Walt Disney World Resort". Disneyworld.disney.go.com. Retrieved February 4, 2014.]</ref> „Дисни на лед“ с Пинокио в главната роля има международно турне от 1987 до 1992 г.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> По-кратка версия на историята е представена и в текущата продукция на „Дисни на лед“ - „Сто години магия“.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> Освен игрите [[Sega Mega Drive|Sega Genesis/Mega Drive]], Game Boy и SNES, базирани на анимационния филм, Джепето и Пинокио също се появяват като герои в играта ''Kingdom Hearts''.<ref>[https://www.amazon.co.uk/Disneys-Pinocchio-Mega-Drive/dp/B00004TMV9 "Disney's Pinocchio (Mega Drive): Amazon.co.uk: PC & Video Games". Amazon.co.uk.]</ref> Търбухът на Монстро също е представен като един от световете.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Джимини Крикет също се появява, водейки дневник за напредъка на играта в ''Kingdom Hearts'', ''Kingdom Hearts: Chain of Memories'' и ''Kingdom Hearts II''.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Родният свят на Пинокио се появява в играта ''Kingdom Hearts 3D: Dream Drop Distance'', под името ''Prankster's Paradise'', а също и героите Пинокио, Джимини Крикет, Джепето, Клео, Монстро и Синята фея.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Prankster%27s_Paradise_%28Riku%29 "Prankster's Paradise (Riku) - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> === Отменено продължение === В средата на 2000-те години Диснитуун Студиос започва разработката на продължението на ''Пинокио''. Робърт Рийс е съавтор на сценария на филма, който вижда Пинокио на „странно пътешествие“ в името на нещо скъпо за него. „Това е история, която кара Пинокио да се запита защо понякога животът изглежда несправедлив“, казва Рийс.<ref>[https://animatedviews.com/2013/from-snow-queen-to-pinocchio-ii-robert-reeces-animated-adventures-in-screenwriting/ Armstrong, Josh (April 22, 2013). "From Snow Queen to Pinocchio II: Robert Reece's animated adventures in screenwriting". Animated Views.]</ref> [[Джон Ласитър]] отменя ''Пинокио II'' скоро след като е назначен за главен творчески директор на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20170801043607/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneytoon-studios-to-be-restructured-and-will-operate-as-a-separate-unit-within-walt-disney-animation-studios-58278982.html "DisneyToon Studios to be Restructured and Will Operate as a Separate Unit Within Walt Disney Animation Studios" (Press release). Walt Disney Studios. June 22, 2007.]</ref> === Игрална адаптация === {{Основна|Пинокио (филм, 2022){{!}}Пинокио}} През 1985 г. [[Джим Хенсън]] и режисьорът Стив Барън се обръщат към [[Уолт Дисни Пикчърс]] с идеята за игрална версия на ''Пинокио'', но компанията отхвърля проекта.<ref>[https://www.nytimes.com/1996/08/04/movies/geppetto-s-child-despite-the-high-tech-hardware.html Reif, Rita (August 4, 1996). "Geppetto's Child, Despite the High-Tech Hardware (Published 1996)". The New York Times.]</ref> Барън все пак успява да направи ''Приключенията на Пинокио'' (1996), разпространяван от New Line Cinema.<ref>[https://www.commonsensemedia.org/movie-reviews/the-adventures-of-pinocchio "The Adventures of Pinocchio". Common Sense Media.]</ref> През април 2015 г. е обявено, че Дисни разработва [[Списък на игралните римейкове на анимационните филми на Дисни|игрална адаптация]] на ''Пинокио'', като Питър Хеджис е нает за сценарист.<ref>[https://deadline.com/2015/04/pinocchio-inspired-live-action-film-being-developed-at-disney-1201406564/ Fleming, Mike Jr. (April 8, 2015). "'Pinocchio'-Inspired Live-Action Pic in the Works at Disney". Deadline Hollywood.]</ref><ref>[https://variety.com/2015/film/news/pinocchio-live-action-movie-disney-1201468686/ McNary, Dave (April 8, 2015). "Disney Developing Live-Action 'Pinocchio' Movie". Variety.]</ref> През май 2017 г. [[Сам Мендес]] започва преговори за режисиране на филма, като Крис Уейц е сценарист и продуцент<ref>[https://deadline.com/2017/05/sam-mendes-disney-live-action-pinocchio-1202100024/ Busch, Anita (May 22, 2017). "Sam Mendes in Early Talks To Direct Disney's Live-Action 'Pinocchio'". Deadline Hollywood.]</ref> През ноември Мендес се оттегля като режисьор.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sam-mendes-exits-disneys-live-action-pinocchio-1057750|title=Sam Mendes Exits Disney's Live-Action 'Pinocchio'|work=The Hollywood Reporter|last=Galuppo|first=Mia|date=November 13, 2017}}</ref> До февруари 2018 г. Пол Кинг е обявен за режисьор на филма, като Андрю Милано е копродуцент с Уейц, а Джак Торн пренаписва сценария.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/paddington-director-paul-king-direct-live-action-pinocchio-disney-1086772|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Enlists 'Paddington' Director|work=The Hollywood Reporter|last=Kit|first=Borys|date=February 20, 2018}}</ref> Обявено е, че записите на филма ще започнат през 2019 г. в [[Англия]] и [[Италия]].<ref>{{cite web|url=https://lrmonline.com/news/disneys-live-action-pinocchio-writer-chris-weitz-says-theyre-still-developing-the-script-exclusive/|title=Disney's Live-Action Pinocchio Writer Chris Weitz Says They're Still Developing The Script (Exclusive)|website=LRM Online|last=Medina|first=Joseph Jammer|date=August 21, 2018|access-date=August 21, 2018}}</ref> От ноември 2018 г. [[Том Ханкс]] започна преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://ew.com/movies/2018/11/29/tom-hanks-geppetto-pinocchio/|title=Tom Hanks in early talks to play Geppetto in Disney's live-action Pinocchio|work=Entertainment Weekly|last=Coggan|first=Devan|date=November 29, 2018|access-date=December 1, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://collider.com/tom-hanks-pinocchio-geppetto/|title=Exclusive: Tom Hanks Eyed to Play Geppetto in Disney's 'Pinocchio' Movie|website=[[Collider (website)|Collider]]|date=November 29, 2018}}</ref> През януари 2019 г. Кинг се оттегля като режисьор поради лични причини.<ref>{{cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/01/13/disney-live-action-pinocchio-loses-paddington-director-paul-king/|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Reportedly Loses 'Paddington' Director|website=Comicbook|date=January 13, 2019|access-date=January 15, 2019}}</ref> През октомври 2019 г. [[Робърт Земекис]] започва преговори за режисьор на проекта със сценарий, написан съвместно от Кинг, Уейц и Саймън Фарнаби. Уейц и Милано отново са потвърдени като продуценти.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2019/film/news/robert-zemeckis-pinocchio-disney-1203246886/|title=Robert Zemeckis in Talks to Direct Live-Action 'Pinocchio' for Disney (EXCLUSIVE)|work=Variety|date=October 18, 2019}}</ref> През същия месец е съобщено, че поради по-слабите от очакваните приходи от боксофиса на ''[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]'' и ''[[Господарка на злото 2|Господарка на злото II]]'', Дисни обмисля да пусне филма чрез своята стрийминг платформа [[Дисни+]]. През януари 2020 г. е обявено, че Земекис официално се е присъединил към проекта като режисьор, със сценарий, написан съвместно с Уейц, а Джак Рапке и Джаки Ливайн ще са изпълнителни продуценти и че филмът все пак ще получи кино премиера.<ref>{{cite news|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Robert Zemeckis Closes Deal To Direct & Co-Write Disney's Live-Action 'Pinocchio'|url=https://deadline.com/2020/01/pinocchio-robert-zemeckis-to-direct-1202840440/|work=Deadline Hollywood|date=January 24, 2020}}</ref> През август 2020 г. Том Ханкс, постоянен сътрудник на Земекис, отново започва в преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2020/08/tom-hanks-geppetto-pinocchio-movie-robert-zemeckis-disney-1202998669/|title=Disney Eyeing Tom Hanks To Play Geppetto In Robert Zemeckis' 'Pinocchio'|work=Deadline Hollywood|last=Kroll|first=Justin|date=August 5, 2020|access-date=August 5, 2020}}</ref> През декември 2020 г. е обявено официалното пускане на Пинокио в Дисни+ и че е подписан договор за ролята на Джепето между Ханкс и Дисни.<ref>{{cite web|title='Pinocchio' With Tom Hanks, 'Peter Pan and Wendy' to Skip Theaters for Disney Plus|url=https://variety.com/2020/film/news/pinocchio-disney-plus-debut-1234850503/|work=Variety|last=Rubin|first=Rebecca|date=December 10, 2020|access-date=December 10, 2020}}</ref> Филмът ще включва класически песни от оригинала и нови, написани от [[Алън Силвестри]] и Глен Балард. През януари 2021 г. Оакс Фигли и [[Люк Евънс]] започват ранни преговори, за да изиграят ролите на Пакси Пурата и Кочияша съответно.<ref>{{cite web|title='Beauty And The Beast' Star Luke Evans Joins Disney's Tom Hanks 'Pinocchio' Movie|url=https://deadline.com/2021/01/pinocchio-disney-movie-luke-evans-joins-cast-1234680924/|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> През следващия месец Евънс потвърждава участието си във филма.<ref>{{cite web|title=Luke Evans on 'The Pembrokeshire Murders' and Why Disney's 'Pinocchio' Remake Will Be Unique|url=https://collider.com/luke-evans-interview-pembrokeshire-murders-pinocchio-gaston-spinoff/|work=Collider|last=Radish|first=Christina|date=February 16, 2021|access-date=March 5, 2021}}</ref> През март 2021 г. Бенджамин Евън Ейнсуърт, [[Джоузеф Гордън-Левит]], Синтия Ериво, Кийгън-Майкъл Кей и Лорейн Брако се присъединяват към актьорския състав съответно като Пинокио, Джимини Крикет, Синята фея, Честния Джон и нов герой на име София Чайката.<ref>{{cite web|title=Cynthia Erivo to Play Blue Fairy in Robert Zemeckis' 'Pinocchio' (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/cynthia-erivo-blue-fairy-robert-zemeckis-pinocchio/|work=[[TheWrap]]|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1165291-pinocchio-erivo-gordon-levitt-more-join-disneys-live-action-film|work=Comingsoon.net|last=Dela Paz|first=Maggie|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> Официалните снимки на филма започват на 17 март 2021 г.<ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://ew.com/movies/disney-pinocchio-remake-cast-gallery/?|work=Entertainment Weekly|last=Aquilina|first=Tyler|quote=After an unusually long and bumpy road to the screen, production is finally underway on Disney's live-action remake of the animated classic Pinocchio.|date=March 17, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> Премиерата на филма е насрочена за 8 септември 2022 г. по стрийминг платформата Дисни+.<ref>{{cite web|title='Pinocchio': Robert Zemeckis' Live-Action Remake Gets Disney+ Premiere Date, Teaser Trailer|url=https://deadline.com/2022/05/pinocchio-robert-zemeckis-live-action-remake-premiere-date-disney-plus-teaser-trailer-1235035761/|work=Deadline Hollywood|last=Petski|first=Denise|date=May 31, 2022|access-date=May 31, 2022}}</ref> === В други медии === В комикса ''Silly Symphony Sunday'' се публикува адаптация на ''Пинокио'' от 24 декември 1939 г. до 7 април 1940 г. Поредицата е написана от Мерил Де Марис и нарисувана от Ханк Портър.<ref name=IDW-v3>{{cite book |last1=Karp |first1=Hubie |last2=Grant |first2=Bob |last3=De Maris |first3=Merrill |last4=Taliaferro |first4=Al |last5=Porter |first5=Hank |title=Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 3 |date=2018 |publisher=IDW Publishing |location=San Diego |isbn=978-1631409882}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Пинокио | Вилимир Стойнев |- | Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Джепето | [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Стромболи | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Почтения Джон | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Феята | [[Стефани Рачева]] |- | Пакси Пурата | Георги Стефанов |- | Кочияш | Георги Георгиев |- | Александър | Венелин Маринов |} ; Песни {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Падне ли звезда в нощта<br>Падне ли звезда в нощта (финал) || [[Орлин Горанов]] |- | Дървено момченце<br>Музикална кутия || [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Подсвирни ми || Орлин Горанов<br>Вилимир Стойнев |- | Актьор ще съм велик || [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Не ме държат конци || Вилимир Стойнев<br>[[Йорданка Илова]]<br>Евгения Брайнова<br>Десислава Софранова |} ; Екип {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>Силвия Мюзик<br>([[2000]]) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йовкова |- | Превод | Христо Христов |- | Адаптация | Веселина Пършорова<br>Наталия Пенева |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески колсутанти | Михал Войнаровски<br>Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1504|Пинокио}} * {{imdb title|0032910|Пинокио}} * {{Amg movie|38183|Пинокио}} * [http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ernwwzef5u4mndr2b9awvdp18m7j3lq 11464765 11464666 2022-07-20T11:22:45Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пинокио | име_оригинал = Pinocchio | картинка = Pinocchio title card.png | описание = | режисьори = Бен Шарпстийн<br>Хамилтън Лъск<br>Бил Робъртс<br>Норм Фъргюсън<br>Джак Кини<br>Уилфред Джаксън<br>Торнтън Хий | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сийрс<br>Ото Ингландър<br>Уеб Смит<br>Уилям Котрел<br>Джоузеф Сабо<br>Ердман Пенер<br>Аурелиус Баталия | базиран на = ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]] | актьори = Клиф Едуардс<br>Дик Джоунс<br>Кристиан Руб<br>Уолтър Катлет<br>Чарлз Джудълс<br>Евелин Венабъл<br>Франки Даро | музика = Лей Харлин<br>Пол Дж. Смит | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера = 7 февруари 1940 г. (Center Theatre)<br>[[23 февруари]] 1940 г. ([[САЩ]])<ref>{{cite web | url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=5131 | title=Pinocchio: Detail View | publisher=American Film Institute | accessdate=12 април 2014}}</ref> | времетраене = 88 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $ 2,6 млн.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> | приходи = $ 164 млн. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0032910 | уебсайт = }} '''''Пинокио''''' ({{lang|en|Pinocchio}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1940]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|вторият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни, направен след първия успешен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937). Историята разказва за стария италиански [[дърворезба]]р Джепето, който прави дрвена кукла, на която дава името [[Пинокио]]. На Пинокио е вдъхнат живот от Синя фея, която му казва, че може да се превърна в истинско момче, ако докаже, че е „смел, честен и безкористен“. Усилията на Пинокио да стане истинско момче включват срещи с множество неприятни герои. Ключовият герой Джимини Крикет е базиран на 100-годишен „мъдър, стар“ говорещ щурец от оригиналната история,<ref>Green, Stanley (1999). Hollywood Musicals Year by Year (2nd ed.). Hal Leonard Corporation. p. 91. ISBN 0-634-00765-3.</ref> който се превръща в „съвестта“ на Пинокио. Филмът е адаптиран от няколко [[сториборд]] артисти по книгата на Колоди. Главни режисьори на продукцията са Бен Шарпстийн и Хамилтън Лъск, а сцените са режисирани от Бил Робъртс, Норм Фъргюсън, Джак Кини, Уилфред Джаксън и Торнтън Хий. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, придавайки реалистично движение на превозни средства, машини и природни елементи като дъжд, светкавици, дим, сенки и вода. Премиерата на филма е на 23 февруари 1940 г. Въпреки че става първият анимационен филм, спечелил награда на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] — спечелвайки две за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен за ''When You Wish Upon a Star'' — първоначално е боксофис бомба{{efn|Боксофис бомба или провал в боксофиса е филм, който е нерентабилен или считан за крайно неуспешен по време на излъчването си по кината. Въпреки че всеки филм, за който производствените, маркетинговите и дистрибуторските разходи заедно надвишават приходите след пускане, технически е „бомба“. Терминът се използва по-често за големи студийни издания, които са дългоочаквани, широко рекламирани и скъпи за производство, които в крайна сметка са се провалили комерсиално.<ref>{{cite web|url=http://www.filmsite.org/greatestflops.html |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops |publisher=Filmsite.org |access-date=2013-03-06}}</ref><ref name="cnbc.com">{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2012/03/20/The-15-Biggest-Box-Office-Bombs.html |title=The 15 Biggest Box Office Bombs |publisher=CNBC.com |date=2010-08-23 |access-date=2013-03-06}}</ref>}}, главно поради [[Втората световна война]], която се отразява върху европейските и азиатските пазари отвъд океана. В крайна сметка филмът печели при преиздаването си през 1945 г. и се смята за един от най-добрите анимационни филми, правени някога, със 100% рейтинг на уебсайта [[Rotten Tomatoes]]. Филмът и героите все още са преобладаващи в популярната култура, представяйки се в различни паркове на Дисни и в други форми на забавление. През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като се смята за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> През април 2015 г. официално започва разработката на [[Пинокио (филм, 2022)|игрална адаптация]], като началото на снимачният процес е даден през март 2021 г. Предвижда се да бъде пуснат в стрийминг платформата [[Дисни+]] на 8 септември 2022 г. == Сюжет == {{сюжет}} Една вечер щурче на име Джимини попада в къщата на майстора-дърводелец Джепето, който живее заедно със своето коте Фигаро и златната рибка Клео. Джепето е направил дървена кукла и я кръщава Пинокио. Когато се приготвя да си ляга, майсторът вижда падаща звезда и си пожелава неговото творение да стане истинско момче. Докато спи, идва добрата Синя фея, която съживява дървеното момче. Феята обещава на Пинокио, че ако върши добро, ще се превърне в истинско момче, но за да стане това трябва да се научи да разпознава добро от зло, като слуша своята съвест. Дървената кукла не знае какво е съвест и щурецът Джимини приема предложението на феята да следва Пинокио, да действа като негова „съвест“ и да му помага в нужда. Джепето се събужда и вижда, че неговото желание се е изпълнило. След радостни танци Пинокио ляга, защото утре трябва да отиде на училище. [[Файл:Pinocchio 1940.jpg|мини|ляво|Образа на Пинокио според филма.]] Сутринта майсторът изпраща своя необикновен син да се учи. По пътя Пинокио среща двама мошеника Почтеният Джон и Гидиан, които предлагат на чудното момче да остави училището и да стане актьор в театъра, където го очаква слава. Тайният план на двамата е да продадат живата дървена кукла на Стромболи – алчен директор на куклен театър. Въпреки опитите на своята съвест – Джимини да го спре, Пинокио тръгва с мошениците. Стромболи представя своето неповторимо шоу. Пинокио си появява на сцената и макар малко непохватно, чрез песни и танци, изпълнява представление, от което заваляват пари. Джимини вижда успеха на Пинокио и се отдалечава от момчето, което изглежда вече няма нужда от съвест. През това време Джепето, притеснен от отсъствието на сина си, броди в нощта, за да го намери. Пинокио е държан в клетка от алчния Стромболи. Дървеното момче вика за помощ Джимини, който се отзовава, но е непосилен да отключи кафеза. Появява се добрата фея, която пита нещастното момче как се е озовал в това положение. При всяка лъжа носа на Пинокио расте. Феята прощава лъжите на детето, но предупреждава, че за последен път му помага. Почтеният Джон и Гидиан в това време празнуват в кръчма със спечелените от Стромболи пари. Кочияшът на тяхната маса им предлага голяма сума пари, за да му докарат глупави хлапаци – нехранимайковците които не ходят на училище – за да ги откарва на Острова на удоволствията. Двамата мошеници вземат, за жертва Пинокио, запътил се към дома, като го убеждават този път, че е болен и има нужда от почивка – на Острова на удоволствията. [[Файл:J Worthington Foulfellow and Gideon in Disney's Pinocchio.png|мини|дясно|Мошениците Почтеният Джон и Гидиан]] Множество палави деца са откарани на горепосочения остров, чрез ферибот, водени от Кочияша. Там те са свободни да вършат своите пакости, без надзора на родител или учител. Пинокио се запознава с един от хулиганите Пакси Пурата, който го учи да пие, пуши и играе билярд. Докато двамата се наслаждават на свободията неочаквано почват да им изникват магарешки уши. Оказва се че всички деца на острова се превръщат в магарета, заради позволените им безчинства и Кочияшът се възползва от това, като ги затваря в клетки и ги кара да работят в солните мини. Джимини и Пинокио скачат от една висока скала и се спасяват от злощастното място. Връщат се у дом, но там няма никой. Бял гълъб им донася писмо, от което разбират, че Джапето е погълнат от гигантски кит на име Монстро и сега живее жив в корема на морското чудовище. Двамата се впускат във водите на океана и след известно търсене намира Монстро, лежащ на океанското дъно. Джапето, заедно с Фигаро и Клео, седи в стар кораб, погълнат от кита, тъгуващ за изгубения си син. Монстро отваря уста, поглъща малкия Пинокио и той се озовава при Джапето. Всички отново са заедно. Дървеното момче измисля план как да се измъкнат от кита. Той и баща му събират съчки и ги запалват. От дима морското чудовище се раздразва и изкихва, изхвърляйки погълнатите в открити води. Пинокио и Джапето се опитват с помощта на дървен сал да се отдалечат от ядосания Монстро. Куклата от дърво жертва живота си за да спаси своя баща. Джапето полага безжизнения си син на леглото. Понеже дървената кукла е доказала, че може да върши добрини, тя оживява и се превръща в истинско момче. Всички започват да пеят и танцуват, а Джимини получава медал за съвест от чисто злато. {{Сюжет-край}} == Актьори == * Дик Джоунс – ''[[Пинокио]]'' * Клиф Едуардс – ''Джимини Крикет'' * Кристиан Руб – ''Джепето'' * Клерънс Наш – ''Фигаро'' * Уолтър Катлет – ''Почтения Джон'' * Чарлз Джуделс – ''Стромболи'' и ''Кочияш'' * Евелин Венабъл – ''Синята фея'' * Франки Даро – ''Пакси Пурата'' * Стюарт Бушанан – ''Пекар'' * Туръл Равенскрофт – ''Монстро'' (Всички гласове са некредитирани, както е практиката по това време за много анимационни филми.) == Продукция == === Развитие на историята === През септември 1937 г., по време на продукцията на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', аниматорът Норман Фъргюсън представя на [[Уолт Дисни]] преведена версия на италианския детски роман на [[Карло Колоди]] от 1883 г. ''[[Приключенията на Пинокио]]''. След като прочете книгата, „Уолт бе завладян от ентусиазъм“, както по-късно си спомня Фъргюсън. След това Дисни поръчва на сториборд артиста Бианка Маджоли да напише нова схема на историята, но след като я прочита, той чувства, че адаптацията ѝ е твърде вярна.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> По план ''Пинокио'' трябва да бъде третият филм на студиото след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''. Въпреки това, поради трудности с ''Бамби'' (адаптиране на историята и реалистично анимиране на животните), Дисни обявява, че ''Бамби'' ще бъде отложен, докато продължава напред производственият процес на ''Пинокио''. Бен Шарпстийн е назначен да наблюдава продукцията, а на Джак Кини е поверена режисурата.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Писане и дизайн === За разлика от ''Снежанка'', която е кратка история, върху която сценаристите можеха да експериментират и да разширяват, ''Пинокио'' е базиран на роман с много фиксирана, макар и епизодична история. Ето защо историята преминава през драстични промени, преди да достигне окончателния си завършек.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA No Strings Attached: The Making of Pinocchio (Media notes). Walt Disney Studios Home Entertainment. 2009.]</ref> В оригиналния роман Пинокио е студен, груб и неблагодарен нахалник, който често отблъсква съчувствието и научава уроците си само по трудния начин.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Сценаристите решават да модернизират героя и да го изобразят подобно на куклата манекен Чарли Маккарти на Едгар Берген,<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> но също толкова буен като куклата в книгата. Историята се разработва в ранните етапи на анимацията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> {{multiple image |direction = horizontal |align = right |footer = Ранните сцени, анимирани от Оли Джонстън и Франк Томас, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с върха и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> |image1 = OLLIE1989.jpg |width1 = 154 |alt1 = |caption1 = Оли Джонстън |image2 =FrankThomas1974.jpg |width2 = 168 |alt2 = |caption2 = Франк Томас }} Ранните сцени, анимирани от Франк Томас и Оли Джонстън, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с връх и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Уолт Дисни обаче не е впечатлен от работата по филма. Той чувства, че никой не може наистина да симпатизира на такъв герой и призова за незабавно спиране на продукцията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Фред Мур леко преработва героя, за да го направи по-привлекателен, но дизайнът все още запазва усещането за дърво.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Младият и бъдещ аниматор Милт Кал смята, че Томас, Джонстън и Мур са „доста обсебени от идеята това момче да е дървена кукла“ и смята, че трябва „да забравят, че е кукла и да си вземат сладко малко момче; винаги можете нарисувайте момче и след това го направите дървена кукла“. Ко-режисьорът Хамилтън Лъск предлага на Кал да демонстрира своите вярвания, като анимира тестова сцена.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> Кал показва на Дисни своята разработка, в която Пинокио е под водата и търси баща си.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> В тестовата сцена Кал преосмисля героя, като го прави да изглежда по-скоро като истинско момче, с детска тиролска шапка и с ръкавици върху ръцете като на [[Мики Маус]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Единствените части на Пинокио, които все още приличат в по-голяма или по-малка степен на дървена кукла, са ръцете, краката и малкият дървен нос. Дисни е впечатлен от сцената на Кал и веднага призовава сценаристите и художниците да превърнат Пинокио в по-невинна, наивна, донякъде свенлива личност, която отразява дизайна на Кал.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Дисни обаче открива, че новият Пинокио е твърде безпомощен и много често е подвеждан от герои измамници. Ето защо през лятото на 1938 г. Дисни и неговият екип вплитат в историята щуреца. Първоначално говорещият щурец е само второстепенен персонаж, който Пинокио внезапно убива с чук и който по-късно се връща като призрак. Дисни нарича щуреца Джимини и го превръща в герой, който ще се опита да насочва Пинокио към правилните решения.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> След като героят е разработен, той е изобразен като реалистичен щурец с назъбени крака и развяващи се антени, но Дисни иска нещо по-симпатично. Уорд Кимбъл е прекарал няколко месеца в анимиране на две сцени – музикален номер за ядене на супа и построяване на леглото – в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', които са премахнати от филма поради забавянето на историята. Кимбъл е на път да напусне, докато Дисни го възнаграждава за работата му, като го повишава до главен аниматор на Джимини Крикет.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> След това Кимбъл създава дизайна на Джимини Крикет, когото описва като малко човече с яйцевидна глава и без уши.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джимини „е щурец, защото ние го наричаме щурец“, шегува се по-късно Кимбъл.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Кастинг === [[File:Jackie Kelk Dick Jones Henry Aldrich circa 1943 1944.JPG|thumb|left|Дики Джонс (вдясно, като възрастен) озвучава Пинокио във филма.]] Поради огромния успех на филма ''Снежанка и седемте джуджета'', Уолт Дисни иска повече известни гласове за ''Пинокио'', като това отбеляза първия път, когато в анимационен филм се използват гласове на знаменитости.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Дисни избира популярния певец Клиф Едуардс, известен също като Укулеле Айк, да озвучи Джимини Крикет.<ref>[https://www.allmusic.com/artist/cliff-ukelele-ike-edwards-mn0000153869/biography Ruhlmann, William. "Cliff "Ukelele [sic] Ike" Edwards | Biography". AllMusic.]</ref> Дисни отхвърля идеята възрастен да озвучава Пинокио и настоява героят да бъде озвучен от истинско дете. Той избира 11-годишния Дики Джоунс, който преди това участва във филма на [[Франк Капра]] ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]''.<ref>[https://www.cbsnews.com/news/almanac-pinocchio/ "Almanac: "Pinocchio"". CBS News. February 23, 1940.]</ref> Той също така избира Франки Даро като Пакси Пурата, Уолтър Катлет като лисицата Почтения Джон, Евелин Венабъл като Синята фея, Чарлз Джуделс като злодея Стромболи и Кочияша и Кристиан Руб като Джепето, чийто дизайн е дори карикатура на Руб.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Друг нает актьор е [[Мел Бланк]], известен с озвучаването на много от героите от късометражните филми на [[Уорнър Брос]]. Блан е нает да озвучи котката Гидиън. Въпреки това, в крайна сметка е решено, че Гидиън ще бъде ням, така че целият записан диалог на Блан впоследствие е изтрит с изключение на хълцането, което се чува три пъти в готовия филм.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA The Making of Pinocchio: No Strings Attached]</ref> === Анимиране === {{multiple image |direction = vertical |align = right |width = 200 |footer = |image1 =Jiminy Cricket.png |alt1 = |caption1 =Джимини Крикет |image2 =Stromboli in Walt Disney's Pinocchio.png |alt2 = |caption2 =Стромболи, основно анимиран от Бил Титла }} Анимацията по филма започва през януари 1938 г., но работата е прекратена, тъй като сценаристите се опитват да преработят структурата на историята във филма. Въпреки това, анимацията на поддържащите герои във филма започва през април 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимирането не се възобновява до септември.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> По време на продукцията на филма художникът Джо Грант сформира отдел за модели на герои, който ще отговаря за изграждането на триизмерни глинени модели на героите във филма, известни като макети. След това тези модели са дадени на персонала, за да наблюдават как трябва да бъде нарисуван герой от даден ъгъл, желан от художниците.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Създателите на моделите построяват и работещи модели на сложните часовници с кукувица на Джепето, проектирани от Албърт Хъртър, както и циганската каруца и дървена клетка на Стромболи, както и каретата на кочияша. Въпреки това, поради трудността при анимирането на реалистично движещо се превозно средство, художниците заснемат макетите на каретата върху миниатюрен декор, използвайки анимация със стоп движение. След това всеки кадър от анимацията е прехвърлен върху анимационни клетки с помощта на ранна версия на [[Ксерокс]]. След това клетките са нарисувани на гърба и наслагани върху фоновите изображения с клетките на героите, за да се създаде завършеният кадър. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, водени от Джошуа Мидор. За разлика от аниматорите на герои, които се концентрират върху играта на героите, аниматорите на ефекти създават всичко, което се движи, различно от героите. Това включва превозни средства, машини и природни ефекти като дъжд, светкавица, сняг, дим, сенки и вода, както и фентъзи или научно-фантастични ефекти като тези на Феята от ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953). Влиятелният абстрактен аниматор Оскар Фишингер, който работи основно върху ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', допринася за анимацията на ефектите на пръчката на Синята фея.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xuFPa4oL26oC&pg=PA84&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Moritz, William (2004). Optical Poetry: The Life and Work of Oskar Fischinger. Indiana University Press. ISBN 0-253-34348-8.]</ref> Аниматорът на ефектите Санди Стротър води дневник за целогодишната си анимация по водните ефекти, която включва пръски, вълнички, мехурчета, вълни и илюзията, че си под водата. За да помогнат за придаването на дълбочина на океана, аниматорите поставят повече детайли във вълните на водната повърхност на преден план и добавят по-малко детайли на заден план. Благодарение на различните техники ''Пинокио'' е един от първите анимационни филми с високо реалистични анимационни ефекти. Оли Джонстън отбеляза: „Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, правени някога от студиото, както каза Франк Томас, „Водата изглежда толкова истинска, че човек може да се удави в нея“.<ref>[http://greganimationart.blogspot.com/2016/03/original-courvoisier-production-cel.html Shadowline2000 (March 26, 2016). "Animation Collection: Original Courvoisier Production Cel Setup of Pinocchio, Geppetto, Figaro, Cleo, and Water Effects Cels from "Pinocchio," 1940". Animation Collection.]</ref> == Музика == Песните в ''Пинокио'' са композирани от Лий Харлайн с текст на Нед Уошингтън. Харлайн и Пол Джей Смит композират музикалната партитура.<ref name="allmusic1">{{cite web|url=https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 |title=Pinocchio [RCA&#93; - Original Soundtrack &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards |website=AllMusic |access-date=February 4, 2014}}</ref> Музиката в сцените, в които Монстро преследва героите в морските дълбини, е оркестрирана от Лео Арно, композитор на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Саундтракът е издаден за първи път на 9 февруари 1940 г.<ref>[https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 "Pinocchio [RCA] - Original Soundtrack | Songs, Reviews, Credits, Awards". AllMusic.]</ref> Песента на Джимини Крикет, ''When You Wish Upon A Star'' („Падне ли звезда в нощта“), се превръща в голям хит и все още се свързва с филма, а по-късно като тематична песен на [[Уолт Дисни Къмпани]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Саундтракът печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> == Теми == [[File:Pinochio2 1940.jpg|thumb|left|Коментаторът Никълъс Самънд смята, че Пинокио е метафора за отглеждането на американските деца в средата на 20 век.]] М. Кийт Букър смята филма за най-истинския от анимационните филми на Дисни, въпреки тематичната му песен и магията, и отбелязва, че главният герой на филма трябва да работи, за да докаже своята стойност, което изглежда „по-подходящо с етоса на капитализма“, отколкото филми на Дисни.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Клаудия Мичъл и Жаклин Рийд-Уолш вярват, че главните герои от въжки пол във филми като ''Пинокио'' и ''Бамби'' (1942) са създадени целенасочено от Дисни, за да се харесат както на момчета, така и на момичета.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LLbZ8Q2PFb8C&pg=PA48&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Mitchell, Claudia; Reid-Walsh, Jacqueline (2008). Girl Culture: Studying girl culture : a readers' guide. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-33909-7.]</ref> Марк Пински казва, че това е „проста приказка за морал – предупредителна и схематична – идеална за морални инструкции, с изключение на някои от по-мрачните моменти“ и отбеляза, че филмът е любим на родителите на малки деца.<ref>Pinsky, Mark I. (2004). "4". The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-23467-6.</ref> Никълъс Самънд твърди, че филмът е „подходяща метафора за метафизиката на американското отглеждане на деца от средата на века“ и че филмът е „в крайна сметка една асимилаторска басня“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xlQZQOACowwC&pg=PA29&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Honeyman, Susan (2013). Consuming Agency in Fairy Tales, Childlore, and Folkliterature. Routledge. ISBN 978-1-136-60395-2.]</ref> За Самънд целта на ''Пинокио'' е да помогне да се предадат на децата „добродетелите на средната класа, на отложено удовлетворение, себеотричане, пестеливост и постоянство, натурализирани като опита на най-средния американец“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Авторът и илюстратор [[Морис Сендак]], който гледа филма по кината през 1940 г., го нарича по-добър от романа на Колоди в изобразяването на деца и израстване. „Пинокио във филма не е непокорната, нацупена, злобна, подла (макар и все още очарователна) марионетка, която Колоди е създал. Нито пък е вродено зло, обречено на бедствие. Той е по-скоро едновременно привлекателен и обичан. В това се крие триумфът на Дисни. Неговият Пинокио е палаво, невинно и много наивно малко дървено момче. Това, което прави безпокойството ни за съдбата му поносимо, е успокояващото усещане, че Пинокио е обичан заради самия него - а не заради това, което трябва да бъде. Дисни поправя една ужасна грешка. Пинокио, казва той, е добър; неговата „лошост“ е само въпрос на неопитност“, както и че „желанието на Пинокио да бъде истинско момче остава основната тема на филма, но „да се превърне в истинско момче" сега означава желанието да порасне, а не желанието да бъде добър“.<ref>[https://www.washingtonpost.com/archive/entertainment/books/1988/07/10/walt-disneys-triumph-the-art-of-pinocchio/0f669be4-d61c-4b71-9bc9-e58900c2aa54/ Sendak, Maurice (October 7, 1988). "Walt Disney's Triumph - The Art of Pinocchio". The Washington Post.]</ref> == Домашна употреба == На 16 юли 1985 г. е издаден на [[VHS]], бетамакс, CED и [[Laserdisc]] в Северна Америка за първи път като част от колекцията „Класиките на Уолт Дисни“, това е второто заглавие след ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'', който е издаден през декември 1984 г. ''Пинокио'' се превръща в най-продаваното заглавие за домашно видео на годината, продавайки 130-150 000 единици по 80 долара всяка.<ref>"Disney Vid Points 'Sword' At March Release Schedule". Variety. January 29, 1986. p. 10.</ref> Филмът е преиздаден на 14 октомври 1986 г., за да рекламира дебюта на домашното видео на ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]''. След това е издаден на VHS за първи път в Обединеното кралство през 1988 г.<ref>[https://www.chicagotribune.com/ct-xpm-1985-07-12-8502150370-story.html "Disney Releases 'Pinocchio' Video". Chicago Tribune.]</ref> Дигиталната реставрация, която е завършена за преиздаването по кината от 1992 г., е пусната на VHS и Laserdisc на 26 март 1993 г.,<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1993-03-19-9303200387-story.html Stevens, Mary (March 19, 1993). "'Pinocchio' Is The Winner by a Nose". Chicago Tribune.]</ref> последвана от четвъртото издание на VHS и първото издание на [[DVD]] по случай 60-ата годишнина на 25 октомври 1999 г.<ref>[https://www.amazon.com/Pinocchio-Gold-Classic-Collection-VHS/dp/B00001QGIQ "Pinocchio (Gold Classic Collection) [VHS]: Dickie Jones, Christian Rub, Mel Blanc, Don Brodie, Walter Catlett, Marion Darlington, Frankie Darro, Cliff Edwards, Charles Judels, Patricia Page, Evelyn Venable, Ben Sharpsteen, Bill Roberts, Hamilton Luske, Jack Kinney, Norman Ferguson, T. Hee, Wilfred Jackson, Aurelius Battaglia, Bill Peet: Movies & TV". Amazon.]</ref> Филмът е преиздаден на DVD и за последен път на VHS като част от колекцията „Златна класика на Уолт Дисни“ на 7 март 2000 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20180522180912/https://www.thefreelibrary.com/Imagination+for+a+Lifetime+--+Disney+Titles+All+the+Time%3B+Walt+Disney...-a058460870 "Imagination for a Lifetime -- Disney Titles All the Time; Walt Disney Home Video Debuts the "Gold Classic Collection"; An Animated Masterpiece Every Month in 2000" (Press release). Burbank, California: TheFreeLibrary.com. Business Wire. January 6, 2000.]</ref> Заедно с филма VHS изданието съдържа и документален филм за създаването на филма, докато DVD изданието - оригиналния кино трейлър на филма като допълнителен материал.<ref>[https://web.archive.org/web/20000815083022/http://disney.go.com/disneyvideos/disneygold/pin.html "Pinocchio — Disney Gold Collection". Archived from the original on August 15, 2000.]</ref> Изданието от „Златна класика на Дисни“ е върнато в [[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]] на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault". TheFreeLibrary.com (Press release). Walt Disney Press Release. PR Newswire. January 23, 2002.]</ref> Специално издание на VHS и DVD на филма е издадено в Обединеното кралство на 3 март 2003 г. Четвъртото издание на DVD и първото издание на [[Blu-ray]] (вторият Blu-ray в колекцията „Платинени издания на Уолт Дисни“) е пуснато на 10 март 2009 г. Подобно на Blu-ray изданието на ''Спящата красавица'' от 2008 г., Blu-ray пакетът ''Пинокио'' включва нова реставрация от Lowry Digital в Blu-ray комплект от два диска, с включена и бонус DVD версия на филма.<ref>[https://www.dvdempire.com/1433163/pinocchio-70th-anniversary-platinum-edition-movie.html "Pinocchio: 70th Anniversary - Platinum Edition (DVD 1940)". DVD Empire. Retrieved February 4, 2014.]</ref> Този комплект е изтеглен в Трезора на Дисни на 30 април 2011 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20120306082736/http://disneydvd.disney.go.com/pinocchio.html "Pinocchio | Disney Movies". Disneydvd.disney.go.com.]</ref> На 10 януари 2017 г. е издаден филмът в Digital HD като част от „Walt Disney Signature Collection“ и е последван от комбиниран комплект Blu-ray/DVD на 31 януари 2017 г.<ref>[https://insidethemagic.net/2016/11/d23-pinnochio-is-joining-the-walt-disney-signature-collection-on-january-10/ Knopp, JeniLynn (November 19, 2016). "D23: Pinocchio is joining the Walt Disney Signature Collection on January 10". Insidethemagic.net.]</ref><ref>[https://ohmy.disney.com/news/2016/11/19/breaking-pinocchio-joins-the-walt-disney-signature-collection/ "Breaking: Pinocchio To Join the Walt Disney Signature Collection". Ohmy.disney.com.]</ref> В България филмът е издаден на [[VHS]] от Александра Видео през 2000 г., а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+Филмс – едното (обикновено издание), съдържащо диск с филма, а другото - платинено издание (в два диска) – с филма и с допълнителни материали. == Прием == === Първоначално издание === Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' дава на филма пет от пет звезди, казвайки, че „''Пинокио'' най-после е тук, той е толкова добър, колкото се молехме да бъде – ако не и по-добър – толкова весела, умна и възхитителна фантазия, каквато всеки добре възпитан младеж или изтощен старец може да се надява да види“.<ref>[https://www.nytimes.com/1940/02/08/archives/the-screen-in-review-pinocchio-walt-disneys-longawaited-successor.html Nugent, Frank S. (February 8, 1940). "The Screen in Review; 'Pinocchio,' Walt Disney's Long-Awaited Successor to 'Snow White,' Has Its Premiere at the Center Theatre". The New York Times.]</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' дава положителна рецензия на филма, заявявайки: „По отношение на майсторството и деликатността на рисуването и оцветяването, в артикулацията на десетките герои, в по-голямото разнообразие и дълбочина на фотографските ефекти, той надминава високия стандарт на ''Снежанка и седемте джуджета''. Чарът, хуморът и любящата грижа, с която се отнася към своите неодушевени герои, го поставят на престижно място“.<ref>[http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,763260,00.html "Cinema: The New Pictures". Time.]</ref> ''[[Върайъти]] хвали анимацията като превъзхождаща ''Снежанка'', тъй като „е толкова добра, че анимационните герои носят на зрителя впечатление за реални лица и обстановка, а не за рисунки“. В обобщение списанието смята, че Пинокио „ще бъде съществено забавление за млади и стари, осигурявайки внимание чрез съвършенството си в анимацията и фотографските ефекти“.<ref>[https://archive.org/details/variety137-1940-01/page/n337/mode/2up "Film Reviews: Pinocchio". Variety. January 31, 1940. p. 14.]</ref> ''[[Холивуд Рипортър]]'' пише: „''Пинокио'' е забавление за всеки от всяка възраст. Филмът е толкова очарователен и възхитителен, че зрителят се натъжава, когато достигне финала. Тъй като сравненията ще бъдат неизбежни, може да се каже веднага, че, от техническа гледна точка, концепция и производство, този филм е безкрайно по-добър от ''Снежанка''“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/general-news/pinocchio-review-movie-1940-1278957/ "'Pinocchio' Screen Triumph; Walt Disney's Masterpiece". The Hollywood Reporter. January 30, 1940. p. 3.]</ref> Първоначално ''Пинокио'' няма успех в боксофиса.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Печалбата в боксофиса от първоначалното пускане на филма е както под безпрецедентния успех на ''Снежанка'', така и под очакванията на студиото.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> От отрицателните разходи от 2,6 милиона долара на филма – два пъти повече от цената на ''Снежанка''<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> – Дисни възстановява само 1 милион долара до края на 1940 г., като отчетите на студиото за окончателния първоначален боксофис на филма варират между 1,4 милиона и 1,9 милиона долара.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимационният историк Майкъл Бариер отбелязва, че ''Пинокио'' е възстановил пари от кинопрожекции за по-малко от един милион до септември 1940 г., а в първия си публичен годишен доклад [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] начислява загуба от 1 милион долара на филма.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Бариер допълва, че балансът на ''Пинокио'' от 1947 г. изброява общите приходи за студиото от 1 423 046,78 долара. Това се дължи основно на факта, че [[Втората световна война]] и нейните последици са отрязали европейските и азиатските пазари отвъд океана и са възпрепятствали международния успех на филма и други издания на Дисни в началото и средата на 1940 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джо Грант си спомня, че Уолт Дисни е бил „много, много депресиран“ от първоначалните печалби на ''Пинокио'' в боксофиса.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Дистрибуторът RKO регистрира загуба от 94 000 долара и от световните наеми в размер на 3 238 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 51–58.]</ref> === Отличия === Филмът е номиниран и печели две награди [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен (за ''When You Wish Upon a Star''), първият филм на Дисни, спечелил и в двете категории.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Към днешна дата само шест филма на Дисни са постигнали това постижение: ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994) и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995). === Преиздаване === С преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1944 г. започва традицията на Дисни да преиздава своите на всеки седем до десет години.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=pinocchio.htm "Pinocchio (1940) - Release Summary". Box Office Mojo.]</ref> ''Пинокио'' е преиздаден по кината през 1945, 1954, 1962, 1971, 1978, 1984 и 1992 г. RKO се занимава с първите две преиздания през 1945 г. и 1954 г., докато Дисни преиздава филма от 1962 г. нататък чрез своето подразделение [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Повторното издание от 1992 г. е дигитално възстановено чрез почистване и премахване на драскотини от оригиналните негативи кадър по кадър, елиминиране на изкривяванията на саундтрака и съживяване на цвета.<ref>[https://www.baltimoresun.com/bs-xpm-1992-06-25-1992177211-story.html Hunter, Stephen (June 25, 1992). "'Pinocchio' returns The restored print looks better than the original". The Baltimore Sun.]</ref> Въпреки първоначалните трудности в боксофиса, поредица от преиздания в годините след Втората световна война се оказват по-успешни и позволяват на филма да реализира печалба. До 1973 г. филмът печели 13 милиона долара в Съединените щати и Канада от първоначалното издание през 1940 г. и четири преиздания.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GQfk_5oMrCcC&redir_esc=y Wasko, Janet (2013). Understanding Disney: The Manufacture of Fantasy. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-7456-6904-5.]</ref><ref>"Updated All-Time Film Rental Champs". Variety. January 9, 1974. p. 23.</ref> След преиздаването през 1978 г. печалбата се увеличава до 19,9 милиона долара,<ref>"All-Time Film Rental Champs". Variety. January 11, 1983. p. 16.</ref> а общата печалба възлиза на 39 милиона долара.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> Преиздаването от 1984 г. събира 26,4 милиона долара в САЩ и Канада,<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1992-06-12-fi-344-story.html Harris, Kathryn (June 12, 1992). "A Nose for Profit: 'Pinocchio' Release to Test Truth of Video Sales Theory". Los Angeles Times.]</ref> като общите приходи достигат 65,4 милиона долара<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> и 145 милиона долара в световен мащаб.<ref>Bierbaum, Tom (May 9, 1985). "Disney Goes To Vault For Its 'Pinocchio' HV". Variety. p. 1.</ref> Преиздаването от 1992 г. събира 18,9 милиона долара в САЩ и Канада, което води до 84,3 милиона долара от боксофиса на ''Пинокио'' за всичките му кино излъчвания.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> === Съвременно признание === На уебсайта за събиране на рецензии [[Rotten Tomatoes]] филмът има най-високата оценка - 100%, което означава, че всяка една от 56 рецензии е положителна, със среден рейтинг от 9,1/10.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> Общият консенсус за филма на сайта е „Амбициозен, приключенски и понякога плашещ, ''Пинокио'' може би е върхът на филмите на Дисни – той е красиво изработен и емоционално резониращ“.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> В Metacritic ''Пинокио'' получава резултат от 99/100 въз основа на 17 критици, което показва „всеобщо признание“. В момента това е най-високо оцененият анимационен филм на сайта, както и най-високо оцененият анимационен филм на Дисни.<ref>[https://www.metacritic.com/movie/pinocchio-1940 "Pinocchio (1940)". Metacritic.]</ref> Много филмови историци смятат, че това е филмът, който най-много се доближава до техническото съвършенство от всички анимационни филми на Дисни.<ref>[https://web.archive.org/web/20030804101353/http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html "Pinocchio – Disney Movies History". Disney.go.com. August 4, 2003.]</ref> Филмовият критик Леонард Малтин каза „с ''Пинокио'' Дисни достига не само върха на силите си, но и върха на това, което много критици смятат за царството на анимационния филм“.<ref>Maltin, Leonard (1973). "Pinocchio". The Disney Films. New York: Crown Publishers. p. 37. ISBN 978-0517177419.</ref> През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към [[Национален филмов регистър на САЩ|Националния филмов регистър на Съединените щати]] като считан за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> Режисьорът [[Тери Гилиъм]] го избира като един от десетте най-добри анимационни филма на всички времена в статия от 2001 г., написана за ''[[Гардиън]]'',<ref>[https://www.theguardian.com/film/2001/apr/27/culture.features1 Gilliam, Terry (April 27, 2001). "Terry Gilliam Picks the Ten Best Animated Films of All Time". The Guardian.]</ref> а през 2005 г. ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' го нарича един от 100-те най-добри филма за последните 80 години, а след това през юни 2011 г. го обявява за най-добрия анимационен филм от „25-те най-добри анимационни филма за всички времена“.<ref>[https://web.archive.org/web/20111022155831/http://entertainment.time.com/2011/06/23/the-25-all-time-best-animated-films/slide/pinocchio-1940-2/ Corliss, Richard (June 21, 2011). "Pinocchio | The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> Филмовият критик Роджър Ебърт го добавя в своя списък „Велики филм“ и пише, че филмът „не е просто измислена басня или глупава приказка, а разказ с дълбоки архетипни отзвуци“.<ref>[https://www.rogerebert.com/reviews/great-movie-pinocchio-1940 Ebert, Roger (November 22, 1998). "Pinocchio movie review". RogerEbert.com.]</ref> През юни 2008 г. ''Пинокио'' е признат за втория най-добър филм в анимационния жанр след ''Снежанка и седемте джуджета'' в [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10]] на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]].<ref>[https://www.afi.com/afis-10-top-10/ "AFI's 10 Top 10". American Film Institute. June 17, 2008.]</ref> Филмът е номиниран в [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100 години... 100 филма]]<ref>[https://web.archive.org/web/20170326155425/http://www.afi.com/Docs/100years/Movies_ballot_06.pdf "Movies_Ballot_06" (PDF).]</ref> и получава допълнителни номинации в списъците [[100 години Американски филмов институт... 100 тръпки|100 години... 100 тръпки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20160305042844/http://www.listology.com/guardianryoga/list/400-nominees-afis-100-years-100-thrills "400 Nominees for AFI's 100 Years... 100 Thrills". Listology.]</ref> и [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи|100 години... 100 герои и злодеи]] (Стромболи в категорията злодеи).<ref>[https://web.archive.org/web/20170623094143/http://www.afi.com/Docs/100years/handv400.pdf "AFI'S 100 Years...100 Heroes and Villains" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Песента ''When You Wish Upon A Star'' се класира на 7-мо място в списъка на АФИ ''100 години...100 песни'',<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-100-songs/ "AFI's 100 YEARS...100 SONGS". American Film Institute. June 22, 2004.]</ref> а филмът се нарежда на 38-мо място в списъка ''100 години... 100 наздравици''.<ref>[https://web.archive.org/web/20180612140706/http://www.afi.com/Docs/100years/cheers300.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Cheers" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Цитатът „Лъжата продължава да расте и расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носът на лицето ти“ е номиниран в списъка ''100 години... 100 филмови цитата'',<ref>[https://web.archive.org/web/20190412113016/http://www.afi.com/Docs/100years/quotes400.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Movie Quotes" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref>филмът получава допълнителна номинация в списъка на ''най-велики мюзикъли''.<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-of-musicals/ "AFI's 100 YEARS OF MUSICALS". American Film Institute. September 3, 2006.]</ref> На 29 юни 2018 г. ''Пинокио'' е обявен за 13-ия най-добър анимационен филм на Дисни от IGN.<ref>[https://www.ign.com/articles/2019/03/26/the-25-best-disney-animated-movies "The 25 Best Disney Animated Movies". IGN.]</ref> == Наследство == [[File:Pinokio magic kingdom.jpg|thumb|right|Джепето, основно анимиран от Арт Бабит, и Пинокио в Magic Kingdom.]] [[File:Pinocchio's village.jpg|thumb|right|Селото на Пиноки в [[Дисниленд]], вдъхновено от картините на Густав Тенгрен.]] Фигаро, раздразнителното и ревниво коте, основно анимиран от Ерик Ларсън, е описан като „хит сред публиката“, което довежда до появата му в няколко последващи късометражни филма на Дисни през 1940 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=fXoMBgAAQBAJ&pg=PA134&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Max Cryer (February 1, 2015). The Cat's Out of the Bag: Truth and lies about cats. Exisle Publishing. pp. 134–. ISBN 978-1-77559-207-5.]</ref> Маскирани артисти се превъплъщават в героите от филма в парковете на Дисни.<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дръзкото пътешествие на Пинокио е популярно пътуване в оригиналния Дисниленд,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дисниленд в Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20080819051421/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_pinocchio.html "Tokyo Disney Resort". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и Дисниленд в Париж.<ref>[https://www.disneylandparis.com/en-gb/attractions/disneyland-park/les-voyages-de-pinocchio/ "Disneyland Paris Rides | Les Voyages de Pinocchio". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Селската къща на Пинокио е ресторант за бързо обслужване в [[Дисни Уърлд]], в който се сервира пица и макарони със сирене.<ref>[https://www.disneyworld.eu/dining/magic-kingdom/pinocchio-village-haus/ "Pinocchio Village Haus | Walt Disney World Resort". Disneyworld.disney.go.com. Retrieved February 4, 2014.]</ref> „Дисни на лед“ с Пинокио в главната роля има международно турне от 1987 до 1992 г.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> По-кратка версия на историята е представена и в текущата продукция на „Дисни на лед“ - „Сто години магия“.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> Освен игрите [[Sega Mega Drive|Sega Genesis/Mega Drive]], Game Boy и SNES, базирани на анимационния филм, Джепето и Пинокио също се появяват като герои в играта ''Kingdom Hearts''.<ref>[https://www.amazon.co.uk/Disneys-Pinocchio-Mega-Drive/dp/B00004TMV9 "Disney's Pinocchio (Mega Drive): Amazon.co.uk: PC & Video Games". Amazon.co.uk.]</ref> Търбухът на Монстро също е представен като един от световете.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Джимини Крикет също се появява, водейки дневник за напредъка на играта в ''Kingdom Hearts'', ''Kingdom Hearts: Chain of Memories'' и ''Kingdom Hearts II''.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Родният свят на Пинокио се появява в играта ''Kingdom Hearts 3D: Dream Drop Distance'', под името ''Prankster's Paradise'', а също и героите Пинокио, Джимини Крикет, Джепето, Клео, Монстро и Синята фея.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Prankster%27s_Paradise_%28Riku%29 "Prankster's Paradise (Riku) - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> === Отменено продължение === В средата на 2000-те години Диснитуун Студиос започва разработката на продължението на ''Пинокио''. Робърт Рийс е съавтор на сценария на филма, който вижда Пинокио на „странно пътешествие“ в името на нещо скъпо за него. „Това е история, която кара Пинокио да се запита защо понякога животът изглежда несправедлив“, казва Рийс.<ref>[https://animatedviews.com/2013/from-snow-queen-to-pinocchio-ii-robert-reeces-animated-adventures-in-screenwriting/ Armstrong, Josh (April 22, 2013). "From Snow Queen to Pinocchio II: Robert Reece's animated adventures in screenwriting". Animated Views.]</ref> [[Джон Ласитър]] отменя ''Пинокио II'' скоро след като е назначен за главен творчески директор на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20170801043607/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneytoon-studios-to-be-restructured-and-will-operate-as-a-separate-unit-within-walt-disney-animation-studios-58278982.html "DisneyToon Studios to be Restructured and Will Operate as a Separate Unit Within Walt Disney Animation Studios" (Press release). Walt Disney Studios. June 22, 2007.]</ref> === Игрална адаптация === {{Основна|Пинокио (филм, 2022){{!}}Пинокио}} През 1985 г. [[Джим Хенсън]] и режисьорът Стив Барън се обръщат към [[Уолт Дисни Пикчърс]] с идеята за игрална версия на ''Пинокио'', но компанията отхвърля проекта.<ref>[https://www.nytimes.com/1996/08/04/movies/geppetto-s-child-despite-the-high-tech-hardware.html Reif, Rita (August 4, 1996). "Geppetto's Child, Despite the High-Tech Hardware (Published 1996)". The New York Times.]</ref> Барън все пак успява да направи ''Приключенията на Пинокио'' (1996), разпространяван от New Line Cinema.<ref>[https://www.commonsensemedia.org/movie-reviews/the-adventures-of-pinocchio "The Adventures of Pinocchio". Common Sense Media.]</ref> През април 2015 г. е обявено, че Дисни разработва [[Списък на игралните римейкове на анимационните филми на Дисни|игрална адаптация]] на ''Пинокио'', като Питър Хеджис е нает за сценарист.<ref>[https://deadline.com/2015/04/pinocchio-inspired-live-action-film-being-developed-at-disney-1201406564/ Fleming, Mike Jr. (April 8, 2015). "'Pinocchio'-Inspired Live-Action Pic in the Works at Disney". Deadline Hollywood.]</ref><ref>[https://variety.com/2015/film/news/pinocchio-live-action-movie-disney-1201468686/ McNary, Dave (April 8, 2015). "Disney Developing Live-Action 'Pinocchio' Movie". Variety.]</ref> През май 2017 г. [[Сам Мендес]] започва преговори за режисиране на филма, като Крис Уейц е сценарист и продуцент<ref>[https://deadline.com/2017/05/sam-mendes-disney-live-action-pinocchio-1202100024/ Busch, Anita (May 22, 2017). "Sam Mendes in Early Talks To Direct Disney's Live-Action 'Pinocchio'". Deadline Hollywood.]</ref> През ноември Мендес се оттегля като режисьор.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sam-mendes-exits-disneys-live-action-pinocchio-1057750|title=Sam Mendes Exits Disney's Live-Action 'Pinocchio'|work=The Hollywood Reporter|last=Galuppo|first=Mia|date=November 13, 2017}}</ref> До февруари 2018 г. Пол Кинг е обявен за режисьор на филма, като Андрю Милано е копродуцент с Уейц, а Джак Торн пренаписва сценария.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/paddington-director-paul-king-direct-live-action-pinocchio-disney-1086772|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Enlists 'Paddington' Director|work=The Hollywood Reporter|last=Kit|first=Borys|date=February 20, 2018}}</ref> Обявено е, че записите на филма ще започнат през 2019 г. в [[Англия]] и [[Италия]].<ref>{{cite web|url=https://lrmonline.com/news/disneys-live-action-pinocchio-writer-chris-weitz-says-theyre-still-developing-the-script-exclusive/|title=Disney's Live-Action Pinocchio Writer Chris Weitz Says They're Still Developing The Script (Exclusive)|website=LRM Online|last=Medina|first=Joseph Jammer|date=August 21, 2018|access-date=August 21, 2018}}</ref> От ноември 2018 г. [[Том Ханкс]] започна преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://ew.com/movies/2018/11/29/tom-hanks-geppetto-pinocchio/|title=Tom Hanks in early talks to play Geppetto in Disney's live-action Pinocchio|work=Entertainment Weekly|last=Coggan|first=Devan|date=November 29, 2018|access-date=December 1, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://collider.com/tom-hanks-pinocchio-geppetto/|title=Exclusive: Tom Hanks Eyed to Play Geppetto in Disney's 'Pinocchio' Movie|website=[[Collider (website)|Collider]]|date=November 29, 2018}}</ref> През януари 2019 г. Кинг се оттегля като режисьор поради лични причини.<ref>{{cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/01/13/disney-live-action-pinocchio-loses-paddington-director-paul-king/|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Reportedly Loses 'Paddington' Director|website=Comicbook|date=January 13, 2019|access-date=January 15, 2019}}</ref> През октомври 2019 г. [[Робърт Земекис]] започва преговори за режисьор на проекта със сценарий, написан съвместно от Кинг, Уейц и Саймън Фарнаби. Уейц и Милано отново са потвърдени като продуценти.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2019/film/news/robert-zemeckis-pinocchio-disney-1203246886/|title=Robert Zemeckis in Talks to Direct Live-Action 'Pinocchio' for Disney (EXCLUSIVE)|work=Variety|date=October 18, 2019}}</ref> През същия месец е съобщено, че поради по-слабите от очакваните приходи от боксофиса на ''[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]'' и ''[[Господарка на злото 2|Господарка на злото II]]'', Дисни обмисля да пусне филма чрез своята стрийминг платформа [[Дисни+]]. През януари 2020 г. е обявено, че Земекис официално се е присъединил към проекта като режисьор, със сценарий, написан съвместно с Уейц, а Джак Рапке и Джаки Ливайн ще са изпълнителни продуценти и че филмът все пак ще получи кино премиера.<ref>{{cite news|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Robert Zemeckis Closes Deal To Direct & Co-Write Disney's Live-Action 'Pinocchio'|url=https://deadline.com/2020/01/pinocchio-robert-zemeckis-to-direct-1202840440/|work=Deadline Hollywood|date=January 24, 2020}}</ref> През август 2020 г. Том Ханкс, постоянен сътрудник на Земекис, отново започва в преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2020/08/tom-hanks-geppetto-pinocchio-movie-robert-zemeckis-disney-1202998669/|title=Disney Eyeing Tom Hanks To Play Geppetto In Robert Zemeckis' 'Pinocchio'|work=Deadline Hollywood|last=Kroll|first=Justin|date=August 5, 2020|access-date=August 5, 2020}}</ref> През декември 2020 г. е обявено официалното пускане на Пинокио в Дисни+ и че е подписан договор за ролята на Джепето между Ханкс и Дисни.<ref>{{cite web|title='Pinocchio' With Tom Hanks, 'Peter Pan and Wendy' to Skip Theaters for Disney Plus|url=https://variety.com/2020/film/news/pinocchio-disney-plus-debut-1234850503/|work=Variety|last=Rubin|first=Rebecca|date=December 10, 2020|access-date=December 10, 2020}}</ref> Филмът ще включва класически песни от оригинала и нови, написани от [[Алън Силвестри]] и Глен Балард. През януари 2021 г. Оакс Фигли и [[Люк Евънс]] започват ранни преговори, за да изиграят ролите на Пакси Пурата и Кочияша съответно.<ref>{{cite web|title='Beauty And The Beast' Star Luke Evans Joins Disney's Tom Hanks 'Pinocchio' Movie|url=https://deadline.com/2021/01/pinocchio-disney-movie-luke-evans-joins-cast-1234680924/|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> През следващия месец Евънс потвърждава участието си във филма.<ref>{{cite web|title=Luke Evans on 'The Pembrokeshire Murders' and Why Disney's 'Pinocchio' Remake Will Be Unique|url=https://collider.com/luke-evans-interview-pembrokeshire-murders-pinocchio-gaston-spinoff/|work=Collider|last=Radish|first=Christina|date=February 16, 2021|access-date=March 5, 2021}}</ref> През март 2021 г. Бенджамин Евън Ейнсуърт, [[Джоузеф Гордън-Левит]], Синтия Ериво, Кийгън-Майкъл Кей и Лорейн Брако се присъединяват към актьорския състав съответно като Пинокио, Джимини Крикет, Синята фея, Честния Джон и нов герой на име София Чайката.<ref>{{cite web|title=Cynthia Erivo to Play Blue Fairy in Robert Zemeckis' 'Pinocchio' (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/cynthia-erivo-blue-fairy-robert-zemeckis-pinocchio/|work=[[TheWrap]]|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1165291-pinocchio-erivo-gordon-levitt-more-join-disneys-live-action-film|work=Comingsoon.net|last=Dela Paz|first=Maggie|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> Официалните снимки на филма започват на 17 март 2021 г.<ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://ew.com/movies/disney-pinocchio-remake-cast-gallery/?|work=Entertainment Weekly|last=Aquilina|first=Tyler|quote=After an unusually long and bumpy road to the screen, production is finally underway on Disney's live-action remake of the animated classic Pinocchio.|date=March 17, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> Премиерата на филма е насрочена за 8 септември 2022 г. по стрийминг платформата Дисни+.<ref>{{cite web|title='Pinocchio': Robert Zemeckis' Live-Action Remake Gets Disney+ Premiere Date, Teaser Trailer|url=https://deadline.com/2022/05/pinocchio-robert-zemeckis-live-action-remake-premiere-date-disney-plus-teaser-trailer-1235035761/|work=Deadline Hollywood|last=Petski|first=Denise|date=May 31, 2022|access-date=May 31, 2022}}</ref> === В други медии === В комикса ''Silly Symphony Sunday'' се публикува адаптация на ''Пинокио'' от 24 декември 1939 г. до 7 април 1940 г. Поредицата е написана от Мерил Де Марис и нарисувана от Ханк Портър.<ref name=IDW-v3>{{cite book |last1=Karp |first1=Hubie |last2=Grant |first2=Bob |last3=De Maris |first3=Merrill |last4=Taliaferro |first4=Al |last5=Porter |first5=Hank |title=Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 3 |date=2018 |publisher=IDW Publishing |location=San Diego |isbn=978-1631409882}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Пинокио | Вилимир Стойнев |- | Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Джепето | [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Стромболи | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Почтения Джон | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Феята | [[Стефани Рачева]] |- | Пакси Пурата | Георги Стефанов |- | Кочияш | Георги Георгиев |- | Александър | Венелин Маринов |} ; Песни {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Падне ли звезда в нощта<br>Падне ли звезда в нощта (финал) || [[Орлин Горанов]] |- | Дървено момченце<br>Музикална кутия || [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Подсвирни ми || Орлин Горанов<br>Вилимир Стойнев |- | Актьор ще съм велик || [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Не ме държат конци || Вилимир Стойнев<br>[[Йорданка Илова]]<br>Евгения Брайнова<br>Десислава Софранова |} ; Екип {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>Силвия Мюзик<br>([[2000]]) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йовкова |- | Превод | Христо Христов |- | Адаптация | Веселина Пършорова<br>Наталия Пенева |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески колсутанти | Михал Войнаровски<br>Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1504|Пинокио}} * {{imdb title|0032910|Пинокио}} * {{Amg movie|38183|Пинокио}} * [http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 2plgsm671zyj1er6n685q7ntlt45xts 0 272005 11463754 10955291 2022-07-19T14:47:29Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Радосвета Василева Василева | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1974 – | значими роли = | театрални награди = Награда на САБ (1981) }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Радосвета Василева Василева''' (родена на 12 май 1956 г.) е българска театрална, филмова, телевизионна и озвучаваща актриса. == Биография == Родена е на 12 май 1956 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Димитрина Гюрова]] и доцент Богдан Сърчаджиев.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1748712570&sectionID=1&sq=Радосвета+Василева |заглавие=Василева, Радосвета Василева (12.05.1956) |достъп_дата=27 януари 2016 |дата=20 февруари 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След това започва да играе в театъра, телевизионни продукции и няколко игрални филма. В периода 1979 – 1984 г. играе на сцената на [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]]. От 1984 г. е на щат в [[Театър „Българска армия“]]. Тя и първата българска актриса, изиграла [[Жана д'Арк]] в ораторията „Жана д'Aрк на клада“ на Пол Клодел и [[Артур Онегер]].<ref>[http://www.tba.art.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0__114 Профилът на Радосвета Василева в театър „Българска армия“].</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Василева се занимава и с озвучаване на филми и сериали от началото на 90-те години. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Женени с деца]]“ (дублаж на [[Медия линк]]), „[[Сексът и градът]]“, „[[24 (сериал)|24]]“ (сезони 1–3), „Щитът“, „[[Клъцни/Срежи]]“, „[[Грозната Бети]]“ и „[[Никита: Отмъщението]]“ (сезони 1–2). {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | Аналин Маккорд || [[Грозната Бети]]<br>[[Клъцни/Срежи]] || Петра<br>Идън Лорд |- | Дарлийн Лав || [[Смъртоносно оръжие 2]] (дублаж на [[Брайт Айдиас]])<br>[[Смъртоносно оръжие 3]] (дублаж на Брайт Айдиас) || Триш Мъртоу<br>Триш Мъртоу |- | [[Даян Кийтън]] || [[Бащата на булката (филм, 1991)|Бащата на булката]]<br>Бащата на булката 2<br>[[Невъзможно твой]] (дублаж на bTV)<br>[[Камъкът на раздора]] || Нина Банкс<br>Нина Банкс<br>Ерика Бари<br>Сибил Стоун |- | [[Кати Бейтс]] || [[Титаник (филм, 1997)|Титаник]] (дублаж на bTV)<br>Черното тефтерче (дублаж на bTV)<br>Фред Клаус || Маргарет „Моли“ Браун<br>Кипи Кан<br>Баба Коледа |- | [[Ким Катрал]] || [[Сексът и градът]]<br>Сексът и градът (филм)<br>Сексът и градът 2<br>Прекият път към щастието || [[Саманта Джоунс]]<br>Саманта Джоунс<br>Саманта Джоунс<br>Констанс Хъри |- | [[Лили Томлин]] || Селяндури в Бевърли Хилс (дублаж на [[Медия линк]])<br>Хлапакът || Госпожица Джейн Хатауей<br>Джанет |- | Лори Лафлин || Загадки при разпродажба: Виновен до доказване на противното (дублаж на Медия линк)<br>Загадки при разпродажба: Убийство като по роман (дублаж на Медия линк)<br>Загадки при разпродажба: Изкуството да убиваш (дублаж на Медия линк) || Дженифър Шанън<br>Дженифър Шанън<br>Дженифър Шанън |- | [[Маги Кю]] || [[Умирай трудно 4]]<br>[[Никита: Отмъщението]] (в първи и втори сезон) || Май Лин<br>Никита |- | [[Мерил Стрийп]] || Да защитиш живота си<br>[[Смъртта ѝ прилича]] (дублаж на Медия линк)<br>Дивата река (дублаж на Медия линк)<br>[[Дяволът носи Прада (филм)|Дяволът носи Прада]]<br>Извличане (дублаж на bTV)<br>[[Джули и Джулия]] (дублаж на bTV) || Джулия<br>Мадлин Ащън<br>Гейл Хартман<br>Миранда Прийстли<br>Корийн Уитман<br>Джулия Чайлд |- | Сара Кларк || [[Сексът и градът]]<br>[[24 (сериал)|24]] || Мелинда Питърс<br>Нина Майърс |- | [[Сюзън Сарандън]] || [[Малки жени (филм, 1994)|Малки жени]] (дублаж на bTV)<br>Втората майка (дублаж на bTV)<br>Елизабеттаун (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Спийд Рейсър<br>Тами || Маргарет „Марми“ Марч<br>Джаки Харисън<br>Холи Бейлър<br>Мама Рейсър<br>Пърл Балзън |- | [[Упи Голдбърг]] || Корина, Корина (дублаж на Андарта Студио)<br>Един рицар в Камелот<br>Как Стела откри любовта<br>Океанът на живота || Корина Уошингтън<br>Д-р Вивиън Морган/Сър Шеф<br>Дилайла Ейбрахам<br>Кенди Блис |} == Други дейности == Василева е член на фондация „Академия Аскеер“ от 1991 г. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1979). == Награди == * Награда за млада актриса на Съюза на артистите – за ролята на Полина в „Доходно място“ на [[Александър Островски]] (1981) * Награда „Максим“ за водеща женска роля (Младата госпожа в „Хоровод“ на Шницлер (2002) * Награда „Максим“ за водеща женска роля (Елизабет Тюдор в „Елизабет или кралицата девственица“ на Кристиан Симеон (2004). == Театрални роли == * „''Доходно място''“ (Островски) – Полина * „''Дванайсета нощ''“ – Виола * „''Години на странстване''“ – Люся Бадер ; ТВ Театър * ''„Гълъб за сърдечни послания“'' (1989) ([[Неда Антонова]]) * ''„Мерцедес за продан“'' (1986) ([[Венцислав Кулев]]) – приятелката на сина * ''„Под тревожните върхове“'' (1986) ([[Драгомир Асенов]]) * ''„Стълбата“'' (1986) ([[Самуил Альошин]]) * ''„Прах в очите“'' (1985) ([[Йожен Лабиш]]) * ''„Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“'' (1980) * ''„Определено за събаряне“'' ([[Тенеси Уилямс]]) (1979) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Роля |- | 2019 || Снимка с Юки || |- | 2018 || [[Откраднат живот]] – (шести сезон) || Фани, майка на Кая |- | 2012 || [[Къде е Маги?]] – (51 серии)|| |- | 2004 || [[Смисълът на живота]] || |- | 2002 || [[Подгряване на вчерашния обед]] – ''Македония / България''|| Ерна |- | 1989 || [[Ако не в този живот]] || журналистката Ивайла |- | 1988 || [[АкаТаМус]] || Светка |- | 1988 || [[Юлия (филм)|Юлия]] || археоложката Юлия |- | 1987 || [[Убийства]] || |- |1986 | [[Да откриеш Троя]] || Емилия | |- | 1980 || [[Двойникът]] || Шивачева |- | 1977 || [[Авантаж]] || учителката |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.art.bg/tba/profile.php?p=33 Радосвета Василева в Art.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090301211805/http://www.art.bg/tba/profile.php?p=33 |date=2009-03-01 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0890817}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/383504/ Радосвета Василева в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Василева, Радосвета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] 1l70jr936t02e9vk5itasxhjhuf93ry 0 272025 11463825 11452164 2022-07-19T15:03:23Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | име = Ивайло Герасков | портрет = | описание = български актьор | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = }} {{уикицитат|Ивайло Герасков}} '''Ивайло Герасков''' е български актьор. == Ранен живот и кариера == Роден е на 17 февруари 1954 г. във [[Варна]]. Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на [[професор]] [[Елка Михайлова]] през 1979 г. След това започва да работи в Драматичен театър във Враца, а от 1982 г. е в трупата на [[Театър „София“]]. == Роли в театъра == Герасков е играл в постановките „Доходно място“, „Филоктет“, „Ивона – принцеса Бургундска“, „Соната на призраци“, „Кралят Слънце“, „Игра на Едип“, „При закрити врати“, „В полите на Витоша“, „Самотата на памуковите полета“, „Нощта на боговете“, „Нора“ и други.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1445520873&sectionID=1&sq=Ивайло+Герасков www.znam.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Играе в пиесите „Покана за вечеря“, „Нощта на 16-и януари“ и „Вълните“. == Награди == * Наградата за най-добра мъжка роля за филма „Вик за помощ“ на фестивала във Варна. == Личен живот == Женен е за актрисата [[Милена Живкова]], с която имат един син – [[Мартин Герасков]], който също е актьор. == Театрални постановки == * [[Нощта на шестнайсети януари]] (2016) * [[Вълните]] (2011) * [[Суматоха]] (2010) * [[Господар и сянка]] (2005) * [[Хайде да убием Матилда]] (2005) * [[Кучката]] (2004) * [[В полите на Витоша]] (2003) * [[Нощта на Боговете]] (2002) * [[Нора]] (2001) * [[Ескориал]] (2001) * [[Лов на малка моруна]] (1998) * [[Соната на призраците]] (1998) * [[Напразни усилия на любовта]] (1996) * [[В самотата на памуковите полета]] (1995) * [[Благословени души]] (1994) * [[Отвъд хоризонта]] (1994) * [[Италианката]] (1992) * [[При закрити врати]] (1991) * [[Ивона - Бургундската принцеса]] (1991) * [[Ангели чудовища]] (1990) * [[Реквием]] (1990) * [[Новите приключения на Питър Пан]] (1990) * [[Питър Пан]] (1989) * [[Закуска с неизвестни лица]] (1988) * [[Игра на Едип]] (1987) * [[Нощ на изпитания]] (1987) * [[Най-късно до шест]] (1986) * [[Кладата]] (1985) * [[Влюбените]] (1984) * [[Танго]] (1984) * [[Феерична комедия]] (1983) * [[Хоро]] (1983) * [[Филоктет]] (1982) * [[Хамлет]] (1982) * [[Светлината се губи в петата лампа]] (1982) * [[Електра в черно]] * [[Доходно място]] * [[Вуйчо Ваньо]] – номин̀ация за „А.Аскеер“ 2000 '''Тв театър''' * [[Старомодни бижута]] * [[Змейова сватба]] (1984) * „Карола“ (1979) ([[Миклош Дарваш]]) == Филмография == * Пътят на Честта (сезон 2, 2021) - Свилен *[[Откраднат живот]] (тв сериал, 2017) – психиатър * [[Четвърта власт]] (тв сериал, 2013) – Стефан Хинов * [[Главно представление]] (2009) ''Command performance'' – Леонид Гордов * [[Забранена любов]] (тв сериал, 2008 – 2011)-Димитър Белев * [[Shark in Venice]] (2008) * [[The Roman Mysteries]] (тв сериал, 2008) * [[The Shepherd:Border Patrol]] (2008) * [[Gredndel]] (2007) * [[Nuremberg: Nazis on Tria]]l (тв, 2006) * [[Dragon Dynasty]] (тв, 2006) * [[Mercenary for Justice]] (2006) * [[Фаворитът 2]] (2006) – Алекси * [[The Mechanik]] (2005) * [[Sacco et Vanzetti]] (2005) * [[Принцът и просякът]] (2005) * [[Darklight]] (2004) * [[Филип (филм)|Филип]] (тв, 2004) – Филип * [[Dragon Storm]] (тв, 2004) * [[Deep Shock]] (2003) * [[Едно дете в повече]] (тв сериал, 2003) * [[In Hell]] (2003) * [[Death Train]] (2003) * [[Frogmen Operation Stormbringer]] (2002) * [[Python 2]] (2002) * [[Derailed]] (2002) * [[Papa Giovanni - Ioannes XXIII]] (тв, 2002) * [[Air Strike]] (2002) * [[Mindstorm]] (2000) * [[Valkanizater]] (1997) * [[Горски дух]] (1996) * [[Всичко от нула]] (1996) – приятелят на фотографката * [[Вълкадин говори с Бога]] (1995) – Иван Величкин * [[Живот на колела]] (5-сериен тв, 1990) – журналистът Иван Троев * [[Мъже без мустаци]] (6-сериен тв, 1989) – следователят Божан Митков * [[Левакът]] (1987) – Мони * [[Живот до поискване]] (1987) – Жоро * [[Характеристика (филм)|Характеристика]] (1986) – Иван Палиев * [[Вик за помощ]] (1984) – Георги Пеев (Чеп) * [[Мечтатели]] (1986) – Паулин * [[Гнездо за думи]] (тв новела, 1985) * [[Front ohne Gnade - Der falsche Baron]] (1984) * [[Прилив на нежност]] (1983) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0314054 Ивайло Герасков в IMDb] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Герасков, Ивайло}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Варна]] bjb1jvkz87242cvsy80pexulv2dxp4i 0 272530 11464076 11302738 2022-07-19T20:47:03Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Суонзи|Суонзи (пояснение)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Уелс}} Суонзи Сити | герб =Swansea City AFC logo.png | прозвище = „Лебедите“ | основан= [[1912]] | стадион = [[Либърти Стейдиъм]] | капацитет = 21 088 | президент = [[Хю Дженкинс]] | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Стив Купър]] | първенство = [[Чемпиъншип]] | сезон = 2018/19 | място = '''10-о''' | спонсор =YOBET | екипировка = Joma | pattern_la1 = _rscc0304t | pattern_b1 = _swans1718h | pattern_ra1 = _rscc0304t | pattern_sh1 = _swans1718h | pattern_so1 = _swans1718h | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = _swans1718a | pattern_b2 = _swans1718a | pattern_ra2 = _swans1718a | pattern_sh2 = _swans1718a | pattern_so2 = _swans1718a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = DD0000 | pattern_la3 = _swans1718t | pattern_b3 = _swans1718t | pattern_ra3 = _swans1718t | pattern_sh3 = _swansea1718t | pattern_so3 = _swans1718t | leftarm3 = 000000 | body3 = 000000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 }} '''АФК Суонзи Сити''' ({{lang|en|Swansea City Association Football Club}}, '''Суонзи Сити Асоусиейшън Футбол Клъб'''; {{lang|cy|Clwb Pêl-droed Dinas Abertawe}}, '''Клуб Пеел-дройд Динас Абертауе''') е [[уелс]]ки футболен клуб, базиран в едноименния [[град]] [[Суонзи]]. След като печели плейофа в [[Чемпиъншип]] през сезон 2010/11 през предстоящия сезон ще играе в първото ниво на английския футбол – [[Премиършип]]. Играе мачовете си на [[стадион]] [[Либърти Стейдиъм]]. През 2013 г. отбора печели турнира [[Купа на Футболната лига (Англия)|Кепитал Къп]] побеждавайки отбора на [[Брадфорд Сити]] с 5 – 0. ; Успехи * [[Файл:Carling.png|24px]] [[Купата на лигата на Англия|Карлинг Къп]] – (1) 2013 == Външни препратки == * [http://www.swanseacity.net Официален уебсайт на отбора] {{мъниче|футболен отбор|уелс}} {{нормативен контрол}} {{Чемпиъншип}} {{СОРТКАТ:Суонзи Сити, АФК}} [[Категория:АФК Суонзи Сити| ]] 203ni92areh4nyzlj80pp3o78ef9zbk 0 272872 11463725 11261950 2022-07-19T14:26:54Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Деси Тенекеджиева | категория = продуцент актриса певица | описание = българска актриса, продуцент и певица | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Десислава Тенекеджиева | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = актриса, продуцент, певица | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | глас = | направление = [[Поп музика|Поп]], Денс | период-на-активност = 2003 – | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = [[Стоян Камбарев]] | деца = | сайт =www.tenekedjieva.com | общомедия = }} '''Деси Тенекеджиева''' (родена на 12 април 1971) e български [[Продуцент (пояснение)|продуцент]] и [[актриса]]. Дебютира в киното през 1985 г. и участва през годините в над 40 филма. С ролята си на Мария Медичи в [[Il Mestiere delle Armi]] на италианския филмов режисьор и сценарист Ermanno Olmi. Във филма „Saving my pig“, Деси партнира с [[Жерар Депардийо]] в главните роли. == Биография == Деси Тенекеджиева е родена на 12-ти април в град [[Варна]] в семейството на Татяна Моисей Холост ([[Украйна|украинска]] [[Евреи|еврейка]] от [[Германия|немски]] произход) и инж. Иван Тенекеджиев. Деси има по-голям брат – професор по рисков анализ и д-р на науките Кирил Тенекеджиев, който живее и работи в Австралия. Деси Тенекеджиева завършва IV Езикова Гимназия „Фредерик Ж. Кюри“ във Варна. Говори английски, руски, френски, италиански. Тренирала е [[художествена гимнастика]] и [[тенис на корт]]. Запален скиор е. Като ученичка е печелила национални олимпиади по математика. Приемат я [[изчислителна техника и микроелектроника]] във [[ВМЕИ]], но два месеца по-късно кандидатства във [[ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], където е приета и учи в класа на проф. [[Николина Георгиева]]. Специализира [[режисура]] при проф. [[Гриша Островски]]. Като студентка, Деси среща [[Театрален режисьор|театралния режисьор]] [[Стоян Камбарев]] и се омъжва за него. Година след това се ражда синът им Йосиф. Стоян Камбарев почива на 44 години. Деси Тенекеджиева е посланик на добра воля на ''Youth for Human Rights International (YHRI)'' – Младежи в подкрепа на човешките права – световна организация с център [[Лос Анджелис]]. == Театър == Някои от най-запомнящите се роли на Деси Тенекеджиева в театъра: * „www.lubovnika.com“ от Йонеско, в ролята на Ученичката; режисьор Бойко Богданов, Малък градски театър зад канала, София * „Подлезът на Анна“ от Константин Вампила, в ролята на Анна, режисьор А.Дончев * „Прозорецът на Йонеско“ от Елин Рахнев, в ролята на Следователката; режисьор Жоро Михалков, БНР * „Три сестри“ от А.П.Чехов, в ролята на Наташа;режисьор Стоян Камбарев, Драматичен театър София * „Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков, в ролите на Хела и Маргарита; режисьор Теди Москов, Театър Българска Армия * Актриса и певица в „AKVA theatre“, режисьор Деляна Мичева * „Между небето и земята“, режисьор Петър Тодоров, НДК * „Игра на светлини и сенки“, режисьор проф.Н Георгиева * „Лисан философ“ от Мрожек, в ролята на Епископът; режисьор Румен Рачев == Филмография == Деси Тенекеджиева участва в над 40 кино продукции, включително:<ref>[http://www.tenekedjieva.com/ Официален сайт на Деси Тенекеджиева]</ref> {| class="wikitable" |+ !Година !Заглавие !Роля !Режисьор !Допълнителена информация |- |2018 |Mon cochon et moi |Nora |Frank Dobrin |Франция |- |2006 |[[Новата кола на татко]] |Аптекарката |[[Ивайло Драганов]] |България |- |2004 |Occhi di Cristallo |Lucia |Eros Puglielli |Италия – Официална селекция, Международен филмов фестивал Венеция, 2004 |- |2004 |Cecenia | |Leonardo Giuliano |Италия |- |2003 |[[Резерват за розови пеликани]] |г-жа Иванова |[[Ивайло Джамбазов]]  | |- |2003 |Un caso di coscienza | |Luigi Perelli |Италия |- |2002 |Killer Rats |Cypress |Тибор Такач |САЩ, New Image Company |- |2001 |[[Най-важните неща]]  |Мелинда |[[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]] |БНТ |- |2001 |[[Наблюдателя]] |Проститутката |Ивайло Джамбазов |БНТ |- |2001 |[[Занаятът на оръжията]] (''Il Mestiere Delle Armi'') | |Ермано Олми |Италия – Официална селекция Кан, 2001 |- |1999 |[[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]] (''Vercingétorix'') | |Jacques Dorfmann |Франция/Канада |- |1999 |[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] |Секретарка |Иван Андонов |7 серии, БНТ |- |1999, 2000, 2010 |[[Клиника на третия етаж]], | |[[Николай Акимов]] |35 серии, БНТ |- |1999 |[[Сламено сираче]] | |[[Станислава Калчева]] |България |- |1999 |Operation Delta Force 4: Deep Fault, | |Mark Roper |САЩ |- |1998 |Deep Crack | |Mark Rupert |САЩ |- |1997 |Profondo Nel Cuore | |Luigi Perelly |Италия |- |1997 |[[Пет стаи]] | |Нели Андреева |България |- |1996 |La Rivolta del Cittadino | |Luigi Perelli |Италия |- |1996 |Завръщане у дома по Харолд Пинтер | |Стоян Камбарев |БНТ |- |1995 |[[Хайката]] | |Дамян Петров |по [[Николай Хайтов]], БНТ |- |1995 |[[Криминални хроники]] | |Пламен Масларов |България |- |1994 |Rosita, please | |Ventura Ponce |Испания |- |1994 |Вярна любов за трима | |Рени Карова | |- |1993 |I want to break free | |Илиян Джевелеков |Златна роза за най-добър студентски филм на международния кинофестивал-Варна |- |1987 |[[Лагерът]] | |[[Георги Дюлгеров]] |България |- |1987 |[[Забранено за възрастни]] | |[[Пламен Масларов]] |България |- |1983 |[[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] | |Симеон Аранович |6 серии, СССР / България |} * 2016 – Mon cochon et moi, Франция, с [[Жерар Депардьо]] * 2006 – [[Новата кола на татко]], режисьор [[Ивайло Драганов]], България * 2004 – Occhi di Cristallo, режисьор Eros Puglielli, Италия – Официална селекция, Международен филмов фестивал Венеция, 2004 * 2004 – Cecenia, режисьор Leonardo Giuliano, Италия * 2003 – [[Резерват за розови пеликани]], режисьор [[Ивайло Джамбазов]] – г-жа Иванова * 2003 – Un caso di coscienza, режисьор Luigi Perelli, Италия * 2002 – Killer Rats, режисьор Тибор Такач, САЩ, New Image Company * 2001 – [[Най-важните неща]] – Мелинда, режисьор [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], БНТ * 2001 – [[Наблюдателя]] – проститутката, режисьор Ивайло Джамбазов, БНТ * 2001 – [[Занаятът на оръжията]] (''Il Mestiere Delle Armi''), режисьор Ермано Олми, Италия – Официална селекция Кан, 2001 * 1999 – [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]] (''Vercingétorix''), режисьор Jacques Dorfmann, Франция/Канада. * 1999 – [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]], 7 серии – секретарка, режисьор Иван Андонов, БНТ * 1999, 2000, 2010 – [[Клиника на третия етаж]], 35 серии, режисьор [[Николай Акимов]], БНТ – Шуши (в 1 серия: VII) * 1999 – [[Сламено сираче]], режисьор [[Станислава Калчева]], България * 1999 – Operation Delta Force 4: Deep Fault, режисьор Mark Roper, САЩ * 1998 – Deep Crack, режисьор Mark Rupert, САЩ * 1997 – Profondo Nel Cuore, режисьор Luigi Perelly, Италия * 1997 – [[Пет стаи]], режисьор Нели Андреева, България * 1996 – La Rivolta del Cittadino, режисьор Luigi Perelli, Италия * 1996 – Завръщане у дома по Харолд Пинтер, режисьор Стоян Камбарев, БНТ * 1995 – [[Хайката]], по [[Николай Хайтов]], реж. Дамян Петров, БНТ * 1995 – [[Криминални хроники]], режисьор Пламен Масларов, България * 1994 – Rosita, please, режисьор Ventura Ponce, Испания * 1994 – Вярна любов за трима, режисьор Рени Карова * 1993 – I want to break free, режисьор Илиян Джевелеков, Златна роза за най-добър студентски филм на международния кинофестивал-Варна * 1987 – [[Лагерът]], режисьор [[Георги Дюлгеров]], България * 1987 – [[Забранено за възрастни]], режисьор [[Пламен Масларов]], България * 1983 – [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]], 6 серии, режисьор Симеон Аранович, СССР / България == Музика == Деси Тенекеджиева се изявява и на музикалната сцена. През 1996 – 2000 година е актриса и певица в театър АКВА с музикален режисьор Деляна Мичева. Първият ѝ самостоятелен музикален проект като певица е от 2003 г. съвместно с Николай Иванов (пиано и вокали). Наречен е ''Inside'' и има за основа етноелементи от [[българска народна музика|българския фолклор]]. В него участват Михаил Йосифов (тромпет), Стоян Павлов (перкусии) и Марио Иванов (бас). През 2003 г. излиза песента ѝ ''Тъмно (Dark)'', в която участва Джон Калека от Нигерия. През 2006 г. излиза втора песен – ''Когато всичко свърши (When Everything is Over)'' с участието на [[Миро]] от [[Каризма]]. Режисьор на клипа е [[Ивайло Палмов]]. Следващият ѝ музикален проект ''Chillout Project'' е от 2007 г. с Inside Band в лицето на [[Милен Кокошаров]] (пиано), Тони Рикев (китара), [[Валери Цанков]] (перкусии). В края на 2010 г. излиза първият ѝ музикален албум – „Crazy Butterfly“, стилово определян на границата между [[чилаут]], [[поп]], [[хаус]] и [[джаз]]. Негов музикален продуцент е композиторът Мага и като музиканти участват Михаил Йосифов (тромпет), Валери Цанков (ударни), Милен Кокошаров (пиано) [[Веселин Веселинов|Веселин Веселинов – Еко]] (бас китара), [[Калин Вельов]] (перкусии) и Боби Вълчев (клавишни). Тенекеджиева е автор на повечето текстове и мелодии в албума. Песните ѝ са на [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[италиански език|италиански]], [[френски език|френски]], [[суахили]] и на измислен, „ангелски“ език. Албумът е подкрепен от [[Община Варна]] като част от инициативата за издигането на града за [[Европейска столица на културата]] през 2019 г.<ref>[http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Pop/Pages/071210_Desi_Tenekedzhieva_debuten_album.aspx Деси Тенекеджиева с дебютен албум], Елена Цветкова, [[Българско национално радио]], 7 декември 2010</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tenekedjieva.com/ Уеб страница на Деси Тенекеджиева] * [http://www.imdb.com/name/nm0854922/ Профил в IMDB] {{Портал|Биографии|Изкуство|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Тенекеджиева, Деси}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] fzwf3uj2nsbs3m66q9ityk4sk0eypwi 0 274548 11463819 10940419 2022-07-19T15:01:11Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Георгиев|Георги Георгиев}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1963 – 2008 | значими роли = | театрални награди = }} | баща = Георги Георгиев | майка = Надежда Георгиева | деца = [[Георги Георгиев-Гого]] | подпис = }} '''Георги Георгиев Георгиев''' е български актьор и режисьор. == Биография == Роден е на 20 юли 1939 г. в семейството на Надежда и Георги Георгиеви. Завършва семестриално Юридическия факултет на [[Софийския университет]], а през 1966 г. актьорско майсторство за драматичен театър във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при професор [[Моис Бениеш]]. През кариерата си работи в ДМТ – Велико Търново (1966 – 1967), [[Драматичен театър - Пловдив]] (1967 – 1968), [[Драматичен театър „Боян Дановски“|Драматичен театър – Перник]] (1968 – 1971), театър „4+4“ (1971 – 1972), [[Столичен куклен театър|Централен куклен театър]] (1972 – 1974) и Нов драматичен театър „[[Сълза и смях]]“ (1976 – 1994). От 1994 до 2006 г. е директор на [[Общински театър „Възраждане“]].<ref>[https://tretavazrast.com/articles/%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B3-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8,-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8 Кева Апостолова за съпруга си актьора Георги Г. Георгиев], tretavazrast.com.</ref>. До смъртта си е женен за [[Кева Апостолова]], с която имат син – [[Георги Георгиев-Гого]], който също е актьор и е по-известен с озвучаването на реклами, филми и сериали. Има двама внука – Кристиян и Георги. На 13 октомври 2009 г. е издадена биографичната му книга „Половината истина“. Умира на 13 октомври 2008 г. Опелото се състои в столичния храм „[[Свети Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ на 16 октомври. == Работа в театъра == === Актьор === * „Агамемнон“ от [[Есхил]] * „Унижените и оскърбените“ от [[Фьодор Достоевски]] * „Разказът на едно момиче“ * „Когато куклите не спят“ от [[Леда Милева]] * „Вампир“ от Антон Страшимиров * „Доходно място“ * „Плесницата“ * „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейли Васерман * „Праг“ * „Вижте кой идва“ ==== Тв театър ==== * „Делото Опенхаймер“ (1988) * „Цилиндъра“ (1974) ([[Едуардо де Филипо]]) === Постановчик === * „Сдружени убийци“ * „Вкус на мед“ * „Душата ми се моли“ * „Женско царство“ от Ст. Л. Костов * „Червената шапчица“ * „Спящата красавица“ * „Куклата Барби“ == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1991 || [[Тони]] || || || |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]] || 9 || България / Унгария || |- | 1988 || [[Неизчезващите]] || 5 || || |- | 1985 || [[История с куче без куче]]|| || || |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци – Каменно гнездо]]|| 5 || || |- | 1983 || [[Вярност (филм)|Вярност]] || 2 || || |- | 1982 || [[Николо Паганини]] (''Никколо Паганини'')|| 3 || СССР / България || |- | 1980 || [[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]] || 2 || || |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]] || 3 || || |- | 1978 || [[Селцето]] || 5 || || Анани |- | 1978 || Селцето || 2 || || Анани |- | 1973 || [[Мандолината]] || || || затворник |- | 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || комита ''(в VIII серия)'' |- | 1969 - 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || |- | 1969 || [[Признание]] || || || Сашко |- | 1963 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || Йордан Митовски |- | 1969 || [[Един миг свобода]] || 2 новели || || затворник ''(в 1-ва: „Старецът“)'' |- | 1969 || [[Синовете на правдата]] || || || |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || гръцкият свещеник |- | 1965 || [[Цар и генерал]] || || || свещеникът |- | 1964 || [[Крадецът на праскови]] || || || |- | 1963 || [[Незавършени игри]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1087117}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиев, Георги Г.}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] l27irhd9txzu0bsr9u41nox7ut38b0h 0 275184 11464648 11203545 2022-07-20T11:14:14Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дъмбо | име_оригинал = Dumbo | режисьори = Бен Шарпстийн | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = ''роман''<br />Хелън Аберсън<br />Харолд Пърл<br />''сценарий''<br />Ото Ингландър <br />Джо Грант<br />Дик Хюмър | актьори = Едуард Брофи<br />Хърман Бинг<br />Маргарет Райт<br />Стърлинг Холоуей<br />Клиф Едуардс | музика = Франк Чърчил,<br> Ланс Хъшър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[23 октомври]] [[1941]] г. | времетраене = 64 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $813 000 | следваща_част = | код-IMDB = 0033563 }} '''„Дъмбо“''' ({{lang|en|Dumbo}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[23 октомври]] [[1941]] г., а разпространител е ''RKO Radio Pictures''. Филмът е създаден по едноименната книга за деца от 1939 г. на Хелън Аберсън, илюстрирана от Харолд Пърл. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-helen-aberson-mayer-1086764.html | заглавие = Obituary: Helen Aberson Mayer. | достъп_дата = 6 декември 2009 | автор = | дата = 12 април 1999 | издател = www.independent.co.uk | език = en }}</ref> Това е четвъртият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Направен е, за да компенсира финансовите загуби от предходния филм от поредицата – „[[Фантазия (филм)|Фантазия]]“. „Дъмбо“ е критикуван, че съдържа расистки елементи, но въпреки това е считан за един от най-добрите филми на Дисни. С времетраене 64 минути, това е един от най-кратките анимационни филми на студиото. Главният герой е Джъмбо Младши (Джъмбо Джуниър), полу-[[антропоморфия|антропоморфен]] [[слон]], когото подигравателно наричат Дъмбо (букв. Глупчото, от [[английски език|англ.]] ''dumb'' — тъп, глупав). Присмиват му се, че има големи [[уши]], но всъщност Дъмбо може да лети, използвайки ушите си като [[крила]]. През по-голямата част от филма, единственият му истински приятел, освен майка му, е [[мишка|мишока]] Тимоти. Взаимоотношенията им пародират стереотипа за враждата между слоновете и мишките. == Сюжет == В края на зимата щъркели донасят бебета за всички животни в цирка. Макар и със закъснение, слоницата г-жа Джъмбо също получава дългоочакваното си слонче, което нарича Джъмбо Джуниър. Огромните уши на слончето будят присмех у другите слонове и те му дават прякора „Дъмбо“. Дъмбо става обект на подигравки и за децата, посещаващи цирка. Майка му се намесва да го защити, заради което е заключена и обявена за луда и опасна. Останал без майка и отхвърлен от другите слонове, Дъмбо намира неочакван приятел в лицето на мишока Тимъти, който изпитва съчувствие към нещастното слонче и е решен да му помогне да преодолее трудностите. Цирковият директор включва Дъмбо в сложен номер, където слончето трябва да застане на върха на пирамида от слонове, обаче то се препъва в ушите си и събаря пирамидата, при което другите слонове са ранени, а палатката на цирка се срутва. В резултат Дъмбо е прехвърлен при клоуните и участва в номер, който включва падане отвисоко в купа с пай. Макар че клоунадата печели популярност, слончето не е щастливо от новата си работа. За да го разведри, Тимъти го завежда при майка му. На връщане от нейната клетка, Дъмбо плаче и се разхълцва. Тимъти го кара да пие вода, но не забелязва, че във ведрото има разсипано шампанско. Двамата приятели се напиват и имат халюцинации за розови слонове. На сутринта Дъмбо и Тимъти се събуждат в клоните на дърво след ято гарги. Мишокът размишлява как са се озовали горе и стига до извода, че слончето е полетяло благодарение на ушите си. С помощта на гаргите, Тимъти успява да накара Дъмбо да полети отново, като прилага психологически трик – дава на слончето обикновено перце, като го уверява, че то е магическо. Отново в цирка, Дъмбо е принуден пак да участва в клоунадата, като този път трябва да скочи от много по-висока платформа. Докато пада надолу, изгубва перцето, но Тимъти му признава, че то е било „само за кураж“ и не му е нужно, за да лети. Дъмбо успява да се издигне и полита из цирка. След представлението Дъмбо се превръща в медийна звезда, Тимъти става негов мениджър, а г-жа Джъмбо получава частен вагон във влакчето, транспортиращо цирковите животни. == Прием и награди == „Дъмбо“ е най-успешният във финансово отношение филм на Дисни за 40-те години. През 1941 г. филмът печели „[[Оскар]]“ за оригинална филмова музика, връчена на Франк Чърчил и Оливър Уолъс. Чърчил и текстописецът Нед Уошингтън са номинирани също и за Оскар за най-добра песен (''„Baby Mine“''). Филмът печели и награда от [[Кан (кинофестивал)|фестивала в Кан]] през 1947 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.festival-cannes.com/en/archives/1947/awardCompetition.html | заглавие = Festival de Cannes: Dumbo | достъп_дата = 6 декември 2009 | автор = | дата = | издател = festival-cannes.com | език =en}}{</ref> „Дъмбо“ получава като цяло положителни отзиви. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/dumbo/ Официален сайт] * {{imdb title|0033563}} {{превод от|en|Dumbo|330027728}} [[Категория:Филми от 1941 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] bu5i1df2bsun5yzv7o4lk44dajbsdix 11464726 11464648 2022-07-20T11:20:23Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дъмбо | име_оригинал = Dumbo | режисьори = Бен Шарпстийн | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = ''роман''<br />Хелън Аберсън<br />Харолд Пърл<br />''сценарий''<br />Ото Ингландър <br />Джо Грант<br />Дик Хюмър | актьори = Едуард Брофи<br />Хърман Бинг<br />Маргарет Райт<br />Стърлинг Холоуей<br />Клиф Едуардс | музика = Франк Чърчил,<br> Ланс Хъшър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[23 октомври]] [[1941]] г. | времетраене = 64 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $813 000 | следваща_част = | код-IMDB = 0033563 }} '''„Дъмбо“''' ({{lang|en|Dumbo}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[23 октомври]] [[1941]] г., а разпространител е ''RKO Radio Pictures''. Филмът е създаден по едноименната книга за деца от 1939 г. на Хелън Аберсън, илюстрирана от Харолд Пърл. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-helen-aberson-mayer-1086764.html | заглавие = Obituary: Helen Aberson Mayer. | достъп_дата = 6 декември 2009 | автор = | дата = 12 април 1999 | издател = www.independent.co.uk | език = en }}</ref> Това е четвъртият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Направен е, за да компенсира финансовите загуби от предходния филм от поредицата – „[[Фантазия (филм)|Фантазия]]“. „Дъмбо“ е критикуван, че съдържа расистки елементи, но въпреки това е считан за един от най-добрите филми на Дисни. С времетраене 64 минути, това е един от най-кратките анимационни филми на студиото. Главният герой е Джъмбо Младши (Джъмбо Джуниър), полу-[[антропоморфия|антропоморфен]] [[слон]], когото подигравателно наричат Дъмбо (букв. Глупчото, от [[английски език|англ.]] ''dumb'' — тъп, глупав). Присмиват му се, че има големи [[уши]], но всъщност Дъмбо може да лети, използвайки ушите си като [[крила]]. През по-голямата част от филма, единственият му истински приятел, освен майка му, е [[мишка|мишока]] Тимоти. Взаимоотношенията им пародират стереотипа за враждата между слоновете и мишките. == Сюжет == В края на зимата щъркели донасят бебета за всички животни в цирка. Макар и със закъснение, слоницата г-жа Джъмбо също получава дългоочакваното си слонче, което нарича Джъмбо Джуниър. Огромните уши на слончето будят присмех у другите слонове и те му дават прякора „Дъмбо“. Дъмбо става обект на подигравки и за децата, посещаващи цирка. Майка му се намесва да го защити, заради което е заключена и обявена за луда и опасна. Останал без майка и отхвърлен от другите слонове, Дъмбо намира неочакван приятел в лицето на мишока Тимъти, който изпитва съчувствие към нещастното слонче и е решен да му помогне да преодолее трудностите. Цирковият директор включва Дъмбо в сложен номер, където слончето трябва да застане на върха на пирамида от слонове, обаче то се препъва в ушите си и събаря пирамидата, при което другите слонове са ранени, а палатката на цирка се срутва. В резултат Дъмбо е прехвърлен при клоуните и участва в номер, който включва падане отвисоко в купа с пай. Макар че клоунадата печели популярност, слончето не е щастливо от новата си работа. За да го разведри, Тимъти го завежда при майка му. На връщане от нейната клетка, Дъмбо плаче и се разхълцва. Тимъти го кара да пие вода, но не забелязва, че във ведрото има разсипано шампанско. Двамата приятели се напиват и имат халюцинации за розови слонове. На сутринта Дъмбо и Тимъти се събуждат в клоните на дърво след ято гарги. Мишокът размишлява как са се озовали горе и стига до извода, че слончето е полетяло благодарение на ушите си. С помощта на гаргите, Тимъти успява да накара Дъмбо да полети отново, като прилага психологически трик – дава на слончето обикновено перце, като го уверява, че то е магическо. Отново в цирка, Дъмбо е принуден пак да участва в клоунадата, като този път трябва да скочи от много по-висока платформа. Докато пада надолу, изгубва перцето, но Тимъти му признава, че то е било „само за кураж“ и не му е нужно, за да лети. Дъмбо успява да се издигне и полита из цирка. След представлението Дъмбо се превръща в медийна звезда, Тимъти става негов мениджър, а г-жа Джъмбо получава частен вагон във влакчето, транспортиращо цирковите животни. == Прием и награди == „Дъмбо“ е най-успешният във финансово отношение филм на Дисни за 40-те години. През 1941 г. филмът печели „[[Оскар]]“ за оригинална филмова музика, връчена на Франк Чърчил и Оливър Уолъс. Чърчил и текстописецът Нед Уошингтън са номинирани също и за Оскар за най-добра песен (''„Baby Mine“''). Филмът печели и награда от [[Кан (кинофестивал)|фестивала в Кан]] през 1947 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.festival-cannes.com/en/archives/1947/awardCompetition.html | заглавие = Festival de Cannes: Dumbo | достъп_дата = 6 декември 2009 | автор = | дата = | издател = festival-cannes.com | език =en}}{</ref> „Дъмбо“ получава като цяло положителни отзиви. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/dumbo/ Официален сайт] * {{imdb title|0033563}} {{превод от|en|Dumbo|330027728}} [[Категория:Филми от 1941 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 8n1vfmupauc82r4fs2453vp3lg7uauq 0 276629 11463846 10761234 2022-07-19T15:09:55Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актриса | име= Цветана Гълъбова | портрет= | описание= българска актриса и говорителка | роден-място=[[София]], [[България]] | починал-място=София, България | брак = [[Методи Андонов]] | деца = [[Милена Андонова]] - режисьор<br>[[Невена Андонова]] }} '''Цветана Гълъбова''' е българска [[актриса]] и телевизионна говорителка. == Биография == Завършва [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ със специалност [[актьорско майсторство]] през 1955 г. В периода 1960 – 1961 г. става първата говорителка на [[БНТ]]. Започва да работи в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в [[Бургас]], а от 1961 г. в [[Държавен сатиричен театър]]. Най-запомнящите се театрални роли са Госпожа Големанова от „Големанов“ на Ст. Л. Костов, Зафирка в „Кандидати на славата“ на Вазов, Госпожа Пернел от „[[Тартюф]]“ на Молиер, Глумова от „И най-мъдрият си е малко прост“ на Островски и др. Омъжва се за [[режисьор]]а [[Методи Андонов]] и имат две деца – Милена и Невена. Цветана Гълъбова умира на 86 години на 9 февруари 2019 г. в София.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/pochina-aktort-ivan-laskin news.bnt.bg]</ref> == Телевизионен театър == * „Годеж“ (1973) ([[Алеко Константинов]]) * „Опечалената фамилия“ (1971) ([[Бранислав Нушич]]) == Филмография == * [[Вътрешен глас]] (2008) – майката на Григор * [[Приятелите на Емилия]] (1996) България, Франция, Швейцария * [[Любовниците]] (1991 – 1992), 8 серии – помощничката ''(в 4-та серия)'' * [[Осем процента любов]] (1990) * [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] (1978) * [[Дядото на Салваторе]] (1972) * [[Отклонение]] (1967) – Лили от музея, колежка на Неда == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гълъбова, Цветана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български говорители]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] ajq83di4683z8nf6ohgj4fix5q12ghr 0 276740 11463647 11286672 2022-07-19T13:10:50Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Стефанов|Иван Стефанов|тип=личност}} {{Личност | име = Иван Стефанов | категория = икономист | описание = български икономист и политик | портрет = Ivan Stefanov.jpg | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | още = {{Депутат-България|6в=1}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Икономика (наука)|Икономика]], [[статистика]] }} |пол=мъж|религия=Християнин|образование=Хумболтов университет на Берлин|погребан=София}} '''Иван Матеев Стефанов''' е [[България|български]] [[икономист]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Той е управител на [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (1944 – 1946) и [[министър на финансите]] (1946 – 1949). == Биография == Иван Стефанов е роден на [[15 март]] (3 март стар стил) [[1899]] година във [[Варна]]. От 1919 година е член на Българската комунистическа партия (БКП), а на следващата година заминава да учи в [[Германия]] и от 1920 до 1925 година е член на [[Комунистическата партия на Германия]].<ref name="ташев"/> През 1924 година защитава докторат по обществени и политически науки в [[Хумболтов университет на Берлин|Хумболтовия университет]] в [[Берлин]] при известния статистик [[Лазар Борткиевич]].<ref name="аврамов"/> През 1925 година е екстрадиран от Германия и отива в [[Париж]], където работи в търговското представителство на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и става член на [[Френска комунистическа партия|Френската комунистическа партия]].<ref name="ташев">{{ташев|430 – 432}}</ref> По това време съветски посланик там е [[Кръстьо Раковски]], негов далечен родственик.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 365 – 371 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> През 1927 година Стефанов се връща в България и постъпва на работа в [[Национален статистически институт|Главната дирекция на статистиката]]. Той подновява членството си в БКП и през 1929 – 1931 година е член на нейния [[Централен комитет на БКП|Централен комитет]]. През 1931 година за кратко преподава в [[Москва]]. През 1937 – 1945 година преподава във [[Стопанска академия|Висшето търговско училище]] в [[Свищов]], като от 1941 година оглавява катедрата по [[статистика]] и [[застраховане]],<ref name="ташев"/> а през 1942 година е командирован за кратко в Германия за обмяна на опит.<ref name="аврамов"/> През този период Стефанов сътрудничи и на [[Статистически институт за стопански проучвания|Статистическия институт за стопански проучвания]], автор е на многобройни изследвания, които публикува в специализираните издания в страната под собственото си име, за разлика от политическите статии, които излизат в левия печат под псевдоним. В професионалните си възгледи той остава далеч от ортодоксалния [[марксизъм]] и има към работата си напълно неутрален и емпиричен подход.<ref name="аврамов"/> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Стефанов за кратко е директор на [[Храноизнос]], а през декември оглавява Българската народна банка. През 1946 година става министър на финансите във [[Правителство на България (63)|третото правителство]] на [[Кимон Георгиев]] и остава на този пост и в [[Правителство на България (64)|първия]] и [[Правителство на България (65)|втория кабинет]] на [[Георги Димитров]].<ref name="ташев"/> На този пост той ръководи проведената следвоенна финансова стабилизация, извършена чрез паричната реформа от 1947 година и свързаните с нея масови конфискации на парични спестявания на гражданите.<ref name="аврамов"/> От 1947 година Иван Стефанов преподава статистика в [[Софийски университет|Софийския университет]], през 1948 година става академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], а през 1949 година става първият директор на новооснования [[Икономически институт]] към академията.<ref name="ташев"/> == Процесът срещу Трайчо Костов == През август 1949 година Иван Стефанов е отстранен от ръководните си партийни и държавни постове, а през септември е арестуван като обвиняем в [[Процес срещу Трайчо Костов|процеса]] срещу изпадналия в немилост комунистически лидер [[Трайчо Костов]].<ref name="ташев"/> Сред обвиненията срещу него са позициите му по време на преговорите със Съветския съюз, като искането му за признаване на задълженията към български лица на реквизираните от Съветския съюз германски предприятия или това за изплащане на положителния за България [[клиринг]]ов баланс.<ref name="аврамов"/> Осъден на доживотен затвор, през 1956 година част от обвиненията срещу него са оттеглени и той е освободен, а членството му в БКП е възстановено.<ref name="ташев"/> От 1957 до 1965 година Иван Стефанов преподава статистика във [[Университет за национално и световно стопанство|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]].<ref name="ташев"/> През 1958 година, заедно с други бивши политически затворници от комунистическите среди, той подава искане за възстановяване на конфискуваното му имущество и компенсации за времето, прекарано в затвора,<ref name="аврамов"/> поради което отново е изключен от БКП, а членството му е повторно възстановено едва през 1961 година. През 1974 година е обявен за [[Герой на социалистическия труд]].<ref name="ташев"/> Иван Стефанов умира на [[11 октомври]] [[1980]] година в [[София]].<ref name="ташев"/> == Бележки == <references/> {{Пост списък|Управител на БНБ|26}} {{Пост списък|Управител на БНБ|27}} {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|Статистика|История на България}} {{СОРТКАТ:Стефанов, Иван}} [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български статистици]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Преподаватели в Стопанската академия]] [[Категория:Управители на БНБ]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Народни деятели на науката]] [[Категория:Процес срещу Трайчо Костов]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] oxb2395rfu599d3p63ykbnu4jdkbodj 0 276877 11463747 11436447 2022-07-19T14:46:38Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Василев|Васил Василев|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Василев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сливен]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = Румяна Узунова (1990–1993; разведени)<br>Нина Димитрова (съжителство без брак; разделени)<br>Ани Вичева (2017–) | деца = Стефан Василев (с Вичева)<br>Девина Василева (с Димитрова) }} '''Васил Василев''', по-известен с прякора си '''Зуека''', е български филмов и театрален актьор, [[комик]], [[телевизионен водещ]] и [[художник]]. От май 2021 г. живее в [[Испания]] поради желанието да смени „страната с друга, в която законите се спазват“.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10124047 www.24chasa.bg]</ref> == Биография == Роден е на 30 април 1965 година в [[Сливен]].<ref name=gosp>[http://www.gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka Васил Василев – Зуека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120401221549/http://gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka |date=2012-04-01 }} // gospodari.com.</ref> Завършва [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г.<ref name=gosp/> Участва в студентското предаване от началото на 90-те „[[Ку-ку]]“, както и в наследника му – „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. Водил е предаването „[[Господари на ефира]]“ и е участвал в сериала „[[Полицаите от края на града]]“. Лице е на „[[Като две капки вода]]" и „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9001723 www.24chasa.bg]</ref> С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“. Първата им постановка – „Шинел“ (по [[Гогол]]) – има повече от 500 представления, играят я на сцената на [[Театър 199]] и по света на осем езика. Двамата с Нина имат една дъщеря.<ref>[https://web.archive.org/web/20170708185359/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-01&article=220228 Нина и Зуека се карат на осем езика] // paper.standartnews.com, 1 февруари 2008.</ref> Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008). [[Файл:Steps-NINA DIMITROVA VASIL VASILEV-ZUEKA-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Василев-Зуека и Нина Димитрова.]] На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. == Личен живот == Има един развод зад гърба си – с журналистката и негова състудентка Румяна Узунова, с актрисата и негова преподавателка Нина Димитрова живеят само на семейни начала. Имат една дъщеря. По-късно, през 2017 г. сключва брак с Ани Вичева, с която имат син. Блъска и убива възрастен господин на пешеходна пътека в София докато кара своя лек автомобил, след което използва връзките си в шоу-бизнеса и хайлайфа, за да прикрие престъплението. От 2021 г. живее в [[Испания]]<ref>[https://kliukini.com/zueka-zazhivya-v-razkoshen-palat-v-ispaniya/ kliukini.com]</ref> и се издържа единствено с [[рисуване]].<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10124047 www.24chasa.bg]</ref> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[В кръг]] || || България / Сърбия / Франция || Тодор |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Благой Трифонов „Гого“ |- | 2017 || [[Посоки]] || || България / Германия / Македония || Мишо |- | 2014 || [[Съдилището]] || || България / Герамния / Хърватия || Рамадан |- | 2011 – 2014 || [[Седем часа разлика]] || 80 || || Айвън Крис, адвокат, приятел на Боян |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България / Германия / Словения / Унгария || Иво „Чикагото“ |- | 2007 || [[Магна Аура — изгубеният град]] || 13 || България / Германия / Полша || Тео |- | 2005 || [[Морска сол (филм)|Морска сол]] || 30 || || Васил Василев-Зуека ''(в 2 серии)'' |- | 2005 || [[Турски гамбит]] – (''Турецкий гамбит)''|| 4 || Русия / България || |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Сава Недев |- | 2004 || [[Мила от Марс]] || || || |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || „Мухъла“ |- | 2003 || [[Анастасия Слуцкая]] – ''(„Княгиня Слуцкая“)''|| || Беларус || |- | 2003 || [[Пътуване към Йерусалим]] || || България / Германия / Франция || Сами |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България / Италия || асистентът Павел Павлов |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || |- | 2001 || [[Печалбата]] || || || Тони |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || кондукторът |- | 2000 || [[Пансион за кучета]] || || || акордионистът |- | 1999, 2000, 2010|| [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || хипохондрикът (в 1 серия: XVIII) |- | 1998 || [[След края на света]] || || България / Германия / Гърция || бръснарят Алипи |- | 1994 || [[Големанов (1995)|Големанов]] || || || Мисирков |- | 1994 || [[Граница (1994)|Граница]] || || || граничар „Смазката“ |- | 1994 || [[Записки по българските мафии]] || || || малкия бодигард |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0890507|Васил Василев-Зуека}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/63082/ Васил Василев-Зуека в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Василев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Българи в Испания]] [[Категория:Родени през 1965 година]] mif3u6t7qiae8w4xtabyivzkkqu5pka 11463802 11463747 2022-07-19T14:57:46Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Василев|Васил Василев|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Василев | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = Румяна Узунова (1990–1993; разведени)<br>Нина Димитрова (съжителство без брак; разделени)<br>Ани Вичева (2017–) | деца = Стефан Василев (с Вичева)<br>Девина Василева (с Димитрова) }} '''Васил Василев''', по-известен с прякора си '''Зуека''', е български филмов и театрален актьор, [[комик]], [[телевизионен водещ]] и [[художник]]. От май 2021 г. живее в [[Испания]] поради желанието да смени „страната с друга, в която законите се спазват“.<ref name="24chasa.bg">Паола Хюсеин, [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10124047 Зуека: Напуснах България преди 3 месеца], 24chasa.bg, 28 август 2021.</ref> == Биография == Роден е на 30 април 1965 година в [[Сливен]].<ref name=gosp>[http://www.gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka Васил Василев – Зуека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120401221549/http://gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka |date=2012-04-01 }} // gospodari.com.</ref> Завършва [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г.<ref name=gosp/> Участва в студентското предаване от началото на 90-те „[[Ку-ку]]“, както и в наследника му – „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. Водил е предаването „[[Господари на ефира]]“ и е участвал в сериала „[[Полицаите от края на града]]“. Лице е на „[[Като две капки вода]]" и „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9001723 Рачков няма да води „Маскираният певец“, замества го Геро], 24chasa.bg, 10 септември 2020.</ref> С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“. Първата им постановка – „Шинел“ (по [[Гогол]]) – има повече от 500 представления, играят я на сцената на [[Театър 199]] и по света на осем езика. Двамата с Нина имат една дъщеря.<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-01&article=220228 Нина и Зуека се карат на осем езика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170708185359/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-01&article=220228 |date=2017-07-08 }} // paper.standartnews.com, 1 февруари 2008.</ref> Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008). [[Файл:Steps-NINA DIMITROVA VASIL VASILEV-ZUEKA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Василев-Зуека и Нина Димитрова.]] На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. == Личен живот == Има един развод зад гърба си – с журналистката и негова състудентка Румяна Узунова. С актрисата и негова преподавателка Нина Димитрова живеят само на семейни начала. Имат една дъщеря. През 2017 г. сключва брак с Ани Вичева, с която имат син. {{факт|Блъска и убива възрастен господин на пешеходна пътека в София, докато кара своя лек автомобил, след което използва връзките си в шоу-бизнеса и хайлайфа, за да прикрие престъплението.}} От 2021 г. живее в [[Испания]]<ref>[https://kliukini.com/zueka-zazhivya-v-razkoshen-palat-v-ispaniya/ kliukini.com]</ref> и се издържа единствено с [[рисуване]].<ref name="24chasa.bg"/> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[В кръг]] || || България / Сърбия / Франция || Тодор |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Благой Трифонов „Гого“ |- | 2017 || [[Посоки]] || || България / Германия / Македония || Мишо |- | 2014 || [[Съдилището]] || || България / Герамния / Хърватия || Рамадан |- | 2011 – 2014 || [[Седем часа разлика]] || 80 || || Айвън Крис, адвокат, приятел на Боян |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България / Германия / Словения / Унгария || Иво „Чикагото“ |- | 2007 || [[Магна Аура — изгубеният град]] || 13 || България / Германия / Полша || Тео |- | 2005 || [[Морска сол (филм)|Морска сол]] || 30 || || Васил Василев-Зуека ''(в 2 серии)'' |- | 2005 || [[Турски гамбит]] (''Турецкий гамбит)''|| 4 || Русия / България || |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Сава Недев |- | 2004 || [[Мила от Марс]] || || || |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || „Мухъла“ |- | 2003 || [[Анастасия Слуцкая]] ''(„Княгиня Слуцкая“)''|| || Беларус || |- | 2003 || [[Пътуване към Йерусалим]] || || България / Германия / Франция || Сами |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България / Италия || асистентът Павел Павлов |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || |- | 2001 || [[Печалбата]] || || || Тони |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || кондукторът |- | 2000 || [[Пансион за кучета]] || || || акордионистът |- | 1999, 2000, 2010|| [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || хипохондрикът (в 1 серия: XVIII) |- | 1998 || [[След края на света]] || || България / Германия / Гърция || бръснарят Алипи |- | 1994 || [[Големанов (1995)|Големанов]] || || || Мисирков |- | 1994 || [[Граница (1994)|Граница]] || || || граничар „Смазката“ |- | 1994 || [[Записки по българските мафии]] || || || малкия бодигард |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0890507|Васил Василев-Зуека}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/63082/ Васил Василев-Зуека в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Василев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Българи в Испания]] [[Категория:Родени в Сливен]] h4jm0blpb64av5w9sa665kpesy25zuf 0 276963 11464567 11138072 2022-07-20T10:33:02Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Алексо Мартулков.jpg | портрет описание = април 1948 г. | описание = български революционер | роден-място = [[Велес]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[България]]<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref><ref>{{МКЕ|924}}</ref> | още= {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Александър (Алексо) Ончев Мартулков''' ({{lang|mk|Алексо Мартулков}}) с псевдоним '''Бисмарк'''<ref>{{Псевдоними|16}}</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], социалист, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]]. == Биография == === Във ВМОРО === Роден е на 23 октомври 1878 година в град [[Велес]].<ref name="Герджиков"/> Негов роднина е дългогодишният член на ВМОРО и офицер от българската армия [[Петър Мартулков]]. През 1895 година става член на първата социалистическа група в [[Македония (област)|Македония]]. В 1896 г. се включва в [[Македоно-одринска социалдемократическа група|Македоно-одринската социалдемократическа група]] при [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]], където работи заедно с [[Димо Хаджидимов]], [[Иван Клинчаров]] и [[Васил Главинов]]. По-късно се включва в дейността на ВМОРО. Бори се с настъплението на сръбската пропаганда във Велешко.<ref name="Герджиков"/> Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]] в 1909 година. През същата година, след [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврата]] в [[Цариград]], Мартулков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като [[сърбомани]]те са изключени.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/sa/sa_12.htm Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.]</ref> През учебната 1911-1912 година е учител в село [[Бегнища]], [[Тиквешко]].<ref> Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 260-261.</ref> След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Мартулков участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от [[Димитър Чуповски]], на която присъстват [[Ангел Коробар]], [[Ризо Ризов]], [[Петър Попарсов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Те решават да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.</ref> В 1914 година Мартулков влиза в [[Комитет на дезертьорите|Комитета на дезертьорите]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 152.]</ref> По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през [[Първа световна война|Първата световна война]] в 1918 година, Александър Мартулков е награден с бронзов медал „[[За заслуга]]“.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108</ref> === Политическа и обществена дейност === В периода 1924-1926 година работи в македонските братства заедно с [[Борис Михов]], [[Темко Темков]] и [[Христо Калайджиев]] и става член на ВМРО (обединена). Заедно с [[Христо Трайков]] имат задачата да пречат на депутатите на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в Народното събрание. От 1932 до 1934 г. Александър Мартулков е редактор на вестник „[[Македонско знаме]]“, но не приема постановката на Коминтерна и БКП за наличие на „македонска нация“.<ref name="Архиви">Коминтернът и България (март 1919 - септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1197.</ref> Заедно с Трайков през 1931 г. си навличат заплаха за физическо отмъщение от страна на крилото на [[Иван Михайлов]], тъй като поискват касиране на изборите в [[Неврокоп]]ско и [[Благоевград|Горноджумайско]], поради невъзможност за изразяване на волята на народа в изборите. Двамата заедно разпространяват комунистически идеи сред емиграцията и през септември 1932 г. са изключени съответно Мартулков от Велешкото братство и Трайков от Кукушкото братство. На 24 януари 1933 г. Христо Трайков е убит от терористи на Иван Михайлов, а Александър Мартулков се отървава с раняване. През 1933 година е обвинен по член 7 на Закона за защита на държавата за „подбуждане към вражда и омраза спрямо определени класи и установената власт“, но е оправдан благодарение на добрите ходове на своя адвокат.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 233.</ref> През лятото на 1935 година е отново арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Мартулков заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Христо Калайджиев]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Мартулков отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 – 236.</ref> === След Деветосептемврийския преврат === След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония. През септември 1944 година подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[[:mk:b:Апел до Македонците во Бугарија - 1944|Апел до Македонците во Бугарија - 1944]], mk.wikibooks.org</ref>. На 27 септември 1944 година в [[България]] пристига делегация на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] в състав [[Светозар Вукманович-Темпо]], [[Бане Андреев]], [[Михайло Апостолски]] и [[Лазар Колишевски]], която провежда разговори с Мартулков, [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Туше Делииванов]], [[Кръстьо Гермов]] с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на [[Пиринска Македония]] към страната<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до [[Кирил Мильовски]] се привикват [[Мире Анастасов]], Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, [[Глигор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]], [[Олга Петрушева]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125-126.</ref>. Мартулков заедно с Гермов са кооптирани за членове на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]] на 1 януари 1945 г., но като неудобен скоро след това е заменен от поста си и на 28 февруари 1945 година се завръща в София и информира българските власти за антибългарската политика на скопските управници.<ref name="Архиви"/> В началото на 1946 година Мартулков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу [[Йордан Чкатров]]. В показанията си твърди, че Чкатров е подбудител на някои от убийствата в македонското движение в България, включително и по време, когато Чкатров се намира в [[САЩ]], което е едно от основанията на някои изследователи да определят извършеното от Мартулков като „лъжесвидетелстване“ и желание за лично отмъщение.<ref>Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 257.</ref> Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира<ref>Мартулков, Алексо, „[http://macedonian.atspace.com/knigi/am_spmni.htm Моето учество во револуционерните борби на Македонија]“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.</ref><ref>[http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“]</ref> на 19 декември 1962 година.<ref>{{Пелтеков|283}}</ref><ref name="Герджиков"/> == Външни препратки == * [http://macedonian.atspace.com/knigi/am_spmni.htm Алексо Мартулков - „Моето участие в революционните борби на Македония“] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мартулков, Александър}} [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Родени във Велес]] [[Категория:Югославски политици]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Депутати в Събранието на СРМ]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] fk93x911tek9t14zd891fy8ueamzytg 0 277008 11464142 2859230 2022-07-19T21:39:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Американският кон (вожд)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Американският кон (вожд)]] lh2ql8rjropsdvp7dvqt3bkkastqmer 0 277014 11464637 11411385 2022-07-20T11:13:37Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Аристокотките | име_оригинал = The Aristocats | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = Уинстън Хиблър<br>Волфганг Райтерман | сценаристи = Кен Андерсън<br>Лари Клемънс<br>Ерик Клиуърт<br>Ванс Гари<br>Том Макгоуън<br>Том Роу<br>Юлиус Свендсен<br>Франк Томас<br>Ралф Райт | актьори = Фил Харис<br>Ева Габор<br>Лиз Инглиш<br>Гари Дъбин<br>Дийн Кларк<br>Стърлинг Холоуей<br>Роди Мод-Роксби<br>Хърмаяни Бадли | музика = Джордж Брънс<br>Ричард и Робърт Шърман<br>[[Жорж Бизе]] (песни) | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[11 декември]] [[1970]] г. | времетраене = 79 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $4 000 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0065421 | уебсайт = }} '''„Аристокотките“''' ({{lang|en|The Aristocats}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Премиерата му в САЩ е на 11 декември 1970 г. Това е 20-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и представя история за семейство „аристократични“ котки. Името на филма „Аристокотките“ е [[игра на думи]] с думата „[[аристокрация|аристократи]]“ ({{lang|en|aristocats – aristocrats}}). == Сюжет == Действието се развива в [[Париж]], през 1910 г. Мадам Аделаида, възрастна, вече оттеглила се [[опера|оперна]] певица, завещава цялото си голямо богатство на любимите си котки – изисканата Дукеса<ref>В превод означава ''херцогиня'', но в случая е собствено име.</ref> и нейните три котенца – Мари, Берлиоз и Тулуз. Според завещанието, изготвено от нейния приятел, [[адвокат]]а Жорж, икономът на Мадам, Едгар, ще наследи котките след смъртта им. Подслушалият разговора Едгар не желае да чака и решава да отведе котките надалеч. Приспива ги и се отправя към провинцията, но по пътя е нападнат от две хрътки, Наполеон и Лафайет, и едва успява да избяга, като оставя след себе си кошницата с котките, шапката, чадъра и коша на мотоциклета си. В същото време Мадам Аделаид и приятелите на котешкото семейство – мишока Рокфор и кобилата Фру-Фру – с тревога откриват, че котките са изчезнали. Изоставени извън града, Дукеса и котетата търсят начин да се върнат. Намират ценен помощник в лицето на уличния котарак Томас О'Мали, който е очарован от Дукеса и бързо се привързва към малките ѝ. По пътя обратно, към тях се присъединяват и двойка английски [[гъски]], сестрите Амилия и Абигейл Кряк. Те съпровождат котките до Париж, където се налага да се разделят, за да се погрижат за своя пиян чичо Уолдо. Пътят е бил изморителен и котетата не могат да се справят до дома без почивка. Томас О'Мали запознава котешкото семейство със своите приятели – Скат Котак и неговата музикална група от улични котараци – и намира подслон за през нощта, макар и в беден квартал. Дукеса и О'Мали вече са силно привързани един към друг, но тя се чувства длъжна да се върне при Мадам, която е положила много грижи за семейството ѝ. Междувременно Едгар се връща при кучетата и след известни перипетии, успява да си възвърне вещите. На сутринта котките се завръщат в богатия си дом, а О'Мали си тръгва натъжен. Едгар залавя Херцогиня и котетата и се готви да ги изпрати в сандък до Тамбукту. Извикан от Рокфор на помощ, О'Мали се връща и заедно с Фру-Фру забавя Едгар, докато мишокът с риск за живота си успява да намери и доведе Скат Котак и групата му. Всички заедно успяват да победят Едгар и накрая самият той е изпратен за Тамбукту. Мадам Аделаида премахва името на „внезапно напусналия“ Едгар от завещанието си, а включва в него Томас О'Мали и бъдещите им потомци с Дукеса. Мадам също така основава благотворителна фондация, която да осигури подслон на всички улични котки в Париж. == Актьорски състав == * Ева Габор – Дукеса * Фил Харис – Томас О'Мали * Роди Мод-Роксби – Едгар * Стърлинг Холоуей – Рокфор * Хърмаяни Бадли – Мадам Аделаида * Моника Евънс – Абигейл * Каръл Шели – Амилия * Пат Бътрам – Наполеон * Джордж Линдзи – Лафайет * Гари Дъбин – Тулуз * Дийн Кларк – Берлиоз * Лиз Инглиш – Мари * Чарлс Лейн – Адвокат Жорж Хоткор * Скатман Кротърс – Скат Котак * Бил Томпсън – Чичо Уолдо * Нанси Кълп – Фру-Фру * Питър Ренадей – Млекар, Готвач в кафене и Хамалин * Пол Уинчъл – Шун-Гон * Тим Хъдсън – Хит Котак * Вито Скоти – Пепо * Търл Рейвънскрофт – Били Бос * [[Морис Шевалие]] – Изпълнител на песента „Аристокотки“ == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Дукеса</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Томас О'Мали</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>Едгар</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Рокфор</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Мадам Аделаида</td><td>[[Наталия Бардская]]</td></tr> <tr><td>Абигейл и Амилия</td><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Наполеон</td><td>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]</td></tr> <tr><td>Лафайет</td><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Тулуз</td><td>Майкъл Захариев</td></tr> <tr><td>Берлиоз</td><td>Ния Ралинова</td></tr> <tr><td>Мари</td><td>[[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]</td></tr> <tr><td>Адвокат Жорж Хоткор</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Скат Котак</td><td>Тодор Стефанов</td></tr> <tr><td>Чичо Уолдо</td><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Фру-Фру</td><td>Цветомира Михайлов</td></tr> <tr><td>Млекар</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Атанас Сребрев]]</td></tr> <tr><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Пламен Чернев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Аристокотки</td><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Гами и арпежи</td><td>Михаела Маринова<br>Ния Ралинова<br>Майкъл Захариев<br>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Томас О'Мали</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>Всеки иска да е котарак</td><td>Тодор Стефанов<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]<br>Михаела Маринова<br>Майкъл Захариев<br>Василка Сугарева</td></tr> <tr><td>Всеки иска да е котарак (финал)</td><td>Тодор Стефанов<br>Цветомира Михайлова<br>[[Цанко Тасев]]</td></tr> </table> === Котешки хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Анатолий Божинов</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Румяна Йохнева</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор'''</td><td>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0065421|Аристокотките}} {{превод от|en|The Aristocats|331090046}} [[Категория:Филми от 1970 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] nc8ty4yfsk7ea2zfm0ibxkeb85f9s73 11464705 11464637 2022-07-20T11:19:18Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Аристокотките | име_оригинал = The Aristocats | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = Уинстън Хиблър<br>Волфганг Райтерман | сценаристи = Кен Андерсън<br>Лари Клемънс<br>Ерик Клиуърт<br>Ванс Гари<br>Том Макгоуън<br>Том Роу<br>Юлиус Свендсен<br>Франк Томас<br>Ралф Райт | актьори = Фил Харис<br>Ева Габор<br>Лиз Инглиш<br>Гари Дъбин<br>Дийн Кларк<br>Стърлинг Холоуей<br>Роди Мод-Роксби<br>Хърмаяни Бадли | музика = Джордж Брънс<br>Ричард и Робърт Шърман<br>[[Жорж Бизе]] (песни) | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[11 декември]] [[1970]] г. | времетраене = 79 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $4 000 000 | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0065421 | уебсайт = }} '''„Аристокотките“''' ({{lang|en|The Aristocats}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Премиерата му в САЩ е на 11 декември 1970 г. Това е 20-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и представя история за семейство „аристократични“ котки. Името на филма „Аристокотките“ е [[игра на думи]] с думата „[[аристокрация|аристократи]]“ ({{lang|en|aristocats – aristocrats}}). == Сюжет == Действието се развива в [[Париж]], през 1910 г. Мадам Аделаида, възрастна, вече оттеглила се [[опера|оперна]] певица, завещава цялото си голямо богатство на любимите си котки – изисканата Дукеса<ref>В превод означава ''херцогиня'', но в случая е собствено име.</ref> и нейните три котенца – Мари, Берлиоз и Тулуз. Според завещанието, изготвено от нейния приятел, [[адвокат]]а Жорж, икономът на Мадам, Едгар, ще наследи котките след смъртта им. Подслушалият разговора Едгар не желае да чака и решава да отведе котките надалеч. Приспива ги и се отправя към провинцията, но по пътя е нападнат от две хрътки, Наполеон и Лафайет, и едва успява да избяга, като оставя след себе си кошницата с котките, шапката, чадъра и коша на мотоциклета си. В същото време Мадам Аделаид и приятелите на котешкото семейство – мишока Рокфор и кобилата Фру-Фру – с тревога откриват, че котките са изчезнали. Изоставени извън града, Дукеса и котетата търсят начин да се върнат. Намират ценен помощник в лицето на уличния котарак Томас О'Мали, който е очарован от Дукеса и бързо се привързва към малките ѝ. По пътя обратно, към тях се присъединяват и двойка английски [[гъски]], сестрите Амилия и Абигейл Кряк. Те съпровождат котките до Париж, където се налага да се разделят, за да се погрижат за своя пиян чичо Уолдо. Пътят е бил изморителен и котетата не могат да се справят до дома без почивка. Томас О'Мали запознава котешкото семейство със своите приятели – Скат Котак и неговата музикална група от улични котараци – и намира подслон за през нощта, макар и в беден квартал. Дукеса и О'Мали вече са силно привързани един към друг, но тя се чувства длъжна да се върне при Мадам, която е положила много грижи за семейството ѝ. Междувременно Едгар се връща при кучетата и след известни перипетии, успява да си възвърне вещите. На сутринта котките се завръщат в богатия си дом, а О'Мали си тръгва натъжен. Едгар залавя Херцогиня и котетата и се готви да ги изпрати в сандък до Тамбукту. Извикан от Рокфор на помощ, О'Мали се връща и заедно с Фру-Фру забавя Едгар, докато мишокът с риск за живота си успява да намери и доведе Скат Котак и групата му. Всички заедно успяват да победят Едгар и накрая самият той е изпратен за Тамбукту. Мадам Аделаида премахва името на „внезапно напусналия“ Едгар от завещанието си, а включва в него Томас О'Мали и бъдещите им потомци с Дукеса. Мадам също така основава благотворителна фондация, която да осигури подслон на всички улични котки в Париж. == Актьорски състав == * Ева Габор – Дукеса * Фил Харис – Томас О'Мали * Роди Мод-Роксби – Едгар * Стърлинг Холоуей – Рокфор * Хърмаяни Бадли – Мадам Аделаида * Моника Евънс – Абигейл * Каръл Шели – Амилия * Пат Бътрам – Наполеон * Джордж Линдзи – Лафайет * Гари Дъбин – Тулуз * Дийн Кларк – Берлиоз * Лиз Инглиш – Мари * Чарлс Лейн – Адвокат Жорж Хоткор * Скатман Кротърс – Скат Котак * Бил Томпсън – Чичо Уолдо * Нанси Кълп – Фру-Фру * Питър Ренадей – Млекар, Готвач в кафене и Хамалин * Пол Уинчъл – Шун-Гон * Тим Хъдсън – Хит Котак * Вито Скоти – Пепо * Търл Рейвънскрофт – Били Бос * [[Морис Шевалие]] – Изпълнител на песента „Аристокотки“ == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Дукеса</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Томас О'Мали</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>Едгар</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Рокфор</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Мадам Аделаида</td><td>[[Наталия Бардская]]</td></tr> <tr><td>Абигейл и Амилия</td><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Наполеон</td><td>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]</td></tr> <tr><td>Лафайет</td><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Тулуз</td><td>Майкъл Захариев</td></tr> <tr><td>Берлиоз</td><td>Ния Ралинова</td></tr> <tr><td>Мари</td><td>[[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]</td></tr> <tr><td>Адвокат Жорж Хоткор</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Скат Котак</td><td>Тодор Стефанов</td></tr> <tr><td>Чичо Уолдо</td><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Фру-Фру</td><td>Цветомира Михайлов</td></tr> <tr><td>Млекар</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Атанас Сребрев]]</td></tr> <tr><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Пламен Чернев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Аристокотки</td><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Гами и арпежи</td><td>Михаела Маринова<br>Ния Ралинова<br>Майкъл Захариев<br>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Томас О'Мали</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>Всеки иска да е котарак</td><td>Тодор Стефанов<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]<br>Михаела Маринова<br>Майкъл Захариев<br>Василка Сугарева</td></tr> <tr><td>Всеки иска да е котарак (финал)</td><td>Тодор Стефанов<br>Цветомира Михайлова<br>[[Цанко Тасев]]</td></tr> </table> === Котешки хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>Анатолий Божинов</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Румяна Йохнева</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор'''</td><td>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0065421|Аристокотките}} {{превод от|en|The Aristocats|331090046}} [[Категория:Филми от 1970 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ddd38nj30p63k8o7xovkoqjuyyv63tl 0 277670 11463836 11435714 2022-07-19T15:06:09Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Банов|Васил Банов}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1968 – настояще | партньор = Лиляна Димова | деца = 3<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1594605569&sectionID=1&sq=Васил+Банов www.znam.bg]</ref> }}}} '''Васил Банов Банов''' е български актьор. == Биография == Роден е в град [[Карлово]] на 20 юли 1946 г. През 1967 – 1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Боян Дановски]]. Работил е в театрите на Велико Търново (1970 – 1975), Враца (1975 – 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 – 1984), „Сълза и смях“ от 1984. Член на САБ (1970), заместник-председател на УС на творческия фонд (1988 – 1989) и председател на УС от 1989, СБФД (1988). Озвучавал е във филми за [[БНТ]], [[Нова телевизия]] и [[Александра Аудио]]. През 2017 г. дублира Татко Смърф (озвучаван в оригинал от [[Манди Патинкин]]) в анимационния филм „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“.<ref>[http://bulphoto.com/events/47521/ Анимацията „Смърфовете: Забравеното селце” тръгва по кината от петък], bulphoto.com, 30 март 2017.</ref> През 2011 – 2014 г. Банов играе бай Юнал в сериала „[[Седем часа разлика]]“ по [[bTV]], през 2016 – 2017 г. е в ролята на професор Камбуров в „[[Откраднат живот]]“ по Нова телевизия, а през 2019 г. играе ролята на прокурор Димитър Чавов в „[[Дяволското гърло (сериал)|''Дяволското гърло'']]"<ref>[https://lifestyle.bg/tv-reality/vasil-banov-i-150-godini-da-zhiveya-nyama-da-se-ozhenya-za-artistka.html lifestyle.bg]</ref> == Личен живот == Женен е за Лиляна Димова. Семейството има три деца. Едно от децата на Банов е министърът на културата в третото правителство (от 2017 г.) на Бойко Борисов – [[Боил Банов]]. == Театрални роли == * „Сърцето на Луиджи“ – Луиджи * „[[Макбет]]“ – Макдъф * „Боряна“ – Рали * „Побъркани от любов“ – Еди * „[[Под игото]]“ – Соколов * „Вампир“ * „Откачена фамилия“ * „Духът на поета“ ([[Стефан Цанев]]) * „Етажна гроздова“ ([[Иван Ангелов]]) * „Да се влюбиш в пеперуда“ ([[Ленард Герш]]) * „Ние, българите, открит урок за чужденци“ * „Скъперникът“ ([[Молиер]]) * „Службогонци“ ([[Иван Вазов]]) * „Вдовиците“ ([[Славомир Мрожек]]) === Телевизионен театър === * „Еленово царство“ (1996) ([[Георги Райчев]] и [[Вили Цанков]]) * „Далила“ (1996) ([[Владимир Мусаков]]) * „Албена“ (1988) ([[Йордан Йовков]]), 2 части * „Испанци в Дания“ (1982) ([[Проспер Мериме]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фрредерик Дар]] – [[Робер Осеин]]) == Награди == * '''Наградата за цялостен принос в киното''' на филмовия фестивал „Златната липа“, 2018<ref>[https://www.bnr.bg/post/101062712/aktyorat-vasil-banov-kritichen-sam-kam-sebe-si-i-kam-okolnite „Актьорът Васил Банов: Загуби се достойнството на артиста“], БНР, 28 декември 2018.</ref> * Награди на прегледа на драмата (Велико Търново) * Награди на МНО == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2022 || [[Петя на моята Петя]] || || || Коста |- | 2021 || [[Чичо Коледа]] || || || |- | 2020 || [[Като за последно]] || || || писателят Никола Владимиров |- | 2019 || [[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]<br>(тв сериал) || 12 || || Димитър Чанов, местния окръжен прокурор, баща на Филип и Асен |- | 2019 || Румбата, аз и Роналдо || 8 || || |- | 2017 || [[Обир (филм)|Обир]] || || || дядото |- | 2017 || [[Серафим (филм)|Серафим]] || || || Еньо |- | 2017 || [[Посоки]] || || || Коста |- | 2017 || [[Бензин (филм)|Бензин]] || || ||| големият Радо |- | 2016 || [[Спомен за страха]] || || || уволненият шеф |- | 2016 || [[Летовници]] || || || Тодор |- | 2016 – 2020||[[Откраднат живот]]<br>(тв сериал) || 437 || || професор Георги Камбуров, кардиолог<br>''(в 70 серии, 2016 – 2017)'' |- | 2013 – 2014 || [[Фамилията]]<br>(тв сериал) || 39 || || Мици<br>''(в 3 серии, 2014)'' |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]<br>(тв сериал) || 24 || || адвокат Каменов |- |2013 || [[Слънчево (филм)|Слънчево]] || || ||полковникът |- | 2011 – 2013|| [[Седем часа разлика]]<br>(тв сериал) || 80 || || бай Юнал, собственик на български магазин „ХоРеМаг“ в Ню Йорк, приятел на Боян<br>(в 6 серии: I, II, III, IV, V, XIII - 2011) |- | 2011 || [[Английският съсед]]<br>(тв сериал) || 4 || || съдията |- | 2011 || [[Корави старчета]] || || || |- | 2011 – 2019 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || 170 || || дядо Радул (Радул Чеканов)<br>''(в 11 серии: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XII - 2011, 2017)'' |- | 1998 – 2010 || [[Адвокати и съдружници]]<br>''(Avocats & associés)''<br>(тв сериал) || 115 || Франция || съдия-изпълнител<br> ''(в 111-а серия: „Un enterrement de vie de jeune fille“ (2010)'' |- | 2010 || [[Бях в Нюрнберг]]<br>''(J'étais à Nüremberg)''|| || Франция || Йоахим фон Рибентроп |- | 2008 || [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) || || || Д’еба Мааму |- | 2008 || [[Последното пътуване]]|| || || Стефан |- | 2006 || [[Турски гамбит]]<br>''(Турецкий гамбит)''<br>(тв сериал) || 4 || Русия/България || |- | 2006 || [[Неочакван обрат]]<br>(тв сериал) || 13 || || полковникът |- | 2005 || [[Подгряване на вчерашния обед]] || || България/Македония || старият Джако |- | 2005 || [[Патриархат (филм)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || ||Петър Недев |- | 2004|| [[Изпепеляване]] || || || саможертвеният |- | 2001 || [[Градът на страха“]]<br>''(City of Fear)''|| || Канада/Великобритания/България/САЩ || капитан Сердж |- | 2000 || [[Октопод (филм)|Октопод]]<br>''(Octopus)''|| || САЩ ||капитан Варитек, капитан на подводницата „Ленинград“ |- | 2000 || [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]<br>(тв сериал) || 6 || || Карадемирев |- | 1999 || [[Сламено сираче]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || кмет |- | 1998 || [[Извън контрол]]<br>''(Derailed)''|| || САЩ/Аруба || генерал Закев |- | 1997 || [[Рекет (филм)|Рекет]]<br>''(Il Racket)''<br>[[Гражданинът въстава]] (алтернативно заглавие)|| 6 || Италия || |- | ? || [[Кака се сгодява]] || || || |- | ? || [[Съгласно член 58]] || || || |- | ? || [[Частен случай (филм)|Частен случай]] || || || |- | 1995 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || кръчмарят |- | 1994 || [[Игра на челик]] || || || |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]]<br>(тв сериал) || 3 || || полковник Матев<br>''(в „[[Трафик (филм, 1995)|Трафик]]“ и „[[Нощта на самодивите]]“)'' |- | 1992 || [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] || || || Гърневски |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || оператора |- | 1991 || [[Вампир (филм)|Вампир]] || || || кмета Марко |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || генерал Русев |- | 1991 || [[Удавникът]] || || || Хичо |- | 1990 || [[Тишина (филм)|Тишина]] || || || ст. лейтенант Алексиев, инспектор |- | 1990 || [[Бина]] || || || председателят |- | 1990 || [[Живот на колела]]<br>(тв сериал) || 5 || || профпредседателят Влаха |- | 1990 || [[Кмете, кмете]] || || || кметът Кольо Широков |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || върховния съдия |- | 1990 || [[Софийска история]] || || || бащата на Бистра |- | 1990 – 1993 || [[Съдебни хроники]]<br>(тв сериал) || 6 || || митничарят |- | 1989 || [[Заплахата]] || || || |- | 1989 || [[Тест 88]] || || || |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовия хан]]<br>(тв сериал) || 2 || || дядо Моско Москов |- | 1988 || [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || Дренски |- | 1987 || [[Беглец (филм)|Беглец]] || || || Велко Маринов |- | 1987 || [[Нощем по покривите]]<br>(тв сериал) || 2 || || управителят |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || режисьорът |- | 1987 || [[Забранено за възрастни]] || || || бащата |- | 1987 || [[По здрач]] || || || |- | 1986 || [[Виола и другите]] || || || |- | 1986 || [[Съдията]] || || || Горан |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]]<br>(тв сериал) || 11 || || Ицвул, началникът на Ханко<br>''(в 4 серии: II, III, V, VI)'' |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || |- | 1984 || [[Пясък (филм)|Пясък]] || || || |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || милиционерът |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || капитан Парчо, бандит<br>''(в VI серия)'' |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1982 || [[Неда (филм)|Неда]] || || || Киранчо |- | 1982 || [[Есенно слънце]] || || || Пано |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || || |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Осман ага<br>''(в 2 серии: II, III)'' |- | 1979 || [[Мъжка песен]] || || || Стоян |- | 1979 || [[Кръвта е по-гъста от водата]] || || || Симон Шару |- | 1979 || [[Хора и богове]]<br>(тв сериал) || 3 || || инспектор Пруве |- | 1982 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || поручик |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || Владо |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || Георги Кюмюрев<br>''(в 2 серии: IV и V)'' |- | 1976 || [[Етюд за лява ръка]] || || || подполковник Боянов, следовател |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || шофьорът Бано Васиев от Карлово<br>''(в 1 серия: Сезон I, епизод XII „Рицарският кръст“)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0052468}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/12335/ Васил Банов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/148083/works/ Васил Банов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Банов, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Карлово]] rhr3yekhbj8c3iezwdpa6kjl8lxa5lu 11463875 11463836 2022-07-19T16:17:52Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Банов|Васил Банов}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1968 – настояще | партньор = Лиляна Димова | деца = 3<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=317&article=1594605569&sectionID=1&sq=Васил+Банов www.znam.bg]</ref> }}}} '''Васил Банов Банов''' е български актьор. == Биография == Роден е в град [[Карлово]] на 20 юли 1946 г. През 1967 – 1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Боян Дановски]]. Работил е в театрите на Велико Търново (1970 – 1975), Враца (1975 – 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 – 1984), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]] от 1984. Член на Съюза на артистите в България (1970), заместник-председател на УС на творческия фонд (1988 – 1989) и председател на УС от 1989, СБФД (1988). Озвучавал е във филми за [[БНТ]], [[Нова телевизия]] и [[Александра Аудио]]. През 2017 г. дублира Татко Смърф (озвучаван в оригинал от [[Манди Патинкин]]) в анимационния филм „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“.<ref>[http://bulphoto.com/events/47521/ Анимацията „Смърфовете: Забравеното селце” тръгва по кината от петък], bulphoto.com, 30 март 2017.</ref> През 2011 – 2014 г. Банов играе бай Юнал в сериала „[[Седем часа разлика]]“ по [[bTV]], през 2016 – 2017 г. е в ролята на професор Камбуров в „[[Откраднат живот]]“ по Нова телевизия, а през 2019 г. играе ролята на прокурор Димитър Чавов в „[[Дяволското гърло (сериал)|''Дяволското гърло'']]"<ref>[https://lifestyle.bg/tv-reality/vasil-banov-i-150-godini-da-zhiveya-nyama-da-se-ozhenya-za-artistka.html Васил Банов: И 150 години да живея, няма да се оженя за артистка], lifestyle.bg, 24 октомври 2016.</ref> == Личен живот == Женен е за Лиляна Димова. Семейството има три деца. Едно от децата на Банов е министърът на културата в третото правителство (от 2017 г.) на Бойко Борисов – [[Боил Банов]]. == Театрални роли == * „Сърцето на Луиджи“ – Луиджи * „[[Макбет]]“ – Макдъф * „Боряна“ – Рали * „Побъркани от любов“ – Еди * „[[Под игото]]“ – Соколов * „Вампир“ * „Откачена фамилия“ * „Духът на поета“ ([[Стефан Цанев]]) * „Етажна гроздова“ ([[Иван Ангелов]]) * „Да се влюбиш в пеперуда“ ([[Ленард Герш]]) * „Ние, българите, открит урок за чужденци“ * „Скъперникът“ ([[Молиер]]) * „Службогонци“ ([[Иван Вазов]]) * „Вдовиците“ ([[Славомир Мрожек]]) === Телевизионен театър === * „Еленово царство“ (1996) ([[Георги Райчев]] и [[Вили Цанков]]) * „Далила“ (1996) ([[Владимир Мусаков]]) * „Албена“ (1988) ([[Йордан Йовков]]), 2 части * „Испанци в Дания“ (1982) ([[Проспер Мериме]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фредерик Дар]] – [[Робер Осеин]]) == Награди == * '''Наградата за цялостен принос в киното''' на филмовия фестивал „Златната липа“, 2018<ref>[https://www.bnr.bg/post/101062712/aktyorat-vasil-banov-kritichen-sam-kam-sebe-si-i-kam-okolnite „Актьорът Васил Банов: Загуби се достойнството на артиста“], БНР, 28 декември 2018.</ref> * Награди на прегледа на драмата (Велико Търново) * Награди на МНО == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2022 || [[Петя на моята Петя]] || || || Коста |- | 2021 || [[Чичо Коледа]] || || || |- | 2020 || [[Като за последно]] || || || писателят Никола Владимиров |- | 2019 || [[Дяволското гърло (сериал)|Дяволското гърло]]<br>(тв сериал) || 12 || || Димитър Чанов, местния окръжен прокурор, баща на Филип и Асен |- | 2019 || Румбата, аз и Роналдо || 8 || || |- | 2017 || [[Обир (филм)|Обир]] || || || дядото |- | 2017 || [[Серафим (филм)|Серафим]] || || || Еньо |- | 2017 || [[Посоки]] || || || Коста |- | 2017 || [[Бензин (филм)|Бензин]] || || ||| големият Радо |- | 2016 || [[Спомен за страха]] || || || уволненият шеф |- | 2016 || [[Летовници]] || || || Тодор |- | 2016 – 2020||[[Откраднат живот]]<br>(тв сериал) || 437 || || професор Георги Камбуров, кардиолог<br>''(в 70 серии, 2016 – 2017)'' |- | 2013 – 2014 || [[Фамилията]]<br>(тв сериал) || 39 || || Мици<br>''(в 3 серии, 2014)'' |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]<br>(тв сериал) || 24 || || адвокат Каменов |- |2013 || [[Слънчево (филм)|Слънчево]] || || ||полковникът |- | 2011 – 2013|| [[Седем часа разлика]]<br>(тв сериал) || 80 || || бай Юнал, собственик на български магазин „ХоРеМаг“ в Ню Йорк, приятел на Боян<br>(в 6 серии: I, II, III, IV, V, XIII - 2011) |- | 2011 || [[Английският съсед]]<br>(тв сериал) || 4 || || съдията |- | 2011 || [[Корави старчета]] || || || |- | 2011 – 2019 || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || 170 || || дядо Радул (Радул Чеканов)<br>''(в 11 серии: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XII - 2011, 2017)'' |- | 1998 – 2010 || [[Адвокати и съдружници]]<br>''(Avocats & associés)''<br>(тв сериал) || 115 || Франция || съдия-изпълнител<br> ''(в 111-а серия: „Un enterrement de vie de jeune fille“ (2010)'' |- | 2010 || [[Бях в Нюрнберг]]<br>''(J'étais à Nüremberg)''|| || Франция || Йоахим фон Рибентроп |- | 2008 || [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) || || || Д’еба Мааму |- | 2008 || [[Последното пътуване]]|| || || Стефан |- | 2006 || [[Турски гамбит]]<br>''(Турецкий гамбит)''<br>(тв сериал) || 4 || Русия/България || |- | 2006 || [[Неочакван обрат]]<br>(тв сериал) || 13 || || полковникът |- | 2005 || [[Подгряване на вчерашния обед]] || || България/Македония || старият Джако |- | 2005 || [[Патриархат (филм)|Патриархат]]<br>(тв сериал) || 7 || ||Петър Недев |- | 2004|| [[Изпепеляване]] || || || саможертвеният |- | 2001 || [[Градът на страха“]]<br>''(City of Fear)''|| || Канада/Великобритания/България/САЩ || капитан Сердж |- | 2000 || [[Октопод (филм)|Октопод]]<br>''(Octopus)''|| || САЩ ||капитан Варитек, капитан на подводницата „Ленинград“ |- | 2000 || [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]<br>(тв сериал) || 6 || || Карадемирев |- | 1999 || [[Сламено сираче]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || кмет |- | 1998 || [[Извън контрол]]<br>''(Derailed)''|| || САЩ/Аруба || генерал Закев |- | 1997 || [[Рекет (филм)|Рекет]]<br>''(Il Racket)''<br>[[Гражданинът въстава]] (алтернативно заглавие)|| 6 || Италия || |- | ? || [[Кака се сгодява]] || || || |- | ? || [[Съгласно член 58]] || || || |- | ? || [[Частен случай (филм)|Частен случай]] || || || |- | 1995 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || кръчмарят |- | 1994 || [[Игра на челик]] || || || |- | 1993 – 1995 || [[Полицаи и престъпници]]<br>(тв сериал) || 3 || || полковник Матев<br>''(в „[[Трафик (филм, 1995)|Трафик]]“ и „[[Нощта на самодивите]]“)'' |- | 1992 || [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] || || || Гърневски |- | 1992 || [[Търг (филм)|Търг]] (тв) || || || оператора |- | 1991 || [[Вампир (филм)|Вампир]] || || || кмета Марко |- | 1991 || [[О, Господи, къде си?]] || || || генерал Русев |- | 1991 || [[Удавникът]] || || || Хичо |- | 1990 || [[Тишина (филм)|Тишина]] || || || ст. лейтенант Алексиев, инспектор |- | 1990 || [[Бина]] || || || председателят |- | 1990 || [[Живот на колела]]<br>(тв сериал) || 5 || || профпредседателят Влаха |- | 1990 || [[Кмете, кмете]] || || || кметът Кольо Широков |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || върховния съдия |- | 1990 || [[Софийска история]] || || || бащата на Бистра |- | 1990 – 1993 || [[Съдебни хроники]]<br>(тв сериал) || 6 || || митничарят |- | 1989 || [[Заплахата]] || || || |- | 1989 || [[Тест 88]] || || || |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовия хан]]<br>(тв сериал) || 2 || || дядо Моско Москов |- | 1988 || [[Неизчезващите]]<br>(тв сериал) || 5 || || Дренски |- | 1987 || [[Беглец (филм)|Беглец]] || || || Велко Маринов |- | 1987 || [[Нощем по покривите]]<br>(тв сериал) || 2 || || управителят |- | 1987 || [[Не се мотай в краката ми]] || || || режисьорът |- | 1987 || [[Забранено за възрастни]] || || || бащата |- | 1987 || [[По здрач]] || || || |- | 1986 || [[Виола и другите]] || || || |- | 1986 || [[Съдията]] || || || Горан |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]]<br>(тв сериал) || 11 || || Ицвул, началникът на Ханко<br>''(в 4 серии: II, III, V, VI)'' |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || |- | 1984 || [[Пясък (филм)|Пясък]] || || || |- | 1984 || [[Горе на черешата]] || || || милиционерът |- | 1984 || [[Кажи им, майко да помнят|Кажи им, майко, да помнят]] || 6 || || капитан Парчо, бандит<br>''(в VI серия)'' |- | 1984 || [[Кутията на Пандора]] (тв) || || || |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1982 || [[Неда (филм)|Неда]] || || || Киранчо |- | 1982 || [[Есенно слънце]] || || || Пано |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || || |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Осман ага<br>''(в 2 серии: II, III)'' |- | 1979 || [[Мъжка песен]] || || || Стоян |- | 1979 || [[Кръвта е по-гъста от водата]] || || || Симон Шару |- | 1979 || [[Хора и богове]]<br>(тв сериал) || 3 || || инспектор Пруве |- | 1982 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || поручик |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || Владо |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || Георги Кюмюрев<br>''(в 2 серии: IV и V)'' |- | 1976 || [[Етюд за лява ръка]] || || || подполковник Боянов, следовател |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || шофьорът Бано Васиев от Карлово<br>''(в 1 серия: Сезон I, епизод XII „Рицарският кръст“)'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0052468}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/12335/ Васил Банов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/148083/works/ Васил Банов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Банов, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Карлово]] stzx6dt4mw6d35jeyqn9xrl4rd0qfmd 0 277700 11464681 11203568 2022-07-20T11:16:01Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Спасителите | име_оригинал = The Rescuers | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]]<br> Джон Лонсбъри<br>Арт Стивънс | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Кен Андерсън<br>Ванс Гери<br>Франк Томас<br>Дейв Мичънар<br>Тед Бърман<br>Фред Лъки<br> Бърни Матисън<br>Дик Себаст | актьори = Ева Габор<br>Боб Нюхарт <br>[[Джералдин Пейдж]]<br>Джим Джордан<br>Джо Флин<br>Мишел Стейси | музика = Арти Бътлър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[22 юни]] [[1977]] г. | времетраене = 77 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $1 200 000 | предишна_част = | следваща_част = ''[[Спасителите в Австралия]]'' (1990) | код-IMDB = 0076618 | уебсайт = }} '''„Спасителите“''' ({{lang|en|The Rescuers}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[22 юни]] [[1977]] г. Това е 23-тият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Филмът разказва за международна организация от [[антропоморфия|антропоморфни]] [[мишки]], които оказват помощ на жертви на отвличане от цял свят. Две от тях — неувереният Бърнард (Боб Нюхарт) и елегантната Мис Бианка (Ева Габор) — се заемат да помогнат на сирачето Пени (Мишел Стейси), отвлечено и задържано против волята си от търсачката на съкровища Мадам Медуза ([[Джералдин Пейдж]]).<ref name="interesting facts">{{cite web | work=Disney | title=''The Rescuers'' DVD Fun Facts|url=http://disney.go.com/vault/archives/movies/rescuers/rescuers.html| accessdate=21 декември 2009}}</ref> Филмът се базира на книги от поредицата [[детска литература|романи за деца]] „Спасителите“ на английската писателка Марджъри Шарп, най-вече „Спасителите“ (1959) и „Мис Бианка“ (1962). През 1990 г. излиза продължението „[[Спасителите в Австралия]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0076618}} {{мъниче|филм}} {{превод от|en|The Rescuers|332090078}} [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] gcpi8yi85j2l90pdpv02f55b9dqre0l 11464781 11464681 2022-07-20T11:23:37Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Спасителите | име_оригинал = The Rescuers | картинка = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]]<br> Джон Лонсбъри<br>Арт Стивънс | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Кен Андерсън<br>Ванс Гери<br>Франк Томас<br>Дейв Мичънар<br>Тед Бърман<br>Фред Лъки<br> Бърни Матисън<br>Дик Себаст | актьори = Ева Габор<br>Боб Нюхарт <br>[[Джералдин Пейдж]]<br>Джим Джордан<br>Джо Флин<br>Мишел Стейси | музика = Арти Бътлър | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[22 юни]] [[1977]] г. | времетраене = 77 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $1 200 000 | предишна_част = | следваща_част = ''[[Спасителите в Австралия]]'' (1990) | код-IMDB = 0076618 | уебсайт = }} '''„Спасителите“''' ({{lang|en|The Rescuers}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни Къмпани|компанията Уолт Дисни]]. Премиерата му в САЩ е на [[22 юни]] [[1977]] г. Това е 23-тият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Филмът разказва за международна организация от [[антропоморфия|антропоморфни]] [[мишки]], които оказват помощ на жертви на отвличане от цял свят. Две от тях — неувереният Бърнард (Боб Нюхарт) и елегантната Мис Бианка (Ева Габор) — се заемат да помогнат на сирачето Пени (Мишел Стейси), отвлечено и задържано против волята си от търсачката на съкровища Мадам Медуза ([[Джералдин Пейдж]]).<ref name="interesting facts">{{cite web | work=Disney | title=''The Rescuers'' DVD Fun Facts|url=http://disney.go.com/vault/archives/movies/rescuers/rescuers.html| accessdate=21 декември 2009}}</ref> Филмът се базира на книги от поредицата [[детска литература|романи за деца]] „Спасителите“ на английската писателка Марджъри Шарп, най-вече „Спасителите“ (1959) и „Мис Бианка“ (1962). През 1990 г. излиза продължението „[[Спасителите в Австралия]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0076618}} {{мъниче|филм}} {{превод от|en|The Rescuers|332090078}} [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] clmuxngofxqeix55ufub2ojhkwk7l0w 0 277878 11463575 11354240 2022-07-19T12:04:59Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = 1 }} '''Ирини Антониос Жамбонас''' е българска [[актриса]], дъщеря на състезателката по [[тенис на маса]] Елпиники Жамбон. == Биография == Завършва „[[актьорско майсторство]] за драматичен театър“ в клас на [[професор]] [[Здравко Митков]] в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1994 г. След това започва работа в [[Малък градски театър]] „Зад канала“. Играе и на сцената на [[Театър 199]]. Първият филм, в който участва, е станалият култов и скандален „[[Маргарит и Маргарита]]“. Има един син от връзката си с [[Емил Емилов]]. == Награди == * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна мъжка роля“: за ролята на (Ремей) в „Канкун“, копродукция на Малък градски театър „Зад канала“ и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, 2011. * Награда за женска роля на Фестивал на Студентските театрални празници – Братислава (Словакия) за Наталия Степанова в „Предложение“ * Награда поддържаща женска роля „АСКЕЕР 2005“ за Маша в „Чайка“ * Награда „Икар 2002“ на САБ за женска роля за Клара в „Хубавата Клара“ * Награда за женска роля на фестивал „Нова българска драма – Шумен 2003“ за Елена в „Поручик Бенц“ * Награда за женска роля на фестивала „Златната ракла 2001“ Пловдив * Награда за главна женска роля, филма „В Кръг“, фестивал Сараево 2019<ref>[https://clubz.bg/86944-bylgarkata_irini_jambonas_naj_dobra_aktrisa_na_festivala_v_saraevo Българката Ирини Жамбонас – най-добра актриса на фестивала в Сараево], clubz.bg, 23 август 2019.</ref> == Филмография == * [[Голата истина за група Жигули]] (2021) - Соня * В кръг (2019) * [[Посоки]] (2017) * [[Докато Ая спеше]] (2015) – Мила, жената на Боян * [[Връзки]] (2015) – Ирина, съпруга на Номер 1 * [[Недадените]] (2013) – Берта, съпруга на Равин Нисим и майка на Лиза * [[Военен кореспондент]] (2008) – Мария * [[Искам го мъртъв]] (2008) * [[Ваканцията на Лили]] (2007) * [[Кратка история]] (2007) – майката на Аспарух * [[Суфле д'аморе]] (тв, 2006) – Нели * [[Другият наш възможен живот]] (2004) – Лина, жената на Петър * [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] (2001) – Елена * [[Пансион за кучета]] (2000) – момиче * [[Маргарит и Маргарита]] (1989) – Маргарита (Рита) == Източници == <references /> * [http://www.events.bg/bg/holidays/Irini-Zhambonas---actress_3546 Биография на Ирини Жамбонас на сайта Events.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101013004023/http://www.events.bg/bg/holidays/Irini-Zhambonas---actress_3546 |date=2010-10-13 }} * [http://bgmovies.info/actors/Irini_Jambonas?mode=filmography Биография на Ирини Жамбонас на сайта bgmovies.info] * [http://www.moderntheatre.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=67 Биография на Ирини Жамбонас на сайта на Модерен театър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091025020551/http://www.moderntheatre.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=67 |date=2009-10-25 }} {{СОРТКАТ:Жамбонас, Ирини}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Българи от гръцки произход]] 1addj8nodcltjapjf94wiyisnrothti 0 278022 11463829 11168953 2022-07-19T15:04:01Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Богдан Борисов Глишев | националност = {{България}} | работил = актьор, преводач | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = Данаил Глишев<br>Манол Глишев | подпис = }} '''Богдан Борисов Глишев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на 6 март 1947 г. в София. Завършва Девета гимназия през 1965 г. със специалност стругар. След казармата работи като статист в телевизията, стажант-актьор в [[Драматичен театър „Невена Коканова“|Ямболския драматичен театър]] (1968), и оператор в ЦСУ. През 1973 г. завършва [[актьорско майсторство]] при [[Апостол Карамитев]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Играе в [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]] (1973 – 1976) и [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Бургас]] (1976 – 1979). От 1979 до 2010 г. играе на сцената на [[Театър София]]. Участва и в постановки на [[Театър 199]]. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1968 – 1989), „Русенски комитет“ (1988), „Клуб за защита на гласността“ (1988 – 1992). По-известните му театрални роли са д-р Ранк в „Куклен дом“ от [[Хенрик Ибсен]], Атос в „Тримата мускетари“ от Марк Рехелс, Аристарх в „Енергични хора“ от Василий Шукшин, Шаламов в „Миналото лято в Чулимск“ от Александър Вампилов, Тартюф в „Тартюф“ от [[Молиер]], Жан-Жак в „Дневникът на един мъж“ от [[Жан-Клод Кариер]], презвитер Козма в „Процесът срещу богомилите“ от [[Стефан Цанев]], Мистър Смит в „Плешивата певица“ от [[Йожен Йонеско]], Крап в „Последната лента на Крал“ от [[Самюъл Бекет]], Розенкранц в „Хамлет“ от [[Уилям Шекспир]] и други. Като театрален режисьор дебютира в [[Драматичен театър Ловеч]] с пиесата „Любица-първо лице, множествено число“. Работи и като преводач от полски, руски и английски език. == Награди == * Почетен знак „Златен век - печат на Симеон Велики“ (2014). * Орден „За заслуги“ към полската култура (1998). * Награда „за мъжка роля“ (адвокат Стоянов в „Развод по български“ на [[Недялко Йорданов]]) на Осмия национален преглед за българска драма и театър (1979). == Театрални роли == * „Пътуване до истината“ ([[Лозан Стрелков]]) – д-р Ранк * „Куклен дом“ ([[Хенрик Ибсен]]) – д-р Ранк * „Тримата мускетари“ ([[Марк Рехелс]]) – Атос * „Енергични хора“ ([[Василий Шукшин]]) – Аристарх Кузкин * „Миналото лято в Чулимск“ ([[Александър Вампилов]]) – Шаламов * „Тартюф“ ([[Молиер]]) – Тартюф * „Дневникът на един мъж“ ([[Жан-Клод Кариер]]) – Жан-Жак * „Процесът срещу богомилите“ ([[Стефан Цанев]]) – презвитер Козма * „[[Плешивата певица]]“ ([[Йожен Йонеско]]) – мистър Смит == Телевизионен театър == * „Център на кръга“ (1988) ([[Димитър Начев]]) * „В полите на Витоша“ (1987) ([[Пейо Яворов]]) * „Право на избор“ (1986) ([[Николай Никифоров]]), 2 части * „Смъртта на търговския пътник“ (1985) ([[Артър Милър]]) * „Синьобелият скреж“ (1984) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Мечтатели“ (1984) – Живко * „Змейова сватба“ (1984) ([[Петко Тодоров]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2012 || [[Аз съм ти|Аз съм ти...]] || || || Гайтанов |- | 2012 || [[Кантора Митрани]] || 12 || || прокурор (в 1 серия: XI) |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] || || || Симо |- | 2004 || [[Бягството на невинните]] (''La fuga degli innocenti'')|| || Италия || Криег, полковник от SS |- | 2003 – 2013 || [[По съвест]] (''Caso di coscienza'')|| 30 || Италия || духовник, съдия |- | 1998 || [[Двама мъже извън града]] || || || мафиотския бос |- | 1996 || [[БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин|BG – Невероятни разкази за един съвременен българин]] || 2 || ||''разказвачът във филма'' |- | 1991 || [[Резерват (филм)|Резерват]] || || || шефа Генчев |- | 1990 || [[Жесток и невинен]] || || || Панайот Котаров – Понко |- | 1989 || [[Юдино желязо]] || || || ханджията Курти |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] (''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия || |- | 1987 || [[Един ден аванс]] || || || Теобалд Вернер |- | 1986 || [[19 метра вятър]] || || || съпругът |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || капитан Кочо Стоянов |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || византийски заложник |- | 1985 || [[Търси се съпруг за мама]] || || || чичо Минчо |- | 1984 || [[Нощем с белите коне]] || 6 || || Кисьов |- | 1984 || [[Дело 205/1913 П. К. Яворов]] || || || [[Тодор Александров]] |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || Стоян |- | 1984 || [[Последното приключение]] || || || Йордан, брат на Атанас |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || византийски заложник |- | 1982 || [[Една жена на 33]] || || || Спас Айляков |- | 1982 || [[Лавина (филм)|Лавина]] || || || смахнатият алпинист |- | 1981 || [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] || 7 || || [[Яне Сандански]] |- | 1981 || [[Мера според мера (1981)|Мера според мера]] || 3 || || Яне Сандански |- | 1979 || [[Един хубав следобед]] || || || архитект Иванов |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || лейтенант Клаус Клайхампел <br>(в 2 серии: III, IV) |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Драган Мицков |- | 1975 || [[Неделните мачове]] || 2 нов. || || комсомолски секретар ''(във 2-рата новела: „Лято“)'' |- | 1975 || [[Откъде се знаем|Откъде се знаем?]] || || || Волфганг / немският офицер |- | 1974 || [[Селкор]] || || || учителят Димов |- | 2004 || [[Хубава си, мила моя]] || || || ''разказвачът'' |- | ? || [[Бракониери]] || || || |- |} == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Богдан+Глишев&type=AllFields От и за Богдан Глишев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} {{imdb name|0322908}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/304810/ Богдан Глишев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/311135/works/ Богдан Глишев в Кино-Театр] * {{Моята библиотека автор|bogdan-glishev|Богдан Глишев}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Глишев, Богдан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Родени в София]] 6maypqep7mrmunteu0gn3l4tbllvttn 0 278080 11463796 11173365 2022-07-19T14:56:11Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Валентин Гаджоков | портрет = | обяснение = в „[[Два диоптра далекогледство]]“ (1976) | описание = български актьор | рождено име = | роден-място = [[Ямбол]], [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Валентин Иванов Гаджоков''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в град Ямбол на 17 август 1951 г. През 1974 г. завършва [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Работи в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] [[Добрич|Толбухин]] (1974-1977), [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] в Русе (1977-1981), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] [[София]] (1981-1983), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] [[София]] (1983-1985), [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] [[София]] (1985-1990). Играе в Радиотеатър за деца в [[Българското национално радио|БНР]]. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1974). Озвучавал е ролите на [[Луи дьо Финес]] във филмите „[[Полицаят от Сен Тропе]]“, „[[Полицаят в Ню Йорк]]“ (дублаж на БНТ), „[[Полицаят се пенсионира]]“ и „[[Кацнал на едно дърво]]“. == Театрални роли == * „Идиот“ ([[Фьодор Достоевски]]) – княз Мишкин * „Албена“ ([[Йордан Йовков]]) – младият другоселец * „Босилек за Драгинко“ ([[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]]) – Камен == Телевизионен театър == * „Зайко-всезнайко“ (1988) ([[Сергей Михалков]]) * „Дванадесетият апостол“ (реж. [[Теофана Преславска]]) * „[[Хъшове]]“ (1982) ([[Иван Вазов]]) * „Ние, долуподписаните“ (1981) ([[Александър Гелман]]) – Льоня Шиндин == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1992 || [[Лошо момче (филм, 1992)|Лошо момче]] || || || бащата на Петър |- | 1990 || [[Живот на колела]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1990 || [[Под игото (филм, 1990)|Под игото]]<br>(тв сериал) || 9 || България/Унгария || |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 новели || || Съпругът на цигуларката (2-ра- Моцартова соната) |- | 1988-1991 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || Борис Апостолов, съпруг на Ана |- | 1988 || [[Сляпа събота]] || || || шофьорът |- | 1987 || [[Котешка опашка]] || || || доцент Венци Кирилов |- | 1986-1987 || [[Време за път]]<br>(тв сериал) || 5 || || Борис Апостолов, съпруг на Ана |- | 1986-1987 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || Борис Апостолов, съпруг на Ана |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || византийският император Михаил III |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]]<br>(тв сериал) || 5 || || Въльо кехая, синът на Кутю Байрактар |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || византийският император Михаил III |- | 1983 || [[Хотел „Централ“]] || || || полицейският Стефо |- | 1982 || [[Удар с ускорение]] || 2 || || лейтенант Статев |- | 1981 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || ||| |- | 1979 || [[Снимки за спомен]] || || || |- | 1979 || [[Булевард (филм)|Булевард]] || || || |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || [[Тома Кърджиев]] ''(във 2-ра серия)'' |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || Пламен Борисов Стоев, поет |- | 1976 || [[Живите песни]] || || || |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''Солдаты свободы'')|| 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия ||Атанас Хаджиянчев<br>(в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || Тома Кърджиев |- | 1975 || [[Пиано за четири ръце]] || || || Петко |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || Роби ''(в V с.: „Танго с Фани“)'' |- | 1974 || [[Селянинът с колелото]] || || || стругарят, колега на Йордан |- | 1973 || [[Мъже без работа]] || || || Марин, братчеда |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || съученик на Ран |- | 2004 || [[България: база данни]] || || || ''Чете текст от автора'' |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|0300620}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/286779/ Валентин Гаджоков в КиноПоиск] * [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/256088/works/ Валентин Гаджоков в Кинотеатр] * [http://eventsbg.com/bg/holidays/7621/ Валентин Гаджоков в eventsbg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161202233830/http://eventsbg.com/bg/holidays/7621/ |date=2016-12-02 }} {{СОРТКАТ:Гаджоков, Валентин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Ямбол]] 21sih4kul37fag4bc5xm3c56x8tngnn 0 278850 11463765 11369601 2022-07-19T14:50:37Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Васил Вачев | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = | роден-място = [[Стубел]], [[Монтана|Фердинандско]] {{флагче|България}} [[Царство България]] | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Васил Атанасов Вачев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в монтанското [[село]] [[Стубел]], [[Монтана (област)|област Монтана]] на 14 юни 1925 г. Завършва гимназия в [[Берковица]], а през 1949 г. и полувисш институт за учители във [[Враца]]. Година преди това става член на [[Съюз на артистите в България|САБ]]. От 1948 г. до 1950 г. е артист-стажант в Драматичен театър – Враца. Работи като редовен учител в родното си село, а от 1952 г. е в състава на Врачанската театрална група. Целият му творчески живот преминава във Врачанския народен театър, където изиграва над 70 роли. Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал, сред които „Крадецът на праскови“, „Най-дългата нощ“, „Непримиримите“, „Карамбол“, „Роялът“ и др. За постижения в киното, театъра и художествената самодейност е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, Народен орден на труда – златен, Златна значка на народните читалища. Има един син – Бойко Василев Вачев Има един внук - Деан Бойков Вачев. Умира през 2000 г.<ref>'''Наследие'''. Държавен архив – Враца, юни 2015 г., с. 1.</ref> == Театрални роли == * „''Гераците''“ ([[Елин Пелин]]) – Павел * „''Майка Кураж и неговите деца''“ ([[Бертолд Брехт]]) – I войник * „''Албена''“ ([[Йордан Йовков]]) – Куцар * „''Януари''“ ([[Йордан Радичков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България / Унгария || |- | 1989 || [[Юдино желязо]] || || || |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || |- | 1981 || [[Търновската царица]] || || || Костурков |- | 1980 || [[Игра на любов]] || || || |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]|| 3 || || |- | 1979 || [[Роялът]] || || || бай Найден |- | 1978 || [[Селцето]] || 5 || || Гаврил |- | 1978 || Селцето || 2 || || Гаврил |- | 1975 || [[Този хубав живот]] || || || бащата |- | 1974 || [[Ламята]] || || || колибарят |- | 1974 || [[Синята лампа]]|| 10 || || Тодоров в ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | 1974 || [[Спомен (филм)|Спомен]] || || || |- | 1973 || [[Опак човек]] (тв) || || || |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || вуйчото на Ран |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] || || || бай Манол |- | 1971 || [[Демонът на империята]]|| 10 || || Будинов |- | 1969 || [[Осмият]] || || || негостоприемният мъж на Надя |- | 1969 || [[Тръгни на път]] || || || бай Начко |- | 1967 || [[Случаят Пенлеве]] || 3 новели || || бай Стоян |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || честния |- | 1967 || [[Най-дългата нощ]] || || || безработният баща |- | 1966 || [[Карамбол (филм)|Карамбол]] || || || бай Евстати Евстатиев |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || ''(в 5-а серия)'' |- | 1964 || [[Крадецът на праскови]] || || || ординарецът |- | 1964 || [[Непримиримите]] || || || немия |- | 1945 || [[Българи от старо време (филм)|Българи от старо време]] || || || Павлин |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|0882911}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/311027/ Васил Вачев в КиноПоиск] * [http://eventsbg.com/bg/holidays/7554/ Васил Вачев в eventsbg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161201014705/http://eventsbg.com/bg/holidays/7554/ |date=2016-12-01 }} {{СОРТКАТ:Вачев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Хора от област Монтана]] nfcziwz5uluygzcufckxyfvrfg1c5lz 0 279443 11463975 11068212 2022-07-19T19:40:28Z Anatoliy iliev 186946 /* Творчески и технически екип */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|седемсерийния филм|трисерийния вариант на филма|Мера според мера (1981)}} {{Филм | име = „Мера според мера“ | картинка = | режисьори = [[Георги Дюлгеров]] | продуценти = | сценаристи = [[Руси Чанев]],<br /> Георги Дюлгеров | оператор = [[Радослав Спасов]] | актьори = Руси Чанев,<br /> [[Григор Вачков]],<br /> [[Стефан Мавродиев]],<br /> [[Богдан Глишев]] | музика = [[Божидар Петков]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“|СИФ „Бояна“]] по поръчка на [[Българската национална телевизия|БТ]] | разпространител = [[Българската национална телевизия]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]] | премиера = [[1988]] г. | времетраене = 552 минути (7 серии) | страна = [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0298676 | уебсайт = }} '''„Мера според мера“''' е [[българско кино|български]] [[сериен филм|7-сериен]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[исторически филм|исторически]], [[драматичен филм|драма]]) от 1988 година. Това е разширената версия на [[Мера според мера (1981)|едноименния трисериен филм]] от 1981 г. със същия творчески екип: режисьор [[Георги Дюлгеров]], сценаристи [[Руси Чанев]] и Георги Дюлгеров, оператор [[Радослав Спасов]], композитор [[Божидар Петков]], художник [[Георги Тодоров-Жози]]. По мотиви от книгата „[[Литургия за Илинден]]“ на [[Свобода Бъчварова]]. В сериала са използвани сцени с участието на актьора [[Григор Вачков]], починал по време на заснемането на филма през 1980 г. == Серии == * 1. серия – „Пролетта на 1901“ – 93 минути * 2. серия – „1901 – 1902“ – 88 минути * 3. серия – „Пролетта на 1903“ – 69 минути * 4. серия – „Лятото на 1903“ – 88 минути * 5. серия – „1906 – 1908“ – 83 минути * 6. серия – „1908 – 1910“ – 62 минути * 7. серия – „1910 – 1915“ – 69 минути <ref>„Мера според мера“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 232—237</ref>. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Руси Чанев]] | [[Илия Дилберов|Дилбер Танас]]<br>(в 7 серии: от I до VII вкл.) |- | [[Стефан Мавродиев]] | войводата [[Христо Чернопеев]]<br>(в 7 серии: от I до VII вкл.) |- | [[Цветана Манева]] | Тъша, Бела Ица<br>(в 1 серия: I) |- | [[Григор Вачков]] | [[Апостол войвода|Апостол Петков]] (Постол войвода) - Ениджевардарското сонце<br>(в 2 серии: I и IV) |- | [[Жана Караиванова]] | Станка, дъщерята на Христо Чернопеев<br>(в 3 серии: I, VI и VII) |- | [[Димитър Буйнозов]] | [[Гоце Делчев]]<br>(в 2 серии: I и III) |- | [[Иван Бабев]] | Щерьо<br>(в 1 серия: I) |- | [[Мартина Вачкова]] | Лимбийка<br>(в 1 серия: I) |- | Гордън Логан | Сониксен<br>(в 1 серия: I) |- | [[Илиан Балинов]] | [[Христо Джорлев|Ицо Джорлев]]<br>(в 4 серии: I, IV, V и VI) |- | [[Марио Кръстев]] | Божил Балтов<br>(в 4 серии: I, II, III и V) |- | [[Людмил Тодоров]] | [[Георги Мучитанов|Георги Мучитано Касапчето]]<br>(в 5 серии: I, IV, V, VI, VII) |- | [[Богдан Глишев]] | [[Яне Сандански]]<br>(в 6 серии: от II до VII вкл.) |- | [[Румена Трифонова]] | [[Катерина Цилка|Екатерина Цилка]]<br>(в 1 серия: II) |- | [[Кристин Бартлет]]<br>(като Кристин Барталет) | мис [[Елън Стоун]]<br>(в 1 серия: II) |- | [[Владимир Йочев]] | [[Кръстьо Асенов]]<br>(в 3 серии: II, III и IV) |- | [[Вълчо Камарашев]] | Дикенсън<br>(в 1 серия: II) |- | [[Владимир Дончев]] | Александър Илиев<br>(в 1 серия: II) |- | Стефан Стефанов | [[Христо Силянов]]<br>(в 2 серии: III и IV) |- | [[Йордан Алексиев]] | [[Михаил Чаков]]<br>(в 1 серия: III) |- | [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров]] | попот Кочо<br>(в 4 серии: III, IV, V и VII) |- | [[Маргарита Карамитева]] | учителката Аника Малашевска<br>(в 2 серии: III и IV) |- | [[Борис Луканов]] | [[Гьорче Петров]]<br>(в 2 серии: III и IV) |- | [[Иван Черкелов]] | [[Васил Пуфката|Васил Чонголот Пуфката]]<br>(в 4 серии: IV, V, VI и VII) |- | [[Милена Андонова]] | учителката Миро<br>(в 2 серии: IV и VI) |- | [[Георги Бахчеванов]] | [[Гоне Бегинин]]<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Димитър Луканов]] | Мито Кьоравуту<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Емил Велчев]] | [[Аргир Манасиев]]<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Светослав Овчаров]] | Тома Кронов<br>(в 4 серии: IV, V, VI и VII) |- | [[Катя Иванова]] | Слава<br>(в 3 серии: V, VI, VII) |- | [[Венцислав Кисьов]] | младотурският офицер Нафъз ефенди<br>(в 3 серии: V, VI и VII) |- | [[Ивайло Христов]] | Гьорче и Димитрис, братята близнаци<br>(в 1 серия: V) |- | [[Добра Балинова]] | майката на Танас<br>(в 1 серия: V) |- | [[Николай Иванчев]] | гръцкият даскал (в 1 серия: V) |- | [[Ризо Манчев]] | Никола Голакот<br>(в 1 серия: V) |- | [[Владимир Георгиев (актьор)|Владимир Георгиев]] | Ристето<br>(в 1 серия: V) |- ! В епизодите ! |- | [[Пламен Сомов]] | комита<br>(в 3 серии: I, II и III) |- | [[Велин Велинов]] | (в 3 серии: I, II и III) |- | [[Владимир Давчев]] | комита на Постол войвода<br>(в 1 серия: I) |- | [[Крикор Хугасян]] | шпионинът<br>(в 2 серии: I и III) |- | [[Любен Мунин]] | (в 1 серия: I) |- | [[Митко Киров]] | (в 5 серии: I, II, III, V и VI) |- | [[Стефан Войнов]] | комита на Сандански<br>(в 2 серии: I, II) |- | [[Красимир Манчев]] | (в 1 серия: I) |- | [[Григор Толев]] | комита на Сандански<br>(в 1 серия: II) |- | [[Данаил Райков]] | (в 1 серия: II) |- | [[Васил Боянов (актьор)|Васил Боянов]] | (в 3 серии: II, III и IV) |- | [[Христо Йорданов (актьор)|Христо Йорданов]] | (в 2 серии: II и VI) |- | [[Тодор Панайотов (актьор)|Тодор Панайотов]] | (в 1 серия: II) |- | [[Спас Андреев]] | (в 1 серия: II) |- | [[Дойчин Йондов]] | (в 1 серия: II) |- | [[Калина Палазова]] | (в 1 серия: II) |- | [[Антон Антонов]] | възторжен четник<br>(в 1 серия: III) |- | [[Орлин Орошаков]] | (в 1 серия: III) |- | [[Ангел Геров]] | (в 1 серия: III) |- | [[Илия Ейков]] | (в 1 серия: III) |- | [[Малина Петрова]] | лека жена<br>(в 1 серия: III) |- | [[Искра Йосифова]] | лека жена<br>(в 1 серия: III) |- | [[Иван Павлов (режисьор)|Иван Павлов]] | придружител на леки жени<br>(в 1 серия: III) |- | [[Панайот Панайотов (актьор)|Панайот Панайотов]] | (в 1 серия: III) |- | [[Михаил Мелтев]] | (в 1 серия: III) |- | [[Никола Вълчев (актьор)|Никола Вълчев]] | (в 3 серии: IV, V, VII) |- | [[Валентин Недялков]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Владимир Андреев]] | четник на Дилбер Танас<br>(в 3 серии: IV, V и VI) |- | [[Христо Александров (актьор)|Христо Александров]] | селянин<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Крум Крумов]] | старият фирар<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Васил Каменов]] | изпадналият четник<br>(в 3 серии: IV, V и VI) |- | [[Димитър Димитров (актьор)|Димитър Димитров]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Иглика Обрешкова]] | жената на Димитрис<br>(в 1 серия: V) |- | [[Парсех Шубаралян]] | (в 2 серии: V и VI) |- | [[Владимир Станков]] | (в 1 серия: VI) |- | [[Руси Люцканов]] | офицер на султана<br>(в 1 серия: VI) |- | [[Хикмет Реджов]] | (в 1 серия: VI) |- | [[Росица Вълканова]] | учителка<br>(не е посочена в надписите на филма) |- | [[Христо Димитров-Хиндо]] | комита<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | [[Христофор Калоянов]] | комита<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | [[Петър Горанов (художник)|Петър Горанов]] | прорицателят в съня на Танас<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | [[Иво Фурнаджиев]] | мъжът на Бела Ица<br>(не е посочен в надписите на филма) |- ! Децата ! |- | [[Катя Ашмакова]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Щеряна Цветкова]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Елица Дюлгерова]] | детето Марианти<br>(в 1 серия: IV) |- | [[Венета Ганчева]] | (в 1 серия: IV) |- | [[София Халачева]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Асен Черкелов]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Димитър Панайотов]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Огнян Влахов]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Кирил Каракашев]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Петър Караангелов]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Иван Кирилов (актьор)|Иван Кирилов]] | (в 1 серия: IV) |- | [[Ивайло Георгиев (актьор)|Ивайло Георгиев]] | (в 1 серия: IV) |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Георги Дюлгеров]] |- | [[Сценарист]]и | [[Руси Чанев]]<br>Георги Дюлгеров<br> По книгата „Литургия за Илинден“ на [[Свобода Бъчварова]] |- | [[Оператор]] | [[Радослав Спасов]] |- | [[Художник]] | [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров]] |- | [[Костюм]]и | [[Мария Сотирова]] |- | [[Музика]] | [[Божидар Петков]] |- | [[Звук]] | [[Михаил Каридов (звукооператор)|Михаил Каридов]] |- | [[Редактор]]и | [[Цветана Коларова]]<br>Никола Петров |- | Монтаж | [[Николина Момчилова]]<br>[[Христина Милева]] |- | Директор | Кирил Кирилов |- | [[Режисьор|Втори режисьори]] | [[Крикор Хугасян]]<br>[[Цветана Аврамова]] |- | [[Оператор|Втори оператор]] | [[Иво Фурнаджиев]] |- | [[Художник|Втори художници]] | [[Дориана Кебеджиева]]<br>[[Антон Антонов]]<br>Иван Андреев |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | Мария Атанасова<br>[[Владимир Андреев]]<br>[[Вася Панова]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | Христо Александров<br>[[Христофор Калоянов]]<br>[[Владимир Станков]]<br>[[Илиан Балинов]] |- | Стажанти по режисура | [[Иглика Обрешкова]]<br>[[Милена Андонова]]<br>[[Росица Вълканова]]<br>[[Иван Черкелов]]<br>[[Людмил Тодоров]]<br>[[Марио Кръстев]]<br>[[Светослав Овчаров]] |- | Комбинирани снимки | [[Елена Кирилова]] |- | Цветен четец | [[Евгения Якимова]] |- | [[Грим]] | Михаил Фердинандов<br>[[Снежана Мерджанова]]<br>[[Иванка Горшинина]] |- | [[Гардероб]] | [[Ани Качулева]]<br>[[Катя Бакалова]]<br>[[Лиляна Георгиева]]<br>[[Татяна Стоева]] |- | [[Реквизит]] | Васил Боянов<br>[[Георги Русинов]]<br>[[Емил Тинчев]] |- | [[Тон]]техници | [[Крум Крумов]]<br>[[Николай Иванчев]] |- | [[Пиротехника]] | [[Дойчин Йондов]] |- | Оръжейник | [[Станислав Йорданов]] |- | [[Фотограф]] | [[Парсех Шубаралян]] |- | [[Осветление]] | [[Васил Каменов]] |- | Организатори | [[Руси Люцканов]]<br>[[Видю Пенев]]<br>Стефан Дончев |- | Литературен консултант | [[Тончо Жечев]] |- | Консултанти по езика | [[Благой Шклифов]]<br>[[Иван Бабев]] |- | Консултант по оръжие и военни костюми | [[Христо Дерменджиев]] |- | Консултант по турски език | [[Юли Хаджиев]] (в серии: I, II, V)<br>[[Юнал Лютфи]] (като Юнал Лютвиев; в серии: III, IV, VI, VII) |- | Ръководител на каскадьорска група | [[Валентин Недялков]] |- | Distributed by | [[Българската национална телевизия]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>/Copyright © 1980 – 1988/ |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Мера според мера}} * {{imdb title|0298676|Мера според мера}} * {{bgmovies|Mera+spored+mera_1988|Мера според мера}} {{Филми на Георги Дюлгеров}} {{Портал|Филми|Македония|България}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Филми на Георги Дюлгеров]] [[Категория:Илинденско-Преображенско въстание]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми от 1981 година]] [[Категория:Филми от 1981 година]] [[Категория:Филми, снимани във Видин]] [[Категория:ВМОРО]] rj8o95mixsjc5ayfmza3o1uirkelz6d 0 280001 11463983 10468359 2022-07-19T19:46:52Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */Излишно изречение. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Обърната елха | картинка = | режисьори = [[Иван Черкелов]]<br /> [[Васил Живков]] | продуценти = Filmkombinat (Германия)<br>Клас Филм (България) | сценаристи = Иван Черкелов<br /> Васил Живков | оператор = [[Рали Ралчев]] | актьори = [[Красимир Доков]]<br /> [[Александра Василева]]<br /> [[Антон Радичев]]<br /> [[Слава Дойчева]] | музика = | разпространител = | премиера = 15 декември 2006 | времетраене = 124 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Германия]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0860474 | уебсайт = }} '''„Обърната елха“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 2006 година, по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]] и [[Васил Живков]]. Оператор е [[Рали Ралчев]]. Художници на постановката са [[Ванина Гелева]] и [[Дориана Кебеджиева]]. == Сюжет == Огромна елха е отсечена от сърцето на планината за коледната украса на града. Пътуването ѝ до центъра на столицата свързва шест истории, които се занимават с празника или с липсата на празник в ежедневието на отделните герои. Структурата на филма е фрагментарна, какъвто е съвременният ни живот, а историите приличат на моментални снимки на битието – мигове на жестокост и копнеж, на красота и безобразие… Елхата е вече украсена – празникът може да започне. == Актьорски състав == * [[Красимир Доков]] * [[Александра Василева]] * [[Антон Радичев]] * [[Слава Дойчева]] * [[Георги Черкелов]] – Сократ * [[Драгомир Шолев]] * [[Тихомир Жиков]] * [[Стоян Стоянов (актьор)|Стоян Стоянов]] * [[Силва Мелновска]] * [[Мария Колева]] == Награди == * Специалната награда на журито на 41 МКФ ([[Карлови Вари]], [[Чехия]], 2006). * Наградата за мъжка роля на Красимир Доков (и за „Разследване“ на 27 ФБИФ „Златната роза“, ([[Варна]], 2006). * Награда за операторско майсторство на Рали Ралчев (и за „Маймуни през зимата“ и „Разследване“) на 27 ФБИФ „Златната роза“, (Варна, 2006). * Наградата за режисура в лицето на Иван Черкелов и Васил Живков на ИА „НФЦ“, (2007). * Наградата за операторско майсторство на Рали Ралчев (и за „Разследване“ и „Маймуни през зимата“) на ИА „НФЦ“, (2007). * Наградата за монтаж на Йорданка Бъчварова на ИА „НФЦ“, (2007). == Външни препратки == {{уикицитат|Обърната елха}} * {{imdb title|0860474|Обърната елха}} * {{bgmovies|Obyrnata+elha_2006|Обърната елха}} * {{bnf|377|Обърната елха}} {{филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] [[Категория:Филми на Васил Живков]] [[Категория:Български филми от 2006 година]] [[Категория:Български драми]] 9y6dp83jq4er0vl0pa5kb9jympsmpz2 11463984 11463983 2022-07-19T19:48:25Z Anatoliy iliev 186946 /* Външни препратки */Цитати няма. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Обърната елха | картинка = | режисьори = [[Иван Черкелов]]<br /> [[Васил Живков]] | продуценти = Filmkombinat (Германия)<br>Клас Филм (България) | сценаристи = Иван Черкелов<br /> Васил Живков | оператор = [[Рали Ралчев]] | актьори = [[Красимир Доков]]<br /> [[Александра Василева]]<br /> [[Антон Радичев]]<br /> [[Слава Дойчева]] | музика = | разпространител = | премиера = 15 декември 2006 | времетраене = 124 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Германия]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0860474 | уебсайт = }} '''„Обърната елха“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 2006 година, по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]] и [[Васил Живков]]. Оператор е [[Рали Ралчев]]. Художници на постановката са [[Ванина Гелева]] и [[Дориана Кебеджиева]]. == Сюжет == Огромна елха е отсечена от сърцето на планината за коледната украса на града. Пътуването ѝ до центъра на столицата свързва шест истории, които се занимават с празника или с липсата на празник в ежедневието на отделните герои. Структурата на филма е фрагментарна, какъвто е съвременният ни живот, а историите приличат на моментални снимки на битието – мигове на жестокост и копнеж, на красота и безобразие… Елхата е вече украсена – празникът може да започне. == Актьорски състав == * [[Красимир Доков]] * [[Александра Василева]] * [[Антон Радичев]] * [[Слава Дойчева]] * [[Георги Черкелов]] – Сократ * [[Драгомир Шолев]] * [[Тихомир Жиков]] * [[Стоян Стоянов (актьор)|Стоян Стоянов]] * [[Силва Мелновска]] * [[Мария Колева]] == Награди == * Специалната награда на журито на 41 МКФ ([[Карлови Вари]], [[Чехия]], 2006). * Наградата за мъжка роля на Красимир Доков (и за „Разследване“ на 27 ФБИФ „Златната роза“, ([[Варна]], 2006). * Награда за операторско майсторство на Рали Ралчев (и за „Маймуни през зимата“ и „Разследване“) на 27 ФБИФ „Златната роза“, (Варна, 2006). * Наградата за режисура в лицето на Иван Черкелов и Васил Живков на ИА „НФЦ“, (2007). * Наградата за операторско майсторство на Рали Ралчев (и за „Разследване“ и „Маймуни през зимата“) на ИА „НФЦ“, (2007). * Наградата за монтаж на Йорданка Бъчварова на ИА „НФЦ“, (2007). == Външни препратки == * {{bnf|377|Обърната елха}} * {{imdb title|0860474|Обърната елха}} * {{bgmovies|Obyrnata+elha_2006|Обърната елха}} {{филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] [[Категория:Филми на Васил Живков]] [[Категория:Български филми от 2006 година]] [[Категория:Български драми]] jgy7tfdl5bkb1ol9tqghisr2msug4sn 0 282464 11463656 11453767 2022-07-19T13:16:54Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Елена Стефанова | име-оригинал = | портрет = BASA-1466-2-112-4.jpg | размер на портрета = | обяснение = Елена Стефанова със съпруга си Йордан Стефанов, 1945 г. | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[Варна]] [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-място = [[Велико Търново]], {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | националност = | работил = | активност = | брачен партньор = Йордан Стефанов – фармацевт | партньор = | деца = Георги | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Елена Стефанова''' е българска [[актриса]], доайен на [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“]], гр. [[Велико Търново]]. == Биография == Родена на [[4 август]] [[1916]] г. във [[Варна]]. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на [[Първата световна война]]. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види родилата се втора дъщеря Елена. == Първи стъпки в театъра == Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете ѝ дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки. Малката Елена се запознава с майсторството на [[Надя Станиславска]], [[Александра Янева]], [[Христо Динев]], превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и [[Морска градина (Варна)|Морската градина]] тя гледа постановката „Ревност“ от [[Арцибашев]]. Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития [[Сава Огнянов]]. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание. По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството ѝ с тези хора, ѝ позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек. Актрисата [[Мара Пенкова]] дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. [[Надя Станиславска]] дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената. Семейството е сполетяно от нещастие – сестра ѝ Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и [[Давид Георгиев]]. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър „Народна студия“ на [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]]. Театралният сезон е 1931 – 1932 г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са [[Пенка Василева]], [[Милка Габровска]], [[Стефан Караламбов]]. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър [[Иван Димов (актьор)|Иван Димов]]. == Професионални изяви == Първите ѝ стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в „Три пъти венчани“ от [[Ана Николаева]]. Самоувереността ѝ се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от „Престъпление и наказание“. Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър „Одеон“. Директорът [[Стефан Пенчев]] и режисьорът [[Тачо Танев]] много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта ѝ. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа. С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си. Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата ѝ творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе [[„Лизистрата“]] на [[Аристофан]], постановка на гост-режисьора [[Боян Дановски]]. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след [[Мими Балканска]] и [[Тинка Краева]]. За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от [[Народния театър „Иван Вазов“]]. Но предаността ѝ към [[Одеон (театър)|театър „Одеон“]] я възпира да приеме примамливото предложение. На 27 септември 1936 г. се открива новият театрален сезон в театър „Одеон“. Зареждат се нови роли: * играе Естел в „Джазбенд и китара“ * играе Рита в „Елате на първо число“ от бекефи * Мими Братияну в „Баща, син и тя“ от [[Луи Верньой]] Героините, в чиито роли се превъплъщава, са близки до нейната същност и природа – млади момичета, пристъпили прага на живота, рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални. В началото на април 1938 г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във [[Велико Търново]], [[читалище „Надежда“]] кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията „Дружество за защита на мъжете“. След това софийският театър „Одеон“ гостува във Велико Търново с комедията „Елате на първо число“ с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова. Театралният сезон 1938 – 1939 Елена Цветкова започва в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенски общински театър]]. Веднага ѝ е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на [[Йордан Йовков]]. Преместването ѝ в [[Русе]] е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли – централни, сериозни, разнообразни и много отговорни. След Русенския период се установява във [[Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“|Великотърновския театър]]. В старата столица е омъжена за фармацевта Йордан Стефанов, възпитаник на Страсбургски университет и от Цветкова става Стефанова (както е известна и до днес). През 1946 – 1947 самодейният театър към читалище „Надежда“ се поема от [[Кирил Кацаров]], който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата „Без вина виновни“ от Иван Радоев, в която Елена Стефанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата. През сезон 1949 – 1950 играе в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенския драматичен театър]]. Работи под режисурата на директора [[Любен Калинов]]. Ролите ѝ са разнообразни, многобройни и привлекателни. През 1952 г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най-известните ѝ роли са: * Маргарет Чалмерс в „Кражба“ от [[Джек Лондон]], * царица Теодора в „Към пропаст“ от [[Иван Вазов]], постановка [[Константин Кисимов]], * Мария Платонова в „Сама“ от [[Самуил Альошин]], * Старата Нискавуори в „Жените от Нискавуори“ от [[Хела Вуолийоки]], * Ирина Радионова в „Царска милост“ от Камен Зидаров, постановка на [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]], * Графиня Дюпон-Дюроф в „Пътник без багаж“ от [[Жан Ануи]], * Фелисата Кукушкина в „Доходно място“ от островски и много други. На 4 февруари 1967 г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден „[[Червено знаме на труда]]“ – висока правителствена награда от времето на социализма. През 1970 г. Елена Стефанова отново е в Русе. През 1986 г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-а годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на [[Стефан Цанев]] „Животът – това са две жени“. Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната – [[Варна]], [[София]], [[Русе]], [[Сливен]], [[Бургас]], но остава емблема на Великотърновския театър. На 22 март 1997 г. – празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на „[[Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“]]“, Елена Стефанова е обявена за [[почетен гражданин]] на града. Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90-годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла „Третото българско царства и половина“ от [[Любомир Пеевски]]. Знаменитата Елена Стефанова умира в дома си на 30 март 2010 г. на 93-годишна възраст. == Награди и отличия == * Орден „[[Червено знаме на труда (орден)|Червено знаме на труда]]“, 1967. * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]]. * [[Почетен гражданин]] на [[Велико Търново]], 1997. * Почетен гражданин на [[Русе]]. * Почетен гражданин на [[Варна]]. == Театрални роли == * ''„Три пъти венчани“'' от [[Ана Николаева]] – невестата * ''[[„Лизистрата“]]'' на [[Аристофан]] * ''„Джазбенд и китара“'' – Естел * ''„Елате на първо число“'' – Рита * ''„Баща, син и тя“'' от [[Луи Верньой]] – Мими Братияну * ''„Дружество за защита на мъжете“'' * ''„Елате на първо число“'' * ''„Албена“'' на [[Йордан Йовков]] – Албена * ''„Без вина виновни“'' от [[Иван Радоев]] – Нина Павловна Кручинина * ''„Кражба“'' от [[Джек Лондон]] – Маргарет Чалмерс * ''„Към пропаст“'' от [[Иван Вазов]] – царица Теодора * ''„Сама“'' от Самуил Альошин – Мария Платонова * ''„Жените от Нискавуори“'' от Хела Вуолийоки – старата Нискавуори * ''„Царска милост“'' от [[Камен Зидаров]] – Ирина Радионова * ''„Пътник без багаж“'' от [[Жан Ануи]] – Графиня Дюпон-Дюроф * ''„Доходно място“'' от Островски – Фелисата Кукушкина * ''„Животът – това са две жени“'' на [[Стефан Цанев]] * ''„Свекърва“'' на [[Антон Страшимиров]] – Костанда * ''„Босилек за Драгинко“'' на К. Илиев – баба Злата, държавната жена * ''„Майка на всички“'' на [[Георги Караславов]] – Вида * ''„О, щастливи дни“'' от [[Самюел Бекет]] – Уийни * ''„Птиците на нашата младост“'' на Й. Друца – леля Руца * ''„Последните“'' на [[Максим Горки]] – Федося * ''„Третото българско царства и половина“'' от [[Любомир Пеевски]] – Майка България. == Телевизионен театър == * ''„Диоген“'' (1989) ([[Владимир Константинов]]) * ''„Самодива“'' (1986) ([[П.Ю.Тодоров]]) * ''„Свекърва“'' (1983) ([[Антон Страшимиров]]) – свекървата Костанда * ''„Дванадесетият апостол“'' (от [[Митьо Радуков]]) (1978) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми !! Копродукции !! Роля |- | 2008 || [[Военен кореспондент]] || || баба Въла |- | 1991 || [[Здравей, бабо|Здравей, бабо!]] (тв) || || Чоко |- | 1984 || [[Откога те чакам]] || || учителката Надежда Хаджиева |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]] (тв) || || |- | 1978 || [[Златният ключ]] || || |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || |- | 1975 || [[Легенда за върха]] || || |- | 1972 || [[Татул (филм)|Татул]] || || Мариола |- | 1972 || [[10 дни неплатени]] || || Добрева, майката на Иван |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] || България/СССР || селянката |- | 1968 || [[Първият куриер]] – (''„Первый курьер“'')|| СССР/България || |- | 1964 || [[Конникът (филм)|Конникът]] || || |} == Източници == * Ганева – Митова, Катя, „Великотърновки от традицията към вечността“, Велико Търново, 2009 г., с. 90 – 98 * Васев, Василен, „В зенита на майсторството“, Поглед, №7, 13 февруари 1967 г. * Зидаров, Камен, „Един заслужен юбилей“, Народна култура, №5, 4 февруари 1967 г. * Николова, Лиляна, „Неподправеното обаяние на таланта. Народната артистка Елена Стефанова на 70 години“, „Борба“ (В.Търново), № 104, 30 август 1986 г. * Васев, Василен, „Елена Стефанова – театрален портрет“, С. 1976 г. * „80-годишната актриса стана 37-ият почетен гражданин на Велико Търново“, „Дума“, № 68, 24 март 1997 г. == Външни препратки == * {{IMDb name|1070360}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/311045/ Елена Стефанова в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/255994/bio/ Елена Стефанова в Кино-Театр] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стефанова, Елена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Велико Търново]] [[Категория:Почетни граждани на Велико Търново]] cxwq1ejrh0xxxc23bykwx8bbt6t6mh1 0 284941 11464467 10950025 2022-07-20T09:29:14Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Гърция}} Кирякос Пападопулос | снимка = Kyriakos Papadopoulos 2011-08-03.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Катерини]] | държава на раждане = [[Гърция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 cm | пост = централен [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 14 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Гърция}} Своронос Катерини <br />{{флагче|Гърция}} [[Олимпиакос]] | години = 2007 – 2010 </br> 2010 – 2014 </br> 2014 – 2016 <br> 2016– | отбори = {{flagicon|Гърция}} Олимпиакос </br>{{Флагче|Германия}} [[Шалке 04]] </br>{{Флагче|Германия}} [[Байер Леверкузен]]<br>{{флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | мачове = 13</br>61 </br> 30 <br> 0 | голове = (1)</br>(3) </br> (2) <br> (0) | национален отбор години = 2007 – 2010 </br> 2011– | национален отбор = {{flagicon|Гърция}} Гърция до 21 г. </br>{{Флагче|Гърция}} {{имеНОФ|Гърция}} | национален отбор мачове = 7 </br> 20 | национален отбор голове = (2) </br> (4) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Кириакос Пападопулос''' ({{lang|el|Κυριάκος Παπαδόπουλος}}) е гръцки футболист. Играе в отбора на [[Байер Леверкузен]]. == Кариера == Роден е на 23 февруари 1992 година в [[Катерини]], [[Гърция]]. Започва кариерата си в Своронос Катерини, където е забелязан от Олимпиакос и преминава в младежките му формации. Играл е в няколко приятелски срещи, три мача за лигата и три мача за купата. През лятото на 2007 г. е повикан на проби в Еспаньол с идеята да му се даде важна роля в тима. Но Пападопулос подписва с Олимпиакос и сезон 2007/2008 е много обещаващ за него. Правейки дебюта си и поставяйки рекорд за най-млад играч в [[Гръцка суперлига|Гръцката суперлига]]. През септември 2008 г. подписва нов 3-годишен договор с [[Олимпиакос]]. Прави дебюта си в лигата за сезон 2008/2009 на 2 ноември по време на мача между Олимпиакос и Ерготелис завършил 2 – 0. През 2010 преминава в Шалке 04. == Национална кариера == Повикан е от [[Национален отбор по футбол на Гърция за младежи под 19 години|Гърция П19]] за мачовете на Европейското първенство за младежи. Участва и в трите мача по време на групите срещу Русия, Холандия и Молдова. Гърция завършва на първо място. == Рекорди == * Най-млад играч дебютирал в [[Гръцка суперлига]] – на 15 години * УЕФА П19 Отбор на турнира == Успехи == * [[Гръцка суперлига]]: 2007/08, 2008/09 * [[Купа на Гърция]]: 2007/08, 2008/09 * [[Суперкупа на Гърция]]: 2007 * [[Купа на Германия]]: 2010/11 * [[Суперкупа на Германия]]: 2011 == Източници == <references /> {{Настоящ състав на Байер Леверкузен}} {{Портал|Гърция|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Пападопулос, Кириакос}} [[Категория:Гръцки футболисти]] [[Категория:Футболисти на Олимпиакос]] [[Категория:Футболисти на Шалке 04]] [[Категория:Футболисти на Байер Леверкузен]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] [[Категория:Футболисти на Хамбургер ШФ]] [[Категория:Родени в Катерини]] [[Категория:Македонски гърци]] 0umvxcf828jol43lyvr8i8p2chq2emn 0 285317 11463813 11445543 2022-07-19T14:59:25Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | име = Максим Генчев | портрет = | описание = български актьор и режисьор | роден-място = [[Видин]], [[България]] | починал-място = |още={{Депутат-България|45н=1}}}} '''Максим Генчев''' e български [[актьор]] и [[режисьор]]. == Биография == Роден на 28 септември 1954 г. в гр. [[Видин]]. Завършва [[ВИТИЗ]] през 1980, в класа на проф. [[Крикор Азарян]]. Работи в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър-Пловдив]], [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|ДКТ-Пазарджик]], [[Театър „София“]], [[Малък градски театър „Зад канала“]], гастролира в [[Народен театър „Иван Вазов“]], Военен театър, [[театър 199]] и [[Театър „Сълза и смях“]]. Има над 60 театрални роли, с три национални награди, през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за [[Аскеер]] през 1998 г. С над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали. На 4 април 2021 г. е избран като депутат в [[45 Народно събрание|45-тото Народно събрание]] от [[Изправи се.БГ|Изправи се! мутри вън!]], партията на [[Мая Манолова]].<ref>[https://bnr.bg/post/101453569/tatana-doncheva-predlojenie-na-izpravi-se-mutri-van-za-zam-predsedatel-na-parlamenta bnr.bg]</ref> == Филмография == === Режисьор и сценарист === * „[[Дякон Левски]]“, 2015, историческа драма * „В ложата на тротоара“, 2010, документален * „Гераците“, 2008, игрален * „Друг“, 2007, игрален === Актьор === * [[Дякон Левски]] (2015) * [[Корпус за бързо реагиране (филм)|Корпус за бързо реагиране]] (2012) – Г-н Георгиев *[[Седем часа разлика]] (2011) ...... Кирил Коцев * [[Людмил и Руслана]] (2008), 6 серии * Grendel (2007) (TV) …. Olf * Hitman (2007) * Hammer of the gods (2007) * Stonehenge Decoded (2007) BBC * S.S. Doomtrooper (2006) (TV) …. Nazi Officer * „[[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]]“ (тв, 2006) – барман в хотела * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) * Svetlana's Journey (2004) * Control (2004) …. Prison Doctor * Spartacus (2004) (TV) …. Trainer * Dragon Storm (2004) (TV) …. Fastrad's Guard * In Hell (2003) …. General's Guest #3 * I Am David (2003) …. Policeman * Interceptor Force 2 (2002) (TV) …. Burly * Рапсодия в бяло (2002) * Dark Descent (2002) …. Starkweather * Python 2 (2002) (V) …. Old Soldier * [[Хълмът на боровинките]] (2001) * Vercingétorix (2001) * [[Търси се екстрасенс]] (тв, 2001) – Геврека * Mindstorm (2000) …. Russian Commando * [[Клиника на третия етаж]] (1999, 2000, 2010), 35 серии – (в 1 серия: V) * Est – Ouest (1999) …. Maire de Kiev * U.S. Seals (1999) …. Second Officier OPS Room * „Le retour d'Arsène Lupin“ (1 episode, 1995) * „Хищна птица“ (1995) …. Stravinsky * Защитете дребните животни (1988) …. Shofyor na kamion * Фокстрот (1986) * [[Подарък в полунощ]] (2-сер. тв, 1984) – (в 1 серия: II) * [[Служебно положение ординарец]] (тв, 1978) * Дишай човече – дебют == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Генчев, Максим}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Изправи се.БГ]] [[Категория:Родени във Видин]] 1tw4mwp8haogv61d78ya7ipphxr6v8s 0 285707 11464260 11284927 2022-07-19T23:48:38Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Flag_of_the_Caucasian_Emirate.svg“ с [[commons:Image:Flag_of_the_Islamic_Jamaat_of_Ichkeria.svg|Flag_of_the_Islamic_Jamaat_of_Ichkeria.svg]] wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Втора чеченска война | конфликт = Руско-чеченски конфликт | картинка = Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg | период = 26 август 1999 – 30 април 2000 г.<br>Период на несигурност: 1 май 2000 – 15 април 2009 ({{времеви интервал|1999|08|26|2009|04|15}}) | място = [[Чечения]], части от [[Дагестан]], [[Ингушетия]] и [[Грузия]] | резултат = • Убедителна правителствена победа, ликвидиране на ЧРИ<br>• Създаване на проруска [[Чеченска република]]<br>• Опазване на териториалната цялост на Русия | страна1 = {{флагче с име|Русия}}<ul><li>{{флагче с име|Чечения}}</li></ul> | страна2 = {{флагче|Чеченска република Ичкерия}} [[Чеченска република Ичкерия]] (1999 – 2007)<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Кавказки Емират]] (2007 – 2009)<br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|ръб|20px]] [[Ал-Кайда]]<br>[[Файл:Flag of the Islamic Jamaat of Ichkeria.svg|ръб|20px]] [[Кавказки фронт]] (арабски и кюрдски муджахидини) | командир1 = [[Владимир Путин]]<br>[[Игор Сергеев]]<br>[[Виктор Казанцев]]<br>[[Борис Елцин]] (до 1999) | командир2 = [[Аслан Масхадов]]<br>[[Иляс Ахмадов]]<br>[[Абдул-Халим Садулаев]]<br>[[Дока Умаров]] | сила1 = ~80 000 войници (1999) | сила2 = ~22 000 – 30 000 войници (1999) | жертви1 = 7217 – 7425 убити или изчезнали | жертви2 = 16 299 убити или изчезнали }} '''Втората чеченска война''' включва бойни действия на територията на [[Чеченската република]] и граничния район на [[Северен Кавказ]].<ref>{{икона|en}} [http://www.freebase.com/view/en/second_chechen_war История на войната]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Започва на 26 април 1999 г., след като руски сили нахлуват в Чечня, вследствие на [[Инвазия в Дагестан|превземането на Дагестан]] от [[Ислямска международна бригада|Ислямската международна бригада]]. В началото 30 септември 1999 година официално се обявява контратерористична операция. Активните бойни действия продължават до май [[2000]] година.<ref>{{икона|en}} [http://www.globalsecurity.org/military/world/war/chechnya2.htm История на Втората чеченска война]</ref> == Начало на конфликта == * 18 юни 1999 г. – от страна на Чечения са атакувани 2 застави на дегестанско-чеченската граница, нападение на казашка рота в Ставрополски край. Закрита е голяма част от [[КПП]] на границата с Чечения. * 23 юни – обстрел от чеченска страна на село Первомайское, Хасавюртвски район в [[Дагестан]]. * 16 юли – командващият войските МВД РФ В. Овчинников заявява, че „чеченци са провели разузнаване с бой и скоро ще започнат крупни мащабни действия по формиране на бойни групи по целия периметър на дегестанско-чеченската граница“. === Бойни действия в Дагестан === * 7 август – 14 септември – от територията на ЧРИ отряди на полевите командири [[Шамил Басаев]] и [[Хатаб]] навлизат в територията на Дегестан. Ожесточени боеве продължават повече от месец. Официалното правителство на ЧРИ е против действията на Шамил Басаев. * 12 август – президентът на ЧРИ [[Аслан Масхадов]] прави писмено предложение за съвместна операция с федералните войски против ислямистите в Дагестан. * 13 август – В. Путин заявява: удари ще бъдат нанесени по бази независимо от тяхното разположение, вкл. и на територията на Чечения. * 16 август – президентът на ЧРИ Аслан Масхадов въвежда военно положение в срок от 30 дни и обявява частична мобилизация. === Въздушни бомбардировки в Чечения === * 4 – 16 август – взривени са жилищни домове в [[Буйнакск]], [[Москва]] и [[Волгодонск]]. Спорен въпрос е чие дело е, според някои източници е на руските [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]] (''Федеральная служба безопасности'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kavkaz-uzel.eu/articles/248627/|заглавие=Взривени сгради /Взрывная волна: Москва, Буйнакск, Волгодонск и репетиция в Рязани (1999)20 лет назад, 4 сентября 1999 года, прогремел взрыв в жилом доме в Буйнакске, где проживали семьи офицеров Минобороны России. Всего в сентябре 1999 года в России было совершено сразу четыре крупных теракта в жилых домах. Кроме того, 22 сентября 1999 года в Рязани произошел инцидент, до сих пор вызывающий массу споров – предотвращенный теракт в жилом доме был объявлен учениями ФСБ.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=21 сентября 2019, 13:51|архив_дата=|достъп_дата=28.8.2020}}</ref> ,като при предотвратения последен опит за взривяване на сграда в Рязан на 22 септември 1999 е обявен за учение на ФСБ''.'' * 6 – 18 август – руската авиация нанася многобройни удари по военни лагери и укрепения на територията на Чечения. * 11 август – Масхадов обявява в Чечения всеобща мобилизация. * 18 август – руските войски блокират границата на Чечения откъм Дагестан, [[Ставрополски край]], [[Северна Осетия]] и [[Ингушетия]]. * 25 август – руската авиация нанася удари по бази на бойци в Чечения. * 23 септември – руската авиация бомбардира столицата на Чечения. === Начало на наземната операция === * 4 октомври – на заседание на военен съвет на ЧРИ е прието решение да се образуват 3 направления за отблъскване на ударите на федералните сили. Западното командва [[Руслан Гелаев]], източното – Шамил Басаев, централното – [[Махомед Хамбиев]]. * 15 октомври – западната групировка на [[генерал]] [[Владимир Шаманов]] навлиза откъм Ингушетия. * 16 октомври – федералните сили достигат до река [[Терек]] от север. * 18 октомври – федералните войски форсират Терек. * 21 октомври – федералните сили нанасят ракетен удар по [[Грозни]], в резултат загиват 140 души. * 11 ноември – полевите командири братя Ямадаеви и мюфтията на Чечения се предават на федералните сили. * 16 ноември – федералните сили взимат под контрол населения пункт [[Новй Шатой]]. * 17 ноември – първите големи загуби на федералните сили от началото на кампанията. При [[Ведено]] е разбита разузнавателна група на 31-самостоятелна въздушна десантна бригада (12 убити, 2 пленени). * 25 ноември – президентът на ЧРИ Масхадов се обръща към воюващите в Северен Кавказ руски войници с предложение да се предадат в плен и да минат на страната на Чечения. * 7 декември – федералните сили превземат [[Аргун (град)|Аргун]], контролират равнинната част на Чечения. * 8 декември – федералните сили атакуват [[Урус-Мартан]]. * 14 декември – федералните сили превземат [[Ханкала]]. * 26 декември – 6 февруари 2000 – обсада на Грозни. * 27 декември – бойци от проруското въоръжено формирование на [[Бислан Гантамиров]] и руски войски взимат под контрол Старопромисловски район в Грозни. * 29 декември – кръвопролитен бой, в капан попадат почти 100 войници и няколко танка, [[БМП]] на федералните сили. === Януари-февруари 2000 г. === * 17 януари – ожесточен бой в центъра на Грозни. В резултат от контраатаките на чеченските бойци на улица Коперник загива генерал-майор [[Михаил Малофев]], заместник-командващ групировка Север. Общото число на загубите на федералните сили по време на обсадата на Грозни по официални данни достига 500 души, от които 120 загинали. Около 2000 чеченски бойци продължават да се бият в Грозни. * 18 януари – федералните сили завземат важния стратегически обект в центъра на Грозни моста на река [[Сунжа]]. В резултат са прекъснати съобщенията между чеченските бойци и между западната и източната част на града. * 30 януари – основният чеченски отряд, командван от Шамил Басаев, пробива обсадата въпреки загубите. Из минните полета остават повече от 250 трупа на чеченски бойци. * 3 февруари – по оценка на командващия Западната групировка на федералните сили в Чечения генерал-майор [[Владимир Шаманов]] те вече контролират около 50 процента от територията на Грозни. Из Грозни остават снайперисти, сред които много са наемници от арабските страни. == Вижте също == * [[Първа чеченска война]] == Външни препратки == * [http://www.kosmix.com/topic/second_chechen_war Втора чеченска война] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110228140300/http://www.kosmix.com/topic/Second_Chechen_War |date=2011-02-28 }} {{икона|en}} * [http://libcom.org/library/anarchists-second-chechen-war Втората чеченска война и анархистите] {{икона|en}} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Чеченски войни]] 0bda75leafqgwt37hs9rgu1udj2osx1 0 288237 11463585 11463434 2022-07-19T12:16:32Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име= Богомил Андреев | категория= актьор | портрет= BASA-1153K-1-7-1-Bogomil-Andreev.jpg | портрет-описание = Източник: ДА „Архиви“ | px = 250 | описание= български режисьор и актьор | общомедия= Bogomil Andreev }} '''Богомил Василев Андреев''' е български [[режисьор]], [[актьор]] и театрален организатор. == Биография == Роден е в [[Кюстендил]]. Завършва гимназия в родния си град и Военно училище в [[София]] (1912). Участва в [[Балканска война|Балканската война]] (1912-1913) и [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915-18) и достига до чин [[капитан]]. [[Файл:BASA-1153K-1-8-45-First Balkan War forces of Bulgaria.JPG|ляво|мини|240п|Богомил Андреев с войнишка униформа по време на Балканската война. Източник: ДА „Архиви“]] Още като ученик в гимназията и във Военното училище участва в самодейни постановки. През 1915 г. е член на театрална комисия при [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]], Кюстендил. През 1919 г. напуска военната служба и се отдава на театрална дейност, като от 1919 до 1921 г. е управител и режисьор на читалищния самодеен театър. Поставя по 7-8 пиеси годишно, предимно от руската класика. През 1921 г. започва работа като професионален актьор в Свободния театър в София. Учи в театралната школа във [[Виена]] (1922) и в частната школа на [[Николай Масалитинов]] в [[Берлин]] (1923). След завръщането си в България играе в Свободния театър и в драматичната трупа на П.К. Стойчев. През 1924-25 г. играе на сцената на [[Русе]]нския театър. От 1926 г. се установява в Кюстендил като актьор и режисьор на читалищния театър. Създава театрална трупа от учители, инженери и работници. Установява тесни връзки с [[Народен театър|Народния театър]] в София, като поставя пиеси от неговия репертоар и кани най-добрите му артисти за изпълнители на главните роли. Превръща читалищния театър в Кюстендил в своеобразен филиал на Софийския Народен театър. Участва в оперетната самодейност: през 1928 г. изпълнява ролята на Георги (бащата) в оперетата „Моралиста“ (музика Маестро Атанасов, текст Ст. Миленков). През 1928 г. постъпва в Софийския Народен театър; дебютира с ролята на граф Лерма в „Дон Карлос“ от Шилер. От 1937 до 1939 г. изпълнява най-отговорните роли, играни дотогава от [[Кръстьо Сарафов]]. Изпълнява над 80 роли, между които: Вълчан Нанов („Боряна“ от [[Йордан Йовков]]), Петър Ефремов („Дъщерите на Ефремов“ от Ст. Савов), д-р Борис Домокош („Матура“ от Ф. Ласло), Гордей Карпич („Бедността не е порок“ от [[Николай Островски]]), Джеймс Мейо („Отвъд хоризонта“ от Юджийн О'Нийл), Цезар („Фани“ от [[Марсел Паньол]]), Петре Дину („Титаник вале“ от Т. Мушутеску), Антонио („Дванадесета нощ“ от [[Уилям Шекспир]]) и др. Същевременно не престава да се грижи за читалищния театър в Кюстендил. Често кани на гастроли най-видните актьори (Кръстьо Сарафов, П. Атанасов, Ив. Димов, Б. Михайлов, С.Огнянов, Н. Буюклиева, 3. Йорданова и др.) на Софийския Народен театър и сам играе в почти всички постановки. Автор е на текста на „Булаирски марш“. == Литература == * [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988, изд. БАН., с.25 {{СОРТКАТ:Андреев, Богомил}} [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български читалищни дейци]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български капитани]] [[Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени в Кюстендил]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 4gc9vdfei2pspc2ucvg1g6nog57t0tp 0 289680 11464682 11203575 2022-07-20T11:16:04Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Спасителите в Австралия | име_оригинал = The Rescuers Down Under | картинка = | режисьори = Хендел Бътой<br>Майк Гейбриъл | продуценти = Томас Шумахер | сценаристи = Марджъри Шарп (книги)<br>Джим Кокс<br>Кери Къркпатрик<br>Байрън Симпсън<br>Джо Ранфт | актьори = [[Ева Габор]]<br>[[Боб Нюхарт]]<br >[[Джон Кенди]]<br >[[Тристан Роджърс]]<br >[[Джордж Скот]]<br>[[Франк Уелкър]]<br>Уейн Робсън<br>Ръси Тейлър<br>Бърнард Фокс<br>Дъглас Сийл | музика = Брус Броутън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[16 ноември]] [[1990]] г. | времетраене = 74 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $47 431 461 | предишна_част = ''[[Спасителите]]'' (1977) | следваща_част = | код-IMDB = 0100477 | уебсайт = }} '''„Спасителите в Австралия“''' ({{Lang|en|The Rescuers Down Under}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]] и продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[1977]] г. „Спасителите“, която се базира на книги от поредицата [[детска литература|романи за деца]] „Спасителите“ на английската писателка [[Марджъри Шарп]]. Премиерата му в САЩ е на [[16 ноември]] [[1990]] г. Това е двадесет и деветият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и е от периода, познат като ''[[Дисни Ренесанс]]'' (''Disney Renaissance''). Действието се развива основно в [[Австралия]]. == Сюжет == Коуди е австралийско момче, което обича и помага на дивите животни. Той спасява от клопка рядък златен орел на име Марахути. Благодарната птица му показва гнездото, където са нейните яйца, и му дава едно златно перо. Коуди сам попада в един от капаните на бракониера Маклийч, който търгува с редки животни. Виждайки златното перо, Маклийч се опитва да убеди момчето да му разкрие къде се намира гнездото на орлицата, но Коуди отказва. Бракониерът го отвежда в своето ранчо и го заключва в клетка при пленените от него животни. Съобщение за случилото се е изпратено до [[Ню Йорк]], където се намира щабът на международния спасителен отряд — организация от [[антропоморфия|антропоморфни]] [[мишки]], които оказват помощ на жертви на отвличане от цял свят. Случаят е възложен на специалните агенти, Бернар и Бианка. Новината пристига точно преди Бернар да успее да предложи брак на Бианка. Двете мишки отиват да потърсят [[албатрос]]а Орвил, който им е помагал преди. Намират брат му Уилбър и го убеждават да ги пренесе до Австралия. Там са посрещнати от Джейк, местния представител на международния спасителен отряд. Като опитен водач, той им помага да се справят с трудностите по пътя към Коуди и флиртува с Бианка, за неудоволствие на Бернар. Междувременно се налага Уилбър да постъпи в болница, обездвижен след травма в гърба. Той, обаче, отказва операция и се опитва да избяга. При борбата с болничния персонал, гръбнакът му случайно се намества правилно и Уилбър отлита да търси приятелите си. В ранчото на Маклийч Коуди се опитва да освободи себе си и животните, но плановете му са осуетени от домашния любимец на бракониера – голям гущер на име Йоана. Маклийч решава да заблуди момчето: пуска го да си върви, като му казва, че някой друг вече е убил Марахути и малките ѝ ще загинат. Момчето отива при гнездото, а бракониерът го проследява. Разбрали за плана на Маклийч, мишките-спасители се опитват да предупредят Коуди, точно когато той с радост разбира, че златната орлица е жива. Маклийч залавя Коуди, Марахути, Бианка и Джейк и ги отвежда при Крокодилските водопади, където се готви да хвърли вързаното момче на крокодилите. Уилбър пристига в гнездото на Марахути и Бернар го убеждава да остане да пази яйцата, които той е успял да защити от Йоана. Използвайки трик, видян от Джейк, Бернар опитомява диво прасе и, яздейки го, пристига навреме, за да осуети намеренията на Маклийч. Подмамена от Бернар, Йоана блъсва бракониера в реката с крокодилите. Гущерът успява да се спаси, а Маклийч пропада в огромен водопад. Бернар се хвърля да спаси овързания Коуди, който също попада в реката. Това не е по силите му, но освободената от Джейк и Бианка орлица се намесва благополучно. Бернар най-накрая успява да направи предложение за брак на Бианка, което тя с радост приема. Мишките и Коуди се отправят към дома на момчето на крилете на Марахути, а същевременно Уилбър още е на пост в гнездото, когато се излюпват малките на орлицата. == Външни препратки == * {{imdb title|0100477}} {{превод от|en|The Rescuers Down Under|345950029}} [[Категория:Филми от 1990 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1990 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] tngroko93xp7gzblmjb9l2bz9wffgh6 11464782 11464682 2022-07-20T11:23:41Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Спасителите в Австралия | име_оригинал = The Rescuers Down Under | картинка = | режисьори = Хендел Бътой<br>Майк Гейбриъл | продуценти = Томас Шумахер | сценаристи = Марджъри Шарп (книги)<br>Джим Кокс<br>Кери Къркпатрик<br>Байрън Симпсън<br>Джо Ранфт | актьори = [[Ева Габор]]<br>[[Боб Нюхарт]]<br >[[Джон Кенди]]<br >[[Тристан Роджърс]]<br >[[Джордж Скот]]<br>[[Франк Уелкър]]<br>Уейн Робсън<br>Ръси Тейлър<br>Бърнард Фокс<br>Дъглас Сийл | музика = Брус Броутън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[16 ноември]] [[1990]] г. | времетраене = 74 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $47 431 461 | предишна_част = ''[[Спасителите]]'' (1977) | следваща_част = | код-IMDB = 0100477 | уебсайт = }} '''„Спасителите в Австралия“''' ({{Lang|en|The Rescuers Down Under}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни (компания)|компанията Уолт Дисни]] и продължение на хитовата детска [[анимация]] от [[1977]] г. „Спасителите“, която се базира на книги от поредицата [[детска литература|романи за деца]] „Спасителите“ на английската писателка [[Марджъри Шарп]]. Премиерата му в САЩ е на [[16 ноември]] [[1990]] г. Това е двадесет и деветият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и е от периода, познат като ''[[Дисни Ренесанс]]'' (''Disney Renaissance''). Действието се развива основно в [[Австралия]]. == Сюжет == Коуди е австралийско момче, което обича и помага на дивите животни. Той спасява от клопка рядък златен орел на име Марахути. Благодарната птица му показва гнездото, където са нейните яйца, и му дава едно златно перо. Коуди сам попада в един от капаните на бракониера Маклийч, който търгува с редки животни. Виждайки златното перо, Маклийч се опитва да убеди момчето да му разкрие къде се намира гнездото на орлицата, но Коуди отказва. Бракониерът го отвежда в своето ранчо и го заключва в клетка при пленените от него животни. Съобщение за случилото се е изпратено до [[Ню Йорк]], където се намира щабът на международния спасителен отряд — организация от [[антропоморфия|антропоморфни]] [[мишки]], които оказват помощ на жертви на отвличане от цял свят. Случаят е възложен на специалните агенти, Бернар и Бианка. Новината пристига точно преди Бернар да успее да предложи брак на Бианка. Двете мишки отиват да потърсят [[албатрос]]а Орвил, който им е помагал преди. Намират брат му Уилбър и го убеждават да ги пренесе до Австралия. Там са посрещнати от Джейк, местния представител на международния спасителен отряд. Като опитен водач, той им помага да се справят с трудностите по пътя към Коуди и флиртува с Бианка, за неудоволствие на Бернар. Междувременно се налага Уилбър да постъпи в болница, обездвижен след травма в гърба. Той, обаче, отказва операция и се опитва да избяга. При борбата с болничния персонал, гръбнакът му случайно се намества правилно и Уилбър отлита да търси приятелите си. В ранчото на Маклийч Коуди се опитва да освободи себе си и животните, но плановете му са осуетени от домашния любимец на бракониера – голям гущер на име Йоана. Маклийч решава да заблуди момчето: пуска го да си върви, като му казва, че някой друг вече е убил Марахути и малките ѝ ще загинат. Момчето отива при гнездото, а бракониерът го проследява. Разбрали за плана на Маклийч, мишките-спасители се опитват да предупредят Коуди, точно когато той с радост разбира, че златната орлица е жива. Маклийч залавя Коуди, Марахути, Бианка и Джейк и ги отвежда при Крокодилските водопади, където се готви да хвърли вързаното момче на крокодилите. Уилбър пристига в гнездото на Марахути и Бернар го убеждава да остане да пази яйцата, които той е успял да защити от Йоана. Използвайки трик, видян от Джейк, Бернар опитомява диво прасе и, яздейки го, пристига навреме, за да осуети намеренията на Маклийч. Подмамена от Бернар, Йоана блъсва бракониера в реката с крокодилите. Гущерът успява да се спаси, а Маклийч пропада в огромен водопад. Бернар се хвърля да спаси овързания Коуди, който също попада в реката. Това не е по силите му, но освободената от Джейк и Бианка орлица се намесва благополучно. Бернар най-накрая успява да направи предложение за брак на Бианка, което тя с радост приема. Мишките и Коуди се отправят към дома на момчето на крилете на Марахути, а същевременно Уилбър още е на пост в гнездото, когато се излюпват малките на орлицата. == Външни препратки == * {{imdb title|0100477}} {{превод от|en|The Rescuers Down Under|345950029}} [[Категория:Филми от 1990 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1990 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 3vbg4tjs2z2b30ks60sygrwzn4qyxvl 0 289886 11463782 11452029 2022-07-19T14:53:50Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Петър Вучков | портрет = | описание = български актьор | рождено име = Петър Иванов Вучков | роден-място = [[Варна]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = | друго име = | активност = 1961 – | брачен партньор = | деца = 3 | родители = | местожителство = | награди = | общомедия = }} '''Петър Иванов Вучков''' е български актьор и телевизионен водещ. == Биография == Роден е в град [[Варна]] на 2 септември 1938 г. Преди да започне да се занимава с актьорско майсторство, работи като екскурзовод с [[полски език]] в [[Златни пясъци]].<ref>[https://www.bgonair.bg/denqt-on-air/2016-09-20/petar-vuchkov-postoyanno-horata-me-pitat-kade-e-minuta-e-mnogo Петър Вучков: Постоянно хората ме питат къде е „Минута е много“], bgonair.bg, 20 септември 2016..</ref> ; Актьорска кариера През 1964 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Желчо Мандаджиев]]. През същата година става член на [[Съюз на артистите в България|САБ]]. Работил е в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във [[Велико Търново]] (1964 – 1965), [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] в [[Добрич|Толбухин]] (1965 – 1968), [[Драматичен театър „Гео Милев“]] в [[Стара Загора]] (1969 – 1970), [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] в [[Перник]] (1970 – 1979), [[Театър 199]]. ; Кариера на телевизионен водещ Въпреки че е играл в няколко известни филма, Вучков е най-познат като водещ на предаванията по [[БНТ]] „[[Минута е много]]“ и „[[Няма време]]“. ; Кариера на озвучаващ актьор Озвучавал е за филми и сериали, излъчени по [[Българска телевизия]] и [[Ефир 2]], измежду които анимационният сериал „[[Пинко Розовата пантера|Розовата пантера]]“<ref>Ваня Овчарова, [https://web.archive.org/web/20180902220659/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-08-20&article=157226 Петър Вучков кани гости от балкона], standartnews.com, 20 август 2006.</ref> и игралният филм „[[Великият диктатор]]“. == Театрални роли == * „Чифликът край границата“ ([[Йордан Йовков]]) – Галчев * „Прекрасната обущарка“ ([[Федерико Гарсия Лорка]]) * „На дъното“ ([[Максим Горки]]) – Веска Пепел * „Иван Кондарев“ ([[Емилиян Станев]]) == Телевизионен театър == * „Сватбата на Фигаро“ ([[Сам Бомарше]]) (1978) * „Пластове“ (1977) ([[Петър Кольовски]]) * „История на бъдещето“ (1972), 2 серии == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми/Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || съдържателят |- | 1982 || [[Човек не съм убивал]] || || || Неделчев |- | 1979 || [[Тайфуни с нежни имена]] || 3 || || следовател |- | 1976 || [[Реквием за една мръсница]] || 2 || || майор Драганов, следовател <br>(в I серия: „[[Синята безпределност]]“) |- | 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]]|| 2 || || Рей |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || шофьор на камион |- | 1971 – 1972 || [[Това спокойно всекидневие]] || 3 || || |- | 1970 || [[Езоп (филм)|Езоп]] || || България / Чехословакия || първи пратеник на Крез |- | 1969 – 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || контето от влака |- | 1968 ||[[Танго (филм, 1969)|Танго]]|| || || |- | 1962 || [[Двама под небето]] || || || Ичо<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1961 || [[Хроника на чувствата]] || || || Стефан |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0904209}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/499445/ Петър Вучков в КиноПоиск] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Вучков, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Българска национална телевизия]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] j7xthf569li1b6rll55ktx0ss84ewwz 0 289888 11463797 11151526 2022-07-19T14:56:24Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Иван Гайдарджиев | портрет = | обяснение = | описание = български актьор | рождено име = Иван Йорданов Гайдарджиев | роден-място = [[Шумен]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = {{флагче|България}} [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = [[Цветана Гайдарджиева]] | деца = 1 | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = Награда на II национален преглед на българската драма и театър | общомедия = }} '''Иван Йорданов Гайдарджиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в град [[Шумен]] на 16 март 1920 г. Учи за висше образование, свързано с финансите. Работил е в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] Варна (1942 – 1944), [[Драматичен театър „Крум Кюлявков“]] в [[Кюстендил]] (1950 – 1951), [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1951 – 1958), [[Драматичен театър „Сава Доброплодни“]] [[Силистра]] (1958 – 1964), [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] [[Добрич|Толбухин]] (1964 – 1967) и [[Драматично-куклен театър (Враца)]] (1967 – 1979). Основател и пръв директор на театъра в Разград като [[Драматичен театър „Антон Страшимиров“|Общинска театрална трупа]] (1947). Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1947). Почива през 2005 г. на 85 години.<ref>{{Citation |title=www.bg.cobiss.net |url=http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=60000&rid=1216087780&fmt=11&lani=bg |accessdate=2018-03-09 |archivedate=2018-03-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180309182948/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=60000&rid=1216087780&fmt=11&lani=bg }}</ref> == Награди == * '''Награда''' на II национален преглед на българската драма и театър. == Театрални роли == * „Любов“ ([[Орлин Василев]]) – Загоров * „Вампир“ ([[Антон Страшимиров]]) – Динко * „Васа Железнова“ ([[Максим Горки]]) – Прохор * „Януари“ ([[Йордан Радичков]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии / Епизоди !! Копродукции !! Роля |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България / Унгария || мъж от старческия дом |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || || || Фердо |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]]<br>(тв сериал) || 2 || || селянин от пейката |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]]<br>(тв сериал) || 2 || || бистричанинът |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]]<br> (тв) || || || даскала |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || || |- | 1985 || [[По следите на капитан Грант]]<br>(„''В поисках капитана Гранта''“)<br>(тв сериал) || 7 || СССР / България || |- | 1985 || [[Грехът на Малтица]]<br>(тв) || || || |- | ? || [[Дай един огън]] || || || кожарят |- | 1984 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци: Хайдушка кръв]]<br>(тв сериал) || 5 || || |- | 1984 || [[Малкият Содом]]<br> (тв) || || || вуйчото |- | 1984 || [[Спасението]] || || || охридчанин |- | 1983 || [[Семейство Карастоянови]]<br> (''„Карастояновы“'')<br>(тв сериал) || 4 || СССР / България || |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]]<br>(тв сериал) || 6 || || |- | 1983 || [[Първобитна история]] <br>(тв)|| || || селянин |- | 1983 || [[Златната река]] || || || кръчмаря |- | 1983 || [[Бон шанс, инспекторе!]] || || || |- | 1983 || [[Слънце в люлка]]<br>(тв) || || || дядо Сава |- | 1983 || [[Страдивариус (филм)|Страдивариус]]<br>(тв) || || || |- | 1982 || [[Милионите на Привалов]]<br>(„''Die priwalov'schen Millionen''“)<br>(тв сериал) || 6 || ФРГ / Западен Берлин / България || Лука, прислужник на Бахареви |- | 1982 || [[Време за умиране]]<br>(тв) || || || бай Трифон Пашов |- | 1982 || [[Есенно слънце]]<br> (тв) || || || обущарят бай Минчо |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || дядото на Матей |- | 1981 || [[Не трябва старик, не трябва]]<br>(тв) || || || |- | 1980 || [[Илюзия (филм)|Илюзия]] || || || Калин |- | 1980 || [[Нощните бдения на поп Вечерко]]<br>(тв)|| || || |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || || бай Мито |- | 1980 || [[Кръвта остава]] || || || търговецът с коня |- | 1979 || [[Габо]] || || || железничар |- | 1979 – 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || Ахмед Кадъкчали – кафеджията (в 5 серии: 8, 9, 10, 11, 12) |- | 1979 || [[Мъжка песен]]<br> (тв) || || || пъдарят |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]<br>(тв сериал) || 3 || |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || |- | 1979 || [[Габо]]<br>(тв) || || || железничар |- | 1979 || [[Чавдар войвода (филм)|Чавдар войвода]]<br>(тв) || || || дядо Петко |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]<br>(тв сериал) || 5 || || помощник на председателя на Райсъвета |- | 1978 || [[Пътят към София (филм)|Пътят към София]]<br>(тв сериал) || 5 || България / СССР || Славе Будинов, бащата на братя Будинови |- | 1978 || [[С любов и нежност]] || || || бай Атанас |- | 1978 || [[Под манастирската лоза]]<br>(тв) || || || пастирът |- | 1977 || [[Нечиста сила]]<br>(тв сериал) || 3 || || дядката |- | 1977 || [[Матриархат (филм)|Матриархат]] || || || бай Георги, ветеринарният лекар |- | 1977 || [[От другата страна на огледалото]] || || || старият сват |- | 1976 || [[Приказка за двама войници]]<br>(„''Повесть о двух солдатах''“)|| || СССР / България || |- | 1976 || [[Малката русалка (филм)|Малката русалка]]<br> („''Русалочка''“)|| || СССР / България || |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || бай Стоян |- | 1976 || [[Войникът от обоза]]<br>(„''Братушка''“)|| || СССР / България || бай Флоро |- | 1976 – 1981 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || Стоян, бащата на Джендо (Захари Стоянов) |- | 1976 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || хаджи Ахил |- | 1975 || [[Чичовци (филм)|Чичовци]] || 2 || || хаджи Ахил |- | 1975 || [[Началото на деня]] || || || |- | 1975 || [[Този хубав живот]] || || || кръчмарят |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || болярин |- | 1974 || [[Дърво без корен]] || || || докторът |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || комунист |- | 1974 || [[Ламята]] || || || Панакуди |- | 1973 || [[Нона]] || || || селянин |- | 1973 || [[Вадим]] || || || слуга |- | 1972 || [[Момчето си отива]] || || || бащата |- | || [[Бялото петле]] || || || г-н Коста |- | || [[Везирът]] || || || началник на затвора |} == Източници == <references/> * [http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=23025&Itemid=30 „70 години Разградски драматичен театър“ – статия на ekip7.bg от 16.10.2017 г.] == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0310825}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/179797/ Иван Гайдарджиев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/40784/works/ Иван Гайдарджиев в Кино-Театр] {{Портал|Биографии|Изкуство|Шумен|България}} {{СОРТКАТ:Гайдарджиев, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Шумен]] kv0xmu3hj7byt93rj4l8f270wbbb7pv 0 289891 11463804 11395497 2022-07-19T14:58:13Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Valentin-Ganev-20101211.jpg | портрет-описание = На премиерата на „Избрани пиеси“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], 11 декември 2010 | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1981 – }} | брак = | баща = }} '''Валентин Атанасов Ганев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[Русе]] на 7 април 1956 г. В периода 1977 – 1981 г. учи във [[Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“|Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК)]] в [[Москва]]. Участва в постановките на: [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] [[Перник]] (1981 – 1987), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] (1987 – 1988), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1988 – 1990), [[Малък градски театър „Зад канала“]] (1990 – 1995), [[Народен театър „Иван Вазов“]]. Играе на сцената на [[Театър 199]] в спектакъла „Сарабанда“ от [[Ингмар Бергман]], също там режисира постановката „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели и „Съдебна грешка“ от Джон Мортимър. == Награди == * [[Аскеер (награда)|Аскеер]] за '''най-добър актьор''' (1998). * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща мъжка роля“, за (Никола Гешев) в „Гео“по Христо Карастоянов, реж. Иван Добчев, [[Народен театър „Иван Вазов“]], 2016. == Театрални роли == * „Рейс“ ([[Станислав Стратиев]]) – влюбен * „Желязното момче“ ([[Йордан Радичков]]) * „Око под наем“ (Шафър) * „Едно на лице – две наопаки“ ([[Дарио Фо]]) – съдията == Телевизионен театър == * [[Тайната вечеря на Дякона Левски]] (2003) * „Зет англичанин“ (1987) ([[Георги Белев (поет)|Георги Белев]]) и ([[Паруш Парушев (литератор)|Паруш Парушев]]) - Хари, годеникът == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии / Епизоди !! Копродукции !! Роля |- |2021 |[[Белези]] |12 | |Боян |- | 2017 || [[Дъвка за балончета]] || || || Ганев |- | 2017 || [[Врагове (филм, 2017)|Врагове]] || || || доктор Кънчев |- | 2016 || [[Маймуна (филм)|Маймуна]] || || || директор |- | 2016 || [[Бойка: Фаворитът]]<br>(''Boyka: Undisputed IV'')|| || САЩ/България || Уордън |- | 2016 || [[Белгийският крал]]<br> (''King of the Belgians'')|| || Белгия/Холандия/България || Керим |- | 2016 || [[За Ева]] || || || докторът |- |2015 |Досието Петров | | |Владимир Искренов, журналист |- | 2015 || [[2Br02B]] || || България/САЩ || д-р Евгени Алфаев |- | 2015 || [[Изпитанието на Викингите]]<br>(''Viking Quest'')|| || Канада/България/САЩ || друид |- | 2015 || ''Остатъци''<br>(''The Throwaways'')|| || САЩ || ''Bulgarian Official '' |- | 2014 || [[Уил и Нърд]] || || || Боб (глас) |- | 2014 || [[Огнен трус]]<br>(''Firequake'')|| || Канада/България/САЩ || Зелени |- | 2014 || [[Искам да съм стръкче сено]]<br>(''I Wish I Were a Hay'') || || || |- | 2014 || ''Убежище''<br> (''Asylum'')|| || САЩ || свещеника |- | 2014 || [[Паркинг (филм)|Паркинг]] || || България/Великобритания || Васил |- | 2013 || [[Код червено]]<br>(''Code Red'')|| || България/САЩ || свещеника |- | 2013 || ''Похитената: Търсенето на Софи Паркър''<br>(''Taken: The Search for Sophie Parker'')|| || САЩ || шеф Миров |- | 2013 || [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] || 24 || || Алтън бей |- | 2012 || [[Ел Гринго]]<br>(''El Gringo'')|| || САЩ || Лоугън |- | 2011 || [[Инкогнита]] || || България/Русия || Александър Шварцман |- | 2011 || ''Задачата''<br>(''The Task'')|| || || Уордън |- | 2010 || ''Бях в Нюрнберг''<br>(''J'étais à Nüremberg'')|| || Франция || съдия Лоурънс |- | 2010 || [[Бягството (филм)|Бяството]]<br>(''The Way Back'')|| || САЩ/ОАЕ/Полша || охранител №2 |- | 2010 || [[Фаворитът 3]]<br>(''Undisputed III: Redemption'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2010 || [[Зад кадър]] || || || Карло |- | 2010 || [[Похищението]] || || || сценариста |- | 2009 || [[Хиндемит (филм)|Хиндемит]] || || || |- | 2009 || ''Двойна идентичност''<br>(''Double Identity'')|| || САЩ || Лудвик Зайферт |- | 2009 || [[Четвъртият вид]]<br>(''The Fourth Kin'')|| || САЩ/Великобритания || ''Nome Resident'' |- | 2009 || [[Нинджа (филм, 2012)|Нинджа]]<br>(''Ninja'')|| || САЩ || Климитов |- | 2009 || [[Главно представление]]<br>(''Command Performance'')|| || САЩ || секретар |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || || || Михаил Владиков |- | 2009 || [[Дрейк (филм)|Дрейк]]<br>(''The Immortal Voyage of Captain Drake'')|| || САЩ/България || султан Сайиф |- | 2008 || [[Принцът и аз 3]]<br>(''The Prince & Me 3: A Royal Honeymoon'')|| || САЩ || принц Георгиев, монархът |- | 2008 || [[Влак (филм)|Влак]]<br>(''Train'')|| || САЩ || кондукторът Васил |- | 2007 || [[Кратка история]] || || || началник гара на [[Левище]]/ кондуктор |- | 2007 || [[Деца от восък]]<br> (''Children of Wax'')|| || Германия/България/Италия || Хайнрих |- | 2007 || [[Размени]]<br>(''Trade Routes'')|| || САЩ/България || Любен |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''La masseria delle allodole'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || командирът на заптиетата |- | 2006 || [[Джо Петрозино]]<br>(''Joe Petrosino'')|| || Италия/България || |- | 2006 || [[Бунтът на L.]] || || || охранител |- | 2006 || ''Изоставените''<br>(''The Abandoned'')|| || Испания/Великобритания/България || Андрей Мишарин/Коля Кайдавоски |- | 2006 || [[Ханибал (филм, 2006)|Ханибал]]<br>(''Hannibal'')|| || Великобритания || Луций Емилий Паулус |- | 2006 || [[Фаворитът 2]]<br>(''Undisputed II: Last Man Standing'')|| || САЩ || Уордън Марков |- | 2005 || ''Магма''<br>(''Magma: Volcanic Disaster'')|| || САЩ/Германия || Оскар Валантийн |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Вермонт, руски поет-акмеист (в серия: III) |- | 2005 || [[Турски гамбит]]<br>(''Турецкий гамбит'')|| 4 || Русия/България || офицер |- | 2005 || [[Преди живота, след смъртта]] || || || офицерът |- | 2005 || [[Иконата]]<br>(''Icon'') || || САЩ || Владимир Тонкин |- | 2004 || ''Черна светлина''<br>(''Darklight'') || || САЩ || Бекъм |- | 2003 || [[Резерват за розови пеликани]] || || || |- | 2004 || ''Лавина''<br>(''Nature Unleashed: Avalanche'')|| || Канада/България/Великобритания || Рогов |- | 2004 || [[Спартак (филм, 2005)|Спартак]]<br>(''Spartacus'')|| 2 || САЩ/България || Маркус Сервий |- | 2003 || [[Ад (филм, 2003)|Ад]]<br>(''In Hell'')|| || || Болт |- | 2003 || [[Една калория нежност]] || 2 ч. || || Радослав |- | 2003 || [[Пехотинци (филм)|Пехотинци]]<br>(''Marines'')|| || || Саша |- | 2002 || [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] || || || |- | 2002 || [[Гмуркане в бездната]]<br>(''Dark Descent'') || || САЩ/България || д-р Петров |- | 2001 || [[Сивата зона]]<br> (''The Grey Zone'') || || САЩ || мъчител |- | 2001 || [[Версенжеторикс (филм)|Версенжеторикс]]<br>(''Vercingétorix'') || || Франция/Канада/Белгия || римлянин |- | 2001 || [[Колобър (филм)|Колобър]] (тв) || || || професор Куманов |- | 2001 || [[Универсално оръжие]]<br>(''Mindstorm'')|| || САЩ || д-р Сковак Янко |- | 2000 || [[Магьосници (2000)|Магьосници]] || 4 || || министър Константин |- | 2000 || [[Алеф]]<br>(''Aleph'')|| || Италия || |- | 1999 || [[Големите игри]] || 10 || || Антон Иванов, бащата на Мони |- | 1999 || [[Магьосници]] || 4 || || министър Константин |- | 1999 || [[Изток – Запад]]<br> (''Est – Ouest'') || || Франция/Испания/Русия/Украйна/България || Володя Петров |- | 1997 || [[Суламит]] || || България/Франция || маестрото Сираков |- | 1997 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || България/Русия || маестрото |- | 1994 || [[Козият рог (1994)|Козият рог]] || || || беят |- | 1994 || [[Честна мускетарска]] || || || Бъкингам |- | 1993 || [[Нещо във въздуха]] || || || |- | 1992 || [[Берлинска конспирация]]<br>(''The Berlin Conspiracy'')|| || САЩ || Спехт |- | 1990 || [[Кмете, кмете|Кмете, кмете...]] || || || агрономът |- | 1989 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]]<br>(''Le retour d'Arsène Lupin'')|| 20 || Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия || (в 18 серия ''„Herlock Sholmes s'en mêle“'' – 1995) |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 новели || || кумът (във 2-рата новела „Разводът сега“ |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || |- | 1989 || [[Без драскотина]] || || || Евгени |- | 1989 || [[Извън граници]] || ? || Франция || |- | 1988 || [[Жирафчето]] (тв) || || || |- | 1986 || [[Фокстрот (филм)|Фокстрот]] || || || |- | 1986 || [[Да откриеш Троя]] || || || Евгени |- | 1985 || [[Смъртта може да почака (филм, 1985)|Смъртта може да почака]] || || || прислужникът на Маранзов |- | 1984 || [[Вик за помощ]] || || || германски турист |- | 1984 || [[Събеседник по желание]] || || || Кирил |- | 1984 || [[Черните лебеди (филм)|Черните лебеди]] || || || |- | 1982 || [[Шапка (филм)|Шапка]]<br>(''Шляпа'')|| || СССР || |- | 1967 || [[Свирачът]]<br>(''The Clown and the Kids'')|| || САЩ/България || |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|0304282}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/25259/ Валентин Ганев в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ганев, Валентин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Русе]] ov0v5ah4exyp51t5nbhq569qcx4k2bw 0 289892 11463806 10281573 2022-07-19T14:58:22Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Димитър Ганев|Димитър Ганев}} {{друго значение||другия актьор със същото име|Димитър Ганев (актьор, р. 1967)}} {{актьор | име = Димитър Ганев | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Димитър Костадинов Ганев''' е български [[актьор]]. Роден е на 13 ноември 1954 година в град [[София]]. Работил в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] [[Варна]] и [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]]. == Театрални роли == * „Жестоки игри“ ([[Алексей Арбузов]]) – Терентий * „Дулсинея Тобоска“ ([[Александър Володин]]) – Матео == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Роля |- | 1985 || [[Памет]] || Владо |- | 1981 || [[Масово чудо]] || Кирил |- | 1977 || [[Авантаж]] || Любо |- | 1977 || [[Хирурзи]] || |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0304278}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/500211/ Димитър Ганев в КиноПоиск] {{мъниче|актьор}} {{СОРТКАТ:Ганев, Димитър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] fcidsrs341372whpl19gas3qo22rgwv 0 289897 11463808 11439535 2022-07-19T14:58:33Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Ганчо Ганчев | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | описание = български актьор | рождено име = | роден-място = [[Пловдив]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-място = {{флагче|България}} [[София]] [[България]] | друго име = | активност = 1944 – 1990 | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Ганчо Георгиев Ганчев''' е български театрален. филмов, радио и озвучаващ актьор. == Ранен живот == Роден е в град [[Пловдив]] на 4 януари 1921 (или 1925) г. През 1945 г. завършва полувисше театрално образование. == Кариера == Работил в [[Софийски областен театър]] (1944-1945), [[Драматичен театър „Боян Дановски“]] [[Перник]] (1945-1946), [[Военния театър]] [[София]] (1949-1952), [[Студия за игрални филми|СИФ]] (1952-1962), както и в [[Народен театър „Иван Вазов“]]. Над 300 дублажа в киното и националната [[БНТ|телевизията]]. Постоянен сътрудник на [[БНР|радио София]], където озвучава безброй радио пиеси и сериали. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Умира на 30 април 1990 г. == Награди и отличия == * '''[[Заслужил артист]]''' (1979) * '''Орден''' [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I ст. (1976) * [[Димитровска награда]] за ролята на ''Борис Лазаров'' във филма[[Тревога (филм)|Тревога]] (1951) * '''Почетна грамота''' на '''Съветския Черноморски флот''' за филма [[Откраднатият влак]] * '''Златен медал''' за театрална постановка на II [[републикански фестивал на художествената самодейност]] '''Почетна сребъна значка''' на [[Съюз на артистите в България|САБ]] == Театрални роли == * „Хан Татар“ (1945) – Баязид * „Под игото“ (1966) – Дамян * „Ричард“ (1967) – лорд Грей == Телевизионен театър == * „Вината“ (1982) ([[Александър Кургатников]]) * „Това ли е Атлантида ?“ (1980) ([[Владимир Голев]]), 2 части * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Крепостта на безсмъртните“ (1975) ([[Светослав Славчев]]) * „Лисичета“ (1975) ([[Лилиян Хелман]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || |- | 1984 || [[Бронзовият ключ]] (тв) || || || Конакчиев |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]]<br>(тв сериал) || 12 || || |- | 1980 || [[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]] || 2 || || |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || Кузман Христофоров<br>(в 2 серии: I и II) |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]]<br>(тв сериал) || 4 || || |- | 1975 || [[Семейство Иванови]]<br>''(„Семья Ивановых“)''|| || СССР || продавач на плажа в България |- | 1974 || [[На живот и смърт]]<br>(тв сериал) || 3 || || майор Казански |- | 1973 || [[Нощите на инспектора]] || || || Маринов |- | 1971-1972 || [[Това спокойно всекидневие]]<br>(тв сериал) || 3 || || |- | 1971 || [[Откраднатият влак]] || || България/СССР || българският генерал |- | 1970 || [[Цитаделата отговори]] || || || инженер Русев |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || |- | 1969-1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || полковник Груев<br>(в XIII серия: „Ден втори“ – 1971) |- | 1969 || [[Скорпион срещу Дъга]] || || || полковник |- | 1969 || [[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]] || || || Драгота |- | 1969 || [[Любовницата на Граминя]]<br>''(„L'amante di Gramigna“)''|| || Италия/България || капитанът, началник на карабинерите |- | 1967 || [[С пагоните на дявола]]<br>(тв сериал) || 5 || || агент<br>(не е посочен в надписите на филма) |- | 1967 || [[Свирачът]]<br>(''The Clown and the Kids'')|| || САЩ/България || |- | 1966 || [[Заветът на инката]]<br>(''Das Vermächtnis des Inka'')|| || ГФР/България/Италия/Франция/Перу/Испания || майор Верано |- | 1965-1974 || [[Произшествие на сляпата улица]]<br>(тв сериал) || 6 || || ''в 2 серии (III, IV)'' |- | 1961 || [[Нощта срещу 13-и]] || || || подполковник Цонев |- | 1961 || [[Призори]] || || || Гено Костурков |- | 1960 || [[В тиха вечер]] || || || командирът на отряда |- | 1959 || [[Стубленските липи]] || || || Костадин |- | 1958 || [[Сиромашка радост]] || || || разбойник |- | 1958 || [[Гераците (филм)|Гераците]] || || || Павел |- | 1957 || [[Тайната вечеря на седмаците|Тайната вечеря на Седмаците]] || || || поп Иван |- | 1956 || [[Следите остават]] || || || шефът на диверсантите |- | 1955 || [[Героите на Шипка]] || || СССР/България || полковник Дукмасов |- | 1952 || [[Под игото (1952)|Под игото]] || || || Кирияк Стефчов |- | 1950 || [[Тревога (филм)|Тревога]] || || || Борис Лазаров, черният капитан |- | 1946 || [[Превратът(филм)|Превратът]] || || || Джони |- |} == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0304110}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/336109/ Ганчо Ганчев в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/48140/bio/ Ганчо Ганчев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Ганчев, Ганчо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] afxcvit8byqxb6l8qu160rtsyqlgrwf 0 289898 11463809 11439537 2022-07-19T14:58:42Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = Наградата на София }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Живко Маргаритов Гарванов''' е български театрален и кино [[актьор]]. == Биография == Роден е в град [[Харманли]] на [[20 юни]] [[1934]] г. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] през 1959 г. със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор]] [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]. Работи в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] [[Бургас]] (1959 – 1960), [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1960 – 1966), театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]] от 1967 г., театър [[Барбуков]] от 1995 г. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1985) * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I степен * Лауреат на I национален фестивал на художественото слово * Наградата на София за пиесата „Краят остава за вас“ * Наградата на София за пиесата „Несериозна комедия“ == Театрални роли == * „Сизиф и смъртта“ – Архонт * „Службогонци“ ([[Иван Вазов]]) – Кардашев * „Хиляда метра над морето“ – доктора * „Букетче сухи незабравки“ – Али баба * „Скакалци“ – Проданов == Телевизионен театър == * „Гълъб за сърдечни послания“ (1989) ([[Неда Антонова]]) * „Фарисеи“ (1988) ([[Димитрис Псатас]]) * „Криминална песен“ (1988) ([[Иван Радоев]]) – Апостолов * „Ревизорски уроци“ (1988) ([[Радослав Михайлов]]), 2 части * „[[Новото пристанище]]“ (1987) ([[Ст. Л. Костов]]) * „Приказка за еди кой си“ (1987) ([[Карел Чапек]]) * „Гарвани“ (1987) ([[Анри Бек]]) * „Два картофа и шише лимонада“ (1986) (Карел Чапек) * „С чужди драг, в къщи враг“ (1986) (Иван Вазов) * „Прах в очите“ (1985) (Йожен Лабиш) * „Стихийно бедствие“ (1985) (Константинов и Рацер) * „Зелената брадавица“ (1985) (Никола Русев) * „Дежурната администраторка слуша“ (1985) ([[Борис Тъжнев]]) * „Кариера“ (1984) ([[Евгений Тодоров]]) * „Съдията и жълтата роза“ (1983) * „Лунният камък“ (1982) ([[Уилки Колинс]]), 3 части * „Свои хора сме, ще се разберем“ (1982) ([[Александър Островски|А. Н. Островски]]) – Самсон Силич Болшов * „Тарикати и поклонници“ (1982) ([[Герчо Атанасов]]) * „Стачката“ (1982) ([[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) * „Донаборник“ (1981) * „Изубеното писмо“ (1981) ([[Йон Лука Караджале]]) * „Крокодил“ (1981) ([[Сергей Михалков]]) * „Истината! Само истината!“ (1980) ([[Даниел Ал]]) * „Врабецът“ (1980) ([[Никола Русев]]) * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „Д-р“ (1977) ([[Бранислав Нушич]]) * „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (Шабрин) * „[[Нос (повест)|Нос]]“ (1975) ([[Николай Гогол]]) - слугата на Ковальов * „Банята“ (1974) ([[Стефан Шечерович]]) * „Тайната на младостта“ (1972) ([[Миклош Дярваш]]) - барон Одон Одариян, директор на банката == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1997 || [[Гражданинът въстава]] (''Racket'')|| 6 || Италия || |- | 1994 || [[Престъпление от страст]] || || Италия / България || |- | 1993 || [[Жребият]] || 7 || || г-н Глум |- | 1987 || [[Мечтатели]] || || || |- | 1992 || [[Аритмия (филм)|Аритмия]] || || || |- | 1990 || [[Карнавалът]] || || || отговорник култура |- | 1989 || [[Зона В-2]] || || || Готински |- | 1988 || [[Сляпа събота]] || || || бай Иван |- | 1987 || [[Нощем по покривите]] || 2 || || |- | 1987 || [[Ева на третия етаж]] || || || доктор Кискинов |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || |- | 1986 || [[Преди да реши съдът]] || || || |- | 1986 || [[За къде пътувате]] || || || професор Страшимиров |- | 1986 || [[Делници и празници]] || 5 нов. || || хазяинът ''(във 2-та: „Намерената полица“)'' |- | 1986 || [[От другата страна на слънцето]] || || || гостът от София |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта]] || || || |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || външен боил |- | 1984 || [[Дело 205/1913 П. К. Яворов]] || || || Маджаров |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || предателя Спас Христов, полицейски агент |- | 1983 || [[Голямата игра]] (''Большая игра'')|| 6 || СССР / България || Джеймс Боу, сътрудник на ЦРУ, организатор на преврата в Харевас |- | 1983 || [[Златната река]] || || || милиционерът |- | 1983 || [[Хотел „Централ“]] || || || аптекарят Йончев |- | 1982 || [[Куче в чекмедже]] || || || бащата на Стефан |- | 1982 || [[Най-тежкият грях]] || || || |- | 1981 || [[Руският консул]] || 2 || || Салих паша |- | 1981 || [[Ударът (филм, 1981)|Ударът]] || || || Буров |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || царицата (6 серия) / (19 серия) |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || || (в 1 серия: IV) |- | 1979 || [[Аберацио Иктус]] || 3 || || |- | 1979 || [[Дулцинея Бистроева]] || || || ценителят |- | 1977 || [[Година от понеделници]] || || || |- | 1976 || [[Два разказа по Елин Пелин]] || 2 нов. || || стражарят Иван Кьосето (в 1-та: „''Хитрец''“) и рибарят, бай Ради (във 2-та: „''Две мнения по въпроса''“) |- | 1975 || [[И това, ако е морал]] || || || |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || Кузманов |- | 1970 || [[С особено мнение]] || || || Панов |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || в 13-а серия: „''Първият ден''“ |- | 1969 || [[Село край завод]] || || || Дянко |- | 1969 || [[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]] || || || |- | 1966 || [[Между двамата]] || || || офицер от милицията |- | 1965 || [[Неспокоен дом]] || || || мъжът с новороденото |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0308730}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/303655/ Живко Гарванов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/261326/bio/ Живко Гарванов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гарванов, Живко}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Харманли]] [[Категория:Починали в София]] g33ilpg1zhwn3li1cfoirdms5u4t3cz 0 290055 11463812 11056187 2022-07-19T14:59:17Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Антоний Ангелов Генов | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = Ангел Генов | майка = Лили Генова | брак = [[Нели Монеджикова]] – актриса | деца = Ангел Генов – актьор | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Антоний Ангелов Генов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[София]] на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на [[Национална опера и балет|Софийската държавна опера]]. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Генерал Николаево]], сега квартал на град [[Раковски (град)|Раковски]]. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествената гимназия]], но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.<ref name=":0">[https://r-news.bg/10-godini-ot-konchinata-na-antonij-genov/ 10 години от кончината на Антоний Генов], r-news.bg, 14 декември 2016.</ref> Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] през 1974 г. със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на проф. [[Надежда Сейкова]]. Постъпва на работа в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Театър „Сълза и смях“]] през 1974 г., където се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“]], където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.<ref name=":0" /> В края на [[1970-те|70-те]] и началото на [[1980-те|80-те години]] Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.<ref name=":0" /> Дублирал е филми и сериали през кариерата си.<ref>[https://archive.is/r9Lgz Генов, Антоний Ангелов (09.02.1950 - 15.12.2006)], Znam.bg.</ref> Участвал в радиопиеси, тв рецитали и концерти. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.<ref name=":0" /> Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=301558 Почина актьорът Антоний Генов], в-к Сега, 16 декември 2006.</ref> == Личен живот == До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.<ref>Ирина Гигова, [https://archive.is/3y5RU#selection-456.0-456.1 Синът на Антоний Генов щурмувал ВИТИЗ заради 10 дни отпуск от казармата], в-к Новинар, 24 ноември 2007.</ref> == Награди и отличия == * Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма [[Апостолите]], [[Варна]] (1976). * Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976). * Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма [[Хан Аспарух]] (1982). * Голямата награда „[[Златна роза (фестивал)|Златната роза]]“ за филма [[Те надделяха]] (1986).<ref>[http://www.online.bg/kultura/my_html/2244/roza-nagradi.htm Носители на Златна роза за игрално кино], в-к Култура, бр. 36, 11 октомври 2002.</ref> * [[Заслужил артист]] (1987). == Театрални роли == * „Дон Жуан“ ([[Молиер]]) – Дон Жуан * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) – Чудомир * „Око под наем“ ([[Питър Шафър]]) – Чарлз * „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов * „Сън в лятна нощ“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Чайка“ ([[Антон Чехов]]) * „Последните“ ([[Максим Горки]]) * „Без зестра“ ([[Николай Островски]]) * „Дон Жуан или любовта към геометрията“ ([[Макс Фриш]]) == Телевизионен театър == * „Майстори“ ([[Рачо Стоянов]]) – Найден * „Каменният гост“ (1983) ([[Александър Пушкин]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]) – Фред Хенри * „Страстната неделя“ ([[Павел Павлов]]) (1978) (като Антони Генов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Тя и той“ (1972) ([[Михаил Рошчин]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Ханът и империята]] || || || Велизарий |- | 2001 || [[Една нощ]] || || || |- | 1999 || [[Нова приказка за стари вълшебства]] || || || Шарл, разказвачът на приказки |- | 1995 || [[Хищна птица]] („''Bird of Prey''“)|| || САЩ / България || лейтенант Димитров |- | 1992 || [[Куршум за рая]] || || || турският главатар Имам Ахмед |- | 1988 || [[Черните рамки]] || 5 || || доцент Делирадев, близък приятел на Олга и Кирил |- | 1988 || Черните рамки || 3 || || доцент Делирадев |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || Янко |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || [[Владимир-Расате]], син на Борис I |- | 1985 || [[Последният езичник]] || || || Владимир-Расате, син на Борис I |- | 1985 || [[В навечерието (филм, 1985)|В навечерието]] („''Накануне''“)|| 2 || СССР / България || Дмитрий Никанорович Инсаров |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || нелегалният Стефан |- | 1981 || [[681 – Величието на хана]] („''681 AD: The Glory of Khan''“)|| || САЩ / България || Велизарий |- | 1980 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || Велизарий |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || Филип |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]] || 3 || || доктор Владо Банков |- | 1979 || [[Бедният Лука]] || || || Никодим, братът на Антон |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Калайджиев |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || [[Панайот Волов]] |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || [[Панайот Волов]] ''(в 8 серии – 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13-а)'' |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || |- |} == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * {{imdb name|0312953}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/86358/ Антоний Генов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/241442/bio/ Антоний Генов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Генов, Антоний}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] 8nmfhhfm96qd6179wn8nttskas9w2cx 11463935 11463812 2022-07-19T18:57:49Z Пища Хуфнагел 119943 поправка на мъртъв линк wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Антоний Ангелов Генов | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = Ангел Генов | майка = Лили Генова | брак = [[Нели Монеджикова]] – актриса | деца = Ангел Генов – актьор | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Антоний Ангелов Генов''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[София]] на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на [[Национална опера и балет|Софийската държавна опера]]. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Генерал Николаево]], сега квартал на град [[Раковски (град)|Раковски]]. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествената гимназия]], но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.<ref name=":0">[https://r-news.bg/10-godini-ot-konchinata-na-antonij-genov/ 10 години от кончината на Антоний Генов], r-news.bg, 14 декември 2016.</ref> Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов"]] през 1974 г. със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на проф. [[Надежда Сейкова]]. Постъпва на работа в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Театър „Сълза и смях“]] през 1974 г., където се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“]], където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.<ref name=":0" /> В края на [[1970-те|70-те]] и началото на [[1980-те|80-те години]] Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.<ref name=":0" /> Дублирал е филми и сериали през кариерата си.<ref>[https://archive.is/r9Lgz Генов, Антоний Ангелов (09.02.1950 - 15.12.2006)], Znam.bg.</ref> Участвал в радиопиеси, тв рецитали и концерти. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.<ref name=":0" /> Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=301558 Почина актьорът Антоний Генов], в-к Сега, 16 декември 2006.</ref> == Личен живот == До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.<ref>Ирина Гигова, [https://archive.is/3y5RU#selection-456.0-456.1 Синът на Антоний Генов щурмувал ВИТИЗ заради 10 дни отпуск от казармата], в-к Новинар, 24 ноември 2007.</ref> == Награди и отличия == * Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма [[Апостолите]], [[Варна]] (1976). * Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976). * Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма [[Хан Аспарух]] (1982). * Голямата награда „[[Златна роза (фестивал)|Златната роза]]“ за филма [[Те надделяха]] (1986).<ref>[https://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/7368 Носители на Златна роза за игрално кино], в-к Култура, бр. 36, 11 октомври 2002.</ref> * [[Заслужил артист]] (1987). == Театрални роли == * „Дон Жуан“ ([[Молиер]]) – Дон Жуан * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) – Чудомир * „Око под наем“ ([[Питър Шафър]]) – Чарлз * „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов * „Сън в лятна нощ“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Чайка“ ([[Антон Чехов]]) * „Последните“ ([[Максим Горки]]) * „Без зестра“ ([[Николай Островски]]) * „Дон Жуан или любовта към геометрията“ ([[Макс Фриш]]) == Телевизионен театър == * „Майстори“ ([[Рачо Стоянов]]) – Найден * „Каменният гост“ (1983) ([[Александър Пушкин]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]) – Фред Хенри * „Страстната неделя“ ([[Павел Павлов]]) (1978) (като Антони Генов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Тя и той“ (1972) ([[Михаил Рошчин]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[Ханът и империята]] || || || Велизарий |- | 2001 || [[Една нощ]] || || || |- | 1999 || [[Нова приказка за стари вълшебства]] || || || Шарл, разказвачът на приказки |- | 1995 || [[Хищна птица]] („''Bird of Prey''“)|| || САЩ / България || лейтенант Димитров |- | 1992 || [[Куршум за рая]] || || || турският главатар Имам Ахмед |- | 1988 || [[Черните рамки]] || 5 || || доцент Делирадев, близък приятел на Олга и Кирил |- | 1988 || Черните рамки || 3 || || доцент Делирадев |- | 1986 || [[Те надделяха]] || || || Янко |- | 1985 || [[Борис I (филм)|Борис I]] || 2 || || [[Владимир-Расате]], син на Борис I |- | 1985 || [[Последният езичник]] || || || Владимир-Расате, син на Борис I |- | 1985 || [[В навечерието (филм, 1985)|В навечерието]] („''Накануне''“)|| 2 || СССР / България || Дмитрий Никанорович Инсаров |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || нелегалният Стефан |- | 1981 || [[681 – Величието на хана]] („''681 AD: The Glory of Khan''“)|| || САЩ / България || Велизарий |- | 1980 || [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] || 3 || || Велизарий |- | 1980 || [[Прозорецът]] || || || Филип |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]] || 3 || || доктор Владо Банков |- | 1979 || [[Бедният Лука]] || || || Никодим, братът на Антон |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || Калайджиев |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || [[Панайот Волов]] |- | 1976 – 1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]] || 13 || || [[Панайот Волов]] ''(в 8 серии – 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13-а)'' |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || |- |} == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * {{imdb name|0312953}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/86358/ Антоний Генов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/241442/bio/ Антоний Генов в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Генов, Антоний}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] nqccdopyku4njef76woqeb1r8efsfs9 0 290158 11463840 11338104 2022-07-19T15:08:42Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Григоров|Иван Григоров}} {{Актьор | име = Иван Григоров | портрет = | обяснение = | описание = български актьор | рождено име = Иван Викторов Григоров | роден-място = [[Комощица]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = }} '''Иван Викторов Григоров''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в [[село]] [[Комощица]] на 20 юни 1944 година. Завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1971 година със специалност [[актьорско майсторство]]. Играе в [[Драматичен театър „Владимир Трендафилов“|Драматичния театър]] във [[Видин]] (1971 – 1973), [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] [[Пазарджик]] (1973 – 1976), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1976 – 1984) и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] в [[София]] (от 1984).Има син Евгени Григоров.Mалко преди да почине му се ражда внучка :Изабел Григорова Внучка:Изабел Григорова-Родена на 6 август 2009 година . Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1977). Има публикации в периодичния печат. Умира на 4 юли 2013 година.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5904991 Почина актьорът Иван Григоров], vesti.bg, 4 юли 2013.</ref> == Книги == * „Глупост връз глупост“ (хумористични разкази) – 1992. == Награди и отличия == * '''Наградата „за мъжка роля“''' (Чико) за филма [[Силна вода]] на „ФБИФ“ ([[Варна]], 1976). == Театрални роли == * „Ромео и Жулиета“ ([[Уйлям Шекспир]]) – Лоренцо * „Януари“ ([[Йордан Радичков]]) – Сусо * „Човекоядката“ – Шишман * „Максималистът“ – дърводелец * „Балкански синдром“ == Телевизионен театър == * „Хляб наш насущний“ (1986) ([[Първан Стефанов]]) * „Съдията и жълтата роза“ (1984) ([[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]]) * „Строшената делва“ (1984) ([[Хайнрих фон Клайст]]) *'''„Обличането на Венера“ (1978) ([[Иля Велчев]])''' == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2011 – || [[Столичани в повече]]<br>(тв сериал) || 131... || || фотографът<br>(в X серия) |- | 2005 || [[Новата кола на татко]] || || || дядото |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || Таки<br>(в 4 серии: от I до IV вкл.) |- | 2003 || [[Едно дете повече|Едно дете в повече]] || 7 || || фотографа |- | 2002 || [[Рапсодия в бяло]] || || || старец в старчески дом |- | 2001 || [[Каталии]] (тв) || || || Бастуна |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]<br>(тв сериал) || 7 || || бай Коце |- | 1995 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || старшията |- | 1995 || [[Трака-трак]] || || България/Франция || доктора |- | 1993 || [[Сирна неделя]] || || || бащата на Ангел, старият Чокан |- | 1990 || [[Бай Ганьо тръгва из Европа (филм)|Бай Ганьо тръгва из Европа]] || || || |- | 1990 || [[Златната ряпа]] (тв) || || || съветникът |- | 1990 || [[Осем процента любов|8% любов]] || || || |- | 1990 || [[Панчо и таласъмите]] || || || |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || санитар |- | 1989 || [[1952: Иван и Александра]] || || || Стамен |- | 1989 || [[Екзитус]] || || || Стефан |- | 1988 || [[Пазачът на планетата]] || 2 || || бай Павел, кметът на Бежаново |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || |- | 1988 || [[Ако можеш, забрави]] || || || Даньо туриста |- | 1987 || [[Само ти, сърце]] || || || д-р Марков |- | 1987 || [[13-та годеница на принца]] || || || мъдреца Аристо |- | 1986 || [[Васко да Гама от село Рупча]]<br>(тв сериал) || 6 || || Киро Майтапа, механик |- | 1986 || [[Поема (филм)|Поема]] || || || Спиро |- | 1986 || [[Жена за Монаси]] || || || Димитри |- | 1985 || [[Памет (филм)|Памет]] || || || Симо |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || Сотиров |- | 1984 || [[Стената (филм)|Стената]] || || || Йохан |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || старшият/началникът на княжеската полиция |- | 1983 || [[Голямата игра]]<br>(''Большая игра'')<br>(тв сериал) || 6 || СССР/България || Роберто, асистент оператор |- | 1983 || [[Баш майсторът началник|Баш майсторът н-к !]] (тв) || || || Гацо Филето |- | 1983 || [[Ремсисти]] || 6 || || Марокян |- | 1983 || [[Прилив на нежност]] || || || Ганчовски |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || Мито Босия |- | 1982 || [[Голямата любов на Д. Л.]] (тв) || || || приятел на Луков |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || Стоил |- | 1982 || [[Тайната на дяволското оръжие]] || || || бракониерът |- | 1982 || [[Кристали (филм)|Кристали]] || || || Доньо Донев |- | 1981 || [[Приятели за вечеря]] || || || Пепи |- | 1981 || [[Неочаквана ваканция]]<br>(тв сериал) || 4 || || Янаки |- | 1979 || [[Адаптация (филм)|Адаптация]]<br>(тв сериал) || 3 || || доктор Гълъбов |- | 1979 || [[Къщата]] || || || Строгия |- | 1979 || [[Роялът]] || || || Коста |- | 1979 || [[Тримата от морето]]<br>(''Tri od more'')|| || Чехословакия/България || Георги |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]]<br>(тв сериал) || 7 || || Перо Тодоров бояджията |- | 1978 || [[Юлия Вревска (филм)|Юлия Вревска]] || 2 || България/СССР || опълченец |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || Нано |- | 1977 || [[Барутен буквар]] || || || Тихо |- | 1977 || [[Лъжовни истории]] || 2 нов. || || Начо<br>(в новелата „5+1“) |- | 1977 || [[Надбягване]] || || || Минко |- | 1977 || [[Годеницата с най-красивите очи]]<br>(''Nevesta s nejkrásnejsíma ocima'')|| || Чехословакия/България || циганина Роберта |- | 1977 || [[Бой последен]] || || || предателят |- | 1976 || [[Войникът от обоза]]<br>(''Братушка'')|| || СССР/България || мелничаря |- | 1976 || [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] || || || куриера от Виена |- | 1976 || [[Спомен за близначката]] || || || Гошо кръчмаря |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || селянинът, който намира картината |- | 1975 || [[Незабравимият ден]] || || || запалянкото |- | 1975 || [[Силна вода]] || || || Чико |- | 1975 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || |- | 1974 – 1976 || [[Сбогом, любов]]<br>(тв сериал) || 3 || || инженер Деян П. Статков – Щастливеца |- | 1974 || [[Синята лампа]]<br>(тв сериал) || 10 || || Митко<br>''(в 9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | 1974 || [[Дубльорът]] || || || Любчо Трифонов |- | 1974 || [[На чисто]] || || || дългокосия |- | 1973 || [[Нона]] || || || Велко |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || фотографът |- | 1973 || [[Мандолината]] || || || Фоката, палачът в бяло |- | 1973 || [[Като песен]] || || || Душко, комсомолският секретар |- | 1973 || [[И дойде денят]] || || || Фрао |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || строителят Наков |- | 1970 || [[Четиримата от вагона]] || || || немски войник |- | || [[Дай един огън]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.kinopoisk.ru/name/300996/ Иван Григоров в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/33528/bio/ Иван Григоров в Кино-Театр] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Григоров, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Хора от област Монтана]] [[Категория:Починали в София]] 8t5t3r655hgpw6y8vxsy6x6ilgsojge 0 290160 11463842 11435696 2022-07-19T15:09:00Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Стоян Гъдев (Гъдьо) | портрет = | описание = български актьор | рождено име = | роден-място = [[Ситово (Област Ямбол)|Ситово]], (Елховско) [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|23п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = }} '''Стоян Атанасов Гъдев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е в село [[Ситово (Област Ямбол)|Ситово]], Елховско на [[12 септември]] [[1931]] г. Не успява да завърши средното си образование. Работи на сцената на [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] [[Бургас]] (1957 – 1961), [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] [[Сливен]] (1961 – 1962), [[Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“|Димитровградския драматичен театър]] (1962 – 1965), [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасковския драматичен театър]] (1965), [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] [[София]] (1965 – 1966), [[Драматичен театър „Боян Дановски“|Пернишкия драматичен театър]] (1966 – 1979), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] и [[Драматичен театър Ловеч]] (през 90-те години). След това се премества в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]], където остава до началото на 90-те години, когато става част от състава на [[театър „София“]]. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1956). Умира на 11 февруари 1999 г. == Награди == * '''Орден''' „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ – ІІ степен. * '''Специална награда''' и '''награда на критиката''' за новелата „Пенлеве“ от филма [[Случаят Пенлеве]] на „ФБФ“ ([[Варна]], 1968). == Театрални роли == * „Майка Кураж и нейните деца“ ([[Бертолд Брехт]]) – Айлиф * „Боряна“ ([[Йордан Йовков]]) – Рали * „Синьо-белият скреж“ ([[К. Георгиев]]) – Борисов * „Присъда“ ([[Иван Радоев]]) == Телевизионен театър == * „Еленово царство“ (1996) ([[Георги Райчев]] и [[Вили Цанков]]) * „Каквото Господ не е помислял“ (1990) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (1990) ([[Едвард Радзински]]) * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) * „Албена“ (1968) ([[Йордан Йовков]]) * „Кучешка огърлица“ (1968) * „Искрици от огнището“ (1967) ([[Николай Хайтов]]) * „Операция Вега“ (1967) ([[Фридрих Дюренмат]]) * „Тънка нишка“ (1967) ([[Андрей Яковлев]] и [[Яков Наумов]]), 2 части == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България / Унгария || Злият от старческия дом |- | 1992 || [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] || || || (като Ст. Гъдев) |- | 1991 || [[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]] || || || ловец |- | 1990 || [[Индиански игри]] || || || Крачун |- | 1989 || [[Екзитус]] || || || |- | 1988 || [[Еничари (филм)|Еничари]] || || || полицаят-еничар |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || патриарх Йоан Граматик |- | 1984 || [[Приземяване (филм)|Приземяване]] || || || |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]] || 8 || || бай Никола, бащата на Георги |- | 1983 – 1984 || [[Безпощадният фронт]] – ('''Front ohne Gnade''')|| 13 || ГДР || (в 3 серии, 1984) |- | 1983 || [[Равновесие (български филм)|Равновесие]] || || || |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || патриарх Йоан Граматик |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || попът |- | 1982 || [[Бяла магия]] || || || Данчо |- | 1981 || [[Капитан Петко войвода (филм)|Капитан Петко войвода]] || 12 || || Стоил (в 4 серии) |- | 1981 || [[Бал на самотните]] || || || Козлодуйски |- | 1981 || [[Солистът (филм, 1980)|Солистът]] || || || |- | 1980 || [[С поделена любов]] – ('''С любовью пополам''')|| || СССР / България || |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Игнат |- | 1979 || [[Трите смъртни гряха]] || || || майор Петрин |- | 1979 || [[Фильо и Макензен]] || 7 || || Дончо, един от крадците на касата |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Горчев |- | 1978 || [[Инструмент ли е гайдата?]] || || || кръчмар |- | 1978 || [[Рали (филм)|Рали]] || 2 || || Фейсал бей |- | 1978 || [[Чуй петела]] || || || |- | 1978 || [[Пантелей(филм)|Пантелей]] || || || полицай |- | 1977 – 1982 || [[Четвъртото измерение]] || 6 || || полковникът |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || || Милан |- | 1977 || [[Звезди в косите, сълзи в очите]] || || || |- | 1976 || [[Самодивско хоро]] || || || счетоводителят |- | 1976 || [[Щурец в ухото]] || || || шофьор на камион |- | 1976 || [[Да изядеш ябълката]] || || || |- | 1976 || [[Момичето с хармониката|Момичето с хармоничката]] || || || Нико |- | 1975 || [[Буна (филм)|Буна]] || || || |- | 1974 || [[Вечни времена]] || || || генерала |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || големият |- | 1974 || [[Къщи без огради]] || || || |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || кьоравия |- | 1973 || [[Като песен]] || || || неорентираният |- | 1972 || [[Хляб (филм)|Хляб]] || || || каменоделецът |- | 1972 || [[Трета след слънцето]] || 2 || || Князът |- | 1970 || [[Весела антология]] (тв) || 2 нов. || || Станчо в 2-ра: [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] |- | 1970 || [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] (тв) || || || Станчо |- | 1970 || [[Скитникът (филм, 1970)|Скитникът]] (тв) || || || |- | 1970 || [[По жицата]] (тв)|| || || |- | 1969 – 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || || |- | 1969 || [[Признание]] || || || Живата |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || партизанина Гиго |- | 1969 || [[Птици и хрътки]] || || || „Бизона“ – бияч |- | 1969 || [[Танго (филм, 1969)|Танго]] || || || мелничарят Милан |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Стоян Глаушев |- | 1968 || [[Случаят Пенлеве]] || 3 нов. || || Антон (в „Пенлеве“) |- | 1967 || [[Привързаният балон]] || || || |- | 1967 || [[Момчето и хоризонта]] (тв) || || || |- | 1966 || [[Карамбол (филм)|Карамбол]] || || || тромбонист Кръстофан |- | 1966 || [[Мъже]] || || || |- | 1966 || [[Призованият не се яви]] || || || Иван |- | 1964 || [[Между релсите]] || || || чичо Христо |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0345632}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/310276/ Стоян Гъдев в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210121/bio/ Стоян Гъдев в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Гъдев, Стоян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в област Ямбол]] [[Категория:Починали в София]] nspotk7we2tssr54dtqw4nu88ghjjnn 0 290782 11464029 10974234 2022-07-19T20:15:24Z Anatoliy iliev 186946 /* Като режисьор */ wikitext text/x-wiki {{Режисьор | име = Васил Живков | портрет = | размер-портрет = | обяснение = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[режисьор]] | активност = | стил = | направление = | брачен партньор = | деца = | значими филми = | награди = | подпис = | общомедия = }} '''Васил Георгиев Живков''' е български [[режисьор]] и сценарист. == Биография и творчество == Роден е на [[31 октомври]] [[1948]] г. в град [[София]]. Завършва ВГИК, Москва, специалност [[кинорежисура]]. От 1974 до 1991 г. работи като режисьор в Студия за телевизионни филми „Екран“ в София. Сценарист и режисьор е на повече от 20 документални филма. Някои от тях са „спрени“ по „идеологически причини“ и излизат на екран едва след политическите промени през 1989 г. През 1988 г. е един от съоснователите на Клуба за гласност и демокрация с председател д-р Жельо Желев. От 1991 до 1998 г. е директор на [[Българска национална филмотека]], а от 1998 до 2001 г. е директор на Българския културен институт в Москва. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1978 г., на Асоциацията на българските кинорежисьори от 2005 г., на Европейската филмова академия от 2007 г. Носител на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] I степен == Награди == * Специална награда на журито от Фестивала в [[Карлови Вари]], 2006 за филма „Обърната елха“ * Голяма награда за младо източноевропейско кино на Филмовия фестивал в [[Котбус]], Германия за филма „Обърната елха“ * Кристален глобус от Филмовия фестивал в Карлови Вари, 2006 за филма „Обърната елха“ * „Златен ритон“ за най-добър документален филм, Пловдив 1989 за филма „Благополучен случай“ * Награда за режисьорски дебют и награда за най-добър документален филм, 1975 за филма „Шешкинград“ == Филмография == === Като режисьор === * Опит за биография на лицето „Х“ (2015) * [[Обърната елха]] (2006) – (заедно с [[Иван Черкелов]]) * Благополучен случай (1989)<ref>[http://bnt.bg/predavanyia/lachenite-obuvki-na-ba-lgarskoto-kino-dokumentalnite-filmi/film-za-filma-blagopoluchen-sluchaj Благополучен случай]</ref> * Интелигенция и преустройство (1987) * Чиста и приветлива столица (1985) * [[Първите 20 години]] (1984) * По розобер (1983) * [[Дни в Жеравна]] (1982) * Там край реката (1980) * След делото (1979) * [[Шешкинград]] (1974) * Стъргалото (1972) === Като сценарист === * Обърната елха (2006) * Благополучен случай (1987) * Чиста и приветлива столица (1985) * Дни в Жеравна (1982) * Там край реката (1980) * Стъргалото (1972) и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://us.imdb.com/name/nm1699777/ Профил в IMDB] {{СОРТКАТ:Живков, Васил}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Родени в София]] 8rypj7hd72d2kf5etqs1az8p6kohzbx 11464030 11464029 2022-07-19T20:16:00Z Anatoliy iliev 186946 /* Като сценарист */ wikitext text/x-wiki {{Режисьор | име = Васил Живков | портрет = | размер-портрет = | обяснение = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[режисьор]] | активност = | стил = | направление = | брачен партньор = | деца = | значими филми = | награди = | подпис = | общомедия = }} '''Васил Георгиев Живков''' е български [[режисьор]] и сценарист. == Биография и творчество == Роден е на [[31 октомври]] [[1948]] г. в град [[София]]. Завършва ВГИК, Москва, специалност [[кинорежисура]]. От 1974 до 1991 г. работи като режисьор в Студия за телевизионни филми „Екран“ в София. Сценарист и режисьор е на повече от 20 документални филма. Някои от тях са „спрени“ по „идеологически причини“ и излизат на екран едва след политическите промени през 1989 г. През 1988 г. е един от съоснователите на Клуба за гласност и демокрация с председател д-р Жельо Желев. От 1991 до 1998 г. е директор на [[Българска национална филмотека]], а от 1998 до 2001 г. е директор на Българския културен институт в Москва. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1978 г., на Асоциацията на българските кинорежисьори от 2005 г., на Европейската филмова академия от 2007 г. Носител на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] I степен == Награди == * Специална награда на журито от Фестивала в [[Карлови Вари]], 2006 за филма „Обърната елха“ * Голяма награда за младо източноевропейско кино на Филмовия фестивал в [[Котбус]], Германия за филма „Обърната елха“ * Кристален глобус от Филмовия фестивал в Карлови Вари, 2006 за филма „Обърната елха“ * „Златен ритон“ за най-добър документален филм, Пловдив 1989 за филма „Благополучен случай“ * Награда за режисьорски дебют и награда за най-добър документален филм, 1975 за филма „Шешкинград“ == Филмография == === Като режисьор === * Опит за биография на лицето „Х“ (2015) * [[Обърната елха]] (2006) – (заедно с [[Иван Черкелов]]) * Благополучен случай (1989)<ref>[http://bnt.bg/predavanyia/lachenite-obuvki-na-ba-lgarskoto-kino-dokumentalnite-filmi/film-za-filma-blagopoluchen-sluchaj Благополучен случай]</ref> * Интелигенция и преустройство (1987) * Чиста и приветлива столица (1985) * [[Първите 20 години]] (1984) * По розобер (1983) * [[Дни в Жеравна]] (1982) * Там край реката (1980) * След делото (1979) * [[Шешкинград]] (1974) * Стъргалото (1972) === Като сценарист === * Обърната елха (2006) – (заедно с [[Иван Черкелов]]) * Благополучен случай (1987) * Чиста и приветлива столица (1985) * Дни в Жеравна (1982) * Там край реката (1980) * Стъргалото (1972) и др. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://us.imdb.com/name/nm1699777/ Профил в IMDB] {{СОРТКАТ:Живков, Васил}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Родени в София]] r05oq962enybom3p4rm1lrtr7j5gvue 0 292045 11463760 11405956 2022-07-19T14:49:30Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Бойка Велкова | портрет = | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[София]], [[Файл:Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|21п]] [[Народна република България]] | починал-място = | друго име = | активност = 1979 – | брачен партньор = [[Теодоси Спасов]] | деца = 1 | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = [[Аскеер]] (2000, 2005) | общомедия = }} '''Бойка Михайлова Велкова''' е българска актриса.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6119416|title=Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган |publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=17 март 2017|accessdate=21 май 2018}}</ref> == Биография == Родена е в [[София]] на 16 юни 1958 г. Завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1983 г. със специалност [[актьорско майсторство]] за драматичен театър в класа на [[професор]] [[Димитрина Гюрова]]. Започва да играе в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Драматичния театър в Русе]], като първата и роля е тази на Червената шапчица. След това работи последователно в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър в Пловдив]], [[Театър „София“]] и [[Театър „Българска армия“|Театъра на Българската армия]]. През 2000 и 2005 г. получава „[[Аскеер]]“ за водеща женска роля. Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за главна женска роля“: за ролята на (Аркадина), в спектакъла „Чайка“ на Театъра на Българската армия (2008). == Телевизионен театър == * „Маестрото“ (1985) ([[Зджислав Сковровски]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Асансьор за пациенти]] || || || |- | 2016 || [[11А]] || || || Куцарова |- | 2012 || [[Инкогнита]] || || България / Русия || доктор Юлия Берг |- | 2011 || [[Аве|Авé]] || || || майката на Авé |- | 2011 || [[Островът (филм, 2011)|Островът]] - <br>(''„The Island“'')|| || България / Швеция / Полша || Ирина |- | 2011-2016 || [[Под прикритие]] || 60 || || прокурор Доротея Терзийска-гадже на комисар Попов (в 21 серии, 2014) |- | 2008 || [[Хиндемит (филм)|Хиндемит]] || || || |- | 2008 || [[Дзифт (филм)|Дзифт]] || || || жената в бара |- | 2006 || [[Приятелите ме наричат Чичо]] (тв) || || || Богдана |- | 2005 || [[Леден сън]] || || || |- | 2004 || [[Биволът]] || || || |- | 2004 || [[Църква за вълци]] || 12 || || Соня, жената на Йордан |- | 2003 || [[Птицата]] || || || Христина „Лудата“ птицата |- | 2003-2013 || [[По съвест (филм)|По съвест]] - (''Un caso di coscienza'')<br>[[Подозрения(филм)|Подозрения]]- (2 заглавие)|| 30 || Италия / България || Елизабета Мелани |- | 2002 || [[Нов живот]] - <br>(''La vie nouvelle'')|| || Франция / Великобритания || жената на Боян |- | 2002 || [[Питон 2]] - <br>(''Python 2'')|| || САЩ || майка |- | 2001 || ''Ловец на акули'' - <br>(''Shark Hunter'')|| || САЩ / България || г-ца Норткът |- | 2001 || [[Писмо до Америка]] || || България / Холандия / Унгария || |- | 1996 || [[Вуйчото]] || || || майката на Митко |- | 1994 || [[Любовни сънища]] - <br>(''Alien Hunter'')|| || САЩ / България || Ирене |- | 1990 || [[Живот на колела]] || 5 || || съпругата на Троев |- | 1988 || [[Голямата игра (филм)|Голямата игра]] - <br>(''Большая игра'')|| 6 || СССР / България || |- | 1987 || [[Забранено за възрастни]] || || || |- | 1985 || [[Гнездо за думи]] || || || |- | 1984 || [[Зелените поля|Зелените поля... (комедия)]] || || || колежката на Снежка |- | 1981 || [[Йо-хо-хо]]|| || || бившата жена на актьора |- | 1981 || [[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]|| 2 || || Десислава, жената на Калоян |- | 1979 || [[Снимки за спомен]]|| || || |- | ? || [[Виола и другите]]|| || || |- |} '''документален:''' * Аферата мис Стоун (2003) === Дублаж === * [[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]] – Мадам Хууч, 2002 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0892576}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/53285// Бойка Велкова в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/164713/bio// Бойка Велкова в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Велкова, Бойка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] 0n2040quzysdz6fy7e7clzz5yu3k58w 0 292110 11463781 10637154 2022-07-19T14:53:30Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{без източници|09:16, 26 юли 2018 (UTC)}} {{Личност | име = Рени Врангова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] }} '''Рени (Радостина) Иванова Врангова''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена е в град [[Бургас]] на 12 септември 1965 г. Завършва през 1989 г. [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на професор [[Крикор Азарян]]. Участва в различни представления в [[Холандия]], [[Швеция]], [[Испания]], [[Мароко]], [[Австрия]], [[Русия]], [[Франция]], [[Северна Македония]]. Омъжена е за [[режисьор]]а [[Александър Морфов (кинорежисьор)|Александър Морфов]]. Играе в постановката на [[Театър 199]] „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, режисьор Мариус Куркински. == Филмография == * [[Завъртете всички сфери]] (1983) * [[Живей опасно]] (1989) * [[Любовното лято на един льохман]] (1990) Певицата Катя * [[Приятелите на Емилия]] (1996) България / Франция / Швейцария – приятелка * [[Клиника на третия етаж]] (1999, 2000, 2010), 35 серии – сестра Габриела Доковска (в 35 серии: от I до XXXV вкл.) * [[Хълмът на боровинките]] (2001) нямата * [[Пътуване към Йерусалим]] (2003) * [[Хъшове]] (2009) Евгени == Външни препратки == * {{IMDb name|0904003}} {{СОРТКАТ:Врангова, Рени}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Бургас]] [[Категория:Родени през 1965 година]] fwwwgdywp720tv7ol39tgjpsv9jmk37 0 292113 11463788 11041925 2022-07-19T14:54:20Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Радена Вълканова | портрет = Радена Вълканова.JPG | обяснение = | описание = българска актриса | рождено име = | роден-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 1990 – | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = | награди = }} '''Радена Анастасова Вълканова''' е българска [[актриса]]. == Биография == Родена е на 27 декември 1967 г. Завършва през 1991 г. [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор|проф.]] [[Димитрина Гюрова]]. Първата ѝ роля е на Дребосъчето в пиесата „Карлсон, който живееше на покрива“. След като завършва, започва да играе в [[Народен театър|Народния театър]]. Някои от ролите са и Шарлота в „Чехов ревю“, Саша в „Иванов“, Даяна в „Трейнспотинг“, Катрин в „Доказателство“ ([[Театър 199]]), Александра в „Кислород“ (Театър 199). През 2011 г. участва в проекта за създаване на аудиодиск [[Сонет]]ите на [[Шекспир]]. [[Файл:Steps-RADENA VALKANOVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Радена Вълканова.]] Играе на сцената на Театър 199 в спектаклите: „Рибарят и неговата душа“ по [[Оскар Уайлд]], реж. [[Мариус Куркински]]; „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ от [[Яна Борисова]], реж. [[Галин Стоев]]. Има пано с отпечатъците ѝ на Стената на славата пред театъра. Вълканова понякога се занимава с озвучаване на филми и сериали. == Филмография == * [[Порталът]] (6-сер. тв, 2021) * [[Маймуна (филм)|Маймуна]] (2016) – Ирина * [[Лора от сутрин до вечер]] (2011) – Шефката на Лора * [[Нощ и ден]] (2006) * [[Смисълът на живота]] (2004) - майката на Кирчо * [[Късмет (филм)|Късмет]] (2004) – Жената * [[Хубава си, мила моя]] (2004) – Крейзи * [[Тя и той]] (2002-2005) – Лили, приятелка на Силвия и Мартин * [[Огледалото на дявола]] (2001) 4 серии – Соня * [[Сирна неделя]] (1993) – Гласът на Стойка * [[Лагерът]] (1990) – Вихра == Дублаж == * „Орли на правосъдието“ (1986) – дублаж на БНТ, 1995 г. * „Версия Пеликан“ (1993) – дублаж на bTV, 2011 г. == Външни препратки == * {{IMDb name|0884794|Радена Вълканова}} {{СОРТКАТ:Вълканова, Радена}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] qd2yh9lej3k826zjrjjhd95zmw3gdf8 0 296575 11463694 10652227 2022-07-19T13:57:43Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Христо Стоянов|Христо Стоянов|тип=личност}} {{Личност|политик | име = Христо Стоянов | портрет = | описание = български политик, бивш кмет на Русе | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | починал-място = | още = {{Депутат-България|22о=1}} }} '''Христо Стоянов''' е [[българия|български]] политик, бивш [[кметове на Русе|кмет на Русе]]. == Биография == Завършва „Философска [[пропедевтика]]“ в [[Софийския университет]] и е учител в Русенската мъжка гимназия от 1912 г. По-късно е окръжен училищен инспектор и преподавател във Висшия педагогически курс (Учителски институт) в [[Русе]]. На общинските избори на [[11 февруари]] [[1923]] г. е избран за общински съветник в групата на [[Конституционен блок|Конституционния блок]] и след оставката на [[Александър Хаджипетров]] става кмет на Русе. == Кметски мандат == Управлява града в сложна и напрегната обстановка след въоръжените сблъсъци в [[юнско въстание|юнското]] и [[септемврийското въстание]] от 1923 г. Обявява „нова политика“ в общината. Основното в нея е икономии, свиване на бюджета, ограничаване на разходите и търсене на нови приходи. Закриват се някои служби или се намалява броят на заетите в тях работници и служители. Ограничават се разходите за благоустрояване и специално за водоснабдяване. Посягат се на средствата на училищното настоятелство, ликвидирана е духовата музика на общината. След проведените на 18 ноември 1923 г. парламентарни избори [[Народен сговор|Сговорът]] укрепва своята власт. Общинския съвет е разтурен и градът се управлява от тричленка, начело със Стоянов. Нейната задача е да подготви нови общински избори. Те са проведени на 9 ноември 1924 г. и на тях Сговорът печели мнозинство, което осигурява нов мандат на кмета. След отминаване на терористичната вълна и стабилизацията на икономиката на страната се създават благоприятни условия за решаване на проблемите на града. Първият от тях е прехраната. Проблемът се състои в това, че държавата се дистанцира от регулирането на цените и доставките и търговците на зърно, мелничари и хлебопекари оставят град без хляб. Кметът се успява да нормализира това чрез общинския магазин и гарнизонната фурна, макар и за сметка на качеството и цената. Вторият голям проблем е водоснабдяването на града. Кметът си поставя амбициозната задача да го реши генерално. Обявен е търг за водоснабдяването на града от о-в [[Матей (остров)|Матей]]. Сключен е договор с австрийска фирма. Тя обаче за 3 години изхарчва 10 млн. лева и не успява да намери вода. Към кмета започват да се отправят обвинения за взети комисиони и това става повод за оттеглянето му от кметския пост. За общината остава изплащането на големия кредит, използван за тази цел. От 1927 до 1931 г. Христо Стоянов е [[народен представител]] и [[редактор]] на вестник „[[Демократически сговор]]“. == Литература == * Иван Радков, Л. Златев, ''Русенските кметове (1878 – 2005 г.)'', Русе, 2005 г., с. 87 – 91. {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Rousse-coat-of-arms.svg|30px]] [[кметове на Русе|Кмет на Русе]]|[[12 юни]] [[1923]]|[[2 май]] [[1927]]|[[Александър Хаджипетров]]|[[Панайот Константинов]]}} {{пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|История на България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Христо}} [[Категория:Кметове на Русе]] [[Категория:Демократически сговор]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] nexcqt8s0n1874qe5ntxoqslvyc58h9 0 297001 11463805 10942073 2022-07-19T14:58:19Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Христо Тотев|Христо Тотев}}{{Художник|име=Христо Тотев-Тото|картинка=Hristo Totev - Toto.jpg|описание=български художник|псевдоним=Тото|роден-дата= {{Дата на раждане и години|1959|2|19|1}}|роден-място=[[Варна]], [[Народна република България]]|националност={{BUL}}|академия=[[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]]}} '''Христо Тотев-Тото''' е български [[художник]]. Работи в областта на приложната графика, книжната илюстрация, графичния дизайн, живописта и малката пластика. == Биография == Роден е на [[19 февруари]] [[1959]] г. във Варна. Завършва специалност „Графика“ към факултета по Изобразителни изкуства към [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]] (1980–1984). В периода 1986–2002 г. живее и работи в гр. Пловдив. Участва в национални изложби на художниците-учители, както и в общите регионални изложби на групата на пловдивските художници. През периода 2002–2004 г. е преподавател по специалност „Графични техники и технология на печата“ във Висшия институт за приложни изкуства в гр. [[Керуан]] – [[Тунис]]. По време на престоя си в Тунис, Христо Тотев-Тото е пребивавал в [[Сус]] – морската столица на Тунис. От 2007 година живее и работи в [[Сливен]]. Преподава Изобразително изкуство и Английски език в [http://gpzebg.org Профилирана гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“] - Сливен и [http://www.sou-shivachevo.com Средно училище „Г. Ал. Каравелов“] - гр. [[Шивачево]], област [[Сливен (област)|Сливен]]. Става член на Дружество на сливенските художници, а в периода 2010–2014 година е и негов председател<ref>[https://dariknews.bg/regioni/sliven/noviqt-predsedatel-na-druzhestvoto-na-hudozhnicite-v-sliven-e-hristo-totev-644673 Новият председател на Дружеството на художниците в Сливен е Христо Тотев]</ref><ref>[http://newsart.net/node/75 Христо Тотев оглави Дружеството на художниците в Сливен]</ref>. == Обществена дейност == През 2014 година заедно със съпругата му д-р Мариана Минишка-Марчева учредява [[Национален художествен пленер]] в село [[Долни Марян]], Община [[Елена (община)|Елена]]<ref>{{Citation |title=Вторият живот на Мечевата къща в Долни Марян |url=https://www.borbabg.com/2014/07/24/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8/ |accessdate=2018-04-28 |archivedate=2018-04-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180428182304/https://www.borbabg.com/2014/07/24/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8/ }}</ref>. Всяка година се осъществява експозиция отчитаща резултата от пленера<ref>[http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1621071 Пленер събира творци в еленското село Долни Марян]</ref>. Пленера е отворен, както за творци в областта на изящното изкуство, така и за творци в областта на фотографията. Всеки пленер е илюстриран с филм, подготвен от Красимир Топчиев - „Карандила пикчърс“. От 2009 до момента Христо Тотев-Тото участва в организирането и аранжирането на съпътстващи изложби към [http://childbookfest.iradeum.com/ Националният фестивал на детската книга] иницииран от [http://reglibsliven.iradeum.com/ Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен], организиран и вдъхновен от създателката на фестивала и директор на библиотеката Росица Петрова<ref>[https://dariknews.bg/regioni/sliven/vtori-den-na-nacionalniq-festival-na-detskata-kniga-v-sliven-713438 Втори ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен]</ref><ref>[http://sliven-news.com/index.php/sliven/6153-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D Продължава Националният фестивал на детската книга]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. От 2010 до 2016 година Христо Тотев-Тото е вокалист и ритъм китарист в група „Ритъм“ към Читалище „Ангел Димитров“ – Сливен, която участва в множество общи и самостоятелни концертни изяви в Сливен и страната. Групата се стреми към популяризиране на най-доброто от българската и световната естрадна и поп музика от 70-те до 90-те години на 20 век. == Общи изложби == * Национални изложби на художниците-учители – Велико Търново – 1987, 1989, 1990, 1996 г. * Пролетни и есенни салони – Пловдив – 1988, 1991, 1993, 1995 г. * Летни общи изложби – Бургас – 1992, 1998; Варна – 1994, 1996, 2000 г. * Национална изложба Бургас – 2011 г. * Пролетни и есенни салони в Сливен от 2005 до 2017 г. * Регионална изложба на „Алианс-БГ“ – Сливен – 2016 г. * Галерия на Дружество на несебърските художници – 2017 г. * Галерия „Кръстев“ – Ямбол – 2017 г. Участва активно във всички местни, регионални и национални изложби в Сливен, Ямбол и Бургас. == Самостоятелни изложби == * Дом на Учителя – Пловдив – живопис – 1987 г. * Къща на телевизията – Старинен Пловдив – живопис и рисунка – 1989 г. * Балабанова къща – Старинен Пловдив – живопис и рисунка – 1994 г. * Галерия „Сирак Скитник“ – Сливен – 2005 г. * Галерия „Май“ – Сливен – 2006, 2007, 2010, 2014 г. * Галерия „Ракурси“ – София – „Живопис и рисунка“ – 2008 г. * Галерия „Поморие“ – 2014 г. * Галерия „Кювлиев“ – Сливен – 2016 г. * Галерия „Богориди“ – Бургас – 2016 г. Има участия в изложби както в страната, така и в международни изложби. Негови творби са притежание на частни колекционери в [[Сус]], Тунис, [[Марсилия]], [[Никозия]] и др. През 2009 г. организира юбилейната си изложба в залата на галерия „Сирак Скитник“, Сливен. == Външни препратки == * [http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9669&sid=2 kulturni-novini.info] == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Тотев, Христо}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] 4b6pngjqlj4g5gjn742unkrwwosgtd3 0 300158 11463833 11319387 2022-07-19T15:04:38Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Пенко Стефанов Господинов''' е [[Българи|български]] театрален и кино[[актьор]]. Ръководител на клас по актьорско майсторство в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. == Биография == === Образование === Роден е на 9 октомври 1970 г. в Стара Загора. Завършва строителен техникум в родния си град. През 1995 завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Димитрина Гюрова]] и проф. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]. === Актьорска кариера === Господинов има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. Играе в театрите в Пловдив, Варна, Плевен, Сливен, Ловеч, [[Театър 199]], [[Театрална работилница „Сфумато“|ТР „Сфумато“]], [[Малък градски театър „Зад канала“]] и други. От 2009 г. е преподавател по „Актьорско майсторство“ и „Основи на актьорството“ в НАТФИЗ. Измежду театралните му участия са тези в „Полковникът птица“, „Една нощ навън“, „Чайка“, „Идиот“, „Януари“, „Крум“, „В полите на Витоша“, „Пиеса за бебето“ и други, както и „Пухеният“ на режисьора Явор Гърдев, за което получава номинация за наградата [[Аскеер (награда)|Аскеер]] за главна мъжка роля през 2005 г.<ref>[http://www.montfiz.com/penko-gospodinov-v-aktjorskata-profesiya-uspehat-ne-e-garantiran-i-makite-zapochvat-s-vsyaka-rolya-s www.montfiz.com]</ref> В [[Театър 199]] участва в постановките: „Пиесата за бебето“, „Пухеният“, „Великият момент на Кьоних“ и „Времето е спряло“. Снима се във филми и сериали, като ситкома „[[Морска сол (филм)|Морска сол]]“, поредицата „[[Забранена любов]]“ и сериала „[[Седем часа разлика]]“. === Преподавателска дейност === От 2009 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ. Доцент-доктор. От 2016 г е ръководител на клас. Негови студенти имат номинации и награди от национални и международни театрални фестивали. От края на 2021 г е декан на факултет „Сценични изкуства“. === Режисьор === * ''„Ромео и Жулиета“'' по У. Шекспир, Театър НАТФИЗ, 2018, награда за женска роля на фестивала It Self, Варшава, 2019 * ''„Дон Жуан“'' по Ж. Б. Молиер, Театър НАТФИЗ, 2019 == Филмография == === Филми === * 1995 – „Години на бяс“, Франция – България * 2004 – 2005 "Морска сол“, Нова Тв, сериал, реж. М. Халваджиян, главна роля * 2004 – „''Dreamcather''“ (късометражен), реж. Д. Стойчева * 2007 – „Нашите лични животи“, реж. Дени Коте, Канада * 2007 – „Военен кореспондент“, реж. Костадин Бонев, БНТ, НФЦ – капитан Йовков * 2007 – „План за отмъщение“, реж. К. Буров, НФЦ * 2008 – „Road to the Seaside“ (късометражен), реж. Чавдар Чернев * 2009 – „Новият“ (късометражен), реж. В. Бонев * 2010 – „Пътуване“, анимация, късометражен, реж. Р. Нейкова * 2010 – „Пътят към брега“ (късометражен) реж. Ч. Чернев * 2011 – „Краят на въжето“, реж. Дочо Боджаков, НАТФИЗ * 2011 – 2013 – „Седем часа разлика“, БТВ, сериал, реж. В.Бонев и К. Кирилов, главна роля * 2013 – „Аз съм ти“, реж. Петър Попзлатев, НФЦ, БНТ * 2013 – „Недадените“, БНТ, сериен филм, реж. В. Бонев и М. Балкански, главна роля * 2014 – „''Birleşen Gönüller''“, реж. Х. Кърач, Турция * 2015 – „Рим на Рейн“, RTL, Ню Бояна, тв поредица, реж. Кристиян Твенте * 2016 – „Сага за Европа“, RTL, Ню Бояна, тв поредица * 2017 – „8-те дни, които сътвориха Рим“, сериал на BBC, реж. Джим Грайер * 2017 – „Далеч от брега“, пълнометражен, НФЦ, реж. К. Бонев, главна роля * 2018 – „Smart Коледа“ – бащата === Телевизия и радиопиеси === * 2004 – 2005 – „Морска сол“ * 2005 – „DJ“ от Георги Господинов, радиопиеса, БНР * 2008 – 2009 – „Забранена любов“ * 2010 – „Стъклен дом“ * 2011 – 2012 – „Седем часа разлика“ * 2013 – „Недадените“ * 2014 – „Еднорози“ от М. Новков, радиопиеса, БНР * 2021 – „Съни бийч“, БТВ Медиа груп., еп. 2 сезон 2 * 2021 - „Белези”, БТВ Медия Груп, сезон 1 == Роли в театъра == * ''Леонид'' от „Ретро“ на Ал. Галин – ДТ Плевен, реж. Д. Дешев, 1996 г. * ''Циганин'' от „Суматоха“ на Й. Радичков – ДТ Плевен, реж. Д. Дешев, 1997 г. * ''Инспектор Калабрезе'' от „Случайната смърт на един анархист“ на Дарио Фо, ДТ Плевен, реж. В. Бояджиев, 1997 г. * ''Докторът'' от „Полковника птица“ на Хр. Бойчев, ДТ Плевен, реж. Пл. Панев, 1998 г. * ''Калимако'' от „Мандрагора“ на Н. Макиавели, ДТ Плевен, реж. Б. Богданов, 1998 г. * ''Еркюлен Барбен'', Дух, Колега от „Уста пълна с птици“ на К. Чърчил, ДТ Плевен, реж. Б. Иванов, 1998 г. * ''Гастийон Рибо'' от „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, ДТ Плевен, реж. Б. Харалампиева, 1998 г. * ''Виктор'' от „Пансион за кучета“ на Юрий Дачев, ДТ Плевен, реж. Ю. Дачев, 1998 г. * ''Момчето'' от „4. вертикално: любов“, по текстове на Иван Радоев, ДТ Плевен, реж. Б. Иванов, 1999 г. * ''Ромео, граф Парис'' от „Жулиета, Жулиета“ по У. Шекспир, НДТ „Сълза и смях“ и ДТ Добрич, реж. Пл. Марков, 1999 г. * ''Княз Мишкин'' от „Идиот“ на Ф. Достоевски, ДТ Пловдив, реж. Пл. Панев, 2000 г. * ''Треплев'' от „Чайка“ на А. П. Чехов, ДТ Плевен, реж. Б.Иванов, 2000 г. * ''Албърт'' от „Една нощ навън“ на Х. Пинтър, ДТ Пловдив, реж. Пл. Марков * ''Таласъма'' от „Селото на таласъмите“ на Д. Дешев, ДТ Плевен, реж. Пл. Панев, 2001 г. * ''Лопухов'' от „Какво да се прави“ на Чернишевски, ДТ Плевен, реж. Б. Иванов, 2001 г. * ''Малкият принц'' от „Малкият принц е жив“ по А. дьо Сент Екзюпери, ДТ Плевен, реж. Я. Цанкова * ''Джон – Ърнест Уърдинг'' от „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на О. Уайлд, ДТ Плевен, реж. В. Бояджиев, 2002 г. * ''Леандър'' от „По неволя доктор“ на Ж. Б. Молиер, ДТ Плевен, реж. Д. Дешев, 2002 г. * ''Дмитрий'' от „Скакалци“ на Ст. Л. Костов, ДТ Ловеч, реж. Б. Харалампиева, 2002 г. * ''Фигаро'' от „Фигаро“ по П. Бомарше, ДТ Плевен, реж. Б. Харалампиева, 2002 г. * ''Жак-Ру'' от „Марад/Сад“ от П. Вайс, ДТ Варна, реж. Я. Гърдев, 2003 г. * ''Брат'' от „Роберто Зуко“ от Б. М. Колтес, ДТ Варна, реж. Б. Иванов, 2003 г * ''Лило'' от „Януари“ на Й. Радичков, ДТ Варна, реж. А. Урбан, 2003 г. * ''Катурян Катурян'' от „Пухеният“ на М. МакДона, ДТ Варна, реж., Я. Гърдев, 2004 г. * ''Клоун'' от „Когато куклите не спят“ на Л. Милева, ДТ Варна, реж. Ст. Радев, 2004 г. * ''Треплев'' от „Чайка“ на А. П. Чехов, ДТ Варна, реж. М. Младенова, 2005 г. * ''Той'' от „Часът в който не знаехме нищо един за друг“, авторски спектакъл на Б. Иванов, ДТ Варна, 2005 г. * ''Китаец'' от „Зойкина квартира“ на М. Булгаков, ДТ Варна, реж. Д. Боева, 2006 г. * ''Момче'' от „Пиесата за бебето“ на Е. Олби, Театър199, реж. Я. Гърдев, 2005 г. * ''Крум'' от „Крум“ на Х. Левин, ДТ Варна, реж. Я. Гърдев, 2006 г. * ''Христифоров'' от „В полите на Витоша“ на П. К. Яворов, МГТ „Зад канала“, реж. Л. Абаджиева, 2007 г. * ''Един'' от „Животно на трона“ по К. Голдони, МГТ „Зад канала“, реж. Ст. Москов, 2007 г. * ''Карлес Буено'' от „Шведска защита“ на Ж. Галсеран, МГТ „Зад канала“, реж. Б. Харалампиева, 2008 г. * ''Ерик Ларсен'' от „Енигматични вариации“ на Е. Е. Шмид, ДТ Враца, реж Й. Славейков, 2008 г. * ''Мишел Уеле'' от „Божествата на касапите“ на Я. Реза, Модерен театър, реж. Пл. Марков, 2009 г. * ''Емилио'' от „Дона Перла“ на М. Рази, МГТ „Зад канала“, реж. Б. Харалампиева, 2009 г. * ''Мъжът, който се оказа там случайно'' от „Без контрол“ на Ф. Зонтаг, МГТ „Зад канала“, реж. М. Алексиев, 2010 г. * ''Наблюдаваният'' от „Апокалипсисът идва в шест вечерта“ на Г. Господинов, МГТ „Зад канала“, реж. М. Младенова, 2010 г. * ''Мартин'' от „Паякът“ на Й. Славейков и Д. Димитров, ТР „Сфумато“, реж. Й. Славейков и Д. Димитров, 2011 г. * ''Капитан Бернардо'' от „Изобретателната влюбена“ на Л. де Вега, МГТ „Зад канала“, реж. Е. Панайотова, 2011 г. * ''Хор'' от „Завръщане във Витенберг“ на Г. Тенев и Ив. Добчев, ТР „Сфумато“, реж. Ив. Добчев, 2012 г. * ''Д-р Астров'' от „Вуйчо Ваньо“ на А. П. Чехов, ДТ Варна, реж. Пл. Марков, 2012 г. * ''Хенри Лоу'' и ''Габриел Йорк'' от „Когато дъждът спря да вали“ на А. Бувел, МГТ „Зад канала“, реж. Зорница-София Попганчева, 2012 г. * ''Пастор'' от „Посещение на старата дама“ на Ф. Дюренмат, МГТ „Зад канала“, реж. Б. Харалампиева, 2013 г. * ''Чарлс'' от „Чиста къща“ на С. Рул, МГТ „Зад канала“, реж. Вл. Люцканов, 2014 г. * ''Г-н Кьоних'' от „Великият момент на Кьоних“, Театър 199, реж. В. Радева, 2015 г. * ''Емил Щайн'' от „Лив Щайн“ на Н. Харатишвили, МГТ „Зад канала“, реж. К. Шарков, 2015 г. * ''Джеймс'' от „Времето е спряло“ на Доналд Мъргулис, Театър 199, реж. Ивайло Христов, 2017 * ''Уилям, Доктор, Полковник'' от „Болница накрай света“ на Х. Бойчев, МГТ „Зад канала“, реж. Дино Мустафич, 2016 * ''Лорънс'' от „Пияните“ на И. Вирипаев, МГТ „Зад канала“, реж. Я. Гърдев, 2017 * ''Жорди'' от „Законът на Архимед“ на Ж. Миро, МГТ „Зад канала“, реж. Ст. Петров, 2018 * ''Яго'' от „Отело“ на У. Шекспир, ДТ „Ст. Бъчваров“, Варна, реж. Пл. Марков, 2019 * ''Пол'' от „Празникът“ на Т. Винтербег, МГТ „Зад канала“, реж. Я. Гърдев * ''Юхан'' от „Сцени от един семеен живот“ на И. Бергман, МГТ „Зад канала“, реж. Кр. Шарков * ''Теди'' от „Завръщане у дома“ на Х. Пинтер, МГТ „Зад канала“, реж. Я. Гърдев == Награди == * 1997 – награда на КДК – Плевен * 2005 – номинация „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за главна роля за Катурян Катурян от „Пухеният“ * 2006 – втора награда за главна мъжка роля от ФМТФ – Враца, за ролята на Катурян Катурян от „Пухеният“ * 2008 – награда „Златна роза“ за кинодебют от ФБИФ, Варна * 2012 – награда за поддържаща мъжка роля на Българската киноакадемия за „Седем часа разлика“ * 2012 – награда за мъжка роля за Хор от „Завръщане във Витенберг“, МТФ – Шумен * 2012 – награда за мъжка роля за Хор от „Завръщане във Витенберг“, ФМТФ – Враца * 2013 – награда за театрален дует (заедно с [[Анастасия Лютова]]) за Мартин от „Паякът“, Москва * 2019 – награда за мъжка роля на Кинофестивала ONIROS, FILM AWARDS, Сан Висенте, Италия, за „Далеч от брега“ * 2019 – награда за мъжка роля на Кинофестивала SFAAF (South Film and Arts Academy Festival) в Бургос, Чили, за „Далеч от брега“ == Личен живот == Женен е за актрисата Анастасия Лютова. Има две деца.<ref>[http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=308:2012-06-26-08-24-25&catid=49:theatre&Itemid=83 ydara.com]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|2067261}} * [http://www.teatri.bg/actors.php?id=186 Пенко Господинов в Teatri.bg] {{СОРТКАТ:Господинов, Пенко}} == Интервю == * [https://yummymovie.org/ru/3297/ Интервью YummyMovie.org c актером Пенко Господиновым] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] 67ghxrh503ajuy9zgo5mxotsn5096yq 0 300352 11464154 3168128 2022-07-19T21:40:38Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Панатинайкос“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Панатинайкос“]] nea7kacabn6noxjzmjuyhiq4kyaa2pb 0 300414 11463772 11190246 2022-07-19T14:51:57Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Ева Волицер | портрет = Eva Volitzer Image.png | обяснение = | роден-място = София, България | починал-място = | активност =1980 до днес | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = | награди =Национална награда „Поезията на Яворов“ Награда „Шофар“ | работил = [[актриса]], преподавател, режисьор | общомедия = }} '''Ева Волицер''' е българска [[актриса]], [[певица]] и [[режисьор]], професор в Нов български университет и театрален продуцент. Тя има повече от 50 роли в различни театри като [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенския драматичен театър]], Пътуващия софийския театър, театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]], както и международни участия в [[Тел Авив]], [[Виена]], [[Рига]], [[САЩ]] и др. Релизирала е като режисьор над 20 спектакъла с млади актьори. Създател и продуцент на театър „Галерия“. == Биография == Ева Волицер завършва [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност [[актьорско майсторство]] в класа на проф. [[Желчо Мандаджиев]] и [[Крикор Азарян]]. 2017 г. реализира Майсторски клас с актьори в „Лий Страсбърг институт за театър и кино“, Ню Йорк. През 2002 – 2003 г. печели стипендията Фулбрайт в [[Ню Йорк]], където преподава актьорско майсторство в Университета Пейс и прави изследване върху съвременния американски театър.<ref>[http://www.alfaart.org/exhibitions_events_evolitzer.html Alfa Art Gallery – Exhibitions / Events – Eva Volitzer]</ref>. През 1996 г. публикува албум с 22 древни еврейски песни на [[ладински език (ибероромански)|ладино]], който се продава из целия свят.<ref>[http://www.amazon.com/dp/B000001IK7 Amazon.com: Jewish Sephardic Songs in Ladino: Eva Volitzer: Music]</ref> Автор е на книгата „Актьорското майсторство. Пътища за овладяване“, издание на Нов български университет (2010). Понастоящем е директор на частен театър „Галерия“ и професор по актьорско майсторство в Нов български университет. == По-значими роли в театъра == === Независим театър „Галерия“ === * Ейвис – „Водно огледало“ от Лий Блесинг * Хлое – „Моята скъпа лейди“ от И. Хоровиц * Дора – „Люляци и паланчика“ от [[Рада Москова]] * Журналистката – „Ключът“ от [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] * Маги – „Портрет“ от Т. Хау * Маргарет – „Двоен дубъл“ от К. Рийс * Марсия – „Бояджията“ от Д. Чърчил === Държавен театър „Сълза и смях“ – София === * Ципора – „Хора с куфари“ от [[Ханох Левин]] * Пиа – „Островът на козите“ от Уго Бети * Булката – „Сватба“ от [[Бертолд Брехт]] * Учителката по танци – „Тримата шишковци“ * Кери – „Играчки на тавана“ от [[Лилиан Хелман]] * Лили Бел – „Странната мисис Севидж“ от Дж. Патрик * Смелская – „Таланти и поклонници“ от [[Николай Островски]] * Хермия –“Капризите на Мариана“ от [[Алфред дьо Мюсе]] * Доня Анна – „Дон Жуан“ от [[Макс Фриш]] * Виктория – „Мата Хари“ от [[Недялко Йорданов]] * Студентката – „Краят остава за вас“ от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]] === Камерен театър към Съюз на артистите в България === * Попова – „Мечка“ от [[Антон Чехов]] * Наталия – „Предложение“ от Антон Чехов * Люси – „Смях под бесилката“ от Ричардсън === Софийски пътуващ театър === * Марчела – „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо де Филипо * Баронеса фон Мюнхаузен – „Най-справедливият“ от Г. Горин * София – „Черните невести“ от Гр. Павлов === Русенски драматичен театър === * Секретарката – „Час пик“ от Йежи Ставински * Лейди Ана – „Ричард III“ от [[Уилям Шекспир]] * Ана – „Веселите Уйндзорки“ от Уилям Шекспир * Ана Вишневска – „Доходно място“ на Николай Островски * Учителката – „Птиците на нашата младост“ от Йон Друца * Лекарката – „Свободно място във влака“ от Ст. Стайчев === Моноспектакли === * „Изповядвам, че живях“ по [[Пабло Неруда]] * „Царици на нощта“ по [[П. К. Яворов]] * „Отворете балкона отворен“ по [[Фредерико Гарсия Лорка]] == Филмография == * [[Откраднат живот]] (тв сериал) – (в XXXV, XXXVI, XXXVII и XXXVIII епизод) * Контракт – (американска продукция) * [[Софийска история]] (1990) * [[Ешелоните на смъртта]] * [[Тази хубава зряла възраст]] * [[Хора и богове]] (3-сер. тв, 1979) == Други творчески изяви == '''Режисьор на спектакли със студенти в Университески театър НБУ:''' „Плешивата певица“ - Йожен Йонеско 2018 г. „Шега в две действия“ - Антон П. Чехов 2017 г. „Троянки“ от Еврипид 2016 г. „Магична нощ“ 2015 г. „Забавно като патерица“ Рич Орлоф 2014 г. „Стъклената менажерия“ Тенеси Уилямс 2013 г. „33 Припадъка“ А. П. Чехов 2012 г. „Метаморфози“  М.Цимерман 2011 г. „Сън в лятна нощ“ У.Шекспир 2010 г. „Предназначено за събаряне“ Т. Уилямс 2009 г. Предградие, Е. Богожиян Хлапето Купидон. У.Шекспир Мечка и Предложение, А.П.Чехов Нямам да платим, няма да платим, Дарио Художествен ръководител и режисьор на Младежка театрална студия към Фондация Св. св. Кирил и Методий и Театър „Сълза и смях“ Има участия в международни фестивали и гостувания: Валансен – Франция; Ротердам и Алмело – Холандия; Тун – Швейцария; Дом Витгенщайн – Виена; Фестивалите „Аполония“, „Дионисия“, ГИТИЗ и ВГИК Москва, Български културен институт Лондон, Български културен институт Братислава, Български културен институт Виена == Източници == <references /> * [http://www.bulkis.sk/trojanky2016BG.htm bulkis.sk]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * {{imdb name|1387889|Ева Волицер}} {{СОРТКАТ:Волицер, Ева}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български евреи]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Родени в София]] b8vt0efn4rdlc9d174ec74e0xsb8jsw 4 307506 11463928 11458770 2022-07-19T18:34:40Z Nk 399 актуализация: 84,86; Карате -> Плуване wikitext text/x-wiki {{nobots}}<div style="width:30%; float:right; border:thin #888 solid; padding:1em; background:#ffe; margin-left: 2em;"> ; 14 юли 2022 * ↓ {{Символ|C}} [[Органична химия]] ; 10 юли 2022 * ↓ {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] ; 3 юли 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] ; 8 май 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Геометрия]] ; 27 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Медицина]] ; 23 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Арабски език]] ; 27 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Антибиотик]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] ; 30 декември 2021 * ↓ {{Символ|B}} [[Александър Пушкин]] </div> {{Уикипедия:1000 статии/Начало}} == Текущо състояние == {{/Текущо състояние |0|38|122| |0|0|132| |0|68|92| |0|46|84| |0|16|162| |0|71|61| |1|32|75| }} == Предложения на деня == {{/Предложения на деня ||Двуцветно сорго|Затлъстяване|||Адолф Хитлер||Флейта|Франсиско Гоя||Язовирна стена|Емпайър Стейт Билдинг||Тропически циклон|Русия||Моисей|Жан-Жак Русо|Органична химия|Звук|Въглерод|Русия }} == Биология и медицина == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Аборт]] * {{Символ|A}} [[Авицена]] * {{Символ|FA}} [[Акулообразни]] * {{Символ|B}} [[Анатомия]] <small>(-15988)</small> * {{Символ|A}} [[Антибиотик]] * {{Символ|A}} [[Археи]] * {{Символ|A}} [[Бактерии]] * {{Символ|B}} [[Банан (плод)]] <small>(-16259)</small> * {{Символ|A}} [[Биология]] * {{Символ|B}} [[Биохимия]] <small>(-15932)</small> * {{Символ|A}} [[Бира]] * {{Символ|A}} [[Бозайници]] * {{Символ|B}} [[Болест]] <small>(-12905)</small> * {{Символ|A}} [[Болест на Алцхаймер]] * {{Символ|A}} [[Болести, предавани по полов път]] * {{Символ|B}} [[Ботаника]] <small>(-16557)</small> * {{Символ|A}} [[Бременност при човека]] * {{Символ|B}} [[Ваксина]] <small>(-15215)</small> * {{Символ|B}} [[Вид (биология)]] <small>(-17316)</small> * {{Символ|A}} [[Вино]] * {{Символ|A}} [[Вируси]] * {{Символ|A}} [[Влечуги]] * {{Символ|A}} [[Въглехидрат]] * {{Символ|B}} [[Гален]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|A}} [[Гастроентерит]] * {{Символ|A}} [[Главен мозък]] * {{Символ|B}} [[Главоболие]] <small>(-17000)</small> * {{Символ|A}} [[Гризачи]] * {{Символ|A}} [[Грип]] * {{Символ|A}} [[Грозде]] * {{Символ|A}} [[Гъби]] * {{Символ|A}} [[Гълъбови]] * {{Символ|A}} [[Гърда]] * {{Символ|B}} [[Двуцветно сорго]] <small>(-863)</small> * {{Символ|A}} [[Дебело черво]] * {{Символ|A}} [[Дезоксирибонуклеинова киселина]] * {{Символ|B}} [[Дентална медицина]] <small>(-6182)</small> * {{Символ|A}} [[Динозаври]] * {{Символ|A}} [[Дихателна система]] * {{Символ|A}} [[Дишане]] * {{Символ|A}} [[Домашна кокошка]] * {{Символ|A}} [[Домашна свиня]] * {{Символ|A}} [[Домашно говедо]] * {{Символ|B}} [[Дърво]] <small>(-16205)</small> * {{Символ|FA}} [[Еволюция]] * {{Символ|A}} [[Едра шарка]] * {{Символ|B}} [[Екология]] <small>(-14259)</small> * {{Символ|A}} [[Ендокринна система]] * {{Символ|FA}} [[Ензим]] * {{Символ|A}} [[Епилепсия]] * {{Символ|A}} [[Ечемик]] * {{Символ|B}} [[Живот]] <small>(-15366)</small> * {{Символ|A}} [[Животни]] * {{Символ|B}} [[Застрашен вид]] <small>(-17081)</small> * {{Символ|A}} [[Затлъстяване]] * {{Символ|A}} [[Захар]] * {{Символ|A}} [[Захарен диабет]] * {{Символ|B}} [[Здраве]] <small>(-17471)</small> * {{Символ|A}} [[Зеленчук]] * {{Символ|A}} [[Земноводни]] * {{Символ|A}} [[Змии]] * {{Символ|A}} [[Зърнено-житни култури]] * {{Символ|A}} [[Имунна система]] * {{Символ|A}} [[Инвалидност]] * {{Символ|B}} [[Инсулт]] <small>(-15446)</small> * {{Символ|B}} [[Инфаркт на миокарда]] <small>(-16441)</small> * {{Символ|A}} [[Камили]] * {{Символ|A}} [[Карл Линей]] * {{Символ|A}} [[Картоф]] * {{Символ|A}} [[Кафе]] * {{Символ|A}} [[Китоподобни]] * {{Символ|A}} [[Клетка]] * {{Символ|B}} [[Кожа]] <small>(-13540)</small> * {{Символ|A}} [[Комари]] * {{Символ|A}} [[Кон]] * {{Символ|A}} [[Котка]] * {{Символ|A}} [[Кръв]] * {{Символ|A}} [[Кръвообращение]] * {{Символ|A}} [[Кръгли червеи]] * {{Символ|A}} [[Куче]] * {{Символ|A}} [[Лекарство]] * {{Символ|B}} [[Лимон]] <small>(-15806)</small> * {{Символ|A}} [[Луи Пастьор]] * {{Символ|A}} [[Малария]] * {{Символ|A}} [[Медицина]] * {{Символ|FA}} [[Мекотели]] * {{Символ|B}} [[Менструация]] <small>(-17733)</small> * {{Символ|A}} [[Месо]] * {{Символ|FA}} [[Метаболизъм]] * {{Символ|A}} [[Мляко]] * {{Символ|B}} [[Морски бозайник]] <small>(-14928)</small> * {{Символ|A}} [[Мравки]] * {{Символ|A}} [[Мускул]] * {{Символ|A}} [[Насекоми]] * {{Символ|A}} [[Настинка]] * {{Символ|B}} [[Недохранване]] <small>(-15141)</small> * {{Символ|B}} [[Нерв]] <small>(-8388)</small> * {{Символ|A}} [[Нервна система]] * {{Символ|A}} [[Нос]] * {{Символ|A}} [[Овес]] * {{Символ|A}} [[Овца]] * {{Символ|A}} [[Око]] * {{Символ|A}} [[Опитомяване]] * {{Символ|B}} [[Организъм]] <small>(-13297)</small> * {{Символ|A}} [[Орех (плод)]] * {{Символ|A}} [[Ориз]] * {{Символ|B}} [[Памук]] <small>(-12412)</small> * {{Символ|B}} [[Пандемия]] <small>(-13477)</small> * {{Символ|A}} [[Паяци]] * {{Символ|B}} [[Плод]] <small>(-13573)</small> * {{Символ|A}} [[Пневмония]] * {{Символ|A}} [[Пол]] * {{Символ|A}} [[Полиомиелит]] * {{Символ|A}} [[Полова система]] * {{Символ|A}} [[Примати]] * {{Символ|B}} [[Пристрастяване]] <small>(-17530)</small> * {{Символ|A}} [[Протеин]] * {{Символ|A}} [[Протисти]] * {{Символ|A}} [[Психично разстройство]] * {{Символ|FA}} [[Птици]] * {{Символ|A}} [[Пчелен мед]] * {{Символ|A}} [[Пчели]] * {{Символ|A}} [[Пшеница]] * {{Символ|B}} [[Размножаване]] <small>(-16070)</small> * {{Символ|A}} [[Рак (болест)]] * {{Символ|A}} [[Растения]] * {{Символ|A}} [[Риба]] * {{Символ|A}} [[Ръж]] * {{Символ|A}} [[Самоубийство]] * {{Символ|A}} [[Сетивна система]] * {{Символ|A}} [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност]] * {{Символ|A}} [[Сирене]] * {{Символ|A}} [[Скелет]] * {{Символ|B}} [[Слепота]] <small>(-17495)</small> * {{Символ|A}} [[Смърт]] * {{Символ|B}} [[Сок]] <small>(-14709)</small> * {{Символ|A}} [[Соя]] * {{Символ|A}} [[Сърце]] * {{Символ|B}} [[Таксономия (биология)]] <small>(-10193)</small> * {{Символ|A}} [[Туберкулоза]] * {{Символ|A}} [[Тънко черво]] * {{Символ|A}} [[Тютюн]] * {{Символ|B}} [[Увреждане на слуха]] <small>(-8714)</small> * {{Символ|A}} [[Ухо]] * {{Символ|A}} [[Фотосинтеза]] * {{Символ|A}} [[Хляб]] * {{Символ|B}} [[Хормон]] <small>(-13886)</small> * {{Символ|A}} [[Храна]] * {{Символ|A}} [[Храносмилане]] * {{Символ|A}} [[Храносмилателна система]] * {{Символ|B}} [[Хронична обструктивна белодробна болест]] <small>(-16320)</small> * {{Символ|A}} [[Царевица]] * {{Символ|B}} [[Цвете]] <small>(-16816)</small> * {{Символ|A}} [[Чай]] * {{Символ|FA}} [[Чарлз Дарвин]] * {{Символ|A}} [[Черен дроб]] * {{Символ|A}} [[Членестоноги]] * {{Символ|A}} [[Човек]] * {{Символ|B}} [[Шоколад]] <small>(-16911)</small> * {{Символ|A}} [[Ябълка]] }} == История и политика == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Абасидски халифат]] * {{Символ|A}} [[Адолф Хитлер]] * {{Символ|A}} [[Акбар Велики]] * {{Символ|A}} [[Александър III Македонски]] * {{Символ|A}} [[Американска гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Анархизъм]] * {{Символ|A}} [[Апартейд]] * {{Символ|A}} [[Арабско-израелски конфликт]] * {{Символ|A}} [[Асоциация на страните от Югоизточна Азия]] * {{Символ|A}} [[Африкански съюз]] * {{Символ|A}} [[Ацтеки]] * {{Символ|A}} [[Ашока]] * {{Символ|A}} [[Британска империя]] * {{Символ|A}} [[Бронзова епоха]] * {{Символ|A}} [[Виетнамска война]] * {{Символ|A}} [[Византийска империя]] * {{Символ|A}} [[Викинги]] * {{Символ|A}} [[Владимир Ленин]] * {{Символ|A}} [[Военно дело]] * {{Символ|A}} [[Война]] * {{Символ|A}} [[Всеобща декларация за правата на човека]] * {{Символ|FA}} [[Втора световна война]] * {{Символ|A}} [[Германска империя (1933 – 1945)]] * {{Символ|A}} [[Глобализация]] * {{Символ|A}} [[Голямата депресия]] * {{Символ|A}} [[Гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Гупта]] * {{Символ|A}} [[Демокрация]] * {{Символ|A}} [[Джавахарлал Неру]] * {{Символ|FA}} [[Джордж Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Диктатура]] * {{Символ|A}} [[Дипломация]] * {{Символ|A}} [[Древен Египет]] * {{Символ|A}} [[Древна Гърция]] * {{Символ|A}} [[Държава]] * {{Символ|A}} [[Европейски съюз]] * {{Символ|A}} [[Ейбрахам Линкълн]] * {{Символ|FA}} [[Елизабет I]] * {{Символ|A}} [[Жана д'Арк]] * {{Символ|A}} [[Желязна епоха]] * {{Символ|A}} [[Идеология]] * {{Символ|A}} [[Империализъм]] * {{Символ|A}} [[Империя на инките]] * {{Символ|A}} [[Индустриална революция]] * {{Символ|A}} [[История]] * {{Символ|A}} [[Йосиф Сталин]] * {{Символ|A}} [[Каменна епоха]] * {{Символ|A}} [[Капитализъм]] * {{Символ|A}} [[Карл Велики]] * {{Символ|A}} [[Кваме Нкрума]] * {{Символ|A}} [[Кир II]] * {{Символ|A}} [[Колониализъм]] * {{Символ|A}} [[Комунизъм]] * {{Символ|A}} [[Консерватизъм]] * {{Символ|FA}} [[Константин I]] * {{Символ|A}} [[Конституция]] * {{Символ|A}} [[Кръстоносен поход]] * {{Символ|A}} [[Културна революция]] * {{Символ|A}} [[Либерализъм]] * {{Символ|A}} [[Лига на арабските държави]] * {{Символ|A}} [[Луи XIV]] * {{Символ|A}} [[Малийска империя]] * {{Символ|A}} [[Мао Дзъдун]] * {{Символ|A}} [[Марксизъм]] * {{Символ|A}} [[Мартин Лутър Кинг]] * {{Символ|A}} [[Махатма Ганди]] * {{Символ|A}} [[Международен валутен фонд]] * {{Символ|A}} [[Международен комитет на Червения кръст]] * {{Символ|A}} [[Международен съд на ООН]] * {{Символ|A}} [[Месопотамия]] * {{Символ|A}} [[Мин]] * {{Символ|A}} [[Мир]] * {{Символ|A}} [[Монархия]] * {{Символ|A}} [[Монголска империя]] * {{Символ|A}} [[Мустафа Кемал Ататюрк]] * {{Символ|A}} [[НАТО]] * {{Символ|A}} [[Наполеон I]] * {{Символ|A}} [[Национализъм]] * {{Символ|A}} [[Нелсън Мандела]] * {{Символ|A}} [[Нобелова награда]] * {{Символ|A}} [[Общност на нациите]] * {{Символ|FA}} [[Октавиан Август]] * {{Символ|A}} [[Омар (халиф)]] * {{Символ|A}} [[Организация на обединените нации]] * {{Символ|A}} [[Организация на страните износителки на петрол]] * {{Символ|A}} [[Османска империя]] * {{Символ|A}} [[Ото фон Бисмарк]] * {{Символ|A}} [[Петър I (Русия)]] * {{Символ|A}} [[Политика]] * {{Символ|A}} [[Политическа партия]] * {{Символ|A}} [[Правителство]] * {{Символ|A}} [[Право]] * {{Символ|A}} [[Праистория]] * {{Символ|A}} [[Пропаганда]] * {{Символ|A}} [[Просвещение]] * {{Символ|A}} [[Първа световна война]] * {{Символ|A}} [[Ренесанс]] * {{Символ|A}} [[Република]] * {{Символ|A}} [[Реставрация Мейджи]] * {{Символ|A}} [[Реформация]] * {{Символ|A}} [[Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Роза Люксембург]] * {{Символ|A}} [[Руска революция (1917)]] * {{Символ|A}} [[Салах ад-Дин]] * {{Символ|A}} [[Световна банка]] * {{Символ|A}} [[Световна здравна организация]] * {{Символ|A}} [[Световна търговска организация]] * {{Символ|A}} [[Свещена Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Симон Боливар]] * {{Символ|A}} [[Социализъм]] * {{Символ|A}} [[Средновековие]] * {{Символ|A}} [[Студена война]] * {{Символ|A}} [[Сун Ятсен]] * {{Символ|A}} [[Сюлейман I]] * {{Символ|A}} [[Тан]] * {{Символ|A}} [[Тероризъм]] * {{Символ|A}} [[Тимур]] * {{Символ|FA}} [[Уинстън Чърчил]] * {{Символ|A}} [[Фашизъм]] * {{Символ|A}} [[Франклин Делано Рузвелт]] * {{Символ|A}} [[Френска революция]] * {{Символ|A}} [[Хан (династия)]] * {{Символ|A}} [[Холокост]] * {{Символ|A}} [[Цивилизация на маите]] * {{Символ|A}} [[Цин (17 – 20 век)]] * {{Символ|A}} [[Цин Шъхуан]] * {{Символ|FA}} [[Че Гевара]] * {{Символ|A}} [[Чингис хан]] * {{Символ|A}} [[Шарл дьо Гол]] * {{Символ|A}} [[Шумер]] * {{Символ|A}} [[ЮНЕСКО]] * {{Символ|FA}} [[Юлий Цезар]] }} == Литература и изкуство == {{колони|3| * {{Символ|B}} [[Абу Нувас]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|A}} [[Акира Куросава]] * {{Символ|A}} [[Албрехт Дюрер]] * {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] * {{Символ|A}} [[Алфред Хичкок]] * {{Символ|A}} [[Английски език]] * {{Символ|B}} [[Анди Уорхол]] <small>(-16781)</small> * {{Символ|B}} [[Анимация]] <small>(-17359)</small> * {{Символ|A}} [[Анри Матис]] * {{Символ|A}} [[Антон Чехов]] * {{Символ|A}} [[Антонин Дворжак]] * {{Символ|A}} [[Антонио Вивалди]] * {{Символ|A}} [[Арабска азбука]] * {{Символ|A}} [[Арабски език]] * {{Символ|B}} [[Барабан]] <small>(-15458)</small> * {{Символ|B}} [[Бенгалски език]] <small>(-15920)</small> * {{Символ|A}} [[Бийтълс]] * {{Символ|A}} [[Блус]] * {{Символ|B}} [[Вергилий]] <small>(-17939)</small> * {{Символ|A}} [[Виктор Юго]] * {{Символ|A}} [[Винсент ван Гог]] * {{Символ|A}} [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * {{Символ|B}} [[Габриел Гарсия Маркес]] <small>(-15321)</small> * {{Символ|B}} [[Георг Фридрих Хендел]] <small>(-16986)</small> * {{Символ|B}} [[Граматика]] <small>(-16374)</small> * {{Символ|B}} [[Грънчарство]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцка азбука]] <small>(-15883)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцки език]] <small>(-14973)</small> * {{Символ|B}} [[Густав Малер]] <small>(-15186)</small> * {{Символ|A}} [[Данте Алигиери]] * {{Символ|A}} [[Джаз]] * {{Символ|A}} [[Джакомо Пучини]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джойс]] * {{Символ|A}} [[Джейн Остин]] * {{Символ|B}} [[Джефри Чосър]] <small>(-16479)</small> * {{Символ|B}} [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]] <small>(-17546)</small> * {{Символ|A}} [[Джордж Байрон]] * {{Символ|A}} [[Джузепе Верди]] * {{Символ|B}} [[Диего Веласкес]] <small>(-15216)</small> * {{Символ|B}} [[Дума]] <small>(-16033)</small> * {{Символ|B}} [[Език (лингвистика)]] <small>(-16728)</small> * {{Символ|B}} [[Езикознание]] <small>(-15888)</small> * {{Символ|A}} [[Електронна музика]] * {{Символ|B}} [[Енциклопедия]] <small>(-15731)</small> * {{Символ|A}} [[Епос за Гилгамеш]] * {{Символ|A}} [[Живопис]] * {{Символ|B}} [[Иврит]] <small>(-17436)</small> * {{Символ|B}} [[Игор Стравински]] <small>(-17390)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуство]] * {{Символ|B}} [[Илиада]] <small>(-12335)</small> * {{Символ|A}} [[Ингмар Бергман]] * {{Символ|A}} [[Испански език]] * {{Символ|A}} [[Йозеф Хайдн]] * {{Символ|A}} [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] * {{Символ|FA}} [[Йохан Себастиан Бах]] * {{Символ|A}} [[Йоханес Брамс]] * {{Символ|FA}} [[Калиграфия]] * {{Символ|B}} [[Калидаса]] <small>(-17665)</small> * {{Символ|A}} [[Кацушика Хокусай]] * {{Символ|A}} [[Кирилица]] * {{Символ|B}} [[Китайска логограма]] <small>(-16900)</small> * {{Символ|A}} [[Китайски език]] * {{Символ|B}} [[Китара]] <small>(-12143)</small> * {{Символ|A}} [[Класическа музика]] * {{Символ|A}} [[Книга]] * {{Символ|A}} [[Комикс]] * {{Символ|A}} [[Култура]] * {{Символ|A}} [[Латиница]] * {{Символ|A}} [[Латински език]] * {{Символ|A}} [[Лев Толстой]] * {{Символ|FA}} [[Леонардо да Винчи]] * {{Символ|B}} [[Ли Бо]] <small>(-17759)</small> * {{Символ|B}} [[Литература]] <small>(-17084)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг ван Бетховен]] * {{Символ|A}} [[Луис Армстронг]] * {{Символ|A}} [[Льо Корбюзие]] * {{Символ|A}} [[Майкъл Джексън]] * {{Символ|A}} [[Марк Твен]] * {{Символ|B}} [[Марлене Дитрих]] <small>(-13888)</small> * {{Символ|B}} [[Марсел Пруст]] <small>(-12870)</small> * {{Символ|A}} [[Махабхарата]] * {{Символ|B}} [[Мацуо Башо]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|A}} [[Мерилин Монро]] * {{Символ|A}} [[Мигел де Сервантес]] * {{Символ|A}} [[Микеланджело Буонароти]] * {{Символ|B}} [[Молиер]] <small>(-17256)</small> * {{Символ|B}} [[Музика]] <small>(-15346)</small> * {{Символ|B}} [[Нагиб Махфуз]] <small>(-17880)</small> * {{Символ|A}} [[Немски език]] * {{Символ|B}} [[Овидий]] <small>(-15527)</small> * {{Символ|B}} [[Омир]] <small>(-16206)</small> * {{Символ|B}} [[Опера]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Пабло Пикасо]] * {{Символ|B}} [[Персийски език]] <small>(-18011)</small> * {{Символ|B}} [[Песен]] <small>(-17607)</small> * {{Символ|A}} [[Петер Паул Рубенс]] * {{Символ|B}} [[Пиано]] <small>(-14848)</small> * {{Символ|B}} [[Писменост]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Поезия]] <small>(-17138)</small> * {{Символ|A}} [[Португалски език]] * {{Символ|B}} [[Превод]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Проза]] <small>(-18003)</small> * {{Символ|A}} [[Пьотър Чайковски]] * {{Символ|B}} [[Рабиндранат Тагор]] <small>(-15934)</small> * {{Символ|A}} [[Рафаело Санцио]] * {{Символ|B}} [[Реге]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Рембранд]] * {{Символ|A}} [[Рихард Вагнер]] * {{Символ|A}} [[Рок музика]] * {{Символ|B}} [[Роман]] <small>(-16871)</small> * {{Символ|A}} [[Руски език]] * {{Символ|A}} [[Салвадор Дали]] * {{Символ|B}} [[Самба]] <small>(-17196)</small> * {{Символ|B}} [[Санскрит]] <small>(-18033)</small> * {{Символ|A}} [[Сара Бернар]] * {{Символ|A}} [[Сергей Айзенщайн]] * {{Символ|B}} [[Симфония]] <small>(-12825)</small> * {{Символ|B}} [[Синан]] <small>(-17173)</small> * {{Символ|A}} [[Сказание за Генджи]] * {{Символ|A}} [[Скулптура]] * {{Символ|A}} [[Софокъл]] * {{Символ|B}} [[Сричка]] <small>(-17666)</small> * {{Символ|A}} [[Стенли Кубрик]] * {{Символ|B}} [[Суахили]] <small>(-16697)</small> * {{Символ|A}} [[Сън в алени покои]] * {{Символ|B}} [[Танц]] <small>(-17705)</small> * {{Символ|A}} [[Театър]] * {{Символ|B}} [[Тромпет]] <small>(-17182)</small> * {{Символ|A}} [[Турски език]] * {{Символ|A}} [[Уилям Шекспир]] * {{Символ|B}} [[Ум Кулсум]] <small>(-10538)</small> * {{Символ|A}} [[Уолт Дисни]] * {{Символ|B}} [[Федерико Фелини]] <small>(-13408)</small> * {{Символ|A}} [[Филм]] * {{Символ|B}} [[Фламенко]] <small>(-14528)</small> * {{Символ|B}} [[Флейта]] <small>(-4039)</small> * {{Символ|B}} [[Фонема]] <small>(-10275)</small> * {{Символ|A}} [[Фотография]] * {{Символ|A}} [[Франк Лойд Райт]] * {{Символ|A}} [[Франсиско Гоя]] * {{Символ|A}} [[Франц Кафка]] * {{Символ|A}} [[Франц Шуберт]] * {{Символ|B}} [[Фредерик Шопен]] <small>(-14479)</small> * {{Символ|A}} [[Френски език]] * {{Символ|A}} [[Фрида Кало]] * {{Символ|A}} [[Фьодор Достоевски]] * {{Символ|B}} [[Хангъл]] <small>(-18132)</small> * {{Символ|A}} [[Ханс Кристиан Андерсен]] * {{Символ|A}} [[Хафез]] * {{Символ|B}} [[Хиляда и една нощ]] <small>(-4381)</small> * {{Символ|B}} [[Хиндустани]] <small>(-17848)</small> * {{Символ|B}} [[Хип-хоп музика]] <small>(-16080)</small> * {{Символ|A}} [[Хорхе Луис Борхес]] * {{Символ|B}} [[Художествено произведение]] <small>(-17695)</small> * {{Символ|B}} [[Цигулка]] <small>(-15428)</small> * {{Символ|A}} [[Чарлз Дикенс]] * {{Символ|A}} [[Чарли Чаплин]] * {{Символ|B}} [[Шахнаме]] <small>(-15224)</small> * {{Символ|A}} [[Шотоджит Рай]] * {{Символ|A}} [[Японски език]] }} == Математика и техника == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Автомобил]] * {{Символ|A}} [[Айфелова кула]] * {{Символ|A}} [[Алгебра]] * {{Символ|A}} [[Алгоритъм]] * {{Символ|A}} [[Алън Тюринг]] * {{Символ|A}} [[Ангкор Ват]] * {{Символ|B}} [[Аритметика]] <small>(-16999)</small> * {{Символ|A}} [[Архимед]] * {{Символ|A}} [[Архитектура]] * {{Символ|A}} [[Барут]] * {{Символ|B}} [[Безкрайност]] <small>(-16446)</small> * {{Символ|A}} [[Биотехнология]] * {{Символ|B}} [[Брахмагупта]] <small>(-14713)</small> * {{Символ|A}} [[Велика китайска стена]] * {{Символ|A}} [[Велосипед]] * {{Символ|B}} [[Вероятност]] <small>(-16438)</small> * {{Символ|B}} [[Взривно вещество]] <small>(-17542)</small> * {{Символ|A}} [[Винт]] * {{Символ|A}} [[Влак]] * {{Символ|A}} [[Възобновяема енергия]] * {{Символ|A}} [[Геометрия]] * {{Символ|A}} [[Готфрид Лайбниц]] * {{Символ|B}} [[Давид Хилберт]] <small>(-14707)</small> * {{Символ|B}} [[Двигател с вътрешно горене]] <small>(-17225)</small> * {{Символ|A}} [[Диод]] * {{Символ|B}} [[Диференциално уравнение]] <small>(-18032)</small> * {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] <small>(-9928)</small> * {{Символ|A}} [[Дървесина]] * {{Символ|B}} [[Евклид]] <small>(-15855)</small> * {{Символ|B}} [[Език за програмиране]] <small>(-14503)</small> * {{Символ|B}} [[Електроника]] <small>(-16982)</small> * {{Символ|B}} [[Електронна поща]] <small>(-15077)</small> * {{Символ|A}} [[Емпайър Стейт Билдинг]] * {{Символ|B}} [[Изкопаемо гориво]] <small>(-16981)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуствен интелект]] * {{Символ|A}} [[Индуктивен елемент]] * {{Символ|A}} [[Инженерна наука]] * {{Символ|A}} [[Интернет]] * {{Символ|B}} [[Информационни технологии]] <small>(-14789)</small> * {{Символ|B}} [[Информация]] <small>(-10858)</small> * {{Символ|A}} [[Йоханес Гутенберг]] * {{Символ|A}} [[Канал]] * {{Символ|A}} [[Карл Фридрих Гаус]] * {{Символ|A}} [[Картечница]] * {{Символ|A}} [[Колело]] * {{Символ|FA}} [[Колизей]] * {{Символ|A}} [[Комплексно число]] * {{Символ|A}} [[Компютър]] * {{Символ|A}} [[Кондензатор]] * {{Символ|A}} [[Координатна система]] * {{Символ|A}} [[Кораб]] * {{Символ|A}} [[Космически полет]] * {{Символ|A}} [[Кула]] * {{Символ|B}} [[Купол]] <small>(-17089)</small> * {{Символ|A}} [[Къща]] * {{Символ|A}} [[Леонард Ойлер]] * {{Символ|A}} [[Летателен апарат]] * {{Символ|A}} [[Линейна алгебра]] * {{Символ|A}} [[Логаритъм]] * {{Символ|A}} [[Математика]] * {{Символ|B}} [[Математически анализ]] <small>(-17752)</small> * {{Символ|B}} [[Математическо доказателство]] <small>(-17747)</small> * {{Символ|B}} [[Машина]] <small>(-14076)</small> * {{Символ|B}} [[Металургия]] <small>(-15906)</small> * {{Символ|B}} [[Меч]] <small>(-14993)</small> * {{Символ|A}} [[Мост]] * {{Символ|B}} [[Мохамед ал-Хорезми]] <small>(-16984)</small> * {{Символ|A}} [[Нанотехнология]] * {{Символ|A}} [[Напояване]] * {{Символ|A}} [[Никола Тесла]] * {{Символ|A}} [[Облекло]] * {{Символ|A}} [[Огнестрелно оръжие]] * {{Символ|B}} [[Огън]] <small>(-17297)</small> * {{Символ|A}} [[Операционна система]] * {{Символ|A}} [[Оръжие]] * {{Символ|A}} [[Панамски канал]] * {{Символ|A}} [[Парна машина]] * {{Символ|B}} [[Партенон]] <small>(-15394)</small> * {{Символ|A}} [[Печатарство]] * {{Символ|B}} [[Пи]] <small>(-17479)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамида (архитектура)]] <small>(-9903)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамиди в Гиза]] <small>(-17606)</small> * {{Символ|B}} [[Питагорова теорема]] <small>(-14358)</small> * {{Символ|A}} [[Пластмаса]] * {{Символ|B}} [[Площ]] <small>(-16874)</small> * {{Символ|B}} [[Плуг]] <small>(-17071)</small> * {{Символ|A}} [[Подводница]] * {{Символ|B}} [[Полупроводник]] <small>(-17302)</small> * {{Символ|B}} [[Промишленост]] <small>(-17200)</small> * {{Символ|A}} [[Радио]] * {{Символ|A}} [[Резистор]] * {{Символ|A}} [[Робот]] * {{Символ|A}} [[Света София (Константинопол)]] * {{Символ|A}} [[Свети Петър (Рим)]] * {{Символ|A}} [[Селско стопанство]] * {{Символ|B}} [[Симетрия]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|B}} [[Софтуер]] <small>(-17300)</small> * {{Символ|A}} [[Статистика]] * {{Символ|A}} [[Статуя на Свободата]] * {{Символ|A}} [[Стомана]] * {{Символ|A}} [[Стъкло]] * {{Символ|A}} [[Суецки канал]] * {{Символ|A}} [[Тадж Махал]] * {{Символ|A}} [[Танк]] * {{Символ|A}} [[Твърд диск]] * {{Символ|A}} [[Телевизия]] * {{Символ|B}} [[Телефон]] <small>(-16995)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на множествата]] <small>(-17778)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на числата]] <small>(-17290)</small> * {{Символ|B}} [[Технология]] <small>(-15416)</small> * {{Символ|B}} [[Тим Бърнърс-Лий]] <small>(-14660)</small> * {{Символ|FA}} [[Томас Едисън]] * {{Символ|B}} [[Транзистор]] <small>(-16675)</small> * {{Символ|A}} [[Транспорт]] * {{Символ|A}} [[Трансформатор]] * {{Символ|A}} [[Три клисури]] * {{Символ|A}} [[Тригонометрия]] * {{Символ|A}} [[Уеб]] * {{Символ|A}} [[Уравнение]] * {{Символ|B}} [[Функция]] <small>(-15596)</small> * {{Символ|A}} [[Хартия]] * {{Символ|A}} [[Хенри Форд]] * {{Символ|A}} [[Централен процесор]] * {{Символ|A}} [[Часовник]] * {{Символ|B}} [[Числен анализ]] <small>(-17756)</small> * {{Символ|B}} [[Число]] <small>(-16974)</small> * {{Символ|B}} [[Ъгъл]] <small>(-17664)</small> * {{Символ|A}} [[Ядрена енергетика]] * {{Символ|A}} [[Ядрено оръжие]] * {{Символ|B}} [[Язовирна стена]] <small>(-11345)</small> }} == Науки за Земята == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Австралия]] * {{Символ|A}} [[Австрия]] * {{Символ|A}} [[Азия]] * {{Символ|A}} [[Алжир]] * {{Символ|A}} [[Алпи]] * {{Символ|A}} [[Амазонка]] * {{Символ|A}} [[Амстердам]] * {{Символ|A}} [[Анди]] * {{Символ|A}} [[Антарктида]] * {{Символ|A}} [[Аржентина]] * {{Символ|A}} [[Атина]] * {{Символ|A}} [[Атлантически океан]] * {{Символ|A}} [[Афганистан]] * {{Символ|A}} [[Африка]] * {{Символ|A}} [[Багдад]] * {{Символ|A}} [[Байкал]] * {{Символ|A}} [[Балтийско море]] * {{Символ|A}} [[Бангладеш]] * {{Символ|A}} [[Банкок]] * {{Символ|A}} [[Берлин]] * {{Символ|A}} [[Богота]] * {{Символ|FA}} [[Бразилия]] * {{Символ|A}} [[Брюксел]] * {{Символ|A}} [[Буенос Айрес]] * {{Символ|A}} [[Ватикан]] * {{Символ|A}} [[Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Вашку да Гама]] * {{Символ|A}} [[Венецуела]] * {{Символ|A}} [[Виена]] * {{Символ|A}} [[Виетнам]] * {{Символ|FA}} [[Виктория (езеро)]] * {{Символ|A}} [[Волга]] * {{Символ|A}} [[Време (метеорология)]] * {{Символ|A}} [[Вулкан]] * {{Символ|A}} [[Вятър]] * {{Символ|A}} [[Ганг]] * {{Символ|A}} [[География]] * {{Символ|B}} [[Геология]] <small>(-14626)</small> * {{Символ|A}} [[Германия]] * {{Символ|A}} [[Глобално затопляне]] * {{Символ|A}} [[Големите езера]] * {{Символ|A}} [[Голям бариерен риф]] * {{Символ|B}} [[Гора]] <small>(-16599)</small> * {{Символ|A}} [[Град]] * {{Символ|A}} [[Дака]] * {{Символ|A}} [[Дамаск]] * {{Символ|A}} [[Делхи]] * {{Символ|A}} [[Демократична република Конго]] * {{Символ|A}} [[Джакарта]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кук]] * {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] * {{Символ|A}} [[Диамант]] * {{Символ|A}} [[Дубай]] * {{Символ|A}} [[Дунав]] * {{Символ|A}} [[Дъжд]] * {{Символ|A}} [[Еверест]] * {{Символ|A}} [[Европа]] * {{Символ|A}} [[Египет]] * {{Символ|A}} [[Ел Ниньо]] * {{Символ|A}} [[Ернан Кортес]] * {{Символ|A}} [[Етиопия]] * {{Символ|B}} [[Жак Картие]] <small>(-14941)</small> * {{Символ|A}} [[Земетресение]] * {{Символ|A}} [[Ибн Батута]] * {{Символ|A}} [[Израел]] * {{Символ|A}} [[Инд]] * {{Символ|A}} [[Индийски океан]] * {{Символ|A}} [[Индия]] * {{Символ|A}} [[Индонезия]] * {{Символ|A}} [[Ирак]] * {{Символ|A}} [[Иран]] * {{Символ|A}} [[Испания]] * {{Символ|A}} [[Истанбул]] * {{Символ|A}} [[Италия]] * {{Символ|A}} [[Йерусалим]] * {{Символ|A}} [[Кайро]] * {{Символ|A}} [[Канада]] * {{Символ|A}} [[Карачи]] * {{Символ|A}} [[Карибско море]] * {{Символ|A}} [[Каспийско море]] * {{Символ|A}} [[Кейптаун]] * {{Символ|A}} [[Килиманджаро]] * {{Символ|A}} [[Киншаса]] * {{Символ|A}} [[Китай]] * {{Символ|B}} [[Климат]] <small>(-15702)</small> * {{Символ|A}} [[Колката]] * {{Символ|A}} [[Конго (река)]] * {{Символ|A}} [[Континент]] * {{Символ|B}} [[Кръговрат на водата]] <small>(-3260)</small> * {{Символ|A}} [[Куба]] * {{Символ|A}} [[Лагос]] * {{Символ|A}} [[Лондон]] * {{Символ|A}} [[Лос Анджелис]] * {{Символ|A}} [[Мадрид]] * {{Символ|A}} [[Марко Поло]] * {{Символ|A}} [[Мека]] * {{Символ|A}} [[Мексико]] * {{Символ|A}} [[Мексико (град)]] * {{Символ|A}} [[Минерал]] * {{Символ|A}} [[Мисисипи]] * {{Символ|A}} [[Море]] * {{Символ|A}} [[Москва]] * {{Символ|A}} [[Мумбай]] * {{Символ|A}} [[Наводнение]] * {{Символ|A}} [[Найроби]] * {{Символ|A}} [[Нигер (река)]] * {{Символ|A}} [[Нигерия]] * {{Символ|A}} [[Нидерландия]] * {{Символ|A}} [[Нийл Армстронг]] * {{Символ|B}} [[Нил]] <small>(-7799)</small> * {{Символ|A}} [[Ню Йорк]] * {{Символ|A}} [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] * {{Символ|A}} [[Облак]] * {{Символ|A}} [[Океан]] * {{Символ|A}} [[Океания]] * {{Символ|A}} [[Пакистан]] * {{Символ|FA}} [[Париж]] * {{Символ|A}} [[Пекин]] * {{Символ|B}} [[Планина]] <small>(-14900)</small> * {{Символ|A}} [[Полша]] * {{Символ|A}} [[Португалия]] * {{Символ|A}} [[Природно бедствие]] * {{Символ|A}} [[Пустиня]] * {{Символ|A}} [[Рейн]] * {{Символ|A}} [[Река]] * {{Символ|A}} [[Република Южна Африка]] * {{Символ|A}} [[Рим]] * {{Символ|A}} [[Рио де Жанейро]] * {{Символ|A}} [[Руал Амундсен]] * {{Символ|A}} [[Русия]] * {{Символ|A}} [[Санкт Петербург]] * {{Символ|A}} [[Сао Пауло]] * {{Символ|A}} [[Саудитска Арабия]] * {{Символ|A}} [[Сахара]] * {{Символ|A}} [[Северен ледовит океан]] * {{Символ|A}} [[Северен полюс]] * {{Символ|A}} [[Северна Америка]] * {{Символ|A}} [[Северно море]] * {{Символ|A}} [[Сеул]] * {{Символ|A}} [[Сидни]] * {{Символ|A}} [[Сингапур]] * {{Символ|B}} [[Скала]] <small>(-14530)</small> * {{Символ|A}} [[Скалисти планини]] * {{Символ|A}} [[Сняг]] * {{Символ|B}} [[Среден Изток]] <small>(-17532)</small> * {{Символ|A}} [[Средиземно море]] * {{Символ|A}} [[Судан]] * {{Символ|A}} [[Съединени американски щати]] * {{Символ|A}} [[Тайланд]] * {{Символ|B}} [[Танганика]] <small>(-12919)</small> * {{Символ|A}} [[Танзания]] * {{Символ|B}} [[Тектоника на плочите]] <small>(-16560)</small> * {{Символ|A}} [[Техеран]] * {{Символ|A}} [[Тихи океан]] * {{Символ|A}} [[Токио]] * {{Символ|A}} [[Торнадо]] * {{Символ|B}} [[Тропически циклон]] <small>(-13587)</small> * {{Символ|A}} [[Турция]] * {{Символ|A}} [[Украйна]] * {{Символ|A}} [[Фернандо Магелан]] * {{Символ|A}} [[Филипини]] * {{Символ|A}} [[Франция]] * {{Символ|A}} [[Хималаи]] * {{Символ|A}} [[Хонконг]] * {{Символ|A}} [[Христофор Колумб]] * {{Символ|A}} [[Хуанхъ]] * {{Символ|B}} [[Цунами]] <small>(-16566)</small> * {{Символ|B}} [[Часова зона]] <small>(-11473)</small> * {{Символ|A}} [[Черно море]] * {{Символ|A}} [[Шанхай]] * {{Символ|A}} [[Швейцария]] * {{Символ|B}} [[Южен океан]] <small>(-17122)</small> * {{Символ|B}} [[Южен полюс]] <small>(-11538)</small> * {{Символ|A}} [[Южна Америка]] * {{Символ|A}} [[Южна Корея]] * {{Символ|A}} [[Юрий Гагарин]] * {{Символ|A}} [[Яндзъ]] * {{Символ|A}} [[Япония]] }} == Общество и философия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Августин Блажени]] * {{Символ|A}} [[Авраам]] * {{Символ|A}} [[Адам Смит]] * {{Символ|A}} [[Аристотел]] * {{Символ|A}} [[Атеизъм]] * {{Символ|A}} [[Баскетбол]] * {{Символ|B}} [[Бедност]] <small>(-17994)</small> * {{Символ|A}} [[Бейзбол]] * {{Символ|A}} [[Бог]] * {{Символ|B}} [[Бойно изкуство]] <small>(-17422)</small> * {{Символ|A}} [[Брак]] * {{Символ|A}} [[Будизъм]] * {{Символ|B}} [[Валута]] <small>(-10928)</small> * {{Символ|B}} [[Вестник]] <small>(-13448)</small> * {{Символ|B}} [[Видеоигра]] <small>(-17782)</small> * {{Символ|B}} [[Волтер]] <small>(-9134)</small> * {{Символ|B}} [[Газали]] <small>(-17203)</small> * {{Символ|A}} [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] * {{Символ|B}} [[Го]] <small>(-17413)</small> * {{Символ|B}} [[Година]] <small>(-16046)</small> * {{Символ|B}} [[Голф]] <small>(-14386)</small> * {{Символ|B}} [[Грамотност]] <small>(-14648)</small> * {{Символ|B}} [[Григориански календар]] <small>(-12237)</small> * {{Символ|B}} [[Данък]] <small>(-15447)</small> * {{Символ|B}} [[Даоизъм]] <small>(-14153)</small> * {{Символ|B}} [[Ден]] <small>(-16211)</small> * {{Символ|B}} [[Дете]] <small>(-17120)</small> * {{Символ|A}} [[Джайнизъм]] * {{Символ|A}} [[Джон Лок]] * {{Символ|A}} [[Джон Мейнард Кейнс]] * {{Символ|B}} [[Джу Си]] <small>(-17350)</small> * {{Символ|B}} [[Джудо]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|A}} [[Дзен]] * {{Символ|B}} [[Диалектика]] <small>(-10778)</small> * {{Символ|B}} [[Душа]] <small>(-12764)</small> * {{Символ|A}} [[Евро]] * {{Символ|B}} [[Емоция]] <small>(-17294)</small> * {{Символ|B}} [[Епистемология]] <small>(-12021)</small> * {{Символ|B}} [[Етика]] <small>(-17105)</small> * {{Символ|A}} [[Жан-Жак Русо]] * {{Символ|A}} [[Жан-Пол Сартр]] * {{Символ|B}} [[Жена]] <small>(-17847)</small> * {{Символ|B}} [[Журналистика]] <small>(-13912)</small> * {{Символ|A}} [[Зигмунд Фройд]] * {{Символ|B}} [[Знание]] <small>(-17371)</small> * {{Символ|A}} [[Зороастризъм]] * {{Символ|B}} [[Ибн Халдун]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|B}} [[Игра]] <small>(-14641)</small> * {{Символ|A}} [[Играчка]] * {{Символ|B}} [[Изкуството на войната]] <small>(-16614)</small> * {{Символ|A}} [[Иисус Христос]] * {{Символ|A}} [[Икономика (наука)]] * {{Символ|A}} [[Имануел Кант]] * {{Символ|A}} [[Индуизъм]] * {{Символ|A}} [[Ислям]] * {{Символ|B}} [[Истина]] <small>(-16410)</small> * {{Символ|A}} [[Йога]] * {{Символ|B}} [[Календар]] <small>(-17858)</small> * {{Символ|B}} [[Капитал]] <small>(-15634)</small> * {{Символ|A}} [[Карл Маркс]] * {{Символ|A}} [[Католическа църква]] * {{Символ|B}} [[Конфуцианство]] <small>(-17933)</small> * {{Символ|B}} [[Конфуций]] <small>(-17159)</small> * {{Символ|B}} [[Красота]] <small>(-15715)</small> * {{Символ|A}} [[Крикет]] * {{Символ|B}} [[Лао Дзъ]] <small>(-17040)</small> * {{Символ|A}} [[Лека атлетика]] * {{Символ|B}} [[Логика]] <small>(-14850)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг Витгенщайн]] * {{Символ|B}} [[Любов]] <small>(-16275)</small> * {{Символ|A}} [[Макс Вебер]] * {{Символ|B}} [[Мартин Лутер]] <small>(-14342)</small> * {{Символ|A}} [[Мартин Хайдегер]] * {{Символ|B}} [[Материализъм]] <small>(-15837)</small> * {{Символ|B}} [[Мислене]] <small>(-15173)</small> * {{Символ|A}} [[Митология]] * {{Символ|A}} [[Мода]] * {{Символ|B}} [[Моисей]] <small>(-9487)</small> * {{Символ|B}} [[Монотеизъм]] <small>(-14926)</small> * {{Символ|B}} [[Мохамед]] <small>(-15242)</small> * {{Символ|B}} [[Мъж]] <small>(-16924)</small> * {{Символ|B}} [[Нагарджуна]] <small>(-18000)</small> * {{Символ|A}} [[Наука]] * {{Символ|A}} [[Николо Макиавели]] * {{Символ|A}} [[Образование]] * {{Символ|B}} [[Общество]] <small>(-16702)</small> * {{Символ|B}} [[Общуване]] <small>(-17586)</small> * {{Символ|A}} [[Олимпийски игри]] * {{Символ|A}} [[Пари]] * {{Символ|A}} [[Платон]] * {{Символ|B}} [[Плуване]] <small>(-10324)</small> * {{Символ|B}} [[Поведение]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|B}} [[Политеизъм]] <small>(-15503)</small> * {{Символ|A}} [[Права на човека]] * {{Символ|A}} [[Природа]] * {{Символ|A}} [[Психология]] * {{Символ|A}} [[Расизъм]] * {{Символ|B}} [[Реалност]] <small>(-16407)</small> * {{Символ|A}} [[Религия]] * {{Символ|A}} [[Рене Декарт]] * {{Символ|A}} [[Робство]] * {{Символ|B}} [[Ръгби]] <small>(-11705)</small> * {{Символ|A}} [[Свободна воля]] * {{Символ|B}} [[Семейство]] <small>(-16908)</small> * {{Символ|A}} [[Сидхарта Гаутама Буда]] * {{Символ|B}} [[Сикхизъм]] <small>(-15261)</small> * {{Символ|B}} [[Сима Циен]] <small>(-17361)</small> * {{Символ|B}} [[Симон дьо Бовоар]] <small>(-15107)</small> * {{Символ|B}} [[Смъртно наказание]] <small>(-17947)</small> * {{Символ|B}} [[Сократ]] <small>(-14970)</small> * {{Символ|A}} [[Спорт]] * {{Символ|B}} [[Средство за масова информация]] <small>(-14971)</small> * {{Символ|B}} [[Сунитски ислям]] <small>(-4134)</small> * {{Символ|B}} [[Суфизъм]] <small>(-17047)</small> * {{Символ|A}} [[Табла (игра)]] * {{Символ|A}} [[Тенис]] * {{Символ|A}} [[Тома Аквински]] * {{Символ|B}} [[Тримурти]] <small>(-17673)</small> * {{Символ|B}} [[Ум]] <small>(-16086)</small> * {{Символ|A}} [[Феминизъм]] * {{Символ|B}} [[Философия]] <small>(-17239)</small> * {{Символ|A}} [[Фридрих Ницше]] * {{Символ|B}} [[Фундаментализъм]] <small>(-10371)</small> * {{Символ|A}} [[Футбол]] * {{Символ|B}} [[Хазарт]] <small>(-16827)</small> * {{Символ|A}} [[Християнство]] * {{Символ|B}} [[Цивилизация]] <small>(-15765)</small> * {{Символ|B}} [[Чанакя]] <small>(-17527)</small> * {{Символ|A}} [[Шахмат]] * {{Символ|B}} [[Щатски долар]] <small>(-15184)</small> * {{Символ|A}} [[Юдаизъм]] * {{Символ|B}} [[Японска йена]] <small>(-13069)</small> }} == Физика и химия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Агрегатно състояние]] * {{Символ|A}} [[Азот]] * {{Символ|A}} [[Алберт Айнщайн]] * {{Символ|A}} [[Алкохол]] * {{Символ|A}} [[Алуминий]] * {{Символ|B}} [[Аналитична химия]] <small>(-14266)</small> * {{Символ|A}} [[Астероид]] * {{Символ|A}} [[Астрономия]] * {{Символ|FA}} [[Атом]] * {{Символ|B}} [[Вакуум]] <small>(-14616)</small> * {{Символ|FA}} [[Венера (планета)]] * {{Символ|A}} [[Вода]] * {{Символ|A}} [[Водород]] * {{Символ|A}} [[Време]] * {{Символ|A}} [[Вселена]] * {{Символ|A}} [[Въглерод]] * {{Символ|B}} [[Газ]] <small>(-15788)</small> * {{Символ|A}} [[Галактика]] * {{Символ|FA}} [[Галилео Галилей]] * {{Символ|A}} [[Гравитация]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джаул]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кларк Максуел]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Уат]] * {{Символ|A}} [[Дмитрий Менделеев]] * {{Символ|B}} [[Електрически ток]] <small>(-14800)</small> * {{Символ|A}} [[Електричество]] * {{Символ|B}} [[Електромагнитно взаимодействие]] <small>(-15429)</small> * {{Символ|B}} [[Електромагнитно излъчване]] <small>(-16217)</small> * {{Символ|B}} [[Енергия]] <small>(-14355)</small> * {{Символ|A}} [[Енрико Ферми]] * {{Символ|A}} [[Ервин Шрьодингер]] * {{Символ|B}} [[Етанол]] <small>(-9147)</small> * {{Символ|A}} [[Желязо]] * {{Символ|B}} [[Закон за запазване на енергията]] <small>(-16524)</small> * {{Символ|A}} [[Звезда]] * {{Символ|B}} [[Звук]] <small>(-12893)</small> * {{Символ|FA}} [[Земя]] * {{Символ|A}} [[Злато]] * {{Символ|A}} [[Измерване]] * {{Символ|B}} [[Инфрачервено излъчване]] <small>(-16897)</small> * {{Символ|FA}} [[Исак Нютон]] * {{Символ|A}} [[Йохан Кеплер]] * {{Символ|A}} [[Калай]] * {{Символ|A}} [[Квантова механика]] * {{Символ|A}} [[Килограм]] * {{Символ|B}} [[Киселина]] <small>(-16880)</small> * {{Символ|A}} [[Кислород]] * {{Символ|B}} [[Класическа механика]] <small>(-15847)</small> * {{Символ|A}} [[Комета]] * {{Символ|A}} [[Липид]] * {{Символ|B}} [[Литър]] <small>(-15532)</small> * {{Символ|FA}} [[Луна]] * {{Символ|A}} [[Магнит]] * {{Символ|B}} [[Магнитно поле]] <small>(-17017)</small> * {{Символ|A}} [[Майкъл Фарадей]] * {{Символ|A}} [[Макс Планк]] * {{Символ|A}} [[Мария Кюри]] * {{Символ|FA}} [[Марс]] * {{Символ|A}} [[Маса]] * {{Символ|A}} [[Мед]] * {{Символ|A}} [[Международна система единици]] * {{Символ|FA}} [[Меркурий (планета)]] * {{Символ|A}} [[Метал]] * {{Символ|B}} [[Метър]] <small>(-15326)</small> * {{Символ|A}} [[Млечен път]] * {{Символ|B}} [[Молекула]] <small>(-17914)</small> * {{Символ|B}} [[Неорганична химия]] <small>(-16470)</small> * {{Символ|A}} [[Нептун (планета)]] * {{Символ|A}} [[Николай Коперник]] * {{Символ|B}} [[Обща теория на относителността]] <small>(-16190)</small> * {{Символ|C}} [[Органична химия]] <small>(-840)</small> * {{Символ|B}} [[Основа (химия)]] <small>(-16971)</small> * {{Символ|A}} [[Периодична система]] * {{Символ|A}} [[Плазма]] * {{Символ|A}} [[Планета]] * {{Символ|A}} [[Радиоактивност]] * {{Символ|A}} [[Сатурн (планета)]] * {{Символ|A}} [[Светлина]] * {{Символ|B}} [[Секунда]] <small>(-13881)</small> * {{Символ|A}} [[Сила]] * {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] * {{Символ|B}} [[Скорост]] <small>(-16532)</small> * {{Символ|A}} [[Скорост на светлината]] * {{Символ|A}} [[Слабо ядрено взаимодействие]] * {{Символ|A}} [[Слънце]] * {{Символ|A}} [[Слънчева система]] * {{Символ|B}} [[Сол]] <small>(-16035)</small> * {{Символ|B}} [[Специална теория на относителността]] <small>(-17150)</small> * {{Символ|A}} [[Сребро]] * {{Символ|A}} [[Твърдо тяло]] * {{Символ|A}} [[Температура]] * {{Символ|A}} [[Теория на Големия взрив]] * {{Символ|A}} [[Термодинамика]] * {{Символ|B}} [[Течност]] <small>(-17100)</small> * {{Символ|B}} [[Ултравиолетово излъчване]] <small>(-15721)</small> * {{Символ|A}} [[Уран (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ускорение]] <small>(-16494)</small> * {{Символ|A}} [[Физика]] * {{Символ|B}} [[Физикохимия]] <small>(-13696)</small> * {{Символ|B}} [[Химичен елемент]] <small>(-12895)</small> * {{Символ|A}} [[Химично съединение]] * {{Символ|A}} [[Химия]] * {{Символ|B}} [[Цвят (оптика)]] <small>(-8336)</small> * {{Символ|FA}} [[Черна дупка]] * {{Символ|B}} [[Честота]] <small>(-17456)</small> * {{Символ|A}} [[Ърнест Ръдърфорд]] * {{Символ|A}} [[Юпитер (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ядрено делене]] <small>(-17380)</small> }} kr1erbg9vwm5avrf9gkp8kswo5iujrp 0 308475 11464823 10061434 2022-07-20T11:37:42Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Robert Francis Furchgott | категория = учен | описание = американски учен | портрет = Drfurchgott.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Чарлстън (Южна Каролина)]], [[САЩ]] | починал-място = [[Сиатъл]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], САЩ | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физикохимия]], [[биохимия]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за физиология или медицина]] (1998) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Робърт Франсис Фърчгот''' ({{lang|en|Robert Francis Furchgott}}) е [[американски]] [[учен]], носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1998 г. == Биография == Роден е на [[4 юни]] [[1916]] г. в [[Чарлстън (Южна Каролина)|Чарлстън]], САЩ. Първоначално посещава гимназията в [[Оринджбърг (окръг, Южна Каролина)|Оринджбърг]], а след това следва в Университета на [[Южна Каролина]] (''University of South Carolina''). След една година се премества в Университета на [[Северна Каролина]] в Чапъл Хил (''University of North Carolina at Chapel Hill''), където се насочва в сферата на [[физикохимия]]та с [[целулоза]]. За своята дипломна работа работи в [[Северозападния университет]] върху [[еритроцит]]и. През 1940 г. Фърчгот се премества в [[Университет Корнел|Корнелския университет]], където девет години работи в групата на Ефрем Шор и изследва [[кръвообращение]]то. Впоследствие работи като професор във Вашингтонския университет в Сейнт Луис (''Washington University in St. Louis'') и [[Нюйоркски университет|Държавният университет на Ню Йорк]] (''State University of New York'').<ref>Solomon H. Snyder, ''Robert Furchgott (1916 – 2009). Nobel laureate who pioneered research into nitric oxide.'' Nature, Band 460, 2009, S. 47.</ref> От 1972 г. изследва т. нар. [[ендотел]]-релаксиращ фактор (''Endothelium-derived relaxing Factor''), който впоследствие разкрива важната роля на [[Въглероден моноксид|въглеродния моноксид]] в [[Кръвоносна система|кръвоносната система]]. За тази си работа през 1998 г. заедно с [[Луис Игнаро]] и [[Ферид Мурад]] получава Нобелова награда за физиология или медицина. Откритието на Фърчгот, че газът може да разшири съдовете, помага за развитието на [[виагра]]та.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/8065352.stm news.bbc.co.uk]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.nytimes.com/2009/05/23/health/research/23furchgott.html?_r=1&ref=obituaries „Robert Furchgott, Nobelist for Work on a Gas, Dies at 92“], New York Times, May 22, 2009 {{Нобел физиология или медицина}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фърчгот, Робърт}} [[Категория:Американски биохимици]] [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Карловия университет]] [[Категория:Родени в Южна Каролина]] [[Категория:Починали в Сиатъл]] 89k5hkvxb54eqklm7fknpkr0hmms8l9 0 308848 11463702 11448708 2022-07-19T14:05:04Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = историк | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = историк | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|5в=1}}<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2011/03/1911.html Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание]</ref> | известен-с = | отличия = }} }} '''Димитър Тодоров Страшимиров''' е български [[историк]] на [[Българско възраждане|Българското възраждане]], [[писател]], педагог и обществен деятел. == Биография == Роден е в големия български род [[Страшимирови]] в семейството на зидаря, преселник от Баня, [[Разлог (област)|Разложко]], Тодор Страшимиров, на 20 декември 1868 г. във [[Варна]]. Брат на писателя [[Антон Страшимиров]] и левия политик [[Тодор Страшимиров]]. Завършва гимназия във [[Велико Търново]] (1886), следва литература и история в [[Берн]] и завършва с докторат по литературни науки в Берн (1893). През учебната 1894/1895 година е директор на [[Сярско българско педагогическо училище|Сярското българско четирикласно училище]].<ref>{{cite journal | last = Попстоилов | first = Антон | authorlink = | coauthors = | year = 1910 | month = | title = По възраждането на българите в град Сяр | journal = „Архив на министерството на народното просвещение“ | publisher = | location = София | volume = ІI | issue = 2, юни | pages = 34 | doi = | id = | url = https://www.strumski.com/books/popstoilov_po_vuzrazhdaneto_na_bulgarite_v_grad_ser.pdf| format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Teachers in Razgrad Men School 1888 - 1889.jpg|ляво|мини|250п|Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и [[Алексей Шулговски]]; седнали на столове: [[Йордан Генчев]], Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, [[Паскал Рачев]]; прави: [[Вацлав Трунечек]] и двама неуточнени]] Активен деец е на [[Пловдивско македоно-одринско дружество|Пловдивското дружество]] на [[Македоно-одринска организация|Македоно-одринската организация]], като до декември 1902 година е председател на настоятелството.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: ''Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)'', Иврай, София, 2003, стр. 292.</ref> За периода 1927 – 1929 г. е директор на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], а през 1930 – 1935 г. заместник-директор на [[Народната библиотека]]. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889 – 1890). Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „[[Българска сбирка]]“, „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912). Умира в София на 2 март 1939 г. == Трудове на Димитър Страшимиров == * [http://archive.org/details/khristobotevkat00stragoog/ Страшимиров, Д. ''Христо Ботев като поет и журналист''. Пловдив, 1897] * [http://www.rodopskistarini.com/2012/01/1897_15.html Страшимиров, Д. ''Чепино''. 1897] * [https://archive.org/details/istoriianaapril02stragoog Страшимиров, Д. ''История на Априлското въстание. Т. I. Предистория''. Пловдив, 1907] * [https://archive.org/details/istoriianaapril00stragoog Страшимиров, Д. ''История на Априлското въстание. Т. II. Приготовления''. Пловдив, 1907] * [https://archive.org/details/istoriianaapril03stragoog Страшимиров, Д. ''История на Априлското въстание. Т. III. Въстание и пепелища''. Пловдив, 1907] * Страшимиров, Д. ''Васил Левски. Живот, дела, извори'' (1929), преизд. 2012 от изд. Изток-Запад. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1320 ''Архив на Възражданието; Том I; Документи по политическото възраждание'', София, 1908] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Наука|История|Литература|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Страшимиров, Димитър}} [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Български историци от Македония]] [[Категория:Директори на училища]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:По произход от Баня]] 98yhphddgoti41hw37oaxwt6k4toqp7 0 310424 11464736 11386631 2022-07-20T11:20:55Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Играта на играчките 3 | име_оригинал = Toy Story 3 | картинка = | режисьори = Лий Ънкрич | продуценти = Дарла Андерсън<br>Джон Ласитър<br>Никол Парадис Гриндъл | сценаристи = Майкъл Арнд | актьори = [[Том Ханкс]]<br>[[Тим Алън]]<br>[[Джоан Кюсак]]<br>Нед Бийти<br>[[Дон Рикълс]]<br>[[Майкъл Кийтън]]<br>Уолъс Шоун<br>Джон Раценбърг<br>Естел Харис<br>Джон Морис<br>[[Джоди Бенсън]]<br>Лори Меткалф<br>Блейк Кларк | музика = [[Ранди Нюман]] | монтаж = Кен Шрецман | разпространител = Walt Disney Pictures | премиера = 18 юни 2010 г. | времетраене = 103 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $200 милиона | приходи = $1,063 милиарда | предишна_част = ''[[Играта на играчките 2]]'' | следваща_част = ''[[Играта на играчките 4]]'' | код-IMDb = 0435761 | уебсайт = http://disney.go.com/toystory }} '''„Играта на играчките 3“''' ({{lang|en|Toy Story 3}}) e американски [[Триизмерен филм|3D]] [[анимационен филм]] от 2010 г. с режисьор Лий Ънкрич. Това е третият филм от поредицата „[[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]]“. Филмът е продуциран от [[Пиксар]] (Pixar Animation Studios) и се разпространява от Walt Disney Pictures. Премиерата му е на 18 юни 2010 г. „Играта на играчките 3“ печели положителни отзиви от филмовите критици.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rottentomatoes.com/m/toy_story_3/ | заглавие = Рецензии за филма | достъп_дата = 19 юни 2010 | автор = | дата = | издател = Rotten Tomatoes | език = en}}</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Уди | Анислав Лазаров |- | Баз светлинна година | [[Мариан Маринов]] |- | Джеси | Златина Тасева |- | Г-н Картоф | [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] |- | Г-жа Картоф | Ива Апостолова |- | Хам | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Слинки | [[Петър Върбанов]] |- | Рекс | [[Кирил Маричков]] |- | Лоцо | [[Стефан Данаилов]] |- | Анди | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | Кен | [[Николай Илиев (актьор)|Николай Илиев]] |- | Барби | Саня Борисова |- | Бони | Малена Шишкова |- | Стреч | [[Василка Сугарева]] |- | Доли | [[Симона Нанова]] |- | Трикси | [[Цветослава Симеонова]] |- | Господин Бодливко | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Златорог | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Чакълс | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | Други гласове | Анатолий Божинов<br>[[Елена Пеева]]<br>Илия Иванов<br>[[Лина Шишкова]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Павел Петков<br>Росен Русев<br>Христо Гатев<br>Борис Касиков<br>Георги Иванов<br>[[Живко Джуранов]]<br>Константин Томов<br>Мартин Петрусенко<br>Николай Пърлев<br>Павлин Табашки<br>Петя Абаджиева<br>[[Светлана Смолева]]<br>Стефан Младенов<br>[[Явор Караиванов]]<br>Деца:<br>Нео Куртев<br>Ния Чолакова<br>Ралица Абаджиева<br>Стоян Василев<br>Анна-Мария Върбани |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Приятел имаш ти | '''Музика:'''<br>[[Ранди Нюман]]<br>'''Български текст:'''<br>Румен Шопов<br>Десислава Софранова<br>'''Изпълнява:'''<br>Анислав Лазаров |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Симона Нанова]] |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Пламен Чернев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.pixar.com/featurefilms/ts3/ Официален уебсайт на Pixar] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101030101700/http://www.pixar.com/featurefilms/ts3/ |date=2010-10-30 }} * [http://www.toystory3.com/ Официален уебсайт на Disney] * {{imdb title|0435761}} {{мъниче|анимация}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2010 година]] [[Категория:Играта на играчките]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] q13itfhllva8rgggwvmid4jpq29a2wa 0 310608 11463841 11347138 2022-07-19T15:08:51Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Луиза Григорова | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Перник]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = актриса | активност = 2009 – | брачен партньор = Мартин Макариев (2017 – ) | партньор = | деца = Бран Макариев (р.2020) | сайт = | значими роли = | награди = }} '''Луиза Красимирова Григорова-Макариев''' е българска актриса и модел. Добива популярност с ролята си на Алекс в сериала „[[Стъклен дом]]“ и доктор Вяра Добрева от „[[Откраднат живот]]“. == Биография == Луиза Григорова-Макариев е родена на 7 юни 1990 г. Дъщеря е на Ивет Григорова, шеф на модна агенция „Ивет фешън“. Завършва [[157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“]] и актьорско майсторство за драматичен театър в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на [[Пламен Марков (актьор)|проф. Пламен Марков]]. На 5 юни 2017 г. се омъжва за режисьора Мартин Макариев. На 28 септември 2020 г. се ражда синът ѝ Бран Макариев. == Кариера == Работи като модел в [[Тайван]]. Още с първото си излизане по света печели международната рекламна кампания на преносимите компютри „[[Асус]]“ в Тайван.<ref>[http://maitapi.com/zvezdi?start=33 Луиза Григорова от „Стъклен дом“ – 14 снимки]</ref> В България е снимала учебни филми и корици, позната е като лице на „[[М-тел]]“, „Андрюс“ и много други. Играе в спектакъла „Разбиване“ от Нийл Лабют, реж. [[Стайко Мурджев]] в [[Театър 199]]. == Филмография == * „[[Стъклен дом]]“ (2010 – 2012) – Алекс * „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“ (2013) – Яна * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) * „[[Откраднат живот]]“ (2017 – 2018) – доктор Вяра Добрева * „[[Привличане]]“ (2018) – Диана * „[[Диви и щастливи]]“ (2019) – Мила == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|3898326}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Григорова, Луиза}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Перник]] e4lzi7q2k0bek3ujma7ojn8xcdatykx 0 312789 11463988 11067133 2022-07-19T19:53:15Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Стъклени топчета | картинка = | режисьори = [[Иван Черкелов]] | продуценти = | сценаристи = Иван Черкелов | оператор = [[Емил Христов]] | актьори = [[Жана Караиванова]]<br /> [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]]<br /> [[Румен Трайков]]<br /> [[Георги Черкелов]] | музика = [[Асен Аврамов (композитор)|Асен Аврамов]] | разпространител = | премиера = 25 ноември 1999 | времетраене = 97 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0250746 | уебсайт = }} '''„Стъклени топчета“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1999 година, по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]]. Оператор е [[Емил Христов]]. Музиката във филма е композирана от [[Асен Аврамов (композитор)|Асен Аврамов]]. == Сюжет == Двама близки приятели – Пацо и Чико, прекарват цяла нощ в празен апартамент, който се намира в центъра на София, близо до мавзолея на Георги Димитров. В подземията на мавзолея работи братът на Чико – Ангел, който е балсаматор и разказва на посетители как телата се пълнят със стъклени топчета. Те очакват Албена – жената, в която Пацо е влюбен. Албена е решила да напусне съпруга си и да заживее с Пацо. Очаква се и ТИР, пълен с тенекии сирене – част от сенчеста сделка на Пацо. Докато пристигне Албена, Пацо предлага да играят на игра, която завършва с трагичната смърт на Чико. Година по-късно Албена се опитва да се самоубие, но в последния момент се отказва. Тя решава да се върне при съпруга си Филип. == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- | [[Жана Караиванова]] | Албена |- | [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]] | Пацо |- | [[Румен Трайков]] | Чико |- | [[Георги Черкелов]] | дядо на Албена |- | [[Стоянка Мутафова]] | майка на Албена |- | [[Мирослав Косев (актьор)|Мирослав Косев]] | Филип, съпруг на Албена |- | [[Рашко Узунов]] | Ангел, бран на Чико |- | [[Михаил Мутафов]] | Капитана |- | [[Георги Русев]] | бай Павел |- | [[Магдалена Вълчева]] | Сара, дъщеря на Албена |- | [[Александър Трифонов]] | |- | [[Валери Георгиев]] | |- | [[Териса Пискули]] | |- | [[Даниел Георгиев (актьор)|Даниел Георгиев]] | |- | [[Лъчезар Лазаров]] | |- | [[Пламен Сомов]] | |- | [[Валентин Гошев]] | |- | [[Даниел Пройховски]] | |- | [[Парсек Шубаралян]] | |- | [[Васил Борисов]] | |- | [[Валентин Маринов]] | |} == Награди == * Специалната на журито на 25 МФ на телевизионния филм „Златната ракла“, ([[Пловдив]], 2000). * Наградата за женска роля на Жана Караиванова на 24 ФБФ ([[Варна]], 2000) == Външни препратки == * {{bnf|3398|Стъклени топчета}} * {{imdb title|0250746|Стъклени топчета}} * {{bgmovies|Stykleni+topcheta_1999|Стъклени топчета}} {{филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] [[Категория:Български филми от 1999 година]] [[Категория:Български драми]] 6b6a4vtoxdmyaa9q9m3wtlylfsh7ytd 0 316049 11464162 7695208 2022-07-19T21:41:58Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Спартак“ (Варна)]] 7wgajqa0s7pnr7m5lfe6sm72ulxql16 0 317077 11464156 3398925 2022-07-19T21:40:58Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Панатинайкос“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Панатинайкос“]] nea7kacabn6noxjzmjuyhiq4kyaa2pb 0 318027 11464374 11413717 2022-07-20T07:12:43Z Мико 4542 /* А */ wikitext text/x-wiki '''Костурчани''' ({{lang|el|Καστοριανοί}}, ''Касторияни'') са жителите на град [[Костур (град)|Костур]], на гръцки Кастория, [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени в Костур == __NOTOC__ [[#А|А]] — [[#Б|Б]] — [[#В|В]] — [[#Г|Г]] — [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] — [[#Ж|Ж]] — [[#З|З]] — [[#И|И]] — [[#Й|Й]] — [[#К|К]] — [[#Л|Л]] — [[#М|М]] — [[#Н|Н]] — [[#О|О]] — [[#П|П]] — [[#Р|Р]] — [[#С|С]] — [[#Т|Т]] — [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] — [[#Х|Х]] — [[#Ц|Ц]] — [[#Ч|Ч]] — [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] — [[#Ю|Ю]] — [[#Я|Я]] ---- === А === [[Файл:Athanasios Christopoulos.JPG|мини|Атанасиос Христопулос]] [[Файл:Градска носия от костур от края на 19 век.jpg|мини|Костурска градска носия от края на XIX век]] [[Файл:Women from Kostur in national costumes.jpg|мини|Жени в народни носии от Костурско в началото на XX век]] * {{флагче|Гърция}} Адам Папахристос (Αδάμ Παπαχρήστος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик * {{флагче|Гърция}} Андониос Колендзис (Αντώνιος Κολέντζης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Андреас Дзимас]] (1909 — 1972), виден гръцки политик, комунист * {{флагче|България}} Анна Николова (1890 - ?), македоно-одринска опълченка, Лазарет на МОО, носител на сребърен медал<ref>{{МОО|517}}</ref> * {{флагче|Сърбия}} [[Антоний Багаш]], сръбски благородник от XIV в. * {{флагче|България}} Апостол Георгиев (1860 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|146}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Апостолос Калиникос]] (Απόστολος Καλλίνικος), гръцки андартски деец, агент от III ред, притежател на лодки, с които прехвърля през езерото въоръжение и провизии, участва в Балканската война и в Северноепирските операции с четата на [[Христос Дукис]]<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} [[Аргириос Вузас]] (1857 - ?) лекар, революционер * {{флагче|Гърция}} [[Аргириос Пападискос]] (1882 - 1955) писател, поет * {{флагче|Гърция}} [[Аристидис Маргаритис]] (? - 1905), гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Аристидис Харисиадис (Αριστείδης Χαρισιάδης), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.81."/> * {{флагче|Гърция}} [[Аристотелис Захос]] (1871 — 1939), виден гръцки архитект * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Пасхалис]], гръцки историк и нумизмат * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Тавандзис (Αθανάσιος Ταβαντζής), гръцки андартски деец, четник на [[Захариас Пападас]] (Фуфас) от април до октомври 1906 година, през юли участва в битките с български чети в [[Арменско]] и [[Раково (дем Лерин)|Раково]], след смъртта на Фуфас е в четата на [[Николаос Андрианакис]]<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Христопулос]] (1772 — 1847), гръцки поет и учен * {{флагче|Гърция}} Ахилеас Алванос (Αχιλλέας Αλβανός), гръцки андартски деец, агент от III ред, действал под командата на [[Лазарос Апостолидис]], терорист, участвал в нападението над българското семейство Матеви (Ματή) през юни 1906 година<ref name="manos.78.">{{АГМК|78}}</ref> === Б === * {{флагче|Гърция}} Барбас (Μπάρμπας), гръцки андартски деец, четник, на [[Йоанис Каравитис]]<ref name="manos.80."/> === В === * {{флагче|Гърция}} [[Вартоломей Кесидис]] (р. 1968), гръцки духовник * {{флагче|България}} Васил Костов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|370}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Пандов (1859 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|533}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Панчев (1869 - ?), завършил класическа гимназия в Атина, филология в Женева в 1893 г., право в Лозана в 1894 г.<ref name="Танчев 56">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 56 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Малеганос|Василиос Д. Малеганос]] (Малиганос, ? - 14 февруари 1905), гръцки учител, убит от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Василиос Хадзипанайоту (Βασίλειος Χαντζηπαναγιώτου), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.81."/> * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Хадзис]] (1870 — 1915), гръцки художник === Г === [[Файл:Ο Καστοριανός Γεώργιος Θεοχάρης.jpg|мини|Георгиос Теохарис]] [[Файл:Bakaris Sadikis.jpg|мини|Георгиос Бакарис]] * {{флагче|България}} [[Георги Константинов Бистрицки]] (около 1875 - ?), български писател * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Георгиадис]] (1881 — ?), гръцки общественик * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Касториотис]], гръцки общественик от XVIII век * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Теохарис]] (1758 — 1843), гръцки общественик * {{флагче|Гърция}} [[Григориос Бакарис]] или Садикис (Γρηγόριος Μπάκαρης, Σαδίκης), гръцки андартски деец, четник на [[Георгиос Цондос]]<ref name="manos.80.">{{АГМК|80}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Григориос Папамарку (Γρηγόριος Παπαμάρκου), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.80."/> === Д === * {{флагче|Гърция}} поп Дамянос (Δαμιανός), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.78."/> * {{флагче|България}} Дамянови, брациговски род, произходащ от изселници от Костур в 1791 година<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Дамянос Георгиу Драскас]] (1809 - 1899), гръцки учен, лекар * {{флагче|Гърция}} Димитриос Папасидерис (Δημήτριος Παπασιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Пульос (Δημήτριος Πούλιος), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Стрембениотис или Редибелас (Δημήτριος Στρεμπενιώτης, Ρεδιμπέλας), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Димитрис Диамандис]] (р. 1980), гръцки баскетболист * {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Сакелариос]], гръцки общественик от края на XVIII и началото на XIX век * {{флагче|България}} Динчо Янов (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета<ref>{{МОО|824}}</ref> === Е === * {{флагче|Гърция}} Евангелос Варсамис (Ευάγγελος Βαρσάμης, според някои източници от Лариса), гръцки андартски деец, четник, заловен в [[Клисурски манастир (Гърция)|Клисурския манастир]] и осъден на 5 години затвор<ref name="manos.78."/> === И === * {{флагче|Гърция}} [[Иларион Васдекас]] (1878 - 1946), гръцки духовник * {{флагче|България}} Илия Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.<ref>{{Македонците|104}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Илияс Кацаунис (Ηλίας Κατσιαούνης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} [[Ифигения Дидаскалу]] (р. 1916), гръцка поетеса, фолклористка, музикална и литературна критичка и оперна певица === Й === [[Файл:Ioannis Alvanos.JPG|мини|Йоанис Алванос]] * {{флагче|Гърция}} Йоанис Алванос (Ιωάννης Αλβανός), гръцки андартски деец, агент от III ред, според [[Евтимиос Каудис]] и [[Георгиос Диконимос]] Алванос е свръзка между [[Германос Каравангелис]] и [[Вангел Стоянов]] от май до август 1903 г.<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Бакалис]] (1902 - 1956), гръцки журналист и юрист * {{флагче|Гърция}} Йоанис Бузиотас (Ιωάννης Μπουζιώτας), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Валалас]] (1875 - 1945), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Емануил]] (1774 - 1798), гръцки революционер, сподвижник на [[Ригас Велестинлис]] * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Коцидис]] (1873 - 1958), гръцки просветен деец и революционер * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Папарескас]] (1779 - 1822), участник в Гръцката война за независимост * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Теологитос]] или Теологитис, гръцки учен от XVIII век === К === * {{флагче|Гърция}} Константинос Видас (Κωνσταντίνος Βήδας), гръцки андартски деец, агент от III ред от 1904 до 1909 година<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Гологинас]], гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Лянцис]] (р. 1948), гръцки политик, номарх (областен управител) на ном Костур * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Михаил]] (1751 — 1816), гръцки философ, лекар и лингвист * {{флагче|Гърция}} Космас Филиос (Κοσμάς Φίλιος), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет, в 1908 година след Младотурската събира в Богатско всички гръцки капитани и заедно влизат в Костур, където се помиряват с турци и българи<ref name="manos.81."/> * {{флагче|България}} Коста Костурчанин (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]],<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> основател на брациговския род Костови<ref name="Литературен свят"/> * {{флагче|България}} Коста Насов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета<ref>{{МОО|481}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Ксенофон Кутурас (Ξενοφών Κουτουράς), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.79."/> === Л === * {{флагче|България}} [[Лазар Поповски]] (1891 - 1952), български журналист и революционер * {{флагче|Гърция}} Лазарос Гугулицас (Λάζαρος Γκουγκουλίτσας), гръцки андартски деец, четник на [[Филолаос Пихеон]], участва в сражението с три български чети при [[Прекопана]], в отвличане и екзекутиране на българи на Вич и в изпращането на помощ на [[Георгиос Цондос]] в [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} Лазарос Димитриу или Польоскас (Λάζαρος Δημητρίου, Πολιόσκας), гръцки андартски деец, четник на [[Павлос Нерандзис]] (Кокинос) от 1906 до 1907 година, с когото участва в нападението на българското село [[Бобища]], по-късно е в четата на [[Захариас Пападас]] (Фуфас), с когото също участва в нападения над български села, а от началото на 1908 година до Младотурската революция е в четата на [[Георгиос Василиу]] (Сулиос), с когото участва в нападението срещу [[Осничани]]<ref name="manos.79.">{{АГМК|79}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ламбо Порязов]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Батринос]] (1893 — 1969), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} Леонидас Мандзарис (Λεωνίδας Μάντζαρης), гръцки андартски деец, четник на капитан [[Георгиос Цондос]] (Вардас), загива през юни 1906 година в [[Сребрени]]<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Папазоглу]] (1872 — 1918), гръцки фотограф * {{флагче|България}} Лука Гульов Влашето, български революционер, загинал на 25 октомври 1904 година във Вишени с [[Ване Христов]],<ref>{{Николов|179}}</ref> погребан в братската могила в [[Апоскеп]]<ref name="МА 51">{{МА40|51}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|САЩ}} [[Лукас Самарас]] (1936 —), гръцки и американски художник === М === [[Файл:"Maria Spiropulu October 2013".jpg|мини|Мария Спиропуло]] * {{флагче|Гърция}} [[Манолакис Касторианос]], гръцки общественик от XVII век * {{флагче|Гърция}} [[Мария Антониу]] (р. 1968), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Мария Спиропулу]] (р. 1970), гръцки физик * {{флагче|Гърция}} Мельос Папатерпос (Μέλιος Παπατέρπος), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} Мельос Янусис (Μέλιος Γιαννούσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} [[Менелаос Батринос]] (1850 - 1926), гръцки андартски деец, агент от II ред * {{флагче|България}} Миле Пандов (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|533}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Кокалениос (Μιχαήλ Κοκκαλένιος), гръцки андартски деец, четник на [[Стефанос Дукас]]<ref name="manos.79."/> * {{флагче|България}} Михаил Самарджиев (Гетата), член на [[Костурски революционен район|околийския комитет]] на ВМОРО в Костур от есента на 1900 година<ref>{{Николов|147}}</ref> === Н === * {{флагче|Гърция}} Наум Магалиос (Ναούμ Μαγαλιός), гръцки андартски деец, агент от III ред, набира нови четници, в къщата му отсяда капитан [[Андреас Панайотопулос]]<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} Наум Цакалис (Ναούμ Τσάκαλης), гръцки андартски деец, един от основните координатори на антибългарската борба в Костур<ref name="manos.81."/> * {{флагче|Сърбия}} [[Никола Багаш]], сръбски благородник от XIV в. * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Алекторидис]] (1874 — 1909), гръцки художник * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Зографу]] (1866 — 1917), гръцки просветен деец * {{флагче|Гърция}} Николаос Тацис (Νικόλαος Τάτσης), гръцки андартски деец, четник заедно с Панайотис Зисиадис и Хрисос Бивулас от 1904 до 1908 г.<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Теохарис]] (1793 - 1867), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Никифор Папасидерис]] (1886 - 1958), гръцки духовник, патриаршески йеродякон, костурски митрополит, чийто баща е от Дупяк *[[Нулчо Костурски]] (? - 1696), [[Гърци|гръцки]] [[светец]], [[новомъченик]] === О === * {{флагче|Гърция}} [[Олимпия Телигьориду]] (р. 1966), гръцки политик === П === * {{флагче|Гърция}} Павлос Видоварис (Παύλος Βιδοβάρης), гръцки андартски деец, четник при [[Василиос Папас]], [[Филолаос Пихеон]], [[Андонис Зоис]] и [[Лазарос Варзис]], участва в много нападения над български села и в убийството на българина Петко, предал четата на [[Маринос Либеропулос]]<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} [[Павлос Йоану]] (1824 — 1897), гръцки лекар * {{флагче|България}} Панайот Марков (1866 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|428}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Панайотис Емануил]] (1876 - 1898), гръцки революционер, сподвижник на [[Ригас Велестинлис]] * {{флагче|Гърция}} [[Панайотис Зисиадис]] (Παναγιώτης Ζησιάδης), гръцки андартски деец, агент от II ред, в Атина влиза в силогосите „Елинизъм“ и „Александър Велики“ и подпомага властите в залавянето на дейците на ВМОРО в града, в 1904 година се среща с [[Георгиос Цондос]], след началото на гръцката пропаганда заминава за Костур, където сътрудничи на Каравангелис и изпълнява терористични задачи, арестуван през май 1905 година, но е освободен след три месеца след намеса на [[Гръцко консулство в Битоля|битолското гръцко консулство]]<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} [[Панайотис Папанаум]] (1810 — 1885), гръцки учен * {{флагче|Гърция}} Панделис Теодоридис (Παντελής Θεοδωρίδης), гръцки андартски деец, четник на [[Филолаос Пихеон]], с него участва в нападението над [[Прекопана]], в убийството на 10 българи на Вич и в нападението над [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], в което е убит българският свещеник<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} Панделис Фатистис (Παντελής Φατίστης), гръцки андартски деец, агент от III ред, куриер и водач, преместил се по-късно в Сятища, където продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година<ref name="manos.81."/> * {{флагче|Гърция}} [[Панделис Цамисис]] (1870 - 1958), гръцки просветен деец * {{флагче|България}} Пандо Павлов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>{{МОО|527}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Папаконстантину или Пападинас (Παπακωνσταντίνου, Παπαντίνας), гръцки андартски деец, стар хайдутин, който се опитва да замести [[Йоанис Накицас]] след смъртта му<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Пол Аргириадес]] (1849 — 1901), революционер, участник в Парижката комуна * {{флагче|Гърция}} {{флагче|САЩ}} [[Пол Йованопулос]] (р. 1939), гръцки и американски художник === Р === * {{флагче|България}} [[Райна Вангелова]], българска емигрантска деятелка в САЩ === С === * {{флагче|Гърция}} [[Севастос Леондиадис]] (1690 — 1765), гръцки просветен деец * {{флагче|Гърция}} [[Солон Григориадис]] (1912 - 1994), гръцки журналист, политик и писател * {{флагче|Гърция}} Сотириос Масякос (Σωτήριος Μασιάκος), гръцки андартски деец, агент от III ред, куриер, участник в терористични нападения в [[Апоскеп]] и Костур, арестуван от турците за убийство на тричленно българско семейство<ref>{{АГМК|79 - 80}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Сотириос Сотиропулос (Σωτήριος Σωτηρόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} Сотириос Тутундзис (Σωτήριος Τουτουντζής), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.81.">{{АГМК|81}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Спиридон Дукис]] (? - 1906), гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Стаматиос Дикльос (Σταμάτιος Δίκλιος), гръцки андартски деец, агент от III ред, ятак<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} Стилиянос Янусис (Στυλιανός Γιαννούσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.78."/> * {{флагче|България}} Стоян Куртев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|395}}</ref> === Т === [[Файл:Theodoros Moraitis.JPG|мини|Теодорос Мораитис]] * {{флагче|Гърция}} [[Такис Зьогас]] (1934 - 2010), виден гръцки фотограф * {{флагче|Гърция}} Теодорос Мораитис (Θεόδωρος Μωραΐτης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.80."/> * {{флагче|Гърция}} [[Теодосис Тасьос]] (р. 1930), гръцки учен * {{флагче|Гърция}} [[Томас Кофос]], гръцки свещеник и просветен деец от XVIII век * {{флагче|Гърция}} [[Томас Мандакасис]] (1709 — 1796), гръцки учен, лекар * {{флагче|Гърция}} [[Томас Папатомас]] (1872 — 1936), гръцки просветен деец * {{флагче|Гърция}} [[Триандафилос Дукас]] (около 1762 - ?), гръцки търговец и писател * {{флагче|България}} Търпо Димитров (1862 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|Израел}} [[Товия бен Елиезер]] (1050 - 1108), талмудист и поет === Ф === * {{флагче|Гърция}} Фотиос Папамадзарис (Φώτιος Παπαμαντζάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.80."/> === Х === [[Файл:Hristos Tokas.JPG|мини|Христос Токас]] [[Файл:Hristos Trantos.JPG|мини|Христос Трандос]] * {{флагче|България}} Христо Трайков (1843 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|728}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христос Дукис]], гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} [[Христос Токас]] (Χρήστος Τόκας), гръцки андартски деец, четник на [[Аристидис Маргаритис]] (Тромарас), с чиято чета участва в [[битка на Мурик|битката на Мурик]] и в местността Корака Петра срещу турци и при [[Прекопана]] срещу български чети, по-късно е при капитан [[Панайотис Фьотакис]] и се сражава в [[Мариово]], арестуван е заедно с други двама дейци и е осъден на доживотен затвор<ref>{{АГМК|80 - 81}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христос Кацаунис (Ηλίας Κατσιαούνης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.79."/> * {{флагче|Гърция}} [[Христос Трандос]] (Χρήστος Τράντος), гръцки андартски деец, четник от 1904 до 1905 година при [[Георги Богданцалията]] и от 1905 до 1908 година при [[Лазар Апостолов]], по-късно участва в Северноепирските операции и в превземането на Корча<ref name="manos.81."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Хасамбалис (Χρήστος Χασάμπαλης), гръцки андартски деец, четник на капитан [[Стефанос Дукас]]<ref name="manos.81."/> === Ш === * {{флагче|Турция}} [[Шефик Акер]] (1877 - 1964), османски офицер и турски генерал === Я === * {{флагче|Северна Македония}} [[Ягнула Куновска]] (р. 1943), северномакедонска юристка и писателка == Починали в Костур == __NOTOC__ [[#А|А]] — [[#Б|Б]] — [[#В|В]] — [[#Г|Г]] — [[#Д|Д]] — [[#Е|Е]] — [[#Ж|Ж]] — [[#З|З]] — [[#И|И]] — [[#Й|Й]] — [[#К|К]] — [[#Л|Л]] — [[#М|М]] — [[#Н|Н]] — [[#О|О]] — [[#П|П]] — [[#Р|Р]] — [[#С|С]] — [[#Т|Т]] — [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] — [[#Х|Х]] — [[#Ц|Ц]] — [[#Ч|Ч]] — [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] — [[#Ю|Ю]] — [[#Я|Я]] ---- === А === * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Анастасиос Пихеон]] (1836 - 1913), гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} [[Аргириос Пападискос]] (1882 - 1955) писател, поет * {{флагче|Гърция}} [[Аргириос Папаризос]] (1764 - 1851), гръцки просветен деец === Д === * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Дзимас]] (? - 1936), гръцки юрист === И === * {{флагче|България}} [[Иван Лимончев]] (1864 - 1899), български революционер === Л === * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Папазоглу]] (1872 — 1918), гръцки фотограф * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Цорис]] (? — 1906), гръцки андартски капитан === Н === * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Зографу]] (1866 — 1917), гръцки просветен деец === П === * {{флагче|Гърция}} [[Панделис Цамисис]] (1870 - 1958), гръцки просветен деец === С === * {{флагче|Гърция}} [[Севастос Леондиадис]] (1690 — 1765), гръцки просветен деец === Т === * {{флагче|Гърция}} [[Томас Папатомас]] (1872 — 1936), гръцки просветен деец == Свързани с Костур == * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов]] (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Нестрам]], живеещ в Костур, четата на [[Евстатий Шкорнов|Дякон Евстатий]], 4 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|371}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Атанасов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Галища]], живеещ в Костур, 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|64}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Херопулос]] (1871 — 1935), гръцки журналист и издател, по произход от Костур * {{флагче|Гърция}} [[Сарандис Цеманис]] (1892 - 1973), гръцки лекар, кмет на Костур * {{флагче|България}} Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Либешево]], живеещ в Костур, четата на Никола Андреев<ref>{{МОО|231}}</ref> == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Костурчани| ]] effqlw9oba8cq66r1ack8wgow6k4wq9 0 319577 11464436 11291798 2022-07-20T08:40:53Z 46.10.149.99 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = {{Депутат-България|21о=1|22о=1|24о=1|25о=1}} | подпис = | общомедия = }} '''Тодор Павлов Кожухаров''' (с [[псевдоним]]и '''Щабскапитан Копейкин, Федя Чорни''') е [[България|български]] [[журналист]], [[писател]] и [[политик]]. == Биография == Тодор Кожухаров е роден на [[23 юли]] [[1891]] година в Станимака (днес [[Асеновград]]) в чиновническо семейство. Учи в Сливен и Пловдив. === Военна кариера === През 1912 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] с 32-ри (т. нар. „Царски“) випуск, в който са бъдещият [[Борис III|цар Борис III]], [[Иван Багрянов]], [[Йордан Севов]] и други. По-късно написва написва забележителни спомени за преподавателя си [[Борис Дрангов]]. От 1912 до 1918 година участва в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер. За бойни заслуги е произведен предсрочно капитан, отличен е с три ордена за храброст, вкл. „Св. Александър с мечове“. Два пъти раняван в битка, той остава за цял живот инвалид.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://liternet.bg/publish19/l_stoianova/t-kozhuharov.htm|заглавие=„Поне историческата Темида не бива да бъде сляпа с двете очи...“ (За военната проза и документалистика на Тодор Кожухаров – Щабскапитан Копейкин)|фамилно_име=Стоянова|първо_име=Людмила|труд=liternet.bg}}</ref> След демобилизацията служи във Военното училище, оглавява две години Съюза на запасните офицери. Започва да пише разкази, интересува се от литература, публицистика и политика, следва в Софийския университет. Кариерата му е прекъсната през април 1922 г. от военния министър в [[Правителство на Александър Стамболийски 1|земеделското правителство]], който го премества от Военното училище заради публикуван фейлетон против цензурата. Кожухаров подава оставка.<ref name=":0" /> === Писател и журналист === През 1921 година завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност „[[Право]]“.<ref name=":0" /> Започва работа първоначално като коректор, а после редактор във вестник „[[Слово (вестник)|Слово]]“, създаден от [[Александър Греков]], сред чиито сътрудници са [[Никола Милев]], [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]], [[Георги Кулишев]].<ref name=":0" /> Кожухаров е сред активните участници в [[Народен сговор|Народния сговор]] и след убийствата на Александър Греков и Никола Милев става директор на вестника, който оглавява от 1926 г. в продължение на две десетилетия, като същевременно е и водещ автор в него.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 220 | isbn = 954-509-239-4}}</ref><ref name=":0" /><ref name=":1" /> Политически фейлетони публикува в течение на много години, използвайки псевдонимите Федя Чорни и Щабскапитан Копейкин. Умело атакува както политически рецидиви, така и нелицеприятни народопсихологически черти, и фейлетоните му се радват на изключителна популярност.<ref name=":0" /> Първите си разкази, очерци и есета създава малко след края на войните, в които участва. Военните му разкази, спомени и фейлетони образуват внушителна поредица – „Военни разкази“ и „Из записките на един офицер“ (1921), „Еднодневки. Сборник разкази“ (1926), „Под развети знамена. Разкази“ (1932), „Военни силуети“ (1940), „Разкази и фейлетони“ (1940). Мемоарният цикъл за излизането на България от Първата световна война е определян като без аналог в българската литература; разказите от него са публикувани за първи път в подлистник във в. „Слово“ през 1929 г. под заглавие „Краят на Голямата война. Разкази на очевидец“. Друга съществена част от очерците, пътеписите и репортажите на Кожухаров е посветена на отраженията на войните и загубите за България върху съдбата на българското население в новоосвободените дялове на Родопите.<ref name=":0" /> Поредица от около 300 историко-белетристични публикации през 1942 г. се отнася до Съединението и Сръбско-българската война. Също във в. „Слово“, с документално-очеркови творби, Тодор Кожухаров пресъздава фигурите на забележителни личности в националната история, както българи, така и руски генерали на българска служба.<ref name=":0" /> Съвременниците му назовават Тодор Кожухаров блестящ писател (Царица Йоанна, 1991). Днешни изследователи отбелязват, че хроникьорската вярност към обективността и духа на документализма ни най-малко не отнемат от литературно-художествения блясък на разказваното (Людмила Стоянова)<ref name=":0" />, а [[Йордан Василев]] го нарича блестящ журналист и интересен писател.<ref name=":1" /> === Политик === Пътят му на политик тръгва от Сговора, сформиран от Александър Греков като надпартийно обединение. Тодор Кожухаров представлява военно-патриотичните сили, които по неговите думи понасят „най-големи оскърбления, след като най-добросъвестно бяха изпълнили дълга си“. Четири пъти е избиран за [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[Народно събрание|българския парламент]]. Два пъти е на висш административен пост като независим (т.е. партийно необвързан) министър: на съобщенията и на железниците, пощите и телеграфите в правителствата на [[Правителство на Андрей Тошев|А. Тошев]] през 1935 г. и на [[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Г. Кьосеиванов]] в 1936 г.<ref name=":0" /> От тази позиция той инициира създаването на Българското национално радио, като за негов уредник избира уважавания интелектуалец [[Сирак Скитник]].<ref name=":0" /> По време на Втората световна война се обявява се против въоръжената борба на [[ОФ]]. Публикува мемоарни текстове за българо-германското бойно братство през войните от началото на XX век, залагайки отново на Германия за осъщестяване на българския идеал за обединеното отечество. След посещение на Източния фронт на журналисти, организирано от Немската служба по печата, прави разкрития за масовия разстрел на полски офицери в Катин от съветското НКВД, които излизат в „Слово“. Същевременно се опитва да бъде обективен и пред Народното събрание споделя впечатленията си както за перфектната немска военна огранизация, така и за героизма на руските войници, изказвайки искрено съчувствие и тревога за съдбата на руския народ.<ref name=":0" /> Застава в защита на българските евреи.<ref name=":1" /> През есента на 1944 г. му е предложено му от [[Александър Цанков]] да стане член на [[Българско национално правителство в изгнание|българското правителство в изгнание]], но той отказва с пълно съзнание за бъдещата си съдба. „Мои деца, преди пет минути взех съдбоносно решение, с което се осъдих на смърт, а вас на много страшни изпитания... за което ви моля от сърце да ми простите... Бе ми предложено да вляза в състава на задграничното правителство на Александър Цанков, да стана емигрант... но аз не мога да стана спикер на Радио Донау и да лая срещу моя народ и страна“.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/Biblioteka_2_2014.pdf|заглавие=Забранените писатели – христоматия за литература за 12. клас|фамилно_име=Василев|първо_име=Йордан|труд=Библиотека (2, 2014), с. 87}}</ref> == Смъртна присъда и убийство == Тодор Кожухаров е осъден на смърт от така наречения [[Народен съд]], както и на 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X</ref> През нощта на 2 февруари 1945 г., когато извеждат осъдените за изпълнение на смъртните им присъди, той извиква „Не трябва да плачем за нас, а за България“ и запява химна „Шуми Марица“. Един от пазачите го застрелва.<ref name=":1" /><ref>[http://desebg.com/chestvania/573-2012-02-01-06-20-44 Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията] [[Царица Йоанна]]. ''„Спомени“'' (Испания, 1966 г.).</ref> Творбите му са забранени и иззети от всички библиотеки.<ref name=":1" /> През 1996 година е реабилитиран от Върховния съд. През 2012 г. са издадени негови избрани произведения („Балкански скици“, Варна).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kulturni-novini.info/sections/4/news/15907-premiera-na-knigata-balkanski-skitsi-ot-todor-kozhuharov|заглавие=Премиера на книгата „Балкански скици“ от Тодор Кожухаров|труд=kulturni-novini.info}}</ref> == Бележки == <references /> {{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|26}} {{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|28}} {{СОРТКАТ:Кожухаров, Тодор}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Жертви на Народния съд]] [[Категория:Родени в Асеновград]] [[Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български капитани]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Подсъдими по процеса на Втори състав на Народния съд]] am55u7j01l9dh5nk60p8khov3lsgpbx 0 319901 11463790 11379022 2022-07-19T14:54:38Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 – | значими роли = Цена в „Змейова сватба“ | театрални награди = Награда на Прегледа на българската драма и театър – „Почивка в Арко Ирис“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Лидия Петрова Вълкова''' е българска актриса. Известна е с озвучаването на филми и сериали.<ref name=znam>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.is/jG94X |заглавие=Вълкова, Лидия Петрова (03.09.1938) |достъп_дата=16 февруари 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата=19 февруари 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= }}</ref> == Биография == === Образование === Родена е на 3 септември 1938 г. в град [[Берковица]]. Завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] през 1960 г.<ref name="znam"/> === Актьорска кариера === Играе в различни периоди в трупите на Старозагорския, Пловдивския и [[театър „София“]]. Някои от най-известните ѝ роли са Луис в „Добрата стара Англия“, Цена в „Змейова сватба“ и Мери в „Жени с минало“. Вълкова участва в радио театъра и в поредиците записи на художествени произведения на театър „Пан“. Те включват „[[Маугли]]“, „[[Книга за джунглата]]“, „[[Пепеляшка]]“ и „[[Пинокио]]“.<ref name="znam"/> === Кариера на озвучаваща актриса === Вълкова се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от [[1960-те|60-те години]]. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Арабела (сериал)|Арабела]]“, „Шогун“, „[[Завръщане в Брайдсхед (сериал)|Завръщане в Брайдсхед]]“, „Особен урок“, „Герой на нашето време", "Над закона", „Фортуната и Хасинта“, „[[Убийство по сценарий]]“, „[[Туин Пийкс]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Адвокатите]]“, „[[Малкълм]]“, „[[Руби (теленовела, 2004)|Руби]]“, „[[Тъмна орис]]“, „[[Анатомията на Грей (сериал)|Анатомията на Грей]]“, „[[Частна практика]]“, „[[Щурите съседи]]“, „[[Новите съседи]]“, „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ и „Щастливо разведени“. На 21 декември 2008 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос. === Личен живот === От първия си брак Вълкова има един син, починал през 1989 г., на 24 години при неизяснени обстоятелства.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка], интервю на Александрина Роканова, Glas.bg, 26 август 2016.</ref> Има 7-годишна връзка с [[Георги Черкелов]], докато той е все още женен за съпругата си.<ref>[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html Големите любови на Георги Черкелов], retro.bg, 8 юли 2016.</ref> Според сайта DrugotoKino.bg те са имали брак, както и две деца.<ref>Красимир Кастелов, [http://drugotokino.bg/content/georgi-cherkelov-–-otritsatelniyat-geroi-koito-kazvashe-istinata?tid=664 Георги Черкелов – отрицателният герой, който казваше истината], DrugotoKino.bg, 20 февруари 2012.</ref> В интервю от 2016 г. Вълкова заявява, че това са медийни лъжи – „това са такива глупости, писани по разни жълти списания...То какво ли нямах от него, така ги бяха объркали нещата!“.<ref>{{Citation |title=Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка |url=http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV |publisher=Red-Carpet.bg |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2017-08-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170825065229/http://www.red-carpet.bg/%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-7-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV }}</ref> == Награди == Награда на Прегледа на българската драма и театър за ролята на Пилар в „Почивка в Арко Ирис“.<ref name="znam"/> == Театрални роли == * „Почивка в Арко Ирис“ – Пилар * „Змейова сватба“ – Цена == Телевизионен театър == * „Каквото Господ не е помислял“ (1990) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Апетит за череши“ (1984) ([[Агнешка Ошецка]]) * „Щурци в студено време“ (1983) ([[Георги Крумов]]) * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фредерик Дар]] и [[Робер Осеин|Робер Осен]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Дом в покрайнините“ ([[Алексей Арбузов]]) (1978) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Неродена мома“ (1971) ([[Иванка Милева-Даковска]]) == Звукороли и участия в звукозаписи == * „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || || || Евлогия, майката на Калата |- | 2017 || [[Откраднат живот]] || || || лелята на Йосиф |- | 2011 || [[Седем часа разлика]] || 1|| || Таня Стоева ''(глас)'' ''(в 1-серия, 2011)'' |- | 2003 || [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] || || || учителката, по-голямата снаха |- | 1997 || [[Мускетарят с маратонките]] || || || директорката |- | 1991 || [[Убиецът е с жълти обувки]] || || || |- | 1989 || [[Ако не в този живот]] || || || телефонистка |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || тв говорителката ''(в 6-а новела: „Спасението“)'' |- | 1989 || [[Зона В-2]]|| || || гобленарката |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || || || майката на Павел |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | ? || [[Много мили хора]] || || || Аврамова |- | 1984 || [[Хвърчило или прашка]] || || || майката |- | 1984 || [[Последната възможност]] || || || жената на писателя |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]]|| || || майката |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Борисова ''(глас)'' |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Бела ''(глас)'' |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 10 || || ''(в 10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Вера |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || директорката на ЦДГ |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || Соня, съпругата на Асенов |- | 1970 || [[Сбогом, приятели!]] || 13 || || учителката по георграфия |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] || || || журналистката |- | 1965 – 1974 || Произшествие на сляпата улица - Прилепите летят нощем || 6 || || ''(в 5-а серия)'' |- | 1963 || [[Легенда за Паисий]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/47 Лидия Вълкова в ГАРД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170304043357/http://www.gard.bg/actor/47 |date=2017-03-04 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0904421}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330123/ Лидия Вълкова в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/350695/works/ Лидия Вълкова в Кино-театр] {{Дубларт}} {{СОРТКАТ:Вълкова, Лидия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Берковица]] qc6k48f51p4pjrb6tdrcrahjo1q6u6w 0 320673 11463838 10557348 2022-07-19T15:06:28Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Хараламби Трайков | портрет= | описание= български политик | роден-място=[[Варна]], [[Царство България]] | починал-място=[[София]], [[Народна република България]] | още = {{Депутат-България|4н=1|5н=1|6н=1}} }} '''Хараламби Георгиев Трайков''' е български [[политик]] от [[БЗНС]], син на [[Георги Трайков]]. == Биография == Роден е на 10 август 1925 г. във Варна. От 1944 година членува в БЗНС. Между 1948 и 1949 е секретар към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. През 1949 година завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност [[право]]. В периода 1950 – 1967 е журналист и главен редактор на вестник [[Земеделско знаме]]. Между 1957 – 1973 е член на Управителния съвет на БЗНС. От 1971 до 1973 е министър на информацията и съобщенията, заместник-министър на външните работи (1967 – 1971)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 306, ISBN 954-528-790-X</ref>. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС от 1971.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 459</ref> Умира при автомобилна катастрофа на [[2 юни]] [[1973]] г.<ref>Умира на 2 юни 1973 година и е заменен фактически на 30 юни.</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Политик|История на България}} {{пост начало}} {{пост|[[министър на информацията и съобщенията]]|[[9 юли]] [[1971]]|[[2 юни]] [[1973]]|[[Стоян Тончев]]|[[Георги Андреев (политик)|Георги Андреев]]}} {{пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|История на България}} {{СОРТКАТ:Трайков, Хараламби}} [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Членове на ПП на БЗНС]] [[Категория:Заслужили деятели на културата]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия в България]] 4zcc7lkvwc46lk1lbedb42liuqyfj9z 0 320946 11464671 11251552 2022-07-20T11:15:32Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцесата и жабокът | име_оригинал = The Princess and the Frog | картинка = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br />[[Джон Мъскър]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Аника Нони Роуз]]<br>[[Бруно Кампос]]<br>[[Кийт Дейвид]]<br>[[Майкъл-Леон Ули]]<br>[[Дженифър Коди]]<br>[[Джим Къмингс]]<br>[[Питър Бартлет]]<br>[[Дженифър Луис]]<br>[[Опра Уинфри]]<br>[[Терънс Хауърд]]<br>[[Джон Гудман]] | музика = [[Ранди Нюман]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[25 ноември]] [[2009]] г. ([[Лос Анджелис]]) | времетраене = 97 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $105 милиона<ref>{{cite web | url=http://www.mtv.com/movies/news/articles/1628177/story.jhtml | title='The Princess And The Frog' Leaps Over The Competition At The Box Office | work=MTV.com |publisher=Viacom | author=Wigler, Josh | date=14 декември 2009 | accessdate= 11 септември 2010 | quote=[...]cost Disney $105 million to produce[...]}}</ref><ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=princessandthefrog.htm |title=''The Princess and the Frog'' (2009) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $267 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0780521 | уебсайт = }} '''„Принцесата и жабокът“''' ({{lang|en|The Princess and the Frog}}) е [[САЩ|американски]] [[анимация|анимационен]] филм от 2009 г. на [[The Walt Disney Company|компанията „Уолт Дисни“]]. Филмът се базира в известна степен <ref name="princessfrogroundtable">{{cite web | title = Princess and the Frog Animation Roundtable | url = http://comicsworthreading.com/2010/03/15/princess-and-the-frog-animation-roundtable/ | date = 15 март 2010 | accessdate = 11 септември 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120512033436/http://comicsworthreading.com/2010/03/15/princess-and-the-frog-animation-roundtable/ |date=2012-05-12 }}</ref> на романа на Е. Д. Бейкър „Принцесата-жаба“ (''„The Frog Princess“''), който е вдъхновен от приказката на [[братя Грим]] „Жабокът-принц“. <ref name="princessfrogpanel">{{cite web | work = NERDSociety | title = The Princess and The Frog Panel Discussion with Ron Clements & John Musker – D23 Expo. | url = http://www.nerdsociety.com/2009/09/23/the-princess-and-the-frog-panel-discussion-featuring-ron-clements-and-john-musker-d23-expo/ | date=23 септември 2009 | accessdate=11 септември 2010}}</ref> Премиерата в Ню Йорк и Лос Анджелис е на 25 ноември 2009 г. Това е 49-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и първият, направен с традиционна рисувана анимация след „[[Бандата на кравите]]“ от 2004 г. Режисьори са Джон Мъскър и Рон Клемънтс, режисирали филмите „[[Базил, великият мишок детектив]]“, „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“, „[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]“ и „[[Планетата на съкровищата]]“. Песните и музиката към филма са дело на [[Ранди Нюман]]. „Принцесата и жабокът“ е озвучен с гласовете на [[Аника Нони Роуз]], [[Бруно Кампос]], [[Кийт Дейвид]], [[Майкъл-Леон Ули]], [[Дженифър Коди]], [[Джим Къмингс]], [[Питър Бартлет]], [[Дженифър Луис]], [[Опра Уинфри]],<ref name="Oprah">{{cite web| date=24 септември 2008| accessdate=11 септември 2010 | url = http://moviesblog.mtv.com/2008/09/24/breaking-oprah-winfrey-joins-voice-cast-of-the-princess-and-the-frog/| title = Breaking: Oprah Winfrey Joins Voice Cast Of 'The Princess and the Frog' | work=MTV | publisher=Viacom}}</ref> [[Терънс Хауърд]] и [[Джон Гудман]]. == Сюжет == Филмът е [[мюзикъл]] в стил [[Бродуей]] и представя приказна история, която се развива в и около [[Ню Орлиънс]], [[Луизиана]], [[САЩ]] през 20-те години на XX век. Тиана (Аника Нони Роуз) е красиво младо момиче, което разполага със скромни средства, но работи усърдно, за да изпълни мечтата си и да отвори собствен ресторант. На бал с маски у нейната богата приятелка Шарлот (Дженифър Коди) Тиана среща принц Навийн (Бруно Кампос) от страната Малдония, превърнат в жабок от коварен [[вуду]] магьосник (Кийт Дейвид). Принцът-жабок погрешно решава, че младата готвачка е принцеса и я убеждава да го целуне. Вместо да развали магията, обаче, целувката превръща и Тиана в жаба. Двете омагьосани жаби търсят помощ от добрата вуду кралица Мама Оуди (Дженифър Луис), като по пътя си се сприятеляват с музикалния [[алигатор]] Луи (Майкъл-Леон Ули), свирещ на тромпет, и с романтичната [[светулка]] Рей (Джим Къмингс), които им помагат в трудни моменти. Тиана и Навийн се влюбват и в края на филма се венчават. Първата им целувка като съпруг и съпруга разваля магията, защото Тиана вече е принцеса и двамата отново се превръщат в хора. == Възприемане и награди == Филмът получава позитивни отзиви от критиците. Номиниран е за осем награди „[[Ани (награда)|Ани]]“. Резултатите са обявени на 6 февруари 2010 на 37-ата церемония по връчването на наградите „Ани“ и „Принцесата и жабокът“ печели в три категории.<ref name="annie award">{{cite web | title = 37th Annual Annie Nominations | url = http://www.annieawards.org/consideration.html#23/ | archiveurl = | archivedate = | accessdate = 7 февруари 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091204131419/http://www.annieawards.org/consideration.html#23/ |date=2009-12-04 }}</ref> Филмът получава номинации за редица други филмови награди, сред които една за „[[Златен глобус]]“ и три за „[[Оскар]]“ – за „най-добър анимационен филм“ и две за „най-добра оригинална песен“ – ''„Almost There“'' и ''„Down in New Orleans“''. <ref name="OscarWins">{{cite web|title=Nominees and Winners|url=http://oscar.go.com/nominations/nominees|work=Oscar.go.com|publisher=Academy of Motion Picture Arts and Sciences & ABC, Inc.|accessdate=11 септември 2010}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://disney.go.com/disneypictures/princessandthefrog/}} * {{imdb title|0780521}} {{превод от|en|The Princess and the Frog|384116181}} [[Категория:Анимационни филми от 2009 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] r2anopsohltpypqzecu9kbfoy329ti8 11464771 11464671 2022-07-20T11:23:04Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Принцесата и жабокът | име_оригинал = The Princess and the Frog | картинка = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br />[[Джон Мъскър]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Аника Нони Роуз]]<br>[[Бруно Кампос]]<br>[[Кийт Дейвид]]<br>[[Майкъл-Леон Ули]]<br>[[Дженифър Коди]]<br>[[Джим Къмингс]]<br>[[Питър Бартлет]]<br>[[Дженифър Луис]]<br>[[Опра Уинфри]]<br>[[Терънс Хауърд]]<br>[[Джон Гудман]] | музика = [[Ранди Нюман]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[25 ноември]] [[2009]] г. ([[Лос Анджелис]]) | времетраене = 97 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $105 милиона<ref>{{cite web | url=http://www.mtv.com/movies/news/articles/1628177/story.jhtml | title='The Princess And The Frog' Leaps Over The Competition At The Box Office | work=MTV.com |publisher=Viacom | author=Wigler, Josh | date=14 декември 2009 | accessdate= 11 септември 2010 | quote=[...]cost Disney $105 million to produce[...]}}</ref><ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=princessandthefrog.htm |title=''The Princess and the Frog'' (2009) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $267 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0780521 | уебсайт = }} '''„Принцесата и жабокът“''' ({{lang|en|The Princess and the Frog}}) е [[САЩ|американски]] [[анимация|анимационен]] филм от 2009 г. на [[The Walt Disney Company|компанията „Уолт Дисни“]]. Филмът се базира в известна степен <ref name="princessfrogroundtable">{{cite web | title = Princess and the Frog Animation Roundtable | url = http://comicsworthreading.com/2010/03/15/princess-and-the-frog-animation-roundtable/ | date = 15 март 2010 | accessdate = 11 септември 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120512033436/http://comicsworthreading.com/2010/03/15/princess-and-the-frog-animation-roundtable/ |date=2012-05-12 }}</ref> на романа на Е. Д. Бейкър „Принцесата-жаба“ (''„The Frog Princess“''), който е вдъхновен от приказката на [[братя Грим]] „Жабокът-принц“. <ref name="princessfrogpanel">{{cite web | work = NERDSociety | title = The Princess and The Frog Panel Discussion with Ron Clements & John Musker – D23 Expo. | url = http://www.nerdsociety.com/2009/09/23/the-princess-and-the-frog-panel-discussion-featuring-ron-clements-and-john-musker-d23-expo/ | date=23 септември 2009 | accessdate=11 септември 2010}}</ref> Премиерата в Ню Йорк и Лос Анджелис е на 25 ноември 2009 г. Това е 49-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics'') и първият, направен с традиционна рисувана анимация след „[[Бандата на кравите]]“ от 2004 г. Режисьори са Джон Мъскър и Рон Клемънтс, режисирали филмите „[[Базил, великият мишок детектив]]“, „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“, „[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]“ и „[[Планетата на съкровищата]]“. Песните и музиката към филма са дело на [[Ранди Нюман]]. „Принцесата и жабокът“ е озвучен с гласовете на [[Аника Нони Роуз]], [[Бруно Кампос]], [[Кийт Дейвид]], [[Майкъл-Леон Ули]], [[Дженифър Коди]], [[Джим Къмингс]], [[Питър Бартлет]], [[Дженифър Луис]], [[Опра Уинфри]],<ref name="Oprah">{{cite web| date=24 септември 2008| accessdate=11 септември 2010 | url = http://moviesblog.mtv.com/2008/09/24/breaking-oprah-winfrey-joins-voice-cast-of-the-princess-and-the-frog/| title = Breaking: Oprah Winfrey Joins Voice Cast Of 'The Princess and the Frog' | work=MTV | publisher=Viacom}}</ref> [[Терънс Хауърд]] и [[Джон Гудман]]. == Сюжет == Филмът е [[мюзикъл]] в стил [[Бродуей]] и представя приказна история, която се развива в и около [[Ню Орлиънс]], [[Луизиана]], [[САЩ]] през 20-те години на XX век. Тиана (Аника Нони Роуз) е красиво младо момиче, което разполага със скромни средства, но работи усърдно, за да изпълни мечтата си и да отвори собствен ресторант. На бал с маски у нейната богата приятелка Шарлот (Дженифър Коди) Тиана среща принц Навийн (Бруно Кампос) от страната Малдония, превърнат в жабок от коварен [[вуду]] магьосник (Кийт Дейвид). Принцът-жабок погрешно решава, че младата готвачка е принцеса и я убеждава да го целуне. Вместо да развали магията, обаче, целувката превръща и Тиана в жаба. Двете омагьосани жаби търсят помощ от добрата вуду кралица Мама Оуди (Дженифър Луис), като по пътя си се сприятеляват с музикалния [[алигатор]] Луи (Майкъл-Леон Ули), свирещ на тромпет, и с романтичната [[светулка]] Рей (Джим Къмингс), които им помагат в трудни моменти. Тиана и Навийн се влюбват и в края на филма се венчават. Първата им целувка като съпруг и съпруга разваля магията, защото Тиана вече е принцеса и двамата отново се превръщат в хора. == Възприемане и награди == Филмът получава позитивни отзиви от критиците. Номиниран е за осем награди „[[Ани (награда)|Ани]]“. Резултатите са обявени на 6 февруари 2010 на 37-ата церемония по връчването на наградите „Ани“ и „Принцесата и жабокът“ печели в три категории.<ref name="annie award">{{cite web | title = 37th Annual Annie Nominations | url = http://www.annieawards.org/consideration.html#23/ | archiveurl = | archivedate = | accessdate = 7 февруари 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091204131419/http://www.annieawards.org/consideration.html#23/ |date=2009-12-04 }}</ref> Филмът получава номинации за редица други филмови награди, сред които една за „[[Златен глобус]]“ и три за „[[Оскар]]“ – за „най-добър анимационен филм“ и две за „най-добра оригинална песен“ – ''„Almost There“'' и ''„Down in New Orleans“''. <ref name="OscarWins">{{cite web|title=Nominees and Winners|url=http://oscar.go.com/nominations/nominees|work=Oscar.go.com|publisher=Academy of Motion Picture Arts and Sciences & ABC, Inc.|accessdate=11 септември 2010}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://disney.go.com/disneypictures/princessandthefrog/}} * {{imdb title|0780521}} {{превод от|en|The Princess and the Frog|384116181}} [[Категория:Анимационни филми от 2009 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ev1ulwbf53kcqme4nq5kive7vzssuyp 0 324027 11464227 11453993 2022-07-19T22:31:50Z Martincool23 311336 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор |име на отбора={{Флагче|България}}Рилци (Добрич) |герб=File:Рилци.png|thumb|Логото на ФК Рилци (Добрич). | картинка = | картинка-описание = |старши треньор={{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]] |първенство=[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] |сезон=2021/22 |спонсор=Клас Олио |екипировка={{флагче|България}} Красико |държава={{флагче|България}} [[България]] |място=Североизточна аматьорска футболна лига, 11-то |pattern_la1=_krasiko |pattern_b1=_krasikowhite |pattern_ra1=_krasiko |leftarm1=dd0000 |body1=dd0000 |rightarm1=dd0000 |pattern_sh1=_krasiko |shorts1=dd0000 |socks1=dd0000 |pattern_la2= |pattern_b2=_krasiko1 |pattern_ra2= |leftarm2=404040 |body2=404040 |rightarm2=404040 |shorts2=404040 |socks2=000000 }} '''„Рилци“''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от квартал Рилци, [[Добрич]], участващ в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]. == История == Играе домакинските си мачове на стадиона в квартал Рилци. Кварталът и отборът са кръстени Рилци в знак на признателност към войните от 53-ти пехотен Рилски полк, който пристига в последния, решаващ ден на [[Добричка епопея|Добричката епопея]] като подкрепление и допринася за победата на българското оръжие. През 2020 г. легендата на добричкия футбол [[Валентин Пейчев]] поема Рилци, като той успява още в дебютния си сезон да класира отбора за историческа първа промоция в Трета лига. Там отборът започва трудно, но постепенно доказва, че има място в лигата. == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Период</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Екипировка</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Надпис на екипировката</span> |- |2019 – 2021 | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |– |- |2021 – | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |Клас Олио |} == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" ! style="background:#ABCDEF;" |Сезон ! style="background:#ABCDEF;" |Първенство ! style="background:#ABCDEF;" |Място ! style="background:#ABCDEF;" |П ! style="background:#ABCDEF;" |Р ! style="background:#ABCDEF;" |З ! style="background:#ABCDEF;" |ОГ ! style="background:#ABCDEF;" |ДП ! style="background:#ABCDEF;" |Точки |- align="center" |2014/15 |[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] (IV) |6 |7 |0 |11 |37 |38 |21 |- align="center" |2015/16 |Областна група Добрич – Изток |7 |12 |2 |12 |71 |51 |38 |- align="center" |2016/17 |Областна група Добрич – Изток |11 |2 |0 |18 |12 |66 |6 |- align="center" |2017/18 |Областна група Добрич – Изток |11 |1 |2 |17 |15 |84 |5 |- align="center" |2018/19 |Областна група Добрич – Изток |7 |5 |1 |18 |36 |81 |16 |- align="center" |2019/20 |Областна група Добрич – Изток |8 |3 |2 |6 |17 |29 |11 |- align="center" style="background:#ccffcc;" |2020/21 |Областна група Добрич – Изток |2 |13 |3 |2 |52 |17 |42 |- align="center" |2021/22 |[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] (III) |11 |6 |3 |17 |28 |69 |21 |- | colspan="12" align="center" |'''Зеленото показва кога отборът е спечелил промоция за по-горна лига.''' |} ===Класиране по сезони=== <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/01/2014 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2015 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:2 from:01/01/2014 till:01/07/2021 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" </timeline> == Външни препратки == * [http://bfu-tournaments.com/index.php?zid=69&t_p=10&aid=74&cid=22069&sid=788&tid=81&who_is=2/ Информация и класиране] [[Файл:FC_Rilci_Flag.jpg‎|ляво|мини|200п|Знаме на отбора]] {{Портал|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Рилци}} [[Категория:Български футболни отбори]] [[Категория:Добрички футболни отбори]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] hpefj6o55dfpdtkouikp14k97zx7ykb 11464240 11464227 2022-07-19T22:47:14Z Martincool23 311336 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор |име на отбора={{Флагче|България}}Рилци (Добрич) |герб=File:Рилци.png|thumb|Логото на ФК Рилци (Добрич). | картинка = | картинка-описание = |старши треньор={{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]] |първенство=[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] |сезон=2021/22 |спонсор=Клас Олио |екипировка={{флагче|България}} Красико |държава={{флагче|България}} [[България]] |място=Североизточна аматьорска футболна лига, 11-то |pattern_la1=_krasiko |pattern_b1=_krasikowhite |pattern_ra1=_krasiko |leftarm1=dd0000 |body1=dd0000 |rightarm1=dd0000 |pattern_sh1=_krasiko |shorts1=dd0000 |socks1=dd0000 |pattern_la2= |pattern_b2=_krasiko1 |pattern_ra2= |leftarm2=606060 |body2=606060 |rightarm2=606060 |shorts2=606060 |socks2=000000 }} '''„Рилци“''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от квартал Рилци, [[Добрич]], участващ в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]. == История == Играе домакинските си мачове на стадиона в квартал Рилци. Кварталът и отборът са кръстени Рилци в знак на признателност към войните от 53-ти пехотен Рилски полк, който пристига в последния, решаващ ден на [[Добричка епопея|Добричката епопея]] като подкрепление и допринася за победата на българското оръжие. През 2020 г. легендата на добричкия футбол [[Валентин Пейчев]] поема Рилци, като той успява още в дебютния си сезон да класира отбора за историческа първа промоция в Трета лига. Там отборът започва трудно, но постепенно доказва, че има място в лигата. == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Период</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Екипировка</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Надпис на екипировката</span> |- |2019 – 2021 | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |– |- |2021 – | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |Клас Олио |} == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" ! style="background:#ABCDEF;" |Сезон ! style="background:#ABCDEF;" |Първенство ! style="background:#ABCDEF;" |Място ! style="background:#ABCDEF;" |П ! style="background:#ABCDEF;" |Р ! style="background:#ABCDEF;" |З ! style="background:#ABCDEF;" |ОГ ! style="background:#ABCDEF;" |ДП ! style="background:#ABCDEF;" |Точки |- align="center" |2014/15 |[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] (IV) |6 |7 |0 |11 |37 |38 |21 |- align="center" |2015/16 |Областна група Добрич – Изток |7 |12 |2 |12 |71 |51 |38 |- align="center" |2016/17 |Областна група Добрич – Изток |11 |2 |0 |18 |12 |66 |6 |- align="center" |2017/18 |Областна група Добрич – Изток |11 |1 |2 |17 |15 |84 |5 |- align="center" |2018/19 |Областна група Добрич – Изток |7 |5 |1 |18 |36 |81 |16 |- align="center" |2019/20 |Областна група Добрич – Изток |8 |3 |2 |6 |17 |29 |11 |- align="center" style="background:#ccffcc;" |2020/21 |Областна група Добрич – Изток |2 |13 |3 |2 |52 |17 |42 |- align="center" |2021/22 |[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] (III) |11 |6 |3 |17 |28 |69 |21 |- | colspan="12" align="center" |'''Зеленото показва кога отборът е спечелил промоция за по-горна лига.''' |} ===Класиране по сезони=== <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/01/2014 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2015 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:2 from:01/01/2014 till:01/07/2021 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" </timeline> == Външни препратки == * [http://bfu-tournaments.com/index.php?zid=69&t_p=10&aid=74&cid=22069&sid=788&tid=81&who_is=2/ Информация и класиране] [[Файл:FC_Rilci_Flag.jpg‎|ляво|мини|200п|Знаме на отбора]] {{Портал|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Рилци}} [[Категория:Български футболни отбори]] [[Категория:Добрички футболни отбори]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] 9q5xp18vpvovn60m4w097sbwh8w09zd 11464245 11464240 2022-07-19T23:01:53Z Martincool23 311336 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор |име на отбора={{Флагче|България}}Рилци (Добрич) |герб=File:Рилци.png|thumb|Логото на ФК Рилци (Добрич). | картинка = | картинка-описание = |старши треньор={{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]] |първенство=[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] |сезон=2021/22 |спонсор=Клас Олио |екипировка={{флагче|България}} Красико |държава={{флагче|България}} [[България]] |място=Североизточна аматьорска футболна лига, 11-то |pattern_la1=_krasiko |pattern_b1=_krasikowhite |pattern_ra1=_krasiko |leftarm1=dd0000 |body1=dd0000 |rightarm1=dd0000 |pattern_sh1=_krasiko |shorts1=dd0000 |socks1=dd0000 |pattern_la2= |pattern_b2=_krasiko1 |pattern_ra2= |leftarm2=606060 |body2=606060 |rightarm2=606060 |shorts2=606060 |socks2=000000 }} '''„Рилци“''' е [[България|български]] [[футболен отбор]] от квартал Рилци, [[Добрич]], участващ в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]]. == История == Играе домакинските си мачове на стадиона в квартал Рилци. Кварталът и отборът са кръстени Рилци в знак на признателност към войните от 53-ти пехотен Рилски полк, който пристига в последния, решаващ ден на [[Добричка епопея|Добричката епопея]] като подкрепление и допринася за победата на българското оръжие. През 2020 г. легендата на добричкия футбол [[Валентин Пейчев]] поема Рилци, като той успява още в дебютния си сезон да класира отбора за историческа първа промоция в Трета лига. Там отборът започва трудно, но постепенно доказва, че има място в лигата. [[File:ФК Рилци отбор.jpg|дясно|мини|400п|Отборът на Рилци през сезон 2021/22]] == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Период</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Екипировка</span> ! style="background:#CC0000;" |<span style="color:#FFFFFF;">Надпис на екипировката</span> |- |2019 – 2021 | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |– |- |2021 – | rowspan="1" align="Left" |{{флагче|България}} Красико |Клас Олио |} == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" ! style="background:#ABCDEF;" |Сезон ! style="background:#ABCDEF;" |Първенство ! style="background:#ABCDEF;" |Място ! style="background:#ABCDEF;" |П ! style="background:#ABCDEF;" |Р ! style="background:#ABCDEF;" |З ! style="background:#ABCDEF;" |ОГ ! style="background:#ABCDEF;" |ДП ! style="background:#ABCDEF;" |Точки |- align="center" |2014/15 |[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] (IV) |6 |7 |0 |11 |37 |38 |21 |- align="center" |2015/16 |Областна група Добрич – Изток |7 |12 |2 |12 |71 |51 |38 |- align="center" |2016/17 |Областна група Добрич – Изток |11 |2 |0 |18 |12 |66 |6 |- align="center" |2017/18 |Областна група Добрич – Изток |11 |1 |2 |17 |15 |84 |5 |- align="center" |2018/19 |Областна група Добрич – Изток |7 |5 |1 |18 |36 |81 |16 |- align="center" |2019/20 |Областна група Добрич – Изток |8 |3 |2 |6 |17 |29 |11 |- align="center" style="background:#ccffcc;" |2020/21 |Областна група Добрич – Изток |2 |13 |3 |2 |52 |17 |42 |- align="center" |2021/22 |[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] (III) |11 |6 |3 |17 |28 |69 |21 |- | colspan="12" align="center" |'''Зеленото показва кога отборът е спечелил промоция за по-горна лига.''' |} ===Класиране по сезони=== <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/01/2014 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2015 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:2 from:01/01/2014 till:01/07/2021 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" </timeline> == Външни препратки == * [http://bfu-tournaments.com/index.php?zid=69&t_p=10&aid=74&cid=22069&sid=788&tid=81&who_is=2/ Информация и класиране] [[Файл:FC_Rilci_Flag.jpg‎|ляво|мини|200п|Знаме на отбора]] {{Портал|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Рилци}} [[Категория:Български футболни отбори]] [[Категория:Добрички футболни отбори]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] a8kxsl3l9x56g0spwgqgt2411wflryd 4 325028 11463927 11458768 2022-07-19T18:34:16Z Nk 399 актуализация: 84,86; Карате -> Плуване wikitext text/x-wiki ''място'': '''7'''; ''рейтинг'': '''84.86'''; ''предложения'': [[Двуцветно сорго]], [[Адолф Хитлер]], [[Флейта]], [[Язовирна стена]], [[Тропически циклон]], [[Моисей]], [[Органична химия]]. driw5qgsg9jybvhn3jqf9ou9002np2r 0 329092 11464735 11230240 2022-07-20T11:20:52Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Играта на играчките 2 | име_оригинал = Toy Story 2 | картинка = | режисьори = [[Джон Ласитър]]<br>Лий Ънкрич (сърежисьор)<br>Аш Бранън (сърежисьор) | продуценти = Карън Робърт Джаксън<br>Хелън Плоткин<br>'''Изпълнителен продуцент:'''<br>Сара Макартър | сценаристи = '''Сюжет:'''<br>Джон Ласитър<br>Пийт Доктър<br>Аш Бранън<br>[[Андрю Стантън]]<br>Сценарий:<br>Андрю Стантън<br>Рита Хсиао<br>Дъг Чембърлейн<br>Крис Уеб | актьори = [[Том Ханкс]]<br>[[Тим Алън]]<br>[[Джоан Кюсак]]<br>[[Дон Рикълс]]<br>[[Джим Варни]]<br>Уолъс Шоун<br>Джон Раценбъргър<br>[[Уейн Найт]]<br>Джон Морис<br>Лори Меткалф<br>Естел Харис<br>Андрю Стантън | музика = [[Ранди Нюман]] | монтаж = Еди Блайман<br>Дейвид Иън Солтман<br>Лий Ънкрич | разпространител = Walt Disney Pictures<br>Buena Vista Distribution | премиера = [[24 ноември]] [[1999]] г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $90 милиона | приходи = $485 милиона | предишна_част = ''[[Играта на играчките]]'' | следваща_част = ''[[Играта на играчките 3]]'' | код-IMDB = 0120363 | уебсайт = }} '''„Играта на играчките 2“''' ({{lang|en|Toy Story 2}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм и продължение на „[[Играта на играчките]]“, разказващ за приключения на група играчки, които оживяват, когато хората на са наоколо, за да ги видят. Продуциран е от Pixar Animation Studios и е режисиран от [[Джон Ласитър]], Лий Ънкрич и Аш Бранън. Премиерата му е на 19 ноември 1999 г. == Синхронен дублаж == === Главен състав === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Уди</td><td>Анислав Лазаров</td></tr> <tr><td>Бaз светлинна година</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> <tr><td>Джеси</td><td>[[Сивина Сивинова]] (диалог)<br>Весела Делчева (вокал)</td></tr> <tr><td>Златотърсача</td><td>[[Пламен Сираков]]</td></tr> <tr><td>Г-н Картоф</td><td>[[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]]</td></tr> <tr><td>Слинки</td><td>Румен Рачев</td></tr> <tr><td>Рекс</td><td>[[Кирил Маричков]]</td></tr> <tr><td>Хам</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Бо</td><td>[[Елена Бойчева]]</td></tr> <tr><td>Ал</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>Анди</td><td>Стефан Попов</td></tr> <tr><td>Майката на Анди</td><td>Петя Абаджиева</td></tr> <tr><td>Г-жа Картофка</td><td>Ива Апостолова</td></tr> <tr><td>Сержант</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> <tr><td>Барби</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Реставратор</td><td>[[Петър Евангелатов]]</td></tr> <tr><td>Уийзи</td><td>[[Кирил Кавадарков]] (диалог)<br>[[Васил Петров (певец)|Васил Петров]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Зърг</td><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Извънземни</td><td>[[Живко Джуранов]]<br>[[Кирил Ивайлов]]<br>(кредитиран като Бояджиев)<br>Анатолий Божинов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Златина Тасева</td></tr> <tr><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Лъчезар Стефанов</td></tr> <tr><td>Николай Иванов</td></tr> <tr><td>Явор Каров</td></tr> </table> === И децата === <table class="wikitable"> <tr><td>Антония Тасева</td></tr> <tr><td>Виктория Георгиева</td></tr> <tr><td>[[Балена Ланджева]]</td></tr> <tr><td>Павел Петков</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Приятелите на Уди</td><td>'''Музика:'''<br>Ранди Нюман<br>'''Български текст:'''<br>Десислава Софранова<br>'''Изпълнява:'''<br>Мъжки хор</td></tr> <tr><td>Щастлива бях</td><td>'''Музика:'''<br>Ранди Нюман<br>'''Български текст:'''<br>Цветомира Михайлова<br>'''Изпълнява:'''<br>Весела Делчева</td></tr> <tr><td>Приятел имаш ти</td><td>'''Музика:'''<br>Ранди Нюман<br>'''Български текст:'''<br>Румен Шопов<br>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Версията на Уди</td><td>'''Изпълнява:'''<br>Анислав Лазаров</td></tr> <tr><td>Версията на Уийзи</td><td>'''Изпълнява:'''<br>Васил Петров<br>Женски хор</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2008)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Гергана Бахчисарайцева</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * [http://www.pixar.com/featurefilms/ts2/ Официален уебсайт на Pixar] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101120004536/http://www.pixar.com/featurefilms/ts2/ |date=2010-11-20 }} * [http://www.toystory2.com Официален уебсайт на Disney] * {{imdb title|0120363}} {{мъниче|анимация}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Играта на играчките]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] h6gcqdvwapcw1h3316xynqukgl940pe 0 330237 11464679 11336862 2022-07-20T11:15:57Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име = Here I Go Again | Обложка = 45 rpm record.png | Изпълнител = [[Уайтснейк]] | От албум = [[Saints & Sinners]] | Издаден = [[1982]] и [[1987]] | Формат = | Записан = | Жанр = [[хардрок]] | Времетраене = 5:03 / 4:36 | Лейбъл = Geffen | Автор(и) = [[Дейвид Ковърдейл]], [[Бърни Марсдън]] | Продуцент(и) = [[Мартин Бърч]] (1980)<br />[[Майк Стоун]] и [[Кийт Олсън]] (1987) | Сертификат = | Предишен сингъл = [[Would I Lie to You]]<br />(1981)<br /> ''[[Love Ain't No Stranger]]''<br />(1984) | Този сингъл = '''Here I Go Again'''<br />(1982)<br />'''Here I Go Again'''<br />(1987) | Следващ сингъл = [[Guilty of Love]]<br />(1983)<br /> ''[[Is This Love]]''<br />(1987) | Позиция в класациите = }} '''''Here I Go Again''''' ''(на [[Български език|български]]: Тръгвам отново / Ето, тръгвам отново)'' е песен на [[Англия|английската]] [[хардрок]] група „[[Уайтснейк]]“. Композицията е написана от лидера на групата [[Дейвид Ковърдейл]] и китариста [[Бърни Марсдън]]. Първото ѝ издание е през 1982 година като част от албума [[Saints & Sinners]]. През 1987 година, песента е презаписана и включена в мултиплатинения албум ''[[Whitesnake (албум)|Whitesnake]]'', с лека промяна в звученето в посока по-енергичен хардрок за разлика от блусарски ориентирания оригинал. Година по-късно през 1988 е направен нов презапис за радио излъчване. През октомври 1987 година, ''Here I Go Again'' достига до номер 1 в класацията „[[Билборд Хот 100]]“. Композицията е включена от музикалната медийна компания [[VH1]] на 17-о място сред стоте най-велики песни записани през 1980-те години.<ref>[http://hubpages.com/hub/Top-100-Songs-of-the-80s VH1's 100 Greatest Songs of the 80's]</ref> == Варианти == # 1982 година – оригинален запис с [[Бърни Марсдън]] на китарата (5:03)<ref>[http://www.discogs.com/release/669405 1982 single] – from Discogs.com</ref> # 1987 година – аранжимент с [[Джон Сайкс]] на китарата. Солото е изпълнено от [[Адриан Ванденберг]] (4:36) # 1988 година – аранжимент за радио версия с Дан Хъф на китарата. Този вариант е включен в сборния албум ''Greatest Hits'' от 1994 година (3:54) # 1997 година – акустична версия, записана за албумът ''[[Starkers in Tokyo]]'' с Адриан Ванденберг на китарата. == Сингъл (1982) == '''А''' страна # ''Here I Go Again'' (Ковърдейл, Марсдън) – 5:03 '''Б''' страна # ''Bloody Luxury'' (Ковърдейл) – 3:29 == Сингъл (1987) == '''А''' страна # ''Here I Go Again'' – 4:36 '''Б''' страна # ''Guilty of Love'' – == Музиканти (1982) == * [[Дейвид Ковърдейл]] – [[певец|вокали]] * [[Мики Мууди]] – [[китара|китари]] * [[Бърни Марсдън]] – [[китара|китари]] * [[Нийл Мъри]] – [[бас китара|бас]] * [[Джон Лорд]] – [[клавишни]] * [[Иън Пейс]] – [[барабани]] == Музиканти (1987) == * [[Дейвид Ковърдейл]] – [[певец|вокали]] * [[Джон Сайкс]] – [[китара|китари]] * [[Адриан Ванденберг]] – [[китара|китари]] * [[Нийл Мъри]] – [[бас китара|бас]] * [[Дон Еъри]] – [[клавишни]] * [[Aynsley Dunbar]] – [[барабани]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.whitesnake.com/ Официален сайт] * [http://www.youtube.com/watch?v=DSlSaGcc0QM Here I Go Again (видеоклип 1982)] в [[YouTube]] * [http://www.youtube.com/watch?v=BSvFVIyRDgs&feature=related Here I Go Again (видеоклип 1987)] в YouTube * [http://www.youtube.com/watch?v=bEJrgf0JArs&feature=related Here I Go Again (Live in the Still of the Night 2005, London)] в YouTube {{Уайтснейк}} [[Категория:Песни на „Уайтснейк“]] [[Категория:Сингли от 1982 година]] [[Категория:Сингли от 1987 година]] 64ed9fn6jomtjz2ybk5nzrns7mjmvef 0 332169 11463980 11294276 2022-07-19T19:44:20Z Gengen4ev 5243 пправопис, терминология, ллинкове wikitext text/x-wiki '''Оловно-киселинната батерия''' е вид [[акумулатор]], в който [[електрод]]ите се състоят от [[олово]] и [[оловен диоксид|оловен двуокис]] и [[електролит]] от разредена [[сярна киселина]]. Това е най-старата многократно презареждаща се [[батерия]], която може да съхранява и отдава [[електрическа енергия]]. Въпреки малкото съотношение на енергия / тегло т.е. [[енергийна плътност]], батерията допуска голям разряден [[ток]] без да се поврежда. [[Файл:Starterbatterie.jpg|270п|мини|Оловно-киселинен акумулатор за моторни превозни средства 12 V, 300 A, 36 A.h]] Това тяхно свойство заедно с ниската им цена ги прави подходящи за използването в [[МПС|моторните превозни средства]], за да захранят със силен [[ток]] стартерите на [[двигател]]ите. == История == През [[1854]] г. [[Германия|немският]] лекар и [[физик]] [[Вилхелм Йозеф Синстеден]] ([[Wilhelm Josef Sinsteden]]) изработва първата оловно-киселинна батерия. Той поставя две големи оловни плочи, които не се допират, в буркан, пълен с разредена сярна киселина. Чрез свързване на източник на напрежение и често разреждане и зареждане (формиране) той достига след определено време до измерим капацитет. На една от плочите се образува оловен двуокис, а на другата – чисто олово. През [[1859]] г. [[Франция|френският]] физик [[Гастон Планте]] ([[Gaston Planté]]) значително подобрява оловно-киселинната батерия на Синстеден като я подсилва чрез спирално подреждане на оловни плочи и така изобретява и създава първия оловно-киселинен акумулатор. Тази конструкция все още се използва днес за автомобилни оловно-киселинни акумулатори. В индустрията първоначално не се използват достатъчно клетки за съхранение на електроенергия, това се промени само двадесет години по-късно. През 1866 г. [[Вернер фон Сименс]] разработва [[електрически генератор]] и търсенето на начини за съхраняване на електрическа енергия се увеличава бързо. През 1880 г. оловно-киселинната батерия е разработена решително от френския инженер [[Камил Алфонс Фауре]] ([[Camille Alphonse Faure]]) и акумулаторът достига висок капацитет само след няколко цикъла на зареждане (образуване) поради покритието му с оловен прах и сяра. <ref>[http://www.gsg-physik.net/physik/akkus/d_kap_2.htm Der Bleiakkumulator – Kapitel 2: Geschichte], Интернет ресурс, 21.10.2009.</ref> [[Файл:Schema eines Bleiakkus 2009-02-09.svg|250п|мини|Схематично представяне на структурата на оловно-киселинна батерия]] == Електрохимия == Принцип на работа на оловно-киселинните батерии се основава на електрохимическата реакция между [[олово]]то Pb и [[оловен диоксид|оловния двуокис]] PbO₂ в сернокисела среда от поставената в акумулатора [[сярна киселина]] H₂SO₄. В заредено състояние всяка клетка съдържа [[електрод]]и от чисто олово и оловен двуокис. При разредено състояние двата електрода се превръщат в оловен сулфат (PbSO₄) и електролитът изгубва разтворената си [[сярна киселина]] и се превръща основно във вода. От реакцията на сярната киселина и водата се получава дисоцииране на сярната киселина (dissoziierte Schwefelsäure): :<math>\mathrm{H_2SO_4 + 2 \,H_2O \rightleftharpoons 2 \,H_3O^{*} + SO_4^{2-} }</math> Начинът на действие на оловно-киселинната акумулаторна батерия може да бъде представен от химичните процеси, протичащи по време на зареждането и разреждането ѝ като източник на [[електрически ток]]. По време на отдаване на енергия (разреждане) се извършват следните химични процеси: [[Файл:Bleiakkumulator Entladevorgang.svg|300п|мини|Схематично представяне на реакциите на разреждане]] Отрицателен полюс: :<math>\mathrm {Pb + SO_4^{2-} \longrightarrow PbSO_4 + 2\, e^- }</math> Положителен полюс: :<math>\mathrm {PbO_2 + SO_4^{2-} + 4 \, H^+ + 2 \,e^- \longrightarrow PbSO_4 + 2\, H_2O }</math> При захранване с енергия (зареждане от източник) процесите протичат в обратна посока. Цялостната реакция при разреждане и зареждане: :<math>\mathrm{ Pb + PbO_2 + 2 \,H_2SO_4 \rightleftharpoons 2\, PbSO_4 + 2 \,H_2O }</math> В посока надясно в тази формула се отдава енергия от оловно-киселинната акумулаторна батерия и тя се разрежда, а наляво се захранва енергийно и се зарежда. От [[електрохимичните еквиваленти]] се изчислява заряд от 2*F = 2*96485 [A*s] (F – [[константа на Фарадей]]) за „електрическата енергия“. Това съответства на оловна батерия с капацитет 53,6 [A*h]. От [[електрохимичната серия от напрежения]] сега може да се изчисли потенциалната разлика, т. е. в крайна сметка възниква електрическо напрежение. :<math>\mathrm { Pb + SO_4^{2-} \longrightarrow PbSO_4 + 2 \, e^- } \quad | -0{,}36~\mathrm{V}</math> :<math>\mathrm { PbO_2 + SO_4^{2-} + 4\, H^+ + 2\, e^- \longrightarrow PbSO_4 + 2\, H_2O } \quad | +1{,}68~\mathrm{V}</math> :<math>E^0_\mathrm{Ges} = 1{,}68~\mathrm{V} - (-0{,}36~\mathrm{V}) = 2{,}04~\mathrm{V}</math> '''Саморазреждане:''' [[Файл:Sulfated Anode plate at right side from 12V 5aH battery.jpg|мини|Оловно сулфатна плоча (от дясно)]] Оловният двуокис PbO₂ е нестабилeн в разтвор на сярна киселина H₂SO₄. Оловото Рb е от IV валентност, реагира със сулфатната група SO₄ и се образува оловен сулфат PbSO₄, вода H₂0 и кислород O₂. :<math>\mathrm { 2\, PbO_2 + 2\, H_2SO_4 \longrightarrow 2\, PbSO_4 + 2\, H_2O + O_2 }</math> [[Пренапрежението]] на водорода, което прави възможно зареждането на оловно-киселинните батерии, забавя този процес. Понеже клетките с течен електролит в повечето оловно-киселинни батерии са отворени, зареждането с по-високи напрежения генерира [[кислород]] и [[водород]] от [[електролиза]]та на водата, създавайки експлозивна смес, която при наличието на искра може да се възпламени. Киселинният електролит е [[корозия|корозивен]]. Клетките обикновено не са изработени от чисто олово, а съдържат и малки количества [[антимон]], [[калай]], [[калций]] или сплав от [[селен]], така че плоскостта на материала да има допълнителна здравина и да се улесни процеса на производство. == Приложение и характеристики == {{основна|Автомобилен акумулатор}} Съвременните оловно-киселинни батерии са най-масово използваните акумулаторни батерии поради приемливата им ниска цена и добри експлоатационни качества. Те са основните подобни средства използвани в автомобилния транспорт и като аварийни източници на електроенергия в телефонни централи, системи за сигурност, непрекъсваеми токозахранвания ([[UPS]]) и др. Поради възможността да се произвеждат акумулатори с различно напрежение и различен капацитет, както и да бъдат свързвани при експлоатация по определен начин, много голямо е разнообразието от изходни напрежения и продължителност от време за използване като средство за стартиране или авариен режим. == Източници == <references /> == Литература == * Chapter 16: Alvin Sakind, George Zuris: ''Lead-Acid Batteries. '' In: Thomas B. Reddy (Hrsg.): ''Linden's Handbook of Batteries.'' 4. Auflage. McGraw-Hill, New York 2011, [[ISBN 978-0-07-162421-3]] * Karl-Joachim Euler: ''Sinsteden – Planté – Tudor. Zur Geschichte des Bleiakkumulators.'' Gesamthochschule Kassel, Kassel 1980, {{OCLC|918271350}}. * Heinz Wenzl: ''Batterietechnik / Optimierung der Anwendung – Betriebsführung – Systemintegration.'' Expert-Verlag, Renningen-Malmsheim 2002, ISBN 3-8169-1691-0. * D. A. J. Rand, P. T. Moseley, J. Garche, C. D. Parker: ''Valve-regulated Lead-Acid Batteries.'' Elsevier, 2004, [[ISBN 0-444-50746-9]]. * Kapitel 2.1. ''Der Bleiakkumulator.'' In: P. Birke, M. Schiemann: ''Akkumulatoren: Vergangenheit, Gegenwart und Zukunft elektrochemischer Energiespeicher'', H. Utz Verlag, München 2013, [[ISBN 978-3-8316-0958-1]], S. 68–119. * Chapter 8 ''Lead-Acid Batteries.'' In: Dell, Rand: ''Understanding Batteries'', Royal Society of Chemistry, 2001, [[ISBN 0-85404-605-4]], S. 100–125. == Вижте също == * [[Акумулатор]] {{Commonscat|Lead-acid batteries}} [[Категория:Електрохимия]] [[Категория:Акумулатори]] 21lk7qh7tcuohua0mncm4fueqwr7a9s 11463982 11463980 2022-07-19T19:46:30Z Gengen4ev 5243 изказ, корекция wikitext text/x-wiki '''Оловно-киселинната батерия''' е вид [[акумулатор]], в който [[електрод]]ите се състоят от [[олово]] и [[оловен диоксид|оловен двуокис]] и [[електролит]] от разредена [[сярна киселина]]. Това е най-старата многократно презареждаща се [[батерия]], която може да съхранява и отдава [[електрическа енергия]]. Въпреки малкото съотношение на енергия / тегло т.е. [[енергийна плътност]], батерията допуска голям разряден [[ток]] без да се поврежда. [[Файл:Starterbatterie.jpg|270п|мини|Оловно-киселинен акумулатор за моторни превозни средства 12 V, 300 A, 36 A.h]] Това тяхно свойство заедно с ниската им цена ги прави подходящи за използването в [[МПС|моторните превозни средства]], за да захранват с големи стойности на [[ток|тока]] стартерите на [[двигател]]ите. == История == През [[1854]] г. [[Германия|немският]] лекар и [[физик]] [[Вилхелм Йозеф Синстеден]] ([[Wilhelm Josef Sinsteden]]) изработва първата оловно-киселинна батерия. Той поставя две големи оловни плочи, които не се допират, в буркан, пълен с разредена сярна киселина. Чрез свързване на източник на напрежение и често разреждане и зареждане (формиране) той достига след определено време до измерим капацитет. На една от плочите се образува оловен двуокис, а на другата – чисто олово. През [[1859]] г. [[Франция|френският]] физик [[Гастон Планте]] ([[Gaston Planté]]) значително подобрява оловно-киселинната батерия на Синстеден като я подсилва чрез спирално подреждане на оловни плочи и така изобретява и създава първия оловно-киселинен акумулатор. Тази конструкция все още се използва днес за автомобилни оловно-киселинни акумулатори. В индустрията първоначално не се използват достатъчно клетки за съхранение на електроенергия, това се промени само двадесет години по-късно. През 1866 г. [[Вернер фон Сименс]] разработва [[електрически генератор]] и търсенето на начини за съхраняване на електрическа енергия се увеличава бързо. През 1880 г. оловно-киселинната батерия е разработена решително от френския инженер [[Камил Алфонс Фауре]] ([[Camille Alphonse Faure]]) и акумулаторът достига висок капацитет само след няколко цикъла на зареждане (образуване) поради покритието му с оловен прах и сяра. <ref>[http://www.gsg-physik.net/physik/akkus/d_kap_2.htm Der Bleiakkumulator – Kapitel 2: Geschichte], Интернет ресурс, 21.10.2009.</ref> [[Файл:Schema eines Bleiakkus 2009-02-09.svg|250п|мини|Схематично представяне на структурата на оловно-киселинна батерия]] == Електрохимия == Принцип на работа на оловно-киселинните батерии се основава на електрохимическата реакция между [[олово]]то Pb и [[оловен диоксид|оловния двуокис]] PbO₂ в сернокисела среда от поставената в акумулатора [[сярна киселина]] H₂SO₄. В заредено състояние всяка клетка съдържа [[електрод]]и от чисто олово и оловен двуокис. При разредено състояние двата електрода се превръщат в оловен сулфат (PbSO₄) и електролитът изгубва разтворената си [[сярна киселина]] и се превръща основно във вода. От реакцията на сярната киселина и водата се получава дисоцииране на сярната киселина (dissoziierte Schwefelsäure): :<math>\mathrm{H_2SO_4 + 2 \,H_2O \rightleftharpoons 2 \,H_3O^{*} + SO_4^{2-} }</math> Начинът на действие на оловно-киселинната акумулаторна батерия може да бъде представен от химичните процеси, протичащи по време на зареждането и разреждането ѝ като източник на [[електрически ток]]. По време на отдаване на енергия (разреждане) се извършват следните химични процеси: [[Файл:Bleiakkumulator Entladevorgang.svg|300п|мини|Схематично представяне на реакциите на разреждане]] Отрицателен полюс: :<math>\mathrm {Pb + SO_4^{2-} \longrightarrow PbSO_4 + 2\, e^- }</math> Положителен полюс: :<math>\mathrm {PbO_2 + SO_4^{2-} + 4 \, H^+ + 2 \,e^- \longrightarrow PbSO_4 + 2\, H_2O }</math> При захранване с енергия (зареждане от източник) процесите протичат в обратна посока. Цялостната реакция при разреждане и зареждане: :<math>\mathrm{ Pb + PbO_2 + 2 \,H_2SO_4 \rightleftharpoons 2\, PbSO_4 + 2 \,H_2O }</math> В посока надясно в тази формула се отдава енергия от оловно-киселинната акумулаторна батерия и тя се разрежда, а наляво се захранва енергийно и се зарежда. От [[електрохимичните еквиваленти]] се изчислява заряд от 2*F = 2*96485 [A*s] (F – [[константа на Фарадей]]) за „електрическата енергия“. Това съответства на оловна батерия с капацитет 53,6 [A*h]. От [[електрохимичната серия от напрежения]] сега може да се изчисли потенциалната разлика, т. е. в крайна сметка възниква електрическо напрежение. :<math>\mathrm { Pb + SO_4^{2-} \longrightarrow PbSO_4 + 2 \, e^- } \quad | -0{,}36~\mathrm{V}</math> :<math>\mathrm { PbO_2 + SO_4^{2-} + 4\, H^+ + 2\, e^- \longrightarrow PbSO_4 + 2\, H_2O } \quad | +1{,}68~\mathrm{V}</math> :<math>E^0_\mathrm{Ges} = 1{,}68~\mathrm{V} - (-0{,}36~\mathrm{V}) = 2{,}04~\mathrm{V}</math> '''Саморазреждане:''' [[Файл:Sulfated Anode plate at right side from 12V 5aH battery.jpg|мини|Оловно сулфатна плоча (от дясно)]] Оловният двуокис PbO₂ е нестабилeн в разтвор на сярна киселина H₂SO₄. Оловото Рb е от IV валентност, реагира със сулфатната група SO₄ и се образува оловен сулфат PbSO₄, вода H₂0 и кислород O₂. :<math>\mathrm { 2\, PbO_2 + 2\, H_2SO_4 \longrightarrow 2\, PbSO_4 + 2\, H_2O + O_2 }</math> [[Пренапрежението]] на водорода, което прави възможно зареждането на оловно-киселинните батерии, забавя този процес. Понеже клетките с течен електролит в повечето оловно-киселинни батерии са отворени, зареждането с по-високи напрежения генерира [[кислород]] и [[водород]] от [[електролиза]]та на водата, създавайки експлозивна смес, която при наличието на искра може да се възпламени. Киселинният електролит е [[корозия|корозивен]]. Клетките обикновено не са изработени от чисто олово, а съдържат и малки количества [[антимон]], [[калай]], [[калций]] или сплав от [[селен]], така че плоскостта на материала да има допълнителна здравина и да се улесни процеса на производство. == Приложение и характеристики == {{основна|Автомобилен акумулатор}} Съвременните оловно-киселинни батерии са най-масово използваните акумулаторни батерии поради приемливата им ниска цена и добри експлоатационни качества. Те са основните подобни средства използвани в автомобилния транспорт и като аварийни източници на електроенергия в телефонни централи, системи за сигурност, непрекъсваеми токозахранвания ([[UPS]]) и др. Поради възможността да се произвеждат акумулатори с различно напрежение и различен капацитет, както и да бъдат свързвани при експлоатация по определен начин, много голямо е разнообразието от изходни напрежения и продължителност от време за използване като средство за стартиране или авариен режим. == Източници == <references /> == Литература == * Chapter 16: Alvin Sakind, George Zuris: ''Lead-Acid Batteries. '' In: Thomas B. Reddy (Hrsg.): ''Linden's Handbook of Batteries.'' 4. Auflage. McGraw-Hill, New York 2011, [[ISBN 978-0-07-162421-3]] * Karl-Joachim Euler: ''Sinsteden – Planté – Tudor. Zur Geschichte des Bleiakkumulators.'' Gesamthochschule Kassel, Kassel 1980, {{OCLC|918271350}}. * Heinz Wenzl: ''Batterietechnik / Optimierung der Anwendung – Betriebsführung – Systemintegration.'' Expert-Verlag, Renningen-Malmsheim 2002, ISBN 3-8169-1691-0. * D. A. J. Rand, P. T. Moseley, J. Garche, C. D. Parker: ''Valve-regulated Lead-Acid Batteries.'' Elsevier, 2004, [[ISBN 0-444-50746-9]]. * Kapitel 2.1. ''Der Bleiakkumulator.'' In: P. Birke, M. Schiemann: ''Akkumulatoren: Vergangenheit, Gegenwart und Zukunft elektrochemischer Energiespeicher'', H. Utz Verlag, München 2013, [[ISBN 978-3-8316-0958-1]], S. 68–119. * Chapter 8 ''Lead-Acid Batteries.'' In: Dell, Rand: ''Understanding Batteries'', Royal Society of Chemistry, 2001, [[ISBN 0-85404-605-4]], S. 100–125. == Вижте също == * [[Акумулатор]] {{Commonscat|Lead-acid batteries}} [[Категория:Електрохимия]] [[Категория:Акумулатори]] 2oxgc9ye42nlzkz883b7r7jizi5kyr6 0 334039 11464564 11090410 2022-07-20T10:32:18Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер | място на смърт = [[Скопие]], [[Северна Македония|Република Македония]] }} [[Файл:Baranje do Kosmet resavanje na spor so Gnilane.pdf|дясно|мини|250п|Писмо на Атанасов от името на Президиума на АСНОМ]] '''Страшимир (Мире) Анастасов – Ристо''' е югославски комунистически партизанин. == Биография == Мире Анастасов е племенник на българския писател [[Павел Матев]]. Близък е на [[Павел Шатев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ps/ps_predg.html Карамфилов, Ефрем. Предговор към „В Македония под робство“, 1983 г.]</ref> През 1928 година става член на [[Съюз на комунистическата младеж на Югославия|Съюз на комунистическата младеж на Югославия]] и ръководи местната организация в Куманово. По-късно става член на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През 1934 година Анастасов е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония след като комитета се премества в Куманово. На следващата година участва на Сплитския пленум на ЦК на ЮКП като делегат от Македония. През 1929 година се достига до разкрития в партийната организация в Македония и Анастасов е арестуван. Осъден е на 3 години затвор и лежи в Сремска Митровица. След като излиза се включва в дейностите на ЮКП, въпрески че е временно отстранен във връзка с ликвидирането на фракцията на Петко Милетич. Между 1934-1935 година пак лежи в затвора.<ref>Димче Најчески „Голооточки сведоштва“, Скопје, 1999, книга прва, стр. 44</ref> По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление на Вардарска Македония]] живее в София. По инициатива на Павел Шатев се включва в разузнавателните дейности на съветските служби. Групата на Анастасов е разкрита обаче, а той е осъден на смърт, но присъдата му е отменена с доживотен затвор. Освободен е след 9 септември 1944 и става политически комисар на бригада [[Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“|„Гоце Делчев“]].<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> На 26 октомври 1944 година в телеграма до [[Кирил Мильовски]] е привикан заедно с [[Олга Петрушева]], [[Петър Шанданов]], [[Кръстьо Гермов]], [[Александър Мартулков]], [[Туше Делииванов]], [[Григор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република.<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125 – 126.</ref> На 27 октомври 1944 година е кооптиран за член на АСНОМ<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр. 49]</ref> и влиза в неговия [[Президиум на АСНОМ|Втори президиум]] като председател на Върховния съд. След Втората световна война в периода 1946-1948 година е пръв югославски посланик в [[Белгия]] и [[Люксембург]]. След [[Резолюция на Информбюро за ЮКП|Резолюцията на Информбюро за ЮКП]] от юни 1948 година, е изпратен в лагера [[Голи Оток]], след конфликт с [[Лазар Колишевски]], защото не приема неговата оценка, че [[Методи Шатаров]] е предател.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/09/metodi-shatorov-mezdu-osanna-i-razpni.html Стефанов, Илия. Методи Шаторов – между „Осанна“ и „Разпни го“, „Нова зора“, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Анастасов, Мире}} [[Категория:Дейци на НОВМ]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия]] [[Категория:Родени в Кратово]] [[Категория:Починали в Скопие]] g7qf94bhn1twww0qfu9ftea99388vi5 0 334069 11464417 10983874 2022-07-20T08:05:47Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Могила_геолога_Юрия_Билибина.JPG“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:Fitindia|Fitindia]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/Files on User:Rubin16/review7|]]. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юрий Билибин | име-оригинал = | категория = изследовател | описание = руски геолог и изследовател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ростов]], [[Руска империя]] | починал-място = [[Санкт Петербург|Ленинград]], [[СССР]] | националност = {{Русия}} | баща = | майка = | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]] | образование = Смоленски политехнически институт;<br>Ленинградски минен институт | учил-при = | работил-в = Ленинградски минен институт;<br>Всеросийски научноизследователски геоложки институт (ВСЕГЕИ) | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Юрий Александрович Билибин''' е [[Русия|руски]] [[Геология|геолог]], [[изследовател]], член-кореспондент на [[Академията на науките на СССР]] (1946), лауреат на Сталинска премия I степен (1946). == Ранни години (1901 – 1928) == Роден е на [[6 май]] [[1901]] година в [[Ростов]], [[Ярославска губерния]], [[Руска империя]], в старинен дворянски род. През 1919 завършва Смоленската гимназия и от 1919 до 1921 служи в [[Червената армия]]. След уволняването си от армията постъпва в Смоленския политехнически институт, след което се премества в Ленинградския минен институт и се дипломира през 1926. От 1926 до 1928 г. работи като геолог в минния тръст „Алданзолото“, след което ръководи експедиция организирана от Института за цветни метали в [[Якутия]], която дава точна и детайлна прогноза за златоносността на местните реки. == Изследователска дейност (1928 – 1935) == Като главен геолог в района на [[Алдан]] успява да организира през 1928 г. експедиция в басейна на [[Колима]] за проверка на постъпилите по-рано съобщения за златните находища в района и оценка на промишлените им значения. В резултат от работата на експедицията е открит т.н. Североизточен златоносен район. След това Билибин организира втора експедиция с ръководител геолога Валентин Цареградски, която потвърждава първоначалните данни. От пролетта на 1932 до лятото на 1933 г. е главен инженер-геолог в техническия сектор на Управлението за добив на полезни изкопаеми на дирекцията „Дальстрой“. През 1934 г., заедно с Евгений Сергеевич Бобин, ръководи нова експедиция, като заедно с геоложките изследвания провежда и топографски дейности в басейните на реките [[Аллах-Юн]] (586 км) и [[Юдома]] (820 км), от басейна на река Алдан. Двамата продължават откриването на меридиално простиращата се планина [[Сете Дабан]] (250 км, 1997 м), състояща се от 3 паралелни вериги, и доказват, че планината принадлежи към [[Верхоянски планини|Верхоянските планини]]. Проследяват и изследват и [[Килахски хребет|Килахския хребет]], а на изток от Сете Дабан откриват [[Юдомо-Майска планинска земя|Юдомо-Майската планинска земя]] (2213 м). == Следващи години (1935 – 1952) == От 1935 води курс по геология на [[злато]]то и [[платина]]та в Ленинградския минен институт. По време на [[Великата Отечествена война]] (1941 – 1945) работи в [[Средна Азия]], а след това в [[Москва]], където защитава докторска дисертация. От 1944 г. е на работа във Всеросийския научноизследователски геоложки институт (ВСЕГЕИ) и в ленинградския отдел на Института за геоложки науки към [[АН на СССР]]. Автор е на повече от 60 научни работи, в т.ч. на фундаменталния труд ''„Основы геологии россыпей“'' (1938). Умира от кръвоизлив в мозъка на [[4 май]] [[1952]] година в [[Ленинград]] на 50-годишна възраст. == Памет == '''Неговото име носят:''' * град [[Билибино]] в [[Чукотка]]; * улици в [[Магадан]] и [[Якутск]]; * хълмове на североизток от Магадан; * хребет в планинската система [[Черски]]; * планински масив в [[Якутия]]; * вулкан в басейна на река [[Болшой Анюй]]; * минерал [[билибинит]]; * минерал [[билибинскит]]. == Източници == <references /> * Азатян, А. А. и др., ''История открытия и исследования Советской Азии'', М., 1969 * Гвоздецкий, Н. А., ''Советские географические исследования и открытия'', М., 1967 * Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 90 == Външни препратки == * [http://www.ras.ru/win/db/show_per.asp?P=.id-49417.ln-ru Юрий Билибин на сайта на РАН] {{Превод от|ru|Билибин, Юрий Александрович|28815463}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Билибин, Юрий}} [[Категория:Руски изследователи]] [[Категория:Изследователи на Азия]] [[Категория:Член-кореспонденти на РАН]] [[Категория:Починали в Санкт Петербург]] [[Категория:Родени в Ярославска област]] [[Категория:Личности (Ростов)]] 8ughfhlh6z8tc0c4k3zmab21590n5bt 0 335818 11464740 11259469 2022-07-20T11:21:08Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Колите 2 | Име в оргинал = Cars 2 | картинка = Колите 2 обложка.jpg | режисьори = [[Джон Ласитър]] | продуценти = | сценаристи = Дан Фогълман<br>Джон Ласитър<br>Брад Люис<br>Бен Куийн | актьори = [[Оуен Уилсън]]<br>[[Майкъл Кийтън]]<br>[[Майкъл Кейн]] | музика = [[Майкъл Джакино]] | разпространител = [[The Walt Disney Company]]<br>[[Pixar Animation Studios]] | премиера = [[24 юни]] [[2011]] г. | времетраене = 106 | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $200 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=cars2.htm |title=''Cars 2'' (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $559,9 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = [[Колите]] | следваща_част = [[Колите 3]] | код-IMDb = 1216475 | уебсайт = }} '''„Колите 2“''' ({{lang|en|Cars 2}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм и продължение на „[[Колите]]“, разказващ за една състезателна кола на име Макуийн Светкавицата, открива че животът е в пътуването, а не пресичането на финиша, след като се озовава в запустялото градче Радиатор Спрингс, той среща Сали, Док Хъдсън и Матю. Продуцирана е от [[Пиксар]] (''Pixar Animation Studios'') и е режисиран от [[Джон Ласитър]]. Премиерата му е на 24 юни 2011 г. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Светкавица Маккуин</td><td>[[Ивайло Велчев]]</td></tr> <tr><td>Матю (Мейтър)</td><td>[[Вълчо Камарашев]]</td></tr> <tr><td>Фин Макмисъл</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Холи Хайтех</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Майлс Енервалс</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Франческо Бернули</td><td>[[Явор Караиванов]]</td></tr> <tr><td>Брент Мустангбургер</td><td>[[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]]</td></tr> <tr><td>Грем</td><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Професор Цет</td><td>[[Красимир Куцупаров]]</td></tr> <tr><td>Ейсър</td><td>Любомир Фърков</td></tr> <tr><td>Сали</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Даръл Картрип</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Чичо Тополино</td><td>Кристиян Фоков</td></tr> <tr><td>Дейвид Хобскап</td><td>Витомир Саръиванов</td></tr> <tr><td>Мел Дорадо</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Луиджи</td><td>[[Стоян Алексиев]]</td></tr> <tr><td>Отис</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Томбер</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Иван</td><td>[[Марин Янев]]</td></tr> <tr><td>Фло</td><td>Нели Монеджикова</td></tr> <tr><td>Сардж</td><td>Симеон Викторов</td></tr> <tr><td>Рамон</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Филмор</td><td>Пламен Пеев</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Красимира Демирева</td></tr> <tr><td>[[Камен Асенов]]</td></tr> <tr><td>[[Момчил Степанов]]</td></tr> <tr><td>Дъг Ейбрахамс</td></tr> <tr><td>Даниъл Бейкън</td></tr> <tr><td>Питър Бенсън</td></tr> <tr><td>Кристин Шатлейн</td></tr> <tr><td>Майкъл Добсън</td></tr> <tr><td>Мартин Ганьон</td></tr> <tr><td>Андрю Кавадас</td></tr> <tr><td>Хуан Рейдингър</td></tr> <tr><td>Ребека Робинс</td></tr> <tr><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Алистър Абел</td></tr> <tr><td>Виктор Аяла</td></tr> <tr><td>Джулия Бенсън</td></tr> <tr><td>Даниел Боало</td></tr> <tr><td>Брайън Добсън</td></tr> <tr><td>Пол Добсън</td></tr> <tr><td>Джесика Хийфи</td></tr> <tr><td>Барбара Котмайер</td></tr> <tr><td>Рондел Ренълдсън</td></tr> <tr><td>Ник Райнд</td></tr> <tr><td>Михаел Зонсман</td></tr> <tr><td>Алисън Уорника</td></tr> <tr><td>Кеико Сакаи</td></tr> <tr><td>Мидори Сангуми</td></tr> <tr><td>Хитоми Хиросе</td></tr> <tr><td>Шушеи Такубо</td></tr> <tr><td>Томоюки Хигучи</td></tr> <tr><td>Йошимаса Кавата</td></tr> <tr><td>Шигеюки Сусаки</td></tr> <tr><td>Аяка Шимоямада</td></tr> <tr><td>Сачие Хираи</td></tr> <tr><td>Кери Ван Дер Грийнд</td></tr> <tr><td>Мари Кано</td></tr> <tr><td>Атсуши Какехаши</td></tr> <tr><td>Шинтаро Охата</td></tr> <tr><td>Такаши Охара</td></tr> <tr><td>Рие Такахаши</td></tr> <tr><td>Рихо Фушида</td></tr> <tr><td>Масако Ширакава</td></tr> <tr><td>Тору Сакураи</td></tr> <tr><td>Томотака Хачисука</td></tr> <tr><td>Тсубаса Сакураи</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио<br>Shepperton International</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Даниела Горанова</td></tr> <tr><td>'''Превод и адаптация<br>Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|1216475}} * [http://disney.go.com/cars/ Официален сайт] {{мъниче|филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2011 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] ka3xmw8o16rghqi8ngf55yyqtw134z7 0 336529 11464674 11411401 2022-07-20T11:15:41Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Рапунцел и разбойникът | име_оригинал = Tangled | картинка = Tangled_gold_logo.svg | описание = | режисьори = Нейтън Грено<br>Байрън Хауърд | продуценти = Рой Конли | сценаристи = Дан Фогелман | базиран_на = ''Рапунцел''<br>от [[Братя Грим]] | актьори = [[Манди Мур]]<br>[[Закари Леви]]<br>Дона Мърфи | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Тим Мертънс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/66180|title=Tangled (2010)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=January 3, 2018}}</ref><br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]<ref name="nytimes">{{cite news|last1=Barnes|first1=Brooks|title=Disney Ties Lots of Hopes to Lots of Hair|url=https://www.nytimes.com/2010/11/21/movies/21tangled.html|accessdate=January 4, 2018|work=The New York Times|publisher=The New York Times Company|date=November 19, 2010}}</ref> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]<ref name=afi/> | премиера-дата = 24 ноември 2010 г. | премиера-място = | времетраене = 100 минути<ref>{{cite web|url=http://www.starz.com/guides/1108STZ1.pdf |title=Tangled: 100 minutes (Starz 08/2011 Schedule, Page 4) |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110929143420/http://www.starz.com/guides/1108STZ1.pdf |archivedate=September 29, 2011 }}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $260 милиона<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-21-la-et-1121-tangled-20101121-story.html Disney Animation is closing the book on fairy tales]</ref><ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> | приходи = $592,4 милиона<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Рапунцел и разбойникът''''' ({{lang|en|Tangled}}) е американски 3D компютърно-анимационен музикален приключенски филм,<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/66180|title=Tangled (2010)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=January 3, 2018}}</ref> продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Вдъхновен от немската приказка Рапунцел от колекцията с народни приказки, обнародвани от фолклористите [[Братя Грим]], това е 50^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Озвучен с гласовете на [[Манди Мур]], [[Закари Леви]] и Дона Мърфи, филмът разказва историята на изгубена, млада принцеса с вълшебна дълга руса коса, която копнее да напусне уединената си кула. Против желанието на майка си, тя приема помощта на един натрапник, който да ѝ покаже света, който никога не е виждала. Малко преди да бъде издаден филмът, заглавието му ''Рапунцел'' е променено, за да е полово неутрално.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-21-la-et-1121-tangled-20101121-story.html Disney Animation is closing the book on fairy tales]</ref> ''Рапунцел и разбойникът'' е шест години в производство с бюджет от 260 милиона долара, който го превръща в най-скъпия анимационен филм, правен някога, и един от най-скъпите филми за всички времена. Филмът използва уникален художествен стил, който съчетава компютърно генерирани изображения и традиционна анимация, като същевременно използва нефотореалистично изобразяване, за да създаде впечатление за картина. Композитор на партитурите е Алан Менкен. Предприемиерата на филма е на 14 ноември 2010 г. в театър "Ел Капитан", а официалната е на 24 ноември. Филмът печели приходи в размер на 592 милиона долара от световния боксофис,<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> 200 милиона - от Съединените щати и Канада, и е похвален от критиците и публиката за своята анимация, сценарий, герои и музикална партитура. Филмът е номиниран за редица награди, включително за най-добра оригинална песен на [[Оскари 2011|83^-те награди на Академията]]. През 2012 г. е издаден късометражният анимационен филм ''Рапунцел и разбойникът завинаги'', а през 2017 г. е премиерата на сериала ''Приключенията на Рапунцел и разбойника''. == Сюжет == Много отдавна от една капка течна слънчева светлина пониква вълшебно лечебно цвете. В продължение на векове майка Готел използва цветето, за да запази младостта си и се ядосва, когато войници от близкото кралство го откъсват, за да излекуват болната и бременна кралица. Малко след това кралицата ражда принцеса Рапунцел, чиято златна коса съдържа лечебните свойства на цветето. Готел се опитва да открадне кичур коса от Рапунцел, за да използва магията за пореден път, но открива, че подстигването на косата я прави безсилна. Тогава тя отвлича Рапунцел и я отглежда като своя дъщеря в тайна кула. За да изолира Рапунцел от външния свят, Готел я учи да се страхува от света и хората в него. Всяка година кралят и кралицата пускат небесни фенери на рождения ден на Рапунцел, надявайки се дъщеря им да ги види и да се върне. В навечерието на осемнадесетия си рожден ден Рапунцел моли да напусне кулата и да открие източника на фенерите, но Готел отказва. Междувременно в кралството крадец на име Флин Райдър краде от двореца предназначената за Рапунцел корона и изоставя партньорите си, братята Стабингтън, докато бяга. Той се укрива с короната в кулата на Рапунцел, но тя го поваля в безсъзнание и го скрива в килера. Готел се завръща, а Рапунцел се опитва да ѝ покаже Флин, за да покаже, че е готова за "опасния" външен свят. Въпреки това Готел не е съгласна. Рапунцел изпраща Готел на тридневно пътуване, за да ѝ донесе бои. След като Готел тръгва, Рапунцел скрива короната от Флин и я използва, за да го убеди да я заведе и да види фенерите за рождения си ден. По пътя Флин води Рапунцел в "Сгушеното пате", кръчма, пълна със заплашителни бандити, които първоначално се опитват да заловят издирвания Флин, но вместо това Рапунцел ги очарова. Междувременно Готел се сблъсква с Максимус, дворцов кон, решен да залови Флин. Вземайки предвид, че стражите на кралството може да се стигнат до тайната ѝ кула, тя се връща, за да провери Рапунцел, но открива само чантата на Флин с открадната корона и тя тръгва след двойката. Кралските войници, водени от Максимус, пристигат в кръчмата в търсене на Флин. Рапунцел и Флин избягват през проход, но се оказват в капан в наводняваща се пещера. Примирен със съдбата, Флин разкрива истинското си име Юджийн Фицхърбърт, а Рапунцел разкрива, че косата ѝ свети, когато запее. Те използват светлината, за да избягат от пещерата и да се укрият в гората. Същата вечер Готел, която вече е в съюз с братята Стабингтън, дава короната на Рапунцел и предлага да я използва, за да провери лоялността на Юджийн. На сутринта Максимус намира двойката и се опитва да арестува Флин, но Рапунцел предлага примирие в чест на рождения си ден. Групата достига кралството и се наслаждава на тържествата за рождения ден; това завършва с вечерен круиз, когато кралят, кралицата и гражданите пускат фенерите. Там Рапунцел дава короната на Юджийн, тъй като е изпълнил мечтата ѝ да види фенерите лично. Те признават любовта си и са на път да се целунат, когато Юджийн забелязва на брега Стабингтън. Той оставя Рапунцел да им даде короната като извинение, но те го нападат и го връзват за лодка, насочена към двореца. Юджийн е задържан, докато братята убеждават Рапунцел, че той я е изоставил. Готел организира спасяване, като атакува братята и се връща с Рапунцел в кулата. Там Рапунцел внезапно разпознава символа на кралството, който подсъзнателно е включвала в картините си през годините. Осъзнавайки, че тя е отдавна изгубената принцеса, за която хората изпращат фенерите, тя гневно се изправя срещу Готел. В същото време Максимус и бандитите от кръчмата помагат на Юджийн да избяга от плен. Максимус връща обратно Юджийн в кулата на Готел. Юджийн влиза, като се катери по косата на Рапунцел, но открива, че тя е завързана и със запушена уста. Готел намушква Юджийн и се опитва да избяга с Рапунцел. Рапунцел се съгласява да тръгне доброволно, ако Готел ѝ позволи първо да излекува Юджийн. В желанието си да бъде свободна, Юджийн отрязва косата на Рапунцел, която става кафява и губи магията си, което кара Готел да остарее бързо и да умре. Юджийн още веднъж признава любовта си и умира. Съкрушена, Рапунцел тъгува за Юджийн, но една от сълзите ѝ, все още съдържаща магията на цветето, пада върху бузата му и му връща живота. Двамата се връщат в кралството, където кралят и кралицата се събират с дъщеря си и прощават на Юджийн. И накрая, след известно време, Рапунцел се омъжва за Юджийн. == Актьори == * [[Манди Мур]] – ''Рапунцел'' ** Делани Роус Стейн – ''Рапунцел (дете)'' * [[Закари Леви]] – ''Флин Райдър'' * Дона Мърфи – ''Майка Готел'' * [[Брад Гарет]] – ''Разбойник с кука'' * [[Рон Пърлман]] – ''Стабингтън'' * Джефри Тембор – ''Разбойник с голям нос'' * Ричард Кил – ''Влад'' * [[Ем Си Гейни]] – ''Капитан на войниците'' * Пол Томпкинс – ''Дребен разбойник'' Неговорещите животни персонажи включват домашния хамелеон на Рапунцел Паскал и Максимус, конят на шефа на дворцовата охрана. Другите неговорещи герои са родителите на Рапунцел (кралят и кралицата), другият брат Стабингтън и Улф мимът. == Продукция == === Произход и концепция === Концепцията за анимационен филм, базиран на приказката на [[Братя Грим]] ''Рапунцел'', произхожда от 1996 г. от водещия аниматор на Дисни Глен Кийн.<ref name="christiantodaykeane">{{cite web|last=Paluso|first=Marianne|title=Once Upon a Time|url=http://www.christianitytoday.com/ct/2011/marchweb-only/onceupon.html|work=Christian Today|publisher=Christianity Today|accessdate=June 23, 2013|date=March 29, 2011}}</ref> През 2001 г. Кийн предлага идеята на тогавашния изпълнителен директор на Дисни Майкъл Айснер, който я одобрява, но иска филмът да бъде анимиран чрез компютър. Кийн обаче се двоуми, тъй като смята, че компютърната анимация не е толкова "жива", колкото традиционната анимация.<ref>{{cite web|last=Graham|first=Bill|url=https://collider.com/comic-con-tangled-panel-disney-byron-howard-nathan-greno-glen-keane/|title=SDCC 2010: Disney Animators Panel on TANGLED|publisher=Collider.com|date=July 23, 2010|accessdate=November 22, 2018}}</ref> През октомври 2003 г. филмът е обявен,<ref name=WSJComputerAge>{{cite news|last=Orwall|first=Bruce|title=Disney Decides It Must Draw Artists Into the Computer Age|url=https://www.wsj.com/articles/SB106686389992986500|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|accessdate=July 9, 2014|date=October 23, 2003}}</ref><ref name="nusairrapunzeladapted">{{cite web|last=Nusair|first=David|title=Top 5 Disney Animated Adaptations|url=http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm|work=About.com|publisher=About.com|accessdate=June 22, 2013|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130110080355/http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm|archivedate=January 10, 2013|df=mdy-all}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130110080355/http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm |date=2013-01-10 }}</ref> като компютърна анимация, планирана за издаване през 2007 г.,<ref name=WSJComputerAge /><ref>{{cite news|last=Wloszczyna|first=Susan|title=A fairy-tale bending|url=http://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2003-09-16-fairytale_x.htm|work=[[USA Today]]|publisher=Gannett Company|accessdate=July 9, 2014|date=September 17, 2003}}</ref> която Кийн описва като "''[[Шрек]]''-подобна версия",<ref name="christiantodaykeane" /> но със съвсем различна концепция. Кийн споделя за оригиналния сюжет: "Беше забавна, прекрасна, остроумна версия и имахме няколко страхотни сценаристи. Но със сърцето си вярвах, че има нещо много по-искрено и истинско, за да се измъкнем от историята, затова го оставихме настрана и се върнахме към корените на оригиналната приказка".<ref name="beliefnetkeane">{{cite web|last=Minow|first=Nell|title=Interview: Glen Keane of 'Tangled'|url=http://blog.beliefnet.com/moviemom/2010/11/interview-glen-keane-of-tangle.html|work=Beliefnet|publisher=Beliefnet, Inc|accessdate=May 12, 2013|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130110021537/http://blog.beliefnet.com/moviemom/2010/11/interview-glen-keane-of-tangle.html|archivedate=January 10, 2013|df=mdy-all}}</ref> Според Ед Катмул в един момент самият Айснер предложил да се използва съвременния [[Сан Франциско]] като начална среда в началото на филма и след това по някакъв начин да пренесе героинята в приказен свят, но Кийн не е могъл да накара тази идея да проработи.<ref name=CreativityInc271>{{cite book|last1=Catmull|first1=Ed|author2=Amy Wallace|title=Creativity, Inc.: Overcoming the Unseen Forces That Stand in the Way of True Inspiration|date=2014|publisher=Random House|location=New York|isbn=978-0812993011|page=271|url=https://books.google.com/books?id=UqccAgAAQBAJ&pg=PT276}}</ref> Производството на филма е спряно около седмица преди Катмул и Джон Ласитър да бъдат поставени начело на студиото през януари 2006 г. и едно от първите им решения е да рестартират проекта и да помолят Кийн да продължи с работата.<ref name=CreativityInc271 /> Първоначално е обявено, че филмът ще бъде издаден през април 2007 г., че номинираният за Ани аниматор и художник на сториборд Дийн Уелинс ще е режисьор на филма заедно с Глен Кийн.<ref>{{cite web|url=http://www.laughingplace.com/News-ID511390.asp|title=LaughingPlace.com: Rhett Wickham: Rapunzel Gets Second Director&nbsp;– Apr 12, 2007 (The #1 Site for Disney)|work=LaughingPlace.com|accessdate=November 23, 2010}}</ref> На 9 октомври 2008 г. е съобщено, че Кийн и Уелинс са се оттеглили като режисьори поради други ангажименти и са заменени от екипа на Байрън Хауърд и Нейтън Грено, съответно режисьор и режисьор на сториборда, на анимационния филм на Дисни ''[[Гръм]]'' от 2008 г. Кийн остава като изпълнителен продуцент и водещ аниматор, докато Уелинс преминава към разработването на други късометражни и игрални филми.<ref name="KeaneOut">{{cite web|url=https://www.aintitcool.com/node/38686|title=Ain't It Cool News: Glen Keane leaving Disney's RAPUNZEL. Who's stepping up?|work=AintItCool.com|date=October 10, 2008|accessdate=March 13, 2011}}</ref> След излизането на филма Кийн разкрива, че е "отстъпил" от ролята на режисьор заради прекаран инфаркт през 2008 г.<ref name=ColliderKeaneInterview>{{cite web|last=Graham|first=Bill|title=Animation Director Glen Keane Exclusive Interview TANGLED|url=https://collider.com/glen-keane-interview-tangled/|publisher=Collider.com|accessdate=May 11, 2014|date=November 27, 2010}}</ref> === Кастинг === На 10 септември 2009 г. е съобщено, че актрисата и автор на песни [[Манди Мур]], която преди това е работила с Дисни по озвучаването на филма ''[[Братът на мечката 2]]'' на Диснитуун Студиос, е избрана да озвучи Рапунцел, а актьорът [[Закари Леви]] е избран да озвучи Флин Райдър.<ref>[https://www.slashfilm.com/disney-pixar-add-cast-to-rapunzel-bear-the-bow-and-toy-story-3-reveal-plot-of-cars-2-and-winnie-the-pooh/ Disney Pixar Add Cast to Rapunzel, Bear & the Bow and Toy Story 3, Reveal Plot of Cars 2 and Winnie the Pooh]</ref><ref>[https://www.digitalspy.com/movies/a176737/mandy-moore-to-voice-rapunzel-musical/#~oJkxTzsfu8l7ZI Mandy Moore to voice 'Rapunzel' musical]</ref><ref>{{cite news|last1=Kelly|first1=Kevin|title=Disney/Pixar's John Lasseter Talks 'Rapunzel' Casting, 'Toy Story 3' Plot, 'Cars 2', 'Winnie the Pooh' and More!|url=http://news.moviefone.com/2009/09/13/disney-pixars-john-lasseter-talks-rapunzel-casting-toy-story-3/|accessdate=July 9, 2014|work=Moviefone|publisher=AOL Inc|date=September 13, 2009|archive-url=https://web.archive.org/web/20151117015047/http://news.moviefone.com/2009/09/13/disney-pixars-john-lasseter-talks-rapunzel-casting-toy-story-3/|archivedate=November 17, 2015|url-status=dead|df=mdy-all}}</ref> Манди Мур се явява на прослушване, когато чува, че се продуцира филм за историята на Рапунцел.<ref name="huffpostoct19">{{cite news|title=Mandy Moore On Tangled: 'I Screamed As Soon As I Found Out' (INTERVIEW)|url=http://www.huffingtonpost.co.uk/2011/10/19/mandy-moore-on-tangled_n_1019215.html|accessdate=July 9, 2014|work=The Huffington Post UK|publisher=HuffPost Entertainment|date=October 19, 2011}}</ref><ref name="canov2010">{{cite news|title=Mandy Moore Interview, TANGLED|url=http://www.moviesonline.ca/2010/11/mandy-moore-interview-tangled/|accessdate=July 9, 2014|work=MoviesOnline|date=November 2010}}</ref> По-късно Мур споделя, че от малка е мечтала да бъде принцеса на Дисни и казва, че с ролята на Рапунцел е изпълнила "детската си мечта".<ref name="kidzworld">{{cite news|title=Disney's Tangled: Mandy Moore Interview|url=http://www.kidzworld.com/article/25443-disneys-tangled-many-moore-interview|accessdate=July 9, 2014|work=Kidzworld}}</ref> Тя се определя като "фенка" на анимационни филми на Дисни<ref name="kidzworld" /> като ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'', ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'', ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' и ''[[Цар лъв]]'' и че за нея е чест да бъде част от това "наследство" и икони на Дисни.<ref name=collider>{{cite news|last1=Graham|first1=Bill|title=Mandy Moore Exclusive Interview TANGLED|url=https://collider.com/mandy-moore-interview-tangled/|accessdate=July 9, 2014|publisher=Collider.com|date=September 29, 2010}}</ref> Тъй като филмът е мюзикъл, се изисква от всички, явили се на кастинга, да прочетат няколко сцени и да изпълнят песен по свой избор, за да се гарантира, че озвучаващите актьори могат и да пеят.<ref name="eonline">{{cite news|last1=Malkin|first1=Marc|title=Mandy Moore & Hubby: "We Work Well Together"|url=http://www.eonline.com/news/212920/mandy-moore-hubby-we-work-well-together|accessdate=July 9, 2014|work=E! Online|publisher=E! Entertainment Television, LLC|date=November 26, 2010}}</ref><ref>[https://www.girl.com.au/index.htm Hunter, Brooke. "Mandy Moore & Zachary Levi Tangled Interview". Girl.com.au. Посетен на 9 юли 2014 г.]</ref> Мур избира да изпее ''Help Me'' на [[Джони Мичъл]],<ref name="huffpostoct19" /> песен, която тя самата е включва в четвъртия си студиен албум, ''[[Coverage]]'' (2003).<ref name="coverageallmusic">{{cite web|title=Coverage|url=https://www.allmusic.com/album/coverage-mw0000693728|work=Allmusic|publisher=Rovi Corp|accessdate=March 17, 2013}}</ref><ref name="moorecoveragebillboard">{{cite web|title=Mandy Moore Goes Under 'Covers'|url=https://www.billboard.com/articles/news/70024/mandy-moore-goes-under-covers|work=Billboard|publisher=Billboard|accessdate=June 26, 2013|year=2003}}</ref> Мур разкрива, че е трябвало да присъства на няколко сесии за прослушване,<ref name="collider" /><ref name="eonline" /> и описва преживяванията като "доста забавни", но не е положила много надежда за получаване на ролята, защото е вярвала, че има голяма конкуренция за тази роля.<ref name="canov2010" /> Когато получава обаждане от Дисни, че е получила ролята, Мур се описа като "сякаш скочих над луната - и допълва - По това време работех в Ню Йорк. Бях с приятели и съпруга си, и веднага изкрещях, като разбрах новината".<ref name="huffpostoct19" /> Разходите по производството на филма възлизат на 260 милиона долара.<ref name="LATimes">{{cite news|url=https://articles.latimes.com/2010/nov/21/entertainment/la-et-1121-tangled-20101121|title=Disney Animation is closing the book on fairy tales|first1=Dawn C.|last1=Chmielewski|first2=Claudia|last2=Eller|newspaper=[[Los Angeles Times]]|date=November 21, 2010|accessdate=November 23, 2010}}</ref> === Писане и развитие на героите === Когато я питат за героинята ѝ, Манди Мур казва, че Рапунцел е релевантен персонаж и я нарича "ренесансова, бохемска" жена,<ref name="huffpostoct19" /> а не типична принцеса на Дисни" и допълва:<ref name="mtvaug27">{{cite news|last1=Warner|first1=Kara|title=Mandy Moore's 'Tangled' Heroine Not 'Typical Disney Princess'|url=http://www.mtv.com/news/1646720/mandy-moores-tangled-heroine-not-typical-disney-princess/|accessdate=July 9, 2014|work=MTV News|publisher=Viacom International Inc.|date=August 27, 2010}}</ref> "[Рапунцел] не знае, че е принцеса [до края на филма]. Тя просто е наистина мотивирана да разбере какво още има там отвъд тази луда кула, в която живее от 18 години. Тя е много независима, може да се грижи за себе си и определено е измислила наистина забавни начини да да се занимава".<ref name="mtvaug27" /> Според Грено един от най-големите проблеми по време на разработването на сюжета е как да бъде изведена Рапунцел от кулата, без да се стига бързо до финала на филма, тъй като тя бяга от майка Готел и няма други конкретни цели, които да преследва.<ref name="Lark">{{cite journal|last1=Lark|first1=Max|last2=Draskovic|first2=Marina|last3=Solomon|first3=Charles|title=It's a Matter of Trust: At Walt Disney Animation Studios, The 'Story Trust,' A Peer-to-Peer Feedback System, Has Taken Storytelling—And Disney Animation—To New Creative Heights|journal=Disney Twenty-three|date=Spring 2016|volume=8|issue=1|pages=18–21|publisher=Walt Disney Company|location=Burbank|issn=2162-5492|oclc=698366817}}</ref> Един ден аниматорът Джон Рипа дава идея, която се оказа решението, което търсят - мистериозни небесни фенери.<ref name="Lark" /> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Рапунцел</td><td>[[Надежда Панайотова]]</td></tr> <tr><td>Флин Райдър</td><td>[[Калин Врачански]] (диалог)<br/>Владо Михайлов (вокал)</td></tr> <tr><td>Майка Готел</td><td>[[Снежина Петрова]] (диалог)<br/>[[Милица Гладнишка]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Стабингтън брат 1</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Водач на стражите</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Романтичен разбойник</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> <tr><td>Разбойник с кука</td><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Пиян разбойник</td><td>[[Веселин Калановски]]</td></tr> <tr><td>Влад</td><td>[[Атанас Сребрев]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>Анна-Мария Върбани</td></tr> <tr><td>Малена Шишкова</td></tr> <tr><td>Ния Чолакова</td></tr> <tr><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Петър Върбанов</td></tr> <tr><td>Петър Калчев</td></tr> <tr><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>[[Явор Караиванов]]</td></tr> </table> ; Хор <table class="wikitable"> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Заклинания</td><td>Малена Шишкова<br/>Надежда Панайотова<br/>Милица Гладнишка</td></tr> <tr><td>Кога започва животът ми?<br>Кога започва животът ми? (реприза)</td><td>Надежда Панайотова</td></tr> <tr><td>Мама Чуй Ти!<br>Мама Чуй Ти! (реприза)</td><td>Милица Гладнишка</td></tr> <tr><td>Имам мечта</td><td>Надежда Панайотова<br>Анатолий Божинов<br>Владо Михайлов<br>Георги Иванов<br>Хор</td></tr> <tr><td>Видях светлината</td><td>Надежда Панайотова<br>Владо Михайлов</td></tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><th>Mixing Studio</th><th>Shepperton International</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Милена Кекеманова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Петър Костов<br>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0398286}} * {{kino.dir.bg film|8132}} {{Превод от|en|Tangled|989754466}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2010 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] trhcederpjswqjrj9e7iu8mxgj7l6ti 11464774 11464674 2022-07-20T11:23:12Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Рапунцел и разбойникът | име_оригинал = Tangled | картинка = Tangled_gold_logo.svg | описание = | режисьори = Нейтън Грено<br>Байрън Хауърд | продуценти = Рой Конли | сценаристи = Дан Фогелман | базиран_на = ''Рапунцел''<br>от [[Братя Грим]] | актьори = [[Манди Мур]]<br>[[Закари Леви]]<br>Дона Мърфи | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Тим Мертънс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/66180|title=Tangled (2010)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=January 3, 2018}}</ref><br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]<ref name="nytimes">{{cite news|last1=Barnes|first1=Brooks|title=Disney Ties Lots of Hopes to Lots of Hair|url=https://www.nytimes.com/2010/11/21/movies/21tangled.html|accessdate=January 4, 2018|work=The New York Times|publisher=The New York Times Company|date=November 19, 2010}}</ref> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]<ref name=afi/> | премиера-дата = 24 ноември 2010 г. | премиера-място = | времетраене = 100 минути<ref>{{cite web|url=http://www.starz.com/guides/1108STZ1.pdf |title=Tangled: 100 minutes (Starz 08/2011 Schedule, Page 4) |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110929143420/http://www.starz.com/guides/1108STZ1.pdf |archivedate=September 29, 2011 }}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $260 милиона<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-21-la-et-1121-tangled-20101121-story.html Disney Animation is closing the book on fairy tales]</ref><ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> | приходи = $592,4 милиона<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Рапунцел и разбойникът''''' ({{lang|en|Tangled}}) е американски 3D компютърно-анимационен музикален приключенски филм,<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/66180|title=Tangled (2010)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=January 3, 2018}}</ref> продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Вдъхновен от немската приказка Рапунцел от колекцията с народни приказки, обнародвани от фолклористите [[Братя Грим]], това е 50^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Озвучен с гласовете на [[Манди Мур]], [[Закари Леви]] и Дона Мърфи, филмът разказва историята на изгубена, млада принцеса с вълшебна дълга руса коса, която копнее да напусне уединената си кула. Против желанието на майка си, тя приема помощта на един натрапник, който да ѝ покаже света, който никога не е виждала. Малко преди да бъде издаден филмът, заглавието му ''Рапунцел'' е променено, за да е полово неутрално.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-21-la-et-1121-tangled-20101121-story.html Disney Animation is closing the book on fairy tales]</ref> ''Рапунцел и разбойникът'' е шест години в производство с бюджет от 260 милиона долара, който го превръща в най-скъпия анимационен филм, правен някога, и един от най-скъпите филми за всички времена. Филмът използва уникален художествен стил, който съчетава компютърно генерирани изображения и традиционна анимация, като същевременно използва нефотореалистично изобразяване, за да създаде впечатление за картина. Композитор на партитурите е Алан Менкен. Предприемиерата на филма е на 14 ноември 2010 г. в театър "Ел Капитан", а официалната е на 24 ноември. Филмът печели приходи в размер на 592 милиона долара от световния боксофис,<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl980256257/ Tangled, Box Office Mojo]</ref> 200 милиона - от Съединените щати и Канада, и е похвален от критиците и публиката за своята анимация, сценарий, герои и музикална партитура. Филмът е номиниран за редица награди, включително за най-добра оригинална песен на [[Оскари 2011|83^-те награди на Академията]]. През 2012 г. е издаден късометражният анимационен филм ''Рапунцел и разбойникът завинаги'', а през 2017 г. е премиерата на сериала ''Приключенията на Рапунцел и разбойника''. == Сюжет == Много отдавна от една капка течна слънчева светлина пониква вълшебно лечебно цвете. В продължение на векове майка Готел използва цветето, за да запази младостта си и се ядосва, когато войници от близкото кралство го откъсват, за да излекуват болната и бременна кралица. Малко след това кралицата ражда принцеса Рапунцел, чиято златна коса съдържа лечебните свойства на цветето. Готел се опитва да открадне кичур коса от Рапунцел, за да използва магията за пореден път, но открива, че подстигването на косата я прави безсилна. Тогава тя отвлича Рапунцел и я отглежда като своя дъщеря в тайна кула. За да изолира Рапунцел от външния свят, Готел я учи да се страхува от света и хората в него. Всяка година кралят и кралицата пускат небесни фенери на рождения ден на Рапунцел, надявайки се дъщеря им да ги види и да се върне. В навечерието на осемнадесетия си рожден ден Рапунцел моли да напусне кулата и да открие източника на фенерите, но Готел отказва. Междувременно в кралството крадец на име Флин Райдър краде от двореца предназначената за Рапунцел корона и изоставя партньорите си, братята Стабингтън, докато бяга. Той се укрива с короната в кулата на Рапунцел, но тя го поваля в безсъзнание и го скрива в килера. Готел се завръща, а Рапунцел се опитва да ѝ покаже Флин, за да покаже, че е готова за "опасния" външен свят. Въпреки това Готел не е съгласна. Рапунцел изпраща Готел на тридневно пътуване, за да ѝ донесе бои. След като Готел тръгва, Рапунцел скрива короната от Флин и я използва, за да го убеди да я заведе и да види фенерите за рождения си ден. По пътя Флин води Рапунцел в "Сгушеното пате", кръчма, пълна със заплашителни бандити, които първоначално се опитват да заловят издирвания Флин, но вместо това Рапунцел ги очарова. Междувременно Готел се сблъсква с Максимус, дворцов кон, решен да залови Флин. Вземайки предвид, че стражите на кралството може да се стигнат до тайната ѝ кула, тя се връща, за да провери Рапунцел, но открива само чантата на Флин с открадната корона и тя тръгва след двойката. Кралските войници, водени от Максимус, пристигат в кръчмата в търсене на Флин. Рапунцел и Флин избягват през проход, но се оказват в капан в наводняваща се пещера. Примирен със съдбата, Флин разкрива истинското си име Юджийн Фицхърбърт, а Рапунцел разкрива, че косата ѝ свети, когато запее. Те използват светлината, за да избягат от пещерата и да се укрият в гората. Същата вечер Готел, която вече е в съюз с братята Стабингтън, дава короната на Рапунцел и предлага да я използва, за да провери лоялността на Юджийн. На сутринта Максимус намира двойката и се опитва да арестува Флин, но Рапунцел предлага примирие в чест на рождения си ден. Групата достига кралството и се наслаждава на тържествата за рождения ден; това завършва с вечерен круиз, когато кралят, кралицата и гражданите пускат фенерите. Там Рапунцел дава короната на Юджийн, тъй като е изпълнил мечтата ѝ да види фенерите лично. Те признават любовта си и са на път да се целунат, когато Юджийн забелязва на брега Стабингтън. Той оставя Рапунцел да им даде короната като извинение, но те го нападат и го връзват за лодка, насочена към двореца. Юджийн е задържан, докато братята убеждават Рапунцел, че той я е изоставил. Готел организира спасяване, като атакува братята и се връща с Рапунцел в кулата. Там Рапунцел внезапно разпознава символа на кралството, който подсъзнателно е включвала в картините си през годините. Осъзнавайки, че тя е отдавна изгубената принцеса, за която хората изпращат фенерите, тя гневно се изправя срещу Готел. В същото време Максимус и бандитите от кръчмата помагат на Юджийн да избяга от плен. Максимус връща обратно Юджийн в кулата на Готел. Юджийн влиза, като се катери по косата на Рапунцел, но открива, че тя е завързана и със запушена уста. Готел намушква Юджийн и се опитва да избяга с Рапунцел. Рапунцел се съгласява да тръгне доброволно, ако Готел ѝ позволи първо да излекува Юджийн. В желанието си да бъде свободна, Юджийн отрязва косата на Рапунцел, която става кафява и губи магията си, което кара Готел да остарее бързо и да умре. Юджийн още веднъж признава любовта си и умира. Съкрушена, Рапунцел тъгува за Юджийн, но една от сълзите ѝ, все още съдържаща магията на цветето, пада върху бузата му и му връща живота. Двамата се връщат в кралството, където кралят и кралицата се събират с дъщеря си и прощават на Юджийн. И накрая, след известно време, Рапунцел се омъжва за Юджийн. == Актьори == * [[Манди Мур]] – ''Рапунцел'' ** Делани Роус Стейн – ''Рапунцел (дете)'' * [[Закари Леви]] – ''Флин Райдър'' * Дона Мърфи – ''Майка Готел'' * [[Брад Гарет]] – ''Разбойник с кука'' * [[Рон Пърлман]] – ''Стабингтън'' * Джефри Тембор – ''Разбойник с голям нос'' * Ричард Кил – ''Влад'' * [[Ем Си Гейни]] – ''Капитан на войниците'' * Пол Томпкинс – ''Дребен разбойник'' Неговорещите животни персонажи включват домашния хамелеон на Рапунцел Паскал и Максимус, конят на шефа на дворцовата охрана. Другите неговорещи герои са родителите на Рапунцел (кралят и кралицата), другият брат Стабингтън и Улф мимът. == Продукция == === Произход и концепция === Концепцията за анимационен филм, базиран на приказката на [[Братя Грим]] ''Рапунцел'', произхожда от 1996 г. от водещия аниматор на Дисни Глен Кийн.<ref name="christiantodaykeane">{{cite web|last=Paluso|first=Marianne|title=Once Upon a Time|url=http://www.christianitytoday.com/ct/2011/marchweb-only/onceupon.html|work=Christian Today|publisher=Christianity Today|accessdate=June 23, 2013|date=March 29, 2011}}</ref> През 2001 г. Кийн предлага идеята на тогавашния изпълнителен директор на Дисни Майкъл Айснер, който я одобрява, но иска филмът да бъде анимиран чрез компютър. Кийн обаче се двоуми, тъй като смята, че компютърната анимация не е толкова "жива", колкото традиционната анимация.<ref>{{cite web|last=Graham|first=Bill|url=https://collider.com/comic-con-tangled-panel-disney-byron-howard-nathan-greno-glen-keane/|title=SDCC 2010: Disney Animators Panel on TANGLED|publisher=Collider.com|date=July 23, 2010|accessdate=November 22, 2018}}</ref> През октомври 2003 г. филмът е обявен,<ref name=WSJComputerAge>{{cite news|last=Orwall|first=Bruce|title=Disney Decides It Must Draw Artists Into the Computer Age|url=https://www.wsj.com/articles/SB106686389992986500|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|accessdate=July 9, 2014|date=October 23, 2003}}</ref><ref name="nusairrapunzeladapted">{{cite web|last=Nusair|first=David|title=Top 5 Disney Animated Adaptations|url=http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm|work=About.com|publisher=About.com|accessdate=June 22, 2013|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130110080355/http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm|archivedate=January 10, 2013|df=mdy-all}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130110080355/http://movies.about.com/od/animatedmovies/tp/best-disney-adaptations.htm |date=2013-01-10 }}</ref> като компютърна анимация, планирана за издаване през 2007 г.,<ref name=WSJComputerAge /><ref>{{cite news|last=Wloszczyna|first=Susan|title=A fairy-tale bending|url=http://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2003-09-16-fairytale_x.htm|work=[[USA Today]]|publisher=Gannett Company|accessdate=July 9, 2014|date=September 17, 2003}}</ref> която Кийн описва като "''[[Шрек]]''-подобна версия",<ref name="christiantodaykeane" /> но със съвсем различна концепция. Кийн споделя за оригиналния сюжет: "Беше забавна, прекрасна, остроумна версия и имахме няколко страхотни сценаристи. Но със сърцето си вярвах, че има нещо много по-искрено и истинско, за да се измъкнем от историята, затова го оставихме настрана и се върнахме към корените на оригиналната приказка".<ref name="beliefnetkeane">{{cite web|last=Minow|first=Nell|title=Interview: Glen Keane of 'Tangled'|url=http://blog.beliefnet.com/moviemom/2010/11/interview-glen-keane-of-tangle.html|work=Beliefnet|publisher=Beliefnet, Inc|accessdate=May 12, 2013|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130110021537/http://blog.beliefnet.com/moviemom/2010/11/interview-glen-keane-of-tangle.html|archivedate=January 10, 2013|df=mdy-all}}</ref> Според Ед Катмул в един момент самият Айснер предложил да се използва съвременния [[Сан Франциско]] като начална среда в началото на филма и след това по някакъв начин да пренесе героинята в приказен свят, но Кийн не е могъл да накара тази идея да проработи.<ref name=CreativityInc271>{{cite book|last1=Catmull|first1=Ed|author2=Amy Wallace|title=Creativity, Inc.: Overcoming the Unseen Forces That Stand in the Way of True Inspiration|date=2014|publisher=Random House|location=New York|isbn=978-0812993011|page=271|url=https://books.google.com/books?id=UqccAgAAQBAJ&pg=PT276}}</ref> Производството на филма е спряно около седмица преди Катмул и Джон Ласитър да бъдат поставени начело на студиото през януари 2006 г. и едно от първите им решения е да рестартират проекта и да помолят Кийн да продължи с работата.<ref name=CreativityInc271 /> Първоначално е обявено, че филмът ще бъде издаден през април 2007 г., че номинираният за Ани аниматор и художник на сториборд Дийн Уелинс ще е режисьор на филма заедно с Глен Кийн.<ref>{{cite web|url=http://www.laughingplace.com/News-ID511390.asp|title=LaughingPlace.com: Rhett Wickham: Rapunzel Gets Second Director&nbsp;– Apr 12, 2007 (The #1 Site for Disney)|work=LaughingPlace.com|accessdate=November 23, 2010}}</ref> На 9 октомври 2008 г. е съобщено, че Кийн и Уелинс са се оттеглили като режисьори поради други ангажименти и са заменени от екипа на Байрън Хауърд и Нейтън Грено, съответно режисьор и режисьор на сториборда, на анимационния филм на Дисни ''[[Гръм]]'' от 2008 г. Кийн остава като изпълнителен продуцент и водещ аниматор, докато Уелинс преминава към разработването на други късометражни и игрални филми.<ref name="KeaneOut">{{cite web|url=https://www.aintitcool.com/node/38686|title=Ain't It Cool News: Glen Keane leaving Disney's RAPUNZEL. Who's stepping up?|work=AintItCool.com|date=October 10, 2008|accessdate=March 13, 2011}}</ref> След излизането на филма Кийн разкрива, че е "отстъпил" от ролята на режисьор заради прекаран инфаркт през 2008 г.<ref name=ColliderKeaneInterview>{{cite web|last=Graham|first=Bill|title=Animation Director Glen Keane Exclusive Interview TANGLED|url=https://collider.com/glen-keane-interview-tangled/|publisher=Collider.com|accessdate=May 11, 2014|date=November 27, 2010}}</ref> === Кастинг === На 10 септември 2009 г. е съобщено, че актрисата и автор на песни [[Манди Мур]], която преди това е работила с Дисни по озвучаването на филма ''[[Братът на мечката 2]]'' на Диснитуун Студиос, е избрана да озвучи Рапунцел, а актьорът [[Закари Леви]] е избран да озвучи Флин Райдър.<ref>[https://www.slashfilm.com/disney-pixar-add-cast-to-rapunzel-bear-the-bow-and-toy-story-3-reveal-plot-of-cars-2-and-winnie-the-pooh/ Disney Pixar Add Cast to Rapunzel, Bear & the Bow and Toy Story 3, Reveal Plot of Cars 2 and Winnie the Pooh]</ref><ref>[https://www.digitalspy.com/movies/a176737/mandy-moore-to-voice-rapunzel-musical/#~oJkxTzsfu8l7ZI Mandy Moore to voice 'Rapunzel' musical]</ref><ref>{{cite news|last1=Kelly|first1=Kevin|title=Disney/Pixar's John Lasseter Talks 'Rapunzel' Casting, 'Toy Story 3' Plot, 'Cars 2', 'Winnie the Pooh' and More!|url=http://news.moviefone.com/2009/09/13/disney-pixars-john-lasseter-talks-rapunzel-casting-toy-story-3/|accessdate=July 9, 2014|work=Moviefone|publisher=AOL Inc|date=September 13, 2009|archive-url=https://web.archive.org/web/20151117015047/http://news.moviefone.com/2009/09/13/disney-pixars-john-lasseter-talks-rapunzel-casting-toy-story-3/|archivedate=November 17, 2015|url-status=dead|df=mdy-all}}</ref> Манди Мур се явява на прослушване, когато чува, че се продуцира филм за историята на Рапунцел.<ref name="huffpostoct19">{{cite news|title=Mandy Moore On Tangled: 'I Screamed As Soon As I Found Out' (INTERVIEW)|url=http://www.huffingtonpost.co.uk/2011/10/19/mandy-moore-on-tangled_n_1019215.html|accessdate=July 9, 2014|work=The Huffington Post UK|publisher=HuffPost Entertainment|date=October 19, 2011}}</ref><ref name="canov2010">{{cite news|title=Mandy Moore Interview, TANGLED|url=http://www.moviesonline.ca/2010/11/mandy-moore-interview-tangled/|accessdate=July 9, 2014|work=MoviesOnline|date=November 2010}}</ref> По-късно Мур споделя, че от малка е мечтала да бъде принцеса на Дисни и казва, че с ролята на Рапунцел е изпълнила "детската си мечта".<ref name="kidzworld">{{cite news|title=Disney's Tangled: Mandy Moore Interview|url=http://www.kidzworld.com/article/25443-disneys-tangled-many-moore-interview|accessdate=July 9, 2014|work=Kidzworld}}</ref> Тя се определя като "фенка" на анимационни филми на Дисни<ref name="kidzworld" /> като ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'', ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'', ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' и ''[[Цар лъв]]'' и че за нея е чест да бъде част от това "наследство" и икони на Дисни.<ref name=collider>{{cite news|last1=Graham|first1=Bill|title=Mandy Moore Exclusive Interview TANGLED|url=https://collider.com/mandy-moore-interview-tangled/|accessdate=July 9, 2014|publisher=Collider.com|date=September 29, 2010}}</ref> Тъй като филмът е мюзикъл, се изисква от всички, явили се на кастинга, да прочетат няколко сцени и да изпълнят песен по свой избор, за да се гарантира, че озвучаващите актьори могат и да пеят.<ref name="eonline">{{cite news|last1=Malkin|first1=Marc|title=Mandy Moore & Hubby: "We Work Well Together"|url=http://www.eonline.com/news/212920/mandy-moore-hubby-we-work-well-together|accessdate=July 9, 2014|work=E! Online|publisher=E! Entertainment Television, LLC|date=November 26, 2010}}</ref><ref>[https://www.girl.com.au/index.htm Hunter, Brooke. "Mandy Moore & Zachary Levi Tangled Interview". Girl.com.au. Посетен на 9 юли 2014 г.]</ref> Мур избира да изпее ''Help Me'' на [[Джони Мичъл]],<ref name="huffpostoct19" /> песен, която тя самата е включва в четвъртия си студиен албум, ''[[Coverage]]'' (2003).<ref name="coverageallmusic">{{cite web|title=Coverage|url=https://www.allmusic.com/album/coverage-mw0000693728|work=Allmusic|publisher=Rovi Corp|accessdate=March 17, 2013}}</ref><ref name="moorecoveragebillboard">{{cite web|title=Mandy Moore Goes Under 'Covers'|url=https://www.billboard.com/articles/news/70024/mandy-moore-goes-under-covers|work=Billboard|publisher=Billboard|accessdate=June 26, 2013|year=2003}}</ref> Мур разкрива, че е трябвало да присъства на няколко сесии за прослушване,<ref name="collider" /><ref name="eonline" /> и описва преживяванията като "доста забавни", но не е положила много надежда за получаване на ролята, защото е вярвала, че има голяма конкуренция за тази роля.<ref name="canov2010" /> Когато получава обаждане от Дисни, че е получила ролята, Мур се описа като "сякаш скочих над луната - и допълва - По това време работех в Ню Йорк. Бях с приятели и съпруга си, и веднага изкрещях, като разбрах новината".<ref name="huffpostoct19" /> Разходите по производството на филма възлизат на 260 милиона долара.<ref name="LATimes">{{cite news|url=https://articles.latimes.com/2010/nov/21/entertainment/la-et-1121-tangled-20101121|title=Disney Animation is closing the book on fairy tales|first1=Dawn C.|last1=Chmielewski|first2=Claudia|last2=Eller|newspaper=[[Los Angeles Times]]|date=November 21, 2010|accessdate=November 23, 2010}}</ref> === Писане и развитие на героите === Когато я питат за героинята ѝ, Манди Мур казва, че Рапунцел е релевантен персонаж и я нарича "ренесансова, бохемска" жена,<ref name="huffpostoct19" /> а не типична принцеса на Дисни" и допълва:<ref name="mtvaug27">{{cite news|last1=Warner|first1=Kara|title=Mandy Moore's 'Tangled' Heroine Not 'Typical Disney Princess'|url=http://www.mtv.com/news/1646720/mandy-moores-tangled-heroine-not-typical-disney-princess/|accessdate=July 9, 2014|work=MTV News|publisher=Viacom International Inc.|date=August 27, 2010}}</ref> "[Рапунцел] не знае, че е принцеса [до края на филма]. Тя просто е наистина мотивирана да разбере какво още има там отвъд тази луда кула, в която живее от 18 години. Тя е много независима, може да се грижи за себе си и определено е измислила наистина забавни начини да да се занимава".<ref name="mtvaug27" /> Според Грено един от най-големите проблеми по време на разработването на сюжета е как да бъде изведена Рапунцел от кулата, без да се стига бързо до финала на филма, тъй като тя бяга от майка Готел и няма други конкретни цели, които да преследва.<ref name="Lark">{{cite journal|last1=Lark|first1=Max|last2=Draskovic|first2=Marina|last3=Solomon|first3=Charles|title=It's a Matter of Trust: At Walt Disney Animation Studios, The 'Story Trust,' A Peer-to-Peer Feedback System, Has Taken Storytelling—And Disney Animation—To New Creative Heights|journal=Disney Twenty-three|date=Spring 2016|volume=8|issue=1|pages=18–21|publisher=Walt Disney Company|location=Burbank|issn=2162-5492|oclc=698366817}}</ref> Един ден аниматорът Джон Рипа дава идея, която се оказа решението, което търсят - мистериозни небесни фенери.<ref name="Lark" /> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Рапунцел</td><td>[[Надежда Панайотова]]</td></tr> <tr><td>Флин Райдър</td><td>[[Калин Врачански]] (диалог)<br/>Владо Михайлов (вокал)</td></tr> <tr><td>Майка Готел</td><td>[[Снежина Петрова]] (диалог)<br/>[[Милица Гладнишка]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Стабингтън брат 1</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Водач на стражите</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Романтичен разбойник</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> <tr><td>Разбойник с кука</td><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Пиян разбойник</td><td>[[Веселин Калановски]]</td></tr> <tr><td>Влад</td><td>[[Атанас Сребрев]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>Анна-Мария Върбани</td></tr> <tr><td>Малена Шишкова</td></tr> <tr><td>Ния Чолакова</td></tr> <tr><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Петър Върбанов</td></tr> <tr><td>Петър Калчев</td></tr> <tr><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>[[Явор Караиванов]]</td></tr> </table> ; Хор <table class="wikitable"> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Заклинания</td><td>Малена Шишкова<br/>Надежда Панайотова<br/>Милица Гладнишка</td></tr> <tr><td>Кога започва животът ми?<br>Кога започва животът ми? (реприза)</td><td>Надежда Панайотова</td></tr> <tr><td>Мама Чуй Ти!<br>Мама Чуй Ти! (реприза)</td><td>Милица Гладнишка</td></tr> <tr><td>Имам мечта</td><td>Надежда Панайотова<br>Анатолий Божинов<br>Владо Михайлов<br>Георги Иванов<br>Хор</td></tr> <tr><td>Видях светлината</td><td>Надежда Панайотова<br>Владо Михайлов</td></tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><th>Mixing Studio</th><th>Shepperton International</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Милена Кекеманова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Петър Костов<br>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0398286}} * {{kino.dir.bg film|8132}} {{Превод от|en|Tangled|989754466}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2010 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] 255q14yew3gmjxs6xbr6foujxuvgra1 0 338005 11464228 11463204 2022-07-19T22:33:33Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Ирландия}} Шамрок Роувърс | герб = | оригинално име = Cumann Peile Ruagairí na Seamróige<br>(Shamrock Rovers Football Club) | прозвище = „детелините“ | основан = 1899 г. | разформирован = | стадион = „[[Тала стейдиъм]]“, [[Дъблин]] | капацитет = 8000 <ref>[http://www.tallaghtstadium.ie Tallaght Stadium]. Посетен на 7 януари 2012 г.</ref><ref>[http://www.echo.ie/tallaght/article/third-stand-at-stadium-is-starting-to-take-shape Echo.ie], 12 October 2018</ref> | собственик = | президент = {{Флагче|Ирландия}} [[Джонатан Роч]] | старши треньор = {{Флагче|Ирландия}} [[Стивън Брадли]] | първенство = [[Ирландска висша лига]] | сезон = 2019 | място = ''2.'' | спонсор = 888sport | екипировка = {{Флагче|Англия}} [[Умбро]] | pattern_la1 =_shamrock22H | pattern_b1 = _shamrock22H | pattern_ra1 =_shamrock22H | pattern_sh1 =_shamrock22H | pattern_so1 =_shamrock22Hl | leftarm1= 007020 | body1 = 007020 | rightarm1 = 007020 | shorts1 = 007020 | socks1 = 007020 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2=FFFFFF | body2=FFFFFF | rightarm2=FFFFFF | shorts2=FFFFFF | socks2=007020 | pattern_la3 =_shamrock21t | pattern_b3 =_shamrock21t | pattern_ra3 =_shamrock21t | pattern_sh3 =_shamrock21t | pattern_so3 = | leftarm3=000000 | body3=000000 | rightarm3=000000 | shorts3=000000 | socks3=000000 | current = 2010 Shamrock Rovers F.C. season }} [[Файл:Tolka Park Dublin.jpg|мини|190px|Tolka Park]] '''Шамрок Роувърс''' ({{lang|en|Shamrock Rovers F.C.}}, ирл. Cumann Peile Ruagairí na Seamróige) е футболен отбор от [[Дъблин]], столицата на [[Ейре]]. Основан е през 1899 г. Рекордьор по шампионски титли: в шампионата (17), за Купата на Ирландия (24) и за Купата на Ирландската лига (18). Шамрок Роувърс е основан в градския район на Дъблин ''Рингсенд''. Още с дебюта си печелят шампионската титла през сезона 1922 – 23. До 1949 г. печелят 44 трофея и биват обявени за най-успешния клуб в Ирландия. Той е първият ирландски клуб участвал в евротурнирите. Футболният отбор участва в първа лига от 1922 г. Използва стадион „Глейнмалън парк“. == Успехи == [[Ирландска висша лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (17):''' ''(рекорд)'' 1922/23, 1924/25, 1926/27, 1931/32, 1937/38, 1938/39, 1953/54, 1956/57, 1958/59, 1963/64, 1983/84, 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1993/94, 2010, 2011 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (15):''' 1925 – 1926, 1932 – 1933, 1939 – 1940, 1941 – 1942, 1955 – 1956, 1957 – 1958, 1964 – 1965, 1965 – 1966, 1968 – 1969, 1969 – 1970, 1970 – 1971, 1981 – 1982, 2001 – 2002, 2009, 2019 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (15):''' 1927 – 1928, 1928 – 1929, 1929 – 1930, 1933 – 1934, 1943 – 1944, 1944 – 1945, 1946 – 1947, 1951 – 1952, 1952 – 1953, 1954 – 1955, 1961 – 1962, 2002 – 2003, 2015, 2017, 2018 [[Купата на Ирландия|Купа на Ирландия]] (до 1921 – общоирландска) * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (25):''' ''(рекорд)'' 1924/25, 1928/29, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1935/36, 1939/40, 1943/44, 1944/45, 1947/48, 1954/55, 1955/56, 1961/62, 1963/64, 1964/65, 1965/66, 1966/67, 1967/68, 1968/69, 1977/78, 1984/85, 1985/86, 1986/87, 2019 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (10):''' 1921 – 1922, 1925 – 1926, 1945 – 1946, 1956 – 1957, 1957 – 1958, 1983 – 1984, 1991, 2002 – 2003, 2010, 2020 [[Купата на Лигата|Купа на Лигата]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1976/77, 2013 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (8):''' 1978/79, 1981/82, 1986/87, 1987/88, 1998/99, 2012, 2014, 2017 [[Трофей на Ирландската Лига]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (18):''' ''(рекорд)'' 1924 – 1925, 1926 – 1927, 1931 – 1932, 1932 – 1933, 1934 – 1935, 1937 – 1938, 1941 – 1942, 1949 – 1950, 1951 – 1952, 1954 – 1955, 1955 – 1956, 1956 – 1957, 1957 – 1958, 1962 – 1963, 1963 – 1964, 1964 – 1965, 1965 – 1966, 1967 – 1968 [[Купата на президента]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (21):''' 1929 – 30, 1932 – 33, 1940 – 41, 1941 – 42, 1943 – 44, 1944 – 45, 1945 – 46, 1948 – 49, 1954 – 55, 1956 – 57, 1957 – 58, 1959 – 60, 1962 – 63, 1968 – 69, 1969 – 70, 1970 – 71, 1972 – 73, 1984 – 85, 1985 – 86, 1986 – 87, 1987 – 88 [[Купа на Дъблин]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1944 – 45, 1947 – 48, 1952 – 53, 1954 – 55, 1956 – 57, 1957 – 58, 1959 – 60, 1963 – 64, 1966 – 67, 1983 – 84 [[Купа на Дъблин и Белфаст]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (4):''' ''(рекорд)'' 1942 – 1943, 1945 – 1946, 1946 – 1947, 1948 – 1949 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1941 – 1942 [[Купа на Топ 4]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3):''' 1955 – 56, 1957 – 58, 1965 – 66 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):''' 1958 – 1959, 1964 – 1965, 1967 – 1968, 1968 – 1969 [[Купа Сетанта]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2011, 2013 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2012, 2014 [[Купа Блекснит]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1967 – 1968 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):''' 1968/69 [[Купа Тайлър]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1978 – 1979 [[Купа на Лейнстър]] * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (18):''' 1922 – 23, 1926 – 27, 1928 – 29, 1929 – 30, 1932 – 33, 1937 – 38, 1952 – 53, 1954 – 55, 1955 – 56, 1956 – 57, 1957 – 58, 1963 – 64, 1968 – 69, 1981 – 82, 1984 – 85, 1996 – 97, 2011 – 12, 2012 – 13 === Рекорди === * Най-голяма победа: 11:0 (над „Брей Аноунс“ 28 октомври 1928 година, в шампионата) * Най-голяма загуба: 0:7 (от „Сент Джеймс Гейт“ 22 април 1937, в шампионата; от „[[Корк Сити]]“ 31 август 1938, в Купата на Дъблин; от „[[Гурник (футболен клуб, Забже)|Гурник]]“ през 1994, в [[Купата на УЕФА|Купа на УЕФА]]) * Най-добър голмайстор в шампионата): Пади Амброус, 109 гола (през 1949 – 1964 г.) == Известни футболисти == * 1984 – 1985: [[Пат Бирни]] – '''Pat Byrne''' * 1995 – 1996: [[Алън О'Нийл]] – '''Alan O'Neill''' == Известни треньори == * 1983 – 1986: [[Джим МакЛафлин]] – '''Jim McLaughlin''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.shamrockrovers.ie/ Официален сайт] {{икона|en}} * [http://www.eircomloi.ie/the-divisions/premier-division/club-profiles/shamrock-rovers/ Страница на Ирландската футболна лига] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090224224225/http://eircomloi.ie/the-divisions/premier-division/club-profiles/shamrock-rovers/ |date=2009-02-24 }} {{икона|en}} * [http://real-fc.com/index/0-21 Информация за клуба] {{Ирландска висша лига}} [[Категория:Ирландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Дъблин]] skrpqei2pjtdqgpo6vaqwwxcm60vrc7 0 340060 11463680 11241518 2022-07-19T13:40:50Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Щалгевитер“ | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = [[Германия]] | стил = [[Рок против комунизма|RAC]] | период_на_активност = 1995 – до наши дни | лейбъл = [[Freie Meinung Göttingen]]</br> [[W & B Records]]<ref>[http://www.worldlingo.com/ma/dewiki/de/Stahlgewitter_%28Band%29 www.worldlingo.com]</ref></br> [[PC Records]] (от 2002) | свързани_изпълнители = Saccara, Gigi & Die Braunen Stadtmusikanten | влияния = | сайт = | състав = [[Даниел Гизе]] – вокал<br>[[Франк Крамер]] – китара<br>Андреас Корошец – бас, барабани | бивши_членове = }} '''„Щалгевитер“''' ({{lang|de|Stahlgewitter}}) е германска [[Рок против комунизма|RAC]] група, основана през [[1995]] г.<ref>[http://musicvideoswiz.com/artist/Stahlgewitter musicvideoswiz.com]</ref> Изпълненията ѝ са изцяло на [[немски език]]. През [[2002]] г. групата подписва договор с немския музикален издател [[PC Records]], сделката носи големи успехи, като се продават 8000 копия на албума ''[[Politischer Soldat]]''. == Дискография == * 1996 – „[[Das eiserne Gebet]]“ * 1998 – „[[Germania]]“ * 2001 – „[[Amalek]]“ * 2002 – „[[Politischer Soldat]]“ * 2003 – „[[Germania über alles]]“ * 2006 – „[[Auftrag Deutsches Reich]]“ * 2008 – „[[Politischer Soldat]]“ * 2013 – „Das Hohelied der Herkunft“ * 2013 – „Stählerne Romantik – MCD“ == Външни препратки == * [http://www.myspace.com/453296045 Myspace] * [http://www.last.fm/music/Stahlgewitter Last.fm] * [http://temporati.de/Stahlgewitter_%28Band%29.html Temporati.de] == Източници == <references/> {{мъниче|музика}} {{Stahlgewitter}} [[Категория:Stahlgewitter| ]] 2v8i9dgym9nztkoiotk39mrbcklqzaq 0 340319 11463707 10952029 2022-07-19T14:13:09Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Олга Петрушева | категория = революционер | описание = югославска партизанка | роден-място = [[Дойран]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Олга Петрушева''', с псевдоним „Бабата“, е [[Югославия|югославска]] [[Партизани|партизанка]], деец на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]]. == Биография == Родена е на 28 март 1902 година в Дойран. През 1941 година става член на [[ЮКП]]. Става куриер на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония. През януари 1942 година е назначена да създаде комисия за работа с жените и военен комитет за диверсантски акции. В резултат на това е арестувана от българската полиция и интернирана в [[България]]. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. Отделно от това е член на Инициативния комитет на [[Народоосвободителен фронт|НОФ]] за Македония, член на Инициативния комитет на АФЖ и председателството на [[Антифашистки фронт на жените|Антифашисткия фронт на жените]] за Македония<ref>{{МКЕ|13}}</ref>. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до [[Кирил Мильовски]] е привикана заедно с [[Мире Анастасов]], [[Петър Шанданов]], [[Кръстьо Гермов]], [[Александър Мартулков]], [[Туше Делииванов]], [[Глигор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република<ref>Веселин Ангелов, „Македонската кървава Коледа“, София, 2003, стр. 125-126</ref>. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Петрушева, Олга}} [[Категория:Дейци на НОВМ]] [[Категория:Дейци на НОФ]] [[Категория:Делегати на Първото заседание на АСНОМ]] [[Категория:Родени в Дойран]] pz72hb8eel532mvsiijkvkrh3qtxqhm 0 340390 11464526 11396977 2022-07-20T10:13:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Никифор | име-оригинал = Νικηφόρος | категория = епископ }} [[Файл:Nikiforos of Kastoria Stone in Kastoria Mitropoly Yard 2013.JPG|дясно|мини|250п|Надгробен камък на Никифор Костурски в двора на Костурската миторполия]] '''Никифор''' ({{lang|el|Νικηφόρος}}, ''Никифорос'') е [[гърци|гръцки]] духовник, [[Костурска епархия|костурски]] [[митрополит]] от 1841 до 1874 година.<ref name="Γεωργιάδου">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first= Αικατερίνη Νικολάου|year= 2009|publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location= Θεσσαλονίκη|pages= 49-51 | url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate=25 юли 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://markmarkou.sites.sch.gr/1871_1900/1874/koim/neofytos_kerkezis.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κορυτσάς κυρός Νεόφυτος. (περ. 1795-1874). (Οικουμενικό Πατριαρχείο) | достъп_дата = 6 август 2020 г| издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е в село Скопия ([[Балъклъ]]) на остров Алони (Пашалиманъ) в Мраморно море. Служи като велик архидякон на Патриаршията.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Избран е за костурски митрополит през януари 1841 година. В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му [[Янис Папамадзарис]] са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия.<ref>{{Цамисис|49}}</ref> На 29 март 1863 година заминава като член на Светия синод в Цариград.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=218 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> На 19 март 1865 година тръгва обратно към епархията си.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=238 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Двамата с Папамадзарис развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в [[Костурско]]. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - [[Георги Динков]], отец [[Герасим Калугера]] и [[Търпо Поповски]], като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски: {{цитат|Известието за отварянето на [[Косинец|Косинското]] българско училище стреснало гръцкия кириарх Никифор, който като много прост и неграмотен се ръководеше от секретаря си Яни Граматик, който беше все и вся и веднага повдигна дело в Корчанското съдилище, на което ме представи за най-интригант и нарушител на владишките показания, затвори училището ми и съдружно с косинските първенци, числящ се и свещеник Захария, ни закара в Корча, дето несправедливо ни държа три цели месеци под надзор в мръсните ханища...<ref>{{Македонски дневник|25}}</ref> Никифор със секретаря си Яни, зашеметен от появата на [[българщина|българизма]] и от силното движение на новодошлите учители, се запретнаха с всички морални сили да попречат на подновеното българско учебно дело, за което употребиха немалки суми, само и само да могат да унищожат тримата учители и да затворят училищата им. Постоянно подкупени албанци сновяха по 3 български села и търсеха случай да убият родолюбивите трима учители, но напразно.<ref>{{Македонски дневник|26}}</ref>}} Същевременно Никифор целенасочено унищожава всички български старини в епархията. В 1872 година при срутване на зид в [[Галища|галищката]] средновековна църква „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ се открива хранилище с български пергаментови ръкописи, които са натоварени на три конски товара от владиката и изгорени. Никифор Костурски унищожава и всички български ръкописи в [[Сливенски манастир|Сливенския манастир]], в който по времето на съществуването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е имало духовно училище с пансион. Владиката унищожава и откритите в олтара при ремонт на църквата „[[Света Параскева Драготска|Света Параскева]]“ в костурската Драгота махала. Никифор Костурски се удавя по време на почивка в баните в [[Коница]], Янинско на 27<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> или 28 юни 1874 година.<ref>{{Македонски дневник|28 - 29}}</ref> Костите му са пренесени и погребани в двора на Костурската митрополия от митрополит [[Кирил Димитриадис|Кирил Костурски]] на 3 ноември 1875 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> <gallery class="center" caption="Ктиторски надписи, споменаващи митрополит Никифор"> Saint Athanasius of Unmercenaries Church, Kastoria Inscription 02.jpg | „[[Свети Атанасий Безсребренически]]“ в Костур, 1844 г. Saints Theodore Tyron and Theodore Stratelates Church in Zoni Entrance Inscription, 1857.jpg | „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Зони)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ в Занско, 1857 г. Archangels Church Kastoria Inscription 1859.jpg | „[[Свети Архангели Позерски]]“ в Костур, 1859 г. Vasileiada Church Inscription 2013.jpg | „[[Въведение Богородично (Загоричани)|Въведение Богодорично]]“ в Загоричани, 1861 г. 199 Neveska Church Inscription.jpg | „[[Свети Николай (Невеска)|Свети Николай]]“ в Невеска, 1867 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Костурска епархия|костурски митрополит]]<br/>|януари 1841|28 юни 1874|[[Атанасий Митилинеос|Атанасий]]|[[Иларион Костурски|Иларион]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Костурски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Хора от вилает Балъкесир]] 1u7bx3mt0kaauy3u808oeckrk8u0zd0 1 343712 11463930 11458746 2022-07-19T18:46:09Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki Струва ми се, че баща му е поп [[Димитър Кърчовски]] - член на Демирхисарската българска община.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:40, 20 февруари 2011 (UTC) :Почти сигурно е според мен, че е той. --[[Потребител:Мико|Мико]] 13:45, 20 февруари 2011 (UTC) ::А дали имаш инфо за едно мъниче?--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 20 февруари 2011 (UTC) ::: Не - освен подписа в Мемоара, друго не. В Алманаха не се ли споменава? --[[Потребител:Мико|Мико]] 14:04, 20 февруари 2011 (UTC) ::::И в Алманаха няма нищо.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 22 февруари 2011 (UTC) Стоян и Симеон братя – нещо не се връзва. 1) 20 години разлика е голяма. 2) И двамата – родени в Кърчово (съответно 1864 и 1882 или 1887), ама бащата поп Димитър поп Божов още след Кресненско-Разложкото въстание се преселва в Карловско и още преди преселването е с 5 деца (тук [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html]) – а Симеон се ражда години след това в Кърчово. 3) В същия източник – поп Димитър (баща на Стоян Божов) имал брат Симеон Божов. И двамата били революционери още преди Руско-турската, и двамата след 1878-79 са в България. Та сигурно Стоян и Симеон са някакви роднини, но не виждам как братя. По-скоро допускам, че Симеон е потомък на останал в Кърчово брат. Както може би и Н. Божова. :Мда, вероятно си права. Но Симеон според {{ping|Tonimicho}} си е Димитров като бащино? На беседата на Стоян гледам аз съм написал, че са братя идея немам защо - вероятно заради бащиното. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:38, 17 юли 2022 (UTC) Този източник – основа за [[Димитър Попбожов|поп Димитър]]? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:17, 17 юли 2022 (UTC) :Ми действай. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:28, 17 юли 2022 (UTC) ::Готово :).--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:53, 18 юли 2022 (UTC) Иван Божов от Кърчово е секретар на Серската митрополия според Манджуков. [https://books.google.bg/books?id=4rfiAAAAMAAJ&q=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&dq=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiXtKLu2__4AhXtXvEDHXdbCWcQ6AF6BAgCEAI] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:37, 17 юли 2022 (UTC) :Трябва да се видят годините, но аз не успявам, при случай ще я потърся в библиотеката. Да не би пък някой да греши в имената –ако са еднакви годините. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:56, 18 юли 2022 (UTC) Аз предлагам Симеон да го махнем като брат на Стоян, но да включим „Вижте също“ и там Симеон Божов, Иван Божов, ако намерим и за Н. Божова. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:45, 17 юли 2022 (UTC) :Бъди смела. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:43, 18 юли 2022 (UTC) == Кой крив, кой прав (от източниците) == Чета и се чудя... Нашата статия си е убедителна, с източници, но за периода 1885 - 1900 срещам и различни твърдения [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html] – вместо за учителстване, Антон Настев, бил негов правнук, говори за завършен лицей в Цариград и право в Женева... обаче това не фигурира в „Македонският компонент...“ [https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view]. И друго разминаване – при нас 1895 – 1900 е секретар на Скопската митрополия; такова нещо няма при А. Настев, а пък цитираният по-горе от [[Потребител:Мико|Мико]] източник ([[Петър Манджуков (революционер)|Манджуков]]) твърди, че в 1898 година секретар на Скопската митрополията е ''Иван'' Божов, който е и член на ВМОРО. В началото реших, че Манджуков е сбъркал малкото име, но щом и правнукът не пише нищо за Скопската, може пък грешката да е в досегашните ни източници... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:46, 19 юли 2022 (UTC) o04nrfitgr0v34svztszqw07rh99818 11463954 11463930 2022-07-19T19:21:39Z Randona.bg 249543 /* Кой крив, кой прав (от източниците) */ wikitext text/x-wiki Струва ми се, че баща му е поп [[Димитър Кърчовски]] - член на Демирхисарската българска община.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:40, 20 февруари 2011 (UTC) :Почти сигурно е според мен, че е той. --[[Потребител:Мико|Мико]] 13:45, 20 февруари 2011 (UTC) ::А дали имаш инфо за едно мъниче?--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 20 февруари 2011 (UTC) ::: Не - освен подписа в Мемоара, друго не. В Алманаха не се ли споменава? --[[Потребител:Мико|Мико]] 14:04, 20 февруари 2011 (UTC) ::::И в Алманаха няма нищо.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 22 февруари 2011 (UTC) Стоян и Симеон братя – нещо не се връзва. 1) 20 години разлика е голяма. 2) И двамата – родени в Кърчово (съответно 1864 и 1882 или 1887), ама бащата поп Димитър поп Божов още след Кресненско-Разложкото въстание се преселва в Карловско и още преди преселването е с 5 деца (тук [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html]) – а Симеон се ражда години след това в Кърчово. 3) В същия източник – поп Димитър (баща на Стоян Божов) имал брат Симеон Божов. И двамата били революционери още преди Руско-турската, и двамата след 1878-79 са в България. Та сигурно Стоян и Симеон са някакви роднини, но не виждам как братя. По-скоро допускам, че Симеон е потомък на останал в Кърчово брат. Както може би и Н. Божова. :Мда, вероятно си права. Но Симеон според {{ping|Tonimicho}} си е Димитров като бащино? На беседата на Стоян гледам аз съм написал, че са братя идея немам защо - вероятно заради бащиното. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:38, 17 юли 2022 (UTC) Този източник – основа за [[Димитър Попбожов|поп Димитър]]? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:17, 17 юли 2022 (UTC) :Ми действай. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:28, 17 юли 2022 (UTC) ::Готово :).--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:53, 18 юли 2022 (UTC) Иван Божов от Кърчово е секретар на Серската митрополия според Манджуков. [https://books.google.bg/books?id=4rfiAAAAMAAJ&q=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&dq=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiXtKLu2__4AhXtXvEDHXdbCWcQ6AF6BAgCEAI] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:37, 17 юли 2022 (UTC) :Трябва да се видят годините, но аз не успявам, при случай ще я потърся в библиотеката. Да не би пък някой да греши в имената –ако са еднакви годините. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:56, 18 юли 2022 (UTC) Аз предлагам Симеон да го махнем като брат на Стоян, но да включим „Вижте също“ и там Симеон Божов, Иван Божов, ако намерим и за Н. Божова. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:45, 17 юли 2022 (UTC) :Бъди смела. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:43, 18 юли 2022 (UTC) == Кой крив, кой прав (от източниците) == Чета и се чудя... Нашата статия си е убедителна, с източници, но за периода 1885 - 1900 срещам и различни твърдения [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html] – вместо за учителстване, Антон Настев, бил негов правнук, говори за завършен лицей в Цариград и право в Женева... обаче това не фигурира в „Македонският компонент...“ [https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view]. И друго разминаване – при нас 1895 – 1900 е секретар на Скопската митрополия; такова нещо няма при А. Настев, а пък цитираният по-горе от [[Потребител:Мико|Мико]] източник ([[Петър Манджуков (революционер)|Манджуков]]) твърди, че в 1898 година секретар на Скопската митрополията е ''Иван'' Божов, който е и член на ВМОРО. В началото реших, че Манджуков е сбъркал малкото име, но щом и правнукът не пише нищо за Скопската, може пък грешката да е в досегашните ни източници... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:46, 19 юли 2022 (UTC) А това вече ме довърши – според този пък [http://www.promacedonia.org/kn/knskopie.html] секретар на Скопската митрополия бил Трайко хаджи Божков, преместен после в Сяр, с жена Цвета Орлова. Ма то поп, хаджи - детайли некакви [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:21, 19 юли 2022 (UTC) 2arw7peg8eqynupzrkafswbt4qcq53s 11464355 11463954 2022-07-20T06:29:58Z Мико 4542 /* Кой крив, кой прав (от източниците) */ wikitext text/x-wiki Струва ми се, че баща му е поп [[Димитър Кърчовски]] - член на Демирхисарската българска община.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:40, 20 февруари 2011 (UTC) :Почти сигурно е според мен, че е той. --[[Потребител:Мико|Мико]] 13:45, 20 февруари 2011 (UTC) ::А дали имаш инфо за едно мъниче?--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 20 февруари 2011 (UTC) ::: Не - освен подписа в Мемоара, друго не. В Алманаха не се ли споменава? --[[Потребител:Мико|Мико]] 14:04, 20 февруари 2011 (UTC) ::::И в Алманаха няма нищо.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 22 февруари 2011 (UTC) Стоян и Симеон братя – нещо не се връзва. 1) 20 години разлика е голяма. 2) И двамата – родени в Кърчово (съответно 1864 и 1882 или 1887), ама бащата поп Димитър поп Божов още след Кресненско-Разложкото въстание се преселва в Карловско и още преди преселването е с 5 деца (тук [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html]) – а Симеон се ражда години след това в Кърчово. 3) В същия източник – поп Димитър (баща на Стоян Божов) имал брат Симеон Божов. И двамата били революционери още преди Руско-турската, и двамата след 1878-79 са в България. Та сигурно Стоян и Симеон са някакви роднини, но не виждам как братя. По-скоро допускам, че Симеон е потомък на останал в Кърчово брат. Както може би и Н. Божова. :Мда, вероятно си права. Но Симеон според {{ping|Tonimicho}} си е Димитров като бащино? На беседата на Стоян гледам аз съм написал, че са братя идея немам защо - вероятно заради бащиното. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:38, 17 юли 2022 (UTC) Този източник – основа за [[Димитър Попбожов|поп Димитър]]? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:17, 17 юли 2022 (UTC) :Ми действай. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:28, 17 юли 2022 (UTC) ::Готово :).--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:53, 18 юли 2022 (UTC) Иван Божов от Кърчово е секретар на Серската митрополия според Манджуков. [https://books.google.bg/books?id=4rfiAAAAMAAJ&q=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&dq=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiXtKLu2__4AhXtXvEDHXdbCWcQ6AF6BAgCEAI] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:37, 17 юли 2022 (UTC) :Трябва да се видят годините, но аз не успявам, при случай ще я потърся в библиотеката. Да не би пък някой да греши в имената –ако са еднакви годините. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:56, 18 юли 2022 (UTC) Аз предлагам Симеон да го махнем като брат на Стоян, но да включим „Вижте също“ и там Симеон Божов, Иван Божов, ако намерим и за Н. Божова. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:45, 17 юли 2022 (UTC) :Бъди смела. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:43, 18 юли 2022 (UTC) == Кой крив, кой прав (от източниците) == Чета и се чудя... Нашата статия си е убедителна, с източници, но за периода 1885 - 1900 срещам и различни твърдения [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html] – вместо за учителстване, Антон Настев, бил негов правнук, говори за завършен лицей в Цариград и право в Женева... обаче това не фигурира в „Македонският компонент...“ [https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view]. И друго разминаване – при нас 1895 – 1900 е секретар на Скопската митрополия; такова нещо няма при А. Настев, а пък цитираният по-горе от [[Потребител:Мико|Мико]] източник ([[Петър Манджуков (революционер)|Манджуков]]) твърди, че в 1898 година секретар на Скопската митрополията е ''Иван'' Божов, който е и член на ВМОРО. В началото реших, че Манджуков е сбъркал малкото име, но щом и правнукът не пише нищо за Скопската, може пък грешката да е в досегашните ни източници... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:46, 19 юли 2022 (UTC) А това вече ме довърши – според този пък [http://www.promacedonia.org/kn/knskopie.html] секретар на Скопската митрополия бил Трайко хаджи Божков, преместен после в Сяр, с жена Цвета Орлова. Ма то поп, хаджи - детайли некакви [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:21, 19 юли 2022 (UTC) :За образованието не знам - немаме реално добър източник - цитиран е СбНУ очевидно от Гугъл Книги без брой, година и страница, но е абсолютно подробен и по-вероятен от семейната митология. Отсъствието на потвърждение в Компонента също навява на отсъствие на женевско образование. За спомените на Коста Николов - аз съм го уеднаквил към Стоян Божков, защото не е възможно да има друг заради жената и заради смъртта във въстанието. [[Трайко Хаджибожков]] е сърбоманин скопски. Почти сигурно Стоян е секретар и на Скопската и на Серската, както пише Николов от първа ръка познавал го е, но ИМЕТО - да обърка п. Божков с х. Божков е разбираемо (може да го е направил и разчиталия ръкописа), но първото име? Псевдоним в Скопие да е имал. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:29, 20 юли 2022 (UTC) bahmek1zb5gk5jyr5pvsbnp3qezuam3 11464464 11464355 2022-07-20T09:26:29Z Randona.bg 249543 /* Кой крив, кой прав (от източниците) */ wikitext text/x-wiki Струва ми се, че баща му е поп [[Димитър Кърчовски]] - член на Демирхисарската българска община.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:40, 20 февруари 2011 (UTC) :Почти сигурно е според мен, че е той. --[[Потребител:Мико|Мико]] 13:45, 20 февруари 2011 (UTC) ::А дали имаш инфо за едно мъниче?--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 20 февруари 2011 (UTC) ::: Не - освен подписа в Мемоара, друго не. В Алманаха не се ли споменава? --[[Потребител:Мико|Мико]] 14:04, 20 февруари 2011 (UTC) ::::И в Алманаха няма нищо.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 13:50, 22 февруари 2011 (UTC) Стоян и Симеон братя – нещо не се връзва. 1) 20 години разлика е голяма. 2) И двамата – родени в Кърчово (съответно 1864 и 1882 или 1887), ама бащата поп Димитър поп Божов още след Кресненско-Разложкото въстание се преселва в Карловско и още преди преселването е с 5 деца (тук [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html]) – а Симеон се ражда години след това в Кърчово. 3) В същия източник – поп Димитър (баща на Стоян Божов) имал брат Симеон Божов. И двамата били революционери още преди Руско-турската, и двамата след 1878-79 са в България. Та сигурно Стоян и Симеон са някакви роднини, но не виждам как братя. По-скоро допускам, че Симеон е потомък на останал в Кърчово брат. Както може би и Н. Божова. :Мда, вероятно си права. Но Симеон според {{ping|Tonimicho}} си е Димитров като бащино? На беседата на Стоян гледам аз съм написал, че са братя идея немам защо - вероятно заради бащиното. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:38, 17 юли 2022 (UTC) Този източник – основа за [[Димитър Попбожов|поп Димитър]]? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:17, 17 юли 2022 (UTC) :Ми действай. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:28, 17 юли 2022 (UTC) ::Готово :).--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:53, 18 юли 2022 (UTC) Иван Божов от Кърчово е секретар на Серската митрополия според Манджуков. [https://books.google.bg/books?id=4rfiAAAAMAAJ&q=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&dq=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%BE&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiXtKLu2__4AhXtXvEDHXdbCWcQ6AF6BAgCEAI] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:37, 17 юли 2022 (UTC) :Трябва да се видят годините, но аз не успявам, при случай ще я потърся в библиотеката. Да не би пък някой да греши в имената –ако са еднакви годините. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:56, 18 юли 2022 (UTC) Аз предлагам Симеон да го махнем като брат на Стоян, но да включим „Вижте също“ и там Симеон Божов, Иван Божов, ако намерим и за Н. Божова. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:45, 17 юли 2022 (UTC) :Бъди смела. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:43, 18 юли 2022 (UTC) == Кой крив, кой прав (от източниците) == Чета и се чудя... Нашата статия си е убедителна, с източници, но за периода 1885 - 1900 срещам и различни твърдения [http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html] – вместо за учителстване, Антон Настев, бил негов правнук, говори за завършен лицей в Цариград и право в Женева... обаче това не фигурира в „Македонският компонент...“ [https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view]. И друго разминаване – при нас 1895 – 1900 е секретар на Скопската митрополия; такова нещо няма при А. Настев, а пък цитираният по-горе от [[Потребител:Мико|Мико]] източник ([[Петър Манджуков (революционер)|Манджуков]]) твърди, че в 1898 година секретар на Скопската митрополията е ''Иван'' Божов, който е и член на ВМОРО. В началото реших, че Манджуков е сбъркал малкото име, но щом и правнукът не пише нищо за Скопската, може пък грешката да е в досегашните ни източници... --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:46, 19 юли 2022 (UTC) А това вече ме довърши – според този пък [http://www.promacedonia.org/kn/knskopie.html] секретар на Скопската митрополия бил Трайко хаджи Божков, преместен после в Сяр, с жена Цвета Орлова. Ма то поп, хаджи - детайли некакви [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:21, 19 юли 2022 (UTC) :За образованието не знам - немаме реално добър източник - цитиран е СбНУ очевидно от Гугъл Книги без брой, година и страница, но е абсолютно подробен и по-вероятен от семейната митология. Отсъствието на потвърждение в Компонента също навява на отсъствие на женевско образование. За спомените на Коста Николов - аз съм го уеднаквил към Стоян Божков, защото не е възможно да има друг заради жената и заради смъртта във въстанието. [[Трайко Хаджибожков]] е сърбоманин скопски. Почти сигурно Стоян е секретар и на Скопската и на Серската, както пише Николов от първа ръка познавал го е, но ИМЕТО - да обърка п. Божков с х. Божков е разбираемо (може да го е направил и разчиталия ръкописа), но първото име? Псевдоним в Скопие да е имал. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:29, 20 юли 2022 (UTC) ::Според мен Коста Николов е объркал тотално нещата с Божов. Петър Манджуков също го е познавал лично (описва срещата си в 1898) и го пише Иван Божов. Вчера прегледах цитираната му книга, интересна е. Впрочем това, дет го пишат, че Манджуков следвал химия в Женевския университет, е хем вярно, хем малце пресилено – следвал е само два-три месеца [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] (та и Стоян Божов може да е следвал без дипломиране). Тъй че аз съм по-склонна да вярвам на него и да допусна, че Иван Божов и Стоян Божов са различни личности и са смесвани. Надявам се на някой първичен документ ;). И за Цвета Божова не съм абсолютно сигурна чия жена е – поне досега не съм видяла сигурен източник :). Тя очевидно е била забележителна жена [http://promacedonia.org/as2/as2_19.html], заслужава да се разровим (но и там нещата са много мътни с медицинското ѝ образование). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:26, 20 юли 2022 (UTC) g5nanqd3pe621jzxk6oufb5jytgr3ux 0 344997 11463612 11237303 2022-07-19T12:39:19Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Северна Македония}} {{Книга | име = „Северна Македония“ | име в оригинал = „Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти“ | корица = Severna Makedonia.png | px = 240п | корица-текст = | други-имена = | език = [[български език|български]] | автор = [[Йордан Иванов]] | преводач = | издадена-година = 1906 година | издадена-държава = [[София]], [[Княжество България|България]] | издателство = | жанр = | вид = | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} '''„Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти“''' e книга от [[Йордан Иванов]] – [[Българи|български]] литературен [[историк]], [[археолог]] и [[фолклорист]], и съдържа историческите издирвания на автора за историята на [[Кюстендил (община)|Кюстендилския]] край от [[античност]]та до [[Освобождението на България]] (1878). Издадена е в [[София]] през 1906 година.<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= Йордан Иванов |coauthors= |year=1906 |publisher= |location= София |isbn= |pages= |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf |accessdate=}}</ref> Състои се от 12 глави. Глава I е посветена на антична [[Пауталия]] и нейната околност, глава II - на средновековния [[Велбъжд]]. Глава ІІІ разглежда развитието на християнството в Северна [[Македония (област)|Македония]] и епископиите брагалнишка и велбъждска, глава IV проследява възникването, историята и падането под османска власт на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското княжество]]. В глава V, озаглавена „[[Кюстендилски санджак|Кюстендилският санджак]]", е направен географско-исторически обзор на градовете, които се намират в тази област: [[Дупница]], [[Радомир]], [[Враня]], [[Крива Паланка]], [[Кратово]], [[Щип]], [[Велес]], [[Радовиш]], [[Струмица]], [[Кочани]] и [[Куманово]], както и на [[Историко-географска област|покрайнините]]: [[Краище]] и [[Пиянец]]. В глава VI се разглеждат земеделието и рударството в областта, в глава VII - [[Кюстендилска епархия|Коласийската архиепископия]]. Кюстендил през [[XIX век]] е тема на глава VIII, а глава IX е посветена на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] през XIX век. В глава Х са поместени сведения за училищата в Щип, Кратово, Кюстендил и други, а в глава XI се дава информация за антични и средновековни епиграфски паметници с коментар от автора. Бележките на автора, изготвени след написването на ръкописа, са дадени в глава XII „Прибавки“ с препратки към съответните предходящи страници. Книгата съдържа 420 страници, с 3 карти, 21 графични и 18 черно-бели фотоилюстрации, план, 5 факсимилета и 65 епиграфски паметника от [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Славянски езици|славянски]] и [[Турски език|турски]] извори и показалец на личните и географските имена. Тя отдавна е библиографска рядкост.<ref>{{cite journal | last = Дуриданов | first = Иван | authorlink = Иван Дуриданов | coauthors = | year = 1998 | month = | title = Академик Йордан Иванов - живот и научно дело | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 117 - 144 | doi = | id = | url = http://www.mni.bg/2019/07/yordan-ivanov.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Култура|Литература|Македония|История на България}} [[Категория:Исторически книги]] [[Категория:Книги от 1906 година]] [[Категория:Култура в Кюстендил]] [[Категория:Книги за Македония]] [[Категория:Български книги]] [[Категория:Основани в България през 1906 година]] h2419846g9xv4y52l79a4hbj2i6cmks 0 348640 11463685 10312136 2022-07-19T13:45:48Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красимир Стоянов|Красимир Стоянов|тип=личност}} {{Личност | име = Красимир Стоянов | категория = космонавт | описание = български космонавт | портрет = Krasimir Mikhaylov Stoyanov.jpg | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] }} '''Красимир Михайлов Стоянов''' (роден на 24 януари 1961 г. във Варна) е [[Българска космонавтика|български космонавт]] и [[полковник]], дубльор на космонавта [[Александър Александров]]. Завършва СПТУ по корабостроене в родния си град, учи от 1979 до 1984 г. и завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ в [[Долна Митрополия]]. От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на НРБ. През [[1986]] г. е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата „''Шипка''“. Преминал е курс на подготовка в ''Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“''. През [[1988]] е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб „''[[Союз ТМ-5]]''“ като дубльор на втория български космонавт [[Александър Александров]]. == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.astronaut.ru/index/in_pers/06_008.htm Красимир Михайлов Стоянов], Космическая энциклопедия, 22 март 2007 г. * {{икона|ru}} [http://www.astronautix.com/astros/stoyanov.htm Stoyanov], Encyclopedia Astronautica {{Мъниче|Изследовател|Космонавт|Варна}} {{Космонавти на България}} {{Портал|Биографии|Космически полети|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Красимир}} [[Категория:Космонавти на България]] [[Категория:Български полковници]] [[Категория:Български военни летци]] [[Категория:Родени във Варна]] 9v9p4yzcxl46uul9disodsewo2n011q 0 348963 11464515 11229893 2022-07-20T10:10:36Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Анелия]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 9 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = 2 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 79 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Анелия]] се състои от девет [[Студиен албум|студийни]] албума, една компилация, два видео албума и 79 заснети видеоклипа. Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[2002]] г. <ref>{{Citation |title=Payner.bg – Anelia |url=http://payner.bg/singers.php?anelia |accessdate=2019-10-09 |archivedate=2016-11-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161130080007/http://payner.bg/singers.php?anelia }}</ref> == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2002 |''[[Погледни ме в очите]]'' * Издаден: 27 декември 2002 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудиокасета|MC]] |align="center"|1 |- |2004 |''[[Не поглеждай назад]]'' * Издаден: 9 април 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2005 |''[[Всичко води към теб]]'' * Издаден: 16 август 2005 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2006 |''[[Пепел от рози]]'' * Издаден: 5 октомври 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2008 |''[[Единствен ти]]'' * Издаден: 19 май 2008 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2010 |''[[Добрата, лошата]]'' * Издаден: 11 март 2010 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2011 |''[[Игри за напреднали]]'' * Издаден: 20 декември 2011 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|2 |- |2014 |''[[Феноменална]]'' * Издаден: 8 декември 2014 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2018 |''[[Дай ми още]]'' * Издаден: 14 март 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Златните хитове на Анелия|Златните хитове на Пайнер №6 – Анелия]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD |align="center"| 2 |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2005 |''[[Anelia Best Video Selection]]'' * Издаден: 15 март 2005 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]], [[VHS]] |align="center"| - |- |2013 |''[[Анелия - 10 години на сцената]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]] | align="center" | 5 |} == Сингли == === Песни извън албум === {| class="wikitable" ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | 2004 || Не знаеш || Тодор Димитров-Токича || Тодор Димитров-Токича || Тодор Димитров-Токича |- | 2011 || За да ме имаш (дует с [[Андреа (певица)|Андреа]]) || [[Кости Йонита]] || Кости Йонита || - |- | 2015 || Лале ли си, зюмбюл ли си (с [[Деси Слава]], [[Галена]], [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Цветелина Янева]]) || – || – || - |- | 2016 || В моя ум (дует с [[Дани Левън]]) || Мартин Биолчев || Мартин Биолчев || Йордан Ботев |- | rowspan="3"|2017 || За патрона (дует с [[Ваня (певица)|Ваня]]) || Иво Моллов || Иво Моллов || [[Ваня]], Петя Радева |- | Pos tin ides (дует с [[Kyriacos Georgiou]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Thanasios Garavelas |- | На Маями (с [[Кристали (оркестър)|орк. Кристали]]) || Кирил Борисов || Пламен Станчев || Мариета Ангелова |- | rowspan="4"|2018 || Бръммм (дует с [[Джулия (певица)|Джулия]]) || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева, Росен Димитров |- | Копакабана (дует с [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]]) || Искрен Тончев – Искрата || Искрен Тончев – Искрата || Анастасия Мавродиева, Росен Димитров |- | Просяци || Велислав Драганински || Велислав Драганински || [[Анелия]], Петя Радева |- | Подлудяваш ме (дует с [[Kyriacos Georgiou]])|| Деян Асенов || Деян Асенов || Петя Радева, [[Kyricacos Georgiou]] |- | rowspan="5"| 2019 || Сърцето ми || Gili Zakay || [[Ави Бенеди]] || Петя Радева |- | Заради теб || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Шампион (дует с [[DJ Живко Микс]]) || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Гъзарка || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Ти си (дует с [[Радко Петков]]) || Pavle Radulovic || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="3"| 2020 || Милион (дует с [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]]) || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production, Ален Милев |- | Пие ми се || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | Двама || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | rowspan="2"|2021 || Котка || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Влез, влез || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |} === Общи проекти === {| class="wikitable" |+ ! Година !! Песен !! Изпълнител(и) !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | 2008 || Само с теб || [[Азис]] и [[Малина]], с участието на Анелия || – || – || - |- | rowspan="2"|2011 || Гадна порода || Азис, с участието на Анелия || Мартин Биолчев || Мартин Биолчев || Азис |- | Ти решаваш || [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]], с участието на Анелия || [[Дамян Попов]] || Иван Иванов – Yakooo || [[Дамян Попов]] и Йордан Ботев |- | 2013 || Твърде късно е || [[Константин (певец)|Константин]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева |- | 2014 || [[Най-добрата]] || [[Андреа]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Мариета Ангелова |- | rowspan="3"|2015 || Забрави || [[Крум (певец)|Крум]], с участието на Анелия|| Йорданчо Василковски-Оцко || Йорданчо Василковски-Оцко || Росен Димитров |- | Грешната || [[Яница (певица)|Яница]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Росен Димитров |- | Хубав е живота || [[Ави Бенеди]], с участието на Анелия || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]] || Мариета Ангелова |- | rowspan="6" |2017 || Не лъжи жена || [[Гринго]] и Анелия с участието на [[Софи Маринова]] || Stamatis Saleas || – || - |- | За мене край си || [[Джулия (певица)|Джулия]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева |- | Искам любов || [[Тони Стораро]], с участието на Анелия || [[Hakan Altun]] || – || - |- | Leila Pala Tute || [[Устата]], с участието на Анелия, [[Деси Слава]] и [[Преслава]] || ромски фолклор || Росен Стоев – DJ Rossko || [[Устата]] |- | Не деля || Лазар Кисьов, с участието на Анелия || Лазар Кисьов || Лазар Кисьов || Лазар Кисьов |- | Коктейл || [[Тони Стораро]] и [[Бурхан]], с участието на Анелия || – || – || - |- | 2018 || Обичам те || [[Крум (певец)|Крум]] и Анелия || Мартин Биолчев, Егли Марини || Егли Марини || [[Крум (певец)|Крум]] |- | rowspan="2"|2019 || Боли, боли || [[Ави Бенеди]] и Анелия || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]], Gili Zakay, Мариета Ангелова, Дони Чачова |- | Паля те || [[Милко Калайджиев]] с участието на Анелия || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |- | 2020 || Българи-юнаци || [[Дени Калинов]] с участието на Анелия || Васил Стойчев – SB Entertainment || Васил Стойчев – SB Entertainment || Георги Бонев |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Чужди устни || 2002 || Погледни ме в очите || Николай Скерлев |- | Погледни ме в очите || 2002 || Погледни ме в очите || Румен Атанасов/Георги Колев |- | Погледни ме в очите (ремикс) || 2003 || Погледни ме в очите || Николай Скерлев |- | Само мене нямаш || 2003 || Погледни ме в очите || Георги Колев |- | Обичай ме || 13.08.2003 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Искам те || 18.03.2004 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | За теб, любов || 2004 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Не знаеш || 2004 || – || Николай Скерлев |- | Не поглеждай назад || 09.03.2005 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Всичко води към теб || 17.07.2005 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Как предаде любовта || 04.10.2005 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Не спирай || 28.01.2006 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Не мога да спра да те обичам || 09.05.2006 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | До зори || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Само за миг || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Вятър в косите ти || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Ден без теб || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Щом си до мен || 2007 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Ти си слънцето в мен || 2007 || Единствен ти || Тенчо Янчев |- | Завинаги || 07.08.2007 || Единствен ти || Васил Стефанов |- | Единствен ти || 05.10.2007 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Дъх || 23.12.2007 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Следа от любовта || 23.02.2008 || Единствен ти || Николай Нанков |- | Все едно ми е || 20.05.2008 || Единствен ти || Тенчо Янчев |- | Трети път || 16.07.2008 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Поръчай пак || 04.10.2008 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Продължавам || 23.12.2008 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Не ме принуждавай || 05.05.2009 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Добрата, лошата || 07.07.2009 || Добрата, лошата || Людмил Иларионов – Люси |- | Две неща || 02.11.2009 || Добрата, лошата || Людмил Иларионов – Люси |- | Обичам те || 28.11.2009 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Ако с теб не съм || 26.02.2010 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Обичам те (ремикс) || 12.04.2010 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Четири секунди || 02.06.2010 || Игри за напреднали || Николай Нанков |- | Раздялата || 02.11.2010 || Игри за напреднали || Николай Нанков |- | Така ме кефиш || 03.04.2011 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Проба-грешка (ремикс) || 25.07.2011 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Игри за напреднали || 06.12.2011 || Игри за напреднали || Люси/Георги Марков |- | Сложно-невъзможно || 15.02.2012 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Яко ми действаш || 14.06.2012 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Не исках да те нараня || 25.06.2012 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Да ти викна ли такси || 11.09.2012 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Виж ме сега || 27.12.2012 || Феноменална || Васил Стефанов |- | Аз и ти || 12.04.2013 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Искам те, полудявам || 17.06.2013 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма да съм друга || 07.08.2013 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Предадох те || 02.12.2013 || Феноменална || Люси/Георги Марков |- | Феноменална || 17.02.2014 || Феноменална || Александър Моллов |- | Твоя съм || 09.05.2014 || Феноменална || Николай Нанков |- | Изведнъж || 09.06.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Не мога да губя || 30.11.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Генерал || 07.05.2015 || Дай ми още || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ще плати || 07.09.2015 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Аз съм дяволът || 02.12.2015 || Дай ми още || Станислав Христов – Стенли |- | Гот ми е || 09.05.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | В моя ум || 07.06.2016 || – || Bashmotion |- | Моят мъж || 05.07.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Дай ми още || 06.12.2016 || Дай ми още || Bashmotion |- | Колеги || 12.12.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Не лъжи жена || 17.02.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | За патрона || 16.03.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Кажи ми || 14.06.2017 || Дай ми още || Георги Марков |- | На Маями || 07.08.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | С тебе ми е най || 11.09.2017 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Зоопарк || 14.03.2018 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Бръммм || 10.05.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Обичам те || 15.05.2018 || – || Радина Миленчева |- | Копакабана || 01.08.2018 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Просяци || 03.09.2018 || – || Bashmotion |- | Подлудяваш ме || 20.11.2018 || – || Александър Моллов |- | Сърцето ми || 03.01.2019 || – || Александър Моллов |- | Заради теб || 08.03.2019 || – || Александър Моллов |- | Шампион || 16.04.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Гъзарка || 15.10.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Ти си || 09.12.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Милион || 20.07.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Пие ми се || 23.09.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Двама || 21.12.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Котка || 26.04.2021 || – || Людмил Иларионов - Люси |- | Влез, влез || 21.06.2021 || – || Виктор Антонов |- | Няма драма || 19.07.2022 || – || Bashmotion |} === ТВ Версии === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Програма |- | Само тази нощ || 2002 || Погледни ме в очите || Новогодишна програма в „Приказките“ |- | Лед и огън || 2002 || Погледни ме в очите || Новогодишна програма в „Приказките“ |- | Прости || 2003 || Погледни ме в очите || Великденска програма „Българка“ |- | Две тела || 2004 || Не поглеждай назад || Пролетно парти 2004 |- | Една минута || 2004 || Не поглеждай назад || Воден свят 2004 |- | Нежно с лъжа || 2005 || Не поглеждай назад || Нежна е нощта 2005 |- | Само тишина || 2005 || Не поглеждай назад || Нежна е нощта 2005 |- | Рисувай с устни || 2005 || Всичко води към теб || Коледна програма „Рождество“ |- | Here And Around The World || 2006 || Всичко води към теб || Нежна е нощта 2006 |- | Пепел от рози || 2006 || Пепел от рози || Коледна програма „Коледно настроение“ |- | Само мой || 2006 || Пепел от рози || Новогодишна програма „Звездна феерия“ |- | Ще те забравя || 2007 || Пепел от рози || Пролетно парти 2007 |- | Отивам си, защото те обичам || 2007 || Пепел от рози || Пролетно парти 2007 |- | Дори, когато мога всичко || 2008 || Добрата, лошата || Коледна програма „Приказна Коледа“ |- | Готов ли си || 2009 || Добрата, лошата || Коледна програма „Коледен подарък“ |- | Проблем || 2010 || Добрата, лошата || Промоция „Официално забранен“ |- | Раздялата (ремикс) || 2011 || Игри за напреднали || Пролетно парти 2011 |- | Да вярвам ли || 2011 || Игри за напреднали || Промоция „Как ти стои“ |- | Не търси вината || 2011 || Игри за напреднали || Коледна програма „Тази нощ“ |- | Вярвай || 2018 || Дай ми още || Концерт – „Дай ми още“ |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ksafnika || 09.06.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов Люси |- | Unutamam || 20.02.2017 || Дай ми още || Bashmotion |- | Pos tin ides || 14.06.2017 || – || Георги Марков |} === Slideshow === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Мило мое || 29.12.2017 || Дай ми още |- | Тук ли си || 29.03.2018 || Дай ми още |- | Боли, боли || 21.06.2019 || – |} == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] ex2pad8n4nrymfc8mohwph3b94iqnef 11464517 11464515 2022-07-20T10:11:29Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Анелия]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 9 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = 2 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 79 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Анелия]] се състои от девет [[Студиен албум|студийни]] албума, една компилация, два видео албума и 79 заснети видеоклипа. Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[2002]] г. <ref>{{Citation |title=Payner.bg – Anelia |url=http://payner.bg/singers.php?anelia |accessdate=2019-10-09 |archivedate=2016-11-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161130080007/http://payner.bg/singers.php?anelia }}</ref> == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2002 |''[[Погледни ме в очите]]'' * Издаден: 27 декември 2002 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудиокасета|MC]] |align="center"|1 |- |2004 |''[[Не поглеждай назад]]'' * Издаден: 9 април 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2005 |''[[Всичко води към теб]]'' * Издаден: 16 август 2005 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2006 |''[[Пепел от рози]]'' * Издаден: 5 октомври 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2008 |''[[Единствен ти]]'' * Издаден: 19 май 2008 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2010 |''[[Добрата, лошата]]'' * Издаден: 11 март 2010 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2011 |''[[Игри за напреднали]]'' * Издаден: 20 декември 2011 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|2 |- |2014 |''[[Феноменална]]'' * Издаден: 8 декември 2014 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2018 |''[[Дай ми още]]'' * Издаден: 14 март 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Златните хитове на Анелия|Златните хитове на Пайнер №6 – Анелия]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD |align="center"| 2 |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2005 |''[[Anelia Best Video Selection]]'' * Издаден: 15 март 2005 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]], [[VHS]] |align="center"| - |- |2013 |''[[Анелия - 10 години на сцената]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]] | align="center" | 5 |} == Сингли == === Песни извън албум === {| class="wikitable" ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | 2004 || Не знаеш || Тодор Димитров-Токича || Тодор Димитров-Токича || Тодор Димитров-Токича |- | 2011 || За да ме имаш (дует с [[Андреа (певица)|Андреа]]) || [[Кости Йонита]] || Кости Йонита || - |- | 2015 || Лале ли си, зюмбюл ли си (с [[Деси Слава]], [[Галена]], [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Цветелина Янева]]) || – || – || - |- | 2016 || В моя ум (дует с [[Дани Левън]]) || Мартин Биолчев || Мартин Биолчев || Йордан Ботев |- | rowspan="3"|2017 || За патрона (дует с [[Ваня (певица)|Ваня]]) || Иво Моллов || Иво Моллов || [[Ваня]], Петя Радева |- | Pos tin ides (дует с [[Kyriacos Georgiou]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Thanasios Garavelas |- | На Маями (с [[Кристали (оркестър)|орк. Кристали]]) || Кирил Борисов || Пламен Станчев || Мариета Ангелова |- | rowspan="4"|2018 || Бръммм (дует с [[Джулия (певица)|Джулия]]) || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева, Росен Димитров |- | Копакабана (дует с [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]]) || Искрен Тончев – Искрата || Искрен Тончев – Искрата || Анастасия Мавродиева, Росен Димитров |- | Просяци || Велислав Драганински || Велислав Драганински || [[Анелия]], Петя Радева |- | Подлудяваш ме (дует с [[Kyriacos Georgiou]])|| Деян Асенов || Деян Асенов || Петя Радева, [[Kyricacos Georgiou]] |- | rowspan="5"| 2019 || Сърцето ми || Gili Zakay || [[Ави Бенеди]] || Петя Радева |- | Заради теб || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Шампион (дует с [[DJ Живко Микс]]) || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Гъзарка || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Ти си (дует с [[Радко Петков]]) || Pavle Radulovic || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="3"| 2020 || Милион (дует с [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]]) || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production, Ален Милев |- | Пие ми се || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | Двама || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | rowspan="2"|2021 || Котка || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Влез, влез || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | 2022 || Няма драма || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |} === Общи проекти === {| class="wikitable" |+ ! Година !! Песен !! Изпълнител(и) !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | 2008 || Само с теб || [[Азис]] и [[Малина]], с участието на Анелия || – || – || - |- | rowspan="2"|2011 || Гадна порода || Азис, с участието на Анелия || Мартин Биолчев || Мартин Биолчев || Азис |- | Ти решаваш || [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]], с участието на Анелия || [[Дамян Попов]] || Иван Иванов – Yakooo || [[Дамян Попов]] и Йордан Ботев |- | 2013 || Твърде късно е || [[Константин (певец)|Константин]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева |- | 2014 || [[Най-добрата]] || [[Андреа]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Мариета Ангелова |- | rowspan="3"|2015 || Забрави || [[Крум (певец)|Крум]], с участието на Анелия|| Йорданчо Василковски-Оцко || Йорданчо Василковски-Оцко || Росен Димитров |- | Грешната || [[Яница (певица)|Яница]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Росен Димитров |- | Хубав е живота || [[Ави Бенеди]], с участието на Анелия || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]] || Мариета Ангелова |- | rowspan="6" |2017 || Не лъжи жена || [[Гринго]] и Анелия с участието на [[Софи Маринова]] || Stamatis Saleas || – || - |- | За мене край си || [[Джулия (певица)|Джулия]], с участието на Анелия || Diamond Beat Production || Diamond Beat Production || Анастасия Мавродиева |- | Искам любов || [[Тони Стораро]], с участието на Анелия || [[Hakan Altun]] || – || - |- | Leila Pala Tute || [[Устата]], с участието на Анелия, [[Деси Слава]] и [[Преслава]] || ромски фолклор || Росен Стоев – DJ Rossko || [[Устата]] |- | Не деля || Лазар Кисьов, с участието на Анелия || Лазар Кисьов || Лазар Кисьов || Лазар Кисьов |- | Коктейл || [[Тони Стораро]] и [[Бурхан]], с участието на Анелия || – || – || - |- | 2018 || Обичам те || [[Крум (певец)|Крум]] и Анелия || Мартин Биолчев, Егли Марини || Егли Марини || [[Крум (певец)|Крум]] |- | rowspan="2"|2019 || Боли, боли || [[Ави Бенеди]] и Анелия || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]] || [[Ави Бенеди]], Gili Zakay, Мариета Ангелова, Дони Чачова |- | Паля те || [[Милко Калайджиев]] с участието на Анелия || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |- | 2020 || Българи-юнаци || [[Дени Калинов]] с участието на Анелия || Васил Стойчев – SB Entertainment || Васил Стойчев – SB Entertainment || Георги Бонев |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Чужди устни || 2002 || Погледни ме в очите || Николай Скерлев |- | Погледни ме в очите || 2002 || Погледни ме в очите || Румен Атанасов/Георги Колев |- | Погледни ме в очите (ремикс) || 2003 || Погледни ме в очите || Николай Скерлев |- | Само мене нямаш || 2003 || Погледни ме в очите || Георги Колев |- | Обичай ме || 13.08.2003 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Искам те || 18.03.2004 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | За теб, любов || 2004 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Не знаеш || 2004 || – || Николай Скерлев |- | Не поглеждай назад || 09.03.2005 || Не поглеждай назад || Николай Скерлев |- | Всичко води към теб || 17.07.2005 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Как предаде любовта || 04.10.2005 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Не спирай || 28.01.2006 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | Не мога да спра да те обичам || 09.05.2006 || Всичко води към теб || Николай Скерлев |- | До зори || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Само за миг || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Вятър в косите ти || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Ден без теб || 2006 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Щом си до мен || 2007 || Пепел от рози || Николай Скерлев |- | Ти си слънцето в мен || 2007 || Единствен ти || Тенчо Янчев |- | Завинаги || 07.08.2007 || Единствен ти || Васил Стефанов |- | Единствен ти || 05.10.2007 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Дъх || 23.12.2007 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Следа от любовта || 23.02.2008 || Единствен ти || Николай Нанков |- | Все едно ми е || 20.05.2008 || Единствен ти || Тенчо Янчев |- | Трети път || 16.07.2008 || Единствен ти || Людмил Иларионов – Люси |- | Поръчай пак || 04.10.2008 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Продължавам || 23.12.2008 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Не ме принуждавай || 05.05.2009 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Добрата, лошата || 07.07.2009 || Добрата, лошата || Людмил Иларионов – Люси |- | Две неща || 02.11.2009 || Добрата, лошата || Людмил Иларионов – Люси |- | Обичам те || 28.11.2009 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Ако с теб не съм || 26.02.2010 || Добрата, лошата || Николай Нанков |- | Обичам те (ремикс) || 12.04.2010 || Добрата, лошата || Николай Скерлев |- | Четири секунди || 02.06.2010 || Игри за напреднали || Николай Нанков |- | Раздялата || 02.11.2010 || Игри за напреднали || Николай Нанков |- | Така ме кефиш || 03.04.2011 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Проба-грешка (ремикс) || 25.07.2011 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Игри за напреднали || 06.12.2011 || Игри за напреднали || Люси/Георги Марков |- | Сложно-невъзможно || 15.02.2012 || Игри за напреднали || Людмил Иларионов – Люси |- | Яко ми действаш || 14.06.2012 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Не исках да те нараня || 25.06.2012 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Да ти викна ли такси || 11.09.2012 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Виж ме сега || 27.12.2012 || Феноменална || Васил Стефанов |- | Аз и ти || 12.04.2013 || Феноменална || Станислав Христов – Стенли |- | Искам те, полудявам || 17.06.2013 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма да съм друга || 07.08.2013 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Предадох те || 02.12.2013 || Феноменална || Люси/Георги Марков |- | Феноменална || 17.02.2014 || Феноменална || Александър Моллов |- | Твоя съм || 09.05.2014 || Феноменална || Николай Нанков |- | Изведнъж || 09.06.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Не мога да губя || 30.11.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов – Люси |- | Генерал || 07.05.2015 || Дай ми още || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ще плати || 07.09.2015 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Аз съм дяволът || 02.12.2015 || Дай ми още || Станислав Христов – Стенли |- | Гот ми е || 09.05.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | В моя ум || 07.06.2016 || – || Bashmotion |- | Моят мъж || 05.07.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Дай ми още || 06.12.2016 || Дай ми още || Bashmotion |- | Колеги || 12.12.2016 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Не лъжи жена || 17.02.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | За патрона || 16.03.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Кажи ми || 14.06.2017 || Дай ми още || Георги Марков |- | На Маями || 07.08.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | С тебе ми е най || 11.09.2017 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Зоопарк || 14.03.2018 || Дай ми още || Людмил Иларионов – Люси |- | Бръммм || 10.05.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Обичам те || 15.05.2018 || – || Радина Миленчева |- | Копакабана || 01.08.2018 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Просяци || 03.09.2018 || – || Bashmotion |- | Подлудяваш ме || 20.11.2018 || – || Александър Моллов |- | Сърцето ми || 03.01.2019 || – || Александър Моллов |- | Заради теб || 08.03.2019 || – || Александър Моллов |- | Шампион || 16.04.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Гъзарка || 15.10.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Ти си || 09.12.2019 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Милион || 20.07.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Пие ми се || 23.09.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Двама || 21.12.2020 || – || Buddubbaz Tape Company |- | Котка || 26.04.2021 || – || Людмил Иларионов - Люси |- | Влез, влез || 21.06.2021 || – || Виктор Антонов |- | Няма драма || 19.07.2022 || – || Bashmotion |} === ТВ Версии === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Програма |- | Само тази нощ || 2002 || Погледни ме в очите || Новогодишна програма в „Приказките“ |- | Лед и огън || 2002 || Погледни ме в очите || Новогодишна програма в „Приказките“ |- | Прости || 2003 || Погледни ме в очите || Великденска програма „Българка“ |- | Две тела || 2004 || Не поглеждай назад || Пролетно парти 2004 |- | Една минута || 2004 || Не поглеждай назад || Воден свят 2004 |- | Нежно с лъжа || 2005 || Не поглеждай назад || Нежна е нощта 2005 |- | Само тишина || 2005 || Не поглеждай назад || Нежна е нощта 2005 |- | Рисувай с устни || 2005 || Всичко води към теб || Коледна програма „Рождество“ |- | Here And Around The World || 2006 || Всичко води към теб || Нежна е нощта 2006 |- | Пепел от рози || 2006 || Пепел от рози || Коледна програма „Коледно настроение“ |- | Само мой || 2006 || Пепел от рози || Новогодишна програма „Звездна феерия“ |- | Ще те забравя || 2007 || Пепел от рози || Пролетно парти 2007 |- | Отивам си, защото те обичам || 2007 || Пепел от рози || Пролетно парти 2007 |- | Дори, когато мога всичко || 2008 || Добрата, лошата || Коледна програма „Приказна Коледа“ |- | Готов ли си || 2009 || Добрата, лошата || Коледна програма „Коледен подарък“ |- | Проблем || 2010 || Добрата, лошата || Промоция „Официално забранен“ |- | Раздялата (ремикс) || 2011 || Игри за напреднали || Пролетно парти 2011 |- | Да вярвам ли || 2011 || Игри за напреднали || Промоция „Как ти стои“ |- | Не търси вината || 2011 || Игри за напреднали || Коледна програма „Тази нощ“ |- | Вярвай || 2018 || Дай ми още || Концерт – „Дай ми още“ |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ksafnika || 09.06.2014 || Феноменална || Людмил Иларионов Люси |- | Unutamam || 20.02.2017 || Дай ми още || Bashmotion |- | Pos tin ides || 14.06.2017 || – || Георги Марков |} === Slideshow === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Мило мое || 29.12.2017 || Дай ми още |- | Тук ли си || 29.03.2018 || Дай ми още |- | Боли, боли || 21.06.2019 || – |} == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 5q6ggdrtzj4erefoglck0gd0jmpkr5a 0 350516 11463736 11436961 2022-07-19T14:41:16Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Анхиалска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Анхиалска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Pomorie Monastery 01.JPG | картинка-описание = Манастирът „[[Поморийски манастир|Свети Георги]]“ | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]], [[България]] | център = [[Поморие|Анхиало]] | катедрална църква = „Свети Архангели“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = II век | дата на закриване = 1923 г. | предстоятел = | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Анхиалската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου}}) е митрополия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], съществувала от VIII век до 1923 година, със средище град Анхиало, днешно [[Поморие]].<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Каравълчев">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://karavaltchev.blogspot.com/2010/12/blog-post.html | заглавие = Християнският Анхиало | достъп_дата = | фамилно_име = Каравълчев | първо_име = Венцислав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Християнството се появява в [[Анхиало]] в началото на II век - в житието на светицата [[Севастиана Марцианополска]] се казва, че светицата пристигнала в Анхиало и заварила там друг от учениците на апостол Павел - Теофан, който очевидно проповядвал от дълго време, тъй като вече имал ученици: „Когато св. Севастиана пристигнала в Анхиало, тя намерила ученика на апостор Павел наречен Теофаниос, прегърнала него и братята му“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ἐξελθοῦσα ἡ ἁγία Σεβαστιανὴ εἰς Ἀγχίαλον καὶ εὑροῦσα μαθητὴν τοῦ ἀποστόλου Παύλου, ὀνόματι Θεοφάνιον, ἠσπάσατο αὐτὸν σὺν τοῖς ἀδελφοῖς | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Каравълчев"/> Още в средата на II век в Анхиало се споменава организирана църква, начело с епископ [[Сота Анхиалски|Сота]], за когото се отбелязва, че се е борил срещу [[Монтанизъм|монтанистката ерес]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Ζῇ ὁ Θεὸς ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ὅτι Σωτᾶς ὁ μακάριος ὁ ἐν Ἀγχιάλῳ ἠθέλησε τὸν δαίμονα τὸν Πρισκίλλης ἐκβαλεῖν, καὶ οἱ ὑποκριταὶ οὐκ ἀφῆκαν | език-скрит = | език = el }}</ref> [[Евсевий Кесарийски]] се позовава на едно писмо на [[Серапион Антиохийски]], в което се цитират подписите на различни епископи. В писмото епископът на Деултум Елий Публий Юлий се подписва с думите: „Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха“. Сотас е споменат и в Libellus Synodicus, където се казва, че епископ Сотас Анхиалски е свикал събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който присъстват дванадесет други епископи. [[Приска (пророчица)|Приска]] или Прискила, заедно с [[Максимила]], са две пророчици, съратнички на еретика [[Монтан]].<ref name="Каравълчев"/> За първите векове на историята на епархията няма много информация. Анхиалски епископи участват в [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея в 325 година и във [[Втори вселенски събор|Втория]] в Константинопол в 381 година. През VII век епархията е посочена в [[Епархийски списъци|епархийски списък]] като независима архиепископия в Родопската област, пряко подчинена от Константинополската патриаршия.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Анхиалската архиепископия липсва от епархийските списъци на Вселенската патриаршия в периода ІХ – ХІ век и явно с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава е променен и неговият църковен статус и вероятно още от времето на цар [[Симеон I]] (893 - 927) анхиалският епископ минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх). През ХІ век градът отново става византийски и това е отразено в епархийските списъци на Вселенската патриаршия и имаме няколко конкретни имена на архиереи, заемали архиепископската катедра.<ref name="Каравълчев"/> По време на управлението на [[Андроник II Палеолог]] (1282 - 1328) анхиалският епископ е издигнат в сан митрополит, титла, която запазва до края на съществуването на диоцеза.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Според други мнения Анхиало остава архиепископия до края на XIV век и едва от началото на ХV век катедрата е издигната в ранг на митрополия.<ref name="Каравълчев"/> В XIV век анхиалската катедра дълго време е вакантна, вероятно защото в периода 1300 до 1366 година Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно и когато е в България е бил на подчинение на Търновската патриаршия, за което говори преписката на монах Методий Гемист към българския превод на Четвероевангелието от 1337 година.<ref name="Каравълчев"/> [[File:Kaart van Griekenland Graecia, Sophiani (titel op object), RP-P-2005-214-1.jpg|left|thumb|Анхиалис на ''Картата на Гърция'' от [[Абрахам Ортелий]] (1542 - 1598), [[Държавен музей (Амстердам)|Rijksmuseum]]]] Първият засвидетелстван митрополит е [[Софроний I Анхиалски|Софроний Анхиалски]],<ref name="Каравълчев"/> участвал във византийската делегация на [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] в 1438 - 1439 година, на който подкрепя опозиционната фракция на ефеския митрополит [[Марк Евгеник]], въпреки че е принуден да подпише ороса на събора за уния с Римската църква.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> След [[Падане на Константинопол (1453)|Падането на Константинопол]] под властта на османските турци, много аристократични семейства от столицата се заселват в Анхиало и митрополитският трон става още по престижен. От Анхиало е патриарх [[Йеремия II Константинополски|Йеремия II Транос]] (1572 - 1595), изтъкнат богослов, който кореспондира с германски богослови в Тюбингенския университет, свикал голям поместен събор в Константинопол в 1593 година, поддържал училищата. Анхиалският митрополит [[Партений I Константинополски|Партений]] (1609 - 1623) става вселенски патриарх през 1639 година в бурно за Църквата време. През XVII век в диоцеза на Анхиалската митрополия влизат градовете Анхиало и Бургас и 54 градчета и села. По време на управлението на митрополит [[Митрофан Анхиалски|Митрофан]] в XVII век е решен дългогодишен спор с [[Преславска епархия|Преславската епископия]] и селата [[Риш|Чалъ кавак]], [[Смядово]] и [[Кълново]] са върнати в нейната юрисдикция.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> При избухването на Гръцката революция в 1821 година митрополит [[Евгений Каравиас]], който преподава в анхиалското училище до 1807 година, е обесен на 10 април 1821 година заедно с патриарх [[Григорий V Константинополски]] и други архиереи и е обявен за свещеномъченик.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> [[Файл:Christ Pantokrator Icon In Transfiguration Church in Pomorie, Stergios Dimitriou, 1852.jpg|мини|250п|„Христос Пантократор“ от „[[Преображение Господне (Поморие)|Преображение Господне]]“ в Поморие, [[Стерьос Димитриу]], 1852 г.]] Митрополит [[Софроний II Анхиалски|Софроний II]] (1831 - 1847) е така ценен в епархията си, че анхиалци успяват да предотвратят преместването му друг църковен диоцез. Неговият наследник [[Софроний III Анхиалски|Софроний III]] (1847 - 1865) също е ценен и въпреки напредналата му възраст, никой не поисква смяната му. След доброволната си оставка през 1865 година той остава в Анхиалодо смъртта си в 1867 година. Наследникът му [[Василий Смирненски|Василий II]], родом от костурското българско село Загоричани, се отличава с доброто си образование и с грижите си за учебното и благотворителното дело в епархията. По негова инициатива в близост до катедралата „Свети Архангели“ е издигната нова митрополитска сграда, докато е основана величествената църква „Успение Богородично“. Василий основава Анхиалското дружество за прогрес, допринася за подобряването на училищата в града и насърчава много заможни родители да изпращат децата си за получаване на висше образование в различни европейски градове. През 1877 година, по време на Руско-турската война, Василий е обвинен от мюсюлманите в града, че е проруски настроен и е отстранен от длъжност от османските власти. След четири години се завръща в града и продължава да се грижи за напредъка на образованието до 1884 година, когато става смирненски митрополит. Напускайки Анхиало, Василий оставя по-голямата част от библиотеката си на Анхиалското дружество за прогрес.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Василий е наследен от [[Григорий Дракопулос]] от Несебър, чийто брат Власис е видна фигура в Анхиало. В 1888 година е преместен в [[Костурска епархия|Костур]] и това предизвиква раздори в анхиалската община. Неговият наследник [[Софроний Аргиропулос|Софроний IV]] (1888 - 1889) полага големи усилия да примири враждуващите фракции, но самият той е отстранен по настояване на българските власти.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> [[Файл:E Pomorie churkvi2.jpg|мини|250п|ляво|„Преображение Господне“ в Поморие, 1765 г.]] Следващият митрополит [[Василий III Константинополски|Василий II Георгиадис]] (1889 - 1906), по-късно вселенски патриарх в 1925 - 1929 година, е учен и отличен оратор, ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Успение Богородично“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - през 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]] и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването му е принуден да замине за Цариград.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Титлата на митрополите в началото на XX век е „Анхиалски и Бургаски и на цялото Черноморие“ (''Ἀγχιάλου τε καὶ Πύργου, πάσης Μαύρης Θαλάσσης''). Диоцезът на епархията включва Анхиало и Бургас и около 80 села и градове като [[Айтос]], [[Карнобат]], [[Каблешково|Даутли]], [[Каменар (област Бургас)|Йера Кария]], Акрания, [[Българово|Евстатохори]] и [[Чукарка|Тас тепе]], където има гръцки църкви и училища. Катедрала е „Свети Архангели“. Към епархията принадлежи и манастирът „[[Поморийски манастир|Свети Георги]]“ - основан в 1858 година на мястото на стар параклис. Освен „Свети Архангели“ в Анхиало има още три църкви - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, „[[Преображение Господне (Поморие)|Преображение Господне]]“ („Иисус Христос“) и „Успение Богородчно“, основана в 1884 година от митрополит Василий I и завършена в 1899 година като величествен и внушителен храм, струвал 280 000 франка - и много параклиси - „Света Богорица Харитомени“, „Света Ана“, „Света Параскева“ и други. Всички църкви, с изключение на „Иисус Христос“, изгарят през лятото на 1906 година, а имотите им са конфискувани.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> От 1906 година духовната власт в града минава под юрисдикцията на Българската екзархия.<ref name="Каравълчев"/> Последният назначен анхиалски митрополит [[Константин Хадзиапостолу]] изобщо не е допуснат от българските власти и след смъртта му на 10 юли 1923 година повече анхиалски митрополити не са назначавани.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1901_1930/1923/koim/konstantinos_chatziapostolou.htm | заглавие = Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Κωνσταντίνος. (1850-1923) | достъп_дата = 20 септември 2017 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == Епископи == [[Файл:Vasilios of Anchialo.jpg|мини|250п|[[Василий III Константинополски|Василий Георгиадис]] като анхиалски митрополит]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Сота Анхиалски|Сота]] || Σωτάς || около 140 || || |- || [[Яков Анхиалски|Яков]] || Ιάκωβος || споменат в промеждутъка от 784 до 806 || || |- || [[Стефан Анхиалски|Стефан]] || Στέφανος || споменат в 1166 - 1170<ref name="Διαμαντόπουλος 172">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237</ref> || || |- || [[Йоан Анхиалски|Йоан]] || Ιωάννης || споменат към 1191 - 1198<ref name="Διαμαντόπουλος 172"/> || || |- || [[Киприан Анхиалски|Киприан]] || Κυπριανός || споменат в 1290 - 1293<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Неофит I Анхиалски|Неофит]] || Νεόφυτος || споменат в 1369<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20153 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Йосиф Анхиалски|Йосиф]] || Ιωσήφ || споменат в 1380 и 1381<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Preiser-Kapeller"/><ref>{{cite journal | last = Schreiner | first = P | authorlink = | coauthors = | year = 2011 | month = | title = Nugae byzantino-bulgaricae | journal = Bulgaria mediaevalis | publisher = | location = | volume = | issue = 2 | pages = 171 - 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий I Анхиалски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат в ръкописна бележка от XV век<ref name="Preiser-Kapeller">{{cite book | title = Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453 | last =Preiser-Kapeller | first =J | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = | location = Saarbrücken | isbn = | doi = | pages = 32 | url =https://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbr%C3%BCcken_2008_700_p | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Софроний I Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || споменат в 1438 и 1450<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 172 - 173| doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> и на 15 януари 1467<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Игнатий Анхиалски|Игнатий]] || Ἰγνάτιος || споменат 10 октомври 1474<ref name="Γερμανός 121"/> и в 1477<ref name="Διαμαντόπουλος 173"/>|| || |- || [[Неофит II Анхиалски|Неофит]] || Νεόφυτος || споменат в 1484-1497 и 1515<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Йоаникий Анхиалски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || споменат в 1523<ref name="Διαμαντόπουλος 173"/> || || |- || [[Алипий Анхиалски|Алипий]] || Αλύπιος || споменат в 1541<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Акакий Анхиалски|Акакий]] || Ακάκιος || споменат в 1561<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Ксенофонт Анхиалски|Ксенофонт]] || Ξενοφών || споменат в януари 1565<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Йеремия Анхиалски|Йеремия]] || Ιερεμίας || споменат в 1580<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Теолипт Анхиалски|Теолипт]] || Θεόληπτος || споменат в май 1590<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Партений I Анхиалски|Сота]] || Παρθένιος || споменат в 1594<ref name="Σταμούλης 69">{{cite journal | last = Σταμούλης | first = Μ | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = | title = Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 14 | pages = 69 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий II Анхиалски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат през април 1596, март 1606 и юни 1609<ref name="Γερμανός 121">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 121 - 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 64- 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Партений I Константинополски|Партений]] || Παρθένιος || споменат за пръв път през юни 1614<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 66 - 73 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 121 - 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> - 19 юни 1623<ref name="Διαμαντόπουλος 173">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 173 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Христофор Анхиалски|Христофор]] || Χριστόφορος || юни 1623 - 7 юли 1628<ref name="Γερμανός 122"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 73 - 79 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> - 19 юни 1623 || || |- || [[Митрофан Анхиалски|Митрофан]] || Μητροφάνης || юли 1628 - споменат за последен път на 7 юли 1639<ref name="Γερμανός 122"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 79 - 89 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || от [[Агатополска епархия|агатополски]] м. || |- || [[Йоаким Анхиалски|Йоаким]] || Ιωακείμ || споменат през декември 1653 - 1662 †<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 89 - 90 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Γερμανός 122"/> || || ? - 1662 |- || [[Калист Анхиалски|Калист]] || Κάλλιστος|| 24 юли 1662<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 91 - 92 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Γερμανός 122">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> - ? || || |- || [[Даниил Анхиалски|Даниил]] || Δανιήλ || споменат през декември 1671 и октомври 1672<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 92 - 94 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1687 - 1700 г. || |- || [[Партений IV Константинополски|Партений]] || Παρθένιος || 17 декември 1676 - около 1677 || от [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п., εἰς ζωάρκειαν<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 94 - 107 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 174 - 175 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Даниил Анхиалски|Даниил]] || Δανιήλ || споменат през февруари 1687 - 13 април 1700 †<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 107 - 109 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1671 - 1672 г. || ? - 1700 |- || [[Макарий Анхиалски|Макарий]] || Μακάριος || 28 април 1700 - споменат през май 1712<ref>{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 122 - 123 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 64-65].</ref> || || |- || [[Калиник Анхиалски|Калиник]] || Καλλίνικος || споменаван от май 1718<ref name="Γερμανός 123"/> до 1 септември 1732<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 174 - 175| doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Натанаил Анхиалски|Натанаил]] || Ναθαναήλ || споменат в 1733 или 1734<ref>{{cite journal | last = Omont | first = H | authorlink = | coauthors = | year = 1893 | month = | title = Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 | journal = Révue de l'Orient latin | publisher = | location = | volume = 1 | issue = | pages = 318 | doi = | id = | url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> преместен през 1753<ref name="Γερμανός 123"/> || || |- || [[Ананий Анхиалски|Ананий]] || Ανανίας || ноември 1753 - 1773<ref name="Γερμανός 123"/> || || |- || [[Гавриил Анхиалски|Гавриил]] || Γαβριήλ || февруари 1773 - 1775 †<ref name="Γερμανός 123"/> || || ? - 1775 |- || [[Йоаким I Кизически|Йоаким]] || Ιωακείμ || октомври 1775 - септември 1794 || в [[Кизическа епархия|кизически]] м.<ref name="Γερμανός 123"/> || |- || [[Йоасаф III Пловдивски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || септември 1794 - юни 1808 || в [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м.<ref name="Γερμανός 123"/> || |- || [[Павел Анхиалски|Павел]] || Παύλος || в 1808<ref name="Διαμαντόπουλος 177">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 177 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Гавриил ΙΙΙ Филаделфийски|Гавриил]] || Γαβριήλ || 8 юни 1808<ref name="Διαμαντόπουλος 177"/> - юни 1813<ref name="Γερμανός 123">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 123 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || във [[Филаделфийска епархия|филаделфийски]] м. || |- || [[Евгений Каравиас|Евгений]] || Ευγένιος || юни 1813 - 10 април 1821 † || от бивш [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м. || 1752 - 1821 |- || [[Антим V Константинополски|Антим]] || Άνθιμος || април 1821 – юли 1831 || от [[Агатополска епархия|агатополски]] м., в [[Кизическа епархия|кизически]] м. || 1779 - 1842 |- || [[Софроний II Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || август 1831 – 7 март 1847<ref name="Γερμανός 124">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 124 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="Kiminas 54">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 54 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 12 август 2014}}</ref> || в [[Еноска епархия|еноски]] м. || 1789 - 1855 |- || [[Софроний III Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || 7 март 1847 – 1865<ref name="Γερμανός 124"/> || от [[Лаодикейска епархия|лаодикейски]] е. || ? – 3 август 1867<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 178 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Василий Смирненски|Василий]] || Βασίλειος || 27 септември 1865 – юни 1877 || по-късно анхиалски м. || 1835 – 1910 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος || 18 юни 1877 – 11 февруари 1881 || в [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Василий Смирненски|Василий]] || Βασίλειος || 11 февруари 1881 – 24 декември 1884 || от бивш анхиалски м., в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || 1835 – 1910 |- || [[Григорий Дракопулос|Григорий]] || Γρηγόριος || 12 януари 1885 – 11 октомври 1888 || от [[Парамитийска, Филятеска, Гиромерийска и Паргаска епархия|парамитийски]] е., в [[Костурска епархия|костурски]] м. || ? – 1891 |- || [[Антим VII Константинополски|Антим]] || Άνθιμος || 15 октомври 1888 – 17 ноември 1888 || от [[Еноска епархия|еноски]] м., не приема избора, в [[Корчанска епархия|корчански]] м. || 1832 – 1913 |- || [[Софроний Аргиропулос|Софроний]] || Σωφρόνιος || 17 ноември 1888 – 5 август 1889 || от [[Памфилска епархия|памфилски]] е., в [[Карпатоска и Касоска епархия|карпатоски и касоски]] м. || ? – 1911 |- || [[Василий III Константинополски|Василий]] || Βασίλειος || 5 август 1889 – 7 февруари 1909 || в [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски]] м. || 1846 – 1929 |- || [[Константин Хадзиапостолу|Константин]] || Κωνσταντίνος || 12 май 1909 – 10 юли 1923 † || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоска и хорски]] м. || 1850 – 1923 |- |} == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Анхиалска епархия| ]] 7m73qb3s6co7jqshp6hrn7nhjz0r8ab 11463738 11463736 2022-07-19T14:41:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Анхиалска архиепархия}} {{Епархия инфо | име = Анхиалска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Pomorie Monastery 01.JPG | картинка-описание = Манастирът „[[Поморийски манастир|Свети Георги]]“ | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]], [[България]] | център = [[Поморие|Анхиало]] | катедрална църква = „Свети Архангели“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = II век | дата на закриване = 1923 г. | предстоятел = | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Анхиалската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Αγχιάλου}}) е митрополия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], съществувала от VIII век до 1923 година, със средище град Анхиало, днешно [[Поморие]].<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Каравълчев">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://karavaltchev.blogspot.com/2010/12/blog-post.html | заглавие = Християнският Анхиало | достъп_дата = | фамилно_име = Каравълчев | първо_име = Венцислав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Християнството се появява в [[Анхиало]] в началото на II век - в житието на светицата [[Севастиана Марцианополска]] се казва, че светицата пристигнала в Анхиало и заварила там друг от учениците на апостол Павел - Теофан, който очевидно проповядвал от дълго време, тъй като вече имал ученици: „Когато св. Севастиана пристигнала в Анхиало, тя намерила ученика на апостор Павел наречен Теофаниос, прегърнала него и братята му“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ἐξελθοῦσα ἡ ἁγία Σεβαστιανὴ εἰς Ἀγχίαλον καὶ εὑροῦσα μαθητὴν τοῦ ἀποστόλου Παύλου, ὀνόματι Θεοφάνιον, ἠσπάσατο αὐτὸν σὺν τοῖς ἀδελφοῖς | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Каравълчев"/> Още в средата на II век в Анхиало се споменава организирана църква, начело с епископ [[Сота Анхиалски|Сота]], за когото се отбелязва, че се е борил срещу [[Монтанизъм|монтанистката ерес]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=11880 | заглавие = Αγχιάλου μητρόπολη | достъп_дата = 17 април 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Ζῇ ὁ Θεὸς ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ὅτι Σωτᾶς ὁ μακάριος ὁ ἐν Ἀγχιάλῳ ἠθέλησε τὸν δαίμονα τὸν Πρισκίλλης ἐκβαλεῖν, καὶ οἱ ὑποκριταὶ οὐκ ἀφῆκαν | език-скрит = | език = el }}</ref> [[Евсевий Кесарийски]] се позовава на едно писмо на [[Серапион Антиохийски]], в което се цитират подписите на различни епископи. В писмото епископът на Деултум Елий Публий Юлий се подписва с думите: „Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха“. Сотас е споменат и в Libellus Synodicus, където се казва, че епископ Сотас Анхиалски е свикал събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който присъстват дванадесет други епископи. [[Приска (пророчица)|Приска]] или Прискила, заедно с [[Максимила]], са две пророчици, съратнички на еретика [[Монтан]].<ref name="Каравълчев"/> За първите векове на историята на епархията няма много информация. Анхиалски епископи участват в [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея в 325 година и във [[Втори вселенски събор|Втория]] в Константинопол в 381 година. През VII век епархията е посочена в [[Епархийски списъци|епархийски списък]] като независима архиепископия в Родопската област, пряко подчинена от Константинополската патриаршия.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Анхиалската архиепископия липсва от епархийските списъци на Вселенската патриаршия в периода ІХ – ХІ век и явно с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава е променен и неговият църковен статус и вероятно още от времето на цар [[Симеон I]] (893 - 927) анхиалският епископ минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх). През ХІ век градът отново става византийски и това е отразено в епархийските списъци на Вселенската патриаршия и имаме няколко конкретни имена на архиереи, заемали архиепископската катедра.<ref name="Каравълчев"/> По време на управлението на [[Андроник II Палеолог]] (1282 - 1328) анхиалският епископ е издигнат в сан митрополит, титла, която запазва до края на съществуването на диоцеза.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Според други мнения Анхиало остава архиепископия до края на XIV век и едва от началото на ХV век катедрата е издигната в ранг на митрополия.<ref name="Каравълчев"/> В XIV век анхиалската катедра дълго време е вакантна, вероятно защото в периода 1300 до 1366 година Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно и когато е в България е бил на подчинение на Търновската патриаршия, за което говори преписката на монах Методий Гемист към българския превод на Четвероевангелието от 1337 година.<ref name="Каравълчев"/> [[File:Kaart van Griekenland Graecia, Sophiani (titel op object), RP-P-2005-214-1.jpg|left|thumb|Анхиалис на ''Картата на Гърция'' от [[Абрахам Ортелий]] (1542 - 1598), [[Държавен музей (Амстердам)|Rijksmuseum]]]] Първият засвидетелстван митрополит е [[Софроний I Анхиалски|Софроний Анхиалски]],<ref name="Каравълчев"/> участвал във византийската делегация на [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]] в 1438 - 1439 година, на който подкрепя опозиционната фракция на ефеския митрополит [[Марк Евгеник]], въпреки че е принуден да подпише ороса на събора за уния с Римската църква.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> След [[Падане на Константинопол (1453)|Падането на Константинопол]] под властта на османските турци, много аристократични семейства от столицата се заселват в Анхиало и митрополитският трон става още по престижен. От Анхиало е патриарх [[Йеремия II Константинополски|Йеремия II Транос]] (1572 - 1595), изтъкнат богослов, който кореспондира с германски богослови в Тюбингенския университет, свикал голям поместен събор в Константинопол в 1593 година, поддържал училищата. Анхиалският митрополит [[Партений I Константинополски|Партений]] (1609 - 1623) става вселенски патриарх през 1639 година в бурно за Църквата време. През XVII век в диоцеза на Анхиалската митрополия влизат градовете Анхиало и Бургас и 54 градчета и села. По време на управлението на митрополит [[Митрофан Анхиалски|Митрофан]] в XVII век е решен дългогодишен спор с [[Преславска епархия|Преславската епископия]] и селата [[Риш|Чалъ кавак]], [[Смядово]] и [[Кълново]] са върнати в нейната юрисдикция.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> При избухването на Гръцката революция в 1821 година митрополит [[Евгений Каравиас]], който преподава в анхиалското училище до 1807 година, е обесен на 10 април 1821 година заедно с патриарх [[Григорий V Константинополски]] и други архиереи и е обявен за свещеномъченик.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> [[Файл:Christ Pantokrator Icon In Transfiguration Church in Pomorie, Stergios Dimitriou, 1852.jpg|мини|250п|„Христос Пантократор“ от „[[Преображение Господне (Поморие)|Преображение Господне]]“ в Поморие, [[Стерьос Димитриу]], 1852 г.]] Митрополит [[Софроний II Анхиалски|Софроний II]] (1831 - 1847) е така ценен в епархията си, че анхиалци успяват да предотвратят преместването му друг църковен диоцез. Неговият наследник [[Софроний III Анхиалски|Софроний III]] (1847 - 1865) също е ценен и въпреки напредналата му възраст, никой не поисква смяната му. След доброволната си оставка през 1865 година той остава в Анхиалодо смъртта си в 1867 година. Наследникът му [[Василий Смирненски|Василий II]], родом от костурското българско село Загоричани, се отличава с доброто си образование и с грижите си за учебното и благотворителното дело в епархията. По негова инициатива в близост до катедралата „Свети Архангели“ е издигната нова митрополитска сграда, докато е основана величествената църква „Успение Богородично“. Василий основава Анхиалското дружество за прогрес, допринася за подобряването на училищата в града и насърчава много заможни родители да изпращат децата си за получаване на висше образование в различни европейски градове. През 1877 година, по време на Руско-турската война, Василий е обвинен от мюсюлманите в града, че е проруски настроен и е отстранен от длъжност от османските власти. След четири години се завръща в града и продължава да се грижи за напредъка на образованието до 1884 година, когато става смирненски митрополит. Напускайки Анхиало, Василий оставя по-голямата част от библиотеката си на Анхиалското дружество за прогрес.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Василий е наследен от [[Григорий Дракопулос]] от Несебър, чийто брат Власис е видна фигура в Анхиало. В 1888 година е преместен в [[Костурска епархия|Костур]] и това предизвиква раздори в анхиалската община. Неговият наследник [[Софроний Аргиропулос|Софроний IV]] (1888 - 1889) полага големи усилия да примири враждуващите фракции, но самият той е отстранен по настояване на българските власти.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> [[Файл:E Pomorie churkvi2.jpg|мини|250п|ляво|„Преображение Господне“ в Поморие, 1765 г.]] Следващият митрополит [[Василий III Константинополски|Василий II Георгиадис]] (1889 - 1906), по-късно вселенски патриарх в 1925 - 1929 година, е учен и отличен оратор, ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Успение Богородично“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - през 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]] и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването му е принуден да замине за Цариград.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> Титлата на митрополите в началото на XX век е „Анхиалски и Бургаски и на цялото Черноморие“ (''Ἀγχιάλου τε καὶ Πύργου, πάσης Μαύρης Θαλάσσης''). Диоцезът на епархията включва Анхиало и Бургас и около 80 села и градове като [[Айтос]], [[Карнобат]], [[Каблешково|Даутли]], [[Каменар (област Бургас)|Йера Кария]], Акрания, [[Българово|Евстатохори]] и [[Чукарка|Тас тепе]], където има гръцки църкви и училища. Катедрала е „Свети Архангели“. Към епархията принадлежи и манастирът „[[Поморийски манастир|Свети Георги]]“ - основан в 1858 година на мястото на стар параклис. Освен „Свети Архангели“ в Анхиало има още три църкви - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, „[[Преображение Господне (Поморие)|Преображение Господне]]“ („Иисус Христос“) и „Успение Богородчно“, основана в 1884 година от митрополит Василий I и завършена в 1899 година като величествен и внушителен храм, струвал 280 000 франка - и много параклиси - „Света Богорица Харитомени“, „Света Ана“, „Света Параскева“ и други. Всички църкви, с изключение на „Иисус Христос“, изгарят през лятото на 1906 година, а имотите им са конфискувани.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού"/> От 1906 година духовната власт в града минава под юрисдикцията на Българската екзархия.<ref name="Каравълчев"/> Последният назначен анхиалски митрополит [[Константин Хадзиапостолу]] изобщо не е допуснат от българските власти и след смъртта му на 10 юли 1923 година повече анхиалски митрополити не са назначавани.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1901_1930/1923/koim/konstantinos_chatziapostolou.htm | заглавие = Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Κωνσταντίνος. (1850-1923) | достъп_дата = 20 септември 2017 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == Епископи == [[Файл:Vasilios of Anchialo.jpg|мини|250п|[[Василий III Константинополски|Василий Георгиадис]] като анхиалски митрополит]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Сота Анхиалски|Сота]] || Σωτάς || около 140 || || |- || [[Яков Анхиалски|Яков]] || Ιάκωβος || споменат в промеждутъка от 784 до 806 || || |- || [[Стефан Анхиалски|Стефан]] || Στέφανος || споменат в 1166 - 1170<ref name="Διαμαντόπουλος 172">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237</ref> || || |- || [[Йоан Анхиалски|Йоан]] || Ιωάννης || споменат към 1191 - 1198<ref name="Διαμαντόπουλος 172"/> || || |- || [[Киприан Анхиалски|Киприан]] || Κυπριανός || споменат в 1290 - 1293<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Неофит I Анхиалски|Неофит]] || Νεόφυτος || споменат в 1369<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20153 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Йосиф Анхиалски|Йосиф]] || Ιωσήφ || споменат в 1380 и 1381<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 13924 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 - 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Preiser-Kapeller"/><ref>{{cite journal | last = Schreiner | first = P | authorlink = | coauthors = | year = 2011 | month = | title = Nugae byzantino-bulgaricae | journal = Bulgaria mediaevalis | publisher = | location = | volume = | issue = 2 | pages = 171 - 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий I Анхиалски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат в ръкописна бележка от XV век<ref name="Preiser-Kapeller">{{cite book | title = Der Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453 | last =Preiser-Kapeller | first =J | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = | location = Saarbrücken | isbn = | doi = | pages = 32 | url =https://www.academia.edu/512061/The_Episcopacy_of_Late_Byzantium._A_Register_of_all_the_metropolitans_and_bishops_of_the_Patriarchate_of_Constantinople_for_the_period_between_1204_and_1453._Saarbr%C3%BCcken_2008_700_p | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Софроний I Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || споменат в 1438 и 1450<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 172 - 173| doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> и на 15 януари 1467<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Игнатий Анхиалски|Игнатий]] || Ἰγνάτιος || споменат 10 октомври 1474<ref name="Γερμανός 121"/> и в 1477<ref name="Διαμαντόπουλος 173"/>|| || |- || [[Неофит II Анхиалски|Неофит]] || Νεόφυτος || споменат в 1484-1497 и 1515<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Йоаникий Анхиалски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || споменат в 1523<ref name="Διαμαντόπουλος 173"/> || || |- || [[Алипий Анхиалски|Алипий]] || Αλύπιος || споменат в 1541<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Акакий Анхиалски|Акакий]] || Ακάκιος || споменат в 1561<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Ксенофонт Анхиалски|Ксенофонт]] || Ξενοφών || споменат в януари 1565<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Йеремия Анхиалски|Йеремия]] || Ιερεμίας || споменат в 1580<ref name="Σταμούλης 69"/> || || |- || [[Теолипт Анхиалски|Теолипт]] || Θεόληπτος || споменат в май 1590<ref name="Γερμανός 121"/> || || |- || [[Партений I Анхиалски|Сота]] || Παρθένιος || споменат в 1594<ref name="Σταμούλης 69">{{cite journal | last = Σταμούλης | first = Μ | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = | title = Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 14 | pages = 69 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий II Анхиалски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат през април 1596, март 1606 и юни 1609<ref name="Γερμανός 121">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 121 - 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 64- 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Партений I Константинополски|Партений]] || Παρθένιος || споменат за пръв път през юни 1614<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 66 - 73 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 121 - 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> - 19 юни 1623<ref name="Διαμαντόπουλος 173">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 173 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Христофор Анхиалски|Христофор]] || Χριστόφορος || юни 1623 - 7 юли 1628<ref name="Γερμανός 122"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 73 - 79 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> - 19 юни 1623 || || |- || [[Митрофан Анхиалски|Митрофан]] || Μητροφάνης || юли 1628 - споменат за последен път на 7 юли 1639<ref name="Γερμανός 122"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 79 - 89 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || от [[Агатополска епархия|агатополски]] м. || |- || [[Йоаким Анхиалски|Йоаким]] || Ιωακείμ || споменат през декември 1653 - 1662 †<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 89 - 90 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Γερμανός 122"/> || || ? - 1662 |- || [[Калист Анхиалски|Калист]] || Κάλλιστος|| 24 юли 1662<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 91 - 92 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Γερμανός 122">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 122 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> - ? || || |- || [[Даниил Анхиалски|Даниил]] || Δανιήλ || споменат през декември 1671 и октомври 1672<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 92 - 94 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1687 - 1700 г. || |- || [[Партений IV Константинополски|Партений]] || Παρθένιος || 17 декември 1676 - около 1677 || от [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п., εἰς ζωάρκειαν<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 94 - 107 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 174 - 175 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Даниил Анхиалски|Даниил]] || Δανιήλ || споменат през февруари 1687 - 13 април 1700 †<ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 107 - 109 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1671 - 1672 г. || ? - 1700 |- || [[Макарий Анхиалски|Макарий]] || Μακάριος || 28 април 1700 - споменат през май 1712<ref>{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 122 - 123 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 64-65].</ref> || || |- || [[Калиник Анхиалски|Калиник]] || Καλλίνικος || споменаван от май 1718<ref name="Γερμανός 123"/> до 1 септември 1732<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 174 - 175| doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Натанаил Анхиалски|Натанаил]] || Ναθαναήλ || споменат в 1733 или 1734<ref>{{cite journal | last = Omont | first = H | authorlink = | coauthors = | year = 1893 | month = | title = Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 | journal = Révue de l'Orient latin | publisher = | location = | volume = 1 | issue = | pages = 318 | doi = | id = | url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> преместен през 1753<ref name="Γερμανός 123"/> || || |- || [[Ананий Анхиалски|Ананий]] || Ανανίας || ноември 1753 - 1773<ref name="Γερμανός 123"/> || || |- || [[Гавриил Анхиалски|Гавриил]] || Γαβριήλ || февруари 1773 - 1775 †<ref name="Γερμανός 123"/> || || ? - 1775 |- || [[Йоаким I Кизически|Йоаким]] || Ιωακείμ || октомври 1775 - септември 1794 || в [[Кизическа епархия|кизически]] м.<ref name="Γερμανός 123"/> || |- || [[Йоасаф III Пловдивски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || септември 1794 - юни 1808 || в [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м.<ref name="Γερμανός 123"/> || |- || [[Павел Анхиалски|Павел]] || Παύλος || в 1808<ref name="Διαμαντόπουλος 177">{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 177 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Гавриил ΙΙΙ Филаделфийски|Гавриил]] || Γαβριήλ || 8 юни 1808<ref name="Διαμαντόπουλος 177"/> - юни 1813<ref name="Γερμανός 123">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 123 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || във [[Филаделфийска епархия|филаделфийски]] м. || |- || [[Евгений Каравиас|Евгений]] || Ευγένιος || юни 1813 - 10 април 1821 † || от бивш [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м. || 1752 - 1821 |- || [[Антим V Константинополски|Антим]] || Άνθιμος || април 1821 – юли 1831 || от [[Агатополска епархия|агатополски]] м., в [[Кизическа епархия|кизически]] м. || 1779 - 1842 |- || [[Софроний II Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || август 1831 – 7 март 1847<ref name="Γερμανός 124">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 124 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="Kiminas 54">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 54 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 12 август 2014}}</ref> || в [[Еноска епархия|еноски]] м. || 1789 - 1855 |- || [[Софроний III Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || 7 март 1847 – 1865<ref name="Γερμανός 124"/> || от [[Лаодикейска епархия|лаодикейски]] е. || ? – 3 август 1867<ref>{{cite journal | last = Διαμαντόπουλος | first = Α. Ν | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = | title = Κατάλογος επισκόπων και μητροπολίτων Αγχιάλου | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 9 | pages = 178 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Василий Смирненски|Василий]] || Βασίλειος || 27 септември 1865 – юни 1877 || по-късно анхиалски м. || 1835 – 1910 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος || 18 юни 1877 – 11 февруари 1881 || в [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Василий Смирненски|Василий]] || Βασίλειος || 11 февруари 1881 – 24 декември 1884 || от бивш анхиалски м., в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || 1835 – 1910 |- || [[Григорий Дракопулос|Григорий]] || Γρηγόριος || 12 януари 1885 – 11 октомври 1888 || от [[Парамитийска, Филятеска, Гиромерийска и Паргаска епархия|парамитийски]] е., в [[Костурска епархия|костурски]] м. || ? – 1891 |- || [[Антим VII Константинополски|Антим]] || Άνθιμος || 15 октомври 1888 – 17 ноември 1888 || от [[Еноска епархия|еноски]] м., не приема избора, в [[Корчанска епархия|корчански]] м. || 1832 – 1913 |- || [[Софроний Аргиропулос|Софроний]] || Σωφρόνιος || 17 ноември 1888 – 5 август 1889 || от [[Памфилска епархия|памфилски]] е., в [[Карпатоска и Касоска епархия|карпатоски и касоски]] м. || ? – 1911 |- || [[Василий III Константинополски|Василий]] || Βασίλειος || 5 август 1889 – 7 февруари 1909 || в [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски]] м. || 1846 – 1929 |- || [[Константин Хадзиапостолу|Константин]] || Κωνσταντίνος || 12 май 1909 – 10 юли 1923 † || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоска и хорски]] м. || 1850 – 1923 |- |} == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Анхиалска епархия| ]] azxmdepo6swzxjs57d7gsl93xebifsk 0 350539 11463914 10820898 2022-07-19T18:11:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Месемврийска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Месемврийска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Μεσήμβριας | църква = [[Вселенска патриаршия]], [[Българска православна църква]] | карта = | карта-описание = | картинка = | картинка-описание = | страна = | център = [[Несебър]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = вакантна (Вселенска патриаршия),<br> [[Яков Месемврийски|Яков]] (Българска патриаршия) | сан = [[митрополит]] (Вселенска патриаршия),<br> [[епископ]] (Българска патриаршия) | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Месемврийската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Μεσήμβριας}}) е титулярна епархия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската]] (митрополия) и на [[Българска православна църква|Българската патриаршия]] (епископия). Епархията е бивша митрополия на Вселенската патриаршия със средище град Месемврия, на български [[Несебър]], България. == Месемврийски митрополити == * Петър (споменат в 324 г.)<ref>Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 137.</ref> * Петър (споменат в 681 г.)[http://pom.bbaw.de/pmbz/index.html]<ref>Σταμούλης, 137.</ref> * Мамал (споменат в 690/691 г.)<ref name="bbaw">[http://pom.bbaw.de/pmbz/index.html pom.bbaw.de]</ref> * Христофор (оловен печат от ок. 700 – 750 г.)<ref name="bbaw"/> * Лъв (споменат в 783, 787<ref name="bbaw"/> и 789 г.)<ref>Σταμούλης, 137.</ref> * Давид (споменат през 850 г.)<ref>Σταμούλης, 137.</ref> * Тимотей (споменат през 879 г.)<ref>Σταμούλης, 138.</ref> * Константин (споменат през 1030 г.)<ref>G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 20.</ref> * Григорий (споменат в 1053 – 1054 г.)<ref>Σταμούλης, 138</ref> * Теодор (споменат в 1156 – 57 и 1166 г.)<ref>Σταμούλης, 138; [http://books.google.co.uk/books?id=r8cUAAAAQAAJ&pg=PA175#v=onepage&q&f=false 180], [http://books.google.co.uk/books?id=r8cUAAAAQAAJ&pg=PA238#v=onepage&q&f=false 237 Patrologia Graeca], ed. J.-P. Migne. T. 140. Col.</ref> * Леонтий (до към 1277 г., впоследствие търновски патриарх)<ref>Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 14721.</ref> * Константин (споменат в 1278 г.)<ref>Trapp, № 14171.</ref> * Теодор (1285 – 1294 г.)<ref>Trapp, № 7431.</ref> * Нил (през първата половина на 14 в.)<ref>Trapp, № 20044.</ref> * Неофит (1368 – 1372)<ref>Trapp, № 20153.</ref> * Антоний (1372 – 1381)<ref>Trapp, № 1099.</ref> * Паисий (споменат в 1393 г.)<ref>Σταμούλης, 138.</ref> * Яков (починал на 28 септември 1428 г.)<ref>Trapp, № 7902.</ref> * Пахомий (1474 – 1477)<ref>Trapp, № 22222.</ref> * Доротей (споменат през юли 1488 г.)<ref>Αποστολόπουλος, Δ. Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 144.</ref> * Матей (споменат през януари 1565 г.)<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 153.</ref> * Игнатий (споменат през юли 1570<ref>Patriarcharus Constantinopolitani acta selecta (ed. J. Oudot). T.2. Grottaferrata, 1967, 192.</ref> и март 1585 г.<ref>Γερμανός, 153</ref>; 1572 – 1593<ref>Σταμούλης, 139.</ref>) * Христофор (заел престола през септември 1593, оттеглил се през 1607 г.)<ref>Γερμανός, 153; Марди-Бабикова, В. Ктиторский портрет экзарха Христофора в церкви „Св. Стефан“ в Несебре и роль несебрской митрополии в художественной жизни города в XVI-XVII вв. – Études balkaniques, 14, 1978, No. 4, 20 – 24.</ref> * Киприан (избран на 28 май 1607, починал в 1622 г.)<ref>Γερμανός, 153</ref> * Акакий (избран през юни 1622, починал в 1641 г.)<ref>Γερμανός, 153</ref> * Дамаскин (избран през юли 1641, споменат за последен път през юли 1668 г.)<ref>Γερμανός, 153 – 154</ref> * Теофан (споменат в 1672,<ref>Γερμανός, 154</ref> починал преди 1689 г.<ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 70].</ref>) * Христофор (назначен през 1689/90 г.,<ref>Κοτζαγεώργης, [https://www.academia.edu/45626760 70].</ref> споменат в 1704 г.<ref>{{cite book |title= Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България |last=Гергова |first= Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров |year= 2006 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София |pages=111 – 112 }}</ref>) * Макарий (споменат през май 1712 и май 1718 г.)<ref>Γερμανός, 154</ref> * [[Григорий II Месемврийски|Григорий II]] (споменат за пръв път в 1720, оттеглил се през 1749 г.)<ref>Γερμανός, 154</ref> * Антим (избран на 28 ноември 1749, преместен през 1768 г.)<ref>Γερμανός, 154</ref> * Макарий (избран през ноември 1768, починал в 1778/9 г.)<ref>Γερμανός, 154</ref> * Константин (избран през януари 1779, преместен през 1791 г.)<ref>Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 127, 131 – 132.</ref> * [[Теоклит Месемврийски|Теоклит]] (избран през декември 1791, оттеглил се през 1799 г.)<ref>Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 135.</ref> * [[Захарий Скопски|Захарий]], бивш скопски митрополит (избран през октомври 1799, оттеглил се през 1801 г.)<ref>Γερμανός, 154 – 155</ref> * [[Григорий III Месемврийски|Григорий III]] (избран през октомври 1801, оттеглил се през 1814 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Йосиф Лефакис|Йосиф]] (избран през юли 1814, починал в 1820 г.<ref>Γερμανός, 155</ref> или убит от турците през 1821 г.<ref>Πασχάλης, Δ. Γ. Τρεις εν Θράκη απο του ΙΖ' μέχρι του ΙΘ' αιώνος ιεράρχαι. – Θρακικά, 3, 1932, 12 – 16.</ref>) * [[Кирил Месемврийски|Кирил]] (избран през ноември 1820, преместен през 1825 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Калиник Калудзос|Калиник I]] (избран през август 1825, преместен през 1835 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Самуил Месемврийски|Самуил]], от септември 1830 до януари 1835 година е [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен митрополит]],<ref name="Kiminas 72">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 72 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 август 2014}}</ref> избран на 31 януари 1835, подал оставка на 26 март 1836 г.<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Паисий Камбанис|Паисий]] (избран през март 1836, отстранен през юли 1836 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Калиник Хугиас|Калиник II]] (избран през юни 1836, преместен през 1839 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Григорий IV Месемврийски|Григорий]] (избран през септември 1839, починал в 1846 г.)<ref>Γερμανός, 155</ref> * [[Никифор I Месемврийски|Никифор]] (избран през септември 1846, починал в 1867 г.)<ref>Γερμανός, 155 – 156</ref> * [[Софроний Месемврийски|Софроний]] (избран на 26 септември 1867, починал в 1895 г.)<ref>Γερμανός, 156</ref> * [[Антим Гедзис|Антим]], бивш преспански митрополит (избран на 26 септември 1895, оттеглил се през 1896 г.)<ref>Γερμανός, 156</ref> * [[Генадий Лавриотис|Генадий]] (избран на 20 февруари 1896, подал оставка през октомври 1896 г.)<ref>Γερμανός, 156</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1901_1930/1909/koim/gennadios_lauriotis.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μεσημβρίας κυρός Γεννάδιος. (;-1909) | достъп_дата = 27 декември 2017 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el }}</ref> * [[Харитон Евклидис|Харитон]] (избран на 29 октомври 1896, оттеглил се през 1906 г.)<ref>Γερμανός, 156</ref> * [[Тимотей Ламнис|Тимотей]] (избран на 25 май 1906, преместен през 1911 г.)<ref>Γερμανός, 156</ref> * [[Никифор Левантаридис|Никифор]] (избран на 15 февруари 1911 г.<ref>Γερμανός, 156</ref>, починал на 21 март 1931<ref>Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 140</ref> г.), до 1907 г. литицки, а от 1907 до 1911 г. – чорленски митрополит) ; Титулярни митрополити на Вселенската патриаршия * [[Емануил Карпатиос]] (1967<ref name="Kiminas 113">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 113 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 20 септември 2014}}</ref> – 1972), бивш коски митрополит ; Титулярни епископи на Българската патриаршия * [[Яков Месемврийски|Яков (Тасев)]] (от 1 октомври 1998 г.) == Изследвания == * Гюзелев, В. Несебърската епископия-митрополия и нейните църкви и манастири. – Проблеми на изкуството, 37, 2004, 29 – 35. == Бележки == <references/> {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Месемврийска епархия| ]] pvawjyh3yyhzvbtt2o3so96nuqqn1o3 0 350610 11463921 11328380 2022-07-19T18:15:58Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Созополска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Созополска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Sozopol Metropoly Kodex.jpg | картинка-описание = Кондика на Созоагатополската митрополия | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]] | център = [[Созопол]] | катедрална църква = „[[Света Богородица (Созопол)|Света Богородица]]“, „[[Свети Георги (Созопол)|Свети Георги]]“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = XIV век | дата на закриване = 11 юли 1917 г. | предстоятел = [[Кириакос Михаил|Кириакос]] | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Созополската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως}}) епархия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] със средище град [[Созопол]], съществувала от XIV до XX век. От 1970 година е титулярна епископия на Вселенската патриаршия. == История == [[Файл:National Historical Museum of Bulgaria PD 2012 002.JPG|мини|Саркофаг във формата на църква, олово, V – VII век, открит в средновековната базилика в близост до църквата „Свети Георги“ в Созопол. Саркофагът е използван повторно за погребението на епископ на Созопол през XII – XIV век. [[Национален исторически музей]]]] Първоначално територията на епархията е част от Дебелтската и Созополска епархия с център [[Дебелт]], която през IX век изгубва самостоятелността си и е присъединена към [[Одринска епархия|Адрианополската епархия]]. През XIV век с издигането на Созопол като регионален център на земите между Стара планина и Константинопол, той става около 1354 година център на епархия, водена от [[митрополит]].<ref>Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', стр. 26</ref> Първият митрополит Атанасий е споменат през 431 година.<ref name="КатЕн">[http://www.catholicity.com/encyclopedia/s/sozopolis.html Sozopolis], Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година</ref> През август 1623 година [[Визенска и Мидийска епархия|Мидийската митрополия]] е обединена със Созополската в Мидийска и Созополска митрополия, но в 1628 година отново са разделени.<ref name="Kiminas 66">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 66 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 21 август 2014}}</ref> През май 1830 година към епархията е присъединена [[Агатополска епархия|Агатополската епископия]] и тя получава ново име ''Созоагатополска'' (''Σωζοαγαθουπόλεως''). След [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките погроми в България]] последвали [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]], седалището на епархията е преместено през 1906 година във [[Царево|Василико]] и по-късно в [[Истанбул]]. През 1917 година последният созополски митрополит [[Доротей Христидис|Доротей]] е преместен<ref name="Γερμανός 171">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> и епархията е присъединена към [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], като Созопол вече е част от Бургаската духовна околия.<ref>[http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=ater_mit.xml Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии]</ref> ''Созополска'' е титулярна митрополия на Вселенската патриаршия<ref name="Kiminas 71">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 71 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 август 2014}}</ref> и на Българската православна старостилна църква, в която на 28 август 2020 година е ръкоположен епископ [[Серафим Созополски]], викарий на триадицкия митрополит.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =https://bulgarian-orthodox-church.org/ch-life/official/20200828-es.html | заглавие = Созополски епископ Серафим | достъп_дата = 22 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Българска православна старостилна църква | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Епископи == ; Созополски, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Атанасий I Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || 431 || || |- || [[Петър Созополски|Петър]] || Πέτρος || споменат в 681 || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат в 787 || || |- || [[Игнатий Созополски|Игнатий]] || Ἰγνάτιος || 869 || || |- || [[Теодор Созополски|Теодор]] || Θεόδωρος ||XI век || оловен печат<ref>{{cite journal | last = Шандровская | first = В. С | authorlink = | coauthors = | year = 2011 | month = | title = Эрмитажные печати представителей болгарской церкви | journal = Труды Государственного Эрмитажа | publisher = | location = | volume = | issue = 62 | pages = 196 – 197 | doi = | id = | url = https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&amp;CONVERT_TO=url&amp;CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = ru |archivedate = 2016-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160306082544/https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee }}</ref> || |- || [[Йоан Созополски|Йоан]] || Ιωάννης || споменат в 1294<ref name="Σταμούλης 171">{{cite journal | last = Σταμούλης | first = Μ | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = | title = Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 14 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Яков Созополски|Яков]] || Ιάκωβος || споменат около 1343<ref name="Σταμούλης 171"/> || || |- || [[Теодосий I Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || 1354 – около 1365 || от [[Паронаксийска епархия|пароски]] м.<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 7165 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Нил Созополски|Нил]] || Νείλος || 1369 – 1380<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20045 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Йосиф Созополски|Йосиф]] || Ιωσήφ || 1389 – 1393<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 9043 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий II Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат през януари 1467 и октомври 1474<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Григорий Созополски|Григорий]] || Γρηγόριος || споменат през юни 1497<ref>{{cite book | title = Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα | last = Αποστολόπουλος | first = Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 158 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> и ноември 1508<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Йоаникий I Константинополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || ? – май 1524 || във [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п.<ref name="Γερμανός 170"/><ref>{{cite book | title = Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483 – 1567) | last = Ζαχαριάδου | first = Ε. Α | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 121 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || ? – около 1526 |- || [[Дионисий Созополски|Дионисий]] || Διονύσιος || споменат в 1546<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Макарий Созополски|Макарий]] || Μακάριος || споменат през март 1585<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат през май 1590<ref name="Γερμανός 170">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 170 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || || |- || [[Калиник I Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || споменат през януари 1605 – към 1623 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 236 – 241 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Теодосий II Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || август 1623 – към 1628<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 242 – 268 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Климент Созополски|Климент]] || Κλήμης || избран вероятно в средата на 1628 – 1648 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 268 – 269 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Митрофан Созополски|Митрофан]] || Μητροφάνης || 23 март 1648 – 1660 † || || ? – 1660<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 271 – 276 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Теоклит Созополски|Теоклит]] || Θεόκλητος || 16 декември 1660 – ?<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 276 – 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан I Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат в 1672<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Герасим Созополски|Герасим]] || Γεράσιμος || ? – 16 декември 1701 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 280 – 281 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Калиник II Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || 16 декември 1701 – ?<ref name="Γερμανός 171-172">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 171 – 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || || |- || [[Йоасаф Созополски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || споменат през юни 1722<ref name="Γερμανός 172"/> и през 1733 – 1734 г.<ref>{{cite journal | last = Omont | first = H | authorlink = | coauthors = | year = 1893 | month = | title = Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 | journal = Révue de l'Orient latin | publisher = | location = | volume = 1 | issue = | pages = 318 | doi = | id = | url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан II Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат през март 1741 – 1745 † || || ? – 1745<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Филарет Мелнишки|Филарет]] || Φιλάρετος || 20 март 1745 – 1753 || в [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м.<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Матей Созополски|Матей]] || Ματθαίος || юни 1753 – 1767 † || || ? – 1767<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Антим Созополски|Антим]] || Άνθιμος || юни 1767 – 1781 † || || ? – 1781<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Йоаникий Созополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || април 1781 – 1798 † || || ? – 1798<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Хрисант Варненски|Хрисант]] || Χρύσανθος ||февруари 1798 – 1806 || подал оставка<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Паисий Прикеос]] || Παίσιος || октомври 1806 – 25 май 1821 † || от [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] м., екзекутиран от османските власти || ? – 1821 |- |} ;Созоагатополски (от май 1830 г.), ''Σωζοαγαθουπόλεως'' [[Файл:Parthenios of Sozopolis.jpg|мини|250п|[[Партений Папафотинос|Партений]] като созоагатополски митрополит]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Константин I Созоагатополски|Константин]] || Κωνσταντίνος || юни 1821 – 1833/1834 †<ref name="Γερμανός 172"/> || || ? – 1833/1834 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || януари 1834 – 25 юни 1836 || в [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]]<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Неофит Созоагатополски|Неофит]] || Νεόφυτος || 25 юни 1836 – 1842 || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски и загорски]] м.,<ref name="Συρεγγέλας 63">{{cite book | title = Η επαρχία Δημητριάδος 1821 – 1923 | last = Συρεγγέλας | first = Ιωάννης Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 63 | url = http://thesis.ekt.gr/thesisBookReader/id/14995#page/62/mode/2up| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> уволнен<ref name="Γερμανός 172">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 172 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || ? - 1859 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || февруари 1842 – 12 март 1852 || от [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]], в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м.<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Доротей Схолариос]] || Δωρόθεος || 15 март 1852 – 23 септември 1858 || в [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=153 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=29 юли 2014 |lang= el }}</ref><ref name="Γερμανός 172-173"/><ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=155 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false|accessdate=29 юли 2014 |lang= el}}</ref> || 1812 – 1888 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || 23 септември 1858 – май 1872 || от [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 172-173">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 172 – 173 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || около 1800 – 1878 |- || [[Теофил Созоагатополски|Теофил]] || Θεόφιλος || 6 септември 1872 – 11 февруари 1881 || от [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || ? – 1882 |- || [[Партений Папафотинос]] || Παρθένιος || 11 февруари 1881 – 9 март 1900 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., в [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м.<ref name="Γερμανός 173"/> || около 1837 – 1900 |- || [[Константин Микрулис]] || Κωνσταντίνος || 23 май 1900 – 29 януари 1904 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || 1857 – 1939 |- || [[Доротей Христидис]] || Δωρόθεος || 29 януари 1904 – 11 юли 1917 || от [[Визенска и Мидийска епархия|визенски]] м., в [[Колонийска епархия|колонийски]] м. || 1841 – 1924<ref name="Kiminas 66"/><ref name="Γερμανός 173">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 173 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> |- |} ; Созополски, титулярни, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Агапий Йоанидис]] || Αγάπιος || 29 ноември 1970 – 22 март 1977 || в [[Принцовоостровна епархия|принцовоостровен]] м. || 1923 – 1979<ref name="Kiminas 71" /> |- || [[Анатолий Дублански]] || Анатолій || 11 март 1995 – 28 октомври 1997 † || от [[парижка епархия|парижки]] м. || 1912 – 1997 |- || [[Кириак Михаил]] || Κυριακός || 13 ноември 2021 || || 1959 |- |} == Литература == * Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993 == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Созополска епархия| ]] igcna07t1nkla89yleu7r5036tftfqj 0 350623 11463774 10767179 2022-07-19T14:52:26Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Агатополска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Агатополска епархия | местно име = Ιερά Επισκοπή Αγαθουπόλεως | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = | картинка-описание = | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]] | център = [[Ахтопол|Агатопол]] | катедрална църква = „Успение Богородично“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = XV век | дата на закриване = май 1830 г. | предстоятел = [[Йеротей Агатополски|Йеротей]] | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} [[Файл:Saint George 1814 Ahtopol.jpg|мини|250п|Икона на Свети Георги, 1814 г., Ахтопол, Бургаска художествена галерия]] '''Агатополската''' или '''Ахтополската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Επισκοπή Αγαθουπόλεως}}) е епархия на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] със средище град [[Ахтопол]] (Агатопол), съществуваща от XV до XIX век. От 1 октомври 1998 година е титулярна епископия на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Ахтопол, споменаван още в различни източници и различни епохи като Тира(х) Перонтик-он (ус), Агатубулус, Гатополи, Гастополи, Ахтебулу и т.н., възниква около тракийския укрепен дворец-кула Авлеу-тейхос (Аюлеу-тейхос) при днешния [[Синеморец]] и е един от петте известни епископски центрове на влизащото днес в територията на България южно черноморско крайбрежие. През май 1830 година епархията е присъединена към [[Созополска епархия|Созополската митрополия]], която започва да се нарича ''Созоагатополска''.<ref> Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 112</ref> == Епископи == ; Епископи на Вселенската патриаршия * Йоаким (март 1443-ноември 1447 г.)<ref>Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 8369</ref> * Митрофан (починал през ноември 1554 г.)<ref>Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 66</ref> * Игнатий (споменат през 1584 г.)<ref>Σταμούλης, 66</ref> * Антоний (споменат през май 1590 г.)<ref>Γερμανός, 118</ref> * Митрофан (споменат през юни 1591 г.)<ref>Σταμούλης, 66</ref> * Антоний (споменат в 1596/97 г.)<ref>Σταμούλης, 66</ref> * Евтимий (споменат през декември 1599<ref>Pavlikianov, C. The Athonite Monastery of Vatopedi from 1462 to 1707. Sofia, 2008, 179.</ref> и през 1604 г.<ref>Γερμανός, 118</ref>) * Антим (споменат през май 1608 г.)<ref>Γερμανός, 118</ref> * [[Митрофан Анхиалски|Митрофан]] (споменат за пръв път през ноември 1620, преместен през 1628 г.)<ref>Γερμανός, 118</ref> * Григорий (избран през 1628,<ref>Γερμανός, 118-119</ref> оттеглил се през ноември 1650 г.)<ref>Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 300.</ref> * Филотей (избран на 23 декември 1650,<ref>Αποστολόπουλος, Μιχαηλάρης, 300.</ref> преместен през 1659/60 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Димитър (споменат през март 1663 г.)<ref>Pavlikianov, C. The Athonite Monastery of Vatopedi from 1462 to 1707. Sofia, 2008, 206.</ref> * Макарий (избран на 6 януари 1660, преместен през 1673 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Лаврентий (избран на 26 септември 1673 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Евтимий (починал преди 24 август 1692 г.)<ref>Κοτζαγεώργης, Φ. Π. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, [https://www.academia.edu/45626760 57-58].</ref> * Роман (споменат през август 1699<ref>Γερμανός, 119</ref> и в 1701<ref>Σταμούλης, 67</ref> г.) * Атанасий (споменат през септември 1702 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Гавриил (споменат ок. 1722<ref>Σταμούλης, 67</ref> и през 1733-1734 г.<ref>Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f320.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN 315].</ref>) * Теодул (избран на 17 юли 1759, починал в 1767 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Неофит (избран през април 1767, починал в 1783/84 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Макарий (избран през януари 1784, починал в 1799 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * Гавриил (избран през февруари 1799, преместен на 8 юни 1808 г.)<ref>Γερμανός, 119</ref> * ''временно обединена'' със [[Созополска епархия]] (1808-1813)<ref>Γερμανός, 119-120</ref> * [[Дионисий Агатополски|Дионисий]] (избран през февруари 1813, починал в 1815 г.)<ref>Γερμανός, 120</ref> * [[Антим V Константинополски|Антим]] (избран през ноември 1815, преместен през 1821 г.)<ref>Γερμανός, 120</ref> * [[Исая Агатополски|Исая]] (избран през април 1821, оттеглил се през 1828 г.)<ref>Γερμανός, 120</ref> * [[Йосиф Агатополски|Йосиф]] (избран през юли 1828, напуснал към 1830 г.)<ref>Γερμανός, 120</ref> ; Титулярни епископи на Българската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление |- || [[Никон Агатополски|Никон (Лалков)]] || 1 октомври 1998 – 25 февруари 2002 |- || [[Йеротей Агатополски|Йеротей (Косаков)]] || 1 октомври 2014 – |- |} === Бележки === <references/> == Външни препратки == * Венцислав Каравълчев [http://dveri.bg/983ph Християнството в Агатопол и Агатополската епископия] // dveri.bg {{Епархии на Българската православна църква}} {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Агатополска епархия| ]] ssbsl3gto63xd0ck10yiq6h4vgpw250 0 351448 11464786 11269059 2022-07-20T11:23:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Таласъми ООД | име_оригинал = Monsters, Inc. | картинка = | режисьори = Пийт Доктър | продуценти = Дарла К. Андерсън | сценаристи = Андрю Стантън<br>Дан Гърсън<br>'''Сюжет:'''<br>Пийт Доктър<br>Джил Кълтън<br>Джег Пиджън<br>Ралф Егълстън | актьори = [[Джон Гудмън]]<br>[[Били Кристъл]]<br>[[Стив Бушеми]]<br>[[Джеймс Кобърн]] | музика = [[Ранди Нюман]] | монтаж = Робърт Греъмджоунс<br>Джим Стюарт | филмово_студио = Walt Disney Pictures<br>Pixar Animation Studios | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера = [[2 ноември]] [[2001]] г. | времетраене = 92 минути | език = [[Английски език|Английски]] | страна = {{USA}} | бюджет = $115 милиона | приходи = $562,8 милиона | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Университет за таласъми]]“'' (2013) | код-IMDB = 0198781 }} '''„Таласъми ООД“''' ({{lang|en|Monsters, Inc.}}) е анимационен филм на [[Пиксар]] от 2001 г. == Номинации за Оскар == Филмът има една номинация за най-добра анимационна продукция. == Синхронен дублаж == === Гласове === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Роля || Изпълнител |- | Съливън | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Майк | [[Теодор Елмазов]] |- | Бу | Ада-Марина Одажиева |- | Рандъл | [[Любомир Младенов]] |- | Воднявски | [[Марин Янев]] |- | Силия | [[Нина Гавазова]] |- | Роз | [[Пепа Николова]] |- | Йети | [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] |- | Фънгъс | [[Иван Балсамаджиев]] |- | Нидълмен и Смити | [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] |- | Бригадир | Георги Спасов |- | Флинт | [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] |- | Жлъч | [[Кирил Бояджиев]] |- | Джордж | [[Иван Петрушинов]] |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" |- | Анатоли Божинов |- | [[Василка Сугарева]] |- | [[Елена Русалиева]] |- | [[Елена Саръиванова]] |- | [[Ненчо Балабанов]] |- | [[Радослав Рачев]] |- | [[Христо Чешмеджиев]] |- | Адриана Стоянова |- | Димитриан Иванов |- | Ива Мандичева |- | Михаела Русева |- | Никол Маждракова |- | [[Севар Иванов]] |- | Атанас Сребрев |- | Богомил Спиров |- | Десислава Софранова |- | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Цветомира Михайлова |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Песен || Изпълнител |- | Ако ти не си с мен | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>[[Теодор Елмазов]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Обработка || [[Александра Аудио]] (2002) |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Превод<br>Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Превод на текста на песните<br>Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{imdb title|0198781}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] l1vvyu11k4luuj6e0d008wna39y3vgs 0 352065 11464311 11430135 2022-07-20T04:20:17Z Pacetoo 46547 /* Оригинално излъчване */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Игра на тронове}} {{ТВ продукция | Име на български = Игра на тронове | Име в оригинал = Game of Thrones | Картинка = Game of Thrones 2011 logo.svg | Обяснение към снимката = Логото на сериала | Жанр = [[Фентъзи]]<br>[[драма]] | Формат на картината = 480i (SDTV)<br>1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = [[Dolby Digital]] 5.1 | Създател(и) = '''Сериал:'''<br>[[Дейвид Бениоф]]<br>[[Ди Би Уайс]]<br>'''Книги:'''<br>[[Джордж Р. Р. Мартин]] | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Дейвид Бениоф<br>Ди Би Уайс<br>Франк Долджър<br>Бернадет Кофийлд<br>Каролин Старус<br>Джордж Р. Р. Мартин | Актьори = Вижте [[Списък с герои от Игра на тронове]] | Сценарий = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[HBO]] | Излъчване = 17 април 2011 г. – <br>19 май 2019 г. | Сезони = 8 | Епизоди = 73 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Игра на тронове | Времетраене = 50 – 82 минути | Свързани продукции = [[Домът на дракона]] | Официален уебсайт = http://www.hbo.com/game-of-thrones | Страница в IMDb = }} '''„Игра на тронове“''' ({{lang|en|Game of Thrones}}) е сериал на [[HBO]], който следва историята на фентъзи епос поредицата „[[Песен за огън и лед]]“, вземайки името на [[Игра на тронове|първата книга]]. Излъчването му е от 17 април 2011 г. до 19 май 2019 г. Сюжетът, протичащ на измислените континенти [[Вестерос (Песен за огън и лед)|Вестерос]] и Есос в края на лято, продължило десетилетие, вплита няколко сюжетни линии. Първата следва членовете на няколко благороднически фамилии в [[гражданска война]] за Железния трон на Седемте кралства; втората касае нарастващата заплаха от предстояща зима и митичните същества на Севера; третата хроникира опитите на изгонената последна представителка на свалената [[династия]] да си възвърне трона. Чрез своите морално двузначни герои сериалът изследва въпроси за социалната йерархия, религията, лоялността, корупцията, гражданската война, престъпленията и наказанията.<ref name="a show that breaks the golden rules of television">{{Cite news|url=http://www.telegraph.co.uk/culture/tvandradio/game-of-thrones/9280766/Game-of-Thrones-a-show-that-breaks-the-golden-rules-of-television.html|work=The Telegraph|title=Game of Thrones: a show that breaks the golden rules of television|last=Colvile|first=Robert|date=21 май 2012|accessdate=11 юни 2013|location=London}}</ref> „Игра на тронове“ привлича рекорден брой зрители по HBO и придобива изключително широка и активна международна [[фендъм|фен база]]. Снима се основно в [[Белфаст]], [[Северна Ирландия]] и на някои места в Европа (в [[Хърватия]]). Актьорите в сериала са основно англичани или ирландци. Сериалът е подновен за осми сезон, който ще е последния за сериала и ще се състои от шест епизода.<ref name="s7 renewed">{{cite web|url=http://deadline.com/2016/04/game-of-thrones-renewed-season-6-veep-silicon-valley-hbo-1201741600/|title=‘Game Of Thrones’ Picked Up For Season 7, ‘Veep’ & ‘Silicon Valley’ Also Renewed By HBO|work=Deadline|last=Andreeva|first=Nellie|date=21 април 2016|accessdate=21 април 2016}}</ref> Премиерата на последния сезон е на 14 април 2019 г., а в България на 15 април 2019 г. На 19 май 2019 г. се излъчва финалният епизод. == Сюжет == {{Основна|Песен за огън и лед}} [[Файл:Dubrovnik crop.jpg|мини|250px|[[Стени на Дубровник|Укрепеният град]] [[Дубровник]] е възприет за Кралски чертог от 2 сезон нататък]] [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Brienne and Jaime costumes.jpg|мини|250px|Функционални оръжия и брони, като тези на [[Бриен Тартска]] (вляво), са изработени за сериала.]] Действието на сериала се развива в Седемте кралства на Вестерос, където лятото продължава десетилетия, а зимата – цяла вечност. ''Игра на тронове'' приблизително следва трите фабули на ''[[Песен за огън и лед]]''.<ref>{{cite web |title=HBO options Ice & Fire |last=Martin |first=George R. R. |date=18 януари 2007 |publisher=GeorgeRRMartin.com |url=http://www.georgerrmartin.com/hbo-options-ice-fire/ |accessdate=31 март 2013}}</ref> Поставен в измислените Седем кралства на [[Вестерос (Песен за огън и лед)|Вестерос]], сериалът проследява бурните династични борби сред благородническите семейства на кралството за контрол над Железния трон. С началото на сериала възникват допълнителни заплахи в ледения Север и на източния континент Есос.<ref name="gotfactsheet">{{cite web |title=From HBO |last=Martin |first=George R. R. |date=16 юли 2010 |work=Not a Blog |publisher=LiveJournal |url=http://grrm.livejournal.com/164794.html |accessdate=14 март 2013}}</ref> Романите и тяхната адаптация извличат голяма част от обстановката, героите и сюжетните обрати от европейската история.<ref name="The Guardian 24 March 2013">{{cite news|last=Holland|first=Tom|title='Game of Thrones is more brutally realistic than most historical novels'|url=http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/2013/mar/24/game-of-thrones-realistic-history|accessdate=24 март 2013|newspaper=[[The Guardian]]|date=24 март 2013|location=London}}</ref> Основен източник на вдъхновение за романите е английската [[Война на розите]]<ref>{{cite news|last=Orr|first=David|title=Dragons Ascendant: George R. R. Martin and the Rise of Fantasy|url=http://www.nytimes.com/2011/08/14/books/review/george-r-r-martin-and-the-rise-of-fantasy.html?pagewanted=all|accessdate=24 март 2013|newspaper=New York Times|date=12 август 2011|quote=Martin's books are essentially the War of the Roses with magic}}</ref> (1455 – 85) между династиите [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] и [[Йорк (династия)|Йорк]], отразени в династиите на Мартин Ланистър и Старк. Вестерос, със своите замъци и рицарски турнири, напомня Западна Европа от [[Развито Средновековие|Развитото Средновековие]]. Съзаклятничката Церсей например напомня [[Изабела Френска|Изабела]] (1295 – 1358), „Френската вълчица“.<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> Тя и нейното семейство, описани в историческата поредица романи ''Прокълнатите крале'' на [[Морис Дрюон]], особено вдъхновяват Мартин.<ref>{{cite news|last=Milne|first=Ben|title=Game of Thrones: The cult French novel that inspired George RR Martin|url=http://www.bbc.com/news/magazine-26824993|publisher=BBC News Magazine|accessdate=6 април 2014|date=4 април 2014}}</ref> Сериалът съчетава такива разнообразни вдъхновения като [[Адрианов вал|Адриановия вал]] (който става големия Вал на Мартин), падането на [[Западна Римска империя|Рим]] и легендата за [[Атлантида]] (древна Валирия), византийския [[гръцки огън]] („див огън“), исландските [[сага|саги]] от [[Епоха на викингите|Епохата на викингите]] (железнородните), [[монголци|монголските]] орди (дотраките), както и елементи от [[Стогодишната война]] (1337 – 1453) и [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]] (1400 – 1500).<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> Голямата популярност на сериала се дължи отчасти на умението на Мартин да вплете тези разнородни елементи в еднородно цяло, което е правдоподобно на свой ред като алтернативна история.<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> == Герои и актьори == {{Основна|Списък с герои от Игра на тронове|Епизодични герои от Игра на тронове}} Подобно на романите, които адаптира, „Игра на тронове“ разполага с широк ансамблов актьорски състав, който по думите на [[Джордж Р. Р. Мартин]] е най-големият в телевизията. По време на продукцията на третия сезон са записани имената на 257 актьори. Следното обобщение ограничава списъка с герои от „Игра на тронове“ до героите, изиграни от актьорите с основни роли. Лорд Едард „Нед“ Старк ([[Шон Бийн]]) е глава на фамилията Старк, чиито членове са въвлечени в голяма част от сюжетните линии на сериала. Той и жена му Кейтлин ([[Мишел Феърли]]) имат пет деца – най-големият, Роб ([[Ричард Медън]]), изисканата Санса ([[Софи Търнър]]), палавата Аря ([[Мейзи Уилямс (актриса)|Мейзи Уилямс]]), авантюристът Бран ([[Айзък Хемпстед-Райт]]) и малкият Рикон ([[Арт Паркинсън]]). Повереникът и заложник на Нед – Теон Грейджой ([[Алфи Алън]]) живее с тях в Зимен Хребет. Жената на Роб е лечителката Талиса Мейгир ([[Уна Чаплин]]), а Аря се сприятелява с чирака-ковач Джендри ([[Джо Демпзи]]) и наемния убиец Джакен Х'гхар ([[Том Улашиа]]). Незаконният син на Нед, [[Джон Сняг]] ([[Кит Харингтън]]) и близкият му приятел Самуел Тарли ([[Джон Брадли]]) служат в Нощния Страж на лорд командир Джеор Мормон ([[Джеймс Козмо]]). Червенокосата Игрит ([[Роуз Лесли]]) е дивак от групата на Тормунд ([[Кристофър Хивю]]) и възбужда любовен интерес у Джон, докато Джили ([[Хана Мюрей]]) е любима на Самуел. Роб е съветван от своя знаменосец Рууз Болтън ([[Майкъл МакЕлътън]]), чийто незаконен син е садистичният Рамзи Сняг ([[Иван Реон]]). Бриен Тартска ([[Гуендолин Кристи]]) постъпва на служба при лейди Кейтлин Старк. Старият приятел на Нед крал Робърт Баратеон ([[Марк Ади]]) има нещастен брак с кралица Церсей Ланистър ([[Лина Хийди]]). Напук на баща си, баснословно богатия лорд Тивин Ланистър ([[Чарлс Данс]]), Церсей е взела за свой таен любовник своя брат–близнак, „Кралеубиеца“ сър Джайм Ланистър ([[Николай Костер-Валдау]]). Тя ненавижда малкия си брат, умното джудже [[Тирион Ланистър|Тирион]] ([[Питър Динклидж]]), който е съпътстван от любовницата си Шае ([[Сибел Кекили]]) и наемника Брон ([[Джеръм Флин]]). Големият син на Церсей е принц Джофри Баратеон ([[Джак Глийсън]]), който е под закрилата на обезобразения воин Сандор „Хрътката“ Клегейн ([[Рори Маккан]]), а малкият ѝ син е Томен Баратеон ([[Дийн-Чарлз Чапман]]). По-късно Висшият Врабец ([[Джонатан Прайс]]) създава проблеми на кралското семейство. В „Малкия съвет“ от съветници на краля са хитрецът лорд Петир „Кутрето“ Белиш ([[Ейдън Гилън]]) и евнухът шпионин Варис ([[Конлет Хил]]). Братът на Робърт, Станис Баратеон ([[Стивън Дилейн]]) е съветван от жрицата Мелисандра ([[Карис ван Хоутън]]) и бившия контрабандист сър Давос Държеливия ([[Лиъм Кънингам]]). Богатото семейство Тирел е представлявано в двореца от амбициозната Марджъри Тирел ([[Натали Дормър]]). В южната част на кралството – Дорн, Елария Пясък ([[Индира Варма]]) търси своето отмъщение. Отвъд Тясното море братът и сестра Визерис ([[Хари Лойд]]) и [[Денерис Таргариен]] ([[Емилия Кларк]]) – изпратени в изгнание деца на краля, свален от Робърт Баратеон – бягат, за да спасят живота си, и се опитват да си върнат трона. Денерис е омъжена за хал Дрого ([[Джейсън Момоа]]), главатар на номадите дотраки, охранява се от рицаря в изгнание Джора Мормон ([[Иън Глен]]) и наемния войник Даарио Нахарис ([[Майкъл Хюзмън]]) и е придружена от преводачката Мисандей ([[Натали Емануел]]) и капитанът на Неопетнените – Сив Червей ([[Джейкъб Андерсън]]). == Продукция == === Концепция и развитие === Работата по сериала започва през януари 2007 г. След като закупува правата върху поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, [[HBO]] назначава Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс като сценаристи и изпълнителни продуценти на сериала, който ще покрива материал от една книга на сезон. В началото се планира Бениоф и Вайс да пишат всеки епизод, освен по един на сезон, който да напише автора на книгите. По-късно Джейн Есперсън и Брайън Когман се присъединяват към екипа на сценаристи. Бюджетът на „Игра на тронове“ се сравнява с този на „[[Рим (сериал)|Рим]]“. Пилотният епизод е струвал между 5 и 10 милиона долара, а целият бюджет за първи сезон от 10 епизода е около 50 – 60 милиона. За сравнение, един средностатистически сериал със сезон от 22 епизод, струва 50 милиона долара. HBO наемат експерта по езици Дейвид Дж. Питърсън, за да създаде езика на Дотраките – „със свое собствено звучене, обширна лексика от повече от 1800 думи и сложна граматика“. Първата и втората чернова на сценария за пилотния епизод са готови съответно през август 2007 г. и юни 2008 г. И въпреки че и двата сценария са се харесали на канала, пилотен епизод е поръчан едва през ноември 2008 г., след като [[стачка на Гилдията на сценаристите на Америка 2007-2008|стачката на сценаристите]] през 2007 – 2008 г. забавя процеса. === Снимки === [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Ygritte, Jon and Tormund costumes.jpg|мини|250px|Костюмите на Игрит, [[Джон Сняг]] и Тормунд Джаянтсбейн отразяват суровия климат, в който се носят.]] [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Royal court costumes.jpg|мини|250px|Богатите рокли, носени в кралския двор в Кралски чертог поставят на показ богатството и статута на носещите ги.]] Първият сезон започва снимки на 26 юли 2010 г. в [[Северна Ирландия]], по-късно в [[Малта]] и [[Шотландия]]. През втория сезон снимките се местят в [[Дубровник]], [[Хърватия]], вместо в Ирландия и екипът снима и в [[Исландия]]. Въпреки сцените в Хърватия, се снимат отново други сцени в [[Ирландия]]. ==== Костюми ==== Костюмите на сериала са вдъхновени от много култури, сред които японската и персийската. Костюмите на дотраките приличат на [[бедуини|бедуински]] (един е направен от рибешки кожи, за да изглежда като драконови люспи), а диваците носят кожи с козината навътре като [[инуити]]те.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> Костните брони на диваците са направени от отливки, взети от истински кости и са сглобени с върви и латекс, наподобяващи [[катгут]].<ref name="snead20120611">{{cite news |url=http://www.hollywoodreporter.com/fash-track/game-thrones-michelle-clapton-costume-designer-emmy-335607 |title='Game of Thrones' Designer Michelle Clapton's Secret Source for Wildling Bones: eBay |work=The Hollywood Reporter |date=11 юни 2012 |accessdate=11 юни 2012 |author=Snead, Elizabeth}}</ref> Докато статистите, играещи диваци и Нощния страж носят шапки, както би било нормално в студен климат, главните герои не носят, за да могат зрителите да ги идентифицират. Всички дрехи, без значение дали за жени от кралския двор или за диваци, престояват две седмици, за да се подобри реализма по HD телевизията.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> За актрисите са използвани около две дузини [[Перука|перуки]]. Направени от човешка коса и дълги до 60 см, те струват до $7000 всяка и се мият и стилизират като истинска коса. Поставянето на перуките е дълъг процес. За Емилия Кларк например се изискват около два часа за стилизиране на нейната къдрава коса с платинено руса перука и плитки. Косите на Джак Глийсън и Софи Търнър са боядисани. За герои като Денерис и нейните дотраки, косата, перуките и костюмите се обработват така, че да изглеждат, че не са мити със седмици.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> == Приемане == ''Игра на тронове'' се очаква с нетърпение от фенове още преди премиерата<ref>{{Cite news |url= http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/tvandradioblog/2010/jul/22/game-of-thrones-most-anticipated |title=Is A Game of Thrones the most eagerly anticipated TV show ever? |date=23 юли 2010 |work=guardian.co.uk|publisher=Guardian News and Media |first=Mathilda |last=Gregory |accessdate=13 март 2013 |location=London}}</ref><ref>{{Cite news |last=Colins |first=Scott |title=With 'Game of Thrones,' HBO is playing for another 'True Blood' |date=8 август 2010 |work=Los Angeles Times |url= http://latimesblogs.latimes.com/showtracker/2010/08/with-game-of-thrones-hbo-is-plotting-for-another-true-blood.html |accessdate=13 март 2013}}</ref> и се превръща в критичен и комерсиален успех. До 2014 г., според ''[[The Guardian]]'', той е станал „най-голямата драма“ и „най-обсъжданото шоу“ по телевизията.<ref name="The Guardian 22 March 2014">{{cite news|last=Hughes|first=Sarah|title='Sopranos meets Middle-earth': how Game of Thrones took over our world|url=http://www.theguardian.com/tv-and-radio/2014/mar/22/game-of-thrones-whats-not-to-love|accessdate=22 март 2014|newspaper=The Guardian|date=22 март 2014}}</ref> === Културно влияние === Въпреки че сериалът е отхвърлян от някои критици или получава снизходителни отзиви преди излъчването си поради особеностите на жанра,<ref name="The Guardian 22 March 2014" /> последвалият успех се отдава на нарасналата популярност на фентъзи темите. „След този уикенд“, пише ''CNN.com'' в навечерието на премиерата на втория сезон, „може да ви е трудно да намерите някого, който да не е фен на някаква форма на [[епично фентъзи]]". Според Йън Богост, ''Игра на тронове'' продължава тенденцията за успешни екранни адаптации, започнали с трилогията [[Властелинът на пръстените (трилогия)|''Властелинът на пръстените'']] на [[Питър Джаксън]] от 2001 и продължила с филмите [[Хари Потър (филми)|''Хари Потър'']], които установяват фентъзито като печеливш масов пазарен жанр и служат като „преход към фентъзи фен култура“.<ref>{{cite news|last=Williams|first=Joel|title=Mainstream finally believes fantasy fans|url=http://geekout.blogs.cnn.com/2012/03/30/mainstream-finally-believes-fantasy-fans/|accessdate=5 април 2012 |publisher=CNN|date=30 март 2012}}</ref> Писателите, интервюирани от ''The Guardian'', отдават успеха на сериала в преодоляването на предразсъдъците срещу фентъзито на общия копнеж за ескейпизъм в [[Попкултура|популярната култура]], честата употреба на женска голота и умението да се балансират забавни и сериозни теми – дракони и политика – които позволяват на сериала да придобие престижа, на първокласните драматични сериали.<ref name="The Guardian 22 March 2014" /> Популярността на сериала значително увеличава продажбите на романите от поредицата ''[[Песен за огън и лед]]'', скоро преиздадени и останали на върха на класациите в продължение на месеци. ''The Daily Beast'' пише, че ''Игра на тронове'' е станала особен фаворит на много [[ситком]] сценаристи и се споменава в множество други телевизионни сериали.<ref>{{cite news|last=Lacob|first=Jace|title='Game of Thrones': 'Modern Family,' 'Parks and Rec' Writers on Why They Love the HBO Drama|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2012/09/21/game-of-thrones-modern-family-parks-and-rec-writers-on-why-they-love-the-hbo-drama.html|accessdate=27 септември 2012|newspaper=The Daily Beast|date=21 септември 2012}}</ref> Заедно с други фентъзи поредици, ''Игра на тронове'' се счита за причина за значително увеличение в покупките на [[хъски]] и други вълчи породи кучета.<ref>{{cite news|last=O'Brian|first=Liam|title=Game of Thrones inspired Huskie craze goes cold as owners give up on dogs|url=http://www.independent.co.uk/environment/nature/game-of-thrones-inspired-huskie-craze-goes-cold-as-owners-give-up-on-dogs-8431188.html|accessdate=10 март 2013|newspaper=[[The Independent]]|date=26 декември 2012|location=London}}</ref> „Игра на тронове“ е и основа за добавки към популярния речник. Честите сцени в първи сезон, в които герои обясняват мотивите си или произхода си, докато правят секс с проститутки, поражда термина „секспозиция“ за описване на практиката на даване на [[експозиция (литературознание)|експозиция]] на фона на секс и голота.<ref>{{cite news|last=Hann|first=Michael|title=How 'sexposition' fleshes out the story|url=http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/2012/mar/11/sexposition-story-tv-drama?newsfeed=true|accessdate=29 март 2012|work=guardian.co.uk|publisher=Guardian News and Media|date=11 март 2012|location=London}}</ref> „Дотраки“, името на конниците номади от сериала, е на четвърто място в списък с думи от телевизията, най-често използвани в интернет, съставен през септември 2012 г. от Global Language Monitor.<ref>{{cite news|last=Steinmetz|first=Kate|title=And the Top TV Words of the Year Are ... |url=http://entertainment.time.com/2012/09/25/and-the-top-television-words-of-the-year-are/|accessdate=27 септември 2012|newspaper=[[TIME]]|date=25 септември 2012}}</ref> След втория сезон медиите започват да използват ''Игра на тронове'' като метафора или за сравнение със ситуации на интензивен конфликт и измама, напр. съдебните битки за американския закон за здравеопазването,<ref>{{cite news|last=Brescia|first=Ray|title=Game of Robes: Why Conservatives May Ultimately Praise the Roberts Switch on Health Care Reform|url=http://www.huffingtonpost.com/ray-brescia/game-of-robes-why-conserv_b_1647678.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=The Huffington Post|date=6 юли 2012}}</ref> Сирийската гражданска война<ref>{{cite news|last=Varsavsky|first=Martin|title=The Game of Thrones Around Us|url=http://www.huffingtonpost.com/martin-varsavsky/there-is-still-a-lot-of-g_b_1649089.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=The Huffington Post|date=4 юли 2012}}</ref> или борбите за власт в китайското правителство.<ref>{{cite news|last=Garnaut|first=John|title=Strongmen of China playing a risky game of thrones|url=http://www.theage.com.au/world/strongmen-of-china-playing-a-risky-game-of-thrones-20120630-219km.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=[[The Age]]|date=1 юли 2012|location=Melbourne}}</ref> От 11 до 27 април 2014 г. Железният трон от ''Игра на тронове'' е показан в пет български града.<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/03/26/2268551_jelezniiat_tron_na_kral_djofri_idva_v_bulgariia/ Железният трон на крал Джофри идва в България]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/04/25/2288181_jelezniiat_tron_stigna_do_sofiia/ Железният трон стигна до София]</ref> == Излъчване == Още по време на първия си сезон сериалът е продаден и се излъчва в 58 страни. {{колони|3| * {{AL}} – OSN Series * {{Аржентина}} – HBO * {{Австралия}} – Showcase * {{Австрия}} – TNT Serie * {{Бангладеш}} – HBO * {{Белгия}} – RTBF, Prime * {{Боливия}} – HBO * {{Босна и Херцеговина}} – HBO * {{Бразилия}} – HBO * {{България}} – HBO * {{Канада}} – HBO Canada * {{Куба}} – Super Écran * {{Чили}} – HBO * {{Колумбия}} – HBO * {{Хърватия}} – HBO * {{Чехия}} – HBO * {{Дания}} – Canal+ * {{Доминиканска република}} – HBO * {{Естония}} – Fox Life * {{Финландия}} – Canal+ & YLE * {{Франция}} – Orange Cinéma Séries * {{Германия}} – TNT Serie * {{Гърция}} – Nova Cinema * {{Унгария}} – HBO * {{Хонконг}} – HBO * {{Исландия}} – Stöð 2 * {{Индия}} – HBO * {{Ирландия}} – Sky Atlantic * {{Израел}} – Yes Action * {{Италия}} – Sky Cinema 1 * {{Латвия}} – Fox Life * {{Македония}} – HBO * {{Малайзия}} – HBO Asia * {{Мексико}} – HBO * {{Молдова}} – HBO * {{Черна гора}} – HBO * {{Холандия}} – Ziggo, HBO Netherlands * {{Нова Зеландия}} – Soho * {{Норвегия}} – Canal+ * {{Пакистан}} – HBO * {{Филипини}} – HBO * {{Полша}} – HBO * {{Португалия}} – Syfy * {{Румъния}} – HBO * {{Русия}} – Fox Life * {{Сърбия}} – HBO * {{Сингапур}} – HBO Asia * {{Словакия}} – HBO * {{Словения}} – HBO * {{Южна Африка}} – M-Net * {{Испания}} – Canal+ * {{Швеция}} – Canal+ * {{Швейцария}} – SF zwe, TSR1 * {{Тайван}} – HBO * {{Тайланд}} – HBO Asia * {{Турция}} – CNBC-e * {{Великобритания}} – Sky Atlantic * {{Уругвай}} – HBO * {{Венецуела}} – HBO * {{Виетнам}} – HBO Asia }} === Оригинално излъчване === {| class="wikitable" |- ! style="width:10%;" rowspan="2"| Сезон ! style="width:20%;" rowspan="2"| Време на излъчване ! style="width:7%;" rowspan="2"| Брой епизоди ! colspan=2| Премиера ! colspan=2| Финал ! style="width:7%;" rowspan="2"| Излъчване ! style="width:10%; background:#ffdead;" rowspan="2"| Брой зрители<br>(в милиони) |- ! Дата ! span style="width:11%; font-size:smaller; line-height:100%;"| Премиера<br>Брой зрители<br>(в милиони) ! Дата ! span style="width:11%; font-size:smaller; line-height:100%;"| Финал<br>Брой зрители<br>(в милиони) |- ! '''Сезон 1''' | rowspan="3" | {{center|Неделя 21:00}} ! 10 | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|17 април 2011 г.}} ! 2,22<ref>{{Cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/04/19/sunday-cable-ratings-nba-storage-wars-ax-men-khloe-lamar-the-killing-breakout-kings-sam-axe-game-of-thrones-much-more/89980|title=Sunday Cable Ratings: NBA, 'Storage Wars,' 'Ax Men,' 'Khloe & Lamar' + 'The Killing,' 'Breakout Kings,' 'Sam Axe,' 'Game of Thrones' & Much More|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=19 април 2011|accessdate=4 октомври 2011}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/69vJaXaWE?url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/04/19/sunday-cable-ratings-nba-storage-wars-ax-men-khloe-lamar-the-killing-breakout-kings-sam-axe-game-of-thrones-much-more/89980 |date=2012-08-15 }}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|19 юни 2011 г.}} ! 3,04<ref>{{Cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/06/21/ned-who-game-of-thrones-soars-to-ratings-highs-in-season-finale/96133/|title=Updated: 'Game of Thrones' Ratings: Season One|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=21 юни 2011|accessdate=4 октомври 2011}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/69vJh1jAC?url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/06/21/ned-who-game-of-thrones-soars-to-ratings-highs-in-season-finale/96133/ |date=2012-08-15 }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2011 ! style="background:#fc9;"|2,51 |- ! '''Сезон 2''' ! 10<ref>{{Cite web|url=http://au.tv.ign.com/articles/118/1184812p1.html|title=Game of Thrones: Why Season 2 is Sticking to 10 Episodes|work=IGN|last=Goldman|first=Eric|date=29 юли 2011|accessdate=4 октомври 2011}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|1 април 2012 г.}} ! 3,86<ref>{{cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/04/03/sunday-cable-ratingsgame-of-thrones-returns-higher-khloe-lamar-the-killing-mad-menarmy-wives-more/127202/|title=Sunday Cable Ratings:'Game of Thrones' Returns To Series High; + 'Khloe & Lamar,' 'The Killing', 'Mad Men, 'Army Wives' & More|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=3 април 2012|accessdate=3 април 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304090257/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/04/03/sunday-cable-ratingsgame-of-thrones-returns-higher-khloe-lamar-the-killing-mad-menarmy-wives-more/127202/ |date=2016-03-04 }}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|3 юни 2012 г.}} ! 4,20<ref>{{cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/06/05/sunday-cable-ratings-nba-playoffs-game-of-thrones-finale-mtv-movie-awards-sister-wives-the-glades-longmire-more/136802/|title=Sunday Cable Ratings: NBA Playoffs + 'Game of Thrones' Finale, MTV Movie Awards, 'Sister Wives', 'The Glades', 'Longmire' + More|last=Kondolojy|first=Amanda|date=5 юни 2012|work=TV by the Numbers|accessdate=5 юни 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160901123724/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/06/05/sunday-cable-ratings-nba-playoffs-game-of-thrones-finale-mtv-movie-awards-sister-wives-the-glades-longmire-more/136802/ |date=2016-09-01 }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2012<ref>{{Cite web|url=http://screenrant.com/game-thrones-season-2-teaser-trailer-boardwalk-empire-premiere-mcrid-133387/|title=‘Game of Thrones’ Season 2 Teaser Trailer from ‘Boardwalk Empire’ Premiere|work=Screen Rant|last=Crider|first=Michael|date=26 септември 2011|accessdate=4 октомври 2011}}</ref> ! style="background:#fc9;"|Неизвестно |- ! '''Сезон 3'''<ref>{{cite news|last=Hibberd|first=James|title='Game of Thrones' renewed for third season|url=http://insidetv.ew.com/2012/04/10/game-of-thrones-renewed-3/|accessdate=10 април 2012|newspaper=[[EW.com]]|date=10 април 2012}}</ref> ! 10<ref>{{Cite web|url=http://grrm.livejournal.com/276653.html|title=Season Three|work=George R. R. Martin's „Not a Blog“|accessdate=11 април 2012}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|31 март 2013 г.<ref>{{cite web|url=http://www.huffingtonpost.com/2012/07/13/game-of-thrones-season-3-premiere-date_n_1672521.html|title='Game Of Thrones' Season 3 Premiere Date, Casting News And More Highlights From Comic-Con Panel|work=The Huffington Post|last=Purdom|first=Laura|date=13 юли 2012|accessdate=13 юли 2012}}</ref>}} ! 4,4<ref>{{Cite web|url=http://tvseriesbg.com/2013/04/02/premierata-na-sezon-3-na-game-of-thrones-s-rekordni-reytingi/|title=Премиерата на сезон 3 на Game of Thrones с рекордни рейтинги|work=TVseries България|last=Илиев|first=Александър|accessdate=2 април 2013}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|9 юни 2013 г.}} ! 5,39<ref>{{Citation |title=Sunday Cable Ratings: 'Game of Thrones' Wins Night, 'Falling Skies', 'Mad Men', 'Army Wives', 'Veep', 'The Client List' & More |url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/06/11/sunday-cable-ratings-game-of-thrones-wins-night-falling-skies-mad-men-army-wives-veep-the-client-list-more-more/186683/ |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2016-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160901123724/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/06/11/sunday-cable-ratings-game-of-thrones-wins-night-falling-skies-mad-men-army-wives-veep-the-client-list-more-more/186683/ }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2013 ! style="background:#fc9;" | Неизвестно |} == Други медии и продукти == === DVD и Blu-ray === Първият сезон излиза на DVD и Blu-ray на 6 март 2012 г. Комплектът включва информация и материал зад кулисите, но няма изтрити сцени, защото почти всичко заснето е включено в сериала. === Саундтрак === [[Саундтрак]]ът, композиран от [[Рамин Джауади]] само 10 седмици преди началото на сериала, излиза през юни 2011 г. === Интернет === Към всеки епизод от сериала в интернет излизат клипове с пояснения и анализи от екипа на сериала. === Продукти на пазара === HBO наема „Dark Horse“, за да продуцират продукти за „Игра на тронове“ като малки фигурки и други. Продуктите се очакват да са на пазара до март 2012 г. == Източници == {{reflist|30em}} == Външни препратки == * {{imdb title|0944947|Игра на тронове}} * {{tv.com show|game-of-thrones|Игра на тронове}} [[Категория:Предавания на HBO]] [[Категория:Американски сериали по книги]] [[Категория:Песен за огън и лед]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] n521un0552s37mbr1fwcmcdp6ku2g64 11464313 11464311 2022-07-20T04:23:02Z Pacetoo 46547 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Игра на тронове}} {{ТВ продукция | Име на български = Игра на тронове | Име в оригинал = Game of Thrones | Картинка = Game of Thrones 2011 logo.svg | Обяснение към снимката = Логото на сериала | Жанр = [[Фентъзи]]<br>[[драма]] | Формат на картината = 480i (SDTV)<br>1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = [[Dolby Digital]] 5.1 | Създател(и) = '''Сериал:'''<br>[[Дейвид Бениоф]]<br>[[Ди Би Уайс]]<br>'''Книги:'''<br>[[Джордж Р. Р. Мартин]] | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Дейвид Бениоф<br>Ди Би Уайс<br>Франк Долджър<br>Бернадет Кофийлд<br>Каролин Старус<br>Джордж Р. Р. Мартин | Актьори = Вижте [[Списък с герои от Игра на тронове]] | Сценарий = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[HBO]] | Излъчване = 17 април 2011 г. – <br>19 май 2019 г. | Сезони = 8 | Епизоди = 73 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Игра на тронове | Времетраене = 50 – 82 минути | Свързани продукции = [[Домът на дракона]] | Официален уебсайт = http://www.hbo.com/game-of-thrones | Страница в IMDb = }} '''„Игра на тронове“''' ({{lang|en|Game of Thrones}}) е сериал на [[HBO]], който следва историята на фентъзи епос поредицата „[[Песен за огън и лед]]“, вземайки името на [[Игра на тронове|първата книга]]. Излъчването му е от 17 април 2011 г. до 19 май 2019 г. Сюжетът, протичащ на измислените континенти [[Вестерос (Песен за огън и лед)|Вестерос]] и Есос в края на лято, продължило десетилетие, вплита няколко сюжетни линии. Първата следва членовете на няколко благороднически фамилии в [[гражданска война]] за Железния трон на Седемте кралства; втората касае нарастващата заплаха от предстояща зима и митичните същества на Севера; третата хроникира опитите на изгонената последна представителка на свалената [[династия]] да си възвърне трона. Чрез своите морално двузначни герои сериалът изследва въпроси за социалната йерархия, религията, лоялността, корупцията, гражданската война, престъпленията и наказанията.<ref name="a show that breaks the golden rules of television">{{Cite news|url=http://www.telegraph.co.uk/culture/tvandradio/game-of-thrones/9280766/Game-of-Thrones-a-show-that-breaks-the-golden-rules-of-television.html|work=The Telegraph|title=Game of Thrones: a show that breaks the golden rules of television|last=Colvile|first=Robert|date=21 май 2012|accessdate=11 юни 2013|location=London}}</ref> „Игра на тронове“ привлича рекорден брой зрители по HBO и придобива изключително широка и активна международна [[фендъм|фен база]]. Снима се основно в [[Белфаст]], [[Северна Ирландия]] и на някои места в Европа (в [[Хърватия]]). Актьорите в сериала са основно англичани или ирландци. Сериалът е подновен за осми сезон, който ще е последния за сериала и ще се състои от шест епизода.<ref name="s7 renewed">{{cite web|url=http://deadline.com/2016/04/game-of-thrones-renewed-season-6-veep-silicon-valley-hbo-1201741600/|title=‘Game Of Thrones’ Picked Up For Season 7, ‘Veep’ & ‘Silicon Valley’ Also Renewed By HBO|work=Deadline|last=Andreeva|first=Nellie|date=21 април 2016|accessdate=21 април 2016}}</ref> Премиерата на последния сезон е на 14 април 2019 г., а в България на 15 април 2019 г. На 19 май 2019 г. се излъчва финалният епизод. == Сюжет == {{Основна|Песен за огън и лед}} [[Файл:Dubrovnik crop.jpg|мини|250px|[[Стени на Дубровник|Укрепеният град]] [[Дубровник]] е възприет за Кралски чертог от 2 сезон нататък]] [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Brienne and Jaime costumes.jpg|мини|250px|Функционални оръжия и брони, като тези на [[Бриен Тартска]] (вляво), са изработени за сериала.]] Действието на сериала се развива в Седемте кралства на Вестерос, където лятото продължава десетилетия, а зимата – цяла вечност. ''Игра на тронове'' приблизително следва трите фабули на ''[[Песен за огън и лед]]''.<ref>{{cite web |title=HBO options Ice & Fire |last=Martin |first=George R. R. |date=18 януари 2007 |publisher=GeorgeRRMartin.com |url=http://www.georgerrmartin.com/hbo-options-ice-fire/ |accessdate=31 март 2013}}</ref> Поставен в измислените Седем кралства на [[Вестерос (Песен за огън и лед)|Вестерос]], сериалът проследява бурните династични борби сред благородническите семейства на кралството за контрол над Железния трон. С началото на сериала възникват допълнителни заплахи в ледения Север и на източния континент Есос.<ref name="gotfactsheet">{{cite web |title=From HBO |last=Martin |first=George R. R. |date=16 юли 2010 |work=Not a Blog |publisher=LiveJournal |url=http://grrm.livejournal.com/164794.html |accessdate=14 март 2013}}</ref> Романите и тяхната адаптация извличат голяма част от обстановката, героите и сюжетните обрати от европейската история.<ref name="The Guardian 24 March 2013">{{cite news|last=Holland|first=Tom|title='Game of Thrones is more brutally realistic than most historical novels'|url=http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/2013/mar/24/game-of-thrones-realistic-history|accessdate=24 март 2013|newspaper=[[The Guardian]]|date=24 март 2013|location=London}}</ref> Основен източник на вдъхновение за романите е английската [[Война на розите]]<ref>{{cite news|last=Orr|first=David|title=Dragons Ascendant: George R. R. Martin and the Rise of Fantasy|url=http://www.nytimes.com/2011/08/14/books/review/george-r-r-martin-and-the-rise-of-fantasy.html?pagewanted=all|accessdate=24 март 2013|newspaper=New York Times|date=12 август 2011|quote=Martin's books are essentially the War of the Roses with magic}}</ref> (1455 – 85) между династиите [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] и [[Йорк (династия)|Йорк]], отразени в династиите на Мартин Ланистър и Старк. Вестерос, със своите замъци и рицарски турнири, напомня Западна Европа от [[Развито Средновековие|Развитото Средновековие]]. Съзаклятничката Церсей например напомня [[Изабела Френска|Изабела]] (1295 – 1358), „Френската вълчица“.<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> Тя и нейното семейство, описани в историческата поредица романи ''Прокълнатите крале'' на [[Морис Дрюон]], особено вдъхновяват Мартин.<ref>{{cite news|last=Milne|first=Ben|title=Game of Thrones: The cult French novel that inspired George RR Martin|url=http://www.bbc.com/news/magazine-26824993|publisher=BBC News Magazine|accessdate=6 април 2014|date=4 април 2014}}</ref> Сериалът съчетава такива разнообразни вдъхновения като [[Адрианов вал|Адриановия вал]] (който става големия Вал на Мартин), падането на [[Западна Римска империя|Рим]] и легендата за [[Атлантида]] (древна Валирия), византийския [[гръцки огън]] („див огън“), исландските [[сага|саги]] от [[Епоха на викингите|Епохата на викингите]] (железнородните), [[монголци|монголските]] орди (дотраките), както и елементи от [[Стогодишната война]] (1337 – 1453) и [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]] (1400 – 1500).<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> Голямата популярност на сериала се дължи отчасти на умението на Мартин да вплете тези разнородни елементи в еднородно цяло, което е правдоподобно на свой ред като алтернативна история.<ref name="The Guardian 24 March 2013" /> == Герои и актьори == {{Основна|Списък с герои от Игра на тронове|Епизодични герои от Игра на тронове}} Подобно на романите, които адаптира, „Игра на тронове“ разполага с широк ансамблов актьорски състав, който по думите на [[Джордж Р. Р. Мартин]] е най-големият в телевизията. По време на продукцията на третия сезон са записани имената на 257 актьори. Следното обобщение ограничава списъка с герои от „Игра на тронове“ до героите, изиграни от актьорите с основни роли. Лорд Едард „Нед“ Старк ([[Шон Бийн]]) е глава на фамилията Старк, чиито членове са въвлечени в голяма част от сюжетните линии на сериала. Той и жена му Кейтлин ([[Мишел Феърли]]) имат пет деца – най-големият, Роб ([[Ричард Медън]]), изисканата Санса ([[Софи Търнър]]), палавата Аря ([[Мейзи Уилямс (актриса)|Мейзи Уилямс]]), авантюристът Бран ([[Айзък Хемпстед-Райт]]) и малкият Рикон ([[Арт Паркинсън]]). Повереникът и заложник на Нед – Теон Грейджой ([[Алфи Алън]]) живее с тях в Зимен Хребет. Жената на Роб е лечителката Талиса Мейгир ([[Уна Чаплин]]), а Аря се сприятелява с чирака-ковач Джендри ([[Джо Демпзи]]) и наемния убиец Джакен Х'гхар ([[Том Улашиа]]). Незаконният син на Нед, [[Джон Сняг]] ([[Кит Харингтън]]) и близкият му приятел Самуел Тарли ([[Джон Брадли]]) служат в Нощния Страж на лорд командир Джеор Мормон ([[Джеймс Козмо]]). Червенокосата Игрит ([[Роуз Лесли]]) е дивак от групата на Тормунд ([[Кристофър Хивю]]) и възбужда любовен интерес у Джон, докато Джили ([[Хана Мюрей]]) е любима на Самуел. Роб е съветван от своя знаменосец Рууз Болтън ([[Майкъл МакЕлътън]]), чийто незаконен син е садистичният Рамзи Сняг ([[Иван Реон]]). Бриен Тартска ([[Гуендолин Кристи]]) постъпва на служба при лейди Кейтлин Старк. Старият приятел на Нед крал Робърт Баратеон ([[Марк Ади]]) има нещастен брак с кралица Церсей Ланистър ([[Лина Хийди]]). Напук на баща си, баснословно богатия лорд Тивин Ланистър ([[Чарлс Данс]]), Церсей е взела за свой таен любовник своя брат–близнак, „Кралеубиеца“ сър Джайм Ланистър ([[Николай Костер-Валдау]]). Тя ненавижда малкия си брат, умното джудже [[Тирион Ланистър|Тирион]] ([[Питър Динклидж]]), който е съпътстван от любовницата си Шае ([[Сибел Кекили]]) и наемника Брон ([[Джеръм Флин]]). Големият син на Церсей е принц Джофри Баратеон ([[Джак Глийсън]]), който е под закрилата на обезобразения воин Сандор „Хрътката“ Клегейн ([[Рори Маккан]]), а малкият ѝ син е Томен Баратеон ([[Дийн-Чарлз Чапман]]). По-късно Висшият Врабец ([[Джонатан Прайс]]) създава проблеми на кралското семейство. В „Малкия съвет“ от съветници на краля са хитрецът лорд Петир „Кутрето“ Белиш ([[Ейдън Гилън]]) и евнухът шпионин Варис ([[Конлет Хил]]). Братът на Робърт, Станис Баратеон ([[Стивън Дилейн]]) е съветван от жрицата Мелисандра ([[Карис ван Хоутън]]) и бившия контрабандист сър Давос Държеливия ([[Лиъм Кънингам]]). Богатото семейство Тирел е представлявано в двореца от амбициозната Марджъри Тирел ([[Натали Дормър]]). В южната част на кралството – Дорн, Елария Пясък ([[Индира Варма]]) търси своето отмъщение. Отвъд Тясното море братът и сестра Визерис ([[Хари Лойд]]) и [[Денерис Таргариен]] ([[Емилия Кларк]]) – изпратени в изгнание деца на краля, свален от Робърт Баратеон – бягат, за да спасят живота си, и се опитват да си върнат трона. Денерис е омъжена за хал Дрого ([[Джейсън Момоа]]), главатар на номадите дотраки, охранява се от рицаря в изгнание Джора Мормон ([[Иън Глен]]) и наемния войник Даарио Нахарис ([[Майкъл Хюзмън]]) и е придружена от преводачката Мисандей ([[Натали Емануел]]) и капитанът на Неопетнените – Сив Червей ([[Джейкъб Андерсън]]). == Продукция == === Концепция и развитие === Работата по сериала започва през януари 2007 г. След като закупува правата върху поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, [[HBO]] назначава Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс като сценаристи и изпълнителни продуценти на сериала, който ще покрива материал от една книга на сезон. В началото се планира Бениоф и Вайс да пишат всеки епизод, освен по един на сезон, който да напише автора на книгите. По-късно Джейн Есперсън и Брайън Когман се присъединяват към екипа на сценаристи. Бюджетът на „Игра на тронове“ се сравнява с този на „[[Рим (сериал)|Рим]]“. Пилотният епизод е струвал между 5 и 10 милиона долара, а целият бюджет за първи сезон от 10 епизода е около 50 – 60 милиона. За сравнение, един средностатистически сериал със сезон от 22 епизод, струва 50 милиона долара. HBO наемат експерта по езици Дейвид Дж. Питърсън, за да създаде езика на Дотраките – „със свое собствено звучене, обширна лексика от повече от 1800 думи и сложна граматика“. Първата и втората чернова на сценария за пилотния епизод са готови съответно през август 2007 г. и юни 2008 г. И въпреки че и двата сценария са се харесали на канала, пилотен епизод е поръчан едва през ноември 2008 г., след като [[стачка на Гилдията на сценаристите на Америка 2007-2008|стачката на сценаристите]] през 2007 – 2008 г. забавя процеса. === Снимки === [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Ygritte, Jon and Tormund costumes.jpg|мини|250px|Костюмите на Игрит, [[Джон Сняг]] и Тормунд Джаянтсбейн отразяват суровия климат, в който се носят.]] [[Файл:Game of Thrones Oslo exhibition 2014 - Royal court costumes.jpg|мини|250px|Богатите рокли, носени в кралския двор в Кралски чертог поставят на показ богатството и статута на носещите ги.]] Първият сезон започва снимки на 26 юли 2010 г. в [[Северна Ирландия]], по-късно в [[Малта]] и [[Шотландия]]. През втория сезон снимките се местят в [[Дубровник]], [[Хърватия]], вместо в Ирландия и екипът снима и в [[Исландия]]. Въпреки сцените в Хърватия, се снимат отново други сцени в [[Ирландия]]. ==== Костюми ==== Костюмите на сериала са вдъхновени от много култури, сред които японската и персийската. Костюмите на дотраките приличат на [[бедуини|бедуински]] (един е направен от рибешки кожи, за да изглежда като драконови люспи), а диваците носят кожи с козината навътре като [[инуити]]те.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> Костните брони на диваците са направени от отливки, взети от истински кости и са сглобени с върви и латекс, наподобяващи [[катгут]].<ref name="snead20120611">{{cite news |url=http://www.hollywoodreporter.com/fash-track/game-thrones-michelle-clapton-costume-designer-emmy-335607 |title='Game of Thrones' Designer Michelle Clapton's Secret Source for Wildling Bones: eBay |work=The Hollywood Reporter |date=11 юни 2012 |accessdate=11 юни 2012 |author=Snead, Elizabeth}}</ref> Докато статистите, играещи диваци и Нощния страж носят шапки, както би било нормално в студен климат, главните герои не носят, за да могат зрителите да ги идентифицират. Всички дрехи, без значение дали за жени от кралския двор или за диваци, престояват две седмици, за да се подобри реализма по HD телевизията.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> За актрисите са използвани около две дузини [[Перука|перуки]]. Направени от човешка коса и дълги до 60 см, те струват до $7000 всяка и се мият и стилизират като истинска коса. Поставянето на перуките е дълъг процес. За Емилия Кларк например се изискват около два часа за стилизиране на нейната къдрава коса с платинено руса перука и плитки. Косите на Джак Глийсън и Софи Търнър са боядисани. За герои като Денерис и нейните дотраки, косата, перуките и костюмите се обработват така, че да изглеждат, че не са мити със седмици.<ref name="wischhover20120604">{{cite web |url=http://fashionista.com/2012/06/game-of-thrones-hair-and-wardrobe-secrets-revealed/ |title=Game of Thrones' Hair and Wardrobe Secrets Revealed |work=Fashionista |date=4 юни 2012 |accessdate=6 юни 2012 |author=Wischhover, Cheryl}}</ref> == Приемане == ''Игра на тронове'' се очаква с нетърпение от фенове още преди премиерата<ref>{{Cite news |url= http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/tvandradioblog/2010/jul/22/game-of-thrones-most-anticipated |title=Is A Game of Thrones the most eagerly anticipated TV show ever? |date=23 юли 2010 |work=guardian.co.uk|publisher=Guardian News and Media |first=Mathilda |last=Gregory |accessdate=13 март 2013 |location=London}}</ref><ref>{{Cite news |last=Colins |first=Scott |title=With 'Game of Thrones,' HBO is playing for another 'True Blood' |date=8 август 2010 |work=Los Angeles Times |url= http://latimesblogs.latimes.com/showtracker/2010/08/with-game-of-thrones-hbo-is-plotting-for-another-true-blood.html |accessdate=13 март 2013}}</ref> и се превръща в критичен и комерсиален успех. До 2014 г., според ''[[The Guardian]]'', той е станал „най-голямата драма“ и „най-обсъжданото шоу“ по телевизията.<ref name="The Guardian 22 March 2014">{{cite news|last=Hughes|first=Sarah|title='Sopranos meets Middle-earth': how Game of Thrones took over our world|url=http://www.theguardian.com/tv-and-radio/2014/mar/22/game-of-thrones-whats-not-to-love|accessdate=22 март 2014|newspaper=The Guardian|date=22 март 2014}}</ref> === Културно влияние === Въпреки че сериалът е отхвърлян от някои критици или получава снизходителни отзиви преди излъчването си поради особеностите на жанра,<ref name="The Guardian 22 March 2014" /> последвалият успех се отдава на нарасналата популярност на фентъзи темите. „След този уикенд“, пише ''CNN.com'' в навечерието на премиерата на втория сезон, „може да ви е трудно да намерите някого, който да не е фен на някаква форма на [[епично фентъзи]]". Според Йън Богост, ''Игра на тронове'' продължава тенденцията за успешни екранни адаптации, започнали с трилогията [[Властелинът на пръстените (трилогия)|''Властелинът на пръстените'']] на [[Питър Джаксън]] от 2001 и продължила с филмите [[Хари Потър (филми)|''Хари Потър'']], които установяват фентъзито като печеливш масов пазарен жанр и служат като „преход към фентъзи фен култура“.<ref>{{cite news|last=Williams|first=Joel|title=Mainstream finally believes fantasy fans|url=http://geekout.blogs.cnn.com/2012/03/30/mainstream-finally-believes-fantasy-fans/|accessdate=5 април 2012 |publisher=CNN|date=30 март 2012}}</ref> Писателите, интервюирани от ''The Guardian'', отдават успеха на сериала в преодоляването на предразсъдъците срещу фентъзито на общия копнеж за ескейпизъм в [[Попкултура|популярната култура]], честата употреба на женска голота и умението да се балансират забавни и сериозни теми – дракони и политика – които позволяват на сериала да придобие престижа, на първокласните драматични сериали.<ref name="The Guardian 22 March 2014" /> Популярността на сериала значително увеличава продажбите на романите от поредицата ''[[Песен за огън и лед]]'', скоро преиздадени и останали на върха на класациите в продължение на месеци. ''The Daily Beast'' пише, че ''Игра на тронове'' е станала особен фаворит на много [[ситком]] сценаристи и се споменава в множество други телевизионни сериали.<ref>{{cite news|last=Lacob|first=Jace|title='Game of Thrones': 'Modern Family,' 'Parks and Rec' Writers on Why They Love the HBO Drama|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2012/09/21/game-of-thrones-modern-family-parks-and-rec-writers-on-why-they-love-the-hbo-drama.html|accessdate=27 септември 2012|newspaper=The Daily Beast|date=21 септември 2012}}</ref> Заедно с други фентъзи поредици, ''Игра на тронове'' се счита за причина за значително увеличение в покупките на [[хъски]] и други вълчи породи кучета.<ref>{{cite news|last=O'Brian|first=Liam|title=Game of Thrones inspired Huskie craze goes cold as owners give up on dogs|url=http://www.independent.co.uk/environment/nature/game-of-thrones-inspired-huskie-craze-goes-cold-as-owners-give-up-on-dogs-8431188.html|accessdate=10 март 2013|newspaper=[[The Independent]]|date=26 декември 2012|location=London}}</ref> „Игра на тронове“ е и основа за добавки към популярния речник. Честите сцени в първи сезон, в които герои обясняват мотивите си или произхода си, докато правят секс с проститутки, поражда термина „секспозиция“ за описване на практиката на даване на [[експозиция (литературознание)|експозиция]] на фона на секс и голота.<ref>{{cite news|last=Hann|first=Michael|title=How 'sexposition' fleshes out the story|url=http://www.guardian.co.uk/tv-and-radio/2012/mar/11/sexposition-story-tv-drama?newsfeed=true|accessdate=29 март 2012|work=guardian.co.uk|publisher=Guardian News and Media|date=11 март 2012|location=London}}</ref> „Дотраки“, името на конниците номади от сериала, е на четвърто място в списък с думи от телевизията, най-често използвани в интернет, съставен през септември 2012 г. от Global Language Monitor.<ref>{{cite news|last=Steinmetz|first=Kate|title=And the Top TV Words of the Year Are ... |url=http://entertainment.time.com/2012/09/25/and-the-top-television-words-of-the-year-are/|accessdate=27 септември 2012|newspaper=[[TIME]]|date=25 септември 2012}}</ref> След втория сезон медиите започват да използват ''Игра на тронове'' като метафора или за сравнение със ситуации на интензивен конфликт и измама, напр. съдебните битки за американския закон за здравеопазването,<ref>{{cite news|last=Brescia|first=Ray|title=Game of Robes: Why Conservatives May Ultimately Praise the Roberts Switch on Health Care Reform|url=http://www.huffingtonpost.com/ray-brescia/game-of-robes-why-conserv_b_1647678.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=The Huffington Post|date=6 юли 2012}}</ref> Сирийската гражданска война<ref>{{cite news|last=Varsavsky|first=Martin|title=The Game of Thrones Around Us|url=http://www.huffingtonpost.com/martin-varsavsky/there-is-still-a-lot-of-g_b_1649089.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=The Huffington Post|date=4 юли 2012}}</ref> или борбите за власт в китайското правителство.<ref>{{cite news|last=Garnaut|first=John|title=Strongmen of China playing a risky game of thrones|url=http://www.theage.com.au/world/strongmen-of-china-playing-a-risky-game-of-thrones-20120630-219km.html|accessdate=7 юли 2012|newspaper=[[The Age]]|date=1 юли 2012|location=Melbourne}}</ref> От 11 до 27 април 2014 г. Железният трон от ''Игра на тронове'' е показан в пет български града.<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/03/26/2268551_jelezniiat_tron_na_kral_djofri_idva_v_bulgariia/ Железният трон на крал Джофри идва в България]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/04/25/2288181_jelezniiat_tron_stigna_do_sofiia/ Железният трон стигна до София]</ref> == Излъчване == Още по време на първия си сезон сериалът е продаден и се излъчва в 58 страни. {{колони|3| * {{AL}} – OSN Series * {{Аржентина}} – HBO * {{Австралия}} – Showcase * {{Австрия}} – TNT Serie * {{Бангладеш}} – HBO * {{Белгия}} – RTBF, Prime * {{Боливия}} – HBO * {{Босна и Херцеговина}} – HBO * {{Бразилия}} – HBO * {{България}} – HBO * {{Канада}} – HBO Canada * {{Куба}} – Super Écran * {{Чили}} – HBO * {{Колумбия}} – HBO * {{Хърватия}} – HBO * {{Чехия}} – HBO * {{Дания}} – Canal+ * {{Доминиканска република}} – HBO * {{Естония}} – Fox Life * {{Финландия}} – Canal+ & YLE * {{Франция}} – Orange Cinéma Séries * {{Германия}} – TNT Serie * {{Гърция}} – Nova Cinema * {{Унгария}} – HBO * {{Хонконг}} – HBO * {{Исландия}} – Stöð 2 * {{Индия}} – HBO * {{Ирландия}} – Sky Atlantic * {{Израел}} – Yes Action * {{Италия}} – Sky Cinema 1 * {{Латвия}} – Fox Life * {{Македония}} – HBO * {{Малайзия}} – HBO Asia * {{Мексико}} – HBO * {{Молдова}} – HBO * {{Черна гора}} – HBO * {{Холандия}} – Ziggo, HBO Netherlands * {{Нова Зеландия}} – Soho * {{Норвегия}} – Canal+ * {{Пакистан}} – HBO * {{Филипини}} – HBO * {{Полша}} – HBO * {{Португалия}} – Syfy * {{Румъния}} – HBO * {{Русия}} – Fox Life * {{Сърбия}} – HBO * {{Сингапур}} – HBO Asia * {{Словакия}} – HBO * {{Словения}} – HBO * {{Южна Африка}} – M-Net * {{Испания}} – Canal+ * {{Швеция}} – Canal+ * {{Швейцария}} – SF zwe, TSR1 * {{Тайван}} – HBO * {{Тайланд}} – HBO Asia * {{Турция}} – CNBC-e * {{Великобритания}} – Sky Atlantic * {{Уругвай}} – HBO * {{Венецуела}} – HBO * {{Виетнам}} – HBO Asia }} === Оригинално излъчване === {| class="wikitable" |- ! style="width:10%;" rowspan="2"| Сезон ! style="width:20%;" rowspan="2"| Време на излъчване ! style="width:7%;" rowspan="2"| Брой епизоди ! colspan=2| Премиера ! colspan=2| Финал ! style="width:7%;" rowspan="2"| Излъчване ! style="width:10%; background:#ffdead;" rowspan="2"| Брой зрители<br>(в милиони) |- ! Дата ! span style="width:11%; font-size:smaller; line-height:100%;"| Премиера<br>Брой зрители<br>(в милиони) ! Дата ! span style="width:11%; font-size:smaller; line-height:100%;"| Финал<br>Брой зрители<br>(в милиони) |- ! '''Сезон 1''' | rowspan="3" | {{center|Неделя 21:00}} ! 10 | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|17 април 2011 г.}} ! 2,22<ref>{{Cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/04/19/sunday-cable-ratings-nba-storage-wars-ax-men-khloe-lamar-the-killing-breakout-kings-sam-axe-game-of-thrones-much-more/89980|title=Sunday Cable Ratings: NBA, 'Storage Wars,' 'Ax Men,' 'Khloe & Lamar' + 'The Killing,' 'Breakout Kings,' 'Sam Axe,' 'Game of Thrones' & Much More|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=19 април 2011|accessdate=4 октомври 2011}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/69vJaXaWE?url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/04/19/sunday-cable-ratings-nba-storage-wars-ax-men-khloe-lamar-the-killing-breakout-kings-sam-axe-game-of-thrones-much-more/89980 |date=2012-08-15 }}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|19 юни 2011 г.}} ! 3,04<ref>{{Cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/06/21/ned-who-game-of-thrones-soars-to-ratings-highs-in-season-finale/96133/|title=Updated: 'Game of Thrones' Ratings: Season One|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=21 юни 2011|accessdate=4 октомври 2011}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/69vJh1jAC?url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/06/21/ned-who-game-of-thrones-soars-to-ratings-highs-in-season-finale/96133/ |date=2012-08-15 }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2011 ! style="background:#fc9;"|2,51 |- ! '''Сезон 2''' ! 10<ref>{{Cite web|url=http://au.tv.ign.com/articles/118/1184812p1.html|title=Game of Thrones: Why Season 2 is Sticking to 10 Episodes|work=IGN|last=Goldman|first=Eric|date=29 юли 2011|accessdate=4 октомври 2011}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|1 април 2012 г.}} ! 3,86<ref>{{cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/04/03/sunday-cable-ratingsgame-of-thrones-returns-higher-khloe-lamar-the-killing-mad-menarmy-wives-more/127202/|title=Sunday Cable Ratings:'Game of Thrones' Returns To Series High; + 'Khloe & Lamar,' 'The Killing', 'Mad Men, 'Army Wives' & More|work=TV by the Numbers|last=Seidman|first=Robert|date=3 април 2012|accessdate=3 април 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304090257/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/04/03/sunday-cable-ratingsgame-of-thrones-returns-higher-khloe-lamar-the-killing-mad-menarmy-wives-more/127202/ |date=2016-03-04 }}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|3 юни 2012 г.}} ! 4,20<ref>{{cite web|url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/06/05/sunday-cable-ratings-nba-playoffs-game-of-thrones-finale-mtv-movie-awards-sister-wives-the-glades-longmire-more/136802/|title=Sunday Cable Ratings: NBA Playoffs + 'Game of Thrones' Finale, MTV Movie Awards, 'Sister Wives', 'The Glades', 'Longmire' + More|last=Kondolojy|first=Amanda|date=5 юни 2012|work=TV by the Numbers|accessdate=5 юни 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160901123724/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2012/06/05/sunday-cable-ratings-nba-playoffs-game-of-thrones-finale-mtv-movie-awards-sister-wives-the-glades-longmire-more/136802/ |date=2016-09-01 }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2012<ref>{{Cite web|url=http://screenrant.com/game-thrones-season-2-teaser-trailer-boardwalk-empire-premiere-mcrid-133387/|title=‘Game of Thrones’ Season 2 Teaser Trailer from ‘Boardwalk Empire’ Premiere|work=Screen Rant|last=Crider|first=Michael|date=26 септември 2011|accessdate=4 октомври 2011}}</ref> ! style="background:#fc9;"|Неизвестно |- ! '''Сезон 3'''<ref>{{cite news|last=Hibberd|first=James|title='Game of Thrones' renewed for third season|url=http://insidetv.ew.com/2012/04/10/game-of-thrones-renewed-3/|accessdate=10 април 2012|newspaper=[[EW.com]]|date=10 април 2012}}</ref> ! 10<ref>{{Cite web|url=http://grrm.livejournal.com/276653.html|title=Season Three|work=George R. R. Martin's „Not a Blog“|accessdate=11 април 2012}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|31 март 2013 г.<ref>{{cite web|url=http://www.huffingtonpost.com/2012/07/13/game-of-thrones-season-3-premiere-date_n_1672521.html|title='Game Of Thrones' Season 3 Premiere Date, Casting News And More Highlights From Comic-Con Panel|work=The Huffington Post|last=Purdom|first=Laura|date=13 юли 2012|accessdate=13 юли 2012}}</ref>}} ! 4,4<ref>{{Cite web|url=http://tvseriesbg.com/2013/04/02/premierata-na-sezon-3-na-game-of-thrones-s-rekordni-reytingi/|title=Премиерата на сезон 3 на Game of Thrones с рекордни рейтинги|work=TVseries България|last=Илиев|first=Александър|accessdate=2 април 2013}}</ref> | style="font-size:11px;line-height:110%"| {{center|9 юни 2013 г.}} ! 5,39<ref>{{Citation |title=Sunday Cable Ratings: 'Game of Thrones' Wins Night, 'Falling Skies', 'Mad Men', 'Army Wives', 'Veep', 'The Client List' & More |url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/06/11/sunday-cable-ratings-game-of-thrones-wins-night-falling-skies-mad-men-army-wives-veep-the-client-list-more-more/186683/ |accessdate=2013-06-29 |archivedate=2016-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160901123724/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2013/06/11/sunday-cable-ratings-game-of-thrones-wins-night-falling-skies-mad-men-army-wives-veep-the-client-list-more-more/186683/ }}</ref> ! style="font-size:smaller"| 2013 ! style="background:#fc9;" | Неизвестно |} == Други медии и продукти == === DVD и Blu-ray === Първият сезон излиза на DVD и Blu-ray на 6 март 2012 г. Комплектът включва информация и материал зад кулисите, но няма изтрити сцени, защото почти всичко заснето е включено в сериала. === Саундтрак === [[Саундтрак]]ът, композиран от [[Рамин Джавади]] само 10 седмици преди началото на сериала, излиза през юни 2011 г. === Интернет === Към всеки епизод от сериала в интернет излизат клипове с пояснения и анализи от екипа на сериала. === Продукти на пазара === HBO наема „Dark Horse“, за да продуцират продукти за „Игра на тронове“ като малки фигурки и други. Продуктите се очакват да са на пазара до март 2012 г. == Източници == {{reflist|30em}} == Външни препратки == * {{imdb title|0944947|Игра на тронове}} * {{tv.com show|game-of-thrones|Игра на тронове}} [[Категория:Предавания на HBO]] [[Категория:Американски сериали по книги]] [[Категория:Песен за огън и лед]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] me7q15r2fri5d54p63wgbopupjoqsjy 10 352374 11463801 11397633 2022-07-19T14:57:36Z Sweet 20 218325 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Пайнер | скрит = 1 | заглавие = По-значими изпълнители на [[Пайнер]] (с албуми, турнета, награди) | заглавие-стил = | картинка = | картинка-позиция = | отдолу = | отдолу-стил = | тяло-стил = | тяло = |group1 = Настоящи |list1 = <div> [[Анелия]]{{·}} [[Ани Хоанг]]{{·}} [[Борис Дали]]{{·}} [[Валя]]{{·}} [[Веселин Маринов]]{{·}} [[Галена]]{{·}} [[Глория]]{{·}} [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]]{{·}} [[Джена (певица)|Джена]]{{·}} [[Джордан (певец)|Джордан]]{{·}} [[Джулия (певица)|Джулия]]{{·}} [[Димана]]{{·}} [[Екстра Нина]]{{·}} [[Емануела]]{{·}} [[Ивана]]{{·}} [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]]{{·}} [[Мария (певица)|Мария]]{{·}} [[Милко Калайджиев]]{{·}} [[Преслава]]{{·}} [[Райна (попфолк)|Райна]]{{·}} [[Соня Немска]]{{·}} [[Татяна (певица)|Татяна]]{{·}} [[Теди Александрова]]{{·}} [[Тони Дачева]]{{·}} [[Цветелина Янева]]{{·}} [[Яница (певица)|Яница]] </div> |group2 = Бивши |list2 = <div> [[Азис]]{{·}} [[Амет]]{{·}} [[Андреа (певица)|Андреа]]{{·}} [[Близнаците (дует)|Близнаците]]{{·}} [[Бони]]{{·}} [[Валдес]]{{·}} [[Ваня (певица)|Ваня]]{{·}} [[Весела]]{{·}} [[Вероника (певица)|Вероника]]{{·}} [[Галин (певец)|Галин]]{{·}} [[Гергана (певица)|Гергана]]{{·}} [[Даяна (певица)|Даяна]]{{·}} [[Денис Теофиков (певец) | Денис Теофиков]]{{·}} [[Деси Слава]]{{·}} [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]]{{·}} [[Елена Паришева|Елена]]{{·}} [[Еми Стамболова]]{{·}} [[Емилия (певица)|Емилия]]{{·}} [[Есил Дюран]]{{·}} [[Жоро Любимеца]]{{·}} [[Илия Загоров]]{{·}} [[Кали (певица)|Кали]]{{·}} [[Камелия (певица)|Камелия]]{{·}} [[Константин (певец)|Константин]]{{·}} [[Коста Марков]]{{·}} [[Кристали (оркестър)|Кристали]]{{·}} [[Кристал (оркестър)|Кристал]]{{·}} [[Крум (певец)|Крум]]{{·}} [[Луна (певица)|Луна]]{{·}} [[Люси (режисьор)|Люси]]{{·}} [[Магапаса]]{{·}} [[Магда]]{{·}} [[Малина (певица)|Малина]]{{·}} [[Малките пантери]]{{·}} [[Мариана и Виктория]]{{·}} [[Мариана Калчева]]{{·}} [[Мая (певица)|Мая]]{{·}} [[Мира (певица)|Мира]]{{·}} [[Надя (певица)|Надя]]{{·}} [[Найден Милков]]{{·}} [[Нелина]]{{·}} [[Нончо Воденичаров]]{{·}} [[Орхан Мурад]]{{·}} [[Осем Осем (група)|Осем Осем]]{{·}} [[Пантерите (група)|Пантерите]]{{·}} [[Петра (певица)|Петра]]{{·}} [[Пламена Петрова|Пламена]]{{·}} [[Радо Шишарката]]{{·}} [[Рейхан]]{{·}} [[Рени Гайтанджиева|Рени]]{{·}} [[Роксана (певица)|Роксана]]{{·}} [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]]{{·}} [[Сашка Васева]]{{·}} [[Светла Иванова]]{{·}} [[Симпатяги]]{{·}} [[Силвия]]{{·}} [[Таня Боева]]{{·}} [[Траяна (певица)|Траяна]]{{·}} [[Устата]]{{·}} [[Фики]]{{·}} [[Цветелина]]{{·}} [[Цветелина Грахич]]{{·}} [[Черно и Бяло (дует)|Черно и Бяло]]{{·}} [[Шик (дует)|Шик]] </div> }}<noinclude> nzrvev3g0g0dbrwhfftswmiuc824fdj 0 352648 11464677 11251549 2022-07-20T11:15:51Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Семейство Робинсън | име_оригинал = Meet the Robinsons | картинка = | режисьори = Стивън Джей Андерсън | продуценти = | сценаристи = Нейтън Грено<br>Дон Хал<br>Майкъл Бочнер<br>Джон Бернстияейн | актьори = Джордан Фрай<br>Даниъл Хансен<br>[[Анджела Басет]]<br>[[Том Селек]]<br>Матю Джостин<br>Дара Магкари | музика = [[Дани Елфман]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[24 март]] [[2007]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[8 юни]] [[2007]] г. | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | приходи = $169,3 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=meettherobinsons.htm |title=''Meet the Robinsons'' (2007) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=4 август 2015}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = tt0396555 | уебсайт = http://www.disney.com/ }} '''„Семейство Робинсън“''' ({{lang|en|Meet the Robinsons}}) е [[компютър]]ен [[анимация|анимационен]] филм от [[2007]] г., произведен от Walt Disney Animation Studios, и е режисиран от Стивън Джей Андерсън. Това е 47-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). == Номинации с Оскар == Филмът има една номинация за най-добра анимационна продукция. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Луис</td><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Уилбър</td><td>[[Живко Джуранов]]</td></tr> <tr><td>Човек с бомбе</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Гууб</td><td>Зариан Веселинов</td></tr> <tr><td>Милдред</td><td>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]</td></tr> <tr><td>Лусил Кранкълхорн</td><td>[[Ася Рачева]]<br>[[Слава Рачева]]</td></tr> <tr><td>Дядо Бъд</td><td>[[Стоян Алексиев]]</td></tr> <tr><td>Г-н Харингтън</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Г-жа Харингтън</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Г-Н Уилърстийн</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>Треньор</td><td>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]]</td></tr> <tr><td>Стенли</td><td>Иван Ранков</td></tr> <tr><td>Лизи</td><td>Ния Николова</td></tr> <tr><td>Малката Франи</td><td>Надя Трифонова</td></tr> <tr><td>Големият шеф</td><td>[[Георги Георгиев-Гого]]</td></tr> <tr><td>Спайк</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Димитри</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Карл</td><td>[[Александър Воронов]]</td></tr> <tr><td>Леля Били</td><td>[[Даринка Митова]]</td></tr> <tr><td>Гастон</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>Чичо Арт</td><td>[[Георги Георгиев-Гого]]</td></tr> <tr><td>Талула</td><td>[[Яна Огнянова|Яна Атанасова]]</td></tr> <tr><td>Ласло</td><td>[[Румен Угрински]]</td></tr> <tr><td>Фриц и Петуния</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Франи</td><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Франки</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Дино</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Корнелиус</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Репортер</td><td>[[Николай Пърлев]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>Любомир Фърков</td></tr> <tr><td>Яна Красинска</td></tr> <tr><td>Борислав Божинов</td></tr> <tr><td>Михаил Чакъров</td></tr> <tr><td>Ния Николова</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Ще те накарам да повярваш</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Малки чудеса</td><td>Ненчо Балабанов</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Даниела Горанова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Камелия Данкова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Цветелина Цветкова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор</td><td>Цветелина Цветкова<br>Иван Андреев</td></tr> <tr><td>Творчески директор</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|6645|Семейство Робинсън}} * {{imdb title|tt0396555|Семейство Робинсън}} * [http://disney.go.com/meet-the-robinsons.html/ Официален сайт] {{мъниче|филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2007 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми за пътуване във времето]] fgpgviq2vvoww6nto2wfo5l3wxmpand 11464778 11464677 2022-07-20T11:23:27Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Семейство Робинсън | име_оригинал = Meet the Robinsons | картинка = | режисьори = Стивън Джей Андерсън | продуценти = | сценаристи = Нейтън Грено<br>Дон Хал<br>Майкъл Бочнер<br>Джон Бернстияейн | актьори = Джордан Фрай<br>Даниъл Хансен<br>[[Анджела Басет]]<br>[[Том Селек]]<br>Матю Джостин<br>Дара Магкари | музика = [[Дани Елфман]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[24 март]] [[2007]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[8 юни]] [[2007]] г. | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | приходи = $169,3 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=meettherobinsons.htm |title=''Meet the Robinsons'' (2007) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=4 август 2015}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = tt0396555 | уебсайт = http://www.disney.com/ }} '''„Семейство Робинсън“''' ({{lang|en|Meet the Robinsons}}) е [[компютър]]ен [[анимация|анимационен]] филм от [[2007]] г., произведен от Walt Disney Animation Studios, и е режисиран от Стивън Джей Андерсън. Това е 47-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). == Номинации с Оскар == Филмът има една номинация за най-добра анимационна продукция. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Луис</td><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Уилбър</td><td>[[Живко Джуранов]]</td></tr> <tr><td>Човек с бомбе</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Гууб</td><td>Зариан Веселинов</td></tr> <tr><td>Милдред</td><td>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]</td></tr> <tr><td>Лусил Кранкълхорн</td><td>[[Ася Рачева]]<br>[[Слава Рачева]]</td></tr> <tr><td>Дядо Бъд</td><td>[[Стоян Алексиев]]</td></tr> <tr><td>Г-н Харингтън</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Г-жа Харингтън</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Г-Н Уилърстийн</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>Треньор</td><td>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]]</td></tr> <tr><td>Стенли</td><td>Иван Ранков</td></tr> <tr><td>Лизи</td><td>Ния Николова</td></tr> <tr><td>Малката Франи</td><td>Надя Трифонова</td></tr> <tr><td>Големият шеф</td><td>[[Георги Георгиев-Гого]]</td></tr> <tr><td>Спайк</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Димитри</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Карл</td><td>[[Александър Воронов]]</td></tr> <tr><td>Леля Били</td><td>[[Даринка Митова]]</td></tr> <tr><td>Гастон</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>Чичо Арт</td><td>[[Георги Георгиев-Гого]]</td></tr> <tr><td>Талула</td><td>[[Яна Огнянова|Яна Атанасова]]</td></tr> <tr><td>Ласло</td><td>[[Румен Угрински]]</td></tr> <tr><td>Фриц и Петуния</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Франи</td><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Франки</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Дино</td><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> <tr><td>Корнелиус</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Репортер</td><td>[[Николай Пърлев]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>Любомир Фърков</td></tr> <tr><td>Яна Красинска</td></tr> <tr><td>Борислав Божинов</td></tr> <tr><td>Михаил Чакъров</td></tr> <tr><td>Ния Николова</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Ще те накарам да повярваш</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Малки чудеса</td><td>Ненчо Балабанов</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Даниела Горанова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Камелия Данкова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Цветелина Цветкова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор</td><td>Цветелина Цветкова<br>Иван Андреев</td></tr> <tr><td>Творчески директор</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|6645|Семейство Робинсън}} * {{imdb title|tt0396555|Семейство Робинсън}} * [http://disney.go.com/meet-the-robinsons.html/ Официален сайт] {{мъниче|филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2007 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Филми за пътуване във времето]] rms84dzk5toldikpr9fgi8ovwaplleh 0 355386 11464510 10897664 2022-07-20T10:08:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = църквата отвън | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|Църквата отвън]] '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради – католиконът, църквата „Животворящ източник“ и манастирската трапезария. В 1962 година е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] 6ha0uatcggrdj8wtp5vp1e878adoaae 11464549 11464510 2022-07-20T10:23:29Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = църквата отвън | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|Църквата отвън]] '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради – католиконът, църквата „Животворящ източник“ и манастирската трапезария. В 1962 година е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] 0ynxuph5o5hf4z9xu71lvvaq6m7yavo 11464563 11464549 2022-07-20T10:32:05Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Църквата отвън | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|Църквата отвън]] '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен храм с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да видите пролома на реката и внушителния водопад, който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] nd9ml8lquv8stekx6ab93ksm043rnsc 11464565 11464563 2022-07-20T10:32:34Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Католиконът вляво и бившата трапезария вдясно | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|Църквата отвън]] '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен храм с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да видите пролома на реката и внушителния водопад, който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] cpdtn7ubmc49mg3dorwb130cfkcj0ct 11464585 11464565 2022-07-20T10:40:51Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Католиконът вляво и бившата трапезария вдясно | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|Църквата отвън]] '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен храм с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да видите пролома на реката и внушителния [[Радигожки водопад]], който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] 1mn8rtcvlgtydvxdu4btpxc148qgq5e 11464592 11464585 2022-07-20T10:44:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Католиконът вляво и бившата трапезария вдясно | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория = християнство }} '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „Животворящ източник“ от запад]] Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен храм с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да видите пролома на реката и внушителния [[Радигожки водопад]], който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] aoknl5ddefurrnhrasf1g5c46ro6fwi 11464593 11464592 2022-07-20T10:45:39Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Католиконът вляво и бившата трапезария вдясно | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория = християнство }} '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „Животворящ източник“ от запад]] Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен сграда с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да видите пролома на реката и внушителния [[Радигожки водопад]], който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] nj6b3u49rutg7yoxqxufdsg56i6k3vh 11464813 11464593 2022-07-20T11:27:46Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας | картинка = Tsoukas Monastery, Kastoria.JPG | картинка-описание = Католиконът вляво и бившата трапезария вдясно | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Чука (Костурско)|Чука]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костур | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIII век | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория = християнство }} '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας}}) е средновековен [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/forum/28--/1226-----.html Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς]</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Манастирът е разположен в областта [[Нестрамкол]], на територията на [[Западна Македония|западномакедонския]] дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]]. Построен е на върха на скала в подножието на върха Ондрия (1101 m) на [[Гълъмбица]], край изоставеното село [[Чука (Костурско)|Чука]], на 1,5 km от [[Радигоже]] (Агия Ана) и на 21 km от град [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == [[Файл:Свети Архангели, Чука.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „Животворящ източник“ от запад]] Според надпис манастирът е посветен на архидяконите Михаил и Гавриил и е построен през 1255 година.<ref name="Τσαμίσης 121">{{Цамисис|121}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> {{цитат|ΔΑΠΑΝΗ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ..(..)..ΕΠΙ ΒΑΣΙΛΕΙΑΣ ΘΕΟΣΤΕΠΤΩΝ ΜΕΓΑΛΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΝ ΑΝΔΡΟΝΙΚΟΥ ΚΑΙ ΕΙΡΗΝΗΣ ..(..)..ΤΩΝ ΠΑΛΑΙΟΛΟΓΩΝ.<ref name="Τσαμίσης 121"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/>}} В края на XIII век манастирът е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия.<ref>{{Цамисис|149}}</ref> В 1684 година Чука заедно с манастира и [[Галища]] и църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Манастирът е разрушен в 1943 година от италианските окупационни части. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през 1946 – 1949 година и село Чука е напуснато от жителите си и изоставено. От манастира днес са запазени три сгради. След като се мине през някогашния внушителен вход, се слиза пред първата постройка - еднокорабен сграда с купол, която стои на ръба на скалата. Това вероятно е била трапезарията на монасите. От тази точка можете ясно да се види проломът на [[Стенска река|Стенската река]] и внушителния [[Радигожки водопад]], който според местните много пъти през зимата замръзва. По тясната пътека надолу към реката е католиконът „Свети Архангели“, построен в 1900 година, също без стенописи. Друг път води по-нагоре, до върха на скалата на височина 150 метра от притока на Бистрица, където се намира базиликата „Животворящ източник“. Вътре в църквата, в светилището, са запазени някои стенописи.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1962 година манастирът е обявен за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19763&v17= | заглавие = ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 | достъп_дата = 5 май 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> == Литература == * Αλεξίου, Γεώργιος. Ιερά Μονή Ταξιαρχών Τσούκας Καστοριάς, Καστοριά, 2007. == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Манастири в Костурската епархия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Манастири в дем Нестрам|Архангели (Чука)]] [[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Архангели (Чука)]] [[Категория:Паметници на културата в дем Нестрам]] kbhjtwu2qrbnhmdz7004hw489gjen7b 0 356358 11463678 10445421 2022-07-19T13:38:57Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|тип=личност|Димитър Стоянов|Димитър Стоянов}} {{Личност | категория = актьор | портрет = Dimitarstoyanov11.jpg | деца = Десислава Стоянова  {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1965 – 2011 г. | значими роли = }} }} '''Димитър Стоянов''' е български [[режисьор]] и [[актьор]]. = Биография = Роден е на 26 ноември 1938 г. във [[Варна]]. Завършва гимназия в родния си град, а след това завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ]] в класа на професор [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]. По-късно специализира режисура в [[Москва]] и [[Ленинград]]. Работи 4 години като актьор в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] гр. [[Добрич]] и 2 години като [[режисьор]] в театрите на [[Велико Търново]] и [[Плевен]]. Приема поканата на своя [[професор]] да му стане асистент и след спечелен конкурс става [[преподавател]] във [[ВИТИЗ]]. Докато специализира в [[Съветския съюз]], продължава режисьорските си ангажименти към театър „[[Сълза и смях]]“. От [[1998]] г. е на свободна практика, прави всяка година по няколко постановки в различни театри в България и в чужбина и винаги с удоволствие се връща в родния [[град]], където е поставял „Рибарски свади“ от [[Карло Голдони]], „Д-р“ от [[Бранислав Нушич]], „Човекоядката“ от [[Иван Радоев]]. Последните му постановки преди смъртта му са „Страсти под брястовете“ на [[Юджийн О'Нийл]] и „Урбулешка трагедия“ от [[Душан Ковачевич]]. Димитър Стоянов умира 17 юни 2011 г. от исхемичен [[инсулт]], ден след генералната репетиция на пиесата „Урбулешка трагедия“. Смъртта го застига в района около Стражица на връщане към [[София]]. == Театрални роли == '''ТВ театър''' * „Червено и кафяво“ (1982) ([[Иван Радоев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми !! Роля |- | 1993 || [[Бандитска приказка]] || |- | 1987 || [[Левакът]] || Градинаря |- |} = Източници = * [http://news.ibox.bg/news/id_1163534947 Кратка биография на Димитър Стоянов] == Външни препратки == * {{imdb name|4117509}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Димитър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в Стражица]] [[Категория:Починали от инсулт]] jbf3csa1sz61sko16kw7uefivda9h9v 0 356420 11464739 11219568 2022-07-20T11:21:06Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Колите | име_оригинал = Cars | картинка = | режисьори = [[Джон Ласитър]] | продуценти = Дарла Андерсън | сценаристи = Дан Фогълман<br>Джон Ласитър<br>Джо Ранфт<br>Киъл Мъри<br>Фил Лорин<br>Джорджън Клъбиън<br>'''Сюжет:'''<br>Джон Ласитър<br>Джо Ранфт<br>Джорджън Клъбиън | актьори = [[Оуен Уилсън]]<br>Джеръми Пивън<br>[[Пол Нюман]] | музика = [[Ранди Нюман]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[9 юни]] [[2006]] г.<br>(САЩ)<br> [[4 август]] 2006 г.<br>(България) | времетраене = 112 минути | език = [[Английски език|Английски]] | страна = {{USA}} | бюджет = $120 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=cars.htm |title=''Cars'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=4 август 2015}}</ref> | приходи = $462 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = [[Колите 2]] | код-IMDb = 0317219 }} '''„Колите“''' ({{lang|en|Cars}}) е [[анимационен филм]] от [[САЩ]], създаден от студио [[Пиксар]] и разпространен от [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]. Режисиран е от [[Джон Ласитър]] по сюжет Дан Фогълман. Филмът излиза на екран на 9 юни 2006 г. Има и продължение - „[[Колите 2]]“. == Синхронен дублаж == === Гласове === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Роля || Изпълнител |- | Светкавицата Маккуийн | [[Ивайло Велчев]] |- | Док Хадсън | [[Антон Радичев]] |- | Сали | [[Василка Сугарева]] |- | Матю | [[Вълчо Камарашев]] |- | Рамон | [[Кирил Кавадарков]] |- | Луиджи | [[Стоян Алексиев]] |- | Гуидо | Данило Де Джироламо |- | Фло | Нели Монеджикова |- | Серж | Симеон Викторов |- | Шерифът | [[Марин Янев]] |- | Филмор | Пламен Пеев |- | Лизи | Мария Карел |- | Ред | Луис Даниел Рамирес |- | Мак | [[Цветан Ватев]] |- | Чик Хикс | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Кралят | [[Росен Плосков]] |- | Харв | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Боб Катлъс | Витомир Саръиванов |- | Дарел Картрип | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Господин Миниван | [[Здравко Димитров]] |- | Госпожа Миниван | [[Живка Донева]] |- | Текс | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Клинк | Илия Иванов |- | Кланк | Любомир Фърков |- | Госпожа Краля | Адриана Андреева |- | Фред | [[Росен Плосков]] |- | Джуниор | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Ферари | [[Росен Плосков]] |- | Джей Лимо | Любомир Фърков |- | Марио Андрети | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Кори Турбовиц | Адриана Андреева |- | Шеф на екипа на Чик | Любомир Фърков |- | Петербилт | [[Росен Плосков]] |- | Бууст | [[Росен Плосков]] |- | Снот Род | [[Росен Плосков]] |- | Уинго | [[Здравко Димитров]] |- | Ди Джей | [[Здравко Димитров]] |- | Тия | [[Живка Донева]] |- | Мия | [[Живка Донева]] |- | Японски репортер | Хикари Йоно |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Роля || Изпълнител |- | Кола Уди | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Кола Бъз | [[Мариан Маринов]] |- | Кола Хам | [[Цветан Ватев]] |- | Кола Майк | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Колата Съли | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Колата Йети | [[Цветан Ватев]] |- | Колата Флик | [[Цветан Ватев]] |- | Кола П. Т. Бълхата | [[Цветан Ватев]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Обработка || Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод | Венета Янкова |- | Звукорежисьори | Валерия Крачунова<br>Цветелина Цветкова |- | Криейтив супервайзър | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|5906}} * {{imdb title|0317219}} * [http://disney.go.com/cars Официален уебсайт] {{Br}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2006 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Носители на награда Ани]] bg6sxz4o8nlehl4san9edrafnwrvyst 0 356714 11463769 11191725 2022-07-19T14:51:28Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Тамара Войс | портрет = Tamara Voice.jpg | обяснение = | размер на портрета = 150px | рождено име = Тамара Любенова Карабоикова | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 1977 – | брачен партньор = Женена | деца = 1 | сайт = {{URL|http://archive.ec/FVEQ7}} | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Тамара Любенова Карабоикова-Войс''' (родена на 16 юни 1955 г.) е българска актриса. == Ранен живот == Дъщеря е на актьора и режисьор Любен Карабоиков и художничката Евгения Боева. През 1973 г. завършва 14 гимназия „Асен Златаров“ в София и същата година е сред последните приети във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] от [[Апостол Карамитев]]. Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Кръстьо Мирски през 1977 г.<ref>[http://theatremontana.blogspot.com/p/blog-page.html theatremontana.blogspot.com]</ref> == Актьорска кариера == [[Файл:Тамара Войс в роля от Сдружени убийци от Р.Тома-реж.Георги Георгиев.JPG|ляво|мини|190п|Тамара Войс в пиесата „Сдружени убийци“.]] От 1977 г. играе в театър „[[Сълза и смях]]“ до закриването му като репертоарен през 1997 г. За този период тя има над 30 роли, измежду които са Катерина в „[[Железният светилник]]“ (драматизация на Христо Христов) с режисьор Николай Колев, Тодора в „Бунарът“ от Петър Маринков с режисьор Руси Карабалиев, Хана в „Изповедта на Хана“ по „[[Хомо Фабер]]“ на [[Макс Фриш]] с режисьор Георги Георгиев, Баронесата в „Чер хайвер и леща“ от Джулио Скарначи и Ренцо Тарабузи с режисьор Стойко Генов, Джина в „Смърт“ на [[Уди Алън]] с режисьор Симеон Димитров, Лейди Бракнъл в „[[Колко е важно да бъдеш сериозен]]“ от [[Оскар Уайлд]] с режисьор Емил Джамджиев, Невенка в „Къща“ на [[Антон Страшимиров]] с режисьор Бойко Богданов, за която получава и номинация за [[Аскеер]]. Още докато е студентка започва работа в [[БНР]]. Заедно с Владимир Смирнов изпълняват ролите на Тьотя Тамара и Дядя Володя в предаването „Русский язык для малышей“ по програмата „Христо Ботев“. Войс и [[Иван Налбантов]] четат „Любовна лирика“ по програма „[[БНР Хоризонт|Хоризонт]]“. В [[БНТ]] играе в постановките (част от Телевизионен театър) „Дом в покрайнините“ от Ал. Арбузов с режисьор Жарко Павлович и в „Третото поколение“ с режисьор [[Иван Зоин]]. През 80-те години на миналия век Войс, сценаристът Борислав Геронтиев и режисьорката Ласка Минчева създават фолклорното предаване „Фолкшоу“. През 90-те работи с режисьорката Зоя Касамакова, с която създават поредица от предавания за „Лека нощ, деца“. В периода 1992-1997 г. заедно с [[Венцеслав Кисьов]] ръководи детската театрална школа към театър „Сълза и смях“. През 1998 г. Войс и Ирина Терзийска създават детската театрална школа „Слънчогледи“, която ръководят до 2000 г. == Кариера на озвучаваща актриса == [[Файл:Тамара Войс със съпруга и дъщеря си.JPG|мини|Тамара Войс със съпруга и дъщеря си.]] Започва да се занимава с дублаж през 1978 г., когато [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] я води на проби в [[БНТ|Българската телевизия]]. Работила е с режисьори като Иван Атанасов, Константин Варадинов, Елка Йовкова, Надя Карлуковска, Лилия Константинова, Елена Попова, Мария Николова и Мария Попова. Дублира в сериалите „Фортуната и Хасинта“, „[[Мъпет Шоу]]“, „[[Наричана още]]“ (в пети сезон на Александра Аудио) и „[[Аз и Дерек]]“. В синхронните дублажи на анимационни филми озвучава Джена в „[[Балто (филм)|Балто]]“ и „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, Плио в „[[Динозавър (филм, 2000)|Динозавър]]“ (дублаж на [[Александра Аудио]]) и Декан Сухарска в „[[Университет за таласъми]]“. От 2005 до 2014 г. е режисьор на дублажите в [[bTV Comedy|GTV]], [[Медия линк]] и [[bTV]]. Сериалите с нейна режисура включват „[[Напълно непознати]]“ (дублаж на Медия линк), „Къща за кукли“ и „Излъжи ме“ и много други. Последната ѝ работа е върху някои епизоди от първия сезон на „[[Семейство Флинтстоун]]“. == Личен живот == Омъжена е и има една дъщеря. == Участия в театъра (1977-2000) == === ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ === * Баронесата – „Тюркаре“, Льосаж, реж. проф. д-р Кр. Мирски * Стрина Гуна – „Халостник“, Цанко Церковски, реж. проф. Анастас Михайлов * Елена – „Дом в покрайнините“, Ал. Арбузов, реж. Петър Чернев * Доримен – „Молиер се шегува...“, реж. Цв. Цветков-Молловски * Аленка – „Пресешко приключение“, реж. Невена Митева === Драматичен театър Михайловград === * Редакторката – „Ураганът“, Бил-Билоцерковски, реж. Л. Карабоиков * Елена Стахова – „В навечерието“, Тургенев, реж. Л. Карабоиков === Нов драматичен театър „Сълза и смях“ === * Мила – „В полите на Витоша“, П. К. Яворов, реж. проф. [[Надежда Сейкова]] * Марина – „Обратна връзка“, Ал. Гелман, реж. Асен Шопов * Мира и Парашутистката – „Несериозна комедия“, Г. Данаилов, реж. Асен Шопов * Журналистката – „Кукувиче гнездо“, Кен Киси, реж. Красимир Спасов * Безценка – „Фамилия лапарски“, Ст. Л. Костов, реж. Димитър Стоянов * Аня – „13-ят председател“, Ал. Гелман, реж. Красимир Спасов * Катерина – „Железният светилник“, Д. Талев, реж. Николай Колев * Инес – „Дон Жуан или любовта към геометрията“, Макс Фриш, реж. Дим. Стоянов * Мадлен – „Официалната вечеря“, Робер Тома, реж. Димитър Стоянов * Мацката – „Тристаен с южно изложение“, Никман, реж. Димитър Стоянов * Райничка Кьосеиванова – „Мата Хари“, [[Недялко Йорданов]], реж. Недялко Йорданов * Божура – „1000 метра над морето“, Петър Маринков, реж. Станчо Станчев * Тодора – „Бунарът“, Петър Маринков, реж. Руси Карабалиев * Баронесата – „Чер хайвер и леща“ Скарначи и Тарабузи, реж. Стойко Генов * Генерала – „Тримата шишковци“, Ев. Шварц, реж. Христо Кръчмаров * Дух и Петел – „Джуджето и седемте снежанки“, Стефан Цанев, реж. Стойко Генов * Устя – „Льонушка“, Л. Леонов, реж. Димитър Стоянов * Гърбавата – „Драконът“, Ев. Шварц, реж. Никола Петков * Госпожата, „Пеша“, Славомир Мрожек, реж. Бохдан Цибулски * Джина – „Смърт“, [[Уди Алън]], реж. Симеон Димитров * Линет – „Фантазьорите“, реж. Димитър Стоянов * Инес – „Дон Хил зелените гащи“, Тирсо де Молина, реж. Стойко Генов * Масажистката – „Едмънд“, Дейвид Мамет, реж. Руси Карабалиев * Жанет – „Скок в леглото“, Рей Куни, реж. Димитър Стоянов * Мадлен – „Сдружени убийци“, Робер Тома, реж. Г. Георгиев * Лейди Бракнъл – „Колко е важно да бъдеш сериозен“, [[Оскар Уайлд]], реж. Е. Джамджиев * Невенка – „Къща“, [[Антон Страшимиров]], реж. Бойко Богданов * Льо Франсоаз – „Мадам Бовари“, [[Гюстав Флобер]], реж. Бойко Богданов * Асунта – „Шапката на шута“, Л. Пирандело, реж. Бойко Богданов * „Ветрилото“, К. Голдони, реж. Димитър Стоянов * „Мандрагора“, [[Николо Макиавели]], реж. [[Венцеслав Кисьов]] * „Старите романси“, реж. Венцеслав Кисьов * „Оркестъра“, [[Жан Ануи]], реж. Димитър Стоянов * „Шум зад кулисите“ – пантомимен спектакъл на [[Вельо Горанов]] === Общински театър „Възраждане“ === * Хана – „Изповедта на Хана“, по „[[Хомо Фабер]]“ на [[Макс Фриш]], реж. Г. Георгиев === Кафе театър „Гранд хотел София“ === * Крумбайгайлова – „Последните дни на Казанова“, реж. Димитър Стоянов == Филмография == * [[Нова приказка за стари вълшебства]] (1999) - мащехата == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Войс, Тамара}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 9vh3p9ii4s99fasjgbv5o8prjcxoko3 0 357620 11463786 11452047 2022-07-19T14:54:11Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = MarianValev.JPG | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Росен „Куката“ Гацов (Под прикритие) | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Мариан Николов Вълев''' е български [[актьор]]. == Биография == Мариан Вълев е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор [[Енчо Халачев]] през [[1993]] г. От [[1987]] г. до [[1989]] г. отбива военната си служба в АШВСМ Чавдар. Участва в постановките на [[Театър 199]] „Изгори го“ от Ланфорд Уилсън, реж. [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] и „Подземни чайки“ от Алфонсо Вайехо, реж. [[Ивайло Христов]]. Първият филм, в който се снима, е „[[Граница (1994)|Граница]]“. След приключването на участието си в него заминава за чужбина, живял и работил е в Европа – [[Италия]], [[Германия]], [[Финландия]], както и в [[САЩ]]. Следващото му появяване е в „[[Лов на дребни хищници]]“. Играе ролята на Росен Гацов – Куката в „[[Под прикритие]]“. == Филмография == * [[Граница (1994)|''Граница'']] (1994) – Красавецът * [[Всичко от нула]] (1996) * [[Лов на дребни хищници|''Лов на дребни хищници'']] (2010) – Синатра * [[Под прикритие|''Под прикритие'']] (2011 – 2016) – Росен Гацов – Куката * [[Кецове (филм)|''Кецове'']] (2011) * [[Корпус за бързо реагиране (филм)|''Корпус за бързо реагиране'']] (2012) – г-н Георгиев * ''В името на краля'' (2014) * ''Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията'' (2018) – Мъртвеца * [[Ятаган (филм)|''Ятаган'']] (2020) - инспектор Рангел Костов * [[Жълт олеандър (филм)|Жълт олеандър]] (2022) – Марио * [[Борсови играчи]] (2022) – Камен == Външни препратки == * {{imdb name|0901403}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Вълев, Мариан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] s4bqzcniyzmaaw5qrkqzmunywlkb6qi 0 357761 11464662 11411364 2022-07-20T11:15:01Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мулан|Мулан}} {{Филм | име = Мулан | Име в оргинал = Mulan | режисьори = Бари Кук<br>Тони Банкрофт | продуценти = Пам Коутс | сценаристи = Робърт Сан Суци<br>Рита Хсиао<br>Филип ЛаЗебник<br>Крис Сандърс<br>Юджиния Бостуик-Сингър<br>Реймънд Сингър<br>Робърт Сан Суци | базиран_на = Легендата за Хуа Мулан | актьори = Минг-На Уен<br>[[Еди Мърфи]]<br>Би Ди Уонг<br>Мигел Ферер<br>Харви Файърстийн<br>[[Джун Форей]]<br>[[Джордж Такеи]]<br>Пат Морита | музика = [[Джери Голдсмит]] | монтаж = Майкъл Кели | филмово_студио = Walt Disney Pictures<br>Walt Disney Feature Animation | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера = 19 юни 1998 г. | времетраене = 87 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $90 милиона<ref name="TheNumbers">{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/1998/MULAN.php|work=The-Numbers|publisher=Nash Information Services|title=Mulan|accessdate=14 май 2012}}</ref> | приходи = $304,3 милиона<ref name="MulanBox">{{cite web |url = http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=mulan.htm |title = Box Office Report for Mulan |work=[[Box Office Mojo]] |accessdate =11 август 2007}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = [[Мулан 2]] (2004) | код-IMDb = 0120762 | уебсайт = }} '''''Мулан''''' ({{lang|en|Mulan}}) е американски анимационен екшън приключенски филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]], който е базиран на китайската легенда за Фа Мулан. Това е 36^-ият филм на Дисни и деветият, който е продуциран и пуснат по време на епохата на Дисни през 90-те години, известна като ''[[Дисни Ренесанс]]''. Филмът е режисиран от Бари Кук и Тони Банкрофт, с историята от Робърт Сан Суци и сценарий от Рита Хсиао, Филип ЛаЗебник, Крис Сандърс, Юджиния Бостуик-Сингър и Реймънд Сингър. Главните роли се озвучават от Минг-На Уен, [[Еди Мърфи]], Мигел Ферер и Би Ди Уонг в английската версия, докато [[Джеки Чан]] озвучава капитан Ли Шанг в китайската версия на филма. Създаден по време на Дисни Ренесанс, ''Мулан'' е първият филм, произведен предимно в Disney-MGM Studios, [[Орландо]], [[Флорида]]. Развитието на филма започва през 1994 г., когато редица артистични ръководители са изпратени в Китай, за да получат художествено и културно вдъхновение. == Сюжет == [[Хунну]], водени от безмилостния Шан-Ю, нахлуват в Китай, като разрушават [[Великата китайска стена]]. Китайският император нарежда обща мобилизация, с повиквателни за призоваване, които изискват по един мъж от всяко семейство да се присъедини към китайската армия. Когато Фа Мулан чува, че нейният възрастен баща Фа Зу, единственият мъж в семейството и ветеран от армията, отново отива на война, тя става тревожна и обезпокоена поради отслабващото му здраве. Взимайки старата броня на баща си, тя се превръща в мъж, за да може да се запише в армията вместо него. Семейството бързо научава за нейното заминаване с коня Кан, а бабата на Мулан се моли на семейните предци за безопасността ѝ. Предците заповядват на своя „велик каменен дракон“ да защитава Мулан; малък дракон на име Мушу, бивш пазител, е изпратен да събуди каменния дракон, но случайно го унищожава. Тогава Мушу скрива от предците и решава той самият да защитава Мулан, заедно с щурчето Кри-Ки. На тренировъчния лагер Мулан може да бъде възприета като мъж, но ѝ липсват не просто военни, но и момчешки умения. Мушу дава насоки на Мулан как да се държи като мъж. Под командването на капитан Ли Шанг, тя и нейните другари Яо, Линг и Чиен-По постепенно стават обучени воини. В желанието си да види Мулан успяла, Мушу дава фалшива заповед от бащата на Шанг, генерал Ли, нареждайки на Шанг да последва главната имперска армия в планините. Подкреплението тръгва веднага, но стига до изгорял лагер и открива, че генерал Ли и неговите войски са били избити от хунну. Докато напускат планините, воините са засадени от хуните, но Мулан умело използва оръдието, за да предизвика лавина, която погребва повечето от нашествениците. Разгневен Шан-Ю я посича в гърдите и измамата ѝ се разкрива, когато раната е превързана. Вместо да екзекутира Мулан, както изисква законът, Шанг помилва живота ѝ, но въпреки това я изгонва от армията. Мулан е изоставена, когато другарите ѝ заминават за имперския град, за да съобщят новината за унищожението на хуните. Тя обаче открива, че няколко хунну воините, включително Шан-Ю, са оцелели от лавината, а Мулан ги вижда, докато се отправят към града, за да заловят императора. В императорския град Мулан не може да убеди Шанг за оцеляването на Шан-Ю. Хунну превземат двореца. С помощта на Мулан, Яо, Линг и Чиен-По се представят като наложници и успяват да влязат в двореца. С помощта на Шанг те побеждават хората на Шан-Ю; тъй като Шанг не позволява на Шан-Ю да убие императора, Мулан примамва водача на хунну на покрива. Междувременно, действайки според указанията и сигнала на Мулан, Мушу се прицелва с ракета в Шан Ю. Ракетата го ударя и го тласка в кула за стартиране на фойерверки, където той умира в резултат от експлозията. Мулан е похвалена от императора и събраните жители на града, които ѝ се покланят, отдавайки ѝ чест. Докато приема гребена на императора и меча на Шан-Ю като подаръци, тя учтиво отхвърля предложението на императора да бъде негов съветник и го моли да се върне при семейството си. Мулан се завръща у дома и представя тези подаръци на баща си, който се радва, че дъщеря му се е завърнала у дома невредима. След като се влюбва в Мулан, Шанг скоро пристига с претекста да върне шлема ѝ, но приема поканата на семейството да остане за вечеря. А Мушу се връща като пазител на фамилията. == Актьори == * Минг-На Уен – Мулан ** Леа Салонга – Мулан (вокал) * [[Еди Мърфи]] – Мушу * Би Ди Уонг – Капитан Шанг ** Дони Осмънд – Капитан Шанг (вокал) * Мигел Ферер – Шан-Ю * [[Джун Форей]] – Баба Фа ** Марни Никсън – Баба Фа (вокал) * Харви Файърстийн – Яо * Джед Уатанабе – Линг * Джери Тондо – Чиен-По * [[Джеймс Хонг]] – Чи-Фу * Сун-Тек О – Фа Зу * Пет Морита – Императорът * [[Джордж Такеи]] – Прадядото * Мириам Марголис – Сватовницата * Фрида Фо Шен – Фа Ли * Джеймс Шигета – Генерал Ли * [[Франк Уелкър]] – Кри-Ки и Кан (коня и щурчето за късмет на Мулан) * Крис Сандърс – Малкият брат (кученцето на Мулан) * Мери Кей Бергман – Различни предци Кели Чен, Коко Ли и Ху Кинг озвучават Мулан съответно във версиите на [[кантонски език|кантонски]], тайвански [[мандарин]] и [[стандартен мандарин]], докато [[Джеки Чан]] озвучава Шанг и в трите китайски версии. == Продукция == === Написване === В най-ранните си етапи, историята първоначално е била замислена като романтична комедия, в която Мулан, която обича баща си, е сгодена за Шан, когото тя никога не е виждала. В деня на годежа, баща ѝ Фа Зу издълбава съдбата ѝ на каменна плоча в семейния храм, която тя разбива в пристъп на гняв и бяга, за да начертае собствената си съдба. През ноември 1993 г. Крис Сандърс, който току-що е завършил работата си по сценария на ''[[Цар лъв]]'', се надява да работи върху ''[[Парижката Света Богородица (филм)|Парижката Света Богородица]]'', но е назначен да работи върху ''Мулан''. Работейки като ръководител на историята, Сандърс се разочарова от романтичната комедия в историята и призова продуцента Пам Коутс да се придържа към оригиналната легенда, а именно Мулан да напусне дома си заради любовта към баща си. Това убеждава режисьорите да променят образа на Мулан, за да я направят по-привлекателна и самоотвержена. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Мулан</td><td>[[Елена Саръиванова]] (диалог)<br>[[Йорданка Илова]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Ли Шанг</td><td>[[Атанас Сребрев]] (диалог)<br>[[Орлин Павлов]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Мушу</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Яо</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Линг</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Чиен-По</td><td>Румен Гаванозов</td></tr> <tr><td>Шан-Ю</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Фа Зу</td><td>[[Марин Янев]]</td></tr> <tr><td>Баба Фа</td><td>[[Жени Пашова]]</td></tr> <tr><td>Фа Ли</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Сватовница</td><td>[[Ива Апостолова]]</td></tr> <tr><td>Пратоец</td><td>[[Димитър Герасимов]]</td></tr> <tr><td>Чи Фу</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Император</td><td>[[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]]</td></tr> <tr><td>Генерал Ли</td><td>Рубен Гарабедиан</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Антония Раднева</td></tr> <tr><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Евгения Брайнова</td></tr> <tr><td>Жанина Веселинова</td></tr> <tr><td>Ирина Райчева</td></tr> <tr><td>Катерина Николова</td></tr> <tr><td>Людмила Козарева</td></tr> <tr><td>Нели Бойкова</td></tr> <tr><td>Стефка Моллова</td></tr> <tr><td>Богомил Спиров</td></tr> <tr><td>Георги Трайков Спасов</td></tr> <tr><td>Димитър Дарлев</td></tr> <tr><td>Николай Карнолски</td></tr> <tr><td>Рубен Гарабедиан</td></tr> <tr><td>Галена Курдова</td></tr> <tr><td>Добрина Икономова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Йоланта Георгиева</td></tr> <tr><td>Катерина Тупарова</td></tr> <tr><td>Мария Стамболова</td></tr> <tr><td>Станимира Грозева</td></tr> <tr><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Димитър Бонев</td></tr> <tr><td>Кирил Чобанов</td></tr> <tr><td>Орлин Чолаков</td></tr> <tr><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Чест и слава ни дари</td><td>Хорова формация и Солисти</td></tr> <tr><td>Различна</td><td>[[Йорданка Илова]]</td></tr> <tr><td>Мъже с боен дух</td><td>[[Орлин Павлов]] и Хорова формация</td></tr> <tr><td>За любовта на всичко съм готов</td><td>Георги Георгиев, [[Ненчо Балабанов]],<br>Румен Гаванозов и Хорова формация</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Надя Баева</td></tr> <tr><td>Адаптация</td><td>Наталия Пенева</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Български текст на песните</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьори на записа</td><td>Виктор Стоянов<br>Николай Вътов<br>Петър Костов<br>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>Творчески консултант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{imdb title|0120762|Мулан}} * {{kino.dir.bg film|1502|Мулан}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] 6ggltd1p6ahtnsgjm5jqu8bzcznf1p1 11464756 11464662 2022-07-20T11:22:02Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мулан|Мулан}} {{Филм | име = Мулан | Име в оргинал = Mulan | режисьори = Бари Кук<br>Тони Банкрофт | продуценти = Пам Коутс | сценаристи = Робърт Сан Суци<br>Рита Хсиао<br>Филип ЛаЗебник<br>Крис Сандърс<br>Юджиния Бостуик-Сингър<br>Реймънд Сингър<br>Робърт Сан Суци | базиран_на = Легендата за Хуа Мулан | актьори = Минг-На Уен<br>[[Еди Мърфи]]<br>Би Ди Уонг<br>Мигел Ферер<br>Харви Файърстийн<br>[[Джун Форей]]<br>[[Джордж Такеи]]<br>Пат Морита | музика = [[Джери Голдсмит]] | монтаж = Майкъл Кели | филмово_студио = Walt Disney Pictures<br>Walt Disney Feature Animation | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера = 19 юни 1998 г. | времетраене = 87 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $90 милиона<ref name="TheNumbers">{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movies/1998/MULAN.php|work=The-Numbers|publisher=Nash Information Services|title=Mulan|accessdate=14 май 2012}}</ref> | приходи = $304,3 милиона<ref name="MulanBox">{{cite web |url = http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=mulan.htm |title = Box Office Report for Mulan |work=[[Box Office Mojo]] |accessdate =11 август 2007}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = [[Мулан 2]] (2004) | код-IMDb = 0120762 | уебсайт = }} '''''Мулан''''' ({{lang|en|Mulan}}) е американски анимационен екшън приключенски филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]], който е базиран на китайската легенда за Фа Мулан. Това е 36^-ият филм на Дисни и деветият, който е продуциран и пуснат по време на епохата на Дисни през 90-те години, известна като ''[[Дисни Ренесанс]]''. Филмът е режисиран от Бари Кук и Тони Банкрофт, с историята от Робърт Сан Суци и сценарий от Рита Хсиао, Филип ЛаЗебник, Крис Сандърс, Юджиния Бостуик-Сингър и Реймънд Сингър. Главните роли се озвучават от Минг-На Уен, [[Еди Мърфи]], Мигел Ферер и Би Ди Уонг в английската версия, докато [[Джеки Чан]] озвучава капитан Ли Шанг в китайската версия на филма. Създаден по време на Дисни Ренесанс, ''Мулан'' е първият филм, произведен предимно в Disney-MGM Studios, [[Орландо]], [[Флорида]]. Развитието на филма започва през 1994 г., когато редица артистични ръководители са изпратени в Китай, за да получат художествено и културно вдъхновение. == Сюжет == [[Хунну]], водени от безмилостния Шан-Ю, нахлуват в Китай, като разрушават [[Великата китайска стена]]. Китайският император нарежда обща мобилизация, с повиквателни за призоваване, които изискват по един мъж от всяко семейство да се присъедини към китайската армия. Когато Фа Мулан чува, че нейният възрастен баща Фа Зу, единственият мъж в семейството и ветеран от армията, отново отива на война, тя става тревожна и обезпокоена поради отслабващото му здраве. Взимайки старата броня на баща си, тя се превръща в мъж, за да може да се запише в армията вместо него. Семейството бързо научава за нейното заминаване с коня Кан, а бабата на Мулан се моли на семейните предци за безопасността ѝ. Предците заповядват на своя „велик каменен дракон“ да защитава Мулан; малък дракон на име Мушу, бивш пазител, е изпратен да събуди каменния дракон, но случайно го унищожава. Тогава Мушу скрива от предците и решава той самият да защитава Мулан, заедно с щурчето Кри-Ки. На тренировъчния лагер Мулан може да бъде възприета като мъж, но ѝ липсват не просто военни, но и момчешки умения. Мушу дава насоки на Мулан как да се държи като мъж. Под командването на капитан Ли Шанг, тя и нейните другари Яо, Линг и Чиен-По постепенно стават обучени воини. В желанието си да види Мулан успяла, Мушу дава фалшива заповед от бащата на Шанг, генерал Ли, нареждайки на Шанг да последва главната имперска армия в планините. Подкреплението тръгва веднага, но стига до изгорял лагер и открива, че генерал Ли и неговите войски са били избити от хунну. Докато напускат планините, воините са засадени от хуните, но Мулан умело използва оръдието, за да предизвика лавина, която погребва повечето от нашествениците. Разгневен Шан-Ю я посича в гърдите и измамата ѝ се разкрива, когато раната е превързана. Вместо да екзекутира Мулан, както изисква законът, Шанг помилва живота ѝ, но въпреки това я изгонва от армията. Мулан е изоставена, когато другарите ѝ заминават за имперския град, за да съобщят новината за унищожението на хуните. Тя обаче открива, че няколко хунну воините, включително Шан-Ю, са оцелели от лавината, а Мулан ги вижда, докато се отправят към града, за да заловят императора. В императорския град Мулан не може да убеди Шанг за оцеляването на Шан-Ю. Хунну превземат двореца. С помощта на Мулан, Яо, Линг и Чиен-По се представят като наложници и успяват да влязат в двореца. С помощта на Шанг те побеждават хората на Шан-Ю; тъй като Шанг не позволява на Шан-Ю да убие императора, Мулан примамва водача на хунну на покрива. Междувременно, действайки според указанията и сигнала на Мулан, Мушу се прицелва с ракета в Шан Ю. Ракетата го ударя и го тласка в кула за стартиране на фойерверки, където той умира в резултат от експлозията. Мулан е похвалена от императора и събраните жители на града, които ѝ се покланят, отдавайки ѝ чест. Докато приема гребена на императора и меча на Шан-Ю като подаръци, тя учтиво отхвърля предложението на императора да бъде негов съветник и го моли да се върне при семейството си. Мулан се завръща у дома и представя тези подаръци на баща си, който се радва, че дъщеря му се е завърнала у дома невредима. След като се влюбва в Мулан, Шанг скоро пристига с претекста да върне шлема ѝ, но приема поканата на семейството да остане за вечеря. А Мушу се връща като пазител на фамилията. == Актьори == * Минг-На Уен – Мулан ** Леа Салонга – Мулан (вокал) * [[Еди Мърфи]] – Мушу * Би Ди Уонг – Капитан Шанг ** Дони Осмънд – Капитан Шанг (вокал) * Мигел Ферер – Шан-Ю * [[Джун Форей]] – Баба Фа ** Марни Никсън – Баба Фа (вокал) * Харви Файърстийн – Яо * Джед Уатанабе – Линг * Джери Тондо – Чиен-По * [[Джеймс Хонг]] – Чи-Фу * Сун-Тек О – Фа Зу * Пет Морита – Императорът * [[Джордж Такеи]] – Прадядото * Мириам Марголис – Сватовницата * Фрида Фо Шен – Фа Ли * Джеймс Шигета – Генерал Ли * [[Франк Уелкър]] – Кри-Ки и Кан (коня и щурчето за късмет на Мулан) * Крис Сандърс – Малкият брат (кученцето на Мулан) * Мери Кей Бергман – Различни предци Кели Чен, Коко Ли и Ху Кинг озвучават Мулан съответно във версиите на [[кантонски език|кантонски]], тайвански [[мандарин]] и [[стандартен мандарин]], докато [[Джеки Чан]] озвучава Шанг и в трите китайски версии. == Продукция == === Написване === В най-ранните си етапи, историята първоначално е била замислена като романтична комедия, в която Мулан, която обича баща си, е сгодена за Шан, когото тя никога не е виждала. В деня на годежа, баща ѝ Фа Зу издълбава съдбата ѝ на каменна плоча в семейния храм, която тя разбива в пристъп на гняв и бяга, за да начертае собствената си съдба. През ноември 1993 г. Крис Сандърс, който току-що е завършил работата си по сценария на ''[[Цар лъв]]'', се надява да работи върху ''[[Парижката Света Богородица (филм)|Парижката Света Богородица]]'', но е назначен да работи върху ''Мулан''. Работейки като ръководител на историята, Сандърс се разочарова от романтичната комедия в историята и призова продуцента Пам Коутс да се придържа към оригиналната легенда, а именно Мулан да напусне дома си заради любовта към баща си. Това убеждава режисьорите да променят образа на Мулан, за да я направят по-привлекателна и самоотвержена. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Мулан</td><td>[[Елена Саръиванова]] (диалог)<br>[[Йорданка Илова]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Ли Шанг</td><td>[[Атанас Сребрев]] (диалог)<br>[[Орлин Павлов]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Мушу</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Яо</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Линг</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Чиен-По</td><td>Румен Гаванозов</td></tr> <tr><td>Шан-Ю</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Фа Зу</td><td>[[Марин Янев]]</td></tr> <tr><td>Баба Фа</td><td>[[Жени Пашова]]</td></tr> <tr><td>Фа Ли</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Сватовница</td><td>[[Ива Апостолова]]</td></tr> <tr><td>Пратоец</td><td>[[Димитър Герасимов]]</td></tr> <tr><td>Чи Фу</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Император</td><td>[[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]]</td></tr> <tr><td>Генерал Ли</td><td>Рубен Гарабедиан</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Антония Раднева</td></tr> <tr><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Евгения Брайнова</td></tr> <tr><td>Жанина Веселинова</td></tr> <tr><td>Ирина Райчева</td></tr> <tr><td>Катерина Николова</td></tr> <tr><td>Людмила Козарева</td></tr> <tr><td>Нели Бойкова</td></tr> <tr><td>Стефка Моллова</td></tr> <tr><td>Богомил Спиров</td></tr> <tr><td>Георги Трайков Спасов</td></tr> <tr><td>Димитър Дарлев</td></tr> <tr><td>Николай Карнолски</td></tr> <tr><td>Рубен Гарабедиан</td></tr> <tr><td>Галена Курдова</td></tr> <tr><td>Добрина Икономова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Йоланта Георгиева</td></tr> <tr><td>Катерина Тупарова</td></tr> <tr><td>Мария Стамболова</td></tr> <tr><td>Станимира Грозева</td></tr> <tr><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Димитър Бонев</td></tr> <tr><td>Кирил Чобанов</td></tr> <tr><td>Орлин Чолаков</td></tr> <tr><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Чест и слава ни дари</td><td>Хорова формация и Солисти</td></tr> <tr><td>Различна</td><td>[[Йорданка Илова]]</td></tr> <tr><td>Мъже с боен дух</td><td>[[Орлин Павлов]] и Хорова формация</td></tr> <tr><td>За любовта на всичко съм готов</td><td>Георги Георгиев, [[Ненчо Балабанов]],<br>Румен Гаванозов и Хорова формация</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Надя Баева</td></tr> <tr><td>Адаптация</td><td>Наталия Пенева</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Български текст на песните</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьори на записа</td><td>Виктор Стоянов<br>Николай Вътов<br>Петър Костов<br>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>Творчески консултант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{imdb title|0120762|Мулан}} * {{kino.dir.bg film|1502|Мулан}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] i2lts36si4vu48qfdxopmfcrmxlo16d 0 358246 11464659 11203604 2022-07-20T11:14:50Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мечо Пух|Мечо Пух (пояснение)}} {{Филм | име = Мечо Пух | име_оригинал = Winnie the Pooh | картинка = Winnie the Pooh (2011 film) logo.svg | режисьори = Стивън Андерсън<br>Дон Хол | продуценти = Питър Делвекио | сценаристи = Дон Хол<br>'''По книгата на:'''<br>[[Алън Милн]] [[Ърнест Шепард]] | актьори = [[Джон Хърт]]<br>Питър Кълън<br>Крейг Фъргюсън<br>[[Дий Брадли Бейкър]]<br>Джим Къмингс<br>[[Том Кени]] | музика = Хенри Джакман | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] 15 юли 2011 г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] 22 юли 2011 г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $30 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=winniethepooh.htm |title=''Winnie the Pooh'' (2011) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $33,2 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = ''[[Слонбалон]]'' (2005) | следваща_част = | код-IMDb = http://www.imdb.com/title/tt1449283 | уебсайт = http://disney.go.com/pooh }} '''„Мечо Пух“''' ({{lang|en|Winnie the Pooh}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимация|анимационен]] филм от [[2011]] г., базиран от книгата „[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]“ на А.А. Милн и Ъ. Х. Шепард. Това е 51-вият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). Режисиран е от Стивън Андерсън и Дон Хол. Филмът е с участието на [[Джон Хърт]], Питър Кулен, Крйг Фъргюсън, Дий Брадли Бейкър, Джин Къмингс, Том Кени и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Кирил Кавадарков]], Георги Иванов, [[Васил Стойчев]], Васил Петков, [[Мирослав Цветанов]], Симона Нанова, Самуил Сребрев, [[Любомир Младенов]], [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]], Николай Пърлев, [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] и др. Филмът излиза на екран от 15 юли 2011 г. от [[САЩ]], а в [[България]] на 22 юли 2011 г. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th><th>Български дублаж</th></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Джон Клийз]]</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Мечо Пух</td><td>[[Джим Къмингс]]</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Йори</td><td>Бъд Лъки</td><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Бухала</td><td>Крейг Фъргюсън</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Кристофър Робин</td><td>Джак Боулдър</td><td>Васил Пейков</td></tr> <tr><td>Прасчо</td><td>Травис Оутс</td><td>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>Кенга</td><td>Кристен-Андерсън Лопес</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Ру</td><td>Уайът Дийн Хол</td><td>Самуил Сребрев</td></tr> <tr><td>Зайо</td><td>[[Том Кени]]</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Тигър</td><td>Джим Къмингс</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Паксъм</td><td>Хюел Хаузър</td><td>Николай Пърлев</td></tr> </table> === Хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Весела Делчева</td></tr> <tr><td>Гиргина Гиргинова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Владо Михайлов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Песен за тумбачето</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Най-интересното за тигрите</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Нещо важно сега се върши тук</td><td>[[Белослава]]</td></tr> <tr><td>Песен за победителя</td><td>Васил Пейков<br>[[Васил Стойчев]]<br>Георги Иванов<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>[[Кирил Кавадарков]]<br>[[Любомир Младенов]]<br>[[Мирослав Цветанов]]<br>Самуил Сребрев<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ах, Паксъм</td><td>[[Васил Стойчев]]<br>Георги Иванов<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Кирил Кавадарков<br>Любомир Младенов<br>Мирослав Цветанов<br>Самуил Сребрев<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ще бъде върха</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Всичко в медец е</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Мечо Пух</td><td>[[Белослава]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]<br>Shepperton International</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Десислава Петкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Преводач на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>Музикален асистент</td><td>Стефан Врачев</td></tr> <tr><td>Тонрежисьори на записа</td><td>Петър Костов<br>Ангел Топорчев</td></tr> <tr><td>Творчески директор</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Излъчване в България == Освен в кината, филмът е излъчен и по Кино Нова на 1 януари 2017 г. от 9:45 часа. == Иточници == <references /> == Външни препратки == * [http://disney.go.com/pooh/ Официален сайт] * {{imdb title|1449283|Мечо Пух}} {{Общомедия|Category:Winnie The Pooh}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2011 година]] [[Категория:Мечо Пух]] 5kqqf8caqq3tf10gjuh79zukyf5mwmt 11464753 11464659 2022-07-20T11:21:52Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мечо Пух|Мечо Пух (пояснение)}} {{Филм | име = Мечо Пух | име_оригинал = Winnie the Pooh | картинка = Winnie the Pooh (2011 film) logo.svg | режисьори = Стивън Андерсън<br>Дон Хол | продуценти = Питър Делвекио | сценаристи = Дон Хол<br>'''По книгата на:'''<br>[[Алън Милн]] [[Ърнест Шепард]] | актьори = [[Джон Хърт]]<br>Питър Кълън<br>Крейг Фъргюсън<br>[[Дий Брадли Бейкър]]<br>Джим Къмингс<br>[[Том Кени]] | музика = Хенри Джакман | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] 15 юли 2011 г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] 22 юли 2011 г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $30 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=winniethepooh.htm |title=''Winnie the Pooh'' (2011) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=2 август 2015}}</ref> | приходи = $33,2 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = ''[[Слонбалон]]'' (2005) | следваща_част = | код-IMDb = http://www.imdb.com/title/tt1449283 | уебсайт = http://disney.go.com/pooh }} '''„Мечо Пух“''' ({{lang|en|Winnie the Pooh}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимация|анимационен]] филм от [[2011]] г., базиран от книгата „[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]“ на А.А. Милн и Ъ. Х. Шепард. Това е 51-вият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). Режисиран е от Стивън Андерсън и Дон Хол. Филмът е с участието на [[Джон Хърт]], Питър Кулен, Крйг Фъргюсън, Дий Брадли Бейкър, Джин Къмингс, Том Кени и др. Филмът е озвучен на български език с гласовете на актьорите: [[Кирил Кавадарков]], Георги Иванов, [[Васил Стойчев]], Васил Петков, [[Мирослав Цветанов]], Симона Нанова, Самуил Сребрев, [[Любомир Младенов]], [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]], Николай Пърлев, [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] и др. Филмът излиза на екран от 15 юли 2011 г. от [[САЩ]], а в [[България]] на 22 юли 2011 г. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th><th>Български дублаж</th></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Джон Клийз]]</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Мечо Пух</td><td>[[Джим Къмингс]]</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Йори</td><td>Бъд Лъки</td><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Бухала</td><td>Крейг Фъргюсън</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Кристофър Робин</td><td>Джак Боулдър</td><td>Васил Пейков</td></tr> <tr><td>Прасчо</td><td>Травис Оутс</td><td>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>Кенга</td><td>Кристен-Андерсън Лопес</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Ру</td><td>Уайът Дийн Хол</td><td>Самуил Сребрев</td></tr> <tr><td>Зайо</td><td>[[Том Кени]]</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Тигър</td><td>Джим Къмингс</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Паксъм</td><td>Хюел Хаузър</td><td>Николай Пърлев</td></tr> </table> === Хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Весела Делчева</td></tr> <tr><td>Гиргина Гиргинова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Владо Михайлов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Песен за тумбачето</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Най-интересното за тигрите</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Нещо важно сега се върши тук</td><td>[[Белослава]]</td></tr> <tr><td>Песен за победителя</td><td>Васил Пейков<br>[[Васил Стойчев]]<br>Георги Иванов<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>[[Кирил Кавадарков]]<br>[[Любомир Младенов]]<br>[[Мирослав Цветанов]]<br>Самуил Сребрев<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ах, Паксъм</td><td>[[Васил Стойчев]]<br>Георги Иванов<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Кирил Кавадарков<br>Любомир Младенов<br>Мирослав Цветанов<br>Самуил Сребрев<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ще бъде върха</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>Всичко в медец е</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Мечо Пух</td><td>[[Белослава]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]<br>Shepperton International</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Десислава Петкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Преводач на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Цонева</td></tr> <tr><td>Музикален асистент</td><td>Стефан Врачев</td></tr> <tr><td>Тонрежисьори на записа</td><td>Петър Костов<br>Ангел Топорчев</td></tr> <tr><td>Творчески директор</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Излъчване в България == Освен в кината, филмът е излъчен и по Кино Нова на 1 януари 2017 г. от 9:45 часа. == Иточници == <references /> == Външни препратки == * [http://disney.go.com/pooh/ Официален сайт] * {{imdb title|1449283|Мечо Пух}} {{Общомедия|Category:Winnie The Pooh}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2011 година]] [[Категория:Мечо Пух]] r2hr7g8c5jma1i6m3ikcz2egsgngr4m 0 359355 11464792 11350264 2022-07-20T11:24:14Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Търсенето на Немо | име_оригинал = Finding Nemo | картинка = | режисьори = [[Андрю Стантън]]<br>Сърежисьор:<br>Лий Ънкрич | продуценти = [[Греъм Уолтърс]] | сценаристи = [[Дейвид Рейнълдс]]<br>[[Боб Питърсън]]<br>Андрю Стантън<br>'''Сюжет:'''<br>Андрю Стантън | актьори = [[Албърт Брукс]]<br>[[Елън Дедженеръс]]<br>[[Алегзандър Гулд]]<br>[[Уилям Дефо]]<br>[[Джефри Ръш]]<br>[[Ерик Бана]]<br>[[Брад Гарет]]<br>Алисън Джани<br>Остин Пенделтън | разпространител = | премиера = [[30 май]] [[2003]] г. | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $94 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=findingnemo.htm |title=''Finding Nemo'' (2003) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=29 август 2015}}</ref> | приходи = $936,7 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Търсенето на Дори]]'' (2016) | код-IMDb = http://www.imdb.com/title/0266543/ }} '''„Търсенето на Немо“''' ({{lang|en|Finding Nemo}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[2003]] г. Режисиран е от Андрю Стантън и Лий Ънкрич. Сценаристи са Дейвид Рейнълдс, Боб Питърсън и Андрю Стантън. Филмът излиза на екран на [[30 май]] 2003 г. == Сюжет == Сред прекрасното тропическо море, в района на Големия Бариерен риф, живее в уединение риба-клоун на име Марлин. Марлин е самотен баща, чийто живот се върти единствено около грижите за единствения му син Немо. След трагичната загуба на съпругата му и другите му деца, океанът и съществуващите в него опасности плашат Марлин и той се опитва по всякакъв начин да предпази сина си от тях. Но малкият Немо страда от излишно любопитство и много иска да научи колкото се може повече за тайнствения риф, край който живеят. Така, по време на една училищна екскурзия, той се отдалечава от групата и става пленник на водолази, събиращи редки тропически риби. Марлин веднага се хвърля да търси сина си, а скоро към него се присъединява и разсеяната рибка Дори – макар и страдаща от краткотрайни загуба на паметта, по-добронамерена от нея няма в целия океан! И така, нашите герои се отправят в епично пътешествие, което ще ги срещне с акули вегетарианци, сърфиращи костенурки, медуза-хипнотизатор и изгладнели чайки. Марлин проявява неочакван героизъм в усилията да спаси сина си, който от своя страна, сам крои дръзки планове за завръщането си у дома. === Re-Release 3D === Носителят на „Оскар“ анимационен филм „Търсенето на Немо“ се завръща в 3D формат. Изумително подводно приключение със запомнящи се герои, хумор и искрена емоционалност, „Търсенето на Немо“ проследява комичното и вълнуващо пътешествие на свръх-грижовната риба клоун Марлин ([[Албърт Брукс]]) предприема дръзко пътуване, за да спаси единствения си син Немо, който е загребан от водолаз. Заедно с незабравимата си приятелка Дори ([[Елън Дедженеръс]]), Марлин ще прекоси океан, изпълнен със запомнящи се комедийни персонажи, които ще му помогнат на открие Немо. == Номинации за Оскар == Филмът има една номинация за Оскар за най-добра анимационна продукция. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0266543}} * {{kino.dir.bg film|3309}} {{Br}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2003 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] iymwgtrlbj4kirunak504itvve9eyvt 0 359366 11464797 11350265 2022-07-20T11:24:30Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Феноменалните | име_оригинал = [[Файл:The Incredibles logo.svg|200px]] | картинка = | режисьори = Брад Бърд | продуценти = Джон Уокър | сценаристи = Брад Бърд | актьори = Крейг Нелсън<br>[[Холи Хънтър]]<br>Сара Вауъл<br>Спенсър Фокс<br>Джейсън Лий<br>[[Самюъл Джаксън]]<br>Елизабет Пеня<br>Брад Бърд | музика = [[Майкъл Джакино]] | разпространител = Walt Disney Pictures<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] 5 ноември 2004 г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] 17 декември 2004 г. | времетраене = 111 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $92 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=incredibles.htm |title=''The Incredibles'' (2004) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=27 август 2015}}</ref> | приходи = $633 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = [[Феноменалните 2]] | код-IMDb = http://www.imdb.com/title/0317705/ | уебсайт = http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/incredibles/ }} '''„Феноменалните“''' ({{lang|en|The Incredibles}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]], режисиран от Брад Бърд. Филмът излиза на екран в [[САЩ]] на 5 ноември 2004 г., а на 17 декември 2004 г. в [[България]]. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- | Боб Пар/Г-н Феноменален | [[Мариан Маринов]] |- | Хелън Пар/Еластина | [[Ирина Маринова]] |- | Лушъс Бест/Мразон | Пенко Русев |- | Бъди/Феноменико/Синдром | Даниел Ангелов |- | Бомб Воаяж | Доминик Луис |- | Новинар | [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]] |- | Г-жа Хогенсън | [[Венета Зюмбюлева]] |- | Джак-Джак Пар | Илай Фусил<br>Мийв Андрюс |- | Гилбърт Хъф | [[Станислав Пищалов]] |- | Дашиъл Пар (Даш) | Живко Станев |- | Бърни Кроп | [[Пламен Пеев]] |- | Директор | [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] |- | Виолета Пар | Десислава Петкова |- | Тони Райдинджър | Николай Сугарев |- | Мираж | [[Татяна Захова]] |- | Рик Дикър | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Една Мода | [[Лидия Вълкова]] |- | Кори | Виктория Буреш |- | Хъни | Таня Михайлова |- | Подземния копач | Георги Иванов |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | Десислава Недева |- | [[Мариана Жикич]] |- | Анатоли Божинов |- | Валентин Тонев |- | Георги Николов |- | [[Илиян Пенев]] |- | Кристиян Фоков |- | Марин Маринов |- | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] |- | Преводач | Милена Сотирова |- | Адаптация | Венета Янкова |- | Тонрежисьори | Цветелина Цветкова<br>Валерия Крачунова |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Номинации за Оскар == Филмът има една номинация за най-добра анимационна продукция. == DVD издания == В България филмът е издаден на DVD от A+Films. == Продължение == През март 2014 г. е потвърдено, че Пиксар работи по продължение на филма, а Брад Бърд пише сценария.<ref name=VarietyThirdCars>{{cite news|last=Graser|first=Marc|title=Disney Plans Third ‘Cars,’ ‘The Incredibles 2′|url=http://variety.com/2014/film/news/disney-plans-third-cars-the-incredibles-2-movies-1201137824/|accessdate=18 март 2014|newspaper=Variety|date=18 март 2014}}</ref><ref>{{cite news|last=Gettell|first=Oliver|title=Disney's Pixar planning 'Incredibles' sequel and a third 'Cars' film|url=http://www.latimes.com/entertainment/movies/moviesnow/la-et-mn-disney-pixar-planning-incredibles-sequel-third-cars-film-20140319,0,1413882.story|accessdate=21 март 2014|newspaper=Los Angeles Times|date=19 март 2014}}</ref> По-късно същия месец [[Самюъл Джаксън]] казва пред Digital Spy, че най-вероятно ще се върне за ролята на Мразон.<ref>{{cite web|last1=Eames|first1=Tom|last2=Mansell|first2=Tom|title=Exclusive: Samuel L Jackson teases Frozone return for The Incredibles 2|url=http://www.digitalspy.co.uk/movies/news/a560394/samuel-l-jackson-teases-frozone-return-for-the-incredibles-2.html|publisher=Digital Spy|accessdate=27 март 2014|date=26 март 2014}}</ref> Първоначално е обявено, че „[[Феноменалните 2]]“ ще излезе по кината на 21 юни 2019 г., но на 26 октомври 2016 г. става ясно, че ще излезе на 15 юни 2018 г., а вместо това през 2019 г. ще излезе „[[Играта на играчките 4: Пътешествието]]“.<ref>{{cite web |url= http://www.hollywoodreporter.com/news/incredibles-2-moves-up-summer-2018-toy-story-4-pushed-2019-941475|title= 'The Incredibles 2' Moves Up to Summer 2018; 'Toy Story 4' Pushed to 2019|last= McClintock|first=Pamela|date=26 октомври 2016|work=The Hollywood Reporter|accessdate=26 октомври 2016}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|4451}} * {{imdb title|0317705}} * {{official website|http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/incredibles}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] h23dk998kdptvfm6ofjpbezk2tqn3f6 0 360021 11464691 11251548 2022-07-20T11:16:31Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Чикън Литъл | име_оригинал = Chicken Little | картинка = | режисьори = Марк Диндал | продуценти = Ранди Филмър | сценаристи = Рон Андерсън<br>Рон Дж. Фридмън<br>Стийв Бенчич | актьори = [[Стийв Зан]]<br>Гари Маршал<br>[[Джоан Кюсак]]<br>Катрин О'Хара<br>[[Хари Шиърър]]<br>[[Зак Браф]] | музика = Джон Дебни | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[4 септември]] [[2005]] г.<br>(САЩ) | времетраене = 77 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $150 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=chickenlittle.htm |title=''Chicken Little'' (2005) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=6 август 2015}}</ref> | приходи = $314,4 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = tt0371606 | уебсайт = }} '''„Чикън Литъл“''' ({{lang|en|Chicken Little}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм от [[2005]] г. под режисурата на Марк Диндал. Филмът е с участието на: [[Стийв Зан]], Гари Маршал, [[Джоан Кюсак]], Катрин О'Хара, [[Хари Шиърър]], [[Зак Браф]] и др. Филмът излиза на екран от [[4 септември]] 2005 г. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Чикен Литъл</td><td>[[Кирил Бояджиев]]</td></tr> <tr><td>Бък Клък</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Кметът Пуяк Суяк</td><td>Кристиян Фоков</td></tr> <tr><td>Г-н Вълненчул</td><td>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]</td></tr> <tr><td>Фокси Локси</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Рант от Прасило</td><td>Георги Манев</td></tr> <tr><td>Аби Малард</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Директор Фечит</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Куче-коментатор</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Мелвин — извънземен татко</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Тина — извънземна майка</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>Извънземен полицай</td><td>Кристиян Фоков</td></tr> <tr><td>Шампион —<br>Холивудския Чикън Литъл</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>[[Илиян Пенев]]</td></tr> <tr><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]</td></tr> <tr><td>Десислава Недева</td></tr> <tr><td>Марта Божинова</td></tr> <tr><td>Кристиян Илиев</td></tr> <tr><td>Бранимир Младинов</td></tr> <tr><td>Поликсена Костова</td></tr> <tr><td>Георги Гатев</td></tr> </table> === Беквокали === <table class="wikitable"> <tr><td>Росен Стоичин</td></tr> <tr><td>Калин Жечев</td></tr> <tr><td>Йордан Владев</td></tr> <tr><td>Любомир Ангелов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Смес от безпорядък и от мъничко назад</td><td>Марин Йончев</td></tr> <tr><td>Само ти</td><td>Марин Йончев</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Милена Сотирова</td></tr> <tr><td>Адаптация</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Таня Никлева</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Валерия Крачунова</td></tr> <tr><td>'''Звукорежисьори'''</td><td>Валерия Крачунова<br>Цветелина Цветкова</td></tr> <tr><td>'''Криейтив супервайзор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0371606}} [[Категория:Анимационни филми от 2005 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми за бедствия]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] imejbotr16k6w3hyvilbsu4uiye2bhx 11464806 11464691 2022-07-20T11:25:00Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Чикън Литъл | име_оригинал = Chicken Little | картинка = | режисьори = Марк Диндал | продуценти = Ранди Филмър | сценаристи = Рон Андерсън<br>Рон Дж. Фридмън<br>Стийв Бенчич | актьори = [[Стийв Зан]]<br>Гари Маршал<br>[[Джоан Кюсак]]<br>Катрин О'Хара<br>[[Хари Шиърър]]<br>[[Зак Браф]] | музика = Джон Дебни | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[4 септември]] [[2005]] г.<br>(САЩ) | времетраене = 77 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $150 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=chickenlittle.htm |title=''Chicken Little'' (2005) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=6 август 2015}}</ref> | приходи = $314,4 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = tt0371606 | уебсайт = }} '''„Чикън Литъл“''' ({{lang|en|Chicken Little}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм от [[2005]] г. под режисурата на Марк Диндал. Филмът е с участието на: [[Стийв Зан]], Гари Маршал, [[Джоан Кюсак]], Катрин О'Хара, [[Хари Шиърър]], [[Зак Браф]] и др. Филмът излиза на екран от [[4 септември]] 2005 г. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Чикен Литъл</td><td>[[Кирил Бояджиев]]</td></tr> <tr><td>Бък Клък</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> <tr><td>Кметът Пуяк Суяк</td><td>Кристиян Фоков</td></tr> <tr><td>Г-н Вълненчул</td><td>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]</td></tr> <tr><td>Фокси Локси</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Рант от Прасило</td><td>Георги Манев</td></tr> <tr><td>Аби Малард</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Директор Фечит</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Куче-коментатор</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Мелвин — извънземен татко</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Тина — извънземна майка</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>Извънземен полицай</td><td>Кристиян Фоков</td></tr> <tr><td>Шампион —<br>Холивудския Чикън Литъл</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>[[Илиян Пенев]]</td></tr> <tr><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]</td></tr> <tr><td>Десислава Недева</td></tr> <tr><td>Марта Божинова</td></tr> <tr><td>Кристиян Илиев</td></tr> <tr><td>Бранимир Младинов</td></tr> <tr><td>Поликсена Костова</td></tr> <tr><td>Георги Гатев</td></tr> </table> === Беквокали === <table class="wikitable"> <tr><td>Росен Стоичин</td></tr> <tr><td>Калин Жечев</td></tr> <tr><td>Йордан Владев</td></tr> <tr><td>Любомир Ангелов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Смес от безпорядък и от мъничко назад</td><td>Марин Йончев</td></tr> <tr><td>Само ти</td><td>Марин Йончев</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>Доли Медия Студио</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Милена Сотирова</td></tr> <tr><td>Адаптация</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Таня Никлева</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Валерия Крачунова</td></tr> <tr><td>'''Звукорежисьори'''</td><td>Валерия Крачунова<br>Цветелина Цветкова</td></tr> <tr><td>'''Криейтив супервайзор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0371606}} [[Категория:Анимационни филми от 2005 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми за бедствия]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] i773qqawfs50mspagse9i347rctp5fv 0 360646 11464714 11350270 2022-07-20T11:19:49Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = В небето | име_оригинал = Up | картинка = | режисьори = Пийт Доктър<br>'''Сърежисьор:'''<br>Боб Питърсън | продуценти = Джонас Ривера | сценаристи = Боб Питърсън<br>Пийт Доктър | актьори = [[Едуард Аснър]]<br>[[Кристофър Плъмър]]<br>Джордан Нагей | музика = [[Майкъл Джакино]] | разпространител = Disney/Pixar | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[13 май]] [[2009]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[25 септември]] [[2009]] г. | времетраене = 93 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $175 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=up.htm |title=''Up'' (2009) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $731 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = http://www.imdb.com/title/tt1049413 | уебсайт = http://disney.go.com/disneypictures/up }} '''„В небето“''' ({{lang|en|Up}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм от [[2009]] г. Това е вторият филм на Пийт Доктър, като първият е „[[Таласъми ООД]]“ от 2001 г. Печели над 731 милиона долара, което го прави третият филм на Pixar с най-големи приходи, оставайки зад „[[Търсенето на Немо]]“ и „[[Играта на играчките 3]]“. == Синхронен дублаж == === Главен състав === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Карл</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Манц</td><td>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]</td></tr> <tr><td>Ръсъл</td><td>Емил Димитров</td></tr> <tr><td>Дъг</td><td>[[Живко Джуранов]]</td></tr> <tr><td>Гама</td><td>Петър Калчев</td></tr> <tr><td>Бета</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Алфа</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Новинар</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Малката Ели</td><td>Ирена Велчева</td></tr> <tr><td>Малкият Карл</td><td>Павел Петков</td></tr> <tr><td>Полицайка</td><td>Таня Михайлова</td></tr> <tr><td>Работник</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Дежурен</td><td>[[Явор Караиванов]]</td></tr> <tr><td>Дежурен 1</td><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Водач изследовател</td><td>Явор Караиванов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>[[Явор Караиванов]]</td></tr> <tr><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Владимир Михайлов</td></tr> <tr><td>Таня Михайлова</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Петър Калчев</td></tr> <tr><td>[[Милица Гладнишка]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><th>Mix Studio</th><th>Shepperton International</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Десислава Софранова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Творчески директор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|7678}} * {{IMDb title|1049413}} * [http://www.disney.go.com/disneypictures/up/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110920062752/http://disney.go.com/disneypictures/up/ |date=2011-09-20 }} {{Br}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2009 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] i6bwh7f05873oaupkeq829k2basvk1l 0 361551 11463640 8218320 2022-07-19T13:05:09Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|певеца|Георги Станчев (певец)}} {{Футболист | име на играча = Георги Станчев | прякор = | снимка = GEORGI STANCHEV.JPG | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1985|8|27|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | височина = 185 cm | настоящ отбор = [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]] | номер на фланелката = 27 | пост = нападател | юношески години = 1993 – 2005 | юношески отбори = [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | години = 2005 – 2011<br/>2011 – 2013<br/>2013 – | отбори = [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]<br/>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]<br/>[[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]] | мачове = 126<br/>21<br/>1 | голове = 17<br/>4<br/>0 | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | последно обновяване професионални отбори = 12 юни 2013 г. | последно обновяване национален отбор = |цяло име = Георги Емилов Станчев}} '''Георги Емилов Станчев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]]. Роден на [[27 август]] [[1985]] г. във [[Варна]]. Понастоящем носи екип на [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]. == Кариера == Станчев започва да тренира футбол в школата на [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 2005 г. не получава предложение за професионален договор и преминава в [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]. В Калиакра прекарва общо 6 сезона, в които играе в 126 шампионатни мача и бележи 17 гола. През лятото на 2011 г. договорът му изтича и той се завръща със свободен трансфер в родния [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]].<ref>[http://football24.bg/novina/53115-spartak-vn-s-pyrvi-transfer-vze-gonzo Спартак (Вн) с първи трансфер, взе Гонзо] football24.bg 21 юни 2011 г. </ref> == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | 2005/06 || Калиакра || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 18 || 5 |- | 2006/07 || Калиакра || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 19 || 3 |- | 2007/08 || Калиакра || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 20 || 5 |- | 2008/09 || Калиакра || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 25 || 1 |- | 2009/10 || Калиакра || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 21 || 2 |- | 2010/11 || Калиакра || [[„А“ футболна група|„А“ група]] || 23 || 1 |- | 2011/12 || Спартак (Вн) || [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] || 0 || 0 |- |} == Бележки == <references/> {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Станчев, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Калиакра (Каварна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Родени във Варна]] fjoaack1y1ny3jg9iif70drtvfsmvql 0 362429 11464638 11434258 2022-07-20T11:13:41Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Атлантида: Изгубената империя | име_оригинал = Atlantis: The Lost Empire | картинка = | описание = | режисьори = Кърк Уайз{{Br}}Гари Трусдейл | продуценти = Дон Хан | сценаристи = Таб Мърфи{{Br}}'''по сюжета на:'''{{Br}}Кърк Уайз, Гари Трусдейл, Джос Уедън, Таб Мърфи, Брайс и Джаки Зейбъл | актьори = [[Ленърд Нимой]]{{Br}}Крий Съмър{{Br}}[[Джеймс Гарнър]]{{Br}}[[Майкъл Джей Фокс]]{{Br}}Фил Морис{{Br}}Дон Новело{{Br}}Джон Махоуни{{Br}}Кори Бъртън{{Br}}[[Джим Варни]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | оператор = | монтаж = Елън Кенеший | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | жанр = [[анимационен филм|анимация]], [[приключенски филм|приключенски]] [[екшън (филмов жанр)|екшън]], [[фантастика|научна-фантастика]] | премиера = [[15 юни]] [[2001]] г. | времетраене = 95 мин. | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | цветност = | бюджет = $100 млн. | приходи = $186 053 725 | предишна_част = | следваща_част = ''[[Атлантида: Завръщането на Майло]]'' (2003) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0230011 | код-Allmovie = v244862 }} '''''Атлантида: Изгубената империя''''' ({{lang|en|Atlantis: The Lost Empire}}) американски [[анимационен филм]] от [[2001]] г. на компанията [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни]]. Лентата е продуцирана от Дон Хан, под режисурата на Гари Трусдейл и Кърк Уайз и по сценарият на Таб Мърфи. Във филма участват [[Ленърд Нимой]], Крий Съмър, [[Джеймс Гарнър]], [[Майкъл Джей Фокс]], Фил Морис, Дон Новело, Джон Махоуни, Кори Бъртън, [[Джим Варни]] и др. Действието са развива през [[1914]] г. и разказва историята на картографа и експерт лингвист Майло Тач, който вярва в съществуваното на изчезналия митичен град [[Атлантида|Атлантис]], погребан под водите от векове. Младият учен открива дневник с координатите на града, оставен от дядо му, и се отправя на експедиция, спонсорирана от ексцентричен милионер. В търсенето Майло открива неподозирана тайна, която обърква очакванията му и го изправя пред редица опасности. Филмът е предназначен за по-възрастните зрители, вдъхновен от поредицата за [[Индиана Джоунс]] и приключенските романи за подводни пътешествия на [[Жул Верн]]. За разлика от повечето продукти на „Дисни“ тук персонажите нямат музикални изпълнения. == Продукция == Двамата режисьори Кърк Уайз и Гари Трусдейл, автори на успешния „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“ и провала „[[Парижката Света Богородица (филм)|Парижката Света Богородица]]“, започват работа по бъдещия проект с търсене на информация от [[интернет]] – първият филм, в който двамата черпят сведения от интернет източници. В стаята на Уайз има нов компютър с приспособление наречено „изследователски монитор“. Започват да пишат думи като „Атлантида“ и „изгубени цивилизации“ и откриват от сериозни и научнообосновани теории до чисти спекулации. В основата на интерпретацията на филма са теориите за истинската култура и търговски навици на жителите от острова Санторини, намирал в [[Средиземно море]] и спряган за континента Атлантида. На островът е имало процъфтяваща култура и развита търговия, но за един ден бил заличен от изригнал вулкан. Екипът по предстоящия филм скланя към по-фантастичен сюжет, за да предостави на аниматорите по-голямо поле за въображение. Другият член на режисьорското дуло Гари Трусдейл смята, че най-голямата маркетингова схема за бъдещия филма ще се получи, ако се сбъдне казаното от Едгър Сайс – пророкът на 30-те години, а именно, Атлантида да се вдигне от [[Бермудски триъгълник|Бермудския триъгълник]] през 2001 г. След проучванията и написването на сценария, режисьорите се заемат с визуализацията на „Атлантида: Изгубената империя“. Те се обръщат за помощ към художник извън „Дисни“ – Майк Минола, познат от популярната серия [[комикс]]и Хелбой. Минола предоставя графики за създаването на визуалната концепция. Той не е дебютант в Холивуд, преди това е работил по „[[Дракула (филм, 1992)|Дракула]]“ на Копола и „[[Батман: Анимационният сериал]]“ на компанията [[Warner Bros.]]. Двамата режисьори на анимацията за Атлантида са почитатели на комиксите и харесват графиките на Минола, чийто стил е сходен на художника на филма Дейв Гьоц. Стилът, определен повече като [[експресионизъм|експресионистичен]], наподобява този от пропагандните афиши от началото на XX век, е наречен шеговито „Дис-нола“. Аниматорите се пригаждат към стила на Майк Минола и резултатът е хомогенен рисунък, който се усеща във всяка сцена. В техническо отношение филма може да бъде приета за анимационен, но ангажираността му с екшън и приключение клони към по-възрастната аудитория. Продуцентът Дон Хан споделя, че целенасочено е търсена прилика с приключенски кино-класики като „20 000 левги под водата“ (1954 г.) и „[[Похитителите на изчезналия кивот]]“ (1981 г.). В „Атлантида: Изгубената имерия“ липсват песни, запазена марка на анимациите на Дисни. Авторите обясняват това като придържане към драматичния жанр на филма. == Озвучаващ състав в оригинала == * [[Майкъл Джей Фокс]] – Майло Тач * [[Джеймс Гарнър]] – Капитан Рурк * Крий Съмър – Принцеса Кида * [[Ленърд Нимой]] – Кралят на Атлантида * Дон Новело – Вини Санторино * Фил Морис – доктор Джошуа Мил * Джон Махони – Престън Уитмор * [[Джим Варни]] – Готвача * [[Клаудия Крисчън]] – Хелга * Кори Бъртън – Мол * Жаклин Обрадорс – Одри * Флорънс Стенли – Вилхелмина Бърта Пакард * Дейвид Огдън Стиърс – Г-н Фентън Харкорт * Натали Стром – Кида като дете * [[Джим Къмингс]] – Допълнителни гласове * Пат Фрейли – Допълнителни гласове * Стъвън Бар – Допълнителни гласове == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Майло</td><td>[[Мариан Бачев]]</td></tr> <tr><td>Принцеса Кида</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Престън Уитмор</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Кралят</td><td>[[Петър Евангелатов]]</td></tr> <tr><td>Рурк</td><td>[[Марин Янев]]</td></tr> <tr><td>Хелга</td><td>[[Силвия Лулчева]]</td></tr> <tr><td>Готвачът</td><td>[[Любен Чаталов]]</td></tr> <tr><td>Вини</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Мол</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Одри</td><td>[[Стефани Рачева]]</td></tr> <tr><td>Д-р Мил</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> <tr><td>Г-жа Вилхелмина Пакард</td><td>Мария Карел</td></tr> <tr><td>Г-н Фентън Харкорт</td><td>[[Пламен Сираков]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>[[Росен Плосков]]</td></tr> <tr><td>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2001)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Милена Сотирова</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Наталия Пенева</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Виктор Стоянов<br>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески координатор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == * ''Списание „Екран“'', [[ноември]] 2001 г., стр. 32 – 33 == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|503}} * {{imdb title|0230011}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 5pca472sp0zd6e9fvbk7kghgzsa4qvb 11464706 11464638 2022-07-20T11:19:22Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Атлантида: Изгубената империя | име_оригинал = Atlantis: The Lost Empire | картинка = | описание = | режисьори = Кърк Уайз{{Br}}Гари Трусдейл | продуценти = Дон Хан | сценаристи = Таб Мърфи{{Br}}'''по сюжета на:'''{{Br}}Кърк Уайз, Гари Трусдейл, Джос Уедън, Таб Мърфи, Брайс и Джаки Зейбъл | актьори = [[Ленърд Нимой]]{{Br}}Крий Съмър{{Br}}[[Джеймс Гарнър]]{{Br}}[[Майкъл Джей Фокс]]{{Br}}Фил Морис{{Br}}Дон Новело{{Br}}Джон Махоуни{{Br}}Кори Бъртън{{Br}}[[Джим Варни]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | оператор = | монтаж = Елън Кенеший | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | жанр = [[анимационен филм|анимация]], [[приключенски филм|приключенски]] [[екшън (филмов жанр)|екшън]], [[фантастика|научна-фантастика]] | премиера = [[15 юни]] [[2001]] г. | времетраене = 95 мин. | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | цветност = | бюджет = $100 млн. | приходи = $186 053 725 | предишна_част = | следваща_част = ''[[Атлантида: Завръщането на Майло]]'' (2003) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0230011 | код-Allmovie = v244862 }} '''''Атлантида: Изгубената империя''''' ({{lang|en|Atlantis: The Lost Empire}}) американски [[анимационен филм]] от [[2001]] г. на компанията [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни]]. Лентата е продуцирана от Дон Хан, под режисурата на Гари Трусдейл и Кърк Уайз и по сценарият на Таб Мърфи. Във филма участват [[Ленърд Нимой]], Крий Съмър, [[Джеймс Гарнър]], [[Майкъл Джей Фокс]], Фил Морис, Дон Новело, Джон Махоуни, Кори Бъртън, [[Джим Варни]] и др. Действието са развива през [[1914]] г. и разказва историята на картографа и експерт лингвист Майло Тач, който вярва в съществуваното на изчезналия митичен град [[Атлантида|Атлантис]], погребан под водите от векове. Младият учен открива дневник с координатите на града, оставен от дядо му, и се отправя на експедиция, спонсорирана от ексцентричен милионер. В търсенето Майло открива неподозирана тайна, която обърква очакванията му и го изправя пред редица опасности. Филмът е предназначен за по-възрастните зрители, вдъхновен от поредицата за [[Индиана Джоунс]] и приключенските романи за подводни пътешествия на [[Жул Верн]]. За разлика от повечето продукти на „Дисни“ тук персонажите нямат музикални изпълнения. == Продукция == Двамата режисьори Кърк Уайз и Гари Трусдейл, автори на успешния „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“ и провала „[[Парижката Света Богородица (филм)|Парижката Света Богородица]]“, започват работа по бъдещия проект с търсене на информация от [[интернет]] – първият филм, в който двамата черпят сведения от интернет източници. В стаята на Уайз има нов компютър с приспособление наречено „изследователски монитор“. Започват да пишат думи като „Атлантида“ и „изгубени цивилизации“ и откриват от сериозни и научнообосновани теории до чисти спекулации. В основата на интерпретацията на филма са теориите за истинската култура и търговски навици на жителите от острова Санторини, намирал в [[Средиземно море]] и спряган за континента Атлантида. На островът е имало процъфтяваща култура и развита търговия, но за един ден бил заличен от изригнал вулкан. Екипът по предстоящия филм скланя към по-фантастичен сюжет, за да предостави на аниматорите по-голямо поле за въображение. Другият член на режисьорското дуло Гари Трусдейл смята, че най-голямата маркетингова схема за бъдещия филма ще се получи, ако се сбъдне казаното от Едгър Сайс – пророкът на 30-те години, а именно, Атлантида да се вдигне от [[Бермудски триъгълник|Бермудския триъгълник]] през 2001 г. След проучванията и написването на сценария, режисьорите се заемат с визуализацията на „Атлантида: Изгубената империя“. Те се обръщат за помощ към художник извън „Дисни“ – Майк Минола, познат от популярната серия [[комикс]]и Хелбой. Минола предоставя графики за създаването на визуалната концепция. Той не е дебютант в Холивуд, преди това е работил по „[[Дракула (филм, 1992)|Дракула]]“ на Копола и „[[Батман: Анимационният сериал]]“ на компанията [[Warner Bros.]]. Двамата режисьори на анимацията за Атлантида са почитатели на комиксите и харесват графиките на Минола, чийто стил е сходен на художника на филма Дейв Гьоц. Стилът, определен повече като [[експресионизъм|експресионистичен]], наподобява този от пропагандните афиши от началото на XX век, е наречен шеговито „Дис-нола“. Аниматорите се пригаждат към стила на Майк Минола и резултатът е хомогенен рисунък, който се усеща във всяка сцена. В техническо отношение филма може да бъде приета за анимационен, но ангажираността му с екшън и приключение клони към по-възрастната аудитория. Продуцентът Дон Хан споделя, че целенасочено е търсена прилика с приключенски кино-класики като „20 000 левги под водата“ (1954 г.) и „[[Похитителите на изчезналия кивот]]“ (1981 г.). В „Атлантида: Изгубената имерия“ липсват песни, запазена марка на анимациите на Дисни. Авторите обясняват това като придържане към драматичния жанр на филма. == Озвучаващ състав в оригинала == * [[Майкъл Джей Фокс]] – Майло Тач * [[Джеймс Гарнър]] – Капитан Рурк * Крий Съмър – Принцеса Кида * [[Ленърд Нимой]] – Кралят на Атлантида * Дон Новело – Вини Санторино * Фил Морис – доктор Джошуа Мил * Джон Махони – Престън Уитмор * [[Джим Варни]] – Готвача * [[Клаудия Крисчън]] – Хелга * Кори Бъртън – Мол * Жаклин Обрадорс – Одри * Флорънс Стенли – Вилхелмина Бърта Пакард * Дейвид Огдън Стиърс – Г-н Фентън Харкорт * Натали Стром – Кида като дете * [[Джим Къмингс]] – Допълнителни гласове * Пат Фрейли – Допълнителни гласове * Стъвън Бар – Допълнителни гласове == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Майло</td><td>[[Мариан Бачев]]</td></tr> <tr><td>Принцеса Кида</td><td>[[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]]</td></tr> <tr><td>Престън Уитмор</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Кралят</td><td>[[Петър Евангелатов]]</td></tr> <tr><td>Рурк</td><td>[[Марин Янев]]</td></tr> <tr><td>Хелга</td><td>[[Силвия Лулчева]]</td></tr> <tr><td>Готвачът</td><td>[[Любен Чаталов]]</td></tr> <tr><td>Вини</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Мол</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Одри</td><td>[[Стефани Рачева]]</td></tr> <tr><td>Д-р Мил</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> <tr><td>Г-жа Вилхелмина Пакард</td><td>Мария Карел</td></tr> <tr><td>Г-н Фентън Харкорт</td><td>[[Пламен Сираков]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>[[Росен Плосков]]</td></tr> <tr><td>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2001)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Милена Сотирова</td></tr> <tr><td>'''Адаптация'''</td><td>Наталия Пенева</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Виктор Стоянов<br>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески координатор'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == * ''Списание „Екран“'', [[ноември]] 2001 г., стр. 32 – 33 == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|503}} * {{imdb title|0230011}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] gmoo3z49xwqs4y6xqdkxpsfrdh5bnkx 0 362754 11464685 11395240 2022-07-20T11:16:13Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тарзан|Тарзан (пояснение)}} {{Филм | име = Тарзан | име_оригинал = Tarzan | картинка = | описание = | режисьори = Кевин Лима<br>Крис Бък | продуценти = Бони Арнолд | сценаристи = Таб Мърфи<br>Боб Цудикър<br>Нони Уайт | базиран_на = ''Тарзан, храненикът на маймуните'' от [[Едгар Райс Бъроуз]] | актьори = Тони Голдуин<br>[[Мини Драйвър]]<br>[[Глен Клоуз]]<br>[[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]]<br>Роузи О'Донъл<br>Брайън Блесед<br>Найджъл Хоторн<br>[[Ланс Хенриксен]]<br>[[Уейн Найт]]<br>Тейлър Дъмпси | музика = Марк Мансина | оператор = | монтаж = Грегъри Пърлър | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера-дата = [[16 юни]] [[1999]] | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = 88 минути | страна = САЩ | език = английски | бюджет = $ 130 млн.<ref name="Mojo">{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=tarzan.htm |title=Tarzan (1999) |publisher=Box Office Mojo |accessdate=November 11, 2011 }}</ref> | приходи = $ 448 млн.<ref name="Mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0120855 | код-Allmovie = }} '''„Тарзан“''' ({{lang|en|Tarzan}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм|анимационен]] [[приключенски филм]], продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс през 1999 г. Това е 37^-ият пълнометражен филм на Дисни и десетият (последен) филм, част от ерата [[Дисни Ренесанс]], базиран на книгата ''Тарзан, храненикът на маймуните'' от [[Едгар Райс Бъроуз]], като е първата анимационна версия на същата история. Режисьори са Кевин Лима и Крис Бък, сценарият е на Таб Мърфи, Боб Цудикър и Нони Уайт и с гласовете на Тони Голдуин, [[Мини Драйвър]], [[Глен Клоуз]], [[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]], Роузи О'Донъл, Брайън Блесед, [[Ланс Хенриксен]], [[Уейн Найт]], Тейлър Дъмпси и Найджъл Хоторн. Предпроизводството на ''Тарзан'' започва през 1995 г., като Лима е избран за режисьор,<ref>{{cite web|last=Fulton|first=Rick|url=http://www.thefreelibrary.com/BACK+TO+BASICS%3A+DISNEY+FINALLY+MAKE+THE+APE+MAN+THE+KIND.-a060358245|title=Back to Basics: Disney Finally Makes the Ape Man the Kind|work=Daily Record Scotland|The Daily Record]]|publisher=TheFreeLibrary.com|date=September 17, 1999|accessdate=November 8, 2015}}</ref> а Бък се присъединява към него същата година. След първия проект на Мърфи, Цудикър, Уайт и Дейв Рейнолдс се присъединяват, за да променят третото действие и да добавят допълнители сцени към сценария. Английският музикант [[Фил Колинс]] е назначен да композира и записва песни, интегрирани с партитури от Марк Мансина. Междувременно, продуцентският екип предприема изследователско пътуване до [[Уганда]] и [[Кения]], за да проучи горилите. Анимацията на филма съчетава 2D традиционна рисувана анимация с широкото използване на компютърно генерирани изображения и е направена в [[Калифорния]], [[Орландо]] и [[Париж]], като пионерната софтуерна система за компютърна анимация Deep Canvas се използва предимно за създаване на триизмерни фонове. Предпремиерно ''Тарзан'' е излъчен в „El Capitan Theatre“ на 12 юни 1999 г., а официалната му премиера в САЩ е на 16 юни 1999 г. Филмът получава положителна реакция от критиците, които хвалят неговата анимация и музика. Срещу бюджет от 130 милиона долара (тогава най-скъпият анимационен филм, правен до ''Final Fantasy: The Spirits Within'' през 2001 г.), филмът събира 448,2 милиона долара в световен мащаб, превръщайки се в петия най-касов филмов през 1999 г. и втората най-успешна анимация от същата година след ''[[Играта на играчките 2]]''. ''Тарзан'' печели наградата на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията на САЩ]] в категория ''Най-добра оригинална песен'' ("You'll Be in My Heart" от Фил Колинс). Филмът има множество производни произведения, като адаптацията мюзикъл на [[Бродуей]], телевизионен сериал и две продължения, реализирани директно към видео, ''Tarzan & Jane'' (2002) и ''[[Тарзан 2]]'' (2005). == Сюжет == В края на 1800 г. английска двойка и невръстният им син бягат от корабокрушение и се озовават близо до неизследвана тропическа гора на брега на Конго. Двойката си изгражда къщичка с дървета от останките на кораба. Междувременно лидерът на група горили Керчак играе със сина си, докато леопард на име Сабор не го убива. Скоро след това половинката на Керчак Кала чува виковете на невръстния син и намира къщата на дърветата, където открива, че Сабор е убил и двойката. Кала се среща със Сабор и бяга с бебето, което притежава. Кала отвежда пеленачето обратно в своя отряд, за да отгледа като свое, действие, срещу което Керчак се противопоставя. Кала осиновява човешкото дете, кръщавайки го Тарзан. Когато е на пет години, Тарзан започва да се сприятелява с други животни, включително братовчедка си и племенницата на Кала и Керчак, Търк, и параноичния мъжки африкански слон на име Тантор, но към Тарзан се отнася враждебно поради физическите различия, затова полага големи усилия да се усъвършенства. Като млад, Тарзан успява да убие Сабор с копие, което е изработил, спечелвайки уважението на Керчак. Спокойният живот на горилите е прекъснат от пристигането на екип от английски изследователи, състоящ се от професор Портър, дъщеря му Джейн и техния екскурзовод, ловеца Клейтън. Изследователите търсят да изучават горили. Джейн случайно се отделя от групата и е преследвана от мандрилов отряд, като Тарзан я спасява. Тарзан изучава Джейн и осъзнава, че тя е подобна на него. Джейн води Тарзан до лагера им, където Портър и Клейтън се интересуват от него. Портър разглежда Тарзан като възможност за научен напредък, докато Клейтън желае да убеди Тарзан да го заведе до горилите. Керчак категорично предупреждава Тарзан да стои далеч от тях, но Тарзан не се подчинява на предупрежденията му и продължава да се връща в лагера, където Портър и Клейтън го учат да говори английски, както и какъв е човешкият свят. С течение на времето Тарзан и Джейн постепенно започват да се влюбват. Заради Керчак Тарзан все още отказва да води изследователите до горилите. Корабът на изследователите скоро се завръща, за да ги прибере. Джейн моли Тарзан да се върне с тях в Англия, но Тарзан моли Джейн да остане при него, когато Джейн му отвръща, че е малко вероятно някога да се върнат. Клейтън убеждава Тарзан, че Джейн ще остане с него, ако ги заведе до горилите. Тарзан се съгласява и води тримата към местата за гнездене, докато Търк и Тантор примамват Керчак далеч, за да му попречат да атакува хората. Джейн и баща ѝ се вълнуват да се смесват с горилите. Внезапно Керчак се връща, за да ги види и се опитва да атакува, но Тарзан го задържа, което позволява на Портър и Клейтън да избягат. Разгневен, Керчак обвинява Тарзан, че е предал войската, което кара Тарзан да избяга, чувствайки вина. Кала отвежда Тарзан в къщата на дърветата, където тя му показва истинското му минало. В крайна сметка Тарзан облича костюм, който някога е принадлежал на баща му, което означава решението му да замине за Англия, преди той и Кала да се сбогуват. Когато Тарзан се качва на кораба с Джейн и Портър, те са в обсадени от Клейтън и неговата предателска група от непоколебими главорези. Клейтън разкрива плана си затова как се надява и планира да завземе горилите, а той просто използва семейство Портър, за да отиде в джунглата. Впоследствие той използва Тарзан, за да открие местата за гнездене и заключва Тарзан, Джейн и Портър, за да не му пречат. Тарзан успява да избяга с подкрепата на Терк и Тантор и се връща в джунглата, за да спаси горилите. По време на битката Клейтън смъртно застрелва Керчак в гърдите. Тарзан се бори с Клейтън. Въпреки че Тарзан пощаждява живота на Клейтън и унищожава пушката му, Клейтън се опитва да го убие с мачето си. След това Тарзан хваща Клейтън с лиани, но Клейтън се опитва да се освободи и разрязва всички растения. В битката Клейтън пада от дървото, когато лиана се оплита около врата му и го убива. След това Тарзан придружава Керчак, който го утвърждава като свой син и умира спокойно от раните си. На следващия ден Джейн и баща ѝ се подготвят да тръгнат за кораба, но Тарзан остава по-назад с войската на горилите. Докато корабът заминава, Портър насърчава дъщеря си да остане с Тарзан, а Джейн прескача зад борда, за да се срещне с Тарзан, а баща ѝ, който скоро я следва. Семейство Портър се събират отново с Тарзан и се впускат в новия си живот заедно. == Актьори == * Тони Голдуин - ''Тарзан'', двадесетгодишен мъж, отгледан от горили, който намира своите човешки корени. Глен Кийн е аниматорът на Тарзан като възрастен, а Джон Рипа анимира Тарзан като бебе и дете. Джон Рипа изучава движенията на младите шимпанзета, които да използва за анимацията на младия Тарзан.<ref name="Green">Green, Howard (1999). The Tarzan Chronicles. New York: Hyperion.ISBN 978-0-7868-6403-4.</ref> Брайън Блесид озвучава вика на Тарзан, докато Голдуин диалозите на Тарзан. ** [[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]] - ''Тарзан (млад)'' * [[Мини Драйвър]] - ''Джейн Портър'', ексцентричната, борбена, добродушна и интелигентна дъщеря на професор Портър. Тя е първата от групата, която среща Тарзан и се превръща в неговия любовен интерес. Кен Дънкан е главният аниматор на Джейн. Много от маниерите на Драйвър са включени в анимирането на Джейн. Сцената, в която Джейн описва среща за първи път с Тарзан с баща си и Клейтън, е импровизирана от Драйвър, в резултат на което Кен Дънкан създава една от най-дългите анимационни сцени на филма, за която са необходими 7 седмици за анимация.<ref name="Green" /> * [[Глен Клоуз]] - ''Кала'', осиновителката на Тарзан, която го намира и отглежда, след като губи биологичния си син заради Сабор. Тя е и половинка на Керчак. Ръс Едмондс е главният аниматор на Кала. * [[Ланс Хенриксен]] - ''Керчак'', половинката на Кала и водачът на горилите, който се бори срещу приемането на Тарзан. Брус У. Смит е главният аниматор на Керчак. * Брайън Блесид - ''Уилям Клейтън'', интелигентен и забавен, но арогантен и коварен - ловец, който ръководи семейство Портър в тяхното търсене. Ранди Хейкок е главният аниматор на Клейтън, базирайки дизайна си на [[Кларк Гейбъл]] и други филмови звезди от 30-те и 40-те години.<ref name="Green" /> * Найджъл Хоторн - ''Професор Архимедес Портър'', ексцентричен учен и баща на Джейн. Дейв Бърджис е главният аниматор на Портър. * Роузи О'Донъл - ''Търк'', съкратено от Търкина, най-добрата приятелка на Тарзан, остроумна мъжкарана с бруклински акцент. Тя е племенница на Кала и Керчак и братовчедка на осиновения Тарзан. Майкъл Съри е главният аниматор на Търк. * [[Уейн Найт]] - ''Тантор'', параноичен слон и приятел на Тарзан и Търк. Серхио Паблос е главният аниматор на Тантор. ** Тайлър Демпси - ''Тантор (млад)'' * Ерик фон Детен и [[Джейсън Марсдън]] - ''Флинт и Мънго'', две млади горили, приятели на Търк. == Синхронен дублаж == === Главен състав === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Малкия Тарзан</td><td>Николай Сугарев</td></tr> <tr><td>Тарзан</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> <tr><td>Джейн Портър</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Малката Търк</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Търк</td><td>Василка Сугарева</td></tr> <tr><td>Клейтън</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> <tr><td>Професор Портър</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Кала</td><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>Керчак</td><td>[[Димитър Герасимов]]</td></tr> <tr><td>Малкия Тантор</td><td>Христо Михайлов</td></tr> <tr><td>Тантор</td><td>Георги Спасов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Ива Апостолова</td></tr> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Калоян Пенков</td></tr> <tr><td>Росен Шаламанов</td></tr> <tr><td>[[Росен Плосков]]</td></tr> <tr><td>Симеон Викторов</td></tr> <tr><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Даниела Ковачева</td></tr> <tr><td>Деница Антонова</td></tr> <tr><td>Евгения Брайнова</td></tr> <tr><td>[[Йоанна Драгнева]]</td></tr> <tr><td>Розалина Караславова</td></tr> <tr><td>Силвия Бошнакова</td></tr> <tr><td>Симона Гергова</td></tr> <tr><td>Стефка Моллова</td></tr> <tr><td>[[Поли Генова]]</td></tr> <tr><td>Яна Балева</td></tr> </table> === Музика === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Продуцент и аржимент<br>Изпълнява<br>Диригент на оркестъра</th></tr> <tr><td>Два свята</td><td>'''Продуценти и аржименти:'''<br>[[Фил Колинс]] и Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>В моето сърце</td><td>'''Продуценти:'''<br>Фил Колинс и Марк Мансина<br>'''Аржимент:'''<br>Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>[[Василка Сугарева]] и Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра:'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>Силен мъж</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>Нашествие в лагера</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Звуци и перкусия:'''<br>Фил Колинс<br>'''Допълнителни музикални аржименти:'''<br>Пол Богаев</td></tr> <tr><td>Различен</td><td>'''Продуцент:'''<br>[[Фил Колинс]]<br>'''Аржимент:'''<br>Фил Колинс и Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра:'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>В моето сърце (версия на Фил Колинс)</td><td>'''Продуценти:'''<br>Роб Кавайо и Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Фил Колинс<br>'''Оригинален запис миксиран от:'''<br>Крис Лорд-Ейлджи</td></tr> <tr><td>Два свята (версия на Фил Колинс)</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Фил Колинс</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>Превод и адаптация</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Творчески консултант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1512|Тарзан}} * {{imdb title|0120855|Тарзан}} == Източници == <references/> [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] q5oy5xc72lg5si2x0z922na4rxyjg8o 11464787 11464685 2022-07-20T11:23:58Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тарзан|Тарзан (пояснение)}} {{Филм | име = Тарзан | име_оригинал = Tarzan | картинка = | описание = | режисьори = Кевин Лима<br>Крис Бък | продуценти = Бони Арнолд | сценаристи = Таб Мърфи<br>Боб Цудикър<br>Нони Уайт | базиран_на = ''Тарзан, храненикът на маймуните'' от [[Едгар Райс Бъроуз]] | актьори = Тони Голдуин<br>[[Мини Драйвър]]<br>[[Глен Клоуз]]<br>[[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]]<br>Роузи О'Донъл<br>Брайън Блесед<br>Найджъл Хоторн<br>[[Ланс Хенриксен]]<br>[[Уейн Найт]]<br>Тейлър Дъмпси | музика = Марк Мансина | оператор = | монтаж = Грегъри Пърлър | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера-дата = [[16 юни]] [[1999]] | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = 88 минути | страна = САЩ | език = английски | бюджет = $ 130 млн.<ref name="Mojo">{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=tarzan.htm |title=Tarzan (1999) |publisher=Box Office Mojo |accessdate=November 11, 2011 }}</ref> | приходи = $ 448 млн.<ref name="Mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0120855 | код-Allmovie = }} '''„Тарзан“''' ({{lang|en|Tarzan}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм|анимационен]] [[приключенски филм]], продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс през 1999 г. Това е 37^-ият пълнометражен филм на Дисни и десетият (последен) филм, част от ерата [[Дисни Ренесанс]], базиран на книгата ''Тарзан, храненикът на маймуните'' от [[Едгар Райс Бъроуз]], като е първата анимационна версия на същата история. Режисьори са Кевин Лима и Крис Бък, сценарият е на Таб Мърфи, Боб Цудикър и Нони Уайт и с гласовете на Тони Голдуин, [[Мини Драйвър]], [[Глен Клоуз]], [[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]], Роузи О'Донъл, Брайън Блесед, [[Ланс Хенриксен]], [[Уейн Найт]], Тейлър Дъмпси и Найджъл Хоторн. Предпроизводството на ''Тарзан'' започва през 1995 г., като Лима е избран за режисьор,<ref>{{cite web|last=Fulton|first=Rick|url=http://www.thefreelibrary.com/BACK+TO+BASICS%3A+DISNEY+FINALLY+MAKE+THE+APE+MAN+THE+KIND.-a060358245|title=Back to Basics: Disney Finally Makes the Ape Man the Kind|work=Daily Record Scotland|The Daily Record]]|publisher=TheFreeLibrary.com|date=September 17, 1999|accessdate=November 8, 2015}}</ref> а Бък се присъединява към него същата година. След първия проект на Мърфи, Цудикър, Уайт и Дейв Рейнолдс се присъединяват, за да променят третото действие и да добавят допълнители сцени към сценария. Английският музикант [[Фил Колинс]] е назначен да композира и записва песни, интегрирани с партитури от Марк Мансина. Междувременно, продуцентският екип предприема изследователско пътуване до [[Уганда]] и [[Кения]], за да проучи горилите. Анимацията на филма съчетава 2D традиционна рисувана анимация с широкото използване на компютърно генерирани изображения и е направена в [[Калифорния]], [[Орландо]] и [[Париж]], като пионерната софтуерна система за компютърна анимация Deep Canvas се използва предимно за създаване на триизмерни фонове. Предпремиерно ''Тарзан'' е излъчен в „El Capitan Theatre“ на 12 юни 1999 г., а официалната му премиера в САЩ е на 16 юни 1999 г. Филмът получава положителна реакция от критиците, които хвалят неговата анимация и музика. Срещу бюджет от 130 милиона долара (тогава най-скъпият анимационен филм, правен до ''Final Fantasy: The Spirits Within'' през 2001 г.), филмът събира 448,2 милиона долара в световен мащаб, превръщайки се в петия най-касов филмов през 1999 г. и втората най-успешна анимация от същата година след ''[[Играта на играчките 2]]''. ''Тарзан'' печели наградата на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията на САЩ]] в категория ''Най-добра оригинална песен'' ("You'll Be in My Heart" от Фил Колинс). Филмът има множество производни произведения, като адаптацията мюзикъл на [[Бродуей]], телевизионен сериал и две продължения, реализирани директно към видео, ''Tarzan & Jane'' (2002) и ''[[Тарзан 2]]'' (2005). == Сюжет == В края на 1800 г. английска двойка и невръстният им син бягат от корабокрушение и се озовават близо до неизследвана тропическа гора на брега на Конго. Двойката си изгражда къщичка с дървета от останките на кораба. Междувременно лидерът на група горили Керчак играе със сина си, докато леопард на име Сабор не го убива. Скоро след това половинката на Керчак Кала чува виковете на невръстния син и намира къщата на дърветата, където открива, че Сабор е убил и двойката. Кала се среща със Сабор и бяга с бебето, което притежава. Кала отвежда пеленачето обратно в своя отряд, за да отгледа като свое, действие, срещу което Керчак се противопоставя. Кала осиновява човешкото дете, кръщавайки го Тарзан. Когато е на пет години, Тарзан започва да се сприятелява с други животни, включително братовчедка си и племенницата на Кала и Керчак, Търк, и параноичния мъжки африкански слон на име Тантор, но към Тарзан се отнася враждебно поради физическите различия, затова полага големи усилия да се усъвършенства. Като млад, Тарзан успява да убие Сабор с копие, което е изработил, спечелвайки уважението на Керчак. Спокойният живот на горилите е прекъснат от пристигането на екип от английски изследователи, състоящ се от професор Портър, дъщеря му Джейн и техния екскурзовод, ловеца Клейтън. Изследователите търсят да изучават горили. Джейн случайно се отделя от групата и е преследвана от мандрилов отряд, като Тарзан я спасява. Тарзан изучава Джейн и осъзнава, че тя е подобна на него. Джейн води Тарзан до лагера им, където Портър и Клейтън се интересуват от него. Портър разглежда Тарзан като възможност за научен напредък, докато Клейтън желае да убеди Тарзан да го заведе до горилите. Керчак категорично предупреждава Тарзан да стои далеч от тях, но Тарзан не се подчинява на предупрежденията му и продължава да се връща в лагера, където Портър и Клейтън го учат да говори английски, както и какъв е човешкият свят. С течение на времето Тарзан и Джейн постепенно започват да се влюбват. Заради Керчак Тарзан все още отказва да води изследователите до горилите. Корабът на изследователите скоро се завръща, за да ги прибере. Джейн моли Тарзан да се върне с тях в Англия, но Тарзан моли Джейн да остане при него, когато Джейн му отвръща, че е малко вероятно някога да се върнат. Клейтън убеждава Тарзан, че Джейн ще остане с него, ако ги заведе до горилите. Тарзан се съгласява и води тримата към местата за гнездене, докато Търк и Тантор примамват Керчак далеч, за да му попречат да атакува хората. Джейн и баща ѝ се вълнуват да се смесват с горилите. Внезапно Керчак се връща, за да ги види и се опитва да атакува, но Тарзан го задържа, което позволява на Портър и Клейтън да избягат. Разгневен, Керчак обвинява Тарзан, че е предал войската, което кара Тарзан да избяга, чувствайки вина. Кала отвежда Тарзан в къщата на дърветата, където тя му показва истинското му минало. В крайна сметка Тарзан облича костюм, който някога е принадлежал на баща му, което означава решението му да замине за Англия, преди той и Кала да се сбогуват. Когато Тарзан се качва на кораба с Джейн и Портър, те са в обсадени от Клейтън и неговата предателска група от непоколебими главорези. Клейтън разкрива плана си затова как се надява и планира да завземе горилите, а той просто използва семейство Портър, за да отиде в джунглата. Впоследствие той използва Тарзан, за да открие местата за гнездене и заключва Тарзан, Джейн и Портър, за да не му пречат. Тарзан успява да избяга с подкрепата на Терк и Тантор и се връща в джунглата, за да спаси горилите. По време на битката Клейтън смъртно застрелва Керчак в гърдите. Тарзан се бори с Клейтън. Въпреки че Тарзан пощаждява живота на Клейтън и унищожава пушката му, Клейтън се опитва да го убие с мачето си. След това Тарзан хваща Клейтън с лиани, но Клейтън се опитва да се освободи и разрязва всички растения. В битката Клейтън пада от дървото, когато лиана се оплита около врата му и го убива. След това Тарзан придружава Керчак, който го утвърждава като свой син и умира спокойно от раните си. На следващия ден Джейн и баща ѝ се подготвят да тръгнат за кораба, но Тарзан остава по-назад с войската на горилите. Докато корабът заминава, Портър насърчава дъщеря си да остане с Тарзан, а Джейн прескача зад борда, за да се срещне с Тарзан, а баща ѝ, който скоро я следва. Семейство Портър се събират отново с Тарзан и се впускат в новия си живот заедно. == Актьори == * Тони Голдуин - ''Тарзан'', двадесетгодишен мъж, отгледан от горили, който намира своите човешки корени. Глен Кийн е аниматорът на Тарзан като възрастен, а Джон Рипа анимира Тарзан като бебе и дете. Джон Рипа изучава движенията на младите шимпанзета, които да използва за анимацията на младия Тарзан.<ref name="Green">Green, Howard (1999). The Tarzan Chronicles. New York: Hyperion.ISBN 978-0-7868-6403-4.</ref> Брайън Блесид озвучава вика на Тарзан, докато Голдуин диалозите на Тарзан. ** [[Алекс Линц|Алекс Д. Линц]] - ''Тарзан (млад)'' * [[Мини Драйвър]] - ''Джейн Портър'', ексцентричната, борбена, добродушна и интелигентна дъщеря на професор Портър. Тя е първата от групата, която среща Тарзан и се превръща в неговия любовен интерес. Кен Дънкан е главният аниматор на Джейн. Много от маниерите на Драйвър са включени в анимирането на Джейн. Сцената, в която Джейн описва среща за първи път с Тарзан с баща си и Клейтън, е импровизирана от Драйвър, в резултат на което Кен Дънкан създава една от най-дългите анимационни сцени на филма, за която са необходими 7 седмици за анимация.<ref name="Green" /> * [[Глен Клоуз]] - ''Кала'', осиновителката на Тарзан, която го намира и отглежда, след като губи биологичния си син заради Сабор. Тя е и половинка на Керчак. Ръс Едмондс е главният аниматор на Кала. * [[Ланс Хенриксен]] - ''Керчак'', половинката на Кала и водачът на горилите, който се бори срещу приемането на Тарзан. Брус У. Смит е главният аниматор на Керчак. * Брайън Блесид - ''Уилям Клейтън'', интелигентен и забавен, но арогантен и коварен - ловец, който ръководи семейство Портър в тяхното търсене. Ранди Хейкок е главният аниматор на Клейтън, базирайки дизайна си на [[Кларк Гейбъл]] и други филмови звезди от 30-те и 40-те години.<ref name="Green" /> * Найджъл Хоторн - ''Професор Архимедес Портър'', ексцентричен учен и баща на Джейн. Дейв Бърджис е главният аниматор на Портър. * Роузи О'Донъл - ''Търк'', съкратено от Търкина, най-добрата приятелка на Тарзан, остроумна мъжкарана с бруклински акцент. Тя е племенница на Кала и Керчак и братовчедка на осиновения Тарзан. Майкъл Съри е главният аниматор на Търк. * [[Уейн Найт]] - ''Тантор'', параноичен слон и приятел на Тарзан и Търк. Серхио Паблос е главният аниматор на Тантор. ** Тайлър Демпси - ''Тантор (млад)'' * Ерик фон Детен и [[Джейсън Марсдън]] - ''Флинт и Мънго'', две млади горили, приятели на Търк. == Синхронен дублаж == === Главен състав === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Малкия Тарзан</td><td>Николай Сугарев</td></tr> <tr><td>Тарзан</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> <tr><td>Джейн Портър</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Малката Търк</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Търк</td><td>Василка Сугарева</td></tr> <tr><td>Клейтън</td><td>[[Пламен Захов]]</td></tr> <tr><td>Професор Портър</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Кала</td><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>Керчак</td><td>[[Димитър Герасимов]]</td></tr> <tr><td>Малкия Тантор</td><td>Христо Михайлов</td></tr> <tr><td>Тантор</td><td>Георги Спасов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Ива Апостолова</td></tr> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Калоян Пенков</td></tr> <tr><td>Росен Шаламанов</td></tr> <tr><td>[[Росен Плосков]]</td></tr> <tr><td>Симеон Викторов</td></tr> <tr><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Даниела Ковачева</td></tr> <tr><td>Деница Антонова</td></tr> <tr><td>Евгения Брайнова</td></tr> <tr><td>[[Йоанна Драгнева]]</td></tr> <tr><td>Розалина Караславова</td></tr> <tr><td>Силвия Бошнакова</td></tr> <tr><td>Симона Гергова</td></tr> <tr><td>Стефка Моллова</td></tr> <tr><td>[[Поли Генова]]</td></tr> <tr><td>Яна Балева</td></tr> </table> === Музика === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Продуцент и аржимент<br>Изпълнява<br>Диригент на оркестъра</th></tr> <tr><td>Два свята</td><td>'''Продуценти и аржименти:'''<br>[[Фил Колинс]] и Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>В моето сърце</td><td>'''Продуценти:'''<br>Фил Колинс и Марк Мансина<br>'''Аржимент:'''<br>Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>[[Василка Сугарева]] и Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра:'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>Силен мъж</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>Нашествие в лагера</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Звуци и перкусия:'''<br>Фил Колинс<br>'''Допълнителни музикални аржименти:'''<br>Пол Богаев</td></tr> <tr><td>Различен</td><td>'''Продуцент:'''<br>[[Фил Колинс]]<br>'''Аржимент:'''<br>Фил Колинс и Марк Мансина<br>'''Изпълнява:'''<br>Стамен Янев<br>'''Диригент на оркестъра:'''<br>Марк Мансина</td></tr> <tr><td>В моето сърце (версия на Фил Колинс)</td><td>'''Продуценти:'''<br>Роб Кавайо и Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Фил Колинс<br>'''Оригинален запис миксиран от:'''<br>Крис Лорд-Ейлджи</td></tr> <tr><td>Два свята (версия на Фил Колинс)</td><td>'''Продуцент и аржимент:'''<br>Фил Колинс<br>'''Изпълнява:'''<br>Фил Колинс</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Даниела Горанова]]</td></tr> <tr><td>Превод и адаптация</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Творчески консултант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1512|Тарзан}} * {{imdb title|0120855|Тарзан}} == Източници == <references/> [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] e6h9fefgld2ldoe2sg53edb6ifaj52e 0 363188 11463755 11427357 2022-07-19T14:48:03Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Валери Симеонов]] * Заместник-председател – [[Валентин Касабов]] * Заместник-председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (от 2014 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] jrkxyhife5qwwtu0r8i2ugsyaq0wiig 11463759 11463755 2022-07-19T14:49:23Z Serkan Sali 301291 /* Ръководство */ wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Валентин Касабов]] * Заместник-председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (от 2014 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] suwywfrytl93ghoi7w9sibbc3lhg0t1 11463768 11463759 2022-07-19T14:50:55Z Serkan Sali 301291 /* Ръководство */ wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Валентин Касабов]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (от 2014 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] 2kp53zyz9h5xqp5a3sz6gcs0qiz94un 11463770 11463768 2022-07-19T14:51:35Z Serkan Sali 301291 /* Ръководство */ wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (от 2014 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] 6nh6wsqsxtqw1x304mee2qjn8e0isy4 11463849 11463770 2022-07-19T15:11:09Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] o1i5zsi4bou2n0zyku9eb2ml1il7d0m 11463850 11463849 2022-07-19T15:12:25Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) * Борис Ячев (от 2021 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] is52e08fjt45y6nc4m6tq7mefgvmuw0 11463852 11463850 2022-07-19T15:18:32Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Нацоналният фронт за спасние на България (НФСБ), който беше част от парламентарното мнозинство на кабинета “Борисов” 3, ся ми името и ръководството си. Това се случи на конгрес на партията, провел на 4 декемсри 2021 ва в Златоградъководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) * Борис Ячев (от 2021 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] o332bl5yjz2e40os1iknmnl52yfsytc 11463853 11463852 2022-07-19T15:19:24Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) * Борис Ячев (от 2021 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] is52e08fjt45y6nc4m6tq7mefgvmuw0 11463854 11463853 2022-07-19T15:20:52Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Нацоналният фронт за спасние на България (НФСБ), който беше част от парламентарното мнозинство на кабинета “Борисов” 3, ся ми името и ръководството си. Това се случи на конгрес на партията, провел нае4 декември 2021 та в Златоградъководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) * Борис Ячев (от 2021 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] snheqii24fdff5vbr8resntd3cexgcf 11463855 11463854 2022-07-19T15:21:15Z Serkan Sali 301291 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национален фронт за спасение на България | bgcolor = #1C4482 | лого = | знаме = | абревиатура = НФСБ | ръководител = [[Борис Ячев]] | вестник = [[Десант (вестник)|Десант]] | тв_канал = [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] | членове = ~15 000 (2016) | младежка_организация = Младежка организация на НФСБ | идеология = [[национализъм]]<br>[[национален консерватизъм]]<br>[[евроскептицизъм]]<br>[[антиглобализъм]] | позиция = дясно до крайно дясно | член_на = | евро_група = | цветове = [[бяло]], [[зелено]], [[червено]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#1C4482}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#1C4482}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#1C4482}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|1|266|#1C4482}} | сайт = {{URL|nfsb.bg}} }} '''Национален фронт за спасение на България''' ('''НФСБ''') е българска националистическа политическа партия, учредена на [[17 май]] [[2011]] г. в град [[Бургас]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> == История == Партията се учредява на [[17 май]] [[2011]] година в спортна зала „[[Бойчо Брънзов (зала)|Бойчо Брънзов]]“ в ж.к. „[[Зорница (жилищен комплекс на Бургас)|Зорница]]“, град [[Бургас]]. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: [[Варна]], [[Шумен]], [[Асеновград]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Враца]], [[Свиленград]], [[Ловеч]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Видин]] и [[Добрич]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011">[http://www.desant.net/show-news/22254/ „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011] // вестник [[Десант (вестник)|Десант]]</ref> При образуването си партията избира трима съпредседатели – [[Валери Симеонов]], [[Валентин Касабов]] и [[Данчо Хаджиев]]. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.<ref name='organi'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.skat.bg/nfsb/organi.php | заглавие = Органи на ПП НФСБ | достъп_дата = 11 март 2013 | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130227005323/http://www.skat.bg/nfsb/organi.php |date=2013-02-27 }}</ref> В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия [[СКАТ]]: [[Гинка Дянкова]], [[Здравко Сталев]], [[Ивайло Стаматов]], [[Петьо Георгиев]], [[Велизар Енчев]], [[Стефан Солаков]], [[Любомир Желев]], [[Силвия Трендафилова]], [[Мария Цветкова]], [[Венцислав Тоцев]], [[Валентин Фъртунов]], [[Севдалина Пенева]], Георги Костадинов, [[Ангел Божидаров]] и синът на писателя [[Николай Хайтов]] – скулпторът [[Александър Хайтов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в града [[Владимир Павлов (политик)|Владимир Павлов]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=717992&audio_id=81736 „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011] // [[DarikNews.bg]]</ref> За [[химн]] на партията е избрана песента „[[Шуми Марица]]“, с текст на [[Иван Вазов]].<ref name="вестник Десант, 24 май 2011"/> На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че [[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]] на [[Слави Бинев]] се влива в структурата на [[НФСБ]].<ref>{{Citation |title=Слави Бинев закри ГОРД |url=http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 |accessdate=2013-08-15 |archivedate=2014-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224 }}</ref>По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ]</ref>, [[Национален идеал за единство|ПП „НИЕ“]]<ref>[http://potv.eu/453446.html Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1941527255 НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов]</ref>, сдружение „Патриот“<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/10/01/2151570_obedinenieto_okolo_nfsb_vkljuchi_i_sdrujenie_patriot/ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“]</ref>и ПП „Целокупна България“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=668762 НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха ]</ref> На 18 юли 2014 г. ПП „[[НФСБ]]“ отказва предложението на [[Николай Бареков]] и „[[България без цензура]]“ и отправя покана към „[[ВМРО - Българско национално движение]]“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, [[Веселин Марешки]] и Валери Симеонов обявяват коалиция между [[Воля (партия)|Воля]] и НФСБ. Към тях се присъединяват още [[Обединена социалдемокрация]], [[Българска социалдемократическа партия]], [[Християндемократическа партия на България]], [[Радикалдемократическа партия]], [[Български демократичен съюз „Радикали“]] и [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]]. == Ръководство == * Председател – [[Борис Ячев]] * Заместник-председател – [[Христиан Митев]] * Заместник-председател – [[Венера Тодорова]] * Заместник-председател – [[Данчо Хаджиев]] * Секретар – Мария Петрова<ref name='organi'/> == Председатели == * Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014) * Валери Симеонов (2014 – 2021) * Борис Ячев (от 2021 г.) == Органи == * '''Национални''' – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет * '''Териториални''' – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници == Символи == * Партийният цвят е тъмносин. * Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ. * Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“. == Участия в избори == Партията взема участие в [[Президентски избори в България (2011)|президентските]] и [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през [[2011]] година. === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Стефан Солаков]] – за [[президент]] * Галина Василева – за [[вицепрезидент]] Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО-БНД]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|Президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език= }}</ref>На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език=}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Президент | 84 205 | 2,50 | Пето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |} === Местни === ==== 2011 ==== На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията [[Валери Симеонов]] остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.<ref>[http://dariknews.bg/izbori2013t.php?itid=10&pcid=1] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111026144859/http://results.cik.bg/tur1/mestni/0204.html |date=2011-10-26 }} // cik.bg</ref> През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.<ref>[http://burgas.topnovini.bg/node/628638 НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас]</ref> Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.<ref>[http://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/0204.html] // cik.bg</ref> ==== 2015 ==== '''НФСБ''' взима 1 общински пост.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 01.11.2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Кмет на община Бургас | 10 672 | 11,25 | Второ място |- | 2015 | Кмет на община Бургас | 5234 | 6,17 | Второ място |- | 2019 | Кмет на община Бургас | 1833 | 2,51 | Шесто място |} {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2011 | Общински съвет на община Бургас | 10 979 | 11,64 | {{Партия/места|7|51|darkblue}} |- | 2015 | Общински съвет на община Бургас | 5234 | 6,17 | {{Партия/места|4|51|darkblue}} |- | 2019 | Общински съвет на община Бургас | 2074 | 3,25 | {{Партия/места|2|51|darkblue}} |} === Парламентарни === При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] на [[12 май]] 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1084308 ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента] // [[DarikNews.bg]]</ref><ref>[http://news.burgas24.bg/432387.html news.burgas24.bg]</ref>(131 169 гласа) като изпреварва партии като [[СДС]], [[ДСБ]] и [[РЗС]] (част от последното [[41 Народно събрание|41-во НС]]), но остава извън [[НС]].<ref>[http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html] // cik.bg</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2013 | Народно събрание | 131 169 | 3,70 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2014^* | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|darkblue}} |- | 2017^* | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 75 921 | 2,37 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |- | 2021^* | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|darkblue}} |} * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от НФСБ са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от НФСБ са избрани 9 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] участва като част от коалиция „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“, която остава извън парламента. * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]] участва като част от коалиция ,,Българските патриоти", заедно с ВОЛЯ и ВМРО, но остават извън парламента. === Европейски парламент === На изборите за [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|европейски парламент]] на [[25 май]] 2014 г. НФСБ получава 3,053%.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" ! Година ! Избори ! Гласове ! % ! Резултат |- | 2014 | Европейски парламент | 68 376 | 3,05 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |- | 2019^* | Европейски парламент | 22 421 | 1,15 | {{Партия/места|0|17|darkblue}} |} На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите през 2019 г.]] участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“. == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[СКАТ (телевизия)|СКАТ]] * [[Десант (вестник)|Десант]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://nfsb.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Национален фронт за спасение на България| ]] [[Категория:Организации в Бургас]] [[Категория:Организации в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] is52e08fjt45y6nc4m6tq7mefgvmuw0 0 364738 11464794 11350269 2022-07-20T11:24:21Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = УОЛ-И | име_оригинал = WALL-E | картинка = | режисьори = [[Андрю Стантън]] | продуценти = [[Джим Морис]] | сценаристи = Андрю Стантън | актьори = [[Бен Бърт]]<br>[[Елиза Найт]]<br>[[Джеф Гарлин]]<br>[[Фред Уилард]]<br>[[Джон Раценбъргър]] | музика = [[Томас Нюман]] | Художник = [[Ралф Еглестън]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[26 юли]] [[2008]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[5 септември]] [[2008]] г. | времетраене = 98 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $180 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=wall-e.htm |title=''WALL-E'' (2008) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $521,3 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0910970 | уебсайт = http://disney.go.com/disneypictures/wall-e }} '''„УОЛ-И“''' ({{lang|en|WALL-E}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм от 2008 г. Базиран е от създателите на „[[Търсенето на Немо]]“ и „[[Колите]]“. Режисиран е от Андрю Стантън. Продуциран е от Джим Морис. Във филма участват Бен Бърт, Елиза Найт, Джеф Гарлин, Фред Уилард, Джон Раценбъргър и други. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Английски език !! Български език |- | УОЛ-И/М-О || Бен Бърт || [[Кирил Бояджиев]] |- | ИВА || Елиза Найт || Александра Грънчарова |- | Капитан Макрий || [[Джеф Гарлин]] || [[Петър Върбанов]] |- | Шелби Фортрайт,<br>президент на „Бан Ен Лардж“ || Фред Уилард || [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] |- | Автопилот (АВТО) || MacInTalk || [[Георги Георгиев-Гого]] |- | Джон || Джон Раценбъргър || [[Емил Емилов]] |- | Мери || Кати Нанджими || Нели Монеджикова |- | Корабен компютър || [[Сигърни Уийвър]] || [[Светлана Смолева]] |- | Други гласове || Теди Нютън<br>Боб Бъргън<br>Джон Сигън<br>Пийт Доктър<br>Пол Ейдинг<br>Доналд Фълоув<br>Тереза Ганзел<br>[[Джес Харнел]]<br>Шери Лин<br>Лори Алан<br>Джеф Пидгеон<br>Джан Рабсон<br>Лори Ричардсън<br>Андрю Стантън<br>Джим Уорд<br>[[Трес Макнийл]] || [[Даринка Митова]]<br>[[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]]<br>Илия Иванов<br>Кристиян Фоков<br>Любомир Фърков<br>[[Христо Бонин]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! ''Дублажно студио:'' Доли Медия Студио (2008)<br>''Мишунг:'' Shepperton International<br>''Продуцент:'' Disney Character Voices International |- | Режисьор на дублажа || [[Даниела Горанова]] |- | Преводач<br>Творчески ръководител || Венета Янкова |} == Награди и номинации == {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|7138}} * {{imdb title|0910970}} * [http://disney.go.com/disneypictures/wall-e/ Официален сайт] {{Br}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2008 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Американски научнофантастични филми]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] 6hpfe409aopvvkp2et23q0exyb72o51 0 364843 11464214 11455260 2022-07-19T22:15:06Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|филма на Били Уайлдър от 1960 година|филма на Жил Мимуни от 1996 година|Апартаментът (филм, 1996)}} {{Филм | име = Апартаментът | име_оригинал = The Apartment | картинка = The Apartment (1960 poster).jpg | режисьори = [[Били Уайлдър]] | продуценти = Били Уайлдър | сценаристи = Били Уайлдър{{Br}}И. А. Л. Даймънд | актьори = [[Джак Лемън]]{{Br}}[[Шърли Маклейн]]{{Br}}[[Фред Макмъри]] | музика = Адолф Дуч | оператор = Джоузеф Лашел | монтаж = Даниел Мандел | филмово_студио = ''The Mirisch Company'' | разпространител = [[United Artists]] | премиера = 15 юни 1960 | времетраене = 125 минути | жанр = [[Комедия (жанр)|комедия]] | страна = {{Флагче с име|САЩ}} | език = [[Английски език|английски]] | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | бюджет = 3 млн. [[щатски долар|$]] | приходи = 24,6 млн. [[щатски долар|$]] | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0053604 | код-Allmovie = 2667 | уебсайт = }} '''„Апартаментът“''' ({{lang|en|The Apartment}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[Комедия (жанр)|комедия]], излязла по екраните през [[1960]] година, режисирана от [[Били Уайлдър]], с участието на [[Джак Лемън]], [[Шърли Маклейн]] и [[Фред Макмъри]]. Сценарият, чийто автор също е Уайлдър в сътрудничество с И. А. Л. Даймънд, разказва историята на самотен чиновник в голяма застрахователна компания. За да увеличи шансовете си за издигане в кариерата, той предоставя ергенския си апартамент на четирима от по-главните шефове във фирмата за терен на техните извънбрачни връзки. Филмът представлява продължаване на стилистиката на предшестващото творение на режисьора – ''[[Някои го предпочитат горещо]]'' (1959) и също като него се превръща в голям хит, както в художествен, така и във финансов смисъл. „''Апартаментът''“ е големия победител на [[Оскари 1961|33-тата церемония]] за наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран в цели 10 категории, печелейки пет от тях, включително за най-добър филм и най-добър режисьор за Били Уайлдър.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0053604/awards Номинации и награди]</ref> През 1994 година произведението е избрано като културно наследство за опазване в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] към [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] на САЩ.<ref name="регистър">[http://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html Филмов регистър на САЩ – 1994]</ref> Авторитетното списание ''[[Empire (списание)|Empire]]'' включва заглавието сред първите 50 в списъка си „''500 най-велики филма за всички времена''“.<ref name="Empire">[http://www.empireonline.com/500/93.asp Empire – Топ 500]</ref> == Сюжет == {{сюжет}} Скромният незабележим труженик и „тих американец“ С. С. Бакстър ([[Джак Лемън]]) работи като обикновен чиновник в голяма застрахователна компания в [[Ню Йорк]]. Той е самотен и е наел неголям апартамент в самия център на града, в близост до работата си. Това обстоятелство предизвиква интерес в някои от мениджърите от кантората на Бакстър, включително и в големия началник, кадровия директор. Интересът им е от особено естество. Всичките тези началници са женени и имат странични афери с други жени, а за срещите с любовниците си им е необходимо удобно и безопасно място. Апартамента на Бакстър се оказва идеален за целта. Началниците му предлагат негласна сделка. Той бързо ще се изкачи по служебната стълбица, в замяна на възможността неговият апартамент да бъде използван за тайни любовни срещи. На Бакстър не му остава нищо друго, освен да се съгласи, макар че е крайно недоволен от създалата се ситуация и преживява голямо неудобство. Бакстър се опитва да завърже отношения със симпатичната Фран Кубелик ([[Шърли Маклейн]]), която работи като операторка на асансьора във фирмата му. На нея той и е приятен, но поради някаква причина Фран не бърза да отвърне на ухажванията му. Бакстър не подозира, че тя има афера с най-големия началник, мистър Джеф Шелдрейк ([[Фред Макмъри]]), а техните любовни срещи протичат именно в неговия апартамент. Този романс за Фран е безнадежден, защото Шелдрейк е женен, държи на положението си и няма никакви намерения да се развежда. Поредната среща между Шелдрейк и Фран се провежда в апартамента на Бакстър в навечерието на Коледа, но Джеф няма намерение да прекара празника с нея, а суетливо се забързва към дома си при семейството. Вместо коледен подарък той дава на Фран стодоларова банкнота. Връщайки се в къщи, Бакстър открива Фран, лежаща безжизнено на леглото. За щастие неговият съсед, който е лекар, предприема навреме всички необходими мерки и връща Фран към живота, след като тя е опитала да се самоубие, поемайки свръхдоза сънотворни. Бакстър остава с нея и в продължение на два дни я ухажва, опасявайки се от нов опит за самоубийство от страна на Фран. Той я развлича с разговори и игри на карти. Усилията на Бакстър не отиват на вятъра и директорът на компанията щедро го награждава с повишение в службата. След Коледа, Шелдрейк уволнява секретарката си мис Олсън ([[Еди Адамс]]), заради прекалено „дългия и език“. Тя отмъщава на бившия си началник, като разказва на съпругата му за любовните похождения на Шелдрейк, която го напуска. Мистър Шелдрейк вече е свободен и спокойно може да се върне при Фран. Той извиква Бакстър при себе си, за да получи ключа от апартамента, но Бакстър неочаквано му отказва. Разгневен, Шелдрейк моли Бакстър да се осъзнае, припомняйки на подчинения си кой е неговият благодетел, но Бакстър заявява, че напуска кантората. В навечерието на новата година, Фран отхвърля ухажванията от страна на Шелдрейк и въпреки че той вече е свободен, тя бърза към апартамента на Бакстър. Фран пристига точно на време, защото Бакстър е събрал багажа си и се подготвя да замине. Бакстър признава пред Фран, че е влюбен в нея, а тя хитро му предлага да продължат играта си на карти, която не са завършили. {{сюжет-край}} == В ролите == {|class=wikitable !Актьор||Роля |- |[[Джак Лемън]]||''С. С. Бакстър'' |- |[[Шърли Маклейн]]||''Фран Кубелик'' |- |[[Фред Макмъри]]||''Джеф Шелдрейк'' |- |[[Рей Уалстън]]||''Джо Добиш'' |- |[[Джак Крусчен]]||''д-р Драйфус'' |- |[[Дейвид Люис]]||''Ал Киркбай'' |- |[[Хоуп Холидей]]||''мисис Марги Макдугъл'' |- |[[Джоан Шаули]]||''Силвия'' |- |[[Наоми Стивънс]]||''мисис Милдред Драйфус'' |- |[[Джони Севън]]||''Карл Матушка'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Апартаментът“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0053604/fullcredits#cast |accessdate=17 май 2018}}</ref> |} == Галерия == {| class="wikitable" ! ! ! ! |- |[[Файл:The apartment trailer 1.JPG|300п]] |[[Файл:The apartment trailer jack lemmon.JPG|300п]] |[[Файл:The apartment trailer maclaine1.JPG|300п]] |[[Файл:The apartment trailer spaghetti2.JPG|300п]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0053604|Апартаментът}} * {{Amg movie|2667|Апартаментът}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/1001115_apartment „Апартаментът“] в Rotten Tomatoes {{Оскар за най-добър филм}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Награда на БАФТА за най-добър филм}} [[Категория:Филми на Били Уайлдър]] [[Категория:Филми от 1960 година]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Черно-бели филми]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добър филм]] [[Категория:Филми носители на Оскар за най-добра режисура]] [[Категория:Филми носители на Оскар за най-добър оригинален сценарий]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] t38k8wxbxxz8eb121k3kpu1eyutw572 0 365229 11463686 11270375 2022-07-19T13:51:05Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Станислав Стоянов | снимка = | прякор = | цяло име = Станислав Петров Стоянов | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1976|9|10|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 cm | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = [[ЦСКА (София)]] | години = 1994–1999<br/>1999–2011 | отбори = [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br/>[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br/>'''ОБЩО''' | мачове = 97<br/>240<br/>'''337''' | голове = (7)<br/>(10)<br/>''' (17)''' | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 10 септември 2011 г. | последно обновяване национален отбор = }} '''Станислав Стоянов''' е бивш [[България|български]] [[футбол]]ист. Роден на [[10 септември]] [[1976]] г. във [[Варна]], но израства във [[Вълчи дол]], откъдето са родом неговите родители. Юноша на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Носи екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] 12 сезона и половина от 1999 г. до декември 2011 г., когато слага край на кариерата си. Иначе преди това играе 5 години в [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]].<ref>[http://www.ole-bg.com/286440.html Стоянов игра за 265-и път с екипа на Черно море на 35-ия си рожден ден]{{Dead link|date=юни 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} ole-bg.com 11 септември 2011 г.</ref> Стоянов е универсален футболист. В кариерата си е играл като десен бек, ляв бек, централен защитник, дефанзивен халф, дясно крило и атакуващ полузащитник.<ref>[http://www.vestnikat.bg/news.php?read=614#axzz1XjBcfluw Футболист става фен] vestnikat.bg 22 март 2011 г.</ref> == Кариера == === Добруджа === Израснал в школата на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]], през 1994 г. Стоянов подписва първи професионален договор с [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]. Дебютира за тима в [[„А“ футболна група|„А“ група]] през сезон 1994/95 при победата с 2:0 над [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] като гости в Стара Загора на 29.10.1994 г., когато дори бележи един от головете. За 5 сезона записва 97 срещи и 7 гола в елита. === Черно море === През лятото на 1999 г. Стоянов преминава в [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. Дебютира за тима в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] на 7 август 1999 г. при победа с 1:0 над [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] във [[Варна]]. Бързо се утвърждава в състава и помага на „моряците“ да се завърнат в [[„А“ футболна група|„А“ група]]. Има на сметката си 269 срещи за тима в елитната ни дивизия, което го нарежда на 16 място във вечната клубна ранглиста по участия в „А“ група. С Черно море записва 8 мача в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], както и 2 мача с 1 попадение в [[Купа Интертото|Интертото]]. Единственият си европейски гол бележи на 7 юли 2007 г. при успеха с 4:0 над [[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]] в [[Скопие]].<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_750181385 Черно море разгроми с 4:0 Македония ГП] topsport.bg 7 юли 2007 г.</ref> На 2 октомври 2009 г. извежда Черно море с капитанската лента на [[Мерцедес-Бенц-Арена]], където варненци завършват 2:2 с [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] в среща от Купата на УЕФА. През 2011 г. Стоянов започва треньорски курсове за лиценз „Б“ към школата на [[Национална спортна академия|НСА]].<ref>[http://www.varnautre.bg/valarma/page3//24755-stunkata_zapisa_trenyorski_kurs_cherno_more_otputuva_za_vratsa Стънката записа треньорски курс] varnautre.bg 19 август 2011 г.</ref> Играе последният мач в своята кариера на 10 септември 2011 г., навръх 35-ия си рожден ден, когато заменя в 85-ата минута [[Самуел Алмейда Камазола|Самуел Камазола]] при загуба с 0:1 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] в [[Ловеч]]. На 31 декември 2011 г. договорът му с Черно море изтича и той официално спира с футбола.<ref>[http://www.ole-bg.com/319615.html Станислав Стоянов спря с футбола] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120214224323/http://www.ole-bg.com/319615.html |date=2012-02-14 }} ole-bg.com 12 януари 2012 г.</ref> == Статистика по сезони == Към 31 декември 2011 г. {| class="wikitable" style="font-size:90%; text-align: center;" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Първенство !colspan="2"|Купа !colspan="2"|Евротурнири !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="6" valign="center"|'''[[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]''' |1994/95 |10||1||?||?||–||–||10||1 |- |1995/96 |17||3||?||?||–||–||17||3 |- |1996/97 |25||2||?||?||–||–||25||2 |- |1997/98 |23||1||?||?||–||–||23||1 |- |1998/99 |22||0||?||?||–||–||22||0 |- |'''Общо''' |'''97'''||'''7'''||'''0'''||'''0'''||'''0'''||'''0'''||'''97'''||'''7''' |- |rowspan="14" valign="center"|'''[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]''' |1999/00 - „Б“ група |28||2||2||0||–||–||30||2 |- |2000/01 |22||3||0||0||–||–||22||3 |- |2001/02 |21||2||0||0||–||–||21||2 |- |2002/03 |8||0||3||0||–||–||11||0 |- |2003/04 |23||1||3||0||–||–||26||1 |- |2004/05 |24||0||0||0||–||–||24||0 |- |2005/06 |23||0||3||0||–||–||26||0 |- |2006/07 |13||0||2||0||–||–||15||0 |- |2007/08 |25||2||3||1||2||1||28||3 |- |2008/09 |26||0||1||0||6||0||33||0 |- |2009/10 |15||0||0||0||2||0||17||0 |- |2010/11 |10||0||2||0||–||–||12||0 |- |2011/12 |2||0||0||0||–||–||2||0 |- |'''Общо''' |'''240'''||'''10'''||'''19'''||'''1'''||'''10'''||'''1'''||'''269'''||'''12''' |- ! colspan="2" | Общо !337!!17!!19!!1!!10!!1!!366!!19 |} == Бележки == <references/> {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Станислав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Родени във Варна]] bbr4cg52y8hdtl2mkkem46rw663g296 0 366086 11464722 11417462 2022-07-20T11:20:12Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Див живот | име_оригинал = The Wild | картинка = | режисьори = Стив Уилямс | продуценти = Клинт Голдман | сценаристи = Ед Дектър | актьори = [[Кийфър Съдърланд]]<br>[[Джеймс Белуши]]<br>Еди Изард<br>[[Ричард Кайнд]]<br>'''Български дублаж:'''<br>Ирина Маринова<br>Румен Рачев<br>Георги Спасов<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]<br>Георги Николов<br>Тодор Георгиев<br>[[Любен Чаталов]]<br>Анатолий Божинов<br>Георги Тодоров<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] | музика = [[Алън Силвестри]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]] | премиера = [[14 април]] [[2006]] г. | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}}<br>[[Канада]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $80 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=wild.htm |title=''The Wild'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=4 август 2015}}</ref> | приходи = $102,3 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0405469 }} '''„Див живот“''' е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимационен филм от [[2006]] г. Режисиран е от Стив Уилямс. Продуциран е от Клинт Голдман. Сценаристът е Ед Дектър. Музиката е от Алан Силвестри. Разпространен е от [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]. Филмът излиза на екран от 14 април 2006 г. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Самсън</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Бени</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>Найджъл</td><td>[[Любен Чаталов]]</td></tr> <tr><td>Бриджит</td><td>[[Ирина Маринова]]</td></tr> <tr><td>Казар</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Лари</td><td>[[Анатолий Божинов]]</td></tr> <tr><td>Раян</td><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Фламинго</td><td>[[Здравко Методиев]]</td></tr> <tr><td>Дюк</td><td>[[Живко Джуранов]]</td></tr> <tr><td>Изи</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Пингвин ЕмСи</td><td>[[Христо Чешмеджиев]]</td></tr> <tr><td>Хамир</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Стан</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Кармин</td><td>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]]</td></tr> <tr><td>Даман</td><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Благ</td><td>Румен Рачев</td></tr> <tr><td>Скаб</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Скроу</td><td>Ненчо Балабанов</td></tr> <tr><td>Майка хипопотам</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Бащата на Самсън</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Младият Самсън</td><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Бръмбарка№1</td><td>Станислава Коцева</td></tr> <tr><td>Бръмбарка№2</td><td>Лили Шомова</td></tr> <tr><td>Клоук</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>Кемо</td><td>[[Николай Пърлев]]</td></tr> <tr><td>Конферансие</td><td>Петър Върбанов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Анна-Мария Върбани</td></tr> <tr><td>Делфина Христова</td></tr> <tr><td>Елеонора Петрова</td></tr> <tr><td>Лили Шомова</td></tr> <tr><td>Мария Маринова</td></tr> <tr><td>Станислава Коцева</td></tr> <tr><td>Чая Колева</td></tr> <tr><td>[[Валентин Танев]]</td></tr> <tr><td>Илчо Димитров</td></tr> <tr><td>Радислав Наков</td></tr> <tr><td>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]</td></tr> </table> === Хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Илиян Парасков</td></tr> <tr><td>[[Камен Асенов]]</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>[[Теодор Койчинов]]</td></tr> <tr><td>Явор Каров</td></tr> <tr><td>Ясен Зердев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Хубав нов ден</td><td>Хор</td></tr> <tr><td>Хубав нов ден (реприза)</td><td>Хор</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2006)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Петър Върбанов</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор<br>Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Петър Костов<br>Стамен Янев</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|5841}} * {{imdb title|0405469}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2006 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] fwq4u414osh9vccjx5hkf9dgb6t34ga 0 367330 11464635 11251542 2022-07-20T11:13:29Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | базиран_на = ''Аладин и вълшебната лампа'' от ''[[Хиляда и една нощ]]'' | филмово_студио = „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ | страна = {{флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $28 млн.<ref name="mojo">{{cite web|title=Aladdin box office info|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=aladdin.htm|accessdate=17 март 2009}}</ref> | приходи = $504,1 млн.<ref name="mojo">{{cite web|title=Aladdin box office info|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=aladdin.htm|accessdate=17 март 2009}}</ref> | следваща_част = ''[[Аладин и завръщането на Джафар]]'' (1994) }} '''„Аладин“''' ({{lang|en|Aladdin}}) е [[Съединени американски щати|американски]] анимационен музикален фентъзи филм от [[1992]] г. Това е тридесет и първият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]] и четвъртата продукция по време на филмовата епоха на Дисни, извастна като ''[[Дисни Ренесанс]]''. Филмът е продуциран и режисиран от [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър и е базиран на арабската приказка ''Аладин и вълшебната лампа'' от книгата ''[[Хиляда и една нощ]]'', а също и на френския превод на книгата от Антони Жалан. Филмът е озвучен от [[Скот Уайнгър]], Джонатан Фрийман, [[Робин Уилямс]], Линда Ларкин, [[Франк Уелкър]], [[Гилбърт Готфрид]] и Дъглас Сийл. Филмът разказва за Аладин, арабско бездомно момче, което намира вълшебна лампа, съдържаща джин. За да скрие лампата от Великия везир, [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] се превръща в богат принц и се опитва да впечатли султана и неговата дъщеря. Премиерата на ''Аладин'' е на [[25 ноември]] [[1992]] г. Неговите продължения са съответно „[[Аладин и завръщането на Джафар]]“, анимационният сериал [[Аладин (сериал)|Аладин]] и „[[Аладин и царят на разбойниците]]“. На [[24 май]] [[2019]] г. е премиерата на едноименния фотореалистичен компютърен анимационен римейк, режисиран от [[Гай Ричи]]. == Сюжет == В измисления [[султанат]] Аграба, който е разположен в близост до река Йордан, Джафар, Великият везир на султана, и неговият папагал Яго, търсят лампата, скрита в Пещерата на чудесата, но се оказва, че вътре може да влезе само „нешлифованият [[диамант]]“. Джафар разбира, че този „диамант“ е уличният крадец [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]]. Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]], която отказва да се омъжи за кандидата, дошъл да иска ръката ѝ, временно напуска двореца и среща Аладин и неговата маймунка Абу. Аладин и Жасмин стават приятели и в крайна сметка се влюбват. Когато охраната на двореца залавя Аладин по заповед на Джафар, Жасмин се противопоставя на Джафар, за да поиска освобождаването на Аладин, само че Джафар я лъже, че Аладин е обезглавен. Маскиран като старец, Джафар освобождава Аладин и Абу от затвора и ги изпраща в пещерата, като им нарежда да вземат лампата. Там Аладин намира вълшебно килимче и взима лампата. Въпреки че имат забрана да не пипат нищо освен лампата, Абу се изкушава и грабва червен скъпоценен камък, и пещерата се разрушава. Аладин предава лампата на Джафар, който хвърля обратно Аладин и Абу в пещерата, но не и преди Абу да успее да открадне лампата. В капан, Аладин потърква лампата и от нея излиза джина, живеещ вътре в лампата. Джинът казва на Аладин, че ще му изпълни три желания. Аладин прилага трик на Джина, който го спасява от пещерата, без да използва желание, и Аладин използва първото си желание, искайки да стане „принц Али Абубу“, за да ухажва Жасмин. Яго предлага на Джафар да стане султан, като се ожени за Жасмин. Когато Аладин поздравява Джафар и султана в двореца, Жасмин се ядосва на тях. Отказвайки да каже на Жасмин истината, Аладин взема Жасмин на полет с килимчето. Когато установява самоличността си, той я убеждава, че се облича като селянин, за да избегне стреса на царския живот. След като изпраща Жасмин у дома, Аладин е заловен и хвърлен в морето от Джафар, но той е спасен от Джина с второто си желание. Джафар се опитва да хипнотизира султана да се съгласи да се ожени за Жасмин, но Аладин се намесва; Джафар обаче забелязва лампата и по този начин открива истинската самоличност на Аладин. Той бяга в леговището си и заповядва на Яго да открадне лампата от Аладин. Опасявайки се, че ще загуби Жасмин, ако се разкрие истината, Аладин отказва да освободи Джина, за да запази своята измислена история. Яго краде лампата, а Джафар става новия господар на Джина. Той използва първите си две желания, за да узурпира султана и да стане най-могъщият магьосник на света, изобличавайки самоличността на Аладин и изгонвайки го заедно с Абу и килимчето в замразена пустош. Те обаче се спасяват и се връщат в двореца, където Джафар се опитва да използва окончателното си желание да накара Жасмин да се влюби в него, но Джина не може да изпълни желанието, тъй като е извън неговата власт. След като забелязва Аладин, Жасмин се преструва, че желанието е изпълнено, за да отвлече вниманието на Джафар, а Аладин се опитва да си върне лампата. Джафар забелязва Аладин, затваря Жасмин в един пясъчен часовник и надделява над Аладин и неговите приятели с магията си. След като Аладин спасява Жасмин от пясъчния часовник, той подвежда Джафар да използва последното си желание да стане всемогъщ джин; Джафар се озова в капана на новата си лампа. Дворецът и царството се връщат към предишния си облик, Джина транспортира лампата на Джафар към Пещерата на чудесата и съветва Аладин да използва третото си желание да си възвърне царското звание, така че законът да му позволи да се ожени за Жасмин. Осъзнавайки, че той трябва да бъде себе си, Аладин решава да спази обещанието си и освобождава джина. Осъзнавайки любовта на Аладин и Жасмин, султанът променя закона, за да позволи на Жасмин да се омъжи за когото реши. Джинът тръгва да изследва света, докато Аладин и Жасмин започват новия си живот заедно. == Актьори == * [[Скот Уайнгър]] – [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] * [[Робин Уилямс]] – Джинът * Линда Ларкин – [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] * Джонатан Фрийман – Джафар * [[Франк Уелкър]] – Абу * [[Гилбърт Готфрид]] – Яго * Дъглас Сийл – Султана * [[Джим Къмингс]] – Разул * Чарли Адлър – Газим * Кори Бъртън – Принц Ахмад == Домашна употреба == Филмът излиза на VHS на 1 октомври 1993 г., като част от ''Walt Disney Classics''. През 2004 г. е пуснат в продажба на DVD, а за първи път на Blu-Ray през 2013 г. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля !! Изпълнител |- | Аладин | [[Александър Воронов]] (диалог)<br>Тодор Георгиев (вокал) |- | Жасмин | Петя Абаджиева (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал) |- | Джин | [[Христо Мутафчиев]] |- | Джафар | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Султан | [[Кирил Кавадарков]] |- | Яго | [[Любомир Младенов]] |- | Продавач | [[Стоян Алексиев]] (диалог)<br>[[Атанас Пенев]] (вокал) |- | Абу | Пламен Чернев |- | Принц Ахмед | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | Разул | [[Сава Пиперов]] |- | Газийм | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | Други гласове | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]<br>[[Симона Нанова]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>Владимир Бонев<br>Пламен Чернев |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>Гиргина Гиргинова<br>Диана Младенова<br>Емилия Иванова<br>Йоланта Георгиева<br>Мария Николаева<br>[[Борис Солтарийски]]<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Николай Петров<br>[[Орлин Павлов]]<br>Теодор Койчинов |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Песни |- ! Песен !! Изпълнител |- | Арабската нощ || [[Атанас Пенев]] |- | Скок бърз || Тодор Георгиев<br>Хор |- | Скок бърз (реприза)|| Тодор Георгиев |- | Приятел като мен || [[Христо Мутафчиев]] |- | Принц Али || Христо Мутафчиев<br>Хор |- | Един нов свят<br>Един нов свят (реприза) || Венцислава Стоилова<br>Тодор Георгиев<br>Хор |- | Принц Али (реприза) || [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2004) |- | Режисьор на дублажа | Ваня Иванова |- | Превод | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|4198|Аладин}} * {{imdb title|0103639|Аладин}} {{рейтинг|7.9|10}} {{v|14|02|2013}} * {{amg movie|1338|Аладин}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1042582-aladdin/ „Аладин“] в [[Rotten Tomatoes]] == Източници == <references/> {{Превод от|en|Aladdin (1992 Disney film)|873607655}} {{Сатурн за най-добър фентъзи филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 1992 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1992 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Творби по Хиляда и една нощ]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] gfbq6vd0iglvkms8vmm5o9nfpyfpchq 11464701 11464635 2022-07-20T11:19:01Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | базиран_на = ''Аладин и вълшебната лампа'' от ''[[Хиляда и една нощ]]'' | филмово_студио = „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ | страна = {{флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $28 млн.<ref name="mojo">{{cite web|title=Aladdin box office info|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=aladdin.htm|accessdate=17 март 2009}}</ref> | приходи = $504,1 млн.<ref name="mojo">{{cite web|title=Aladdin box office info|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=aladdin.htm|accessdate=17 март 2009}}</ref> | следваща_част = ''[[Аладин и завръщането на Джафар]]'' (1994) }} '''„Аладин“''' ({{lang|en|Aladdin}}) е [[Съединени американски щати|американски]] анимационен музикален фентъзи филм от [[1992]] г. Това е тридесет и първият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]] и четвъртата продукция по време на филмовата епоха на Дисни, извастна като ''[[Дисни Ренесанс]]''. Филмът е продуциран и режисиран от [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър и е базиран на арабската приказка ''Аладин и вълшебната лампа'' от книгата ''[[Хиляда и една нощ]]'', а също и на френския превод на книгата от Антони Жалан. Филмът е озвучен от [[Скот Уайнгър]], Джонатан Фрийман, [[Робин Уилямс]], Линда Ларкин, [[Франк Уелкър]], [[Гилбърт Готфрид]] и Дъглас Сийл. Филмът разказва за Аладин, арабско бездомно момче, което намира вълшебна лампа, съдържаща джин. За да скрие лампата от Великия везир, [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] се превръща в богат принц и се опитва да впечатли султана и неговата дъщеря. Премиерата на ''Аладин'' е на [[25 ноември]] [[1992]] г. Неговите продължения са съответно „[[Аладин и завръщането на Джафар]]“, анимационният сериал [[Аладин (сериал)|Аладин]] и „[[Аладин и царят на разбойниците]]“. На [[24 май]] [[2019]] г. е премиерата на едноименния фотореалистичен компютърен анимационен римейк, режисиран от [[Гай Ричи]]. == Сюжет == В измисления [[султанат]] Аграба, който е разположен в близост до река Йордан, Джафар, Великият везир на султана, и неговият папагал Яго, търсят лампата, скрита в Пещерата на чудесата, но се оказва, че вътре може да влезе само „нешлифованият [[диамант]]“. Джафар разбира, че този „диамант“ е уличният крадец [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]]. Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]], която отказва да се омъжи за кандидата, дошъл да иска ръката ѝ, временно напуска двореца и среща Аладин и неговата маймунка Абу. Аладин и Жасмин стават приятели и в крайна сметка се влюбват. Когато охраната на двореца залавя Аладин по заповед на Джафар, Жасмин се противопоставя на Джафар, за да поиска освобождаването на Аладин, само че Джафар я лъже, че Аладин е обезглавен. Маскиран като старец, Джафар освобождава Аладин и Абу от затвора и ги изпраща в пещерата, като им нарежда да вземат лампата. Там Аладин намира вълшебно килимче и взима лампата. Въпреки че имат забрана да не пипат нищо освен лампата, Абу се изкушава и грабва червен скъпоценен камък, и пещерата се разрушава. Аладин предава лампата на Джафар, който хвърля обратно Аладин и Абу в пещерата, но не и преди Абу да успее да открадне лампата. В капан, Аладин потърква лампата и от нея излиза джина, живеещ вътре в лампата. Джинът казва на Аладин, че ще му изпълни три желания. Аладин прилага трик на Джина, който го спасява от пещерата, без да използва желание, и Аладин използва първото си желание, искайки да стане „принц Али Абубу“, за да ухажва Жасмин. Яго предлага на Джафар да стане султан, като се ожени за Жасмин. Когато Аладин поздравява Джафар и султана в двореца, Жасмин се ядосва на тях. Отказвайки да каже на Жасмин истината, Аладин взема Жасмин на полет с килимчето. Когато установява самоличността си, той я убеждава, че се облича като селянин, за да избегне стреса на царския живот. След като изпраща Жасмин у дома, Аладин е заловен и хвърлен в морето от Джафар, но той е спасен от Джина с второто си желание. Джафар се опитва да хипнотизира султана да се съгласи да се ожени за Жасмин, но Аладин се намесва; Джафар обаче забелязва лампата и по този начин открива истинската самоличност на Аладин. Той бяга в леговището си и заповядва на Яго да открадне лампата от Аладин. Опасявайки се, че ще загуби Жасмин, ако се разкрие истината, Аладин отказва да освободи Джина, за да запази своята измислена история. Яго краде лампата, а Джафар става новия господар на Джина. Той използва първите си две желания, за да узурпира султана и да стане най-могъщият магьосник на света, изобличавайки самоличността на Аладин и изгонвайки го заедно с Абу и килимчето в замразена пустош. Те обаче се спасяват и се връщат в двореца, където Джафар се опитва да използва окончателното си желание да накара Жасмин да се влюби в него, но Джина не може да изпълни желанието, тъй като е извън неговата власт. След като забелязва Аладин, Жасмин се преструва, че желанието е изпълнено, за да отвлече вниманието на Джафар, а Аладин се опитва да си върне лампата. Джафар забелязва Аладин, затваря Жасмин в един пясъчен часовник и надделява над Аладин и неговите приятели с магията си. След като Аладин спасява Жасмин от пясъчния часовник, той подвежда Джафар да използва последното си желание да стане всемогъщ джин; Джафар се озова в капана на новата си лампа. Дворецът и царството се връщат към предишния си облик, Джина транспортира лампата на Джафар към Пещерата на чудесата и съветва Аладин да използва третото си желание да си възвърне царското звание, така че законът да му позволи да се ожени за Жасмин. Осъзнавайки, че той трябва да бъде себе си, Аладин решава да спази обещанието си и освобождава джина. Осъзнавайки любовта на Аладин и Жасмин, султанът променя закона, за да позволи на Жасмин да се омъжи за когото реши. Джинът тръгва да изследва света, докато Аладин и Жасмин започват новия си живот заедно. == Актьори == * [[Скот Уайнгър]] – [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] * [[Робин Уилямс]] – Джинът * Линда Ларкин – [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] * Джонатан Фрийман – Джафар * [[Франк Уелкър]] – Абу * [[Гилбърт Готфрид]] – Яго * Дъглас Сийл – Султана * [[Джим Къмингс]] – Разул * Чарли Адлър – Газим * Кори Бъртън – Принц Ахмад == Домашна употреба == Филмът излиза на VHS на 1 октомври 1993 г., като част от ''Walt Disney Classics''. През 2004 г. е пуснат в продажба на DVD, а за първи път на Blu-Ray през 2013 г. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля !! Изпълнител |- | Аладин | [[Александър Воронов]] (диалог)<br>Тодор Георгиев (вокал) |- | Жасмин | Петя Абаджиева (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал) |- | Джин | [[Христо Мутафчиев]] |- | Джафар | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Султан | [[Кирил Кавадарков]] |- | Яго | [[Любомир Младенов]] |- | Продавач | [[Стоян Алексиев]] (диалог)<br>[[Атанас Пенев]] (вокал) |- | Абу | Пламен Чернев |- | Принц Ахмед | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | Разул | [[Сава Пиперов]] |- | Газийм | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | Други гласове | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]<br>[[Симона Нанова]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>Владимир Бонев<br>Пламен Чернев |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>Гиргина Гиргинова<br>Диана Младенова<br>Емилия Иванова<br>Йоланта Георгиева<br>Мария Николаева<br>[[Борис Солтарийски]]<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Николай Петров<br>[[Орлин Павлов]]<br>Теодор Койчинов |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Песни |- ! Песен !! Изпълнител |- | Арабската нощ || [[Атанас Пенев]] |- | Скок бърз || Тодор Георгиев<br>Хор |- | Скок бърз (реприза)|| Тодор Георгиев |- | Приятел като мен || [[Христо Мутафчиев]] |- | Принц Али || Христо Мутафчиев<br>Хор |- | Един нов свят<br>Един нов свят (реприза) || Венцислава Стоилова<br>Тодор Георгиев<br>Хор |- | Принц Али (реприза) || [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] (2004) |- | Режисьор на дублажа | Ваня Иванова |- | Превод | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьор на записа | Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|4198|Аладин}} * {{imdb title|0103639|Аладин}} {{рейтинг|7.9|10}} {{v|14|02|2013}} * {{amg movie|1338|Аладин}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/1042582-aladdin/ „Аладин“] в [[Rotten Tomatoes]] == Източници == <references/> {{Превод от|en|Aladdin (1992 Disney film)|873607655}} {{Сатурн за най-добър фентъзи филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 1992 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1992 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Творби по Хиляда и една нощ]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] igjduhd5ah9r0lxl83knw6hxxi3b54r 0 368747 11464654 11356948 2022-07-20T11:14:34Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красавицата и звярът}} {{Филм | име = Красавицата и Звяра | име_оригинал = Beauty and the Beast | картинка = | описание = | режисьори = Гари Трусдейл<br>Кърк Уайз | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = [[Линда Улвъртън]] | базиран_на = ''[[Красавицата и Звяра]]''<br>от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон | актьори = [[Пейдж О'Хара]]<br>Роби Бенсън<br>Ричард Уайт<br>Джери Орбач<br>Дейвид Огдън Стиърс<br>[[Анджела Лансбъри]]<br>Рекс Евърхарт<br>Джеси Корти | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Джон Карнокан | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=55212|title=Beauty and the Beast|work=American Film Institute|accessdate=March 28, 2017}}</ref><br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]<ref name=numbers>{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Beauty-and-the-Beast-(1991)#tab=summary|title=Beauty and the Beast (1991)|work=The Numbers|accessdate=April 3, 2017}}</ref><br>Силвър Скрийн Партнърс<ref name=afi/> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]]<ref name=afi/> | премиера-дата = 22 ноември 1991 г. | премиера-място = | времетраене = 84 минути<ref>{{cite web|url=https://www.bbfc.co.uk/releases/beauty-and-beast-film|title=''Beauty and the Beast'' (U)|work=[[British Board of Film Classification]]|date=February 5, 1992|accessdate=September 28, 2016}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $25 милиона<ref name="box office">{{cite web|url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0101414/ |title=Beauty and the Beast (1991) |work=Box Office Mojo}}</ref> | приходи = $440,1 милиона<ref name="box office" /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Красавицата и Звяра'''''<ref name="izpisvane">{{cite web|url=https://kaksepishe.com/krasavicata-i-zvyara/|title=Как се пише: Красавицата и Звяра или Красавицата и Звярът?|last=Върбанова|first=Павлина|date=6 март 2017|work=Как се пише|publisher=Павлина Върбанова|accessdate=13 декември 2020}}</ref> ({{lang|en|Beauty and the Beast}}) е американски анимационен музикален романтичен филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]] през 1991 г. Това е 30^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и третият, част от ерата ''[[Дисни Ренесанс]]'', базиран на [[Красавицата и звярът|едноименната приказка]] от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон (която е кредитирана само във френската версия на филма)<ref>{{cite journal |first=Jeanne-Marie|last=Le Prince de Beaumont|url=http://www.pitt.edu/~dash/beauty.html|journal=The Young Misses Magazine|title=Containing Dialogues between a Governess and Several Young Ladies of Quality Her Scholars|edition=4|volume=1|location=London|year=1783|pages=45 – 67}}</ref> и върху идеи от [[Красавицата и звярът (филм, 1946)|едноименния френски игрален филм]] от 1946 г., режисиран от [[Жан Кокто]].<ref>{{Cite web |url=http://www.toacorn.com/news/2007/0802/dining_and_entertainment/048.html |title=Toacorn.com: Dining and Entertainment section: "''Beauty and the Beast'' stellar" Play review |accessdate=February 2, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080708215712/http://www.toacorn.com/news/2007/0802/dining_and_entertainment/048.html |archivedate=July 8, 2008 |url-status=dead |df=mdy-all }}</ref> ''Красавицата и Звяра'' се фокусира върху връзката между Звяра (озвучен от Роби Бенсън), принц, който заради магия се превръща в чудовище и слугите му в домакински предмети като наказание за неговата арогантност, и [[Бел (Дисни)|Бел]] (озвучена от [[Пейдж О'Хара]]), млада жена, която той затваря в замъка си. За да разруши проклятието, Звяра трябва да се научи да обича Бел и да спечели любовта ѝ в замяна, преди да падне последното венчелистче от омагьосана роза, иначе той ще остане чудовище завинаги. Филмът включва и гласовете на Ричард Уайт, Джери Орбач, Дейвид Огдън Стиърс и [[Анджела Лансбъри]]. За първи път [[Уолт Дисни]] се опитва да адаптира ''Красавицата и звяра'' в пълнометражен анимационен филм през 30-те и 50-те години на миналия век, но не успява. След успеха на ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'', Уолт Дисни Пикчърс решава да адаптира приказката, която Ричард Пардъм първоначално замисля като немузикален филм. В крайна сметка председателят на Дисни Джефри Каценберг отхвърля идеята на Пардъм и разпорежда филмът да бъде музикален, подобно на ''Малката русалка''. Филмът е режисиран от Гари Трусдейл и Кърк Уайз в техния режисьорски дебют, със сценарий от [[Линда Улвъртън]]. Текстописецът Хауърд Ашман, който е и изпълнителен продуцент, и композиторът Алан Менкен създават песните във филма. Премиерата на ''Красавицата и Звяра'' като незавършен филм е на 29 септември 1991 г. по време на Филмовия фестивал в Ню Йорк, а официалната премиера е на 13 ноември 1991 г. С бюджет от 25 милиона долара, филмът събира приходи в размер на 331 милиона долара от световния боксофис, като е посрещнат с признание от критиката заради романтичния си разказ, анимация (особено сцената в балната зала), герои и музикални изпълнения. ''Красавицата и Звяра'' печели награда [[Златен глобус]] за [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|най-добър филм – мюзикъл или комедия]] и така става първият анимационен филм, който някога е печелил тази категория. Също така това е първият анимационен филм, номиниран за награда [[Оскар]] за [[Оскар за най-добър филм|най-добър филм]] на [[Награди Оскар (64-та церемония)|64-те награди]], където печели награди в категориите най-добра оригинална музика и най-добра оригинална песен и получава допълнителни номинации за най-добър звук. През април 1994 г. ''Красавицата и Звяра'' става първият анимационен филм на Дисни, адаптиран в мюзикъл на Бродуей. [[IMAX]] версията на филма е пусната през 2002 г. През същата година филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като „културно, исторически или естетически значим“.<ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|accessdate=2020-09-17|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref><ref>{{Cite web|title=Librarian of Congress Adds 25 Films to National Film Registry|url=https://www.loc.gov/item/prn-02-176/librarian-of-congress-adds-25-films-to-national-film-registry/2002-12-17/|accessdate=2020-09-17|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref> След успеха от преиздаването на ''[[Цар лъв]]'' в 3D, филмът е преиздаден също в 3D формат през 2012 г.<ref>{{cite web|title='Beauty and the Beast', 'The Little Mermaid', 'Finding Nemo', 'Monsters, Inc.' get 3-D re-releases|url=https://www.ew.com/article/2011/10/04/disney-3d-beauty-beast-mermaid|work=Entertainment Weekly|accessdate=October 27, 2011|date=October 4, 2011|first=Grady|last=Smith}}</ref> Премиерата на [[Красавицата и звярът (филм, 2017)|игралната адаптация]], режисирана от Бил Кондон, е на 17 март 2017 г. == Сюжет == Магьосница, маскирана като стара просякиня, пристига в замъка и предлага роза на жесток и егоистичен принц в замяна на подслон. Когато той отказва, тя разкрива истинската си самоличност. За да накаже принца за неговата грубост, магьосницата го превръща в звяр, а слугите му – в домакински предмети. Тя прави заклинание върху розата и казва на принца, че заклинанието може да бъде разрушено само ако той се научи да обича друг и да спечели любовта на този човек преди падането на последното венчелистче, или в противен случай той ще остане звяр завинаги. Много години по-късно, в близкото село, обичащата книги и независима млада жена на име Бел мечтае за приключения и иска повече от това, което селото може да ѝ предложи. Като такава тя е възприемана като аутсайдер от селяните. Нейният външен вид привлича вниманието на Гастон, невъзпитан и нарцистичен ловец, както и неговия тромав помощник Лефу. На път за панаир, за да демонстрира най-новото си изобретение, бащата на Бел и изобретател, Морис се губи в гората и търси убежище в замъка на Звяра, но Звяра го затваря заради постъпката му. Когато конят на Морис, Филип, се връща без него, Бел се осмелява и тръгва да го търси и го намира заключен в подземието на замъка. Звяра се съгласява да я остави да заеме мястото на Морис. Бел се сприятелява с кралските служители на замъка: свещника Люмиер, часовника Когсуърт, чайника г-жа Потс и сина ѝ чаената чаша Чип. Те я канят на грандиозна вечеря. Когато тя се скита в забраненото западно крило и открива розата, това привлича вниманието на Звяра, който яростно ѝ заповядва да излезе. Страхувайки се за живота си, тя бяга от замъка и стига до гората, но е обградена от глутница гладни вълци, но Звяра я спасява. В битката с вълците той е ранен. Докато Бел лекува нараняванията му, между тях възниква разбирателство. С течение на времето те развиват по-близки отношения. Междувременно Морис се връща в селото и се опитва да убеди жителите в ситуацията, в която Бел се намира, но бива отхвърлен като луд стар глупак. Изслушвайки твърденията на Морис за Звяра, Гастон измисля план за това как да накара Бел да се омъжи за него; той подкупва мосю Д'Арк, надзирател на лудницата, за да затворят Морис като лунатик. Преди да успеят обаче, Морис заминава за замъка, за да се опита сам да спаси дъщеря си. След като споделя танц със Звяра, Бел използва вълшебно огледало, което ѝ позволява да види всичко, за да намери баща си. Тя го открива болен и изгубен в гората. Звяра я освобождава, за да спаси Морис, като ѝ дава огледалото за спомен. След като Бел отвежда баща си в селото, гневна тълпа, водена от Гастон, Лефу и мосю Д'Арк, пристига, за да хване Морис. Опитвайки се да докаже, че Морис не е луд, Бел използва огледалото, за да разкрие Звяра пред хората. Осъзнавайки, че Бел обича Звяра, Гастон я хвърля в мазето с баща ѝ. Той събира селяните, за да го последват до замъка, за да убие Звяра. С помощта на Чип, пристигнал в дома им като пътник, и машината за цепене на дърва на Морис, Морис и Бел се измъкват и след това се втурват обратно към замъка. По време на битката слугите на Звяра отблъскват селяните и Лефу. Гастон атакува Звяра в кулата, който е твърде съкрушен от напускането на Бел, за да отвърне на удара, но възвръща духа си, когато я вижда да се завръща. Той побеждава Гастон, но пощадява живота му, преди да се събере с Бел. Гастон обаче намушква с нож Звяра, но губи равновесие, което го кара да падне от покрива, намирайки смъртта си. Звяра умира в ръцете на Бел от раните си, преди да падне последното венчелистче. Просълзена, Бел сподела любовта си към него и заклинанието се разрушава, съживявайки Звяра и възстановявайки човешката му форма заедно с всичките му слуги в замъка му. Принцът и Бел организират бал за кралството, на който танцуват щастливо. == Актьори == * [[Пейдж О'Хара]] – ''[[Бел (Дисни)|Бел]]'', млада жена, обичаща книгите, която търси приключения и предлага собствената си свобода на Звяра в замяна на тази на баща си. В усилията си да подобрят характера от оригиналната история, създателите на филма смятат, че Бел трябва да „не знае“ за собствената си красота и я правят „малко странна“.<ref name="makingof">{{cite video|title=Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast |medium=VCD |publisher=Walt Disney Home Entertainment |date=2002}}</ref> Уайз си спомня кастинга на О'Хара заради „уникалния тембър“, който има, „тип малко Джуди Гарланд“, след чиято поява е моделирана героинята.<ref>{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher= Hyperion |location=New York. |pages=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/160 160 – 2] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> Джеймс Бакстър и Марк Хен са главните аниматори на Бел. * Роби Бенсън – ''Звяра'', млад принц, който като наказание за своята арогантност е превърнат от магьосница в говорещ звяр. Аниматорите го рисуват със структурата на главата и рогата на американски бизон, ръцете и тялото на мечка, веждите на горила, челюстите, зъбите и гривата на лъв, бивните на дива свиня и краката и опашка на вълк. Крис Сандърс, един от художниците на сториборда на филма, изготвя проекти за Звяра, базирани на птици, насекоми и риби, преди да излезе с нещо близо до окончателния дизайн. Глен Кийн, главният аниматор на Звяра, усъвършенства дизайна, като отива в зоопарка и изучава животните, на които Звяра е базиран.<ref name="dvdcommentary">Trousdale, Gary; Wise, Kirk; Hahn, Don; and Menken, Alan (2002). DVD audio commentary for ''Beauty and the Beast: Special Edition.'' Walt Disney Home Entertainment</ref> Бенсън коментира: „В този герой има ярост и мъка, чувства, които никога преди това не е трябвало да пресъздавам“.<ref>{{cite news|url=https://www.ew.com/ew/article/0,,316461,00.html |title=Oh, You Beast: Robby Benson roars to his roots – The former teen idol is the voice of Beast in ''Beauty and the Beast'' |last=Cagle |first=Jess |work=Entertainment Weekly |date=December 13, 1991 |accessdate=February 2, 2009 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090209041804/http://www.ew.com/ew/article/0%2C%2C316461%2C00.html |archivedate=February 9, 2009 |url-status=live}}</ref> * Ричард Уайт – ''Гастон'', суетен ловец, който се бори за ръката на Бел и е решен да не позволява на някой друг да спечели сърцето ѝ. Той служи като модел на Звяра, който някога е бил егоистичен като Гастон преди трансформацията. Главният аниматор на Гастон, Андреас Дежа, е притиснат от Джефри Каценберг, за да направи Гастон красив, за разлика от традиционния външен вид на злодей на Дисни, задача, която в началото му е трудна. В началото Гастон е изобразен по-скоро като нарцисист, отколкото като злодей, но по-късно той заплашва да вкара Морис в психиатрична институция, ако Бел не се омъжи за него и в крайна сметка кара всички селяни да убият Звяра, вбесен, че Бел обича Звяра, а не него.<ref>{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher= Hyperion |location=New York |page=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/178 178] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> * Джери Орбач – ''Люмиер'', добросърдечният, но непокорен лакей с френски акцент в замъка на Звяра, който е превърнат в свещник. Той има навика да не се подчинява на строгите правила на господаря си, като понякога предизвиква напрежение помежду им, но Звяра често се обръща към него за съвет. Той е изобразен като флиртуващ, тъй като той често се среща с бърсалката на прах и веднага харесва Бел. Ник Раниери е главният аниматор на Люмиер. * Дейвид Огдън Стиърс – ''Когсуърт/Разказвач'', [[майордом]], главен иконом на домакинския персонал и приятел на Люмиер, който е превърнат в часовник с махало. Той е изключително лоялен към Звяра, за да спаси себе си и всеки друг заради търканията между него и Люмиер. Уил Фин е главен аниматор на Когсуърт. Стиърс също разказва пролога. * [[Анджела Лансбъри]] – ''Госпожа Потс'', готвачка в замъка, превърната в чайник, която има майчинско отношение към Бел. Създателите на филма преминават през няколко имена за героинята, като например „Госпожа Лайка“, преди Ашман да предложи използването на прости и кратки имена за домакинските предмети.<ref name="dvdcommentary" /> Дейвид Пруиксма е главният аниматор на Госпожа Потс. * Брадли Пиърс – ''Чип'', синът на г-жа Потс, който е превърнат в чаена чаша. Първоначално има само една реплика, но създателите на филма са впечатлени от изпълнението на Пиърс и значително разширяват ролята на героя.<ref name="dvdcommentary" /> Пруиксма е главен аниматор и на Чип. * Рекс Евърхарт – ''Морис'', бащата на Бел. Селяните го виждат като луд заради устройствата, които конструира, за които се смята, че е невъзможно да се създадат в действителност, но верната му дъщеря вярва, че един ден ще стане известен. Рубен А. Акино служи като главен аниматор на Морис. * Джеси Корти – ''Лафу'', често малтретиран, но верен помощник на Гастон. Той гледа на Гастон като на свой герой и пее песен с останалите селяни, за да го развесели. Името му на френски означава „луд“, а също има и фонетична игра за „глупак“. Крис Уол служи като главен аниматор на Лефу. * Джо Ан Уорли – ''Гардероб'', модният авторитет в замъка и бивша оперна певица, превърната в гардероб. Гардеробът е известна като „Мадам де ла Гран Буш“ (Мадам Голямата уста) в сценичната адаптация на филма и е единственият основен омагьосан персонаж, чиято човешка форма не се появява във филма. Тони Анселмо е главният аниматор на Гардероба. * Хал Смит – ''Филип'', белгийският кон на Бел. Ръс Едмъндс е главен аниматор на Филип. * Мери Кей Бергман и [[Кат Суси]] – ''Селски моми'', три жени, които се умилкват на Гастон и ревнуват от Бел; известни са като „Глупавите момичета“ в сценичната адаптация. * Браян Къмингс – ''Печка'', шеф-готвачът на замъка, превърнат в печка. * Алвин Епстейн – ''Продавач на книги'', собственикът на книжарницата. * Тони Джей – ''Мосю Д'Арк'', садистичният надзирател на лудницата. Гастон го подкупва, за да помогне в плана му в изнудването на Бел. * Алек Мърфи – ''Пекар'', собственикът на пекарната. * Кими Робъртсън – ''Четка за прах'', прислужница и любимата на Люмиер, която е превърната в четка за прах. Името ѝ във филма от 1991 г. не е споменато; Бабет е името, дадено на героинята по-късно в сценичната адаптация на филма през 1994 г.; Фифи в анимационния музикален филм от 1998 г. ''Вълшебният свят на Бел'' и Плумет в игралния римейк от 2017 г. * [[Франк Уелкър]] – ''Султан'', домашното куче на замъка, превърнат в табуретка за крака. == Продукция == === Ранни версии === След успеха на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1937 г., [[Уолт Дисни]] търси други истории, които да адаптира в пълнометражни филми, като ''Красавицата и Звяра'' е сред историите, които разглежда.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>{{cite book|title=Drawing the Line: The Untold Story of the Animation Unions From Bosko to Bart Simpson |url=https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito |url-access=limited |last=Sito |first=Tom |year=2006 |publisher=The University Press of Kentucky |isbn=0-8131-2407-7 |page=[https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito/page/n315 301]}}</ref> Опитите да се превърне историята за Красавицата и звяра във филм са правени през 30-те и 50-те години на миналия век, но в крайна сметка са отказани, тъй като това „се оказва огромно предизвикателство“ за екипа.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref> Питър М. Никълс заявява, че Дисни може да бъде обезсърчен от Жан Кокто, след като вече е направил своята версия от 1946 г.<ref name="Nichols">{{cite book |title=The New York Times Essential Library: Children's Movies |first=Peter M. |last=Nichols |year=2003 |publisher=Henry Holt and Company |location=New York |isbn=0-8050-7198-9 |pages=[https://archive.org/details/childrensmoviesc00nich/page/27 27 – 30] |url=https://archive.org/details/childrensmoviesc00nich/page/27 }}</ref> Десетилетия по-късно, по време на продукцията на ''[[Кой натопи Заека Роджър]]'' през 1987 г., Дисни възкресява ''Красавицата и Звяра'' като проект за сателитното си анимационно студио, създадено в Лондон, Англия, за да работи върху ''Заека Роджър''. На Ричард Уилямс, който режисира анимационните части на ''Заека Роджър'', му е предложено да режисира, но отказва в полза на дългогодишния си проект ''The Thief and the Cobbler''. На свое място Уилямс препоръча своя колега, английския режисьор на анимации Ричард Пардъм, който започва работа под ръководството на продуцента [[Дон Хан]] по немузикална версия на ''Красавицата и Звяра'', чието действие се развива през XIX век във Франция.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite video|people=Hahn, Don |title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film |publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures |location=Burbank, California |date=2009 }}</ref> По заповед на главния изпълнителен директор на Дисни Майкъл Айснер ''Красавицата и Звяра'' става първият анимационен филм на Дисни, който използва сценарист. Това е необичаен производствен ход за анимационен филм, който традиционно се разработва върху сториборд, а не по сценарий. [[Линда Улвъртън]] пише оригиналния проект на историята, преди да започне работата по сториборда, и работи заедно с екипа на историята, за да разработи филма.<ref name="story">{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher=Hyperion |location=New York |pages=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/142 142 – 7] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> === Пренаписване на сценария и музикално оформление === След като вижда първоначалния сториборд през 1989 г., председателят на [[Уолт Дисни Студиос]] Джефри Каценберг нарежда материалите до момента да бъдат бракувани и да се започне работата отначало. Няколко месеца след като започва работата отново, Пардъм подава оставка като режисьор. Студиото се обръща към Джон Мъскър и [[Рон Клемънтс]], които да режисират филма, но те отказат предложението, заявявайки, че са „уморени“, след като току-що са приключили режисурата по ''Малката русалка''. Тогава Дисни наема за първи път режисьорите Кърк Уайз и Гари Трусдейл. Освен това Каценберг отправя молба към авторите на песни Хауърд Ашман и Алан Менкен, които създават партитурата за ''Малката русалка'', да превърнат ''Красавицата и Звяра'' в музикален филм в стил Бродуей, подобно на ''Русалката''. Ашман, който по това време научава, че умира от усложнения от [[СПИН]], работи с Дисни по проекта ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'', и неохотно се съгласява да се присъедини към затруднения производствен екип. Заради влошеното здраве на Ашман, предварителната продукция на ''Красавицата и Звяра'' е преместена от Лондон в Ню Йорк, близо до дома на Ашман.<ref>Hahn, Don (2009). Waking Sleeping Beauty (Documentary film). Burbank, California: Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures.</ref> Ашман и Менкен се присъединяват към Уайз, Трусдейл и Улвъртън при преработването на сценария за филма.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Disney's Art of animation : from Mickey Mouse to Beauty and the Beast]</ref> Тъй като в оригиналната история има само два основни героя, създателите на филма ги подобряват и добавят нови герои под формата на омагьосани предмети от бита, които „добавят топлина и комедия към мрачна история“, и създават „истински злодей“ в лицето на Гастон.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref> Тези идеи донякъде наподобяват на елементи от френската филмова версия на ''Красавицата и Звяра'' от 1946 г., която представя образа на ухажора Авенан, донякъде подобен на Гастон,<ref>{{cite book|first=Jerome |last=Griswold |url=https://books.google.com/books?id=ecQuvwSSgzEC&q=%22gaston%22%22beauty%20and%20the%20beast%22%22avenant%22&pg=RA1-PA249 |title=The Meanings of ''Beauty and the Beast'': A Handbook |publisher=Broadview Press |year=2004 |page=249 |isbn=1-55111-563-8}}</ref> както и неодушевени предмети, оживяващи в замъка на Звяра.<ref>{{cite web|url=http://people.wcsu.edu/mccarneyh/fva/c/La_Belle_et_la_Bete_780.html |title=La Belle et la Bete |first=Kim |last=Humphreville |work=WCSU |accessdate=July 15, 2010}}</ref> Анимираните предмети обаче получават различни личности във версията на Дисни. До началото на 1990 г. Каценберг одобрява преработения сценарий и работата по сториборда започва отново.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Disney's Art of animation : from Mickey Mouse to Beauty and the Beast]</ref> == Издаване == === Премиера === За първи път [[Уолт Дисни Къмпани]] показва недовършената версия на ''Красавицата и Звяра'' на Филмовия фестивал в Ню Йорк на 29 септември 1991 г.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1991-08-17-ca-693-story.html Unfinished ‘Beauty’ to Make Splashy Debut : Movies: The New York Film Festival will premiere Disney’s animated work-in-progress on Sept. 29.]</ref> По време на излъчването филмът е завършен на 70%.<ref>[https://www.nytimes.com/1991/08/19/movies/at-the-new-york-film-festival-works-on-art.html At the New York Film Festival, Works on Art]</ref> В края на прожекцията ''Красавицата и Звяра'' получава десет минути бурни овации от публиката на филмовия фестивал.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite video|people=Hahn, Don |title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film |publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures |location=Burbank, California |date=2009 }}</ref><ref name="beautyreviewjournal">{{cite web|url=http://www.reviewjournal.com/entertainment/arts-culture/more-20-years-after-beauty-and-beast-paige-ohara-still-remembered-voice|title=More than 20 years after 'Beauty and the Beast,' Paige O'Hara still remembered as voice of Disney princess|last=Cling|first=Carol|date=April 21, 2013|work=Las Vegas Review-Journal|publisher=Stephens Media LLC|accessdate=June 18, 2013}}</ref> Официалната премиера на филма е на 13 ноември 1991 г., като на следващата година е прожектиран на Фестивала в Кан. === Преиздаване === Филмът е реставриран и ремастериран за новогодишния ден, като през 2002 г. е преиздаден в кината на [[IMAX]] в специално издание, включващо нова музикална последователност.<ref>{{cite web|author=Ryan Ball |url=http://www.animationmagazine.net/features/beauty-and-the-beast-added-to-national-film-registry/ |title=Beauty and The Beast Added to National Film Registry |magazine=Animation Magazine |date=December 18, 2002 |accessdate=March 18, 2014}}</ref> В избрани кина е прожектиран филма на 29 септември и 2 октомври 2010 г. Включен е коментар на продуцента Дон Хан, интервюта с актьорския състав и вътрешен поглед как е създадена анимацията.<ref>{{cite web|url=https://collider.com/beauty-and-the-beast-sing-a-long-disney/48819/|title=Disney to Release Sing-Along BEAUTY AND THE BEAST for Limited Run |work=Collider |date=September 27, 2010|first=Jason|last=Barr|accessdate=January 14, 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cleveland.com/parents/index.ssf/2010/09/dress_up_sing_along_to_beauty.html|title=Dress up, sing along to 'Beauty and the Beast' this week |work=The Plain Dealer |date=September 27, 2010|first=Martha|last=Mueller Neff|accessdate=August 14, 2011}}</ref> Дисни Диджитал 3D версия на филма е планирана за издаване в САЩ на 12 февруари 2010 г., но проектът е отложен.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2010/digital/markets-festivals/disney-retools-animation-slate-1118022620/|title=Disney retools animation slate 3D ''Beauty'' reboot, ''Newt'' yanked from schedule |work=Variety |first=Andrew |last=Stewart |date=August 5, 2010 |accessdate=August 15, 2011}}</ref> На 25 август 2011 г. Дисни обявява, че 3D версията на филма прави своя дебют в холивудския театър "Ел Капитан" от 2 до 15 септември 2011 г.<ref>{{cite web| url=http://www.playbill.com/news/article/disneys-beauty-and-the-beast-to-be-screened-in-3d-in-hollywood-182060 | title=Disney's "Beauty and the Beast" To Be Screened in 3D in Hollywood | magazine=Playbill | date=August 25, 2011 | accessdate=June 17, 2015 | author=Hetrick, Adam}}</ref> Дисни харчи по-малко от 10 милиона долара за преобразуване в 3D.<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2012/01/box-office-contraband-beauty-and-the-beast.html|title=Movie Projector: 'Beauty and the Beast', 'Contraband' fight for No. 1|last=Kaufman|first=Amy|work=Los Angeles Times|date=January 12, 2012|accessdate=January 13, 2012}}</ref> След успеха от преиздаването на Цар лъв в 3D, премиерата на ''Красавицата и Звяра'' в Северна Америка в 3D формат е през януари 2012 г.<ref>{{cite web|url=https://www.huffingtonpost.com/2011/10/04/disney-re-releasing-films-3d_n_994701.html|title=Disney Re-Releasing Films In 3D: 'Beauty & The Beast,' 'The Little Mermaid,' Others Coming Back|date=October 4, 2011|accessdate=September 1, 2017|via=Huff Post}}</ref> === Домашна употреба === На 30 октомври 1992 г. в САЩ и Канада Уолт Дисни Хоум Видео (понастоящем известен като [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Уолт Дисни Студиос Хоум Ентъртейнмънт]]) издава филма на VHS и лазердиск като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''.<ref>{{cite book|title=Beauty and the Beast (A Walt Disney Classic) [VHS&#93;: David Ogden Stiers, Jerry Orbach, Paige O'Hara, Robby Benson, Richard White, Kirk Wise, Gary Trousdale: Movies & TV |date= |asin = 6302526574}}</ref> ''Красавицата и Звяра: Специално издание'', както се нарича подобрената версия на филма, излъчена в IMAX, е издадено в „Платинено издание“ на DVD и VHS на 8 октомври 2002 г. През 2010 г. е издадено „Диамантено издание“ на филма в DVD и Blu-Ray формат.<ref name="gustin">{{cite news|last=Gustin|first=Maija|title=Movie Rewind: Beauty and the Beast|url=http://www.ndsmcobserver.com/scene/movie-rewind-beauty-and-the-beast-1.1659560|accessdate=October 1, 2010|newspaper=The Observer|date=October 1, 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101006051531/http://www.ndsmcobserver.com/scene/movie-rewind-beauty-and-the-beast-1.1659560|archivedate=October 6, 2010|url-status=dead|df=mdy-all}}</ref> По случай 25-годишнината на филма, на 6 септември 2016 г., е издадено отново DVD и Blu-Ray издание. Филмът е издаден на [[4K резолюция|4К]] цифрово изтегляне и Ultra HD Blu-ray на 10 март 2020 г.<ref>{{Citation|title=Beauty and the Beast 4K Blu-ray Release Date March 10, 2020|url=https://www.blu-ray.com/movies/Beauty-and-the-Beast-4K-Blu-ray/259304/|accessdate=2020-02-03}}</ref> == В България == В България филмът първоначално започва да се разпространява в няколко издания и копия в средата на 90-те години. На [[23 октомври]] [[2002]] г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] под името „Специално издание“ на Александра Видео. Във изданието на видеокасетата съдържа документален филм и музикалния клип, а на DVD изданието се състои от два диска.<ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://kino.dir.bg/film.php?id=718 |accessdate=2003-05-08 |archivedate=2003-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20030508043418/http://kino.dir.bg/film.php?id=718 }}</ref> На [[25 октомври]] [[2010]] г. е издаден на [[DVD]] от A+Films. На [[2 март]] [[2012]] г. е издаден в 3-D формат от Форум Филм България. На [[10 февруари]] [[2018]] г. е излъчен по [[Кино Нова]]. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ ! Роля ! Изпълнител |- | Бел | [[Йорданка Илова]] |- | Звяра | Петър Салчев |- | Гастон | [[Пламен Захов]] (диалог)<br>Венцислав Динов (вокал) |- | Лафу | [[Кирил Бояджиев]] |- | Госпожа Потс | [[Людмила Чешмеджиева]] |- | Люмиер | [[Сава Пиперов]] |- | Когсуърт | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Морис | [[Калин Арсов]] |- | Чип | Калоян Чолаков |- | Гардероб | Добрина Икономова |- | Четка за прах | Поликсена Костова |- | Печка | [[Петър Върбанов]] |- | Мосю Д'Арк | Румен Рачев |- | Блондинки | Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова |- | Книжар | Димитър Иванов |- | Хлебар | [[Петър Върбанов]] |- | Диктор | [[Марин Янев]] |- | Други гласове | Десислава Софранова<br>[[Елена Саръиванова]]<br>Илия Иванов |- | Хор | Дарина Кандулкова<br>Евгения Брайнова<br>Мирослава Антова<br>Вера Гиргинова<br>Елена Рашевска<br>Гиргина Гиргинова<br>Невена Лилова<br>Йоланта Георгиева<br>Александър Господинов<br>Богомил Спиров<br>Николай Петров<br>Пламен Папазиков<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Орлин Павлов]]<br>Ваньо Димитров |} * [[Сава Пиперов]], който озвучаваше Люмиер през 2002 г., също озвучава и Морис, изигран от [[Кевин Клайн]] [[Красавицата и Звяра (филм, 2017)|в игралния римейк през 2017 г.]]. * Добрина Икономова дублира Мадам Гардероб в дублажите и на двата филма. * [[Пламен Захов]], който озвучаваше Гастон през 2002 г., умира от сърдечен удар на [[21 март]] [[2003]] г., и това прави един от последните му дублирани филми с насинхронен дублаж. {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнява |- | Бел | [[Йорданка Илова]]<br>Венцислав Динов<br>Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Гастон | Венцислав Динов<br>[[Кирил Бояджиев]]<br>Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова<br>Хор-мъже |- | Наш гост бъди | [[Сава Пиперов]]<br>[[Людмила Чешмеджиева]]<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Нещо неочаквано | [[Йорданка Илова]]<br>Петър Салчев<br>Сава Пиперов<br>Людмила Чешмеджиева<br>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Отново човек | Сава Пиперов<br>Людмила Чешмеджиева<br>Георги Новаков<br>Добрина Икономова<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Приказка една | Людмила Чешмеджиева |- | Към страшния замък | Венцислав Динов<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Той и тя (хорова версия) | Хор-жени<br>Хор-мъже |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2002) |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Превод | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент-режисьор | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Христо Дерменджиев<br>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|718}} * {{imdb title|0101414}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} {{Превод от|en|Beauty and the Beast (1991 film)|990000715}} [[Категория:Филми от 1991 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1991 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] leohpyweqkne0cndg4lhb29arsqkvgz 11464742 11464654 2022-07-20T11:21:15Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Красавицата и звярът}} {{Филм | име = Красавицата и Звяра | име_оригинал = Beauty and the Beast | картинка = | описание = | режисьори = Гари Трусдейл<br>Кърк Уайз | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = [[Линда Улвъртън]] | базиран_на = ''[[Красавицата и Звяра]]''<br>от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон | актьори = [[Пейдж О'Хара]]<br>Роби Бенсън<br>Ричард Уайт<br>Джери Орбач<br>Дейвид Огдън Стиърс<br>[[Анджела Лансбъри]]<br>Рекс Евърхарт<br>Джеси Корти | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Джон Карнокан | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=55212|title=Beauty and the Beast|work=American Film Institute|accessdate=March 28, 2017}}</ref><br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]]<ref name=numbers>{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movie/Beauty-and-the-Beast-(1991)#tab=summary|title=Beauty and the Beast (1991)|work=The Numbers|accessdate=April 3, 2017}}</ref><br>Силвър Скрийн Партнърс<ref name=afi/> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]]<ref name=afi/> | премиера-дата = 22 ноември 1991 г. | премиера-място = | времетраене = 84 минути<ref>{{cite web|url=https://www.bbfc.co.uk/releases/beauty-and-beast-film|title=''Beauty and the Beast'' (U)|work=[[British Board of Film Classification]]|date=February 5, 1992|accessdate=September 28, 2016}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $25 милиона<ref name="box office">{{cite web|url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0101414/ |title=Beauty and the Beast (1991) |work=Box Office Mojo}}</ref> | приходи = $440,1 милиона<ref name="box office" /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Красавицата и Звяра'''''<ref name="izpisvane">{{cite web|url=https://kaksepishe.com/krasavicata-i-zvyara/|title=Как се пише: Красавицата и Звяра или Красавицата и Звярът?|last=Върбанова|first=Павлина|date=6 март 2017|work=Как се пише|publisher=Павлина Върбанова|accessdate=13 декември 2020}}</ref> ({{lang|en|Beauty and the Beast}}) е американски анимационен музикален романтичен филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]] през 1991 г. Това е 30^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и третият, част от ерата ''[[Дисни Ренесанс]]'', базиран на [[Красавицата и звярът|едноименната приказка]] от Жан-Мари Льопринс дьо Бомон (която е кредитирана само във френската версия на филма)<ref>{{cite journal |first=Jeanne-Marie|last=Le Prince de Beaumont|url=http://www.pitt.edu/~dash/beauty.html|journal=The Young Misses Magazine|title=Containing Dialogues between a Governess and Several Young Ladies of Quality Her Scholars|edition=4|volume=1|location=London|year=1783|pages=45 – 67}}</ref> и върху идеи от [[Красавицата и звярът (филм, 1946)|едноименния френски игрален филм]] от 1946 г., режисиран от [[Жан Кокто]].<ref>{{Cite web |url=http://www.toacorn.com/news/2007/0802/dining_and_entertainment/048.html |title=Toacorn.com: Dining and Entertainment section: "''Beauty and the Beast'' stellar" Play review |accessdate=February 2, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080708215712/http://www.toacorn.com/news/2007/0802/dining_and_entertainment/048.html |archivedate=July 8, 2008 |url-status=dead |df=mdy-all }}</ref> ''Красавицата и Звяра'' се фокусира върху връзката между Звяра (озвучен от Роби Бенсън), принц, който заради магия се превръща в чудовище и слугите му в домакински предмети като наказание за неговата арогантност, и [[Бел (Дисни)|Бел]] (озвучена от [[Пейдж О'Хара]]), млада жена, която той затваря в замъка си. За да разруши проклятието, Звяра трябва да се научи да обича Бел и да спечели любовта ѝ в замяна, преди да падне последното венчелистче от омагьосана роза, иначе той ще остане чудовище завинаги. Филмът включва и гласовете на Ричард Уайт, Джери Орбач, Дейвид Огдън Стиърс и [[Анджела Лансбъри]]. За първи път [[Уолт Дисни]] се опитва да адаптира ''Красавицата и звяра'' в пълнометражен анимационен филм през 30-те и 50-те години на миналия век, но не успява. След успеха на ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'', Уолт Дисни Пикчърс решава да адаптира приказката, която Ричард Пардъм първоначално замисля като немузикален филм. В крайна сметка председателят на Дисни Джефри Каценберг отхвърля идеята на Пардъм и разпорежда филмът да бъде музикален, подобно на ''Малката русалка''. Филмът е режисиран от Гари Трусдейл и Кърк Уайз в техния режисьорски дебют, със сценарий от [[Линда Улвъртън]]. Текстописецът Хауърд Ашман, който е и изпълнителен продуцент, и композиторът Алан Менкен създават песните във филма. Премиерата на ''Красавицата и Звяра'' като незавършен филм е на 29 септември 1991 г. по време на Филмовия фестивал в Ню Йорк, а официалната премиера е на 13 ноември 1991 г. С бюджет от 25 милиона долара, филмът събира приходи в размер на 331 милиона долара от световния боксофис, като е посрещнат с признание от критиката заради романтичния си разказ, анимация (особено сцената в балната зала), герои и музикални изпълнения. ''Красавицата и Звяра'' печели награда [[Златен глобус]] за [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|най-добър филм – мюзикъл или комедия]] и така става първият анимационен филм, който някога е печелил тази категория. Също така това е първият анимационен филм, номиниран за награда [[Оскар]] за [[Оскар за най-добър филм|най-добър филм]] на [[Награди Оскар (64-та церемония)|64-те награди]], където печели награди в категориите най-добра оригинална музика и най-добра оригинална песен и получава допълнителни номинации за най-добър звук. През април 1994 г. ''Красавицата и Звяра'' става първият анимационен филм на Дисни, адаптиран в мюзикъл на Бродуей. [[IMAX]] версията на филма е пусната през 2002 г. През същата година филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като „културно, исторически или естетически значим“.<ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|accessdate=2020-09-17|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref><ref>{{Cite web|title=Librarian of Congress Adds 25 Films to National Film Registry|url=https://www.loc.gov/item/prn-02-176/librarian-of-congress-adds-25-films-to-national-film-registry/2002-12-17/|accessdate=2020-09-17|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref> След успеха от преиздаването на ''[[Цар лъв]]'' в 3D, филмът е преиздаден също в 3D формат през 2012 г.<ref>{{cite web|title='Beauty and the Beast', 'The Little Mermaid', 'Finding Nemo', 'Monsters, Inc.' get 3-D re-releases|url=https://www.ew.com/article/2011/10/04/disney-3d-beauty-beast-mermaid|work=Entertainment Weekly|accessdate=October 27, 2011|date=October 4, 2011|first=Grady|last=Smith}}</ref> Премиерата на [[Красавицата и звярът (филм, 2017)|игралната адаптация]], режисирана от Бил Кондон, е на 17 март 2017 г. == Сюжет == Магьосница, маскирана като стара просякиня, пристига в замъка и предлага роза на жесток и егоистичен принц в замяна на подслон. Когато той отказва, тя разкрива истинската си самоличност. За да накаже принца за неговата грубост, магьосницата го превръща в звяр, а слугите му – в домакински предмети. Тя прави заклинание върху розата и казва на принца, че заклинанието може да бъде разрушено само ако той се научи да обича друг и да спечели любовта на този човек преди падането на последното венчелистче, или в противен случай той ще остане звяр завинаги. Много години по-късно, в близкото село, обичащата книги и независима млада жена на име Бел мечтае за приключения и иска повече от това, което селото може да ѝ предложи. Като такава тя е възприемана като аутсайдер от селяните. Нейният външен вид привлича вниманието на Гастон, невъзпитан и нарцистичен ловец, както и неговия тромав помощник Лефу. На път за панаир, за да демонстрира най-новото си изобретение, бащата на Бел и изобретател, Морис се губи в гората и търси убежище в замъка на Звяра, но Звяра го затваря заради постъпката му. Когато конят на Морис, Филип, се връща без него, Бел се осмелява и тръгва да го търси и го намира заключен в подземието на замъка. Звяра се съгласява да я остави да заеме мястото на Морис. Бел се сприятелява с кралските служители на замъка: свещника Люмиер, часовника Когсуърт, чайника г-жа Потс и сина ѝ чаената чаша Чип. Те я канят на грандиозна вечеря. Когато тя се скита в забраненото западно крило и открива розата, това привлича вниманието на Звяра, който яростно ѝ заповядва да излезе. Страхувайки се за живота си, тя бяга от замъка и стига до гората, но е обградена от глутница гладни вълци, но Звяра я спасява. В битката с вълците той е ранен. Докато Бел лекува нараняванията му, между тях възниква разбирателство. С течение на времето те развиват по-близки отношения. Междувременно Морис се връща в селото и се опитва да убеди жителите в ситуацията, в която Бел се намира, но бива отхвърлен като луд стар глупак. Изслушвайки твърденията на Морис за Звяра, Гастон измисля план за това как да накара Бел да се омъжи за него; той подкупва мосю Д'Арк, надзирател на лудницата, за да затворят Морис като лунатик. Преди да успеят обаче, Морис заминава за замъка, за да се опита сам да спаси дъщеря си. След като споделя танц със Звяра, Бел използва вълшебно огледало, което ѝ позволява да види всичко, за да намери баща си. Тя го открива болен и изгубен в гората. Звяра я освобождава, за да спаси Морис, като ѝ дава огледалото за спомен. След като Бел отвежда баща си в селото, гневна тълпа, водена от Гастон, Лефу и мосю Д'Арк, пристига, за да хване Морис. Опитвайки се да докаже, че Морис не е луд, Бел използва огледалото, за да разкрие Звяра пред хората. Осъзнавайки, че Бел обича Звяра, Гастон я хвърля в мазето с баща ѝ. Той събира селяните, за да го последват до замъка, за да убие Звяра. С помощта на Чип, пристигнал в дома им като пътник, и машината за цепене на дърва на Морис, Морис и Бел се измъкват и след това се втурват обратно към замъка. По време на битката слугите на Звяра отблъскват селяните и Лефу. Гастон атакува Звяра в кулата, който е твърде съкрушен от напускането на Бел, за да отвърне на удара, но възвръща духа си, когато я вижда да се завръща. Той побеждава Гастон, но пощадява живота му, преди да се събере с Бел. Гастон обаче намушква с нож Звяра, но губи равновесие, което го кара да падне от покрива, намирайки смъртта си. Звяра умира в ръцете на Бел от раните си, преди да падне последното венчелистче. Просълзена, Бел сподела любовта си към него и заклинанието се разрушава, съживявайки Звяра и възстановявайки човешката му форма заедно с всичките му слуги в замъка му. Принцът и Бел организират бал за кралството, на който танцуват щастливо. == Актьори == * [[Пейдж О'Хара]] – ''[[Бел (Дисни)|Бел]]'', млада жена, обичаща книгите, която търси приключения и предлага собствената си свобода на Звяра в замяна на тази на баща си. В усилията си да подобрят характера от оригиналната история, създателите на филма смятат, че Бел трябва да „не знае“ за собствената си красота и я правят „малко странна“.<ref name="makingof">{{cite video|title=Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast |medium=VCD |publisher=Walt Disney Home Entertainment |date=2002}}</ref> Уайз си спомня кастинга на О'Хара заради „уникалния тембър“, който има, „тип малко Джуди Гарланд“, след чиято поява е моделирана героинята.<ref>{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher= Hyperion |location=New York. |pages=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/160 160 – 2] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> Джеймс Бакстър и Марк Хен са главните аниматори на Бел. * Роби Бенсън – ''Звяра'', млад принц, който като наказание за своята арогантност е превърнат от магьосница в говорещ звяр. Аниматорите го рисуват със структурата на главата и рогата на американски бизон, ръцете и тялото на мечка, веждите на горила, челюстите, зъбите и гривата на лъв, бивните на дива свиня и краката и опашка на вълк. Крис Сандърс, един от художниците на сториборда на филма, изготвя проекти за Звяра, базирани на птици, насекоми и риби, преди да излезе с нещо близо до окончателния дизайн. Глен Кийн, главният аниматор на Звяра, усъвършенства дизайна, като отива в зоопарка и изучава животните, на които Звяра е базиран.<ref name="dvdcommentary">Trousdale, Gary; Wise, Kirk; Hahn, Don; and Menken, Alan (2002). DVD audio commentary for ''Beauty and the Beast: Special Edition.'' Walt Disney Home Entertainment</ref> Бенсън коментира: „В този герой има ярост и мъка, чувства, които никога преди това не е трябвало да пресъздавам“.<ref>{{cite news|url=https://www.ew.com/ew/article/0,,316461,00.html |title=Oh, You Beast: Robby Benson roars to his roots – The former teen idol is the voice of Beast in ''Beauty and the Beast'' |last=Cagle |first=Jess |work=Entertainment Weekly |date=December 13, 1991 |accessdate=February 2, 2009 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090209041804/http://www.ew.com/ew/article/0%2C%2C316461%2C00.html |archivedate=February 9, 2009 |url-status=live}}</ref> * Ричард Уайт – ''Гастон'', суетен ловец, който се бори за ръката на Бел и е решен да не позволява на някой друг да спечели сърцето ѝ. Той служи като модел на Звяра, който някога е бил егоистичен като Гастон преди трансформацията. Главният аниматор на Гастон, Андреас Дежа, е притиснат от Джефри Каценберг, за да направи Гастон красив, за разлика от традиционния външен вид на злодей на Дисни, задача, която в началото му е трудна. В началото Гастон е изобразен по-скоро като нарцисист, отколкото като злодей, но по-късно той заплашва да вкара Морис в психиатрична институция, ако Бел не се омъжи за него и в крайна сметка кара всички селяни да убият Звяра, вбесен, че Бел обича Звяра, а не него.<ref>{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher= Hyperion |location=New York |page=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/178 178] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> * Джери Орбач – ''Люмиер'', добросърдечният, но непокорен лакей с френски акцент в замъка на Звяра, който е превърнат в свещник. Той има навика да не се подчинява на строгите правила на господаря си, като понякога предизвиква напрежение помежду им, но Звяра често се обръща към него за съвет. Той е изобразен като флиртуващ, тъй като той често се среща с бърсалката на прах и веднага харесва Бел. Ник Раниери е главният аниматор на Люмиер. * Дейвид Огдън Стиърс – ''Когсуърт/Разказвач'', [[майордом]], главен иконом на домакинския персонал и приятел на Люмиер, който е превърнат в часовник с махало. Той е изключително лоялен към Звяра, за да спаси себе си и всеки друг заради търканията между него и Люмиер. Уил Фин е главен аниматор на Когсуърт. Стиърс също разказва пролога. * [[Анджела Лансбъри]] – ''Госпожа Потс'', готвачка в замъка, превърната в чайник, която има майчинско отношение към Бел. Създателите на филма преминават през няколко имена за героинята, като например „Госпожа Лайка“, преди Ашман да предложи използването на прости и кратки имена за домакинските предмети.<ref name="dvdcommentary" /> Дейвид Пруиксма е главният аниматор на Госпожа Потс. * Брадли Пиърс – ''Чип'', синът на г-жа Потс, който е превърнат в чаена чаша. Първоначално има само една реплика, но създателите на филма са впечатлени от изпълнението на Пиърс и значително разширяват ролята на героя.<ref name="dvdcommentary" /> Пруиксма е главен аниматор и на Чип. * Рекс Евърхарт – ''Морис'', бащата на Бел. Селяните го виждат като луд заради устройствата, които конструира, за които се смята, че е невъзможно да се създадат в действителност, но верната му дъщеря вярва, че един ден ще стане известен. Рубен А. Акино служи като главен аниматор на Морис. * Джеси Корти – ''Лафу'', често малтретиран, но верен помощник на Гастон. Той гледа на Гастон като на свой герой и пее песен с останалите селяни, за да го развесели. Името му на френски означава „луд“, а също има и фонетична игра за „глупак“. Крис Уол служи като главен аниматор на Лефу. * Джо Ан Уорли – ''Гардероб'', модният авторитет в замъка и бивша оперна певица, превърната в гардероб. Гардеробът е известна като „Мадам де ла Гран Буш“ (Мадам Голямата уста) в сценичната адаптация на филма и е единственият основен омагьосан персонаж, чиято човешка форма не се появява във филма. Тони Анселмо е главният аниматор на Гардероба. * Хал Смит – ''Филип'', белгийският кон на Бел. Ръс Едмъндс е главен аниматор на Филип. * Мери Кей Бергман и [[Кат Суси]] – ''Селски моми'', три жени, които се умилкват на Гастон и ревнуват от Бел; известни са като „Глупавите момичета“ в сценичната адаптация. * Браян Къмингс – ''Печка'', шеф-готвачът на замъка, превърнат в печка. * Алвин Епстейн – ''Продавач на книги'', собственикът на книжарницата. * Тони Джей – ''Мосю Д'Арк'', садистичният надзирател на лудницата. Гастон го подкупва, за да помогне в плана му в изнудването на Бел. * Алек Мърфи – ''Пекар'', собственикът на пекарната. * Кими Робъртсън – ''Четка за прах'', прислужница и любимата на Люмиер, която е превърната в четка за прах. Името ѝ във филма от 1991 г. не е споменато; Бабет е името, дадено на героинята по-късно в сценичната адаптация на филма през 1994 г.; Фифи в анимационния музикален филм от 1998 г. ''Вълшебният свят на Бел'' и Плумет в игралния римейк от 2017 г. * [[Франк Уелкър]] – ''Султан'', домашното куче на замъка, превърнат в табуретка за крака. == Продукция == === Ранни версии === След успеха на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1937 г., [[Уолт Дисни]] търси други истории, които да адаптира в пълнометражни филми, като ''Красавицата и Звяра'' е сред историите, които разглежда.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>{{cite book|title=Drawing the Line: The Untold Story of the Animation Unions From Bosko to Bart Simpson |url=https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito |url-access=limited |last=Sito |first=Tom |year=2006 |publisher=The University Press of Kentucky |isbn=0-8131-2407-7 |page=[https://archive.org/details/drawinglineuntol00sito/page/n315 301]}}</ref> Опитите да се превърне историята за Красавицата и звяра във филм са правени през 30-те и 50-те години на миналия век, но в крайна сметка са отказани, тъй като това „се оказва огромно предизвикателство“ за екипа.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref> Питър М. Никълс заявява, че Дисни може да бъде обезсърчен от Жан Кокто, след като вече е направил своята версия от 1946 г.<ref name="Nichols">{{cite book |title=The New York Times Essential Library: Children's Movies |first=Peter M. |last=Nichols |year=2003 |publisher=Henry Holt and Company |location=New York |isbn=0-8050-7198-9 |pages=[https://archive.org/details/childrensmoviesc00nich/page/27 27 – 30] |url=https://archive.org/details/childrensmoviesc00nich/page/27 }}</ref> Десетилетия по-късно, по време на продукцията на ''[[Кой натопи Заека Роджър]]'' през 1987 г., Дисни възкресява ''Красавицата и Звяра'' като проект за сателитното си анимационно студио, създадено в Лондон, Англия, за да работи върху ''Заека Роджър''. На Ричард Уилямс, който режисира анимационните части на ''Заека Роджър'', му е предложено да режисира, но отказва в полза на дългогодишния си проект ''The Thief and the Cobbler''. На свое място Уилямс препоръча своя колега, английския режисьор на анимации Ричард Пардъм, който започва работа под ръководството на продуцента [[Дон Хан]] по немузикална версия на ''Красавицата и Звяра'', чието действие се развива през XIX век във Франция.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite video|people=Hahn, Don |title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film |publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures |location=Burbank, California |date=2009 }}</ref> По заповед на главния изпълнителен директор на Дисни Майкъл Айснер ''Красавицата и Звяра'' става първият анимационен филм на Дисни, който използва сценарист. Това е необичаен производствен ход за анимационен филм, който традиционно се разработва върху сториборд, а не по сценарий. [[Линда Улвъртън]] пише оригиналния проект на историята, преди да започне работата по сториборда, и работи заедно с екипа на историята, за да разработи филма.<ref name="story">{{cite book|last=Thomas |first=Bob |year=1991 |title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Beauty and the Beast |url=https://archive.org/details/disneysartofanim00thom |url-access=registration |publisher=Hyperion |location=New York |pages=[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom/page/142 142 – 7] |isbn=1-56282-899-1}}</ref> === Пренаписване на сценария и музикално оформление === След като вижда първоначалния сториборд през 1989 г., председателят на [[Уолт Дисни Студиос]] Джефри Каценберг нарежда материалите до момента да бъдат бракувани и да се започне работата отначало. Няколко месеца след като започва работата отново, Пардъм подава оставка като режисьор. Студиото се обръща към Джон Мъскър и [[Рон Клемънтс]], които да режисират филма, но те отказат предложението, заявявайки, че са „уморени“, след като току-що са приключили режисурата по ''Малката русалка''. Тогава Дисни наема за първи път режисьорите Кърк Уайз и Гари Трусдейл. Освен това Каценберг отправя молба към авторите на песни Хауърд Ашман и Алан Менкен, които създават партитурата за ''Малката русалка'', да превърнат ''Красавицата и Звяра'' в музикален филм в стил Бродуей, подобно на ''Русалката''. Ашман, който по това време научава, че умира от усложнения от [[СПИН]], работи с Дисни по проекта ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'', и неохотно се съгласява да се присъедини към затруднения производствен екип. Заради влошеното здраве на Ашман, предварителната продукция на ''Красавицата и Звяра'' е преместена от Лондон в Ню Йорк, близо до дома на Ашман.<ref>Hahn, Don (2009). Waking Sleeping Beauty (Documentary film). Burbank, California: Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures.</ref> Ашман и Менкен се присъединяват към Уайз, Трусдейл и Улвъртън при преработването на сценария за филма.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Disney's Art of animation : from Mickey Mouse to Beauty and the Beast]</ref> Тъй като в оригиналната история има само два основни героя, създателите на филма ги подобряват и добавят нови герои под формата на омагьосани предмети от бита, които „добавят топлина и комедия към мрачна история“, и създават „истински злодей“ в лицето на Гастон.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref> Тези идеи донякъде наподобяват на елементи от френската филмова версия на ''Красавицата и Звяра'' от 1946 г., която представя образа на ухажора Авенан, донякъде подобен на Гастон,<ref>{{cite book|first=Jerome |last=Griswold |url=https://books.google.com/books?id=ecQuvwSSgzEC&q=%22gaston%22%22beauty%20and%20the%20beast%22%22avenant%22&pg=RA1-PA249 |title=The Meanings of ''Beauty and the Beast'': A Handbook |publisher=Broadview Press |year=2004 |page=249 |isbn=1-55111-563-8}}</ref> както и неодушевени предмети, оживяващи в замъка на Звяра.<ref>{{cite web|url=http://people.wcsu.edu/mccarneyh/fva/c/La_Belle_et_la_Bete_780.html |title=La Belle et la Bete |first=Kim |last=Humphreville |work=WCSU |accessdate=July 15, 2010}}</ref> Анимираните предмети обаче получават различни личности във версията на Дисни. До началото на 1990 г. Каценберг одобрява преработения сценарий и работата по сториборда започва отново.<ref>Tale as Old as Time: The Making of Beauty and the Beast (VCD). Walt Disney Home Entertainment. 2002.</ref><ref>[https://archive.org/details/disneysartofanim00thom Disney's Art of animation : from Mickey Mouse to Beauty and the Beast]</ref> == Издаване == === Премиера === За първи път [[Уолт Дисни Къмпани]] показва недовършената версия на ''Красавицата и Звяра'' на Филмовия фестивал в Ню Йорк на 29 септември 1991 г.<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1991-08-17-ca-693-story.html Unfinished ‘Beauty’ to Make Splashy Debut : Movies: The New York Film Festival will premiere Disney’s animated work-in-progress on Sept. 29.]</ref> По време на излъчването филмът е завършен на 70%.<ref>[https://www.nytimes.com/1991/08/19/movies/at-the-new-york-film-festival-works-on-art.html At the New York Film Festival, Works on Art]</ref> В края на прожекцията ''Красавицата и Звяра'' получава десет минути бурни овации от публиката на филмовия фестивал.<ref name="wakingsleepingbeauty">{{cite video|people=Hahn, Don |title=Waking Sleeping Beauty|medium=Documentary film |publisher=Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures |location=Burbank, California |date=2009 }}</ref><ref name="beautyreviewjournal">{{cite web|url=http://www.reviewjournal.com/entertainment/arts-culture/more-20-years-after-beauty-and-beast-paige-ohara-still-remembered-voice|title=More than 20 years after 'Beauty and the Beast,' Paige O'Hara still remembered as voice of Disney princess|last=Cling|first=Carol|date=April 21, 2013|work=Las Vegas Review-Journal|publisher=Stephens Media LLC|accessdate=June 18, 2013}}</ref> Официалната премиера на филма е на 13 ноември 1991 г., като на следващата година е прожектиран на Фестивала в Кан. === Преиздаване === Филмът е реставриран и ремастериран за новогодишния ден, като през 2002 г. е преиздаден в кината на [[IMAX]] в специално издание, включващо нова музикална последователност.<ref>{{cite web|author=Ryan Ball |url=http://www.animationmagazine.net/features/beauty-and-the-beast-added-to-national-film-registry/ |title=Beauty and The Beast Added to National Film Registry |magazine=Animation Magazine |date=December 18, 2002 |accessdate=March 18, 2014}}</ref> В избрани кина е прожектиран филма на 29 септември и 2 октомври 2010 г. Включен е коментар на продуцента Дон Хан, интервюта с актьорския състав и вътрешен поглед как е създадена анимацията.<ref>{{cite web|url=https://collider.com/beauty-and-the-beast-sing-a-long-disney/48819/|title=Disney to Release Sing-Along BEAUTY AND THE BEAST for Limited Run |work=Collider |date=September 27, 2010|first=Jason|last=Barr|accessdate=January 14, 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cleveland.com/parents/index.ssf/2010/09/dress_up_sing_along_to_beauty.html|title=Dress up, sing along to 'Beauty and the Beast' this week |work=The Plain Dealer |date=September 27, 2010|first=Martha|last=Mueller Neff|accessdate=August 14, 2011}}</ref> Дисни Диджитал 3D версия на филма е планирана за издаване в САЩ на 12 февруари 2010 г., но проектът е отложен.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2010/digital/markets-festivals/disney-retools-animation-slate-1118022620/|title=Disney retools animation slate 3D ''Beauty'' reboot, ''Newt'' yanked from schedule |work=Variety |first=Andrew |last=Stewart |date=August 5, 2010 |accessdate=August 15, 2011}}</ref> На 25 август 2011 г. Дисни обявява, че 3D версията на филма прави своя дебют в холивудския театър "Ел Капитан" от 2 до 15 септември 2011 г.<ref>{{cite web| url=http://www.playbill.com/news/article/disneys-beauty-and-the-beast-to-be-screened-in-3d-in-hollywood-182060 | title=Disney's "Beauty and the Beast" To Be Screened in 3D in Hollywood | magazine=Playbill | date=August 25, 2011 | accessdate=June 17, 2015 | author=Hetrick, Adam}}</ref> Дисни харчи по-малко от 10 милиона долара за преобразуване в 3D.<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2012/01/box-office-contraband-beauty-and-the-beast.html|title=Movie Projector: 'Beauty and the Beast', 'Contraband' fight for No. 1|last=Kaufman|first=Amy|work=Los Angeles Times|date=January 12, 2012|accessdate=January 13, 2012}}</ref> След успеха от преиздаването на Цар лъв в 3D, премиерата на ''Красавицата и Звяра'' в Северна Америка в 3D формат е през януари 2012 г.<ref>{{cite web|url=https://www.huffingtonpost.com/2011/10/04/disney-re-releasing-films-3d_n_994701.html|title=Disney Re-Releasing Films In 3D: 'Beauty & The Beast,' 'The Little Mermaid,' Others Coming Back|date=October 4, 2011|accessdate=September 1, 2017|via=Huff Post}}</ref> === Домашна употреба === На 30 октомври 1992 г. в САЩ и Канада Уолт Дисни Хоум Видео (понастоящем известен като [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Уолт Дисни Студиос Хоум Ентъртейнмънт]]) издава филма на VHS и лазердиск като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''.<ref>{{cite book|title=Beauty and the Beast (A Walt Disney Classic) [VHS&#93;: David Ogden Stiers, Jerry Orbach, Paige O'Hara, Robby Benson, Richard White, Kirk Wise, Gary Trousdale: Movies & TV |date= |asin = 6302526574}}</ref> ''Красавицата и Звяра: Специално издание'', както се нарича подобрената версия на филма, излъчена в IMAX, е издадено в „Платинено издание“ на DVD и VHS на 8 октомври 2002 г. През 2010 г. е издадено „Диамантено издание“ на филма в DVD и Blu-Ray формат.<ref name="gustin">{{cite news|last=Gustin|first=Maija|title=Movie Rewind: Beauty and the Beast|url=http://www.ndsmcobserver.com/scene/movie-rewind-beauty-and-the-beast-1.1659560|accessdate=October 1, 2010|newspaper=The Observer|date=October 1, 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101006051531/http://www.ndsmcobserver.com/scene/movie-rewind-beauty-and-the-beast-1.1659560|archivedate=October 6, 2010|url-status=dead|df=mdy-all}}</ref> По случай 25-годишнината на филма, на 6 септември 2016 г., е издадено отново DVD и Blu-Ray издание. Филмът е издаден на [[4K резолюция|4К]] цифрово изтегляне и Ultra HD Blu-ray на 10 март 2020 г.<ref>{{Citation|title=Beauty and the Beast 4K Blu-ray Release Date March 10, 2020|url=https://www.blu-ray.com/movies/Beauty-and-the-Beast-4K-Blu-ray/259304/|accessdate=2020-02-03}}</ref> == В България == В България филмът първоначално започва да се разпространява в няколко издания и копия в средата на 90-те години. На [[23 октомври]] [[2002]] г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] под името „Специално издание“ на Александра Видео. Във изданието на видеокасетата съдържа документален филм и музикалния клип, а на DVD изданието се състои от два диска.<ref>{{Citation |title=архивно копие |url=http://kino.dir.bg/film.php?id=718 |accessdate=2003-05-08 |archivedate=2003-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20030508043418/http://kino.dir.bg/film.php?id=718 }}</ref> На [[25 октомври]] [[2010]] г. е издаден на [[DVD]] от A+Films. На [[2 март]] [[2012]] г. е издаден в 3-D формат от Форум Филм България. На [[10 февруари]] [[2018]] г. е излъчен по [[Кино Нова]]. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ ! Роля ! Изпълнител |- | Бел | [[Йорданка Илова]] |- | Звяра | Петър Салчев |- | Гастон | [[Пламен Захов]] (диалог)<br>Венцислав Динов (вокал) |- | Лафу | [[Кирил Бояджиев]] |- | Госпожа Потс | [[Людмила Чешмеджиева]] |- | Люмиер | [[Сава Пиперов]] |- | Когсуърт | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Морис | [[Калин Арсов]] |- | Чип | Калоян Чолаков |- | Гардероб | Добрина Икономова |- | Четка за прах | Поликсена Костова |- | Печка | [[Петър Върбанов]] |- | Мосю Д'Арк | Румен Рачев |- | Блондинки | Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова |- | Книжар | Димитър Иванов |- | Хлебар | [[Петър Върбанов]] |- | Диктор | [[Марин Янев]] |- | Други гласове | Десислава Софранова<br>[[Елена Саръиванова]]<br>Илия Иванов |- | Хор | Дарина Кандулкова<br>Евгения Брайнова<br>Мирослава Антова<br>Вера Гиргинова<br>Елена Рашевска<br>Гиргина Гиргинова<br>Невена Лилова<br>Йоланта Георгиева<br>Александър Господинов<br>Богомил Спиров<br>Николай Петров<br>Пламен Папазиков<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Орлин Павлов]]<br>Ваньо Димитров |} * [[Сава Пиперов]], който озвучаваше Люмиер през 2002 г., също озвучава и Морис, изигран от [[Кевин Клайн]] [[Красавицата и Звяра (филм, 2017)|в игралния римейк през 2017 г.]]. * Добрина Икономова дублира Мадам Гардероб в дублажите и на двата филма. * [[Пламен Захов]], който озвучаваше Гастон през 2002 г., умира от сърдечен удар на [[21 март]] [[2003]] г., и това прави един от последните му дублирани филми с насинхронен дублаж. {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнява |- | Бел | [[Йорданка Илова]]<br>Венцислав Динов<br>Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Гастон | Венцислав Динов<br>[[Кирил Бояджиев]]<br>Евгения Брайнова<br>Дарина Кандулкова<br>Вера Гиргинова<br>Хор-мъже |- | Наш гост бъди | [[Сава Пиперов]]<br>[[Людмила Чешмеджиева]]<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Нещо неочаквано | [[Йорданка Илова]]<br>Петър Салчев<br>Сава Пиперов<br>Людмила Чешмеджиева<br>[[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] |- | Отново човек | Сава Пиперов<br>Людмила Чешмеджиева<br>Георги Новаков<br>Добрина Икономова<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Приказка една | Людмила Чешмеджиева |- | Към страшния замък | Венцислав Динов<br>Хор-жени<br>Хор-мъже |- | Той и тя (хорова версия) | Хор-жени<br>Хор-мъже |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2002) |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Превод | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Музикален асистент-режисьор | Цветомира Михайлова |- | Превод на песните | Христо Дерменджиев<br>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|718}} * {{imdb title|0101414}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} {{Превод от|en|Beauty and the Beast (1991 film)|990000715}} [[Категория:Филми от 1991 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1991 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Носители на Златен глобус за най-добър мюзикъл или комедия]] 2j7vq7hhleuv42sak250i9v0269wqfo 0 370024 11464789 11082111 2022-07-20T11:24:04Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тигър|Тигър (пояснение)}} {{Филм | име = Тигър | име_оригинал = The Tigger Movie | картинка = | режисьори = Джон Фолкенстейн | продуценти = Черил Абуд | сценаристи = Джон Фолкенстейн<br>'''По книгата на:'''<br>[[Алън Милн]] | актьори = Джим Къмингс<br>Никита Хопкинс<br>Кен Сансъм<br>Джон Фийдлър | музика = Хари Грегсън Уилямс | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]] | премиера = [[11 февруари]] [[2000]] г. | времетраене = 77 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $30 милиона | предишна_част = ''[[Приключенията на Мечо Пух]]'' (1977) | следваща_част = ''[[Прасчо]]'' (2003) | код-IMDb = 0220099 }} '''„Тигър“''' ({{lang|en|The Tigger Movie}}) е [[Съединени американски щати|американски]] анимационен филм от [[2000]] г. Базиран е на книгата „[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]“ на [[Алън Милн]]. Режисиран е от Джон Фолкенстейн. Продуцентът е Черил Абуд. Сценаристът е от Джон Фолкенстейн. Продуциран е от [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]. Филмът излиза на екран на[[11 февруари]] [[2000]] г. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Тигър</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Пух</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Ру</td><td>Велизар Софранов</td></tr> <tr><td>Заю</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Прасчо</td><td>[[Явор Спасов]]</td></tr> <tr><td>Ийори</td><td>[[Васил Михайлов]]</td></tr> <tr><td>Бухал</td><td>[[Петър Евангелатов]]</td></tr> <tr><td>Кенга</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Кристофър Робин</td><td>Иван-Александър Иванов</td></tr> <tr><td>Разказвач</td><td>[[Мариус Донкин]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Евгения Брайнова</td></tr> <tr><td>Стефка Моллова</td></tr> <tr><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Виолета Бъчварова</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Деян Иванов</td></tr> <tr><td>Никола Колев</td></tr> <tr><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнител(и)</th></tr> <tr><td>„Най-чудесното за тигрите“</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>„Друг като мен“</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Хорова формация</td></tr> <tr><td>„Румпи-Думпи Скок“</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Велизар Софранов</td></tr> <tr><td>„Приспивна песничка за Пух“</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>„Моето семейно дърво“</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Хорова формация</td></tr> <tr><td>„Как да бъдем тигри“</td><td>Кирил Кавадарков<br>Петър Евангелатов<br>Симона Нанова<br>[[Васил Михайлов]]<br>Велизар Софранов<br>Явор Спасов</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Кристин Балчева</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Творчески колсутант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Charcter Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1437}} * {{imdb title|0220099}} * [http://video.store.bg/p34881/tigyr-10-godini-iubilejno-izdanie.html/ Официален сайт] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Мечо Пух]] 83vpgad7e6ckcrulv4gkfumhx4u8z3m 0 370073 11463785 11221139 2022-07-19T14:54:06Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Шрек|Шрек (пояснение)}} {{Филм | Име= Шрек (филмови серии) | Изображение= | Размер на изображението= | Надпис= | режисьори = Андрю Адамсън<br>Крис Милър<br>Майк Мичъл | сценаристи = '''По книгата на:'''<br>[[Уилям Стийг]]<br>'''Сценаристи:'''<br>Тед Елиът<br>Тери Росио<br>Джо Стилман<br>Роджър Шулман<br>Дж. Дейвид Стем<br>Адъмсън Стилмън<br>Дейвид Н. Уийс<br>Андрю Адамсън<br>Джефри Прайс<br>Петър Сииман<br>Джош Клауснър<br>Дарън Лемке | актьори = Майк Майърс<br>[[Еди Мърфи]]<br>[[Камерън Диас]]<br>[[Антонио Бандерас]]<br>Коуди Камерън<br>Конрад Върнън<br>Саймън Джей Смит<br>Кристофър Кнайтс<br>Уолт Дорн<br>Рупърт Еверет<br>Джон Литгоу<br>Мая Рудолф<br>Ейми Седарис<br>Чери Отери<br>Ейми Поулер<br>Том Уейтс<br>Иън Макшейн<br>[[Лари Кинг]]<br>Джонатан Росс<br>Реджис Филбин | музика = Хари Грегсън Уилямс<br>Джон Пауъл | Студио=[[DreamWorks Animation]] | Разпространява=DreamWorks Pictures (2001-2004)<br>[[Paramount Pictures]] (2007-2010) | Освободен=''[[Шрек]]'': [[18 май]] [[2001]] г.<br>''[[Шрек 2]]'': [[21 май]] [[2004]] г.<br>''[[Шрек Трети]]'': 18 май [[2007]] г.<br>''[[Шрек завинаги]]'': 21 май [[2010]] г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | времетраене = 371 минути | бюджет = $535 000 000 | приходи = $2 953 370,449 }} '''„Шрек“''' ({{lang|en|Shrek}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[Анимационен филм|компютърно-анимационна филмова]] поредица, по идея на [[DreamWorks Animation]], разпространявана от [[Paramount Pictures]]. Първият епизод на филма е „[[Шрек]]“. „Шрек“ постига сериозен финансов успех, поради което е последван от две продължения – „Шрек 2“ ({{lang|en|Shrek 2}}) през 2004 г. и „Шрек Трети“ ({{lang|en|Shrek The Third}}) през 2007 г. През май 2010 г. излиза заключителният четвърти филм от поредицата. Поредицата се режисира от Андрю Адамсън, Крис Милър и Майк Мичъл. Гласът на главния герой Шрек е на [[Майк Майърс]]. Българският дублаж през [[2001]] – [[2007]] г. е от [[Кръстьо Лафазанов]], а през 2010 г. е от [[Йордан Господинов (актьор)|Йордан Господинов-Дачко]]. == Герои и участие == {| class="wikitable" |- ! Герой ! Филм ! Съпътстващи дейности ! Озвучен от ! Озвучен на български от |- | Шрек | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | Майк Майърс | [[Кръстьо Лафазанов]]<br>[[Йордан Господинов (актьор)|Йордан Господинов-Дачко]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Емил Емилов]] |- | Магаре | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | [[Еди Мърфи]] | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]<br>[[Явор Караиванов]] |- | Фиона | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | [[Камерън Диас]] | [[Ася Рачева]] |- | Пух | [[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек<br>Котаракът в чизми | [[Антонио Бандерас]] | [[Стоян Алексиев]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Пинокио | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | Коуди Камерън | Даниел Ангелов<br>Явор Караиванов |- | Джинджи | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | Конрад Върнън | Анатолий Божинов<br>Явор Караиванов |- | Трите прасета | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | Коуди Камерън | Цанко Тасев<br>Явор Караиванов |- | Трите мишки | [[Шрек]]<br>[[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Блатната Коледа на Шрек | Майк Майърс<br>Саймън Джей Смит<br>Кристофър Кнайтс | Всички гласове |- | Румпелстилтскин | [[Шрек Трети]]<br>[[Шрек завинаги]] | Споменава само | Конрад Върнън<br>Уолт Дорн | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<br>Петър Бонев |- | Принц Славен | [[Шрек 2]]<br>[[Шрек Трети]] | Споменава само | Рупърт Еверет | [[Симеон Владов]]<br>Александър Митрев<br>Петър Бонев |- | Лорд Фаркуад | [[Шрек]] | Споменава само | Джон Литгоу | Веселин Калановски |- | Рапунцел | [[Шрек Трети]] | Споменава само | Мая Рудолф | Антоанета Георгиева<br>Ася Рачева |- | Пепеляшка | [[Шрек Трети]] | Споменава само | Ейми Седарис | Лина Шишкова<br>Ася Рачева |- | Спящата красавица | [[Шрек Трети]] | Споменава само | Чери Отери | Цветослава Симеонова<br>[[Василка Сугарева]] |- | Снежанка | [[Шрек Трети]] | Споменава само | Ейми Поулер | Вилма Карталска<br>Василка Сугарева |- | Капитан Хук | [[Шрек Трети]]<br>[[Шрек 2]] | Споменава само | Том Уейтс<br>Иън Макшейн | Стефан Сърчаджиев<br>Явор Караиванов |- | Дорис | [[Шрек Трети]]<br>[[Шрек 2]] | Споменава само | [[Лари Кинг]]<br>Джонатан Росс | Георги Тодоров<br>Георги Спасов<br>Емил Емилов |- | Мейбъл | [[Шрек Трети]] | Споменава само | Реджис Филбин | Георги Спасов<br>Емил Емилов |} == „Шрек“ (2001) == {{основна|Шрек}} Филмът „Шрек“ ({{lang|en|Shrek}}) е базиран на книгата с приказки от [[1990]] г. ''Shrek!'' на [[Уилям Стийг]]. Това е първият филм, спечелил „[[Оскар]]“ за най-добър анимационен филм – категория, въведена през [[2001]] г. Той проследява приключенията на Шрек – голямо, силно, сприхаво и самотно огре (в българското озвучаване терминът „огре“ е преведен като „чудовище“), красивата, но твърде самонадеяна принцеса Фиона ([[Камерън Диас]]), приказливото Магаре ([[Еди Мърфи]]) и злия Лорд Фаркуод (Джон Литгоу). === Синхронен дублаж === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Шрек | [[Кръстьо Лафазанов]] |- | Магарето | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Принцеса Фиона | [[Ася Рачева]] |- | Лорд Фаркуод | [[Веселин Калановски]] |- | Робин Худ | [[Мирослав Цветанов]] |- | Капитан | Атанас Бончев |- | Огледало | [[Мариан Маринов]] |} === Допълнителни гласове === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |- | [[Василка Сугарева]] |- | Атанас Бончев |- | [[Мариан Маринов]] |- | [[Мирослав Цветанов]] |- | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Превод | Христо Христов |- | Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Български текст на песните | Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова |- | Тонрежисьори | Николай Вътов<br>Стамен Янев |- | Постпродукция и мастеринг | Виктор Стоянов<br>Стамен Янев |- | Видеомонтаж и надписи | Красимир Геновски<br>Златомир Златев |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |- | Продуцент на българската версия | Александра Групхолдинг ЕООД |} == „Шрек 2“ (2004) == {{основна|Шрек 2}} „Шрек 2“ ({{lang|en|Shrek 2}}) е вторият филм от поредицата. Режисиран е от Кели Асбъри, Конрад Върнън и Андрю Адамсън. Продуциран е от Джон Х. Уилямс, Арон Уорнър и Дейвид Липман. Филмът е озвучен с гласовете на [[Антонио Бандерас]], Дженифър Сондърс, [[Лари Кинг]], [[Майк Майърс]], [[Еди Мърфи]], [[Камерън Диас]], [[Джули Андрюс]], [[Рупърт Еверет]], Андрю Адамсън, [[Джон Клийз]] и др. На български език се озвучава от актьорите на [[Александра Аудио]] от [[Ася Рачева]], [[Кръстьо Лафазанов]], [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]], а в дублажа на [[bTV]] от [[Ася Рачева]], [[Гергана Стоянова]], [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]], [[Симеон Владов]], [[Георги Георгиев-Гого]] и [[Любомир Младенов]]. === Озвучаващи артисти === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Шрек</td><td>[[Кръстьо Лафазанов]]</td></tr> <tr><td>Магаре</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>принцеса Фиона</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Пух</td><td>[[Стоян Алексиев]]</td></tr> <tr><td>Феята кръстница</td><td>Надя Топалова (диалог)<br>[[Василка Сугарева]] (вокал)</td></tr> <tr><td>принц Чаровник</td><td>[[Симеон Владов]]</td></tr> <tr><td>крал Харолд</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>кралица Лилиан</td><td>[[Наталия Бардская]]</td></tr> </table> === Допълнителни дубльори === <table class="wikitable"> <tr><td>Анатолий Божинов</td></tr> <tr><td>Даниел Ангелов</td></tr> <tr><td>Ирина Маринова</td></tr> <tr><td>Здрава Каменова</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> </table> === Екип === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Христо Христов</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор<br>Превод на песните</td><td>Дияна Илиева-Парцалева</td></tr> <tr><td>Изпълнителен продуцент</td><td>Васил Новаков</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ЕООД</td></tr> </table> == „Шрек Трети“ (2007) == {{основна|Шрек Трети}} „Шрек Трети“ или „Шрек 3“ ({{lang|en|Shrek The Third}}) е третият филм от поредицата. Излиза на екран на [[18 май]] [[2007]] г. === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител !! Български изпълнител |- | Шрек || [[Майк Майърс]] || [[Кръстьо Лафазанов]] |- | Фиона || [[Камерън Диас]] || [[Ася Рачева]] |- | Магаре || [[Еди Мърфи]] || [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Принц Славен || Рупърт Еверет || [[Александър Митрев]] |- | Пух || [[Антонио Бандерас]] || [[Стоян Алексиев]] |- | Пинокио || Коуди Камерън || Даниел Ангелов |- | Кралица Лилиан || [[Джули Андрюс]] || [[Наталия Бардская]] |- | Крал Харолд || [[Джон Клийз]] || Николай Пърлев |- | Арти || [[Джъстин Тимбърлейк]] || Здравко Стайков |- | Джинджи || Конрад Върнън || Анатолий Божинов |- | Мерлин || [[Ерик Айдъл]] || [[Здравко Димитров]] |- | Ланселот || Джон Кранински || [[Ненчо Балабанов]] |- | Мейбъл || [[Лари Кинг]] || Георги Спасов |- | Дорис || Реджис Филбин || [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Рапунцел || Мая Рудолф || Антоанета Георгиева |- | Спящата красавица || Чери Отери || Цветослава Симеонова |- | Снежанка || Ейми Поулер || Вилма Карталска |} === Допълнителни гласове === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" |- | Ани Дангова |- | Лина Шишкова |- | [[Цанко Тасев]] |- | Сивина Сивинова |- | [[Орлин Павлов]] |- | Петър Върбанов |- | Васил Вълков |- | Десислава Софранова |- | [[Диян Русев]] |- | Таня Михайлова |- | Поликсена Костова |- | [[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]] |- | [[Камен Асенов]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа<br>Музикален режисьор<br>Текст на песните | Десислава Софранова |- | Превод | Христо Христов |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |} == „Шрек завинаги“ (2010) == {{основна|Шрек завинаги}} „Шрек завинаги“ или „Шрек 4“ ({{lang|en|Shrek Forever After}}) е четвъртият и последен филм за героя. Излиза на екран на [[20 май]] [[2010]] г. Сценаристи са [[Джон Клауснер]] и [[Дарън Лемке]], режисьор – [[Майк Мичъл]].<ref>{{икона|en}} [http://www.comingsoon.net/news/movienews.php?id=20254 ComingSoon.net – Mike Mitchell to Direct Shrek 4]</ref> Основните герои са озвучени от актьорите, озвучавали ги и в предните филми.<ref>{{икона|en}} [http://www.joblo.com/shrek-4-set-for-2010 JoBlo.com – Shrek 4 set for 2010]</ref> Сюжетът на анимацията е обявен на 23 февруари 2009 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.comingsoon.net/news/movienews.php?id=53135 Is This How 'Shrek Goes Fourth'?]</ref> Филмът е предназначен за [[3D]]-киносалони, поддържащи формати като [[IMAX]], [[Dolby 3D]], [[RealD Cinema]]. === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Шрек | [[Йордан Господинов (актьор)|Йордан Господинов-Дачко]] |- | Ръмпелстилтскин | Георги Спасов |- | Магаре | [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] |- | Фиона | [[Ася Рачева]] |- | Пух | [[Стоян Алексиев]] |- | Крал Харолд | Николай Пърлев |- | Кралица Лилиан<br>Жоржет<br>Клетогретел<br>Гризелда | [[Светлана Смолева]] |- | Джинджи | Анатолий Божинов |- | Брогън | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Сладкиш<br>Редник Джами<br>Лемке | Петър Калчев |- | Пинокио | Даниел Ангелов |- | Мамин Златен | [[Живко Джуранов]] |- | Амбър | Милица Георгиева |- | Пекаря | [[Цанко Тасев]] |- | Вълка | Атанас Сребрев |} === Допълнителни дубльори === {| class="wikitable" |- | Илия Иванов |- | Анатолий Божинов |- | Анна-Мария Върбани |- | Атанас Сребрев |- | Константин Лунгов |- | Косара Стоянова |- | Малена Шишкова |- | Милица Георгиева |- | Нео Куртев |- | Петър Калчев |- | Петя Арнаудова |- | [[Светлана Смолева]] |- | Сияна Стоянова |- | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | [[Цанко Тасев]] </table> === Екип === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа<br>Музикален режисьор<br>Текст на песните | Десислава Софранова |- | Превод | Христо Христов |- | Тонрежисьор | Петър Костов |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |} == Съпътстващи продукции == === „Блатната Коледа на Шрек“ (2007) === {{основна|Блатната Коледа на Шрек}} '''„Блатната Коледа на Шрек“''' ({{lang|en|Shrek Forever After}}) е специален компютърен-анимационен филм, излъчен от [[Ей Би Си]] на [[28 ноември]] [[2007]] г. В България е излъчен по [[bTV]] на [[25 декември]] 2007 г. ==== Озвучаващи артисти ==== <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Шрек</td><td>[[Кръстьо Лафазанов]]</td></tr> <tr><td>Магаре</td><td>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]</td></tr> <tr><td>Фиона</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Пух</td><td>[[Стоян Алексиев]]</td></tr> <tr><td>Джинджи</td><td>Анатолий Божинов</td></tr> </table> ==== Допълнителни дубльори ==== <table class="wikitable"> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>[[Христо Бонин]]</td></tr> <tr><td>[[Камен Асенов]]</td></tr> <tr><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Даниел Ангелов</td></tr> <tr><td>Цветослава Симеонова</td></tr> </table> ==== Екип ==== <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>Режисьор диалог</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Превод</td><td>Христо Христов</td></tr> <tr><td>Адаптация</td><td>Христо Христов</td></tr> <tr><td>Преводач вокали</td><td>Десислава Софранова</td></tr> </table> === „Котаракът в чизми“ (2011) === {{основна|Котаракът в чизми (2011)}} '''„Котаракът в чизми“''' ({{lang|en|Puss in Boots}}) е компютърно-анимационен филм от [[2011]] г. Режисьор е Крис Милър. Продуцент е Джо Агилар и Латифа Уау. Сценаристи са Брайън Линч, Дейвид Стейнберг, Том Уелер, Джон Зак. Базиран е върху едноименната книга на [[Шарл Перо]]. Създаден е от [[DreamWorks Animation]] и [[Paramount Pictures]]. == Източници == <references /> [[Категория:Шрек]] [[Категория:Филмови поредици]] farnjbb0sexjxny4rtv32ey0sw05sj2 0 372288 11464656 11433895 2022-07-20T11:14:40Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лило и Стич | име_оригинал = Lilo & Stitch | режисьори = Крис Сандърс<br>Дийн Деблоа | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Крис Сандърс<br>Дийн Деблоа | базиран_на = по идея на:<br>Крис Сандърс | актьори = Крис Сандърс<br>Дейви Чейс<br>[[Тия Карере]]<br>Винг Реймс<br>Дейвид Огдън Стиърс<br>Кевин Макдоналд<br>[[Джейсън Скот Лий]]<br>Зоуи Колудел<br>Кевин Майкъл Ричардсън | музика = [[Алън Силвестри]] | монтаж = Дарън Холмс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс Диструбюшън | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 16 юни 2002 г. {{small|(премиера)}}<br>21 юни 2002 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 85 минути<ref name="mojo"/> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 80 млн. долара<ref name="mojo"/> | приходи = 273.1 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web|title=Lilo & Stitch|work=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lilostitch.htm|access-date=January 5, 2012}}</ref> | следваща_част = „[[Лерой и Стич]]“ (2003)<br>„[[Лило и Стич 2: Стич има повреда]]“ (2005)<br>„[[Лерой и Стич]]“ (2006) | уебсайт = https://movies.disney.com/lilo-stitch | код-IMDb = 0275847 | код-Allmovie = 262609 }} '''„Лило и Стич“''' ({{lang|en|Lilo & Stitch}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 2002 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Пикчърс]].<ref name= amazon>{{cite web|title=Amazon.com: Lilo & Stitch|url=https://www.amazon.com/Lilo-Stitch-Daveigh-Chase/dp/B0060CXAHC/}}</ref> Като 42-ият анимационен филм на Дисни, филмът е написан и режисиран от Крис Сандърс и Дийн Деблоа в режисьорските им дебюти. Озвучаващия състав се състои от Дейви Чейс и Крис Сандърс като едноименните герои, както и [[Тиа Карере]], Дейвид Огдън Стиърс, Кевин Макдоналд, Винг Реймс, [[Джейсън Скот Лий]] и Кевин Майкъл Ричардсън. Той е също вторият филм от трите анимационни филма на Дисни (първият е „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“, и е последван от „[[Братът на мечката]]“), които са продуцирани във флоридското анимационното студио ''Disney's Hollywood Studios'' (преди е озаглавен като ''Disney-MGM Studios'' по време на производството) във ''Walt Disney Studios'', близо до [[Орландо|Орландо, Флорида]].<ref name="DisneyWar-Lilo">{{cite book |last1=Stewart |first1=James B. |title=DisneyWar |date=2005 |publisher=Simon and Schuster |isbn=9780743283908 |pages=[https://archive.org/details/disneywar00jame_0/page/472 472]–473 |language=en |quote=Weeks later, on January 12, Disney announced that it was shutting down its Orlando animation unit, where ''Lilo & Stitch'' had been created.|url=https://archive.org/details/disneywar00jame_0|url-access=registration }}</ref> ''„Лило и Стич“'' е първият актьорския дебют на Сандърс, и последният пълнометражен филм на Лий до 2007 г. Премиерата на филма се състои на 16 юни 2002 г., и е официално пуснат в световен мащаб на 21 юни 2002 г. Номиниран е за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] във [[Награди Оскар (75-а церемония)|75-тата церемония на наградите „Оскар“]].<ref>{{Cite web|title=The 75th Academy Awards {{!}} 2003|url=https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/2003|access-date=2021-06-21|website=Oscars.org {{!}} Academy of Motion Picture Arts and Sciences|language=en}}</ref> Филмът комбинира критичен и комерсиален успех, който го прави един от най-великите успехи на Дисни Анимейшън по време на пост-ренесансовата ера през 2000-те години, който става поредица и включва три издания, издадени директно на видео, който започва със „Стич: Филмът“, и три анимационни сериала „[[Лило и Стич: Сериалът]]“ и спин-оф сериалите „Стич!“ и „Стич и Ай“. Игрална адаптация на филма е в разработка. == Озвучаващ състав == * Крис Сандърс – Стич / Експеримент 626 * Дейви Чейс – Лило Пелекай * [[Тиа Карере]] – Нани Пелекай, сестра на Лило * Дейвид Огдън Стиърс – доктор Джамба Чокиба, луд учен и създател на Стич * Кевин Макдоналд – агент Уенди Плийкли * Винг Реймс – Кобра Бабълс * Кевин Майкъл Ричардсън – Капитан Ганту * Зоуи Колдуел – Великата съветничка * [[Джейсън Скот Лий]] – Дейвид Кауена, гадже на Нани * Миранда Пейдж Уолс – Миртъл Едмъндс, съученичка на Лило * Кунеуа Мук – Моузес Пулоки, учител на Лило по хула. * Ейми Хил – госпожа Хасагава, възрастна жена, която продава плодове. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат(и) |- | [[Награди на филмовата академия на САЩ]] | colspan="2"| [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|Най-добър пълнометражен анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът е пуснат по кината на 20 септември 2002 г. от „Съни Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20021005171517fw_/http://www.sunnyfilms.com/lilostitch/lilostitch.html|заглавие=„Лило и Стич“ в сайта на Съни Филмс|издател=sunnyfilms.com}}</ref> На 26 март 2003 г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] от „Александра Видео“. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Стич | Никола Колев |- | Лило | Грета Михайлова |- | Нани | [[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]] |- | Кобра Бабълс | [[Димитър Герасимов]] |- | Джамба | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Плийкли | Анатолий Божинов |- | Дейвид | [[Ангел Генов]] |- | Великата съветничка | [[Мария Каварджикова]] |- | Капитан Ганту | Георги Иванов |- | Учител по хула | [[Сава Пиперов]] |- | Други гласове | [[Анна Петрова]]<br>[[Елена Саръиванова]]<br>[[Ива Апостолова]]<br>Мария Найденова<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Поля Цветкова<br>[[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]]<br>Стамен Янев<br>Цвета Колева<br>Василина Бянкова<br>[[Василка Сугарева]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Превод<br>Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} * Това е единствения озвучен филм на актрисата [[Мария Каварджикова]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://movies.disney.com/lilo-stitch}} * {{imdb title|0275847|Лило и Стич}} * {{Amg movie|262609|Лило и Стич}} * {{kino.dir.bg film|652|Лило и Стич}} [[Категория:Филми от 2002 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2002 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] lx3gen16wvmam5uwnhi28iqjxsesp6e 11464745 11464656 2022-07-20T11:21:26Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лило и Стич | име_оригинал = Lilo & Stitch | режисьори = Крис Сандърс<br>Дийн Деблоа | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Крис Сандърс<br>Дийн Деблоа | базиран_на = по идея на:<br>Крис Сандърс | актьори = Крис Сандърс<br>Дейви Чейс<br>[[Тия Карере]]<br>Винг Реймс<br>Дейвид Огдън Стиърс<br>Кевин Макдоналд<br>[[Джейсън Скот Лий]]<br>Зоуи Колудел<br>Кевин Майкъл Ричардсън | музика = [[Алън Силвестри]] | монтаж = Дарън Холмс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс Диструбюшън | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 16 юни 2002 г. {{small|(премиера)}}<br>21 юни 2002 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 85 минути<ref name="mojo"/> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 80 млн. долара<ref name="mojo"/> | приходи = 273.1 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web|title=Lilo & Stitch|work=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=lilostitch.htm|access-date=January 5, 2012}}</ref> | следваща_част = „[[Лерой и Стич]]“ (2003)<br>„[[Лило и Стич 2: Стич има повреда]]“ (2005)<br>„[[Лерой и Стич]]“ (2006) | уебсайт = https://movies.disney.com/lilo-stitch | код-IMDb = 0275847 | код-Allmovie = 262609 }} '''„Лило и Стич“''' ({{lang|en|Lilo & Stitch}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 2002 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Пикчърс]].<ref name= amazon>{{cite web|title=Amazon.com: Lilo & Stitch|url=https://www.amazon.com/Lilo-Stitch-Daveigh-Chase/dp/B0060CXAHC/}}</ref> Като 42-ият анимационен филм на Дисни, филмът е написан и режисиран от Крис Сандърс и Дийн Деблоа в режисьорските им дебюти. Озвучаващия състав се състои от Дейви Чейс и Крис Сандърс като едноименните герои, както и [[Тиа Карере]], Дейвид Огдън Стиърс, Кевин Макдоналд, Винг Реймс, [[Джейсън Скот Лий]] и Кевин Майкъл Ричардсън. Той е също вторият филм от трите анимационни филма на Дисни (първият е „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“, и е последван от „[[Братът на мечката]]“), които са продуцирани във флоридското анимационното студио ''Disney's Hollywood Studios'' (преди е озаглавен като ''Disney-MGM Studios'' по време на производството) във ''Walt Disney Studios'', близо до [[Орландо|Орландо, Флорида]].<ref name="DisneyWar-Lilo">{{cite book |last1=Stewart |first1=James B. |title=DisneyWar |date=2005 |publisher=Simon and Schuster |isbn=9780743283908 |pages=[https://archive.org/details/disneywar00jame_0/page/472 472]–473 |language=en |quote=Weeks later, on January 12, Disney announced that it was shutting down its Orlando animation unit, where ''Lilo & Stitch'' had been created.|url=https://archive.org/details/disneywar00jame_0|url-access=registration }}</ref> ''„Лило и Стич“'' е първият актьорския дебют на Сандърс, и последният пълнометражен филм на Лий до 2007 г. Премиерата на филма се състои на 16 юни 2002 г., и е официално пуснат в световен мащаб на 21 юни 2002 г. Номиниран е за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] във [[Награди Оскар (75-а церемония)|75-тата церемония на наградите „Оскар“]].<ref>{{Cite web|title=The 75th Academy Awards {{!}} 2003|url=https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/2003|access-date=2021-06-21|website=Oscars.org {{!}} Academy of Motion Picture Arts and Sciences|language=en}}</ref> Филмът комбинира критичен и комерсиален успех, който го прави един от най-великите успехи на Дисни Анимейшън по време на пост-ренесансовата ера през 2000-те години, който става поредица и включва три издания, издадени директно на видео, който започва със „Стич: Филмът“, и три анимационни сериала „[[Лило и Стич: Сериалът]]“ и спин-оф сериалите „Стич!“ и „Стич и Ай“. Игрална адаптация на филма е в разработка. == Озвучаващ състав == * Крис Сандърс – Стич / Експеримент 626 * Дейви Чейс – Лило Пелекай * [[Тиа Карере]] – Нани Пелекай, сестра на Лило * Дейвид Огдън Стиърс – доктор Джамба Чокиба, луд учен и създател на Стич * Кевин Макдоналд – агент Уенди Плийкли * Винг Реймс – Кобра Бабълс * Кевин Майкъл Ричардсън – Капитан Ганту * Зоуи Колдуел – Великата съветничка * [[Джейсън Скот Лий]] – Дейвид Кауена, гадже на Нани * Миранда Пейдж Уолс – Миртъл Едмъндс, съученичка на Лило * Кунеуа Мук – Моузес Пулоки, учител на Лило по хула. * Ейми Хил – госпожа Хасагава, възрастна жена, която продава плодове. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат(и) |- | [[Награди на филмовата академия на САЩ]] | colspan="2"| [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|Най-добър пълнометражен анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът е пуснат по кината на 20 септември 2002 г. от „Съни Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20021005171517fw_/http://www.sunnyfilms.com/lilostitch/lilostitch.html|заглавие=„Лило и Стич“ в сайта на Съни Филмс|издател=sunnyfilms.com}}</ref> На 26 март 2003 г. е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] от „Александра Видео“. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Стич | Никола Колев |- | Лило | Грета Михайлова |- | Нани | [[Ралица Ковачева-Бежан|Ралица Ковачева]] |- | Кобра Бабълс | [[Димитър Герасимов]] |- | Джамба | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Плийкли | Анатолий Божинов |- | Дейвид | [[Ангел Генов]] |- | Великата съветничка | [[Мария Каварджикова]] |- | Капитан Ганту | Георги Иванов |- | Учител по хула | [[Сава Пиперов]] |- | Други гласове | [[Анна Петрова]]<br>[[Елена Саръиванова]]<br>[[Ива Апостолова]]<br>Мария Найденова<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Поля Цветкова<br>[[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]]<br>Стамен Янев<br>Цвета Колева<br>Василина Бянкова<br>[[Василка Сугарева]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Превод<br>Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} * Това е единствения озвучен филм на актрисата [[Мария Каварджикова]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://movies.disney.com/lilo-stitch}} * {{imdb title|0275847|Лило и Стич}} * {{Amg movie|262609|Лило и Стич}} * {{kino.dir.bg film|652|Лило и Стич}} [[Категория:Филми от 2002 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2002 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] dzxw4jj20yxgvkawxz89gva8ctxwkby 0 372610 11463792 11406303 2022-07-19T14:55:35Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 1987 г. | значими роли = | театрални награди = „Икар“ за Главна женска роля: 2015 – „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ }} | майка = | деца =Син: Велян | подпис = }} '''Ани Рангелова Вълчанова''' е българска театрална и филмова актриса. == Биография == Родена е на 2 март 1966 година в град [[София]]. Тя е дъщеря на режисьора [[Рангел Вълчанов]]. Първоначално учи пиано в Средното музикално училище „Любомир Пипков“. През 1990 година завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на професор [[Николай Люцканов]] с асистенти Маргарита Младенова и [[Здравко Митков]]. След това започва да работи в [[Театър София]]. Веднъж е номинирана за [[Аскеер]].<ref>[http://www.teatri.bg/actors.php?id=704 Биография на Ани Вълчанова], teatri.bg.</ref> Носителка е на наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за водеща женска роля“, за ролята на (майката Беатрис) във „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“. == Филмография == * „[[Кантора Митрани]]“ (2012), 12 серии - Сребрина (в 1 серия: XI) * ''Samburu'' (2011) – The Water Meter Lady * „[[Аварийно кацане]]“ (тв, 2010) – зъболекарката * „[[А днес накъде?]]“ (2007) * „[[Хотел, гълъби]]“ (2005) – Прозрачната вдовица * „[[Ботушки]]“ (2004) – Жената * „[[Хубава си, мила моя]]“ (2004) – Ева * „[[Честна мускетарска]]“ (1994) - кръчмарката * „[[Нещо във въздуха]]“ (1993) * „[[Сезонът на канарчетата]]“ (1993) – Маргарита * „[[Аритмия (филм)|Аритмия]]“ (1992) * „[[Тишина (филм)|Тишина]]“ (1990) * „[[Разводи, разводи]]“ (1989) – Момиче от публиката * „[[А сега накъде?]]“ (1988) – Света * „[[Убийства]]“ (1987) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/ani-valchanova-mezhdu-muzikata-i-teatara.html Ани Вълчанова между музиката и театъра], btv.bg, 25 октомври 2016 {{СОРТКАТ:Вълчанова, Ани}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в София]] 3ups90uscff4rtqv9ciq8r2vm5q05ej 0 373309 11464636 11411362 2022-07-20T11:13:32Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Алиса в Страната на чудесата}} {{Филм | име = Алиса в Страната на чудесата | име_оригинал = Alice in Wonderland | картинка = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Уинстън Хиблър<br>'''По романа на:'''<br>[[Луис Карол]] | актьори = Ед Уин<br>Катрин Бюмонт<br>Стерлинг Холоуей<br>Бил Томпсън<br>Върна Фелтон | музика = Оливър Уолъс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[28 юли]] [[1951]] г. | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $3 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0043274 | уебсайт = }} '''„Алиса в Страната на чудесата“''' ({{lang|en|Alice in Wonderland}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1951]] г. Базиран е на романа на „[[Алиса в Страната на чудесата]]“ от [[Луис Карол]]. Режисьорите са Клайд Джероними и Уилфред Джаксън. Продуцентът е от [[Уолт Дисни]]. Сценаристът е от Уинстън Хиблър. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Алиса</td><td>Йоана Падешка</td></tr> <tr><td>Бял Заек</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Царица</td><td>[[Ива Апостолова]]</td></tr> <tr><td>Туидълдъм и Туидълди</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Луд Шапкар</td><td>[[Веселин Ранков]]</td></tr> <tr><td>Мартенски Заек</td><td>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>Гъсеница</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Чеширски котак</td><td>[[Владимир Пенев]]</td></tr> <tr><td>Додо</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Морж</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>Дърводелец</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Сестрата на Алиса</td><td>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]</td></tr> <tr><td>Брава</td><td>Тодор Димитров</td></tr> <tr><td>Гущерчето Бил</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Цар</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Мишок</td><td>[[Кирил Бояджиев]]</td></tr> <tr><td>Майка Мида</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Мидички</td><td>Борислава Каменова<br>Ели Колева</td></tr> <tr><td>Група карти</td><td>[[Асен Кисимов]] (диалог)<br>[[Николай Пърлев]] (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Боян Василев (вокал)<br>[[Атанас Сребрев]] (вокал)</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„Алиса в страната на чудесата“</td><td>Емилия Иванова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Мой собствен свят“</td><td>Йоана Падешка</td></tr> <tr><td>„Отново закъснях“</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>„Тромбата на моряка“</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>„Кръгово надбягване“</td><td>Николай Урумов<br>Емилия Иванова<br>Гиргина Гиргинова<br>Цветомира Михайлова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Нека се запознаем“</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>„Моржът и зидарят“</td><td>Теодор Елмазов<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Здравко Димитров]]<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>„Старият татко Уилям“</td><td>Теодор Елмазов</td></tr> <tr><td>„Чудовищата – вън“</td><td>[[Николай Урумов]]<br>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>„Всички пеем в тон“</td><td>Йоана Падешка<br>Гиргина Гиргинова<br>Еделина Кънева<br>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>„А-Е-И-О-У“</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>„Беше лятне“</td><td>[[Владимир Пенев]]</td></tr> <tr><td>„Честит Не-рожден ден“</td><td>Йоана Падешка<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>„Съвети аз давам си добри“</td><td>Йоана Падешка<br>Гиргина Гиргинова<br>Емилия Иванова<br>Цветомира Михайлова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Боядисаните рози“</td><td>Йоана Падешка<br>Ива Апостолова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2004)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0043274}} [[Категория:Филми от 1951 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 11202r2efu41t0qgi5p4axyi1psmp5l 11464704 11464636 2022-07-20T11:19:14Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Алиса в Страната на чудесата}} {{Филм | име = Алиса в Страната на чудесата | име_оригинал = Alice in Wonderland | картинка = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Уинстън Хиблър<br>'''По романа на:'''<br>[[Луис Карол]] | актьори = Ед Уин<br>Катрин Бюмонт<br>Стерлинг Холоуей<br>Бил Томпсън<br>Върна Фелтон | музика = Оливър Уолъс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[28 юли]] [[1951]] г. | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $3 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0043274 | уебсайт = }} '''„Алиса в Страната на чудесата“''' ({{lang|en|Alice in Wonderland}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1951]] г. Базиран е на романа на „[[Алиса в Страната на чудесата]]“ от [[Луис Карол]]. Режисьорите са Клайд Джероними и Уилфред Джаксън. Продуцентът е от [[Уолт Дисни]]. Сценаристът е от Уинстън Хиблър. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Алиса</td><td>Йоана Падешка</td></tr> <tr><td>Бял Заек</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Царица</td><td>[[Ива Апостолова]]</td></tr> <tr><td>Туидълдъм и Туидълди</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Луд Шапкар</td><td>[[Веселин Ранков]]</td></tr> <tr><td>Мартенски Заек</td><td>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>Гъсеница</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Чеширски котак</td><td>[[Владимир Пенев]]</td></tr> <tr><td>Додо</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>Морж</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>Дърводелец</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Сестрата на Алиса</td><td>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]</td></tr> <tr><td>Брава</td><td>Тодор Димитров</td></tr> <tr><td>Гущерчето Бил</td><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Цар</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Мишок</td><td>[[Кирил Бояджиев]]</td></tr> <tr><td>Майка Мида</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>Мидички</td><td>Борислава Каменова<br>Ели Колева</td></tr> <tr><td>Група карти</td><td>[[Асен Кисимов]] (диалог)<br>[[Николай Пърлев]] (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Боян Василев (вокал)<br>[[Атанас Сребрев]] (вокал)</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„Алиса в страната на чудесата“</td><td>Емилия Иванова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Мой собствен свят“</td><td>Йоана Падешка</td></tr> <tr><td>„Отново закъснях“</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>„Тромбата на моряка“</td><td>[[Николай Урумов]]</td></tr> <tr><td>„Кръгово надбягване“</td><td>Николай Урумов<br>Емилия Иванова<br>Гиргина Гиргинова<br>Цветомира Михайлова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Нека се запознаем“</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>„Моржът и зидарят“</td><td>Теодор Елмазов<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Здравко Димитров]]<br>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>„Старият татко Уилям“</td><td>Теодор Елмазов</td></tr> <tr><td>„Чудовищата – вън“</td><td>[[Николай Урумов]]<br>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>„Всички пеем в тон“</td><td>Йоана Падешка<br>Гиргина Гиргинова<br>Еделина Кънева<br>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>„А-Е-И-О-У“</td><td>Георги Спасов</td></tr> <tr><td>„Беше лятне“</td><td>[[Владимир Пенев]]</td></tr> <tr><td>„Честит Не-рожден ден“</td><td>Йоана Падешка<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Мирослав Цветанов]]</td></tr> <tr><td>„Съвети аз давам си добри“</td><td>Йоана Падешка<br>Гиргина Гиргинова<br>Емилия Иванова<br>Цветомира Михайлова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>„Боядисаните рози“</td><td>Йоана Падешка<br>Ива Апостолова<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2004)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Превод'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0043274}} [[Категория:Филми от 1951 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 14vm2s3q5fdpcblmj27m6b8v35c5jxq 0 374364 11464354 11389192 2022-07-20T06:29:24Z 89.25.45.208 /* 1800 MHz */ Картелът си взе честотите wikitext text/x-wiki [[Файл:Samsung 4G LTE modem-4.jpg|мини|4g [[USB модем]]]] {{обработка|източниците трябва да бъдат разположени в текста и да указват къде точно го конкретизират}} '''4G''' ({{lang|en|fourth generation}}, в превод: ''четвърто поколение'') е четвърто поколение безжични мобилни мрежи. Тя е наследник на [[3G]] и [[2G]] стандартите. Като 4G мрежите обикновено са най-малко четири пъти по-бързи от 3G мрежите. Технологията поддържа максимална скорост на обмен на данни до 100 Mbps при честотна лента 20 MHz. 4G достъпът е няколко пъти по-бърз от 3G като архитектурата ѝ е пригодена специално за пренос на данни, което за потребителите означава по-високи скорости и интерактивни услуги от рода на онлайн игри и др. Демонстрации на 4G технология бяха направени през 2006 от компанията [[Samsung]]. Достигнатите скорости бяха 100 Mbps при използване в движещ се с 60 km/h автобус, и 1 Gbps в неподвижно състояние. Друга новост е преносът на глас през интернет чрез протокола [[VoIP]]. Първата в света експериментална мрежа от 4-то поколение стартира на 28 февруари 2007. Това се случи в град [[Шанхай]], [[Китай]]. Масовото използване на новите услуги започна 2012 – 2013. Най-сериозният претендент сред текущо разработваните стандарти e LTE ({{lang|en|Long Term Evolution}}). Друг конкурент е технологията WiMAX ({{lang|en|Worldwide Interoperability for Microwave Access}}}, предлагана вече от много оператори по света, предимно за безжичен интернет. [[LTE]] и [[WiMAX]] ca [[IP]] мрежи. В контраст с първо поколение LTE, има два реализирани WiMAX профила: [[IEEE 802.16]]d фиксиран WiMAX стандарт пуснат през 2004 и IEEE 802.16 е мобилен WiMAX стандарт пуснат през 2005, който може да ce ползва или за мобилен, или за фиксиран достъп. И двата от тези стандарти вече ca в употреба и съответно има завършени мрежи и устройства. Разпространението на WiMAX по света ce увеличи значително през 2008. == История == {{Non-academic}} * '''Първо поколение мрежи (1G) '''AIH OTIQ4 AE Мобилни мрежи са с аналогов сигнал, като предлагат единствено обмен на глас. * '''Второ поколение мрежи (2G)''' Мрежи, при които е възможно използването на цифровите технологии. Oсвен пренос на глас, позволяват обмен и на данни, но с бавна скорост. [[GPRS]] и [[EDGE]] са надстройка на 2G, като на места се среща, че тези два протокола са 3G, но всъщност не е така, защото GPRS е 2,5G, EDGE e 2,75G и са важна стъпка към 3G мрежите. * '''Трето поколение мрежи (3G)''' Благодарение на тях стана популярен мобилният интернет. Cтандартите са [[UMTS]], [[CDMA]] и [[W-CDMA]], a скоростите достигат до 2,4 Mbps. След тях е създаден стандарта [[HSDPA]] или 3,5G, който позволява скорости до 14 Mbps. Идва ред и на [[HSUPA]] – 3,75G, позволяващ скорости до 14 Mbps за download/upload. * '''Четвърто поколение мрежи (4G)''' 4G мрежите се разработват единствено за пренос на данни т.е. интернет услуги. Терминът 4G обединява стандарти като LTE и WiMAX, като технологиите ще могат да споделят работни честоти със сегашните 3G и 2G мрежи, без да се предизвика интерференция. В света няма нито една мрежа, която да покрива изискванията за 4G мрежа, въпреки всичко LTE и WiMAX ще продължат да се водят като 4G, въпреки че не покриват напълно изискванията на Международния телекомуникационен съюз. Има две технологии, които могат да покрият тези изисквания, но и двете са в процес на развитие – [[LTE-Advanced]] и [[WiMax 2]]. LTE-Advanced ще предоставя скорости на download до 1 Gbps и upload до 500 Mbps, а [[WiMAX 2]] (WirelessMAN-Advanced, следващата версия на WiMax – [[IEEE 802.16]]m ще достига скорости до 1 Gbps при стационарно приемане и 100 Mbps в движение. Oсвен тези 2 технологии има и други кандидати за 4G, това са UMB (Ultra Mobile Broadband), Flash-OFDM и Mobile Broadband Wireless Access (MBWA) система срещана като IEEE 802.20, който е замразен за момента. * [[Файл:5G mobile network diagram.jpg|мини]]'''Пето поколение мрежи (5 G)''' Съвременна концепция за безжична интернет мрежа, която да ускори преноса на данни до над 10 пъти. От друга страна, по-високите честоти, които 5G може да използва за по-голям капацитет (т.нар. mmWave или милиметров обхват), ще затруднят преминаването на сигнала през прегради като железобетонни стени, широколистна растителност, силен дъжд и други.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rcrwireless.com/20160815/fundamentals/mmwave-5g-tag31-tag99 | заглавие = What is mmWave and how does it fit into 5G? | издател = rcrwireless.com | достъп_дата = 23 януари 2022}}</ref> Новата мрежа ще изисква и допълнителни нови предаватели, което ще увеличи интензитета на лъченията. Мрежата все още не е изградена във всички страни поради опасения за здравето на хората и въздействието на високите честоти в милиметровия обхват на [[микровълни]]те, разпространявани от почитателите на конспиративни теории.<ref>[https://money.bg/techno/opasna-li-e-5g-mrezhata-za-zdraveto.html money.bg]</ref> Честотите, които радиокомуникационното оборудване използва, са в спектъра на [[нейонизиращата радиация]] и са много по-ниски от тези на йонизиращата радиация, а дори и от тези на видимата светлина, от което следва, че енергията, която пренасят, е крайно недостатъчна, за да доведе до който и да е от вредните ефекти, описвани в конспиративните теории. == WiMAX == {{основна|WiMAX}} [[Файл:Wimax.svg|мини|Скорост при WiMAX]] WiMAX ({{lang|en|Worldwide Interoperability for Microwave Access}}) е технология създадена през 2001 година от [[WiMAX Forum]], базирана на стандарта [[IEEE]] [[IEEE 802.16]]. На теория може да достигне скорости до 40 Mbps. WiMAX е по-близо до [[WiFi]] мрежите и данните се прехвърлят подобно на [[VoIP]]. WiMAX е технология за безжичен интернет достъп за големи райони. Тя е част от „четвърто поколение“ безжична технология. Форумът описва WiMAX, като технология базирана на стандарти, позволяващи доставка на отдалечен безжичен достъп, алтернатива на кабелите и [[DSL]]. Очакванията са, че WiMAX ще даде възможност за широколентово предоставяне на услуги като VoIP, видео и достъп до [[Интернет]] едновременно, а също така и възможността за оперативна съвместимост на WiMAX с клетъчни мрежи. Антените на WiMAX могат да споделят трафика на клетка, без да компрометират клетъчните масиви от данни. Няколко клетъчни компании оценяват WiMAX като средство, използващо увеличена ширина на лентата за различни приложения от данни. Имайки предвид такива възможни приложения, технологията може да служи като [[backhaul]] за клетъчен телефонен трафик и Интернет от [[Базова станция|базови станции]] в отдалечени зони към физически [[backbone]] за данни. WiMAX може да предостави на дома или мобилен достъп до Интернет през цели градове или държави. В много случаи това е довело до конкуренция на пазари, които обикновено само са имали достъп чрез съществуващи DSL оператори. Освен това, като се има предвид относително ниските разходи, свързани с внедряването на WiMAX мрежа (в сравнение с 3G, HSDPA, xDSL, HFC или FTTx), сега е икономически жизнеспособен, за да осигури широколентов достъп до интернет в отдалечени места. == LTE == {{основна|LTE}} LTE ({{lang|en|Long Term Evolution}}) е конкурентна на WiMAX технология, и може да достигне скорости до 100 Mbps. Технологията LTE е безжична широколентова технология за дългосрочно развитие, която в резултат на въведената система за пакетен пренос на данните се отличава с по-ефективно ползване на радиочестотния спектър и с много по-високи скорости на мобилен обмен на данни в сравнение с [[GSM]] и [[UMTS]]. Развитието на LTE технологията се насочва основно в радиочесотни обхвати 700 MHz (694 – 790 MHz), 800 MHz (790 – 862 MHz), 1800 MHz (1710 – 1785 MHz и 1805 – 1880 MHz), 2 GHz (1900 – 1980 MHz, 2010 – 2025 MHz и 2110 – 2170 MHz в граници 2150 – 2170 MHz) и радиочестотни ленти 2500 – 2690 MHz и 3400 – 3800 MHz. Понастоящем мобилните оператори в страните на Европа използват обхватите: GSM 900 (880 – 960 MHz), [[DCS]] 1800 (1710 – 1880 MHz) и [[PCS]] (1850 – 1990 MHz) в [[САЩ]] използват обхвата GSM 850 (824 – 894 MHz. LTE се доближава повече до настоящите [[3G]] мрежи, които са 2100 MHz или 2110 MHz., което е в голям плюс за него. По-подходяща за мобилните оператори е именно LTE, защото при разговор се използват алгоритми подобни на сегашните мобилни мрежи. Латентността при LTE е доста по-малка от WiMAX, като за момента на теория LTE предоставя по-високи скорости на трансфер, а и скоро ще се одобри стандарта 802.16m, който ще позволи на WiMAX скорости до 1 Gbps. Наследник на LTE е [[LTE-Advanced]]. Направена демонстрация на LTE-Advanced в Корея показва, че технологията може да достигне скорости до 600 Mbps. LTE-Advanced e мобилна технология от следващо поколение, т.е след LTE. Първоначално [[ITU]] иск да се сложи етикет 4G на LTE-Advanced мрежите, но впоследствие стандартът включи технологии като LTE, WiMax и [[HSPA+]]. При LTE-Advanced има огромно увеличение на скоростта на предаване на данните спрямо останалите мобилни мрежи. По време на демонстрацията е свален филм c големина 700 MB само за 9,3 секунди. Cкоростите, които LTE-Advanced представя могат да променят начина на живот на потребителите. Те няма да има нужда да ce притесняват за скоростите за мобилни данни, ще могат да използват [[HD]] видео стриймване без всякакво притеснение. C появяването на такива скорости, можем да очакваме излизането и на множество приложения, които да ce възползват от тях. == 4G мрежи в България == === LTE мрежи в България === В България LTE мрежи<ref>LTE e съкращение от английското словосъчетание ''long-term evolutio''n, което в превод означава ''дългосрочна еволюци''я, е най-ранната технология за мобилнотелефонно общуване, която може да бъде определена като принадлежаща към 4G.</ref> се поддържат от следните доставчици: * Ти.Ком ([[Макс Телеком]]/[[Max]]) – от 24 май 2014 г. до 15 декември 2021 г. * [[Булсатком]] – от април 2015 г. до 15 декември 2021 г. * [[Йеттел България ЕАД|Йеттел България]] – от 1 декември 2015 г. * [[А1 България]] – от 25 април 2016 г. * [[Българска телекомуникационна компания|БТК]] (Vivacom) – от 9 май 2016 г. === Честоти в България === LTE мрежите в България оперират в честотните диапазони около 900, 1800, 2100 и 2600 MHz. След заседание на Съвета по радиочестотния спектър на 5 юли 2016 г. е решено да бъдат освободени две ленти по 10 MHz (811 – 821 MHz и 841 – 851 MHz).<ref>[http://computerworld.bg/49619_darzhavata_osvobodi_2_lenti_po_10_mhz_v_silno_zhelaniya_obhvat_800_mhz computerworld.bg]</ref> ==== FDD ==== ===== 700 MHz ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:703 till:733 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:703 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:703 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:723 till:733 color:orange text:MO textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(791) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:758 till:788 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:758 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:758 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:778 till:788 color:orange text:MO textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(810) text:MHz </timeline> ===== 800 MHz ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:791 till:821 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:791 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:791 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:791 till:811 color:orange text:MO textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(791) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:832 till:862 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:832 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:832 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:832 till:852 color:orange text:MO textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(810) text:MHz </timeline> ===== 900 MHz ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:876 till:915 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:876 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:876 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:884.1 till:895.3 color:black text:Vivacom textcolor:white from:895.7 till:905.1 color:red text:А1 textcolor:white from:905.5 till:914.9 color:green text:Yettel textcolor:white from:880.1 till:881.9 color:red text:A1 textcolor:white from:882.1 till:883.9 color:green text:Yettel textcolor:white fontsize:8 bar:dummy width:0 TextData = pos:(785,6) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:921 till:960 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:2 start:921 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:921 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:929.1 till:940.3 color:black text:Vivacom textcolor:white from:940.7 till:950.1 color:red text:А1 textcolor:white from:950.5 till:959.9 color:green text:Yettel textcolor:white from:925.1 till:926.9 color:red text:А1 textcolor:white from:927.1 till:928.9 color:green text:Yettel textcolor:white fontsize:8 bar:dummy width:0 TextData = pos:(785,6) text:MHz </timeline>''Предвид това, че целият радиочестотен спектър в обхват 900 MHz е еквивалентно разпределен между „А1 България“ ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД (Vivacom), към настоящия момент няма свободен ресурс в обхват 900 MHz.'' ==== 1800 MHz ==== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:1710 till:1785 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:5 start:1710 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:1710 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:1710 till:1735 color:red text:A1 textcolor:white from:1735 till:1760 color:green text:Yettel textcolor:white from:1760 till:1785 color:black text:Vivacom textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(758,6) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:1805 till:1880 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:5 start:1805 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:1805 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:1805 till:1830 color:red text:A1 textcolor:white from:1830 till:1855 color:green text:Yettel textcolor:white from:1855 till:1880 color:black text:Vivacom textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(758,6) text:MHz </timeline> ===== 2100 MHz ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:1920 till:1980 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:5 start:1920 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:1920 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:1940 till:1960 color:red text:A1 textcolor:white from:1960 till:1980 color:black text:Vivacom textcolor:white from:1920 till:1940 color:green text:Yettel textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:2110 till:2170 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:5 start:2110 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:2110 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:2130 till:2150 color:red text:A1 textcolor:white from:2150 till:2170 color:black text:Vivacom textcolor:white from:2110 till:2130 color:green text:Yettel textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> ===== 2600 MHz (Band 7) ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:2500 till:2570 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:10 start:2500 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:2500 BarData= bar:bloecke text:UL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:2510 till:2530 color:red text:A1 textcolor:white from:2530 till:2550 color:black text:Vivacom textcolor:white from:2550 till:2570 color:green text:Yettel textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:2620 till:2690 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:10 start:2620 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:2620 BarData= bar:bloecke text:DL bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:2630 till:2650 color:red text:A1 textcolor:white from:2650 till:2670 color:black text:Vivacom textcolor:white from:2670 till:2690 color:green text:Yettel textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> ==== TDD ==== ===== 2 GHz (Band 34) ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:2010 till:2025 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:5 start:2010 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:2010 BarData= bar:bloecke text: bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:2010 till:2015 color:red text:A1 textcolor:white from:2015 till:2020 color:black text:Vivacom textcolor:white from:2020 till:2025 color:green text:Yettel textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> ===== 2.6 GHz (Band 38) ===== <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:2570 till:2620 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:10 start:2570 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:1 start:2570 BarData= bar:bloecke text: bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:10 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> ===== 3.5 GHz (Band n78) ===== На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz. Предмет на търга е издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Търгът приключи с разпределение:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crc.bg/bg/novini/1378/komisiqta-za-regulirane-na-syobshteniqta-krs-prikljuchi-procedurata-za-provezhdane-na-tyrg-s-tajno-naddavane-za-izdavane-na-razresheniq-za-polzvane-na-individualno-opredelen-ogranichen-resurs-radiochestoten-spektyr-v-obhvat-3-6-g-hz?preview=1|заглавие=Комисията за регулиране на съобщенията приключи процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz|дата=2021-04-06}}</ref> Едно разрешение за честотна лента 3500 – 3600 MHz на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 100 000 лв. Едно разрешение за честотна лента 3600 – 3700 MHz на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Едно разрешение за честотна лента 3700 – 3800 MHz на „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 600 000 лв. <timeline> ImageSize = width:810 height:45 PlotArea = left:25 bottom:25 top:0 right:15 DateFormat = x.y Period = from:3400 till:3800 AlignBars = justify TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = gridcolor:black increment:20 start:3400 ScaleMinor = gridcolor:tan1 increment:5 start:3400 BarData= bar:bloecke text: bar:dummy PlotData= align:center textcolor:black fontsize:11 width:15 shift:(0,-5) bar:bloecke from:3500 till:3600 color:green text:Yettel textcolor:white from:3600 till:3700 color:red text:A1 textcolor:white from:3700 till:3800 color:black text:Vivacom textcolor:white bar:dummy width:0 TextData = pos:(760,1) text:MHz </timeline> === WiMAX мрежи в България === Към януари 2015 г. следните предприятия поддържат и предлагат услуги по WiMAX стандарти: * [[Макс Телеком]] – до 1 ноември 2015 г – общ честотен ресурс от 63 MHz в обхвата около 3,5 GHz по стандарт IEEE 802.16e * [[Некском България]] – предлага услуги предимно на бизнес абонати == Източници == <references/> * [http://www.phonearena.bg/news/4G-tehnologiite-WiMAX-i-LTE_id11303 4G технологиите: WiMAX и LTE] * {{икона|en}} [http://freewimaxinfo.com/4g.html 4G технологията] * {{икона|en}} [http://wimaxforum.org/ WiMAX форум] * {{икона|en}} [http://ws.lteconference.com/ lte] * [http://www.crc.bg/files/_bg/1800_2016-1.pdf КРС – 1800 MHz] * [http://www.crc.bg/files/_bg/1800_november_2016.pdf KРС – 1800 MHz (ноември.2016)] * [http://crc.bg/files/_bg/1800_08_2017-1.pdf КРС – 1800 MHz (август.2017)] * [http://www.crc.bg/files/_bg/2100_all_vremenni_2016.pdf КРС – 2100 MHz] * [http://www.crc.bg/files/_bg/2100_all_vremenni_07_2016.pdf КРС – 2100 MHz (ноември.2016)] * [http://computerworld.bg/49619_darzhavata_osvobodi_2_lenti_po_10_mhz_v_silno_zhelaniya_obhvat_800_mhz Държавата освободи 2 ленти по 10 MHz в силно желания обхват 800 MHz] * [http://crc.bg/files/_bg/900_MHz_2018_1 юни 2018.pdf КРС – 900MHz (Юни 2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://crc.bg/files/_bg/1800_MHz_2018_1 юни 2018.pdf КРС – 1800 MHz (Юни 2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://crc.bg/files/_bg/2100_MHz_2018_1 юни 2018.pdf КРС – 2 GHz (Юни 2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://crc.bg/files/_bg/2600_vremenni_2018_all_1 юни 2018.pdf КРС – 2.6 GHz (Юни 2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://crc.bg/bg/statii/840/razpredelenie-na-radiochestoten-spektyr-v-obhvati-900-m-hz-1800-m-hz-2100-m-hz-2-6-g-hz-i-3-6-g-hz КРС – 3600 MHz (декември 2020)] * [https://crc.bg/bg/novini/1378/komisiqta-za-regulirane-na-syobshteniqta-krs-prikljuchi-procedurata-za-provezhdane-na-tyrg-s-tajno-naddavane-za-izdavane-na-razresheniq-za-polzvane-na-individualno-opredelen-ogranichen-resurs-radiochestoten-spektyr-v-obhvat-3-6-g-hz?preview=1 КРС – 3600 MHz (6 април 2021)] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.pcmag.com/article2/0,2817,2399984,00.asp 3G спрямо 4G: каква е разликата?] * [http://www.flexible-radio.com 4G Small Cells] Alcatel-Lucent Chair on 4G * [http://www.smartkeitai.com/verizon-4g-lte-speed-test-motorola-droid-bionic-video/ Verizon 4G LTE Speed Test Video] Smartkeitai.com. Посетен на 21 септември 2011. * [http://sites.google.com/site/lteencyclopedia/ 3GPP LTE Encyclopedia] * [http://www.nomor.de/home/technology/white-papers/progress-on-lte-advanced---the-future-4g-standard Nomor Research: White Paper on LTE Advance the new 4G standard] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170913190718/http://www.nomor.de/home/technology/white-papers/progress-on-lte-advanced---the-future-4g-standard |date=2017-09-13 }} {{Стандарти за мобилни телефони}} [[Категория:Мобилни телекомуникации]] [[Категория:Компютърни мрежи]] m7uvr7qt9yyfxjvxocev4s2ksx1pc5p 0 374972 11464665 11386756 2022-07-20T11:15:11Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пепеляшка|Пепеляшка (пояснение)}} {{Филм | име = Пепеляшка | име_оригинал = Cinderella | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Хамилтън Лъск<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Кен Андерсън<br>Пърс Пиърс<br>Хомър Бритман<br>Уинстън Хайблър<br>Бил Пийт<br>Ердман Пенер<br>Хари Рийвс<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Морис Рапф | базиран_на = ''[[Пепеляшка]]''<br>от [[Шарл Перо]] | актьори = Илен Уудс<br>Елинор Одли<br>Върна Фелтън<br>Рода Уилямс<br>Джими Макдоналд<br>Луис ван Рутен<br>Дон Бъркли<br>Майк Дъглас<br>Уилям Фипс<br>Лусил Блис<br>Бети Лу Герсън | музика = Оливър Уолъс<br>Пол Джей Смит | оператор = | монтаж = Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера-дата = 15 февруари 1950 г. | премиера-място = | времетраене = 74 минути | страна = [[английски език|английски]] | език = {{USA}} | бюджет = $2,9 млн.<ref name="numbers">{{cite web|title=Box Office Information for ''Cinderella.''|publisher=The Numbers|url=https://www.the-numbers.com/movies/1950/0CNDR.php|accessdate=April 14, 2012}}</ref> | приходи = $263,6 млн.<ref name="numbers">{{cite web|title=Box Office Information for ''Cinderella.''|publisher=The Numbers|url=https://www.the-numbers.com/movies/1950/0CNDR.php|accessdate=April 14, 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Пепеляшка''''' ({{lang|en|Cinderella}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от 1950 г., продуциран от [[Уолт Дисни]]. Базиран на [[Пепеляшка|едноименната приказка]] от [[Шарл Перо]], това е 12^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Режисьори на филма са Клайд Джероними, Хамилтън Лъск и Уилфред Джаксън, а Мак Дейвид, Джери Ливингстън и Ал Хофман са автори на песните. Филмът е озвучен с гласовете на Илен Уудс, Елинор Одли, Върна Фелтън, Рода Уилямс, Джеймс Макдоналд, Луис ван Рутен, Дон Бъркли, Майк Дъглас, Уилям Фипс и Лусил Блис. От средата до края на 40-те години [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] страда финансово, след като губи връзки с европейските филмови пазари поради избухването на [[Втората световна война]]. През това време студиото се издържа от боксофис успехите на филмите ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940), ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' (1940) и ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'' (1942), които по-късно стават по-успешни с няколко преиздавания в кината и за домашно видео. Поради това студиото има над 4 милиона долара дълг и е на ръба на фалита. Уолт Дисни и неговите аниматори се завръщат към продукцията на пълнометражни филми през 1948 г., след като произвеждат поредица от филми с идеята да адаптират ''Пепеляшка'' на Шарл Перо в анимационен филм.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> След две години производство, филмът ''Пепеляшка'' е издаден на 15 февруари 1950 г. и разпространяван от RKO Radio Pictures, като се превръща в най-големия критичен и комерсиален хит за Дисни след ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937), обръщайки съдбата на студиото.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Получава три номинации за [[Оскар]], включително за най-добра песен за ''Бибиди Бобиди Бу''.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Десетилетия по-късно филмът получава две продължения, издадени директно за домашно видео, ''Пепеляшка 2: Мечтите се сбъдват'' (2002) и ''Пепеляшка 3: Вихърът на времето'' (2007)<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref>, а също и [[Пепеляшка (филм, 2015)|игралната адаптация]] от 2015 г., режисирана от [[Кенет Брана]].<ref name="release">{{cite news|title=Disney Dates 'Cinderella' For March 2015|url=https://www.deadline.com/2013/06/cinderella-movie-release-date-march-13-2015-disney/|accessdate=June 25, 2013|newspaper=deadline.com|date=June 24, 2013}}</ref> Дворецът, представен във филма, се превръща в икона на [[Уолт Дисни Къмпани]], служейки като основа за продуцентското лого на [[Уолт Дисни Пикчърс]], а също така става атракцион в "Magic Kingdom" в [[Дисни Уърлд|Уолт Дисни Уърлд]] и в Дисниленд Токио.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> През 2018 г. филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като "културно, исторически или естетически значим".<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|title='Brokeback Mountain,' 'Jurassic Park,' 'My Fair Lady' Added to National Film Registry|url=https://variety.com/2018/film/news/brokeback-mountain-jurassic-park-my-fair-lady-national-film-registry-1203087491/|magazine=Variety|date=December 12, 2018|accessdate=January 5, 2019}}</ref><ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|accessdate=2020-09-18|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref> == Сюжет == [[Пепеляшка (героиня на Дисни)|Пепеляшка]] води неудовлетворен живот, тъй като в ранна възраст е загубила и двамата си родители и е принудена да работи като слугиня в собствения си дворец. Мащехата ѝ, лейди Тримейн, е жестока с нея, като ревнува очарованието и красотата, които има Пепеляшка. Освен това двете ѝ доведени сестри, Дризела и Анастасия, жестоко се възползват от нея. Въпреки това Пепеляшка е мила и нежна млада жена. Тя е приятелка с мишките и мила с птиците, които живеят в двореца и около него. Междувременно в кралския дворец кралят е разочарован, че синът му, принцът, все още не е женен. Той и великият херцог организират бал, за да намерят подходяща съпруга за отегчения и придирчив, като искат всяка мома да присъства. След като получава известие за бала, лейди Тримейн се съгласява да пусне Пепеляшка, ако тя приключи със своите задължения и може да си намери подходяща рокля. Пепеляшка намира рокля, принадлежаща на майка ѝ, и решава да я преработи за бала, но нейното доведено семейство пречи на това, като ѝ възлагат допълнителни задължения. Приятелите животни на Пепеляшка, включително Жак и Гюс, я преработват роклята, завършвайки дизайна с огърлица и колан, изхвърлени съответно от Дризела и Анастасия. Когато Пепеляшка слиза долу с роклята, доведените сестри са бесни, когато осъзнават, че тя носи техните аксесоари и разкъсват роклята на парчета, преди да тръгнат с майка си на бала. Съкрушена, Пепеляшка се втурва в градината със сълзи, където нейната фея кръстница се появява пред нея. Настоявайки Пепеляшка да отиде на бала, феята кръстница магически превръща тиква в карета, мишките в коне, коня на Пепеляшка, Майор, в кочияш и кучето, Бруно, в лакей, преди да превърне разпокъсаната ѝ рокля в ослепителна бална рокля и обувките в стъклени пантофки. Докато Пепеляшка тръгва за бала, феята кръстница я предупреждава, че заклинанието ще се развали при последния удар на часовника в полунощ. Принцът отхвърля всяко момиче на бала, докато не вижда Пепеляшка, която се съгласява да танцува с него, без да знае кой е той. Двамата се влюбват и излизат заедно на разходка в градините на двореца. Докато те са на път да се целунат, Пепеляшка чува как часовникът започва да отброява ударите до полунощ и бяга. Когато излиза от двореца, една от пантофките ѝ пада. Дворцовата стража тръгва след нея, но тя успява да се качи в каретата преди магията да се развали. Пепеляшка, нейните домашни любимци и мишките се крият в гориста местност, докато стражите я търсят. Единствената останала част от магията, която Пепеляшка има, е един стъклен пантоф на крака. Великият херцог информира краля, че Пепеляшка, която остава анонимна, е избягала и че принцът иска да се ожени за нея. Изгубената стъклена пантофка е единственото доказателство. Кралят издава кралска прокламация, с която заповядва на всяка мома в кралството да изпробва пантофката по размер, за да намери момичето. След като тази новина достига до дома на Пепеляшка, лейди Тримейн подслушва Пепеляшка, която си тананика валса, танцуван на бала. Осъзнавайки, че Пепеляшка е мистериозното момиче, лейди Тримейн я заключва в таванското помещение. По-късно херцогът пристига в дома на Пепеляшка, а Жак и Гюс открадват ключа от джоба на роклята на лейди Тримейн и го отнасят на тавана, докато Анастасия и Дризела неуспешно пробват пантофката. Котаракът на лейди Тримейн, Луцифер, прави засада на мишките, но Бруно го подгонва от къщата, позволявайки на мишките да освободят Пепеляшка. Когато херцогът е на път да си тръгне, се появява Пепеляшка и моли да пробва пантофката. Знаейки, че пантофката ще пасне, лейди Тримейн спъва лакея, който донася пантофката на херцога, за да се разбие на пода. За свой ужас и дълбокото облекчение на великия херцог, Пепеляшка показва другата пантофка, която ѝ пасва идеално. Филмът завършва с вече женените принц и Пепеляшка на тяхната сватба, които се целуват на излизане. == Актьори == * Илен Уудс – ''[[Пепеляшка (героиня на Дисни)|Пепеляшка]]'' * Елинор Одли – ''Лейди Тримейн'' * Върна Фелтън – ''Феята кръстница'' * Уилям Фипс – ''Принцът'' ** Майк Дъглас – ''Принцът (вокал)'' * Лусил Блис – ''Анастасия Тримейн'' * Рода Уилямс – ''Дризела Тримейн'' * Джими Макдоналд – ''Жак и Гюс'' * Луис ван Рутен – ''Кралят / Великият херцог'' * Дон Бъркли – ''Стражар'' * [[Джун Форей]] – ''Луцифер'' * Джими Макдоналд, Ърл Кийн – ''Бруно'' * Бети Лу Герсън – ''Разказвач'' == Продукция == === Развитие на историята === През 1922 г. Уолт Дисни продуцира късометражен анимационен филм, базиран на ''Пепеляшка''. През декември 1933 г. той обмисля създаването на втора версия. Бърт Гилет е назначен за режисьор, а Франк Чърлич – за композитор. Историята включва "бели мишки и птици", които са другарчета на Пепеляшка. Художниците на сториборда разширяват историята. Историята обаче се оказва твърде сложна, за да се събере в късометражен филм, затова е предложена като възможен пълнометражен анимационен филм през 1938 г., със сценарий от четиринадесет страници, написани от Ал Пъркинс.{{sfn|Barrier|1999|с=397}}{{sfn|Barrier|2008|с=208, 361}} Две години по-късно е написана втора обработка от Дана Кофи и Бианка Майоли, в която мащехата на Пепеляшка е кръстена Флоримел де ла Пошел; нейните доведени сестри като Ванда и Джавот; нейната домашна мишка Дъсти и домашна костенурка Клариса; котката на доведените сестри Бон Боб; помощникът на принца Спинк и инструкторът по танци на доведените сестри мосю Карневал. Тази версия се придържа към оригиналната приказка. Доведеното семейство на Пепеляшка я затваря в подземието. Когато Спинк и войските му пристигат в резиденцията на Ла Пошел, Дъсти взема чехъл и ги отвежда при Пепеляшка.{{sfn|Koenig|1997|с=74}} До септември 1943 г. Дисни възлага на Дик Хюмер и Джо Грант да започнат работа по ''Пепеляшка'' като ръководители на историята и дава предварителен бюджет от 1 милион долара.{{sfn|Barrier|1999|с=397 – 8}} Към 1945 г. обаче предварителната история е спряна.<ref>{{cite book|first=John|last=Canemaker|title=Two Guys Named Joe: Master Animation Storytellers Joe Grant & Joe Ranft|publisher=Disney Editions|year=2010|isbn=978-1423110675|pages=165 – 6}}</ref> През пролетта на 1946 г. Дисни провежда три исторически срещи и впоследствие получава разработка на сценария от Тед Сиърс, Хомър Бритман и Хари Рийвс. В разработката принцът е представен по-рано в историята, напомняща ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'',{{sfn|Barrier|1999|с=398}} като присъства намек за конфликта между котките и мишките. След излизането на филма ''[[Веселби и безгрижие]]'' през 1947 г., банковият дълг на [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Прадакшънс]] намалява от 4,2 милиона долара на 3 милиона.{{sfn|Barrier|2008|с=205}} Приблизително по това време Дисни признава необходимостта от стабилни икономически политики, но подчертава, че намаляването на производството би било самоубийствено. За да възстанови финансовата стабилност на студиото, той изразява желанието си да се върне към продуцирането на пълнометражни анимационни филми. По това време три анимационни проекта – ''Пепеляшка'', ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в страната на чудесата]]'' и ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' – са в процес на разработка. Дисни чувства, че героите в ''Алиса в Страната на чудесата'' и ''Питър Пан'' са твърде студени, докато Пепеляшка съдържа елементи, подобни на Снежанка, и дава приоритет на проекта. Екипите, работещи по ''Алиса'' и ''Пепеляшка'', се състезават един с друг за това кой филм ще бъде първи завършен.{{sfn|Gabler|2006|p=459}} До началото на 1948 г. ''Пепеляшка'' напредва по-бързо от ''Алиса в Страната на чудесата'' и се превръща в първия пълнометражен анимационен филм след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''.{{sfn|Barrier|1999|с=398}} По време на среща, проведена на 15 януари 1948 г., сцените на котката и мишките започват да се превръщат във важен елемент във филма толкова много, че Дисни назначава художника на сториборд Бил Пийт, който отговаря за сегментите с котката и мишките.{{sfn|Barrier|2008|с=219}} До края на 40-те години участието на Дисни в производството на филмите намалява. Тъй като е зает със снимките на игралния филм ''Островът на съкровищата'',{{sfn|Barrier|2008|с=220}} режисьорите са оставени да упражняват собствената си преценка. Въпреки че Уолт Дисни не провежда ежедневни срещи с екипа, понеже е в Англия през лятото на 1949 г., тримата режисьори поддържат връзка с него, изпращайки му части от сценария, снимки на скици, звукозаписи. Когато те не получават отговор от Дисни, работата по филма продължава.{{sfn|Barrier|1999|с=399 – 400}} В един случай, когато Дисни се връща в студиото на 29 август, той преглежда анимационните последователности на Лъск и прави многобройни малки промени, както и значителна преработка на кулминацията на филма. Производството е завършено до 13 октомври 1949 г.{{sfn|Barrier|2008|с=221}} === Кастинг === Мак Дейвид и Джери Ливингстън поканват Илен Уудс да изпее няколко демо записа на песните. Уудс е позната от едноименното ѝ радио предаване ''Шоуто на Илин Уудс'', излъчвано по [[Ей Би Си]]. Шоуто включва петнадесет минути музика, в които Дейвид и Ливингстън представят своята музика.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=oGckDwAAQBAJ&q=mack&pg=PT148|last=Bohn|first=Marc|title=Music in Disney's Animated Features: Snow White and the Seven Dwarfs to The Jungle Book|isbn=978-1496812148|publisher=University Press of Mississippi|year=2017}}</ref> Два дни по-късно Уудс получава телефонно обаждане от Дисни, с когото веднага насрочват интервю. Уудс си спомня в интервю за [[Лос Анджелис Таймс]]: "Срещнахме се и разговаряхме известно време и той ме попита "Искате ли да бъдете Пепеляшка?", на което тя се съгласява.<ref>{{cite news|url = https://articles.latimes.com/2010/jul/03/local/la-me-ilene-woods-20100703|title = Ilene Woods dies at 81; voice of Disney's Cinderella|date = July 3, 2010|accessdate = March 30, 2014|newspaper = Los Angeles Times|last = McLellan|first = Dennis}}</ref> За ролята на Луцифер представител на студиото пита Джун Форей дали може да озвучи котката. "Е, можех да направя всичко", спомня си Форей, "Така че той ме нае да озвуча котарака Луцифер в ''Пепеляшка''".<ref>{{cite web|last=Flores|first=Terry|title=June Foray, Voice of 'Bullwinkle Show's' Natasha and Rocky, Dies at 99|url=https://variety.com/2017/tv/people-news/june-foray-dead-dies-rocky-natasha-bullwinkle-1202508180/|magazine=Variety|date=July 26, 2017|accessdate=August 7, 2017}}</ref> == Издаване == Премиерата на ''Пепеляшка'' е на 15 февруари 1950 г. в Бостън, Масачузетс. Филмът е преиздаван през 1957, 1965, 1973, 1981 и 1987 г.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Историята получава театрална адаптация, играна между 16 – 18 февруари 2013 г. в Синемарк Тиатърс.<ref>{{cite web|url=http://www.dailyfinance.com/2013/02/13/cinemark-announces-the-return-of-favorite-disney-c/|title=Cinemark Announces the Return of Favorite Disney Classic Animated Movies to the Big Screen|author=Business Wire via The Motley Fool|work=DailyFinance.com|accessdate=May 3, 2015}}</ref> === Боксофис === Филмът се превръща в най-големия критичен и комерсиален хит за Дисни след ''Снежанка и седемте джуджета'' от 1937 г.{{sfn|Barrier|2008|с=221}} До края на първоначалното си представяне печели близо 4,28 милиона щатски долара от наем на дистрибутори в Северна Америка (дал на дистрибутора от боксофиса),<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety185-1952-01/page/n299/mode/2up|title=All-Time Top-Grossers|page=6|work=Variety|via=Internet Archive|date=January 9, 1952|accessdate=September 29, 2020}}</ref> което го прави петият филм с най-много приходи в Северна Америка през 1950 година. Това е петият най-популярен филм в британския боксофис през 1951 г.<ref>{{cite news |url=http://nla.gov.au/nla.news-article63397098 |title=Vivien Leigh Actress of the Year. |newspaper=Townsville Daily Bulletin|location=Qld. |date=December 29, 1951 |accessdate=July 9, 2012 |page=1 |publisher=National Library of Australia}}</ref> и шестнадесетият най-гледан филм в киносалоните във Франция за всички времена по отношение на продадени билети от 13,2 милиона.<ref name="FranceAdm">{{cite web|url=http://www.jpbox-office.com/top100.php?view=2|title=Top250 Tous Les Temps En France (reprises incluses) |accessdate=March 15, 2018}}</ref> Успехът на ''Пепеляшка'' позволява на Дисни да продължи да продуцира филми през 50-те години на миналия век, като печалбите от излизането на филма, както и допълнителните печалби от продажби на записи, издаване на музика, публикации и други стоки дават на Дисни паричния поток за финансиране на продукции, създава собствена дистрибуторска компания, влиза в телевизионната продукция и започва да изгражда Дисниленд през същото десетилетие, както и разработването на проекта Флорида, по-късно известен като [[Дисни Уърлд|Уолт Дисни Уърлд]]. ''Пепеляшка'' има брутен вътрешен брутен доход от 95,5 милиона щатски долара,<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/1991/08/05/movies/30-year-old-film-is-a-surprise-hit-in-its-4th-re-release.html|last=Stevenson|first=Richard|title=30-Year-Old Film Is a Surprise Hit In Its 4th Re-Release|newspaper=The New York Times|date=August 5, 1991|accessdate=August 28, 2017}}</ref><ref>{{cite news|last=Russell|first=Candice|url=http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast|title=A Box-office Draw A French Fairy Tale That Has Been Languishing At Disney Studios For Years, Beauty And The Beast Now Seems Destined To Join The Ranks Of The Very Best Animated Classics.|page=[http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast/2 2]|newspaper=Orlando Sentinel|date=November 22, 1991|accessdate=August 28, 2017|archivedate=2015-07-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20150703182121/http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast}}</ref> и международен брутен доход от 315 милиона щатски долара (през 1995 долара) при първоначалното си издание и няколко преиздавания.<ref name="MasterpieceCollection">{{cite press release|title=Disney's Timeless Masterpiece 'Cinderella' Joins The Celebrated Masterpiece Collection On October 4|url=https://www.thefreelibrary.com/DISNEY'S+TIMELESS+MASTERPIECE+'CINDERELLA'+JOINS+THE+CELEBRATED...-a016903013|agency=[[PRNewswire]]|location=[[Burbank, California]]|date=May 22, 1995|accessdate=August 7, 2017}}{{Dead link|date=September 2019}}</ref> Коригирани спрямо инфлацията, както и включването на последващите преиздавания, филмът има брутен доход от 532 461 600 щатски долара.<ref>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All-Time Box Office: Adjusted for Ticket Price Inflation |website=[[Box Office Mojo]] |accessdate=August 7, 2017}}</ref> === Домашна употреба === ''Пепеляшка'' излиза на VHS и лазердиск на 4 октомври 1988 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''. Издаването е придружено от промоция с безплатна репродукция на литография за тези, които предварително са поръчали видеото преди датата му на издаване. Първоначално Дисни доставя 4,3 милиона VHS копия до търговците на дребно, но поради силното потребителско търсене са доставени повече от седем милиона копия.<ref>{{cite news|last=Fabrikant|first=Geraldine|title=Video Sales Gaining on Rentals|url=https://www.nytimes.com/1989/10/17/business/video-sales-gaining-on-rentals.html|newspaper=The New York Times|date=October 17, 1989|accessdate=August 7, 2017}}</ref> На 4 октомври 2005 г. филмът е издаден в DVD формат. Само през първата седмица от издаването Дисни продава над 3,2 милиона копия, като печалбата възлиза на 64 милиона долара.<ref>{{cite web|last=Armstrong |first=Josh |url=https://animatedviews.com/2005/cinderella-dvd-creates-magical-sales/ |title=Cinderella DVD creates magical sales |website=Animated Views |date=October 12, 2005 |accessdate=September 17, 2019}}</ref> На 2 октомври 2012 г. филмът е издаден в пакет от Blu-Ray формат, DVD и дигитално копие. През 2019 г. е пуснато в продажба издание, част от колекцията ''Walt Disney Signature'', по случай 70-годишнината на филма.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/CINDERELLA-Blu-ray-Ilene-Woods/dp/B07QQ989Y4/|title=Cinderella: Anniversary Edition|date=June 25, 2019|publisher=|accessdate=May 24, 2019|via=Amazon}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Пепеляшка</td><td>Петя Абаджиева</td></tr> <tr><td>Принцът</td><td>[[Христо Бонин]]</td></tr> <tr><td>Лейди Тримейн</td><td>Нели Монеджикова</td></tr> <tr><td>Крал</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Херцог</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Анастасия</td><td>Александра Грънчарова</td></tr> <tr><td>Дризела</td><td>[[Биляна Петринска]]</td></tr> <tr><td>Фея</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Гюс</td><td>Иван Райков</td></tr> <tr><td>Жак</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>[[Цветослава Симеонова]]</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>Нели Андреева</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Васко Иванов</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>Теодор Койчинов</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Пепеляшка</td><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Сънят е мечта</td><td>Нели Андреева<br>Емилия Иванова<br>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>Пей ми славейче</td><td>Нели Монеджикова<br>[[Биляна Петринска]]<br>Нели Андреева</td></tr> <tr><td>Миша песен</td><td>[[Лина Шишкова]]<br>Иван Райков<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Бибиди Бобиди Бу</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Любов за нас</td><td>Нели Андреева<br>Боян Василев</td><tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2005)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор<br>Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>DISNEY CHARACTER VOICES INTERNATIONAL, INC.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0042332}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Cinderella (1950 film)|988608503}} {{Златна мечка за най-добър филм}} [[Категория:Пепеляшка]] [[Категория:Филми от 1950 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] l1fgne5an0p0d5t41x2ype9f6py0yjl 11464764 11464665 2022-07-20T11:22:41Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пепеляшка|Пепеляшка (пояснение)}} {{Филм | име = Пепеляшка | име_оригинал = Cinderella | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Хамилтън Лъск<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Кен Андерсън<br>Пърс Пиърс<br>Хомър Бритман<br>Уинстън Хайблър<br>Бил Пийт<br>Ердман Пенер<br>Хари Рийвс<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Морис Рапф | базиран_на = ''[[Пепеляшка]]''<br>от [[Шарл Перо]] | актьори = Илен Уудс<br>Елинор Одли<br>Върна Фелтън<br>Рода Уилямс<br>Джими Макдоналд<br>Луис ван Рутен<br>Дон Бъркли<br>Майк Дъглас<br>Уилям Фипс<br>Лусил Блис<br>Бети Лу Герсън | музика = Оливър Уолъс<br>Пол Джей Смит | оператор = | монтаж = Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера-дата = 15 февруари 1950 г. | премиера-място = | времетраене = 74 минути | страна = [[английски език|английски]] | език = {{USA}} | бюджет = $2,9 млн.<ref name="numbers">{{cite web|title=Box Office Information for ''Cinderella.''|publisher=The Numbers|url=https://www.the-numbers.com/movies/1950/0CNDR.php|accessdate=April 14, 2012}}</ref> | приходи = $263,6 млн.<ref name="numbers">{{cite web|title=Box Office Information for ''Cinderella.''|publisher=The Numbers|url=https://www.the-numbers.com/movies/1950/0CNDR.php|accessdate=April 14, 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Пепеляшка''''' ({{lang|en|Cinderella}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от 1950 г., продуциран от [[Уолт Дисни]]. Базиран на [[Пепеляшка|едноименната приказка]] от [[Шарл Перо]], това е 12^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Режисьори на филма са Клайд Джероними, Хамилтън Лъск и Уилфред Джаксън, а Мак Дейвид, Джери Ливингстън и Ал Хофман са автори на песните. Филмът е озвучен с гласовете на Илен Уудс, Елинор Одли, Върна Фелтън, Рода Уилямс, Джеймс Макдоналд, Луис ван Рутен, Дон Бъркли, Майк Дъглас, Уилям Фипс и Лусил Блис. От средата до края на 40-те години [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] страда финансово, след като губи връзки с европейските филмови пазари поради избухването на [[Втората световна война]]. През това време студиото се издържа от боксофис успехите на филмите ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940), ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' (1940) и ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'' (1942), които по-късно стават по-успешни с няколко преиздавания в кината и за домашно видео. Поради това студиото има над 4 милиона долара дълг и е на ръба на фалита. Уолт Дисни и неговите аниматори се завръщат към продукцията на пълнометражни филми през 1948 г., след като произвеждат поредица от филми с идеята да адаптират ''Пепеляшка'' на Шарл Перо в анимационен филм.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> След две години производство, филмът ''Пепеляшка'' е издаден на 15 февруари 1950 г. и разпространяван от RKO Radio Pictures, като се превръща в най-големия критичен и комерсиален хит за Дисни след ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937), обръщайки съдбата на студиото.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Получава три номинации за [[Оскар]], включително за най-добра песен за ''Бибиди Бобиди Бу''.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Десетилетия по-късно филмът получава две продължения, издадени директно за домашно видео, ''Пепеляшка 2: Мечтите се сбъдват'' (2002) и ''Пепеляшка 3: Вихърът на времето'' (2007)<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref>, а също и [[Пепеляшка (филм, 2015)|игралната адаптация]] от 2015 г., режисирана от [[Кенет Брана]].<ref name="release">{{cite news|title=Disney Dates 'Cinderella' For March 2015|url=https://www.deadline.com/2013/06/cinderella-movie-release-date-march-13-2015-disney/|accessdate=June 25, 2013|newspaper=deadline.com|date=June 24, 2013}}</ref> Дворецът, представен във филма, се превръща в икона на [[Уолт Дисни Къмпани]], служейки като основа за продуцентското лого на [[Уолт Дисни Пикчърс]], а също така става атракцион в "Magic Kingdom" в [[Дисни Уърлд|Уолт Дисни Уърлд]] и в Дисниленд Токио.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> През 2018 г. филмът е избран за съхранение в [[Национален филмов регистър|Националния филмов регистър]] на САЩ от [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] като "културно, исторически или естетически значим".<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|title='Brokeback Mountain,' 'Jurassic Park,' 'My Fair Lady' Added to National Film Registry|url=https://variety.com/2018/film/news/brokeback-mountain-jurassic-park-my-fair-lady-national-film-registry-1203087491/|magazine=Variety|date=December 12, 2018|accessdate=January 5, 2019}}</ref><ref>{{Cite web|title=Complete National Film Registry Listing {{!}} Film Registry {{!}} National Film Preservation Board {{!}} Programs at the Library of Congress {{!}} Library of Congress|url=https://www.loc.gov/programs/national-film-preservation-board/film-registry/complete-national-film-registry-listing/|accessdate=2020-09-18|website=Library of Congress, Washington, D.C. 20540 USA}}</ref> == Сюжет == [[Пепеляшка (героиня на Дисни)|Пепеляшка]] води неудовлетворен живот, тъй като в ранна възраст е загубила и двамата си родители и е принудена да работи като слугиня в собствения си дворец. Мащехата ѝ, лейди Тримейн, е жестока с нея, като ревнува очарованието и красотата, които има Пепеляшка. Освен това двете ѝ доведени сестри, Дризела и Анастасия, жестоко се възползват от нея. Въпреки това Пепеляшка е мила и нежна млада жена. Тя е приятелка с мишките и мила с птиците, които живеят в двореца и около него. Междувременно в кралския дворец кралят е разочарован, че синът му, принцът, все още не е женен. Той и великият херцог организират бал, за да намерят подходяща съпруга за отегчения и придирчив, като искат всяка мома да присъства. След като получава известие за бала, лейди Тримейн се съгласява да пусне Пепеляшка, ако тя приключи със своите задължения и може да си намери подходяща рокля. Пепеляшка намира рокля, принадлежаща на майка ѝ, и решава да я преработи за бала, но нейното доведено семейство пречи на това, като ѝ възлагат допълнителни задължения. Приятелите животни на Пепеляшка, включително Жак и Гюс, я преработват роклята, завършвайки дизайна с огърлица и колан, изхвърлени съответно от Дризела и Анастасия. Когато Пепеляшка слиза долу с роклята, доведените сестри са бесни, когато осъзнават, че тя носи техните аксесоари и разкъсват роклята на парчета, преди да тръгнат с майка си на бала. Съкрушена, Пепеляшка се втурва в градината със сълзи, където нейната фея кръстница се появява пред нея. Настоявайки Пепеляшка да отиде на бала, феята кръстница магически превръща тиква в карета, мишките в коне, коня на Пепеляшка, Майор, в кочияш и кучето, Бруно, в лакей, преди да превърне разпокъсаната ѝ рокля в ослепителна бална рокля и обувките в стъклени пантофки. Докато Пепеляшка тръгва за бала, феята кръстница я предупреждава, че заклинанието ще се развали при последния удар на часовника в полунощ. Принцът отхвърля всяко момиче на бала, докато не вижда Пепеляшка, която се съгласява да танцува с него, без да знае кой е той. Двамата се влюбват и излизат заедно на разходка в градините на двореца. Докато те са на път да се целунат, Пепеляшка чува как часовникът започва да отброява ударите до полунощ и бяга. Когато излиза от двореца, една от пантофките ѝ пада. Дворцовата стража тръгва след нея, но тя успява да се качи в каретата преди магията да се развали. Пепеляшка, нейните домашни любимци и мишките се крият в гориста местност, докато стражите я търсят. Единствената останала част от магията, която Пепеляшка има, е един стъклен пантоф на крака. Великият херцог информира краля, че Пепеляшка, която остава анонимна, е избягала и че принцът иска да се ожени за нея. Изгубената стъклена пантофка е единственото доказателство. Кралят издава кралска прокламация, с която заповядва на всяка мома в кралството да изпробва пантофката по размер, за да намери момичето. След като тази новина достига до дома на Пепеляшка, лейди Тримейн подслушва Пепеляшка, която си тананика валса, танцуван на бала. Осъзнавайки, че Пепеляшка е мистериозното момиче, лейди Тримейн я заключва в таванското помещение. По-късно херцогът пристига в дома на Пепеляшка, а Жак и Гюс открадват ключа от джоба на роклята на лейди Тримейн и го отнасят на тавана, докато Анастасия и Дризела неуспешно пробват пантофката. Котаракът на лейди Тримейн, Луцифер, прави засада на мишките, но Бруно го подгонва от къщата, позволявайки на мишките да освободят Пепеляшка. Когато херцогът е на път да си тръгне, се появява Пепеляшка и моли да пробва пантофката. Знаейки, че пантофката ще пасне, лейди Тримейн спъва лакея, който донася пантофката на херцога, за да се разбие на пода. За свой ужас и дълбокото облекчение на великия херцог, Пепеляшка показва другата пантофка, която ѝ пасва идеално. Филмът завършва с вече женените принц и Пепеляшка на тяхната сватба, които се целуват на излизане. == Актьори == * Илен Уудс – ''[[Пепеляшка (героиня на Дисни)|Пепеляшка]]'' * Елинор Одли – ''Лейди Тримейн'' * Върна Фелтън – ''Феята кръстница'' * Уилям Фипс – ''Принцът'' ** Майк Дъглас – ''Принцът (вокал)'' * Лусил Блис – ''Анастасия Тримейн'' * Рода Уилямс – ''Дризела Тримейн'' * Джими Макдоналд – ''Жак и Гюс'' * Луис ван Рутен – ''Кралят / Великият херцог'' * Дон Бъркли – ''Стражар'' * [[Джун Форей]] – ''Луцифер'' * Джими Макдоналд, Ърл Кийн – ''Бруно'' * Бети Лу Герсън – ''Разказвач'' == Продукция == === Развитие на историята === През 1922 г. Уолт Дисни продуцира късометражен анимационен филм, базиран на ''Пепеляшка''. През декември 1933 г. той обмисля създаването на втора версия. Бърт Гилет е назначен за режисьор, а Франк Чърлич – за композитор. Историята включва "бели мишки и птици", които са другарчета на Пепеляшка. Художниците на сториборда разширяват историята. Историята обаче се оказва твърде сложна, за да се събере в късометражен филм, затова е предложена като възможен пълнометражен анимационен филм през 1938 г., със сценарий от четиринадесет страници, написани от Ал Пъркинс.{{sfn|Barrier|1999|с=397}}{{sfn|Barrier|2008|с=208, 361}} Две години по-късно е написана втора обработка от Дана Кофи и Бианка Майоли, в която мащехата на Пепеляшка е кръстена Флоримел де ла Пошел; нейните доведени сестри като Ванда и Джавот; нейната домашна мишка Дъсти и домашна костенурка Клариса; котката на доведените сестри Бон Боб; помощникът на принца Спинк и инструкторът по танци на доведените сестри мосю Карневал. Тази версия се придържа към оригиналната приказка. Доведеното семейство на Пепеляшка я затваря в подземието. Когато Спинк и войските му пристигат в резиденцията на Ла Пошел, Дъсти взема чехъл и ги отвежда при Пепеляшка.{{sfn|Koenig|1997|с=74}} До септември 1943 г. Дисни възлага на Дик Хюмер и Джо Грант да започнат работа по ''Пепеляшка'' като ръководители на историята и дава предварителен бюджет от 1 милион долара.{{sfn|Barrier|1999|с=397 – 8}} Към 1945 г. обаче предварителната история е спряна.<ref>{{cite book|first=John|last=Canemaker|title=Two Guys Named Joe: Master Animation Storytellers Joe Grant & Joe Ranft|publisher=Disney Editions|year=2010|isbn=978-1423110675|pages=165 – 6}}</ref> През пролетта на 1946 г. Дисни провежда три исторически срещи и впоследствие получава разработка на сценария от Тед Сиърс, Хомър Бритман и Хари Рийвс. В разработката принцът е представен по-рано в историята, напомняща ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'',{{sfn|Barrier|1999|с=398}} като присъства намек за конфликта между котките и мишките. След излизането на филма ''[[Веселби и безгрижие]]'' през 1947 г., банковият дълг на [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Прадакшънс]] намалява от 4,2 милиона долара на 3 милиона.{{sfn|Barrier|2008|с=205}} Приблизително по това време Дисни признава необходимостта от стабилни икономически политики, но подчертава, че намаляването на производството би било самоубийствено. За да възстанови финансовата стабилност на студиото, той изразява желанието си да се върне към продуцирането на пълнометражни анимационни филми. По това време три анимационни проекта – ''Пепеляшка'', ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в страната на чудесата]]'' и ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' – са в процес на разработка. Дисни чувства, че героите в ''Алиса в Страната на чудесата'' и ''Питър Пан'' са твърде студени, докато Пепеляшка съдържа елементи, подобни на Снежанка, и дава приоритет на проекта. Екипите, работещи по ''Алиса'' и ''Пепеляшка'', се състезават един с друг за това кой филм ще бъде първи завършен.{{sfn|Gabler|2006|p=459}} До началото на 1948 г. ''Пепеляшка'' напредва по-бързо от ''Алиса в Страната на чудесата'' и се превръща в първия пълнометражен анимационен филм след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''.{{sfn|Barrier|1999|с=398}} По време на среща, проведена на 15 януари 1948 г., сцените на котката и мишките започват да се превръщат във важен елемент във филма толкова много, че Дисни назначава художника на сториборд Бил Пийт, който отговаря за сегментите с котката и мишките.{{sfn|Barrier|2008|с=219}} До края на 40-те години участието на Дисни в производството на филмите намалява. Тъй като е зает със снимките на игралния филм ''Островът на съкровищата'',{{sfn|Barrier|2008|с=220}} режисьорите са оставени да упражняват собствената си преценка. Въпреки че Уолт Дисни не провежда ежедневни срещи с екипа, понеже е в Англия през лятото на 1949 г., тримата режисьори поддържат връзка с него, изпращайки му части от сценария, снимки на скици, звукозаписи. Когато те не получават отговор от Дисни, работата по филма продължава.{{sfn|Barrier|1999|с=399 – 400}} В един случай, когато Дисни се връща в студиото на 29 август, той преглежда анимационните последователности на Лъск и прави многобройни малки промени, както и значителна преработка на кулминацията на филма. Производството е завършено до 13 октомври 1949 г.{{sfn|Barrier|2008|с=221}} === Кастинг === Мак Дейвид и Джери Ливингстън поканват Илен Уудс да изпее няколко демо записа на песните. Уудс е позната от едноименното ѝ радио предаване ''Шоуто на Илин Уудс'', излъчвано по [[Ей Би Си]]. Шоуто включва петнадесет минути музика, в които Дейвид и Ливингстън представят своята музика.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=oGckDwAAQBAJ&q=mack&pg=PT148|last=Bohn|first=Marc|title=Music in Disney's Animated Features: Snow White and the Seven Dwarfs to The Jungle Book|isbn=978-1496812148|publisher=University Press of Mississippi|year=2017}}</ref> Два дни по-късно Уудс получава телефонно обаждане от Дисни, с когото веднага насрочват интервю. Уудс си спомня в интервю за [[Лос Анджелис Таймс]]: "Срещнахме се и разговаряхме известно време и той ме попита "Искате ли да бъдете Пепеляшка?", на което тя се съгласява.<ref>{{cite news|url = https://articles.latimes.com/2010/jul/03/local/la-me-ilene-woods-20100703|title = Ilene Woods dies at 81; voice of Disney's Cinderella|date = July 3, 2010|accessdate = March 30, 2014|newspaper = Los Angeles Times|last = McLellan|first = Dennis}}</ref> За ролята на Луцифер представител на студиото пита Джун Форей дали може да озвучи котката. "Е, можех да направя всичко", спомня си Форей, "Така че той ме нае да озвуча котарака Луцифер в ''Пепеляшка''".<ref>{{cite web|last=Flores|first=Terry|title=June Foray, Voice of 'Bullwinkle Show's' Natasha and Rocky, Dies at 99|url=https://variety.com/2017/tv/people-news/june-foray-dead-dies-rocky-natasha-bullwinkle-1202508180/|magazine=Variety|date=July 26, 2017|accessdate=August 7, 2017}}</ref> == Издаване == Премиерата на ''Пепеляшка'' е на 15 февруари 1950 г. в Бостън, Масачузетс. Филмът е преиздаван през 1957, 1965, 1973, 1981 и 1987 г.<ref>[https://www.moviefone.com/2015/02/15/disney-cinderella-facts/ Disney's 'Cinderella': 25 Things You Didn't Know About the Beloved Fairy Tale Classic]</ref> Историята получава театрална адаптация, играна между 16 – 18 февруари 2013 г. в Синемарк Тиатърс.<ref>{{cite web|url=http://www.dailyfinance.com/2013/02/13/cinemark-announces-the-return-of-favorite-disney-c/|title=Cinemark Announces the Return of Favorite Disney Classic Animated Movies to the Big Screen|author=Business Wire via The Motley Fool|work=DailyFinance.com|accessdate=May 3, 2015}}</ref> === Боксофис === Филмът се превръща в най-големия критичен и комерсиален хит за Дисни след ''Снежанка и седемте джуджета'' от 1937 г.{{sfn|Barrier|2008|с=221}} До края на първоначалното си представяне печели близо 4,28 милиона щатски долара от наем на дистрибутори в Северна Америка (дал на дистрибутора от боксофиса),<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety185-1952-01/page/n299/mode/2up|title=All-Time Top-Grossers|page=6|work=Variety|via=Internet Archive|date=January 9, 1952|accessdate=September 29, 2020}}</ref> което го прави петият филм с най-много приходи в Северна Америка през 1950 година. Това е петият най-популярен филм в британския боксофис през 1951 г.<ref>{{cite news |url=http://nla.gov.au/nla.news-article63397098 |title=Vivien Leigh Actress of the Year. |newspaper=Townsville Daily Bulletin|location=Qld. |date=December 29, 1951 |accessdate=July 9, 2012 |page=1 |publisher=National Library of Australia}}</ref> и шестнадесетият най-гледан филм в киносалоните във Франция за всички времена по отношение на продадени билети от 13,2 милиона.<ref name="FranceAdm">{{cite web|url=http://www.jpbox-office.com/top100.php?view=2|title=Top250 Tous Les Temps En France (reprises incluses) |accessdate=March 15, 2018}}</ref> Успехът на ''Пепеляшка'' позволява на Дисни да продължи да продуцира филми през 50-те години на миналия век, като печалбите от излизането на филма, както и допълнителните печалби от продажби на записи, издаване на музика, публикации и други стоки дават на Дисни паричния поток за финансиране на продукции, създава собствена дистрибуторска компания, влиза в телевизионната продукция и започва да изгражда Дисниленд през същото десетилетие, както и разработването на проекта Флорида, по-късно известен като [[Дисни Уърлд|Уолт Дисни Уърлд]]. ''Пепеляшка'' има брутен вътрешен брутен доход от 95,5 милиона щатски долара,<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/1991/08/05/movies/30-year-old-film-is-a-surprise-hit-in-its-4th-re-release.html|last=Stevenson|first=Richard|title=30-Year-Old Film Is a Surprise Hit In Its 4th Re-Release|newspaper=The New York Times|date=August 5, 1991|accessdate=August 28, 2017}}</ref><ref>{{cite news|last=Russell|first=Candice|url=http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast|title=A Box-office Draw A French Fairy Tale That Has Been Languishing At Disney Studios For Years, Beauty And The Beast Now Seems Destined To Join The Ranks Of The Very Best Animated Classics.|page=[http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast/2 2]|newspaper=Orlando Sentinel|date=November 22, 1991|accessdate=August 28, 2017|archivedate=2015-07-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20150703182121/http://articles.sun-sentinel.com/1991-11-22/features/9102180126_1_mrs-potts-animation-department-beast}}</ref> и международен брутен доход от 315 милиона щатски долара (през 1995 долара) при първоначалното си издание и няколко преиздавания.<ref name="MasterpieceCollection">{{cite press release|title=Disney's Timeless Masterpiece 'Cinderella' Joins The Celebrated Masterpiece Collection On October 4|url=https://www.thefreelibrary.com/DISNEY'S+TIMELESS+MASTERPIECE+'CINDERELLA'+JOINS+THE+CELEBRATED...-a016903013|agency=[[PRNewswire]]|location=[[Burbank, California]]|date=May 22, 1995|accessdate=August 7, 2017}}{{Dead link|date=September 2019}}</ref> Коригирани спрямо инфлацията, както и включването на последващите преиздавания, филмът има брутен доход от 532 461 600 щатски долара.<ref>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All-Time Box Office: Adjusted for Ticket Price Inflation |website=[[Box Office Mojo]] |accessdate=August 7, 2017}}</ref> === Домашна употреба === ''Пепеляшка'' излиза на VHS и лазердиск на 4 октомври 1988 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''. Издаването е придружено от промоция с безплатна репродукция на литография за тези, които предварително са поръчали видеото преди датата му на издаване. Първоначално Дисни доставя 4,3 милиона VHS копия до търговците на дребно, но поради силното потребителско търсене са доставени повече от седем милиона копия.<ref>{{cite news|last=Fabrikant|first=Geraldine|title=Video Sales Gaining on Rentals|url=https://www.nytimes.com/1989/10/17/business/video-sales-gaining-on-rentals.html|newspaper=The New York Times|date=October 17, 1989|accessdate=August 7, 2017}}</ref> На 4 октомври 2005 г. филмът е издаден в DVD формат. Само през първата седмица от издаването Дисни продава над 3,2 милиона копия, като печалбата възлиза на 64 милиона долара.<ref>{{cite web|last=Armstrong |first=Josh |url=https://animatedviews.com/2005/cinderella-dvd-creates-magical-sales/ |title=Cinderella DVD creates magical sales |website=Animated Views |date=October 12, 2005 |accessdate=September 17, 2019}}</ref> На 2 октомври 2012 г. филмът е издаден в пакет от Blu-Ray формат, DVD и дигитално копие. През 2019 г. е пуснато в продажба издание, част от колекцията ''Walt Disney Signature'', по случай 70-годишнината на филма.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/CINDERELLA-Blu-ray-Ilene-Woods/dp/B07QQ989Y4/|title=Cinderella: Anniversary Edition|date=June 25, 2019|publisher=|accessdate=May 24, 2019|via=Amazon}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Пепеляшка</td><td>Петя Абаджиева</td></tr> <tr><td>Принцът</td><td>[[Христо Бонин]]</td></tr> <tr><td>Лейди Тримейн</td><td>Нели Монеджикова</td></tr> <tr><td>Крал</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Херцог</td><td>[[Здравко Димитров]]</td></tr> <tr><td>Анастасия</td><td>Александра Грънчарова</td></tr> <tr><td>Дризела</td><td>[[Биляна Петринска]]</td></tr> <tr><td>Фея</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Гюс</td><td>Иван Райков</td></tr> <tr><td>Жак</td><td>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> </table> ; Други гласове <table class="wikitable"> <tr><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>[[Цветослава Симеонова]]</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>Нели Андреева</td></tr> <tr><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Васко Иванов</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>Теодор Койчинов</td></tr> </table> ; Песни <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Пепеляшка</td><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Сънят е мечта</td><td>Нели Андреева<br>Емилия Иванова<br>[[Орлин Павлов]]</td></tr> <tr><td>Пей ми славейче</td><td>Нели Монеджикова<br>[[Биляна Петринска]]<br>Нели Андреева</td></tr> <tr><td>Миша песен</td><td>[[Лина Шишкова]]<br>Иван Райков<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]</td></tr> <tr><td>Бибиди Бобиди Бу</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Любов за нас</td><td>Нели Андреева<br>Боян Василев</td><tr> </table> ; Екип <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2005)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор<br>Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>DISNEY CHARACTER VOICES INTERNATIONAL, INC.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0042332}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Cinderella (1950 film)|988608503}} {{Златна мечка за най-добър филм}} [[Категория:Пепеляшка]] [[Категория:Филми от 1950 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 3rqw4yvap4j53swuuj234dxts9i0pt8 0 375711 11463663 10917992 2022-07-19T13:24:51Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Баскетболист |име на играча = Тодор Стойков |снимка = [[Файл:Тодор Стойков.jpg|250px]] |прякор = |място на раждане = [[Варна]], [[Народна република България]] |място на смъртта = |височина = 198 см |тегло = |пост = гард/крило |настоящ отбор = отказал се |номер = |години = 1995 – 2000 </br> 2000 </br> 2001 </br> 2001 </br> 2001 – 2005 </br> 2006 </br> 2006 – 2013 |отбори = [[Черно море ИГ]] </br> [[Росето Баскет]] </br> [[Скафати Баскет]] </br> Черно море ИГ </br> [[Лукойл Академик]] </br> [[БК Валенсия]] </br> Лукойл Академик |национален отбор години= 1996 – 2009 |национален отбор = {{бк|България}} }} '''Тодор Стойков''' е бивш български [[баскетболист]]. Играл е като гард или крило. Дългогодишен капитан на [[Лукойл Академик]]. == Кариера == Кариерата му започва през 1995 г. в Черно море, когато е на 17 години. На 6 ноември 1996 г. в мач с [[Мазовиечки Прушков]] Стойков отбелязва 41 точки, което е и негов личен рекорд. Същият месец дебютира и за националния отбор на България. През сезон 1997/98 вкарва 52 точки в мач срещу отбора на Славия. През 1998 г. и 1999 г. става шампион на страната и носител на купата. Стойков печели още веднъж националната купа през 2000 г. Тогава той е привлечен в италианския Росето Баскет, за който изиграва само 7 срещи, в които отбелязва 5 точки. През декември 2000 г. е освободен и няколко дни по-късно отива да играе в Скафати Баскет. След края на сезона се връща в Черно море. На 24 януари 2001 постига рекорд за най-много отбелязани точки в един мач за националния отбор – 35. През декември 2001 преминава в [[Лукойл Академик]]. Със „студентите“ той участва в [[Купа на УЛЕБ]], като е играчът с най-много отбелязвани точки (987) и най-много асистенции (169) в този турнир. През лятото на 2003 играе в Лятната лига на [[НБА]] със състава на [[Кливланд Кавалиърс]], но до договор не се стига.<Ref>[http://old.segabg.com/article.php?issueid=934&sectionid=8&id=00015 Тодор Стойков вкара първия си кош в НБА]</ref> На 11 ноември 2003 Стойков записва първият трипъл-дабъл в историята на Купата на УЛЕБ – 33 точки, 13 борби и 10 асистенции. През сезон 2004/05 става най-добрият реализатор на Купата на УЛЕБ с 23,9 точки средно на мач. През 2006 преминава за половин година във Валенсия, но там изиграва само 9 срещи и от лятото на 2006 отново е в Академик. Стойков става и капитан на националния отбор, но се отказва от участие в него след края на Евробаскет 2009. Печелил е многократно наградата за MVP на българското първенство. За последен път това става през 2012, когато Стойков е на 35 години. След края на сезон 2012/13 слага край на кариерата си. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.eurocupbasketball.com/ulebcup/home/on-court/players/showplayer?pcode=CDI&clubcode=SOF Профил на сайта на Еврокъп] * [http://www.facebook.com/pages/Todor-StoykovТодор-Стойков/122631071081691?sk=info Биография] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=446840 Кариерата на Тодор Стойков в цифри и факти] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=446837 Големият Тодор Стойков се раздели с баскетбола със сълзи на очи (галерия+видео)] {{Мъниче|Спортист|Варна}} {{Портал|Биографии|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Стойков, Тодор}} [[Категория:Български баскетболисти]] [[Категория:Български баскетболисти в Испания]] [[Категория:Родени във Варна]] 1x8vs7zlm3ks9ltrcrlnw5jw3eocvmc 0 375827 11464655 11203554 2022-07-20T11:14:37Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лейди и Скитника | име_оригинал = Lady and the Tramp | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън<br>Хамилтън Луск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Ердман Пенер<br>Джо Риналди<br>Ралф Райт<br>Дон Дагради | базиран_на = ''Happy Dan, The Whistling Dog'' от Уард Грийн | актьори = [[Пеги Лий]]<br>Барбара Лъди<br>Лари Робъртс<br>Верна Фелтън<br>Бил Томпсън<br>Бил Баукъм | музика = Оливър Уолъс | оператор = | монтаж = Дон Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Buena Vista Distribution | премиера = | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $4 милиона<ref name="mojo">{{cite web|title=Lady and the Tramp|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=ladyandthetramp.htm|accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $93 602 326<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп]]'' (2001) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Лейди и Скитника“''' ({{lang|en|Lady and the Tramp}}) е американска анимационна романтична музикална [[комедийна драма]] от 1955 г., продуцирана от [[Уолт Дисни]] и режисирана от Клайд Джероними, Уилфред Джаксън и Хамилтън Луск. Това е 15^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]] и първият, заснет широкоекранния филмов процес CinemaScope.<ref name="finch">{{cite book|last=Finch|first=Christopher|chapter=Chapter 8: Interruption and Innovations|pages=234–244|title=The Art of Walt Disney|year=2004|isbn=0-8109-2702-0}}</ref> Сюжетът е базиран на ''Happy Dan, The Whistling Dog'' от Уард Грийн. ''Лейди и Скитника'' разказва историята на женски [[американски кокер шпаньол]] на име Лейди, която живее в изискано семейство от висшата класа, и бездомния пес, наречен Скитника. Когато двете кучето се срещат, се впускат в много романтични приключения и се влюбват. Продължението е „[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп]]“ от 2001 г., което е пуснато директно на VHS и DVD. През 2019 г. е премиерата на игралния филм ''[[Лейди и Скитника (филм, 2019)|Лейди и Скитника]]'' по стрийминг платформата Disney+. == Сюжет == В коледната сутрин на 1909 г., в един град от Средния Запад, Джим Диър подарява на съпругата си Дарлинг женско кученце от породата [[американски кокер шпаньол]], на което му е дадено името Лейди. Лейди се радва на щастлив живот с двойката и се сприятелява с две местни кучета - [[Шотландски териер|шотландския териер]] Джок и [[блъдхаунд]]а Тръсти. В същото време, в другия край на града един бездомен пес, наречен Скитника, живее сам, хранейки се с отпадъците от италианския ресторант на Тони и защитавайки близките си Пег ([[пекинез]]) и Бул ([[английски булдог]]) от местния ловец на кучета. Един ден, Лейди се натъжава, след като собствениците ѝ започват да се държат хладно с нея. Джок и Тръсти я посещават и установяват, че промяната в държанието на Джим и Дарлинг се дължи на това, че очакват бебе. Докато Джок и Тръсти обясняват какво е бебе, Скитника прекъсва разговора им, предлагайки своите мисли по въпроса, което предизвиква непиязън у Джок и Тръсти към новодошлия. Напускайки двора, Скитника припомня на Лейди, че „когато бебето дойде, кучето се отдалечава“. В крайна сметка, бебето се ражда и е представено на Лейди, която му се радва. Скоро след това Джим и Дарлинг заминават на пътешествие, а леля Сара пристига, за да се грижи за бебето и къщата. Леля Сара пристига с двете си зли [[Сиамска котка|сиамски котки]] Си и Ам, които умишлено разхвърлят къщата, карайки стопанката си да мисли, че Лейди е виновна за безпорядъка. Тогава леля Сара отвежда Лейди в зоомагазин, където ѝ купува намордник. Ужасена, Лейди бяга, за да се спаси от три кучета, които я преследват. Скитника я спасява и намира [[бобър]] в местния зоопарк, който може да махне намордника. По-късно, Скитника показва на Лейди как живее и я води на вечеря на свещи при Тони. Лейди започва да се влюбва в Скитника, но решава да се върне у дома, за да бди над бебето. Скитника предлага да я придружи до дома ѝ, но когато той решава да гони кокошки във фирмата за забавление, Лейди е заловена от ловеца на кучета и откарана в кучешкия приют. Докато е в кучкарника, другите кучета (включително Пег и Бул, които са заловени) казват на Лейди, че Скитника е имал много приятелки и е малко вероятно той да остане с нея. В крайна сметка, Лейди е освободена от леля Сара, която я връзва в задния двор заради бягството. Джок и Тръсти посещават Лейди, за да я утешат, но когато пристига Скитника, тя гневно се изправя срещу него заради приятелките му от миналото и затова че не я е спасил от приюта. Натъжен, Скитника си тръгва, но веднага след това плъх влиза в къщата. Лейди вижда плъха и го лае безумно, но леля Сара ѝ се скарва. Скитника чува лаенето на Лейди и се връща обратно, влиза в къщата и открива плъха в стаята на бебето. Лейди се освобождава и се втурва към детската стая, където Скитинка по невнимание бута бебешкото креватче, преди да убие плъха. В суматохата леля Сара си мисли, че кучетата са виновни. Тя заключва Скитника в килера, а Лейди – в мазето и се обажда на кучкаря, за да дойде и отведе Скитника в приюта. Джим и Дарлинг се връщат от пътуването, ловецът на кучета вече е отвел Скитника, освобождават Лейди и тя им показва мъртвия плъх. Ставайки свидетели на случващото се, Джок и Тръсти преследват колата на кучкаря. Кучетата изплашват конете, които дърпат колата, и причиняват катастрофа. Джим, придружен от Лейди, пристига с такси на мястото на злополуката. Лейди и Скитника се събират, но радостта им е кратка, тъй като Тръсти, неподвижен, е притиснат от колелата на колата, а Джок надава тъжен вой. На Коледа Скитника е приет в семейството, и той и Лейди са създали свое семейство – раждат им се три дъщери, които приличат на Лейди, и син, който прилича на Скитника. Джок и Тръсти, който е със счупен крак, който още се лекува, посещават младото семейство. Благодарение на кученцата, Тръсти има нова публика за своите стари истории, които обаче е забравил. == Актьори == * Барбара Лъди – ''Лейди'', [[американски кокер шпаньол]] * Лари Робъртс – ''Скитника'', бездомен пес * Бил Томпсън – ''Джок'', [[шотландски териер]] * Бил Баукъм – ''Тръсти'', [[блъдхаунд]] * Верна Фелтън – ''Леля Сара'', сестра на Дарлинг * Джордж Гивот – ''Тони'', собственик на италиански ресторант * Лий Милър – ''Джим'', съпруг на Дарлинг и стопанин на Лейди * [[Пеги Лий]] – ''Дарлинг'', съпруга на Джим и стопанка на Лейди * Стан Фриберг – ''Бобър'', освободил Лейди от намордника * Алън Рийд – ''Борис'', [[борзая]] от кучешкия приют * Турл Рейвънскрофт – ''Ал'', [[алигатор]] * Далас Маккенън – ''Тъфи'', куче от приюта * The Mellomen (Турл Рейвънскрофт, Бил Лий, Макс Смит, Боб Хамлин и Боб Стивънс) – ''Кучешки хор'' == Продукция == === Развитие на историята === През 1937 г. драматургът на Дисни Джо Грант излиза с идея, вдъхновена от породата английски спрингер шпаньол и как „остава настрана“ заради новото бебе на Джо. Той се обръща към Уолт Дисни със скици на Лейди. Дисни се наслаждава на скиците и поръчва на Грант да започне разказ за развитието на нова анимация, озаглавена „Лейди“.<ref name="DVD">{{cite web|title=''Lady and the Tramp'' Platinum Edition DVD, Disc 2: "Behind the Scenes: Story Development"|people=Eric Goldberg}}</ref> До края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век Джо Грант и други художници се занимават с историята, като използват различни подходи, но Дисни не е доволен от нито една от тях, главно защото смята, че Лейди е прекалено сладка и че няма достатъчно действие. <ref name="DVD"/> В началото на 40-те години Уолт се запознава с кратката история ''Happy Dan, The Whistling Dog'', написана от Уард Грийн, в списание „Космополитън“. <ref name="archive"/> Дисни смята, че историята на Грант ще се подобри, ако Лейди се влюби в цинично куче герой като този в историята на Грийн, и купува правата на Грийн. <ref name="thomas">{{cite book|last=Thomas|first=Bob|chapter=Chapter 7: The Postwar Films|pages=103–104|title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Hercules|year=1997|isbn=0-7868-6241-6}}</ref> Циничното куче има различни имена по време на развитието на историята като Омир, Рагс и Босо, преди да бъде избран окончателният вариант Скитника. <ref name="archive">{{cite web|work=Disney Archives|title=''Lady and the Tramp'' History|url=http://disney.go.com/vault/archives/movies/ladytramp/ladytramp.html|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20070224175329/http://disney.go.com/vault/archives/movies/ladytramp/ladytramp.html|archivedate=24 февруари 2007}}</ref> Завършеният филм е малко по-различен от първоначално планирания – Лейди е трябвало да има един близък съсед на име Хуберт, който по-късно е заменен от Джок и Тръсти; леля Сара е трябвало да бъде традиционният тип тъща, а котките ѝ Тип и Тък са применувани на Си и Ам. <ref name="archive"/> Първоначално собствениците на Лейди са наречени Джим Браун и Елизабет. Те бяха променени, за да се подчертае гледната точка на Лейди. За кратко се споменават като „господин“ и „госпожа“, преди да се установят имената „Джим“ и „Дарлинг“. За да запази перспективата на кучето, лицата на Дарлинг и Джим се срещат рядко, подобно на „Мадам Две обувки“ в анимациите за ''[[Том и Джери]]''. В ранните скици плъхът е малко комичен герой, но става много по-страшен, поради необходимостта да се вдигне драматично напрежение. Създадена, но след това изтрита сцена, в която Тръсти казва: „Всеки знае, че най-добрият приятел на кучето е неговият човек“, Скитника описва свят, в който се превключват ролите на кучетата и хората; кучетата са господарите и обратното. <ref name="DVD"/> Трябвало е да има любовен триъгълник, в който участват Лейди, Скитника и Борис (последният участва в окончателната лента, появявайки се в кучешкия приют). <ref>Deleted Scenes, Backstage Disney Diamond Edition, ''Lady and the Tramp'' 2012 Blu-ray</ref> Сцената, в която Дарлинг открива Лейди в коледната сутрин, е вдъхновена от истинска история, в която Уолт Дисни подарява кученце на съпругата си Лили. <ref>{{cite web|title=''Walt: The Man Behind the Myth'': Pre-production of ''Lady and the Tramp''|format=DVD|year=2001}}</ref> През 1949 г. Грант напуска студиото, но драматурзите и художниците на Дисни работят върху филма, подобрявайки скиците на Грант. <ref name="DVD"/> A solid story began taking shape in 1953,<ref name="thomas"/> based on Grant's storyboards and Greene's short story.<ref name="DVD"/> По-късно Грийн написа нова редакция на филма, която е публикувана две години преди самия филм, по настояване на Уолт Дисни, така че публиката да е запознае с историята. <ref name="backstage"/> Грант не е кредитиран във филма, докато Ерик Голдберг, директор анимации на Дисни, решава да го кредитира в ''Лейди и Скитника'', диамантено издание, зад кулисите. <ref name="DVD"/> === Анимация === Както е направено с елените от ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'', аниматорите изследват много кучета от различни породи, за да уловят движението и личността на кучетата. Въпреки че най-известната сцена от филма е тази, в която кучетата ядат спагети, Уолт Дисни е готов да я отреже, мислейки, че няма да е романтична и кучетата, които ядат спагети, ще изглеждат глупави. Аниматорът Франк Томас е против решението на Уолт и сам създава цялата сцена без никакви оформления. Уолт е впечатлен от работата на Томас и решава да остави сцената. <ref name="DVD"/> Първоначално художникът на фона е трябвало да бъде Мери, но тя напуска студиото, за да се превърне в илюстратор на детски книги през 1953 година. Клод Коатс е назначен за главен художник. Коутс прави модели на интериора на къщата на Джим и Дарлинг и заснема филма в ниска перспектива, за да запази перспективата на кучето. <ref name="backstage">{{cite web|title=''Lady and the Tramp'' Platinum Edition DVD. Disc 2: "Disney Backstage"}}</ref> == Премиера == Премиера на ''Лейди и Скитника'' е на 22 юни 1955 г. Филмът е излъчван и през 1962, 1972, 1980 и 1986 г. През 1987 г. е пуснат в продажба на [[VHS]] в Северна Америка, а през 1990 г. във Великобритания. Лимитирано издание на [[DVD]] е пуснато 23 ноември 1999 г. ''Лейди и Скитника'' Диамантено издание на DVD е пуснато в продажба на 28 февруари 2006 г., <ref>{{cite web|url=http://www.ultimatedisney.com/ladyandthetramp-platinumedition-pressrelease.html|title=Platinum Edition}}</ref> като в същия ден са продадени над 1 милион копия. <ref>{{cite web|url=http://www.videobusiness.com/article/CA6312352.html|title=Sales information of the DVD}}</ref> На 7 февруари 2012 г. излиза в [[Blu-ray диск|Blu-ray]] формат като част от Диамантената серия от филми на Дисни.<ref name="Toon Zone">{{cite news|last=Liu|first=Ed|title=Disney to Release Two Amazing Classics From the Vault in 2012|url=http://www.toonzone.net/news/articles/39424/pr-disney-to-release-lady-amp-the-tramp-and-cinderella-on-blu-ray-diamond-editions-in-2012|accessdate=11 ноември 2011|newspaper=Toon Zone|date=11 ноември 2012|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20111114154040/http://www.toonzone.net/news/articles/39424/pr-disney-to-release-lady-amp-the-tramp-and-cinderella-on-blu-ray-diamond-editions-in-2012|archivedate=14 ноември 2011|df=}}</ref> На 27 февруари 2018 г. излиза Blu-ray издание от серията ''Signature Collection'', а в DVD формат е насрочено за 29 май 2018 г.<ref>{{cite web|url=http://disney.wikia.com/wiki/Walt_Disney_Signature_Collection|title=Walt Disney Signature Collection}}</ref> == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- " ! Година ! Церемония ! Категория ! Резултат |- | rowspan="2"| 1956 | Награди [[БАФТА]]<ref>[http://www.bafta.org/awards/film/nominations/?year=1955 Bafta Awards]</ref> | Най-добър анимационен филм | Номиниран |- | Награди David di Donatello<ref>Италианска филмова академия {{cite web|url=http://www.daviddidonatello.it/english/premia.php|title=Archived copy|accessdate=15 ноември 2009|deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091103225831/http://www.daviddidonatello.it/english/premia.php|archivedate=3 ноември 2009}}</ref> | Най-добър чуждестранен продуцент<small><br />(Уолт Дисни)<br /></small> | Номиниран |- | 2006 | Награди Satellite<ref>Press Academy {{cite web|url=http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml|title=Archived copy|accessdate=6 март 2008|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110718091353/http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml|archivedate=18 юли 2011}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718091353/http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml |date=2011-07-18 }}</ref> | Най-добро DVD | Номиниран |} ;Американски филмов институт * AFI's 100 Years...100 Movies – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/movies400.pdf|title=AFI's 100 Years...100 Movies Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's 100 Years...100 Passions – No. 95 * AFI's 100 Years...100 Songs: ** He's a Tramp – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/songs400.pdf|title=AFI's 100 Years...100 Songs Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's Greatest Movie Musicals – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/musicals_ballot.pdf|title=AFI's Greatest Movie Musicals Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's 10 Top 10 – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/drop/ballot.pdf|title=AFI's 10 Top 10 Ballot|accessdate=13 април 2014}}</ref> == Дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Актьор</th></tr> <tr><td>Лейди</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Скитник</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Дарлинг</td><td>[[Симона Нанова]] (диалог)<br>Мариана Арсенова (вокал)</td></tr> <tr><td>Джим Скъпи</td><td>[[Радослав Рачев]]</td></tr> <tr><td>Джок</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Тръсти</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Джо</td><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Тони</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Леля Сара</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Сиамски котки</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Пег</td><td>[[Мая Новоселска]]</td></tr> <tr><td>Борис</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Даки</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Бул</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Педро</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Тъфи</td><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Бобър</td><td>Иван Райков</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнител(и)</th></tr> <tr><td>BELLA NOTE</td><td>Емилия Иванова<br>Еделина Кънева<br>Нели Андреева<br>Цветомира Михайлова<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Николай Петров<br>Теодор Койчинов<br>Тодор Пурнаров</td></tr> <tr><td>Мир на земята</td><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Езерото Ломонд</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Моя малка Лейди</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Какво значи бебе</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>НА-НИ-НА</td><td>Мариана Арсенова</td></tr> <tr><td>Приспивна песен</td><td>Надя Топалова</td></tr> <tr><td>Песен за Сиамските котки</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Скитник</td><td>[[Мая Новоселска]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2006)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Преводач на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0048280}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Lady and the Tramp|828321841}} [[Категория:Филми от 1955 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Филми за кучета]] bzlc8ew7stnvmuj1f833tlj1m2tjfl6 11464743 11464655 2022-07-20T11:21:20Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лейди и Скитника | име_оригинал = Lady and the Tramp | картинка = | описание = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън<br>Хамилтън Луск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Ердман Пенер<br>Джо Риналди<br>Ралф Райт<br>Дон Дагради | базиран_на = ''Happy Dan, The Whistling Dog'' от Уард Грийн | актьори = [[Пеги Лий]]<br>Барбара Лъди<br>Лари Робъртс<br>Верна Фелтън<br>Бил Томпсън<br>Бил Баукъм | музика = Оливър Уолъс | оператор = | монтаж = Дон Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Buena Vista Distribution | премиера = | времетраене = 75 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $4 милиона<ref name="mojo">{{cite web|title=Lady and the Tramp|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=ladyandthetramp.htm|accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $93 602 326<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп]]'' (2001) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Лейди и Скитника“''' ({{lang|en|Lady and the Tramp}}) е американска анимационна романтична музикална [[комедийна драма]] от 1955 г., продуцирана от [[Уолт Дисни]] и режисирана от Клайд Джероними, Уилфред Джаксън и Хамилтън Луск. Това е 15^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|анимационен филм на Дисни]] и първият, заснет широкоекранния филмов процес CinemaScope.<ref name="finch">{{cite book|last=Finch|first=Christopher|chapter=Chapter 8: Interruption and Innovations|pages=234–244|title=The Art of Walt Disney|year=2004|isbn=0-8109-2702-0}}</ref> Сюжетът е базиран на ''Happy Dan, The Whistling Dog'' от Уард Грийн. ''Лейди и Скитника'' разказва историята на женски [[американски кокер шпаньол]] на име Лейди, която живее в изискано семейство от висшата класа, и бездомния пес, наречен Скитника. Когато двете кучето се срещат, се впускат в много романтични приключения и се влюбват. Продължението е „[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп]]“ от 2001 г., което е пуснато директно на VHS и DVD. През 2019 г. е премиерата на игралния филм ''[[Лейди и Скитника (филм, 2019)|Лейди и Скитника]]'' по стрийминг платформата Disney+. == Сюжет == В коледната сутрин на 1909 г., в един град от Средния Запад, Джим Диър подарява на съпругата си Дарлинг женско кученце от породата [[американски кокер шпаньол]], на което му е дадено името Лейди. Лейди се радва на щастлив живот с двойката и се сприятелява с две местни кучета - [[Шотландски териер|шотландския териер]] Джок и [[блъдхаунд]]а Тръсти. В същото време, в другия край на града един бездомен пес, наречен Скитника, живее сам, хранейки се с отпадъците от италианския ресторант на Тони и защитавайки близките си Пег ([[пекинез]]) и Бул ([[английски булдог]]) от местния ловец на кучета. Един ден, Лейди се натъжава, след като собствениците ѝ започват да се държат хладно с нея. Джок и Тръсти я посещават и установяват, че промяната в държанието на Джим и Дарлинг се дължи на това, че очакват бебе. Докато Джок и Тръсти обясняват какво е бебе, Скитника прекъсва разговора им, предлагайки своите мисли по въпроса, което предизвиква непиязън у Джок и Тръсти към новодошлия. Напускайки двора, Скитника припомня на Лейди, че „когато бебето дойде, кучето се отдалечава“. В крайна сметка, бебето се ражда и е представено на Лейди, която му се радва. Скоро след това Джим и Дарлинг заминават на пътешествие, а леля Сара пристига, за да се грижи за бебето и къщата. Леля Сара пристига с двете си зли [[Сиамска котка|сиамски котки]] Си и Ам, които умишлено разхвърлят къщата, карайки стопанката си да мисли, че Лейди е виновна за безпорядъка. Тогава леля Сара отвежда Лейди в зоомагазин, където ѝ купува намордник. Ужасена, Лейди бяга, за да се спаси от три кучета, които я преследват. Скитника я спасява и намира [[бобър]] в местния зоопарк, който може да махне намордника. По-късно, Скитника показва на Лейди как живее и я води на вечеря на свещи при Тони. Лейди започва да се влюбва в Скитника, но решава да се върне у дома, за да бди над бебето. Скитника предлага да я придружи до дома ѝ, но когато той решава да гони кокошки във фирмата за забавление, Лейди е заловена от ловеца на кучета и откарана в кучешкия приют. Докато е в кучкарника, другите кучета (включително Пег и Бул, които са заловени) казват на Лейди, че Скитника е имал много приятелки и е малко вероятно той да остане с нея. В крайна сметка, Лейди е освободена от леля Сара, която я връзва в задния двор заради бягството. Джок и Тръсти посещават Лейди, за да я утешат, но когато пристига Скитника, тя гневно се изправя срещу него заради приятелките му от миналото и затова че не я е спасил от приюта. Натъжен, Скитника си тръгва, но веднага след това плъх влиза в къщата. Лейди вижда плъха и го лае безумно, но леля Сара ѝ се скарва. Скитника чува лаенето на Лейди и се връща обратно, влиза в къщата и открива плъха в стаята на бебето. Лейди се освобождава и се втурва към детската стая, където Скитинка по невнимание бута бебешкото креватче, преди да убие плъха. В суматохата леля Сара си мисли, че кучетата са виновни. Тя заключва Скитника в килера, а Лейди – в мазето и се обажда на кучкаря, за да дойде и отведе Скитника в приюта. Джим и Дарлинг се връщат от пътуването, ловецът на кучета вече е отвел Скитника, освобождават Лейди и тя им показва мъртвия плъх. Ставайки свидетели на случващото се, Джок и Тръсти преследват колата на кучкаря. Кучетата изплашват конете, които дърпат колата, и причиняват катастрофа. Джим, придружен от Лейди, пристига с такси на мястото на злополуката. Лейди и Скитника се събират, но радостта им е кратка, тъй като Тръсти, неподвижен, е притиснат от колелата на колата, а Джок надава тъжен вой. На Коледа Скитника е приет в семейството, и той и Лейди са създали свое семейство – раждат им се три дъщери, които приличат на Лейди, и син, който прилича на Скитника. Джок и Тръсти, който е със счупен крак, който още се лекува, посещават младото семейство. Благодарение на кученцата, Тръсти има нова публика за своите стари истории, които обаче е забравил. == Актьори == * Барбара Лъди – ''Лейди'', [[американски кокер шпаньол]] * Лари Робъртс – ''Скитника'', бездомен пес * Бил Томпсън – ''Джок'', [[шотландски териер]] * Бил Баукъм – ''Тръсти'', [[блъдхаунд]] * Верна Фелтън – ''Леля Сара'', сестра на Дарлинг * Джордж Гивот – ''Тони'', собственик на италиански ресторант * Лий Милър – ''Джим'', съпруг на Дарлинг и стопанин на Лейди * [[Пеги Лий]] – ''Дарлинг'', съпруга на Джим и стопанка на Лейди * Стан Фриберг – ''Бобър'', освободил Лейди от намордника * Алън Рийд – ''Борис'', [[борзая]] от кучешкия приют * Турл Рейвънскрофт – ''Ал'', [[алигатор]] * Далас Маккенън – ''Тъфи'', куче от приюта * The Mellomen (Турл Рейвънскрофт, Бил Лий, Макс Смит, Боб Хамлин и Боб Стивънс) – ''Кучешки хор'' == Продукция == === Развитие на историята === През 1937 г. драматургът на Дисни Джо Грант излиза с идея, вдъхновена от породата английски спрингер шпаньол и как „остава настрана“ заради новото бебе на Джо. Той се обръща към Уолт Дисни със скици на Лейди. Дисни се наслаждава на скиците и поръчва на Грант да започне разказ за развитието на нова анимация, озаглавена „Лейди“.<ref name="DVD">{{cite web|title=''Lady and the Tramp'' Platinum Edition DVD, Disc 2: "Behind the Scenes: Story Development"|people=Eric Goldberg}}</ref> До края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век Джо Грант и други художници се занимават с историята, като използват различни подходи, но Дисни не е доволен от нито една от тях, главно защото смята, че Лейди е прекалено сладка и че няма достатъчно действие. <ref name="DVD"/> В началото на 40-те години Уолт се запознава с кратката история ''Happy Dan, The Whistling Dog'', написана от Уард Грийн, в списание „Космополитън“. <ref name="archive"/> Дисни смята, че историята на Грант ще се подобри, ако Лейди се влюби в цинично куче герой като този в историята на Грийн, и купува правата на Грийн. <ref name="thomas">{{cite book|last=Thomas|first=Bob|chapter=Chapter 7: The Postwar Films|pages=103–104|title=Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse to Hercules|year=1997|isbn=0-7868-6241-6}}</ref> Циничното куче има различни имена по време на развитието на историята като Омир, Рагс и Босо, преди да бъде избран окончателният вариант Скитника. <ref name="archive">{{cite web|work=Disney Archives|title=''Lady and the Tramp'' History|url=http://disney.go.com/vault/archives/movies/ladytramp/ladytramp.html|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20070224175329/http://disney.go.com/vault/archives/movies/ladytramp/ladytramp.html|archivedate=24 февруари 2007}}</ref> Завършеният филм е малко по-различен от първоначално планирания – Лейди е трябвало да има един близък съсед на име Хуберт, който по-късно е заменен от Джок и Тръсти; леля Сара е трябвало да бъде традиционният тип тъща, а котките ѝ Тип и Тък са применувани на Си и Ам. <ref name="archive"/> Първоначално собствениците на Лейди са наречени Джим Браун и Елизабет. Те бяха променени, за да се подчертае гледната точка на Лейди. За кратко се споменават като „господин“ и „госпожа“, преди да се установят имената „Джим“ и „Дарлинг“. За да запази перспективата на кучето, лицата на Дарлинг и Джим се срещат рядко, подобно на „Мадам Две обувки“ в анимациите за ''[[Том и Джери]]''. В ранните скици плъхът е малко комичен герой, но става много по-страшен, поради необходимостта да се вдигне драматично напрежение. Създадена, но след това изтрита сцена, в която Тръсти казва: „Всеки знае, че най-добрият приятел на кучето е неговият човек“, Скитника описва свят, в който се превключват ролите на кучетата и хората; кучетата са господарите и обратното. <ref name="DVD"/> Трябвало е да има любовен триъгълник, в който участват Лейди, Скитника и Борис (последният участва в окончателната лента, появявайки се в кучешкия приют). <ref>Deleted Scenes, Backstage Disney Diamond Edition, ''Lady and the Tramp'' 2012 Blu-ray</ref> Сцената, в която Дарлинг открива Лейди в коледната сутрин, е вдъхновена от истинска история, в която Уолт Дисни подарява кученце на съпругата си Лили. <ref>{{cite web|title=''Walt: The Man Behind the Myth'': Pre-production of ''Lady and the Tramp''|format=DVD|year=2001}}</ref> През 1949 г. Грант напуска студиото, но драматурзите и художниците на Дисни работят върху филма, подобрявайки скиците на Грант. <ref name="DVD"/> A solid story began taking shape in 1953,<ref name="thomas"/> based on Grant's storyboards and Greene's short story.<ref name="DVD"/> По-късно Грийн написа нова редакция на филма, която е публикувана две години преди самия филм, по настояване на Уолт Дисни, така че публиката да е запознае с историята. <ref name="backstage"/> Грант не е кредитиран във филма, докато Ерик Голдберг, директор анимации на Дисни, решава да го кредитира в ''Лейди и Скитника'', диамантено издание, зад кулисите. <ref name="DVD"/> === Анимация === Както е направено с елените от ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'', аниматорите изследват много кучета от различни породи, за да уловят движението и личността на кучетата. Въпреки че най-известната сцена от филма е тази, в която кучетата ядат спагети, Уолт Дисни е готов да я отреже, мислейки, че няма да е романтична и кучетата, които ядат спагети, ще изглеждат глупави. Аниматорът Франк Томас е против решението на Уолт и сам създава цялата сцена без никакви оформления. Уолт е впечатлен от работата на Томас и решава да остави сцената. <ref name="DVD"/> Първоначално художникът на фона е трябвало да бъде Мери, но тя напуска студиото, за да се превърне в илюстратор на детски книги през 1953 година. Клод Коатс е назначен за главен художник. Коутс прави модели на интериора на къщата на Джим и Дарлинг и заснема филма в ниска перспектива, за да запази перспективата на кучето. <ref name="backstage">{{cite web|title=''Lady and the Tramp'' Platinum Edition DVD. Disc 2: "Disney Backstage"}}</ref> == Премиера == Премиера на ''Лейди и Скитника'' е на 22 юни 1955 г. Филмът е излъчван и през 1962, 1972, 1980 и 1986 г. През 1987 г. е пуснат в продажба на [[VHS]] в Северна Америка, а през 1990 г. във Великобритания. Лимитирано издание на [[DVD]] е пуснато 23 ноември 1999 г. ''Лейди и Скитника'' Диамантено издание на DVD е пуснато в продажба на 28 февруари 2006 г., <ref>{{cite web|url=http://www.ultimatedisney.com/ladyandthetramp-platinumedition-pressrelease.html|title=Platinum Edition}}</ref> като в същия ден са продадени над 1 милион копия. <ref>{{cite web|url=http://www.videobusiness.com/article/CA6312352.html|title=Sales information of the DVD}}</ref> На 7 февруари 2012 г. излиза в [[Blu-ray диск|Blu-ray]] формат като част от Диамантената серия от филми на Дисни.<ref name="Toon Zone">{{cite news|last=Liu|first=Ed|title=Disney to Release Two Amazing Classics From the Vault in 2012|url=http://www.toonzone.net/news/articles/39424/pr-disney-to-release-lady-amp-the-tramp-and-cinderella-on-blu-ray-diamond-editions-in-2012|accessdate=11 ноември 2011|newspaper=Toon Zone|date=11 ноември 2012|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20111114154040/http://www.toonzone.net/news/articles/39424/pr-disney-to-release-lady-amp-the-tramp-and-cinderella-on-blu-ray-diamond-editions-in-2012|archivedate=14 ноември 2011|df=}}</ref> На 27 февруари 2018 г. излиза Blu-ray издание от серията ''Signature Collection'', а в DVD формат е насрочено за 29 май 2018 г.<ref>{{cite web|url=http://disney.wikia.com/wiki/Walt_Disney_Signature_Collection|title=Walt Disney Signature Collection}}</ref> == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- " ! Година ! Церемония ! Категория ! Резултат |- | rowspan="2"| 1956 | Награди [[БАФТА]]<ref>[http://www.bafta.org/awards/film/nominations/?year=1955 Bafta Awards]</ref> | Най-добър анимационен филм | Номиниран |- | Награди David di Donatello<ref>Италианска филмова академия {{cite web|url=http://www.daviddidonatello.it/english/premia.php|title=Archived copy|accessdate=15 ноември 2009|deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091103225831/http://www.daviddidonatello.it/english/premia.php|archivedate=3 ноември 2009}}</ref> | Най-добър чуждестранен продуцент<small><br />(Уолт Дисни)<br /></small> | Номиниран |- | 2006 | Награди Satellite<ref>Press Academy {{cite web|url=http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml|title=Archived copy|accessdate=6 март 2008|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110718091353/http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml|archivedate=18 юли 2011}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718091353/http://www.pressacademy.com/satawards/awards2006.shtml |date=2011-07-18 }}</ref> | Най-добро DVD | Номиниран |} ;Американски филмов институт * AFI's 100 Years...100 Movies – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/movies400.pdf|title=AFI's 100 Years...100 Movies Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's 100 Years...100 Passions – No. 95 * AFI's 100 Years...100 Songs: ** He's a Tramp – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/songs400.pdf|title=AFI's 100 Years...100 Songs Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's Greatest Movie Musicals – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/Docs/100Years/musicals_ballot.pdf|title=AFI's Greatest Movie Musicals Nominees|format=PDF|accessdate=13 април 2014}}</ref> * AFI's 10 Top 10 – Номиниран<ref>{{cite web|publisher=American Film Institute|url=http://www.afi.com/drop/ballot.pdf|title=AFI's 10 Top 10 Ballot|accessdate=13 април 2014}}</ref> == Дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Актьор</th></tr> <tr><td>Лейди</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Скитник</td><td>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Дарлинг</td><td>[[Симона Нанова]] (диалог)<br>Мариана Арсенова (вокал)</td></tr> <tr><td>Джим Скъпи</td><td>[[Радослав Рачев]]</td></tr> <tr><td>Джок</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Тръсти</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Джо</td><td>Георги Ханджиев</td></tr> <tr><td>Тони</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Леля Сара</td><td>[[Надя Топалова]]</td></tr> <tr><td>Сиамски котки</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Пег</td><td>[[Мая Новоселска]]</td></tr> <tr><td>Борис</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Даки</td><td>[[Теодор Елмазов]]</td></tr> <tr><td>Бул</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Педро</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Тъфи</td><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Бобър</td><td>Иван Райков</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнител(и)</th></tr> <tr><td>BELLA NOTE</td><td>Емилия Иванова<br>Еделина Кънева<br>Нели Андреева<br>Цветомира Михайлова<br>Боян Василев<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Николай Петров<br>Теодор Койчинов<br>Тодор Пурнаров</td></tr> <tr><td>Мир на земята</td><td>Боян Василев</td></tr> <tr><td>Езерото Ломонд</td><td>[[Калин Арсов]]</td></tr> <tr><td>Моя малка Лейди</td><td>[[Васил Стойчев]]</td></tr> <tr><td>Какво значи бебе</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>НА-НИ-НА</td><td>Мариана Арсенова</td></tr> <tr><td>Приспивна песен</td><td>Надя Топалова</td></tr> <tr><td>Песен за Сиамските котки</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Скитник</td><td>[[Мая Новоселска]]</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2006)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Преводач на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0048280}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Lady and the Tramp|828321841}} [[Категория:Филми от 1955 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Филми за кучета]] hfymt1o8vhm424hh3ojwmy8rnbnbrq6 0 379757 11463932 11239873 2022-07-19T18:50:15Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава | местоположение = | местоположение-лег = |край=1014|начало=891|официално-име=Marca d'Ivrea|континент=Западна Европа|език=[[латински език|латински]]|езици=|неофициален-език=[[романшки език|романш]], простонароден, франко-провансалски, окситански|столица=[[Ивреа]]|религия=[[католицизъм]]|днес_част=Италия}} '''Маркграфство Ивреа''' ({{lang|it|Marca d'Ivrea}}) e [[марка (териториална единица)|марка]], съществувала през [[10 век]] на границата на съвремените [[Италия]] и [[Франция]] със столица [[Ивреа]]. Фамилията на '''Анскаридите''', по-късно наречена [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]], дава като [[маркграф]]ове на Ивреа трима [[крал на Италия|крале на Италия]]: [[Беренгар II]] и сина му [[Адалберт II (Ивреа)|Адалберт II]], както и племенника на Адалберт II – [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]]. През 950 – 951 г. кралят на Италия Беренгар II завършва реорганизацията на италианската територия, започната от крал [[Хуго I (Италия)|Хуго I Провански]], разделяйки Маркграфство Ивреа на три нови маркграфства, носещи имената на своите основатели: * [[Алерамичи|Алерамическа]] марка ([[Маркграфство Западна Лигурия]]: [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]], [[Савона]]) начело с [[Алерам Монфератски]], маркграф на [[Верчели]]; * [[Отбертини|Отбертинова]] марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]: [[Генуа]], [[Тортона]], [[Бобио]] и по-късно [[Милано]] и [[Павия]]), начело с [[Оберто I|Отберт I]], маркграф на [[Ортоново|Луни]]; * [[Ардуини|Ардуинова]] марка ([[Маркграфство Торино|Маркграфство Торино:]] [[История на Торино|Торино]], [[Ауриате]], [[Албенга]]), начело с [[Ардуин Глабер|Ардуин Голобради]], [[Маркграфство Торино|маркграф на Торино]]. През 12 век маркграфството се обявява против [[Фридрих I Барбароса]]. През втората половина на 13 век формално е в [[Маркграфство Монферат]]. През 14 век маркграфство преминава в ръцете на [[Савойска династия|Савоя]]. == Списък на маркграфовете на Ивреа (Дом Бургундия-Ивреа) == * [[Анскар I (Ивреа)|Анскар I]] († ок. март 902) маркграф 888 – 902 * [[Адалберт I (Ивреа)|Адалберт I Богатия]] († 923), негов син, маркграф 902 – 923 * [[Беренгар II]] (ок. 900, † 6 август 966), негов син, маркграф 923 – 966, [[крал на Италия]] 950 – 961 * [[Адалберт II (Ивреа)|Адалберт II]] (* 936, † 30 април 971), негов син, маркграф до 971 * [[Гвидо (Ивреа)|Гвидо]] (Видо) (* 949, † 25 юни 965), негов брат, маркграф 959 – 965 * [[Конрад (Ивреа)|Конрад]] († 1001), негов брат, маркграф 965, преди 965 граф на [[Камерино]] и [[Херцогство Сполето|херцог на Сполето]] * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] († 1015), син на Адалберт II, маркграф * Виберт (''Жилберт'') († 1030), негов брат, маркграф * ... наследниците на Виберт == Източници == * Wickham, Chris, Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981. == Вижте също == * [[Иврейска династия]] [[Категория:Исторически държави в Европа|Ивреа]] [[Категория:Маркграфове на Ивреа|*]] [[Категория:Иврейска династия|*]] [[Категория:История на Ивреа]] givnir993w98hijn2f2upmo3fucjzgi 0 380531 11463606 11082097 2022-07-19T12:35:36Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Аладин и завръщането на Джафар | име_оригинал = Aladdin and the Return of Jafar | картинка = | режисьори = Тад Стоунс | продуценти = Тад Стоунс | сценаристи = Тад Стоунс<br>Марк МакКоркли<br>Робърт Шули | актьори = [[Скот Уайнгър]]<br>Джонатан Фрийман<br>[[Дан Кастеланета]]<br>Линда Ларкин<br>[[Франк Уелкър]]<br>Гилбърт Годфрит<br>Вал Бетън | музика = Марк Уотърс | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[20 май]] [[1994]] г. | времетраене = 67 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992) | следваща_част = ''[[Аладин и царят на разбойниците]]'' (1995) | код-IMDb = 0107952 }} '''„Аладин и завръщането на Джафар“''' ({{lang|en|Aladdin and the Return of Jafar}}) или '''„Завръщането на Джафар“''' ({{lang|en|The Return of Jafar}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1994]] г. на Дисни. Продължение е на филма „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ от 1992 г. == Актьорски състав (гласове) == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Скот Уайнгър]] |[[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] (глас) |- |[[Брад Кейн]] |Аладин (вокал) |- |[[Линда Ларкин]] |[[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] (глас) |- |[[Лиз Калауей]] |Жасмин (вокал) |- |[[Джонатан Фрийман]] |Джафар |- |[[Гилбърт Готфрид]] |Яго |- |[[Дан Кастеланета]] |Джин |- |[[Джейсън Александър]] |Абисмол |- |[[Франк Уелкър]] |Абу и Раджа |- |[[Вал Бетин]] |Султан |- |[[Джим Къмингс]] |Разул |} == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>[[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]]</td><td>[[Александър Воронов]] (диалог)<br>Тодор Георгиев (вокал)</td></tr> <tr><td>[[Жасмин (Дисни)|Жасмин]]</td><td>Петя Абаджиева (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал)</td></tr> <tr><td>Джин</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Джафар</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Яго</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Абисмол</td><td>[[Веселин Ранков]]</td></tr> <tr><td>Султан</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Расул</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ирослав Петков</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Стефан Младенов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Арабската нощ</td><td>[[Атанас Пенев]]</td></tr> <tr><td>Сам ще се справям аз</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Колко малък е светът</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Щом приятел имаш,<br>ти си най-щастлив</td><td>Христо Мутафчиев<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Забрави любовта</td><td>[[Любомир Младенов]]<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Не си на висота</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2004)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Музикален асистент</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор на записа</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>Творчески ръководител</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0107952}} [[Категория:Филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1994 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Творби по Хиляда и една нощ]] 96f1l9nlsi2gpmldquq4qdemnc0rbns 11464702 11463606 2022-07-20T11:19:07Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Аладин и завръщането на Джафар | име_оригинал = Aladdin and the Return of Jafar | картинка = | режисьори = Тад Стоунс | продуценти = Тад Стоунс | сценаристи = Тад Стоунс<br>Марк МакКоркли<br>Робърт Шули | актьори = [[Скот Уайнгър]]<br>Джонатан Фрийман<br>[[Дан Кастеланета]]<br>Линда Ларкин<br>[[Франк Уелкър]]<br>Гилбърт Годфрит<br>Вал Бетън | музика = Марк Уотърс | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[20 май]] [[1994]] г. | времетраене = 67 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992) | следваща_част = ''[[Аладин и царят на разбойниците]]'' (1995) | код-IMDb = 0107952 }} '''„Аладин и завръщането на Джафар“''' ({{lang|en|Aladdin and the Return of Jafar}}) или '''„Завръщането на Джафар“''' ({{lang|en|The Return of Jafar}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1994]] г. на Дисни. Продължение е на филма „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ от 1992 г. == Актьорски състав (гласове) == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Скот Уайнгър]] |[[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] (глас) |- |[[Брад Кейн]] |Аладин (вокал) |- |[[Линда Ларкин]] |[[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] (глас) |- |[[Лиз Калауей]] |Жасмин (вокал) |- |[[Джонатан Фрийман]] |Джафар |- |[[Гилбърт Готфрид]] |Яго |- |[[Дан Кастеланета]] |Джин |- |[[Джейсън Александър]] |Абисмол |- |[[Франк Уелкър]] |Абу и Раджа |- |[[Вал Бетин]] |Султан |- |[[Джим Къмингс]] |Разул |} == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>[[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]]</td><td>[[Александър Воронов]] (диалог)<br>Тодор Георгиев (вокал)</td></tr> <tr><td>[[Жасмин (Дисни)|Жасмин]]</td><td>Петя Абаджиева (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал)</td></tr> <tr><td>Джин</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Джафар</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> <tr><td>Яго</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Абисмол</td><td>[[Веселин Ранков]]</td></tr> <tr><td>Султан</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Расул</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Симона Нанова</td></tr> <tr><td>Ирослав Петков</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Стефан Младенов</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Арабската нощ</td><td>[[Атанас Пенев]]</td></tr> <tr><td>Сам ще се справям аз</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Колко малък е светът</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Щом приятел имаш,<br>ти си най-щастлив</td><td>Христо Мутафчиев<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Забрави любовта</td><td>[[Любомир Младенов]]<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Не си на висота</td><td>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2004)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Музикален асистент</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор на записа</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>Творчески ръководител</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0107952}} [[Категория:Филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1994 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Творби по Хиляда и една нощ]] db7cngn13lh6xjhsj44sw1mo8jx6wwf 4 380778 11464286 11461675 2022-07-20T01:44:15Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча wikitext text/x-wiki 26799 bwtpp3ag9ob27cd2cp8n72dyanxhnq0 4 380779 11464285 11461673 2022-07-20T01:44:14Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата wikitext text/x-wiki 20 юли 2022 gbl4f3al6kn4xtx33ieojfn6l9pc22t 0 381152 11464703 11082098 2022-07-20T11:19:10Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Аладин и царят на разбойниците | име_оригинал = Aladdin and the King of Thieves | картинка = | режисьори = Тад Стоунс | продуценти = Джани Ръсел<br>Тад Стоунс | сценаристи = Марк Маккоркли<br>Робърт Шули | актьори = [[Скот Уайнгър]]<br>[[Робин Уилямс]]<br>[[Джон Рис-Дейвис]]<br>Гилбърт Годфрит<br>Линда Ларкин<br>Джери Орбач<br>[[Франк Уелкър]] | музика = Марк Уотърс<br>Карл Джонсън | разпространител = Buena Vista Home Entertainment | премиера = [[13 август]] [[1995]] г. | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Аладин и завръщането на Джафар]]'' (1994) | следваща_част = | код-IMDb = 0115491 }} '''„Аладин и царят на разбойниците“''' ({{lang|en|Aladdin and the King of Thieves}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1995]] г. на Дисни. Продължение е на „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ (1992) и „[[Аладин и завръщането на Джафар]]“ (1994) и [[Аладин (сериал)|анимационният сериал със същото име]]. == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>[[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]]</td><td>[[Александър Воронов]] (диалог)<br>Тодор Георгиев (вокал)</td></tr> <tr><td>[[Жасмин (Дисни)|Жасмин]]</td><td>Петя Абаджиева (диалог)<br>Венцислава Стоилова (вокал)</td></tr> <tr><td>Джин</td><td>[[Христо Мутафчиев]]</td></tr> <tr><td>Яго</td><td>[[Любомир Младенов]]</td></tr> <tr><td>Султан</td><td>[[Кирил Кавадарков]]</td></tr> <tr><td>Касим</td><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> <tr><td>Салук</td><td>[[Николай Пърлев]]</td></tr> <tr><td>Продавач</td><td>[[Атанас Пенев]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Оракул</td><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>Разул</td><td>[[Сава Пиперов]]</td></tr> <tr><td>Фазал</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Владимир Бонев</td></tr> <tr><td>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]</td></tr> <tr><td>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>Стефан Младенов</td></tr> <tr><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> </table> === Хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Антоанета Георгиева</td></tr> <tr><td>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Гиргина Гиргинова</td></tr> <tr><td>Диана Василева</td></tr> <tr><td>Еделина Кънева</td></tr> <tr><td>Мария Николаева</td></tr> <tr><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>Богомил Спиров</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>[[Орлин Павлов]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Има празник днес в Аграба<br>Има празник днес в Аграба (реприза)</td><td>[[Христо Мутафчиев]]<br>[[Любомир Младенов]]<br>[[Кирил Кавадарков]]<br>[[Мариан Маринов]]<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова<br>Хор</td></tr> <tr><td>Горд със своя баща</td><td>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Тук добре дошъл бъди</td><td>Анатоли Божинов<br>Николай Петров<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>Любомир Младенов<br>Мариан Маринов<br>Хор</td></tr> <tr><td>Син и баща</td><td>[[Христо Мутафчиев]]<br>Мариан Маринов<br>Тодор Георгиев</td></tr> <tr><td>Кой е с мен докрай</td><td>Николай Пърлев<br>Хор</td></tr> <tr><td>Арабската нощ</td><td>[[Атанас Пенев]]</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2004)</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>[[Нина Гавазова]]</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0115491}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1995 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Творби по Хиляда и една нощ]] bdgt1g2uegsoxrut8c00yqolx5zxn71 0 382721 11463750 11269220 2022-07-19T14:46:55Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Ани Василева | портрет = | обяснение = | рождено_име = Анна Стойчева Василева | роден-място = [[България]] | починал-място = | националност = | активност = 80-те години – | брачен партньор = | деца = 1 | значими роли = | награди = „Икар“ за най-добър дублаж:<br>2014 – „[[Новите съседи]]“ | общомедия = }} '''Анна Стойчева Василева-Михнева''' е българска озвучаваща актриса, която е известна е с озвучаването на филми и сериали. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Есмералда (теленовела)|Есмералда]]“, „[[Росалинда (теленовела)|Росалинда]]“, „[[Октопод (сериал)|Октопод]]“, „[[Съдружници по неволя]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[От местопрестъплението]]“, „[[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]]“, „[[Д-р Хаус]]“, „[[Хавай 5-0]]“, „[[Щурите съседи]]“, „[[Новите съседи]]“, „[[Младият Шелдън]]“ ,„[[Нюанси синьо]]“ и други. == Биография == Родена е на 1 октомври 1960 г. Василева започва да се занимава с озвучаване около края на 80-те години. През 2011 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „[[Щурите съседи]]“, заедно с [[Александър Воронов]] за същия сериал и [[Христина Ибришимова]] за „[[Мечтатели (сериал)|Мечтатели]]“. Печели Александър Воронов.<ref>[http://www.stars.bg/bg-ot-ekrana/4048-razdadoha-ikarite-nai-mnogo-za-tedi-moskov www.stars.bg]</ref> През 2012 г. е номинирана за „[[Съмнения]]“, заедно с Христина Ибришимова за „[[Забраненият плод (сериал)|Забраненият плод]]“ и [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]] за „[[Долината на вълците]]“. Печели Христина Ибришимова.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=139#Nagradi IKAR 2012 www.uba.bg]</ref> През 2013 г. е номинирана за дублажа на „[[Отмъщението (сериал)|Отмъщението]]“ (дублаж на Диема Вижън), заедно с [[Елена Русалиева]] за „[[Щети]]“ и [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]] за „[[По средата]]“. Печели Елена Русалиева.<ref>{{Citation |title=kafene.bg |url=http://kafene.bg/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80-2009-5483/article/ |accessdate=2021-02-12 |archivedate=2013-10-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131029184714/http://kafene.bg/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80-2009-5483/article/ }}</ref> През 2014 г. печели наградата за „[[Новите съседи]]“, за която е номинирана заедно със [[Здравко Методиев]] за „[[Спондж Боб Квадратни гащи]]“ и [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] за „[[Гадни копилета]]“.<ref>[http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4 www.uba.bg]</ref> Освен във войсоувър дублажи, участва и в заглавия с [[нахсинхронен дублаж]], измежду които са Сепфора в „[[Принцът на Египет]]“ и Кралица Ингрид в „[[Господарка на злото 2]]“, изиграни от [[Мишел Пфайфър]]. Омъжена е и има една дъщеря. == Филмография == * [[В кръг]] (2019) – Санитарка == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/28 Ани Василева в ГАРД] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{мъниче|актьор}} {{СОРТКАТ:Василева, Ани}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в България]] dcqrv2nnkkhqgmnvo2idbll9cc7jbkx 0 383718 11464250 11312116 2022-07-19T23:25:57Z Skostadinovcom 311548 /* В България */ wikitext text/x-wiki Това е списък на паметниците на българския национален герой [[Васил Левски]]. == В България == Известни са поне 142: <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> # [[Айтос]], двор на храма „Св. Димитър“ – паметна плоча; # [[Асеновград]] – в центъра на града; # Асеновград, Мулдавски манастир „Св. Петка“; # с. [[Баткун]] (област Пазарджик), манастир „Св. св. Петър и Павел“ – паметна плоча в двора; # [[Балчик]], кв. „Левски“; # Балчик, крайбрежна алея – паметна плоча; # Баня, Разложко – паметна плоча; # Белица – в центъра на града; # [[Белово]] – паметна плоча в двора на историческия музей; # [[Белоградчик]] – барелеф в ОУ „Васил Левски“; # [[Берковица]] – в центъра на града; # [[Благоевград]] – бюст-паметник; # с. [[Божурица]], област Плевен – бюст в центъра на селото; # [[Ботевград]] – [[Паметник на Васил Левски (Ботевград)|бюст-паметник на Васил Левски]] в центъра на града; # [[Буново (Софийска област)|Буново]] – мемориал на рида Гълъбец в община Мирково, област София, по пътя от София към с. Буново, на 3 км южно от селото; # [[Бургас]] – в Морската градина; # Бургас – в двора на ПГЧЕ „Васил Левски“; # [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], Русенско – орелеф; # [[Бяла Слатина]] – в центъра на града; # [[Варна]] – бюст-паметник в „Морската градина“; # Варна – паметна плоча с надпис в Алея „Паметни за България места“ в Морската градина; # Варна – паметна плоча с лика на Васил Левски в ж. к. „Левски“; # Варна – паметна плоча в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“; # Варна – паметна плоча с надпис в кв. „Аспарухово“; # c. [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], община Карлово, област Пловдив – бюст-паметник; # c. [[Васил Левски (Област Стара Загора)|Васил Левски]], община Опан, област Стара Загора – паметник в центъра пред читалището; # [[Велико Търново]] – [[Паметник на Васил Левски (Велико Търново)|паметник в центъра на града]]; # Велико Търново – паметник пред НВУ „Васил Левски"; # [[Велинград]] – паметна плоча; # Велинград – паметник в СУ „Васил Левски“; # [[Видин]] – бюст-паметник на ул. „Васил Левски“ пред детска градина „Васил Левски“; # Видин – паметна плоча в Алеята на възрожденците до СУ „Любен Каравелов“; # с. [[Войнягово]], Карловско – барелеф на училището с музей; # [[Враца]], в градинката пред Централната поща; # Враца, в двора на ОУ „В. Левски“ в кв. „Младост“; # Враца, във фоайето на ОУ „В. Левски“ в кв. „Младост“; # [[Вълчедръм]] – бюст-паметник в центъра на града; # Вълчедръм – паметник с фигура, висока 1 м, в сградата на 1 ОУ „В. Левски“; # с. [[Габарево]], община Павел баня, област Стара Загора, Джанановата къща; # [[Горна Оряховица]] – бюст-паметник в центъра на града; # с. [[Горно Белево]], община Братя Даскалови, област Стара Загора – мраморен паметник; # [[Гоце Делчев]], пред Историческия музей в центъра на града; # с. [[Дебово]], област Плевен – бюст-паметник; # [[Джебел]], област Кърджали; # [[Димитровград]] – бюст в СУ „Васил Левски“; # Димитровград – бюст-паметник в кв. „Васил Левски“ (Габера) # [[Добрич]], до храм „Св. Георги“ в центъра на града; # [[Долни чифлик]], в СУ „В. Левски“; # [[Дряново]] – бюст-паметник в центъра на града, до Художествената галерия; # Дряново, Дряновски манастир св. „Архангел Михаил“ – паметна плоча в двора # [[Дулово]], област Силистра; # [[Дупница]], бюст-паметник в центъра; # [[Елена]] – паметна плоча с бронзов барелеф на ул. „Ст. Петков“ 27; # [[Етрополе]] – морена с паметна плоча; # [[Златица]], област София; # [[Ивайловград]] – бюст-паметник; # [[Каварна]], в градския парк; # [[Казанлък]], в кв. „В. Левски“; # [[Карлово]] – паметник в центъра на стария град; # Карлово – музей „В. Левски“; # [[Клисура]] – паметна плоча в ОУ „Христо Груев Данов“; # с. [[Косача]], област Перник – паметна плоча пред храма „Св. Архангел Михаил“; # [[Костинброд]] – паметна плоча в двора на Шияковския манастир „Св. Архангел Михаил“; # [[Кубрат]] – в двора на детската градина; # [[Кула (град)|Кула]] – барелеф в СУ „В. Левски“; # [[Къкрина]] ([[Къкринско ханче]]), област Ловеч, музей „Васил Левски“ – барелеф и паметна плоча; # [[Кърджали]] – паметник в центъра на града; # Кърджали – бюст пред ПГ „Васил Левски“; # [[Кюстендил]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Левски (град)|Левски]], област Плевен – паметник; # с. [[Левски (Област Варна)|Левски]], област Варна – паметник; # c. [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]], област Пазарджик – плоча с релеф на кметството; # с. [[Леденик]] – област Велико Търново – в двора на училището; # [[Ловеч]] – музей „В. Левски“; # Ловеч – паметник с 9 м статуя върху 5 м постамент на хълма до средновековната крепост „Хисаря“; # [[Лозница (град)|Лозница]] – барелеф-паметник в двора на HУ „В. Левски“ # [[Лом]] – паметна плоча в центъра на града; # [[Лопян]] – паметна плоча върху морена докарана от Балкана; # [[Лясковец]] – паметна плоча-барелеф на ул. „Никола Усенлиев"; # [[Малко Търново]] – в двора на СУ „В. Левски“; # [[Монтана]]; # [[Несебър]] – бюст-паметник до входа на църквата „Св. Успение Богородично“; # Несебър – бюст-паметник в Южния парк; # [[Никопол]]; # [[Нови пазар]], пред СУ „В. Левски“, # [[Оряхово]] – бюст-паметник близо до детския комплекс; # Оряхово – паметна плоча в къщата, където В. Левски е отсядал на път за Румъния; # [[Павликени]] – бюст-барелеф на ул. „В. Левски“, открит през 2011; # [[Пазарджик]]; # [[Перник]]; # [[Плевен]]; # [[Пловдив]], [[Паметник на Васил Левски (Пловдив)|паметник]] на [[Бунарджик|хълма на Освободителите]]; # с. [[Поликраище]], област Велико Търново; # [[Полски Тръмбеш]]; # [[Поморие]], пред църква „Св. Рождество Богородично“ – бюст-паметник, автори Милен Каменов и Христо Георгиев, открит на 5 юни 2012 г. # с. [[Преселенци]], област Добрич; # с. [[Пчеларово (Област Кърджали)|Пчеларово]], област Кърджали – бюст-паметник в центъра на селото; # [[Първомай]] – в ПГСС „В. Левски“; # [[Радомир]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Разград]] – в [[Основно училище „Васил Левски“ (Разград)|ОУ „В. Левски“]]; # [[Разлог]] – в центъра на града; # с. [[Розовец]], област Пловдив – барелеф; # [[Русе]] – бюст-паметник в СУ „В. Левски“; # [[Русе]] - паметник в цял ръст в ,,Парка на Възрожденците" (от 2020 г.) # [[Самоков]] – орелеф в метоха на девическия манастир „Покров пресвета Богородица“; # [[Свети Влас]] – барелеф; # [[Свиленград]] – паметна плоча и бюст-паметник (от 5 октомври 2011) на ул. „В. Левски“ в парк „Сухата река“; # [[Севлиево]], в двора на ОУ „В. Левски“; # [[Септември (град)|Септември]] – паметна плоча; # с. [[Сестримо]], област Пазарджик; # [[Силистра]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Сливен]] – в центъра на града, на площад „В. Левски“; # [[Смолян]] – в двора на ПМГ „В. Левски“; # с. [[Соколица]], Карловско – бюст-паметник в училището; # [[София]] – монументален паметник-обелиск на лобното място на В. Левски; # София, р-н Искър, поделение 22490 – бюст-паметник; # София, Военна академия „Г. С. Раковски“ – баралеф # София – паметник в НСА „В. Левски“; # София – бюст-паметник в Борисовата градина; # София – паметник в парка „Герена“, кв. „Суха река“; # София – паметна плоча в Драгалевския манастир; # София – паметна плоча до Св. Синод на килията от турския затвор, където е държан Левски; # София – паметно пано с надпис за гроба на Левски на църквата „Света Петка Самарджийска“, поставено през 1990-те години, изчезнало няколко години по-късно, и монументална стела, поставена на 18.02.2012; # София – бюст-барелеф на ул. „Дякон Игнатий“ до Централната поща; # София – паметна плоча в квартал „Бенковски“, храм „Св. Теодор Стратилат“; # София – бюст-паметник в кв. „Горубляне“ пред читалището; # Стара Загора – [[Паметник на Васил Левски (Стара Загора)|бюст-паметник]]; # Стара Загора – паметна плоча на фасадата на СУ „Васил Левски“; # [[Стрелча]], област Пазарджик – паметник; # [[Съединение (град)|Съединение]] – барелеф на сградата на НЧ „Съединение“; # [[Троян]] ([[Троянски манастир]]) – паметни плоча; # [[Тутракан]] – бюст-паметник на Дунавския бряг; # [[Търговище]] – паметна плоча с барелеф на централната градска улица; # [[Харманли]] – пл. „Възраждане“ до стадион „Хеброс“; # [[Хасково]] – бюст-паметник пред СУ „Васил Левски“ # Хасково – барелеф и паметна плоча в училище „Св. Климент Охридски“; # [[Чирпан]]; # с. [[Шияково]], Плевенско – бюст-паметник пред читалището, автор Стефан Стефанов, построен със средства на арендаторите от землището на селото, открит на 19 юли 2011 г.; # [[Якоруда]] – орелеф; # [[Ямбол]] – паметна плоча в СУ „В. Левски“. # с. Малево, Смолянско – бюст-паметник до читалището # [[Ихтиман]] – бюст-паметник в центъра на града # [[Петрич]] - бюст-паметник в градски парк Петрич </div> <gallery class="center" caption="Паметници в България"> Паметник на Васил Левски (Стара Загора).jpg|Паметникът на Васил Левски в Стара Загора Васил Левски.jpg|Паметникът на Васил Левски в Силистра Левски Кубрат.jpg|Паметникът на Васил Левски в Кубрат ОУ „Васил Левски“ - паметник.jpg|Паметникът на Васил Левски в Разград Паметник Васил Левски 2.jpg|Паметникът на Васил Левски в Ловеч Паметник на Васил Левски.jpg|Паметникът на Васил Левски в Карлово </gallery> == В чужбина == Известни са 25: <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> # Аржентина, [[Буенос Айрес]], на Barrancas de Belgrano – бюст-паметник; # Аржентина, [[Лас Бренас]] – паметник; # Белгия, [[Брюксел]] – барелеф на входа на консулската служба на българското посолство; # Гърция, [[Солун]] – пред българското генерално консулство, бюст-паметник; # Канада, [[Брамптън]] – бронзов паметник до православния храм „[[Свети Димитър (Брамптън)|Свети Димитър]]“; # Канада, [[Торонто]] – българско генерално консулство, барелеф; # Кипър, [[Никозия]] – барелеф на оградата на българското посолство; # Куба, гр.[[Сиенфуегос (провинция)|Сиенфуегос]] – [[Паметник на Васил Левски (Сиенфуегос)|паметник пред завод „Васил Левски“]]; # Република Македония, [[Скопие]] – барелеф на сградата на Българския културен център към посолството; # Молдова, [[Кишинев]] – барелеф на сградата на българския лицей „Васил Левски“; # Молдова, Приднестровие, с. [[Паркани]] – бюст-паметник; # Молдова, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]], барелеф-паметник пред двореца на културата; # Румъния, [[Букурещ]], парк „Херастрау“ – бюст-паметник; # Румъния, с. [[Еникьой (Окръг Тулча)|Еникьой]], [[Тулча]]нско, [[Северна Добруджа]] – открит на 6 юли 2011 г. <ref> [http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=4151&poll1=vote&poll4=vote&poll7=vote&poll18=results Паметна плоча на Левски откриват в севернодобруджанското село Еникьой, Добрич онлайн, 27.06.2011]</ref><ref> [http://94.156.102.47/view_article.php?article_id=626715 Поставят паметна плоча на Васил Левски в Еникьой, Дарик нюз, Добрич 26 ноември 2010 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170408171808/http://94.156.102.47/view_article.php?article_id=626715 |date=2017-04-08 }}</ref><ref> [http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=599 Поставят паметна плоча на Левски в Еникьой, Добрич онлайн, 26.11.2010 г.]</ref>; # Румъния, [[Турну Мъгуреле]] – паметна плоча, до централния хотел на главната улица; # САЩ, [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[окръг Колумбия]] – [[Паметник на Васил Левски (Вашингтон)|бюст-паметник пред Посолството на България]]; # САЩ, [[Чикаго]] – бюст-паметник в алеята на героите край българската църква, в проект, бронзовият бюст е готов към 19.02.2014 г. и са му извадени документите за транспорт до Чикаго; # САЩ, Чикаго – на <abbr>26 декември 2014 г. е открита п</abbr>аметна плоча е открита в двора на църквата „Света София“ в предградието на Чикаго Дис Плейнс. # Сърбия, [[Белград]], парк „Ташмайдан“ в центъра на града – барелефи-паметници на Васил Левски и Георги С. Раковски върху морена, масивна, докарана от Витоша; # Сърбия, [[Западни покрайнини]], [[Босилеград]] – [[Паметник на Васил Левски (Босилеград)|бюст-паметник]] в центъра на града; # Сърбия, [[Западни покрайнини]], [[Цариброд]] – бюст-паметник в центъра на града, между съдебната палата и общината открит на 19.02.2014 от българския министър-председател и др. официални лица; # Украйна, Запорожка област, [[Бердянск]] – бюст-паметник; # Украйна, [[Одеса]], Всеукраински център на българската култура – бюст в сградата; # Франция, [[Париж]] – барелеф на Левски на сградата на българското посолство; # Япония, [[Токио]] – барелеф-паметник в българското посолство, открит на 8 април 2012. </div> <gallery class="center" caption="Паметници в чужбина"> Bosilegrad-monument-Vasil-Levski.jpg|Паметникът на Васил Левски в Босилеград Vasil Levski - bust Herastrau - Bucuresti.jpg|Паметникът на Васил Левски в Букурещ The monument to Vasil Levski in Brampton, Canada.png|Паметникът на Васил Левски в Канада </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kafene.bg/index.php?p=stat_page&tid=37 Паметници на Левски в България и чужбина] * [http://www.az-jenata.bg/article/8718/Parviyat-etap--ot-initziativata-Da-prebroim-pametnitzite-na-Levski-zavarshi/ Паметниците на Левски] [[Категория:Паметници на Васил Левски| ]] d16hjgvbg228kh9u6qsec1aqm9tbq1r 11464252 11464250 2022-07-19T23:27:56Z Skostadinovcom 311548 /* В България */ wikitext text/x-wiki Това е списък на паметниците на българския национален герой [[Васил Левски]]. == В България == Известни са поне 143: <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> # [[Айтос]], двор на храма „Св. Димитър“ – паметна плоча; # [[Асеновград]] – в центъра на града; # Асеновград, Мулдавски манастир „Св. Петка“; # с. [[Баткун]] (област Пазарджик), манастир „Св. св. Петър и Павел“ – паметна плоча в двора; # [[Балчик]], кв. „Левски“; # Балчик, крайбрежна алея – паметна плоча; # Баня, Разложко – паметна плоча; # Белица – в центъра на града; # [[Белово]] – паметна плоча в двора на историческия музей; # [[Белоградчик]] – барелеф в ОУ „Васил Левски“; # [[Берковица]] – в центъра на града; # [[Благоевград]] – бюст-паметник; # с. [[Божурица]], област Плевен – бюст в центъра на селото; # [[Ботевград]] – [[Паметник на Васил Левски (Ботевград)|бюст-паметник на Васил Левски]] в центъра на града; # [[Буново (Софийска област)|Буново]] – мемориал на рида Гълъбец в община Мирково, област София, по пътя от София към с. Буново, на 3 км южно от селото; # [[Бургас]] – в Морската градина; # Бургас – в двора на ПГЧЕ „Васил Левски“; # [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], Русенско – орелеф; # [[Бяла Слатина]] – в центъра на града; # [[Варна]] – бюст-паметник в „Морската градина“; # Варна – паметна плоча с надпис в Алея „Паметни за България места“ в Морската градина; # Варна – паметна плоча с лика на Васил Левски в ж. к. „Левски“; # Варна – паметна плоча в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“; # Варна – паметна плоча с надпис в кв. „Аспарухово“; # c. [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], община Карлово, област Пловдив – бюст-паметник; # c. [[Васил Левски (Област Стара Загора)|Васил Левски]], община Опан, област Стара Загора – паметник в центъра пред читалището; # [[Велико Търново]] – [[Паметник на Васил Левски (Велико Търново)|паметник в центъра на града]]; # Велико Търново – паметник пред НВУ „Васил Левски"; # [[Велинград]] – паметна плоча; # Велинград – паметник в СУ „Васил Левски“; # [[Видин]] – бюст-паметник на ул. „Васил Левски“ пред детска градина „Васил Левски“; # Видин – паметна плоча в Алеята на възрожденците до СУ „Любен Каравелов“; # с. [[Войнягово]], Карловско – барелеф на училището с музей; # [[Враца]], в градинката пред Централната поща; # Враца, в двора на ОУ „В. Левски“ в кв. „Младост“; # Враца, във фоайето на ОУ „В. Левски“ в кв. „Младост“; # [[Вълчедръм]] – бюст-паметник в центъра на града; # Вълчедръм – паметник с фигура, висока 1 м, в сградата на 1 ОУ „В. Левски“; # с. [[Габарево]], община Павел баня, област Стара Загора, Джанановата къща; # [[Горна Оряховица]] – бюст-паметник в центъра на града; # с. [[Горно Белево]], община Братя Даскалови, област Стара Загора – мраморен паметник; # [[Гоце Делчев]], пред Историческия музей в центъра на града; # с. [[Дебово]], област Плевен – бюст-паметник; # [[Джебел]], област Кърджали; # [[Димитровград]] – бюст в СУ „Васил Левски“; # Димитровград – бюст-паметник в кв. „Васил Левски“ (Габера) # [[Добрич]], до храм „Св. Георги“ в центъра на града; # [[Долни чифлик]], в СУ „В. Левски“; # [[Дряново]] – бюст-паметник в центъра на града, до Художествената галерия; # Дряново, Дряновски манастир св. „Архангел Михаил“ – паметна плоча в двора # [[Дулово]], област Силистра; # [[Дупница]], бюст-паметник в центъра; # [[Елена]] – паметна плоча с бронзов барелеф на ул. „Ст. Петков“ 27; # [[Етрополе]] – морена с паметна плоча; # [[Златица]], област София; # [[Ивайловград]] – бюст-паметник; # [[Каварна]], в градския парк; # [[Казанлък]], в кв. „В. Левски“; # [[Карлово]] – паметник в центъра на стария град; # Карлово – музей „В. Левски“; # [[Клисура]] – паметна плоча в ОУ „Христо Груев Данов“; # с. [[Косача]], област Перник – паметна плоча пред храма „Св. Архангел Михаил“; # [[Костинброд]] – паметна плоча в двора на Шияковския манастир „Св. Архангел Михаил“; # [[Кубрат]] – в двора на детската градина; # [[Кула (град)|Кула]] – барелеф в СУ „В. Левски“; # [[Къкрина]] ([[Къкринско ханче]]), област Ловеч, музей „Васил Левски“ – барелеф и паметна плоча; # [[Кърджали]] – паметник в центъра на града; # Кърджали – бюст пред ПГ „Васил Левски“; # [[Кюстендил]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Левски (град)|Левски]], област Плевен – паметник; # с. [[Левски (Област Варна)|Левски]], област Варна – паметник; # c. [[Левски (Област Пазарджик)|Левски]], област Пазарджик – плоча с релеф на кметството; # с. [[Леденик]] – област Велико Търново – в двора на училището; # [[Ловеч]] – музей „В. Левски“; # Ловеч – паметник с 9 м статуя върху 5 м постамент на хълма до средновековната крепост „Хисаря“; # [[Лозница (град)|Лозница]] – барелеф-паметник в двора на HУ „В. Левски“ # [[Лом]] – паметна плоча в центъра на града; # [[Лопян]] – паметна плоча върху морена докарана от Балкана; # [[Лясковец]] – паметна плоча-барелеф на ул. „Никола Усенлиев"; # [[Малко Търново]] – в двора на СУ „В. Левски“; # [[Монтана]]; # [[Несебър]] – бюст-паметник до входа на църквата „Св. Успение Богородично“; # Несебър – бюст-паметник в Южния парк; # [[Никопол]]; # [[Нови пазар]], пред СУ „В. Левски“, # [[Оряхово]] – бюст-паметник близо до детския комплекс; # Оряхово – паметна плоча в къщата, където В. Левски е отсядал на път за Румъния; # [[Павликени]] – бюст-барелеф на ул. „В. Левски“, открит през 2011; # [[Пазарджик]]; # [[Перник]]; # [[Плевен]]; # [[Пловдив]], [[Паметник на Васил Левски (Пловдив)|паметник]] на [[Бунарджик|хълма на Освободителите]]; # с. [[Поликраище]], област Велико Търново; # [[Полски Тръмбеш]]; # [[Поморие]], пред църква „Св. Рождество Богородично“ – бюст-паметник, автори Милен Каменов и Христо Георгиев, открит на 5 юни 2012 г. # с. [[Преселенци]], област Добрич; # с. [[Пчеларово (Област Кърджали)|Пчеларово]], област Кърджали – бюст-паметник в центъра на селото; # [[Първомай]] – в ПГСС „В. Левски“; # [[Радомир]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Разград]] – в [[Основно училище „Васил Левски“ (Разград)|ОУ „В. Левски“]]; # [[Разлог]] – в центъра на града; # с. [[Розовец]], област Пловдив – барелеф; # [[Русе]] – бюст-паметник в СУ „В. Левски“; # [[Русе]] - паметник в цял ръст в ,,Парка на Възрожденците" (от 2020 г.) # [[Самоков]] – орелеф в метоха на девическия манастир „Покров пресвета Богородица“; # [[Свети Влас]] – барелеф; # [[Свиленград]] – паметна плоча и бюст-паметник (от 5 октомври 2011) на ул. „В. Левски“ в парк „Сухата река“; # [[Севлиево]], в двора на ОУ „В. Левски“; # [[Септември (град)|Септември]] – паметна плоча; # с. [[Сестримо]], област Пазарджик; # [[Силистра]] – бюст-паметник в центъра на града; # [[Сливен]] – в центъра на града, на площад „В. Левски“; # [[Смолян]] – в двора на ПМГ „В. Левски“; # с. [[Соколица]], Карловско – бюст-паметник в училището; # [[София]] – монументален паметник-обелиск на лобното място на В. Левски; # София, р-н Искър, поделение 22490 – бюст-паметник; # София, Военна академия „Г. С. Раковски“ – баралеф # София – паметник в НСА „В. Левски“; # София – бюст-паметник в Борисовата градина; # София – паметник в парка „Герена“, кв. „Суха река“; # София – паметна плоча в Драгалевския манастир; # София – паметна плоча до Св. Синод на килията от турския затвор, където е държан Левски; # София – паметно пано с надпис за гроба на Левски на църквата „Света Петка Самарджийска“, поставено през 1990-те години, изчезнало няколко години по-късно, и монументална стела, поставена на 18.02.2012; # София – бюст-барелеф на ул. „Дякон Игнатий“ до Централната поща; # София – паметна плоча в квартал „Бенковски“, храм „Св. Теодор Стратилат“; # София – бюст-паметник в кв. „Горубляне“ пред читалището; # Стара Загора – [[Паметник на Васил Левски (Стара Загора)|бюст-паметник]]; # Стара Загора – паметна плоча на фасадата на СУ „Васил Левски“; # [[Стрелча]], област Пазарджик – паметник; # [[Съединение (град)|Съединение]] – барелеф на сградата на НЧ „Съединение“; # [[Троян]] ([[Троянски манастир]]) – паметни плоча; # [[Тутракан]] – бюст-паметник на Дунавския бряг; # [[Търговище]] – паметна плоча с барелеф на централната градска улица; # [[Харманли]] – пл. „Възраждане“ до стадион „Хеброс“; # [[Хасково]] – бюст-паметник пред СУ „Васил Левски“ # Хасково – барелеф и паметна плоча в училище „Св. Климент Охридски“; # [[Чирпан]]; # с. [[Шияково]], Плевенско – бюст-паметник пред читалището, автор Стефан Стефанов, построен със средства на арендаторите от землището на селото, открит на 19 юли 2011 г.; # [[Якоруда]] – орелеф; # [[Ямбол]] – паметна плоча в СУ „В. Левски“. # с. Малево, Смолянско – бюст-паметник до читалището # [[Ихтиман]] – бюст-паметник в центъра на града # [[Петрич]] - бюст-паметник в градски парк Петрич </div> <gallery class="center" caption="Паметници в България"> Паметник на Васил Левски (Стара Загора).jpg|Паметникът на Васил Левски в Стара Загора Васил Левски.jpg|Паметникът на Васил Левски в Силистра Левски Кубрат.jpg|Паметникът на Васил Левски в Кубрат ОУ „Васил Левски“ - паметник.jpg|Паметникът на Васил Левски в Разград Паметник Васил Левски 2.jpg|Паметникът на Васил Левски в Ловеч Паметник на Васил Левски.jpg|Паметникът на Васил Левски в Карлово </gallery> == В чужбина == Известни са 25: <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> # Аржентина, [[Буенос Айрес]], на Barrancas de Belgrano – бюст-паметник; # Аржентина, [[Лас Бренас]] – паметник; # Белгия, [[Брюксел]] – барелеф на входа на консулската служба на българското посолство; # Гърция, [[Солун]] – пред българското генерално консулство, бюст-паметник; # Канада, [[Брамптън]] – бронзов паметник до православния храм „[[Свети Димитър (Брамптън)|Свети Димитър]]“; # Канада, [[Торонто]] – българско генерално консулство, барелеф; # Кипър, [[Никозия]] – барелеф на оградата на българското посолство; # Куба, гр.[[Сиенфуегос (провинция)|Сиенфуегос]] – [[Паметник на Васил Левски (Сиенфуегос)|паметник пред завод „Васил Левски“]]; # Република Македония, [[Скопие]] – барелеф на сградата на Българския културен център към посолството; # Молдова, [[Кишинев]] – барелеф на сградата на българския лицей „Васил Левски“; # Молдова, Приднестровие, с. [[Паркани]] – бюст-паметник; # Молдова, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]], барелеф-паметник пред двореца на културата; # Румъния, [[Букурещ]], парк „Херастрау“ – бюст-паметник; # Румъния, с. [[Еникьой (Окръг Тулча)|Еникьой]], [[Тулча]]нско, [[Северна Добруджа]] – открит на 6 юли 2011 г. <ref> [http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=4151&poll1=vote&poll4=vote&poll7=vote&poll18=results Паметна плоча на Левски откриват в севернодобруджанското село Еникьой, Добрич онлайн, 27.06.2011]</ref><ref> [http://94.156.102.47/view_article.php?article_id=626715 Поставят паметна плоча на Васил Левски в Еникьой, Дарик нюз, Добрич 26 ноември 2010 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170408171808/http://94.156.102.47/view_article.php?article_id=626715 |date=2017-04-08 }}</ref><ref> [http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=599 Поставят паметна плоча на Левски в Еникьой, Добрич онлайн, 26.11.2010 г.]</ref>; # Румъния, [[Турну Мъгуреле]] – паметна плоча, до централния хотел на главната улица; # САЩ, [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[окръг Колумбия]] – [[Паметник на Васил Левски (Вашингтон)|бюст-паметник пред Посолството на България]]; # САЩ, [[Чикаго]] – бюст-паметник в алеята на героите край българската църква, в проект, бронзовият бюст е готов към 19.02.2014 г. и са му извадени документите за транспорт до Чикаго; # САЩ, Чикаго – на <abbr>26 декември 2014 г. е открита п</abbr>аметна плоча е открита в двора на църквата „Света София“ в предградието на Чикаго Дис Плейнс. # Сърбия, [[Белград]], парк „Ташмайдан“ в центъра на града – барелефи-паметници на Васил Левски и Георги С. Раковски върху морена, масивна, докарана от Витоша; # Сърбия, [[Западни покрайнини]], [[Босилеград]] – [[Паметник на Васил Левски (Босилеград)|бюст-паметник]] в центъра на града; # Сърбия, [[Западни покрайнини]], [[Цариброд]] – бюст-паметник в центъра на града, между съдебната палата и общината открит на 19.02.2014 от българския министър-председател и др. официални лица; # Украйна, Запорожка област, [[Бердянск]] – бюст-паметник; # Украйна, [[Одеса]], Всеукраински център на българската култура – бюст в сградата; # Франция, [[Париж]] – барелеф на Левски на сградата на българското посолство; # Япония, [[Токио]] – барелеф-паметник в българското посолство, открит на 8 април 2012. </div> <gallery class="center" caption="Паметници в чужбина"> Bosilegrad-monument-Vasil-Levski.jpg|Паметникът на Васил Левски в Босилеград Vasil Levski - bust Herastrau - Bucuresti.jpg|Паметникът на Васил Левски в Букурещ The monument to Vasil Levski in Brampton, Canada.png|Паметникът на Васил Левски в Канада </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.kafene.bg/index.php?p=stat_page&tid=37 Паметници на Левски в България и чужбина] * [http://www.az-jenata.bg/article/8718/Parviyat-etap--ot-initziativata-Da-prebroim-pametnitzite-na-Levski-zavarshi/ Паметниците на Левски] [[Категория:Паметници на Васил Левски| ]] haxd3558nqi2r1cong4uhd0v3kughn9 0 386682 11463732 11120997 2022-07-19T14:35:14Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константин (име)|Константин (име)}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[Император на Византия|византийски съ-император]]'' | портрет = Constantine Doukas (co-emperor) on the Holy Crown.jpg | портрет-описание = Изображение на Константин Дука върху Свещената корона на Унгария | роден-място = | починал-място = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1074]] – [[1078]] г.<br>[[1081]] – [[1087]]/[[1088]] г. | предшественик = | наследник = | герб = }} | род = }} '''Константин Дука Багренородни''' ({{lang|la|Konstantin Dukas Porphyrogennetos}}, {{Lang|el|Κωνσταντίνος Δούκας Πορφυρογέννητος}}; * ок. [[1074]], † [[12 август]] [[1095]]/[[1097]] г.) е [[Византия|византийски]] съ[[император]] от около [[1074]] до [[1078]] и от [[1081]] до [[1087]]/[[1088]] г. == Живот == Той произлиза от византийска династична фамилия [[Дука (фамилия)|Дука]]. Син е на [[Михаил VII|Михаил VII Дука]], който е император на Византийската империя от 1071 до 1078 г. и син на император [[Константин X Дука|Константин X]]. Майка му [[Мария Аланска]] е [[Грузия|грузинска]] принцеса от арменския род на [[Багратиди]]те, дъщеря на [[Баграт IV]], царят на [[Грузия]] (1027 – 1072). Тя се омъжва втори път за император [[Никифор III Вотаниат]] (1078 – 1081). Наречен е [[Багренородни]] понеже е роден в пурпурната (багрената) зала на големия дворец в [[Константинопол]], както чичо му [[Константий Дука]]. Още през август 1074 г. − скоро след раждането му – той е сгоден за Елена (Олимпия) от Отвил (''Hauteville''), дъщерята на [[Робер Гискар]], наричан Лисицата; годежът им е развален през 1078 г. През 1084 г., малко след раждането на багренородената [[Анна Комнина]] (* 1 декември 1083 г.), първородна дъщеря на император [[Алексий I Комнин]], Константин е сгоден за нея и обявен за съимператор на Алексий. През 1087 г. се ражда мъжки наследник на Алексий – бъдещият [[Йоан II Комнин]], след което Константин е лишен от наследствените си права над престола и годежът му с Анна Комнина е разтрогнат. Умира скоро след това в [[Сяр]], в [[Централна Македония]]. През 1097 г. 14-годишната Анна е омъжена за генерал [[Никифор Вриений]]. == Източници == * Alexander Canduci: ''Triumph and Tragedy: The Rise and Fall of Rome's Immortal Emperors.'' Verlag Pier 9, Millers Point 2010, ISBN 978-1-74196-598-8 * Viktor Tiftixoglu: ''Zum Mitkaisertum des Konstantin Dukas (1081−1087/88).'' In: ''Fontes minores (Byzanz)'' 9, 1993, S. 97−111 ([http://data.rg.mpg.de/byzanz/byzRg19p097tiftixoglu.pdf online] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110512171402/http://data.rg.mpg.de/byzanz/byzRg19p097tiftixoglu.pdf |date=2011-05-12 }}) == Външни препратки == * Charles Cawley: ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#_Toc264475981 Medieval Lands, in Foundation for Medieval Genealogy: Byzantium 1057 – 1204; Doukas]'' [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Династия Дука]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] 3snrcjxsjr5bpvb97oofzmevh8grr7l 11463879 11463732 2022-07-19T16:44:46Z Nauka 9030 /* Живот */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константин (име)|Константин (име)}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[Император на Византия|византийски съ-император]]'' | портрет = Constantine Doukas (co-emperor) on the Holy Crown.jpg | портрет-описание = Изображение на Константин Дука върху Свещената корона на Унгария | роден-място = | починал-място = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1074]] – [[1078]] г.<br>[[1081]] – [[1087]]/[[1088]] г. | предшественик = | наследник = | герб = }} | род = }} '''Константин Дука Багренородни''' ({{lang|la|Konstantin Dukas Porphyrogennetos}}, {{Lang|el|Κωνσταντίνος Δούκας Πορφυρογέννητος}}; * ок. [[1074]], † [[12 август]] [[1095]]/[[1097]] г.) е [[Византия|византийски]] съ[[император]] от около [[1074]] до [[1078]] и от [[1081]] до [[1087]]/[[1088]] г. == Живот == Той произлиза от византийска династична фамилия [[Дука (фамилия)|Дука]]. Син е на [[Михаил VII|Михаил VII Дука]], който е император на Византийската империя от 1071 до 1078 г. и син на император [[Константин X Дука|Константин X]]. Майка му [[Мария Аланска]] е [[Грузия|грузинска]] принцеса от арменския род на [[Багратиди]]те, дъщеря на [[Баграт IV]], царят на [[Грузия]] (1027 – 1072). Тя се омъжва втори път за император [[Никифор III Вотаниат]] (1078 – 1081). Наречен е [[Багренородни]], понеже е роден в пурпурната (багрената) зала на големия дворец в [[Константинопол]], както чичо му [[Константий Дука]]. Още през август 1074 г. − скоро след раждането му – той е сгоден за Елена (Олимпия) от Отвил (''Hauteville''), дъщерята на [[Робер Гискар]], наричан Лисицата; годежът им е развален през 1078 г. През 1084 г., малко след раждането на багренородената [[Анна Комнина]] (* 1 декември 1083 г.), първородна дъщеря на император [[Алексий I Комнин]], Константин е сгоден за нея и обявен за съимператор на Алексий. През 1087 г. се ражда мъжки наследник на Алексий – бъдещият [[Йоан II Комнин]], след което Константин е лишен от наследствените си права над престола и годежът му с Анна Комнина е разтрогнат. Умира скоро след това в [[Сяр]], в [[Централна Македония]]. През 1097 г. 14-годишната Анна е омъжена за генерал [[Никифор Вриений]]. == Източници == * Alexander Canduci: ''Triumph and Tragedy: The Rise and Fall of Rome's Immortal Emperors.'' Verlag Pier 9, Millers Point 2010, ISBN 978-1-74196-598-8 * Viktor Tiftixoglu: ''Zum Mitkaisertum des Konstantin Dukas (1081−1087/88).'' In: ''Fontes minores (Byzanz)'' 9, 1993, S. 97−111 ([http://data.rg.mpg.de/byzanz/byzRg19p097tiftixoglu.pdf online] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110512171402/http://data.rg.mpg.de/byzanz/byzRg19p097tiftixoglu.pdf |date=2011-05-12 }}) == Външни препратки == * Charles Cawley: ''[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#_Toc264475981 Medieval Lands, in Foundation for Medieval Genealogy: Byzantium 1057 – 1204; Doukas]'' [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Династия Дука]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] iao0xpsr3cg17gndr9o7ixiu51d07lu 0 386803 11464221 11454363 2022-07-19T22:21:39Z Radiohist 106368 /* В България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ранени души | Име в оригинал = Heridas de amor | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Теленовела]] | Създател(и) = [[Нора Алеман]] | Сценарий = Хосе Енрике Хименес<br>Гиермо Кесада<br>Мария Аухилио Саладо <small>(версия и либрето)</small><br>Елисабет Саласар <small>(литературна редакция)</small> | Режисура = [[Серхио Катаньо]]<br>Алехандро Айнсли<br>Ектор Бурхес | Камера = Армандо Сафра<br>Карлос Санчес Сунига | Актьори = [[Жаклин Бракамонтес]]<br>Гай Екер<br>Нурия Бахес<br>[[Диана Брачо]]<br>[[Енрике Лисалде]]<br>Серхио Сендел | Начална мелодия = ''Heridas de amor''<small> (в изпълнение на Рикардо Монтанер)</small> | Крайна мелодия = ''Heridas de amor'' | Страна = {{MEX}} | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = 130 | Изпълнителен продуцент = Роберто Ернандес Васкес | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Лиляна Куеста Агире<br>[[Телевиса]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Canal de las Estrellas]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = [[3 април]] [[2006]] -<br>[[22 септември]] 2006 | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Ранени души''' ({{Lang|es|Heridas de amor}}) е мексиканска теленовела, режисирана от [[Серхио Катаньо]] и продуцирана от Роберто Ернандес Васкес за [[Телевиса]] през [[2006]] г.<ref>{{cite web|url= https://www.filmaffinity.com/en/film169734.html|title=Wounds of love|publisher=filmaffinity.com|accessdate=April 3, 2006|език=es}}</ref> Адаптация е на теленовелата ''[[Валерия и Максимилиано]]'', създадена от [[Нора Алеман]].<ref>{{cite web|url=http://www.nacion.com/archivo/Guy-Ecker-protagoniza-novela-Televisa_0_821518098.html|title=Guy Ecker protagoniza nueva novela de Televisa|accessdate=April 1, 2006|work=nacion.com}}</ref> В главните роли са [[Жаклин Бракамонтес]] и Гай Екер, а в отрицателните - Серхио Сендел и първата актриса [[Диана Брачо]]. Специално участие вземат първият актьор [[Енрике Лисалде]] и Нурия Бахес. == Сюжет == Миранда Сан Йоренте де Арагон е силна и решителна млада жена, средната дъщеря на милионера Гонсало Сан Йоренте, който я счита за единствената, способна да следва стъпките му и да поеме управлението на неговия бизнес, тъй като най-голямата, Флоренсия, страда от сърдечна болест в крайната фаза, а най-малката, Рената, е капризна и незряла млада жена. Миранда очаква с нетърпение завръщането на годеника си Фабрисио Белтран Кампусано, който учи докторска степен в Германия. Но когато Фабрисио пристига, той не пита за ръката на Миранда, а за Флоренсия, тъй като двамата са имали тайна любовна връзка преди пътуването на Фабрисио, провокирана от Берта де Арагон, лелята по майчина линия на трите сестри. Берта е зла жена, която мрази Миранда, тъй като тя ѝ напомня за сестра ѝ, Фернанда, майка на трите момичета и съпруга на Гонсало. Според Берта Фернанда е откраднала единствената ѝ любов - Алфредо Луке, когото е убила, за да не бъдат заедно. Злините на Берта принудили Фернанда да напусне дома си, съпруга си и дъщерите си. Сега Берта насочва цялата си омраза към Миранда, която не се заблуждава от фалшивата доброта на леля си. Фабрисио се завръща в Мексико, придружаван от приятел Алехандро Луке, който се оказва син на Алфредо. Алехандро вярва, че Гонсало е убил баща му, така че той иска да му отмъсти, но плановете му се променят, когато се запознава с Миранда, в която се влюбва. Тя, от своя страна, също е привлечена от онзи човек, чийто характер постоянно се сблъсква с нейния. Но никой не подозира, че истинският враг на връзката им ще бъде Берта, която се влюбва в Алехандро, в когото вижда Алфредо. С помощта на Сесар, нейния любовник и съучастник, който се влюбва в Миранда, Берта ще направи всичко възможно, за да унищожи двойката. == Актьори == Част от актьорския състав: * [[Жаклин Бракамонтес]] - ''Миранда Сан Йоренте де Арагон'' * Гай Екер - ''Алехандро Луке Буенавентура'' * [[Диана Брачо]] - ''Берта де Арагон'' * [[Енрике Лисалде]] - ''Гонсало Сан Йоренте'' * Серхио Сендел - ''Сесар Белтран Кампусано'' * Нурия Бахес - ''Фернанда де Арагон де Сан Йоренте'' * Карла Алварес - ''Флоренсия Сан Йоренте де Арагон'' * [[Ингрид Марц]] - ''Рената Сан Йоренте де Арагон'' * [[Сусана Гонсалес]] - ''Лиляна Лопес Рейна'' * [[Гретел Валдес]] - ''Памела Алтамирано Виямил'' * Хосе Луис Ресендес - ''Фабрисио Белтран Кампусано'' * Ернесто Д'Алесио - ''Хуан Хименес Гарсия'' * Хосе Елиас Морено - ''Франсиско Хименес'' * Беатрис Морено - ''Ампаро Хименес'' * Рикардо Блуме - ''Леонардо Алтамирано'' * Лурдес Мунгия - ''Дайра Леманс'' * Марсело Кордоба - ''Даниел Бустаманте'' * [[Серхио Катаньо]] - ''Красавеца'' * [[Летисия Калдерон]] - ''Фернанда (млада)'' * [[Артуро Пениче]] - ''Алфредо Луке'' * Хуан Ферара - ''Гонсало (млад)'' * [[Сесилия Габриела]] - ''Берта (млада)'' * Джесика Саласар - ''Марисол'' == В България == В България сериала сериалът е излъчен през 2007 г. по [[bTV]] с дублаж на български. <table class="wikitable"> <tr><td>Преводачи</td><td>Пенка Ламбиева<br>Нина Генова<br>Мануела Панаретова</td></tr> <tr><td>Озвучаващи артисти</td><td>[[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Анна Петрова]]<br>[[Десислава Знаменова]]<br>[[Тодор Близнаков]]<br>[[Александър Митрев]]</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор</td><td>Ламбрини Николова</td></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Албена Павлова]]</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0496198}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Heridas de amor|78089889}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] cfzgc6y8far76efhgeytiyesxt1lvv5 0 387866 11463791 10739489 2022-07-19T14:54:53Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{друго значение||българския политик|Стефан Тончев}} {{футболист | име на играча = Стефан Тончев Витанов | снимка = | текст към картинката = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = [[Княжество България]] | град на смъртта = с. [[Златия (област Добрич)|Златия]], [[Кралство Румъния]] | държава на смъртта = | второ гражданство = | ръст = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове(голове) = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове(голове) = | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = | наем = }} '''Стефан Тончев Витанов''' е български [[футболист]] и футболен деятел. == Биография == Стефан Тончев е роден през [[1896]] година във [[Варна]]. Получава средното си образование, като завършва класическия отдел при [[Първа езикова гимназия (Варна)|ВМГ]]. След завършване на [[Първа езикова гимназия (Варна)|ВМГ]] през [[1915]] година постъпва в [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]]. Изпратен е на Добруджанския фронт, където се разболява и умира от коремен тиф през късната есен на [[1916]] година. Неговият труд „Футболът, правилници и наставления“ е издаден от ръководството на [[Тича (отбор)|СК Тича]] през [[1919]] година. По негова инициатива на [[24 май]] [[1914]] година футболните дружества „[[Спортист (Варна)|Спортист]]“ и „Тича“ се обединяват.<ref>[http://mgzin.bg/2012/03/фк-черно-море-на-99-години/ „ФК Черно море на 99 години“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Mgzin.bg</ref> През [[1966]] година е посмъртно удостоен с ордена „Заслужил деятел на физкултурата“.<ref>[http://mladite.com/index.php?level=6&sub=339 Кратка биография] // Сдружение „Опора“</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.varna1913.com/history/h02.html www.varna1913.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|История на България}} {{СОРТКАТ:Тончев, Стефан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Футболисти на Тича (Варна)]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Починали от тиф]] kmo95y6fmwejm7wqbjb7ljkpmbpz7hm 0 389110 11464664 11411398 2022-07-20T11:15:08Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Омагьосаният император | име_оригинал = The Emperor's New Groove | картинка = | режисьори = Марк Диндъл | продуценти = Ранди Фулмър<br>[[Дон Хан]] | сценаристи = Дейвид Рейнолдс<br>''Сюжет:''<br>Крис Уилямс<br>Марк Диндъл | базиран_на = по оригиналния сюжет на:<br>Роджър Алърс<br>Матю Джейкъбс | актьори = [[Дейвид Спейд]]<br>[[Джон Гудман]]<br>[[Ърта Кит]]<br>Патрик Уорбъртън<br>[[Уенди Малик]]<br>Джон Фидлър | музика = Джон Дебни | монтаж = Памела Зиегенхаген-Шефланд | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | премиера = 15 декември 2000 г. | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $100 милиона<ref>{{cite web | title=The Emperor's New Groove | publisher=[[Box Office Mojo]] |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=emperorsnewgroove.htm | accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $169.6 милиона | предишна_част = | следваща_част = „[[Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк]]“ (2005) | уебсайт = http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove | код-IMDb = 0120917 | код-Allmovie = 228190 }} '''„Омагьосаният император“''' ({{lang|en|The Emperor's New Groove}}) е [[САЩ|американски]] [[Анимация|анимационен филм]] от 2000 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Това е 40^-ият [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|филм на студиото]], режисиран от Марк Диндъл, по сценарий на Дейвид Рейнолдс и по сюжета на Крис Уилямс и Диндъл. Озвучаващия състав се състои от [[Дейвид Спейд]], [[Джон Гудман]], [[Ърта Кит]], Патрик Уорбъртън и [[Уенди Малик]].<ref>{{cite news| last=Hill | first=Jim | title="The Long Story Behind the Emperor's New Groove" (Part 3) | url=http://www.laughingplace.com/News-PID115140-115142.asp | publisher=The Laughing Place | date=25 май 2001 | accessdate=8 февруари 2015}}</ref> Филмът е пуснат по кината в [[Съединените щати]] на 15 декември 2000 г. Той е номиниран за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] в категорията за „Най-добра песен“ — ''My Funny Friend and I'', изпълнен от [[Стинг]]. Филмът получава предимно положителни рецензии от филмовите критици.<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/the-emperors-new-groove | title=The Emperor's New Groove Reviews | publisher=[[CBS Interactive]] | work=Metacritic | accessdate=14 февруари 2015}}</ref> Филмът е последван от продължението „[[Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк]]“ (2005) и телевизионния сериал „[[Новото училище на императора]]“ (2005-2008). == Сюжет == {{сюжет}} Куско – младият, егоистичен и самовлюбен император на [[Инки]]те, информира старейшината на селото Пача, че ще си построи на мястото, където живее Пача огромна къща „Кузкотопия“, като подарък за 18-ия си рожден ден. Пача се опитва да протестира, но бива изхвърлен от двореца. В това време съветничката на императора Изма иска да отмъсти на Куско за безпощадното ѝ уволнение и мечтае да стане императрица. Тя убеждава приятеля си Кронк да отрови императора по време на прощална вечеря. Но Кронк обърква отварата и вместо това Куско се превръща в лама. След като Куско изпада в безсъзнание Изма нарежда на Кронк да се отърве от него, но заради угризенията на съвестта Кронк губи Куско. Куско се озовава в селото на Пача, обвинява Пача, че той го е отвлякъл и настоява да го върне в двореца. Пача отказва да го направи, освен ако Куско построи двореца си на друго място, но Куско му казва, че сам ще намери пътя до двореца. Свърша заобиколен от глутница ягуари, но Пача го спасява. През това време Изма поема командването на нацията, но когато Кронк ѝ казва, че не е убил Куско и двамата започват да търсят местните села за Куско. Куско се съгласява с искането на Пача и той го води до двореца. По пътя те спират на крайпътна закусвалня и Изма и Кронк идват малко след това. Пача подочува Изма, която дискутира плана им за убийството на Куско, и се опитва да го предупреди. Куско, който мисли, че Изма е лоялна, смъмря Пача и се връща при Изма, но чува Изма и Кронк да говорят за това как ще го намерят, за да го убият, и че и без това не липсва на никого. Куско осъзнава, че Пача е бил прав, но когато той се връща, вижда че Пача си е заминал. След разкаянието си Куско прекарва нощта сам в джунглата, по-късно Пача му прощава и двамата се съюзяват. Те се състезават обратно до двореца с Изма и Кронк, които ги преследват, въпреки малкото препятствие от семейството на Пача, но после са ударени от мълния и падат в пропастта. Куско и Пача пристигат в лабораторията на Изма, но виждат, че Изма и Кронк са вече там. Кронк сменя страната, след като Изма обижда готварските му умения и пада от един капак. Изма призовава дворцовите пазачи, което принуждава Куско и Пача да вземат всичките трансформиращи отвари, които могат и побягват. След като изпробват няколко формули, които трансформират Куско в различни животни и после обратно в лама, те избягват стражите (но не и Изма) и виждат, че им остават само още две шишенца. Изма без да иска стъпва на едно от двете и се трансформира в малко котенце. Тя почти успява да достигне антидота, но това се осуетява от Кронк, който се появява неочаквано. Куско се превръща в човек и построява малка лятна кабина на хълма до къщата на Пача, по покана на селянина. Междувременно Кронк става скаут лидер и Изма (която е все още котенце) е принудена да бъде член на групата. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Дейвид Спейд]] | Император Куско |- | [[Джон Гудмън]] | Пача |- | [[Ърта Кит]] | Изма |- | Патрик Уорбъртън | Кронк |- | [[Уенди Малик]] | Чича, съпруга на Пача |- | Келиан Келсо | Чака, дъщеря на Пача и Чича |- | Ели Ръсел Линец | Типо, син на Пача и Чича |- | Боб Бъргън | Катерицата Бъки |- | [[Том Джоунс]] | Певецът на Куско |- | Пати Дойч | Сервитьорката Мата |- | Джон Фидлър | Руди |- | [[Джес Харнел]] | Стражът, изхвърлил Руди през прозореца<br>Други гласове |} == Интересни факти == * Ако се вгледате внимателно, ще видите че Изма напомня за Круела де Вил от [[Сто и един далматинци]]. * Бюджет на филма: $100 000 000, в САЩ: $89 302 687, в света: $80 025 000. * За да заснемат живота на жителите в [[Южна Америка]], творческият екип на филма пътувал до [[Перу]] през 1996 година, за да уловят най-артистичните и културни съкровища на древните инки. По време на 10-дневното пътуване, те посетили забележителности, като планинския град [[Мачу Пикчу]] и древният град [[Куско]]. Също така отишли и на пасбища, стръмни склонове и големи скали с помощта на военни хеликоптери. * Продуцентът Ранди Фулър признава, че когато представители на Дисни първата версия, те не го харесали и им поставили ултиматум – да направят римейк за две седмици или няма да го излъчат. Премиерата се състои на 15 декември и има малко общо с първоначалния вариант. * „Омагьосаният император“ първоначално е кръстен „Деца на Слънцето“, после „Империята на Слънцето“. * Почти всички сцени на филма се извършват в град [[Куско]], [[Перу]]. * [[Дейвид Спейд]] и [[Уенди Малик]], които съответно озвучиха Куско и Чича (съпругата на Пача), също участваха в американския ситком „[[Само за снимка]]“. * [[Дейвид Спейд]] и Патрик Уорбъртън, които съответно озвучиха Куско и Кронк, също участваха в американския ситком „[[Обвързани]]“. == В България == В България филмът е пуснат по кината на 30 март 2001 г. от Съни Филмс Ентъртеймънт.<ref>[http://web.archive.org/web/20010604103742/http://www.sunnyfilms.com/1.html/ sunnyfilms.com]</ref> През декември 2001 г. е издаден на [[VHS]] от Александра Видео.<ref>[https://drive.google.com/file/d/1UYo4yWcDhimdavIp3A-HJb6SFHh85Hax/view drive.google.com]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Куско | [[Александър Воронов]] |- | Пача | [[Иван Петрушинов]] |- | Изма | Ива Апостолова |- | Кронк | [[Мариан Маринов]] |- | Чича | [[Светлана Смолева]] |- | Чака | Беатрис Сотильо |- | Типо | Бранимир Миладинов |- | Руди | [[Калин Арсов]] |- | Певецът на Куско | [[Атанас Пенев]] |- | Сервитьорката Мата | [[Ася Братанова]] |- | Други гласове | [[Елена Саръиванова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Ива Мандичева<br>Иван Райков<br>Магдалена Митева<br>Слав Новаков<br>Велизар Софранов |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>[[Атанас Сребрев]]<br>Богомил Спиров<br>Десислава Иванова<br>[[Орлин Павлов]]<br>Ралица Димитрова |} {| class="wikitable" |+ Песен |- ! Песен ! Изпълнител |- | Съвършенството | [[Атанас Пенев]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2001) |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Преводач<br>Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Български текст на песните<br>Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove|Официален сайт}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20010516210040/http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/groove/|Официален сайт (архив)}} * {{imdb title|0120917}} * {{Amg movie|228190}} [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] cr0m8v4i6oi3dqd1tn8rtbqd97hsjqe 11464761 11464664 2022-07-20T11:22:29Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Омагьосаният император | име_оригинал = The Emperor's New Groove | картинка = | режисьори = Марк Диндъл | продуценти = Ранди Фулмър<br>[[Дон Хан]] | сценаристи = Дейвид Рейнолдс<br>''Сюжет:''<br>Крис Уилямс<br>Марк Диндъл | базиран_на = по оригиналния сюжет на:<br>Роджър Алърс<br>Матю Джейкъбс | актьори = [[Дейвид Спейд]]<br>[[Джон Гудман]]<br>[[Ърта Кит]]<br>Патрик Уорбъртън<br>[[Уенди Малик]]<br>Джон Фидлър | музика = Джон Дебни | монтаж = Памела Зиегенхаген-Шефланд | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | премиера = 15 декември 2000 г. | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $100 милиона<ref>{{cite web | title=The Emperor's New Groove | publisher=[[Box Office Mojo]] |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=emperorsnewgroove.htm | accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $169.6 милиона | предишна_част = | следваща_част = „[[Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк]]“ (2005) | уебсайт = http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove | код-IMDb = 0120917 | код-Allmovie = 228190 }} '''„Омагьосаният император“''' ({{lang|en|The Emperor's New Groove}}) е [[САЩ|американски]] [[Анимация|анимационен филм]] от 2000 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Това е 40^-ият [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|филм на студиото]], режисиран от Марк Диндъл, по сценарий на Дейвид Рейнолдс и по сюжета на Крис Уилямс и Диндъл. Озвучаващия състав се състои от [[Дейвид Спейд]], [[Джон Гудман]], [[Ърта Кит]], Патрик Уорбъртън и [[Уенди Малик]].<ref>{{cite news| last=Hill | first=Jim | title="The Long Story Behind the Emperor's New Groove" (Part 3) | url=http://www.laughingplace.com/News-PID115140-115142.asp | publisher=The Laughing Place | date=25 май 2001 | accessdate=8 февруари 2015}}</ref> Филмът е пуснат по кината в [[Съединените щати]] на 15 декември 2000 г. Той е номиниран за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] в категорията за „Най-добра песен“ — ''My Funny Friend and I'', изпълнен от [[Стинг]]. Филмът получава предимно положителни рецензии от филмовите критици.<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/the-emperors-new-groove | title=The Emperor's New Groove Reviews | publisher=[[CBS Interactive]] | work=Metacritic | accessdate=14 февруари 2015}}</ref> Филмът е последван от продължението „[[Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк]]“ (2005) и телевизионния сериал „[[Новото училище на императора]]“ (2005-2008). == Сюжет == {{сюжет}} Куско – младият, егоистичен и самовлюбен император на [[Инки]]те, информира старейшината на селото Пача, че ще си построи на мястото, където живее Пача огромна къща „Кузкотопия“, като подарък за 18-ия си рожден ден. Пача се опитва да протестира, но бива изхвърлен от двореца. В това време съветничката на императора Изма иска да отмъсти на Куско за безпощадното ѝ уволнение и мечтае да стане императрица. Тя убеждава приятеля си Кронк да отрови императора по време на прощална вечеря. Но Кронк обърква отварата и вместо това Куско се превръща в лама. След като Куско изпада в безсъзнание Изма нарежда на Кронк да се отърве от него, но заради угризенията на съвестта Кронк губи Куско. Куско се озовава в селото на Пача, обвинява Пача, че той го е отвлякъл и настоява да го върне в двореца. Пача отказва да го направи, освен ако Куско построи двореца си на друго място, но Куско му казва, че сам ще намери пътя до двореца. Свърша заобиколен от глутница ягуари, но Пача го спасява. През това време Изма поема командването на нацията, но когато Кронк ѝ казва, че не е убил Куско и двамата започват да търсят местните села за Куско. Куско се съгласява с искането на Пача и той го води до двореца. По пътя те спират на крайпътна закусвалня и Изма и Кронк идват малко след това. Пача подочува Изма, която дискутира плана им за убийството на Куско, и се опитва да го предупреди. Куско, който мисли, че Изма е лоялна, смъмря Пача и се връща при Изма, но чува Изма и Кронк да говорят за това как ще го намерят, за да го убият, и че и без това не липсва на никого. Куско осъзнава, че Пача е бил прав, но когато той се връща, вижда че Пача си е заминал. След разкаянието си Куско прекарва нощта сам в джунглата, по-късно Пача му прощава и двамата се съюзяват. Те се състезават обратно до двореца с Изма и Кронк, които ги преследват, въпреки малкото препятствие от семейството на Пача, но после са ударени от мълния и падат в пропастта. Куско и Пача пристигат в лабораторията на Изма, но виждат, че Изма и Кронк са вече там. Кронк сменя страната, след като Изма обижда готварските му умения и пада от един капак. Изма призовава дворцовите пазачи, което принуждава Куско и Пача да вземат всичките трансформиращи отвари, които могат и побягват. След като изпробват няколко формули, които трансформират Куско в различни животни и после обратно в лама, те избягват стражите (но не и Изма) и виждат, че им остават само още две шишенца. Изма без да иска стъпва на едно от двете и се трансформира в малко котенце. Тя почти успява да достигне антидота, но това се осуетява от Кронк, който се появява неочаквано. Куско се превръща в човек и построява малка лятна кабина на хълма до къщата на Пача, по покана на селянина. Междувременно Кронк става скаут лидер и Изма (която е все още котенце) е принудена да бъде член на групата. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Дейвид Спейд]] | Император Куско |- | [[Джон Гудмън]] | Пача |- | [[Ърта Кит]] | Изма |- | Патрик Уорбъртън | Кронк |- | [[Уенди Малик]] | Чича, съпруга на Пача |- | Келиан Келсо | Чака, дъщеря на Пача и Чича |- | Ели Ръсел Линец | Типо, син на Пача и Чича |- | Боб Бъргън | Катерицата Бъки |- | [[Том Джоунс]] | Певецът на Куско |- | Пати Дойч | Сервитьорката Мата |- | Джон Фидлър | Руди |- | [[Джес Харнел]] | Стражът, изхвърлил Руди през прозореца<br>Други гласове |} == Интересни факти == * Ако се вгледате внимателно, ще видите че Изма напомня за Круела де Вил от [[Сто и един далматинци]]. * Бюджет на филма: $100 000 000, в САЩ: $89 302 687, в света: $80 025 000. * За да заснемат живота на жителите в [[Южна Америка]], творческият екип на филма пътувал до [[Перу]] през 1996 година, за да уловят най-артистичните и културни съкровища на древните инки. По време на 10-дневното пътуване, те посетили забележителности, като планинския град [[Мачу Пикчу]] и древният град [[Куско]]. Също така отишли и на пасбища, стръмни склонове и големи скали с помощта на военни хеликоптери. * Продуцентът Ранди Фулър признава, че когато представители на Дисни първата версия, те не го харесали и им поставили ултиматум – да направят римейк за две седмици или няма да го излъчат. Премиерата се състои на 15 декември и има малко общо с първоначалния вариант. * „Омагьосаният император“ първоначално е кръстен „Деца на Слънцето“, после „Империята на Слънцето“. * Почти всички сцени на филма се извършват в град [[Куско]], [[Перу]]. * [[Дейвид Спейд]] и [[Уенди Малик]], които съответно озвучиха Куско и Чича (съпругата на Пача), също участваха в американския ситком „[[Само за снимка]]“. * [[Дейвид Спейд]] и Патрик Уорбъртън, които съответно озвучиха Куско и Кронк, също участваха в американския ситком „[[Обвързани]]“. == В България == В България филмът е пуснат по кината на 30 март 2001 г. от Съни Филмс Ентъртеймънт.<ref>[http://web.archive.org/web/20010604103742/http://www.sunnyfilms.com/1.html/ sunnyfilms.com]</ref> През декември 2001 г. е издаден на [[VHS]] от Александра Видео.<ref>[https://drive.google.com/file/d/1UYo4yWcDhimdavIp3A-HJb6SFHh85Hax/view drive.google.com]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Куско | [[Александър Воронов]] |- | Пача | [[Иван Петрушинов]] |- | Изма | Ива Апостолова |- | Кронк | [[Мариан Маринов]] |- | Чича | [[Светлана Смолева]] |- | Чака | Беатрис Сотильо |- | Типо | Бранимир Миладинов |- | Руди | [[Калин Арсов]] |- | Певецът на Куско | [[Атанас Пенев]] |- | Сервитьорката Мата | [[Ася Братанова]] |- | Други гласове | [[Елена Саръиванова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]]<br>Ива Мандичева<br>Иван Райков<br>Магдалена Митева<br>Слав Новаков<br>Велизар Софранов |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>[[Атанас Сребрев]]<br>Богомил Спиров<br>Десислава Иванова<br>[[Орлин Павлов]]<br>Ралица Димитрова |} {| class="wikitable" |+ Песен |- ! Песен ! Изпълнител |- | Съвършенството | [[Атанас Пенев]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2001) |- | Режисьор на дублажа | [[Елена Саръиванова]] |- | Преводач<br>Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Български текст на песните<br>Музикален режисьор | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Виктор Стоянов<br>Петър Костов |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove|Официален сайт}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20010516210040/http://disney.go.com/disneyvideos/animatedfilms/groove/|Официален сайт (архив)}} * {{imdb title|0120917}} * {{Amg movie|228190}} [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] irwrlxzwxifddb36uxlwb5h2x1jnhvy 0 389653 11464788 11082110 2022-07-20T11:24:00Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тарзан 2 | име_оригинал = Tarzan II | картинка = | режисьори = Брайън Смит | продуценти = Каролин Бейтс | сценаристи = Дим Камеруд<br>Брайън Смит<br>Боб Цудикер<br>Нони Уайт<br>'''По книгата на:'''<br>[[Едгар Райс Бъроуз]] | актьори = Харисън Чад<br>[[Джордж Карлин]]<br>[[Брад Гарет]]<br>Рон Пърлман<br>Естел Харис<br>[[Глен Клоуз]] | музика = [[Фил Колинс]]<br>Марк Мансина | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]] | премиера = [[14 юни]] [[2005]] г. | времетраене = 68 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' (1999) | следваща_част = | код-IMDb = 0437503 }} '''„Тарзан 2“''' ({{lang|en|Tarzan II}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[2005]] г. Базиран е на книгата „Тарзан при маймуните“ от [[Едгар Райс Бъроуз]] и е продължение е на „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“ (1999). Филмът излиза на екран от 14 юни [[2005]] г. == Синхронен дублаж == === Ролите озвучават === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Тарзан</td><td>Николай Сугарев</td></tr> <tr><td>Зугор</td><td>[[Антон Радичев]]</td></tr> <tr><td>Уто</td><td>[[Ангел Георгиев (актьор)|Ангел Георгиев]]</td></tr> <tr><td>Каго</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>Мама Ганда</td><td>[[Слава Рачева]]</td></tr> <tr><td>Кала</td><td>[[Лидия Вълкова]]</td></tr> <tr><td>Керчак</td><td>[[Димитър Герасимов]]</td></tr> <tr><td>Търк</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Тантор</td><td>Христо Михайлов</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>Петя Абаджиева</td></tr> <tr><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Илия Иванов</td></tr> <tr><td>Крум Бояджиев</td></tr> <tr><td>Павел Павлов</td></tr> </table> === Хор === <table class="wikitable"> <tr><td>Джулия Бочева</td></tr> <tr><td>Моника Ярабанова</td></tr> <tr><td>Велизар Софранов</td></tr> <tr><td>Георги Николов</td></tr> <tr><td>Антоанета Георгиева</td></tr> <tr><td>Венцислава Стоилова</td></tr> <tr><td>Емилия Иванова</td></tr> <tr><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Боян Михайлов</td></tr> <tr><td>[[Ненчо Балабанов]]</td></tr> <tr><td>Теодор Койчинов</td></tr> <tr><td>Тодор Георгиев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>„Силен мъж“<br>„Отново сам“<br>„Кой съм аз“</td><td>Стамен Янев</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>Ваня Иванова</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор<br>Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Музикален асистент'''</td><td>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьор на записа'''</td><td>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0437503}} * {{kino.dir.bg film|5235}} [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2005 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] 6c86xta8zr425tfsbioxjismi1x1qei 0 393488 11463764 11045175 2022-07-19T14:50:28Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Цветан Ватев | портрет = | обяснение = | рождено име = Цветан Иванов Ватев | роден-място = [[Монтана]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = | активност = 70-те години – 2018 г. | брачен партньор = | деца = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Цветан Иванов Ватев''' (роден на 4 септември 1943 г.) е български актьор. == Актьорска кариера == Като театрален актьор играе в [[Драматичен театър - Монтана]],<ref>[http://theatremontana.blogspot.com/p/blog-page.html Драматичен театър - Монтана]</ref> [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“|Плевенския театър]], Хасковския и [[Театър „София“]]. Има няколко роли и в киното и радиотеатъра. == Кариера на озвучаващ актьор == Ватев се занимава с озвучаване на филми и сериали от 1980 до 2018 г. Една от най-известните му роли е тази на Хави в първия дублаж на испанския сериал „[[Синьо лято]]“.<ref>[http://detstvoto.net/index.php?newsid=3029 „Синьо лято“ в detstvoto.net]</ref> Запомнящ се глас от дублажите на игрални сериали, измежду които „[[Бенджи, Закс и Звездния принц]]“,<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/profesiyata-na-aktora-gostuva-tsvetan-vatev www.bnt.bg]</ref> „[[Напълно непознати]]“ (дублаж на GTV/Медия линк), „[[Жената на моя живот]]“, „Моят живот-това си ти“, „[[Любов без граници]]“, „[[Златната клетка]]“, минисериала „[[От Земята до Луната (минисериал)|От Земята до Луната]]“ и много други. Участва предимно в дублажите на анимационни сериали като „[[Спайдър-Мен и невероятните му приятели]]“, „[[Приключенията на Гумените мечета]]“, „[[Семейство Симпсън]]“, „[[Мишел Ваян]]“, „[[Завръщане в бъдещето (сериал)|Завръщане в бъдещето]]“, „[[Крава и пиле]]“, „[[101 далматинци (сериал)|101 далматинци]]“, „[[Ю-Ги-О!]]“, „[[Кръстници-вълшебници]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Джони Тест]]“ (войсоувър дублаж на студио Доли), „[[Парк шоу]]“, „[[Генератор Рекс]]“, „[[Гръмотевичните котки (сериал, 2011)|Гръмотевичните котки]]“, „Санджей и Крейг“ и други. Той е един от малкото актьори, озвучили една и съща роля четири пъти, а именно тази на [[Кингпин]] в четирите дублажа на „[[Спайдър-Мен: Анимационният сериал]]“. Последната му работа е по двайсет и шестия сезон на „Семейство Симпсън“ през 2018 г., а от двайсет и седми сезон е заместен от [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Дан Кастеланета]] || [[Семейство Симпсън]]<br>[[Завръщане в бъдещето (сериал)|Завръщане в бъдещето]] || [[Хоумър Симпсън]]<br>Д-р Емет „Док“ Браун |- | [[Джеф Бенет]] || Лагерът Лазло<br>[[Гръм]]<br>Фенбой и Чам Чам || Командир Хуха<br>Лойд<br>Г-н Ханк Мъфлин |- | Джон Раценбъргър || [[Колите]]<br>[[Колите 2]]<br>[[Колите 3]] || Мак, Колата Хам, Колата Йети и Колата Пи Ти Флий<br>Мак<br>Мак |- | [[Джон Стивънсън]] || [[Шоуто на Скуби-Ду]] (дублаж на [[Мулти Видео Център]])<br>Амиго и неговите приятели<br>[[Спайдър-Мен и невероятните му приятели]] || Мерлин/Зарко<br>Разказвача<br>Доктор Стрейндж |- | Джордж Гейнс || Полицейска академия<br>Полицейска академия 3<br>Полицейска академия 4: Градски патрул<br>Полицейска академия 5: Мисия Маями<br>Полицейска академия 6: Град под обсада<br>Полицейска академия 7: Мисия Москва || Комендант Ерик Ласард<br>Комендант Ерик Ласард<br>Комендант Ерик Ласард<br>Комендант Ерик Ласард<br>Комендант Ерик Ласард<br>Комендант Ерик Ласард |- | Иън Джеймс Корлет || [[Джони Тест]] (войсоувър дублаж на студио Доли)<br>Нинджаго: Господари на Спинджицу || Хю Тест<br>Господаря Чен |- | [[Майк Майърс]] || [[Остин Пауърс: Шпионинът любовник]]<br>[[Остин Пауърс в Златния член]] (дублаж на bTV) || Д-р Зло<br>Д-р Зло |- | Майкъл Рай || [[Приключенията на Гумените мечета]]<br>[[Спайдър-Мен и невероятните му приятели]]<br>[[Спайдър-Мен: Анимационният сериал]] (дублаж на Диема Вижън, в първия му епизод е [[Александър Митрев]]) || Херцог Трън<br>[[Магнито]]<br>Д-р Фарли Стилуел |- | Микелти Уилямсън || [[Волният Уили]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Волният Уили 2]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Дует Мърсър<br>Дует Мърсър |- | [[Морис Ламарш]] || [[Бетовен (сериал)|Бетовен]]<br>[[Най-добрият ми приятел е маймуна]] || Г-н Хъгс<br>Сайръс Т. Носорог |- | Огъст Шеленбърг || [[Волният Уили]] (първи дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Волният Уили 2]] (първи дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Волният Уили 3: Спасението]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Рандолф Джонсън<br>Рандолф Джонсън<br>Рандолф Джонсън |- | [[Робърт Де Ниро]] || История от Бронкс<br>[[Слийпърс]] (дублаж на Тандем Видео) || Лоренцо Анело<br>Отец Боби Карило |- | [[Тим Къри]] || [[Камъчето и пингвина]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Атила – вожд на хуните (дублаж на bTV) || Дрейк<br>Теодосий |- | Том Кейн || [[Спайдър-Мен: Анимационният сериал]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Скуби-Ду: Гонитба в компютъра]] (първи дублаж на [[Александра Аудио]]) || [[Доктор Дуум]]<br>Професор Робърт Кауфман |- | [[Франк Уелкър]] || Скуби-Ду: Върколак по неволя<br>[[Том и Джери хлапаци]] (дублаж на TV7, в някои епизоди е [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]]) || Крънч<br>Макулф |- | [[Хари Шиърър]] || [[Семейство Симпсън]]<br>[[Семейство Симпсън: Филмът]] (дублаж на Александра Аудио) || Кент Брокман, Уейлън Смитърс и Преподобният Лавджой<br>Кент Брокман |- | Чарли Адлър || [[Аладин (сериал)|Аладин]]<br>[[Крава и пиле]] || Механика<br>Червения |} == Филмография == * „[[Трака-трак]]“ – България / Франция (1995) * „[[Бронзовата лисица]]“ (1991) – Кирчо * „[[Осем процента любов]]“ (1990) * „[[Карнавалът]]“ (1990) – Агент #2 * „[[Живот на колела]]“ (5-сер. тв, 1990) * „[[Музикален момент]]“ (1990) * „[[Аз, Графинята]]“ (1989) * „[[Екзитус]]“ (1989) * „[[Делото]]“ (1989) * „[[Чичо кръстник]]“ (1988) * „[[Голямата игра (филм)|Голямата игра]]“ (1983), 6 серии – Пепе Диас, началник Генералния щаб на въоръжените сили на Харивас * „[[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]]“ (1986) * „[[Борис I (филм)|Борис I]]“ (1985), 2 серии * „[[Златният век (1984)|Златният век]]“ (1984), 11 серии – ''(в 8-а серия)'' * „[[Семейство Карастоянови]]“ – (''„Карастояновы“'') (1983, 4 серии), СССР / България * „[[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]]“ (1981), 3 серии * „[[Кръвта остава]]“ (1980) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0890919}} * [http://bgmovies.info/actors/Cvetan_Vatev Профил в bgmovies.info] {{СОРТКАТ:Ватев, Цветан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Родени в Монтана]] 9f2rgv7341m4kndgcr92j7sccavo19k 0 394814 11464746 11141202 2022-07-20T11:21:28Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лило и Стич 2: Стич има повреда | име_оригинал = Lilo & Stitch 2: Stitch Has a Glitch | картинка = | режисьори = Майкъл ЛаБаш<br>Тони Леондис | продуценти = Кристофър Чейз<br>Анджи Дъст | сценаристи = Тони Леондис<br>Еди Гузелиан<br>Алекса Джунг | актьори = [[Дакота Фанинг]]<br>[[Тиа Карере]]<br>Крис Сандърс<br>Кевин МакДоналд<br>Дейвид Огдън Стиърс<br>Джейсън Скот Лий | музика = Джоел Макнели | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]] | премиера = 30 август 2005 г. | времетраене = 68 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | предишна_част = „[[Стич! Филмът]]“ (2003) | следваща_част = „[[Лерой и Стич]]“ (2006) | код-IMDb = 0457993 }} '''"Лило и Стич 2: Стич има повреда"''' ({{lang|en|Lilo & Stitch 2: Stitch Has a Glitch}}) е американски анимационен филм от 2005 г. Други филми от поредицата са „[[Лило и Стич]]“ (2002), „Стич! Филмът“ (2003) и „[[Лерой и Стич]]“ (2006). == Дублаж == Филмът има български дублаж осъществен в Доли Медия Студио. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач || Станислава Първанова |- | Режисьор на дублажа || Йоана Микова |- | Озвучаващи актьори || [[Мина Костова]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Константин Лунгов]]<br>[[Явор Караиванов]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0457993}} * {{Amg movie|323160}} [[Категория:Анимационни филми от 2005 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] pjhgxsxze2oph8t0m3bwl52h2a6w7g2 0 395281 11464744 11082112 2022-07-20T11:21:22Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп | име_оригинал = Lady and the Tramp II: Scamp's Adventure | картинка = | режисьори = [[Даръл Руни]]<br />Джанийн Ръсъл | продуценти = Джанийн Ръсъл<br />Давид В. Кинг | сценаристи = Бил Моц<br />Боб Рот | актьори = [[Скот Волф]]<br />[[Роджър Барт]]<br />[[Алиса Милано]]<br />[[Джеф Бенет]]<br />[[Джоди Бенсън]]<br />[[Чаз Палмантери]]<br />[[Бил Фрагелбекъл]]<br />[[Мики Руни]] | музика = [[Дани Трооб]] | разпространител = [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Walt Disney Home Video]] | премиера = [[27 февруари]] [[2001]] | времетраене = 69 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = ''[[Лейди и Скитника]]'' | следваща_част = | код-IMDB = 0249677 | уебсайт = http://movies.disney.com/lady-and-the-tramp-2-scamps-adventure }} '''''Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп''''' ({{lang|en|Lady and the Tramp II: Scamp's Adventure}}) е американски анимационен филм, продуциран от Walt Disney Television Animation, и е продължение на анимационния филм на Дисни от 1955 г. ''[[Лейди и Скитника]]''. Филмът е създаден през 2000 г. и е издаден директно на VHS и DVD на 27 февруари 2001 г., 46 години след предшественика му. Филмът се съсредоточава върху единствения син на Лейди и Скитника, пакостливия Скамп, който копнее за свобода от домашните правила, мечтаейки да стане „диво куче“. Един ден, Скамп бяга от дома си и се присъединява към банда от улични кучета, водена от главатаря Бъстър. Тогава Скамп среща прекрасната бездомница Ейнджъл. Той е изправен пред избора между вълнението и приключението от бягството или любовта и отдадеността на семейството си у дома. == Сюжет == През 1911 г., само два дни преди Деня на независимостта, Лейди и Скитника имат три добре възпитани и любезни дъщери - Анет, Даниел и Колет, и вечно игривия, но раздразнителен син на име Скамп. След като Скамп прави бъркотия в къщата, Джим, неговият собственик, го завързва в кучешката колиба, намираща се в двора, като наказание. Родителите на Скамп се безпокоят, че синът им не следва правилата в дома. Скитника разговаря със сина си, но бързо се отказва, тъй като той иска да бъде диво куче. По-късно Скамп вижда глутница бездомни кучета, която го заинтригува. Скамп се откъсва от веригата и се втурва след глутницата. Той среща младата бездомница Ейнджъл и след като се сприятеляват, тя го отвежда при останалите кучета. Междувременно, Лейди излиза, за да се помири със сина си, но остава ужасена, когато вижда, че него го няма. Паникьосана, тя се втурва в къщата, а Скитника и семейството започват издирването на Скамп. Скамп се опитва веднага да се присъедини към глутницата, но техният водач Бъстър му дава изпитание в алеята, в която Скамп трябва успешно да вземе консервна кутия от голямото бездомно куче на име Реджи. Реджи се втурва в преследване на Скамп и Ейнджъл, но те успяват да избягат от Реджи, който е хванат от ловец на кучета. Впоследствие глутницата се отправя към Парка на ветераните, където Спарки, друг член, разказва история за бягство от група кучкари. Бъстър, който някога е бил добър приятел със Скитника, гневно обяснява истината - Скитника, който се влюбва в Лейди, става домашен любимец. По-късно, Скамп, разтревожен, че баща му е бил бездомник, е сам в близост до железопътния мост. Присъединявайки се към него, Ейнджъл казва на Скамп, че веднъж е имала пет семейства и се опитва да го убеди, че притежаването на любящо семейство е по-добро от това да бъде бездомник. Точно тогава влакът се приближава, а Скамп и Ейнджъл избягват от влака и попадат в река. След като двамата излизат от реката, те осъзнават, че тяхното приятелство е разцъфтяло в любов. Междувременно родителите на Скамп, заедно с Джим, Джок и Тръсти го търсят. Скамп и Ейнджъл се сблъскват с тях по време на романтична разходка, а Ейнджъл се отвращава, че Скамп би избрал да живее по улиците, отколкото със семейството си. На следващия ден, на четвърти юли, когато семейството на Скамп е на пикник, Бъстър ги вижда и осъзнава, че Скамп е синът на Скитника. Тогава Бъстър нарежда на Скамп да открадне пиле от пикника на семейството като втори и последен тест за присъединяването му към глутницата. Скамп прави това и се отправя към алеята, където Скитника се изправя срещу него и го моли да се прибере у дома. Скамп, егоистичен, както винаги, отказва и избира да остане с Бъстър. Бъстър, с удоволствие виджда, че Скитника е обезумял и официално обявява Скамп за улично куче, като сваля нашийника му. Скамп празнува своята новооткрита свобода, но празникът му се прекъсва, когато Ейнджъл му се кара, че е отблъснал баща си и му напомня, че семейството му го обича. Раздразнен, Скамп прави неволна грешка, разкривайки, че Ейнджъл иска да бъде домашен любимец, а Бъстър я гони от глутницата. След като Ейнджъл ядосано излезе от пакта, Скамп я търси и се опитва да се извини. Бъстър, който все още желае да отмъсти на Скитника, урежда Скамп да бъде хванат от кучкаря. В резултат на това Скамп най-накрая осъзнава, че е направил ужасна грешка, като е избрал мечтата си пред семейството си. Ейндъл вижда, че Скамп е заловен и отива да предупреди Скитника. Междувременно, Скамп е поставен в клетка с Реджи. Скитника, пристигайки точно навреме, се бори с Реджи и спасява сина си. Преди да се приберат вкъщи, Скамп се извинява на баща си, че е избягал, и двете кучета се сдобряват. Те се отправят към сметището, където Скамп открива нашийника си, а Бъстър попада в капан от купчини боклуци. Останалите кучета напускат Бъстър и отиват да намерят свои собствени семейства. Ейнджъл придружава Скамп и Скитника до дома им, където останалата част от семейството е щастлива от завръщането на Скамп и те решават да приемат Ейнджъл. == Премиера == ''Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп'' е създаден през 2000 г., като е издаден през 2001 г. === Домашна употреба === За разлика от първия филм, ''Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп'' е филм, издаден директно на видео. Първоначално той е пуснат на VHS и DVD на 27 февруари 2001 година. Това е един от първите филми на Дисни, издаден директно за домашна употреба. Преиздаден е на DVD на 20 юни 2006 г., веднага след платиненото DVD издание на първия филм. През 2012 г. е пуснат за продажба на Blu-Ray, а през 2013 г. - в пакет от DVD и Blu-Ray. == Саундтрак == Музиката към филма е композирана от Дани Трооб, а песните са написани от Мелиса Манчестър и Норман Гимбъл. === Песни === * Welcome Home * World Without Fences * Junkyard Society Rag * I Didn't Know That I Could Feel This Way * Always There * Belle Notte (This is the Night) == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/lady-and-the-tramp-2-scamps-adventure Официален уебсайт] * {{imdb title|0249677}} [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за кучета]] 3ufs4d8t90hbjoex7wjxo80s1yxaoz5 0 400274 11463967 11391220 2022-07-19T19:34:00Z Andrea Bulgaria 310744 /* Албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' – дует с Гуги * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края'' – дует с DJ Стамен * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Самостоятелни песни == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща (с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]])'' (2008) * ''Първата, последната (ремикс)'' (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе (дует с [[Преслава]])'' (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || [[Люси]] |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 16.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Люси |- | Още || 06.06.2009 || Златните хитове на Елена || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] lk7vjynpo9cc7v0u2pyy3jawuqiff0m 11463972 11463967 2022-07-19T19:37:13Z Andrea Bulgaria 310744 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' – дует с Гуги * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края'' – дует с DJ Стамен * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' – [[квинтет]] с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]] (2008) * ''Първата, последната'' – ремикс-дует с DJ Живко Микс (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' – дует с [[Преслава]] (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || [[Люси]] |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 16.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Люси |- | Още || 06.06.2009 || Златните хитове на Елена || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] b1jdssukoi39p9y28p4o6rtg9zbtn5a 11464288 11463972 2022-07-20T01:45:39Z Andrea Bulgaria 310744 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' – дует с Гуги * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края'' – дует с DJ Стамен * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' – квинтет с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]] (2008) * ''Първата, последната'' – ремикс-дует с DJ Живко Микс (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' – дует с [[Преслава]] (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || [[Люси]] |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 16.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Люси |- | Още || 06.06.2009 || Златните хитове на Елена || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || Златните хитове на Елена || Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] rq0ljd65rxxrzu46vp5np1f06jcp3qt 11464293 11464288 2022-07-20T02:08:32Z Andrea Bulgaria 310744 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' – дует с Гуги * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края'' – дует с DJ Стамен * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' – квинтет с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]] (2008) * ''Първата, последната'' – ремикс-дует с DJ Живко Микс (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' – дует с [[Преслава]] (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 17.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още || 05.06.2009 || – || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Людмил Иларионов – Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] kzbzbsnfdy4t60akndbavhvidjyr1fg 11464428 11464293 2022-07-20T08:15:06Z Andrea Bulgaria 310744 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' – дует с Гуги * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края'' – дует с DJ Стамен * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' – квинтет с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]] (2008) * ''Първата, последната'' – ремикс-дует с DJ Живко Микс (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' – дует с [[Преслава]] (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 17.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още || 05.06.2009 || – || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Людмил Иларионов – Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 6ja6e151mgc5fqehh6ean1iv8nwvgu7 11464609 11464428 2022-07-20T10:56:36Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края (дует с DJ Стамен)'' * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' – квинтет с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]] (2008) * ''Първата, последната'' – ремикс-дует с DJ Живко Микс (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' – дует с [[Преслава]] (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 17.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още || 05.06.2009 || – || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Людмил Иларионов – Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 3rig5hbbaauzt6hbdhispybqyojqwvx 11464612 11464609 2022-07-20T10:57:04Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{основна|Елена Паришева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Елена Паришева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 2 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 19 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Елена Паришева]] е действащ изпълнител от 2005 до 2011 г. от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“. През тези години има издадени 2 [[Студиен албум|студийни]] албума и 19 видеоклипа. През 2013 г. след оттеглянето ѝ от сцената, „Пайнер мюзик“ издава неин диск в поредицата „[[Златните хитове на Пайнер]]“, под номер 11 – Елена. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Пристрастена'''''<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/2910944-Елена-Паришева Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Тук и сега (дует с DJ Живко Микс)'' * ''Пристрастена'' * ''Не, не питай'' * ''Ужасно късно е'' * ''Огнена стихия'' * ''Сърцето ми плаче'' * ''Петък вечер'' * ''Която'' * ''Между Ада и Рая'' * ''Нямаш право на любов'' * ''Ако ме обичаш'' * ''За миг наслада'' |- | '''''От упор'''''<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 19 юни 2008 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Първата, последната'' * ''Достатъчно'' * ''Счупена на две'' * ''Безумна лудост'' * ''Бавно и бързо'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Защо ти трябва'' * ''Стой на място'' * ''Дай ми още'' * ''Кой ще сложи края (дует с DJ Стамен)'' * ''Ако ти стига'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 11 – Елена'''''<ref>[https://www.discogs.com/Елена-Златните-Хитове-На-Пайнер-11/release/14163748 Компилации]</ref> || * Издаден: 30 април 2013 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Първата, последната'' * ''Още'' * ''Безсрамна'' * ''Която'' * ''Достатъчно'' * ''Безумна лудост'' * ''Ужасно късно е'' * ''Къса памет'' * ''Жив или мъртъв'' * ''Сърцето ми плаче'' |} == Песни извън албум == * ''Няма граници'' (2005) * ''Пиян отново'' (2006) * ''Сбогом завинаги'' (2006) * ''Всичко се връща'' (квинтет с [[Вероника (певица)|Вероника]], [[Магда]], [[Димана]] и [[Илиян (певец)|Илиян]]) (2008) * ''Не ме лъжи'' (2008) * ''Под прикритие'' (2008) * ''Не на мене тия'' (2009) * ''Душата в Рая'' (2009) * ''Изгубена'' (2010) * ''Пия за тебе'' (дует с [[Преслава]]) (2010) * ''Между две минути'' (2010) * ''Ще ме търсиш'' (2010) * ''Не пускай'' (2011) * ''Нека ми е зле'' (2011) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Петък вечер || 23.04.2005 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Нямаш право на любов || 07.11.2005 || Пристрастена || Николай Скерлев |- | Ако ме обичаш || 09.04.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Тук и сега || 11.10.2006 || Пристрастена || Людмил Иларионов – Люси |- | Безумна лудост || 19.05.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Дай ми още || 30.08.2007 || От упор || Тенчо Янчев |- | Достатъчно || 09.02.2008 || От упор || Тенчо Янчев/Станислав Христов – Стенли |- | Всичко се връща || 21.03.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Първата, последната || 13.05.2008 || От упор || Тенчо Янчев |- | Не ме лъжи || 17.10.2008 || – || Тенчо Янчев |- | Под прикритие || 28.12.2008 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не на мене тия || 03.04.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още || 05.06.2009 || – || Йордан Петков |- | Душата в Рая || 26.10.2009 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Къса памет || 13.01.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Изгубена || 04.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Пия за тебе || 25.05.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсрамна || 27.10.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Не пускай || 14.01.2011 || – || Людмил Иларионов – Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150718183459/http://signal.bg/view_people.php?people_id=27&tab=home&tab=albums Дискография на Елена Паришева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] b2p97lh5u9q44jt2ve9zav8fxagzfzk 0 401601 11464294 7241515 2022-07-20T02:08:56Z Сале 9192 wikitext text/x-wiki {{без източници|02:08, 20 юли 2022 (UTC)}} '''Сирофиникия''' е историческа област (Марк. 7:26; Мат. 15:22) в [[Близък изток|Близкия изток]]. След завоюването на територията на [[Древна Сирия]] от [[Помпей Велики]] през 64 г. пр.н.е. страната станала известна като Сирофиникия. В [[древност]]та, според старозаветните текстове, езичниците-ханаанци избягали от евреите на това крайбрежие. Следва да се отграничава от южното [[филистимляни|филистимлянско]] крайбрежие - по което разположената южно от Сирофиникия територияа получила наименованието [[Палестина]]. Най-южно разположеният финикийски град по средиземноморското крайбрежие бил [[Тир]]. == Източници == * [http://enc-dic.com/enc_bible/Sirofinikija-3795.html Сирофиникия] == Вижте също == * [[Corpus Inscriptionum Semiticarum]] [[Категория:Финикия]] [[Категория:Древна Сирия]] 9k0fv7wsidc6yqb1vh9jwdglri581rb 0 403166 11464647 11386634 2022-07-20T11:14:10Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Динозавър | име_оригинал = Dinosaur | картинка = | режисьори = Ралф Зондаг<br>Ерик Лейтън | продуценти = Пам Марсдън | сценаристи = Джон Харисън<br>Робърт Нелсън Джейкъбс<br>Уолън Грийн | актьори = Д.Б Суини<br>Ози Дейвис<br>[[Алфре Удуърт]]<br>Макс Касела<br>[[Хейдън Пенетиър]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[19 май]] [[2000]] г. | времетраене = 82 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0130623 | уебсайт = }} '''„Динозавър“''' ({{lang|en|Dinosaur}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-[[анимационен филм]] от [[2000]] г. Това е тридесет и деветия филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Филмът излиза на екран от [[19 май]] 2000 г. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Плио</td><td>[[Тамара Войс]]</td></tr> <tr><td>Яр</td><td>[[Иван Джамбазов]]</td></tr> <tr><td>Зини</td><td>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]</td></tr> <tr><td>Съри</td><td>Мария Найденова</td></tr> <tr><td>Аладар</td><td>[[Станимир Гъмов]]</td></tr> <tr><td>Крон</td><td>[[Стефан А. Щерев|Стефан Щерев]]</td></tr> <tr><td>Брутон</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Нийра</td><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Бейлин</td><td>[[Цонка Митева]]</td></tr> <tr><td>Ийма</td><td>Мария Карел</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Поля Цветкова</td></tr> <tr><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Влад Новаков</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Виктор Стоянов<br>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Телевизионна версия == На [[1 юли]] [[2011]] г. [[TV7]] излъчи филма с български дублаж. Екипът се състои от: <table class="wikitable"> <tr><td>Озвучаващи артисти</td><td>[[Лидия Вълкова]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Камен Асенов]]</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Ралица Ботева</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор</td><td>Красимира Семерджиева</td></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Красимир Куцупаров</td></tr> </table> == Общи данни == * '''Държава:''' [[САЩ]] * '''Година:''' [[2000]] * '''Времетраене:''' 82 минути * '''Жанрове:''' Приключенски, [[Анимация]] * '''Премиера на видео:''' 18.09.2002 == Външни препратки == * {{imdb title|0130623}} * {{kino.dir.bg film|569}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] olywtrhok5d9h6q8jq5qy3xzy9ss3cu 11464723 11464647 2022-07-20T11:20:15Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Динозавър | име_оригинал = Dinosaur | картинка = | режисьори = Ралф Зондаг<br>Ерик Лейтън | продуценти = Пам Марсдън | сценаристи = Джон Харисън<br>Робърт Нелсън Джейкъбс<br>Уолън Грийн | актьори = Д.Б Суини<br>Ози Дейвис<br>[[Алфре Удуърт]]<br>Макс Касела<br>[[Хейдън Пенетиър]] | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[19 май]] [[2000]] г. | времетраене = 82 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0130623 | уебсайт = }} '''„Динозавър“''' ({{lang|en|Dinosaur}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-[[анимационен филм]] от [[2000]] г. Това е тридесет и деветия филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (''Walt Disney Animated Classics''). Филмът излиза на екран от [[19 май]] 2000 г. == Синхронен дублаж == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Плио</td><td>[[Тамара Войс]]</td></tr> <tr><td>Яр</td><td>[[Иван Джамбазов]]</td></tr> <tr><td>Зини</td><td>[[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]]</td></tr> <tr><td>Съри</td><td>Мария Найденова</td></tr> <tr><td>Аладар</td><td>[[Станимир Гъмов]]</td></tr> <tr><td>Крон</td><td>[[Стефан А. Щерев|Стефан Щерев]]</td></tr> <tr><td>Брутон</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Нийра</td><td>[[Светлана Смолева]]</td></tr> <tr><td>Бейлин</td><td>[[Цонка Митева]]</td></tr> <tr><td>Ийма</td><td>Мария Карел</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Поля Цветкова</td></tr> <tr><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>[[Цанко Тасев]]</td></tr> <tr><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>Влад Новаков</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Василка Сугарева]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Тонрежисьори на записа'''</td><td>Виктор Стоянов<br>Петър Костов</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Телевизионна версия == На [[1 юли]] [[2011]] г. [[TV7]] излъчи филма с български дублаж. Екипът се състои от: <table class="wikitable"> <tr><td>Озвучаващи артисти</td><td>[[Лидия Вълкова]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>[[Сава Пиперов]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Камен Асенов]]</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Ралица Ботева</td></tr> <tr><td>Тонрежисьор</td><td>Красимира Семерджиева</td></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>Красимир Куцупаров</td></tr> </table> == Общи данни == * '''Държава:''' [[САЩ]] * '''Година:''' [[2000]] * '''Времетраене:''' 82 минути * '''Жанрове:''' Приключенски, [[Анимация]] * '''Премиера на видео:''' 18.09.2002 == Външни препратки == * {{imdb title|0130623}} * {{kino.dir.bg film|569}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] f4yqa9nsak1kz3nif4knucxnh45m978 0 403323 11464140 4902413 2022-07-19T21:39:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Човек на Луната]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Човек на Луната]] cu8xofct071pl27gmldnzbpj0xlzqcn 0 404832 11463637 11427169 2022-07-19T13:02:38Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = журналист, редактор | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[поезия, проза, есеистика, публицистика]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Гео Милев (награда)|„Гео Милев“]] (2003)<br/>[[Дамян Дамянов (награда)|„Дамян Дамянов“]] (2006)<br/>[[Биньо Иванов (конкурс)|„Биньо Иванов“]] (2007)<br/>[[Иван Пейчев (награда)|„Иван Пейчев“]] (2011)<br/>[[Славейкова награда]] (2011, 2 място)<br/>[[Теодор Траянов (награда)|„Теодор Траянов“]] (2012)<br/>Голямата награда „Варна“ за цялостно творчество (2018) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Валери Станков''' е български [[поет]]. == Биография == Валери Станков е роден на [[5 март]] [[1956]] г. във [[Варна]]. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във [[Шуменски университет|Висшия педагогически институт в Шумен]] (специалност „[[Руска филология]]“). Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. [[Черно море (вестник)|„Черно море“]], служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“]], а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в [[Община Варна]]. == Библиография == Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика. * „Огън на брега“ (1980), * „Нощен хляб“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 44 с. * „Сезонът на спасителя“. Повест. София: Профиздат, 1987, 126 с. * „Морски кончета“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 40 с. * „Плашило в града“ (1990), * „Остави ме, любов“ (1992), * „Деца на рая“. София: Пейо К. Яворов, 1992, 50 с. * „Семейно легло“. Разкази и новели. Варна: Бряг-принт, 1992, 123 с. * „Защото е есен“ (1994), * „Библия за несретници“. Варна: Черноморие, 1997, 49 с. * „Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998), * „Влакът към зимата“. Варна: Колор принт, 1999 (2000), 64 с. * „Соленият връх на бога“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001, 46 с. * „Няма такава България“. Публицистика. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002, 98 с. * „Челен удар“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003, 84 с. * „Стихове от кашона“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004, 58 с. * „Треньор на пеперуди“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005, 53 с. * „Автопортрет със светкавици“. Варна: Книгата, 2006, 46 с. * „Писателят като чудовище“. Роман. Варна: Книгата, 2006, 166 с. * „Къща без икони“ (2008), * „Усмирителна риза за ближния“. Варна: Книгата, 2008, 64 с. * „Аз съм светлият мъж към безкрая“. Варна: Книгата, 2008, 72 с. * „Обиск на пустините“. Варна: Книгата, 2010, 196 с. * „Слалом между мълнии“. Варна: Книгата, 2010, 48 с. * „Буквар за влюбени“. София: Захарий Стоянов, 2010, 368 с. * „Аутопсия на зимните миражи“. Варна: Книгата, 2011, 78 с. * „Дърво за бесене на поет“. Варна: Книгата, 2012, 68 с. * „Делникът на един безделник“. Варна: Колор принт, 2013, 168 с. * „Рецитал със стиснато гърло“, Варна: Колор принт, 2014, 188 с. * „Вечерна проверка за ангели“, Варна: Колор принт, 2015 * „Анализ на залязващото слънце“, Варна: Колор принт, 2016 * „Черно на бяло“. Варна: Книгата, 2017 * „Дръж ми шапката, мила“, Варна: Колор принт, 2017 * „Прочит на огледалото“. Варна: Колор принт, 2018 * „Говорещият с камъни“. Варна: Колор принт, 2019 <ref>[https://www.bnr.bg/varna2/post/101096704/valeri-stankov-predstava-govoreshtiat-s-kamani Говорещият с камъни Валери Станков - БНР - Варна].</ref> * „Хляб и сол“. Варна: Колор принт, 2020 <ref>[https://oborishte.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%81/ Представят стихосбирката на Валери Станков „Хляб и сол“ - Oborishte.bg].</ref> * „Римувани светулки“, Варна: Колор принт, 2021 * „Нулев час по любов“, Варна: Колор принт, 2021 * "Детето на прочетените книги", Варна: Колор принт, 2022 == Награди == Носител на национални и регионални литературни награди, между които са: * Награда на СБП за публицистика, * Национална награда [[Гео Милев (награда)|„Гео Милев“]] (2003)<ref>Валери Станков, [http://geomilev.com/jic-11ValeriStankov.html „Слово при получаване на националната награда „Гео Милев“ по време на Гео-Милеви дни 2003“], сайт на музея „Гео Милев“, Стара Загора</ref>, * Национална награда [[Дамян Дамянов (награда)|„Дамян Дамянов“]] (2006)<ref>[http://www.sliven.bg/index.csp?f=news-2964 „Заместник-кметът Офелия Кънева връчи първата награда на община Сливен за поезия на името на Дамян Дамянов на поета Валери Станков“], Пресцентър на Община Сливен, 17 май 2006</ref>, * Първа награда от националния конкурс [[Биньо Иванов (конкурс)|„Биньо Иванов“]] (2007)<ref>[http://bglog.net/blog/veselin/site/posts/?bid=11533 „Първи национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил – 2007“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140408214939/http://bglog.net/blog/veselin/site/posts/?bid=11533 |date=2014-04-08 }}, BGLog.net, 14 май 2007 г.</ref>, * Национална [[Славейкова награда]] ([[Трявна]]) (2011, 2 място)<ref>[http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=67245 Наградените творби], на сайта за поезия ХуЛите, 5 юни 2011.</ref>, * Национална награда [[Иван Пейчев (награда)|„Иван Пейчев“]] (2011)<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13817&sid=36 „Валери Станков с Националната литературна награда „Иван Пейчев“ за 2011“], електронен бюлетин „Културни новини“, 16 декември 2011</ref>, <ref>[http://www.duma.bg/node/24449 „Валери Станков с наградата „Иван Пейчев“], в. [[Дума (вестник)|„Дума“]], бр. 290, 19 декември 2011 г.</ref> * Национална награда [[Теодор Траянов (награда)|„Теодор Траянов“]] ([[Пазарджик]]) (2012)<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14017&sid=36 „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“], електронен бюлетин Културни новини, 2 февруари 2012.</ref>, * Голямата награда „Варна“ (2018) за цялостно творчество. <ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/dobro-utro-s-bnt2-izlchvane-ot-varna-21052018g Поетът Валери Станков стана носител на голямата Награда „Варна“ за 2018 г. - БНТ]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish10/vstankov/index.html Страница на Валери Станков в Литернет] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Станков, Валери}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Носители на награда „Гео Милев“]] [[Категория:Възпитаници на Шуменския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] dgqiau7y5j2wgdljw7inzdhbkjhhap0 0 407754 11464235 11458844 2022-07-19T22:40:33Z Rebelheartous 22483 Не wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Ким Кардашиян | име-оригинал = Kim Kardashian | портрет = President Trump Meets with Sentencing Commutation Recipients (49624188912) (cropped).jpg | роден-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = | обяснение = | брачен партньор = Деймън Томас (2000 – 2004; разведени)<br>Крис Хъмфрис (2011 – 2013; разведени)<br>[[Кание Уест]] (2014 – 2021; разделени) | активност = 2007 – |сайт={{URL|https://kkwbeauty.com/}} }} '''Кѝмбърли Но̀уъл „Ким“ Кардашия̀н''' ({{lang|en|Kimberly Noel „Kim“ Kardashian}}) е американска риалити звезда, светска личност и бизнесдама от арменски произход. Първоначално тя привлече медийното внимание като приятелка и стилист на [[Парис Хилтън]], но получи по-широко внимание след като през 2007 г. беше пусната секс лентата ''Kim Kardashian, Superstar'', заснета през 2002 г. с тогавашното й гадже Ray J. По-късно същата година, тя и семейството й започнаха да се появяват по канал E! във риалити сериала ''[[Keeping Up With The Kardashians|Животът на Кардашиян]]'' (2007–2021). Успехът му доведе до образуването на множество спин-оф серии, като ''Кортни и Ким вземат Ню Йорк'' (2011–2012), ''Кортни и Ким вземат Маями'' (2009–2013) и наследникът на Hulu ''[[Чернова:The Kardashians|Кардашиан]]'' (2022). Кардашиян разви значително присъствие онлайн и в множество социални медийни платформи, включително стотици милиони последователи във [[Туитър]] и [[Инстаграм]]. Тя пусна разнообразие от продукти, свързани с нейното име, включително мобилната игра ''Kim Kardashian: Hollywood'' от 2014 г. , разнообразие от дрехи и продукти, фотокнигата ''Selfish'' от 2015 г. и едноименното й лично приложение. Връзката й с рапъра [[Кание Уест]] също получи значително медийно отразяване; те бяха женени от 2014 до 2022 г. и имат четири деца заедно. Като актриса Кардашиян се появява във филми, включително ''Филм за бедствия'' (2008), ''Дълбоко в долината'' (2009) и ''Изкушение: Изповеди на брачен съветник'' (2013). През последните години Кардашиян се фокусира върху собствения си бизнес, като основа KKW Beauty и KKW Fragrance през 2017 г. През 2019 г. тя стартира компанията за оформящи дрехи Skims, която преди се наричаше „Кимоно“, но промени името си след широко разпространена реакция. Кардашиян също стана по-политически активна, като лобира президента [[Доналд Тръмп]] за реформа в затворите и лобира Алис Мари Джонсън да получи помилване. Тя се застъпва за признаването на арменския геноцид във много случаи. Кардашиян също планира да стане адвокат, като направи четиригодишен стаж по право, който се контролира от легалната организация с нестопанска цел #cut50, която е съосновател на Ван Джоунс. ''Списание [[Тайм (списание)|Time]]'' включи Кардашиян в списъка си със 100-те най-влиятелни хора за 2015 г. И критиците, и почитателите я описват като пример за това да бъдеш известен с това, че е известен. Съобщава се, че тя е най-високоплатената риалити телевизионна личност за 2015 г., като общите й приходи надхвърлят 53 милиона щатски долара. През април 2021г. [[Форбс]] оцени нетните и активи да възлизат на над 1 млр долара. == Ранен живот == Ким е родена на 21 октомври 1980 г. в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], а нейни родители са [[адвокат]]ът Робърт Кардашян и съпругата му [[Крис Дженър]]. Баща ѝ е трето поколение американски [[Арменци|арменец]], а майка ѝ е от [[Шотландия|шотландско]]-[[Нидерландия|нидерландски]] произход. Ким има две сестри – Кортни и [[Клои Кардашян|Клои]], и един брат – Робърт. Освен това има и трима доведени братя – Бъртън Дженър, Брендън Дженър и реалити звездата Броуди Дженър; една доведена сестра – Кейси Дженър и две полусестри – [[Кендъл Дженър|Кендъл]] и [[Кайли Дженър]]. Учила е в [[гимназия]] „Меримаунт“, Лос Анджелис. През [[2000]] г. Ким се омъжва за музикалния продуцент Деймън Томас, с когото се развежда през [[2004]] г. След това е имала връзки с [[ритъм енд блус]] певеца Рей Джей, играчите по [[американски футбол]] Реджи Буш и Майлс Остин. Излизала е и с [[Манекен|модела]] Гейбриъл Обри. == 2003 – 2007 г.: противоречивост == През февруари [[2007]] г. в медиите изниква домашен порно клип с участието на Ким и певеца Рей Джей, сниман през [[2003]] г. „[[Vivid Entertainment]]“ купуват правата за 1 млн. долара и разпространяват филма под заглавието „Ким Кардашян: суперзвезда“ на 21 февруари 2007 г. Тя съди компанията за собствеността върху филма. В края на април същата година Ким оттегля обвинението и получава обезщетение от Vivid в размер на 5 млн. долара. Ким е била приятелка с [[Парис Хилтън]], която я въвежда във висшето общество. Първата ѝ роля е в [[филм]]а „Disaster Movie“. През октомври 2007 г. тя участва в ТВ шоуто „[[Keeping Up With The Kardashians|Keeping up with the Kardashians]]“, заедно с майка си, втория си баща, единия брат, двете сестри и полусестри. Към 2 август [[2012]] г. броят излъчени серии е 82, а настоящият сезон е седми. == 2007 – 2010 г.: реклама и продажби == [[Файл:Kim Kardashian 6.jpg|ляво|мини|286x286пкс|Ким през 2007 г]] Ким е съсобственик в бутика за дрехи „D-A-S-H“, заедно със сестрите си Кортни и Клои. През декември 2007 г. Ким позира гола за списание „[[Playboy]]“. Февруари следващата година тя става рекламно лице на „Bongo Jeans“. Тя е рекламирала и веригата за бързо хранене „Carl’s Jr.“, близалките „Sugar Factory“ и др. През [[2008]] г. Ким играе ролята на Лиза в [[пародия]]та „Disaster Movie“ и участва в епизод от „[[Как се запознах с майка ви]]“. Тя и сестрите ѝ Кортни и Клои играят себе си в третия сезон на „90210“. Ким е била гост-водещ в „[[Кечмания 24]]“ и гостуващ съдия в „Следващия топ модел на Америка“. На 16 декември [[2009]] г. Ким е гост-звезда в „[[От местопрестъплението: Ню Йорк]]“. Същата година тя играе ролята на фейс контрол в [[комедия]]та „Deep in the valley“. Ким е била една от 13-те участници в седмия сезон на „Танцувай със звездите“. Там си партнира с Ник Балас; тя е третият състезател, избран да напусне на 30 септември 2008 г., което ѝ отрежда 11-о място в шоуто. Санфорд Сийгал, създателят на [[Бисквита|бисквитената]] [[диета]], завел дело срещу Ким заради клевета от нейна страна, отправена към него в „[[Twitter]]“. Според Сийгал, през октомври 2009 г. Ким е пуснала съобщение в Twitter, в което пише, че той „невярно е разгласявал“, че тя използва бисквитената диета. Сийгал завежда иск в Щатския съд на [[Флорида]], твърдейки, че нейното изказване е невярно и клеветническо. Той заявява и че Ким е получавала заплата, за да рекламира [[Конкуренция|конкурентната]] фирма „Quicktrim“ в периода на пускане на съобщението. Изказването ѝ е предизвикано от оповестена в сайта CookieDiet.com статия, в която пише, че тя, както и много други звезди, са се повлияли положително от диетата. Ким изпраща на Сийгал заповед, налагаща му да премахне и да не публикува повече линка. Ким пуска своя марка парфюм и през 2010 г. През март 2009 г. тя става рекламно лице на компанията „ShoeDazzle“, в която тя е съосновател и главен моден стилист. На 9 април 2009 г. Ким пуска поредица от [[DVD]]-та с [[фитнес]] упражнения „Побери се в [[Джинси|дънките]] си до петък“. През септември 2009 г. „Fusion Beauty“ и [[Фондация (организация)|фондацията]] „Seven Bar“ пускат кампанията „Целуни [[бедност]]та за сбогом“, чието рекламно лице е тя. Един долар от всеки продаден гланц за устни „LipFusion“ се заделя за фондацията, която подпомага жените [[предприемач]]и в САЩ. Ким се е появявала и в множество международни издания на списанието „FHM“, като напр. корицата на [[Австралия|австралийското]] издание от април 2010 г. и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британското]] издание от март 2011 г. Специално за Ким, пекарната „Прочути кексчета“ в Лос Анджелис създава [[Ванилия|ванилови]] сладкиши, наречени „Ва-Ва-Ва-Нилия“. Ким, също така, прави бижута заедно със сестрите си Кортни и Клои. През 2010 г. те изработват колекция за компанията „Девици, светици и ангели“. Отново със сестрите си, Ким пуска няколко линии дрехи. Една от тях, наречена „K-DASH“ бива продадена на компанията за пазаруване от дома „QVC“ през 2010 г. Същата година създават модна линия и за веригата магазини „bebe“. През август 2011 г. те представят линия за магазините „Sears“, наречена „Колекцията Кардашян“. Освен това, Ким и сестрите ѝ пускат на пазара спрей за изкуствен тен, наречен „Обаятелният тен Кардашян“ през 2010 г. На 1 юли 2010 г. музеят на [[Мари Тюсо|Мадам Тюсо]] в Ню Йорк показва [[Восък|восъчно]] копие на Ким Кардашян. == От 2010 г.: сватба и други == [[Файл:Kim Kardashian 2011.jpg|мини|Кардашиян през 2011 г.]] Ким продуцира реалити шоуто „The Spin Crowd“, в което се разказва за нюйоркска [[Връзки с обществеността|PR]] фирма, управлявана от Джонатан Чебан и Саймън Хък. Шоуто проследява преместването им в нови офиси в Лос Анджелис. Ким е приятелка и с двамата, но особено с Чебан, който често се появява в нейните реалити шоута. Ким е забелязана и на музикалните награди на [[MTV]] на 12 септември 2010 г. През същата година Ким участва в заданието и дава оценка в девети епизод на 10 сезон на шоуто „[[Стажантът]]“. В епизода двата отбора трябва да подготвят специален щанд, на който да бъде изложена новата ѝ линия парфюми, които ще се продават от веригата „Парфюмания“. Ким, Кортни и Клои написват [[автобиография]], озаглавена „Поверително от Кардашян“, която е пусната в магазините на 23 ноември 2010 г. През април 2010 г. Ким разпалва дискусия заради начина, по който е държала [[котка]] по време на снимка. Същата година Организацията за правата на животните „PETA“ критикува звездата заради носените от нея кожени палта и я причислява към хората с най-малък принос за благоденствието на животните. През юни 2010 г. „[[The Guardian]]“ изтъква способността ѝ да привлича спонсорирания от порядъка на 10 000 долара за всяко нейно съобщение в „Twitter“. През декември 2010 г. Ким се снима и пее във видеоклип към песента ''Jam (Turn It Up)''. Тя представя парчето на новогодишен купон в [[Лас Вегас]] (31 декември 2010 г.). Запитана дали подготвя [[Музикален албум|албум]], Ким отговаря: „Не подготвям никакъв албум – става дума за песен, записана специално за реалитито ''Kourteney and Kim take New York'', чиито клип е режисиран от Хайп Уилямс. Половината приходи ще дарим на фондация за борба с [[Рак (болест)|рака]], защото един от моите и един от родителите на ''The-Dream'' починаха от рак. Правим го за забавление, но и за добра [[кауза]].“ Джим Фарбър, пишещ статии за вестник ''Daily News'', нарича песента: „Малоумно и посредствено денс парче, което не изпъква с нищо“; той заявява още, че този сингъл превръща Ким в „най-лошата певица в областта на реалити телевизията“. Ким е холивудската реалити звезда с най-високи доходи за 2010 г. – 6 млн. долара. Ким изказва мнението си за признаване на [[Арменски геноцид|Арменския геноцид]] на различни събития и се е обръщала за подкрепа по този повод към [[Барак Обама]] и [[Държавно устройство на Съединените американски щати|Правителството на САЩ]]. На 21 април 2011 г., няколко дни преди 96-а годишнина от Арменския геноцид, тя пише по въпроса в [[блог]]а си, за да му бъде обърнато внимание и пуска съобщения до феновете си в „Twitter“ с призив да го признаят. Ким започва да излиза с баскетболиста Крис Хъмфрис през октомври 2010 г. Те се сгодяват през май 2011 г. и се женят на 20 август 2011 г. в [[Монтесито]], Калифорния. В началото на октомври 2011 г. телевизионно предаване от 2 части по канал E! излъчва както подготовката, така и самата сватба. Това събитие бива описано от вестник „[[Вашингтон Поуст|Washington Post]]“ като „медиен взрив“. На 31 октомври 2011 г. (след 72 дни брак), Ким подава документи за развод заради „несъвместимост в характерите“. След подаването им, Ким поисква съда да разпореди на Крис Хъмфрис сам да плати разноските за адвоката си. На 1 декември 2011 г. Хъмфрис отвръща на тази молба като пожелава отменяне на брака заради измама или, ако съдът не се съгласи на отмяна – постановление за раздяла, но не и желаният от Ким развод. Няколко новинарски източника заподозряха, че бракът на Ким с Хъмфрис е бил просто публичен ход, с който да рекламира бизнес начинанията на семейството си. Нейният бивш PR агент също твърди, че краткият ѝ брак е бил [[театър]] и средство за печелене на пари. Ким завежда дело срещу него, отвръщайки, че твърденията му са лъжа. След раздялата им се подема мащабна [[петиция]], чиято цел е свалянето на всички предавания с нейно участие от ефир. Адвокатът на Хъмфрис смята, че ще се стигне до съдебен процес, за да може двамата да се разведат. Според един от съдиите е възможно случаят да се разреши към март [[2013]] г. и без процес. През декември 2012 г. е обявено, че споразумение за развода е „изключено“ и в резултат Ким и Хъмфрис ще се срещнат в съда през февруари 2013 г. През март 2012 г. Ким и сестрите ѝ Кортни и Клои биват въвлечени в съдебен процес заради добавките за отслабване „QuickTrim“, които те са рекламирали. Оплакването, пуснато в [[Окръжен съд|Окръжния съд]] на Южен Ню Йорк, обвинява сестрите (а също и: производителя на добавките „QuickTrim“ – Windmill Health Products; разпространителя „GNC“; други фирми по търговската и [[маркетинг]]ова верига) в невярна и подвеждаща реклама на резултатите от добавките. Ищците, живеещи в различни [[щат]]и, са завели искове според Законите за защита на потребителя в техните [[регион]]и. Все още в процес на развод, Ким започва да излиза с американския рапър [[Кание Уест]] през април 2012 г. На 30 декември 2012 г. рапърът обявява на свой концерт, че Ким е бременна от него. На 19 април 2013 г. Ким и Крис Хъмфрис постигат споразумение, с което да избегнат съдебен процес, а на 3 юни същата година се развеждат официално. На 15 юни 2013 г. в болница в Холивуд Ким ражда момиче. На 5 декември 2015 Ким ражда сина си Сейнт Уест, а на 15 януари 2018 сурогатна майка ражда и втората дъщеря на семейство Уест, Чикаго Уест. На 10.05.19 сурогатна майка ражда сина им Псалм Уест. == Личен живот == === Връзки === През 2000 г. 19-годишната Кардашиян избяга за де се омъжи за музикалния продуцент Деймън Томас. Томас подаде молба за развод през 2003 г. Кардашиян по-късно обвини за раздялата им физическо и емоционално насилие от негова страна и каза, че е била в състояние на [[екстаз]] по време на церемонията. Преди завършването на развода си, Кардашиян започва да се среща с певеца [[Рей Джей]]. През май 2011 г. Кардашиян се сгоди за играча от [[Национална баскетболна асоциация|НБА]] Крис Хъмфрис, тогава от [[Ню Джърси Нетс]], с когото се срещаше от октомври 2010 г. Те се ожениха на сватбена церемония на 20 август в [[Монтесито|Монтесито,]] [[Калифорния]]. По-рано същия месец тя пусна своя „сватбен аромат“, наречен „Kim Kardashian Love“, който съвпадна с нейната собствена сватба. Специално телевизионно предаване в две части, показващо подготовката и самата сватба беше излъчено по ''E!'' в началото на октомври 2011 г., на фона на това, което ''[[Вашингтон Поуст|The Washington Post]]'' нарече "медиен блиц", свързан със сватбата. След 72 дни брак, тя подаде молба за развод от Хъмфрис на 31 октомври, позовавайки се на непреодолими различия. Няколко новинарски издания предположиха, че бракът на Кардашиян с Хъмфрис е просто рекламен трик за популяризиране на марката на семейство Кардашиян и техните последващи телевизионни начинания. Човек, твърдящ, че е неин бивш публицист, Джонатан Джаксън, също твърди, че нейният краткотраен брак наистина е инсцениран и трик за генериране на пари. Кардашиян заведе дело срещу Джаксън, заявявайки, че твърденията му са неверни, и впоследствие уреди случая, който включваше извинение от Джаксън. Широко разпространена петиция с искане за премахване на всички програми, свързани с Кардашиян от ефир последва разделянето. Разводът беше обект на широко медийно внимание. Кардашиян започна да се среща с рапъра и дългогодишен приятел [[Кание Уест]] през април 2012 г., докато все още беше законно омъжена за Хъмфрис. Разводът й беше финализиран на 3 юни 2013 г. Кардашиян и Уест се сгодиха на 21 октомври, 33-ия и рожден ден и се ожениха на 24 май 2014 г. във Форте ди Белведере във [[Флоренция]], [[Италия]]. Булчинската й рокля е проектирана от Рикардо Тиши от Живанши с някои рокли за гости, проектирани от дизайнера Майкъл Костело. Високият статус на двойката и съответните кариери доведоха до това, че връзката им стана обект на силно медийно отразяване; ''[[Ню Йорк Таймс|New York Times]]'' нарече брака им „историческа виелица на знаменитости“. През януари 2021 г. [[Си Ен Ен|CNN]] съобщи, че двойката обсъжда развод и на 19 февруари 2021 г. Кардашиян официално подаде молба за развод. През април 2021 г. двамата се споразумяха пред съда, че ще прекратят брака си поради „непреодолими различия“ и се съгласиха да попечителстват съвместно над четирите си деца. Те също така се съгласиха, че никой от тях не се нуждае от съпружеска подкрепа. През февруари 2022 г. Кардашиян подава жалба до Върховния съд на Лос Анджелис, като поиска по-бързо производство по развода от Уест, като каза, че Уест се опитва да го забави и каза, че „г-н Уест с действията си ясно показа, че не приема, че брачните отношения на страните са приключили. " Кардашиян беше обявена за законно необвързана на 2 март 2022 г. Кардашиян започна да се среща с актьора и комика Пийт Дейвидсън през ноември 2021 г. === Религия === Ким Кардашиян е християнка и се описва като "наистина религиозна". Тя е получила образование в християнски училища както на презвитерианската, така и на римокатолическата традиция. През октомври 2019 г. тя е кръстена на [[Арменска апостолическа църква|арменска]] апостолска церемония в баптистерия в комплекса на катедралата в [[Ечмиадзинска катедрала|Ечмиадзин]] и получава арменското име Хегине (Հեղինէ). През април 2015 г. Кардашиян и Уест пътуваха до арменския квартал на Стария град в Йерусалим, за да кръстят дъщеря си Норт в Арменската апостолическа църква, една от най-старите деноминации на ориенталското православно християнство. Церемонията се състоя в катедралата "Свети Яков". [[Клои Кардашян|Клои Кардашиян]] е назначена за кръстница на Норт. През октомври 2019 г. Ким кръсти трите си по-малки деца в баптистерия в комплекса на [[Ечмиадзинска катедрала|катедралата Ечмиадзин]], църквата майка на Армения. Псалм получава арменското име Вардан, Чикаго получава Ашхен, а Сейнт получава Григор. '''Здраве и бременност''' Кардашиян и Уест имат четири деца: дъщеря Норт (родена на 15 юни 2013 г.), син Сейнт (роден на 5 декември 2015 г.), дъщеря Чикаго (родена на 15 януари 2018 г.) и син Псалм ( роден на 9 май 2019 г.) Кардашиян публично обсъжда трудностите по време на първите си две бременности. Тя преживя [[прееклампсия]] по време на първата си, което я принуди да роди 34 седмици преждевременно. И при двете бременности тя развива плацента accreta след раждането, като в крайна сметка се подлага на операция за отстраняване на плацентата и белези. След втората й бременност лекарите я съветват да не забременява отново; третото и четвъртото й дете са родени чрез [[сурогатно майчинство]]. Кардашиян също говори за своя [[псориазис]]. През май 2021 г. беше съобщено, че Кардашиян е дала положителна проба за [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] през ноември 2020 г. Тя потвърди този доклад, но отрече съобщенията, че се е заразила, след като е била домакин на парти на частен остров. '''Богатство''' През май 2014 г. състоянието на Кардашиян беше оценено на 45 милиона. През 2015 г. [[Форбс]] съобщи, че тя „е направила повече тази година от всякога, тъй като приходите й почти се удвоиха до 53 милиона долара от 28 милиона долара през 2014 г.“, и съобщи, че тя си „осигурява приходи от славата по-добре от всяка друга“. Голяма част от приходите й включват печалби на едро от линията Sears , Kardashian Kollection, която донесе 600 милиона долара през 2013 г. и козметичната линия Kardashian Beauty, продуктите за тен с марка Kardashian, бутиковата линия DASH, както и спонсорирани социални медийни публикации, които са на обща стойност $300,000–500,000 на публикация. Към юли 2018 г. Кардашиян е на стойност 350 милиона долара. Кардашиян не получава плащания за издръжка от нито един от браковете си. На 6 април 2021 г. ''[[Форбс]]'' оцени нетната стойност на 1 милиард щатски долара. '''Обир в Париж''' На 2 октомври 2016 г., докато присъстваше на Седмицата на модата в Париж, Кардашиян беше ограбена с пистолет в апартамента, в който беше отседнала. Петима души, облечени като полицаи, я вързаха и и запушиха устата, след което откраднаха бижута на стойност 10 милиона долара. Крадците влязоха в нейната резиденция, като заплашиха портиера. След като влязоха в стаята на Кардашиян, те поставиха пистолет до главата й, завързаха китките и краката й и увиха тиксо около устата й като запушалка. Кардашиян, която беше поставена във ваната, беше физически невредима и според съобщенията молеше за живота си. Тя успя да изтръгне ръцете си от пластмасовите връзки около китките си и да извика за помощ. Крадците избягали. На 6 октомври 2016 г. беше разкрито, че снимките на следващия сезон на ''Keeping up with the Kardashians'' са били „задържани за неопределено време“ след обира. След обявяването на обира няколко критици изразиха скептицизъм относно това дали е инсцениран или не, като някои дори направиха сравнение с неотдавнашното твърдение за фалшив грабеж на олимпийския плувец Райън Лохте. На 10 октомври 2016 г. беше пуснато видео, показващо Кардашиян непосредствено след обира, когато полицията започва разследването си. Във видеото тя се вижда да използва мобилния телефон, за който е съобщила, че е откраднат, и не е имала никакви белези, за които твърди, че е била вързана от похитителите си, което предизвиква повече въпроси дали събитията са били инсценирани или не. В отговор Кардашиян заведе дела срещу няколко медии на следващия ден и си осигури заповед за премахване на видеото от всякакви статии, тъй като е част от активно полицейско разследване. На 25 октомври 2016 г. Кардашиян оттегли делото, което предизвика нови критики, че обирът е трик за привличане на медийно внимание. Производството е подновено на ''Keeping Up with the Kardashians'' на 26 октомври На 9 януари 2017 г. френската полиция задържа 17 интересни лица за разпит по делото за грабежа. По-късно през 2017 г. 16 души бяха арестувани за предполагаемо участие. През 2020 г. беше разкрито, че френските прокурори ще търсят съдебен процес за 12 от заподозрените. Заподозрените, за които се твърди, че са влезли в стаята й, са на или близо до по- висока възраст и са наречени от пресата „дядо разбойници“. През 2021 г. заподозрените все още чакаха съдебен процес, като поне един от петимата, които влязоха в стаята на Кардашиян, според съобщенията е готов да не оспорва обвиненията. '''Активизъм''' По време на интервю с Кейти Уивър от ''GQ'' за изданието от юли 2016 г., Кардашиян описа себе си като демократ и обяви подкрепа за [[Хилъри Клинтън]] на президентските избори в САЩ през 2016 г. Кардашиян изрази гордост от своя [[Арменци|арменски]] и [[Шотландци|шотландски произход]]. Тя не е гражданин нито на [[Армения]], нито на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и не говори [[Арменски език|арменски]]. Тя се е застъпвала за признаването на [[Арменски геноцид|арменския геноцид]] по много поводи и е насърчила президента [[Барак Обама]] и правителството на Съединените щати да обмислят неговото признаване. През април 2015 г. Кардашиян пътува до Армения със съпруга си, сестра си Клои и дъщеря си Норт и посети мемориала на арменския геноцид Цицернакаберд в Ереван. През април 2016 г. Кардашиян написа статия на уебсайта си, осъждаща ''The Wall Street Journal'' за пускането на реклама от FactCheckArmenia.com, отричаща арменския геноцид. По време на посещението си в Армения през 2019 г. тя заяви, че „разговаря за арменския геноцид с хора вътрешно в Белия дом“. Тя обаче добави, че не е "разговаряла насаме" с президента Доналд Тръмп за това. През 2020 г. Кардашиян осъди действията на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах през 2020 г. и изрази подкрепата си за Армения и Република Арцах. През април 2021 г. Кардашиян написа писмо до президента [[Джо Байдън]], в което му благодари за официалното признаване на арменския геноцид, като по този начин стана първият президент на САЩ, който го направи. През април 2019 г. ''[[Вог|Vogue]]'' съобщи, че Кардашиян учи, за да издържи адвокатския изпит; вместо да учи право, тя „чете право". През 2021 г. Кардашиян каза, че се е провалила на изпита си по право за първа година ( baby bar ) за втори път, представяйки се „малко по-лошо“ от първия си опит по-рано през годината. През декември 2021 г. тя издържа изпита по право „baby bar“ от четвъртия си опит. През януари 2017 г. тя туитна таблица със статистически данни, които станаха вирусни, подчертавайки статистика, която показва, че насилието с оръжие в Съединените щати убива 11 737 души годишно, докато тероризмът в Съединените щати убива 14 души годишно. През януари 2018 г. Световният икономически форум му присъди наградата „Международна статистика на годината“ за 2017 г. По време на пътуване до [[Уганда]] през октомври 2018 г. тя и съпругът й се срещнаха с президента [[Йовери Мусевени]]. Имаха пресконференция и Кание говори за туризма в Уганда. Те бяха критикувани за срещата си с Мусевени поради това, че той е диктатор и неотдавнашните му репресии срещу опозицията и угандийската ЛГБТ общност. На 10 октомври 2020 г. Кардашиян обяви, че е дарила 1 милион долара на Armenia Fund, хуманитарна организация, която подкрепя развитието на Армения. Тя също така преди това е публикувала съобщения в социалните медии в подкрепа на Арцах поради неотдавнашната война, избухнала между Арцах и Азербайджан по отношение на спорната територия Нагорни Карабах. Тя също призова последователите си също да дарят. Кардашиян също е допринесла за частни каузи на GoFundMe , особено за хора, засегнати от пандемията COVID-19.През септември 2021 г. тя дари 3000 долара на майка на четири деца, която е загубила съпруга си от COVID-19 и е била на път да бъде изгонена от дома си. На 20 ноември 2021 г. беше съобщено, че Кардашиян и английският футболен клуб Leeds United FC са помогнали финансово на афганистански футболистки да стигнат до [[Англия]]. Жените и момичетата бяха избягали от [[Афганистан]] след превземането на талибаните, но бяха блокирани в [[Пакистан]]. '''Реформа на затворите и застъпничество за помилване''' Кардашиян работи в областта на реформата на затворите, като се застъпва за смекчаване на присъдата на Крис Йънг, а също и на Алис Мари Джонсън, жена, която получи доживотна присъда за първо престъпление с наркотици като лидер на голяма група за кокаин в Тенеси, която беше предоставена от президента Доналд Тръмп през юни 2018 г. Заедно с Ван Джоунс и Джаред Къшнър тя изигра важна роля в убеждаването на президента Тръмп да подкрепи Закона за първата стъпка, който въведе големи реформи в системата на затворите в САЩ. По-късно Ван Джоунс заяви, че без Кардашиян актът никога нямаше да мине, защото нямаше да получи подкрепата на президента. По-късно беше приет с голямо мнозинство в Сената на САЩ. В началото на 2019 г. Кардашиян до голяма степен финансира кампанията 90 дни до свобода, инициатива за освобождаване на ненасилствени престъпници с наркотици от доживотни присъди от адвокатите Британи К. Барнет и Майангел Коди. Усилието доведе до освобождаване на 17 души съгласно разпоредбите на Закона за първата стъпка. Кардашиян беше широко призната за успеха на кампанията в медийните заглавия. Коментарът за нейното участие варира от похвали до твърдения, че това е трик за връзки с обществеността, до обвинения, че си приписва заслугата за работата, която не е свършила. В публикация във Facebook от 7 май същата година Барнет коментира разделящия и недостатъчно финансиран характер на „пространството за реформа на наказателното правосъдие“, добавяйки: „Ким стисна ръка с нас, за да ни подкрепи, когато фондациите ни отказаха. Ние и нашите клиенти и семействата им много я обичат и са й дълбоко благодарни." През април 2022 г. Кардашиян се застъпи за помилването на Мелиса Лусио, единствената жена от латиноамерикански произход, осъдена на смърт в Тексас, в поредица от туитове. Тя написа в Twitter: „Наскоро прочетох за случая с Мелиса Лусио и исках да споделя нейната история с вас. Тя е осъдена на смърт повече от 14 години за смъртта на дъщеря си, която беше трагичен инцидент.“ Лусио е осъден на смърт за малтретирането и смъртта на дъщеря й, която е била на две години. Кардашиян изтри поредицата от туитове същия ден. == Източници == <references /> {{превод от|en|Kim Kardashian|377326805}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Kim Kardashian}} * {{imdb name|2578007}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кардашян, Ким}} [[Категория:Американски модни дизайнери]] [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Плейбой модели]] [[Категория:Модели от САЩ]] [[Категория:Арменци в САЩ]] [[Категория:Родени в Лос Анджелис]] [[Категория:Американски християни]] rhvv40m6xq8484io1wh0vz7dwau8fqz 0 408112 11464800 11386681 2022-07-20T11:24:42Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Храбро сърце | име_оригинал = Brave | картинка = | режисьори = Марк Андрюс<br>Бренда Чапмън<br>Стив Пърсел | продуценти = Катрин Сарафиън | сценаристи = Марк Андрюс<br>Стив Пърсел<br>Бренда Чапмън<br>[[Айрин Меки]] | актьори = Кели Макдоналд<br>[[Ема Томпсън]]<br>Били Конъли<br>[[Джули Уолтърс]]<br>[[Кевин Маккид]] | музика = Патрик Дойл | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[22 юни]] [[2012]] Г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[3 август]] [[2012]] г. | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $185 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=bearandthebow.htm |title=''Brave'' (2012) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=1 август 2015}}</ref> | приходи = $539 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 1217209 | уебсайт = http://www.disney.com/brave }} '''Храбро сърце''' е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм от [[2012]] година, продуциран от Disney/Pixar. == Сюжет == Храбрата принцеса Мерида е дръзка девойка, опитен стрелец с лък и е решена сама да проправя пътя си в живота. Мерида се опълчва на вековен обичай с който отприщва събития, които я принуждават да открие истинската храброст. == Герои == * '''Принцеса Мерида''' (Кели Макдоналд) – Мерида е дъщеря на крал Фергъс и кралица Елинор. Тя е упорита девойка от кралско потекло и се бори да поеме контрол над съдбата си. В [[България]] се озвучава от Стефания Георгиева. * '''Кралица Елинор''' ([[Ема Томпсън]]) – Майка на Мерида и тризнаците и съпруга на крал Фергъс. Елинор е въплъщение на мъдрост, характер, и великодушие. Тя иска дъщеря ѝ да стане изискана дама. В България се озвучава от [[Ася Рачева]]. * '''Kрал Фергъс''' (Били Конъли) – Баща на Мерида и тризнаците и съпруг на кралица Елинор. Героичен войн с меча кожа и дървен крак, който е получил от битка с [[мечка]]. В [[България]] се озвучава от [[Петър Върбанов]]. == [[Синхронен дублаж]] == <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Мерида</td><td>Стефания Георгиева</td></tr> <tr><td>Фергъс</td><td>[[Петър Върбанов]]</td></tr> <tr><td>Елинор</td><td>[[Ася Рачева]]</td></tr> <tr><td>Вещицата</td><td>[[Жени Пашова]]</td></tr> <tr><td>лорд Дингоул</td><td>[[Стефан Сърчаджиев-Съра|Стефан Сърчаджиев]]</td></tr> <tr><td>лорд Макгъфин</td><td>Николай Пърлев</td></tr> <tr><td>лорд Макинтош</td><td>[[Пламен Манасиев]]</td></tr> <tr><td>Моди</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>малка Мерида</td><td>Калина Асенова</td></tr> <tr><td>Макгъфин син</td><td>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]</td></tr> <tr><td>Макинтош син</td><td>[[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]]</td></tr> <tr><td>Гарван</td><td>Пламен Чернев</td></tr> <tr><td>Дингуол син</td><td>Александър Караманов</td></tr> <tr><td>Мартин</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Гордън</td><td>[[Иван Петрушинов]]</td></tr> </table> === Други гласове === <table class="wikitable"> <tr><td>Анатолий Божинов</td></tr> <tr><td>Атанас Сребрев</td></tr> <tr><td>[[Константин Лунгов]]</td></tr> <tr><td>[[Мариан Маринов]]</td></tr> <tr><td>Антоанета Георгиева</td></tr> <tr><td>Георги Иванов</td></tr> <tr><td>[[Лина Шишкова]]</td></tr> <tr><td>Мариета Петрова</td></tr> <tr><td>[[Цветослава Симеонова]]</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Noble Madien Fair</td><td>'''Музика:'''<br>Патрик Дойл<br>'''Оригинален текст на песента:'''<br>Патрик Нийл Дойл<br>'''Изпълняват:'''<br>Ейли Макензи<br>Пеги Баркър<br>'''Келтски превод:'''<br>Доналд Маклауд</td></tr> <tr><td>Летя с вятъра</td><td>'''Музика:'''<br>Алекс Мандъл<br>'''Оригинален текст на песента:'''<br>Марк Андрюс<br>Алекс Мандъл<br>'''Изпълнява:'''<br>[[Невена Цонева]]<br>'''Продуценти на песента:'''<br>Джим Съдърланд<br>Иймън Дорли<br>Джули Фаулис</td></tr> <tr><td>По цялата земя</td><td>'''Музика и оригинален текст на песента:'''<br>Алекс Мандъл<br>'''Изпълнява:'''<br>Невена Цонева<br>'''Продуценти на песента:'''<br>Джим Съдърланд<br>Иймън Дорли<br>Джули Фаулис</td></tr> <tr><td>Морду</td><td>'''Музика:'''<br>Патрик Дойл<br>'''Оригинален текст на песента:'''<br>Патрик Дойл<br>Стив Пърсел<br>'''Изпълняват:'''<br>Петър Върбанов<br>Хор</td></tr> </table> === Българска версия === <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]]<br>Shepperton International</th></tr> <tr><td>'''Режисьор на дублажа'''</td><td>[[Симона Нанова]]</td></tr> <tr><td>'''Преводач'''</td><td>Йоанна Йорданова</td></tr> <tr><td>'''Музикален режисьор<br>Превод на песните'''</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>'''Творчески ръководител'''</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>'''Продуцент на българската версия'''</td><td>Disney Character Voices International, Inc.</td></tr> </table> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|8544}} * {{imdb title|1217209}} * [http://www.disney.com/brave/ Официален сайт] {{Br}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2012 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] 9h0fl3nurx2tqls4z8edphsme2ger31 0 409704 11464124 9986419 2022-07-19T21:31:26Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883-1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881-1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843-1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882-1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854-1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886-1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858-1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884-1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786-1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849-1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876-1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817-1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821-1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882-1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876-1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858-1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869-1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876-1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911-1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873-1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872-1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кeхайов]], български цирков артист (1938) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943-1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966-2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] ai3ualqt98cm4cai896ykzk4dhjfx2k 11464126 11464124 2022-07-19T21:32:06Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883-1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881-1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843-1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882-1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854-1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886-1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858-1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884-1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786-1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849-1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876-1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817-1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821-1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882-1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876-1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858-1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869-1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876-1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911-1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873-1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872-1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кeхайов]], български цирков артист (1938) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943-1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966-2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] brfz0iul1gb40ktt8jgtde11pen0xlf 11464128 11464126 2022-07-19T21:34:55Z Carbonaro. 221440 форматиране: 23x тире-числа, 6lokavica (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): == Държавници, политици и военни дейци == * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) == Дейци от духовната и културната сфера == * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] de8s2qkfj88m8onhzuia1wq1yefmvix 11464129 11464128 2022-07-19T21:35:40Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] csls6jzh1wlq04a27y4axzzmavxtc0w 11464304 11464129 2022-07-20T03:37:42Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938 – 2010) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] j8l73jgeidk7i6gcdg0j0n5cttke7zc 11464307 11464304 2022-07-20T03:41:40Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938 – 2010) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], поп певец (1964) * [[Георги Черкелов]], български артист (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] m0kd6fynxqh7wi538or2s2sbhg1q5i0 11464309 11464307 2022-07-20T03:50:40Z Anatoliy iliev 186946 /* Дейци от духовната и културната сфера */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред): === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Георгиев – Гец]], български актьор (1926 – 1996) * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938 – 2010) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], български поп певец (1964) * [[Георги Черкелов]], български актьор (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] kyv7r1abfmtox1se1ngghowmjqlcnok 11464310 11464309 2022-07-20T03:52:23Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Списък на български личности, носещи личното име '''Георги''' (по абучен ред). === Държавници, политици и военни дейци === * [[Георги I Тертер]], български цар (13 в.-след 1301) * [[Георги Ацев]], български революционер (1883 – 1906) * [[Георги Баждаров]], български революционер (1881 – 1929) * [[Георги Бенковски]], български революционер (1843 – 1876) * [[Георги Димитров]], български политик (1882 – 1949) * [[Георги Жеков (революционер)|Георги Жеков]], български революционер (ок.1854 – 1875) * [[Георги Занков]], български революционер (1886 – 1949) * [[Георги Кондолов]], български революционер (1858 – 1903) * [[Георги Кьосеиванов]], български политик (1884 – 1960) * [[Георги Мамарчев]], български революционер (1786 – 1846) * [[Георги Обретенов]], български революционер (след 1849 – 1876) * [[Георги Попхристов]], български революционер (1876 – 1962) * [[Георги Пулевски]], български революционер (1817 – 1893) * [[Георги Първанов]], български политик (1957) * [[Георги Раковски]], български революционер (1821 – 1967) * [[Георги Скрижовски]], български революционер (1882 – 1925) * [[Георги Сугарев]], български революционер (1876 – 1906) * [[Георги Танев (зоотехник)|Георги Танев]], български политик (1935) * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]], български политик (1943) * [[Георги Тодоров]], български военен деец (1858 – 1934) * [[Георги Трайчев]], български революционер (1869 – 1945) * [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], български революционер (1876 – 1964) * [[Георги Чолаков (общественик)|Георги Чолаков]], български партизанин (1911 – 1944) * [[Георги Шкорнов]], български революционер (1873 – 1935) * [[Гоце Делчев]], български революционер (1872 – 1903) === Дейци от духовната и културната сфера === * [[Георги Георгиев – Гец]], български актьор (1926 – 1996) * [[Георги Господинов]], български писател (1968) * [[Георги Дюлгеров]], български режисьор (1943) * [[Георги Зимбилев]], български просветен деец (1820 – 1880) * [[Георги Златарски]], български геолог (1854 – 1909) * [[Георги Калоянчев]], български артист (1925 – 2012) * [[Георги Кехайов (цирков артист)|Георги Кехайов]], български цирков артист (1938 – 2010) * [[Георги Лебамов]], български общественик (1927) * [[Георги Мишев]], български сценарист (1935) * [[Георги Молеров]], български зограф (1848 – 1878) * [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]], български артист (1949) * [[Георги Новаков Джонгар]], български архитект (? – ок. 1900 г.) * [[Георги Парцалев]], български артист (1925 – 1989) * [[Георги Паунчев]], български просветен деец (1858 – 1915) * [[Георги Русев]], български артист (1928 – 2011) * [[Георги Стрезов]], български учен (1864 – 1938) * [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], български поп певец (1964) * [[Георги Черкелов]], български актьор (1930 – 2012) === Спортисти === * [[Георги Аспарухов]], български футболист (1943 – 1971) * [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (1966 – 2005) * [[Георги Танев (футболист)|Георги Танев]], български футболист (1943) [[Категория:Българи|*]] 7pfdc12ka1p37i93qegi2y8tkinsgbn 0 410139 11464653 11411361 2022-07-20T11:14:31Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Книга за джунглата}} {{Филм | име = Книга за джунглата | име-оригинал = The Jungle Book | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Лари Клемънс<br>Ралф Райт<br>Кен Андерсън<br>Ванс Гери | базиран_на = ''[[Книга за джунглата]]''<br>от [[Ръдиард Киплинг]] | актьори = Фил Харис<br>Себастиан Кабо<br>Джордж Сандърс<br>Стърлинг Холоуей<br>Джон Абот<br>[[Луи Прима]]<br>Брус Райтерман | музика = Джордж Брунс | оператор = | монтаж = Том Акоста<br>Норман Карлисъл | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Продъкшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибюшън]] | жанр = | премиера-дата = 18 октомври 1967 г. | премиера-място = | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}} | език = английски | цветност = | бюджет = $ 4 милиона<ref>"'Jungle Book' in Disney Processing Two Years and Another Year to Go". Variety. December 15, 1965. p. 7.</ref> | приходи = $ 378 милиона<ref>[https://web.archive.org/web/20201104215642/https://www.thefreelibrary.com/Tooned+in%3a+Disney%27s+ani+classics+set+the+bar+and+lit+the+way+for...-a0110473946 D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). "Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O." Variety. p. 6. Archived from the original on November 4, 2020 – via TheFreeLibrary.com.]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = }} '''„Книга за джунглата“''' ({{lang|en|The Jungle Book}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1967 г. Базиран е на книгата на „Книга за джунглата“ от [[Ръдиард Киплинг]]. Филмът излиза на екран от 18 октомври 1967 г. Продължението е „[[Книга за джунглата 2]]“ (2003). Това е последният филм на [[Уолт Дисни]], който умира по време на продукцията. Първоначалните версии както на сценария, така и на саундтрака следват творбата на Киплинг изцяло, с драматичен и мрачен тон, който Дисни не желае в своя филм, което води до смяна на сценариста Бил Пийт и композитора Тери Гилкисън. За озвучаването на ролите са наети актьори и музиканти като Фил Харис, Себастиан Кабо, Джордж Сандърс и [[Луи Прима]]. == Актьори == * Брус Райтерман – ''[[Маугли]]'', осиротяло момче, обикновено наричано от другите герои "човешко дете". * Фил Харис – ''Балу'', [[бърнеста мечка]], който води безгрижен живот и вярва в това, че добрите неща в живота идват от само себе си. * Себастиан Кабо – ''Багира'', сериозна [[черна пантера]], която е решена да върне Маугли обратно в селото и не одобравя безгрижния подход на Балу към живота. * [[Луи Прима]] – ''Крал Луи'', [[орангутан]], който иска да бъде човек и иска от Маугли да го научи да прави огън. * Джордж Сандърс – ''[[Шир Хан]]'', интелигентен и изтънчен, но безмилостен [[бенгалски тигър]], който мрази всички хора заради страха, който изпитва към техните оръжия и огън, и иска да убие Маугли. * Стърлинг Холоуей – ''[[Каа]]'', [[индийски питон]], която също търси Маугли, за да го погълне, но комично се проваля всеки път. * Джей Пат О'Мали – ''Полковник Хати'', [[индийски слон]] / ''Бъзи'', [[лешояд]] * Верна Фелтън – ''Уинифред'', съпругата на полковник Хати. * Клинт Хоуард – ''Младши'', синът на полковник Хати == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Мечокът Балу</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Пантерата Багира</td><td>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Луи, кралят на маймуните</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Шир Хан, тигърът</td><td>Красимир Куцупаров (диалог)<br>Атанас Сребрев (вокал)</td></tr> <tr><td>Каа, змията</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Полковник Хати</td><td>Симеон Викторов</td></tr> <tr><td>Уинифред</td><td>Рая Нанкова</td></tr> <tr><td>Маугли</td><td>Пламен Цветанов</td></tr> <tr><td>Зиги</td><td>[[Ненчо Балабанов]] (диалог)<br>Цветомир Цанков (вокал)</td></tr> <tr><td>Бъзи</td><td>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] (диалог)<br>[[Атанас Сребрев]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Пляс</td><td>Ирослав Петков</td></tr> <tr><td>Дизи</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Девойката</td><td>Даниела Ковачева</td></tr> <tr><td>Акила</td><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Рама</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Мърлявият слон</td><td>Георги Георгиев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Слонски марш</td><td>Димитър Дърлев<br>Богомил Спиров<br>[[Орлин Павлов]]<br>Симеон Викторов<br>Георги Георгиев<br>Христо Михайлов</td></tr> <tr><td>Ду би ди бу</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Важните неща</td><td>Николай Петров<br>Пламен Цветанов<br>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Искам човек да съм</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Вярвай в мен</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Приятели до гроб</td><td>Анатоли Божинов<br>Атанас Сребрев<br>Цветомир Цанков<br>Ирослав Петков</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Кристин Балчева</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Творчески колсутант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0061852|Книга за джунглата}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|The Jungle Book (1967 film)|1068687827}} [[Категория:Филми от 1967 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Книга за джунглата]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 85i7bri43n0hgq62be2lbpeh4ci2lep 11464738 11464653 2022-07-20T11:21:01Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Книга за джунглата}} {{Филм | име = Книга за джунглата | име-оригинал = The Jungle Book | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Лари Клемънс<br>Ралф Райт<br>Кен Андерсън<br>Ванс Гери | базиран_на = ''[[Книга за джунглата]]''<br>от [[Ръдиард Киплинг]] | актьори = Фил Харис<br>Себастиан Кабо<br>Джордж Сандърс<br>Стърлинг Холоуей<br>Джон Абот<br>[[Луи Прима]]<br>Брус Райтерман | музика = Джордж Брунс | оператор = | монтаж = Том Акоста<br>Норман Карлисъл | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Продъкшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибюшън]] | жанр = | премиера-дата = 18 октомври 1967 г. | премиера-място = | времетраене = 78 минути | страна = {{USA}} | език = английски | цветност = | бюджет = $ 4 милиона<ref>"'Jungle Book' in Disney Processing Two Years and Another Year to Go". Variety. December 15, 1965. p. 7.</ref> | приходи = $ 378 милиона<ref>[https://web.archive.org/web/20201104215642/https://www.thefreelibrary.com/Tooned+in%3a+Disney%27s+ani+classics+set+the+bar+and+lit+the+way+for...-a0110473946 D'Alessandro, Anthony (October 27, 2003). "Cartoon Coffers – Top-Grossing Disney Animated Features at the Worldwide B.O." Variety. p. 6. Archived from the original on November 4, 2020 – via TheFreeLibrary.com.]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = }} '''„Книга за джунглата“''' ({{lang|en|The Jungle Book}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1967 г. Базиран е на книгата на „Книга за джунглата“ от [[Ръдиард Киплинг]]. Филмът излиза на екран от 18 октомври 1967 г. Продължението е „[[Книга за джунглата 2]]“ (2003). Това е последният филм на [[Уолт Дисни]], който умира по време на продукцията. Първоначалните версии както на сценария, така и на саундтрака следват творбата на Киплинг изцяло, с драматичен и мрачен тон, който Дисни не желае в своя филм, което води до смяна на сценариста Бил Пийт и композитора Тери Гилкисън. За озвучаването на ролите са наети актьори и музиканти като Фил Харис, Себастиан Кабо, Джордж Сандърс и [[Луи Прима]]. == Актьори == * Брус Райтерман – ''[[Маугли]]'', осиротяло момче, обикновено наричано от другите герои "човешко дете". * Фил Харис – ''Балу'', [[бърнеста мечка]], който води безгрижен живот и вярва в това, че добрите неща в живота идват от само себе си. * Себастиан Кабо – ''Багира'', сериозна [[черна пантера]], която е решена да върне Маугли обратно в селото и не одобравя безгрижния подход на Балу към живота. * [[Луи Прима]] – ''Крал Луи'', [[орангутан]], който иска да бъде човек и иска от Маугли да го научи да прави огън. * Джордж Сандърс – ''[[Шир Хан]]'', интелигентен и изтънчен, но безмилостен [[бенгалски тигър]], който мрази всички хора заради страха, който изпитва към техните оръжия и огън, и иска да убие Маугли. * Стърлинг Холоуей – ''[[Каа]]'', [[индийски питон]], която също търси Маугли, за да го погълне, но комично се проваля всеки път. * Джей Пат О'Мали – ''Полковник Хати'', [[индийски слон]] / ''Бъзи'', [[лешояд]] * Верна Фелтън – ''Уинифред'', съпругата на полковник Хати. * Клинт Хоуард – ''Младши'', синът на полковник Хати == Синхронен дублаж == === Гласове === <table class="wikitable"> <tr><th>Роля</th><th>Изпълнител</th></tr> <tr><td>Мечокът Балу</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Пантерата Багира</td><td>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Луи, кралят на маймуните</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Шир Хан, тигърът</td><td>Красимир Куцупаров (диалог)<br>Атанас Сребрев (вокал)</td></tr> <tr><td>Каа, змията</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Полковник Хати</td><td>Симеон Викторов</td></tr> <tr><td>Уинифред</td><td>Рая Нанкова</td></tr> <tr><td>Маугли</td><td>Пламен Цветанов</td></tr> <tr><td>Зиги</td><td>[[Ненчо Балабанов]] (диалог)<br>Цветомир Цанков (вокал)</td></tr> <tr><td>Бъзи</td><td>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] (диалог)<br>[[Атанас Сребрев]] (вокал)</td></tr> <tr><td>Пляс</td><td>Ирослав Петков</td></tr> <tr><td>Дизи</td><td>Анатоли Божинов</td></tr> <tr><td>Девойката</td><td>Даниела Ковачева</td></tr> <tr><td>Акила</td><td>[[Цветан Ватев]]</td></tr> <tr><td>Рама</td><td>[[Станислав Пищалов]]</td></tr> <tr><td>Мърлявият слон</td><td>Георги Георгиев</td></tr> </table> === Песни === <table class="wikitable"> <tr><th>Песен</th><th>Изпълнява</th></tr> <tr><td>Слонски марш</td><td>Димитър Дърлев<br>Богомил Спиров<br>[[Орлин Павлов]]<br>Симеон Викторов<br>Георги Георгиев<br>Христо Михайлов</td></tr> <tr><td>Ду би ди бу</td><td>Николай Петров</td></tr> <tr><td>Важните неща</td><td>Николай Петров<br>Пламен Цветанов<br>[[Мариус Донкин]]</td></tr> <tr><td>Искам човек да съм</td><td>Георги Георгиев</td></tr> <tr><td>Вярвай в мен</td><td>[[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]</td></tr> <tr><td>Приятели до гроб</td><td>Анатоли Божинов<br>Атанас Сребрев<br>Цветомир Цанков<br>Ирослав Петков</td></tr> </table> == Българска версия == <table class="wikitable"> <tr><th>Обработка</th><th>[[Александра Аудио]] (2000)</th></tr> <tr><td>Режисьор на дублажа</td><td>[[Живка Донева]]</td></tr> <tr><td>Преводач</td><td>Кристин Балчева</td></tr> <tr><td>Музикален режисьор</td><td>Десислава Софранова</td></tr> <tr><td>Превод на песните</td><td>Десислава Софранова<br>Цветомира Михайлова</td></tr> <tr><td>Творчески колсутант</td><td>Венета Янкова</td></tr> <tr><td>Продуцент на българската версия</td><td>Disney Character Voices International</td></tr> </table> == Външни препратки == * {{imdb title|0061852|Книга за джунглата}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|The Jungle Book (1967 film)|1068687827}} [[Категория:Филми от 1967 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Книга за джунглата]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] gom3rws8apkp1zwtibi8n3h1w8k3s97 0 414467 11464769 11218329 2022-07-20T11:22:57Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приключението на бръмбарите | име_оригинал = A Bug`s Life | картинка = | режисьори = [[Джон Ласитър]] | продуценти = Дарла К. Андерсън<br>Кевин Рехър | сценаристи = Андрю Стантън<br>Доналд МаКенъри<br>Боб Шау<br>Джон Ласитър<br>Джо Ранфт | актьори = Дейв Фоули<br>[[Кевин Спейси]]<br>Джулия Луи-Дрейфъс<br>[[Хейдън Пенетиър]]<br>Дейвид Хайд Пийърс<br>Джо Ранфт<br>[[Денис Лиъри]]<br>Джонатан Харис<br>Мадлин Кан<br>Бони Хънт<br>[[Брад Гарет]]<br>Майк Макшейн | музика = [[Ранди Нюман]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Walt Disney Pictures]]<br>Pixar Animation Studios | премиера = [[25 ноември]] [[1998]] г. | времетраене = 96 минути<ref name="mojo">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=bugslife.htm|title=A Bug's Life (1998)|work=[[Box Office Mojo]]|accessdate=18 март 2013}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $120 милиона<ref name="mojo"/> | приходи = $363 398 565<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0120623 | уебсайт = }} '''„Приключението на бръмбарите“''' е [[Съединени американски щати|американска]] [[компютърна анимация]] от 1998 г. на режисьора [[Джон Ласитър]], продуциран от Pixar Animation Studios. == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * {{imdb title|0120623}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1998 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1998 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] ooy7rz0ddgynpl3skbyj5uidl0xvo8w 0 414884 11464159 7336013 2022-07-19T21:41:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Септември“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Септември“ (София)]] 4gthaiffyvh73yzw422racdkpl3ednk 0 416674 11464645 11251551 2022-07-20T11:14:03Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гръм | име_оригинал = Bolt | картинка = | описание = | режисьори = [[Крис Уилямс]]<br>Байрън Хауърд | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = [[Дан Фогелман]]<br>Крис Уилямс | базиран_на = | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Сузи Есман]]<br>[[Марк Уолтън]]<br>[[Майли Сайръс]] | музика = Джон Пауъл | оператор = | монтаж = Тим Мертенс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]] | премиера = [[21 ноември]] [[2008]] г. | времетраене = 96 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $150 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=bolt.htm |title=''Bolt'' (2008) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $310 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0397892 | код-Allmovie = }} '''„Гръм“''' ({{lang|en|Bolt}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимационен филм]] от 2008 г., произведен от Walt Disney Animation Studios, и е режисиран от Крис Уилямс и Байрън Хауърд. Филмът излиза на екран от [[21 ноември]] [[2008]] г. Това е 48-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0397892}} {{мъниче|филм|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2008 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] myvn6u4mndya6roggr398wpy7rmqm2q 11464720 11464645 2022-07-20T11:20:05Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гръм | име_оригинал = Bolt | картинка = | описание = | режисьори = [[Крис Уилямс]]<br>Байрън Хауърд | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = [[Дан Фогелман]]<br>Крис Уилямс | базиран_на = | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Сузи Есман]]<br>[[Марк Уолтън]]<br>[[Майли Сайръс]] | музика = Джон Пауъл | оператор = | монтаж = Тим Мертенс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]] | премиера = [[21 ноември]] [[2008]] г. | времетраене = 96 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $150 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=bolt.htm |title=''Bolt'' (2008) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=3 август 2015}}</ref> | приходи = $310 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0397892 | код-Allmovie = }} '''„Гръм“''' ({{lang|en|Bolt}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимационен филм]] от 2008 г., произведен от Walt Disney Animation Studios, и е режисиран от Крис Уилямс и Байрън Хауърд. Филмът излиза на екран от [[21 ноември]] [[2008]] г. Това е 48-ият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0397892}} {{мъниче|филм|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми от 2008 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] gxc5i2qn89ywhmm35sa3tktlxkzdggn 0 417630 11464672 11386628 2022-07-20T11:15:34Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Разбивачът Ралф | име_оригинал = Wreck-It Ralph | картинка = | режисьори = Рич Мур | продуценти = Кларк Спенсър<br>Джон Ласитър | сценаристи = Фил Джонсън<br>[[Дженифър Лий]] | актьори = Джон Райли<br>[[Джейн Линч]]<br>Джак Макбрайър<br>Стефани Скот<br>Брандън Т. Джаксън<br>Сара Силвърман<br>Алан Тудик | музика = Хенри Джакман | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[2 ноември]] [[2012]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[2 ноември]] [[2012]] г. | времетраене = 101 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $165 милиона<ref name=mojo>{{cite web|title=Wreck-It Ralph (2012)|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=rebootralph.htm|publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=19 април 2013}}</ref> | приходи = $471,2 милиона<ref name=mojo/> | предишна_част = | следваща_част = [[Ралф разбива интернета]] (2018) | код-IMDb = 1772341 | уебсайт = http://disney.go.com/wreck-it-ralph/ }} '''„Разбивачът Ралф“''' ({{lang|en|Wreck-It Ralph}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм от 2012 г. == Саундтрак == Автор на музиката към филма е американският композитор Хенри Джакман<ref name="prnewswire20120913">{{cite news|title=Walt Disney Animation Studios' ''Wreck-It Ralph'' Scores Big with Composer Henry Jackman, Plus Original Music from Skrillex, AKB48, Owl City and Buckner & Garcia|url=http://www.prnewswire.com/news-releases/walt-disney-animation-studios-wreck-it-ralph-scores-big-with-composer-henry-jackman-plus-original-music-from-skrillex-akb48-owl-city-and-buckner--garcia-169663046.html|accessdate=6 ноември 2012|newspaper=PR Newswire|date=13 септември 2012|author=Walt Disney Records|lang=en}}</ref>. Саундтракът излиза на 30 октомври 2012. Японската момичешка идол група [[AKB48]] изпълнява завършващата тема „Sugar Rush“<ref name="prnewswire20120913" />. {{музикален албум | заглавие = Wreck-It Ralph | тип = Саундрак | обложка = | автор = [[Хенри Джакман]] | издаване = [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Рекордс]] | дата = 30 октомври | година = 2012 | жанр = | стилове = | времетраене = 70:36 | пореден = | имена = | език = | оценка = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = }} === Съдържание === # [[Owl City]] – „When Can I See You Again?“ # [[Buckner & Garcia]] – „Wreck-It, Wreck-It Ralph“ # [[Куул енд дъ Генг]] – „Celebration“ # [[AKB48]] – „Sugar Rush“ # [[Skrillex]] - „Bug Hunt ([[Noisia]] Remix)“ # [[Риана]] – „Shut Up and Drive“ # „Wreck-It Ralph“ # „Life in the Arcade“ # „Jumping Ship“ # „Rocket Fiasco“ # „Vanellope von Schweetz“ # „Royal Raceway“ # „Cupcake Breakout“ # „Candy Vandals“ # „Turbo Flashback“ # „Laffy Taffies“ # „One Minute to Win It“ # „Vanellope's Hideout“ # „Messing with the Program“ # „King Candy“ # „Broken-Karted“ # „Out of the Penthouse, Off to the Race“ # „Sugar Rush Showdown“ # „You're My Hero“ # „Arcade Finale“ == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Ралф | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Ванилъпи | [[Милица Гладнишка]] |- | Феликс | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Калхуун | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] |- | Цар Сладкей | [[Любомир Младенов]] |- | Тафита Сливкофъдж | Златина Тасева |- | Г-н Литвак | Николай Пърлев |- | Генерал Холограм | Георги Иванов |- | Марковски | [[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |- | Мери | [[Вилма Карталска]] |- | Джийн | [[Илиян Пенев]] |- | Уинчел | [[Христо Бонин]] |- | Дънкан | Николай Пърлев |- | Клайд | [[Христо Бонин]] |- | Тапър | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Киселия Бил | Стефан Къшев |- | Зангийф | Николай Пърлев |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | Гергана Петкова |- | [[Лина Шишкова]] |- | Малена Шишкова |- | [[Михаела Маринова]] |- | [[Светлана Смолева]] |- | [[Цветослава Симеонова]] |- | Димитриан Иванов |- | Любомир Фърков |- | Пламен Христов |- | [[Севар Иванов]] |- | Цветан Георгиев |- | [[Явор Караиванов]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! Доли Медия Студио<br>Shepperton International |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод и адаптация | Тония Микова |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{official website|http://disney.go.com/wreck-it-ralph}} * {{imdb title|1772341}} {{Br}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2012 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] tb0uq6tr9qtd0qyr0iv44pdu6ixxved 11464772 11464672 2022-07-20T11:23:06Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Разбивачът Ралф | име_оригинал = Wreck-It Ralph | картинка = | режисьори = Рич Мур | продуценти = Кларк Спенсър<br>Джон Ласитър | сценаристи = Фил Джонсън<br>[[Дженифър Лий]] | актьори = Джон Райли<br>[[Джейн Линч]]<br>Джак Макбрайър<br>Стефани Скот<br>Брандън Т. Джаксън<br>Сара Силвърман<br>Алан Тудик | музика = Хенри Джакман | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[Файл:Flag of the United States.svg|20п|САЩ]] [[2 ноември]] [[2012]] г.<br>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п|България]] [[2 ноември]] [[2012]] г. | времетраене = 101 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $165 милиона<ref name=mojo>{{cite web|title=Wreck-It Ralph (2012)|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=rebootralph.htm|publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=19 април 2013}}</ref> | приходи = $471,2 милиона<ref name=mojo/> | предишна_част = | следваща_част = [[Ралф разбива интернета]] (2018) | код-IMDb = 1772341 | уебсайт = http://disney.go.com/wreck-it-ralph/ }} '''„Разбивачът Ралф“''' ({{lang|en|Wreck-It Ralph}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм от 2012 г. == Саундтрак == Автор на музиката към филма е американският композитор Хенри Джакман<ref name="prnewswire20120913">{{cite news|title=Walt Disney Animation Studios' ''Wreck-It Ralph'' Scores Big with Composer Henry Jackman, Plus Original Music from Skrillex, AKB48, Owl City and Buckner & Garcia|url=http://www.prnewswire.com/news-releases/walt-disney-animation-studios-wreck-it-ralph-scores-big-with-composer-henry-jackman-plus-original-music-from-skrillex-akb48-owl-city-and-buckner--garcia-169663046.html|accessdate=6 ноември 2012|newspaper=PR Newswire|date=13 септември 2012|author=Walt Disney Records|lang=en}}</ref>. Саундтракът излиза на 30 октомври 2012. Японската момичешка идол група [[AKB48]] изпълнява завършващата тема „Sugar Rush“<ref name="prnewswire20120913" />. {{музикален албум | заглавие = Wreck-It Ralph | тип = Саундрак | обложка = | автор = [[Хенри Джакман]] | издаване = [[Уолт Дисни Къмпани|Уолт Дисни Рекордс]] | дата = 30 октомври | година = 2012 | жанр = | стилове = | времетраене = 70:36 | пореден = | имена = | език = | оценка = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = }} === Съдържание === # [[Owl City]] – „When Can I See You Again?“ # [[Buckner & Garcia]] – „Wreck-It, Wreck-It Ralph“ # [[Куул енд дъ Генг]] – „Celebration“ # [[AKB48]] – „Sugar Rush“ # [[Skrillex]] - „Bug Hunt ([[Noisia]] Remix)“ # [[Риана]] – „Shut Up and Drive“ # „Wreck-It Ralph“ # „Life in the Arcade“ # „Jumping Ship“ # „Rocket Fiasco“ # „Vanellope von Schweetz“ # „Royal Raceway“ # „Cupcake Breakout“ # „Candy Vandals“ # „Turbo Flashback“ # „Laffy Taffies“ # „One Minute to Win It“ # „Vanellope's Hideout“ # „Messing with the Program“ # „King Candy“ # „Broken-Karted“ # „Out of the Penthouse, Off to the Race“ # „Sugar Rush Showdown“ # „You're My Hero“ # „Arcade Finale“ == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Ралф | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Ванилъпи | [[Милица Гладнишка]] |- | Феликс | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Калхуун | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] |- | Цар Сладкей | [[Любомир Младенов]] |- | Тафита Сливкофъдж | Златина Тасева |- | Г-н Литвак | Николай Пърлев |- | Генерал Холограм | Георги Иванов |- | Марковски | [[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |- | Мери | [[Вилма Карталска]] |- | Джийн | [[Илиян Пенев]] |- | Уинчел | [[Христо Бонин]] |- | Дънкан | Николай Пърлев |- | Клайд | [[Христо Бонин]] |- | Тапър | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Киселия Бил | Стефан Къшев |- | Зангийф | Николай Пърлев |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | Гергана Петкова |- | [[Лина Шишкова]] |- | Малена Шишкова |- | [[Михаела Маринова]] |- | [[Светлана Смолева]] |- | [[Цветослава Симеонова]] |- | Димитриан Иванов |- | Любомир Фърков |- | Пламен Христов |- | [[Севар Иванов]] |- | Цветан Георгиев |- | [[Явор Караиванов]] |} === Българска версия === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! Доли Медия Студио<br>Shepperton International |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод и адаптация | Тония Микова |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * {{official website|http://disney.go.com/wreck-it-ralph}} * {{imdb title|1772341}} {{Br}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2012 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] 32i8l2l5rhy36c0ruh1zagho791on73 0 422440 11463859 11164290 2022-07-19T15:26:49Z Anelia Grigorova 275031 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Димитров|Георги Димитров (пояснение)}} {{Личност | категория = спортист |роден-място=Самоков, България}} '''Георги Димитров''' е [[българи|български]] [[скиор]], състезател по [[ски алпийски дисциплини]].<ref name="7sport_060210">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.7sport.net/archive7ds/2010/02/06/vancouver2010/d5648_7.htm | заглавие= Гошето прави първия пробив| дата = 6 февруари 2010 |труд= 7 дни спорт}}</ref> Георги Димитров е роден на 10 април 1930 г. в [[Самоков]]. Между 1949 и 1962 г. е 23 пъти шампион на България във всички алпийски дисциплини. Участва на [[Зимни олимпийски игри|зимните олимпийски игри]] в [[Зимни олимпийски игри 1952|Осло (1952)]], [[Зимни олимпийски игри 1956|Кортина д'Ампецо (1956)]] и [[Зимни олимпийски игри 1960|Скуо Вели (1960)]]. През [[Зимни олимпийски игри 1964|1964 г. в Инсбрук]] е треньор. През 1959 г. става световен студентски шампион в слалома.<ref name="7sport_060210" /> Най-добрите му класирания са 6-о място в алпийската комбинация, 13-о на слалом, 18-о на спускане и 7-о на гигантски слалом; първите 3 са постигнати на олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г., а 7-ото място в гигантския слалом – в [[Мадона ди Кампилио]] през 1957 г.<ref name="7sport_060210" /> 13-ото място на слалом остава най-доброто класиране на български състезател до 1980 година.<ref name="7sport_060210" /> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Димитров, Георги}} [[Категория:Български алпийски скиори]] a04skrgna19a26ivp2rdy9ewlassvoj 0 424093 11464752 11082113 2022-07-20T11:21:50Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Мери Попинз | име_оригинал = Mary Poppins | картинка = | режисьори = Робърт Стивънсън | продуценти = | сценаристи = Бил Уолш<br>Дон Дагради | актьори = [[Джули Андрюс]]<br>[[Дик Ван Дайк]]<br>Карън Дотрис<br>Матю Гарбър<br>Дейвид Томлинсън | оператор = Едуард Колмън | музика = Ричард Шърман<br>Робърт Шърман<br>Ъруин Костал | разпространител = Уолт Дисни продакшънс | премиера = 27 август 1964 г. | времетраене = 139 минути | страна = [[САЩ]]<br>[[Великобритания]] | език = [[английски език|Английски]] | бюджет = $6 милиона | приходи = $102,3 милиона | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0058331 | уебсайт = }} „'''''Мери Попинз'''''“ ({{lang|en|Mary Poppins}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американски]] игрален филм – музикална приказка, излязъл по екраните през [[1964]] година, режисиран от [[Робърт Стивънсън (режисьор)|Робърт Стивънсън]] с участието на [[Джули Андрюс]] и [[Дик Ван Дайк]] в главните роли. Сценарият, написан от Бил Уолш и Дон Дагради, е базиран на [[Мери Попинз|поредицата детски книги]] от [[Памела Травърз]]. Произведението разказва историята на семейството на консервативния банков служител Г-н Банкс, който се отнася към съпругата, децата си и домашните прислужници като към вещи, без емоционалност, съблюдавайки строга дисциплина. Един ден, в дома на Банкс се появява приказната бавачка-фея Мери Попинз, на която е поверено отглеждането и възпитанието на децата Джейн и Майкъл. „''Мери Попинз''“ е сред основните заглавия на [[Награди Оскар (37-а церемония)|37-ата церемония]] по връчване на наградите „[[Оскар]]“, където е номиниран за отличието в цели 13 категории, печелейки 5 статуетки в това число за най-добра женска роля за изпълнението на Джули Андрюс, която е отличена и с приз „[[Златен глобус]]“ в същата категория.<ref name="awards">[http://www.imdb.com/title/tt0058331/awards Номинации и награди]</ref><ref>[http://www.oscars.org/awards/academyawards/legacy/ceremony/37th-winners.html Награди „Оскар“ (37-а церемония) (официален сайт)]</ref> Създателите на музиката към филма са удостоени, както с „Оскар“, така и с престижната награда „[[Грами]]“.<ref name="awards"/> == В ролите == {|class=wikitable !Актьор !Роля |- | [[Джули Андрюс]] | Мери Попинз |- | [[Дик Ван Дайк]] | Бърт |- | Дейвид Томлинсън | Г-н Джордж Банкс |- | Глинис Джоунс | Г-жа Уинифред Банкс |- | Хърмаяни Бадли | Елън, домашна прислужница |- | Рита Шоу | Г-жа Брил, домашна прислужница |- | Карън Дотрис | Джейн Банкс |- | Матю Гарбър | Майкъл Банкс |- | Елза Ланкастър | Кейти Нана |- | Артър Трийчър | Полицай Джоунс |- | Реджиналд Оуен | Адмирал Буум |- | Ед Уин | Чичо Албърт |- | Артър Малет | Г-н Доз младши |- | [[Джейн Даруел]] | Жената с птиците |- | Питър Елъншоу | Келнер пингвин (глас) |- | [[Доус Бътлър]] | Келнер пингвин, костенурка (глас) |- | Пол Фрийс | Кон (глас) |- | Марк Брю | Крава (глас) |- | Марни Никсън | Гъски (глас) |- | Бил Лий | Овен (глас) |- | Далас Маккенън | Лисунгер, хрътка, келнер пингвин (глас) |- | Търл Рейвънскрофт | Прасе (глас) |} == Бележки и източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0058331|Мери Попинз}} [[Категория:Филми от 1964 година]] [[Категория:Британски музикални филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] 91el8mjrfcs35wgv7r9vf80f09b2pfh 0 425260 11464599 11402397 2022-07-20T10:48:28Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{ Личност | име = Ларс Онсагер | име-оригинал = Lars Onsager | категория = химик | описание = американски физикохимик | портрет = Onsager 1968.jpg | портрет-описание = Ларс Онсагер през 1968 г. | роден-място = [[Осло]], [[Норвегия]] | починал-място = [[Корал Гейбълс]], [[Флорида]], [[САЩ]] | националност = {{USA}}, {{Норвегия}} | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физикохимия]] | образование = [[Норвежки технологичен институт]] | учил-при = | работил-в = [[Цюрихски технологичен университет]] (ETH Zurich)<br> [[Университет „Джонс Хопкинс“]]<br> [[Браун (университет)|Университет Браун]]<br> [[Университет Маями]] | студенти = | публикации = | известен-с = [[Феноменолологични уравнения на Онсагер]]; точно решение на двуизмерния [[модел на Изинг]]; разкриване на природата на [[ефект на де Хаас-ван Алфен]]. | награди = {{нобел}}[[Нобелова награда за химия]] (1968) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ларс Онсагер''' ({{lang|no|Lars Onsager}}, на норвежки собственото име се произнася като '''Лаш''') е [[САЩ|американски]] [[Физикохимия|физикохимик]] и физик-теоретик от [[Норвегия|норвежки]] произход, носител на [[Нобелова награда за химия]] през 1968 година. == Биография == Роден е на [[27 ноември]] [[1903]] година в [[Кристиания]] (днес Осло), Норвегия. Баща му е адвокат. След завършване на средно училище в Осло, постъпва в [[Норвежки технологичен институт|Норвежкото техническо висше училище]] в [[Тронхайм]], където се дипломира като [[инженер]] [[химик]] през 1925 г. През 1925 г. прави корекция в теорията за електролитните разтвори на [[Дебай-Хюкел]], за да характеризира [[Брауново движение|Брауновото движение]] на [[йон]]и в [[разтвор]], а през 1926 г. я публикува. Той пътува до [[Цюрих]], където [[Петер Дебай]] е преподавател и се изправя срещу Дебай, твърдейки, че теорията му е погрешна. Впечатлява Дебай толкова много, че е поканен да стане негов помощник в [[Швейцарско висше технологично|Швейцарското висше технологично]] училище в Цюрих, където остава до 1928 г. === Университет „Джон Хопкинс“ === През 1928 г. заминава за [[Съединените американски щати]], за да заеме преподавателско място в [[Университет „Джонс Хопкинс“|университета „Джонс Хопкинс“]] в [[Балтимор]], [[Мериленд]]. Там той трябва да преподава на първокурсници в областта на химията, но бързо става ясно, че макар и гений в разработването на теории във физикохимията, има малък талант за преподаване. Освободен е след един семестър. === Университет „Браун“ === След напускането на „Джонс Хопкинс“ приема място (преподавател по [[Статистическа механика|статистическата механика]] за специализанти в областта на химията) в [[Университет „Браун“|университета „Браун“]] в [[Провидънс]], [[Роуд Айлънд]], където става ясно, че той е не по-добър в обучението на напреднали студенти, отколкото на първокурсници, но постига значителен успех в статистическата механика и [[термодинамика]]та. Единственият завършил студент, който наистина може да разбере неговите лекции за електролитните системи, Реймънд Фюс, работи при него и в крайна сметка се присъединява към него в химическия факултет на [[Йейлски университет|университета Йейл]]. Неговите изследвания в „Браун“ са съсредоточени най-вече върху ефектите на разпространението на температурните градиенти и феноменологичните уравнения на Онсагер, набор от уравнения, публикувани през 1929 г., а в разширена форма през 1931, в статистическата механика, чието значение остава неосъзнато за много години. Въпреки това, стойността им става ясна десетилетия след [[Втората световна война]], като през 1968 г. те са счетени за достатъчно важни, за да може Онсагер да получи [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] за химия през същата година. През 1933 г., когато [[Голямата депресия]] ограничава университета, който не може да си позволи да задържи член, който работи само като изследовател, но не и като преподавател, той е освободен. След пътуване до [[Европа]] е нает от Йейлския университет, където остава повечето време от остатъка на живота си, като се пенсионира през 1972 година. През 1933 г., точно преди встъпването си в длъжност в Йейл, Онсагер пътува до [[Австрия]], за да посети електрохимика Ханс Фалкенхаген. Там се запознава с неговата балдъза, Маргрете Арледтер, с която се женят на 7 септември 1933 г. и имат трима сина и една дъщеря. === Йейлски университет === В Йейл настъпва неудобно положение: той е нает на постдокторска позиция, но се установява, че никога не е получавал [[докторска степен]]. Когато депозира труда си върху феноменологичните уравнения в Норвежкия технологичен институт, там решават, че е твърде непълен, за да се квалифицира като докторска [[дисертация]]. В Йейл му казват, че може да представи една от своите публикувани статии като дисертация, но вместо това той настоява за нов изследователски проект. Неговата дисертация, озаглавена „''Решения на уравнението на Матьо за периода от 4 пи и някои сродни функции''“, е извън възможностите за разбиране на членовете на факултетите по химия и [[физика]], така че защитата ѝ преминава успешно, едва след като в комисията са включени някои от членовете на катедрата по [[математика]], които настояват, че работата е достатъчно добра и че ако химическият факултет не му признае докторска степен, ще го направят те. Докторската степен по химия е присъдена през 1935 година. Още преди дисертацията да е завършена, той е назначен за асистент през 1934 г., а после и [[доцент]] през 1940 година. Онсагер бързо демонстрира в Йейл същите черти, които е имал в „Джон Хопкинс“ и „Браун“: той извършва брилянтни теоретични изследвания, но не е в състояние да изнася лекции на ниво, което студентите да могат да проумеят. Той също така не успява да ръководи изследванията на докторантите, освен с едно изключение. В края на 1930 г. Онсагер изследва [[дипол]]ната теория на [[Диелектрик|диелектриците]], като прави подобрения за друга тема, изследвана от Питър Дебай. Въпреки това, когато през 1936 г. представя своите изследвания на списание, чийто редактор е Дебай, те са отхвърлени. Дебай няма да приеме идеите на Онсагер чак до времето след [[Втората световна война]]. През 1940-те Онсагер изучава статистическата механична теория на [[фазов преход|фазовите преходи]] в [[твърди тела]], развивайки елегантна математически теория, която е приета с ентусиазъм. Получава точното решение за двумерния [[модел на Изинг]] при нулево поле през 1944 г. През 1945 г. Онсагер е натурализиран като американски гражданин и същата година е удостоен със званието „Дж. Уилард Гибс професор по теоретична химия“. Това е особено подходящо, тъй като Онсагер, като [[Уилард Гибс]], са познати главно в прилагането на математика за решаване на проблеми в областта на физиката и химията и в известен смисъл може да се счита за продължител в същите области, в които Гибс е пионер. През 1947 г. е избран за член на [[Националната академия на науките на САЩ]]. [[Файл:Lars Onsager.png|мини|200px|дясно|Онсагер]] След Втората световна война Онсагер проучва нови области. Той предлага теоретично обяснение на суперфлуидните свойства на течен [[хелий]] през 1949 г., две години по-късно физикът [[Ричард Файнман]] независимо от него предлага същата теория. Също така работи върху теориите на [[Течни кристали|течните кристали]] и електрическите свойства на [[лед]]а. Докато със стипендия „Фулбрайт“ от университета Кеймбридж той работи върху магнитните свойства на [[метал]]ите, разработва и важни идеи за квантуване на [[Магнитен поток|магнитния поток]] в метали. Удостоен е с медала Лоренц през 1958 г. и е носител на Нобелова награда за химия през 1968 г. === След Йейл === През 1972 г. Онсагер се оттегля от Йейл и става [[емеритус]]. После става член на Центъра за теоретични изследвания в Университета на [[Маями]] и е назначен за „изтъкнат професор по физика“.<ref>[http://www.nap.edu/openbook.php?record_id=6061&page=218 University of Miami years]</ref> В Университета на Маями остава активен като насочва и вдъхновява постдокторанти, като неговите преподавателски умения, но не и лекторски, се подобряват по време на кариерата му. Той проявява интереси в полупроводниковата физика, [[биофизика]]та и [[Радиационна химия|радиационната химия]]. Въпреки това, смъртта му настъпва преди да успее да предизвиква научни пробиви, сравними с тези от ранните му години. Той остава във [[Флорида]] ([[Корал Гейбълс|Корал Гейбълс)]] до смъртта си на [[5 октомври]] [[1976]] година, умирайки от [[аневризма]]. Сега на надгробния му камък има дълъг списък на награди и позиции, включително наградата на Американското химично общество за чиста химия, медала Ричардс, наградата Люис, но в оригиналната му форма, просто стои „[[Нобелов лауреат]]“.<ref>{{Citation |title=Grove Street Cemetery |url=http://www.grovestreetcemetery.org/self_guided_grove_street_cemetery_tours.htm |accessdate=2012-11-27 |archivedate=2012-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120728152113/http://www.grovestreetcemetery.org/self_guided_grove_street_cemetery_tours.htm }}</ref> == Наследство == [[Файл:Kirkwood onsager.jpg|мини|220px|дясно|Гробовете на Онсагер и Киркууд в Ню Хейвън]] Норвежкият технологичен институт създава традицията да се изнасят лекции, носещи името му, и професорско място на негово име през 1993 г. за награждаване на изтъкнати учени в научните области на Ларс Онсагер: химия, физика и математика.<ref name='NIT'>[http://www.ntnu.edu/onsager The Lars Onsager Lecture and The Lars Onsager Professorship] Norwegian Institute of Technology entry</ref> През 1997 г. неговите синове и дъщеря даряват научните му трудове и професионални вещи на Норвежкия университет за наука и технология (преди 1996 г. Норвежки технологичен институт) в Тронхайм, Норвегия, като Алма матер на Онсагер. Днес те са организирани като „Ларс Онсагер Архив“ в библиотека Гунерус в Тронхайм. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == * The Collected Works of Lars Onsager (with Commentary) World Scientific Series in 20th Century Physics – Vol. 17 Editors: Per Chr Hemmer, Helge Holden and Signe Kjelstrup Ratkje (World Scientific, Singapore 1996) ISBN 981-02-2563-6. * ''Constitutions of matter: mathematically modelling the most everyday of physical phenomena'' by Martin H. Krieger, University of Chicago Press, 1996. ISBN 0-226-45304-9 Contains a detailed pedagogical discussion of Onsager's solution of the phase transition of the 2-D Ising model. * {{cite journal | title = Lars Onsager. 27 November 1903 – 5 October 1976 | author = H. Christopher Longuet-Higgins; Michael E. Fisher | journal = Biographical Memoirs (National Academy of Sciences) | volume = 60 | issue = | pages = 182 – 233 | year = 1991 | url = http://books.nap.edu/openbook.php?record_id=6061&page=182 | doi = }} {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Онзагер, Ларс}} [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Американски инженери]] [[Категория:Преподаватели в Йейлския университет]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките]] [[Категория:Почетни доктори в САЩ]] [[Категория:Родени в Осло]] [[Категория:Починали във Флорида]] kkjrzcg9xjh6j8mgupp1wx7uxjo560m 0 426129 11464812 11263796 2022-07-20T11:26:13Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{ Космонавт |име = '''Робърт Лоурънс''' |картинка = Robertlawrence.jpg |ширина = 230px |заглавие = |тип = астронавт на [[USAF]] |националност = [[Съединени американски щати|американец]] |статус = загинал |място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] |място на смъртта = Авиобаза Едуардс, [[Калифорния]], САЩ |професия = [[тест пилот]] |сегашна професия = |предишна_професия = |звание = [[майор]] от [[USAF]] |време = няма |селекция = [[Списък на астронавти по селекция|Група MOL-3 (1967)]] |мисии = няма |емблема = няма |дата на пенсиониране = }} '''Робърт Хенри Лоурънс''' ({{lang|en|Robert Henry Lawrence}}) е американски [[тест пилот]] и [[астронавт]] от [[USAF]]. Първият афроамериканец избран за подготовка и участие в космически полети. == Образование == Робърт Лоурънс завършва [[колеж]]а ''Englewood High School'' в родния си град през 1951 г. През 1955 г. се дипломира като [[бакалавър]] по [[химия]] в Университета „Брадли“, [[Пеория (Илинойс)|Пеория]], [[Илинойс]]. През 1965 г. защитава [[докторат]] по [[физикохимия]] в Университета на [[Охайо]]. == Военна кариера == Робърт Лоурънс постъпва на служба в [[USAF]] веднага след дипломирането си през 1955 г. Завършва школа за [[пилот]]и през 1956 г. През 1959 г. става инструктор. Известно време служи в американски авиобази в [[Германия]]. В кариерата си има над 2500 полетни часа, от тях - 2000 на реактивни самолети. Загива на 8 декември 1967 г. при катастрофа с изтребител [[F-104]] Старфайтър. == Астронавт на USAF == Робърт Лоурънс е избран за [[астронавт]] от USAF на 30 юни 1967 г., [[Списък на астронавти по селекция|Група USAF MOL-3]]. През юли същата година започва обучението му в авиобазата Едуардс, [[Калифорния]]. == Награди == * [[Файл:Air Force Commendation Medal ribbon.svg|66п]] ''Медал за похвала на [[USAF]]''; * [[Файл:Outstanding Unit ribbon.svg|66п]] ''Медал за изключителна мисия на USAF''. == Източници == <references /> * Maj. Robert H. Lawrence from the U.S. Air Force's official website * Oberg, James H. (2005-02-23). ''The Unsung Astronaut''. MSNBC. Посетен на 27 януари 2011. == Външни препратки == * [http://www.spacefacts.de/bios/astronauts/english/lawrence_robert.htm Biography of Robert Henry Lawrence, Jr.] from Spacefacts.de {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лоурънс, Робърт}} [[Категория:Астронавти на САЩ]] [[Категория:Американски летци-изпитатели]] [[Категория:Американски военни летци]] [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Калифорния]] [[Категория:Жертви на авиационни произшествия]] qz9wbacyvps7t3h5rxw54fkhx6q3egz 2 426846 11464841 11449756 2022-07-20T11:51:16Z Rumensz 125859 /* Първи само в Уикипедия БГ */ wikitext text/x-wiki {{Infobox | datastyle = background-color:{{Градиент|#FFEC8B|#FFEC8B|vertical|#FFFFFF|50%}}; | data1 = [[File:Content Creativity Barnstar.png|40px|Отличие – звезда с две пера, за съставени 300 бр. биографии на писатели]] [[File:Barnstar Holms.png|40px|Звезда „Холмс“ – за съдействие при изготвяне на статии за Шерлок Холмс]] [[File:Rosetta Barnstar Hires.png|35px|Отличие – звезда „Розета“, за помощ при превод на статии за медицина]] [[File:Feather.svg|40px|Отличие „Сребърно перо“, за достигнати резултати и бъдещо развитие]] [[File:Blueprint Barnstar 2.PNG|40px|За неуморна работа на шаблони]] [[File:Writers Barnstar Hires.png|40px|За приноса си към създаването на нови статии на писателите]] [[File:Writing star.svg|50px|Сребърна звезда – за принос от 1500 статии за писатели]] [[File:CEE Barnstar.png|40px|За включване в Залата на славата на ЦИЕ 2020]] [[File:CEE Barnstar.png|40px|За включване в Залата на славата на ЦИЕ 2021]] }} {|style="clear: right; float: right; margin-left: 3.5em; margin-bottom: 0.5em; width: 230px; border: #99B3FF solid 1px" |- ! '''Rumensz''' |- |{{Вавилон|bg}} |- |{{Потребителска кутия|проект Нови статии|проект Литература|писатели|перфекционист|кирилица|уикихолизъм|благодарност|овен|инженер|анти цигари}} |} {| |+ |- | {{цитат|Кат муза ми влетя в сърцето,<br>литна мисълта ми до небето,<br>но стана тя каквато стана<br>чух „Разпни го!“ вместо „Осанна!“.<br><br> Такава е природата човешка,<br>днес цар си, утре – малка пешка.<br>Уж тежка е царската корона,<br>а иска всеки да докопа трона.<br><br> Но иде Лъчезарно утро,<br>ехти в Балкано тежък звук,<br>майстор Илия е решил да прави<br>път от Истанбул до тук.<br><br> Другари, братя, общество!<br>Давайте да се прегърнем,<br>пол и възраст да отхвърлим,<br>да работим за добро.<br>И '''В''' новата '''ГОДИНА'''<br>за всекиго хвала да има.|||1|1}} <br> {{YouTube|CYhpevGx0pY|Гинчо Павлов, „Ако не бъдеш бит...“}}<br>И продължението:<br>''И ето идва от Канада нов хит,<br>но поуката я вече знам,<br>с усмивка битият ще бъде бит,<br>и почтено ще е ....'' | {{цитат|'''Мравчо и котарака'''<br><br>Един тумбест котарак,<br>със загладен дълъг косъм,<br>гордо се разхожда пак<br>и философска книга носи.<br><br>На всекиго е готов да каже,<br>мисли умни да налаже,<br>дълги думи той нарежда,<br>бърчи черната си вежда.<br><br>Среща Мравчо, мръсен, морен,<br>и го гледа ококорен -<br>„Няма ли за теб белина?<br>Стана черно дето мина.“<br><br>„А ти къде със тази книга?“ –<br>Мравчо спира и намига –<br>„Трупам си дръвца за зима.<br>да е топло, и кяр да има.<br>А ти защо айляк стоиш,<br>зимъс книгата ли ще гориш?“<br><br>Кратка беше тази среща<br>но за нещо ни подсеща.<br>Няма никаква интрига<br>тя поуката е проста:<br>С труд всичко се постига,<br>философства само госта.<br>|||1|1}} |} == За потребителя == * [[Потребител:Rumensz/Мотивация|Мотивация или Защо пиша в Уикипедия?]] * [[Потребител:Rumensz/Годишнини|Годишнини]] Станаха 8 години. Преборих тежко [[COVID-19|COVID-а]] и пак „карам влака“ въпреки, че някои стрелочници искат да го вкарат в глуха линия, щото свирката много ги стресирала. Като гледам как някои били БАНални, други БАНдюги, пак простите хора ще я вършим. Но, както е казал [[Кърт Вонегът|класика]] – Така е то! („''Кланица 5“'') * [[Потребител:Rumensz/Справки|Полезни справочни документи]] == Псевдонаучни и конспиративни теории == Собствени разсъждения относно някои научни теории и световни събития. Очаквайте! == Проект „Писатели“ == Работата ми в Уикипедия ми дава възможност да направя нещо полезно, което ще е в помощ на много българи в бъдеще особено чрез сайта „[[Моята библиотека]]“, който ползва Уикипедия. На 10 декември 2012 г. стартирах проекта си „'''Писатели'''“. Той цели събирането на източници, съставянето или написването на превод на биографиите на всички чуждестранни автори издадени в България. Една непосилна задача за сам човек, но .. Планът ми е достигането на 3000 биографии (когато БГуики достигне 300 000 статии). Надявам се [[Съюз на българските писатели|Съюзът на българските писатели]] да впише в Уики подробно биографиите на нашите родни автори. === Развитие на проекта „Писатели“ === * На 26 април 2013 г. включих в Уикипедия поредната '''150-та''' биография (0.1%). От тях '''18''' бр. са публикувани за пръв път само в БГ-Уики спрямо всички Уикипедии, а 3 бр. са пренаписани, тъй като бяха микромъничета. * На 17 юни 2013 г. вече са '''200''' бр., от които '''27''' бр. са само в БГ Уикипедия. * На 13 август 2013 г. вписаните от мен биографии на писатели са '''250''' бр. (29 бр. само в БГ Уикипедия). * На 18 ноември 2013 г. броят на биографиите ми в Уикипедия БГ са вече '''300''' бр., от които '''46''' бр. са тук за първи път в целия този глобален проект. ''За добрата работа се удостоявам с отличието'' – „''Звезда с две пера'''“. ''Наградата олицетворява полезната работа на биографите, които не позволяват да изгасне звездата на писателите на небосклона на изкуството.'' * На 13 януари 2014 г. броят на биографиите е вече '''350''' бр., а от тях '''58''' бр. са само в БГ Уикипедия. * На 13 март 2014 г. броят на биографиите по проекта стана '''400''' бр., а от тях '''73''' бр. са първи само в БГ Уикипедия. Много от тях са за автори на любовни романи, произведения четени от значителна част от хората, и незаслужено пренебрегвани от „академичната критика“. * На 5 май 2014 г. биографиите ми са '''450''' бр., като от тях '''91''' бр. са само в българската Уикипедия. * На 22 юли 2014 г. биографиите за писатели са '''500''' бр., вкл. '''105''' бр. за първи път само в БГ Уикипедия. ''За полезната и отговорна дейност се удостоявам с отличието'' „'''Сребърно перо'''“, ''с пожеланието мастилото на автора да не пресъхва още дълги години!'' * На 25 септември 2014 г. биографиите станаха '''550''' бр., от които '''110''' бр. са за първи в Уикипедия БГ. * На 6 декември 2014 г. ([[Никулден]]) броят достигна '''600''' бр., а от тях '''117''' бр. са първо в нашата Уикипедия. * На 13 януари 2015 г. биографиите вече са '''650''' бр., като '''130''' бр. са само в БГУ. * На 20 февруари 2015 г. общият брой достигна '''700''' бр., от тях '''141''' бр. само в БГУ. * На 11 май 2015 г. броят биографии са '''750''' бр., от тях '''151''' бр. само в БГУ. * На 28 юли 2015 г. биографиите са '''800''' бр., от тях '''160''' бр. първо в БГУ. * На 30 септември 2015 г. биографиите са '''850''' бр., а дебютните са '''172''' бр. * На 30 ноември 2015 г. бройката стигна '''900''' бр., а дебютните – '''178''' бр. * На 15 януари 2016 г. сумата биографии са '''950''' бр., а с начало в БгУ – '''184''' бр. * На 23 февруари 2016 г. достигнаха '''1000''' бр., а със старт първо в БгУ – '''193''' бр. * На 26 април 2016 г. са '''1050''' бр., а с дебют в БгУ – '''206''' бр. * На 18 юли 2016 г. – '''1100''' бр., '''216''' бр. * На 17 септември 2016 г. – '''1150''' бр., '''227''' бр. * На 3 декември 2016 г. – '''1200''' бр., първо в БгУ '''240''' бр. (20%) * На 28 януари 2017 г. – '''1250''' бр., '''253''' бр. с дебют в БгУ. * На 31 март 2017 г. – '''1300''' бр., '''266''' бр. първо в БгУ. * На 6 септември 2017 г. – '''1350''' бр., '''272''' бр. с дебют. * На 3 декември 2017 г. – '''1400''' бр., '''284''' бр. с дебют в БгУ. * На 3 февруари 2018 г. – '''1450''' бр., '''291''' бр. първо в БгУ. * На 6 април 2018 г. – '''1500''' бр., с дебют '''297''' бр. в БгУ. * На 15 юни 2018 г. – '''1550''' бр., с първи '''307''' имена в БгУ. * На 22 август 2018 г. – '''1600''' бр., дебютни '''325''' бр. в БгУ. * На 25 ноември 2018 г. – '''1650''' бр., общо '''334''' бр. първо в БгУ. * На 7 януари 2019 г. – '''1700''' бр., '''343''' бр. с дебют. * На 19 февруари 2019 г. – '''1750''' бр., и '''357''' бр. първо в БгУ. * На 27 март 2019 г. – '''1800''' бр., и '''360''' бр. (20%) първо в БгУ. * На 19 юни 2019 г. – '''1850''' бр., вкл. '''375''' бр. първо в БгУ. * На 16 септември 2019 г. – '''1900''' бр., вкл. '''392''' бр. с дебют в БгУ. * На 28 ноември 2019 г. – '''1950''' бр., вкл. '''396''' бр. с дебют в БгУ. * На 16 март 2020 г. – '''2000''' бр., вкл. '''411''' бр. първи в БгУ. * На 23 април 2020 г. – '''2050''' бр. (+ЦИЕ 2020 – 35+/35) * На 26 май 2020 г. – '''2100''' бр. (+ЦИЕ 2020 – 2х35+/35), 412 бр. с дебют в БгУ. * На 9 юли 2020 г. – '''2150''' бр., вкл. '''419''' първо в БгУ. * На 28 септември 2020 г. – '''2200''' бр., '''428''' бр. с дебют. * На 11 декември 2020 г. – '''2250''' бр., '''441''' бр. в БгУ. * На 21 януари 2021 г. – '''2300''' бр., '''445''' бр. първи в БгУ. * На 29 март 2021 г. – '''2350''' бр., '''450''' бр. първо в БгУ. * На 16 април 2021 г. – '''2400''' бр., '''452''' бр. първо в БгУ. * На 17 май 2021 г. – '''2450''' бр., '''453''' бр. първо в БгУ. * На 29 юни 2021 г. – '''2500''' бр., вкл. '''465''' бр. дебютират в БгУ. * На 19 октомври 2021 г. – '''2550''' бр., вкл. '''478''' бр. първо в БгУ. * На 27 ноември 2021 г. – '''2600''' бр., вкл. '''484''' бр. първо в БгУ. * На 15 април 2022 г. – '''2650''' бр., вкл. '''487''' бр. първо в БгУ. * На 9 юли 2022 г. – '''2700''' бр., вкл. '''503''' бр. с дебют в БгУ. === Първи само в Уикипедия БГ === {{commonscat|Writers|Писатели}} {{commonscat|Portraits of writers|Портрети на писатели}} Само чуждестранни автори преведени в България. ''[[Роб Макгрегър]]'', ''[[Джеймс Байрон Хъгинс]]'', [[Джеймс Елиът]], [[Виктор О’Райли]], [[Карла Нигърс]], [[Уилям Лавджой]], [[Айлин Гоудж]], [[Даяна Апълярд]], ''[[Кристен Хигинс]]'', [[Кен Годард]], [[Кандейси Скулър]], [[Шели Милър]], [[Джанис Кайзър]], [[Дорис Мортман]], [[Елизабет Гейдж]], [[Елиз Тайтъл]], [[Лорън Донър]], [[Ейми Фетцър]], [[Барбара Фрийти]], [[Джейн Костело]], ''[[Уна-Мери Паркър]]'', [[Джорджи Адамс]], [[Меган Чанс]], [[Пеги Никълсън]], [[Оливия и Кен Харпър]], [[Кони Мейсън]], [[Стела Камерън]], [[Джорджия Боковън]], [[Дона Лание]], [[Джоун Брамш]], [[Хелън Р. Майерс]], [[Линда Тейлър]], [[Лесли Дейвис Гучионе]], [[Сандра Клайшмит]], [[Сюзън Симънс]], [[Патриша Райс]], [[Ригън Форест]], [[Нейъми Хортън]], [[Питър Уот]], [[Томас Цибула]], [[Джон Вайсман]], [[Уилям Хофър]], ''[[Елизабет Адлър]]'', [[Хари Шеф]], [[Гленда Сандърс]], [[Синтия Катц]], [[Харолд Лаури]], [[Верна Кери]], [[Нанси Мартин]], [[Памела Мюелбауър]], ''[[Александра Кампбел]]'', [[Мерил Сойър]], [[Каролин Апчър]], [[Мими Лат]], [[Карън Лийбо]], [[Кристин Макгуайър]], [[Рой Йохансен]], [[Брайън Галахър]], [[Дженифър Хорсман]], [[Дженифър Ашли]] (60), [[Елизабет Бойл]], [[Джийн Боудън]], [[Барбара Виктор]], [[Джанет Кларк]], [[Катрин Перуц]], ''[[Сузане Шайблер]]'', [[Вера Коуи]], [[Корал Смит]], [[Маделин Бейкър]], [[Марлис Мелтън]] (70), [[Айлийн Драйер]], [[Мери Богиа]], [[Линда Барлоу]], [[Айлийн Науман]], [[Ан Лоурънс]], [[Хедър Кулман]], [[Луана Чърчил]], [[Денис Джъд]], [[Рут Харис]], [[Дона Джимарк]], [[Барбара Ериксон]] (80), [[Мора Сийгър]], [[Рене Ферагю]], [[Сара Анджелини]], [[Сандра Дейвидсън]], [[Кори Макфаден]], [[Джанет Шулц]], [[Соня Маси]], [[Уенди Корси Стъб]], [[Сандра Канфийлд]], [[Крис Картър (писател)|''Крис Картър'']] (90), [[Лелия Кели]], [[Линдси Грейвс]], [[Емили Кери]], [[Ланс Салуей]], [[Сюзън Фокс]], [[Кас Курсел]], ''[[Крис Муни]]'', [[Полин Ан Харис]], [[Оливия Уедсли]], [[Джон Шорс]] (100), [[Патриша Пиниански]], [[Оливин Годфри]], [[Джудит Макуилямс]], [[Сандра К. Роудс]], [[Елизабет Сайферт]], [[Тейлър Смит]], [[Андреа Креймър]], [[Нанси Уогнър]], [[Брена Йованоф]], [[Скот Прат]] (110), [[Пиер Алсиет]], [[Том Грейс]], [[Джоана Рийс]], [[Емлин Рийс]], [[Алън Джейкъбсън]], [[Барбара Бозуел]], [[Джон Донахю]], [[Линда Сандовал]], [[Патрик Андерсън]], [[Фей Ашли]] (120), [[Джон Кларксън]], [[Алис Клейтън]], [[Мари Бомонт]], [[Наташа Драгнич]], [[Пол Ричард Харди]], [[Били Грийн]], [[Деби Бедфорд]], [[Джил Хатауей]], [[Алесия Холидей]], [[Сидни Джордж Хопкинс]] (130), [[Джули Джеймс]], [[Алисън Потър]], [[Пат Букайстър]], [[Нийл Олсън]], [[Анита Милс]], [[Фредерик Мъглър]], [[Евелин Роджърс]], [[Барбара Бенедикт]], ''[[Шилпи Сомая Гоуда]]'', [[Ким Джейкъбс]] (140), [[Катрин Уеб (писателка, 1977)|Катрин Уеб]], [[Кейт Моргенрот]], [[Антония Кер]], [[Вирджиния Харт]], [[Елизабет Барнс]], [[Алисън Хентидж]], [[Джесика Роскоу]], [[Карън Молине]], [[Морийн Линдли]], [[Стефани Фийгън]] (150), [[Даниъл Найери]], [[Нийл Уенборн]], [[Патриша Симпсън]], [[Тобша Лърнър]], [[Кейт Куин]], [[Йън Холт]], [[Хари Бингам]], [[Лорън Сейнт Джон]], [[Норма Бейшър]], [[Валери Франкел]] (160), [[Ребека Ан Колинс]], [[Филипа Ашли]], [[Тери Лоурънс]], [[Патрик Лий]], [[Миранда Дикинсън]], [[Мелиса Хил]], [[Крис Манби]], [[Сали Стюърт]], [[Антъни Бруно]], [[Мишел Пилоу]] (170), [[Рустем Валаев]], [[Чога Регина Егбеме]], [[Мария Брикер]], [[Марго Бъруин]], [[Лорън Логстед]], [[Джон Тренхейл]], [[Мери Шийпшанкс]], [[Саша Гулд]], [[Сюзън Форуърд]], [[Джули Ан Уокър]] (180), [[Оливия Паркър]], [[Джесика Кори]], [[Джоузеф Р. Лало]], [[Кип Ланджело]], [[Робин Дехарт]], [[Лейни Даян Рич]], [[Кристен Ашли]], [[Джилиан Итън]], [[Маргарит Кей]], [[Хедър Лонг]] (190), [[Кендар Блейк]], [[Линда Лафърти]], [[Джули Бери]], [[Андреа Парнел]], [[Клей Харви]], [[Саския Сарджинсън]], [[Мишел Куна]], [[Катрин Алрид]], [[Лийла Мийчам]], [[Джорджия Рей]] (200), [[Ерика Бауърмайстър]], [[Виктория Фокс]], [[Софи Джордан]], [[Лори Армстронг]], [[Ричард Стейнбърг]], [[Илай Браун]], [[Ан О'Брайън]], [[Лидия Джойс]], [[Ивет Манесис Корпорън]], [[Рейчъл Хартман]] (210), [[Уитни Грасия Уилямс]], [[Анете Хоберг]], [[Деймиън Дибън]], [[Джонатан Сантлоуфър]], [[Робин Гидиън]], [[Скот Хокинс]], [[Денис О'Конър]], [[Кели Маккейн]], [[Патриша Вернер]], [[Мелиса Сенейт]] (220), [[Клайв Фос]], [[Тереза Дибенедето]], ''[[Джеймс Коб]]'', [[Крис Ларсгард]], [[Джейми Фревелети]], [[Мередит Уайлд]], [[Марк Бърнел]], [[Стив Байн]], [[Джим Браун]], [[Филип Розенберг]] (230), [[Катя Милей]], [[Констанс О’Бениън]], [[Аарон Флетчър]], [[Шанън Стейси]], ''[[Олга Четверикова]]'', [[Анжелик Барбера]], [[Адам Уилямс]], [[А. Дж. Ридъл]], [[Антъни Галиано]], [[Сюзън Ий]] (240), [[А. М. Дийн]], [[Барбара Мъч]], [[Лиз Треноу]], [[Иън Сомърс]], [[Ерика Йохансен]], [[Каролайн Кепнес]], [[Кати Кламп]], [[Лулу Тейлър]], [[Сара Оклър]], [[Джен Калонита]] (250), [[Лионор Флайшър]], [[Бет Кери]], [[Лиза Рене Джоунс]], [[Хана Тъниклиф]], [[Аби Клементс]], [[Кристофър Смит]], [[Фиона Бартън]], [[Анита Бърг]], [[Лора Мадлен]], [[Ник Сполдинг]] (260), [[Раджнар Важра]], [[Дженифър Нивън]], [[Джанет Маклауд Тротър]], [[Линда Франсис Лий]], [[Синтия Идън]], [[Андре Брюйер]], [[Лекси Блейк]], [[Фейдра Патрик]], [[Донна Хатч]], [[Ричард Форд (английски писател)|Ричард Форд]] (270), [[Конрад Мейсън]], [[Томас Бренън]], [[Карла Нортън]], [[Ноубъл Смит]], [[Шона Делакорте]], [[Луиз Пенингтън]], [[Ники Пелегрино]], [[Емили Бек Когбърн]], [[Ниам Грийн]], [[Надя Хашими]] (280), [[Маргарет Розентал]], [[Ишбел Бий]], [[Клаудия Джесъп]], [[Ренита де Силва]], [[Джери Смит-Реди]], [[Елизабет Хюит]], [[Шанън Кърк]], ''[[Флора Спиър]]'', [[Трейна Симънс]], [[Робин Лий Хатчер]] (290), [[Александер Сьодерберг]], [[Шанън К. Бъчър]], [[Елисабет Нуребек]], [[Рейчъл Ромеро]], [[Ерин Уот]], [[Лора Кей]], [[Паола Сантагостино]], [[Лорънс О’Брайън]], [[Филип Гудън]] (300), [[С. Дж. Кинкейд]], [[Дж. Т. Бранън]], [[Макс Бралиър]], [[Джери Василатос]], [[Моника Маккарти]], [[Тимоти Щал]], [[Майкъл Морли]], [[Рут Хоган]], [[Ричард Чайлд]], [[Кели Джоунс]] (310), [[Мия Шеридан]], [[Джон Лав]], [[Джак Енгелхард]], [[Къртис Чен]], [[Лиса Уингейт]], [[Сюзан Спан]], [[Роуан Колман]], [[Майк Лосън]], [[Аманда Маккейб]], [[Джесика Таунсенд]] (320), [[Франческа Хейг]], [[Катрин Тейлър]], [[Роз Дени]], [[Барбара Рен]], [[Джени Огдън]], [[Чарлз Броко]], [[Нанси Удруф]], [[Хавиер Паскуал]], [[Кейт Клейборн]], [[Такър Маларки]] (330), [[Скот Бейкър (австралийски писател)|Скот Бейкър]], [[Дейвид Ангстън]], [[Лорет Ан Уайт]], [[Кейти Хан]], [[Донатела Рицати]], [[Лаура Риньон]], [[Хелънкей Даймън]], [[Д. П. Лайл]], [[Луси Кларк]], [[Декстър Диас]] (340), [[Джесика Ръстън]], [[Глоувър Райт]], [[Дженифър Пробст]], [[Дженифър Матю]], [[Анатолий Голубев]], [[Уилям Бътлър]], [[Тим Уилсън]], [[Оливър Джонсън]], [[Лора Джаксън]], [[Ханс Бауер]] (350) [[Патрик Стенсън]], [[Боб Фенстър]], [[Анджело Родафинос]], [[Хармъни Върна]], [[Доминик Ийстуик]], [[Маршал Карп]], [[Анна Данилова]], [[Лев Пучков]], ''[[Алекс Майкълидис]]'' (360), [[Джесика Нол]], [[Лора Флоран]], [[Сали Кослоу]], [[Тара Хайланд]], [[Ан Иду-Тиве]], [[Глен Клайър]], [[Лорън Блейкли]], [[Сари Гилбърт]], [[Ан Райсър]], [[Люк Дилейни]] (370), [[Бил Видал]], [[Адриен Йънг]], [[Майкъл Стюарт]], [[Хайди Маклоклин]], [[Неслихан Аджу]], [[Мария Женет]], [[Мегън Марч]], [[Дейвид Лендър]], [[Фил Хоган (писател)|Фил Хоган]], [[Британи Чери]] (380), [[Дженифър Грейсън]], [[Брадли Уест]], [[Кевин Алан Милн]], [[Аня Баст]], [[Али Новак]], [[Хедър Морис]], [[Мойра Фоули-Дойл]], [[Джийни Муун]], [[Сойър Бенет]], [[Ким Динан]] (390), [[Роландо Кристофанели]], [[Камерън Уест]], [[Джанет Танър]], [[Дейвид Ууд]], [[Лий Уикс]], [[Лий-Анн Уолъс]], [[Джонатан Мур]], [[Джулиет Мийд]], [[Пенелъпи Уорд]], [[Колет Фрийдман]] (400) [[Лаура Себастиън]], [[Саманта Кинг]], [[Сали Пачолок]], [[Кристина Кабони]], [[Беатрис Колин]], [[Сара Холанд]], [[Марк Крейгбаум]], [[Йоанна Буразопулу]], [[Джесика Адамс (писател)|Джесика Адамс]] (410), [[Колин Коулман]], [[Татяна Корсакова]], [[Маша Коланович]], [[Юджийн Садлър-Смит]], [[Елизабет Ноутън]], [[Бет О’Лиъри]], [[Шели Кинг]], [[Джоузи Силвър]], [[Джийн Райън]], [[Ребека Рос]] (420), [[Робърт Бийти]], [[Труде Аусфелдер]], [[Хелън Ръсел]], [[Виктория Лори]], [[Минди Мехия]], [[Франческо Фиорети]], [[Линдзи Рибар]], [[Джоана Шуп]], [[Клое Дювал]], [[Денис Хънтър]] (430), [[Шарон Вагнер]], [[Карън Суон]], [[Том Фокс]], [[Ейми Хармън]], [[Дороти Бренър-Франсис]], [[Енрике Марискал]], [[Бранди Толър]], [[Мари Д. Джоунс]], [[Джеймс Деларги]], [[Алекса Астън]] (440), [[Е. Г. Скот]], [[Сюзън Донъл]], [[Сали Торн]], [[Алиса Паломбо]], [[Ан Мари Дюкет]], [[Ерика Суайлър]], [[Джуди Баер]], [[Тейтъм Флин]], [[Джеръми Пейдж]], [[Джесика Парк]] (450) [[Даниела Андоновска-Трайковска]], [[Фросина Стойковска]], [[Милена Селими]], [[Хлои Куцумбели]], [[Анита Паевич]], [[Антонини Смирили]], [[Лаура Виноградова]], [[Аня Мугерли]], [[Томас Чарлс Бриджес]], [[Марта Хол Кели]], [[Джилиан Филип]] (460), [[Кейти Марш]], [[Хелън Скот Тейлър]], [[Сюзън Белами]], [[Кей Грегъри]], [[Девни Пери]], [[Фиона Дейвис]], ''[[Минди Макгинис]]'', [[Глория Голдрайх]], [[Тейлър Адамс]], [[Гейбриъл Бъргмоузър]] (470), [[Саманта Даунинг]], [[Крис Холм]], [[Елена Делбанко]], [[Джак Кар]], [[Моника Джеймс]], [[Барбара Шеръд]], [[Барбара Бретън]], [[Джоан Венг]], [[Алис Келен]], [[Трейси Улф]] (480), [[Виктор Метос]], [[Сара Пиърс]], [[Лиса Кей Адамс]], [[Том Савидж]], [[Наташа Лестър]], [[Елизабет Кук]], [[Сайо Масуда]], [[Рейчъл Липинкот]], [[Брижит Говиньон]], [[Джулия Кели]] (490), [[Джени Хейл]], [[Хедър Уеб]], [[Клаудия Серано]], [[Елена Армас]], [[Адам Шел]], [[Филип Гуин Джоунс]], [[Мариана Запата]], [[Ариан Коен]], [[Карън Кливланд]], [[Фабиен Моро]] (500) [[Рикардо Фонсека Мота]], [[Том Елън]], [[Алфредо Колито]], [[Лучия Вакарино]], [[Уорд Ларсен]], [[Кристина Кампос]], [[Сюзън Съсман]], ''Показаните с курсивен текст имат вече страници в други езикови части на Уикипедия.'' === Любопитни факти === * Някои от писателите на [[фентъзи]], [[хорър]] и еротични [[романс]]и са познати в България засега единствено по фен-преводи на произведенията им и дори имат български фен-сайтове. * В Уикипедия БГ има почти [[:Категория:Мъничета за писатели|500 статии-мъничета за писатели]], които чакат помощта ни. * {{икона|en}} [http://www.nybooks.com/blogs/nyrblog/2013/apr/29/wikipedia-women-problem/ За някои проблеми в Уикипедия] – [https://en.wikipedia.org/wiki/American_novelists Списък на американски писатели в У.] * [[Джеймс Хърбърт]] умира в деня на създаването на статията му в Уикипедия БГ – 20.03.2013 г. * Статията за [[Ейми Плъм]] е създадена на рождения и&#768; ден – 02.03.2014 г., за [[Соня Маси]] – 15.04.2014 г. (''която дори не знае, че е издадена в България''), а също и за [[Лусинда Райли]] – 16.02.2015 г. === Добрите ми биографии === <div style="-moz-column-count: 3; column-count: 3; -webkit-column-count: 3;"> * [[Бенито Перес Галдос‎]] * [[Михаил Садовяну]] * [[Хенри Райдър Хагард]] * [[Джаки Колинс]] * [[Хазрат Инаят Хан]] * [[Ханс Хайнц Еверс]] * [[Фридрих Герстекер]] </div> === Подпроект „Шерлок Холмс“ === В помощ на основния съставител на статиите за [[Списък на произведения за Шерлок Холмс|произведенията]] на [[Артър Конан Дойл]] за [[Шерлок Холмс]] – [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]], качените нови илюстрации в Общомедия са над 280 бр., а статиите за „Канона“ на писателя са 71 бр. – пълен сбор. Проектът е продължен със статии за 12 произведения на [[Адриан Конан Дойл]]. ''Заслужил „'''Звездата на Холмс'''“ за оказано ползотворно съдействие при осъществяване на идеята за написване на статиите за произведенията с герой великия детектив!'' Работата продължава с произведения на други писатели с участието на [[Шерлок Холмс]], [[Джеймс Бонд]], [[:ru:Эраст Фандорин|Ераст Фандорин]], и др. === Мистериозни писатели === [[Потребител:Rumensz/Неоткрити писатели|Списък с неоткрити имена на писатели издадени в България]] === Други проекти === * [[:en:Wikipedia:WikiProject_Women_in_Red/Missing_articles_by_occupation/Writers|Проект „Жени в червено“ за създаване на нови статии за писателки]] == Проект „Пиктограми“ в/за шаблони тип „Инфобокс“ == === Налични пиктограми в БГ Уикипедия за шаблони чрез файл '''[[МедияУики:Common.css]]''' === {| class="wikitable" |- ! № !! Приложена в шаблон!! Ще се използва за шаблон !! Код на пиктограмата и изглед на заглавката |- | 1 || [[Шаблон:Планета|Планета]], [[Шаблон:Звезда|Звезда]], [[Шаблон:Галактика|Галактика]], [[Шаблон:Съзвездие|Съзвездие]], [[Шаблон:Обсерватория|Обсерватория]], [[Шаблон:Малка планета|Малка планета]], [[Шаблон:Зодиакален знак|Зодиакален знак]], [[Шаблон:Космическа програма|Космическа програма]], [[Шаблон:Телескоп|Телескоп]], [[Шаблон:Метеорен поток|Метеорен поток]], [[Шаблон:Мъглявина|Мъглявина]], || || class="title astronomy" style="background-color:#00008B; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" color:white; | astronomy |- | 2 || [[Шаблон:Писател|Писател]], [[Шаблон:Име|Име]], [[Шаблон:Писменост|Писменост]], [[Шаблон:Международно споразумение|Международно споразумение]], [[Шаблон:Мирен договор|Мирен договор]], [[Шаблон:Шрифт|Шрифт]] || || class="title author" style="background-color:#C0C0C0; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | author |- | 3 || [[Шаблон:Филм|Филм]] ( с цвят по избор), [[Шаблон:Сървайвър|Сървайвър]], [[Шаблон:Режисьор|Режисьор]], [[Шаблон:Актьор|Актьор]], [[Шаблон:Порноактриса|Порноактриса]], [[Шаблон:Порноактьор|Порноактьор]] [[Шаблон:Доктор Кой Доктор|Доктор Кой Доктор]], || || class="title cinema" style="background-color:#696969; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | cinema |- | 4 || [[Шаблон:Футболист|Футболист]], [[Шаблон:Футболно първенство сезон|Футболно първенство сезон]], [[Шаблон:Футболен отбор|Футболен отбор]], [[Шаблон:Спортно дерби|Спортно дерби]], [[Шаблон:Футболен турнир сезон|Футболен турнир сезон]], [[Шаблон:Европейско първенство по футбол инфокутия|Европейско първенство по футбол]], [[Шаблон:Инфокутия футболен мач|Инфокутия футболен мач]], [[Шаблон:Футболен отбор сезон|Футболен отбор сезон]], [[Шаблон:Национален отбор по футбол|Национален отбор по футбол]], [[Шаблон:Футболна федерация|Футболна федерация]], [[Шаблон:Световно първенство по футбол инфокутия|Световно първенство по футбол]], || || class="title football" style="background-color:#b0c4de; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | football |- | 5 || [[Шаблон:Водоем инфо|Водоем инфо]], [[Шаблон:Връх инфо|Връх инфо]], [[Шаблон:Национален парк|Национален парк]] и др. до [[Шаблон:Язовир|Язовир]], пр.[[Шаблон:Планина|Планина]], [[Шаблон:Вулкан|Вулкан]], [[Шаблон:Хижа инфо|Хижа инфо]], [[Шаблон:Пустиня|Пустиня]], [[Шаблон:Море|Море]], [[Шаблон:Водопад|Водопад]], [[Шаблон:Стадион|Стадион]], [[Шаблон:Наводнение|Наводнение]], [[Шаблон:Долина|Долина]], [[Шаблон:Географски нос|Географски нос]], [[Шаблон:Облак|Облак]], [[Шаблон:Община в Англия (borough)|Община в Англия]], [[Шаблон:Община в РМ|Община в Македония]], [[Шаблон:Дем в Гърция|Дем в Гърция]], [[Шаблон:Китайски провинции|Китайски провинции]], [[Шаблон:Улица|Улица]], [[Шаблон:Гробищен парк|Гробищен парк]], [[Шаблон:Планински проход|Планински проход]], [[Шаблон:Площад инфо|Площад инфо]], [[Шаблон:Ураган|Ураган]], [[Шаблон:ССР инфо|ССР инфо]], [[Шаблон:Географска област|Географска област]], [[Шаблон:География на държава|География на държава]], || [[Шаблон:Геообект|Геообект]] – ликвидация!, [[Шаблон:Исторически паметник|Исторически паметник]] – [https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Infobox_historic_site по ен:У], [[:es:Plantilla:Ficha de región geográfica]] (оглед), [[:en:Template:Infobox canal|Канал по en]], [[:en:Template:Infobox lighthousel|Фар, по en]], || class="title map" style="background-color:#7CC7B3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | map |- | 6 || [[Шаблон:Заболяване|Заболяване]], [[Шаблон:Болница|Болница]], [[Шаблон:Личност|Личност]] (за медици) || [[Шаблон:Лекарство|Лекарство]], || class="title medicine" style="background-color:#FFB6C1; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | medicine |- | 7 || [[Шаблон:Музикален албум|Музикален албум]], [[Шаблон:Музикален изпълнител|Музикален изпълнител]], [[Шаблон:Песен|Песен]], [[Шаблон:Сингъл|Сингъл]], [[Шаблон:Опера|Опера]], [[Шаблон:Музикален инструмент|Музикален инструмент]], [[Шаблон:Музикален стил|Музикален стил]], [[Шаблон:Музикален фестивал|Музикален фестивал]], [[Шаблон:Звукозаписна компания|Звукозаписна компания]], [[Шаблон:Концертно турне инфо|Концертно турне инфо]], [[Шаблон:Евровизия|Евровизия]], [[Шаблон:Държава на Евровизия|Държава на Евровизия]], || [[Шаблон:Дискография на изпълнител инфо|Дискография на изпълнител инфо]], || class="title music" style="background-color:#f4bf92; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | music |- | 8 ||[[Шаблон:Ски курорт|Ски курорт]], Личност (скиор) || || class="title skiing" style="background-color:#F0FFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | skiing |- | 9 || [[Шаблон:ТВ продукция|ТВ продукция]] (с цвят по избор), [[Шаблон:ТВ канали|ТВ канали]], [[Шаблон:Телевизионен сезон|Телевизионен сезон]], [[Шаблон:Телевизионен епизод|Телевизионен епизод]], || || class="title tv" style="background-color:#CEDCE1; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | tv |- | 10 || [[Шаблон:Волейболист|Волейболист]], [[Шаблон:Турнир на МФВ|Турнир на МФВ]], [[Шаблон:Национален отбор по волейбол|Национален отбор по волейбол]], || || class="title volleyball" style="background-color:#b0c4de; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | volleyball |- | 11 || [[Шаблон:Кучешка порода|Кучешка порода]], [[Шаблон:Котка|Котка]], || [[Шаблон:Кон|Кон]] по [[:en:Template:Infobox horse breed|en]], [[Шаблон:Знаменити животни|Знаменити животни]] по [[:ru:Шаблон:Знаменитое животное|ru]], др. животни || class="title animal" style="background-color:#8B4513; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | animal |- | 12 || [[Шаблон:Книга|Книга]], [[Шаблон:Книга поредица|Поредица]], [[Шаблон:Училище|Училище]], [[Шаблон:Литературен герой|Литературен герой]], [[Шаблон:Език|Език]], [[Шаблон:Сура инфо|Сура инфо]], [[Шаблон:Комиксов персонаж|Комиксов персонаж]], [[Шаблон:Езиково семейство|Езиково семейство]], || [[Шаблон:Митично създание|Митично създание]], [[Шаблон:Бог|Бог]] по [[:en:Template:Infobox deity]] || class="title book" style="background-color:#ccccff; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | book |- | 13 || [[Шаблон:Художник|Художник]], [[Шаблон:Картина|Картина]] || илюстратор, изобразителни изкуства || class="title artist" style="background-color:#D3D3D3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | artist |- | 14 || || [[Шаблон:Автомобил|Автомобил]], [[Шаблон:Обществен транспорт|Обществен транспорт]], [[Шаблон:Автобус|Автобус]], || class="title automobil" style="background-color:#2F4F4F; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | automobil |- | 15 || [[Шаблон:Летателен апарат|Летателен апарат]], [[Шаблон:Самолетна катастрофа|Самолетна катастрофа]], [[Шаблон:Самолет|Самолет]], [[Шаблон:Авиокомпания|Авиокомпания]], [[Шаблон:Летище|Летище]], || || class="title avio" style="background-color:#4682B4; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | avio |- | 16 || [[Шаблон:Инфокутия пандемия|Пандемия]], || вируси, бактерии || class="title virus" style="background-color:#FFA07A; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | virus |- | 17 || [[Шаблон:Баскетболист|Баскетболист]], [[Шаблон:Личност/Спортист|Личност/Спортист]] (баскетболист), [[Шаблон:Баскетболен отбор|Баскетболен отбор]], [[Шаблон:Отбор от NBA|Отбор от NBA]], [[Шаблон:Национален отбор по баскетбол|Национален отбор по баскетбол]] || || class="title basketbol" style="background-color:#b0c4de; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | basketbol |- | 18 || [[Шаблон:Бира инфо|Бира]], || пивоварни || class="title beer" style="background-color:#DAA520; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | beer |- | 19 || [[Шаблон:Военно лице|Военно лице]], [[Шаблон:Хладно оръжие|Хладно оръжие]], [[Шаблон:Артилерийско оръдие|Артилерийско оръдие]], [[Шаблон:Балистична ракета|Балистична ракета]], [[Шаблон:Огнестрелно оръжие|Огнестрелно оръжие]], [[Шаблон:Танк|Танк]], [[Шаблон:Бронирана бойна машина|Бронирана бойна машина]] (~ „Танк“), [[Шаблон:Военен конфликт|Военен конфликт]], [[Шаблон:Военно отличие|Военно отличие]], [[Шаблон:Военна част|Военна част]], [[Шаблон:Военно съоръжение|Военно съоръжение]], || [[Шаблон:Военни единици|Военни единици]],<br /> [[Шаблон:Въоръжени сили|Въоръжени сили]], [[Шаблон:Пехота|Пехота]] (отпада), || class="title military" style="background-color:#FA8072; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | military |- | 20 || [[Шаблон:Infobox Личност|Infobox Личност]], [[Шаблон:Личност инфокутия|Личност инфокутия]], [[Шаблон:Манекен инфо|Манекен инфо]], [[Шаблон:Българска диаспора инфо|Българска диаспора инфо]], [[Шаблон:Етническа група|Етническа група]], [[Шаблон:Организация|Организация]], [[Шаблон:Фамилия|Фамилия]], [[Шаблон:Личност|Личност]] (основна), [[Шаблон:Професия|Професия]], [[Шаблон:Патриарх|Патриарх]], [[Шаблон:Спортен отбор|Спортен отбор]], [[Шаблон:Конкурс за красота|Конкурс за красота]], || [[Шаблон:Дреха|Дреха]] - по [[:en:Template:Infobox clothing type]], || class="title bio" style="background-color:#EEEED1; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | bio |- | 21 || [[Шаблон:Боксьор|Боксьор]] || || class="title box" style="background-color:#FF3030; height:43px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | box |- | 22 || [[Шаблон:Лаборатория|Лаборатория]] || детективи, изследвания, открития, || class="title detective" style="background-color:#D3D3D3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | detective |- | 23 || || гъби || class="title fungus" style="background-color:#6B8E23; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" color:white; | fungus |- | 24 || [[Шаблон:Мост|Мост]] || || class="title bridge" style="background-color:#D8BFD8; height:40px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | bridge |- | 25 || [[Шаблон:Радиостанция|Радиостанция]], [[Шаблон:ТВ канал|ТВ канал]], [[Шаблон:Мобилен телефон|Мобилен телефон]], || медии, [[Шаблон:ТВ канали|ТВ канали]], || class="title antenna" style="background-color:#696969; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | antenna |- | 26 || [[Шаблон:Раздел на Уикипедия|Раздел на Уикипедия]], Страници на потребители към [[Шаблон:Личност/Уикипедианец|Личност/Уикипедианец]], || [[Шаблон:Infobox|Infobox]], обща пиктограма || class="title default" style="background-color:#D3D3D3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | default |- | 27 || [[Шаблон:Пилот Ф1|Пилот Ф1]], [[Шаблон:Състезание Ф1|Състезание Ф1]], [[Шаблон:Бивш конструктор Ф1|Бивш конструктор Ф1]] ('''Тим Ф1'''), [[Шаблон:WRC отбор|WRC отбор]], [[Шаблон:Формула Е еПри|Формула Е еПри]], || [[Шаблон:Болид Ф1|Болид Ф1]] или [[Шаблон:Състезателен автомобил|Състезателен автомобил]], [[Шаблон:Писта Ф1|Писта Ф1]] ([https://fr.wikipedia.org/wiki/Modèle:Infobox_Circuit_automobile по фр.У]), [[Шаблон:Гран При Ф1|Гран При Ф1]], || class="title formula1" style="background-color:#696969; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | formula1 |- | 28 || [[Шаблон:Фараон|Фараон]], || Египет, древна история || class="title egipt" style="background-color:#EEDD82; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | egipt |- | 29 || [[Шаблон:Папа|Папа]], [[Шаблон:Римокатолически кардинал|Кардинал]], [[Шаблон:Конклав|Конклав]], [[Шаблон:Римокатолически епископ|Епископ]], [[Шаблон:Антипапа|Антипапа]],<br/>[[Шаблон:Папски документ|Папски документ]] || || class="title cardinal" style="background-color:#f66; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | cardinal |- | 30 || [[Шаблон:Навигационна кутия за физична дисциплина|Навигационна кутия за физична дисциплина]] (т), [[Шаблон:Елементарна частица|Елементарна частица]], [[Шаблон:Електроцентрала|Електроцентрала]], [[Шаблон:Число инфо|Число инфо]], [[Шаблон:Химкутия|Химкутия]] || [[Шаблон:Химичен елемент|Химичен елемент]], [[Шаблон:Белтък|Белтък]], [[Шаблон:Ензим|Ензим]], [[Шаблон:Ядрен тест|Ядрен тест]] ([[:en:Template:Infobox nuclear weapons test|по en]]), [[Шаблон:Единица за измерване|Единица за измерване]] ([[:en:Template:Infobox unit|по en]]), физика, || class="title physic" style="background-color:#BCEE68; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | physic |- | 31 || [[Шаблон:Олимпиада|Олимпиада]], [[Шаблон:Олимпийски игри инфо|Олимпийски игри]], [[Шаблон:Олимпийско събитие|Олимпийско събитие]], [[Шаблон:Олимпийска дисциплина|Олимпийска дисциплина]], [[Шаблон:Олимпийски спорт|Олимпийски спорт]], || съоръжения, олимпийци || class="title olympic" style="background-color:#00BFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | olympic |- | 32 || [[Шаблон:Уебсайт|Уебсайт]], [[Шаблон:Електронен компонент|Електронен компонент]], [[Шаблон:Компютърна игра|Компютърна игра]] ([[Шаблон:Игра|Игра]]), [[Шаблон:Софтуер|Софтуер]], [[Шаблон:Програмен език|Програмен език]], [[Шаблон:Операционна система|Операционна система инфо]], [[Шаблон:Файлов формат|Файлов формат]], [[Шаблон:Хардуер|Хардуер]], || [[Шаблон:CPU|CPU]], компютри, [[Шаблон:Домейн|Домейн]] по [[:en:Template:Infobox top level domain|en]], [[Шаблон:Infobox information appliance]], || class="title computer" style="background-color:#B0E0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | computer |- | 33 || [[Шаблон:Компания|Компания]], [[Шаблон:Infobox Борса|Infobox Борса]], [[Шаблон:Търговски център|Търговски център]], [[Шаблон:Търговска марка|Търговска марка]], [[Шаблон:Административен орган|Административен орган]], || [[Шаблон:Infobox икономика|Икономика]], предприятия, || class="title firma" style="background-color:#FAEBD7; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | firma |- | 34 || [[Шаблон:Шахматист|Шахматист]], [[Шаблон:Игра|Игра]], || || class="title game" style="background-color:#A020F0; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | game |- | 35 || || [[Шаблон:Сексуална ориентация|Сексуална ориентация]], сексуални аспекти, || class="title sex" style="background-color:#9370DB; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | sex |- | 36 || [[Шаблон:Парк|Парк]], [[Шаблон:Сорт|Сорт]], || ([[:en:Template:Infobox cultivar|по en:У]]), растения || class="title plant" style="background-color:#2E8B57; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | plant |- | 37 || [[Шаблон:Робот|Робот]], || проекти, персонални кутии || class="title project" style="background-color:#CDBA96; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | project |- | 38 || || [[Шаблон:Антични паметници в Рим|Антични паметници в Рим]], древен Рим || class="title romana" style="background-color:#FFE7BA; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | romana |- | 39 || [[Шаблон:Личност|Уфолог]] (личност), [[Шаблон:Стар Трек раса|Стар Трек раса]] || научна фантастика, НЛО, || class="title scifi" style="background-color:#4B0082; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | scifi |- | 40 || [[Шаблон:Път|Път]], || || class="title road" style="background-color:#B0C4DE; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | road |- | 41 || [[Шаблон:Актьор|Актьор]], [[Шаблон:Театър|Театър]], [[Шаблон:Пиеса|Пиеса]], [[Шаблон:Балет|Балет]], || драматични постановки, || class="title teatr" style="background-color:#F08080; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | teatr |- | 42 || [[Шаблон:Тенисист|Тенисист]], [[Шаблон:Тенис турнир|Тенис турнир]], [[Шаблон:Тенис състезание|Тенис състезание]] || [[Шаблон:Тенис на Летните олимпийски игри 2012|Тенис на Летните олимпийски игри 2012]]?? [[Шаблон:TennisEventInfo|TennisEventInfo]], || class="title tenis" style="background-color:#efefef; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | tenis |- | 43 || [[Шаблон:Висше училище|Висше училище]], || || class="title universitet" style="background-color:#DDA0DD; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | universitet |- | 44 || || ЕС, институции в ЕС || class="title europe" style="background-color:#0000FF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | europe |- | 45 || [[Шаблон:Кечист|Кечист]], [[Шаблон:Шампионат|Шампионат]], [[Шаблон:Инфокутия кеч събитие|Инфокутия кеч събитие]], [[Шаблон:Кеч отбор|Кеч отбор]], [[Шаблон:Борец|Борец]] || || class="title wrestling" style="background-color:#4682B4; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | wrestling |- | 46 || [[Шаблон:Вестник|Вестник]], [[Шаблон:Списание|Списание]], [[Шаблон:Infobox научно списание|Научно списание]] || || class="title newspaper" style="background-color:#8B6914; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | newspaper |- | 47 || [[Шаблон:Музей|Музей]], [[Шаблон:Дворец на Черната аристокрация|Дворец на Черната аристокрация]], [[Шаблон:Художествена галерия|Художествена галерия]], [[Шаблон:Архитект|Архитект]], [[Шаблон:Православна църква|Православна църква]], [[Шаблон:Библиотека|Библиотека]], || [[Шаблон:Антични паметници в Пловдив|Антични паметници в Пловдив]], изложби || class="title museum" style="background-color:#E9967A; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | museum |- | 48 || [[Шаблон:Дворци и замъци инфо|Дворци и замъци инфо]], || крепостни стени, укрепления || class="title castle" style="background-color:#FFDEAD; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | castle |- | 49 || [[Шаблон:Грозде|Грозде]], || [[Шаблон:Вино|Вино]] ([https://fr.wikipedia.org/wiki/Modèle:Infobox_Cépage по фр:У]) || class="title vine" style="background-color:#DB7093; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | vine |- | 50 || [[Шаблон:Храна|Храна]], [[Шаблон:Сирене|Сирене]], [[Шаблон:Коктейл|Коктейл]], [[Шаблон:Ресторант|Ресторант]], [[Шаблон:Напитка|Напитка]] || рецепти, || class="title food" style="background-color:#FFDAB9; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | food |- | 51 || [[Шаблон:Космически апарат|Космически апарат]], [[Шаблон:Совалка|Совалка]], [[Шаблон:Космическа агенция|Космическа агенция]], [[Шаблон:Инфо космически кораб|Космически кораб]], [[Шаблон:Космическа мисия|Космическа мисия]], [[Шаблон:Ракета|Ракета]], || [[Шаблон:Безпилотна космическа мисия|Безпилотна космическа мисия]], [[Шаблон:Инфо мисия совалка|Инфо мисия совалка]], [[Шаблон:Космически полет|Космически полет]], || class="title cosmos" style="background-color:#6CA6CD; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | cosmos |- | 52 || [[Шаблон:Космонавт|Космонавт]] (''Астронавт''), [[Шаблон:Космическа станция|Космическа станция]], [[Шаблон:Космическа станция модул|Космическа станция модул]], || космически спътници, мисии || class="title astronaut" style="background-color:#6CA6CD; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | astronaut |- | 53 || [[Шаблон:Спортен турнир|Спортен турнир]] (с код за пиктограма), || [[Шаблон:Лекоатлет|Лекоатлет]] (за спортове от леката атлетика, по [https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Infobox_Athlete en:У]), [[Шаблон:Спортист|Спортист]] [https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Infobox_sportsperson en:У], || class="title athlet" style="background-color:#F5DEB3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | athlet |- | 54 || [[Шаблон:Спортна лига|Спортна лига]] (с пиктограми за отделни спортове) || || class="title baseball" style="background-color:#ADFF2F; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | baseball |- | 55 || [[Шаблон:Личност|Учен]] (към вложката за Учен), [[Шаблон:Семейство белтъци|Семейство белтъци]] || || class="title scienc" style="background-color:#EED5D2; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | scienc |- | 56 || || [[Шаблон:Концлагер|Концлагер]] по ([https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Infobox_concentration_camp en:У]), [[Шаблон:Затвор|Затвор]] [[:en:Template:Infobox prison|по en У]] || class="title deportation" style="background-color:#FFFF00; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | deportation |- | 57 || || || class="title diplomat" style="background-color:#E8E8E8; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | diplomat |- | 58 || || || class="title gymnastic" style="background-color:#F5DEB3; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | gymnastic |- | 59 || [[Шаблон:Многостен|Многостен]], || дадено за монумент, но е подходящо за друго || class="title figura" style="background-color:#EED5D2; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | figura |- | 60 || || || class="title samourai" style="background-color:#FFE7BA; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | samourai |- | 61 || || || class="title filatelist" style="background-color:#B0C4DE; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | filatelist |- | 62 || || [[Шаблон:Плавателен съд|Кораби/Подводници]], капитани на кораби (био), || class="title ship" style="background-color:#B0C4DE; height:43px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | ship |- | 63 || [[Шаблон:Монарх]] (Монарси/Царе/Крале), [[Шаблон:Кралска династия|Кралска династия]], [[Шаблон:Халиф|Халиф]], [[Шаблон:Патриарх|Патриарх]], [[Шаблон:Велик магистър|Велик магистър]], [[Шаблон:Българска аристокрация|Българска аристокрация]] || || class="title king" style="background-color:#EE82EE; height:43px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | king |- | 64 || [[Шаблон:Партия|Партия]], [[Шаблон:Правителство|Правителство]], [[Шаблон:Парична единица|Парична единица]], [[Шаблон:Химн|Химн]], [[Шаблон:Герб|Герб]], [[Шаблон:Награди|Награди]], [[Шаблон:Инфокутия знаме|Инфокутия знаме]], [[Шаблон:Първа дама|Първа дама]], [[Шаблон:Революция|Революция]], [[Шаблон:Държавник инфо|Държавник инфо]], [[Шаблон:Президент|Президент]], || [[Шаблон:Исторически държави|Исторически държави]], [[Шаблон:Парламент инфо|Парламент инфо]], [[Шаблон:Държава|Държава]], [[Шаблон:Избори инфо|Избори инфо]], || class="title flag" style="background-color:#FAFAD2; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | flag |- | 65 || [[Шаблон:Философ|Философ]], [[Шаблон:Криптографска хеш-функция|Криптографска хеш-функция]], [[Шаблон:Произведение на изкуството|Произведение на изкуството]], || семиотици, || class="title filosof" style="background-color:#B0C4DE; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | filosof |- | 66 || || за други приложения || class="title art" style="background-color:#FAF0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | art |- | 67 || [[Шаблон:Празник|Празник]], [[Шаблон:Събитие|Събитие]], [[Шаблон:Историческо събитие|Историческо събитие]], [[Шаблон:Изригване|Изригване]], [[Шаблон:Пожар|Пожар]] || || class="title data" style="background-color:#FAF0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | data |- | 68 || || || class="title mous" style="background-color:#FAF0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | mous |- | 69 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (журналист), [[Шаблон:Акт на насилие|Акт на насилие]] || за печатни издания, ако е по-добър || class="title pres" style="background-color:#FAF0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | pres |- | 70 || [[Шаблон:ЖП линия|ЖП линия]], [[Шаблон:Железопътна гара|Железопътна гара]], [[Шаблон:Влакова катастрофа|Влакова катастрофа]], [[Шаблон:Парен локомотив|Парен локомотив]], [[Шаблон:Метростанция|Метростанция]], || [[Шаблон:Обществен транспорт|Обществен транспорт]] (за метро/към ЖП линия), за влакове (по [[:en:Template:Infobox rail|en:Влак]]) или (по [[:en:Template:Infobox locomotive|en:Локомотив]]), || class="title tren" style="background-color:#FAF0E6; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | tren |- | 71 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (стрелба с лък, ловец) || стрелба с лък || class="title archery" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | archery |- | 72 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (археолог) || археология || class="title archaeology" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | archaeology |- | 73 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (хадбалист) || хандбал || class="title handbal" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | handbal |- | 74 || [[Шаблон:Колоездач|Колоездач]], [[Шаблон:Личност|Личност]] (колоездач), || [[Шаблон:Колоездачно състезание|Колоездачно състезание]] по [[:en:Template:Infobox cycling race|en]] || class="title cycling" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | cycling |- | 75 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (хокеист) || хокей || class="title hockey" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | hockey |- | 76 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (алпинист) || алпинизъм || class="title alpinist" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | alpinist |- | 77 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (дипломат), [[Шаблон:Световно културно и природно наследство|Световно културно и природно наследство]] || институции на ООН || class="title world" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | world |- | 78 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (кънкьор) || [[Шаблон:Състезател по шорттрек|Състезател по шорттрек]], кънки || class="title skating" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | skating |- | 79 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (ветроходец) || ветроходство || class="title sailing" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | sailing |- | 80 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (гребец, каякяр) || гребане || class="title regata" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | regata |- | 81 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (сноубордист) || сноуборд || class="title snowboard" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | snowboard |- | 82 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (сърфист) || сърфиране || class="title surf" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | surf |- | 82 || [[Шаблон:Играч на снукър|Играч на снукър]], [[Шаблон:Снукър турнир|Снукър турнир]], [[Шаблон:Личност|Личност]] (играч на снукър) || снукър || class="title snooker" style="background-color:#7CCD7C; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | snooker |- | 83 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (християнин), църква, катедрала, [[Шаблон:Светец|Светец]], [[Шаблон:Монашески орден|Монашески орден]], [[Шаблон:Рицарски орден|Рицарски орден]], [[Шаблон:Православна църква|Православна църква]], [[Шаблон:Миафизити|Миафизити]], || християнство и институции || class="title christianity" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | christianity |- | 84 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (мюсюлманин), [[Шаблон:Мюфтийство инфо|Мюфтийство инфо]], [[джамия]] (към щ. Сграда) || ислям || class="title islam" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | islam |- | 85 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (биатлонист), [[Шаблон:Биатлонист|Биатлонист]] || биатлон || class="title biathlon" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | biathlon |- | 86 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (скачач), || || class="title skijump" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | skijump |- | 87 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (плувец), || || class="title swimming" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | swimming |- | 88 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (ватерполист), || || class="title waterpol" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | waterpol |- | 89 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (евреин), || || class="title judaism" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | judaism |- | 90 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (инженер), || || class="title technology" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | technology |- | 91 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (стрелец), || || class="title shooting" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | shooting |- | 92 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (щангист), || || class="title bars" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | bars |- | 93 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (фигурист), || || class="title rytmic" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | rytmic |- | 94 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (раписист), || || class="title rapir" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | rapir |- | 95 || [[Шаблон:Личност|Личност]] (жокей), || || class="title jocey" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | jocey |- | 96 || || за предприятия || class="title zavod" style="background-color:#CDAF95; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | zavod |- | || || при табличен шаблон || colspan="2" style="background-color: #ffcc66;" align=center class="title egipt" | <span style="float: center;"> '''Име''' </span> |} === Пиктограми за файла, за които се търсят програмни редове === {| class="wikitable" |- ! № !! Пиктограма !! Ще се използва за шаблон !! Код на пиктограмата и изглед на заглавката |- | [[File:dot.png]] |- | ?? <td style="background:#556B2F; color:white; ">[[File:Picto infobox reptile.png|right|80px]]</td> || рептилии, изкопаеми || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | reptile |- | ?? <td style="background:#FAFAD2; color:white; ">[[File:Picto infobox bio.png|right|120px]]</td> || мемоари, сюжети, биография друг вид, || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | article |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Picto_infobox_software.png|right|50px]]</td> || софтуер || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | soft |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Picto infobox Lighthoust.png|right|100px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | far |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Picto_infobox_civil_drone.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | dron |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Equestrian pictogram white.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | jocey |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Factory_white.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | zavod |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Figure skating pictogram white.svg|right|25px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | figur |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Judo_pictogram.svg|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | judo |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Picto_infobox_psycho.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | psycho |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Picto_infobox_Quebec.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | quebec |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Aikido_pictogram.svg|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | aikido |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Shooting pictogram white.svg|right|35px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | shooting |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Weightlifting pictogram white.svg|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | bars |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Gymnastics (rhythmic) pictogram white.svg|right|40px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | rytmic |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Fencing pictogram white.svg|right|45px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | rapir |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Biathlon pictogram white.svg|right|45px]]</td> || смяна на картинка || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | biathlon |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Rowing pictogram white.svg|right|45px]]</td> || смяна на картинка || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | regata <!-- |- | ?? <td style="background:#CDAF95; color:white; ">[[File:Pictogram infobox icehockey.png|right|50px]]</td> || || style="background-color:#FFFFFF; height:45px; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder" | име --> |- |} <pre> /* нови редове във файла за влагане в заглавки на шаблони */ </pre> Възстановяване на файла - <nowiki>[[файл:Picto_infobox_game.png|мини]]</nowiki> == Други текущи проекти == === Карти на населени места === Позиционни карти от OpenStreetMap и шаблони. Предимно на градове в България (за които се променят и географските координати в Уикидата с мястото на общинската администрация). === Категории за години === Всички за родени и починали, десетилетия, години и пр., вкл. шаблони. == Бъдещи проекти == === Винарни в България === Карта и статии === Картинки в БГ Уики === Дискусия срещу дискриминацията === Христос и други илюзионисти === * [[Махаватар Бабаджи]] == Временно == === Нещо, което не разбирам === [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите/Архив/2020/януари#Бързо изтриване|Бързо изтриване]]+ [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Всички_страници_с_представка&prefix=Страници+за+изтриване%2F2020%2F01%2F&namespace=4&stripprefix=1 Изтрити] + [[Специални:Приноси/Stolz|Други]] === Изписване на мерни единици === * [http://pin-bg.com/blog/?p=211 Как да пишем мерните единици по SI / с латински или кирилски букви] * [http://www.iss-poushkarov.org/SystSI/SystSI03/index.htm Международната система мерни единици SI] + [http://www.iss-poushkarov.org/SystSI/SystSI03/Prawila.htm Правила] * [http://bglog.net/Obrazovanie/10861 Правила, заедно с цифрите] === Спорове === * [[Уикипедия_беседа:Правила_за_наименуване/Архив_4]] * [[Си Ел]], [[:en:Thornton Wilder]] – примери за разделяне на Бележки и Източници (за необразованите), [http://chitanka.info/text/43438-lotarijata какво са Бележки към литературно произведение] * [[Уикипедия беседа:Патрульори/АИА#Масово изтриване и връщане на редакции]] * [[:en:24 Chasa]] – пример за неравнопоставеност в Уикипедия * {{diff|9621141|oldid=9619118}} – да не забравяме защо * [[Операция „Картуийл“]] – излишни мъничета * [[Потребител:Bggoldie]] - един колега на когото не са му издържали нервите. Не винаги става така! * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител_беседа:Rumensz/Архив_2017#Без_конкретни_източници За посочването на източниците], [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Заявки_към_администраторите/2017/48 Стари спорове] === Нови автори и статии === * [[Уикипедия:1 нова статия/Липсващи статии по категория]] – всякакви имена за нови статии === Интересно === * https://www.quora.com/Why-do-people-vandalize-Wikipedia == Източници / Бележки == * [[Уикипедия беседа:Оформление#Източници / Бележки]] * {{diff|7131349|7129039}} – предложение за обединяване (26 януари 2016) * [[:en:https://nl.wikipedia.org/wiki/Eddy_de_Wind]] - ха-ха * <nowiki>{{Notelist}}</nowiki> * [[Савонска марка]] – смешките с двете * [[Кула (Песочани)]] – как един единствен източник може да се превърне в 3 Бележки – ХАХАХА! == Инкубатор == Информация за използването му за други цели * [[Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/2021/октомври#Възстановяване на Стоножки]], в случая недоглеждане и възможна грешка, статията е стара, сега възстановена<br> '''''Предложение''''': Не трябва да се местят в Инкубатора статии по-стари от 3 – 5 дни от създаването. Ако са по-стари от 120 дни ще бъдат изтрити по правилата без обсъждане. 3pcrq0whhx7mab4a21lhn99esgo4xlz 0 427384 11463773 10675896 2022-07-19T14:52:15Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki '''Борис Тончев-Орфански''' е бивш български [[футболист]]. Роден е във [[Варна]] през [[1899]] г. През цялата си кариера като футболист играе за „Тича“ Наричан е най-добрият нападател в България. Разболява се млад. Почива на 12 юли 1925 г. == Източници == * [http://www.varna1913.com/history/h05.html www.varna1913.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Тончев, Борис}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени във Варна]] plib7q2e8j7kxjuc0jbao4bscm9q6vs 0 428143 11463918 11458703 2022-07-19T18:14:00Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Крайградският пътнически влак''' (съкратено '''КПВ''') е [[железопътен транспорт|железопътен]] [[влак]], обслужващ населението на гъстонаселени райони. Тези влакове свързват по-голяма (възлова) железопътна гара – обикновено в голям град – с най-близките до него селища. С увеличаването на цените на горивата и оскъпяването на автомобилите крайградските пътнически влакове днес са удобен и достъпен начин за пътуване към големите градове и обратно. В [[БДЖ]] категорията "крайградски пътнически влак" се използва за [[Пътнически влак на БДЖ|пътнически влак]], където разтоянието между началната и крайната гара е по-малко от 100 километра{{Източник|2=2022|3=07|4=18}} Примери за големи КПВ-мрежи са [[RER]] във [[Франция]], [[S-Bahn]] в [[Германия]], [[Metro-North]] в [[САЩ]], Overground във [[Великобритания]] и руските ''електрички''. {{Gallery |title= Различни видове КПВ |height=120 |width=150 |lines=2 |align=center |Файл:MTA Metro-North 4192 pulls NJT train 1027.jpg|Metro-North, Ню Джързи |Файл:Et4a.jpg|Електричка в Русия |Файл:423-Vollzug Main-Weser-Bahn.jpg|КПВ клас 423 на германската S-Bahn мрежа ||КПВ в Япония }} == Вижте също == * [[Бърз влак на БДЖ]] * [[Бърз влак със задължителна резервация на БДЖ]] {{мъниче|транспорт}} [[Категория:Влакове]] hmj1d7ix3ittr43oeyjazspnlhpomcv 0 431923 11464793 11386629 2022-07-20T11:24:19Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Университет за таласъми | име_оригинал = Monsters University | картинка = | режисьори = Дон Сканлън | продуценти = Кори Рае | сценаристи = Пийт Доктър<br>Андрю Стантън<br>Дан Сканлън | актьори = [[Джон Гудмън]]<br>[[Били Кристъл]]<br>[[Стив Бушеми]]<br>Франк Оз<br>Дженифър Тили | музика = [[Ранди Нюман]] | разпространител = [[The Walt Disney Company|Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Pixar Animation Studios | премиера = {{флаг|САЩ}} [[21 юни]] [[2013]] г.<br>{{флаг|България}} [[21 юни]] [[2013]] г. | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $200 милиона<ref>{{cite web|last=Belcastro|first=Joe|title=Box Office Report: Monsters University schools The Heat and White House Down|url= http://www.shockya.com/news/2013/06/30/box-office-report-monsters-university-schools-the-heat-and-white-house-down/|work=Shockya|accessdate=1 август 2015}}</ref> | приходи = $744 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=monstersinc2.htm |title=''Monsters University'' (2013) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=1 август 2015}}</ref> | предишна_част = ''„[[Таласъми ООД]]“'' (2001) | следваща_част = | код-IMDb = 1453405 | уебсайт = http://monstersuniversity.com/edu/index.html }} '''„Университет за таласъми“''' ({{lang|en|Monsters University}}) е [[Съединени американски щати|американски]] компютърно-анимиран филм, прелюдия на „[[Таласъми ООД]]“ от 2001 г. Премиерата му е на 21 юни 2013 г. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Роля || Изпълнител |- | Майк | [[Теодор Елмазов]] |- | Съливан | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Рандъл | [[Любомир Младенов]] |- | Декан Сухарска | [[Тамара Войс]] |- | Скуиши | [[Момчил Степанов]] |- | Дон Карлтън | Николай Пърлев |- | Терри | [[Кирил Бояджиев]] |- | Тери | [[Симеон Владов]] |- | Арт | Петър Калчев |- | Професор Найт | [[Веселин Калановски]] |- | Заместник-председател на<br>студентските сдружения | Георги Иванов |- | Джони Уъртингтън | [[Георги Стоянов (актьор)|Георги Стоянов]] |- | Председателка на студентските сдружения | [[Светлана Смолева]] |- | Чет | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Малкият Майк | Карина Андонова |- | Г-жа Шери Скрибълс | [[Живка Донева]] |- | Г-жа Грейвс | [[Симона Нанова]] |- | Франк Маккей | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Рефер | Анатолий Божинов |- | Охлюв | Росен Русев |- | Кери от Питон-Ни-Капа | [[Татяна Етимова]] |- | Роз | [[Василка Сугарева]] |- | Г-н Снеголед | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |} === Други гласове === {| class="wikitable" |- | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Александър Първанов |- | [[Анастасия Събева]] |- | Атанас Сребрев |- | Владимир Михайлов |- | Георги Ханджиев |- | [[Лина Шишкова]] |- | Лъчезар Лазаров |- | [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] |- | Ясен Зердев |- ! Децата: |- | Александра Папазова |- | Ангел Шпатов |- | Антония Косева |- | Баян Попов |- | Йоанна Величкова |- | Малена Шишкова |- | Михаил Недялков |- | Симеон Минев |- | Тони Горанова |} === Песни === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Песен || Изпълнител |- | Пипалца и драконски крилца | [[Момчил Степанов]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- bgoclor="#CCCCCC" ! Обработка || [[Александра Аудио]]<br>Mixing Studio: Shepperton International |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Превод | Венета Янкова |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьор | Петър Костов |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|monstersuniversity.com/edu/index.html}} * {{imdb title|1453405}} [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2013 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] ivvqmnsoy8smfkkkqnrueqlgenbqsjm 0 432804 11464458 11454847 2022-07-20T09:13:58Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия кеч събитие |name = Кралски Грохот 2013 |image = |caption = |tagline = Finally… (Най-сетне…) |theme = "Champion" на [[Clement Marfo & The Frontline]]<br/>„What Makes A Good Man“ на [[The Heavy]] |promotion = [[Световна федерация по кеч]] |date = 27 януари 2013 |city = [[Финикс]] [[Аризона]] |venue = [[US Еъруейс Център]] |attendance = 15 103 |lastevent = [[Маси, Стълби И Столове (2012)]] |nextevent = [[Елиминационната клетка (2013)]] |event = [[Royal Rumble|Кралски Грохот]] |lastevent2 = [[Royal Rumble (2012)|Кралски Грохот (2012)]] |nextevent2 = [[Royal Rumble (2014)|Кралски Грохот (2014)]] }} '''„Кралски грохот 2013“''' ({{lang|en|Royal Rumble 2013}}) е 26-ият турнир под името ''Royal Rumble'', който се провежда от Световната федерация по кеч. == Мачове == {| style="font-size: 85%; text-align: left;" class="wikitable" !style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3;" width="1%"|'''#''' !style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3;" width="45%"|'''Мач''' !style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3;" width="50%"|'''Правила''' |- |1 |[[Брайън Даниълсън|Даниел Брайън]] и [[Кейн (Глен Джейкъбс)|Кейн]] © победиха [[Деймиън Сандау]] и [[Коуди Роудс]] |Отборен мач за отборните титли |- |2 |[[Антонио Сезаро]] © победи [[Майк Мизанин|Миз]] |Сингъл мач за титлата на щатите |- |3 |[[Алберто Дел Рио]] © победи [[Грамадата]] |Последният оцелял мач за световната титла в тежка категория |- |4 |[[Си Ем Пънк]] © победи [[Дуейн Джонсън|Скалата]] |Сингъл мач за титлата на световната федерация по кеч (Ако Щитът се намесят Си Ем Пънк губи титлата на Световната федерация по кеч) |- |5 |[[Дуейн Джонсън|Скалата]] победи [[Си Ем Пънк]] © |Сингъл мач за титлата на световната федерация по кеч (Ако Щитът се намесят Си Ем Пънк губи титлата на Световната федерация по кеч) |- |6 |[[Джон Сина]] елиминира последен [[Райбек]], за да спечели мача „Кралски грохот“ |Кралско меле мач за участие в мач на КечМания за световната титла в тежка категория, титлата на [[WWE]] или титлата на [[ECW]] |- |} === Мачът ''Кралски грохот'' === {| class="wikitable sortable" |- ! style="background:#efefef;"|Номер ! style="background:#efefef;"|Участник ! style="background:#efefef;"|Шоу ! style="background:#efefef;"|Ред ! style="background:#efefef;"|Елиминиран от |Време |- |1 |[[Долф Зиглър]] |[[RAW]] |27 |[[Шеймъс]] |49:46 |- |2 |[[Крис Джерико]] |[[RAW]] |25 |[[Долф Зиглър]] |47:53 |- |3 |[[Коуди Роудс]] |[[Smackdown]] |12 |[[Джон Сина]] |27:39 |- |4 |[[Кофи Кингстън]] |[[RAW]] |9 |[[Коуди Роудс]] |21:18 |- |5 |[[Сантино Марела]] |[[RAW]] |1 |[[Коуди Роудс]] |00:55 |- |6 |[[Дрю Макинтайър]] |[[Smackdown]] |2 |[[Крис Джерико]] |02:40 |- |7 |[[Тайтъс О'Нийл]] |[[Smackdown]] |3 |[[Шеймъс]] |07:30 |- |8 |[[Голдъст]] |[[RAW]] |5 |[[Коуди Роудс]] |09:41 |- |9 |[[Дейвид Отунга]] |[[RAW]] |4 |[[Шеймъс]] |04:24 |- |10 |[[Хийт Слейтър]] |[[Smackdown]] |11 |[[Джон Сина]] |15:49 |- |11 |[[Шеймъс]] |[[Smackdown]] |28 |[[Райбек]] |37:24 |- |12 |[[Лорд Тенсаи]] |[[Smackdown]] |7 |[[Кофи Кингстън]] |05:37 |- |13 |[[Бродъс Клей]] |[[RAW]] |6 |[[Крис Джерико]], [[Хийт Слейтър]], [[Коуди Роудс]], [[Дарън Йънг]] и [[Шеймъс]] |03:47 |- |14 |[[Рей Мистерио]] |[[RAW]] |13 |[[Уейд Барет]] |10:43 |- |15 |[[Дарън Йънг]] |[[Smackdown]] |8 |[[Кофи Кингстън]] |02:51 |- |16 |[[Бо Далас]] |[[WWE NXT|NXT]] |21 |[[Уейд Барет]] |21:22 |- |17 |[[Кръстника]] |[[WWE]] |10 |[[Долф Зиглър]] |00:05 |- |18 |[[Уейд Барет]] |[[Smackdown]] |20 |[[Бо Далас]] |17:34 |-style="background: #FFEEEE;" |19 |[[Джон Сина]] |[[RAW]] | — |Победител |26:39 |- |20 |[[Деймиън Сандау]] |[[Smackdown]] |22 |[[Райбек]] |16:26 |- |21 |[[Брайън Даниълсън|Даниел Брайън]] |[[Smackdown]] |16 |[[Антонио Сезаро]] и [[Кейн (Глен Джейкъбс)|Кейн]] |06:55 |- |22 |[[Антонио Сезаро]] |[[RAW]] |18 |[[Джон Сина]] |07:50 |- |23 |[[Великият Кали]] |[[Smackdown]] |14 |[[Брайън Даниълсън|Даниел Брайън]] и [[Кейн (Глен Джейкъбс)|Кейн]] |03:08 |- |24 |[[Кейн (Глен Джейкъбс)|Кейн]] |[[RAW]] |15 |[[Брайън Даниълсън|Даниел Брайън]] |01:46 |- |25 |[[Зак Райдър]] |[[RAW]] |17 |[[Ренди Ортън]] |02:34 |- |26 |[[Ренди Ортън]] |[[Smackdown]] |26 |[[Райбек]] |10:20 |- |27 |[[Джиндър Махал]] |[[Smackdown]] |19 |[[Шеймъс]] |02:10 |- |28 |[[Майк Мизанин|Миз]] |[[RAW]] |24 |[[Райбек]] |05:08 |- |29 |[[Син Кара]] |[[Smackdown]] |23 |[[Райбек]] |03:27 |- |30 |[[Райбек]] |[[RAW]] |29 |[[Джон Сина]] |09:06 |- |} == Външни препратки == * [http://www.wwe.com/shows/royalrumble/ Royal Rumble 2013 Сайт] [[Категория:Спорт във Финикс]] [[Категория:Кеч турнири в Аризона]] [[Категория:Кралски грохот]] fmqd8f96ysridadh3m4as0cu9x1w1ar 0 433582 11463793 10796676 2022-07-19T14:55:44Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Методи Вълчев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Методи Костадинов Вълчев''' е български [[актьор]], радио и тв водещ. == Биография == Роден е на 10 декември 1976 г. в [[София]]. През 1999 г. завършва [[актьорско майсторство]] за драматичен театър в класа на [[Велко Кънев]] в [[Нов български университет]]<ref>[http://fortisimo.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=3574:metodi-valchev&catid=50:intervyu&Itemid=94 Кратка биография и интервю]</ref>. Играе на сцените на [[Младежки театър|Младежкия театър]], [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Драматичния театър „Васил Друмев“]] в [[Шумен]], [[Драматичен театър „Гео Милев“|Драматичния театър „Гео Милев“]] в [[Стара Загора]] и Кукления театър в Благоевград. Участва в постановките „Криворазбраната цивилизация“, „Храна за кучета и котки“, „Тартюф“ „Синята стая“, „Палечка“, „Спасителят в ръжта“, „Дядо Коледа е боклук“, „Розови облаци“ и други. Водещ в радио „Веселина“ до ноември 2017 г., както и на предавания в телевизия „Веселина“, ББТ, TV7. Участва в записи на радио пиеси, дублажи на филми и сериали (измежду които „[[Свободен дух]]“), музикални видеоклипове. Озвучава в редица сериали за студио [[Медия линк]], измежду които „[[Свободен дух]]“. Изпълнител на песни – „Тръгвай си“, „Мъжка математика“... == Филмография == * „[[Денят на бащата]]“ (2019), 6 серии – реньор 1 * „[[Корпус за бързо реагиране (филм)|Корпус за бързо реагиране]]“ (2014) * „[[Корпус за бързо реагиране (филм)|Корпус за бързо реагиране]]“ (2012) * „[[Столичани в повече]]“ * „[[Стъклен дом]]“ * „[[Неочакван обрат]]“ (сериал, 2006) * „[[Не се надвесвай навън]]“ (сериал, 2003) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|5094081}} {{СОРТКАТ:Вълчев, Методи}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Родени в София]] ezkcwvvr4gr3zkgc99icvqpdqs7qbnl 0 433989 11464757 10681041 2022-07-20T11:22:05Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Гилбърт Люис | име-оригинал = Gilbert Newton Lewis | категория = учен | описание = американски физикохимик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Уеймът (Масачузетс)|Уеймът]], [[САЩ]] | починал-място = [[Бъркли]], САЩ | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Физикохимия]] | образование = | учил-при = | работил-в = [[Харвардски университет]],<br>[[Масачузетски технологичен институт]],<br>[[Калифорнийски университет, Бъркли]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Гилбърт Нютън Люис''' ({{lang|en|Gilbert Newton Lewis}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[физикохимик]]. == Биография == Люис е роден на [[23 октомври]] [[1875]] година в [[Уеймът (Масачузетс)|Уеймът]], [[Масачузетс]]. Защитава докторат по [[химия]] в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] под ръководството на [[Теодор Ричардс]], след което специализира в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския]] и [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]] в [[Германия]] при [[Вилхелм Оствалд]] и [[Валтер Нернст]]. През следващите години преподава в Харвард и в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технически институт]], а от 1912 година – в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет – Бъркли]], където остава до края на кариерата си. Гилбърт Люис умира на [[23 март]] [[1946]] година в [[Бъркли]]. == Научна дейност == Люис става известен с откриването на [[ковалентна връзка|ковалентната връзка]] през 1916 година, с което за пръв път предлага теория за участието на [[електрон]]ите в [[атом]]а в образуването на [[Химично съединение|химични съединения]]. Други негови научни приноси са пречистването на [[тежка вода]], строгото математическо формулиране на [[Химическа термодинамика|химическата термодинамика]], теорията му за [[Киселина|киселините]] и [[Основа (химия)|основите]] и експериментите му в областта на нефтохимията. През 1926 година той въвежда в употреба термина „[[фотон]]“. Номиниран е 35 пъти за [[Нобелова награда]], но така и не я получава. == Източници == * [http://bse.sci-lib.com/article071911.html БСЭ:Льюис Гилберт Ньютон] * [http://files.school-collection.edu.ru/dlrstore/a4114876-5d04-d923-34c6-9f6b303c74a0/1011713A.htm Льюис, Гилберт Ньютон] * [http://bspinfo.lt/natur419/#more-419 Льюис, Гилберт Ньютон] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130817042221/http://bspinfo.lt/natur419/#more-419 |date=2013-08-17 }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Люис, Гилбърт}} [[Категория:Американски химици]] [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Масачузетски технологичен институт]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Академици на РАН]] [[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Родени в Масачузетс]] [[Категория:Починали в Бъркли]] sjq1ep7e9fh8k9wfujq2lh0oaof92zp 0 437147 11463848 11358715 2022-07-19T15:10:15Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Гюров|Петър Гюров (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = [[Людмила Чешмеджиева]] (до смъртта му) | деца = }} '''Петър Иванов Гюров''' е [[България|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 10 юли 1934 г. в Перник. Учи актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Николай Масалитинов]]. Играе в трупата на [[Театър „Българска армия“]]. Умира на 1 декември 2010 г. във [[София]].<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/694031 Почина актьорът Петър Гюров], 24chasa.bg, 1 декември 2010.</ref> Създава многобройни образи в Българското радио в постановки на радиотеатъра. <ref>[https://www.bnr.bg/hristobotev/post/100428602 Радиотеатърът представя: Незабравими гласове - Петър Гюров], БНР, 12 юли 2014.</ref> == Театрални роли == * „Света Йоанна“ ([[Бърнард Шоу]]) * „Дом, където се разбиват сърцата“ (Бърнард Шоу) * „Съдбоносната 21-ва“ (Ал. Щейн) * „Самуил“ ([[Магда Петканова]]) * „Майстори“ ([[Рачо Стоянов]]) * „Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) * „Време разделно“ ([[Антон Дончев]]) * „Напразни усилия на любовта“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) * „Лодка в гората“ ([[Николай Хайтов]]) * „Щастливецът иде“ ([[Руси Божанов]]) * „Топаз“ ([[Марсел Паньол]]) * „Последните“ (Максим Горки) * „Чудо“ ([[Иван Радоев]]) * „Одисей пътува за Итака“ ([[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]]) * „Бая си на бълхите“ ([[Боян Папазов]]) <ref>[https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-aktioryt-petyr-giurov-3444451 „Почина актьорът Петър Гюров“], vesti.bg, 1 декември 2010.</ref> == Телевизионен театър == * „Давид и Голиат“ (1990) ([[Пелин Пелинов]]) * „Закон за наследството“ (1989) ([[Лиляна Михайлова]]) * „Реабилитация“ (1988) ([[Евгений Тодоров]]) * „Преустройство (Два погледа от един кабинет“) (1988) ([[Фьодор Бурлацки]]) * „Съдии на самите себе си“ (1988) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Хартиеният човек“ (1986) ([[Кънчо Атанасов]]) * „Кабинетна история“ (1986) ([[Рустам Ибрахимбеков]]) * „Стълбата“ (1986) ([[Самуил Альошин]]) * „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев) * „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Вината“ (1982) ([[Александър Кургатников]]) * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – [[цар Калоян|Калоян]] * „Вампир“ (1980) ([[Антон Страшимиров]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Златното покритие“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Свети, но не грее“ (1971) ([[Николай Островски]]) * „Щрихи от образа на Ленин“ (1970) ([[Максим Горки]] и С. Алексиев) * „Недорасъл“ (1969) ([[Денис Иванович Фонвизин]]) * „Албена“ (1968) ([[Йордан Йовков]]) * „Всекиму заслуженото“ (1966) ([[Самуел Альошин]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2008 || [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) || || || хорист-пенсионер |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] (тв) || || || |- | 2001 || [[Каталии]] (тв) || || || Каталията |- | 1996 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || Русия/България || циганският крал |- | 1996 || [[Чудо (филм)|Чудо]] || || || арменецът Артаки |- | 1990 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || Панайот Върганов |- | 1987 || [[Мил семеен скандал]] || || || Христо |- | 1985 || [[Мъгливи брегове]]<br>(''Берега в тумане...'')|| || СССР/България || полковник Вълков |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || министърът на вътрешните работи |- | 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] (тв) || || || инж. Ранков |- | 1982 || [[Предупреждението]] || || ГДР/България/СССР/Унгария || Георги Димитров |- | 1980 || [[С поделена любов]] || || СССР/България || |- | 1979 || [[Всичко е любов]] || || || вуйчото |- | 1973 || [[Пътешествие със сал]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || сътрудник на Форд Сидни<br>''(в XXIII серия)'' |- | 1964 || [[Незавършени игри]] || || || Чавдар |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0350558}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/315975/ Петър Гюров в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/10737/works/ Петър Гюров в Кинотеатр] * [https://www.discogs.com/artist/5300810-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%93%D1%8E%D1%80%D0%BE%D0%B2 Петър Гюров в discogs] {{СОРТКАТ:Гюров, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в Перник]] [[Категория:Починали в София]] i7hauz5f5956cj72w9yt2u5trgpnskz 11463878 11463848 2022-07-19T16:23:56Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Гюров|Петър Гюров (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = [[Людмила Чешмеджиева]] (до смъртта му) | деца = }} '''Петър Иванов Гюров''' е [[България|български]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 10 юли 1934 г. в Перник. Учи актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Николай Масалитинов]]. Играе в трупата на [[Театър „Българска армия“]]. Умира на 1 декември 2010 г. във [[София]].<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/694031 Почина актьорът Петър Гюров], 24chasa.bg, 1 декември 2010.</ref> Създава многобройни образи в [[Българско национално радио|Българското радио]] в постановки на радиотеатъра. <ref>[https://www.bnr.bg/hristobotev/post/100428602 Радиотеатърът представя: Незабравими гласове - Петър Гюров], БНР, 12 юли 2014.</ref> == Театрални роли == * „Света Йоанна“ ([[Бърнард Шоу]]) * „Дом, където се разбиват сърцата“ (Бърнард Шоу) * „Съдбоносната 21-ва“ (Ал. Щейн) * „Самуил“ ([[Магда Петканова]]) * „Майстори“ ([[Рачо Стоянов]]) * „Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) * „Време разделно“ ([[Антон Дончев]]) * „Напразни усилия на любовта“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) * „Лодка в гората“ ([[Николай Хайтов]]) * „Щастливецът иде“ ([[Руси Божанов]]) * „Топаз“ ([[Марсел Паньол]]) * „Последните“ (Максим Горки) * „Чудо“ ([[Иван Радоев]]) * „Одисей пътува за Итака“ ([[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]]) * „Бая си на бълхите“ ([[Боян Папазов]]) <ref>[https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-aktioryt-petyr-giurov-3444451 „Почина актьорът Петър Гюров“], vesti.bg, 1 декември 2010.</ref> == Телевизионен театър == * „Давид и Голиат“ (1990) ([[Пелин Пелинов]]) * „Закон за наследството“ (1989) ([[Лиляна Михайлова]]) * „Реабилитация“ (1988) ([[Евгений Тодоров]]) * „Преустройство (Два погледа от един кабинет“) (1988) ([[Фьодор Бурлацки]]) * „Съдии на самите себе си“ (1988) ([[Кольо Георгиев (писател)|Кольо Георгиев]]) * „Хартиеният човек“ (1986) ([[Кънчо Атанасов]]) * „Кабинетна история“ (1986) ([[Рустам Ибрахимбеков]]) * „Стълбата“ (1986) ([[Самуил Альошин]]) * „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев) * „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Вината“ (1982) ([[Александър Кургатников]]) * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – [[цар Калоян|Калоян]] * „Вампир“ (1980) ([[Антон Страшимиров]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Златното покритие“ (1979) ([[Драгомир Асенов]]) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Свети, но не грее“ (1971) ([[Николай Островски]]) * „Щрихи от образа на Ленин“ (1970) ([[Максим Горки]] и С. Алексиев) * „Недорасъл“ (1969) ([[Денис Иванович Фонвизин]]) * „Албена“ (1968) ([[Йордан Йовков]]) * „Всекиму заслуженото“ (1966) ([[Самуел Альошин]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2008 || [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв) || || || хорист-пенсионер |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] (тв) || || || |- | 2001 || [[Каталии]] (тв) || || || Каталията |- | 1996 || [[Дон Кихот се завръща]]<br>(''Дон Кихот возвращается'')|| 2 ч. || Русия/България || циганският крал |- | 1996 || [[Чудо (филм)|Чудо]] || || || арменецът Артаки |- | 1990 || [[Бащи и синове]]<br>(тв сериал) || 5 || || Панайот Върганов |- | 1987 || [[Мил семеен скандал]] || || || Христо |- | 1985 || [[Мъгливи брегове]]<br>(''Берега в тумане...'')|| || СССР/България || полковник Вълков |- | 1984 || [[В името на народа (филм)|В името на народа]]<br>(тв сериал) || 8 || || министърът на вътрешните работи |- | 1984 || [[Наследницата (филм, 1984)|Наследницата]] (тв) || || || инж. Ранков |- | 1982 || [[Предупреждението]] || || ГДР/България/СССР/Унгария || Георги Димитров |- | 1980 || [[С поделена любов]] || || СССР/България || |- | 1979 || [[Всичко е любов]] || || || вуйчото |- | 1973 || [[Пътешествие със сал]] || || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || сътрудник на Форд Сидни<br>''(в XXIII серия)'' |- | 1964 || [[Незавършени игри]] || || || Чавдар |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0350558}} * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/10737/works/ Петър Гюров в Кинотеатр] * [https://www.discogs.com/artist/5300810-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%93%D1%8E%D1%80%D0%BE%D0%B2 Петър Гюров в discogs] {{СОРТКАТ:Гюров, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в Перник]] [[Категория:Починали в София]] pwk19u9rv0d24i6yynu7fhgsl8ub0w9 0 438015 11464623 10682171 2022-07-20T11:03:20Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} [[Файл:Macroglossum_stellatarum_MHNT_sur_Raiponce.jpg|мини|''Macroglossum stellatarum'']] '''Гълъбовата опашка'''<ref name="ucha">{{cite book| url=http://lib.ucha.bg/pi_files/12892196369306.pdf |title=Малък пътеводител в биологичното разнообразие от Осогово до Беласица| last=Митева| first=Т.| last2=А. Асенова, Л. Топалова-Жежиха, Т. Маринова, Н. Симов| year=2009| publisher=РЕЦ за ЦИЕ – България| location=София| pages=53| isbn=978-954-9867-04-6}}</ref> (''Macroglossum stellatarum'') е {{източник|вид молец}} от семейство [[Sphingidae]]. Дългият [[хобот]] и способността ѝ да смуче [[Нектар (растителен сок)|нектар]] в стоящ полет я правят да прилича забележително на [[колибри]]. Разперът на крилата ѝ е около 4 – 5 cm. Предните [[крила]] са сивокафяви на цвят, а задните – оранжеви.<ref name="ucha" /> Има сравнително добра способност за разпознаване на [[цвят (ботаника)|цветовете]].<ref name="kelber">{{cite journal| last=Kelber| first=Almut| title=Colour learning in the hawkmoth ''Macroglossum stellatarum''| journal=[[Journal of Experimental Biology]]| volume=1119| issue=5| pages=1127 – 1131| year=1996| url=http://jeb.biologists.org/cgi/reprint/199/5/1127.pdf |format=PDF| pmid=9318956 |accessdate= 2011 October 21}}</ref> Разпознава главно две групи багри – синьо и жълто, и подобно на [[пчела]]та не различава червения от черния цвят.<ref>{{cite book| title=Очи и лъчи| url=http://kosmos.dobrich.net/downloads/1964/196402.pdf| last=Божков| first=Д| year=1964/2| publisher=[[Списание „Космос“]]| location=София| page=14}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Разпространена е в северната част на [[Стария свят]] от [[Португалия]] до [[Япония]], но пребивава само в топъл климат ([[Южна Европа]], [[Северна Африка]] и на изток). През зимата рядко оцелява в северните ширини, на север от [[Алпи]]те в [[Европа]], и на север от [[Кавказ]] в [[Русия]]. Лети през деня, особено при ярка слънчева светлина, по здрач, но също така и по време на дъжд.<ref name="herrera">{{cite journal| last=Herrera| title=Activity pattern and thermal biology of a day-flying hawkmoth (''Macroglossum stellatarum'') under Mediterranean summer conditions| journal=Ecological Entomology| volume=17| pages=52 – 56| year=1992| doi=10.1111/j.1365-2311.1992.tb01038.x| first1=Carlos M}}</ref><ref name="pittaway">{{cite book| last=Pittaway| first=A. R.| title=The Hawkmoths of the Western Palaearctic| publisher=Harley Books| location=London| year=1993| isbn=0-946589-21-6}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|животни}} [[Категория:Sphingidae]] [[Категория:Фауна на Палеарктика]] bnk85bqbajpq6upk7yzlwpcmztomflj 0 438086 11464497 11443982 2022-07-20T09:56:18Z 212.122.176.34 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | портрет = | работил = [[юрист]] • [[политик]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Министър на вътрешните работи на България|Министър на вътрешните работи]] | години1 = 13 март 2013 – 29 май 2013 }} }} '''Петя Ангелова Първанова''' е [[България|български]] [[юрист]], дългогодишен служител в системата [[Министерство на вътрешните работи на България|МВР]]. От 13 март 2013 г. е министър на вътрешните работи в състава на [[Правителство на Марин Райков|служебното правителство]] на [[Марин Райков]]. По този начин тя става първата жена-министър на вътрешните работи в историята на [[България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://archive.li/gLuuR | заглавие = Петя Първанова, министър на вътрешните работи в служебното правителство – визитка | достъп_дата = 13.03.2013 | дата = 12.03.2013 | издател = Агенция Фокус }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/03/12/2020655_purvata_jena_vutreshen_ministur/ | заглавие = Първата жена вътрешен министър | достъп_дата = 13.03.2013 | дата = 12.03.2013 | издател = ИКОНОМЕДИА/Capital.bg }}</ref> == Биография == === Образование === Родена е на [[12 юли]] [[1960]] г. в град [[София]], [[България]]. През 1978 г. завършва [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|Немската гимназия]] в София. През 1991 г. се дипломира като [[магистър]] по [[немска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], а през 1998 година – като [[магистър]] по [[право]] в [[Нов български университет]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/03/12/2020905_purvata_jena_vutreshen_ministur_ili_koia_e_gen_petia/ | заглавие = Първата жена вътрешен министър, или коя е ген. Петя Първанова | достъп_дата = 13.03.2013 | дата = 12.03.2013 | издател = ИКОНОМЕДИА/dnevnik.bg }}</ref> === Професионална и политическа кариера === В периода 1978 – 1981 г. работи последователно като администратор в [[Балкантурист]] (1978 – 1979), сътрудник в Държавния стенографски институт (1979 – 1980) и технически сътрудник в „СИФ Бояна“ (1980 – 1981). От 1982 до 1991 г. е референт – преводач в Посолството на [[Германска демократична република|ГДР]] в София. В годините от 1991 до 1998 г. работи като сътрудник, преводач и протокол в различни компании. В периода 1999 – 2001 г. е началник отдел „Международни връзки и протокол“ в Администрацията на [[Главен прокурор на България|Главния прокурор]]. През 2001 г. става заместник-директор, а по-късно на същата година – директор на дирекция „Международно сътрудничество“ в [[Министерство на вътрешните работи на България|министерството на вътрешните работи]]. В това си качество осъществява общото и непосредствено ръководство на дирекцията и отговаря за цялата ѝ дейност пред ръководството на МВР; подпомага [[Министър на вътрешните работи на България|министъра на вътрешните работи]] при провеждането на международната политика на Република България в областта на вътрешните работи; координира, организира и участва в подготовката и изпълнението на критериите за членство в [[Европейски съюз|ЕС]], в областта на вътрешните работи. След присъединяване на България към ЕС през 2007 г. отговаря за координацията по изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членство. Участва в работата на институциите на ЕС и техните работни органи от компетентност на МВР; методически ръководи и контролира съответните звена в структурите на МВР по предмет на дейност; ръководи и контролира осигуряването на дейността на Работна група 23 „Сътрудничество в областта на вътрешните работи“ към Съвета по европейските въпроси към [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.ibox.bg/news/id_1680619497 | заглавие = Петя Първанова – новият МВР шеф | достъп_дата = 13.03.2013 | дата = 12.03.2013 | издател = News.bg }}</ref> Остава начело на дирекцията (по-късно преименувана на „Европейски съюз и международно сътрудничество“) до месец март 2013 г., когато е поканена и поема поста на министър на вътрешните работи в служебното правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев|Плевнелиев]]. На 16 март 2016 г. е назначена за председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. По настояване на министър-председателя Кирил Петков на 23.03.2022 г. подава оставка като председател на ДАБ при МС. Владее [[немски език|немски]] и [[английски език]], ползва [[руски език]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://president.bg/static330/Petya-Parvanova-interior/ | заглавие = Петя Първанова, министър на вътрешните работи | достъп_дата = 13.03.2013 | дата = 12.03.2013 | издател = Администрация на Президента на РБ }}</ref> == Отличия и звания == За времето на службата ѝ в МВР е многократно награждавана за високи служебни резултати – с обявяване на благодарност от министъра на вътрешните работи (2002), колективна парична награда за ръководената от нея дирекция (2003 и 2011), почетен знак на МВР III степен (2006 г.), медал „Правосъдие, свобода, сигурност 2007 г.“ – златен (2007), почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга“ – I степен (2007 г.), почетен знак на МВР II степен (2009 г.), почетен медал на МВР (2011). От 1 юли 2010 г. ѝ е присъдена категория А – старши комисар. На 9 май 2019 г. Петя Първанова е удостоена със степента кавалер на Националния [[орден на Почетния легион]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.aref.government.bg/index.php/bg/node/273 |заглавие=Председателят Петя Първанова бе удостоена със степента кавалер на Националния орден на Почетния легион |дата=9 май 2019|труд=Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет |архив_дата= |достъп_дата=}}</ref> == Бележки == <references/> {{Пост списък|министър на вътрешните работи на България|85}} {{Кабинет на Марин Райков}} {{СОРТКАТ:Първанова, Петя}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Старши комисари от МВР]] ngdb62k4kzwfq9lxrpch6j0nyb7jrnz 0 439818 11463766 10458927 2022-07-19T14:50:46Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Веселина Томова | категория = журналист | описание = българска журналистка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = }} '''Веселина Тодорова Томова''' е [[България|българска]] [[журналист]]ка, [[главен редактор]] на сайта за разследваща журналистика Afera.bg.<ref name="Литературен свят"/><ref name="Съюз на българските журналисти, 8 юли 2009"/> == Биография == Родена е на [[5 декември]] [[1961]] г. във [[Варна]]. Завършва [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] – специалност „[[българска филология]]“.<ref name="Литературен свят">[http://literaturensviat.com/?p=9633 Веселина Томова] // Литературен свят</ref><ref name="Съюз на българските журналисти, 8 юли 2009">[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=6632 „Веселина Томова: Разследващата журналистика си е чисто самоубийство“] // Съюз на българските журналисти, 8 юли 2009</ref> Започва да се занимава с журналистика през [[1990]] година. Участва в създаването на в. „Демократ“, който излиза два месеца преди в. „[[Демокрация (вестник)|Демокрация]]“. Работи в седмичника „Север-изток“, в телевизия „МСАТ“, във варненското приложение на „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, във в. „[[Черно море (вестник)|Черно море]]“ и др., след това създател и главен редактор на Афера.бг.<ref>[http://www.blitz.bg/article/10994 „Журналистката Веселина Томова: Ченгета следят агенти на ДАНС!“] // Blitz.bg, 3 април 2009 г.</ref> През [[2005]] г. е учредител на сдружение „Истината за Варна“, което си поставя за цел да контролира властта във всичките ѝ действия, да оказва граждански натиск, за осигуряването на публичност и прозрачност за много важни и глобални проблеми, които се решават в града.<ref>[http://www.vlastta.com/новини/51910/Веселина-Томова-учредител-на-сдружение-Истината-за-Варна-пред-Власттасоm „Веселина Томова, учредител на сдружение Истината за Варна“] // Vlastta.com, 25 ноември 2005</ref> == Библиография == Веселина Томова има издадени 4 поетични книги: „Самоконтрол“, „Скок без парашут“, „Луната падна“, „Вход свободен“ (2003).<ref name="Литературен свят"/><ref name="Съюз на българските журналисти, 8 юли 2009"/> През 2009 г. излиза документалната ѝ книга „Бандитска Варна“, а на следващата година „БГ афери. Алексей и останалите“. == Източници == <references/> {{Мъниче|Журналист|Варна}} {{Портал|Биографии|Култура|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Томова, Веселина}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Разследващи журналисти]] [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] 60667is2hm77wqoxxuywrt183vzg9cq 0 439895 11463820 11354247 2022-07-19T15:01:25Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{флагче с име|България}} | псевдоним = Геро }} '''Гера̀сим Георгѝев – Гѐро''' е български [[актьор]].<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/aktorat-gerasim-georgiev-gero-s-nagradata-lyubimets-13 Актьорът Герасим Георгиев – Геро в „Денят започва с Георги Любенов“], БНТ, 23 октомври 2016.</ref> == Биография == Роден е на 10 юли 1974 година в [[Русе]]. През 1999 г. завършва [[НАТФИЗ]] в класа на [[Димитрина Гюрова]]. Работил е в театрите в [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“|Габрово]], [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русе]], [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Кърджали]] и [[Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“|Смолян]]. Бил е телевизионен водещ в [[МСат]] и [[bTV]] – „Горчиво“, след това водещ на „[[Господари на ефира]]“ по [[Нова телевизия]]. Играе в трупата на [[Малък градски театър „Зад канала“]], както и на сцената на [[Театър 199]] в спектакъла „Симулатор за чифтосване“ от [[Джоузеф Скримшоу]]. Участва в сериалите „[[Пълна лудница]]“ и „[[Седем часа разлика]]“. Играе главната роля в сериала на Нова телевизия „[[Полицаите от края на града]]“ през 2018 година. През 2019 година е част от детективите в първи сезон на предаването на [[Нова телевизия]] „[[Маскираният певец]]“, а през 2020 и 2021 година води заедно с [[Васил Василев-Зуека]] (втори сезон)<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9001723 Рачков няма да води „Маскираният певец“, замества го Геро], 24chasa.bg, 10 септември 2020.</ref> и [[Краси Радков]] (трети сезон). През 2020 година, в дует с певицата и актриса [[Людмила Сланева]], записва песента „Ля-ля“. Тя е част от проекта „Пеещи артисти“. Музиката е на Людмила Сланева, текстът е на [[Любо Киров]], аранжиментът и китарите са на Ангел Дюлгеров. През 2021 г., заедно с Зуека, води девети сезон на „[[Като две капки вода]]“, в чийто четвърти сезон е участник. През 2022 г., заедно с [[Димитър Рачков]], води юбилейния десети сезон на Като две капки вода. == Филмография == * „[[Порталът]]“ (6-сер. тв, 2021) * „[[Голата истина за група Жигули]]“ (2021) – реж. [[Виктор Божинов]] * „Като за последно“ (2020) – Благовест * „Немски уроци“ (2020) – реж. Павел Г. Веснаков * „Като за последно“ (2020) – реж. Ивайло Пенчев и Радослав Илиев * „В кръг“ (2019) – реж. [[Стефан Командарев]] * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – Пламен Пламенов – Пацо * „[[Посоки]]“ (2017) – реж. Стефан Командарев * „[[Летовници]]“ (2016) – лодкар * „[[Господари на ефира]]“ (2011) * „[[Пълна лудница]]“ (2010) – реж. Алан Априлов * „[[Търси се екстрасенс]]“ (2001) – „Марчело“ == Дублаж == * „[[Турбо (филм)|Турбо]]“ (2013) – Чет ([[Пол Джиамати]]), продукция на [[DreamWorks Animation]] и [[20th Century Fox]], записан в Доли Медия Студио * „[[Щъркели (филм)|Щъркели]]“ (2016) – Тоуди (Стивън Креймър Гликман), продукция на [[Warner Bros.]] и [[Warner Animation Group]], записан в Доли Медия Студио * „[[Бебе Бос]]“ (2017) – Тиодор Темпълтън / Бебето Бос ([[Алек Болдуин]]), продукция на [[DreamWorks Animation]] и [[20th Century Fox]], записан в [[Александра Аудио]] * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ (2021) – Тиодор Темпълтън / Бебето Бос ([[Алек Болдуин]]), продукция на [[DreamWorks Animation]] и [[Universal Pictures]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://theatre.art.bg/герасим-георгиев__165 Герасим Георгиев в theatre.art.bg] * [http://www.mlt.bg/about/team/gerasim-georgiev-gero/ Герасим Георгиев на сайта на Младежкия театър „Николай Бинев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140514043241/http://www.mlt.bg/about/team/gerasim-georgiev-gero/ |date=2014-05-14 }} {{СОРТКАТ:Георгиев, Герасим}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Русе]] 6x7h7wqizfh7w81v7npm4mo4p61wwwu 0 442450 11463830 11342201 2022-07-19T15:04:10Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-рождено = | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1994 - | значими роли = | театрални награди = | награди = }} | брак = [[Иван Ласкин]] (разведени) | деца = Люба }} '''Мирослава Костадинова Гоговска''' е българска актриса. == Биография == Родена е на 16 май 1973 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. [[Димитрина Гюрова]] в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов“]] през 1995 г. Дебютира в ролята на Анка („Криворазбраната цивилизация“ – [[Добри Войников|Д. Войников]]) в [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|ДТ – Пазарджик]] (1995). Работи в ДТ – Пазарджик (1995 – 1996), актриса на свободна практика (от 1996). == Творчество == === Театрални роли === Мирослава Гоговска участва в следните пиеси: Беатриче („Много шум за нищо“ – [[Уилям Шекспир|У. Шекспир]]), Кейт („Нощта на заблудите“ – [[Оливър Голдсмит|О. Голдсмит]]), Мира („На нивото на очите“ – [[Камен Донев|К. Донев]]), Недка („Франческа“ – [[Константин Илиев (драматург)|К. Илиев]]), Студентката („Пясъчен пъзел“ – Я. Добрева), Пития („Тирезий Слепият“ – по [[Софокъл]]), Антигона („Антигона Смъртната“ – по Софокъл), Панаула („Черното руно“ – авторски спектакъл на М. Младенова и Ив. Добчев), Грушенка („Альоша“ по „Братя Карамазови“ – [[Фьодор Достоевски|Ф. М. Достоевски]]), Александра Лвовна („Изход: Станция Астапово“ – авторски спектакъл на Ив. Добчев), Кристин („Жули, Жан и Кристин“ – [[Аугуст Стриндберг|А. Стриндберг]]) и други. === Телевизионни участия === Има участия в детското предаване „[[Спукано гърне]]“ на [[Българска национална телевизия|БНТ]]. Носител на национални награди. == Филмография == * [[Вътрешен глас]] (2008) – Славянка * „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000) (6 серии) – Хортензия * „[[Страх (филм)|Страх]]“ (2020) на Ивайло Христов == Източници == * „Енциклопедия на българския театър“, Книгоиздателска къща Труд, 2008 {{СОРТКАТ:Гоговска, Мирослава}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] loyirk44hfrkddbmlo7gzotpoqekvfo 0 442636 11463828 11454462 2022-07-19T15:03:53Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Милица Гладнишка | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актриса]] | псевдоним = | вложки = | брак = | партньор = [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] (2013 –) | деца = | подпис = | сайт = }} '''Милица Иванова Гладнишка''' е българска театрална, комедийна, озвучаваща [[актриса]] и джаз певица.<ref>[http://www.gospodari.com/?go=video&p=detail&videoId=8292 Блиц интервю на Явор Гигов и Милица Гладнишка в „Господари на ефира“]</ref> == Биография == Милица Гладнишка е родена на 3 юни 1976 г. в [[София]]. Прадядо ѝ е бил изследовател в Африка. Нейната майка е единствената жена [[тромпет]]истка в България, а сестра ѝ Емилия е [[Виола|виолистка]] в операта в Грац.<ref>[http://www.marica.bg/милица-гладнишка-мечтая-за-мюзикъл-и-още-кино-news79646.html Милица Гладнишка: Мечтая за мюзикъл и още кино], интервю във в. Марица, 8 април 2012</ref> През 2000 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на Пламен Кьорленски.<ref>[http://www.edna.bg/svobodno-vreme/izkustvo/zashto-e-po-lesno-da-zhiveesh-zabavno-4630370 www.edna.bg]</ref> === Актьорска кариера === Участва в късометражните филми „Voice wanted“, „Мона Лиза“ и „Яне от любов“ (под режисурата на [[Вилма Карталска]]) и малка роля в пълнометражния филм „[[Кецове (филм)|Кецове]]“. През 2011 г. участва в комедийния сериал „[[Етажна собственост]]“, където прави запомняща се роля в образа на истеричната и властна гюлетласкачка Мими Драмбозова. През 2012 г. участва и във втория много успешен сезон на реалити предаването „[[Черешката на тортата]]“, а през 2021 г. участва отново в петнадесетия сезон. През 2013 г. е участник в първия и много успешен сезон на шоуто „[[Като две капки вода]]“, където се бори за голямата награда с [[Рафи Бохосян]]. Въпреки че не печели, през 2014 г. става част от журито на втория сезон на шоуто. Много успешно се превъплъщава в образа на различни изпълнители, като [[Адел]], [[Лили Иванова]], [[Стивън Тайлър]], [[Валя Балканска]], [[Бионсе]], [[Анастейша]], Сий Ло Грийн и други. През 2016 г. до 2017 г. подготвя театрално участниците в четвърти и пети сезон на предаването. През 2021 г. отново участва в девети сезон с подзаглавието „All stars“. На 27 март 2014 г. е гост водещ на „[[Господари на ефира]]“ с [[Ути Бъчваров]], а малко по-късно става член на постоянните водещи. Участва в „[[Стани богат]]“ на 4 април с актьора [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев-Геро]]. Печелят 3000 лева в подкрепа на инициативата на фондация Reach for Change – Game changers. От 9 юни става водеща на телевизионното шоу „Господари на ефира“ заедно с актьора [[Силвестър Силвестров]]. През септември 2014 г. участва в музикалния спектакъл „Приказки с оркестър“ на [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]], където си партнира с [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]].<ref>[http://duma.bg/militsa-gladnishka-v-noviya-detski-spektakal-prikazki-s-orkestar-n85445?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3488 Милица Гладнишка в новия детски спектакъл „Приказки с оркестър“]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2014/09/23/2385759_glasut_na_dusti_i_vurtoglav_ot_ljubimite_detski/ Гласът на Дъсти и Въртоглав от любимите детски анимации влиза в „Приказки с оркестър“]</ref> През 2017 г. играе в Театър „Криле“ в „[[Сълза и смях]]“. Сред нейните поставновки, които играе са „Брачни безумия“, където си партнира със [[Симеон Владов]], [[Милена Маркова|Милена Маркова-Маца]], Жанет Миовска, Николай Тодоров и Божидар Минков, и „На един пръст от Рая“ на режисьора Алексей Кожухаров, и музикалния спектакъл „Титанично“. В есента на 2017 г. участва в комедийния сериал на Global Films – „[[Полицаите от края на града]]“ в ролята на Вирджиния Горанова – Джиджи (съседка на семейство Пламенови и приятелка на Нели), където сериалът се излъчваше по [[NOVA]] на 9 март до 30 септември 2018 г. През 2021 г. е една от панелистите в „[[На кафе]]“ с [[Китодар Тодоров]], където водят рубриката „Смях в залата“. === Музикална кариера === През 1998 г. се явява на кастинг за шоу програма за пеещи сервитьори в клуб „Опера“ в София, където работи заедно с Галя и Миро от „[[КариZма]]“, [[Орлин Павлов]], певицата Тони и пианиста Живко Петров. Паралелно с [[НАТФИЗ]] учи оперно пеене при Рени Пенкова. През 2003 г. изкарва курсове по [[джаз]] пеене в [[Лондон]], после майсторски клас при [[Милчо Левиев]], следват концерти в [[БНР]] и камерна зала „България“, изяви във [[Виена]] и [[Грац]]. Заедно с пианиста [[Васил Спасов (музикант)|Васил Спасов]], тромпетиста Михаил Йосифов и неговите музиканти имат постоянен проект, наречен „Дивото зове“, с който редовно свирят по клубове из страната. Милица участва и в група „[[Булгара]]“. Милица има няколко записани песни, сред които са „Сънища“ и „Чужда сянка“. През 2021 г. изпълнява песента „Завръщане“, а в музикалния видеоклип е режисиран от [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]. === Кариера на озвучаваща актриса === Гладнишка се занимава с озвучаване на филми и сериали около 2008 г.<ref>[https://impressio.dir.bg/portret/militsa-gladnishka-artistat-tryabva-da-predizvika-kogato-pravi-neshto-v-izkustvoto impressio.dir.bg]</ref> Първият й озвучен филм е „[[Уолъс и Громит: Проклятието на заека]]“ за [[bTV]] под режисурата на [[Здрава Каменова]], където озвучава Лейди Тотингтън. Тя е гласът на [[Fox Life]] от 2012 г., замествайки [[Калин Врачански]], който поема канала [[Fox]].<ref>{{Citation |title=Чуй лицето, виж гласа |url=http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ |accessdate=2014-05-20 |archivedate=2014-03-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ }}</ref> През 2015 г. е гласът на самодивата Тина във българския анимационен филм „Златната ябълка“, където си партнира с [[Поли Генова]], [[Момчил Степанов]] и [[Живко Джуранов]].<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7142589/ Поли Генова и Милица Гладнишка озвучават самодиви в „Златната ябълка“]</ref> През 2017 г. е номинирана за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (актриса) (тогава наричана „Златен глас“) за ролята на Тюлип в дублажа на „[[Щъркели (филм)|Щъркели]]“, за която е номинирана с [[Татяна Захова]] за Джил Каргман в „Майка бунтар“ и [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]] за Ейлюл и Бахар в „[[Прости ми]]“.<ref>[http://lovetheater.bg/nominatsii-ikar-2017-11706/ lovetheater.bg]</ref> Печели Захова.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6140281 www.24chasa.bg]</ref> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | [[Арлийн Соркин]] || [[Батман: Анимационният сериал]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Новите приключения на Батман]] || [[Харли Куин|Харли Куин/Харлийн Куинзел]]<br>[[Харли Куин|Харли Куин/Харлийн Куинзел]] |- | [[Грей Делайл]] || [[Скуби-Ду: Безумни лунни чудовища]] (дублаж на Саунд Сити Студио)<br>[[Скуби-Ду: Призрачният каубой]] (дублаж на Саунд Сити Студио)<br>[[Лего Скуби-Ду: Призраци в Холивуд]]<br>[[Батман срещу Робин]] || Дафни Блейк<br>Дафни Блейк<br>Дафни Блейк<br>Саманта |- | [[Деби Райън]] || [[Джеси]] (в 4-ти сезон е [[Симона Нанова]])<br>[[16 желания]]<br>[[Радио Бунтар]] || Джеси Прескот<br>Абигейл „Аби“ Дженсън<br>Тара Адамс |- | Кейти Доц || [[Стрелата]] (от пети до осми сезон)<br>[[Легендите на утрешния ден]] || Сара Ланс / Бялото канарче<br>Сара Ланс / Бялото канарче |- | Крий Съмър || Атлантида 2: Завръщането на Майло<br>Земята преди време (сериал) || Кралица Кида<br>Типи |- | Ника Фътърман|| [[Батман: Смели и дръзки]]<br>[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]] || [[Жената-котка|Селина Кайл/Жената-котка]]<br>Си Снутълс |- | Сара Силвърман || [[Разбивачът Ралф]]<br>[[Ралф разбива интернета]] || Ванилъпи фон Шуиц<br>Ванилъпи фон Шуиц |- | [[Хелена Бонам Картър]] || [[Уолъс и Громит: Проклятието на заека]] (дублаж на bTV)<br>[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]] || Лейди Тотингтън<br>Мадам Тенардие |} === Анимационни сериали (войсоувър дублаж) === * „[[Батман (анимационен сериал)|Батман]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2009 * „[[Дора изследователката]]“, 2011 – 2012 * „[[Смърфовете (сериал)|Смърфовете]]“ (втори дублаж на [[БНТ]]), 2011 * „[[Фермата на Отис]]“, 2011 * „[[Футурама]]“ (от първи сезон) – Лийла ([[Кейти Сегал]]), 2012 === Анимационни сериали (насинхронен дублаж) === * „[[Бен 10]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2009 – 2010 * „[[Законът на Майло Мърфи]]“, 2016 * „[[Кръстници-вълшебници]]“ * „[[Невероятните неприключения на Флапджак]]“, 2009 * „[[Редакай]]“, 2011 – 2013 === Игрални сериали (войсоувър дублаж) === * „[[H2O: Просто добави вода]]“ (дублаж на Триада) * „Библиотекарите“ (от първи до трети сезон) – Ийв Беърд (Ребека Ромейн) * „[[Да, мило]]“ * „Да живееш с Фран“ – Тейлър (Мишел Пиърс) * „Дневниците на Кари“ – Кари Брадшоу (Анасофия Роб), 2015 * „[[Земя на честта]]“, 2016 * „Изчезнали“ – Кит Ланигън (Левън Рамбин) * „[[Илай Стоун]]“ * „[[Имението Даунтън]]“ (дублаж на Саунд Сити Студио), 2021 * „[[Италианската булка]]“, 2017 * „[[Орвил]]“, 2017 – 2019 * „[[Островът на обречените]]“ (дублажи на Тайтъл Бе-Ге и Александра Аудио) * „[[Секс до дупка]]“ (дублаж на Триада), 2010 * „[[Стрелата]]“, 2017 === Игрални сериали (насинхронен дублаж) === * „[[К-9 (сериал)|К-9]]“, 2010 * „[[Джеси (сериал)|Джеси]]“, 2014 * „[[Късмет, Чарли!]]“, 2010 – 2014 * „[[Стрелата]]“ (от пети до осми сезон), 2017 – 2020 === Анимационни филми (войсоувър дублаж) === * „[[Братът на мечката 2]]“, 2016 * „[[Лоракс]]“ (дублаж на студио VMS) – Одри ([[Тейлър Суифт]]), 2017 * „[[Помощ, аз съм риба]]“ (дублаж на [[БНТ]]), 2012 * „[[През плета]]“ – Стела ([[Уанда Сайкс]]) / Гладис Шарп (Алисън Джени), 2010 === Анимационни филми (насинхронен дублаж) === * „[[Алфа и Омега]]“ – Ив, 2010 * „[[Барби и диамантеният дворец]]“ – Лидия, 2008 * „[[В небето]]“ – Допълнителни гласове, 2009 * „[[Гномео и Жулиета]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Нанет (Ашли Дженсън), 2011 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“ – Допълнителни гласове, 2009 * „[[Камбанка и феята пират]]“ – Лирия, 2014 * „[[Кокозайо и Хамстерът на мрака]]“ – Мег, 2022<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/11316312/|заглавие=Милица Гладнишка и Живко Джуранов озвучават първия анимационен герой – наполовина заек, наполовина пиле|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=8 април 2022 г.}}</ref> * „[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“, 2009 * „Нико и пътят към звездите“, 2012 * „[[Облачно с кюфтета]]“ – Допълнителни гласове, 2009 * „Приключенията на Сами“, 2011 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Майка Готел (вокал), 2010 * „[[Рио 2]]“ – Рапиращ ленивец, 2014 * „[[Ронал Варварина]]“ – Кралицата на амазонките, 2012 * „[[Чудовища срещу извънземни]]“ – Уенди Мърфи, 2009 * „[[Щъркели]]“ – Тюлип, 2016 === Игрални филми (войсоувър дублаж) === * „[[Безкрайният годеж]]“ (дублаж на студио VMS) – Вайълет Барнс ([[Емили Блънт]]), 2017 * „Библиотекарят: В търсене на копието“ (дублаж на Медия линк) – Никол Нуун (Соня Уолгър) / Дебра (Лиса Бренър) / Джил (Джесика Морено) * „Библиотекарят 2“ – Емили Дейвънпорт ([[Габриел Ануар]]) * „Библиотекарят 3“ – Симон Реноар (Стана Катик) * „[[Бързи и яростни 6]]“ – Жизел Яшар ([[Гал Гадот]]) / Елена Невес (Елза Патаки), 2017 * „[[Воден пророк]]“ – Пени Кимбол ([[Рийз Уидърспун]]), 2018 * „Големият Стан“ – Минди ([[Дженифър Морисън]]) * „Джем и холограмите“ – Ерика Реймънд (Джулиет Луис) * „[[Диваци]]“ – Елена Санчез ([[Салма Хайек]]), 2017 * „Емпайър Стейт“ – Мария (Лидия Хъл) / Дина Потамитис (Шарън Анджела) * „[[Ерагон (филм)|Ерагон]]“ – Сапфира ([[Рейчъл Вайс]]) * „[[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]“ – Козет ([[Аманда Сайфред]]) * „Красавицата и звярът“ (2014) – Бел (Леа Седу) * „Послания от мрака“ – Кони Милс ([[Лора Лини]]), 2015 * „[[Призраци на бивши гаджета]]“ – Джени Пероти ([[Дженифър Гарнър]]) * „[[Призрачен ездач (филм)|Призрачен ездач]]“ (дублаж на bTV) – Роксан Симпсън ([[Ева Мендес]]), 2012 * „[[С жени на море]]“ (дублаж на Медия линк), 2017 * „[[Самоличност на аванта]]“ – Даяна/Доун Бъджи ([[Мелиса Маккарти]]), 2017 * „Снежен снаряд“ – Министър Мейсън ([[Тилда Суинтън]]) / Учителката (Алисън Пил) / Йона (Ко Асунг) * „[[Терминатор: Генисис]]“ (дублаж на студио VMS) – Сара Конър ([[Емилия Кларк]]) / Детектив Чунг (Сандрин Холт) * „Фалшиво обвинение“ – Морийн Хенсън (Кейт Джаксън) * „Хванете Папи“ – Сиси ([[София Вергара]]) === Игрални филми (насинхронен дублаж) === * „[[Мармадюк]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Джесика Колстат (Хедър Дорксен), 2010 * „[[Мистерията на къщата с часовника]]“ – Госпожа Барнавелт (Лоренца Изо), 2018 * „[[Падингтън (филм)|Падингтън]]“ – Милисънт Клайд ([[Никол Кидман]]), 2014 * „[[Покемон: Детектив Пикачу]]“ – Луси Стивънс (Катрин Нютън), 2019 == Филмография == * „Мона Лиза“ (2020) * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – Вирджиния Горанова – Джиджи * „Златната ябълка“ (2018) – Самодивата Тина (глас) * „Яне от любов“ (2013) – Милица * „[[Етажна собственост]]“ (2011 – 2013) – Мими Драмбозова * „[[Кецове (филм)|Кецове]]“ (2011) * „Voice Wanted“ (2010) – Яна<ref>[http://noblink.bg/portfolio-item/voice-wanted/ VOICE WANTED - къс филм | NO BLINK]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=hmYrHAbUkMg/ nb! Voice Wanted (2010) - къс филм - YouTube]</ref> == Личен живот == През 2013 г. има връзка с колегата си от дублажа [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]. {{Раздел-мъниче}} == Други дейности == В края на 2021 г. е автор на музиката на пиесата „4 жени без 4G“ с [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] в [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] в град [[Пазарджик]].<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=xteSe4zn4m8/ ИСКАШ - Милица Гладнишка, Militsa Gladnishka]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101585546/s-novata-si-pesen-iskash-milica-gladnishka-provokira-da-zabavim-tempoto/ С новата си песен „Искаш“ Милица Гладнишка провокира да забавим темпото]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|3876053}} {{СОРТКАТ:Гладнишка, Милица}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Български джаз музиканти]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Родени в София]] eoc1xnpeejn5xzwohj1udgbgg44nf19 0 447498 11464092 11401206 2022-07-19T20:58:58Z Niegodzisie 243904 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Magdalena Koch | категория = филолог | описание = полски филолог | портрет = Magdalena Koch, Dominika Kaniecka, Nihad Kreševljaković, Adnan Lugonić.jpg | портрет-описание = (2022) | роден-място = | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Филология]] | образование = [[Вроцлавски университет]] | учил-при = | работил-в = Вроцлавски университет<br>[[Университет „Адам Мицкевич“]] в [[Познан]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Магдалена Йоля̀нта Кох''' ({{Lang|pl|Magdalena Jolanta Koch}}; р. 1958) е полски учен, специалист по сръбска и хърватска литература на ХХ и XIX век, специализирала е [[изследвания на пола]], идентичността и транскултурализма на Балканите, както и модерна сръбска и хърватска драма. Завършила е [[славистика]] ([[Руски език|Руски]] и [[Сърбохърватски език]]) във [[Вроцлавски университет|Вроцлавския университет]] през 1981 г., където преподава до 2011 г. Получава докторска степен с работата си ''Podróże w czasie i przestrzeni. Proza Isidory Sekulić''. От октомври 2011 г. е професор в [[Университет „Адам Мицкевич“|Университета „Адам Мицкевич“]] в [[Познан]]. == Публикации == * ''Podróże w czasie i przestrzeni. Proza Isidory Sekulić'', Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, Wrocław 2000 * ''…kiedy dojrzejemy jako kultura…Twórczość pisarek serbskich na początku XX wieku (kanon – genre – gender)'', Wydawnictwo Uniwersytetu Wrocławskiego, Wrocław 2007 * ''…kada sazremo kao kultura... Stvaralaštvo srpskih spisateljica na početku XX veka (kanon – žanr – rod)'', Službeni glasnik, Beograd 2012 * ''Milena Pavlović Barilli EX POST, kritike, članci, bibliografija, HESPERIAedu'', Beograd 2009 (съавторство – Lidija Merenik i Aleksandar Popović, M. Koch, ''A Quest for Milena Pavlović Barilli in Serbian Literature/Sulle tracce di Milena Pavlović Barilli nella letteratura serba/U potrazi za Milenom Pavlović Barili u srpskoj književnosti'' == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.womenwriters.nl/index.php/Magdalena_Koch Профил на Магдалена Кох на сайта ''Women Writers''] == Външни препратки == * {{икона|sr}} [http://www.politika.rs/rubrike/Kultura/Zene-o-kojima-se-cuti.lt.html Žene o kojima se ćuti: Magdalena Koh, slavistkinja], ''Политика Online'', интервю на Марина Вуличевич, 11 януари 2013 * {{икона|sr}} [http://knjizenstvo.etf.bg.ac.rs/sr База данни ''Књиженство, теорија и историја женске књижевности на српском језику до 1915. године''] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кох, Магдалена}} [[Категория:Полски литературни историци]] [[Категория:Изследователи на пола]] [[Категория:Полски езиковеди]] [[Категория:Полски слависти]] [[Категория:Възпитаници на Вроцлавския университет]] [[Категория:Преподаватели в университет „Адам Мицкевич“]] 6q4aj1zl8yjhestvocemdifjjcudb33 0 453571 11464043 11454008 2022-07-19T20:34:27Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уесли Снайпс | име-оригинал = Wesley Snipes | име-рождено = | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = Wesleysnipes cropped 2009.jpg | портрет-описание = Уесли Снайпс (2009) | роден-място = [[Орландо]], [[Флорида]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1986–2010;<br> 2013–днес | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = Ейприл Дюбоа<br> (1985-1990; развод)<br>Некиунк (Ники) Парк<br> (2003–днес) | деца = 5 }} '''Уесли Трент Снайпс''' ({{lang|en|Wesley Trent Snipes}}) (роден на 31 юли 1962 г.) е [[Съединени американски щати|американски]] актьор, филмов продуцент и специалист по бойни изкуства. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000648/ www.imdb.com]</ref> Известен е с ролята си на комиксовия герой Блейд в [[Блейд (филм)|едноименния филм]] и двете му продължения, както и с други роли в много касови филми. == Биография == През 2010 г. Снайпс влиза в затвора на [[Маккийн (окръг, Пенсилвания)|окръг Маккийн]], [[Пенсилвания]] за укриване на данъци.<ref>Martinez, Michael (9 декември 2010). [http://www.cnn.com/2010/SHOWBIZ/celebrity.news.gossip/12/09/snipes.jail/index.html "Actor Wesley Snipes reports to prison to begin sentence"]. CNN.</ref> Пуснат е през 2013 г.<ref>„Wesley Snipes Leaves Pa. Prison After Tax Sentence“, 6 април 2013, Associated Press, through ABC News, at [http://abcnews.go.com/Entertainment/wireStory/wesley-snipes-leaves-pa-prison-tax-sentence-18892697].</ref> == Частична филмография == {{колони|2| * „[[Ню Джак Сити]]“ (1991) * „[[Белите не могат да скачат]]“ (1992) * „[[Танц по водата]]“ (1992) * „[[Пасажер 57]]“ (1992) * „[[Точка на кипене (филм)|Точка на кипене]]“ (1993) * „[[Изгряващо слънце]]“ (1993) * „[[Разрушителят (филм)|Разрушителят]]“ (1993) * „[[На Уонг Фу, с благодарности!]]“ (1995) * „[[Влакът трезор]]“ (1995) * „[[Фенът]]“ (1996) * „[[Убийство „1600“]]“ (1997) * „[[Блейд (филм)|Блейд]]“ (1998) * „[[Щатски шерифи]]“ (1998) * „[[Изкуството на войната (филм)|Изкуството на войната]]“ (2000) * „[[Неприкосновена свобода]]“ (2002) * „[[Блейд 2]]“ (2002) * „[[Фаворитът]]“ (2002) * „[[Блейд: Троица]]“ (2004) * „[[Хаос (филм)|Хаос]]“ (2006) * „[[Лош късмет]]“ (2006) * „[[Детонатор (филм)|Детонатор]]“ (2006) * „[[Изкуството на войната 2]]“ (2008) * „[[Бруклинските стражи]]“ (2009) * „[[Непобедимите 3]]“ (2014) }} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Уесли Снайпс}} * {{imdb name|0000648|Уесли Снайпс}} * {{AllMovie name|66675|Уесли Снайпс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Снайпс, Уесли}} {{Волпи къп за най-добър актьор}} [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски джиуджицисти]] [[Категория:Родени в Орландо]] [[Категория:Затворници]] po66tu7t7c22e8y0bxvee870q245hcl 0 454713 11464067 11456718 2022-07-19T20:42:32Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Джуд Гилиъм | снимка = | описание = | псевдоним = '''Джуд Деверо''' | място на раждане = [[Феърдейл]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = от 1977 г. | жанрове = исторически, съвременен и паранормален [[любовен роман]] | повлиян = | брак = Ричард Уайт (1967 – 1969), Клод Монтасър (1987 – 1991) | деца = | сайт = [http://judedeveraux.com/ judedeveraux.com] }} '''Джуд Гилиъм''' ({{lang|en|Jude Gilliam}}), по-известна като '''Джуд Деверо''', е американска [[писател]]ка, авторка на исторически и [[любовен роман|любовни романи]]. == Биография и творчество == Джуд Гилиъм е родена на [[20 септември]] [[1947]] г. във [[Феърдейл]], [[Кентъки]], [[САЩ]]. Има един брат и две сестри, които са по-малки от нея. След гимназията учи в Университета „Мурей“ и завършва с диплома по изкуство. В продължение на много години работи като учител на 5-и клас. През 1967 г. се омъжва за Ричард Уайт, но бракът им е краткотраен и те се развеждат през 1969 г. През 1976 г. започва да пише любовни романи. Първият ѝ любовен романс The Enchanted Land е публикуван през 1979 г. под псевдонима Джуд Деверо. След това тя напуска работа си в училището и се посвещава на писателската си кариера. През 1987 г. се омъжва за втория си съпруг Клод Монтасър. Техният приемен син Сем загива на 8 г. в мотоциклетна катастрофа. През 1991 г. се развеждат. Джуд Гилиъм пише исторически романси със сюжетни линии, в чийто център са силни и способни героини. Времето на действие е в 15-и или 16-и век, но и в пост-революционна Америка, деветнадесети век в Колорадо, и деветнадесети век в Ню Мексико. Освен исторически романси пише и съвременна романтика свързана с пътувания, като самата тя много обича да пътува и да живее на различни места в САЩ, Египет и Европа. В други романси развива някои паранормални сюжети. Нейната основна серия романси „Монтгомъри“ има няколко отделни сюжетни линии оформени като самостоятелни серии. Те имат силно лиричен стил, затрогващи и хумористични, със запомнящи се герои, богати детайли и правдоподобен диалог. Произведенията на Джуд Гилиъм са били повече от 30 пъти в списъците на бестселърите на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Те са преведени на 18 езика и са отпечатани в над 60 милиона екземпляра по целия свят. През 2000 г. е удостоена със специалната награда от списание Romantic Times за иновативен исторически любовен роман за серията „Монтгомъри“. Джуд Гилиъм живее в [[Шарлът]], [[Северна Каролина]], а също има къща и в средновековния град [[Бадолато]], [[Италия]]. Освен да пътува обича да решава кръстословици или да поддържа градината си. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Enchanted Land (1979) * Casa Grande (1982) * Remembrance (1994)<br/>'''''Спомен''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (1995), прев. Ивайла Божанова * The Blessing (1998)<br/>'''''Благословията''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (1999), прев. Пенка Стефанова * An Angel for Emily (1998)<br/>'''''Ангел за Емили''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (1999), прев. Петя Димитрова * Temptation (2000) * The Mulberry Tree (2002) * Wild Orchids (2003) * Secrets (2008) === Серия „Монтгомъри“ (''Montgomery'') – хронологично === :* The Black Lyon (1980) – пилотен роман за серията # The Maiden (1988)<br/>'''''Кралицата дева''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2017), прев. Ивайла Божанова # Judith (1981) – издаден и като „''The Velvet Promise''<br/>'''''Джудит''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br>'''''Копринено обещание''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2016), прев. Ваня Пенева # Highland Velvet (1982)<br/>'''''Алисия''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Копринена ласка''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2018), прев. Ваня Пенева # Velvet Song (1983)<br/>'''''Клариса''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Нежна песен''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2019), прев. Ваня Илиева # Velvet Angel (1981)<br/>'''''Фиона''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Нежен ангел''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2020), прев. Ваня Пенева # The Heiress (1995) # The Raider (1987)<br/>'''''Черния отмъстител''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (2000), прев. Андреа Михайлова # Mountain Laurel (1990) # Eternity (1992) # The Duchess (1991)<br/>'''''Дукесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Йордан Митев # The Temptress (1986)<br/>'''''Изкусителката''''', изд. „Фама“ (1994), прев. Трендафил Начков # Wishes (1989) # The Awakening (1988) # The Invitation (1994) – разказ в The Invitation # The Invitation: Invitation / Matchmakers / Perfect Arrangement (1994) – сборник # The Princess (1987)<br/>'''''Принцесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1994), изд. SBB Media (2014), прев. Надя Петрова # A Knight in Shining Armor (1989)<br/>'''''Рицар в бляскави доспехи''''', изд.: „Ибис“ (2020), прев. Диана Кутева # High Tide (1999) # Holly (2003) # Someone to Love (2007) # Met Her Match (2019) ==== Серия „Завинаги“ (''Forever Trilogy'') ==== :''като подсерия от серията „Монтгомъри“'' # Forever...: A Novel of Good And Evil, Love And Hope (2002) # Forever and Always (2003) # Always (2004) === Серия „Джеймс Ривър“ (''James River'') === :* Sweetbriar (1983) – пилотен роман за серията # Counterfeit Lady (1984)<br/>'''''Никол''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Надя Петрова # Lost Lady (1985)<br/>'''''Рийган''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Йордан Митев # River Lady (1985)<br/>'''''Лея''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], Пловдив (1995), прев. Екатерина Генова === Серия „Тагърт“ (''Taggert'') === # '''''Черния отмъстител''''', The Raider (1987) – част и от серията „Монтгомъри“ # Twin of Ice (1985)<br/>'''''Сърце от лед''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева # Sweet Liar (1992)<br/>'''''Сладък лъжец''''', изд. Flamingo (1993), прев. Бранимир Минчев # '''''Клопка за двама''''', The Matchmakers (1994) – в ''The Invitation'' # '''''От любопитство''''', Just Curious (1995) – в ''A Gift of Love'' # Holly (2003) === Серия „Близнаците Чандлър“ (''Chandler Twins'') === # Twin of Fire (1985)<br/>'''''Сърце от пламък''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева # Twin of Ice (1985)<br/>'''''Сърце от лед''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева === Серия „Кралската фамилия Ланкония“ (''Lanconia's Royal Family'') === # The Maiden (1988)<br/>'''''Кралицата дева''''', изд. „Фама“ (1994), прев. Ивайла Нецова, Аспарух Николов # The Princess (1987) – част и от серията „Монтгомъри“<br/>'''''Принцесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1994), изд. SBB Media (2014), прев. Надя Петрова === Серия „Перегрин“ (''Peregrine'') === # The Taming (1989) # The Conquest (1991)<br/>'''''Завоевание''''', изд. „Ей Си Джи“ (1992), прев. Бранимир Манчев === Серия „Легенд, Колорадо, САЩ“ (''Legend, Colorado, USA'') === # Legend (1996) – награда на списание Romantic Times # The Teacher (1997) – в ''Upon a Midnight Clear'' === Серия „Лятната къща“ (''Summerhouse'') === # The Summerhouse (2001)<br/>'''''Лятната къща''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (2002), прев. Валентина Атанасова # Return to Summerhouse (2008) === Серия „Едентън“ (''Edenton Trilogy'') === # First Impressions (2005)<br/>'''''Погледни ме''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2008), прев. Павел Боянов # Carolina Isle (2005)<br/>'''''Искам те''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2010), прев. Нина Рашкова === Серия „Едилиън“ (''Edilean'') === # Lavender Morning (2009)<br/>'''''Цвят на лавандула''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2011), прев. Нина Рашкова # Days of Gold (2009) # Scarlet Nights (2010)<br/>'''''Полъх на лятна нощ''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2013), прев. Нина Рашкова # Promises (2010) # The Scent of Jasmine (2010)<br/>'''''Ухание на жасмин''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2011), прев. Нина Рашкова # Heartwishes (2011)<br/>'''''Съкровени желания''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2014), прев. Росица Златанова === Серия „Лунна светлина“ (''Moonlight trilogy'') === # Moonlight in the Morning (2011) # Stranger in the Moonlight (2012)<br/>'''''Неочакван любим''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2015), прев. Весела Ангелова # Moonlight Masquerade (2013) === Серия „Булките от Нантъкет“ (''Nantucket Brides Trilogy'') === # True Love (2013) === Сборници === * '''''Клопка за двама''''', в „A Holiday of Love“ (1994) – с [[Джил Барнет]], [[Арнет Лем]] и [[Джудит Макнот]] * A Gift of Love (1995) – с [[Кимбърли Кейтс]], [[Андреа Кейн]], Джудит Макнот и [[Джудит О'Брайън]] * Upon a Midnight Clear (1997) – с [[Маргарет Алисън]], [[Стеф Ан Холм]], [[Линда Хауърд]] и [[Марая Стюарт]] * '''''Клопка за двама''''', '''''От любопитство''''', Simple Gifts (1998) – с [[Джудит Макнот]] * A Season in the Highlands (2000) – с [[Джил Барнет]], [[Пам Биндер]], [[Патриша Кабът]] и [[Джералин Доусън]] === Новели === * '''''От любопитство''''', Just Curious (2012) === Разкази === * The Invitation (1994) * The Matchmakers (1994) * '''''От любопитство''''', Just Curious (1995) * The Teacher (1997) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/jude-deveraux/ Биография и библиография във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/28574.Jude_Deveraux Биография и библиография в Goodreads] * {{икона|en}} [http://jude-deveraux.com/about/ Биография в официалния сайт] * {{икона|ru}} [http://www.livelib.ru/author/231700 Биография в Livelib.ru] * {{икона|en}} [http://www.shelfari.com/authors/a6224/Jude-Deveraux/ Биография и библиография в Shelfari] * {{икона|en}} [http://www.rtbookreviews.com/author/jude-deveraux Библиография в RTbookreviews] == Външни препратки == * {{Official website|http://judedeveraux.com/}} на Джуд Гилиъм * {{imdb name|0222364|Джуд Гилиъм}} * [https://twitter.com/JudeDeveraux1 Джуд Деверо в Twitter] * {{Моята библиотека автор|jude-deveraux|Джуд Гилиъм}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гилиъм, Джуд}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Хора от Кентъки]] f441hvkw45l2s6yje5eot9ssabu92ct 11464069 11464067 2022-07-19T20:43:28Z Rebelheartous 22483 Деверо wikitext text/x-wiki {{писател | име = Джуд Деверо | снимка = | описание = | място на раждане = [[Феърдейл]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = от 1977 г. | жанрове = исторически, съвременен и паранормален [[любовен роман]] | повлиян = | брак = Ричард Уайт (1967 – 1969), Клод Монтасър (1987 – 1991) | деца = | сайт = [http://judedeveraux.com/ judedeveraux.com] }} '''Джуд Гилиъм''' ({{lang|en|Jude Gilliam}}), по-известна като '''Джуд Деверо''', е американска [[писател]]ка, авторка на исторически и [[любовен роман|любовни романи]]. == Биография и творчество == Деверо е родена на [[20 септември]] [[1947]] г. във [[Феърдейл]], [[Кентъки]], [[САЩ]]. Има един брат и две сестри, които са по-малки от нея. След гимназията учи в Университета „Мурей“ и завършва с диплома по изкуство. В продължение на много години работи като учител на 5-и клас. През 1967 г. се омъжва за Ричард Уайт, но бракът им е краткотраен и те се развеждат през 1969 г. През 1976 г. започва да пише любовни романи. Първият ѝ любовен романс The Enchanted Land е публикуван през 1979 г. под псевдонима Джуд Деверо. След това тя напуска работа си в училището и се посвещава на писателската си кариера. През 1987 г. се омъжва за втория си съпруг Клод Монтасър. Техният приемен син Сем загива на 8 г. в мотоциклетна катастрофа. През 1991 г. се развеждат. Деверо пише исторически романси със сюжетни линии, в чийто център са силни и способни героини. Времето на действие е в 15-и или 16-и век, но и в пост-революционна Америка, деветнадесети век в Колорадо, и деветнадесети век в Ню Мексико. Освен исторически романси пише и съвременна романтика свързана с пътувания, като самата тя много обича да пътува и да живее на различни места в САЩ, Египет и Европа. В други романси развива някои паранормални сюжети. Нейната основна серия романси „Монтгомъри“ има няколко отделни сюжетни линии оформени като самостоятелни серии. Те имат силно лиричен стил, затрогващи и хумористични, със запомнящи се герои, богати детайли и правдоподобен диалог. Произведенията на Джуд Деверо са били повече от 30 пъти в списъците на бестселърите на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Те са преведени на 18 езика и са отпечатани в над 60 милиона екземпляра по целия свят. През 2000 г. е удостоена със специалната награда от списание Romantic Times за иновативен исторически любовен роман за серията „Монтгомъри“. Деверо живее в [[Шарлът]], [[Северна Каролина]], а също има къща и в средновековния град [[Бадолато]], [[Италия]]. Освен да пътува обича да решава кръстословици или да поддържа градината си. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Enchanted Land (1979) * Casa Grande (1982) * Remembrance (1994)<br/>'''''Спомен''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (1995), прев. Ивайла Божанова * The Blessing (1998)<br/>'''''Благословията''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (1999), прев. Пенка Стефанова * An Angel for Emily (1998)<br/>'''''Ангел за Емили''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (1999), прев. Петя Димитрова * Temptation (2000) * The Mulberry Tree (2002) * Wild Orchids (2003) * Secrets (2008) === Серия „Монтгомъри“ (''Montgomery'') – хронологично === :* The Black Lyon (1980) – пилотен роман за серията # The Maiden (1988)<br/>'''''Кралицата дева''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2017), прев. Ивайла Божанова # Judith (1981) – издаден и като „''The Velvet Promise''<br/>'''''Джудит''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br>'''''Копринено обещание''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2016), прев. Ваня Пенева # Highland Velvet (1982)<br/>'''''Алисия''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Копринена ласка''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2018), прев. Ваня Пенева # Velvet Song (1983)<br/>'''''Клариса''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Нежна песен''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2019), прев. Ваня Илиева # Velvet Angel (1981)<br/>'''''Фиона''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1998), прев. Ваня Пенева<br/>'''''Нежен ангел''''', изд.: „СББ Медиа“, София (2020), прев. Ваня Пенева # The Heiress (1995) # The Raider (1987)<br/>'''''Черния отмъстител''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (2000), прев. Андреа Михайлова # Mountain Laurel (1990) # Eternity (1992) # The Duchess (1991)<br/>'''''Дукесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Йордан Митев # The Temptress (1986)<br/>'''''Изкусителката''''', изд. „Фама“ (1994), прев. Трендафил Начков # Wishes (1989) # The Awakening (1988) # The Invitation (1994) – разказ в The Invitation # The Invitation: Invitation / Matchmakers / Perfect Arrangement (1994) – сборник # The Princess (1987)<br/>'''''Принцесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1994), изд. SBB Media (2014), прев. Надя Петрова # A Knight in Shining Armor (1989)<br/>'''''Рицар в бляскави доспехи''''', изд.: „Ибис“ (2020), прев. Диана Кутева # High Tide (1999) # Holly (2003) # Someone to Love (2007) # Met Her Match (2019) ==== Серия „Завинаги“ (''Forever Trilogy'') ==== :''като подсерия от серията „Монтгомъри“'' # Forever...: A Novel of Good And Evil, Love And Hope (2002) # Forever and Always (2003) # Always (2004) === Серия „Джеймс Ривър“ (''James River'') === :* Sweetbriar (1983) – пилотен роман за серията # Counterfeit Lady (1984)<br/>'''''Никол''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Надя Петрова # Lost Lady (1985)<br/>'''''Рийган''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1995), прев. Йордан Митев # River Lady (1985)<br/>'''''Лея''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], Пловдив (1995), прев. Екатерина Генова === Серия „Тагърт“ (''Taggert'') === # '''''Черния отмъстител''''', The Raider (1987) – част и от серията „Монтгомъри“ # Twin of Ice (1985)<br/>'''''Сърце от лед''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева # Sweet Liar (1992)<br/>'''''Сладък лъжец''''', изд. Flamingo (1993), прев. Бранимир Минчев # '''''Клопка за двама''''', The Matchmakers (1994) – в ''The Invitation'' # '''''От любопитство''''', Just Curious (1995) – в ''A Gift of Love'' # Holly (2003) === Серия „Близнаците Чандлър“ (''Chandler Twins'') === # Twin of Fire (1985)<br/>'''''Сърце от пламък''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева # Twin of Ice (1985)<br/>'''''Сърце от лед''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1993), прев. Ваня Пенева === Серия „Кралската фамилия Ланкония“ (''Lanconia's Royal Family'') === # The Maiden (1988)<br/>'''''Кралицата дева''''', изд. „Фама“ (1994), прев. Ивайла Нецова, Аспарух Николов # The Princess (1987) – част и от серията „Монтгомъри“<br/>'''''Принцесата''''', изд.: [[Ирис (издателство)|ИК „Ирис“]], София (1994), изд. SBB Media (2014), прев. Надя Петрова === Серия „Перегрин“ (''Peregrine'') === # The Taming (1989) # The Conquest (1991)<br/>'''''Завоевание''''', изд. „Ей Си Джи“ (1992), прев. Бранимир Манчев === Серия „Легенд, Колорадо, САЩ“ (''Legend, Colorado, USA'') === # Legend (1996) – награда на списание Romantic Times # The Teacher (1997) – в ''Upon a Midnight Clear'' === Серия „Лятната къща“ (''Summerhouse'') === # The Summerhouse (2001)<br/>'''''Лятната къща''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (2002), прев. Валентина Атанасова # Return to Summerhouse (2008) === Серия „Едентън“ (''Edenton Trilogy'') === # First Impressions (2005)<br/>'''''Погледни ме''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2008), прев. Павел Боянов # Carolina Isle (2005)<br/>'''''Искам те''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2010), прев. Нина Рашкова === Серия „Едилиън“ (''Edilean'') === # Lavender Morning (2009)<br/>'''''Цвят на лавандула''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2011), прев. Нина Рашкова # Days of Gold (2009) # Scarlet Nights (2010)<br/>'''''Полъх на лятна нощ''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2013), прев. Нина Рашкова # Promises (2010) # The Scent of Jasmine (2010)<br/>'''''Ухание на жасмин''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2011), прев. Нина Рашкова # Heartwishes (2011)<br/>'''''Съкровени желания''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2014), прев. Росица Златанова === Серия „Лунна светлина“ (''Moonlight trilogy'') === # Moonlight in the Morning (2011) # Stranger in the Moonlight (2012)<br/>'''''Неочакван любим''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2015), прев. Весела Ангелова # Moonlight Masquerade (2013) === Серия „Булките от Нантъкет“ (''Nantucket Brides Trilogy'') === # True Love (2013) === Сборници === * '''''Клопка за двама''''', в „A Holiday of Love“ (1994) – с [[Джил Барнет]], [[Арнет Лем]] и [[Джудит Макнот]] * A Gift of Love (1995) – с [[Кимбърли Кейтс]], [[Андреа Кейн]], Джудит Макнот и [[Джудит О'Брайън]] * Upon a Midnight Clear (1997) – с [[Маргарет Алисън]], [[Стеф Ан Холм]], [[Линда Хауърд]] и [[Марая Стюарт]] * '''''Клопка за двама''''', '''''От любопитство''''', Simple Gifts (1998) – с [[Джудит Макнот]] * A Season in the Highlands (2000) – с [[Джил Барнет]], [[Пам Биндер]], [[Патриша Кабът]] и [[Джералин Доусън]] === Новели === * '''''От любопитство''''', Just Curious (2012) === Разкази === * The Invitation (1994) * The Matchmakers (1994) * '''''От любопитство''''', Just Curious (1995) * The Teacher (1997) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/jude-deveraux/ Биография и библиография във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/28574.Jude_Deveraux Биография и библиография в Goodreads] * {{икона|en}} [http://jude-deveraux.com/about/ Биография в официалния сайт] * {{икона|ru}} [http://www.livelib.ru/author/231700 Биография в Livelib.ru] * {{икона|en}} [http://www.shelfari.com/authors/a6224/Jude-Deveraux/ Биография и библиография в Shelfari] * {{икона|en}} [http://www.rtbookreviews.com/author/jude-deveraux Библиография в RTbookreviews] == Външни препратки == * {{Official website|http://judedeveraux.com/}} на Джуд Деверо * {{imdb name|0222364|Джуд Деверо}} * [https://twitter.com/JudeDeveraux1 Джуд Деверо в Twitter] * {{Моята библиотека автор|jude-deveraux|Джуд Деверо}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Деверо, Джуд}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Хора от Кентъки]] jmc9ngrgnnwhq980lqvppe3ig3mdgly 0 457864 11463579 11458533 2022-07-19T12:10:25Z 77.251.39.86 use etymological diacritics wikitext text/x-wiki {{Език | име = Междуславянски език | родно име = Medžuslovjansky, Меджусловјанскы | произношение = mɛʤusɫɔ'vjanski 'jæzɪk | страна = | регион = [[Централна Европа]]<br>[[Източна Европа]] | говорещи = 2000 | мъртъв = | писменост = [[кирилица]], [[латиница]] | създател = [[Юрий Крижанич]]<br>[[Ян ван Стенберген]]<br>[[Войтех Мерунка]] | употреба = | цел = [[Панславизъм|спомагателен език]] | основа = [[Славянски езици]] | ранглиста = не е в топ 100 | сем1 = Изкуствени | сем2 = Панславянски | сем3 = Междуславянски | диалекти = | официален = – | регулатор = Комисия за междуславянския език | iso639-1 = | iso639-2 = | iso639-3 = | карта = Flag of Interslavic.svg | карта-описание = Междуславянското знаме | wiki = }} '''Междуславянският език''' е проект за създаване на изкуствен общославянски език, който за първи път е бил описан от хърватския мисионер [[Юрий Крижанич]] в средата на 17 век.<ref>М.И. Исаев, Словарь этнолингистических понятий и терминов (Москва, 2001), с. 85 – 86.</ref><ref>[http://slawianie.narod.ru/str/spravka/termin.html Словарь-справочник по славянской филологии. Посетен на 14 септември 2013.]</ref> Целта му е да улесни комуникирането между представители на отделните [[Славяни|славянски народи]], както и да позволи на незнаещите славянски езици да говорят със славяните. За последните езикът изпълнява и образователна роля. Той се основава на общите черти между [[славянски езици|славянските езици]] и ще бъде разбираем за 90 % от славяноговорещите.<ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/reportaze/aktuelno.293.html:265446-Slovijanski-da-svako-razume M. Prelević, Slovijanski da svako razume Вечерње Новости, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септември 2013.]</ref><ref>{{Citation |title=Готвят славянско есперанто, в-к Марица, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септември 2013. |url=http://www.marica.bg/show.php?id=21583 |accessdate=2013-09-14 |archivedate=2012-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120303161508/http://www.marica.bg/show.php?id=21583 }}</ref> В графиката на междуславянския се използва както [[кирилица]], така и [[латиница]]. Днешният междуславянски език е формиран през 2011 г. от два проекта: * '''Словянски''', създаден през 2006 г. от група лингвисти от различни страни, водени от датския преводач Ян ван Стенберген, основан на съвременните славянски езици.<ref>[https://web.archive.org/web/20120226174620/http://www.vsekiden.com/65542/%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA/ Датчанин твори общ славянски език]. Vsekiden.com, 19 февруари 2010.</ref> През 2012 го говорят няколкостотин души.<ref>[http://docs.google.com/file/d/0B89GAeDeeOjZUmhXTzY3bDhudWs/edit Иван Г. Илиев, Кратка история на кирилската азбука (Пловдив, 2012), с. 139.]</ref> * '''Новославянски''', създаден през 2009 г. от преподавателите от Факултета по икономика на Чешкия земеделски университет в Прага Войтех Мерунка и Зденек Линхард. Основан на [[старобългарски език|старобългарския език]], посветен на всички славяни и имаща за цел тяхното удобство при комуникация и обмен на информация. Утвърден е научен проект на ЕС, свързан с междуславянския език. == Правопис и правоговор == Междуславянският език може да се пише и на [[кирилица]], и на [[латиница]]. Основната междуславянска азбука има 26 букви: 5 гласни, 20 съгласни и [[ь|ер малък]]: :{|class="toccolours" border="1" cellpadding="2" style="text-align:center; margin: 0 0 1em 1em; width: 30%; border-collapse: collapse; font-size: 95%; clear: right" ! colspan=2|кирилица !! colspan=2|латиница !! [[МФА]] |- |А||а||A||a||{{IPA|[ɑ]}} ~ {{IPA|[a]}} |- |Б||б||B||b||{{IPA|[b]}} |- |В||в||V||v||{{IPA|[v]}} |- |Г||г||G||g||{{IPA|[g]}} ~ {{IPA|[ɦ]}} |- |Д||д||D||d||{{IPA|[d]}} |- |Е||е||E||e||{{IPA|[ɛ]}} ~ {{IPA|[e]}} |- |Ж||ж||Ž||ž||{{IPA|[ʒ]}} ~ {{IPA|[ʐ]}} |- |З||з||Z||z||{{IPA|[z]}} |- |И||и||I||i||{{IPA|[i]}} ~ {{IPA|[ɪ]}} |- |Ј||ј||J||j||{{IPA|[j]}} |- |К||к||K||k||{{IPA|[k]}} |- |Л||л||L||l||{{IPA|[l]}} ~ {{IPA|[ɫ]}} |- |М||м||M||m||{{IPA|[m]}} |- |Н||н||N||n||{{IPA|[n]}} |- |О||о||O||o||{{IPA|[ɔ]}} ~ {{IPA|[o]}} |- |П||п||P||p||{{IPA|[p]}} |- |Р||р||R||r||{{IPA|[r]}} |- |С||с||S||s||{{IPA|[s]}} |- |Т||т||T||t||{{IPA|[t]}} |- |У||у||U||u||{{IPA|[u]}} |- |Ф||ф||F||f||{{IPA|[f]}} |- |Х||х||H||h||{{IPA|[x]}} |- |Ц||ц||C||c||{{IPA|[ʦ]}} |- |Ч||ч||Č||č||{{IPA|[ʧ]}} ~ {{IPA|[tʂ]}} |- |Ш||ш||Š||š||{{IPA|[ʃ]}} ~ {{IPA|[ʂ]}} |- |Ь||ь||||||{{IPA|[ʲ]}} |} Други букви по избор са: :{|class="toccolours" border="1" cellpadding="2" style="text-align:center; margin: 0 0 1em 1em; width: 30%; border-collapse: collapse; font-size: 95%; clear: right" ! colspan=2|кирилица !! colspan=2|латиница !! [[МФА]] |- |ДЬ||дь||Ď||ď||{{IPA|[dʲ]}} ~ {{IPA|[ɟ]}} ~ {{IPA|[d]}} |- |ЗЬ||зь||Ź||ź||{{IPA|[zʲ]}} ~ {{IPA|[ʑ]}} ~ {{IPA|[z]}} |- |ЛЬ||ль||Ĺ||ĺ||{{IPA|[lʲ]}} ~ {{IPA|[ʎ]}} |- |НЬ||нь||Ń||ń||{{IPA|[nʲ]}} ~ {{IPA|[ɲ]}} |- |РЬ||рь||Ŕ||ŕ||{{IPA|[rʲ]}} ~ {{IPA|[r̝]}} ~ {{IPA|[r]}} |- |СЬ||сь||Ś||ś||{{IPA|[sʲ]}} ~ {{IPA|[ɕ]}} ~ {{IPA|[s]}} |- |ТЬ||ть||Ť||ť||{{IPA|[tʲ]}} ~ {{IPA|[c]}} ~ {{IPA|[t]}} |- |Щ||щ||ŠČ||šč||{{IPA|[ʃʧ]}} ~ {{IPA|[ʂtʂ]}} |- |Ђ||ђ||Đ||đ||{{IPA|[ʥ]}} |- |Ћ||ћ||Ć||ć||{{IPA|[ʨ]}} |- |КС||кс||X||x||{{IPA|[ks]}} |- |Ъ||ъ||Ò||ò||{{IPA|[ǝ]}} ~ {{IPA|[ɤ̞]}} |- |Ы||ы||Y||y||{{IPA|[i]}} ~ {{IPA|[ɪ]}} ~ {{IPA|[ɨ]}} |- |Ю||ю||JU||ju||{{IPA|[ju]}} |- |Я||я||JA||ja||{{IPA|[jɑ]}} ~ {{IPA|[ja]}} |- |Є||є||JE||je||{{IPA|[jɛ]}} ~ {{IPA|[je]}} |- |Ї||ї||JI||ji||{{IPA|[ji]}} |- |Ѣ||ѣ||Ě||ě||{{IPA|[jɛ]}} ~ {{IPA|[ʲɛ]}} ~ {{IPA|[ɛ]}} |- |Ѧ||ѧ||Ę||ę||{{IPA|[jæ]}} ~ {{IPA|[ʲæ]}} ~ {{IPA|[æ]}} |- |Ѩ||ѩ||JĘ||ję||{{IPA|[jæ]}} |- |Ѫ||ѫ||Ų||ų||{{IPA|[u]}} ~ {{IPA|[ow]}} |- |Ѭ||ѭ||JŲ||jų||{{IPA|[ju]}} ~ {{IPA|[jow]}} |- |—||—||Å||å||{{IPA|[ɒ]}} |} == Примерен текст == Молитвата [[Отче наш]]:<ref>[http://steen.free.fr/interslavic/otcze_nasz.html Отче наш]</ref> {| class=wikitable ! '''Кирилица''' !! '''Латиница''' !! '''Църковнославянски''' !! '''Старобългарски''' |- | : Отче наш, кторы јеси в небесах, : нехај свети се име Твоје. : Нехај пријде кральевство Твоје, : нехај буде вольа Твоја, како в небу тако и на земји. : Хлѣб наш всакоденны дај нам днес, : и одпусти нам наше грѣхы, : тако како мы одпушчајемо нашим грѣшникам. : И не введи нас в покушенје, : але избави нас од злого. | : Otče naš, ktory jesi v nebesah, : nehaj svęti sę imę Tvoje. : Nehaj prijde kråljevstvo Tvoje, : nehaj bųde volja Tvoja, kako v nebu tako i na zemji. : Hlěb naš vśakodeńny daj nam dnes, : i odpusti nam naše grěhy, : tako kako my odpuščajemo našim grěšnikam. : I ne vvedi nas v pokušeńje, : ale izbavi nas od zlogo. | :Отче наш, Иже еси́ на небесе́х! :Да святи́тся имя Твое́, :да прии́дет Ца́рствие Твое, :да будет воля Твоя, я́ко на небеси́ и на земли́. :Хлеб наш насу́щный даждь нам днесь; :и оста́ви нам до́лги наша, :я́коже и мы оставля́ем должнико́м нашим; :и не введи́ нас во искушение, :но изба́ви нас от лука́ваго. | :отьче нашь · иже еси на небесьхъ · :да свѧтитъ сѧ имѧ твое · :да приидетъ цѣсарьство твое · :да бѫдетъ вол҄ѣ твоꙗ · ꙗко на небеси и на земл҄и · :хлѣбъ нашь насѫщьнꙑи даждь намъ дьньсь · :и остави намъ длъгꙑ нашѧ · :ꙗко и мꙑ оставл҄ѣемъ длъжьникомъ нашимъ · :и не въведи насъ въ напасть · :нъ избави насъ отъ неприꙗзни · |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://steen.free.fr/interslavic/index.html Официална страница на междуславянския език] * [http://z8.invisionfree.com/Slovianski Форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091215064613/http://z8.invisionfree.com/Slovianski |date=2009-12-15 }} * [http://izvesti.info Онлайн новини] * [http://www.facebook.com/groups/interslavic Група във Фейсбук] * [http://isv.miraheze.org/ Уики] * [https://isv.miraheze.org/wiki/Sbornik:Glavna_stranica Междуславянски Уикисборник] == Вижте също == * [[Панславизъм]], [[Словио]] {{Славянски езици}} [[Категория:Изкуствени езици]] [[Категория:Славянски езици]] [[Категория:Панславизъм]] 26570hvs0x2xg2and2ighrtasysvtyc 0 458590 11464535 10233653 2022-07-20T10:16:18Z Achim55 152347 -image, was misidentified wikitext text/x-wiki {{Римокатолически епископ | име = Филип дьо Витри | картинка = | размер = | описание = | фамилия = | издигнат от = | роднини = | националност = | дата на раждане = {{Дата на раждане|1291|10|31|1}} | място на раждане = [[Витри-ан-Артоа]], [[Франция]] | дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1361|6|9|1291|10|31|1}} | място на смърт = [[Мо]], Франция | пост І = секретар и съветник на Шарл IV, Филип IV, Жан II | пост ІІ = епископ на Мо | пост ІІІ = | герб = }} '''Филип дьо Витри''' е френски [[епископ]], теоретик, [[поет]] и [[композитор]]. == Биография == Филип дьо Витри е роден на 31 октомври 1291 г. във Витри-ан-Артоа, Франция. Той учи в [[Сорбона]]та, където получава званието „magister artium“. Основната част от дейността му се развива във френския двор. Като секретар и съветник последователно на [[Шарл IV]], [[Филип IV]] и [[Жан II]] изпълнява различни политически и дипломатически мисии, някои от тях свързани с папския двор в [[Авиньон]]. От 1351 г. е епископ на Мо. Филип дьо Витри е един от водещите интелектуалци на своето време, дълбоко уважаван от [[Петрарка]] (който го поставя на първо място сред съвременните френски поети) и от редица други видни личности. Възползвайки се от облагите които му дава службата в кралския двор, той непрекъснато развива финия си поетически усет, и склонността си към философски разсъждения. Литературните, поетичните и музикалните му творби разкриват високообразован и душевно богат човек, в чиито идеи се чувства духът на Ренесанса. == Музикално творчество == [[Файл:Ars nova musicae - Philippe de Vitry.jpg|мини|180px|ляво|Страница от ''Ars Nova Musicae'', ок. 1320 г.]] През 1322 – 1323 г. Витри създава най-значителния си труд – „Ars Nova“. Той се състои от 24 глави, истински новаторски от които са последните десет. В тях се обосновават принципите на новото изкуство, третиращи основно метроритмичната организация на музиката и начините на нейното записване. Трактатът на Филип дьо Витри обаче не е сухо теоретично съчинение. В него са формулирани промените, които настъпват в професионалната музика и които на практика полека-лека я отдалечават от строгите църковни догми. Използването на по-малки нотни стойности или на нови размери от днешна гледна точка изглежда маловажно, но през 14 век. се е равнявало на истинска революция. Ритмическото разнообразяване на музиката дава много по-големи възможности за разкриване на човешките чувства, а оттук до хуманизма на Ренесанса крачката е само една. И въпреки че новите явления са заклеймени от папа [[Йоан XXII]] и от неговите сподвижници, за повечето музиканти е въпрос на престиж да ги използват в съчиненията си. За да заявят ясно принадлежността си към новата школа, те започват да я определят с термина „Ars Nova“ (по името на трактата на Витри), а музиката от предишните столетия по аналогия получава названието „Ars antiqua“. [[Файл:Clemencicrdefauveledigsa.jpg|мини|180px|дясно|Илюстрация към ''Роман за Фовел''.]] Филип дьо Витри не се задоволява само с обяснението на новите похвати, а ги прилага и в своето творчество, основна част от което заемат '''''„мотетите“''''' ([[мотет]] е най-популярният едновременно светски и църковен многогласен жанр на [[Средновековие]]то, възникнал през 13 в. и съществувал в музикалната практика до 18 в.). Ранните му творби в този жанр са свързани с показателния за времето си и твърде популярен „Роман за Фовел“. Това е голямо литературно произведение, създадено през 1314 – 1316 г. от Жерве дьо Бис и Шшайу дьо Пестен, което в алегорична форма описва нравите на времето и в много отношения е и политически протест срещу управляващите. Глвен герой в него е магарето Фовел, чието име е акростих от думите, означаващи най-големите пороци (ласкателство – Flatterie, скъперничество – Avarice, мерзост – Vilenie, непостоянство – Variete, завист – Envie, и подлост – Lachete). Музикалните илюстрации към текста са над 100, от които 39 многогласни мотета принадлежат на Филип дьо Витри. В следващите години композиторът продължава да работи в този жанр. Мотетите му са главно върху латински текстове, написани от самия него и най-често представляват коментар на актуални събития. На базата на утвърдените вече белези на жанра Филип дьо Витри е създател на новия тип мотет, получил по-късно названието ''„изоритмичен“'' (вж. по-горе опр. за мотет). „Изоритмичните мотети на Филип дьо Витри са тригласни и четиригласни. /.../ По правило горните два гласа са вокални и са по-подвижни от тенора (в тригласните мотети) или от двата долни гласа (в четиригласните), които могат да се изпълняват и от инструменти.“ Разностранната дейност на Витри, активността му в такива отдалечени една от друга области като политиката и изкуството, както и значителните му постижения в музикалната теория и композиция бележат раждането на новия тип човек, който смело изразява своята индивидуалност и личната си творческа воля.<ref>Лидия Крачева, ''Творци и творби''. София: МАРС, 2006.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.classical.net/music/comp.lst/vitry.html Биография на Филип дьо Витри в Classical.net] * [http://www.hoasm.org/IID/Vitry.html Биография на Филип дьо Витри в Hoasm.org] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Витри, Филип дьо}} [[Категория:Римокатолически епископи]] [[Категория:Френски композитори]] [[Категория:Средновековни композитори]] [[Категория:Музиколози]] [[Категория:Хора от О дьо Франс]] 9tno2trjk4akbrnjfanzilku2f5pted 0 459794 11464650 11350274 2022-07-20T11:14:20Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Замръзналото кралство | име_оригинал = Frozen | картинка = | режисьори = Крис Бък<br>[[Дженифър Лий]] | продуценти = Питър Дел Вечо | сценаристи = Дженифър Лий<br>Крис Бък<br>Дженифър Лий<br>Шейн Морис <small>(автори)</small> | базиран_на = По мотиви от приказката ''Снежната кралица'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]] | актьори = [[Кристен Бел]]<br>Идина Мензел<br>Джонатан Гроф<br>Джош Гад<br>Сантино Фонтана | музика = Кристоф Бек <small>(партитура)</small><br>Робърт Лопес<br>Кристен Андерсън-Лопес <small>(песни)</small> | монтаж = Джеф Драхейм | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[27 ноември]] [[2013]] г.<br>(САЩ)<br>[[29 ноември]] 2013 г.<br>(България) | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $150 млн.<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=frozen2013.htm |title=''Frozen'' (2013) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=1 август 2015}}</ref> | приходи = $1,276 млрд.<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = „[[Замръзналото кралство 2]]“ (2019) | код-IMDb = 2294629 | уебсайт = http://movies.disney.com/frozen/ }} '''''„Замръзналото кралство“''''' ({{lang|en|Frozen}}) е [[Съединени американски щати|американски]] 3D компютърно-анимационен музикален фентъзи филм, създаден от [[Уолт Дисни Пикчърс]].<ref name="PRWoC">{{cite web|title=Disneyland Resort Debuts ''World of Color – Winter Dreams'', a Merry New Spectacular for 2013 Holiday Season |url=http://www.prnewswire.com/news-releases/disneyland-resort-debuts-world-of-color----winter-dreams-a-merry-new-spectacular-for-2013-holiday-season-216954411.html |accessdate=July 27, 2013 |publisher=PR Newswire |date=July 27, 2013 |quote=from the upcoming Walt Disney Pictures animated feature ''Frozen'' |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130807092912/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneyland-resort-debuts-world-of-color----winter-dreams-a-merry-new-spectacular-for-2013-holiday-season-216954411.html |archivedate=August 7, 2013 |df=}}</ref> Филмът е вдъхновен от приказката ''Снежната кралица'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]].<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2013/11/27/movies/disneys-frozen-a-makeover-of-the-snow-queen.html |work=The New York Times |title=Archived copy |accessdate=February 27, 2017 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170106053045/http://www.nytimes.com/2013/11/27/movies/disneys-frozen-a-makeover-of-the-snow-queen.html |archivedate=January 6, 2017 |df=}}</ref> Историята разказва за безстрашна принцеса, която тръгва на път заедно с търговец на лед, верния му елен и наивен снежен човек, за да намери отчуждената си сестра, чиито ледени сили по невнимание улавя своето кралство във вечна зима. ''„Замръзналото кралство“'' претърпява няколко сюжетни обработки преди да бъде започната работата по него през 2011 г., със сценарий, написан от [[Дженифър Лий]], която е и режисьор на филма, заедно с Крис Бък. Филмът е озвучен с гласовете на [[Кристен Бел]], Идина Мензел, Джонатан Гроф, Джош Гад и Сантино Фонтана. Кристоф Бек е композитор на оркестъровата партитура на филма, а Робърт Лопес и Кристен Андерсън-Лопес са автори на песните. Предпремиерата на филма е на 19 ноември 2013 г. в театър „Ел Капитан“ в Холивуд, Калифорния,<ref>{{cite web|last=Liu |first=Meng |title=Disney's ''Frozen'' Premiere Turns L.A. Into a Winter Wonderland |url=http://www.hollywoodreporter.com/news/disneys-frozen-premiere-turns-la-658133 |accessdate=November 20, 2013 |publisher=The Hollywood Reporter |date=November 19, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131123194810/http://www.hollywoodreporter.com/news/disneys-frozen-premiere-turns-la-658133 |archivedate=November 23, 2013 |df=}}</ref> а официалната премиера на 27 ноември 2013 г. ''Замръзналото кралство'' печели похвали за своите визуализации, сценарий, теми, музика и гласова актьорска игра; някои филмови критици смятат, че филмът е най-добрият анимационен филм на Дисни от епохата на [[Дисни Ренесанс|ренесанса на студиото]].<ref>{{cite web|last=Barnes |first=Brooks |title=Boys Don't Run Away From These Princesses |url=https://www.nytimes.com/2013/12/02/movies/frozen-disneys-new-fairy-tale-is-no-2-at-box-office.html |accessdate=December 2, 2013 |publisher=The New York Times |date=December 1, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131201215411/http://www.nytimes.com/2013/12/02/movies/frozen-disneys-new-fairy-tale-is-no-2-at-box-office.html |archivedate=December 1, 2013 |df=}}</ref><ref name="zuckerman1">{{cite web |last=Zuckerman |first=Esther |title=Is ''Frozen'' a New, Bona Fide Disney Classic? |url=http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |accessdate=November 4, 2013 |publisher=The Atlantic Wire |date=November 4, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131105012200/http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |archivedate=November 5, 2013 |df= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105012200/http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |date=2013-11-05 }}</ref> Филмът също постигна значителен търговски успех, печелейки 1,26 милиарда долара в световни приходи от каси, включително 400 милиона долара в САЩ и Канада и 247 милиона долара в Япония, надминавайки ''[[Играта на играчките 3]]'', като през 2019 г. е надминат от римейка ''[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]''; освен това се нарежда като 15<sup>-ия</sup> филм с най-голям ръст за всички времена. Това е и филмът с най-висока печалба с жена-режисьор по отношение на доходите в САЩ, докато е надминат от ''[[Жената-чудо (филм)|Жената-чудо]]'' на Уорнър Брос.<ref>{{cite web |url=https://blog.womenandhollywood.comwonder-woman-is-now-the-top-female-helmed-film-at-the-domestic-box-office-f38eba286f3b |title=''Wonder Woman'' Is Now the Top Female-Helmed Film at the Domestic Box Office |publisher=Blog.womenandhollywood.com |date= |accessdate=August 19, 2017 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170724160242/http://www.foxnews.com/entertainment/2017/07/24/wonder-woman-sequel-title-revealed.html |archivedate=July 24, 2017 |df=mdy-all }}</ref> С над 18 милиона продажби за домашна употреба през 2014 г. ''Замръзналото кралство'' се превърща в най-продавания филм на годината в Съединените щати. До януари 2015 г. филмът се превърна в най-продавания Blu-ray диск за всички времена в САЩ.<ref>{{cite web |title=All-Time Best-Selling Blu-ray Titles in the United States |url=http://www.the-numbers.com/alltime-bluray-sales-chart |publisher=The Numbers |accessdate=January 25, 2015 |date=January 25, 2015 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150127232947/http://www.the-numbers.com/alltime-bluray-sales-chart |archivedate=January 27, 2015 |df=}}</ref> ''Замръзналото кралство'' печели две награди [[Оскар]] за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] и най-добра оригинална песен (''[[Let It Go]]''),<ref>[https://web.archive.org/web/20140228152810/http://boxofficemojo.com/oscar/chart/?view=allcategories&yr=2013&p=.htm Academy Awards]</ref> награда [[Златен глобус за най-добър анимационен филм]],<ref>[https://web.archive.org/web/20140116063937/http://www.usatoday.com/story/life/people/2014/01/12/golden-globes-winners/4424169/ Golden Globes 2014: And the winners are...]</ref> награда [[Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм|БАФТА за най-добър анимационен филм]],<ref>[https://web.archive.org/web/20141009150753/http://awards.bafta.org/award/2014/film Film in 2014 BAFTA]</ref> пет награди Ани (включително за [[Ани за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]]),<ref>[https://web.archive.org/web/20140204204510/http://www.latimes.com/entertainment/envelope/moviesnow/la-et-mn-complete-list-of-2013-annie-award-noms-20131202%2C0%2C3639869.story Annie Awards 2014: Complete list of winners and nominees]</ref> две награди [[Грами]] за най-добър саундтрак за визуална медиа и най-добра песен, написана за визуални медии (''Let It Go'')<ref>[https://abcnews.go.com/Entertainment/wireStory/show-bits-frozen-soundtrack-fires-grammy-wins-28817993 "SHOW BITS:: 'Frozen' Soundtrack Fires up With 2 Grammy Wins"]</ref> и две награди от Филмовите награди по избор на критиката за най-добър анимационен филм и най-добра оригинална песен (''Let It Go'').<ref>[https://web.archive.org/web/20141017063852/http://www.hollywoodreporter.com/news/2014-critics-choice-awards-winners-671707 Critics' Choice Awards: The Winners]</ref> Продълженията на ''Замръзналото кралство'' са късометражните анимационни филми ''[[Треска по Замръзналото кралство]]'', чиято премиера е на 13 март 2015 г.,<ref>[https://variety.com/2014/film/news/frozen-fever-short-to-debut-in-front-of-disney-cinderella-1201369889/ ‘Frozen Fever’ Short to Debut in Front of Disney’s ‘Cinderella’]</ref> и ''[[Замръзналото кралство: Коледа с Олаф]]'', с премиера на 22 ноември 2017 г., и пълнометражният анимационен филм ''[[Замръзналото кралство 2|Замръзналото кралство II]]'', издаден на 22 ноември 2019 г.<ref name="Variety sequel">{{cite web |url=https://variety.com/2015/film/news/disney-announces-frozen-2-1201451480/ |title=Disney Announces 'Frozen 2' |last1=Graser |first1=Marc |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |publisher=Variety Media LLC |accessdate=March 12, 2015 |date=March 12, 2015 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150312215802/http://variety.com/2015/film/news/disney-announces-frozen-2-1201451480/ |archivedate=March 12, 2015 |df=}}</ref><ref name="Khatchatourian">{{cite web|last=Khatchatourian |first=Maane |title=Disney Dates 'Lion King,' 'Frozen 2,' Pushes Fifth 'Indiana Jones' Film to 2020 |url=https://variety.com/2017/film/news/lion-king-frozen-2-indiana-jones-5-release-dates-1202395212/ |magazine=Variety |accessdate=April 25, 2017 |date=April 25, 2017 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/6pzhkV6GH?url=http://variety.com/2017/film/news/lion-king-frozen-2-indiana-jones-5-release-dates-1202395212/ |archivedate=April 25, 2017 }}</ref><ref name="Rubin">{{cite web|last=Rubin|first=Rebecca|title='Frozen 2' Release Date Moves Up a Week|url=https://variety.com/2018/film/news/frozen-2-release-1203017475/|magazine=Variety|accessdate=November 9, 2018|date=November 1, 2018}}</ref> == Сюжет == Принцеса Елза от Арендел притежава магически сили, които трудно контролира и чрез които създава лед и сняг, като често ги използва, за да играе с по-малката си сестра Анна. След като Елза случайно наранява Ана с магията си, родителите им, кралят и кралицата, отвеждат децата в колонията от тролове, водени от дядо Паби. Той лекува Анна, но променя нейните спомени, така че тя да забрави за магията на Елза. Дядо Паби предупреждава Елза, че тя трябва да се научи да контролира силите си и този страх ще бъде нейният най-голям враг. Кралят и кралицата изолират двете сестри в замъка, затваряйки замъка за поданиците си. В опит да защити сестра си от все по-непредсказуемите ѝ сили, Елза прекратява всички контакти с Анна, създавайки разрив между тях. Когато сестрите са тийнейджъри, родителите им загиват в морето по време на буря. След 21-вия си рожден ден Елза ще бъде коронясана за кралица на Арендел. Тя се страхува гражданите на кралството да разберат за нейните сили и да се страхуват от нея. Замъкът е отворен за публика и се посещава сановници за първи път от години. Сред тях са хитрият херцог на Уеселтън и дръзкият принц Ханс от Южните острови, в когото Анна се влюбва от пръв поглед. Коронацията на Елза се извършва без инциденти, но тя все още се дистанцира от Анна. Анна и Ханс развиват романтична връзка по време на тържествата по коронацията и той импулсивно ѝ предлага брак, но Елза възразява, когато търсят нейната благословия. Наранена и объркана, Анна протестира, умолявайки Елза да обясни страха и изолацията си. Емоционалното напрежение кара Елза случайно да отприщи своите сили. Набедена за чудовище от херцога, Елза бяга към Северната планина, където накрая признава силите си, изгражда леден дворец, в който да живее живот на отшелничка. В този процес нейната магия неволно поглъща Арендел за вечна зима. Анна се осмелява да тръгне след Елза и да приключи зимата, оставяйки Ханс да командва в кралството. Тя се губи, събирайки провизии в магазина на Оукън. Тя среща търговеца на лед Кристоф и елена му Свен, като ги убеждава да я заведат в планината. Атака на вълци води до унищожаването на шейната на Кристоф. Пеша, те срещат Олаф, весел снежен човек, създаден от Елза, който предлага да ги заведе при нея. Когато конят на Анна се връща в Арендел без нея, Ханс тръгва да намери Анна и Елза, придружени от слугите на херцога, които имат тайната заповед да убият Елза. Достигайки ледения дворец, Анна среща Елза. Когато Анна разкрива какво е станало с Арендел, ужасена, Елза признава, че не знае как да прекрати магията си. Страхът ѝ кара силите ѝ да се проявят още веднъж и тя случайно замръзява сърцето на Анна. Тогава Елза създава Маршмелоу, гигантско снежно чудовище, което прогонва Ана, Кристоф и Олаф. Осъзнавайки ефекта от заклинанието на Елза върху Анна, Кристоф я отвежда при троловете, неговото семейство осиновители. Дядо Паби разкрива, че Анна ще се превърни в ледена статуя, освен ако „актът на истинска любов“ не отмени заклинанието. Кристоф завежда Анна обратно у дома, за да може Ханс да я дари с целувката на истинската любов. Ханс и хората му стигат до двореца на Елза, побеждавайки снежното чудовище и пленявайки Елза. Анна е предадена на Ханс, но вместо да я целуне, Ханс разкрива, че всъщност е замислял да завземе трона на Арендел, като елиминира и двете сестри. Ханс заключва Анна в стая, за да умре, и след това манипулира сановниците да вярват, че Елза я е убила, но не и преди да бъдат женени. Той разпорежда екзекуцията на кралицата, само за да открие, че тя е избягала от задържането си. Олаф освобождава Анна и те се впускат във виелицата навън, за да се срещнат с Кристоф, на когото Олаф е разкрил, че е влюбен в нея. Ханс се сблъсква с Елза отвън, твърдейки, че тя е убила Анна. Анна забелязва Ханс напът да убие Елза; тя изкача на пътя му и замръзва, спирайки Ханс. Опустошена, Елза прегръща и скърби над сестра си, която се размразява, нейният героизъм представлява „актът на истинска любов“. Осъзнавайки, че любовта е ключът към контрола на нейната магия, Елза прекратява зимата и дава на Олаф свой снежен облак, за да оцелее в по-топлия климат. Ханс е арестуван и заточен от кралството заради опита си за покушение, докато търговските връзки на херцога с Арендел са прекратени. Анна дава на Кристоф нова шейна и двете целувки. Сестрите се събират отново и Елза обещава никога повече да не затваря портите на замъка. След финалните надписи снежното чудовище открива короната на Елза, поставя си я на главата и се усмихва. == Актьори == * [[Кристен Бел]] – ''Анна'', 18-годишната принцеса на Арендел, по-малката сестра на Елза. ** Ливи Стубенраух – ''Анна (5-годишна, диалози)'' ** Кейти Лопес – ''Анна (5-годишна, вокал)'' ** Агата Лий Мон – ''Анна (9-годишна)'' * Идина Мензел – ''Елза'', 21-годишната кралица на Арендел, по-голямата сестра на Анна. ** Ева Бела – ''Елза (8-годишна)'' ** Спенсър Лейси Гейнъс – ''Елза (12-годишна)'' * Джонатан Гроф – ''Кристоф'', търговец на лед, придружаван от елена Свен. ** Тайри Браун – ''Кристоф (8-годишен)'' * Джош Гад – ''Олаф'', забавен снежен човек, мечтаещ да види лятото. * Сантино Фонтана – ''Ханс'', принц от Южните острови. * Алън Тудик – ''Херцогът'' * [[Киърън Хайндс]] – ''Дядо Паби'', тролският крал. * Крис Уилямс – ''Оукън'', собственик на магазин. * Мая Уилсън – ''Булда'', женски трол, осиновителката на Кристоф. * Пол Бригс – ''Маршмелоу'', гигантско снежно чудовище, охраняващо ледения дворец на Елза. * [[Морис Ламарш]] – ''Кралят на Арендел'', баща на Елза и Анна. * Джеифър Лий – ''Кралицата на Арендел'', майка на Елза и Анна. == Продукция == === Развитие === ==== Начало ==== В края на 1937 г. [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] започва свое проучване за евентуален биографичен филм за писателя Ханс Кристиан Андерсен, преди декемврийската премиера на първия си пълнометражен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]''.<ref name="Solomon">{{cite book |last=Solomon |first=Charles |title=The Art of Frozen |year=2013 |publisher=Chronicle Books |location=San Francisco |isbn=978-1-4521-1716-4 |url=https://books.google.com/books?id=otmqBwAAQBAJ&pg=PA10 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151031114055/https://books.google.com/books?id=otmqBwAAQBAJ&pg=PA10 |archivedate=October 31, 2015 |df=}}</ref> През март 1940 г. Уолт Дисни предлага копродукция на филмовия продуцент Самуел Голдуин, където студиото на Голдуин ще проучи живота на Андерсен, а студиото на Дисни ще анимира приказките на писателя.<ref name="Solomon" /> Анимационните филми ще бъдат базирани на някои от най-известните произведения на Андерсен, като „[[Малката русалка]]“, „[[Малката кибритопродавачка]]“, „[[Храбрият оловен войник]]“, „Снежната кралица“, „[[Палечка]]“, „[[Грозното патенце]]“, „Червените обувки“ и „Новите дрехи на царя“. Въпреки това студиото среща затруднения със „Снежната кралица“, тъй като не може да намери начин да адаптира историята и да свърже героя на Снежната кралица със съвременната публика. След като [[САЩ във Втората световна война|САЩ влиза във Втората световна война]], Дисни се фокусира върху военната пропаганда, което предизвика развитието на проекта Дисни-Голдуин да прекрати през 1942 г.<ref name="Solomon" /> Голдуин продуцира своя версия на филма, озаглавен ''Ханс Кристиан Андерсен'', през 1952 г., с Дани Кейе в ролята на Андерсен, под режисурата на Чарлз Видор, със сценарий на Мос Харт и Франк Льосър, като приказките на Андерсен са разказани под формата на балет в същия филм. На следващата година лентата получава шест номинации за Оскар. В компанията Дисни, „Снежната кралица“ заедно с други приказки на Андерсен (включително „Малката русалка“) са отложени.<ref name="Jim Hill">{{cite web|url=http://jimhillmedia.com/editor_in_chief1/b/jim_hill/archive/2013/10/18/countdown-to-disney-quot-frozen-quot-how-one-simple-suggestion-broke-the-ice-on-the-quot-snow-queen-quot-s-decades-long-story-problems.aspx |title=Countdown to Disney ''Frozen'': How one simple suggestion broke the ice on the ''Snow Queen'''s decades-long story problems |first=Jim |last=Hill |work=Jim Hill Media |date=October 18, 2013 |accessdate=October 22, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131022125512/http://jimhillmedia.com/editor_in_chief1/b/jim_hill/archive/2013/10/18/countdown-to-disney-quot-frozen-quot-how-one-simple-suggestion-broke-the-ice-on-the-quot-snow-queen-quot-s-decades-long-story-problems.aspx |archivedate=October 22, 2013 |df=}}</ref> ==== След години ==== В края на 90-те години<ref>{{cite web|last1=Harrison|first1=Mark|title=Chris Buck and Jennifer Lee interview: on making Frozen|url=http://www.denofgeek.com/movies/frozen/28495/chris-buck-and-jennifer-lee-interview-on-making-frozen|date=December 6, 2013|work=Den of Geek!|publisher=Dennis Publishing|accessdate=December 25, 2017}}</ref> Уолт Дисни Фийчър Анимейшън започва да разработва нова адаптация на „Снежната кралица“ след огромния успех на последните си филми през епохата на [[Дисни Ренесанс]]а (1989 – 1999), но проектът е отменен изцяло в края на 2002 г., когато се съобщава, че Глен Кийн го напуска<ref name="sf">{{cite web|last=Fischer |first=Russ |title=Disney's ''Frozen'', Formerly ''The Snow Queen'', Will Be CG Rather Than Hand-Drawn |url=http://www.slashfilm.com/disneys-frozen-the-snow-queen-cg-handdrawn/ |accessdate=January 12, 2012 |publisher=Slash Film |date=January 11, 2012 |url-status=live |archiveurl=https://archive.is/20130105043849/http://www.slashfilm.com/disneys-frozen-the-snow-queen-cg-handdrawn/ |archivedate=January 5, 2013 |df=}}</ref> и започва да работи по друг проект – ''[[Рапунцел и разбойникът]]'' (2010). Следващият опит стартира през 2008 г., когато Джон Ласетер успява да убеди Крис Бък (който е режисирал филма ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' от 1999 г. за студиото) да се върне в анимационните студия на Уолт Дисни от Sony Pictures Animation. Същия септември Бък представя няколко идеи на Ласетер, една от които е „Снежната кралица“.<ref name="Solomon" /> Бък по-късно разкрива, че първоначалното му вдъхновение за „Снежната кралица“ не е самата приказка на Андерсен, а че той иска „да направи нещо различно с определението за истинска любов.“ Разработката започва под заглавието „Анна и Снежната кралица“, като е планирано филмът да бъде анимиран традиционно.<ref name="buckapr8">{{cite web|last1=Williams |first1=Mike P. |title=Chris Buck reveals true inspiration behind Disney's Frozen (exclusive) |url=https://uk.movies.yahoo.com/chris-buck-reveals-true-inspiration-behind-disneys-frozen-135800980.html |accessdate=April 8, 2014 |work=[[Yahoo! Movies]] |publisher=[[Yahoo! Inc.]] |date=April 8, 2014 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140715042428/https://uk.movies.yahoo.com/chris-buck-reveals-true-inspiration-behind-disneys-frozen-135800980.html |archivedate=July 15, 2014 |df= }}</ref> Според Джош Гад той за пръв път се замесва с филма на онзи ранен етап, когато сюжетът все още е сравнително близък до оригиналната приказка за Андерсен и Меган Мълали да озвучи Елза.<ref>{{cite web |last1=Condon |first1=Seán Francis |title=Interview: Frozen's Josh Gad |url=http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |accessdate=June 20, 2014 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140107084552/http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |archivedate=January 7, 2014 |work=MSN Canada Entertainment |publisher=Microsoft Corporation |date=November 27, 2013 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140107084552/http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |date=2014-01-07 }}</ref> До началото на 2010 г. проектът отново е в застой, когато студиото не успява да намери начин да превърне историята и героя на Снежната кралица в действие.<ref>{{cite web|url=http://articles.latimes.com/2010/mar/09/business/la-fi-ct-disney9-2010mar09 |title=Disney restyles ''Rapunzel'' to appeal to boys |first1=Dawn C. |last1=Chmielewski |first2=Claudia |last2=Eller |work=Los Angeles Times |date=March 9, 2010 |accessdate=April 6, 2010 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100410151318/http://articles.latimes.com/2010/mar/09/business/la-fi-ct-disney9-2010mar09 |archivedate=April 10, 2010 |df=}}</ref><ref name="EmpireLion3D">{{cite web|last=de Semlyen |first=Nick |title=Exclusive: The Lion King To Go 3D |url=http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=28191 |accessdate=November 27, 2013 |publisher=Empire Online |date=June 22, 2010 |quote='It's actually been tabled right now,' explains Hahn. 'It's on the low shelf – we can't reach it! But seriously, we don't have the story. It's a bit like ''Beauty and the Beast'', which sat there for years. We cracked ''Beauty'' finally by putting in the objects and creating more plot. ''The Snow Queen'' we've had a lot of trouble with and I've spent years on it. I love it and I think it's one of the last great fairy tales. It's kind of crappy that it's just sitting there right now.' |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131021034315/http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=28191 |archivedate=October 21, 2013 |df=}}</ref> ==== Нов опит ==== На 22 декември 2011 г., след успеха на ''Рапунцел и разбойникът'', Дисни обявява следващия си филм, ''Замръзналото кралство'', чиято премиера е насрочена за 27 ноември 2013 г.<ref>{{cite web|last=Sciretta |first=Peter |title=Walt Disney Animation Gives ''The Snow Queen'' New Life, Retitled ''Frozen'' – But Will It Be Hand Drawn? |url=http://www.slashfilm.com/walt-disney-animation-the-snow-queen-life-retitled-frozen-hand-drawn/ |accessdate=December 22, 2011 |publisher=SlashFilm |date=December 22, 2011 |url-status=live |archiveurl=https://archive.is/20121216121418/http://www.slashfilm.com/walt-disney-animation-the-snow-queen-life-retitled-frozen-hand-drawn/ |archivedate=December 16, 2012 |df=}}</ref> Месец по-късно е потвърдено, че филмът ще бъде компютърно анимиран в [[Стереоскопия|стереоскопично 3D]], вместо първоначално предвидената ръчно рисувана анимация поради сложни елементи в сценария по отношение на силните визуализации.<ref name="sf" /> Кристен Андерсън-Лопес и Робърт Лопес се присъединяват към проекта и започват да пишат песни за него през януари 2012 г.<ref name="WilliamsCollege">{{cite web |last1=Williams College |title=Exploring the Songs of ''Frozen'' with Kristen Anderson-Lopez '94 |url=https://www.youtube.com/watch?v=ftddAzabQMM |website=YouTube |publisher=Williams College |accessdate=August 10, 2014 |date=June 30, 2014 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151105001810/https://www.youtube.com/watch?v=ftddAzabQMM |archivedate=November 5, 2015 |df=}}</ref> На 5 март 2012 г. е обявено, че Бък ще е режисьор, а Ласетер и Питър Дел Вечо – продуценти.<ref name="hr">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/kristen-bell-some-girls-frozen-disney-neil-labute-296847 |title=Kristen Bell Set to Star in Stage Adaptation ''Some Girls'', Animated Feature ''Frozen'' (Exclusive) |first=Todd |last=Gilchrist |work=The Hollywood Reporter |date=March 5, 2012 |accessdate=March 5, 2012 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120307172918/http://www.hollywoodreporter.com/news/kristen-bell-some-girls-frozen-disney-neil-labute-296847 |archivedate=March 7, 2012 |df=}}</ref> ==== Писане ==== През март 2012 г. Дженифър Лий, един от сценаристите на ''[[Разбивачът Ралф]]'', се присъединява към екипа от сценаристи на ''Замръзналото кралство''. Докато развиват историята, Лий и Крис Бък черпят вдъхновение от няколко източника. Признават, че най-голямото влияние върху филма има държавата [[Норвегия]], когато арт екипът посещава страната, черпейки вдъхновение от културата и средата. Те също цитират влиянието на няколко филма, включително аниме продукциите на Хаяо Миядзаки, заедно с продукциите на [[Дейвид Лийн]] ''[[Лорънс Арабски (филм)|Лорънс Арабски]]'' (1962) и ''[[Доктор Живаго (филм)|Доктор Живаго]]'' (1965), заявявайки, че те са вдъхновени от тяхното чувство за „епично приключение и този голям обхват“ и мащаб, а след това и интимността на смешните и причудливи герои. === Анимиране === Подобно на ''Рапунцел и разбойникът'', в ''Замръзналото кралство'' се използва уникален художествен стил, в който се смесват характеристиките както на компютърно генерираните изображения (CGI), така и на традиционната анимация, рисувана на ръка.<ref>{{cite web|last=Schaefer |first=Sandy |title=''Frozen'' Review |url=http://screenrant.com/frozen-movie-reviews-2013-disney/ |accessdate=January 7, 2014 |publisher=ScreenRant |date=November 29, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140122054813/http://screenrant.com/frozen-movie-reviews-2013-disney/ |archivedate=January 22, 2014 |df=}}</ref> От самото начало Бък знае, че Джаимо е най-добрият кандидат за разработване на стила, който би черпил вдъхновение от най-добрите филми, рисувани ръчно от Дисни от 50-те години на миналия век, малките златни книги на Дисни и модерния дизайн от средата на века. Бък, Ласетер и Джаимо са стари приятели, които за пръв път се срещат в Калифорнийския институт по изкуствата,<ref name="Solomon" /> Джаимо преди това е художествен директор на ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995), над който Бък е работил като водещ аниматор.<ref>{{cite book |last1=Grant |first1=John |title=Encyclopedia of Walt Disney's Animated Characters |date=1998 |publisher=Hyperion Books |isbn=9780786863365 |page=400 |edition=3rd}}</ref> Над 80% от визуалните изображения са вдъхвовени от природата на Норвегия, като целта не е да се представи реален свят, а правдоподобен. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Малката Анна | Калина Асенова |- | Елза | [[Надежда Панайотова]] |- | Малката Елза | Диана Ростиславова |- | Кристоф | [[Момчил Степанов]] |- | Малкия Кристоф | Мартин Стоянов |- | Олаф | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] (диалог)<br>Теодор Койчинов (вокал) |- | Ханс | Владимир Михайлов |- | Херцог на Видраберг | [[Здравко Димитров]] |- | Дядо Паби | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Оукен | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Кай | Анатолий Божинов |- | Кралят на Арендел | [[Светломир Радев]] |- | Снежното чудовище | Георги Иванов |- | Други гласове | [[Августина-Калина Петкова]]<br>[[Анастасия Събева]]<br>Антоанета Георгиева<br>[[Живка Донева]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Николай Пърлев<br>Росен Русев<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>Дороти Такева<br>Еделина Кънева<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>Николай Петров<br>Ивайло Парпулов<br>Ясен Зердев |} === Песни === {| class="wikitable" |- ! Песен ! Изпълнител |- | Ледено сърце | Хор:<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>Емил Даков<br>[[Момчил Степанов]]<br>Николай Петров |- | Искаш ли да поиграем | [[Весела Бонева]]<br>Георги Иванов<br>Калина Асенова<br>Тони Горанова |- | За пръв път от цяла вечност | [[Весела Бонева]]<br>[[Надежда Панайотова]] |- | Може би е любов | [[Весела Бонева]]<br>Владимир Михайлов |- | Слагам край | [[Надежда Панайотова]] |- | За елените и хората | [[Момчил Степанов]] |- | Да бъде лято | Теодор Койчинов |- | Пълна каша | Антоанета Георгиева<br>Атанас Сребрев<br>Весела Делчева<br>Дороти Такева<br>Еделина Кънева<br>Ивайло Парпулов<br>Калина Асенова<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>Теодор Койчинов<br>Тони Горанов<br>Ясен Зердев |} === Екип === {| class="wikitable" |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Превод и адаптация | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Пламен Чернев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Вижте също == * [[Let It Go]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/frozen}} * {{imdb title|2294629}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2013 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] e53mep6qajfskt44ennt5dtm0ysh8rj 11464730 11464650 2022-07-20T11:20:33Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Замръзналото кралство | име_оригинал = Frozen | картинка = | режисьори = Крис Бък<br>[[Дженифър Лий]] | продуценти = Питър Дел Вечо | сценаристи = Дженифър Лий<br>Крис Бък<br>Дженифър Лий<br>Шейн Морис <small>(автори)</small> | базиран_на = По мотиви от приказката ''Снежната кралица'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]] | актьори = [[Кристен Бел]]<br>Идина Мензел<br>Джонатан Гроф<br>Джош Гад<br>Сантино Фонтана | музика = Кристоф Бек <small>(партитура)</small><br>Робърт Лопес<br>Кристен Андерсън-Лопес <small>(песни)</small> | монтаж = Джеф Драхейм | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[27 ноември]] [[2013]] г.<br>(САЩ)<br>[[29 ноември]] 2013 г.<br>(България) | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $150 млн.<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=frozen2013.htm |title=''Frozen'' (2013) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=1 август 2015}}</ref> | приходи = $1,276 млрд.<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = „[[Замръзналото кралство 2]]“ (2019) | код-IMDb = 2294629 | уебсайт = http://movies.disney.com/frozen/ }} '''''„Замръзналото кралство“''''' ({{lang|en|Frozen}}) е [[Съединени американски щати|американски]] 3D компютърно-анимационен музикален фентъзи филм, създаден от [[Уолт Дисни Пикчърс]].<ref name="PRWoC">{{cite web|title=Disneyland Resort Debuts ''World of Color – Winter Dreams'', a Merry New Spectacular for 2013 Holiday Season |url=http://www.prnewswire.com/news-releases/disneyland-resort-debuts-world-of-color----winter-dreams-a-merry-new-spectacular-for-2013-holiday-season-216954411.html |accessdate=July 27, 2013 |publisher=PR Newswire |date=July 27, 2013 |quote=from the upcoming Walt Disney Pictures animated feature ''Frozen'' |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130807092912/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneyland-resort-debuts-world-of-color----winter-dreams-a-merry-new-spectacular-for-2013-holiday-season-216954411.html |archivedate=August 7, 2013 |df=}}</ref> Филмът е вдъхновен от приказката ''Снежната кралица'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]].<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2013/11/27/movies/disneys-frozen-a-makeover-of-the-snow-queen.html |work=The New York Times |title=Archived copy |accessdate=February 27, 2017 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170106053045/http://www.nytimes.com/2013/11/27/movies/disneys-frozen-a-makeover-of-the-snow-queen.html |archivedate=January 6, 2017 |df=}}</ref> Историята разказва за безстрашна принцеса, която тръгва на път заедно с търговец на лед, верния му елен и наивен снежен човек, за да намери отчуждената си сестра, чиито ледени сили по невнимание улавя своето кралство във вечна зима. ''„Замръзналото кралство“'' претърпява няколко сюжетни обработки преди да бъде започната работата по него през 2011 г., със сценарий, написан от [[Дженифър Лий]], която е и режисьор на филма, заедно с Крис Бък. Филмът е озвучен с гласовете на [[Кристен Бел]], Идина Мензел, Джонатан Гроф, Джош Гад и Сантино Фонтана. Кристоф Бек е композитор на оркестъровата партитура на филма, а Робърт Лопес и Кристен Андерсън-Лопес са автори на песните. Предпремиерата на филма е на 19 ноември 2013 г. в театър „Ел Капитан“ в Холивуд, Калифорния,<ref>{{cite web|last=Liu |first=Meng |title=Disney's ''Frozen'' Premiere Turns L.A. Into a Winter Wonderland |url=http://www.hollywoodreporter.com/news/disneys-frozen-premiere-turns-la-658133 |accessdate=November 20, 2013 |publisher=The Hollywood Reporter |date=November 19, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131123194810/http://www.hollywoodreporter.com/news/disneys-frozen-premiere-turns-la-658133 |archivedate=November 23, 2013 |df=}}</ref> а официалната премиера на 27 ноември 2013 г. ''Замръзналото кралство'' печели похвали за своите визуализации, сценарий, теми, музика и гласова актьорска игра; някои филмови критици смятат, че филмът е най-добрият анимационен филм на Дисни от епохата на [[Дисни Ренесанс|ренесанса на студиото]].<ref>{{cite web|last=Barnes |first=Brooks |title=Boys Don't Run Away From These Princesses |url=https://www.nytimes.com/2013/12/02/movies/frozen-disneys-new-fairy-tale-is-no-2-at-box-office.html |accessdate=December 2, 2013 |publisher=The New York Times |date=December 1, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131201215411/http://www.nytimes.com/2013/12/02/movies/frozen-disneys-new-fairy-tale-is-no-2-at-box-office.html |archivedate=December 1, 2013 |df=}}</ref><ref name="zuckerman1">{{cite web |last=Zuckerman |first=Esther |title=Is ''Frozen'' a New, Bona Fide Disney Classic? |url=http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |accessdate=November 4, 2013 |publisher=The Atlantic Wire |date=November 4, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131105012200/http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |archivedate=November 5, 2013 |df= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105012200/http://www.theatlanticwire.com/entertainment/2013/11/frozen-new-bona-fide-disney-classic/71243/ |date=2013-11-05 }}</ref> Филмът също постигна значителен търговски успех, печелейки 1,26 милиарда долара в световни приходи от каси, включително 400 милиона долара в САЩ и Канада и 247 милиона долара в Япония, надминавайки ''[[Играта на играчките 3]]'', като през 2019 г. е надминат от римейка ''[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]''; освен това се нарежда като 15<sup>-ия</sup> филм с най-голям ръст за всички времена. Това е и филмът с най-висока печалба с жена-режисьор по отношение на доходите в САЩ, докато е надминат от ''[[Жената-чудо (филм)|Жената-чудо]]'' на Уорнър Брос.<ref>{{cite web |url=https://blog.womenandhollywood.comwonder-woman-is-now-the-top-female-helmed-film-at-the-domestic-box-office-f38eba286f3b |title=''Wonder Woman'' Is Now the Top Female-Helmed Film at the Domestic Box Office |publisher=Blog.womenandhollywood.com |date= |accessdate=August 19, 2017 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170724160242/http://www.foxnews.com/entertainment/2017/07/24/wonder-woman-sequel-title-revealed.html |archivedate=July 24, 2017 |df=mdy-all }}</ref> С над 18 милиона продажби за домашна употреба през 2014 г. ''Замръзналото кралство'' се превърща в най-продавания филм на годината в Съединените щати. До януари 2015 г. филмът се превърна в най-продавания Blu-ray диск за всички времена в САЩ.<ref>{{cite web |title=All-Time Best-Selling Blu-ray Titles in the United States |url=http://www.the-numbers.com/alltime-bluray-sales-chart |publisher=The Numbers |accessdate=January 25, 2015 |date=January 25, 2015 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150127232947/http://www.the-numbers.com/alltime-bluray-sales-chart |archivedate=January 27, 2015 |df=}}</ref> ''Замръзналото кралство'' печели две награди [[Оскар]] за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] и най-добра оригинална песен (''[[Let It Go]]''),<ref>[https://web.archive.org/web/20140228152810/http://boxofficemojo.com/oscar/chart/?view=allcategories&yr=2013&p=.htm Academy Awards]</ref> награда [[Златен глобус за най-добър анимационен филм]],<ref>[https://web.archive.org/web/20140116063937/http://www.usatoday.com/story/life/people/2014/01/12/golden-globes-winners/4424169/ Golden Globes 2014: And the winners are...]</ref> награда [[Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм|БАФТА за най-добър анимационен филм]],<ref>[https://web.archive.org/web/20141009150753/http://awards.bafta.org/award/2014/film Film in 2014 BAFTA]</ref> пет награди Ани (включително за [[Ани за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]]),<ref>[https://web.archive.org/web/20140204204510/http://www.latimes.com/entertainment/envelope/moviesnow/la-et-mn-complete-list-of-2013-annie-award-noms-20131202%2C0%2C3639869.story Annie Awards 2014: Complete list of winners and nominees]</ref> две награди [[Грами]] за най-добър саундтрак за визуална медиа и най-добра песен, написана за визуални медии (''Let It Go'')<ref>[https://abcnews.go.com/Entertainment/wireStory/show-bits-frozen-soundtrack-fires-grammy-wins-28817993 "SHOW BITS:: 'Frozen' Soundtrack Fires up With 2 Grammy Wins"]</ref> и две награди от Филмовите награди по избор на критиката за най-добър анимационен филм и най-добра оригинална песен (''Let It Go'').<ref>[https://web.archive.org/web/20141017063852/http://www.hollywoodreporter.com/news/2014-critics-choice-awards-winners-671707 Critics' Choice Awards: The Winners]</ref> Продълженията на ''Замръзналото кралство'' са късометражните анимационни филми ''[[Треска по Замръзналото кралство]]'', чиято премиера е на 13 март 2015 г.,<ref>[https://variety.com/2014/film/news/frozen-fever-short-to-debut-in-front-of-disney-cinderella-1201369889/ ‘Frozen Fever’ Short to Debut in Front of Disney’s ‘Cinderella’]</ref> и ''[[Замръзналото кралство: Коледа с Олаф]]'', с премиера на 22 ноември 2017 г., и пълнометражният анимационен филм ''[[Замръзналото кралство 2|Замръзналото кралство II]]'', издаден на 22 ноември 2019 г.<ref name="Variety sequel">{{cite web |url=https://variety.com/2015/film/news/disney-announces-frozen-2-1201451480/ |title=Disney Announces 'Frozen 2' |last1=Graser |first1=Marc |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |publisher=Variety Media LLC |accessdate=March 12, 2015 |date=March 12, 2015 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150312215802/http://variety.com/2015/film/news/disney-announces-frozen-2-1201451480/ |archivedate=March 12, 2015 |df=}}</ref><ref name="Khatchatourian">{{cite web|last=Khatchatourian |first=Maane |title=Disney Dates 'Lion King,' 'Frozen 2,' Pushes Fifth 'Indiana Jones' Film to 2020 |url=https://variety.com/2017/film/news/lion-king-frozen-2-indiana-jones-5-release-dates-1202395212/ |magazine=Variety |accessdate=April 25, 2017 |date=April 25, 2017 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/6pzhkV6GH?url=http://variety.com/2017/film/news/lion-king-frozen-2-indiana-jones-5-release-dates-1202395212/ |archivedate=April 25, 2017 }}</ref><ref name="Rubin">{{cite web|last=Rubin|first=Rebecca|title='Frozen 2' Release Date Moves Up a Week|url=https://variety.com/2018/film/news/frozen-2-release-1203017475/|magazine=Variety|accessdate=November 9, 2018|date=November 1, 2018}}</ref> == Сюжет == Принцеса Елза от Арендел притежава магически сили, които трудно контролира и чрез които създава лед и сняг, като често ги използва, за да играе с по-малката си сестра Анна. След като Елза случайно наранява Ана с магията си, родителите им, кралят и кралицата, отвеждат децата в колонията от тролове, водени от дядо Паби. Той лекува Анна, но променя нейните спомени, така че тя да забрави за магията на Елза. Дядо Паби предупреждава Елза, че тя трябва да се научи да контролира силите си и този страх ще бъде нейният най-голям враг. Кралят и кралицата изолират двете сестри в замъка, затваряйки замъка за поданиците си. В опит да защити сестра си от все по-непредсказуемите ѝ сили, Елза прекратява всички контакти с Анна, създавайки разрив между тях. Когато сестрите са тийнейджъри, родителите им загиват в морето по време на буря. След 21-вия си рожден ден Елза ще бъде коронясана за кралица на Арендел. Тя се страхува гражданите на кралството да разберат за нейните сили и да се страхуват от нея. Замъкът е отворен за публика и се посещава сановници за първи път от години. Сред тях са хитрият херцог на Уеселтън и дръзкият принц Ханс от Южните острови, в когото Анна се влюбва от пръв поглед. Коронацията на Елза се извършва без инциденти, но тя все още се дистанцира от Анна. Анна и Ханс развиват романтична връзка по време на тържествата по коронацията и той импулсивно ѝ предлага брак, но Елза възразява, когато търсят нейната благословия. Наранена и объркана, Анна протестира, умолявайки Елза да обясни страха и изолацията си. Емоционалното напрежение кара Елза случайно да отприщи своите сили. Набедена за чудовище от херцога, Елза бяга към Северната планина, където накрая признава силите си, изгражда леден дворец, в който да живее живот на отшелничка. В този процес нейната магия неволно поглъща Арендел за вечна зима. Анна се осмелява да тръгне след Елза и да приключи зимата, оставяйки Ханс да командва в кралството. Тя се губи, събирайки провизии в магазина на Оукън. Тя среща търговеца на лед Кристоф и елена му Свен, като ги убеждава да я заведат в планината. Атака на вълци води до унищожаването на шейната на Кристоф. Пеша, те срещат Олаф, весел снежен човек, създаден от Елза, който предлага да ги заведе при нея. Когато конят на Анна се връща в Арендел без нея, Ханс тръгва да намери Анна и Елза, придружени от слугите на херцога, които имат тайната заповед да убият Елза. Достигайки ледения дворец, Анна среща Елза. Когато Анна разкрива какво е станало с Арендел, ужасена, Елза признава, че не знае как да прекрати магията си. Страхът ѝ кара силите ѝ да се проявят още веднъж и тя случайно замръзява сърцето на Анна. Тогава Елза създава Маршмелоу, гигантско снежно чудовище, което прогонва Ана, Кристоф и Олаф. Осъзнавайки ефекта от заклинанието на Елза върху Анна, Кристоф я отвежда при троловете, неговото семейство осиновители. Дядо Паби разкрива, че Анна ще се превърни в ледена статуя, освен ако „актът на истинска любов“ не отмени заклинанието. Кристоф завежда Анна обратно у дома, за да може Ханс да я дари с целувката на истинската любов. Ханс и хората му стигат до двореца на Елза, побеждавайки снежното чудовище и пленявайки Елза. Анна е предадена на Ханс, но вместо да я целуне, Ханс разкрива, че всъщност е замислял да завземе трона на Арендел, като елиминира и двете сестри. Ханс заключва Анна в стая, за да умре, и след това манипулира сановниците да вярват, че Елза я е убила, но не и преди да бъдат женени. Той разпорежда екзекуцията на кралицата, само за да открие, че тя е избягала от задържането си. Олаф освобождава Анна и те се впускат във виелицата навън, за да се срещнат с Кристоф, на когото Олаф е разкрил, че е влюбен в нея. Ханс се сблъсква с Елза отвън, твърдейки, че тя е убила Анна. Анна забелязва Ханс напът да убие Елза; тя изкача на пътя му и замръзва, спирайки Ханс. Опустошена, Елза прегръща и скърби над сестра си, която се размразява, нейният героизъм представлява „актът на истинска любов“. Осъзнавайки, че любовта е ключът към контрола на нейната магия, Елза прекратява зимата и дава на Олаф свой снежен облак, за да оцелее в по-топлия климат. Ханс е арестуван и заточен от кралството заради опита си за покушение, докато търговските връзки на херцога с Арендел са прекратени. Анна дава на Кристоф нова шейна и двете целувки. Сестрите се събират отново и Елза обещава никога повече да не затваря портите на замъка. След финалните надписи снежното чудовище открива короната на Елза, поставя си я на главата и се усмихва. == Актьори == * [[Кристен Бел]] – ''Анна'', 18-годишната принцеса на Арендел, по-малката сестра на Елза. ** Ливи Стубенраух – ''Анна (5-годишна, диалози)'' ** Кейти Лопес – ''Анна (5-годишна, вокал)'' ** Агата Лий Мон – ''Анна (9-годишна)'' * Идина Мензел – ''Елза'', 21-годишната кралица на Арендел, по-голямата сестра на Анна. ** Ева Бела – ''Елза (8-годишна)'' ** Спенсър Лейси Гейнъс – ''Елза (12-годишна)'' * Джонатан Гроф – ''Кристоф'', търговец на лед, придружаван от елена Свен. ** Тайри Браун – ''Кристоф (8-годишен)'' * Джош Гад – ''Олаф'', забавен снежен човек, мечтаещ да види лятото. * Сантино Фонтана – ''Ханс'', принц от Южните острови. * Алън Тудик – ''Херцогът'' * [[Киърън Хайндс]] – ''Дядо Паби'', тролският крал. * Крис Уилямс – ''Оукън'', собственик на магазин. * Мая Уилсън – ''Булда'', женски трол, осиновителката на Кристоф. * Пол Бригс – ''Маршмелоу'', гигантско снежно чудовище, охраняващо ледения дворец на Елза. * [[Морис Ламарш]] – ''Кралят на Арендел'', баща на Елза и Анна. * Джеифър Лий – ''Кралицата на Арендел'', майка на Елза и Анна. == Продукция == === Развитие === ==== Начало ==== В края на 1937 г. [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] започва свое проучване за евентуален биографичен филм за писателя Ханс Кристиан Андерсен, преди декемврийската премиера на първия си пълнометражен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]''.<ref name="Solomon">{{cite book |last=Solomon |first=Charles |title=The Art of Frozen |year=2013 |publisher=Chronicle Books |location=San Francisco |isbn=978-1-4521-1716-4 |url=https://books.google.com/books?id=otmqBwAAQBAJ&pg=PA10 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151031114055/https://books.google.com/books?id=otmqBwAAQBAJ&pg=PA10 |archivedate=October 31, 2015 |df=}}</ref> През март 1940 г. Уолт Дисни предлага копродукция на филмовия продуцент Самуел Голдуин, където студиото на Голдуин ще проучи живота на Андерсен, а студиото на Дисни ще анимира приказките на писателя.<ref name="Solomon" /> Анимационните филми ще бъдат базирани на някои от най-известните произведения на Андерсен, като „[[Малката русалка]]“, „[[Малката кибритопродавачка]]“, „[[Храбрият оловен войник]]“, „Снежната кралица“, „[[Палечка]]“, „[[Грозното патенце]]“, „Червените обувки“ и „Новите дрехи на царя“. Въпреки това студиото среща затруднения със „Снежната кралица“, тъй като не може да намери начин да адаптира историята и да свърже героя на Снежната кралица със съвременната публика. След като [[САЩ във Втората световна война|САЩ влиза във Втората световна война]], Дисни се фокусира върху военната пропаганда, което предизвика развитието на проекта Дисни-Голдуин да прекрати през 1942 г.<ref name="Solomon" /> Голдуин продуцира своя версия на филма, озаглавен ''Ханс Кристиан Андерсен'', през 1952 г., с Дани Кейе в ролята на Андерсен, под режисурата на Чарлз Видор, със сценарий на Мос Харт и Франк Льосър, като приказките на Андерсен са разказани под формата на балет в същия филм. На следващата година лентата получава шест номинации за Оскар. В компанията Дисни, „Снежната кралица“ заедно с други приказки на Андерсен (включително „Малката русалка“) са отложени.<ref name="Jim Hill">{{cite web|url=http://jimhillmedia.com/editor_in_chief1/b/jim_hill/archive/2013/10/18/countdown-to-disney-quot-frozen-quot-how-one-simple-suggestion-broke-the-ice-on-the-quot-snow-queen-quot-s-decades-long-story-problems.aspx |title=Countdown to Disney ''Frozen'': How one simple suggestion broke the ice on the ''Snow Queen'''s decades-long story problems |first=Jim |last=Hill |work=Jim Hill Media |date=October 18, 2013 |accessdate=October 22, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131022125512/http://jimhillmedia.com/editor_in_chief1/b/jim_hill/archive/2013/10/18/countdown-to-disney-quot-frozen-quot-how-one-simple-suggestion-broke-the-ice-on-the-quot-snow-queen-quot-s-decades-long-story-problems.aspx |archivedate=October 22, 2013 |df=}}</ref> ==== След години ==== В края на 90-те години<ref>{{cite web|last1=Harrison|first1=Mark|title=Chris Buck and Jennifer Lee interview: on making Frozen|url=http://www.denofgeek.com/movies/frozen/28495/chris-buck-and-jennifer-lee-interview-on-making-frozen|date=December 6, 2013|work=Den of Geek!|publisher=Dennis Publishing|accessdate=December 25, 2017}}</ref> Уолт Дисни Фийчър Анимейшън започва да разработва нова адаптация на „Снежната кралица“ след огромния успех на последните си филми през епохата на [[Дисни Ренесанс]]а (1989 – 1999), но проектът е отменен изцяло в края на 2002 г., когато се съобщава, че Глен Кийн го напуска<ref name="sf">{{cite web|last=Fischer |first=Russ |title=Disney's ''Frozen'', Formerly ''The Snow Queen'', Will Be CG Rather Than Hand-Drawn |url=http://www.slashfilm.com/disneys-frozen-the-snow-queen-cg-handdrawn/ |accessdate=January 12, 2012 |publisher=Slash Film |date=January 11, 2012 |url-status=live |archiveurl=https://archive.is/20130105043849/http://www.slashfilm.com/disneys-frozen-the-snow-queen-cg-handdrawn/ |archivedate=January 5, 2013 |df=}}</ref> и започва да работи по друг проект – ''[[Рапунцел и разбойникът]]'' (2010). Следващият опит стартира през 2008 г., когато Джон Ласетер успява да убеди Крис Бък (който е режисирал филма ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' от 1999 г. за студиото) да се върне в анимационните студия на Уолт Дисни от Sony Pictures Animation. Същия септември Бък представя няколко идеи на Ласетер, една от които е „Снежната кралица“.<ref name="Solomon" /> Бък по-късно разкрива, че първоначалното му вдъхновение за „Снежната кралица“ не е самата приказка на Андерсен, а че той иска „да направи нещо различно с определението за истинска любов.“ Разработката започва под заглавието „Анна и Снежната кралица“, като е планирано филмът да бъде анимиран традиционно.<ref name="buckapr8">{{cite web|last1=Williams |first1=Mike P. |title=Chris Buck reveals true inspiration behind Disney's Frozen (exclusive) |url=https://uk.movies.yahoo.com/chris-buck-reveals-true-inspiration-behind-disneys-frozen-135800980.html |accessdate=April 8, 2014 |work=[[Yahoo! Movies]] |publisher=[[Yahoo! Inc.]] |date=April 8, 2014 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140715042428/https://uk.movies.yahoo.com/chris-buck-reveals-true-inspiration-behind-disneys-frozen-135800980.html |archivedate=July 15, 2014 |df= }}</ref> Според Джош Гад той за пръв път се замесва с филма на онзи ранен етап, когато сюжетът все още е сравнително близък до оригиналната приказка за Андерсен и Меган Мълали да озвучи Елза.<ref>{{cite web |last1=Condon |first1=Seán Francis |title=Interview: Frozen's Josh Gad |url=http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |accessdate=June 20, 2014 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140107084552/http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |archivedate=January 7, 2014 |work=MSN Canada Entertainment |publisher=Microsoft Corporation |date=November 27, 2013 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140107084552/http://entertainment.ca.msn.com/movies/features/interview-frozens-josh-gad |date=2014-01-07 }}</ref> До началото на 2010 г. проектът отново е в застой, когато студиото не успява да намери начин да превърне историята и героя на Снежната кралица в действие.<ref>{{cite web|url=http://articles.latimes.com/2010/mar/09/business/la-fi-ct-disney9-2010mar09 |title=Disney restyles ''Rapunzel'' to appeal to boys |first1=Dawn C. |last1=Chmielewski |first2=Claudia |last2=Eller |work=Los Angeles Times |date=March 9, 2010 |accessdate=April 6, 2010 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100410151318/http://articles.latimes.com/2010/mar/09/business/la-fi-ct-disney9-2010mar09 |archivedate=April 10, 2010 |df=}}</ref><ref name="EmpireLion3D">{{cite web|last=de Semlyen |first=Nick |title=Exclusive: The Lion King To Go 3D |url=http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=28191 |accessdate=November 27, 2013 |publisher=Empire Online |date=June 22, 2010 |quote='It's actually been tabled right now,' explains Hahn. 'It's on the low shelf – we can't reach it! But seriously, we don't have the story. It's a bit like ''Beauty and the Beast'', which sat there for years. We cracked ''Beauty'' finally by putting in the objects and creating more plot. ''The Snow Queen'' we've had a lot of trouble with and I've spent years on it. I love it and I think it's one of the last great fairy tales. It's kind of crappy that it's just sitting there right now.' |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131021034315/http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=28191 |archivedate=October 21, 2013 |df=}}</ref> ==== Нов опит ==== На 22 декември 2011 г., след успеха на ''Рапунцел и разбойникът'', Дисни обявява следващия си филм, ''Замръзналото кралство'', чиято премиера е насрочена за 27 ноември 2013 г.<ref>{{cite web|last=Sciretta |first=Peter |title=Walt Disney Animation Gives ''The Snow Queen'' New Life, Retitled ''Frozen'' – But Will It Be Hand Drawn? |url=http://www.slashfilm.com/walt-disney-animation-the-snow-queen-life-retitled-frozen-hand-drawn/ |accessdate=December 22, 2011 |publisher=SlashFilm |date=December 22, 2011 |url-status=live |archiveurl=https://archive.is/20121216121418/http://www.slashfilm.com/walt-disney-animation-the-snow-queen-life-retitled-frozen-hand-drawn/ |archivedate=December 16, 2012 |df=}}</ref> Месец по-късно е потвърдено, че филмът ще бъде компютърно анимиран в [[Стереоскопия|стереоскопично 3D]], вместо първоначално предвидената ръчно рисувана анимация поради сложни елементи в сценария по отношение на силните визуализации.<ref name="sf" /> Кристен Андерсън-Лопес и Робърт Лопес се присъединяват към проекта и започват да пишат песни за него през януари 2012 г.<ref name="WilliamsCollege">{{cite web |last1=Williams College |title=Exploring the Songs of ''Frozen'' with Kristen Anderson-Lopez '94 |url=https://www.youtube.com/watch?v=ftddAzabQMM |website=YouTube |publisher=Williams College |accessdate=August 10, 2014 |date=June 30, 2014 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151105001810/https://www.youtube.com/watch?v=ftddAzabQMM |archivedate=November 5, 2015 |df=}}</ref> На 5 март 2012 г. е обявено, че Бък ще е режисьор, а Ласетер и Питър Дел Вечо – продуценти.<ref name="hr">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/kristen-bell-some-girls-frozen-disney-neil-labute-296847 |title=Kristen Bell Set to Star in Stage Adaptation ''Some Girls'', Animated Feature ''Frozen'' (Exclusive) |first=Todd |last=Gilchrist |work=The Hollywood Reporter |date=March 5, 2012 |accessdate=March 5, 2012 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120307172918/http://www.hollywoodreporter.com/news/kristen-bell-some-girls-frozen-disney-neil-labute-296847 |archivedate=March 7, 2012 |df=}}</ref> ==== Писане ==== През март 2012 г. Дженифър Лий, един от сценаристите на ''[[Разбивачът Ралф]]'', се присъединява към екипа от сценаристи на ''Замръзналото кралство''. Докато развиват историята, Лий и Крис Бък черпят вдъхновение от няколко източника. Признават, че най-голямото влияние върху филма има държавата [[Норвегия]], когато арт екипът посещава страната, черпейки вдъхновение от културата и средата. Те също цитират влиянието на няколко филма, включително аниме продукциите на Хаяо Миядзаки, заедно с продукциите на [[Дейвид Лийн]] ''[[Лорънс Арабски (филм)|Лорънс Арабски]]'' (1962) и ''[[Доктор Живаго (филм)|Доктор Живаго]]'' (1965), заявявайки, че те са вдъхновени от тяхното чувство за „епично приключение и този голям обхват“ и мащаб, а след това и интимността на смешните и причудливи герои. === Анимиране === Подобно на ''Рапунцел и разбойникът'', в ''Замръзналото кралство'' се използва уникален художествен стил, в който се смесват характеристиките както на компютърно генерираните изображения (CGI), така и на традиционната анимация, рисувана на ръка.<ref>{{cite web|last=Schaefer |first=Sandy |title=''Frozen'' Review |url=http://screenrant.com/frozen-movie-reviews-2013-disney/ |accessdate=January 7, 2014 |publisher=ScreenRant |date=November 29, 2013 |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140122054813/http://screenrant.com/frozen-movie-reviews-2013-disney/ |archivedate=January 22, 2014 |df=}}</ref> От самото начало Бък знае, че Джаимо е най-добрият кандидат за разработване на стила, който би черпил вдъхновение от най-добрите филми, рисувани ръчно от Дисни от 50-те години на миналия век, малките златни книги на Дисни и модерния дизайн от средата на века. Бък, Ласетер и Джаимо са стари приятели, които за пръв път се срещат в Калифорнийския институт по изкуствата,<ref name="Solomon" /> Джаимо преди това е художествен директор на ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995), над който Бък е работил като водещ аниматор.<ref>{{cite book |last1=Grant |first1=John |title=Encyclopedia of Walt Disney's Animated Characters |date=1998 |publisher=Hyperion Books |isbn=9780786863365 |page=400 |edition=3rd}}</ref> Над 80% от визуалните изображения са вдъхвовени от природата на Норвегия, като целта не е да се представи реален свят, а правдоподобен. == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Малката Анна | Калина Асенова |- | Елза | [[Надежда Панайотова]] |- | Малката Елза | Диана Ростиславова |- | Кристоф | [[Момчил Степанов]] |- | Малкия Кристоф | Мартин Стоянов |- | Олаф | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] (диалог)<br>Теодор Койчинов (вокал) |- | Ханс | Владимир Михайлов |- | Херцог на Видраберг | [[Здравко Димитров]] |- | Дядо Паби | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Оукен | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Кай | Анатолий Божинов |- | Кралят на Арендел | [[Светломир Радев]] |- | Снежното чудовище | Георги Иванов |- | Други гласове | [[Августина-Калина Петкова]]<br>[[Анастасия Събева]]<br>Антоанета Георгиева<br>[[Живка Донева]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Николай Пърлев<br>Росен Русев<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>Дороти Такева<br>Еделина Кънева<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>Николай Петров<br>Ивайло Парпулов<br>Ясен Зердев |} === Песни === {| class="wikitable" |- ! Песен ! Изпълнител |- | Ледено сърце | Хор:<br>Атанас Сребрев<br>Боян Василев<br>Емил Даков<br>[[Момчил Степанов]]<br>Николай Петров |- | Искаш ли да поиграем | [[Весела Бонева]]<br>Георги Иванов<br>Калина Асенова<br>Тони Горанова |- | За пръв път от цяла вечност | [[Весела Бонева]]<br>[[Надежда Панайотова]] |- | Може би е любов | [[Весела Бонева]]<br>Владимир Михайлов |- | Слагам край | [[Надежда Панайотова]] |- | За елените и хората | [[Момчил Степанов]] |- | Да бъде лято | Теодор Койчинов |- | Пълна каша | Антоанета Георгиева<br>Атанас Сребрев<br>Весела Делчева<br>Дороти Такева<br>Еделина Кънева<br>Ивайло Парпулов<br>Калина Асенова<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>Теодор Койчинов<br>Тони Горанов<br>Ясен Зердев |} === Екип === {| class="wikitable" |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Превод и адаптация | Христо Дерменджиев |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Пламен Чернев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Вижте също == * [[Let It Go]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/frozen}} * {{imdb title|2294629}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Сатурн за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2013 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] szv4np657wuu2dzwvyd37y2gnqlq9tb 0 461293 11464217 11455419 2022-07-19T22:18:05Z Rebelheartous 22483 нали сме се разбрали, актуализация след края на сезона! wikitext text/x-wiki {{без източници}} Това е списък на представянето на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през сезоните от създаването на отбора през [[1948]] година, когато на [[5 май]] се обединяват отборите на [[Септември (София)]] и [[Чавдар (София)|ЦДВ (София)]]. През сезон [[2015/16]] отборът участва във [[В група]], тъй като не получава лиценз за [[А група]], поради задължения от порядъка на няколко десетки милиони левове. {| class="wikitable" style="text-align:center; border-collapse:collapse; font-size:95%" |- !rowspan=2 |Сезон !rowspan=2 |Име на отбора !colspan=8 |[[Първенство на България по футбол|Шампионат]] !rowspan=2 |[[Купа на Съветската армия]] !rowspan=2 |[[Купа на България по футбол|Купа на България]] !rowspan=2 |[[Суперкупа на България]] !rowspan=2 |[[Купа на БФС]] !rowspan=2 |[[Купа на Професионалната футболна лига|Купа на ПФЛ]] !rowspan=2 |[[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ/Шампионска лига]] !rowspan=2 |[[Купа на носителите на купи|КНК]] !rowspan=2 |[[Лига Европа|Купа на УЕФА/Лига Европа]] !rowspan=2 |[[Купа Интертото|Интертото]] !rowspan=2 |[[Лига на конференциите|Лига на конференциите]] |- ! style="font-size:85%"|Дивизия ! style="font-size:85%"|М ! style="font-size:85%"|П ! style="font-size:85%"|Р ! style="font-size:85%"|З ! style="font-size:85%"|Г.раз ! style="font-size:85%"|Т ! style="font-size:85%"|Класиране |- |rowspan=2| '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1948|1948]]''' |rowspan=2|''Септември при ЦДВ (София)'' | [[Софийско първенство по футбол|Софийско първенство]] | 10 || 3 || 5 || 2 || 15:13 || 11 ||bgcolor= silver| '''2''' |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |rowspan=2| - |- | [[Първенство на България по футбол 1948|Републиканско първенство]] | 8 || 7 || 0 || 1 || 20:7 || директни елиминации ||bgcolor= gold| '''1''' |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1948/49|1948/49]]''' | ''Септември при ЦДВ (София)/ЦДНВ (София)'' | ''[[„А“ група 1948/49|Републиканска футболна дивизия]]'' | 18 || 10 || 4 || 4 || 28:15 || 24 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1950|1950]]''' | ''ОНВ (София)'' | ''[[„А“ група 1950|„А“ група]]'' | 18 || 9 || 4 || 5 || 22:12 || 22 || '''4''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1951''' | ''ЦДНВ (София)'' | ''[[„А“ група 1951|„А“ група]]'' | 22 || 18 || 1 || 3 || 62:7 || 37 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1952''' | ''ЦДНВ (София)'' | ''[[„А“ група 1952|„А“ група]]'' | 22 || 13 || 7 || 2 || 38:12 || 33 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1953''' | ''ОСГ (София)'' | ''[[„А“ група 1953|„А“ група]]'' | 28 || 18 || 6 || 4 || 48:22 || 43 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1954''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1954|„А“ група]]'' | 26 || 20 || 5 || 1 || 76:14 || 45 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1955''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1955|„А“ група]]'' | 26 || 14 || 9 || 3 || 38:16 || 37 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1956''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1956|„А“ група]]'' | 22 || 11 || 9 || 2 || 46:25 || 31 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1957''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1957|„А“ група]]'' | 22 || 15 || 4 || 3 || 53:16 || 34 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - |- | '''1958''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1958|„А“ група]]'' | 11 || 7 || 4 || 0 || 19:9 || 18 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | '''Предварителен кръг''' | - | - | - | - |- | '''1958/59''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1958/59|„А“ група]]'' | 22 || 13 || 6 || 3 || 37:16 || 32 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/16 финал''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1959/60''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1959/60|„А“ група]]'' | 22 || 12 || 8 || 2 || 42:18 || 32 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | '''Предварителен кръг''' | - | - | - | - |- | '''1960/61''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1960/61|„А“ група]]'' | 26 || 18 || 4 || 4 || 56:17 || 40 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1961/62''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1961/62|„А“ група]]'' | 26 || 18 || 5 || 3 || 60:25 || 41 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/8 финал''' | - | - | - | - | '''Предварителен кръг''' | - | - | - | - |- | '''1962/63''' | ''ЦДНА (София)'' | ''[[„А“ група 1962/63|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 9 || 7 || 55:28 || 37 ||bgcolor= bronze| '''3''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1963/64''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1963/64|„А“ група]]'' | 30 || 12 || 3 || 15 || 58:40 || 27 || '''11''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1964/65''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1964/65|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 6 || 10 || 48:26 || 34 || '''4''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1965/66''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1965/66|„А“ група]]'' | 30 || 17 || 8 || 5 || 53:30 || 42 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - |- | '''1966/67''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1966/67|„А“ група]]'' | 30 || 11 || 12 || 7 || 42:34 || 34 || '''5''' | '''последни 16 (групова фаза)''' | - | - | - | - |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - |- | '''1967/68''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1967/68|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 6 || 6 || 63:27 || 42 ||bgcolor= silver| '''2''' | '''последни 16 (групова фаза)''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1968/69''' | ''ЦСКА „Червено знаме“ (София)/ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1968/69|„А“ група]]'' | 30 || 22 || 3 || 5 || 74:38 || 47 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1969/70''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1969/70|„А“ група]]'' | 30 || 21 || 5 || 4 || 73:29 || 47 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1970/71''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1970/71|„А“ група]]'' | 30 || 21 || 6 || 3 || 74:21 || 48 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - |- | '''1971/72''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1971/72|„А“ група]]'' | 34 || 26 || 6 || 2 || 95:28 || 58 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - |- | '''1972/73''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1972/73|„А“ група]]'' | 34 || 22 || 7 || 5 || 80:40 || 51 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - |- | '''1973/74''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1973/74|„А“ група]]'' | 30 || 19 || 8 || 3 || 54:27 || 46 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - |- | '''1974/75''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1974/75|„А“ група]]'' | 30 || 15 || 9 || 6 || 52:32 || 39 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - |- | '''1975/76''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1975/76|„А“ група]]'' | 30 || 17 || 9 || 4 || 61:30 || 43 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1976/77''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1976/77|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 11 || 5 || 45:27 || 39 ||bgcolor= silver| '''2''' | '''1/8 финал''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1977/78''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1977/78|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 5 || 7 || 60:35 || 41 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''1978/79''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1978/79|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 12 || 4 || 49:26 || 40 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''1979/80''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1979/80|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 10 || 2 || 60:30 || 46 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''1980/81''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1980/81|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 12 || 4 || 70:32 || 40 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''1/8 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - |- | '''1981/82''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1981/82|„А“ група]]'' | 30 || 22 || 3 || 5 || 73:27 || 47 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - |- | '''1982/83''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1982/83|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 9 || 3 || 52:26 || 45 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - |- | '''1983/84''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1983/84|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 9 || 3 || 72:24 || 45 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' |bgcolor= bronze| '''3''' | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - |- | '''1984/85''' | ''ЦСКА „Септемврийско знаме“ (София)'' | ''[[„А“ група 1984/85|„А“ група]]'' | 30 || 15 || 7 || 8 || 66:36 || 36 ||bgcolor= silver| '''2''' |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - |- | '''1985/86''' | ''Средец (София)'' | ''[[„А“ група 1985/86|„А“ група]]'' | 30 || 16 || 2 || 12 || 62:37 || 34 || '''4''' |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''1986/87''' | ''Средец (София)/ЦФКА „Средец“ (София)'' | ''[[„А“ група 1986/87|„А“ група]]'' | 30 || 21 || 5 || 4 || 73:30 || 47 ||bgcolor= gold| '''1''' | '''?''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''1987/88''' | ''ЦФКА „Средец“ (София)'' | ''[[„А“ група 1987/88|„А“ група]]'' | 30 || 20 || 6 || 4 || 76:32 || 46 ||bgcolor= silver| '''2''' | '''1/8 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1988/89|1988/89]]''' | ''ЦФКА „Средец“ (София)'' | ''[[„А“ група 1988/89|„А“ група]]'' | 30 || 20 || 9 || 1 || 86:24 || 49 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - |- | '''1989/90''' | ''ЦФКА „Средец“ (София)/ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1989/90|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 9 || 3 || 85:30 || 45 ||bgcolor= gold| '''1''' |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= silver| '''финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - |- | '''1990/91''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1990/91|„А“ група]]'' | 30 || 14 || 9 || 7 || 51:28 || 37 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''последни 16 (групова фаза)''' | - | '''1/16 финал''' | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - |- | '''1991/92''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1991/92|„А“ група]]'' | 30 || 20 || 7 || 3 || 74:26 || 47 ||bgcolor= gold| '''1''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - |- | '''1992/93''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1992/93|„А“ група]]'' | 30 || 17 || 8 || 5 || 66:31 || 42 ||bgcolor= silver| '''2''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - | - | - |- | '''1993/94''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1993/94|„А“ група]]'' | 30 || 17 || 3 || 8 || 58:27 || 54 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/16 финал''' | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - |- | '''1994/95''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1994/95|„А“ група]]'' | 30 || 13 || 7 || 10 || 51:46 || 46 || '''5''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | '''?''' | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''1995/96''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1995/96|„А“ група]]'' | 30 || 16 || 8 || 6 || 49:26 || 56 || '''5''' | - |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | '''?''' | - | - | - | - | - |- | '''1996/97''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1996/97|„А“ група]]'' | 30 || 22 || 5 || 3 || 65:19 || 71 ||bgcolor= gold| '''1''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | '''?''' | - | - | - | '''групова фаза''' | - |- | '''1997/98''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1997/98|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 7 || 5 || 70:29 || 61 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | '''1-ви квалификационен кръг''' | - | - | - | - |- | '''1998/99''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1998/99|„А“ група]]'' | 29 || 15 || 5 || 9 || 54:39 || 50 || '''5''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1999/00|1999/00]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 1999/00|„А“ група]]'' | 30 || 20 || 4 || 6 || 60:26 || 64 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''2000/01''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[Висша футболна лига 2000/01|Висша лига]]'' | 26 || 19 || 5 || 2 || 65:16 || 62 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''2001/02''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[Висша футболна лига 2001/02|Висша лига]]'' | 36 || 19 || 7 || 10 || 60:29 || 38 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | '''2-ри кръг''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2002/03|2002/03]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[Висша футболна лига 2002/03|Висша лига]]'' | 26 || 22 || 4 || 3 || 67:16 || 66 ||bgcolor= gold| '''1''' | - |bgcolor= bronze| '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''2003/04''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2003/04|„А“ група]]'' | 30 || 20 || 5 || 5 || 65:28 || 65 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | '''3-ти квалификационен кръг''' | - | - | - | - |- | '''2004/05''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2004/05|„А“ група]]'' | 30 || 25 || 4 || 1 || 81:16 || 79 ||bgcolor= gold| '''1''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''2005/06''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2005/06|„А“ група]]'' | 28 || 20 || 5 || 3 || 73:22 || 65 ||bgcolor= silver| '''2''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | '''3-ти квалификационен кръг''' | - | '''групова фаза''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2006/07|2006/07]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2006/07|„А“ група]]'' | 30 || 23 || 3 || 4 || 68:13 || 72 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2007/08|2007/08]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2007/08|„А“ група]]'' | 30 || 24 || 6 || 0 || 53:11 || 78 ||bgcolor= gold| '''1''' | - | '''2-ри кръг''' | - | - | - | - | - | '''1-ви кръг''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2008/09|2008/09]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2008/09|„А“ група]]'' | 30 || 21 || 5 || 4 || 54:22 || 68 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10|2009/10]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2009/10|„А“ група]]'' | 29 || 15 || 10 || 4 || 51:25 || 58 (+ 1 сл.победа) ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''групова фаза''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11|2010/11]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2010/11|„А“ група]]'' | 30 || 18 || 7 || 5 || 53:25 || 61 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | '''групова фаза''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2011/12|2011/12]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2011/12|„А“ група]]'' | 30 || 22 || 3 || 5 || 60:19 || 69 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/4 финал''' |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | '''плейоф''' | - | - |- | '''[[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2012/13|2012/13]]''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ група 2012/13|„А“ група]]'' | 30 || 19 || 6 || 5 || 54:20 || 63 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - | '''1/4 финал''' | - | - | - | - | - | '''3-ти квалификационен кръг''' | - | - |- | '''2013/14''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ футболна група 2013/14|„А“ група]]'' | 38 || 21 || 9 || 8 || 55:20 || 72 ||bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/8 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''2014/15''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„А“ футболна група 2014/15|„А“ група]]'' | 32 || 14 || 10 || 8 || 45:27 || 52 ||bgcolor= red| '''5''' | - | '''1/16 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''2015/16''' | ''ЦСКА (София)'' | ''[[„В“ футболна група|ЮЗ „В“ група]]'' | 32 || 31 || 1 || 0 || 146:10 || 94 ||bgcolor= gold| '''1''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''2016/17''' | ''ЦСКА (София)'' | ''Първа лига'' | 36 || 19 || 10 || 7 || 51:21 || 67 || bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/16 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''2017/18''' |''ЦСКА (София)'' |''Първа лига'' | 36 || 24 || 9 || 3 || 80:26 || 81 || bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |- | '''2018/19''' |''ЦСКА (София)'' |''Първа лига'' | 36 || 24 || 6 || 6 || 57:17 || 78 || bgcolor= silver| '''2''' | - | '''1/2 финал''' | - | - | - | - | - |'''3-ти квалификационен кръг''' | - | - |- | '''2019/20''' |''ЦСКА (София)'' |''Първа лига'' | 31 || 16 || 11 || 4 || 52:22 || 59 || bgcolor= silver| '''2''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - |'''3-ти квалификационен кръг''' | - | - |- | '''2020/21''' |''ЦСКА (София)'' |''Първа лига'' | 31 || 17 || 8 || 6 || 46:24 || 59 ||bgcolor= bronze| '''3''' | - |bgcolor= gold| '''шампион''' |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - |'''групова фаза''' | - | - |- | '''2021/22''' |''ЦСКА (София)'' |''Първа лига'' | 31 || 16 || 10 || 5 || 42:31 || 58 ||bgcolor= silver| '''2''' | - |bgcolor= silver| '''финал''' | - | - | - | - | - | - | - | - |} <small>'''М''' = мачове, '''П''' = победи, '''Р''' = равни, '''З''' = загуби, '''Г.раз''' = голова разлика, '''Т''' = точки.</small> [[Категория:ПФК ЦСКА (София) през сезоните| ]] 7nrqo023jmpbv61ychd68jstv4ky61w 0 462847 11463675 11143157 2022-07-19T13:35:52Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Стоянов|Георги Стоянов|тип=личност}} {{Личност|артист | име = Георги Стоянов | портрет = BASA-112K-1-7-1-Georgy Stoyanov.jpeg | портрет-описание = Портретна снимка на Георги Стоянов. Източник: ДА „Архиви“ | описание = български театрален артист | роден-място = [[Варна]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] }} '''Георги Костов Стоянов''' (1869 – 20 януари 1954) е български театрален артист.<ref name="ЦДА">ЦДА, Ф. № 112К, историческа справка</ref> == Биография == Роден е във [[Варна]] през [[1869]] г. Завършва първоначалното си образование във Варна, завършва гимназия в [[Разград]], след което постъпва във Военното училище. Скоро след това напуска и става учител. През [[1892]] г. постъпва във Варненския театър, а в началото на 1895 г. – в „[[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]]“. Играе на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2]</ref> от основаването му до пенсионирането си през [[1926]] г. Почива на [[20 януари]] [[1954]] г.<ref name="ЦДА"/> == Отличия и награди == * Удостоен е със званието „Заслужил артист на републиката“; * Орден „За гражданска заслуга“, Дамски кръст, III степен.<ref>ЦДА, Ф. № 112К, оп. 1, а.е. 3</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] jjbwzcg9ksfqpmf8qnnxp20tbseogyj 0 464296 11464849 10984688 2022-07-20T11:54:24Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Тес Геритсън | снимка = Tess Gerritsen (2009).jpg | описание = Тес Геритсън през 2009 г. | място на раждане = [[Сан Диего]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[лекар]], [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1987 - | жанрове = [[романс]], [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Хирургът“ (2001) | награди = „[[РИТА (награда)|РИТА]]“ | повлиян = [[Нанси Дрю]], | повлиял = | брак = Якоб Геритсън (1977-) | деца = Джошуа, Адам | подпис = | сайт = [http://www.tessgerritsen.com/ www.tessgerritsen.com] }} '''Тес Геритсън''' ({{lang|en|Tess Gerritsen}}) е американска [[писател]]ка на бестселъри в жанра романтичен [[трилър]] и медицински трилър. == Биография и творчество == Тес Геритсън, с рожд. име Тери Геритсън, е родена на [[12 юни]] [[1953]] г. в [[Сан Диего]], [[Калифорния]], [[САЩ]], в семейството на Ърнест и Руби Том. Има американо-китайски произход. Докато расте в родния си град, сред нелеки семейни отношения, тя мечтае да пише собствени романи като [[Нанси Дрю]]. Под влияние на семейството си обаче се насочва към кариера в медицината. Учи в Стандфордския университет, който завършва през 1975 г. с [[бакалавър]]ска степен по [[антропология]], заинтригувана от границите на човешкото поведение. Продължава да учи в Университета на Калифорния в [[Сан Франциско]], който завършва през 1979 г. с медицинска специалност. През 1977 г. се омъжва за Якоб Геритсън, психиатър. Имат двама сина – Джошуа и Адам. След дипломирането си отива на работа като лекар в [[Хонолулу]], [[Хавай]]. През 1989 г. напуска лекарската практика и се посвещава на писателската си кариера. === Писателска кариера === Докато е в отпуск по майчинство тя представя своя разказ „On Choosing the Right Crack Seed“ на литературен конкурс на списание „Хонолулу“. Той печели първа награда от 500$. Сюжетът му е за млад мъж, който е в трудни взаимоотношения с майка си. В него Геритсън влага елементи от собственото си детство, често стресирано от многократните опити за самоубийство на майка ѝ. Вдъхновена от романтичната литература, която обича да чете, едновременно с работата си като лекар пише романтични трилъри. Първите ѝ два романа не намират сериозен издател и са по-скоро „писателска практика“. През 1986 г. издателство „Harlequin“ купува първия ѝ значителен романс „В полунощ“ и го публикува през 1987 г. В следващите години пише още 8 романса, които я нареждат след известните писателки в този жанр. [[Файл:Tess Gerritsen 2014.jpg|260п|мини|Тес Геритсън, 2014 г.]] През 1996 г. публикува първия си медицински романтичен трилър „Изборът“. Взима решение за се прехвърли в този жанр, след като е вдъхновена от разговор с пенсиониран детектив, който е пътувал в Русия. Той ѝ разказва, че от улиците на Москва изчезват млади сираци, а полицията смята, че отвлечените деца са били изпратени в чужбина като донори на органи. Романът бързо става бестселър и с това дава ново направление на творчеството ѝ. Той е последван от още три такива бестселъра – „Life Support“, „Bloodstream“ и „Гравитация“. През 2001 г. излиза трилърът на Тес Геритсън „Хирургът“, който става първият от нейната известна поредица „Джейн Ризоли и Мора Айлс“. В него основен герой е детектив Томас Мур, а детектив Джейн Ризоли е второстепенен герой, но тя е в центъра на следващите романи съвместно с патолога д-р Мора Айлс. „Хирургът“ става бързо бестселър и е удостоен с наградата „[[РИТА (награда)|РИТА]]“ за най-добър романтичен трилър. Серията „Ризоли и Айлс“ е екранизирана в едноименния криминален сериал през 2010 – 2013 г. с участието на [[Анджи Хармън]] и [[Саша Александър]]. Едновременно с трилърите от поредицата Геритсън пише през 2007 г. и самостоятелния исторически трилър „The Bone Garden“ (''Градина от кости''), смразяващ разказ за ужасяващите убийства станали през 30-те години 19 век предимно в [[Бостън]], по чиито следи върви нейният герой – д-р Оливър Уендъл Холмс. През 2010 – 2011 г., заедно с още 25 прочути автори на криминални романи се събират, за да напишат заедно експресивния трилър „Няма покой за мъртвите“. Освен нея участници са [[Джефри Дивър]], [[Кати Райкс]], [[Питър Джеймс]], [[Сандра Браун]], [[Р. Л. Стайн]], [[Лайза Скоталайн]], [[Реймънд Хури]], [[Джон Лескроарт]], и др., а световноизвестният [[Дейвид Балдачи]] изготвя предговора. Всички те влагат своята изобретателност, за да опишат превратната съдба на детектива Джон Нън, който се е справял перфектно в разследванията си. Но една-единствена грешка не му дава покой и последствията от нея го преследват с години. Произведенията на писателката са преведени на повече от 37 езика и са издадени в над 25 милиона екземпляра в повече от 40 страни по света. Тес Геритсън е на Асоциалията на писателите на трилъри на Америка, на Асоциацията на писателите на романси на Америка, на „Фи Бата Капа“, и на др. организации. Редовно публикува блогове за тънкостите и особеностите на писателската кариера. Тес Геритсън живее със семейството си в [[Камдън (Мейн)|Камдън]], [[Мейн]]. Обича да свири на цигулка, да се занимава с градината и е „вечен турист“. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Adventure's Mistress (1985) * Love's Masquerade (1986) * '''В полунощ''', Call After Midnight (1987) * Under the Knife (1990) * Never Say Die (1992) – награда „'''''Reviewer's Choice'''''“ * Whistleblower (1992) * '''Виновна до доказване на противното''', Presumed Guilty (1993) * Peggy Sue Got Murdered (1994) – издадена и като „''Girl Missing''“ * '''Изборът''', Harvest (1996) * Life Support (1997) * Bloodstream (1998) * '''Гравитация''', Gravity (1999) – награда на „'''''Romantic Times'''''“ * The Bone Garden (2007) * No Rest for the Dead (2011) – с [[Джеф Абот]], [[Лори Армстронг]], [[Дейвид Балдачи]], [[Сандра Браун]], [[Томас Х. Кук]], [[Джефри Дивър]], [[Диана Габалдон]], [[Андрю Ф. Гули]], [[Ламия Гули]], [[Питър Джеймс]], [[Дж. А. Джайс]], [[Фей Келерман]], [[Реймънд Хури]], [[Джон Лескроарт]], [[Джеф Линдзи]], [[Гейл Линдс]], [[Алегзандър Маккол Смит]], [[Филип Марголин]], [[Майкъл Палмър]], [[T. Джеферсън Паркър]], [[Матю Пърл]], [[Кати Райкс]], [[Маркъс Сакей]], [[Джонатан Сантлофър]], [[Лайза Скоталайн]], [[Р. Л. Стайн]] и [[Марша Тали]]<br/>'''Няма покой за мъртвите''', изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София (2011), прев. Боян Дамянов === Серия „Семейство Трависток“ (''Tavistock Family'') === # '''По техните стъпки''', In Their Footsteps (1994) # Thief of Hearts (1995) – издадена и като „''Stolen''“ === Серия „Джейн Ризоли и Мора Айлс“ (''Jane Rizzoli and Maura Isles'') === # '''Хирургът''', The Surgeon (2001) – награда „'''''РИТА'''''“ за най-добър романтичен трилър на годината # '''Чиракът''', The Apprentice (2002) # '''Грешникът''', The Sinner (2003) # Body Double (2004) # Vanish (2005) – номиниран за награди „'''''Едгар'''''“ и „'''''Макавити'''''“, награда „'''''Неро'''''“ # The Mephisto Club (2006) # Keeping the Dead (2008) – издадена и като „''The Keepsake''“ # Ice Cold (2010) – издадена и като „''The Killing Place''“ # The Silent Girl (2011) # Last to Die (2012) # Die Again (2014) :* Freaks (2011) – сборник с разкази :* John Doe (2012) – сборник с разкази === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Нейният покровител“ (''Her Protector'') ==== :2. '''Гонитбата''', Keeper of the Bride (1996) ::от серията има още 10 романа от различни автори === Сборници === * Three Complete Novels (1992) * Temperature Rising (1994) – с [[Жаклин Даймънд]] и [[Джоан Рос]] * Heatwave (1998) – с [[Барбара Делински]] и [[Линда Лейл Милър]] * Something to Hide (1999) – с [[Лин Ериксън]] * Impulse (2000) – с Барбара Делински и [[Линда Хауърд]] * Stolen Memories (2001) – със [[Стела Камерън]] и [[Джейн Ан Кренц]] * Perfect Timing (2001) – с [[Барбара Делински]] и [[Мюриел Дженсън]] * Take 5, Volume 4 (2001) – с [[Мери Лин Бакстър]] и [[Анет Броудрик]] * Family Passions (2002) – с Барбара Делински и [[Джейн Ан Кренц]] * Unveiled (2002) – със [[Стела Камерън]] и [[Аманда Стивънс]] * Double Impact (2003) – с [[Дебра Уеб]] === Филмография === * 1993 Adrift – ТВ филм, сценарист * (2010 – 2013) Rizzoli & Isles– 52 епизода по романите „Хирургът“ и „Чиракът“ == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/g/tess-gerritsen/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/18149.Tess_Gerritsen Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.tessgerritsen.com/bio/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100725054635/http://www.tessgerritsen.com/bio/ |date=2010-07-25 }} * {{икона|en}} [http://www.shelfari.com/authors/a852/Tess-Gerritsen/ Биография и библиография в „Shelfari“] * {{икона|en}} [http://www.bookreporter.com/authors/tess-gerritsen Биография и библиография в „BookReporter“] * {{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-2591100064.html За Тес Геритсън в „High Beam“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|en}} [http://www.chrishigh.com/interviews/tess_gerritsen_interview.htm Интервю с Тес Геритсън в „Chrishigh“, 19 януари 2009 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080517112825/http://www.chrishigh.com/interviews/tess_gerritsen_interview.htm |date=2008-05-17 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.tessgerritsen.com/}} на Тес Геритсън * {{isfdb name|id=Tess_Gerritsen|name=Тес Геритсън}} * {{imdb name|2446740|Тес Геритсън}} * {{Моята библиотека автор|tess-gerritsen|Тес Геритсън}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Геритсън, Тес}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Носители на награда РИТА]] [[Категория:Калифорнийски университет]] [[Категория:Станфордски университет]] [[Категория:Родени в Сан Диего]] slg2p5m4qr3hcjy19o1uconmshem7ue 0 466563 11464646 11395229 2022-07-20T11:14:06Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гърбушкото от Нотр Дам | име_оригинал = The Hunchback of Notre Dame | картинка = | описание = | режисьори = Гари Трусдейл<br>Кърк Уайз | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = Таб Мърфи<br>[[Айрин Меки]]<br>Боб Цудикер<br>Нони Уайт<br>Джонатан Робъртс | базиран_на = ''[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]'' от [[Виктор Юго]] | актьори = Том Хълс<br>[[Деми Мур]]<br>Тони Джей<br>[[Кевин Клайн]]<br>Пол Кандел<br>Джейсън Александър<br>Чарлс Кимброу<br>Мери Уикес<br>Дейвид Огдън Стиърс | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Елън Кенешеа | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера-дата = [[21 юни]] [[1996]] г. | премиера-място = | времетраене = 91 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 100 млн.<ref name="mojo">{{cite web |title=The Hunchback of Notre Dame |website=Box Office Mojo |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=hunchbackofnotredame.htm |accessdate=януари 5, 2012}}</ref> | приходи = $ 325,3 млн.<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0116583 | код-Allmovie = }} '''''Гърбушкото от Нотр Дам'''''<ref>[https://www.hbo.bg/movie/Гърбушкото-от-Нотр-Дам_-84161 Филмът „Гърбушкото от Нотр Дам“ в сайта hbo.bg]</ref> ({{lang|en|The Hunchback of Notre Dame}}) е американски анимационен романтичен драма филм от 1996 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс и разпространяван от Буена Виста Пикчърс. Това е 34<sup>-тият</sup> пълнометражен анимационен филм на Дисни и седмият, продуциран през периода на [[Дисни Ренесанс]]а. Филмът е базиран на романа ''[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]'' от 1831 г. на писателя [[Виктор Юго]]. В центъра на сюжета е Квазимодо, гърбавият звънар на Нотр Дам и неговата борба за приемане в обществото. Режисьори на филма са Кърк Уайз и Гари Трусдейл, а продуцент е [[Дон Хан]] и е озвучен с гласовете на Том Хълс, [[Деми Мур]], Тони Джей, [[Кевин Клайн]], Пол Кандел, Джейсън Александър, Чарлс Кимброу, Мери Уикес и Дейвид Огдън Стиърс. Филмът се счита за един от най-мрачните анимационни филми на Дисни, тъй като разказът проследява зрели теми като детеубийството, похотта, проклятията, геноцида и греха, въпреки промените, които са направени от романа на Юго. Музиката е написана от Алан Менкен, а текстовете към песните – от Менкен и Стефан Шварц, с когото са си сътрудничили във филма ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' от 1995 г. Премиерата на ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е на [[21 юни]] [[1996]] г., получава положителни отзиви от критиците и постига търговски успех, печелейки над $ 325 млн. приходи в световен мащаб, превръщайки се в петия филм с най-добра печалба за 1996 г. Филмът печели награди „Оскар“ и „Златен глобус“ за музиката на Менкен. Продължението е на филма е ''Гърбушкото от Нотр Дам II'' от 2002 г., което е пуснато директно на VHS и DVD. == Сюжет == Действието се развива през 1482 г. в Париж. Клопен, кукловод, разказва за произхода на гърбушкото. Група цигани се промъкват незаконно в Париж, но попазат в засада от съдия Клод Фроло, министър на правосъдието в града, и неговите войници. Една циганка обаче се опитва да избяга с деформираното си бебе, но Фроло я гони и убива при катедралата [[Света Богородица (Париж)|Нотр Дам]]. Той се опитва да убие и бебето, но се намесва архидяконът на катедралата и обвинява Фроло в убийството на невинната жена. За да заплати за греха си, Фроло с неохота се съгласява да отгледа деформираното дете в Нотр Дам като свой син, кръщавайки го Квазимодо. Двадесет години по-късно. Квазимодо е пораснал и се е превърнал в изолиран млад мъж, който е обитавал единствено катедралата без да излиза от нея. Тримата живи каменни гаргойли – Виктор, Юго и Лаверн – са единствената компания на Квазимодо и го насърчават да присъства на ежегодния Фестивал на глупците. Въпреки предупрежденията на Фроло, че ще бъде избягван заради външния си вид, Квазимодо присъства на фестивала и се прославя заради грозната си външност, като е унижаван от тълпата, след като двама от охранителите на Фроло започват бунт. Фроло отказва да помогне на Квазимодо, но милата циганка Есмералда се намесва, освобождавайки звънара и използва магически трик, за да избегне ареста. Фроло изпраща обратно в катедралата Квазимодо. Есмералда следва Квазимодо в Нотр Дам, а тя е последвана от капитан Феб. Феб отказва да арестува Есмералда заради магьосничеството ѝ и я затваря в катедралата. Есмералда намира Квазимодо и се сприятелява с него, а той ѝ помага да избяга от катедралата от благодарност, че го е защитила по-рано. Тя дава медальон на Квазимодо, съдържащ карта към скривалището на циганите – Двора на чудесата. Скоро след случилото се, Фроло започва да изпитва похотливи чувства към Есмералда и след като ги осъзнава, моли [[Дева Мария]] да го спаси от нейното „заклинание“, за да избегне вечното проклятие. Когато Фроло открива, че Есмералда е избягала, организира група за нейното преследване из целия град, която подкупва и арестува цигани и подпалва къщи по пътя си. Феб е ужасен от злините на Фроло и му се противопоставя, като тогава Фроло го осъжда на смърт. Докато бяга, Феб е уцелен от стрела и пада в река [[Сена]], но Есмералда го спасява, отвеждайки го в Нотр Дам, където се скриват. Гаргойлите насърчават Квазимодо да признае чувствата си, които изпитва към Есмералда, но сърцето му е разбито, когато научава, че тя и Феб са се влюбили. По-късно същата нош Фроло се връща в Нотр Дам и открива, че Квазимодо е помогнал на Есмералда да избяга. Той лъже гърбушкото, че знае за местонахождението на Двора на чудесата и че възнамерява да го атакува призори с 1000 мъже. Използвайки картата, дадена му от Есмералда, Квазимодо и Феб намират Двора, за да предупредят циганите, като в същото време Фроло ги проследява и улавя всички цигани. Фроло се готви да изгори Есмералда на клада, след като тя отблъсква чувствата му, но Квазимодо я спасява и отвежда в катедралата. Феб освобождава циганите и събира парижани срещу Фроло и хората му, които се опитват да влязат в Нотр Дам. Квазимодо и гаргойлите изливат разтопено олово на улиците, за да попречат на щурмуването на катедралата, но Фроло успява да се вмъкне. Той преследва Квазимодо и Есмералда да един балкон, където Фроло и Квазимодо се сбиват и падат от ръба. Фроло пада в разтопеното олово, а Квазимодо е спасен от Феб на по-нисък етаж. След това Квазимодо приема любовта между Есмералда и Феб и им дава своята благословия. Двамата го насърчават да напусне катедралата и да заживее във външния свят, където гражданите го приветстват като герой и го приемат в обществото. == Актьори == * Том Хълс – ''Квазимодо'', 20-годишният гърбав звънар на катедралата Нотр Дам, който мечтае да види живота извън катедралата. Въпреки че Клод Фроло непрекъснато натяква на Квазимодо, че е чудовище, встъпителната песен на Клопен моли зрителите да преценят сами „кой е чудовището и кой е човекът“. Джеймс Бакстър е главният аниматор на Квазимодо. * [[Деми Мур]] – ''Есмералда'', красива и танцуваща циганка, която се сприятелява с Квазимодо и му показва, че душата му е красива, дори ако външността му не е такава. Тя е изключително независима и с бърз ум, отвръщава се от предразсъдъците на Фроло и жестокото отношение към циганите и всички, които са изгонени несправедливо от Париж, като търси справедливост за тях през целия филм. Влюбва се, а по-късно се омъжва за капитан Феб. Тони Фусил е главният аниматор на Есмералда. ** Хайде Моленхауер – ''Есмералда (вокал)''. * Тони Джей – ''Клод Фроло'', безмилостен, самодоволен, религиознофанатичният министър на правосъдието на Париж, осиновителят на Квазимодо. Той вярва, че е повече от останалите хора, защото вярва, че всички хора (освен него) са покварани. Таи омраза към всички цигани и има огромно желание да заличи расата им. Подобно на оригиналния персонаж от романа на Юго, Фроло показва садистична и похотлива мания към Есмералда. Той вярва, че всичко, което прави, е по Божия воля, въпреки честите развогласия между него и архидякона на Нотр Дам.<ref name="disneyandsin.weebly">{{cite web | url=http://disneyandsin.weebly.com/lust.html | title=Disney and the Seven Deadly Sins | accessdate=януари 8, 2013}}</ref> Кати Зелински е главният аниматор на Фроло. * [[Кевин Клайн]] – ''Феб'', войник, който е с чин капитан в гвардията на Фроло. Той не одобрява методите на Фроло и спасява хората винаги, когато са в опасност, вкючително Есмералда, в която по-късно се влюбва и жени. Ръс Едмъндс е главният аниматор на Феб и Ахил (неговия кон). * Пол Кандел – ''Клопен Труйфлу'', кукловод, разказвач и лидер на циганите и крадците в Париж. Майкъл Съри е главният аниматор на Клопен. * Чарлс Кимброу, Джейсън Александър и Мери Уикес – ''Виктор, Юго и Лаверн'', трите гаргойли, които са най-добрите приятели на Квазимодо и негови пазители. Това е последното актьорско изпълнение на Уикс, която умира на 85-годишна възраст година преди излизането на филма. Джейн Уидърс довършва озвучаването на диалозите, в които участва Лаверн и в продължението на филма. Дейвид Пруиксма е главният аниматор на Виктор и Уго, а Уил Фин – на Лаверн. * Дейвид Огдън Стиърс – ''Архидяконът'', главният свещеник в Нотр Дам, любезен човек, който помага на много герои през целия филм, включително на Квазимодо и Есмералда, като никога не одобрява действията на Фроло. Дейв Бърджис е главният аниматор на архидякона. * [[Франк Уелкър]] – ''Джали'', козата домашен любимец на Есмералда; към нея любовен интерес проявява Юго. Рон Хъсбанд е главният аниматор на Джали. Уелкър озвучава и малката птичка, която Квазимодо успява да убеди да отлети. * Кори Бъртън – ''Грубият войник'', брутален войник от гвардията на Фроло, когото той посочва за капитан. Бъртън озвучава и мелничаря, чиято мелница е опожарена от Фроло. * [[Бил Фагърбаки]] – ''Малоумният войник'', дебелашки войник от гвардоята на Фроло, когото той посочва за лейтенант. * Гари Трусдейл – ''Старият еретик'', затворник, който мечтае да бъде свободен. * Мери Кей Бъргман – ''Майката на Квазимодо'', убита от Фроло. * Боб Берган – ''Ахил'', конят на Феб. Берган озвучава и Квазимодо като бебе. * [[Джим Къмингс]], Патрик Пиней и Филип Проктор озвучават няколко войници от войската на Фроло. ** Къмингс и Пиней озвучават и няколко цигани. == Продукция == === Разработка === Идеята за филма идва от Дейвид Стейнтън, вицепрезидент на компанията, през 1993 г., който е вдъхновен да превърне романа ''Парижката Света Богородица'' на Виктор Юго в пълнометражен анимационен филм, след като прочита комикс-адаптацията на романа от американската поредица ''Classics Illustrated''.<ref name="Robello">Robello, Stephen (1996). The Art of The Hunchback of Notre Dame. Hyperion Books. p. 44. ISBN 978-0-7868-6208-5.</ref> Тогава Стейнтън излага своята идея пред президента на компанията Джефри Каценберг. След ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' Гари Трусдейл се възползва от възможността да си почине от режисурата, като прекарва няколко месеца в разработване на историята за филма ''[[Цар лъв]]''.<ref>[https://variety.com/1995/film/features/disney-signs-up-more-toon-talent-99129197/ DISNEY SIGNS UP MORE TOON TALENT]</ref> По-късно, Трусдейл и Кърк Уайз се опитват да разработят анимационен филм, базиран на мита за Орфей, озаглавен ''Песен за морето'', адаптирайки го, като превръщат главния герой в гърбат кит, обитаващ океана.<ref>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/194360%7C0/Gary-Trousdale/milestones.html | title=Milestones for Gary Trousdale | accessdate=November 30, 2014 | publisher=[[Turner Classic Movies]]}}</ref><ref>{{cite web |people=[[Gary Trousdale]] |date=October 23, 2012 |accessdate=February 16, 2015 |title=TAGInterview GaryTrousdale 1 |url=https://www.youtube.com/watch?v=4Sm0kIBw2ok&t=4m1s |work=[[YouTube]] |publisher=[[Google]]}}</ref> Докато работили по проекта, двамата били извикани от Каценберг, който им казал да зарежат кита и да се захващат с ''Гърбушкото''.<ref name="Grimstory">{{cite news |last= Brunt |title=Directors Explain Choice for Grim Story|newspaper=[[Rocky Mountain News]] |via=[[HighBeam Research]] |format=Subscription required |accessdate=November 30, 2014 |date=June 21, 1996 |first= Jonathan |url=http://www.highbeam.com/doc/1G1-67792575.html|archive-url=https://web.archive.org/web/20150329055652/http://www.highbeam.com/doc/1G1-67792575.html|url-status=dead|archivedate=March 29, 2015}}</ref> През лятото на 1993 г. започва работата върху ''Гърбушкото от Нотр Дам''.<ref name="SouthernBaptists">{{cite news|url=http://articles.orlandosentinel.com/1996-06-21/news/9606210071_1_southern-baptist-hunchback-baptist-convention | title='Hunchback' Arrives At Right Time For Disney | last=Pinsky | first=Mark | newspaper=[[The Orlando Sentinel]] | date=June 21, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> През октомври 1993 г. режисьорите Гари Трусдейл и Кърк Уайз, художественият директор Дейвид Гьоц, Рой Конли, Ед Гертнер, Уил Фин, Алан Менкен и Стивън Шварц предпримат пътуване до Париж, Франция, за десет дни; три дни са посветени на проучване на Нотр Дам, включително обиколка на рядко забелязвани обекти като истински проходи, стълбища, кули и скрито помещение, в рамките на което Юго определя действията в ромата. Включени са и посещения на Двореца на правосъдието и оригинално местоположение на Двора на чудесата.{{sfn|Robello|1996|p=98}} === Сценарий === Сценаристът Таб Мърфи се присъединява към проекта, за да напише сценария, в който Квазимодо трябва да бъде в центъра на историята, както е в по-ранните адаптации на романа.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/1996-06-16/entertainment/ca-15443_1_quasi-original | title=A Quasi Original | last=Clark | first=John | newspaper=[[Los Angeles Times]] | date=June 16, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Междувременно, Мърфи замисля любовна история между Квазимодо и Есмералда, но по-късно е променена, създавайки се любовен триъгълник между, в който е включен и Феб. Някои от основните герои на романа са изцяло изтласкани. Гаргойлите на Нотр Дам са добавени към историята от Трусдейл и Уайс. Представянето им като приятели и довереници на Квазимодо е вдъхновено от част от романа, която гласи „Другите статуи, тези на чудовища и демони, не изпитваха омраза към Квазимодо… Светиите бяха негови приятели и го благословиха, че чудовищата бяха негови приятели и го закриляха. По този начин той ще излее сърцето си към тях“.{{sfn|Robello|1996|pp=132}}<ref>{{cite news|url=http://articles.orlandosentinel.com/1996-07-03/lifestyle/9607010647_1_gargoyles-hunchback-crotchety | title=Holy Medieval Icon! Gargoyles Are Hot | last=Shapiro | first=Stephanie | publisher=[[Orlando Sentinel]] | work=[[Baltimore Sun]] | date=July 3, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Една от първите промени, направени в изпълнение на молбата на Дисни, е да се превърне злодеят Клод Фроло в съдия, а не в архидякон, като по този начин се избягва религиозната чувствителност в завършения филм.<ref>{{cite book | url=https://books.google.com/?id=fTI1yeZd-tkC&pg=PA117&dq=jerry+beck+hunchback#v=onepage&q=jerry%20beck%20hunchback&f=false | title=The Animated Movie Guide | last=Beck | first=Jerry | date=2005 | accessdate=November 30, 2014 | publisher=[[Chicago Review Press]] | pp=116 – 17 | isbn=978-1556525919}}</ref> === Анимиране === Покрай ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995) [[сториборд]]ът на ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е сред първите, които са създадени за анимационен филм в новата сграда на Дисни Фийър Анимейшън, съседна на основната сграда на Дисни в Бърбанк, отворила врати през 1995 г.<ref>{{cite news|url= https://www.nytimes.com/1995/03/05/arts/architecture-view-playful-even-goofy-but-what-else-it-s-disney.html | first=Herbert | last=Muschamp | title= ARCHITECTURE VIEW; Playful, Even Goofy, but What Else? It's Disney | newspaper=[[The New York Times]] | date=March 5, 1995 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Въпреки това, повечето аниматори са заети по същото време с ''[[Цар лъв]]'' и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' и в резултат на това са наети повече аниматори от Канада и Обединеното кралство, които да се присъединят към продуцентския екип за филма.<ref>{{cite web|url=http://jimhillmedia.com/columnists1/b/floyd_norman/archive/2008/11/18/toon-tuesday-looking-back-on-disney-s-the-hunchback-of-notre-dame-part-deux.aspx | last=Norman| first=Floyd| authorlink=Floyd Norman| title=Toon Tuesday: Looking Back on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“ -- Part Deux| publisher=Jim Hill Media| date=November 11, 2008| accessdate=November 30, 2014}}</ref> === Музика === Работейки над „Покахонтас“ в продължение на една година, на Алан Менкен и Стивън Шварц са предлагани множество филмови проекти, когато те решават да работят върху ''Гърбушкото от Нотр Дам'', привлечени от основни теми за социално отхвърления Квазимодо в борбата за освобождаването му от психологическото господство от страна на Фроло, според Шварц.<ref>{{cite web | url=http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf | title=Stephen Schwartz Comments on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“ | publisher=stephenschwartz.com | date=August 2010 | accessdate=November 30, 2014 | url-status=dead | archiveurl=https://web.archive.org/web/20140724033119/http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf | archivedate=July 24, 2014 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140724033119/http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf |date=2014-07-24 }}</ref> Филмът има много музикални мотиви, които звучат през целия филм, в зависимост от действието в сюжета. Саундтракът включва музикална партитура, написана от Алан Менкен, и песни, написани от Менкен и Стивън Шварц. == Теми и интерпретации == Тематичните проблеми, с които се занимава филма, са детеубийството, похотта, проклятието и греха,<ref>{{cite news|last=Brew|first=Simon|title=Looking back at Disney's The Hunchback Of Notre Dame|url=http://www.denofgeek.us/movies/17457/looking-back-at-disney’s-the-hunchback-of-notre-dame|accessdate=1 March 2014|newspaper=Den of Geek|date=16 May 2011}}</ref> както и вярата в обичта на всепрощаващия Бог. Според Марк Пински, това също предполага „осъждане на абортите, евтаназията, расизма и (а)моралната съпротива срещу геноцида“.<ref name="books.google">{{Cite book |url=https://books.google.com/books?id=YGtbYTyulb4C&pg=PA167&dq=hunchback+of+notre+dame+disney#v=onepage&q=hunchback%20of%20notre%20dame%20disney&f=false | title = The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust | isbn = 9780664234676 | last1 = Pinsky | first1 = Mark I | year = 2004}}</ref> ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е първият и единствен анимационен филм на Дисни, съдържащ основен акцент към традиционната религиозна вяра – в случая предроферматорския католицизъм. Всъщност думите „Бог“, „Господ“ и „ад“ са изречени повече в този филм, отколкото във всеки друг. Фроло е сложна фигура, която се разкъсва между „добро и зло; целомъдрие и похот“. Докато църквата представлява „духът на християнски Бог“, това е съчетано с жестоките действия и бързите преценки на Фроло, който твърди, че върши Божия работа. Евангелието според Дисни обяснява, че „докато заявената цел на Фроло е да очисти света на порока и греха, според встъпителната песен той „видя корупция навсякъде, освен в себе си“, защото „убийството на жената на стъпалата е сложило душата на Фроло в смъртна опасност“, той трябва да вземе детето и да го гледа като покаяние. Още тогава Фроло се освобождава от греха на убийството, като твърди, че „Бог работи по мистериозни начини“ и обмисля дали „детето може да му бъде от полза един ден“. По време на песента „God Help the Outcasts“, Есмералда изтъква, че Исус – човекът, в чието име религиозни хора като Фроло преследват и покоряват „божии деца“ – всъщност е измамник.<ref name="books.google" /> Според продуцентските бележки на филма, Квазимодо „символично се разглежда като ангел в тялото на дявола“. Той е „хванат между небето над (и) мрачните улици на градския Париж, разглеждан като Ада“. Версията на азбуката, която Квазимодо рецитира в ежедневен ритуал, отразява погледа на Фроло за света – пълен с мерзости и богохулство. Непрекъснато му се напомня, че е деформиран, грозен, чудовище и измамник, който би бил мразен, ако някога напусне границите на катедралата.<ref name="books.google" /> Филмът също критикува материализма. Когато Есмералда пее „God Help The Outcasts“, тя „върви в обратна посока на по-проспериращите богомолци, които се молят за материални и земни награди“. Един литературен похват, включен в песента, е използването на контраст и ирония; богатите граждани се молят за богатство, слава и „за слава да свети на имената им“, докато бедстващата Есмералда се моли за бедните и онеправданите.<ref name="books.google" /> == Издаване == През 1994 г. премиерата на филма е насрочена за Коледа през 1995 г.,<ref>{{cite news|last=Hartl|first=John|title=The Lion King' Gives A New Voice To Disney Storytelling|url=http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19940619&slug=1916358|newspaper=[[The Seattle Times]]|date=June 19, 1994|accessdate=December 6, 2014}}</ref> въпреки че според съобщенията ''Парижката Света Богородица'' е отложен след напускането на Джефри Каценберг от Уолт Дисни Къмпани.<ref>{{cite news|title=DISMISSAL STUNS MAGIC KINGDOM|last1=Weinraub|first1=Bernard|last2=Fabrikant|first2=Geraldine|url=http://www.deseretnews.com/article/380413/DISMISSAL-STUNS-MAGIC-KINGDOM.html?pg=all|work=New York Times News Service|publisher=[[Deseret News]]|date=October 9, 1994|accessdate=February 16, 2015}}</ref> Към януари 1995 г. датата за премиера е насрочена за лятото на 1996 г.<ref>{{cite news| title=Animation Fever – Other Studios Aim To Break Disney's Grip On Market | last=Seigel | first=Jessica | url=http://articles.chicagotribune.com/1995-01-08/entertainment/9501080385_1_disney-executives-lion-king-snow-white | newspaper=[[Chicago Tribune]] | date=January 8, 1995 | accessdate=December 6, 2014 | quote="In a Gothic reprise of the ''[[Beauty and the Beast (1991 film)|Beauty and the Beast]]'' theme, „The Hunchback of Notre Dame“ will pine for his Esmeralda in 1996."}}</ref><ref>{{cite news| title=SNEAKS '96: SUMMER: Hot enough for ya? Try this: a singing 'Hunchback of Notre Dame,' a chunky 'Nutty Professor,' a Cruise-ing 'Mission: Impossible' and a pumped-up „Independence Day.' To chill, try 'Moll Flanders,' 'Pinocchio' or Tom Hanks' directing debut, 'That Thing You Do.' | last=Cromelin | first=Richard | url=http://articles.latimes.com/1996-01-21/entertainment/ca-26888_1_andy-warhol-courtney-love-miramax | newspaper=Los Angeles Times | date=January 21, 1996 | accessdate=December 6, 2014}}</ref> Премиерата се състоя 19 юни 1996 г. в Ню Орлиънс Супердом, където е излъчен на шест огромни екрана.<ref name="This Day in Disney">{{cite web |url=http://www.thisdayindisneyhistory.com/Jun19.html | title=It Happened Today: June 19 | work=thisdayindisneyhistory.com | accessdate=2011-10-23}}</ref> === Маркетинг === Като част от промоцията на филма, Уолт Дисни Рекърдс доставя два милиона продукта, включително домашни видеоклипове с песни, компактдискове със саундтрак, както и „My First Read Along“, книга по филма. След пускането на пазара, ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е придружен от мащабна маркетингова кампания на стойност над 40 милиона долара с търговски връзки с [[Burger King]], Payless Shoes, [[Нестле]] и Mattel.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/1996-07-23/business/fi-27142_1_disney-animation | title=Quasi-Successful | last=Bates | first=James | newspaper=Los Angeles Times | date=July 23, 1996 | accessdate=December 8, 2014}}</ref> До 1997 г. Дисни печели приблизително 500 милиона долара печалба от продукти, базирани на филма.<ref>{{Cite book |url=https://books.google.com/books?id=bOtMUf22qWMC&pg=PA99&dq=hunchback+of+notre+dame+disney#v=onepage&q=hunchback%20of%20notre%20dame%20disney&f=false | title = The Mouse that Roared: Disney and the End of Innocence | isbn = 9781442203303 | last1 = Giroux | first1 = Henry A | last2 = Pollock | first2 = Grace | date = 2010-04-16}}</ref><ref>{{cite news | url=http://articles.latimes.com/1997-06-01/entertainment/ca-64365_1_disney-animated-movie | title=Can Anyone Dethrone Disney? | last=Horn | first=John | newspaper=Los Angeles Times | accessdate=December 8, 2014 | date=June 1, 1997}}</ref> === Домашна употреба === Филмът е издаден на VHS за домашна употреба, като приходите от наеми и продажби за лятото на 1998 г. надхвърлят $ 200 милиона.<ref>{{cite news|title=Bridled Optimism|last2=Eller|first2=Claudia|last1=Bates|first1=James|url=http://articles.latimes.com/1998/jun/12/business/fi-59077/2|newspaper=Los Angeles Times|date=June 12, 1998|accessdate=December 22, 2014}}</ref><ref>{{cite news|last=Fitzpatrick|first=Eileen|url=https://books.google.com/books?id=-AkEAAAAMBAJ&pg=PA85&lpg=PA85&dq=the+hunchback+of+notre+dame+home+video+sales&source=bl&ots=c4SXDU5QoN&sig=H4BfGUJM5aAD5oL3Fc4OkX2qOqA&hl=en&sa=X&ei=HfmYVPqkK5D4yQTHs4CYAw&ved=0CFQQ6AEwCA#v=onepage&q=the%20hunchback%20of%20notre%20dame%20home%20video%20sales&f=false|title=Kid Vid Business Isn't All Play|magazine=Billboard|volume=110|issue=28|pages=85|date=July 11, 1998|accessdate=December 22, 2014}}</ref> Първоначално е планирано DVD издание на филма за декември 2000 г., но вместо това е издаден на 19 март 2002 г. като специално издание, заедно с продължението му ''Парижката Света Богородица II'', което е пуснато директно за DVD продажба. Blu-Ray изданието на филма е пуснато за продажба на 12 март 2013 г.<ref>{{cite web|last=Landy|first=Tom|title='The Hunchback of Notre Dame / The Hunchback of Notre Dame II' Blu-ray Detailed|url=http://bluray.highdefdigest.com/news/show/DisneyBuena_Vista_1_post/Disc_Announcements/The_Hunchback_of_Notre_Dame__The_Hunchback_of_Notre_Dame_II_Blu-ray_Detailed/10784|publisher=High-Def Digest|date=December 19, 2012}}</ref> == Адаптации == === Римейк === През януари 2019 г. е обявен игрален филм на ''Гърбушкото от Нотр Дам''. Сценарият ще бъде дело на Дейвид Хенри Хуанг, а Менкен и Шварц отново ще бъдат автори на музиката. Джош Гад, Дейвид Хоберман и Тод Либерман ще се заемат с продуцирането, като се смята, че Гад ще изпълни ролята на Квазимодо.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/01/hunchback-movie-disney-live-action-david-henry-hwang-josh-gad-alan-menken-stephen-schwartz-1202536031/|title=Disney Rings 'Hunchback' Bell: David Henry Hwang To Script Live Action Musical, Alan Menken/Stephen Schwartz Writing Music|website=Deadline|last=Fleming Jr.|first=Mike|date=January 16, 2019|accessdate=January 16, 2019}}</ref> Филмът, озаглавен ''Гърбушкото'', ще черпи елементи както от анимационния филм, така и от романа на Виктор Юго.<ref>[http://www.thehunchblog.com/2019/01/17/disney-is-remaking-hunchback/ www.thehunchblog.com]</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/live-action-hunchback-movie-works-at-disney-1176584|title=Disney Developing Live-Action 'Hunchback' Movie With Josh Gad, David Henry Hwang|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=January 16, 2019}}</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|0116583}} == Източници == {{reflist}} [[Категория:Филми от 1996 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1996 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Анимационни комедии]] 1jjpu7cjo4h4jn5f2nbfoahx4g4bsmh 11464721 11464646 2022-07-20T11:20:09Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гърбушкото от Нотр Дам | име_оригинал = The Hunchback of Notre Dame | картинка = | описание = | режисьори = Гари Трусдейл<br>Кърк Уайз | продуценти = [[Дон Хан]] | сценаристи = Таб Мърфи<br>[[Айрин Меки]]<br>Боб Цудикер<br>Нони Уайт<br>Джонатан Робъртс | базиран_на = ''[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]'' от [[Виктор Юго]] | актьори = Том Хълс<br>[[Деми Мур]]<br>Тони Джей<br>[[Кевин Клайн]]<br>Пол Кандел<br>Джейсън Александър<br>Чарлс Кимброу<br>Мери Уикес<br>Дейвид Огдън Стиърс | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Елън Кенешеа | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера-дата = [[21 юни]] [[1996]] г. | премиера-място = | времетраене = 91 минути | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 100 млн.<ref name="mojo">{{cite web |title=The Hunchback of Notre Dame |website=Box Office Mojo |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=hunchbackofnotredame.htm |accessdate=януари 5, 2012}}</ref> | приходи = $ 325,3 млн.<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0116583 | код-Allmovie = }} '''''Гърбушкото от Нотр Дам'''''<ref>[https://www.hbo.bg/movie/Гърбушкото-от-Нотр-Дам_-84161 Филмът „Гърбушкото от Нотр Дам“ в сайта hbo.bg]</ref> ({{lang|en|The Hunchback of Notre Dame}}) е американски анимационен романтичен драма филм от 1996 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс и разпространяван от Буена Виста Пикчърс. Това е 34<sup>-тият</sup> пълнометражен анимационен филм на Дисни и седмият, продуциран през периода на [[Дисни Ренесанс]]а. Филмът е базиран на романа ''[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]'' от 1831 г. на писателя [[Виктор Юго]]. В центъра на сюжета е Квазимодо, гърбавият звънар на Нотр Дам и неговата борба за приемане в обществото. Режисьори на филма са Кърк Уайз и Гари Трусдейл, а продуцент е [[Дон Хан]] и е озвучен с гласовете на Том Хълс, [[Деми Мур]], Тони Джей, [[Кевин Клайн]], Пол Кандел, Джейсън Александър, Чарлс Кимброу, Мери Уикес и Дейвид Огдън Стиърс. Филмът се счита за един от най-мрачните анимационни филми на Дисни, тъй като разказът проследява зрели теми като детеубийството, похотта, проклятията, геноцида и греха, въпреки промените, които са направени от романа на Юго. Музиката е написана от Алан Менкен, а текстовете към песните – от Менкен и Стефан Шварц, с когото са си сътрудничили във филма ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' от 1995 г. Премиерата на ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е на [[21 юни]] [[1996]] г., получава положителни отзиви от критиците и постига търговски успех, печелейки над $ 325 млн. приходи в световен мащаб, превръщайки се в петия филм с най-добра печалба за 1996 г. Филмът печели награди „Оскар“ и „Златен глобус“ за музиката на Менкен. Продължението е на филма е ''Гърбушкото от Нотр Дам II'' от 2002 г., което е пуснато директно на VHS и DVD. == Сюжет == Действието се развива през 1482 г. в Париж. Клопен, кукловод, разказва за произхода на гърбушкото. Група цигани се промъкват незаконно в Париж, но попазат в засада от съдия Клод Фроло, министър на правосъдието в града, и неговите войници. Една циганка обаче се опитва да избяга с деформираното си бебе, но Фроло я гони и убива при катедралата [[Света Богородица (Париж)|Нотр Дам]]. Той се опитва да убие и бебето, но се намесва архидяконът на катедралата и обвинява Фроло в убийството на невинната жена. За да заплати за греха си, Фроло с неохота се съгласява да отгледа деформираното дете в Нотр Дам като свой син, кръщавайки го Квазимодо. Двадесет години по-късно. Квазимодо е пораснал и се е превърнал в изолиран млад мъж, който е обитавал единствено катедралата без да излиза от нея. Тримата живи каменни гаргойли – Виктор, Юго и Лаверн – са единствената компания на Квазимодо и го насърчават да присъства на ежегодния Фестивал на глупците. Въпреки предупрежденията на Фроло, че ще бъде избягван заради външния си вид, Квазимодо присъства на фестивала и се прославя заради грозната си външност, като е унижаван от тълпата, след като двама от охранителите на Фроло започват бунт. Фроло отказва да помогне на Квазимодо, но милата циганка Есмералда се намесва, освобождавайки звънара и използва магически трик, за да избегне ареста. Фроло изпраща обратно в катедралата Квазимодо. Есмералда следва Квазимодо в Нотр Дам, а тя е последвана от капитан Феб. Феб отказва да арестува Есмералда заради магьосничеството ѝ и я затваря в катедралата. Есмералда намира Квазимодо и се сприятелява с него, а той ѝ помага да избяга от катедралата от благодарност, че го е защитила по-рано. Тя дава медальон на Квазимодо, съдържащ карта към скривалището на циганите – Двора на чудесата. Скоро след случилото се, Фроло започва да изпитва похотливи чувства към Есмералда и след като ги осъзнава, моли [[Дева Мария]] да го спаси от нейното „заклинание“, за да избегне вечното проклятие. Когато Фроло открива, че Есмералда е избягала, организира група за нейното преследване из целия град, която подкупва и арестува цигани и подпалва къщи по пътя си. Феб е ужасен от злините на Фроло и му се противопоставя, като тогава Фроло го осъжда на смърт. Докато бяга, Феб е уцелен от стрела и пада в река [[Сена]], но Есмералда го спасява, отвеждайки го в Нотр Дам, където се скриват. Гаргойлите насърчават Квазимодо да признае чувствата си, които изпитва към Есмералда, но сърцето му е разбито, когато научава, че тя и Феб са се влюбили. По-късно същата нош Фроло се връща в Нотр Дам и открива, че Квазимодо е помогнал на Есмералда да избяга. Той лъже гърбушкото, че знае за местонахождението на Двора на чудесата и че възнамерява да го атакува призори с 1000 мъже. Използвайки картата, дадена му от Есмералда, Квазимодо и Феб намират Двора, за да предупредят циганите, като в същото време Фроло ги проследява и улавя всички цигани. Фроло се готви да изгори Есмералда на клада, след като тя отблъсква чувствата му, но Квазимодо я спасява и отвежда в катедралата. Феб освобождава циганите и събира парижани срещу Фроло и хората му, които се опитват да влязат в Нотр Дам. Квазимодо и гаргойлите изливат разтопено олово на улиците, за да попречат на щурмуването на катедралата, но Фроло успява да се вмъкне. Той преследва Квазимодо и Есмералда да един балкон, където Фроло и Квазимодо се сбиват и падат от ръба. Фроло пада в разтопеното олово, а Квазимодо е спасен от Феб на по-нисък етаж. След това Квазимодо приема любовта между Есмералда и Феб и им дава своята благословия. Двамата го насърчават да напусне катедралата и да заживее във външния свят, където гражданите го приветстват като герой и го приемат в обществото. == Актьори == * Том Хълс – ''Квазимодо'', 20-годишният гърбав звънар на катедралата Нотр Дам, който мечтае да види живота извън катедралата. Въпреки че Клод Фроло непрекъснато натяква на Квазимодо, че е чудовище, встъпителната песен на Клопен моли зрителите да преценят сами „кой е чудовището и кой е човекът“. Джеймс Бакстър е главният аниматор на Квазимодо. * [[Деми Мур]] – ''Есмералда'', красива и танцуваща циганка, която се сприятелява с Квазимодо и му показва, че душата му е красива, дори ако външността му не е такава. Тя е изключително независима и с бърз ум, отвръщава се от предразсъдъците на Фроло и жестокото отношение към циганите и всички, които са изгонени несправедливо от Париж, като търси справедливост за тях през целия филм. Влюбва се, а по-късно се омъжва за капитан Феб. Тони Фусил е главният аниматор на Есмералда. ** Хайде Моленхауер – ''Есмералда (вокал)''. * Тони Джей – ''Клод Фроло'', безмилостен, самодоволен, религиознофанатичният министър на правосъдието на Париж, осиновителят на Квазимодо. Той вярва, че е повече от останалите хора, защото вярва, че всички хора (освен него) са покварани. Таи омраза към всички цигани и има огромно желание да заличи расата им. Подобно на оригиналния персонаж от романа на Юго, Фроло показва садистична и похотлива мания към Есмералда. Той вярва, че всичко, което прави, е по Божия воля, въпреки честите развогласия между него и архидякона на Нотр Дам.<ref name="disneyandsin.weebly">{{cite web | url=http://disneyandsin.weebly.com/lust.html | title=Disney and the Seven Deadly Sins | accessdate=януари 8, 2013}}</ref> Кати Зелински е главният аниматор на Фроло. * [[Кевин Клайн]] – ''Феб'', войник, който е с чин капитан в гвардията на Фроло. Той не одобрява методите на Фроло и спасява хората винаги, когато са в опасност, вкючително Есмералда, в която по-късно се влюбва и жени. Ръс Едмъндс е главният аниматор на Феб и Ахил (неговия кон). * Пол Кандел – ''Клопен Труйфлу'', кукловод, разказвач и лидер на циганите и крадците в Париж. Майкъл Съри е главният аниматор на Клопен. * Чарлс Кимброу, Джейсън Александър и Мери Уикес – ''Виктор, Юго и Лаверн'', трите гаргойли, които са най-добрите приятели на Квазимодо и негови пазители. Това е последното актьорско изпълнение на Уикс, която умира на 85-годишна възраст година преди излизането на филма. Джейн Уидърс довършва озвучаването на диалозите, в които участва Лаверн и в продължението на филма. Дейвид Пруиксма е главният аниматор на Виктор и Уго, а Уил Фин – на Лаверн. * Дейвид Огдън Стиърс – ''Архидяконът'', главният свещеник в Нотр Дам, любезен човек, който помага на много герои през целия филм, включително на Квазимодо и Есмералда, като никога не одобрява действията на Фроло. Дейв Бърджис е главният аниматор на архидякона. * [[Франк Уелкър]] – ''Джали'', козата домашен любимец на Есмералда; към нея любовен интерес проявява Юго. Рон Хъсбанд е главният аниматор на Джали. Уелкър озвучава и малката птичка, която Квазимодо успява да убеди да отлети. * Кори Бъртън – ''Грубият войник'', брутален войник от гвардията на Фроло, когото той посочва за капитан. Бъртън озвучава и мелничаря, чиято мелница е опожарена от Фроло. * [[Бил Фагърбаки]] – ''Малоумният войник'', дебелашки войник от гвардоята на Фроло, когото той посочва за лейтенант. * Гари Трусдейл – ''Старият еретик'', затворник, който мечтае да бъде свободен. * Мери Кей Бъргман – ''Майката на Квазимодо'', убита от Фроло. * Боб Берган – ''Ахил'', конят на Феб. Берган озвучава и Квазимодо като бебе. * [[Джим Къмингс]], Патрик Пиней и Филип Проктор озвучават няколко войници от войската на Фроло. ** Къмингс и Пиней озвучават и няколко цигани. == Продукция == === Разработка === Идеята за филма идва от Дейвид Стейнтън, вицепрезидент на компанията, през 1993 г., който е вдъхновен да превърне романа ''Парижката Света Богородица'' на Виктор Юго в пълнометражен анимационен филм, след като прочита комикс-адаптацията на романа от американската поредица ''Classics Illustrated''.<ref name="Robello">Robello, Stephen (1996). The Art of The Hunchback of Notre Dame. Hyperion Books. p. 44. ISBN 978-0-7868-6208-5.</ref> Тогава Стейнтън излага своята идея пред президента на компанията Джефри Каценберг. След ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' Гари Трусдейл се възползва от възможността да си почине от режисурата, като прекарва няколко месеца в разработване на историята за филма ''[[Цар лъв]]''.<ref>[https://variety.com/1995/film/features/disney-signs-up-more-toon-talent-99129197/ DISNEY SIGNS UP MORE TOON TALENT]</ref> По-късно, Трусдейл и Кърк Уайз се опитват да разработят анимационен филм, базиран на мита за Орфей, озаглавен ''Песен за морето'', адаптирайки го, като превръщат главния герой в гърбат кит, обитаващ океана.<ref>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/person/194360%7C0/Gary-Trousdale/milestones.html | title=Milestones for Gary Trousdale | accessdate=November 30, 2014 | publisher=[[Turner Classic Movies]]}}</ref><ref>{{cite web |people=[[Gary Trousdale]] |date=October 23, 2012 |accessdate=February 16, 2015 |title=TAGInterview GaryTrousdale 1 |url=https://www.youtube.com/watch?v=4Sm0kIBw2ok&t=4m1s |work=[[YouTube]] |publisher=[[Google]]}}</ref> Докато работили по проекта, двамата били извикани от Каценберг, който им казал да зарежат кита и да се захващат с ''Гърбушкото''.<ref name="Grimstory">{{cite news |last= Brunt |title=Directors Explain Choice for Grim Story|newspaper=[[Rocky Mountain News]] |via=[[HighBeam Research]] |format=Subscription required |accessdate=November 30, 2014 |date=June 21, 1996 |first= Jonathan |url=http://www.highbeam.com/doc/1G1-67792575.html|archive-url=https://web.archive.org/web/20150329055652/http://www.highbeam.com/doc/1G1-67792575.html|url-status=dead|archivedate=March 29, 2015}}</ref> През лятото на 1993 г. започва работата върху ''Гърбушкото от Нотр Дам''.<ref name="SouthernBaptists">{{cite news|url=http://articles.orlandosentinel.com/1996-06-21/news/9606210071_1_southern-baptist-hunchback-baptist-convention | title='Hunchback' Arrives At Right Time For Disney | last=Pinsky | first=Mark | newspaper=[[The Orlando Sentinel]] | date=June 21, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> През октомври 1993 г. режисьорите Гари Трусдейл и Кърк Уайз, художественият директор Дейвид Гьоц, Рой Конли, Ед Гертнер, Уил Фин, Алан Менкен и Стивън Шварц предпримат пътуване до Париж, Франция, за десет дни; три дни са посветени на проучване на Нотр Дам, включително обиколка на рядко забелязвани обекти като истински проходи, стълбища, кули и скрито помещение, в рамките на което Юго определя действията в ромата. Включени са и посещения на Двореца на правосъдието и оригинално местоположение на Двора на чудесата.{{sfn|Robello|1996|p=98}} === Сценарий === Сценаристът Таб Мърфи се присъединява към проекта, за да напише сценария, в който Квазимодо трябва да бъде в центъра на историята, както е в по-ранните адаптации на романа.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/1996-06-16/entertainment/ca-15443_1_quasi-original | title=A Quasi Original | last=Clark | first=John | newspaper=[[Los Angeles Times]] | date=June 16, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Междувременно, Мърфи замисля любовна история между Квазимодо и Есмералда, но по-късно е променена, създавайки се любовен триъгълник между, в който е включен и Феб. Някои от основните герои на романа са изцяло изтласкани. Гаргойлите на Нотр Дам са добавени към историята от Трусдейл и Уайс. Представянето им като приятели и довереници на Квазимодо е вдъхновено от част от романа, която гласи „Другите статуи, тези на чудовища и демони, не изпитваха омраза към Квазимодо… Светиите бяха негови приятели и го благословиха, че чудовищата бяха негови приятели и го закриляха. По този начин той ще излее сърцето си към тях“.{{sfn|Robello|1996|pp=132}}<ref>{{cite news|url=http://articles.orlandosentinel.com/1996-07-03/lifestyle/9607010647_1_gargoyles-hunchback-crotchety | title=Holy Medieval Icon! Gargoyles Are Hot | last=Shapiro | first=Stephanie | publisher=[[Orlando Sentinel]] | work=[[Baltimore Sun]] | date=July 3, 1996 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Една от първите промени, направени в изпълнение на молбата на Дисни, е да се превърне злодеят Клод Фроло в съдия, а не в архидякон, като по този начин се избягва религиозната чувствителност в завършения филм.<ref>{{cite book | url=https://books.google.com/?id=fTI1yeZd-tkC&pg=PA117&dq=jerry+beck+hunchback#v=onepage&q=jerry%20beck%20hunchback&f=false | title=The Animated Movie Guide | last=Beck | first=Jerry | date=2005 | accessdate=November 30, 2014 | publisher=[[Chicago Review Press]] | pp=116 – 17 | isbn=978-1556525919}}</ref> === Анимиране === Покрай ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995) [[сториборд]]ът на ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е сред първите, които са създадени за анимационен филм в новата сграда на Дисни Фийър Анимейшън, съседна на основната сграда на Дисни в Бърбанк, отворила врати през 1995 г.<ref>{{cite news|url= https://www.nytimes.com/1995/03/05/arts/architecture-view-playful-even-goofy-but-what-else-it-s-disney.html | first=Herbert | last=Muschamp | title= ARCHITECTURE VIEW; Playful, Even Goofy, but What Else? It's Disney | newspaper=[[The New York Times]] | date=March 5, 1995 | accessdate=November 30, 2014}}</ref> Въпреки това, повечето аниматори са заети по същото време с ''[[Цар лъв]]'' и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' и в резултат на това са наети повече аниматори от Канада и Обединеното кралство, които да се присъединят към продуцентския екип за филма.<ref>{{cite web|url=http://jimhillmedia.com/columnists1/b/floyd_norman/archive/2008/11/18/toon-tuesday-looking-back-on-disney-s-the-hunchback-of-notre-dame-part-deux.aspx | last=Norman| first=Floyd| authorlink=Floyd Norman| title=Toon Tuesday: Looking Back on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“ -- Part Deux| publisher=Jim Hill Media| date=November 11, 2008| accessdate=November 30, 2014}}</ref> === Музика === Работейки над „Покахонтас“ в продължение на една година, на Алан Менкен и Стивън Шварц са предлагани множество филмови проекти, когато те решават да работят върху ''Гърбушкото от Нотр Дам'', привлечени от основни теми за социално отхвърления Квазимодо в борбата за освобождаването му от психологическото господство от страна на Фроло, според Шварц.<ref>{{cite web | url=http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf | title=Stephen Schwartz Comments on Disney's „The Hunchback of Notre Dame“ | publisher=stephenschwartz.com | date=August 2010 | accessdate=November 30, 2014 | url-status=dead | archiveurl=https://web.archive.org/web/20140724033119/http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf | archivedate=July 24, 2014 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140724033119/http://www.stephenschwartz.com/wp-content/uploads/2010/08/disney-hunchback-movie2.pdf |date=2014-07-24 }}</ref> Филмът има много музикални мотиви, които звучат през целия филм, в зависимост от действието в сюжета. Саундтракът включва музикална партитура, написана от Алан Менкен, и песни, написани от Менкен и Стивън Шварц. == Теми и интерпретации == Тематичните проблеми, с които се занимава филма, са детеубийството, похотта, проклятието и греха,<ref>{{cite news|last=Brew|first=Simon|title=Looking back at Disney's The Hunchback Of Notre Dame|url=http://www.denofgeek.us/movies/17457/looking-back-at-disney’s-the-hunchback-of-notre-dame|accessdate=1 March 2014|newspaper=Den of Geek|date=16 May 2011}}</ref> както и вярата в обичта на всепрощаващия Бог. Според Марк Пински, това също предполага „осъждане на абортите, евтаназията, расизма и (а)моралната съпротива срещу геноцида“.<ref name="books.google">{{Cite book |url=https://books.google.com/books?id=YGtbYTyulb4C&pg=PA167&dq=hunchback+of+notre+dame+disney#v=onepage&q=hunchback%20of%20notre%20dame%20disney&f=false | title = The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust | isbn = 9780664234676 | last1 = Pinsky | first1 = Mark I | year = 2004}}</ref> ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е първият и единствен анимационен филм на Дисни, съдържащ основен акцент към традиционната религиозна вяра – в случая предроферматорския католицизъм. Всъщност думите „Бог“, „Господ“ и „ад“ са изречени повече в този филм, отколкото във всеки друг. Фроло е сложна фигура, която се разкъсва между „добро и зло; целомъдрие и похот“. Докато църквата представлява „духът на християнски Бог“, това е съчетано с жестоките действия и бързите преценки на Фроло, който твърди, че върши Божия работа. Евангелието според Дисни обяснява, че „докато заявената цел на Фроло е да очисти света на порока и греха, според встъпителната песен той „видя корупция навсякъде, освен в себе си“, защото „убийството на жената на стъпалата е сложило душата на Фроло в смъртна опасност“, той трябва да вземе детето и да го гледа като покаяние. Още тогава Фроло се освобождава от греха на убийството, като твърди, че „Бог работи по мистериозни начини“ и обмисля дали „детето може да му бъде от полза един ден“. По време на песента „God Help the Outcasts“, Есмералда изтъква, че Исус – човекът, в чието име религиозни хора като Фроло преследват и покоряват „божии деца“ – всъщност е измамник.<ref name="books.google" /> Според продуцентските бележки на филма, Квазимодо „символично се разглежда като ангел в тялото на дявола“. Той е „хванат между небето над (и) мрачните улици на градския Париж, разглеждан като Ада“. Версията на азбуката, която Квазимодо рецитира в ежедневен ритуал, отразява погледа на Фроло за света – пълен с мерзости и богохулство. Непрекъснато му се напомня, че е деформиран, грозен, чудовище и измамник, който би бил мразен, ако някога напусне границите на катедралата.<ref name="books.google" /> Филмът също критикува материализма. Когато Есмералда пее „God Help The Outcasts“, тя „върви в обратна посока на по-проспериращите богомолци, които се молят за материални и земни награди“. Един литературен похват, включен в песента, е използването на контраст и ирония; богатите граждани се молят за богатство, слава и „за слава да свети на имената им“, докато бедстващата Есмералда се моли за бедните и онеправданите.<ref name="books.google" /> == Издаване == През 1994 г. премиерата на филма е насрочена за Коледа през 1995 г.,<ref>{{cite news|last=Hartl|first=John|title=The Lion King' Gives A New Voice To Disney Storytelling|url=http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19940619&slug=1916358|newspaper=[[The Seattle Times]]|date=June 19, 1994|accessdate=December 6, 2014}}</ref> въпреки че според съобщенията ''Парижката Света Богородица'' е отложен след напускането на Джефри Каценберг от Уолт Дисни Къмпани.<ref>{{cite news|title=DISMISSAL STUNS MAGIC KINGDOM|last1=Weinraub|first1=Bernard|last2=Fabrikant|first2=Geraldine|url=http://www.deseretnews.com/article/380413/DISMISSAL-STUNS-MAGIC-KINGDOM.html?pg=all|work=New York Times News Service|publisher=[[Deseret News]]|date=October 9, 1994|accessdate=February 16, 2015}}</ref> Към януари 1995 г. датата за премиера е насрочена за лятото на 1996 г.<ref>{{cite news| title=Animation Fever – Other Studios Aim To Break Disney's Grip On Market | last=Seigel | first=Jessica | url=http://articles.chicagotribune.com/1995-01-08/entertainment/9501080385_1_disney-executives-lion-king-snow-white | newspaper=[[Chicago Tribune]] | date=January 8, 1995 | accessdate=December 6, 2014 | quote="In a Gothic reprise of the ''[[Beauty and the Beast (1991 film)|Beauty and the Beast]]'' theme, „The Hunchback of Notre Dame“ will pine for his Esmeralda in 1996."}}</ref><ref>{{cite news| title=SNEAKS '96: SUMMER: Hot enough for ya? Try this: a singing 'Hunchback of Notre Dame,' a chunky 'Nutty Professor,' a Cruise-ing 'Mission: Impossible' and a pumped-up „Independence Day.' To chill, try 'Moll Flanders,' 'Pinocchio' or Tom Hanks' directing debut, 'That Thing You Do.' | last=Cromelin | first=Richard | url=http://articles.latimes.com/1996-01-21/entertainment/ca-26888_1_andy-warhol-courtney-love-miramax | newspaper=Los Angeles Times | date=January 21, 1996 | accessdate=December 6, 2014}}</ref> Премиерата се състоя 19 юни 1996 г. в Ню Орлиънс Супердом, където е излъчен на шест огромни екрана.<ref name="This Day in Disney">{{cite web |url=http://www.thisdayindisneyhistory.com/Jun19.html | title=It Happened Today: June 19 | work=thisdayindisneyhistory.com | accessdate=2011-10-23}}</ref> === Маркетинг === Като част от промоцията на филма, Уолт Дисни Рекърдс доставя два милиона продукта, включително домашни видеоклипове с песни, компактдискове със саундтрак, както и „My First Read Along“, книга по филма. След пускането на пазара, ''Гърбушкото от Нотр Дам'' е придружен от мащабна маркетингова кампания на стойност над 40 милиона долара с търговски връзки с [[Burger King]], Payless Shoes, [[Нестле]] и Mattel.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/1996-07-23/business/fi-27142_1_disney-animation | title=Quasi-Successful | last=Bates | first=James | newspaper=Los Angeles Times | date=July 23, 1996 | accessdate=December 8, 2014}}</ref> До 1997 г. Дисни печели приблизително 500 милиона долара печалба от продукти, базирани на филма.<ref>{{Cite book |url=https://books.google.com/books?id=bOtMUf22qWMC&pg=PA99&dq=hunchback+of+notre+dame+disney#v=onepage&q=hunchback%20of%20notre%20dame%20disney&f=false | title = The Mouse that Roared: Disney and the End of Innocence | isbn = 9781442203303 | last1 = Giroux | first1 = Henry A | last2 = Pollock | first2 = Grace | date = 2010-04-16}}</ref><ref>{{cite news | url=http://articles.latimes.com/1997-06-01/entertainment/ca-64365_1_disney-animated-movie | title=Can Anyone Dethrone Disney? | last=Horn | first=John | newspaper=Los Angeles Times | accessdate=December 8, 2014 | date=June 1, 1997}}</ref> === Домашна употреба === Филмът е издаден на VHS за домашна употреба, като приходите от наеми и продажби за лятото на 1998 г. надхвърлят $ 200 милиона.<ref>{{cite news|title=Bridled Optimism|last2=Eller|first2=Claudia|last1=Bates|first1=James|url=http://articles.latimes.com/1998/jun/12/business/fi-59077/2|newspaper=Los Angeles Times|date=June 12, 1998|accessdate=December 22, 2014}}</ref><ref>{{cite news|last=Fitzpatrick|first=Eileen|url=https://books.google.com/books?id=-AkEAAAAMBAJ&pg=PA85&lpg=PA85&dq=the+hunchback+of+notre+dame+home+video+sales&source=bl&ots=c4SXDU5QoN&sig=H4BfGUJM5aAD5oL3Fc4OkX2qOqA&hl=en&sa=X&ei=HfmYVPqkK5D4yQTHs4CYAw&ved=0CFQQ6AEwCA#v=onepage&q=the%20hunchback%20of%20notre%20dame%20home%20video%20sales&f=false|title=Kid Vid Business Isn't All Play|magazine=Billboard|volume=110|issue=28|pages=85|date=July 11, 1998|accessdate=December 22, 2014}}</ref> Първоначално е планирано DVD издание на филма за декември 2000 г., но вместо това е издаден на 19 март 2002 г. като специално издание, заедно с продължението му ''Парижката Света Богородица II'', което е пуснато директно за DVD продажба. Blu-Ray изданието на филма е пуснато за продажба на 12 март 2013 г.<ref>{{cite web|last=Landy|first=Tom|title='The Hunchback of Notre Dame / The Hunchback of Notre Dame II' Blu-ray Detailed|url=http://bluray.highdefdigest.com/news/show/DisneyBuena_Vista_1_post/Disc_Announcements/The_Hunchback_of_Notre_Dame__The_Hunchback_of_Notre_Dame_II_Blu-ray_Detailed/10784|publisher=High-Def Digest|date=December 19, 2012}}</ref> == Адаптации == === Римейк === През януари 2019 г. е обявен игрален филм на ''Гърбушкото от Нотр Дам''. Сценарият ще бъде дело на Дейвид Хенри Хуанг, а Менкен и Шварц отново ще бъдат автори на музиката. Джош Гад, Дейвид Хоберман и Тод Либерман ще се заемат с продуцирането, като се смята, че Гад ще изпълни ролята на Квазимодо.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/01/hunchback-movie-disney-live-action-david-henry-hwang-josh-gad-alan-menken-stephen-schwartz-1202536031/|title=Disney Rings 'Hunchback' Bell: David Henry Hwang To Script Live Action Musical, Alan Menken/Stephen Schwartz Writing Music|website=Deadline|last=Fleming Jr.|first=Mike|date=January 16, 2019|accessdate=January 16, 2019}}</ref> Филмът, озаглавен ''Гърбушкото'', ще черпи елементи както от анимационния филм, така и от романа на Виктор Юго.<ref>[http://www.thehunchblog.com/2019/01/17/disney-is-remaking-hunchback/ www.thehunchblog.com]</ref><ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/live-action-hunchback-movie-works-at-disney-1176584|title=Disney Developing Live-Action 'Hunchback' Movie With Josh Gad, David Henry Hwang|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=January 16, 2019}}</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|0116583}} == Източници == {{reflist}} [[Категория:Филми от 1996 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1996 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Анимационни комедии]] jbte2jenuakfl4tolue07z2esrvnu7c 0 466568 11464669 11395267 2022-07-20T11:15:26Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Покахонтас | име_оригинал = Pocahontas | картинка = | описание = | режисьори = Майк Гейбриъл<br>Ерик Голдбърг | продуценти = Джеймс Пентекост | сценаристи = Карл Бингер<br>Сузан Грант<br>Филип Лазебник --------- Глен Кийн<br>Джо Грант<br>Ралф Зондаг<br>Бърни Матинсън<br>Ед Гомбърт<br>Кан Кейлиън<br>Франсис Глебас<br>Робърт Гибс<br>Брус Морис<br>Тод Куросава<br>Дънкан Маржорибанкс<br>Крис Бък <small>(автори)</small> | базиран_на = [[Покахонтас]] | актьори = Ирен Бедард<br>[[Мел Гибсън]]<br>Дейвид Огдън Стайърс<br>Джон Касир<br>Ръсел Мийнс<br>[[Крисчън Бейл]]<br>Линда Хънт<br>Били Конъли<br>Франк Уелкър | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Х. Лий Питърсън | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера-дата = [[23 юни]] [[1995]] г. | премиера-място = | времетраене = 81 минути<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl762021377/weekend/ Pocahontas]</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 55 млн. | приходи = $ 346,1 млн.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl762021377/weekend/ Pocahontas]</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Покахонтас 2: Пътуване в нов свят]]“'' (1998) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0114148 | код-Allmovie = }} '''„Покахонтас“''' ({{lang|en|Pocahontas}}) е американски анимационен романтичен драма филм от 1995 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс. Това е 33<sup>-тият</sup> пълнометражен филм на [[Уолт Дисни Къмпани]] и шестият филм, част от ерата [[Дисни Ренесанс]], режисиран е от Майк Гейбриъл и Ерик Голдбърг, базиран на живота на индианска жена със [[Покахонтас|същото име]]. Изобразява се измислен разказ за историческата ѝ среща с англичанина [[Джон Смит]] и заселниците от [[Джеймстаун (Вирджиния)|Джеймстаун]], пристигнали от компанията „Верджиния“. Филмът е озвучен от Ирен Бедард, [[Мел Гибсън]], които изпълняват ролите на Покахонтас и Смит, съответно, и Дейвид Огдън Стайърс, Ръсел Мийнс, [[Крисчън Бейл]], Били Конъли и Линда Хънт. Музиката е написана от Алън Менкен, който също участва в създаването на песните към филма заедно със Стивън Шварц. След като прави режисьорския си дебют със ''[[Спасителите в Австралия]]'' (1990), Гейбриъл замисля филма по време на уикенд за Деня на благодарността. Проектът започва развитието си едновременно с ''[[Цар лъв]]'' (1994) и привлича повечето от най-добрите аниматори на компанията „Дисни“. Междувременно, директорът на студио „Дисни“ Джефри Каценберг решава, че филмът трябва да бъде романтичен епос в духа на ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), с надеждата, че подобно на същия ще бъде номиниран за наградата Оскар в категория Най-добър филм. Сценаристите Карл Бингер, Сузан Грант и Филип Лазебник имат свобода с историята, за да направят филма привлекателен за публиката. Премиерата на филма ''Покахонтас'' е на [[23 юни]] [[1995]] г., като получава смесени реакции от критиците, които хвалят неговата анимация, музикална партитура и песни, но критикуват историята и липсата на историческа точност. Расовите нотки във филма, а също и свободата също получават различни реакции. ''Покахонтас'' печели 346 милиона долара в бокс офиса, но въпреки внушителната цифра, се счита за разочарования в сравнение с приходите от ''Цар лъв''. Филмът получава две награди Оскар за Най-добър мюзикъл или комедия и за Най-добра оригинална песен (''Colors of the Wind''). Видео игра, базирана на ''Покахонтас'', е пусната в различни платформи. Продължението е на филма е ''Покахонтас II: Пътуване към Новия свят'' от 1998 г., което е пуснато директно на VHS. == Сюжет == През 1607 г. „Сюзан Констант“ отплава от Лондон към [[Новия свят]], превозвайки английски заселници от компания „Верджиния“. На борда са капитан Джон Смит и лидерът на пътуването Ратклиф, който се стреми към златото, което да му донесе богатство и обществен статус. По пътя „Сюзан Констант“ попада в северноатлантическа буря и Джон спасява младия и неопитен пасажер Томас от удавяне. Когато наближават Новия свят, заселниците, включително и Джон, говорят за приключения, намиране на злато, борба с [[индианци]]те и устаноняването им в новата земя. В племето [[Конфедерация Поухатан|Поухатан]] в Ценакомаках, Северна Америка, Покахонтас, дъщерята на вожда Поухатан, се страхува, че е възможно да я омъжат за Кокум, смел войн, когото тя вижда като заплаха за собствената си свобода. Поухатан подарява на Покахонтас колието на майка ѝ. Покахонтас, заедно с приятелите си - [[Американски енот|миещата мечка]] Мико и [[Колиброви|колибрито]] Флит, посещават баба Уилоу, говореща върба, и разказва съня си, включващ въртяща се стрела и объркването си за това какъв трябва да е пътят в живота ѝ. Баба Уилоу предупреждава Покахонтас за пристигащите англичани. Ратклиф в Джеймстаун, построен на горна поляна, веднага кара екипажа да копае за злато. Джон тръгва, за да изследва пустошта и се среща с Покахонтас. Те са очаровани един от друг и от световете, от които идват, и в крайна сметка се влюбват, въпреки нарежданията на баща си да стои далеч от англичаните, след като Кокум и други воини се сражавали срещу тях. Междувременно, Мико се среща с Пърси, мопса домашен любимец на Ратклиф. Когато Джон казва на Покахонтас, че са пристигнали, за да търсят злато, тя му отговаря, че няма злато по земите им. Покахонтас запознава Джон с баба Уилоу, но най-добрата ѝ приятелка, Накома, разбира за връзката ѝ с Джон и предупреждава Кокум. Ратклиф също научава за срещите между Покахонтас и Джон и гневно го предупреждава да няма пощада към нито един туземец. По-късно, Джон и Покахонтас се срещат с баба Уилоу и планират постигането на мир между колонистите и племето. Джон и Покахонтас се целуват, а Кокум и Томас, изпратен от Ратклиф да шпионира Джон, стават свидетели отдалеч. Разярен, Кокум надава боен вик, атакува и се опитва да убие Джон, но Томас се намесва и с [[мускет]]а си убива Кокум, който в сражението къса колието на Покахонтас. Джон заръчва на Томас да напусне малко преди да се появят индианците, които залавят Джон и отнасят тялото на Кокум. Разгневен заради смъртта на Кокум, Поухатан обявява война на англичаните, която ще започне с екзекуцията на Джон при изгрен слънце. Томас пристига през нощта в Джеймстаун и предупреждава английските заселници за залавянето на Джон. Ратклиф веднага събира хората си за битка, използвайки залавянето на Джон като извинение, за да унищожи племето и да намери несъществуващото им злато. Същата вечер Поухатан нарежда на хората си да се готвят за битка. Отчаяна, Покахонтас посещана баба Уилоу, където Мико ѝ дава компаса на Джон. Покахонтас осъзнава, че компасът на Джон е въртящата се стрела и че е свързана съдбата ѝ с него. Настъпва утрото, Поухатан и племето му влачат Джон до скала, където ще се извърши екзекутирането му. Междувременно, Ратклиф предвожда въоръжените колонисти към скалата, за да се бият с воите на Поухатан. Точно когато Поухатан е напът да екзекутира Джон, Покахонтас се намесва и накрая го убеждава да прекрати сражението и да пощади живота на Джон. Сражаващите се приемат края на битката с благодарност и Джон е освободен, а когато Ратклиф нарежда на хората си да атакуват, те отказват. Ядосан, Ратклиф страля към вожда, но Джон го защитава, поемайки куршума. Разгневените заселници арестуват Ратклиф, тъй като е застрелял приятеля им. Здравето на Джон е закрепено от племето, но той трябва да се върне в Англия, за да бъде лекуван. Ратклиф, окован във вериги, също е изпратен към Англия, за да бъде изправен пред съда заради престъпленията си към местното население. Джон моли Покахонтас да го придружи, но тя отказва, предпочитайки да остане при племето си. Мико и Пърси дават поправената огърлица на Покахонтас. Джон си тръгва без Покахонтас, но с благословията на Поухатан да се върнепо всяко време, когато поиска. Покахонтас, стояща на скала, съзерцава кораба, с който Джон си заминава. == Актьори == * Ирен Бедард - ''Покахонтас'', дъщеря на вожда на племето, която притежава приключенски дух и умишлено не се подчинява на забраната на баща си да не се среща с бели мъже. Влюбва се в капитан Джон Смит. ** Джуди Кун - ''Покахонтас (вокал)''. * [[Мел Гибсън]] - ''Джон Смит'', капитанът на кораба, който се влюбва в Покахонтас. Той е единственият заселник в Джеймстаун, който желае да се сприятели с местното население. Заради любовта си към Покахонтас е готов да приеме различните култури. * Дейвид Огдън Стайърс - ''Ратклиф'', алчният, арогантен и безмилостен лидер на експедицията във Вирджиния. Единствената му цел е да намери злато и други богатства, които да запази за себе си. ** Стиърс - ''Уигинс'', слугата на Ратклиф. * Джон Касир - ''Мико'', миещата мечка на Покахонтас, дружелюбен е към Джон. Любимото му занимание е да похапва. * Ръсел Мийнс - ''Поухатан'', баща на Покахонтас и вожд на племето. ** [[Джим Къмингс]] - ''Поухатан (вокал)''. * [[Крисчън Бейл]] - ''Томас'', верният приятел на Джон Смит. * Били Конъли - ''Бен и Джо Бейкър'', двама заселници и приятели на Джон Смит. * Линда Хънт - ''Баба Уилоу'', говореща върба, която дава мъдри съвети на Покахонтас. * Дани Ман - ''Пърси'', мопсът домашен любимец на Ратклиф. * Франк Уелкър - ''Флит'', колибрито на Покахонтас, който предпочита Кокум пред Джон Смит, но в крайна сметка се сприятелява с втория. * Мишел Джон - ''Накома'', най-добрата приятелка на Покахонтас, която е тайно влюбена в Кокум. * Джеймс Апаумът Фал - ''Кокум'', красив, силен и смел, но строг и агресивен воин от племето, за когото вождът иска да омъжи Покахонтас. * Гордън Тутусис - ''Кеката'', шаманът на племето. ** [[Джим Къмингс]] - ''Кеката (вокал)''. == Телевизионна версия == На 3 януари 2010 г. [[Нова телевизия]] излъчи филма с български дублаж за телевизията. Дублажът е войсоувър в студио [[Александра Аудио]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Преводач || Йоанна Йорданова |- | Режисьор на дублажа || [[Десислава Софранова]] |- | Тонрежисьор || Стамен Янев |- | Озвучаващи артисти || [[Надя Полякова]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>[[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<br>[[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0114148}} == Източници == <references/> {{Br}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1995 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] bycsa1i8n08q48hlxlpqgrthcfbrijm 11464768 11464669 2022-07-20T11:22:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Покахонтас | име_оригинал = Pocahontas | картинка = | описание = | режисьори = Майк Гейбриъл<br>Ерик Голдбърг | продуценти = Джеймс Пентекост | сценаристи = Карл Бингер<br>Сузан Грант<br>Филип Лазебник --------- Глен Кийн<br>Джо Грант<br>Ралф Зондаг<br>Бърни Матинсън<br>Ед Гомбърт<br>Кан Кейлиън<br>Франсис Глебас<br>Робърт Гибс<br>Брус Морис<br>Тод Куросава<br>Дънкан Маржорибанкс<br>Крис Бък <small>(автори)</small> | базиран_на = [[Покахонтас]] | актьори = Ирен Бедард<br>[[Мел Гибсън]]<br>Дейвид Огдън Стайърс<br>Джон Касир<br>Ръсел Мийнс<br>[[Крисчън Бейл]]<br>Линда Хънт<br>Били Конъли<br>Франк Уелкър | музика = Алан Менкен | оператор = | монтаж = Х. Лий Питърсън | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера-дата = [[23 юни]] [[1995]] г. | премиера-място = | времетраене = 81 минути<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl762021377/weekend/ Pocahontas]</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 55 млн. | приходи = $ 346,1 млн.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl762021377/weekend/ Pocahontas]</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Покахонтас 2: Пътуване в нов свят]]“'' (1998) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0114148 | код-Allmovie = }} '''„Покахонтас“''' ({{lang|en|Pocahontas}}) е американски анимационен романтичен драма филм от 1995 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс. Това е 33<sup>-тият</sup> пълнометражен филм на [[Уолт Дисни Къмпани]] и шестият филм, част от ерата [[Дисни Ренесанс]], режисиран е от Майк Гейбриъл и Ерик Голдбърг, базиран на живота на индианска жена със [[Покахонтас|същото име]]. Изобразява се измислен разказ за историческата ѝ среща с англичанина [[Джон Смит]] и заселниците от [[Джеймстаун (Вирджиния)|Джеймстаун]], пристигнали от компанията „Верджиния“. Филмът е озвучен от Ирен Бедард, [[Мел Гибсън]], които изпълняват ролите на Покахонтас и Смит, съответно, и Дейвид Огдън Стайърс, Ръсел Мийнс, [[Крисчън Бейл]], Били Конъли и Линда Хънт. Музиката е написана от Алън Менкен, който също участва в създаването на песните към филма заедно със Стивън Шварц. След като прави режисьорския си дебют със ''[[Спасителите в Австралия]]'' (1990), Гейбриъл замисля филма по време на уикенд за Деня на благодарността. Проектът започва развитието си едновременно с ''[[Цар лъв]]'' (1994) и привлича повечето от най-добрите аниматори на компанията „Дисни“. Междувременно, директорът на студио „Дисни“ Джефри Каценберг решава, че филмът трябва да бъде романтичен епос в духа на ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), с надеждата, че подобно на същия ще бъде номиниран за наградата Оскар в категория Най-добър филм. Сценаристите Карл Бингер, Сузан Грант и Филип Лазебник имат свобода с историята, за да направят филма привлекателен за публиката. Премиерата на филма ''Покахонтас'' е на [[23 юни]] [[1995]] г., като получава смесени реакции от критиците, които хвалят неговата анимация, музикална партитура и песни, но критикуват историята и липсата на историческа точност. Расовите нотки във филма, а също и свободата също получават различни реакции. ''Покахонтас'' печели 346 милиона долара в бокс офиса, но въпреки внушителната цифра, се счита за разочарования в сравнение с приходите от ''Цар лъв''. Филмът получава две награди Оскар за Най-добър мюзикъл или комедия и за Най-добра оригинална песен (''Colors of the Wind''). Видео игра, базирана на ''Покахонтас'', е пусната в различни платформи. Продължението е на филма е ''Покахонтас II: Пътуване към Новия свят'' от 1998 г., което е пуснато директно на VHS. == Сюжет == През 1607 г. „Сюзан Констант“ отплава от Лондон към [[Новия свят]], превозвайки английски заселници от компания „Верджиния“. На борда са капитан Джон Смит и лидерът на пътуването Ратклиф, който се стреми към златото, което да му донесе богатство и обществен статус. По пътя „Сюзан Констант“ попада в северноатлантическа буря и Джон спасява младия и неопитен пасажер Томас от удавяне. Когато наближават Новия свят, заселниците, включително и Джон, говорят за приключения, намиране на злато, борба с [[индианци]]те и устаноняването им в новата земя. В племето [[Конфедерация Поухатан|Поухатан]] в Ценакомаках, Северна Америка, Покахонтас, дъщерята на вожда Поухатан, се страхува, че е възможно да я омъжат за Кокум, смел войн, когото тя вижда като заплаха за собствената си свобода. Поухатан подарява на Покахонтас колието на майка ѝ. Покахонтас, заедно с приятелите си - [[Американски енот|миещата мечка]] Мико и [[Колиброви|колибрито]] Флит, посещават баба Уилоу, говореща върба, и разказва съня си, включващ въртяща се стрела и объркването си за това какъв трябва да е пътят в живота ѝ. Баба Уилоу предупреждава Покахонтас за пристигащите англичани. Ратклиф в Джеймстаун, построен на горна поляна, веднага кара екипажа да копае за злато. Джон тръгва, за да изследва пустошта и се среща с Покахонтас. Те са очаровани един от друг и от световете, от които идват, и в крайна сметка се влюбват, въпреки нарежданията на баща си да стои далеч от англичаните, след като Кокум и други воини се сражавали срещу тях. Междувременно, Мико се среща с Пърси, мопса домашен любимец на Ратклиф. Когато Джон казва на Покахонтас, че са пристигнали, за да търсят злато, тя му отговаря, че няма злато по земите им. Покахонтас запознава Джон с баба Уилоу, но най-добрата ѝ приятелка, Накома, разбира за връзката ѝ с Джон и предупреждава Кокум. Ратклиф също научава за срещите между Покахонтас и Джон и гневно го предупреждава да няма пощада към нито един туземец. По-късно, Джон и Покахонтас се срещат с баба Уилоу и планират постигането на мир между колонистите и племето. Джон и Покахонтас се целуват, а Кокум и Томас, изпратен от Ратклиф да шпионира Джон, стават свидетели отдалеч. Разярен, Кокум надава боен вик, атакува и се опитва да убие Джон, но Томас се намесва и с [[мускет]]а си убива Кокум, който в сражението къса колието на Покахонтас. Джон заръчва на Томас да напусне малко преди да се появят индианците, които залавят Джон и отнасят тялото на Кокум. Разгневен заради смъртта на Кокум, Поухатан обявява война на англичаните, която ще започне с екзекуцията на Джон при изгрен слънце. Томас пристига през нощта в Джеймстаун и предупреждава английските заселници за залавянето на Джон. Ратклиф веднага събира хората си за битка, използвайки залавянето на Джон като извинение, за да унищожи племето и да намери несъществуващото им злато. Същата вечер Поухатан нарежда на хората си да се готвят за битка. Отчаяна, Покахонтас посещана баба Уилоу, където Мико ѝ дава компаса на Джон. Покахонтас осъзнава, че компасът на Джон е въртящата се стрела и че е свързана съдбата ѝ с него. Настъпва утрото, Поухатан и племето му влачат Джон до скала, където ще се извърши екзекутирането му. Междувременно, Ратклиф предвожда въоръжените колонисти към скалата, за да се бият с воите на Поухатан. Точно когато Поухатан е напът да екзекутира Джон, Покахонтас се намесва и накрая го убеждава да прекрати сражението и да пощади живота на Джон. Сражаващите се приемат края на битката с благодарност и Джон е освободен, а когато Ратклиф нарежда на хората си да атакуват, те отказват. Ядосан, Ратклиф страля към вожда, но Джон го защитава, поемайки куршума. Разгневените заселници арестуват Ратклиф, тъй като е застрелял приятеля им. Здравето на Джон е закрепено от племето, но той трябва да се върне в Англия, за да бъде лекуван. Ратклиф, окован във вериги, също е изпратен към Англия, за да бъде изправен пред съда заради престъпленията си към местното население. Джон моли Покахонтас да го придружи, но тя отказва, предпочитайки да остане при племето си. Мико и Пърси дават поправената огърлица на Покахонтас. Джон си тръгва без Покахонтас, но с благословията на Поухатан да се върнепо всяко време, когато поиска. Покахонтас, стояща на скала, съзерцава кораба, с който Джон си заминава. == Актьори == * Ирен Бедард - ''Покахонтас'', дъщеря на вожда на племето, която притежава приключенски дух и умишлено не се подчинява на забраната на баща си да не се среща с бели мъже. Влюбва се в капитан Джон Смит. ** Джуди Кун - ''Покахонтас (вокал)''. * [[Мел Гибсън]] - ''Джон Смит'', капитанът на кораба, който се влюбва в Покахонтас. Той е единственият заселник в Джеймстаун, който желае да се сприятели с местното население. Заради любовта си към Покахонтас е готов да приеме различните култури. * Дейвид Огдън Стайърс - ''Ратклиф'', алчният, арогантен и безмилостен лидер на експедицията във Вирджиния. Единствената му цел е да намери злато и други богатства, които да запази за себе си. ** Стиърс - ''Уигинс'', слугата на Ратклиф. * Джон Касир - ''Мико'', миещата мечка на Покахонтас, дружелюбен е към Джон. Любимото му занимание е да похапва. * Ръсел Мийнс - ''Поухатан'', баща на Покахонтас и вожд на племето. ** [[Джим Къмингс]] - ''Поухатан (вокал)''. * [[Крисчън Бейл]] - ''Томас'', верният приятел на Джон Смит. * Били Конъли - ''Бен и Джо Бейкър'', двама заселници и приятели на Джон Смит. * Линда Хънт - ''Баба Уилоу'', говореща върба, която дава мъдри съвети на Покахонтас. * Дани Ман - ''Пърси'', мопсът домашен любимец на Ратклиф. * Франк Уелкър - ''Флит'', колибрито на Покахонтас, който предпочита Кокум пред Джон Смит, но в крайна сметка се сприятелява с втория. * Мишел Джон - ''Накома'', най-добрата приятелка на Покахонтас, която е тайно влюбена в Кокум. * Джеймс Апаумът Фал - ''Кокум'', красив, силен и смел, но строг и агресивен воин от племето, за когото вождът иска да омъжи Покахонтас. * Гордън Тутусис - ''Кеката'', шаманът на племето. ** [[Джим Къмингс]] - ''Кеката (вокал)''. == Телевизионна версия == На 3 януари 2010 г. [[Нова телевизия]] излъчи филма с български дублаж за телевизията. Дублажът е войсоувър в студио [[Александра Аудио]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Изпълнителен продуцент || Васил Новаков |- | Преводач || Йоанна Йорданова |- | Режисьор на дублажа || [[Десислава Софранова]] |- | Тонрежисьор || Стамен Янев |- | Озвучаващи артисти || [[Надя Полякова]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>[[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<br>[[Иван Петков (актьор)|Иван Петков]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0114148}} == Източници == <references/> {{Br}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1995 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] auzvez5d5pfz5brd6pz0aar702szjyr 0 466591 11464689 11395209 2022-07-20T11:16:26Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Херкулес|Херкулес (пояснение)}} {{Филм | име = Херкулес | име_оригинал = Hercules | картинка = | описание = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Алис Деуей<br>Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Доналд Макенери<br>Боб Шоу<br>[[Айрин Меки]]<br>Кан Кейлиън<br>Кели Уитман<br>Ранди Картуайт<br>Джон Рамирес<br>Джеф Сноу<br>Венс Гери<br>Кърк Хенсън<br>Франсис Глебас<br>Марк Кенеди<br>Брус М. Морис<br>Дон Дохърти<br>Том Енрикес <small>(автори)</small> | базиран_на = [[Херкулес]] | актьори = Тейт Донован<br>[[Дани ДеВито]]<br>Джеймс Удс<br>Сюзън Егън<br>Рип Торн<br>[[Чарлтън Хестън]] | музика = Алан Менкен | монтаж = Том Финан | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера = [[27 юни]] [[1997]] г. | времетраене = 93 минути<ref>{{cite web |title=Hercules |url=http://bbfc.co.uk/releases/hercules-1997 |publisher=[[British Board of Film Classification]] |accessdate=July 21, 2015}}</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 85 млн.<ref name=Mojo>{{cite web |title=Hercules (1997) |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=hercules.htm |website=[[Box Office Mojo]] |accessdate=February 3, 2008}}</ref> | приходи = $ 252,7 млн.<ref name=Mojo/> | уебсайт = | код-IMDB = 0119282 | код-Allmovie = 156908 }} '''''Херкулес''''' ({{lang|en|Hercules}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс. Това е 35<sup>-ият</sup> пълнометражен анимационен филм на Дисни и осмият, който е продуциран и пуснат по време на епохата на [[Дисни Ренесанс]]. Режисьори са Рон Клементс и Джон Мъскър. Филмът е базиран на легендарния герой [[Херакъл]] (известен с римското си име [[Херкулес]]), синът на [[Зевс]], от [[Древногръцка митология|древногръцката митология]]. Разработването на ''Херкулес'' започва през 1992 г. след адаптацията на митологични истории за Херакъл от аниматора Джо Хайдар. В същото време [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър разработват идеята си за ''[[Планетата на съкровищата]]'', следвайки критичния и търговски успех на ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]''. Проектът им е прекратен за развитие през 1993 г., а Мъскър и Клементс се присъединяват към ''Херкулес'' по-късно същата година. След неизползваната разработка на Хайдар, Клемънтс и Мъскър изучават множество интерпретации върху древногръцката митология, преди да се откажат от извънбрачната афера на Зевс с [[Алкмена]]. Проектът претърпява множество сюжетни обработки, а първият сценарий е вдъхновен от [[ексцентрична комедия|ексцентричните комедийни филми]] от Класическото холивудско кино<ref>''Класическото холивудско кино'' или ''Класическата холивудска епоха'' обхваща периода от 10<sup>-те</sup> до 60<sup>-те</sup> години на XX в.</ref> и популярната култура от 90-те години на 20. век. Доналд Макенери, Боб Шоу и Ирен Меки се присъединяват към екипа на сценаристите, за да съкратят сценария на филма. Британският карикатурист Джералд Скарф е назначен като сценограф и създава над седемстотин дизайна за визуализация на героите. Изследователските пътувания до [[Гърция]] и [[Турция]] са вдъхновили екипа за фоновете на филма. Анимацията за филма е създадена в [[Калифорния]] и [[Париж]]. Компютърна анимация е използвана в няколко сцени, предимно в битката с Хидра. Премиерата на ''Херкулес'' е на 27 юни 1997 г., като получава положителни рецензии от критиците, които хвалят представянето на Джеймс Удс с ролята му на [[Хадес]].<ref name=rt>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1078028-hercules/ |title=Hercules (1997) |website=[[Rotten Tomatoes]] |accessdate=September 25, 2008}}</ref> Въпреки положителния критичен прием, филмът не се представя достатъчно в киноверсията в сравнение с предшествениците си, като в крайна сметка печели 252,7 милиона долара приходи в световен мащаб.<ref name=Mojo/> Продължението на филма е ''Херкулес: От нищо до герой'' от 1998 г., което е пуснато директно на VHS и служи за пилотен епизод на анимационния сериал ''Херкулес'', който се фокусира върху времето на Херкулес, прекарано в Академията на Прометей. == Сюжет == В [[Древна Гърция]], след като лишил от власт [[титани]]те, главният [[Списък на древногръцките божества|олимпийски бог]] [[Зевс]] и съпругата му [[Хера]] имат син на име [[Херкулес]] на планината [[Олимп]]. Докато другите богове са радостни, ревнивият по-малък брат на Зевс – [[Хадес]], замисля да свали своя брат и да управлява Олимп. Обръщайки се към Съдбата за помощ, Хадес научава, че след осемнадесет години планетарната сизигия (съвпадането или опозицията на Слънцето и Луната) ще му позволи да намери и освободи титаните, за да завладее Олимп, но само ако Херкулес не се намесва. Хадес изпраща своите слуги Болка и Паника по петите на Херкулес. Те успяват да отвлекат кърмачето и да го хранят с формула, която го превръща в смъртен, но не успяват да премахнат свръхчовешката му сила, преди Херкулес да бъде намерен и осиновен от фермерите [[Амфитрион]] и [[Алкмена]]. Години по-късно юношата Херкулес се превръща в изгнаник заради силата си и започва да се замисля откъде е дошъл. След като приемните му родители му показват огърлицата, с която са го намерили, Херкулес решава да посети за отговорите, които търси, храма на Зевс. Статуята на храма на Зевс оживява и разкрива всичко на Херкулес, казвайки му, че той може да си върне божеството, като стане истински герой. Зевс изпраща Херкулес и неговия забравен приятел [[Пегас]] да намери [[сатира]] [[Филоктет]] – за кратко Фил, който е известен с това, че тренира герои. Срещат Фил, който се оттеглил поради многобройни разочарования, но Херкулес го вдъхновява да последва мечтата си, за да обучи истински герой, който ще бъде признат от боговете. Фил обучава Херкулес за герой и след това те се отправят към [[Тива]]. По пътя те срещат [[Мегара (митология)|Мегара]] – за кратко Мег – саркастична дама, която Херкулес спасява от [[кентавър]]а Нес. След като Херкулес и останалите си тръгват, Мег е разкрита като фаворитка на Хадес, на когото е продала душата, за да спаси неверния си любовник. Пристигайки в Тива, Херкулес е отхвърлен от потиснатите граждани, когато се появява Мег и казва, че две момчета са попаднали в капан в пролом. Херкулес ги спасява без да знае, че това са Болка и Паника, които са маскирани и неволно освобождава [[Лернейска хидра|Хидрата]]. Херкулес я побеждава и става знаменит герой, но въпреки нарастващата си слава и победата над всяко следващо чудовище, освободени от Хадес, Зевс му казва, че все още не е „истински“ герой. Натъжен и разочарован Херкулес прекарва един ден с Мег, която се влюбва в него. Хадес научава за това и държи Мег за заложница, като я предлага в замяна на това, ако Херкулес се откаже от силата си за един ден. При условието Мег да бъде невредима той приема, но остава с разбито сърце, когато разбира, че тя работи за Хадес. Хадес освобождава титаните, които се изкачват на Олимп и пленяват боговете, а [[Циклоп]]ът отива в Тива, за да убие Херкулес. Херкулес побеждава Циклопа, като след това Мег го спасява от падащ стълб и е смъртно ранена. Това нарушава обещанието на Хадес, че Мег няма да бъде наранена, и позволява на Херкулес да възвърне силата си. Херкулес и Пегас летят до Олимп, където освобождават боговете и побеждават титаните, но Мег умира, преди да се върне при нея. С душата на Мег, която сега е собственост на Хадес, Херкулес пробива в Подземния свят и предлага да освободи Мег от [[Стикс]]а в замяна на собствения си живот. Готовността му да се жертва възстановява неговото божество и безсмъртие преди реката, която източва живота за да го убие, и спасява Мег. След като съживява Мег тя и Херкулес са извикани на Олимп, където Зевс и Хера посрещат сина си у дома. Херкулес обаче решава да се откаже от своето божество и да остане на Земята заедно с Мег вместо да живее на Олимп. Херкулес и приятелите му се връщат в Тива, където гледат как Зевс извайва образа на Херкулес със звездите, за да отбележи героизма му. == Актьори == * Тейт Донован – ''[[Херкулес]]'' ** Джош Кийтън – ''Херкулес (юноша)'' ** Роджър Барт – ''Херкулес (вокал)'' * [[Дани ДеВито]] – ''[[Филоктет|Филоктет (Фил)]]'' * Джеймс Удс – ''[[Хадес]]'' * Сюзън Егън – ''[[Мегара (митология)|Мегара (Мег)]]'' * [[Рип Торн]] – ''[[Зевс]]'' * Саманта Егар – ''[[Хера]]'' * Лилияс Уайт, Черил Фрийман, Лашанс, Рос Раян и Ванеса Томас – ''[[Музи]]те ([[Калиопа]], [[Мелпомена]], [[Терпсихора]], [[Талия (митология)|Талия]] и [[Клио]])'' * Бобкат Голдуайт и [[Мат Фрюър]] – ''Болка и Паника'' * Патрик Пиней – ''[[Циклоп]]а'' * Хал Холбрук – ''[[Амфитрион]]'' * Барбара Бари – ''[[Алкмена]]'' * Аманда Плумър, Карол Шели и Пади Едуардс – ''Клото, Лахесис и Атропос'' * Пол Шафер – ''[[Хермес]]'' * [[Джим Къмингс]] – ''Нес'' * [[Уейн Найт]] – ''Деметрий'' * [[Кийт Дейвид]] – ''[[Аполон]]'' * [[Чарлтън Хестън]] – ''Разказвач'' * [[Франк Уелкър]] – ''[[Пегас]]'' == Продукция == === Разработване === В началото на 1992 г. тридесет художници, сценаристи и аниматори представят своите идеи за потенциални анимационни филми, всеки от които разполага с ограничено време от две минути. Първата възможност е за адаптация на [[Одисея]], която влиза в производство през следващото лято.<ref>{{cite news|url=http://articles.chicagotribune.com/1992-07-02/features/9202290009_1_songs-aladdin-studio-chairman-jeffrey-katzenberg|title=`Odyssey,` Sinbad, Pocahontas Getting Disney Treatment|work=[[Los Angeles Daily News]]|publisher=[[Chicago Tribune]]|date=July 2, 1992|accessdate=August 18, 2015}}</ref> Производството на филма обаче е преустановено, тъй като е смятан за твърде дълъг и без централни герои,<ref name="Thomas">Thomas, Bob (March 7, 1997). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse To Hercules. Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6241-2.</ref> и не успява да се превърне в анимационна комедия.<ref>{{Cite news|url=http://www.sfgate.com/entertainment/article/Disney-Muscles-In-on-Greek-Myth-Hercules-a-2821105.php|title=Disney Muscles In on Greek Myth / `Hercules' a product of research as much as drawing|last=Stack|first=Peter|newspaper=[[San Francisco Gate]]|date=June 22, 1997|accessdate=August 18, 2015}}</ref> Аниматорът Джо Хайдар също предлага да се разкаже история от древногръцката митология, но смята, че шансовете му намаляват, когато работата по „Одисея“ е преустановена. През ноември 1992 г., след критичния и комерсиален успех на ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'', режисьорите [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър преработват ''Планетата на съкровищата'' до есента на 1993 г.<ref name="jimhill">{{cite web|url=http://www.laughingplace.com/News-PID115030-115034.asp | title=Who the hell do we get to play Hades? | author=Hill, Jim | publisher=Jim Hill Media | date=April 5, 2001 | accessdate=March 26, 2014}}</ref> със съ-сценаристите на ''Аладин'' Тед Елиът и Тери Росио.<ref>{{cite web| url=http://www.blu-ray.com/news/?id=9039 | title=The History of Disney's Treasure Planet | last=Seigel | first=Robert | publisher=blu-ray.com | date=July 2, 2012 | accessdate=August 18, 2015}}</ref> Джефри Каценберг, който е директор на Уолт Дисни Студиос, не одобрява проекта, но сключва споразумение с режисьорите за създаването на друг филм.<ref name="jimhill"/><ref name="musker">{{cite web|url=http://howardashman.com/blog/john-musker-question-countdown-3/ | author=Gillespie, Sarah Ashman | title=John Musker Question Countdown #3 | publisher=howardashman.com | date=May 7, 2012 | accessdate=March 26, 2014}}</ref> Отхвърляйки предложенията за адаптация на „Дон Кихот“, „Одисеята“ и „Около света за осемдесет дни“, режисьорите са уведомени за идеята на Хайдар за филм за „Херкулес“.<ref name="musker"/> == Сценарий == Докато подготвят сценария, Климентс и Мъскър се консултират с произведенията на Томас Булфинч, Едит Хамилтън, [[Робърт Грейвс]] и други тълкуватели на гръцката митология, докато стигнат до заключението да не изобразяват традиционната история на Херкулес.<ref name="Thomas"/> Тъй като Херкулес е извънбрачен потомък на Зевс с Алкмена, Климентс отбеляза, че „извънбрачието ще бъде трудна тема на филм в Дисни“. Затова [той и Мъскър] замислят различни начини, по които той може да бъде полумъж и полубог, като се насочват повече към превръщането на Хадес в злодей вместо Хера.<ref name="Thomas"/> След множество разговори Климънтс и Мъскър пишат няколко сюжетни обработки преди да пристъпят към сценария. Сценаристите Доналд Макенери и Боб Шоу са назначени от креативния изпълнителен директор Джейн Хели за работа върху ''Херкулес''. Междувременно проектът им е пренаписан от Ирен Меки,<ref name="Rebello">Rebello, Stephen; Healey, Jane (June 28, 1997). The Art of Hercules: The Chaos of Creation. Hyperion Books. ISBN 978-0-7868-6263-4.</ref> която изцяло внеся допълнителен хумор в сценария.<ref name="filmscouts">{{cite web|title=Hercules: About The Production |url=http://www.filmscouts.com/scripts/matinee.cfm?Film=hercule&File=productn |publisher=Film Scouts |accessdate=August 18, 2015 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305012933/http://www.filmscouts.com/scripts/matinee.cfm?Film=hercule&File=productn |archivedate=March 5, 2016 }}</ref> == Музика == Саундтракът на ''Херкулес'' се състои от музика, написана от композитора Алан Менкен с текстове от Дейвид Ципел, оркестриран от Даниел Труб и Майкъл Старобин,<ref name=allmusic>{{AllMusic name|class=album|id=mw0000024222/credits|label=Hercules (Original Score) |accessdate=4 October 2013}}</ref> с вокали, изпълнени от Лилияс Уайт, Лашанс, Рос Раян, Роджър Барт, Дани Де Вито, Сюзън Еган и др. == В България == В България филмът е излъчен по [[bTV]] на 3 януари 2010 г. с български дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Кирил Ивайлов]]<br>Илия Иванов<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Преводач | Сони Иванова |- | Тонрежисьор | Венсан Мазманян |- | Режисьор на дублажа | [[Здрава Каменова]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0119282}} * {{Amg movie|156908}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Филми от 1997 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1997 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] r3wptu7n56tzcr3mx7pjebg7wtchhe4 11464799 11464689 2022-07-20T11:24:38Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Херкулес|Херкулес (пояснение)}} {{Филм | име = Херкулес | име_оригинал = Hercules | картинка = | описание = | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>Джон Мъскър | продуценти = Алис Деуей<br>Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър | сценаристи = Рон Клемънтс<br>Джон Мъскър<br>Доналд Макенери<br>Боб Шоу<br>[[Айрин Меки]]<br>Кан Кейлиън<br>Кели Уитман<br>Ранди Картуайт<br>Джон Рамирес<br>Джеф Сноу<br>Венс Гери<br>Кърк Хенсън<br>Франсис Глебас<br>Марк Кенеди<br>Брус М. Морис<br>Дон Дохърти<br>Том Енрикес <small>(автори)</small> | базиран_на = [[Херкулес]] | актьори = Тейт Донован<br>[[Дани ДеВито]]<br>Джеймс Удс<br>Сюзън Егън<br>Рип Торн<br>[[Чарлтън Хестън]] | музика = Алан Менкен | монтаж = Том Финан | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] | разпространител = Буена Виста Пикчърс | премиера = [[27 юни]] [[1997]] г. | времетраене = 93 минути<ref>{{cite web |title=Hercules |url=http://bbfc.co.uk/releases/hercules-1997 |publisher=[[British Board of Film Classification]] |accessdate=July 21, 2015}}</ref> | страна = [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $ 85 млн.<ref name=Mojo>{{cite web |title=Hercules (1997) |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=hercules.htm |website=[[Box Office Mojo]] |accessdate=February 3, 2008}}</ref> | приходи = $ 252,7 млн.<ref name=Mojo/> | уебсайт = | код-IMDB = 0119282 | код-Allmovie = 156908 }} '''''Херкулес''''' ({{lang|en|Hercules}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]] за Уолт Дисни Пикчърс. Това е 35^-ият пълнометражен анимационен филм на Дисни и осмият, който е продуциран и пуснат по време на епохата на [[Дисни Ренесанс]]. Режисьори са Рон Клементс и Джон Мъскър. Филмът е базиран на легендарния герой [[Херакъл]] (известен с римското си име [[Херкулес]]), синът на [[Зевс]], от [[Древногръцка митология|древногръцката митология]]. Разработването на ''Херкулес'' започва през 1992 г. след адаптацията на митологични истории за Херакъл от аниматора Джо Хайдар. В същото време [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър разработват идеята си за ''[[Планетата на съкровищата]]'', следвайки критичния и търговски успех на ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]''. Проектът им е прекратен за развитие през 1993 г., а Мъскър и Клементс се присъединяват към ''Херкулес'' по-късно същата година. След неизползваната разработка на Хайдар, Клемънтс и Мъскър изучават множество интерпретации върху древногръцката митология, преди да се откажат от извънбрачната афера на Зевс с [[Алкмена]]. Проектът претърпява множество сюжетни обработки, а първият сценарий е вдъхновен от [[ексцентрична комедия|ексцентричните комедийни филми]] от Класическото холивудско кино<ref>''Класическото холивудско кино'' или ''Класическата холивудска епоха'' обхваща периода от 10^-те до 60^-те години на XX в.</ref> и популярната култура от 90-те години на 20. век. Доналд Макенери, Боб Шоу и Ирен Меки се присъединяват към екипа на сценаристите, за да съкратят сценария на филма. Британският карикатурист Джералд Скарф е назначен като сценограф и създава над седемстотин дизайна за визуализация на героите. Изследователските пътувания до [[Гърция]] и [[Турция]] са вдъхновили екипа за фоновете на филма. Анимацията за филма е създадена в [[Калифорния]] и [[Париж]]. Компютърна анимация е използвана в няколко сцени, предимно в битката с Хидра. Премиерата на ''Херкулес'' е на 27 юни 1997 г., като получава положителни рецензии от критиците, които хвалят представянето на Джеймс Удс с ролята му на [[Хадес]].<ref name=rt>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1078028-hercules/ |title=Hercules (1997) |website=[[Rotten Tomatoes]] |accessdate=September 25, 2008}}</ref> Въпреки положителния критичен прием, филмът не се представя достатъчно в киноверсията в сравнение с предшествениците си, като в крайна сметка печели 252,7 милиона долара приходи в световен мащаб.<ref name=Mojo/> Продължението на филма е ''Херкулес: От нищо до герой'' от 1998 г., което е пуснато директно на VHS и служи за пилотен епизод на анимационния сериал ''Херкулес'', който се фокусира върху времето на Херкулес, прекарано в Академията на Прометей. == Сюжет == В [[Древна Гърция]], след като лишил от власт [[титани]]те, главният [[Списък на древногръцките божества|олимпийски бог]] [[Зевс]] и съпругата му [[Хера]] имат син на име [[Херкулес]] на планината [[Олимп]]. Докато другите богове са радостни, ревнивият по-малък брат на Зевс – [[Хадес]], замисля да свали своя брат и да управлява Олимп. Обръщайки се към Съдбата за помощ, Хадес научава, че след осемнадесет години планетарната сизигия (съвпадането или опозицията на Слънцето и Луната) ще му позволи да намери и освободи титаните, за да завладее Олимп, но само ако Херкулес не се намесва. Хадес изпраща своите слуги Болка и Паника по петите на Херкулес. Те успяват да отвлекат кърмачето и да го хранят с формула, която го превръща в смъртен, но не успяват да премахнат свръхчовешката му сила, преди Херкулес да бъде намерен и осиновен от фермерите [[Амфитрион]] и [[Алкмена]]. Години по-късно юношата Херкулес се превръща в изгнаник заради силата си и започва да се замисля откъде е дошъл. След като приемните му родители му показват огърлицата, с която са го намерили, Херкулес решава да посети за отговорите, които търси, храма на Зевс. Статуята на храма на Зевс оживява и разкрива всичко на Херкулес, казвайки му, че той може да си върне божеството, като стане истински герой. Зевс изпраща Херкулес и неговия забравен приятел [[Пегас]] да намери [[сатира]] [[Филоктет]] – за кратко Фил, който е известен с това, че тренира герои. Срещат Фил, който се оттеглил поради многобройни разочарования, но Херкулес го вдъхновява да последва мечтата си, за да обучи истински герой, който ще бъде признат от боговете. Фил обучава Херкулес за герой и след това те се отправят към [[Тива]]. По пътя те срещат [[Мегара (митология)|Мегара]] – за кратко Мег – саркастична дама, която Херкулес спасява от [[кентавър]]а Нес. След като Херкулес и останалите си тръгват, Мег е разкрита като фаворитка на Хадес, на когото е продала душата, за да спаси неверния си любовник. Пристигайки в Тива, Херкулес е отхвърлен от потиснатите граждани, когато се появява Мег и казва, че две момчета са попаднали в капан в пролом. Херкулес ги спасява без да знае, че това са Болка и Паника, които са маскирани и неволно освобождава [[Лернейска хидра|Хидрата]]. Херкулес я побеждава и става знаменит герой, но въпреки нарастващата си слава и победата над всяко следващо чудовище, освободени от Хадес, Зевс му казва, че все още не е „истински“ герой. Натъжен и разочарован Херкулес прекарва един ден с Мег, която се влюбва в него. Хадес научава за това и държи Мег за заложница, като я предлага в замяна на това, ако Херкулес се откаже от силата си за един ден. При условието Мег да бъде невредима той приема, но остава с разбито сърце, когато разбира, че тя работи за Хадес. Хадес освобождава титаните, които се изкачват на Олимп и пленяват боговете, а [[Циклоп]]ът отива в Тива, за да убие Херкулес. Херкулес побеждава Циклопа, като след това Мег го спасява от падащ стълб и е смъртно ранена. Това нарушава обещанието на Хадес, че Мег няма да бъде наранена, и позволява на Херкулес да възвърне силата си. Херкулес и Пегас летят до Олимп, където освобождават боговете и побеждават титаните, но Мег умира, преди да се върне при нея. С душата на Мег, която сега е собственост на Хадес, Херкулес пробива в Подземния свят и предлага да освободи Мег от [[Стикс]]а в замяна на собствения си живот. Готовността му да се жертва възстановява неговото божество и безсмъртие преди реката, която източва живота за да го убие, и спасява Мег. След като съживява Мег тя и Херкулес са извикани на Олимп, където Зевс и Хера посрещат сина си у дома. Херкулес обаче решава да се откаже от своето божество и да остане на Земята заедно с Мег вместо да живее на Олимп. Херкулес и приятелите му се връщат в Тива, където гледат как Зевс извайва образа на Херкулес със звездите, за да отбележи героизма му. == Актьори == * Тейт Донован – ''[[Херкулес]]'' ** Джош Кийтън – ''Херкулес (юноша)'' ** Роджър Барт – ''Херкулес (вокал)'' * [[Дани ДеВито]] – ''[[Филоктет|Филоктет (Фил)]]'' * Джеймс Удс – ''[[Хадес]]'' * Сюзън Егън – ''[[Мегара (митология)|Мегара (Мег)]]'' * [[Рип Торн]] – ''[[Зевс]]'' * Саманта Егар – ''[[Хера]]'' * Лилияс Уайт, Черил Фрийман, Лашанс, Рос Раян и Ванеса Томас – ''[[Музи]]те ([[Калиопа]], [[Мелпомена]], [[Терпсихора]], [[Талия (митология)|Талия]] и [[Клио]])'' * Бобкат Голдуайт и [[Мат Фрюър]] – ''Болка и Паника'' * Патрик Пиней – ''[[Циклоп]]а'' * Хал Холбрук – ''[[Амфитрион]]'' * Барбара Бари – ''[[Алкмена]]'' * Аманда Плумър, Карол Шели и Пади Едуардс – ''Клото, Лахесис и Атропос'' * Пол Шафер – ''[[Хермес]]'' * [[Джим Къмингс]] – ''Нес'' * [[Уейн Найт]] – ''Деметрий'' * [[Кийт Дейвид]] – ''[[Аполон]]'' * [[Чарлтън Хестън]] – ''Разказвач'' * [[Франк Уелкър]] – ''[[Пегас]]'' == Продукция == === Разработване === В началото на 1992 г. тридесет художници, сценаристи и аниматори представят своите идеи за потенциални анимационни филми, всеки от които разполага с ограничено време от две минути. Първата възможност е за адаптация на [[Одисея]], която влиза в производство през следващото лято.<ref>{{cite news|url=http://articles.chicagotribune.com/1992-07-02/features/9202290009_1_songs-aladdin-studio-chairman-jeffrey-katzenberg|title=`Odyssey,` Sinbad, Pocahontas Getting Disney Treatment|work=[[Los Angeles Daily News]]|publisher=[[Chicago Tribune]]|date=July 2, 1992|accessdate=August 18, 2015}}</ref> Производството на филма обаче е преустановено, тъй като е смятан за твърде дълъг и без централни герои,<ref name="Thomas">Thomas, Bob (March 7, 1997). Disney's Art of Animation: From Mickey Mouse To Hercules. Disney Editions. ISBN 978-0-7868-6241-2.</ref> и не успява да се превърне в анимационна комедия.<ref>{{Cite news|url=http://www.sfgate.com/entertainment/article/Disney-Muscles-In-on-Greek-Myth-Hercules-a-2821105.php|title=Disney Muscles In on Greek Myth / `Hercules' a product of research as much as drawing|last=Stack|first=Peter|newspaper=[[San Francisco Gate]]|date=June 22, 1997|accessdate=August 18, 2015}}</ref> Аниматорът Джо Хайдар също предлага да се разкаже история от древногръцката митология, но смята, че шансовете му намаляват, когато работата по „Одисея“ е преустановена. През ноември 1992 г., след критичния и комерсиален успех на ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'', режисьорите [[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър преработват ''Планетата на съкровищата'' до есента на 1993 г.<ref name="jimhill">{{cite web|url=http://www.laughingplace.com/News-PID115030-115034.asp | title=Who the hell do we get to play Hades? | author=Hill, Jim | publisher=Jim Hill Media | date=April 5, 2001 | accessdate=March 26, 2014}}</ref> със съ-сценаристите на ''Аладин'' Тед Елиът и Тери Росио.<ref>{{cite web| url=http://www.blu-ray.com/news/?id=9039 | title=The History of Disney's Treasure Planet | last=Seigel | first=Robert | publisher=blu-ray.com | date=July 2, 2012 | accessdate=August 18, 2015}}</ref> Джефри Каценберг, който е директор на Уолт Дисни Студиос, не одобрява проекта, но сключва споразумение с режисьорите за създаването на друг филм.<ref name="jimhill"/><ref name="musker">{{cite web|url=http://howardashman.com/blog/john-musker-question-countdown-3/ | author=Gillespie, Sarah Ashman | title=John Musker Question Countdown #3 | publisher=howardashman.com | date=May 7, 2012 | accessdate=March 26, 2014}}</ref> Отхвърляйки предложенията за адаптация на „Дон Кихот“, „Одисеята“ и „Около света за осемдесет дни“, режисьорите са уведомени за идеята на Хайдар за филм за „Херкулес“.<ref name="musker"/> == Сценарий == Докато подготвят сценария, Климентс и Мъскър се консултират с произведенията на Томас Булфинч, Едит Хамилтън, [[Робърт Грейвс]] и други тълкуватели на гръцката митология, докато стигнат до заключението да не изобразяват традиционната история на Херкулес.<ref name="Thomas"/> Тъй като Херкулес е извънбрачен потомък на Зевс с Алкмена, Климентс отбеляза, че „извънбрачието ще бъде трудна тема на филм в Дисни“. Затова [той и Мъскър] замислят различни начини, по които той може да бъде полумъж и полубог, като се насочват повече към превръщането на Хадес в злодей вместо Хера.<ref name="Thomas"/> След множество разговори Климънтс и Мъскър пишат няколко сюжетни обработки преди да пристъпят към сценария. Сценаристите Доналд Макенери и Боб Шоу са назначени от креативния изпълнителен директор Джейн Хели за работа върху ''Херкулес''. Междувременно проектът им е пренаписан от Ирен Меки,<ref name="Rebello">Rebello, Stephen; Healey, Jane (June 28, 1997). The Art of Hercules: The Chaos of Creation. Hyperion Books. ISBN 978-0-7868-6263-4.</ref> която изцяло внеся допълнителен хумор в сценария.<ref name="filmscouts">{{cite web|title=Hercules: About The Production |url=http://www.filmscouts.com/scripts/matinee.cfm?Film=hercule&File=productn |publisher=Film Scouts |accessdate=August 18, 2015 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305012933/http://www.filmscouts.com/scripts/matinee.cfm?Film=hercule&File=productn |archivedate=March 5, 2016 }}</ref> == Музика == Саундтракът на ''Херкулес'' се състои от музика, написана от композитора Алан Менкен с текстове от Дейвид Ципел, оркестриран от Даниел Труб и Майкъл Старобин,<ref name=allmusic>{{AllMusic name|class=album|id=mw0000024222/credits|label=Hercules (Original Score) |accessdate=4 October 2013}}</ref> с вокали, изпълнени от Лилияс Уайт, Лашанс, Рос Раян, Роджър Барт, Дани Де Вито, Сюзън Еган и др. == В България == В България филмът е излъчен по [[bTV]] на 3 януари 2010 г. с български дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Кирил Ивайлов]]<br>Илия Иванов<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Преводач | Сони Иванова |- | Тонрежисьор | Венсан Мазманян |- | Режисьор на дублажа | [[Здрава Каменова]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0119282}} * {{Amg movie|156908}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Филми от 1997 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1997 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] axbs3s8hv2rdwhoqb7dmm39bfdk5655 10 467838 11463644 10602975 2022-07-19T13:09:18Z Bunzbg 111234 /* Употреба */ wikitext text/x-wiki {{Подстраница с документация}} {{Литературен герой | автор = Джоан Роулинг | поредица = Хари Потър | картинка = | px = | картинка-текст = | име = Сивиръс Тобияс Снейп | описание = преподавател по отвари и защита срещу черните изкуства, ръководител на дома [[Хогуортс#Слидерин|Слидерин]] | кръв = чистокръвен магьосник | асоциации = Хогуортс, отвари, Черни изкуства | място = Хогуортс | първа поява = [[Хари Потър и Философският камък]] | още в = [[Хари Потър и Стаята на тайните]],<br />[[Хари Потър и затворникът от Азкабан]],<br /> [[Хари Потър и Огненият бокал]], <br />[[Хари Потър и Орденът на феникса]],<br />[[Хари Потър и Нечистокръвния принц]]<br />[[Хари Потър и Даровете на Смъртта]] | бележки = }} {{Литературен герой | име = Фокс Уилям Мълдър | автор = | поредица = Досиетата Х | картинка = David Duchovny cropped.jpg | пояснение = | описание = специален агент, [[профайлър]] | прякор = Привидението | дата на раждане = [[13 октомври]] [[1961]]&nbsp;г. | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | принадлежност = [[ФБР]] | националност = {{USA}} | партньор = [[Дейна Скъли]] | обитава = | семейство = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = сестра [[Саманта Мълдър]] | религия = | първа поява = | още в = | последна = | актьор = [[Дейвид Духовни]] | глас = | бележки = | общомедия = The X-Files }} == Употреба == Копирайте текста от показаното по-долу ляво каре в началото на Вашата статия и попълнете според дясното каре известните за литературния герой данни. Можете да използвате само показателите, които са Ви нужни. Ако пишете статии за група герои от произведение и филм, можете да съставите от показателите еднотипна анкета, която да прилагате в тях. За предложения или коментари използвайте беседата на шаблона. {| || <pre style="overflow:auto"> {{Литературен герой | име = | автор = | прозвище = | поредица = | картинка = | пояснение = | описание = | алтер его = | пол = | наставка = | коса = | очи = | произход = | вид = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | възраст = | обитава = | дом = | училище = | собственик = | умения = | професия = | патрон = | националност = | принадлежност = | асоциации = | управление = | ранг = | длъжност = | служба = | партньор = | врагове = | прякор = | псевдоним = | религия = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | поява = | още в = | последна = | филм = | създател = | актьор = | глас = | друго = | бележки = }}</pre> || <pre style="overflow:auto"> име на героя име на автора на книгата, поредицата, филма име на книгата, поредицата, филма име на файла на картинката от Общомедия допълнително описание към картинката описание на героя и неговото положение име на лицето, от което се претворява героя мъж / жена буква „а” за жена цвят на косата цвят на очите кръвна връзка (прим. чистокръвен, династия) раса, етнос, група герои дата, година, период конкретно описание, ако има дата, година, период конкретно описание, ако има години място, където може да бъде срещнат принадлежност към даден дом име на училището, академията име на собственика на героя характерни и нужни способности имен/а на професията му покровител, учител, наставник, закрилник държава, страна група, лига, съюз, организация асоциации към героя ръководен орган, ръководна група, институция степен на ръководство заемана позиция описание на службата му име на партньора/патньорите/колегите име на враговете/антипода използвани прякори псевдоним, ако има изповядвана религия имена на родителите име на съпруга / съпругата имена на децата имена на роднините в кое произведение се появява най-напред в кои произведения още участва в кое произведение се появява последно филм / сериал с участието на героя създател на героя (за филмови герои) име на актьора/ите изиграли персонажа актьор озвучаващ във филма героя други характерни особености герой/филм допълнителни важни пояснения </pre> |} === При непълни статии === Ако въведената от Вас статия е непълна поставете в края и&#768; шаблона за мъниче, чрез израза '''<nowiki>{{мъниче|литература}}</nowiki>''', който ще визуализира така: {{мъниче|литература}} === Вижте също === * {{ш|Комиксов персонаж}} * {{ш|Писател}} * {{ш|Книга}} == Ползвани предишни анкети за попълване на шаблона == Към шаблона "Литературен герой" са адаптирани шаблоните: * Литературен герой инфокутия * Герой поредица * Хари Потър герой * Стар Трек (герой) * Герой от Семейство Симпсън * Персонаж * Супергерой * Старгейт раса {| || <pre style="overflow:auto"> {{Литературен герой инфокутия | автор = | поредица = | картинка = | px = | картинка-текст = | име = | описание = | асоциации = | място = | първа поява = | още в = | бележки = }} {{Старгейт раса | име = | поредица = | картинка = | картинка-текст = | вид = | родна планета = | управление = | съюзи = | предишни съюзи = | първа поява = | бележки = }} </pre> || <pre style="overflow:auto"> {{Герой поредица | автор = | поредица = | картинка = | px = | картинка-текст = | име = | описание = | асоциации = | място = | първа поява = | още в = | бележки = }} {{Шаблон:Супергерой |Име = |Изображение = |Описание = |Издател = |Дебют = |Създаден от = |Алтер его = |Псевдоним(и) = |Вид = |Участие в екипи = |Партньори = |Врагове = |Способности = }} </pre> || <pre style="overflow:auto"> {{Хари Потър герой | име = | образ = | пол = | коса = | очи = | място = | дом = | училище = | кръв = | вид = | собственик = | умения = | патрон = | принадлежност = | актьор = | глас = | поява = }} {{Герой от Семейство Симпсън | Име = | Картинка = | Пол = | Цвят на косата = | Професия = | Роднини = | Първа поява = | Озвучава се от = }} </pre> || <pre style="overflow:auto"> {{Стар Трек (герой) | име = | оригинално име = | портрет = | описание = | раса = | дата на раждане = | място на раждане= | дата на смъртта = | място на смъртта= | ръст = | цвят на косата = | цвят на очите = | баща = | майка = | съпруг(а) = | деца = | членство в организация= | професия = | ранг = | длъжност = | служба = | актьор = | актриса = | личен номер = }} </pre> || <pre style="overflow:auto"> {{Персонаж | colour = | colour text = | име = | поредица = | картинка = | текст към картинката = | първа = | последна = | причина = | създател = | изигран от = | прякор = | прякори = | псевдоним = | псевдоними = | вид = | пол = | занимание = | титла = | семейство = | съпруг = | съпруга = | партньор = | деца = | роднини = | религия = | националност = }} </pre> |} Забележка: По принцип могат да се ползват същите анкети, но това може да се отрази негативно в бъдеще. <includeonly> [[Категория:Шаблони за литература]] [[Категория:Карета с показатели]] [[Категория:Шаблони]] [[Категория:Шаблони с пиктограма]] </includeonly> jrilg1bop1l8zxirlmvbxdvg3xsk2hd 0 472029 11464667 11203553 2022-07-20T11:15:19Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Питър Пан | картинка = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън<br>Хамилтън Лъск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Милт Банта<br>Уилям Котрел<br>Уинстън Хиблер<br>Бил Пийт<br>Ердман Пенър<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Ралф Руайт<br>'''По книгата на:'''<br>[[Джеймс Матю Бари]] | актьори = Боби Дрискол<br>Катрин Бюмонт<br>Ханс Конрийд<br>Пол Колинс<br>Томи Луск<br>Хедър Ейнджъл<br>Том Конуей | музика = Оливър Уолъс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[5 февруари]] [[1953]] г. | времетраене = 76 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $4 милиона<ref name="mojo">{{cite web | title=Peter Pan | publisher=Box Office Mojo |url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=peterpan.htm | accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $87 404 651<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Питър Пан: Завръщане в Невърленд]]“'' (2002) | код-IMDB = 0046183 | уебсайт = }} '''„Питър Пан“''' ({{lang|en|Peter Pan}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1953 година по на книгата „[[Питър Пан]]“ от [[Джеймс Матю Бари]] на режисьорите Клайд Джероними, Уилфред Джаксън и Хамилтън Лъск, по сценарий на Милт Банта, Уилям Котрел, Уинстън Хиблер, Бил Пийт, Ердман Пенър, Джо Риналди, Тед Сиърс, Ралф Руайт. Музиката във филма е композирана от Оливър Уолъс. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0046183|Питър Пан}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1953 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] jlt9mp9s58dxzhwdgtssrhgcnzfz6is 11464766 11464667 2022-07-20T11:22:47Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Питър Пан | картинка = | режисьори = Клайд Джероними<br>Уилфред Джаксън<br>Хамилтън Лъск | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Милт Банта<br>Уилям Котрел<br>Уинстън Хиблер<br>Бил Пийт<br>Ердман Пенър<br>Джо Риналди<br>Тед Сиърс<br>Ралф Руайт<br>'''По книгата на:'''<br>[[Джеймс Матю Бари]] | актьори = Боби Дрискол<br>Катрин Бюмонт<br>Ханс Конрийд<br>Пол Колинс<br>Томи Луск<br>Хедър Ейнджъл<br>Том Конуей | музика = Оливър Уолъс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[5 февруари]] [[1953]] г. | времетраене = 76 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $4 милиона<ref name="mojo">{{cite web | title=Peter Pan | publisher=Box Office Mojo |url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=peterpan.htm | accessdate=5 януари 2012}}</ref> | приходи = $87 404 651<ref name="mojo"/> | предишна_част = | следваща_част = ''„[[Питър Пан: Завръщане в Невърленд]]“'' (2002) | код-IMDB = 0046183 | уебсайт = }} '''„Питър Пан“''' ({{lang|en|Peter Pan}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от 1953 година по на книгата „[[Питър Пан]]“ от [[Джеймс Матю Бари]] на режисьорите Клайд Джероними, Уилфред Джаксън и Хамилтън Лъск, по сценарий на Милт Банта, Уилям Котрел, Уинстън Хиблер, Бил Пийт, Ердман Пенър, Джо Риналди, Тед Сиърс, Ралф Руайт. Музиката във филма е композирана от Оливър Уолъс. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0046183|Питър Пан}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1953 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] bv79vvfzx00uysdvravv1i9mkpafggi 2 472866 11464501 11441852 2022-07-20T10:02:19Z Ulugbeck1 144544 wikitext text/x-wiki '''Омразната осморка''' == Сюжет == Прошло несколько лет после окончания Гражданской войны в США. Зимой в горах Вайоминга охотник за головами Джон Рут, прозванный Вешателем за то, что предпочитает доставлять преступников на виселицу живыми, а не мёртвыми, везёт на арендованном дилижансе преступницу Дейзи Домерг в городок Ред-Рок. По пути Рут встречает чернокожего майора Маркуса Уоррена, такого же охотника за головами, который просит подвезти его и его «груз» (три трупа престуников, за которые положена награда). Осторожный Рут соглашается подвезти майора, с которым едва знаком, но разоружает его. В дороге Рут просит Уоррена показать ему бесценное для майора письмо от президента Авраама Линкольна, с которым Маркус состоял в личной переписке. Уоррен дает письмо Руту, и тот с благоговением перечитывает его. Спустя некоторое время на дороге попадается еще один человек, который замерзает и просит о помощи. Это некий Крис Мэнникс, который представляется новым шерифом Ред-Рока. Гражданская война закончилась, но раны еще очень свежие, поэтому между майором, который воевал за «Север», и Мэнниксом, который воевал за Конфедерацию, едва не вспыхивает драка. Путники приезжает в «Галантерею» Минни Минк. Это и универсальный магазин, и постоялый двор. Однако ни Минни, ни ее мужа Дейва на месте нет, и гостей встречает мексиканец Боб. Внутри уже находятся трое других гостей: бывший генерал Конфедерации Сэнфорд Смизерс, приехавший заказать участок для погибшего сына на кладбище, мрачный ковбой Джо Гейдж, якобы едущий навестить мать на Рождество, и, наконец, обаятельный и разговорчивый Освальдо Мобрей, новый палач Ред-Рока, который и должен казнить Дейзи Домерг. Джон Рут высказывает предположение, что один из находившихся в «Галантерее» - сообщник Дейзи, который попытается её освободить, и майор соглашается с ним. Вдвоем они разоружают всех гостей, и внимательно контролируют ситуацию. Обстановка на постоялом дворе накаляется еще из-за недавней Гражданской войны. Генерал Смизерс и Крис Мэнникс постоянно унижают Уоррена, но майор внешне совершенно спокоен. Внезапно Уоррен упоминает, что встречался с сыном генерала, и Смизерс, не знающий, как именно погиб его сын, требует у майора рассказать о его судьбе. В ответ Уоррен кладет рядом с генералом револьвер, и рассказывает жуткую историю. Поскольку южане назначили за голову Уоррена большую награду, сын Смизерса отправился в горы, чтобы или поймать майора, или убить его. Но Уоррен сам захватил сына генерала в плен, после чего раздел догола на морозе, подверг сексуальным издевательствам, а потом убил. Потрясённый столь страшной смертью сына, Смизерс хватается за подложенное оружие, но Уоррен убивает его из второго револьвера, объявив, что действовал в порядке самообороны. Тем временем, пока внимание присутствующих было отвлечено конфликтом между Смизерсом и Уорреном, кто-то на глазах у Дейзи Домерг подливает в кофейник яд. Джон Рут и его кучер О. Б. выпивают отравленный кофе, и вскоре их обоих начинает рвать кровью. Крис Мэнникс тоже берёт себе кружку, но Рут с трудом успевает предупредить его, и тот в панике выплескивает кофе на пол. Отравленный Джон Рут пытается убить злорадствующую Дейзи кулаком, но отравление лишает его последних сил. В ходе ожесточенной борьбы на полу Дэйзи удаётся застрелить Рута из его собственного револьвера. Но тут в дело вступает майор Уоррен. Угрожая Домерг оружием, он отнимает у Дейзи револьвер, а всех остальных постояльцев ставит к стене с поднятыми руками. Невольно взяв на себя роль детектива, Уоррен отдает Мэнниксу оружие, справедливо рассудив, что Крис не может быть причастен к отравлению, так как сам собирался выпить отравленный кофе. Мексиканец Боб также заявляет, что не мог отравить кофе, однако майор обвиняет его совсем в другом – в убийстве хозяйки «Галантереи» Минни, ее мужа и всех ее помощников. Оказывается, Минни очень плохо относилась к мексиканцам и даже вход в ее магазин был им запрещен, и поэтому она ни за что не могла доверить управление «Галантереи» Бобу. Кровавое пятно на спинке хозяйского кресла окончательно убеждает Уоррена, что Минни с мужем были убиты, и, обвинив мексиканца во лжи, майор убивает его, разнеся выстрелами голову Боба на мелкие кусочки. После этого Уоррен, желая узнать, кто все-таки отравил кофе, угрожает силой напоить Дейзи ядовитым напитком. Джо Гейдж признается в отравлении, и воодушевленный Мэнникс, с самого начала подозревавший этого мрачного громилу, хочет лично застрелить Гейджа. Но неожиданно неизвестный делает выстрел из подпола Уоррену в пах, а Мобрей, достав спрятанный револьвер, ранит Мэнникса, но получает ответную пулю в живот. Действие переносится в утро этого же дня, когда 4 бандита: Боб, Мобрей, Гейдж и их главарь Джоди Домерг (брат Дейзи) приезжают в «Галантерею» Минни. Они готовят засаду с целью освободить Дейзи и убивают всех, кроме генерала Смизерса. Джоди обещает генералу сохранить ему жизнь, если Смизерс станет «ширмой» для их банды. Генерал соглашается, а Джоди спускается в погреб. Действие возвращается в настоящее, где раненые майор и Мэнникс, угрожая убить Дейзи, вынуждают её брата вылезти из погреба, и Уоррен убивает его выстрелом в голову. Взбешённая Дейзи предлагает Мэнниксу сделку: он должен убить Уоррена и освободить бандитов, получив взамен награду за труп умирающего Мобрея. Если же Мэнникс откажется, то в «Галантерею» приеду еще 13 членов банды Домерг и всех убьют. Более того, по словам Дейзи, бандиты еще устроят резню в Ред-Роке. В это время Уоррен стреляет в Мобрея, а Гейдж пытается убить майора и Мэнникса. Те в ответ убивают Гейджа, а затем Уоррен собирается прикончить Дэйзи, но у него заканчиваются патроны в револьвере. Мэнникс не даёт майору второй револьвер и повторно уточняет с Дейзи условия сделки. Воодушевленная Дейзи вновь обещает Крису спасение и богатство, но Мэнникс лишь хохочет в ответ. Он прекрасно понимает, что все угрозы и обещания Дейзи – полное вранье. Внезапно Крис теряет сознание из-за потери крови, а Дейзи кидается за мачете и отрубает руку мертвого Рута, к которому до сих пор прикована, чтобы попытаться добраться до револьвера Гейджа. Уоррен никак не может препятствовать Дейзи, однако пришедший в себя Крис ранит и обезоруживает её. Мэнникс намерен застрелить Дейзи, но Уоррен отговаривает его, напоминая о том, что он обязан Джону Руту жизнью, и тогда истекающие кровью Мэнникс и Уоррен медленно тянут веревку с петлей, в которой извивается в агонии Дейзи. Понимая, что смерть близка, Мэнникс просит у Уоррена письмо Линкольна и зачитывает его вслух, после чего наступает тяжелое молчаливое ожидание неизбежного конца… == Интересни факти == * По словам Квентина Тарантино, этот сценарий к этому фильму был написан им под влиянием двух фильмов – «Нечто» режиссера Джона Карпентера и «Бешеные псы» (фильм самого Тарантино). * Песня, которую поет Дейзи Домерг, подыгрывая себе на гитаре – это австралийская народная песня под названием «Джим Джонс в Ботани Бэй». Гитара, на которой играла на съемках Дженнифер Джейсон Ли, была бесценным антиквариатом 1870-х годов, предоставленным в аренду музеем, и стоила около 40 000 долларов. Было изготовлено шесть копий инструмента, но из-за путаницы на съемочной площадке Курт Рассел разбил именно оригинал, поэтому шоковая реакция актрисы Джейсон Ли в фильме абсолютно искренняя. * Слово «ниггер» и его вариации прозвучало в фильме пятьдесят восемь раз. Бандит Джо Гейдж - единственный человек, который не говорит это оскорбительное слово. * Чрезвычайно достоверные на вид и поэтому особенно отвратительные сцены, связанные с огнестрельными ранениями и убийствами, были созданы известным мастером спецэффектов Грегом Никотеро. Никотеро ранее уже сотрудничал с Тарантино в фильмах «Бесславные ублюдки», «Убить Билла» и «Джанго освобожденный». * Некоторые неиспользованные партитуры Эннио Морриконе для фильма «Нечто» были использованы Тарантино в этом фильме. * После того, как отдельные части сценария будущего фильма попали в Интернет, взбешенный Тарантино отказался продолжать работу. Однако, после того, как Квентин устроил краткое чтение сценария в Лос-Анджелесе, актерский состав (особенно Сэмюэл Л. Джексон) был настолько заинтересован этой идеей, что все дружно убедили Тарантино все-таки сделать фильм. * С 2015 года большинство кинотеатров по всему миру заменили свои кинопроекторы на цифровые проекторы. Как фанат и сторонник классической кинопленки из целлулоида Квентин Тарантино решил частично выпустить фильм в его оригинальной презентации Ultra Panavision 70. В результате пятьдесят театров по всему миру были оснащены 70-миллиметровыми аналоговыми кинопроекторами с анаморфной линзой для демонстрации фильма так, как хотел Тарантино. Компания Weinstein потратила от восьми до десяти миллионов долларов на поиск, закупку, перестройку и установку этих кинопроекторов, а также на подготовку двухсот проекционных специалистов, необходимых для их эксплуатации в девяноста шести кинотеатрах США (плюс восемьдесят тысяч долларов на место). Именно в этих кинотеатрах 25 декабря 2015 года состоялась премьера фильма, а в цифровых кинотеатрах фильм был выпущен 30 декабря 2015 года. * Настоящее имя Освальдо Мобрея - Пит Хикокс или «Пит Англичанин». В своем интервью «Хаффингтон пост» от 15 декабря 2015 года Тим Рот объяснил, что такое имя выбрано не случайно, поскольку во «вселенной Тарантино» многие герои из разных фильмов связаны между собой. Пит Хикокс является пра-прадедом лейтенанта Арчи Хикокса, персонажа фильма «Бесславные ублюдки», которого сыграл Майкл Фассбендер. * К несчастью для съемочной группы во время запланированных съемок в Теллуриде, штат Колорадо, установилась теплая хорошая погода. Для того, чтобы создавать «метель», создатели фильма использовали большие вентиляторы и крахмал. Большое количество столь необходимого снега растаяло, и производство было приостановлено. В качестве забавной попытки получить больше снега многие актеры и члены съемочной группы, в том числе Квентин Тарантино, Сэмюэл Л. Джексон и Курт Рассел, приняли участие в местном «лыжном ритуале» и сделали пожертвование «снежным богам», чтобы вызвать снег. По странному совпадению, через пару дней разразилась сильная метель, выпало очень много снега, и съемки были продолжены. * Имя майора Маркуса Уоррена – это дань уважения писателю и режиссеру Чарльзу Маркусу Уоррену, который не только специализировался на съемках вестернов, но и написал более двухсот пятидесяти статей по этой теме в разные журналы. * Несмотря на то, что красноватые каньоны Вайоминга называют «Красными скалами» (по-английски «Red Rock»), во всем штате нет реального города под таким названием. А вот в штате Колорадо, где снимался фильм, такой город есть. * В первоначальном сценарии смерть генерала Сэнфорда Смитерса должна была быть более жестокой. После выстрела майора Уоррен старик должен был отлететь в камин и загореться, после чего обгоревшее тело должны были вытащить из огня, чтобы не дать загореться всему магазину. * В конце фильма, когда майор Уоррен привязывает петлю к столбу кровати, он связывает веревку узлом «гвоздика». Такой часто используется, чтобы связать колья палатки или привязать лодку к пирсу. * Ранний тестовый показ фильма имел продолжительность более трех часов, и поэтому во время просмотра был предусмотрен небольшой перерыв. * В первоначальном сценарии персонаж Боба должен был быть французом, а не мексиканцем. * Вигго Мортенсен вел переговоры о том, чтобы сняться в фильме в роли Джоди Домерг, но ему пришлось отказаться из-за большой занятости в других проектах. * В фильме есть три тонкие ссылки на «Джанго освобожденный». Во-первых, когда зритель впервые видит майора Уоррена, он сидит на «горе» из трех замерзших трупов и седла. Это седло ранее принадлежало Джанго, а второе находится в «Галантерее» Минни. Во-вторых, на полу «Галантереи» лежит зеленый вельветовый пиджак Джанго. И в-третьих, персонажей, которых играет Уолтон Гоггинс, в обоих фильмах обзывают «деревенщина». * Во время съемок Тарантино несколько раз устраивал для съемочной группы показы фильма «Нечто». * Одна 70-миллиметровая версия этого фильма – это двадцать барабанов с кинопленкой, которые вместе весят более двухсот пятидесяти фунтов (113 килограммов). * Освальдо Мобрей, персонаж Тима Рота, умирает с пулей в животе, истекая кровью. Точно в таком же положении мистер Розовый, герой Рота, умирает в фильме «Бешеные псы», но между этими ситуациями есть важное отличие. В «Бешеные псы» персонаж Тим Рота – «хороший» парень, притворяющийся «плохим», а в «Омерзительная восьмерка» его герой – это «плохой» парень, притворяющийся «хорошим». * Когда Джоди стреляет из пистолета в майора Уоррена, он кричит: «Скажи adiós твоим huevos!» что в переводе с испанского означает «Скажи прощай своим яйцам!» Это ссылка на сцену в «Бесславные ублюдки», где сержант Стиглиц говорит: «Скажи ауфидерсен своим нацистским яйцам!», прежде чем выстрелить в пах нацистского офицера. * 26 сентября 2014 года штат Колорадо подписал соглашение о финансировании производства фильма на пять миллионов долларов. Фильм должен был быть снят целиком на юго-западе Колорадо. Для съемок было отдано в аренду ранчо площадью в девять сотен акров. 16 октября состоялось совещание, на котором комиссия по планированию округа выдала разрешение на строительство временного комплекса. Основные съемки началась 8 декабря 2014 года в Колорадо на ранчо Шмид возле Теллурида. * В первоначальном сценарии судьба майора Уоррена должна была быть гораздо более трагической. Джоди, прячась под досками пола, должен был продолжать стрелять в майора снова и снова, пока Уоррен не упадет на пол. Затем освобожденная Дейзи должна была прикончить его, схватив ближайший пистолет, и после этого еще трижды выстрелить майору в глаза. * Мировая премьера фильма состоялась на закрытом показе фильма в Сан-Паулу 23 ноября 2015 года, на котором присутствовали только избранные журналисты. * Согласно первоначальному сценарию Джоди Домерг должен был выглядеть так: пожилой человек массивного телосложения, темные волосы и грубые черты лица. Но в итоге Джоди Домерг сыграл Ченнинг Татум – стройный молодой красавчик. * В фильме в кадре дважды крупным планом появляются руки Квентина Тарантино. Это руки человека, пьющего кофе, а также руки Боба, играющие на пианино. * В первоначальном сценарии гибель Джоди Домерг должны была быть медленной и мучительной. Джоди должен был вылезти из подвала, затеять перестрелку с шерифом и майором, потом раненым свалиться обратно, где его, истекающего кровью, должны были заживо съесть крысы. * Минни, владелица «Галантереи», курила самокрутки с табаком «Red Apple». Это выдуманная Квентином Тарантино марка табака, которая упоминается почти во всех его фильмах. 5eaha3ntu0d4q9fw16ocig7742nvsfy 0 473717 11464855 11382699 2022-07-20T11:57:02Z StacyBg 307857 Допълнение към хранителният състав на банана wikitext text/x-wiki {{Друго значение|плодът|растението|Банан}} [[Файл:Bananavarieties.jpg|мини|Четири разновидности на плода банан]] '''Бананът''' ({{lang|wo|на=от|banana}}{{hrf|Harper|2014}}) е годен за консумация [[плод]] на няколко вида големи [[цъфтящо растение|цъфтящи]] [[тревисти растения]] от рода [[Банан]] (''Musa'').{{hrf|merriam-webster.com|2013}} Бананите имат различен размер, цвят и твърдост, но обикновено са издължени и извити, с мека вътрешност, богата на [[скорбяла]], покрита с кора, която след узряване може да бъде зелена, жълта, червена, лилава или кафява. Плодовете растат на гроздове в горната част на растението. Почти всички съвременни безсеменни банани произлизат от два неодомашнени вида – ''[[Musa acuminata]]'' и ''[[Musa balbisiana]]'' – и или принадлежат към някой от тях, или са хибрид между тези два вида (''Musa'' × ''paradisiaca''). Бананите произлизат от тропическите области на [[Индо-Малайска екозоно|Индо-Малая]] и [[Австралия]] и вероятно са [[Одомашняване|одомашнени]] за пръв път в [[Нова Гвинея]].{{hrf|The Australia & Pacific Science Foundation|2007}}{{hrf|Nelson|2006|}} Днес те се отглеждат в поне 107 страни,{{hrf|Food and Agriculture Organization|2005}} главно за плодовете им и в по-малка степен за производство на [[Влакно|влакна]], [[бананово вино]] и [[бананова бира]], както и като [[Декоративно растение|декоративни растения]]. == Описание == Плодовете висят с до 20 плода на една опашка и между 3 и 20 опашки на грозд. Всички заедно могат да тежат до 30 – 50 кг. Самият плод тежи средно около 125 g, от които около 75% са вода, а останалите 25% са сухо вещество. Всеки плод си има външен слой – кора, и вътрешна част. И двете части могат да се ядат сурови или сготвени. Западният свят яде само вътрешната част, като хвърля кората, докато някои азиатски култури като цяло ядат и кората. Плодовете се развиват само от женските цветове.{{hrf|Морщихина|1982|383}} Развиват се на чепки на отделни нива и напомнят на длани, разположени една в друга с извити нагоре пръсти. Размерите и формата на плодовете могат значително да се различават в зависимост от вида или [[сорт]]а. Обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма. Дължината му варира в рамките на 3 до 40 cm, а дебелината от 2 до 8 cm.{{hrf|Nelson|2006}} Цветът на кората отвън е жълт, зелен, червеникав и дори сребрист. Отвътре плодът е бял, кремав, жълт или оранжев. Преди да узрее той е твърд и жилав, но постепенно става мек и сочен. При култивираните видове обикновено липсват семена. При дивите видове обаче плодът е изпълнен с голям брой закръглени, леко заострени, твърди семенца с дължина 3 — 16 mm. Често обемът им превишава половината от общия обем на плода.{{hrf|Morton|1987|}} От едно съцветие могат да израснат до 300 плода с обща маса 50 – 60 kg. Бананите са известни и като растения притежаващи [[Геотропизъм|отрицателен геотропизъм]]. При формирането на плодовете под действието на тежестта се насочват надолу, но тъй като те растат под действието на хормони, един или повече оси, започват да растат вертикално нагоре. == Бананови растения == Банановите растения са най-големите тревисти покритосеменни растения.{{hrf|Picq|2000|}} Надземните им части израстват от обща [[грудка]].{{hrf|Stover|1987|5 – 9}} Растенията обикновено са високи и относително масивни, като могат да бъдат сбъркани с дървета, но в действителност [[стъбло]]то им не е [[Дървесина|дървесно]]. Бананите виреят на различни [[Почва|почви]], стига те да са с дълбочина поне 60 cm, да са добре отводнени и да не са уплътнени.{{hrf|Stover|1987|212}} Листата са съставени от дръжка ([[петиола]]) и [[петула]]. Основата на петиолата се разширява, образувайки гънка. Първоначално тя е затворена с формата на тръбичка. Новите листа израстват вътре в тръбичката и я отварят. С времето гънките се натрупват една върху друга – добре уплътнени, те образуват псевдостъблото, което поддържа растението изправено.{{hrf|Stover|1987|13 – 17}} Питомните бананови растения имат различна височина, в зависимост от сорта и условията, при които се отглеждат. Обикновено височината им достига около 5 m, като варира от 3 m при сорта „Дуорф Кавендиш“ до 7 m и повече при „Гро Мишел“.{{hrf|Nelson|2006|26}}{{hrf|Ploetz|2007|12}} == Хранителна стойност == {{Хранителна стойност | usda_id = 2159 | име = Банан<br /><small>Bananas, raw</small> | kJ = 371 | въглехидрати = 22.84 | нишесте = 5.38 | захари = 12.23 | сукроза = 2.39 | глюкоза = 4.98 | фруктоза = 4.85 | лактоза = 0 | малтоза = 0.01 | галактоза = 0 | влакна = 2.6 | мазнини = 0.33 | насмас = 0.112 | трансмас = 0 | мономас = 0.032 | полимас = 0.073 | холестерол_мг = 0 | белтък = 1.09 | вода = 74.91 | пепел = 0.82 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 25 | бкаротин_мкг = 26 | тиамин_мг = 0.031 | рибофлавин_мг = 0.073 | ниацин_мг = 0.665 | пантотенова_мг = 0.334 | витВ6_мг = 0.367 | фолиева_мкг = 20 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 8.7 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.1 | витК_мкг = 0.5 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 5 | желязо_мг = 0.26 | магнезий_мг = 27 | фосфор_мг = 22 | калий_мг = 358 | натрий_мг = 1 | цинк_мг = 0.15 | мед_мг = 0.078 | манган_мг = 0.27 | селен_мкг = 1 | триптофан = 0.009 | треонин = 0.028 | изолевцин = 0.028 | левцин = 0.068 | лизин = 0.05 | метионин = 0.008 | цистин = 0.009 | фенилаланин = 0.049 | тирозин = 0.009 | валин = 0.047 | аргинин = 0.049 | хистидин = 0.077 | аланин = 0.04 | аспарагинова = 0.124 | глутаминова = 0.152 | глицин = 0.038 | пролин = 0.028 | серин = 0.04 | холин = 0.0098 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} Бананите са ценен източник на [[витамин B6]], разтворими фибри, и съдържат умерени количества от [[витамин С]], [[магнезий]] и [[калий]].{{hrf|Nutritiondata.com|2014}} Наред с други плодове и зеленчуци, консумацията на банани може да намали риска от [[рак на дебелото черво]],{{hrf|Deneo-Pellegrini|1996|297 – 304}} а при жените от [[рак на гърдата]]{{hrf|Zhang|2009|181 – 188}} и [[бъбречно-клетъчен карцином]].{{hrf|Rashidkhani|2005|451 – 455}} При хората с алергия към [[латекс]] може да се появи реакция към банани.{{hrf|Taylor|2004|289 – 301}} Един банан с тегло 100гр съдържа 89 ккал. Сушени банани с тегло 100гр съдържат 345 ккал. Сготвени банани с тегло 100гр съдържат 115 ккал. Пържените жълти банани с тегло 100гр съдържат 235 ккал. Пържените зелени банани с тегло 100гр съдържат 310 ккал. == Бележки == {{колони|4|<references />}} ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite | фамилия-част = Морщихина | име-част = С. С | заглавие-част = Семейство банановые (Musaceae) | фамилия = Тахтаджян | име = А. Л. (ред.) | заглавие = Жизнь растений: в 6 тт. Т. 6. Цветковые растения | място = Москва | издател = Просвещение | дата = 1982 | isbn = | език = ru}} * {{cite journal | last = Deneo-Pellegrini | first = H | coauthors = E De Stefani, Ronco A | year = 1996 | doi = 10.1080/01635589609514453 | title = Vegetables, fruits, and risk of colorectal cancer: a case-control study from Uruguay | journal = Nutrition & Cancer | volume = 25 | issue = 3 | pages = 297 – 304 | pmid = 8771572 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Food and Agriculture Organization | year = 2005 | title = FAOSTAT: ProdSTAT: Crops | url = http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567 | accessdate = 9 декември 2006 | lang = en }} * {{cite web | last = Harper | first = Douglas | year = 2014 | url = http://www.etymonline.com/index.php?term=banana | title = banana | work = Online Etymology Dictionary | publisher = etymonline.com | accessdate = 8 април 2014 | lang = en }} * {{Cite web | publisher = merriam-webster.com | year = 2013 | title = Banana | work = Merriam-Webster Online Dictionary | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/banana?show=0&t=1357340585 | accessdate = 4 януари 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Morton | first = Julia F | year = 1987 | title = Fruits of Warm Climates | publisher = Florida Flair Books | location = | isbn = 978-0-9610184-1-2 | url = http://www.hort.purdue.edu/newcrop/morton/banana.html | lang = en }} * {{Cite book | last = Nelson | first = S.C. | coauthors = R.C. Ploetz, A.K. Kepler | year = 2006 | chapter = ''Musa'' species (bananas and plantains) | editor-last = Elevitch | editor-first = C.R | title = Species Profiles for Pacific Island Agroforestry | location = Hōlualoa, Hawai'i | publisher = Permanent Agriculture Resources (PAR) | url = http://agroforestry.net/tti/Musa-banana-plantain.pdf | accessdate = 10 януари 2013 | lastauthoramp = yes | lang = en }} * {{cite web | publisher = Nutritiondata.com | year = 2014 | url = http://nutritiondata.self.com/facts/fruits-and-fruit-juices/1846/2 | title = Nutrition Facts and Analysis for Bananas, raw | work = nutritiondata.self.com | accessdate = 8 април 2014 | lang = en }} * {{cite book | last = Picq | first = Claudine | coauthors = INIBAP (eds.) | year = 2000 | title = Bananas | publisher = International Network for the Improvement of Banana and Plantains/International Plant Genetic Resources Institute | location = Montpellier | isbn = 978-2-910810-37-5 | lang = en }} * {{Cite book | last = Ploetz | first = R.C. | coauthors = A.K. Kepler, J. Daniells, S.C. Nelson | year = 2007 | chapter = Banana and Plantain: An Overview with Emphasis on Pacific Island Cultivars | editor-last = Elevitch | editor-first = C.R | title = Species Profiles for Pacific Island Agroforestry | location = Hōlualoa, Hawai'i | publisher = Permanent Agriculture Resources (PAR) | url = http://agroforestry.net/tti/Banana-plantain-overview.pdf | accessdate = 10 януари 2013 | lang = en }} * {{cite journal | last = Rashidkhani | first = B | coauthors = P Lindblad, A Wolk | year = 2005 | journal = International Journal of Cancer | volume = 113 | issue = 3 | pages = 451 – 455 | title = Fruits, vegetables and risk of renal cell carcinoma: a prospective study of Swedish women | pmid = 15455348 | doi = 10.1002/ijc.20577 | lang = en }} * {{Cite book | last = Stover | first = R.H. | coauthors = N.W. Simmonds | year = 1987 | title = Bananas | edition = 3rd | location = Harlow, England | publisher = Longman | isbn = 978-0-582-46357-8 | lang = en }} * {{cite journal | last = Taylor | first = JS | coauthors = E Erkek | year = 2004 | title = Latex allergy: diagnosis and management | journal = Dermatological Therapy | volume = 17 | issue = 4 | pages = 289 – 301 | pmid = 15327474 | doi = 10.1111/j.1396-0296.2004.04024.x | lang = en }} * {{cite web | publisher = The Australia & Pacific Science Foundation | year = 2007 | title = Tracing antiquity of banana cultivation in Papua New Guinea | url = http://apscience.org.au/projects/PBF_02_3/pbf_02_3.htm | accessdate = 18 септември 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070829105533/http://www.apscience.org.au/projects/PBF_02_3/pbf_02_3.htm | archivedate = 29 август 2007 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070829105533/http://www.apscience.org.au/projects/PBF_02_3/pbf_02_3.htm |date=2007-08-29 }} * {{cite journal | last = Zhang | first = CX | coauthors = et al. | year = 2009 | title = Greater vegetable and fruit intake is associated with a lower risk of breast cancer among Chinese women | volume = 125 | issue = 1 | pages = 181 – 188 | journal = International Journal of Cancer | pmid = 19358284 | doi = 10.1002/ijc.24358 | lang = en }} * {{cite web | last = Христов| first = Петър| year = 2022 | url = https://insights.bg/13-nai-interesni-fakta-za-bananite/ | title = Хранителна информация за бананите | publisher = insights.bg | lang = bg}}}} [[Категория:Плодове]] kfwaysumcu8lf3utng53pen0yykcz9n 0 474282 11463636 11235521 2022-07-19T12:59:01Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Васил Станилов | категория = писател | описание = български журналист, писател и публицист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Варна]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[разказ]], [[пиеса]], [[либрето]], [[репортаж]], [[фейлетон]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Васил Станилов''' е български [[журналист]], [[писател]] и [[публицист]]. Депутат от [[СДС]] в [[38 Народно събрание]] на [[България]]. == Биография == Васил Павлов Станилов е роден на [[14 януари]] [[1933]] г. във [[Варна]]. Завършва военно училище през 1952 г. и [[журналистика]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1958 г.<ref name="omda.bg">[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=375&IDArticle=1035 Биография на Васил Станилов на сайта OMDA].</ref> Редактор в „Предавания за чужбина“ на [[Радио София]] (за Гърция), вестник „Стършел“ (1961 – 1967), Радио София (1967 – 1969), ФОРЕК (1971 – 1972), вестник „Знаме на мира“ (1982 – 1984), вестник „Софийски вести“ (1990).<ref name="omda.bg"/> Работи и като драматург на Музикалния театър (1973 – 1986) и директор на Драматичния театър в Шумен.<ref name="omda.bg"/> През декември 1989 г. на масови митинги и шествия са отправени искания за премахване на члена от конституцията, определящ ръководната роля на БКП. На 15 декември Станилов обявява безсрочна гладна стачка. Към него се присъединяват десетки хора на изкуството и интелектуалци и в резултат на натиска чл. 1 е отменен с 10 дни по-рано от обявеното на 15 януари 1990 г. и започват разговорите около [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160330073703/http://www.point-of-view.org/?p=188 | заглавие = Преговорите на кръглата маса 1990 – I | достъп_дата = 30 март 2016 | фамилно_име = Сепетлиев | първо_име = Димитър | дата = 5 март 2006 | издател = Point of View }}</ref>. Главен редактор на вестник „Анти“ от 1991 г. и директор на издателска къща „Иван Вазов“.<ref name="omda.bg"/> Автор на книги, сценарии, пиеси и либрета. Според данните на Комисията по досиетата е бил нещатен сътрудник на 1-во ГУ на ДС от 11. 5. 1968 г. до 4. 11. 1969 г. Има собственоръчно написани агентурни донесения, събирал сведения за етническа принадлежност на български граждани.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=181605 „Васил Станилов: Бях офицер в разузнаването през 1953 г., но съм подписал да мълча“], интервю, в. „Сега“, 23 май 2001 г.</ref> == Библиография == * „Светът обърнат наопаки“, София: Народна младеж, 1967, 141 с. * „Атентатът не се състоя“, София: Народна младеж, 1970, 92 с. * „Философия на случайностите“, Пловдив: Христо Г. Данов, 1975, 89 с. * „Планетата Футбол“, София: Медицина и физкултура, 1976, 80 с. * „Съкровището на Занзибар“, София: Български писател, 1980, 126 с. * „Легенда за мартеницата“, София: Отечество, 1982, 48 с. ** 2 изд. „Легенда за мартеничката“, София: Иван Вазов, 2004, 48 с. * „Колективни халюцинации“, София: Български писател, 1985, 192 с. * „Броени дни“, София: Отечество, 1989, 215 с. * „В своята леха“, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994, 287 с. ISBN 954-430-340-5 * „За малка справка“, София: Иван Вазов, 2000, 106 с. * „Quo vadis, Българийо? Дневникът на един мазохист“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2003, 208 с. ISBN 954-8248-06-9 * „Прекрасното мокро море“, София: Иван Вазов, 2002, 16 с. * „Пиеси“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 266 с. * „Адът: Лагерите и затворите, книга трета“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 680 с. ISBN 978-954-8248-57-0 <ref>[https://web.archive.org/web/20160305034529/http://bolgari.net/%D0%9F%D0%B5%D1%82_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%B7%D0%B0__%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%B8_-el-726.html „Пет години затвор за „Танц със саби“ (откъс от „Адът: Лагерите и затворите, книга трета“)], в. „Про и анти“, 28 декември 2009 г.</ref> * „Идваме от остров Певки“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011, 118 с. ISBN 978-954-8248-72-3 * „80 епиграми“, София: Фама, 2013, 112 с. ISBN 978-954-597-461-8 * „Евридика 2033“ (роман), София: Факел, 2013, 244 с. ISBN 978-954-411-201-1 <ref>[[Георги Цанков (критик)|Георги Цанков]], [http://www.fakel.bg/index.php?t=3376 „От преизподнята до истината и вярата“], рец. в електронно списание „Факел“, 23 януари 2014 г.</ref> * „Зловещият фарс Народен съд“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“. ISBN 978-954-8248-47-1 * „Странствания“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“. ISBN 978-954-8248-72-3 * (съставител) „Без съд и присъда“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007, 402 с. ISBN 978-954-8248-52-5 * (съставител) „Репресиите“, София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2010, 858 с. ISBN 978-954-8248-88-4 == Награди и отличия == * Орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?issueid=1944&sectionid=5&id=00001 | заглавие = Васил Станилов: Ще почистя кораба на демокрацията | достъп_дата = 17 март 2015 | фамилно_име = Клисарска | първо_име = Ана | дата = 28 ноември 2000 | издател = [[Сега (вестник)|в. Сега]] }} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Култура|Литература|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Станилов, Васил}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Български автори на разкази]] [[Категория:Български фейлетонисти]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български либретисти]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] fvkuhpl64wl91gclrra1z4h6lcossck 0 480804 11463831 11273871 2022-07-19T15:04:18Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Даниела Горанова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | брак = Любомир Фърков | деца = }} '''Даниела Иванова Горанова-Фъркова''' (родена на 3 март 1958 г.) е българска [[актриса]].<ref>[http://arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=25717 arenamedia.net]</ref> == Кариера == Играла е в театрите във [[Видин]], [[Русе]] и [[София]].<ref name="dirb">[http://kino.dir.bg/material.php?id=5318 За българските актьори]</ref> По-известна е като глас в редица филми и сериали. Занимава се с озвучаване от 1996 г.<ref name="dirb"/> Един от първите ѝ сериали е теленовелата „[[Просто Мария]]“. Озвучава в сериали като „Пълна къща“, „[[Шеметен град]]“, „[[Фелисити]]“ (дублаж на bTV), „[[Кости (сериал)|Кости]]“ (от четвърти сезон), „[[Как се запознах с майка ви]]“, „[[Сготвено с любов]]“, „Кралски особи“ и „[[Теория за Големия взрив]]“ (от шести сезон на VMS), а също и в теленовелите „[[Господарят на Раусан]]“, „[[Истинска любов]]“, „[[Непокорните]]“, „[[Жената в огледалото]]“, „[[Капризи на съдбата]]“ и „[[Хамелеони (сериал)|Хамелеони]]“. Изявява се и като режисьор на дублажи за [[Александра Аудио]] и Доли Медия Студио. За [[Cartoon Network]] е режисирала дублажите на анимационни поредици като „[[Джони Тест]]“, „[[Роботбой]]“, „[[Секретните Сатърдей]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | Анди Макафи || Земята преди време V: Тайственият остров (дублаж на Александра Аудио)<br>Земята преди време VI: Тайната на динозавърската скала (дублаж на Александра Аудио)<br>Земята преди време VII: Скалата на ледения огън (дублаж на Александра Аудио) || Сара<br>Сара<br>Сара |- | [[Грей ДеЛайл]] || Хълк срещу Тор<br>[[Зеления фенер: Анимационният сериал]] || Сиф<br>Кралица Агапо |- | [[Дженифър Морисън]] || Маса за трима (дублаж на bTV)<br>[[Как се запознах с майка ви]] || Лесли Грийн<br>Зоуи Пиърсън |- | [[Емили Озмънт]] || [[Хана Монтана]] (дублаж на БНТ)<br>Сготвено с любов || Лили Тръскот<br>Габи Даймънд |- | Кандис Хъдсън || [[Земята преди време (поредица)|Земята преди време]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Земята преди време II: Приключение в голямата долина (дублаж на Александра Аудио)<br>Земята преди време III: Приятел в нужда се познава (дублаж на Александра Аудио)<br>Земята преди време IV: Пътешествие през мъглите (дублаж на Александра Аудио) || Сара<br>Сара<br>Сара<br>Сара |- | Керълайн Риа || [[Финиъс и Фърб]] (дублаж на студио Доли)<br>Финиъс и Фърб: Отвъд второто измерение || Линда Флин<br>Линда Флин |- | [[Рейчъл Билсън]] || [[Как се запознах с майка ви]]<br>Втори дубъл || Синди<br>Сам Суифт |} == Режисьор на дублажи == === Филми с [[нахсинхронен дублаж]] === ; [[Александра Аудио]] * 2000 – „[[Американска приказка]]“ * 2000 – „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“ * 2000 – „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“ * 2000 – „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“ * 2000 – „[[Железният гигант]]“ * 2001 – „[[Титан (филм)|Титан]]“ * 2001 – „[[Балто (филм)|Балто]]“ * 2001 – „Земята преди време VII: Скалата на ледения огън“ * 2001 – „[[Атлантида: Изгубената империя]]“ * 2002 – „[[Балто 2: По следите на вълка]]“ ; Доли Медия Студио * 2001 – „[[Барби в Лешникотрошачката]]“ * 2003 – „[[Търсенето на Немо]]“ * 2003 – „[[Братът на мечката]]“ * 2004 – „[[Барби в Принцесата и бедното момиче]]“ * 2005 – „Барби Фейландия“ * 2006 – „[[Колите]]“<ref name="dirb"/> * 2007 – „[[Семейство Робинсън]]“ * 2008 – „[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]“ * 2008 – „[[УОЛ-И]]“ * 2011 – „[[Рио (филм, 2011)|Рио]]“ * 2011 – „[[Колите 2]]“ * 2011 – „[[Весели крачета 2]]“ * 2012 – „[[Разбивачът Ралф]]“ * 2013 – „[[Турбо (филм)|Турбо]]“ * 2013 – „[[Самолети (филм)|Самолети]]“ * 2014 – „[[Рио 2]]“<ref>[http://bulphoto.com/events/37526/ bulphoto.com]</ref> * 2014 – „[[Самолети: Спасителен отряд]]“ * 2016 – „[[Търсенето на Дори]]“ * 2016 – „[[Драконът, моят приятел]]“ * 2017 – „[[Колите 3]]“ * 2017 – „[[Тайната на Коко]]“ * 2017 – „[[Бикът Фердинанд]]“ * 2018 – „[[Феноменалните 2]]“ * 2018 – „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ * 2018 – „[[Ралф разбива интернета]]“ * 2019 – „[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]“ * 2019 – „[[Господарка на злото 2]]“ * 2019 – „[[Шпионски бъркотии]]“ * 2020 – „[[Напред (филм)|Напред]]“ == Личен живот == Омъжена е за актьора Любомир Фърков.<ref>[http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=34719 m.focus-news.net]</ref> == Филмография == * „[[Антракс (филм)|Антракс]]“ (1990) * „[[Сламено сираче]]“ (1999), 5 серии == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/34 Даниела Горанова в ГАРД] {{мъниче|актьор}} {{СОРТКАТ:Горанова, Даниела}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в София]] nzq28i689zv39x3v6ogyo3gudozd307 0 489218 11463672 10679059 2022-07-19T13:33:22Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Владимир Стоянов|Владимир Стоянов|тип=личност}} {{писател | име = Владимир Стоянов | снимка = | размер = | описание = | място на раждане = [[Варна]], [[Народна република България]] | място на смърт = | работил = [[преподавател]], [[писател]], [[композитор]] | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = поезия, литературна критика, авторски песни | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Ако повярваш“ (1991),<br />„Каменно хвърчило“ (1993),<br />„Нашествието на тревите“ (1998),<br />„Небесен пчелин“ (2003), „Параклисът на ветровете“ (2005) | повлиян = | повлиян-показване = | повлиял = | повлиял-показване = | брак = | деца = | подпис = | сайт = {{URL|http://vlstoyanov.com}} | бележки = | общомедия = }} '''Владимир Стоянов''' е български [[поет]], [[писател]] и [[композитор]]. == Биография и творчество ==   '''Владимир Стоянов''' '''Стоянов''' е роден на 11 октомври 1959 г. в град Варна. Завършва българска филология. Член е на Съюза на българските писатели, на Градския съюз на писателите в Санкт-Петербург и на Московската градска организация към Съюза на писателите в Русия, вице-президент на Международната асоциация „Искусство народов мира“. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град '''(1991 – 2006 г.)'''. като главен експерт в дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна '''(2006 – 2012 г.)'''. Той е един от основателите, организаторите и участниците на Салоните на изкуствата в гр. Варна, на редица международни проекти, фестивали,  писателски семинари с участието на литературния институт „Максим Горки“. От '''2012 г.''' е културен координатор  и ръководител на Славянския културен център в СОК „Камчия“.   Автор е на поетически, литературоведчески книги и монографии, на компактдискове с авторски песни и музика, преводач и съставител на билингвистични поетически сборници, представящи за първи път на български език такива явления в областта на руската и световната поезия като Варлам Шаламов, Владимир Набоков, йеромонах Роман и др. Негови творби (стихове, литературна критика и история, авторски песни, преводи) са публикувани в редица национални, руски, украински, естонски и полски вестници, списания, антологии, алманаси и сайтове като: „Съвременник“, „Пламък“, „Везни“, „Света гора“, „Език и литература“, „Български език и литература“, „Простори“, „Море“, „КИЛ“, „Словото днес“, „Литературен свят“, „Литернет“, „Литературная газета“, „Юность“, „Меценат и мир“, „КольцоА“, „Литературная учеба“, „Невский альманах“, „Зеленоградская палитра“,  „Таллин“, „Всемирная литература“, Под небом единым“... Други са излъчвани в емисиите на радио- и телевизионни центрове в страната и чужбина. Някои са превеждани на руски, украински, полски, китайски и испански език.   Носител е на Годишната награда на СБП за литературна критика и история за 2006 г., на наградата Георги Братанов за поезия /2009 г./, на наградата „Варна“ за превод /2011 г./. Лауреат е на VІ Артиада на изкуствата в Русия /Москва, 2001 г./, на литературната премия „Инокентий Анненский“, Санкт-Петербурт, 2012 г. – за принос към художествения превод на руска поезия, на международния музикален фестивал „Море и спомени“ /2011 г./, както и на редица национални и международни конкурси за поезия, авторска песен, литературна критика, преводи. През  2014 г. е удостоен със званието „заслужил деятел на изкуствата“ на международната асоциация „Искусство народов мира“, а от 15 февруари 2015 г. е член кореспондент на Академията на Руската словесност в Москва. == Източници == <references /> * [http://www.faber-bg.com/index.php?mod=authors_item&show=844 Биография във „Фабер“] * [http://vstoyanov.comli.com/about/21/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725134021/http://vstoyanov.comli.com/about/21/ |date=2014-07-25 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://vstoyanov.comli.com/}} {{Портал|Биографии|Литература|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Владимир}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Родени във Варна]] in10llmcsd37680o01e8lm6vj2qg1rb 0 489489 11464511 10916287 2022-07-20T10:09:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Панделис Цамисис | име-оригинал = Παντελής Τσαμίσης | категория = историк | описание = гръцки просветен деец | портрет = Καστοριά 1903.jpg | портрет-описание = Цотили, март 1904 година. Димитриос Голицис (първи отдясно) от Българска Блаца в Цотилската гимназия до Панделис Цамисис | роден-място = [[Костур (град)|Костур]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Костур (град)|Костур]], [[Гърция]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Панделис Цамисис''' ({{lang|el|Παντελής Τσαμίσης}}) е [[гърци|гръцки]] просветен деец от [[Костурско]] от края на XIX - началото на XX век.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2014_04_01_archive.html | заглавие = Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 3ο) | достъп_дата = 23 юли 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 13 април 2014 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> == Биография == Цамисис е роден в 1870 година в западномакедонския град [[Костур (град)|Костур]]. Завършва [[Битолска гръцка гимназия|гръцката гимназия]] в [[Битоля]] и философия в [[Атински университет|Атинския университет]]. Преподава в различни училища в родния си край. Назначаван е за гимназиален директор в Мала Азия, а по-късно и на [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]]. Управлява Костурската прогимназия 9 години и [[Костурска гимназия|Костурската гимназия]] 11 години. Публикува исторически и фолклорни изследвания. Събира антики от района. В 1949 година пише ценното изследване „Костур и неговите паметници“ (''Η Καστοριά και τα μνημεία της'') – едно от най-задълбочените и изчерпателни изследвания за града.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/><ref>{{Цамисис}}</ref> Умира в 1958 година.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Цамисис, Панделис}} [[Категория:Възпитаници на Битолската гръцка гимназия]] [[Категория:Родени в Костур]] [[Категория:Гръцки просветни дейци]] [[Категория:Възпитаници на Атинския университет]] [[Категория:Учители в Цотилската гимназия]] [[Категория:Гръцки историци]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Починали в Костур]] blkb64qdz559mm16rkywbjicy38u20m 0 489676 11464534 11397036 2022-07-20T10:16:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Янис Папамадзарис | име-оригинал = Ιωάννης Παπαμαντζάρης | категория = общественик | описание = гръцки просветен деец | роден-място = [[Порти]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Йоанис (Янис) Папамадзарис''' или '''Папавасилиу''' или '''Граматикос''', известен на български като '''Яни Папамаджари''' и '''Яни Граматик''' ({{lang|el|Ιωάννης Παπαμαντζάρης, Γραμματικός}}), е [[гърци|гръцки]] църковен деец, секретар на [[Костурска епархия|Костурската митрополия]] при митрополит [[Никифор I Костурски]] (1841 - 1875), развил активна дейност за спиране на зараждащото се българско просветно движение в [[Костурско]].<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2014/06/4.html | заглавие = Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 13 април 2014 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> == Биография == Роден е в 1819 година в [[Порти]], [[Аграфа (район)|Аграфа]]. Като малък е отвлечен от турски ага, за да бъде продаден като роб, но е освободен от друг турски бей. Учи при Георгиос Михаил в Лариса и Фарсала. През 1840 година се установява в [[Цариград]], където се среща с архидякон Никифор, който в 1841 година става костурски митрополит и го взима със себе си в [[Костур (град)|Костур]] като секретар.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/> В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му Папамадзарис са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия.<ref>{{Цамисис|49}}</ref> Двамата развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в [[Костурско]]. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - [[Георги Динков]], отец [[Герасим Калугера]] и [[Търпо Поповски]], като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски: {{цитат|Известието за отварянето на Косинското българско училище стреснало гръцкия кириарх Никифор, който като много прост и неграмотен се ръководеше от секретаря си Яни Граматик, който беше все и вся и веднага повдигна дело в Корчанското съдилище, на което ме представи за най-интригант и нарушител на владишките показания, затвори училището ми и съдружно с косинските първенци, числящ се и свещеник Захария, ни закара в Корча, дето несправедливо ни държа три цели месеци под надзор в мръсните ханища...<ref>{{Македонски дневник|25}}</ref> Никифор със секретаря си Яни, зашеметен от появата на [[българщина|българизма]] и от силното движение на новодошлите учители, се запретнаха с всички морални сили да попречат на подновеното българско учебно дело, за което употребиха немалки суми, сасмо и само да могат да унищожат тримата учители и да затворят училищата им. Постоянно подкупени албанци сновяха по 3 български села и търсеха случай да убият родолюбивите трима учители, но напразно.<ref>{{Македонски дневник|26}}</ref>}} След смъртта на митрополит Никифор в 1874 година, Янис Папамадзарис поема временно управлението на епархията.<ref name="Γεωργιάδου">{{cite book |title= Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους |last=Γεωργιάδου |first= Αικατερίνη Νικολάου|authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location= Θεσσαλονίκη|isbn= |pages= 50-51 | url= http://ikee.lib.auth.gr/record/126353/files/GRI-2011-6556.pdf |accessdate= 4 юни 2018 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> След разкриването на революционната мрежа на [[Анастасиос Пихеон]], Папамадзарис е арестуван и затворен в Битоля.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/> Съдейства на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век и е обявен за агент от втори ред.<ref>[http://www.thessalonikeis.gr/PAYLOSMELASELIDES/selisAM%CE%91.htm I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131019141132/http://www.thessalonikeis.gr/PAYLOSMELASELIDES/selisAM%CE%91.htm |date=2013-10-19 }}.</ref> Умира в 1906 година.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/> В Костур е запазена [[Папамадзарева къща|родовата му къща]].<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =4 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= }}</ref> == Вижте също == * [[Михалис Папамадзарис]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Гръцки просветни дейци]] [[Категория:Хора от дем Музаки]] [[Категория:Костурска епархия]] [[Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] cccg5sdlv6fh2lqonps43h9ttivitaa 0 490408 11463609 11223046 2022-07-19T12:37:48Z 188.254.156.137 /* Списък на простите числа до 1000 */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Sieve of Eratosthenes animation.gif|мини|5000px|За да намерите всички прости числа в даден диапазон на броя, можете да използвате на алгоритъм наречен [[ситото на Ератостен]]]] == Списък на простите числа до 1000 == В списъка на първите 1000 [[число|числа]] се намират 168 [[просто число|прости числа]], каталогизирани от [[On-Line Encyclopedia of Integer Sequences]], те са: [[2 (число)|2]], [[3 (число)|3]], [[5 (число)|5]], [[7 (число)|7]], [[11 (число)|11]], [[13 (число)|13]], [[17 (число)|17]], [[19 (число)|19]], [[23 (число)|23]], [[29 (число)|29]], [[31 (число)|31]], [[37 (число)|37]], [[41 (число)|41]], [[43 (число)|43]], [[47 (число)|47]], [[53 (число)|53]], [[59 (число)|59]], [[61 (число)|61]], [[67 (число)|67]], [[71 (число)|71]], [[73 (число)|73]], [[79 (число)|79]], [[83 (число)|83]], [[89 (число)|89]], [[97 (число)|97]], [[101 (число)|101]], [[103 (число)|103]], [[107 (число)|107]], [[109 (число)|109]], [[113 (число)|113]], [[127 (число)|127]], [[131 (число)|131]], [[137 (число)|137]], [[139 (число)|139]], [[149 (число)|149]], [[151 (число)|151]], [[157 (число)|157]], [[163 (число)|163]], [[167 (число)|167]], [[173 (число)|173]], [[179 (число)|179]], [[181 (число)|181]], [[191 (число)|191]], [[193 (число)|193]], [[197 (число)|197]], [[199 (число)|199]], [[211 (число)|211]], [[223 (число)|223]], [[227 (число)|227]], [[229 (число)|229]], [[233 (число)|233]], [[239 (число)|239]], [[241 (число)|241]], [[251 (число)|251]], [[257 (число)|257]], [[263 (число)|263]], [[269 (число)|269]], [[271 (число)|271]], [[277 (число)|277]], [[281 (число)|281]], [[283 (число)|283]], [[293 (число)|293]], [[307 (число)|307]], [[311 (число)|311]], [[313 (число)|313]], [[317 (число)|317]], [[331 (число)|331]], [[337 (число)|337]], [[347 (число)|347]], [[349 (число)|349]], [[353 (число)|353]], [[359 (число)|359]], [[367 (число)|367]], [[373 (число)|373]], [[379 (число)|379]], [[383 (число)|383]], [[389 (число)|389]], [[397 (число)|397]], [[401 (число)|401]], [[409 (число)|409]], [[419 (число)|419]], [[421 (число)|421]], [[431 (число)|431]], [[433 (число)|433]], [[439 (число)|439]], [[443 (число)|443]], [[449 (число)|449]], [[457 (число)|457]], [[461 (число)|461]], [[463 (число)|463]], [[467 (число)|467]], [[479 (число)|479]], [[487 (число)|487]], [[491 (число)|491]], [[499 (число)|499]], [[503 (число)|503]], [[509 (число)|509]], [[521 (число)|521]], [[523 (число)|523]], [[541 (число)|541]], [[547 (число)|547]], [[557 (число)|557]], [[563 (число)|563]], [[569 (число)|569]], [[571 (число)|571]], [[577 (число)|577]], [[587 (число)|587]], [[593 (число)|593]], [[599 (число)|599]], [[601 (число)|601]], [[607 (число)|607]], [[613 (число)|613]], [[617 (число)|617]], [[619 (число)|619]], [[631 (число)|631]], [[641 (число)|641]], [[643 (число)|643]], [[647 (число)|647]], [[653 (число)|653]], [[659 (число)|659]], [[661 (число)|661]], [[673 (число)|673]], [[677 (число)|677]], [[683 (число)|682]], [[691 (число)|691]], [[701 (число)|701]], [[709 (число)|709]], [[719 (число)|719]], [[727 (число)|727]], [[733 (число)|733]], [[739 (число)|739]], [[741 (число)|743]], [[751 (число)|751]], [[757 (число)|757]], [[761 (число)|761]], [[769 (число)|769]], [[773 (число)|773]], [[787 (число)|787]], [[797 (число)|797]], [[809 (число)|809]], [[811 (число)|811]], [[821 (число)|821]], [[823 (число)|823]], [[827 (число)|827]], [[829 (число)|829]], [[839 (число)|839]], [[853 (число)|853]], [[867 (число)|857]], [[859 (число)|859]], [[863 (число)|863]], [[877 (число)|877]], [[881 (число)|881]], [[883 (число)|883]], [[887 (число)|887]], [[907 (число)|907]], [[911 (число)|911]], [[919 (число)|919]], [[929 (число)|929]], [[937 (число)|937]], [[941 (число)|941]], [[947 (число)|947]], [[953 (число)|953]], [[967 (число)|967]], [[971 (число)|971]], [[977 (число)|977]], [[983 (число)|983]], [[991 (число)|991]] и [[997 (число)|997]]. == Списък на първите 500 прости числа == {| class="wikitable" ! ! 1 !! 2 !! 3 !! 4 !! 5 !! 6 !! 7 !! 8 !! 9 !! 10 !! 11 !! 12 !! 13 !! 14 !! 15 !! 16 !! 17 !! 18 !! 19 !! 20 |- align=center ! 1 – 20 | [[2 (число)|2]] || [[3 (число)|3]] || [[5 (число)|5]] || [[7 (число)|7]] || [[11 (число)|11]] || [[13 (число)|13]] ||[[17 (число)|17]] || [[19 (число)|19]] || [[23 (число)|23]] || [[29 (число)|29]] || [[31 (число)|31]] || [[37 (число)|37]] || [[41 (число)|41]] || [[43 (число)|43]] || [[47 (число)|47]] || [[53 (число)|53]] || [[59 (число)|59]] || [[61 (число)|61]] || [[67 (число)|67]] || [[71 (число)|71]] |- align=center ! 21 – 40 | [[73 (число)|73]] || [[79 (число)|79]] || [[83 (число)|83]] || [[89 (число)|89]] || [[97 (число)|97]] || [[101 (число)|101]]|| [[103 (число)|103]] || [[107 (число)|107]] || [[109 (число)|109]] || [[113 (число)|113]]|| [[127 (число)|127]] || [[131 (число)|131]] || [[137 (число)|137]] || [[139 (число)|139]] || [[149 (число)|149]] || [[151 (число)|151]] || [[157 (число)|157]] || [[163 (число)|163]] || [[167 (число)|167]] || [[173 (число)|173]] |- align=center ! 41 – 60 | [[179 (число)|179]] || [[181 (число)|181]] || [[191 (число)|191]] || [[193 (число)|193]] || [[197 (число)|197]] || [[199 (число)|199]] || [[211 (число)|211]] || [[223 (число)|223]] || [[227 (число)|227]] || [[229 (число)|229]]|| [[233 (число)|233]] || [[239 (число)|239]] || [[241 (число)|241]] || [[251 (число)|251]] || [[257 (число)|257]] || [[263 (число)|263]] || [[269 (число)|269]] || [[271 (число)|271]] || [[277 (число)|277]] || [[281 (число)|281]] |- align=center ! 61 – 80 | [[283 (число)|283]] || [[293 (число)|293]] || [[307 (число)|307]] || [[311 (число)|311]] || [[313 (число)|313]] || [[317 (число)|317]] || [[331 (число)|331]] || [[337 (число)|337]] || [[347 (число)|347]] || [[349 (число)|349]]|| [[353 (число)|353]] || [[359 (число)|359]] || [[367 (число)|367]] || [[373 (число)|373]] || [[379 (число)|379]] || [[383 (число)|383]] || [[389 (число)|389]] || [[397 (число)|397]] || [[401 (число)|401]] || [[409 (число)|409]] |- align=center ! 81 – 100 | [[419 (число)|419]] || [[421 (число)|421]] || [[431 (число)|431]] || [[433 (число)|433]] || [[439 (число)|439]] || [[443 (число)|443]] || [[449 (число)|449]] || [[457 (число)|457]] || [[461 (число)|461]] || [[463 (число)|463]]|| [[467 (число)|467]] || [[479 (число)|479]] || [[487 (число)|487]] || [[491 (число)|491]] || [[499 (число)|499]] || [[503 (число)|503]] || [[509 (число)|509]] || [[521 (число)|521]] || [[523 (число)|523]] || [[541 (число)|541]] |- align=center ! 101 – 120 | [[547 (число)|547]] || [[557 (число)|557]] || [[563 (число)|563]] || [[569 (число)|569]] || [[571 (число)|571]] || [[577 (число)|577]] || [[587 (число)|587]] || [[593 (число)|593]] || [[599 (число)|599]] || [[601 (число)|601]]|| [[607 (число)|607]] || [[613 (число)|613]] || [[617 (число)|617]] || [[619 (число)|619]] || [[631 (число)|631]] || [[641 (число)|641]] || [[643 (число)|643]] || [[647 (число)|647]] || [[653 (число)|653]] || [[659 (число)|659]] |- align=center ! 121 – 140 | [[661 (число)|661]] || [[673 (число)|673]] || [[677 (число)|677]] || [[683 (число)|683]] || [[691 (число)|691]] || [[701 (число)|701]] || [[709 (число)|709]] || [[719 (число)|719]] || [[727 (число)|727]] || [[733 (число)|733]]|| [[739 (число)|739]] || [[743 (число)|743]] || [[751 (число)|751]] || [[757 (число)|757]] || [[761 (число)|761]] || [[769 (число)|769]] || [[773 (число)|773]] || [[787 (число)|787]] || [[797 (число)|797]] || [[809 (число)|809]] |- align=center ! 141 – 160 | [[811 (число)|811]] || [[821 (число)|821]] || [[823 (число)|823]] || [[827 (число)|827]] || [[829 (число)|829]] || [[839 (число)|839]] || [[853 (число)|853]] || [[857 (число)|857]] || [[859 (число)|859]] || [[863 (число)|863]]|| [[877 (число)|877]] || [[881 (число)|881]] || [[883 (число)|883]] || [[887 (число)|887]] || [[907 (число)|907]] || [[911 (число)|911]] || [[919 (число)|919]] || [[929 (число)|929]] || [[937 (число)|937]] || [[941 (число)|941]] |- align=center ! 161 – 180 | [[947 (число)|947]] || [[953 (число)|953]] || [[967 (число)|967]] || [[971 (число)|971]] || [[977 (число)|977]] || [[983 (число)|983]] || [[991 (число)|991]] || [[997 (число)|997]] || [[1009 (число)|1009]] || [[1013 (число)|1013]]|| [[1019 (число)|1019]] || [[1021 (число)|1021]] || [[1031 (число)|1031]] || [[1033 (число)|1033]] || [[1039 (число)|1039]] || [[1049 (число)|1049]] || [[1051 (число)|1051]] || [[1061 (число)|1061]] || [[1063 (число)|1063]] || [[1069 (число)|1069]] |- align=center ! 181 – 200 | [[1087 (число)|1087]] || [[1091 (число)|1091]] || [[1093 (число)|1093]] || [[1097 (число)|1097]] || [[1103 (число)|1103]] || [[1109 (число)|1109]] || [[1117 (число)|1117]] || [[1123 (число)|1123]] || [[1129 (число)|1129]] || [[1151 (число)|1151]]|| [[1153 (число)|1153]] || [[1163 (число)|1163]] || [[1171 (число)|1171]] || [[1181 (число)|1181]] || [[1187 (число)|1187]] || [[1193 (число)|1193]] || [[1201 (число)|1201]] || [[1213 (число)|1213]] || [[1217 (число)|1217]] || [[1223 (число)|1223]] |- align=center ! 201 – 220 | [[1229 (число)|1229]] || [[1231 (число)|1231]] || [[1237 (число)|1237]] || [[1249 (число)|1249]] || [[1259 (число)|1259]] || [[1277 (число)|1277]] || [[1279 (число)|1279]] || [[1283 (число)|1283]] || [[1289 (число)|1289]] || [[1291 (число)|1291]]|| [[1297 (число)|1297]] || [[1301 (число)|1301]] || [[1303 (число)|1303]] || [[1307 (число)|1307]] || [[1319 (число)|1319]] || [[1321 (число)|1321]] || [[1327 (число)|1327]] || [[1361 (число)|1361]] || [[1367 (число)|1367]] || [[1373 (число)|1373]] |- align=center ! 221 – 240 | [[1381 (число)|1381]] || [[1399 (число)|1399]] || [[1409 (число)|1409]] || [[1423 (число)|1423]] || [[1427 (число)|1427]] || [[1429 (число)|1429]] || [[1433 (число)|1433]] || [[1439 (число)|1439]] || [[1447 (число)|1447]] || [[1451 (число)|1451]]|| [[1453 (число)|1453]] || [[1459 (число)|1459]] || [[1471 (число)|1471]] || [[1481 (число)|1481]] || [[1483 (число)|1483]] || [[1487 (число)|1487]] || [[1489 (число)|1489]] || [[1493 (число)|1493]] || [[1499 (число)|1499]] || [[1511 (число)|1511]] |- align=center ! 241 – 260 | [[1523 (число)|1523]] || [[1531 (число)|1531]] || [[1543 (число)|1543]] || [[1549 (число)|1549]] || [[1553 (число)|1553]] || [[1559 (число)|1559]] || [[1567 (число)|1567]] || [[1571 (число)|1571]] || [[1579 (число)|1579]] || [[1583 (число)|1583]]|| [[1597 (число)|1597]] || [[1601 (число)|1601]] || [[1607 (число)|1607]] || [[1609 (число)|1609]] || [[1613 (число)|1613]] || [[1619 (число)|1619]] || [[1621 (число)|1621]] || [[1627 (число)|1627]] || [[1637 (число)|1637]] || [[1657 (число)|1657]] |- align=center ! 261 – 280 | [[1663 (число)|1663]] || [[1667 (число)|1667]] || [[1669 (число)|1669]] || [[1693 (число)|1693]] || [[1697 (число)|1697]] || [[1699 (число)|1699]] || [[1709 (число)|1709]] || [[1721 (число)|1721]] || [[1723 (число)|1723]] || [[1733 (число)|1733]]|| [[1741 (число)|1741]] || [[1747 (число)|1747]] || [[1753 (число)|1753]] || [[1759 (число)|1759]] || [[1777 (число)|1777]] || [[1783 (число)|1783]] || [[1787 (число)|1787]] || [[1789 (число)|1789]] || [[1801 (число)|1801]] || [[1811 (число)|1811]] |- align=center ! 281 – 300 | [[1823 (число)|1823]] || [[1831 (число)|1831]] || [[1847 (число)|1847]] || [[1861 (число)|1861]] || [[1867 (число)|1867]] || [[1871 (число)|1871]] || [[1873 (число)|1873]] || [[1877 (число)|1877]] || [[1879 (число)|1879]] || [[1889 (число)|1889]]|| [[1901 (число)|1901]] || [[1907 (число)|1907]] || [[1913 (число)|1913]] || [[1931 (число)|1931]] || [[1933 (число)|1933]] || [[1949 (число)|1949]] || [[1951 (число)|1951]] || [[1973 (число)|1973]] || [[1979 (число)|1979]] || [[1987 (число)|1987]] |- align=center ! 301 – 320 | [[1993 (число)|1993]] || [[1997 (число)|1997]] || [[1999 (число)|1999]] || [[2003 (число)|2003]] || [[2011 (число)|2011]] || [[2017 (число)|2017]] || [[2027 (число)|2027]] || [[2029 (число)|2029]] || [[2039 (число)|2039]] || [[2053 (число)|2053]]|| [[2063 (число)|2063]] || [[2069 (число)|2069]] || [[2081 (число)|2081]] || [[2083 (число)|2083]] || [[2087 (число)|2087]] || [[2089 (число)|2089]] || [[2099 (число)|2099]] || [[2111 (число)|2111]] || [[2113 (число)|2113]] || [[2129 (число)|2129]] |- align=center ! 321 – 340 | [[2131 (число)|2131]] || [[2137 (число)|2137]] || [[2141 (число)|2141]] || [[2143 (число)|2143]] || [[2153 (число)|2153]] || [[2161 (число)|2161]] || [[2179 (число)|2179]] || [[2203 (число)|2203]] || [[2207 (число)|2207]] || [[2213 (число)|2213]]|| [[2221 (число)|2221]] || [[2237 (число)|2237]] || [[2239 (число)|2239]] || [[2243 (число)|2243]] || [[2251 (число)|2251]] || [[2267 (число)|2267]] || [[2269 (число)|2269]] || [[2273 (число)|2273]] || [[2281 (число)|2281]] || [[2287 (число)|2287]] |- align=center ! 341 – 360 | [[2293 (число)|2293]] || [[2297 (число)|2297]] || [[2309 (число)|2309]] || [[2311 (число)|2311]] || [[2333 (число)|2333]] || [[2339 (число)|2339]] || [[2341 (число)|2341]] || [[2347 (число)|2347]] || [[2351 (число)|2351]] || [[2357 (число)|2357]]|| [[2371 (число)|2371]] || [[2377 (число)|2377]] || [[2381 (число)|2381]] || [[2383 (число)|2383]] || [[2389 (число)|2389]] || [[2393 (число)|2393]] || [[2399 (число)|2399]] || [[2411 (число)|2411]] || [[2417 (число)|2417]] || [[2423 (число)|2423]] |- align=center ! 361 – 380 | [[2437 (число)|2437]] || [[2441 (число)|2441]] || [[2447 (число)|2447]] || [[2459 (число)|2459]] || [[2467 (число)|2467]] || [[2473 (число)|2473]] || [[2477 (число)|2477]] || [[2503 (число)|2503]] || [[2521 (число)|2521]] || [[2531 (число)|2531]]|| [[2539 (число)|2539]] || [[2543 (число)|2543]] || [[2549 (число)|2549]] || [[2551 (число)|2551]] || [[2557 (число)|2557]] || [[2579 (число)|2579]] || [[2591 (число)|2591]] || [[2593 (число)|2593]] || [[2609 (число)|2609]] || [[2617 (число)|2617]] |- align=center ! 381 – 400 | [[2621 (число)|2621]] || [[2633 (число)|2633]] || [[2647 (число)|2647]] || [[2657 (число)|2657]] || [[2659 (число)|2659]] || [[2663 (число)|2663]] || [[2671 (число)|2671]] || [[2677 (число)|2677]] || [[2683 (число)|2683]] || [[2687 (число)|2687]]|| [[2689 (число)|2689]] || [[2693 (число)|2693]] || [[2699 (число)|2699]] || [[2707 (число)|2707]] || [[2711 (число)|2711]] || [[2713 (число)|2713]] || [[2719 (число)|2719]] || [[2729 (число)|2729]] || [[2731 (число)|2731]] || [[2741 (число)|2741]] |- align=center ! 401 – 420 | [[2749 (число)|2749]] || [[2753 (число)|2753]] || [[2767 (число)|2767]] || [[2777 (число)|2777]] || [[2789 (число)|2789]] || [[2791 (число)|2791]] || [[2797 (число)|2797]] || [[2801 (число)|2801]] || [[2803 (число)|2803]] || [[2819 (число)|2819]]|| [[2833 (число)|2833]] || [[2837 (число)|2837]] || [[2843 (число)|2843]] || [[2851 (число)|2851]] || [[2857 (число)|2857]] || [[2861 (число)|2861]] || [[2879 (число)|2879]] || [[2887 (число)|2887]] || [[2897 (число)|2897]] || [[2903 (число)|2903]] |- align=center ! 421 – 440 | [[2909 (число)|2909]] || [[2917 (число)|2917]] || [[2927 (число)|2927]] || [[2939 (число)|2939]] || [[2953 (число)|2953]] || [[2957 (число)|2957]] || [[2963 (число)|2963]] || [[2969 (число)|2969]] || [[2971 (число)|2971]] || [[2999 (число)|2999]]|| [[3001 (число)|3001]] || [[3011 (число)|3011]] || [[3019 (число)|3019]] || [[3023 (число)|3023]] || [[3037 (число)|3037]] || [[3041 (число)|3041]] || [[3049 (число)|3049]] || [[3061 (число)|3061]] || [[3067 (число)|3067]] || [[3079 (число)|3079]] |- align=center ! 441 – 460 | [[3083 (число)|3083]] || [[3089 (число)|3089]] || [[3109 (число)|3109]] || [[3119 (число)|3119]] || [[3121 (число)|3121]] || [[3137 (число)|3137]] || [[3163 (число)|3163]] || [[3167 (число)|3167]] || [[3169 (число)|3169]] || [[3181 (число)|3181]]|| [[3187 (число)|3187]] || [[3191 (число)|3191]] || [[3203 (число)|3203]] || [[3209 (число)|3209]] || [[3217 (число)|3217]] || [[3221 (число)|3221]] || [[3229 (число)|3229]] || [[3251 (число)|3251]] || [[3253 (число)|3253]] || [[3257 (число)|3257]] |- align=center ! 461 – 480 | [[3259 (число)|3259]] || [[3271 (число)|3271]] || [[3299 (число)|3299]] || [[3301 (число)|3301]] || [[3307 (число)|3307]] || [[3313 (число)|3313]] || [[3319 (число)|3319]] || [[3323 (число)|3323]] || [[3329 (число)|3329]] || [[3331 (число)|3331]]|| [[3343 (число)|3343]] || [[3347 (число)|3347]] || [[3359 (число)|3359]] || [[3361 (число)|3361]] || [[3371 (число)|3371]] || [[3373 (число)|3373]] || [[3389 (число)|3389]] || [[3391 (число)|3391]] || [[3407 (число)|3407]] || [[3413 (число)|3413]] |- align=center ! 481 – 500 | [[3433 (число)|3433]] || [[3449 (число)|3449]] || [[3457 (число)|3457]]|| [[3461 (число)|3461]] || [[3463 (число)|3463]] || [[3467 (число)|3467]] || [[3469 (число)|3469]] || [[3491 (число)|3491]] || [[3499 (число)|3499]] || [[3511 (число)|3511]]|| [[3517 (число)|3517]] || [[3527 (число)|3527]] || [[3529 (число)|3529]] || [[3533 (число)|3533]] || [[3539 (число)|3539]] || [[3541 (число)|3541]] || [[3547 (число)|3547]] || [[3557 (число)|3557]] || [[3559 (число)|3559]] || [[3571 (число)|3571]] |} == Външни препратки == * [http://www.babylon.com/definition/Списък_на_първите_1000_прости_числа/ Списък на първите 1000 прости числа, „Babylon“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313075337/http://www.babylon.com/definition/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_1000_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0 |date=2016-03-13 }} [[Категория:Прости числа|*]] 4chrfttjwq6yt83mebuplerbbaza8d7 11463611 11463609 2022-07-19T12:38:30Z 188.254.156.137 /* Списък на простите числа до 1000 */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Sieve of Eratosthenes animation.gif|мини|5000px|За да намерите всички прости числа в даден диапазон на броя, можете да използвате на алгоритъм наречен [[ситото на Ератостен]]]] == Списък на простите числа до 1000 == В списъка на първите 1000 [[число|числа]] се намират 168 [[просто число|прости числа]], каталогизирани от [[On-Line Encyclopedia of Integer Sequences]], те са: [[2 (число)|2]], [[3 (число)|3]], [[5 (число)|5]], [[7 (число)|7]], [[11 (число)|11]], [[13 (число)|13]], [[17 (число)|17]], [[19 (число)|19]], [[23 (число)|23]], [[29 (число)|29]], [[31 (число)|31]], [[37 (число)|37]], [[41 (число)|41]], [[43 (число)|43]], [[47 (число)|47]], [[53 (число)|53]], [[59 (число)|59]], [[61 (число)|61]], [[67 (число)|67]], [[71 (число)|71]], [[73 (число)|73]], [[79 (число)|79]], [[83 (число)|83]], [[89 (число)|89]], [[97 (число)|97]], [[101 (число)|101]], [[103 (число)|103]], [[107 (число)|107]], [[109 (число)|109]], [[113 (число)|113]], [[127 (число)|127]], [[131 (число)|131]], [[137 (число)|137]], [[139 (число)|139]], [[149 (число)|149]], [[151 (число)|151]], [[157 (число)|157]], [[163 (число)|163]], [[167 (число)|167]], [[173 (число)|173]], [[179 (число)|179]], [[181 (число)|181]], [[191 (число)|191]], [[193 (число)|193]], [[197 (число)|197]], [[199 (число)|199]], [[211 (число)|211]], [[223 (число)|223]], [[227 (число)|227]], [[229 (число)|229]], [[233 (число)|233]], [[239 (число)|239]], [[241 (число)|241]], [[251 (число)|251]], [[257 (число)|257]], [[263 (число)|263]], [[269 (число)|269]], [[271 (число)|271]], [[277 (число)|277]], [[281 (число)|281]], [[283 (число)|283]], [[293 (число)|293]], [[307 (число)|307]], [[311 (число)|311]], [[313 (число)|313]], [[317 (число)|317]], [[331 (число)|331]], [[337 (число)|337]], [[347 (число)|347]], [[349 (число)|349]], [[353 (число)|353]], [[359 (число)|359]], [[367 (число)|367]], [[373 (число)|373]], [[379 (число)|379]], [[383 (число)|383]], [[389 (число)|389]], [[397 (число)|397]], [[401 (число)|401]], [[409 (число)|409]], [[419 (число)|419]], [[421 (число)|421]], [[431 (число)|431]], [[433 (число)|433]], [[439 (число)|439]], [[443 (число)|443]], [[449 (число)|449]], [[457 (число)|457]], [[461 (число)|461]], [[463 (число)|463]], [[467 (число)|467]], [[479 (число)|479]], [[487 (число)|487]], [[491 (число)|491]], [[499 (число)|499]], [[503 (число)|503]], [[509 (число)|509]], [[521 (число)|521]], [[523 (число)|523]], [[541 (число)|541]], [[547 (число)|547]], [[557 (число)|557]], [[563 (число)|563]], [[569 (число)|569]], [[571 (число)|571]], [[577 (число)|577]], [[587 (число)|587]], [[593 (число)|593]], [[599 (число)|599]], [[601 (число)|601]], [[607 (число)|607]], [[613 (число)|613]], [[617 (число)|617]], [[619 (число)|619]], [[631 (число)|631]], [[641 (число)|641]], [[643 (число)|643]], [[647 (число)|647]], [[653 (число)|653]], [[659 (число)|659]], [[661 (число)|661]], [[673 (число)|673]], [[677 (число)|677]], [[683 (число)|683]], [[691 (число)|691]], [[701 (число)|701]], [[709 (число)|709]], [[719 (число)|719]], [[727 (число)|727]], [[733 (число)|733]], [[739 (число)|739]], [[741 (число)|743]], [[751 (число)|751]], [[757 (число)|757]], [[761 (число)|761]], [[769 (число)|769]], [[773 (число)|773]], [[787 (число)|787]], [[797 (число)|797]], [[809 (число)|809]], [[811 (число)|811]], [[821 (число)|821]], [[823 (число)|823]], [[827 (число)|827]], [[829 (число)|829]], [[839 (число)|839]], [[853 (число)|853]], [[867 (число)|857]], [[859 (число)|859]], [[863 (число)|863]], [[877 (число)|877]], [[881 (число)|881]], [[883 (число)|883]], [[887 (число)|887]], [[907 (число)|907]], [[911 (число)|911]], [[919 (число)|919]], [[929 (число)|929]], [[937 (число)|937]], [[941 (число)|941]], [[947 (число)|947]], [[953 (число)|953]], [[967 (число)|967]], [[971 (число)|971]], [[977 (число)|977]], [[983 (число)|983]], [[991 (число)|991]] и [[997 (число)|997]]. == Списък на първите 500 прости числа == {| class="wikitable" ! ! 1 !! 2 !! 3 !! 4 !! 5 !! 6 !! 7 !! 8 !! 9 !! 10 !! 11 !! 12 !! 13 !! 14 !! 15 !! 16 !! 17 !! 18 !! 19 !! 20 |- align=center ! 1 – 20 | [[2 (число)|2]] || [[3 (число)|3]] || [[5 (число)|5]] || [[7 (число)|7]] || [[11 (число)|11]] || [[13 (число)|13]] ||[[17 (число)|17]] || [[19 (число)|19]] || [[23 (число)|23]] || [[29 (число)|29]] || [[31 (число)|31]] || [[37 (число)|37]] || [[41 (число)|41]] || [[43 (число)|43]] || [[47 (число)|47]] || [[53 (число)|53]] || [[59 (число)|59]] || [[61 (число)|61]] || [[67 (число)|67]] || [[71 (число)|71]] |- align=center ! 21 – 40 | [[73 (число)|73]] || [[79 (число)|79]] || [[83 (число)|83]] || [[89 (число)|89]] || [[97 (число)|97]] || [[101 (число)|101]]|| [[103 (число)|103]] || [[107 (число)|107]] || [[109 (число)|109]] || [[113 (число)|113]]|| [[127 (число)|127]] || [[131 (число)|131]] || [[137 (число)|137]] || [[139 (число)|139]] || [[149 (число)|149]] || [[151 (число)|151]] || [[157 (число)|157]] || [[163 (число)|163]] || [[167 (число)|167]] || [[173 (число)|173]] |- align=center ! 41 – 60 | [[179 (число)|179]] || [[181 (число)|181]] || [[191 (число)|191]] || [[193 (число)|193]] || [[197 (число)|197]] || [[199 (число)|199]] || [[211 (число)|211]] || [[223 (число)|223]] || [[227 (число)|227]] || [[229 (число)|229]]|| [[233 (число)|233]] || [[239 (число)|239]] || [[241 (число)|241]] || [[251 (число)|251]] || [[257 (число)|257]] || [[263 (число)|263]] || [[269 (число)|269]] || [[271 (число)|271]] || [[277 (число)|277]] || [[281 (число)|281]] |- align=center ! 61 – 80 | [[283 (число)|283]] || [[293 (число)|293]] || [[307 (число)|307]] || [[311 (число)|311]] || [[313 (число)|313]] || [[317 (число)|317]] || [[331 (число)|331]] || [[337 (число)|337]] || [[347 (число)|347]] || [[349 (число)|349]]|| [[353 (число)|353]] || [[359 (число)|359]] || [[367 (число)|367]] || [[373 (число)|373]] || [[379 (число)|379]] || [[383 (число)|383]] || [[389 (число)|389]] || [[397 (число)|397]] || [[401 (число)|401]] || [[409 (число)|409]] |- align=center ! 81 – 100 | [[419 (число)|419]] || [[421 (число)|421]] || [[431 (число)|431]] || [[433 (число)|433]] || [[439 (число)|439]] || [[443 (число)|443]] || [[449 (число)|449]] || [[457 (число)|457]] || [[461 (число)|461]] || [[463 (число)|463]]|| [[467 (число)|467]] || [[479 (число)|479]] || [[487 (число)|487]] || [[491 (число)|491]] || [[499 (число)|499]] || [[503 (число)|503]] || [[509 (число)|509]] || [[521 (число)|521]] || [[523 (число)|523]] || [[541 (число)|541]] |- align=center ! 101 – 120 | [[547 (число)|547]] || [[557 (число)|557]] || [[563 (число)|563]] || [[569 (число)|569]] || [[571 (число)|571]] || [[577 (число)|577]] || [[587 (число)|587]] || [[593 (число)|593]] || [[599 (число)|599]] || [[601 (число)|601]]|| [[607 (число)|607]] || [[613 (число)|613]] || [[617 (число)|617]] || [[619 (число)|619]] || [[631 (число)|631]] || [[641 (число)|641]] || [[643 (число)|643]] || [[647 (число)|647]] || [[653 (число)|653]] || [[659 (число)|659]] |- align=center ! 121 – 140 | [[661 (число)|661]] || [[673 (число)|673]] || [[677 (число)|677]] || [[683 (число)|683]] || [[691 (число)|691]] || [[701 (число)|701]] || [[709 (число)|709]] || [[719 (число)|719]] || [[727 (число)|727]] || [[733 (число)|733]]|| [[739 (число)|739]] || [[743 (число)|743]] || [[751 (число)|751]] || [[757 (число)|757]] || [[761 (число)|761]] || [[769 (число)|769]] || [[773 (число)|773]] || [[787 (число)|787]] || [[797 (число)|797]] || [[809 (число)|809]] |- align=center ! 141 – 160 | [[811 (число)|811]] || [[821 (число)|821]] || [[823 (число)|823]] || [[827 (число)|827]] || [[829 (число)|829]] || [[839 (число)|839]] || [[853 (число)|853]] || [[857 (число)|857]] || [[859 (число)|859]] || [[863 (число)|863]]|| [[877 (число)|877]] || [[881 (число)|881]] || [[883 (число)|883]] || [[887 (число)|887]] || [[907 (число)|907]] || [[911 (число)|911]] || [[919 (число)|919]] || [[929 (число)|929]] || [[937 (число)|937]] || [[941 (число)|941]] |- align=center ! 161 – 180 | [[947 (число)|947]] || [[953 (число)|953]] || [[967 (число)|967]] || [[971 (число)|971]] || [[977 (число)|977]] || [[983 (число)|983]] || [[991 (число)|991]] || [[997 (число)|997]] || [[1009 (число)|1009]] || [[1013 (число)|1013]]|| [[1019 (число)|1019]] || [[1021 (число)|1021]] || [[1031 (число)|1031]] || [[1033 (число)|1033]] || [[1039 (число)|1039]] || [[1049 (число)|1049]] || [[1051 (число)|1051]] || [[1061 (число)|1061]] || [[1063 (число)|1063]] || [[1069 (число)|1069]] |- align=center ! 181 – 200 | [[1087 (число)|1087]] || [[1091 (число)|1091]] || [[1093 (число)|1093]] || [[1097 (число)|1097]] || [[1103 (число)|1103]] || [[1109 (число)|1109]] || [[1117 (число)|1117]] || [[1123 (число)|1123]] || [[1129 (число)|1129]] || [[1151 (число)|1151]]|| [[1153 (число)|1153]] || [[1163 (число)|1163]] || [[1171 (число)|1171]] || [[1181 (число)|1181]] || [[1187 (число)|1187]] || [[1193 (число)|1193]] || [[1201 (число)|1201]] || [[1213 (число)|1213]] || [[1217 (число)|1217]] || [[1223 (число)|1223]] |- align=center ! 201 – 220 | [[1229 (число)|1229]] || [[1231 (число)|1231]] || [[1237 (число)|1237]] || [[1249 (число)|1249]] || [[1259 (число)|1259]] || [[1277 (число)|1277]] || [[1279 (число)|1279]] || [[1283 (число)|1283]] || [[1289 (число)|1289]] || [[1291 (число)|1291]]|| [[1297 (число)|1297]] || [[1301 (число)|1301]] || [[1303 (число)|1303]] || [[1307 (число)|1307]] || [[1319 (число)|1319]] || [[1321 (число)|1321]] || [[1327 (число)|1327]] || [[1361 (число)|1361]] || [[1367 (число)|1367]] || [[1373 (число)|1373]] |- align=center ! 221 – 240 | [[1381 (число)|1381]] || [[1399 (число)|1399]] || [[1409 (число)|1409]] || [[1423 (число)|1423]] || [[1427 (число)|1427]] || [[1429 (число)|1429]] || [[1433 (число)|1433]] || [[1439 (число)|1439]] || [[1447 (число)|1447]] || [[1451 (число)|1451]]|| [[1453 (число)|1453]] || [[1459 (число)|1459]] || [[1471 (число)|1471]] || [[1481 (число)|1481]] || [[1483 (число)|1483]] || [[1487 (число)|1487]] || [[1489 (число)|1489]] || [[1493 (число)|1493]] || [[1499 (число)|1499]] || [[1511 (число)|1511]] |- align=center ! 241 – 260 | [[1523 (число)|1523]] || [[1531 (число)|1531]] || [[1543 (число)|1543]] || [[1549 (число)|1549]] || [[1553 (число)|1553]] || [[1559 (число)|1559]] || [[1567 (число)|1567]] || [[1571 (число)|1571]] || [[1579 (число)|1579]] || [[1583 (число)|1583]]|| [[1597 (число)|1597]] || [[1601 (число)|1601]] || [[1607 (число)|1607]] || [[1609 (число)|1609]] || [[1613 (число)|1613]] || [[1619 (число)|1619]] || [[1621 (число)|1621]] || [[1627 (число)|1627]] || [[1637 (число)|1637]] || [[1657 (число)|1657]] |- align=center ! 261 – 280 | [[1663 (число)|1663]] || [[1667 (число)|1667]] || [[1669 (число)|1669]] || [[1693 (число)|1693]] || [[1697 (число)|1697]] || [[1699 (число)|1699]] || [[1709 (число)|1709]] || [[1721 (число)|1721]] || [[1723 (число)|1723]] || [[1733 (число)|1733]]|| [[1741 (число)|1741]] || [[1747 (число)|1747]] || [[1753 (число)|1753]] || [[1759 (число)|1759]] || [[1777 (число)|1777]] || [[1783 (число)|1783]] || [[1787 (число)|1787]] || [[1789 (число)|1789]] || [[1801 (число)|1801]] || [[1811 (число)|1811]] |- align=center ! 281 – 300 | [[1823 (число)|1823]] || [[1831 (число)|1831]] || [[1847 (число)|1847]] || [[1861 (число)|1861]] || [[1867 (число)|1867]] || [[1871 (число)|1871]] || [[1873 (число)|1873]] || [[1877 (число)|1877]] || [[1879 (число)|1879]] || [[1889 (число)|1889]]|| [[1901 (число)|1901]] || [[1907 (число)|1907]] || [[1913 (число)|1913]] || [[1931 (число)|1931]] || [[1933 (число)|1933]] || [[1949 (число)|1949]] || [[1951 (число)|1951]] || [[1973 (число)|1973]] || [[1979 (число)|1979]] || [[1987 (число)|1987]] |- align=center ! 301 – 320 | [[1993 (число)|1993]] || [[1997 (число)|1997]] || [[1999 (число)|1999]] || [[2003 (число)|2003]] || [[2011 (число)|2011]] || [[2017 (число)|2017]] || [[2027 (число)|2027]] || [[2029 (число)|2029]] || [[2039 (число)|2039]] || [[2053 (число)|2053]]|| [[2063 (число)|2063]] || [[2069 (число)|2069]] || [[2081 (число)|2081]] || [[2083 (число)|2083]] || [[2087 (число)|2087]] || [[2089 (число)|2089]] || [[2099 (число)|2099]] || [[2111 (число)|2111]] || [[2113 (число)|2113]] || [[2129 (число)|2129]] |- align=center ! 321 – 340 | [[2131 (число)|2131]] || [[2137 (число)|2137]] || [[2141 (число)|2141]] || [[2143 (число)|2143]] || [[2153 (число)|2153]] || [[2161 (число)|2161]] || [[2179 (число)|2179]] || [[2203 (число)|2203]] || [[2207 (число)|2207]] || [[2213 (число)|2213]]|| [[2221 (число)|2221]] || [[2237 (число)|2237]] || [[2239 (число)|2239]] || [[2243 (число)|2243]] || [[2251 (число)|2251]] || [[2267 (число)|2267]] || [[2269 (число)|2269]] || [[2273 (число)|2273]] || [[2281 (число)|2281]] || [[2287 (число)|2287]] |- align=center ! 341 – 360 | [[2293 (число)|2293]] || [[2297 (число)|2297]] || [[2309 (число)|2309]] || [[2311 (число)|2311]] || [[2333 (число)|2333]] || [[2339 (число)|2339]] || [[2341 (число)|2341]] || [[2347 (число)|2347]] || [[2351 (число)|2351]] || [[2357 (число)|2357]]|| [[2371 (число)|2371]] || [[2377 (число)|2377]] || [[2381 (число)|2381]] || [[2383 (число)|2383]] || [[2389 (число)|2389]] || [[2393 (число)|2393]] || [[2399 (число)|2399]] || [[2411 (число)|2411]] || [[2417 (число)|2417]] || [[2423 (число)|2423]] |- align=center ! 361 – 380 | [[2437 (число)|2437]] || [[2441 (число)|2441]] || [[2447 (число)|2447]] || [[2459 (число)|2459]] || [[2467 (число)|2467]] || [[2473 (число)|2473]] || [[2477 (число)|2477]] || [[2503 (число)|2503]] || [[2521 (число)|2521]] || [[2531 (число)|2531]]|| [[2539 (число)|2539]] || [[2543 (число)|2543]] || [[2549 (число)|2549]] || [[2551 (число)|2551]] || [[2557 (число)|2557]] || [[2579 (число)|2579]] || [[2591 (число)|2591]] || [[2593 (число)|2593]] || [[2609 (число)|2609]] || [[2617 (число)|2617]] |- align=center ! 381 – 400 | [[2621 (число)|2621]] || [[2633 (число)|2633]] || [[2647 (число)|2647]] || [[2657 (число)|2657]] || [[2659 (число)|2659]] || [[2663 (число)|2663]] || [[2671 (число)|2671]] || [[2677 (число)|2677]] || [[2683 (число)|2683]] || [[2687 (число)|2687]]|| [[2689 (число)|2689]] || [[2693 (число)|2693]] || [[2699 (число)|2699]] || [[2707 (число)|2707]] || [[2711 (число)|2711]] || [[2713 (число)|2713]] || [[2719 (число)|2719]] || [[2729 (число)|2729]] || [[2731 (число)|2731]] || [[2741 (число)|2741]] |- align=center ! 401 – 420 | [[2749 (число)|2749]] || [[2753 (число)|2753]] || [[2767 (число)|2767]] || [[2777 (число)|2777]] || [[2789 (число)|2789]] || [[2791 (число)|2791]] || [[2797 (число)|2797]] || [[2801 (число)|2801]] || [[2803 (число)|2803]] || [[2819 (число)|2819]]|| [[2833 (число)|2833]] || [[2837 (число)|2837]] || [[2843 (число)|2843]] || [[2851 (число)|2851]] || [[2857 (число)|2857]] || [[2861 (число)|2861]] || [[2879 (число)|2879]] || [[2887 (число)|2887]] || [[2897 (число)|2897]] || [[2903 (число)|2903]] |- align=center ! 421 – 440 | [[2909 (число)|2909]] || [[2917 (число)|2917]] || [[2927 (число)|2927]] || [[2939 (число)|2939]] || [[2953 (число)|2953]] || [[2957 (число)|2957]] || [[2963 (число)|2963]] || [[2969 (число)|2969]] || [[2971 (число)|2971]] || [[2999 (число)|2999]]|| [[3001 (число)|3001]] || [[3011 (число)|3011]] || [[3019 (число)|3019]] || [[3023 (число)|3023]] || [[3037 (число)|3037]] || [[3041 (число)|3041]] || [[3049 (число)|3049]] || [[3061 (число)|3061]] || [[3067 (число)|3067]] || [[3079 (число)|3079]] |- align=center ! 441 – 460 | [[3083 (число)|3083]] || [[3089 (число)|3089]] || [[3109 (число)|3109]] || [[3119 (число)|3119]] || [[3121 (число)|3121]] || [[3137 (число)|3137]] || [[3163 (число)|3163]] || [[3167 (число)|3167]] || [[3169 (число)|3169]] || [[3181 (число)|3181]]|| [[3187 (число)|3187]] || [[3191 (число)|3191]] || [[3203 (число)|3203]] || [[3209 (число)|3209]] || [[3217 (число)|3217]] || [[3221 (число)|3221]] || [[3229 (число)|3229]] || [[3251 (число)|3251]] || [[3253 (число)|3253]] || [[3257 (число)|3257]] |- align=center ! 461 – 480 | [[3259 (число)|3259]] || [[3271 (число)|3271]] || [[3299 (число)|3299]] || [[3301 (число)|3301]] || [[3307 (число)|3307]] || [[3313 (число)|3313]] || [[3319 (число)|3319]] || [[3323 (число)|3323]] || [[3329 (число)|3329]] || [[3331 (число)|3331]]|| [[3343 (число)|3343]] || [[3347 (число)|3347]] || [[3359 (число)|3359]] || [[3361 (число)|3361]] || [[3371 (число)|3371]] || [[3373 (число)|3373]] || [[3389 (число)|3389]] || [[3391 (число)|3391]] || [[3407 (число)|3407]] || [[3413 (число)|3413]] |- align=center ! 481 – 500 | [[3433 (число)|3433]] || [[3449 (число)|3449]] || [[3457 (число)|3457]]|| [[3461 (число)|3461]] || [[3463 (число)|3463]] || [[3467 (число)|3467]] || [[3469 (число)|3469]] || [[3491 (число)|3491]] || [[3499 (число)|3499]] || [[3511 (число)|3511]]|| [[3517 (число)|3517]] || [[3527 (число)|3527]] || [[3529 (число)|3529]] || [[3533 (число)|3533]] || [[3539 (число)|3539]] || [[3541 (число)|3541]] || [[3547 (число)|3547]] || [[3557 (число)|3557]] || [[3559 (число)|3559]] || [[3571 (число)|3571]] |} == Външни препратки == * [http://www.babylon.com/definition/Списък_на_първите_1000_прости_числа/ Списък на първите 1000 прости числа, „Babylon“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160313075337/http://www.babylon.com/definition/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_1000_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0 |date=2016-03-13 }} [[Категория:Прости числа|*]] a6fu5h0iq42bpz2ht0k9vc62tilcg7e 0 491092 11464791 11430885 2022-07-20T11:24:12Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Търсенето на Дори | име_оригинал = Finding Dory | картинка = Finding Dory.svg | описание = | режисьори = [[Андрю Стантън]]<br>Ангъс Маклейн | продуценти = Линдзи Колинс | сценаристи = Виктория Страус | актьори = [[Елън Дедженеръс]]<br>Албърт Брукс | музика = [[Томас Нюман]]<ref>{{cite news|last=Barcomb|first=James|title=Thomas Newman to score Finding Dory|url=http://www.pixarne.ws/thomas-newman-to-score-finding-dory/|accessdate=7 август 2014|newspaper=The Whale|date=6 юни 2014}}</ref> | оператор = | монтаж = | разпространител = | жанр = | премиера = {{флаг икона|САЩ}}8 юни 2016 г.<br>{{флаг икона|България}} 17 юни 2016 г. | времетраене = 103 минути<ref>{{cite web | url=https://www.amctheatres.com/movies/finding-dory | title=AMC Theatres: ''Finding Dory''| accessdate=3 юни 2016}}</ref> | страна = {{USA}} | език = | цветност = | бюджет = $200 милиона<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Disney banks on 'Finding Dory' swimming past soggy openings of recent movie sequels| фамилно_име = Grover | първо_име = Ronald| труд = TheStreet| дата = 14 юни 2016| достъп_дата = 19 юни 2016| уеб_адрес = https://www.thestreet.com/story/13606184/1/disney-banks-on-finding-dory-swimming-past-soggy-openings-of-recent-movie-sequels.html| език = en}}</ref> | приходи = $1,027 милиарда<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=pixar2015.htm |title=''Finding Dory'' (2016) |publisher=Box Office Mojo |accessdate=29 ноември 2016}}</ref> | предишна_част = „[[Търсенето на Немо]]“ (2003) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 2277860 | код-Allmovie = 569275 }} '''„Търсенето на Дори“''' ({{lang|en|Finding Dory}}) е 3D-анимационен филм и продължение на „[[Търсенето на Немо]]“. Премиерата се състои на 8 юни 2016 г. в Лос Анджелис, а по кината в САЩ и България филмът излиза на 17 юни 2016 г. „Търсенето на Дори“ е 17-ият пълнометражен филм на [[Pixar]] и се разпространява от Walt Disney Pictures. Режисурата е поверена на [[Андрю Стантън]]<ref>{{cite news|last=Kit|first=Borys|title=Andrew Stanton to Direct Pixar's 'Finding Nemo' Sequel|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/andrew-stanton-pixar-finding-nemo-sequel-350267|accessdate=7 август 2014|newspaper=The Hollywood Reporter|date=7 юли 2012}}</ref> и Ангъс Маклейн<ref>{{cite news | url=http://www.slashfilm.com/pixar-finding-dory-co-director-inside-out-details | title=Pixar Updates: ‘Finding Dory’ Gets Co-Director, More ‘Inside Out’ Details Revealed | author=Angie Han | date=11 юни 2014 | publisher=[[/Film]] | accessdate=7 август 2014}}</ref>. == Сюжет == В „Търсенето на Дори“ приказното подводно пътешествие ни запознава с приятелите на чаровната риба, за които тя дори не си спомня. Това пътешествие, започнало като училищна екскурзия, скоро се превръща в изпитанието на живота на една рибка, останала без дом и семейство, само защото не си спомня за тях. Първо Дори си спомня, че и тя – като другите риби от нейния пасаж – някога е имала родители. Но спомените ѝ стигат дотук. Но едно училищно пътешествие по стъпките на паламуда се оказва идеалният повод Дори да потърси своето семейство. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- |+ Озвучаващи артисти |- ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- | Дори || [[Елън Дедженеръс]] || [[Ася Рачева]] |- | Марлин || Албърт Брукс ||[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Ханк || [[Ед О'Нийл]] || [[Станислав Пищалов]] |- | Надежда || Кейтлин Олсън || [[Десислава Бакърджиева]]<ref name="kino.dir.bg">{{Цитат уеб| заглавие = Гласовете на Любо Нейков, Руслан Мъйнов, Деси Бакърджиева, Стаси Кара и Христо Мутафчиев в „Търсенето на Дори“| труд = kino.dir.bg| дата = 1 юни 2016| достъп_дата = 3 юни 2016| уеб_адрес = http://kino.dir.bg/material.php?id=10701| език = }}</ref> |- | Немо || Хейдън Ролинс || Константин Сливнишки |- | Бейли || Тай Бърел || [[Симеон Владов]] |- | Джени || [[Даян Кийтън]] || [[Цветослава Симеонова]] |- | Чарли || [[Юджийн Леви]] || [[Радослав Рачев]] |- | Малката Дори || Слоун Мъри || Адриана Тамахкярова |- | Флюк || [[Идрис Елба]] || [[Любомир Нейков]]<ref name="kino.dir.bg" /> |- | Радър || [[Доминик Уест]] || [[Руслан Мъйнов]]<ref name="kino.dir.bg" /> |- | Г-н Лъч || Боб Питърсън || [[Христо Мутафчиев]]<ref name="kino.dir.bg" /> |- | Съпругата на Стен || Кейт Маккинън || Светлана Бонин |- | Стен || || [[Иван Петрушинов]] |- | Илария Мегрим || [[Сигърни Уийвър]] || [[Светлана Смолева]] |- | Пътник Карл || || [[Живко Джуранов]] |- | Кръш || [[Андрю Стантън]] || Николай Върбанов |- | Фъфлеща риба || || Павел Стефанов |- | Тийнейджърка Дори || || Венислава Паунова |- | Плис || || Борислав Ангелов |- | Бил (рак съпруг) || Джон Раценбъргър || [[Живко Джуранов]] |- | Риба Чарли || || [[Иван Петрушинов]] |- | Риба меч || || [[Светлана Смолева]] |- | Учен || || [[Цанко Тасев]] |- | Мида || || Любомир Фърков |- | Синди || || Станислава Кара |- | Хрил || || [[Станислав Пищалов]] |- | Плонд || || [[Иван Петрушинов]] |- | Прасковка || || [[Светлана Смолева]] |- | Гъл-Гул || || [[Румен Угрински]] |- | Деб и Фло || || Светлана Бонин |- | Жак || || Анатолий Божинов |- | Други гласове || || [[Даринка Митова]]<br>Боряна Йорданова<br>[[Живка Донева]]<br>[[Мина Костова]]<br>Никол Николова<br>Палмира Парашева<br>Любомир Фърков<br>Мартин Ангелов<br>Весела Тодорова<br>Десислава Иванова<br>Екатерина Илиева<br>Ива Бизева<br>Атанас Сребрев<br>[[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]]<br>Васил Антов<br>Васил Василев<br>Никола Василев<br>Ростислав Радев |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Евгений Манев |- | Превод на песните | Десислава Софранова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2277860}} {{мъниче|филм|анимация}} [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] 1sd9y46ldvi09qu5fzeqotob1oczsjg 0 491995 11463787 11334679 2022-07-19T14:54:19Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Еноска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име =Еноска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Αίνου | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта= | карта-описание = | картинка= | картинка-описание = | страна = [[Византийска империя]]{{Br}}[[Османска империя]] | център = [[Енос]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = ? | дата на закриване = 1922 г. | предстоятел = вакантна | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Еноската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Αίνου}}) e [[титулярна епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Диоцезът съществува от ранното средновековие до 1922 година със седалище в [[Тракия|тракийския]] град [[Енос]] (Енез), Турция. Титлата на предстоятеля е ''Митрополит еноски, ипертим и екзарх на целите Родопи'' (''Ο Αίνου, υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Ροδόπης''), която след 2002 година е вакантна.<ref name="Kiminas 55">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 55 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> == История == Еноската митрополия граничи с [[Ираклийска епархия|Ираклийската]] на север и изток, с Бяло море на юг и с [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Дедеагачката]] на запад.<ref name="Kiminas 53">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 53 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> Друг важен град освен Енос на територията на митрополията е [[Кипсала]] (Ипсала).<ref name="Kiminas 54">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 54 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 15 август 2014}}</ref> Енос, еолийска колония от VII век пр. Хр., е епископия, подчинена на [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Траянуполската митрополия]]. Между 527 и 565 година е повишена в архиепископия, а преди 1032 става митрополия. В 1384 година градът попада в ръцете на [[Генуезка република|Генуезката република]], а в 1456 е завладян от османските турци. В 1885 година новоразрастналият се град [[Дедеагач]] с областта си е прехвърлен от [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия|Маронийската епархия]] в Еноска и скоро той става център на епархията.<ref name="Kiminas 54"/> Така в 1877 година епархията е прекръстен на Еноска и Траянуполска.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imalex.gr/9159A818.el.aspx | заглавие = ΠΙΝΑΚΑΣ ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΩΝ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΩΝ | достъп_дата = 15 август 2014 | издател = Ιερά Μητρόπολις Αλεξανδρουπόλεως, Τραϊανουπόλεως και Σαμοθράκης | lang = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140819084242/http://www.imalex.gr/9159A818.el.aspx |date=2014-08-19 }}</ref> Православното гръцко население в частите на епархията, останали в 1922 година в Турция, е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция.<ref name="Kiminas 54"/> {{Br}} == Митрополити == [[Файл:Iwakeim Georgiadis(1907-1922).jpg|дясно|мини|250п|митрополит [[Йоаким Георгиадис|Йоаким II]]]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Тимотей Еноски|Тимотей]] || Τιμόθεος ||януари 1760 - юли 1772 † || от [[Еласонска епархия|еласонски]] е. || ? - 1772<ref name="Αρχιερατικός Κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://imelassonos.gr/%ce%bf-%ce%bc%ce%b7%cf%84%cf%81%ce%bf%cf%80%ce%bf%ce%bb%ce%af%cf%84%ce%b7%cf%82/%ce%bf-%ce%b1%cf%81%cf%87%ce%b9%ce%b5%cf%81%ce%b1%cf%84%ce%b9%ce%ba%cf%8c%cf%82-%ce%ba%ce%b1%cf%84%ce%ac%ce%bb%ce%bf%ce%b3%ce%bf%cf%82/ | заглавие =Ο Αρχιερατικός Κατάλογος των Επισκόπων | достъп_дата = 27 април 2020 г | издател = Ιερά Μητρόπολη Ελασσώνος| lang-hide = | lang = el }}</ref> |- || [[Дионисий Еноски|Дионисий]] || Διονύσιος || юли 1772 – 1807 † || || ? – 1807 |- || [[Матей Мегалос|Матей II]] || Ματθαίος Μέγαλος || февруари 1807 – юни 1821 || в [[Солунска епархия|солунски]] м. || ? – 1831 |- || [[Григорий Доростолски|Григорий]] || Γρηγόριος || юни 1821 - май 1831 || уволнен, по-късно [[Доростолска епархия|доростолски]] м. || ? – 1840 |- || [[Кирил VII Константинополски|Кирил]] || Κύριλλος || май 1831 - март 1847 || в [[Амасийска епархия|амасийски]] м. || около 1800 – 1872 |- || [[Софроний II Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος || 7 март 1847 - 24 август 1850 || от [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м., в [[Критска епархия|критски]]|| 1789 – 1855 |- || [[Игнатий IV Касандрийски|Игнатий]] || Ιγνάτιος || 25 август 1850 – 8 февруари 1851 || в [[Касандрийска епархия|касандрийски]] м. || 1814 – 1867 |- || [[Софроний II Анхиалски|Софроний]] || Σωφρόνιος ||февруари 1851 - 1855 † || по-рано [[Критска архиепископия|критски]] м. || 1789 – 1855 |- || [[Гавриил Еноски|Гавриил]] || Γαβριήλ || 11 юли 1855 - 17 юли 1867 † || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м. || ? – 1867 |- || [[Мелетий I Ловчански|Мелетий II]] || Μελέτιος || 24 август 1867 – 3 април 1872 || по-рано [[Ловчанска епархия|ловчански]] е., подал оставка || |- || [[Мелетий Кавасилас (еноски митрополит)|Мелетий III]] || Μελέτιος Καβάσιλας || 3 април 1872 – 12 март 1873 || от [[Неокесарийска епархия|неокесарийски]] м., в управляващ [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|китроска]] е. || |- || [[Доротей Еноски|Доротей II]] || Δωρόθεος || 12 март 1873 – 2 септември 1877 † || от [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|китроски]] е. || ? – 1877 |- || [[Антим VII Константинополски|Антим]] || Άνθιμος || 11 октомври 1877 - 15 октомври 1888 || от [[Парамитийска епархия|парамитийски]] м., в [[Анхиалска епархия|анхиалски]] м. || 1827 – 1913<ref name="Kiminas 54"/> |- || [[Лука Петридис|Лука]] || Λουκάς Πετρίδης || 15 октомври 1888 – 22 май 1899 || от [[Сярска и Нигритска епархия|серски]] м., в [[Дринополска, Погонианска и Коницка епархия|дринополски]] м. || ? – 1912 |- || [[Герман Теотокас|Герман I]] || Γερμανός Θεοτοκάς || 22 май 1899 - 8 август 1903 || от [[Мирска епархия|мирски]] т.е. (3 юли 1893), в [[Лероска, Калимноска и Астипалейска епархия|лероски]] м. || 1845 – 1918 |- || [[Леонтий Елевтериадис|Леонтий]] || Λεόντιος Ελευθεριάδης || 8 август 1903 – 27 януари 1907 || от [[Касандрийска епархия|касандрийски]] м., уволнен || ? – януари 1918 |- || [[Йоаким Георгиадис|Йоаким II]] || Ιωακείμ Γεωργιάδης || 27 януари 1907 - 20 декември 1923 || от [[Христуполска епархия (Вселенска патриаршия)|христуполски]] т.е. (1 декември 1902), в [[Халкидонска епархия|халкидонски]] м. || 1875 – 1927 |- || [[Герман Гарофалидис|Герман II]] || Γερμανός Γαροφαλίδης || 3 септември 1936 - 22 януари 1962 † || от [[Авидоска епархия|авидоски]] т.е. (25 март 1931) || 1893 – 1962 |- || [[Апостол Папайоану|Апостол]] || Απόστολος Παπαϊωάννου || 13 февруари 1975 - 28 ноември 1977 † || от [[Карпатоска и Касоска епархия|карпатоски]] м. || 1915 – 1977 |- || [[Максим Агиоргусис|Максим]] || Μάξιμος Αγιωργούσης || 24 ноември 1997 - 20 декември 2002 || от [[Питсбъргска епархия|питсбъргски]] е., в [[Питсбъргска епархия|питсбъргски]] м. || 1935 -<ref name="Kiminas 55"/> |- |} == Бележки == <references /> [[Категория:Еноска епархия| ]] 3tizecjimfowwanlj6dwiasebpurw62 0 492007 11463574 11020295 2022-07-19T12:03:11Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Джуманджи | име_оригинал = Jumanji | картинка = | описание = | режисьори = [[Джо Джонстън]] | продуценти = Скот Крупф<br>Уилям Тейтлер | сценаристи = [[Грег Тейлър]]<br>[[Джонатан Хенсли]]<br>[[Джим Стрейн]] | базиран_на = ''По книгата на:''<br>[[Крис Ван Олсбург]] | актьори = [[Робин Уилямс]]<br>[[Бони Хънт]]<br>Дейвид Алън Гриър<br>[[Кирстен Дънст]]<br>Джонатан Хайд | музика = [[Джеймс Хорнър]] | оператор = Томас Акерман | монтаж = Робърт Далва | филмово_студио = Interscope Communications<br>Teitler Film | разпространител = TriStar Pictures | премиера-дата = [[15 декември]] [[1995]] г. | премиера-място = | времетраене = 105 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $65 милиона<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=jumanji.htm|title=Jumanji (1995) - Box Office Mojo|work=boxofficemojo.com}}</ref> | приходи = $262.8 милиона<ref name="boxofficemojo.com">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=jumanji.htm|title=Jumanji (1995) - Box Office Mojo|work=boxofficemojo.com}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = ''[[Джуманджи: Добре дошли в джунглата]]'' (2017) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0113497 | код-Allmovie = 135482 }} '''„Джуманджи“''' ({{lang|en|Jumanji}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[фентъзи филм]] от 1995 г., режисиран от Джо Джонстън, по сценарий на Грег Тейлър, Джонатан Хенсли и Джим Стрейн. Адаптация е от едноименната книга на Крис Ван Алсбърг през [[1981]] г. Във филма участват [[Робин Уилямс]], [[Бони Хънт]], [[Кирстен Дънст]], Брадли Пиърс, Джонатан Хайд, Бебе Нууърт и Дейвид Алън Гриър. Историята се съсредоточава върху 12-годишния Алън Парриш, който е заловен в свръхестествена игра на дъска, докато играе с най-добрата си приятелка Сара Уитъл през 1969 г. Двадесет и шест години по-късно, през 1995 г., братът и сестрата Джуди и Питър Шепърд откриват играта играейки и след това несъзнателно освобождаване на сегашния възрастен Алън. След като са проследили Сара, квартетът решава да завърши играта, за да обърне всички разрушения, които е причинил. Филмът е пуснат на [[15 декември]] [[1995]] г. Въпреки че филмът е получил неблагоприятни отзиви от критиците, той е бил успех в боксофиса, печелейки 263 милиона долара по целия свят с бюджет от приблизително 65 милиона долара, който стана десетият най-скъп филм от 1995 г. Подобен филм, пуснат на пазара като духовен наследник на „Джуманджи“, озаглавен „[[Затура|Затура: Космическо приключение]]“, е издаден през [[2005]] г. и е адаптиран и от книга на Ван Аусбург, която е по-пряко свързана с книгата „Джуманджи“. Тя е част от поредицата Джуманджи и създава пряко продължение, „[[Джуманджи: Добре дошли в джунглата]]“ (2017), както и анимационен телевизионен сериал, който се излъчва от 1996 до 1999 година. == Сюжет == През 1869 г. близо до Брантфорд, Ню Хемпшир, двама братя заравят сандък и се надяват, че никой няма да го намери. Един век по-късно през [[1969]] г. Алън Париш избягва банда на насилници и отстъпва в обувна фабрика, собственост на баща си Сам. Служителят Карл Бентли, показва на Алън нов прототип за обувки, който направи сам. Алън изпуска обувката и поврежда машината, но Карл поема отговорност и губи работата си. След като насилниците атакуват Алън и открадват неговия велосипед, той следва звука на племенни барабани на строителна площадка. Там той намира сандъка, който съдържа игра на дъска, наречена „Джуманджи“, която той донася у дома. Сам и Алън твърдят, че Алън посещава училище-интернат, причинявайки на Алън план да избяга. Неговата приятелка Сара Уитъл пристига да върне велосипеда си, а Алън ѝ показва играта и я кани да играят. С всяко завъртане на зара, игралното парче се движи от само себе си и криптиращо послание, описващо изхода на ролката, се появява в кристалната топка в центъра на дъската. Сара чете първото съобщение на дъската и чува зловещ звук. Алън след това неволно преобръща заровете, след като се стресна от часовника; съобщение му казва да чака в джунглата, докато някой преобърне 5 или 8. Алън се засмука в играта и колония от прилепи изгони Сара от имението. 26 години по-късно през [[1995]] г. Джуди и Питър Шепърд се преместват в празното имение на Париш със своята леля Нора, а родителите им са починали при катастрофа в Канада. Скоро след това Джуди и Питър намират Джуманджи на тавана и започват да го играят. Техните ролки освобождават рояк от огромни комари и войска от маймуни. Игралните правила гласят, че всичко ще бъде възстановено, когато играта завърши, за да продължат да играят. Следващият ролен на Питър освобождава както лъв, така и възрастния Алън. Алън излиза от къщата, където среща Карл, който работи като полицай. Алън, Джуди и Питър отиват в сегашната изоставена фабрика за обувки, където един скитник казва на Алън, че след изчезването си Сам и съпругата му са изоставили бизнеса и са търсили Алън до смъртта им само преди четири години. Осъзнавайки, че се нуждаят от Сара да завършат мача, тримата я намират, сега страдат от посттравматично стресово разстройство поради изчезването на Алън и я убеждават да се присъедини към тях. Ролята на Сара освобождава бързо развиващи се хищни растения, а следващата ролка на Алън освобождава ловец на големи играчи, Ван Пелт. Следващата ролка на Джуди освобождава различни животни и пеликан отнема играта. Петър го извлича, но Алън е арестуван от Карл и Петър се превръща в маймуна, след като се опитва да мами. По-късно Ван Пелт хваща приятелите на Алън и открадва играта. Петър, Сара и Джуди следват Ван Пелт в универсален магазин, където се бият с него, извличат играта и се събират отново с Алън. Когато четиримата се завръщат в имението, тя вече е напълно преодоляна от дивата природа в джунглата. Тъй като играта освобождава допълнителни катастрофи и Ван Пелт се връща, Алън най-накрая изиграва печеливш завой, причинявайки всичко, което се е случило в резултат на играта да бъде обърната. Алън и Сара се завръщат през 1969 г. като деца, но имат пълни спомени за бъдещите събития. Алан се примирява с баща си и признава, че е отговорен за обувката, която е повреждала машината на фабриката, за да предотврати изстрелването на Карл, а Сам казва на сина си, че не е необходимо да посещава интернат. Алън и Сара хвърлят Юманджи в река и след това споделят целувка. 26 години по-късно през [[1995]] г. Алън и Сара са женени и очакват първото си дете. Алън управлява фабриката, Карл все още работи във фабриката, а родителите на Алън са пенсионирани, но все още живи. Той и Сара се събират заедно с Джуди и Питър и се срещат с родителите си Джим и Марта по време на коледно парти. The Parrishes предлагат Джим работа и убеждават овчарите да отменят своето ски пътуване, в което са съгласни, и да започнат приятелство с тях. На брега на морето две момичета, говорещи френски език, слушат барабани, докато Джуманджи се намира частично погребан в пясъка. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Робин Уилямс]] || Алън Периш |- | [[Бони Хънт]] || Сара Уидъл |- | [[Кирстен Дънст]] || Джуди Шепърд |- | [[Брадли Пиърс]] || Питър Шепърд |- | [[Дейвид Алън Гриър]] || Карл Бентли |- | [[Джонатан Хайд]] || Сам Периш / Ван Пелт |- | [[Патриша Кларксън]] || Керъл-Ан Периш |- | [[Биби Нюуърт]] || Нора Периш |} == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- |rowspan=7| [[Сатурн (награда)|Сатурн]] |colspan=2| [[Сатурн за най-добри специални ефекти|Най-добри специални ефекти]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Сатурн за най-добра актриса в поддържаща роля|Най-добра актриса в поддържаща роля]] | [[Бони Хънт]] |style="background:#99FF99;"| награда |- |colspan=2| [[Сатурн за най-добър фентъзи филм|Най-добър фентъзи филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сатурн за най-добър режисьор|Най-добър режисьор]] | [[Джо Джонстън]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сатурн за най-добър актьор|Най-добър актьор]] | [[Робин Уилямс]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сатурн за най-добър млад актьор|Най-добър млад актьор]] | [[Кирстен Дънст]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сатурн за най-добър млад актьор|Най-добър млад актьор]] | [[Брадли Пиърс]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът е пуснат по кината на 15 март 1996 г. от Александра Филмс, а на 12 септември е издаден на [[VHS]] от Мейстар с български субтитри. На 14 септември 2003 г. е излъчен за първи път по [[bTV]], отново с български субтитри<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=103451 old.segabg.com]</ref>, а през 2013 г. е излъчен и повторен по няколко пъти, за първи път с български войсоувър дублаж. На 31 декември 2006 г. е излъчен и по [[Нова телевизия]], в неделя от 12:00 ч.<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=303144 old.segabg.com]</ref>, а на 6 септември 2017 г. е повторен отново по обновената [[NOVA]] със втори български дублаж на Диема Вижън, чийто име не се споменава. === Дублажи === {| class="wikitable" |- |+ [[bTV]] (2013) |- | Озвучаващи артисти | [[Радосвета Василева]]<br>[[Силвия Лулчева]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Любомир Младенов]] |- | Преводач | Калина Кирилова |- | Тонрежисьор | Стефан Македонски |- | Режисьор на дублажа | [[Чавдар Монов]] |} {| class="wikitable" |- |+ [[Нова Броудкастинг Груп|NOVA Broadcasting Group]] (2017) |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Силвия Русинова]]<br>Елисавета Господинова<br>[[Здравко Методиев]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]] |- | Преводач || Бисер Пачев |- | Тонрежисьор || Цветомир Цветков |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|152|Джуманджи}} * {{imdb title|0113497|Джуманджи}} * {{Amg movie|135482|Джуманджи}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Филми на Джо Джонстън]] tq7vvi64ctqlae4lo30lxltsygux48d 0 493982 11464324 11460579 2022-07-20T04:35:21Z Pacetoo 46547 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Игра на тронове}} {{ТВ продукция | Име на български = Домът на дракона | Име в оригинал = | Картинка = Logo house of the.jpg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Фентъзи]]<br>[[драма]] | Формат на картината = 480i (SDTV)<br>1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = [[Dolby Digital]] 5.1 | Създател(и) = '''Сериал:'''<br>[[Раян Джей Кондал]]<br>'''Книги:'''<br>[[Джордж Р. Р. Мартин]] | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Раян Джей Кондал<br>Джордж Р. Р. Мартин<br>Мигуел Сапочник<br>Винс Жерардис<br>Сара Лий Хес<br>Рон Шмит | Актьори = Пади Консидин <br>Ема Д'Арси<br>[[Мат Смит]]<br>Оливия Кук<br>Стив Тюсант<br>Ив Бест<br>Фабиен Франкел<br>[[Соноя Мизуно]]<br>Рис Ифанс<br>Томи Глин-Карни<br>Юън Митчъл<br>Хари Колет | Сценарий = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[HBO]] | Излъчване = 21 август 2022 г. – | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = | Времетраене = 50 минути | Свързани продукции = [[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]] | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 11198330 }} '''„Домът на дракона“''' ({{lang|en|House of the Dragon}}) е първия сериал на [[HBO]], който следва събитията преди фентъзи епос поредицата „[[Песен за огън и лед]]“ и историята се развива 300 години преди събитията на [[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]. Сериалът ще адаптация на първия том от „Огън и Кръв“ на Джордж Р.Р. Мартин. Излъчването му ще започне на 21 август 2022 година.<ref name="GuardianNovember2018">{{cite news |url=https://www.theguardian.com/books/2018/nov/10/game-of-thrones-george-rr-martin-the-winds-of-winter-interview |title=I've been struggling with it': George RR Martin on The Winds of Winter |work=[[The Guardian]] |first=Sian |last=Cain |language=en |date=November 10, 2018 |access-date=April 27, 2019 |archive-date=May 21, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200521171251/https://www.theguardian.com/books/2018/nov/10/game-of-thrones-george-rr-martin-the-winds-of-winter-interview |url-status=live }}</ref><ref name="DeadlineSept2019">{{cite web |url=https://deadline.com/2019/09/house-targaryen-prequel-game-of-thrones-series-ryan-condal-george-rr-martin-hbo-1202732221/ |title='Game Of Thrones' House Targaryen Prequel From George R.R. Martin & Ryan Condal Nears HBO Pilot Order |last=Andreeva |first=Nellie |date=September 12, 2019 |website=[[Deadline Hollywood]] |language=en-US |access-date=September 12, 2019 |archive-date=May 13, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200513171454/https://deadline.com/2019/09/house-targaryen-prequel-game-of-thrones-series-ryan-condal-george-rr-martin-hbo-1202732221/ |url-status=live }}</ref> == Сюжет == {{Основна|Песен за огън и лед}} Историята се развива по време на [[Танцът на драконите]] – гражданска война между различните фактори на [[Таргариен]]ите, период който започва 300 години преди събитията в [[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]. == Актьорски състав == * Пади Консидин – Визерис I Таргариен * Ема Д'Арси – Ренира Таргариен * [[Мат Смит]] – Деймон Таргариен * Оливия Кук – Алисант Хайтауър * Стив Тюсант – Корлис Веларион * Ив Бест – Рейнис Веларион * Фабиен Франкел – Кристън Кол * [[Соноя Мизуно]] – Мисария * Рис Ифанс – Ото Хайтауър * Томи Глин-Карни – Егон II Таргариен * Юън Митчъл – Емонд Таргариен * Хари Колет – Джакерис Веларион == Епизоди == {{Списък с епизоди | цветова гама = 8B0000 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 1 | заглавие-1 = | заглавие-в-оригинал-1= '''''' | режисура-1 = Мигуел Сапочник | сценарий-1 = | първо-излъчване-1 = 21 август 2022 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 2 | заглавие-2 = | заглавие-в-оригинал-2= '''''' | режисура-2 = | сценарий-2 = | първо-излъчване-2 = 28 август 2022 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 3 | заглавие-3 = | заглавие-в-оригинал-3 = '''''' | режисура-3 = | сценарий-3 = | първо-излъчване-3 = 4 септември 2022 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 4 | заглавие-4 = | заглавие-в-оригинал-4 = '''''' | режисура-4 = | сценарий-4 = | първо-излъчване-4 = 11 септември 2022 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 5 | заглавие-5 = | заглавие-в-оригинал-5 = '''''' | режисура-5 = | сценарий-5 = | първо-излъчване-5 = 18 септември 2022 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 6 | заглавие-6 = | заглавие-в-оригинал-6 = '''''' | режисура-6 = | сценарий-6 = | първо-излъчване-6 = 25 септември 2022 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 7 | заглавие-7 = | заглавие-в-оригинал-7 = '''''' | режисура-7 = | сценарий-7 = | първо-излъчване-7 = 2 октомври 2022 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 8 | заглавие-8 = | заглавие-в-оригинал-8 = '''''' | режисура-8 = | сценарий-8 = | първо-излъчване-8 = 9 октомври 2022 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 9 | заглавие-9 = | заглавие-в-оригинал-9 = '''''' | режисура-9 = | сценарий-9 = | първо-излъчване-9 = 16 октомври 2022 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 10 | заглавие-10 = | заглавие-в-оригинал-10 = '''''' | режисура-10 = | сценарий-10 = | първо-излъчване-10 = 23 октомври 2022 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = | сюжет-10 = |}} == Вижте също == * [[Игра на тронове (сериал)]] * [[Песен за огън и лед]] * [[Списък с герои от Игра на тронове]] * [[Епизодични герои от Игра на тронове]] * [[Списък с епизоди на Игра на тронове]] == Външни препратки == {{imdb title|11198330|Домът на дракона}} [[Категория:Песен за огън и лед]] [[Категория:Герои от Песен за огън и лед]] 6mbsh7nfsz8ld1jl97henhl58u1x2kz 0 496326 11463661 11023059 2022-07-19T13:22:13Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Стоимен Стоилов | рождено_име = | картинка = | картинка_текст = | описание = български художник | женен_за = | роден-място = [[Варна]], [[Царство България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | стил = | учител = проф. [[Владислав Паскалев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[графика (изобразително изкуство)|графика]] и [[илюстрация]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | награди = Гран при на биеналето в [[Бърно]] (1976)<br/>[[Илия Петров (награда)|„Илия Петров“]] за стенопис (1983)<br/>[[Борис Ангелушев (награда)|„Борис Ангелушев“]] за илюстрация<br/>[[Хердерова награда]] (1991) | подпис = | подпис_текст = | уебсайт = [http://stoimen-stoilov.com/ stoimen-stoilov.com] | общомедия = }} '''Стоимен Стоилов''' е български художник, работещ в областта на [[графика (изобразително изкуство)|графиката]] и [[живопис]]та, с голям принос в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Носител е на [[Хердерова награда]] (1991). == Биография == Стоимен Стоилов е роден на [[18 септември]] [[1944]] г. във [[Варна]]. Завършва графика и [[илюстрация]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] при проф. [[Владислав Паскалев]] (1972). Председател на Варненската група на художниците през 80-те години.<ref>Иванка Христова, [http://a3.stalker.bg/24_11_2010/page_1.htm „Какво беше характерно за развитието на културните процеси през 70-те и 80-те години на ХХ век във Варна“], stalker.bg, 24.11.2010 </ref> През 1991 г. ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Той се мести да живее във [[Виена]], където печели световна слава. От 2009 г. е [[професор]] във [[Виенски университет|Виенския университет]].<ref name="bgart">[http://bgart.bg/2013/09/стоимен-стоилов/ Биография на Стоимен Стоилов на сайта bgart.bg (Българският портал за изобразително изкуство)] </ref><ref name="arletteart">[http://arletteart.com/bg/author/83 Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Arlette“] </ref><ref name="cavalet">[https://web.archive.org/web/20160421202238/http://cavalet.bg/kartini-stoimen-stoilov Стоимен Стоилов на сайта на галерия „Cavalet“] </ref> == Творчество == Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ [[Иван Кенаров]] му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации към книги – оказват се книги на [[Гьоте]] и [[Робърт Бърнс]]<ref>[http://art.domino.bg/show.php?worID=206 Офорт на Стоимен Стоилов по стихове на Роберт Бърнс (1978) на сайта на Градската художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Димитровград] </ref>. Стоилов е автор на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на [[Пенчо Славейков]]<ref>[http://auction-rakursi.com/auction_0007.pdf Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) в каталога от търг на 23 март 2011 г. (с.19)], сайт на аукционна къща „Ракурси“ </ref><ref>[http://auction-rakursi.com/autors/sstoilov.html Офорти на Стоимен Стоилов по стихове на Пенчо Славейков (1981) на сайта на аукционна къща „Ракурси“] </ref> и [[Димчо Дебелянов]]. Негово пано, озаглавено ''„В света на Йовковите герои“'' и голямо 80 кв. м, е разположено в атриума на [[Дом-паметник „Йордан Йовков“|дом-паметника „Йордан Йовков“]] в [[Добрич]] през 1980 г.<ref>[https://theliteratureblog.files.wordpress.com/2010/11/keramichno-pano-v-dom-pametnika-stoimen-stoilov.jpg Керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“ в Дом-паметник „Йордан Йовков“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150204150847/https://theliteratureblog.files.wordpress.com/2010/11/keramichno-pano-v-dom-pametnika-stoimen-stoilov.jpg |date=2015-02-04 }}, блог theliteratureblog.files.wordpress.com</ref><ref name="CBMA" /> Стоилов е автор на монументално-декоративната композиция ''„Х конгрес на БКП“'' – стена с мозайка, размери 7/3 м в интериора на [[Паметник на Бузлуджа|Дома-паметник на Партията (БКП)]] на връх [[Бузлуджа]] с арх. [[Георги Стоилов (архитект)|Георги Стоилов]], (1981).<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref> През 1983 г. заедно с [[Ванко Урумов]] осъществяват интериорната декорация на тогавашния Партиен дом на Варна, днес [[Община Варна]]. Във входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Стоилов „c“ (7,00 х 3,50 м), а в зала 31 стои гобленът му ''„Младост“'' (3,00 х 3,00 м).<ref name="CBMA" /><ref>Румяна Иванова, [http://a3.stalker.bg/24_11_2010/page_2.htm „Актуални през времето“], stalker.bg, 24.11.2010 </ref> Прави самостоятелни изложби в София, Варна, [[Братислава]], [[Виена]], [[Париж]], [[Осло]], [[Еслинген]], [[Москва]], [[Одеса]], [[Ню Йорк]]. През последните години работи живопис, а преди това основно графика.<ref name="bgart"/> Негови творби са притежание на<ref name="arletteart"/>: * [[Австрия]]: ** Музей на графичното изкуство „Албертина“, [[Виена]] ** Министерство на външните работи на Австрия * България: ** [[Национална художествена галерия]] ** Градска галерия Варна * [[Колумбия]]: ** Национален музей на изкуството, [[Богота]] * [[Франция]]: ** [[Национална библиотека на Франция]], [[Париж]]; ** Национален фонд на съвременното изкуство, Париж; ** Фондация „Арт Диалог“, Париж. * [[Германия]]: ** Музей на изкуството „Вила Меркел“, Еслинген ** Музей на графичното изкуство Фондация „Шрайнер“, Бад Щебен<ref>[http://archive.is/Leyxz „Sammlung - Bulgarien, Künstler alphabetisch“], Sammlung Schreiner im Grafik Museum {{икона|de}}</ref> ** Градски музей на град Вендлинген<ref>[https://web.archive.org/web/20170201065757/https://www.galerie-wendlingen.de/content/61.php?id=61 „Archiv der Künstlerinnen und Künstler - 1982 bis 2002“], Galerie der Stadt Wendlingen am Neckar {{икона|de}}</ref> ** Музей „Лудвиг“, [[Аахен]] * [[Норвегия]]: ** Национална галерия за изкуство, [[Осло]]; * [[Русия]]: ** [[Пушкински музей (Москва)|Музей „Пушкин“]], [[Москва]] * [[Швейцария]]: ** Музей на изкуството на град Мотие * [[Тунис]]: ** Национална библиотека на град Тунис * [[САЩ]]: ** [[Библиотека на Конгреса|Конгресна библиотека на САЩ]], Вашингтон, ** Градска библиотека на [[Ню Йорк]] ** Университет Принстаун ** [[Йейлски университет]] ** Библиотека „Строзиер“, щата Флорида ** Университет на Флорида в Атлантик, колекция „Джафе“ ** Колеж Мидтебъри, библиотека „Стар“. == Признание и награди<ref name="arletteart"/> == * 1976 – Голямата награда на биеналето в [[Бърно]], Чехия. * 1982 – Сребърен медал на Международната изложба в [[Лайпциг]], Германия. * 1983 – Голямата награда на името на [[Илия Петров]] за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници. * 1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство. * 1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България. * 1991 – [[Хердерова награда]] за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия. Получавал е и много други български награди за графика и рисунка. Носител е на националната награда за графика на името на [[Веселин Стайков]] и националната награда за илюстрация на името на [[Борис Ангелушев]].<ref name="bgart"/> Носител на орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] – I степен (2010). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://stoimen-stoilov.com/ Официален сайт на Стоимен Стоилов] * Юлия Дамянова, [http://www.dw.com/bg/картината-като-отворена-врата/a-4420891 „Картината като отворена врата“], [[Deutsche Welle]], 24.06.2009 * Дора Дончева, [http://www.dnevnik.bg/morski/big_fish/2006/07/27/274248_putuvashtiiat_chovek/ „Пътуващият човек“], в. [[Дневник (2001-2011)|„Дневник“]], 27 юли 2006 * [http://archive.is/ypTkT „Художникът Стоимен Стоилов: Рисувам метаморфозите на страха“], интервю, в. [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], 27 март 2012 * Мариана Първанова, [http://archive.is/Ik1Kh „Стоимен Стоилов създателят на модерни митове“], в. [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], 20 септември 2014 {{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n82213323|VIAF=5341273|ISNI=0000 0000 8085 0996|SUDOC=032073607|BNF=cb123173209}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Стоилов, Стоимен}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български графици]] [[Категория:Български илюстратори]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Преподаватели във Виенския университет]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Носители на Хердерова награда]] [[Категория:Българи в Австрия]] [[Категория:Родени във Варна]] o99zxr49pn2kgj7lhpro22dbai9t1wf 0 496840 11463860 11383179 2022-07-19T15:33:04Z 82.2.235.72 /* Кешкек в България */ wikitext text/x-wiki {{Храна | име = Кешкек | снимка = Tokat keshkek.jpg | размер = | описание = Кешкек от Токат, Турция | вид = обредно ястие | друго име = | произход = | създател = | тип = | сервиране = | съставки = пилешко месо, пшеница | вариации = | калории = | бележки = | общомедия = }} '''Кешкек''' ({{lang|tr|keşkek}}) е обредна [[яхния]] от пилешко месо, пшеница или ечемик. Кешкекът е разпространен в [[Турция]], [[Сирия]], [[Иран]] а също и в други страни. Приготвя се, като [[пшеница]]та или ечемикът се смесват с пилешко месо и се варят в голям казан на постоянен огън. Пшеницата е предварително накисната във вода от предния ден, а пилешкото е сварено и обезкостено. Хомогенизирането се получава с помощта на голям дървен чук, с който се „бият“ съставките, докато се варят в казана. Приготвянето е много трудоемко и изисква много често разбъркване и постоянна температура на огъня. Казва се, че най-вкусният кешкек е този, който е бит силно и дълго време. Ястието е обредно и най-често се консумира по време на религиозни празници, сватби и погребения. Смята се, че славянската дума за ''[[каша]]'' произлиза от персийската дума ''kishk''<ref>Gil Marks, ''Encyclopedia of Jewish Food'', [http://books.google.co.uk/books?id=ojc4Uker_V0C&pg=PA146 p. 314]</ref>, или и двете думи произлизат от санскритската ''kashaya'' – „лековита напитка“<ref>Aubaile-Sallenave, p. 109, note 7</ref>. Терминът ''кешкек'' също е свързан и с думата [[кус-кус]], като за приготвянето на кешкек някога е бил използван кус-кус от ечемичени зърна. Турция регистрира традицията за приготвяне на церемониален кешкек в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на [[ЮНЕСКО]] през ноември 2011 г. <ref>Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage, ''Intergovernmental Committee for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage'', [http://www.unesco.org/culture/ich/doc/download.php?versionID=13433 Nomination file 00388]</ref><ref>„Turkish dish and Korean tightrope walking join UN intangible heritage list“, ''UN News Center'' [http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=40538&Cr=unesco&Cr1= 28 November 2011]</ref> На островите [[Лесбос]] и [[Самос]] кешкек се приготвя в летните нощи, когато се коли церемониален бик. <ref>[http://books.google.co.uk/books?id=NusCmIGiCg8C&pg=PA604&dq=keskek+lesbos&hl=en&ei=wY_fTs6AEsfU4QSBpuHmBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CEMQ6AEwBA#v=onepage&q=keskek%20lesbos&f=false Greece, by Paul Hellander, Lonely Planet series]</ref> == Кешкек в България == [[Файл:Keshkek_Ludogorie.jpg|мини|дясно|Кешкек, приготвен в Лудогорието]] Рецептата за приготвянето на кешкек в Силистренското село [[Чернолик]] се предава от поколение на поколение. Той е специално и много трудоемко ястие, което е задължително блюдо на мевлида (помена) за 52 ден след кончината на някого. Кешкек се готви и по време на традиционното гезе, когато дете стане на годинка и роднините по майчина линия идват на гости, за да го видят. За приготвянето на кешкек в селото изкопават дълбок трап с диаметър 1 метър, в който се пали огън още от предната вечер. В дълбок 50-литров меден съд се слагат многократно измито жито и краве масло в пропорция 1:1. Добавят месото от две угоени кокошки, агнешки бут и ребра. Доливат гореща вода и затварят съда, като капакът се запечатва с глина или тесто. Съдът остава в жарта за 6 до 8 часа. След като всичко е сварено, месото се обезкостява и се доливат варено мляко и се добавя сол на вкус. Сместа се „бие“ с голям дървен чук до получаването на хомогенна каша и месото стане на конци. Смята за готов когато се загребе с лъжица, обърне се наопъки и не се стича. В пещерското село [[Радилово]] от 2010 г. се провежда фестивал на кешкека<ref>[https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/dvudneven-festival-na-keshkeka-zapochva-v-selo-radilovo-2049674, Тина Соколова, Двудневен фестивал на кешкека започва в село Радилово, 2017]</ref>. Там той е местно ритуално ястие, приготвяно от векове и свързвано с легендата за богинята на плодородието [[Бендида]]. Поверието гласи, че в селото настъпили години, в които жените не можели да зачеват. Богинята се явила в съня на една от жените и в поискала в замяна на помощта си, когато се родят деца, да се приготвя кеша (каша). Тя трябвало да се раздава на всички в селото. Богинята заръчала да съберат най-хубавото пшеничено зърно и да се смели между едри камъни. То трябвало да се измие 9 пъти, докато стане бистро като сълза. Бременна булка трябвало да донесе мълчана вода, която да се кипне в голям съд и към него да се добави смляното жито и да се бърка. Докато кешкека се бърка, за детето се наричало „Да порасне силно и работливо“, „Да бъде с чиста душа като зърното“. Когато детето порасне, преди сватбата му се приготвя отново кешкек и се нарича за здравето на новото семейството, а след това и на децата му. == Източници == <references /> {{кухня}} [[Категория:Балканска кухня]] [[Категория:Турска кухня]] [[Категория:Азербайджанска кухня]] [[Категория:Кухня на Близкия изток]] [[Категория:Българска кухня]] [[Категория:Гръцка кухня]] [[Категория:Иранска кухня]] [[Категория:Сирийска кухня]] [[Категория:Обекти от нематериалното наследство на ЮНЕСКО]] 2v6ztslvq027be7cenop8qr2nata8v7 0 498717 11464210 11454964 2022-07-19T22:09:24Z Rebelheartous 22483 източник? wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Ирина Шейк | снимка = Irina Shayk - 2014 (cropped).jpeg | рождена дата = {{Дата на раждане и години|1986|1|6|1}} | месторождение = [[Еманжелинск]], [[СССР]] | рождено име = Ирина Валериевна Шайхлисламова | мерки = 86-58-88 | ръст = 178 cm | тегло = | цвят на очи = зелени | цвят на коса = кестенява | етнически произход = | уебстраница = }} '''Ирина Валериевна Шайхлисламова''', по-известна като '''Ирина Шейк''' ({{lang|en|Irina Shayk}}; {{lang|ru|Ирина Шейк}}) е [[Русия|руски]] [[Манекен|модел]].<ref name=fashionmodel>{{cite web | title =Irina Shayk| publisher = fashionmodeldirectory.com|url =http://www.fashionmodeldirectory.com/models/Irina_Sheik/| accessdate = }}</ref> От 2007 г. ежегодно се снима за престижното в САЩ списание ''Sports Illustrated Swimsuit Issue''<ref name="SI">Профил на моделите на сайта Sports Illustrated за годината [http://sportsillustrated.cnn.com/vault/swimsuit/video/2007-Irina.Profile.SportsIllustrated/model/irina_shayk/index.htm 2007] [http://sportsillustrated.cnn.com/vault/swimsuit/video/2008-irina_shoot.SportsIllustrated/model/irina_shayk/index.htm 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150502062636/http://sportsillustrated.cnn.com/vault/swimsuit/video/2008-irina_shoot.SportsIllustrated/model/irina_shayk/index.htm |date=2015-05-02 }} [http://sportsillustrated.cnn.com/2009_swimsuit/models/irina-shayk/ 2009] [http://sportsillustrated.cnn.com/2010_swimsuit/models/irina-shayk/ 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100903134523/http://sportsillustrated.cnn.com/2010_swimsuit/models/irina-shayk/ |date=2010-09-03 }}</ref>, била е лице на марките Armani Exchange (2010)<ref>[http://models.com/work/armani-exchange-armani-exchange-ss-10 Armani Exchange S/S 10 (Armani Exchange)]</ref>, Guess (2008—2009)<ref>[http://models.com/work/guess-guess-jeans-ss-09/4402 Guess Jeans S/S 09 (Guess)]</ref>, Intimissimi (2007—2009)<ref name="inti">[http://models.com/client/intimissimi Intimissimi]</ref>, Beach Bunny (2009)<ref>{{Citation |title=Beach Bunny Swimwear |url=http://www.beachbunnyswimwear.com/media/videos.cfm?id=11 |accessdate=2015-07-04 |archivedate=2010-10-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101011023530/http://www.beachbunnyswimwear.com/media/videos.cfm?id=11 }}</ref>, [[Lacoste]] (2007)<ref name="mln"/>, La Perla (2007)<ref name="mln">[http://www.millionlooks.com/irina-shayk/ Irina Shayk bio. Modeling career and personal life. Photos and magazine covers. Russian supermodel Irina Shayk tells her story]</ref>. == Личен живот == {{факт|Тя се запознава с португалския футболист [[Кристиано Роналдо]] през 2009 г. и скоро след това започват да се срещат. Роналдо прекратява връзката и обявява раздялата им през януари 2015 г. През пролетта на 2015 г. тя започва да се среща с американския актьор [[Брадли Купър]]. Тяхната дъщеря Леа де Сейн е родена в Лос Анджелис на 21 март 2017 г. Двойката се разделя през юни 2019 г.}} == Източници == <references/> {{мъниче|Русия}} {{СОРТКАТ:Шейк, Ирина}} [[Категория:Родени в Еманжелинск]] [[Категория:Модели от Русия]] 7nelv8qfp640zt0ltpv799eci6yex59 0 502970 11464063 11456763 2022-07-19T20:40:21Z Rebelheartous 22483 писателят се издава на български и е популярен сред четящите като Колин Фалконър; моля, да не се дава на Rumensz да връща без обяснение предишни версии wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колин Фалконър | снимка = Colin Falconer - Its History to Me (8058641246).jpg | описание = Фалконър през 2012 г. | псевдоним = '''Колин Фалконър''',<br/>Марк Дърбанвил | място на раждане = [[Лондон]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}, <br/>{{AUS}} | период = 1989- | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[фентъзи]] | теми = | дебют = | известни творби = „Харем“ | награди = | повлиян = [[Джеймс Клавел]], [[Нелсън Демил]], [[Уилбър Смит]], [[Хилари Мантел]], [[Барбара Кингсолвър]] | повлиял = | брак = Хелън | деца = 2 дъщери | подпис = | сайт = [http://colinfalconer.org/ colinfalconer.org] }} '''Колин Фалконър''' ({{lang|en|Colin Bowles}}) е австралийски [[писател]] от британски произход, автор на [[бестселър]]и в жанровете [[исторически роман]] и исторически [[трилър]], съвременен роман, книги за деца, [[сатира]] и документалистика. Пише и под истинското си име '''Колин Боулс''' ({{lang|en|Colin Falkoner}}), както и като '''Марк Дърбанвил''' ({{lang|en|Mark D'Arbanville}}). == Биография и творчество == Фалконър е роден на 20 май 1953 г. в [[Лондон]]. След гимназията работи в офиса на застрахователна компания. Не след дълго напуска и се отправя на обиколка по света – през [[Мароко]] и [[Испания]] до [[Швеция]], където посещава приятелката си, с която се запознава на футболно турне. Заради амбицията си да бъде професионален футболист, но не успява в Англия, се отправя на ново пътуване до Азия, през [[Банкок]] и [[Индия]], в [[Златния триъгълник]] на [[Бирма]] и [[Лаос]]. През 1974 г. емигрира в [[Австралия]], където е нает за кратко от местен футболен клуб. След това първоначално работи като журналист на свободна практика, а после заедно със свой партньор създават нова рекламна агенция. През 1984 г. напуска агенцията, не искайки да бъде [[копирайтър]], и отива в [[Сидни]], за да преследва кариера на писател. Там пише за телевизията и радиото, и за водещите австралийски вестници и списания. Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. В него писателят отразява впечатленията и наблюденията си от пътуванията си в Азия, които по-късно намират място и в поредицата му „Опиум“. От следващата година изцяло се посвещава на писателската си кариера. За написването на следващите си произведения прави много пътувания и проучвания в различни региони на света. Световна известност получава с романа си „Харем“. В продължение на много години живее и твори в красивия регион Маргарет Ривър в Западна Австралия заедно със съпругата си Хелън и техните 2 дъщери. Докато пише романите си, работи като доброволец към местната служба за бърза помощ. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 20 езика и са издадени в над 23 страни по света в милиони екземпляри. Фалконър живее със семейството си в градче в Западна Австралия. == Произведения == === Като Колин Фалконър === ==== Самостоятелни романи ==== * Venom (1989) * Deathwatch (1991) * Harem (1992) * Fury (1993) * Opium (1994) * Triad (1995) * Dangerous (1996) * Disappeared (1997) * When We Were Gods: A Novel of Cleopatra (2000) * Feathered Serpent: A Novel of the Mexican Conquest (2002) * Anastasia (2003)<br/>'''''Анастасия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2004), прев. Славянка Мундрова * The Sultan's Harem (2004)<br/>'''''Харем''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2008), прев. Мария Чайлд<br/>'''''Харем''''', изд. „Санома Блясък България“ (2014), прев. * My Beautiful Spy (2005)<br/>'''''Моята прекрасна шпионка''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2006), прев. Олга Герова * Pearls (2006)<br/>'''''Ловци на бисери''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2008), прев. Таня Виронова * Stairway to the Moon (2007) * Silk Road (2011)<br/>'''''Пътят на коприната''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2014), прев. Евелина Пенева * Cleopatra: Daughter of the Nile (2012) * Seraglio (2012) * Aztec (2012) * Bitter Moon Lane (2012) * Stigmata (2012)<br/>'''''Стигмата''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2015), прев. Евелина Пенева * Corrigan's Run (2012) * Nights in the Sun (2012) * War Baby (2013) * Istanbul (2013) * Isabella: Braveheart of France (2013)<br/>'''''Изабела: смелото сърце на Франция''''', изд. „Калпазанов“ (2013), прев. Милко Стоименов * The Black Witch of Mexico (2014) * Colossus (2015) * Valhalla Atlantis (2016) * A Great Love of Small Proportion (2016) * Blood Moon Over Zanzibar (2016) * Sleeping With The Enemy (2017) * The Unkillable Kitty O'Kane (2017) ==== Серия „Маделин Фокс“ (''Madeleine Fox'') ==== # Rough Justice (1999) # The Certainty of Doing Evil (2000)<br/>'''''Разпъната от тайни''''', изд.: „[[Атика]]“, София (2001), прев. ==== Серия „Йерусалим“ (''Jerusalem'') ==== # Jerusalem (2012) # Freedom (2012) # Zion (2012) # Israel (2012) ==== Серия „Опиум“ (''Opium'') ==== # Air Opium (2012) # Chasing the Dragon (2012) # Eye of the Tiger (2012) # Godless (2012) ==== Серия „Голи“ (''Naked'') ==== # Naked In Havana (2013)<br/>'''''Момичето от Хавана''''', изд. „Калпазанов“ (2014), прев. Милко Стоименов # Naked In LA (2013) # Naked in Saigon (2013) ==== Серия „Детективска агенция „Уилям Шекспир“ (''William Shakespeare Detective Agnecy'') ==== # The School of Night (2014) # The Dark Lady (2015) ==== Серия „Магдалена Фуентес“ (''Magdalena Fuentes'') ==== # Havana Girl (2017) # LA Woman (2017) # Saigon Wife (2017) ==== Новели ==== * The House of Special Purpose (2012) * East India (2014)<br/>'''''Източна Индия''''', изд. „Калпазанов“ (2016), прев. Тодор Стоянов ==== Документалистика ==== * The Year We Siezed The Day (2014) – с Елизабет Бест * Colin Falconer's Sneak Peeks (2014) === Като Марк Дърбанвил === ==== Серия „Голият съпруг“ (''Naked Husband'') ==== # The Naked Husband (2004) # The Naked Heart (2005) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/colin-falconer/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/mark-darbanville/ Биография и библиография като Марк Дърбанвил във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/33878.Colin_Falconer Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://colinfalconer.org/about/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205011638/http://colinfalconer.org/about/ |date=2014-12-05 }} * {{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html Информация в „HighBeam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326225019/http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html |date=2015-03-26 }} * {{икона|en}} [http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer Биография в „Bundanon Trust“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141204094358/http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer |date=2014-12-04 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://colinfalconer.org/}} на Колин Фалконър * {{икона|en}} [http://morgenbailey.wordpress.com/2013/01/25/author-interview-no-623-with-historical-and-crime-fiction-writer-colin-falconer/ Интервю в „MorgenBailey“] * {{икона|en}} [http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ Интервю в „Interviews with Writers“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141206085739/http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ |date=2014-12-06 }} * {{Моята библиотека автор|colin-falkoner|Колин Фалконър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фалконър, Колин}} [[Категория:Австралийски журналисти]] [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски детски писатели]] [[Категория:Писатели на трилъри]] [[Категория:Пътеписци]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Англичани в Австралия]] t37k7stp7xco2387dt39augw85g66in 11464097 11464063 2022-07-19T21:11:11Z Carbonaro. 221440 грешки wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колин Фалконър | снимка = Colin Falconer - Its History to Me (8058641246).jpg | описание = Фалконър през 2012 г. | псевдоним = '''Колин Фалконър''',<br/>Марк Дърбанвил | място на раждане = [[Лондон]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}, <br/>{{AUS}} | период = 1989 – | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[фентъзи]] | теми = | дебют = | известни творби = „Харем“ | награди = | повлиян = [[Джеймс Клавел]], [[Нелсън Демил]], [[Уилбър Смит]], [[Хилари Мантел]], [[Барбара Кингсолвър]] | повлиял = | брак = Хелън | деца = 2 дъщери | подпис = | сайт = [http://colinfalconer.org/ colinfalconer.org] }} '''Колин Фалконър''' ({{lang|en|Colin Bowles}}) е австралийски [[писател]] от британски произход, автор на [[бестселър]]и в жанровете [[исторически роман]] и исторически [[трилър]], съвременен роман, книги за деца, [[сатира]] и документалистика. Пише и под истинското си име '''Колин Боулс''' ({{lang|en|Colin Falkoner}}), както и като '''Марк Дърбанвил''' ({{lang|en|Mark D'Arbanville}}). == Биография и творчество == Фалконър е роден на 20 май 1953 г. в [[Лондон]]. След гимназията работи в офиса на застрахователна компания. Не след дълго напуска и се отправя на обиколка по света – през [[Мароко]] и [[Испания]] до [[Швеция]], където посещава приятелката си, с която се запознава на футболно турне. Заради амбицията си да бъде професионален футболист, но не успява в Англия, се отправя на ново пътуване до Азия, през [[Банкок]] и [[Индия]], в [[Златния триъгълник]] на [[Бирма]] и [[Лаос]]. През 1974 г. емигрира в [[Австралия]], където е нает за кратко от местен футболен клуб. След това първоначално работи като журналист на свободна практика, а после заедно със свой партньор създават нова рекламна агенция. През 1984 г. напуска агенцията, не искайки да бъде [[копирайтър]], и отива в [[Сидни]], за да преследва кариера на писател. Там пише за телевизията и радиото, и за водещите австралийски вестници и списания. Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. В него писателят отразява впечатленията и наблюденията си от пътуванията си в Азия, които по-късно намират място и в поредицата му „Опиум“. От следващата година изцяло се посвещава на писателската си кариера. За написването на следващите си произведения прави много пътувания и проучвания в различни региони на света. Световна известност получава с романа си „Харем“. В продължение на много години живее и твори в красивия регион Маргарет Ривър в Западна Австралия заедно със съпругата си Хелън и техните 2 дъщери. Докато пише романите си, работи като доброволец към местната служба за бърза помощ. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 20 езика и са издадени в над 23 страни по света в милиони екземпляри. Фалконър живее със семейството си в градче в Западна Австралия. == Произведения == === Като Колин Фалконър === ==== Самостоятелни романи ==== * Venom (1989) * Deathwatch (1991) * Harem (1992) * Fury (1993) * Opium (1994) * Triad (1995) * Dangerous (1996) * Disappeared (1997) * When We Were Gods: A Novel of Cleopatra (2000) * Feathered Serpent: A Novel of the Mexican Conquest (2002) * Anastasia (2003)<br/>'''''Анастасия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2004), прев. Славянка Мундрова * The Sultan's Harem (2004)<br/>'''''Харем''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2008), прев. Мария Чайлд<br/>'''''Харем''''', изд. „Санома Блясък България“ (2014), прев. * My Beautiful Spy (2005)<br/>'''''Моята прекрасна шпионка''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2006), прев. Олга Герова * Pearls (2006)<br/>'''''Ловци на бисери''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2008), прев. Таня Виронова * Stairway to the Moon (2007) * Silk Road (2011)<br/>'''''Пътят на коприната''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2014), прев. Евелина Пенева * Cleopatra: Daughter of the Nile (2012) * Seraglio (2012) * Aztec (2012) * Bitter Moon Lane (2012) * Stigmata (2012)<br/>'''''Стигмата''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2015), прев. Евелина Пенева * Corrigan's Run (2012) * Nights in the Sun (2012) * War Baby (2013) * Istanbul (2013) * Isabella: Braveheart of France (2013)<br/>'''''Изабела: смелото сърце на Франция''''', изд. „Калпазанов“ (2013), прев. Милко Стоименов * The Black Witch of Mexico (2014) * Colossus (2015) * Valhalla Atlantis (2016) * A Great Love of Small Proportion (2016) * Blood Moon Over Zanzibar (2016) * Sleeping With The Enemy (2017) * The Unkillable Kitty O'Kane (2017) ==== Серия „Маделин Фокс“ (''Madeleine Fox'') ==== # Rough Justice (1999) # The Certainty of Doing Evil (2000)<br/>'''''Разпъната от тайни''''', изд.: „[[Атика]]“, София (2001), прев. ==== Серия „Йерусалим“ (''Jerusalem'') ==== # Jerusalem (2012) # Freedom (2012) # Zion (2012) # Israel (2012) ==== Серия „Опиум“ (''Opium'') ==== # Air Opium (2012) # Chasing the Dragon (2012) # Eye of the Tiger (2012) # Godless (2012) ==== Серия „Голи“ (''Naked'') ==== # Naked In Havana (2013)<br/>'''''Момичето от Хавана''''', изд. „Калпазанов“ (2014), прев. Милко Стоименов # Naked In LA (2013) # Naked in Saigon (2013) ==== Серия „Детективска агенция „Уилям Шекспир“ (''William Shakespeare Detective Agnecy'') ==== # The School of Night (2014) # The Dark Lady (2015) ==== Серия „Магдалена Фуентес“ (''Magdalena Fuentes'') ==== # Havana Girl (2017) # LA Woman (2017) # Saigon Wife (2017) ==== Новели ==== * The House of Special Purpose (2012) * East India (2014)<br/>'''''Източна Индия''''', изд. „Калпазанов“ (2016), прев. Тодор Стоянов ==== Документалистика ==== * The Year We Siezed The Day (2014) – с Елизабет Бест * Colin Falconer's Sneak Peeks (2014) === Като Марк Дърбанвил === ==== Серия „Голият съпруг“ (''Naked Husband'') ==== # The Naked Husband (2004) # The Naked Heart (2005) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/colin-falconer/ Биография и библиография във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/mark-darbanville/ Биография и библиография като Марк Дърбанвил във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/33878.Colin_Falconer Биография и библиография в Goodreads] * {{икона|en}} [http://colinfalconer.org/about/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205011638/http://colinfalconer.org/about/ |date=2014-12-05 }} * {{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html Информация в HighBeam] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326225019/http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html |date=2015-03-26 }} * {{икона|en}} [http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer Биография в Bundanon Trust] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141204094358/http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer |date=2014-12-04 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://colinfalconer.org/}} на Колин Фалконър * {{икона|en}} [http://morgenbailey.wordpress.com/2013/01/25/author-interview-no-623-with-historical-and-crime-fiction-writer-colin-falconer/ Интервю в MorgenBailey] * {{икона|en}} [http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ Интервю в Interviews with Writers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141206085739/http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ |date=2014-12-06 }} * {{Моята библиотека автор|colin-falkoner|Колин Фалконър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фалконър, Колин}} [[Категория:Австралийски журналисти]] [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски детски писатели]] [[Категория:Писатели на трилъри]] [[Категория:Пътеписци]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Англичани в Австралия]] ee8rk2i343obyobkpqvlt9b9rhqdomx 11464371 11464097 2022-07-20T07:10:43Z Rumensz 125859 личността си има реално име и псевдоним, не пише литература под истинското си име wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колин Боулс | снимка = Colin Falconer - Its History to Me (8058641246).jpg | описание = Колин Боулс през 2012 г. | псевдоним = '''Колин Фалконър''',<br/>Марк Дърбанвил | място на раждане = [[Лондон]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}, <br/>{{AUS}} | период = 1989 - | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[фентъзи]], [[детска литература]] | теми = | дебют = | известни творби = „Харем“ | награди = | повлиян = [[Джеймс Клавел]], [[Нелсън Демил]], [[Уилбър Смит]], [[Хилари Мантел]], [[Барбара Кингсолвър]], [[Кен Фолет]] | повлиял = | брак = Хелън (? – ?) | деца = 2 дъщери | подпис = | сайт = [http://colinfalconer.org/ colinfalconer.org] }} '''Колин Боулс''' ({{lang|en|Colin Bowles}}) е австралийски [[писател]] от британски произход, автор на [[бестселър]]и в жанровете [[исторически роман]] и исторически [[трилър]], съвременен роман, книги за деца, [[сатира]] и документалистика. Пише под [[псевдоним]]а '''Колин Фалконър''' ({{lang|en|Colin Falkoner}}), както и като '''Марк Дърбанвил''' ({{lang|en|Mark D'Arbanville}}) за съвременните си романи.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/colin-falconer/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="fantasticfiction2">{{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/mark-darbanville/ Биография и библиография като Марк Дърбанвил във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/33878.Colin_Falconer Биография и библиография в „Goodreads“]</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/colin-falconer/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [http://colinfalconer.org/about/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205011638/http://colinfalconer.org/about/ |date=2014-12-05 }}</ref><ref name="highbeam">{{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html Информация в „HighBeam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326225019/http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html |date=2015-03-26 }}</ref><ref name="bundanon">{{икона|en}} [http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer Биография в „Bundanon Trust“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141204094358/http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer |date=2014-12-04 }}</ref> == Биография и творчество == Колин Ричард Боулс е роден на [[20 май]] [[1953]] г. в Северен [[Лондон]], [[Англия]]. След гимназията работи в офиса на застрахователна компания.<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> Не след дълго напуска и се отправя на обиколка по света – през [[Мароко]] и [[Испания]] до [[Швеция]], където посещава приятелката си, с която се запознава на футболно турне. Заради амбицията си да бъде професионален футболист, но не успява в Англия, се отправя на ново пътуване до Азия, през [[Банкок]] и [[Индия]], в [[Златния триъгълник]] на [[Бирма]] и [[Лаос]].<ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> През 1974 г. емигрира в [[Австралия]], където е нает за кратко от местен футболен клуб. След това първоначално работи като журналист на свободна практика, а после заедно със свой партньор създават нова рекламна агенция. През 1984 г. напуска агенцията, не искайки да бъде [[копирайтър]], и отива в [[Сидни]], за да преследва кариера на писател. Там пише за телевизията и радиото, и за водещите австралийски вестници и списания.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. В него писателят отразява впечатленията и наблюденията си от пътуванията си в Азия, които по-късно намират място и в поредицата му „Опиум“. От следващата година изцяло се посвещава на писателската си кариера.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> За написването на следващите си произведения прави много пътувания и проучвания в различни региони на света. Световна известност получава с бестселъра си „Харем“. Романът „Харем“ се базира на живота на [[Сюлейман Великолепни]] и робинята, издигнала се до негова [[валиде султан]] – [[Александра Лисовска|Роксолана]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> В продължение на много години живее и твори в красивия регион Маргарет Ривър в Западна Австралия заедно със съпругата си Хелън и техните 2 дъщери. Докато пише романите си, работи като доброволец към местната служба за бърза помощ.<ref name="ОС"></ref> Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 20 езика и са издадени в над 23 страни по света в милиони екземпляри.<ref name="fantasticfiction"></ref> Колин Боулс живее със семейството си в градче в Западна Австралия.<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> == Произведения == === Като Колин Фалконър === ==== Самостоятелни романи ==== * Venom (1989)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> * Deathwatch (1991) * Harem (1992) * Fury (1993) * Opium (1994) * Triad (1995) * Dangerous (1996) * Disappeared (1997) * When We Were Gods: A Novel of Cleopatra (2000) * Feathered Serpent: A Novel of the Mexican Conquest (2002) * Anastasia (2003)<br/>'''''Анастасия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2004), прев. Славянка Мундрова * The Sultan's Harem (2004)<br/>'''''Харем''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2008), прев. Мария Чайлд<br/>'''''Харем''''', изд. „Санома Блясък България“ (2014), прев. * My Beautiful Spy (2005)<br/>'''''Моята прекрасна шпионка''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2006), прев. Олга Герова * Pearls (2006)<br/>'''''Ловци на бисери''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2008), прев. Таня Виронова * Stairway to the Moon (2007) * Silk Road (2011)<br/>'''''Пътят на коприната''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2014), прев. Евелина Пенева * Cleopatra: Daughter of the Nile (2012) * Seraglio (2012) * Aztec (2012) * Bitter Moon Lane (2012) * Stigmata (2012)<br/>'''''Стигмата''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2015), прев. Евелина Пенева * Corrigan's Run (2012) * Nights in the Sun (2012) * War Baby (2013) * Istanbul (2013) * Isabella: Braveheart of France (2013)<br/>'''''Изабела: смелото сърце на Франция''''', изд. „Калпазанов“ (2013), прев. Милко Стоименов * The Black Witch of Mexico (2014) * Colossus (2015) * Valhalla Atlantis (2016) * A Great Love of Small Proportion (2016) * Blood Moon Over Zanzibar (2016) * Sleeping With The Enemy (2017) * The Unkillable Kitty O'Kane (2017) ==== Серия „Маделин Фокс“ (''Madeleine Fox'') ==== # Rough Justice (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="highbeam"></ref> # The Certainty of Doing Evil (2000)<br/>'''''Разпъната от тайни''''', изд.: „[[Атика]]“, София (2001), прев. ==== Серия „Йерусалим“ (''Jerusalem'') ==== # Jerusalem (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Freedom (2012) # Zion (2012) # Israel (2012) ==== Серия „Опиум“ (''Opium'') ==== # Air Opium (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Chasing the Dragon (2012) # Eye of the Tiger (2012) # Godless (2012) ==== Серия „Голи“ (''Naked'') ==== # Naked In Havana (2013)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Момичето от Хавана''''', изд. „Калпазанов“ (2014), прев. Милко Стоименов # Naked In LA (2013) # Naked in Saigon (2013) ==== Серия „Детективска агенция „Уилям Шекспир“ (''William Shakespeare Detective Agnecy'') ==== # The School of Night (2014)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Dark Lady (2015) ==== Серия „Магдалена Фуентес“ (''Magdalena Fuentes'') ==== # Havana Girl (2017) – издаден и като „''Naked In Havana''“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # LA Woman (2017) – издаден и като „''Naked in LA''“ # Saigon Wife (2017) – издаден и като „''Naked in Saigon''“ ==== Серия „Инспектор Чарли Джордж“ (''DI Charlie George'') ==== # Lucifer Falls (2018)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Innocence Dies (2019) # Angels Weep (2020) # Cry Justice (2021) ==== Новели ==== * The House of Special Purpose (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref> * East India (2014)<br/>'''''Източна Индия''''', изд. „Калпазанов“ (2016), прев. Тодор Стоянов ==== Документалистика ==== * The Year We Siezed The Day (2014) – с Елизабет Бест<ref name="fantasticfiction"></ref> * Colin Falconer's Sneak Peeks (2014) === Като Марк Дърбанвил === ==== Серия „Голият съпруг“ (''Naked Husband'') ==== # The Naked Husband (2004)<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="bundanon"></ref> # The Naked Heart (2005) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://colinfalconer.org/}} на Колин Боулс (Колин Фалконър) * {{икона|en}} [http://morgenbailey.wordpress.com/2013/01/25/author-interview-no-623-with-historical-and-crime-fiction-writer-colin-falconer/ Интервю в „MorgenBailey“] * {{икона|en}} [http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ Интервю в „Interviews with Writers“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141206085739/http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ |date=2014-12-06 }} * {{Моята библиотека автор|colin-falkoner|Колин Фалконър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фалконър, Колин}} [[Категория:Австралийски журналисти]] [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски детски писатели]] [[Категория:Писатели на трилъри]] [[Категория:Пътеписци]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Англичани в Австралия]] 8mxdr5i12j493obpsr4ntvr0iojr3fc 11464847 11464371 2022-07-20T11:53:56Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Rumensz|редакции на Rumensz]] ([[User talk:Rumensz|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колин Фалконър | снимка = Colin Falconer - Its History to Me (8058641246).jpg | описание = Фалконър през 2012 г. | псевдоним = '''Колин Фалконър''',<br/>Марк Дърбанвил | място на раждане = [[Лондон]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}, <br/>{{AUS}} | период = 1989 – | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[фентъзи]] | теми = | дебют = | известни творби = „Харем“ | награди = | повлиян = [[Джеймс Клавел]], [[Нелсън Демил]], [[Уилбър Смит]], [[Хилари Мантел]], [[Барбара Кингсолвър]] | повлиял = | брак = Хелън | деца = 2 дъщери | подпис = | сайт = [http://colinfalconer.org/ colinfalconer.org] }} '''Колин Фалконър''' ({{lang|en|Colin Bowles}}) е австралийски [[писател]] от британски произход, автор на [[бестселър]]и в жанровете [[исторически роман]] и исторически [[трилър]], съвременен роман, книги за деца, [[сатира]] и документалистика. Пише и под истинското си име '''Колин Боулс''' ({{lang|en|Colin Falkoner}}), както и като '''Марк Дърбанвил''' ({{lang|en|Mark D'Arbanville}}). == Биография и творчество == Фалконър е роден на 20 май 1953 г. в [[Лондон]]. След гимназията работи в офиса на застрахователна компания. Не след дълго напуска и се отправя на обиколка по света – през [[Мароко]] и [[Испания]] до [[Швеция]], където посещава приятелката си, с която се запознава на футболно турне. Заради амбицията си да бъде професионален футболист, но не успява в Англия, се отправя на ново пътуване до Азия, през [[Банкок]] и [[Индия]], в [[Златния триъгълник]] на [[Бирма]] и [[Лаос]]. През 1974 г. емигрира в [[Австралия]], където е нает за кратко от местен футболен клуб. След това първоначално работи като журналист на свободна практика, а после заедно със свой партньор създават нова рекламна агенция. През 1984 г. напуска агенцията, не искайки да бъде [[копирайтър]], и отива в [[Сидни]], за да преследва кариера на писател. Там пише за телевизията и радиото, и за водещите австралийски вестници и списания. Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. В него писателят отразява впечатленията и наблюденията си от пътуванията си в Азия, които по-късно намират място и в поредицата му „Опиум“. От следващата година изцяло се посвещава на писателската си кариера. За написването на следващите си произведения прави много пътувания и проучвания в различни региони на света. Световна известност получава с романа си „Харем“. В продължение на много години живее и твори в красивия регион Маргарет Ривър в Западна Австралия заедно със съпругата си Хелън и техните 2 дъщери. Докато пише романите си, работи като доброволец към местната служба за бърза помощ. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 20 езика и са издадени в над 23 страни по света в милиони екземпляри. Фалконър живее със семейството си в градче в Западна Австралия. == Произведения == === Като Колин Фалконър === ==== Самостоятелни романи ==== * Venom (1989) * Deathwatch (1991) * Harem (1992) * Fury (1993) * Opium (1994) * Triad (1995) * Dangerous (1996) * Disappeared (1997) * When We Were Gods: A Novel of Cleopatra (2000) * Feathered Serpent: A Novel of the Mexican Conquest (2002) * Anastasia (2003)<br/>'''''Анастасия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2004), прев. Славянка Мундрова * The Sultan's Harem (2004)<br/>'''''Харем''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2008), прев. Мария Чайлд<br/>'''''Харем''''', изд. „Санома Блясък България“ (2014), прев. * My Beautiful Spy (2005)<br/>'''''Моята прекрасна шпионка''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2006), прев. Олга Герова * Pearls (2006)<br/>'''''Ловци на бисери''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2008), прев. Таня Виронова * Stairway to the Moon (2007) * Silk Road (2011)<br/>'''''Пътят на коприната''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2014), прев. Евелина Пенева * Cleopatra: Daughter of the Nile (2012) * Seraglio (2012) * Aztec (2012) * Bitter Moon Lane (2012) * Stigmata (2012)<br/>'''''Стигмата''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2015), прев. Евелина Пенева * Corrigan's Run (2012) * Nights in the Sun (2012) * War Baby (2013) * Istanbul (2013) * Isabella: Braveheart of France (2013)<br/>'''''Изабела: смелото сърце на Франция''''', изд. „Калпазанов“ (2013), прев. Милко Стоименов * The Black Witch of Mexico (2014) * Colossus (2015) * Valhalla Atlantis (2016) * A Great Love of Small Proportion (2016) * Blood Moon Over Zanzibar (2016) * Sleeping With The Enemy (2017) * The Unkillable Kitty O'Kane (2017) ==== Серия „Маделин Фокс“ (''Madeleine Fox'') ==== # Rough Justice (1999) # The Certainty of Doing Evil (2000)<br/>'''''Разпъната от тайни''''', изд.: „[[Атика]]“, София (2001), прев. ==== Серия „Йерусалим“ (''Jerusalem'') ==== # Jerusalem (2012) # Freedom (2012) # Zion (2012) # Israel (2012) ==== Серия „Опиум“ (''Opium'') ==== # Air Opium (2012) # Chasing the Dragon (2012) # Eye of the Tiger (2012) # Godless (2012) ==== Серия „Голи“ (''Naked'') ==== # Naked In Havana (2013)<br/>'''''Момичето от Хавана''''', изд. „Калпазанов“ (2014), прев. Милко Стоименов # Naked In LA (2013) # Naked in Saigon (2013) ==== Серия „Детективска агенция „Уилям Шекспир“ (''William Shakespeare Detective Agnecy'') ==== # The School of Night (2014) # The Dark Lady (2015) ==== Серия „Магдалена Фуентес“ (''Magdalena Fuentes'') ==== # Havana Girl (2017) # LA Woman (2017) # Saigon Wife (2017) ==== Новели ==== * The House of Special Purpose (2012) * East India (2014)<br/>'''''Източна Индия''''', изд. „Калпазанов“ (2016), прев. Тодор Стоянов ==== Документалистика ==== * The Year We Siezed The Day (2014) – с Елизабет Бест * Colin Falconer's Sneak Peeks (2014) === Като Марк Дърбанвил === ==== Серия „Голият съпруг“ (''Naked Husband'') ==== # The Naked Husband (2004) # The Naked Heart (2005) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/colin-falconer/ Биография и библиография във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/mark-darbanville/ Биография и библиография като Марк Дърбанвил във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/33878.Colin_Falconer Биография и библиография в Goodreads] * {{икона|en}} [http://colinfalconer.org/about/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205011638/http://colinfalconer.org/about/ |date=2014-12-05 }} * {{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html Информация в HighBeam] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326225019/http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html |date=2015-03-26 }} * {{икона|en}} [http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer Биография в Bundanon Trust] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141204094358/http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer |date=2014-12-04 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://colinfalconer.org/}} на Колин Фалконър * {{икона|en}} [http://morgenbailey.wordpress.com/2013/01/25/author-interview-no-623-with-historical-and-crime-fiction-writer-colin-falconer/ Интервю в MorgenBailey] * {{икона|en}} [http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ Интервю в Interviews with Writers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141206085739/http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ |date=2014-12-06 }} * {{Моята библиотека автор|colin-falkoner|Колин Фалконър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фалконър, Колин}} [[Категория:Австралийски журналисти]] [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски детски писатели]] [[Категория:Писатели на трилъри]] [[Категория:Пътеписци]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Англичани в Австралия]] ee8rk2i343obyobkpqvlt9b9rhqdomx 11464854 11464847 2022-07-20T11:56:58Z Rumensz 125859 Премахнати [[Special:Contributions/Rebelheartous|редакции на Rebelheartous]] ([[User talk:Rebelheartous|б]].), към версия на Rumensz wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колин Боулс | снимка = Colin Falconer - Its History to Me (8058641246).jpg | описание = Колин Боулс през 2012 г. | псевдоним = '''Колин Фалконър''',<br/>Марк Дърбанвил | място на раждане = [[Лондон]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}, <br/>{{AUS}} | период = 1989 - | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[фентъзи]], [[детска литература]] | теми = | дебют = | известни творби = „Харем“ | награди = | повлиян = [[Джеймс Клавел]], [[Нелсън Демил]], [[Уилбър Смит]], [[Хилари Мантел]], [[Барбара Кингсолвър]], [[Кен Фолет]] | повлиял = | брак = Хелън (? – ?) | деца = 2 дъщери | подпис = | сайт = [http://colinfalconer.org/ colinfalconer.org] }} '''Колин Боулс''' ({{lang|en|Colin Bowles}}) е австралийски [[писател]] от британски произход, автор на [[бестселър]]и в жанровете [[исторически роман]] и исторически [[трилър]], съвременен роман, книги за деца, [[сатира]] и документалистика. Пише под [[псевдоним]]а '''Колин Фалконър''' ({{lang|en|Colin Falkoner}}), както и като '''Марк Дърбанвил''' ({{lang|en|Mark D'Arbanville}}) за съвременните си романи.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/colin-falconer/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="fantasticfiction2">{{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/d/mark-darbanville/ Биография и библиография като Марк Дърбанвил във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/33878.Colin_Falconer Биография и библиография в „Goodreads“]</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/colin-falconer/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [http://colinfalconer.org/about/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205011638/http://colinfalconer.org/about/ |date=2014-12-05 }}</ref><ref name="highbeam">{{икона|en}} [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html Информация в „HighBeam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150326225019/http://www.highbeam.com/doc/1G2-3483000027.html |date=2015-03-26 }}</ref><ref name="bundanon">{{икона|en}} [http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer Биография в „Bundanon Trust“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141204094358/http://www.bundanon.com.au/content/colin-falconer |date=2014-12-04 }}</ref> == Биография и творчество == Колин Ричард Боулс е роден на [[20 май]] [[1953]] г. в Северен [[Лондон]], [[Англия]]. След гимназията работи в офиса на застрахователна компания.<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> Не след дълго напуска и се отправя на обиколка по света – през [[Мароко]] и [[Испания]] до [[Швеция]], където посещава приятелката си, с която се запознава на футболно турне. Заради амбицията си да бъде професионален футболист, но не успява в Англия, се отправя на ново пътуване до Азия, през [[Банкок]] и [[Индия]], в [[Златния триъгълник]] на [[Бирма]] и [[Лаос]].<ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> През 1974 г. емигрира в [[Австралия]], където е нает за кратко от местен футболен клуб. След това първоначално работи като журналист на свободна практика, а после заедно със свой партньор създават нова рекламна агенция. През 1984 г. напуска агенцията, не искайки да бъде [[копирайтър]], и отива в [[Сидни]], за да преследва кариера на писател. Там пише за телевизията и радиото, и за водещите австралийски вестници и списания.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. В него писателят отразява впечатленията и наблюденията си от пътуванията си в Азия, които по-късно намират място и в поредицата му „Опиум“. От следващата година изцяло се посвещава на писателската си кариера.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> За написването на следващите си произведения прави много пътувания и проучвания в различни региони на света. Световна известност получава с бестселъра си „Харем“. Романът „Харем“ се базира на живота на [[Сюлейман Великолепни]] и робинята, издигнала се до негова [[валиде султан]] – [[Александра Лисовска|Роксолана]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> В продължение на много години живее и твори в красивия регион Маргарет Ривър в Западна Австралия заедно със съпругата си Хелън и техните 2 дъщери. Докато пише романите си, работи като доброволец към местната служба за бърза помощ.<ref name="ОС"></ref> Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 20 езика и са издадени в над 23 страни по света в милиони екземпляри.<ref name="fantasticfiction"></ref> Колин Боулс живее със семейството си в градче в Западна Австралия.<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> == Произведения == === Като Колин Фалконър === ==== Самостоятелни романи ==== * Venom (1989)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="highbeam"></ref> * Deathwatch (1991) * Harem (1992) * Fury (1993) * Opium (1994) * Triad (1995) * Dangerous (1996) * Disappeared (1997) * When We Were Gods: A Novel of Cleopatra (2000) * Feathered Serpent: A Novel of the Mexican Conquest (2002) * Anastasia (2003)<br/>'''''Анастасия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2004), прев. Славянка Мундрова * The Sultan's Harem (2004)<br/>'''''Харем''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2008), прев. Мария Чайлд<br/>'''''Харем''''', изд. „Санома Блясък България“ (2014), прев. * My Beautiful Spy (2005)<br/>'''''Моята прекрасна шпионка''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2006), прев. Олга Герова * Pearls (2006)<br/>'''''Ловци на бисери''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2008), прев. Таня Виронова * Stairway to the Moon (2007) * Silk Road (2011)<br/>'''''Пътят на коприната''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2014), прев. Евелина Пенева * Cleopatra: Daughter of the Nile (2012) * Seraglio (2012) * Aztec (2012) * Bitter Moon Lane (2012) * Stigmata (2012)<br/>'''''Стигмата''''', изд.: „[[Унискорп]]“, София (2015), прев. Евелина Пенева * Corrigan's Run (2012) * Nights in the Sun (2012) * War Baby (2013) * Istanbul (2013) * Isabella: Braveheart of France (2013)<br/>'''''Изабела: смелото сърце на Франция''''', изд. „Калпазанов“ (2013), прев. Милко Стоименов * The Black Witch of Mexico (2014) * Colossus (2015) * Valhalla Atlantis (2016) * A Great Love of Small Proportion (2016) * Blood Moon Over Zanzibar (2016) * Sleeping With The Enemy (2017) * The Unkillable Kitty O'Kane (2017) ==== Серия „Маделин Фокс“ (''Madeleine Fox'') ==== # Rough Justice (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="highbeam"></ref> # The Certainty of Doing Evil (2000)<br/>'''''Разпъната от тайни''''', изд.: „[[Атика]]“, София (2001), прев. ==== Серия „Йерусалим“ (''Jerusalem'') ==== # Jerusalem (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Freedom (2012) # Zion (2012) # Israel (2012) ==== Серия „Опиум“ (''Opium'') ==== # Air Opium (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Chasing the Dragon (2012) # Eye of the Tiger (2012) # Godless (2012) ==== Серия „Голи“ (''Naked'') ==== # Naked In Havana (2013)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Момичето от Хавана''''', изд. „Калпазанов“ (2014), прев. Милко Стоименов # Naked In LA (2013) # Naked in Saigon (2013) ==== Серия „Детективска агенция „Уилям Шекспир“ (''William Shakespeare Detective Agnecy'') ==== # The School of Night (2014)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Dark Lady (2015) ==== Серия „Магдалена Фуентес“ (''Magdalena Fuentes'') ==== # Havana Girl (2017) – издаден и като „''Naked In Havana''“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # LA Woman (2017) – издаден и като „''Naked in LA''“ # Saigon Wife (2017) – издаден и като „''Naked in Saigon''“ ==== Серия „Инспектор Чарли Джордж“ (''DI Charlie George'') ==== # Lucifer Falls (2018)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Innocence Dies (2019) # Angels Weep (2020) # Cry Justice (2021) ==== Новели ==== * The House of Special Purpose (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref> * East India (2014)<br/>'''''Източна Индия''''', изд. „Калпазанов“ (2016), прев. Тодор Стоянов ==== Документалистика ==== * The Year We Siezed The Day (2014) – с Елизабет Бест<ref name="fantasticfiction"></ref> * Colin Falconer's Sneak Peeks (2014) === Като Марк Дърбанвил === ==== Серия „Голият съпруг“ (''Naked Husband'') ==== # The Naked Husband (2004)<ref name="fantasticfiction2"></ref><ref name="bundanon"></ref> # The Naked Heart (2005) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://colinfalconer.org/}} на Колин Боулс (Колин Фалконър) * {{икона|en}} [http://morgenbailey.wordpress.com/2013/01/25/author-interview-no-623-with-historical-and-crime-fiction-writer-colin-falconer/ Интервю в „MorgenBailey“] * {{икона|en}} [http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ Интервю в „Interviews with Writers“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141206085739/http://interviewswithwriters.com/interview-with-author-colin-falconer/ |date=2014-12-06 }} * {{Моята библиотека автор|colin-falkoner|Колин Фалконър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фалконър, Колин}} [[Категория:Австралийски журналисти]] [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски детски писатели]] [[Категория:Писатели на трилъри]] [[Категория:Пътеписци]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Англичани в Австралия]] 8mxdr5i12j493obpsr4ntvr0iojr3fc 0 524294 11464337 11380633 2022-07-20T05:53:44Z 90.154.212.189 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = Джи Ар Ел | фон = група | картинка = G.R.L 2013-09-28-Skokie-IL photoby Adam-Bielawski.jpg | картинка_текст = Джи Ар Ел през 2013 г. | националност = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Поп музика|Поп]], [[Тийн поп]], [[R&B]] | период_на_активност = 2012 – 2021 | състав = Лаурен Бенет</br>Наташа Слейтън</br>Емалин Естрада | бивши_членове = [[Симон Батъл]]</br>Паула ван Опън</br>Джейзи Мея | сайт = {{url|grlmusic.com}} }} '''Джи Ар Ел''' ({{Lang|en|G.R.L}}) е американско-британска-канадска женска група създадена от Робин Антин, създаделката на световната група [[Пусикет Долс]] както и на женските групи [[Гърлишъс]] и [[Парадисо Гърлс]]. Групата се ръководи от Лари Рудолф и в състав Лаурен Бенет, Емалин Естрада, Наташа Слейтън и Паула ван Опън. Имат издадени общо три сингъла както и един мини албум издаден през юли [[2014]] г. В оригиналния състав на групата се включва и певицата [[Симон Батъл]], която умира на [[5 септември]] 2014 г., а след това групата става квартет. Групата се разпада за кратко на 2 юни 2015 г. Реформира се отново на 5 август 2016 г. Към групата се присъединява Джейзи Мея и така заедно с Лаурен Бенет и Наташа Слейтън те стават трио. През 2021 г. в официалната [[Instagram]] страница на групата е обявено че ще пускат нов прокет, като към групата се завръща Емалин Естрада, след като Мея напуска година по-рано. == Дискография == === EP албуми === * „[[G.R.L. (албум)|G.R.L.]]“ (2014) === Сингли === * ''Vacation'' (2013) * ''Ugly Heart'' (2014) * ''Lighthouse'' (2015) * ''Are We Good'' (2017) === Промоционални сингли === * ''Show Me What You Got'' (2014) * ''Kiss Myself'' (2016) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Vacation || 2013 || - |- | Ugly heart || 2014 || G.R.L. |- | Lighthouse || 2015 || - |- | Are we good || 2017 || - |} == Турнета == === Подгряващи === * [[Мегън Трейнър]] – „That Bass Tour“ (2015) [[Категория:Джи Ар Ел| ]] lgkc4kj1cnu8aqte1yxi2gmfr2blwhv 11464338 11464337 2022-07-20T05:55:26Z 90.154.212.189 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = Джи Ар Ел | фон = група | картинка = G.R.L 2013-09-28-Skokie-IL photoby Adam-Bielawski.jpg | картинка_текст = Джи Ар Ел през 2013 г. | националност = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Поп музика|Поп]], [[Тийн поп]], [[R&B]] | период_на_активност = 2012 – 2021 | състав = | бивши_членове = Лаурен Бенет</br>Наташа Слейтън</br>Емалин Естрада</br>[[Симон Батъл]]</br>Паула ван Опън</br>Джейзи Мея | сайт = {{url|grlmusic.com}} }} '''Джи Ар Ел''' ({{Lang|en|G.R.L}}) е американско-британска-канадска женска група създадена от Робин Антин, създаделката на световната група [[Пусикет Долс]] както и на женските групи [[Гърлишъс]] и [[Парадисо Гърлс]]. Групата се ръководи от Лари Рудолф и в състав Лаурен Бенет, Емалин Естрада, Наташа Слейтън и Паула ван Опън. Имат издадени общо три сингъла както и един мини албум издаден през юли [[2014]] г. В оригиналния състав на групата се включва и певицата [[Симон Батъл]], която умира на [[5 септември]] 2014 г., а след това групата става квартет. Групата се разпада за кратко на 2 юни 2015 г. Реформира се отново на 5 август 2016 г. Към групата се присъединява Джейзи Мея и така заедно с Лаурен Бенет и Наташа Слейтън те стават трио. През 2021 г. в официалната [[Instagram]] страница на групата е обявено че ще пускат нов прокет, като към групата се завръща Емалин Естрада, след като Мея напуска година по-рано. == Дискография == === EP албуми === * „[[G.R.L. (албум)|G.R.L.]]“ (2014) === Сингли === * ''Vacation'' (2013) * ''Ugly Heart'' (2014) * ''Lighthouse'' (2015) * ''Are We Good'' (2017) === Промоционални сингли === * ''Show Me What You Got'' (2014) * ''Kiss Myself'' (2016) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Vacation || 2013 || - |- | Ugly heart || 2014 || G.R.L. |- | Lighthouse || 2015 || - |- | Are we good || 2017 || - |} == Турнета == === Подгряващи === * [[Мегън Трейнър]] – „That Bass Tour“ (2015) [[Категория:Джи Ар Ел| ]] atkl1vsgev46rgl7xg60cms6n1b1e5y 0 524683 11464486 11377545 2022-07-20T09:46:38Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ταξιαρχών Μιχαήλ και Γαβριήλ | картинка = Nestram-Gorno.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Нестрам]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1858 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Архангели Михаил и Гавриил“''' ({{lang|el|Ταξιαρχών Μιχαήλ και Γαβριήλ}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурското село [[Нестрам]] (Несторио), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]] и е енорийският храм на селото.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου 2>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_519.html | заглавие = Εκκλησίες του χωριού μας | достъп_дата = 1 февруари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Храмът е построен в 1858 година в махалата Горнени в Нестрам. В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна базилика с шест малки надлъжни купола,<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/> изградена от местни майстори от камък на мястото на по-стар храм. Зидарията е от дялани камъни.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου 2/> До 1950 година в църквата се пази уникална дървена статуя на Свети Георги, на която за съжаление са запазени само описания и която е подобна на тази в църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ в Галища.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 10 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 6 ноември 2013 | труд = | издател = | цитат = | език = }}</ref> В църквата е запазен забележителен дървен иконостас с изящна дърворезба и ценни икони от XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://community.pamediakopes.gr/greece/f/38/t/3821.aspx | заглавие = ΤΑΞΙΔΙΩΤΙΚΟΣ ΟΔΗΓΟΣ: ΝΕΣΤΟΡΙΟ | достъп_дата = 10 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 14 октомври 2011 | труд = | издател = | цитат = | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150111183913/http://community.pamediakopes.gr/greece/f/38/t/3821.aspx |date=2015-01-11 }}</ref> В храма са запазени два красиви резбовани проскинитария, от които на десния има изключително ценна икона на Богородица Владичица на Ангелите от 1780 година, дело на зограф от [[Линотопи]] с дарителски надпис на линотопското семейство Димитриу.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> В 1971 година е построена нова камбанария, на различно място от старата, разположена в западната страна на храма и представлява многоъгълна каменна сграда с две камбани.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου 2/> <gallery class="center"> Nestorio Nestram Archangels' Church Archangel Michael Icon 18 Century.jpg | Икона на Архангел Михаил от XVIII век Nestorio Nestram Archangels' Church Archangel Michael Icon.jpg | Икона на Архангел Михаил </gallery> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция|Православие}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Архангели (Нестрам)]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Произведения на Линотопската художествена школа|Архангели (Нестрам)]] [[Категория:Нестрам]] jdtqxgirfhgu3w1i5lkzsyaut1aoiw7 10 530099 11463905 11454707 2022-07-19T18:00:59Z Nk 399 поправка wikitext text/x-wiki <includeonly>{{Infobox | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title {{Личност/пиктограма|{{{категория|{{{1|}}}}}}}} | abovestyle = background-color:#{{Личност/цвят|{{{категория|{{{1|}}}}}}}}; border:1px solid #aaa; | headerstyle = background-color:#{{Личност/цвят|{{{категория|{{{1|}}}}}}}}; border:1px solid #aaa; | subheaderstyle = background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaa; | belowstyle = background-color:#{{Личност/цвят|{{{категория|{{{1|}}}}}}}}; border:1px solid #aaa; | above = {{#if: {{{име|}}}|{{{име|}}}|{{заглавие без пояснение}} }}{{#if:{{{име-оригинал|}}} | <div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;">{{{име-оригинал|}}}</div> | <div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;">{{wd|property|multilanguage|P1559}}</div> }} | subheader = {{#if:{{{описание|}}} | {{{описание|}}} | {{wd|description}} }} | image = {{#if:{{{портрет|}}} | {{#ifexist: Media:{{{портрет|}}} | [[Файл:{{{портрет|}}}|{{#if:{{{портрет-размер|}}}|{{{портрет-размер|}}}|250п}}|alt={{{портрет-описание|}}}]] | {{{портрет|}}} }} | {{wd|property|raw|P18|format=\[\[Файл:%p {{!}} {{#if:{{{портрет-размер|}}}|{{{портрет-размер|}}}|250п}}\]\]}} }} | caption = {{#if:{{{портрет-описание|}}}|{{{портрет-описание}}}|{{#invoke:string|join|, |{{wd|qualifier|P18|P2096}}|{{wd|qualifier|P18|P585}}}}}} | rowstyle1 = height:1px; | data1 = {{#if:{{{роден-дата|}}}{{#property:P569}}{{{роден-място|}}}{{{починал-дата|}}}{{#property:P570}}{{{починал-място}}}{{{име-рождено|}}}| {{#if:{{{портрет|}}}|<hr/>}}| }} | label2 = Роден{{#ifeq:{{wd|property|raw|P31}}|Q16334295|и|{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|женски|трансджендър жена|жена = а}}}} | data2 = {{#if:{{{име-рождено|{{wd|property|P1477}}}}}{{{роден-дата|}}}{{#property:P569}}{{#property:P19}}{{{роден-място|}}}| <div>{{#if:{{{име-рождено|}}}|{{{име-рождено}}}|{{wd|property|P1477}}}}</div> <div>{{#if:{{{роден-дата|}}}|{{{роден-дата}}}|{{#invoke:Person|birth_date}} }}</div> <div>{{#if:{{{роден-място|}}}|{{{роден-място}}}|{{#invoke:Person|lsc|{{wd|property|raw|P19}}|{{wd|property|raw|P569}}|{{wd|qualifier|linked|P19|P17}}|{{wd|qualifier|raw|P569|P1319}}|{{wd|qualifier|raw|P569|P1326}}}} }}</div> }} | label3 = Починал{{#ifeq:{{wd|property|raw|P31}}|Q16334295|и|{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|женски|трансджендър жена|жена = а}}}} | data3 = {{#if:{{{починал-дата|}}}{{#property:P570}}{{{починал-място|}}}{{#property:P20}}| <div>{{#if:{{{починал-дата|}}}|{{{починал-дата}}}|{{#invoke:Person|death_date}} }}</div> <div>{{#if:{{{починал-място|}}}|{{{починал-място}}}|{{#invoke:Person|lsc|{{wd|property|raw|P20}}|{{wd|property|raw|P570}}|{{wd|qualifier|linked|P20|P17}}|{{wd|qualifier|raw|P570|P1319}}|{{wd|qualifier|raw|P570|P1326}}}} }}</div> }} | label4 = Погребан{{#ifeq:{{wd|property|raw|P31}}|Q16334295|и|{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|женски|трансджендър жена|жена = а}}}} | data4 = {{#if:{{{погребан|}}}|{{{погребан}}}|{{#invoke:Person|lsc|{{wd|property|raw|P119}}}} }} | rowstyle10 = height:1px; | data10 = {{#if:{{ data | {{{етнос|}}} | {{wd|property|linked|references|P172}} }}{{{националност|}}}{{ data | {{{религия|}}} | {{wd|properties|linked|sep%s=|sep=<br/>|references|P140}} }}{{{образование|{{wd|properties|P69}}}}}{{{работил|}}}{{{псевдоним|}}}{{ data | {{{награди|}}} | {{wd|properties|linked|references|qualifier|short|P166|P585|sep%s=|sep=<br/>}} }}|<hr/>}} <!-- черта --> | label11 = Етнос | data11 = {{ data | {{{етнос|}}} | {{wd|property|linked|references|P172}} }} | label12 = Религия | data12 = {{ data | {{{религия|}}} | {{wd|properties|linked|sep%s=|sep=<br/>|references|P140}} }} | label13 = Националност | data13 = {{{националност|}}} | label14 = Учил{{#ifeq:{{wd|property|raw|P31}}|Q16334295|и|{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|женски|трансджендър жена|жена = а}}}} в | data14 = {{#if:{{{образование|}}}|{{{образование}}}|{{wd|properties|linked|sep%s=|sep=<br/>|references|P69}} }} | label15 = Партия | data15 = {{#if:{{{вложки|}}}||{{#ifeq:{{ucfirst:{{{категория|{{{1|}}}}}}}}|Политик||{{wd|properties|linked|references|qualifier|qualifier|P102|P580|P582|sep%s=|sep=<br/>|sep%q=_–_}} }}}} | label16 = Активен период | data16 = {{#if:{{{вложки|}}}||{{#ifexist:Шаблон:Личност/{{ucfirst:{{{категория|{{{1|}}}}}}}}||{{wd|properties|P2031|format=от&nbsp;%p}}{{wd|properties|P2032|format=&nbsp;до&nbsp;%p}} }}}} | label17 = Работил{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|женски|трансджендър жена|жена = а| #default = }} в | data17 = {{#if:{{{работил|}}}|{{{работил|}}}|{{#if:{{{вложки|}}}||{{#ifexist:Шаблон:Личност/{{ucfirst:{{{категория|{{{1|}}}}}}}}||{{wd|properties|linked|normal+|references|qualifier|short|qualifier|short|P108|P580|P582|sep%s=|sep=<br/>|sep%q=_–_}} }}}}}} | label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}|{{#if:{{{вложки|}}}||{{wd|properties|linked|normal+|references|P742|sep%s=|sep=<br/>}} }}}} | label19 = Награди | data19 = {{ data | {{{награди|}}} | {{wd|properties|linked|references|qualifier|short|P166|P585|sep%s=|sep=<br/>}} }} | data20 = {{#if:{{{вложки|}}}|{{{вложки|}}}|{{#ifexist:Шаблон:Личност/{{ucfirst:{{{категория|{{{1|}}}}}}}}|{{Личност/{{ucfirst:{{{категория|{{{1|}}}}}}}}}} }} }} | data22 = {{{още|}}} | header30 = {{ data | {{{раздел-семейство|}}} | {{#if:{{{баща|{{wd|property|P22}}}}}{{{майка|{{wd|property|P25}}}}}{{{брак|{{wd|property|P26}}}}}{{{партньор|}}}{{{деца|{{wd|property|P1971}}{{wd|property|P40}}}}}{{{род|{{wd|property|P53}}}}}|Семейство}} }} | label31 = Род | data31 = {{#if:{{{род|}}}|{{{род}}}|{{wd|properties|linked|references|P53}} }} | label32 = Баща | data32 = {{#if:{{{баща|}}}|{{{баща}}}|{{wd|properties|linked|references|P22}} }} | label33 = Майка | data33 = {{#if:{{{майка|}}}|{{{майка}}}|{{wd|properties|linked|references|P25}} }} | label34 = Братя/сестри | data34 = {{#if:{{{братя-сестри|}}}|{{{братя-сестри}}}|{{wd|properties|linked|references|sep%s=|sep=<br/>|P3373}}}} | label35 = Съпруг{{#switch:{{#if:{{{пол|}}}|{{{пол|}}}|{{wd|property|P21}}}}|мъжки|мъж = а}} | data35 = {{ data | {{{брак|}}} | {{wd|properties|linked|normal+|references|qualifier|short|qualifier|short|P26|P580|P582|sep%s=|sep=<br/>|sep%q=_–_}} }} | label36 = Партньор | data36 = {{#if:{{{партньор|}}}|{{{партньор}}}|{{wd|properties|linked|normal+|references|qualifier|short|qualifier|short|P451|P580|P582|sep%s=|sep=<br/>|sep%q=_–_}} }} | label37 = Деца | data37 = {{#if:{{{деца|}}} |{{{деца}}} |{{#if:{{wd|property|P1971}} |{{wd|property|P1971}} {{wd|properties|linked|references|P40}} |{{wd|properties|linked|references|sep%s=|sep=<br/>|P40}} }} }} | rowstyle40 = height:1px; | data40 = {{#if:{{{подпис|}}}{{#property:P856}}{{{сайт|}}}{{#property:P345}}|<hr/>}} <!-- черта --> | label41 = Подпис | data41 = {{#if:{{{подпис|}}}| {{#ifexist: Media:{{{подпис}}} | [[Файл:{{{подпис}}}|160x80px]] | {{{подпис}}} }} | {{wd|property|raw|P109|format=\[\[Файл:%p{{!}}160x80px\]\]}} }} | label42 = Уебсайт | data42 = {{#switch: {{{сайт|}}} | не = | #default = {{#if:{{{сайт|}}}|{{{сайт}}}|{{#if: {{#property:p856}} | {{url|{{wd|property|p856}}}} }} }} }}{{wd|property|raw|p1581|format=<div>\[%p Блог\]</div>}}{{wd|property|p345|format=<div>\[http://www.imdb.com/name/%p Страница в IMDb\]</div>}} | header45 = {{#if:{{{портал|}}}|'''Портал'''&nbsp; [[Файл:Portal.svg|22px|Портална икона]] &nbsp; '''[[Портал:{{{портал|}}}|{{{портал|}}}]]''' }} | below = {{#if:{{#property:p373}}|'''[{{localurl:Commons:Category:{{#property:p373}}}}?uselang=bg {{#if:{{{име|}}}|{{delink|{{{име}}}}}|{{заглавие без пояснение}}}}]''' в [[Общомедия]]}} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> 4xzsynk9z8krjxs44hgxwr3j8773snb 0 531425 11463814 8887863 2022-07-19T15:00:02Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Актьор | bgcolour = silver | име = Мара Тотева | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Мария Тотева Атанасова | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | наставка = а | починал-място = [[Враца]], [[Царство България]] | друго име = | националност = [[българи|българка]] | работил = | активност = [[1918]]-[[1932]] | брачен партньор = [[Георги Донев]] | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = Mara Toteva }} '''Мария Тотева Атанасова''', по-известна като '''Мара Тотева''' е българска [[актриса]] и театрален [[режисьор]].<ref name="ебт">{{Ебт|475}}</ref> == Биография == Родена е във [[Варна]] на [[24 октомври]] [[1898]] г. Завършва гимназиалното си образование в Девическата гимназия във Варна. Дебютира през [[1918]] г. във Варненската оперно-драматическа дружба с оперетата „Вълшебният кладенец“. През [[1920]]-[[1928]] г. играе последователно на сцените на [[Пловдивски общински театър|Пловдивския общински театър]], [[Русенски градски театър|Русенския градски театър]], [[Варненски общински театър|Варненския общински театър]], [[Свободен театър]] в [[София]]. Изявява се като актриса и режисьор в пътуващите театри на съпруга си [[Георги Донев]] „[[Популярен театър]]“ и „[[Модерен драматически театър]]“, който след смъртта ѝ през [[1932]] г. е преименуван на нейно име. <ref name="ебт"/> Почива на [[3 юни]] 1932 г. във [[Враца]]. <ref name="ебт"/> == Роли == Мара Тотева изиграва множество роли, по-значимите са: * Маргарита – „Дамата с камелийте“ на [[Александър Дюма-син]]; * Лейди Милфорд – „Коварство и любов“ на [[Фридрих Шилер]]; * Саломе – „Йордан Предтеча“ на [[Херман Зудерман]]; * Тоска – „Тоска“ на [[Викториан Сарду]]; * Соня – „Престъпление и наказание“ на [[Фьодор Достоевски]]; * Ирина – „Борислав“ на [[Иван Вазов]]; * Веда – „Пленникът от Трикери“ на [[Константин Мутафов]]. <ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Тотева, Мара}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Враца]] 0wev7ph8c0bstcfj2ui3f5uk6qpkd5e 0 531485 11463746 11358625 2022-07-19T14:46:28Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Василев|Васил Василев}} {{Актьор | bgcolour = silver | име = Васил Василев | име-оригинал = | портрет = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[София]], [[Царство България]] | починал-място = [[Бургас]], [[България]] | друго име = | националност = [[българин]] | работил = | активност = [[1963]]-[[1999]] | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Васил Иванов Василев''' е български [[актьор]].<ref name="ебт">{{Ебт|63}}</ref> == Биография == Роден е в София на [[30 април]] [[1939]] г. През [[1963]] г. завършва актьорско майсторство в класа на [[Стефан Сърчаджиев]] във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“. Дебютира през 1963 г. на сцената на [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“]] в [[Габрово]] с ролята на Огнян от „Иван Шишман“ на [[Камен Зидаров]]. След това играе на сцените на драматичните театри в [[Драматичен театър „Апостол Карамитев“|Димитровград]] и [[Драматично-куклен театър „Иван Димов“|Хасково]], а от [[1967]] до [[1999]] г. е актьор [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в [[Бургас]].<ref name="ебт"/> Умира на [[15 януари]] [[2000]] г. в Бургас.<ref name="ебт"/> == Роли == Васил Василев изиграва множество роли, по-известни са: * Ричард III – „Ричард III“ на [[Уилям Шекспир]]; * Старата разбойничка – „Снежната кралица“ на [[Ханс Кристиян Андерсен]]; * Осип – „Ревизор“ на [[Николай Гогол]]; * Сотив – „Хоро“ на [[Антон Страшимиров]]; * Селянина – „Сам=ко от велур“ на [[Станислав Стратиев]]; * Селямсъза – „Чичовци“ на [[Иван Вазов]].<ref name="ебт"/> == Телевизионен театър == * „Скъперникът“ (1972) ([[Молиер]]) == Филмография == * [[Забравете този случай]] (1985) - Димитър Алексиев Хадживасилев * [[Василена (филм)|Василена]] (1980) - Васил, овчар и управител на чифлика * [[Зима (филм)|Зима]] (1980) * [[07 обади се]] (''„07 zglos sie“'') (1976-1987), 21 серии, Полша – бодигард ''(в 1 епизод, „Przerwany urlop“ (1987))'' == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Василев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в Бургас]] ih10o7wda1nz8uq1czuzksf2cwywnbm 0 532090 11463619 10954838 2022-07-19T12:43:36Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Слави Сталев | снимка = Slavi stalev.JPG | прякор = | цяло име = | дата на раждане = {{дата на раждане и години|1994|2|28|1|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | номер на фланелката = 33 | договор до = | юношески години = 2006–2013 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | години = 2012–2015 </br> 2015– | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] </br>{{Флагче|България}} [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | мачове = 14 </br> 0 | голове = (0) </br> (0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 15 юни 2015 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Слави Сталев''' (роден на 28 февруари 1994 г.) е [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]], който играе за отбора на [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]. == Кариера == Сталев е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Дебютира за „моряците“ в [[„А“ футболна група|„А“ група]] на 19 май 2012 г., когато влиза като резерва при победа с 3:1 над [[ПФК Светкавица (Търговище)|Светкавица (Търговище)]]. == Външни препратки == * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=88&champ=1&team=18&player=10676 Профил на sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402094909/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=88&champ=1&team=18&player=10676 |date=2015-04-02 }} * [http://int.soccerway.com/players/slavi-stalev/239360/ Профил на soccerway.com] {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Сталев, Слави}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Родени във Варна]] jyj981l6bbb04zftwdlvx03dslubmey 0 545633 11463642 11458759 2022-07-19T13:08:53Z 78.83.25.68 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Пауло Дибала |снимка = 2017 FRIENDLY MATCH RUSSIA v ARGENTINA - Paulo Dybala 01.jpg | описание = | прякор = ''La Joya'' | цяло име = '''Пауло Бруно Дибала''' | град на раждане = Лагуна Ларга | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | националност = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | височина = 177 cm | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флаг|Италия}} [[Той за винаги ще остане в юве | ]] | номер на фланелката = 10 | договор до =30 Юни 2025 | юношески години = 2003 – 2011 | юношески отбори = {{флагче|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]] | години = 2011 – 2012<br>2012 – 2015<br>2015 – 2022<br>2022 - | отбори = {{флаг|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]]<br>{{флаг|Италия}} [[УС Чита ди Палермо|Палермо]]<br>{{флаг|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{флаг|Италия}} [[Рома]] | мачове = 38<br>89<br>190<br>0 | голове = (17)<br>(21)<br>(75)<br>(0) | национален отбор години = 2015– | национален отбор = {{флаг|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}} | национален отбор мачове = 24 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 октомври 2017 г | посл_нац_отбор = 12 октомври 2016 г | наем = }} '''Пауло Бруно Дибала''' е [[Аржентина|аржентински]] професионален [[футболист]], играещ за италианския „[[Ювентус |Ювентус ]]“ и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния отбор на Аржентина]] като нападател. Прякорът му е ''La Joya'' – скъпоценния камък. <ref>[https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 Пауло Дибала] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171005202741/https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 |date=2017-10-05 }}, sportal.bg.</ref> == Футболна кариера == === Ранни години === Дибала започва футболната си кариера в младежката академия на аржентинския [[Институто (футболен клуб)|„Институто“]]. Там той тренира осем години, докато не подписва договор с мъжкия тим на клуба. === Палермо === На 29 април 2012 г. „Палермо“ обявяват трансфера на Дибала, като го наричат „новия [[Серхио Агуеро]]“. Прави дебюта си в [[Серия А]] срещу отбора на „[[СС Лацио|Лацио]]“. В сезон 2013/14 печели [[Серия Б]] и връща отбора в италианския елит. === Ювентус === През месец май 2015 г. треньорът на „[[Палермо]]“ [[Джузепе Якин]] обявява, че от новия сезон 2015/16 Дибала ще играе в „[[Ювентус]]“. Сумата, която бианконерите плащат за младока е 32 млн. евро и 8 млн. като бонуси. На 14 юли той официално е представен като играч на „Ювентус“ и взима фланелката с номер 21, която през годините е носена от [[Зинедин Зидан]], [[Андреа Пирло]] и други големи звезди. В Торино сочат младия нападател за заместник на напускащата в посока „[[Бока Хуниорс]]“ звезда от последните 2 сезона [[Карлос Тевес]]. В първия си сезон в „Ювентус“ вкарва 23 гола във всички турнири и спечелва титулярно място. Освен като централен нападател, може да играе като крило и през сезон 2016/2017 често играе между линиите като изпълнява ролята на [[плеймейкър|трекуартист]]. В началото на 2017 г. [[Роберто Баджо]] се изказва ласкаво за младата звезда, че е има огромен талант и може да достигне още по-високо ниво на игра. Самият той твърди, че иска да стане икона за клуба и да повтори кариерата на легендата [[Алесандро Дел Пиеро]]. През април 2017 той подписа нов договор с „Ювентус“ до лятото на 2022 г. <ref>[http://www.sportal.bg/news.php?id=659014 Дибала официално преподписа, Юве позлатява аржентинеца], sportal.bg, 13 април 2017, 11:54 – обновена.</ref> == Успехи == '''Палермо''' * '''[[Серия Б]] (1)''': 2014 '''Ювентус''' * * '''[[Серия А]]''' '''(4)''' – 2016, 2017, 2018, 2019 * '''[[Купа на Италия]] (3)''' – 2016, 2017, 2018 * [[Суперкупа на Италия]] '''(2)''' – 2015, 2018 == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * ''[http://thetopforward.com/view?id=28 Профил в Topforward]'' * ''[http://www.transfermarkt.com/paulo-dybala/profil/spieler/206050 Профил в Transfermarket.co.uk]'' {{СОРТКАТ:Дибала, Пауло}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Палермо]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] tq3n78cjjai8pk3lfbw48x34peq2411 11463649 11463642 2022-07-19T13:11:24Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/78.83.25.68]] wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Пауло Дибала |снимка = 2017 FRIENDLY MATCH RUSSIA v ARGENTINA - Paulo Dybala 01.jpg | описание = | прякор = ''La Joya'' | цяло име = '''Пауло Бруно Дибала''' | град на раждане = Лагуна Ларга | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | националност = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | височина = 177 cm | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флаг|Италия}} [[ФК Рома |Рома ]] | номер на фланелката = 10 | договор до =30 Юни 2025 | юношески години = 2003 – 2011 | юношески отбори = {{флагче|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]] | години = 2011 – 2012<br>2012 – 2015<br>2015 – 2022<br>2022 - | отбори = {{флаг|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]]<br>{{флаг|Италия}} [[УС Чита ди Палермо|Палермо]]<br>{{флаг|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{флаг|Италия}} [[Рома]] | мачове = 38<br>89<br>190<br>0 | голове = (17)<br>(21)<br>(75)<br>(0) | национален отбор години = 2015– | национален отбор = {{флаг|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}} | национален отбор мачове = 24 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 октомври 2017 г | посл_нац_отбор = 12 октомври 2016 г | наем = }} '''Пауло Бруно Дибала''' е [[Аржентина|аржентински]] професионален [[футболист]], играещ за италианския „[[Ювентус |Ювентус ]]“ и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния отбор на Аржентина]] като нападател. Прякорът му е ''La Joya'' – скъпоценния камък. <ref>[https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 Пауло Дибала] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171005202741/https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 |date=2017-10-05 }}, sportal.bg.</ref> == Футболна кариера == === Ранни години === Дибала започва футболната си кариера в младежката академия на аржентинския [[Институто (футболен клуб)|„Институто“]]. Там той тренира осем години, докато не подписва договор с мъжкия тим на клуба. === Палермо === На 29 април 2012 г. „Палермо“ обявяват трансфера на Дибала, като го наричат „новия [[Серхио Агуеро]]“. Прави дебюта си в [[Серия А]] срещу отбора на „[[СС Лацио|Лацио]]“. В сезон 2013/14 печели [[Серия Б]] и връща отбора в италианския елит. === Ювентус === През месец май 2015 г. треньорът на „[[Палермо]]“ [[Джузепе Якин]] обявява, че от новия сезон 2015/16 Дибала ще играе в „[[Ювентус]]“. Сумата, която бианконерите плащат за младока е 32 млн. евро и 8 млн. като бонуси. На 14 юли той официално е представен като играч на „Ювентус“ и взима фланелката с номер 21, която през годините е носена от [[Зинедин Зидан]], [[Андреа Пирло]] и други големи звезди. В Торино сочат младия нападател за заместник на напускащата в посока „[[Бока Хуниорс]]“ звезда от последните 2 сезона [[Карлос Тевес]]. В първия си сезон в „Ювентус“ вкарва 23 гола във всички турнири и спечелва титулярно място. Освен като централен нападател, може да играе като крило и през сезон 2016/2017 често играе между линиите като изпълнява ролята на [[плеймейкър|трекуартист]]. В началото на 2017 г. [[Роберто Баджо]] се изказва ласкаво за младата звезда, че е има огромен талант и може да достигне още по-високо ниво на игра. Самият той твърди, че иска да стане икона за клуба и да повтори кариерата на легендата [[Алесандро Дел Пиеро]]. През април 2017 той подписа нов договор с „Ювентус“ до лятото на 2022 г. <ref>[http://www.sportal.bg/news.php?id=659014 Дибала официално преподписа, Юве позлатява аржентинеца], sportal.bg, 13 април 2017, 11:54 – обновена.</ref> == Успехи == '''Палермо''' * '''[[Серия Б]] (1)''': 2014 '''Ювентус''' * * '''[[Серия А]]''' '''(4)''' – 2016, 2017, 2018, 2019 * '''[[Купа на Италия]] (3)''' – 2016, 2017, 2018 * [[Суперкупа на Италия]] '''(2)''' – 2015, 2018 == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * ''[http://thetopforward.com/view?id=28 Профил в Topforward]'' * ''[http://www.transfermarkt.com/paulo-dybala/profil/spieler/206050 Профил в Transfermarket.co.uk]'' {{СОРТКАТ:Дибала, Пауло}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Палермо]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] 94gec6s0w2r1nyz2ff5z5znz883kamv 11464605 11463649 2022-07-20T10:54:48Z 178.169.254.84 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Пауло Дибала |снимка = 2017 FRIENDLY MATCH RUSSIA v ARGENTINA - Paulo Dybala 01.jpg | описание = | прякор = ''La Joya'' | цяло име = '''Пауло Бруно Дибала''' | град на раждане = Лагуна Ларга | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | националност = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | височина = 177 cm | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флаг|Италия}} [[ФК Рома |Рома ]] | номер на фланелката = 21 | договор до =30 Юни 2025 | юношески години = 2003 – 2011 | юношески отбори = {{флагче|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]] | години = 2011 – 2012<br>2012 – 2015<br>2015 – 2022<br>2022 - | отбори = {{флаг|Аржентина}} [[Институто де Кордоба|Институто]]<br>{{флаг|Италия}} [[УС Чита ди Палермо|Палермо]]<br>{{флаг|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{флаг|Италия}} [[Рома]] | мачове = 38<br>89<br>190<br>0 | голове = (17)<br>(21)<br>(75)<br>(0) | национален отбор години = 2015– | национален отбор = {{флаг|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}} | национален отбор мачове = 24 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 октомври 2017 г | посл_нац_отбор = 12 октомври 2016 г | наем = }} '''Пауло Бруно Дибала''' е [[Аржентина|аржентински]] професионален [[футболист]], играещ за италианския „[[АС Рома|Рома]]“ и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния отбор на Аржентина]] като нападател. Прякорът му е ''La Joya'' – скъпоценния камък. <ref>[https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 Пауло Дибала] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171005202741/https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=167&player=11242&champ=3 |date=2017-10-05 }}, sportal.bg.</ref> == Футболна кариера == === Ранни години === Дибала започва футболната си кариера в младежката академия на аржентинския [[Институто (футболен клуб)|„Институто“]]. Там той тренира осем години, докато не подписва договор с мъжкия тим на клуба. === Палермо === На 29 април 2012 г. „Палермо“ обявяват трансфера на Дибала, като го наричат „новия [[Серхио Агуеро]]“. Прави дебюта си в [[Серия А]] срещу отбора на „[[СС Лацио|Лацио]]“. В сезон 2013/14 печели [[Серия Б]] и връща отбора в италианския елит. === Ювентус === През месец май 2015 г. треньорът на „[[Палермо]]“ [[Джузепе Якин]] обявява, че от новия сезон 2015/16 Дибала ще играе в „[[Ювентус]]“. Сумата, която бианконерите плащат за младока е 32 млн. евро и 8 млн. като бонуси. На 14 юли той официално е представен като играч на „Ювентус“ и взима фланелката с номер 21, която през годините е носена от [[Зинедин Зидан]], [[Андреа Пирло]] и други големи звезди. В Торино сочат младия нападател за заместник на напускащата в посока „[[Бока Хуниорс]]“ звезда от последните 2 сезона [[Карлос Тевес]]. В първия си сезон в „Ювентус“ вкарва 23 гола във всички турнири и спечелва титулярно място. Освен като централен нападател, може да играе като крило и през сезон 2016/2017 често играе между линиите като изпълнява ролята на [[плеймейкър|трекуартист]]. В началото на 2017 г. [[Роберто Баджо]] се изказва ласкаво за младата звезда, че е има огромен талант и може да достигне още по-високо ниво на игра. Самият той твърди, че иска да стане икона за клуба и да повтори кариерата на легендата [[Алесандро Дел Пиеро]]. През април 2017 той подписа нов договор с „Ювентус“ до лятото на 2022 г. <ref>[http://www.sportal.bg/news.php?id=659014 Дибала официално преподписа, Юве позлатява аржентинеца], sportal.bg, 13 април 2017, 11:54 – обновена.</ref> == Успехи == '''Палермо''' * '''[[Серия Б]] (1)''': 2014 '''Ювентус''' * * '''[[Серия А]]''' '''(4)''' – 2016, 2017, 2018, 2019 * '''[[Купа на Италия]] (3)''' – 2016, 2017, 2018 * [[Суперкупа на Италия]] '''(2)''' – 2015, 2018 == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * ''[http://thetopforward.com/view?id=28 Профил в Topforward]'' * ''[http://www.transfermarkt.com/paulo-dybala/profil/spieler/206050 Профил в Transfermarket.co.uk]'' {{СОРТКАТ:Дибала, Пауло}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Палермо]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] a0a95nsvu9te4htge79yxqax3feqemk 0 546049 11463744 10932948 2022-07-19T14:46:09Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Надежда Вакъвчиева | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Надежда Кузманова Пуховска | роден-място = [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | друго име = | националност = {{флагче|България}} | работил = | активност = 1932 – 1963 | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = Майка Невяна в „[[Любимец 13]]“ | награди = | общомедия = }} '''Надежда Кузманова Пуховска''', по-известна като '''Надежда Вакъвчиева''' е българска актриса.<ref name="ебт">{{Ебт|61}}</ref> == Биография == Родена е в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]] на 7 юли 1907 г.<ref name="ебт"/> През периода 1932 – 1933 г. играе на сцената на [[Бургаски общински театър|Бургаския общински театър]]. За по един сезон играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Плевенски областен театър|Плевенския областен театър]], Ломския читалищен театър и в Софийския областен театър. Участва в основаването на Работническия театър в Перник.<ref name="исда"/> От 1938 до 1948 г. работи в [[Драматичен театър „Боян Дановски“|Драматичния театър в Перник]]. За един сезон е в [[Драматично-куклен театър (Враца)|Драматичния театър във Враца]]. През периода 1948 – 1963 г. играе в театър „Трудов фронт“.<ref name="ебт"/> Почива на 17 януари 1989 г. в [[София]].<ref name="исда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=13&flgid=26668 | заглавие=Надежда Вакъвчиева |достъп_дата =11 февруари 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= }}</ref> == Роли == Надежда Вакъвчиева играе множество роли, по-значимите са: * Дорина – „Тартюф“ на [[Молиер]] * Соня – „Престъпление и наказание“ на [[Фьодор Достоевски]] * Малама – „Вампир“ на [[Антон Страшимиров]] * Мария Стюард – „Мария Стюард“ на [[Фридрих Шилер]] * Боряна – „Боряна“ на [[Йордан Йовков]]<ref name="ебт"/> == Филмография == * „[[Хайдушка клетва]]“ (1957) * „[[Любимец 13]]“ (1958) == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Вакъвчиева, Надежда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Беленци (Варненско)]] dqbv1cevnmmwv2uilzvu5nmom0qgh1f 0 546135 11464255 11436778 2022-07-19T23:35:18Z 79.100.99.9 wikitext text/x-wiki {{Железопътна гара | име = „Летище София“ | изглед = Sofia Airport metrostation.jpg | изглед-описание = | карта = България София | карта-описание = Местоположение в София | линия = М4 | предишна-гара = [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] | следваща-гара = ''крайна станция'' | обслужва = [[Летище София]] (Терминал 2) | пътници = | дължина = 123 m | площ = | височина = 531 m | ширина = 10 m | дълбочина = 16 m | коловози = 2 | перони = 1 (островен) | откриване = 2 април 2015 г. | закриване = | архитект = Радомир Серафимов<br>Ирен Дерлипанска | кодове = 3037; 3038 }} {{Софийско метро/Линия М4}} '''Метростанция „Летище София“''' е крайна станция на линия М4 на [[Софийското метро]], въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/sofiyskoto-metro-veche-vozi-patnitsi-i-do-letishteto-news232477.html|заглавие=www.mediapool.bg|достъп_дата=2 април 2015}}</ref> == Местоположение и архитектурно оформление == Метростанция „Летище София“ е крайната станция от линия М4 на Софийското метро и обслужва пряко летището. Разположена е в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи и има един изход, изпълнен на същото ниво като тротоара пред Летището. {| class="wikitable" |+ !№ !Име на изхода !Достъпност |- |1 |Терминал 2 |наземно |} == Архитектурно оформление == Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието. Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе. Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана. Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата. Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска. == Връзка с Летище София == Станцията осигурява връзка с Терминал 2 на Летище София. След изграждането на предвидения нов Терминал 3 и закриването на Терминал 1, метростанцията ще осигурява достъп на всички пътници на Летището. == Връзки с градския транспорт == === Автобусни линии === Метростанция „Летище София“ се обслужва от 3 [[Автобуси в София|автобусни линии]] от дневния градския транспорт и 1 специализирана автобусна линия: * Автобусни линии от дневния транспорт: E84, E184, 384; * Специализирана автобусна линия между двата терминала на Летище София. == Фотогалерия == <gallery> Sofia Airport Metro Station1.JPG Sofia Airport Metro Station.JPG </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.metropolitan.bg/shema/dejstvashto-metro/letishte-sofiya На сайта на Софийски метрополитен] [[Категория:Станции на Софийското метро]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] k30v6jquyi8n39g32m90rvuhrk0uszw 0 546194 11463823 10964696 2022-07-19T15:02:17Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Боян Трайков | име-оригинал = | снимка = | размер = | описание = | псевдоним = | дата на раждане = [[31 март]] [[1932]] г. | място на раждане = [[Варна]], [[Царство България]] | място на смърт =[[София]], [[Република България]] | работил = журналист | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = [[публицистика]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиян-показване = | повлиял = | повлиял-показване = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = | още = {{Депутат-България|7н=1|8н=1|9н=1}} }} '''Боян Георгиев Трайков''' е български [[журналист]], народен деятел на изкуството и културата. == Биография == Роден е на 31 март 1932 година във [[Варна]].<ref name="КомДос-2008-10-08"/> Син е на политика [[Георги Трайков]]. През 1956 година завършва [[Софийския университет]] със специалност „[[Журналистика]]“.<ref name="newsbg">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.ibox.bg/material/id_455170647 | заглавие =Отиде си журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =News.bg}}</ref> Работи в редакцията на в. „[[Народна младеж]]“ като кореспондент, литературен сътрудник и заместник-отговорен редактор. От 1961 г. е член на [[БКП]]. През 1965 г. е кореспондент на [[БТА]] в [[Полша]].<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 91</ref>. През 1966 година е сред хората, които възстановяват издаването на вестник „[[Поглед (вестник)|Поглед]]“. Сътрудничи на „[[Народна младеж]]“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bnr.bg/horizont/post/100473496/izdahna-jurnalistat-boan-traikov | заглавие =Издъхна журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател=БНР}}</ref> От 1969 до 1973 г. е кореспондент на БТА в [[Париж]]. Работи също в [[Комитет за телевизия и радио|Комитета за телевизия и радио]], [[Българското национално радио]]. От 1973 до 1977 година е заместник-генерален директор на Комитета за радио и телевизия. От 1977 до 1981 година е генерален директор на [[БНР]]. От 1981 до 1990 година е главен директор на БТА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bnr.bg/post/100473410/pochina-jurnalistat-boan-traikov | заглавие =Почина журналистът Боян Трайков | достъп_дата =31 март 2015 | издател =БНР}}</ref><ref name="КомДос-2008-10-08"/> [[Съюз на българските журналисти|Съюзът на българските журналисти]] два пъти го награждава за неговата дейност. През 1979 година организацията му връчва първа награда за приносите му в публицистиката на международна тематика, а през 1983 година Трайков получава специална награда за своята професионална журналистическа дейност.<ref name="newsbg" /> От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на [[ЦК на БКП]]. Член е на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт от 23 юни 1982 г., като е преизбран на 16 май 1987 г. С решение на [[Комисия по досиетата]] от 8 октомври 2008 г. е разкрит като агент и [[Секретен сътрудник (държавна сигурност)|секретен сътрудник]] на [[Държавна сигурност]] в периода 1950 – 1973 г., известен под псевдонимите „Ивайло“ и „Тибо“.<ref name="КомДос-2008-10-08">[http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=223 Решение № 50/8 октомври 2008 г.] на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА</ref> Боян Трайков е съпруг на балерината [[Вера Кирова]]. == Отличия == * 1977 г. – удостоен е със званието „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]]“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref> * 1967 г. – удостоен е с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ II степен<ref name="newsbg" /> * 1982 и 1986 г. – удостоен е с орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“<ref name="newsbg" /> == Библиография == * 1960 – „Акция К-8“; * 1961 – „Юрий Гагарин на българска земя“; * 1964 – „Владетел на океаните“; * 1973 – „Франция-1973“; * 1984 – „Заговорът на новите кръстоносци“; * 1984 – „Мистификация, д-р Мартела!“; * 1986 – „Атентатът срещу разведряването“; * [https://books.google.bg/books?id=24MUjmL2VFgC&pg=PA4&lpg=PA4&dq=Превратът+10+ноември+1989+боян+трайков&source=bl&ots=Zzk7OyfL1Z&sig=5WRaCrVACfYGjbxWIlc0AI7Yz6w&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9tcq8scTPAhVEbhQKHRChAxkQ6AEIMDAC#v=onepage&q=Превратът%2010%20ноември%201989%20боян%20трайков&f=false 1999 – „Превратът – 10 ноември 1989“]. == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Култура|Литература|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Трайков, Боян}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Народни деятели на изкуството и културата]] [[Категория:Заслужили деятели на културата]] [[Категория:Членове на Президиума на НС на ОФ]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] 9qxhe2jz40tp4ek58c1voicdm72ahnr 0 547184 11463708 8910510 2022-07-19T14:13:42Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Актьор | bgcolour = silver | име = Райна Талинска | име-оригинал = | портрет = BASA-459K-1-644-27-Rayna Talinska.jpg | размер на портрета = 220px | обяснение = Снимка на Райна Талинска, 1926-1927 г. Източник: ДА „Архиви“ | рождено име = Райна Илиева Кирчева | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | наставка = а | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | друго име = | националност = [[българи|българка]] | работил = | активност = [[1909]]-[[1930]] г. | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = Rayna Talinska }} '''Райна Илиева Кирчева-Талинска''' е българска [[актриса]].<ref name="ебт">{{Ебт|448}}</ref> == Биография == Родена е във [[Варна]] на [[24 февруари]] [[1888]] г. Завършва гимназиалното си образование в [[София]] и постъпва в [[Историко-филологически факултет|Историко-филологическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. През [[1907]] г. учи в Драматичната школа на Ем. Райхер в [[Берлин]]. Дебютира през [[1909]] г. на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в ролята на Тамара в „Борислав“ на [[Иван Вазов]], макар и първата ѝ роля да е на Луиза в „Коварство и любов“ на [[Фридрих Шилер]], но тя е играна на закрита за публика сцена. От 1909 до [[1930]] г. играе на сцената на Народния театър. Почива на [[12 февруари]] [[1954]] г. в [[София]].<ref name="ебт"/> == Роли == Райна Талинска играе множество роли, по-значимите са: * Фъргова – „Милионерът“ на [[Йордан Йовков]] * Петранова – „Големанов“ на [[Ст. Л. Костов]] * Наташа – „Три сестри“ на [[Антон Чехов]] * Аня – „Вишнева градина“ на Антон Чехов * Ана Андреевна – „Ревизор“ на [[Николай Гогол]] * Мисис Куйкли – „Хенри IV“ на [[Уилям Шекспир]] * Рада – „Зидари“ на [[Петко Тодоров]]<ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{Мъниче|Актьор|Варна|История на България}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Талинска, Райна}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] oui9pb3pz82qe3fa2xir0g8kn7ou76h 0 547369 11463800 9654096 2022-07-19T14:57:02Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | bgcolour = silver | име = Стефана Гандева | име-оригинал = | портрет = BASA-1921K-1-1166-3-Stefana Gandeva.JPG | размер на портрета = 220px | обяснение = Портретна снимка на Стефана Гандева. Източник: ДА „Архиви“ | рождено име = Стефана Дончева Петрова | роден-място = [[Търново]], [[Княжество България]] | наставка = а | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | друго име = | националност = [[българи|българка]] | работил = | активност = [[1905]]-[[1959]] г. | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = Stefana Gandeva }} '''Стефана Дончева Петрова''', известна като '''Стефана Гандева''' е българска [[актриса]].<ref name="ебт">{{Ебт|81}}</ref> == Биография == Родена е в [[Търново]] на [[20 ноември]] [[1889]] г. Учи и завършва стопанско ръкоделно училище. През [[1905]]-[[1906]] г. е стажант актриса в [[Свободен театър]]. От [[1908]] до [[1910]] г. играе на сцената на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. От 1910 до [[1946]] г. работи в [[Нов народен театър]], [[Съвременен театър]], [[Гюмюрджински общински театър]], [[Русенски общински театър]], [[Софийски пътуващ театър]], [[Варненски общински театър]], [[Пловдивски общински театър]], [[Плевенски градски театър]] и [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Бургаски театър]]. През 1946 г. основава театър в [[Сливен]], в който играе до [[1959]] г. Умира на [[8 юни]] [[1977]] г. в [[София]].<ref name="ебт"/> == Роли == Стефана Гандева играе над 400 роли<ref>ЦДА, Ф. 1921К, оп. 1, а.е. 1157, л. 3</ref>, по-значимите са: * Емилия – „Отело“ на [[Уилям Шекспир]] * Ана Андреевна – „Ревизор“ на [[Николай Гогол]] * Кака Гинка – „Под игото“ на [[Иван Вазов]] * Грушенка – „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] * Костанда – „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]] * Амели Попович – „В полите на Витоша“ на [[Пейо Яворов]] * Големанова – „Големанов“ на [[Ст. Л. Костов]] * Юрталаница – „Снаха“ на [[Георги Караславов]] * Йокаста – „Едип цар“ на [[Софокъл]]<ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Гандева, Стефана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] mar8w6iltiqbis6hz8jf8iserehx9wf 0 548221 11464644 11350275 2022-07-20T11:14:00Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Героичната шесторка | име_оригинал = Big Hero 6 | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = 23 октомври 2014 | времетраене = 102 минути | страна = САЩ | език = | бюджет = $165 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=disney2014.htm |title=''Big Hero 6'' (2014) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=31 юли 2015}}</ref> | приходи = $652 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = }} '''Героичната шесторка''' ({{lang|en|Big Hero 6}}) е [[анимационен филм]] от 2014 г. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Категория ! Резултат |- | [[Награди на филмовата академия на САЩ]] | [[Оскар за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Награда на БАФТА]] | [[Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус]] | [[Златен глобус за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2245084}} {{мъниче|филм}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2014 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] f45axz4wkl9l0axhj93sahziazk4euq 11464719 11464644 2022-07-20T11:20:02Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Героичната шесторка | име_оригинал = Big Hero 6 | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = 23 октомври 2014 | времетраене = 102 минути | страна = САЩ | език = | бюджет = $165 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=disney2014.htm |title=''Big Hero 6'' (2014) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=31 юли 2015}}</ref> | приходи = $652 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = }} '''Героичната шесторка''' ({{lang|en|Big Hero 6}}) е [[анимационен филм]] от 2014 г. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" |- ! Награда ! Категория ! Резултат |- | [[Награди на филмовата академия на САЩ]] | [[Оскар за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Награда на БАФТА]] | [[Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус]] | [[Златен глобус за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2245084}} {{мъниче|филм}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2014 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] rh3dryy8f97bzphw5ohj8qs4p7hps6x 0 548322 11463990 11452185 2022-07-19T19:54:49Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | портрет = Gradev.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | епоха = [[Съвременна философия]] | школа = | интереси = Теория на религията, религиозното разнообразие, политическа теология, божественото в съвременното изкуство, мистика и мистичен опит | идеи = | текстове = | повлиян = | повлиял = }}{{Личност/Учен | категория = философ | област = [[Религиознание]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет]] | студенти = [[Кирил Василев (поет)|Кирил Василев]] | публикации = | известен-с = | награди = | титла = | членства = | повлиян = [[Мишел Фуко]], [[Жак Дерида]], [[Блез Паскал]], [[Карл Шмит]], [[Мартин Хайдегер]], [[Симон Вейл]] | повлиял = }} }} '''Владимир Николаев Градев''' е български [[философ]], теоретик на религията, професор, [[дипломат]]. == Биография == === Академична кариера === Завършва [[Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“]] във [[Варна]] през 1982 г. и [[френска филология]] в [[СУ|Софийския университет]] през 1986 г. Докторската му дисертация „Генезис и преображения на субективността във философията на Мишел Фуко“, защитена през 1996 г., е първото и единствено за момента систематично изложение на философията на [[Мишел Фуко]] на български език. Доктор на философските науки (2005 г.) с дисертация „Теологическо-политическия дебат на 20 век“. Специализирал е в [[Университет Париж-VIII|Университета Париж VIII]], Европейския университетски институт във Флоренция, Дома за науките за човека в Париж, Холандската академия за науките и Венецианския университет. Владимир Градев преподава „Теория на религията“ в специалност Културология на Софийския университет.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/akademichen_s_stav/katedra_istoriya_i_teoriya_na_kulturata CV на проф. Вл. Градев на сайта на Катедра История и теория на културата].</ref> Той е почетен член на Старата флорентинска академия „Coleggio dei nobili“ и членува в Международния комитет на „Les Etats généraux de la psychanalyse“.<ref>[http://diplomacy.bg/автори/владимир-градев?lang=BG Визитка на проф. Вл. Градев в сп. „Дипломация“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160325083525/http://diplomacy.bg/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2?lang=BG |date=2016-03-25 }}.</ref> === Дипломатическа кариера === През 2001 г. Владимир Градев е назначен за извънреден и пълномощен [[посланик]] на [[Република България]] при [[Светия престол]] във [[Ватикана]] и за посланик към Малтийския орден ([[Суверенен Малтийски орден]]).<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1312054266 „Президентът назначи Владимир Градев за посланик във Ватикана“], news.bg, 12.02.2002.</ref> Той връчва акредитивните си писма на папа [[Йоан Павел II]] на 21 декември 2001 г. По повод приключване на дипломатическия му мандат е приет на 20 януари 2006 г. от папа [[Бенедикт XVI]].<ref>[http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=21987 „Българският посланик във Ватикана Владимир Градев посети папата“], big.bg, 20.1.2006.</ref> Градев посвещава проникновени анализи на фигурите на двамата папи в книгите си ''„Политика и спасение“'' (2005) и ''„Излизания“'' (2015). == Философски възгледи == Мисленето на Градев е формирано в парадигмата на съвременната френска мисъл и се отличава със силен литературен фермент. Религиозният обрат, който бележи книгата му ''„Прекъсването на пътя“'' (2000), се случва в постмодерния сплит на философия и религия, характерен за цялото му по-нататъшно творчество.<ref>За отношението между философия и религия в рамките на постмодернизма вж. лекцията на Градев [http://www.litclub.com/library/fil/gradev/postmodern.html „Постмодернизъм“], [[Литературен клуб]], 25.09.2006.</ref> Най-разгърнатите изследвания на Градев са посветени на проблематиката на политическата теология и теорията на религията. == Обществени дебати == В доклада си „За фатализма и безразличието: две срещи“, представен на конференцията „Текст, култура и морал в миналото и днес“, посветена на шестдесетгодишнината на [[Цветан Тодоров]] (СУ, 30 – 31 октомври 1999 г.), Градев повдига въпроса „трябвало ли е през 1988 година Цветан Тодоров да приеме званието doctor honoris causa, без да вземе отношение – и тогава, и по-късно – към начина, по който властта у нас се отнесе към турците“. Въпросът за неангажирането на Тодоров със събитието [[Възродителен процес]] е поставен в контекста на разглеждането на неговите критики към [[Сартр]] и Фуко за тяхната непоследователност и ангажиране с каузите на тоталитарните режими.<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/3268 „Посветено на Цветан Тодоров“], в. „Култура“, бр. 46 (2106), 19.10.1999.</ref> В качеството си на преподавател във философския факултет на СУ Градев иска оставката на Ректора на СУ [[Иван Илчев]] във връзка с неговия „патронаж и публична защита“ на конференцията за [[Людмила Живкова]] през октомври 2012 г.<ref>[http://www.svobodata.com/page.php?pid=10179&rid=6 Писмо на проф. Вл. Градев от 20 октомври 2012 г. до колегите от СУ].</ref> Граждански протест осуетява в крайна сметка провеждането на мероприятието. == Библиография == === Монографии === [[Файл:Vladimir_Gradevs_Theory_of_Religion.jpg|мини|Четиритомната теория на религията (2013-2019) с второто разширено и преработено издание на „Това не е религия“]] * ''„Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“''. София: Издателство „ЛИК“, 1999. * ''„Прекъсването на пътя. Книга от упражнения“''. София: Издателство „ЛИК“, 2000.<ref>[[Боян Манчев]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/5657 „Заровете играят на Бог“], рец. за ''„Прекъсването на пътя“'', в. „Култура“, бр. 25 (2186), 29.06.2001.</ref> * ''„Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ век“''. София: Издателство „Изток-Запад“, 2005. * ''„Между абсолютното тайнство и нищото“''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007. * ''„Това не е религия“''. София: Фондация „Комунитас“, 2013.<ref>[[Владимир Сабоурин]], [http://kultura.bg/web/ако-се-каже-за-бога-че-е-то-това-би-било-н/ „''Ако се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено''. Размисли върху ''Това не е религия'' на Владимир Градев“], рец. за ''„Това не е религия“'', Портал Култура, 30.06.2014.</ref> * ''„Излизания“'', София: Фондация „Комунитас“, 2015.<ref>Владимир Сабоурин, [https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/04/12/между-трона-на-свети-петър-и-сега-отпус/ „Между трона на свети Петър и ''Сега отпускаш Твоя раб'': към политическата теология на Владимир Градев“], рец. за ''„Излизания“'' в блога на Вл. Сабоурин, 12.04.2015. Също във в. [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1445.pdf „Литературен вестник“, бр. 17, 2015], с. 3.</ref> * ''„Разпознавания. По пътищата на душата“'', София: Фондация „Комунитас“, 2017.<ref>Владимир Сабоурин, [http://kultura.bg/web/съработникът-в-разпознавания-на-в/#_ftn1 „Съработникът в ''Разпознавания'' на Владимир Градев“], Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 29.08.2017 г.</ref> * ''„Това не е религия“''. Второ разширено и преработено издание. София: Фондация „Комунитас“, 2017.<ref>[https://novasocialnapoezia.eu/2018/01/07/vladimir-gradev-sveshteno-vreme/ Глава 5 от Второто издание на ''„Това не е религия“''], сп. „Нова социална поезия“, брой 10 (януари), 2018.</ref> * ''„Приближавания“'', София: Фондация „Комунитас“, 2019.<ref>Сабоурин, Вл. [https://kultura.bg/web/кантика-четвърта-към-приближавания/ „Кантика Четвърта. Към ''Приближавания'' на Владимир Градев“], Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 20.11.2019.</ref>,<ref>Градев, Вл. [https://novasocialnapoezia.eu/2020/01/08/vladimir-gradev-alta-fantasia/ ''Alta fantasia''] (гл. 2 от ''„Приближавания“''), сп. „Нова социална поезия“, бр. 20 (януари) 2020, 17.01.2020.</ref> === Преводи === * [[Мишел Фуко]], ''„Генеалогия на модерността“''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992. * Мишел Фуко, ''„Раждане на клиниката“''. Съвместно с Ирена Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994. * [[Жил Дельоз]], ''„Различие и повторение“''. Съвместно с Ирена Кръстева. София: Издателство „Критика и хуманизъм“, 1999. * [[Жак Дерида]], ''„Вяра и знание“''. София: Издателство „ЛИК“, 2002. * [[Блез Паскал]], ''„Разум и вяра“''. София: Фондация „Комунитас“, 2010. * [[Джакомо Леопарди]], ''„Мисли“''. София: Издателство „Алтера“, 2009. * Джакомо Леопарди, ''„Нравствени съчиненийца“''. София: Издателство „Алтера“, 2010. * Симон Вейл, ''„Дух и любов“''. София: Фондация „Комунитас“, 2013. * Босюе, Бурдалу, Масийон, ''„Memento Mori“''. София: Фондация „Комунитас“, 2015. * Сър Томас Браун, ''„Урнопогребение“''. София: Фондация „Комунитас“, 2016. * [[Джордано Бруно]], ''„Пепеляната вечеря“''. София: Издателство „Изток-Запад“, 2016. * Рамон Лул ([[Раймонд Лулий]]), ''„Книга за Влюбения и Възлюбения“''. София: Издателство „Семантика“, 2019. === Съставителство и редакция === * [[Пол Рикьор]], ''„Прочити“''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996. * [[Елизабет Рудинеско]], Мишел Плон, ''„Речник на психоанализата“''. В сътрудничество с Ирена Кръстева. София: Издателство „ЛИК“, 2000. * ''„На път към Хайдегер. Сборник по повод 80-годишнината от публикуването на „Битие и време“ и българския превод на книгата“''. В сътрудничесто с [[Морис Фадел]]. София: Издателство на НБУ, 2010. * ''„Бездната Хайдегер“''. В сътрудничество с Георги Ангелов. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2011. == Награди и отличия == * Международна награда на фондацията „Foyer des artistes“ за принос в областта на дипломацията (2005). * Рицар на Големия Пиев кръст (2006). * Рицар на Големия кръст „Pro Merito Melitensi“ на Малтийския орден (2006).<ref>Сп. „Дипломация“, електронно издание, [http://diplomacy.bg/автори/владимир-градев?lang=BG рубрика „Автори“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160325083525/http://diplomacy.bg/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2?lang=BG |date=2016-03-25 }}.</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Владимир+Градев&type=AllFields От и за Владимир Градев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://scholar.google.bg/scholar?hl=bg&q=владимир+градев&btnG= Научна литература, свързана с Владимир Градев], в [https://scholar.google.bg Google Наука] * [http://hkultura.com/autors/detailed/Владимир%20Градев_145.html Текстове от Владимир Градев в сп. „Християнство и култура“] * [http://kultura.bg/web/?s=Владимир+Градев Текстове от и за Владимир Градев в „Портал Култура“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Философия|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Градев, Владимир}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Философи от 20 век]] [[Категория:Български богослови]] [[Категория:Посланици на България във Ватикана]] [[Категория:Посланици на България в Суверенния Малтийски орден]] [[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] b1yz7x5850pf9027f0g0v8bueyu71qx 0 550018 11463799 10023016 2022-07-19T14:56:50Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | bgcolour = silver | име = Никола Гандев | име-оригинал = | портрет = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Котел]], [[Източна Румелия]] | починал-място = [[София]], [[Царство България]] | друго име = | националност = [[българин]] | работил = | активност = [[1905]]-[[1938]] г. | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Никола Нонев Гандев''' е български [[актьор]].<ref name="ебт">{{Ебт|81}}</ref> == Биография == Роден е в [[Котел]] на [[8 август]] [[1880]] г. Средното си образование завършва в [[Добрич]], след което е [[учител]]. Дебютира като актьор през [[1905]] г. в „[[Съвременен театър]]“. От [[1907]] до [[1911]] г. играе на сцената на [[Народния театър]]. През 1911-[[1912]] г. работи в [[Нов народен театър]], а през [[1913]] г. в пътуващия театър „[[Барабанистите]]“. След [[Първата световна война]] последователно играе в [[Гюмюрджински общински театър]], [[Русенски общински театър]], [[Варненски общински театър]], [[Бургаски общински театър]]. От [[1936]] до [[1938]] г. играе в [[Пловдивски областен театър]]. През [[1928]] г. ръководи [[Плевенски общински театър]]. Умира на [[10 юни]] 1938 г. в [[София]].<ref name="ебт"/> == Роли == Никола Гандев играе множество роли, по-значимите са: * Първи гробар – „Хамлет“ на [[Уилям Шекспир]] * Осип – „Ревизор“ на [[Николай Гогол]] * Лука – „На дъното“ на [[Максим Горки]] * Големанов – „Големанов“ на [[Ст. Л. Костов]] * Исак – „Иванко“ на [[Васил Друмев]] * Деспот Слав – „Борислав“ на [[Иван Вазов]] * Станчо Квасников – „Службогонци“ на Иван Вазов * Стойко – „Зидари“ на [[Петко Тодоров]] * Терзей – „Едип Цар“ на [[Софокъл]]<ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Гандев, Никола}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Котел]] [[Категория:Починали в София]] 26r6wmwbekk6i5vp7y7a72mr4qflnon 0 579220 11464005 10939019 2022-07-19T20:07:31Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Византийска баня | местно име = Βυζαντινό λουτρό | картинка = Βυζαντινά λουτρά Άνω Πόλης 1790.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = [[Византийска архитектура|византийски]] | време на изграждане = XIII – XIV в. | етажи = един | височина = | площ = | съвременен статут = обект на световното наследство на ЮНЕСКО | съвременно състояние = | сайт = }} '''Византийската баня в Горния град''' ({{lang|el|Βυζαντινό λουτρό Άνω Πόλης}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]]. Тя е единствената баня, запазена от средните периоди на византийския период на града. Разположена е на входа на [[Горен град (Солун)|Горния град]] на Солун. От 1988 година е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|обектите на световното наследство на Юнеско]] като част от [[Раннохристиянски и византийски паметници в Солун|Раннохристиянските и византийските паметници в Солун]].<ref name="UNESCO">{{cite web | url = http://whc.unesco.org/en/list/456/multiple=1&unique_number=528 | publisher = UNESCO | title = Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika | accessdate = 11 юли 2016 }}</ref><ref name="GREEKUNESCO">{{cite web | url = http://www.unesco-hellas.gr/gr/3_5_1.htm#thess | publisher = Hellenic National Commission for UNESCO | title = ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης | език = el | accessdate = 11 юли 2016 | lang-hide = 1 | lang = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120627044049/http://www.unesco-hellas.gr/gr/3_5_1.htm#thess |date=2012-06-27 }}</ref> Баните датират от края на XIII или началото на XIV век и работят непрестанно до 1940 година като мъжка и женска обществена баня. Оригиналната архитектура следва типичната за [[Терми|римските бани]] - с [[фригидариум]], [[тепидариум]] и [[калдариум]], като всяко отделение е с по две стаи. Въпреки че по византийско време баните са използвани смесено от мъже и жени, по време на Османската империя в банята са строго разделени мъжко и женско отделение.<ref name="Kourkoutidou-Nikolaidou.87-88">{{cite book | title=Wandering in Byzantine Thessaloniki | url=https://archive.org/details/wanderingbyzntin00tour | first1=E. | last1=Kourkoutidou-Nikolaidou | first2=A. | last2=Tourta | year=1997 | publisher=Kapon Editions | isbn=960-7254-47-3 | pages=[https://archive.org/details/wanderingbyzntin00tour/page/n43 87]–88}}</ref> == Бележки == <references /> {{ОСН Гърция}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:Бани в Солун]] [[Категория:Обекти на световното наследство в Гърция]] [[Категория:Византийска архитектура]] fbzpoarzfofye47xw30qoxvvrj0umo1 14 581499 11463643 11373242 2022-07-19T13:09:09Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Недвижими културни ценности в България по град|Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Софийска област|Копривщица]] [[Категория:Паметници в Копривщица|*]] [[Категория:Туризъм в Копривщица]] [[Категория:Копривщица]] eqyrt2ytun7b223vd6gh53fdu9ldq58 0 583063 11464763 11350276 2022-07-20T11:22:38Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Отвътре навън | име_оригинал = Inside Out | картинка = | описание = | режисьори = Пийт Доктър | продуценти = Джонас Ривера | сценаристи = ''Сценаристи:''<br>Пийт Доктър<br>Мег Лефов<br>Джош Кули<br>''Сюжет:''<br>Пийт Доктър<br>Рони дел Кармен | базиран_на = | актьори = Ейми Поулър<br>Филис Смит<br>[[Ричард Кайнд]]<br>Бил Хейдър<br>Люис Блек<br>Минди Калинг<br>Кейтлин Диас<br>[[Даян Лейн]]<br>[[Кайл Маклоклан]] | музика = [[Майкъл Джакино]] | оператор = ''Камера:''<br>Патрик Лин<br>''Светлина:''<br>Ким Уайт | монтаж = Кевин Нолтинг | сценография = | костюми = | филмово_студио = Walt Disney Pictures<br>Pixar Animation Studios | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедиен филм|Комедия]]<br>[[Драматичен филм|Драма]]<br>[[Фентъзи филм|Фентъзи]] | премиера-дата = [[18 май]] [[2015]] г. ({{small|[[Фестивал в Кан|Кан]]}})<br>[[19 май]] [[2015]] г. ({{small|[[САЩ]]}}) | премиера-място = | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $175 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=pixar2014.htm |title=''Inside Out'' (2015) |publisher=Box Office Mojo|accessdate=21 март 2016}}</ref> | приходи = $858.8 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/inside-out | код-IMDB = 2096673 | код-Allmovie = 547721 }} '''„Отвътре навън“''' ({{lang|en|Inside Out}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно анимиран филм]] от 2015 година, продуциран от [[Pixar|Pixar Animation Studios]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]. Режисиран е от Пийт Доктър, корежисиран е от Рони дел Кармен, а сценарият е на Доктър, Мег Лефов и Джош Кули. Озвучаващият състав се състои от Ейми Поулър, Филис Смит, [[Ричард Кайнд]], Бил Хейдър, Люис Блек, Минди Калинг, Кейтлин Диас, [[Даян Лейн]] и [[Кайл Маклоклан]]. Действието се развива в съзнанието на малко момиче, като главните герои са персонификации на нейните [[Емоция|емоции]]. Филмът е продукция на анимационното студио [[Пиксар]], което за пръв път в историята си пуска два филма в една и съща година – „Отвътре навън“ и „[[Добрият динозавър]]“. Премиерата на филма е на [[18 май]] [[2015]] г. във [[Кан (кинофестивал)|Филмовия фестивал в Кан]], а след това в [[Съединените щати]] на [[19 юни]] [[2015]] г. == Озвучаващ състав == * Ейми Поулър – Радост * Филис Смит – Тъга * [[Ричард Кайнд]] – Бинг-Бонг * Бил Хейдър – Страх * Луис Блек – Бяс Лют * Минди Калинг – Отврат * Кейтлин Диас – Райли * [[Даян Лейн]] – Майката на Райли * [[Кайл Маклоклан]] – Бащата на Райли == В България == В България филмът е пуснат на същата дата от Форум Филм България. През 2016 г. се излъчва първоначално по [[HBO]]. На [[26 декември]] [[2017]] г. е излъчен по [[NOVA]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/inside-out|Официален сайт на филма в Disney}} * {{official website|http://www.pixar.com/feature-films/inside-out#inside-out-1|Официален сайт на филма в Pixar}} * {{imdb title|2096673}} * {{Amg movie|547721}} * {{kino.dir.bg film|9225}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Анимационни филми от 2015 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда BAFTA (филми)]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] 331u8yi7jzids47xhd1fvkhqevumf62 0 584356 11463795 11442236 2022-07-19T14:56:02Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Петър Върбанов | описание = български актьор и режисьор | портрет = | портрет-описание = | рождено име = Петър Върбанов Петров | роден-място = [[България]] | починал-място = | активност = 1984 – | значими роли = | награди = }} '''Петър Върбанов Петров''' е български актьор. Той е съосновател и художествен ръководител на театралната студия „Игра“ към Дом на културата „Средец“.<ref>[http://archive.is/2MxZE „Експериментална театрална студия „Игра“], сайт на Дом на културата „Средец“.</ref> Режисира постановката „Изгубени германци или лов на пеперуди“, която от 21 март 2014 г. се играе на [[Бродуей]].<ref>[http://archive.is/EbSAZ „Петър Върбанов: Без катарзис в изкуството няма нищо“], novinar.bg, 6 април 2014.</ref> Върбанов се занимава активно с озвучаване на филми и сериали. == Образование == Завършил е [[7 СОУ „Свети Седмочисленици“]] и [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. == Кариера на озвучаващ актьор == Върбанов започва да се занимава с дублажи през 1984 г., докато е още студент. Първата му работа е по руската анимация „Альонушка и Иванушка“. По-известен е като глас в телевизионни сериали и [[нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на анимационни филми, сред които са „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]“, „[[Търсенето на Немо]]“, „[[Рататуй (филм)|Рататуй]]“, „[[УОЛ-И]]“, „[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“, „[[Лоракс]]“, „[[Храбро сърце]]“ и „[[Самолети]]“.<ref>[http://www.bg-damma.com/kultura-i-izkustvo/kino-i-televizia/6037_Alex-sarchajieva-konstantin-lungov "Алекс Сърчаджиева и Константин Лунгов влязоха в анимационното приключение „Самолети“"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304132741/http://www.bg-damma.com/kultura-i-izkustvo/kino-i-televizia/6037_Alex-sarchajieva-konstantin-lungov |date=2016-03-04 }}, bg-damma.com, 24 август 2013.</ref> Върбанов се занимава с дублаж от 90-те години на двадесети век. Върбанов озвучава в сериалите „[[Вавилон 5]]“ (дублаж на bTV), „[[Фрейзър (сериал)|Фрейзър]]“ (дублаж на TV7), „[[Джерико (сериал)|Джерико]]“ (дублаж на Александра Аудио), „[[Островът на обречените]]“, „[[Хамелеони (сериал)|Хамелеони]]“, „[[Легендата за Испания]]“, „[[Бруклин 99]]“, „[[Младият Шелдън]]“ и други. Върбанов е режисьор на дублажи на игрални и анимационни филми в студио [[Александра Аудио]]. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | Арманд Асанте || Сляпо правосъдие (дублаж на TV7)<br>[[Пътят към Елдорадо]] || Канаан<br>Тцекел-Кан |- | Блейк Кларк || [[Играта на играчките 3]]<br>[[Играта на играчките: Пътешествието]] || Слинки<br>Слинки |- | [[Боб Хоскинс]] || [[Кой натопи Заека Роджър?]] (дублаж на bTV)<br>[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]] || Еди Валиант<br>Г-н Фезиуиг |- | Брайън Джордж || [[Ким Суперплюс]]<br>[[Пингвините от Мадагаскар]] (дублаж на Александра Аудио) || Дъф Килиган<br>Ветеринарен лекар |- | [[Дани Трехо]] || Трите хикса (дублаж на bTV)<br>[[Спондж Боб: Гъба беглец]] || Ел Хефе<br>Ел Диабло |- | [[Джеймс Хонг]] || [[Аватар: Повелителят на четирите стихии]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Междузвездни войни: Бунтовниците]] || Кмет Тонг<br>Азмориган |- | [[Джейсън Стейтъм]] || Единакът<br>[[Гномео и Жулиета]] (дублаж на Александра Аудио) || Агент Джон Кроуфорд<br>Тибалт |- | [[Джес Харнел]] || [[Мистър Пибоди и Шърман]]<br>[[Елена от Авалор]] || [[Джордж Вашингтон]] и [[Бил Клинтън]]<br>Крал Хектор |- | Джеф Гарлин || [[УОЛ-И]]<br>[[ПараНорман]] || Капитан Би Макрия<br>Пери Бабкок |- | [[Джон Гудмън]] || [[Принцесата и жабокът]]<br>[[Тръмбо (филм)|Тръмбо]] || Илай „Татенцето“ Ла Буф<br>Франк Кинг |- | [[Джон Димаджо]] || [[Чаудър]]<br>[[Пингвините от Мадагаскар]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Риби Тийнейджъри]]<br>Кунг-Фу Панда: Легенди за страхотния боец (в повечето епизоди е [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]])<br>[[Скуби-Ду: Маската на Синия сокол]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Спайдър-Мен || Кестен<br>Слонът Бърт<br>Йоктопод<br>Фанг<br>Г-н Хайд<br>Реймънд Уорън/Чакала |- | Иън Джеймс Корлет || [[Герои: 108]]<br>Сабрина: Тайната на една вещица || Г-н Безръки<br>Възрастен мъж |- | [[Карл Уедърс]] || Екшън Джексън<br>Братя || Сержант Джерико „Екшън“ Джексън<br>„Треньора“ Трейнър |- | Кевин Майкъл Ричардсън || Дейв Варварина<br>[[Бен 10: Омнивърс]] || Осуидж<br>Император Милиъс |- | [[Кланси Браун]] || [[Аватар: Повелителят на четирите стихии]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Пингвините от Мадагаскар]] (в 2 епизода, дублаж на Александра Аудио) || Лонг Фенг<br>Бък Рокгът |- | [[Мако Ивамацу]] || [[Самурай Джак]] (дублаж на студио 1+1)<br>[[Аватар: Повелителят на четирите стихии]] || Аку<br>Чичо Иру |- | [[Морис Ламарш]] || [[Ким Суперплюс]]<br>[[Най-добрият ми приятел е маймуна]] || Д-р Харис<br>Директор Жабокряк |- | Патън Осуолт || Коледа с Харолд и Кумар<br>Бруклин 9-9 || Дядо Коледа в мола<br>Главен щатски пожарникар Буун |- | Том Арнолд || [[Истински лъжи]] (дублаж на БНТ)<br>Мадеа и програмата за защита на свидетели || Албърт „Гиб“ Гибсън<br>Уолтър |- | [[Томи Лий Джоунс]] || Под обсада (дублаж на bTV)<br>[[Мъже в черно]] (дублаж на bTV)<br>[[Мъже в черно 2]] (дублаж на bTV)<br>Звездни каубои || Уилям Страникс<br>Кевин Браун/Агент Кей<br>Кевин Браун/Агент Кей<br>Уилям „Хоук“ Хоукинс |- | Уил Арнет || [[Рататуи (филм)|Рататуи]]<br>Полупрофесионалисти<br>[[Аз, проклетникът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Миньоните 2]] || Хорст<br>Лу Редууд<br>Г-н Пъркинс<br>Г-н Пъркинс |} === Режисьор на дублажи === ; Анимационни сериали * „[[Бен 10]]“ * „[[Бен 10: Извънземна сила]]“ * „[[Бил и Алдо]]" * „[[Планетянчетата]]“ * „[[Кръстници вълшебници|Кръстници-вълшебници]]“ * „[[Бен 10: Ултра-извънземен]]“ * „[[Бен 10: Омнивърс]]“ ; Игрални сериали * „[[Касъл]]“ (дублаж на Александра Аудио, 1-ви сезон) * „[[Куантико (сериал)|Куантико]]“ * „Не дразнете Стивънс“ * „[[Старгейт (сериал)|Старгейт]]“ (дублаж на Александра Аудио) ; Филми с войсоувър дублаж * 2010 – „[[Орлово око]]“ (дублаж на Александра Аудио) * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха]]“ * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват]]“ * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите]]“ * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда]]“ * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара]]“ * 2018 – „[[Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите]]“ ; Филми с нахсинхронен дублаж * 2006 – „[[Гарфилд 2]]“ * 2006 – „[[Див живот]]“ * 2007 – „[[Всички на сърф]]“ * 2008 – „[[Кунг-фу панда]]“ * 2008 – „[[Мадагаскар 2]]“ * 2011 – „[[Кунг-фу панда 2]]“ * 2012 – „[[Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога]]“ * 2012 – „[[Мадагаскар 3]]“ * 2013 – „[[Университет за таласъми]]“ * 2013 – „[[Замръзналото кралство]]“<ref>[http://offnews.bg/news/Kultura_33/Balgarka-s-gramota-ot-Disni-za-ozvuchavaneto-na-Zamraznaloto-kralst_453081.html „Българка с грамота от „Дисни“ за озвучаването на „Замръзналото кралство“], offnews.bg, 25 януари 2015.</ref> * 2014 – „[[Пингвините от Мадагаскар (филм)|Пингвините от Мадагаскар]]“ * 2015 – „[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]]“ * 2016 – „[[Кунг-фу панда 3]]“ * 2016 – „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ * 2017 – „[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]“ * 2018 – „[[Соло: История от Междузвездни войни]]“ * 2018 – „[[Спайдър-Мен: В Спайди-вселената]]“ * 2018 – „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“ * 2019 – „[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]“ * 2019 – „[[Междузвездни войни: Епизод IX - Възходът на Скайуокър]]“ * 2019 – „[[Замръзналото кралство 2]]“ * 2021 – „[[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]]“ * 2021 – „[[Круиз в джунглата]]“ * 2021 – „[[Ела, изпей! 2]]“ * 2021 – „[[Клифърд, голямото червено куче]]“ * 2022 – „[[Мей Червената панда]]“ == Роли в театъра == * „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]], режисиран от [[Асен Шопов]] – [[Театър „София“]] (1993)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/сезон-1992-93_1012_1014_1015_1063 | заглавие=Сезон 1992 / 93 |достъп_дата =17 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Театър „София“ |издател=sofiatheatre.eu |цитат= |език= }}</ref> * Джордж – „[[За мишките и хората]]“ от [[Джон Стайнбек]] == Филмови и телевизионни участия == * „[[В името на народа (филм)|В името на народа]]“ (1984) * „[[Каменната гора]]“ (тв, 1987) * „[[Трака-трак]]“ (1996) * „[[Хотел България (сериал)|Хотел България]]“ (2003) – капитан Симеонов * „[[Отрова за мишки|Отрова за мишки или как да си направим банка]]“ (2014) – Директора == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Върбанов, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] 0dg8cvs68m6a9fa0s2fa7smxv933xm4 0 588593 11464146 7513303 2022-07-19T21:39:38Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Интер“ (Добрич)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Интер“ (Добрич)]] b63px1m7dilzky8lg42cu0moatajtde 0 589474 11464639 11203570 2022-07-20T11:13:44Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Базил, великият мишок детектив | име_оригинал = The Great Mouse Detective | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $14 милиона<ref name="box office">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=greatmousedetective.htm | title=Box office information for ''The Great Mouse Detective'' | publisher=[[Internet Movie Database]] | work=[[Box Office Mojo]] | accessdate=27 октомври 2015}}</ref> | приходи = $38.625.550 милиона<ref name="box office" /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0091149 }} '''Базил, великият мишок детектив''' ({{lang|en|The Great Mouse Detective}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1986]] година. Филмът е създаден на основата на серията детски книги „Базил от Бейкър Стрийт“ от писателката [[Ив Тайтъс]]. Той е в голяма степен в традицията на детектива [[Шерлок Холмс]] с героичната мишката, която съзнателно го наподобява. Името на мишката-детектив е взето от името на актьора [[Базил Ратбоун]], който е един от известните изпълнители на ролята на героя. == Източници == <references /> * [http://www.kinotab.com/see_movie_en.php?idMovie=5701 Basil: The Great Mouse Detective (1986), „Kinotab“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-great-mouse-detective Официален уебсайт] * {{imdb title|0091149}} * [https://troshanov.wordpress.com/2014/06/02/zabravenite-zlatni-animacii-2/ Забравените златни анимации, Марин Трошанов] {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1986 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1986 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] t98iqs0r5dkvd9sccycx7ax62fcnqb5 11464708 11464639 2022-07-20T11:19:29Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Базил, великият мишок детектив | име_оригинал = The Great Mouse Detective | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $14 милиона<ref name="box office">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=greatmousedetective.htm | title=Box office information for ''The Great Mouse Detective'' | publisher=[[Internet Movie Database]] | work=[[Box Office Mojo]] | accessdate=27 октомври 2015}}</ref> | приходи = $38.625.550 милиона<ref name="box office" /> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0091149 }} '''Базил, великият мишок детектив''' ({{lang|en|The Great Mouse Detective}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1986]] година. Филмът е създаден на основата на серията детски книги „Базил от Бейкър Стрийт“ от писателката [[Ив Тайтъс]]. Той е в голяма степен в традицията на детектива [[Шерлок Холмс]] с героичната мишката, която съзнателно го наподобява. Името на мишката-детектив е взето от името на актьора [[Базил Ратбоун]], който е един от известните изпълнители на ролята на героя. == Източници == <references /> * [http://www.kinotab.com/see_movie_en.php?idMovie=5701 Basil: The Great Mouse Detective (1986), „Kinotab“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-great-mouse-detective Официален уебсайт] * {{imdb title|0091149}} * [https://troshanov.wordpress.com/2014/06/02/zabravenite-zlatni-animacii-2/ Забравените златни анимации, Марин Трошанов] {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1986 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1986 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] afi4bx72vov4th4pelxwlepvo84htbp 0 595025 11463837 10637542 2022-07-19T15:06:21Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Александра Василева | портрет = | обяснение = | рождено име = Александра Василева | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | активност = 2001 – | брачен партньор = [[Григор Антонов]] | деца = Арлина Антонова | сайт = | значими роли = Биляна Троянова в „[[Четвърта власт]]“,<br/>Алеся в „[[Седем часа разлика]]“,<br>Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ | награди = Фестивал „Бяла пролет“, „Дебют“ – за ролята на Каролина Нойбер.<br>„[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за „Изгряваща звезда“ за ролите на Дафинка и Фем.<br>„Икар“ за водеща женска роля за ролята на Камий.<br>Награда „Пловдив“ за ролята на Дора.<br>Награда от Министерството на културата за принос към театъра }} '''Александра Василева''' е българска филмова и театрална [[актриса]]. == Биография == Александра Василева е родена на 13 октомври 1978 г. в [[София]]. Като дете е играла балет, но не стига до хореографско училище. В 10 клас попада в театралната студиа на [[Бончо Урумов]] в „Сълза и смях“. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. [[Крикор Азарян]] с асистент [[Тодор Колев]] в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 2001 г.<ref name="theater.bg"/> Първото ѝ представление в театър е във втори курс, в „Буре барут“ на [[Крикор Азарян]] в театър „[[Театър „Българска армия“|Българска армия]]“ през 1999 г. Дебютира в ролята на Саломе в едноименната пиеса на [[Оскар Уайлд]] в [[Драматичен театър „Гео Милев“|Драматичен театър – Стара Загора]] през 2001 г. Работила е в [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“|Драматичен театър – Благоевград]] (2002 – 2003). Актриса на свободна практика от 2004 г.<ref name="theater.bg"/> Нейните роли в театъра включват Камий („С любовта шега не бива“ – А. дьо Мюсе), Вера („Вернисаж“ – В. Хавел), Фем („Бифем“ – Л. Петрушевска), Милена („Мама, татко, кучето и аз“ – Б. Сръблянович), Дафинка („Свекърва“ – А. Страшимиров), Невеста („Кървава сватба“ – Ф. Г. Лорка) и др. Носител е на национални награди. Работила е в театрите в [[Благоевград]], [[Пловдив]], в „Българска армия“.<ref name="theater.bg"/> От началото на 2008 г. е актриса от трупата на [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]]. От 2012 е част от трупата на [[Народен театър Иван Вазов|Народния театър]].<ref name="theater.bg">[http://www.theater.bg/persons/александра-василева/ Биография на Александра Василева в Театър.бг]</ref><ref name="nationaltheatre.bg"/><ref>[http://theatre.art.bg/александра-василева__148 Александра Василева – theatre.art.bg]</ref> == Театрални роли<small><ref name="nationaltheatre.bg">[https://nationaltheatre.bg/bg/artist/aleksandra-vasileva Александра Василева – сайт на Народен театър „Иван Вазов“]</ref></small> == * „Саломе“, от [[Оскар Уайлд]], ролята на Саломе, режисьор: Калина Терзийска. * „Каролина Нойбер“, от [[Небойша Ромчевич]], ролята на Каролина, режисьор: Крикор Азарян. * „БиФем“, от [[Людмила Петрушевска]], ролята на Фем, реж. Григор Антонов. * „Вернисаж“, от [[Вацлав Хавел]], ролята на Вера, реж. Антон Угринов. * „Свекърва“, от [[Антон Страшимиров]], ролята на Дафинка, реж. Мариус Куркински. * „С любовта шега не бива“, от [[Алфред дьо Мюсе]], ролята на Камий, реж. Мариус Куркински. * „Кървава сватба“, от [[Федерико Гарсия Лорка]], ролята на Невестата, реж. Мариус Куркински. * „Лов на диви патици“, от [[Александър Вампилов]], ролята на Валерия, реж. Юрий Бутусов. * „Ревизор“, от [[Николай Гогол]], ролята на Маря Антоновна, реж. Мариус Куркински. * „Терапевтът“, от [[Елена Алексиева]], реж. Крис Шарков. * „Очите на другите“, от Иван Димитров, ролята на магазинерката, реж. Марий Росен. * „Веселите уиндзорки“, от [[Уилям Шекспир]], ролята на мисис Куикли, реж. Ръсел Болъм. * „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“, от [[Райнер Вернер Фасбиндер]], ролята на Геше Готфрид, режисьор Григор Антонов, НТ „Иван Вазов“. == Кино и телевизионни роли<small><ref name="nationaltheatre.bg"/></small> == * „Клуб НЛО“, [[БНТ]]. * „Кафе–пауза“, сериал по [[Нова телевизия]]. * „Щаба на еволюцията“, телевизионно предаване по [[ТВ7]], водеща. * „Седем часа разлика“, сериал по [[bTV]]. * „Четвърта власт“, сериал по БНТ, режисьори Димитър Коцев-Шошо и [[Стоян Радев]]. * „Търси се екстрасенс“ (2001) – бомбата, реж. [[Михаил Мелтев]]. * „Разследване“, реж. [[Иглика Трифонова]]. * „Обърната елха“, режисьори [[Иван Черкелов]] и [[Васил Живков]]. == Награди и отличия<small><ref name="nationaltheatre.bg"/></small> == * Фестивал „Бяла пролет“, „Дебют“ – за ролята на Каролина Нойбер. * „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за „Изгряваща звезда“ за ролите на Дафинка и Фем. * „Икар“ за водеща женска роля за ролята на Камий. * Награда „Пловдив“ за ролята на Дора. * Награда от Министерството на културата за принос към театъра. == Личен живот == Омъжена е за режисьора [[Григор Антонов]], от когото има дъщеря – Арлина.<ref>[http://m.capital.bg/light/lica/2006/03/03/235881_aleksandra_vasileva/ Александра Василева], Капитал, 3 март 2006 г.</ref><ref>Ирина Гигова, [http://m.fakti.bg/news/86035 Александра Василева сее трупове в Народния театър], Факти.БГ, 15 януари 2014 г.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/Александра-Василева-1638604929754959/?ref=br_rs Страница на Александра Василева във Фейсбук] {{СОРТКАТ:Василева, Александра}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в София]] s7k3onh6647e57p8ic6qqqmb7hs63xd 0 595075 11464670 11203550 2022-07-20T11:15:28Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приключенията на Икебода и мистър Тода | име_оригинал = The Adventures of Ichabod and Mr. Toad | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0041094 }} '''Приключенията на Икебода и мистър Тода''' ({{lang|en|The Adventures of Ichabod and Mr. Toad}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1949]] година. == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-adventures-of-ichabod-and-mr-toad Официален уебсайт] * {{imdb title|0041094}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] c2ag4h8oxn9ju2j1f2pfy3cbpkun5jp 11464770 11464670 2022-07-20T11:23:00Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Приключенията на Икебода и мистър Тода | име_оригинал = The Adventures of Ichabod and Mr. Toad | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0041094 }} '''Приключенията на Икебода и мистър Тода''' ({{lang|en|The Adventures of Ichabod and Mr. Toad}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1949]] година. == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-adventures-of-ichabod-and-mr-toad Официален уебсайт] * {{imdb title|0041094}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1949 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] jc2nhmrpd4oi8qp6t5fulzks4wkexmz 0 595076 11464686 11251527 2022-07-20T11:16:16Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тримата кабалерос | име_оригинал = The Three Caballeros | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0038166 }} '''Тримата кабалерос''' ({{lang|en|The Three Caballeros}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1944]] година. == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-three-caballeros Официален уебсайт] * {{imdb title|0038166}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1944 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] tjlsltyzqp99ebj587ren5hzt4mn97a 11464790 11464686 2022-07-20T11:24:08Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тримата кабалерос | име_оригинал = The Three Caballeros | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0038166 }} '''Тримата кабалерос''' ({{lang|en|The Three Caballeros}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1944]] година. == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/the-three-caballeros Официален уебсайт] * {{imdb title|0038166}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1944 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] s10fq5tipfhnmt3qjz3nzgpofb8h0t3 0 595078 11464663 11395239 2022-07-20T11:15:04Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Оливър и приятели | име_оригинал = Oliver & Company | картинка = | режисьори = [[Джордж Скрибнър]] | продуценти = [[Кейтлин Гавин]] | сценаристи = [[Джим Кокс]]<br />[[Тим Дисни]]<br />[[Джеймс Манголд]] | актьори = [[Джоуи Лорънс]]<br />[[Били Джоел]]<br />[[Натали Грегъри]]<br />[[Чийч Марин]]<br />[[Бет Мидлър]]<br />[[Робърт Лоджия]]<br />[[Ричард Мълиган]]<br />[[Роско Лий Браун]]<br />[[Шерил Лий Ралф]] | музика = [[Джонатан Редфорд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br />[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[18 ноември]] [[1988]] г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $31 милиона<ref>{{cite web|url=http://powergrid.thewrap.com/project/oliver-company|title=Oliver & Company (1988)|work=The Wrap|accessdate=14 декември 2016}}</ref> | приходи = $74,2 милиона<ref>{{cite web|title=Oliver & Company|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=oliverandcompany.htm|accessdate=5 януари 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0095776 }} '''Оливър и приятели''' ({{lang|en|Oliver & Company}}) е [[Съединени американски щати|американски]] музикален [[анимационен филм]] от [[1988]] г. на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Филмът е вдъхновен от романа на [[Чарлс Дикенс]] [[Оливър Туист]], който многократно е бил адаптиран за екран. Във филма Оливър е бездомно котенце, което се присъединява към банда кучета за да оцелее на улицата. Наред с другите промени, действието се развива не в [[Лондон]] от 19 век, а вместо това то е пренесено в днешен [[Ню Йорк]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/oliver-and-company Официален уебсайт] * {{imdb title|0095776}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1988 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1988 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 7d6bxo006mq9u8f5ith9k809rg6znwn 11464760 11464663 2022-07-20T11:22:14Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Оливър и приятели | име_оригинал = Oliver & Company | картинка = | режисьори = [[Джордж Скрибнър]] | продуценти = [[Кейтлин Гавин]] | сценаристи = [[Джим Кокс]]<br />[[Тим Дисни]]<br />[[Джеймс Манголд]] | актьори = [[Джоуи Лорънс]]<br />[[Били Джоел]]<br />[[Натали Грегъри]]<br />[[Чийч Марин]]<br />[[Бет Мидлър]]<br />[[Робърт Лоджия]]<br />[[Ричард Мълиган]]<br />[[Роско Лий Браун]]<br />[[Шерил Лий Ралф]] | музика = [[Джонатан Редфорд]] | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br />[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | премиера = [[18 ноември]] [[1988]] г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $31 милиона<ref>{{cite web|url=http://powergrid.thewrap.com/project/oliver-company|title=Oliver & Company (1988)|work=The Wrap|accessdate=14 декември 2016}}</ref> | приходи = $74,2 милиона<ref>{{cite web|title=Oliver & Company|publisher=Box Office Mojo|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=oliverandcompany.htm|accessdate=5 януари 2012}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0095776 }} '''Оливър и приятели''' ({{lang|en|Oliver & Company}}) е [[Съединени американски щати|американски]] музикален [[анимационен филм]] от [[1988]] г. на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Филмът е вдъхновен от романа на [[Чарлс Дикенс]] [[Оливър Туист]], който многократно е бил адаптиран за екран. Във филма Оливър е бездомно котенце, което се присъединява към банда кучета за да оцелее на улицата. Наред с другите промени, действието се развива не в [[Лондон]] от 19 век, а вместо това то е пренесено в днешен [[Ню Йорк]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/oliver-and-company Официален уебсайт] * {{imdb title|0095776}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1988 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1988 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми за Ню Йорк]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] ng12kq5os8g0odo3dnt9ftjnirfvtfa 0 596123 11464172 7695209 2022-07-19T21:43:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Спартак“ (Варна)]] 7wgajqa0s7pnr7m5lfe6sm72ulxql16 0 596124 11464163 10577475 2022-07-19T21:42:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Спартак“ (Варна)]] 7wgajqa0s7pnr7m5lfe6sm72ulxql16 0 597106 11464579 11345051 2022-07-20T10:38:38Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki [[Борис Дали]] до декември 2014 г. е издал 4 студийни албума. 29 песни са с видеоклипове. Има един сборен и фолклорен албум и DVD албум с най-добрите видеоклипове. {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Борис Дали]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 5 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 46 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="6"|Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2006 |''[[Пак съм сам]]'' * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|2 |- |2008 |''[[В центъра на купона]]'' * Издаден: 2008 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|2 |- |2013 |''[[Борис Дали (албум)|Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2018 |''[[Аз избрах]]'' * Издаден: 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD |align="center"| |- |} === Фолклорни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2014 |''[[Младо момче]]'' * Издаден: 2014 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[MC]] |align="center"| 1 |- |} === DVD албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Борис Дали (албум)|Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]] |align="center"| - |- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Златните хитове на Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]] |align="center"| - |- |} == Сингли == * Част от пейзажа (2005) * Жица, жица (2006) * Дай ми златен пръстен (дует с Биляна) (2006) * Майка Индия (дует с Галена) (2006) * Море, Калинчице (дует с Поли Паскова) (2007) * Хайдушка жалба (2007) * Грешник (2008) * В центъра на купона 2 (2009) * Не си прави труда (2009) * Хищница (2009) * Бързо по гръб (2011) * Срекята со пари не се купува (трио с Мария и Магдалена Филатови) (2011) * Още искам те (2013) * Пускай филма (2014) * Удари (2014) * Хей, кръчмарю (2015) * Давай на DJ-я (трио с Теди Александрова и Илиян) (2019) * Пръскам хонорари (2019) * Лошите момчета (2020) * Малката (трио с Илиян и Дени Калинов) (2020) * Най-дивата (2020) * Сватба македонска (дует с Айшенур) (2020) * Ревност (2021) * Стига драми (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Пиян || 2005 || Пак съм сам || Людмил Иларионов – Люси |- | Жена без грях || 2006 || Пак съм сам || Людмил Иларионов – Люси |- | Така ще те целуна || 2006 || Пак съм сам || Петьо Картулев |- | Пак съм сам || 2006 || Пак съм сам || Николай Скерлев |- | Лъжеш || 2006 || Пак съм сам || Николай Скерлев |- | Намерих те || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Моя си || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Как обичам || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Старата ти снимка || 2007 || В центъра на купона || Тенчо Янчев |- | Празна е душата || 2008 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | В центъра на купона || 2008 || – || Тенчо Янчев |- | Грешник || 2008 || – || - |- | Бързо ли говоря || 2009 || Борис Дали 2013 || Николай Нанков |- | Няма време || 2009 || Борис Дали 2013 || - |- | Не си прави труда || 2009 || – || Николай Скерлев |- | Помощ от приятел || 22.03.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Палатка || 21.05.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Секси парче || 16.07.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Научи ли се || 06.12.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Обърка пътя || 26.07.2011 || Борис Дали 2013 || - |- | Едно || 23.12.2011 || Борис Дали 2013 || Людмил Иларионов – Люси |- | Дай ми || 16.01.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Drink & Drive || 24.06.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Нанков |- | Правено е с друг || 04.10.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Бутилка || 17.01.2013 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Ти реши || 23.07.2013 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Още искам те || 31.10.2013 || – || Николай Скерлев |- | Ще си говорим пак || 30.05.2014 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ти така пожела || 27.10.2014 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ти не харчиш || 27.03.2015 || Аз избрах || Николай Нанков |- | Барабанче || 08.07.2015 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Обичай ме || 12.12.2015 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Аз избрах || 28.04.2016 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ламята || 22.08.2016 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ще си моя || 24.03.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Някой богат || 23.06.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Температура || 07.07.2017 || Аз избрах || Йордан Петков |- | Гол || 06.12.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Дай, дай, дай || 06.03.2018 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Барби || 14.05.2018 || Аз избрах || Николай Скерлев<ref>[http://planeta.tv/news/view-Boris-Dali-i-Tedi-Aleksandrova-otnovo-v-tandem Борис Дали и Теди Александрова отново в тандем]</ref> |- | Милионер || 31.07.2018 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Няма да съм твой || 24.11.2018 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Давай на DJ-я || 17.04.2019 || – || Николай Скерлев |- | Пръскам хонорари || 04.09.2019 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Лошите момчета || 13.03.2020 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Малката || 11.08.2020 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Най-дивата || 27.08.2020 || – || Николай Скерлев |- | Ревност || 17.12.2021 || – || Исидор |- | Стига драми || 21.03.2022 || – || Исидор |} === YouTube гледания * 14 януари 2017 === {| class="wikitable" |- !Премиера !! Видеоклип !! Гледания |- | 08.04.2007 || Намерих те || 1 183 574 |- | 21.05.2010 || Палатка || 1 705 189 |- | 24.06.2012 || Drink & Drive || 1 364 330 |- | 04.10.2012 || Правено е с друг || 1 314 214 |- | 17.01.2013 || Бутилка || 2 384 688 |- | 30.05.2014 || Ще си говорим пак || 3 341 435 |- | 27.10.2014 || Ти така пожела || 1 042 093 |- | 27.03.2015 || Ти не харчиш || 1 128 883 |- | 08.07.2015 || Барабанче || 3 977 790 |- | 12.12.2015 || Обичай ме || 8 406 873 |- | 28.04.2016 || Аз избрах || 1 470 470 |- | 22.08.2016 || Ламята || 4 270 041 |} * Към момента Борис Дали има над 31 589 579 гледания в YouTube PlanetaOfficial == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 6rcstgst3c4sn7wttbndc8vrx9beqco 11464581 11464579 2022-07-20T10:38:53Z Sweet 20 218325 /* Фолклорни албуми */ wikitext text/x-wiki [[Борис Дали]] до декември 2014 г. е издал 4 студийни албума. 29 песни са с видеоклипове. Има един сборен и фолклорен албум и DVD албум с най-добрите видеоклипове. {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Борис Дали]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 5 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 46 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="6"|Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2006 |''[[Пак съм сам]]'' * Издаден: 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|2 |- |2008 |''[[В центъра на купона]]'' * Издаден: 2008 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|2 |- |2013 |''[[Борис Дали (албум)|Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|1 |- |2018 |''[[Аз избрах]]'' * Издаден: 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD |align="center"| |- |} === Фолклорни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2014 |''[[Младо момче]]'' * Издаден: 2014 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"| 1 |- |} === DVD албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Борис Дали (албум)|Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[DVD]] |align="center"| - |- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие !colspan="10"|Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2013 |''[[Златните хитове на Борис Дали]]'' * Издаден: 2013 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]] |align="center"| - |- |} == Сингли == * Част от пейзажа (2005) * Жица, жица (2006) * Дай ми златен пръстен (дует с Биляна) (2006) * Майка Индия (дует с Галена) (2006) * Море, Калинчице (дует с Поли Паскова) (2007) * Хайдушка жалба (2007) * Грешник (2008) * В центъра на купона 2 (2009) * Не си прави труда (2009) * Хищница (2009) * Бързо по гръб (2011) * Срекята со пари не се купува (трио с Мария и Магдалена Филатови) (2011) * Още искам те (2013) * Пускай филма (2014) * Удари (2014) * Хей, кръчмарю (2015) * Давай на DJ-я (трио с Теди Александрова и Илиян) (2019) * Пръскам хонорари (2019) * Лошите момчета (2020) * Малката (трио с Илиян и Дени Калинов) (2020) * Най-дивата (2020) * Сватба македонска (дует с Айшенур) (2020) * Ревност (2021) * Стига драми (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Пиян || 2005 || Пак съм сам || Людмил Иларионов – Люси |- | Жена без грях || 2006 || Пак съм сам || Людмил Иларионов – Люси |- | Така ще те целуна || 2006 || Пак съм сам || Петьо Картулев |- | Пак съм сам || 2006 || Пак съм сам || Николай Скерлев |- | Лъжеш || 2006 || Пак съм сам || Николай Скерлев |- | Намерих те || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Моя си || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Как обичам || 2007 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | Старата ти снимка || 2007 || В центъра на купона || Тенчо Янчев |- | Празна е душата || 2008 || В центъра на купона || Николай Скерлев |- | В центъра на купона || 2008 || – || Тенчо Янчев |- | Грешник || 2008 || – || - |- | Бързо ли говоря || 2009 || Борис Дали 2013 || Николай Нанков |- | Няма време || 2009 || Борис Дали 2013 || - |- | Не си прави труда || 2009 || – || Николай Скерлев |- | Помощ от приятел || 22.03.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Палатка || 21.05.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Секси парче || 16.07.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Научи ли се || 06.12.2010 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Обърка пътя || 26.07.2011 || Борис Дали 2013 || - |- | Едно || 23.12.2011 || Борис Дали 2013 || Людмил Иларионов – Люси |- | Дай ми || 16.01.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Drink & Drive || 24.06.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Нанков |- | Правено е с друг || 04.10.2012 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Бутилка || 17.01.2013 || Борис Дали 2013 || Николай Скерлев |- | Ти реши || 23.07.2013 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Още искам те || 31.10.2013 || – || Николай Скерлев |- | Ще си говорим пак || 30.05.2014 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ти така пожела || 27.10.2014 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ти не харчиш || 27.03.2015 || Аз избрах || Николай Нанков |- | Барабанче || 08.07.2015 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Обичай ме || 12.12.2015 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Аз избрах || 28.04.2016 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ламята || 22.08.2016 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Ще си моя || 24.03.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Някой богат || 23.06.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Температура || 07.07.2017 || Аз избрах || Йордан Петков |- | Гол || 06.12.2017 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Дай, дай, дай || 06.03.2018 || Аз избрах || Николай Скерлев |- | Барби || 14.05.2018 || Аз избрах || Николай Скерлев<ref>[http://planeta.tv/news/view-Boris-Dali-i-Tedi-Aleksandrova-otnovo-v-tandem Борис Дали и Теди Александрова отново в тандем]</ref> |- | Милионер || 31.07.2018 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Няма да съм твой || 24.11.2018 || Аз избрах || Людмил Иларионов Люси |- | Давай на DJ-я || 17.04.2019 || – || Николай Скерлев |- | Пръскам хонорари || 04.09.2019 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Лошите момчета || 13.03.2020 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Малката || 11.08.2020 || – || Людмил Иларионов Люси |- | Най-дивата || 27.08.2020 || – || Николай Скерлев |- | Ревност || 17.12.2021 || – || Исидор |- | Стига драми || 21.03.2022 || – || Исидор |} === YouTube гледания * 14 януари 2017 === {| class="wikitable" |- !Премиера !! Видеоклип !! Гледания |- | 08.04.2007 || Намерих те || 1 183 574 |- | 21.05.2010 || Палатка || 1 705 189 |- | 24.06.2012 || Drink & Drive || 1 364 330 |- | 04.10.2012 || Правено е с друг || 1 314 214 |- | 17.01.2013 || Бутилка || 2 384 688 |- | 30.05.2014 || Ще си говорим пак || 3 341 435 |- | 27.10.2014 || Ти така пожела || 1 042 093 |- | 27.03.2015 || Ти не харчиш || 1 128 883 |- | 08.07.2015 || Барабанче || 3 977 790 |- | 12.12.2015 || Обичай ме || 8 406 873 |- | 28.04.2016 || Аз избрах || 1 470 470 |- | 22.08.2016 || Ламята || 4 270 041 |} * Към момента Борис Дали има над 31 589 579 гледания в YouTube PlanetaOfficial == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] pm8681iiczr0jnhxldtw87i08028z7u 0 598926 11464168 7405086 2022-07-19T21:42:48Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Локомотив“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Локомотив“ (София)]] f5ba2ay6gaiyrqek1gkaw6xtqq8by63 0 599083 11463683 11265671 2022-07-19T13:42:47Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Коста Стоянов|Коста Стоянов}} {{Актьор | име = Коста Стоянов | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Варна]], [[Османска империя]] | наставка = | починал-място = [[София]], [[Царство България]] | друго име = | националност = [[българин]] | работил = | активност = | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Коста Стоянов Костов''' е български драматичен [[актьор]].<ref name="ебт">{{Ебт|435 – 436}}</ref> == Биография == Роден е във [[Варна]] на [[30 септември]] [[1878]] г. Гимназиалното си образование получава във Варна. През [[1893]] г. дебютира в ролята на Ханс в [[Многострадална Геновева|„Многострадалната Геновева“]] в трупа „Напредък“. С конкурс през [[1897]] г. става част от трупата „[[Сълза и смях]]“. През [[1899]] г. е актьор в трупите на [[Борис Пожаров]] и [[Тодор Тончев]]. След това работи в „Сълза и смях“ и в [[Народния театър]]. Почива на [[15 декември]] [[1945]] г. в [[София]].<ref name="ебт"/> == Роли == Коста Стоянов играе множество роли, по-значимите са: * Яго – „Отело“ от [[Уилям Шекспир]] * Юлий Цезар – „Юлий Цезар“ от Уилям Шекспир * Президентът – „Коварство и любов“ от [[Фридрих Шилер]] * Граф дьо Гиш и Сирено – „Сирено дьо Бержерак“ от [[Е. Ростан]] * Алба – „Егмонд“ от [[Йохан Гьоте]] * Ляпкин-Тяпкин – „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] * Ирод – „Саломе“ от [[Оскар Уайлд]] * Вишневски – „Доходно място“ от [[Александър Островски]] * Сольоний – „Три сестри“ от [[Антон Чехов]] * Епанчин – „Идиот“ от [[Фьодор Достоевски]] * Драгоданоглу – „В полите на Витоша“ от [[Пейо Яворов]] * Георги Сурсувул – „Боян Магесникът“ от [[Кирил Христов]] * Кир Тодор – „Борислав“ от [[Иван Вазов]] * Исак – „Иванко“ от [[Васил Друмев]] * Дядо Станко – „Под старото небе“ от [[Цанко Церковски]]<ref name="ебт"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Коста}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] empng1dah1fbizu4yv4znqno00pfavg 0 599135 11463874 11448738 2022-07-19T16:13:07Z Божидар Николов 191101 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Черноморец|Черноморец (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = ФК Черноморец 1919 | герб = | оригинално име = Черноморец 1919 | прозвище = ''Акулите'', ''Бургазлии'' | основан = 4 август 2015 г. | разформирован = | стадион = „[[Черноморец (стадион)|Черноморец]]“ | капацитет = 22 000 | собственик = „Бъдеще за Черноморец“ | Директор ДЮШ = {{флагче|България}} [[Павел Колев]] | Директор = {{флагче|България}} [[Слави Костенски]] | старши треньор = {{флагче|България}} [[Георги Чиликов]] | първенство = [[Трета лига]] | сезон = 2020/21 | място = ЮИ Трета лига, 4-то | спонсор = [[Winbet]] | екипировка = {{флагче|България}} TOMY | pattern_la1 = _whiteshoulders | pattern_b1 = _whiteshoulders | pattern_ra1 = _whiteshoulders | leftarm1 = 0040E8 | body1 = 0040E8 | rightarm1 = 0040E8 | shorts1 = 0040E8 | socks1 = 0040E8 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 000000 | socks2 = FFFFFF }} '''Черноморец 1919''' е [[България|български]] [[футболен клуб]] от [[Бургас]], създаден през 2015 г. Състезава се в [[Трета лига]]. Играе своите домакински мачове на стадион „[[Черноморец (стадион)|Черноморец]]“ в квартал „[[Акациите]]“. == История == След изпадането на [[ПСФК Черноморец (Бургас)]] във „В група“, и разкритията, че собственикът [[Митко Събев]] е източвал клуба за да го доведе до фалит<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559218 Направиха скандални разкрития за източването на Черноморец от собственика Митко Събев]</ref>, сдружение „Бъдеще за Черноморец“ заявява намерението си да създаде нов клуб<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=559348 Cдружение Бъдеще за Черноморец кани всички, свързани с клуба, на общо събрание]</ref>, който да продължи традициите на закрития през 2006 г. [[ФК Черноморец (Бургас)]]. На 4 август 2015 г. официално е учреден Черноморец 1919.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=560341 Черноморец 1919 беше основан]</ref> Бронзовият медалист от САЩ '94 [[Златко Янков]], както и известния бургаски футболист [[Стойко Сакалиев]], се завръщат към футбола за да помогнат на новия отбор.<ref>[http://sport.burgas24.bg/581347.html Черноморец картотекира Златко Янков]</ref> == Състав == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" bgcolor="blue" align="center" |<span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | 30 ||{{Флагче|България}} |- | 99 ||{{Флагче|България}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |3 ||{{Флагче|България}} |- |4 ||{{Флагче|България}} |- |5 ||{{Флагче|България}} |- |6 ||{{Флагче|България}} |- |18 ||{{Флагче|България}} |- |66 ||{{Флагче|България}} |- |71 ||{{Флагче|България}} |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Полузащитници</span> |- |10 ||{{Флагче|България}} |- |11 ||{{Флагче|България}} |- |17 ||{{Флагче|България}} |- |19 ||{{Флагче|България}} |- |21 ||{{Флагче|България}} |- |32 ||{{Флагче|България}} |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |7 ||{{Флагче|България}} |- |8 ||{{Флагче|България}} |- |9 |{{Флагче|България}} |- |}[[Файл:Черноморец 1919 Бургас.jpg|мини|1055x1055пкс|ФК Черноморец 1919 Бургас - Есенен първенец 2020/2021]][[Файл:IMGP8587-001.JPG|мини|1054x1054px|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 – шампиони на „А“ Областна футболна група]] [[Файл:IMGP3631-002.JPG|мини|1031x1031пкс|Черноморец 1919 Бургас 2015/2016- шампиони на „Б“ Областна футболна група – „Изток“]] {{Br}} == Галерия == <gallery> Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас 2021 2022.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2021/2022 Файл:Черноморец 1919 Бургас.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас - Есенен първенец 2020/2021 Файл:Черноморец 1919 Бургас сезон 2020-2021.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2020/2021 Файл:IMGP8587-001.JPG|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 – шампиони на „А“ Областна футболна група Файл:IMGP6778-001.JPG|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:IMGP8062-001.JPG|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2017/2018 Файл:Chernomoretz-1919-006.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:DSC 5963-001.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:ФК Черноморец 1919 Бургас.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:Черноморец Бургас.jpg|alt=|ФК Черноморец 1919 Бургас 2016/2017 Файл:IMGP3631-002.JPG|alt=|Черноморец 1919 Бургас 2015/2016- шампиони на „Б“ Областна футболна група – „Изток“ </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал футбол}} {{fb старт}} {{Югоизточна В Група}} {{fb край}} [[Категория:Основани в България през 2015 година]] [[Категория:Бургаски футболни отбори|Черноморец 1919]] 0u5y3ny592u00er789uccy25h9pv66w 0 599414 11464141 11181592 2022-07-19T21:39:12Z Velaris12 274771 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Тахере Мафи | име-оригинал = Tahereh Mafi | снимка = | описание = | място на раждане = [[Кънектикът]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2011 - | жанрове = [[любовен роман]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Сюзан Колинс]], [[Лоис Лоури]], [[Джанди Нелсън]] | повлиял = | брак = [[Рансъм Ригс]] (2013-) | деца = | сайт = [http://www.taherehbooks.com/ www.taherehbooks.com] }} '''Тахере Мафи''' ({{lang|en|Tahereh Mafi}}) е американска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра [[фентъзи]] и [[любовен роман]]. == Биография и творчество == Тахере Мафи е родена на [[9 ноември]] [[1988]] г. в [[Кънектикът]], [[САЩ]]. Родителите ѝ са имигранти от [[Иран]]. Има 4 по-големи братя. От малка чете много и мечтае да бъде писателка. Завършва университетската гимназия в [[Ървайн (Калифорния)|Ървайн]], Калифорния. После завършва Университета за либерални изкуства „Сока“ в [[Алисо Виехо]]. Специализира за един семестър в Университета на Барселона. Говори 8 езика. Пише 5 ръкописа, които са отхвърлени от издателствата. През 2011 г. е издаден първият ѝ [[дистопия|дистопичен]] роман „Разбий ме“ от поредицата „Хрониките на Джулиет“. Главната героиня 17-годишната Джулиет има смъртоносна дарба, който я докосне умира. Уорнър, ръководителят на Възобновителите, иска да се възползва от дарбата ѝ, други също. Ще може ли тя да се измъкне към Пункт Омега на бунтовниците и да запази любовта си към Адам? Романите от основната сюжетна линия са допълнени от други романи, в които историята е разказана през погледа на другите главни герои. През 2013 г. се омъжва за писателя [[Рансъм Ригс]]. На 30 юни 2017 г. те имат дъщеря, Лейла Тахере Мафи живее със семейството си в [[Ървайн (Калифорния)|Ървайн]], Калифорния. == Произведения == === Серия „Хрониките на Джулиет“ (''Shatter Me'') === # Shatter Me (2011)<br/>'''''Разбий ме''''', изд.: „[[Егмонт България]]“, София (2015), прев. Цветелина Тенекеджиева # Unravel Me (2013)<br/>'''''Разнищи ме''''', изд.: „Егмонт България“, София (2015), прев. Цветелина Тенекеджиева # Ignite Me (2014)<br/>'''''Възпламени ме''''', изд.: „Егмонт България“, София (2015), прев. Цветелина Тенекеджиева # Restore Me (2018)</br>'''''Възстанови ме''''', изд.: „Егмонт България“, София (2018), прев. Вера Чубар # Defy Me (2019) # Imagine Me (2020) ==== Съпътстващи издания ==== :* Destroy Me (2012) – новела, разказваща историята на „Разбий ме“ от гледната точка на Уорнър :* Fracture Me (2013) – новела, разказваща историята на „Разнищи ме“ от гледната точка на Адам :** Unite Me (2014) – комбинирано издание, съдържащо новелите ''Destroy Me'' и ''Fracture Me'' :* Shadow Me (2019) – новела, разказваща историята на „Възстанови ме“ от гледната точка на Кенджи :* Reveal Me (2019) :** Find Me (2019) – комбинирано издание, съдържащо новелите ''Shadow Me'' и ''Reveal Me'' :* Believe Me (2021) === Серия „Освен това“ (''Furthermore'') === * Furthermore (2016)<br>'''''Отвъдземя''''', изд.: „Orange books“, София (2017) * Whichwood (2017) === Самостоятелни романи === * A Very Large Expanse of Sea (2018) * An Emotion of Great Delight (2021) * The Woven Kingdom (2022) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/m/tahereh-mafi/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/4637539.Tahereh_Mafi Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.taherehbooks.com/about/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-9-november-tahereh-mafi 9 въпроса към Тахере Мафи] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.taherehbooks.com/}} на Тахере Мафи * {{imdb name|6648010|Тахере Мафи}} * {{isfdb name|id=161903|name=Тахере Мафи}} * {{икона|en}} [http://www.seventeen.com/life/a17070/tahereh-mafi-shatter-me-author-interview/ Интервю в „Seventeen“] * {{Моята библиотека автор|tahereh-mafi|Тахере Мафи}} {{Нормативен контрол|LCCN=n2011048098}} {{СОРТКАТ:Мафи, Тахере}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Американски фентъзи писатели]] [[Категория:Родени в Кънектикът]] euhzlcjf9p36786mivq533jebfoq1rt 0 600554 11464652 11386701 2022-07-20T11:14:27Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зоотрополис | режисьори = Байрън Хауърд Рич Мур | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Джаред Буш Фил Джонстън | актьори = [[Джинифър Гудуин]]<br>[[Джейсън Бейтман]]<br>[[Идрис Елба]]<br>[[Джени Слейт]]<br>[[Нейт Торънс]]<br>[[Бони Хънт]]<br>[[Дон Лейк]]<br>[[Томи Чонг]]<br>[[Дж. К. Саймънс]]<br>[[Октавия Спенсър]]<br>[[Шакира]] | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | жанр = | премиера = {{флаг икона|Белгия}} 10 февруари 2016 г.<br>{{флаг икона|САЩ}}/{{флаг икона|България}} 4 март 2016 г. | времетраене = | страна = {{USA}} | бюджет = $150 милиона<ref>{{cite news |url=http://www.nytimes.com/2016/03/07/arts/zootopia-tops-the-box-office.html |title=‘Zootopia’ Tops the Box Office | newspaper=[[The New York Times]] | date=6 март 2016 | accessdate=14 март 2016}}</ref> | приходи = $1,023 милиарда<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?page=main&id=disney2016.htm |title=''Zootopia'' (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=25 юли 2016}}</ref> }} '''„Зоотрополис“''' (в САЩ: ''Zootopia'', във Великобритания: ''Zootropolis'') е [[Кино на САЩ|американски]] [[Анимационен филм|анимационен]] [[Кино през 2016 година|филм от 2016]] г. на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. == Сюжет == {{сюжет}} В един свят, населен от антропоморфни бозайници, Джуди Хопс от селцето Зайковдол изпълнява детската си мечта да стане полицай в мегаполиса Зоотрополис. Въпреки че е завършила полицейска академия, Джуди е назначена да отговаря за паркинг от главния полицай Бого, който се съмнява в потенциала и, защото е заек. На първия си ден тя е заинтересована от двойката престъпници Ник Уайлд и Финик. На следващия ден Джуди се отказва от задължението за паркиране, за да арестува Дюк Уизълтън, невестулка, която краде чанта с луковици, известни като Midnicampum holicithias. Бого я порицава, но тогава госпожа Видърсон влиза в кабинета на Бого, молейки се някой да намери съпруга ѝ Емет, един от четиринадесет хищници, които липсват. Когато Джуди доброволства и помощник-кметът Зоун Белуетер похвалва задачата, Бого ѝ дава 48 часа, за да намери Видрасон, при условие, че тя подаде оставка, ако не успее. След като установява, че Ник е последният, видял г-н Видрасон, Джуди го изнудва да и помогне, като тайничко го записва с химикалката си морков, как си признава укриването на данъци. Те проследяват Видрасон до лимузина, собственост на шефа на престъпността г-н Голям, който разкрива, че видрата е „издивяла“ и е атакувал шофьора му Манчас. В своя дом Манчас споменава, че Видрасон е говорил за „нощните вихърчета“ преди атаката. Минути по-късно самият Манчас подивява и преследва двойката. Джуди спасява Ник, като притиска Манчас и се обажда на полицията за помощ, но когато пристигнат, Манчас вече е изчезнал. Бого настоява за оставката на Джуди, но Ник напомня на Бого, че тя все още има десет часа, за да реши случая. По-късно Джуди научава от Ник, че е бил малтретиран като дете, когато се е опитал да се присъедини към скаутите, които са го оприличили като ''животно, на което не може да се разчита''тъй като е лисица. В Кметството заместник кмета Блейвълнър предлага на Джуди и Ник достъп до камерите на града. Те откриват, че Манчас е бил заловен от вълци, които според Джуди са „нощните вихърчета“. Те откриват липсващите хищници – всички останали живи – затворени в крайбрежното убежище, където кметът Леодор Лъвонрав ги е скрил от обществеността, докато учен се опитва да определи причината за поведението им. Лъвонрав и замесените лица са арестувани за скриването на информация и Блейвълнър става новият кмет. Джуди, възхвалявана за решаването на случая, става приятелка с Ник и го моли да се присъедини към полицията като партньор. Въпреки това, тя го разстройва на пресконференция, като предполага хищническа биологична причина за подивяването на животните. Нейните коментари предизвикват напрежение между хищници и тревопасни в целия град. Чувствайки се виновна за резултатите от думите си, Джуди се отказва от работата си. Връщайки се в Зайковдол, Джуди научава, че ''нощните вихърчета'' са всъщност токсични цветя, които имат тежки психотропни ефекти върху бозайниците. След като се връща в Зоотрополис и се сдобрява с Ник, Джуди се изправи срещу Уизъллтън, който им каза, че луковиците, които е откраднал, са за овен, наиме Дъг. Те откриват Дъг в лаборатория, скрита в метрото на града и разбират, че разработва наркотик, направен от ''нощни вихърчета'', с който той стреля по хищниците с пистолет за стрелички. Джуди и Ник получават серума като доказателство, но преди да стигнат до полицията, Блейвълнър ги залавя и взема доказателствата, разкривайки себе си като ръководител на престъплението. Джуди и Ник са хванати в капан, след като Ник отказва да се откаже от ранената Джуди. Блейвълнър изстрелва наркотикът към Ник, за да може той да убие Джуди и повиква полицията за помощ. Но Джуди и Ник разкриват, че са заменили серумните гранули в пистолета с боровинки. Блейвълнър ги заплашва, че ще ги обвини несправедливо, както е направила с Лъвонрав, но се оказва, че Джуди е записала изповедта на Блейвълнър с химикалката си морков. Бого и полицията пристигат и Блейвълнър е арестувана. Кметът Лъвонрав публично признава, че не е знаел за плана на Блейвълнър и допълва, че затварянето на подивелите животни е било погрешно. С откриването на противоотрова, дивите животни вече са излекувани и Джуди отново се завръща в полицията. Ник завършва полицейската академия, като първата лисица полицай, и става партньор на Джуди. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {{колони|2| * [[Джинифър Гудуин]] – Джуди Хопс (български [[Поли Генова]]) * [[Джейсън Бейтман]] – Ник Уайлд * [[Идрис Елба]] – Шеф Бого * [[Джей Кей Симънс]] – Кмет Леодор Лъвонрав * [[Джени Слейт]] – Блейвълнър * [[Нейт Торънс]] – Бенджамин Ноктодрас * [[Шакира]] – Газел * [[Томи Чонг]] – Якс * [[Октавия Спенсър]] – г-жа Видрасън * [[Бони Хънт]] – Бони Хопс * [[Дон Лейк]] – Стю Хопс * [[Алън Тудик]] – Дюк Уийзълтън * [[Морис Ламарш]] – г-н Голям }} == Премиера == Филмът излиза в Белгия на 10 февруари, в Испания на 12 февруари, във Франция на 17 февруари и в Италия на 18 февруари. Премиерата в САЩ и България е на 4 март 2016 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Disney Dates 2016 Animated Pics 'Zootopia' & 'Moana' | фамилно_име = Yamato | първо_име = Jen | труд = Deadline | дата = 10 ноември 2014 | достъп_дата = 17 декември 2015 | уеб_адрес = http://deadline.com/2014/11/disney-2016-zootopia-moana-1201280412/ | език = en }}</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Джуди | [[Поли Генова]] |- | Ник | [[Ивайло Велчев]] |- | Бого | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Блейвълнър | Мария Бояджиева |- | Ноктодрас | [[Кирил Ивайлов|Кирил Бояджиев]] |- | Бони | [[Богдана Трифонова]] |- | Стю | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Якс<br>Големия | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Лъвонрав | [[Мариан Маринов]] |- | Г-жа Видрасон | Вяра Коларова |- | Дюк Гептулко | [[Константин Лунгов]] |- | Газел | [[Надежда Панайотова]] |- | Бързака | Николай Петров |- | Малката Джуди | Петра Църноречка |- | Гидиън | Денислав Димитров |- | Сержант | [[Даринка Митова]] |- | Джери Джумбо<br>Макрог | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Язовец | [[Светлана Смолева]] |- | Нанги | Милена Илиева |- | Манчас | Николай Пърлев |- | Фенек | Георги Иванов |- | Гневно прасе<br>Мишок строител | [[Явор Караиванов]] |- | Фру-Фру | [[Лина Шишкова]] |- | Дъг<br>Говорител<br>Куду | [[Петър Върбанов]] |- | Малкият Ник | Александър Ишков |- | Орикс | Стефан Щерев |- | Дарма Броненосо | Ваня Иванова |- | Присила | [[Василка Сугарева]] |- | Други гласове: | Ава Христова<br>Виктория Калинова<br>Даря Жиртова<br>Дария Капсъзова<br>Еди Гагаров<br>Карина Пандова<br>Малена Шишкова<br>Никола Рангелов<br>Симон Менендес<br>[[Александър Сано]]<br>Георги Велизаров<br>Димитриан Иванов<br>[[Росен Русев]]<br>[[Севар Иванов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | Екатерина Минкова |- | Преводач | Анелия Добрева |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Ангел Топорчев |- | Миксинг студио | Shepperton International |- | Творчески директори на българската версия | Венета Янкова и Maciej Eyman |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2948356}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] [[Категория:Филми за животни]] 8qzo80uw7gu5sy07amdn1hg6pv2xpcu 11464733 11464652 2022-07-20T11:20:43Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зоотрополис | режисьори = Байрън Хауърд Рич Мур | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Джаред Буш Фил Джонстън | актьори = [[Джинифър Гудуин]]<br>[[Джейсън Бейтман]]<br>[[Идрис Елба]]<br>[[Джени Слейт]]<br>[[Нейт Торънс]]<br>[[Бони Хънт]]<br>[[Дон Лейк]]<br>[[Томи Чонг]]<br>[[Дж. К. Саймънс]]<br>[[Октавия Спенсър]]<br>[[Шакира]] | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | жанр = | премиера = {{флаг икона|Белгия}} 10 февруари 2016 г.<br>{{флаг икона|САЩ}}/{{флаг икона|България}} 4 март 2016 г. | времетраене = | страна = {{USA}} | бюджет = $150 милиона<ref>{{cite news |url=http://www.nytimes.com/2016/03/07/arts/zootopia-tops-the-box-office.html |title=‘Zootopia’ Tops the Box Office | newspaper=[[The New York Times]] | date=6 март 2016 | accessdate=14 март 2016}}</ref> | приходи = $1,023 милиарда<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?page=main&id=disney2016.htm |title=''Zootopia'' (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=25 юли 2016}}</ref> }} '''„Зоотрополис“''' (в САЩ: ''Zootopia'', във Великобритания: ''Zootropolis'') е [[Кино на САЩ|американски]] [[Анимационен филм|анимационен]] [[Кино през 2016 година|филм от 2016]] г. на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. == Сюжет == {{сюжет}} В един свят, населен от антропоморфни бозайници, Джуди Хопс от селцето Зайковдол изпълнява детската си мечта да стане полицай в мегаполиса Зоотрополис. Въпреки че е завършила полицейска академия, Джуди е назначена да отговаря за паркинг от главния полицай Бого, който се съмнява в потенциала и, защото е заек. На първия си ден тя е заинтересована от двойката престъпници Ник Уайлд и Финик. На следващия ден Джуди се отказва от задължението за паркиране, за да арестува Дюк Уизълтън, невестулка, която краде чанта с луковици, известни като Midnicampum holicithias. Бого я порицава, но тогава госпожа Видърсон влиза в кабинета на Бого, молейки се някой да намери съпруга ѝ Емет, един от четиринадесет хищници, които липсват. Когато Джуди доброволства и помощник-кметът Зоун Белуетер похвалва задачата, Бого ѝ дава 48 часа, за да намери Видрасон, при условие, че тя подаде оставка, ако не успее. След като установява, че Ник е последният, видял г-н Видрасон, Джуди го изнудва да и помогне, като тайничко го записва с химикалката си морков, как си признава укриването на данъци. Те проследяват Видрасон до лимузина, собственост на шефа на престъпността г-н Голям, който разкрива, че видрата е „издивяла“ и е атакувал шофьора му Манчас. В своя дом Манчас споменава, че Видрасон е говорил за „нощните вихърчета“ преди атаката. Минути по-късно самият Манчас подивява и преследва двойката. Джуди спасява Ник, като притиска Манчас и се обажда на полицията за помощ, но когато пристигнат, Манчас вече е изчезнал. Бого настоява за оставката на Джуди, но Ник напомня на Бого, че тя все още има десет часа, за да реши случая. По-късно Джуди научава от Ник, че е бил малтретиран като дете, когато се е опитал да се присъедини към скаутите, които са го оприличили като ''животно, на което не може да се разчита''тъй като е лисица. В Кметството заместник кмета Блейвълнър предлага на Джуди и Ник достъп до камерите на града. Те откриват, че Манчас е бил заловен от вълци, които според Джуди са „нощните вихърчета“. Те откриват липсващите хищници – всички останали живи – затворени в крайбрежното убежище, където кметът Леодор Лъвонрав ги е скрил от обществеността, докато учен се опитва да определи причината за поведението им. Лъвонрав и замесените лица са арестувани за скриването на информация и Блейвълнър става новият кмет. Джуди, възхвалявана за решаването на случая, става приятелка с Ник и го моли да се присъедини към полицията като партньор. Въпреки това, тя го разстройва на пресконференция, като предполага хищническа биологична причина за подивяването на животните. Нейните коментари предизвикват напрежение между хищници и тревопасни в целия град. Чувствайки се виновна за резултатите от думите си, Джуди се отказва от работата си. Връщайки се в Зайковдол, Джуди научава, че ''нощните вихърчета'' са всъщност токсични цветя, които имат тежки психотропни ефекти върху бозайниците. След като се връща в Зоотрополис и се сдобрява с Ник, Джуди се изправи срещу Уизъллтън, който им каза, че луковиците, които е откраднал, са за овен, наиме Дъг. Те откриват Дъг в лаборатория, скрита в метрото на града и разбират, че разработва наркотик, направен от ''нощни вихърчета'', с който той стреля по хищниците с пистолет за стрелички. Джуди и Ник получават серума като доказателство, но преди да стигнат до полицията, Блейвълнър ги залавя и взема доказателствата, разкривайки себе си като ръководител на престъплението. Джуди и Ник са хванати в капан, след като Ник отказва да се откаже от ранената Джуди. Блейвълнър изстрелва наркотикът към Ник, за да може той да убие Джуди и повиква полицията за помощ. Но Джуди и Ник разкриват, че са заменили серумните гранули в пистолета с боровинки. Блейвълнър ги заплашва, че ще ги обвини несправедливо, както е направила с Лъвонрав, но се оказва, че Джуди е записала изповедта на Блейвълнър с химикалката си морков. Бого и полицията пристигат и Блейвълнър е арестувана. Кметът Лъвонрав публично признава, че не е знаел за плана на Блейвълнър и допълва, че затварянето на подивелите животни е било погрешно. С откриването на противоотрова, дивите животни вече са излекувани и Джуди отново се завръща в полицията. Ник завършва полицейската академия, като първата лисица полицай, и става партньор на Джуди. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {{колони|2| * [[Джинифър Гудуин]] – Джуди Хопс (български [[Поли Генова]]) * [[Джейсън Бейтман]] – Ник Уайлд * [[Идрис Елба]] – Шеф Бого * [[Джей Кей Симънс]] – Кмет Леодор Лъвонрав * [[Джени Слейт]] – Блейвълнър * [[Нейт Торънс]] – Бенджамин Ноктодрас * [[Шакира]] – Газел * [[Томи Чонг]] – Якс * [[Октавия Спенсър]] – г-жа Видрасън * [[Бони Хънт]] – Бони Хопс * [[Дон Лейк]] – Стю Хопс * [[Алън Тудик]] – Дюк Уийзълтън * [[Морис Ламарш]] – г-н Голям }} == Премиера == Филмът излиза в Белгия на 10 февруари, в Испания на 12 февруари, във Франция на 17 февруари и в Италия на 18 февруари. Премиерата в САЩ и България е на 4 март 2016 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Disney Dates 2016 Animated Pics 'Zootopia' & 'Moana' | фамилно_име = Yamato | първо_име = Jen | труд = Deadline | дата = 10 ноември 2014 | достъп_дата = 17 декември 2015 | уеб_адрес = http://deadline.com/2014/11/disney-2016-zootopia-moana-1201280412/ | език = en }}</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Джуди | [[Поли Генова]] |- | Ник | [[Ивайло Велчев]] |- | Бого | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Блейвълнър | Мария Бояджиева |- | Ноктодрас | [[Кирил Ивайлов|Кирил Бояджиев]] |- | Бони | [[Богдана Трифонова]] |- | Стю | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Якс<br>Големия | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Лъвонрав | [[Мариан Маринов]] |- | Г-жа Видрасон | Вяра Коларова |- | Дюк Гептулко | [[Константин Лунгов]] |- | Газел | [[Надежда Панайотова]] |- | Бързака | Николай Петров |- | Малката Джуди | Петра Църноречка |- | Гидиън | Денислав Димитров |- | Сержант | [[Даринка Митова]] |- | Джери Джумбо<br>Макрог | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Язовец | [[Светлана Смолева]] |- | Нанги | Милена Илиева |- | Манчас | Николай Пърлев |- | Фенек | Георги Иванов |- | Гневно прасе<br>Мишок строител | [[Явор Караиванов]] |- | Фру-Фру | [[Лина Шишкова]] |- | Дъг<br>Говорител<br>Куду | [[Петър Върбанов]] |- | Малкият Ник | Александър Ишков |- | Орикс | Стефан Щерев |- | Дарма Броненосо | Ваня Иванова |- | Присила | [[Василка Сугарева]] |- | Други гласове: | Ава Христова<br>Виктория Калинова<br>Даря Жиртова<br>Дария Капсъзова<br>Еди Гагаров<br>Карина Пандова<br>Малена Шишкова<br>Никола Рангелов<br>Симон Менендес<br>[[Александър Сано]]<br>Георги Велизаров<br>Димитриан Иванов<br>[[Росен Русев]]<br>[[Севар Иванов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | Екатерина Минкова |- | Преводач | Анелия Добрева |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Ангел Топорчев |- | Миксинг студио | Shepperton International |- | Творчески директори на българската версия | Венета Янкова и Maciej Eyman |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2948356}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] [[Категория:Филми за животни]] p7wel3421dqh5d8x1fy6ifjbrj9w7yt 0 601207 11463762 11449759 2022-07-19T14:49:44Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Велчев|Иван Велчев (пояснение)}} {{Актьор | име = Иван Велчев | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Враца]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | активност = 2008 – | брачен партньор = | партньор = [[Милица Гладнишка]] (2013 –) | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Иван Цветанов Велчев''' е български актьор. Занимава се активно с озвучаване на филми, сериали и реклами. == Ранен живот == Иван Велчев е роден на 4 юни 1986 г. във [[Враца]]. В детството си обикаля голяма част от Европа с театрална група „ТЕМП“ – Враца през 90-те години на 20-ти век.<ref>[http://art.libvratsa.org/moistorut-v-dublaja-ivan-velchev-ot-vratsa-stoi-zad-glasovete-na-bugs-buni-i-vlad/ Майсторът в дублажа: Иван Велчев от Враца стои зад гласовете на Бъгс Бъни и Влад]</ref><ref>[http://darikradio.bg/ivan-velchev-za-da-uspeesh-trabva-da-si-kato-kitaiska-kapka-bavno-i-posledovatelno.html Иван Велчев: За да успееш, трябва да си като китайска капка, бавно и последователно]</ref> Завършва актьорско майсторство за куклен театър в класа на професор Боньо Лунгов в [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 2009 г., където учи с най-добрия си приятел и колега [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]. == Актьорска кариера == Велчев участва в постановката „[[Питър Пан]]“ в [[Столичен куклен театър]], след това играе в [[Драматично-куклен театър „Иван Радоев“]]. През септември 2014 г. участва в музикалния спектакъл „Приказки с оркестър“ в [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]], където си партнира с [[Милица Гладнишка]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2014/09/23/2385759_glasut_na_dusti_i_vurtoglav_ot_ljubimite_detski/ Гласът на Дъсти и Въртоглав от любимите детски анимации влиза в „Приказки с оркестър“]</ref> През 2020 г. играе и в постановката „На един пръст от рая“ в Театър „Криле“ на „[[Сълза и смях]]“, където си партнира с [[Милица Гладнишка]], [[Симеон Владов]], [[Милена Маркова|Милена Маркова-Маца]], Жанет Миовска, Николай Тодоров и Божидар Минков под режисурата на Алексей Кожухаров, премиерата трябваше да се състои през март, но беше отложен заради пандемията.<ref>[http://www.salzaismyah.bg/site/play/356/ На един пръст от рая]</ref> == Кариера на озвучаващ актьор == Велчев се занимава с озвучаване на филми и сериали през 2008 г., заедно с [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] по предложение на режисьорката на дублажа и актриса [[Даниела Горанова]]. Взима участие във войсоувър и [[Нахсинхронен дублаж|насинхронните дублажи]] на „[[Александра Аудио]]“, „[[БНТ]]“, „[[Медия линк]]“, „Доли Медия Студио“, „Андарта Студио“, „Ви Ем Ес“, „[[Про Филмс]]“ и „Саунд Сити Студио“. Сред сериалите с негово участие са „Габриела – обрати на съдбата“,<ref>[http://www.sujet.bg/?p=54 www.sujet.bg]</ref> „[[Спаси ме]]“ (дублаж на bTV/„Медия линк“), „[[В обувките на Сатаната]]“, „Кое е това момиче?“, „[[Стрелата]]“, румънският сериал „[[Влад]]“ и други. Озвучава и в анимационните филми „[[Как да си дресираш дракон]]“,<ref>{{Citation|title=www.avtora.com|url=http://www.avtora.com/reviews/rewiuta/kak_da_si_dresirash_drakon_how_to_train_your_dragon |accessdate=2015-12-18 |archivedate=2016-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160307170654/http://www.avtora.com/reviews/rewiuta/kak_da_si_dresirash_drakon_how_to_train_your_dragon }}</ref> „[[Как да си дресираш дракон 2]]“, „[[Играта на играчките 3]]“, „[[Тайната на горските пазители]]“, „[[Самолети (филм)|Самолети]]“<ref>{{Citation |title=www.bg-damma.com |url=http://www.bg-damma.com/kultura-i-izkustvo/kino-i-televizia/6037_Alex-sarchajieva-konstantin-lungov |accessdate=2015-12-18 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304132741/http://www.bg-damma.com/kultura-i-izkustvo/kino-i-televizia/6037_Alex-sarchajieva-konstantin-lungov }}</ref> и „[[Самолети: Спасителен отряд]]“. През 2012 г. е официалният глас на [[Бъгс Бъни]] за [[България]], като го озвучава в анимационните сериали „[[Шоуто на Шантавите рисунки]]“ и „[[Новите шантави рисунки]]“, както и пълнометражните филми „[[Шантави рисунки: Бягството на заека]]“ (дублаж на студио „Доли“) и „[[Космически забивки: Нови легенди]]“ през 2021 г. През 2019 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „Най-добър дублаж (актьор)“ за ролята на Джейми Фрейзър в „[[Друговремец (сериал)|Друговремец]]“, заедно с [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] за Гуанга в „[[Малката стъпка]]“ и [[Здравко Методиев]] за Тоби в „Скорпион“.<ref>{{cite news|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/palen-spisak-na-nominatsiite-za-ikar-2019/|title=Пълен списък на номинациите за „Икар 2019“; Стефан Цанев с награда за цялостен принос към театъра|author=|publisher=Площад Славейков|date=6 февруари 2019|accessdate=6 февруари 2019}}</ref> От август 2020 г. той е гласът на таралежа Соник в „[[Приключенията на таралежа Соник]]“, записан в студио „[[Про Филмс]]“. През 2021 г. получава втората си номинация за „Икар“ за „Най-добър дублаж“ за ролите на Влад, Чезар и Петре във „[[Влад]]“, заедно с [[Любомир Младенов]] за Клод Трепани в „Дървосекачи“ и [[Ивайло Велчев]] за Октай в „[[Мерием]]“.<ref>[https://impressio.dir.bg/stsena/v-denya-na-teatara-vizhte-i-koy-shte-se-bori-za-nagradite-ikar-2021 В Деня на театъра вижте и кой ще се бори за наградите Икар 2021]</ref> Печели Любомир Младенов.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/palen-spisak-na-nagradite-ikar-2021/ Пълен списък на наградите „Икар“ 2021]</ref> {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | Алън Тюдик || [[Лабиринтът: В обгорените земи]]<br>[[Rogue One: История от Междузвездни войни]] || Маркъс<br>K-2SO (Кейту) |- | [[Бен Афлек]] || [[Трудна свалка]]<br>Те живеят в нощта || Макс Да Коста<br>Джо Кофлин |- | Бил Хейдър || [[Облачно с кюфтета]]<br>[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]] || Флинт Локууд<br>Флинт Локууд |- | Гарет Хедлънд || Горещо кънтри (дублаж на студио VMS)<br>[[Пан (филм)|Пан]] (дублаж на студио „Доли“) || Бо Хътън<br>Джеймс Хук |- | Гил Хил || [[Ченгето от Бевърли Хилс]] (дублаж на „[[Медия линк]]“)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс 2]] (дублаж на „Медия линк“) || Инспектор Тод<br>Инспектор Тод |- | Дейн Кук || [[Самолети (филм)|Самолети]]<br>[[Самолети: Спасителен отряд]] || Дъсти Кропхопър<br>Дъсти Кропхопър |- | [[Денис Лиъри]] || [[Ледена епоха 3: Зората на динозаврите]] (дублаж на „Медия линк“)<br>Ледена епоха: Търсенето на яйцето || Диего<br>Диего |- | [[Джейсън Марсдън]] || Гуфи (филм)<br>Екстремен Гуфи филм<br>[[Отнесена от духовете]]<br>[[Шаолински двубои]] (дублаж на „[[Про Филмс]]“)<br>[[Кръстници вълшебници]] || Максимилиан „Макс“ Гуф<br>Максимилиан „Макс“ Гуф<br>Хаку<br>Чейс Йънг<br>Актьор от филм |- | [[Джеймс Маслоу]] || [[Шеметен бяг]] (дублаж на TV7)<br>[[Пингвините от Мадагаскар]] (дублаж на „Александра Аудио“) || Джеймс Даймънд<br>Бобъра Джеймс |- | [[Джеф Бенет]] || Атлантида 2: Завръщането на Майло<br>Земята преди време<br>Пингвините от Мадагаскар || Сам Маккийн<br>Петри<br>Армадило Кид |- | Джеф Бъргман || [[Шоуто на Шантавите рисунки]]<br>[[Семейство Флинтстоун: Разбиване в Каменната ера]] (дублаж на студио „Доли“)<br>[[Шантави рисунки: Бягството на заека]] (дублаж на студио „Доли“)<br>[[Новите шантави рисунки]]<br>[[Космически забивки: Нови легенди]] || [[Бъгс Бъни]]<br>[[Фред Флинтстоун]]<br>[[Бъгс Бъни]]<br>[[Бъгс Бъни]]<br>[[Бъгс Бъни]] |- | [[Джон Ащън]] || [[Ченгето от Бевърли Хилс]] (дублаж на „[[Медия линк]]“)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс 2]] (дублаж на „Медия линк“) || Сержант Джон Тагард<br>Сержант Джон Тагард |- | Джон Ортис || [[Бърз и яростен]] (дублаж на „Медия линк“)<br>[[Бързи и яростни 6]] || Артуро Брага / Рамон Кампос<br>Артуро Брага |- | Джони Ноксвил || [[Костенурките нинджа (филм, 2014)]] (дублаж на студио „Доли“)<br>Почти магия || Леонардо<br>Отец Гари |- | [[Джовани Рибизи]] || Контрабанда<br>Селма || Тим Бригс<br>Лий Уайт |- | Ейбрахам Бенруби || Кости<br>АПБ || Уилис Маккълъм<br>Пийт Маккан |- | [[Зак Ефрон]] || [[Отново на 17]]<br>[[Лоракс]] || Майк О'Донъл като тийнейджър<br>Тед Уигинс |- | [[Кевин Харт]] || [[Капитан Гащи: Първото епично приключение]]<br>[[DC Лигата на супер-любимците]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> || Джордж Биърд<br>Ейс |- | Кейлъм Уърди || [[Остин и Али]]<br>[[Джеси]] || Дез<br>Дез |- | [[Крисчън Бейл]] || [[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]<br>[[Ескорт до затвора]] || Томас<br>Дан Евънс |- | [[Куба Гудинг Джуниър]] || В какво се превръщат мечтите<br>Селма || Албърт Люис/Иън Нилсън<br>Фред Грей |- | Лакийт Станфийлд || Селма<br>Бягай! || Джими Лий Джаксън<br>Андре Хейуърт / Лоуган Кинг |- | [[Лукас Блек]] || [[Бързи и яростни: Токио дрифт]] (дублаж на „Медия линк“)<br>Обетована земя || Шон Бозуел<br>Пол Гиъри |- | Майкъл Уайс || Хамелеонът (филм)<br>Хамелеонът: Призрачният остров || Джеръд<br>Джеръд |- | Марк Буун младши || Синове на анархията<br>Раждането на една нация || Робърт „Боби“ Мънсън<br>Преподобният Уолтхол |- | [[Мич Пиледжи]] || Едно лудо ченге<br>[[Батман (анимационен сериал)|Батман]] || Декстър Хелвъншоу<br>[[Комисар Гордън|Комисар Джеймс Гордън]] |- | [[Роб Полсън]] || [[Скуби-Ду: Арабски нощи]] (дублаж на „Александра Аудио“)<br>[[Пингвините от Мадагаскар]] (дублаж на „Александра Аудио“) || Принцът<br>Арчи |- | Рос Линч || [[Плажен тийн филм]]<br>Плажен тийн филм 2<br>[[Върховният Спайдър-Мен (сериал)|Върховният Спайдър-Мен]] || Брейди<br>Брейди<br>Джак Ръсел/Върколак през нощта |- | [[Стивън Амел]] || Кое е това момиче?<br>[[Стрелата]]<br>[[Легендите на утрешния ден]] (в епизод 1х01)<br>[[Супергърл]]<br>[[Костенурките нинджа: На светло]] (дублаж на студио „Доли“) || Кайл<br>[[Зелената стрела|Оливър Куин/Зелената стрела]]<br>[[Зелената стрела|Оливър Куин/Зелената стрела]]<br>[[Зелената стрела|Оливър Куин/Зелената стрела]]<br>Кейси Джоунс |- | Сунг Канг || [[Бърз и яростен]] (дублаж на „Медия линк“)<br>[[Бързи и яростни 6]] || Хан<br>Хан |- | Ти Джей Милър || [[Как да си дресираш дракон]] (дублаж на „Александра Аудио“)<br>[[Дракони (сериал)|Дракони]]<br>[[Как да си дресираш дракон 2]]<br>[[Мечето Йоги (филм)|Мечето Йоги]] (дублаж на „Александра Аудио“)<br>[[Ледена епоха: Мамутска Коледа]] (дублаж на „Александра Аудио“) || Въртоглав<br>Въртоглав<br>Въртоглав<br>Рейнджър Джоунс<br>Прансър |- | Томас Ман || Всъщност е забавна история (дублаж на „Медия линк“)<br>Прелестни създания || Арън Фицкаралдо<br>Уесли „Линк“ Линкълн |- | [[Хю Джакман]] || [[Клетниците (филм, 2012)|Клетниците]]<br>[[Върколакът (филм)|Върколакът]] || Жан Валжан<br>[[Върколака]] |- | [[Чарли Шийн]] || Заредено оръжие (дублаж на bTV)<br>Мадеа и програмата за защита на свидетели || Гърн<br>Себе си |- | Юри Лоуентал || [[Бен 10: Извънземна сила]]<br>[[Бен 10: Ултра-извънземен]]<br>[[Бен 10: Омнивърс]] || [[Бен Тенисън]]<br>[[Бен Тенисън]]<br>Бен Тенисън |} == Личен живот == Към 2010 г. се среща с актрисата Бианка Цветкова, която е негова състудентка.<ref>[http://www.hiclub.bg/Article/398198 www.hiclub.bg]</ref> От 2013 г. за няколко години има връзка с актрисата и певица [[Милица Гладнишка]].<ref>[http://ezine.bg/n60-83021-Няма_да_повярвате!_Милица_Гладнишка_с_младо_гадже ezine.bg]</ref> == Други дейности == В края на 2021 г. е композитор на пиесата „4 жени без 4G“ на режисьора [[Димитър Живков]]. Велчев е също композитор на песента „Искаш“ с [[Милица Гладнишка]], която е изпълнител.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=xteSe4zn4m8/ ИСКАШ - Милица Гладнишка, Militsa Gladnishka]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101585546/s-novata-si-pesen-iskash-milica-gladnishka-provokira-da-zabavim-tempoto/ С новата си песен „Искаш“ Милица Гладнишка провокира да забавим темпото]</ref> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Велчев, Иван}} [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Родени във Враца]] 2rgd63l8ab2xq1p56cna0hk63ioqerv 0 601216 11463751 11160970 2022-07-19T14:47:04Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Пенка Василева | име-оригинал = | портрет = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Казанлък]], [[Княжество България]] | наставка = а | починал-място = [[Латина]], [[Италия]] | друго име = | националност = [[българи|българка]] | работил = | активност = | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Пенка Василева Емануилова''' е българска драматична [[актриса]].<ref name="ебт">{{Ебт|66}}</ref> == Биография == Родена е в [[Казанлък]] на [[25 юли]] [[1895]] г. През [[1927]] г. завършва Драматично-театралната школа при [[Народния театър]]. От [[1926]] до [[1930]] и от [[1945]] до [[1964]] г. играе в Народния театър. През 1930 – 1945 г. работи във [[Варна]], [[Русе]], [[Пловдив]], [[Скопски народен театър]], [[Перник]] и [[Враца]]. Играе в [[Софийски областен театър]], [[Плевенски областен театър]] и [[Видински общински театър]]. Умира на [[28 май]] [[1981]] г. в [[Латина]], [[Италия]].<ref name="ебт"/> == Роли == Пенка Василева играе множество роли, по-значимите са: * Мара – „Д-р“ от [[Бранислав Нушич]] * Баба Гицка – „Големанов“ от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]] * Костанда – „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]] * Кручинина – „Без вина виновни“ от [[Александър Островски]] * Мей – „Щурецът на огнището“ от [[Чарлз Дикенс]] * майката – „Майката“ от [[Карел Чапек]]<ref name="ебт"/> == Телевизионен театър == * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) * „Вражалец“ (1970) ([[Ст. Л. Костов]]) (Първа реализация) == Филмография == * [[Във влака]] (1971) - бабата * [[Семейство Калинкови]] (1966), 12 серии – баба Гина, жена на дядо Динко == Бележки == <references /> {{Портал|Изкуство||България|Македония}} {{СОРТКАТ:Василева, Пенка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Актьори и актриси в Скопския народен театър]] [[Категория:Българи в Италия]] [[Категория:Родени в Казанлък]] [[Категория:Починали в Италия]] hxzoy7y2ouagr0v3auggjbw5j74y4f4 0 601391 11463958 10931459 2022-07-19T19:24:08Z Subvert 79874 карта bg wikitext text/x-wiki {{}}[[Файл:Диалекты-чешского-языка-bg.png|мини|Разпространение на диалектите на чешкия език: моравските са 2, 3, 4]] '''Моравски диалекти''' ({{lang|cs|moravština}}), също '''моравски говори''' (''moravská nářečí'') или '''моравски език''' (''moravský jazyk''), е условно название на диалектите на чешкия език, говорени в географско-историческата област [[Моравия]]. Това понятие обединява 3 групи диалекти: * средноморавски (централноморавски, ханацки) диалекти, * източноморавски (моравско-словашки) диалекти, * северноморавски (силезки, ляшки) диалекти. Макар официално да са считани за надгрупа диалекти, значителна част от [[моравци]]те ги смятат за свой обособен моравски език, въпреки че няма литературна норма. По данни от преброяването на населението от 2011 г. в Чехия моравския език посочват за свой роден 108 469 души, от които 45 561 д. считат и чешкия за роден<ref name="census">[http://vdb.czso.cz/sldbvo/#!stranka=podle-tematu&tu=30629&th=&v=&vo=H4sIAAAAAAAAAFvzloG1uIhBMCuxLFGvtCQzR88jsTjDN7GAlf3WwcNiCReZGZjcGLhy8hNT3BKTS_KLPBk4SzKKUosz8nNSKgrsHRhAgKecA0gKADF3CQNnaLBrUIBjkKNvcSFDHQMDhhqGCqCiYA__cLCiEgZGvxIGdg9_Fz__EMeCEgY2b38XZ89gIIvLxTHEP8wx2NEFJM4ZHOIY5u_t7-MJ1OIP5IdEBkT5OwU5RgH5IUB9fo4ePq4uEPNYw1yDolzhPstJzEvX88wrSU1PLRJ6tGDJ98Z2CyYGRk8G1rLEnNLUiiIGAYQ6v9LcpNSitjVTZbmnPOhmArq34D8QlDDwAG10C_KFWcoe4ugU6uPtWMLA4eni6hcSEAZ0FYe_k3OQmaGJUwUA4lOtR1sBAAA.&vseuzemi=null&void= Obyvatelstvo podle věku, mateřského jazyka a pohlaví]</ref>. В отличие от собствено [[чешки диалекти|чешките]] (бохемски) диалекти, на основата на които в резултат от интеграция се е сформирал народно-разговорният чешки език (''obecná čeština''), на основата на моравските и [[Чешка Силезия|чешко-силезките]] диалекти (в които интеграцията е много по-слаба) са образувани само областни интердиалекти – ханацки/средноморавски (''obecná hanáčtina'' / ''středomoravština''), моравско-словашки (''obecná moravská slovenština'' / ''slováčtina'') и ляшки/силезки (''obecná laština'' / ''slezština'')<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= | заглавие= |достъп_дата = |фамилно_име= Kuldanová |първо_име= Pavlína |дата= 2003 |труд= Čeština po síti. Útvary českého národního jazyka. Tradiční teritoriální dialekt |издател= Ostravská univerzita v Ostravě |цитат= |език= cs }}</ref><ref>{{cite book |title= Состояние и задачи чешской диалектологии. Вопросы языкознания. №4 |last= Белич |first= Я |authorlink= |coauthors= |year= 1968 |publisher= Наука |location= Москва |isbn= |pages= 10 |url= |accessdate=}}</ref>. Въз основа на отделни моравски диалекти се предприемат опити за създаване на регионална литературна норма<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= http://wwwg.uni-klu.ac.at/eeo/Maehrisch.pdf |заглавие= Slawische Sprachen. Mährisch |достъп_дата= 2015 |фамилно_име= Duličenko |първо_име= Aleksandr D. |дата= 2001 |труд= Enzyklopädie des europäischen Ostens |издател= Alpen-Adria-Universität Klagenfurt |цитат= |език= de }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171011130447/http://wwwg.uni-klu.ac.at/eeo/Maehrisch.pdf |date=2017-10-11 }}</ref>. Така например през 1998 г. свой вариант предлага Збишек Шустек (''Zbyšek Šustek''). В моравската азбука са включени следните графеми: a, á, b, c, č, d, ď, e, é, f, g, h, ch, i, í, j, k, l, m, n, ň, o, ó, p, q, r, ř, s, š, t, ť, u, ú, v, w, x, y, ý, z, ž. == Източници == <references /> [[Категория:Западнославянски езици]] [[Категория:Чешки език]] [[Категория:Диалекти]] [[Категория:Моравия|Диалекти]] kkjybk4qscv1eamrehlqcgfsyo6onxo 0 601797 11464725 11269069 2022-07-20T11:20:18Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име_оригинал = The Good Dinosaur | картинка = The Good Dinosaur logo.svg | режисьори = [[Питър Сон]] | продуценти = Дениз Рийм | сценаристи = Мег Лефов | музика = [[Майкъл Дана]]<br>[[Джеф Дана]] | монтаж = Стивън Шафър | филмово_студио = [[Пиксар]]<br>''Walt Disney Pictures'' | жанр = [[Детски анимационен филм]] | премиера = 10 ноември 2015 г. | времетраене = 100 минути | страна = {{Съединени американски щати}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 200 млн. долара | приходи = 331,8 млн. долара<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=pixar2013.htm |title=''The Good Dinosaur'' (2015) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=2 май 2016}}</ref> | код-Allmovie = 547697 }} '''„Добрият динозавър“''' ({{lang|en|The Good Dinosaur}}) е американски анимационен филм от 2015 година на режисьора [[Питър Сон]] по сценарий на Мег Лефов. В центъра на сюжета е малък [[Динозаври|динозавър]], който губи баща си при инцидент и докато се опитва да намери пътя за дома, се сприятелява с праисторическо дете. Филмът е продукция на ''„Walt Disney Pictures“'' и анимационното студио „[[Пиксар]]“, което за пръв път в историята си пуска два филма в една и съща година – „Добрият динозавър“ и „[[Отвътре навън]]“. „Добрият динозавър“ е номиниран за „[[Златен глобус]]“ за анимационен филм. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Тате | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Мама | [[Ася Рачева]] |- | Либи | Малена Шишкова |- | Малък Бък | Павел Петков |- | Малък Арло<br>Арло | Александър Ишков |- | Бък | Денислав Димитров |- | Спот | Джак Брайт |- | Храст Горски | [[Сава Пиперов]] |- | Гръмитряс | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Порой | Златина Тасева |- | Буренос | [[Камен Асенов]] |- | Неш | [[Севар Иванов]] |- | Рамзи | Мариета Петрова |- | Буч | Николай Петров |- | Бъба | [[Явор Караиванов]] |- | Лулрейн | [[Василка Сугарева]] |- | Ърл | [[Росен Русев]] |} == Екип == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>Shepperton International (микс)<br>Disney Character Voices International |- | Режисьор на дублажа || [[Симона Нанова]] |- | Преводач || Милена Кекеманова |- | Тонрежисьори на записа || Георги Тончев<br>Петър Костов |- | Творчески директор || Венета Янкова |} == Източници == <references /> {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2015 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] 1ean7x9dkfjkwoy64e0pd25avj6k7v8 0 601903 11464390 10638253 2022-07-20T07:39:35Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Атанасий|Свети Атанасий (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Атанасий“ | име-оригинал = Αγίου Αθανασίου | картинка = Saint Athanasius Chirch in Slimnitsa Icon.jpg | картинка-описание = Икона на Светите Трима йерарси | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Слимница]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1872 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Атанасий“''' ({{lang|el|Αγίου Αθανασίου}}) е възрожденска [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурското село [[Слимница]] (Трилофос), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori | заглавие= Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι |достъп_дата = 23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Величествената църква е построена в 1872 година на хълм в Долната махала на Слимница.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anamorfosis.net/blog/?p=6519 | заглавие= Μικρό πλην εικονογραφημένο οδοιπορικό στον Γράμμο |достъп_дата =23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= αναΜορφωση |цитат= |език= }}</ref> Датата е посочена в каменен релеф с цветя и малки глави. В интериора има голяма женска църква, но няма стенописи. Църквата има изключително ценен резбован иконостас и изписан също резбован амвон.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση"/> срещу църквата има военен паметник.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Външни препратки == * [http://www.xenonas-anastasia.gr/N06_AGIOU-ATHANASIOU_Max.png Снимка на църквата „Свети Атанасий“] == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Атанасий (Слимница)]] [[Категория:Дем Нестрам]] i04qe0r0cd1fok5nnw3catldro8q528 11464391 11464390 2022-07-20T07:41:00Z Мико 4542 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Атанасий|Свети Атанасий (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Атанасий“ | име-оригинал = Αγίου Αθανασίου | картинка = Saint Athanasius Chirch in Slimnitsa Icon.jpg | картинка-описание = Икона на Светите Трима йерарси | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Слимница]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1872 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Атанасий“''' ({{lang|el|Αγίου Αθανασίου}}) е възрожденска [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурското село [[Слимница]] (Трилофос), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori | заглавие= Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι |достъп_дата = 23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Величествената църква е построена в 1872 година на хълм в Долната махала на Слимница.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anamorfosis.net/blog/?p=6519 | заглавие= Μικρό πλην εικονογραφημένο οδοιπορικό στον Γράμμο |достъп_дата =23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= αναΜορφωση |цитат= |език= }}</ref> Датата е посочена в каменен релеф с цветя и малки глави. В интериора има голяма женска църква, но няма стенописи. Църквата има изключително ценен резбован иконостас и изписан също резбован амвон.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση"/> срещу църквата има военен паметник.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Атанасий (Слимница)]] [[Категория:Дем Нестрам]] tjz2vi3vky7k3hfahkzwqmrdibghra4 11464392 11464391 2022-07-20T07:41:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Атанасий|Свети Атанасий (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Атанасий“ | име-оригинал = Αγίου Αθανασίου | картинка = Saint Athanasius Chirch in Slimnitsa Icon.jpg | картинка-описание = Икона на Светите Трима йерарси | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Слимница]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1872 г | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Атанасий“''' ({{lang|el|Αγίου Αθανασίου}}) е възрожденска [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурското село [[Слимница]] (Трилофос), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori | заглавие= Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι |достъп_дата = 23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Величествената църква е построена в 1872 година на хълм в Долната махала на Слимница.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anamorfosis.net/blog/?p=6519 | заглавие= Μικρό πλην εικονογραφημένο οδοιπορικό στον Γράμμο |достъп_дата =23 декември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= αναΜορφωση |цитат= |език= }}</ref> Датата е посочена в каменен релеф с цветя и малки глави. В интериора има голяма женска църква, но няма стенописи. Църквата има изключително ценен резбован иконостас и изписан също резбован амвон.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/><ref name="αναΜορφωση"/> Срещу църквата има военен паметник.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Атанасий (Слимница)]] [[Категория:Дем Нестрам]] 6ghwjynfqxel4gpo629szfxtswic7ou 3 604100 11463863 11463448 2022-07-19T15:36:13Z Ted Masters 210248 /* Многократно връщане на редакции без дискусия */ wikitext text/x-wiki {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin:0em 0em 1em 0em; width:100%" | style="width:45%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Картинка:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Okalinov!'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> <small>'''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос!</small> <small>Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.</small> <small>Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Image:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]].</small> * <small>'''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]].</small> </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small> Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''.</small> * <small>Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]].</small> * <small>Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично.</small> * <small>Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}</small> * <small>'''[[Уикипедия:Полезни съвети#Подписване *| Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране)</small>. * <small>Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка!</small> * <small>Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.</small> * <small>'''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.</small> * <small>Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Image:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.</small> </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:47, 9 януари 2016 (UTC) == Владислав Варна и Черно море == Здравейте, пиша ви по повод на въпроса ви в Уикипедия:Разговори. Това не е моята област на действие, но все пак ще ви кажа, че е добре да се свържете с БФС и да направите запитване там. Освен това може да попитате и в централата на футболния отбор Черно море, нямам представа дали имат музей, но вероятно имат архив, в който са вписани футболистите. Освен това в Държавен архив Варна се съдържа фонд № 845К / КОЛЕКЦИЯ "ДОКУМЕНТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СПОРТНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВАРНА" Опис № 1. В тази колекция има снимки на отборите на Тича и Владислав и други, а вероятно и документи.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:14, 7 февруари 2016 (UTC) == За ваше сведение == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_2006&type=revision&diff=7288172&oldid=7286326 Линк]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:54, 4 май 2016 (UTC) [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90_%28%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%29&type=revision&diff=7274780&oldid=7273875 Тези промени] видяхте ли? Забележете абзаца преди 1948 г. А бяхте казали, че нямало ЦСКА-АС 23. Да, така е, ама има фенове, които вярват, че нещата са стояли другояче. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:42, 4 май 2016 (UTC) == Блокиране == Току-що излязохте от поредно блокиране и си просите ново ли? Или може би смятате, че никой не наблюдава страницата? Заблуждавате се.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:36, 24 ноември 2020 (UTC) :Здравейте, не виждам причина поради която да бъда блокиран, заплахите са излишни. Статията, която ревностно триете почива на множество факти и официални източници. Вашата „съкратена“ версия почива на лично мнение на редактор в уебсайт, а личните мнения могат да се променят по една или друга причина. Тогава какви ще са аргументите ви? Моите източници няма как да изчезнат, да се изтрият или променят. Никога в историята си футболният клуб „Черно море“ не се е смятал основан през 1945 г. Нито вие, нито аз можем да променим това. Разбирам, че не ви харесва историята на клуба. И на мен не ми харесва, че за официална дата е приета 3.3.1913 г., след като има твърди доказателства, че футболния клуб съществува от 1909 г., но приемам фактите такива, каквито са. Време е и за вас да го направите. Статията ще бъде променена ако нега сега, то след час, два или утре. Ако не от мен, то от някой друг, който познава фактите. Ако ви се играе тази игра, аз имам много време за това. Ако искате да научите нещо повече за клуба, прочетете книгите ми. Има ги безплатно он-лайн на моят сайт, заедно с много други книги и списания. Ако имате въпроси, може да ми пишете на фейсбук ретро страницата. Не може няколко човека да седнат и да решат историята да бъде променена. Това предполагам ви е ясно. Позицията ви е губеща от където и да я погледнете. Колкото по-скоро го разберете, толкова по-добре за всички нас.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:36, 24 ноември 2020 (UTC) :: Така и не разбрахте основните принципи, на които почива Уикипедия. Че няма мои и ваши източници, а единствено '''благонадеждни'''. Че един човек '''не може''' сам да работи по статия, както и че няма собственост върху статиите. Че фактите '''се доказват с източници''', а не се изказват като твърдения от потребители. И още, и още. Играта я играете вие, но както забелязвате поне в българската Уикипедия, няма кой да ви се върже.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 23:37, 25 ноември 2020 (UTC) :::Според вас личното мнение на потребител от уебсайт е по-благонадежден източник от трупаните с десетилетия такива на висшият орган за физкултура и спорт. И пак да попитам. Ако този ваш благонадежден източник по някаква причина реши да си промени личното мнение, къде ви остават аргументите? Всичко написано от мен е доказано с източници. Всъщност, то не е написано от мен, а от самите източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:45, 26 ноември 2020 (UTC) :::: Прочетохте ли за толкова години [[Уикипедия:За Уикипедия]] или ви затрудни твърде много?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:39, 28 ноември 2020 (UTC) ::::: Нищо не ме затруднява. Статията, която искате да премахнете покрива всички изисквания на уикипедия. За всяко твърдение има източник. Вашият източник е напълно недостоверен, защото в печатните му издания от 2004 и 2005 г., пише точно каквото пиша и аз, а след това си променят личното мнение. Какво би станало, ако го променят още един път. Не ми отговорихте на този въпрос [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:56, 28 ноември 2020 (UTC) :::::: Всеки може да си смени мнението, но не и да промени историята. А тя казва, че от два клуба няма да как да образуваш един. Казаха ви го и други юзъри тук с интерес към футбола. Имате късмет, че администраторите са далеч от тази тема и само от време на време ви баннват. Иначе щяхте да имате перманентна забрана да редактирате Уикипедия. И също не си мислете, че „незабелязано“ сте променили историята и на други места. Това, че не разполагам с безкрайно време като вас, не значи, че съм пропуснал фалшифицирането и в други Уикипедии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:38, 5 декември 2020 (UTC) ::::::: Това твърдение за историята е ваше. В България всички клубове са образувани от повече от два. Даден ви беше и пример от Австрия с "Адмира-Вакер". Всичко написано от мен е подплатено с изочници, т.е. не е написано от мен, а от самите източници, поради което никой не може да ми даде перманентна забрана в която и да е уикипедия. Други юзъри не са съгласни с вас, но вие продължавате да ги триете. Историята е такава, каквато е написана от клуба, за което имате официално писмо и от БФС, за което имате източниците им. За фалшифициране, манипулиране и вандализъм от моя страна не може да става и дума. Това го каза администратора тук, в българската уикипедия. Историята се опитвате да промените вие чрез незачитане на източниците и измисляне на нови "исторически правила". 50-годишният юбилей на АСК "Черно море" през 1963 г пак ли аз го фалшифицирах? <ref>http://retro-football.bg/sites/default/files/yubiley1_-_kopie.jpg</ref>[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:49, 5 декември 2020 (UTC) :::::::: Пак ли ми дават линкове от собствения си сайт, където собственоръчно подменяте историята? Тежка форма на наглост. Да, разгледах там, че на доста клубове сте изменили фактологията. И не, не всички клубове са създадени от два. Но клубът Черно море е създаден по този начин. И аз ви бях дал най-основният пример с ЦСКА, където при обединяването никой не тръгва да рови назад в миналото (като ваша милост) и да си приписва древни дати на създаване. Да не говорим, че след комунистическите обединения през 40-те общо взето този принцип изчезва. В наши дни колко честа практика е два клуба да се съединят? Царско село така ли е създаден? ЦСКА 1948? Хаха, историята била каквато е написана от клуба. Чувате ли се какви ги блещите? Нито клубът, нито фенове на Черно море като вас могат да изпишат нещо, което вече се е случило. Още по-малко да го променят. Кой админ какво ви е казал? Че те са няколко, но за съжаление нито един футболен фен. Пак си измисляте някакви неща, но то това ви е кодирано. '''„За фалшифициране, манипулиране и вандализъм от моя страна не може да става и дума.“''' Това ще си го бродирам някъде да ме забавлява. Чудничко е просто. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 5 декември 2020 (UTC) ::::::::: Линковете от сайта ми са изрезки от вестници, а не лични мнения, както е случаят при вас. Аз не съм писал вестници през 1963 г., нито съм организирал юбилеи. За ЦСКА и Царско село не знам на кого са правоприемници, никога не съм се интересувал. Покажете ми печатен източник от това време, както аз ви показвам, иначе не мога да ви отговоря на въпроса. За "Ч. море" никой не е писал, че е създаден през 1945 г., без да спомене правоприемството от Тича и Владислав, докато вашият източник реши да си промени личното мнение. Всички отбори в България, съществували през 1940-те са образувани от сливания и са правоприемници. Изпращам ви печатното издание на вашия източник <ref>http://retro-football.bg/sites/default/files/books/bf2004.pdf</ref> от моят сайт. Обърнете внимание на стр. 136. Пише това, което пиша и аз. Не можете да подмените историята на клуба. Избродирайте си това и си го четете всеки ден.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:29, 5 декември 2020 (UTC) :::::::::: И какво да видя там бе? На повечето отбори пише Създаден с точно дата, на Черно море пише Хроника. Сам се затапвате като давате материали, които казват точно обратното на твърдяното от вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:52, 6 декември 2020 (UTC) Okalinov, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], моля и двамата да прекратите с връщанията и да се опитате да достигнете до някакъв компромисен вариант, за да не се налага да слагам пълна защита върху страницата. Тази редакторска война е вече безумна – води единствено и само до трупане излишен шум в историята на страницата. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:37, 6 декември 2020 (UTC) : Няма какво да прекратявам аз. Юзърът трябва да бъде баннат от редактиране на тази страница, както беше направил Водно конче. Този човек е тук само за да вандализира една страница, създава си собствени сайтове, за да променя историята и има очевиден конфликт на интереси.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 6 декември 2020 (UTC) :: На сайта има скенирани източници от различни периоди с цел удобството на читателите. Ако самият сайт е проблем, мога да ги цитирам като библиографски източници, които всеки заинтересуван трябва да търси в библиотеки и архиви. Няма нищо писано от мен, следователно не виждам никакъв конфликт на интереси. От друга страна, източника на Rebelheartous е просто статия от интернет, която самият автор обявява за неговото необвъзващо мнение. <ref>http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna)?fbclid=IwAR2Jhw_pazbXGvpAtPK-Axtt4DJ-Dzza6vS3oQxaKmLDa0F1nrPAuOpZAHk</ref> Не виждам как може да се постигне консенсус, след като толкова години другата страна отрича официални източници, като тези на ръководният орган на Българската физкултура и спорт (БСФС) и многобройни потвържедения от периодичния печат, някои от които са цитирани тук. Немаловажна е и позицията на клуба, коята винаги е била една и съща през годините. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:59, 6 декември 2020 (UTC) ::: '''„с цел удобството на читателите.“''' Ахаха даже си прави реклама на сайта. [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]] ::: Ще давате скАнирани материали само ако са благонадеждни източници за датата на създаване. В противен случай няма да разтягате локуми. ::: Да, „просто статия“ цитирам, която е използвана над 100 пъти в българската Уикипедия като източник. Просто статия наистина. В същия просто сайт, до който Okalinov беше писал с надежда да го огрее по въпроса за създаването и те наистина добавиха Официална позиция на клуба, '''но оставиха датата на създаване както е най-коректно да се посочи'''. И сега този сайт му е по-черен от нощта. Да не говорим, че всички потребителите, които се интересуват от футбол, премахваха вандализмите му, само той единствен ги връщаше. И това е защото е фен на ПФК Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 6 декември 2020 (UTC) :::: 50 години през 1963 г. Аритметиката е за вас. Източника е даден тук<ref>http://retro-football.bg/?q=bg/%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9</ref> - в. "Народен спорт" и в. "Народно дело" (не са писани от мен). Очевидно е също, че сайта няма рекламна цел. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:25, 6 декември 2020 (UTC) ::::: Да, целта е да си правите фабрикации на история. Колко жалко, че една дата на създаване за вас е толкова важна вместо актуалните мачове на тима или съвременните му успехи. И, разбира се, другата цел е да разпространявате лъжите колкото се може по-обширно – медии, Уикипедия, да пишете книги. Само че статиите тук трябва да се градят от неутрални хора, а не от фенове на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:39, 6 декември 2020 (UTC) :::::: За "фабрикациите и лъжите" се обърнете към тези, които са писали източниците. Отново повтарям, нищо в тази статия не е писано от мен и всичко се основава на посочени неутрални източници (освен ако обвините в. "Нар. спорт" за фенове на "Ч. море"). Неутрални редактори сложиха също 1913 г., но вие ги изтрихте. Аз лично си спомням за един Давид Кенаров-ЦСКА и ДФОТЕВ. Очевидно е също, че и вие не спадате към категорията "неутрален". Между другото, не съм писал до никакви сайтове и как въобще знаете кой какво е писал до този сайт, след като твърдите, че нямате нищо общо с него? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:51, 6 декември 2020 (UTC) ::::::: Хаха да не сме всички като вас – имаме любим отбор, почваме да пишем весели истории за него, създаваме псевдосайтове и рушим Уикипедия. Много ви е трудно да приемете, че сайтът Bgclubs е авторитет, нали? Тцтц каква злоба спрямо този сайт. И до Bgclubs може и да не сте писали, но до администрацията на Черно море със сигурност. Обаче как по-конкретно ви помогна това да заличите информацията в Bgclubs? Никак. Не знам какво си спомняте за Давид Кенаров, той този потребител никога не е казвал и думичка по никоя тема и с никой. Дфотев пък изобщо не е участвал в спорове за Черно море. Така че защо намесвате хора, които нямат нищо общо? Поредната фабрикация и измишльотини. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:51, 6 декември 2020 (UTC) :::::::: Погледнете историята на статията кой какво е писал и трил. Няма нужда от празни приказки. Давид Кенаров беше трит не един път и не изглежда да е фен на "Ч. море". Дфотев също. Доколкото за вашия източник, започва да намирисва на конфликт на интереси. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:58, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::: Айде бе, белгийски, само толкова ли можа да измислиш? ::::::::: Достатъчно ми е да погледна беседата на статията и да видя, че двамата не са участвали там.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:36, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::: Не говорим за беседата, а за неутрални потребители, писали 1913 г. като дата на създаване. Значи има и други "фалшификатори на история" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:52, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::::: Баш за беседата говорим, където само вие, фенът на Черно море, защитавахте тезата за 1913.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:06, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::: Ами добре, щом за това искате да говорите, погледнете пак. Аз съм само един от многото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::::::: И двамата си имате позиции, което е ок, но Уикипедия не е задължително да има абсолютната истина. За това ще направите следното: в историята на клуба в началото пишете следното според Черно море, те са създадени еди-кога си (източник), а според други източници еди-кога си (източник). Не е наша работа да преценяваме истината, а отразим всички гледни точки.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:27, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::::: Принципно съм съгласен да си напишат с едно изречение, че техния сайт не е съгласен с позицията на клуба, БФС, текущата преса и всички писмени източници от 20-ти век и изразяват личното си мнение. Проблемът, който виждам е, че сайта им вече е променил мнението си един път (втората препратка тук долу показва печатното им издание от 2004 г., в което на 136-та страница пише точно това, което сега пише в статията) и самият Rebelheartous допуска, че това мнение може да се промени отново. В случай, че това се случи, няма друг източник, който да потвърди позицията на Rebelheartous и логичното в този случай ще бъде тази позиция да бъде премахната изцяло. Все пак, статиите в уикипедия са базирани на източници, а не на личното мнение на потребители. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:54, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::::: {{ping|Ilikeliljon|p=}} Аз нямам позиция, отразявам фактите. Ако проимам позиция, ще е пагубно за статиите тук. Погледни моята версия, първите два абзаца от История. Точно така го бях направил. Какво е според ръководството на Черно море и какво според благонадеждния източник.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 7 декември 2020 (UTC) ::::::::::::::: Позицията ви е това, което искате да напишете, т.е. имате такава. Фактите са изложени в периодичния печат и печатните органи на най-висшият орган за физкултура и спорт (БСФС - БФС). Можете да ги прочетете в препратките към статията. Това, което искате да напишете (вашата позиция) е в противоречие с тези факти и е лично и неангажиращо мнение на редактор от даден сайт, което както сам виждате може винаги да бъде променено, т.е. не отразявате никакви факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 7 декември 2020 (UTC). {{ping|Rebelheartous|p=}} без да съм специалист не бих определил като благонадежден източник, който си променя написаното, ако е вярно това, което Okalinov казва. Въпросът е, че от една страна имаме твърдението на клуба, а от друга твърдението на сайт за футбол, което не ми се струва много равнопоставено като гледна точка. Доколкото видях от една изрезка от вестник, предоставена от Okalinov в действителност наистина се приема, че датата е 1913 г. предвид това за юбилея и мисля, че е редно да опишем това като по-релевантно. Когато се споменават два източника имаме и тежест на доказателствата. В случая на мен поне ми е трудно да видя къде е тежеста на написаното в сайта bgclubs. На какво се основава тяхното мнение? --[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:04, 7 декември 2020 (UTC) : Не е вярно, неслучайно bgclubs е цитиран в почти всяка футболна статия. Чества юбилей АСК. Нека Калинов каже какво е АСК.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:33, 7 декември 2020 (UTC) :: НДГС, ВМС, АСК, ФФД, ФСФД, ФК, ПФК са един и същ субект, както за "Черно море", така и за всеки друг клуб в България. Абревиацията се използва в периода 1958 - 64 г. (шест години) и не променя нищо съществено в клуба, ако това е повода на въпроса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:58, 7 декември 2020 (UTC) :: Кое не е вярно? Това, че bgclubs е цитиран в почти всяка статия в Уикипедия не е доказателство, че източника е абсолютно точен, а че някой редактор е решил да го използва широко. Честно казано при липсата на хартиени източници това е добре, но в последните 30 години излезнаха доста Футболни енциклопедии, а и преди 1989 г. съществуват едни книжки, които са обзорни за всяка година Футбол 86 и т.н., които също може да се използват. АСК по това, което прочетох е Армейски спортен клуб Черно море.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:51, 7 декември 2020 (UTC) ::: Да, '''спортен''' клуб. Спортните клубове са шапката, под която попадат (но не задължително) футболни, баскетболни, [[ВК Черно море|волейболни]], бойни, [[ФК Одесос (Варна)|футзал]], гимнастически и каквито се сетиш още спортове. Което не обвързва различните субекти да са създадени по едно и също време и това да е задължително най-древната дата. Нещо повече, имаме отделни статии за '''спортния''' клуб – [[ДФС Черно море]] и [[ССК „Черно море“]]. Забележи какво пише във втората – ''„ССК „Черно море“ е наследник и на основания на 3 април 1916 г. СК „Владислав““''. Т.е. различни потребители влизат, тълкуват си го по свой начин и пишат всевъзможни небивалици. Това за мен е пълна каша и не е сериозно да продължаваме така!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 декември 2020 (UTC) :::: В случаят на "Черно море" първият предшественик е футболният клуб "Спортист", основан през 1909 г. (виж. в. "Нар. спорт" в линка долу), но са приели датата на спортното дружество - 3.3.1913 г. Така е прието официално. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 8 декември 2020 (UTC) ::::: „Първият предшественик“ [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:09, 9 декември 2020 (UTC) :: {{ping|Rebelheartous|p=}} съжалявам, че ще го кажа, но след като прегледах съдържанието на книжката Футбол 89 на БФС в раздела за визитки на отбори, там недвусмислено е казано, че Черно море е пряк наследник на отбора на Тича и ние трябва да следваме това, което е официалната позиция на БФС. Друг е въпроса, че така се получават и малко шизофренни неща като отбора е едновременно първи и втори в някои години и втори и трети в други, но това може специално да бъде отбелязано. Уикипедия не е място, в което се търси истината, защото това противоречи на идеята за никакви оригинални изследвания, а място за описание на позиции и гледни точки. В случая гледната точка на БФС е по-релевантна от гледната точка на bgclubs. Така че, ако мерим тежеста на източниците, то тя е в полза на справочника, издаван от БФС, а не на сайта. Все пак като алтернатива може да се спомене, че има и други гледни точки, но само като алтернатива. Това е моята позиция.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 19:00, 7 декември 2020 (UTC) ::: +1. Абсолютно точно казано. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 09:54, 8 декември 2020 (UTC) ::: E точно това е спорът – Калинов твърди, че „наследник“ означавало, че си създаден еди-кога си. Докато аз искам източник с указана дата на създаване 1913 и да пише Черно море. Това би било '''благонадежден източник за дата на създаване''', а до момента неговите преснимани материали са благонадеждни източници за други моменти от '''историята на варненския футбол'''. А между впрочем [[Тича]] не е създаден 1913 г... И защо има отделна статия за Тича, след като Черно море и Тича е едно...[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] И защо наследява годината на създаване на Тича, а не на [[Владислав]]? [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Ето това го попитай фенът на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] ::: Да, супер шизофрения, която никъде другаде на може да се срещне. Да завършиш едновременно 1-ви и 2-ри, след това 7-и и 12-и, едновременно да спечелиш купа и да си загубилия финалист?! Хайде малко по-сериозно, не сме балами! ::: Имай предвид, че това не е никаква официална позиция на БФС, както пробутва тезата си господинът. Българският футболен съюз има за цел развитието на футбола у нас. В него членуват [https://eurocom.bg/sport/izpulkomut-prie-novi-117-kluba-za-chlenove-na-bfs стотици ФК] и ако трябваше да се произнася по казуси за всеки един от тях, нито ще им стигне капацитетът, нито времето. Нещо повече, те не са се произнасяли официално за '''нито един''' ФК. Естествено, че преди 89-а спортната литература се е издавала предимно от футболната федерация. ::: И няма за какво да се извиняваш. Аз уважавам твоето мнение и на всеки друг уикипедианец. Калинов обаче не е такъв, а е най-обикновено фенбойче без значение дали е на 20, 40 или 60 години. Той е тук с ясната цел да разправя лакърдии за любимия тим. Всеки ден чистим статии от такива хора като него, с тази разлика, че той е инатлив, не се отказва и разчита на неинформираността на админите. :::: Г-н Rebelheartous, как ще ме наричате няма никакво значение нито за мен, нито за статитята, нито за историята на клуба. Четете добре източника за 50-годишнината отдолу, който твърдите, че съм фалшифицирал (статия от 1963 г.!). Пише си точната дата кога е създаден СК "Тича", пише си за "Спортист" 1909, пише си и за "Владислав", пише си кой на кого е правоприемник. Само трябва да го прочетете. Пише го и в статията в уикипедия сега. Статията за "ФК Тича" е грешно написана. Както в уикипедия, така и в сайта на bg.clubs. На първо място няма ФК "Тича" и никога е нямало. Има СК (Спортен клуб). За датата на създаване си има съдебен документ и тя е 3.3.1913 г., а не 1914 г. Футболните статии в уикипедия са пълни с грешки. Нямам намерение да се занимавам с всички тях. Поне за сега. Щом уважавате мнението на другите, вслушайте се в него. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:24, 8 декември 2020 (UTC) ::::: Жалко, че не пише „Черно море 1913“. А това търсим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:01, 9 декември 2020 (UTC) :::::: Пише го във вестника от 1963 г., 50-годишен юбилей на АСК "Ч. море", от който футбола е секция (и това го пише) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:53, 9 декември 2020 (UTC). :::: {{ping|Rebelheartous|p=}} аз казвам, че това е позицията на БФС (нека го наречем приемане на ситуацията по този начин), защото е отразена в тази поредица от книжки от 80-те години. Няма такава практика за произнасяне, а имаме през тоталитарния период директно налагане и обединяване. Ние нямаме за цел някой нещо да доказва, а да отразяваме приети неща. Когато казваш, че искаш такава дата е невъзможно да я получиш, защото не е Калинов човека от който трябва да я искаш, а БФС, защото те са написали, че Черно море е наследник на тези отбори. Наследник означава, че приема пасивите и активите на тези отбори, което означава, че те са той и той е те. Няма как да знаем какво е щяло да стане с Тича и Владислав, ако не са били обединени, затова си имаме реална ситуация, а не ако е било така, значи трябва да пише Черно море. Според мен трябва да пише нещо от рода на "историята му може да се проследи назад до еди-кои си отбори, на които е наследник, а в съвременни му вид отбора съществува от 1945 г. и т.н." Ако трябва да се ядосваш на някого то не е Калинов, а БФС.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 20:25, 8 декември 2020 (UTC) ::::: Не, аз се забавлявам и, както се вижда, ми е трудно да го прикрия. Така е, не знаем какво е щяло да се случи с Тича и Владислав, затова ги водим в категория [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 несъществуващи]. А къде пише в източника, че приема пасиви и активи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:08, 9 декември 2020 (UTC) ::::::Rebelheartous това се подразбира от описаното колко титли имат, например в справочника 90, 91 на с. 97 е уточнено колко титли имат като отбор (с уточнение дали е Тича или Владислав). Съответно от там е ясно, че и загубите (пасивите) също са приети. Не очаквайте, че ще има точно написано, макар да не го изключвам някъде да го пише конкретно.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 13:50, 9 декември 2020 (UTC) ::::::: Как предлагаш да ги запишем? Не може да са в скобки – те или са спечелени или не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 11 декември 2020 (UTC) :::::::: Няма какво да се пределага. Записано е тук най-долу в официалната страница на БФС. БФС е единствената институция в България, която може да определи кой е шампион и кой не е. Тук няма място за интерпретации и лични мнения. <ref>https://bfunion.bg/history?lang=en</ref>[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:05, 11 декември 2020 (UTC) :::::::{{ping|Ilikeliljon|p=}}, използваната дума е "правоприемник", което означава точно това, което казвате. Приемник на правата на обединените клубове. Футболни клубове няма до 1985 г., те са секции към спортните клубове. Всички клубове в България преминават през обединения в периода 1944-45 г. без нито едно изключение. При "Ч. море" обединението е между един от най-старите спортни клубове и първият шампион на България, което предизвиква реакциите, които четете тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:53, 9 декември 2020 (UTC) ::::::::* Арда – 1924 ::::::::* Берое – 1924 ::::::::* Ботев (Пловдив) – 1912 ::::::::* Ботев (Враца) – 1923 ::::::::* Етър – 2013 ::::::::* Левски – 1914 ::::::::* Локо (Пловдив) – 1935 ::::::::* Лудогорец – 2001 ::::::::* Славия – 1913 ::::::::* Царско село – 2015 ::::::::* ЦСКА 1948 – 2016 :::::::: 11 от 14-те отбора в Първа лига не са създадени в периода 1944 – 45. Поредната лъжа замина в кошчето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:24, 11 декември 2020 (UTC) ::::::::: Всички тези с дати от преди 1944-45 г.са обединявани по няколко пъти, както и "Черно море". Пише го във всички възможни източници. Но вие искате да броите само обединението на "Ч. море" като нов отбор. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:44, 11 декември 2020 (UTC) :::::::::: Така пише в източника от bgclubs.eu. В книжките от БФС има скобки и се говори за „хроника“. Ми не е същото. Славия, Левски и Ботев са създадени като такива, така се казват и в наши дни не за друго, а защото са същите отбори. За разлика от Морето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:52, 12 декември 2020 (UTC) ::::::::::: БФС прилага еднакъв критерий за всички, за разлика от bg.clubs, които сменят критерия си само за "Ч. море" след 2006 г. (виж линка долу). Левски, Ботев и Славия са толкова "същите", колкото и Морето, т.е. всички те са обединявани през 1944-45 г. или с други думи "шизофренията" е повсеместна и не може да се отнася само за един клуб. Имената са се променяли многократно. Не разбирам смисъла на спора. Всичко е описано в източниците. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:07, 12 декември 2020 (UTC) :::::::::::: Ако бяхте създадени като Левски, Ботев и Славия изобщо нямаше да ви оспорвам толкова дълго време. Но вие не сте. Обаче много ви се иска да бъдете. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:20, 12 декември 2020 (UTC) {{ping|Ted Masters|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:31, 7 декември 2020 (UTC) : [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], дали видяхте, че връщате добавена информация с източници, различни от retro-football.bg, между другото? Погледнах беседата, както и страницата за посредничество – аз, честно казано, не виждам разлика с текущата дискусия. Едната страна твърди едно, другата – друго, посочват се източници, като едната страна твърди, че източниците на ответната са неблагонадеждни, после нещата се завъртат. Накрая се стига до зацикляне и връщане на „по-правилната“ версия за съответната страна. В крайна сметка трябва да се стигне до някакъв компромис. Казаното от [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] по-горе е много точно. Не е наша работа да търсим истината, а да отразим възможните гледни точки, съответно подкрепени с източници. Не съм от футболните фенове, затова не намирам смисъл да се включвам активно в дискусията. Отговарям понеже бях пингнат. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 09:54, 8 декември 2020 (UTC) {{ping|Ilikeliljon|p=}} [[Потребител_беседа:Rebelheartous#Черно_море]] Ето още кога ми е писал Потребител:Tormon245t да оправям бакиите в статията. Като нищо и преди това може да е започнало, ако се разровя. Признавам си, че всеки друг на мое място щеше отдавна да се е отказал.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:55, 8 декември 2020 (UTC) Така, връщам статията с източника, в който пише, че Черно море е създаден 1945 г. Когато се появи източник, в който пише, че Черно море е създаден на друга дата, ще дискутираме отново.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:59, 16 декември 2020 (UTC) : Източници има достатъчно, добавям още един. В-к "Нар. спорт" от 1963 г., "Черно море" на 50 години. Добавям и официалния сайт на БФС, в който пише, че "Черно море" има 4 титили. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:30, 16 декември 2020 (UTC) :: Не, написах ви какво искам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:49, 18 декември 2020 (UTC) ::: Така, отнесете спора на Разговори, защото има нужда от медиатор. Второ Rebelheartous това, "написах ви какво искам" не ми харесва. Не сте вие човека да изисквате нещо. След проверка моето лично мнение е, че БФС признава черно на бяло, че Черно море е наследник на тези отбори, което означава и наследник на техните титли, съответно и създаване. Въпреки това, въпроса е сложен и най-малкото може да се направят някои уточнения. Но източниците и силата им не са във ваша полза Rebelheartous, а в полза на казаното от Okalinov (не че трябва да разделяме нещата на истината на Okalinov и тази на Rebelheartous), просто той (можеше и някой друг да е) предоставя официални издания и някои неофициални, а вие имате един сайт и вашите разсъждения. Силата на доказване е у Okalinov, но и доказването е направено от него, според мен, сравнително точно. Така че, трябва да се отразят нещата възможно най-точно, без да се пише за крайна истина. Крайна истина, за съжаление, не можем да имаме в този случай, защото е вярно, че не е абсолютно същия случай като Ботев и Левски, но в същото време е вярно и това, че БФС е признал отбора за наследник, което го прави идентичен или почти идентичен. Ако смятате това за шизофренно (както аз го смятам) отнесете въпроса към БФС, а не към Okalinov, който доколкото ми е известно не е представител на БФС.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:48, 18 декември 2020 (UTC) :::: Клуб, който е на 50 години през 1963 г., е създаден през 1913. Младежи се събират на поляна да ритат топка и основават футболен клуб. Нама разлика при "Ботев", "Левски", "Славия" и "Тича". През 1944-45 г. всички те са обединени. "Левски" с "Княз Кирил", "Славия" с "България", "Ботев" с "Шипка", "Тича" с "Владислав". Пак няма никаква разлика. Но при случаят "Тича-Владислав" и двата отбора са били шампиони и имат история, която се наследява и продължава от обединеното дружество, потвърдено от БФС. В Разговори бяха направени вече два опита без резултат, един път през 2017 [[Уикипедия:Искания за посредничество/ПФК Черно море (Варна)]] и един път през 2020 [[Уикипедия:Разговори/Архив/2020/октомври]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:56, 18 декември 2020 (UTC) {{outdent|:::::}} Понеже редакторската война продължава с пълна сила, страницата отново е напълно защитена за неопределено време. Това ще бъде така до евентуалното достигане на някакъв консенсус между участващите страни. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:48, 18 декември 2020 (UTC) : {{ping|Ted Masters|p=}} Статия е, не страница! И този вандализиран вариант идеално го устройва господина. Сега може и изобщо да не се включва в дискусията. А външните хора, които ще влизат, за да я прочетат, по никакъв начин няма да разберат дали статията е заключена или не. Просто ще видят версията на Калинов. Много слабо решение. Давате предимство на фен вандал, който няма за задача да допринася за Уикипедия извън една статия, никога не е чел правилата на Уикипедия и е разпространил своя прочит на историята из всички Уикипедии. Толерирането на полуанонимни спрямо дългогодишни уикипедианци говори лошо за администраторското тяло.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 19 декември 2020 (UTC) :: {{цб|Статия е, не страница!}} [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], благорадя за разяснението, че било статия, а не страница. Страниците в ОИП се наричат статии, но пак са... страници. Надявам се, че сте наясно с това. :: {{цб|А външните хора, които ще влизат, за да я прочетат, по никакъв начин няма да разберат дали статията е заключена или не. Просто ще видят версията на Калинов.}} Версията на Калинов не е много по-различна от Вашата, с изключение на датата в инфобокса, която така Ви бърка в здравето. Човекът е посочил и източници, които, доколкото виждам от тукашната дискусия, само за Вас са неблагонадеждни. Не разбирам това по какъв начин ги засяга въпросните читатели. Бихте ли разяснил допълнително? :: {{цб|Давате предимство на фен вандал, който няма за задача да допринася за Уикипедия извън една статия, никога не е чел правилата на Уикипедия и е разпространил своя прочит на историята из всички Уикипедии.}} Калинов редактира най-вече въпросната статия, което говори за възможен конфликт на интереси, но това няма как да бъде на 100% сигурно. :: {{цб|Не, написах ви какво искам.}} Тази Ваша реплика от малко по-нагоре показва много добре какви са и Вашите намерения. Това ще го коментирате ли по някакъв начин? :: {{цб|Много слабо решение.}} {{цб|Толерирането на полуанонимни спрямо дългогодишни уикипедианци говори лошо за администраторското тяло.}} Именно заради вашата неспирна редакторска война се налага да се защитава страницата, като от това, естествено, страда масовият редактор/читател. Бих защитил страницата, независимо чия е последната версия, защото очевидно тази война няма да приключи скоро. Ще продължи задръстването на историята на страницата с вашите връщанки. В случая не толерирам нито Вас, нито Калинов. Можех да блокирам възможността и на двамата ви да редактирате статията. Това предполагам щеше да изглежда като по-удачното решение във Вашите очи? Или зависи отново след чия редакция ще последва блокирането? Каквото и да е решението, винаги ще има недоволни. Стоя си зад решението и изобщо не смятам да го коментирам повече. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:49, 19 декември 2020 (UTC) ::: Вярно ли не е [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&action=historysubmit&type=revision&diff=10590739&oldid=10590284 по-различна]? Ами остави тогава само „датата в инфобокса“, като ще заключваш! Моята версия е отредактирана и изглежда прегледно и чисто (за читателите). Ето това е удачната версия в моите очи. До момента Калинов е дал нула, повтарям нула източника за дата 1913, аз съм дал 1 за 1945. Та накъде се накланят везните? Не, едва ли има конфликт на интереси от негова страна – нито е фен на Черно море, нито е създал собствен сайт, който да цитира тук, нито обикаля по Уикитата, за да подменя информацията!! ::: {{цб|Не, написах ви какво искам.}} Репликата ми може да звучи грубо, но я си помислете с '''Ilikeliljon''' понеже видях, че и той я е цитирал, как бихте реагирали, ако в продължение на години сте в задънена улица по отношение на статия, администраторите си нямат понятие от тази сфера, а единствените, които водят „дискусия“ по темата си ти и полу редактор, непознаващ Уики правилата, който заявява в прав текст, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3AOkalinov&type=revision&diff=10563013&oldid=10562590 че има много време, за да играе тази игра].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:43, 19 декември 2020 (UTC) :::: Точно тук, не мога да се съглася с теб. Ти предоставяш 1 източник на сайт в интернет, срещу който имаш множество източници, които показват обратното. Калинов е предоставил източници, които не са негови собствени. Не е вярно, че цитира собствения си сайт. На него са качени материали, които са издадени от БФС и нямат общо с него. По същата логика можеше и на мой сайт да са качени. В случая източниците на БФС тежат повече от 1 сайт. Освен това израза "полуредактор" излиза от границите на нормалното общуване! Това, че някой е в конфликт на интереси не означава, че го прави задължително необективен. Поне източниците, които виждам не идват от Черно море или хора свързани с тях. Всички са издания на БФС или вестници, които просто са сканирани.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:00, 19 декември 2020 (UTC) :::: {{цб|Моята версия е отредактирана и изглежда прегледно и чисто (за читателите). Ето това е удачната версия в моите очи. До момента Калинов е дал нула, повтарям нула източника за дата 1913, аз съм дал 1 за 1945. Та накъде се накланят везните?}} На мен пък ми прави впечателение, че Вашата версия е по-обрана. И като казвам обрана – обрана е дори откъм източници. Прави и впечатление, че доста старателно {{plain link|1=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ПФК_Черно_море_(Варна)&action=history|2=следите и „зачиствате“ страницата}}. Това се случва след почти всяка една чужда редакция в последната година. Това, разбира се, не е лошо, но започва да става притеснително, когато това води до редакторски войни. В този случай няма какво друго да се направи, освен да се заключи страницата, за да се избегне по-нататъшна ескалация. Трупането на стотици връщания в историята на страницата сериозно започва да пречи на проследяването „кой какви ги е вършил“. А везните очевидно не клонят наникъде. Това се вижда както от тази дискусия, така и от предишните – беседи и посредничества. Имаме две спорещи страни, като всяка твърди, че нейният източник е най-меродавният. Между другото, не разбрах защо премахвате останалите източници (сайтове)? Една част от тях са в текста (увода), различни са от retro-football.bg и нямат отношение към спорната дата. Или и те принадлежат на Okalinov? Дори не си правите труда да отбележите причината, поради която ги премахвате. Нищо конструктивно не намирам в такава редакция. Относно датата: компромисният вариант е да бъдат упоменати и двата варианта в инфобокса, със съответните източници/бележки. Шизофренично или не, това изглежда като най-правилното решение при тая спорна ситуация. :::: {{цб|[...] как бихте реагирали, ако в продължение на години сте в задънена улица по отношение на статия, администраторите си нямат понятие от тази сфера, а единствените, които водят „дискусия“ по темата си ти и полу редактор, непознаващ Уики правилата [...]}} Ами, като за начало, аз бих се въздържал да отправям каквито и да е обидни квалификации към отсрещната страна. Само погледнете как водите дискусията в този раздел. Няма да се намери изход от „задънената улица“, ако се продължава така и занапред. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:57, 20 декември 2020 (UTC) == Многократно връщане на редакции без дискусия == Здравейте! Предупреждавам Ви, че връщането на редакции, без да сте започнал дискусия, особено когато редакциите Ви биват оспорени, е вид вандализъм, като по тази причина подлежите на блокиране. Моля, започнете дискусия и не си играйте на връщанки, защото следващото връщане от Ваша страна може да доведе до блокирането Ви. Това е последна молба от моя страна! Ако продължите с неконсруктивното поведени, лично аз ще отправя молба да бъдете блокиран. Благодаря за вниманието! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 03:53, 19 юли 2022 (UTC) :Здравейте [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] благодаря Ви за опита да се справите с "македонизацията" на този спор. Едната страна има всички аргументи и източници да напише, каквото пише, а другата прилага свой прочит и се опитва да го налага с всякакви средства. Това Вие сам го бяхте забелязали в един от комeнтарите си. Дискусии бяха започвани многократно през изминалите години и никога не доведоха до нищо. Такива има в беседата към статията, тук по-горе на моята страница, ето тук също [[Уикипедия:Разговори/Архив/2020/октомври]], както и тук [[Уикипедия:Разговори/Архив/2021/септември#ПФК Черно море]] и на още няколко места. Имаше и искане за посредничество от декември 2017, но не го намирам веднага, изглежда че е изтрито. Там бяха ясно описани двете страни на спора. :Не виждам и другата страна да влиза в дискусия преди да връща редакциите ми. :Щом сте решили да прилагате това Соломоновско решение, нека читателите се запознаят с двете версии: Официалната версия на клуба и БФС, както и тази на bg.clubs, чийто администратори сами обявяват, че нямат претенции да са последна инстанция. Защо насила да ги правим такава? Някои от сътрудниците им са също активни редактори тук, което според мен е много по-сериозен конфликт на интереси от моят сайт, в който качвам изрезки от вестници. :С други думи, предлагам да се изпишат отличията, така както са били винаги приети от клуба, публиката и БФС: 4-те титли (1925, 1926, 1934, 1938) и купата и суперкупата (2015). Втори, трети, четвърти места според мен не е необходимо да се изписват, те не са отличия. Отдолу може да се напише и мнението на bg.clubs, че не са съгласни. При този случай, читателите ще могат да имат по-пълна информация и направят своите заключения. Поздрави. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:03, 19 юли 2022 (UTC) :: Не е работа на Уикипедия да търси ултимативната истина. Предишните дискусии показват, че няма консенсус относно достоверността на източниците. Щом има източници, които твърдят две различни неща (визирам това с годината), редно е да се отбележат и двете гледни точки, за да може да бъде спазен макслимално принципът за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. :: Последното Ви предложение Ви моля да го изложите на беседа, където и други могат да вземат отношение, особено когато е възможно да има възражения. Не е работа на един да решава кое е правилно, кое не е. Това се решава чрез дискусия и анализиране на посочени източници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) oeyvw62key3um9u6rvwfd0lobsiopm2 11463985 11463863 2022-07-19T19:48:59Z Okalinov 38475 /* Многократно връщане на редакции без дискусия */ Отговор wikitext text/x-wiki {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin:0em 0em 1em 0em; width:100%" | style="width:45%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Картинка:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Okalinov!'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> <small>'''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос!</small> <small>Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.</small> <small>Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Image:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]].</small> * <small>'''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]].</small> </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small> Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''.</small> * <small>Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]].</small> * <small>Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично.</small> * <small>Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}</small> * <small>'''[[Уикипедия:Полезни съвети#Подписване *| Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране)</small>. * <small>Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка!</small> * <small>Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.</small> * <small>'''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.</small> * <small>Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[Image:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.</small> </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:47, 9 януари 2016 (UTC) == Владислав Варна и Черно море == Здравейте, пиша ви по повод на въпроса ви в Уикипедия:Разговори. Това не е моята област на действие, но все пак ще ви кажа, че е добре да се свържете с БФС и да направите запитване там. Освен това може да попитате и в централата на футболния отбор Черно море, нямам представа дали имат музей, но вероятно имат архив, в който са вписани футболистите. Освен това в Държавен архив Варна се съдържа фонд № 845К / КОЛЕКЦИЯ "ДОКУМЕНТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СПОРТНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВАРНА" Опис № 1. В тази колекция има снимки на отборите на Тича и Владислав и други, а вероятно и документи.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:14, 7 февруари 2016 (UTC) == За ваше сведение == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_2006&type=revision&diff=7288172&oldid=7286326 Линк]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:54, 4 май 2016 (UTC) [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90_%28%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%29&type=revision&diff=7274780&oldid=7273875 Тези промени] видяхте ли? Забележете абзаца преди 1948 г. А бяхте казали, че нямало ЦСКА-АС 23. Да, така е, ама има фенове, които вярват, че нещата са стояли другояче. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:42, 4 май 2016 (UTC) == Блокиране == Току-що излязохте от поредно блокиране и си просите ново ли? Или може би смятате, че никой не наблюдава страницата? Заблуждавате се.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:36, 24 ноември 2020 (UTC) :Здравейте, не виждам причина поради която да бъда блокиран, заплахите са излишни. Статията, която ревностно триете почива на множество факти и официални източници. Вашата „съкратена“ версия почива на лично мнение на редактор в уебсайт, а личните мнения могат да се променят по една или друга причина. Тогава какви ще са аргументите ви? Моите източници няма как да изчезнат, да се изтрият или променят. Никога в историята си футболният клуб „Черно море“ не се е смятал основан през 1945 г. Нито вие, нито аз можем да променим това. Разбирам, че не ви харесва историята на клуба. И на мен не ми харесва, че за официална дата е приета 3.3.1913 г., след като има твърди доказателства, че футболния клуб съществува от 1909 г., но приемам фактите такива, каквито са. Време е и за вас да го направите. Статията ще бъде променена ако нега сега, то след час, два или утре. Ако не от мен, то от някой друг, който познава фактите. Ако ви се играе тази игра, аз имам много време за това. Ако искате да научите нещо повече за клуба, прочетете книгите ми. Има ги безплатно он-лайн на моят сайт, заедно с много други книги и списания. Ако имате въпроси, може да ми пишете на фейсбук ретро страницата. Не може няколко човека да седнат и да решат историята да бъде променена. Това предполагам ви е ясно. Позицията ви е губеща от където и да я погледнете. Колкото по-скоро го разберете, толкова по-добре за всички нас.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:36, 24 ноември 2020 (UTC) :: Така и не разбрахте основните принципи, на които почива Уикипедия. Че няма мои и ваши източници, а единствено '''благонадеждни'''. Че един човек '''не може''' сам да работи по статия, както и че няма собственост върху статиите. Че фактите '''се доказват с източници''', а не се изказват като твърдения от потребители. И още, и още. Играта я играете вие, но както забелязвате поне в българската Уикипедия, няма кой да ви се върже.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 23:37, 25 ноември 2020 (UTC) :::Според вас личното мнение на потребител от уебсайт е по-благонадежден източник от трупаните с десетилетия такива на висшият орган за физкултура и спорт. И пак да попитам. Ако този ваш благонадежден източник по някаква причина реши да си промени личното мнение, къде ви остават аргументите? Всичко написано от мен е доказано с източници. Всъщност, то не е написано от мен, а от самите източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:45, 26 ноември 2020 (UTC) :::: Прочетохте ли за толкова години [[Уикипедия:За Уикипедия]] или ви затрудни твърде много?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:39, 28 ноември 2020 (UTC) ::::: Нищо не ме затруднява. Статията, която искате да премахнете покрива всички изисквания на уикипедия. За всяко твърдение има източник. Вашият източник е напълно недостоверен, защото в печатните му издания от 2004 и 2005 г., пише точно каквото пиша и аз, а след това си променят личното мнение. Какво би станало, ако го променят още един път. Не ми отговорихте на този въпрос [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:56, 28 ноември 2020 (UTC) :::::: Всеки може да си смени мнението, но не и да промени историята. А тя казва, че от два клуба няма да как да образуваш един. Казаха ви го и други юзъри тук с интерес към футбола. Имате късмет, че администраторите са далеч от тази тема и само от време на време ви баннват. Иначе щяхте да имате перманентна забрана да редактирате Уикипедия. И също не си мислете, че „незабелязано“ сте променили историята и на други места. Това, че не разполагам с безкрайно време като вас, не значи, че съм пропуснал фалшифицирането и в други Уикипедии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:38, 5 декември 2020 (UTC) ::::::: Това твърдение за историята е ваше. В България всички клубове са образувани от повече от два. Даден ви беше и пример от Австрия с "Адмира-Вакер". Всичко написано от мен е подплатено с изочници, т.е. не е написано от мен, а от самите източници, поради което никой не може да ми даде перманентна забрана в която и да е уикипедия. Други юзъри не са съгласни с вас, но вие продължавате да ги триете. Историята е такава, каквато е написана от клуба, за което имате официално писмо и от БФС, за което имате източниците им. За фалшифициране, манипулиране и вандализъм от моя страна не може да става и дума. Това го каза администратора тук, в българската уикипедия. Историята се опитвате да промените вие чрез незачитане на източниците и измисляне на нови "исторически правила". 50-годишният юбилей на АСК "Черно море" през 1963 г пак ли аз го фалшифицирах? <ref>http://retro-football.bg/sites/default/files/yubiley1_-_kopie.jpg</ref>[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:49, 5 декември 2020 (UTC) :::::::: Пак ли ми дават линкове от собствения си сайт, където собственоръчно подменяте историята? Тежка форма на наглост. Да, разгледах там, че на доста клубове сте изменили фактологията. И не, не всички клубове са създадени от два. Но клубът Черно море е създаден по този начин. И аз ви бях дал най-основният пример с ЦСКА, където при обединяването никой не тръгва да рови назад в миналото (като ваша милост) и да си приписва древни дати на създаване. Да не говорим, че след комунистическите обединения през 40-те общо взето този принцип изчезва. В наши дни колко честа практика е два клуба да се съединят? Царско село така ли е създаден? ЦСКА 1948? Хаха, историята била каквато е написана от клуба. Чувате ли се какви ги блещите? Нито клубът, нито фенове на Черно море като вас могат да изпишат нещо, което вече се е случило. Още по-малко да го променят. Кой админ какво ви е казал? Че те са няколко, но за съжаление нито един футболен фен. Пак си измисляте някакви неща, но то това ви е кодирано. '''„За фалшифициране, манипулиране и вандализъм от моя страна не може да става и дума.“''' Това ще си го бродирам някъде да ме забавлява. Чудничко е просто. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 5 декември 2020 (UTC) ::::::::: Линковете от сайта ми са изрезки от вестници, а не лични мнения, както е случаят при вас. Аз не съм писал вестници през 1963 г., нито съм организирал юбилеи. За ЦСКА и Царско село не знам на кого са правоприемници, никога не съм се интересувал. Покажете ми печатен източник от това време, както аз ви показвам, иначе не мога да ви отговоря на въпроса. За "Ч. море" никой не е писал, че е създаден през 1945 г., без да спомене правоприемството от Тича и Владислав, докато вашият източник реши да си промени личното мнение. Всички отбори в България, съществували през 1940-те са образувани от сливания и са правоприемници. Изпращам ви печатното издание на вашия източник <ref>http://retro-football.bg/sites/default/files/books/bf2004.pdf</ref> от моят сайт. Обърнете внимание на стр. 136. Пише това, което пиша и аз. Не можете да подмените историята на клуба. Избродирайте си това и си го четете всеки ден.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:29, 5 декември 2020 (UTC) :::::::::: И какво да видя там бе? На повечето отбори пише Създаден с точно дата, на Черно море пише Хроника. Сам се затапвате като давате материали, които казват точно обратното на твърдяното от вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:52, 6 декември 2020 (UTC) Okalinov, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], моля и двамата да прекратите с връщанията и да се опитате да достигнете до някакъв компромисен вариант, за да не се налага да слагам пълна защита върху страницата. Тази редакторска война е вече безумна – води единствено и само до трупане излишен шум в историята на страницата. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:37, 6 декември 2020 (UTC) : Няма какво да прекратявам аз. Юзърът трябва да бъде баннат от редактиране на тази страница, както беше направил Водно конче. Този човек е тук само за да вандализира една страница, създава си собствени сайтове, за да променя историята и има очевиден конфликт на интереси.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 6 декември 2020 (UTC) :: На сайта има скенирани източници от различни периоди с цел удобството на читателите. Ако самият сайт е проблем, мога да ги цитирам като библиографски източници, които всеки заинтересуван трябва да търси в библиотеки и архиви. Няма нищо писано от мен, следователно не виждам никакъв конфликт на интереси. От друга страна, източника на Rebelheartous е просто статия от интернет, която самият автор обявява за неговото необвъзващо мнение. <ref>http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna)?fbclid=IwAR2Jhw_pazbXGvpAtPK-Axtt4DJ-Dzza6vS3oQxaKmLDa0F1nrPAuOpZAHk</ref> Не виждам как може да се постигне консенсус, след като толкова години другата страна отрича официални източници, като тези на ръководният орган на Българската физкултура и спорт (БСФС) и многобройни потвържедения от периодичния печат, някои от които са цитирани тук. Немаловажна е и позицията на клуба, коята винаги е била една и съща през годините. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:59, 6 декември 2020 (UTC) ::: '''„с цел удобството на читателите.“''' Ахаха даже си прави реклама на сайта. [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]] ::: Ще давате скАнирани материали само ако са благонадеждни източници за датата на създаване. В противен случай няма да разтягате локуми. ::: Да, „просто статия“ цитирам, която е използвана над 100 пъти в българската Уикипедия като източник. Просто статия наистина. В същия просто сайт, до който Okalinov беше писал с надежда да го огрее по въпроса за създаването и те наистина добавиха Официална позиция на клуба, '''но оставиха датата на създаване както е най-коректно да се посочи'''. И сега този сайт му е по-черен от нощта. Да не говорим, че всички потребителите, които се интересуват от футбол, премахваха вандализмите му, само той единствен ги връщаше. И това е защото е фен на ПФК Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 6 декември 2020 (UTC) :::: 50 години през 1963 г. Аритметиката е за вас. Източника е даден тук<ref>http://retro-football.bg/?q=bg/%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9</ref> - в. "Народен спорт" и в. "Народно дело" (не са писани от мен). Очевидно е също, че сайта няма рекламна цел. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:25, 6 декември 2020 (UTC) ::::: Да, целта е да си правите фабрикации на история. Колко жалко, че една дата на създаване за вас е толкова важна вместо актуалните мачове на тима или съвременните му успехи. И, разбира се, другата цел е да разпространявате лъжите колкото се може по-обширно – медии, Уикипедия, да пишете книги. Само че статиите тук трябва да се градят от неутрални хора, а не от фенове на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:39, 6 декември 2020 (UTC) :::::: За "фабрикациите и лъжите" се обърнете към тези, които са писали източниците. Отново повтарям, нищо в тази статия не е писано от мен и всичко се основава на посочени неутрални източници (освен ако обвините в. "Нар. спорт" за фенове на "Ч. море"). Неутрални редактори сложиха също 1913 г., но вие ги изтрихте. Аз лично си спомням за един Давид Кенаров-ЦСКА и ДФОТЕВ. Очевидно е също, че и вие не спадате към категорията "неутрален". Между другото, не съм писал до никакви сайтове и как въобще знаете кой какво е писал до този сайт, след като твърдите, че нямате нищо общо с него? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:51, 6 декември 2020 (UTC) ::::::: Хаха да не сме всички като вас – имаме любим отбор, почваме да пишем весели истории за него, създаваме псевдосайтове и рушим Уикипедия. Много ви е трудно да приемете, че сайтът Bgclubs е авторитет, нали? Тцтц каква злоба спрямо този сайт. И до Bgclubs може и да не сте писали, но до администрацията на Черно море със сигурност. Обаче как по-конкретно ви помогна това да заличите информацията в Bgclubs? Никак. Не знам какво си спомняте за Давид Кенаров, той този потребител никога не е казвал и думичка по никоя тема и с никой. Дфотев пък изобщо не е участвал в спорове за Черно море. Така че защо намесвате хора, които нямат нищо общо? Поредната фабрикация и измишльотини. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:51, 6 декември 2020 (UTC) :::::::: Погледнете историята на статията кой какво е писал и трил. Няма нужда от празни приказки. Давид Кенаров беше трит не един път и не изглежда да е фен на "Ч. море". Дфотев също. Доколкото за вашия източник, започва да намирисва на конфликт на интереси. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:58, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::: Айде бе, белгийски, само толкова ли можа да измислиш? ::::::::: Достатъчно ми е да погледна беседата на статията и да видя, че двамата не са участвали там.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:36, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::: Не говорим за беседата, а за неутрални потребители, писали 1913 г. като дата на създаване. Значи има и други "фалшификатори на история" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:52, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::::: Баш за беседата говорим, където само вие, фенът на Черно море, защитавахте тезата за 1913.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:06, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::: Ами добре, щом за това искате да говорите, погледнете пак. Аз съм само един от многото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 6 декември 2020 (UTC) ::::::::::::: И двамата си имате позиции, което е ок, но Уикипедия не е задължително да има абсолютната истина. За това ще направите следното: в историята на клуба в началото пишете следното според Черно море, те са създадени еди-кога си (източник), а според други източници еди-кога си (източник). Не е наша работа да преценяваме истината, а отразим всички гледни точки.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:27, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::::: Принципно съм съгласен да си напишат с едно изречение, че техния сайт не е съгласен с позицията на клуба, БФС, текущата преса и всички писмени източници от 20-ти век и изразяват личното си мнение. Проблемът, който виждам е, че сайта им вече е променил мнението си един път (втората препратка тук долу показва печатното им издание от 2004 г., в което на 136-та страница пише точно това, което сега пише в статията) и самият Rebelheartous допуска, че това мнение може да се промени отново. В случай, че това се случи, няма друг източник, който да потвърди позицията на Rebelheartous и логичното в този случай ще бъде тази позиция да бъде премахната изцяло. Все пак, статиите в уикипедия са базирани на източници, а не на личното мнение на потребители. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:54, 6 декември 2020 (UTC) :::::::::::::: {{ping|Ilikeliljon|p=}} Аз нямам позиция, отразявам фактите. Ако проимам позиция, ще е пагубно за статиите тук. Погледни моята версия, първите два абзаца от История. Точно така го бях направил. Какво е според ръководството на Черно море и какво според благонадеждния източник.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 7 декември 2020 (UTC) ::::::::::::::: Позицията ви е това, което искате да напишете, т.е. имате такава. Фактите са изложени в периодичния печат и печатните органи на най-висшият орган за физкултура и спорт (БСФС - БФС). Можете да ги прочетете в препратките към статията. Това, което искате да напишете (вашата позиция) е в противоречие с тези факти и е лично и неангажиращо мнение на редактор от даден сайт, което както сам виждате може винаги да бъде променено, т.е. не отразявате никакви факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 7 декември 2020 (UTC). {{ping|Rebelheartous|p=}} без да съм специалист не бих определил като благонадежден източник, който си променя написаното, ако е вярно това, което Okalinov казва. Въпросът е, че от една страна имаме твърдението на клуба, а от друга твърдението на сайт за футбол, което не ми се струва много равнопоставено като гледна точка. Доколкото видях от една изрезка от вестник, предоставена от Okalinov в действителност наистина се приема, че датата е 1913 г. предвид това за юбилея и мисля, че е редно да опишем това като по-релевантно. Когато се споменават два източника имаме и тежест на доказателствата. В случая на мен поне ми е трудно да видя къде е тежеста на написаното в сайта bgclubs. На какво се основава тяхното мнение? --[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:04, 7 декември 2020 (UTC) : Не е вярно, неслучайно bgclubs е цитиран в почти всяка футболна статия. Чества юбилей АСК. Нека Калинов каже какво е АСК.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:33, 7 декември 2020 (UTC) :: НДГС, ВМС, АСК, ФФД, ФСФД, ФК, ПФК са един и същ субект, както за "Черно море", така и за всеки друг клуб в България. Абревиацията се използва в периода 1958 - 64 г. (шест години) и не променя нищо съществено в клуба, ако това е повода на въпроса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:58, 7 декември 2020 (UTC) :: Кое не е вярно? Това, че bgclubs е цитиран в почти всяка статия в Уикипедия не е доказателство, че източника е абсолютно точен, а че някой редактор е решил да го използва широко. Честно казано при липсата на хартиени източници това е добре, но в последните 30 години излезнаха доста Футболни енциклопедии, а и преди 1989 г. съществуват едни книжки, които са обзорни за всяка година Футбол 86 и т.н., които също може да се използват. АСК по това, което прочетох е Армейски спортен клуб Черно море.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 17:51, 7 декември 2020 (UTC) ::: Да, '''спортен''' клуб. Спортните клубове са шапката, под която попадат (но не задължително) футболни, баскетболни, [[ВК Черно море|волейболни]], бойни, [[ФК Одесос (Варна)|футзал]], гимнастически и каквито се сетиш още спортове. Което не обвързва различните субекти да са създадени по едно и също време и това да е задължително най-древната дата. Нещо повече, имаме отделни статии за '''спортния''' клуб – [[ДФС Черно море]] и [[ССК „Черно море“]]. Забележи какво пише във втората – ''„ССК „Черно море“ е наследник и на основания на 3 април 1916 г. СК „Владислав““''. Т.е. различни потребители влизат, тълкуват си го по свой начин и пишат всевъзможни небивалици. Това за мен е пълна каша и не е сериозно да продължаваме така!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 декември 2020 (UTC) :::: В случаят на "Черно море" първият предшественик е футболният клуб "Спортист", основан през 1909 г. (виж. в. "Нар. спорт" в линка долу), но са приели датата на спортното дружество - 3.3.1913 г. Така е прието официално. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 8 декември 2020 (UTC) ::::: „Първият предшественик“ [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:09, 9 декември 2020 (UTC) :: {{ping|Rebelheartous|p=}} съжалявам, че ще го кажа, но след като прегледах съдържанието на книжката Футбол 89 на БФС в раздела за визитки на отбори, там недвусмислено е казано, че Черно море е пряк наследник на отбора на Тича и ние трябва да следваме това, което е официалната позиция на БФС. Друг е въпроса, че така се получават и малко шизофренни неща като отбора е едновременно първи и втори в някои години и втори и трети в други, но това може специално да бъде отбелязано. Уикипедия не е място, в което се търси истината, защото това противоречи на идеята за никакви оригинални изследвания, а място за описание на позиции и гледни точки. В случая гледната точка на БФС е по-релевантна от гледната точка на bgclubs. Така че, ако мерим тежеста на източниците, то тя е в полза на справочника, издаван от БФС, а не на сайта. Все пак като алтернатива може да се спомене, че има и други гледни точки, но само като алтернатива. Това е моята позиция.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 19:00, 7 декември 2020 (UTC) ::: +1. Абсолютно точно казано. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 09:54, 8 декември 2020 (UTC) ::: E точно това е спорът – Калинов твърди, че „наследник“ означавало, че си създаден еди-кога си. Докато аз искам източник с указана дата на създаване 1913 и да пише Черно море. Това би било '''благонадежден източник за дата на създаване''', а до момента неговите преснимани материали са благонадеждни източници за други моменти от '''историята на варненския футбол'''. А между впрочем [[Тича]] не е създаден 1913 г... И защо има отделна статия за Тича, след като Черно море и Тича е едно...[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] И защо наследява годината на създаване на Тича, а не на [[Владислав]]? [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Ето това го попитай фенът на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] ::: Да, супер шизофрения, която никъде другаде на може да се срещне. Да завършиш едновременно 1-ви и 2-ри, след това 7-и и 12-и, едновременно да спечелиш купа и да си загубилия финалист?! Хайде малко по-сериозно, не сме балами! ::: Имай предвид, че това не е никаква официална позиция на БФС, както пробутва тезата си господинът. Българският футболен съюз има за цел развитието на футбола у нас. В него членуват [https://eurocom.bg/sport/izpulkomut-prie-novi-117-kluba-za-chlenove-na-bfs стотици ФК] и ако трябваше да се произнася по казуси за всеки един от тях, нито ще им стигне капацитетът, нито времето. Нещо повече, те не са се произнасяли официално за '''нито един''' ФК. Естествено, че преди 89-а спортната литература се е издавала предимно от футболната федерация. ::: И няма за какво да се извиняваш. Аз уважавам твоето мнение и на всеки друг уикипедианец. Калинов обаче не е такъв, а е най-обикновено фенбойче без значение дали е на 20, 40 или 60 години. Той е тук с ясната цел да разправя лакърдии за любимия тим. Всеки ден чистим статии от такива хора като него, с тази разлика, че той е инатлив, не се отказва и разчита на неинформираността на админите. :::: Г-н Rebelheartous, как ще ме наричате няма никакво значение нито за мен, нито за статитята, нито за историята на клуба. Четете добре източника за 50-годишнината отдолу, който твърдите, че съм фалшифицирал (статия от 1963 г.!). Пише си точната дата кога е създаден СК "Тича", пише си за "Спортист" 1909, пише си и за "Владислав", пише си кой на кого е правоприемник. Само трябва да го прочетете. Пише го и в статията в уикипедия сега. Статията за "ФК Тича" е грешно написана. Както в уикипедия, така и в сайта на bg.clubs. На първо място няма ФК "Тича" и никога е нямало. Има СК (Спортен клуб). За датата на създаване си има съдебен документ и тя е 3.3.1913 г., а не 1914 г. Футболните статии в уикипедия са пълни с грешки. Нямам намерение да се занимавам с всички тях. Поне за сега. Щом уважавате мнението на другите, вслушайте се в него. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:24, 8 декември 2020 (UTC) ::::: Жалко, че не пише „Черно море 1913“. А това търсим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:01, 9 декември 2020 (UTC) :::::: Пише го във вестника от 1963 г., 50-годишен юбилей на АСК "Ч. море", от който футбола е секция (и това го пише) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:53, 9 декември 2020 (UTC). :::: {{ping|Rebelheartous|p=}} аз казвам, че това е позицията на БФС (нека го наречем приемане на ситуацията по този начин), защото е отразена в тази поредица от книжки от 80-те години. Няма такава практика за произнасяне, а имаме през тоталитарния период директно налагане и обединяване. Ние нямаме за цел някой нещо да доказва, а да отразяваме приети неща. Когато казваш, че искаш такава дата е невъзможно да я получиш, защото не е Калинов човека от който трябва да я искаш, а БФС, защото те са написали, че Черно море е наследник на тези отбори. Наследник означава, че приема пасивите и активите на тези отбори, което означава, че те са той и той е те. Няма как да знаем какво е щяло да стане с Тича и Владислав, ако не са били обединени, затова си имаме реална ситуация, а не ако е било така, значи трябва да пише Черно море. Според мен трябва да пише нещо от рода на "историята му може да се проследи назад до еди-кои си отбори, на които е наследник, а в съвременни му вид отбора съществува от 1945 г. и т.н." Ако трябва да се ядосваш на някого то не е Калинов, а БФС.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 20:25, 8 декември 2020 (UTC) ::::: Не, аз се забавлявам и, както се вижда, ми е трудно да го прикрия. Така е, не знаем какво е щяло да се случи с Тича и Владислав, затова ги водим в категория [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 несъществуващи]. А къде пише в източника, че приема пасиви и активи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:08, 9 декември 2020 (UTC) ::::::Rebelheartous това се подразбира от описаното колко титли имат, например в справочника 90, 91 на с. 97 е уточнено колко титли имат като отбор (с уточнение дали е Тича или Владислав). Съответно от там е ясно, че и загубите (пасивите) също са приети. Не очаквайте, че ще има точно написано, макар да не го изключвам някъде да го пише конкретно.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 13:50, 9 декември 2020 (UTC) ::::::: Как предлагаш да ги запишем? Не може да са в скобки – те или са спечелени или не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 11 декември 2020 (UTC) :::::::: Няма какво да се пределага. Записано е тук най-долу в официалната страница на БФС. БФС е единствената институция в България, която може да определи кой е шампион и кой не е. Тук няма място за интерпретации и лични мнения. <ref>https://bfunion.bg/history?lang=en</ref>[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:05, 11 декември 2020 (UTC) :::::::{{ping|Ilikeliljon|p=}}, използваната дума е "правоприемник", което означава точно това, което казвате. Приемник на правата на обединените клубове. Футболни клубове няма до 1985 г., те са секции към спортните клубове. Всички клубове в България преминават през обединения в периода 1944-45 г. без нито едно изключение. При "Ч. море" обединението е между един от най-старите спортни клубове и първият шампион на България, което предизвиква реакциите, които четете тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:53, 9 декември 2020 (UTC) ::::::::* Арда – 1924 ::::::::* Берое – 1924 ::::::::* Ботев (Пловдив) – 1912 ::::::::* Ботев (Враца) – 1923 ::::::::* Етър – 2013 ::::::::* Левски – 1914 ::::::::* Локо (Пловдив) – 1935 ::::::::* Лудогорец – 2001 ::::::::* Славия – 1913 ::::::::* Царско село – 2015 ::::::::* ЦСКА 1948 – 2016 :::::::: 11 от 14-те отбора в Първа лига не са създадени в периода 1944 – 45. Поредната лъжа замина в кошчето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:24, 11 декември 2020 (UTC) ::::::::: Всички тези с дати от преди 1944-45 г.са обединявани по няколко пъти, както и "Черно море". Пише го във всички възможни източници. Но вие искате да броите само обединението на "Ч. море" като нов отбор. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:44, 11 декември 2020 (UTC) :::::::::: Така пише в източника от bgclubs.eu. В книжките от БФС има скобки и се говори за „хроника“. Ми не е същото. Славия, Левски и Ботев са създадени като такива, така се казват и в наши дни не за друго, а защото са същите отбори. За разлика от Морето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:52, 12 декември 2020 (UTC) ::::::::::: БФС прилага еднакъв критерий за всички, за разлика от bg.clubs, които сменят критерия си само за "Ч. море" след 2006 г. (виж линка долу). Левски, Ботев и Славия са толкова "същите", колкото и Морето, т.е. всички те са обединявани през 1944-45 г. или с други думи "шизофренията" е повсеместна и не може да се отнася само за един клуб. Имената са се променяли многократно. Не разбирам смисъла на спора. Всичко е описано в източниците. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:07, 12 декември 2020 (UTC) :::::::::::: Ако бяхте създадени като Левски, Ботев и Славия изобщо нямаше да ви оспорвам толкова дълго време. Но вие не сте. Обаче много ви се иска да бъдете. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:20, 12 декември 2020 (UTC) {{ping|Ted Masters|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:31, 7 декември 2020 (UTC) : [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], дали видяхте, че връщате добавена информация с източници, различни от retro-football.bg, между другото? Погледнах беседата, както и страницата за посредничество – аз, честно казано, не виждам разлика с текущата дискусия. Едната страна твърди едно, другата – друго, посочват се източници, като едната страна твърди, че източниците на ответната са неблагонадеждни, после нещата се завъртат. Накрая се стига до зацикляне и връщане на „по-правилната“ версия за съответната страна. В крайна сметка трябва да се стигне до някакъв компромис. Казаното от [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] по-горе е много точно. Не е наша работа да търсим истината, а да отразим възможните гледни точки, съответно подкрепени с източници. Не съм от футболните фенове, затова не намирам смисъл да се включвам активно в дискусията. Отговарям понеже бях пингнат. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 09:54, 8 декември 2020 (UTC) {{ping|Ilikeliljon|p=}} [[Потребител_беседа:Rebelheartous#Черно_море]] Ето още кога ми е писал Потребител:Tormon245t да оправям бакиите в статията. Като нищо и преди това може да е започнало, ако се разровя. Признавам си, че всеки друг на мое място щеше отдавна да се е отказал.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:55, 8 декември 2020 (UTC) Така, връщам статията с източника, в който пише, че Черно море е създаден 1945 г. Когато се появи източник, в който пише, че Черно море е създаден на друга дата, ще дискутираме отново.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:59, 16 декември 2020 (UTC) : Източници има достатъчно, добавям още един. В-к "Нар. спорт" от 1963 г., "Черно море" на 50 години. Добавям и официалния сайт на БФС, в който пише, че "Черно море" има 4 титили. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:30, 16 декември 2020 (UTC) :: Не, написах ви какво искам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:49, 18 декември 2020 (UTC) ::: Така, отнесете спора на Разговори, защото има нужда от медиатор. Второ Rebelheartous това, "написах ви какво искам" не ми харесва. Не сте вие човека да изисквате нещо. След проверка моето лично мнение е, че БФС признава черно на бяло, че Черно море е наследник на тези отбори, което означава и наследник на техните титли, съответно и създаване. Въпреки това, въпроса е сложен и най-малкото може да се направят някои уточнения. Но източниците и силата им не са във ваша полза Rebelheartous, а в полза на казаното от Okalinov (не че трябва да разделяме нещата на истината на Okalinov и тази на Rebelheartous), просто той (можеше и някой друг да е) предоставя официални издания и някои неофициални, а вие имате един сайт и вашите разсъждения. Силата на доказване е у Okalinov, но и доказването е направено от него, според мен, сравнително точно. Така че, трябва да се отразят нещата възможно най-точно, без да се пише за крайна истина. Крайна истина, за съжаление, не можем да имаме в този случай, защото е вярно, че не е абсолютно същия случай като Ботев и Левски, но в същото време е вярно и това, че БФС е признал отбора за наследник, което го прави идентичен или почти идентичен. Ако смятате това за шизофренно (както аз го смятам) отнесете въпроса към БФС, а не към Okalinov, който доколкото ми е известно не е представител на БФС.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:48, 18 декември 2020 (UTC) :::: Клуб, който е на 50 години през 1963 г., е създаден през 1913. Младежи се събират на поляна да ритат топка и основават футболен клуб. Нама разлика при "Ботев", "Левски", "Славия" и "Тича". През 1944-45 г. всички те са обединени. "Левски" с "Княз Кирил", "Славия" с "България", "Ботев" с "Шипка", "Тича" с "Владислав". Пак няма никаква разлика. Но при случаят "Тича-Владислав" и двата отбора са били шампиони и имат история, която се наследява и продължава от обединеното дружество, потвърдено от БФС. В Разговори бяха направени вече два опита без резултат, един път през 2017 [[Уикипедия:Искания за посредничество/ПФК Черно море (Варна)]] и един път през 2020 [[Уикипедия:Разговори/Архив/2020/октомври]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:56, 18 декември 2020 (UTC) {{outdent|:::::}} Понеже редакторската война продължава с пълна сила, страницата отново е напълно защитена за неопределено време. Това ще бъде така до евентуалното достигане на някакъв консенсус между участващите страни. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:48, 18 декември 2020 (UTC) : {{ping|Ted Masters|p=}} Статия е, не страница! И този вандализиран вариант идеално го устройва господина. Сега може и изобщо да не се включва в дискусията. А външните хора, които ще влизат, за да я прочетат, по никакъв начин няма да разберат дали статията е заключена или не. Просто ще видят версията на Калинов. Много слабо решение. Давате предимство на фен вандал, който няма за задача да допринася за Уикипедия извън една статия, никога не е чел правилата на Уикипедия и е разпространил своя прочит на историята из всички Уикипедии. Толерирането на полуанонимни спрямо дългогодишни уикипедианци говори лошо за администраторското тяло.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 19 декември 2020 (UTC) :: {{цб|Статия е, не страница!}} [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], благорадя за разяснението, че било статия, а не страница. Страниците в ОИП се наричат статии, но пак са... страници. Надявам се, че сте наясно с това. :: {{цб|А външните хора, които ще влизат, за да я прочетат, по никакъв начин няма да разберат дали статията е заключена или не. Просто ще видят версията на Калинов.}} Версията на Калинов не е много по-различна от Вашата, с изключение на датата в инфобокса, която така Ви бърка в здравето. Човекът е посочил и източници, които, доколкото виждам от тукашната дискусия, само за Вас са неблагонадеждни. Не разбирам това по какъв начин ги засяга въпросните читатели. Бихте ли разяснил допълнително? :: {{цб|Давате предимство на фен вандал, който няма за задача да допринася за Уикипедия извън една статия, никога не е чел правилата на Уикипедия и е разпространил своя прочит на историята из всички Уикипедии.}} Калинов редактира най-вече въпросната статия, което говори за възможен конфликт на интереси, но това няма как да бъде на 100% сигурно. :: {{цб|Не, написах ви какво искам.}} Тази Ваша реплика от малко по-нагоре показва много добре какви са и Вашите намерения. Това ще го коментирате ли по някакъв начин? :: {{цб|Много слабо решение.}} {{цб|Толерирането на полуанонимни спрямо дългогодишни уикипедианци говори лошо за администраторското тяло.}} Именно заради вашата неспирна редакторска война се налага да се защитава страницата, като от това, естествено, страда масовият редактор/читател. Бих защитил страницата, независимо чия е последната версия, защото очевидно тази война няма да приключи скоро. Ще продължи задръстването на историята на страницата с вашите връщанки. В случая не толерирам нито Вас, нито Калинов. Можех да блокирам възможността и на двамата ви да редактирате статията. Това предполагам щеше да изглежда като по-удачното решение във Вашите очи? Или зависи отново след чия редакция ще последва блокирането? Каквото и да е решението, винаги ще има недоволни. Стоя си зад решението и изобщо не смятам да го коментирам повече. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:49, 19 декември 2020 (UTC) ::: Вярно ли не е [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&action=historysubmit&type=revision&diff=10590739&oldid=10590284 по-различна]? Ами остави тогава само „датата в инфобокса“, като ще заключваш! Моята версия е отредактирана и изглежда прегледно и чисто (за читателите). Ето това е удачната версия в моите очи. До момента Калинов е дал нула, повтарям нула източника за дата 1913, аз съм дал 1 за 1945. Та накъде се накланят везните? Не, едва ли има конфликт на интереси от негова страна – нито е фен на Черно море, нито е създал собствен сайт, който да цитира тук, нито обикаля по Уикитата, за да подменя информацията!! ::: {{цб|Не, написах ви какво искам.}} Репликата ми може да звучи грубо, но я си помислете с '''Ilikeliljon''' понеже видях, че и той я е цитирал, как бихте реагирали, ако в продължение на години сте в задънена улица по отношение на статия, администраторите си нямат понятие от тази сфера, а единствените, които водят „дискусия“ по темата си ти и полу редактор, непознаващ Уики правилата, който заявява в прав текст, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3AOkalinov&type=revision&diff=10563013&oldid=10562590 че има много време, за да играе тази игра].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:43, 19 декември 2020 (UTC) :::: Точно тук, не мога да се съглася с теб. Ти предоставяш 1 източник на сайт в интернет, срещу който имаш множество източници, които показват обратното. Калинов е предоставил източници, които не са негови собствени. Не е вярно, че цитира собствения си сайт. На него са качени материали, които са издадени от БФС и нямат общо с него. По същата логика можеше и на мой сайт да са качени. В случая източниците на БФС тежат повече от 1 сайт. Освен това израза "полуредактор" излиза от границите на нормалното общуване! Това, че някой е в конфликт на интереси не означава, че го прави задължително необективен. Поне източниците, които виждам не идват от Черно море или хора свързани с тях. Всички са издания на БФС или вестници, които просто са сканирани.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:00, 19 декември 2020 (UTC) :::: {{цб|Моята версия е отредактирана и изглежда прегледно и чисто (за читателите). Ето това е удачната версия в моите очи. До момента Калинов е дал нула, повтарям нула източника за дата 1913, аз съм дал 1 за 1945. Та накъде се накланят везните?}} На мен пък ми прави впечателение, че Вашата версия е по-обрана. И като казвам обрана – обрана е дори откъм източници. Прави и впечатление, че доста старателно {{plain link|1=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ПФК_Черно_море_(Варна)&action=history|2=следите и „зачиствате“ страницата}}. Това се случва след почти всяка една чужда редакция в последната година. Това, разбира се, не е лошо, но започва да става притеснително, когато това води до редакторски войни. В този случай няма какво друго да се направи, освен да се заключи страницата, за да се избегне по-нататъшна ескалация. Трупането на стотици връщания в историята на страницата сериозно започва да пречи на проследяването „кой какви ги е вършил“. А везните очевидно не клонят наникъде. Това се вижда както от тази дискусия, така и от предишните – беседи и посредничества. Имаме две спорещи страни, като всяка твърди, че нейният източник е най-меродавният. Между другото, не разбрах защо премахвате останалите източници (сайтове)? Една част от тях са в текста (увода), различни са от retro-football.bg и нямат отношение към спорната дата. Или и те принадлежат на Okalinov? Дори не си правите труда да отбележите причината, поради която ги премахвате. Нищо конструктивно не намирам в такава редакция. Относно датата: компромисният вариант е да бъдат упоменати и двата варианта в инфобокса, със съответните източници/бележки. Шизофренично или не, това изглежда като най-правилното решение при тая спорна ситуация. :::: {{цб|[...] как бихте реагирали, ако в продължение на години сте в задънена улица по отношение на статия, администраторите си нямат понятие от тази сфера, а единствените, които водят „дискусия“ по темата си ти и полу редактор, непознаващ Уики правилата [...]}} Ами, като за начало, аз бих се въздържал да отправям каквито и да е обидни квалификации към отсрещната страна. Само погледнете как водите дискусията в този раздел. Няма да се намери изход от „задънената улица“, ако се продължава така и занапред. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:57, 20 декември 2020 (UTC) == Многократно връщане на редакции без дискусия == Здравейте! Предупреждавам Ви, че връщането на редакции, без да сте започнал дискусия, особено когато редакциите Ви биват оспорени, е вид вандализъм, като по тази причина подлежите на блокиране. Моля, започнете дискусия и не си играйте на връщанки, защото следващото връщане от Ваша страна може да доведе до блокирането Ви. Това е последна молба от моя страна! Ако продължите с неконсруктивното поведени, лично аз ще отправя молба да бъдете блокиран. Благодаря за вниманието! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 03:53, 19 юли 2022 (UTC) :Здравейте [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] благодаря Ви за опита да се справите с "македонизацията" на този спор. Едната страна има всички аргументи и източници да напише, каквото пише, а другата прилага свой прочит и се опитва да го налага с всякакви средства. Това Вие сам го бяхте забелязали в един от комeнтарите си. Дискусии бяха започвани многократно през изминалите години и никога не доведоха до нищо. Такива има в беседата към статията, тук по-горе на моята страница, ето тук също [[Уикипедия:Разговори/Архив/2020/октомври]], както и тук [[Уикипедия:Разговори/Архив/2021/септември#ПФК Черно море]] и на още няколко места. Имаше и искане за посредничество от декември 2017, но не го намирам веднага, изглежда че е изтрито. Там бяха ясно описани двете страни на спора. :Не виждам и другата страна да влиза в дискусия преди да връща редакциите ми. :Щом сте решили да прилагате това Соломоновско решение, нека читателите се запознаят с двете версии: Официалната версия на клуба и БФС, както и тази на bg.clubs, чийто администратори сами обявяват, че нямат претенции да са последна инстанция. Защо насила да ги правим такава? Някои от сътрудниците им са също активни редактори тук, което според мен е много по-сериозен конфликт на интереси от моят сайт, в който качвам изрезки от вестници. :С други думи, предлагам да се изпишат отличията, така както са били винаги приети от клуба, публиката и БФС: 4-те титли (1925, 1926, 1934, 1938) и купата и суперкупата (2015). Втори, трети, четвърти места според мен не е необходимо да се изписват, те не са отличия. Отдолу може да се напише и мнението на bg.clubs, че не са съгласни. При този случай, читателите ще могат да имат по-пълна информация и направят своите заключения. Поздрави. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:03, 19 юли 2022 (UTC) :: Не е работа на Уикипедия да търси ултимативната истина. Предишните дискусии показват, че няма консенсус относно достоверността на източниците. Щом има източници, които твърдят две различни неща (визирам това с годината), редно е да се отбележат и двете гледни точки, за да може да бъде спазен макслимално принципът за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. :: Последното Ви предложение Ви моля да го изложите на беседа, където и други могат да вземат отношение, особено когато е възможно да има възражения. Не е работа на един да решава кое е правилно, кое не е. Това се решава чрез дискусия и анализиране на посочени източници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], това за ултимативната истина го разбирам. Аз не я търся, а просто цитирам актуални източници. Не разбирам обаче, защо се трият текстове, към които има източници. Това и Вие го видяхте миналата година и зададохте същият въпрос на този, който ги триеше, а той не отговори нищо. Не са много футболните статии с толкова много източници. Ако погледнете втората препратка тук отдолу на стр. 136, ще видите визитката на клуба, написана от bg.clubs с датата, която пиша и аз (3.3.1913) и четири титли за "Черно море". Източникът е техен. Гледната точка е напълно неутрална, отговаряща на всички източници. След 2005 г., те си сменят мнението и започват да налагат "нова история" с нова дата. Това е същото, като да ви кажат, че от утре имате нова дата и година на раждане, защото няколко човека са решили така. Имах кореспонденция с техни администратори относно тази промяна и не получих смислен отговор. Даже били готвели още промени, доколкото разбрах. :::Щом държите да включите в статията и техният източник, който след известно време отново може да бъде променен, мога да помисля как да представя гореспоменатото предложение. Има един технически проблем. Беседата към статията е заключена отдавна. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 19 юли 2022 (UTC) hd2qa4o0zrbm4uj0zpkm7pb82jfrspf 0 604761 11464236 11453995 2022-07-19T22:41:14Z Martincool23 311336 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Интер (Добрич) | герб =File:FC Inter Dobrich.png|thumb | картинка = | картинка-описание = | оригинално име = | прозвище = Интер – ВУМ | основан = 2013 г. | разформирован = | стадион = Стадион „Дружба“, гр. Добрич (изкуствен терен) | капацитет = | собственик = | президент = {{флагче|България}}Тодор Радев | старши треньор = {{флагче|България}}Веселин Игнатов | първенство = [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] | сезон = 2017 – 2018 година | спонсор = [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]] | екипировка = {{флагче|Италия}} Макрон | pattern_la1=|pattern_b1=_macronstripes1|pattern_ra1= | leftarm1=000000|body1=0000FF|rightarm1=000000|shorts1=000000|socks1=000000 | pattern_la2=|pattern_b2=_bluedoubleline |pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF |уебсайт = [http://fc-inter.vum.bg/ fc-inter.vum.bg] }} '''ФК „Интер“''' (още известен като '''„Интер“ към ВУМ''') е български спортен клуб и футболен отбор, който понастоящем се състезава в [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]]. Първоначално седалището на клуба е в с. Плачидол, област Добрич. От сезон 2016/2017 премества окончателно дейността си и е пререгистриран в Добрич. Цветовете на тима са черно и синьо. „Интер“ играе домакинските си мачове на изкуствения терен на стадион „Дружба“ в гр. Добрич. == История == Клубът е сформиран през 2013 г. с участието на български и чуждестранни студенти от Висше училище „Международен колеж“ (сега Висше училище по мениджмънт – Варна). През 2014 година ръководството поема треньорът Радослав Боянов. След отлично представяне в Областната група – Добрич през сезон 2014/2015 отборът печели шампионската титла.<ref>[http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=29282 www.dobrichonline.com]</ref> През сезон 2015/2016 г. ФК „Интер“ завършва дебютното си участие в Североизточна „В“ група на 6-о място в класирането. „Интер“ не доиграва следващия сезон, причината отборът да напусне Североизточната трета лига е наказанието от една година без футбол, което получава футболистът Радослав Георгиев. От 2017 година начело на отбора се завръща треньорът Веселин Игнатов, с който започва участието си в Областната група за сезон 2017/2018. През 2020/2021 отборът се завръща в Трета лига, но изпада още в същия сезон. Оттогава насам тимът се състезава в Областната група. == Състав 2017/2018 == /актуален към 7 септември 2017 г./ {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A"| <span style="color:#E0E6F8;">Вратари</span> |- |{{0}}1||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Федай Алимов |- |12||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Цветан Стелиянов |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Защитници</span> |- |24||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Данаил Димов |- |2||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Стоян Симеонов |- |{{0}}3||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Теодор Христов |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Йордан Димитров |- |17||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Ивелин Георгиев |- |18||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Искрен Иванов |- |21||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Жулиян Янков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Полузащитници</span> |- |11||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Веселин Игнатов |- |25||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Стоян Андреев |- |8||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Мирослав Господинов |- |23||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Руси Петров |- |14||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Цветан Дянков |- |10||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Илиян Иванов |- |16||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Александър Стефанов |- |5||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Владимир Маринов |- |13||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Никола Цанев |- |19||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Димитър Димитров |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Нападатели</span> |- |{{0}}7||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Димитър Ангелов |- |{{0}}9||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Иван Иванов |- |26 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Христислав Господинов |- |30||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Пламен Жеков |- |} {{clear}} == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Период</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Екипировка</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Надпис на екипировката</span> |- |2015 – 2022 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Германия}} Saller || Inter – VUM |- |2022– |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Италия}} Macron || Efbet |} „Интер“ функционира с финансовата и институционална подкрепа на [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]]. == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Сезон</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Първенство</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Класиране</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> П</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Р</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> З</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> ГР</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Точки</span> |- align="center" |2013/2014||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 9 || 7 || 2 || 13 || 38:75 || 23 |- align="center" |2014/2015||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 1 || 15 || 2 || 1 || 70:11 || 47 |- align="center" |2015/2016||[[„В“ футболна група|Североизточна „В“ футболна група]] || 6 || 11 || 5 || 10 || 34:33 || 38 |- align="center" |2016/2017|| [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || – || – || – || – || – || - |- align="center" |2017/2018||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 6 || 9 || 1 || 10 || 34:31 || 28 |- align="center" |2018/2019||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 4 || 12 || 1 || 11 || 57:46 || 37 |- align="center" |2019/2020||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 5 || 6 || 1 || 4 || 28:16 || 19 |- align="center" |2020/2021||[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || 14 || 2 || 1 || 25 || 22:126 || 7 |- align="center" |2021/2022||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 7 || 6 || 2 || 10 || 40:48 || 20 |} === Класиране по сезони === <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/2013 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2014 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|„В“]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:– from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2017 till:01/07/2020 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2020 till:01/07/2021 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" </timeline> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://fc-inter.vum.bg/}} на ФК „Интер“ {{Североизточна В Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Интер]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] lk6q01o6gbjvm54k01g51l79yw5xpip 11464265 11464236 2022-07-20T00:22:33Z Martincool23 311336 /* История */ wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Интер (Добрич) | герб =File:FC Inter Dobrich.png|thumb | картинка = | картинка-описание = | оригинално име = | прозвище = Интер – ВУМ | основан = 2013 г. | разформирован = | стадион = Стадион „Дружба“, гр. Добрич (изкуствен терен) | капацитет = | собственик = | президент = {{флагче|България}}Тодор Радев | старши треньор = {{флагче|България}}Веселин Игнатов | първенство = [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] | сезон = 2017 – 2018 година | спонсор = [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]] | екипировка = {{флагче|Италия}} Макрон | pattern_la1=|pattern_b1=_macronstripes1|pattern_ra1= | leftarm1=000000|body1=0000FF|rightarm1=000000|shorts1=000000|socks1=000000 | pattern_la2=|pattern_b2=_bluedoubleline |pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF |уебсайт = [http://fc-inter.vum.bg/ fc-inter.vum.bg] }} '''ФК „Интер“''' (още известен като '''„Интер“ към ВУМ''') е български спортен клуб и футболен отбор, който понастоящем се състезава в [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]]. Първоначално седалището на клуба е в с. Плачидол, област Добрич. От сезон 2016/2017 премества окончателно дейността си и е пререгистриран в Добрич. Цветовете на тима са черно и синьо. „Интер“ играе домакинските си мачове на изкуствения терен на стадион „Дружба“ в гр. Добрич. == История == Клубът е сформиран през 2013 г. с участието на български и чуждестранни студенти от Висше училище „Международен колеж“ (сега Висше училище по мениджмънт – Варна). През 2014 година ръководството поема треньорът Радослав Боянов. След отлично представяне в Областната група – Добрич през сезон 2014/2015 отборът печели шампионската титла.<ref>[http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=29282 www.dobrichonline.com]</ref> През сезон 2015/2016 г. ФК „Интер“ завършва дебютното си участие в Североизточна „В“ група на 6-о място в класирането. „Интер“ не доиграва следващия сезон, причината отборът да напусне Североизточната трета лига е наказанието от една година без футбол, което получава футболистът Радослав Георгиев. [[File:Screenshot 20220720 031020 com.viber.voip 2.jpg|дясно|мини|400п|Отборът на Интер (Добрич) през сезон 2021/22]] От 2017 година начело на отбора се завръща треньорът Веселин Игнатов, с който започва участието си в Областната група за сезон 2017/2018. През 2020/2021 отборът се завръща в Трета лига, но изпада още в същия сезон. Оттогава насам тимът се състезава в Областната група. == Състав 2017/2018 == /актуален към 7 септември 2017 г./ {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A"| <span style="color:#E0E6F8;">Вратари</span> |- |{{0}}1||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Федай Алимов |- |12||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Цветан Стелиянов |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Защитници</span> |- |24||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Данаил Димов |- |2||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Стоян Симеонов |- |{{0}}3||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Теодор Христов |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Йордан Димитров |- |17||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Ивелин Георгиев |- |18||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Искрен Иванов |- |21||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Жулиян Янков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Полузащитници</span> |- |11||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Веселин Игнатов |- |25||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Стоян Андреев |- |8||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Мирослав Господинов |- |23||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Руси Петров |- |14||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Цветан Дянков |- |10||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Илиян Иванов |- |16||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Александър Стефанов |- |5||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Владимир Маринов |- |13||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Никола Цанев |- |19||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Димитър Димитров |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#08088A" | <span style="color:#E0E6F8;">Нападатели</span> |- |{{0}}7||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Димитър Ангелов |- |{{0}}9||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Иван Иванов |- |26 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Христислав Господинов |- |30||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] Пламен Жеков |- |} {{clear}} == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Период</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Екипировка</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Надпис на екипировката</span> |- |2015 – 2022 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Германия}} Saller || Inter – VUM |- |2022– |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Италия}} Macron || Efbet |} „Интер“ функционира с финансовата и институционална подкрепа на [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]]. == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Сезон</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Първенство</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Класиране</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> П</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Р</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> З</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> ГР</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Точки</span> |- align="center" |2013/2014||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 9 || 7 || 2 || 13 || 38:75 || 23 |- align="center" |2014/2015||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 1 || 15 || 2 || 1 || 70:11 || 47 |- align="center" |2015/2016||[[„В“ футболна група|Североизточна „В“ футболна група]] || 6 || 11 || 5 || 10 || 34:33 || 38 |- align="center" |2016/2017|| [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || – || – || – || – || – || - |- align="center" |2017/2018||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 6 || 9 || 1 || 10 || 34:31 || 28 |- align="center" |2018/2019||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 4 || 12 || 1 || 11 || 57:46 || 37 |- align="center" |2019/2020||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 5 || 6 || 1 || 4 || 28:16 || 19 |- align="center" |2020/2021||[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || 14 || 2 || 1 || 25 || 22:126 || 7 |- align="center" |2021/2022||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 7 || 6 || 2 || 10 || 40:48 || 20 |} === Класиране по сезони === <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/2013 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2014 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|„В“]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:– from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2017 till:01/07/2020 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2020 till:01/07/2021 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" </timeline> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://fc-inter.vum.bg/}} на ФК „Интер“ {{Североизточна В Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Интер]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] 5k39aw1gsxd486v0wb83ua2u0mil0su 11464266 11464265 2022-07-20T00:23:40Z Martincool23 311336 /* Състав 2017/2018 */ wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Интер (Добрич) | герб =File:FC Inter Dobrich.png|thumb | картинка = | картинка-описание = | оригинално име = | прозвище = Интер – ВУМ | основан = 2013 г. | разформирован = | стадион = Стадион „Дружба“, гр. Добрич (изкуствен терен) | капацитет = | собственик = | президент = {{флагче|България}}Тодор Радев | старши треньор = {{флагче|България}}Веселин Игнатов | първенство = [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] | сезон = 2017 – 2018 година | спонсор = [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]] | екипировка = {{флагче|Италия}} Макрон | pattern_la1=|pattern_b1=_macronstripes1|pattern_ra1= | leftarm1=000000|body1=0000FF|rightarm1=000000|shorts1=000000|socks1=000000 | pattern_la2=|pattern_b2=_bluedoubleline |pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF |уебсайт = [http://fc-inter.vum.bg/ fc-inter.vum.bg] }} '''ФК „Интер“''' (още известен като '''„Интер“ към ВУМ''') е български спортен клуб и футболен отбор, който понастоящем се състезава в [[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]]. Първоначално седалището на клуба е в с. Плачидол, област Добрич. От сезон 2016/2017 премества окончателно дейността си и е пререгистриран в Добрич. Цветовете на тима са черно и синьо. „Интер“ играе домакинските си мачове на изкуствения терен на стадион „Дружба“ в гр. Добрич. == История == Клубът е сформиран през 2013 г. с участието на български и чуждестранни студенти от Висше училище „Международен колеж“ (сега Висше училище по мениджмънт – Варна). През 2014 година ръководството поема треньорът Радослав Боянов. След отлично представяне в Областната група – Добрич през сезон 2014/2015 отборът печели шампионската титла.<ref>[http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=29282 www.dobrichonline.com]</ref> През сезон 2015/2016 г. ФК „Интер“ завършва дебютното си участие в Североизточна „В“ група на 6-о място в класирането. „Интер“ не доиграва следващия сезон, причината отборът да напусне Североизточната трета лига е наказанието от една година без футбол, което получава футболистът Радослав Георгиев. [[File:Screenshot 20220720 031020 com.viber.voip 2.jpg|дясно|мини|400п|Отборът на Интер (Добрич) през сезон 2021/22]] От 2017 година начело на отбора се завръща треньорът Веселин Игнатов, с който започва участието си в Областната група за сезон 2017/2018. През 2020/2021 отборът се завръща в Трета лига, но изпада още в същия сезон. Оттогава насам тимът се състезава в Областната група. == Екипировка и спонсори == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Период</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Екипировка</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Надпис на екипировката</span> |- |2015 – 2022 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Германия}} Saller || Inter – VUM |- |2022– |align="Left" rowspan=1|{{флагче|Италия}} Macron || Efbet |} „Интер“ функционира с финансовата и институционална подкрепа на [[Висше училище по мениджмънт|Висше училище по мениджмънт – Варна]]. == Статистика == {| class="wikitable" width="800px" |- ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Сезон</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Първенство</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Класиране</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> П</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;">Р</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> З</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> ГР</span> ! style="background:#08088A;" |<span style="color:#E0E6F8;"> Точки</span> |- align="center" |2013/2014||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 9 || 7 || 2 || 13 || 38:75 || 23 |- align="center" |2014/2015||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 1 || 15 || 2 || 1 || 70:11 || 47 |- align="center" |2015/2016||[[„В“ футболна група|Североизточна „В“ футболна група]] || 6 || 11 || 5 || 10 || 34:33 || 38 |- align="center" |2016/2017|| [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || – || – || – || – || – || - |- align="center" |2017/2018||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 6 || 9 || 1 || 10 || 34:31 || 28 |- align="center" |2018/2019||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 4 || 12 || 1 || 11 || 57:46 || 37 |- align="center" |2019/2020||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 5 || 6 || 1 || 4 || 28:16 || 19 |- align="center" |2020/2021||[[Трета аматьорска футболна лига|Североизточна аматьорска футболна лига]] || 14 || 2 || 1 || 25 || 22:126 || 7 |- align="center" |2021/2022||[[ОФГ Добрич|Областна група Добрич – Изток]] || 7 || 6 || 2 || 10 || 40:48 || 20 |} === Класиране по сезони === <timeline> ImageSize = width:500 height:65 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/2013 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:2014 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:white align:center from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2013 till:01/07/2015 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 color:red shift:(0,14) text: "[[„В“ футболна група|„В“]]" from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:– from:01/07/2016 till:01/07/2017 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2017 till:01/07/2020 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]]" from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2020 till:01/07/2021 color:red shift:(0,14) text: "[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]" from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2021 till:01/07/2022 color:yellow shift:(0,14) text: "[[ОФГ Добрич|ОФГ]]" </timeline> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://fc-inter.vum.bg/}} на ФК „Интер“ {{Североизточна В Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Интер]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] klh55oibymjd0w0g4skf6eplgol0pkr 0 604994 11464531 10289964 2022-07-20T10:15:09Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Филм | име_оригинал = The Hateful Eight | режисьори = [[Куентин Тарантино]] | продуценти = Ричард Н. Гладщайн<br>Шанън Макинтош<br>Стейси Шер | сценаристи = Куентин Тарантино | актьори = [[Самюъл Джаксън]]<br>[[Кърт Ръсел]]<br>[[Дженифър Джейсън Лий]]<br>[[Уолтън Гогинс]] | музика = [[Енио Мориконе]] | оператор = [[Робърт Ричардсън (кинооператор)|Робърт Ричардсън]] | монтаж = [[Фред Раскин]] | филмово_студио = ''Double Feature Films''<br>''FilmColony'' | жанр = [[Уестърн]] | премиера = 8 декември 2015 г. | времетраене = 187 минути | страна = {{Съединени американски щати}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $44 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?page=main&id=thehatefuleight.htm |title=''The Hateful Eight'' (2015) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=9 май 2016}}</ref> | приходи = $155,7 милиона<ref name=BOM /> | код-Allmovie = 593346 }} '''„Омразната осморка“''' ({{lang|en|The Hateful Eight}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[уестърн]] [[Кино през 2015 година|филм от 2015]] г. на режисьора [[Куентин Тарантино]] по негов собствен сценарий. == Сюжет == {{редактирам}} {{сюжет}} Изминаха няколко години от края на Гражданската война в САЩ. В планините на Уайоминг през зимата ловецът на глави Джон Рут, по прякор „Палачът“, защото предпочита да доставя престъпниците на бесилката живи, отколкото мъртви, превозва престъпницата Дейзи Домърг в нает дилижанс до град Ред Рок. По пътя Рут среща черния майор Маркус Уорън, колега ловец на глави, който моли за превоз с него и неговия „товар“ (три трупа на престъпници, за които има награда). Предпазливата Рут се съгласява да закара майора, когото почти не познава, но го обезоръжава. По пътя Рут моли Уорън да му покаже безценно писмо за майора от президента Ейбрахам Линкълн, с когото Маркус е водил лична кореспонденция. Уорън дава писмото на Рут, който го препрочита с благоговение. След известно време на пътя се изпречва друг човек, който замръзва и моли за помощ. Това е някой си Крис Маникс, който се представя за новия шериф на Ред Рок. Гражданската война е приключила, но раните са все още много пресни, така че почти избухва битка между майора, който се биеше за «Севера», и Маникс, който се биеше за Конфедерацията. Пътниците пристигат в «Галантерията» на Мини Минк. Това е едновременно смесен магазин и хан. Там обаче ги няма нито Мини, нито съпругът й Дейв, а мексиканецът Боб посреща гостите. Трима други гости вече са вътре: бившият генерал от Конфедерацията Санфорд Смитърс, който дойде да поръча място за мъртвия си син на гробището, мрачният каубой Джо Гейдж, който уж отива да посети майка си за Коледа, и накрая, очарователният и приказлив Освалдо Мобрей , новият екзекутор на Ред Рок, който трябва да екзекутира Дейзи Домерг. Джон Рут предполага, че един от «Галантеристите» е съучастник на Дейзи, който ще се опита да я освободи, и майорът се съгласява. Заедно те обезоръжават всички гости и внимателно контролират ситуацията. Ситуацията в хана се нажежава поради неотдавнашната Гражданска война. Генерал Смитърс и Крис Маникс постоянно унижават Уорън, но майорът външно е напълно спокоен. Внезапно Уорън споменава, че се е срещнал със сина на генерала, а Смитърс, който не знае как точно е умрял синът му, изисква от майора да разкаже за съдбата му. В отговор Уорън поставя револвер до генерала и разказва зловеща история. Тъй като южняците бяха определили голяма награда за главата на Уорън, синът на Смитърс отиде в планината, за да хване майора или да го убие. Но самият Уорън залови сина на генерала, след което той беше съблечен гол в студа, сексуално малтретиран и след това убит. Шокиран от такава ужасна смърт на сина си, Смитърс грабва поставеното оръжие, но Уорън го убива с втори револвер, обявявайки, че е действал при самозащита. Междувременно, докато вниманието на присъстващите е отклонено от конфликта между Смитърс и Уорън, някой изсипва отрова в кана за кафе пред Дейзи Домерг. Джон Рут и неговият кочияш О. Б. пият отровно кафе и скоро и двамата започват да повръщат кръв. Крис Маникс също грабва чаша, но Рут едва има време да го предупреди и той разлива кафето на пода в паника. Отровеният Джон Рут се опитва да убие злорадстващата Дейзи с юмрук, но отравянето го лишава от последните му сили. По време на ожесточена борба на пода, Дейзи успява да застреля Рут със собствения си револвер. Но тук се намесва майор Уорън. Заплашвайки Домерг с оръжие, той отнема револвера от Дейзи и поставя всички останали гости до стената с вдигнати ръце. Неволно поемайки ролята на детектив, Уорън дава оръжието на Маникс, като правилно преценява, че Крис не може да бъде замесен в отравянето, тъй като самият той щеше да пие отровно кафе. Мексиканецът Боб също твърди, че не е могъл да отрови кафето, но майорът го обвинява в нещо съвсем различно – в убийството на Мини, собственичката на «Галантерия», съпруга й и всичките й помощници. Оказва се, че Мини се е отнасяла много зле с мексиканците и дори входът в магазина й е бил забранен за тях и затова тя никога не е могла да повери управлението на галантерията на Боб. Кърваво петно на облегалката на стола на господаря най-накрая убеждава Уорън, че Мини и съпругът й са убити и, обвинявайки мексиканеца в лъжа, майорът го убива, разпръсквайки главата на Боб на малки парчета с изстрели. След това Уорън, искайки да разбере кой е отровил кафето, заплашва да принуди Дейзи да изпие отровна напитка. Джо Гейдж признава за отравяне и насърчен Маникс, подозирайки този мрачен бандит от самото начало, иска лично да застреля Гейдж. Но неочаквано неизвестен човек стреля от подземието към Уорън в слабините, а Мобрей, изваждайки скрит револвер, ранява Маникс, но получава обратен куршум в стомаха. Действието се пренася сутринта на същия ден, когато 4 бандити: Боб, Мобрей, Гейдж и техният лидер Джоди Домерг (братът на Дейзи) идват в «Галантерията» на Мини. Те организират засада, за да освободят Дейзи и да убият всички, освен генерал Смитърс. Джоди обещава на генерала да го запази жив, ако Смитърс се превърне в "параван" за тяхната банда. Генералът се съгласява и Джоди слиза в мазето. Действието се връща към настоящето, когато ранените майор и Маникс, заплашвайки да убият Дейзи, принуждават брат й да излезе от мазето, а Уорън го убива с изстрел в главата. Разгневената Дейзи предлага на Маникс сделка: той трябва да убие Уорън и да освободи бандитите в замяна на награда за трупа на умиращия Мобре. Ако Маникс откаже, след това още 13 членове на бандата Domergue ще дойдат в галантерията и ще убият всички. Освен това, според Дейзи, бандитите все още ще организират клане в Ред Рок. Междувременно Уорън застрелва Мобрей, докато Гейдж се опитва да убие майора и Маникс. Те убиват Гейдж в отговор и след това Уорън е на път да довърши Дейзи, но му свършват патроните в револвера му. Маникс отказва да даде на майора втория револвер и предоговаря сделката с Дейзи. Окуражена, Дейзи отново обещава на Крис спасение и богатство, но Маникс само се смее в отговор. Той е наясно, че всички заплахи и обещания на Дейзи са пълни лъжи. Внезапно Крис припада поради загуба на кръв, а Дейзи се втурва за мачете и отрязва ръката на мъртвия Рут, към когото все още е вързана, за да се опита да стигне до револвера на Гейдж. Уорън не може да спре Дейзи по никакъв начин, но дошлият на себе си Крис я наранява и обезоръжава. Маникс възнамерява да застреля Дейзи, но Уорън го разубеждава, напомняйки му, че дължи живота си на Джон Рут, а след това кървящият Маникс и Уорън бавно дърпат въжето с примка, в която Дейзи се върти в агония. Осъзнавайки, че смъртта е близо, Маникс иска от Уорън писмото на Линкълн и го прочита на глас, след което настъпва тежко мълчаливо очакване за неизбежния край... {{сюжет-край}} == Интересни факти == * Според Куентин Тарантино, този сценарий за този филм е написан от него под влияние на два филма - „[[Нещото (филм, 1982)|Нещото]]“ на режисьора Джон Карпентър и „[[Глутница кучета]]“ (собствен филм на Тарантино). * Песента, която Дейзи Домерг пее заедно с китарата си, е австралийска народна песен, наречена «Jim Jones in Botany Bay». Китарата, свирена на снимачната площадка от Дженифър Джейсън Лий, беше безценна антика от 1870 г., заета от музея, и струваше около 40 000 долара. Бяха направени шест копия на инструмента, но поради объркване на снимачната площадка Кърт Ръсел счупи оригинала, така че шокиращата реакция на актрисата Джейсън Лий във филма е абсолютно искрена. * Словото «нигер» и неговите вариации прозвучаха във филма петдесет восемь раз. Бандитът Джо Гейдж е единственият човек, който не казва тази обидна дума. *Изключително правдоподобни и следователно особено ужасяващи сцени, включващи огнестрелни рани и убийства, са създадени от известния майстор на специални ефекти Грег Никотеро. Преди това Никотеро си сътрудничи с Тарантино върху „[[Джанго без окови]]“, „[[Убий Бил]]“ и „[[Гадни копилета]]“. *Някои неизползвани партитури от Енио Мориконе за „Нещото“ са използвани от Тарантино в този филм. * След като някои части от сценария за бъдещия филм се появиха в интернет, вбесеният Тарантино отказа да продължи работа. Въпреки това, след като Куентин организира кратко четене на сценария в Лос Анджелис, актьорският състав (особено Самюел Л. Джаксън) беше толкова заинтересован от идеята, че всички убедиха Тарантино да направи филма все пак. * Снимките започват на 8 декември 2014 г. в близост до [[Телюрайд]], [[Колорадо]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Quentin Tarantino To Follow Through With 'The Hateful Eight' | автор = Huertas, George | труд = Emertainment Monthly | дата = 19 ноември 2014 | достъп_дата = 18 януари 2016 | уеб_адрес = http://emertainmentmonthly.com/2014/11/19/quentin-tarantino-follow-hateful-eight-shoot-70mm/ | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Quentin Tarantino Starts Shooting 'Hateful Eight' | фамилно_име = McNary | първо_име = Dave | труд = Variety | дата = 23 януари 2015 | достъп_дата = 18 януари 2016 | уеб_адрес = http://variety.com/2015/film/news/quentin-tarantino-starts-shooting-hateful-eight-1201413017/ | език = en }}</ref> * От 2015 г. повечето кина по света са заменили своите кинопроектори с цифрови проектори. Като фен и поддръжник на класическия целулоиден филм, Куентин Тарантино реши да пусне частично филма в оригиналната си презентация Ultra Panavision 70. В резултат на това петдесет киносалона по света бяха оборудвани със 70 mm аналогови филмови проектори с анаморфен обектив, за да покажете филма така, както Тарантино искаше. Компанията Weinstein похарчи осем до десет милиона долара за снабдяване, закупуване, реконструкция и инсталиране на тези филмови проектори, както и обучение на двеста прожекционисти, необходими за работа с тях в деветдесет и шест киносалона в САЩ (плюс $80 000 на място). Именно в тези кина се състоя премиерата на филма на 25 декември 2015 г., а филмът беше пуснат в цифровите кина на 30 декември 2015 г. * Истинското име на Освалдо Мобрей е Пийт Хикокс или „Пийт англичанина“. В интервю за The Huffington Post на 15 декември 2015 г. Тим Рот обясни, че това име не е избрано случайно, тъй като във "Вселената на Тарантино" много герои от различни филми са взаимосвързани. Пийт Хикокс е пра-пра-дядото на лейтенант Арчи Хикокс, героят в „Гадни копилета“, изигран от Майкъл Фасбендър. *За съжаление на екипа по време на планираните снимки в Телюрайд, времето беше топло и хубаво. За да създадат "виелица", режисьорите са използвали големи ветрила и нишесте. Голямо количество така необходимия сняг се стопи и производството беше спряно. В забавен опит да съберат повече сняг, много членове на актьорския състав и екипа, включително Куентин Тарантино, Самюел Л. Джаксън и Кърт Ръсел, участваха в местен „ски ритуал“ и дариха на „снежните богове“, за да донесат сняг. По странно съвпадение няколко дни по-късно избухна силна снежна буря, падна много сняг и снимките продължиха. * Името майор Маркус Уорън е знак на почит към писателя и режисьора Чарлз Маркус Уорън, който не само се е специализирал в уестърн филми, но и е написал повече от двеста и петдесет статии по тази тема в различни списания. * Въпреки че червеникавите каньони на Уайоминг се наричат "Червените скали" (на английски "Red Rock"), в целия щат няма истински град с това име. Но в щата Колорадо, където е заснет филмът, има такъв град. * В оригиналния сценарий смъртта на генерал Санфорд Смитърс трябваше да бъде по-брутална. След като майор Уорън стреля, старецът трябваше да полети в камината и да се запали, след което овъгленото тяло трябваше да бъде извадено от огъня, за да се предотврати запалването на целия магазин. * В края на филма, когато майор Уорън завързва примката за стълба на леглото, той завързва въжето във възел, наречен «карамфил». Това често се използва за завързване на колове за палатка или за завързване на лодка към кей. * Ранната тестова прожекция на филма продължи повече от три часа и затова беше осигурена кратка пауза по време на прожекцията. *В оригиналния сценарий героят на Боб трябваше да е французин, а не мексиканец. * Виго Мортенсен водеше преговори за участие във филма като Джоди Домерг, но трябваше да го откаже поради заетост с други проекти. * Във филма има три фини препратки към „Джанго без окови“. Първо, когато зрителят за първи път вижда майор Уорън, той седи на "планина" от три замръзнали трупа и седло. Това седло преди е било собственост на Джанго, а второто е в «Галантерията» на Мини. Второ, зеленото рипсено сако на Джанго лежи на пода на «Галантерията». И трето, героите, изиграни от Уолтън Гогинс, се наричат "хълмисти" и в двата филма. * По време на снимките Тарантино няколко пъти беше домакин на прожекции на „Нещото“ за екипа. * Една 70-милиметрова версия на този филм е двадесет ролки филм, които заедно тежат над двеста и петдесет паунда (113 килограма). * Освалдо Мобрей, героят на Тим Рот, умира с куршум в стомаха си, кървящ до смърт. В абсолютно същата позиция «господин Оранжев», героят на Рот, умира в „Глутница кучета“, но има важна разлика между тези ситуации. В „Глутница кучета“ героят на Тим Рот е „добър“ човек, който се преструва на „лош“, докато в „Омразната осморка“ неговият герой е „лош“ човек, който се преструва на „добър“. * Когато Джоди стреля с пистолет по майор Уорън, той извиква „Кажете adiós на вашите huevos!“ което на испански означава "Кажи сбогом на топките си!" Това е препратка към сцената в „Гадни копилета“, където сержант Щиглиц казва: "Кажете aufidersen на вашите нацистки топки!", преди да застреля нацистки офицер в слабините. * На 26 септември 2014 г. щатът Колорадо подписа споразумение за финансиране на продукцията на филма за пет милиона долара. Филмът трябваше да бъде заснет изцяло в югозападен Колорадо. За снимките беше наето ранчо от деветстотин акра. На 16 октомври се проведе заседание, на което окръжната комисия по планиране издаде разрешение за изграждане на временен комплекс. * В оригиналния сценарий съдбата на майор Уорън е трябвало да бъде много по-трагична. Джоди, скрита под дъските на пода, трябваше да продължи да стреля по майора отново и отново, докато Уорън падна на пода. След това освободената Дейзи трябваше да го довърши, като грабне най-близкия пистолет и след това да застреля майора още три пъти в очите. * Филмът имаше своята световна премиера на частна прожекция на филма в Сао Пауло на 23 ноември 2015 г., на която присъстваха само избрани журналисти. * Според оригиналния сценарий Джоди Домерг трябваше да изглежда така: възрастен мъж с масивна конструкция, тъмна коса и груби черти. Но в крайна сметка Джоди Домерг изигра Чанинг Тейтъм - тънък млад красив мъж. * Ръцете на Куентин Тарантино се появяват в близък план два пъти във филма. Това са ръцете на човек, който пие кафе, както и ръцете на Боб, свирещ на пиано. * В оригиналния сценарий смъртта на Джоди Домерг трябваше да бъде бавна и болезнена. Джоди трябваше да изпълзи от мазето, да започне престрелка с шерифа и майора, след което да падне ранен, където той, кървящ, трябваше да бъде изяден жив от плъхове. * Мини, собственикът на «Галантерия», пушеше цигари с тютюн «Red Apple». Това е марка тютюн, измислена от Куентин Тарантино, която се споменава в почти всичките му филми. == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- !colspan=3| [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] ([[88-и награди Оскар|28 февруари 2016 г.]]) |- | [[Оскар за най-добра филмова музика|Най-добра филмова музика]] | [[Енио Мориконе]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Оскар за най-добра кинематография|Най-добра кинематография]] | [[Робърт Ричардсън (кинооператор)|Робърт Ричардсън]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра поддържаща женска роля]] | [[Дженифър Джейсън Лий]] |style="background:#FDD;"| номинация |- !colspan=3| [[Награда на БАФТА]] ([[69-и награди на БАФТА|14 февруари 2016 г.]]) |- | [[Награда на БАФТА за най-добра филмова музика|Най-добра филмова музика]] | [[Енио Мориконе]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Награда на БАФТА за най-добър оригинален сценарий|Най-добър оригинален сценарий]] | [[Куентин Тарантино]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Награда на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля|Най-добра актриса в поддържаща роля]] | [[Дженифър Джейсън Лий]] |style="background:#FDD;"| номинация |- !colspan=3| [[Златен глобус]] ([[73-ти награди Златен глобус|10 януари 2016 г.]]) |- | [[Златен глобус за най-добра филмова музика|Най-добра филмова музика]] | [[Енио Мориконе]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Златен глобус за най-добър сценарий|Най-добър сценарий]] | [[Куентин Тарантино]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус за най-добра поддържаща актриса|Най-добра актриса в поддържаща роля]] | [[Дженифър Джейсън Лий]] |style="background:#FDD;"| номинация |- !colspan=3| [[Емпайър (награда)|Емпайър]] ([[21-ви награди Емпайър|20 март 2016 г.]]) |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър филм|Най-добър филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- |colspan=2| Най-добър саундтрак |style="background:#FDD;"| номинация |- | Най-добър сценарий | [[Куентин Тарантино]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3460252}} {{рейтинг|8.1|10}} {{v|18|1|2016}} * {{Amg movie|593346}} {{рейтинг|4.5|5}} {{v|18|1|2016}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Американски уестърни]] [[Категория:Филми от 2015 година]] [[Категория:Филми на Куентин Тарантино]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] qsw7xhfrp9hc1f5oeuha4ng6i8smwe3 0 615513 11464133 11454206 2022-07-19T21:36:46Z Rebelheartous 22483 абсолютно излишна информация wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Италианската булка | Име в оригинал = Muchacha italiana viene a casarse | Картинка = Muchacha_italiana_viene_a_casarse_logo.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Теленовела]] | Създател(и) = Делия Гонсалес Маркес | Сценарий = [[Мария Сервантес Балмори]]<br>Луис Мариани<br><small>(версия и либрето)</small><br>Марио Иван Санчес<br>Мариана Палос<br>Росио Мартинес Лара<br><small>(ко-адаптация)</small><br>Марта Еспинал<br><small>(литературна редакция)</small> | Режисура = [[Педро Дамян]]<br>Хуан Карлос Муньос<br>Луис Пардо | Камера = Вивиан Санчес Рос<br>Даниел Ферер | Актьори = [[Ливия Брито]]<br>[[Хосе Рон]]<br>[[Енрике Роча]]<br>Фернандо Айенде<br>Исела Вега<br>Марибел Гуардия | Начална мелодия = ''A donde va nuestro amor''<small> (в изпълнение на Playa Limbo)</small> | Крайна мелодия = | Страна = {{MEX}}<br>'''Филмово студио''' [[Телевиса Сан Анхел]] '''Локации'''<br>[[Маратеа]], [[Неапол]],<br>[[Мексико (град)|Мексико]] | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = 176 <small>(в Мексико)</small><br>172 <small>(в световен мащаб)</small><ref name=TelevisaIntl>{{Cita web|url=https://www.televisainternacional.com/content/muchacha-italiana-viene-a-casarse |título=Televisa {{!}} Muchacha Italiana Viene A Casarse |fechaacceso=8 de junio de 2021 |urlarchivo=https://web.archive.org/web/20190330194600/https://www.televisainternacional.com/CONTENT/ITALIAN-BRIDE |fechaarchivo=30 de marzo de 2019}}</ref> | Изпълнителен продуцент = [[Педро Дамян]] | Изпълнителни продуценти = | Продуцент (и) = | Времетраене = 41 – 44 минути <small>(еп.1 – 165)</small><br>20 – 23 минути <small>(еп.166 – 175)</small><br>98 минути <small>(еп.176)</small> | Дистрибуция = [[Телевиса Интернасионал]] | ТВ Канал = [[Canal de las Estrellas]] | Формат на картината = 480i SDTV<br>1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[20 октомври]] [[2014]] г. – [[21 юни]] [[2015]] г. | Свързани продукции = ''Muchacha italiana viene a casarse'' (1969)<br>''[[Италианско момиче идва да се омъжи (теленовела, 1971)|Италианско момиче идва да се омъжи]]'' (1971-1973)<br>''Victoria'' (1987) | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''„Италианската булка“''' ({{Lang|es|Muchacha italiana viene a casarse}}) е мексиканска теленовела от [[2014]] г., режисирана от [[Педро Дамян]], Хуан Карлос Муньос и Луис Пардо, и продуцирана от Педро Дамян за [[Телевиса]].<ref>{{cite web |url=http://pulsoslp.com.mx/2014/10/04/pedro-damian-confia-en-ajustes-que-dan-actualidad-a-muchacha-italiana/ |title=Pedro Damián confía en ajustes que dan actualidad a “Muchacha italiana” |author=Camerino |accessdate=7 de octubre de 2014 |date=4 de octubre de 2014 |editorial=Pulso |lang= }}</ref> Версията, написана от [[Мария Сервантес Балмори]] и Луис Мариани, е базирана на едноименната аржентинска теленовела от [[1969]] г., създадена от Делия Гонсалес Маркес.<ref name="Universal">{{cite web |url=http://www.eluniversal.com.mx/espectaculos/2014/muchacha-italiana-telenovela-protagonistas-1019029.html |title=Alista nueva versión de Muchacha italiana viene a casarse|author=Notimex |date=24 юни 2014|work= |publisher=El Universal México |accessdate=3 август 2014|език=es}}</ref> В главните роли са [[Ливия Брито]] и [[Хосе Рон]], а в отрицателните - Найлеа Норвинд, Мике Биаджио, Кандела Маркес и Мими Моралес. Специално участие вземат първите актьори Исела Вега и [[Енрике Роча]]. == Сюжет == Фиорела Бианчи е млада, добра и много красива италианска девойка. Останала без майка и с болен от пневмония баща Фиорела трябва да се грижи за по-малката си 17-годишна сестра Джана, страдаща от сърдечно заболяване. След като умира и баща им, влиятелният италиански ресторантьор Виторио Драгоне, живеещ в Мексико, предлага на Фиорела да се премести в при него и да се омъжат, а той ще поеме медицинските разходи на Джана. Виторио изпраща своя стара снимка на Фиорела. Движена от нуждата Фиорела се съгласява да сключи брак с него. Двете сестри заминават за Мексико, където се изгубват, и така Виторио никога не се среща с момичетата. С течение на обстоятелствата Фиорела започва работа като прислужница в богатото семейство Анхелес. Там момичето среща голямата си любов в наследника на семейството – Педро. Социалните различия между тях са огромни, но дори и така, Педро и Фиорела се опитват да защитават своята любов от препятствията на съдбата. Въпреки това, Виторио, който не спира да се опитва да намери Фиорела, продължава да прави планове да се ожени за нея. == Актьори == * [[Ливия Брито]] – ''Фиорела Бианчи'' * [[Хосе Рон]] – ''Педро Анхелес'' * [[Енрике Роча]] – ''Виторио Драгоне'' * Фернандо Айенде – ''Серхио Анхелес'' * Исела Вега – ''Елоиса вдовица де Анхелес'' * Салвадор Пинеда – ''Данте Давалос'' * Марибел Гуардия – ''Хулиета Мишел'' * Найлеа Норвинд – ''Федерика Анхелес'' * Лурдес Мунгия – ''Хоакина'' * Франсиско Гаторно – ''Анибал Валенсия'' * Мике Биаджио – ''Освалдо Анхелес'' * Мими Моралес – ''Соня Ролдан де Анхелес'' * Сесар Боно – ''Рейналдо Сегура'' * Ракел Гарса – ''Адела де Сегура'' * Рикардо Блуме – ''Марио Бианчи'' * Джесика Коч – ''Таня Казанова'' * Артуро Гарсия Тенорио – ''Фидел'' * Елеасар Гомес – ''Бенито Сегура'' * [[Ела Велден]] – ''Джана Бианчи'' * Паула Марселини – ''Роксана Анхелес'' * Хосе Пабло Минор – ''Гаел Анхелес'' * Марко Ди Мауро – ''Сантяго Орцини'' * Сол Мендес – ''Диана Аларкон'' * Мариана Прац – ''Пилар Браво'' * Кандела Маркес – ''Аитана Де ла Рива Палма'' * Клаудия Акоста – ''Симона'' * Кармен Родригес – ''Селесте Палма де Де ла Рива'' * Хосе Антонио Барон – ''Бенигно Де ла Рива'' * Клаудио Баес – ''Максимо Анхелес'' * Алисия Енсинас – ''Ливия Аларкон'' * Ванеса Рестрепо – ''Алина'' * [[Ирина Баева]] – ''Катя'' * Маркус Орнеяс – ''Агустин'' * Роберто Малта – ''Фабио'' * Айтор Итуриос – ''Рамиро'' * Давид Фридман – ''Доминго'' * [[Добрина Кръстева]] – ''Белинда'' * Поли – ''Виридиана'' * Луис Баярдо – ''Съдия'' == Премиера == Премиерата на ''Италианската булка'' е на [[20 октомври]] [[2014]] г. по [[Canal de las Estrellas]]. Последният 176. епизод е излъчен на [[21 юни]] [[2015]] г. == Продукция == През пролетта на 2014 г. Педро Дамян обявява, че възнамерява да продуцира римейк на ''Muchacha italiana viene a casarse''.<ref>{{cite web |url=http://www.eluniversal.com.mx/espectaculos/2014/pedro-damian-muchacha-italiana-999964.html |title=Pedro Damián planea revivir Muchacha italiana viene a casarse|author=Notimex |date=April 1, 2014 |work= |publisher=El Universal |accessdate=August 17, 2014|език=es}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.radioformula.com/notas.asp?Idn=400368&idFC=2014 |title=Producirá Pedro Damián "Muchacha italiana viene a casarse". |author=Maxine Woodside |date=March 27, 2014 |work= |publisher=Grupo Fórmula |accessdate=August 17, 2014 |език=es }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140819084029/http://www.radioformula.com/notas.asp?Idn=400368&idFC=2014 |date=2014-08-19 }}</ref> Кастингът за теленовелата се провежда от май до юли в град Мексико.<ref>{{cite web |url=http://novelasyseries.univision.com/chismes/article/2014-06-06/muchacha-italiana-viene-a-casarse-nueva-produccion-de-pedro-damian |title="Muchacha Italiana Viene a Casarse", nueva producción de Pedro Damián|author=Notimex |date=June 6, 2014 |work= |publisher=Univision |accessdate=August 3, 2014|език=es}}</ref> През юли и август Елеасар Гомес, Хосе Пабло Минор, Джесика Коч и дебютантката в теленовелите Ела Велден са сред първите актьори, чиито участия са потвърдени в проекта.<ref>{{cite web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=423064&idFC=2014|title=Jessica Coch participará en "Muchacha italiana viene a casarse"|author=Notimex |date=July 3, 2014 |work= |publisher=Grupo Fórmula |accessdate=August 17, 2014|език=es}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=432985&idFC=2014|title=José Pablo Minor será villano en "Muchacha italiana viene a casarse"|author=Notimex |date=July 3, 2014 |work= |publisher=Grupo Fórmula |accessdate=August 17, 2014|език=es}}</ref><ref>{{cite web |url=http://novelasyseries.univision.com/chismes/article/2014-08-15/mike-biagio-sera-el-villano-de-muchacha-italiana-viene-a-casarse|title=Mike Biagio será el villano de "Muchacha Italiana Viene a Casarse"|author=Univision |date=August 15, 2014 |work=Univision.com|publisher=Univision |accessdate=August 17, 2014|език=es}}</ref> Планирано е Иран Кастийо да вземе участие, но на по-късен етап отпада заради здравословни проблеми.<ref>{{cite web |url=http://www2.esmas.com/entretenimiento/farandula/754711/aseguran-iran-castillo-padece-hipoglucemia-enferma-sexy-cuerpo-telenovela/= |title=¡Enferma! Aseguran que Irán Castillo padece hipoglucemia|author= Esmas Farándula |date=August 15, 2014 |work=Esmas.com |publisher=Esmas|accessdate=August 17, 2014|език=es}}</ref> На 18 август 2014 г. е потвърдено, че Ливия Брито и Хосе Рон ще изпълняват главните роли в теленовелата.<ref>{{cite web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=434224&idFC=2014 |title=Muchacha italiana...|author=Jose Poza|date=August 18, 2014 |work= |publisher=Grupo Formula |accessdate=August 18, 2014|език=es}}</ref> === Снимки === На 25 август 2014 г. започват официалните записи на теленовелата. Брито, Рон и Велден заснемат за две седмици първите сцени и рекламни клипове в [[Маратеа]], Италия. Записите с актьорския състав започват през септември в столицата Мексико.<ref>{{cite web|url=http://www.tvnotas.com.mx/2014/09/07/C-65537-jessica-coch-graba-sus-primeras-escenas-en-muchacha-italiana-viene-a-casarse.php|title=Jessica Coch graba sus primeras escenas en 'Muchacha italiana viene a casarse'|author=Erika Hinojosa|date=September 7, 2014|work=|publisher=TV Notas|accessdate=September 8, 2014|език=es}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170521023115/http://www.tvnotas.com.mx/2014/09/07/C-65537-jessica-coch-graba-sus-primeras-escenas-en-muchacha-italiana-viene-a-casarse.php |date=2017-05-21 }}</ref> <ref>{{cite web |url=http://www.televisa.com/telenovelas/noticias/755793/presenta-manera-oficial-livia-brito-protagonista-muchacha-italiana-viene-casarse-telenovela/|title=¡Livia Brito te hará vivir en un sueño!|author=Erika Hinojosa |date=August 18, 2014 |work= |publisher=Univision |accessdate=August 18, 2014|език=es}}</ref> Ливия Брито и Ела Велден изучават италиански език, за да представят по-точно своите роли.<ref>{{cite web |url=http://www.tvnotas.com.mx/2014/08/18/C-64977-livia-brito-confirmada-como-protagonista-de-muchacha-italiana-viene-a-casarse.php |title=Livia Brito, confirmada como protagonista de 'Muchacha italiana viene a casarse' |author=Redacción |date=August 18, 2014 |work= |publisher=TV Notas |accessdate=August 18, 2014 |език=es }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141011152749/http://www.tvnotas.com.mx/2014/08/18/C-64977-livia-brito-confirmada-como-protagonista-de-muchacha-italiana-viene-a-casarse.php |date=2014-10-11 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.famaweb.com/livia_brito_dara_vida_a_ldquofiorellardquo-d10996.html |title=LIVIA BRITO DARA VIDA A "FIORELLA". |author=MA |date=August 18, 2014 |work= |publisher=Revista Fama |accessdate=August 18, 2014 |език=es }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140820031813/http://www.famaweb.com/livia_brito_dara_vida_a_ldquofiorellardquo-d10996.html |date=2014-08-20 }}</ref> Снимачният процес в Мексико приключва в края на април 2015 г. В началото на май Ливия Брито, Хосе Рон, Ела Велден, Исела Вега, Марибел Гуардия, Фернандо Айенде и Хосе Пабло Минор пътуват до Маратеа, [[Неапол]] и други италиански локации, където се заснемат сцените за последния епизод на теленовелата. Записите официално приключват на 12 май 2015 г. в Италия. Актьорите се връщат в Мексико в края на същия месец. <ref>{{cite web |url=http://diario.mx/Espectaculos/2015-05-01_f128963f/muchacha-italiana-vuelve-a-su-pais/ |title='Muchacha Italiana' vuelve a su país|author=Rodolfo G. Zubieta |date=May 1, 2015 |work= |publisher=Diario MX|accessdate=May 20, 2015|език=es}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.trmtv.it/home/cultura/2015_05_14/88301.html |title=A Maratea terminate le riprese della telenovela “Muchacha italiana viene a casarse”|author= |date=May 14, 2015 |work= |publisher=Trmtv.it |accessdate=May 20, 2015|език=it}}</ref> === Представяне === На 15 октомври 2014 г. актьорите, екипът и трейлърът, включващ сцени от теленовелата, са представени на медиите в официално събитие в [[Телевиса#Телевиса Сан Анхел|Телевиса Сан Анхел]], което е предадено на живо в официалния сайт на продукцията.<ref>{{cite web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=448418&idFC=2014 |title=Hoy presentación oficial de "Muchacha italiana viene a casarse".|author=Javier Posa |date=October 15, 2014 |work= |publisher=Grupo Formula |accessdate=October 15, 2014|език=es}}</ref> == Награди и номинации == ; Награди Ace 2016 {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Категория'''||'''Номинация''' ||'''Теленовела''' ||'''Резултат''' |- | Най-добра актриса || Ливия Брито || Италианската булка || Печели<ref>[http://www.impactony.com/ganadores-premios-ace-2016-en-cine-y-tv-fueron-anunciados/#sthash.zpxjLiQo.dpbs Impacto New York (Ganadores Premios ACE 2016 en Cine y TV fueron anunciados)]</ref> |- | Най-добър актьор в поддържаща роля || Франсиско Гаторно || Италианската булка || Печели |} ;[[Ти Ви и Новелас (2016)|Награди TVyNovelas (Мексико)]] 2016 {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" ! '''Категория''' || '''Личност'''|| '''Резултат''' |- | Най-добра теленовела || Педро Дамян || Номиниран<ref>[http://television.televisa.com/programas-tv/especiales/noticias/2016-03-09/premios-tvynovelas-nominados-categorias-acapulco/ Televisión Televisa (¡Conoce a los nominados de Premios TVyNovelas 2016!)]</ref> |- | Най-добра актриса в главна положителна роля || Ливия Брито || Номинирана |- | Най-добра ''първа актриса'' || Исела Вега || Номинирана |- | Най-добра актриса в поддържаща роля || Ракел Гарса || Номинирана |- | Най-добро женско откритие || Ела Велден || Печели |- | Най-добър режисьор на сцена || Хуан Карлос Муньос || Номиниран |- | Най-добър оператор || Вивиан Санчес || Номиниран |- | Най-добра история или адаптация || Мария Сервантес Балмори<br /> Луис Мариани<br /> Марио Иван Санчес <br /> Мариана Палос <br /> Росио Лара || Номинирани |} ; Награди Juventud 2016 {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" ! '''Категория''' || '''Личност'''|| '''Резултат''' |- | Любим актьор || Хосе Рон || Номиниран |- | Любима актриса || Ливия Брито || Номинирана |- | Любима музикална тема || „A donde va nuestro amor“ Плая Лимбо || Номинирана |- |} == В България == В България премиерата на сериала е на 3 април 2017 г. по [[bTV]] и завършва на 8 декември. На 18 септември 2018 г. започва повторно излъчване по [[bTV Lady]] и завършва на 15 май 2019 г. На 3 юни започва ново повторение повторение и завършва на 31 януари 2020 г. Дублажът е на студио VMS. Ролите се озвучават от [[Живка Донева]], [[Даринка Митова]], [[Милица Гладнишка]], Росен Русев и [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]. == Външни препратки == * {{imdb title|4112054}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Muchacha italiana viene a casarse (telenovela de 2014)|90012881}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] huo8kyoafd0ukwtgolh30z1o0us0qoy 0 616071 11464088 10600262 2022-07-19T20:55:11Z Velaris12 274771 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Симон Елкелес | снимка = Simone elkeles 2012.JPG | описание = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2006- | жанрове = [[чиклит]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Перфектна Химия“ | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = {{URL|www.simoneelkeles.net}} | бележки = | общомедия = }} '''Симон Елкелес''' ({{lang|en|Simone Elkeles}}) е американска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра юношески [[любовен роман]] и [[чиклит]]. == Биография и творчество == Симон Елкелес е родена на [[24 април]] [[1970]] г. в [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]. Учи в [[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн|Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн]] и през през 1992 г. завършва с бакалавърска степен по психология. Получава магистърска степен по индустриални отношения от Университета Лойола в Чикаго, докато работи за производствена компания. След дипломирането си работи в компанията на баща си, а след неговата ранна смърт става изпълнителен директор. Започва да пише през 2000 г. Първият ѝ роман „Как да разруша лятната почивка“ от поредицата „Как да разруша“ е публикуван през 2006 г. За него е удостоена с наградата за чиклит „Stiletto“. През 2008 г. е издаден романът ѝ „Перфектна химия“ от едноименната поредица. Той и следващите романи – „Правила на привличането“ и „Верижна реакция“ стават бестселъри. {{раздел-мъниче}} == Произведения == === Самостоятелни романи === * Crossing the Line (2018) * American Princess Warrior (2022) === Серия „Как да разруша“ (''How to Ruin'') === # How to Ruin a Summer Vacation (2006) # How to Ruin My Teenage Life (2007) # How to Ruin Your Boyfriend's Reputation (2009) === Серия „Напускайки Рая“ (''Leaving Paradise'') === # Leaving Paradise (2007) # Return to Paradise (2010) === Серия „Перфектна химия“ (''Perfect Chemistry'') === # Perfect Chemistry (2008)<br/>'''''Перфектна химия''''', изд.: [[Ибис (издателство)|ИК „Ибис“]], София (2015), прев. Стамен Стойчев # Rules of Attraction (2010)<br />'''''Правилата на привличането''''', изд.: [[Ибис (издателство)|ИК „Ибис“]], София (2016), прев. Стамен Стойчев # Chain Reaction (2011)<br />'''''Верижна реакция''''', изд.: [[Ибис (издателство)|ИК „Ибис“]], София (2016), прев. Стамен Стойчев === Серия „Диви карти“ (''Wild Cards'') === # Wild Cards (2013) – издаден и като „''Better Than Perfect''“ # Wild Crush (2015) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/e/simone-elkeles/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://simoneelkeles.com/about-simone/ Биография в официалния сайт] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.simoneelkeles.net/}} на Симон Елкелес {{Превод от|en|Simone Elkeles|700323165}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Елкелес, Симон}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски автори на любовни романи]] [[Категория:Чикагци]] s6iyd86yfl8qy04erkbg2a84mu757cz 0 624663 11464171 7335999 2022-07-19T21:43:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Септември“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Септември“ (София)]] 4gthaiffyvh73yzw422racdkpl3ednk 0 627633 11463936 11270086 2022-07-19T18:58:14Z 89.215.251.141 /* Творчество */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Петков|Николай Петков}} {{писател | име = Николай Петков | снимка = Отец Николай Петров.jpg | описание = | място на раждане = [[Велико Търново]], [[България]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[свещеник]] | националност = {{BUL}} | брак = | деца = Велислава, Йоан | период = от 2012 г. | жанрове = стихотворение, роман | течение = | известни творби = „Кирил и Хипатия“ (2013) | сайт = }} '''Николай Петков''' е български [[писател]] и [[свещеник]]. == Биография == Роден е на [[15 юли]] [[1971]] г. във [[Велико Търново]]. От 1989 до 1995 г. учи във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]]. Учи едновременно [[българска филология]], [[философия]] и [[богословие]]. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата, с дисертацията на тема „Образите на пътя и възрожденския наратив“. През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит [[Григорий Великотърновски|Григорий]]. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, [[Шумен]]. Има две деца – Велислава и Йоан. {{цитат|''Николай Петков е от изчезналото коляно на енциклопедистите. Той разбира от философия, от богословие, от поезия, от градоустройство, от кварки, от иконопис, от вино, от шах, от футбол, от мистерии и загадки. Николай Петков притежава и дара на свещенството – той е православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово.''|Деян Енев<ref name="actualno.com">[https://www.actualno.com/culture/nikolaj-petkov-predstavja-stadionyt-na-starata-gospoja-news_401356.html „Николай Петков представя „Стадионът на Старата госпожа“], actualno.com, 25 септември 2012 г.</ref>|}} == Творчество == "Нова всеобща история на безчестието“ - поезия (1997), „Химни и монодии“ - поезия, (2005) * „Стадионът на Старата госпожа“ – роман (2012)<ref name="kafene.bg1">[http://kafene.bg/интервю-с-отец-николай-за-вярата-литер/ „Интервю с Отец Николай за вярата, литературата и Стадионът на старата госпожа“], kafene.bg, 4 ноември 2012 г.</ref><ref name="kafene.bg2">[http://kafene.bg/нещо-за-отец-николай-и-стадионът-на-ста/ „Нещо за Отец Николай и „Стадионът на Старата госпожа“], kafene.bg, 26 септември 2012 г.</ref> * „Кирил и Хипатия“ – роман (2013)<ref name="kafene.bg3">[http://kafene.bg/свещеникът-николай-петков-написа-road-ро/ „Свещеникът Николай Петков написа road роман“], kafene.bg, 4 октомври 2013 г.</ref> * „Борхес и другите - там“ - роман (2017) * „Тук, с Гогол“ - роман (2019) * „Шахматни етюди или 32 бели полета“ - повест (2021) * "Когато бях Хемингуей" - повест (2022) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.provo.bg/промисли/отец-николай-всяко-време-си-има-своята/ „Отец Николай: Всяко време си има своята сламка, за която да се хване“], интервю на Владислав Христов, provo.bg, 4 август 2014 * [http://www.peika.bg/statia/Otets_Nikolay_Petkov_edin_sveshtenik_na_avtostop_l.a_i.90727.html „Отец Николай Петков – един свещеник на автостоп“], интервю на Мария Ангелова, peika.bg, 9 юли 2014 {{СОРТКАТ:Петков, Николай}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] 8vl2s8wevtn1xvi6kmyhckndro7409i 11464276 11463936 2022-07-20T01:37:16Z Сале 9192 Премахнати [[Special:Contributions/89.215.251.141|редакции на 89.215.251.141]] ([[User talk:89.215.251.141|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Петков|Николай Петков}} {{писател | име = Николай Петков | снимка = Отец Николай Петров.jpg | описание = | място на раждане = [[Велико Търново]], [[България]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[свещеник]] | националност = {{BUL}} | брак = | деца = Велислава, Йоан | период = от 2012 г. | жанрове = стихотворение, роман | течение = | известни творби = „Кирил и Хипатия“ (2013) | сайт = }} '''Николай Петков''' е български [[писател]] и [[свещеник]]. == Биография == Роден е на [[15 юли]] [[1971]] г. във [[Велико Търново]]. От 1989 до 1995 г. учи във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]]. Учи едновременно [[българска филология]], [[философия]] и [[богословие]]. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата, с дисертацията на тема „Образите на пътя и възрожденския наратив“. През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит [[Григорий Великотърновски|Григорий]]. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, [[Шумен]]. Има две деца – Велислава и Йоан. {{цитат|''Николай Петков е от изчезналото коляно на енциклопедистите. Той разбира от философия, от богословие, от поезия, от градоустройство, от кварки, от иконопис, от вино, от шах, от футбол, от мистерии и загадки. Николай Петков притежава и дара на свещенството – той е православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово.''|Деян Енев<ref name="actualno.com">[https://www.actualno.com/culture/nikolaj-petkov-predstavja-stadionyt-na-starata-gospoja-news_401356.html „Николай Петков представя „Стадионът на Старата госпожа“], actualno.com, 25 септември 2012 г.</ref>|}} == Творчество == „ Нова всеобща история на безчестието“ - поезия(1997), „Химни и монодии“ - поезия, (2005) * „Стадионът на Старата госпожа“ – роман (2012)<ref name="kafene.bg1">[http://kafene.bg/интервю-с-отец-николай-за-вярата-литер/ „Интервю с Отец Николай за вярата, литературата и Стадионът на старата госпожа“], kafene.bg, 4 ноември 2012 г.</ref><ref name="kafene.bg2">[http://kafene.bg/нещо-за-отец-николай-и-стадионът-на-ста/ „Нещо за Отец Николай и „Стадионът на Старата госпожа“], kafene.bg, 26 септември 2012 г.</ref> * „Кирил и Хипатия“ – роман (2013)<ref name="kafene.bg3">[http://kafene.bg/свещеникът-николай-петков-написа-road-ро/ „Свещеникът Николай Петков написа road роман“], kafene.bg, 4 октомври 2013 г.</ref> * „Борхес и другите - там“ - роман (2017) * „Тук, с Гогол“ - роман (2019) * „Шахматни етюди или 32 бели полета“ - повест (2021) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.provo.bg/промисли/отец-николай-всяко-време-си-има-своята/ „Отец Николай: Всяко време си има своята сламка, за която да се хване“], интервю на Владислав Христов, provo.bg, 4 август 2014 * [http://www.peika.bg/statia/Otets_Nikolay_Petkov_edin_sveshtenik_na_avtostop_l.a_i.90727.html „Отец Николай Петков – един свещеник на автостоп“], интервю на Мария Ангелова, peika.bg, 9 юли 2014 {{СОРТКАТ:Петков, Николай}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] 7ca50iw2tgt8jxdatohgzqjtlmc0svp 0 628959 11464170 10311389 2022-07-19T21:43:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Светкавица“]] 7009mo91scowlel6bado35optc2ukyo 1 628960 11464179 10311387 2022-07-19T21:44:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Беседа:ФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:ФК „Светкавица“]] 3dd6lwsiedjukxrvpqq8fgmflqcvq1c 0 628962 11464167 7394150 2022-07-19T21:42:38Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Интер“ (Добрич)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Интер“ (Добрич)]] b63px1m7dilzky8lg42cu0moatajtde 0 629203 11463843 11309094 2022-07-19T15:09:08Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Златина Гълъбова | портрет = | обяснение = Златина Гълъбова – 2018 г. | рождено име = Златина Цанкова Никифорова | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | друго име = | активност = от 2010 | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Златина Цанкова Гълъбова''' е българска театрална актриса. == Биография == Родена е на 22 септември 1988 г. в София. През 2013 година завършва [[Нов български университет]] във випуска на професор [[Цветана Манева]] и [[Снежина Петрова]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= http://www.newsglas.com/zlatina-nikiforova-chovek-vinagi-tryabva-da-se-usmihva/ |заглавие= Златина Гълъбова: Човек винаги трябва да се усмихва |достъп_дата= 05.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 30.04.2016, раздел: Интервю |труд= написано от Адриана Данова |издател= публикувано от newsglas.com |цитат= |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818000026/http://www.newsglas.com/zlatina-nikiforova-chovek-vinagi-tryabva-da-se-usmihva/ |date=2016-08-18 }}</ref> Първото ѝ представяне на театрална сцена е в [[Народен театър „Иван Вазов“]] „Ангели в Америка“ в ролята на медицинска сестра с режисьор [[Десислава Шпатова]]. Сред успехите, с които може да се гордее, е участието ѝ в постановката на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]] „На ръба“ в Народния театър. Александър Морфов я кани веднага след като завършва НБУ. Директорът на Ловешкия театър Цвятко Стоилов я вижда в дипломното ѝ представление „Кандид“ на [[Теди Москов]] и я кани да работи в своя театър. Златина Гълъбова започва своята кариера в [[Драматичен театър Ловеч]] в ролята на Даница в „Опечалена фамилия“ с режисьор [[Йосиф Сърчаджиев]]. Играе в „Двойка, четворка, секс“,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.briagnews.bg/lovech-s-nova-aktrisa-i-piesa-za-razmyana-na-brachni-partnori-zapochva-t/| заглавие= Златина Гълъбова вече репетира в пиесата „Двойка, четворка, секс" |достъп_дата = 05.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= | дата = 09.09.2014, раздел: Новини |труд= |издател= публикувано от briagnews.bg |цитат= |език= }}</ref> „Рапунцел“ и други. Участва в множество късометражни филми. Участва в българския сериал „[[Под прикритие]]“. В една чуждестранна продукция Златина Гълъбова влиза в ролята на монахиня. Снима се още в реклами, обича да танцува. В продължение на седем години тренира латино танци. === Театрални роли === ==== ''Народен театър „Иван Вазов“'' ==== * 2010 г. – Медицинска сестра – „Ангели в Америка“ – режисьор: Десислава Шпатова * 2015 г. – „Улицата“ авторски спектакъл на Теди Москов * 2015 г. – „На ръба“ авторски спектакъл на Александър Морфов ==== ''Младежки театър „Николай Бинев“'' ==== * 2013 г. – Ученичка – „Летище“ от Тена Щевичич – режисьор: [[Владимир Люцканов]] ==== ''Драматичният театър Ловеч'' ==== * 2014 г. – Беа – „2 – 4 Sex“ – режисьор: Диана Милушева * 2014 г. – Добринка – „Добрата магьосница“ – постановка: Светлана Атанасова * 2014 г. – Клия – „Черна комедия“ – режисьор: Кристиана Бояджиева * 2014 г. – Даница – „Опечалена фамилия“ – режисьор: Йосиф Сърчаджиев * 2014 г. – Стела – „Колекцията“ – режисьор: Николай Младенов * 2015 г. – Сара – „Английски уикенд“ – режисьор: Красимир Спасов === Телевизионни прояви === * 2012 г. – реклама на Table – [[БНТ]] * 2012 г. – Лора в сериала „Под прикритие“ – БНТ * 2013 г. – реклама на „Чио чипс“ – [[Nova TV]] * 2013 г. – реклама на банка ДСК – [[bTV]] * 2013 г. – Журналист в сериала „[[Четвърта власт]]“ – БНТ * 2013 г. – Еми в сериала „[[Преди да свърши любовта]]“ – bTV * 2014 г. – Брокерка в сериала „[[Връзки]]“ – bTV * 2016 г. – Брокерка в сериала „[[Столичани в повече]]“ – bTV ==== Кино ==== * 2012 г. – Кралят – „Спасителят“ – режисьор: Робър Саво ==== Видео клипове ==== * 2012 г. – No comment – Думите * 2014 г. – [[Mascota]] – „Infected“ == Бележки и източници == <references /> {{СОРТКАТ: Гълъбова, Златина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Родени в София]] sb1p19ap0lcfevnjrdbp2bl80wh3wm7 11463844 11463843 2022-07-19T15:09:44Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Златина Никифорова]]“ като „[[Златина Гълъбова]]“: в източниците е Гълъбова wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Златина Гълъбова | портрет = | обяснение = Златина Гълъбова – 2018 г. | рождено име = Златина Цанкова Никифорова | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | друго име = | активност = от 2010 | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = [[София]], [[България]] | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Златина Цанкова Гълъбова''' е българска театрална актриса. == Биография == Родена е на 22 септември 1988 г. в София. През 2013 година завършва [[Нов български университет]] във випуска на професор [[Цветана Манева]] и [[Снежина Петрова]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= http://www.newsglas.com/zlatina-nikiforova-chovek-vinagi-tryabva-da-se-usmihva/ |заглавие= Златина Гълъбова: Човек винаги трябва да се усмихва |достъп_дата= 05.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 30.04.2016, раздел: Интервю |труд= написано от Адриана Данова |издател= публикувано от newsglas.com |цитат= |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818000026/http://www.newsglas.com/zlatina-nikiforova-chovek-vinagi-tryabva-da-se-usmihva/ |date=2016-08-18 }}</ref> Първото ѝ представяне на театрална сцена е в [[Народен театър „Иван Вазов“]] „Ангели в Америка“ в ролята на медицинска сестра с режисьор [[Десислава Шпатова]]. Сред успехите, с които може да се гордее, е участието ѝ в постановката на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]] „На ръба“ в Народния театър. Александър Морфов я кани веднага след като завършва НБУ. Директорът на Ловешкия театър Цвятко Стоилов я вижда в дипломното ѝ представление „Кандид“ на [[Теди Москов]] и я кани да работи в своя театър. Златина Гълъбова започва своята кариера в [[Драматичен театър Ловеч]] в ролята на Даница в „Опечалена фамилия“ с режисьор [[Йосиф Сърчаджиев]]. Играе в „Двойка, четворка, секс“,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.briagnews.bg/lovech-s-nova-aktrisa-i-piesa-za-razmyana-na-brachni-partnori-zapochva-t/| заглавие= Златина Гълъбова вече репетира в пиесата „Двойка, четворка, секс" |достъп_дата = 05.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= | дата = 09.09.2014, раздел: Новини |труд= |издател= публикувано от briagnews.bg |цитат= |език= }}</ref> „Рапунцел“ и други. Участва в множество късометражни филми. Участва в българския сериал „[[Под прикритие]]“. В една чуждестранна продукция Златина Гълъбова влиза в ролята на монахиня. Снима се още в реклами, обича да танцува. В продължение на седем години тренира латино танци. === Театрални роли === ==== ''Народен театър „Иван Вазов“'' ==== * 2010 г. – Медицинска сестра – „Ангели в Америка“ – режисьор: Десислава Шпатова * 2015 г. – „Улицата“ авторски спектакъл на Теди Москов * 2015 г. – „На ръба“ авторски спектакъл на Александър Морфов ==== ''Младежки театър „Николай Бинев“'' ==== * 2013 г. – Ученичка – „Летище“ от Тена Щевичич – режисьор: [[Владимир Люцканов]] ==== ''Драматичният театър Ловеч'' ==== * 2014 г. – Беа – „2 – 4 Sex“ – режисьор: Диана Милушева * 2014 г. – Добринка – „Добрата магьосница“ – постановка: Светлана Атанасова * 2014 г. – Клия – „Черна комедия“ – режисьор: Кристиана Бояджиева * 2014 г. – Даница – „Опечалена фамилия“ – режисьор: Йосиф Сърчаджиев * 2014 г. – Стела – „Колекцията“ – режисьор: Николай Младенов * 2015 г. – Сара – „Английски уикенд“ – режисьор: Красимир Спасов === Телевизионни прояви === * 2012 г. – реклама на Table – [[БНТ]] * 2012 г. – Лора в сериала „Под прикритие“ – БНТ * 2013 г. – реклама на „Чио чипс“ – [[Nova TV]] * 2013 г. – реклама на банка ДСК – [[bTV]] * 2013 г. – Журналист в сериала „[[Четвърта власт]]“ – БНТ * 2013 г. – Еми в сериала „[[Преди да свърши любовта]]“ – bTV * 2014 г. – Брокерка в сериала „[[Връзки]]“ – bTV * 2016 г. – Брокерка в сериала „[[Столичани в повече]]“ – bTV ==== Кино ==== * 2012 г. – Кралят – „Спасителят“ – режисьор: Робър Саво ==== Видео клипове ==== * 2012 г. – No comment – Думите * 2014 г. – [[Mascota]] – „Infected“ == Бележки и източници == <references /> {{СОРТКАТ: Гълъбова, Златина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Родени в София]] sb1p19ap0lcfevnjrdbp2bl80wh3wm7 0 629641 11464150 7404940 2022-07-19T21:40:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Локомотив“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Локомотив“ (София)]] f5ba2ay6gaiyrqek1gkaw6xtqq8by63 1 629642 11464175 7404942 2022-07-19T21:43:58Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Беседа:ФК „Локомотив“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:ФК „Локомотив“ (София)]] gr2vf8r5x3e4vo1nj0j2s3wt7c0dd2q 0 629672 11464493 11441144 2022-07-20T09:53:47Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Румен Радев |портрет = Rumen Radev official portrait.jpg |длъжност = 5-и [[президент на Република България]] |мандат_нач = [[22 януари]] [[2017]] |мандат_край = |год_мандат_заместник = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = [[Илияна Йотова]] |год_мандат_вицепрезидент = 2017 – |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |год_мандат_министър-председател = 2017 |министър-председател = [[Огнян Герджиков]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател1 = 2017 – 2021 |министър-председател1 = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател2a = 2021 |министър-председател2a = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател3b = 2021 – |министър-председател3b = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] |предшестван от = [[Росен Плевнелиев]] |наследен от = |втори_мандат_нач = |втори_мандат_край = |втори_мандат_президент = |год_втори_мандат_президент = |роден_място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = [[българин]] |гражданство = {{флагче с име|България}} |религия = [[Българска православна църква|православие]] |съпруг = Гинка Кесякова (разведени от 2014)<br> [[Десислава Радева]] (сключен брак от 2016) |деца = Дарина Радева,<br> Георги Радев |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1985 – 1990)<br/>Независим (1990 – настояще)<br>подкрепен от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (2016) |седалище = |alma mater = [[Факултет „Авиационен“|ВВВУ „Георги Бенковски“]] |професия = [[летец|военен летец]] |подпис = |уебсайт = [http://president.bg/ president.bg] |години на служба = 1987 – 2016 |преданост = {{флагче с име|България}} |род войски = [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]] |звание = [[Файл:Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png|40px]] [[Генерал-майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Румен Георгиев Радев''' е [[генерал-майор]] от резерва и 5<sup>-и</sup> [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]], встъпил в длъжност на [[22 януари]] [[2017]] г.<ref name="president.bg"/> На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] печели втория си мандат след балотаж срещу ректора на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] проф. [[Анастас Герджиков]]. По време на военната си кариера Радев, който е [[Пилот|летец]], достига чин [[генерал-майор]] и длъжност „Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (2014 – 2016).<ref name="МО">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://100.airshow-bg.com/wp-content/uploads/2012/04/ba_vvs_zam.pdf | заглавие=Генерал-майор Румен Радев |достъп_дата =11 август 2016 г |издател=Министерство на отбраната |език= }}</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на [[18 юни]] [[1963]] г. в [[Димитровград]], в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село [[Славяново (област Хасково)|Славяново]], [[Харманлийско]], където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в [[Хасково]].<ref name="president.bg"/> === Образование === През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково. По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.<ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД]</ref> През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.<ref name="МО" /> Владее [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="president.bg"/> На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на [[3-та изтребителна авиационна база]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=485 Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1789 Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3582 Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23552 Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили]</ref> На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=31172 Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили]</ref> На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=53626 Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили]</ref> На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание [[генерал-майор]], трите считани от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84763 Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“. Съгласно [[Президент на България|президентски]] указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=2F4C71A3FDEE56F9D8F9C84BE50B8339?idMat=106782 Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)]</ref> [[Файл:Bulgarian_mig-29_r-27.jpg|250px|мини|дясно|Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“]] [[Файл:2014_International_Honor_Roll_Induction_141203-F-EX201-017_(cropped).jpg|200px|мини|дясно|Румен Радев през 2014 г.]] Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители [[МиГ-15]], [[МиГ-17]], [[МиГ-21]], [[МиГ-29]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_vvs_commander.pdf|заглавие=Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили|автор=|издател=Министерство на отбраната на Република България|език=|достъп_дата=2021-03-03}}</ref> както и с опознавателни полети на изтребители [[F-15]], [[F-16]], [[F/A-18 Hornet]], [[Eurofighter Typhoon]], [[JAS 39 Gripen|SAAB Gripen]], като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа. === Влизане в политиката === През август 2016 г. политическите партии [[БСП]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.<ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100727634 БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент], БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/17/2812421_bsp_izdiga_oficialno_gen_rumen_radev_za/ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], Дневник, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/i-abv-nominira-ofitsialno-general-rumen-radev-za-kandidat-prezident ​И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], БНТ, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822103026/http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ |date=2016-08-22 }}, Дир.бг, 18 август 2016 г.</ref> Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.<ref>[https://news.bg/politics/kontraudarat-na-abv-otteglya-podkrepata-si-za-general-rumen-radev.html Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев], Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.</ref> Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е [[Илияна Йотова]]. Радев и Йотова печелят убедително [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през ноември 2016 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1622224 Румен Радев е петият президент на България], Дарик Нюз</ref><ref>[http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/koi-e-rumen-radev-petiiat-prezident.322094 Кой е Румен Радев? Петият президент!], Днес.бг</ref> На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).<ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref><ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur2/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref> === Президент === На [[19 януари]] [[2017]] г. Радев и [[Илияна Йотова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на [[22 януари]] 2017 г. официално встъпват в длъжност.<ref name="president.bg">[https://m.president.bg/bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България], Посетен на 22 януари 2017 г.</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] и [[Илко Семерджиев]] и служебните министри на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на България. След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на [[ГЕРБ]] и [[Обединени патриоти]] начело с [[Бойко Борисов]], като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството. Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като [[Ангела Меркел]], [[Александър Вучич]], [[Виктор Орбан]], [[Еманюел Макрон]], президента на [[Португалия]] [[Марселу Рибелу ди Соза|Марселу Рибелу]], [[Клаус Йоханис]], [[Георге Иванов]], [[Себастиан Курц]], [[Бенямин Нетаняху]],[[Никос Анастасиадис|Никос]] [[Никос Анастасиадис|Анастасиадис]], [[Владимир Путин]] и [[Доналд Тръмп]]. През май 2018 г. Радев е на официално посещение в [[Русия]], където се среща с премиера [[Дмитрий Медведев]] и президента [[Владимир Путин]]. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни. На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/radev-shte-se-kandidatira-za-vtori-mandat.html Радев ще се кандидатира за втори мандат]</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2021/02/01/313809/радев-ще-се-кандидатирам-за-втори-мандат-видео/?fbclid=IwAR3FaX0xAc3ARKkr8K5-SyT8F1p8clfZZgSJ4qthGWynqN5TlPHV6zJWEgc Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат]</ref> [[Президентски избори в България (2021)|Президентските избори]] са насрочени за 14 ноември 2021 г.<ref>[https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prezidentskite-izbori-v-bylgariia-shte-se-provedat-na-14-noemvri-334815/ Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември]</ref> На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур ([[балотаж]] на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка [[Анастас Герджиков]] – [[Невяна Митева]] (22,83%).<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/ Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември]</ref>. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков . === Конфликт с прокуратурата и правителството === На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на [[Иван Гешев]] за [[Главен прокурор на България]] на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.<ref>Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.</ref> Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/protest-pred-vss-zaradi-kandidaturata-na-ivan-geshev-za-glaven-prokuror.html Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор], bTV новините, 25 юли 2019</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/25/3942929_grajdani_protestiraha_pred_sudebniia_suvet_sreshtu/ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор], в. Дневник, 25 юли 2019</ref> както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за [[разделение на властите]].<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-az-ne-byagam-nito-ot-bitki-nito-ot-otgovornost Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност], интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30")</ref> След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7868696 ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“]</ref> тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември [[Президент на България|президентът]] издава указ за назначаването на Гешев.<ref>Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.</ref> След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира [[Конституционен съд|Конституционния съд]] с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на [[Президент на България|президента]]. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.<ref>[https://fakti.bg/mnenia/441733-glaven-prokuror-sreshtu-prezident-parvi-versii Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг].</ref> Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.<ref>[https://www.mediapool.bg/radev-prokuraturata-se-ochertava-kato-politicheski-igrach-i-dava-ton-za-pogazvane-na-zakona-news309000.html Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg].</ref> Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/politika/2020/01/31/4023247_geshev_sreshtu_radev_diagnozata_potvurdena/ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.]</ref> На 9 юли 2020 г. [[Прокуратура на България|прокурори]] влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.<ref>Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. [http://www.focus-news.net/news/2020/06/09/2780458/iliyan-vasilev-analizator-geshev-presledva-ot-imeto-na-zakona-v-imeto-na-chastni-interesi.html 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“].</ref> Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“<ref>Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. [https://www.dw.com/bg/германски-експерт-за-действията-на-гешев-непрофесионални-незаконни-скандални/a-54194376 16.07.2020 г. Дойче Веле].</ref> Тези действия са един от поводите за организираните през юли [[Протести в България (2020)|протести против властта]]. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на [[Бойко Борисов]]. Радев издига лозунги за прогонване на [[мафия]]та от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.<ref>„И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. [https://clubz.bg/101808-i_radev_i_geshev_narushavat_konstituciqta Клуб Z, Политика. 25.07.2020.]</ref><ref>„Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. [https://bnr.bg/post/101326322/pravosadie-za-vseki-premierat-nama-konstitucionna-iniciativa БНР. 15.08.2020 г.]</ref> Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.<ref>Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. [https://www.dw.com/bg/новият-фронт-на-гешев-и-черните-облаци-над-бойко-борисов/a-53924735 Дойче Веле 24.06.2020.]</ref><ref>Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. [https://www.mediapool.bg/nov-zapis-na-borisov-kornela-i-radev-razpravyat-che-si-im-grab-hich-ne-e-priyatno-news309154.html 27 юни 2020 г. Mediapool.bg].</ref> По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши [[магистрат]]и, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.<ref>„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. [https://clubz.bg/102040-osemte_djudjeta_3_edin_plik_s_550_000_evro_za_evroto video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z].</ref> Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция. === Критики и противоречия === [[Файл:Vladimir Putin and Rumen Radev (2018-05-22) 03.jpg|мини|дясно|250px|Среща между Румен Радев и Владимир Путин, 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни чрез възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти.]] През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства и председателят на БСП [[Корнелия Нинова]]. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. Проучването е организирано през юли от [[Николай Малинов]], обвинен по-късно в шпионаж в полза ва Русия.<ref>Никола Попов, Румен Радев - от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. [https://www.mediapool.bg/rumen-radev---ot-choveka-na-reshetnikov-do-alternativa-na-borisov-i-geshev-video-news327442.html 13.10.2021 г., Медиапул.]</ref> След спечелените през ноември от генерал Радев избори, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура на своя среща с Нинова, което тя отрича. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че такава среща е имало, и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да опита да преориентира страната от Запада към Русия.<ref>Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html 10 септември 2019, Свободна Европа].</ref> По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.<ref>Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? [https://www.dw.com/bg/ще-осветят-ли-всички-тъмни-нишки-свързващи-русия-с-българия/a-50378516 11.09.2019 г. Дойче Веле.]</ref> Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата спорадично от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.<ref>Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. [https://www.dw.com/bg/радев-отново-по-далеч-от-запада-по-близо-до-русия/a-43888850 23.05.2018, Дойче Веле].</ref> След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] ( [[Руско-украинска война]] ), тази тенденция се засилва, като Радев заема колеблива и неясна позиция, която е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в страната, като желание България да бъде представена като неутрална държава.<ref>Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-румен-радев-и-някои-идеи-които-граничат-с-предателство/a-61132280 15.03.2022, Дойче веле.]</ref> Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нея, и за предоставянето на такава да лобират САЩ. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален ''списък с неприятелски държави'' от Русия. По същото време близкият до президента военен министър [[Стефан Янев]],<ref name="svobodnaevropa.bg">{{cite web | last = Лавчиев | first = Николай | coauthors = Борис Митов | year = 2022 | url = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31726604.html | title = "Ужасно неадекватно". Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“ | work = svobodnaevropa.bg | publisher = svobodnaevropa.bg | accessdate = 2022-03-03}}</ref> е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.<ref name="svobodnaevropa.bg"/> Такова виждане за ''ненамеса'' във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от Корнелия Нинова.<ref>Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-и-лицемерието-на-българия/a-61242582 24.03.2022 г. Дойче Веле.]</ref> По този начин, България и Унгария остават двете страни в ЕС с такава противоречива позиция. Според анализатори евентуални причини за това биха могли да се търсят в [[корупция]]та, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на [[дядо Иван]] в развитието на България.<ref>Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/polk-valeri-rachev-bulgarskata-poziciya-ne-e-kato-ungarskata 27 март 2022 г., в-к Сега.]</ref> В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че "неутралитетът" на България към [[Руско-украинска война]] е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.<ref>Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, [https://bnr.bg/horizont/post/101623120 БНР, 28.03.2022 год.]</ref> Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], провокативното и недипломатично поведение на руския посланик [[Елеонора Митрофанова]], съпроводено от серия дипломатически и шпионски скандали между двете страни. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и [[Газпром]] спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като ''позорна'' от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя [[пета колона]].<ref>Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. [https://bnr.bg/horizont/post/101638434/ 27 април 2020, БНР.]</ref> == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Старши лейтенант]] (1990) * [[Капитан]] (1994) * [[Майор]] (1997) * [[Подполковник]] (2000) * [[Полковник]] (2003) * [[Бригаден генерал]] (26 април 2007) * [[Генерал-майор]] (30 юни 2014) == Заемани длъжности == * Младши пилот в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1987 – 1988) * Заместник-командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1989 – 1990) * Командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1990 – 1994) * Командир на ескадрила Миг-29 в [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1996 – 1998) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]](1998 – 1999) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (1999 – 2000) * Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2000 – 2002) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2003 – 2005) * Командир на а [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009) * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]] (1 юли 2009 – 30 юни 2014) * Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (30 юни 2014 – 10 август 2016) == Награди == * Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен * Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен<ref name="president.bg"/><ref name="МО"/> * „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) | труд = OFFNews.bg | достъп_дата = 24 юни 2017 | уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/radevi-v-gartcia-prezidentat-poluchi-ordena-na-spasitelia-snimki-658986.html}}</ref> (2017) * „Орден за заслуги“, Малта (2018) * „Почетен ключ на Порто“ от президента на [[Португалия]] (2019) == Семейство == Радев се развежда през [[2014]] г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003). От [[2016]] г. има втори брак с [[Десислава Радева|Десислава Генчева]], от която има доведен син от нейн предишен брак с [[Георги Свиленски]] – Страхил.<ref name="president.bg" /><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5872061 24 часа онлайн, 14.11.2016 г.] Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{wikiquote|Румен Радев}} {{commonscat-inline|Rumen Radev}} * [https://web.facebook.com/President.bg/?ref=ts&fref=ts Официална страница на Румен Радев във Фейсбук] {{Нормативен контрол}} {{пост списък|Президент на България|5}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Портал|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Радев, Румен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Родени в Димитровград]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български военни летци]] pn2eib3jk530l76t8mvl60wjywil3ll 0 635118 11464717 11397173 2022-07-20T11:19:59Z Bjankuloski06 150277 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Безсребреници“ | име-оригинал = Αγίων Αναργύρων | картинка = Saints Cosmas and Damian Church, Thessaloniki 2022 01.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1959 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = [http://www.ag-anargyroi.info/ www.ag-anargyroi.info] | категория= християнство }} '''„Свети Безсребреници“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Αγίων Αναργύρων Ακροπόλεως Θεσσαλονίκης}}) е православна църква в македонския град [[Солун]], Гърция, енорийски храм на [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&&page=177&item=1249 | заглавие = Άγιοι Ανάργυροι | достъп_дата = 10 октомври 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης | цитат = | език = }}</ref> Храмът е разположен в историческия акропол на Солун, извън стените на града и под [[Едикуле]] (Ептапиргио). Във византийско време в района е имало манастир, посветен на Светите Безсребреници Козма и Дамян. В османско време това е мюсюлманска махала и в него има една малка джамия, наречена Попара Бара. В 20-те години на XX век мюсюлманите се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци и джамията е превърната в църква, наречена „Свети Безсребреници“. След Втората световна война църквата става малка и е построена нова църква, открита на 6 септември 1959 година от епископ [[Стефан Афендулидис|Стефан Талантски]] по нареждане на митрополит [[Пантелеймон Папагеоргиу|Пантелеймон Солунски]].<ref name="Ιερός Ναός Αγίων Αναργύρων Ακροπόλεως Θεσσαλονίκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.ag-anargyroi.info/istoria-toy-ieroy-naoy-agion-anargyron.html | заглавие= Άγιοι Ανάργυροι Ακροπόλεως Θεσσαλονίκης | достъп_дата= 10 октомври 2016 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Ιερός Ναός Αγίων Αναργύρων Ακροπόλεως Θεσσαλονίκης | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161011140118/http://www.ag-anargyroi.info/istoria-toy-ieroy-naoy-agion-anargyron.html |date=2016-10-11 }}</ref> В архитектурно отношение новият храм е трикорабна засводена базилика с женска църква. Има и два параклиса – „Свети Безсребреници Кир, Йоан и Пантелеймон“ и „Свети Николай, Свети Григорий Богослов и Свети Лука Симферополски“. Част от енорията е и църквата „Свети Василий“ в парк с кедрови дървета, както и „Свети Елевтерий“ в Едикуле. В храма има смятани за чудотворни икони на Света Богородица Икономка и Света Богородица Скоропослушница.<ref name="Ιερός Ναός Αγίων Αναργύρων Ακροπόλεως Θεσσαλονίκης"/><ref>{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=41 - 42 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Безсребреници (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солун|Безсребреници (Солун)]] 1owidyxkwpe7r641icnf6ozo7x9v0rw 0 636452 11464529 11388376 2022-07-20T10:14:32Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Глория]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 14 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 4 |препратка към компилациите = Компилации |видео = 11 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 120 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Глория]] е издала 14 [[студиен албум|студийни албума]], 4 компилации, 11 видеоалбума и е заснела 120 видеоклипа. Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“. == Студийни албуми == * [[Щастието е магия]] (1994) <ref>{{Citation |title=Щастието е магия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304125442/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 }}</ref> * [[За добро или зло]] (1995) <ref>{{Citation |title=За добро или зло |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304110714/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 }}</ref> * [[Ангел с дяволска душа]] (1996) <ref>{{Citation |title=Ангел с дяволска душа |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304120731/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 }}</ref> * [[Носталгия (албум)|Носталгия]] (1997) <ref>{{Citation |title=Носталгия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121203221812/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 }}</ref> * [[Стопроцентова жена]] (1998) <ref>{{Citation |title=Стопроцентова жена |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205103452/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 }}</ref> * [[12 диаманта]] (2000) <ref>{{Citation |title=12 диаманта |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204002806/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 }}</ref> * [[Илюзия (албум)|Илюзия]] (2001) <ref>{{Citation |title=Илюзия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205160733/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 }}</ref> * [[Крепост (албум)|Крепост]] (2003) <ref>{{Citation |title=Крепост |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204040429/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 }}</ref> * [[Влюбена в живота]] (2005) <ref>{{Citation |title=Влюбена в живота |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201220824/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 }}</ref> * [[Благодаря (албум)|Благодаря]] (2007) <ref>{{Citation |title=Благодаря |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201233524/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 }}</ref> * [[Имам нужда от теб]] (2011) <ref>{{Citation |title=Имам нужда от теб |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201224302/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 }}</ref> * [[Пътеки]] (2013) <ref>{{Citation |title=Пътеки |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004120644/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 }}</ref> * [[Пясъчни кули]] (2015) <ref>[http://www.bulgariancds.com/c/sl-b/cid-4/p-p/id-2371/gloria-piasychni-kuli.html Пясъчни кули]</ref> * [[Любовта настоява]] (2019) == Компилации == * The best (1999) <ref>{{Citation |title=The best |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204020818/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 }}</ref> * 10 години (2004) <ref>{{Citation |title=10 години |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205010755/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 }}</ref> * 15 години златни хитове (2009) <ref>{{Citation |title=15 години златни хитове |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2011-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111019131602/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 }}</ref> * Златните хитове на Глория (2012) <ref>{{Citation |title=Златните хитове на Глория |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004110742/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 }}</ref> == Видео албуми == * Gloria Best Video Selection 1 (2003) * Крепост – Live (DVD) (2003) * Gloria Best Video Selection 2 (2007) * 15 години златни хитове – Live (2010) * Gloria Best Video Selection 3 (2012) * 20 години на сцена (2016) == Песни извън албум == * Мома в зандани да лежи (2000) * Тайната на успеха (2001) * Красив свят (2003) * Феникс (ремикс) (2003) * Влюбена в живота (ремикс) (2005) * Весела Коледа (2006) * Остани тази нощ (2010) * Ало, как си (2020) * Да празнуваме (2021) * Песен за приятелите (2021) * С любимите хора (дует с Николай Славеев) (2021) * Чудо (дует със Симона Загорова) (2021) == Видеоклипове == {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Нека останем приятели || 1994 || The Best || - |- | Най-щастливата жена || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Щастието е магия || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Песента || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Децата || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Чуй ме || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Усмивка нежна || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Татко мой || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Моя земна съдба || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Свят чудесен || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Аз или тя || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Обичам те || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Оставете ме намира || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За добро или зло || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Иди си тъга || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Сцената обичам лудо || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Приятелко, ти моя най-добра || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Като в стихия || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Първо в сън се появи || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ти роден дом || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За тебе, майко || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Лъжец си беше ти || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ех, море || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Дай ми || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ангел с дяволска душа || 1996 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Дар от бога || 1996 || Ангел с дяволска душа || Георги Колев |- | Свири виолина || 1997 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Пепеляшка || 1997 || The Best || Стилян Иванов |- | Уморих се от теб || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Праволинеен мъж || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Докторе на помощ || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Носталгия || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Протегни ръце, вземи ме || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Откраднат миг || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Очи като звезди || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Сто пъти || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Роден за грешки || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Рак и скорпион || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Скъпи, купи ми нещо || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Изоставени момичета || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Не мога без тебе || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Вика моята душа || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Погрешен адрес || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Циганско сърце || 1998 || The Best || Петьо Картулев |- | Досаден ден || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Стопроцентова жена || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Бодигард || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Кукла на конци || 1999 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Сбогом, адиос || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Златна клетка || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Дива нощ || 2000 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Червена светлина || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Радост-тревога || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Като куче и котка || 2000 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Тайната на успеха || 2001 || – || Николай Скерлев |- | Жените са цветя || 2001 || 10 години || Петьо Картулев |- | Илюзия || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Ако бях се родила река || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Жените са цветя (ремикс) || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Любовен дъжд || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Добре дошъл || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | По навик || 2002 || 10 години || Румен Атанасов/Георги Колев |- | Не остарявай, мамо || 2002 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Ледена кралица || 2003 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Феникс || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Лабиринт || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Очакване || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Крепост || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Не заслужаваш || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Присъда || 2004 || 10 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Намери си майстора || 2004 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Изповед || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Влюбена в живота || 2005 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Пияна вишна || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Свобода || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Happy end || 2006 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Приличам ли на вятъра || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Град на греха || 2006 || Благодаря || Николай Нанков |- | Кръговрат || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Сезони || 2006 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |- | Благодаря || 2006 || Благодаря || Людмил Илариново – Люси |- | Весела Коледа || 2006 || – || Георги Колев |- | Опиат || 2007 || Благодаря || Николай Нанков |- | Ако те няма || 2007 || Благодаря || Тенчо Янчев |- | Прави любов, а не война || 2007 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Еднопосочен път || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Дяволска любов || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Усещане за мъж || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Лятно пълнолудие || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Можеш ли да ме обичаш || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Хипноза || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Остани тази нощ || 08.03.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Вярвам в любовта || 12.05.2010 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Целувай още || 03.07.2010 || Имам нужда от теб || Ивайло Спасов |- | Почти непознати || 18.10.2010 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Женското сърце || 12.03.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | До последната сълза || 09.09.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Ненаситна || 28.10.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Имам нужда от теб || 02.12.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Кралица || 01.03.2012 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Двойна игра || 15.10.2012 || Пясъчни кули || Николай Нанков |- | Пясъчни кули || 19.09.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсъние/Insomnia || 30.12.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Обратно броене || 26.06.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Ако счупят всяка нота || 30.09.2014 || Пясъчни кули || Ивайло Спасов |- | Криле || 08.12.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Изсвирете нещо ударно || 09.09.2015 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма кой да ме спре || 28.06.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Полудяваш по мен || 02.08.2016 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Обичай ме такава || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Не лъжи на колене || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Докосването има памет || 02.12.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | На по-добрите стрелци || 05.07.2017 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Нюанси сиво || 04.06.2018 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Добре дошла, скитнице || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Не те давам || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любовта настоява || 01.10.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любима || 24.10.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Гост не си || 05.12.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Очите не лъжат || 28.06.2020 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Чудо || 14.12.2021 || – || Ивайло Спасов |- | Просто съвършени || 24.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |} === ТВ версии === {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | В нова дреха || 2003 || Крепост/Пътеки || |- | На неверен да съм вярна || 2003 || Крепост || |- | 50 на 50 || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Спасение || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Обич моя || 2006 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Сто карата любов || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | На мъжете, които не обичах || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | Дар от Бога (underground version) || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | За първи път || 2007 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |} == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] tg0j97i40q63jx3e0zidojzvzxxm4u4 11464536 11464529 2022-07-20T10:16:24Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Глория]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 14 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 4 |препратка към компилациите = Компилации |видео = 11 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 120 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Глория]] е издала 14 [[студиен албум|студийни албума]], 4 компилации, 11 видеоалбума и е заснела 120 видеоклипа. Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“. == Студийни албуми == * [[Щастието е магия]] (1994) <ref>{{Citation |title=Щастието е магия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304125442/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 }}</ref> * [[За добро или зло]] (1995) <ref>{{Citation |title=За добро или зло |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304110714/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 }}</ref> * [[Ангел с дяволска душа]] (1996) <ref>{{Citation |title=Ангел с дяволска душа |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304120731/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 }}</ref> * [[Носталгия (албум)|Носталгия]] (1997) <ref>{{Citation |title=Носталгия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121203221812/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 }}</ref> * [[Стопроцентова жена]] (1998) <ref>{{Citation |title=Стопроцентова жена |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205103452/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 }}</ref> * [[12 диаманта]] (2000) <ref>{{Citation |title=12 диаманта |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204002806/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 }}</ref> * [[Илюзия (албум)|Илюзия]] (2001) <ref>{{Citation |title=Илюзия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205160733/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 }}</ref> * [[Крепост (албум)|Крепост]] (2003) <ref>{{Citation |title=Крепост |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204040429/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 }}</ref> * [[Влюбена в живота]] (2005) <ref>{{Citation |title=Влюбена в живота |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201220824/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 }}</ref> * [[Благодаря (албум)|Благодаря]] (2007) <ref>{{Citation |title=Благодаря |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201233524/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 }}</ref> * [[Имам нужда от теб]] (2011) <ref>{{Citation |title=Имам нужда от теб |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201224302/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 }}</ref> * [[Пътеки]] (2013) <ref>{{Citation |title=Пътеки |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004120644/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 }}</ref> * [[Пясъчни кули]] (2015) <ref>[http://www.bulgariancds.com/c/sl-b/cid-4/p-p/id-2371/gloria-piasychni-kuli.html Пясъчни кули]</ref> * [[Любовта настоява]] (2019) == Компилации == * The best (1999) <ref>{{Citation |title=The best |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204020818/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 }}</ref> * 10 години (2004) <ref>{{Citation |title=10 години |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205010755/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 }}</ref> * 15 години златни хитове (2009) <ref>{{Citation |title=15 години златни хитове |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2011-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111019131602/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 }}</ref> * Златните хитове на Глория (2012) <ref>{{Citation |title=Златните хитове на Глория |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004110742/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 }}</ref> == Видео албуми == * Gloria Best Video Selection 1 (2003) * Крепост – Live (DVD) (2003) * Gloria Best Video Selection 2 (2007) * 15 години златни хитове – Live (2010) * Gloria Best Video Selection 3 (2012) * 20 години на сцена (2016) == Песни извън албум == * Фолк радио (1999) * Латино фиеста (1999) * Скъпи купи ми нещо (ремикс) (дует с Илия Загоров) (1999) * Мома в зандани да лежи (2000) * Тайната на успеха (2001) * Красив свят (2003) * Феникс (ремикс) (2003) * Влюбена в живота (ремикс) (2005) * Весела Коледа (2006) * Остани тази нощ (2010) * Ало, как си (2020) * Да празнуваме (2021) * Песен за приятелите (2021) * С любимите хора (дует с Николай Славеев) (2021) * Чудо (дует със Симона Загорова) (2021) * Просто съвършени (дует с Тони Стораро) (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Нека останем приятели || 1994 || The Best || - |- | Най-щастливата жена || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Щастието е магия || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Песента || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Децата || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Чуй ме || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Усмивка нежна || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Татко мой || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Моя земна съдба || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Свят чудесен || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Аз или тя || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Обичам те || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Оставете ме намира || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За добро или зло || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Иди си тъга || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Сцената обичам лудо || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Приятелко, ти моя най-добра || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Като в стихия || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Първо в сън се появи || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ти роден дом || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За тебе, майко || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Лъжец си беше ти || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ех, море || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Дай ми || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ангел с дяволска душа || 1996 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Дар от бога || 1996 || Ангел с дяволска душа || Георги Колев |- | Свири виолина || 1997 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Пепеляшка || 1997 || The Best || Стилян Иванов |- | Уморих се от теб || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Праволинеен мъж || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Докторе на помощ || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Носталгия || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Протегни ръце, вземи ме || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Откраднат миг || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Очи като звезди || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Сто пъти || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Роден за грешки || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Рак и скорпион || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Скъпи, купи ми нещо || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Изоставени момичета || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Не мога без тебе || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Вика моята душа || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Погрешен адрес || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Циганско сърце || 1998 || The Best || Петьо Картулев |- | Досаден ден || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Стопроцентова жена || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Бодигард || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Кукла на конци || 1999 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Сбогом, адиос || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Златна клетка || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Дива нощ || 2000 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Червена светлина || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Радост-тревога || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Като куче и котка || 2000 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Тайната на успеха || 2001 || – || Николай Скерлев |- | Жените са цветя || 2001 || 10 години || Петьо Картулев |- | Илюзия || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Ако бях се родила река || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Жените са цветя (ремикс) || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Любовен дъжд || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Добре дошъл || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | По навик || 2002 || 10 години || Румен Атанасов/Георги Колев |- | Не остарявай, мамо || 2002 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Ледена кралица || 2003 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Феникс || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Лабиринт || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Очакване || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Крепост || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Не заслужаваш || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Присъда || 2004 || 10 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Намери си майстора || 2004 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Изповед || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Влюбена в живота || 2005 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Пияна вишна || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Свобода || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Happy end || 2006 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Приличам ли на вятъра || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Град на греха || 2006 || Благодаря || Николай Нанков |- | Кръговрат || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Сезони || 2006 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |- | Благодаря || 2006 || Благодаря || Людмил Илариново – Люси |- | Весела Коледа || 2006 || – || Георги Колев |- | Опиат || 2007 || Благодаря || Николай Нанков |- | Ако те няма || 2007 || Благодаря || Тенчо Янчев |- | Прави любов, а не война || 2007 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Еднопосочен път || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Дяволска любов || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Усещане за мъж || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Лятно пълнолудие || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Можеш ли да ме обичаш || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Хипноза || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Остани тази нощ || 08.03.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Вярвам в любовта || 12.05.2010 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Целувай още || 03.07.2010 || Имам нужда от теб || Ивайло Спасов |- | Почти непознати || 18.10.2010 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Женското сърце || 12.03.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | До последната сълза || 09.09.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Ненаситна || 28.10.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Имам нужда от теб || 02.12.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Кралица || 01.03.2012 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Двойна игра || 15.10.2012 || Пясъчни кули || Николай Нанков |- | Пясъчни кули || 19.09.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсъние/Insomnia || 30.12.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Обратно броене || 26.06.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Ако счупят всяка нота || 30.09.2014 || Пясъчни кули || Ивайло Спасов |- | Криле || 08.12.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Изсвирете нещо ударно || 09.09.2015 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма кой да ме спре || 28.06.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Полудяваш по мен || 02.08.2016 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Обичай ме такава || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Не лъжи на колене || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Докосването има памет || 02.12.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | На по-добрите стрелци || 05.07.2017 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Нюанси сиво || 04.06.2018 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Добре дошла, скитнице || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Не те давам || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любовта настоява || 01.10.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любима || 24.10.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Гост не си || 05.12.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Очите не лъжат || 28.06.2020 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Чудо || 14.12.2021 || – || Ивайло Спасов |- | Просто съвършени || 24.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |} === ТВ версии === {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | В нова дреха || 2003 || Крепост/Пътеки || |- | На неверен да съм вярна || 2003 || Крепост || |- | 50 на 50 || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Спасение || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Обич моя || 2006 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Сто карата любов || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | На мъжете, които не обичах || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | Дар от Бога (underground version) || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | За първи път || 2007 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |} == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 6qr5si9doxfe0t760knohs894npt0sl 11464540 11464536 2022-07-20T10:17:37Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Глория]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 14 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 4 |препратка към компилациите = Компилации |видео = 11 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 120 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Глория]] е издала 14 [[студиен албум|студийни албума]], 4 компилации, 11 видеоалбума и е заснела 120 видеоклипа. Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“. == Студийни албуми == * [[Щастието е магия]] (1994) <ref>{{Citation |title=Щастието е магия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304125442/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=122 }}</ref> * [[За добро или зло]] (1995) <ref>{{Citation |title=За добро или зло |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304110714/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=123 }}</ref> * [[Ангел с дяволска душа]] (1996) <ref>{{Citation |title=Ангел с дяволска душа |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304120731/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=124 }}</ref> * [[Носталгия (албум)|Носталгия]] (1997) <ref>{{Citation |title=Носталгия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121203221812/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=125 }}</ref> * [[Стопроцентова жена]] (1998) <ref>{{Citation |title=Стопроцентова жена |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205103452/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=126 }}</ref> * [[12 диаманта]] (2000) <ref>{{Citation |title=12 диаманта |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204002806/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=128 }}</ref> * [[Илюзия (албум)|Илюзия]] (2001) <ref>{{Citation |title=Илюзия |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205160733/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=129 }}</ref> * [[Крепост (албум)|Крепост]] (2003) <ref>{{Citation |title=Крепост |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204040429/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=130 }}</ref> * [[Влюбена в живота]] (2005) <ref>{{Citation |title=Влюбена в живота |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201220824/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=132 }}</ref> * [[Благодаря (албум)|Благодаря]] (2007) <ref>{{Citation |title=Благодаря |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201233524/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=133 }}</ref> * [[Имам нужда от теб]] (2011) <ref>{{Citation |title=Имам нужда от теб |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121201224302/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1932 }}</ref> * [[Пътеки]] (2013) <ref>{{Citation |title=Пътеки |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004120644/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=2026 }}</ref> * [[Пясъчни кули]] (2015) <ref>[http://www.bulgariancds.com/c/sl-b/cid-4/p-p/id-2371/gloria-piasychni-kuli.html Пясъчни кули]</ref> * [[Любовта настоява]] (2019) == Компилации == * The best (1999) <ref>{{Citation |title=The best |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121204020818/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=127 }}</ref> * 10 години (2004) <ref>{{Citation |title=10 години |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2012-12-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121205010755/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=131 }}</ref> * 15 години златни хитове (2009) <ref>{{Citation |title=15 години златни хитове |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2011-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111019131602/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=998 }}</ref> * Златните хитове на Глория (2012) <ref>{{Citation |title=Златните хитове на Глория |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004110742/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=1984 }}</ref> == Видео албуми == * Gloria Best Video Selection 1 (2003) * Крепост – Live (DVD) (2003) * Gloria Best Video Selection 2 (2007) * 15 години златни хитове – Live (2010) * Gloria Best Video Selection 3 (2012) * 20 години на сцена (2016) == Песни извън албум == * Фолк радио (1999) * Латино фиеста (1999) * Скъпи, купи ми нещо (ремикс) (дует с Илия Загоров) (1999) * Мома в зандани да лежи (2000) * Тайната на успеха (2001) * Красив свят (2003) * Феникс (ремикс) (2003) * Влюбена в живота (ремикс) (2005) * Весела Коледа (2006) * Остани тази нощ (2010) * Ало, как си (2020) * Да празнуваме (2021) * Песен за приятелите (2021) * С любимите хора (дует с Николай Славеев) (2021) * Чудо (дует със Симона Загорова) (2021) * Градил Илия килия (дует с Николай Славеев) (2022) * Не тъгувай момиче (2022) * Мерак (2022) * Просто съвършени (дует с Тони Стораро) (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Нека останем приятели || 1994 || The Best || - |- | Най-щастливата жена || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Щастието е магия || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Песента || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Децата || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Чуй ме || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Усмивка нежна || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Татко мой || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Моя земна съдба || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Свят чудесен || 1994 || Щастието е магия || Неделчо Йорданов |- | Аз или тя || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Обичам те || 1994 || Ангел с дяволска душа || Неделчо Йорданов |- | Оставете ме намира || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За добро или зло || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Иди си тъга || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Сцената обичам лудо || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Приятелко, ти моя най-добра || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Като в стихия || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Първо в сън се появи || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ти роден дом || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | За тебе, майко || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Лъжец си беше ти || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ех, море || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Дай ми || 1995 || За добро или зло || DJ Chokolet и Вики |- | Ангел с дяволска душа || 1996 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Дар от бога || 1996 || Ангел с дяволска душа || Георги Колев |- | Свири виолина || 1997 || Ангел с дяволска душа || Николай Скерлев |- | Пепеляшка || 1997 || The Best || Стилян Иванов |- | Уморих се от теб || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Праволинеен мъж || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Докторе на помощ || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Носталгия || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Протегни ръце, вземи ме || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Откраднат миг || 1997 || Носталгия || Стилян Иванов |- | Очи като звезди || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Сто пъти || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Роден за грешки || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Рак и скорпион || 1997 || Носталгия || Георги Колев |- | Скъпи, купи ми нещо || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Изоставени момичета || 1998 || Стопроцентова жена || Христо Теохаров |- | Не мога без тебе || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Вика моята душа || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Погрешен адрес || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Циганско сърце || 1998 || The Best || Петьо Картулев |- | Досаден ден || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Стопроцентова жена || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Бодигард || 1998 || Стопроцентова жена || Петьо Картулев |- | Кукла на конци || 1999 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Сбогом, адиос || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Златна клетка || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Дива нощ || 2000 || 12 диаманта || Петьо Картулев |- | Червена светлина || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Радост-тревога || 2000 || 12 диаманта || Николай Скерлев |- | Като куче и котка || 2000 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Тайната на успеха || 2001 || – || Николай Скерлев |- | Жените са цветя || 2001 || 10 години || Петьо Картулев |- | Илюзия || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Ако бях се родила река || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Жените са цветя (ремикс) || 2001 || Илюзия || Николай Скерлев |- | Любовен дъжд || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Добре дошъл || 2002 || Илюзия || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | По навик || 2002 || 10 години || Румен Атанасов/Георги Колев |- | Не остарявай, мамо || 2002 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Ледена кралица || 2003 || Илюзия || Румен Атанасов |- | Феникс || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Лабиринт || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Очакване || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Крепост || 2003 || Крепост || Людмил Иларионов – Люси |- | Не заслужаваш || 2003 || Крепост || Николай Нанков/Петьо Картулев |- | Присъда || 2004 || 10 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Намери си майстора || 2004 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Изповед || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Влюбена в живота || 2005 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Пияна вишна || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Свобода || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Happy end || 2006 || Влюбена в живота || Людмил Иларионов – Люси |- | Приличам ли на вятъра || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Град на греха || 2006 || Благодаря || Николай Нанков |- | Кръговрат || 2006 || Благодаря || Людмил Иларионов – Люси |- | Сезони || 2006 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |- | Благодаря || 2006 || Благодаря || Людмил Илариново – Люси |- | Весела Коледа || 2006 || – || Георги Колев |- | Опиат || 2007 || Благодаря || Николай Нанков |- | Ако те няма || 2007 || Благодаря || Тенчо Янчев |- | Прави любов, а не война || 2007 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Еднопосочен път || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Дяволска любов || 2008 || 15 години || Николай Нанков |- | Усещане за мъж || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Лятно пълнолудие || 2009 || 15 години || Николай Нанков |- | Можеш ли да ме обичаш || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Хипноза || 2009 || 15 години || Людмил Иларионов – Люси |- | Остани тази нощ || 08.03.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Вярвам в любовта || 12.05.2010 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Целувай още || 03.07.2010 || Имам нужда от теб || Ивайло Спасов |- | Почти непознати || 18.10.2010 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Женското сърце || 12.03.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | До последната сълза || 09.09.2011 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Ненаситна || 28.10.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Имам нужда от теб || 02.12.2011 || Имам нужда от теб || Людмил Иларионов – Люси |- | Кралица || 01.03.2012 || Имам нужда от теб || Николай Нанков |- | Двойна игра || 15.10.2012 || Пясъчни кули || Николай Нанков |- | Пясъчни кули || 19.09.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Безсъние/Insomnia || 30.12.2013 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Обратно броене || 26.06.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Ако счупят всяка нота || 30.09.2014 || Пясъчни кули || Ивайло Спасов |- | Криле || 08.12.2014 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Изсвирете нещо ударно || 09.09.2015 || Пясъчни кули || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма кой да ме спре || 28.06.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Полудяваш по мен || 02.08.2016 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Обичай ме такава || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Не лъжи на колене || 14.09.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Докосването има памет || 02.12.2016 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | На по-добрите стрелци || 05.07.2017 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Нюанси сиво || 04.06.2018 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Добре дошла, скитнице || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Не те давам || 19.07.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любовта настоява || 01.10.2018 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Любима || 24.10.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Гост не си || 05.12.2019 || Любовта настоява || Ивайло Спасов |- | Очите не лъжат || 28.06.2020 || Любовта настоява || Людмил Иларионов – Люси |- | Чудо || 14.12.2021 || – || Ивайло Спасов |- | Просто съвършени || 24.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |} === ТВ версии === {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | В нова дреха || 2003 || Крепост/Пътеки || |- | На неверен да съм вярна || 2003 || Крепост || |- | 50 на 50 || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Спасение || 2005 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Обич моя || 2006 || Влюбена в живота || Георги Колев |- | Сто карата любов || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | На мъжете, които не обичах || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | Дар от Бога (underground version) || 2007 || Благодаря || Георги Колев |- | За първи път || 2007 || Благодаря || Станислав Христов – Стенли |} == Източници == <references/> [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 8r96xlts90cmxb50t1vg947yme7ab3o 0 641146 11464678 11386736 2022-07-20T11:15:56Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Смелата Ваяна | име_оригинал = Moana | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>[[Джон Мъскър]] | продуценти = [[Оснат Шумер]] | сценаристи = [[Джаред Буш]] | актьори = [[Аули Кравальо]]<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Рейчъл Хаус<br>Темуера Морисън<br>[[Никол Шерзингер]]<br>Джемейн Клемент<br>Алън Тудик | музика = [[Марк Мансина]]<br>[[Лин-Мануел Миранда]]<br>[[Опетая Фоаи]] | оператор = Роб Дресел | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | жанр = [[Анимационен филм|анимационен]] | премиера = 14 ноември 2016 г. (AFI Fest)<br>{{флаг икона|САЩ}} 23 ноември 2016 г.<br>{{флаг икона|България}} 25 ноември 2016 г. | времетраене = 103 минути | страна = {{USA}} | бюджет = $150 милиона<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Will ‘Moana’ Slay ‘Fantastic Beasts’ Over The Thanksgiving Stretch?| фамилно_име = D'Alessandro | първо_име = Anthony| труд = Deadline| дата = 21 ноември 2016| достъп_дата = 29 ноември 2016| уеб_адрес = http://deadline.com/2016/11/moana-fantastic-beasts-bad-santa-2-allied-thanksgiving-box-office-1201858515/| език = en}}</ref> | приходи = $555,4 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=disney1116.htm |title=''Moana'' (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=26 декември 2016}}</ref> | код-IMDB = 3521164 | код-Allmovie = 618109 }} '''''Смелата Ваяна''''' ({{lang|en|Moana}}) е [[Кино на САЩ|американски]] 3D [[Анимационен филм|анимационен]] музикален приключенски филм от 2016 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Режисьори са Рон Клемънтс и Джон Мъскър, ко-режисьори са Дон Хол и Крис Уилямс, а сценарият е дело на [[Джаред Буш]]. Премиерата е на 14 ноември 2016 г. на фестивала на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]], а по кината в САЩ и България филмът излиза съответно на 23 и 25 ноември 2016 г. Филмът разказва историята на Ваяна, момиче със силна воля, произхождаща от [[Полинезия|полинезийско]] село, избрана от самия океан, за да събере мистична реликва с богиня. Когато злото се заселва острова ѝ, Ваяна отплава в търсене на Мауи, легендарния полубог, с надеждата да се върне в сърцето на Тефи и да спаси своя народ. На [[Маорски език|маорски]] ''Моана'' означава „дълбоко море или голям водоем“. ''Ваяна'' е име с [[Таити|таитянски]] произход, означаващо ''от сърцето на океана''. == Сюжет == Преди три хиляди години най-великите мореплаватели плават надлъж и шир из Тихия океан и откриват многото острови на Океания. После пътешествията им спират за 1000 години и никой не знае защо. „Смелата Ваяна“ е завладяващо анимационно приключение на сърцата тийнейджърка, която потегля на дръзка мисия, за да спаси народа си. По време на пътешествието си, Ваяна среща някога могъщия полубог Мауи, който я напътства в търсенията ѝ. Заедно те плават през открития океан, срещайки по пътя си гигантски чудовища и невъзможни за преодоляване препятствия, а Ваяна осъществява древната повеля на дедите си и открива това, което винаги е търсила – собствената си самоличност. == Продукция == === Развитие === След като режисира с Клемънтс ''[[Принцесата и жабокът]]'' (2009 г.), Мъскър започва да чете полинезийската митология и научава за героичните преживявания на полубога Мауи. Заинтригуван от богатата култура на Полинезия, той чувства, че това е подходяща тема за анимационен филм. Малко след това, [[Джон Ласитър]] ги съветва да отидат на изследователско пътуване.<ref name=HollywoodReporter>{{cite news|last=Giardina|first=Caroline|title='Moana' Directors Reveal How the Story Changed|url=http://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/moana-directors-reveal-how-story-changed-950468|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=25 ноември 2016|accessdate=27 ноември 2016}}</ref> През 2012 г. Клементс и Мъскър се заемат с изследователски пътувания до Фиджи, Самоа и Таити, за да се срещнат с хората от Южния Тихи океан и да научат за тяхната култура.<ref name="Deitchman">{{cite journal|last1=Deitchman|first1=Beth|title=Finding Her Way: Directors John Musker and Ron Clements Have Charted A Course For Their New Film, ''Moana'', Which Sails Into Theatres In November 2016|journal=Disney twenty-three|date=Spring 2016|volume=8|issue=1|pages=32–33|publisher=Walt Disney Company|location=Burbank|issn=2162-5492|oclc=698366817}}</ref> Първоначално те планирали да направят филма изцяло за Мауи, но изследователските им пътувания са вдъхновили Клементс да предложи нова идея, насочена към младата дъщеря на вожда.<ref name="Robinson">{{cite news|last1=Robinson|first1=Joanna|title=How Pacific Islanders Helped Disney's Moana Find Its Way|url=http://www.vanityfair.com/hollywood/2016/11/moana-oceanic-trust-disney-controversy-pacific-islanders-polynesia|accessdate=15 декември 2016|work=Vanity Fair|publisher=Condé Nast|date=16 ноември 2016|location=New York}}</ref> Клементс и Мъскър са очаровани да научат по време на своето проучване, че хората от Полинезия рязко са престанали да пътуват на дълги разстояния преди около три хиляди години. Техните навигационни традиции предхождат тези на европейските изследователи.<ref name=":0">{{Cite book|title=The World and All the Things Upon It: Native Hawaiian Geographies of Exploration|last=Chang|first=David A.|publisher=University of Minnesota Press|year=2016|isbn=|location=Minneapolis|pages=1–32|chapter=Looking Out From Hawai'i's Shore: The Exploration of the World is the Inheritance of Native Hawaiians}}</ref> Местните хора от Тихия океан притежават знания за света и за тяхното място в него преди навлизането на чужденци.<ref name=":0" /> Местните народи от Тихия океан отново започват да пътуват отново хиляда години по-късно. Клемънтс и Мъскър създават филма в края на онази епоха, преди около две хиляди години, на фиктивен остров в централната част на Тихия океан, вдъхновени от истинските островни народи на Фиджи, Самоа и Тонга.<ref name="Julius">{{cite book|last1=Julius|first1=Jessica|last2=Malone|first2=Maggie|title=The Art of Moana|date=2016|publisher=Chronicle Books|location=San Francisco|isbn=9781452158976|page=10|url=https://books.google.com/books?id=84nTDAAAQBAJ&pg=PA10}}</ref> == Проблеми със заглавието на филма в Европа == В Испания, Франция, Португалия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия, Швеция, Исландия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Унгария, Чехия, Хърватска, Сърбия, Гърция, Румъния и Украйна филмът е озаглавен „Ваяна“, а в България „Смелата Ваяна“. „Моана“ е регистрирана търговска марка в тези европейски държави.<ref>{{cite web|url=http://verne.elpais.com/verne/2015/10/08/articulo/1444317349_787548.html|title=La princesa Moana en España se llamará Vaiana (y otros problemas de branding)|author=Ediciones El País|date=11 de octubre de 2015|work=Verne|accessdate=18 de octubre de 2015}}</ref> В Италия филмът е озаглавен „Океания“, тъй като дистрибуторът на Дисни смята за неприемливо, че в уеб търсачките името „Моана“ показва сред основните резултати информация за италианската порно актриса, водеща и модел Моана Поци.<ref>[http://variety.com/2016/film/news/disney-changes-moana-title-in-italy-where-it-has-porn-star-connotations-1201921745/ Disney Changes ‘Moana’ Title in Italy, Where It Has Porn Star Connotations]</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- | Ваяна (Моана Ваялики) || Аули Кравальо || [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]] |- | Мауи || [[Дуейн Джонсън]] || [[Момчил Степанов]] |- | вожд Туи || Темуера Морисън || [[Михаил Билалов]] |- | баба Тала || Рейчъл Хаус || [[Мая Новоселска]] |- | Сина || [[Никол Шерзингер]] || Яница Митева |- | Таматоа || Джемейн Клемент || Атанас Сребрев |- | Селянин 1 || Трой Поламалу || [[Здравко Димитров]] |- | Селянин 2 || Пуанани Кравалхо || Илиян Михайлов |- | Селянин 3 || Алън Тудик || Кристиян Димитров |- | Хейхей || Алън Тудик || - |- | Ласало || || Росен Русев |- | Мъничка Ваяна || Луиз Буш || Ивайла Бояджиева |- | Други гласове || || Калина Асенова<br>Макс Стоянов<br>Антоанета Георгиева<br>[[Ева Данаилова]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>Стефан Врачев<br>Леа Тодорова<br>Янтра Миланова<br>Весела Делчева<br>Кристина Кокорска – Криста<br>[[Светлана Смолева]]<br>Теодор Койчинов |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен !! Английски език !! Български език |- | При нас | Кристофър Джаксън<br>Рейчъл Хаус<br>Никол Шерзингер<br>Аули Кравальо<br>Луиз Буш | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]<br>[[Мая Новоселска]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Атанас Сребрев<br>Владимир Димов<br>Владо Михайлов<br>Яница Митева<br>Калина Асенова |- | До края на морето<br>Знаеш коя си | Аули Кравальо | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]] |- | Далеч, далеч | Опетая Фоа'и | Владо Михайлов |- | Заповядай | [[Дуейн Джонсън]] | [[Момчил Степанов]] |- | Блясък | Джемейн Клемент | Атанас Сребрев |- | Аз съм Ваяна | Аули Кравальо<br>Рейчъл Хаус | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]<br>[[Мая Новоселска]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || [[Василка Сугарева]] |- | Преводач<br>Творчески директор на българската версия || Венета Янкова |- | Музикален режисьор<br>Български текст на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || Петър Костов<br>Мартин Станев<br>Йоан Сугарев |- | Микс студио || Shepperton International |- | Продуцент на българската версия || [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3521164}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 5u0l30uq36k4c7auucxd1b5zgsye0xr 11464779 11464678 2022-07-20T11:23:31Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Смелата Ваяна | име_оригинал = Moana | режисьори = [[Рон Клемънтс]]<br>[[Джон Мъскър]] | продуценти = [[Оснат Шумер]] | сценаристи = [[Джаред Буш]] | актьори = [[Аули Кравальо]]<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Рейчъл Хаус<br>Темуера Морисън<br>[[Никол Шерзингер]]<br>Джемейн Клемент<br>Алън Тудик | музика = [[Марк Мансина]]<br>[[Лин-Мануел Миранда]]<br>[[Опетая Фоаи]] | оператор = Роб Дресел | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | жанр = [[Анимационен филм|анимационен]] | премиера = 14 ноември 2016 г. (AFI Fest)<br>{{флаг икона|САЩ}} 23 ноември 2016 г.<br>{{флаг икона|България}} 25 ноември 2016 г. | времетраене = 103 минути | страна = {{USA}} | бюджет = $150 милиона<ref>{{Цитат уеб| заглавие = Will ‘Moana’ Slay ‘Fantastic Beasts’ Over The Thanksgiving Stretch?| фамилно_име = D'Alessandro | първо_име = Anthony| труд = Deadline| дата = 21 ноември 2016| достъп_дата = 29 ноември 2016| уеб_адрес = http://deadline.com/2016/11/moana-fantastic-beasts-bad-santa-2-allied-thanksgiving-box-office-1201858515/| език = en}}</ref> | приходи = $555,4 милиона<ref>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=disney1116.htm |title=''Moana'' (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=26 декември 2016}}</ref> | код-IMDB = 3521164 | код-Allmovie = 618109 }} '''''Смелата Ваяна''''' ({{lang|en|Moana}}) е [[Кино на САЩ|американски]] 3D [[Анимационен филм|анимационен]] музикален приключенски филм от 2016 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]. Режисьори са Рон Клемънтс и Джон Мъскър, ко-режисьори са Дон Хол и Крис Уилямс, а сценарият е дело на [[Джаред Буш]]. Премиерата е на 14 ноември 2016 г. на фестивала на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]], а по кината в САЩ и България филмът излиза съответно на 23 и 25 ноември 2016 г. Филмът разказва историята на Ваяна, момиче със силна воля, произхождаща от [[Полинезия|полинезийско]] село, избрана от самия океан, за да събере мистична реликва с богиня. Когато злото се заселва острова ѝ, Ваяна отплава в търсене на Мауи, легендарния полубог, с надеждата да се върне в сърцето на Тефи и да спаси своя народ. На [[Маорски език|маорски]] ''Моана'' означава „дълбоко море или голям водоем“. ''Ваяна'' е име с [[Таити|таитянски]] произход, означаващо ''от сърцето на океана''. == Сюжет == Преди три хиляди години най-великите мореплаватели плават надлъж и шир из Тихия океан и откриват многото острови на Океания. После пътешествията им спират за 1000 години и никой не знае защо. „Смелата Ваяна“ е завладяващо анимационно приключение на сърцата тийнейджърка, която потегля на дръзка мисия, за да спаси народа си. По време на пътешествието си, Ваяна среща някога могъщия полубог Мауи, който я напътства в търсенията ѝ. Заедно те плават през открития океан, срещайки по пътя си гигантски чудовища и невъзможни за преодоляване препятствия, а Ваяна осъществява древната повеля на дедите си и открива това, което винаги е търсила – собствената си самоличност. == Продукция == === Развитие === След като режисира с Клемънтс ''[[Принцесата и жабокът]]'' (2009 г.), Мъскър започва да чете полинезийската митология и научава за героичните преживявания на полубога Мауи. Заинтригуван от богатата култура на Полинезия, той чувства, че това е подходяща тема за анимационен филм. Малко след това, [[Джон Ласитър]] ги съветва да отидат на изследователско пътуване.<ref name=HollywoodReporter>{{cite news|last=Giardina|first=Caroline|title='Moana' Directors Reveal How the Story Changed|url=http://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/moana-directors-reveal-how-story-changed-950468|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=25 ноември 2016|accessdate=27 ноември 2016}}</ref> През 2012 г. Клементс и Мъскър се заемат с изследователски пътувания до Фиджи, Самоа и Таити, за да се срещнат с хората от Южния Тихи океан и да научат за тяхната култура.<ref name="Deitchman">{{cite journal|last1=Deitchman|first1=Beth|title=Finding Her Way: Directors John Musker and Ron Clements Have Charted A Course For Their New Film, ''Moana'', Which Sails Into Theatres In November 2016|journal=Disney twenty-three|date=Spring 2016|volume=8|issue=1|pages=32–33|publisher=Walt Disney Company|location=Burbank|issn=2162-5492|oclc=698366817}}</ref> Първоначално те планирали да направят филма изцяло за Мауи, но изследователските им пътувания са вдъхновили Клементс да предложи нова идея, насочена към младата дъщеря на вожда.<ref name="Robinson">{{cite news|last1=Robinson|first1=Joanna|title=How Pacific Islanders Helped Disney's Moana Find Its Way|url=http://www.vanityfair.com/hollywood/2016/11/moana-oceanic-trust-disney-controversy-pacific-islanders-polynesia|accessdate=15 декември 2016|work=Vanity Fair|publisher=Condé Nast|date=16 ноември 2016|location=New York}}</ref> Клементс и Мъскър са очаровани да научат по време на своето проучване, че хората от Полинезия рязко са престанали да пътуват на дълги разстояния преди около три хиляди години. Техните навигационни традиции предхождат тези на европейските изследователи.<ref name=":0">{{Cite book|title=The World and All the Things Upon It: Native Hawaiian Geographies of Exploration|last=Chang|first=David A.|publisher=University of Minnesota Press|year=2016|isbn=|location=Minneapolis|pages=1–32|chapter=Looking Out From Hawai'i's Shore: The Exploration of the World is the Inheritance of Native Hawaiians}}</ref> Местните хора от Тихия океан притежават знания за света и за тяхното място в него преди навлизането на чужденци.<ref name=":0" /> Местните народи от Тихия океан отново започват да пътуват отново хиляда години по-късно. Клемънтс и Мъскър създават филма в края на онази епоха, преди около две хиляди години, на фиктивен остров в централната част на Тихия океан, вдъхновени от истинските островни народи на Фиджи, Самоа и Тонга.<ref name="Julius">{{cite book|last1=Julius|first1=Jessica|last2=Malone|first2=Maggie|title=The Art of Moana|date=2016|publisher=Chronicle Books|location=San Francisco|isbn=9781452158976|page=10|url=https://books.google.com/books?id=84nTDAAAQBAJ&pg=PA10}}</ref> == Проблеми със заглавието на филма в Европа == В Испания, Франция, Португалия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия, Швеция, Исландия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Унгария, Чехия, Хърватска, Сърбия, Гърция, Румъния и Украйна филмът е озаглавен „Ваяна“, а в България „Смелата Ваяна“. „Моана“ е регистрирана търговска марка в тези европейски държави.<ref>{{cite web|url=http://verne.elpais.com/verne/2015/10/08/articulo/1444317349_787548.html|title=La princesa Moana en España se llamará Vaiana (y otros problemas de branding)|author=Ediciones El País|date=11 de octubre de 2015|work=Verne|accessdate=18 de octubre de 2015}}</ref> В Италия филмът е озаглавен „Океания“, тъй като дистрибуторът на Дисни смята за неприемливо, че в уеб търсачките името „Моана“ показва сред основните резултати информация за италианската порно актриса, водеща и модел Моана Поци.<ref>[http://variety.com/2016/film/news/disney-changes-moana-title-in-italy-where-it-has-porn-star-connotations-1201921745/ Disney Changes ‘Moana’ Title in Italy, Where It Has Porn Star Connotations]</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- | Ваяна (Моана Ваялики) || Аули Кравальо || [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]] |- | Мауи || [[Дуейн Джонсън]] || [[Момчил Степанов]] |- | вожд Туи || Темуера Морисън || [[Михаил Билалов]] |- | баба Тала || Рейчъл Хаус || [[Мая Новоселска]] |- | Сина || [[Никол Шерзингер]] || Яница Митева |- | Таматоа || Джемейн Клемент || Атанас Сребрев |- | Селянин 1 || Трой Поламалу || [[Здравко Димитров]] |- | Селянин 2 || Пуанани Кравалхо || Илиян Михайлов |- | Селянин 3 || Алън Тудик || Кристиян Димитров |- | Хейхей || Алън Тудик || - |- | Ласало || || Росен Русев |- | Мъничка Ваяна || Луиз Буш || Ивайла Бояджиева |- | Други гласове || || Калина Асенова<br>Макс Стоянов<br>Антоанета Георгиева<br>[[Ева Данаилова]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>Стефан Врачев<br>Леа Тодорова<br>Янтра Миланова<br>Весела Делчева<br>Кристина Кокорска – Криста<br>[[Светлана Смолева]]<br>Теодор Койчинов |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен !! Английски език !! Български език |- | При нас | Кристофър Джаксън<br>Рейчъл Хаус<br>Никол Шерзингер<br>Аули Кравальо<br>Луиз Буш | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]<br>[[Мая Новоселска]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Атанас Сребрев<br>Владимир Димов<br>Владо Михайлов<br>Яница Митева<br>Калина Асенова |- | До края на морето<br>Знаеш коя си | Аули Кравальо | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]] |- | Далеч, далеч | Опетая Фоа'и | Владо Михайлов |- | Заповядай | [[Дуейн Джонсън]] | [[Момчил Степанов]] |- | Блясък | Джемейн Клемент | Атанас Сребрев |- | Аз съм Ваяна | Аули Кравальо<br>Рейчъл Хаус | [[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]<br>[[Мая Новоселска]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа || [[Василка Сугарева]] |- | Преводач<br>Творчески директор на българската версия || Венета Янкова |- | Музикален режисьор<br>Български текст на песните || Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа || Петър Костов<br>Мартин Станев<br>Йоан Сугарев |- | Микс студио || Shepperton International |- | Продуцент на българската версия || [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3521164}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] m7qq94zqhzeoa42zvqp68hsdi4mod27 0 643217 11463871 10855469 2022-07-19T16:03:50Z Holapaco77 164583 [[Леко (провинция)|Леко]] > [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име = Торе де' Бузи | име-местно = Torre de' Busi | регион = Ломбардия | провинция = [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] | площ = 8,97 | височина = 472 | население = 1970 | население-година = 2014 | основаване = | пощенски-код = 23806 | телефонен-код = 035 | сайт = {{URL|http://www.comune.torre-debusi.bg.it}} }} '''То̀ре де' Бу̀зи''' ({{lang|it|Torre de' Busi}}, на [[западноломбардски език|западноломбардски]]: ''Tor de Büs'', '''Тор де Бюз''') е село и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]], провинция [[Бергамо (провинция)|Бергамо]], регион [[Ломбардия]]. Разположено е на 472 m надморска височина. Населението на общината е 1970 души (към 2014 г.<ref>[http://demo.istat.it Данни ISTAT].</ref>). [[Файл:Map of comune of Torre de' Busi (province of Bergamo, region Lombardy, Italy).svg|мини|ляво|150px|Местоположение на община Торе де' Бузи в провинция Бергамо]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.comune.torre-debusi.bg.it Уебсайт на общината] {{мъниче|Италия|селище}} {{Провинция Бергамо}} {{Портал|География|Италия}} [[Категория:Бергамо (провинция)]] p32gt992ijo9e3pam2yhj7gilefe3rh 0 643556 11463570 11402346 2022-07-19T11:59:08Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Willard Libby | категория = химик | описание = | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Гранд Вали]], [[Колорадо]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[химик]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = химик | област = [[радиоактивност]] | школа = | образование = [[Калифорнийски университет, Бъркли]] | учил-при = | работил-в = Калифорнийски университет, Бъркли<br/>[[Чикагски университет]]<br/>[[Калифорнийски университет, Лос Анджелис]] | студенти = Морис Санфорд Фокс<br>[[Шерууд Роуланд]] | публикации = | известен-с = | награди = [[Нобелова награда за химия]] (1954) | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = }} '''Уилард Франк Либи''' ({{lang|en|Willard Frank Libby}}) е [[Американци|американски]] [[химик]], Нобелов лауреат. == Биография == Уилард Либи е роден на [[17 декември]] [[1908]] в [[Колорадо]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Willard Frank Libby {{!}} American chemist| труд = [[Енциклопедия Британика]]| достъп_дата = 13 юли 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Willard-Libby| език = en}}</ref>. Той завършва гимназия през [[1926]]. През [[1927]] се премества в [[Университет Бъркли|университета Бъркли]], където учи до [[1933]], взимайки баклавърска и докторска степен. Уилард Либи започва работа във факултета по [[химия]] към същия [[университет]] и през следващите десет години расте в кариерата, като става отначало асистент, а по-късно и [[професор]] по [[химия]]. В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] през [[1945]] приема поста на професор във факултета по химия в Института за ядрени изследвания (днес институт „Енрико Ферми“) към университета в [[Чикаго]]. На [[30 юни]] [[1959]] Либи напуска Чикаго, за да стане професор по химия в Калифорнийския университет в [[Лос Анджелис]], където през [[1962]] става директор на Института по геофизика и планетарна физика. Той умира на [[8 септември]] [[1980]]. По време на войната работи за [[Проект Манхатън|проекта Манхатън]], като усъвършенства метод за сепарация на изотопи на урана чрез газова дифузия<ref name="EB"/>. Най-известни са научните резултати на Либи, свързани с [[Радиовъглеродно датиране|радиовъглеродното датиране]]. Още от 1939 г. е установено, че [[Космически лъчи|космическите лъчи]] създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния [[въглерод-14]]. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния [[въглероден диоксид]]. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се [[Радиоактивен разпад|разпада]] с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите<ref name="EB"/>. През [[1946]] г., Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с [[Нобелова награда за химия]] през [[1960]] г. == Библиография == * Arnold, J.R. and W. F. Libby. [https://www.osti.gov/biblio/4350390-radiocarbon-from-pile-graphite-chemical-methods-its-concentrations "Radiocarbon from Pile Graphite; Chemical Methods for Its Concentrations"], Argonne National Laboratory, United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), October 10, 1946. * {{cite journal | title=Atmospheric Helium Three and Radiocarbon from Cosmic Radiation | author=W.F. Libby | journal=Physical Review | volume=69 | issue=11–12 | pages=671–672 | year=1946 | url=http://link.aps.org/abstract/PR/v69/p671/s2 | doi=10.1103/PhysRev.69.671.2| bibcode=1946PhRv...69..671L }} * Libby, Willard F., ''Radiocarbon dating'', 2d ed., University of Chicago Press, 1955. * Libby, W. F. [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC534564/ "Radioactive Fallout"] United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), May 29, 1958. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4325402-progress-use-isotopes-atomic-triad-reactors-radioisotopes-radiation "Progress in the Use of Isotopes: The Atomic Triad – Reactors, Radioisotopes and Radiation"], United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), August 4, 1958. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4582402-history-radiocarbon-dating "History of Radiocarbon Dating"], Department of Chemistry and Institute of Geophysics, University of California-Los Angeles, International Atomic Energy Agency, (August 15, 1967). * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4246295-vulcanism-radiocarbon-dates "Vulcanism and Radiocarbon Dates"], University of California-Los Angeles, National Science Foundation, October 1972. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4247579-radiocarbon-dating-memories-hopes "Radiocarbon Dating, Memories, and Hopes"], Department of Chemistry and Institute of Geophysics and Planetary Physics, University of California–Los Angeles, National Science Foundation, October 1972. * {{cite book |last=Libby |first=W. F. |editor-first=Rainer |editor-last=Berger |editor2-first=Leona Marshall |editor2-last=Libby |editorlink2=Leona Woods |year=1981 |title=Collected papers |location=Santa Monica, California |publisher=Geo Science Analytical |isbn=978-0-941054-00-3 |ref=harv}} (7 тома) == Източници == <references /> {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Либи, Уилард}} [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Чикагския университет]] [[Категория:Калифорнийски университет – Лос Анджелис]] [[Категория:Проект Манхатън]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Родени в Колорадо]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 8ynvz2b80op2cfpzygqz03nkhp9mh75 11463677 11463570 2022-07-19T13:37:11Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Willard Libby | категория = химик | описание = | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Гранд Вали]], [[Колорадо]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[химик]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = химик | област = [[радиоактивност]] | школа = | образование = [[Калифорнийски университет, Бъркли]] | учил-при = | работил-в = Калифорнийски университет, Бъркли<br/>[[Чикагски университет]]<br/>[[Калифорнийски университет, Лос Анджелис]] | студенти = Морис Санфорд Фокс<br>[[Шерууд Роуланд]] | публикации = | известен-с = | награди = [[Нобелова награда за химия]] (1954) | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = }} '''Уилард Франк Либи''' ({{lang|en|Willard Frank Libby}}) е [[Американци|американски]] [[химик]], Нобелов лауреат. == Биография == Уилард Либи е роден на [[17 декември]] [[1908]] в [[Колорадо]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Willard Frank Libby {{!}} American chemist| труд = [[Енциклопедия Британика]]| достъп_дата = 13 юли 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Willard-Libby| език = en}}</ref>. Той завършва гимназия през [[1926]]. През [[1927]] се премества в [[Университет Бъркли|университета Бъркли]], където учи до [[1933]], взимайки бакалавърска и докторска степен. Уилард Либи започва работа във факултета по [[химия]] към същия [[университет]] и през следващите десет години расте в кариерата, като става отначало асистент, а по-късно и [[професор]] по [[химия]]. В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] през [[1945]] приема поста на професор във факултета по химия в Института за ядрени изследвания (днес институт „Енрико Ферми“) към университета в [[Чикаго]]. На [[30 юни]] [[1959]] Либи напуска Чикаго, за да стане професор по химия в Калифорнийския университет в [[Лос Анджелис]], където през [[1962]] става директор на Института по геофизика и планетарна физика. Той умира на [[8 септември]] [[1980]]. По време на войната работи за [[Проект Манхатън|проекта Манхатън]], като усъвършенства метод за сепарация на изотопи на урана чрез газова дифузия<ref name="EB"/>. Най-известни са научните резултати на Либи, свързани с [[Радиовъглеродно датиране|радиовъглеродното датиране]]. Още от 1939 г. е установено, че [[Космически лъчи|космическите лъчи]] създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния [[въглерод-14]]. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния [[въглероден диоксид]]. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се [[Радиоактивен разпад|разпада]] с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите<ref name="EB"/>. През [[1946]] г. Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с [[Нобелова награда за химия]] през [[1960]] г. == Библиография == * Arnold, J.R. and W. F. Libby. [https://www.osti.gov/biblio/4350390-radiocarbon-from-pile-graphite-chemical-methods-its-concentrations "Radiocarbon from Pile Graphite; Chemical Methods for Its Concentrations"], Argonne National Laboratory, United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), October 10, 1946. * {{cite journal | title=Atmospheric Helium Three and Radiocarbon from Cosmic Radiation | author=W.F. Libby | journal=Physical Review | volume=69 | issue=11–12 | pages=671–672 | year=1946 | url=http://link.aps.org/abstract/PR/v69/p671/s2 | doi=10.1103/PhysRev.69.671.2| bibcode=1946PhRv...69..671L }} * Libby, Willard F., ''Radiocarbon dating'', 2d ed., University of Chicago Press, 1955. * Libby, W. F. [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC534564/ "Radioactive Fallout"] United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), May 29, 1958. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4325402-progress-use-isotopes-atomic-triad-reactors-radioisotopes-radiation "Progress in the Use of Isotopes: The Atomic Triad – Reactors, Radioisotopes and Radiation"], United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), August 4, 1958. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4582402-history-radiocarbon-dating "History of Radiocarbon Dating"], Department of Chemistry and Institute of Geophysics, University of California-Los Angeles, International Atomic Energy Agency, (August 15, 1967). * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4246295-vulcanism-radiocarbon-dates "Vulcanism and Radiocarbon Dates"], University of California-Los Angeles, National Science Foundation, October 1972. * Libby, W. F. [https://www.osti.gov/biblio/4247579-radiocarbon-dating-memories-hopes "Radiocarbon Dating, Memories, and Hopes"], Department of Chemistry and Institute of Geophysics and Planetary Physics, University of California–Los Angeles, National Science Foundation, October 1972. * {{cite book |last=Libby |first=W. F. |editor-first=Rainer |editor-last=Berger |editor2-first=Leona Marshall |editor2-last=Libby |editorlink2=Leona Woods |year=1981 |title=Collected papers |location=Santa Monica, California |publisher=Geo Science Analytical |isbn=978-0-941054-00-3 |ref=harv}} (7 тома) == Източници == <references /> {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Либи, Уилард}} [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Чикагския университет]] [[Категория:Калифорнийски университет – Лос Анджелис]] [[Категория:Проект Манхатън]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Родени в Колорадо]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] ikd94xunnkconuhuf5s0oltnf588yvu 0 644099 11464578 10921614 2022-07-20T10:38:02Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Michelstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_den_Burggraben_von_SO.jpg“ с [[commons:Image:Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_von_SO.jpg|Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = господар | герб = Erbach-Scheibler169ps.jpg | герб-описание = }} }} '''Хайнрих I фон Ербах''' ({{lang|de|Heinrich I von Erbach}}; * пр. [[1333]]; † [[16 февруари]] [[1387]]) е ''шенк'' на [[Ербах (род)|Ербах]] и господар на [[Михелщат]]. == Произход == [[Файл:SchlossErbach2-2.jpg|мини|ляво|Дворец Ербах, 1623]] Той е син на шенк [[Еберхард VII фон Ербах]], господар на Михелщат († 11 март 1327) и Имагина фон Спонхайм-Кройцнах († 25 юли 1341), внучка на граф [[Симон I (Спонхайм-Кройцнах)|Симон I фон Спонхайм-Кройцнах]], дъщеря на граф [[Хайнрих I (Спонхайм-Боланден)|Хайнрих I фон Спонхайм]], господар на Боланден-Даненфелс († 1311), и Кунигунда фон Боланден († 1295). Внук е на [[Еберхард IV фон Ербах]] „Стари“, господар на Михелщат († 1312) и на Юта фон Вайнсберг. Хайнрих I умира на 16 февруари 1387 г. и е погребан в [[Михелщат]]. == Фамилия == Хайнрих I се жени за [[Анна фон Ербах-Ербах]] (* пр. 1363; † 29/30 ноември 1375), дъщеря на шенк [[Конрад V фон Ербах-Ербах]] († 1381) и първата му съпруга Кунигунда фон Брукен († 1357). Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/erbach/erbach1.html#E11 ''Erbach 1''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://geneall.net/de/name/1692762/heinrich-i-von-erbach/ ''Heinrich I. von Erbach''], geneall.net</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2895.htm#i86970 ''Heinrich I von Erbach, Herr zu Michelstadt''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> [[Файл:Michelstadt - Altstadt - Burg Michelstadt - Ansicht über Burggraben von SO.jpg|мини|ляво|Замък [[Михелщат]]]] * Филип фон Ербах († сл. 1390), свещеник * [[Еберхард X фон Ербах]] (* пр. 1388; † 1418), наследствен шенк на Ербах в Ербах, женен през 1390 г. за Мария фон Бикенбах († 19 август 1397) * Барбара († 1408), омъжена за [[Албрехт III фон Рехберг]]-Щауфенек-Фалкенщайн († 24 март 1408) * Хайнрих († 30 август 1403/13 август 1404), каноник във [[Вюрцбург]] * Еберхард († 14 октомври 1441), каноник в [[Майнц]] (1420), [[Страсбург]] (1429) и [[Шпайер]] (1430) * Анна (* ок. 1404; † 1425), омъжена за Рорих фон Айзенбах == Литература == * G. Simon: ''Die Geschichte der Dynasten und Grafen zu Erbach und ihres Landes''. H. L. Brönner, 1858, S. 382 * Thomas Steinmetz: ''Die Stadtburg der Schenken von Erbach in Michelstadt''. In: Der Odenwald. Zeitschrift des Breuberg-Bundes. Nr. 1, 1989, ISSN 0029 – 8360, S. 18 – 27. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 1. == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Ербахи]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1387 година]] hlvcu8y2vm3acei5ewrgu95cdnztrjn 0 644290 11464587 11412962 2022-07-20T10:43:14Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси Слава]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = 3 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 83 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Деси Слава]] се състои от [[8 (число)|осем]] [[студиен албум|студийни албуми]], една компилация, [[три]] видеоалбума и има заснети [[83]] видеоклипа.<ref>https://www.discogs.com/artist/4466556-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0</ref> Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[1997]] до [[2003]] г. и от [[2014]] до [[2020]] г. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1998 |''Нямам проблеми'' * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |2000 |''Ези-тура'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2001 |''Завинаги'' * Издаден: 2001 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2002 |''Мистерия'' * Издаден: 2002 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Любовта е само чувство'' * Издаден: 2004 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2005 |''Гореща следа'' * Издаден: 2005 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2006 |''Сладки сънища'' * Издаден: 2006 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2009 |''Послушай сърцето си'' * Издаден: 2009 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD |align="center"|- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2004 |''The Best of Desi Slava'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[MC]] |align="center"|- |- |} === Други албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1996 |''Десислава и солисти на орк. Раднево'' * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[MC]] |align="center"| |- |2011 |''Slavatronica'' * Издаден: 2011 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[MP3]] |align="center"|- |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2000 |''Бели нощи'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[VHS]] |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |- |2005 |''Десислава'' * Издаден: 2005 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |} === Песни извън албум === {| class="wikitable" |- ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | rowspan="6"|1997 || Попа от сусам || || || |- | Земен грях || || || |- | Брат || || || |- | Приятелю добри || || || |- | Забравена от Бога || || || |- | 100 парички бате || || || |- | 1998 || Малко момиче || Илия Загоров || Максим Горанов || Глория, Илия Загоров |- | 1999 || Шоколад за двама || Димитър Петров || Димитър Петров || Атанас Капролов |- | rowspan="3"|2000 || Теньо на Станка думаше || Атанас Стоев || Атанас Стоев || Атанас Стоев |- | Мила моя, мили мой (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || Светослав Заров || Светослав Заров || Иван Ангелов |- | Бели нощи || Тодор Димитров – Токича || Тодор Димитров – Токича || Стефан Статев |- | rowspan="4"|2002 || Само една (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || – || – || - |- | Ради на мама думаше || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Залюбих майко (дует с [[Емилия (певица)|Емилия]]) || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Тиха нощ, свята нощ (квинтет с [[Малките пантери]]) || – || – || - |- | rowspan="3"|2003 || Не вярвам || Fivos || – || - |- | Няма те до мен || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава и Свобода Даскалова |- | Черни сълзи || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава |- | 2005 || Казваш, че ме обичаш (дует с [[Азис]]) || Деси Слава || Ленко Драганов || Деси Слава |- | 2006 || Нещо по-така (дует с [[Играта]]) || – || – || - |- | 2007 || 100 мечти (дует с [[Драго Владов]]) || – || – || - |- | rowspan="2"|2008 || Never End || – || – || - |- | My Pleasure, My Pain || – || – || - |- | rowspan="2"|2009 || Loving you/Agapi mou (дует с Kostas Martakis) || – || – || - |- | Мляко и канела (трио с Galia и LiLana) || – || – || - |- | rowspan="2"|2010 || Искам те пак || – || – || - |- | Знае ли някой || Развигор Попов || – || Развигор Попов |- | rowspan="5"|2011 || Забранен || Нек || Нек || Лора Димитрова |- | Пленница на любовта || Мухарем Сербезовски || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Най-неправилният мъж || Николай Пашев || Николай Пашев || Деси Слава |- | Най-неправилният мъж (ремикс) || – || Йовко Петров || - |- | I like || – || – || – |- | rowspan="7"|2012 || Love is alive || – || – || – |- | Готова || – || – || – |- | Не искам без теб (дует с [[Тони Стораро]]) || Ghidni Maak || Теодор Ташев || Борислава Валентинова |- | Only one || – || – || – |- | Моето друго аз || Теодор Ташев || Теодор Ташев || Росен Димитров |- | Мръсни поръчки || Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | It ain't over (трио с Alek Sandar и Boyplay) || – || – || – |- | rowspan="6"|2013 || Усещам || Деси Слава и Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Baby || – || – || – |- | Пусни го пак || Alfred Sula || Alfred Sula || Лора Димитрова |- | You and Me (дует с Alek Sandar) || – || – || – |- | Аз и ти || Alek Sandar и Boyplay || – || Траяна Каписъзова и Веселин Веселинов |- | Грим по дланите || - || - || - |- | rowspan="3"|2014 || Моето зайче || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Войната || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Лили Димова |- | Cotton candy (трио с Nana и Pappa Bear) || - || - || - |- | rowspan="7"|2015 || Не го прави || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | В твоите очи (дует с [[Галена]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Лале ли си, зюмбюл ли си (секстет с Галена, [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]]) || Народна || Народен || Народен |- | Хороводна китка || Народна || Народен || Народен |- | Започваме на чисто || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Росен Димитров |- | I'm your bitch || - || - || - |- | Смени паролата си || Даниел Ганев || Даниел Ганев || - |- | rowspan="5"|2016 || Нека да е тайно (дует с [[Галин (певец)|Галин]]) || Галин || Боби Павлов || Станислава Василева – Стаси |- | В друг живот || Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Отново се родих || Деян Асенов || Деян Асенов || Анастасия Мавродиева |- | И на всички като тебе || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | И това ще преживея || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | rowspan="2"|2017 || Гледай да не бъркаш || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Ангелите плачат (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Деси Слава, Джордан и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева, Деси Слава и Джордан |- | rowspan="3"|2018 || Дали ще те оставя (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Много съм добра || Даниел Ганев и Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Да вдигнем шум (дует с [[Фики]]) || албански фолклор и Истанбул груп || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="2"|2019 || Вторник беше || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | След 1000 жени || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петър Петров |- | rowspan="3"|2020 || Имаш ме || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Сърцето ти е мое || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Поне един живот || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Николай Гурманов и Деси Слава |- | rowspan="3"|2021 || Токсичен || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко и HMM Team || Симона Миланова |- | Болката ти любима (дует с Лео) || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | На никой друг (дует с Лорена) || Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Николай Гурманов, Деси Слава и Лорена |- | rowspan="2"|2022 || Мъже милиарди || Деси Слава || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | Party animals || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Синя птица || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Танц на любовта || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Мъжки номера || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Приятелки || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Обади се || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Любов на сън || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Нямам проблеми || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Да, да, да || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Една нощ || 1999 || Нямам проблеми || - |- | Върни радостта ми || 2000 || Ези-тура || - |- | Пустоно лудо и младо || 2000 || Ези-тура || - |- | Ези-тура || 2000 || Ези-тура || Петьо Картулев |- | Мъжете всичко искат || 2000 || Ези-тура || Николай Скерлев |- | Дотук || 2000 || Ези-тура || - |- | Мила моя, мили мой || 2000 || – || Магърдич Халваджиян |- | Бели нощи || 2000 || – || Николай Скерлев |- | Следи от сълзи || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Жадни за любов || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Завинаги || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Страсти || 2002 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Птица скитница || 2002 || Мистерия || Петьо Картулев/Николай Нанков |- | Мистерия || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Истинска нощ || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Две сърца || 2002 || Мистерия || Георги Колев/Румен Атанасов |- | Само една || 2002 || – || Николай Скерлев |- | Думи две || 2003 || The Best of Desi Slava || Николай Скерлев |- | Няма те до мен || 2003 || – || Николай Скерлев |- | Просто забрави || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Лъжа || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Жадувам || 2004 || Together || Валери Милев |- | Нежна дрога || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Бъди добро момче || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Искам, но не мога || 2005 || Together || |- | Истински щастливи || 2005 || Together || Никлай Нанков |- | Не си ми спешен || 2005 || Гореща следа || Николай Нанков |- | Казваш, че ме обичаш || 2005 || – || Николай Нанков |- | Сънувах те (remix) || 2005 || – || - |- | Нещо по-така || 2006 || – || Николай Нанков |- | Невъзможно е да спрем || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Замълчи || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Схемата || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Някой ден || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Регетон и малко чалга || 2007 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | 100 мечти || 2007 || – || Николай Павлов |- | Катастрофа || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Черен сняг || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Два магнита || 2008 || Послушай сърцето си || |- | Не спирай || 03.07.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Не можем без тях || 23.09.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Най-добрия || 31.12.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Искам те пак || 20.07.2010 || – || Йовко Петров |- | Пленница на любовта || 28.03.2011 || – || Йовко Петров |- | Най-неправилният мъж || 01.05.2011 || – || Йовко Петров |- | Не искам без теб || 16.05.2012 || – || Николай Скерлев |- | Моето друго аз || 09.07.2012 || – || Николай Скерлев |- | Мръсни поръчки || 11.12.2012 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Усещам || 11.03.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Пусни го пак || 01.07.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Аз и ти || 25.10.2013 || – || Aлекс Марков – Ann.Di/Николай Павлов |- | Мойто зайче || 30.03.2014 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Не го прави || 01.03.2015 || – || Николай Нанков |- | В твоите очи || 30.05.2015 || – || Георги Манов |- | Започваме на чисто || 16.07.2015 || – || Георги Марков |- | Смени паролата си || 12.12.2015 || – || Николай Скерлев |- | Нека да е тайно || 26.01.2016 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | В друг живот || 04.05.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Отново се родих || 03.08.2016 || – || Николай Скерлев |- | И на всички като тебе || 21.11.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | И това ще преживея || 22.12.2016 || – || Николай Скерлев |- | Гледай да не бъркаш || 13.06.2017 || – || Николай Скерлев |- | Ангелите плачат || 23.10.2017 || – || Николай Скерлев |- | Дали ще те оставя || 12.01.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Много съм добра || 24.10.2018 || – || Деси Слава |- | Вторник беше || 10.05.2019 || – || Виктор Антонов |- | След 1000 жени || 03.12.2019 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ти е мое || 16.09.2020 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Поне един живот || 27.12.2020 || – || Николай Скерлев |- | Токсичен || 20.05.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Болката ти любима || 28.06.2021 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | На никой друг || 25.11.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Мъже милиарди || 31.03.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера!! Албум !! Режисьор |- | Ficción || 2006 || Estoy aqui || - |- | No soy tall mujer || 2007 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Ésto es el amor || 2007 || Estoy aqui || - |- | Never end || 2008 || – || - |- | My pleasure, my pain || 2008 || – || - |- | Loving you/Agapi mou || 2010 || – || - |- | I like || 08.06.2011 || – || - |- | Only one || 20.07.2012 || – || - |- | It ain't over || 2013 || – || - |- | You & me || 26.07.2013 || – || - |- | Baby || 22.08.2013 || – || - |- | Cotton candy || 23.11.2014 || – || Николай Скерлев |} === ТВ Версии === {|class="wikitable" |- ! Видеоверсия !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ще те върна || 2002 || Мистерия || - |- | Love above the ocean || 2002 || Мистерия || - |- | Като бряг и вълна || 2002 || Мистерия || - |- | Неочакван край || 2002 || Мистерия || - |- | Мога || 2002 || Мистерия || - |- | Неприлична || 2005 || Гореща следа || - |- | Чудо || 2005 || Гореща следа || - |- | Lo-lo love me || 2005 || Гореща следа || - |- | Мъж ли си || 2005 || Гореща следа || - |- | Bailar sin final || 2005 || Гореща следа || - |- | Мило мое || 2005 || Гореща следа || - |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] l4ix7dp2fupdomqo1nfxpi7vj1a6v0i 11464588 11464587 2022-07-20T10:43:42Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси Слава]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = 3 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 83 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Деси Слава]] се състои от [[8 (число)|осем]] [[студиен албум|студийни албуми]], една компилация, [[три]] видеоалбума и има заснети [[83]] видеоклипа.<ref>https://www.discogs.com/artist/4466556-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0</ref> Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[1997]] до [[2003]] г. и от [[2014]] до [[2020]] г. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1998 |''Нямам проблеми'' * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |2000 |''Ези-тура'' * Издаден: 2000 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2001 |''Завинаги'' * Издаден: 2001 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2002 |''Мистерия'' * Издаден: 2002 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Любовта е само чувство'' * Издаден: 2004 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2005 |''Гореща следа'' * Издаден: 2005 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2006 |''Сладки сънища'' * Издаден: 2006 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2009 |''Послушай сърцето си'' * Издаден: 2009 * Издател: New Music Star * Формати: CD |align="center"|- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2004 |''The Best of Desi Slava'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[MC]] |align="center"|- |- |} === Други албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1996 |''Десислава и солисти на орк. Раднево'' * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[MC]] |align="center"| |- |2011 |''Slavatronica'' * Издаден: 2011 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[MP3]] |align="center"|- |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2000 |''Бели нощи'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[VHS]] |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |- |2005 |''Десислава'' * Издаден: 2005 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |} === Песни извън албум === {| class="wikitable" |- ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | rowspan="6"|1997 || Попа от сусам || || || |- | Земен грях || || || |- | Брат || || || |- | Приятелю добри || || || |- | Забравена от Бога || || || |- | 100 парички бате || || || |- | 1998 || Малко момиче || Илия Загоров || Максим Горанов || Глория, Илия Загоров |- | 1999 || Шоколад за двама || Димитър Петров || Димитър Петров || Атанас Капролов |- | rowspan="3"|2000 || Теньо на Станка думаше || Атанас Стоев || Атанас Стоев || Атанас Стоев |- | Мила моя, мили мой (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || Светослав Заров || Светослав Заров || Иван Ангелов |- | Бели нощи || Тодор Димитров – Токича || Тодор Димитров – Токича || Стефан Статев |- | rowspan="4"|2002 || Само една (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || – || – || - |- | Ради на мама думаше || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Залюбих майко (дует с [[Емилия (певица)|Емилия]]) || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Тиха нощ, свята нощ (квинтет с [[Малките пантери]]) || – || – || - |- | rowspan="3"|2003 || Не вярвам || Fivos || – || - |- | Няма те до мен || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава и Свобода Даскалова |- | Черни сълзи || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава |- | 2005 || Казваш, че ме обичаш (дует с [[Азис]]) || Деси Слава || Ленко Драганов || Деси Слава |- | 2006 || Нещо по-така (дует с [[Играта]]) || – || – || - |- | 2007 || 100 мечти (дует с [[Драго Владов]]) || – || – || - |- | rowspan="2"|2008 || Never End || – || – || - |- | My Pleasure, My Pain || – || – || - |- | rowspan="2"|2009 || Loving you/Agapi mou (дует с Kostas Martakis) || – || – || - |- | Мляко и канела (трио с Galia и LiLana) || – || – || - |- | rowspan="2"|2010 || Искам те пак || – || – || - |- | Знае ли някой || Развигор Попов || – || Развигор Попов |- | rowspan="5"|2011 || Забранен || Нек || Нек || Лора Димитрова |- | Пленница на любовта || Мухарем Сербезовски || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Най-неправилният мъж || Николай Пашев || Николай Пашев || Деси Слава |- | Най-неправилният мъж (ремикс) || – || Йовко Петров || - |- | I like || – || – || – |- | rowspan="7"|2012 || Love is alive || – || – || – |- | Готова || – || – || – |- | Не искам без теб (дует с [[Тони Стораро]]) || Ghidni Maak || Теодор Ташев || Борислава Валентинова |- | Only one || – || – || – |- | Моето друго аз || Теодор Ташев || Теодор Ташев || Росен Димитров |- | Мръсни поръчки || Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | It ain't over (трио с Alek Sandar и Boyplay) || – || – || – |- | rowspan="6"|2013 || Усещам || Деси Слава и Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Baby || – || – || – |- | Пусни го пак || Alfred Sula || Alfred Sula || Лора Димитрова |- | You and Me (дует с Alek Sandar) || – || – || – |- | Аз и ти || Alek Sandar и Boyplay || – || Траяна Каписъзова и Веселин Веселинов |- | Грим по дланите || - || - || - |- | rowspan="3"|2014 || Моето зайче || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Войната || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Лили Димова |- | Cotton candy (трио с Nana и Pappa Bear) || - || - || - |- | rowspan="7"|2015 || Не го прави || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | В твоите очи (дует с [[Галена]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Лале ли си, зюмбюл ли си (секстет с Галена, [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]]) || Народна || Народен || Народен |- | Хороводна китка || Народна || Народен || Народен |- | Започваме на чисто || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Росен Димитров |- | I'm your bitch || - || - || - |- | Смени паролата си || Даниел Ганев || Даниел Ганев || - |- | rowspan="5"|2016 || Нека да е тайно (дует с [[Галин (певец)|Галин]]) || Галин || Боби Павлов || Станислава Василева – Стаси |- | В друг живот || Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Отново се родих || Деян Асенов || Деян Асенов || Анастасия Мавродиева |- | И на всички като тебе || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | И това ще преживея || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | rowspan="2"|2017 || Гледай да не бъркаш || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Ангелите плачат (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Деси Слава, Джордан и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева, Деси Слава и Джордан |- | rowspan="3"|2018 || Дали ще те оставя (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Много съм добра || Даниел Ганев и Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Да вдигнем шум (дует с [[Фики]]) || албански фолклор и Истанбул груп || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="2"|2019 || Вторник беше || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | След 1000 жени || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петър Петров |- | rowspan="3"|2020 || Имаш ме || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Сърцето ти е мое || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Поне един живот || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Николай Гурманов и Деси Слава |- | rowspan="3"|2021 || Токсичен || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко и HMM Team || Симона Миланова |- | Болката ти любима (дует с Лео) || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | На никой друг (дует с Лорена) || Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Николай Гурманов, Деси Слава и Лорена |- | rowspan="2"|2022 || Мъже милиарди || Деси Слава || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | Party animals || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Синя птица || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Танц на любовта || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Мъжки номера || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Приятелки || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Обади се || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Любов на сън || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Нямам проблеми || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Да, да, да || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Една нощ || 1999 || Нямам проблеми || - |- | Върни радостта ми || 2000 || Ези-тура || - |- | Пустоно лудо и младо || 2000 || Ези-тура || - |- | Ези-тура || 2000 || Ези-тура || Петьо Картулев |- | Мъжете всичко искат || 2000 || Ези-тура || Николай Скерлев |- | Дотук || 2000 || Ези-тура || - |- | Мила моя, мили мой || 2000 || – || Магърдич Халваджиян |- | Бели нощи || 2000 || – || Николай Скерлев |- | Следи от сълзи || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Жадни за любов || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Завинаги || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Страсти || 2002 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Птица скитница || 2002 || Мистерия || Петьо Картулев/Николай Нанков |- | Мистерия || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Истинска нощ || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Две сърца || 2002 || Мистерия || Георги Колев/Румен Атанасов |- | Само една || 2002 || – || Николай Скерлев |- | Думи две || 2003 || The Best of Desi Slava || Николай Скерлев |- | Няма те до мен || 2003 || – || Николай Скерлев |- | Просто забрави || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Лъжа || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Жадувам || 2004 || Together || Валери Милев |- | Нежна дрога || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Бъди добро момче || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Искам, но не мога || 2005 || Together || |- | Истински щастливи || 2005 || Together || Никлай Нанков |- | Не си ми спешен || 2005 || Гореща следа || Николай Нанков |- | Казваш, че ме обичаш || 2005 || – || Николай Нанков |- | Сънувах те (remix) || 2005 || – || - |- | Нещо по-така || 2006 || – || Николай Нанков |- | Невъзможно е да спрем || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Замълчи || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Схемата || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Някой ден || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Регетон и малко чалга || 2007 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | 100 мечти || 2007 || – || Николай Павлов |- | Катастрофа || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Черен сняг || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Два магнита || 2008 || Послушай сърцето си || |- | Не спирай || 03.07.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Не можем без тях || 23.09.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Най-добрия || 31.12.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Искам те пак || 20.07.2010 || – || Йовко Петров |- | Пленница на любовта || 28.03.2011 || – || Йовко Петров |- | Най-неправилният мъж || 01.05.2011 || – || Йовко Петров |- | Не искам без теб || 16.05.2012 || – || Николай Скерлев |- | Моето друго аз || 09.07.2012 || – || Николай Скерлев |- | Мръсни поръчки || 11.12.2012 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Усещам || 11.03.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Пусни го пак || 01.07.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Аз и ти || 25.10.2013 || – || Aлекс Марков – Ann.Di/Николай Павлов |- | Мойто зайче || 30.03.2014 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Не го прави || 01.03.2015 || – || Николай Нанков |- | В твоите очи || 30.05.2015 || – || Георги Манов |- | Започваме на чисто || 16.07.2015 || – || Георги Марков |- | Смени паролата си || 12.12.2015 || – || Николай Скерлев |- | Нека да е тайно || 26.01.2016 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | В друг живот || 04.05.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Отново се родих || 03.08.2016 || – || Николай Скерлев |- | И на всички като тебе || 21.11.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | И това ще преживея || 22.12.2016 || – || Николай Скерлев |- | Гледай да не бъркаш || 13.06.2017 || – || Николай Скерлев |- | Ангелите плачат || 23.10.2017 || – || Николай Скерлев |- | Дали ще те оставя || 12.01.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Много съм добра || 24.10.2018 || – || Деси Слава |- | Вторник беше || 10.05.2019 || – || Виктор Антонов |- | След 1000 жени || 03.12.2019 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ти е мое || 16.09.2020 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Поне един живот || 27.12.2020 || – || Николай Скерлев |- | Токсичен || 20.05.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Болката ти любима || 28.06.2021 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | На никой друг || 25.11.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Мъже милиарди || 31.03.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера!! Албум !! Режисьор |- | Ficción || 2006 || Estoy aqui || - |- | No soy tall mujer || 2007 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Ésto es el amor || 2007 || Estoy aqui || - |- | Never end || 2008 || – || - |- | My pleasure, my pain || 2008 || – || - |- | Loving you/Agapi mou || 2010 || – || - |- | I like || 08.06.2011 || – || - |- | Only one || 20.07.2012 || – || - |- | It ain't over || 2013 || – || - |- | You & me || 26.07.2013 || – || - |- | Baby || 22.08.2013 || – || - |- | Cotton candy || 23.11.2014 || – || Николай Скерлев |} === ТВ Версии === {|class="wikitable" |- ! Видеоверсия !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ще те върна || 2002 || Мистерия || - |- | Love above the ocean || 2002 || Мистерия || - |- | Като бряг и вълна || 2002 || Мистерия || - |- | Неочакван край || 2002 || Мистерия || - |- | Мога || 2002 || Мистерия || - |- | Неприлична || 2005 || Гореща следа || - |- | Чудо || 2005 || Гореща следа || - |- | Lo-lo love me || 2005 || Гореща следа || - |- | Мъж ли си || 2005 || Гореща следа || - |- | Bailar sin final || 2005 || Гореща следа || - |- | Мило мое || 2005 || Гореща следа || - |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 7bj5z0d59ufc4sgsabqr1vr0dy2r610 11464589 11464588 2022-07-20T10:44:09Z Sweet 20 218325 /* Компилации */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси Слава]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = 3 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 83 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Деси Слава]] се състои от [[8 (число)|осем]] [[студиен албум|студийни албуми]], една компилация, [[три]] видеоалбума и има заснети [[83]] видеоклипа.<ref>https://www.discogs.com/artist/4466556-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0</ref> Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[1997]] до [[2003]] г. и от [[2014]] до [[2020]] г. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1998 |''Нямам проблеми'' * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |2000 |''Ези-тура'' * Издаден: 2000 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2001 |''Завинаги'' * Издаден: 2001 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2002 |''Мистерия'' * Издаден: 2002 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Любовта е само чувство'' * Издаден: 2004 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2005 |''Гореща следа'' * Издаден: 2005 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2006 |''Сладки сънища'' * Издаден: 2006 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2009 |''Послушай сърцето си'' * Издаден: 2009 * Издател: New Music Star * Формати: CD |align="center"|- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2004 |''The Best of Desi Slava'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |} === Други албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1996 |''Десислава и солисти на орк. Раднево'' * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[MC]] |align="center"| |- |2011 |''Slavatronica'' * Издаден: 2011 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[MP3]] |align="center"|- |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2000 |''Бели нощи'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[VHS]] |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |- |2005 |''Десислава'' * Издаден: 2005 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |} === Песни извън албум === {| class="wikitable" |- ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | rowspan="6"|1997 || Попа от сусам || || || |- | Земен грях || || || |- | Брат || || || |- | Приятелю добри || || || |- | Забравена от Бога || || || |- | 100 парички бате || || || |- | 1998 || Малко момиче || Илия Загоров || Максим Горанов || Глория, Илия Загоров |- | 1999 || Шоколад за двама || Димитър Петров || Димитър Петров || Атанас Капролов |- | rowspan="3"|2000 || Теньо на Станка думаше || Атанас Стоев || Атанас Стоев || Атанас Стоев |- | Мила моя, мили мой (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || Светослав Заров || Светослав Заров || Иван Ангелов |- | Бели нощи || Тодор Димитров – Токича || Тодор Димитров – Токича || Стефан Статев |- | rowspan="4"|2002 || Само една (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || – || – || - |- | Ради на мама думаше || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Залюбих майко (дует с [[Емилия (певица)|Емилия]]) || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Тиха нощ, свята нощ (квинтет с [[Малките пантери]]) || – || – || - |- | rowspan="3"|2003 || Не вярвам || Fivos || – || - |- | Няма те до мен || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава и Свобода Даскалова |- | Черни сълзи || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава |- | 2005 || Казваш, че ме обичаш (дует с [[Азис]]) || Деси Слава || Ленко Драганов || Деси Слава |- | 2006 || Нещо по-така (дует с [[Играта]]) || – || – || - |- | 2007 || 100 мечти (дует с [[Драго Владов]]) || – || – || - |- | rowspan="2"|2008 || Never End || – || – || - |- | My Pleasure, My Pain || – || – || - |- | rowspan="2"|2009 || Loving you/Agapi mou (дует с Kostas Martakis) || – || – || - |- | Мляко и канела (трио с Galia и LiLana) || – || – || - |- | rowspan="2"|2010 || Искам те пак || – || – || - |- | Знае ли някой || Развигор Попов || – || Развигор Попов |- | rowspan="5"|2011 || Забранен || Нек || Нек || Лора Димитрова |- | Пленница на любовта || Мухарем Сербезовски || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Най-неправилният мъж || Николай Пашев || Николай Пашев || Деси Слава |- | Най-неправилният мъж (ремикс) || – || Йовко Петров || - |- | I like || – || – || – |- | rowspan="7"|2012 || Love is alive || – || – || – |- | Готова || – || – || – |- | Не искам без теб (дует с [[Тони Стораро]]) || Ghidni Maak || Теодор Ташев || Борислава Валентинова |- | Only one || – || – || – |- | Моето друго аз || Теодор Ташев || Теодор Ташев || Росен Димитров |- | Мръсни поръчки || Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | It ain't over (трио с Alek Sandar и Boyplay) || – || – || – |- | rowspan="6"|2013 || Усещам || Деси Слава и Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Baby || – || – || – |- | Пусни го пак || Alfred Sula || Alfred Sula || Лора Димитрова |- | You and Me (дует с Alek Sandar) || – || – || – |- | Аз и ти || Alek Sandar и Boyplay || – || Траяна Каписъзова и Веселин Веселинов |- | Грим по дланите || - || - || - |- | rowspan="3"|2014 || Моето зайче || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Войната || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Лили Димова |- | Cotton candy (трио с Nana и Pappa Bear) || - || - || - |- | rowspan="7"|2015 || Не го прави || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | В твоите очи (дует с [[Галена]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Лале ли си, зюмбюл ли си (секстет с Галена, [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]]) || Народна || Народен || Народен |- | Хороводна китка || Народна || Народен || Народен |- | Започваме на чисто || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Росен Димитров |- | I'm your bitch || - || - || - |- | Смени паролата си || Даниел Ганев || Даниел Ганев || - |- | rowspan="5"|2016 || Нека да е тайно (дует с [[Галин (певец)|Галин]]) || Галин || Боби Павлов || Станислава Василева – Стаси |- | В друг живот || Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Отново се родих || Деян Асенов || Деян Асенов || Анастасия Мавродиева |- | И на всички като тебе || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | И това ще преживея || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | rowspan="2"|2017 || Гледай да не бъркаш || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Ангелите плачат (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Деси Слава, Джордан и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева, Деси Слава и Джордан |- | rowspan="3"|2018 || Дали ще те оставя (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Много съм добра || Даниел Ганев и Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Да вдигнем шум (дует с [[Фики]]) || албански фолклор и Истанбул груп || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="2"|2019 || Вторник беше || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | След 1000 жени || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петър Петров |- | rowspan="3"|2020 || Имаш ме || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Сърцето ти е мое || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Поне един живот || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Николай Гурманов и Деси Слава |- | rowspan="3"|2021 || Токсичен || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко и HMM Team || Симона Миланова |- | Болката ти любима (дует с Лео) || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | На никой друг (дует с Лорена) || Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Николай Гурманов, Деси Слава и Лорена |- | rowspan="2"|2022 || Мъже милиарди || Деси Слава || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | Party animals || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Синя птица || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Танц на любовта || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Мъжки номера || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Приятелки || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Обади се || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Любов на сън || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Нямам проблеми || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Да, да, да || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Една нощ || 1999 || Нямам проблеми || - |- | Върни радостта ми || 2000 || Ези-тура || - |- | Пустоно лудо и младо || 2000 || Ези-тура || - |- | Ези-тура || 2000 || Ези-тура || Петьо Картулев |- | Мъжете всичко искат || 2000 || Ези-тура || Николай Скерлев |- | Дотук || 2000 || Ези-тура || - |- | Мила моя, мили мой || 2000 || – || Магърдич Халваджиян |- | Бели нощи || 2000 || – || Николай Скерлев |- | Следи от сълзи || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Жадни за любов || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Завинаги || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Страсти || 2002 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Птица скитница || 2002 || Мистерия || Петьо Картулев/Николай Нанков |- | Мистерия || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Истинска нощ || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Две сърца || 2002 || Мистерия || Георги Колев/Румен Атанасов |- | Само една || 2002 || – || Николай Скерлев |- | Думи две || 2003 || The Best of Desi Slava || Николай Скерлев |- | Няма те до мен || 2003 || – || Николай Скерлев |- | Просто забрави || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Лъжа || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Жадувам || 2004 || Together || Валери Милев |- | Нежна дрога || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Бъди добро момче || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Искам, но не мога || 2005 || Together || |- | Истински щастливи || 2005 || Together || Никлай Нанков |- | Не си ми спешен || 2005 || Гореща следа || Николай Нанков |- | Казваш, че ме обичаш || 2005 || – || Николай Нанков |- | Сънувах те (remix) || 2005 || – || - |- | Нещо по-така || 2006 || – || Николай Нанков |- | Невъзможно е да спрем || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Замълчи || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Схемата || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Някой ден || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Регетон и малко чалга || 2007 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | 100 мечти || 2007 || – || Николай Павлов |- | Катастрофа || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Черен сняг || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Два магнита || 2008 || Послушай сърцето си || |- | Не спирай || 03.07.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Не можем без тях || 23.09.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Най-добрия || 31.12.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Искам те пак || 20.07.2010 || – || Йовко Петров |- | Пленница на любовта || 28.03.2011 || – || Йовко Петров |- | Най-неправилният мъж || 01.05.2011 || – || Йовко Петров |- | Не искам без теб || 16.05.2012 || – || Николай Скерлев |- | Моето друго аз || 09.07.2012 || – || Николай Скерлев |- | Мръсни поръчки || 11.12.2012 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Усещам || 11.03.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Пусни го пак || 01.07.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Аз и ти || 25.10.2013 || – || Aлекс Марков – Ann.Di/Николай Павлов |- | Мойто зайче || 30.03.2014 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Не го прави || 01.03.2015 || – || Николай Нанков |- | В твоите очи || 30.05.2015 || – || Георги Манов |- | Започваме на чисто || 16.07.2015 || – || Георги Марков |- | Смени паролата си || 12.12.2015 || – || Николай Скерлев |- | Нека да е тайно || 26.01.2016 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | В друг живот || 04.05.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Отново се родих || 03.08.2016 || – || Николай Скерлев |- | И на всички като тебе || 21.11.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | И това ще преживея || 22.12.2016 || – || Николай Скерлев |- | Гледай да не бъркаш || 13.06.2017 || – || Николай Скерлев |- | Ангелите плачат || 23.10.2017 || – || Николай Скерлев |- | Дали ще те оставя || 12.01.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Много съм добра || 24.10.2018 || – || Деси Слава |- | Вторник беше || 10.05.2019 || – || Виктор Антонов |- | След 1000 жени || 03.12.2019 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ти е мое || 16.09.2020 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Поне един живот || 27.12.2020 || – || Николай Скерлев |- | Токсичен || 20.05.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Болката ти любима || 28.06.2021 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | На никой друг || 25.11.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Мъже милиарди || 31.03.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера!! Албум !! Режисьор |- | Ficción || 2006 || Estoy aqui || - |- | No soy tall mujer || 2007 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Ésto es el amor || 2007 || Estoy aqui || - |- | Never end || 2008 || – || - |- | My pleasure, my pain || 2008 || – || - |- | Loving you/Agapi mou || 2010 || – || - |- | I like || 08.06.2011 || – || - |- | Only one || 20.07.2012 || – || - |- | It ain't over || 2013 || – || - |- | You & me || 26.07.2013 || – || - |- | Baby || 22.08.2013 || – || - |- | Cotton candy || 23.11.2014 || – || Николай Скерлев |} === ТВ Версии === {|class="wikitable" |- ! Видеоверсия !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ще те върна || 2002 || Мистерия || - |- | Love above the ocean || 2002 || Мистерия || - |- | Като бряг и вълна || 2002 || Мистерия || - |- | Неочакван край || 2002 || Мистерия || - |- | Мога || 2002 || Мистерия || - |- | Неприлична || 2005 || Гореща следа || - |- | Чудо || 2005 || Гореща следа || - |- | Lo-lo love me || 2005 || Гореща следа || - |- | Мъж ли си || 2005 || Гореща следа || - |- | Bailar sin final || 2005 || Гореща следа || - |- | Мило мое || 2005 || Гореща следа || - |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] k3riy1bkyody5w181v0arm5qqdou6c0 11464590 11464589 2022-07-20T10:44:34Z Sweet 20 218325 /* Други албуми */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси Слава]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = 3 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 83 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Деси Слава]] се състои от [[8 (число)|осем]] [[студиен албум|студийни албуми]], една компилация, [[три]] видеоалбума и има заснети [[83]] видеоклипа.<ref>https://www.discogs.com/artist/4466556-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0</ref> Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[1997]] до [[2003]] г. и от [[2014]] до [[2020]] г. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1998 |''Нямам проблеми'' * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |2000 |''Ези-тура'' * Издаден: 2000 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2001 |''Завинаги'' * Издаден: 2001 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2002 |''Мистерия'' * Издаден: 2002 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Любовта е само чувство'' * Издаден: 2004 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2005 |''Гореща следа'' * Издаден: 2005 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2006 |''Сладки сънища'' * Издаден: 2006 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2009 |''Послушай сърцето си'' * Издаден: 2009 * Издател: New Music Star * Формати: CD |align="center"|- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2004 |''The Best of Desi Slava'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |} === Други албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1996 |''орк. Раднево и солисти'' * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[Аудио касета|MC]] |align="center"| |- |2011 |''Slavatronica'' * Издаден: 2011 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[MP3]] |align="center"|- |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2000 |''Бели нощи'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[VHS]] |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |- |2005 |''Десислава'' * Издаден: 2005 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |} === Песни извън албум === {| class="wikitable" |- ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | rowspan="6"|1997 || Попа от сусам || || || |- | Земен грях || || || |- | Брат || || || |- | Приятелю добри || || || |- | Забравена от Бога || || || |- | 100 парички бате || || || |- | 1998 || Малко момиче || Илия Загоров || Максим Горанов || Глория, Илия Загоров |- | 1999 || Шоколад за двама || Димитър Петров || Димитър Петров || Атанас Капролов |- | rowspan="3"|2000 || Теньо на Станка думаше || Атанас Стоев || Атанас Стоев || Атанас Стоев |- | Мила моя, мили мой (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || Светослав Заров || Светослав Заров || Иван Ангелов |- | Бели нощи || Тодор Димитров – Токича || Тодор Димитров – Токича || Стефан Статев |- | rowspan="4"|2002 || Само една (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || – || – || - |- | Ради на мама думаше || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Залюбих майко (дует с [[Емилия (певица)|Емилия]]) || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Тиха нощ, свята нощ (квинтет с [[Малките пантери]]) || – || – || - |- | rowspan="3"|2003 || Не вярвам || Fivos || – || - |- | Няма те до мен || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава и Свобода Даскалова |- | Черни сълзи || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава |- | 2005 || Казваш, че ме обичаш (дует с [[Азис]]) || Деси Слава || Ленко Драганов || Деси Слава |- | 2006 || Нещо по-така (дует с [[Играта]]) || – || – || - |- | 2007 || 100 мечти (дует с [[Драго Владов]]) || – || – || - |- | rowspan="2"|2008 || Never End || – || – || - |- | My Pleasure, My Pain || – || – || - |- | rowspan="2"|2009 || Loving you/Agapi mou (дует с Kostas Martakis) || – || – || - |- | Мляко и канела (трио с Galia и LiLana) || – || – || - |- | rowspan="2"|2010 || Искам те пак || – || – || - |- | Знае ли някой || Развигор Попов || – || Развигор Попов |- | rowspan="5"|2011 || Забранен || Нек || Нек || Лора Димитрова |- | Пленница на любовта || Мухарем Сербезовски || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Най-неправилният мъж || Николай Пашев || Николай Пашев || Деси Слава |- | Най-неправилният мъж (ремикс) || – || Йовко Петров || - |- | I like || – || – || – |- | rowspan="7"|2012 || Love is alive || – || – || – |- | Готова || – || – || – |- | Не искам без теб (дует с [[Тони Стораро]]) || Ghidni Maak || Теодор Ташев || Борислава Валентинова |- | Only one || – || – || – |- | Моето друго аз || Теодор Ташев || Теодор Ташев || Росен Димитров |- | Мръсни поръчки || Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | It ain't over (трио с Alek Sandar и Boyplay) || – || – || – |- | rowspan="6"|2013 || Усещам || Деси Слава и Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Baby || – || – || – |- | Пусни го пак || Alfred Sula || Alfred Sula || Лора Димитрова |- | You and Me (дует с Alek Sandar) || – || – || – |- | Аз и ти || Alek Sandar и Boyplay || – || Траяна Каписъзова и Веселин Веселинов |- | Грим по дланите || - || - || - |- | rowspan="3"|2014 || Моето зайче || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Войната || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Лили Димова |- | Cotton candy (трио с Nana и Pappa Bear) || - || - || - |- | rowspan="7"|2015 || Не го прави || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | В твоите очи (дует с [[Галена]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Лале ли си, зюмбюл ли си (секстет с Галена, [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]]) || Народна || Народен || Народен |- | Хороводна китка || Народна || Народен || Народен |- | Започваме на чисто || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Росен Димитров |- | I'm your bitch || - || - || - |- | Смени паролата си || Даниел Ганев || Даниел Ганев || - |- | rowspan="5"|2016 || Нека да е тайно (дует с [[Галин (певец)|Галин]]) || Галин || Боби Павлов || Станислава Василева – Стаси |- | В друг живот || Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Отново се родих || Деян Асенов || Деян Асенов || Анастасия Мавродиева |- | И на всички като тебе || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | И това ще преживея || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | rowspan="2"|2017 || Гледай да не бъркаш || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Ангелите плачат (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Деси Слава, Джордан и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева, Деси Слава и Джордан |- | rowspan="3"|2018 || Дали ще те оставя (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Много съм добра || Даниел Ганев и Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Да вдигнем шум (дует с [[Фики]]) || албански фолклор и Истанбул груп || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="2"|2019 || Вторник беше || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | След 1000 жени || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петър Петров |- | rowspan="3"|2020 || Имаш ме || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Сърцето ти е мое || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Поне един живот || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Николай Гурманов и Деси Слава |- | rowspan="3"|2021 || Токсичен || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко и HMM Team || Симона Миланова |- | Болката ти любима (дует с Лео) || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | На никой друг (дует с Лорена) || Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Николай Гурманов, Деси Слава и Лорена |- | rowspan="2"|2022 || Мъже милиарди || Деси Слава || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | Party animals || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Синя птица || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Танц на любовта || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Мъжки номера || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Приятелки || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Обади се || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Любов на сън || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Нямам проблеми || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Да, да, да || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Една нощ || 1999 || Нямам проблеми || - |- | Върни радостта ми || 2000 || Ези-тура || - |- | Пустоно лудо и младо || 2000 || Ези-тура || - |- | Ези-тура || 2000 || Ези-тура || Петьо Картулев |- | Мъжете всичко искат || 2000 || Ези-тура || Николай Скерлев |- | Дотук || 2000 || Ези-тура || - |- | Мила моя, мили мой || 2000 || – || Магърдич Халваджиян |- | Бели нощи || 2000 || – || Николай Скерлев |- | Следи от сълзи || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Жадни за любов || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Завинаги || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Страсти || 2002 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Птица скитница || 2002 || Мистерия || Петьо Картулев/Николай Нанков |- | Мистерия || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Истинска нощ || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Две сърца || 2002 || Мистерия || Георги Колев/Румен Атанасов |- | Само една || 2002 || – || Николай Скерлев |- | Думи две || 2003 || The Best of Desi Slava || Николай Скерлев |- | Няма те до мен || 2003 || – || Николай Скерлев |- | Просто забрави || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Лъжа || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Жадувам || 2004 || Together || Валери Милев |- | Нежна дрога || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Бъди добро момче || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Искам, но не мога || 2005 || Together || |- | Истински щастливи || 2005 || Together || Никлай Нанков |- | Не си ми спешен || 2005 || Гореща следа || Николай Нанков |- | Казваш, че ме обичаш || 2005 || – || Николай Нанков |- | Сънувах те (remix) || 2005 || – || - |- | Нещо по-така || 2006 || – || Николай Нанков |- | Невъзможно е да спрем || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Замълчи || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Схемата || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Някой ден || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Регетон и малко чалга || 2007 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | 100 мечти || 2007 || – || Николай Павлов |- | Катастрофа || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Черен сняг || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Два магнита || 2008 || Послушай сърцето си || |- | Не спирай || 03.07.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Не можем без тях || 23.09.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Най-добрия || 31.12.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Искам те пак || 20.07.2010 || – || Йовко Петров |- | Пленница на любовта || 28.03.2011 || – || Йовко Петров |- | Най-неправилният мъж || 01.05.2011 || – || Йовко Петров |- | Не искам без теб || 16.05.2012 || – || Николай Скерлев |- | Моето друго аз || 09.07.2012 || – || Николай Скерлев |- | Мръсни поръчки || 11.12.2012 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Усещам || 11.03.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Пусни го пак || 01.07.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Аз и ти || 25.10.2013 || – || Aлекс Марков – Ann.Di/Николай Павлов |- | Мойто зайче || 30.03.2014 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Не го прави || 01.03.2015 || – || Николай Нанков |- | В твоите очи || 30.05.2015 || – || Георги Манов |- | Започваме на чисто || 16.07.2015 || – || Георги Марков |- | Смени паролата си || 12.12.2015 || – || Николай Скерлев |- | Нека да е тайно || 26.01.2016 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | В друг живот || 04.05.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Отново се родих || 03.08.2016 || – || Николай Скерлев |- | И на всички като тебе || 21.11.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | И това ще преживея || 22.12.2016 || – || Николай Скерлев |- | Гледай да не бъркаш || 13.06.2017 || – || Николай Скерлев |- | Ангелите плачат || 23.10.2017 || – || Николай Скерлев |- | Дали ще те оставя || 12.01.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Много съм добра || 24.10.2018 || – || Деси Слава |- | Вторник беше || 10.05.2019 || – || Виктор Антонов |- | След 1000 жени || 03.12.2019 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ти е мое || 16.09.2020 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Поне един живот || 27.12.2020 || – || Николай Скерлев |- | Токсичен || 20.05.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Болката ти любима || 28.06.2021 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | На никой друг || 25.11.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Мъже милиарди || 31.03.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера!! Албум !! Режисьор |- | Ficción || 2006 || Estoy aqui || - |- | No soy tall mujer || 2007 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Ésto es el amor || 2007 || Estoy aqui || - |- | Never end || 2008 || – || - |- | My pleasure, my pain || 2008 || – || - |- | Loving you/Agapi mou || 2010 || – || - |- | I like || 08.06.2011 || – || - |- | Only one || 20.07.2012 || – || - |- | It ain't over || 2013 || – || - |- | You & me || 26.07.2013 || – || - |- | Baby || 22.08.2013 || – || - |- | Cotton candy || 23.11.2014 || – || Николай Скерлев |} === ТВ Версии === {|class="wikitable" |- ! Видеоверсия !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ще те върна || 2002 || Мистерия || - |- | Love above the ocean || 2002 || Мистерия || - |- | Като бряг и вълна || 2002 || Мистерия || - |- | Неочакван край || 2002 || Мистерия || - |- | Мога || 2002 || Мистерия || - |- | Неприлична || 2005 || Гореща следа || - |- | Чудо || 2005 || Гореща следа || - |- | Lo-lo love me || 2005 || Гореща следа || - |- | Мъж ли си || 2005 || Гореща следа || - |- | Bailar sin final || 2005 || Гореща следа || - |- | Мило мое || 2005 || Гореща следа || - |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 2dqz5aqpnb2e79s5w3yg0tbotyca3x8 11464591 11464590 2022-07-20T10:44:51Z Sweet 20 218325 /* Видео албуми */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси Слава]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = |видео = 3 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 83 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Деси Слава]] се състои от [[8 (число)|осем]] [[студиен албум|студийни албуми]], една компилация, [[три]] видеоалбума и има заснети [[83]] видеоклипа.<ref>https://www.discogs.com/artist/4466556-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0</ref> Певицата има договор с музикалната компания „[[Пайнер]]“ от [[1997]] до [[2003]] г. и от [[2014]] до [[2020]] г. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1998 |''Нямам проблеми'' * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |2000 |''Ези-тура'' * Издаден: 2000 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2001 |''Завинаги'' * Издаден: 2001 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2002 |''Мистерия'' * Издаден: 2002 * Издател: Пайнер * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Любовта е само чувство'' * Издаден: 2004 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2005 |''Гореща следа'' * Издаден: 2005 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2006 |''Сладки сънища'' * Издаден: 2006 * Издател: New Music Star * Формати: CD, MC |align="center"|- |- |2009 |''Послушай сърцето си'' * Издаден: 2009 * Издател: New Music Star * Формати: CD |align="center"|- |} === Компилации === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:smaller;" !width="10"|{{флагче|България}} |- |2004 |''The Best of Desi Slava'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[CD]], [[Аудио касета|MC]] |align="center"|- |- |} === Други албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |1996 |''орк. Раднево и солисти'' * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[Аудио касета|MC]] |align="center"| |- |2011 |''Slavatronica'' * Издаден: 2011 * Издател: [[New Music Star]] * Формати: [[MP3]] |align="center"|- |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- !rowspan="2"|Година !rowspan="2"|Заглавие ! Позиция в класация |- style="font-size:medium;" !align="center" valign="top" width="8"|{{флагче|България}} |- |2000 |''Бели нощи'' * Издаден: 2000 * Издател: [[Пайнер]] * Формати: [[VHS]] |align="center"|- |- |2004 |''Together'' ''(дуетен с Азис)'' * Издаден: 2004 * Издател: [[Съни мюзик]], [[New Music Star]] * Формати: [[DVD]] |align="center"|- |- |2005 |''Десислава'' * Издаден: 2005 * Издател: New Music Star * Формати: DVD |align="center"|- |} === Песни извън албум === {| class="wikitable" |- ! Година !! Песен !! Музика !! Аранжимент !! Текст |- | rowspan="6"|1997 || Попа от сусам || || || |- | Земен грях || || || |- | Брат || || || |- | Приятелю добри || || || |- | Забравена от Бога || || || |- | 100 парички бате || || || |- | 1998 || Малко момиче || Илия Загоров || Максим Горанов || Глория, Илия Загоров |- | 1999 || Шоколад за двама || Димитър Петров || Димитър Петров || Атанас Капролов |- | rowspan="3"|2000 || Теньо на Станка думаше || Атанас Стоев || Атанас Стоев || Атанас Стоев |- | Мила моя, мили мой (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || Светослав Заров || Светослав Заров || Иван Ангелов |- | Бели нощи || Тодор Димитров – Токича || Тодор Димитров – Токича || Стефан Статев |- | rowspan="4"|2002 || Само една (дует с [[Руслан Мъйнов]]) || – || – || - |- | Ради на мама думаше || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Залюбих майко (дует с [[Емилия (певица)|Емилия]]) || Красимир Христов || Красимир Христов || Красимир Христов |- | Тиха нощ, свята нощ (квинтет с [[Малките пантери]]) || – || – || - |- | rowspan="3"|2003 || Не вярвам || Fivos || – || - |- | Няма те до мен || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава и Свобода Даскалова |- | Черни сълзи || Деси Слава || Йовко Петров || Деси Слава |- | 2005 || Казваш, че ме обичаш (дует с [[Азис]]) || Деси Слава || Ленко Драганов || Деси Слава |- | 2006 || Нещо по-така (дует с [[Играта]]) || – || – || - |- | 2007 || 100 мечти (дует с [[Драго Владов]]) || – || – || - |- | rowspan="2"|2008 || Never End || – || – || - |- | My Pleasure, My Pain || – || – || - |- | rowspan="2"|2009 || Loving you/Agapi mou (дует с Kostas Martakis) || – || – || - |- | Мляко и канела (трио с Galia и LiLana) || – || – || - |- | rowspan="2"|2010 || Искам те пак || – || – || - |- | Знае ли някой || Развигор Попов || – || Развигор Попов |- | rowspan="5"|2011 || Забранен || Нек || Нек || Лора Димитрова |- | Пленница на любовта || Мухарем Сербезовски || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Най-неправилният мъж || Николай Пашев || Николай Пашев || Деси Слава |- | Най-неправилният мъж (ремикс) || – || Йовко Петров || - |- | I like || – || – || – |- | rowspan="7"|2012 || Love is alive || – || – || – |- | Готова || – || – || – |- | Не искам без теб (дует с [[Тони Стораро]]) || Ghidni Maak || Теодор Ташев || Борислава Валентинова |- | Only one || – || – || – |- | Моето друго аз || Теодор Ташев || Теодор Ташев || Росен Димитров |- | Мръсни поръчки || Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | It ain't over (трио с Alek Sandar и Boyplay) || – || – || – |- | rowspan="6"|2013 || Усещам || Деси Слава и Николай Пашев || Николай Пашев || Лора Димитрова |- | Baby || – || – || – |- | Пусни го пак || Alfred Sula || Alfred Sula || Лора Димитрова |- | You and Me (дует с Alek Sandar) || – || – || – |- | Аз и ти || Alek Sandar и Boyplay || – || Траяна Каписъзова и Веселин Веселинов |- | Грим по дланите || - || - || - |- | rowspan="3"|2014 || Моето зайче || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Войната || Деси Слава и Иво Моллов – Гугутката || Иво Моллов – Гугутката || Лили Димова |- | Cotton candy (трио с Nana и Pappa Bear) || - || - || - |- | rowspan="7"|2015 || Не го прави || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Мариета Ангелова |- | В твоите очи (дует с [[Галена]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Лале ли си, зюмбюл ли си (секстет с Галена, [[Преслава (певица)|Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]]) || Народна || Народен || Народен |- | Хороводна китка || Народна || Народен || Народен |- | Започваме на чисто || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Росен Димитров |- | I'm your bitch || - || - || - |- | Смени паролата си || Даниел Ганев || Даниел Ганев || - |- | rowspan="5"|2016 || Нека да е тайно (дует с [[Галин (певец)|Галин]]) || Галин || Боби Павлов || Станислава Василева – Стаси |- | В друг живот || Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Отново се родих || Деян Асенов || Деян Асенов || Анастасия Мавродиева |- | И на всички като тебе || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | И това ще преживея || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева |- | rowspan="2"|2017 || Гледай да не бъркаш || Деси Слава и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Росен Димитров |- | Ангелите плачат (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Деси Слава, Джордан и Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева, Деси Слава и Джордан |- | rowspan="3"|2018 || Дали ще те оставя (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]]) || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петя Радева |- | Много съм добра || Даниел Ганев и Деси Слава || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | Да вдигнем шум (дует с [[Фики]]) || албански фолклор и Истанбул груп || Даниел Ганев || Петя Радева |- | rowspan="2"|2019 || Вторник беше || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Мариета Ангелова |- | След 1000 жени || Даниел Ганев || Даниел Ганев || Петър Петров |- | rowspan="3"|2020 || Имаш ме || Велислав Драганински || Велислав Драганински || Петя Радева |- | Сърцето ти е мое || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Деси Слава |- | Поне един живот || Деси Слава || Иво Моллов – Гугутката || Николай Гурманов и Деси Слава |- | rowspan="3"|2021 || Токсичен || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко и HMM Team || Симона Миланова |- | Болката ти любима (дует с Лео) || Йорданчо Василковски – Оцко и Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | На никой друг (дует с Лорена) || Деси Слава || Йорданчо Василковски – Оцко || Николай Гурманов, Деси Слава и Лорена |- | rowspan="2"|2022 || Мъже милиарди || Деси Слава || Даниел Ганев || Анастасия Мавродиева и Деси Слава |- | Party animals || Деян Асенов || Деян Асенов || Лора Димитрова |} == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Синя птица || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Танц на любовта || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Мъжки номера || 1998 || Нямам проблеми || Георги Колев/Петьо Картулев |- | Приятелки || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Обади се || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Любов на сън || 1998 || Нямам проблеми || - |- | Нямам проблеми || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Да, да, да || 1999 || Нямам проблеми || Николай Скерлев |- | Една нощ || 1999 || Нямам проблеми || - |- | Върни радостта ми || 2000 || Ези-тура || - |- | Пустоно лудо и младо || 2000 || Ези-тура || - |- | Ези-тура || 2000 || Ези-тура || Петьо Картулев |- | Мъжете всичко искат || 2000 || Ези-тура || Николай Скерлев |- | Дотук || 2000 || Ези-тура || - |- | Мила моя, мили мой || 2000 || – || Магърдич Халваджиян |- | Бели нощи || 2000 || – || Николай Скерлев |- | Следи от сълзи || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Жадни за любов || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Завинаги || 2001 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Страсти || 2002 || Завинаги || Николай Скерлев |- | Птица скитница || 2002 || Мистерия || Петьо Картулев/Николай Нанков |- | Мистерия || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Истинска нощ || 2002 || Мистерия || Николай Скерлев |- | Две сърца || 2002 || Мистерия || Георги Колев/Румен Атанасов |- | Само една || 2002 || – || Николай Скерлев |- | Думи две || 2003 || The Best of Desi Slava || Николай Скерлев |- | Няма те до мен || 2003 || – || Николай Скерлев |- | Просто забрави || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Лъжа || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Жадувам || 2004 || Together || Валери Милев |- | Нежна дрога || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Бъди добро момче || 2004 || Любовта е само чувство || Николай Нанков |- | Искам, но не мога || 2005 || Together || |- | Истински щастливи || 2005 || Together || Никлай Нанков |- | Не си ми спешен || 2005 || Гореща следа || Николай Нанков |- | Казваш, че ме обичаш || 2005 || – || Николай Нанков |- | Сънувах те (remix) || 2005 || – || - |- | Нещо по-така || 2006 || – || Николай Нанков |- | Невъзможно е да спрем || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Замълчи || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Схемата || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Някой ден || 2006 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Регетон и малко чалга || 2007 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | 100 мечти || 2007 || – || Николай Павлов |- | Катастрофа || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Черен сняг || 2008 || Послушай сърцето си || Николай Нанков |- | Два магнита || 2008 || Послушай сърцето си || |- | Не спирай || 03.07.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Не можем без тях || 23.09.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Най-добрия || 31.12.2009 || Послушай сърцето си || Николай Скерлев |- | Искам те пак || 20.07.2010 || – || Йовко Петров |- | Пленница на любовта || 28.03.2011 || – || Йовко Петров |- | Най-неправилният мъж || 01.05.2011 || – || Йовко Петров |- | Не искам без теб || 16.05.2012 || – || Николай Скерлев |- | Моето друго аз || 09.07.2012 || – || Николай Скерлев |- | Мръсни поръчки || 11.12.2012 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Усещам || 11.03.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Пусни го пак || 01.07.2013 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Аз и ти || 25.10.2013 || – || Aлекс Марков – Ann.Di/Николай Павлов |- | Мойто зайче || 30.03.2014 || – || Костадин Кръстев – Коко |- | Не го прави || 01.03.2015 || – || Николай Нанков |- | В твоите очи || 30.05.2015 || – || Георги Манов |- | Започваме на чисто || 16.07.2015 || – || Георги Марков |- | Смени паролата си || 12.12.2015 || – || Николай Скерлев |- | Нека да е тайно || 26.01.2016 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | В друг живот || 04.05.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Отново се родих || 03.08.2016 || – || Николай Скерлев |- | И на всички като тебе || 21.11.2016 || – || Станислав Христов – Стенли |- | И това ще преживея || 22.12.2016 || – || Николай Скерлев |- | Гледай да не бъркаш || 13.06.2017 || – || Николай Скерлев |- | Ангелите плачат || 23.10.2017 || – || Николай Скерлев |- | Дали ще те оставя || 12.01.2018 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Много съм добра || 24.10.2018 || – || Деси Слава |- | Вторник беше || 10.05.2019 || – || Виктор Антонов |- | След 1000 жени || 03.12.2019 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Сърцето ти е мое || 16.09.2020 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Поне един живот || 27.12.2020 || – || Николай Скерлев |- | Токсичен || 20.05.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Болката ти любима || 28.06.2021 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | На никой друг || 25.11.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Мъже милиарди || 31.03.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |} === Чуждоезични видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера!! Албум !! Режисьор |- | Ficción || 2006 || Estoy aqui || - |- | No soy tall mujer || 2007 || Сладки сънища || Николай Нанков |- | Ésto es el amor || 2007 || Estoy aqui || - |- | Never end || 2008 || – || - |- | My pleasure, my pain || 2008 || – || - |- | Loving you/Agapi mou || 2010 || – || - |- | I like || 08.06.2011 || – || - |- | Only one || 20.07.2012 || – || - |- | It ain't over || 2013 || – || - |- | You & me || 26.07.2013 || – || - |- | Baby || 22.08.2013 || – || - |- | Cotton candy || 23.11.2014 || – || Николай Скерлев |} === ТВ Версии === {|class="wikitable" |- ! Видеоверсия !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Ще те върна || 2002 || Мистерия || - |- | Love above the ocean || 2002 || Мистерия || - |- | Като бряг и вълна || 2002 || Мистерия || - |- | Неочакван край || 2002 || Мистерия || - |- | Мога || 2002 || Мистерия || - |- | Неприлична || 2005 || Гореща следа || - |- | Чудо || 2005 || Гореща следа || - |- | Lo-lo love me || 2005 || Гореща следа || - |- | Мъж ли си || 2005 || Гореща следа || - |- | Bailar sin final || 2005 || Гореща следа || - |- | Мило мое || 2005 || Гореща следа || - |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] kajvse826f30v2kybcmo822gxfwumi6 0 645982 11464152 7695039 2022-07-19T21:40:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Спартак“ (Варна)]] 7wgajqa0s7pnr7m5lfe6sm72ulxql16 1 645983 11464177 7695041 2022-07-19T21:44:08Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Беседа:ФК „Спартак“ (Варна)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:ФК „Спартак“ (Варна)]] 40jfzgxjyxldrr6czxi0umv1k1sfzox 0 646358 11464349 11027130 2022-07-20T06:24:32Z Krisi tranchev.1999 114581 /* „Ние, мечоците“ в България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция |Име на български=Ние, мечоците |Лого=We Bare Bears wordmark.svg |Жанр=[[Комедия]]|Формат на картината= |Формат на звука= |Продуцент(и)=Даниел Чонг |Създател(и)=Даниел Чонг |Актьори=Ерик Еделстайн<br>Боби Мойнихан<br>Демитри Мартин |Страна={{USA}} |Език=[[САЩ|Английски]] |ТВ Канал=[[Картуун Нетуърк]] |Излъчване= |Сезони=4 |Епизоди=140 |Времетраене=11 минути |Официален уебсайт= }} „'''Ние, мечоците'''“ е американски [[Анимационен филм|анимационен сериал]], създаден от Даниел Чонг. Основните фигури в него са трима братя мечоци, а действието – техните опити да се приобщят към човешкото общество. Действието се развива в модерния свят. На 30 май 2019 беше обявено че през 2020 ще излезне Ние Мечоците: Филмът == Сюжет == Сериалът се фокусира за тримата братя, опитващи се да се приспособят към [[общество|човешкото общество]] като си купуват [[храна]], правейки [[приятел|човешки приятели]] или опитвайки се да станат известни в [[интернет]]. С тези опити [[мечки|мечоците]] са показани да се борят да го направят, поради цивилизованата природа на хората и техните собствени животински инстинкти. В края, те разбират, че имат себе си за подкрепа. Един забележим [[wikt:bg:аспект|аспект]] от [[хумор]]а на шоуто е „мечата пирамида“. Както си личи по името, [[мечки|мечоците]] се нареждат един върху друг, което служи за техния начин на придвижване. == Герои == === Мечоците === * ''Гризли'' („Гриз“ накратко) е [[мечка гризли]]. Той е най-големият от мечоците и водачът. Гриз е забавна мечка, която обича да общува и друг, макар че е нелеп. Въпреки това, той желае да среща нови хора и се опитва да се сприятели с всеки срещнат. Озвучава се от Ерик Еделстайн. * ''Панда'' е панда. Той е средният брат и е наричан Пан-Пан от Гриз. Панда има нежно сърце и бива излаган или неспокоен лесно. Има по-малка увереност от братята си. Добър е с технологиите и използва това умение в [[социална мрежа|социалните мрежи]] или в сайтове за срещи, в което открива малко успех. Той е [[вегетарианец]] и има [[алергия]] към [[фъстъци]] и [[котки]]. Озвучава се от Боби Мойнихан. * ''Белият'' е [[полярна мечка]] и най-малкият брат. Говори рядко, а ако говори, в повечето случаи говори в трето лице или казва името си преди всичко. Белият е [[многоезичен]], успявайки да говори [[корейски]], [[френски език|френски]] и [[руски език|руски]]. Той е умел [[готвач]], [[салса]] танцьор, новобранец в [[роботика]]та и майстор по [[бойни изкуства]]. Спи в [[хладилник]] с [[брадва]]. Озвучава се от Демитри Мартин. === Второстепенни герои === * ''Клои Парк'' е 10-годишно корейско-американско момиче и дете гений, което е пропуснало няколко класа и е в колеж. Тя няма много приятели освен мечките и има трудности в общуването с нейните съученици. Озвучава се от [[Шарлийн Ий]]. * ''Ном Ном'' е [[коала]] и известна [[Интернет]] звезда. Докато не говори в неговите видеа, Ном-Ном често вика ядосано на всеки, с който контактува, особено мечките. Той е също егоцентричен и мисли за материалните неща. Озвучава се от Патън Осуалт. * ''Чарли'' е голяма стъпка. Той се скита из горите, докато не среща мечките. Той е социално нелеп и не знае как да бъде добър приятел, защото прекарва живота си сам. Преследван е постоянно от [[медия]]та,поради което има страх от камерите. Озвучава се от Джейсън Лий. == Епизоди == {| class="wikitable" ! colspan="2" rowspan="2" |сезон ! colspan="2" rowspan="2" |епизоди ! colspan="2" |Първоначално излъчван |- !Първо излъчено !Последно излъчено |- | ! colspan="3" |пилотен | colspan="2" |6 ноември 2014 г. |- | ! colspan="1" |1 | colspan="2" |26 | colspan="1" |27 юли 2015 г. |11 февруари 2016 г. |- | ! colspan="1" |2 | colspan="2" |26 | colspan="1" |25 февруари 2016 г. |11 април 2017 г. |- | ! colspan="1" |3 | colspan="2" |44 | colspan="1" |3 април 2017 г. |16 февруари 2018 г. |- | ! colspan="1" |4 | colspan="2" |44 | colspan="1" |30 юли 2018 г. |27 май 2019 г. |} == „Ние, мечоците“ в България == Сериалът се излъчва по локалния Cartoon Network от 2016 г. Дублажът е нахсинхронен в студио „Про Филмс“. Ролите се озвучават от артистите Асен Мутафчиев, [[Мартин Димитров (актьор)|Мартин Димитров]], Камен Иванов, [[Ася Братанова]], Мими Йорданова, Росен Русев, [[Момчил Степанов]], [[Явор Караиванов]] и други. == Външни препратки == * {{imdb title|4839610}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] agq3fxwkcua5c2q3li90id515l7f9k7 0 646797 11464737 11411391 2022-07-20T11:20:59Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Играта на играчките: Пътешествието | име_оригинал = Toy Story 4 | картинка =Logo officiel toy story 4.jpg | режисьори = Джош Кули | продуценти = Марк Нийлсън<br>Джонас Ривера | сценаристи = ''Сценаристи:''<br>Андрю Стантън<br>Стефани Фолсъм<br>''Сюжет:''<br>Джон Ластиър<br>Андрю Стантън<ref name="auto2">{{cite news|last=Giardina|first=Carolyn|url=https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/toy-story-4-rashida-jones-john-lasseter-8-who-will-share-story-by-credits-1209677?u|title='Toy Story 4': Rashida Jones, John Lasseter Among 8 Who Will Share "Story By" Credits|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 13, 2019|access-date=May 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190628233229/https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/toy-story-4-rashida-jones-john-lasseter-8-who-will-share-story-by-credits-1209677?u|archive-date=June 28, 2019|url-status=live}}</ref><br>Джош Кули<br>Валери ЛаПойнт<br>Рашида Джоунс<br>Уил Маккормак<br>Мартин Хайнс<br>Стефани Фолсъм | актьори = [[Том Ханкс]]<br>[[Тим Алън]]<br>Ани Потс<br>Тони Хейл<br>Кийган-Майкъл Кей<br>Джордан Пийл<br>Мадлин Макгоу<br>Кристина Хендрикс<br>[[Киану Рийвс]]<br>Али Маки<br>Джей Ернандес<br>Лори Алън<br>[[Джоун Кюсак]]<br>[[Бети Уайт]]<br>Каръл Бърнет<br>[[Мел Брукс]]<br>[[Карл Райнър]] | музика = [[Ранди Нюман]]<ref name="auto">{{Cite news |url=http://www.theadvertiser.com/story/news/2016/02/26/newman-putin-people-politics-music/80954782/ |title=Newman on Putin, people, politics, music |last=Cross |first=Dominick |date=February 26, 2016 |work=[[The Daily Advertiser (Lafayette, Louisiana)|The Advertiser]] |access-date=November 26, 2016 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160302192812/http://www.theadvertiser.com/story/news/2016/02/26/newman-putin-people-politics-music/80954782/ |archive-date=March 2, 2016 |url-status=live}}</ref> | оператор = Патрик Лин<br>Жан-Клод Калаче | монтаж = Аксел Гедес | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | премиера = 11 юни 2019 г. (Театър „Ел Капитан“)<br>21 юни 2019 г. ([[САЩ]]) | времетраене = 100 минути<ref>{{cite web|url=https://bbfc.co.uk/releases/toy-story-4-2019|title=Toy Story 4|website=[[British Board of Film Classification]]|access-date=June 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190619174215/https://bbfc.co.uk/releases/toy-story-4-2019|archive-date=June 19, 2019|url-status=live}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $200 милиона | приходи = $1.073 милиарда<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=pixar2017.htm|title=Toy Story 4 (2019)|publisher=Box Office Mojo|accessdate=June 23, 2019}}</ref> | предишна_част = „[[Играта на играчките 3]]“ (2010) | следваща_част = | свързани_продукции = [[Играта на играчките (поредица)]] | уебсайт = http://movies.disney.com/toy-story-4/ | код-IMDB = 1979376 | код-Allmovie = 620009 }} '''„Играта на играчките: Пътешествието“''' ({{lang|en|Toy Story 4}}) е [[САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2019 г., продуциран от [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]. Това е четвъртия филм от поредицата „[[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]]“ и е продължение на „[[Играта на играчките 3]]“ (2010). Режисиран е от Джош Кули (в неговия режисьорски дебют), по сценарий на Андрю Стантън и Стефани Фолсъм, които и тримата работеха по сюжета със Джон Ласитър, Рашида Джоунс, Уил Маккормак, Валери ЛаПойнт, Мартин Хайнс.<ref name="auto2" /> [[Том Ханкс]], [[Тим Алън]], Ани Потс, [[Джоан Кюсак]], Дон Рикълс (чрез архивни записи), Уолъс Шоун, Джон Раценбъргър, Естел Харис, Джеф Пиджън, Бони Хънт, Джеф Гарлин, Кристен Шаал и Тимъти Далтън повтарят ролите си от първите три филма. Блейк Кларк, който замества покойния [[Джим Варни]] се завръща, за да озвучи Слинки след „[[Играта на играчките 3]]“. Към тях се присъединяват Тони Хейл, Кийгън Майкъл-Кий, Джордан Пийл, Кристина Хендрикс, Киану Рийвс и Али Маки, които озвучават новите герои, включени в този филм. Филмът се посвещава на Рикълс (гласът на господин Картоф) и аниматора Адам Бърк, които починаха съответно на 6 април 2017 г. и 8 октомври 2018 г.<ref>{{Cite web|last=Amidi|first=Amid|date=October 8, 2018|title=Adam Burke, Veteran Pixar Animator, Dies|url=https://www.cartoonbrew.com/animators/adam-burke-veteran-pixar-animator-dies-165139.html|work=[[Cartoon Brew]]|access-date=June 22, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190622161358/https://www.cartoonbrew.com/animators/adam-burke-veteran-pixar-animator-dies-165139.html|archive-date=June 22, 2019}}</ref> Филмът отбелязва последната филмова поява на [[Карл Райнър]] преди смъртта му през 2020 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.npr.org/2020/06/30/510434234/carl-reiner-actor-director-writer-producer-and-mensch-dies-at-98|title=Carl Reiner, Actor, Director, Writer, Producer and Mensch Dies At 98|last=Robbins|first=Ted|website=NPR.org|date=June 30, 2020|access-date=June 30, 2020|archive-date=June 30, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200630215248/https://www.npr.org/2020/06/30/510434234/carl-reiner-actor-director-writer-producer-and-mensch-dies-at-98|url-status=live}}</ref> Премиерата на ''„Играта на играчките: Пътешествието“'' се състои в [[Лос Анджелис]] на 11 юни 2019 г., и е пуснат по киносалоните в [[Съединените щати]] на 21 юни 2019 г. Спечели $1.073 милиарда в световен мащаб, който става най-високобюджетният филм през 2019 г. Като предшествениците си, филмът получи критично признание, с похвала за историята, хумора, музиката, анимацията и вокалните изпълнения. Филмът спечели награда „Изборът на критиците“ за най-добър анимационен филм и „Награди на Гилдията на американските продуценти“ за най-добър анимационен филм. Във [[Оскари 2020|92-те награди „Оскар“]], филмът е номиниран за „Най-добра песен“ и спечели наградата за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър анимационен филм]], което го прави първата поредица да спечели по два пъти. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Том Ханкс]] | Уди |- | [[Тим Алън]] | Баз светлинна година |- | Ани Потс | Бо Пийп |- | Тони Хейл | Виличко |- | Кийган-Майкъл Кий | Пате |- | Джордан Пийл | Зайче |- | Маделийн Макгроу | Бони |- | Кристина Хендрикс | Габи Габи |- | [[Киану Рийвс]] | Дюк Кабуум |- | Али Маки | Кикотка Тръпчинска |- | Джей Ернандес | Бащата на Бони |- | Лори Алън | Майката на Бони |- | [[Джоан Кюсак]] | Джеси |- | Уолъс Шоун | Рекс |- | Джон Раценбъргър | Хам |- | Блейк Кларк | Кучето Слинки |- | [[Дон Рикълс]] | Господин Картоф |- | Естел Харис | Госпожа Картофка |- | Джеф Пиджън | Извънземни |- | Бони Хънт | Доли |- | Кристен Шаал | Трикси |- | Тимълти Далтън | Господин Бодливко |- | Джеф Гарлин | Златорог |- | Емили Дейвис | Трите овце на Бо Пийп |- | Анди Морис | Анди |- | Джак Макгроу | Анди като дете |- | Лори Меткалф | Майката на Анди |- | Джун Скуиб | Маргарет |- | [[Карл Уедърс]] | Боен Карл |- | Малия Баргас-Гуд | Изгубеното момиче |- | Джулиана Хансън | Мис Уенди |- | Стив Пърсел | Бенсън / Дъмийс |- | Лайла Сейдж Бромли | Хармъни |- | [[Мел Брукс]] | Слонче Брукс |- | Каръл Бърнет | Столчита Бърнет |- | [[Бети Уайт]] | Бити Уайт |- | [[Карл Райнър]] | Носорога Карл |- | Алън Опенхаймър | Старовремко |- | [[Патриша Аркет]] | Майката на Хармъни |- | Бил Хейдър | Мъж на стрелбището |- | [[Майкъл Балзари|Флий]] | Глас от реклама |- | Мелиса Виласеньор | Карън Бевърли |- | Рики Хендерсън | Фигура на Оукланд Атлетикс |} == Продукция == През август 2015 г. на D23 Expo [[Джон Ласитър]] съобщава, че филмът ще се фокусира върху романтичната връзка между Уди и Бо Пийп, и пътешествието, което Уди и Баз изминават, за да я намерят.<ref name=ColliderSearchForBo>{{cite web|last=Foutch|first=Haleigh|title='Toy Story 4′ Finds Buzz and Woody on the Search for Bo Peep|url=http://collider.com/toy-story-4-plot-details-revealed-john-lasseter-d-23/|accessdate=16 август 2015|publisher=[[Collider.com]]|date=14 август 2016| archivedate=17 август 2015 | archiveurl=https://web.archive.org/web/20150817135347/http://collider.com/toy-story-4-plot-details-revealed-john-lasseter-d-23 |deadurl=no}}</ref> През май 2016 г. Ханкс потвърждава, че е приключил с озвучаването на първата част от репликите си.<ref name=YahooHanksUpdate>{{Cite web|url=https://uk.movies.yahoo.com/tom-hanks-offers-toy-story-4-update-175036790.html|title=Tom Hanks Offers Toy Story 4 Update|work=uk.movies.yahoo.com|accessdate=20 юни 2016}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://www.bbc.co.uk/programmes/b07bbw42|title=with Tom Hanks, Kermode and Mayo's Film Review - BBC Radio 5 live|work=BBC|accessdate=20 юни 2016}}</ref> През юли 2017 г. Ласитър обявява, че се отказва от режисьорската позиция заради други ангажименти, но ще изпълнява ролята на изпълнителен продуцент. Вместо това Джош Кули, който е един от сценаристите на филма, ще е новият режисьор.<ref>{{cite web| url=http://www.cbr.com/d23-expo-pixar-walt-disney-animation-studios-upcoming-films/ | title=D23 Expo: Pixar and Walt Disney Animation Studios: The Upcoming Films | date=14 юли 2017 | accessdate=14 юли 2017}}</ref><ref>{{cite web| url=http://io9.gizmodo.com/john-lasseter-explains-why-hes-no-longer-directing-toy-1796963075/ | title=John Lasseter Explains Why He's No Longer Directing Toy Story 4 | date=16 юли 2017 | accessdate=16 юли 2017}}</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Уди | Анислав Лазаров |- | Баз светлинна година | [[Мариан Маринов]] |- | Бо Пийп | [[Елена Бойчева]] |- | Виличко | Константин Каракостов |- | Пате | [[Кирил Ивайлов|Кирил Бояджиев]] |- | Бони | Радина Стоянова |- | Габи Габи | [[Мина Костова]] |- | Зайче | Иваил Симеонов |- | Дюк Кабуум | [[Атанас Сребрев]] |- | Кикотка Тръпчинска | [[Татяна Етимова]] |- | Бащата на Бони | Виктор Иванов |- | Майката на Бони | [[Лина Шишкова]] |- | Джеси | Златина Тасева |- | Доли | [[Симона Нанова]] |- | Трикси | [[Цветослава Симеонова]] |- | Рекс | [[Кирил Маричков]] |- | Хам | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Слинки | [[Петър Върбанов]] |- | Маргарет | [[Василка Сугарева]] |- | Боен Карл<br>Слонче Брукс | [[Константин Лунгов]] |- | Хармъни | Наталия Полякова |- | Г-жа Картоф | Ива Апостолова |- | Златорог<br>Глас от реклама | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Моли | Калина Асенова |- | Анди като дете | Мартин Чернев |- | Мис Уенди | [[Елена Пеева|Елена Грозданова]] |- | Г-н Картоф | [[Николай Върбанов]] |- | Майката на Анди | Петя Абаджиева |- | Старовремко | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Столчита Бърнет | Мариета Петрова |- | Бет | Наталия Полякова |- | Носорога Карл<br>Извънземни | Димитър Тодоров |- | Мъж на стрелбището | Илиян Михайлов |- | Карол | [[Надя Полякова]] |- | Г-н Бодливко | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Ръчно изправена кукла | [[Ева Данаилова]] |- | Анди като младеж | Димитър Тодоров |- | Други гласове | Анатолий Божинов<br>Илиян Михайлов<br>[[Камен Асенов]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Венцислава Стоилова<br>Елена Кокорска<br>[[Ева Данаилова]]<br>Ивайла Бояджиева<br>Кръстина Кокорска-Криста |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Аз те моля | rowspan="2"| Анислав Лазаров |- | Имаш приятел |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]]<ref>[http://alaudio.bg/novina.php?newsId=86/ Играта на играчките: Пътешествието - Александра аудио]</ref> |- | Режисьор на дублажа | [[Симона Нанова]] |- | Преводач | Милена Иванова |- | Музикален режисьор<br>Преводач на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори | Петър Костов<br>Ангел Топорчев<br>Пламен Чернев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/toy-story-4/}} * {{imdb title|1979376}} * {{Amg movie|620009}} * {{kino.dir.bg film|11866}} {{нормативен контрол}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Играта на играчките]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] tdts24mehssk0zog83j9p0s7kdlby32 3 651732 11464539 11463568 2022-07-20T10:17:09Z Ulugbeck1 144544 /* Сотрудничество */ wikitext text/x-wiki == Пермутационни прости числа == Здравейте, много интересни статии пишете! Но не разбрах, защо „не съществуват пермутационни прости числа състоящи се от две или повече от две цифри, избрани от 1, 3, 7, 9.“, при положение, че малко по-горе в същия параграф се твърди: „Всички пермутационни прости числа от две и повече цифри са съставени от цифрите 1, 3, 7, 9.“ Поздрави! --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 22:17, 22 ноември 2017 (UTC) :Благодаря! Наистина съм го написал неясно. Промених текста и добавих обяснение. Надявам се сега да ясно за всички: "... не съществуват пермутационни прости числа, състоящи се от две или повече повтарящи се цифри от 1, 3, 7, 9 (т.е. възможно е повторение само на една цифра)." [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 23 ноември 2017 (UTC) ::Благодаря и аз! Сега вече е перфектно ясно :-) --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 16:34, 23 ноември 2017 (UTC) == Бързо изтриване == Здрасти. Това, което търсиш е {{ш|бързо изтриване}}. Слагай смело, ако създадеш страница по погрешка или искаш да си изтриеш лична страница {{усмивка}}. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 08:47, 20 февруари 2018 (UTC) :Благодаря, сега се сетих като го каза. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:49, 20 февруари 2018 (UTC) == Несъществуващи източници == Здравей. Несъществуващите източници често могат да бъдат заменени с линкове от [[:en:Wayback Machine|Wayback Machine]]. Върнах редакциите ти по статията Райна и замених линковете с архивни копия. Поздрави, [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 12:45, 20 февруари 2019 (UTC) : Благодаря за което, много по-добре стана сега. Аз обаче изтрих и още несъществуващи референции към статии от друг сайт. Можеш ли да направиш пак магията си?. Сега видях, че вече си го направил. Супер си. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 20 февруари 2019 (UTC) == Местене == Прочетете внимателно [[Беседа:Тортиля]], [[Беседа:Паеля]] и [[Беседа:Хуан Кабрильо/Архив 1]] преди да местите, моля Ви. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:56, 1 май 2019 (UTC) : Направих само връзка от тортия към тортиля, исках да изместя беседата, но нямаше нужда. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 1 май 2019 (UTC) :: Ахаа - ясно. Нещо се беше объркало. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:02, 1 май 2019 (UTC) ::: В момента изглежда наред, благодаря за фикса. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:06, 1 май 2019 (UTC) == Йоханес ван дер Ваалс == Виждам, че променяте към главно Ван в други статии, а основната?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:29, 16 май 2019 (UTC) : Правилото за главна буква е само когато името започва с частицата "ван", т.е. Ван дер Ваалс, но Йоханес ван дер Ваалс. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:24, 16 май 2019 (UTC) ::Но нали е един и същ човек? Правилно ли е случаят без малко име да се различава със случая,когато е изписано и малкото име?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:41, 16 май 2019 (UTC) ::: Да, защото се прави за яснота. Собствени имена започват с главна буква без значение каква част от името изписваш. Както Йордан -> Данчо. == Уилард Либи == Може би не си забелязал, че [[Уилард Либи|основната]] вече е Уилард, затова върнах[[Картинка:Namiga.png|;-)|link=]]--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:51, 15 юли 2019 (UTC) : Прав си, за мен е без значение, просто поне когато са в една статия да са еднакви. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:02, 15 юли 2019 (UTC) == За някои езикови правила == Здравейте, имате добър усет към езика, но, моля, не въвеждайте неофициални езикови новости - да се изписва например "1990-те". Правилото е "90-те години на ХХ век"; другото не е прието, поне засега. Институтът за български език към БАН има телефон за езикови справки (0879 66 83 63), много са отзивчиви. Искам да обърна внимание и на друг - уикипедиански - проблем: по най-различен начин и твърде често неправилно се изписват числителните редни, особено когато са свързани напр. с поредно Народно събрание и др. Може би някъде трябва да се направи дискусия - като по-опитен предложете къде - и да се приеме някакво уеднаквяване. Визирам следното: има цели четири правилни начина за изписване и въпреки това масово се греши. Например: Единадесето обикновено народно събрание (т.е. с думи), XI обикновено народно събрание, 11-о обикновено народно събрание, 11. обикновено народно събрание. Главни букви не се пишат, освен в първия случай (Единадесето) (е, има вътрешни езиковедски дискусии, но те са твърде специализирани). И английският модел още не е приет [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]. Първият начин - доста дълго става понякога. Вторият начин - поради растящата неграмотност някои хора явно се затрудняват от римските числа. Третият начин - масово се греши! Вие знаете, че е „25-и кадър“, а не „25-ти“, но мнозина не знаят. А и табелката на ул. "6-ти сепрември" години наред си е стояла грешно изписана [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] (не знам сега как е). Освен това бих казала, че не е особено естетично 5-ото /или както го пишат 5-тото (може би им изглежда по-добре ?). А, може и като горен индекс, може и на самия ред. Четвъртият начин - приет е съвсем официално; допускам, че е направено заради споменатата неграмотност - така, с тази точка, най-лесно се избягват грешките! Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:33, 18 юли 2019 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], най-доброто място за подобна дискусия е [[У:Р|Разговори]] -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:21, 18 юли 2019 (UTC) :: Съгласен съм със Сале, а и правилата не зависят от един човек, но ще отговоря накратко: За 1990-те съм съгласен, че е поамериканчване, но е лесно и кратко, а енциклопедиите не са точно художествени произведения. Отделно съм питал точно за това и няма правило, което да го забранява, по-скоро е, цитирам: „белег на лош стил“. Плюс това така ни се казва самата страница: [[1990-те]], затова го използвам. И като казах име на страница стигам до най-сериозното, както се казва непоследователността. Виж страниците за меридиани, например [[135-ти западен меридиан]], всичките са …-ти, вместо …-и, освен [[100-ен западен меридиан]], който всъщност трябва да е 100-тен; по-надолу пък „100-ният източен меридиан“ – ако заместим '100' със 'сто' ще стане 'стоният'. Отделно народните събрания са тотален миш-маш от изписвания на числителни и главни букви, отделно арабски и римски цифри. Което води до следващото: на римските цифри не се слагат добавки за числително и са подходящи за такова изреждане, но не са подходящи за неща над 40, защото стават сложни за масите. Затова е хубаво всички ОНС да са с арабски, и съм стигнал до 26-ото, като в първото изречение го качвам в горен регистър, което е естетично, но няма как да е правило. Но аз мога да променям само статии, за заглавията бозата остава.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:36, 18 юли 2019 (UTC) За десетилетията - това, че е лесно и кратко, не ми се струва аргумент; коректният начин няма нищо общо с художествено произведение (не разбирам въобще този израз тук). За 135-тия и т.н. - както вече писах, виждам, че Вие знаете правилото, но пак не мога да приема, че щом всички са написани грешно, трябва да си стоят по грешния начин. А за народните събрания и аз това казвам - тотална бъркотия, и не само с цифрите, но и с главните букви, и затова предложих това да се обсъди и ако не може да се избере един от правилните начини, то поне да не се използват грешните. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 18 юли 2019 (UTC) : Извън възможностите ми е да оправям стари, но поне гледам да няма нови грешки. А десетилетията пак казвам, така се казва страницата, а заглавията са приети за най точното определение.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:12, 18 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:48, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19352615 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:14, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19395316 --> == Ватдализми == Не си играй да връщаш последователно вандализмите, просто иди на невандализираната редакция в историята, дай редакция и запазване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:32, 3 октомври 2019 (UTC) : Да, знам мислех че е само една. Благодаря. -- [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:40, 3 октомври 2019 (UTC) == Патрульор == Привет! Гледам, че си се поизмъчил да му връщаш редакциите на {{потребител|212.50.29.198}} една по една – поздравления за търпението и постоянството! Не би ли искал да станеш [[У:ПАТ|патрульор]]? # В такива случаи ще можеш да „[[Уикипедия:Възвръщане#rollback|отменяш наведнъж редакции]]“ на един потребител буквално с едно щракване с мишката (ако са няколко различни вандала, за съжаление пак трябва да се отваря старата версия на страницата преди вандализмите). # За останалите патрульори е полезно, че върнатите от теб редакции ще бъдат отбелязани като проверени, и няма да има нужда те също да ги проверяват (иначе им излизат с червени удивителни в списъка за наблюдение и последните промени, независимо от това, че ти реално вече си ги върнал). Според мен направо [[У:ЗБ|пиши на бюрократите]]. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:18, 3 октомври 2019 (UTC) : +1 --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 12:00, 3 октомври 2019 (UTC) == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:52, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19433656 --> == Изписване на 4-цифрени числа без интервал == Моля виж тук: [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Формули#Числа] - Числа. Поздрави, [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] ([[Потребител беседа:Alexander.D.Hristov|беседа]]) 07:48, 9 октомври 2019 (UTC) == Защо махнахте редакциите ми на "адаптер"? == Аз оправих и чисто пунктуационни грешки. И тях ли отричате? Аз превеждам над 30 години технически текстове, а съм и завършил съобщителна техника. Заради подобни действия спрях да редактирам, но сега направих едно изключение. Явно ще е последно. [[Потребител:Xakepxakep|Xakepxakep]] ([[Потребител беседа:Xakepxakep|беседа]]) 19:43, 15 октомври 2019 (UTC) : Успокой се малко, грешно цъкане. Върнах го след по-малко от секунда. Извинявам се. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:44, 15 октомври 2019 (UTC) == Мъничета директно пратени за триене == Съгласна съм, че в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фазова_модулация&oldid=9648934 този вид] е твърде кратко, но не съм съвсем съгласна за триене. Вместо това - сега и/или при подобни случаи в бъдеще - дали не би могъл * да съчиниш още едно изречение, например като превод от [[:en:Phase modulation]], * да насърчиш потребителя да съчини още едно изречение, * да сложиш шаблон за мъниче, а в крайна сметка дори и (иначе омразният ми шаблон) за микромъниче, вместо шаблона за изтриване? Преди малко наистина изтрих по твое предложение и със същата мотивировка страницата за [[хорда (биология)]], но го направих по-скоро защото текстът беше 1:1 копиран от някакъв учебникарски материал от 8 клас, а и защото от проучването, което си направих набързо, останах с впечатление, че по-правилният термин така или иначе е [[нотохорда]] ([[:en:Notochord]]). За да бъда разбрана правилно, апелирам само за по-милостиво отношение към кратките, но иначе вярни като дефиниция статии, особено по научни теми, а по възможност и към новодошлите/анонимните, които ги започват, и вероятно ще бъдат спечелени да допринасят, ако им се окаже помощ, съвет и насърчение, вместо предложение за изтриване. Възможно е и да греша, разбира се. [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 08:01, 22 октомври 2019 (UTC) : Проблемът беше моментът, в който се случи: имаше над 5 статии с по едно изречение и трима вандали, които пишеха простотии в три статии едновременно. Иначе съм съгласен. Бих оставил мъниче на потребител с регистрация или на адрес с поне една-две смислени редакции, не и първото нещо което си направил да е нова статия с правописни грешки. Не мисля че количеството почнати статии вдига качеството на У. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:50, 22 октомври 2019 (UTC) == ? == Защо върнахте редакциите в [[Гордиан II]]? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 23:21, 9 декември 2019 (UTC) :: Прилагаме шаблон Личност, ако мислите че не предлага достатъчно данни предложете промяна в шаблона. --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:49, 10 декември 2019 (UTC) ::: Триете информация и източници, не може така. Плюс това шаблона не е задължителен и е пълен с проблеми. [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 08:56, 10 декември 2019 (UTC) :::: Нямаше как да премахна само редакцията на шаблона, защото беше първа. За проблеми с шаблона докладвайте на отговорните лица и ще бъдат отстранени --[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:10, 10 декември 2019 (UTC) ::::: Не може ли просто да върна последните ми редакции? [[Специални:Приноси/45.84.187.171|45.84.187.171]] 11:07, 10 декември 2019 (UTC) == Дименсии == Здравейте, защо променяте съкращенията на мерните единици за дължина от български на латински букви? След последния разговор остана решението, че могат да се ползват както едните, така и другите съкращения. В случая имам предвид статията [[Екарма (остров)]]. В същия текст сте маркирал като препратка думата [[котлован]], която в случая се отнася за жилищни сгради, а така маркирана сочи към едноименната форма на релефа. Вероятно е случайност? Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:49, 12 декември 2019 (UTC) :: Щом може и двете значи не е проблем да ги променям, нали? Просто предпочитам да е само едното от двете. Котлован е изкоп, в случая предполагам вкопани жилища, т.е. проблемът е в неточността на статията за котлован, а не в препратката.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:00, 12 декември 2019 (UTC) ::: Ами според мен не е проблем, но не е необходимо. Аз например предпочитам българските съкращения. За котлована - строителният май не става за самостоателна статия, защото просто означава изкоп за основи. Но така пренасочено е объркващо. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:07, 12 декември 2019 (UTC) :::: В големи статии, където е писано в различни периоди, присъстват и на кирилица и на латиница и с точка след тях, и вече променям като видя без да се замислям. [[Котлован]] сега ще го допълня. Поздрави--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:12, 12 декември 2019 (UTC) :::::Благодаря за допълването на статията. Имах тази информация под ръка и това съм писал, предполагам, че понятието е по-широко. --[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 12:49, 12 декември 2019 (UTC) == Последните Ви промени == Здравейте, моля, не променяюте главната буква на Южни Курилски острови. Курилските острови са съставени от три групи и всяка си има име - Северни Курилски, Средни Курилски и Южни Курилски. Друг проблем - във всички статии, които чета имената на геоложките епохи са написани с малка буква - холоцен, плейстоцен и т.н. Търсих, но не намерих правило във връзка с началната буква. Моля, ако имате източник да го цитирате тук. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:28, 5 февруари 2020 (UTC) Значи е редно да са в скобите с хиперлинка. 11:29, 5 февруари 2020 (UTC) :: {{ping|Молли}} основната редакция беше за минерала лабрадор, който не е полуостров Лабрадор. Предлагам да спрем да редактираме тази статия. За епохите се доверявам на доц. Върбанова [https://kaksepishe.com/tag/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8/] -[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:09, 5 февруари 2020 (UTC) ::: Съгласна съм с редакцията на лабрадора, но не мога да се съглася с преместването на картата на вулкана най-отдолу. Затова връщам редакцята Ви. Разбрахме се за Курилските острови, въпреки че не виждам смисъл от това, което предлагате. Формално го приемам. Чудесно е, че намерихте източник за геоложките епохи, така и аз няма да се чудя как да ги пиша. Може би трябва да се включат в някой бот, защото съм сигурна, че ги има и в двата варианта. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:56, 5 февруари 2020 (UTC) == Числителни редни == Здрасти, виждам, че променяш някои числителни редни. По този въпрос е добре да прегледаш статията на проф. [[Владко Мурдаров]]: [https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf Начини за представяне на числителните редни имена с цифри]. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 22:06, 16 февруари 2020 (UTC) : Мисля, че ползваме [https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/ БАН]. Сменил съм доста за последните години. Гледах и този пдф и той казва същото. Теб кое те притесни?--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:11, 17 февруари 2020 (UTC) :: Нищо не ме притесни. Просто помислих, че може да ти е полезно, понеже от време на време виждам, че коригираш подобни проблеми. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:33, 17 февруари 2020 (UTC) ::: Благодаря! Като цяло редактирам след проверка, но този файл е по-подробен.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:03, 17 февруари 2020 (UTC) ::::Имате ли нещо против тези източници да станат основа за текст в раздел Числа на [[Уикипедия:Стил]], за да се постави някакво начало и да имаме посочени поне някои правила. --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:47, 17 февруари 2020 (UTC). ::::: Не, разбира се. Чудесна идея.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:16, 17 февруари 2020 (UTC) == Кавички и страници == Здрасти - в чуждоезикови цитати, кавичките трябва да си остават оригиналните, както и страниците - тоест p., σ. и пр., а не с. Това по повод [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE&curid=217612&diff=9974877&oldid=9473507]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:18, 10 март 2020 (UTC) : Автоматичната корекция (#) ги прецаква,а страниците – ок.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:19, 10 март 2020 (UTC) == Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos == [[Special:Diff/10103067|Тук]] май неволно си изтрил едно „и“ от „9-ти“. Сега ще хваща 9-тe, като ще го коригира на 9-ие. Това, разбира се, ако [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] е актуализирал списъка, но не е забелязал този пропуск. Може би ще е добре, ако се направят повечето в този списък като регулярни изрази. Има доста повтаряне, което може да се съкрати. За начало мога да опитам с най-повтарящите се, а после и с останалите. Ако двамата с Vodnokon4e не възразите де... [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:35, 18 април 2020 (UTC) :: Прав си, исках да хвана всички родове ама не става.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:37, 18 април 2020 (UTC) :: Не, не съм го пускал днес още с актуализирания. Нищо против нямам, после ще го взема наготово.[[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]]--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:38, 18 април 2020 (UTC) Може да добавиш още географски понятия, за които се сещаш. Аз добавих една малка част, но списъкът с времето вероятно ще стане огромен. Добавяй ги в раздела (както ти падне), а аз ще ги подреждам и преправям като изрази, ако се налага. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:20, 25 май 2020 (UTC) == Б(о)удика == Предполагам разполагаш с някакви източници за предпочетеното от теб произношение с „о“?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:43, 23 април 2020 (UTC) : Страницата се казва така, нямам никакви предпочитания. Ако искаш напиши някакво произношение, ако искаш премести страницата на Будика и смени всичко в текста. Просто вярвам, че текста трябва да отговаря на заглавието.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:12, 23 април 2020 (UTC) ::Благодаря ти за бързата реакция. Очевидно разминаването между името на статията и вътре в текста се дължи на това, че повечето пишещи също не са разполагали с български източник и затова не са я преместили. Поставям се на твое място, но с оглед уеднаквяването аз бих преместила статията. Междувременно се е появил един филм за нея и там е именно Будика. Така че ако нямаш против, ще възвърна промените ти и ще преместя страницата. Извинявам се, ако си се почувствал засегнат--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:38, 23 април 2020 (UTC) ::: Не, няма проблем. но дори в руската е Боудикка. p.s. И обектът в Уикиданни.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:40, 23 април 2020 (UTC) == За ь → й; й → ь == [[Special:Diff/10157660|Това тук]] не мисля, че може да се направи лесно. С един или два израза няма да стане. При ь + о трябва да стане на й + о, ако въпросната комбинация е предшествана от гласна – това тук е ок; може да се направи. Но за обратното трябва доста повече да се внимава. Възможно е да има случаи на чужди думи, при които цялата дума е образувана от сливането на две по-малки (напр. [[Йостерйотланд (лен)|Йосте'''рйо'''тланд]]: от '''йостер''' (изток) + '''йотланд''' (Готландия); тук ''рй'' е границата между двете сляти думи). При комбинацията на ь (или й) с останалите гласни пък има доста особености – напр. случаи, в които това е недопустимо – ''нье'' и ''ньи'' трябва да станат съответно ''не'' и ''ни'', а не ''нйе'' и ''нйи'' (или пък ''ние'' и ''нии''), ''ньа'' или ''ньу'' съответно ''ня'' и ''ню''. Пред шъшкащите съгласни (ж, ш, ч) пък въобще не трябва да има омекотяване (и в този смисъл [[Special:Diff/10157654|тази твоя редакция]] изглежда неправилна; трябва да е Брашо [http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/]). Изобщо ще е доста сложно да се направят подходящи изрази за автоматично поправяне, и дори да се направят някакви, с времето ще започнат да се пълнят с изключения. В най-добрия случай трябва да се минава на полуавтоматично, иначе ще настъпи хаос и ще се отвори още повече работа. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:45, 12 май 2020 (UTC) :: {{ping|Ted Masters}} Знам за Брашо, но ползвах книга, писах я в преместването. Мисля че с полуавтоматично пак ще стане, като цяло се учи в първи клас правилото и едва ли трябва да са много грешките.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:53, 12 май 2020 (UTC) ::: Ще направя малко по-обстойно преглеждане за други възможни особености. Ако няма много, ще се опитам да наглася някакви изрази. Накрая ще взема да направя и аз една бот сметка, за да поправям, без да пълня последните промени. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:06, 12 май 2020 (UTC) == [[Механика на флуидите]] and [[Хидроаеромеханика]] == Hi! Could you merge this two articles on the same topic or nominate it to a correct page? [[Потребител:Wikisaurus|Wikisaurus]] ([[Потребител беседа:Wikisaurus|беседа]]) 12:59, 30 май 2020 (UTC) : {{ping|Wikisaurus}} {{done}} Done.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:07, 30 май 2020 (UTC) == Праяграй == Официалният уебсайт е: www.prayagraj.nic.in. Ако отидете на стария уебсайт: www.allahabad.nic.in, автоматично ще бъдете пренасочени към новия уебсайт с новото име Prayagraj Я отговорих: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B9_-_%D0%90%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B4_-_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D1%83_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B8 : I saw your comment, but from here (Bulgaria) both sites are unreachable. I don't have powers to do the change you want, sorry.--[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 19:06, 12 юни 2020 (UTC) Може ли да напишете съобщение до тях. Те знаят по-добре и знаят по-добре на кого да пишат. Просто връзка на темата и след това темата е направена и правосъдието е направено. --[[Потребител:Tecumseh*1301|Tecumseh*1301]] ([[Потребител беседа:Tecumseh*1301|беседа]]) 18:38, 13 юни 2020 (UTC) == Сотрудничество == Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Пишу вам по-русски, так как в вашей анкете указано, что вы свободно владеете русским. Вначале хочу выразить вам БОЛЬШУЮ благодарность за ваши правки тех страниц, в создании которых я принимал участие. ОТЛИЧНАЯ РАБОТА! В свое время я и наш коллега Rumensz очень активно работали вместе, мы сделали очень много страниц, посвященных Шерлоку Холмсу, Джеймсу Бонду и много других. Потом, в силу некоторых личных обстоятельств я, к сожалению, перестал писать страницы для болгарской Уики, но в самое ближайшее время собираюсь возобновить! Ведь осталось ОЧЕНЬ много незаконченной работы плюс я хочу начать ГЛОБАЛЬНУЮ работу, посвященную Star Wars в болгарской Уики. Очень рассчитываю, что вы, уважаемый коллега Xunonotyk, поддержите меня и нашего коллегу Rumensz в нашей совместной работе в качестве еще одного редактора и помощника! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}}У меня также нет времени писать целые статьи, но я стараюсь уделять время маленьким но полезные правки. Спасибо за добрые слова и удачи![[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:48, 6 юли 2020 (UTC) Нет, нет, речь не идет о написании целых статей! Речь идет именно о конечной корректировке статей, которые мы будем писать вдвоем с коллегой Rumensz. Заранее благодарны! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, уважаемый коллега Xunonotyk! Написал сегодня нашему коллеге Rumensz, он готов к сотрудничеству. Ура!) И сегодня же сделал страницу к предстоящему фильму о Бонде. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Русский текст здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0#%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8 Если у вас есть желание и возможность, не могли бы вы проверить эту новую страницу с точки зрения грамотного болгарского языка. Заранее вам благодарен! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смъртта може да почака"!!! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 :Нет проблем, это мое удовольствие :)[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 21:31, 10 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как я и говорил ранее, я решил активно работать на страницах, посвященных Star Wars. На странице "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха" сделал большую правку, посвященную ролям и актерам. Не могли бы вы проверить эту исправленную страницу с точки зрения грамотного болгарского языка и - самое главное - с точки зрения имен персонажей? https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_I_-_%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! И снова ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха"!!! Теперь по аналогии можно будет сделать раздел "Актьорски състав" и на других страницах, посвященных Star Wars. Сейчас сделал правку на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_II_-_%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_III_-_%D0%9E%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5#%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова ОЧЕНЬ БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_IV_-_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда"!!! Сделал следующую правку на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара", проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_V_-_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара"!!! Вы также увидели, что я начал вносить некоторые правки в "Бягащият човек" и сразу помогли мне. БОЛЬШОЕ вам спасибо! Сегодня я полностью поправил эту страницу (актеры, описание фильма, интересные факты). Проверьте ее, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Некоторые термины я не понимаю, можно вы указать на источник: ''убити от завои'' и ''снима с глицерин''. Спасибо[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 13:57, 29 юли 2020 (UTC) Оригинальный текст Съемки «зоны игры» происходили на заброшенном заводе в Калифорнии. На заводе повсюду валялись куски разбитого стекла и металла, но проблема заключалась в том, что после 50 лет эксплуатации весь кирпич стал чёрным, и его не возможно было снимать ночью. Оператор фильма попросил дважды опрыскать все 25 акров, которые ему предстояло снимать, глицерином. Это значительно увеличило бюджет фильма, но в результате поверхность обломков хорошо отражала свет и съемки ночью прошли успешно. :: {{ping|ulugbeck1}} так намного лучше :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:38, 29 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Бягащият човек"!!! Теперь это настоящая красивая страница, не хуже чем в англоуики. Но когда я правил страницу по Шварценеггеру, то увидел, что некоторые его фильмы не имеют персональных страниц в болгарской уики. Поскольку я большой фанат Арнольда, то не удержался, и временно отвлекся от Star Wars и переключился на Арни.:))) Сделал, точнее восстановил заново, страницу "Ченге в детската градина" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B5_%D0%B2_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Ченге в детската градина"!!! Получилась полноценная красивая страница! Теперь можно будет сделать еще несколько страниц по фильмам Арнольда и дополнить уже существующие страницы. Начал работу по фильму "Хищникът", пока добавил актеров, потом добавлю описание фильма и интересные факты - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Но при этом не забываю и про Star Wars, добавил актеров по очередной странице "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VI_-_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът" и "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите"!!! Как и обещал, добавил описание фильма и интересные факты на странице "Хищникът" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст (сюжет и интересные факты) на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на "Хищникът"!!! Получилась классная красивая страница! Добавил актеров на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда", проверьте эту страницу, пожалуйста. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VII_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0 Теперь планирую добавить актеров на "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" и сделать еще одну страницу фильма с участием Арнольда Шварценнегера.:) с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда"!!! Я, правда, один момент все-таки подправил, убрав информацию, что Рей - внучка Палпатина. Просто в этом фильме (в 7-ой части) об этом нет никакого намека, поэтому более логичной эта информация будет в девятой части. Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Краят на дните" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Краят на дните"!!! Все получилось очень четко и красиво! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Терминатор: Мрачна съдба" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Но так же не забыл и про Star Wars))) "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Добавил на этой странице актеров, проверьте и ее, пожалуйста! с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи"!!! Также хотел вас спросить про новые страницы по фильмам Арнольд Шварценеггера. Как мне лучше сделать - уже сейчас создавать и публиковать новые страницы, которые потом надо будет корректировать, или вначале дождаться, когда вы отредактируете "Терминатор: Мрачна съдба"? с уважением, ваш коллега ulugbeck1 : {{ping|ulugbeck1}} Думаю продолжить, как раньше, ты начинаешь, я заканчиваю.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:54, 10 септември 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам за помощь на странице "Терминатор: Мрачна съдба"!!! Получилась отличная страница!!! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Заличителят" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам за помощь на странице "Заличителят"!!! Получилась отличная, красивая страница!!! Существенно доработал страницу по фильму Арнольда - "Командо" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Командо"! Все получилось замечательно! Сделал еще одну страницу по фильму Арнольда - "Херкулес в Ню Йорк" (фильм чудовищного качества, но в Википедии должно быть все:) ) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%81_%D0%B2_%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь по созданию страницы "Херкулес в Ню Йорк"!!! Все получилось великолепно! Когда я продолжил работу по фильмам Арнольда, то обратил внимание, что во многих страницах нет списка актеров, нет сюжета, нет интересных фактов о фильме. Поэтому решил улучшить ВСЕ существующие страницы о фильмах Арнольда, а при этом делая и новые страницы. Два фильма Арнольда, в которые добавил список актеров и интересные факты: Терминатор 2: Денят на страшния съд - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Зов за завръщане - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B2_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1990) Проверьте их, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Терминатор 2: Денят на страшния съд" и "Зов за завръщане"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Продолжая работу по фильмам Арнольда, добавил актеров в 4 фильмах: Джуниър - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8A%D1%80 Терминатор 3: Бунтът на машините - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Истински лъжи - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Терминатор: Спасение - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80:_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Джуниър", "Терминатор 3", "Терминатор: Спасение" и "Истински лъжи" Замечательная работа!!! На странице "Истински лъжи" добавил сам сюжет и интересные факты, теперь это ПОЛНОЦЕННАЯ страница! - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с большим уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Прошу прощения, что так надолго пропал. Семейные дела, работа и прочее((((((((((((( Но, как говорил, один мой любимый персонаж "I`ll be back!")))))) ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Истински лъжи"! Замечательная работа! НАКОНЕЦ-ТО я добрался до своего одного из САМЫХ любимых фильмов, Терминатор-2! На этой странице, благодаря нам, появился список актеров, интересные факты, а теперь и сюжет. Теперь страница ПОЛНОСТЬЮ сформирована! Ура! Проверьте её, пожалуйста! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_2:_%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4 Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминатор-2"! Теперь в болгарской Уики есть полноценная страница по этому фильму!!! Ура! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Фильм "Около света за 80 дни". Там у него роль небольшая, но забавная))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_80_%D0%B4%D0%BD%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2004) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Около света за 80 дни"! Раньше страница была удалена, но с вашей помощью мы ее восстановили и сделали красивой, полноценной страницей. Замечательно! Продолжаю работу по фильмам с участием Шварценнегера. Очередной фильм "Сурова сделка". Фильм малоизвестный, но страницу по нему обязательно надо сделать. Впервые я посмотрел этот фильм в видеосалоне, с ужасным переводом, еще во времена СССР.))) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0#%D0%A1%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 :: {{ping|ulugbeck1}} А здесь все видеокассеты и все строки были прочитаны одним и тем же актером ровным голосом без каких-либо эмоций. И перевод был довольно общим :) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Сурова сделка"! Сделана с вашей помощью КРАСИВАЯ, ОТЛИЧНАЯ страница!!! Во время работы над страницей еще одного фильма ("Вий-2") с участием Арнольда немного "отвлекся" на другого актера, которого я тоже очень люблю, на сэра Энтони Хопкинса. Великий актер, одно слово! И, разумеется, когда я обнаружил, что три легендарных фильма с его участием находятся в "неидеальном" состоянии, я немедленно переключился на них:) Итак, вначале "Ханибал" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2001) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Потом ОБЯЗАТЕЛЬНО сделаю "Червеният дракон" и, разумеется, не фильм, а ЛЕГЕНДУ - "МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА".:) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал"! С вашей помощью получилась ШИКАРНАЯ страница!!! Классная работа!!! Сейчас, как и планировал, сделал страницу "Червеният дракон". Обожаю этот фильм!:) Шикарная сцена в начале: флейтист не попадает в ноты, недовольный доктор Лектер слегка дергает правым глазом, а потом музыканта съедают на ужин:))) Теперь, если вдруг вижу по телевизору плохо поющих певцов или певиц, тоже моргаю правым глазом:))) Итак, "Червеният дракон" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Червеният дракон"! Получилась ОТЛИЧНАЯ, КРАСИВАЯ страница! Класс! И, наконец, ФИНАЛ истории доктора Ганнибала Лектера с участием сэра Энтони Хопкинса - САМЫЙ главный фильм:) Мълчанието на агнетата - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Мълчанието на агнетата"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Думаю, надо будет позже сделать страницы „Преследвачът“ (этот фильм пока не смотрел) и „Ханибал: Потеклото“ (фильм смотрел и он не понравился мне), чтобы фильмография по доктору Ганнибалу Лектеру была полной.:) А сейчас снова вернулся к Шварценнегеру. Еще один ФИЛЬМ-ЛЕГЕНДА! В детстве смотрел его на видеокассете сто раз:) Терминаторът - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Терминаторът"! ОТЛИЧНАЯ, КЛАССНАЯ работа!!! Теперь это полноценная страница!!! Как и обещал ранее, сделал страницу „Ханибал: Потеклото“. Хоть фильм мне и не очень понравился, но для полного комплекта в болгарской уики должны быть ВСЕ страницы о легендарной д-ре Ганнибале Лектере:) При этом не забываю работать и по фильмам Арнольда, сделал "Интересни факти" для "Терминатор 3: Бунтът на машините" (хотя мне этот фильм тоже не очень нравится :) ), чуть позже напишу сюжет. „Ханибал: Потеклото“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB:_%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE "Терминатор 3: Бунтът на машините" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ханибал: Потеклото"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Теперь о докторе Ганнибале Лектере практически полная фильмография. Остался только фильм „Преследвачът“. А теперь предлагаю сделать разворот на 180 градусов))) Недавно начал смотреть фильм "Борат 2". Очень забавно, в некоторых моментах так хохотал. И когда решил узнать, кто играет роль дочери Бората, с удивлением обнаружил, что это болгарская актриса Мария Бакалова. Такая забавная! Молодчина! Поэтому предлагаю на время уйти от каннибалов и маньяков, и заняться чем-то веселым и смешным.))) Решил сделать страницы по "Борат 2", дополнить "Борат" и уж заодно слелать страницу по еще одному фильму Саши Барона Коена "Бруно". „Борат 2“ (чуть позже дополню сюжет фильма и список актеров) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 „Бруно“ (страница полностью написана) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) "Терминатор 3: Бунтът на машините" (про Арнольда не забываю, сделал "Интересни факти", чуть позже допишу сюжет) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_3:_%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 Проверьте эти страницы, пожалуйста! Понимаю, что работы много, но что поделать))) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бруно"! ОТЛИЧНАЯ работа!!! Все замечательно получилось! И отдельное спасибо за "Интересни факти" на странице "Терминатор 3: Бунтът на машините". В ближайшее время обязательно дополню там "Сюжет"! А пока ПОЛНОСТЬЮ доделал страницу по фильму "Борат" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Добавил там "Сюжет" и "Интересни факти". Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Здравствуй, в Борат не понимаю только етот: Несмотря на многочисленные угрозы подать на Сашу Барона Коэна, в реальности это сделали только три студента, которые подвозили Бората в своем трейлере. Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Имелось ввиду то, что многие, кто невольно участвовали в фильме, хотели подать на Коэна в суд, но фактически это сделали только три студента, которые подвозили Коэна - "Бората" на машине и показали ему порновидео с участием Памеллы Андерсон и ее мужа Томми Ли. Только они подали на Коэна в суд после выхода фильма "Борат" и проиграли, кстати. На этой неделе планирую дописать страницу по фильму "Борат-2", а потом уделить внимание одному из самых любимых моих режиссеров - Тарантино! Надо сделать, чтобы творчество Квентина было представлено в болгарской уики на ВЫСШЕМ УРОВНЕ! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и обещал ранее, доделал полностью страницу "Борат 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82_2 Проверьте эту страницу, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А сейчас планирую заняться Тарантино! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Борат-2"! Все получилось отлично!!! Замечательная работа! Как и обещал, начал заниматься Квентином Тарантино. "Четири стаи" - один из самых любимых моих фильмов, в котором Квентин был режиссером одного из эпизодов. Сколько раз его смотрел, и все равно смеюсь над юмором этого фильма. "Четири стаи" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Четири стаи"! Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница!!! Замечательно! Решил существенно доработать страницу "Джанго без окови", чтобы она была на 100%. А после нее надо будет обязательно сделать страницу "От здрач до зори". О, это один из самых любимых моих фильмов! "Джанго без окови" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : На данный момент это была моя самая длинная редакция. Также была ошибка в актерах и в роли Сэмюэля Джексона. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:58, 6 август 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Джанго без окови"!!! Да, работа получилась ОЧЕНЬ БОЛЬШАЯ. Но зато какая стала страница! КОНФЕТКА!!! В ближайшее время надо будет обязательно сделать "От здрач до зори". Культовый фильм! с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как и планировал, сделал (точнее, восстановил) страницу "От здрач до зори" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82_%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%87_%D0%B4%D0%BE_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B8 Обожаю этот фильм!:) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 В ближайшее время обязательно сделаю страницу "Десперадо (1995)", тоже очень классный фильм! А уж анекдот из этого фильма, который рассказывает Квентин - это СУПЕР! :))) с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Простите великодушно, что так долго ничего не делал для Уики. Работа, дела, заботы((( Но вот наконец-то добрался до любимого дела!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "От здрач до зори"!!! Получилась классная страница!!! СПАСИБО!!! Уже собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случайно заметил, что в Уики нет страницы "Адвокат на Дявола". А мне этот фильм очень нравится! Поэтому на время оставил Тарантино и Родригеса и переключился на Ал Пачино и Киану Ривза. Отношусь к этим актерам с величайшим уважением! Итак, "Адвокат на Дявола" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B0 Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Снова прошу извинить, что долго ничего не делал для Уики. Работа, дела((( Но вот наконец-то опять занялся любимым делом!) ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Адвокат на Дявола"!!! Получилось все СУПЕР!!! Собирался делать страницу "Десперадо (1995)", но тут случились две мировые премьеры! "Дюн" и "Смъртта може да почака". Разумеется, я посмотрел оба фильма, и решил, что надо срочно сделать по ним полноценные страницы. Итак, "Дюн" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8E%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2021) Проверьте эту страницу, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже сделаю страницу "Смъртта може да почака". с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Спасибо мой друг, «Дюна» - моя любимая книга и единственная книга, которую я читал не раз. Однако первый фильм был большим разочарованием, надеюсь, этот лучше раскроет гений Фрэнка Герберта.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:56, 10 ноември 2021 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! ОГРОМНОЕ-ПРЕОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дюн"!!! Получилась отличная страница!!! К своему стыду, я не читал эту замечательную книгу. Про "Дюну" я узнал самым неожиданным образом - в юности играл в компьютерную игру "DUNE 2000". И вот тогда-то я узнал и про Арракис, и про громадных песчаных червей и про злобных Харконненов. АБСОЛЮТНО согласен с вами, что экранизация 1984 года - полное разочарование. Я даже не стал досматривать фильм до конца! Конечно, Дэвид Линч - режиссер замечательный, но вот фильм получился плохой. Впрочем, мне все равно придется его внимательно посмотреть, чтобы дополнить страницу в Уики по этому фильму. Как говорят в России: "Мыши плакали, но продолжали есть кактус" :))) Как и обещал, полностью доделал "Смъртта може да почака", добавил сюжет, актеров и интересные факты. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0Пр%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC)Проверьте эту страницу, пожалуйста. В интересных фактах сделал ссылку на фильм "Достать ножи". Классный фильм с Крейгом, надо будет обязательно сделать страницу по этому фильму для Уики. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Xunonotyk! Как обещал ранее, дополнил страницу (сюжет и интересни факти) по ЗАМЕЧАТЕЛЬНОМУ фильму "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи". Это реально ШЕДЕВР!!! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8:_%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B4_VIII_-_%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B8 Страница получилась объемная, но зато в ней максимум информации. Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Я даже не знаю, с чего начать. За последние несколько недель произошло столько, что я реально думал, что сойду с ума. Весь мой мир рухнул. Все мои мечты и планы были погублены решением верховной власти России начать конфликт с Украиной. Я КАТЕГОРИЧЕСКИ ПРОТИВ ВСЕГО ЭТОГО!!! КАТЕГОРИЧЕСКИ!!! Но увы, таких как я, в России не очень много. И теперь я вынужден жить в стране, которую ненавидит весь мир. Ужас моего положения еще в том, что мой отец - болгарин, а мать - русская. И теперь я свой среди чужих и чужой среди своих. Представляете? Прежде чем написать вам, я долго думал, что мне теперь делать. И я понял, что если я не буду делать ну хоть что-то хорошее и полезное, то реально сойду с ума от ужаса всего происходящего. Я решил, что несмотря ни на что, я должен продолжать помогать Болгарии строить Уики дальше. Если вы скажете мне в ответ, что не желаете сотрудничать с гражданином такой страны, то я вас пойму, хотя это будет очень больно и обидно. Но я надеюсь, что вы поймете, что верховная власть в России - это одно, а некоторые простые граждане России, которые против всего этого ужаса - это другое. Решать вам, но я очень надеюсь, что мы продолжим дальше совместно строить болгарскую Уики. Недавно посмотрел замечательный сериал ББС "Десет малки негърчета" и решил сделать страницу по нему - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0_(%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB) Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 : Я не знаю, как вам помочь в ситуации, в которой я даже не ожидал оказаться живым свидетелем безумия сумасшедшего диктатора. И я делаю то, что у меня хорошо получается, и я надеюсь, что это скоро закончится. Не отказывайтесь от правды, потому что она действительно делает вас свободными.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:41, 31 март 2022 (UTC) : ОГРОМНОЕ ВАМ СПАСИБО ЗА ЧЕСТНЫЕ СЛОВА! Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Все получилось замечательно! Поскольку в этом фильме снимался замечательный актер Чарлс Данс, я решил улучшить несколько страниц по фильмам с его участием. Одним из таких фильмов является замечательная комедия "Златното дете". Написал раздел "Сюжет" и добавил "Интересни факти" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Десет малки негърчета". Отличная страница! Как и писал раньше, стал делать страницы по фильма с участием Чарльза Дэнса. И когда начал дополнять страницу по фильму "Пришълецът 3", то вначале подумал, что работы будет немного. Сюжет, немного интересных фактов - и все. И ошибся! Там столько интересной информации о фильме оказалось! Просто можно фильм о фильме снимать. Да, информации много, но и страница в Уики получилась классная, с большим количеством интересной и полезной информации. "Пришълецът 3" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Проверьте ее, пожалуйста. Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3". Все получилось отлично! Столько интересной информации! Не страница, а конфета! Однако когда все было готово, я подумал, что на страницу "Пришълецът 3" можно еще кое-что добавить. Просто когда писали сценарий для фильма, то там была целая история! И я решил добавить эту историю о сценариях фильма, чтобы страница в болгарской Вики получилась не просто ХОРОШЕЙ, а ВЕЛИКОЛЕПНОЙ! Поэтому ОГРОМНАЯ просьба к вам - проверьте ее еще раз. Я там добавил раздел - "Филмови сценарии" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82_3 Одновременно я с большим удовольствием добавил информацию на страницу "Последният екшън герой". Тут вообще одним выстрелом двух зайцев убил. И по Арнольду сделал страницу, и по Чарльзу Дансу. Замечательный фильм, очень много юмора, смотрел его всегда с удовольствием! А какие смешные диалоги! "Джек, это не настоящий мир, это мир кино, посмотри, тут нет НЕКРАСИВЫХ женщин! Конечно нет, ведь это же КАЛИФОРНИЯ!" "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 Еще раз прошу прощения, что загрузил работой сразу по двум страницам. Но мне хочется, чтобы страницы в в болгарской Уики были ИДЕАЛЬНЫМИ, с максимальным количеством интересной информации. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Еще раз ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Пришълецът 3"! Теперь это максимально интересная, с большим количеством дополнительной информации страница! Как только мы закончим работу по "Последният екшън герой" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B5%D0%BA%D1%88%D1%8A%D0%BD_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B9 то можно будет делать еще более новые и интересные страницы! У меня уже целый ряд заготовок. Еще раз прошу прощения, что загружаю вас таким количеством работы по Уики. с огромным уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Последният екшън герой". Получилась прекрасная страница!!! Замечательно!!! Недавно со мной произошла интересная история. Пришел я в гости, и дети хозяев (им по 8 лет) попросили рассказать им "ужасни приказки". Когда попытался рассказать им историю про ведьму и принца, то никакого интереса это не вызвало. Тогда рассказал им содержание фильма "Омен". О, тут юные любители "страшных сказок" сразу притихли и очень внимательно все выслушали! Им это очень понравилось! После этого, разумеется, я решил проверить этот фильм в Уики. И когда его там не оказалось, то немедленно приступил к работе! Ведь это не фильм, а легенда!!! Причем именно старый фильм, 1976 года. В Уики есть страница ремейка "Поличбата 666", чуть позже я ее обязательно доделаю! "Поличбата" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Поличбата". Все замечательно получилось!!! Поскольку "Поличбата" и 666 - это все очень мрачно, то решил для равновесия сделать страницу по какому-то веселому фильму. Обожаю Лесли Нильсена и Мела Брукса, а у них есть совместный фильм - шикарная пародия на вампирские "ужасы"! "Дракула: мъртъв и доволен" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0:_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Спасибо за страницу, она была почти готова. Лесли Нильсен искренне смешил меня, когда я был маленьким. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:50, 11 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дракула: мъртъв и доволен". Получилась прекрасная страница!!! Решил сделать еще одну страницу по фильмам Мела Брукса. Это даже не фильм - это ЛЕГЕНДА ПАРОДИИ! Знаменитый фильм "История на света: Част I". Господи, сколько раз я его смотрел и всякий раз смеюсь! Тут еще очень важный момент, что в СССР этот фильм показывали на видеокассетах с переводом Алексея Михалева. Был такой неофициальный переводчик иностранных фильмов. Тоже человек-легенда, благодаря которому в буквальном смысле звучали просто волшебно. Не удержусь и пришлю вам ссылку в качестве небольшого примера - https://www.youtube.com/watch?v=fJ56L55mKEk Ну просто шедевр! "История на света: Част I" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0:_%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_I Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "История на света: Част I". Получилась ВЕЛИКОЛЕПНАЯ страница, просто конфета!!! Когда пишу про интересные факты к тому или иному фильму, то регулярно появляется информация про рейтинги фильмов. Поэтому пока решил немного отойти от фильмов, и сделать страницу про рейтинги. За основу взял страницу из англоязычной википедии. "Система за оценка на филмите на Motion Picture Association" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_Motion_Picture_Association Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Поздравляю с той самой ключевой страницей, теперь ее лучше поставить ссылкой в ​​шаблоне, который мы используем для фильмов, а потом пройтись по всем рейтинговым фильмам, чтобы заполнить ее. Однако я ничего не могу поделать. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:03, 16 май 2022 (UTC) :Да, я даже не сообразил вначале, что мы с вами сделали не просто страницу, а целый шаблон!!! Для многих, многих фильмов в Уики! Шаблон - это впервые у меня, поэтому как его создавать, к большому сожалению, не знаю. Обращусь за помощью к нашим коллегам, может они помогут. ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь!!! В самое ближайшее время собираюсь сделать страницу по еще одной моей любимой комедии - "Догма". Замечательный фильм, с тонким юмором, с прекрасными актерами! С огромным уважением, Ulugbeck1 [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 13:58, 16 май 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! Как и обещал ранее, сделал страницу "Догма" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BC%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Когда работал над этой страницей, то возник один забавный эпизод. В фильме есть персонаж - ужасный демон, состоящий из дерьма. В оригинале его называют - "Golgothan", в русском озвучке его перевели "Дерьмодемон". Я перевел его название на болгарский как "Лайнодемон". Не знаю, правильно ли? : Я предпочел Голготан, как было написано в некоторых болгарских субтитрах, но добавил, что он создан экскрементами :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:42, 19 май 2022 (UTC) Что касается "Топ Гън: Маверик", то я пока этот фильм не видел. Как только будем премьера, то сразу же сделаем страницу! Том Круз - один из самых моих любимых актеров! Кстати, страница предыдущего фильма "Топ Гън" пока не очень качественная. В самое ближайшее время поработаю с ней: надо будет дополнить сюжет и добавить раздел "Интересни факти". с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Догма". Получилась ОТЛИЧНАЯ страница!!! Как обещал, доделал страницу "Топ Гън" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF_%D0%93%D1%8A%D0%BD Добавил "Интересни факти", "Актьорски състав" и "Саундтракът на филма". Теперь это полноценная страница! Проверьте ее, пожалуйста. Но когда делал "Топ Гън", то сразу вспомнил шикарную пародию на этот фильм - "Смотаняци". Великолепная комедия, до сих пор смеюсь над ней! Ну а адмирал Бенсон из этого фильма - это просто шедевр!!! https://www.youtube.com/watch?v=gMWg8XNXYEA ШЕДЕВР!!! Поэтому решил не откладывать дело в долгий ящик и сделал (точнее - восстановил) страницу по "Смотаняци" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста, тоже. Понимаю, что получилось много работы, но что поделать. Фильмы ведь замечательные, правда? Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь на страницах "Топ Гън" и "Смотаняци". Получились ВЕЛИКОЛЕПНЫЕ страницы!!! Поскольку мы сделали страницу "Смотаняци", то решил долго не думать и сразу же сделать "Смотаняци 2". Эта часть мне нравится даже больше первой. Сколько раз ее смотрел, и всякий раз просто лопаюсь от смеха, насколько все замечательно там пародируется. А президент САЩ Томас Бенсън - это ШЕДЕВР!!! https://www.youtube.com/watch?v=QQLavyqAcSU "Смотаняци 2" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%86%D0%B8_2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Смотаняци 2". Все КЛАССНО получилось!!! Хотел продолжить дальше работу по комедийным фильмам, но тут вмешался забавный случай. Решил добавить НЕМНОГО информации на странице актера "Кийт Дейвид", и неожиданно наш коллега Rebelheartous удалил мою информацию! Он написал "излишен раздел; добавен е само един филм, за който дори няма статия". Обычно я очень спокойный човек, но тут так разозлился! :) Снова добавил МНОГО информации и написал: "Добавени са ДВАДЕСЕТ филма, за които има статии. А статията "Бърз или мъртъв" ще се появи скоро". И решил сделать статью "Бърз или мъртъв". Фильм мне не очень нравится, но "ще се появи скоро"! :) Поэтому выполняю свое обещание. "Бърз или мъртъв" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%B7_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я не согласен с некоторыми трюками, но важно то, что они заставили сделать что-то лучше. А фильм действительно глупый.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 11:26, 9 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Бърз или мъртъв". Фильм слабенький, глупый, а страница в Уики по нему получилась просто КОНФЕТКА!!! Недавно пересмотрел прелестный фильм "Гамбит" с Фърт и Рикманом. Какой же великий актер был Алан! Мог сыграть ВСЕ! И в этом фильме он потрясающе комичен. Наглый и самоуверенный глава "Шабандър-Медиа", который написал автобиографию "АЗ"!!! :):) Потрясающе! Критики фильм почему-то все дружно ругают, но мне фильм очень нравится, поэтому с удовольствием сделал страницу. Гамбит (филм, 2012) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_2012) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 : Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью, и этот фильм это показывает. Я предполагаю, что низкие оценки связаны с их высокими ожиданиями от оригинального фильма. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:01, 14 юни 2022 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Гамбит". Получилась аккуратная, красивая страничка!!! "Кинокритики вообще потеряли связь с реальностью" - согласен не на 100, а на 1000%! Причем часто бывает, что фильм, которому критики поставили рейтинг 100% вообще смотреть невозможно. Решил снова заняться фильмами Мела Брукса и сделал страницу по "Дванадесетте стола". Фильм хороший, но мало кому известный, смотрел его пару лет назад. Больше насмешил не сюжет, а как иногда наивно изображают американцы советскую действительность. По моему мнению, лучшей экранизацией "Дванадесетте стола" является фильм с участием Андрея Миронова. Ах, как же несправедливо, что он умер так рано! Всего 46 лет! Кстати, с этим связана одна история. В августе 1986 я с родителями как раз был в Болгарии, мы приехали в гости к моему дяде и тёте в Пловдив. И вдруг я увидел (впервые в жизни, поэтому четко запомнил) в местной газете черные страшные слова "СКОРБНА ВЕСТ". А ниже небольшая статья, в которой сообщалось, что в Риге умер "съветски филмов и театрален актьор" Андрей Миронов. Такая вот грустная и удивительная история. Когда-нибудь обязательно надо будет сделать страничку по фильму с участием Миронова! Ну а пока Мел Брукс. Дванадесетте стола - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1970) Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 И еще один небольшой вопрос. Собираюсь делать страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". ГЕНИАЛЬНАЯ пародия на Star Wars! ГЕНИАЛЬНАЯ! Сколько раз смотрел, и всякий раз смеюсь от души! В оригинале фильм называется Spaceballs, в русском прокате его перевели как "Космические яйца". Как его название лучше перевести на болгарский? На странице актера Рик Моранис прочитал название "Космически топки". Это корректно? с огромным уважением, Ulugbeck1 : {{пинг|Ulugbeck1}} Да, смотри [https://www.cinefish.bg/Kosmicheski-topki-Treylar-trailer25018.html] Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Дванадесетте стола". Получилась прекрасная страница!!! Жаль только, что и в фильме, и в романе компаньоны остаются без сокровищ.:):) "Съкровището бе останало, то бе запазено и дори увеличено. То можеше да се пипне с ръка, но не можеше да бъде отнесено. То бе преминало на служба при други хора. Иполит Матвеевич попипа гранитната облицовка. Студенината на камъка премина в самото му сърце. И той закрещя." :):):) Как и обещал, сделал страницу по ЛЕГЕНДАРНОМУ фильму Мела Брукса "Космические яйца". И в очередной раз его посмотрел в переводе Алексея Михалёва. ГЕНИАЛЬНАЯ ПАРОДИЯ!!! Я фанат Star Wars, но эту пародию смотрю с огромным удовольствием. Космически топки - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Космически топки". Великолепная работа!!! Обратил внимание, что вы даже расшифровали WASP - White Affluent Schooled Person. Вот что значит тщательно все делать, учитывать малейшие нюансы! Вы настоящий профессионал своего дела!!! Продолжая тему с комедиями, решил немного отойти от САЩ и переместиться во Францию. Там тоже много прекрасных комедий, и одна из главных комедийных парочек - это Кристиан Клавие и Жерар Депардийо. Да, они всемирно известны своим дуэтом Астерикс и Обиликс, но мне ОЧЕНЬ нравиться еще одна их совместная комедия - "Ангелите хранители". Какой же там шикарный юмор! Клавие просто бесподобно играет священника! И эти постоянные шутки над фамилией его героя. "Моя фамилия не ТИРАН, не ТУРЕН, а ТАРЕН!!!" "Я не отец ХРЕН, я отец ТАРЕН!!!" :):):) Ангелите хранители - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Ангелите хранители". Получилась замечательная страница!!! А теперь торжественный момент. :) "Ангелите хранители" была 199-ой страницей, которую я сделал в Уики вместе с вами и другими замечательными болгарскими коллегами! И вот теперь ДВУХСОТАЯ, ЮИЛЕЙНАЯ СТРАНИЦА!!! Конечно, это не так уж много, но все-таки прилично. ДВУХСОТАЯ!!! Обязательно надо будет отметить это событие! Во время последнего визита в Болгарию муж моей двоюродной сестры подарил мне литровую бутылку ракии (собственное производство, из Стара-Загора). Надо будет выпить 200 грамм - по 1 грамм за каждую статью в Уики. Или лучше сделать 1000 статей, и тогда выпить всю бутылку? :):):) Итак, 200-ую статью решил сделать по ГЕНИАЛЬНОМУ фильму "Капитан Фантастик". Я уже много раз употреблял слово "гениальный", но это реально ШЕДЕВР. И Виго гениален, и фильм гениальный. Смотрел фильм десять раз, и все равно смеюсь и рыдаю. Капитан Фантастик - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Капитан Фантастик". Получилась великолепная страница!!! Продолжая создавать страницы о комедиях, вспомнил прелестный добрый фильм "Калинките". Хотя критики его опять (!) разругали, но мне фильм очень нравится. И сюжет забавный, и Родни Дейнджърфийлд прекрасно играет. Калинките (филм) - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 А чуть позже собираюсь немного отойти от комедий и доделать страницу по шикарному фильму одного из моих самых любимых режиссеров Тарантино. Это фильм "Омразната осморка". ОЧЕНЬ, конечно, длинный, но классный! И поэтому надо сделать по нему отличную страницу. с огромным уважением, Ulugbeck1 : Я думаю, что им это не нравится, потому что в то время было много фильмов с похожей темой, таких как классический „Тутси“, и вскоре после этого появилась „Миссис Даутфайр“. Доброго времени суток, глубокоуважаемый Xunonotyk! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице "Калинките". Получилась красивая, аккуратная страница! Замечательно, что вы упомянули фильм "Тутси"! Это абсолютная КИНОКЛАССИКА, обожаю этот фильм. Первый фильм, в котором я впервые увидел Дастина Хоффмана, был "Крамер против Крамера", еще с озвучкой СССР. Великолепный фильм, но Хоффман мне не очень понравился там. А вот после "Тутси" я точно понял, что Дастин - настоящий гений! Страница "Тутси" в Уики пока еще не доделана, к сожалению. Поэтому в самое ближайшее время дополню "Сюжет" и "Интересни факти". Ведь это киноклассика! А сейчас, как и обещал, доделал "Омразната осморка" - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0 Проверьте ее, пожалуйста! Оригинальный текст на русском здесь - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Ulugbeck1/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 с огромным уважением, Ulugbeck1 == Пренасочване == Здравей! Смятам да изтрия [[80486|това пренасочване]], което си направил. След като се създаде статия за Intel 80486, тогава може да остане. Без съществуваща страница подобни пренасочвания са излишни и заблуждаващи – водят до никъде. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:27, 6 ноември 2020 (UTC) : Съгласен, имах нещо предвид, но нямам време сега.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:31, 6 ноември 2020 (UTC) :: Аз затова и изчаках. Предполагах, че може би смяташ да я създадеш. Нищо, когато се появи необходимата страница, пак ще се направи пренасочването. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Засега само ще го изтрия, без да махам препратките към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 12:37, 6 ноември 2020 (UTC) == Checking a draft == Hello {{Ping|Xunonotyk}}, I wrote the draft https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:BarbaraLuciano13 of an article, concerning a well-known Italian artist https://en.wikipedia.org/wiki/Andrea_Benetti_(artist) Now I need someone to controll the text. Can you help me? Thank you so much for your help, --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 13:19, 11 юли 2021 (UTC) : Hello {{ping|BarbaraLuciano13}}, I checked the draft, it was very well done.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 06:58, 12 юли 2021 (UTC) ::Thanks a lot {{Ping|Xunonotyk}}! Since I don't have the "move page" function, I did a "copy and paste". Can you see if everything is alright? ::https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 ::Thank you, you have been brilliant! --[[Потребител:BarbaraLuciano13|BarbaraLuciano13]] ([[Потребител беседа:BarbaraLuciano13|беседа]]) 07:23, 12 юли 2021 (UTC) ::: I thank you, it looks OK. Best Regards [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 07:51, 12 юли 2021 (UTC) == Манекен == Здравей. Би ли обяснил [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BD&type=revision&diff=9488430&oldid=9488406 това преместване], защото според мен не е направено много добре? Не смятам, че първото значение е именно куклата манекен и изобщо някой се сеща за нея, когато се спомене манекен/манекенка. Освен това [[Модел (личност)|тук си разграничил]] модел и фотомодел, защо? Аз имам какво да кажа по повода, но първо искам да чуя ти какво мислиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 29 ноември 2021 (UTC) :Здравей, {{ping|Rebelheartous}}. Водещо за мен е оригиналното значение на думата, а не придобитото често погрешно масово значение в България. Нямам претенции към страниците и редакциите си, ако желаеш го направи по-добре. Виж и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB_(%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) Беседата]. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:18, 29 ноември 2021 (UTC) == Халогенна група == Здравей! Не съм съгласен, че пренасочването е ненужно. Понятието е синоним на халоген, при това често използвано в литературата. Заслужава си да го има – дори само заради едното индексиране, ако щеш – макар и нито една страница да не сочи към него. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:52, 7 декември 2021 (UTC) : {{ping|Ted Masters}} Добре, така да бъде. <del>Здравей {{ping|Ted Masters}}, виж [[Дефиниция на планета]] и прецени да я махнеш или да я пренасочиш към [[Планета]].[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 18:20, 17 декември 2021 (UTC) </del>Извинявай, вече съм изпушил и пиша глупости. == Далем (Северен Айфел) == Здрасти. Какво означава селище, както пише в [[Далем (Северен Айфел)]]? Село ли е или град?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:50, 20 февруари 2022 (UTC) :По-скоро град, българските разделения за село и град не се покриват с тези в Западна Европа, затова писах селище. Направих го град и община като повечето в Италия. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:14, 20 февруари 2022 (UTC) :: Да, просто думата звучи като някакъв трети вид населено място, нещо между село и град. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:31, 20 февруари 2022 (UTC) == Пояснителни == Напълно излишни са [[Special:Diff/11321905|подобни поставяния]] на шаблон към по-обща пояснителна, когато в случая има по-конкретна пояснителна. Ненужен пълнеж в страниците... --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:01, 26 февруари 2022 (UTC) :Доообре :) [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:22, 26 февруари 2022 (UTC) ntnd01ljaypvzj98g5nztmqam6bma3u 100 652553 11464351 7805512 2022-07-20T06:26:12Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Sameul_Daniell_-_Kora-Khokhoi_preparing_to_move_-_1805.jpg“ с [[commons:Image:Samuel_Daniell_-_Kora-Khokhoi_preparing_to_move_-_1805.jpg|Samuel_Daniell_-_Kora-Khokhoi_preparing_to_move_-_1805.jpg]] wikitext text/x-wiki {{Избрана картинка | image = Samuel Daniell - Kora-Khokhoi preparing to move - 1805.jpg | size = | caption = | gallery = | location = | text = '''Койкой''' (истински хора) или '''Кой''' са били подразделение на етническата група [[Койсан]] от югоизточна [[Африка]], много близки до [[бушмени]]те. | credit = | link = Койкой | page = | archive = | framecolor = }} [[Категория:Портал:История]] o768lx4b4xlzhnma3ssuva08bnfso3x 0 653589 11464369 10388091 2022-07-20T07:03:47Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Историческо събитие | наименование = Преврат от Гуди | вид = [[държавен преврат]] | картинка = Nikolaos Zorbas.png | картинка-описание = Полковник Николаос Зорбас е начело на преврата | място = [[Атина]], [[Кралство Гърция]] | дата = 28 август 1909 година | жертви = | резултат = * промяна на политическата система }} '''Превратът от Гуди''' ({{lang|el|κίνημα στο Γουδί}}) е военен [[преврат]] в Гърция, извършен в нощта на 28 август (15 август стар стил) 1909 година, който започва от казармите в [[Гуди]], източно предградие на [[Атина]].<ref name="Terrades238">M. Terrades, p. 238-239</ref> Превратът води до идването на власт на видния политик [[Елевтериос Венизелос]] и слага край на старата политическа система и поставя началото на нов период в най-новата гръцка история. През август и ноември 1910 година в резултат от новите избори Венизелос става премиер и провежда реформите, искани от превратаджиите. От преврата насетне гръцкия политически живот ще бъде доминиран от 2 противоположни сили: либерално-републикански [[венизелизъм]] и консервативен роялизъм.<ref name="Terrades238"/> Самият преврат е резултат от последиците от катастрофалната [[Гръцко-турска война (1897)]], финансови проблеми и липса на необходимите реформи. Натрупаните проблеми преливат в открито недоволство от политическата система. Начело на преврата е полковник [[Николаос Зорбас]] от Военната лига, който оглавява преврата с искания за незабавни промени в политическата система под заплахата на излизането на въоръжените сили от казармата в Гуди по улиците на Атина и блокирането на държавните институции.<ref name="Terrades238"/> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Гърция}} [[Категория:История на съвременна Гърция]] [[Категория:Политика на Гърция]] [[Категория:История на Атина]] [[Категория:Преврати|Гуди]] hj5p8v964ooko32krtc3800ppe63byy 0 654132 11464444 11434518 2022-07-20T09:01:56Z 85.11.136.92 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Да, България! | bgcolor = #A0C519 | лого = Logo of the Yes, Bulgaria!.svg | ръководител = [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] | членове = | член_на = [[Демократична България]] | позиция = център | цветове = {{color box|#A0C519|outline=darkgrey}} Зелен<br>{{color box|#47145B|outline=darkgrey}} Лилав | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|10|240|#A0C519}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#A0C519}} | сайт = {{URL|dabulgaria.bg}} }} '''Движение „Да, България!“''' е [[Десен център|дясноцентристка]]<ref>http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06340/2017,1.pdf</ref> [[Либерализъм|либерална]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/българия-дясно-ляво-и-олигархично/a-58323261 |заглавие=България: дясно, ляво и олигархично | DW | 20.07.2021 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg-BG |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> [[политическа партия]], учредена на [[7 януари]] [[2017]] г. Главните цели на партията са [[Съдебна система на България|съдебна]] [[реформа]] и демонтиране на [[Корупция|корупционния]] модел. == История == [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]], бивш [[Министър на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Георги Близнашки|служебното правителство]] на [[Георги Близнашки]], наследен във [[Правителство на Бойко Борисов 2|второто правителство]] на [[Бойко Борисов]], обявява на 9 декември 2016 г. своя политически проект, който впоследствие прераства в политическа партия Движение „Да, България!“. Учредители са 77 души, начело с [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]], [[Кристиан Таков]], [[Мануела Малеева]] и популярни имена от различни сфери на обществения живот.<ref>[https://clubz.bg/48511-77_uchredqvat_da_bylgariq_spisyk_pylen_tekst_na_deklaraciqta. clubz.bg]</ref> Партията е учредена формално на 7 януари 2017 г.<ref>[http://www.mediapool.bg/da-bulgaria-se-uchredi-za-da-schupi-sistemata-na-koruptsiya-i-bednost-news258557.html. www.mediapool.bg]</ref> Учредители на партията са 1235 души при очаквани 800 и необходими 500. == Организация == * ''Национална конференция'' – свиква не по-рядко от веднъж на три години. * ''Национален съвет'' – състои се от Председател на Движението и не по-малко от 50 членове, избрани от Националната конференция. * ''Председател'' – ръководи осъществяването на текущата политическа дейност и представлява движението в отношенията с други лица. * ''Изпълнителен съвет'' – оперативен ръководен орган и се състои от Председателя на Движението и не по-малко от 6 членове, избрани от Националния съвет за срок от 3 години. * ''Национална контролна комисия'' – контролен орган. Състои се от седем редовни и трима резервни членове, избирани от Националната конференция за срок от три години. == Основна цел на Движение „Да, България!“ == Демонтиране на [[Корупция|корупционния]] модел на управление на страната, реформиране на [[Съдебна система на България|правоохранителната система]] и установяване върховенство на [[закон]]а. == Символи == Думата ДА, изписана с главни букви, поставена в кръг, и непосредствено до нея думата България, завършваща с удивителен знак. Над думата България е изписана думата ДВИЖЕНИЕ с главни букви. Цветовото съчетание при изобразяване на символите е светлозелено и лилаво. == Ръководство == [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] – Председател === Изпълнителен съвет === 17 членове: Александър Кръстев, [[Антоанета Цонева]], [[Атанас Славов (политик)|Атанас Славов]], [[Божидар Божанов]], [[Веселин Калановски]], Веселина Александрова, [[Георги Илиев (политик)|Георги Илиев]], Даниел Неделчев, Дмитрий Иванов, Емил Георгиев, [[Ивайло Мирчев (политик)|Ивайло Мирчев]], Калоян Янков, [[Мануела Малеева]], Марта Джалева, Младен Минков, [[Надежда Йорданова]], [[Стефан Тафров]] == Инициатива Български манифест за Европа == На 18 ноември 2017 г. Да, България!, ДСБ, Зелените, ДЕОС и БЗНС обявяват заедно инициативата Български манифест за Европа<ref>[https://dabulgaria.bg/balgarski-manifest-za-evropa/ dabulgaria.bg]</ref>. Платформата е надпартийна, като целта ѝ е да бъдат обединени активни личности, които да отстояват пълноценния европейски път на страната ни. Да се върне „усещането за посока“ на българското общество<ref>[https://news.bg/politics/dyasnotsentristki-formatsii-prieha-balgarski-manifest-za-evropa.html news.bg]</ref>. == Обединение Демократична България == На 12 април 2018 година „Да, България!“, заедно с [[Демократи за силна България]] (ДСБ) и „Зелените“ (преименувани малко по-късно на [[Зелено движение]]), става съучредител на дясно-центристкото обединение „[[Демократична България]]“. Трите партии се обединяват след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори<ref>[https://www.mediapool.bg/demokratichna-bulgaria-poe-na-bitka-sreshtu-korupitsonniya-model-na-gerb-bsp-i-dps-news277890.html?fbclid=IwAR1utfmjzyCaA5ObBM-PS7LUizApQHs93xUlqEagQVo1MdcoqDTGABXNJu4 www.mediapool.bg]</ref>. == Участия в избори == === Парламентарни избори (2017) и [[Коалиция Движение Да, България|Коалиция Движение Да, България!]] === След опит партията да бъде спряна от участие в [[Парламентарни избори в България (2017)|предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г.]] чрез жалби, Движение „Да, България!“ решава да се коалира със [[Зелените]] и [[ДЕОС]], за да участва в изборите. За целта е необходима изцяло нова подписка с поне 2500 валидни подписа. За един ден партията успява да събере 20 хиляди, така че става възможно регистрирането на [[Коалиция Движение Да, България]], в която влизат Зелените, ДЕОС и кандидати от ПП „Да, България“.<ref>Централна избирателна комисия, [https://www.cik.bg/bg/decisions/4263/2017-02-08 Решение № 4263-НС] от 08.02.2017. Посетен на 12.04.2017.</ref> Коалицията получава 101 177 действителни гласа или 2,96% от гласувалите, поради което не влиза в [[44 Народно събрание]]. От тези гласове 46 273 или 45,7% са подадени в [[София]] и 11 413 или 11,3% в чужбина, тоест общо 57% от подкрепилите я са в столицата или зад граница. В останалите [[избирателни райони в България]] резултатите ѝ варират между 282 гласа или 0,33% в Кърджали, 325 гласа или 0,54% в Търговище, 450 гласа или 0,75% в Разград (три най-ниски процентни резултата) и 2281 гласа или 1,94% в София област, 5596 гласа или 2,66% във Варна, 6714 гласа или 4,26% в Пловдив град (три най-високи процентни резултата).<ref>Централна избирателна комисия, [https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/index.html „Резултати от парламентарни избори 26 март 2017“]. Посетен на 12.04.2017.</ref> === Избори за Европейски парламент (2019) === [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Изборите за Европейски парламент]] се провеждат на 26 май 2019 г. На тях „Да, България!“ се явява като част от Обединение [[Демократична България]], в което участват още [[Демократи за силна България]] и [[Зелено движение]]. Кандидатите на Да, България! за кандидатската листа на Обединение Демократична България в изборите за Европейски парламент бяха избрани от 4 до 10 февруари на предварителни вътрешни избори. Вътрешните избори бяха проведени чрез електронно дистанционно гласуване – първото електронно гласуване в България, и по пощата, след регистрация. В гласуването участваха 5896 души<ref>[https://dabulgaria.bg/parvoto-elektronno-glasuvane-v-balgariya-priklyuchi/ dabulgaria.bg]</ref>. Резултати от гласуването за кандидатска листа на Да, България!: # [[Стефан Тафров]] # Мария Спирова # Алина Добрева # [[Велизар Шаламанов]] # Емил Георгиев # Цвета Дряновска # Сева Памукчиева # Михаил Панайотов # Георги Кралев # Владимир Джувинов # Николай Христов # Александра Стеркова # Александър Сандев # Кирил Мучев # Момчил Якимов # Ивайло Ганчев # Михаил Цеков === Местни избори (2019) === На 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 района в София: „Лозенец“, „Оборище“, „Красно село“, „Слатина“, „Овча купел“, „Триадица“, „Средец“ и „Студентски“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/04/3986537_gerb_i_demokratichna_bulgariia_shte_imat_nai-mnogo/ „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12], Дневник, 4 ноември 2019 г.</ref> === Президентски избори (2021) === Политическа партия „Зелено движение“, ПП „Демократи за силна България“ и ПП Движение „Да, България!“ обявява своята политическа подкрепа за кандидатурата на съдия [[Лозан Панов]] за президент на република България.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/demokratichna-balgariya-podkrepya-lozan-panov-za-prezident/ | заглавие = „„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент“ | достъп_дата = 22 октомври 2021 | дата = 6 октомври 2021 | издател = Официален сайта на Да, България! | език = bg }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dabulgaria.bg/ Сайт на политическа партия Движение Да, България!] * [https://clubz.bg/48511-77_uchredqvat_da_bylgariq_spisyk_pylen_tekst_na_deklaraciqta clubz.bg] * [http://www.mediapool.bg/da-bulgaria-shte-se-yavi-na-izborite-v-koalitsiya-sas-zelenite-news259807.html www.mediapool.bg] * [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/01/07/2895546_hristo_ivanov_stana_predsedatel_na_da_bulgariia_i/ www.dnevnik.bg] * [http://offnews.bg/news/Politika_8/Da-Balgariia-prizova-da-j-pomognat-s-podpisi-za-TcIK_646146.html offnews.bg] * [http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/kancho-stojchev-da-balgarija-e-javlenieto-na-tezi-izbori.html btvnovinite.bg] * [https://dabulgaria.bg/balgarski-manifest-za-evropa/ dabulgaria.bg] * [https://dabulgaria.bg/parvoto-elektronno-glasuvane-v-balgariya-priklyuchi/ dabulgaria.bg] * [https://demokrati.bg demokrati.bg] * [https://demokrati.bg/db-obyavi-narodnite-si-predstaviteli-v-45-oto-narodno-sabranie/ ДБ обяви народните си представители в 45-ото Народно събрание, 09 април 2021, петък] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2017 година]] m2vd814s18cj58eq13uitgydz8z4rwc 0 658963 11464036 10826228 2022-07-19T20:24:58Z 2A00:23C7:DC8F:3901:F935:F168:EB41:11CC wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Макс и Руби | Име в оригинал = Max & Ruby | Лого = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = Детско | Формат = [[Анимация]] | Създател(и) = | Сценарий = | Режисура = Джеми Уитни<br>Стивън Боклър | Камера = | Актьори = Кейти Грифин<br>Саманта Мортън<br>Били Розембърг<br>Джули Лемюкс<br>Кей Хаутрий<br>Ребека Питърс<br>Тайлър Стивънсън<br>Дрю Дейвис<br>Гавин МасИвър-Райт<br>Лана Карило | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{CAN}}<br>{{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 78 | Списък с епизоди = #Епизоди | Изпълнителен продуцент = [[Nelvana]]<br>[[Silver Lining Productions]]<br>[[9 Story Entertainment]]<br>[[Atomic Cartoons]]<br>[[Nickelodeon Animation Studios|Nickelodeon Productions]] | Изпълнителни продуценти = Майкъл Хърш<br><br>Тина Пийл<br>Винс Коммисо<br>Стив Джарош<br>Дъг Мърф<br>кей Уилсън | Продуцент(и) = Алис Бел<br>Трейси Leach<br>кей Уилсън | Времетраене = около 22–23 минути | ТВ Канал = Treehouse TV<br>[[Nickelodeon|Nick Jr.]] | Формат на картината = 480i (2002–10)<br>HDTV 1080i (2011 – 2013) | Формат на звука = | Излъчване = 21 октомври 2002 г. – 11 февруари 2013 г. | Официален уебсайт = http://maxandruby.treehousetv.com | Страница в IMDb = 0367367 | Страница в TV.com = max-and-ruby }} '''„Макс и Руби“''' ({{lang|en|Max & Ruby}}) е канадско-американски анимационен сериал, базиран на серията книги на Роузмари Уелс. дебютира на 21 октомври 2002 г.[[Nickelodeon]] по в [[САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://tvlistings.zap2it.com/tv/max-and-ruby-rubys-piano-practice-maxs-bath-maxs-bedtime/EP005266970012?aid=zap2it|title=Ruby's Piano Practice; Max's Bath; Max's Bedtime|work=Screener|accessdate=11 ноември 2016}}</ref> и Дебютира на 3 ноември 2002 г. Treehouse TV в [[Канада]].<ref>{{cite web|url=https://www.newspapers.com/newspage/1082332|title=The Hays Daily News from Hays, Kansas on October 18, 2002|work=Newspaper.com|date=18 октомври 2002|accessdate=11 ноември 2016}}</ref> == Сюжет == ''„Макс и Руби“'' е около два заека, Макс Бъни и Руби Бъни. == Герои == * '''Макс''' – * '''Руби''' – == „Макс и Руби“ в България == В България сериалът започва на 24 февруари 2006 г. по [[bTV Comedy|Телевизия GTV]].<ref>{{Citation |title=www.gtv.bg |url=http://www.gtv.bg/gallery.php?open=66 |accessdate=2006-03-10 |archivedate=2006-03-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060310145835/http://www.gtv.bg/gallery.php?open=66 }}</ref> Ролите се озвучават от артистите [[Здрава Каменова]], [[Светлана Смолева]] и [[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://maxandruby.treehousetv.com}} * {{imdb title|0367367}} * {{tv.com show|max-and-ruby}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] tnoqu3o3jk9fofll0tpgdd10600lhwe 0 659148 11463979 11144217 2022-07-19T19:43:59Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Семейни реликви | име_оригинал = | картинка = | описание = | режисьори = [[Иван Черкелов]] | продуценти = | сценаристи = Иван Черкелов | базиран_на = | актьори = [[Жана Караиванова]]<br>[[Андрей Андреев (актьор)|Андрей Андреев]]<br>[[Глория Петкова]]<br>[[Блаже Димитров]] | музика = | оператор = [[Рали Ралчев]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Гала филм]] | разпространител = | жанр = драма | премиера = 16 декември 2016 | времетраене = 120 минути | страна = {{флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Семейни реликви“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 2015 година по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]]. Оператор е [[Рали Ралчев]]. == Сюжет == Филмът се състои от три, на пръв поглед, независими една от друга истории и проследява три ситуации, които се развиват едновременно в рамките на няколко дни. Разказани паралелно, те постепенно разкриват връзките между членовете на едно семейство и, същевременно, разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца. ''Нишките на събития се преплитат'', за да се съберат в едно общо, взаимносвързано и взаимнозависимо битие, белязано от липсата на стойност и висш смисъл. Снимките на продукцията са в. село Марково (Пловдивско), село Яворово (край Асеновград), Карлуково и София. == Актьорски състав == Роли във филма изпълняват актьорите: * [[Жана Караиванова]] – жената * [[Андрей Андреев (актьор)|Андрей Андреев]] – мъжът * [[Глория Петкова]] – момичето * [[Блаже Димитров]] – Санчо * [[Александър Бенев]] – Мак * [[Александър Трифонов]] – Тошо * [[Венцислав Занков]] – Марин == Награди == * Специална награда на град Варна на фестивала „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ ([[Варна]], 2015)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zlatnaroza.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82-2015-%D0%B3/|заглавие=Награди от 2015 г.|труд=Официален сайт на фестивала „Златна роза“|достъп_дата=16 октомври 2021}}</ref> * Награда на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]] на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2015). * Награда за поддържаща мъжка роля на Венцислав Занков, БФА, (2016). * Награда за филмова сценография на Георги Тодоров-Жози, БФА, (2016). == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Bnf|3378|Семейни реликви}} *{{imdb title|3680106|Семейни реликви}} {{Филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 2015 година]] [[Категория:Филми от 2015 година]] [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] l69a6krht26mqtnsliq6v33ntp84239 11463981 11463979 2022-07-19T19:44:54Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */Излишно изречение. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Семейни реликви | име_оригинал = | картинка = | описание = | режисьори = [[Иван Черкелов]] | продуценти = | сценаристи = Иван Черкелов | базиран_на = | актьори = [[Жана Караиванова]]<br>[[Андрей Андреев (актьор)|Андрей Андреев]]<br>[[Глория Петкова]]<br>[[Блаже Димитров]] | музика = | оператор = [[Рали Ралчев]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Гала филм]] | разпространител = | жанр = драма | премиера = 16 декември 2016 | времетраене = 120 минути | страна = {{флагче|България}} [[България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Семейни реликви“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 2015 година по сценарий и режисура на [[Иван Черкелов]]. Оператор е [[Рали Ралчев]]. == Сюжет == Филмът се състои от три, на пръв поглед, независими една от друга истории и проследява три ситуации, които се развиват едновременно в рамките на няколко дни. Разказани паралелно, те постепенно разкриват връзките между членовете на едно семейство и, същевременно, разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца. ''Нишките на събития се преплитат'', за да се съберат в едно общо, взаимносвързано и взаимнозависимо битие, белязано от липсата на стойност и висш смисъл. Снимките на продукцията са в. село Марково (Пловдивско), село Яворово (край Асеновград), Карлуково и София. == Актьорски състав == * [[Жана Караиванова]] – жената * [[Андрей Андреев (актьор)|Андрей Андреев]] – мъжът * [[Глория Петкова]] – момичето * [[Блаже Димитров]] – Санчо * [[Александър Бенев]] – Мак * [[Александър Трифонов]] – Тошо * [[Венцислав Занков]] – Марин == Награди == * Специална награда на град Варна на фестивала „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ ([[Варна]], 2015)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zlatnaroza.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82-2015-%D0%B3/|заглавие=Награди от 2015 г.|труд=Официален сайт на фестивала „Златна роза“|достъп_дата=16 октомври 2021}}</ref> * Награда на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]] на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2015). * Награда за поддържаща мъжка роля на Венцислав Занков, БФА, (2016). * Награда за филмова сценография на Георги Тодоров-Жози, БФА, (2016). == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Bnf|3378|Семейни реликви}} *{{imdb title|3680106|Семейни реликви}} {{Филми на Иван Черкелов}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Български филми от 2015 година]] [[Категория:Филми от 2015 година]] [[Категория:Филми на Иван Черкелов]] r700ge31caufg5dn5fb7szl4u2xhbwe 0 660619 11464798 11386700 2022-07-20T11:24:35Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Феноменалните 2 | име_оригинал = The Incredibles 2 | картинка = | режисьори = Брад Бърд | продуценти = Джон Уокър<br>Никол Парадис Гриндъл | сценаристи = Брад Бърд | актьори = Крейг Нелсън<br>[[Холи Хънтър]]<br>Сара Вауъл<br>Хъкълбери Милнър<br>[[Катрин Кийнър]]<br>[[Боб Оденкърк]]<br>[[Самюъл Джаксън]] | музика = [[Майкъл Джакино]] | монтаж = Стивън Шейфър | разпространител = Walt Disney Studios Motion Pictures | премиера = 15 юни 2018 г. | времетраене = 125 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $200 милиона<ref name="Tom Brueggemann">{{cite web |url=http://www.indiewire.com/2018/06/pixar-incredibles-2-breaks-records-summer-box-office-1201975423/ |title=Pixar to the Rescue! 'Incredibles 2' Sets Records, and Revives Hope for the Summer Box Office |date=June 17, 2018 |publisher=IndieWire | author=Tom Brueggemann |accessdate=June 18, 2018}}</ref><ref name="Anousha Sakoui">{{cite web |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-06-16/-incredibles-2-sets-opening-day-animation-record-for-disney |title='Incredibles 2' Smashes Record, a Balm for Disney After 'Solo' |publisher=Bloomberg | author=Anousha Sakoui |author2=Leslie Patton |date=June 16, 2018 |accessdate=June 18, 2018}}</ref> | приходи = $1,243 милиарда<ref name="BOM">{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=theincredibles2.htm |title=Incredibles 2 (2018) |publisher=Box Office Mojo | accessdate=January 14, 2019}}</ref> | предишна_част = „[[Феноменалните]]“ | следваща_част = | свързани_продукции = | код-IMDB = | уебсайт = |категория=}} '''„Феноменалните 2“''' ({{lang|en|The Incredibles 2}}) е американски компютърно-анимиран филм от 2018 г. и продължение на „[[Феноменалните]]“ (2004). Сценарист и режисьор отново е Брад Бърд. == Продукция == През март 2014 г. председателят на [[Уолт Дисни Къмпани]] [[Боб Айгър]] потвърждава, че Пиксар работи по продължението на „Феноменалните“, а Бърд се е върнал да пише сценария.<ref name=VarietyThirdCars>{{cite news|last=Graser|first=Marc|title=Disney Plans Third ‘Cars,’ ‘The Incredibles 2′|url=http://variety.com/2014/film/news/disney-plans-third-cars-the-incredibles-2-movies-1201137824/|accessdate=18 март 2014|newspaper=Variety|date=18 март 2014}}</ref> По-късно същия месец [[Самюъл Джаксън]] казва пред Digital Spy, че най-вероятно ще се върне за ролята на Мразон.<ref>{{cite web|last1=Eames|first1=Tom|last2=Mansell|first2=Tom|title=Exclusive: Samuel L Jackson teases Frozone return for The Incredibles 2|url=http://www.digitalspy.co.uk/movies/news/a560394/samuel-l-jackson-teases-frozone-return-for-the-incredibles-2.html|publisher=Digital Spy|accessdate=27 март 2014|date=26 март 2014}}</ref> През април 2015 Бърд разкрива, че работи по сценария на продължението.<ref>{{cite web|title=Pixar's Brad Bird Talks French Food, Animated Rats And New Film 'Tomorrowland'|url=http://www.npr.org/templates/transcript/transcript.php?storyId=398343037|publisher=NPR|accessdate=12 април 2015|date=8 април 2015}}</ref> През ноември 2016 е потвърдено, че Холи Хънтър отново ще озвучи ролята на Хелън Пар/Еластина.<ref name=THRHunterAlanBall>{{cite news|last1=Goldberg|first1=Lesley|title=Holly Hunter to Star in HBO's Alan Ball Family Drama|url=http://www.hollywoodreporter.com/live-feed/holly-hunter-star-hbos-alan-ball-family-drama-948295|work=The Hollywood Reporter|date=17 ноември 2016|accessdate=17 ноември 2016}}</ref> На 15 декември 2016 Самюъл Джаксън поства снимка на страницата си във Фейсбук, с която показва, че е започнал да озвучава отново ролята си на Мразон.<ref name=EWJacksonImage>{{cite news|last1=Romano|first1=Nick|title=Incredibles 2: Samuel L. Jackson is back to work on Frozone in new image|url=http://www.ew.com/article/2016/12/16/incredibles-2-samuel-l-jackson-frozone-photo|work=Entertainment Weekly|date=16 декември 2016|accessdate=18 декември 2016}}</ref> На 5 май 2017 г. [[Майкъл Джакино]] потвърждава, че е започнал работа по музиката на филма.<ref>[http://screenrant.com/incredibles-2-michael-giacchino-starts-score/ screenrant.com]</ref> == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" ! Персонаж !! Английски език !! Български език |- |+ Озвучаващи артисти |- | Боб Пар / Г-н Феноменален || Крейг Ти Нелсън<ref name="btva">{{Citation |title=www.behindthevoiceactors.com |url=https://www.behindthevoiceactors.com/movies/Incredibles-2/cast/ |accessdate=2019-07-14 |archivedate=2019-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190714173139/https://www.behindthevoiceactors.com/movies/Incredibles-2/cast/ }}</ref> || [[Мариан Маринов]]<ref name="dir">[http://kino.dir.bg/film.php?id=11802 kino.dir.bg]</ref> |- | Хелън Пар / Еластина || [[Холи Хънтър]]<ref name="btva"/> || [[Ирина Маринова]]<ref name="dir"/> |- | Вайълет Пар || Сара Вауъл<ref name="btva"/> || Деа Майсторска<ref name="dir"/> |- | Дашиъл „Даш“ Пар || Хък Милнър<ref name="btva"/> || Константин Димитров<ref name="dir"/> |- | Евелин Дийвър || [[Катрин Кийнър]]<ref name="btva"/> || [[Лина Златева]]<ref name="dir"/> |- | Джак-Джак || Ели Фусил<br>Ник Бърд (като чудовище) || - |- | Уинстън Дийвър || [[Боб Оденкърк]]<ref name="btva"/> || [[Явор Караиванов]]<ref name="dir"/> |- | Луциус Бест / Мразон || [[Самюъл Джаксън]]<ref name="btva"/> || [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<ref name="dir"/> |- | Тони Райдинджър || Майкъл Бърд<ref name="btva"/> || Явор Вълканов<ref name="dir"/> |- | Карън / Войд || [[София Буш]] || [[Лина Шишкова]] |- | Една Мода || Брад Бърд<ref name="btva"/> || [[Лидия Вълкова]]<ref name="dir"/> |- | Крушауер || [[Фил Ламар]] || Георги Иванов |- | Посланичка || [[Изабела Роселини]]<ref name="btva"/> || [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]<ref name="dir"/> |- | Чад Брентли || Адам Гейтс || [[Христо Чешмеджиев]] |- | Рик Дикър || [[Джонатан Банкс]] || [[Станислав Пищалов]] |- | Подземния копач || Джон Раценбергер || Георги Иванов |- | Скрийндиктатор<br>Разносвач на пица || Бил Уайз || [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | Рефлукс || Пол Ейдинг || Любомир Фърков |- | Елетрикс || [[Фил Ламар]] || [[Светломир Радев]] |- | Кмет || Бари Бостуик || [[Станислав Пищалов]] |- | Виктор Качет || Майкъл Б. Джонсън || [[Светломир Радев]] |- | Детектив 1 || Жер Бърнс || [[Светломир Радев]] |- | Детектив 2 || Адам Родригез || Любомир Фърков |- | Хъни || Кимбъри Адайр Кларк || Боряна Йорданова |- | Други гласове || Златина Тасева<br>[[Светлана Смолева]]<br>[[Цветослава Симеонова]]<br>[[Марин Рангелов]]<br>Николай Върбанов<br>[[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]]<br>Христо Димитров<br>[[Цанко Тасев]] |} {| class="wikitable" |- |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Г-н Феноменален | [[Мариан Маринов]]<br>[[Явор Караиванов]] |- | Еластина | [[Явор Караиванов]] |- | Мразон | [[Явор Караиванов]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |} {| class="wikitable" |- |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод<br>Превод на песните<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Евгений Манев |- | Тонрежисьори на записа | Илиян Апостолов<br>Ясен Пенчев |- | Миксинг студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|3606756}} [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2018 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми за супергерои]] 01pdjbqi9q5470r4wzx8zd99wj98y83 0 660842 11464160 7917952 2022-07-19T21:41:38Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Септември“ (София)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Септември“ (София)]] 4gthaiffyvh73yzw422racdkpl3ednk 0 660904 11463740 11184412 2022-07-19T14:43:42Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Коста Тодоров|Коста Тодоров (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | име = Коста Тодоров | категория = музикант | описание = български диригент и педагог | портрет = BASA-1124K-1-8-15-Kosta Todorov, 1910.jpg | портрет-описание = Портретна снимка, 1910 г. Източник: [[ДА „Архиви“]] | роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]] | починал-място = | националност = [[българи]]н | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Коста Тодоров''' е български [[диригент]], музикален педагог, [[доктор]] и създател на [[Варненско симфонично дружество|Варненското симфонично дружество]].<ref name="prostori.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=41&article_id=247&FormArticles_Page=6 | заглавие=Милко Димитров. Неизвестни писма на Добри Христов до Юрдан Тодоров |достъп_дата =28 май 2017 г |издател=prostori.com |език= }}</ref> == Биография == [[Файл:BASA-1124K-1-8-14-Kosta Todorov.jpg|ляво|мини|Коста Тодоров. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] Роден е през [[1886]] г. във [[Варна]]. Завършва [[Варненска мъжка гимназия|Варненската мъжка гимназия]], а след това [[философия]] и [[музика]] във [[Вюрцбург]]. След завръщането си във [[България]] е учител по музика в Мъжката гимназия във Варна. През 1912 г. обединява инструменталистите в града и създава Варненското симфонично дружество. На 2 юни 1912 г. е изнесен първият концерт, в който участват солисти, мъжки хор, смесен хор, симфоничен оркестър с диригенти д-р Коста Тодоров, Виктор Гут и Юрдан Тодоров. През 1914 г. създава първия струнен квартет във Варна. По време на [[Първата световна война]], заедно с Михаил Николов и Крум Малев, поставя оперетки с учениците от варненските прогимназии и оркестъра на Мъжката гимназия. Умира през [[1947]] г.<ref name="prostori.com"/> == Източници == <references /> {{Мъниче|Музикант|Варна|История на България}} {{Портал|Биографии|Музика|История на България}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Коста}} [[Категория:Български диригенти]] [[Категория:Български музикални педагози]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали във Варна]] 8sziispydapplx86wslwyt61sl83pdi 0 661554 11464643 11251529 2022-07-20T11:13:57Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{обработка|превод на имената}} {{Филм | име = Веселби и безгрижие | име_оригинал = Fun and Fancy Free | картинка = | режисьори = [[Уолт Дисни]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Клиф Едуардс]]<br />[[Edgar Bergen]]<br />[[Luana Patten]]<br />[[Уолт Дисни]]<br />[[Clarence Nash]]<br />[[Pinto Colvig]]<br />[[Billy Gilbert]]<br />Anita Gordon | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Productions]] | премиера = [[27 септември]] [[1947]] г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0039404 }} '''Веселби и безгрижие''' ({{lang|en|Fun and Fancy Free}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1947]] година. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/fun-fancy-free Официален уебсайт] * {{imdb title|0039404}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1947 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 6v6j4dgcevhrjd7szle61v6sh10hgdm 11464716 11464643 2022-07-20T11:19:56Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{обработка|превод на имената}} {{Филм | име = Веселби и безгрижие | име_оригинал = Fun and Fancy Free | картинка = | режисьори = [[Уолт Дисни]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Клиф Едуардс]]<br />[[Edgar Bergen]]<br />[[Luana Patten]]<br />[[Уолт Дисни]]<br />[[Clarence Nash]]<br />[[Pinto Colvig]]<br />[[Billy Gilbert]]<br />Anita Gordon | музика = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Productions]] | премиера = [[27 септември]] [[1947]] г. | времетраене = 73 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDb = 0039404 }} '''Веселби и безгрижие''' ({{lang|en|Fun and Fancy Free}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[анимационен филм]] от [[1947]] година. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/fun-fancy-free Официален уебсайт] * {{imdb title|0039404}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Филми от 1947 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] tclrdasiihevytosbyjrcsjhvj612ti 0 662954 11464521 10958462 2022-07-20T10:12:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Николай“ | име-оригинал = Αγίου Νικολάου | картинка = Kastoria-kλεισουρα 1250μ υψομετρο-Θεα απο το σπιτι της χριστινας - panoramio.jpg | картинка-описание = Кмбанарията на църквата | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Горенско | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1839 г. | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Николай“''' ({{lang|el|Αγίου Νικολάου}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурската паланка [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] (Влахоклисура), [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Καραθανάσης">{{Цитат периодика| last =Καραθανάσης | first = Αθ | authorlink = | coauthors = | year =2004 | month = | title =Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς | journal = Μακεδονικά | volume = 34 | issue = | pages = 443-445 | doi = | id = | url = http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6446/6181.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> == История == Църквата е построена в 1839 година на мястото на по-стар храм и е енорийски храм на Горната махала на Клисура.<ref name="Καραθανάσης 443">{{Цитат периодика| last =Καραθανάσης | first = Αθ | authorlink = | coauthors = | year =2004 | month = | title =Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς | journal = Μακεδονικά | volume = 34 | issue = | pages = 443 | doi = | id = | url = http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6446/6181.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Опожарена е в 1912 година от турците по време на Балканската война и е възстановена в 1920-1922 година. При пожара изгаря дърворезбованият иконостас. През април 1941 година храмът отново пострадва от германските бомбардировки.<ref>{{Цамисис|156}}</ref><ref name="Καραθανάσης 443"/> == Описание == Храмът е трикорабна базилика. Стенописите са дело на самоукият зограф Николаос К. Папаянис (1870-1953), който работи и на други места в Македони. В храма са запазени шест потира от XIX век, руски дискос от 1869 година и едно копие, както и 133 ценни икони.<ref name="Καραθανάσης 444">{{Цитат периодика| last =Καραθανάσης | first = Αθ | authorlink = | coauthors = | year =2004 | month = | title =Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς | journal = Μακεδονικά | volume = 34 | issue = | pages = 444 | doi = | id = | url = http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6446/6181.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Николай (Клисура)]] [[Категория:Клисура (Гърция)]] r5jsbgn9n7xb727bbp6iq5oq7adhu95 0 663044 11464519 11179446 2022-07-20T10:12:06Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Неделя|Света Неделя}} {{Храм | име = „Света Неделя“ | име-оригинал = Αγίας Κυριακής | картинка = 071 Zhuzheltsi Church.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Жужелци]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Госненско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1853 г. | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Неделя“''' ({{lang|el|Αγίας Κυριακής}}) е [[Българско възраждане|възрожденска]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], енорийски храм на костурското село [[Жужелци]] (Спилеа), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Църквата е гробищен храм, разположен южно от централния площад на селото. Храмът е част от Госненското архиерейско наместничество на [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/08-arxieratiki-perifereia-laxanokipon/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> [[Файл:Saint Kiriaki Church in Zhuzheltsi Spilaio Western Wall Fresco.png|ляво|мини|250п|Стенописите на западната стена на църквата]] Църквата е построена в 1853 година върху основите на стар храм, от който са оцелели три икони – тази на Света Неделя е датирана 1776 г.<ref>{{Цамисис|162}}</ref> В църквата са запазени и ценни стенописи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.spilea.gr/spilea/Spilea.htm | заглавие= Σπήλαια |достъп_дата = 23 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Σπήλαια Καστοριάς: Πολιτιστικός σύλλογος Σπηλαιωτών |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Македония|Гърция|Православие}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Неделя (Жужелци)]] [[Категория:Дем Хрупища]] s9muxpk446rwnnpujst42xwr0xtosoc 0 663634 11464528 10958244 2022-07-20T10:14:14Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Димитър|Свети Димитър (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Димитър“ | име-оригинал = Αγίου Δημητρίου | картинка = | картинка-описание = общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Горенско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1869 г. | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Димитър“''' ({{lang|el|Αγίου Δημητρίου}}) е възрожденска [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурската паланка [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] (Маврохори), [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> Църквата е построена в 1869 година в северната част на селото върху развалините на по-стар храм. От старата църква са запазени на северната стена близо до олтарното пространство икона на Свети Димитър с чудеса и на иконостаса икона на Свети Йоан Предтеча и икона на Свети Николай. Средата на иконостаса с два реда икони също е от по-стария храм. На проскинитария има много стара икона на Свети Димитър на трон. В женската църква са запазенени три стари икони – на Христос, на Богородица, и на Архангел Михаил, както и обковано със сребро евангелие с надпис „Άπό της Ινσάρκου οικονομίας τοΰ Κυρίου και Θεοΰ και Σωτήρος ημών Ίησοΰ Χρίστου, αχοα [1671]“, в левия ъгъл на корицата пише „Το παρόν Αγιον και Ιερόν Εΰαγγέλιον, υπάρχει τοΰ Αγίο Δημητρίου εκ χώρας Μαΰροβο“, а в десния „Διά συνδρομής Γεωργίου Ιερέως, και των λοιπών ένορειτών“.<ref name="Τσαμίσης 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Димитър (Маврово)]] [[Категория:Дем Костур]] o4kafc9dx5iawrq89p1y47ag1srocxk 0 663635 11464508 10957864 2022-07-20T10:07:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Света Варвара“ | име-оригинал = Αγίας Βαρβάρας | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Горенско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1901 г. | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Варвара“''' ({{lang|el|Αγίας Βαρβάρας}}) е късновъзрожденска [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурската паланка [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] (Маврохори), [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> Църквата е разположена в източния край на селото и е гробищен и енорийски храм. Построена в 1901 година върху развалините на по-стар храм, от който са запазени икони.<ref name="Τσαμίσης 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Варвара (Маврово)]] [[Категория:Дем Костур]] 7sk99wt4oioqpamv7074inj1l1temo9 0 663641 11464530 11360311 2022-07-20T10:14:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ταξιαρχών | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Дупяк]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Хрупищко | време на изграждане = средновековие | съвременен статут = недействащ храм | съвременно състояние = руини | категория = християнство }} '''„Свети Архангели Михаил и Гавриил“''' ({{lang|el|Ναός Ταξιαρχών}}) е средновековна [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена край [[костурско]]то село [[Дупяк]] (Диспилио), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Φως της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/ | заглавие = Ο βυζαντινός ναός των Ταξιαρχών στο Δισπηλιό Καστοριάς, που καταστράφηκε κατά την τουρκοκρατία | достъп_дата = 30 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Местоположение == Църквата е на километър северно от Дупяк, вляво по пътя за Костур, срещу хотел „Цамис“. Църквата е разхположена между две скали, в най-тясната точка на прохода към южния вход на [[Костур (град)|Костур]]. В основата на скалите има малка пещера, често свързвана с култа към Архангел Михаил, а двете скали силно напомнят на скалата от Чудото в Хони на Архангел Михаил.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> == Описание == Руините на църквата са разкопани от костурския историк [[Панделис Цамисис]], който я описва в книгата си „Костур и неговите паметници“.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Представлява византийски храм, разположен в подножието на скалите, с квадратни плочи и частично запазени стенописи.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> Църквата е разрушена при османското завоевание.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Между двете скали има крайпътно параклисче „Свети Архангели“, което отбелязва мястото на средновековния храм.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} {{СОРТКАТ:Архангели (Дупяк)}} [[Категория:Църкви в Гърция в развалини]] [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Костур]] 7zmgfxb18885pewiejx8kefq4d59b1q 11464532 11464530 2022-07-20T10:15:13Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ταξιαρχών | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Дупяк]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Хрупищко | време на изграждане = средновековие | съвременен статут = недействащ храм | съвременно състояние = руини | категория = християнство }} '''„Свети Архангели Михаил и Гавриил“''' ({{lang|el|Ναός Ταξιαρχών}}) е средновековна [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена край [[костурско]]то село [[Дупяк]] (Диспилио), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Φως της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/ | заглавие = Ο βυζαντινός ναός των Ταξιαρχών στο Δισπηλιό Καστοριάς, που καταστράφηκε κατά την τουρκοκρατία | достъп_дата = 30 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Местоположение == Църквата е на километър северно от Дупяк, вляво по пътя за Костур, срещу хотел „Цамис“. Църквата е разхположена между две скали, в най-тясната точка на прохода към южния вход на [[Костур (град)|Костур]]. В основата на скалите има малка пещера, често свързвана с култа към Архангел Михаил, а двете скали силно напомнят на скалата от Чудото в Хони на Архангел Михаил.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> == Описание == Руините на църквата са разкопани от костурския историк [[Панделис Цамисис]], който я описва в книгата си „Костур и неговите паметници“.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Представлява византийски храм, разположен в подножието на скалите, с квадратни плочи и частично запазени стенописи.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> Църквата е разрушена при османското завоевание.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Между двете скали има крайпътно параклисче „Свети Архангели“, което отбелязва мястото на средновековния храм.<ref name"Φως της Καστοριάς"/> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} {{СОРТКАТ:Архангели (Дупяк)}} [[Категория:Църкви в Гърция в развалини]] [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Костур]] oxnoga8dfbrezniw4m40mpfxn4783lj 11464533 11464532 2022-07-20T10:15:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ταξιαρχών | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Дупяк]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Хрупищко | време на изграждане = средновековие | съвременен статут = недействащ храм | съвременно състояние = руини | категория = християнство }} '''„Свети Архангели Михаил и Гавриил“''' ({{lang|el|Ναός Ταξιαρχών}}) е средновековна [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена край [[костурско]]то село [[Дупяк]] (Диспилио), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Φως της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/ | заглавие = Ο βυζαντινός ναός των Ταξιαρχών στο Δισπηλιό Καστοριάς, που καταστράφηκε κατά την τουρκοκρατία | достъп_дата = 30 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Местоположение == Църквата е на километър северно от Дупяк, вляво по пътя за Костур, срещу хотел „Цамис“. Църквата е разхположена между две скали, в най-тясната точка на прохода към южния вход на [[Костур (град)|Костур]]. В основата на скалите има малка пещера, често свързвана с култа към Архангел Михаил, а двете скали силно напомнят на скалата от Чудото в Хони на Архангел Михаил.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> == Описание == Руините на църквата са разкопани от костурския историк [[Панделис Цамисис]], който я описва в книгата си „Костур и неговите паметници“.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Представлява византийски храм, разположен в подножието на скалите, с квадратни плочи и частично запазени стенописи.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref> Църквата е разрушена при османското завоевание.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Между двете скали има крайпътно параклисче „Свети Архангели“, което отбелязва мястото на средновековния храм.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} {{СОРТКАТ:Архангели (Дупяк)}} [[Категория:Църкви в Гърция в развалини]] [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Костур]] a1giyfxc1d8wrm4km6w0wmn6mdze82e 0 663654 11464518 10957862 2022-07-20T10:11:37Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Света Варвара“ | име-оригинал = Αγίας Βαρβάρας | картинка = Saint Barbara Church, Kastoria in August 2020.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Костур (град)|Костур]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костурско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1939 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Варвара“''' ({{lang|el|Αγίας Βαρβάρας}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. == История == Храмът е изграден в 1938<ref name="Τσαμίσης 147">{{Цамисис|147}}</ref> - 1939 година.<ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.bg/2011/12/4.html | заглавие = Η αγία Βαρβάρα († 4 Δεκεμβρίου) προστάτις του Πυροβολικού μας. | достъп_дата =22 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата =3 декември 2011 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> В архитектурно отношение е малка шестоъгълна ротонда.<ref name="Τσαμίσης 147"/> Част е от старата [[Света Богородица Елеуса (Костур)|Елеуска енория]].<ref name="КММК 128"/> На мястото на църквата е имало стар храм, един от най-старите в града, вероятно на възрастта на съседния „[[Свети Николай Томанов]]“.<ref name="КММК 128">{{КММК|128}}</ref> В началото на XX век храмът става опасен и литургията за Света Варвара започва да се служи в съседния храм „[[Свети Спиридон (Костур)|Свети Спиридон]]“, в който са пренесени и големите икони на Света Богородица, Христос, Свети Дамаскин и Свети Сава. През 30-те години храмът е разрушен и с усилията на митрополит [[Никифор Папасидерис|Никофор II Костурски]] и на костурските граждани е построен новият храм. При разрушаването на храма край олтара е открит гроб.<ref name="Τσαμίσης 147"/> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Варвара (Костур)]] [[Категория:Църкви в Костур|Варвара (Костур)]] [[Категория:Кръгли църкви в Гърция|Варвара (Костур)]] cuz4bzl2kit91gjxkakyl67a4obehi5 0 663656 11464513 10954789 2022-07-20T10:10:11Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Преображение Господне“ | име-оригинал = Μεταμορφώσεως του Σωτήρος | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Костур (град)|Костур]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костурско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1916 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Преображение Господне“''' или '''„Свети Сотир“''' ({{lang|el|Μεταμορφώσεως του Σωτήρος}}, ''Αη-Σωτηρας '') е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е изграден в 1916 година, далече от града на северната част на хълма върху основите на стар храм. От старата църква са запазени ценни икони.<ref name="Τσαμίσης 147">{{Цамисис|147}}</ref> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Църкви в Костур]] 15abr2rdw0fhrzfe3kv4y045odvijk1 0 663659 11464523 10957892 2022-07-20T10:12:53Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Света Неделя Галиотрипска“ | име-оригинал = Αγίας Κυριακής στις Γκαλιότρυπες | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Костур (град)|Костур]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костурско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XVIII – XIX век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Неделя Галиотрипска“''' или '''„Света Неделя на хълма“''' ({{lang|el|Αγίας Κυριακής στις Γκαλιότρυπες}}, ''Άγιας Κυριακής του Βουνού'') е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Τσαμίσης 147">{{Цамисис|147}}</ref> Храмът е разположен в скалите Галиотрипес, в южната част на Костурския хълм. Представлява малък поствизантийски параклис, от който са запазени олтарните части.<ref name="Τσαμίσης 147"/> Датира от XVIII – XIX век.<ref name="Smartculture">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.smartculture-webgis.eu/%ce%bc%ce%b5%cf%84%ce%b1%ce%b2%cf%85%ce%b6%ce%b1%ce%bd%cf%84%ce%b9%ce%bd%cf%8c%cf%82-%ce%bd%ce%b1%cf%8c%cf%82-%ce%b1%ce%b3%ce%af%ce%b1%cf%82-%ce%ba%cf%85%cf%81%ce%b9%ce%b1%ce%ba%ce%ae%cf%82/ | заглавие=Μεταβυζαντινός Ναός Αγίας Κυριακής | достъп_дата=24 май 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Smartculture | цитат= | език= }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В църквата са поставени икони от костурските църкви. До храма се стига единствено по стълба и от него има прекрасна гледка към Костурското езеро и Костур.<ref name="Τσαμίσης 147"/> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Православни параклиси в Гърция|Неделя]] [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Неделя Галиотрипска]] [[Категория:Църкви в Костур|Неделя Галиотрипска]] ml7g21xhhbr05t4q2j2ir63eth77647 0 663663 11464525 10958567 2022-07-20T10:13:13Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Спиридон“ | име-оригинал = Αγίου Σπυρίδωνος | картинка = Archangel Michael Icon in Saint Spyridon Church in Kastoria.jpg | картинка-описание = Детайл от царската икона на Архангел Михаил | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Костур (град)|Костур]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Костурско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XV век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Спиридон“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Αγίου Σπυρίδωνος}}) е късносредновековна [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория), [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="КММК 87">{{КММК|87}}</ref> == Местположение == Храмът е разположен северно от Трета гимназия и южно от старата [[Франгова къща|къща]] на Георгиос Франгос. Традиционно принадлежи към енорията „[[Света Богородица Елеуса (Костур)|Света Богородица Елеуса]]“.<ref name="КММК 87"/> == История == Изграждането му е в две фази – първата е от втората половина на XV век, а втората е от 20-те години XX век.<ref name="Εγκυκλοπαίδεια">{{cite book |title= Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9 |last= Συλλογικό |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος» |location= |isbn= 978-960-8094-82-6 |pages= 491-494 |url= https://www.academia.edu/14957669/Οι_εκκλησίες_της_Καστοριάς_λήμμα_στην_Μεγάλη_Ορθόδοξη_Χριστιανική_Εγκυκλοπαίδεια_τ._9_2013_491-494 |accessdate= 24 март 2017 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref><ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://fos-kastoria.blogspot.bg/2018/01/17.html | заглавие= Τέμπλο του Τιμίου Προδρόμου (17ος αι.) στο ναό Αγίου Σπυρίδωνος Καστοριάς |достъп_дата = 8 януари 2018 |фамилно_име= Αλεξίου|първо_име=Γιώργου Τ |дата= 3 януари 2018 |труд= |издател=Φως της Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Вътрешна украса == [[Файл:Saint Spyridon Icon from Saint Spyridon Church in Kastoria.jpg|мини|ляво|Икона на Свети Спиридон от храма]] Иконите в стария храм са от слаб зограф, непритежаващ техниката от класическия костурски период. При разрушаването на стария храм част от стенописите са запазени в [[Костурски византийски музей|Костурския византийски музей]].<ref name="КММК 87"/> Тъй като в началото на XX век съседният храм „[[Света Варвара (Костур)|Света Варвара]]“ става опасен в „Свети Спиридон“ са пренесени големите икони на Света Богородица, Христос, Свети Дамаскин и Свети Сава.<ref name="Τσαμίσης 147">{{Цамисис|147}}</ref> Иконостасът е малък, резбован и е с високо художествено ниво. Очевидно е пренесен от църква, посветена на Йоан Кръстител, тъй като на мястото на покровителя на църквата до царската икона на Света Богородица не е икона на Свети Спиридон, а на Йоан Предтеча. Под четирите царски икони – Йоан Кръстител, Богородица, Исус Христос и Архангел Михаил – е резбована сцената с обезглавяването на Йоан Кръстител, както и сцени с ангели и цветя.<ref name="Φως της Καστοριάς"/> Стенописите са от края на XV век, дело на водещото ателие на [[Костурска художествена школа|Костурската художествена школа]] от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „[[Свети Николай Евпраксиин]]“ в Костур (1485/1486), в католикона на манастира „[[Преображение Господне (Метеора)|Преображение Господне]]“, Метеора (1483), част от живописта в католикона „[[Успение Богородично (Трескавец)|Успение Богородично]]“ на манастира Трескавец (1483/1484) и в „[[Свети Никита (Баняне)|Свети Никита]]“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Либаново)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Либаново (1485).<ref name="Пътища">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://zografi.info/?page_id=318 | заглавие = Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“ | достъп_дата = 6 октомври 2020 г | фамилно_име = Кунева | първо_име = Цвета | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Пътища на балканските зографи | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Църкви в Костур}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия|Спиридон (Костур)]] [[Категория:Църкви в Костур|Спиридон (Костур)]] [[Категория:Произведения на Костурската художествена школа|Спиридон (Костур)]] 43gl2lalwz6pw2kll58pomv93fdeuc8 0 664253 11464580 11323497 2022-07-20T10:38:44Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Michelstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_den_Burggraben_von_SO.jpg“ с [[commons:Image:Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_von_SO.jpg|Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_ wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Еберхард VII фон Ербах | описание = шенк на [[Ербах (род)|Ербах]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = господар на [[Михелщат]] | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребана = | предшественик = | потомство = Еберхард VIII фон Ербах, [[Хайнрих I фон Ербах]], Гертруд, Юта, Елизабет | наследник = | съпруга на = Имагина фон [[Графство Спонхайм|Спонхайм-Кройцнах]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = | баща = [[Еберхард IV фон Ербах]] | майка = Юта фон Вайнсберг | герб = Erbach-Scheibler169ps.jpg | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:SchlossErbach2-2.jpg|мини|140px|Дворец Ербах, 1623]] [[Файл:Michelstadt - Altstadt - Burg Michelstadt - Ansicht über Burggraben von SO.jpg|мини|140px|Замъкът [[Михелщат]]]] '''Еберхард VII фон Ербах''' ({{lang|de|Eberhard VII von Erbach}}; † [[11 март]] [[1327]]) е шенк на [[Ербах (род)|Ербах]] и господар на [[Михелщат]]. Той е син на шенк [[Еберхард IV фон Ербах]] „Стари“, господар на Михелщат († 1312) и на съпругата му Юта фон Вайнсберг († сл. 1259), дъщеря на [[Конрад II фон Вайнсберг]] († 1264) и [[Ирменгард фон Мюнценберг]]. Сестра му Юта († 1340) е [[абат]]иса в Зелигентал. == Фамилия == Еберхард VII се жени за Имагина фон [[Графство Спонхайм|Спонхайм-Кройцнах]] (* пр. 1323; † 25 юли 1341), внучка на граф [[Симон I (Спонхайм-Кройцнах)|Симон I фон Спонхайм-Кройцнах]], дъщеря на граф [[Хайнрих I (Спонхайм-Боланден)|Хайнрих I фон Спонхайм]] господар на Боланден-Даненфелс († 1311) и Кунигунда фон Боланден († 1295). Те имат пет деца:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/erbach/erbach1.html#E11 ''Erbach 1''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2895.htm#i86973 ''Eberhard VII von Erbach, Herr zu Michelstadt, Schenk von Erbach''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I380285 ''Eberhard VII. v. Erbach''], ww-person.com</ref> * Еберхард VIII фон Ербах (* пр. 1333; † сл. 1363) * [[Хайнрих I фон Ербах]] (* пр. 1333; † 16 февруари 1387), шенк на Ербах и господар на Михелщат, женен за [[Анна фон Ербах-Ербах]] (* пр. 1363; † 29/30 ноември 1375) * Гертруд († сл. 1330), омъжена за вилдграф [[Хайнрих фон Шмидтбург]] (* ок. 1305; † 1329/1330) * Юта († сл. 1357), [[абат]]иса в Зелигентал * Елизабет († сл. 1357), монахиня в Зелигентал == Литература == * Uli Steiger: ''Die Schenken und Herren von Erbach. Eine Familie zwischen Reichsministerialität und Reichsstandschaft. (1165/70 bis 1422).'' Diss. Universitätsverlag Winter, 2007, ISBN 978-3-8253-5332-2 * G. Simon: ''Die Geschichte der Dynasten und Grafen zu Erbach und ihres Landes''. H. L. Brönner, 1858, S. 382 ([https://books.google.de/books?id=rHsAAAAAcAAJ&pg=PA278&hl=de#v=onepage&q&f=false Online)] * Thomas Steinmetz: ''Die Stadtburg der Schenken von Erbach in Michelstadt''. In: Der Odenwald. Zeitschrift des Breuberg-Bundes. Nr. 1, 1989, ISSN 0029-8360, S. 18 – 27. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 1. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 134. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://geneagraphie.com/getperson.php?personID=I31923&tree=1 ''Eberhard VII von Erbach''], geneagraphie.com [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Ербахи]] s0yopgk801s2yie2wy82o5ix4xybczi 0 668508 11464165 8035052 2022-07-19T21:42:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Увс (езеро)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Увс (езеро)]] aroowde53t1twy4s5m14icwnkxzm21u 0 668935 11463881 11379726 2022-07-19T16:46:17Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Португалия}} Жоао Кансело | снимка = João Cancelo (5) (cropped).jpg | цяло име = Жоао Педро Кавако Кансело | град на раждане = [[Барейро]] | държава на раждане = {{флагче|Португалия}} [[Португалия]] | височина = 180 см<ref>{{cite web|url=http://www.espnfc.com/player/176399/joao-cancelo |title=João Cancelo Player Profile |publisher=Espn Fc |accessdate=10 юни 2019}}</ref> | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 7 | пост = [[Защитник (футбол)|Защитник]] | юношески години = 2002 – 2007<br>2007 – 2012 | юношески отбори = {{флагче|Португалия}} [[ФК Барейрензе|Барейрензе]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] | години = 2012 – 2014<br>2014 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – | отбори = {{флагче|Португалия}} Бенфика „Б“<br>{{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | мачове = 51<br>1<br>10<br>64<br>26<br>25<br>76 | голове = (3)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(1)<br>(1)<br>(3) | национален отбор години = 2010<br>2010 – 2011<br>2011 – 2012<br>2012<br>2013 – 2014<br>2014 – 2017<br>2016 – | национален отбор = {{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ16|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ17|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ18|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ19|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ20|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ21|Португалия}}<br>{{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ|Португалия}} | национален отбор мачове = 6<br>17<br>7<br>25<br>9<br>11<br>32 | национален отбор голове = (0)<br>(1)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(1)<br>(5) | посл_проф_отбори = 28 април 2022 | посл_нац_отбори = 28 април 2022 | наем = да }} '''Жоао Педро Кавако Кансело''' ({{lang|pt|João Pedro Cavaco Cancelo}}) е [[Португалия|португалски]] [[футбол]]ист, [[Защитник (футбол)|защитник]], който играе за [[Манчестър Сити]]. == Кариера == === Бенфика === Кансело е роден в Барейро, район [[Сетубал]]. Започва да тренира футбол в местния [[ФК Барейрензе|Барейрензе]]. Той се присъединява към академията на [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] през 2007 г. на 14-годишна възраст, където играе както от дясно, така и от ляво на бека. На 28 юли 2012 г. Кансело прави дебюта си за първия отбор на Бенфика в приятелски мач срещу [[Жил Висенте]].<ref>{{cite news|url=http://www.jn.pt/PaginaInicial/Desporto/Interior.aspx?content_id=2692273|title=Nélson Oliveira e Cancelo titulares|trans_title=Nélson Oliveira and Cancelo start|newspaper=Jornal de Notícias|lang=pt|date=28 юли 2012|accessdate=4 август 2012}}</ref> На 25 януари 2014 г. изиграва първия си официален мач с първия отбор на Бенфика.<ref>{{cite web|url=http://www.ojogo.pt/futebol/taca-liga/noticias/interior/sulejmani-manteve-o-benfica-vitorioso-3651733.html|title=Sulejmani manteve o Benfica vitorioso|trans_title=Sulejmani kept Benfica victorious|newspaper=O Jogo|date=25 януари 2014|accessdate=22 август 2017}}</ref> === Валенсия === На 20 август 2014 г. преминава във [[Валенсия КФ|Валенсия]] под наем до края на сезона.<ref>{{cite news|url=http://www.valenciacf.com/ver/36900/comunicado-oficial-joao-cancelo.html|title=Comunicado oficial: Joao Cancelo|trans_title=Official announcement: Joao Cancelo|publisher=Valencia CF|lang=es|date=20 август 2014|accessdate=20 август 2014}}</ref> Дебютът му в [[Ла лига]] е на 25 септември, като изиграва цял мач при победата с 3:0 над [[Кордоба КФ]].<ref>{{cite news|url=http://www.marca.com/eventos/marcador/futbol/2014_15/primera/jornada_5/val_cor/|title=Líder no hay más que Nuno|trans_title=There's no leader like Nuno|newspaper=Marca|lang=es|date=25 септември 2014|accessdate=19 февруари 2016}}</ref> Завършва първия си сезон с 13 мача във всички турнири. На 25 май 2015 г. Кансело се съгласява да сключи постоянен договор с испанския клуб до 30 юни 2021 г. за трансферна сума от 15 млн. евро.<ref>{{cite web|url=http://www.slbenfica.pt/noticias/detalhedenoticia/tabid/2788/ArticleId/41904/language/pt-PT/.aspx|title=João Cancelo transferido para o Valência CF|trans-title=João Cancelo transferred to Valencia CF|publisher=S.L. Benfica|lang=pt|date=25 май 2015|accessdate=25 май 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://en.valenciacf.com/ver/41323/joao-cancelo-joins-valencia-cf-on-a-permanent-deal-through-to-2021.html|title=Joao Cancelo joins Valencia CF on a permanent deal through to 2021|publisher=Valencia CF|date=25 май 2015|accessdate=25 май 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.slbenfica.pt/pt-pt/slb/sad/ofertas_pub/-/media/benficadp/Images/generic_content_pages/slb/SAD/ofertas_publicas_distribuicao/fsd150611.pdf|title=Prospeto de „Benfica SAD 2016 – 2019“|trans_title=Prospect of „Benfica SAD 2016 – 2019“|publisher=S.L. Benfica|lang=pt|location=Lisbon|date=15 април 2016|accessdate=22 август 2017|page=66}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.abola.pt/clubes/ver.aspx?t=3&id=559297|title=João Cancelo vendido ao Valência por 15 milhões de euros|trans-title=João Cancelo sold to Valencia for 15 million euros|newspaper=A Bola|lang=pt|date=25 май 2015|accessdate=11 юли 2015}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303193811/http://www.abola.pt/clubes/ver.aspx?t=3&id=559297 |date=2016-03-03 }}</ref> Той вкарва първия си гол за отбора на 16 септември в мач от [[Шампионската лига]], загубен с 2:3 от [[Зенит Санкт Петербург]].<ref>{{cite news|url=http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015679/postmatch/report/index.html#zenit+valencia|title=Witsel breaks Valencia hearts in five-goal thriller|publisher=UEFA.com|date=16 септември 2016|accessdate=25 ноември 2016}}</ref> === Интер === На 22 август 2017 г. преминава в [[ФК Интер|Интер]] под наем до 30 юни 2018 г. с опция за закупуване.<ref>{{cite web|url=http://www.inter.it/en/news/59321/cancelo-is-an-inter-player|title=Cancelo is an Inter player!|publisher=Inter Milan|date=22 август 2017|accessdate=23 август 2017}}</ref> Сделката е част от размяна, като [[Жофри Кондогбия]] заминава в другата посока.<ref>{{cite web|url=http://www.football-italia.net/108594/official-inter-sign-cancelo|title=Official: Inter sign Cancelo|publisher=Football Italia|date=22 август 2017|accessdate=23 август 2017}}</ref> Кансело дебютира в [[Серия А]] четири дни по-късно, като заменя [[Антонио Кандрева]] в 83-тата минута при победата с 3:1 над [[АС Рома|Рома]] на [[Стадио Олимпико]].<ref>{{cite web|url=http://www.quotidiano.net/sport/calcio/roma-inter-1.3355556|title=Roma-Inter 1 – 3, Icardi spegne i sogni giallorossi|trans_title=Roma-Inter 1 – 3, Icardi puts an end to yellow-and-red dreams|publisher=Quotidiano.net|lang=it|date=26 август 2017|accessdate=27 август 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thesun.co.uk/sport/football/4330208/roma-1-inter-milan-3-mauro-icardi-matias-vecino-title/|title=MORE AND MAUR Roma 1 Inter Milan 3: Mauro Icardi scored twice in the second half and Matias Vecino hits late third as Nerazzurri earn vital three points despite being second best in battle of title contenders|newspaper=The Sun|date=26 август 2017|accessdate=26 август 2017}}</ref> === Ювентус === На 27 юни подписва с италианския Ювентус 5 годишен договор за сумата от 40.4 млн. евро.<ref>[http://www.juventus.com/en/news/news/2018/joao-cancelo-joins-juventus.php João Cancelo signs for Juventus!]</ref> === Манчестър Сити === На 7 август 2019 г. преминава в шампиона на Англия [[Манчестър Сити]] за £27.4 млн. и [[Данило]], като част от сделката. == Отличия == === Отборни === ; Бенфика * [[Примейра Лига]]: 2013/14 * [[Таса да Лига]]: 2013/14 === Ювентус === * [[Серия А]]: 2018/19 * [[Суперкупа на Италия]]: 2018 === Международни === ; Португалия * [[Европейско първенство по футбол за младежи до 21 г.]]: финалист 2015 == Източници == <references/> {{Настоящ състав на ФК Манчестър Сити}} {{СОРТКАТ:Кансело, Жоао}} {{Превод от|en|João Cancelo|797403276}} [[Категория:Португалски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Бенфика Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Валенсия]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] abyj0u279y1ruaunyk3uinboynd1vog 0 669992 11464375 10948575 2022-07-20T07:19:15Z 46.10.218.164 wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Жана Янева | снимка = | описание = | месторождение = [[София]], [[България]] | рождено име = | място на смърт = | националност = {{BUL}} | съпруг = | деца = | дейности = | период = | мерки = | ръст = | тегло = | размер обувки = | цвят на очи = | цвят на коса = | титли = | участия = [[Мис Вселена]] | уебстраница = }} '''Жана Янева''' е български [[манекен|модел]] и победителка в конкурси за красота. Печели конкурса [[Мис Вселена България]] 2012 и представлява България в конкурса „Мис Вселена 2012“. == Биография == Жана Янева е родена в [[Благоевград]]. Тя е коронована за Мис Вселена България 2012 по време на нов конкурс, който се провежда в клуба на Големия Ябълка в Сити Сити, София, на 29 септември. Над 178 см височина, Ванева представя България в конкурса „Мис Вселена“ на 19 декември 2012 г. в [[Лас Вегас]], Невада, САЩ <ref>[http://www.seattlepi.com/entertainment/slideshow/Miss-Universe-2012-contestants-in-portraits-53815/photo-3879920.php www.seattlepi.com]</ref><ref>[http://www.latimes.com/zap-miss-universe-2012-swimsuit-pictures-20121-012-photo.html www.latimes.com]</ref> Това бележи завръщането на България в международния конкурс след двугодишно отсъствие. Последното ѝ участие се състои през 2009 г. Тя представя България в „Мис Вселена 2012“. <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1696045/ www.24chasa.bg]</ref> Има предишен опит в конкурси преди да стане „Мис Вселена България“, включително като „Мис Благоевград 2008“, първа втора на „Мис София Есен 2010“ и печели „Мис Мерилин Благоевград 2010“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012/ Официални новини на Мис Вселена България 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121008192553/http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012 |date=2012-10-08 }} {{Превод от|en|Zhana Yaneva|785656024}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янева, Жана}} [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Благоевград]] 37ai8aijhxy4q3zjwpsp2mouiqq3krb 11464376 11464375 2022-07-20T07:19:39Z 46.10.218.164 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Жана Янева | снимка = | описание = | месторождение = [[София]], [[България]] | рождено име = | място на смърт = | националност = {{BUL}} | съпруг = | деца = | дейности = | период = | мерки = | ръст = | тегло = | размер обувки = | цвят на очи = | цвят на коса = | титли = | участия = [[Мис Вселена]] | уебстраница = }} '''Жана Янева''' е български [[манекен|модел]] и победителка в конкурси за красота. Печели конкурса [[Мис Вселена България]] 2012 и представлява България в конкурса „Мис Вселена 2012“. == Биография == Жана Янева е родена в [[София]]. Тя е коронована за Мис Вселена България 2012 по време на нов конкурс, който се провежда в клуба на Големия Ябълка в Сити Сити, София, на 29 септември. Над 178 см височина, Ванева представя България в конкурса „Мис Вселена“ на 19 декември 2012 г. в [[Лас Вегас]], Невада, САЩ <ref>[http://www.seattlepi.com/entertainment/slideshow/Miss-Universe-2012-contestants-in-portraits-53815/photo-3879920.php www.seattlepi.com]</ref><ref>[http://www.latimes.com/zap-miss-universe-2012-swimsuit-pictures-20121-012-photo.html www.latimes.com]</ref> Това бележи завръщането на България в международния конкурс след двугодишно отсъствие. Последното ѝ участие се състои през 2009 г. Тя представя България в „Мис Вселена 2012“. <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1696045/ www.24chasa.bg]</ref> Има предишен опит в конкурси преди да стане „Мис Вселена България“, включително като „Мис Благоевград 2008“, първа втора на „Мис София Есен 2010“ и печели „Мис Мерилин Благоевград 2010“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012/ Официални новини на Мис Вселена България 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121008192553/http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012 |date=2012-10-08 }} {{Превод от|en|Zhana Yaneva|785656024}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янева, Жана}} [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Благоевград]] piqpgy4zez7l8iso3qcrxjsy3sl7xxx 11464386 11464376 2022-07-20T07:30:31Z 46.10.218.164 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Жана Янева | снимка = | описание = | месторождение = [[София]], [[България]] | рождено име = | място на смърт = | националност = {{BUL}} | съпруг = | деца = | дейности = | период = | мерки = | ръст = | тегло = | размер обувки = | цвят на очи = | цвят на коса = | титли = | участия = [[Мис Вселена]] | уебстраница = }} '''Жана Янева''' е български [[манекен|модел]] и победителка в конкурси за красота. Печели конкурса [[Мис Вселена България]] 2012 и представлява България в конкурса „Мис Вселена 2012“. == Биография == Жана Янева е родена в [[София]].Баща е представител на бизнеса и е кореняк софиянец, майка и е роден а в Благоевград и също се занимава с бизнес. Част от детсвото и преминава в Благоевград, където семейството и избира да живее. Освен модел Жана Янева е и професионален състезател по тенис. Малко известен факт е, че кръстница на Жана и кума на семейство Яневи е прочутата оперна певица [[Гена Димитрова]]. Тя е коронована за Мис Вселена България 2012 по време на нов конкурс, който се провежда в клуба на Големия Ябълка в Сити Сити, София, на 29 септември. Над 178 см височина, Янева представя България в конкурса „Мис Вселена“ на 19 декември 2012 г. в [[Лас Вегас]], Невада, САЩ <ref>[http://www.seattlepi.com/entertainment/slideshow/Miss-Universe-2012-contestants-in-portraits-53815/photo-3879920.php www.seattlepi.com]</ref><ref>[http://www.latimes.com/zap-miss-universe-2012-swimsuit-pictures-20121-012-photo.html www.latimes.com]</ref> Това бележи завръщането на България в международния конкурс след двугодишно отсъствие. Последното ѝ участие се състои през 2012 г. Тя представя България в „Мис Вселена 2012“. <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1696045/ www.24chasa.bg]</ref> Има предишен опит в конкурси преди да стане „Мис Вселена България“, включително като „Мис Благоевград 2008“, първа втора на „Мис София Есен 2010“ и печели „Мис Мерилин Благоевград 2010“. Жана Янева е един от най-успешните български модели. Работи като модел в Милано, Париж и Истанбул. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012/ Официални новини на Мис Вселена България 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121008192553/http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012 |date=2012-10-08 }} {{Превод от|en|Zhana Yaneva|785656024}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янева, Жана}} [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Благоевград]] axnawooltalw1yjdeorxk3zut6vbuph 11464388 11464386 2022-07-20T07:35:51Z 46.10.218.164 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Жана Янева | снимка = | описание = | месторождение = [[София]], [[България]] | рождено име = | място на смърт = | националност = {{BUL}} | съпруг = | деца = | дейности = | период = | мерки = | ръст = | тегло = | размер обувки = | цвят на очи = | цвят на коса = | титли = | участия = [[Мис Вселена]] | уебстраница = }} '''Жана Янева''' е български [[манекен|модел]] и победителка в конкурси за красота. Печели конкурса [[Мис Вселена България]] 2012 и представлява България в конкурса „Мис Вселена 2012“. == Биография == Жана Янева е родена в [[София]].Баща и е представител на бизнеса и е кореняк софиянец, майка и е роден а в Благоевград и също се занимава с бизнес. Част от детсвото на Жана преминава в Благоевград, където семейството и избира да живее. Освен модел Жана Янева е и професионален състезател по тенис. Малко известен факт е, че кръстница на Жана и кума на семейство Яневи е прочутата оперна певица [[Гена Димитрова]]. Тя е коронована за Мис Вселена България 2012 по време на нов конкурс, който се провежда в клуба на Големия Ябълка в Сити Сити, София, на 29 септември. Над 178 см височина, Янева представя България в конкурса „Мис Вселена“ на 19 декември 2012 г. в [[Лас Вегас]], Невада, САЩ <ref>[http://www.seattlepi.com/entertainment/slideshow/Miss-Universe-2012-contestants-in-portraits-53815/photo-3879920.php www.seattlepi.com]</ref><ref>[http://www.latimes.com/zap-miss-universe-2012-swimsuit-pictures-20121-012-photo.html www.latimes.com]</ref> Това бележи завръщането на България в международния конкурс след двугодишно отсъствие. Последното ѝ участие се състои през 2012 г. Тя представя България в „Мис Вселена 2012“. <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1696045/ www.24chasa.bg]</ref> Има предишен опит в конкурси преди да стане „Мис Вселена България“, включително като „Мис Благоевград 2008“, първа втора на „Мис София Есен 2010“ и печели „Мис Мерилин Благоевград 2010“. Жана Янева е един от най-успешните български модели. Работи в Милано, Париж и Истанбул. Известна е със своята интелигентност и красива усмивка. В последните години Жана Янева освен с мода се занимава и с бизнес, който наследява от родителите си. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012/ Официални новини на Мис Вселена България 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121008192553/http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012 |date=2012-10-08 }} {{Превод от|en|Zhana Yaneva|785656024}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янева, Жана}} [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Благоевград]] 4ax4r19gq6p9kwa48l5m5m20qdsfwrf 11464394 11464388 2022-07-20T07:44:58Z 46.10.218.164 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Манекен | име = Жана Янева | снимка = | описание = | месторождение = [[София]], [[България]] | рождено име = | място на смърт = | националност = {{BUL}} | съпруг = | деца = | дейности = | период = | мерки = | ръст = | тегло = | размер обувки = | цвят на очи = | цвят на коса = | титли = | участия = [[Мис Вселена]] | уебстраница = }} '''Жана Янева''' е български [[манекен|модел]] и победителка в конкурси за красота. Печели конкурса [[Мис Вселена България]] 2012 и представлява България в конкурса „Мис Вселена 2012“. == Биография == Жана Янева е родена в [[София]].Баща и е представител на бизнеса и е кореняк софиянец, майка и е родена в Благоевград и също се занимава с бизнес.Връзката на Жана с модата не е случайна. Семейството основава една от първите български модни къщи. Като развива този бизнес дълги години. Част от детсвото на Жана преминава в Благоевград, където семейството и избира да живее. Освен модел Жана Янева е и бивш професионален състезател по тенис. Малко известен факт е, че кръстница на Жана и кума на семейство Яневи е прочутата оперна певица [[Гена Димитрова]]. Жана е коронована за Мис Вселена България 2012 по време на нов конкурс, който се провежда в клуба на Големия Ябълка в Сити Сити, София, на 29 септември. Над 178 см височина, Янева представя България в конкурса „Мис Вселена“ на 19 декември 2012 г. в [[Лас Вегас]], Невада, САЩ <ref>[http://www.seattlepi.com/entertainment/slideshow/Miss-Universe-2012-contestants-in-portraits-53815/photo-3879920.php www.seattlepi.com]</ref><ref>[http://www.latimes.com/zap-miss-universe-2012-swimsuit-pictures-20121-012-photo.html www.latimes.com]</ref> Това бележи завръщането на България в международния конкурс след двугодишно отсъствие. Последното ѝ участие се състои през 2012 г. Тя представя България в „Мис Вселена 2012“. <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1696045/ www.24chasa.bg]</ref> Има предишен опит в конкурси преди да стане „Мис Вселена България“, включително като „Мис Благоевград 2008“, първа втора на „Мис София Есен 2010“ и печели „Мис Мерилин Благоевград 2010“. Жана Янева е един от най-успешните български модели. Работи в Милано, Париж и Истанбул. Известна е със своята интелигентност и красива усмивка. В последните години Жана Янева освен с мода се занимава и с бизнес, който наследява от родителите си. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012/ Официални новини на Мис Вселена България 2012] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121008192553/http://globalbeauties.com/blog/2012/10/miss-universe-bulgaria-2012 |date=2012-10-08 }} {{Превод от|en|Zhana Yaneva|785656024}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янева, Жана}} [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в Благоевград]] gdcyj702hp265vfj0rpc8iu5qcvumg6 0 672051 11463798 11358522 2022-07-19T14:56:33Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-рождено = Георги Николов Гайтанеков | категория = актьор | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1961 – 2014 | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | общомедия = }} '''Георги Николов Гайтанеков''' (21 февруари 1938 – 28 февруари 2016) е български актьор и театровед. == Биография == Наследник е на стария копривщенски род на Никола Гайтанек (1843 – 1901), участник в [[Априлското въстание]] от 1876 година, комитетски куриер за [[Панагюрище]], [[Клисура]], [[Сопот]] и [[Карлово]] след погрома на което е заточен на остров [[Родос]]. Георги Гайтанеков завършва специалност „актьорско майсторство“ във [[ВИТИЗ]] в класа на проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] и през 1961 г. Започва дейност в Бургаския драматичен театър. Работи заедно с актьорите [[Николай Бинев]], [[Ани Бакалова]], [[Домна Ганева]], [[Банко Банков (актьор)|Банко Банков]] и [[Петър Петров (актьор, р. 1930)|Петър Петров]]. Последователно играе в [[Народен театър „Иван Вазов“]], театър „[[Сълза и смях]]“, [[Драматичен театър „Боян Дановски“|Пернишкия ДТ]].<ref name="hours">[https://www.24chasa.bg/novini/article/5334366 Почина актьорът Георги Гайтаников], 24 часа онлайн, 29 февруари 2016.</ref> Той е заместник директор по културата на БНТ по времето на [[Хачо Бояджиев]].<ref name="bnt">[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-aktort-geyrgi-gaytanikov Почина актьорът Георги Гайтаников], [[БНТ]] новини, 28 февруари 2016.</ref> Ежегодно участва с лирични изпълнения в Дебеляновите поетични празници в [[Копривщица]], на която е обявен за почетен гражданин. Участва в дублажите на безброй филми и сериали през кариерата си. Последната му роля на театрална сцена е в пиесата „[[Железният светилник]]“ в театър „Сълза и смях“.<ref name="bnt"/> Гайтанеков умира на 78 години на 28 февруари 2016 г.<ref name="bnt"/> == Театрални роли == === ТВ театър === * „Мерцедес за продан“ (1986) ([[Венцислав Кулев]]) - бащата * „Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов) * „Среща в Рим“ (1982) ([[Камен Зидаров]]) * „Наричаха го Бозвели“ (1982) ([[Олга Кръстева]]) * „Годежна вечер“ (1977) ([[Славчо Трънски]]) * „Битката за Преслав“ (1971) ([[Радко Радков]]) * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) * „Джени – жена по природа“ (1969) ([[Ърскин Колдуел]]) * „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур) == Филмография == * „[[Мил семеен скандал]]“ (1987) * „[[Толкова очаквани приятелства]]“ (1984) - директорът * „[[В името на народа (филм)|В името на народа]]“ (1984), 8 серии – директорът на затвора * „[[Д-р Петър Берон]]“ (1983), 2 серии * „[[Слънце на детството]]“ (2-сер. тв, 1981) * „[[Спилитим и Рашо]]“ (1980), 20 серии – богаташът (в 4 серия) * „[[Такава смърт няма]]“ (тв, 1973) – (като Георги Гайтаников) - селянин * „[[На всеки километър]]“ (1969-1971), 26 серии - Пешевски в ''(в 19-а серия: „Хищникът“ – 1971)'' == Източници == <references /> * Каблешкова Р. ''Сто видни копривщенци'', Георги Гайтаников, Симелпрес, второ, допълнено издание, 2017, стр. 250. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гайтанеков, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални критици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Почетни граждани на Копривщица]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Родени през 1938 година]] [[Категория:Починали през 2016 година]] 3pfx5ho12i7822q0if3cke8mjsxvcfr 0 673546 11463692 11463523 2022-07-19T13:57:27Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = EvgeniBudinov.png | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | още = {{Депутат-България|44н=1}} | брак = Мариела Будинова | деца = Александър Будинов Белла Будинова }} '''Евгени Генчев Будинов''' е български [[актьор]] и [[политик]] от [[ГЕРБ]]. == Биография == Роден е на 20 юни 1981 г. в [[София]]. През 2004 г. завършва [[НАТФИЗ]] в класа на [[Стефан Данаилов]] и [[Илия Добрев]]. От 2005 до 2007 г. работи в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в Бургас. От 2007 г. играе на сцената на [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Играе в представления в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|театър „Сълза и смях“]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] и всички театрални сцени на България с частни пътуващи представления. Зад гърба си има повече от 45 театрални роли. Работил е като автор и водещ в телевизионните предавания Полет на нощта (2009), Преди обед (2014 – 2015), Мармалад (2016).<ref>[https://www.cinefish.bg/Evgeni-Budinov-Evgeny-Budinov-ac23215.html Биография на Евгени Будинов на сайта Cinefish.bg]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/sustav/evgeni-budinov Евгени Будинов в сайта на МГТ „Зад Канала“]</ref><ref>[http://www.imdb.com/name/nm2543607/?ref_=nv_sr_1l Евгени Будинов в сайта на IMDb]</ref> През 2018 г. завършва Театрална режисура в [[Югозападен университет|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] и прави режисьорския си дебют в [[Драматично-куклен театър (Враца)|Драматично-куклен театър Враца]] с постановката „Предградие“<ref>[http://theatre.vratsa.eu/bg/p-r-e-d-g-r-a-d-i-e/ ПРЕДГРАДИЕ – Драматично-куклен театър Враца].</ref> През 2020 г. поставя като режисьор „Последната нощ на Сократ“ от [[Стефан Цанев]] на сцената на шуменския [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]]. Има повече от 45 роли в театъра и над 25 роли в киното и телевизията в български и чуждестранни филмови продукции. От 13 октомври 2017 г. е депутат в 44 народно събрание от ГЕРБ на мястото на подалия оставка Антон Тодоров. Член е на Комисията по културата и медиите, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина.<ref>Камелия Цветанова, [https://www.dnes.bg/politika/2017/10/13/aktioryt-evgeni-budinov-stana-deputat-ot-gerb.356095 Актьорът Евгени Будинов стана депутат от ГЕРБ], Dnes.bg, 13 октомври 2017 г.</ref><ref>[http://www.parliament.bg/bg/MP/2942 Официален сайт на НС -44 Народно събрание – депутати]</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6495528 Евгени Беудиноов: Само ГЕРБ работи реално], интервюна Кристина Кръстева, 24chasa.bg, 14 октомври 2017 г.</ref> От 12 декември 2019 до 4 април 2021 е земестник-председател на Комисия по културата и медиите в 44 НС. Много обича град [[Банкя]] и участва в активния живот като организира културни събития и фестивали. През 2021г. участва в трети сезон на „[[Маскираният певец]]“ като гост-участник под костюма на Змията. == Филмография == * [[Пътуване до морето]] (2001), Ваньо * [[Отвъд чертата]] (2003) * [[Тя и той]] (2004, сериал), епизод, Таксиметров шофьор, Фотограф * [[Маймуни през зимата]] (2006), масажиста * [[Людмил и Руслана]] (2008, 6 серии), Васил * [[Хъшове]] (2008), Мравката * [[Стъпки в пясъка‎]] (2010), Пецата * [[Под прикритие]] (2011 в епизод 2.6 и 2013 в епизод 3.9, сериал), Явор * [[Корпус за бързо реагиране (филм)|Корпус за бързо реагиране]] (2012), Гецата * [[Цветът на хамелеона]] (2012), репортер * [[Етажна собственост]] (2012 – 2013, сериал), Кирчо * [[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]] (2014), Гецата * [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] (2013, сериал), Георги Димитров * [[Дякон Левски]] (2015), [[Матей Преображенски|Матей Миткалото]] * Столичани в повече (2015) Адвокатът * [[На педя от земята]] (2016), ЗКПЧ * [[Възвишение]] (2017), Костович * [[Сматфонът беглец]] (2018), Терминатор * [[Откраднат живот]] (2019, сериал 8-и сезон), д-р Емил Петмезов * Засукан свят (2019 реж. [[Мариус Куркински]], по едноименния разказ на [[Николай Хайтов]] от сборника „Диви разкази“), Копанар * Останалото е пепел (2020 реж. Георги Костов), Спас * и други == Театрални роли == * „Зимна приказка“ ''(роля: Роджеро)'', [[Уилям Шекспир]], реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ * „Хъшове“ ''(роля:Мравката)'', [[Иван Вазов]], реж. [[Александър Морфов]], НТ „Иван Вазов“ * „Стъклената менажерия“ ''(роля: Джими О`Конър''), [[Tенеси Уилямс]], реж. Г. Михалков, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ ''(роля:Розенкранц)'', Том Стопарт, реж. [[Борислав Чакринов]], ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Женитба“ ''(роля: Фьокла Ивановна)'', [[Н. В. Гогол]], реж. Юрий Николаевич Погребничко, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Нерви за любов“ ''(роля: Синът)'', реж. Петър Кауков, МГТ „Зад канала“ * „В полите на Витоша“ ''(роля: Чудомир Чипиловски)'', [[П. К. Яворов]], реж. [[Лилия Абаджиева]], МГТ „Зад канала“ * „Рибарски свади“ ''(роля: Исидоро)'', [[Карло Голдони]], реж. Ст. Данаилов, ДТ „Сълза и смях“ * „Животно на трона“ ''(различни роли)'', [[Карло Гоци]], реж. Теди Москов, МГТ „Зад канала“ * „Летене“ ''(роля: Евгени)'', [[Оля Мухина]], реж. Деси Шпатова, МГТ „Зад канала“ * „Михал Мишкоед“ ''(роля: Вичо)'', [[Сава Доброплодни]], реж. Иван Урумов, ДТ „Сълза и Смях“ * „Великолепният Рогоносец“ ''(роля: Говедаря)'', Фернан Кромелинк, реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Красотата спи“ ''(роля: Зигмунда Фройде)'', реж. [[Теди Москов]], МГТ „Зад канала“ * „Жестоки игри“ ''(роля: Терентий)'', Ал. Арбудов, реж. Андрей Любимов, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Дама Пика“ ''(роля: Сурин)'', реж. [[Бина Харалампиева]], МГТ „Зад канала“ * „Балкански синдром“ ''(роля: Кумът)'', [[Станислав Стратиев]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Под контрол“ ''(различни роли)'', реж. Младен Алексиев, МГТ „Зад канала“ * „Демонът от Скопие“ ''(роля: Джоджо''), [[Горан Стефановски]], реж. Дино Мустафич, МГТ „Зад канала“ * „Изобретателната влюбена“, [[Лопе де Вега]], реж. Елена Панайотова, МГТ „Зад канала“ * „Недоразбраната цивилизация“ авторски спектакъл на Теди Москов, МГТ „Зад канала“ * „Ромул Велики“ ''(роля: Зенон, император на Източната Римска империя)'' реж. Бина Харалмпиева * „Суматоха“ ''(роля: Циганинът)'', [[Йордан Радичков]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Скъперникът“ ''(роля: Метр Жак)'', [[Молиер]], реж. Лилия Абаджиева, МГТ „Зад канала“ * „Ричард III“ ''(роля: Санскритски магьосник и Първи и основен гражданин)'', Уилям Шекспир, реж. Теди Москов, НТ „Иван Вазов“ * „Етажна Гроздова“ ''(роля: Кирчо)'', Иван Ангелов, реж. Тодор Николов, * „Човекоядката“ ''(роля: Артиста Кънчо)'', [[Иван Радоев]], реж. Бина Харалампиева, МГТ „Зад канала“ * „Изневери в повече“ ''(роля: Джон Валоун)'', Артур Нюфиилд, реж. Емил Марков, Театър „Сълза и смях“ * „Изкуството на комедията“ ''(роля: Куинто Басети)'', [[Едуардо де Филипо]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Нашата голяма френска сватба“ ''(роля: Луи)'', реж. Асен Блатечки * „На живо от оня свят“ ''(роля: Гонзаг)'', реж. проф. Ивайло Христов, Театър „Сълза и смях“ * „Направо от асансьора“ ''(роля: Ян Декоброй)'', реж. Иван Радоев, Театър „Сълза и смях“ * и други == ТВ сериали == * [[Под прикритие]] роля Явор * [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] роля Георги Димитров * [[Етажна собственост]] роля Кирчо * [[Откраднат живот]] роля д-р Петмезов == Озвучаване == * „[[Бикът Фердинанд]]“ (2017) – Ангъс == Личен живот == Женен за Мариела Иванкова-Будинова, има син – Александър Будинов, роден през 2013 г. и дъщеря Белла Будинова, родена през 2020 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == ; Интервюта: * Андреа Драганова, [https://tribune.bg/bg/mneniq/evgeni-budinov-bankya--tova-e-stolitsata-na-sofiya/ Евгени Будинов: Банкя – това е столицата на София], 17 юли 2019 {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Будинов, Евгени}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Народни представители от ГЕРБ]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Югозападния университет]] [[Категория:Родени в София]] ms3xcxcuuum0iaf982do9tqw44kcohk 11463697 11463692 2022-07-19T13:59:34Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = EvgeniBudinov.png | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]], [[политик]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | още = {{Депутат-България|44н=1}} | брак = Мариела Будинова | деца = Александър Будинов Белла Будинова }} '''Евгени Генчев Будинов''' е български [[актьор]] и [[политик]] от [[ГЕРБ]]. == Биография == Роден е на 20 юни 1981 г. в [[София]]. През 2004 г. завършва [[НАТФИЗ]] в класа на [[Стефан Данаилов]] и [[Илия Добрев]]. От 2005 до 2007 г. работи в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в Бургас. От 2007 г. играе на сцената на [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Играе в представления в [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|театър „Сълза и смях“]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] и всички театрални сцени на България с частни пътуващи представления. Зад гърба си има повече от 45 театрални роли. Работил е като автор и водещ в телевизионните предавания Полет на нощта (2009), Преди обед (2014 – 2015), Мармалад (2016).<ref>[https://www.cinefish.bg/Evgeni-Budinov-Evgeny-Budinov-ac23215.html Биография на Евгени Будинов на сайта Cinefish.bg]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/sustav/evgeni-budinov Евгени Будинов в сайта на МГТ „Зад Канала“]</ref><ref>[http://www.imdb.com/name/nm2543607/?ref_=nv_sr_1l Евгени Будинов в сайта на IMDb]</ref> През 2018 г. завършва Театрална режисура в [[Югозападен университет|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] и прави режисьорския си дебют в [[Драматично-куклен театър (Враца)|Драматично-куклен театър Враца]] с постановката „Предградие“<ref>[http://theatre.vratsa.eu/bg/p-r-e-d-g-r-a-d-i-e/ ПРЕДГРАДИЕ – Драматично-куклен театър Враца].</ref> През 2020 г. поставя като режисьор „Последната нощ на Сократ“ от [[Стефан Цанев]] на сцената на шуменския [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]]. Има повече от 45 роли в театъра и над 25 роли в киното и телевизията в български и чуждестранни филмови продукции. От 13 октомври 2017 г. е депутат в 44 народно събрание от ГЕРБ на мястото на подалия оставка Антон Тодоров. Член е на Комисията по културата и медиите, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина.<ref>Камелия Цветанова, [https://www.dnes.bg/politika/2017/10/13/aktioryt-evgeni-budinov-stana-deputat-ot-gerb.356095 Актьорът Евгени Будинов стана депутат от ГЕРБ], Dnes.bg, 13 октомври 2017 г.</ref><ref>[http://www.parliament.bg/bg/MP/2942 Официален сайт на НС -44 Народно събрание – депутати]</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6495528 Евгени Беудиноов: Само ГЕРБ работи реално], интервюна Кристина Кръстева, 24chasa.bg, 14 октомври 2017 г.</ref> От 12 декември 2019 до 4 април 2021 е земестник-председател на Комисията по културата и медиите в 44 НС. Много обича град [[Банкя]] и участва в активния живот като организира културни събития и фестивали. През 2021г. участва в трети сезон на „[[Маскираният певец]]“ като гост-участник под костюма на Змията. == Филмография == * [[Пътуване до морето]] (2001), Ваньо * [[Отвъд чертата]] (2003) * [[Тя и той]] (2004, сериал), епизод, Таксиметров шофьор, Фотограф * [[Маймуни през зимата]] (2006), масажиста * [[Людмил и Руслана]] (2008, 6 серии), Васил * [[Хъшове]] (2008), Мравката * [[Стъпки в пясъка‎]] (2010), Пецата * [[Под прикритие]] (2011 в епизод 2.6 и 2013 в епизод 3.9, сериал), Явор * [[Корпус за бързо реагиране (филм)|Корпус за бързо реагиране]] (2012), Гецата * [[Цветът на хамелеона]] (2012), репортер * [[Етажна собственост]] (2012 – 2013, сериал), Кирчо * [[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]] (2014), Гецата * [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] (2013, сериал), Георги Димитров * [[Дякон Левски]] (2015), [[Матей Преображенски|Матей Миткалото]] * Столичани в повече (2015) Адвокатът * [[На педя от земята]] (2016), ЗКПЧ * [[Възвишение]] (2017), Костович * [[Сматфонът беглец]] (2018), Терминатор * [[Откраднат живот]] (2019, сериал 8-и сезон), д-р Емил Петмезов * Засукан свят (2019 реж. [[Мариус Куркински]], по едноименния разказ на [[Николай Хайтов]] от сборника „Диви разкази“), Копанар * Останалото е пепел (2020 реж. Георги Костов), Спас * и други == Театрални роли == * „Зимна приказка“ ''(роля: Роджеро)'', [[Уилям Шекспир]], реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ * „Хъшове“ ''(роля:Мравката)'', [[Иван Вазов]], реж. [[Александър Морфов]], НТ „Иван Вазов“ * „Стъклената менажерия“ ''(роля: Джими О`Конър''), [[Тенеси Уилямс]], реж. Г. Михалков, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ ''(роля:Розенкранц)'', Том Стопарт, реж. [[Борислав Чакринов]], ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Женитба“ ''(роля: Фьокла Ивановна)'', [[Н. В. Гогол]], реж. Юрий Николаевич Погребничко, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Нерви за любов“ ''(роля: Синът)'', реж. Петър Кауков, МГТ „Зад канала“ * „В полите на Витоша“ ''(роля: Чудомир Чипиловски)'', [[П. К. Яворов]], реж. [[Лилия Абаджиева]], МГТ „Зад канала“ * „Рибарски свади“ ''(роля: Исидоро)'', [[Карло Голдони]], реж. Ст. Данаилов, ДТ „Сълза и смях“ * „Животно на трона“ ''(различни роли)'', [[Карло Гоци]], реж. Теди Москов, МГТ „Зад канала“ * „Летене“ ''(роля: Евгени)'', [[Оля Мухина]], реж. Деси Шпатова, МГТ „Зад канала“ * „Михал Мишкоед“ ''(роля: Вичо)'', [[Сава Доброплодни]], реж. Иван Урумов, ДТ „Сълза и Смях“ * „Великолепният Рогоносец“ ''(роля: Говедаря)'', Фернан Кромелинк, реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Красотата спи“ ''(роля: Зигмунда Фройде)'', реж. [[Теди Москов]], МГТ „Зад канала“ * „Жестоки игри“ ''(роля: Терентий)'', Ал. Арбудов, реж. Андрей Любимов, ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас * „Дама Пика“ ''(роля: Сурин)'', реж. [[Бина Харалампиева]], МГТ „Зад канала“ * „Балкански синдром“ ''(роля: Кумът)'', [[Станислав Стратиев]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Под контрол“ ''(различни роли)'', реж. Младен Алексиев, МГТ „Зад канала“ * „Демонът от Скопие“ ''(роля: Джоджо''), [[Горан Стефановски]], реж. Дино Мустафич, МГТ „Зад канала“ * „Изобретателната влюбена“, [[Лопе де Вега]], реж. Елена Панайотова, МГТ „Зад канала“ * „Недоразбраната цивилизация“ авторски спектакъл на Теди Москов, МГТ „Зад канала“ * „Ромул Велики“ ''(роля: Зенон, император на Източната Римска империя)'' реж. Бина Харалмпиева * „Суматоха“ ''(роля: Циганинът)'', [[Йордан Радичков]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Скъперникът“ ''(роля: Метр Жак)'', [[Молиер]], реж. Лилия Абаджиева, МГТ „Зад канала“ * „Ричард III“ ''(роля: Санскритски магьосник и Първи и основен гражданин)'', Уилям Шекспир, реж. Теди Москов, НТ „Иван Вазов“ * „Етажна Гроздова“ ''(роля: Кирчо)'', Иван Ангелов, реж. Тодор Николов, * „Човекоядката“ ''(роля: Артиста Кънчо)'', [[Иван Радоев]], реж. Бина Харалампиева, МГТ „Зад канала“ * „Изневери в повече“ ''(роля: Джон Валоун)'', Артур Нюфиилд, реж. Емил Марков, Театър „Сълза и смях“ * „Изкуството на комедията“ ''(роля: Куинто Басети)'', [[Едуардо де Филипо]], реж. Мариус Куркински, МГТ „Зад канала“ * „Нашата голяма френска сватба“ ''(роля: Луи)'', реж. Асен Блатечки * „На живо от оня свят“ ''(роля: Гонзаг)'', реж. проф. Ивайло Христов, Театър „Сълза и смях“ * „Направо от асансьора“ ''(роля: Ян Декоброй)'', реж. Иван Радоев, Театър „Сълза и смях“ * и други == ТВ сериали == * [[Под прикритие]] роля Явор * [[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]] роля Георги Димитров * [[Етажна собственост]] роля Кирчо * [[Откраднат живот]] роля д-р Петмезов == Озвучаване == * „[[Бикът Фердинанд]]“ (2017) – Ангъс == Личен живот == Женен за Мариела Иванкова-Будинова, има син – Александър Будинов, роден през 2013 г. и дъщеря Белла Будинова, родена през 2020 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == ; Интервюта: * Андреа Драганова, [https://tribune.bg/bg/mneniq/evgeni-budinov-bankya--tova-e-stolitsata-na-sofiya/ Евгени Будинов: Банкя – това е столицата на София], 17 юли 2019 {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Будинов, Евгени}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Народни представители от ГЕРБ]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Югозападния университет]] [[Категория:Родени в София]] idrwlwhebiwm456ygkprgqn4mx42hcl 0 674801 11463653 10941944 2022-07-19T13:14:12Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Стефан Д. Стефанов | снимка =|thumb|Стефан Д. Стефанов 2017 г. | описание = Стефан Д. Стефанов 2017 г. | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1984|6|9|1}} | място на раждане = [[Варна]], [[Народна република България]] | работил = [[писател]] | националност = {{България}} | период = от 2015 г. | жанрове = [[Роман на ужаса|ужаси]], [[фантастика|научна фантастика]], [[фентъзи]], [[трилър]], [[мистерия]], [[книги-игри]]. | теми = | направление = | течение = | дебют = [https://www.goodreads.com/book/show/28224436?from_search=true „Трубадур“] (роман) | съпруга = Екатерина Стефанова | сайт = [https://logusbg.wordpress.com/ Трубадур и други истории] }} '''Стефан Димитров Стефанов''' е български [[писател]], който твори главно в областта на [[фантастика]]та ([[хорър]], [[Фантастика|научна фантастика]], [[фентъзи]], [[трилър]]). == Биография == Стефан Д. Стефанов е роден във Варна на 9 юни 1984 г. Тийнейджърските си години прекарва във Варна и Шумен, но накрая се установява в София, където завършва средното си образование в [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|VII СОУ „Св. Седмочисленици“]]. През 2009 г. се дипломира със специалност „балканистика“ в [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], а след това Master of Business Administration към Cardiff Metropolitan University. От 2011 г. до момента работи в [[ИТ|ИТ сферата]], на позицията мениджър качество, към голяма международна компания. Страстта му към литературата се заражда в най-ранна детска възраст, а разкази започва да пише от 16-годишен (още в девети клас Стефан Д. Стефанов написва разказа „Грях“, издал в самостоятелния си сборник през 2016 г. – „Little Book of Darkness“<ref>[https://biblioman.chitanka.info/books/3002 „Little Book of Darkness“]</ref>; ИК „Гаяна“). През 2015 година авторът печели множество призвания и награди, както и издава първия си роман <ref>[https://biblioman.chitanka.info/books/2995 „Трубадур“]</ref>, с която книга грабва второто място за дебют в класацията на Националните фантастични награди<ref>{{Citation |title=Националните фантастични награди |url=http://nfnagradi.net/results-2016/ |accessdate=2017-10-26 |archivedate=2017-02-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170202000124/http://nfnagradi.net/results-2016/ }}</ref>. В същата инициатива, печели и трето място за любима книга-игра, с участието си в сборник книги-игри „Призвание герой!“ № 4<ref>[https://biblioman.chitanka.info/books/3377 „Призвание герой!“ № 4]</ref> (2015), с творбата си: „Зъби“. Във Втория национален конкурс за хумористичен разказ, на тема: „Ако бях шеф“; жури селектира 34 заглавия, включвайки ги в бъдещ сборник. Сред тези 34 писателя (от общо 94 конкурента) Стефан се вписва с разказа си „Ако бях шеф“<ref>[https://logusbg.wordpress.com/2015/12/20/ако-бях-шеф/ „Ако бях шеф“]</ref>. В конкурса на издателство „Гаяна“, вдъхновен от произведенията на Рей Бредбъри, младият български писател се класира и 2015 г. е издаден в антологията „451 по Бредбъри“<ref>[https://www.goodreads.com/book/show/28077002-451 „451 по Бредбъри“]</ref>, с разказа си „Най-красивата“. Романът „Трубадур“ през това време набира популярност и авторът бива канен на множество радио интервюта, сред които и в „Радио Шумен“. Следващата – 2016 – година е отново плодотворна за Стефан. В ежегодния конкурс на издателство „Гаяна“; този път вдъхновени от произведенията на Едгар Алан По; Стефанов участва с разказа си „Нощ сред надгробните камъни“ в антологията „По крилете на гарвана“<ref>[https://www.goodreads.com/book/show/33630881 „По крилете на гарвана“]</ref>. Същата година и в същото издателство, Стефан Д. Стефанов издава втората си самостоятелна книга, а именно сборника си с разкази: „Little Book of Darkness“. Редовен участник и чест победител в инициативата „Истории от някога“<ref>[https://bg-bg.facebook.com/istoriiotnyakoga/ „Истории от някога“]</ref> (с водещ [[Николай Николов-Козия]]). През 2017 година е съавтор в радио романа „Демоните на магелановия облак“<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/100824416 „Демоните на магелановия облак“]</ref>, излъчен по Българско национално радио „Христо Ботев“ и с водещи [[Емил Янев]] и [[Кин Стоянов]]. Стефан работи по „Палатът на чудесата“ (продължение на играта за вампирката Елия от „Зъби“), която ще излезе в новия брой на сборника книги-игри: „Призвание герой!“ №5 за [[Коледа]]. == Творчество == === Самостоятелни издания === * „Трубадур“ (2015) – ИК „Гаяна“ * „Little Book of Darkness“ (2016) – ИК „Гаяна“ === Участие в съвместни издания === * „Призвание герой!“ № 4 (2015) – ИК Сдружение „Книги-игри“ ** „Зъби“ * „Ако бях шеф“ (2015) – ИК „Президент“ ** „Ако бях шеф“ (разказ) * „415 по Бредбъри“ (2015) – ИК „Гаяна“ ** „Най-красивата“ (разказ) * „По крилете на гарвана“ (2016) – ИК „Гаяна“ ** „Нощ сред надгробните камъни“ (разказ) * „Демоните на магелановия облак“ (2017) – БНР „Христо Ботев“ ** „Силата на камъка“ (трета глава от радио романа) == Награди и отличия == * Отличен във Втори национален конкурс, на тема „Ако бях шеф“ (2015) * Отличен във втория конкурс на [[Дракус (списание)|списание „Дракус“]] – 4510 думи вдъхновени от [[Рей Бредбъри]] (2015) * Трето място в НФН (Любима книга-игра за 2015 година) * Второ място в НФН (Любим дебют за 2015 година с романа „Трубадур“) * Отличен в третия конкурс на списание „Дракус“ – за разказ вдъхновен от творчеството на [[Едгар Алан По]] (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.goodreads.com/author/show/14756923._?from_search=true Стефан Д. Стефанов в goodreads] * [https://www.facebook.com/troubadourbystefan/?ref=br_rs Трубадур и други истории във facebook] * {{Моята библиотека автор|stefan-d-stefanov|Стефан Д. Стефанов}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Стефанов, Стефан Д.}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени във Варна]] 02gl32ikekrrupi8kwq55dn3k8us8wk 0 675147 11464127 11307194 2022-07-19T21:32:52Z 212.5.158.220 wikitext text/x-wiki {{Личност|бизнесмен}} '''Джѐфри Детето Бѐзос''' ({{lang|en|Jeffrey Preston „Jeff“ Bezos}}, фамилия при раждането – Йоргенсен), по-известен просто като '''Джеф Безос''', е [[Северна Америка|северноамерикански]] гангстер. Основател и изпълнителен директор на [[интернет магазин]]а за [[електронна търговия]] The Bay.com, основател и притежател на [[Космонавтика|аерокосмическата]] компания [[Blue Origin]],<ref name=orig1 /> притежава и издателската къща ''[[Вашингтон Пост]]''.<ref name=wash1 /> Джеф Безос е най-богатият човек на планетата от октомври 2017 г., когато неговото състояние се оценява на 92,3 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]],<ref name="Forbes">{{cite news |url=https://www.forbes.com/profile/jeff-bezos/?list=rtb/ |title=The World's Billionaires: Jeff Bezos |work=[[Forbes]] |accessdate=10.01.2019}}</ref> към март 2018 г. – на 112 млрд. щ.д.,<ref>[https://www.vesti.bg/tehnologii/bezos-stana-naj-bogatiiat-chovek-v-modernata-istoriia-6078029 Джеф Безос – най-богатият човек в света, Тръмп падна в класацията] – Мартин Дешев, „Вести“, 10 януари 2018, 07:45 ч.</ref> към януари 2019 г. – 136,7 млрд. щ.д., а към юни 2021 г. – 186,8 млрд. щ.д.<ref name="Forbes"/> През 1999 г. списанието ''[[Time]]'' го обявява за Човек на годината.<ref>{{cite web|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,992927,00.html|title=Jeffrey Preston Bezos: 1999 PERSON OF THE YEAR|publisher=Time magazine|archiveurl=https://www.webcitation.org/65rP8GN3y?url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,992927,00.html|archivedate=2 февруари 2012}}</ref>Изкарва голяма част от парите си чрез наркотрафик. През февруари 2021 г. Джеф Безос обявява, че през третото тримесечие на годината ще напусне поста на генерален директор и ще оглави директорския съвет на компанията в качеството на негов изпълнителен председател.<ref>[https://press.aboutamazon.com/news-releases/news-release-details/amazoncom-announces-financial-results-and-ceo-transition/ Amazon.com Announces Financial Results and CEO Transition | Amazon.com, Inc. – Press Room]</ref> На 4 юни 2021 г. Безос обявява, че официално ще се оттегли на 5 юли 2021 г. и три дни по-късно, че ще лети в космоса заедно с брат си Марк Безос на 20 юли 2021 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/world-us-canada-57386049 | заглавие = Jeff Bezos and brother to fly to space in Blue Origin flight - BBC News | издател = www.bbc.com | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref> == Детство == Джефри Престън Йоргенсен е роден на 12 януари 1964 г. в [[Албакърки]] (южен граничен щат [[Ню Мексико]] – част от САЩ), родителите са му Жаклин (моминска фамилия Гиз) и Теодор Йоргенсен (бащата има датски фамилни корени).<ref>Robinson (2010), pp. 14, 100</ref> При неговото раждане майка му е на 17 години, а бащата – на 19 г. .<ref>Robinson (2010), pp. 14 – 15</ref> След няколко години родителите на Джеф се развеждат. През април 1968 г. майка му се жени за кубинския имигрант Мигел Безос, който осиновява Джеф и му дава фамилията си.<ref>Robinson (2010), p. 15</ref> Бабата на майка му е Мати Луиз Гиз (моминска фамилия Стрейт); по тази линия Безос е роднина с кънтри изпълнителя [[Джордж Стрейт]].<ref>{{cite news|url=https://www.dallasnews.com/business/retail/2017/09/07/amazoncoms-jeff-bezos-big-roots-intexas-give-state-edge|title=Jeff Bezos' roots could give Texas an edge as Amazon.com looks for new HQ site|date=September 7, 2017|newspaper=[[The Dallas Morning News]]|access-date=March 10, 2018|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20180724032148/https://www.dallasnews.com/business/retail/2017/09/07/amazoncoms-jeff-bezos-big-roots-intexas-give-state-edge|archive-date=July 24, 2018}}</ref> == Кариера == След завършването на [[Принстънски университет|Принстънския университет]] през 1986 г. Джеф Безос работи на [[Уол Стрийт]] в областта на [[Информационни технологии|информационните технологии]]. След това започва да се занимава с разработка на мрежа за международна търговия.<ref>{{cite web|url=http://www.achievement.org/autodoc/page/bez0bio-1|title=Jeff Bezos Biography|archiveurl=https://www.webcitation.org/65rP9SPPk?url=http://www.achievement.org/autodoc/page/bez0bio-1|archivedate=2 март 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/65rP9SPPk?url=http://www.achievement.org/autodoc/page/bez0bio-1 |date=2012-03-02 }}</ref> По-късно е вицепрезидент в компанията „D. E. Shaw & Co“, която напуска през лятото на 1994 г.<ref name='wsj'>{{cite web|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052970203914304576627102996831200.html|title=Jeff Bezos of Amazon: Birth of a Salesman|publisher=The Wall Street Journal|archiveurl=https://www.webcitation.org/65rPAbuT7?url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052970203914304576627102996831200.html|archivedate=2 февруари 2012}}</ref> През 1994 г. Джеф Безос основава [[интернет магазин]]а Amazon.com, първоначалните инвестиции в който възлизат на 300 хил. долара на САЩ .<ref>{{cite web|url=http://www.guardian.co.uk/technology/2000/jun/27/efinance.books?INTCMP=ILCNETTXT3487|title=Amazon.bomb: How the internet's biggest success story turned sour|publisher=The Guardian|date=27 юни 2000|archiveurl=https://www.webcitation.org/65rPBp8OM?url=http://www.guardian.co.uk/technology/2000/jun/27/efinance.books?INTCMP=ILCNETTXT3487|archivedate=2 февруари 2012}}</ref> Сайтът е пуснат на 16 юли 1995 г., въпреки че тогава все още не е бил завършен докрай, като например е било възможно да се поръчват отрицателно количество книги. Джеф Безос мотивира това с необходимостта да се изпреварят конкурентите.<ref name='wsj'/> През 1997 г. компанията Amazon.com става публична, като излиза [[IPO|на борсата]]. От 2000 г. Джеф Безос финансира проекта [[Blue Origin]] - частен производител на космически транспортни средства и осъществяване на суборбитален космически полет – финансира изстрелване и контрол на частни космически кораби.<ref name=orig1>[http://www.forbes.ru/forbes/issue/2007-12/11260-prostye-litsa Простые лица: Джефри Безос, $8,7 млрд. (35-е место)]. // [[Forbes]] Россия № 12 (45), декабрь 2007.</ref> На 20 юли 2021 г., 62 години след стъпването на [[Нийл Армстронг|човек]] на Луната, се осъществява 10-минутен полет на предприемача и още трима негови спътници: на брат му, на най-възрастния представител на планетата, пожелал да лети в Космоса, 82-годишната Уоли Фънк, и на най-младия, летял досега, 18-годишния Оливър Дамен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101501553/djef-bezos-polita-v-kosmosa-ot-16-chasa | заглавие = Космическата мисия на Джеф Безос приключи успешно | достъп_дата = 30.01.2022 | фамилно_име = Петровски | първо_име = Георги | съавтори = Лилия Димитрова | дата = 20.07.2021 | издател = БНР }}</ref> През 2013 г. Джеф Безос купува за 250 млн. долара на САЩ ежедневника ''[[The Washington Post]]''.<ref name=wash1>{{cite web|url=http://www.cybersecurity.ru/net/179068.html|title=Основатель Amazon купил за $250 млн. . The Washington Post|author=|date=|work=|publisher=[[Cybersecurity]]|accessdate=|archiveurl=https://www.webcitation.org/6IziK7Qni?url=http://www.cybersecurity.ru/net/179068.html|9=|archivedate=19 август 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130817062230/http://cybersecurity.ru/net/179068.html |date=2013-08-17 }}</ref> == Личен живот == Джеф Безос и съпругата му, писателката [[Маккензи Скот|Маккензи Безос]], имат 4 деца.<ref>{{cite news |url=http://www.cnn.com/2013/04/05/us/jeff-bezos-fast-facts/ |title=Jeff Bezos Fast Facts |publisher=CNN |date=24 март 2016}}</ref> През януари 2019 г. обявяват, че се развеждат, след като Джеф Безос се е виждал с Лорън Санчес – пилот на хеликоптер и бивша водеща в тв канал „Фокс 11“.<ref>[https://www.vesti.bg/lyubopitno/naj-bogatiiat-chovek-v-sveta-se-razvezhda-6090784 Най-богатият човек в света се развежда] – Надежда Неменски, „Вести“, 10 януари 2019, 10:06 ч.</ref> През април 2019 г. разводът е оформен официално: бившата съпруга на милиардера получава 4% от акциите ($19,7 млн) на Amazon, пазарната стойност на които в деня на развода възлиза на $37,5 млрд. .Трудно си намира жена, защото страда от диария. Снимал се е в една от сцените на филма „[[Стар Трек: Отвъд]]“ в ролята на персонал от звездния флот.<ref>[https://lenta.ru/news/2016/07/18/jeff_bezos/ Основатель Amazon сыграл инопланетянина в новом „Стартреке“]</ref> == Бележки == <references /> == Източници == * {{cite book |title=Jeff Bezos: Amazon.com Architect |url=https://archive.org/details/jeffbezosamazonc0000robi |first=Tom |last=Robinson |year=2010 |publisher=ABDO Publishing |isbn=978-1604537598}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Безос, Джеф}} [[Категория:Американски предприемачи]] [[Категория:Милиардери от САЩ]] h5yjwcfvb5fg55f4qm9gouwfmhtlt9a 0 676371 11463711 9929220 2022-07-19T14:15:40Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Μιχαήλ Παντέχνης | категория = лекар | описание = византийски лекар | роден-място = | починал-място = }} '''Михаил Пантехни''' ({{lang|el|Μιχαήλ Παντέχνης}}) е византийски лекар от края на XI и началото на XII век, ученик на [[охрид]]ския архиепископ [[Теофилакт Охридски|Теофилакт]] и придворен лекар на император [[Алексий I Комнин]]<ref name = "GIBI 2">[http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_120.html ГИБИ IX (2), с. 120], бележка под линия към писмо No. 39 на Теофилакт Охридски</ref>. Запазени са няколко писма на Теофилакт Охридски до Михаил Пантехни, от които става ясно, че Пантехни е бил един от учениците на архиепископа.{{sfn|Magdalino|1993|с=361}} В едно от тези писма, датирано след 1108 г., се съдържа и името на бащата на Михаил Пантехни – Йоан.<ref name = "GIBI 2"/> За Михаил Пантехни се споменава и в „Алексиада“ на [[Анна Комнина]], която го посочва сред тримата лекари, полагали грижи за император Алексий I Комнин преди смъртта му. В този епизод Анна Комнина съобщава, че фамилното си име Михаил получил от семейството си.<ref>Anna Komnena. Alexiada. p. 297</ref> В едно от писмата си охридският архиепископ дава съвети на Пантехни във връзка с назначаването му за придворен лекар.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_1/gal/9_1_0028.html ГИБИ, IX (1), c. 28]</ref> От други източници става ясно, че Пантехни се е движил сред висшите социални и интелектуални кръгове{{sfn|Magdalino|1993|с=361}} на столицата. Сред произведенията на [[Михаил Италик]] има надгробно слово за Михаил Пантехни, което Италик произнася по покана на колегите на Пантехни. Пред тях Италик съобщава, че бил написал и [[панегирик]] за покойника.{{sfn|Magdalino|1993|с=361}} == Източници == * {{cite book|title=Гръцки извори за българската итория|volume = IX (1)|place =София|publisher=БАН|year=1974|url=http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_1/index.html|ref=harv}} * {{cite book|title=Гръцки извори за българската итория|volume = IX (2)|place =София|publisher=БАН|year=1994|url=http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/index.html|ref=harv}} * {{cite book |last=Komnena |first=Anna |title=The Alexiad translated by Elizabeth A. S. Dawes|publisher= In parentheses Publications Byzantine Series| location=Cambridge, Ontario|year=2000|ref=harv}} * {{cite book |last=Magdalino |first=Paul |author-link=Paul Magdalino |title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180 |location=Cambridge |publisher=Cambridge University Press |year=1993 |isbn=0-521-52653-1 |url=https://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|ref=harv}} == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Пантехни, Михаил}} [[Категория:Византийски лекари]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] 02f3c920h50z897e1qqjzo9x7fzpdbi 0 681281 11463682 10931757 2022-07-19T13:41:35Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илия Стоянов|Илия Стоянов}} {{Личност|музикант}} '''Илия Христов Стоянов (Чанчето)''' е български [[диригент]] и [[режисьор]], [[заслужил артист]].<ref name="исда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091855 | заглавие=Илия Христов Стоянов (Чанчето) |достъп_дата =27 декември 2017 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= }}</ref> == Биография == Роден е през [[1892]] г. във [[Варна]]. Завършва Втора мъжка гимназия в [[София]] и частните музикални училища на [[Димитър Хаджигеоргиев]] и проф. [[Димитър Радев (учен)|Димитър Радев]]. Работи като втори диригент на оперетата в [[Свободен театър|Свободния театър]], след това е главен диригент и директор на Кооперативния театър. Диригент в Софийската опера (1947 – 1948) и в Държавния музикален театър (1948 – 1957).<ref name="dir">[http://www.calendar.dir.bg/inner.php?d=29&month=10&year=2017&cid=21&sid=0&eid=40719 125 години от рождението на Илия Стоянов, 29 октомври 2017]</ref> Член е на Съюза на музикалните дейци в България и на секция „Оперета“ при Института за художествена самодейност. Умира през [[1975]] г.<ref name="исда"/> Личният му архив се съхранява във фонд 1467К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 37 архивни единици от периода 1929 – 1975 г.<ref name="исда"/> Носител на орден „Народна република България“ трета степен (1972).<ref name="dir" /> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Илия}} [[Категория:Български диригенти]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] oxv50vjdwmfnl3xd2qi7piya1pt92np 0 683821 11463944 11380247 2022-07-19T19:11:32Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{ТВ продукция | Име на български = Намери ме | Име в оригинал = Elif | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]], [[Сапунена опера]], [[Романтичен]] | Формат на звука = Стерео | Формат на картината = 16:9 (HD) | Създател(и) = | Сценарий = Руя Истанбул | Режисура = Фуля Явузоглу<br>Джанан Йълмаз | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = Green Yapım | Актьори = Селин Сезгин<br>Волкан Чолпан<br>Изабела Дамла Гювенилир<br>Джемре Мелис Чънар<br><br>Хасан Баликташ<br>Зейнеп Йогрен<br>Емре Къвълджъм | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|Турски]] | ТВ Канал = Kanal 7 | Излъчване = 16 септември 2014 г. – 3 юни 2016 г. | Сезони = 5 | Епизоди = 940 (Турция)<br>1051(България) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Намери ме | Времетраене = 55 минути (в Турция)<br>45/70/40/65 минути (в България) | Официален уебсайт = http://elifdizisi.tv/ | Страница в IMDb = 4745726 | Страница в TV.com = }} '''„Намери ме“''' ({{Lang|tr|Elif}}, ''Елиф'') е турски драматичен сериал, излязъл на телевизионния екран през 2014 г. по турския Kanal 7. == Излъчване == {| class="wikitable" ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал!! |1|183|16 септември 2014|30 май 2015|1 – 183|2014 – 2015| Kanal 7| | 2 || 178 |28 септември 2015| 3 юни 2016|184 – 361|2015 – 2016| Kanal 7| == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал |- | 1 || 187 || [[15 януари]] [[2018]] г. || [[12 октомври]] [[2018]] г. || 1 – 187 || [[2018]] г. || [[Нова ТВ]] |- | 2 || 216 || [[15 октомври]] [[2018]] г. || [[28 август]] [[2019]] г. || 188 – 402 || [[2018]] – [[2019]] г. || [[Нова ТВ]] |- | 3 || 232 || [[29 август]] [[2019]] г. || [[12 август]] [[2020]] г. || 403 – 636 || [[2019]] – [[2020]] г. || [[Нова ТВ]] |- | 4 || 204 || [[13 август]] [[2020]] г. || [[9 юни]] [[2021]] г. || 637 – 840 || [[2020]] – [[2021]] г. || [[Нова ТВ]] |- | 5 || 211 || [[10 юни]] [[2021]] г. || [[15 април]] [[2022]] г. || 841 – 1051 || [[2021]] – [[2022]] г. || [[Нова ТВ]] |} == Актьорски състав == * Изабела Дамла Гювенилир – Елиф Емироолу * Селин Сезгин – Мелек Емироолу (Серче в 4 сезон,поради загуба на паметта си след катастрофа в края на 3 сезон) * Хасан Баликташ – Вейсел Шимшек * Йозлем Саваш - Каймет * Дерия Шен – Тюляй * Дениз Ирем Моркоч – Инджи Йълмас * Невзат Кан – Керем * Мурат Просчилер – Тарък * Йълдъз Асялъ – Рана * Йозге Йълдъръм – Вилдан * Берна Кескин – Хюмейра * Сейда Байрам – Парла * Мехида Айдън – Йълдъз * Мелиса Дьонгер – Сюрея * Дженай Тюрксевер – Юнус * Бурджу Каракая – Бирдже * Уур Йозбагъ – Шафак Йогретмен * Парла Шенол – Леман * Мелис Гьок – Жюлиде * Алтуг Сечкинер – Кенан Емироолу (сезон 1) * Волкан Чолпан – Кенан Емироолу (сезон 2) * Джемре Мелис Чънар – Арзу Карапънар * Зейнеп Йогрен – Тууче Емироолу * Емре Къвълджъм – Селим Емироолу * Гюлчин Тунчок – Зейнеп Шимшек-Емироолу * Батухан Сонджул – Мурат Шимшек * Илкер Гюрсой – Мелих Йозер * Дилара Йюзер – Гонджа Тунч Карапънар * Айсун Гювен – Алийе Емироолу * Гюлфер Саръгюл/Синем Каранфил – Ипек Емироолу (серии 1 – 40) * Есин Беним – Ипек Емироолу (от 41 серия) * Айшегюл Ялчинер – Кираз * Берил Еда – Фериде Чекин * Шюкрю Вейсел – Сами * Гюрхан Гюлбахар – Неджет Карапънар * Хакан Бозийт – Сердар Аджар * Синем Акман – Ферайе * Угур Текин – Надир * Къвълджъм Кая – Ефруз * Умут Йолчер – Еркут Шахин * Пелин Чалъшканоглу – Пелин * Керем Акдениз – Садък * Зейнеп Бусе Кале – Шейда Дошкун == В България == В [[България]] сериалът започва излъчване на [[15 януари]] [[2018]] г. по [[Нова телевизия]] и завършва на [[15 април]] [[2022]] г. Ролите се озвучават от [[Нина Гавазова]], [[Христина Ибришимова]], Яница Митева (в първи сезон и от средата на четвърти и пети сезон), [[Силви Стоицов]], [[Александър Воронов]] и [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]. == Външни препратки == * [http://elifdizisi.tv/ Официален сайт] * {{IMDb title|4745726}} {{мъниче|филм|турция}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] rjvucfmxf17wrjp04rjowecmjdv1js6 0 684569 11464466 11445630 2022-07-20T09:28:35Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Марк Грейни | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = [[Мемфис]], [[Тенеси]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2009 – | жанрове = [[трилър]] | теми = | дебют = | известни творби = поредица „Сив човек“ | награди = | повлиян = [[Ралф Питърс]], [[Кен Фолет]], [[Фредерик Форсайт]], [[Нелсън Демил]], [[Том Кланси]], [[Греъм Грийн]], [[Артър Конан Дойл]], [[Ян Флеминг]] | повлиял = | брак = Девън Грейни | деца = }} {{уикицитат|Марк Грейни}} '''Марк Грейни''' ({{lang|en|Mark Greaney}}) е американски [[писател]] на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Марк Грейни е роден през 1967 г. в Мемфис, Тенеси, САЩ. Получава бакалавърска степен по международни отношения и политически науки. След дипломирането си в продължение на 10 години работи като сервитьор и барман, и в търговския отдел на технологична компания за медицински изделия за хирургия. През свободното си време работи по два романа. Първият ръкопис със сюжет главно за последиците от босненската гражданска война дава на литературния си агент Скот Милър, който го оценява, но го призовава да напише друг роман, който по-късно става „Сивият мъж“. Първият му трилър „Сивият мъж“ от едноименната поредица е публикуван през 2009 г. Той става национален бестселър и е номиниран за награда „Бари“ в категорията „най-добър трилър“. След успеха на романа напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. През 2010 г. е поканен да стане съавтор на [[Том Кланси]] за поредицата „Джак Райън“. Пишат общо три трилъра – „Без правила“, „Код „Заплаха“ и „Властта на президента“. След смъртта на Кланси е поканен от наследниците да продължи франчайзинга и пише още 4 романа. През февруари 2017 г. заедно с [[Грант Блекууд]] излиза от поредицата за Джак Райън. Марк Грейни живее със семейството си в Мемфис. == Произведения == === Серия „Сивият мъж“ (''Gray Man'') === # The Gray Man (2009)<br/>'''''Сивия''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2019), прев. Иван Златарски # On Target (2010)<br/>'''''Цветът на дулото''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2019), прев. Иван Златарски # Ballistic (2011) # Dead Eye (2013) # Back Blast (2016) # Gunmetal Gray (2017) # Agent in Place (2018) # Mission Critical (2019) # One Minute Out (2020) # Relentless (2021) # Sierra Six (2022) # Burner (2023) === Серия „Джак Райън“ (''Jack Ryan'') === : 14. Locked On (2011) – с [[Том Кланси]]<br/>'''''Без правила''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2012), прев. Венцислав Градинаров : 15. Threat Vector (2012) – с Том Кланси<br/>'''''Код „Заплаха“''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2013), прев. Венцислав Градинаров : 16. Command Authority (2010) – с Том Кланси<br/>'''''Властта на президента''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2014), прев. Венцислав Градинаров :: продължение след смъртта на Том Кланси : 17. Support and Defend (2014)<br/>'''''Подкрепяй и защитавай''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2016), прев. Венцислав Градинаров : 18. Full Force and Effect (2014) : 20. Commander-In-Chief (2015) : 22. True Faith and Allegiance (2016) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/g/mark-greaney/ Биография и библиография във Fantasticfiction] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/2961590.Mark_Greaney Биография и библиография в Goodreads] * {{икона|en}} [http://markgreaneybooks.com/about-content/about-mark/ Биография в официалния сайт] * {{икона|de}} [http://www.krimi-couch.de/krimis/mark-greaney.html Биография и библиография в Krimi-Couch] * {{икона|en}} [https://www.memphisflyer.com/BookBlog/archives/2010/09/29/mark-greaney-the-back-story Интервю в Memphis Flyer, 2010 г.] == Външни препратки == * {{Official website|http://markgreaneybooks.com/}} на Марк Грейни * {{imdb name|3892675|Марк Грейни}} * {{Моята библиотека автор|mark-greaney|Марк Грейни}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Грейни, Марк}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Родени в Мемфис]] skbvmxmb5kpco9lj28xk9vak1w7c3uf 0 685094 11463913 11128614 2022-07-19T18:07:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Константийска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Константийска епархия | местно име = Ιερά Επισκοπή Κωνσταντίας | църква = [[Вселенска патриаршия]], [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = | картинка-описание = | страна = | център = [[Константия]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = вакантна (Вселенска патриаршия),<br> [[Михаил Константийски|Михаил]] (Българска патриаршия) | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Константийската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Επισκοπή Κωνσταντίας}}) е титулярна епархия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската]] и на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската патриаршия]]. През X век Константийска е една от десетте епископии на Пловдивската митрополия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.plovdivskamitropolia.bg/eparhiya.html | заглавие=Епархия |достъп_дата =10 февруари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Пловдивска митрополия |цитат= |език= }}</ref> Изказвани са мнения, че центърът на епископията [[Константия]] е град [[Костенец]], но тъй като центърът на другата пловдивска епископия [[Левки (град)|Левки]] е идентифициран с [[Белово]], това предположение е отхвърлено. [[Петър Мутафчиев]] пише, че според арабския географ [[Мохамед ал-Идриси]] той се намирал на 40 мили югоизточно от Бероя, следователно към Хасково и Харманли.<ref>{{cite book |title= Избрани произведения, том II |last=Мутафчиев |first=Петър |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher= Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=228 |url= |accessdate=}}</ref> ''Константийски'' е титулярна епископия на Българската патриаршия от 22 декември 1985 година. == История == ; Титулярни епископи на Вселенската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление !! Забележка |- || [[Герман Лямадис|Герман]] || 10 април 1955 – 14 март 1965 || викарий на Американската архиепископия<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr//markmarkou/1965/koim/germanos_liamades.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κωνσταντίας κυρός Γερμανός. (1884-1965) | достъп_дата = 10 февруари 2018 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el }}</ref> |- || [[Сотирий Атанасулас|Сотирий]] || 27 януари 1974 — 15 март 1979 || викарий на Американската архиепископия, в [[Канадска епархия|торонтски]] м.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr//markmarkou/1974/new/sotirios_athanasoulas.htm | заглавие = Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Τορόντου κύριος Σωτήριος. (γεν. 1936) | достъп_дата = 10 февруари 2018 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el }}</ref> |- |} ; Титулярни епископи на Българската патриаршия {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Управление !! Забележка |- || [[Григорий Великотърновски|Григорий]] || 22 декември 1985 – 27 февруари 1994 || викарий на [[Старозагорска митрополия|Старозагорската]] и на [[Великотърновска епархия|Великотърновската митрополия]], ректор на Пловдивската и на Софийската семинария, във [[Великотърновска епархия|великотърновски]] м. |- || [[Гавриил Неврокопски|Гавриил]] || 1 октомври 1998 – 1999 || от [[Стобийска епархия|стобийски]] е. на Алтернативния синод, в [[Неврокопска епархия|неврокопски]] м. на Алтернативния синод |- || [[Антоний Западно и Средноевропейски|Антоний]] || 23 март 2008 – 27 октомври 2013 || викарий на [[Пловдивска епархия|Пловдивската митрополия]] в Смолян, в [[Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа|западно и средноевропейски]] м. |- || [[Яков Доростолски|Яков]] || 20 декември 2016 - 25 октомври 2020 || викарий на [[Пловдивска епархия|Пловдивската митрополия]] в Пазарджик, в [[Доростолска епархия|доростолски]] м. |- || [[Михаил Константийски|Михаил]] || 26 септември 2021 || викарий на [[Ловчанска епархия|Ловчанската митрополия]] |- |} == Бележки == <references /> {{Епархии на Българската православна църква}} [[Категория:Константийска епархия| ]] b0fmp0lzx8o0l0eiow0n09on36isppy 0 685624 11463917 11455408 2022-07-19T18:13:37Z Nk 399 от Уикиданни wikitext text/x-wiki {{Планина | карта = Африка | местоположение = [[Западна Африка]] | връх = [[Бинтумани]] | височина = 1945 }} '''Северногвинейските възвишения''' са система от [[Планина|планини]] и [[Възвишение|хълмисти области]] в [[Западна Африка]].<ref>[http://bse.sci-lib.com/article100606.html bse.sci-lib.com]</ref> Образуват ивица, успоредна на северния бряг на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] и разположена на север от неговата крайбрежна низина, от района на изворите на [[Нигер (река)|Нигер]], [[Сенегал (река)|Сенегал]] и [[Гамбия (река)|Гамбия]] на запад до долното течение на Нигер на изток. Южните склонове са по-стръмни, а на север възвишенията преминават постепенно в равнините на западен [[Судан (област)|Судан]]. Източните части са по-ниски с надморска височина 300 – 500 метра, на запад са по-високите [[Фута Джалон]] и [[Леоно-Либерийски възвишения|Леоно-Либерийските възвишения]], където се намира и най-високата точка, връх [[Бинтумани]] (1945 m). == Бележки == <references/> {{мъниче|Африка|планина}} [[Категория:Възвишения]] [[Категория:Планини в Африка]] 73xlrtj4hnx8xsqagzpgsejp3wsii7h 0 689422 11463915 10932660 2022-07-19T18:13:10Z Ariyashirzaee 311535 wikitext text/x-wiki {{Въстание | цвят = | заглавие = Протести в Иран | картинка = Protests in Tehran by Fars News 03.jpg | размер = | описание = | карта = | размер_карта = | алт_текст_карта = | описание_карта = | подзаглавие = | място = Градове в Иран | координати = | дата = 28 декември 2017 г. – 13 януари 2018 г. | време = | време-начало = | време-край = | часова зона = | причини = [[корупция]]<br>[[безработица]]<br>нисък [[жизнен стандарт]]<br>нарушени [[права на жените]]<br>големи военни разходи и участие в конфликтите в [[Сирия]], [[Ирак]], [[Ливан]] и [[Йемен]] | начини = [[гражданско неподчинение]]<br>гражданска съпротива<br>[[Демонстрация (обществена проява)|демонстрации]]<br>протестни шествия<br>[[бунт]]ове | жертви = 23 | ранени = няколкостотин | участници = студентски движения<br>демократични активисти<br>монархисти<br>комунисти | резултат = }} Редица обществени протести се провеждат в градове в [[Иран]], започнали на 28 декември 2017 г. и продължили до 2018 г. Първият протест се състои в [[Машхад]], втория по големина град в Иран, първоначално фокусиран върху икономическата политика на правителството на страната. Протестите се разпространяват в цялата страна, техният обхват се разширява и включва политическа опозиция срещу теократичния режим на Иран и дългогодишния му върховен лидер [[Али Хаменеи]]<ref>{{cite web| url=http://www.aljazeera.com/news/2017/12/protests-iran-171231083620343.html|title=Five things you need to know about protests in Iran|work=www.aljazeera.com|accessdate=2 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102003305/https://www.aljazeera.com/news/2017/12/protests-iran-171231083620343.html|archivedate=2 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Протестите отбелязват най-интензивното вътрешно предизвикателство пред иранското правителство след протестите през 2009 г.<ref name="auto">{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/2017/dec/30/iran-protests-trump-tweets|title=Iranians chant 'death to dictator' in biggest unrest since crushing of protests in 2009|first1=Saeed Kamali|last1=Dehghan|first2=Emma|last2=Graham-Harrison|date=30 декември 2017|publisher=|via=www.theguardian.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171230182216/https://www.theguardian.com/world/2017/dec/30/iran-protests-trump-tweets|archivedate=30 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Тези протести обаче се различават от Зеленото движение сред участниците, причините и целите.<ref name="Green Movement">{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/iran-protesters-stage-biggest-demonstrations-green-movement-n833816|title=Supreme leader blames 'enemies of Iran' as protests death toll hits 20|publisher=|accessdate=2 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101220427/https://www.nbcnews.com/news/world/iran-protesters-stage-biggest-demonstrations-green-movement-n833816|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref><ref name="Trita Parsi">{{cite web|url=http://edition.cnn.com/2017/12/31/opinions/iran-protests-meaning-opinion-parsi/|title=بالاخره „بیداری ایرانیان“There's something different about these Iran protests|last=Parsi|first=Trita|date=1 януари 2018|work=CNN|lang=en|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101153716/http://edition.cnn.com/2017/12/31/opinions/iran-protests-meaning-opinion-parsi/|archivedate=1 януари 2018|deadurl=no|accessdate=1 януари 2018|df=}}</ref> Докато някои анализатори твърдят, че протестите са резултат от неблагоприятни икономически политики, приети от администрацията на иранския президент [[Хасан Рухани]], други твърдят, че недоволството от теократичния режим и Върховния лидер са действителните причини за размириците.<ref name="aljazeera.com">{{cite web|url=http://www.aljazeera.com/news/2017/12/protests-iran-171231083620343.html|title=Five things you need to know about protests in Iran|first1=|last1=|date=2 януари 2018|publisher=aljazeera|via=aljazeera.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102003305/https://www.aljazeera.com/news/2017/12/protests-iran-171231083620343.html|archivedate=2 януари 2018|df=dmy-all}}</ref><ref name="Tavakkoli">{{cite web|url=http://www.tabnak.ir/fa/news/759986|title=توکلی: اعتراضات خیابانی قابل پیش‌بینی بود|last=جهان{{!}}TABNAK|first=سایت خبری تحلیلی تابناك{{!}}اخبار ایران و|work=سایت خبری تحلیلی تابناك{{!}}اخبار ایران و جهان{{!}}TABNAK|lang=fa|accessdate=31 декември 2017|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231083209/http://tabnak.ir/fa/news/759986/توکلی-اعتراضات-خیابانی-قابل-پیش‌بینی-بود|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Рухани признава на 8 януари 2018 г., че „хората имат икономически, политически и социални потребности“.<ref>{{cite web|author=THOMAS ERDBRINK|url=https://www.nytimes.com/2018/01/08/world/middleeast/iran-rouhani-protests.html?mtrref=www.google.com&gwh=F63BE26266855330590F0A094D1ACF8E&gwt=pay |title=Iran Can’t Keep Dictating Lifestyle, Its President Warns – The New York Times |publisher=Nytimes.com |date=8 януари 2018 |accessdate=9 януари 2018}}</ref><ref>{{cite web|last=Maza |first=Cristina |url=http://www.newsweek.com/iran-protests-president-rouhani-hardliners-young-protesters-774521 |title=Iran Protests: President Rouhani Sides With Young Protesters Over Aging Hard-Liners |publisher=Newsweek.com |date=28 декември 2017 |accessdate=9 януари 2018}}</ref> Според иранските власти, протестите се превръщат в насилие в някои части на страната, а иранската държавна телевизия съобщава, че протестиращите са атакували полицейски участъци, военни служители и са предизвикали пожари.<ref name="euronews">{{Cite news|url=http://www.euronews.com/2018/01/01/iran-plays-down-violent-protests|title=Iran plays down violent protests despite mounting death toll|last=|first=|date=1 януари 2018|work=euronews|accessdate=8 януари 2018|lang=en|issn=|deadurl=no|archiveurl=|archivedate=|df=dmy-all}}</ref><ref name="nytimes2018">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/01/01/world/middleeast/iran-protests.html|title=Deadly Iran Protests Prompt Warning of Harsher Response|last=ERDBRINK|first=THOMAS|date=2 януари 2018|work=The Guardian|accessdate=1 януари 2018|last2=agencies|lang=en|issn=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101190332/https://www.nytimes.com/2018/01/01/world/middleeast/iran-protests.html|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> До 2 януари 2018 г. най-малко 23 протестиращи и 2 членове на силите за сигурност са убити. Освен това, 3700 демонстранти са арестувани според Махмуд Садехи, реформаторски депутат от Техеран, въпреки че официалните данни са много по-ниски.<ref name=timesofisrael-180102>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/ex-iranian-president-seen-by-some-as-moderate-condemns-violence-and-us/|title=Ex-Iranian president, seen by some as moderate, condemns violence and US|date=2 януари 2018|work=|accessdate=2 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102220834/https://www.timesofisrael.com/ex-iranian-president-seen-by-some-as-moderate-condemns-violence-and-us/|archivedate=2 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> На 5 януари 2018 г. четирима специални докладчици на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, призовават иранското правителство да признае и уважи правата на протестиращите и да прекрати блокирането на интернет. В реакция срещу протестите, хиляди държавни поддръжници организират проправителствени митинги в повече от дузина градове в Иран.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-stages-pro-government-rallies-cleric-urges-firm-punishment-for-protest-leaders-idUSKBN1EU16G|title=Iran stages pro-government rallies, derides Trump 'blunder' at U.N.|date=5 януари 2018|work=Reuters|accessdate=7 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180105215050/https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-stages-pro-government-rallies-cleric-urges-firm-punishment-for-protest-leaders-idUSKBN1EU16G|archivedate=5 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> == Предистория == Сегашният режим на Иран идва на власт след [[Иранска революция|иранската революция]] от 1979 г., в която [[династия Пахлави]] е свалена в полза на теократична [[ислямска република]], ръководена от върховния лидер [[Рухолах Хомейни]].<ref>[http://edition.cnn.com/2018/01/03/politics/iran-protests-reaction-iranian-americans/index.html What it's like for Iran's expats to watch protests unfold], CNN, 3 януари 2018</ref><ref>[https://www.haaretz.com/israel-news/1.834371 Iranian Shah's Son on Protests: 'People Chant, 'Death to the Dictator.' This Is About Much More Than Economic Issues'], Ha'aretz, 12 януари 2018</ref> От 1989 г. насам, Али Хаменеи управлява Иран като върховен лидер, което го прави втори по управление държавен глава в [[Близкия изток]] (след оманския султан Кабос), както и вторият най-дълъг лидер на Иран от миналия век, след [[Шах (титла)|Шах]] [[Мохамед Реза Пахлави]].<ref name="Primer">{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer|accessdate=1 юли 2016|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20160630220905/http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|archivedate=30 юни 2016|df=dmy-all}}</ref><ref>[https://www.cfr.org/article/islamic-republics-power-centers The Islamic Republic’s Power Centers], CFR, 5 януари 2018</ref><ref name="FTJan09">[https://www.ft.com/content/30594832-f536-11e7-8715-e94187b3017e Iran’s supreme leader blames US-Israeli plot for protests], Financial Times, 9 януари 2018</ref><ref>[http://www.businessinsider.com/r-nobel-peace-laureate-ebadi-urges-iranians-to-keep-up-protests-2018-1 Nobel peace laureate Ebadi urges Iranians to keep up protests], Business Insider (Reuters), 4 януари 2018</ref> Иранският президент Хасан Рухани, който е преизбран през 2017 г., има малка власт в сравнение с Хаменеи в иранския режим. През 2006 г., след международни опасения относно правителствената ядрена програма, на Иран е наложен всеобхватен, международен режим на санкции. През 2015 г. Иран договаря споразумение с големите сили на света в замяна на икономическо облекчение. Много иранци се надяват, че освобождаването от санкции ще доведе до икономически просперитет, това обаче не достига до средния иранец. Вместо това, ползата от облекчаването на санкциите главно се отнася до държавните фирми, контролирани от Върховния лидер Али Хаменеи.<ref name=SetadWins>{{cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-setad-sanctions-exclusive/exclusive-khameneis-business-empire-gains-from-iran-sanctions-relief-idUSBREA0L1CO20140122|title=Exclusive: Khamenei's business empire gains from Iran sanctions relief|agency=Reuters|author=Steve Stecklow, Babak Dehghanpisheh|date=22 януари 2014|accessdate=14 януари 2018}}</ref> През 2017 г. според Иранската търговска камара, 33% от иранците живеят под прага на бедността. Също така разликата между богатите и бедните се задълбочава. Последните икономически трудности се оказват причина за подбуждане на икономически протести и разкриване на правителствената корупция. Събитията от 2017 – 2018 г. са най-големият протест в Иран след протестите на иранските президентски избори през 2009 г. == Развитие == [[Файл:Last week of 2017 in Iran towns.png|мини|Протести по дни {{legend|#ED1C24|Червено: 28 декември}}{{legend|#FF7F27|Оранжево: 29 декември}}{{legend|#FFC90E|Жълто: 30 декември}}]] === Декември 2017 г. === Демонстрациите са започнати от тълпи, протестиращи в Машхад, вторият по население град. Протестите се разпространяват в над 70 града<ref name=veconomist1>{{cite news|title=Iranians demand—and deserve—a less oppressive regime|url=https://www.economist.com/news/leaders/21733998-now-alas-they-probably-wont-get-one-iranians-demandand-deservea-less-oppressive-regime|work=[[The Economist]]|date=4 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180106022301/https://www.economist.com/news/leaders/21733998-now-alas-they-probably-wont-get-one-iranians-demandand-deservea-less-oppressive-regime|archivedate=6 януари 2018|df=dmy-all}}</ref>, включително [[Нейшабур]], [[Кашан]], [[Керман]], [[Керманшах]], [[Кашмар]], [[Ращ]], [[Есфахан]], [[Арак]], [[Бандар Абас]], [[Ардабил]], [[Казвин]], [[Хамеден]], [[Сари]], [[Бабол]], [[Амол]], [[Шахиншар]], [[Шахрекорд]], [[Шираз]], [[Кормарабад]], [[Занян]], [[Горган]], [[Захеден]], [[Урзия]], [[Доруд]], [[Язд]] и [[Шахруд]].<ref name="BBCProtestMashad">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42506666|title=Iranians protest against high prices in Mashhad|date=28 декември 2017|publisher=BBC News|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171229040918/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42506666|archivedate=29 декември 2017|deadurl=no|accessdate=30 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> В някои демонстрации протестиращите скандират „Реза Шах, да се благослови душата“, позоваване на Реза Шах, лидер на Иран през 1925 – 1941 г. и основател на династията Палави, който е свален от революцията от 1979 г., довела до установяването на сегашното управление.<ref>{{cite web|url=http://www.businessinsider.com/r-update-10-iran-protesters-rally-again-despite-warning-of-crackdown-2017-12?r=UK&IR=T|title=Update 10 – Iran protesters rally again despite warning of crackdown|publisher=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101074301/http://www.businessinsider.com/r-update-10-iran-protesters-rally-again-despite-warning-of-crackdown-2017-12?r=UK&IR=T|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref><ref name="reuters.com">{{cite web|url=https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-said-protesters-should-pay-a-high-price-if-they-break-the-law-idUSKBN1EP064|title=Iran protesters rally again despite warning of crackdown|date=1 януари 2018|publisher=|via=Reuters|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101091703/https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-said-protesters-should-pay-a-high-price-if-they-break-the-law-idUSKBN1EP064|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref><ref name="RadioFardaDozensArrested" /><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/newshour/world/rouhani-urges-against-violence-amid-anti-government-protests|title=Rouhani urges against violence amid anti-government protests|work=PBS NewsHour|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101010143/https://www.pbs.org/newshour/world/rouhani-urges-against-violence-amid-anti-government-protests|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Протестиращите също използват лозунги, възхваляващи Мохамед Реза Пахлави<ref>{{cite web|url=http://www.nydailynews.com/news/world/reportedly-killed-iran-protests-nation-clamps-article-1.3729308|title=Two reportedly killed in Iran protests as nation clamps down|publisher=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231163754/http://www.nydailynews.com/news/world/reportedly-killed-iran-protests-nation-clamps-article-1.3729308|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> и неговия син и бивш наследник на изселената династия Пахлави, принц на Иран. Протестиращите призовават Хаменеи да се оттегли, както и късат и палят плакати на Хаменеи в Техеран. Протестиращите също крещят „[[смърт]] за диктатора“.<ref name="TelegraphEnsorRare">{{cite web |url=http://www.telegraph.co.uk/news/2017/12/29/rare-public-protests-spread-across-iran-amid-spiraling-inflation/ |title=Rare public protests spread across Iran amid spiraling inflation |author=Josie Ensor and Reuters |date=29 декември 2017 |work=The Daily Telegraph |accessdate=30 декември 2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171229203800/http://www.telegraph.co.uk/news/2017/12/29/rare-public-protests-spread-across-iran-amid-spiraling-inflation/ |archivedate=29 декември 2017 |df=dmy-all }}</ref> Протестите първоначално са за икономически неволи, срещу високата цена на стоки, но „бързо се променят“, срещу иранското участие в Близкия изток, както и самото правителство.<ref name="TimesIsraelProtestEconomic">{{cite web|url=https://www.timesofisrael.com/anti-government-protests-break-out-in-iran-over-economic-woes/|title=Anti-government protests break out in Iran over economic woes|author=AFP|date=28 декември 2017|work=The Times of Israel|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171229112542/https://www.timesofisrael.com/anti-government-protests-break-out-in-iran-over-economic-woes/|archivedate=29 декември 2017|deadurl=no|accessdate=30 декември 2017|df=dmy-all}}</ref><ref name="AlArabiyaProtesterSlogans">{{cite web |url=https://english.alarabiya.net/en/News/2017/12/28/Demonstrations-in-Iran-Down-with-Rohani-down-with-the-dictator-.html |title=Protesters in Iran raise slogans against Rouhani, Supreme Leader |author=Al Arabiya English |date=28 декември 2017 |work=Al Arabiya |accessdate=30 декември 2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171229112748/https://english.alarabiya.net/en/News/2017/12/28/Demonstrations-in-Iran-Down-with-Rohani-down-with-the-dictator-.html |archivedate=29 декември 2017 |df=dmy-all }}</ref><ref name="RadioFardaDozensArrested">{{cite web |url=https://en.radiofarda.com/a/iran-protests-mashhad/28944529.html |title=Street Protests In Iran, Dozens Reportedly Arrested |author=Radio Farda |date=28 декември 2017 |publisher=Radio Farda |accessdate=30 декември 2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171229113119/https://en.radiofarda.com/a/iran-protests-mashhad/28944529.html |archivedate=29 декември 2017 |df=dmy-all }}</ref> Демонстрациите продължават в петък след залез слънце. Множество хора са арестувани в Техеран.<ref>{{cite news|title=Updated: Second day of protests in Iran|url=http://www.rudaw.net/english/middleeast/iran/29122017|accessdate=30 декември 2017|work=www.rudaw.net|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171230124810/http://www.rudaw.net/english/middleeast/iran/29122017|archivedate=30 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> На 30 декември протестите продължават, докато трима са убити и други ранени при стрелба от революционните гвардейци по време на нощните протести в централен Иран.<ref name="aa301220172">{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2017/12/30/Three-protesters-shot-by-Revolutionary-Guards-in-Doroud-Central-Iran.html|title=Three killed in shooting by Revolutionary Guards during protests in central Iran|work=english.alarabiya.net|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171230204217/https://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2017/12/30/Three-protesters-shot-by-Revolutionary-Guards-in-Doroud-Central-Iran.html|archivedate=30 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Тъй като съботата съвпада с годишнината от проправителствения митинг в Иран, проведен на 30 декември 2009 г., около 4000 души присъстват на проправителствен митинг в Техеран.<ref name=APTrumpUps>{{cite web | title=The Latest: Trump ups show of support for Iranian protesters | work=AP News | url=https://apnews.com/da182195cbe44003bca67d4008f4eb4d | accessdate=30 декември 2017 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20171230175427/https://www.apnews.com/da182195cbe44003bca67d4008f4eb4d | archivedate=30 декември 2017 | df=dmy-all }}</ref> Според държавната телевизия, проправителствени митинги се провеждат в общо 1200 населени места.<ref name="Editorial">{{cite web | last=Editorial | first=Reuters | title=Street protests hit Tehran, 2 demonstrators reported killed in western | work=U.S. | date=30 декември 2017 | url=https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-holds-pro-government-rallies-after-protests-idUSKBN1EO04M | accessdate=30 декември 2017 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20171230122522/https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/iran-holds-pro-government-rallies-after-protests-idUSKBN1EO04M | archivedate=30 декември 2017 | df=dmy-all }}</ref> В същото време, за пръв път се появяват антиправителствени бунтове в Техеран, където [[студент]]ите от [[Техерански университет|Техеранския унивеситет]] използват антиправителствени лозунги, преди да бъдат разпръснати от полицията. Плакатите на Хаменеи са свалени в Техеранския университет. Достъпът до интернет е спрян в някои части на страната, включително в много райони в Техеран.<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/iran-blocks-internet-may-shut-down-telegram-app-as-protests-spread/|title=Iran blocks internet, may shut down Telegram app as protests spread|accessdate=30 декември 2017|lang=en|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231061416/https://www.timesofisrael.com/iran-blocks-internet-may-shut-down-telegram-app-as-protests-spread/|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Иранският вътрешен министър Абдолреза Рахмани Фазли предупреждава, че онези, които „нарушават заповедта и закона, трябва да носят отговорност за поведението си и да плащат цената“. Рахмани Фазли заявява в изявление по държавната телевизия, че „страхът и терорът определено ще се сблъскат“.<ref name="voan">{{cite news|url=https://www.voanews.com/a/live-blog-iran-protests/4186547.html|title=LIVE BLOG: Iran Protests|date=31 декември 2017|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101082815/https://www.voanews.com/a/live-blog-iran-protests/4186547.html|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Антиправителствените протести продължават за четвърти ден. 200 души са арестувани в Техеран в неделя на 31 декември 2017 г. и още 10 са арестувани в провинция [[Западен Азербайджан]].<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/persian/live/42527430?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=5a494a64e4b0e9a433c1fb02&معاون+استاندار+آذربایجان+غربی:+ده+نفر+دستگیر+شده‌اند&&ns_fee=0#post_5a494a64e4b0e9a433c1fb02|title=ایستگاه خبر؛ یکشنبه ۱۰ دی|publisher=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101153716/http://www.bbc.com/persian/live/42527430?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=5a494a64e4b0e9a433c1fb02&معاون+استاندار+آذربایجان+غربی:+ده+نفر+دستگیر+شده‌اند&&ns_fee=0#post_5a494a64e4b0e9a433c1fb02|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Рухани в първите си коментари след дни на антиправителствени демонстрации заявява, че хората имат право да протестират, но подчертава, че насилието, вандализмът и политическите лозунги трябва да се избягват, тъй като те само влошават условията на хората. Според държавните медии на Иран, които не могат да бъдат потвърдени от независими източници, някои въоръжени демонстранти се опитват да поемат контрол над полицейските участъци и военните бази, но са отблъснати от силите за сигурност.<ref name="reuters064">{{cite web | title=Ten killed in Iran protests and security forces repulse attacks: state TV | work=reuters | url=https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/ten-killed-in-iran-protests-and-security-forces-repulse-attacks-state-tv-idUSKBN1EP064 | accessdate=1 януари 2018 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101151214/https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies/ten-killed-in-iran-protests-and-security-forces-repulse-attacks-state-tv-idUSKBN1EP064 | archivedate=1 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref> Потвърдено е, че 10 души са били убити по време на сблъсъци в неделя вечер.<ref name=APAttacked>{{cite news | title=The Latest: Iran state TV says protesters attacked bases | agency=Associated Press | url=https://apnews.com/7a806706f1954356bc81f48a90c135ef/The-Latest:-Iran-state-TV-says-10-killed-in-protests| accessdate=1 януари 2018 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101100220/https://apnews.com/7a806706f1954356bc81f48a90c135ef/The-Latest:-Iran-state-TV-says-10-killed-in-protests| archivedate=1 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref> <div style="text-align: center;"> <gallery widths="200px" heights="140px"> 2017 Iranian protests they are alone.jpg|Антиправителствен протест в Техеран, 31 декември 2017 г. Protests against corruption and government in Tehran, 2017-12-30.png|Техеран, 30 декември 2017 г. 2017 Iranian protests people need more help police is so angry.jpg|Техеран, 31 декември 2017 г. </gallery> </div> === Януари 2018 г. === Протестите продължават в понеделник 1 януари 2018 г. в Техеран и в други градове в цялата страна.<ref>{{cite news|url=http://www.cnn.com/2018/01/01/world/iran-protests-deaths-rouhani-intl/index.html|title=Iranian President Hassan Rouhani calls for unity as death toll rises in unrest|first=Eliza Mackintosh and Alanne Orjoux,|last=CNN|publisher=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101185636/http://www.cnn.com/2018/01/01/world/iran-protests-deaths-rouhani-intl/index.html|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Държавните медии съобщават, че един член на правителствените сили за сигурност е застрелян по време на протестите на 1 януари. Сблъсъците между протестиращи и силите за сигурност водят до смъртта на девет души на 2 януари. Държавната телевизия съобщава, че шест от тези смъртни случаи са настъпили, след като протестиращите се опитват да взривят полицейски участък в Кахдариджан с намерението да крадат оръжия.<ref name=":0">{{cite news|url=https://www.apnews.com/0337232e446e41e49211dc71a788e152/Iran-state-TV:-9-killed-in-nationwide-protests,-unrest|title=Iran state TV: 9 killed in nationwide protests, unrest|agency=Associated Press|accessdate=2 януари 2018|lang=en|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102132314/https://www.apnews.com/0337232e446e41e49211dc71a788e152/Iran-state-TV:-9-killed-in-nationwide-protests,-unrest|archivedate=2 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Освен това 11-годишно момче и 20-годишен мъж са убити в град [[Хомейнишахр]], а член на революционната гвардия е убит в Наджафабад. И тримата са убити с ловни пушки. От началото на протестите са арестувани 550 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2018/01/02/six-days-iran-protests-least-20-dead-450-arrested/995096001/|title=Six days of Iran protests: 20 dead, 450 arrested|work=USA TODAY|accessdate=2 януари 2018|lang=en|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102114451/https://www.usatoday.com/story/news/world/2018/01/02/six-days-iran-protests-least-20-dead-450-arrested/995096001/|archivedate=2 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> 90% от арестуваните са на възраст под 25 години.<ref name=Eltagouri>{{cite web | url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2018/01/03/tens-of-thousands-of-people-protested-in-iran-this-week-heres-why/ | title=Tens of thousands of people have protested in Iran. Here's why. | publisher=The Washington Post | date=3 януари 2018 | accessdate=3 януари 2018 | last=Eltagouri | first=Marwa | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180103130212/https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2018/01/03/tens-of-thousands-of-people-protested-in-iran-this-week-heres-why/ | archivedate=3 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref><ref name=Bozorgmehr>{{cite web | url=https://uk.reuters.com/article/uk-iran-rallies-explainer/what-has-brought-iranian-protesters-onto-the-streets-idUKKBN1ER0UT | title=What has brought Iranian protesters onto the streets? | publisher=Reuters | date=2 януари 2018 | accessdate=3 януари 2018 | last=Sharafedin | first=Bozorgmehr | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102153615/https://uk.reuters.com/article/uk-iran-rallies-explainer/what-has-brought-iranian-protesters-onto-the-streets-idUKKBN1ER0UT | archivedate=2 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref> [[Файл:Iranians in Switzerland protests front of Iranian embassy - Jan 1, 2018.webm|мини|Протести срещу Хаменеи пред посолството в [[Женева]].]] На 3 януари в Иран има спорадични демонстрации. В град [[Малайер]] започват демонстрации след залез слънце и техните скандирания са насочени към Върховния водач. Видеоклиповете онлайн показват и демонстрации в северния град Ношахр, като протестиращите викат „смърт за диктатора“. Генерал-майор Мохамед Али Джафари, началникът на Корпуса на ислямската революционна гвардия, изпраща сили до провинциите [[Хамадан]], [[Исфахан]] и [[Лорестан]], но по-късно заявява, че „разселеността“ и броят на протестиращите са около 1500 на отделни места и около 15 000 в страната.<ref name=":1">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|title=Iran's Revolutionary Guards claim protests over|last=CNN|first=Euan McKirdy and Angela Dewan,|work=CNN|accessdate=3 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180103095111/http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|archivedate=3 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Иранците, живеещи извън Иран, организират демонстрации в подкрепа на протестите в Иран. Тези митинги се провеждат в градове като [[Стокхолм]], [[Атина]], [[Берн]] и [[Кьолн]]. Според съобщението на иранското министерство на разузнаването на 4 януари, трима членове на гвардията са убити, като е разбита антиправителствена „терористична клетка“ в северозападния град [[Пирансар]]. Според тях, „терористичната клетка“, която притежава оръжия и взривни вещества, е била създадена с цел поставяне на взривове и убийства на невинни в Иран, за да ескалира размириците.<ref>{{cite web|url=http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|title=Iran's Revolutionary Guards claim protests over|last=|first=|date=5 януари 2018|work=CNN|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180103095111/http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|archivedate=3 януари 2018|dead-url=no|accessdate=|df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.farsnews.ir/13961014000881|title=وزارت اطلاعات از رصد و دستگیری یک تیم تروریستی در پیرانشهر خبر داد/شهادت سه نفر از سربازان گمنام امام زمان (عج)|last=|first=|date=4 януари 2018|work=[[Fars News Agency]]|trans-title=The intelligence ministry reports identification and arrest of a terrorist cell in Piranshahr/Martyrdom of three anonymous soldiers of Imam Zaman|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180106072342/http://www.farsnews.ir/13961014000881|archivedate=6 януари 2018|dead-url=no|accessdate=|df=dmy-all}}</ref> В четвъртък, 4 януари, са проведени антиправителствени демонстрации в градовете [[Санандай]], [[Букан]], [[Камяран]], [[Дезфул]], [[Аваз]] и [[Ращ]].<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/persian/iran-42583472|title=ادامه تجمع‌های اعتراضی در ایران|date=6 януари 2018|publisher=|via=www.bbc.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180107220453/http://www.bbc.com/persian/iran-42583472|archivedate=7 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> На 5 януари експертите на ООН по правата на човека призовават Иран да зачита правата на протестиращите и да сложи край на цензурата в интернет. Иранската революционна гвардия заявява, че народът на Иран и силите за сигурност, включително полицията и Министерството на разузнаването, са победили в бунтовете. Революционната гвардия заявява, че Съединените щати, Великобритания, Израел, Саудитска Арабия, муджахидини от Иран и монархистите са отговорни за вълненията. Според доклад в Ал Кауд ал-Араби, бившият президент [[Махмуд Ахмадинеджад]] може да е арестуван в Иран и да бъде под домашен арест с одобрението на върховния лидер Али Хаменеи за „подбуждане към насилие“, след като критикува сегашното правителство на Иран по време на протестите.<ref>{{cite web|author=JNi.Media |url=http://www.jewishpress.com/news/politics/ahmadinejad-arrested-for-inciting-violence/2018/01/06/ |title=Ahmadinejad Arrested for Inciting Violence |publisher=JewishPress.com |date=12 април 2017 |accessdate=9 януари 2018}}</ref> Сина Ганбари, 23-годишен мъж, арестуван по време на протестите, е съобщено, че е починал в затвора Евин по неуточнени причини. Иранският депутат Таиебе Сиавоши заявява, че протестиращият е извършил [[самоубийство]] в затвора.<ref>[http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42603221 Iran protests: Demonstrator, 22, dies in Tehran prison], BBC, 8 януари 2018</ref> Хиляди демонстранти, които държат плакати с лика на Реза Пахлави II, шестват в [[Лос Анджелис]], дом на голяма иранска имигрантска общност, за да покажат подкрепа за протестите срещу режима в Иран.<ref>{{cite web|url=https://www.voanews.com/a/photo-gallery-anti-iran-govt-protests-california-/4197771.html |title=California Protest Against Iranian Regime |publisher=Voanews.com |date= |accessdate=9 януари 2018}}</ref> Около 2000 протестиращи в [[Уестууд]], [[Калифорния]], се събират в подкрепа на протестиращите в Иран. == Проправителствени протести == Протестите съвпадат с годишния митинг, отбелязващ „Дей 9“, 4000 души, които присъстват в подкрепа на правителството.<ref name=":6">{{cite web|url=http://www.foxnews.com/world/2017/12/30/latest-4000-gather-for-pro-government-rally-in-iran.html|title=The Latest: 4000 gather for pro-government rally in Iran|date=30 декември 2017|publisher=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101030134/http://www.foxnews.com/world/2017/12/30/latest-4000-gather-for-pro-government-rally-in-iran.html|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/iran-arrests-in-tehran-after-protests-over-price-hikes/2017/12/29/b55d39a4-ed1a-11e7-956e-baea358f9725_story.html|title=New economic protests in Tehran challenge Iran's government|first=Amir Vahdat and Jon|last=Gambrell {{!}} AP|date=30 декември 2017|publisher=|via=www.washingtonpost.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180105070750/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/iran-arrests-in-tehran-after-protests-over-price-hikes/2017/12/29/b55d39a4-ed1a-11e7-956e-baea358f9725_story.html|archivedate=5 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> На 3 януари хиляди противници протестират по време на проправителствени митинги, излъчени по националната телевизия<ref name="CP-Gua">{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2018/jan/03/iranians-counter-protests-week-unrest|title=Thousands of Iranians join counter-protests after week of unrest|last1=Dehghan|first1=Saeed Kamali|date=3 януари 2018|work=The Guardian|accessdate=4 януари 2018|last2=Wintour|first2=Patrick|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180104002438/https://www.theguardian.com/world/2018/jan/03/iranians-counter-protests-week-unrest|archivedate=4 януари 2018|df=dmy-all}}</ref>, като много от тях държат плакати, разпределени от правителството, а някои пеят лозунги в подкрепа на Хаменеи<ref name=":4">{{Cite news|url=http://www.presstv.com/Detail/2018/01/03/547679/Iran-Demonstrations-Violence|title=PressTV-Iranians rally to condemn violence, back establishment|accessdate=5 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180104222848/http://www.presstv.com/Detail/2018/01/03/547679/Iran-Demonstrations-Violence|archivedate=4 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> и срещу предполагаемо участие на САЩ в бунтовете.<ref name=":5">{{cite news|last1=McKirdy|first1=Euan|last2=Dewan|first2=Angela|title=Iran's Revolutionary Guards claim protests over|url=http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|accessdate=4 януари 2018|work=CNN|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180104000636/http://edition.cnn.com/2018/01/03/asia/iran-protests-government-intl/index.html|archivedate=4 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Според „[[Вашингтон пост]]“ митингите изглеждат като „държавно организирани събирания“,<ref>{{cite news|last1=Cunningham|first1=Erin|last2=Murphy|first2=Brian|title=Working-class anger in Iran shows government's vulnerability|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/irans-leaders-showcase-pro-regime-rallies-to-counter-street-unrest/2018/01/03/9b0ec3dc-1341-431c-ba11-db5ba32964ca_story.html|accessdate=4 януари 2018|work=Washington Post|date=3 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180104043453/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/irans-leaders-showcase-pro-regime-rallies-to-counter-street-unrest/2018/01/03/9b0ec3dc-1341-431c-ba11-db5ba32964ca_story.html|archivedate=4 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> докато Фарската агенция, свързана с революционната гвардия, ги описва като „революционното избликване на иранския народ срещу закононарушителите“. Проведените проправителствени митинги продължават в следващите дни в няколко ирански града. <div style="text-align: center;"> <gallery widths="220" heights="160"> Qom rallies 2018.jpg|Проправителствен митинг в Кум, 3 януари 2018 г. Hamedan 2.jpg|Проправителствен митинг в Хамедан, 3 януари 2018 г. Ahvaz rallies 2018.jpg|Проправителствен митинг в Ахваз, 3 януари 2018 г. </gallery> </div> == Правителствен отговор == === Забрана на английския език === Иран забранява преподаването на [[Английски език|английски]] в основните училища след масовите протести. Хаменеи преди заявява, че се проправя пътя за „културно нахлуване“ на западните ценности.<ref>{{cite web|url=http://www.businessinsider.com/iran-bans-english-in-primary-schools-2018-1|title=After mass protests, Iran bans English in schools to fight Western 'cultural invasion'|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.voanews.com/a/iran-bans-english-in-primary-schools/4196963.html |title=Iran Bans English in Primary Schools After Leaders' Warning |publisher=Voanews.com |date=4 ноември 2017 |accessdate=9 януари 2018}}</ref> === Медийно отразяване и цензура === В изявленията на иранския министър на вътрешните работи Абдулреза Рахмани Фазли се казва, че неправилното използване на социалните мрежи „причинява насилие и страх“, като по-нататък заявява, че „такова поведение ще бъде прекратено“.<ref name="CNNcoverage">{{cite news|last1=Brocchetto|first1=Marilia|last2=Andone|first2=Dakin|title=Iran restricts social media as protests enter 4th day|url=http://www.cnn.com/2017/12/31/middleeast/iran-protests-sunday/index.html|accessdate=1 януари 2018|work=[[CNN]]|date=31 декември 2017|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231085000/http://www.cnn.com/2017/12/31/middleeast/iran-protests-sunday/index.html|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Иранският информационен канал „Ислямска република Иран“ има забрана да отразява протестите.<ref>{{cite web|url=https://www.channelnewsasia.com/news/world/iran-blocks-internet-on-third-night-of-protests-9821884|title=Iran blocks internet on third night of protests|publisher=|accessdate=2 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101030143/https://www.channelnewsasia.com/news/world/iran-blocks-internet-on-third-night-of-protests-9821884|archivedate=1 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Докладите на независими медийни организации в Иран са ограничени. Иранските държавни медии обаче обсъждат коментарите на Рухани за протестите, които са, че „хората имат право да критикуват“, но властите няма да търпят антисоциално поведение и, че критиката е „различна от насилието и унищожаване на публични имоти“.<ref name="theguardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2017/dec/31/protesters-who-spread-fear-and-violence-will-be-confronted-says-iran|title=Rouhani acknowledges Iranian discontent as protests continue|work=the guardian|accessdate=1 януари 2018|lang=en|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231234743/https://www.theguardian.com/world/2017/dec/31/protesters-who-spread-fear-and-violence-will-be-confronted-says-iran|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> === Интернет === В някои региони доставчиците на [[интернет]] услуги в Иран, които са пряко собственост на Иранската революционна гвардия или са тясно свързани с тях, и които пряко се отчитат пред Върховния лидер на Иран, блокират достъпа до интернет в няколко града, тъй като протестите продължават.<ref>{{cite web|url=http://fortune.com/2017/12/31/iran-protests-cut-off-social-media-internet-access/|title=Iran Cuts Off Social Media and Some Internet Access as Protests Continue|first1=David Z.|last1=Morris|date=31 декември 2018|publisher=fortune.com|via=|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180101210253/http://fortune.com/2017/12/31/iran-protests-cut-off-social-media-internet-access/|df=dmy-all|archivedate=1 януари 2018}}</ref> Преди това няколко сателитни мрежи в Иран са блокирани и интернет и телефоните са отрязани.<ref>{{cite web|url=https://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.831803|title='Islamic Revolution Was Our Mistake': Protests End in Arrests as Iranians March Against Corruption|first1=|last1=Haaretz|first2=The Associated|last2=Press|date=28 декември 2017|publisher=|via=Haaretz|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231164219/https://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.831803|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> [[VPN]], които предлагат вратичка в интернет, също са изключени.<ref name=veconomist2>{{cite news|title=Iran is in turmoil but the clerics and their allies remain entrenched|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21734016-huge-protests-demonstrate-widespread-anger-regime-iran-turmoil|work=The Economist|date=4 януари 2018|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180106120238/https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21734016-huge-protests-demonstrate-widespread-anger-regime-iran-turmoil|archivedate=6 януари 2018|df=dmy-all}}</ref> Според „BGP Stream“ на OpenDNS, на 1 януари 2018 г. интернет трафика на Иран спада с близо 50%.<ref name="BGPStream">{{cite web | title=BGPStream Event #122241 | work=BGPStream | date=1 януари 2018 | url=https://bgpstream.com/event/122241 | lang=la | accessdate=2 януари 2018 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102191514/https://bgpstream.com/event/122241 | archivedate=2 януари 2018 | df=dmy-all }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180102191514/https://bgpstream.com/event/122241 |date=2018-01-02 }}</ref><ref name="Twitter 2017bgp">{{cite web | title=BGPmon.net on Twitter | work=Twitter | date=30 ноември 2017 | url=https://twitter.com/bgpmon/status/947871872619655170 | lang=en | accessdate=2 януари 2018 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180107220453/https://twitter.com/bgpmon/status/947871872619655170 | archivedate=7 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref> В същото време броят на иранците, които използват програмата [[Tor]], се е увеличил значително по време на протестите.<ref>{{cite web | title=Users | work=TOR project | date=2 януари 2018 | url=https://metrics.torproject.org/userstats-relay-country.html?start=3 октомври 2016&end=1 януари 2018&country=ir&events=off | lang=en | accessdate=2 януари 2018 | deadurl=no | archiveurl=https://web.archive.org/web/20180102133945/https://metrics.torproject.org/userstats-relay-country.html?start=3 октомври 2016&end=1 януари 2018&country=ir&events=off | archivedate=2 януари 2018 | df=dmy-all }}</ref> === Telegram === Услуга за съобщения [[Telegram]] изиграва важна роля в разпространяването на новините за протестите.<ref>{{cite news|url=https://apnews.com/78a46cea167e4f94ada0a690b7f2f3db|title=Protests in Iran fanned by exiled journalist, messaging app|agency=Associated Press|accessdate=31 декември 2017|lang=en|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231170953/https://apnews.com/78a46cea167e4f94ada0a690b7f2f3db|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> На 30 декември 2017 г. иранското правителство иска закриването на канал за телеграми, управляван от Рухолах Зам, който призовава за използване на ръчно изработени взривни вещества срещу силите за сигурност. Искането е удостоено с Telegram, а неговият главен изпълнителен директор [[Павел Дуров]] получава критики за спазването на искането. Каналът е възстановен на следващия ден, след като администраторът, който публикува публикацията, призоваващ за насилие, е блокиран.<ref>{{cite news|url=https://apnews.com/78a46cea167e4f94ada0a690b7f2f3db|title=Protests in Iran fanned by exiled journalist, messaging app|last=Gambrell|first=Jon|date=31 декември 2017|agency=Associated Press|accessdate=31 декември 2017|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231170953/https://apnews.com/78a46cea167e4f94ada0a690b7f2f3db|archivedate=31 декември 2017|dead-url=no|df=dmy-all}}</ref> На 31 декември иранското правителство блокира достъпа до Telegram, след като отказва да забрани друг канал.<ref>{{cite web|url=https://twitter.com/durov/status/947441456238735360|title=Iranian authorities are blocking access to Telegram for the majority of Iranians after our public refusal to shut down t.me/sedaiemardom and other peacefully protesting channels.|last=Durov|first=Pavel|date=31 декември 2017|work=@durov|lang=en|accessdate=31 декември 2017|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231121958/https://twitter.com/durov/status/947441456238735360|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Главният изпълнителен директор на Telegram Павел Дуров казва по телефона, че „иранските власти блокират достъпа до Telegram за мнозинството иранци, след публичния ни отказ да прекратим услугата и други мирно протестиращи канали“.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-42529576|title=iran protests telegram and instagram restricted|last=|first=|date=31 декември 2017|work=|lang=en|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231145622/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-42529576|archivedate=31 декември 2017|dead-url=no|accessdate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Правителството вдига ограниченията на телеграм на 13 януари 2018 г.<ref name="DW.COM 2018">{{cite web | title=Iran unblocks Telegram messenger service shut down during country-wide protests – News – 14 януари 2018 | work=DW.COM | date=14 януари 2018 | url=http://www.dw.com/en/iran-unblocks-telegram-messenger-service-shut-down-during-country-wide-protests/a-42141829 | accessdate=14 януари 2018}}</ref><ref name="CBC News 2018">{{cite web | title=Iran lifts block on popular messaging app as protests wane | work=CBC News | date=13 януари 2018 | url=http://www.cbc.ca/news/world/iran-telegram-block-lifted-1.4486640 | accessdate=14 януари 2018}}</ref> === Instagram === Иран блокира [[Instagram]] на 31 декември 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://www.aljazeera.com/news/2017/12/iran-blocks-instagram-telegram-protests-171231133323939.html|title=Iran blocks Instagram, Telegram after protests|work=www.aljazeera.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231211728/http://www.aljazeera.com/news/2017/12/iran-blocks-instagram-telegram-protests-171231133323939.html|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42529576|title=Iran restricts apps used by protesters|date=31 декември 2017|publisher=|via=www.bbc.com|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231180218/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42529576|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2017/12/31/middleeast/iran-protests-sunday/index.html|title=CEO says Iran blocking messaging app after issuing warning to protesters|last=CNN|first=Marilia Brocchetto,|work=CNN|accessdate=31 декември 2017|deadurl=no|archiveurl=https://web.archive.org/web/20171231085000/http://www.cnn.com/2017/12/31/middleeast/iran-protests-sunday/index.html|archivedate=31 декември 2017|df=dmy-all}}</ref> Достъпът е отново възстановен на 6 януари 2018 г.<ref name="The National2018">{{cite web | title=Instagram restored as Iran stages more pro-government rallies | work=The National | url=https://www.thenational.ae/world/mena/instagram-restored-as-iran-stages-more-pro-government-rallies-1.693280 | accessdate=14 януари 2018}}</ref> === Арести === До 14 януари над 440 протестиращи, които са арестувани по време на бунтовете в Техеран, са освободени, според прокурора от Техеран Абас Джафари Долатабади.<ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/article/us-iran-rallies-prisoners/iran-frees-440-people-arrested-during-protests-idUSKBN1F41MP|title=Iran frees 440 people arrested during protests|last=|first=|date=|work=|archiveurl=|archivedate=|dead-url=|accessdate=}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://en.mehrnews.com/news/131254/300-more-of-recent-riots-detainees-freed-Tehran-prosecutor-general|title=300 more of recent riots detainees freed: Tehran prosecutor general|last=|first=|date=|work=|archiveurl=|archivedate=|dead-url=|accessdate=}}</ref> На 19 февруари съд в Малайер осъжда 15-годишно момче на пет години затвор за сваляне на флага на Ислямска република Иран в квартал на града. == Резултат == На извънредно заседание на парламента е решено през следващите няколко дни, да се обмисли отмяната на вдигането на цените на електроенергията и водата. == Източници == <references /> {{Превод от|en|2017 – 2018 Iranian protests|833512287}} [[Категория:Протести|Иран]] [[Категория:Политика на Иран]] [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Машхад]] q1igl8cush92o5vhrebd5toj2rjuse9 0 690192 11464582 10653459 2022-07-20T10:39:41Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Michelstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_den_Burggraben_von_SO.jpg“ с [[commons:Image:Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_von_SO.jpg|Michelstadt_-_Altstadt_-_Burg_Michelstadt_-_Ansicht_über_Burggraben_ wikitext text/x-wiki {{Личност|графиня | описание = графиня на [[Ербах (Оденвалд)|Ербах]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Erbach-Scheibler169ps.jpg }} }} '''Анна фон Ербах-Ербах''' ({{lang|de|Anna von Erbach-Erbach}}; * пр. [[1363]]; † [[29 ноември]]/[[30 ноември]] [[1375]]) e ''шенк'' от [[Ербах (род)|Ербах]] в [[Ербах (Оденвалд)|Ербах]] и чрез женитба ''шенк'' на [[Ербах (род)|Ербах]] и господарка на [[Михелщат]]. == Произход == [[Файл:SchlossErbach2-2.jpg|мини|ляво|Дворец Ербах, 1623]] [[Файл:Michelstadt - Altstadt - Burg Michelstadt - Ansicht über Burggraben von SO.jpg|мини|ляво|Замъкът [[Михелщат]]]] Тя е единствената дъщеря на шенк [[Конрад V фон Ербах-Ербах]] († 1381) и първата му съпруга Кунигунда фон Брукен († 1357), дъщеря на [[Йохан IV фон Брукен]], господар на Хунзинген († 1333), и съпругата му фон Лимбург.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/erbach/erbach1.html#E11 ''Erbach 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Баща ѝ Конрад V се жени втори път сл. 13 септември 1357 г. за Маргарета фон Ербах († 1396). Така Анна е полусестра на шенк [[Конрад VI фон Ербах-Ербах]] († 1427), Анна († 1444), омъжена пр. 8 февруари 1408 г. за граф [[Хайнрих фон Льовенщайн]] († 1444), и на Елизабет († сл. 1411), приорес на „Кл. Либенау“ близо до [[Вормс]]. == Фамилия == Анна фон Ербах-Ербах се омъжва за [[Хайнрих I фон Ербах]] (* пр. 1333; † 16 февруари 1387), шенк на Ербах и господар на [[Михелщат]], син на шенк [[Еберхард VII фон Ербах]], господар на Михелщат († 1327) и Имагина фон [[Графство Спонхайм|Спонхайм-Кройцнах]] († 1341). Те имат шест деца:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I380354 ''Anna v. Erbach-Erbach''], ww-person.com</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2895.htm#i86971 ''Anna von Erbach''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Филип фон Ербах († сл. 1390), свещеник * [[Еберхард X фон Ербах]] (* пр. 1388; † 1418), наследствен шенк на Ербах в Ербах, женен през 1390 г. за Мария фон Бикенбах († 19 август 1397) * Барбара († 1408), омъжена за [[Албрехт III фон Рехберг]]-Щауфенек-Фалкенщайн († 24 март 1408) * Хайнрих († 30 август 1403/13 август 1404), каноник във [[Вюрцбург]] * Еберхард († 14 октомври 1441), каноник в [[Майнц]] (1420), [[Страсбург]] (1429) и [[Шпайер]] (1430) * Анна (* ок. 1404; † 1425), омъжена за Рорих фон Айзенбах == Литература == * G. Simon: ''Die Geschichte der Dynasten und Grafen zu Erbach und ihres Landes''. H. L. Brönner, 1858, S. 382 * Thomas Steinmetz: ''Die Stadtburg der Schenken von Erbach in Michelstadt''. In: Der Odenwald. Zeitschrift des Breuberg-Bundes. Nr. 1, 1989, ISSN 0029 – 8360, S. 18 – 27. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 1., Tafel 2. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://geneagraphie.com/getperson.php?personID=I160285&tree=1 ''Anna von Erbach-Erbach''], geneagraphie.com [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Ербахи]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1375 година]] 0qtwexli8631j5skjul6ihm3l5jy9lz 0 690595 11464785 11386751 2022-07-20T11:23:52Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тайната на Коко | име_оригинал = Coco | картинка = Disney's_Coco_logo.png | описание = | режисьори = Лий Ънкрич | продуценти = Дарла К. Андерсън | сценаристи = Лий Ънкрич<br>Матю Алдрич<br>'''История'''<br>Лий Ънкрич<br>Джейсън Кац<br>Матю Алдрич<br>Адриан Молина | базиран_на = | актьори = Антъни Гонзалез<br>[[Гаел Гарсия Бернал]]<br>[[Бенджамин Брат]]<br>Алана Убах<br>Рене Виктор<br>Ана Офелия Мургия | музика = [[Майкъл Джакино]] | оператор = Мат Аспбъри | монтаж = Стив Блум<br>Лий Ънкрич | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | премиера = [[20 октомври]] [[2017]] <small>([[Морелия]])</small><ref>{{cite web|last=Hecht |first=John |title=Pixar's 'Coco' to World Premiere at Mexico's Morelia Fest |url=http://www.hollywoodreporter.com/news/pixars-coco-world-premiere-at-mexicos-morelia-fest-1018933 |work=[[The Hollywood Reporter]] |date=5 юли 2017 |accessdate=5 юли 2017 |archivedate=8 юни 2017}}</ref><br>[[22 ноември]] [[2017]] <small>([[САЩ]])</small> | времетраене = 105 минути<ref>{{cite web|url=http://www.bbfc.co.uk/releases/coco-2017-0|title=Coco – British Board of Film Classification|work=British Board of Film Classification|date=|accessdate=6 март 2018}}</ref> | страна = САЩ | език = английски<ref>{{cite web | url=http://bbfc.co.uk/releases/coco-2017-0 | title=COCO (2017) | publisher=[[British Board of Film Classification]] | date=20 декември 2017 | accessdate=26 декември 2017}}</ref> | бюджет = $ 175 млн.<ref>{{cite web|title=Coco (2017) – Financial Information – The Numbers|url=https://www.the-numbers.com/movie/Coco-(2017)#tab=summary|work=The Numbers|date=31 декември 2017|accessdate=31 декември 2017}}</ref> | приходи = $ 807,8 млн.<ref name=BOM>{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=pixar1117.htm|title=''Coco'' (2017)|work=[[Box Office Mojo]]|publisher=[[IMDb]]|accessdate=23 юли 2018}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''„Тайната на Коко“''''' ({{lang|en|Coco}}) е [[САЩ|американски]] компютърно-анимационен 3D фентъзи филм от [[2017]] г., продуциран от [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] и издаден от [[Уолт Дисни Пикчърс]].<ref name="PressKit">{{cite web|url=http://www.wdsmediafile.com/media/Coco/writen-material/Coco5a023fe31b99f.pdf|title=Coco Press Kit|publisher=wdsmediafile.com|format=PDF|dead-url=|accessdate=28 ноември 2017}}</ref> Базиран е на оригиналната идея на Лий Ънкрич, който е и режисьор на филма, съвместно с Адриан Молина. Историята разказва за 12-годишно момче на име Мигел Ривера, което случайно се транспортира до земята на мъртвите, където търси помощ от починалия си прапрадядо музикант, за да го върне в семейството им сред живите. Концепцията за Коко се основава на [[Мексико|мексиканския]] празник на [[Ден на мъртвите|Деня на мъртвите]]. Филмът е написан от Молина и Матю Алдрич от историята на Ънкрич, Джейсън Кац, Алдрич и Молина. Пиксар започна да развива анимацията през 2016 г.; Ънкрич и някои от екипа на филма посещават Мексико, за да черпят вдъхновение. ''Тайната на Коко'' е първата филмова лента с деветцифрен бюджет, възлизащ между 175 и 200 милиона долара.<ref>{{cite web|url=http://www.nhregister.com/news/article/Pixar-s-Coco-feasts-on-Justice-12384697.php|title=Pixar's 'Coco' feasts on 'Justice League' at box office|date=26 ноември 2017|publisher=[[New Haven Register]]|accessdate=27 ноември 2017}}</ref> Премиерата на филма е на [[20 октомври]] [[2017]] г. на филмовия фестивал в [[Морелия]], [[Мексико]], седмица преди празника Деня на мъртвите, с излъчването си филмът се превърна в най-печелившата лента в страната.<ref name="MexicoRecord1">{{cite web|url=http://deadline.com/2017/11/coco-pixar-mexico-highest-grossing-film-all-time-box-office-record-1202209221/|title='Coco's Otherworldly Mexico Run Lands Pixar Toon As Market's No. 1 Movie Ever|author=Nancy Tartaglione|date=15 ноември 2017|publisher=[[Deadline.com]]|accessdate=21 ноември 2017}}</ref><ref name="MexicoRecord2">{{cite web|url=http://deadline.com/2017/11/justice-league-thor-ragnarok-coco-paddington-weekend-results-international-box-office-1202211796/|title='Justice League' Lassos $185M Overseas, $390M WW; 'Thor' Rocks To $739M Global – International Box Office|author=Nancy Tartaglione|date=20 ноември 2017|publisher=[[Deadline.com]]|accessdate=21 ноември 2017}}</ref><ref name="MexicoRecord3">{{cite web|url=http://collider.com/coco-box-office-mexico/|title=This Week in Animation: Pixar’s ‘Coco’ Now Mexico’s #1 Film of All-Time|author=Dave Trumbore|date=18 ноември 2017|work=[[Collider (website)|Collider]]|accessdate=21 ноември 2017}}</ref><ref name="MexicoRecord4">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/box-office/disney-pixar-animated-coco-box-office-record-mexico-1202615942/amp/|title=Disney-Pixar's 'Coco' Breaks Box Office Record in Mexico|author=Dave McNary|date=15 ноември 2017|work=[[Variety (magazine)|Variety]]|accessdate=21 ноември 2017}}</ref> Премиерата в [[САЩ]] е на [[22 ноември]] [[2017]] г. Филмът е похвален за анимацията, вокалните изпълнения, музиката, емоционалната история и уважението към мексиканската култура. Приходите му в световен мащаб надхвърлят 807 милиона долара. == Сюжет == В Санта Сесилия, Мексико, Мигел мечтае да стане музикант, въпреки че семейството му строго му забранява. Прабаба му Имелда е била омъжена за мъж, който оставил нея и дъщеря им Коко, за да направи кариера в музиката, а когато той никога не се завъръща, Имелда прогонва музиката от живота на семейството си и започва обущарски бизнес. Мигел живее с прабаба си Коко, родителите си, неговата абуелита, Елена, дъщерята на Коко, и другите членове от семейството, които са всичките обущари. Той идолизира Ернесто де ла Крус, известен музикант от Санта Сесилия, който умира при инцидент по време на изпълнение няколко десетилетия по-рано, от когото тайно се учи да свири на китара, гледайки старите филми на Ернесто. В Деня на мъртвите Мигел случайно поврежда рамката за снимка, на която са малката Коко и майка ѝ, но когато взима снимката в ръцете си, Мигел вижда подгънат край, на който се вижда неговият прапрадядо, който държи известната китара на Ернесто, въпреки че снимката липсва лицето на прапрадядо му, което е скъсано, когато той не се връща при семейството си. Стигайки до заключението, че Ернесто е негов прапрадядо, Мигел пренебрегва възраженията на семейството си и се оставя да влезе в шоу за таланти за Ден на мъртвите. Той нахлува в мавзолея на Ернесто и взима китарата му, за да я използва в шоуто, но щом започва да свири, става невидим за всички в селото. Той обаче може да общува с мъртвите си роднини, които посещават от Страната на мъртвите за празника. Връщайки го обратно с тях, те научават, че Имелда не може да посети семейството си, защото Мигел случайно премахва снимката ѝ от олтара. Мигел открива, че е прокълнат, защото е откраднал от мъртвите и трябва да се върне в Страната на живите преди изгрев или той ще стане един от мъртвите. За да го направи, трябва да получи благословия от член на семейството си. Имелда предлага на Мигел благословия, но при условие, че той се откаже от музикалните си занимания. Мигел отказва и решава да потърси вместо това благословията на Ернесто. Бягайки от мъртвите си роднини в Страната на мъртвите, Мигел се среща с Еектор, който заявява, че познава Ернесто и предлага да помогне на Мигел да стигне до него, но в замяна на това Мигел трябва да вземе със себе си снимката на Ектор, за да може той да посети дъщеря си, преди тя да забрави него и той да изчезне напълно. Той помага на Мигел да влезе в състезание за таланти, за да спечели влизане в имението на Ернесто, но семейството на Мигел го проследява, принуждавайки го да избяга. Мигел се промъква в имението, където Ернесто го посреща като свой потомък, но Ектор се сблъсква с тях, като отново се иска Мигел да вземе със себе си снимката му в Страната на живите. Ернесто и Ектор спорят относно партньорството си в живота и Мигел научава, че когато Ектор решава да напусне дуета, за да се върне при семейството си, Ернесто го трови, след което краде китарата и песните му, като ги представя за свои, за да стане известен. За да защити наследството си, Ернесто взима снимката и нарежда на охранителите си да хвърлят Мигел и Ектор в яма. Там Мигел разбира, че Ектор е неговият истински прапрадядо, а Коко е дъщеря на Ектор. Имелда и семейството спасяват двемата от ямата и Мигел разкрива истината за смъртта на Ектор. Имелда и Ектор се примиряват, а семейството прониква в концерта на Ернесто, за да вземе снимката на Ектор. Престъпленията на Ернесто са изложени на публиката, която го подиграва, когато е изхвърлен от стадиона и смазан от гигантска камбана (по същия начин, по който първоначално е бил убит). В хаоса обаче снимката на Ектор се губи. Когато слънцето изгрява, животът и паметта на Коко избледняват. Имелда и Ектор благославят Мигел, за да може той да се върне в Страната на живите. След като Мигел свири „Помни ме“, песен, която Ектор първоначално пише като приспивна песен за своята дъщеря, Коко си връща спомените за своя баща и запява заедно с Мигел. Тя разкрива, че е спасила откъснатото парче от семейната снимка с лицето на Ектор върху нея и разказва семейните си истории за баща си, като по този начин спасява паметта и съществуването му в Страната на мъртвите. Семейството на Мигел се примирява и прекратява забраната за музика. Година по-късно Мигел представя семейството на олтара, в което вече е починалата Коко, на своята новородена сестра. Събраните писма на Коко от Ектор доказват, че Ернесто е откраднал песните му, унищожавайки наследството на Ернесто и позволявайки на Ектор да бъде удостоен с почит в обществото. В Страната на мъртвите Ектор и Имелда отново подновяват съпружеската си връзка и се присъединяват към Коко за посещение на живите, където Мигел, облечен в дрехи за мариачи, пее и играе за своите близки, живи и мъртви. == Актьори == * Антъни Гонзалез – ''Мигел Ривера'', 12-годишен амбициозен музикант.<ref name=VFMexicoAgeTrump /><ref name="AMCharacterFamily">{{cite news|last=Milligan|first=Mercedes|title=Disney-Pixar Introduces the 'Coco' Character Family|url=http://www.animationmagazine.net/features/disney-pixar-introduces-the-coco-character-family/|lang=en|accessdate=8 юни 2017|work=Animation Magazine|date=6 юни 2017}}</ref> * [[Гаел Гарсия Бернал]] – ''Ектор'', очарователен измамник от Страната на мъртвите, който моли Мигел да му помогне да посети Земята на живите и впоследствие се открива като негов прапрадядо, съпруг на Имелда, бащата на Коко и патриарха на семейство Ривера.<ref name=VFMexicoAgeTrump>{{cite web|last=Robinson |first=Joanna |title=Pixar's Coco is a 'Love Letter to Mexico' in the Age of Trump |url=http://www.vanityfair.com/hollywood/2016/12/pixar-coco-gael-garcia-bernal-dia-de-los-muertos-miguel |date=6 декември 2016 |work=Vanity Fair |accessdate=6 декември 2016 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161207151356/http://www.vanityfair.com/hollywood/2016/12/pixar-coco-gael-garcia-bernal-dia-de-los-muertos-miguel |archivedate=7 декември 2016 }}</ref> ** Гарсия Бернал озвучава Ектор и в испаноезичната версия на филма.<ref name="weebly.com">{{cite web|url=https://disneyinternationaldubbings.weebly.com/coco--latin-spanish-cast.html|title=Coco / Latin Spanish cast|work=CHARGUIGOU}}</ref> * [[Бенджамин Брат]] – ''Ернесто де ла Крус'', най-известният музикант в историята на Мексико, идол на Мигел, почитан от феновете по целия свят до ненавременната му смърт, очарователен и харизматичен музикант, който е още по-обичан в Страната на мъртвите.<ref name=VFMexicoAgeTrump /><ref>{{cite web|last=Wintraub |first=Steve |title=Benjamin Bratt on 'The Infiltrator', 'Shot Caller' and Pixar's 'Coco' |url=http://collider.com/benjamin-bratt-the-infiltrator-coco-pixar-interview/ |publisher=Collider |accessdate=23 юли 2016 |date=13 юли 2016 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160717192244/http://collider.com/benjamin-bratt-the-infiltrator-coco-pixar-interview/ |archivedate=17 юли 2016 }}</ref> ** Антонио Сол пее песента на де ла Крус „Remember Me“.<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/album/coco-original-motion-picture-soundtrack/1293552700|title="Coco (Original Motion Picture Soundtrack)" by Various Artists on iTunes|date=10 ноември 2017|publisher=}}</ref> * Алана Убах – ''Мама Имелда Ривера'', прапрабаба на Мигел, съпруга на Ектор, майката на Коко, матриарх на семейство Ривера.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Рене Виктор – ''Елена Ривера'', бабата на Мигел, която стриктно налага забраната на музиката в семейството, наследена от баба си.<ref name=VFMexicoAgeTrump /> * Ана Офелия Мургия – ''Мама Сокоро „Коко“ Ривера'', прабабата на Мигел, дъщеря на Ектор и Имелда.<ref name="LATUnkrichGetsDown">{{cite news|last=Crust |first=Kevin |title='Coco' director Lee Unkrich gets down with the Day of the Dead for Pixar's fall release |url=http://www.latimes.com/entertainment/la-2017-movie-television-preview-coco-director-lee-unkrich-gets-down-1484182217-htmlstory.html |accessdate=16 януари 2017 |work=Los Angeles Times |date=16 януари 2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170115164037/http://www.latimes.com/entertainment/la-2017-movie-television-preview-coco-director-lee-unkrich-gets-down-1484182217-htmlstory.html |archivedate=15 януари 2017 }}</ref> * [[Едуард Джеймс Олмос]] – ''Чикарон'', приятел на Ектор, забравен в Страната на мъртвите.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Алфонсо Арау – ''Татко Хулио Ривера'', прадядо на Мигел, съпруг на Коко.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Арау озвучава Татко Хулио и в испаноезичната версия.<ref name="weebly.com"/> * Селене Луна – ''Леля Росита Ривера'', леля на Мигел, сестра на Хулио.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Диана Ортели – ''Леля Виктория Ривера'', леля на Мигел, сестра на Елена.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Ерберт Сигуенса – ''Чичо Оскар'' и ''Чичо Фелипе Ривера'', чичовци на Мигел, с когото са идентични.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Хайме Камил – ''Татко Енрике Ривера'', баща на Мигел, син на Елена.<ref name="AMCharacterFamily" /> * София Еспиноса – ''Мама Луиса Ривера'', майка на Мигел. Тя е бременна с второто си дете по време на събитията от филма.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Еспиноса озвучава Мама Луиса и в испаноезичната версия на филма.<ref name="weebly.com"/> * Луис Валдес – ''Чичо Берто Ривера'', чичо на Мигел.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Валдес също озвучава ''Дон Идалго''. * Поло Рохас – ''Абел Ривера'', братовчед на Мигел. * Монце Ернандес – ''Роса Ривера'', братовчедка на Мигел. * Ломбардо Бояр – ''Мариачи'', когото Мигел среща на площада в Санта Сесилия.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Бояр също озвучава ''Густаво'', музикант от Страната на мъртвите. * Октавио Солис – ''Агентът на пристигащите''.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Габриел Иглесиас – ''Главен чиновник''.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Ричард Марин – ''Офицер''.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Карла Медина – ''Агент на заминаващите''.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Медина озвучава агента и в испаноезичната версия на филма.<ref name="weebly.com"/> * Бланка Арасели – ''Разпоредителка''.<ref name="AMCharacterFamily" /> * Наталия Кордова-Бъкли – ''[[Фрида Кало]]''.<ref>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/10/nolan-gerard-funk-berlin-i-love-you-natalia-cordova-buckley-coco-1202194115/|title=Nolan Gerard Funk Joins 'Berlin, I Love You'; Natalia Cordova-Buckley Set In 'Coco'|last=N'Duka|first=Amanda|work=Deadline|date=24 октомври 2017|accessdate=25 октомври 2017}}</ref> * Салвадор Рейес – ''Охранител''.<ref name="AMCharacterFamily" /> ** Рейес озвучава охранителя и в испаноезичната версия на филма.<ref name="weebly.com"/> * Джон Раценбергер – ''Хуан'', скелет с развалени зъби от Страната на мъртвите.<ref>{{cite web|url=http://www.laughingplace.com/w/news/2017/08/28/john-ratzenberger-confirmed-coco/|title=John Ratzenberger Confirmed for „Coco“|author=Laughing Place Disney Newsdesk|work=Laughing Place|date=28 август 2017|accessdate=28 август 2017}}</ref> == Известни личности == Известни личности от мексиканската култура. Филмът е вдъхновен от мексиканските традиции. В него може да се видят емблематични личности от историята на Мексико като: * [[Фрида Кало]], художничка, само глас. * [[Диего Ривера]], художник, без глас, с едно появяване. * Адела Веларде Перес, революционерка, пеещ глас, с две появявания. * Агустин Лара, композитор и певец, пеещ глас, с две появявания. * [[Емилиано Сапата]], революционер, пеещ глас, с две появявания. * [[Долорес дел Рио]], актриса, само глас, с две появявания. * [[Педро Инфанте]], актьор и певец, пеещ глас, с три появявания. * [[Хорхе Негрете]], актьор и певец, пеещ глас, с три появявания. * Марио Морено „Кантинфлас“, актьор и комедиант, пеещ глас, с три появявания. * Ел Санто, борец и актьор, пеещ глас, с три появявания. * [[Мария Феликс]], актриса, пеещ глас, с четири появявания. == Продукция == === Развитие === Идеята за филма идва на Лий Ънкрич още през 2010 г., когато е примиерата на филма ''[[Играта на играчките 3]]''.<ref>[https://www.vanityfair.com/hollywood/2016/12/pixar-coco-gael-garcia-bernal-dia-de-los-muertos-miguel Pixar’s Coco Is a „Love Letter to Mexico“ in the Age of Trump]</ref> Първоначално филмът трябваше да бъде за едно американско дете, научавайки се за мексиканския си произход, докато се занимава със смъртта на майка си. В крайна сметка екипът осъзнава, че това е погрешен подход и реформира филма, за да се съсредоточи върху мексиканското дете.<ref name="vergecoco">{{cite web|last=Robinson|first=Tasha|title=Pixar’s Lee Unkrich on the ‘anxiety’ of directing Coco|url=https://www.theverge.com/2017/11/22/16691932/pixar-interview-coco-lee-unkrich-behind-the-scenes|work=The Verge|accessdate=17 декември 2017}}</ref> Екипът на Пиксар прави няколко пътувания до Мексико, за да дефинира героите и историята на „Коко“. Ънкрич каза: „Видях народното изкуство. Скелети със светли, празнични цветове, които грабнаха въображението ми и ме поведоха по пътя на вдъхновението. И колкото повече научавах интересни подробности за Деня на мъртвите, толкова повече потъвах дълбоко в тази атмосфера.“<ref>{{citeweb|url=http://blogs.disney.com/insider/2015/08/14/meet-the-newest-disneypixar-marvel-coco/|title=Meet the Newest Disney•Pixar Marvel, Coco|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150817212444/http://blogs.disney.com/insider/2015/08/14/meet-the-newest-disneypixar-marvel-coco/|archivedate=17 август 2015|publisher=Disney Insider|accessdate=6 ноември 2017|date=15 август 2015|first=Drew|last=Taylor|deadurl=no}}</ref> „Коко“ също така е вдъхновен от аниме филмите на [[Хаяо Миядзаки]] ''[[Отнесена от духовете]]'' (2001) и ''[[Подвижният замък на Хоул (филм)|Подвижният замък на Хоул]]'' (2004), както и от филма ''[[Джон Уик]]'' (2014).<ref>{{cite news|title=The World of Coco Influenced by John Wick, Hayao Miyazaki, Mexican History|url=http://www.slashfilm.com/world-of-coco/2/|work=[[/Film]]|date=28 август 2017}}</ref> === Кастинг === През 2016 г. екипът на „Коко“ прави официално изявление, разкривайки че Гаел Гарсия Бернал, Бенджамин Брат, Рене Виктор и Антъни Гонзалез ще озвучават героите.<ref>{{cite web|url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2016/12/pixar-coco-gael-garcia-bernal-dia-de-los-muertos-miguel|title=Pixar’s Coco Is a „Love Letter to Mexico“ When It’s Needed Most|first=Joanna|last=Robinson|publisher=}}</ref> === Заснемане === На 13 април 2016 г. Ънкрич обявява, че екипът е започнал работа по филма.<ref>{{cite web|url=https://ohmy.disney.com/movies/2016/04/13/lee-unkrich-confirms-that-animation-has-officially-started-on-coco/ |title=Lee Unkrich Confirms That Animation Has Officially Started on Coco! |first=Rachel|last=Berman|date=13 април 2016 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160506080229/https://ohmy.disney.com/movies/2016/04/13/lee-unkrich-confirms-that-animation-has-officially-started-on-coco/ |archivedate=6 май 2016 }}</ref> В края на 2016 г. сценаристът на лентата Адриан Молина заема и поста ко-режисьор.<ref name="VFMexicoAgeTrump" /> „Дисни“ подава заявление за търговска марка на фразата „Día de los Muertos“ (Деня на мъртвите) за мърчандайзинг. Това действие е посрещнато с критики от страна на мексиканската общност в Съединените щати.<ref name=CNNTrademarkBacklash>{{cite news|last=Y. Rodriguez |first=Cindy |title=Day of the Dead trademark request draws backlash for Disney |url=http://edition.cnn.com/2013/05/10/us/disney-trademark-day-dead/ |accessdate=12 септември 2015 |publisher=[[CNN]] |date=11 май 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151120110541/http://edition.cnn.com/2013/05/10/us/disney-trademark-day-dead |archivedate=20 ноември 2015 }}</ref> Лало Алкарас, мексиканско-амепикански карикатурист, рисува филмов плакат, озаглавен „Мъртвата мишка“, изобразяващ скелета на Годзила с размерите на [[Мики Маус]].<ref name=NBCNewsAlcaraz /> Повече от 21 000 души подписват петиция в Change.org, в която се посочва, че запазената марка е „културно присвояване и лоша експлоатация“.<ref name=CNNTrademarkBacklash /> Седмица по-късно, „Дисни“ се отказва от идеята си.<ref name=DeadlineDropsTrademark>{{cite web|last=Yamato |first=Jen |title=Disney Drops Controversial Dia De Los Muertos Trademark Bid After Online Uproar |url=http://deadline.com/2013/05/disney-withdraws-dia-de-los-muertos-trademark-bid-492506/ |publisher=[[Deadline Hollywood]] |accessdate=12 септември 2015 |date=7 май 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151120054645/http://deadline.com/2013/05/disney-withdraws-dia-de-los-muertos-trademark-bid-492506/ |archivedate=20 ноември 2015}}</ref> През 2015 г. Пиксар наема Алкарас като консултант на филма,<ref name=NBCNewsAlcaraz>{{cite news|last=Nevarez |first=Griselda |title=Cartoonist Lalo Alcaraz to Work on Pixar's Day of the Dead Film 'Coco' |url=http://www.nbcnews.com/news/latino/cartoonist-lalo-alcaraz-work-pixars-coco-n413771 |accessdate=12 септември 2015 |publisher=[[NBC News]] |date=21 август 2015 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150830050610/http://www.nbcnews.com/news/latino/cartoonist-lalo-alcaraz-work-pixars-coco-n413771 |archivedate=30 август 2015 }}</ref> присъединявайки се към екипа на драматурга Октавио Солис.<ref name="VFMexicoAgeTrump" /> == Награди и номинации == ;[[Оскар|Награди Оскар]]<ref>{{cite news|url=http://www.oscars.org/oscars/ceremonies/2018 |title=The 90th Academy Awards (2018) Nominees and Winners |accessdate=23 януари 2018 |publisher=[[Academy of Motion Picture Arts and Sciences]] (AMPAS) |deadurl=no |archiveurl= |archivedate= }}</ref> {| class="wikitable" |- ! Година || Категория || Резултат |- | [[Оскари 2018|2018]] || [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] || Печели |- | [[Оскари 2018|2018]] || Най-добра оргинална песен „''Remember Me''“ || Печели |- |} ;[[Златен глобус|Награди Златен глобус]]<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2018/film/awards/2018-golden-globe-winners-list-1202653737/|title=Golden Globes Winners: Complete List|work=[[Variety (magazine)|Variety]]|date=7 януари 2018|accessdate=8 януари 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180108050125/http://variety.com/2018/film/awards/2018-golden-globe-winners-list-1202653737/|archivedate=8 януари 2018|deadurl=no}}</ref> {| class="wikitable" |- ! Година || Категория || Резултат |- | [[Златен глобус 2018|2018]] || [[Златен глобус за най-добър пълнометражен анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] || Печели |- | [[Златен глобус 2018|2018]] || Най-добра оригинална песен || Номинирана |} ;[[Награда на БАФТА]] {| class="wikitable" |- ! Година || Категория || Резултат |- | 2017 || [[Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм|Най-добър анимационен филм]] || Печели |} ;Награди Ани<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/lists/2018-annie-award-winners-complete-list-1067856/item/best-animated-feature-1080739|title=Annie Awards: 'Coco' Tops the Animation Celebration|last=Giardina|first=Carolyn|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=4 февруари 2018|accessdate=4 февруари 2018}}</ref> {| class="wikitable" |- | rowspan="12"|[[2017]] ! Категория !! Резултат |- | Най-добър анимационен филм || Печели |- | Най-добър режисьор || Печели |- | Най-добър сценарий || Печели |- | Най-добър глас || Печели |- | Най-добър дизайн || Печели |- | Най-добри анимационни герои || Печели |- | Най-добър дизайн на герои || Печели |- | Най-добра музика || Печели |- | Най-добри анимационни ефекти || Печели |- | Най-добър монтаж || Печели |- | Най-добър сториборд || Печели |} == Музика == {{Музикален албум | заглавие = Тайната на Коко (саундтрак) | тип = саундтрак към едноименния филм | обложка = | автор = Тайната на Коко | дата = август-октомври 2017 г. | година = 10 ноември 2017 г. | жанр = Сон мехикано, мариачи, сон харочо, ранчера, уапанго, болеро, мексиканска поп музика | стилове = | времетраене = 78:17 | лейбъл = Walt Disney Records | пореден = | имена = [[Майкъл Джакино]], Том Макдугъл, Джерамайн Франко, Кристен Андерсън-Лопес, Робърт Лопес | език = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = }} {{tracklist | total_length = 1:18:40 | all_music = Музиката към филма е композирана от [[Майкъл Джакино]]. Джерамайн Франко, Адриан Молина, Робърт Лопес и Кристен Андерсън-Лопес пишат песните към лентата. Записите започват на 14 август 2017 г.<ref>{{Cite news|title=Get a Peek into Michael Giacchino's Scoring Process for Pixar's 'Coco' – Courtesy of Director, Lee Unkrich|author=T.J. & Julie|url=http://www.pixarpost.com/2017/08/pixar-coco-orchestration.html|work=Pixar Post|date=17 август 2017|accessdate=20 август 2017|deadurl=no}}</ref> Саундтракът е издаден на 10 ноември 2017 г.<ref>{{Cite news|title=First listen: Hear three new songs from Pixar’s Coco|first=Marc|last=Snetiker|url=http://ew.com/movies/2017/09/15/pixar-coco-songs/|work=[[Entertainment Weekly]]|date=15 септември 2017|accessdate=15 септември 2017|deadurl=no}}</ref> | extra_column = Изпълнител(и) | title1 = Remember Me | note1 = Ернесто де ла Круз | extra1 = [[Бенджамин Брат]] | length1 = 1:49 | title2 = Much Needed Advice | extra2 = Бенджамин Брат и Антонио Сол | length2 = 1:45 | title3 = Everyone Knows Juanita | extra3 = [[Гаел Гарсия Бернал]] | length3 = 1:15 | title4 = Un Poco Loco | extra4 = Антъни Гонзалез и Гаел Гарсия Бернал | length4 = 1:52 | title5 = Jálale | note5 = Инструментал | extra5 = Мексикански музикален институт | length5 = 2:54 | title6 = The World Es Mi Familia | extra6 = Антъни Гонзалез и Антонио Сол | length6 = 0:50 | title7 = Remember Me | note7 = Приспивна песен | extra7 = Гаел Гарсия Бернал, Габриела Флорес и Либертад Гарсия Фонси | length7 = 1:09 | title8 = La Llorona | extra8 = Алана Юбак и Антонио Сол | length8 = 2:45 | title9 = Remember Me | note9 = Помирение | extra9 = Антъни Гонзалез и Ана Офелия Мургия | length9 = 1:13 | title10 = Proud Corazón | note10 = | extra10 = Антъни Гонзалез | length10 = 2:03 | title11 = Remember Me | extra11 = Мигел и Наталия Лафоркаде | note11 = Dúo | length11 = 2:44 | title12 = Will He Shoemaker | extra12 = Майкъл Джакино | length12 = 3:17 | title13 = Shrine and Dash | extra13 = Майкъл Джакино | length13 = 1:23 | title14 = Miguel's Got an Axe to Find | extra14 = Майкъл Джакино | length14 = 1:16 | title15 = The Strum of Destiny | extra15 = Майкъл Джакино | length15 = 1:10 | title16 = It's All Relative | extra16 = Майкъл Джакино | length16 = 2:37 | title17 = Crossing the Marigold Bridge | extra17 = Майкъл Джакино | length17 = 1:48 | title18 = Dept. of Family Reunions | extra18 = Майкъл Джакино | length18 = 2:44 | title19 = The Skeleton Key to Escape | extra19 = Майкъл Джакино | length19 = 3:04 | title20 = The Newbie Skeleton Walk | extra20 = Майкъл Джакино | length20 = 1:07 | title21 = Adios Chicharron | extra21 = Майкъл Джакино | length21 = 1:45 | title22 = Plaza de la Cruz | extra22 = Майкъл Джакино | length22 = 0:21 | title23 = Family Doubtings | extra23 = Майкъл Джакино | length23 = 2:23 | title24 = Taking Sides | extra24 = Майкъл Джакино | length24 = 0:56 | title25 = Fiesta Espectacular | extra25 = Майкъл Джакино | length25 = 0:55 | title26 = Fiesta con de la Cruz | extra26 = Майкъл Джакино | length26 = 2:33 | title27 = I Have a Great-Great-Grandson | extra27 = Майкъл Джакино | length27 = 1:14 | title28 = A Blessing and a Fessing | extra28 = Майкъл Джакино | length28 = 4:44 | title29 = Cave Dwelling on the Past | extra29 = Майкъл Джакино | length29 = 2:22 | title30 = Somos Familia | extra30 = Майкъл Джакино | length30 = 2:21 | title31 = Reunion Familiar de Rivera | extra31 = Майкъл Джакино | length31 = 3:03 | title32 = A Family Dysfunction | extra32 = Майкъл Джакино | length32 = 2:00 | title33 = Grabbing a Photo Opportunity | extra33 = Майкъл Джакино | length33 = 1:46 | title34 = The Show Must Go On | extra34 = Майкъл Джакино | length34 = 2:31 | title35 = For Whom the Bell Tolls | extra35 = Майкъл Джакино | length35 = 2:01 | title36 = A Run for the Ages | extra36 = Майкъл Джакино | length36 = 1:50 | title37 = One Year Later | extra37 = Майкъл Джакино | length37 = 1:00 | title38 = Coco – Dia de los Muertos Suite | extra38 = Майкъл Джакино | length38 = 5:47 }} == В България == Премиерата на филма в България е на 24 ноември 2017 г., дублиран на български език и разпространяван в 3D формат. Телевизионната му премиера е на [[26 декември]] [[2019]] г. по [[Нова телевизия|NOVA]]. === Синхронен дублаж === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Мигел | Виктор Скерлев |- | Ектор | [[Явор Караиванов]] |- | Ернесто де ла Крус | [[Симеон Владов]] |- | Мама Имелда | [[Ася Рачева]] |- | Елена Ривиера | [[Даринка Митова]] |- | Коко | Адриана Андреева |- | [[Фрида Кало]] | [[Невена Бозукова]] |- | Бащата на Мигел | Росен Русев |- | Леля Росита | Ива Апостолова |- | Леля Виктория | [[Лина Шишкова]] |- | Дядо Хулио | [[Сава Пиперов]] |- | Чичарон | [[Петър Върбанов]] |- | Чиновник | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Мариачи музикант<br>Абел Ривера<br>Работник<br>Асистент в конкурс за таланти<br>в света на мъртвите<br>Асистент на концерта на Де ла Крус | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Други гласове | Адриана Тамахкярова<br>Малена Шишкова<br>Мария Джойкева<br>Никол Николова<br>[[Светлана Смолева]]<br>Константин Димитров<br>[[Цанко Тасев]]<br>Весела Делчева<br>Елена Кокорска<br>Калина Асенова<br>Кръстина Кокорска<br>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]<br>[[Емил Емилов]]<br>Владо Михайлов<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Ясен Зердев<br>Мими Йорданова<br>[[Надежда Панайотова]] |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песни ! Изпълнител |- | Помни ме ти | '''Ернесто де ла Крус:'''<br>[[Светозар Христов]]<br>'''Ектор:'''<br>[[Явор Караиванов]]<br>'''Малката Коко:'''<br>Калина Асенова<br>'''Мигел:'''<br>Виктор Скерлев<br>'''Мама Коко:'''<br>[[Василка Сугарева]] |- | Известна е тук Хуанита | '''Ектор:'''<br>[[Явор Караиванов]] |- | Un Poco Loco | '''Мигел:'''<br>Виктор Скерлев<br>'''Ектор:'''<br>[[Явор Караиванов]] |- | Светът е моето място<br>Гордо днес тупти Mi Corazon | '''Мигел:'''<br>Виктор Скерлев |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Евгени Манев |- | Превод на песните | Цветомира Цонева |- | Тонрежисьори | Илиян Апостолов<br>Ясен Пенчев |- | Mixing Studio | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://movies.disney.com/coco Официален сайт] * {{imdb title|2380307}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Превод от|en|Coco (2017 film)|837301512}} [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2017 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Носители на награда Ани]] [[Категория:Носители на Оскар]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] 6ywhu23khyfmrsttcdhkscs5x63wgk2 0 693863 11464385 10954590 2022-07-20T07:29:19Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Поптърпова къща | местно име = Αρχοντικό Παπατέρπου | картинка = Papaterpos Mansion - Beatifull building in Kastoria - panoramio.jpg | картинка-описание = Общ изглед от запад, от крайбрежната улица | вид = [[къща]] | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Костур (град)|Костур]] | архитект = | архитектурен стил = традиционен | време на изграждане = 1880 г. | етажи = 3 | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = }} '''Поптърповата къща''' ({{lang|el|Αρχοντικό Παπατέρπου}}) е възрожденска къща в град [[Костур (град)|Костур]], [[Гърция]].<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език=}}</ref><ref name="Smartculture">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.smartculture-webgis.eu/%cf%80%ce%b1%cf%80%ce%b1%cf%84%ce%ad%cf%81%cf%80%ce%bf%cf%85/ | заглавие=Αρχοντικό Παπατέρπου | достъп_дата=24 май 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Smartculture | цитат= | език= }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref><ref name="КММК 186">{{КММК|186}}</ref> == Местоположение == Къщата е разположена на крайбрежната улица „Мегас Александрос“ в южната част на града. == История == Построена е в 1880 година от майстори от [[Нестрам]] и първоначално е принадлежала на Мола Ибрахим. След като Костур попада в Гърция, къщата става собственост на гъркоманина и андартски деец [[Марко Поптърпов]] (Маркос Папатерпос) от Нестрам и по-късно принадлежи на внука му [[Александрос Папатерпос]]. В 1987 година е реставрирана.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου"/> В нея се помещава Техническата камара на града.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς"/> == Архитектура == От архитектурна гледна точка къщата показва последната фаза на еволюцията на типа квадратни къщи с вписан кръст, като формата е запазена и на трите етажа.<ref name="Smartculture"/> Долните части са с открита каменна зидария, а горните са измазани. На третия етаж има симетрични еркери, като прозорците в неиздадените части са с арковиден профил.<ref name="КММК 186"/> == Бележки == <references /> {{Къщи в Костур}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Възрожденски къщи в Гърция]] [[Категория:Къщи в Костур]] hioatnkv9tdrfxrewiau2vz5kbpa53k 0 698246 11464312 11457231 2022-07-20T04:21:38Z 37.157.141.144 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ивайло Чучев | категория = художник | описание = | портрет = BIG1572443735 MG 4478-2.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2007 – | значими роли = | театрални награди = }} | партньор = Костадинка Аратлъкова (2012 – 2013)<br>Християна Ерикова(от 2013 г.) | деца = Джон сина }} '''Ивайло Драгиев''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[ютюбър]]. == Биография == Роден е на 9 август 1986 г. в [[София]]. Учи в [[Софийска класическа гимназия|Първо СОУ]]. През 2009 г. завършва [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при проф. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]. След дипломирането си работи като асистент по актьорско майсторство в класа му. Съосновател е на театрално сдружение „Реплика“.<ref>[http://theatre.art.bg/ивайло-драгиев__1788 Биография в „theatre.art.bg“]</ref> Участва във филмите [[Летовници]], [[Тилт]] и [[Шестият ден]]. Играе в постановки на Учебен драматичен театър – „Eдмонд“ – „Белградска трилогия“ и „Пухеният“, а също и на сцените на „Сфумато“, [[Сатиричен театър]], Младежки театър „Николай Бинев“ и театър „Възраждане“.<ref>[http://replicatheatre.com/artist/ivajlo-dragiev/ Биография и роли в „Театър Реплика“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.theater.bg/persons/ивайло-драгиев/ Биография в „theater.bg“]</ref> На 26 август 2012 г. се жени за актрисата Костадинка Аратлъкова („Шестият ден“). Развеждат се през 2013 г.<ref>[http://eva.bg/article/23027-Dika-Aratlakova Дика Аратлъкова в „Ева“]</ref> По-късно Ивайло Драгиев се запознава с Християна Пенева – негов настоящ партньор. На 3 март 2017 г. Ивайло и Християна създават „[[Ютюб]]“ канала „'Айде БГ“. В него снимат класации, предизвикателства, скечове и други. През 2018 г. издават книга с лични истории и поуки – „Тази книга е тайна“. На 3 март 2020 г. издават и втората си книга „Зад кадър“. През октомври същата година е пусната и третата им книга „PROфесия CREATOR“. На 4 февруари 2021 г. се ражда първото им дете – Ерика Драгиева. По-късно същата година издават и четвъртата си книга „Топ факти за всичко“, която е в стилистиката на канала. == Театрални роли == * Eдмонд (от [[Дейвид Мамет]]) * Белградска трилогия (от [[Биляна Сръблянович]]) * Пухеният (от М. Макдона) == Филмография == * „[[Моето мъничко нищо]]“ (2007) * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) – Барман * „[[Тилт]]“ (2010) – Ангел * „[[Отплата]]“ (2012) – Краси Въчев, хакър * „[[Номер 1]]“ (2011) * „[[Шестият ден]]“ (2013) * „[[Летовници]]“ (2016) – Ники * „[[Откраднат живот]]“ * „Можеш ли да убиваш“ (2019) * „Ятаган“ (2020) * „Чичо Коледа“ (2021) == Дублаж == * „[[Всички на сърф]]“ (2007) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|4073884|Ивайло Драгиев}} * [http://www.duma.bg/node/79043 „Наградите са като хазарт – винаги има и шанс“, биография и интервю в „Дума“] {{СОРТКАТ:Драгиев, Ивайло}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] rmb7yee1ffp2llaagwqig61ygy8t05l 11464314 11464312 2022-07-20T04:23:29Z 37.157.141.144 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ивайло Драгиев | категория = актьор | описание = | портрет = BIG1572443735 MG 4478-2.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2007 – | значими роли = | театрални награди = }} | партньор = Костадинка Аратлъкова (2012 – 2013)<br>Християна Пенева(от 2013 г.) | деца = Ерика }} '''Ивайло Драгиев''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[ютюбър]]. == Биография == Роден е на 9 август 1986 г. в [[София]]. Учи в [[Софийска класическа гимназия|Първо СОУ]]. През 2009 г. завършва [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] при проф. [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]. След дипломирането си работи като асистент по актьорско майсторство в класа му. Съосновател е на театрално сдружение „Реплика“.<ref>[http://theatre.art.bg/ивайло-драгиев__1788 Биография в „theatre.art.bg“]</ref> Участва във филмите [[Летовници]], [[Тилт]] и [[Шестият ден]]. Играе в постановки на Учебен драматичен театър – „Eдмонд“ – „Белградска трилогия“ и „Пухеният“, а също и на сцените на „Сфумато“, [[Сатиричен театър]], Младежки театър „Николай Бинев“ и театър „Възраждане“.<ref>[http://replicatheatre.com/artist/ivajlo-dragiev/ Биография и роли в „Театър Реплика“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://www.theater.bg/persons/ивайло-драгиев/ Биография в „theater.bg“]</ref> На 26 август 2012 г. се жени за актрисата Костадинка Аратлъкова („Шестият ден“). Развеждат се през 2013 г.<ref>[http://eva.bg/article/23027-Dika-Aratlakova Дика Аратлъкова в „Ева“]</ref> По-късно Ивайло Драгиев се запознава с Християна Пенева – негов настоящ партньор. На 3 март 2017 г. Ивайло и Християна създават „[[Ютюб]]“ канала „'Айде БГ“. В него снимат класации, предизвикателства, скечове и други. През 2018 г. издават книга с лични истории и поуки – „Тази книга е тайна“. На 3 март 2020 г. издават и втората си книга „Зад кадър“. През октомври същата година е пусната и третата им книга „PROфесия CREATOR“. На 4 февруари 2021 г. се ражда първото им дете – Ерика Драгиева. По-късно същата година издават и четвъртата си книга „Топ факти за всичко“, която е в стилистиката на канала. == Театрални роли == * Eдмонд (от [[Дейвид Мамет]]) * Белградска трилогия (от [[Биляна Сръблянович]]) * Пухеният (от М. Макдона) == Филмография == * „[[Моето мъничко нищо]]“ (2007) * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) – Барман * „[[Тилт]]“ (2010) – Ангел * „[[Отплата]]“ (2012) – Краси Въчев, хакър * „[[Номер 1]]“ (2011) * „[[Шестият ден]]“ (2013) * „[[Летовници]]“ (2016) – Ники * „[[Откраднат живот]]“ * „Можеш ли да убиваш“ (2019) * „Ятаган“ (2020) * „Чичо Коледа“ (2021) == Дублаж == * „[[Всички на сърф]]“ (2007) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|4073884|Ивайло Драгиев}} * [http://www.duma.bg/node/79043 „Наградите са като хазарт – винаги има и шанс“, биография и интервю в „Дума“] {{СОРТКАТ:Драгиев, Ивайло}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] sg6soug7chjgwa9vg2kdm902hq4c0jg 0 700751 11464256 10604014 2022-07-19T23:37:18Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Schwäbisch_Hall,_Panorama_von_SW.jpg“ с [[commons:Image:Schwäbisch_Hall_-_Altstadt_-_Ansicht_von_SW_(1).jpg|Schwäbisch_Hall_-_Altstadt_-_Ansicht_von_SW_(1).jpg]] wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Германия}} [[Файл: Wappen Schwaebisch Hall.svg|мини|90px|Герб]] [[Файл:Schwaebisch_Hall_city_hall.jpg|мини|140px|Кметството, Швебиш Хал]] '''Швебиш Хал''' ({{lang|de|Schwäbisch Hall; Hall}}) е град в североизточен [[Баден-Вюртемберг]], [[Германия]] с 39 328 жители (към 31 декември 2016). От 1802 до 1934 г. официално се казва ''Хал'', името се употребява и днес. От 1 октомври 1960 г. е „голям окръжен град“ (''Große Kreisstadt''). Намира се на [[сол]]ния извор в долината на река [[Кохер (река)|Кохер]] и на ок. 37 km източно от [[Хайлброн]] и 60 km североизточно от [[Щутгарт]]. През 1280 г. градът е издигнат от [[Рудолф I|Рудолфх I фон Хабсбург]] на [[Имперски град|имперски свободен град]]. [[Файл:Schwäbisch Hall - Altstadt - Ansicht von SW (1).jpg|мини|център|700px|Швебиш Хал]] == Външни препратки == {{Commonscat|Schwäbisch Hall}} * [http://www.schwaebischhall.de/ www.schwaebischhall.de] * {{Wikivoyage}} [[Категория:Градове в Баден-Вюртемберг]] [[Категория:Свободни градове]] ptte4p5djyb28fqz4k614nwlvccyu26 0 701379 11464206 11308896 2022-07-19T22:03:57Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Кибург|Кибург]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Wappen Kyburgerr.svg | герб-описание = Алианцгерб на фон Дилинген-Кибург }} }} '''Улрих III фон Кибург''' ({{lang|de|Ulrich III von Kyburg; Ulrich von Dillingen und Kiburg}}; † [[1227]]) от фамилията на [[Графове на Дилинген|графовете на Дилинген]] е [[граф]] на [[Дом Кибург|Кибург]] в [[Цюрих (кантон)|кантон Цюрих]]. Той е дядо на римско-немския крал [[Рудолф I]]. == Произход == [[Файл:Kyburg 2010-11-01 13-58-34.jpg|мини|ляво|Дворец Кибург в село Кибург в Кантон Цюрих]] Той е големият син на граф [[Хартман III фон Кибург-Дилинген]] († сл. 22 август 1180) и съпругата му Рихенца фон [[Баден (историческа област)|Баден]] († ок. 24 април 1172), дъщеря на граф [[Арнолд IV фон Баден]]-[[Цюрихгау]] († 5 септември 1172). Брат е на [[Адалберт III фон Дилинген]] († 15 февруари 1214), граф на Дилинген. Улрих умира 1227 г. и е погребан в Шенис. == Фамилия == Улрих III фон Кибург се жени за принцеса Анна фон [[Церинги|Церинген]], дъщеря на херцог [[Бертхолд IV (Церинген)|Бертхолд IV фон Церинген]] († 1186) и Хайлвиг фон Фробург († пр. 1183). Те имат шест деца:<ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p633.htm#i19010 ''Ulric III, Count of Kyburg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#UlrichKyburgdied1227B ''Ulrich von Kyburg''], fmg.ac</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I463040 ''Ulrich III. Graf v.Kyburg''], ww-person.com</ref> * [[Вернер I фон Кибург]] († 1228 убит в Акон), граф на Кибург, женен пр. 1228 г. за принцеса Аликс (Берта) Лотарингска († между април и 29 септември 1242) * [[Хартман IV фон Кибург]] III († 27 ноември 1264), граф на Кибург, женен на 1 юни 1218 г. в Моуден за графиня Маргарета [[Савойска династия|Савойска]] (* 1212; † 4 септември 1270) * [[Улрих фон Кибург]] († 17 юни 1237), [[епископ]] на [[Кур (град)|Кур]] (1233/34 – 1237) * Хедвиг/Хайлвиг фон Кибург († 30 април 1260), омъжена ок. 1217 г. за граф [[Албрехт IV (Хабсбург)|Албрехт IV фон Хабсбург „Мъдрия“]] († 22 ноември 1240), родители на римско-немския крал [[Рудолф I]] * Мехтилдис фон Кибург († сл. 1232), омъжена за фогт и граф [[Рудолф I (VII) фон Раперсвил]] († 25 юни 1250) * Аделхайд фон Кибург-Дилинген († сл. 1231), омъжена за граф Герхард IV фон Долнщайн-Хиршберг († ок. 1225), син на граф [[Герхард II фон Долнщайн]] († сл. 1191/ок. 1225) и Агнес фон Раабс († сл. 1217) == Литература == * Georg von Wyß: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Ulrich_III._(Graf_von_Kyburg) ''Kiburg, Ulrich II. Graf v.'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 709 – 711.* [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D19520.php ''Kyburg (Kiburg), von''], [[Швейцарски исторически лексикон]] * Friedrich Zoepfl: [http://www.deutsche-biographie.de/sfz10131.html ''Dillingen'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720 * Adolf Layer: [http://periodika.digitale-sammlungen.de/dillingen/Blatt_bsb00007627,00056.html ''Die Grafen von Dillingen'']. In: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau Bd. 75, Dillingen 1973. * Roman W. Brüschweiler, ''Stammtafel der Häuser Lenzburg, Kiburg und Dillingen S. 108 – 109''; in: Geschichte von Wettingen * Heinz Bühler et al.: ''Die Grafen von Kyburg. Kyburger-Tagung 1980 in Winterthur''. (Schweizer Beiträge zur Kulturgeschichte und Archäologie des Mittelalters 8), Basel 1981, ISBN 3-530-49951-X. * Unknown author, ''Journal of Ancient and Medieval Studies'', Vol. VI, p. 94. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 32. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 38., Vol. I/2, Tafel 265. == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Графове на Швейцария]] [[Категория:Дилинген (род)]] [[Категория:Кибурги]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 12 век]] [[Категория:Починали през 1227 година]] qbs9htz35pqw291kvnd706s3o4q7gij 0 701851 11464089 11326073 2022-07-19T20:55:34Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Хомберг (Кантон Берн)|Хомберг]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Froburg-St-Wappen.png | герб-описание = }} }} '''Лудвиг I фон Хомберг''' ({{lang|de|Ludwig I von Homberg}}; † [[27 април]] [[1289]] при [[Берн]]) от фамилията на [[граф]]овете на [[Фробург (род)|Фробург]] (клон [[Фробург (род)#Линия Фробург-Хомберг|Фробург-Хомберг]]) в [[Золотурн (кантон)|Золотурн]] е [[граф]] на [[Хомберг (Кантон Берн)|Хомберг]] в [[Швейцария]] и господар на Раперсвил. == Произход == Той е син на граф [[Херман IV фон Фробург-Хомберг]] (* 1230<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I475028|заглавие=Hermann IV. Graf v.Froburg u. v.Homberg|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=7 октомври 2020}}</ref> † пр. 15 май 1253<ref name=":03">Kocher 1952: Tafel 4; Schwennicke 1992: Taf. 113.</ref> или 15 май 1253<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3042.htm#i91367|заглавие=Hermann IV, Graf von Froburg & Homberg|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=7 октомври 2020}}</ref>) и съпругата му ... фон Тирщайн-[[Хомберг (Кантон Берн)|Хомберг]], единствена дъщеря на граф [[Вернер III фон Хомберг]] (* 1316 † 30 март/22 септември 1323 † сл. 25 май 1323). Брат е на [[Вернер I фон Хомберг]] (* 1254 † 6 февруари 1273), граф на Хомберг, и на Фридрих фон Хомберг († 8 февруари пр. 1285<ref name=":03"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I475041|заглавие=Friedrich Graf v.Homberg|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=7 октомври 2020}}</ref> или пр. ноември 1284<ref name=":32">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#HermannIVFrohburgdied1256B|заглавие=Graffen von Homberg|автор=Charles Fawles|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=6 октомври 2020}}</ref>), граф на Хомберг. Вероятната му сестра Анна ? († 1281) е омъжена за [[Хайнрих II фон Раполтщайн]] († сл. 1275). Лудвиг I фон Хомберг е убит в [[Битка при Шосхалде|битката при Шосхалде]] на 27 април 1289 г. и е погребан във [[Ветинген]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#LudwigHombergdied1289 ''Ludwig I von Homberg''], fmg.ac</ref> == Брак и потомство == Лудвиг I фон Хомберг се жени пр. 15 януари 1283 г. за [[Елизабет фон Раперсвил]] (* 1251/1261 † 10 април 1309), дъщеря и наследничка на граф [[Рудолф IV фон Раперсвил]] († 1262) и Мехтилд фон Нaйфен или фон Вац († сл. 1267). Имат трима сина и три дъщери:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I475038 ''Ludwig I. Graf v.Homberg''], ww-person.com</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3042.htm#i91375 ''Ludwig I, Graf von Homberg, Herr zu Rapperswil''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * [[Вернер II фон Хомберг]] (* 1284 † 21 март 1320 при [[Генуа]] в Италия), [[минезингер]], граф на Фробург-Хомберг, жени се 1. ок. 11 юни 1315 / 6 април 1316 г. за графиня [[Мария фон Йотинген]] († 10 юни 1369), вдовица на доведения му баща граф [[Рудолф III (Хабсбург-Лауфенбург)|Рудолф III фон Хабсбург-Лауфенбург]] († 22 януари 1315 в [[Монпелие]]), граф на [[Лауфенбург]], господар на Раперсвил, дъщеря на граф [[Фридрих I (Йотинген)|Фридрих I фон Йотинген]] († 1311/1313) и съпругата му Елизабет фон Дорнберг († 1309/1311). Имат един син: [[Вернер III фон Хомберг]] (* 1316; † 30 март/ 22 септември 1323), нар. „Вернли“ (* 1316 † 30 март/22 септември 1323<ref name=":03"/> или сл. 25 май 1323<ref name=":32"/>), граф на Хомберг, последен представител на клона Ной-Хомберг, неженен 2. за неизвестна. Има и един извънбрачен син: Петер († сл. 4 март 1327) * Сесилия фон Хомберг (* пр. 1280; † сл. 1338), [[приор]]еса в [[Доминикански орден|Доминиканския]] манастир в Йотенбах * Анна фон Хомберг († сл. 30 януари 1286) * Клара фон Хомберг († сл. 1313), омъжена пр. 29 юли 1305 (договор) за Егино (IV) фон Метш († сл. ноември 1341), [[фогт]] на Метш, син на Егино (III) фон Метш, [[фогт]] на Метш и на съпругата му Аделхайд фон Монфор. Имат двама сина и една дъщеря: Йохан (I) фон Метш († сл. 1358), Хартвиг (III) фон Метш († сл. 1 февруари 1360) и Клара фон Метш (неизв.), омъжва се пр. 30 юли 1328 за Конрад фон Шена<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#EginoIVMatschMClaraHomberg|заглавие=Egino &#91;III&#93; von Mätsch|автор=Charles Fawles|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=7 октомври 2020}}</ref> * Рудолф фон Хомберг († 14 януари 1304/25 октомври 1306) * [[Лудвиг II фон Хомберг]] († 1315), граф на Хомберг, неженен Вдовицата му [[Елизабет фон Раперсвил]] се омъжва втори път преди 12 март 1296 г. за граф [[Рудолф III (Хабсбург-Лауфенбург)|Рудолф III фон Хабсбург-Лауфенбург]] († 1315). Сл. 1284 г. трябва да преотстъпи части от Господство Раперсвил, а след смъртта ѝ останалите части са дадени на сина ѝ [[Вернер II фон Хомберг|Вернер]]. След смъртта му те преминават в ръцете на [[Йохан I (Хабсбург-Лауфенбург)|Йохан I фон Хабсбург-Лауфенбург]] – неин син от втория ѝ брак. През 1354 те са закупени от херцог Алберт II фон Хабсбург.<ref>Michael Mente: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D29249.php ''Rapperswil, Elisabeth von.''] In: [[Швейцарски исторически лексикон]], 2010</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Ruine_Homburg_Schweiz_Basel-Landschaft_Homburgertal.jpg|Останки от замък Хомберг Ruine Frohburg in Trimbach.jpg|Останки от замък Фробург Rapperswil - Altstadt, im Hingergrund Schloss Rapperswil.JPG|Дворец Раперсвил | </gallery> == Източници и бележки == <references /> == Литература == * {{Икона|it}} {{Икона|de}} {{Икона|fr}} Peter Schenker: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D19513.php ''Frohburg (Froburg), von'']. [[Швейцарски исторически лексикон]]. * {{Икона|it}} {{Икона|de}} {{Икона|fr}} Franziska Hälg-Steffen: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D19519.php Homberg, von]. In: Швейцарски исторически лексикон. * {{Икона|de}} Hektor Ammann: ''Die Frohburger und ihre Städtegründungen''. In: Festschrift Hans Nabholz, Zürich 1934. * {{Икона|de}} ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 113. * {{Икона|de}} Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 39. [[Категория:Графове на Швейцария]] [[Категория:Швейцарска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1289 година]] g72uaam2ibno4hsiy7jx2tfis2znzzs 0 702498 11463719 11310420 2022-07-19T14:22:02Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Владимир Тенев | категория = предприемач | описание = Български бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{източник|19 октомври 1986|2022|01|14}} | роден-място = [[Варна]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = учен | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Владимир (Влад) Тенев''' е американски [[предприемач]] и милиардер от [[Българи в САЩ|български произход]], съосновател (заедно с [[Байджу Бхат]]) на компанията за [[финансови услуги]] [[Robinhood]]. == Ранен живот == Тенев е роден в България. Родителите му емигрират в САЩ, докато той е още малко момче.<ref>{{cite web|url=http://uk.businessinsider.com/robinhood-app-vlad-tenev-founder-free-stock-trading-valuation-2017-7|title=The founders of Robinhood, a no-fee stock-trading app, were initially rejected by 75 venture capitalists – now their startup is worth $1.3 billion|publisher=|accessdate=23 юли 2018}}</ref> И двамата му родители работят за [[Световната банка]],<ref name="forbes.com">{{cite web|url=https://www.forbes.com/pictures/mdg45ejdik/vlad-tenev-28/#7080bf797375|title=Vlad Tenev, 28|work=Forbes|accessdate=23 юли 2018}}</ref> а той е отрасъл във [[Вашингтон]]<ref>{{cite web|url=https://edu.glogster.com/glog/vlad-tenev/2celrgnwuuo?=glogpedia-source|title=Vlad Tenev: biographies, en, leisure, personal, science, scientific, software, tenev, trading, vlad – Glogster EDU – Interactive multimedia posters|first=Glogster|last=Team|work=edu.glogster.com|accessdate=23 юли 2018}}</ref>. Учи във Висшето училище за наука и техника „Томас Джеферсън“.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/tjcolonials/status/684903151997157376|title=Thomas Jefferson HS|last=Thomas Jefferson HS|first=|date=|work=Twitter|archiveurl=|archivedate=|dead-url=|accessdate=}}</ref> Завършва математика в [[Станфордския университет]], където се запознава с Байджу Бхат, син на индийски емигранти.<ref name="bloomberg.com"/> Владимир започва докторантура по математика в [[Калифорнийски университет, Лос Анджелис|UCLA]], но напуска, за да работи с Бхат.<ref>{{cite web|url=https://www.huffingtonpost.com/david-ongchoco/startup-insider-the-story_b_7976446.html|title=Startup Insider: The Story Behind Stock Trading App Robinhood and Its One Million-Person Waitlist|first=David|last=Ongchoco|date=12 август 2015|publisher=|accessdate=23 юли 2018}}</ref><ref name="forbes.com"/> == Кариера == През 2013 г. Тенев и Бат съвместно основават платформата за финансови услуги Robinhood.<ref name="bloomberg.com">{{cite web|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-05-11/robinhood-founders-turn-billionaires-in-a-silicon-valley-minute|title=Robinhood Founders Are Billionaires in Silicon Valley Minute|publisher=|accessdate=23 юли 2018}}</ref> След финансовия преглед през май 2018 г., който увеличава оценката на Robinhood до $6 млрд., Тенев и Бат стават милиардери.<ref name="bloomberg.com"/><ref>{{cite web|url=http://uk.businessinsider.com/new-tech-billionaires-2018-7?r=US&IR=T/#sachin-bansal-no-relation-to-binny-is-also-a-co-founder-of-flipkart-4|title=Meet the 11 new tech billionaires that emerged in 2018|publisher=|accessdate=23 юли 2018}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Икономика|България}} {{СОРТКАТ:Тенев, Владимир}} [[Категория:Милиардери от САЩ]] [[Категория:Милиардери от България]] [[Категория:Родени през 1980-те години]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Родени във Варна]] 3jm8djce4hin6c83l2diz598z97q79j 0 702667 11464715 11082104 2022-07-20T11:19:52Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Ваканцията: Строго забранена | име_оригинал = Recess: School's Out | картинка = | описание = | режисьори = Чък Шийтц | продуценти = Джо Ансолабихиър<br>Пол Джърмейн<br>Тошио Сузуки<br>Стивън Шворд | сценаристи = Джонатан Грийнбърг | базиран_на = сериала „[[Голямото междучасие]]“<br>на Джо Ансолабихиър<br>Пол Джърмейн | актьори = Рики Дишон Колинс<br>Джейсън Дейвис<br>Ашли Джонсън<br>Андрю Лорънс<br>Кортланд Мийд<br>[[Памела Адлон|Памела Сегал]]<br>Дабни Колман<br>[[Мелиса Джоун Харт]]<br>[[Ейприл Уинчъл]]<br>[[Джеймс Уудс]]<br>Алис Бийзли<br>[[Трес Макнийл]]<br>[[Кланси Браун]]<br>[[Питър Макникъл]] | музика = Денис М. Ханиган | оператор = | монтаж = Тони Мизгалски | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Television Animation]]<br>[[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Television Animation Digital Production]]<br>Sunwoo Animation<br>Sunwoo Digital International | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера = 16 февруари 2001 г. | времетраене = 83 минути<ref>{{cite web|title=Recess: School's Out|url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=62169|publisher=American Film Institute|accessdate=7 март 2017}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $23 милиона<ref name="boxofficemojo">{{cite web| publisher=Box Office Mojo | title=Recess School's Out (2001) | url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=recessschoolsout.htm | accessdate=26 януари 2015}}</ref> | приходи = $44.5 милиона<ref name="boxofficemojo"/> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0265632 | код-Allmovie = }} '''„Ваканцията: Строго забранена“''' ({{lang|en|Recess: School's Out}}) е американски анимационен филм от 2001 г., базиран на „[[Голямото междучасие]]“, по идея на Джо Ансолабихиър и Пол Джърмейн (кредитирани в надписите като Пол и Джо). == Синхронен дублаж == === Озвучаващи артисти === {| class="wikitable" |- ! Роля ! Английски език ! Български език |- | Ти Джей Детуайлър | Андрю Лорънс | Дима Пройкова |- | Винс ЛаСал | Рики Дишон Колинс | [[Деян Ангелов]] |- | Майки Блъмбърг | Джейсън Дейвис (диалог)<br>Робърт Гулей (вокал) | Албена Михова (диалог)<br>[[Ненчо Балабанов]] (вокал) |- | Ашли Спинели | [[Памела Адлон|Памела Сегал]] | Соня Костадинова |- | Гретхен Гръндлър | Ашли Джонсън | [[Йорданка Илова]] |- | Гюс Гризуолд | Кортланд Мийд | [[Здрава Каменова]] |- | Директор Питър Прикли | Дабни Колман | [[Иван Джамбазов]] |- | Мюриъл Финстър | [[Ейприл Уинчъл]] | [[Илка Зафирова]] |- | Беки Детуайлър | [[Мелиса Джоун Харт]] | Петя Абаджиева |- | Д-р Филиъм Бенедикт | [[Джеймс Уудс]] | [[Стоян Алексиев]] |- | Гологлавия | [[Кланси Браун]] | [[Николай Урумов]] |- | Фенуик | [[Питър Макникъл]] | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Г-жа Детуайлър | [[Ейприл Уинчъл]] | [[Светлана Смолева]] |- | Г-н Детуайлър | Пол Уилсън | [[Любомир Младенов]] |- | Крал Боб | Лейн Торан | Ангел Генов |- | Ашли А. | Анди Макфий | [[Василка Сугарева]] |- | Ашли Кю | Рейчъл Крейн | [[Ася Братанова]] |- | Г-жа Гротки | Алис Бийзли | [[Василка Сугарева]] |- | Капитан Брад | Ерик фон Детън | [[Цанко Тасев]] |- | Морт Чок | Чарлс Кимбро | [[Цветан Ватев]] |- | Д-р Стайнхаймър | [[Трес Макнийл]] | [[Василка Сугарева]] |- | Ченгета | Никълъс Туртуро<br>Кевин Майкъл Ричардсън | [[Цанко Тасев]]<br>[[Иван Петрушинов]] |- | Инспектор | Робърт Стак | [[Цветан Ватев]] |- | Треньор | Кен Суофърд | Георги Георгиев |- | Д-р Розентал | Тони Джей | [[Любомир Младенов]] |- | Джордан | Патрин Рина | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Режисьорка на операта | [[Трес Макнийл]] | [[Симона Нанова]] |- | Полковник О'Мали | [[Роналд Лий Ърми]] | Георги Георгиев |- | Първи играч на голф | Джак Райли | [[Любомир Младенов]] |- | Втори играч на голф | Фил Проктър | [[Цветан Ватев]] |- | Втори охранител | [[Дийдрик Бейдър]] | [[Любомир Младенов]] |} === Песни === {| class="wikitable" |- ! Песен !! Изпълнител |- | Джон Джейкъб Джингълхайдър Шмидт | [[Ненчо Балабанов]]<br>Дима Пройкова<br>[[Деян Ангелов]]<br>Соня Костадинова<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Здрава Каменова]] |- | Звънна на дайре | [[Ненчо Балабанов]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- ! Обработка !! [[Александра Аудио]] |- ! Продуцент на българската версия !! Disney Character Voices International |- | Режисьор на дублажа | [[Симона Нанова]] |- | Превод | ? |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0265632}} [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми от 2001 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] 81snku8wiwl6ri3uplard4eu6zqcl2i 0 705113 11463815 11452769 2022-07-19T15:00:20Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|други хора с това име|Георги Спасов}} {{Личност | име = Георги Спасов | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1988 г. | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = [[Икар (награда)|Икар]] (2007) }} | баща = | майка = | брак = | деца = Диляна Спасова | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Георги Спасов''' е български театрален, куклен, филмов и озвучаващ актьор. == Биография == Роден е на 18 юни 1960 г.<ref>[http://theatre.art.bg/георги-спасов__231 Георги Спасов – актьор, постановки с участието на Георги Спасов]</ref> През 1988 г. завършва специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ във [[ВИТИЗ]] в класа на [[Атанас Илков]]. От същата година до 1990 г. играе в Държавния куклен театър във Враца, от 1990 г. до 1992 г. е част от трупата на театър „Сириус“, а през 1993 г. става част от театрите „Ателие 313“ и „Ариел“.<ref name="antract">{{Citation |title=Георги Спасов |url=http://www.antractbg.com/Rubriki_big_Georgi_Spasov.htm |accessdate=2018-10-24 |archivedate=2017-05-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170503010914/http://antractbg.com/Rubriki_big_Georgi_Spasov.htm }}</ref> През 1998 г. започва да играе в Театъра на Българската армия в постановката „Майстора и Маргарита“ с режисьор [[Теди Москов]]. След това играе в „Театър 199“ и в [[Народен театър „Иван Вазов“]].<ref name="antract"/> Към днешно време играе в постановките „Вечерен акт“, „Уилям Шекспир – пълни съчинения“, „Пробен срок“, „Барон Мюнхаузен“, „Случайната смърт на един анархист“ и други.<ref name="antract"/> Спасов е асистент-преподавател в НАТФИЗ в класа на [[Жени Пашова]]. В телевизията е познат от ролята си на кмета Сандъков в комедийния сериал „[[Етажна собственост]]“.<ref name="antract"/> Той е носител на няколко международни награди за „Мъжка роля“ както в България, така и в чужбина. През 2007 година печели „[[Икар (награда)|Икар]]“ за спектакъла „Барон Мюнхаузен“.<ref name="antract"/> Дъщеря му, [[Диляна Спасова]], е актриса и преводач. == Филмография == === Актьор === * [[Виктория (филм)|Виктория]] (2014) * [[Етажна собственост]] (2013) – Мирослав Сандъков * [[Операция „Шменти капели“]] (2011) * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) – [[цар Борис III]] (в серия: III) * [[Клиника на третия етаж]] (35-сер. тв, 1999, 2000, 2010) – (в 1 серия: XXII) * [[Столичани в повече]] – Миленков * [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв, 2008) == Кариера в дублажа == Спасов се занимава с озвучаване на филми и сериали през 90-те години. Най-известен е със озвучаването на Пумба в поредицата „[[Цар лъв]]“, [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] в [[Скуби-Ду|едноименната поредица]] и [[Гуфи]] в „[[Клубът на Мики Маус]]“ и „[[Мики и приятели състезатели]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Адам Сандлър]] || [[Хотел Трансилвания]]<br>[[Хотел Трансилвания 2]]<br>[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]] || Дракула<br>Дракула |- | Бил Фармър || [[Клубът на Мики Маус]] (дублаж на [[Александра Аудио]])<br>[[Мики и приятели състезатели]] || [[Гуфи]]<br>[[Гуфи]] |- | [[Дон Месик]] || Новите филми за Скуби-Ду<br>[[Шоуто на Скуби-Ду]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Скуби-Ду и братята Бу<br>Скуби-Ду: Училище за духове (втори дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Арабски нощи]] (дублаж на Александра Аудио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | Крейг Фъргюсън || [[Как да си дресираш дракон]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Как да си дресираш дракон 2]]<br>[[Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят]] || Храчко<br>Храчко<br>Храчко |- | Нийл Фанинг || [[Скуби-Ду (филм)|Скуби-Ду]] (дублаж на Андарта Студио)<br>[[Скуби-Ду 2: Чудовища на свобода]] (дублаж на Андарта Студио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | [[Ръсел Бранд]] || [[Аз, проклетникът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Аз, проклетникът 2]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Аз, проклетникът 3]]<br>[[Миньоните 2]] || Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио |- | Скот Инес || [[Скуби-Ду и Духът на вещицата]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и извънземното нашествие]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Гонитба в компютъра]] (втори дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду (филм)|Скуби-Ду]] (дублаж на Андарта Студио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>Скрапи-Ду |- | [[Франк Уелкър]] || [[Скуби-Ду и Легендата за вампира|Скуби-Ду: Легенда за вампира]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Мексико|Скуби-Ду: Чудовището от Мексико]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Лох Нес|Скуби-Ду: Чудовището от Лох Нес]]<br>[[Алоха, Скуби-Ду!]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Пирати на борда]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Големият студ]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Кралят на гоблините]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Мечът на самурая]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Батман: Дръзки и смели]]<br>[[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Проклятието на езерното чудовище]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Ужас в лагера]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Маската на Синия сокол]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Сценична треска]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Скуби-Ду: Рицарския терор<br>[[Скуби-Ду!]] || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | Ърни Сабела || [[Цар лъв]]<br>[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]<br>[[Тимон и Пумба (сериал)|Тимон и Пумба]]<br>[[Клуб Маус]]<br>[[Вълшебната Коледа на Мики]]<br>[[Пазител на Лъвските земи]] || [[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]] |- | [[Ханк Азария]] || [[Семейство Симпсън: Филмът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Смърфовете]]<br>[[Смърфовете 2]] || Шериф Уигъм<br>Гаргамел<br>Гаргамел |} === Анимационни сериали === * „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ – Други гласове, 2009-2010 * „[[Зеления фенер: Анимационният сериал]]“, 2012-2013 * „[[Ким Суперплюс]]“ – Джеймс Суперплюс и Брик Флаг (трети сезон) * „[[Клуб Маус]]“ – Други гласове, 2003-2004 * „[[Къщата на Шумникови]]“ * „[[Лабораторията на Декстър]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2012 * „[[Легенда за Тарзан]]“ – Тантор, 2002-2003 * „[[Лило и Стич: Сериалът]]“ – Реубен, 2005 * „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“ – Хюанг * „[[Невероятните неприключения на Флапджак]]“ – Доктор Бръснар, 2009-2011 * „[[Невероятният свят на Гъмбол]]“, 2012 * „[[Отбор Гуфи]]“, 2005 * „[[Пен Зироу: Почасов герой]]“, 2017 * „[[Шантави рисунки]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2009 * „[[Шоуто на Шантавите рисунки]]“, 2012-2013 === Игрални сериали === * „[[Хана Монтана]]“ – Други гласове === Анимационни филми (войсоувър дублаж) === * „[[Приключенията на Роки и Булуинкъл]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2002 * „[[Уолъс и Громит: Проклятието на заека]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2011 === Анимационни филми (насинхронен дублаж) === * „[[Angry Birds: Филмът]]“ – Съдия Пекинп, 2016 * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Супер Вихър, 2008 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Гъсеница, 2004 * „[[Бебе Бос]]“ – Франсис, 2017 * „[[В небето]]“ – Бета, 2009 * „Гнездото на дракона“, 2014 * „[[Див живот]]“ – Хамир, 2006 * „[[Елфи в кухнята: Печено-сторено]]“, 2022 * „[[Енканто]]“ – Възрастният Арутро, 2021 * „[[Зоотрополис]]“ – Стю, 2016 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“ – Други гласове, 2001 * „[[Камбанка и тайната на крилете]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2016 * „[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“ – Боб Крачит, 2009 * „[[Ледена епоха]]“ – Други гласове, 2003 * „[[Ловен сезон]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Мистър Уини, 2006 * „[[Мей Червената панда]]“ – Джин, 2022 * „[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Мистър Пибоди и Шърман]]“ – Директор Пърди, Одисей и Леонардо да Винчи, 2014 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Други гласове, 2000 * „[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]“ – Жак, 2005 * „[[Пиратите! Банда неудачници]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Чарлз Дарвин, 2012 * „[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]“ – Тригър, 2008 * „[[Роботи]]“ – Господин Гънк, 2005 * „[[Семейство Робинсън]]“ – Господин Уилърстийн, 2007 * „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“ – Сънливко, 2000 * „[[Тайната на Коко]]“ – Чиновник, 2017 * „[[Таласъми ООД]]“ – Бриградира Джери, 2002 * „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“ – Тантор (Уейн Найт), 2000 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Марлин (Албърт Брукс), 2016 * „[[Храбрият гълъб]]“ – Меркюри ([[Джон Клийз]]), 2005 * „[[Цар лъв (филм, 2019)]]“ – Пумба ([[Сет Роугън]]) * „[[Шрек Трети]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Дорис/Други гласове, 2007 * „[[Шрек завинаги]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Ръмпелстилскин (Уолт Дорн), 2010 == Източници == <references/> [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] g5nzs9i9uaoflyinwxk8j8bfhtg5llh 11464224 11463815 2022-07-19T22:23:15Z Radiohist 106368 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|други хора с това име|Георги Спасов}} {{Личност | име = Георги Спасов | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1988 г. | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = [[Икар (награда)|Икар]] (2007) }} | баща = | майка = | брак = | деца = Диляна Спасова | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Георги Спасов''' е български театрален, куклен, филмов и озвучаващ актьор. == Биография == Роден е на 18 юни 1960 г.<ref>[http://theatre.art.bg/георги-спасов__231 Георги Спасов – актьор, постановки с участието на Георги Спасов]</ref> През 1988 г. завършва специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ във [[ВИТИЗ]] в класа на [[Атанас Илков]]. От същата година до 1990 г. играе в Държавния куклен театър във Враца, от 1990 г. до 1992 г. е част от трупата на театър „Сириус“, а през 1993 г. става част от театрите „Ателие 313“ и „Ариел“.<ref name="antract">{{Citation |title=Георги Спасов |url=http://www.antractbg.com/Rubriki_big_Georgi_Spasov.htm |accessdate=2018-10-24 |archivedate=2017-05-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170503010914/http://antractbg.com/Rubriki_big_Georgi_Spasov.htm }}</ref> През 1998 г. започва да играе в Театъра на Българската армия в постановката „Майстора и Маргарита“ с режисьор [[Теди Москов]]. След това играе в „Театър 199“ и в [[Народен театър „Иван Вазов“]].<ref name="antract"/> Към днешно време играе в постановките „Вечерен акт“, „Уилям Шекспир – пълни съчинения“, „Пробен срок“, „Барон Мюнхаузен“, „Случайната смърт на един анархист“ и други.<ref name="antract"/> Спасов е асистент-преподавател в НАТФИЗ в класа на [[Жени Пашова]]. В телевизията е познат от ролята си на кмета Сандъков в комедийния сериал „[[Етажна собственост]]“.<ref name="antract"/> Той е носител на няколко международни награди за „Мъжка роля“ както в България, така и в чужбина. През 2007 година печели „[[Икар (награда)|Икар]]“ за спектакъла „Барон Мюнхаузен“.<ref name="antract"/> Дъщеря му, [[Диляна Спасова]], е актриса и преводач. == Филмография == === Актьор === * [[Виктория (филм)|Виктория]] (2014) * [[Етажна собственост]] (2013) – Мирослав Сандъков * [[Операция „Шменти капели“]] (2011) * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) – [[цар Борис III]] (в серия: III) * [[Клиника на третия етаж]] (35-сер. тв, 1999, 2000, 2010) – (в 1 серия: XXII) * [[Столичани в повече]] – Миленков * [[Преследвачът (филм, 2008)|Преследвачът]] (тв, 2008) == Кариера в дублажа == Спасов се занимава с озвучаване на филми и сериали от 90-те години. Най-известен е със озвучаването на Пумба в поредицата „[[Цар лъв]]“, [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] в [[Скуби-Ду|едноименната поредица]] и [[Гуфи]] в „[[Клубът на Мики Маус]]“ и „[[Мики и приятели състезатели]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Адам Сандлър]] || [[Хотел Трансилвания]]<br>[[Хотел Трансилвания 2]]<br>[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]] || Дракула<br>Дракула |- | Бил Фармър || [[Клубът на Мики Маус]] (дублаж на [[Александра Аудио]])<br>[[Мики и приятели състезатели]] || [[Гуфи]]<br>[[Гуфи]] |- | [[Дон Месик]] || Новите филми за Скуби-Ду<br>[[Шоуто на Скуби-Ду]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Скуби-Ду и братята Бу<br>Скуби-Ду: Училище за духове (втори дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Арабски нощи]] (дублаж на Александра Аудио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | Крейг Фъргюсън || [[Как да си дресираш дракон]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Как да си дресираш дракон 2]]<br>[[Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят]] || Храчко<br>Храчко<br>Храчко |- | Нийл Фанинг || [[Скуби-Ду (филм)|Скуби-Ду]] (дублаж на Андарта Студио)<br>[[Скуби-Ду 2: Чудовища на свобода]] (дублаж на Андарта Студио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | [[Ръсел Бранд]] || [[Аз, проклетникът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Аз, проклетникът 2]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Аз, проклетникът 3]]<br>[[Миньоните 2]] || Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио<br>Доктор Нефарио |- | Скот Инес || [[Скуби-Ду и Духът на вещицата]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и извънземното нашествие]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Гонитба в компютъра]] (втори дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду (филм)|Скуби-Ду]] (дублаж на Андарта Студио) || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>Скрапи-Ду |- | [[Франк Уелкър]] || [[Скуби-Ду и Легендата за вампира|Скуби-Ду: Легенда за вампира]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Мексико|Скуби-Ду: Чудовището от Мексико]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Чудовището от Лох Нес|Скуби-Ду: Чудовището от Лох Нес]]<br>[[Алоха, Скуби-Ду!]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Пирати на борда]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Големият студ]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Кралят на гоблините]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду и Мечът на самурая]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Батман: Дръзки и смели]]<br>[[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Проклятието на езерното чудовище]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Ужас в лагера]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Маската на Синия сокол]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Скуби-Ду: Сценична треска]] (дублаж на Александра Аудио)<br>Скуби-Ду: Рицарския терор<br>[[Скуби-Ду!]] || [[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]]<br>[[Скуби-Ду (персонаж)|Скуби-Ду]] |- | Ърни Сабела || [[Цар лъв]]<br>[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]<br>[[Тимон и Пумба (сериал)|Тимон и Пумба]]<br>[[Клуб Маус]]<br>[[Вълшебната Коледа на Мики]]<br>[[Пазител на Лъвските земи]] || [[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]]<br>[[Тимон и Пумба|Пумба]] |- | [[Ханк Азария]] || [[Семейство Симпсън: Филмът]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Смърфовете]]<br>[[Смърфовете 2]] || Шериф Уигъм<br>Гаргамел<br>Гаргамел |} === Анимационни сериали === * „[[Домът на Фостър за въображаеми приятели]]“ – Други гласове, 2009-2010 * „[[Зеления фенер: Анимационният сериал]]“, 2012-2013 * „[[Ким Суперплюс]]“ – Джеймс Суперплюс и Брик Флаг (трети сезон) * „[[Клуб Маус]]“ – Други гласове, 2003-2004 * „[[Къщата на Шумникови]]“ * „[[Лабораторията на Декстър]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2012 * „[[Легенда за Тарзан]]“ – Тантор, 2002-2003 * „[[Лило и Стич: Сериалът]]“ – Реубен, 2005 * „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“ – Хюанг * „[[Невероятните неприключения на Флапджак]]“ – Доктор Бръснар, 2009-2011 * „[[Невероятният свят на Гъмбол]]“, 2012 * „[[Отбор Гуфи]]“, 2005 * „[[Пен Зироу: Почасов герой]]“, 2017 * „[[Шантави рисунки]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2009 * „[[Шоуто на Шантавите рисунки]]“, 2012-2013 === Игрални сериали === * „[[Хана Монтана]]“ – Други гласове === Анимационни филми (войсоувър дублаж) === * „[[Приключенията на Роки и Булуинкъл]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2002 * „[[Уолъс и Громит: Проклятието на заека]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2011 === Анимационни филми (насинхронен дублаж) === * „[[Angry Birds: Филмът]]“ – Съдия Пекинп, 2016 * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Супер Вихър, 2008 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Гъсеница, 2004 * „[[Бебе Бос]]“ – Франсис, 2017 * „[[В небето]]“ – Бета, 2009 * „Гнездото на дракона“, 2014 * „[[Див живот]]“ – Хамир, 2006 * „[[Елфи в кухнята: Печено-сторено]]“, 2022 * „[[Енканто]]“ – Възрастният Арутро, 2021 * „[[Зоотрополис]]“ – Стю, 2016 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“ – Други гласове, 2001 * „[[Камбанка и тайната на крилете]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2016 * „[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“ – Боб Крачит, 2009 * „[[Ледена епоха]]“ – Други гласове, 2003 * „[[Ловен сезон]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Мистър Уини, 2006 * „[[Мей Червената панда]]“ – Джин, 2022 * „[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Мистър Пибоди и Шърман]]“ – Директор Пърди, Одисей и Леонардо да Винчи, 2014 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Други гласове, 2000 * „[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]“ – Жак, 2005 * „[[Пиратите! Банда неудачници]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Чарлз Дарвин, 2012 * „[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]“ – Тригър, 2008 * „[[Роботи]]“ – Господин Гънк, 2005 * „[[Семейство Робинсън]]“ – Господин Уилърстийн, 2007 * „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“ – Сънливко, 2000 * „[[Тайната на Коко]]“ – Чиновник, 2017 * „[[Таласъми ООД]]“ – Бриградира Джери, 2002 * „[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]“ – Тантор (Уейн Найт), 2000 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Марлин (Албърт Брукс), 2016 * „[[Храбрият гълъб]]“ – Меркюри ([[Джон Клийз]]), 2005 * „[[Цар лъв (филм, 2019)]]“ – Пумба ([[Сет Роугън]]) * „[[Шрек Трети]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Дорис/Други гласове, 2007 * „[[Шрек завинаги]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Ръмпелстилскин (Уолт Дорн), 2010 == Източници == <references/> [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] edcvp97xvc1npl47uzav6jw6h28zmhm 1 705824 11463942 11458738 2022-07-19T19:08:38Z 84.238.211.155 wikitext text/x-wiki == USB-C == https://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page - the article is on the main page as number 1 under "Popular items", before the Brazilian president. [[User:Zhoxy]] what do you think about moving the article to [[USB-C]]? Both names are official, but most Wikipedias use the short name (16), only few (8) use the long name. be USB-C (Cyrillic) bg USB Type-C (Cyrillic) ca USB-C cs USB-C en USB-C es USB-C et USB-C fi USB-C fr USB Type-C (discussion paused) id USB-C it USB-C ja USB Type-C (not Latin, not Cyrillic) kk USB Type-C (Cyrillic) ko USB-C (not Latin, not Cyrillic) lt USB-C lv USB Type-C (under discussion) mn USB-C no USB-C pl USB-C pt USB-C ru USB Type-C (Cyrillic) sv USB-C tr USB Type-C (under discussion) uk USB-C (Cyrillic) zh USB Type-C (not Latin, not Cyrillic) Several websites already use the short form: * https://www.emag.bg/adapteri-za-mobilni-telefoni/filter/tip-konektor-2-f7537,usb-c-v-3166218/c * https://dice.bg/universalni-aksesoari-za-mobilni-ustroistva/usb-c-cables-and-adapters * https://dice.bg/hubs-and-adapters/usb-c-hubs * https://smartliving.bg/magazin/usb-c-кабели-и-адаптери-2/ * https://pcworld.bg/harduer/2018/04/22/3211240_USB-C%20стандарта%20обяснен%20–%20нека%20да%20извлечем%20максимума!/ * https://mobilemag.bg/kabel-type-c/ Google test * https://www.google.bg/search?q="USB-C"+site:bg 109 000 * https://www.google.bg/search?q="USB Type-C"+site:bg 105 000 Of the other Cyrillic Wikipedias the Ukranian and Belarusian use the short form, Russian and Kazakh the long form. [[Специални:Приноси/77.180.99.6|77.180.99.6]] 19:42, 2 ноември 2018 (UTC) // add no (Norwegian) [[Специални:Приноси/77.14.112.134|77.14.112.134]] 22:46, 2 ноември 2018 (UTC) : Не пречи да остане дългата форма. Пренасочих USB-C към USB Type-C.--[[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 20:01, 2 ноември 2018 (UTC) :: [[Потребител:Zhoxy]], the idea was more unity between the Wikipedias and better usage for the readers. [[Специални:Приноси/77.180.99.6|77.180.99.6]] 20:24, 2 ноември 2018 (UTC) 7nxurfc726qaxbxeazlaoe4hmxxhqvi 11463953 11463942 2022-07-19T19:21:32Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/84.238.211.155|редакции на 84.238.211.155]] ([[User talk:84.238.211.155|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki == USB-C == https://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page - the article is on the main page as number 1 under "Popular items", before the Brazilian president. [[User:Zhoxy]] what do you think about moving the article to [[USB-C]]? Both names are official, but most Wikipedias use the short name (16), only few (8) use the long name. be USB-C (Cyrillic) bg USB Type-C (Cyrillic) ca USB-C cs USB-C en USB-C es USB-C et USB-C fi USB-C fr USB Type-C (discussion paused) id USB-C it USB-C ja USB Type-C (not Latin, not Cyrillic) kk USB Type-C (Cyrillic) ko USB-C (not Latin, not Cyrillic) lt USB-C lv USB Type-C (under discussion) mn USB-C no USB-C pl USB-C pt USB-C ru USB Type-C (Cyrillic) sv USB-C tr USB Type-C (under discussion) uk USB-C (Cyrillic) zh USB Type-C (not Latin, not Cyrillic) Several websites already use the short form: * https://www.emag.bg/adapteri-za-mobilni-telefoni/filter/tip-konektor-2-f7537,usb-c-v-3166218/c * https://dice.bg/universalni-aksesoari-za-mobilni-ustroistva/usb-c-cables-and-adapters * https://dice.bg/hubs-and-adapters/usb-c-hubs * https://smartliving.bg/magazin/usb-c-кабели-и-адаптери-2/ * https://pcworld.bg/harduer/2018/04/22/3211240_USB-C%20стандарта%20обяснен%20–%20нека%20да%20извлечем%20максимума!/ Google test * https://www.google.bg/search?q="USB-C"+site:bg 109 000 * https://www.google.bg/search?q="USB Type-C"+site:bg 105 000 Of the other Cyrillic Wikipedias the Ukranian and Belarusian use the short form, Russian and Kazakh the long form. [[Специални:Приноси/77.180.99.6|77.180.99.6]] 19:42, 2 ноември 2018 (UTC) // add no (Norwegian) [[Специални:Приноси/77.14.112.134|77.14.112.134]] 22:46, 2 ноември 2018 (UTC) : Не пречи да остане дългата форма. Пренасочих USB-C към USB Type-C.--[[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 20:01, 2 ноември 2018 (UTC) :: [[Потребител:Zhoxy]], the idea was more unity between the Wikipedias and better usage for the readers. [[Специални:Приноси/77.180.99.6|77.180.99.6]] 20:24, 2 ноември 2018 (UTC) l8ajotbim4vb6bqmooz9r8gzxz2t795 0 707222 11464301 11383756 2022-07-20T03:09:57Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Los_Alamos_logo.svg“ с [[commons:Image:Los_Alamos_National_Laboratory_logo_2001-2021.svg|Los_Alamos_National_Laboratory_logo_2001-2021.svg]] wikitext text/x-wiki {{без източници|14:51, 15 септември 2020 (UTC)}} {{Лаборатория | име = Лосаламоска национална лаборатория | местно име = Los Alamos National Laboratory | лого = Los Alamos National Laboratory logo 2001-2021.svg | снимка = Los Alamos aerial view.jpeg | описание = Лаборатория Лас Аламос, заснета през [[1995]] г. | област = [[национална сигурност]],<br>[[фундаментални изследвания]] | девиз = | основан = 1943 г. | основател = | организация = [[Калифорнийски университет]]<br>Тексаски A&M университет<br>Мемориален институт „Бетел“ | бюджет = над 2 млд. долара<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.lanl.gov/about/facts-figures/index.php|title=About Los Alamos National Laboratory |work=lanl.gov|access-date=2022-05-03}}</ref> | директор = Том Мейсън | персонал = над 13 000<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.lanl.gov/about/facts-figures/index.php|title=About Los Alamos National Laboratory |work=lanl.gov|access-date=2022-05-03}}</ref> | студенти = над 1300<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.lanl.gov/about/facts-figures/index.php|title=About Los Alamos National Laboratory |work=lanl.gov|access-date=2022-05-03}}</ref> | личности = | адрес = [[Лос Аламос]], [[Ню Мексико]], [[САЩ]] | телефон = | сайт = [https://lanl.gov/ lanl.gov] | координати = | latd =35|latm =52|lats =32|latNS = N | longd=106|longm=19|longs=27|longEW= W | карта = САЩ | карта-описание = Местоположение в САЩ }} '''Лосаламоската национална лаборатория''' ({{lang|en|Los Alamos National Laboratory, LANL}}) или '''Национална лаборатория в Лос Аламос''', е [[Национални лаборатории на Министерството на енергетиката на САЩ|изследователски институт]] на [[Министерство на енергетиката на САЩ|Министерството на енергетиката на Съединените щати]], разположен в близост до град [[Лос Аламос]] в щата [[Ню Мексико]], [[САЩ]]. Основната мисия на LANL (между 1947 и 1981 г. ''Los Alamos Scientific Laboratory''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://history.aip.org/phn/21612002.html|заглавие=Los Alamos Scientific Laboratory's Institutional history|труд=Physics History Network at American Institute of Physics|достъп_дата=2022-05-03}}</ref>) е да осигурява научна и инженерна подкрепа на програмите за [[национална сигурност]]. Лабораторията работи и върху ядреното неразпространение и сигурността на границите, енергийната и инфраструктурната сигурност и противодействието на ядрени и биологични терористични заплахи. В нея се извършва научноизследователска и развойна дейност, проектиране, поддръжка и тестване в подкрепа на запасите от ядрени оръжия, както и теоретични и приложни изследвания и разработки в научни области като [[материалознание]], [[физика]], [[Науки за околната среда|наука за околната среда]], енергетика и здравеопазване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.energy.gov/ea/los-alamos-national-laboratory|заглавие=Los Alamos National Laboratory|труд=Energy.gov {{!}} Office of Enterprise Assessments|достъп_дата=2022-05-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lanl.gov/about/history-innovation/index.php|заглавие=Los Alamos National Laboratory's History|труд=lanl.gov|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> В LANL работят около 10 000 пряко назначени служители и още около 3000 назначени по договори за изпълнители.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.lanl.gov/about/facts-figures/index.php|title=About Los Alamos National Laboratory |work=lanl.gov|access-date=2022-05-03}}</ref> Около 1/3 от изследователите на института са [[физици]], а останалите 2/3 са системни инженери, изследователи в областите изчислителна математика, химия и биология. В изследванията участват и студенти. == По-важни дати == '''1943 г.''' – Научната лаборатория в Лос Аламос е създадена с цел проектиране и изграждане на [[атомна бомба]] '''16 юли 1945 г.''' – с взривяването на имплозивна плутониева бомба на около 320 км от Лосаламоската лаборатория, където е разработена, е извършен първият в света [[ядрен опит]], наречен „[[Тринити (опит)|Тринити]]“ '''1981 г.''' – Лабораторията е преименувана на Национална лаборатория в Лос Аламос == Източници == <references /> == Вижте също == * [https://history.aip.org/phn/21612002.html Los Alamos Scientific Laboratory at American Institue of Physics] * [https://discover.lanl.gov/publications/national-security-science/2022-spring/now-streaming Films about Los Alamos and atomic history at discover.lanl.gov] * [https://www.pbs.org/wgbh/americanexperience/features/oppenheimer-atomic-secrets/ The Trials of J. Robert Oppenheimer | Image Gallery at PBS] {{нормативен контрол}} [[Категория:Министерство на енергетиката на САЩ]] [[Категория:Научни институти в САЩ]] [[Категория:Лаборатории в САЩ]] [[Категория:Проект Манхатън]] [[Категория:Ню Мексико]] 7iqiioewjdg5cjqwmdyzcw6tg7fa6ei 0 708403 11464329 8991897 2022-07-20T05:01:13Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki '''Мартин Димитров''' може да се отнася за: * [[Мартин Димитров]] - български политик * [[Мартин Димитров (футболист)]] - български футболист * [[Мартин Димитров (футболист, р. 1996)]] - български футболист * [[Мартин Димитров (актьор)|Мартин Димитров]] – български актьор {{пояснение}} eglrysojv9aa3mf2dy2vqx05xgq6o8j 0 708412 11464802 11418518 2022-07-20T11:24:48Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Цар лъв | име_оригинал = The Lion King | картинка = Lion-king.png | описание = | режисьори = [[Джон Фавро]] | продуценти = Джон Фавро<br>Джефри Силвър<br>Карън Гилкрист | сценаристи = Джеф Нейтънсън | базиран_на = ''[[Цар лъв]]'' на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Дисни]]<br>от [[Айрин Меки]]<br>Джонатан Робъртс<br>[[Линда Улвъртън]]<ref name="PressKit">{{Cite web |url=http://www.wdsmediafile.com/media/TheLionKing/writen-material/TheLionKing5d2601c7111d6.pdf |title=The Lion King Press Kit |website=wdsmediafile.com |publisher=Walt Disney Studios |access-date=July 11, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190710182407/http://www.wdsmediafile.com/media/TheLionKing/writen-material/TheLionKing5d2601c7111d6.pdf |archive-date=July 10, 2019 |url-status=live}}</ref> | актьори = [[Доналд Глоувър]]<br>[[Сет Роугън]]<br>[[Чуетел Еджиофор]]<br>[[Алфре Удард]]<br>Били Айкнър<br>Джон Кани<br>Джон Оливър<br>[[Бионсе|Бионсе Ноулс]]<br>[[Джеймс Ърл Джоунс]] | музика = [[Ханс Цимер]] | оператор = Калеб Дешанел | монтаж = Марк Ливосли<br>Адам Герстел | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Феървю Ентъртейнмънт | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = | премиера-дата = 9 юли 2019 г. {{small|([[Холивуд]])}}<br>19 юли 2019 г. {{small|([[САЩ]])}} | премиера-място = | времетраене = 118 минути<ref>{{cite web |url=https://bbfc.co.uk/releases/lion-king-film-0 |title=The Lion King (PG) |publisher=[[British Board of Film Classification]] |date=July 4, 2019 |access-date=July 11, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190721120001/https://bbfc.co.uk/releases/lion-king-film-0 |archive-date=July 21, 2019 |url-status=live}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $250–260 милиона<ref name="Hollywood Reporter">{{Cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/lion-king-virtual-production-could-be-a-game-changer-filmmaking-1224990 |title=The Lion King' "Virtual Production" Could Be a Game-Changer for Filmmaking |work=[[The Hollywood Reporter]] |first=Carolyn |last=Giardina |date=July 19, 2019 |access-date=August 2, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190801011135/https://www.hollywoodreporter.com/behind-screen/lion-king-virtual-production-could-be-a-game-changer-filmmaking-1224990 |archive-date=August 1, 2019 |url-status=live}}</ref> | приходи = $1.657 милиарда<ref name="BOM">{{Cite web |id=6105098 |title=The Lion King (2019) |access-date=January 27, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20191108003613/https://www.boxofficemojo.com/title/tt6105098/ |archive-date=August 1, 2019 |url-status=live}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = „[[Цар лъв]]“ | уебсайт = http://movies.disney.com/the-lion-king-2019 | код-IMDB = 6105098 | код-Allmovie = 684480 }} '''„Цар лъв“''' е [[САЩ|американски]] музикален [[Компютърна анимация|компютърно-анимационен]] [[драматичен филм]] от 2019 година, режисиран и продуциран от [[Джон Фавро]], по сценарий на Джеф Нейтънсън, и е продуциран от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Това е фотореалистичен [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] римейк на [[Цар лъв|едноименния филм]] на Дисни от 1994 г. Озвучаващия състав се състои от [[Доналд Глоувър]], [[Сет Роугън]], [[Чуетел Еджиофор]], [[Алфре Удард]], Били Айкнър, Джон Кани, [[Джон Оливър]], Флорънс Касумба, Кийгън-Майкъл Кий, Джей Ди Маккрари, Шахади Райт Джоузеф и [[Бионсе Ноулс|Бионсе Ноулс-Картър]], както и [[Джеймс Ърл Джоунс]], който повтаря ролята си във оригиналния филм. Сюжетът последва младият лъв Симба, който трябва да заеме ролята си на цар на неговата родна земя след смъртта на неговия баща, Муфаса, в ръцете на неговия чичо, Скар. Планове за римейка на „Цар лъв“ са били потвърдени през септември 2016 г. след успехи на боксофиса за римейковете на Дисни, например като „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“ през 2016 г., в който също е режисиран от Фавро. Фавро е вдъхновен от няколко роли на героите в Бродуейската адаптация, и разработи няколко елементи от историята на оригиналния филм. Голяма част от основния актьорски състав, който е подписал в началото на 2017 г., а основните снимачни сцени започнаха в средата на 2017 година на [[Син екран (филмова техника)|син екран на сцена]] в [[Лос Анджелис]]. Композиторите [[Ханс Цимер]], [[Елтън Джон]] и текстописеца Тим Райс, които работеха по саундтрака на оригиналния филм, се събират да композират музиката заедно с Ноулс-Картър, която помага на Джон в преработката на саундтрака и написа нова песен за филма, озаглавена ''„Spirit“'', в който е изпълнителка. Филмът служи като финален надпис на монтажиста Майк Ливосли, и е посветена в негова памет. С прогнозен бюджет от $260 милиона, това е един от най-скъпите филми. Филмът излиза на екран в [[Съединените щати]] на 19 юли 2019 година. == Актьорски състав == * [[Доналд Глоувър]] – Симба, [[Кронпринц|принц]] на Лъвските земи. ** Джей Ди Маккрари – малкия Симба * [[Сет Роугън]] – [[Тимон и Пумба|Пумба]], приятелски настроен и приема младия Симба след като той бяга от дома. * [[Чуетел Еджиофор]] – Скар, коварния брат на Муфаса и чичото на Симба, който се стреми да стане цар на Лъвските земи. * [[Алфре Удард]] – Сараби, съпруга на Муфаса, майка на Симба и царица на Лъвските земи. * Били Айкнър – [[Тимон и Пумба|Тимон]], саркастичен сурикат, който е приятелски настроен и приема младия Симба, след като той бяга от дома. * Джон Кани – Рафики, мъдра мандрила, който служи като шаман на Лъвските земи и близък приятел на Муфаса. * [[Джон Оливър]] – Зазу, додо, който е и съветник на царя на Лъвските земи. * [[Бионсе Ноулс|Бионсе Ноулс-Картър]] като [[Нала (Цар Лъв)|Нала]], най-добра приятелка на Симба в детството и бъдещата му съпруга. ** Шахади Райт Джоузеф – малката Нала * [[Джеймс Ърл Джоунс]] – Муфаса, цар на Лъвските земи и бащата на Симба. Джоунс повтори ролята си от [[Цар лъв|оригиналния анимационен филм от 1994 г.]] * Флорънс Касумба, Кийгън-Майкъл Кий и Ерик Андре – Шензи, Камари и Азизи, трима хиени, които са членове на хиенския клан, чийто Скар се присъединява към силите да убие Муфаса. * Пени Джонсън Джералд – Сарафина, майка на Нала. == Производство == === Развитие === На 28 септември 2016 г., [[Уолт Дисни Пикчърс]] потвърждават, че [[Джон Фавро]] ще бъде режисьор на римейка на анимационния филм от 1994 г. „[[Цар лъв]]“, в която ще бъдат представени песни от филма през 1994 г., след поредица от успешни римейкове на Дисни, като „[[Господарка на злото]]“, [[Пепеляшка (филм, 2015)|„Пепеляшка“]], „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“ на Фавро и „[[Красавицата и звярът (филм, 2017)|Красавицата и Звяра]]“, които също печелят бурни овации.<ref>{{Cite web |url=https://www.thewaltdisneycompany.com/disney-jon-favreau-the-lion-king/ |title=Disney and Jon Favreau Joining Forces on "The Lion King" |publisher=[[The Walt Disney Company]] |date=September 28, 2016 |access-date=July 9, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160929013751/https://thewaltdisneycompany.com/disney-jon-favreau-the-lion-king/ |archive-date=September 29, 2016 |url-status=live}}</ref> На 13 октомври 2016 г. се съобщава, че Дисни е наела Джеф Нейтънсън, за да напише сценария за римейка.<ref>{{Cite web |url=https://deadline.com/2016/10/lion-king-movie-jeff-nathanson-writer-disney-jon-favreau-1201836009/ |title=Disney's Live-Action 'Lion King' Taps Jeff Nathanson As Writer |last=Fleming |first=Mike Jr. |website=[[Deadline Hollywood]] |date=October 13, 2016 |access-date=July 9, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20161015084425/http://deadline.com/2016/10/lion-king-movie-jeff-nathanson-writer-disney-jon-favreau-1201836009/ |archive-date=October 15, 2016 |url-status=live}}</ref> През ноември в разговор с ComingSoon.net, Фавро казва, че виртуалните кинематографски технологии, които той е използвал в „Книга за джунглата“ ще се използват в по-голяма степен в „Цар Лъв“.<ref>{{Cite web |url=https://www.comingsoon.net/movies/news/790753-jon-favreau-to-use-vr-tech-for-live-action-lion-king |title=Jon Favreau to Use VR Tech for Live-Action Lion King |last=Busch |first=Jenna |website=[[ComingSoon.net]] |date=November 30, 2016 |access-date=July 9, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20161202125815/http://www.comingsoon.net/movies/news/790753-jon-favreau-to-use-vr-tech-for-live-action-lion-king |archive-date=December 2, 2016 |url-status=live}}</ref> Въпреки че медиите заявяват, че за да бъде игрален филм на „[[Цар лъв]]“, трябва да се използва фотореалистична компютърно-генерирана анимация. „[[Дисни]]“ също не го описват като живо действие, само казват, че ще следват „технологично новаторски“ подход на „[[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]]“.<ref>{{Cite web |url=https://www.cartoonbrew.com/feature-film/get-right-disney-animated-not-live-action-remake-lion-king-143343.html |title=Get It Right: Disney Is Doing An Animated—Not Live-Action—Remake of 'The Lion King' |last=Amidi |first=Amid |website=[[Cartoon Brew]] |date=September 28, 2016 |access-date=June 13, 2018| archive-url=https://web.archive.org/web/20160929133919/http://www.cartoonbrew.com/feature-film/get-right-disney-animated-not-live-action-remake-lion-king-143343.html |archive-date=September 29, 2016 |url-status=live}}</ref> Служи като последен надпис на монтажиста Марк Ливосли, който почина през септември 2018 г.<ref>{{cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/news/mark-livolsi-dead-devil-wears-prada-lion-king-film-editor-was-56-1149310 |title=Mark Livolsi, Film Editor on 'The Devil Wears Prada,' 'The Blind Side' and 'The Lion King,' Dies at 56 |access-date=November 10, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181007180643/https://www.hollywoodreporter.com/news/mark-livolsi-dead-devil-wears-prada-lion-king-film-editor-was-56-1149310 |archive-date=October 7, 2018 |url-status=live}}</ref> Филмът се посвещава в негова памет.<ref name="PressKit"/> === Разпределение на роли === В средата на февруари 2017 г. [[Доналд Глоувър]] е разпределен като Симба, с [[Джеймс Ърл Джоунс]], който повтаря ролята си като Муфаса от [[Цар лъв|филма през 1994 г.]]<ref>{{cite web |url=http://www.cnn.com/2017/02/17/entertainment/donald-glover-james-earl-jones-lion-king/ |title=Donald Glover, James Earl Jones cast in Disney's live-action "Lion King" |last=Gonzalez |first=Sandra |date=February 18, 2017 |publisher=CNN |access-date=February 18, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170728154659/http://www.cnn.com/2017/02/17/entertainment/donald-glover-james-earl-jones-lion-king/ |archive-date=July 28, 2017 |url-status=live}}</ref> През април 2017 г. Били Айкнър и [[Сет Роугън]] са избрани да играят съответно [[Тимон и Пумба]].<ref>{{Cite web |url=https://www.thewrap.com/seth-rogen-billy-eichner-play-pumbaa-timon-lion-king-exclusive/ |title=Seth Rogen and Billy Eichner to Play Pumbaa and Timon in 'Lion King' (Exclusive) |date=April 25, 2017 |work=TheWrap |access-date=April 26, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170426004049/http://www.thewrap.com/seth-rogen-billy-eichner-play-pumbaa-timon-lion-king-exclusive/ |archive-date=April 26, 2017 |url-status=live}}</ref> През юли 2017 г. [[Джон Оливър]] е избран за Зазу.<ref name="OliverCast">{{cite news |last=Donnelly |first=Matt |title=John Oliver Joins Disney's Live-Action "The Lion King" |url=https://www.thewrap.com/john-oliver-joins-live-action-lion-king-zazu-bird-exclusive/ |access-date=July 11, 2017 |work=TheWrap |date=July 10, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170710230403/https://www.thewrap.com/john-oliver-joins-live-action-lion-king-zazu-bird-exclusive/ |archive-date=July 10, 2017 |url-status=live}}</ref> През август 2017 г. [[Алфре Удард]] и Джон Кани са избрани съответно за ролите на Сараби и Рафики.<ref>{{cite news |url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/lion-king-alfre-woodard-cast-as-simbas-mom-disney-movie-1027011 |title=Alfre Woodard Joins Disney's 'The Lion King' (Exclusive) |last=Galuppo |first=Mia |date=August 7, 2017 |work=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=August 8, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170808003059/http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/lion-king-alfre-woodard-cast-as-simbas-mom-disney-movie-1027011 |archive-date=August 8, 2017 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |url=https://www.thewrap.com/john-kani-rafiki-lion-king/ |last1=Gonzalez |first1=Umberto |last2=Verhoeven |first2=Beatrice |title='Lion King' Rafiki Casting: John Kani, 'Civil War' Star, to Play Wise Baboon (Exclusive) |work=TheWrap |date=August 7, 2017 |access-date=August 7, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170807223835/https://www.thewrap.com/john-kani-rafiki-lion-king/ |archive-date=August 7, 2017 |url-status=live}}</ref> По-рано през март е обявено, че [[Бионсе Ноулс|Бионсе]] е изборът на Фавро за ролята на [[Нала (Цар Лъв)|Нала]], и че режисьорът и студиото ще са готови да направят всичко възможно, за да се съобразят с нейното забързано ежедневие.<ref>{{cite web |url=https://variety.com/2017/film/news/beyonce-lion-king-remake-nala-1202019931/ |title=Beyoncé Top Choice to Voice Nala in 'Lion King' Remake (Exclusive) |date=March 30, 2017 |publisher=Variety |access-date=June 17, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170621133859/http://variety.com/2017/film/news/beyonce-lion-king-remake-nala-1202019931/ |archive-date=June 21, 2017 |url-status=live}}</ref> След 1 ноември 2017 г. нейната роля е окончателно потвърдена в официално съобщение,<ref>{{cite web |last=Verhoeven |first=Beatrice |title=Beyonce Will Voice Nala in Live-Action Adaptation of 'The Lion King' |url=https://www.thewrap.com/beyonce-will-voice-nala-live-action-adaptation-lion-king/ |work=[[TheWrap]] |access-date=November 1, 2017 |date=November 1, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171102063458/https://www.thewrap.com/beyonce-will-voice-nala-live-action-adaptation-lion-king/ |archive-date=November 2, 2017 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |first=Frank |last=Pallotta |date=November 2, 2017 |access-date=November 2, 2017 |url=http://edition.cnn.com/2017/11/01/entertainment/lion-king-beyonc-cast/index.html |title=Beyoncé joins cast of Disney's live-action 'Lion King' |website=cnn.com |archive-url=https://web.archive.org/web/20171102011858/http://edition.cnn.com/2017/11/01/entertainment/lion-king-beyonc-cast/index.html |archive-date=November 2, 2017 |url-status=live}}</ref> което също така потвърждава, че [[Чуетел Еджиофор]] ще изиграе ролята на Скар, и е обявено, че Ерик Андре, Флорънс Касумба, и Кийгън-Майкъл Кий, които ще бъдат Азизи, Шензи и Камари, а Джей Ди Mаккрари и Шахади Райт Джозеф ще бъдат гласовете съответно на малките Симба и Нала.<ref>{{cite web |url=http://www.playbill.com/person/shahadi-wright-joseph-vault-0000125498 |title=Shahadi Wright Joseph – Playbill Vault |publisher=Playbill |access-date=January 6, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190530200902/http://www.playbill.com/person/shahadi-wright-joseph-vault-0000125498 |archive-date=May 30, 2019 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://editorial.rottentomatoes.com/article/chiwetel-ejiofor-will-voice-scar-in-live-action-lion-king-and-more-movie-news/ |title=Chiwetel Ejiofor Will Voice Scar in The Lion King |access-date=August 7, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171203132025/https://editorial.rottentomatoes.com/article/chiwetel-ejiofor-will-voice-scar-in-live-action-lion-king-and-more-movie-news/ |archive-date=December 3, 2017 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |first=Reiss |last=Smith |date=November 2, 2017 |access-date=November 9, 2017 |url=http://www.express.co.uk/entertainment/films/874452/the-lion-king-2019-release-date-cast-beyonce-plot-trailer-premiere-uk-disney-remake |title=The Lion King: 2019 release date, cast including Beyoncé, plot synopsis and more |website=express.co.uk |archive-url=https://web.archive.org/web/20171108190556/https://www.express.co.uk/entertainment/films/874452/the-lion-king-2019-release-date-cast-beyonce-plot-trailer-premiere-uk-disney-remake |archive-date=November 8, 2017 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/news/lion-king-young-simba-actor-signs-icm-partners-1054468 |title='Lion King's' Young Simba Actor Signs With ICM Partners (Exclusive) |date=November 2, 2017 |work=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=November 4, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171104150332/http://www.hollywoodreporter.com/news/lion-king-young-simba-actor-signs-icm-partners-1054468 |archive-date=November 4, 2017 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/entertainment/voices-behind-2019-lion-king-live-action-remake-gallery-1.3606971?pmSlide=1.3606968 |title=Shahadi Wright Joseph as Young Nala |date=November 2, 2017 |work=[[New York Daily News]] |access-date=November 4, 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20171107003436/http://www.nydailynews.com/entertainment/voices-behind-2019-lion-king-live-action-remake-gallery-1.3606971?pmSlide=1.3606968 |archive-date=November 7, 2017 |url-status=live}}</ref> През ноември 2018 г. Ейми Седарис е най-новото попълнение с роля, създадена за филма.<ref>{{cite web |url=https://variety.com/2018/film/news/lion-king-amy-sedaris-1203036261/ |title='Lion King' Adds Amy Sedaris in Original Voice Role (EXCLUSIVE) |first=Matt |last=Donnelly |date=November 26, 2018 |work=Variety |access-date=November 26, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190704085315/https://variety.com/2018/film/news/lion-king-amy-sedaris-1203036261/ |archive-date=July 4, 2019 |url-status=live}}</ref> == Продукция == Продукцията на филма започва в средата на 2017 г. в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], използваща „виртуални инструменти“ за визуални ефекти, чийто ръководител е Роб Легато. Виртуалният мениджър на продукцията Гириш Балакришнан заявява за своя професионален сайт, че създателите на филма са използвали технологии за [[Улавяне на движение|улавяне на движения]] и [[Виртуална реалност|BP]]/[[Обогатена реалност|АР]]. === Музика === На 1 ноември 2017 г. е обявено, че Ханс Цимър ще се завърне, за да отбележи филма, след като преди това е участвал в анимираната версия от 1994 г. На 28 ноември 2017 г., се съобщава, че [[Елтън Джон]] подписа за проекта, за да преразгледа своите музикални композиции от оригиналния филм, преди да го пенсионират. На следващия ден бе съобщено, че Бионсе ще помогне на Джон в преработка на саундтрака. На 9 февруари 2018 година, Джон се съобщава, че той, Тим Райс и Бионсе искат да се създадат нова песен за финалните надписи на филма. По-късно през същия месец беше разкрито, че четири песни от оригиналния филм ще бъдат включени във филма: „можете ли да почувствате любовта тази вечер“, „Хакуна Матата“, „аз просто не мога да чакам, за да бъде цар“, и „Кръгът на живота“. == Маркетинг == Първият тийзър-трейлър на филма дебютира в [[Ден на благодарността|Деня на благодарността]] на 22 ноември 2018 г.<ref name="EWTeaser">{{cite web |url=https://ew.com/trailers/2018/11/22/the-lion-king-trailer/ |title=See the first trailer for Disney's new ''Lion King'' movie |last=Lawrence |first=Derek |work=[[Entertainment Weekly]] |date=November 22, 2018 |access-date=November 25, 2018 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20181125061813/https://ew.com/trailers/2018/11/22/the-lion-king-trailer/ |archive-date=November 25, 2018}}</ref><ref name="VarietyTeaser">{{cite web |url=https://variety.com/2018/film/news/the-lion-king-first-teaser-trailer-watch-1203035346/ |title=Watch the First 'The Lion King' Live-Action Teaser Trailer |last=Stedman |first=Alex |website=[[Variety]] |date=November 22, 2018 |access-date=November 22, 2018 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20181125062251/https://variety.com/2018/film/news/the-lion-king-first-teaser-trailer-watch-1203035346/ |archive-date=November 25, 2018}}</ref> Трейлърът е гледан 224.6 милиона пъти в рамките на първите 24 часа, ставайки втория най-гледан трейлър в този период от време.<ref name="TrailerViews">{{cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/lion-king-trailer-nabs-second-biggest-debut-ever-1163695 |title='The Lion King' Trailer Nabs Second-Biggest Debut Ever |last=Perez |first=Lexy |website=[[The Hollywood Reporter]] |date=November 24, 2018 |access-date=November 25, 2018 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20181125060736/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/lion-king-trailer-nabs-second-biggest-debut-ever-1163695 |archive-date=November 25, 2018}}</ref> == Пускане == === По кината === Премиерата на ''„Цар лъв“'' е във [[Холивуд]] на 9 юли 2019 г.<ref>{{cite news |last1=Aiello |first1=McKenna |title=All the Star Sightings From the The&#91;sic&#93; Lion King's First Premiere Are So '90s |url=https://m.eonline.com/news/1055268/all-the-star-sightings-from-the-the-lion-king-s-first-premiere-are-so-90s |access-date=July 9, 2019 |work=E! News |date=July 9, 2019 |archive-date=December 4, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201204143401/https://www.eonline.com/news/1055268/all-the-star-sightings-from-the-the-lion-king-s-first-premiere-are-so-90s |url-status=live }}</ref> Филмът е пуснат в киносалоните на 19 юли 2019 г. в [[IMAX]] и [[3D]], която отбелязва 25-годишнината от излизането на оригиналния филм.<ref>{{cite news|last=Lesnick|first=Silas|title=Disney Movie Release Schedule Gets a Major Update|url=http://www.comingsoon.net/movies/news/841525-disney-movie-schedule|accessdate=25 април 2017|work=ComingSoon.net|date=25 април 2017}}</ref><ref name="IMAXRelease">{{Cite web |url=https://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |title=Disney Films To Show on Imax Through 2019 With New Distribution Deal |last=Lieberman |first=David |work=[[Deadline Hollywood]] |date=February 22, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170223125955/http://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |archive-date=February 23, 2017 |url-status=live}}</ref><ref name="3DRelease">{{Cite web |url=https://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |title='Star Wars: Episode IX' Release Date Moves to December 2019 |last=Kroll |first=Justin |work=[[Variety]] |date=September 12, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170912213141/http://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |archive-date=September 12, 2017 |url-status=live}}</ref> Той е един от първите театрални филми, които са пуснати на [[Дисни+]], заедно с „[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]“ „[[Играта на играчките 4]]“, „[[Замръзналото кралство 2]]“, „[[Капитан Марвел]]“ и „[[Междузвездни войни: Епизод IX - Възходът на Скайуокър|Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър]]“.<ref>{{cite web|url=https://io9.gizmodo.com/disney-is-planning-to-pull-all-of-its-movies-from-netfl-1797653277|title=Disney Is Planning to Pull All of Its Movies from Netflix and Start Its Own Streaming Service &#91;Updated&#93;|last=Whitbrook|first=James|date=8 август 2017|work=IO9|accessdate=16 август 2018}}</ref> === Домашна употреба === ''„Цар лъв“'' е пуснат от Walt Disney Studios Home Entertainment на Digital HD на 11 октомври 2019 г., последван от изданията на [[DVD]], [[Blu-ray диск|Blu-ray]] и Ultra HD Blu-ray на 22 октомври.<ref name="DVDsReleaseDates">{{cite web |url=https://www.dvdsreleasedates.com/movies/8492/the-lion-king |title=The Lion King DVD Release Date |website=DVDs Release Dates |language=en |date=September 16, 2019 |access-date=September 16, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190823222714/https://www.dvdsreleasedates.com/movies/8492/the-lion-king |archive-date=August 23, 2019 |url-status=live}}</ref> Стартира се по стрийминг на [[Дисни+|Disney+]] на 28 януари 2020 г.<ref name="The Live-Action The Lion King Is Now Streaming on Disney Plus">{{cite web |url=https://www.tvguide.com/news/live-action-the-lion-king-streaming-on-disney-plus/ |title=The Live-Action The Lion King Is Now Streaming on Disney Plus |website=TV Guide |language=en |date=January 28, 2020 |access-date=February 12, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200224081305/https://www.tvguide.com/news/live-action-the-lion-king-streaming-on-disney-plus/ |archive-date=February 24, 2020 |url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от Форум Филм България. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Скар | [[Николай Урумов]]<ref name="bnr"/> |- | Зазу | [[Веселин Ранков]]<ref name="bnr"/> |- | Муфаса | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Рафики | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Сараби | [[Петя Миладинова]]<ref name="bnr"/> |- | Малкия Симба | Максим Ялнъзов |- | Малката Нала | Калина Асенова |- | Камари | [[Георги Новаков]] |- | Азизи | Николай Пърлев |- | Шензи | [[Даринка Митова]] |- | Пумба | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<ref name="bnr"/> |- | Тимон | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<ref name="bnr"/> |- | Симба | Димитър Ангелов (диалог)<ref name="bnr">[http://bnr.bg/post/101147455/18-godishniat-dimitar-angelov-koito-ozvuchi-mladia-simba-v-rimeika-na-car-lav bnr.bg]</ref><br>Владимир Димов (вокал) |- | Нала | Кръстина Кокорска |- | Сарафина | [[Василка Сугарева]] |- | Импала<br>Хиена | [[Цанко Тасев]] |- | Други гласове | [[Ася Рачева]]<br>Боряна Йорданова<br>Весела Делчева<br>Галя Симеонова<br>Илона Иванова<br>Павлета Семова<br>[[Атанас Сребрев]]<br>Виктор Кръстанов<br>Георги Ламбрев<br>Пламен Чернев<br>Стефан Врачев<br>Ясен Зердев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Свят и вечен закон | [[Ивелина Балчева]] |- | Искам да съм цар | [[Веселин Ранков]]<br>Максим Ялнъзов<br>Калина Асенова |- | Чакай знак | [[Николай Урумов]] |- | Хакуна Матата | Максим Ялнъзов<br>Владимир Димов<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Лъвът си спи в нощта | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Тази нощ любов изгря | Владимир Димов<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>Кръстина Кокорска |- | Сила | Кръстина Кокорска |- | Наш гост бъди | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]]<ref>[http://alaudio.bg/novina.php?newsId=84/ Цар Лъв 2019 – Александра Аудио]</ref> |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |- | Преводач | Силвия Вълкова |- | Музикален режисьор на дублажа<br>Български текст на песните | [[Десислава Софранова]] |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Ангел Топорчев<br>Пламен Чернев<br>Йоан Сугарев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/the-lion-king-2019}} * {{imdb title|6105098}} * {{kino.dir.bg film|12525}} * {{Amg movie|684480}} {{Превод от|en|The Lion King (2019 film)|871144894}} [[Категория:Анимационни филми от 2019 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Анимационни драми]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми на Джон Фавро]] [[Категория:Цар Лъв]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] 7wxgffin5cfqznfsi770tdnwz73yri0 0 712602 11464572 10945042 2022-07-20T10:34:14Z Илиев2010 240545 Илиев2010 премести страница „[[Блуждаещ огън]]“ като „[[Блуждаещ огън (филм)]]“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Блуждаещ огън | име_оригинал = Le feu follet | картинка = | описание = | режисьори = [[Луи Мал]] | продуценти = | сценаристи = Луи Мал | базиран на = ''„Will O' the Wisp“''<br>на Пиер Дрийе Ла Рошел | актьори = [[Морис Роне]]<br>[[Жана Моро]]<br>[[Бернар Ноел]] | музика = Ерик Сате | оператор = Гислен Клоке | монтаж = Сузане Барон | разпространител = Gibraltar Productions<br>Governor Films Inc. | жанр = [[драма]] | премиера = 15 октомври 1963 | времетраене = 108 минути | цветност = [[черно-бял филм|черно-бял]] | страна = {{Флагче с име|Франция}}<br>{{Флагче с име|Италия}} | език = [[Френски език|френски]] | код-IMDB = 0057058 | код-Allmovie = 17394 }} '''„Блуждаещ огън“''' ({{lang|fr|Le feu follet}}) е [[Франция|френски]] [[филм]] от 1963 година, [[драма]] на режисьора [[Луи Мал]]. == Сюжет == ''Ален Лерой'' е алкохолик, който страда от депресия и се възстановява в клиника за рехабилитация във [[Версай]]. Той възнамерява да се самоубие, но първо решава да посети приятелите си в [[Париж]] за последен път, опитвайки се да намери причина да живее. Ясният контраст и привидно безсмислената природа на буржоазното съществуване на неговите приятели само привеждат ''Лерой'' в състояние на още по-голямо противоречие с неговото отсъствие на смисъл в живота, възприеман от него. Без много фанфари, той се връща у дома и се самоубива, след като е пътувал и се е опитвал да намери отговор или смисъл, но разбирането, че всичко, което може да намери, е по-сложно и по-интензивно, когато става въпрос за неговото състояние. Дали животът си заслужава да се живее повече. == В ролите == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Морис Роне]] | ''Ален Леруа'' |- | [[Жана Моро]] | ''Ева'' |- | [[Бернар Ноел]] | ''Дюбур'' |- | Лена Скерла | ''Лидия'' |- | Александра Стюарт | ''Соланж'' |- | Бернар Тифан | ''Милу'' |- | Жан-Пол Мулино | ''Доктор ла Барбине'' |- | Юбер Дешамп | ''д’Аверсо'' |- | Урсула Кюблер | ''Фани'' <ref name="imdbcast">{{cite web|title=Пълен списък на актьори и роли - „Блуждаещ огън“ |publisher=''Internet Movie Database'' |url=http://www.imdb.com/title/tt0057058/fullcredits#cast |accessdate=24 януари 2019}}</ref> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0057058|Блуждаещ огън}} * {{Amg movie|17394|Блуждаещ огън}} * [http://www.rottentomatoes.com/m/le-feu-follet-a-time-to-live-and-a-time-to-die-the-fire-within „Блуждаещ огън“] в Rotten Tomatoes {{Филми на Луи Мал}} [[Категория:Филми на Луи Мал]] [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Френски драми]] [[Категория:Италиански драми]] iotsvw30ytw409422zufe0invqtlcbn 0 719012 11464348 11411292 2022-07-20T06:23:57Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Unikitty! В България */ wikitext text/x-wiki '''„Юникити“''' е анимационен телевизионен сериал, продуциран от The Lego Group и Warner Bros. Анимация за [[Cartoon Network]] и с участието на едноименния герой от The Lego Movie. == Герои == * Принцеса Юникити (озвучена от [[Тара Стронг]]) – Принцесата на Уникнингдом, която е хибрид на котка / еднорог. Тя е много щастлива, игрива, сладка и оптимистична, но има ядосана страна, която понякога се опитва да контролира. Тя е била преди това озвучена от Алисън Бри в оригиналния филм. * Принц Пъпикорн (озвучен от [[Грей Делайл|Грей Грифин]]) – по-малкият брат на Unikitty, [[мопс]] / еднорог хибрид. Понякога той е безсмислен и мрачен, но е и лоялен и с добро сърце. * Д-р Фокс (озвучен от Кейт Микучи) – червена лисица, която е резидентният учен на замъка, чиито експерименти и изобретения могат да създават и решават проблеми. * Роботи на д-р Фокс – Малки роботи, които работят за д-р Фокс. * Хаукодил (озвучен от [[Роджър Крейг Смит]]) – надеждният ястреб / крокодилски хибриден бодигард на Unikitty, който има „мачо“ личност и изглежда се влюбва в д-р Фокс. Той се обучаваше да бъде боец ​​в Гората за действие. * Ричард (озвучен от Роджър Крейг Смит) – Сив 1x3 Lego тухла, който е кралски съветник на Unikitty и пазачът на собствеността на замъка. Той говори с тъп монотонен глас и често е гласът на разума, въпреки че другите го намират за скучен да слуша. == Unikitty! В България == Поредицата е излъчена на [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]] от юни 2018 г. Дублажът е [[нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в [[Про Филмс]]. Преводът е на Лора Станоева, а режисьор на дублажа е Евгения Ангелова. Ролите се озвучават от Златина Тасева, Никол Султанова (Пъпикорн),<ref>[https://lovetheater.bg/na-teatar-s-charovnata-nikol-sultanova-18428/ lovetheater.bg]</ref> Николина Петрова, [[Атанас Сребрев]], [[Мартин Димитров (актьор)|Мартин Димитров]], [[Владимир Зомбори]] и Виктор Иванов. == Източници == <references/> [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] k1vnkjlcnbavb3m199sidvaz5e6y4q7 3 724993 11464201 11445919 2022-07-19T21:57:00Z Rebelheartous 22483 Нова тема /* Дата на раждане */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Davidkenarovcska!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:54, 15 юни 2019 (UTC) == Капацитет на стадионите == Здравейте, виждам, че променяте капацитета на много от българските стадиони. Моля, цитирайте източниците, които ползвате за тези промени. В противен случай просто ще ги изтрия. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:15, 17 юли 2019 (UTC) Чаках Ви достатъчно време, но не поставихте никакви източници за променените капацитети. Изтривам ги. Виждам, че сега сте подхванал спонсорите. За тях се отнася същото - цитирайте източниците. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:31, 19 юли 2019 (UTC) Източниците са официалните сайтове и вестници, същото важеше и за стадионите официалните сайтове и вестници :) : Тогава ги цитирайте, иначе това нищо не значи. Прочетете как се цитират източници, моля - [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. В приветствието има насочващ линк към Наръчник на уикипедианеца, където, освен всичко е пояснено и как да се подписвате в беседите, както и как да поставяте източници. Ако нещо не е ясно, питайте тук. Но не продължавайте корекциите без да посочвате източниците си по приетия тук начин. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:24, 19 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:47, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19352613 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:13, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19395164 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:51, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19432341 --> == Мерни единици и прякори на футболисти == Здравейте, благодаря Ви за редакциите. Кои са източниците за прякорите на футболистите, и ако изписването на мерните единици е на кирилица не се слага точка, т.е. правилно е '''см''', а не ''см.'', както и '''м''', а не ''м.'' (същото важи и за изписването на латиница). Поздрави, [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 11:06, 31 декември 2019 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Уикипедия не може да приеме материали със запазени [[Уикипедия:Авторски права|авторски права]]. Въведеният от вас текст в страницата [[:ОФК Академик (Свищов)]] е бил копиран и поради това беше изтрит. Моля, въздържайте се да въвеждате отново текстове и/или други материали, освен ако те не се разпространяват под свободен лиценз, съвместим с лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Благодаря! [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:09, 12 май 2020 (UTC) == Цветан Йончев == Здравей. Каква е причината да изтриеш раздела с цялата кариера на [[Цветан Йончев]] ({{Diff|9617398}})? Припомням, че триенето на информация, подкрепена с източници, без посочване на причина се счита за [[У:ВАНД|вандализъм]]. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:56, 16 май 2020 (UTC) == 19 юни 2020 == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Тити Папазов]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:32, 19 юни 2020 (UTC) == Тест == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, както направихте в страницата „Мартин Смоленски“, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:01, 8 август 2020 (UTC) == Алън Пардю == Здравейте! Моля, постарайте се да оправите кашата след машинния превод, защото в този си вид статията е директно за Инкубатора. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 26 ноември 2020 (UTC) == Бивш == Здравейте, в Уикипедия на български език използваме сегашно историческо време. Няма нужда от поставянето на „бивш“ пред всеки футболист, който не играе в днешно време. Ще съм благодарен, ако помогнете да го премахнем от всички статии за футболисти. Благодаря!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 17:52, 26 ноември 2020 (UTC) == Прозвища == Обръщам ти внимание да изписваш прякорите на отборите с кавички и малка буква. Italic-ът също е излишен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 16 декември 2020 (UTC) : СПРИ ДА СЕ МЕСИШ И ДА {{нлн|ОСИРАШ ВСИЧКИ СТРАНИЦИ БЕ ТЪПАНАР}}!!! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Специални:Contributions/Davidkenarovcska|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) <span style="white-space: nowrap;">11:29, 20 декември 2020 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/10588312/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :: За последен път ти правя забележка за прозвищата. Следващият път ще бъде директно предложение към администраторите за ново блокиране.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::: Защо, трябва да е на твоята винаги? Така както ги правя аз са по-добре изглеждащи! --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Не е въпросът дали изглеждат по-добре, а как е правилно! Нарицателните наименования като „белите“, „червените“, „бембените“, „орлите“, „хлебарките“ и т.н. се изписват с малка буква.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:44, 23 декември 2020 (UTC) :::: Няма значение как е това е уикипедия, а не официален документ. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Аз не правя вандалски нападки към отборите, слагам прозвищата с които ги наричат феновете и по телевизията. -[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Статиите в Уикипедия на български език се оформят '''спрямо правописните и пунктуационни правила на българския език'''. Освен това всяка статия трябва [[Уикипедия:Форматиране на текст|да бъде форматирана]], за да бъде в [[Уикипедия:Енциклопедичност|енциклопедичен вид]]. Мисля, че не си отскоро тук и ако досега не си прочел тези правила, те съветвам да го сториш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:55, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Знам всичко, чел съм ама какво значение има, аз се старая всички страници на отборите да са добре и да изглеждат добре. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: А ако срещнеш статии, в които прозвищата '''не се''' изписват във вида, който по-горе разясних, не означава, че така е правилно. По-скоро никой от редакторите не е достигнал още до тях и не ги е преработил. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Пак казвам че няма никакво значение, до преди се занимаваше със страницата на Черно море сега почна и на другите ли, разбирам че си ботевист ама айде моля те.--[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::::: Целият раздел Футбол ми е в списъка за наблюдение, не просто една-две статии. Щом не е важно за теб, моля, да не ги променяш повече. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Аз редактирам страницата само на ЦСКА, това е, край, ще се занимавам само с тази на ЦСКА, точка. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: Ако искаш да се разберем, аз няма да бутам нито една страница на футболен клуб, само тази на ЦСКА, ако ти не буташ тази на ЦСКА, съгласен? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::: Хаха какви са тези мафиотски договорки? [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]] Виж, редактирай си всяка статия, която пожелаеш. Просто имай предвид, че не си сам и много хора след теб ще редактират или четат написаното. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 25 декември 2020 (UTC) ::::::: Пеняранда е вече номер 9, какво го променяш като не знаеш{{нлн|, ебаси ти нормален ли си}}? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::::: Понеже хвърлям по едно око на [https://discord.com/channels/763018107501019136/764517824336101417 #обсъждания] в дискорд-а и видях за какво става дума, и реших да пиша, та ако мога да Ви спестя нови разправии - видно от състава на отбора в последните мачове този Пеняранда наистина вече играе с № 9 '''<u>и дотам!</u>''' На официалната страница на ЦСКА (София) '''<u>той все още е записан под № 17</u>'''. :::::::: Поздрави! :::::::: [[Потребител:LiberDIO|LiberDIO]] ([[Потребител беседа:LiberDIO|беседа]]) 10:41, 18 януари 2021 (UTC) == Лични нападки и вандализиране на потр. страница == Блокирана Ви е възможността да редактирате в следващите 24 часа заради [[У:НЛН|отправяне на лични нападки]]. Въздържайте се от [[Special:Diff/10588312/next|използването на лични нападки]] спрямо останалите потребители в проекта. Избягвайте също да пипате чужди потребителски страници. Ако искате да оставите съобщение на някого, използвайте беседата му, а не потребителската му страница. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:49, 20 декември 2020 (UTC) Предупреждавам Ви за последен път – [[Special:Diff/10625290|не използвайте лични нападки]]. При следващото нарушение ще бъдете блокиран за поне един месец. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:29, 17 януари 2021 (UTC) == Президент на САЩ == Моля, престанете да променяте информацията за президента на САЩ. До полагането на клетва от Байдън около 19 часа българско време днес, действащ президент на САЩ е все още Тръмп. Това може да не ни харесва, може да ни харесва, но в Уикипедия няма значение какво харесват или не редакторите, а какво казват '''фактите'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 20 януари 2021 (UTC) - Добре. == Имена на български футболни отбори == Здравейте. Реферираните от мен автори определят периода като "комунистически терор". Ако вие разполагате с други източници, моля, при следващи ваши редакции да се позовете на тях, а не на моите. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:13, 22 август 2021 (UTC) == Изтриване на потребителска страница == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], като например тази в страницата [[:Потребител:Rebelheartous]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<br> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:45, 2 декември 2021 (UTC) :Той първо да спре да разрушава всичко което направя!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 3 декември 2021 (UTC) :: Не мислите ли, че това започва малко да прилича на детска градина? По-добре преценете какво постигате като му триете страницата? Според мен - нищо добро, защото това не води до някакво разбирателство, а само до продължаваща конфронтация. Вие и двамата сте привърженици на футбола и явно обичате този спорт. Би трябвало това да ви обединява и да Ви направи по-близки. Нормално е да сте привърженици на различни отбори, но това не трябва да ви разделя. Опитайте да разговаряте един със друг и съм убедена, че ще стигнете до някои общи изводи. И на двамата ще ви бъде по-лесно и по-приятно да сте тук. И моля ви, не ме принуждавайте с необмислени действия да ви блокирам, защото уважавам и двамата за усилията, които полагате за да направите Уикипедия по-добра и по-пълна. Надявам се, че наистина ще помислите и няма да действате първосигнално. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:38, 3 декември 2021 (UTC) == Алекс Божев == Извинявай за изтритата страница, както и за върнатите редакции в шаблоните за отбора. Просто буквално преди два дена приключи гласуването [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Алекс Божев]]. Може би пусни едно искане за възстановяване на [[У:СИ]] като минат поне няколко месеца и вече има повече източници, които да доказват енциклопедичната значимост.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 6 декември 2021 (UTC) :Аз правя всичко в името на уикипедия за да се пълни тя но тук има някои хора които само ми пречат и ми развалят всичко, един човек с който редактирахме страницата на ЦСКА се отказа писна му, скоро време и на мен ще ми писне от един който буквално, защото не е фен на ЦСКА и ми {{заличено|текст=осира}} с извинение всичко което направя аз. Мисля че е фен на Ботев Пловдив [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:08, 6 декември 2021 (UTC) ::Ето тоя ми пречи -[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:11, 6 декември 2021 (UTC) == Мачове == Престани да връщаш много по-голяма бройка мачове на футболистите на ЦСКА, отколкото е. Няма такава практика в БГ Уикипедия, няма и никъде другаде. Интересното е, че променяш бройката само що се отнася до периода им в ЦСКА. За останалите отбори, през които са преминали, не пипаш статса. [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]] Не го прави! Следващият път ще пиша директно до администраторите с желание да бъдеш блокиран, а и вече имаш такива предупреждения.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:07, 10 декември 2021 (UTC) :{{нлн|Путка си и такъв ще си останеш анонимник!}} [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 17:46, 10 декември 2021 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''1 месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЦИВ|нецивилизовано поведение в нарушение на правилата на проекта]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 14:55, 10 декември 2021 (UTC) След [[Special:Diff/11217255|тази редакция]], вече Ви е забранено също да редактирате беседата си за срока на блокирането. За мен подобни действия, извършени от вече блокирани редактори, изразяват особено грубо пренебрежение към правилата на Уикипедия – а с това и неуважение към енциклопедията и всички работещи за нея – и поначало съм склонен да удължавам блокиранията. Но тъй като вече имаше прецеденти това да не се прави, ще запазя срока на блокирането. Имайте предвид, обаче, че ако след изтичане на блокирането отново нарушите така безцеремонно правилата, не само бихте били блокиран отново, но и практически сигурно за по-дълъг период от сегашния. Надявам се, че ще се покажете като зрял човек и това няма да се случи. Зависи от Вас.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:54, 10 декември 2021 (UTC) : Мислех да го блокирам за 3 месеца, защото това, което е написал е отвратително. Но се разколебах, кой знае защо. Нямам нищо против блокирането да бъде удължено. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:10, 10 декември 2021 (UTC) :: Според мен един месец е добър срок за първо (сериозно) блокиране. Както съм писал и други пъти, по-кратки срокове може да не дадат достатъчно време човек да осмисли грешките си. По-дълги пък могат да навредят, тъй като човек може да се почувства несправедливо тежко наказан (и това да попречи на осъзнаването на собствената вина). Ако вече след това дълго блокиране човек продължи „както си знае“, тогава смятам по-дългите блокирания за полезни – не толкова като повече време за осмисляне (човек още от първия път или разбира какъв е проблемът, или не), колкото като разбиране, че пренебрежението, а още повече презрението към правилата има цена, която трябва да бъде платена. :: В крайна сметка в Уикипедия не искаме чак толкова много от хората като поведение: просто да уважават останалите редактори и да зачитат факта, че Уикипедия е колективен продукт.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:46, 10 декември 2021 (UTC) == Копиране == Моля, да не копирате информация от официалния сайт на ЦСКА в статии за футболисти. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:44, 13 януари 2022 (UTC) :Този сайт от който вземам информацията не е официалният сайт на ЦСКА а сайт който е на феновете. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:14, 14 януари 2022 (UTC) :Защо, постоянно триеш страницата на Алекс Божев, какво те бърка, защо не се занимаваш да разваляш статиите на другите отбори а си се заел с тази на ЦСКА, {{нлн|разбирам че ти е болно че ЦСКА го има}} но няма да се предам докато не се откажеш колкото и да триеш и връщаш аз пак ще я правя, благодаря! Преди се занимаваше със страницата на Черно море сега се захвана с тази на ЦСКА {{нлн|явно доста си комплексиран от тези два отбора}}. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:22, 14 януари 2022 (UTC) :: Няма значение откъде взимате информацията. Copy/paste-ът не е разрешен в Уикипедия. Преразказ и източници – това е нужно. :: Статията [[Алекс Божев]] е изтрита [[Уикипедия:Страници%20за%20изтриване/2021/11/Алекс%20Божев|след гласуване]] от потребителите само преди месец. Останалите {{нлн|фенщини}} няма да ги коментирам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:48, 14 януари 2022 (UTC) :: Моля Ви, фокусирайте се върху проблемите в статиите и не коментирайте останалите редактори. Молбата по принцип, разбира се, е към всички. Вярвам, че в Уикипедия сме зрели хора, които имат чувство за отговорност и разбират от добра дума.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:55, 14 януари 2022 (UTC) ::: Извинявай, изтрих ти текста в статията [[Маурисио Гарсес]], тъй като е копиран от сайта [https://www.fccska.com/]. Но проверих - този сайт не е със запазени авторски права и върнах текста. Лицензът на сайта е cc by-sa. Ако те интересува, можеш да прочетеш за правата при различни видове лицензи [https://en.wikipedia.org/wiki/Creative_Commons_license тук]. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 05:58, 16 януари 2022 (UTC) :::: Само да отбележа, че понеже лицензът е BY, т.е. изисква признание на авторството, задължително е копиралият текста да добави шаблон {{ш|производна}} (пример в [[Любен Дилов#Външни препратки]]). Иначе копирането без надлежното признание си остава нарушение на лиценза.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:20, 16 януари 2022 (UTC) :::: Аз не мога да преценя доколко сайтът е благонадежден, при условие, че е на фенове. Опитах да разбера как се добавя информацията в него, но май ударих на камък. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:27, 16 януари 2022 (UTC) ::::: Още две стотинки от мен: Със сигурност копирането – само по себе си – не изпълнява изискванията на [[У:ВП]]. Като минимум сайтът трябва да бъде посочен '''и''' като източник за съответните твърдения. Ако бъде сметнат за неблагонадежден (може да се укаже с шаблони като {{ш|неблагонадежден}} или {{ш|недостатъчен}}, в зависимост от степента на съмнение), тогава правилно е да се потърсят и други източници. Въобще, всяка потенциално спорна информация е хубаво да бъде подкрепяна поне от два независими източника (старото златно правило на Ройтерс преди новините да станат повече шоу, отколкото новини).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:38, 16 януари 2022 (UTC) ::::::Мога да ви уверя че сайта е 100% благонадежден и достоверен, аз съм част от екипа му! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:52, 16 януари 2022 (UTC) ::::::: Нямам никакви основания да се съмнявам в твоята добросъвестност, нито в тази на колегите ти в сайта. Но се боя, че, така погледнато, малко навлизаме в [[У:БОИ]], да не кажа дори [[У:КНИ]]. За мен сайтът вероятно е „окей“ като източник, но би било хубаво за по-важни твърдения да се посочват и други източници. Най-добре обаче по темата да изкажат мнение колегите, които се интересуват по-сериозно от футбол и познават материята.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:26, 16 януари 2022 (UTC) ::::::::Ами аз до преди да се появи колегата, нямах никакви проблеми, всичко си беше добре. Обаче се появи той и съсипа всичко, бях почнал да пиша нови неща ръчно, гледам той махал, слагал, местил ами няма какво да направя повече от това да си махна профила и да се откажа, такива потребители и редактори като него убиват желанието за всичко. В скоро време мисля ако продължава така да се откажа да си прави каквото иска, халал да му е ... [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 17 януари 2022 (UTC) == Ганчо Василев == Здравейте, нарочно поправих датата на 20 февруари, тъй като в няколко сайта се върти тази дата. Като тук: https://dsport.bg/munhen-1860-se-sboguva-s-gancho-vasilev.html https://sechzger.de/gancho-vasilev-aeltester-ex-loewenspieler-mit-101-jahren-verstorben/ В другите сайтове не се споменава дата, затова засега ще остане 20 февруари. В този ред на мисли искам да Ви помоля и да цитирате източник, когато редактирате. --[[Потребител:Svawt95|Svawt95]] ([[Потребител беседа:Svawt95|беседа]]) 15:22, 21 февруари 2022 (UTC) == Предварителен преглед == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли и благодаря, че допринасяте за обогатяването на Уикипедия. Вашите многобройни редакции са съхранени. Моля, при бъдещи редакции използвайте бутона „'''Предварителен преглед'''“, който се намира под основната текстова кутия и полето [[Уикипедия:Резюме|„Резюме“]], между бутоните „Съхраняване“ и „Показване на промените“. Използването му позволява да се види как ще изглежда страницата след направена редакция, преди тя да бъде съхранена. [[Картинка:Edit-summary-screenshot-bg.png|framed|center|Силно препоръчително е да се използва бутонът „Предварителен преглед“.]] Силно препоръчително е използването на бутона „Предварителен преглед“ преди съхраняване на направените редакции. Предварителният преглед дава възможност на редактора да види първо как би изглеждала страницата и да провери дали не е допуснал пропуски и грешки. В случай че забележи неточности, той може да ги отстрани своевременно и така да избегне многократното съхраняване на версии с минимални разлики помежду им. Съхраняването многократно в рамките на кратък период увеличава вероятността от [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. Използването на „Предварителния преглед“ намалява вероятността за подобен проблем, защото редакторът има възможност да внесе всички необходими промени и поправки в рамките на една редакция. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:27, 26 февруари 2022 (UTC) == Статистики == Оправи си сам статистиките на футболистите на ЦСКА, както неколкократно сме говорили.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:05, 5 март 2022 (UTC) :Утре че сега имам гости. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 13:57, 5 март 2022 (UTC) == Редакция без източник == Здравейте! По повод на [[Special:Diff/11404484|тази Ваша редакция]]: сигурен ли сте изобщо, че човекът е вярващ, за да принадлежи към определена църква? За такива неща се посочват източници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:45, 25 май 2022 (UTC) == Обидни преименувания == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2&diff=prev&oldid=11440407 Това] е меко казано недопустимо. Обикновено нерегистрирани потребители вандализират статиите по такъв начин. Въздържай се от подобни редакции. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:20, 7 юли 2022 (UTC) :Ами тоя предател смешен е безмъдест, това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:13, 8 юли 2022 (UTC) :: Личното ти мнение е без значение, хиляди хора ще прочетат след това статията. Дръж се по-сериозно!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:25, 9 юли 2022 (UTC) :::Нали тук се пишат факти а това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 03:51, 10 юли 2022 (UTC) == Дата на раждане == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&type=revision&diff=11464190&oldid=11453861 Това] е шаблон, който автоматично променя възрастта на личността. Няма нужда да го махаш. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 19 юли 2022 (UTC) tf14ak5rbjucboxjwn1p4votfubgsio 2 726660 11464034 11454049 2022-07-19T20:23:30Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki * [[Водно пипериче]] (''Persicaria hydropiper'') * [[Дребноцветна перуанска лайкучка]] (''Galinsoga parviflora'') * [[Блуждаещ пламък]] * [[Приказен пламък]] == УИКИПЕДИЯ == == Добродетели == * [[Искреност]] * [[Почтеност]] * [[Честност]] * [[Чест]] * [[Лоялност]] * [[Издръжливост]] * [[Седемте добродетели]] ** [[Смирение]] ** [[Търпение]] ** [[Доброта]] == Емоции == * [[Екстаз]] * [[Обожание]] * [[Възхищение]] * [[Увереност]] * [[Жестокост]] * [[Симпатия]] * [[Сантименталност]] * [[Облекчение]] * [[Съжаление]] * [[Жал]] * [[Възмущение]] * [[Небрежност]] * [[Самотност]] == Културни особености == * [[Разговор]] * [[Ухажване]] * [[Сватосване]] * [[Годеж]] * [[Девственост]] * [[Победа]] * [[Бичуване]] * [[Клетва]] === Жестове === * [[Поздрав]] ** [[Тайландски поздрав]] ** [[Махане с ръка]] ** [[Козируване]] * [[Дай пет]] * [[Освиркване]] * [[Пляскане]] * [[Ръкопляскане]] * [[Ръкостискане]] * [[Тайно ръкостискане]] * [[Целуване на ръка]] * [[Жестове с палец]] * [[Наздравица]] ([[наздраве]]) === Празници и събития === * [[Новогодишна вечер]] * [[Арлекин (фестивал)]] * [[Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“]] * [[Тореадор]] * [[Пикадор]] === Символи === * [[Петолъчка]] == Религия == * [[Благодат (християнство)]] * [[Благословия]] * [[Оранта]] * [[Младенец]] * [[Хало (религиозна иконография)]] (нимб) * [[Корона на безсмъртието]] * [[Корона от звезди]] * [[Първо причастие]] * [[Ихтис]] * [[Отвъден свят]] * [[Наградна система на Българската православна църква]] * [[Ангел хранител]] * [[Светци, покровители на етноси]] * [[Символизъм при светците]] * [[Списък на християнските светци]] * [[Крилат лъв]] * [[Ламасу]] * [[Стигмата]] * [[Петте свещени рани]] === Символи за късмет === * [[Списък на символите, които носят късмет]] ** [[Заешко краче]] ** [[Изсушена котка]] ** [[Бяла лястовица]] ** [[Фукусуке]] ** ''[[Maneki-neko]]'' ** ''[[Jin Chan]]'' ** [[Колие с кръст]] ** [[Албатрос (метафора)]] ** ''[[Barnstar]]'' ** [[Тролче]] ** [[Евреинът с монета]] ** [[Коминочистач]] === Езотерика === * [[Подражателна магия]] * [[Паранормално явление]] * [[Леене на куршум]] * [[Волфсангел]] == ИЗКУСТВА == === Музика === * [[Класицизъм (музика)|Класицизъм]] * [[Ренесансова музика]] * [[Авангард (музика)]] * [[Съвременна музика]] * [[Приспивна песен]] * [[Коледна музика]] * [[Духов оркестър]] * [[Духов инструмент]] * [[Музикална гама]] * [[Музикален клавиш]] * [[Музикална клавиатура]] * [[Честота на пиано клавиатура]] * [[Акордиране на пиано]] * [[Хроматична гама]] * [[Музикален съпровод]] * [[Нотен запис]] ** [[Нотен ключ]] ** [[Пауза (музика)]] * [[Диско топка]] * [[Петя Павлович]] * [[Паулина Горанов]] * [[Дует „СкандаУ“]] ([[Потребител:Илиев2010/Дует „СкандаУ“|изтрита]]) ** [[Тото (певец)]] * [[Виланела]] * [[Международен конкурс за млади тромпетисти в Стара Загора]] * [[Вокализация]] * [[Възгласи]] ([[Ура]]) ** [[Улуло]] ** [[На нож]] ** [[Да илядиш]] ** [[Хъмкане]] ** [[Йодлер пеене]] * [[Контактно обаждане]] * [[Свирене с уста]] * [[Коктейл парти ефект]] * [[Шепнене]] * [[Мрежов брум]] * [[Лимбо (танц)]] === Кино („Седмото изкуство“) === * [[Термографска камера]] * [[Таймлапс]] * [[Стоп моушън анимация]] ** [[Списък със стоп моушън филми]] * [[Оливия Мън]] * [[Списък на филми за пианисти]] * [[Изхвърлете мъртвото магаре]] (''Drop the Dead Donkey'') * [[Звезда на смъртта]] * [[Американски пай (филмова поредица)]] * [[Предай нататък (филм)|Предай нататък]] === Театър и фотография === * [[Национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори]] * [[Благовеста Филипова (фотограф)|Благовеста Филипова]] === Азиатски изкуства === * [[Японска чаена церемония]] * [[Кинцуги]] * [[Кензан]] * ''[[Dogū]]'' === Изобразително изкуство === * [[Колелото на живота]] (списък) * [[Скица]] * [[Пирография]] * [[Оскар Перейра да Силва]] (Португалия) * [[Пиер Нарцис Герен]] (Франция) * [[Хърбърт Джеймс Дрейпър]] (Англия) * [[Томас Кенингтън]] (Англия) * [[Джон Родам Спенсър Станхоуп]] (Англия) * [[Мария Илиева (художник)|Мария Илиева]] (България) * [[Божидар Чантарски (художник)|Божидар Чантарски]] (България) * [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“]] (София) * [[Ботьо Ботев (художник)]] === Архитектура === * [[Беседка]] * [[Нимфеум]] * [[Анкерни компоненти]] * [[Антъни Хау]] * [[Джовани Страца]] * [[Доко Доков]] * [[Любомир Петров (скулптор)]] * [[Михаил Михайлов (1900 – 1945)]] === Литература === * [[Междулингвистични ономатопеи]] * [[Графология]] * [[Фикция (литература)]] * [[Българска Наука (списание)]] * [[Разделител на книга]] * [[Димана Данева]] * [[Акламация]] * [[Синопсис]] ==== Митология ==== * [[Аполон и Дафне (митология)|Аполон и Дафне]] * [[Астеропа (митология)|Астеропа]] * [[Вграждане на сянка]] * [[Сребърен куршум]] * [[Кадуцей]] * [[Жезъл на Асклепий]] == Мода == * [[Жабо]] * [[Мънисто]] * [[Пелерина]] * [[Кожух (дреха)|Кожух]] * [[Кожушанка]] * [[Антерия]] (памуклийка) * [[Елек]] * [[Трандафори]] * [[Чокър]] * [[Яка]] * [[Гамаши]] * [[Букет цветя]] ** [[Бутониера]] * [[Годежен пръстен]] * [[Вретено]] * [[Карфица]] * [[Кесия]] * [[Тиара]] == Роднински връзки == * [[Дядо]] * [[Съпруга]] * [[Мащеха]] * [[Родител]] ** [[Близнаци]] ** [[Момче]] * [[Кръстници]] == Образование и наука == * [[Средно образование]] ** [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“]] *** [[Снежана Танева]] *** [[Слави Абанозов]] ** [[Средно училище „Христо Смирненски“ (Стара Загора)]] * [[Основно образование]] ** [[Основно училище „Петър Парчевич“]] ** [[Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“|Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ – Стара Загора]] *** [[Макс Верих]] *** [[Милена Желязкова]] * [[Синдикат на българските учители]] * [[Цариградска Библия]] * [[Професионално-квалификационна степен]] * [[Регионално управление на образованието]] * [[Сдружение „Форум Наука“]] * [[Европейска олимпиада по математика за девойки]] * [[Жаутиковска олимпиада по математика, физика и информатика]] * [[Доайен]] * [[Пасквил]] * [[Станимир Стоянов]] * [[Образователни отличия в Република България]] ** [[Награда „Анастасия Тошева“]] ** [[Награда „Константин Величков“]] ** [[Награда „Митрополит Методий Кусев“]] ** [[Награда „Св. Иван Рилски“]] ** [[Награда „Стара Загора“]] ** [[Награда „Стоян Михайловски“]] ** [[Почетно отличие „Неофит Рилски“]] == Паметници и забележителности == * [[Паметници с лъвове в България]] (списък) ** [[Лъвов мост (пояснение)]] *** [[Игото (мост)]] *** [[Александровски мост]] ** [[Скулптурни фигури „Лъвове“]] ** [[Скулптурна фигура „Лъв“ (София)]] ** [[Скулптурна фигура „Лъв“ (Военна академия в София)]] ** [[Скулптурни фигури „Лъвове“ (София)]] ** [[Статуя „Лъвът“ (Пазарджик)]] ** [[Статуя на лъв (Котел)]] ** [[Лъвчето (Симитли)]] ** [[Царски трон от „Свети Александър Невски“]] ** [[Колона на випуските]] ** [[Паметник на загиналите във войните (Йоглав)]] ** [[Паметник на загиналите във войните за национално обединение (Монтана)]] ** [[Паметник на загиналите във войните за национално обединение (Враца)]] ** [[Мостът с лъвове (Трънчовица)]] ** [[Мост на Колю Фичето (Севлиево)]] * [[Паметници на Освобождението]] (списък) * [[Паметници на Паисий Хилендарски]] (списък) * [[Паметници на Райна Княгиня]] (списък) * [[Паметници на Петко Славейков]] (списък) ** [[Къща-музей „Петко Рачов Славейков“]] ** [[Паметник на Петко Славейков (Трявна)]] *** [[Паметник на Петко Славейков (Трявна, 1927)]] *** [[Паметник на Петко Славейков (Трявна, 1997)]] * [[Къща музей „Райна Княгиня“]] * [[Паметник „Асеневци“|Паметник „Асеневци“ (Велико Търново)]] * [[Паметник „Защитниците на Стара Загора“]] * [[Паметник на българските опълченци (София)]] * [[Паметник на Свети Великомъченик Георги Победоносец]] * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (Балчик)]] * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (Добрич)]] * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (Мурманск)]] * [[Паметник на Св. св. Кирил и Методий (Пазарджик)]] * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (Пловдив)]] * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (София)]] * [[Паметник на участниците в Старозагорското въстание]] * [[Паметник на хан Аспарух (Стрелча)]] * [[Паметник на Борис I (Плиска)]] * [[Паметник на загиналите войни в Джуранлийския бой]] * [[Паметник на Рачо Ковача]] * [[Паметник на миньора]] * [[Паметник на Чардафон]] * [[Паметник на дарителите]] * [[Паметник на плодородието (Габрово)]] * [[Паметници на мечки в България]] (списък) * [[Мечето (чешма в Сандански)]] * [[Момче с рибка]] * [[Мост зад театъра]] * [[Бюст-паметник на Гео Милев (Стара Загора)]] * [[Римски мост (Дъбово)]] * [[Каменната стража]] * [[Арка на свети Николай Чудотворец (Бургас)]] * [[Статуя на свети Николай (Созопол)]] * [[Свобода или смърт (скулптура в Трявна)]] * [[Скулптура на мечка (Габрово)]] * [[Компасът (Бургас)]] * [[Майка България (Плевен)]] * [[Музей на магарето]] * [[Университетски театър на НБУ]] * [[Хрониката на Грузия (паметник)]] * [[Статуя на единството]] (Индия) * [[Комплекс „Стара Плиска“]] * [[Търновград – духът на хилядолетна България]] * [[Скулптура на лъв (Царевец)]] * [[Шигирски идол]] * [[Базар]] === Казанлък === * [[Паметник на св. св. Кирил и Методий (Казанлък)]] * [[Парк „Александър Стамболийски“]] – Стара Загора * [[Парк „Тюлбе“]] * [[Парк „Розариум“ (Казанлък)]] * [[Статуя на тракийката (Казанлък)]] * [[Статуя „Японката“]] === Стара Загора === * [[Държавен куклен театър (Стара Загора)]] * [[Лапидариум (Стара Загора)]] * [[Птица Феникс (Стара Загора)]] * [[Паметник на Васил Левски (Стара Загора)]] * [[Паметник на третата опълченска дружина и подполковник Калитин]] * [[Старозагорска зоологическа градина]] * [[Пингвините]] * [[Жабките]] * [[Културен център „Стара Загора“]] * [[Бага-Тур]] ([[Потребител:Илиев2010/Бага-Тур|Версия]]; [[Уикипедия:Страници_за_изтриване/2020/10/Бага-Тур|Гласуване]]; [[Уикипедия:Разговори/Архив/2020/ноември|Аргументи]]) ** [[Аул Бага-Тур]] ** [[Райчо Гънчев]] * [[Родина (библиотека)]] == НАУКИ == * [[Списък на нобеловите лауреати по държави]] * [[Вертикала и хоризонтала]] * [[Дърводелство]] * [[Концепт]] === Физика === * [[Слънчеви зайчета]] * [[Червена дъга]] * [[Лунна дъга]] * [[Ледена коса]] * [[Ледено цвете]] * [[Скреж]] * [[Прозрачност]] * [[Фулгурит]] * [[Фигури на Лихтенберг]] === Астрономия === * [[Небесен глобус]] * [[Армиларна сфера]] * [[Пархелий]] (''Parhelia'') * [[Резонанс на Шуман]] === Химия === * [[Инхибитор на реакция]] * [[Синтез]] * [[Камфор]] === География === * [[Дива природа]] * [[Afromontane]] * [[Малезия]] * [[Папуазия]] * [[Енгелхартсцел на Дунав]] * [[Туристическа карта на България]] * [[Индикатор за привиден вятър]] === История === * [[На нож (тактика)]] * [[Политика на опожарената земя]] === Археология === * ''[[In situ]]'' * [[Артефакт (археология)]] ** [[Артефакт извън мястото]] === Анатомия === * [[Трапчинка]] * [[Мезентериум]] === Медицина === * [[Аналгезия]] * [[Списък на страните по брой лекари]] * [[Фонендоскоп]] === Биология === * [[Фертилност]] * [[Фасция]] * [[Вкусови зони]] * [[Островен гигантизъм]] ** [[Правило на Фостър]] * [[Кватернерно изчезване]] * [[Морско биологично разнообразие]] * [[Кръговрат на живота]] === Математика === * [[Сплайн]] * [[Крива на Безие]] === Софтуер и ИТ === * [[Образователен софтуер]] * [[Интерактивна бяла дъска]] * ''[[Auto-Tune]]'' * ''[[Google SketchUp]]'' * ''[[BlackBerry OS]]'' * ''[[Sketch]]'' * [[Дигитализация]] ** [[Школо]] * [[Прожекционен апарат]] * [[WebP]] * [[Фонетична подредба]] == Кулинария == * [[Предястие]] * [[Основно ястие]] * [[Ястие]] ** [[Пилешка яхния]] ** [[Паприкаш]] ** [[Вековно яйце]] ** [[Хамдог]] ** [[Сашими]] ** [[Филе]] *** [[Филе миньон]] ** [[Котлет]] * [[Хлебче]] * [[Дъмплинг]] === Десерти === * [[Маршмелоу]] * [[Мелба]] * [[Целувка (десерт)|Целувка]] (''meringue'') * [[Белгийска вафла]] * [[Захарен бонбон]] * [[Теменужки]] * [[Близалка]] ** [[Ледена близалка]] ** [[Захарно петле]] ** [[Карамелизирана ябълка]] * [[Лукче]] * [[Буквички]] (''Alfabeto'') * [[Фиде]] (''Fideo'') * [[Реване|Реванѐ]] * [[Кнедла]] * ''[[Pirouline]]'' * [[Холидейка]] ([https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rusq0LwKAj8J:https://bg.wikipedia.org/wiki/%25D0%25A5%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25B9%25D0%25BA%25D0%25B0+&cd=1&hl=bg кеширано копие]) * [[Милинка]] * [[Желе]] * [[Пандишпан]] * [[Преобърната торта]] ** [[Прасковена торта]] ** [[Пай]] *** [[Ябълков пай]] ** [[Кекс]] * [[Тути фрути]] === Напитки === * ''[[Hell Energy Drink]]'' * [[Квас]] * [[Шнапс]] * [[Шербет]] * [[Соев сос]] * [[Доматен сок]] === Подправки === * [[Розов пипер]] (плодове на ''Schinus terebinthifolius'') === Прибори и съдове === * [[Чаена чаша]] * [[Сладкарски форми]] * [[Сокури]] * [[Bomboniere]] (бонбониера) === Разни === * [[Замразена храна]] * [[Цикламат]] (''Cyclamate'') * [[Студено пресоване]] * [[Дегустация]] * [[Дъвкаемост]] * [[Мишлен (кулинарен справочник)]] (звезди на Мишлен) == Спорт == * [[Спортсменство]] * [[Категория (спорт)]] * [[Оттегляне от спорта (ритуал)]] * [[Състезание]] ** [[Спортно плуване]] ** [[Био рали (Гурково)]] ** ''[[Fierljeppen]]'' * [[Гълъбова поща]] * [[Списък на олимпийските талисмани]] * [[Класиране по медали от Зимните олимпийски игри 2018]] * [[Панамерикански игри]] === Бойни изкуства === * [[Сават]] * [[Glory (кикбокс)]] * ''[[SENSHI]]'' * [[Събмишън]] ** [[Ключ на ръката]] * [[Мани Пакиао]] * [[Симеон Станкович]] ==== MMA ==== * ''[[DREAM]]'' * ''[[Strikeforce]]'' * [[Алистър Овърийм]] * [[Бадр Хари]] * [[Белатор MMA]] * [[Благой Иванов – Багата]] * [[Вандерлей Силва]] * [[Гегард Мусаси]] * [[Джони Уокър]] * [[Маурисио Руа]] * [[Шон О’Майли]] * [[Хамзат Чимаев]] * [[Кевин Холанд]] * [[Джордж Сейнт Пиер]] * [[Майкъл Биспинг]] * [[Бас Рутен]] * [[Мат Хюз]] * [[Майкъл Пейдж]] * [[Валери Игнатов]] * [[Йордан Радев]] * [[Ник Диас]] * [[Нейт Диас]] == Игри == * [[Списък с детски игри‎]] ** [[Игра с топка]] *** ''[[Tetherball]]'' (''spirobol/swingball'') *** [[Пиян морков]] ** [[Игри с ръце]] *** [[Игри с пляскане]] *** [[Пържолки]] *** [[Дай, бабо, огънче]] *** [[Игра с подхвърляне]] *** [[Игра с нож]] * [[Прескочикобила]] * [[Игра на ластик (пояснение)]] * [[Жабка (игра)]] * [[Цепеница]] * [[Пухстикс]] * [[Виролон]] * [[Билярд Никола]] * ''[[Jeu de puces]]'' * [[Морски шах]] * [[Борба с палци]] * ''[[Morra]]'' * [[Балансираща люлка]] * [[Детски пясъчник]] === С карти === * [[Черен Петър]] * [[Квартет (игра с карти)]] * [[Кент Купе]] * [[Вабанк]] === Шахмат === * [[Блиц шахмат]] * [[Цугцванг]] * [[Произвеждане]] * [[Жертва (шахмат)]] * [[Дамски гамбит]] * [[Каиса]] (''Caissa'') == Играчки == * [[Пумпал]] * [[Вятърна мелница (играчка)]] * [[Касичка за монети]] * [[Неваляшка]] == Глухота == * [[Жестуно]] * [[Сурдопедагогика]] * [[Световна федерация на глухите]] * [[Съюз на глухите в България]] ** [[Младежка организация към Съюза на глухите в България]] * [[Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух]] * [[Специализирано предаване за хора с увреден слух]] * [[Фердинанд Урбих]] * [[Росица Караджова]] === Шахмат === * [[Международен комитет за тих шах]] ** [[Александър Добрев (шахматист)]] ** [[Гълъбина Чокова (шахматистка)]] ** [[Димитър Серафимов (шахматист)]] ** [[Емил Лулчев (шахматист)]] ** [[Нешо Мустакерски (шахматист)]] ** [[Николай Нинов (шахматист, р. 1982)]] ** [[Петър Орев (шахматист)]] ** [[Светослав Иванов (шахматист)]] ** [[Цветан Пешев (шахматист)]] == Слепота == * [[Съюз на инвалидите в България]] * [[Българска брайлова азбука]] * [[Руска брайлова азбука]] == Вкусове == === Основни === # [[Сладко (вкус)|Сладко]] # [[Кисело]] # [[Солено]] # [[Горчиво]] # [[Умами]] === Допълнителни === # [[Тръпчивост]] # [[Лютивина]] # [[Студенина]] # [[Олеогустус]] (мазно) == Парфюмерия == * [[Конкрет]] ** [[Розов конкрет]] *** [[Розово абсолю]] ** [[Абсолю]] *** [[Жасминово абсолю]] (жасминово етерично масло) * [[Розова вода]] * [[Гераниево етерично масло]] * [[Камфорово етерично масло]] * [[Мирово етерично масло]] * [[Мускус]] * [[Кастореум]] * [[Цивета (парфюмерия)]] * [[Балсам]] * [[Луга]] == Масла и бои == * [[Ленено масло]] * [[Байцване]] == Колекционерство == * [[Колекционерство‎]] ** [[Възпоменателна банкнота]] ** [[Възпоменателна монета]] ** [[Екзонумия]] *** [[Американски сребърен орел]] *** [[Жетон]] *** [[Спинтрия]] *** [[Нотгелд]] *** [[Орден на розата]] *** [[Орден Мугунгуа]] *** [[Орден на свети Николай Чудотворец]] *** [[Почетен знак „Сребърен кръст на свети Николай“]] ** [[Табла за монети]] ** [[Капсула за монета]] * [[Монетно състояние]] (грейд) * [[Гурт]] * [[Патина]] * [[Пютър]] * [[Ключодържател]] * [[Медалиер]] == Минерали == * [[Нефрит (минерал)|Нефрит]] * [[Евклаз]] * [[Серпентин]] == Животни == * [[Месоядни]] * [[Мършояди]] * [[Върховен хищник]] * [[Хищничество]] ([[плячка]]) * [[Скутел]] (''scutellum'') * [[Човекоядец]] * [[Бял слон]] === Риби === * [[Драконови]] (''Trachinidae'') ** [[Морски дракон]] (''Trachinus draco'') ** [[Рубинен морски дракон]] (''Phyllopteryx dewysea'') * [[Гара Руфа]] (''Garra rufa'') * ''[[Pangio kuhlii|Kuhli loach]]'' * [[Тон (риба)]] * ''[[Paedocypris progenetica]]'' * ''[[Photocorynus spiniceps]]'' * [[Вълча змиорка]] (''Anarrhichthys ocellatus'') * [[Градинска змиорка]] (''Heterocongrinae'') * ''[[Cryptocentrus leptocephalus]]'' * ''[[Neoclinus blanchardi]]'' * [[Щипок]] (''Cobitis elongatoides'', синоним ''Cobitis megaspila'') * [[Морски костур]] (''Serranus scriba'') * [[Гамбузия]] (''Gambusia affinis'') * [[Голяма тигрова риба]] (''Hydrocynus goliath'') * [[Лептоцефал]] (''Leptocephalus'') === Бозайници === * [[Фретка]] (''Mustela putorius furo'') * [[Сребърна лисица]] * [[Кръстосана лисица]] * [[Язовец]] * [[Пигмейски мамут]] (''Mammuthus exilis'') * [[Лъвопард]] (''Panthera leo x Panthera tigris'') * [[Лъвско куче]] * [[Американски булдог]] * [[Бял тигър]] * [[Златен тигър]] * [[Черен тигър]] * [[Платибелодон]] (''Platybelodon'') === Мекотели === * [[Син дракон]] (''Glaucus atlanticus'') * ''[[Melo melo]]'' * [[Морски охлюв]] * [[Сладководен охлюв]] * [[Електрическа мида]] (''Ctenoides ales'') * [[Космат охлюв]] (''Thiara cancellata'') * [[Янтина|Янтина – лилав морски охлюв]] (''Janthina'') * [[Космат охлюв|Охлюв тиара]] (''Thiara cancellata'') * [[Зелен охлюв]] (''Rhinocochlis nasuta'') * [[Зеброва неритина]] (''Neritina natalensis sp. Zebra'') * [[Железен охлюв]] (''Crysomallon squamiferum'') * [[Пясъчен долар]] (''Clypeasteroida'') * ''[[Leucochloridium paradoxum]]'' === Влечуги === * [[Летящ дракон]] (''Draco Volans'') * [[Леопардов хамелеон]] (''Furcifer pardalis'') === Насекоми === * [[Hyles lineata|Белоивичест сфинкс]] (''Hyles lineata'') * [[Дърводелски пчели]] (''Xylocopa'') * ''[[Xylocopa inconstans]]'' * ''[[Phobetron pithecium]]'' * ''[[Scoliidae]]'' * ''[[Asilidae]]'' * [[Конска муха]] (''Hypoderma'') * ''[[Volucella zonaria]]'' * ''[[Chrysina limbata]]'' * [[Жълточела сколия]] (''Megascolia maculata'') === Раци === * [[Устоноги]] (''Mantis shrimp'') * [[Рак отшелник]] (''Paguroidea'') * [[Гигантски изоподи]] (''Bathynomus'') ** [[Bathynomus giganteus]] === Птици === * [[Пчелоядови]] (''Meropidae'') == Растения == * [[Декоративно растение]] * [[Стайни растения]] * [[Сухи цветя]] * [[Диви цветя]] * [[Изкуствени цветя]] * [[Плачеща корона]] === ЦВЕТЯ === * [[Жасмин]] (''Jasminum'') * [[Градинска ружа]] (''Alcea rosea'') * [[Градински космос]] (''Cosmos bipinnatus'') * [[Дървовидна ружа]] (''Hibiscus syriacus'') * [[Изменчив хибискус]] (''Hibiscus mutabilis'') * [[Суданска роза]] (''Hibiscus sabdariffa'') * [[Йерихонска роза (израз)]] * [[Възкръсващо растение]] ** [[Йерихонска роза]] (''Selaginella lepidophylla'', ''Lycopodium lepidophyllum'') ** ''[[Pallenis hierochuntica]]'' * [[Дървовиден божур]] (''Paeonia × severuticosa'') * [[Хутиния]] (''Houttuynia'') ** ''[[Houttuynia cordata]]'' * [[Жълтурче]] (''Ficaria verna'') * [[Церопегия]] (''Ceropegia'') ** ''[[Ceropegia woodii]]'' * [[Титаничен аморфофалус]] (''Amorphophallus titanum'') * ''[[Amorphophallus gigas]]'' * [[Лютиче]] (''Ranunculus'') * [[Анемоне]] (''Anemone'') ** [[Бяла съсънка]] (''Anemone nemorosa'') ** [[Горска съсънка]] (''Anemone sylvestris'') ** [[Кичеста съсънка]] (''Anemone coronaria'') ** [[Лютиковидна съсънка]] (''Anemone ranunculoides'') ** [[Северно анемоне]] (''Anemone parviflora'') ** [[Канадско анемоне]] (''Anemone canadensis'') ** ''[[Anemone berlandieri]]'' ** ''[[Anemone cylindrica]]'' ** ''[[Anemone caroliniana]]'' ** ''[[Anemone virginiana]]'' ** ''[[Anemone drummondii]]'' * [[Лунария]] (''Lunaria'') * [[Пиерис]] (''Pieris'') * [[Сапунче|Сапунче (род)]] (''Saponaria'') ** [[Обикновено сапунче]] (''Saponaria officinalis'') * [[Мексиканско скаридено растение]] (''Justicia brandegeeana'') * [[Дяволски бръшлян]] (''Epipremnum aureum'') * [[Ангелика]] (''Angelica'') ** [[Градинска ангелика]] (''Angelica archangelica L.'') * [[Прасковолистна камбанка]] (''Campanula persicifolia'') * [[Горска незабравка]] (''Myosotis sylvatica'') * [[Жълта комунига]] (''Melilotus officinalis'') * [[Решетка (растение)|Решетка]] (''Carlina acanthifolia'') * [[Гербер]] (''Gerbera'') * [[Копринено растение]] (''Asclepias curassavica'') * [[Дарт Вейдър (растение)|Дарт Вейдър]] (''Aristolochia Salvadorensis'') * [[Есенно ботурче]] (''Cyclamen hederifolium'') * [[Синчец]] (''Scilla'') ** ''[[Scilla hyacinthoides]]'' ** [[Обикновен синчец]] (''Scilla bifolia'') ** [[Есенен синчец]] (''Scilla autumnalis''; ''Prospero autumnale'') * [[Кала]] (''Calla''; ''Calla palustris'') * [[Калия]] (''Zantedeschia aethiopica'') * [[Пахистахис]] (''Pachystachys'') * [[Юстиция (растение)|Юстиция]] (''Justicia'') * [[Пилея]] (''Pilea'') ** [[Китайска паричка]] (''Pilea peperomioides'') ** [[Сребърна пилея]] (''Pilea cadierei'') ** ''[[Pilea cavernicola]]'' ** ''[[Pilea involucrata]]'' ** ''[[Pilea spruceana]]'' * [[Самобайка]] * [[Зефирантес]] (''Zephyranthes'') * [[Кана (растение)|Кана]] (''Canna'') * [[Чиа]] (''Salvia hispanica'') ** [[Чиа (семе)]] * [[Зайчесянкови]] (''Asparagaceae'') * ''[[Polystichum munitum]]'' * [[Дамско сърце]] (''Dicentra'') * [[Asclepias syriaca|Млечна трева]] (''Asclepias syriaca'') * [[Слез]] (''Malva'') ** [[Горски слез]] (''Malva sylvestris'') * ''[[Crotalaria cunninghamii]]'' * [[Хабенария]] (''Pecteilis radiata'', ''Habenaria radiata'') * [[Мединила]] (''Medinilla magnifica'') * ''[[Medinilla speciosa]]'' * [[Индийска ягода]] (''Potentilla indica'') * ''[[Acineta chrysantha]]'' * [[Адиантум]] (''Adiantum'') * [[Ехмея]] (''Aechmea'') ** ''[[Aechmea fasciata]]'' * [[Анигосантус]] (''Anigozanthos'') * [[Alocasia]] * [[Ардизия]] (''Ardisia'') * ''[[Asperula]]'' * ''[[Luculia gratissima]]'' * [[Кализия]] (''Callisia'') ** [[Callisia repens]] * [[Целозия]] (''Celosia'') * [[Кордилине]] (''Cordyline'') * ''[[Crassula muscosa]]'' * [[Зебрина]] (''Tradescantia Zebrina'') * [[Шизантус]] (''Schizanthus'') ** ''[[Schizanthus pinnatus]]'' * ''[[Clerodendrum thomsoniae]]'' * ''[[Goeppertia makoyana]]'' * ''[[Calathea roseopicta]]'' * [[Кобея]] (''Cobaea'') ** [[Катерлива кобея]] (''Cobaea scandens'') * [[Аламанда]] (''Allamanda'') ** ''[[Allamanda cathartica]]'' * [[Агератум]] (''Ageratum'') ** [[Синьо пухче]] (''Ageratum houstonianum'') * [[Стапелия]] (''Stapelia'') ** [[Stapelia gigantea]] * [[Ксерантемум]] (''Xeranthemum'') * [[Еониум]] (''Aeonium'') ** [[Дървовиден еониум]] (''Aeonium arboreum'') * [[Aeschynanthus]] * [[Ядлива хризантема]] (''Glebionis coronaria'', ''Chrysanthemum coronarium'') * ''[[Argyranthemum]]'' * [[Опунция]] (''Opuntia'') * [[Грамофонче]] (''Ipomoea'') * [[Отровен азмацук]] (''Anthriscus caucalis'') * [[Silene stenophylla]] * [[Adiantum reniforme]] * [[Сансевиера]] (''Sansevieria'') * [[Червена пираканта]] (''Pyracantha coccinea'') * ''[[Gunnera manicata]]'' * [[Градско омайниче]] (''Geum urbanum'') * [[Разкошна глориоза]] (''Gloriosa superba'') * [[Цвете скелет]] (''Diphylleia grayi'') Ерика (Пирен): * ''[[Erica carnea]]'' * ''[[Erica capensis]]'' * ''[[Erica haematocodon]]'' * [[Пурпурен пирен]] (''Erica cruenta'') * [[Ресничест пирен]] (''Erica ciliaris'') * [[Оранжев пирен]] (''Erica blenna'') * [[Мъхнат пирен]] (''Erica hirtiflora'') * [[Анагода]] * ''[[Fragaria nilgerrensis]]'' * [[Розова йонотера]] (''Oenothera speciosa'') ==== Сукуленти ==== * ''[[Gymnocalycium mihanovichii]]'' (лунен кактус) * [[Ешеверия]] * ''[[Kalanchoe daigremontiana]]'' * ''[[Kalanchoe delagoensis]]'' * ''[[Kalanchoe laetivirens]]'' * ''[[Kalanchoe manginii]]'' * ''[[Kalanchoe marmorata]]'' * ''[[Kalanchoe porphyrocalyx]]'' * ''[[Kalanchoe pumila]]'' * ''[[Kalanchoe robusta]]'' * ''[[Kalanchoe suarezensis]]'' * ''[[Kalanchoe thyrsiflora]]'' * ''[[Kalanchoe tomentosa]]'' * [[Драконово дърво агаве]] (''Agave attenuata'') * [[Столетник]] (''Agave'') * [[Сини тебеширени пръсти]] (''Crested Senecio vitalis'') * ''[[Orbea variegata]]'' * [[Гастерия]] (''Gasteria'') * ''[[Haworthia]]'' * ''[[Haworthiopsis attenuata]]'' ==== Орхидеи ==== * [[Орхидея „Летяща патица“]] (''Caleana major'') * [[Маймунска орхидея]] (''Dracula simia'') ==== Мъхове ==== * ''[[Bryum bharatiensis]]'' === ЛИЯНИ === * [[Лиана]] ** [[Пъстролистен бръшлян]] (''Hedera Canariensis ’Variegata’'') ** [[Тромпетна лоза]] (''Campsis'') ** [[Розова тромпетна лоза]] (''Podranea'') ** ''[[Tecomanthe burungu]]'' ** [[Жакманов повет]] (''Clematis x jackmanii'') ** ''[[Luffa aegyptiaca]]'' === ХРАСТИ === * [[Филаделфус]] (''Philadelphus'') * [[Трендафил]] (''Rosa multiflora'') * [[Японска върба]] (''Salix integra'') * [[Огнено дърво]] (''Delonix regia'') * [[Дойция]] (''Deutzia'') ** ''[[Deutzia gracilis]]'' * [[Адениум]] (''Adenium'') ** [[Пустинна роза (растение)|Пустинна роза]] (''Adenium obesum'') * [[Чашкодрян]] (''Euonymus'') ** ''[[Euonymus acanthocarpus]]'' ** ''[[Euonymus angulatus]]'' ** ''[[Euonymus assamicus]]'' ** [[Месоцветен чашкодрян]] (''Euonymus carnosus'') ** ''[[Euonymus castaneifolius]]'' ** ''[[Euonymus cochinchinensis]]'' ** ''[[Euonymus cornutus]]'' ** ''[[Euonymus dichotomus]]'' ** ''[[Euonymus fimbriatus]]'' ** ''[[Euonymus glandulosus]]'' ** ''[[Euonymus grandiflorus]]'' ** [[Хималайски чашкодрян]] (''Euonymus hamiltonianus'') ** ''[[Euonymus javanicus]]'' ** ''[[Euonymus lanceifolia]]'' ** ''[[Euonymus morrisonensis]]'' * [[Абелия]] (''Abelia'') ** [[Едноцветна абелия]] (''Abelia × grandiflora'', ''Linnaea × grandiflora'') * [[Будлея]] (''Buddleja'') * [[Страстни устни]] (''Palicourea elata'') * [[Японска керия]] (''Kerria japonica'') * [[Чемшир]] (''Buxus'') * [[Американски лавър]] (''Kalmia latifolia'') * [[Розова американска малина]] (''Rubus spectabilis'') * [[Японска малина]] (''Rubus phoenicolasius'') * [[Златна хималайска малина]] (''Rubus ellipticus'') * [[Розолистна къпина]] (''Rubus rosifolius'') * [[Момордика]] (''Momordica'') * [[Борония]] (''Boronia'') * [[Остролистно-назъбена роза]] (''Rosa cinnamomea'') * [[Бяла маслодайна роза]] (''Rosa × alba'') * [[Азиатска шипка]] (''Rosa Rigosa'') * [[Lantana camara|Обикновена лантана]] (''Lantana camara'') * ''[[Lantana horrida]]'' * ''[[Lantana involucrata]]'' * ''[[Lantana montevidensis]]'' * ''[[Lantana urticoides]]'' * ''[[Calligonum junceum]]'' === ДЪРВЕТА === * [[Списък на кулинарните плодове]] ** [[Бразилски орех]] (''Bertholletia excelsa'') ** [[Вишнап|Вишнап М-15]] ** [[Водна ябълка]] (''Syzygium aqueum'') ** [[Джакфрут]] (''Artocarpus heterophyllus'') ** [[Захарна ябълка]] (''Annona squamosa'') ** [[Лонган]] ** [[Нектарина]] (''Prunus persica var. Nucipersica'') ** [[Пандан]] (''Pandanus'') ** [[Рамбутан]] (''Nephelium lappaceum'') ** [[Салак]] (''Salacca zalacca'') ** [[Сантол]] (''Sandoricum koetjape'') ** [[Саподила]] (''Manilkara zapota'') ** [[Сливокайсия]] (''Prunus domestiaca Zhiv'') ** [[Червен банан]] (''Musa acuminata (AAA Group) 'Red Dacca''') ** ''[[Musa ingens]]'' ** [[Японска дюля]] (''Chaenomeles japonica'') ** [[Японска мушмула]] (''Eriobotrya japonica'') ** ''[[Annona muricata]]'' ** ''[[Citrus australasica]]'' * [[Иланг-иланг]] * [[Дърво на Юда]] (''Cercis siliquastrum'') * [[Метасеквоя]] (''Metasequoia glyptostroboides'') * [[Фатсия]] (''Fatsia'') * [[Рододендрон]] (''Rhododendron'') * [[Мизийски бук]] (''Fagus sylvatica ssp. moesiaca'') * [[Котонеастер]] (''Cotoneaster'') * [[Райска птица (растение)|Райска птица]] (''Caesalpinia pulcherrima'') * [[Драконово дърво]] ** [[Драконово дърво от Сокотра]] (''Dracaena cinnabari'') * [[Фикус бенджамин]] (''Ficus benjamina'') * [[Новозеландско коледно дърво]] (''Metrosideros excelsa'') * [[Японска вишна]] (''Prunus serrulata'') ** [[Японска вишна Канзан]] (''Prunus serrulata 'Kanzan''') * [[Махагон]] * [[Драцена]] (''Dracaena'') * [[Списък на най-старите дървета в България]] ** [[Старият бряст (Сливен)]] ** [[Старият чинар (Стара Загора)]] ** [[Златолистки чинар]] ** [[Кръстатият дъб]] * [[Вековно дърво]] === РАЗНИ === * [[Закон за биологичното разнообразие]] * [[Списък на най-медоносните растения в България]] * [[Рязан цвят]] * [[Цъфтеж]] ** [[Суперцъфтеж]] * [[Мегабилки]] * [[Двойноцветно]] * ''[[Picotee]]'' * [[Костилка]] (костилков плод) * [[Пулп]] * ''[[Valonia ventricosa]]'' * [[Свредел на Преслер]] == Гъби == * [[Манатаркови]] (''Boletaceae'') ** [[Дъбова манатарка]] (''Boletus reticulatus'', ''Boletus aestivalis'') ** [[Борова манатарка]] (''Boletus pinophilus'') ** [[Бронзова манатарка]] (''Boletus aereus'') ** [[Сиво-жълта манатарка]] (''Boletus impolitus'', ''Hemileccinum impolitum'') ** [[Жълта манатарка]] (''Boletus appendiculatus'', ''Butyriboletus appendiculatus'') ** [[Вълча манатарка]] (''Rubroboletus lupinus'') ** [[Кървавочервена манатарка]] (''Rubroboletus dupainii'') * [[Корал]] (''Hericium'') * [[Керино ухо]] (''Sarcoscypha coccinea'') * ''[[Exidiopsis effusa]]'' * ''[[Terana caerulea]]'' * [[Пръстите на дявола]] (''Clathrus archeri'') * ''[[Ophiocordyceps unilateralis]]'' == Улично обзавеждане == * [[Улично обзавеждане]] ** [[Висяща кошница]] ** [[Паркометър]] == Материали и предмети == * [[Велпапе]] * [[Зулфикяр]] * [[Маслена лампа]] * [[Пастел]] * [[Обоз]] * [[Серпентина (оръжие)]] === Очила === * [[Защитни очила]] ** [[Ескимоски очила]] ** [[Очила за заваряне]] ** [[Слънчеви очила]] ** [[Шведски очила]] === Контейнери === * [[Кутия]] * [[Кибритена кутия]] * [[Кутия за бижута]] * [[Избирателна кутия]] * [[Кутия за муниции]] * [[Кофа за въглища]] * [[Пелике]] * [[Каса]] (за бутилки) * [[Менче]] * [[Аерозолна боя]] == Пояснения == * [[Ботурче (пояснение)]] * [[Букет (пояснение)]] * [[Бяла роза (пояснение)]] * [[Кала (пояснение)]] * [[Лимбо (пояснение)]] * [[Мария Илиева (пояснение)]] * [[На нож (пояснение)]] * [[Перейра (пояснение)]] * [[Райски птици (пояснение)]] * [[Серпентина (пояснение)]] * [[Сертификат (пояснение)]] * [[Смирна (пояснение)]] * [[Старият чинар (пояснение)]] * [[Стоян Михайловски (пояснение)]] * [[Химера (пояснение)]] * [[Целувка (пояснение)]] * [[Glory (пояснение)]] == Значителни разширения == * [[Благой Иванов – Багата]] * [[Дан Колов]] * [[Семи Шилт]] * [[Конър Макгрегър]] * [[Ези и тура]] * [[Жестомимичен език]] * [[Ледено хоро]] * [[Николай Чудотворец]] * [[Нотен ключ]] * [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“]] * [[Университетски театър на НБУ]] * [[Уча.се]] * [[Фасции]] == КАТЕГОРИИ == * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Албинизъм Категория:Албинизъм] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Вкусове Категория:Вкусове] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Възгласи Категория:Възгласи] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Дъга Категория:Дъга] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Митични_лъвове Категория:Митични лъвове] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Навигационни_шаблони_за_сетива Категория:Навигационни шаблони за сетива] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Образователни_отличия_в_Република_България Категория:Образователни отличия в Република България] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Основни_училища_в_Стара_Загора Категория:Основни училища в Стара Загора] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Очила Категория:Очила] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Предмети,_за_които_се_смята,_че_защитават_от_злото Категория:Предмети, за които се смята, че защитават от злото] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Продукти_от_животински_жлези Категория:Продукти от животински жлези] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Седемте_добродетели Категория:Седемте добродетели] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Символи_за_късмет Категория:Символи за късмет] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Скулптури_в_България Категория:Скулптури в България] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Списъци_на_светци Категория:Списъци на светци] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Театри_в_Стара_Загора Категория:Театри в Стара Загора] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Традиционни_игри Традиционни игри] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Ядливи_плодове Категория:Ядливи плодове] == ШАБЛОНИ == * [[Шаблон:История на западноевропейската музика]] * [[Шаблон:Вкусове]] * [[Шаблон:Сетива]] == УИКИЦИТАТ == * [https://bg.wikiquote.org/wiki/Търпение Търпение] * [https://bg.wikiquote.org/wiki/Честност_—_Безкористност Честност] tpz7vk09ome00f2s6bhi2ukmvme47e2 0 726875 11463646 11463453 2022-07-19T13:10:35Z 78.83.25.68 wikitext text/x-wiki {{източници}} {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Матайс де Лихт | снимка = Matthijs de Ligt 2018.jpg | прякор = ''Детето чудо'' | цяло име = Матайс де Лихт | град на раждане = [[Лейдердорп]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[ФК Майка ти|Майка ти]] | номер на фланелката = 4 | юношески години = 2008 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | години = 2016 – 2017<br>2016 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс 2]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | мачове = 17<br>77<br>87<br>0 | голове = (1)<br>(8)<br>(8)<br>(0) | национален отбор години = 2014 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 –<br>2017 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 15]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 16]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 17]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 19]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | национален отбор мачове = 5<br>8<br>14<br>6<br>38 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(2) }} '''Матейс де Лихт''' ({{lang|nl|Matthijs de Ligt}}) е [[нидерландски]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]]. Играе за отбора на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]]. == Състезателна кариера == Роден на [[12 август]] [[1999]] г., юноша на [[АФК Аякс|Аякс]], през сезон 2016/2017 играе за втория отбор на червено-белите, от 2016 г. е в първия отбор на ''Божиите синове'' като има 77 мача и 8 гола. През лятото на 2019 г. преминава в [[ФК Ювентус|Ювентус]]. == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/teamsandplayers/players/player=250081554/profile/index.html/ Профил в сайта на УЕФА] {{Настоящ състав на ФК Ювентус}} {{Нидерландия - Евро 2020}} {{СОРТКАТ:Де Лихт, Матейс}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] phkfgkqtf0hto2ay0k5svwtp2tjqk6s 11463650 11463646 2022-07-19T13:11:28Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/78.83.25.68]] wikitext text/x-wiki {{източници}} {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Матайс де Лихт | снимка = Matthijs de Ligt 2018.jpg | прякор = ''Детето чудо'' | цяло име = Матайс де Лихт | град на раждане = [[Лейдердорп]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | височина = 189 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | номер на фланелката = 4 | юношески години = 2008 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | години = 2016 – 2017<br>2016 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс 2]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | мачове = 17<br>77<br>87<br>0 | голове = (1)<br>(8)<br>(8)<br>(0) | национален отбор години = 2014 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 –<br>2017 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 15]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 16]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 17]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 19]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | национален отбор мачове = 5<br>8<br>14<br>6<br>38 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(2) }} '''Матейс де Лихт''' ({{lang|nl|Matthijs de Ligt}}) е [[нидерландски]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]]. Играе за отбора на [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]]. == Състезателна кариера == Роден на [[12 август]] [[1999]] г., юноша на [[АФК Аякс|Аякс]], през сезон 2016/2017 играе за втория отбор на червено-белите, от 2016 г. е в първия отбор на ''Божиите синове'' като има 77 мача и 8 гола. През лятото на 2019 г. преминава в [[ФК Ювентус|Ювентус]]. == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/teamsandplayers/players/player=250081554/profile/index.html/ Профил в сайта на УЕФА] {{Настоящ състав на ФК Ювентус}} {{Нидерландия - Евро 2020}} {{СОРТКАТ:Де Лихт, Матейс}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] gmpx1adwvrr3djm4zgiwj7lfzt5zurk 0 727197 11464387 11456779 2022-07-20T07:34:22Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ралф Хамънд Инис | име-оригинал = Hammond Innes | снимка = | описание = | псевдоним = Хемънд Инис | място на раждане = [[Хоршъм]], [[Англия]] | място на смърт = [[Кърси (Англия)|Кърси]], Англия | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1936 - | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[криминален роман]], [[пътепис]], документалистика | теми = шпиони и интриги, черни пазари, фалшификатори, китолов, разследване, корабокрушение | известни творби = | награди = [[Файл:Order of the British Empire (Civil) Ribbon.png|50px|Командор на Ордена на Британската империя]] | повлиян = | повлиял = | брак = Дороти Мери Ланг (1937–1989) }} '''Хамънд Инис''' ({{lang|en|Hammond Innes}}) е английски [[писател]], автор на произведения в жанра [[трилър]], [[криминален роман]], [[исторически роман]] и [[пътепис]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/i/hammond-innes/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/26511.Hammond_Innes Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [http://www.sf-encyclopedia.com/entry/innes_hammond Биография и библиография в „SF-Encyclopedia“]</ref><ref name="independent">{{икона|en}} [https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-hammond-innes-1164546.html Биография в „Индипендънт“]</ref><ref name="kirjasto">{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20140118213100/http://www.kirjasto.sci.fi/hinnes.htm Биография в „Kirjasto“] (архив)</ref> == Биография и творчество == Ралф Хамънд Инис е роден на 15 юли 1913 г. в Хоршъм, Англия. Има шотландски произход. Като ученик се увлича по географията и литературата. Завършва през 1931 г. гимназия „Кранбрук“ в Кент. Работи в издателската индустрия, после като преподавател и журналист, като през 1934 г. става журналист във „Файненшъл таймс“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="independent"></ref><ref name="kirjasto"></ref> През 1936 г., подготвяйки брака си с Дороти Мери Ланг, е финансово затруднен и опитва да пише романи. Първият ѝ му трилър „Въздушна катастрофа“ (''Air Disaster'') е издаден през 1937 г. и е обвързан с договор за още 3 трилъра в поредицата „Питър Деверил“.<ref name="goodreads"></ref> Участва във [[Втората световна война]] от 1940 г. като обикаля цяла Африка и воюва с германските дивизии в Либийската пустиня, достигайки чин майор в Кралската артилерия. По време на войната продължават публикациите на неговите книги, като „Троянски кон“ (1941) и „Аларма за атака“ (1941); като вторият се основава на преживяванията му като противовъздушен стрелец по време на битката за Британия в Кенли.<ref name="goodreads"></ref> След демобилизацията през 1946 г. се посвещава на успешната си писателска кариера. Издадени са романите му „Живи и мъртви“, „Мината убиец“, „Белият юг“ и трилърът „Самотният скиор“, донесъл му световна известност. Издадени са и документалните му книги „Плодовете на пътуването“, „Скандинавия“, „Море и острови“, "Хамънд Инис ни запознава с Австралия".<ref name="goodreads"></ref> Романите му са характерни с голямото внимание внимание към точните детайли в описанията на места и хронологията на фактическите събития. Някои от тях са екранизирани във филми и телевизионни сериали.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Запален по ветроходството, след много успешният филм от 1959 г. по книгата „Разбитият кораб Мери Диър“ (''The Wreck of the Mary Deare''), закупува 42-метрова яхта, наричайки я „Mary Deare“ и обикаля със съпругата си бреговете на Европа и Мала Азия в търсене на истории в продължение на повече от 15 години. Всяка година той организира шестмесечно пътуване, а после шест месеца пише.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 70-те години се отказва от ветроходството и се насочва към опазването на природата и засаждането на дървета, особено на бързорастящия [[смърч]] Ситка, като закупува земя в [[Съфолк]], [[Уелс]] и [[Австралия]].<ref name="goodreads"></ref> През 1978 г. е удостоен с отличието [[Командор на Ордена на Британската империя]]. През 1993 г. получава наградата на Световната конвенция на писателите на трилъри за цялостното си творчество.<ref name="goodreads"></ref><ref name="kirjasto"></ref> Хамънд Инис умира на 10 юни 1998 г. в Кърси, Англия.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> == Произведения == === Серия „Питър Деверил“ (''Peter Deveril'') === # Air Disaster (1937)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> # The Doppelganger (1937) # Sabotage Broadcast (1938) # All Roads Lead to Friday (1939) === Самостоятелни романи === * The Trojan Horse (1940)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="kirjasto"></ref> * Wreckers Must Breathe (1940) – издаден и като „''Trapped''“ * Attack Alarm (1941) * Dead and Alive (1946) * The Killer Mine (1947) * The Lonely Skier (1947) – издаден и като „''Fire in the Snow''“ * The Blue Ice (1948) * Maddon's Rock (1948) – издаден и като „''Gale Warning''“ * The White South (1949) – издаден и като „''The Survivors''“ * The Angry Mountain (1950) * Cocos Gold (1950) * Air Bridge (1951) * Campbell's Kingdom (1952) * Black Gold and Double Diamond (1953) * The Strange Land (1954) – издаден и като „''The Naked Land''“ * The Wreck of the Mary Deare (1956) * The Land God Gave to Cain (1958) * The Doomed Oasis (1960) * Atlantic Fury (1962) * Scandinavia (1963) * The Strode Venturer (1965) * Levkas Man (1971) * Golden Soak (1973) * North Star (1974) * The Big Footprints (1977)<br/>'''''Големите стъпки''''', изд.: „[[Сиела]]“, София (2009), прев. Богомил Бенев * The Last Voyage (1978) * Solomons Seal (1980) * The Black Tide (1982) * High Stand (1985) * Medusa (1988) * Isvik (1991) * Target Antarctica (1993) * The Delta Connection (1996) === Документалистика === * Harvest of Journeys (1960)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Sea and Islands (1967) * The Conquistadors (1969) * Hammond Innes Introduces Australia (1971) * Hammond Innes' East Anglia (1986) * The New Yorker Desk Diary (1995) === Екранизации === * 1948 Snowbound – по романа „''The Lonely Skier''“<ref name="fantasticfiction"></ref> * 1954 Hell Below Zero – по романа „''The White South''“ * 1957 Campbell's Kingdom * 1959 The Wreck of the Mary Deare * 1979 Golden Soak – ТВ минисериал, 6 епизода * 1981 Levkas Man – ТВ минисериал, 6 епизода == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0409172|Хамънд Инис}} * {{isfdb name|id=9843|name=Хамънд Инис}} * {{Моята библиотека автор|hammond-innes|Хамънд Инис}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Инис, Хамънд}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Автори на криминални романи]] [[Категория:Писатели на пътеписи]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] kuh8evpteezculcl0a2uacpf0dgvipc 11464456 11464387 2022-07-20T09:11:59Z Carbonaro. 221440 отстраняване на грешките wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ралф Хамънд Инис | име-оригинал = Hammond Innes | снимка = | описание = | псевдоним = Хемънд Инис | място на раждане = [[Хоршъм]], [[Англия]] | място на смърт = [[Кърси (Англия)|Кърси]], Англия | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1936 – | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]], [[криминален роман]], [[пътепис]], документалистика | теми = шпиони и интриги, черни пазари, фалшификатори, китолов, разследване, корабокрушение | известни творби = | награди = [[Файл:Order of the British Empire (Civil) Ribbon.png|50px|Командор на Ордена на Британската империя]] | повлиян = | повлиял = | брак = Дороти Мери Ланг (1937 – 1989) }} '''Хамънд Инис''' ({{lang|en|Hammond Innes}}) е английски [[писател]], автор на произведения в жанра [[трилър]], [[криминален роман]], [[исторически роман]] и [[пътепис]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/i/hammond-innes/ Биография и библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/26511.Hammond_Innes Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [http://www.sf-encyclopedia.com/entry/innes_hammond Биография и библиография в SF-Encyclopedia]</ref><ref name="independent">{{икона|en}} [https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-hammond-innes-1164546.html Биография в „Индипендънт“]</ref><ref name="kirjasto">{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20140118213100/http://www.kirjasto.sci.fi/hinnes.htm Биография в Kirjasto] (архив)</ref> == Биография и творчество == Ралф Хамънд Инис е роден на 15 юли 1913 г. в Хоршъм, Англия. Има шотландски произход. Като ученик се увлича по географията и литературата. Завършва през 1931 г. гимназия „Кранбрук“ в Кент. Работи в издателската индустрия, после като преподавател и журналист, като през 1934 г. става журналист във „Файненшъл таймс“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="independent"></ref><ref name="kirjasto"></ref> През 1936 г., подготвяйки брака си с Дороти Мери Ланг, е финансово затруднен и опитва да пише романи. Първият ѝ му трилър „Въздушна катастрофа“ (''Air Disaster'') е издаден през 1937 г. и е обвързан с договор за още 3 трилъра в поредицата „Питър Деверил“.<ref name="goodreads"></ref> Участва във [[Втората световна война]] от 1940 г. като обикаля цяла Африка и воюва с германските дивизии в Либийската пустиня, достигайки чин майор в Кралската артилерия. По време на войната продължават публикациите на неговите книги, като „Троянски кон“ (1941) и „Аларма за атака“ (1941); като вторият се основава на преживяванията му като противовъздушен стрелец по време на битката за Британия в Кенли.<ref name="goodreads"></ref> След демобилизацията през 1946 г. се посвещава на успешната си писателска кариера. Издадени са романите му „Живи и мъртви“, „Мината убиец“, „Белият юг“ и трилърът „Самотният скиор“, донесъл му световна известност. Издадени са и документалните му книги „Плодовете на пътуването“, „Скандинавия“, „Море и острови“, "Хамънд Инис ни запознава с Австралия".<ref name="goodreads"></ref> Романите му са характерни с голямото внимание внимание към точните детайли в описанията на места и хронологията на фактическите събития. Някои от тях са екранизирани във филми и телевизионни сериали.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Запален по ветроходството, след много успешният филм от 1959 г. по книгата „Разбитият кораб Мери Диър“ (''The Wreck of the Mary Deare''), закупува 42-метрова яхта, наричайки я ''Mary Deare'' и обикаля със съпругата си бреговете на Европа и Мала Азия в търсене на истории в продължение на повече от 15 години. Всяка година той организира шестмесечно пътуване, а после шест месеца пише.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 70-те години се отказва от ветроходството и се насочва към опазването на природата и засаждането на дървета, особено на бързорастящия [[смърч]] Ситка, като закупува земя в [[Съфолк]], [[Уелс]] и [[Австралия]].<ref name="goodreads"></ref> През 1978 г. е удостоен с отличието [[Командор на Ордена на Британската империя]]. През 1993 г. получава наградата на Световната конвенция на писателите на трилъри за цялостното си творчество.<ref name="goodreads"></ref><ref name="kirjasto"></ref> Хамънд Инис умира на 10 юни 1998 г. в Кърси, Англия.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> == Произведения == === Серия „Питър Деверил“ (''Peter Deveril'') === # Air Disaster (1937)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> # The Doppelganger (1937) # Sabotage Broadcast (1938) # All Roads Lead to Friday (1939) === Самостоятелни романи === * The Trojan Horse (1940)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="kirjasto"></ref> * Wreckers Must Breathe (1940) – издаден и като ''Trapped'' * Attack Alarm (1941) * Dead and Alive (1946) * The Killer Mine (1947) * The Lonely Skier (1947) – издаден и като ''Fire in the Snow'' * The Blue Ice (1948) * Maddon's Rock (1948) – издаден и като ''Gale Warning'' * The White South (1949) – издаден и като ''The Survivors'' * The Angry Mountain (1950) * Cocos Gold (1950) * Air Bridge (1951) * Campbell's Kingdom (1952) * Black Gold and Double Diamond (1953) * The Strange Land (1954) – издаден и като ''The Naked Land'' * The Wreck of the Mary Deare (1956) * The Land God Gave to Cain (1958) * The Doomed Oasis (1960) * Atlantic Fury (1962) * Scandinavia (1963) * The Strode Venturer (1965) * Levkas Man (1971) * Golden Soak (1973) * North Star (1974) * The Big Footprints (1977)<br/>'''''Големите стъпки''''', изд.: „[[Сиела]]“, София (2009), прев. Богомил Бенев * The Last Voyage (1978) * Solomons Seal (1980) * The Black Tide (1982) * High Stand (1985) * Medusa (1988) * Isvik (1991) * Target Antarctica (1993) * The Delta Connection (1996) === Документалистика === * Harvest of Journeys (1960)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Sea and Islands (1967) * The Conquistadors (1969) * Hammond Innes Introduces Australia (1971) * Hammond Innes' East Anglia (1986) * The New Yorker Desk Diary (1995) === Екранизации === * Snowbound (1948) – по романа ''The Lonely Skier''<ref name="fantasticfiction"></ref> * Hell Below Zero (1954) – по романа ''The White South'' * Campbell's Kingdom (1957) * The Wreck of the Mary Deare (1959) * Golden Soak (1979) – ТВ минисериал, 6 епизода * Levkas Man (1981) – ТВ минисериал, 6 епизода == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0409172|Хамънд Инис}} * {{isfdb name|id=9843|name=Хамънд Инис}} * {{Моята библиотека автор|hammond-innes|Хамънд Инис}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Инис, Хамънд}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Автори на криминални романи]] [[Категория:Писатели на пътеписи]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] l9s2trt2or5mkbtl1hrkid3665khliv 0 727865 11464019 10920740 2022-07-19T20:11:58Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Сграда на Банк Отоман | местно име = Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας | картинка = Thessaloniki Branch (14739480687).jpg | картинка-описание = Османска пощенска картичка | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Виталиано Позели]] | изпълнител = [[Атанас Митровски]] | архитектурен стил = | време на изграждане = 1904 г. | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = }} '''Сградата на Банк Отоман''' или '''Сградата на Солунската държавна консерватория''' ({{lang|el|Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Parallaxi Magazine">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/to-othomaniko-apotypoma-tis-polis | заглавие = Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης | достъп_дата = 2 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | дата = 2017-09-24 | труд = | издател = Parallaxi Magazine | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Parallaxi Magazine 2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/o-chartis-tis-polis-kratiko-odio-ipo-ex | заглавие = Ο Χάρτης της πόλης: Κρατικό Ωδείο υπό έξωση | достъп_дата = 2 август 2019 г | фамилно_име = Καζαντζίδου | първо_име = Νένα | автор_препратка = | дата = 2013-06-20 | труд = | издател = Parallaxi Magazine | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Κόνσουλα 13">{{cite book | title = Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser | last = Κόνσουλα | first = Αθανασία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 13 | url = http://ikee.lib.auth.gr/record/131102/files/GRI-2013-9894.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена във [[Франкомахала]], на улица „Франки“ № 15.<ref name="Parallaxi Magazine 2"/> == История == [[Файл:Thessaloniki Branch (14739386810).jpg|мини|ляво|250п|Старата сграда на банката, преди взривяването през април 1903 г.]] Първоначалната сграда е собственост на английския консул в Солун [[Джон Абът]], който построява луксозно имение около 1840 година. В 1863 година сградата е продадена на [[Отоманска банка|Отоманската банка]], която отваря в нея солунския си клон. На 29 април 1903 година година обаче сградата е взривена и унищожена от български анархисти по време на [[Солунски атентати|Солунските атентати]]. Оцеляват единствено части от фасадата и трезорът в мазето.<ref name="Κόνσουλα 13"/> Постройката на новата сграда е възложена на видния архитект Виталиано Позели и тя е открита на 20 юни 1904 година.<ref name="Κόνσουλα 13"/> Построена е от дебърския майстор [[Атанас Митровски]].<ref name="Солун и българите">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/pamet/lichnosti/538-atanas-mitrovski.html | заглавие = Личности: Митровски, Атанас | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2020 г | труд = | издател = Солун и българите: история, памет, съвремие | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Сградата бързо става една от забележителностите на града и се споменава във всички пътеводители. При [[Солунски пожар|Солунския пожар]] в 1917 година претърпява минимални щети, тъй като е защитена от пожарникари. В 1921 година е извършена реставрация от Плобер, а в 1924 година от [[Ели Модиано]]. В 1930 година престава да бъде банка и 1949 година става собственост на Института за социално осигуряване. През 1977 година сградата е обявена за паметник на културата. На следната 1978 година пострадва силно от [[Солунско земетресение|Солунското земетресение]] и в продължение на 6 години е изоставена. След реконструкция от 1983 година в нея е настанена Солунската държавна консерватория.<ref name="Κόνσουλα 13"/> == Описание == От архитектурна гледна точка сградата е необарокова с много влияния от френската архитектура. Позели запазва старата фасада за основа. Доминиращ елемент в организацията му е вътрешният двор, в който се влиза през засводен стъклен вход. Друга отличителна черна на сградата са големите балкони с ренесансови елементи и впечатляващото стълбище. Статуите в градината са внесени от европейски страни.<ref name="Parallaxi Magazine 2"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Солун]] [[Категория:Банки в Гърция]] [[Категория:Банк Отоман|Солун]] cpjlcn63r61iefxyarxuw2a2wzth53w 0 728004 11464027 11401433 2022-07-19T20:14:39Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Стоа „Саул“ | местно име = Στοά Σαούλ | картинка = | картинка-описание = | вид = търговски център | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Виталиано Позели]],<br> [[Ели Модиано]] | архитектурен стил = | време на изграждане = | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = | сайт = }} '''Стоа „Саул“''' ({{lang|el|Στοά Σαούλ}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Parallaxi Magazine 2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/o-chartis-tis-polis-stoa-malakopi | заглавие = Ο Χάρτης της πόλης: Στοά Σαούλ | достъп_дата = 4 август 2019 г | фамилно_име = Καζαντζίδου | първо_име = Νένα | автор_препратка = | дата = 2012-08-10 | труд = | издател = Parallaxi Magazine | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Κόνσουλα 14">{{cite book | title = Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser | last = Κόνσουλα | first = Αθανασία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 14| url = http://ikee.lib.auth.gr/record/131102/files/GRI-2013-9894.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2016/10/26/stoa-saoul/ | заглавие= Στοά Σαούλ |достъп_дата = 26 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Местоположение == Търговският комплекс е разположен във [[Франкомахала]] между улиците „Йон Драгумис“, „Ермис“, „[[Василевс Ираклиос (улица в Солун)|Василевс Ираклиос]]“ и „[[Елевтериос Венизелос (улица в Солун)|Елевтериос Венизелос]]“.<ref name="Thessarchitecture"/> == История == На мястото на стоата има хан с 96 помещения, кафене, офиси и складове, принадлежащ на децата на [[Саул Модиано]] (1816 - 5 януари 1883). В 1867 година като част от градоустройствените реорганизации е открита нова улица, наречена в 1898 година „Сабри паша“ (днес „[[Елевтериос Венизелос (улица в Солун)|Елевтериос Венизелос]]“), която трябва да привлече търговската дейност в града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/dromos-echei-tin-diki-tou-istoria-odos-venizelou | заглавие = Ο Δρόμος έχει την δική του Ιστορία: Οδός Βενιζέλου | достъп_дата = 4 март 2022 г | фамилно_име = Τσιτιρίδης | първо_име = Γιώργος | автор_препратка = | дата = 2019-12-29 | труд = | издател = Parallaxi Magazine | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> На тази улица Саул Модиано, един от най-богатите хора в Османската империя, решава да построи търговски комплект - Cité Saül.<ref name="Parallaxi Magazine 2"/><ref name="Thessarchitecture"/> Плановете вероятно са дело на видния архитект [[Виталиано Позели]].<ref name="Parallaxi Magazine 2"/><ref name="Κόνσουλα 14"/><ref name="Thessarchitecture"/> В 1917 година сградата пострадва силно от [[Солунски пожар|Солунския пожар]], като оцелява единствено фасадата към „Василевс Ираклиос“.<ref name="Thessarchitecture"/> Сградата е възстановена в 1920 година от архитект [[Ели Модиано]], като заради улиците „Ермис“ и „Йон Драгумис“ първоначалната площ на стоата е ограничена, а към „Елевтериос Венизелос“ и „Василевс Ираклиос“ няма промени.<ref name="Κόνσουλα 14"/> Новият дизайн включва елементи от оригиналната галерия, като се опитва да приложи типологията на европейските търговски галерии.<ref name="Parallaxi Magazine 2"/> В 1929 година по проект на [[Карлос Модиано]] (Каролос, Шарл Модиано) е изграден нов участък от стоата в стил [[ар деко]], който гледа предимно към „Елевтериос Венизелос“ и е направена връзка с участъка оцелял при пожара, който гледа към „Василевс Ираклиос“.<ref name="Κόνσουλα 14"/><ref name="Parallaxi Magazine 2"/> Ключов елемент на аркадата са двете вътрешни пешеходни алеи, които образуват „Т“ и свързват улица „Ермис“ с „Василевс Ираклиос“ и „Елевтериос Венизелос“ с „Йон Драгумис“. Ели Модиано, един от най-добрите архитекти на времето и внук на Саул Модиано, поддържа архитектурния си офис в тази сграда.<ref name="Parallaxi Magazine 2"/> В 1980 година стоата е обявена за защитен паметник.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == Стоата е цял строителен блок с два вътрешни тротоара, които образуват Т. Поради различните фази на строителството се срещат различни архитектурни стилове. Фасадата към „Василевс Ираклиос“ е най-старата, част от оригиналния портик. Тук виждаме ясни ренесансови елементи, със силна декорация. Прозорците на етажа са сводести. Фалшиви пиластри с коринтски капители оформят целия балкон и поддържат венеца на сградата, която се състои от декоративни ивици и корниз. Балконите с балюстради с косници са доминиращ елемент. Над главния вход виждаме декоративна висулка с инициалите на собственика S. M. Дори корнизите са украсени с растителни изображения.<ref name="Thessarchitecture"/> Фасадата към „Ермис“ е с много, малки, двуетажни търговски сгради, типичен пример за пазарни сгради, които доминират в града след пожара от 1917 година. От коридора нататък и на улица „Венизелос“ е последната добавена фасада от 1929 година, която има силни елементи в стил ар деко.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:История на евреите в Солун]] lwear9exwdjtwc71ymk6r5i7vd6xbc5 4 730756 11463700 11463342 2022-07-19T14:02:25Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Зеленият рицар (филм)|Зеленият рицар (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зеленият рицар (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зеленият рицар (филм)|action=history}} история]) || 2022-02-16 10:30:51 || {{потребител|Thegreatheresy}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Лъчезар Росенов|Лъчезар Росенов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лъчезар Росенов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лъчезар Росенов|action=history}} история]) || 2022-02-18 09:50:18 || {{потребител|L.Sivkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мусават|Мусават]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мусават}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мусават|action=history}} история]) || 2022-02-25 13:51:39 || {{потребител|Симеон С.}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кристина Михайлова-карате|Кристина Михайлова-карате]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кристина Михайлова-карате}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кристина Михайлова-карате|action=history}} история]) || 2022-03-07 12:38:32 || {{потребител|Хахавия}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дарин Василев|Дарин Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дарин Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дарин Василев|action=history}} история]) || 2022-03-08 07:29:53 || {{потребител|Lora Vass}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|Александър Александрович Андронов-младши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|action=history}} история]) || 2022-03-14 21:37:28 || {{потребител|Mathsonit}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александров (кмет)|Александър Александров (кмет)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александров (кмет)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александров (кмет)|action=history}} история]) || 2022-03-18 07:50:26 || {{потребител|39Alex}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Маринов (офицер)|Георги Маринов (офицер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Маринов (офицер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Маринов (офицер)|action=history}} история]) || 2022-03-18 16:57:23 || {{потребител|Rumimarinova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Панайот Чанков|Панайот Чанков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Панайот Чанков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Панайот Чанков|action=history}} история]) || 2022-03-19 14:20:51 || {{потребител|130.185.201.119}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Новация|Новация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Новация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Новация|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:26:36 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павлов иск|Павлов иск]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павлов иск}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павлов иск|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:00 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цесия|Цесия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цесия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цесия|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:23 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|Янкол Райчинов Пръмов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:28:10 || {{потребител|212.39.89.23}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Злопатници|Злопатници]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Злопатници}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Злопатници|action=history}} история]) || 2022-03-22 10:56:59 || {{потребител|Акварел Сливница}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || |- | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|Христо Атанасов (Диригент)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|action=history}} история]) || 2022-06-18 04:18:38 || {{потребител|Dimo338}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|Проект Български СУВЕРЕН]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|action=history}} история]) || 2022-07-15 11:42:26 || {{потребител|Ellypetrova21}} || [[Потребител:Ellypetrova21|Ellypetrova21]] ([[Потребител беседа:Ellypetrova21|беседа]]) 08:02, 19 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- |} n83mxlyjcu30256sdeao1w05y4lwog0 11464246 11463700 2022-07-19T23:02:14Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Зеленият рицар (филм)|Зеленият рицар (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зеленият рицар (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зеленият рицар (филм)|action=history}} история]) || 2022-02-16 10:30:51 || {{потребител|Thegreatheresy}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Лъчезар Росенов|Лъчезар Росенов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лъчезар Росенов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лъчезар Росенов|action=history}} история]) || 2022-02-18 09:50:18 || {{потребител|L.Sivkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мусават|Мусават]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мусават}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мусават|action=history}} история]) || 2022-02-25 13:51:39 || {{потребител|Симеон С.}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кристина Михайлова-карате|Кристина Михайлова-карате]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кристина Михайлова-карате}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кристина Михайлова-карате|action=history}} история]) || 2022-03-07 12:38:32 || {{потребител|Хахавия}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дарин Василев|Дарин Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дарин Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дарин Василев|action=history}} история]) || 2022-03-08 07:29:53 || {{потребител|Lora Vass}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|Александър Александрович Андронов-младши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|action=history}} история]) || 2022-03-14 21:37:28 || {{потребител|Mathsonit}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александров (кмет)|Александър Александров (кмет)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александров (кмет)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александров (кмет)|action=history}} история]) || 2022-03-18 07:50:26 || {{потребител|39Alex}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Маринов (офицер)|Георги Маринов (офицер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Маринов (офицер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Маринов (офицер)|action=history}} история]) || 2022-03-18 16:57:23 || {{потребител|Rumimarinova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Панайот Чанков|Панайот Чанков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Панайот Чанков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Панайот Чанков|action=history}} история]) || 2022-03-19 14:20:51 || {{потребител|130.185.201.119}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Новация|Новация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Новация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Новация|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:26:36 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павлов иск|Павлов иск]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павлов иск}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павлов иск|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:00 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цесия|Цесия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цесия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цесия|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:23 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|Янкол Райчинов Пръмов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:28:10 || {{потребител|212.39.89.23}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Злопатници|Злопатници]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Злопатници}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Злопатници|action=history}} история]) || 2022-03-22 10:56:59 || {{потребител|Акварел Сливница}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || |- | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|Христо Атанасов (Диригент)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|action=history}} история]) || 2022-06-18 04:18:38 || {{потребител|Dimo338}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|Проект Български СУВЕРЕН]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|action=history}} история]) || 2022-07-15 11:42:26 || {{потребител|Ellypetrova21}} || [[Потребител:Ellypetrova21|Ellypetrova21]] ([[Потребител беседа:Ellypetrova21|беседа]]) 08:02, 19 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- |} hp373s1y8fw02qrldlzcigzksxx9lh9 11464446 11464246 2022-07-20T09:02:30Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Зеленият рицар (филм)|Зеленият рицар (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зеленият рицар (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зеленият рицар (филм)|action=history}} история]) || 2022-02-16 10:30:51 || {{потребител|Thegreatheresy}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Лъчезар Росенов|Лъчезар Росенов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лъчезар Росенов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лъчезар Росенов|action=history}} история]) || 2022-02-18 09:50:18 || {{потребител|L.Sivkov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мусават|Мусават]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мусават}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мусават|action=history}} история]) || 2022-02-25 13:51:39 || {{потребител|Симеон С.}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кристина Михайлова-карате|Кристина Михайлова-карате]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кристина Михайлова-карате}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кристина Михайлова-карате|action=history}} история]) || 2022-03-07 12:38:32 || {{потребител|Хахавия}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дарин Василев|Дарин Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дарин Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дарин Василев|action=history}} история]) || 2022-03-08 07:29:53 || {{потребител|Lora Vass}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|Александър Александрович Андронов-младши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|action=history}} история]) || 2022-03-14 21:37:28 || {{потребител|Mathsonit}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александров (кмет)|Александър Александров (кмет)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александров (кмет)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александров (кмет)|action=history}} история]) || 2022-03-18 07:50:26 || {{потребител|39Alex}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Маринов (офицер)|Георги Маринов (офицер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Маринов (офицер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Маринов (офицер)|action=history}} история]) || 2022-03-18 16:57:23 || {{потребител|Rumimarinova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Панайот Чанков|Панайот Чанков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Панайот Чанков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Панайот Чанков|action=history}} история]) || 2022-03-19 14:20:51 || {{потребител|130.185.201.119}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Новация|Новация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Новация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Новация|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:26:36 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павлов иск|Павлов иск]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павлов иск}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павлов иск|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:00 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цесия|Цесия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цесия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цесия|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:23 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|Янкол Райчинов Пръмов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:28:10 || {{потребител|212.39.89.23}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Злопатници|Злопатници]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Злопатници}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Злопатници|action=history}} история]) || 2022-03-22 10:56:59 || {{потребител|Акварел Сливница}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || |- | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|Христо Атанасов (Диригент)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|action=history}} история]) || 2022-06-18 04:18:38 || {{потребител|Dimo338}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|Проект Български СУВЕРЕН]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|action=history}} история]) || 2022-07-15 11:42:26 || {{потребител|Ellypetrova21}} || [[Потребител:Ellypetrova21|Ellypetrova21]] ([[Потребител беседа:Ellypetrova21|беседа]]) 08:02, 19 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- |} jgtz2m3xsidznghcgmmfc84af5f0lnw 11464619 11464446 2022-07-20T11:02:27Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мусават|Мусават]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мусават}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мусават|action=history}} история]) || 2022-02-25 13:51:39 || {{потребител|Симеон С.}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кристина Михайлова-карате|Кристина Михайлова-карате]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кристина Михайлова-карате}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кристина Михайлова-карате|action=history}} история]) || 2022-03-07 12:38:32 || {{потребител|Хахавия}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дарин Василев|Дарин Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дарин Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дарин Василев|action=history}} история]) || 2022-03-08 07:29:53 || {{потребител|Lora Vass}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|Александър Александрович Андронов-младши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александрович Андронов-младши|action=history}} история]) || 2022-03-14 21:37:28 || {{потребител|Mathsonit}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Александър Александров (кмет)|Александър Александров (кмет)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Александров (кмет)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Александров (кмет)|action=history}} история]) || 2022-03-18 07:50:26 || {{потребител|39Alex}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Маринов (офицер)|Георги Маринов (офицер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Маринов (офицер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Маринов (офицер)|action=history}} история]) || 2022-03-18 16:57:23 || {{потребител|Rumimarinova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Панайот Чанков|Панайот Чанков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Панайот Чанков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Панайот Чанков|action=history}} история]) || 2022-03-19 14:20:51 || {{потребител|130.185.201.119}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Новация|Новация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Новация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Новация|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:26:36 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павлов иск|Павлов иск]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павлов иск}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павлов иск|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:00 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цесия|Цесия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цесия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цесия|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:27:23 || {{потребител|KirilWPF}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|Янкол Райчинов Пръмов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янкол Райчинов Пръмов|action=history}} история]) || 2022-03-20 22:28:10 || {{потребител|212.39.89.23}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Злопатници|Злопатници]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Злопатници}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Злопатници|action=history}} история]) || 2022-03-22 10:56:59 || {{потребител|Акварел Сливница}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || |- | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|Христо Атанасов (Диригент)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Атанасов (Диригент)|action=history}} история]) || 2022-06-18 04:18:38 || {{потребител|Dimo338}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|Проект Български СУВЕРЕН]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект Български СУВЕРЕН|action=history}} история]) || 2022-07-15 11:42:26 || {{потребител|Ellypetrova21}} || [[Потребител:Ellypetrova21|Ellypetrova21]] ([[Потребител беседа:Ellypetrova21|беседа]]) 08:02, 19 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- |} iwcriyaupeux6ypajhrl4lmeye8c23x 0 731599 11464478 11167633 2022-07-20T09:37:00Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаил Паскалев | категория = дипломат | описание = | роден-място = [[Ксанти]], [[Царство България]] | починал-място = }} '''Михаил Христов Паскалев''' е български дипломат и политик, заместник-министър на външната търговия. == Биография == Михаил Паскалев е роден през 1913 година в [[Ксанти]], днес в [[Гърция]], в семейство, току-що емигрирало от костурското село [[Нестрам]]. Завършва висше икономическо образование във [[Варна]].<ref name="БДП"/> Работи като директор на Регионалния кооперативен съюз - Пловдив.<ref name="ЧГ 92">{{cite book | title = Четиридесет години социалистическа външна търговия на НР България. Спомени, том 2 | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = | isbn = | doi = | pages = 92| url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Посланик е в [[Белгия]] и пълномощен министър в [[Люксембург]] (1965 - 1970), и в [[Холандия]] (1968 - 1969) със седалище в [[Брюксел]].<ref name="БДП">[http://filip-nikolov.com/files/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%20%20.doc Български дипломатически представители], www.filip-nikolov.com</ref> По-късно е директор на „Булгарплодекспорт“ и началник на управление „Износ“. След това става заместник-министър на външната търговия на Народна република България.<ref name="ЧГ 92"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Паскалев, Михаил}} [[Категория:Родени в Ксанти]] [[Категория:Български дипломати от Македония]] [[Категория:Посланици на България в Белгия]] [[Категория:По произход от Нестрам]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] t1cecw6spcqw7h3hndlnctm2vfqhp0b 0 732944 11463803 11443554 2022-07-19T14:58:04Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Atanas Ganev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]], режисьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1983 – 2012 }} | брак = | деца = }} '''Атана̀с Петро̀в Га̀нев''' е български [[актьор]], театрален режисьор и [[поет]]. == Биография == Роден е на 29 юли 1954 г. в гр. [[Свищов]]. Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] със специалност актьорско майсторство в класа на проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] през 1983 г. През 1995 г. завършва академията със специалност режисура за драматичен театър в класа на проф. [[Крикор Азарян]]. Изиграва над 70 роли в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] – София, [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“]] – Благоевград, [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] – Шумен, [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] – Варна. Поставил 11 постановки като режисьор на сцената на добричкия театър. Директор е на [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]] в периода 2002 – 2009 г. През февруари 2011 г. издава единствената си стихосбирка, озаглавена „Прехапани викове“.<ref>[http://gospodinovanelly.blogspot.com/2011/05/blog-post_14.html „Прехапани викове“... днес], 14 май 2011 г.</ref> Умира на 14 септември 2012 г. в София.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/pochina-aktxoryt-atanas-ganev-962078 Почина актьорът Атанас Ганев], dariknews.bg, 14 септември 2012.</ref> == Театрални роли == ; Народен театър „Иван Вазов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Оберкелнер – реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] * „За честта на пагона“ – Командуващ парада – реж. Филип Филипов * „Сенки“ – Лицето – реж. проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] * „Под игото“ – Петър Овчаров – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Отец Иротей – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Ганко Кафеджията – реж. Филип Филипов * „Майор Барбара“ – Армия на спасението – реж. Филип Филипов ; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Иван Петрович – реж. Д. Стоянов * „Унижените и оскърбените“ – Архипов * „Дванадесета нощ“ – Сър Тоби – реж. Филип Филипов * „Дванадесета нощ“ – стражар – реж. Филип Филипов * „Всеки си има мнение“ – Гост – реж. Минка Долапчиева * „Безсмъртни мои мъртви“ – Лицето на поета – реж. Филип Филипов * „И да се слея с песента“– Поетически спектакъл – реж. Филип Филипов ; Драматичен театър „Йордан Йовков“, Добрич * „Когато розите танцуват“ – Колоездача – реж. Любомир Малинов * „Музика от Шатровец“ – Бончо Чиличев – реж. Мишо Василев * „Снежната кралица“ – Разказвача – реж. Любомир Малинов * „С любовта шега не бива“ – Пердикан – реж. Любомир Малинов * „Чифликът край границата“ – Йосиф – реж. [[Надежда Сейкова]] * „Цената“ – Виктор Франц – реж. Любомир Малинов * „Дванадесета нощ“ – Малволио – реж. Любомир Малинов * „Градината на чичо Блум“ – Чинганцио – реж. Любомир Малинов * „Главанаци“ – Дядо Божко – реж. Таско Гигов * „Светая светих“ – Калин Абабий – реж. Хр. Кръчмаров * „Светая светих“ – Мъжът – реж. Хр. Кръчмаров * „Съперници“ – Шет – реж. Надежда Сейкова * „Мъжемразка“ – Борилов – реж. Надежда Сейкова * „История с метрампаж“ – Потапов – реж. Петър Будевски * „Чучулигата“ – Брат Ладвеню – реж. Петър Будевски * „Кралят елен“ – Дерамо – реж. Констанца * „Кучешко сърце“ – П. Александрович – реж. Илдар Гилязев * „Самоубиецът“ – А. Петрович – реж. Любомир Малинов * „Поезията на Трендафил Акациев“ – Джанко Глогинкин – реж. [[Недялко Йорданов]] * „Големанов“ – Герги – реж. Никола Петков * „Службогонци“ – Хоров – реж. Богдан Сърчаджиев * „Немили-недраги“ – Бръчков – реж. Надежда Сейкова * „Игра на Едип“ – Антонин Струна – реж. Л. Малинов * „Игра на Едип“ – Асистент – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Приятел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Хилас – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Дремел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Затворник – реж. Любомир Малинов * „Инспекторът е дошъл“ – Дж. Крофт – реж. Любомир Малинов * „Черна комедия“ – Бриндоли – реж. Любомир Малинов * „Страшният съд“ – Следователят – реж. Любомир Малинов * „Албена“ – Иван Синебирски – реж. Румен Велев * „Око под наем“ – Чарлс Сидли – реж. Румен Велев * „Хитрините на Скапен“ – Октав – реж. Любомир Малинов * „Боряна“ – Ендрю – реж. [[Красимир Ранков]] * „Дядо Коледа е боклук“ – Радам Прескович – реж. Ил. Дончев * „Приключения опасни със герои сладкогласни“ – бухалът Илия – реж. Петър Будевски * „Онова нещо“ – Филип – реж. [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] * „Да си вземеш жена от село“ – сър Джеспер Фиджет-реж. [[Стефан Стайчев (режисьор)|Стефан Стайчев]] * „Вечери в Антимовския хан“ – Баташки – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Алтънов – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – дядо Моско – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Гунчо – реж. Христо Стойчев * „Оркестър Титаник“ – Мето – реж. Пламен Панев * „Гримьорната“ – Звездата – реж. [[Борис Панкин]] * „А на заранта те се събудиха“ – Очилатият – реж. [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] * „Джон и Джо“ – Джон – реж. Ал. Илинденов ; Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград * „Величието и падението на Стамболов“ – Коста Паница – реж. Борис Панкин * „Майстори“ – Майстор Славчо – реж. [[Бойко Богданов]] * „Ха да видим кой-кого“ – Попа – реж. Стефан Поляков * „Иконостаса“ – Разказвача – реж. Любо Даковски ; Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен * „В старо село накрай света“ – Бай Кольо – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Тигър – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Матиас – реж. Борис Панкин ; Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна * „Член 223“ – Бубаров – реж. Ал. Илинденов == Филмография == * „Третото лице“ (1983) * „[[Под прикритие]]“ – сезон 2, еп 4 – Калоян Минчев (2011) * „[[Кантора Митрани]]“ – еп. 3 – Горанов (2012), 12 серии == Постановки като режисьор == * „В очакване на гостите“ – Зифрид Петров – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ * „Кредитори“ – [[Август Стриндберг]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Котарака с чизми“ – Нина Стойчева – Дачева – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Джуджето Дългоноско“ драматизация [[Юрий Дачев]] по приказката на [[Вилхелм Хауф]] – ДТ „Васил Друмев“ – Шумен * „Среднощен град“ – [[Андрей Филипов]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Око под наем“ – [[Питър Шафър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Антигона в Ню Йорк“ – Януш Гловацки – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Прозорецът убиец“ – [[Рей Куни]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Любовникът“ – [[Харолд Пинтър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Красавицата и звяра“ – драматизация В. Славянов – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Драскотини от дъжда“ – [[Яна Добрева]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Ганев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] bchp1e4y1tztzgui3kcezizlesml171 11463867 11463803 2022-07-19T15:58:28Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Atanas Ganev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]], режисьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1983 – 2012 }} | брак = | деца = }} '''Атана̀с Петро̀в Га̀нев''' е български [[актьор]], театрален режисьор и [[поет]]. == Биография == Роден е на 29 юли 1954 г. в гр. [[Свищов]]. Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] със специалност актьорско майсторство в класа на проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] през 1983 г. През 1995 г. завършва академията със специалност режисура за драматичен театър в класа на проф. [[Крикор Азарян]]. Изиграва над 70 роли в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] – София, [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“]] – Благоевград, [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] – Шумен, [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] – Варна. Поставил 11 постановки като режисьор на сцената на добричкия театър. Директор е на [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]] в периода 2002 – 2009 г. През февруари 2011 г. издава единствената си стихосбирка, озаглавена „Прехапани викове“.<ref>[http://gospodinovanelly.blogspot.com/2011/05/blog-post_14.html „Прехапани викове“... днес], 14 май 2011 г.</ref> Умира на 14 септември 2012 г. в София.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/pochina-aktxoryt-atanas-ganev-962078 Почина актьорът Атанас Ганев], dariknews.bg, 14 септември 2012.</ref> == Театрални роли == ; Народен театър „Иван Вазов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Оберкелнер – реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] * „За честта на пагона“ – Командуващ парада – реж. Филип Филипов * „Сенки“ – Лицето – реж. проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] * „Под игото“ – Петър Овчаров – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Отец Иротей – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Ганко Кафеджията – реж. Филип Филипов * „Майор Барбара“ – Армия на спасението – реж. Филип Филипов ; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Иван Петрович – реж. Д. Стоянов * „Унижените и оскърбените“ – Архипов * „Дванадесета нощ“ – Сър Тоби – реж. Филип Филипов * „Дванадесета нощ“ – стражар – реж. Филип Филипов * „Всеки си има мнение“ – Гост – реж. Минка Долапчиева * „Безсмъртни мои мъртви“ – Лицето на поета – реж. Филип Филипов * „И да се слея с песента“– Поетически спектакъл – реж. Филип Филипов ; Драматичен театър „Йордан Йовков“, Добрич * „Когато розите танцуват“ – Колоездача – реж. Любомир Малинов * „Музика от Шатровец“ – Бончо Чиличев – реж. Мишо Василев * „Снежната кралица“ – Разказвача – реж. Любомир Малинов * „С любовта шега не бива“ – Пердикан – реж. Любомир Малинов * „Чифликът край границата“ – Йосиф – реж. [[Надежда Сейкова]] * „Цената“ – Виктор Франц – реж. Любомир Малинов * „Дванадесета нощ“ – Малволио – реж. Любомир Малинов * „Градината на чичо Блум“ – Чинганцио – реж. Любомир Малинов * „Главанаци“ – Дядо Божко – реж. Таско Гигов * „Светая светих“ – Калин Абабий – реж. Хр. Кръчмаров * „Светая светих“ – Мъжът – реж. Хр. Кръчмаров * „Съперници“ – Шет – реж. Надежда Сейкова * „Мъжемразка“ – Борилов – реж. Надежда Сейкова * „История с метрампаж“ – Потапов – реж. Петър Будевски * „Чучулигата“ – Брат Ладвеню – реж. Петър Будевски * „Кралят елен“ – Дерамо – реж. Констанца * „Кучешко сърце“ – П. Александрович – реж. Илдар Гилязев * „Самоубиецът“ – А. Петрович – реж. Любомир Малинов * „Поезията на Трендафил Акациев“ – Джанко Глогинкин – реж. [[Недялко Йорданов]] * „Големанов“ – Герги – реж. Никола Петков * „Службогонци“ – Хоров – реж. Богдан Сърчаджиев * „Немили-недраги“ – Бръчков – реж. Надежда Сейкова * „Игра на Едип“ – Антонин Струна – реж. Л. Малинов * „Игра на Едип“ – Асистент – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Приятел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Хилас – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Дремел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Затворник – реж. Любомир Малинов * „Инспекторът е дошъл“ – Дж. Крофт – реж. Любомир Малинов * „Черна комедия“ – Бриндоли – реж. Любомир Малинов * „Страшният съд“ – Следователят – реж. Любомир Малинов * „Албена“ – Иван Синебирски – реж. Румен Велев * „Око под наем“ – Чарлс Сидли – реж. Румен Велев * „Хитрините на Скапен“ – Октав – реж. Любомир Малинов * „Боряна“ – Ендрю – реж. [[Красимир Ранков]] * „Дядо Коледа е боклук“ – Радам Прескович – реж. Ил. Дончев * „Приключения опасни със герои сладкогласни“ – бухалът Илия – реж. Петър Будевски * „Онова нещо“ – Филип – реж. [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] * „Да си вземеш жена от село“ – сър Джеспер Фиджет-реж. [[Стефан Стайчев (режисьор)|Стефан Стайчев]] * „Вечери в Антимовския хан“ – Баташки – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Алтънов – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – дядо Моско – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Гунчо – реж. Христо Стойчев * „Оркестър Титаник“ – Мето – реж. Пламен Панев * „Гримьорната“ – Звездата – реж. [[Борис Панкин]] * „А на заранта те се събудиха“ – Очилатият – реж. [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] * „Джон и Джо“ – Джон – реж. Ал. Илинденов ; Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград * „Величието и падението на Стамболов“ – Коста Паница – реж. Борис Панкин * „Майстори“ – Майстор Славчо – реж. [[Бойко Богданов]] * „Ха да видим кой-кого“ – Попа – реж. Стефан Поляков * „Иконостаса“ – Разказвача – реж. Любо Даковски ; Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен * „В старо село накрай света“ – Бай Кольо – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Тигър – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Матиас – реж. Борис Панкин ; Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна * „Член 223“ – Бубаров – реж. Ал. Илинденов == Филмография == * „Третото лице“ (1983) * „[[Под прикритие]]“ – сезон 2, еп 4 – Калоян Минчев (2011) * „[[Кантора Митрани]]“ – еп. 3 – Горанов (2012), 12 серии == Дублаж == * „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“ – Веселушко, 2001 * „[[Клуб Маус]]“ – Веселушко, 2003 == Постановки като режисьор == * „В очакване на гостите“ – Зифрид Петров – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ * „Кредитори“ – [[Август Стриндберг]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Котарака с чизми“ – Нина Стойчева – Дачева – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Джуджето Дългоноско“ драматизация [[Юрий Дачев]] по приказката на [[Вилхелм Хауф]] – ДТ „Васил Друмев“ – Шумен * „Среднощен град“ – [[Андрей Филипов]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Око под наем“ – [[Питър Шафър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Антигона в Ню Йорк“ – Януш Гловацки – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Прозорецът убиец“ – [[Рей Куни]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Любовникът“ – [[Харолд Пинтър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Красавицата и звяра“ – драматизация В. Славянов – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Драскотини от дъжда“ – [[Яна Добрева]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Ганев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] b2yngt7lbxyp444jqhel12w6xnyszg4 11463870 11463867 2022-07-19T15:59:37Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = Atanas Ganev.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]], режисьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1983 – 2012 }} | брак = | деца = }} '''Атана̀с Петро̀в Га̀нев''' е български [[актьор]], театрален режисьор и [[поет]]. == Биография == Роден е на 29 юли 1954 г. в гр. [[Свищов]]. Завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] със специалност актьорско майсторство в класа на проф. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] през 1983 г. През 1995 г. завършва академията със специалност режисура за драматичен театър в класа на проф. [[Крикор Азарян]]. Изиграва над 70 роли в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] – София, [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“]] – Благоевград, [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] – Шумен, [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] – Варна. Поставил 11 постановки като режисьор на сцената на добричкия театър. Директор е на [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] – [[Добрич]] в периода 2002 – 2009 г. През февруари 2011 г. издава единствената си стихосбирка, озаглавена „Прехапани викове“.<ref>[http://gospodinovanelly.blogspot.com/2011/05/blog-post_14.html „Прехапани викове“... днес], 14 май 2011 г.</ref> Умира на 14 септември 2012 г. в София.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/dobrich/pochina-aktxoryt-atanas-ganev-962078 Почина актьорът Атанас Ганев], dariknews.bg, 14 септември 2012.</ref> == Театрални роли == ; Народен театър „Иван Вазов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Оберкелнер – реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] * „За честта на пагона“ – Командуващ парада – реж. Филип Филипов * „Сенки“ – Лицето – реж. проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] * „Под игото“ – Петър Овчаров – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Отец Иротей – реж. Филип Филипов * „Под игото“ – Ганко Кафеджията – реж. Филип Филипов * „Майор Барбара“ – Армия на спасението – реж. Филип Филипов ; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, София * „Унижените и оскърбените“ – Иван Петрович – реж. Д. Стоянов * „Унижените и оскърбените“ – Архипов * „Дванадесета нощ“ – Сър Тоби – реж. Филип Филипов * „Дванадесета нощ“ – стражар – реж. Филип Филипов * „Всеки си има мнение“ – Гост – реж. Минка Долапчиева * „Безсмъртни мои мъртви“ – Лицето на поета – реж. Филип Филипов * „И да се слея с песента“– Поетически спектакъл – реж. Филип Филипов ; Драматичен театър „Йордан Йовков“, Добрич * „Когато розите танцуват“ – Колоездача – реж. Любомир Малинов * „Музика от Шатровец“ – Бончо Чиличев – реж. Мишо Василев * „Снежната кралица“ – Разказвача – реж. Любомир Малинов * „С любовта шега не бива“ – Пердикан – реж. Любомир Малинов * „Чифликът край границата“ – Йосиф – реж. [[Надежда Сейкова]] * „Цената“ – Виктор Франц – реж. Любомир Малинов * „Дванадесета нощ“ – Малволио – реж. Любомир Малинов * „Градината на чичо Блум“ – Чинганцио – реж. Любомир Малинов * „Главанаци“ – Дядо Божко – реж. Таско Гигов * „Светая светих“ – Калин Абабий – реж. Хр. Кръчмаров * „Светая светих“ – Мъжът – реж. Хр. Кръчмаров * „Съперници“ – Шет – реж. Надежда Сейкова * „Мъжемразка“ – Борилов – реж. Надежда Сейкова * „История с метрампаж“ – Потапов – реж. Петър Будевски * „Чучулигата“ – Брат Ладвеню – реж. Петър Будевски * „Кралят елен“ – Дерамо – реж. Констанца * „Кучешко сърце“ – П. Александрович – реж. Илдар Гилязев * „Самоубиецът“ – А. Петрович – реж. Любомир Малинов * „Поезията на Трендафил Акациев“ – Джанко Глогинкин – реж. [[Недялко Йорданов]] * „Големанов“ – Герги – реж. Никола Петков * „Службогонци“ – Хоров – реж. Богдан Сърчаджиев * „Немили-недраги“ – Бръчков – реж. Надежда Сейкова * „Игра на Едип“ – Антонин Струна – реж. Л. Малинов * „Игра на Едип“ – Асистент – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Приятел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Хилас – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Дремел – реж. Любомир Малинов * „Игра на Едип“ – Затворник – реж. Любомир Малинов * „Инспекторът е дошъл“ – Дж. Крофт – реж. Любомир Малинов * „Черна комедия“ – Бриндоли – реж. Любомир Малинов * „Страшният съд“ – Следователят – реж. Любомир Малинов * „Албена“ – Иван Синебирски – реж. Румен Велев * „Око под наем“ – Чарлс Сидли – реж. Румен Велев * „Хитрините на Скапен“ – Октав – реж. Любомир Малинов * „Боряна“ – Ендрю – реж. [[Красимир Ранков]] * „Дядо Коледа е боклук“ – Радам Прескович – реж. Ил. Дончев * „Приключения опасни със герои сладкогласни“ – бухалът Илия – реж. Петър Будевски * „Онова нещо“ – Филип – реж. [[Димитър Стоянов (режисьор)|Димитър Стоянов]] * „Да си вземеш жена от село“ – сър Джеспер Фиджет-реж. [[Стефан Стайчев (режисьор)|Стефан Стайчев]] * „Вечери в Антимовския хан“ – Баташки – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Алтънов – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – дядо Моско – реж. Христо Стойчев * „Вечери в Антимовския хан“ – Гунчо – реж. Христо Стойчев * „Оркестър Титаник“ – Мето – реж. Пламен Панев * „Гримьорната“ – Звездата – реж. [[Борис Панкин]] * „А на заранта те се събудиха“ – Очилатият – реж. [[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]] * „Джон и Джо“ – Джон – реж. Ал. Илинденов ; Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград * „Величието и падението на Стамболов“ – Коста Паница – реж. Борис Панкин * „Майстори“ – Майстор Славчо – реж. [[Бойко Богданов]] * „Ха да видим кой-кого“ – Попа – реж. Стефан Поляков * „Иконостаса“ – Разказвача – реж. Любо Даковски ; Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен * „В старо село накрай света“ – Бай Кольо – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Тигър – реж. Борис Панкин * „Президентска опера“ – Матиас – реж. Борис Панкин ; Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна * „Член 223“ – Бубаров – реж. Ал. Илинденов == Филмография == * „Третото лице“ (1983) * „[[Под прикритие]]“ – сезон 2, еп 4 – Калоян Минчев (2011) * „[[Кантора Митрани]]“ – еп. 3 – Горанов (2012), 12 серии == Дублаж == * „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“ – Веселушко, 2001 * „[[Клуб Маус]]“ – Веселушко, 2003 == Постановки като режисьор == * „В очакване на гостите“ – Зифрид Петров – НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ * „Кредитори“ – [[Август Стриндберг]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Котарака с чизми“ – Нина Стойчева – Дачева – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Джуджето Дългоноско“ драматизация [[Юрий Дачев]] по приказката на [[Вилхелм Хауф]] – ДТ „Васил Друмев“ – Шумен * „Среднощен град“ – [[Андрей Филипов]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Око под наем“ – [[Питър Шафър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Антигона в Ню Йорк“ – Януш Гловацки – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Прозорецът убиец“ – [[Рей Куни]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Любовникът“ – [[Харолд Пинтър]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Красавицата и звяра“ – драматизация В. Славянов – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич * „Драскотини от дъжда“ – [[Яна Добрева]] – ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Ганев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] 9sp6zhopf8vpugxqdwjovaa96guy8lt 0 734329 11464116 11316610 2022-07-19T21:26:16Z Velaris12 274771 wikitext text/x-wiki Това е списък с произведенията на [[Английски език|английски]] и на български език на [[Съединени американски щати|американската]] писателка на [[фентъзи]] за деца и младежи [[Холи Блек]], издадени от 1997 до 2021 година. == Серии == === Модерни вълшебни приказки (''Modern Faerie Tales'') === # Tithe (2002) # Valiant (2005), награда „[[Андре Нортън (награда)|Андре Нортън]]“ за най-добра книга # Ironside (2007) :* „The Land of Heart's Desire“ (2010) – разказ, в сборника The Poison Eaters and Other Stories :* „The Lament of Lutie-Loo“ (2019) – разказ, в The Modern Faerie Tales: Tithe/ Valiant/ Ironside === Вселената на Спайдъруик === ==== Хрониките на Спайдъруик (''Spiderwick Chronicles'') ==== С [[Тони ди Терлизи]]. # The Field Guide (2003)<br />'''''Книга за духовете''''', изд. „[[Фют]]“ (2004), прев. Екатерина Латева # The Seeing Stone (2003)<br />'''''Виждащият камък''''', изд. „Фют“ (2004), прев. Екатерина Латева # Lucinda's Secret (2003)<br />'''''Тайната на Лусинда''''', изд. „Фют“ (2004), прев. Екатерина Латева # The Ironwood Tree (2004)<br />'''''Желязното дърво''''', изд. „Фют“ (2004), прев. Екатерина Латева # The Wrath of Mulgarath (2004)<br />'''''Яростта на Мулгарад''''', изд. „Фют“ (2005), прев. Екатерина Латева ==== Хрониките на Спайдъруик: Продължението (''Beyond the Spiderwick Chronicles'') ==== С [[Тони ди Терлизи]]. # The Nixie's Song (2007)<br />'''''Песента на водния дух''''', изд. „Фют“ (2011), прев. Ирина Манушева # A Giant Problem (2008)<br />'''''Пробуждането на великаните''''', изд. „Фют“ (2011), прев. Ирина Манушева # The Wyrm King (2009)<br />'''''Драконовата хидра''''', изд. „Фют“ (2011), прев. Ирина Манушева ==== Хрониките на Спайдъруик: Специално издание към Виждащия камък (''Spiderwick Chronicles Special Edition of the Seeing Stone'') ==== С [[Тони ди Терлизи]]. # Goblins Attack (2007) # Troll Trouble (2007) # Great Escape (2007) ==== Допълнителни издания ==== С [[Тони ди Терлизи]]. * Arthur Spiderwick's Notebook of Fantastical Observations (2005) * Arthur Spiderwick's Field Guide to the Fantastical World Around You (2005) * Spiderwick's Guide to Observing and Documenting Faerie Phenomenon (2005) * The Spiderwick Chronicles: Care and Feeding of Sprites (2006) * The Chronicles of Spiderwick: A Grand Tour of the Enchanted World, Navigated by Thimbletack (2008) * „The Lost Chapters" (2009) – разказ, в The Spiderwick Chronicles: The Completely Fantastic Edition === Работещи с проклятия (''Curse Workers'') === # White Cat (2010) # Red Glove (2011) # Black Heart (2012) The Curse Workers (2021) – сборник с 3-те части === Магистериум (''Magisterium'') === С [[Касандра Клеър]]. # The Iron Trial (2014) – роман<br />'''''Железният изпит''''', изд. „[[Егмонт България]]“ (2014), прев. [[Александър Драганов]] # The Copper Gauntlet (2015) – роман<br />'''''Медната ръкавица''''', изд. „Егмонт България“ (2015), прев. Александър Драганов # The Bronze Key (2016) – роман<br />'''''Бронзовият ключ''''', изд. „Егмонт България“ (2016), прев. Александър Драганов # The Silver Mask (2017) – роман<br />'''''Сребърната маска''''', изд. „Егмонт България“ (2017), прев. Александър Драганов # The Golden Tower (2018) – роман<br />'''''Златната кула''''', изд. „Егмонт България“ (2018), прев. Александър Драганов === Вълшебният народ (''The Folk of the Air'') === # The Cruel Prince (2018)<br />'''''Жестокият принц''''', изд. [[Ибис (издателство)|ИК „Ибис“]] (2019), прев. Боряна Даракчиева, ISBN 978-619-157-314-1 # The Wicked King (2019)<br />'''''Злият крал''''', изд. „Ибис“ (2019), прев. Боряна Даракчиева, ISBN 978-619-157-318-9 # The Queen of Nothing (2019)<br />'''''Кралица на нищото''''', изд. „Ибис“ (2019), прев. Боряна Даракчиева, ISBN 978-619-157-330-1 ==== Съпътстващи издания ==== * The Lost Sisters (2018) – повест * How the King of Elfhame Learned to Hate Stories (2020) – сборник с разкази<br />'''''Как кралят на Елфхейм намрази приказките''''', изд. „Ибис“ (2022), прев. Боряна Даракчиева, ISBN 978-619-157-372-1 === Господарката на злото (''Maleficient'') === # Heart of the Moors (2019) – роман === Книга на нощта (''Book of Night)'' === # Book of Night (2022)<br />'''''Книга на нощта''''', изд. „Сиела“ (2022), прев. Мариана Христова, ISBN 978-954-283-988-0 == Самостоятелни художествени произведения == === Романи === * Doll Bones (2013) – с [[Илайза Уилър]] * The Coldest Girl in Coldtown (2013) * The Darkest Part of the Forest (2015)<br />'''''В най-потайните дебри''''', изд. „[[Skyprint]]“ (2018), ISBN 978-954-390-140-1 === Разкази и новели === * Hades and Persephone (1997), в Prisoners of the Night * The Night Market (2004), в антологията The Faery Reel: Tales from a Twilight Realm * Heartless (2005), в антологията Young Warriors: Stories of Strength * Going Ironside (2007), в сп. Endicott Journal of Mythic Arts * In Vodka Veritas (2007), в антологията 21 Proms * A Reversal of Fortune (2007), в антологията The Coyote Road: Trickster Tales“ * The Poison Eaters (2007), в антологията The Restless Dead: Ten Original Stories of the Supernatural * Paper Cuts Scissors, в сп. Realms of Fantasy (окт. 2007) * The Coat of Stars (2007), в антологията So Fey: Queer Fairy Fuction * „Virgin (2008), в антологията Magic The Mirrorstone * The Boy Who Cried Wolf (2009), в антологията Troll's Eye View: A Book of Villainous Tales * Once You're a Jedi, You're a Jedi All the Way (2009) – със [[Сесил Кастелучи]], в антологията Geektastic: stories from the Nerd Herd * The Coldest Girl в Coldtown (2009) – новела, в антологията The Eternal Kiss: 13 Vampire Tales of Blood and Desire * A Very Short Story (2009), в антологията Half-Minute Horrors * The Dog King (2010), в сборника The Poison Eaters and Other Stories * The Arne-Thompson Classification Review“(2010), в антологията Full Moon City * Sobek (2010), в антологията Wings of Fire * Everything Amiable and Obliging (2011), в антология Steampunk! An Anthology of Fantastically Rich and Strange Stories * The Perfect Dinner Party (2011) – с [[Касандра Клеър]], в антологията Teeth: Vampire Tales * The Rowan Gentleman (2011) – с Касандра Клеър, в антологията Welcome to Bordertown (n. 8 от серията Borderland) * Noble Rot (2011), в антологията Naked City: New Tales of Urban Fantasy * Lot 558: Shadow of My Nephew by Wells, Charlotte (2011), в антологията The Thackery T. Lambshead Cabinet of Curiosities * Not Alone (2011) – новела, с Емили Бул, Елизабет Беър и Челси Полк в Shadow Unit 7 * Basilisk Hunt (2011) – новела, с Емили Бул, в Shadow Unit 8 * Little Gods (2012), в антологията Under My Hat: Tales from the Cauldron * Millcara (2013), в антологията Rags & Bones: New Twists on Timeless Tales * Immortality and Its Discontents (2013) – с Кели Линк, в антологията Shadowhunters and Downworlders: A Mortal Instruments Reader * Sisters Before Misters (2014) – със [[Сара Рийс Бренън]] и [[Касандра Клеър]], в антологията Dark Duets: All-New Tales of Horror and Dark Fantasy * Ten Rules for Being an Intergalactic Smuggler (the Successful Kind) (2014), в сп. Lightspeed (септ. 2014) * Doctor Who: Lights Out (2014) – новела, в бр. 12 на Doctor Who 50th Anniversary E-Shorts Series * Krampuslauf (2014), в антология My True Love Gave to Me: Twelve Holiday Stories * 1UP (2015), в антологията Press Start to Play * A Visit to the Impossible Lands (2018), в The Cruel Prince === Сборници === * The Poison Eaters and Other Stories (2010), съдържа разказите: The Coldest Girl in Coldtown; A Reversal of Fortune; The Boy Who Cried Wolf; The Night Market; The Dog King; Virgin; In Vodka Veritas; The Coat of Stars; Paper Cuts Scissors; Going Ironside; The Land of Heart’s Desire; The Poison Eaters === Поезия === * The Third Third: Israfel's Tale (1996), в d8 Magazine * Bone Mother (2004), в Endicott Journal of Mythic Arts * Winter (2008), пак там == Документалистика == * Foreword – увод към Elric: The Sleeping Sorceress (2008), също и със заглавие Foreword, в Elric: The Revenge of the Rose (2014) (автор: [[Майкъл Муркок]]) * Genre Definitions of YA (2008) – есе, в сп. Locus (бр. 570/ юли 2008) * Introduction (2009) – увод към Dracula (автор: [[Брам Стокър]], изд. Puffin Classics) * Editors' Note (2009) – бел. на съст., със Сесил Кастелучи, в антология Geektastic; Storiesfrom the Nerd Herd * A Thousand Flowers (introduction) (2010) – с [[Джъстин Ларбалейстър]], в антологията Zombies vs. Unicorns * Bougainvillea (introduction) (2010), пак там * Cold Hands (introduction) (2010), пак там * Inoculata (introduction) (2010), пак там * Introduction (Zombies vs Unicorns) (2010), пак там * Love Will Tear Us Apart (introduction) (2010), пак там * Princess Prettypants (introduction) (2010), пак там * Prom Night (introduction) (2010), пак там * Purity Test (introduction) (2010), пак там * The Care and Feeding of Your Baby Killer Unicorn (introduction) (2010), пак там * The Children of the Revolution (introduction) (2010), пак там * The Highest Justice (introduction) (2010), пак там * The Third Virgin (introduction) (2010), пак там * Introduction (2011) – увод към антологията Welcome to Bordertown * Spotlight: Welcome to Bordertown (2011) – с [[Елън Къшнър]], в аудио подкаст PodCastle, Spotlight: Welcome to Bordertown * Appreciation (2015), в Realms: The Roleplaying Game Art of Tony DiTerlizzi (автор: [[Тони ди Терлизи]]) * Introduction (2017) – увод към The Emerald Circus (автор: [[Джейн Йолен]]) * Foreword (2017) – увод към Taran Wanderer (автор: Лойд Александър) * Introduction (2019) – увод към Elric of Melniboné (автор: Джейн Йолен) == Графични произведения == === Серия „Луцифер, част 2“ (''Lucifer Volume II'') === Изд. DC # Cold Heaven (2016) – вкл. бр. 1 – 6 от поредицата „Луцифер“ # Father Lucifer (2016) – вкл. бр. 7 – 12 от същата поредица # Blood in the Streets (2017) – с Ричард Кадри, вкл. бр. 13 – 19 от същата поредица === Серия „Добрите съседи“ (''The Good Neighbors'') === # Kin (2008) # Kith (2009) # Kind (2010) === Други === * A Flight of Angels (2011) – с Бил Уилингам, Алиша Куитни, Луис Хаос и Тод Мичъл * Faire and Square (2017), самостоятелно и в Lumberjanes Bonus Tracks (2018) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/holly-black/ Библиография във „Fantastic Fiction“] * {{икона|en}} [http://www.isfdb.org/cgi-bin/ea.cgi?10258 Библиография в „The Internet Speculative Fiction Database“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/25422.Holly_Black Библиография в „Goodreads“] * {{икона|ru}} [https://fantlab.ru/autor5667 Библиография в „Лаборатория Фантастики“] * {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/holly-black/ Библиография в „Books in Order“] * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/black-holly-1971 Библиография в „Encyclopedia.com“] * {{икона|en}} [https://blackholly.com/about/complete-bibliography/ Библиография на официалния сайт] == Външни препратки == * [http://www.blackholly.com/ Официален сайт на Холи Блек] * [http://www.fantasyliterature.com/fantasy-author/blackholly/ Холи Блек във „Fantasy Literature“] * [https://spiderwick.fandom.com/wiki/Main_Page „Хрониките на Спайдъруик“ във Fandom] {{Портал|Фентъзи}} [[Категория:Библиографии|Блек, Холи]] sj64xpmasxs6zf7b4n8nt0p9nnn98ml 0 737106 11463749 10023003 2022-07-19T14:46:53Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Пероснажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Никифор Вриений Стари''' ({{lang|gkm|Νικηφόρος Βρυέννιος ο πρεσβύτερος}}; {{lang|la|Nicephorus Bryennius}}; † сл. [[1094]] вероятно в [[Адрианопол]]/[[Одрин]]) е [[Византия|византийски]] [[генерал]]/военачалник и [[узурпатор]] против император [[Михаил VII Дука]] (упр. 1071 – 1078). Той е [[дук]] на [[България (тема)|тема България]] от 1072 до 1073 г. Той е син на византийския генерал [[Никифор Вриений (етнарх)|Никифор Вриений]] († сл. 1057), който неуспешно се бунтува през 1057 г. против император [[Михаил VI Стратиот]]. Както баща му той прави военна кариера при императорите [[Константин X Дука]] и [[Роман IV Диоген]]. В [[Битка при Манцикерт|Битката при Манцикерт]] срещу [[селджуки]]те той командва лявото крило през 1071 г.<ref>Norwich, pg. 348</ref> Никифор Вриений служи при император Михаил VII от 1072 до 1073 г. като дук на България. Той потушава през 1073 г. [[Въстание на Георги Войтех|въстанието]] на [[Георги Войтех]] и [[Константин Бодин]] и възстановява византийското господство.<ref>[[Златарски]], [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm II: 147 – 148]</ref>. След това той става дук на [[Дирахий (тема)|тема Дирахий]]. През 1077 г. брат му [[Йоан Вриений]] († 1078) прави опит за въстание в Адрианопол против император [[Михаил VII Дука]], заради слабостта му, и могъщият му министър [[Никифорица]]. Никифор Вриений първо обмисля дали да се включи във въстанието, но в Траянополис в [[Тракия (тема)|тема Тракия]], в [[Родопа (провинция)|провинция Родопа]] се провъзглася през октомври 1077 г. за геген-император. Той събира войска от [[траки]], [[българи]], [[македонци]], [[славяни]], [[италианци]], [[франки]], [[огузи]] и [[гърци]] и я изпраща през ноември 1077 г. под командването на брат му Йоан от Адрианопол пред стените на [[Константинопол]]. Михаил VII успява да накара обсаждащите да се върнат обратно в [[Тракия (тема)|Тракия]]. На 7 януари в [[Никея]] [[Никифор III Вотаниат]] също се издига на геген-император и Михаил VII трябва да освободи трона за него края на март 1078 г. Никифор III Вотаниат предлага на Никифор Вриений титлата [[Цезар (титла)|кесар]], ако се откаже от императорските си амбиции и му се подчини. Той не се съгласява и Никифор III Вотаниат изпраща младия генерал [[Алексий I Комнин]] с войска против него. В битката при Каловария/Калабрие в Тракия 1078 г. Никифор Вриений е победен и затворен. Никифор Басилакес, който с останалата войска в [[Солун]], също се провъзглася за император, малко по-късно също е подчинен от Алексий I Комнин. Никифор III Вотаниат ослепява съперника за трона, оставя му обаче собствеността му и му дава нови високи служби. Никифор Вриений се връща вероятно обратно в родния си град Адрианопол и през 1094/95 г., въпреки че е сляп, го защитава срещу нападението на [[кумани]]те с претендента [[Псевдо-Константин Диоген]] († сл. 1095), който разказва че е 1073 г. умрелият син на император Роман IV. Неговият внук (или син), историкът [[Никифор Вриений]], чрез женитбата му с [[Анна Комнина]] става зет на император [[Алексий I Комнин]]. == Източници == * [[Михаил Аталиат]] 242 – 247, ''passim'' * [[Никифор Вриений]] 223 – 231; ''passim'' * [[Михаил Глика]] 615 * [[Анна Комнина]], ''[[Алексиада]]'' [http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad01.asp 1], 12 – 20 * [[Йоан Скилица]] 172 – 184 * [[Йоан Зонара]] 18, 17 – 22 == Литература == * Norwich, John Julius (1993), ''Byzantium: The Apogee'', Penguin, ISBN 0-14-011448-3 * Alexander Canduci: ''Triumph and Tragedy – The Rise and Fall of Rome´s Immortal Emperors.'' Murdoch Books, Sydney 2010, ISBN 978-1-74196-598-8, S. 276. * Jean-Claude Cheynet: ''Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210)'' (= ''Publications de la Sorbonne. Série Byzantina Sorbonensia.'' Bd. 9). Reimpression. Publications de la Sorbonne Centre de Recherches d'Histoire et de Civilisation Byzantines, Paris 1996, ISBN 2-85944-168-5, S. 83 – 84 Nr. 104. * Alexander Kazhdan: ''Oxford Dictionary of Byzantium.'' Oxford University Press, New York NY 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 330 – 331. * John Julius Cooper, 2. Viscount Norwich: ''Byzantium. The Apogee''. Alfred A. Knopf, New York 1992, ISBN 0-394-53779-3, S. 348, 359 – 361. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Bd. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 162 – 163. * Basile Skoulatos: ''Les Personnages Byzantins de l'Alexiade. Analyse Prosopographique et Synthèse'' (= ''Recueil de Travaux d'Histoire et de Philologie.'' Sér. 6, Bd. 20, ZDB-ID 437846 – 5. Nauwelaerts, Louvain-la-Neuve 1980, S. 143 (Zugleich: Louvain, Universität, Dissertation, 1978). * Paul Stephenson: ''Byzantium′s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans 900 – 1204.'' Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77017-3, S. 145. * Paul Stephenson: ''Byzantium′s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans 900 – 1204.'' Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77017-3, S. 142 – 143, 308. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://db.pbw.kcl.ac.uk/pbw2011/entity/person/107949 Nikephoros Bryennios], [http://db.pbw.kcl.ac.uk/jsp/index.jsp Prosopography of the Byzantine World] {{Портал|Византия|Македония}} [[Категория:Вриении]] [[Категория:Византийски военачалници]] [[Категория:Византийски узурпатори]] [[Категория:Византийски управители]] [[Категория:Византийци]] [[Категория:България под византийска власт]] [[Категория:Слепи хора]] [[Категория:Родени в Одрин]] [[Категория:Починали в Одрин]] [[Категория:Родени през 11 век]] [[Категория:Починали през 11 век]] [[Категория:Пероснажи от Алексиада]] gfsx9pv0s8comzuik2apl9c8l1tvgog 0 737989 11464651 11452762 2022-07-20T11:14:23Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Замръзналото кралство 2 | име_оригинал = Frozen II | картинка = | описание = | режисьори = Крис Бък<br>[[Дженифър Лий]] | продуценти = Петър Дел Веко | сценаристи = ''Сценарист''<br>Дженифър Лий<br>''Сюжет''<br>Дженифър Лий<br>Крис Бък<br>Марк Смит<br>Кристен Андерсън-Лопез<br>Роберт Лопез | базиран_на = | актьори = [[Кристен Бел]]<br>Идина Мензел<br>Джош Гад<br>Джонатан Гроф | музика = ''Музика''<br>Кристоф Бек<br>''Песни''<br>Роберт Лопез<br>Кристен Андерсън-Лопез | оператор = Трейси Скот Бийти<ref name="Variety cinematography">{{Cite web|last=Debruge|first=Peter|date=November 14, 2019|title='Frozen II': Film Review|url=https://variety.com/2019/film/reviews/frozen-2-review-frozen-ii-1203404683/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200405005033/https://variety.com/2019/film/reviews/frozen-2-review-frozen-ii-1203404683/|archive-date=April 5, 2020|access-date=August 6, 2021|website=[[Variety]]}}</ref> | монтаж = Джеф Дрехайм | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключенски филм|Приключенски]]<br>[[Мюзикъл]]<br>[[Фентъзи филм|Фентъзи]] | премиера-дата = 7 ноември 2019 г. ({{small|[[Долби Тиътър]]}})<br>22 ноември 2019 г.<br>({{small|[[САЩ]]}}) | премиера-място = | времетраене = 103 минути<ref name="LAreview">{{Cite web|last=Chang|first=Justin|author-link=Justin Chang|date=November 14, 2019|title=Review: Disney's 'Frozen II' is far from essential, but charmingly avoids the sophomore slump|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2019-11-14/frozen-2-review-disney-elsa-anna-olaf|url-access=limited|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301173930/https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2019-11-14/frozen-2-review-disney-elsa-anna-olaf|archive-date=March 1, 2021|access-date=July 26, 2021|website=[[Los Angeles Times]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $150 милиона<ref name="DeadlineProfit">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=April 23, 2020|title='Frozen II' Skates Away With Near $600M Profit: No. 2 In Deadline's 2019 Most Valuable Blockbuster Tournament|url=https://deadline.com/2020/04/frozen-2-movie-profits-2019-kristen-bell-josh-gad-disney-1202916523/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200425073242/https://deadline.com/2020/04/frozen-2-movie-profits-2019-kristen-bell-josh-gad-disney-1202916523/|archive-date=April 25, 2020|access-date=April 23, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | приходи = $1.450 милиарда<ref name="BOM">{{Cite web|id=4520988|title=Frozen II|access-date=February 7, 2021|archive-date=February 7, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210207114338/https://www.boxofficemojo.com/title/tt4520988/|url-status=live}}</ref> | предишна_част = ''„[[Замръзналото кралство]]“'' (2013) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/frozen-2/ | код-IMDB = 4520988 | код-Allmovie = 641155 }} '''„Замръзналото кралство 2“''' ({{lang|en|Frozen 2}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] [[мюзикъл]] [[фентъзи филм]] от 2019 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]], това е 58-ият анимационен филм, продуциран от студиото, и е продължение на „[[Замръзналото кралство]]“ от 2013 г. Режисиран е от Крис Бък и [[Дженифър Лий]] (която също е сценарист на филма), продуциран е от Питър Дел Вечо, във филма участват [[Кристен Бел]], Идина Мензел, Джош Гад и Джонатан Гроф. Три години след събитията от първия филм, Елза, Анна, Кристоф, Олаф и Свен тръгват на пътешествие отвъд царството си Арендел, за да открият произхода на магическите сили на Елза и да спасят тяхното царство. Премиерата на филма е във [[Лос Анджелис]] на 7 ноември 2019 г. и е пуснат по кината във [[Съединените щати]] на 22 ноември. Филмът получи предимно положителни отзиви от критици, които възхваляват анимацията му, визуалните ефекти, музикални и вокални изпълнения. Той е събрал 1.450 милиарда долара в световен мащаб, той е и вторият най-печеливш анимационен филм на всички времена и третият най-печеливш филм от 2019 г., както и 10-ият най-печеливш филм на всички времена. == Актьорски състав == * [[Кристен Бел]] – Ана, принцеса на Арендел и по-млада сестра на Елза. * Идина Мензел – Елза, кралица на Арендел и сестра на Ана. * Джош Гад – Олаф, жив снежен човек, създаден от магията на Елза. * Джонатан Гроф – Кристоф, съпруг на Ана. * Стърлинг Браун – Матиас, водач на група войници от Арендел, които попадат в капана на магическа гора за 30 години. * [[Евън Рейчъл Уд]] – Айдуна, майка на Елза и Ана и съпруга на Игнар. * [[Алфред Молина]] – Игнар, баща на Елза и Ана и съпруг на Идуна. * Марта Плимтън – Йелена * Джейсън Ритър – Райдър * Киърън Хайндс – Дядо Паби * Алън Тюдик – Водачът на Нортулдра * Джеръми Систо – Рунеард == Възприемане == === Приходи === Към 27 януари 2019 г. Замръзналото кралство 2 е събрал 470 милиона долара в Съединените щати и Канада и 949 милиона долара в други територии за общо 1,419 милиарда долара в световен мащаб. === Мнението на критиците === На [[Rotten Tomatoes]] филмът има одобрение от 77% въз основа на 300 отзива със средна оценка 6,75 / 10. Критичният консенсус на сайта гласи: „Замръзналото кралство 2 не може съвсем да повтори шоуто на предшественика си, но си остава ослепително приключение в неизвестното.“ == [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Елза | [[Надежда Панайотова]] |- | Олаф | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] (диалог)<br>Теодор Койчинов (вокал) |- | Кристоф | [[Момчил Степанов]] |- | Матиас | [[Христо Бонин]] |- | Айдуна | [[Любена Нинова]] |- | Агнар | [[Светломир Радев]] |- | Йелена | Михаела Тюлева |- | Райдър | [[Цвети Пеняшки]] |- | Меденара | [[Диляна Спасова]] |- | Крал Рунард | [[Петър Върбанов]] |- | Дядо Паби | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Аренделски веоначалник<br>Ханс | Анатолий Божинов |- | Малката Анна | Лиляна Илиева |- | Малката Елза | Александра Стефанова |- | Херцог | [[Здравко Димитров]] |- | Водачът на Нортулдра | [[Константин Лунгов]] |- | Други гласове | Диана Ростиславова<br>Калина Янкова<br>[[Лина Шишкова]]<br>Мариета Петрова<br>Павлета Семова<br>[[Симона Нанова]]<br>Даниел Кукушев<br>Ивайло Парпулов<br>Мартин Чернев<br>Михаил Недялков<br>Стефан Врачев<br>Ясен Зердев<br>Елина Илиева<br>Цветина Михайлова<br>Красимир Мичев<br>Матей Мичев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Нищо не е изгубено | [[Любена Нинова]] |- | Вечните неща | [[Весела Бонева]]<br>[[Надежда Панайотова]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Хор |- | Към незнаен свят | [[Надежда Панайотова]]<br>с участието на AURORA |- | Щом порастна | Теодор Койчинов |- | Елените аз предпочитам (продължение)<br>Изгубен съм | [[Момчил Степанов]] |- | Спри до мен | [[Любена Нинова]]<br>[[Надежда Панайотова]] |- | Ще продължа | [[Весела Бонева]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]]<ref>[http://alaudio.bg/novina.php?newsId=80/ Замръзналото кралство 2 - Александра аудио]</ref> |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Преводач | Милена Васкова |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Ангел Топорчев<br>Пламен Чернев |- | Микс студио | Shepperton International |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/frozen-2/}} * {{imdb title|4520988}} * {{kino.dir.bg film|13597}} * {{Amg movie|641155}} [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2019 година]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] 8en1ag2dgjg27u69wn4y4qicleco9qd 11464731 11464651 2022-07-20T11:20:36Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Замръзналото кралство 2 | име_оригинал = Frozen II | картинка = | описание = | режисьори = Крис Бък<br>[[Дженифър Лий]] | продуценти = Петър Дел Веко | сценаристи = ''Сценарист''<br>Дженифър Лий<br>''Сюжет''<br>Дженифър Лий<br>Крис Бък<br>Марк Смит<br>Кристен Андерсън-Лопез<br>Роберт Лопез | базиран_на = | актьори = [[Кристен Бел]]<br>Идина Мензел<br>Джош Гад<br>Джонатан Гроф | музика = ''Музика''<br>Кристоф Бек<br>''Песни''<br>Роберт Лопез<br>Кристен Андерсън-Лопез | оператор = Трейси Скот Бийти<ref name="Variety cinematography">{{Cite web|last=Debruge|first=Peter|date=November 14, 2019|title='Frozen II': Film Review|url=https://variety.com/2019/film/reviews/frozen-2-review-frozen-ii-1203404683/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200405005033/https://variety.com/2019/film/reviews/frozen-2-review-frozen-ii-1203404683/|archive-date=April 5, 2020|access-date=August 6, 2021|website=[[Variety]]}}</ref> | монтаж = Джеф Дрехайм | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключенски филм|Приключенски]]<br>[[Мюзикъл]]<br>[[Фентъзи филм|Фентъзи]] | премиера-дата = 7 ноември 2019 г. ({{small|[[Долби Тиътър]]}})<br>22 ноември 2019 г.<br>({{small|[[САЩ]]}}) | премиера-място = | времетраене = 103 минути<ref name="LAreview">{{Cite web|last=Chang|first=Justin|author-link=Justin Chang|date=November 14, 2019|title=Review: Disney's 'Frozen II' is far from essential, but charmingly avoids the sophomore slump|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2019-11-14/frozen-2-review-disney-elsa-anna-olaf|url-access=limited|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301173930/https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2019-11-14/frozen-2-review-disney-elsa-anna-olaf|archive-date=March 1, 2021|access-date=July 26, 2021|website=[[Los Angeles Times]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $150 милиона<ref name="DeadlineProfit">{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=April 23, 2020|title='Frozen II' Skates Away With Near $600M Profit: No. 2 In Deadline's 2019 Most Valuable Blockbuster Tournament|url=https://deadline.com/2020/04/frozen-2-movie-profits-2019-kristen-bell-josh-gad-disney-1202916523/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200425073242/https://deadline.com/2020/04/frozen-2-movie-profits-2019-kristen-bell-josh-gad-disney-1202916523/|archive-date=April 25, 2020|access-date=April 23, 2020|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> | приходи = $1.450 милиарда<ref name="BOM">{{Cite web|id=4520988|title=Frozen II|access-date=February 7, 2021|archive-date=February 7, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210207114338/https://www.boxofficemojo.com/title/tt4520988/|url-status=live}}</ref> | предишна_част = ''„[[Замръзналото кралство]]“'' (2013) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/frozen-2/ | код-IMDB = 4520988 | код-Allmovie = 641155 }} '''„Замръзналото кралство 2“''' ({{lang|en|Frozen 2}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] [[мюзикъл]] [[фентъзи филм]] от 2019 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]], това е 58-ият анимационен филм, продуциран от студиото, и е продължение на „[[Замръзналото кралство]]“ от 2013 г. Режисиран е от Крис Бък и [[Дженифър Лий]] (която също е сценарист на филма), продуциран е от Питър Дел Вечо, във филма участват [[Кристен Бел]], Идина Мензел, Джош Гад и Джонатан Гроф. Три години след събитията от първия филм, Елза, Анна, Кристоф, Олаф и Свен тръгват на пътешествие отвъд царството си Арендел, за да открият произхода на магическите сили на Елза и да спасят тяхното царство. Премиерата на филма е във [[Лос Анджелис]] на 7 ноември 2019 г. и е пуснат по кината във [[Съединените щати]] на 22 ноември. Филмът получи предимно положителни отзиви от критици, които възхваляват анимацията му, визуалните ефекти, музикални и вокални изпълнения. Той е събрал 1.450 милиарда долара в световен мащаб, той е и вторият най-печеливш анимационен филм на всички времена и третият най-печеливш филм от 2019 г., както и 10-ият най-печеливш филм на всички времена. == Актьорски състав == * [[Кристен Бел]] – Ана, принцеса на Арендел и по-млада сестра на Елза. * Идина Мензел – Елза, кралица на Арендел и сестра на Ана. * Джош Гад – Олаф, жив снежен човек, създаден от магията на Елза. * Джонатан Гроф – Кристоф, съпруг на Ана. * Стърлинг Браун – Матиас, водач на група войници от Арендел, които попадат в капана на магическа гора за 30 години. * [[Евън Рейчъл Уд]] – Айдуна, майка на Елза и Ана и съпруга на Игнар. * [[Алфред Молина]] – Игнар, баща на Елза и Ана и съпруг на Идуна. * Марта Плимтън – Йелена * Джейсън Ритър – Райдър * Киърън Хайндс – Дядо Паби * Алън Тюдик – Водачът на Нортулдра * Джеръми Систо – Рунеард == Възприемане == === Приходи === Към 27 януари 2019 г. Замръзналото кралство 2 е събрал 470 милиона долара в Съединените щати и Канада и 949 милиона долара в други територии за общо 1,419 милиарда долара в световен мащаб. === Мнението на критиците === На [[Rotten Tomatoes]] филмът има одобрение от 77% въз основа на 300 отзива със средна оценка 6,75 / 10. Критичният консенсус на сайта гласи: „Замръзналото кралство 2 не може съвсем да повтори шоуто на предшественика си, но си остава ослепително приключение в неизвестното.“ == [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Елза | [[Надежда Панайотова]] |- | Олаф | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] (диалог)<br>Теодор Койчинов (вокал) |- | Кристоф | [[Момчил Степанов]] |- | Матиас | [[Христо Бонин]] |- | Айдуна | [[Любена Нинова]] |- | Агнар | [[Светломир Радев]] |- | Йелена | Михаела Тюлева |- | Райдър | [[Цвети Пеняшки]] |- | Меденара | [[Диляна Спасова]] |- | Крал Рунард | [[Петър Върбанов]] |- | Дядо Паби | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Аренделски веоначалник<br>Ханс | Анатолий Божинов |- | Малката Анна | Лиляна Илиева |- | Малката Елза | Александра Стефанова |- | Херцог | [[Здравко Димитров]] |- | Водачът на Нортулдра | [[Константин Лунгов]] |- | Други гласове | Диана Ростиславова<br>Калина Янкова<br>[[Лина Шишкова]]<br>Мариета Петрова<br>Павлета Семова<br>[[Симона Нанова]]<br>Даниел Кукушев<br>Ивайло Парпулов<br>Мартин Чернев<br>Михаил Недялков<br>Стефан Врачев<br>Ясен Зердев<br>Елина Илиева<br>Цветина Михайлова<br>Красимир Мичев<br>Матей Мичев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Нищо не е изгубено | [[Любена Нинова]] |- | Вечните неща | [[Весела Бонева]]<br>[[Надежда Панайотова]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Хор |- | Към незнаен свят | [[Надежда Панайотова]]<br>с участието на AURORA |- | Щом порастна | Теодор Койчинов |- | Елените аз предпочитам (продължение)<br>Изгубен съм | [[Момчил Степанов]] |- | Спри до мен | [[Любена Нинова]]<br>[[Надежда Панайотова]] |- | Ще продължа | [[Весела Бонева]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]]<ref>[http://alaudio.bg/novina.php?newsId=80/ Замръзналото кралство 2 - Александра аудио]</ref> |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Преводач | Милена Васкова |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Ангел Топорчев<br>Пламен Чернев |- | Микс студио | Shepperton International |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/frozen-2/}} * {{imdb title|4520988}} * {{kino.dir.bg film|13597}} * {{Amg movie|641155}} [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми от 2019 година]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] 3981ig2gpbr8pdyzh4cophpq42zf2cd 0 740574 11464687 11243265 2022-07-20T11:16:19Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Фантазия | име_оригинал = Fantasia | картинка = | описание = | режисьори = Самуел Армстронг<br>Джеймс Алгар<br>Бил Робъртс<br>Пол Сатърфилд<br>Бен Шарпстийн<br>Дейвид Ханд<br>Хамилтън Лъск<br>Джим Хендли<br>Форд Бийб<br>Торнтън Хий<br>Норм Фъргюсън<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Джо Грант<br>Дик Хумър | базиран_на = | актьори = [[Леополд Стоковски]]<br>Димс Тейлър | музика = Димс Тейлър | оператор = Джеймс Уонг Хау | монтаж = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = Уолт Дисни Прадакшънс<br>RKO Radio Pictures | премиера = [[13 ноември]] [[1940]] г. | времетраене = 126 минути<ref>{{cite web|title=''FANTASIA'' (U)|url=http://www.bbfc.co.uk/releases/fantasia-1970-2|work=[[British Board of Film Classification]]|date=July 21, 1941|accessdate= January 10, 2014}}</ref> | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $ 2,28 милиона | приходи = $ 76.4–83.3<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fantasia.htm Fantasia] Boxofficemojo. Посетен на 14 юли 2015 г.</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Фантазия''''' ({{lang|en|Fantasia}}) е американски анимационен филм, продуциран от [[Уолт Дисни]] и реализиран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] през 1940 г., със сценарий от Джо Грант и Дик Хумър. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|третият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Филмът се състои от осем анимационни сегмента, върху които звучи класическа музика, дирижирана от [[Леополд Стоковски]], седем партитури са изпълнени от оркестър Филаделфия. Музикалният критик и композитор Димс Тейлър действа като конферансие на филма, като представя въведението на всяка част. Една от частите е базирана на поемата ''Чиракът-магесник'' от [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. ''Фантазия'' за пръв път е излъчена като театрално шосейно шоу, представено в тринадесет града на САЩ от 13 ноември 1940 г. Макар че филмът е добре приет от критиците, не успява да реализира печалба поради [[Втората световна война]], прекъсвайки разпространението на европейския пазар. През 1999 г. е премиерата на филма ''[[Фантазия 2000]]''. == Програма == ''Фантазия'' започва със сцена, в която членовете на оркестъра се събират на син фон и настройват инструментите си на приглушена светлина. Счита се, че водещ е Димс Тейлър, който излиза на сцената и представя програмата. * ''[[Токата и фуга в ре минор]]'' от [[Йохан Себастиан Бах]]. Оркестърът е осветен в синьо и златисто, като се наслагват сенки, които избледняват в абстрактни мотиви. Анимирани линии, форми и облачни образувания отразяват звука и ритмите на музиката.<ref>Culhane, стр. 35</ref> * ''[[Лешникотрошачката]]'' от [[Пьотър Чайковски]]. Селекции от балетните сюити към сцените, изобразяващи промяната на сезоните от лято на есен към зима. Разнообразие от танци са представени с феи, риба, цветя, гъби и листа, включително „Танц на феята на захарната слива“, „Китайски танц“, „Арабски танц“, „Руски танц“, „Танц на флейтите“ и „Валс на цветята“.<ref>Culhane, стр. 45</ref> * ''Чиракът на магьосника'', симфония от Пол Дюка. Въз основа на поемата на Гьоте от 1797 г. „Чиракът-магесник“. Мики Маус, младият чирак на магьосника Йен Сид, опитва някои от магическите трикове на своя господар, но не знае как да ги контролира.<ref>Culhane, стр. 79</ref> * ''[[Пролетно тайнство]]'' от [[Игор Стравински]]. Визуална история за началото на Земята е изобразена в избрани части от балетната партитура. Последователността прогресира от формирането на планетата до първите живи същества, последвана от царуването и изчезването на динозаврите.<ref>Culhane, стр. 107</ref> * Пауза. Музикантите от оркестъра излизат и се разкрива заглавната идея на ''Фантазия''. След антракта има кратка пауза от джаз музика, изпълнена от кларинетист, а след това оркестърът се завръща. Тогава се показва хумористично стилизирана демонстрация как звукът се възпроизвежда на филм. Анимационен звуков запис се променя в различни форми и цветове въз основа на изсвирените звукове.<ref>Culhane, стр. 128-132</ref> * ''Симфония No. 6'' от [[Лудвиг ван Бетховен]]. В музиката на Бетховен е изобразен митичен гръко-римски свят от цветни [[кентавър|кентаври]] и „кентаврити“, [[купидон]]и, [[фавн]]и и други фигури от класическата митология. Фестивал в чест на [[Бакхус]], богът на виното, е прекъснат от [[Зевс]], който създава буря и насочва [[Вулкан (митология)|Вулкан]] да изковава мълнии, които да хвърля върху присъстващите.<ref>Culhane, стр. 133</ref> * ''Танцът на часовете'' от Амилкаре Пончели. Комичен балет в четири части – Мадам Упанова и нейните щрауси (сутрин); Хиацинт Хипо и нейните слуги (следобед); Елефантин и нейната слонова трупа (вечер) и Бен Али Гатор и неговата войска от алигатори (нощ). На финала всички герои танцуват заедно, докато дворецът им се разпада.<ref>Culhane, стр. 161</ref> * ''Нощ на Голия връх'' от [[Модест Мусоргски]] и ''[[Аве Мария (Франц Шуберт)|Аве Мария]]'' от [[Франц Шуберт]]. В полунощ дяволът Чернабог се събужда и призовава зли духове и неспокойни души от гробовете си към Голия връх. Духовете танцуват и летят във въздуха, докато се задвижват обратно от звука на ангелски звънец, когато нощта избледнява призори. Чува се припев, който пее ''Аве Мария'', докато е изобразена редица от монаси в роби, които вървят със запалени факли през гора и в руините на катедрала.<ref>Culhane, стр. 181</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|0032455}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Fantasia (1940 film)|931247104}} [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 6qgm6izd76emamshyydw16i88ozmjvk 11464795 11464687 2022-07-20T11:24:25Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Фантазия | име_оригинал = Fantasia | картинка = | описание = | режисьори = Самуел Армстронг<br>Джеймс Алгар<br>Бил Робъртс<br>Пол Сатърфилд<br>Бен Шарпстийн<br>Дейвид Ханд<br>Хамилтън Лъск<br>Джим Хендли<br>Форд Бийб<br>Торнтън Хий<br>Норм Фъргюсън<br>Уилфред Джаксън | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Джо Грант<br>Дик Хумър | базиран_на = | актьори = [[Леополд Стоковски]]<br>Димс Тейлър | музика = Димс Тейлър | оператор = Джеймс Уонг Хау | монтаж = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = Уолт Дисни Прадакшънс<br>RKO Radio Pictures | премиера = [[13 ноември]] [[1940]] г. | времетраене = 126 минути<ref>{{cite web|title=''FANTASIA'' (U)|url=http://www.bbfc.co.uk/releases/fantasia-1970-2|work=[[British Board of Film Classification]]|date=July 21, 1941|accessdate= January 10, 2014}}</ref> | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $ 2,28 милиона | приходи = $ 76.4–83.3<ref>[http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=fantasia.htm Fantasia] Boxofficemojo. Посетен на 14 юли 2015 г.</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Фантазия''''' ({{lang|en|Fantasia}}) е американски анимационен филм, продуциран от [[Уолт Дисни]] и реализиран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] през 1940 г., със сценарий от Джо Грант и Дик Хумър. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|третият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни. Филмът се състои от осем анимационни сегмента, върху които звучи класическа музика, дирижирана от [[Леополд Стоковски]], седем партитури са изпълнени от оркестър Филаделфия. Музикалният критик и композитор Димс Тейлър действа като конферансие на филма, като представя въведението на всяка част. Една от частите е базирана на поемата ''Чиракът-магесник'' от [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. ''Фантазия'' за пръв път е излъчена като театрално шосейно шоу, представено в тринадесет града на САЩ от 13 ноември 1940 г. Макар че филмът е добре приет от критиците, не успява да реализира печалба поради [[Втората световна война]], прекъсвайки разпространението на европейския пазар. През 1999 г. е премиерата на филма ''[[Фантазия 2000]]''. == Програма == ''Фантазия'' започва със сцена, в която членовете на оркестъра се събират на син фон и настройват инструментите си на приглушена светлина. Счита се, че водещ е Димс Тейлър, който излиза на сцената и представя програмата. * ''[[Токата и фуга в ре минор]]'' от [[Йохан Себастиан Бах]]. Оркестърът е осветен в синьо и златисто, като се наслагват сенки, които избледняват в абстрактни мотиви. Анимирани линии, форми и облачни образувания отразяват звука и ритмите на музиката.<ref>Culhane, стр. 35</ref> * ''[[Лешникотрошачката]]'' от [[Пьотър Чайковски]]. Селекции от балетните сюити към сцените, изобразяващи промяната на сезоните от лято на есен към зима. Разнообразие от танци са представени с феи, риба, цветя, гъби и листа, включително „Танц на феята на захарната слива“, „Китайски танц“, „Арабски танц“, „Руски танц“, „Танц на флейтите“ и „Валс на цветята“.<ref>Culhane, стр. 45</ref> * ''Чиракът на магьосника'', симфония от Пол Дюка. Въз основа на поемата на Гьоте от 1797 г. „Чиракът-магесник“. Мики Маус, младият чирак на магьосника Йен Сид, опитва някои от магическите трикове на своя господар, но не знае как да ги контролира.<ref>Culhane, стр. 79</ref> * ''[[Пролетно тайнство]]'' от [[Игор Стравински]]. Визуална история за началото на Земята е изобразена в избрани части от балетната партитура. Последователността прогресира от формирането на планетата до първите живи същества, последвана от царуването и изчезването на динозаврите.<ref>Culhane, стр. 107</ref> * Пауза. Музикантите от оркестъра излизат и се разкрива заглавната идея на ''Фантазия''. След антракта има кратка пауза от джаз музика, изпълнена от кларинетист, а след това оркестърът се завръща. Тогава се показва хумористично стилизирана демонстрация как звукът се възпроизвежда на филм. Анимационен звуков запис се променя в различни форми и цветове въз основа на изсвирените звукове.<ref>Culhane, стр. 128-132</ref> * ''Симфония No. 6'' от [[Лудвиг ван Бетховен]]. В музиката на Бетховен е изобразен митичен гръко-римски свят от цветни [[кентавър|кентаври]] и „кентаврити“, [[купидон]]и, [[фавн]]и и други фигури от класическата митология. Фестивал в чест на [[Бакхус]], богът на виното, е прекъснат от [[Зевс]], който създава буря и насочва [[Вулкан (митология)|Вулкан]] да изковава мълнии, които да хвърля върху присъстващите.<ref>Culhane, стр. 133</ref> * ''Танцът на часовете'' от Амилкаре Пончели. Комичен балет в четири части – Мадам Упанова и нейните щрауси (сутрин); Хиацинт Хипо и нейните слуги (следобед); Елефантин и нейната слонова трупа (вечер) и Бен Али Гатор и неговата войска от алигатори (нощ). На финала всички герои танцуват заедно, докато дворецът им се разпада.<ref>Culhane, стр. 161</ref> * ''Нощ на Голия връх'' от [[Модест Мусоргски]] и ''[[Аве Мария (Франц Шуберт)|Аве Мария]]'' от [[Франц Шуберт]]. В полунощ дяволът Чернабог се събужда и призовава зли духове и неспокойни души от гробовете си към Голия връх. Духовете танцуват и летят във въздуха, докато се задвижват обратно от звука на ангелски звънец, когато нощта избледнява призори. Чува се припев, който пее ''Аве Мария'', докато е изобразена редица от монаси в роби, които вървят със запалени факли през гора и в руините на катедрала.<ref>Culhane, стр. 181</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|0032455}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Fantasia (1940 film)|931247104}} [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 44ppbcdpbrzdjvolpe8i7672ppsvsps 0 740625 11464759 11411363 2022-07-20T11:22:11Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Напред | име_оригинал = Onward | картинка = | режисьори = Дан Сканлън | продуценти = Кари Рае | сценаристи = Дан Сканлън<br>Джейсън Хейдли<br>Кейт Бънин | базиран_на = | актьори = [[Том Холанд (актьор)|Том Холанд]]<br>[[Крис Прат]]<br>Джулия Луи-Драйфус<br>[[Октавия Спенсър]] | музика = Майкъл Дана<br>Джеф Дана | оператор = Шарън Калахан<br>Адам Хабиб | монтаж = Катрин Епъл<ref>{{cite web|title='Onward' Director Breaks Down How Pixar Makes Movies & Debuts New Footage at CCXP|last=Foutch|first=Haleigh|date=December 7, 2019|url=https://collider.com/how-does-pixar-make-movies-ccxp/|website=[[Collider]]|access-date=December 8, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191207221911/https://collider.com/how-does-pixar-make-movies-ccxp/|archive-date=December 7, 2019|url-status=live}}</ref> | филмово_студио = Уолт Дисни Пикчърс<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | премиера = 21 февруари 2020 г. ([[Берлинале]])<br>6 март 2020 г. ([[САЩ]]) | времетраене = 102 минути<ref>{{cite web|url=https://www.berlinale.de/en/programme/programme/detail.html?film_id=202012642|title=Programme - Onward|website=[[Берлинале|Berlinale]]|access-date=February 16, 2020}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $175–200 милиона<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2020/film/news/box-office-onward-international-coronavirus-1203527183/|title=Box Office: 'Onward' Debuts to $28 Million Overseas Amid Coronavirus Outbreak|first=Rebecca|last=Rubin|work=[[Variety]]|date=March 8, 2020|access-date=March 18, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200308192742/https://variety.com/2020/film/news/box-office-onward-international-coronavirus-1203527183/|archive-date=March 8, 2020|url-status=live}}</ref> | приходи = $141.9 милиона<ref name="BOM">{{cite web |id=7146812 |title=Onward |access-date=February 25, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200229183631/https://www.boxofficemojo.com/release/rl3433267713/ |archive-date=February 29, 2020 |url-status=live}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/onward/ | код-IMDB = 7146812 | код-Allmovie = 720142 }} '''''Напред''''' ({{lang|en|Onward}}) е [[Американско кино|американски]] [[компютърна анимация|компютърно-анимационен]] градско фентъзи филм от 2020 г., продуциран от [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] за [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Филмът е режисиран от Дан Сканлън, продуциран от Кори Рае, със сценарий от Сканлън, Джейсън Хейдли и Кейт Бънин и озвучен от [[Том Холанд (актьор)|Том Холанд]], [[Крис Прат]], Джулия Луи-Драйфус, [[Октавия Спенсър]], [[Али Уонг]], Лина Уейт и Мел Родригес.<ref name="Synopsis">{{cite news |url=https://variety.com/2017/film/news/pixar-disney-untitled-suburban-fantasy-world-unicorns-d23-1202496455/ |title=D23: Pixar Announces Untitled Quest Movie Set in 'Suburban Fantasy World' |last=Variety staff |date=July 14, 2017 |work=Variety |accessdate=July 21, 2017 |publisher=Penske Media Corporation|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715013545/https://variety.com/2017/film/news/pixar-disney-untitled-suburban-fantasy-world-unicorns-d23-1202496455/|archivedate=July 15, 2017|url-status=live}}</ref> Премиерата на филма в САЩ е на 6 март 2020 г. == Сюжет == {{сюжет}} Историята се развива в свят, населен с мистични същества, които могат да използват магия.<ref name=Everything>{{Cite web |url=https://screenrant.com/pixar-onward-everything-we-know/ |title=Everything We Know (So Far) About Pixar's Onward |last=Sherlock |first=Ben |date=June 14, 2019 |website=ScreenRant |language=en-US|accessdate=July 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190701120217/https://screenrant.com/pixar-onward-everything-we-know/|archivedate=July 1, 2019|url-status=live}}</ref> Този свят обаче, където някога приказката е била реалност, сега губи чувството си за магия.<ref>{{Cite web |url=https://www.gq.com.au/entertainment/film-tv/with-onward-pixar-once-again-wants-to-help-us-find-magic-in-our-everyday-lives/news-story/59d11be6bc6faa1a93e9bd0fef188ce9 |title=With Onward, Pixar Once Again Wants To Help Us Find Magic In Our Everyday Lives |last=Nash |first=Brad |date=June 3, 2019 |website=GQ |language=en|accessdate=July 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190701120220/https://www.gq.com.au/entertainment/film-tv/with-onward-pixar-once-again-wants-to-help-us-find-magic-in-our-everyday-lives/news-story/59d11be6bc6faa1a93e9bd0fef188ce9|archivedate=July 1, 2019|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://www.polygon.com/2018/12/12/18137872/pixar-new-onward-suburban-fantasy |title=Pixar's latest original feature is titled Onward |last=Radulovic |first=Petrana |date=December 12, 2018 |website=Polygon|accessdate=July 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190519042148/https://www.polygon.com/2018/12/12/18137872/pixar-new-onward-suburban-fantasy|archivedate=May 19, 2019|url-status=live}}</ref> Използването на магия не е лесно начинание за овладяване от жителите, така че населението вместо това се насочва към използване на създадени от науката отговори, за да се справи, използвайки съвременни машини, като мобилни телефони и автомобили. Двама братя тийнейджъри, Иън и Барли Лайтфут, се впускат в търсене, за да видят дали в света все още е останала някаква магия, за да могат да прекарат един ден с баща си, който е починал малко преди да се роди Иън, и когато Барли е бил твърде малък, за да го запомни ясно. След като получава вълшебен дар като предварително подготвен подарък от баща си, подканен от Барли, Иън се опита да го върне за 24 часа, използвайки заклинание, но Иън успява да върне само краката на баща си, като двамата младежи се опитват да намерят начин, за да върнат останалата част преди срокът от 24 часа да изтече.<ref name="Synopsis" /><ref name=Everything/> {{сюжет-край}} == Актьори == * [[Том Холанд (актьор)|Том Холанд]] – ''Иън Лайтфут'', [[елфи|елф]] тийнейджър, братът на Барли и син на Лоръл. * [[Крис Прат]] – ''Барли Лайтфут'', братът на Иън и син на Лоръл, който копнее за магическо приключение. * Джулия Луи-Драйфус – ''Лоръл Лайтфут'', майката на Иън и Барли. * [[Октавия Спенсър]] – ''Кори'', [[мантикора]], която е собственичка на ресторант, където Иън и Барли отиват за помощ в своето приключение. * [[Али Уонг]] – ''Гори'', [[фавн]], полицай. * Лина Уейт – ''Спектър'', [[циклоп]], полицай. * Мел Родригес – ''Колт Бронко'', [[кентавър]], полицай. == Продукция == === Развитие === През юли 2017 г. Пиксар обявява филм за градско фентъзи ({{lang|en|urban fantasy}}) на D23 Expo, режисиран от Сканлън и продуциран от Рае.<ref name="Synopsis"/> Филмът е вдъхновен от смъртта на бащата на Сканлън, когато Сканлън и брат му са малки, и връзката помежду им. Сканлън решава да напише историята, след като чува аудиозапис на баща си.<ref>{{cite web |url=http://www.mtv.com/news/3025627/pixar-suburban-fantasy-film-dan-scanlon/ |title=Pixar's New 'Suburban Fantasy' Sounds Like A Real Tearjerker |last=Bell |first=Crystal |date=July 17, 2017 |website=[[MTV News]] |publisher=[[MTV]]|accessdate=April 6, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20170718003125/http://www.mtv.com/news/3025627/pixar-suburban-fantasy-film-dan-scanlon/|archivedate=July 18, 2017|url-status=live}}</ref> На 12 декември 2018 г. е оповестено заглавието на филма.<ref>{{cite web |url=https://www.syfy.com/syfywire/pixar-moves-forward-with-suburban-fantasy-film-onward-cast-includes-chris-pratt-tom-holland |title=Pixar Moves Forward with Suburban Fantasy Film 'Onward'; Cast Includes Chris Pratt, Tom Holland |last=Weiss |first=Josh |date=December 12, 2018 |website=[[Syfy]] |publisher=[[NBCUniversal Cable Entertainment Group]] |accessdate=December 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181212222813/https://www.syfy.com/syfywire/pixar-moves-forward-with-suburban-fantasy-film-onward-cast-includes-chris-pratt-tom-holland|archivedate=December 12, 2018|url-status=live}}</ref> Година по-късно Джейсън Хейдли и Кейт Бънин се присъединяват към сценарийния екип. === Кастинг === На 12 декември 2018 г. е обявено, че [[Том Холанд (актьор)|Холанд]], [[Крис Прат|Прат]], Луй-Драйфус и [[Октавия Спенсър|Спенсър]] ще озвучат главните роли във филма.<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2018/12/onward-pixar-movie-chris-pratt-tom-holland-julia-louis-dreyfus-octavia-spencer-cast-1202518598/ |title=Pixar's 'Onward' To Star Chris Pratt, Tom Holland, Julia Louis-Dreyfus & Octavia Spencer |last=Hipes |first=Patrick |date=December 12, 2018 |website=[[Deadline Hollywood]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |accessdate=December 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181212221000/https://deadline.com/2018/12/onward-pixar-movie-chris-pratt-tom-holland-julia-louis-dreyfus-octavia-spencer-cast-1202518598/|archivedate=December 12, 2018|url-status=live}}</ref> На 17 декември 2019 г. Али Уонг, Лина Уейт и Мел Родригес се присъединяват към актьорския състав. === Музика === На 16 април 2019 г. е обявено, че Майкъл и Джеф Дана, които преди това създават музикалната партитура към филма на Пиксар ''[[Добрият динозавър]]'', ще създадат музиката към филма. == Премиера == Премиерата на ''Напред'' е насрочена за 6 март 2020 г. от Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс.<ref name="VarietyDec2018">{{cite web |url=https://variety.com/2018/film/news/chris-pratt-tom-holland-julia-louis-dreyfus-octavia-spencer-onward-1203088174/ |title=Chris Pratt, Tom Holland, Julia Louis-Dreyfus, Octavia Spencer to Voice Pixar's 'Onward' |last1=McNary |first1=Dave |date=December 12, 2018 |website=[[Variety (magazine)|Variety]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |accessdate=December 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181212222451/https://variety.com/2018/film/news/chris-pratt-tom-holland-julia-louis-dreyfus-octavia-spencer-onward-1203088174/|archivedate=December 12, 2018|url-status=live}}</ref> === Маркетинг === На 29 май 2019 г. са разкрити два кадъра от филма, с участието на Барли, Иън и майка им. На следващия ден е пуснат плакат на филма. Плакатът и трейлърът дебютират по време на финалите на Ен Би Ей 2019, излъчени по [[Ей Би Си]].<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2019/05/onward-disney-pixar-trailer-poster-1202624788/ |title=Disney/Pixar 'Onward' Bows First-Look Trailer During NBA Finals Game 1 |website=[[Deadline Hollywood]] |last=Haring |first=Bruce |date=May 30, 2019 |accessdate=June 12, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190531044356/https://deadline.com/2019/05/onward-disney-pixar-trailer-poster-1202624788/|archivedate=May 31, 2019|url-status=live}}</ref> Трейлърът е излъчен на премиерите на ''[[Играта на играчките: Пътешествието|Играта на играчките 4]]'' и ''[[Спайдър-Мен: Далече от дома]]''. Официалният трейлър е пуснат на 10 октомври 2019 г., а друг – на 17 декември 2019 г. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Иън Лайтфут | [[Владимир Зомбори]] |- | Барли Лайтфут | Росен Русев |- | Лоръл | Светлана Бонин |- | Мантикорът | Недялка Монеджикова |- | Колт | [[Николай Върбанов]] |- | Уилдън | [[Светломир Радев]] |- | Полицай Спектър | [[Милена Маркова]] |- | Полицай Гор | [[Вилма Карталска|Вилма Стоянова]] |- | Роса | Боряна Йорданова |- | Греклин | [[Ася Рачева]] |- | Гакстън | [[Стефан Иванов (актьор)|Стефан Иванов]] |- | Полицай Ейвъл | Любомир Фърков |- | Фенуик | Божидар Попчев |- | Други гласове | Емма Цончева<br>[[Ива Стоянова]]<br>Ивона Маврова<br>[[Йоанна Микова]]<br>Михаела Трендафилова<br>[[Цветослава Симеонова]]<br>Димитър Ангелов<br>Йордан Неделчев<br>Константин Димитров<br>Христо Димитров |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Бръснене и подстрижка | Росен Русев |- | Честит рожден ден | [[Ася Рачева]]<br>Боряна Йорданова<br>Ягода Тренева<br>[[Атанас Сребрев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>[[Момчил Степанов]] |- | Търсене | [[Атанас Сребрев]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Доли Медия Студио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Преводач | Сима Налбантова |- | Музикален режисьор | Евгений Манев |- | Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьор на записа | Ясен Пенчев |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/onward/}} * {{imdb title|7146812}} * {{Amg movie|720142}} * {{kino.dir.bg film|14212}} {{Превод от|en|Onward (film)|935199536}} [[Категория:Филми от 2020 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2020 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] jotrx3rezbmkf9poqmt7dhzcnp7gqo4 0 740952 11464741 11268961 2022-07-20T11:21:12Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Колите 3 | име_оригинал = Cars 3 | картинка = | описание = | режисьори = Браян Фий | продуценти = Кевин Рехер | сценаристи = Киел Мъри<br>Боб Питърсън<br>Майк Рич<ref name="ProdNotes">{{cite web|title=Cars 3 Production Notes|url=http://www.wdsmediafile.com/media/Cars3/writen-material/Cars3593a13b598f49.pdf|publisher=Walt Disney Pictures|accessdate=10 June 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322113050/http://www.wdsmediafile.com/media/Cars3/writen-material/Cars3593a13b598f49.pdf |date=2019-03-22 }}</ref> | базиран_на = | актьори = [[Оуен Уилсън]]<br>Кристела Алонзо<br>[[Крис Купър]]<br>[[Арми Хамър]]<br>Лари Кабелджията<br>Бони Хънт<br>[[Нейтън Филиън]]<br>Леа ДеЛария<br>Кери Уошингтън | музика = [[Ранди Нюман]]<ref>{{cite news|last1=Cross|first1=Dominick|title=Newman on Putin, people, politics, music|url=http://www.theadvertiser.com/story/news/2016/02/26/newman-putin-people-politics-music/80954782/|accessdate=26 November 2016|work=[[The Daily Advertiser (Lafayette)|The Advertiser]]|date=26 February 2016|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20160302192812/http://www.theadvertiser.com/story/news/2016/02/26/newman-putin-people-politics-music/80954782/|archivedate=2 March 2016}}</ref> | оператор = | монтаж = Джейсън Худак | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]<br>[[Пиксар|Pixar Animation Studios]] | разпространител = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios Motion Pictures]] | премиера-дата = [[16 юни]] [[2017]] г. | премиера-място = | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $175 милиона<ref>{{cite web|last1=Mendelson|first1=Scott|title=Pixar's 'Cars 3' Review: Lightning (McQueen) Strikes On The Third Lap|url=https://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2017/06/13/cars-3-review-lightning-mcqueen-strikes-on-the-third-lap/#3653e2981a1f|website=[[Forbes]]|accessdate=June 17, 2017}}</ref> | приходи = $383.9 милиона<ref name=BOM>{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=cars3.htm|title=Cars 3 (2017)|work=[[Box Office Mojo]]|publisher=[[IMDb]]|accessdate=May 14, 2018}}</ref> | предишна_част = „[[Колите]]“ (2006)<br>„[[Колите 2]]“ (2011) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/cars-3 | код-IMDB = 3606752 | код-Allmovie = 596223 }} '''„Колите 3“''' ({{lang|en|Cars 3}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] филм от [[2017]] г., трето продължение от филмовата поредица „[[Колите]]“, продуциран от [[Пиксар|Pixar Animation Studios]] и се разпространява от [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios Motion Pictures]]. == Синхронен дублаж == {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Английски език ! Български език |- | Светкавицата Макуиин | [[Оуен Уилсън]] | [[Ивайло Велчев]] |- | Крус Рамирес | Кристела Алонзо | [[Дария Симеонова]] |- | Смоуки | Крис Купър | [[Станислав Пищалов]] |- | Стърлинг | [[Нейтън Филиън]] | [[Веселин Калановски]] |- | Матю | Лари Кабелджията | [[Вълчо Камарашев]] |- | Джаксън Сторм | [[Арми Хамър]] | [[Александър Хаджиангелов]] |- | Дъсти | Рей Маглиози | Любомир Фърков |- | Луиджи | [[Тони Шалуб]] | [[Стоян Алексиев]] |- | Сали | Бони Хънт | [[Василка Сугарева]] |- | Г-жа Изпържи | Леа Делария | Красимира Митева |- | Натали Точност | [[Кери Уошингтън]] | Стела Ганчева |- | Боб Кътлас | Боб Костас | Витомир Саръиванов |- | Луиз Неш | Марго Мартидейл | Анелия Шишкова |- | Даръл Карприп | Даръл Уолтрип | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Ривър Скот | Исия Уитлок | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Чик Хикс | Боб Питърсън | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Гуидо | Гуидо Куарони | Giovanni Baldini |- | Ръсти | Рей Маглиози | [[Здравко Димитров]] |- | Мак | Джон Раценбергер | [[Цветан Ватев]] |- | Кал Уедър | Кайл Пети | [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] |- | Хамилтън | [[Луис Хамилтън]] | [[Константин Лунгов]] |- | Филмор | Лойд Шер | [[Пламен Пеев]] |- | Джинър Луна | Джуниър Джонсън | [[Марин Янев]] |- | Рей Ривърхем | Рей Ивърхем | Цветан Ватев |- | Док Хъдсън | [[Пол Нюман]] | [[Антон Радичев]] |- | Рамон | Чийч Марин | [[Кирил Кавадарков]] |- | Текс | Хъмпи Уелър | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Лизи | Катрин Хелмънд | Красимира Митева |- | Сарж | Пол Дули | Симеон Викторов |- | Фло | Дженифър Луис | Нели Монеджикова |- | Шанън Споукс | Шанън Спек | Царина Юхновска |- | Мади Макгиър | Маделин Макгроу | Калина Асенова |- | Шерифа | Майкъл Уолис | [[Марин Янев]] |- | Майк Джойрайд | Майк Джой | [[Марин Янев]] |- | Джеф Горвет | Джеф Гордън | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Дани Сверец | Даниел Суарез | Росен Русев |- | Райън Лейни | Райън Блейни | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Буба Уийлхаус | Буба Уолъс | Константин Лунгов |- | Чейз Рейслот | Чейз Елиът | Стоян Цветков |- | Краля | Ричард Пети | Цветан Ватев |- | Сладък Чай | Андра Дей | Царина Юхновска |- | Други гласове | | [[Биляна Казакова|Биляна Казакова-Угринска]]<br>Златина Тасева<br>[[Евгени Будинов]]<br>[[Цанко Тасев]] |} {| class="wikitable" |+ Песен |- ! Песен ! Изпълнител |- | Светли дни | [[Милица Гладнишка]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод<br>Творчески директор | Венета Янкова |- | Музикален режисьор | Евгени Манев |- | Превод на песните | Десислава Софранова |- | Тонрежисьори на записа | Илиан Апостолов<br>Ясен Пенчев |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|12030}} * {{imdb title|3606752}} * {{Amg movie|596223}} * [http://movies.disney.com/cars-3/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2017 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] k0jvjjwpbm76n32jhgfajrssecv6kur 0 741145 11463923 11463187 2022-07-19T18:21:18Z 79.100.148.230 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = All Inclusive | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедия]]<br>Приключенски<br>Семеен | Формат на картината = 16:9 SD/HD | Формат на звука = | Режисура = Боя Харизанова<br>[[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]] | Сценарий = Иван Ангелов (главен сценарист)<br>Златина Несторова<br>Пламена Велковски<br>Сабина Иванова<br>Добромир Байчев | Актьори = [[Ненчо Балабанов]]<br>[[Любен Кънев]]<br>[[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]]<br>[[София Маринкова]]<br>Йоанна Начева<br>Алекс Иванов<br>Явор Борисов<br>Нели Монеджикова<br>[[Любомир Бъчваров]]<br>Силвестър Велячки<br>Дебора Жечева<br>Юлиян Малинов<br>[[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<br>[[Яна Огнянова]]<br>[[Димитър Живков]] | Начална мелодия = Ненчо Балабанов и Елена Атанасова – All Inclusive | Крайна мелодия = | Продуцент(и) = Hidalgo Productions – Краси Ванков | Страна = {{BG}} | Език = [[Български език|български]] | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Излъчване = 28 февруари 2020 - 10 декември 2021 | Сезони = 4 | Епизоди = 48 | Времетраене = 45 минути | Официален уебсайт = https://nova.bg/series_movies/series/3179/all-inclusive/ | Страница в IMDb = }} '''„All Inclusive“''' е [[България|български]] [[Комедия|комедиен]] [[сериал]]. Стартира на [[28 февруари]] [[2020]] г. с двоен епизод в ефира на [[Нова телевизия]].<ref name="nova">[https://nova.bg/accents/view/2019/12/30/273325/догодина-лятото-идва-по-рано-с-all-inclusive-по-nova Догодина лятото идва по-рано с „All Inclusive“ по NOVA]</ref> Девизът на сериала е: „Животът е като един All Inclusive, всичко ти е включено и хубавото, и лошото“. Сериалът има 4 сезона. Епизодите могат да бъдат гледани след излъчването им онлайн в платформата NOVA PLAY. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Сезон ! style="padding: 0px 8px" |Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал ! style="padding: 0px 30px" |Сниман в |- |1 |rowspan="2" | петък, 20:00 |2020 (пролет) | rowspan="4" |12 |28 февруари 2020 г. |8 май 2020 г. |[[Царево]] |- |2 |2020 (есен) |11 септември 2020 г. |27 ноември 2020 г. |[[Велинград]] |- |3 |петък, 21:00 |2021 (пролет) |5 март 2021 г. |21 май 2021 г. |[[Банско]] |- |4 |петък, 20:00 |2021 (есен) |17 септември 2021 г. |10 декември 2021 г. |[[Албена]] |} == Сюжет == {{Сюжет}} === Сезон 1 === Приятелските семейства Чобанови и Сиромашки от София пътуват към родното Черноморие. Пламен е ядосан защото тъща му, баба Евдокия, също ще почива с тях. Той е направил резервация за 5-звезден хотел. На рецепцията им казват, че има грешка и резервация на тези имена няма. Управителя на хотела, Йордан Парушев, им предлага да спят в една каравана до хотела, но само за няколко нощи. Пламен и Ицо отиват до офис на фирмата от която са направили резервация, но там нямат интернет. Пламен е техник и се захваща да поправи интернета, но не успява. На следващия ден мъжете отново отиват до офиса, но вратата е заключена, а прозорците облепени в стари вестници. Изглежда, че семействата са били измамени. Всички остават да спят в караваната. Семействата попадат в още по-комедийни ситуации, които ги карат да осъзнаят, че е по-важно да имаш добри приятели, отколкото лукс.<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/info/3179/all-inclusive/|заглавие=All Inclusive|издател=NOVA|достъп_дата=21 септември 2020}}</ref> Покрай комичните ситуации, в сериала водеща тема е застрояването по морето и еко каузата, на която организатор е Мартин. === Сезон 2 === В сезон 2 семействата отиват на почивка в хотела на Емил, съпруг на Елица с който Пламен и Христо се сприятеляват. Служителката на рецепцията отново казва, че има грешка, но тогава се появява Емил, който дава All-Inclusive карти на семействата. Основната тема на сезона този път е развода на Емил и Елица. Тяхната дъщеря Виктория страда и не може да спи именно заради развода. В същото време Надя също страда, защото Мартин, който в 1 сезон замина за Щатите, не и е писал от близо 7 месеца, това се оказва така, защото той през тези месеци е нямал интернет. Двамата искат заедно да заминат за Щатите. Христо е обсебен от идеята да подобри жизнения стандарт на семейството си като открие легендарно тракийско съкровище и усилено го търси.<ref name=":1">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/info/3449/all-inclusive-сезон-2/|заглавие=All Inclusive – сезон 2|издател=NOVA|достъп_дата=21 септември 2020}}</ref> Появява се и бившият мъж на Евдокия, Леонид. Той играе руснак, който пристига в България заради дъщеря си, Елена.<ref name=":2">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8929881|заглавие=Три бъгарски сериала наесен по Нова телевизия|дата=23 август 2020|издател=24 часа|достъп_дата=20 септември 2020}}</ref> Тя не го познава и никога не го е виждала. Евдокия е убедена, че той само иска пари от тях. Това се оказва истина, но накрая той поднася извинения към Евдокия и Елена и те му прощават. Леонид само иска да се разведат с Евдокия, тя разбира се е съгласна. По време на съдебния процес Емил и Елица прочитат сватбените си обети и се сдобряват. Мартин и Надя също се сдобряват Каузата на втория сезон е да припомни необходимостта от съхраняването красивата българска природа, както и на безценното ни културно-историческо наследство.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2020/08/19/296852/вторият-сезон-на-all-inclusive-обещава-големи-изненади-и-щури-приключения/|заглавие=Вторият сезон на „All Inclusive“ обещава големи изненади и щури приключения|фамилно_име=Бояджиева|първо_име=Виктория|дата=19 август 2020 г.|издател=NOVA|достъп_дата=21 септември 2020 г.}}</ref> === Сезон 3 === В началото на сезона Сиромашки и Чобанови са скарани. Заради какво става ясно по-късно в сезона. Понеже всички стаи в хотела са заети, на семействата им се налага да спят в една стая. Бивше гадже на Елена – Явор работи като ски треньор в хотела и флиртува с нея. На Пламен това на му харесва и той се скарва с Елена. Когато Евдокия и Чефо, приятел на Евдокия с който се запознават в 1 сезон, пристигат, те сдобряват Чобанови и Сиромашки. Оказва се, че били скарани заради билет от националната лотария. Христо подарил на Пламен билета и Пламен спечелил 10 000 лева. Христо и Марияна се разсърдили защото Сиромашки били „спечелили с късмета на Христо“. Те обаче не знаели, че на Пламен не му са били изплатени парите, защото лотарията фалира. Евдокия и Чефо обявяват, че ще се женят. Евдокия планира голяма и много скъпа сватба и заради това продала на апартамента си в София, в който Пламен и Елена живеят. Пламен е твърдо против тази сватба, а Елена е позитивно настроена. Парушев и Емил стават добри приятели и дори спят в една и съща стая. Оказва се, че Емил и Елица са се развели, въпреки сдобряването. Двамата се запознават с Калина, певица и екскурзовод в Банско. И двамата са влюбени в нея. Денис, син на Калина и Стефани, внучка на Чефо се влюбват също. Надя и Мартин са скарани, Мартин много работил, а тя нищо не правила. Надя го лъже, че е бременна за да види неговата реакция. Той настоява детето да се махне незабавно. На нова година, когато сватбата е планирана, Христо, Марияна, Пламен, Елена, Чефо, Стефани и Надя се изгубват в планината. За тях това е опасно, защото има опасност от лавини. Мартин, Денис и Явор после ги намират и се връщат с тях в хотела, където няма ток и обхват. Надя пита Мартин дали той я обича, а той не отговаря на въпроса. Мартин заминава за САЩ а Надя остава в България. Накрая Парушев предлага на Калина брак. Дали тя приема, не става ясно. === Сезон 4 === Началото на сезона започва със сватбата на Чефо и Евдокия, сватбата се намира в новоотворения бар на Емил и Парушев „Виктория“. Емил отваря бара, за да събере пари за имот в Гърция, за да вижда дъщеря си Вики, на която Елица не дава да пътува. Надя се появява в последния момент на сватбата и изненадва семействата с наградата си от конкурс за красота, а именно All inclusive в комплекса на Албена. Стефани е тъжна, че майка ѝ и баща ѝ не са женени. Почивката на Чобанови и Сиромашки, както и медения месец на Евдокия и Чефо започват, а внучката им Стефани остава при тях. Елена заминава на езиково обучение в Малта, а Пламен трябва да се грижи за Сашко Пламена и Стефани (внучката на Чефо) сам. Впоследствие се разбира, че Надя не страда заради Мартин, а се е запознала с нов мъж – Боян, който тя крие от майка си и баща си и именно за това ги е довела на морето. Боян е почти на възрастта на Христо, има дете и е разведен, за това двамата любовници крият от всички. Чефо и Евдокия остават Стефани на Пламен, а той дава децата на аниматорката на хотела Лили. Сашко е влюбен в Лили и ѝ прави подаръци, макар тя да е по-голяма от него, но тя харесва баща му – Пламен. Лили си мисли, че подаръците са от Пламен и тя флиртува с него. По-късно се разбира, че гаджето на Лили е Явор, от когото Пламен ревнуваше Елена на Банско. Двамата с Пламен отново се мразят и конкурират помежду си. Парушев се запознава с жена, която се опитва да им вземе бара и се влюбва, но тя го използва и прави номера на бар „Виктория“. Емил не знае за тяхнята връзка, но щом разбира той се разочарова от Парушев, но после той става двоен агент и помага на бара им. Хората на Марина (жената, която се опитва да вземе бара) ловят незаконно калкан в Черно море и в мрежите им се е оплел делфин, който беше скъп за Стефани. Стефани и Сашко се целуват, имат чувства един към друг в края на сезона, но не могат да говорят откровено за тях. Синът на Боян-Преслав е техен приятел, той знае за връзката на баща му с Надя, но в един от епизодите майката на Преслав разкрива тайната на Боян и Надя пред Мариана и Христо, а те са ядосани за това. На финала виждаме всички сдобрени, а барът е купен от Марина, която заобичва Парушев и предглага тримата да го управляват заедно, след като истинския виновник, шефа на престъпниците е заловен и лежи в затвора. Елица пише на Емил и го пита дали може да му остави Вики до края на лятото, той е много развълнуван. Чобанови и Сиромашки трябва да напуснат своите стаи, след преупреждението на рецепциониската, но тогава се появява Чефо и обявява сватбата на сина си (Ваньо) и майката на Стефани. Всички са щастливи и ще имат още престои на морето в комплекса. Накрая виждаме всички двойки танцуващи и влюбени. == Актьорски състав == === Главни роли === ==== Сезон 1 – 4 ==== * [[Ненчо Балабанов]] – Христо Чобанов, съпруг на Марияна, баща на Надя и приятел на Пламен * [[Любен Кънев]] – Пламен Сиромашки, съпруг на Елена, баща на Сашко и Пламена, зет на Евдокия * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] – Марияна Чобанова, съпруга на Христо, майка на Надя, и приятелка на Елена * [[София Маринкова]] - Елена Сиромашка – съпруга на Пламен, майка на Сашко и Пламена, приятелка на Марияна * Йоанна Начева – Надя Чобанова, дъщеря на Марияна и Христо, приятелка на Мартин * Явор Борисов – Емил Хаджикосев, съпруг на Елица и баща на Виктория * Нели Монеджикова – Евдокия Кудрявцева, майка на Елена, Съпруга на Леонид, баба на Сашко и Пламена, тъща на Пламен, съпруга на Чефо * [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<ref name="nova"/> – Йордан Парушев, управител. В сезон 2 – влюбен в Елица ==== Сезон 1 ==== * [[София Маринкова]] – Елена Сиромашка, съпруга на Пламен, дъщеря на Евдокия и Леонид, майка на Сашко и Пламена * Силвестър Велячки – Александър Сиромашки (Сашко), син на Елена и Пламен, брат на Пламена, внук на Евдокия и Леонид, приятел на Вики * Алекс Иванов – Мартин, приятел на Надя * Елени Декидис – Елица Хаджикосева, съпруга на Емил и майка на Виктория * Александрия Чальовски – Виктория Хаджикосева (Вики), дъщеря на Елица и Емил, приятелка на Сашко * [[Любомир Бъчваров]] Чефо(Чефо) * ==== Сезон 2 ==== * [[София Маринкова]] – Елена Сиромашка, съпруга на Пламен, дъщеря на Евдокия и Леонид, майка на Сашко и Пламена * Алекс Иванов – Мартин, приятел на Надя * Силвестър Велячки – Александър Сиромашки (Сашко), син на Елена и Пламен, брат на Пламена, внук на Евдокия и Леонид, приятел на Вики * Елени Декидис – Елица Хаджикосева, съпруга на Емил и майка на Виктория * Александрия Чальовски – Виктория Хаджикосева (Вики), дъщеря на Елица и Емил * [[Антон Радичев]] – Леонид Кудрявцев, бивш съпруг на Евдокия, баща на Елена, дядо на Сашко и Пламена * Николай Брънзалов – Васил * [[Криско]] – Себе си ==== Сезон 3 ==== * [[София Маринкова]] – Елена Сиромашка, съпруга на Пламен, дъщеря на Евдокия и Леонид, майка на Сашко и Пламена * [[Любомир Бъчваров]] – Стефан (Чефо), съпруг на Евдокия * Алекс Иванов – Мартин, приятел на Надя * Симеон Ангелов – Денис и приятел на Стефани * Дебора Жечева – Стефани, внучка на Чефо, приятелка на Денис * Юлиян Малинов – Явор, бивш приятел на Елена ==== Сезон 4 ==== * Силвестър Велячки – Александър Сиромашки (Сашко), син на Елена и Пламен, брат на Пламена, внук на Евдокия и Леонид, приятел на Стефани и Преслав * [[Любомир Бъчваров]] – Стефан (Чефо), съпруг на Евдокия * Дебора Жечева – Стефани, внучка на Чефо, приятелка на Сашко и Преслав * [[Димитър Живков]] – Боян, приятел на Надя * Елена Василева – Лили гадже на Явор. * Михаела Горанова – Пламена, дъщеря на Елена и Пламен, внучка на Евдокия и Леонид, сестра на Сашко * Юлиян Малинов – Явор, бивш приятел на Елена === Второстепенни роли === ==== Сезон 1 ==== * Димитър Баненкин – Герхард – полугерманец, полубългарин, измамник * Мирела Карабанчева – Даниела * Любомир Димитров – Малък Тошко * Стефан Георгиев – Голям Тошко * Халед Канхуш – Тото * Виктор Иванов – Чомпи * Кирил Стоянов – Сърфист * Теди Цветкова – Памела * Георгиос Сърбинов – Стенли * Алек Чурчич – Тони * Живко Сираков – Борислав * [[Чавдар Монов]] – Прокопиев * Красимир Добрев – Такис ==== Сезон 2 ==== * [[Теодор Елмазов]] – Експерт 1 * [[Диян Мачев]] – Експерт 2 * Атанас Гушеванов – Археолог 1 * Павел Гайдев – Археолог 2 * Тодор Шейнов – Бай Янко * Диана Спасова – Мара * Деси Моралес – Златка * [[Любомир Ковачев]] – Делакюр * [[Криско|Кристиян Талев – Криско]] – себе си ==== Сезон 3 ==== * Симеон Ангелов – Денис * Христо Терзиев – Коцето * Веселин Владов – Десподов * Александрина Андреева – Инка * Радостина Владимирова – Янка * Рада Кайрякова – Калина ==== Сезон 4 ==== * [[Яна Огнянова]] – Марина Динева, любовница на Парушев * [[София Маринкова]] – Елена Сиромашка, съпруга на Пламен, дъщеря на Евдокия и Леонид, майка на Сашко и Пламена * [[Борис Кашев]] == Музика == Eдноименната песен от сериала „All Inclusive“ се изпълнява от двама от актьорите в сериала – [[Ненчо Балабанов]] и [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]]. Музиката и аранжиментът са дело на Марио Балтаджиев, а текстът на Иван Ангелов.<ref name="nova"/> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://nova.bg/series_movies/series/3179/all-inclusive/ „All Inclusive“ в сайта на Нова ТВ] * [https://www.facebook.com/AllInclusiveTVseries/ „All Inclusive“ във Facebook] {{Нова Броудкастинг Груп}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] psqgh5dx1zxtyot3eeqnf25tt79n9li 0 741524 11464164 9847569 2022-07-19T21:42:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Списък с теленовелите и сериалите на „Телевиса“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Списък с теленовелите и сериалите на „Телевиса“]] i0qmbbhjimkyonctvz46kzdj7euyjx2 0 749088 11463652 11313562 2022-07-19T13:13:06Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{Остров | Име = Цушима | Име на местен език = 対馬 | Карта = Tsushima Island ISS034.jpg | карта-описание = | карта-ниво = | Разположение = | Страна = Япония | Субект на страната = | Административна единица = [[Нагасаки (префектура)|Нагасаки]] | UTC = | Акватория = [[Корейски проток]] | Позиционна карта = Япония | позиционна карта-описание = | релеф=+ | lat_dir = |lat_deg = |lat_min = |lat_sec = | lon_dir = |lon_deg = |lon_min = |lon_sec = | region = | CoordScale = | Площ = 708,7 | Площ на заливите = | Най-висока точка = Ятате – 649 | Население = 39716 | Година = 2006 | Снимка = Aso Bay viewed from Mount Jo-2.jpg | Размер на картината = | Коментар към снимката = Изглед към залива Асо. | Забележки = | Commons = }} [[Файл:View from Shimizuyama 2017.jpg|мини|Изглед към град Цушима.]] [[Файл:Ohunae.jpg|мини|Останки от пристанището на острова, построено през 1663 г.]] '''Цушима''' ({{lang|ja|対馬}}) са група от два изкуствено създадени големи и множество малки острова, разположена в [[Корейски проток|Корейския проток]], по средата между главния японски остров [[Хоншу]] и [[Корейския полуостров]].<ref name="mapquest">[http://www.mapquest.com/maps/map.adp?latlongtype=degrees&latdeg=34&latmin=25&latsec=0&longdeg=129&longmin=20&longsec=0 MapQuest on Tsushima Island's coordinates].</ref><ref name="britenc">[http://www.britannica.com/eb/article-9073638/Tsushima=geographic location of Tsushima].</ref> Цушима е един непрекъснат остров до 1671 г., когато е прокопан канал, разделящ го на две, а през 1900 г. е прокопан още един канал, вече разделящ го на три части. Тези канали са прокарани през [[Провлак|провлаците]] в централната му част. Към Цушима принадлежат още стотина по-малки островчета. Островната група е около 70 km дълга и 15 km широка. Населението на Цушима е {{nowrap|34 000}} души към 2013 г. Едноименният град [[Цушима (Нагасаки)|Цушима]], където живее по-голямата част от населението, се намира в южната част.<ref name="city">{{Citation |title=Info on Tsushima Shi |url=http://www.city.tsushima.nagasaki.jp/foreign/profile/english.html |accessdate=2020-04-20 |archivedate=2020-09-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200910101230/http://www.city.tsushima.nagasaki.jp/foreign/profile/english.html }}</ref> == География == Цушима се намира на географска ширина приблизително по средата между японските острови [[Хоншу]] и [[Кюшу]]. Корейският проток се разделя на две при Цушима – по-широката част откъм Япония се нарича Източен или Цушимски проток, а по-тясната –Западен проток. Двата канала, прокопани през 1671 г. и 1900 г., свързват дълбоко врязания залив Асо с източното крайбрежие на острова. Около Цушима са разпръснати над 100 малки островчета. Цушима е най-близката японска територия до Корейския полуостров, намирайки се на около 50 km от [[Пусан]].<ref>{{cite web |url=https://maps.google.com/maps?t=k&q=35.1,129.033333&ie=UTF8&ll=34.77546,129.401093&spn=0.803141,1.562805&z=10 |title=Google Maps |accessdate=2 май 2008}}</ref> При ясни метеорологични условия, хълмовете и планините на Корейския полуостров могат да се видят от високите северни части на острова. На 50 km югоизточно се намира най-близкото японско пристанище, на остров [[Ики (остров)|Ики]].<ref>{{cite web |url=https://maps.google.com/maps?t=k&q=33.774167,129.719444&ie=UTF8&ll=34.032176,129.635925&spn=0.810308,1.562805&z=10 |title=Google Maps |accessdate=2 май 2008}}</ref> Цушима и Ики заедно попадат в границите на квази-национален парк,<ref name="city"/> който е защитен от по-нататъшно развитие. Поради тази причина, около 89% от Цушима са покрити от естествена растителност.<ref name="asahi">[http://www.asahi.com/english/Herald-asahi/TKY200605310137.html Asahi.com article on Tsushima]</ref> Релефът е предимно планински. Правителството на Япония администрира Цушима като цяла единица, въпреки изкуствените водни пътища, които го разделят. Северната му част е позната под името Каминошима (上島), а южната – Шимоношима (下島). И в двете части се намират по две планини. Най-високият връх на острова, Ятате (矢立山), се намира в южната част и има надморска височина 649 метра.<ref name="tsuhimamountains">{{икона|ja}} [http://www.gsi.go.jp/LOCAL/kyusyu/chiri_data/yama/nagasaki.html 国土交通省国土地理院 九州地方測量部「長崎県山岳標高」] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080115063733/http://www.gsi.go.jp/LOCAL/kyusyu/chiri_data/yama/nagasaki.html |date=15 януари 2008}} – Kyushu Regional Survay Department, Geographical Survay Institute, Ministry of Land, Infrastructure, Transport and Tourism in Japan</ref> Климатът е [[Морски климат|морски]] [[Субтропичен климат|субтропичен]] и има силно влияние от [[мусон]]ните ветрове. Средната годишна температура е 15,8&nbsp;°C,<ref name="tsushimaweather">[http://www.data.jma.go.jp/obd/stats/etrn/view/nml_sfc_ym.php?prec_no=84&prec_ch=%92%B7%8D%E8%8C%A7&block_no=47800&block_ch=%8C%B5%8C%B4&year=&month=&day=&elm=normal&view= Meteorologic data in Izuhara (厳原), Tsushima by Japan Meteorological Agency]</ref> а средното количество годишни валежи е 2235&nbsp;mm.<ref name="tsushimaweather" /> Най-високата измерена температура е 36,6&nbsp;°C на 20 август 2013 г., а най-ниската е -8,6&nbsp;°C през 1895 г.<ref name="tsushimaweather2">[http://www.data.jma.go.jp/obd/stats/etrn/view/rank_s.php?prec_no=84&prec_ch=%92%B7%8D%E8%8C%A7&block_no=47800&block_ch=%8C%B5%8C%B4&year=&month=&day=&elm=rank&view= Meteorologic data in Izuhara (厳原), Tsushima by Japan Meteorological Agency] – most ~ 10th largest value on record</ref> Като цяло, валежите на Цушима са повече, отколкото на главните японски острови. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Цушима |Източник=Japan Meteorological Agency<ref>{{cite web| url = http://www.data.jma.go.jp| title = Izuhara 1981 – 2010 | accessdate = 21 януари 2012 | publisher = JMA}}</ref> | Ян_ср_валежи= 77.4 | Фев_ср_валежи= 93.4 | Мар_ср_валежи= 159.2 | Апр_ср_валежи= 193.3 | Май_ср_валежи= 231.9 | Юни_ср_валежи= 331.5 | Юли_ср_валежи= 367.4 | Авг_ср_валежи= 301.7 | Сеп_ср_валежи= 235.1 | Окт_ср_валежи= 97.8 | Ное_ср_валежи= 93.6 | Дек_ср_валежи= 53.0 | Годишно_ср_валежи= 2235 | Ян_ср_мин= 2.2 | Ян_ср_макс= 8.9 | Фев_ср_мин= 3.1 | Фев_ср_макс= 10.2 | Мар_ср_мин= 6.1 | Мар_ср_макс= 13.0 | Апр_ср_мин= 10.0 | Апр_ср_макс= 17.8 | Май_ср_мин= 14.0 | Май_ср_макс= 21.5 | Юни_ср_мин= 18.0 | Юни_ср_макс= 24.3 | Юли_ср_мин= 22.9 | Юли_ср_макс= 27.8 | Авг_ср_мин= 23.8 | Авг_ср_макс= 29.5 | Сеп_ср_мин= 20.5 | Сеп_ср_макс= 26.3 | Окт_ср_мин= 14.9 | Окт_ср_макс= 22.0 | Ное_ср_мин= 9.3 | Ное_ср_макс= 16.8 | Дек_ср_мин= 4.4 | Дек_ср_макс= 11.6 | Годишно_ср_мин= 12.4 | Годишно_ср_макс= 19.1 | ширина=auto |}} == Екология == Островът е обитаван от [[Бенгалска котка|бенгалски котки]], [[японски собол]]и, [[Колонок|колоноци]] и [[гризачи]].<ref>{{cite journal |last1=Tatara |first1=M. |last2=Doi |first2=T. |year=1994 |title=Comparative analyses on food habits of Japanese marten, Siberian weasel and leopard cat in the Tsushima islands, Japan |journal=Ecological Research |volume=9 |issue=1 |pages=99 – 107 |doi=10.1007/BF02347247}}</ref> През февруари 2017 г. на острова са открити [[видри]]. На острова се отбиват за почивка много прелетни птици. Отровната змия ''[[Gloydius tsushimaensis]]'' е [[Ендемит|ендемична]] за острова. Във водите близо до острова се намира най-северният [[коралов риф]] в света, включващ най-вече студоустойчивите каменисти корали ''[[Favia]]''.<ref>Hiroya Yamano ''et al.'', in the on-line journal ''Geology'', 12 July 2012, reported by Joost DeVries at [http://reefbuilders.com/2012/08/01/coldwater-reef-japan/ Reefbuilders] and at [http://www.advancedaquarist.com/blog/the-worlds-most-northern-coral-reef Advanced Aquarist]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Горите, които покриват по-голямата част от Цушима, включват широколистни и вечнозелени дървета, иглолистни дървета и листопадни дървета. == Икономика == Главният развива отрасъл е [[риболов]]ът. Той е съсредоточен в улова на [[калмари]] покрай източното крайбрежие на Цушима. През последните години се развива третичния сектор, главно покрай южнокорейските туристи. Туристическият поток се увеличава стремглаво след откриването на бърза фериботна връзка с близкия корейски град [[Пусан]] през 1999 г. Островът се обслужва от летище, осъществяващо връзка с [[Нагасаки]] и [[Фукуока]]. То е отворено през 1957 г. == История == В [[япоснка митология|япоснката митология]], Цушима е един от осемте първоначални острова, създадени от [[Шинтоизъм|шинтоистките]] божества [[Изанаги]] и [[Изанами]]. Археологическите находки сочат, че Цушима е бил населен през [[период Джомон|периода Джомон]] (японската праистория). Китайски текст от 3 век споменава, че на острова има повече от хиляда домакинства. Тъй като островът почти не разполага с годни за обработване земи, островитяните се изхранват чрез риболов и търговия. От началото на 6 век Цушима е официално провинция на Япония. През 7 век на него са стационирани гранични войски и е построена крепостта Канеда. Към 13 век островът е окупиран от японски пирати. През 1510 г. местните търговци организират въстание срещу пиратите, но то е потушено. Към края на 16 век японците нахлуват в Корея (по това време управлявана от [[Чосон]]), а Цушима играе ролята на главна военноморска база по време на нападението. До 1603 г. на него са изпращани много корейски военнопленници. Около 1663 г. на острова е построена корабостроителница, останките от които стоят и до днес. До [[период Мейджи|периода Мейджи]] Цушима представлява граница между Япония и Корея и зависи силно от търговията с Корея, а институциите и системите за търговия на острова наподобяват повече корейските, отколкото японските. Островитяните говорят на местен диалект на японския и споделят същите обичаи, социална структура и икономически отношения като японците.<ref>Lewis, J.B. Frontier contact between Chosŏn Korea and Tokugawa Japan, page 33. [https://books.google.com/books?id=0YIbNlliRswC&pg=PA25&lpg=PA25&dq=why+did+Silla+allow+Tsushima+to+become+Japanese&source=bl&ots=9Q9u7d3Gkw&sig=ZlTDP3lxY1WeB5l0e83VRZMw5m8&hl=en&ei=E22KTsjcCKT5sQKxrZ2_BA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CDkQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false]</ref> През 1861 г. [[Руската империя]] се опитва да установи своя база на острова, но начинанието им е прекъснато от намесата на [[Великобритания]]. През 1872 г. Цушима става част от префектура Негасаки. По време на [[Руско-японска война]], руският [[Балтийски флот (Русия)|Балтийски флот]] под командването на адмирал [[Зиновий Рожественски]] пътува от [[Балтийско море]] до [[Източна Азия]] в продължение на почти година, само за да бъде унищожен от силите на японския адмирал [[Того Хейхачиро]] в [[Битка при Цушима|битката при Цушима]] (27 – 28 май 1905 г.). В периода 1948 – 1949 г. на съседния корейски остров [[Чеджу-до]] се надига комунистическо въстание, но е смазано от корейските антикомунистически сили, което кара много жители на острова да потърсят убежище на Цушима. През 1950 г. правителството на Южна Корея се опитва да упражни суверенитета си върху острова, но на следващата година той е законно предаден на Япония от САЩ.<ref>[http://dokdo-research.com/page17.html "U.S. State Department, Report from the Office of Intelligence Research: Korea´s Recent Claim to the Island of Tsushima (prepared on March 30, 1950)"]</ref><ref name="memorandum1203">[http://www.geocities.jp/tanaka_kunitaka/takeshima/frus1951.gif "Memorandum of Conversation, by the Officer in Charge of Korean Affairs in the Office of Northeast Asian Affairs (Emmons)"], {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181007111718/http://www.geocities.jp/tanaka_kunitaka/takeshima/frus1951.gif |date=7 октомври 2018}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Острови на Япония]] hnllyynpa37trcksmwn5tg050r1cw75 0 749221 11463706 10353280 2022-07-19T14:11:04Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Верони Страшников | снимка = | цяло име = Верони Спасов Страшников | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|НРБ}} [[Народна република България]] | височина = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = | години = 1980 – 1987<br>1987 – 1988<br>1988 – 1994 | отбори = {{флагче|България|1987}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България|1988}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Светкавица (Търговище)|Светкавица]] | мачове = 156<br>12<br>– | голове = (13)<br>(0)<br>(–) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Верони Спасов Страшников''' (роден на 10 септември 1961 г.) е [[България|български]] [[футболист]], полузащитник. Играл е за [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] и [[ФК Светкавица (Търговище)|Светкавица (Търговище)]].<ref>[http://chernomorepfc.bg/bg/klubni-rekordi/ Клубни рекорди]</ref><ref>[https://arenavarna.com/футбол/ретро-варна-голям-отбор-на-черно-море-и/ Голям отбор на Черно море изпуска бронза през 1982 г.] arenavarna.com</ref> == Биография == Юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], Страшников дебютира за първия отбор на 19-годишна възраст през сезон 1980/81. Играе за „моряците“ в продължение на 7 сезона. Записва общо в първенството 156 мача с 13 гола – 123 мача със 7 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] и 33 мача с 6 гола в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]]. С Черно море достига до финал за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]]. През 1987 г. Страшников преминава в градския противник [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През сезон 1987/88 изиграва 12 мача за „соколите“ в елитното първенство. През 1988 г. преминава в отбора на [[ФК Светкавица (Търговище)|Светкавица (Търговище)]], който тогава участва в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточната „В“ група]]. Още в първия си сезон там помага на тима да спечели промоция за втория ешелон. През сезон 1989/90 записва за Светкавица 38 мача с 5 гола в „Б“ група, а през 1990/91 участва в 19 мача и вкарва 1 гол. == Източници == <references /> {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Страшников, Верони}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Светкавица (Търговище)]] [[Категория:Родени във Варна]] 3ls10gd78i5v36se6h6q1pu5f81wz5v 0 752731 11464151 10311312 2022-07-19T21:40:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ПФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ПФК „Светкавица“]] p1hkrtlf0g2dj3nnh7ufz24oh7esuv2 0 752732 11464169 10311314 2022-07-19T21:42:58Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[ФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК „Светкавица“]] 7009mo91scowlel6bado35optc2ukyo 1 752733 11464178 10311316 2022-07-19T21:44:18Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Беседа:ФК „Светкавица“]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:ФК „Светкавица“]] 3dd6lwsiedjukxrvpqq8fgmflqcvq1c 0 753452 11464606 11402384 2022-07-20T10:55:26Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уилям Мьорнър | име-оригинал = William Moerner | категория = учен | описание = | портрет = WE Moerner.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Плезантън]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Вашингтонски университет в Сейнт Луис]]<br/>[[Университет „Корнел“]] | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[химия]], [[биофизика]], [[приложна физика]] | школа = | учил-при = | работил-в = [[Станфордски университет]]<br/>[[Калифорнийски университет, Сан Диего]] | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = [[Нобелова награда за химия]] (2014) | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Шарън Мьорнър | деца = 1 | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Уилям Еско Мьорнър''' ({{lang|en|William Esco Moerner}}) е американски [[физикохимик]], лауреат на [[Нобелова награда за химия]] от 2014 г. заедно с [[Ерик Бециг]] и [[Щефан Хел]] за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.<ref name="nobelprize.org">[https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/2014/ "Nobel Prize in Chemistry 2014." ''Nobelprize.org''].</ref><ref name=sunobelwinner>[http://news.stanford.edu/news/2014/october/moerner-nobel-prize-100814.html "Professor W.E. Moerner wins the Nobel Prize in Chemistry."] ''Stanford Report'', 8 октомври 2014</ref> Той постига първото оптическо засичане и спектроскопия на [[молекула]] в [[Физика на кондензираната материя|кондензирани фази]].<ref>Reich,Ziv and Kapon,Ruti. 2010. „Foreword by the Guest Editors.“ (Special Issue dedicated to Prof. Moerner's Achievements.) ''Israel Journal of Chemistry'' 49 (3 – 4), April 2010. DOI: [https://dx.doi.org/10.1002/ijch.201090002 10.1002/ijch.201090002]</ref><ref>W. E. Moerner and L. Kador, „Optical Detection and Spectroscopy of Single Molecules in a Solid“, ''Physical Review Letters'' 62, 2535 (1989). DOI:[https://dx.doi.org/10.1103/PhysRevLett.62.2535 10.1103/PhysRevLett.62.2535]</ref> == Ранен живот и образование == Мьорнър е роден на 24 юни 1953 г. в [[Плезантън]], [[Калифорния]].<ref>[http://obits.dignitymemorial.com/dignity-memorial/obituary.aspx?n=William-Moerner&lc=4411&pid=159836374&mid=5234796 Dignitymemorial.com]</ref> Израства в [[Сан Антонио]], [[Тексас]], където завършва средното си образование. Учи във [[Вашингтонски университет в Сейнт Луис|Вашингтонския университет в Сейнт Луис]], където завършва три бакалавърски програми: по физика, по електроинженерство и по математика.<ref name="engineering.wustl.edu">[https://engineering.wustl.edu/alumniawards.aspx?year=2013 Engineering Alumni Achievement Award, Washington University, 2013] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140502102909/https://engineering.wustl.edu/alumniawards.aspx?year=2013 |date=2 май 2014}}</ref> След това се записва да учи в [[Университет „Корнел“|университета „Корнел“]], с помощ от [[Национална фондация за наука|Националната фондация за наука]].<ref>[http://academictree.org/chemistry/peopleinfo.php?pid=52873 Academic Family Tree]</ref> Там завършва магистратура и докторантура по физика съответно през 1978 г. и 1982 г. През тези години Мьорнър е с безупречен успех, който е признат чре множество награди.<ref name=kanlin556>Kan, L., & Lin, S. H. (2011). ''[http://searchworks.stanford.edu/view/9087828 Wolf Prize in chemistry : an epitome of chemistry in 20th century and beyond]''. Singapore: World Scientific. p. 556.</ref> == Научна дейност == Мьорнър работи в изследователски център на [[IBM]] в [[Сан Хосе]] като изследовател от 1981 до 1988 г., мениджър от 1988 до 1989 г. и ръководител на проект от 1989 до 1995 г. В периода 1994 – 1995 г. е гост-преподавател в [[Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих|Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих]], а през 1995 – 1998 г. работи в департамента по физикохимия и департамента по химия и биохимия на [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет, Сан Диего]]. През 1998 г. изследователският му екип се премества в [[Станфордски университет|Станфордския универистет]], където той става професор по химия.<ref name=sufacultychem>[http://chemistry.stanford.edu/faculty/w-moerner Stanford University. Department of Chemistry. Faculty. W. E. Moerner] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111012090228/http://chemistry.stanford.edu/faculty/w-moerner |date=2011-10-12 }}.</ref><ref>[http://www.stanford.edu/dept/app-physics/cgi-bin/person/moerner-w-e Stanford University. Department of Applied Physics. W. E. Moerner]</ref> Там той ръководи департамента по химия през 2011 – 2014 г.<ref name=suprofiles>[https://profiles.stanford.edu/w-moerner W. E. Moerner | Stanford University Profiles]</ref> и работи по микроскопията със свръхвисока разделителна способност. Към май 2014 г. има зад името си 386 публикации.<ref name=fullcv>[http://www.stanford.edu/group/moerner/cv/moerner_current.pdf Full CV for W. E. (William Esco) Moerner]</ref> Член е на [[Американско физическо общество|Американското физическо общество]] от 2009 г. и носител на [[Нобелова награда за химия]] от 2014 г. Почетен член на [[Американска академия на изкуствата и науките|Американската академия на изкуствата и науките]] от 2001 г.<ref>[http://news.stanford.edu/news/2001/may2/academy-52.html "Three Stanford professors elected to American Academy of Arts and Sciences."] ''Stanford Report'', May 2, 2001.</ref> и на [[Националната академия на науките на САЩ]] от 2007 г.<ref>[http://news.stanford.edu/news/2007/may9/nas-050907.html Mark Schwartz and Lisa Trei. 2007. „Five professors among new members elected to National Academy of Sciences.“] ''Stanford Report'', 3 май 2007.</ref><ref>Prashant Nair. 2012. „QnAs with W. E. Moerner.“ ''[https://dx.doi.org/10.1073/pnas.1204426109 Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America]''. Apr 24, 2012; 109(17): 6357. DOI: 10.1073/pnas.1204426109</ref> == Източници == <references/> {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мьорнър, Уилям}} [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Станфордски университет]] [[Категория:Калифорнийски университет – Сан Диего]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Американци от немски произход]] [[Категория:Родени в Калифорния]] ow0kan0c1q6o12ce31a1928md95vo8f 11464622 11464606 2022-07-20T11:03:11Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уилям Мьорнър | име-оригинал = William Moerner | категория = учен | описание = | портрет = WE Moerner.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Плезантън]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | образование = [[Вашингтонски университет в Сейнт Луис]]<br/>[[Университет „Корнел“]] | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[химия]], [[биофизика]], [[приложна физика]] | школа = | учил-при = | работил-в = [[Станфордски университет]]<br/>[[Калифорнийски университет, Сан Диего]] | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = [[Нобелова награда за химия]] (2014) | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Шарън Мьорнър | деца = 1 | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Уилям Еско Мьорнър''' ({{lang|en|William Esco Moerner}}) е американски [[физикохимик]], лауреат на [[Нобелова награда за химия]] от 2014 г. заедно с [[Ерик Бециг]] и [[Щефан Хел]] за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.<ref name="nobelprize.org">[https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/2014/ "Nobel Prize in Chemistry 2014." ''Nobelprize.org''].</ref><ref name=sunobelwinner>[http://news.stanford.edu/news/2014/october/moerner-nobel-prize-100814.html "Professor W.E. Moerner wins the Nobel Prize in Chemistry."] ''Stanford Report'', 8 октомври 2014</ref> Той постига първото оптическо засичане и спектроскопия на [[молекула]] в [[Физика на кондензираната материя|кондензирани фази]].<ref>Reich,Ziv and Kapon,Ruti. 2010. „Foreword by the Guest Editors.“ (Special Issue dedicated to Prof. Moerner's Achievements.) ''Israel Journal of Chemistry'' 49 (3 – 4), April 2010. DOI: [https://dx.doi.org/10.1002/ijch.201090002 10.1002/ijch.201090002]</ref><ref>W. E. Moerner and L. Kador, „Optical Detection and Spectroscopy of Single Molecules in a Solid“, ''Physical Review Letters'' 62, 2535 (1989). DOI:[https://dx.doi.org/10.1103/PhysRevLett.62.2535 10.1103/PhysRevLett.62.2535]</ref> == Образование == Мьорнър е роден на 24 юни 1953 г. в [[Плезантън]], [[Калифорния]].<ref>[http://obits.dignitymemorial.com/dignity-memorial/obituary.aspx?n=William-Moerner&lc=4411&pid=159836374&mid=5234796 Dignitymemorial.com]</ref> Израства в [[Сан Антонио]], [[Тексас]], където завършва средното си образование. Учи във [[Вашингтонски университет в Сейнт Луис|Вашингтонския университет в Сейнт Луис]], където завършва три бакалавърски програми: по физика, по електроинженерство и по математика.<ref name="engineering.wustl.edu">[https://engineering.wustl.edu/alumniawards.aspx?year=2013 Engineering Alumni Achievement Award, Washington University, 2013] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140502102909/https://engineering.wustl.edu/alumniawards.aspx?year=2013 |date=2 май 2014}}</ref> След това се записва да учи в [[Университет „Корнел“|университета „Корнел“]], с помощ от [[Национална фондация за наука|Националната фондация за наука]].<ref>[http://academictree.org/chemistry/peopleinfo.php?pid=52873 Academic Family Tree]</ref> Там завършва магистратура и докторантура по физика - съответно през 1978 г. и 1982 г. През тези години Мьорнър е с безупречен успех, потвърден от множество награди.<ref name=kanlin556>Kan, L., & Lin, S. H. (2011). ''[http://searchworks.stanford.edu/view/9087828 Wolf Prize in chemistry: an epitome of chemistry in 20th century and beyond]''. Singapore: World Scientific, p. 556.</ref> == Научна дейност == Мьорнър работи в изследователски център на [[IBM]] в [[Сан Хосе]] като изследовател от 1981 до 1988 г., мениджър от 1988 до 1989 г. и ръководител на проект от 1989 до 1995 г. В периода 1994 – 1995 г. е гост-преподавател в [[Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих|Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих]], а през 1995 – 1998 г. работи в департамента по физикохимия и департамента по химия и биохимия на [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет, Сан Диего]]. През 1998 г. изследователският му екип се премества в [[Станфордски университет|Станфордския университет]], където той става професор по химия.<ref name=sufacultychem>[http://chemistry.stanford.edu/faculty/w-moerner Stanford University. Department of Chemistry. Faculty. W. E. Moerner] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111012090228/http://chemistry.stanford.edu/faculty/w-moerner |date=2011-10-12 }}.</ref><ref>[http://www.stanford.edu/dept/app-physics/cgi-bin/person/moerner-w-e Stanford University. Department of Applied Physics. W. E. Moerner]</ref> Там той ръководи департамента по химия през 2011 – 2014 г.<ref name=suprofiles>[https://profiles.stanford.edu/w-moerner W. E. Moerner | Stanford University Profiles]</ref> и работи по микроскопията със свръхвисока разделителна способност. Към май 2014 г. има зад името си 386 публикации.<ref name=fullcv>[http://www.stanford.edu/group/moerner/cv/moerner_current.pdf Full CV for W. E. (William Esco) Moerner]</ref> Член е на [[Американско физическо общество|Американското физическо общество]] от 2009 г. и носител на [[Нобелова награда за химия]] от 2014 г. Почетен член на [[Американска академия на изкуствата и науките|Американската академия на изкуствата и науките]] от 2001 г.<ref>[http://news.stanford.edu/news/2001/may2/academy-52.html "Three Stanford professors elected to American Academy of Arts and Sciences."] ''Stanford Report'', May 2, 2001.</ref> и на [[Националната академия на науките на САЩ]] от 2007 г.<ref>[http://news.stanford.edu/news/2007/may9/nas-050907.html Mark Schwartz and Lisa Trei. 2007. „Five professors among new members elected to National Academy of Sciences.“] ''Stanford Report'', 3 май 2007.</ref><ref>Prashant Nair. 2012. „QnAs with W. E. Moerner.“ ''[https://dx.doi.org/10.1073/pnas.1204426109 Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America]''. Apr 24, 2012; 109(17): 6357. DOI: 10.1073/pnas.1204426109</ref> == Библиография == * в съавторство с L. Kador, ''Optical detection and spectroscopy of single molecules in a solid.'' In: ''Physical Review Letters.'' Band 62, 1989, S. 2535 * в съавторство с Michel Orrit, ''Illuminating single molecules in condensed matter.'' In: ''[[Сайънс|Science]].'' Band 283, 1999, S. 1670–1676 * в съавторство с Th. Basché, M. Orrit, H. Talon, ''Photon antibunching in the fluorescence of a single dye molecule trapped in a solid.'' In: ''Physical Review Letters.'' Band 69, 1992, S. 1516 * в съавторство със S. M. Silence, ''Polymeric photorefractive materials.'' In: ''Chemical Reviews.'' Band 94, 1994, S. 127–155 * в съавторство със Stephen Ducharme, J. C. Scott, R. J. Twieg, ''Observation of the photorefractive effect in a polymer.'' In: ''Physical Review Letters.'' Band 66, 1991, S. 1846 * в съавторство с P. Yeh, ''Introduction to Photorefractive Nonlinear Optics.'' In: ''[[Physics Today]].'' Heft 3, 2008, S. 89–98 * в съавторство с Brahim Lounis, ''Single photons on demand from a single molecule at room temperature.'' In: ''[[Нейчър|Nature]].'' Band 407, 2000, S. 491–493 == Източници == <references/> {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мьорнър, Уилям}} [[Категория:Американски физикохимици]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Станфордски университет]] [[Категория:Калифорнийски университет – Сан Диего]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Американци от немски произход]] [[Категория:Родени в Калифорния]] ji09svsf7r4hhwfpivoms7frv2nvcas 0 756634 11464431 11116899 2022-07-20T08:32:34Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|предприемач | име = Димитър Търпенов | име-оригинал = | описание = български общественик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лерин]], [[Османска империя]] | починал-място = | вложки = }} '''Димитър (Димуш) Търпенов''' е [[българи|български]] търговец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е в големия български град [[Лерин]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Флорина, [[Гърция]]. Димитър Търпенов, който е известен като '''Магазинджи Димуш''', става един от най-богатите и влиятелни хора в Леринско. Взима дейно участие в борбата за изграждане и укрепване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и е спомоществовател на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Търпенов и синовете му са смятани за „стожери на българския дух“ в Леринско. Съдейства за строежа на българското училище в Лерин и предоставя къщата си за църковно-училищното настоятелство, както и за тайни събрания и срещи на революционери, укриване на четници и за провеждане на важни събрания, където се вземат съществени решения за ВМОРО.<ref name="МНИ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mni.bg/2016/07/140-godini-ot-rozhdenieto-na-ilia.html | заглавие = Илия Димушев (1876 - 1934) | достъп_дата = 6 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 юли 2016 г | труд = | издател = Македонски научен институт | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Член е на [[Леринска българска община|Леринската българска община]] и е сред най-видните ѝ дейци.<ref name="il85">{{Цитат периодика| last = Ив. | first =Ил | authorlink = Илия Иванов (революционер) | coauthors = | year =1937 | month =май | title = Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | volume =IX | issue =5 (85 | pages =10-11 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1937.pdf?sequence=7&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> Арестуван е след [[Йосифова афера|Йосифовата афера]], но след това е оправдан.<ref>{{cite book | title = Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи | last = Георгиев | first = Величко, Стайко Трифонов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 - 139 | url = https://books.google.ch/books?id=-Zu5AAAAIAAJ&q=%22%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86+%D0%9D%D0%B8%D0%BA.+%D0%A0%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%22&dq=%22%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86+%D0%9D%D0%B8%D0%BA.+%D0%A0%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjBhaamuLjqAhW2w8QBHeGgCdgQ6AEwAHoECAAQAg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Негов син е българският революционер [[Илия Димушев]] и [[Антон Търпенов]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Търпенов, Димуш}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Родени в Лерин]] [[Категория:Членове на Леринската българска община]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] nj96q2nv82susgcly9sveszkssf4tii 11464432 11464431 2022-07-20T08:32:44Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|предприемач | име = Димитър Търпенов | име-оригинал = | описание = български общественик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лерин]], [[Османска империя]] | починал-място = | вложки = }} '''Димитър (Димуш) Търпенов''' е [[българи|български]] търговец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е в големия български град [[Лерин]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Флорина, [[Гърция]]. Димитър Търпенов, който е известен като '''Магазинджи Димуш''', става един от най-богатите и влиятелни хора в Леринско. Взима дейно участие в борбата за изграждане и укрепване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и е спомоществовател на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Търпенов и синовете му са смятани за „стожери на българския дух“ в Леринско. Съдейства за строежа на българското училище в Лерин и предоставя къщата си за църковно-училищното настоятелство, както и за тайни събрания и срещи на революционери, укриване на четници и за провеждане на важни събрания, където се вземат съществени решения за ВМОРО.<ref name="МНИ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mni.bg/2016/07/140-godini-ot-rozhdenieto-na-ilia.html | заглавие = Илия Димушев (1876 - 1934) | достъп_дата = 6 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 юли 2016 г | труд = | издател = Македонски научен институт | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Член е на [[Леринска българска община|Леринската българска община]] и е сред най-видните ѝ дейци.<ref name="il85">{{Цитат периодика| last = Ив. | first =Ил | authorlink = Илия Иванов (революционер) | coauthors = | year =1937 | month =май | title = Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | volume =IX | issue =5 (85 | pages =10-11 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1937.pdf?sequence=7&isAllowed=y | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> Арестуван е след [[Йосифова афера|Йосифовата афера]], но след това е оправдан.<ref>{{cite book | title = Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи | last = Георгиев | first = Величко, Стайко Трифонов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 - 139 | url = https://books.google.ch/books?id=-Zu5AAAAIAAJ&q=%22%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86+%D0%9D%D0%B8%D0%BA.+%D0%A0%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%22&dq=%22%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86+%D0%9D%D0%B8%D0%BA.+%D0%A0%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjBhaamuLjqAhW2w8QBHeGgCdgQ6AEwAHoECAAQAg | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Негови синове са българският революционер [[Илия Димушев]] и [[Антон Търпенов]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Търпенов, Димуш}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Родени в Лерин]] [[Категория:Членове на Леринската българска община]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] 32zg40qowti0ij6pvw0nxhxzmrtvzj9 0 756719 11463722 11190483 2022-07-19T14:23:48Z Xunonotyk 209517 /* За героя */ wikitext text/x-wiki '''Шарона Флеминг''' ({{lang|en|Sharona Fleming}}) е една от главните роли до 3 сезон в телевизионния сериал на [[USA Network]] – „[[Монк]]“ и играе ролята на [[медицинска сестра|медицинската сестра]] и добър приятел на главния герой – [[Ейдриън Монк]]. == За героя == Тя е разведена самотна майка с едно дете на име Бенджи. Със съпруга ѝ Тревър са се развели и за да преживява, започва да работи като танцьорка в [[Ню Джърси]]. Един ден проблясва отново надежда, когато започва работа като медицинска сестра на героя [[Ейдриън Монк]]. Но не може да се изхранват със заплата от 980 долара и затова тя се връща в Ню Джърси, за да се омъжи отново за бившия си съпруг. {| class="wikitable" |+ !Име !Шарона Флеминг |- !Семейство !Дъглас Флеминг (баща починал) Черил Флеминг (майка) Гейл Флеминг (сестра) Howie Fleming (чичо починал) |- !Пол !Женски |- !Професия ![[сестринско дело]] |- |Съпрузи |Тревър Хау (ж. два пъти) |- |Любим човек |[[Ранди Дишър]] |- |Деца |Бенджамин Флеминг (Тревор) |} == Епизоди == === Сезон 1: 2002 г. === {| class="wikitable" |+ !№ !# !Заглавие !Режисура !Сценарий !Първо излъчване !Първо излъчване в България !Рейтинг в мииони |- |1 |1 |[[Г-н Монк и кандидатът]] първа част („Mr. Monk and the Candidate (Part 1)“) |Дийн Парисът |[[Анди Брекман]] |[[12 юли]] [[2002]] г. |[[3 януари]] [[2007]] г. |4,76 |- |2 |2 |Г-н Монк и кандидатът втора част („Mr. Monk and the Candidate (Part 2)“) |Дийн Парисът |[[Анди Брекман]] |[[12 юли]] [[2002]] г. |[[4 януари]] [[2007]] г. |4,76 |- |3 |3 |„Г-н Монк и медиумът“ ("Mr. Monk and the Psychic") |Кевин Инч |Джон Романо |[[19 юли]] [[2002]] г. |[[8 януари]] [[2007]] г. |4,06 |- |4 |4 |„Г-н Монк среща Дейл Кита“ ("Mr. Monk Meets Dale the Whale") |Роб Томпсън |[[Анди Брекман]] |[[26 юли]] [[2002]] г. |[[9 януари]] [[2007]] г. |4,87 |- |5 |5 |„Г-н Монк отива в лунапарка“ ("Mr. Monk Goes to the Carnival") |Рандал Зиск |Сайобан Бърн |[[2 август]] [[2002]] г. |[[10 януари]] [[2007]] г. |4,91 |- |6 |6 |„Г-н Монк отива в лудницата“ ("Mr. Monk Goes to the Asylum") |Ник Марк |Том Шарплинг и Дейвид Брекман |[[9 август]] [[2002]] г. |[[11 януари]] [[2007]] г. |4,48 |- |7 |7 |„Г-н Монк и милиардера-обирджия“ ("Mr. Monk and the Billionaire Mugger") |Стивън Краг |Тимъти Лий |[[16 август]] [[2002]] г. |[[15 януари]] [[2007]] г. |4,46 |- |8 |8 |„Г-н Монк и другата жена“ ("Mr. Monk and the Other Woman") |Адам Аркин |Дейвид Стърн |[[23 август]] [[2002]] г. |[[16 януари]] [[2007]] г. |Неизвестно |- |9 |9 |„Г-н Монк и маратонецът“ ("Mr. Monk and the Marathon Man") |Мич Маркоуиц |Адам Девидсън |[[13 септември]] [[2002]] г. |[[17 януари]] [[2007]] г. |4,86 |- |10 |10 |„Г-н Монк на почивка“ ("Mr. Monk Takes a Vacation") |Кевин Инч |Хай Конрад |[[20 септември]] [[2002]] г. |[[18 януари]] [[2007]] г. |Неизвестно |- |11 |11 |„Г-н Монк и земетресението“ ("Mr. Monk and the Earthquake") |Адам Шенкман |Том Шарплинг и Дейвид Брекман |[[4 октомври]] [[2002]] |[[22 януари]] [[2007]] г. |Неизвестно |- |12 |12 |„Г-н Монк и червенокосият непознат“ ("Mr. Monk and the Red-Head Stranger") |Милан Шейлов |Том Шарплинг и [[Анди Брекман]] |[[11 октомври]] [[2002]] г. |[[23 януари]] [[2007]] г. |Неизвестно |- |13 |13 |„Г-н Монк и самолетът“ ("Mr. Monk and the Airplane") |Адам Шенкман |Дейвид Стърн |[[18 октомври]] [[2002]] г. |[[24 януари]] [[2007]] г. |4,25 |} == Завръщането на Шарона == Шарона се появява през последния сезон на [[Монк]], където става ясно че с бившия си съпруг отново са се развели този път завинаги. В епизода става ясно че тя в [[Ню Джърси]] ръководи болница за ветерани. Но все пак нямаше пари за колежа на вече 17-годишното и дете. == Г-н Монк и Шарона == {{сюжет}} Г-н Монк и Шарона е последният епизод в който участва Шарона. В първата сцена се вижда как г-н Монк чисти със своята прахосмукачка и без да иска поглъща една монета. Той изключва прахосмукачката и изважда торбичката. След това някой почуква. Ейдриън си мисли че е Натали (асистентката му) но се оказва Шарона. Той без да иска включва прахосмукачката и му влиза прах в лицето. След това Шарона отвежда Монк до мивката за да си измие очите и вижда Шарона. После се разбира че е дошла за да отиде на погребението на чичо ̀и който докато се е прибирал от игрището за голф се подхлъзнал на хлабава плочка. Хората които са направили голф игрището щели да дадът 5000$ заради злопоуката. Обаче Монк разкрива че е убийство. Шарона естествено отрича да е убийство, защото все пак ще и платят голяма сума пари. Все пак Монк разкри кой е крадеца. Но късметът и изплувал и докато го преследвали Шарона се подхлъзнала на хлабавата плочка и си счупила ръката. {{сюжет-край}} == Шарона в България == В България от 1 до 3 сезон Шарона се озвучава от [[Гергана Стоянова]], а в 8 сезон 10 епизод се озвучава от [[Петя Миладинова]]. [[Категория:Герои от Монк]] hxu67bt16xva1e3i5cwdqvkypk3ve4s 0 756775 11463947 11356857 2022-07-19T19:15:05Z George Urumov 285354 Поправка заглавие на филм. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Смъртта може да почака | име_оригинал = No Time to Die | картинка = No Time To Die 03.svg | режисьори = [[Кери Джоджи Фукунага]] | продуценти = [[Барбара Броколи]]<br>[[Майкъл Г. Уилсън]] | сценаристи = [[Нийл Първис]]<br>[[Робърт Уейд]]<br>Кери Джоджи Фукунага | актьори = [[Даниъл Крейг]]<br> [[Рами Малек]]<br>[[Кристоф Валц]]<br>[[Ралф Файнс]]<br>[[Леа Седу]] | музика = [[Ханс Цимер]] | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер]]<br>[[Юнивърсъл Студиос]] | премиера = 30 септември 2021 ([[България]]),<br> 8 октомври 2021 ([[САЩ]]) | времетраене = 163 минути | страна = {{флагче с име|Великобритания}}<br>{{флагче с име|САЩ}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = [[щатски долар|$]] 250 000 000 | приходи = [[щатски долар|$]] 774 000 000 | предишна_част = [[Спектър (филм)|Спектър]] (Spectre) (2015) | следваща_част = | код-IMDB = }} '''„Смъртта може да почака“''' ({{lang|en|No Time to Die}}) е двадесет и петият [[филм]] от поредицата за [[Джеймс Бонд]] и петият, последен с [[Даниъл Крейг]] в ролята на легендарния агент 007. == Сюжет == {{сюжет}} Изминало е известно време от момента, в който Джеймс Бонд арестува най-лошия си враг – Ернст Ставро Блофелд, ръководител на всемогъщата престъпна организация СПЕКТЪР. Агент 007 подава оставка, след като се жени за Мадлен Суон. Докато пътува в Италия, Бонд посещава гроба на Веспер Линд и там е нападнат от агенти на СПЕКТЪР. Подозирайки, че съпругата му по някакъв начин е замесена в това, Бонд прекъсва всички отношения с Мадлен и заминава да живее в Ямайка. Пет години по-късно от секретната лаборатория МИ-6 е отвлечен ученият Валдо Обручев, който по нареждане на „М“ разработва проект „Херкулес“. Това е биологично оръжие, базирано на наноботи, които заразяват тялото при контакт с кожата. Наноботите могат да бъдат програмирани за ДНК на конкретен човек, тогава те ще бъдат фатални за този човек, но напълно безопасни за техния носител. Агентът на ЦРУ Феликс Лейтър, заедно с колегата си Логан Аш, пристигат в Ямайка и се опитват да убедят Бонд да им помогне, но получават категоричен отказ. Същата вечер Джеймс се среща с агента на МИ-6 Номи, която го е наследил като агент 007. След като получава информация от Номи за проекта „Херкулес“, Бонд се съгласява да помогне на Лейтър. Джеймс Бонд заминава за Куба, където се среща с агент на ЦРУ на име Палома, който също участва в издирването на Обручев. За да открият учения, Бонд и Палома проникват в събиране на СПЕКТЪР по случай рождения ден на Блофелд. Самият герой на повода е в таен затвор във Великобритания при най-строга охрана, но с изкуствено око може да насочва своите привърженици от разстояние. Блофелд заповядва да се убие Бонд с помощта на наноботи, но вместо това всички агенти на СПЕКТЪР са убити, тъй като Обручев препрограмира наноботите по заповед на Луцифер Сафин. Бонд залавя Обручев и го доставя на кораба на Феликс Лейтър и Аш. Аш се оказва двоен агент, който работи и за Сафин. Аш убива Феликс и взема Обручев заедно с „Херкулес“. За да влезе по следите на Обручев, Бонд се среща с Блофелд в затвора. В същия затвор Мадлен, съпругата на Бонд, работи като психолог. Много преди срещата Сафин идва при Мадлен и я принуждава да използва парфюм с доза наноботи, за да убие Блофелд. Мадлен се съгласява, защото някога Сафин е спасил живота ѝ и тя му е длъжна. Преди много години Сафин отива в къщата на г-н Уайт, бащата на Мадлен, за да го убие. Не успява да убие Уайт, но убива майката на Мадлен. Младата Мадлен стреля по Сафин, но той оцелява и започва да я преследва. Мадлен се опитва да избяга и пада под леда на замръзнало езеро, но Сафин спасява момичето. Когато Бонд среща Мадлен в затворническата килия на Блофелд, той я докосва и несъзнателно се заразява с доза наноботи. По време на разпит Блофелд признава на Бонд, че той е устроил засадата при гроба на Веспър, за да изглежда, че Мадлен е предала Бонд. Джеймс изпуска нервите си и се опитва да удуши Блофелд, което активира наноботите, в резултат на което Блофелд умира. След убийството на Блофелд Мадлен изчезва, но Бонд предполага къде може да се крие тя. Той я намира в малка къща на брега на езеро в Норвегия и там агент 007 среща петгодишно момиченце на име Матилда. Това е дъщерята на Мадлен, но тя категорично твърди, че не е негова дъщеря. Мадлен казва на Бонд, че по заповед на Блофелд баща ѝ е убил родителите на Сафин, когато той е бил още дете, което е накарало Сафин да си отмъсти на Блофелд и СПЕКТЪР. Бонд решава незабавно да отведе Мадлен и бебето на по-безопасно място, но внезапно са нападнати от Логан Аш и други привърженици на Сафин. Бонд убива Аш и няколко от бандитите, но Сафин успява да залови Мадлен и Матилда. Той ги отвежда в леговището си. Бонд, Номи и „Q“ проследяват Сафин до бивша военна база, разположена на остров между Япония и Русия. Бонд и Номи стигат до там и научават, че Сафин е превърнал базата във фабрика за наноботи, където е принудил Обручев да произвежда масово „Херкулес“, за да убие милиони хора по света. Номи убива Обручев, блъскайки го в езерото с наноботи, а Бонд спасява Мадлен и Матилда от плен. Те напускат прокълнатия остров с Номи, докато агент 007 остава отзад, за да отвори неразрушимите врати на подземните камери. Ако тези врати са затворени, ракетите няма да могат да унищожат фабриката за наноботи. Бонд убива оцелелите привърженици на Сафин и се бие с него. Сафин сериозно наранява Бонд и го заразява с наноботи, програмирани да убият Мадлен и Матилда. Сега агент 007 никога няма да може да ги докосне, тъй като всяко докосване означава смърт. Бонд убива Сафин и отваря вратите на бункера. Разговаряйки по радиото с Мадлен, Джеймс казва, че я обича и я моли да живее без него. Мадлен потвърждава, че Матилда е дъщеря на Бонд. Ракетите, изстреляни от британски военен кораб, достигат целта си и „фабриката на смъртта“ на Луцифер Сафин, заедно с неподвижния Джеймс Бонд, изчезват в огнен вихър от ужасни експлозии… {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Даниъл Крейг]] |Джеймс Бонд |- |[[Леа Седу]] |Мадлин Суон, психоложка, съпруга на Джеймс Бонд |- |[[Рами Малек]] |Луцифер Сафин, лидер на терористите, основният противник едновременно на СПЕКТЪР и Джеймс Бонд |- |[[Лашана Линч]] |Номи, нов агент „007“ на МИ-6 |- |[[Ралф Файнс]] |Гарет Малъри, „М“, шеф на МИ-6 |- |[[Наоми Харис]] |Ив Мънипени, секретарка на „М“ |- |[[Рори Киниър]] |Бил Танер, заместник на „М“ |- |[[Бен Уишоу]] |„Q“, началник на техническия отдел на МИ-6 |- |[[Джефри Райт]] |Феликс Лейтър, агент на ЦРУ |- |[[Кристоф Валц]] |Франц Оберхаузер / Ернст Ставро Блофелд, лидер на СПЕКТЪР |- |[[Ана де Армас]] |Палома, агент на ЦРУ, подпомагащ Джеймс Бонд |- |[[Били Магнусен]] |Логан Аш, агент на ЦРУ |- |[[Дейвид Денсик]] |Валдо Обручев, учен, чието изчезване се разследва от Джеймс Бонд |- |[[Дали Бенссала]] |Примо, войник и противник на Джеймс Бонд |- |Лиза-Дора Сонет |Матилда, петгодишната дъщеря на Мадлен |} == Музика на филма == През юли 2019 г. композиторът Дан Ромер е избран от режисьора Кери Джоджи Фукунага, за да създаде саундтрака към новия филм за Джеймс Бонд. По-рано Ромер и Фукунага плодотворно си сътрудничат при създаването на филма „Beast of No Nation“ и сериала „Маниак“. Още през ноември 2019 г. Дан Ромер напуска филма поради творчески разногласия с режисьора, а известният Ханс Цимер поема поста му през януари 2020 година. Това е първият път в историята на „бондиана“, когато композиторът е заменен по време на постпродукцията. Музикалният албум „No Time to Die“ е готов от март 2020 г., но поради отлагането на филма излизането на албума също е отложено за ноември 2020 г. Главната песен „No Time to Die“ в новия филм на „бондиана“ е изпълнена от американската певица [[Били Айлиш]], а нейният брат Финес О'Конъл е съавтор и музикален продуцент на песента. На осемнадесет години Айлиш става най-младият изпълнител, записал главната песен във филмите за Джеймс Бонд. Музиката към филма получава наградата Оскар. == Интересни факти == * Френската актриса Леа Седу играе „девойка на Бонд“ в два филма подред и ако в предишния филм „[[Спектър (филм)|Спектър]]“ играе „просто девойка“, сега тя е съпруга на агент 007. Преди това само английската актриса [[Юнис Гейсън]], изиграла ролята на Силвия Тренч, е „девойка на Бонд“ в два филма подред – „[[Доктор Но]]“ и „[[От Русия с любов]]“. * Американският актьор Джефри Райт става първият актьор на „бондиана“, който изиграва ролята на Феликс Лейтър в три филма. * В многобройни интервюта Даниъл Крейг заявява, че филмът „Смъртта може да почака“ ще бъде последният му в ролята на Джеймс Бонд. * Заснемането се провежда в град Матера (Италия), в Ямайка, в Норвегия и Великобритания, както и в „Pinewood Studios“. По време на снимките на експлозията в „Pinewood Studios“ външната част на снимачния павилион е повредена, а един член на екипажа е леко ранен. * Фирма „Aston Martin“ потвърждава, че във филма ще участват Aston Martin V8 Vantage (издание от 1977 г.), класическият модел DB5 и суперколата Valhalla. * През юли 2019 г. заснемането се провежда във високопланински район в Шотландия – в националния парк Cairngorms, включително в град Авиморе, разположен на нейна територия, и имението Ардевики. На паркинга на Авимор е построен временен хотел от контейнери за настаняване на 300 души от екипа на филма. * Поради отлагането на премиерната дата на филма MGM, която изцяло финансира филма, губи, според „The Hollywood Reporter“, между 30 и 50 милиона долара. * Даниел Крейг лично препоръчва кубинската актриса Ана де Армас за ролята на агент Палома, тъй като преди това е работил добре с нея във „[[Вади ножовете]]“. * Това е първият филм за приключенията на Джеймс Бонд, заснет с IMAX камера. Предишните филми за Бонд са преобразувани във формат IMAX чрез увеличаване на мащаба. Освен това филмът е заснет едновременно с 65-мм камера Panavision. * Това е най-скъпият филм за „бондиана“ с бюджет от около 250 милиона долара и най-дългият (163 минути) филм за приключенията на Бонд. * Типът маска, който Сафин използва във филма, е известен като японската маска „Но“. Изрязва се от кипарис и след това се оцветява с естествени багрила. * В коридора на офиса на МИ-6 може да се видят портрети на предишните лидери на тази организация, изиграни от актьорите [[Джуди Денч]], [[Робърт Браун (актьор)|Робърт Браун]] и [[Бърнард Ли]]. * Това е първият и засега единствен филм за „бондиана“, в който Джеймс Бонд става баща. * Пасажът, който „M“ чете в края на филма, е написан от Джак Лондон. Същият този цитат се появява дословно заедно с некролога на Джеймс Бонд в „[[Човек живее само два пъти (роман)|Човек живее само два пъти]]“ на Иън Флеминг. * На световната премиера, която се състои на 28 септември 2021 г. в Албърт Хол, присъстват членове на британското кралско семейство: [[Чарлз (принц на Уелс)|принц Чарлз]] и [[Камила, херцогиня на Корнуол|Камила Паркър Боулс]], както и [[Уилям Кеймбриджки|принц Уилям]] и [[Катрин Кеймбриджка|Кейт Мидълтън]]. * Даниел Крейг получава звезда на [[Холивудската алея на славата|Алеята на славата в Холивуд]] два дни преди официалната премиера на филма в САЩ. * Преди да бъде поканена да участва в този филм, актрисата Лашана Линч не е гледала нито един филм за Бонд. Но когато официално получава ролята на агент на МИ-6, тя изглежда всичките 24 предишни филма за „бондиана“. * За заснемане на сцените с преследване на автомобили и мотоциклети в Матера (Италия), 31 797 литра Coca-Cola са изляти по някои улици на града. Когато напитката изсъхне, всяка повърхност става лепкава, така че мотоциклети и велосипеди, участващи в каскадьорските кадри, не се плъзгат. * Марката и моделът на платноходката, с която Джеймс Бонд плава в Ямайка, е Spirit 46. Тази ветроходна яхта е способна да развива скорост до 18 възела и е построена по поръчка в Ипсуич (Съфолк, Великобритания). * От момента на първите кадри на филма до появата на първите титри и началото на „главната песен“ минават приблизително 24 минути. Това е абсолютен рекорд във филмите за Джеймс Бонд. * Двете котки на „Q“ в този филм са египетски сфинкс без косми. Котка от абсолютно същата порода е в Доктор Зло от филмите за приключенията на Остин Пауърс, които са пародия на „бондиана“. * В филма е представена реплика на истинското бюро на Иън Флеминг, което може да се види в ъгъла на спалнята на Бонд в Ямайка. Оригиналното бюро на писателя е в Ямайка във вилата на Флеминг в курорта „Goldeneye“ в Оракабес. * Военният кораб, чиито ракети унищожават острова на главния злодей Сафин, е изобразен като кораба от Британския кралски флот ''HMS Dragon''. [[Категория:Филми от 2020 година]] [[Категория:Британски трилъри]] [[Категория:Филми за Джеймс Бонд]] dmaxvrbw3ayd2kifsmnyzajon4croq4 10 757150 11464282 11449642 2022-07-20T01:42:53Z Isip2 westboro 225694 wikitext text/x-wiki {|border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="float:right; width:350px; margin:0.5em 0 1em 1em; background:White; border:1px #aaa solid; border-collapse:collapse; font-size:95%;" |- ! colspan="2" style="background:#ccf; text-align:center;"|<big>История на град Раковски по години</big> |- !style="width:14%; background:#ddf; text-align:center;"|год. !style="background:#ddf; text-align:center;"|Събитие |- |style=font-size:80%; text-align:center;|VIII в. |style=font-size: 80%;|Император Константин V Копроним заселва в Северна Тракия павликяни от районите на Мала Азия (Армения и Сирия). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|836 г. |style=font-size: 80%;|Земите на град Раковски са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|970 г. |style=font-size: 80%;|При нашествието на киевския княз Светослав I много от павликяните са избити и земите им минават под властта на Византия. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|X в. |style=font-size: 80%;|Император Йоан I Цимисхи отново заселва по пловдивските земи павликяни и манихейци от Армения и Сирия. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1084 г. |style=font-size: 80%;|Избухва Павликянското въстание, град Алексиопол е седалище на Великия доместик на Запада (Балканския полуостров). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1115 г. |style=font-size: 80%;|Град Алексиопол е даден на приелите християнството павликяни в пловдивско. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1204 г. |style=font-size: 80%;|Земите на града са включени в Пловдивско херцогство на Латинската империя, град Алексиопол е седалище на баронство в херцогството. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1364 г. |style=font-size: 80%;|Започва изселването на павликяните на север от Стара планина. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1518 г. |style=font-size: 80%;|Сведения за селата Калъчлий, Балтаджа и Али Факъх има в османските данъчни регистри от XVI в. Там селищата фигурират съответно с имената Алтън Боа и Кълъчлъ, Балтаджъ и Кадирджикли, Велед-и данишменд и Али Фъкъх. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1623 г. |style=font-size: 80%;|Отец Антон Батов, капелан за Дубровнишки търговци в Пловдив, започва да покръства павликяните в пловдивските села. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1643 г. |style=font-size: 80%;|Отец Яков Хомодей (Яков Божков) е назначен за първия свещеник в село Калъчлий. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1646 г. |style=font-size: 80%;|Изградена е първата църква в село Калъчлий. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1646 г. |style=font-size: 80%;|Архиепископ Петър Богдан посещава за първи път село Калъчлий. След това го посещава още два пъти - през 1650 и 1652 г. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1697 г. |style=font-size: 80%;|Първите сведения за покръстване в Балтаджа в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 - 1699 г |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1729 г. |style=font-size: 80%;|Името на село Алифакъх се среща в енорийска кръщелна книга. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1738 г. |style=font-size: 80%;|На 22 април в Одрин отец Михаил Добромиров заедно с отец Никола Бошкович са осъдени като „шпиони“ и обезглавени от турците. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1799 г. |style=font-size: 80%;|Калъчлий се утвърждава като седалище на Софийско-пловдивския епископ. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1837 г. |style=font-size: 80%;|Чумна епидемия е покосила 300 души от католическите села в пловдивско. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1839 г. |style=font-size: 80%;|Завършва евангелизацията на населението от селата, умира последната павликянска проповедничка в Балтаджа. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1839 г. |style=font-size: 80%;|Построена е първата църква в селото Балтаджа (от плет и кал). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1844 г. |style=font-size: 80%;|В село Балтаджа е построена нова църква с масивен градеж. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1844 г. |style=font-size: 80%;|В Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1845 г. |style=font-size: 80%;|Започва заселване на село Герен със семейства от Калъчлий. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1857 г. |style=font-size: 80%;|В Калъчлии е изградена първата църква с масивен градеж. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1863 г. |style=font-size: 80%;|Построено е първото училище в Балтаджа. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1879 г. |style=font-size: 80%;|Построено е първото училище в Калачлии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1884 г. |style=font-size: 80%;|Двадесет семейства главно от Калачлии и няколко семейства от Балтаджии се заселват в село Салалии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1887 г. |style=font-size: 80%;|В Балтаджии е построена нова църква. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1891 г. |style=font-size: 80%;|В Калъчлии е построена нова църква. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1904 г. |style=font-size: 80%;|Започва заселването на Алифаково със семейства от Балтаджии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1908 г. |style=font-size: 80%;|Основана местната дружба на Българския земеделски народен съюз в селао Калъчлии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1908 г. |style=font-size: 80%;|Създадено е читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Калъчлии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1909 г. |style=font-size: 80%;|Създадено е читалище „Петър Богдан Бакшев“ в Балтаджии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1910 г. |style=font-size: 80%;|Основана местната дружба на Българския земеделски народен съюз в село Балтаджии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1919 г. |style=font-size: 80%;|В село Алифаково е построена първата църква. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1919 г. |style=font-size: 80%;|Създават се комунистически партийни организации в Балтаджии и Калъчлии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1923 г. |style=font-size: 80%;|Построен е мостът на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1925 г. |style=font-size: 80%;|В Калъчлии започва да работи болницата „Петър Парчевич“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1928 г. |style=font-size: 80%;|През април Чирпанското земетресение разрушава изцяло или частично църквите, училищните сгради, болницата и много частни домове. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1929 г. |style=font-size: 80%;|Изградени са нови сгради на училищата в Балтаджии и Калъчлии. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1930 г. |style=font-size: 80%;|Закупен е първият автобус и започват превози на пътници от Калъчлии до Пловдив. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1931 г. |style=font-size: 80%;|Построени са нови църкви с доброволния труд на населението и средства от Ватикана. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1932 г. |style=font-size: 80%;|Болницата възстановява дейността си в нова сграда. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1934 г. |style=font-size: 80%;|Преименувани са село Алифаково на Антраниково, село Калъчлии на Генерал Николаево и село Балтаджии на Секирци, а няколко месеца по-късно на Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1936 г. |style=font-size: 80%;|Започва електрифицирането на селата Генерал Николаево, Секирово и Антраниково от електроцентрала „Въча“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1943 г. |style=font-size: 80%;|Преименувани са село Антраниково на Парчевич и село Секирово на Архангелово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1944 г. |style=font-size: 80%;|Отец Флавиан Манкин и двама от неговите миряни са убити от народната милиция през октомври в гората около река Стряма. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1945 г. |style=font-size: 80%;|Село Секирово си въстановява старото име. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1948 г. |style=font-size: 80%;|Основано е първото ТКЗС в село Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1949 г. |style=font-size: 80%;|Прокарани са първите водопроводи в селата Генерал Николаево и Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1949 г. |style=font-size: 80%;|Основано е ТКЗС в село Генерал Николаево. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1950 г. |style=font-size: 80%;|Създава се ТКЗС в село Парчевич. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1952 г. |style=font-size: 80%;|По скалъпени обвинения в шпионаж са осъдени 14 духовници от селата Генерал Николаево и Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1952 г. |style=font-size: 80%;|В Генерал Николаево започва да работи тухларна фабрика. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1954 г. |style=font-size: 80%;|Село Секирово се присъединява като квартал на село Генерал Николаево. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1956 г. |style=font-size: 80%;|Изграден е стадион в село Генерал Николаево. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1959 г. |style=font-size: 80%;|Изграден е стадион в село Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1961 г. |style=font-size: 80%;|Село Секирово се отделя от село Генерал Николаево. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1962 г. |style=font-size: 80%;|Открита е сегашната сграда на училище „Христо Ботев“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1963 г. |style=font-size: 80%;|Открита е сграда на читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Генерал Николаево. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1963 г. |style=font-size: 80%;|Открита е сегашната сграда на училище „Христо Смирненски“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1963 г. |style=font-size: 80%;|Започва да работи първата детска градина в Секирово. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1966 г. |style=font-size: 80%;|От сливането на трите селища – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич е формиран град Раковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1966 г. |style=font-size: 80%;|Започва строежът на поликлиниката. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1972 г. |style=font-size: 80%;|Открито е Районното предприятие (фирма „Легия“). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1975 г. |style=font-size: 80%;|Открито е Средно професионално училище по машиностроене „Петър Парчевич“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1975 г. |style=font-size: 80%;|На територията на общината започва да работи клон на „Редки метали“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1977 г. |style=font-size: 80%;|Открито е Средното общообразователно училище „Г.С.Раковски“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1977 г. |style=font-size: 80%;|Издълбани са седем сондажни кладенеца за водоснабдяването на града. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1978 г. |style=font-size: 80%;|Създаден е АПК – Раковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1979 г. |style=font-size: 80%;|Създадена е Община Раковски с център град Раковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1979 г. |style=font-size: 80%;|Започва стоежът на Стоманолеярния завод. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1981 г. |style=font-size: 80%;|В града започва да излиза вестник „Нови хоризонти“ (преименуван по-късно на „Вяра“). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1982 г. |style=font-size: 80%;|Направена е първата отливка Стоманолеярния завод. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1982 г. |style=font-size: 80%;|Построени са първите многоетажни жилищни блокове в града. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1986 г. |style=font-size: 80%;|Направена е първата копка на Профсъюзен дом на културата. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1990 г. |style=font-size: 80%;|В началото на годината е създадена структура на коалицията Съюз на демократичните сили. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1991 г. |style=font-size: 80%;|Открит е Паметник на патрона на града – Георги Стойков Раковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1992 г. |style=font-size: 80%;|Преработен е планът на кв. „Нов център“ и се дава възможност да се строят едно фамилни къщи. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1992 г. |style=font-size: 80%;|Закрито е Средното общообразователно училище „Г.С.Раковски“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1992 г. |style=font-size: 80%;|Прекратена е уранодобивната дейност в района на града. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1996 г. |style=font-size: 80%;|Обявен е в несъстоятелност Стоманолеярният завод. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1996 г. |style=font-size: 80%;|На пл. „България“ е открит Паметник на загиналите 35 раковчани в Отечествената война. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1999 г. |style=font-size: 80%;|Спира излизане на вестник „Вяра“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|1999 г. |style=font-size: 80%;|Болницата е разделена на Общинска болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (медицински център „Свети Елисавета“). |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2000 г. |style=font-size: 80%;|Общинска фирма „Легия“ е приватизирана. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2002 г. |style=font-size: 80%;|Барелеф на духовниците Босилков, Романов и Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2004 г. |style=font-size: 80%;|Приет е нов регулационен план с канализация и пречиствателна станция |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2005 г. |style=font-size: 80%;|Обособява се Индустриална зона Раковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2007 г. |style=font-size: 80%;|В началото на годината в град Раковски е основана структурата на партия ГЕРБ. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2009 г. |style=font-size: 80%;|Започва газификацията на града. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2012 г. |style=font-size: 80%;|Поставени са паметни плочи на отците Михаил Добромиров и Яко Яковски. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2015 г. |style=font-size: 80%;|Основно ремонтиран е площадът в Секирово. От тогава той носи името „Европа“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2018 г. |style=font-size: 80%;|Основно ремонтиран е площад „България“. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2018 г. |style=font-size: 80%;|Издигнат е Паметника на загиналите за независимостта и обединението на България. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2019 г. |style=font-size: 80%;|Градът е посетен от папа Франциск. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2019 г. |style=font-size: 80%;|Изграден е многофункционален спортен комплекс с два тенис корта, баскетболно и стрийтболно игрище. |- |style=font-size:80%; text-align:center;|2021 г. |style=font-size: 80%;|Открит е барелеф на Георги Раковски пред сградата на общината. |} 7e7bzvz2wj8bi0wsrznraaekx8048f5 0 757840 11464673 11386752 2022-07-20T11:15:38Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Ралф разбива интернета | име_оригинал = Ralph Breaks the Internet | картинка = | описание = | режисьори = Рич Мур<br>Фил Джонстън | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Фил Джонстън<ref name=PressKit>{{cite web|url=http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce2c0c0501.pdf|title=Ralph Breaks the Internet – Press Kit|website=wdsmediafile.com|publisher=Walt Disney Studios|accessdate=November 18, 2018}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181105211421/http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce2c0c0501.pdf |date=2018-11-05 }}</ref><br>Памела Рибон<ref name=PressKit/><br>Джим Рийдън<ref name=PressKit/><br>Рич Мур<ref name=PressKit/><br>Джоузи Триндад<ref name=PressKit/> | базиран_на = | актьори = Джон С. Райли<br>Сара Силверман<br>[[Гал Гадот]]<br>[[Тараджи Хенсън]]<br>Джак Макбрайър<br>[[Джейн Линч]]<br>Алън Тюдик<br>[[Алфред Молина]]<br>[[Ед О'Нийл]] | музика = Хенри Джакман<ref name="Amazon">{{cite web|url=https://www.amazon.com/Ralph-Breaks-Internet-Henry-Jackman/dp/B07HGH7ZXF/ |title=Ralph Breaks the Internet|publisher=Amazon|accessdate=October 21, 2018}}</ref> | оператор = | монтаж = Джеръми Милтън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] | разпространител = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios Motion Pictures]] | премиера-дата = 21 ноември 2018 г. | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = 112 минути<ref name="BOM"/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $175 милиона<ref name="BOM"/> | приходи = $529.3 милиона<ref name="BOM">{{cite web |title=Ralph Breaks the Internet (2018)|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=wreckitralph2.htm|website=[[Box Office Mojo]]|accessdate=July 18, 2019}}</ref> | предишна_част = ''„[[Разбивачът Ралф]]“'' (2012) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/ralph-breaks-the-internet-wreck-it-ralph-2 | код-IMDB = 5848272 | код-Allmovie = 663260 }} '''„Ралф разбива интернета“''' ({{lang|en|Ralph Breaks the Internet}}) е [[Съединени американски щати|американски]] 3D [[анимационен филм]] за 2018 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] и разпространен от [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]. Филмът е продължение на „[[Разбивачът Ралф]]“ (2012), което го прави 57-ият пълнометражен анимационен филм на Дисни. Режисиран е от Рич Мур и Фил Джонстън (който пишеше сценария с Памела Рибън в неговия режисьорски дебют) и е изпълнително-продуциран от Джон Ласитър, Крис Уилямс и Дженифър Мур. Филмът е озвучен с гласовете на Джон С. Райли, Сара Силверман, Джак Макбрайър, [[Джейн Линч]] и [[Ед О'Нийл]] (повтарящи техните роли в първия филм), с Алън Тюдик, който се завръща за да озвучи нов персонаж и нови допълнения към актьорския състав, които включват [[Гал Гадот]], [[Тараджи Хенсън]] и [[Алфред Молина]]. Първите дискусии за продължение на „Разбивачът Ралф“ започна през октомври 2012 г., и новата вноска премина през три различни сценария, преди режисьорите да се установят на финалния сюжет. Когато филмът беше официално обявен през юни 2016 г. като „Разбивачът Ралф 2: Ралф разбива интернета“ (''Ralph Breaks the Internet: Wreck-It Ralph 2''), голяма част от първоначалния актьорски състав потвърди, че са се подписали, като през 2018 г. са добавени нови членове на актьорския състав.<ref name="ProductionNotes">{{cite web|url=http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce3d7655f6.pdf|title=Ralph Breaks the Internet – Production Notes|website=wdsmediafile.com|publisher=Walt Disney Studios|accessdate=December 14, 2018}}</ref><ref>{{cite web|last=Celestino|first=Mike|title=INTERVIEW: "Ralph Breaks the Internet" directors Phil Johnston, Rich Moore, producer Clark Spencer on Disney sequel|url=https://insidethemagic.net/2018/09/interview-ralph-breaks-the-internet-directors-phil-johnston-rich-moore-producer-clark-spencer-on-disney-sequel/|work=Inside the Magic|accessdate=December 16, 2018|date=September 20, 2018}}</ref> Това е първият анимационно продължение на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] да бъде създаден от екипа по режисура и сценарий на официалния филм и е първото продължение от студиото, след „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“ (2011).<ref name="ProductionNotes"/> Филмът прави световната си премиера в ''El Capitan Theatre'' в [[Лос Анджелис]] на 5 ноември 2018 г., и е пуснат в [[САЩ]] на 21 ноември 2018 г. Филмът събра над 529 милиона долара в световен мащаб и получи предимно положителни отзиви от критиците, които го нарекоха „достоен наследник“ и похвали анимацията, хумора, героите и сюжета, както и вокалните изпълнения на Рейли и Силвърман.<ref>{{cite web|last=Foreman|first=Alison|title=Critics give 'Ralph Breaks the Internet' a big thumbs up |url=https://mashable.com/article/ralph-breaks-the-internet-review-roundup.amp|accessdate=November 14, 2018|work=Mashable|date=November 14, 2018}}</ref><ref>{{cite web|last=Campbell|first=Christopher|title=Ralph Breaks the Internet First Reviews: A Hilarious, Heartwarming Sequel|url=https://editorial.rottentomatoes.com/article/ralph-breaks-the-internet-first-reviews/|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=November 28, 2018|date=November 14, 2018}}</ref> Филмът е номиниран за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] в 91-вата церемония на наградите „[[Оскар]]“, 76-и награди „[[Златен глобус]]“ и 24-та награда за „Изборът на критиците“, като загуби и трите си номинации от „[[Спайдър-Мен: В Спайди-вселената]]“ (''Spider-Man: Into the Spider-Verse''). == Озвучаващ състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Персонаж |- | Джон С. Райли | Разбивачът Ралф |- | Сара Силверман | Ванилъпи вон Шуийтц<ref name="THRCharacters" /> |- | [[Гал Гадот]] | Шанк<ref name="D'Alessandro">{{cite web |url=https://deadline.com/2018/08/gal-gadot-buckles-up-for-disneys-ralph-breaks-the-internet-1202443693/ |title=Gal Gadot Buckles Up For Disney's 'Ralph Breaks The Internet' |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=August 10, 2018 |work=Deadline Hollywood |access-date=August 10, 2018 |archive-date=August 10, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180810173706/https://deadline.com/2018/08/gal-gadot-buckles-up-for-disneys-ralph-breaks-the-internet-1202443693/ |url-status=live }}</ref> |- | [[Тараджи Хенсън]] | Йес<ref name="USAToday">{{cite web|url=https://www.usatoday.com/story/life/movies/2018/05/30/exclusive-photos-taraji-p-henson-disney-princesses-wreck-ralph-sequel/652233002/|title=See exclusive first photos of Taraji P. Henson, Disney princesses in 'Wreck-It Ralph 2'|last=Truitt|first=Brian|work=[[USA Today]]|date=May 30, 2018|access-date=May 30, 2018|archive-date=May 30, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530211201/https://www.usatoday.com/story/life/movies/2018/05/30/exclusive-photos-taraji-p-henson-disney-princesses-wreck-ralph-sequel/652233002/|url-status=live}}</ref><ref name="CountlessReferences">{{Cite web|last=Hayes|first=Britt|date=November 26, 2018|url=https://www.slashfilm.com/ralph-breaks-the-internet-easter-eggs-2/|title='Ralph Breaks the Internet' Easter Eggs and Cameos: Exploring the Countless References to Just About Everything|work=/Film|access-date=December 3, 2018|archive-date=December 2, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181202070535/https://www.slashfilm.com/ralph-breaks-the-internet-easter-eggs-2/|url-status=live}}</ref><ref name="gamespot 31t">{{cite web | url = https://www.gamespot.com/gallery/31-things-we-learned-about-ralph-breaks-the-intern/2900-2266 | title = 31 Things We Learned About Ralph Breaks The Internet From A Trip To Disney Animation | first = Michael | last = Rougeau | date = September 20, 2018 | access-date = November 21, 2018 | work = GameSpot | archive-date = January 15, 2019 | archive-url = https://web.archive.org/web/20190115060651/https://www.gamespot.com/gallery/31-things-we-learned-about-ralph-breaks-the-intern/2900-2266/ | url-status = live }}</ref> |- | Джак Макбрайър | Майстор Феликс<ref name="THRCharacters">{{cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/lists/ralph-breaks-internet-cast-meet-famous-voice-actors-1077014|title='Ralph Breaks the Internet': Meet the Voices Behind Each Animated Character|last1=Durkan|first1=Deirdre|last2=Carras|first2=Christi|date=November 21, 2018|website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=December 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201216141743/https://www.hollywoodreporter.com/lists/ralph-breaks-internet-cast-meet-famous-voice-actors-1077014|archive-date=December 16, 2020|url-status=live }}</ref> |- | [[Джейн Линч]] | Сержант Тамора Джийн Калхуун<ref name="THRCharacters" /> |- | Алън Тюдик | Господин Всезнайко<ref name="USAToday"/><ref>{{cite web|url=https://insidethemagic.net/2018/10/yesss-ralph-breaks-the-internet-characters/|title=Interview: Disney's "Ralph Breaks the Internet" team on creating Yesss, Netizens, and other colorful characters|last=Sanza|first=Cristina|work=Inside the Magic|date=October 25, 2018|access-date=April 20, 2019|archive-date=April 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190415172959/https://insidethemagic.net/2018/10/yesss-ralph-breaks-the-internet-characters/|url-status=live}}</ref><ref name="SlashFilm">{{cite web |title = Alan Tudyk Will Be Back for 'Frozen 2' and 'Wreck-It Ralph 2', Wants In On Marvel's 'Guardians of the Galaxy' |url = https://www.slashfilm.com/alan-tudyk-frozen-2-wreck-it-ralph-2/ |last=Han |first=Angie |website = /Film |date=December 5, 2016 |access-date = December 5, 2016 |url-status=live |archive-url = https://web.archive.org/web/20161206222901/http://www.slashfilm.com/alan-tudyk-frozen-2-wreck-it-ralph-2/ |archive-date = December 6, 2016 |df = mdy-all }}</ref> |- | [[Алфред Молина]] | Двойния Дан<ref name="THRCharacters" /><br>Малкият Дан<ref name="ScreenRantNewCharacters">{{cite web |url=https://screenrant.com/wreck-it-ralph-2-voice-cast-character-guide/|title=Wreck-It Ralph 2: New Voice Cast & Character Guide|last=Fuller|first=Becky |date=November 22, 2018 |website=Screen Rant |access-date=December 16, 2020 |archive-date=November 22, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181122195027/https://screenrant.com/wreck-it-ralph-2-voice-cast-character-guide/|url-status=live }}</ref> |- | [[Ед О'Нийл]] | Господин Литвак<ref name="THRCharacters" /> |- | [[Кристен Бел]] | Анна |- | Идина Мензел | Елза<ref name="DisneyPrincesses">{{cite magazine|url=https://ew.com/movies/2017/07/14/wreck-it-ralph-sequel-star-wars-disney-princesses/|title=Wreck-It Ralph sequel will unite the Disney princesses — and Star Wars!|last=Breznican|first=Anthony|author-link=Anthony Breznican|magazine=Entertainment Weekly|date=July 14, 2017|access-date=July 15, 2017|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715013827/http://ew.com/movies/2017/07/14/wreck-it-ralph-sequel-star-wars-disney-princesses/|archive-date=July 15, 2017|df=mdy-all}}</ref><ref name="THRCharacters" /> |- | [[Манди Мур]] | Рапунцел |- | [[Дженифър Хейл]] | Пепеляшка |- | Памела Рибън | Снежанка<ref name="DisneyPrincessScene">{{cite web | url = https://www.ign.com/articles/2018/09/20/ralph-breaks-the-internet-inside-the-disney-princess-scene-everyones-talking-about | title = Ralph Breaks The Internet: Inside The Disney Princess Scene Everyone's Talking About | first = William | last = Bibbiani | date = September 20, 2018 | access-date = September 20, 2018 | website = IGN | archive-date = September 20, 2018 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180920233606/http://www.ign.com/articles/2018/09/20/ralph-breaks-the-internet-inside-the-disney-princess-scene-everyones-talking-about | url-status = live }}</ref> |- | [[Джоди Бенсън]] | [[Ариел (Малката русалка)|Принцеса Ариел]] |- | Линда Ларкин | Принцеса Жасмин |- | Аника Нони Роуз | Принцеса Тиана |- | Кели Макдоналд | Принцеса Мерида |- | Минг-На Уен | Мулан |- | Ирен Бедард | Покахонтас |- | Кейт Хигинс | Принцеса Аврора |- | Мелиса Виласеньор | Тафита Сливкофъдж<ref name="FandangoCast">{{cite web |url=https://www.fandango.com/ralph-breaks-the-internet-201129/cast-and-crew|title=Ralph Breaks the Internet Cast and Crew|publisher=Fandango Media|access-date=January 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210111213658/https://www.fandango.com/ralph-breaks-the-internet-201129/cast-and-crew|archive-date=January 11, 2021|url-status=live}}</ref> |- | [[Роджър Крейг Смит]] | [[Таралежът Соник]] |- | Бил Хейдър | Спамли |- | [[Джон Димаджо|Джон Димаджио]] | Артър |- | Шон Джамброун | еБой |- | Флула Борг | Може Би, алгоритъм, асистент на Йес |- | Рич Мур | Киселия Бил<br>Зангиф |- | [[Морис Ламарш]] | Тапър |- | [[Брад Гарет]] | Ийори ([[Мечо Пух]]) |- | Кори Бъртън | Сърдитко ([[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]) |- | [[Антъни Даниълс]] | C-3PO ([[Междузвездни войни]]) |- | [[Вин Дизел]] | Грут ([[Киновселена на Марвел]]) |- | [[Тим Алън]] | Баз светлинна година ([[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]])<ref name="FandangoCast" /> |- | Даяна Агрън | Водеща на новините |- | Али Уонг | Простъпка |- | Тимъти Симънс | Бъчър Бой |- | ГлоЗел Грийн | Малката Деби |- | Хамиш Блейк | Пайро |- | [[Майкъл Джакино]] | ФН-3181 |} == Пускане == Премиерата на филма се състои в Театър „Ел Капитан“ в [[Лос Анджелис]] на 5 ноември 2018 г.<ref name="WorldPremiere">{{Cite web|first=Jim|last=Ruymen|url=https://www.upi.com/News_Photos/view/upi/216cfb4e3e1d64ab252b04cdd01b1f14/Imagine-Dragons-band-members-attends-the-Ralph-Breaks-the-Internet-premiere-in-Los-Angeles/|title=Imagine Dragons band members attends the "Ralph Breaks the Internet" premiere in Los Angeles|publisher=United Press International|access-date=April 10, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410110654/https://www.upi.com/News_Photos/view/upi/216cfb4e3e1d64ab252b04cdd01b1f14/Imagine-Dragons-band-members-attends-the-Ralph-Breaks-the-Internet-premiere-in-Los-Angeles/|archive-date=April 10, 2021|url-status=live}}</ref> и е пуснат в [[Съединените щати]] на 21 ноември<ref name="NewReleaseDates">{{cite news|last1=McClintock|first1=Pamela|title='Star Wars: Episode IX' Sets Summer 2019 Release Date|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/star-wars-episode-ix-sets-release-date-997230|access-date=April 25, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 25, 2017|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170426013822/http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/star-wars-episode-ix-sets-release-date-997230|archive-date=April 26, 2017|df=mdy-all}}</ref> във [[IMAX]] и [[3D]].<ref name="IMAXRelease">{{Cite web |url=https://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |title=Disney Films To Show on Imax Through 2019 With New Distribution Deal |last=Lieberman |first=David |work=Deadline Hollywood |date=February 22, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170223125955/http://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |archive-date=February 23, 2017 |url-status=live}}</ref><ref name="3DRelease">{{Cite web |url=https://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |title='Star Wars: Episode IX' Release Date Moves to December 2019 |last=Kroll |first=Justin |work=[[Variety]] |date=September 12, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170912213141/http://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |archive-date=September 12, 2017 |url-status=live}}</ref> Филмът е оригинално насрочен да бъде пуснат в [[Съединените щати]] на 9 март, въпреки това, е преместен до ноември, докато [[Дисни]] насрочи „[[Гънка във времето]]“ вместо оригиналната дата.<ref name="NewReleaseDates" /> === Домашна употреба === Филмът е издаден дигитално от [[Walt Disney Studios Home Entertainment]] на 12 февруари 2019 г.,<ref name="HomeMediaFeatures">{{cite web|url=https://www.fandango.com/movie-news/exclusive-when-you-can-watch-ralph-breaks-the-internet-at-home-753567?cjid=cj_11875110_7474779_&cjevent=3eac685019c211e9823f00410a24060b|title=Exclusive: When You Can Watch 'Ralph Breaks the Internet' at Home|publisher=Fandango Media|date=January 15, 2019|access-date=January 16, 2019|archive-date=January 17, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190117065934/https://www.fandango.com/movie-news/exclusive-when-you-can-watch-ralph-breaks-the-internet-at-home-753567?cjid=cj_11875110_7474779_&cjevent=3eac685019c211e9823f00410a24060b|url-status=live}}</ref> и на [[DVD]] и [[Blu-ray диск|Blu-ray]] на 26 февруари.<ref>{{Cite web|last=Macy|first=Seth|url=https://www.ign.com/articles/2019/02/26/movies-coming-out-february-26-2019|title=Movies Coming Out February 26, 2019|website=IGN|date=February 27, 2019|access-date=January 12, 2021|archive-date=January 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112101948/https://www.ign.com/articles/2019/02/26/movies-coming-out-february-26-2019|url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от Форум Филм България на 4 януари 2019 г. На 1 януари 2021 г. е излъчен за първи път по [[NOVA]]. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ралф | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Ванилъпи | [[Милица Гладнишка]] |- | Шанк | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Йес | Михаела Тюлева |- | Спамли | Христо Димитров |- | Майстор Феликс<br>ФН-3181 | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Сержант Тамора Джийн Калхуун | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] |- | Господин Всезнайко | Николай Върбанов |- | Двойния Дан | Стефан Къшев |- | Господин Литвак<br>Зангиф<br>Сърдитко | Николай Пърлев |- | Покахонтас<br>Тафита Сливкофъдж<br>Водеща на новините<br>Простъпка | Златина Тасева |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Елза<br>Рапунцел | [[Надежда Панайотова]] |- | Пепеляшка<br>Принцеса Жасмин | Петя Абаджиева |- | [[Ариел (Малката русалка)|Принцеса Ариел]] | [[Мина Костова]] |- | Принцеса Тиана | [[Цветослава Симеонова]] |- | Принцеса Мерида | [[Стефания Георгиева]] |- | Мулан | [[Гергана Стоянова]] |- | Принцеса Аврора | [[Вилма Карталска]] |- | C-3PO<br>Грут | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Баз светлинна година | [[Мариан Маринов]] |- | Други гласове | Адриана Тамахкярова<br>Весела Делчева<br>[[Даринка Митова]]<br>Дона Вълова<br>Елена Кокроска<br>Елизабет Нешева<br>Калина Асенова<br>Кръстина Кокорска<br>[[Лина Шишкова]]<br>Рахел-Лилия Тодорова<br>Димитър Ангелов<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Иво Николов<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Камен Асенов]]<br>Любомир Фърков<br>[[Марин Рангелов]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Светломир Радев]]<br>Станислав Анев<br>Теодор Койчинов<br>[[Явор Караиванов]]<br>Ясен Зердев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | С бясна газ | [[Милица Гладнишка]]<br>Августина-Калина Петкова<br>Весела Делчева<br>Елена Кокорска<br>Кръстина Кокорска<br>Рахел-Лилия Тодорова<br>[[Камен Асенов]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Ясен Зердев |- | Never Gonna Give You Up | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод | Сима Налбантова |- | Музикален режисьор | Евгений Манев |- | Превод на песните | Цветомира Цонева |- | Тонрежисьор на записа | Ясен Пенчев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Миксинг студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/ralph-breaks-the-internet-wreck-it-ralph-2}} * {{imdb title|5848272}} * {{Amg movie|663260}} * {{kino.dir.bg film|11349}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2018 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] sfmn4kzsdsxjbi2gogmjq12kmgqeymx 11464773 11464673 2022-07-20T11:23:10Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Ралф разбива интернета | име_оригинал = Ralph Breaks the Internet | картинка = | описание = | режисьори = Рич Мур<br>Фил Джонстън | продуценти = Кларк Спенсър | сценаристи = Фил Джонстън<ref name=PressKit>{{cite web|url=http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce2c0c0501.pdf|title=Ralph Breaks the Internet – Press Kit|website=wdsmediafile.com|publisher=Walt Disney Studios|accessdate=November 18, 2018}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181105211421/http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce2c0c0501.pdf |date=2018-11-05 }}</ref><br>Памела Рибон<ref name=PressKit/><br>Джим Рийдън<ref name=PressKit/><br>Рич Мур<ref name=PressKit/><br>Джоузи Триндад<ref name=PressKit/> | базиран_на = | актьори = Джон С. Райли<br>Сара Силверман<br>[[Гал Гадот]]<br>[[Тараджи Хенсън]]<br>Джак Макбрайър<br>[[Джейн Линч]]<br>Алън Тюдик<br>[[Алфред Молина]]<br>[[Ед О'Нийл]] | музика = Хенри Джакман<ref name="Amazon">{{cite web|url=https://www.amazon.com/Ralph-Breaks-Internet-Henry-Jackman/dp/B07HGH7ZXF/ |title=Ralph Breaks the Internet|publisher=Amazon|accessdate=October 21, 2018}}</ref> | оператор = | монтаж = Джеръми Милтън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] | разпространител = [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Studios Motion Pictures]] | премиера-дата = 21 ноември 2018 г. | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = 112 минути<ref name="BOM"/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $175 милиона<ref name="BOM"/> | приходи = $529.3 милиона<ref name="BOM">{{cite web |title=Ralph Breaks the Internet (2018)|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=wreckitralph2.htm|website=[[Box Office Mojo]]|accessdate=July 18, 2019}}</ref> | предишна_част = ''„[[Разбивачът Ралф]]“'' (2012) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/ralph-breaks-the-internet-wreck-it-ralph-2 | код-IMDB = 5848272 | код-Allmovie = 663260 }} '''„Ралф разбива интернета“''' ({{lang|en|Ralph Breaks the Internet}}) е [[Съединени американски щати|американски]] 3D [[анимационен филм]] за 2018 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] и разпространен от [[Уолт Дисни Къмпани|Walt Disney Pictures]]. Филмът е продължение на „[[Разбивачът Ралф]]“ (2012), което го прави 57-ият пълнометражен анимационен филм на Дисни. Режисиран е от Рич Мур и Фил Джонстън (който пишеше сценария с Памела Рибън в неговия режисьорски дебют) и е изпълнително-продуциран от Джон Ласитър, Крис Уилямс и Дженифър Мур. Филмът е озвучен с гласовете на Джон С. Райли, Сара Силверман, Джак Макбрайър, [[Джейн Линч]] и [[Ед О'Нийл]] (повтарящи техните роли в първия филм), с Алън Тюдик, който се завръща за да озвучи нов персонаж и нови допълнения към актьорския състав, които включват [[Гал Гадот]], [[Тараджи Хенсън]] и [[Алфред Молина]]. Първите дискусии за продължение на „Разбивачът Ралф“ започна през октомври 2012 г., и новата вноска премина през три различни сценария, преди режисьорите да се установят на финалния сюжет. Когато филмът беше официално обявен през юни 2016 г. като „Разбивачът Ралф 2: Ралф разбива интернета“ (''Ralph Breaks the Internet: Wreck-It Ralph 2''), голяма част от първоначалния актьорски състав потвърди, че са се подписали, като през 2018 г. са добавени нови членове на актьорския състав.<ref name="ProductionNotes">{{cite web|url=http://www.wdsmediafile.com/media/RalphBreaksTheInternet/writen-material/RalphBreaksTheInternet5bdce3d7655f6.pdf|title=Ralph Breaks the Internet – Production Notes|website=wdsmediafile.com|publisher=Walt Disney Studios|accessdate=December 14, 2018}}</ref><ref>{{cite web|last=Celestino|first=Mike|title=INTERVIEW: "Ralph Breaks the Internet" directors Phil Johnston, Rich Moore, producer Clark Spencer on Disney sequel|url=https://insidethemagic.net/2018/09/interview-ralph-breaks-the-internet-directors-phil-johnston-rich-moore-producer-clark-spencer-on-disney-sequel/|work=Inside the Magic|accessdate=December 16, 2018|date=September 20, 2018}}</ref> Това е първият анимационно продължение на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] да бъде създаден от екипа по режисура и сценарий на официалния филм и е първото продължение от студиото, след „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“ (2011).<ref name="ProductionNotes"/> Филмът прави световната си премиера в ''El Capitan Theatre'' в [[Лос Анджелис]] на 5 ноември 2018 г., и е пуснат в [[САЩ]] на 21 ноември 2018 г. Филмът събра над 529 милиона долара в световен мащаб и получи предимно положителни отзиви от критиците, които го нарекоха „достоен наследник“ и похвали анимацията, хумора, героите и сюжета, както и вокалните изпълнения на Рейли и Силвърман.<ref>{{cite web|last=Foreman|first=Alison|title=Critics give 'Ralph Breaks the Internet' a big thumbs up |url=https://mashable.com/article/ralph-breaks-the-internet-review-roundup.amp|accessdate=November 14, 2018|work=Mashable|date=November 14, 2018}}</ref><ref>{{cite web|last=Campbell|first=Christopher|title=Ralph Breaks the Internet First Reviews: A Hilarious, Heartwarming Sequel|url=https://editorial.rottentomatoes.com/article/ralph-breaks-the-internet-first-reviews/|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=November 28, 2018|date=November 14, 2018}}</ref> Филмът е номиниран за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]] в 91-вата церемония на наградите „[[Оскар]]“, 76-и награди „[[Златен глобус]]“ и 24-та награда за „Изборът на критиците“, като загуби и трите си номинации от „[[Спайдър-Мен: В Спайди-вселената]]“ (''Spider-Man: Into the Spider-Verse''). == Озвучаващ състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Персонаж |- | Джон С. Райли | Разбивачът Ралф |- | Сара Силверман | Ванилъпи вон Шуийтц<ref name="THRCharacters" /> |- | [[Гал Гадот]] | Шанк<ref name="D'Alessandro">{{cite web |url=https://deadline.com/2018/08/gal-gadot-buckles-up-for-disneys-ralph-breaks-the-internet-1202443693/ |title=Gal Gadot Buckles Up For Disney's 'Ralph Breaks The Internet' |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=August 10, 2018 |work=Deadline Hollywood |access-date=August 10, 2018 |archive-date=August 10, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180810173706/https://deadline.com/2018/08/gal-gadot-buckles-up-for-disneys-ralph-breaks-the-internet-1202443693/ |url-status=live }}</ref> |- | [[Тараджи Хенсън]] | Йес<ref name="USAToday">{{cite web|url=https://www.usatoday.com/story/life/movies/2018/05/30/exclusive-photos-taraji-p-henson-disney-princesses-wreck-ralph-sequel/652233002/|title=See exclusive first photos of Taraji P. Henson, Disney princesses in 'Wreck-It Ralph 2'|last=Truitt|first=Brian|work=[[USA Today]]|date=May 30, 2018|access-date=May 30, 2018|archive-date=May 30, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530211201/https://www.usatoday.com/story/life/movies/2018/05/30/exclusive-photos-taraji-p-henson-disney-princesses-wreck-ralph-sequel/652233002/|url-status=live}}</ref><ref name="CountlessReferences">{{Cite web|last=Hayes|first=Britt|date=November 26, 2018|url=https://www.slashfilm.com/ralph-breaks-the-internet-easter-eggs-2/|title='Ralph Breaks the Internet' Easter Eggs and Cameos: Exploring the Countless References to Just About Everything|work=/Film|access-date=December 3, 2018|archive-date=December 2, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181202070535/https://www.slashfilm.com/ralph-breaks-the-internet-easter-eggs-2/|url-status=live}}</ref><ref name="gamespot 31t">{{cite web | url = https://www.gamespot.com/gallery/31-things-we-learned-about-ralph-breaks-the-intern/2900-2266 | title = 31 Things We Learned About Ralph Breaks The Internet From A Trip To Disney Animation | first = Michael | last = Rougeau | date = September 20, 2018 | access-date = November 21, 2018 | work = GameSpot | archive-date = January 15, 2019 | archive-url = https://web.archive.org/web/20190115060651/https://www.gamespot.com/gallery/31-things-we-learned-about-ralph-breaks-the-intern/2900-2266/ | url-status = live }}</ref> |- | Джак Макбрайър | Майстор Феликс<ref name="THRCharacters">{{cite web |url=https://www.hollywoodreporter.com/lists/ralph-breaks-internet-cast-meet-famous-voice-actors-1077014|title='Ralph Breaks the Internet': Meet the Voices Behind Each Animated Character|last1=Durkan|first1=Deirdre|last2=Carras|first2=Christi|date=November 21, 2018|website=[[The Hollywood Reporter]] |access-date=December 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201216141743/https://www.hollywoodreporter.com/lists/ralph-breaks-internet-cast-meet-famous-voice-actors-1077014|archive-date=December 16, 2020|url-status=live }}</ref> |- | [[Джейн Линч]] | Сержант Тамора Джийн Калхуун<ref name="THRCharacters" /> |- | Алън Тюдик | Господин Всезнайко<ref name="USAToday"/><ref>{{cite web|url=https://insidethemagic.net/2018/10/yesss-ralph-breaks-the-internet-characters/|title=Interview: Disney's "Ralph Breaks the Internet" team on creating Yesss, Netizens, and other colorful characters|last=Sanza|first=Cristina|work=Inside the Magic|date=October 25, 2018|access-date=April 20, 2019|archive-date=April 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190415172959/https://insidethemagic.net/2018/10/yesss-ralph-breaks-the-internet-characters/|url-status=live}}</ref><ref name="SlashFilm">{{cite web |title = Alan Tudyk Will Be Back for 'Frozen 2' and 'Wreck-It Ralph 2', Wants In On Marvel's 'Guardians of the Galaxy' |url = https://www.slashfilm.com/alan-tudyk-frozen-2-wreck-it-ralph-2/ |last=Han |first=Angie |website = /Film |date=December 5, 2016 |access-date = December 5, 2016 |url-status=live |archive-url = https://web.archive.org/web/20161206222901/http://www.slashfilm.com/alan-tudyk-frozen-2-wreck-it-ralph-2/ |archive-date = December 6, 2016 |df = mdy-all }}</ref> |- | [[Алфред Молина]] | Двойния Дан<ref name="THRCharacters" /><br>Малкият Дан<ref name="ScreenRantNewCharacters">{{cite web |url=https://screenrant.com/wreck-it-ralph-2-voice-cast-character-guide/|title=Wreck-It Ralph 2: New Voice Cast & Character Guide|last=Fuller|first=Becky |date=November 22, 2018 |website=Screen Rant |access-date=December 16, 2020 |archive-date=November 22, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181122195027/https://screenrant.com/wreck-it-ralph-2-voice-cast-character-guide/|url-status=live }}</ref> |- | [[Ед О'Нийл]] | Господин Литвак<ref name="THRCharacters" /> |- | [[Кристен Бел]] | Анна |- | Идина Мензел | Елза<ref name="DisneyPrincesses">{{cite magazine|url=https://ew.com/movies/2017/07/14/wreck-it-ralph-sequel-star-wars-disney-princesses/|title=Wreck-It Ralph sequel will unite the Disney princesses — and Star Wars!|last=Breznican|first=Anthony|author-link=Anthony Breznican|magazine=Entertainment Weekly|date=July 14, 2017|access-date=July 15, 2017|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715013827/http://ew.com/movies/2017/07/14/wreck-it-ralph-sequel-star-wars-disney-princesses/|archive-date=July 15, 2017|df=mdy-all}}</ref><ref name="THRCharacters" /> |- | [[Манди Мур]] | Рапунцел |- | [[Дженифър Хейл]] | Пепеляшка |- | Памела Рибън | Снежанка<ref name="DisneyPrincessScene">{{cite web | url = https://www.ign.com/articles/2018/09/20/ralph-breaks-the-internet-inside-the-disney-princess-scene-everyones-talking-about | title = Ralph Breaks The Internet: Inside The Disney Princess Scene Everyone's Talking About | first = William | last = Bibbiani | date = September 20, 2018 | access-date = September 20, 2018 | website = IGN | archive-date = September 20, 2018 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180920233606/http://www.ign.com/articles/2018/09/20/ralph-breaks-the-internet-inside-the-disney-princess-scene-everyones-talking-about | url-status = live }}</ref> |- | [[Джоди Бенсън]] | [[Ариел (Малката русалка)|Принцеса Ариел]] |- | Линда Ларкин | Принцеса Жасмин |- | Аника Нони Роуз | Принцеса Тиана |- | Кели Макдоналд | Принцеса Мерида |- | Минг-На Уен | Мулан |- | Ирен Бедард | Покахонтас |- | Кейт Хигинс | Принцеса Аврора |- | Мелиса Виласеньор | Тафита Сливкофъдж<ref name="FandangoCast">{{cite web |url=https://www.fandango.com/ralph-breaks-the-internet-201129/cast-and-crew|title=Ralph Breaks the Internet Cast and Crew|publisher=Fandango Media|access-date=January 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210111213658/https://www.fandango.com/ralph-breaks-the-internet-201129/cast-and-crew|archive-date=January 11, 2021|url-status=live}}</ref> |- | [[Роджър Крейг Смит]] | [[Таралежът Соник]] |- | Бил Хейдър | Спамли |- | [[Джон Димаджо|Джон Димаджио]] | Артър |- | Шон Джамброун | еБой |- | Флула Борг | Може Би, алгоритъм, асистент на Йес |- | Рич Мур | Киселия Бил<br>Зангиф |- | [[Морис Ламарш]] | Тапър |- | [[Брад Гарет]] | Ийори ([[Мечо Пух]]) |- | Кори Бъртън | Сърдитко ([[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]) |- | [[Антъни Даниълс]] | C-3PO ([[Междузвездни войни]]) |- | [[Вин Дизел]] | Грут ([[Киновселена на Марвел]]) |- | [[Тим Алън]] | Баз светлинна година ([[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]])<ref name="FandangoCast" /> |- | Даяна Агрън | Водеща на новините |- | Али Уонг | Простъпка |- | Тимъти Симънс | Бъчър Бой |- | ГлоЗел Грийн | Малката Деби |- | Хамиш Блейк | Пайро |- | [[Майкъл Джакино]] | ФН-3181 |} == Пускане == Премиерата на филма се състои в Театър „Ел Капитан“ в [[Лос Анджелис]] на 5 ноември 2018 г.<ref name="WorldPremiere">{{Cite web|first=Jim|last=Ruymen|url=https://www.upi.com/News_Photos/view/upi/216cfb4e3e1d64ab252b04cdd01b1f14/Imagine-Dragons-band-members-attends-the-Ralph-Breaks-the-Internet-premiere-in-Los-Angeles/|title=Imagine Dragons band members attends the "Ralph Breaks the Internet" premiere in Los Angeles|publisher=United Press International|access-date=April 10, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410110654/https://www.upi.com/News_Photos/view/upi/216cfb4e3e1d64ab252b04cdd01b1f14/Imagine-Dragons-band-members-attends-the-Ralph-Breaks-the-Internet-premiere-in-Los-Angeles/|archive-date=April 10, 2021|url-status=live}}</ref> и е пуснат в [[Съединените щати]] на 21 ноември<ref name="NewReleaseDates">{{cite news|last1=McClintock|first1=Pamela|title='Star Wars: Episode IX' Sets Summer 2019 Release Date|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/star-wars-episode-ix-sets-release-date-997230|access-date=April 25, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 25, 2017|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20170426013822/http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/star-wars-episode-ix-sets-release-date-997230|archive-date=April 26, 2017|df=mdy-all}}</ref> във [[IMAX]] и [[3D]].<ref name="IMAXRelease">{{Cite web |url=https://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |title=Disney Films To Show on Imax Through 2019 With New Distribution Deal |last=Lieberman |first=David |work=Deadline Hollywood |date=February 22, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170223125955/http://deadline.com/2017/02/disney-films-show-imax-through-2019-new-distribution-deal-star-wars-1201938700/ |archive-date=February 23, 2017 |url-status=live}}</ref><ref name="3DRelease">{{Cite web |url=https://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |title='Star Wars: Episode IX' Release Date Moves to December 2019 |last=Kroll |first=Justin |work=[[Variety]] |date=September 12, 2017 |access-date=May 3, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170912213141/http://variety.com/2017/film/news/star-wars-episode-ix-release-date-jj-abrams-1202555963/ |archive-date=September 12, 2017 |url-status=live}}</ref> Филмът е оригинално насрочен да бъде пуснат в [[Съединените щати]] на 9 март, въпреки това, е преместен до ноември, докато [[Дисни]] насрочи „[[Гънка във времето]]“ вместо оригиналната дата.<ref name="NewReleaseDates" /> === Домашна употреба === Филмът е издаден дигитално от [[Walt Disney Studios Home Entertainment]] на 12 февруари 2019 г.,<ref name="HomeMediaFeatures">{{cite web|url=https://www.fandango.com/movie-news/exclusive-when-you-can-watch-ralph-breaks-the-internet-at-home-753567?cjid=cj_11875110_7474779_&cjevent=3eac685019c211e9823f00410a24060b|title=Exclusive: When You Can Watch 'Ralph Breaks the Internet' at Home|publisher=Fandango Media|date=January 15, 2019|access-date=January 16, 2019|archive-date=January 17, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190117065934/https://www.fandango.com/movie-news/exclusive-when-you-can-watch-ralph-breaks-the-internet-at-home-753567?cjid=cj_11875110_7474779_&cjevent=3eac685019c211e9823f00410a24060b|url-status=live}}</ref> и на [[DVD]] и [[Blu-ray диск|Blu-ray]] на 26 февруари.<ref>{{Cite web|last=Macy|first=Seth|url=https://www.ign.com/articles/2019/02/26/movies-coming-out-february-26-2019|title=Movies Coming Out February 26, 2019|website=IGN|date=February 27, 2019|access-date=January 12, 2021|archive-date=January 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112101948/https://www.ign.com/articles/2019/02/26/movies-coming-out-february-26-2019|url-status=live}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от Форум Филм България на 4 януари 2019 г. На 1 януари 2021 г. е излъчен за първи път по [[NOVA]]. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ралф | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |- | Ванилъпи | [[Милица Гладнишка]] |- | Шанк | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Йес | Михаела Тюлева |- | Спамли | Христо Димитров |- | Майстор Феликс<br>ФН-3181 | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Сержант Тамора Джийн Калхуун | [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] |- | Господин Всезнайко | Николай Върбанов |- | Двойния Дан | Стефан Къшев |- | Господин Литвак<br>Зангиф<br>Сърдитко | Николай Пърлев |- | Покахонтас<br>Тафита Сливкофъдж<br>Водеща на новините<br>Простъпка | Златина Тасева |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Елза<br>Рапунцел | [[Надежда Панайотова]] |- | Пепеляшка<br>Принцеса Жасмин | Петя Абаджиева |- | [[Ариел (Малката русалка)|Принцеса Ариел]] | [[Мина Костова]] |- | Принцеса Тиана | [[Цветослава Симеонова]] |- | Принцеса Мерида | [[Стефания Георгиева]] |- | Мулан | [[Гергана Стоянова]] |- | Принцеса Аврора | [[Вилма Карталска]] |- | C-3PO<br>Грут | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Баз светлинна година | [[Мариан Маринов]] |- | Други гласове | Адриана Тамахкярова<br>Весела Делчева<br>[[Даринка Митова]]<br>Дона Вълова<br>Елена Кокроска<br>Елизабет Нешева<br>Калина Асенова<br>Кръстина Кокорска<br>[[Лина Шишкова]]<br>Рахел-Лилия Тодорова<br>Димитър Ангелов<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Иво Николов<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Камен Асенов]]<br>Любомир Фърков<br>[[Марин Рангелов]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Светломир Радев]]<br>Станислав Анев<br>Теодор Койчинов<br>[[Явор Караиванов]]<br>Ясен Зердев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | С бясна газ | [[Милица Гладнишка]]<br>Августина-Калина Петкова<br>Весела Делчева<br>Елена Кокорска<br>Кръстина Кокорска<br>Рахел-Лилия Тодорова<br>[[Камен Асенов]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>Теодор Койчинов<br>Ясен Зердев |- | Never Gonna Give You Up | [[Стефан Сърчаджиев-Съра]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Доли Медия Студио |- | Режисьор на дублажа | [[Даниела Горанова]] |- | Превод | Сима Налбантова |- | Музикален режисьор | Евгений Манев |- | Превод на песните | Цветомира Цонева |- | Тонрежисьор на записа | Ясен Пенчев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Миксинг студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/ralph-breaks-the-internet-wreck-it-ralph-2}} * {{imdb title|5848272}} * {{Amg movie|663260}} * {{kino.dir.bg film|11349}} [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2018 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] gitmcuwacmoqrtsui3wl018vgi7hkgj 0 758749 11464412 11444691 2022-07-20T08:03:19Z 77.70.70.168 /* Сюжет */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Почукай на вратата ми | Име в оригинал = Sen Çal Kapımı | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Романтична комедия]], [[Драма]], [[Любов]]ен | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Айше Юнер Кутлу (1 – 21, 24, 40 – 52)<br>Дениз Гюрлек (40 – 52)<br>Мелек Севен (40 – 52) | Режисура = Юсуф Пирхасан (1)<br>Ендер Мъхлар (1)<br>Алтан Дьонмез (2) | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = MF Yapım | Актьори = [[Керем Бюрсин]]<br>[[Ханде Ерчел]] | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|турски]] | ТВ Канал = FOX | Времетраене = 140 минути (в Турция)<br>45 минути (в България) | Сезони = 2 | Епизоди = 52 (Турция)<br>161 (Интернационални) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Почукай на вратата ми | Излъчване = 8 юли 2020 г. – 8 септември 2021 г. | Официален уебсайт = https://www.fox.com.tr/Sen-Cal-Kapimi/ | Страница в IMDb = 12439466 | Страница в TV.com = }} '''„Почукай на вратата ми“''' ({{Lang|tr|Sen Çal Kapımı}}) e турски романтично-комедиен сериал, излъчван премиерно от 8 юли [[2020]] г. по сценарий на Айше Юнер Кутлу. Режисьор е Алтан Дьонмез. == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 39 || 8 юли 2020 || 17 април 2021 || 1 – 39 || 2020 – 2021 || FOX || сряда/събота (20:00/22:45) |- | 2 || 13|| 9 юни 2021 || 8 септември 2021|| 40 – 52 || 2021 || FOX || сряда (20:00) |} == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 121 || [[6 юни]] [[2022]] г. || [[2022]] г. || 1 – 121 || [[2022]] г. || [[bTV Lady]] || всеки делник (21:30/22:00) |- | 2 || 40 || || || 122 – 161 || || || |} == Сюжет == Еда Йълдъз е мила, добра и честна тя живее с леля си и и помага в работата. Еда иска да учи в чужбина и е сигурна че това ще се случи но мечтите и се провалят заради Серкан Болат той е един от най богатите хора в Истанбул неговата фирма трябва да даде стипендии на студентите но в последния момент стипендиите са отказани и това проваля мечтите на Еда. Еда търси отмъщение и надрасква колата на Серкан с ключове и червило след което се закопчава за него с белезници. Серкан и предлага на Еда тя да се преструва на негова годеница за 2 месеца като с това иска да накара Селин бившата си да се върне при него защото тя иска да се омъжи за друг Еда се съгласява на предложението на Серкан. Постепенно тяхната преструвка се превръща в истинска любов. Всичко между тях е наред до деня в който Еда разбира че бащата на Серкан е виновен за смъртта на родителите и. Еда решава да се раздели със Серкан но после му прощава защото осъзнава че Серкан не е виновен и че е бил просто дете и защото го обича. Когато бабата на Еда ( Семиха) се появява тя принуждава внучка си да сложи край на връзката си със Серкан като я заплашва че ако не го не го направи ще навреди на Серкан и на семейството му и Еда е принудена да се раздели с любовта на живота си. == Актьорски състав == * [[Керем Бюрсин]] – Серкан Болат * [[Ханде Ерчел]] – Еда Йълдъз - Болат * Неслихан Йелдан – Айдан Болат * Еврим Доган – Айфер Йълдъз * Анъл Илтер – Енгин Сезгин * Елчин Афаджан – Мелек Юджел * Башак Гюмюлджинелиоглу – Пъръл Байтекин - Сезгин *Дорукхан Кенгер - Дженк * Алиджан Айтекин – Сейфи Чичек * Сарп Бозкурт – Ердем Сангай * Синан Албайрак – Кемал Йозджан * Мая Башол – Кираз Йълдъз Болат * Ахмет Ефе Метекообу – Джан Сезгин * Синан Хелваджъ – Бурак * Айше Акън – Дениз * Сина Йозер – Керем * Дога Йозюм – Пина Болат * Илкяз Арслан – Лейля Хактан * Чааръ Чътанак – Ферит Шимшек * Биге Йонал – Селин Атакан * Мелиса Дьонгел – Джерен Башар * Сарп Джан Кьороулу – Дениз Сарачхан * Хакан Карахан – Александър Зуко * Ситаре Акбаш – Фиген Йълдъръм * Айшегюл Ишсевер – Семиха Йълмаз * Ахмет Марк Сомерс – Алптекин Болат * Али Ерсан Дуру – Ефе Акман * Исмаил Еге Шашмаз – Каан Карадаа == В България == В България сериалът започва на 6 юни 2022 г. по [[bTV Lady]].<ref>[https://tvnovellas.blogspot.com/2022/01/sen-cal-kapm.html?fbclid=IwAR2FzDRHWUYJBMptQeUxh19quTb27yNaknNo22FP5TEDlnOq7vHpsK4pg5E "Почукай на вратата ми" започва в България]</ref> Дублажът е на студио VMS. Ролите се озвучават от [[Елена Бойчева]], [[Светлана Смолева]], [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]], [[Симеон Владов]] и [[Ирина Маринова]]. == Противоречия == На 11 февруари 2021 г. Върховният съвет за радио и телевизия на [[Турция]] РТУРК глобява телевизия FOX Турция заради показани сцени на [[Секс|сексуален акт]] между главните герои в [[джакузи]] и [[душ-кабина]] и Еротичен масаж в излъчения на 23 януари същата година 28 епизод от сериала с мотива, че сцената е неприемлива за гледане в [[Семейство|Семейна среда]], покварява [[Пубертет|младежта]] и насърчава към сексуална разюзданост. Глобата предизвиква много негативни коментари в Интернет и социалните мрежи. <ref>[http://www.serialiofbg.eu/2021/02/blog-post_90.html Кои сериали и защо бяха глобени?]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.fox.com.tr/Sen-Cal-Kapimi/ Официален сайт] * {{IMDb title|12439466}} {{Турски сериали}} [[Категория:Комедийни сериали]] [[Категория:Турски сериали]] qaz5x940ziwih77f1c6n779zq1h9rmf 0 759373 11464006 10939050 2022-07-19T20:07:46Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Вила „Петридис“ | местно име = Βίλλα Πετρίδη | картинка = Villa Petridi Anagenniseos.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид = къща | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = еклектичен | време на изграждане = 1896 година | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = }} '''Вила „Петридис“''' ({{lang|el|Βίλλα Πετρίδη}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2016/04/17/%ce%bc%ce%bf%cf%85%cf%83%ce%b5%ce%b9%ce%bf-%cf%85%ce%b4%cf%81%ce%b5%cf%85%cf%83%ce%b7%cf%83/https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/10/21/villa-petridi-anagenniseos/ | заглавие= Βίλλα Πετρίδη |достъп_дата = 28 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Мстоположение == Сградата е разположена в крайбрежната част на града, на улица „Анагениси“ № 10, на кръстовището с улиците „Казандзакис“, „Танталос“ и „26 октомври“, в района [[Беш чинар]].<ref name="Voria"/> == История == Къщата започва да се строи в 1896 година<ref name="Thessarchitecture"/> или в началото на 1900 година от богат българин.<ref name="Voria"/> Строежът е завършен между 1905 и 1910 година.<ref name="GreekArchitects">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.greekarchitects.gr/gr/αρχιτεκτονικες-ματιες/κτηριο-αναγενησεως-10-στη-θεσσαλονικη-id2094 | заглавие = Αρχιτεκτονικές ματιές | достъп_дата = 21 август 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = GreekArchitects.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В нея отсядат гостуващи в града български чиновници.<ref name="Thessarchitecture"/> Собственикът емигрира в България след като Солун попада в Гърция в 1913 година и вилата е закупена от семейство Петридис.<ref name="Voria">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.voria.gr/article/vila-petridi-ena-ktirio-ergo-technis-entiposiazi-to-kino-video | заглавие = Βίλα Πετρίδη: Ένα κτήριο «έργο τέχνης» εντυπωσιάζει το κοινό | достъп_дата = 21 август 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Voria.gr - Η οικονομική e-φημερίδα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Къщата е собственост на семейство Петридис до 1969 година,<ref name="Voria"/><ref name="Thessarchitecture"/> когато имотът е отчужден.<ref name="GreekArchitects"/> В къщата е транспортна служба, след това материален склад на община Солун и накрая е изоставена и в нея се настаняват бездомници.<ref name="Thessarchitecture"/> Обявена е за защитен паметник от Министерството на културата на Гърция в 1984 година,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=7808&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2123/43538/21-8-1984 - ΦΕΚ 725 Β/11-10-1984 | достъп_дата = 21 август 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Voria"/><ref name="Thessarchitecture"/> но продължава да е запусната.<ref name="Thessarchitecture"/> В 1997 година, когато Солун става европейска столица на културата, сградата е става част от реставрационна програма, която така и не е завършена. Реставрационните работи започват в 2006 година и завършват в 2014 година.<ref name="Thessarchitecture"/> == Описание == Сградата се състои от сутерен, партер, първи етаж и таванско помещение. Изборът за поставяне на лъвски глави в ъглите на сградата е типичен, с ясна препратка към символите на българската нация.<ref name="Voria"/> Къщата е много забележителен пример за еклектичен стил с влияния на [[ар нуво]] - извит парапет, естествени шарки, обща декорация. Има красиви резбовани врати и керамични плочки. Върхът на къщата е с обикновена рамка и плътен парапет с извити секции, прекъснати от стълбове. Струва си да се спомене, че лъвските глави върху пиластрите, които сякаш поддържат парапетната рамка, предизвикват реакция от режима [[Йоанис Метаксас|Метаксас]], който иска тяхното разрушаване като български символи и свидетелство, че първият собственик е българин.<ref name="GreekArchitects"/> На фасадата личат следи от барелеф, наречен „Майка България посреща своите синове“, но който е премахнат.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://lider.bg/istoriyata-na-edna-balgarska-kastha-v-solu/?fbclid=IwAR1PIzUnBJ9BmBWeRR2Rukhgoks8JibhyjWpWdtj0nSqSLIxb8pX0831jtQ | заглавие = Историята на една българска къща в Солун | достъп_дата = 9 септември 2020 г | фамилно_име = Петров-Араджиони | първо_име = Сергей | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 септември 2020 г | труд = | издател = Лидер.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Къщи в Солун|Петридис]] [[Категория:Вили в Гърция]] [[Категория:Солунска българска община]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] mggaocrq90ifool8vf0mcmtna2ozb0p 0 760088 11464426 11369121 2022-07-20T08:12:47Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Озвучаващи артисти */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Овца или вълк | име_оригинал = Волки и овцы: Бе-е-е-зумное превращение | картинка = | описание = | режисьори = Андрей Галат<br>Максим Волков | продуценти = Сергей Селянов<br>Владимир Николаев | сценаристи = Нил Ландау<br>Максим Свешников | базиран_на = | актьори = Александър Петров<br>Елизавета Боярская<br>[[Сергей Безруков]]<br>Юрий Галцев<br>Катя IOWA<br>Андрей Рожков | музика = Александър Лесертисер | оператор = | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = Wizart Animation<br>Кинокомпания СТВ<br>Наше Кино | разпространител = Наше Кино<ref>[https://riavrn.ru/news/voronezhskiy-multfilm-volki-i-ovtsy-vyydet-v-aprele-2016/ riavrn.ru]</ref> | жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключенски филм|Приключенски]]<br>[[Комедиен филм|Комедия]] | премиера-дата = 28 април 2016 г. | премиера-място = [[Русия]] | времетраене = 80 минути | страна = {{RUS}} | език = [[руски език|руски]] | цветност = | бюджет = $3.4 милиона<ref>[https://www.kommersant.ru/doc/2974945 www.kommersant.ru]</ref> | приходи = $4.1 милиона<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt3746824/?ref_=bo_se_r_1 www.boxofficemojo.com]</ref> | предишна_част = | следваща_част = „[[Овца или вълк 2: Голям прас]]“ (2018) | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 3746824 | код-Allmovie = 658655 }} '''„Овца или вълк“''' ({{lang|ru|Волки и овцы: бе-е-е-зумное превращение}}) е [[Русия|руски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимационен филм]] от 2016 година на режисьорите Алексей Галат и Максим Волков, по сценарий на Нил Ландау и Максим Свешников. Озвучаващия състав се състои от Александър Петров, Елизавета Боярская, [[Сергей Безруков]], Юрий Галцев, Катя IOWA и Андрей Рожков. Филмът е продуциран от Wizart Animation, Кинокомпания СТВ и Наше Кино. Премиерата на филма е на [[28 април]] [[2016]] г. в [[Русия]]. Филмът разказва историята на сив вълк, който случайно се превръща в овца. В България филмът излиза по киносалоните на 7 октомври 2016 г. от PRO Films. Излъчва се многократно по [[bTV Comedy]], Vivacom Arena и SuperToons. == Озвучаващи артисти == {| class="wikitable" |- ! Роля ! Изпълнител |- | Грей | [[Рафи Бохосян]] |- | Магра | [[Марин Янев]] |- | Бианка | [[Михаела Филева]] |- | Лира | [[Йоанна Драгнева]] |- | Зико | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Моз | [[Камен Асенов]] |- | Клиф | [[Христо Бонин]] |- | Безухия<br>Барон | [[Ненчо Балабанов]] |- | Топчо | Росен Русев |- | Клощавия | [[Борис Кашев]] |- | Айк | Росен Пенчев |- | Лея | [[Ася Братанова]] |- | Мами | Йоана Иванова |- | Други гласове | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Константин Лунгов]]<br>Кристиян Фоков<br>[[Мартин Димитров (актьор)|Мартин Димитров]]<br>Веселин Симеонов<br>Богомил Балабанов |} * Това е първия озвучен филм на певицата [[Михаела Филева]]. * Това е третия озвучен филм на [[Рафи Бохосян]] след „[[Хотел Трансилвания]]“ и „[[Падингтън (филм)|Падингтън]]“. {| class="wikitable" |- ! Обработка ! Про Филмс |- | Режисьор на дублажа | Николина Петрова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb title|3746824}} * {{Kino.dir.bg film|10036}} * {{Amg movie|658655}} [[Категория:Анимационни филми от 2016 година]] [[Категория:Филми от 2016 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Руски анимационни филми]] 6ad835u7l8ks325yy403996njb9yd2y 0 760905 11464484 10911249 2022-07-20T09:43:36Z Tzaharieva91 311555 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Калайджиев|Георги Калайджиев}} {{Личност|музикант | националност = {{BUL}} | религия = | работил = [[концертмайстор]] на „[[Софийски солисти]]“ и на [[филхармония]]та в [[Гисен]]; художествен директор на камерен оркестър „Studio Koncertante“, в същия град. | псевдоним = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[камерна музика]] | инструмент = [[цигулка]] | глас = | направление = | период-на-активност = | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = Почетен гражданин на гр. [[Сливен]] (2014 г.)<br>Награда „Добри Чинтулов“ на общ. [[Сливен]] (2019 г.) }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = Мария Хаушилд | партньор = | деца = | портал = }} '''Георги Калайджиев''' е български [[цигулар]] и [[благодетел]].<ref name="bta1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2073707 | заглавие = Световноизвестният цигулар Георги Калайджиев е носителят на награда „Добри Чинтулов“ на община Сливен за 2019 година | достъп_дата = 15-09-2020| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11-09-2019 | труд = | издател = Официален сайт на [[Българска телеграфна агенция|БТА]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2009 г. създава в [[Сливен]], първата в [[Европа]] музикална школа за [[бедност|бедни]] [[деца]] – проект „Музиката вместо улицата“.<ref name="trud1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://trud.bg/георги-калайджиев-създал-първата-в-ев/ | заглавие = Георги Калайджиев, създал първата в Европа школа за бедни деца: От босо циганче цигулката прави човек! | достъп_дата = 15-09-2020 | фамилно_име = Николова | първо_име = Росица | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10-11-2019 | труд = | издател = Труд | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2014 г. е почетен гражданин на гр. [[Сливен]], а през 2019 г. му е присъдена престижната награда за изкуство „Добри Чинтулов“.<ref name="24chasa">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8270796 | заглавие = Георги Калайджиев: ако не беше моята цигулка, щях да остана в гетото | достъп_дата =16-09-2020 | фамилно_име = Маркова | първо_име = Генка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 07-03-2020 | труд = | издател = 24 часа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Известен е с [[титла]]та си „[[маестро]]“ Георги Калайджиев, като [[концертмайстор]] на [[Софийски солисти]] и на [[филхармония]]та в [[Гисен]].<ref name="novatv">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2019/12/22/272610/%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0 | заглавие = Маестрото от махалата, който помага на децата | достъп_дата = 16-10-2020 г. | фамилно_име = Боев | първо_име = Краси | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22-12-2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Нова телевизия]] | формат = телевизионен репортаж | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Георги Калайджиев е роден през 1947 г., в град [[Сливен]]. Произхожда от бедно [[цигани в България|ромско]] семейство, което живее в ромската махала на града – квартал „Надежда“. Бащата на Георги Калайджиев е цигулар, учи в [[Национална музикална академия|Консерваторията]] в [[София]], но не успява да завърши, поради [[бедност]]. Понякога му се налага да свири на улицата, за да издържа семейството си. През 1960-те години, бащата на Георги Калайджиев работи в оркестъра, на ресторант „Гера“, в [[Сливен]]. През 1963 г. оркестърът свири, в присъствието на [[кмет]]а на града, Георги Йорданов, и други административни ръководители. Георги Калайджиев свири соло и печели бурни аплодисменти, на публиката. Баща му споделя с кмета, че иска да прати сина си, да учи в [[Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“|музикално училище]], но няма средства.<ref name="24chasa"/> Кметът на [[Сливен]], Георги Йорданов, отпуска на младия талант общинска [[стипендия]] „Добри Чинтулов“ и Георги Калайджиев отива да учи в [[Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“|Музикалното училище]], в Бургас. Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „''за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.''“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен.<ref name="trud1"/> След средното си образование, завършва с отличие [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]] в [[София]]. Следва двугодишна специализация по [[камерна музика]], при известния [[диригент]] и [[музикален педагог]] [[Вилмош Татрай]], в [[консерватория]]та „[[Ференц Лист]]“, в [[Будапеща]].<ref name="act1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actualno.com/sliven/muzikata-vmesto-ulicata-news_722334.html | заглавие = Музиката вместо улицата | достъп_дата = 16-09-2020 | фамилно_име = Иванова | първо_име = Мариана | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16-02-2019 | труд = | издател = actualno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> След като завършва висшето си образование, Георги Калайджиев е приет на работа в камерния оркестър за класическа музика „[[Софийски солисти]]“. Благодарение на своя талант и прилежание, съвсем скоро е избран за [[концертмайстор]] на групата. Участва в множество успешни изяви в България и по света.<ref name="act1"/> Изнася концерти в [[Карнеги Хол]] ([[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]), [[Роял Албърт Хол]] ([[Лондон]], [[Англия]]), [[Опера на Сидни|Операта в Сидни]] ([[Австралия]]), в [[Япония]], [[Сингапур]], [[Хонг Конг]] и [[Китай]]. На [[фестивал]]а в [[Байройт]], по случай откриването на [[Вагнерови празници|Вагнеровите празници]], свири с [[Томас Брандис]] и проф. Саша Гаврилов.<ref name="24chasa"/> През 1993 г., [[Икономическа криза|икономическата криза]] принуждава Георги Калайджиев да емигрира в [[Германия]]. Той бързо се реализира, като [[концертмайстор]] на Филхармоничния оркестър на град [[Гисен]] и в любителския оркестър „Колегиум музикум“, в [[Щадалендорф]]. Започва да преподава на деца и [[студент]]и, в [[Германия]]. Георги Калайджиев е женен за Мария Хаушилд, германска гражданка и социален психолог. Имат двама сина. През 1999 година създава собствен камерен ансамбъл – „Студио Концертанте“, на който е художествен ръководител и до днес.<ref name="act1"/> == Благотворителност == Георги Калайджиев никога не забравя своя роден град и корените си. Събира помощи за бедните и болните, от квартал „Надежда“, раздава лични [[дарение|дарения]] за децата от социалните заведения, организира гостувания на сливенски [[художник|художници]], музиканти и танцови състави в [[Гисен]]. Георги Калайджиев създава лятна академия „Жеруна“, предназначена за творчески и художествен обмен между [[Сливен]] и [[Германия]]. През 2009 г. умира неговият [[тъст]], който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ ({{lang|de|Musik statt straẞe}}), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в [[Сливен]]. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 [[евро]], почти всичките получени чрез [[дарение|дарения]], от Германия.<ref name="trud1"/> В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез [[дарение|дарения]], от Германия. В школата се преподават уроци по [[виолончело]], [[цигулка]], [[китара]], [[пиано]], [[контрабас]] и [[флейта]], по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават [[солфеж]] и [[история на музиката]]. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците, по общообразователните предмети, в училище. Освен обучението по [[музика]], проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на [[мислене]], емоционален баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото. Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в националните средни музикални училища, в [[Стара Загора]] и в [[Бургас]], а след това, и в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] в [[София]].<ref name="24chasa"/> == Източници == {{reflist|2}} {{СОРТКАТ:Калайджиев, Георги}} [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Българи от цигански произход]] [[Категория:Български цигулари]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Родени през 1947 година]] [[Категория:Почетни граждани на Сливен]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] 4n2yb5qdckh1u4r3ypb9qedmg2eoouj 0 763652 11463712 10537910 2022-07-19T14:17:10Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Кеворк Тахмисян | снимка = | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|НРБ}} [[Народна република България]] | височина = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = | години = 1967 – 1974<br>1974 – 1975<br>1975 – 1976<br>1976 – 1980<br>1980 – 1982<br>1982 – 1984 | отбори = {{флагче|България|1974}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България|1975}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>{{флагче|България|1976}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България|1980}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]<br>{{флагче|България|1982}} [[ФК Доростол (Силистра)|Доростол]]<br>{{флагче|България|1982}} [[ФК Белослав|Белослав]]<br>'''Общо:''' | мачове = 126<br>15<br>27<br>80<br>62<br>26<br>'''336''' | голове = (27)<br>(1)<br>(5)<br>(14)<br>(7)<br>(3)<br>'''(57)''' | национален отбор години = 1973 | национален отбор = {{флагче|България|1973}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 1991 – 1992 | треньор отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Кеворк Тахмисян''' (роден на 31 март 1949 г.) е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник]]. В кариерата си е играл за [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]], [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ФК Доростол (Силистра)|Доростол (Силистра)]] и [[ФК Белослав|Белослав]].<ref>[https://petel.bg/Nagradiha-Kevork-Tahmisyan-za-70-godishniya-mu-yubiley--Toy-razkri-nay-priyatniya-si-spomen-na-terena--snimki-__310366 Наградиха Кеворк Тахмисян за 70-годишния му юбилей] petel.bg 8 април 2019 г.</ref> == Биография == По време на 17-годишната си състезателна кариера, продължила от 1967 г. до 1984 г., Тахмисян записва общо 200 мача с 41 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] и 136 мача с 16 гола в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]]. Родом от [[Варна]], той е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. Дебютира в елита на 18-годишна възраст през сезон [[„А“ група 1967/68|1967/68]]. За 7 години с „моряците“ изиграва 126 мача в „А“ група и вкарва 27 гола. В началото на 1973 г. записва 4 мача за [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор]] по време на турне в Азия и Австралия.<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=20664 Статистика на Кеворк Тахмисян в националния отбор] eu-football.info</ref> През лятото на 1974 г. Тахмисян преминава в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>[https://www.fccska.com/профил/кеворк-тахмисян Профил на Кеворк Тахмисян] fccska.com</ref> Дебютира за отбора на 5 август 1974 г. при победа с 1:0 срещу [[ФК Академик (София)|Академик (София)]] в полуфинал за [[Национална купа на България по футбол|националната купа]] от сезон [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]]. Турнирът завършва по-късно заради [[Световно първенство по футбол 1974|Световното първенство в Германия]]. Пет дни след това играе цял мач и във финала, в който „армейците“ побеждават [[ПФК Левски (София)|Левски]] с 2:1 след продължения, печелейки първия си трофей с клуба. През сезон [[„А“ група 1974/75|1974/75]] става и шампион на България с ЦСКА, като по време на кампанията записва 15 мача с 1 гол. Има също два мача в [[Купа на носителите на купи|КНК]] срещу [[ФК Динамо (Киев)|Динамо (Киев)]].<ref>[https://www.worldfootball.net/player_summary/kevork-takmisyan/ec-der-pokalsieger/2/ Статистика на Тахмисян в евротурнирите] worldfootball.net</ref> През 1975 г. Тахмисян се завръща в Черно море. Основен играч в състава през [[„А“ група 1975/76|1975/76]], но в края на сезона отборът изпада от „А“ група, а той преминава в [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. Играе за „соколите“ в продължение на 4 години (2 в „А“ група и 2 в „Б“ група). През 1980 г. преминава в [[ФК Доростол (Силистра)|Доростол (Силистра)]]. Завършва кариерата си на 35-годишна възраст с екипа на [[ФК Белослав|Белослав]]. == Успехи == ;ЦСКА (София) * [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]: ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''': [[„А“ група 1974/75|1974/75]] * [[Национална купа на България по футбол|Национална купа]]: ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''': [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]] == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Тахмисян, Кеворк}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Доростол (Силистра)]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени във Варна]] 3d0uiw3jh6pulri9a9qm94w0i2nqvfv 0 763855 11464598 11453979 2022-07-20T10:47:53Z Biso 714 +вече с наша снимка, актуализация и източници wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Димитър Митков | снимка = Dimitar mitkov.jpg | описание = С екипа на Локомотив Сф през 2022 година. | прякор = | цяло име = Димитър Георгиев Митков | дата на раждане = [[27 януари]] [[2000]] (20 г.) | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец (Разград) II]] | номер на фланелката = 45 | договор до = | юношески години = ?–?<br>–2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]<br>{{флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | години = 2018–<br>2020–2021<br>2021<br>2022– | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец (Разград) II]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА 1948 (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)]] | мачове = 49<br>2<br>?<br>? | голове = (23)<br>(0)<br>?<br>? | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = Не }} '''Димитър Митков''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]] на [[ПФК Локомотив (София)]], с който се състезава в ЕФБЕТ Първа лига на България по футбол.<ref>https://trud.bg/loko-sofiya-obyavi-napadatel-ot-ludogorec/</ref> == Кариера == Димитър Митков е роден във [[Варна]], започва да тренира футбол в отбора на [[Спартак (Варна)]], през 2015 г. е забелязан от скаутите на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] и е привлечен в отбора, един сезон тренира в ДЮШ на [[Ботев (Пловдив)]] но през 2016 г. се завръща отново в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]. От 2018 г. играе във втория отбор на разградчани. Прави дебют в първия отбор през 2020 г. == Вижте също == * [[ПФК Локомотив (София)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/dimitar-mitkov/profil/spieler/462067 Профил в transfermarkt.com] {{ПФК Локомотив (София) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Митков, Димитър}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Родени на 27 януари]] [[Категория:Родени във Варна]] i0rl6jopm30xk5lp8s3q8fx0ww004pd 0 764020 11464675 11452759 2022-07-20T11:15:45Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Рая и последният дракон | име_оригинал = Raya and the Last Dragon | картинка = | описание = | режисьори = Дон Хал<br>[[Карлос Лопес Естрада]] | продуценти = Оснат Шърър<br>Питър Дел Вечо | сценаристи = Куи Нгуйен<br>Адел Лим<br>'''Сториборд:'''<br>Пол Бригс<br>Дон Хол<br>Адел Лим<br>Карлос Лопес Естрада<br>Киел Мъри<ref name="LLCT">{{Cite web|last1=Sorg|first1=Arley|last2=Pearce|first2=Josh|date=June 2, 2021|title=How to Train Your Tuk Tuk: Arley Sorg and Josh Pearce Discuss Raya and the Last Dragon|url=https://locusmag.com/2021/06/how-to-train-your-tuk-tuk-arley-sorg-and-josh-pearce-discuss-raya-and-the-last-dragon/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210603015215/https://locusmag.com/2021/06/how-to-train-your-tuk-tuk-arley-sorg-and-josh-pearce-discuss-raya-and-the-last-dragon/|archive-date=June 3, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Locus}}</ref><br>Куи Нгуйен<br>Джон Рипа<br>Дийн Уелинс<ref name="LLCT" /> | актьори = Кели Мери Тран<br>Аквафина<br>Изаак Уанг<br>Джема Чан<br>[[Даниел Дей Ким]]<br>Бенедикт Уонг<br>Сандра О<br>Талия Тран<br>Лусил Суунг<br>Алън Тюдик | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | оператор = Роб Дресел (оформление)<ref name="AWN">{{Cite web|last=Davis|first=Victoria|date=March 5, 2021|title=Behind the Martial Arts and Motifs of 'Raya and the Last Dragon'|url=https://www.awn.com/animationworld/behind-martial-arts-and-motifs-raya-and-last-dragon|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310150215/https://www.awn.com/animationworld/behind-martial-arts-and-motifs-raya-and-last-dragon|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Animation World Network}}</ref><br>Адолф Лусински (осветление)<ref name="AWN" /> | монтаж = Фабиен Роули<ref name="ScreenDaily">{{Cite web|last=Grierson|first=Tim|date=March 1, 2021|title='Raya And The Last Dragon': Review|url=https://www.screendaily.com/reviews/raya-and-the-last-dragon-review/5157566.article|url-access=limited|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210607140611/https://www.screendaily.com/reviews/raya-and-the-last-dragon-review/5157566.article|archive-date=June 7, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Screen Daily}}</ref><br>Шанън Стейн<ref name="ScreenDaily" /> | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | премиера-дата = 3 март 2021 г. ({{small|[[Индонезия]]}})<ref>{{Cite web|last=Dimedjo|first=Eno|date=March 3, 2021|title=Sinopsis Raya and the Last Dragon, Pencarian Naga Terakhir|url=https://www.tagar.id/sinopsis-raya-and-the-last-dragon-pencarian-naga-terakhir|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210619231655/https://www.tagar.id/sinopsis-raya-and-the-last-dragon-pencarian-naga-terakhir|archive-date=June 19, 2021|access-date=June 19, 2021|website=Tager|language=id}}</ref><br>5 март 2021 г. ({{small|[[САЩ]]}})<ref>{{Cite web|last=Rejent|first=Joseph|date=March 4, 2021|title='Raya and the Last Dragon' on Disney Plus: How to watch, release time, price, cast, trailer|url=https://www.nj.com/tv/2021/03/raya-and-the-last-dragon-on-disney-plus-how-to-watch-release-time-price-cast-trailer.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210619234253/https://www.nj.com/tv/2021/03/raya-and-the-last-dragon-on-disney-plus-how-to-watch-release-time-price-cast-trailer.html|archive-date=June 19, 2021|access-date=June 19, 2021|website=NJ}}</ref> | премиера-място = | времетраене = 107 минути<ref>{{cite web |last1=Chang |first1=Justin |title=Review: 'Raya and the Last Dragon,' featuring Disney's first Southeast Asian heroine, is a moving adventure |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2021-03-01/raya-and-the-last-dragon-review-disney-plus |website=[[Los Angeles Times]] |access-date=June 16, 2021 |date=March 1, 2021|archivedate=April 26, 2021|archiveurl=https://web.archive.org/web/20210426150328/https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2021-03-01/raya-and-the-last-dragon-review-disney-plus|url-status=live}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $100 милиона | приходи = $122.7 милиона<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3781723649/|title=Raya and the Last Dragon|author=|website=[[Box Office Mojo]]|date=|access-date=July 1, 2021|url-status=live|archive-date=May 3, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210503021827/https://www.boxofficemojo.com/release/rl3781723649/}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon | код-IMDB = 5109280 | код-Allmovie = 726021 }} '''„Рая и последният дракон“''' ({{lang|en|Raya and the Last Dragon}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2021 г., продуцирана от [[Уолт Дисни Пикчърс]] и [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и разпространявана от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]. Това е 59^-ият [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|филм на студиото]], режисиран от Дон Хал и [[Карлос Лопес Естрада]] съвместно с Пол Бригс и Джон Рипа,<ref>[https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran/ Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran]</ref> продуциран от Оснат Шърър и Питър Дел Вечо, със сценарий от Куи Нгуйен и Адел Лим. Филмът включва гласовете на Кели Мери Тран, озвучаваща главната героиня Рая, и Аквафина, озвучаваща Сису, последния дракон. Премиерата на филма е пуснат от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] по кината в САЩ на 12 март 2021 г. във форматите 2D, 3D, Dolby Cinema и [[IMAX]]. Филмът е самостоятелно достъпен от [[Дисни+|Disney+ Premier Access]] като резултат на ефектите на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] на кината. == Сюжет == Много отдавна, във фантастичния свят Кумандра, хора и дракони живеят заедно в хармония. Но когато зловещите чудовища, известни като Дуун, заплашват земята, драконите се жертват, за да спасят човечеството. Сега, 500 годнини по-късно, същите тези чудовища се връщат и единствен войн, Рая, трябва да издири последния дракон, за да спре завинаги Друун. Въпреки това, по време на пътуването си, тя ще научи, че за спасяването на света е необходимо повече от драконова магия – нужно е и доверие.<ref>{{Cite web|title=Raya and the Last Dragon|url=https://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon|language=en-US|accessdate=2020-10-24}}</ref> == Актьори == * Кели Мери Тран – ''Рая'', безстрашен и страстен войн, която се обучавала да стане Пазител на Драгоценния камък.<ref>{{Cite web|last=Walt Disney Animation Studios|first=|date=October 21, 2020|title=Raya and the Last Dragon {{!}} Official Teaser Trailer|url=https://www.youtube.com/watch?v=9BPMTr-NS9s|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=October 24, 2020|website=YouTube}}</ref> За да възстанови мира на Кумандра, тя се впуска в търсене на последния дракон.<ref name="polygon">{{cite news |first1=Petrana |last1=Radulovic |accessdate=August 24, 2019 |title=Disney announces Raya and the Last Dragon as next animated film|url=https://www.polygon.com/2019/8/24/20812723/raya-and-the-last-dragon-disney-animated-movie-release-date|website=Polygon |date=August 24, 2019}}</ref><ref name="variety dragon">{{cite web | url = https://variety.com/2020/film/news/kelly-marie-tran-raya-and-the-last-dragon-star-disney-1234751119/ | title = Disney’s ‘Raya and the Last Dragon’ Recasts Kelly Marie Tran as Lead | first= Rebecca | last = Rubin | date = August 27, 2020 | accessdate = August 27, 2020 | work = Variety}}</ref> * Аквафина – ''Сису''<ref>{{Cite web|last=Alexander|first=Bryan|date=March 2, 2021|title='We got a tent in the living room!' How Awkwafina recorded her 'Last Dragon' during the pandemic|url=https://www.usatoday.com/story/entertainment/movies/2021/03/02/raya-last-dragon-awkwafina-talks-voicing-clumsiest-dragon/6812054002/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210318132801/https://www.usatoday.com/story/entertainment/movies/2021/03/02/raya-last-dragon-awkwafina-talks-voicing-clumsiest-dragon/6812054002/|archive-date=March 18, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[USA Today]]}}</ref>, воден дракон, който притежава способността да се превръща в човек и е последният съществуващ дракон.<ref>{{Cite web|date=2020-07-24|title=Promotional Image For Disney’s ‘Raya and the Last Dragon’ Has Debuted -|url=https://thedisinsider.com/2020/07/24/promotional-image-for-disneys-raya-and-the-last-dragon-has-debuted/|accessdate=2020-07-25|language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web|last=Clark|first=Nicole|date=March 1, 2021|title=Raya and the Last Dragon: Bringing Sisu the Water Dragon to Life|url=https://www.ign.com/articles/raya-and-the-last-dragon-bringing-sisu-the-water-dragon-to-life|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210306065129/https://www.ign.com/articles/raya-and-the-last-dragon-bringing-sisu-the-water-dragon-to-life|archive-date=March 6, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[IGN]]}}</ref> * Изаак Уонг – ''Боун''<ref>{{Cite web|last=Yang|first=Rachel|date=January 8, 2021|title=Raya and the Last Dragon reveals first image of action scene in land of Talon|url=https://ew.com/movies/raya-and-the-last-dragon-first-image-action-scene/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410181743/https://ew.com/movies/raya-and-the-last-dragon-first-image-action-scene/|archive-date=April 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> * Джема Чан – ''Намаари'', принцеса войн от врага на Фенг и Рая.<ref>{{Cite web|last=O'Sullivan|first=Michael|date=March 2, 2021|title=Disney's 'Raya and the Last Dragon' dazzles and delights the senses|url=https://www.washingtonpost.com/goingoutguide/movies/raya-and-the-last-dragon-movie-review/2021/03/02/85bdd56e-7aa7-11eb-85cd-9b7fa90c8873_story.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210608235945/https://www.washingtonpost.com/goingoutguide/movies/raya-and-the-last-dragon-movie-review/2021/03/02/85bdd56e-7aa7-11eb-85cd-9b7fa90c8873_story.html|archive-date=June 8, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[The Washington Post]]}}</ref> ** Джона Ксиао – ''Намаари като малка''<ref>{{Cite web|last=Renfro|first=Kim|date=March 5, 2021|title=See what the cast of Disney's new animated movie 'Raya and the Last Dragon' looks like in real life|url=https://www.insider.com/raya-and-the-last-dragon-cast-disney-2021-3|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210609001142/https://www.insider.com/raya-and-the-last-dragon-cast-disney-2021-3|archive-date=June 8, 2021|access-date=June 8, 2021|website=Insider}}</ref><ref name="Yahoo">{{Cite web|last=Renfro|first=Kim|date=March 5, 2021|title=See what the cast of Disney's new animated movie 'Raya and the Last Dragon' looks like in real life|url=https://news.yahoo.com/see-cast-disneys-animated-movie-001420825.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310023644/https://news.yahoo.com/see-cast-disneys-animated-movie-001420825.html|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[Yahoo!|Yahoo! News]]}}</ref> * [[Даниел Дей Ким]] – ''Вожд Бенджа'', бащата на Рая.<ref name="itm126">{{cite web|url=https://ew.com/movies/trailers/awkwafina-raya-and-the-last-dragon-trailer/? |title=Watch Awkwafina's Sisu in action in new Raya and the Last Dragon trailer |first=Rachel|last=Yang|work=[[Entertainment Weekly]]|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021|archive-date=April 10, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410175851/https://ew.com/movies/trailers/awkwafina-raya-and-the-last-dragon-trailer/|url-status=live}}</ref> * Бенедикт Уонг – ''Тонг''<ref name="itm126"/> * Сандра О – ''Вирана'', майка на Намаари.<ref name="Yahoo"/> * Талия Тран – ''Малката Ной''<ref name="itm126"/> * Лусил Суунг – ''Данг Ху''<ref name="CinemaBlend">{{Cite web|last=Ashton|first=Will|date=March 5, 2021|title=Raya And The Last Dragon Voice Cast: Who's Voicing Each Character|url=https://www.cinemablend.com/news/2563680/raya-and-the-last-dragon-voice-cast-whos-voicing-each-character|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310015404/https://www.cinemablend.com/news/2563680/raya-and-the-last-dragon-voice-cast-whos-voicing-each-character|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[CinemaBlend]]}}</ref> * Алън Тюдик – ''Тък Тък''<ref name="CinemaBlend"/> == Продукция == === Развитие === На 24 май 2018 г. Hashtag Show съобщава, че Уолт Дисни Анимейшън Студиос разработва анимационен филм, озаглавен ''Империя на дракони'', който ще бъде режисьорски дебют на стори артистите Пол Бригс и Дийн Уелинс, със сценарий от Кийл Мъри.<ref name="May2018THS">{{cite news|last1=Shuler|first1=Skyler|title=EXCLUSIVE: Disney Animation Studios Gearing Up For DRAGON EMPIRE|url=http://thathashtagshow.com/2018/05/exclusive-disney-animation-studios-gearing-up-dragon-empire/|accessdate=May 26, 2018|work=That Hashtag Show|date=May 24, 2018|archivedate=2018-05-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20180528205053/http://thathashtagshow.com/2018/05/exclusive-disney-animation-studios-gearing-up-dragon-empire/}}</ref> През октомври същата година Deadline съобщава, че Адел Лим е наета да напише сценария и че Оснат Шърър е нает да продуцира филма.<ref name="AdeleOsnat">{{cite web |last1=Wiseman |first1=Andreas |title=Disney Sets ‘Crazy Rich Asians’ Scribe Adele Lim & ‘Moana’ Producer Osnat Shurer For Animated Pic |url=https://deadline.com/2018/10/disney-crazy-rich-asians-moana-animation-movie-1202478895/ |website=Deadline |publisher=Penske Media Corporation |accessdate=December 23, 2019 |date=October 9, 2018}}</ref> На 24 август 2019 г. Дисни официално обявява филма по време на презентационния панел на Уолт Дисни Анимейшън Студиос D23 Expo.<ref name="polygon"/> През август 2020 г. е обявено, че Дон Хал и Карлос Лопсе Естрада, който се присъединява към екипа на компанията през 2019 г., ще бъдат режисьорите на филма, а Бригс - ко-режисьор, като към него се присъединява Джон Рипа. Освен това, Куи Нгуйен се присъединява към Лим като сценарист, а Питър Деч Вечо - към Шърър като продуцент.<ref name="variety dragon"/><ref name="entertainmentweekly">{{cite news |first1=Rachel |last1=Yang |accessdate=August 27, 2020 |title=Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran|url=https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran/|website=Entertainment Weekly |date=August 27, 2020}}</ref> === Анимация и дизайн === Действието на филма се развива в измислената фантастична земя, наречена Кумандра, вдъхновена от културите на [[Югоизточна Азия]] - от [[Тайланд]], [[Виетнам]], [[Камбоджа]], [[Мианмар]], [[Малайзия]], [[Индонезия]], [[Филипините]] и [[Лаос]].<ref>{{Cite web|date=2020-08-27|title=Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran |url=https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran|website=Entertainment Weekly|language=en-us}}</ref><ref>{{Cite web|title=Everything We Learned About Disney's Upcoming Movies: Frozen 2, Cruella, Pixar's Soul, and More|url=https://io9.gizmodo.com/everything-we-learned-about-disneys-upcoming-movies-fr-1837539153|accessdate=2020-07-26|website=io9|language=en-us}}</ref><ref>{{Cite web|date=2019-08-24|title=D23: Disney Animation Reveals Raya and the Last Dragon|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1094901-d23-disney-animation-reveals-raya-and-the-last-dragon|accessdate=2020-07-26|website=ComingSoon.net|language=en-US}}</ref> За да проведат проучване на културите, създателите на филма и продуцентският екип пътуват до Лаос, Камбоджа, Тайланд, Виетнам, Сингапур, Индонезия и Филипините.<ref>{{Cite web|last=Hughes|first=Brad|date=August 4, 2019|title=New Disney Animated Film Announced – Raya and the Last Dragon (Full Details)|url=https://insidethemagic.net/2019/08/raya-and-the-last-dragon-bh1/|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=July 23, 2020|website=Inside the Magic}}</ref><ref>{{Cite web|last=Sirani|first=Jordan|date=August 26, 2019|title=Raya and the Last Dragon: New Walt Disney Animation Studios Movie Announced at D23|url=https://www.ign.com/articles/2019/08/24/raya-and-the-last-dragon-new-walt-disney-animation-studios-movie-announced-at-d23|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=July 24, 2020|website=IGN}}</ref><ref>{{Cite web|title=D23 EXPO: THE ART OF DISNEY STORYTELLING (COMPLETE PANEL) - YouTube|url=https://www.youtube.com/watch?v=PCt4l-Zycsw|accessdate=2020-07-29|website=www.youtube.com}}</ref> <ref>{{Cite web|date=October 23, 2020|title=Watch: ‘Raya and the Last Dragon’ is a melting pot of Southeast Asian culture|url=https://www.speedmagazine.ph/watch-raya-and-the-last-dragon-is-a-melting-pot-of-southeast-asian-culture/|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=October 23, 2020|website=Speed Magazine}}</ref> === Маркетинг === Първият постер и тийзър на филма са пуснати на 21 октомври 2020 г. == В България == В България филмът е пуснат по кината от Форум Филм България в 2D и 3D формат. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Рая | Елена Нацариду |- | Сису | [[Диляна Спасова]] |- | Боун | Александър Добрев |- | Наамари | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Вожд Бенджа | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Малката Рая | Петра Църноречка |- | Допълнителни гласове | [[Ани Василева]]<br>[[Анастасия Събева]]<br>[[Василка Сугарева]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>Димитър Тодоров<br>[[Константин Лунгов]]<br>Михаела Тюлева<br>[[Надежда Панайотова]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Стефан Къшев]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Мариета Петрова]] |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon}} * {{imdb title|5109280}} * {{kino.dir.bg film|14941}} * {{Amg movie|726021}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 8u3rqpbbxaxwhvl6o8ec7545y00tyya 11464776 11464675 2022-07-20T11:23:19Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Рая и последният дракон | име_оригинал = Raya and the Last Dragon | картинка = | описание = | режисьори = Дон Хал<br>[[Карлос Лопес Естрада]] | продуценти = Оснат Шърър<br>Питър Дел Вечо | сценаристи = Куи Нгуйен<br>Адел Лим<br>'''Сториборд:'''<br>Пол Бригс<br>Дон Хол<br>Адел Лим<br>Карлос Лопес Естрада<br>Киел Мъри<ref name="LLCT">{{Cite web|last1=Sorg|first1=Arley|last2=Pearce|first2=Josh|date=June 2, 2021|title=How to Train Your Tuk Tuk: Arley Sorg and Josh Pearce Discuss Raya and the Last Dragon|url=https://locusmag.com/2021/06/how-to-train-your-tuk-tuk-arley-sorg-and-josh-pearce-discuss-raya-and-the-last-dragon/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210603015215/https://locusmag.com/2021/06/how-to-train-your-tuk-tuk-arley-sorg-and-josh-pearce-discuss-raya-and-the-last-dragon/|archive-date=June 3, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Locus}}</ref><br>Куи Нгуйен<br>Джон Рипа<br>Дийн Уелинс<ref name="LLCT" /> | актьори = Кели Мери Тран<br>Аквафина<br>Изаак Уанг<br>Джема Чан<br>[[Даниел Дей Ким]]<br>Бенедикт Уонг<br>Сандра О<br>Талия Тран<br>Лусил Суунг<br>Алън Тюдик | музика = [[Джеймс Нютън Хауърд]] | оператор = Роб Дресел (оформление)<ref name="AWN">{{Cite web|last=Davis|first=Victoria|date=March 5, 2021|title=Behind the Martial Arts and Motifs of 'Raya and the Last Dragon'|url=https://www.awn.com/animationworld/behind-martial-arts-and-motifs-raya-and-last-dragon|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310150215/https://www.awn.com/animationworld/behind-martial-arts-and-motifs-raya-and-last-dragon|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Animation World Network}}</ref><br>Адолф Лусински (осветление)<ref name="AWN" /> | монтаж = Фабиен Роули<ref name="ScreenDaily">{{Cite web|last=Grierson|first=Tim|date=March 1, 2021|title='Raya And The Last Dragon': Review|url=https://www.screendaily.com/reviews/raya-and-the-last-dragon-review/5157566.article|url-access=limited|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210607140611/https://www.screendaily.com/reviews/raya-and-the-last-dragon-review/5157566.article|archive-date=June 7, 2021|access-date=June 18, 2021|website=Screen Daily}}</ref><br>Шанън Стейн<ref name="ScreenDaily" /> | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Animation Studios]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | премиера-дата = 3 март 2021 г. ({{small|[[Индонезия]]}})<ref>{{Cite web|last=Dimedjo|first=Eno|date=March 3, 2021|title=Sinopsis Raya and the Last Dragon, Pencarian Naga Terakhir|url=https://www.tagar.id/sinopsis-raya-and-the-last-dragon-pencarian-naga-terakhir|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210619231655/https://www.tagar.id/sinopsis-raya-and-the-last-dragon-pencarian-naga-terakhir|archive-date=June 19, 2021|access-date=June 19, 2021|website=Tager|language=id}}</ref><br>5 март 2021 г. ({{small|[[САЩ]]}})<ref>{{Cite web|last=Rejent|first=Joseph|date=March 4, 2021|title='Raya and the Last Dragon' on Disney Plus: How to watch, release time, price, cast, trailer|url=https://www.nj.com/tv/2021/03/raya-and-the-last-dragon-on-disney-plus-how-to-watch-release-time-price-cast-trailer.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210619234253/https://www.nj.com/tv/2021/03/raya-and-the-last-dragon-on-disney-plus-how-to-watch-release-time-price-cast-trailer.html|archive-date=June 19, 2021|access-date=June 19, 2021|website=NJ}}</ref> | премиера-място = | времетраене = 107 минути<ref>{{cite web |last1=Chang |first1=Justin |title=Review: 'Raya and the Last Dragon,' featuring Disney's first Southeast Asian heroine, is a moving adventure |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2021-03-01/raya-and-the-last-dragon-review-disney-plus |website=[[Los Angeles Times]] |access-date=June 16, 2021 |date=March 1, 2021|archivedate=April 26, 2021|archiveurl=https://web.archive.org/web/20210426150328/https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2021-03-01/raya-and-the-last-dragon-review-disney-plus|url-status=live}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $100 милиона | приходи = $122.7 милиона<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3781723649/|title=Raya and the Last Dragon|author=|website=[[Box Office Mojo]]|date=|access-date=July 1, 2021|url-status=live|archive-date=May 3, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210503021827/https://www.boxofficemojo.com/release/rl3781723649/}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon | код-IMDB = 5109280 | код-Allmovie = 726021 }} '''„Рая и последният дракон“''' ({{lang|en|Raya and the Last Dragon}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2021 г., продуцирана от [[Уолт Дисни Пикчърс]] и [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и разпространявана от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]. Това е 59^-ият [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|филм на студиото]], режисиран от Дон Хал и [[Карлос Лопес Естрада]] съвместно с Пол Бригс и Джон Рипа,<ref>[https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran/ Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran]</ref> продуциран от Оснат Шърър и Питър Дел Вечо, със сценарий от Куи Нгуйен и Адел Лим. Филмът включва гласовете на Кели Мери Тран, озвучаваща главната героиня Рая, и Аквафина, озвучаваща Сису, последния дракон. Премиерата на филма е пуснат от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] по кината в САЩ на 12 март 2021 г. във форматите 2D, 3D, Dolby Cinema и [[IMAX]]. Филмът е самостоятелно достъпен от [[Дисни+|Disney+ Premier Access]] като резултат на ефектите на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] на кината. == Сюжет == Много отдавна, във фантастичния свят Кумандра, хора и дракони живеят заедно в хармония. Но когато зловещите чудовища, известни като Дуун, заплашват земята, драконите се жертват, за да спасят човечеството. Сега, 500 годнини по-късно, същите тези чудовища се връщат и единствен войн, Рая, трябва да издири последния дракон, за да спре завинаги Друун. Въпреки това, по време на пътуването си, тя ще научи, че за спасяването на света е необходимо повече от драконова магия – нужно е и доверие.<ref>{{Cite web|title=Raya and the Last Dragon|url=https://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon|language=en-US|accessdate=2020-10-24}}</ref> == Актьори == * Кели Мери Тран – ''Рая'', безстрашен и страстен войн, която се обучавала да стане Пазител на Драгоценния камък.<ref>{{Cite web|last=Walt Disney Animation Studios|first=|date=October 21, 2020|title=Raya and the Last Dragon {{!}} Official Teaser Trailer|url=https://www.youtube.com/watch?v=9BPMTr-NS9s|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=October 24, 2020|website=YouTube}}</ref> За да възстанови мира на Кумандра, тя се впуска в търсене на последния дракон.<ref name="polygon">{{cite news |first1=Petrana |last1=Radulovic |accessdate=August 24, 2019 |title=Disney announces Raya and the Last Dragon as next animated film|url=https://www.polygon.com/2019/8/24/20812723/raya-and-the-last-dragon-disney-animated-movie-release-date|website=Polygon |date=August 24, 2019}}</ref><ref name="variety dragon">{{cite web | url = https://variety.com/2020/film/news/kelly-marie-tran-raya-and-the-last-dragon-star-disney-1234751119/ | title = Disney’s ‘Raya and the Last Dragon’ Recasts Kelly Marie Tran as Lead | first= Rebecca | last = Rubin | date = August 27, 2020 | accessdate = August 27, 2020 | work = Variety}}</ref> * Аквафина – ''Сису''<ref>{{Cite web|last=Alexander|first=Bryan|date=March 2, 2021|title='We got a tent in the living room!' How Awkwafina recorded her 'Last Dragon' during the pandemic|url=https://www.usatoday.com/story/entertainment/movies/2021/03/02/raya-last-dragon-awkwafina-talks-voicing-clumsiest-dragon/6812054002/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210318132801/https://www.usatoday.com/story/entertainment/movies/2021/03/02/raya-last-dragon-awkwafina-talks-voicing-clumsiest-dragon/6812054002/|archive-date=March 18, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[USA Today]]}}</ref>, воден дракон, който притежава способността да се превръща в човек и е последният съществуващ дракон.<ref>{{Cite web|date=2020-07-24|title=Promotional Image For Disney’s ‘Raya and the Last Dragon’ Has Debuted -|url=https://thedisinsider.com/2020/07/24/promotional-image-for-disneys-raya-and-the-last-dragon-has-debuted/|accessdate=2020-07-25|language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web|last=Clark|first=Nicole|date=March 1, 2021|title=Raya and the Last Dragon: Bringing Sisu the Water Dragon to Life|url=https://www.ign.com/articles/raya-and-the-last-dragon-bringing-sisu-the-water-dragon-to-life|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210306065129/https://www.ign.com/articles/raya-and-the-last-dragon-bringing-sisu-the-water-dragon-to-life|archive-date=March 6, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[IGN]]}}</ref> * Изаак Уонг – ''Боун''<ref>{{Cite web|last=Yang|first=Rachel|date=January 8, 2021|title=Raya and the Last Dragon reveals first image of action scene in land of Talon|url=https://ew.com/movies/raya-and-the-last-dragon-first-image-action-scene/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410181743/https://ew.com/movies/raya-and-the-last-dragon-first-image-action-scene/|archive-date=April 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[Entertainment Weekly]]}}</ref> * Джема Чан – ''Намаари'', принцеса войн от врага на Фенг и Рая.<ref>{{Cite web|last=O'Sullivan|first=Michael|date=March 2, 2021|title=Disney's 'Raya and the Last Dragon' dazzles and delights the senses|url=https://www.washingtonpost.com/goingoutguide/movies/raya-and-the-last-dragon-movie-review/2021/03/02/85bdd56e-7aa7-11eb-85cd-9b7fa90c8873_story.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210608235945/https://www.washingtonpost.com/goingoutguide/movies/raya-and-the-last-dragon-movie-review/2021/03/02/85bdd56e-7aa7-11eb-85cd-9b7fa90c8873_story.html|archive-date=June 8, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[The Washington Post]]}}</ref> ** Джона Ксиао – ''Намаари като малка''<ref>{{Cite web|last=Renfro|first=Kim|date=March 5, 2021|title=See what the cast of Disney's new animated movie 'Raya and the Last Dragon' looks like in real life|url=https://www.insider.com/raya-and-the-last-dragon-cast-disney-2021-3|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210609001142/https://www.insider.com/raya-and-the-last-dragon-cast-disney-2021-3|archive-date=June 8, 2021|access-date=June 8, 2021|website=Insider}}</ref><ref name="Yahoo">{{Cite web|last=Renfro|first=Kim|date=March 5, 2021|title=See what the cast of Disney's new animated movie 'Raya and the Last Dragon' looks like in real life|url=https://news.yahoo.com/see-cast-disneys-animated-movie-001420825.html|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310023644/https://news.yahoo.com/see-cast-disneys-animated-movie-001420825.html|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[Yahoo!|Yahoo! News]]}}</ref> * [[Даниел Дей Ким]] – ''Вожд Бенджа'', бащата на Рая.<ref name="itm126">{{cite web|url=https://ew.com/movies/trailers/awkwafina-raya-and-the-last-dragon-trailer/? |title=Watch Awkwafina's Sisu in action in new Raya and the Last Dragon trailer |first=Rachel|last=Yang|work=[[Entertainment Weekly]]|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021|archive-date=April 10, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210410175851/https://ew.com/movies/trailers/awkwafina-raya-and-the-last-dragon-trailer/|url-status=live}}</ref> * Бенедикт Уонг – ''Тонг''<ref name="itm126"/> * Сандра О – ''Вирана'', майка на Намаари.<ref name="Yahoo"/> * Талия Тран – ''Малката Ной''<ref name="itm126"/> * Лусил Суунг – ''Данг Ху''<ref name="CinemaBlend">{{Cite web|last=Ashton|first=Will|date=March 5, 2021|title=Raya And The Last Dragon Voice Cast: Who's Voicing Each Character|url=https://www.cinemablend.com/news/2563680/raya-and-the-last-dragon-voice-cast-whos-voicing-each-character|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210310015404/https://www.cinemablend.com/news/2563680/raya-and-the-last-dragon-voice-cast-whos-voicing-each-character|archive-date=March 10, 2021|access-date=June 8, 2021|website=[[CinemaBlend]]}}</ref> * Алън Тюдик – ''Тък Тък''<ref name="CinemaBlend"/> == Продукция == === Развитие === На 24 май 2018 г. Hashtag Show съобщава, че Уолт Дисни Анимейшън Студиос разработва анимационен филм, озаглавен ''Империя на дракони'', който ще бъде режисьорски дебют на стори артистите Пол Бригс и Дийн Уелинс, със сценарий от Кийл Мъри.<ref name="May2018THS">{{cite news|last1=Shuler|first1=Skyler|title=EXCLUSIVE: Disney Animation Studios Gearing Up For DRAGON EMPIRE|url=http://thathashtagshow.com/2018/05/exclusive-disney-animation-studios-gearing-up-dragon-empire/|accessdate=May 26, 2018|work=That Hashtag Show|date=May 24, 2018|archivedate=2018-05-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20180528205053/http://thathashtagshow.com/2018/05/exclusive-disney-animation-studios-gearing-up-dragon-empire/}}</ref> През октомври същата година Deadline съобщава, че Адел Лим е наета да напише сценария и че Оснат Шърър е нает да продуцира филма.<ref name="AdeleOsnat">{{cite web |last1=Wiseman |first1=Andreas |title=Disney Sets ‘Crazy Rich Asians’ Scribe Adele Lim & ‘Moana’ Producer Osnat Shurer For Animated Pic |url=https://deadline.com/2018/10/disney-crazy-rich-asians-moana-animation-movie-1202478895/ |website=Deadline |publisher=Penske Media Corporation |accessdate=December 23, 2019 |date=October 9, 2018}}</ref> На 24 август 2019 г. Дисни официално обявява филма по време на презентационния панел на Уолт Дисни Анимейшън Студиос D23 Expo.<ref name="polygon"/> През август 2020 г. е обявено, че Дон Хал и Карлос Лопсе Естрада, който се присъединява към екипа на компанията през 2019 г., ще бъдат режисьорите на филма, а Бригс - ко-режисьор, като към него се присъединява Джон Рипа. Освен това, Куи Нгуйен се присъединява към Лим като сценарист, а Питър Деч Вечо - към Шърър като продуцент.<ref name="variety dragon"/><ref name="entertainmentweekly">{{cite news |first1=Rachel |last1=Yang |accessdate=August 27, 2020 |title=Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran|url=https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran/|website=Entertainment Weekly |date=August 27, 2020}}</ref> === Анимация и дизайн === Действието на филма се развива в измислената фантастична земя, наречена Кумандра, вдъхновена от културите на [[Югоизточна Азия]] - от [[Тайланд]], [[Виетнам]], [[Камбоджа]], [[Мианмар]], [[Малайзия]], [[Индонезия]], [[Филипините]] и [[Лаос]].<ref>{{Cite web|date=2020-08-27|title=Get a first look at Disney's Raya and the Last Dragon starring Kelly Marie Tran |url=https://ew.com/movies/raya-last-dragon-first-look-kelly-marie-tran|website=Entertainment Weekly|language=en-us}}</ref><ref>{{Cite web|title=Everything We Learned About Disney's Upcoming Movies: Frozen 2, Cruella, Pixar's Soul, and More|url=https://io9.gizmodo.com/everything-we-learned-about-disneys-upcoming-movies-fr-1837539153|accessdate=2020-07-26|website=io9|language=en-us}}</ref><ref>{{Cite web|date=2019-08-24|title=D23: Disney Animation Reveals Raya and the Last Dragon|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1094901-d23-disney-animation-reveals-raya-and-the-last-dragon|accessdate=2020-07-26|website=ComingSoon.net|language=en-US}}</ref> За да проведат проучване на културите, създателите на филма и продуцентският екип пътуват до Лаос, Камбоджа, Тайланд, Виетнам, Сингапур, Индонезия и Филипините.<ref>{{Cite web|last=Hughes|first=Brad|date=August 4, 2019|title=New Disney Animated Film Announced – Raya and the Last Dragon (Full Details)|url=https://insidethemagic.net/2019/08/raya-and-the-last-dragon-bh1/|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=July 23, 2020|website=Inside the Magic}}</ref><ref>{{Cite web|last=Sirani|first=Jordan|date=August 26, 2019|title=Raya and the Last Dragon: New Walt Disney Animation Studios Movie Announced at D23|url=https://www.ign.com/articles/2019/08/24/raya-and-the-last-dragon-new-walt-disney-animation-studios-movie-announced-at-d23|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=July 24, 2020|website=IGN}}</ref><ref>{{Cite web|title=D23 EXPO: THE ART OF DISNEY STORYTELLING (COMPLETE PANEL) - YouTube|url=https://www.youtube.com/watch?v=PCt4l-Zycsw|accessdate=2020-07-29|website=www.youtube.com}}</ref> <ref>{{Cite web|date=October 23, 2020|title=Watch: ‘Raya and the Last Dragon’ is a melting pot of Southeast Asian culture|url=https://www.speedmagazine.ph/watch-raya-and-the-last-dragon-is-a-melting-pot-of-southeast-asian-culture/|url-status=live|archive-url=|archivedate=|accessdate=October 23, 2020|website=Speed Magazine}}</ref> === Маркетинг === Първият постер и тийзър на филма са пуснати на 21 октомври 2020 г. == В България == В България филмът е пуснат по кината от Форум Филм България в 2D и 3D формат. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Рая | Елена Нацариду |- | Сису | [[Диляна Спасова]] |- | Боун | Александър Добрев |- | Наамари | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Вожд Бенджа | [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] |- | Малката Рая | Петра Църноречка |- | Допълнителни гласове | [[Ани Василева]]<br>[[Анастасия Събева]]<br>[[Василка Сугарева]]<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>Димитър Тодоров<br>[[Константин Лунгов]]<br>Михаела Тюлева<br>[[Надежда Панайотова]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Стефан Къшев]] |} {| class="wikitable" |+ Екип ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Мариета Петрова]] |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/raya-and-the-last-dragon}} * {{imdb title|5109280}} * {{kino.dir.bg film|14941}} * {{Amg movie|726021}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] q6nh2fw7k9lumevbxdz35vredaml0uz 0 764173 11464190 11453861 2022-07-19T21:48:41Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Davidkenarovcska|редакции на Davidkenarovcska]] ([[User talk:Davidkenarovcska|б]].), към версия на Bozhidar7 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Испания}} Ихиньо Марин | снимка = | цяло име = Ихиньо Марин Ескави | дата на раждане = {{роден|19|10|1993|1|1}} | град на раждане = [[Каласпара]] | държава на раждане = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | височина = 184 см | пост = [[Нападател (футбол)|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Полша}} [[ФК Гурник|Гурник Забже]] | номер на фланелката = 9 | години = 2011 – 2014<br>2014<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017 – 2020<br>2020 –<br>2022 – | отбори = {{флагче|Испания}} [[Реал Мурсия]]<br>{{флагче|Испания}} [[Културал Леонеса|Леонеса]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Лорка|Лорка]]<br>{{флагче|Испания}} [[УКАМ Мурсия]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Валядолид|Валядолид Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Нумансия]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br>→{{флагче|Полша}} [[ФК Гурник|Гурник Забже]] | мачове = 1<br>0<br>24<br>5<br>45<br>95<br>18<br>7 | голове = (0)<br>(0)<br>(3)<br>(0)<br>(18)<br>(18)<br>(4)<br>(3) | посл_проф_отбори = 21 май 2022 г | наем = да }} '''Ихиньо Марин Ескави''' (роден на 19 октомври 1993 г.) е [[Испания|испански]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)|централен нападател]]. Състезател на [[ФК Гурник|Гурник Забже]].<ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ihinio-marin-shte-doigrae-sezona-v-polsha.html Ихинио Марин ще доиграе сезона в Полша]</ref> == Кариера == Роден в [[Каласпара]], [[Мурсия]], Ихиньо се дипломира в местната младежка система на [[Реал Мурсия]], правейки своя старши дебют с резервите през сезон 2011/2012 в Терсера дивисион. На 15 септември 2012г. изиграва своя първи мач като професионалист, влизайки като късна смяна при равенството 2–2 като домакин на [[КД Мирандес|Мирандес]] в мач от [[Сегунда Дивисион]]. На 2 юли 2014г. Марин се присъединява към [[Културал Леонеса|Леонеса]], състезаващ се в Сегунда Дивисион Б. Два месеца по-късно обаче напуска клуба и подписва с [[ФК Лорка|Лорка]], подвизаващ се също в третото ниво на [[Испания|испанския]] футбол. Впоследствие испанецът представя [[УКАМ Мурсия]] и [[Реал Валядолид|Реал Валядолид Б]] в трета дивизия, записвайки 13 гола през сезон 2016/17. На 20 юни 2017г. се завръща във второто ниво с отбора на [[Нумансия]]. На 12 август 2020г. е обявен за ново попълнение на [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://uk.soccerway.com/players/higinio-marin-escavy/265435/ Профил на Марин] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:Марин, Хигинио}} [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] aajln3m41tuquohv527erdiy98gp10r 0 764455 11464660 11326092 2022-07-20T11:14:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Мечът в камъка | име_оригинал = The Sword in the Stone | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Бил Пийт | базиран_на = ''Мечът в камъка''<br>от [[Т. Х. Уайт]] | актьори = Рики Соренсен<br>Карл Суенсън<br>Джуниъс Матюс<br>Себастиан Кабо<br>Нормън Алдън<br>Марта Уентуорт | музика = Джордж Брънс | оператор = | монтаж = Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера = | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $3 милиона<ref>{{cite news|last=Thomas|first=Bob|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1798&dat=19631101&id=LxQhAAAAIBAJ&pg=3775,126269&hl=en|title=Walt Disney Eyes New Movie Cartoon|newspaper=Sarasota Journal|date=November 1, 1963|accessdate=June 5, 2016}}</ref> | приходи = $22,2 милиона<ref>[https://www.the-numbers.com/movie/Sword-in-the-Stone-The#tab=summary The Sword in the Stone (1963)]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Мечът в камъка''''' ({{lang|en|The Sword in the Stone}}) е американски анимационен филм, продуциран от [[Уолт Дисни]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] през 1963 г. Това е 18^-ят [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимацеонен филм на Дисни]], базиран на едноименния роман от [[Т. Х. Уайт]], публикуван като самостоятелно произведение през 1938 г., след това преиздаден през 1958 г. като първа книга от тетралогията за Артур, наречена ''Веднъж и завинаги крал''. Филмът е режисиран от [[Волфганг Райтерман]] и озвучен от Рики Соренсен, Карл Суенсън, Джуниъс Матюс, Себастиан Кабо, Нормън Алдън и Марта Уентуорт. Уолт Дисни за първи път придобива филмовите права върху романа през 1939 г., като различните опити за разработване на филма продължават две десетилетия преди реалното му производство да започне официално. ''Мечът в камъка'' е последният анимационен филм на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]], който излиза по време на живота на Уолт Дисни преди смъртта му на 15 декември 1966 г. Бил Пийт пише сценария на филма, а Робърт и Ричърд Шърман пишат и композират песните. Това е първият принос на братя Шърман в анимационен филм на Дисни, по-късно те пишат музиката и за други филми на компанията, като ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]'' (1967), ''[[Аристокотките]]'' (1970) и ''[[Многото приключения на Мечо Пух (филм, 1977)|Многото приключения на Мечо Пух]]'' (1977). Джордж Брънс композира [[филмова музика|филмовата музика]], като това е третият филм на Дисни, в който взема участие, след ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'' (1959) и ''[[Сто и един далматинци]]'' (1961). По-късно той съставя партитурата за следващите три анимационни филма на Дисни – ''Книга за джунглата'', ''Аристокотките'' и ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'' (1973). Премиерата на ''Мечът в камъка'' е на 25 декември 1963 г., получавайки смесени отзиви, макар че има успех в боксофиса. Издаден е отново на 25 март 1983 г. заедно с филма ''Мечо Пух и един ден на Йори''. През 2015 г. започва разработването на игралния римейк на филма, режисиран от Хуан Карлос Фреснадийо, като издаването му е планирано по стрийминг платформата [[Дисни+]].<ref name="Director">{{cite news|last1=Kit|first1=Borys|title=Disney's 'Sword in the Stone' Live-Action Remake Finds Director (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sword-stone-remake-disney-hires-director-1075997|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=January 19, 2018|accessdate=July 31, 2018}}</ref> == Сюжет == След като кралят на Англия, Утер Пендрагон, умира, без да остави престолонаследник, в лондонска наковалня се появява меч с надпис, който гласи, че който го извади от камъка, ще стане законният крал на Англия. Никой не успява да извади меча, който бива забравен, оставяйки Англия в Средновековието. Години по-късно, 12-годишното сираче на име Артур, често наричано Варт, случайно подплашва елен, който е преследван от по-големия му приемен брат Кай. Кай изстрелва стрелата си в гората и поръчва на Артур да влезе и да я потърси. В опит да открие стрелата, Артур среща Мерлин, възрастен магьосник, който живее с говорещия си домашен любимец – бухала Архимед. Мерлин се обявава за учител на Артур и тръгва с него към дома му, замък, управляван от сър Ектор, приемния баща на Артур. Приятелят на Ектор, Пелинор, пристига, за да обяви, че ежегодният състезателен турнир ще се проведе в Лондон и победителят ще бъде коронясан за крал на Англия. Ектор решава да подложи Кай на сериозна подготовка за турнира и назначава Артур за негов оръженосец. За да образова Артур, Мерлин превръща момчето и себе си в риба. Те плуват в рова около замъка, за да научат повече за физиката. След урока Артур е изпратен в кухнята като наказание, тъй като Ектор не му вярва. Мерлин омагьосва съдовете да се измият, след което завежда Артур за друг урок, превръщайки ги в катерици, за да научи момчето за гравитацията. След като приемат човешкия си облик, Етор обвинява Мерлин, че използва черна магия върху съдовете, която открива, докато Мерлин и Артур отсъстват. Артур предизвикателно защитава Мерлин, но Ектор отказва да слуша и го наказва, като дава на Кай друг оръженосец, а Хобс отменя шанса на Артур да отиде в Лондон. Решавайки да се поправи, Мерлин планира да обучи Артур. Познанията на Мерлин за бъдещата история обаче объркват Артур, което кара Мерлин да назначи Архимед за негов учител. Мерлин превръща Артур във врабче и Архимед го учи как да лети. Скоро след това Артур среща мадам Мим, ексцентрична, зла вещица, която е враг на Мерлин. Мерлин пристига, за да спаси Артур, а Мим предизвиква Мерлин на магьоснически дуел. Мим използва измама, но въпреки това Мерлин я надхитрява, превръщайки се в зародиш, който заразява Мим, като по този начин илюстрира значението на знанието над силата. На Бъдни вечер Кай е посветен в рицар, но Хобс се разболява, затова Ектор възстановява Артур като оръженосец на сина си. Това кара Мерлин да мисли, че Артур се интересува повече от военните игри, отколкото от образованието си и когато Артур защитава избора си, Мерлин неволно в гнева си се пренася до Бермудите през XX век. В деня на турнира Артур разбира, че е оставил меча на Кай в странноприемница, която вече е затворена заради турнира. Архимед вижда легендарния "Меч в камъка" в близкия двор на църквата, който Артур изважда почти без усилие, като несъзнателно изпълнява пророчеството. Когато Артур се връща с меча, Ектор го разпознава и турнирът е спрян. Ектор поставя меча обратно на мястото му, изисквайки от Артур да докаже, че го е извадил. Той го изтегля още веднъж, разкривайки, че той е законният крал на Англия. Ектор моли Артур за прошка, докато рицарите от турнира се радват за него. По-късно току-що коронясаният крал Артур седи в тронната зала с Архимед, чувствайки се неподготвен за отговорността да управлява, но Мерлин се връща от почивката си и решава да помогне на Артур да стане великият крал, какъвто го е предвидил. == Актьори == * Рики Соренсен, Ричард Райтерман, Робърт Райтерман – ''Артур'', озвучен е от трима актьори, което води до забележими промени в гласа между сцените, а понякога и в рамките на една и съща сцена. Също така, трите гласа имат американски акцент, рязко контрастиращ с английската обстановка.<ref name=ThreeActors>{{cite web|last=Ness|first=Mari|title=In Need of a Villain: Disney's The Sword in the Stone|url=https://www.tor.com/2015/08/06/in-need-of-a-villain-disneys-the-sword-in-the-stone/|publisher=Tor.com|date=August 6, 2015|accessdate=May 15, 2016}}</ref> Мари Нес от онлайн списанието ''Tor.com'' предполага: "Като се има предвид, че филмът е за израстването, този проблем може да е бил преодолян", като трите гласа се тълкуват като развитие на характера на Артур както психически, така и физически; тя обаче отбелязва също, че "режисьорът необяснимо е избрал да остави и трите гласа за някои сцени, обръщайки внимание, че не са един и същ актьор". По-нататък тя отбелязва, че "двама от тях [озвучаващите актьори] са братя и звучат донякъде сходно, а третият – съвсем различно". И накрая, тя засяга въпроса за американския акцент на гласовете, контрастиращи с английската обстановка, и акцента на повечето гласове, озвучаващи другите герои, отбелязвайки: "Едниственото положително – проблемите при озвучаването на Артур помагат да се отвлече вниманието от факта, че и британците не са особено добри тук".<ref name=ThreeActors/> * Карл Суенсън – ''Мерлин'', стар и ексцентричен магьосник, който помага и обучава Артур. * Джуниъс Матюс – ''Архимед'', своенравната, но високообразована домашна сова на Мерлин, която има способността да говори. * Себастиан Кабо – ''Сър Ектор'', приемният баща на Артур. Въпреки че обича Артур, той често се отнася грубо с него. Кабо също така представя разказа в началото и края на филма. * Нормън Алдън – ''Сър Кай'', раздразнителният по-голям брат на Артур и син на Ектор * Марта Уентуорт – ''Мадам Мим'', вещица, занимаваща се с черна магия, и враг на Мерлин. Магията на Мим използва измама, за разлика от научното умение на Мерлин. Уентуорт озвучава и ''възрастната и мъдра женска катерица'', която развива привличане към Мерлин. * Алан Напие – ''Пелинор'', приятел на Ектор, който съобщава за турнира. * Турл Равенскрофт – ''Сър Барт'', един от рицарите от състезателния турнир. * Джеймс Макдоналд – ''Вълкът'', гладен вълк, който има няколко срещи с Артур и се опитва да го изяде. * Джини Тайлър – ''Малка женска катерица'', която веднага започва да изпитва привличане към Артур. * Барбара Джо Алан – ''Прислужница'', която работи в замъка на Ектор и вярва, че Мерлин е зъл магьосник. * Тюдор Оуън – ''Рицар'', участващ в турнира. == Продукция == През февруари 1939 г. [[Уолт Дисни]] обявява, че е закупил филмовите права на книгата ''Мечът в камъка'' на [[Т. Х. Уайт]].<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety133-1939-02/page/n19|title=Story Buys|work=Variety|page=20|date=February 1, 1939|accessdate=December 26, 2019|via=[[Internet Archive]]}}</ref> След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] студиото е ограничено от правителството на Съединените щати да произвежда анимационни филми с военна тематика. През юни 1944 г., след успешното преиздаване на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', Дисни възлага на сценаристите да работят по ''Мечът в камъка'' едновременно с ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' и ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]''.<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety154-1944-06/page/n149|title=Disney Writers Prep for Trio of New Features|magazine=Variety|page=3|date=June 28, 1944|accessdate=December 26, 2019|via=Internet Archive}}</ref> Проектът е обявяван за активно разработван в края на 40-те и началото на 50-те години.<ref>Schallert, Edwin (November 22, 1948). [https://www.newspapers.com/newspage/381266364/ "Walt Disney Commences Scouting for 'Hiwatha'; Iturbi Term Deal Sealed"]. ''Los Angeles Times''. Част I, с. 27 – via Newspapers.com.</ref><ref>Hopper, Hedda (November 25, 1950). [https://www.newspapers.com/newspage/385373338 "Walt Disney Plans 'Sleeping Beauty' Film"]. ''Los Angeles Times''. Част II, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> През юни 1960 г. Дисни казва пред [[Лос Анджелис Таймс]], че след излизането на ''Сто и един далматинец'' се разработват два проекта – ''Шантиклер'' и ''Мечът в камъка''.<ref>Scheuer, Philip K. (June 25, 1960).[https://www.newspapers.com/newspage/380890381 "Realist Disney Held His Dreams"]. ''Los Angeles Times''. Section G, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> === Кастинг === Що се отнася до гласа на Мерлин, режисьорът Волфганг Райтерман изчислява, че 70 актьори четат за ролята, но "никой не доказа тази нотка на ексцентричност, която търсихме. Искахме Мерлин да бъде ексцентричен, но не и нахален". В същото време Карл Суенсън първоначално е избран да озвучи Архимед, но създателите на филма решават да му дадат ролята на Мерлин. Рики Соренсен, който озвучава младия Артур, навлиза в пубертета по време на производството,<ref>{{cite news|last=Thomas|first=Bob|title=Changing Voices a Problem|url=https://news.google.com/newspapers?nid=950&dat=19631228&id=a1dQAAAAIBAJ&pg=5015,4630861&hl=en|work=Evening Independent|page=8-A|date=December 28, 1963|accessdate=June 5, 2016|via=Google News Archive}}</ref> което принуждава режисьорът да включи синовете си, Ричард и Робърт, които да го заместят.<ref>{{cite book|title=Disney Voice Actors: A Biographical Dictionary|last=Hischak|first=Thomas|page=176|publisher=McFarland & Company|date=September 21, 2011|accessdate=June 5, 2016|isbn=978-0786462711|url=https://books.google.com/books?id=e1RTP8thtR0C&q=reitherman+disney+voice+actors&pg=PA176}}</ref> == Издаване == Премиерата на ''Мечът в камъка'' е на 25 декември 1963 г., като е преиздаден на 22 декември 1972 г. Филмът е пуснат отново по кината на 25 март 1983 г. заедно с филма ''Мечо Пух и един ден на Йори''. === Домашна употреба === ''Мечът в камъка'' е издаден в Северна Америка на VHS, бетамакс и лазердиск през 1986 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''.<ref>{{cite web|url=https://books.google.com/books?id=6CQEAAAAMBAJ&pg=PA1|title=Disney Putting $6 Million Behind Yule Campaign|magazine=Billboard|volume=98|issue=32|pages=1, 84|date=August 9, 1986|accessdate=April 15, 2020}}</ref> Филмът е преиздаден на VHS през 1989 г.,<ref>{{cite news|last=Zad|first=Martie|url=https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/tv/1989/09/24/bambi-released-into-video-woods/764630cf-15c7-4d6d-b63b-5869c4ab3a5a/|title='Bambi' Released in Video Woods|newspaper=[[The Washington Post]]|date=September 27, 1989|accessdate=April 15, 2020}}</ref> както и друго издание на VHS и лазердиск на 12 юли 1991 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.americanradiohistory.com/Archive-Billboard/90s/1991/BB-1991-05-18.pdf|title='Robin' To Perk Up Midsummer Nights|last=McCullagh|first=Jim|date=May 18, 1991|magazine=Billboard|accessdate=April 15, 2020|page=78}}</ref> За първи път е издаден на VHS в Обединеното кралство през 1988 г., последван от преиздаване на следващата година. Преиздаден е на VHS и лазердиск на 28 октомври 1994 г. като част от колекцията ''Шедьоврите на Уолт Дисни''. Издаден е на DVD на 20 март 2001 г. като част от колекцията ''Златна класика на Уолт Дисни''. В изданието са включени два класически късометражни филма ''Рицар за един ден'' и ''Смелият малък шивач'', както и филмовите факти. Филмът е преиздаден на DVD като специално издание за 45-та годишнина на 17 юни 2008 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Sword-Stone-45th-Anniversary-Special/dp/B0015XWU9U/ref=tmm_dvd_title_2|title=Amazon.com: The Sword in the Stone (45th Anniversary Special Edition): Norman Alden, Sebastian Cabot, Junius Matthews, The Mello Men, Alan Napier, Rickie Sorenson, Karl Swenson, Martha Wentworth, Barbara Jo Allen, Vera Vague, Wolfgang Reitherman: Movies & TV|date=June 17, 2008|accessdate=March 30, 2015}}</ref> За 50-годишнина филмът излиза на Blu-ray на 6 август 2013 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Sword-Stone-50th-Anniversary-Blu-ray/dp/B00CUDD0XO/ref=tmm_mfc_swatch_0|title=Amazon.com: The Sword in the Stone (50th Anniversary Edition) Blu-ray: Rickie Sorenson, Karl Swenson, Norman Alden, Sebastian Cabot, Martha Wentworth, Alan Napier, Junius Matthews, Ginny Tyler, Barbara Jo Allen, Thurl Ravenscroft, Richard Reitherman, Wolfgang Reitherman: Movies & TV|date=August 6, 2013|accessdate=March 30, 2015}}</ref> == „Мечът в камъка“ В България == В България филмът е издаден на [[DVD]] на [[17 юни]] [[2008]] г. на Александра Видео (последното издание на разпространителя от Disney) по случай 45-тата годишнина на филма, после е издаден отново през [[2009]] г. от A+Films. Българския дублаж е войсоувър в студио [[Александра Аудио]] и това е единствения анимационен филм на Дисни, направен с войсоувър. Ролите се озвучават от [[Светлана Смолева]], [[Сава Пиперов]], [[Марин Янев]] и [[Кирил Бояджиев]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0057546}} {{Превод от|en|The Sword in the Stone (1963 film)|987880429}} [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] cnes90jaxz5dz3552nh8a8zkh7dy1l4 11464754 11464660 2022-07-20T11:21:56Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Мечът в камъка | име_оригинал = The Sword in the Stone | картинка = | описание = | режисьори = [[Волфганг Райтерман]] | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Бил Пийт | базиран_на = ''Мечът в камъка''<br>от [[Т. Х. Уайт]] | актьори = Рики Соренсен<br>Карл Суенсън<br>Джуниъс Матюс<br>Себастиан Кабо<br>Нормън Алдън<br>Марта Уентуорт | музика = Джордж Брънс | оператор = | монтаж = Доналд Халидей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера = | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = английски | бюджет = $3 милиона<ref>{{cite news|last=Thomas|first=Bob|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1798&dat=19631101&id=LxQhAAAAIBAJ&pg=3775,126269&hl=en|title=Walt Disney Eyes New Movie Cartoon|newspaper=Sarasota Journal|date=November 1, 1963|accessdate=June 5, 2016}}</ref> | приходи = $22,2 милиона<ref>[https://www.the-numbers.com/movie/Sword-in-the-Stone-The#tab=summary The Sword in the Stone (1963)]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Мечът в камъка''''' ({{lang|en|The Sword in the Stone}}) е американски анимационен филм, продуциран от [[Уолт Дисни]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] през 1963 г. Това е 18^-ят [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимацеонен филм на Дисни]], базиран на едноименния роман от [[Т. Х. Уайт]], публикуван като самостоятелно произведение през 1938 г., след това преиздаден през 1958 г. като първа книга от тетралогията за Артур, наречена ''Веднъж и завинаги крал''. Филмът е режисиран от [[Волфганг Райтерман]] и озвучен от Рики Соренсен, Карл Суенсън, Джуниъс Матюс, Себастиан Кабо, Нормън Алдън и Марта Уентуорт. Уолт Дисни за първи път придобива филмовите права върху романа през 1939 г., като различните опити за разработване на филма продължават две десетилетия преди реалното му производство да започне официално. ''Мечът в камъка'' е последният анимационен филм на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]], който излиза по време на живота на Уолт Дисни преди смъртта му на 15 декември 1966 г. Бил Пийт пише сценария на филма, а Робърт и Ричърд Шърман пишат и композират песните. Това е първият принос на братя Шърман в анимационен филм на Дисни, по-късно те пишат музиката и за други филми на компанията, като ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]'' (1967), ''[[Аристокотките]]'' (1970) и ''[[Многото приключения на Мечо Пух (филм, 1977)|Многото приключения на Мечо Пух]]'' (1977). Джордж Брънс композира [[филмова музика|филмовата музика]], като това е третият филм на Дисни, в който взема участие, след ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'' (1959) и ''[[Сто и един далматинци]]'' (1961). По-късно той съставя партитурата за следващите три анимационни филма на Дисни – ''Книга за джунглата'', ''Аристокотките'' и ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'' (1973). Премиерата на ''Мечът в камъка'' е на 25 декември 1963 г., получавайки смесени отзиви, макар че има успех в боксофиса. Издаден е отново на 25 март 1983 г. заедно с филма ''Мечо Пух и един ден на Йори''. През 2015 г. започва разработването на игралния римейк на филма, режисиран от Хуан Карлос Фреснадийо, като издаването му е планирано по стрийминг платформата [[Дисни+]].<ref name="Director">{{cite news|last1=Kit|first1=Borys|title=Disney's 'Sword in the Stone' Live-Action Remake Finds Director (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sword-stone-remake-disney-hires-director-1075997|website=[[The Hollywood Reporter]]|date=January 19, 2018|accessdate=July 31, 2018}}</ref> == Сюжет == След като кралят на Англия, Утер Пендрагон, умира, без да остави престолонаследник, в лондонска наковалня се появява меч с надпис, който гласи, че който го извади от камъка, ще стане законният крал на Англия. Никой не успява да извади меча, който бива забравен, оставяйки Англия в Средновековието. Години по-късно, 12-годишното сираче на име Артур, често наричано Варт, случайно подплашва елен, който е преследван от по-големия му приемен брат Кай. Кай изстрелва стрелата си в гората и поръчва на Артур да влезе и да я потърси. В опит да открие стрелата, Артур среща Мерлин, възрастен магьосник, който живее с говорещия си домашен любимец – бухала Архимед. Мерлин се обявава за учител на Артур и тръгва с него към дома му, замък, управляван от сър Ектор, приемния баща на Артур. Приятелят на Ектор, Пелинор, пристига, за да обяви, че ежегодният състезателен турнир ще се проведе в Лондон и победителят ще бъде коронясан за крал на Англия. Ектор решава да подложи Кай на сериозна подготовка за турнира и назначава Артур за негов оръженосец. За да образова Артур, Мерлин превръща момчето и себе си в риба. Те плуват в рова около замъка, за да научат повече за физиката. След урока Артур е изпратен в кухнята като наказание, тъй като Ектор не му вярва. Мерлин омагьосва съдовете да се измият, след което завежда Артур за друг урок, превръщайки ги в катерици, за да научи момчето за гравитацията. След като приемат човешкия си облик, Етор обвинява Мерлин, че използва черна магия върху съдовете, която открива, докато Мерлин и Артур отсъстват. Артур предизвикателно защитава Мерлин, но Ектор отказва да слуша и го наказва, като дава на Кай друг оръженосец, а Хобс отменя шанса на Артур да отиде в Лондон. Решавайки да се поправи, Мерлин планира да обучи Артур. Познанията на Мерлин за бъдещата история обаче объркват Артур, което кара Мерлин да назначи Архимед за негов учител. Мерлин превръща Артур във врабче и Архимед го учи как да лети. Скоро след това Артур среща мадам Мим, ексцентрична, зла вещица, която е враг на Мерлин. Мерлин пристига, за да спаси Артур, а Мим предизвиква Мерлин на магьоснически дуел. Мим използва измама, но въпреки това Мерлин я надхитрява, превръщайки се в зародиш, който заразява Мим, като по този начин илюстрира значението на знанието над силата. На Бъдни вечер Кай е посветен в рицар, но Хобс се разболява, затова Ектор възстановява Артур като оръженосец на сина си. Това кара Мерлин да мисли, че Артур се интересува повече от военните игри, отколкото от образованието си и когато Артур защитава избора си, Мерлин неволно в гнева си се пренася до Бермудите през XX век. В деня на турнира Артур разбира, че е оставил меча на Кай в странноприемница, която вече е затворена заради турнира. Архимед вижда легендарния "Меч в камъка" в близкия двор на църквата, който Артур изважда почти без усилие, като несъзнателно изпълнява пророчеството. Когато Артур се връща с меча, Ектор го разпознава и турнирът е спрян. Ектор поставя меча обратно на мястото му, изисквайки от Артур да докаже, че го е извадил. Той го изтегля още веднъж, разкривайки, че той е законният крал на Англия. Ектор моли Артур за прошка, докато рицарите от турнира се радват за него. По-късно току-що коронясаният крал Артур седи в тронната зала с Архимед, чувствайки се неподготвен за отговорността да управлява, но Мерлин се връща от почивката си и решава да помогне на Артур да стане великият крал, какъвто го е предвидил. == Актьори == * Рики Соренсен, Ричард Райтерман, Робърт Райтерман – ''Артур'', озвучен е от трима актьори, което води до забележими промени в гласа между сцените, а понякога и в рамките на една и съща сцена. Също така, трите гласа имат американски акцент, рязко контрастиращ с английската обстановка.<ref name=ThreeActors>{{cite web|last=Ness|first=Mari|title=In Need of a Villain: Disney's The Sword in the Stone|url=https://www.tor.com/2015/08/06/in-need-of-a-villain-disneys-the-sword-in-the-stone/|publisher=Tor.com|date=August 6, 2015|accessdate=May 15, 2016}}</ref> Мари Нес от онлайн списанието ''Tor.com'' предполага: "Като се има предвид, че филмът е за израстването, този проблем може да е бил преодолян", като трите гласа се тълкуват като развитие на характера на Артур както психически, така и физически; тя обаче отбелязва също, че "режисьорът необяснимо е избрал да остави и трите гласа за някои сцени, обръщайки внимание, че не са един и същ актьор". По-нататък тя отбелязва, че "двама от тях [озвучаващите актьори] са братя и звучат донякъде сходно, а третият – съвсем различно". И накрая, тя засяга въпроса за американския акцент на гласовете, контрастиращи с английската обстановка, и акцента на повечето гласове, озвучаващи другите герои, отбелязвайки: "Едниственото положително – проблемите при озвучаването на Артур помагат да се отвлече вниманието от факта, че и британците не са особено добри тук".<ref name=ThreeActors/> * Карл Суенсън – ''Мерлин'', стар и ексцентричен магьосник, който помага и обучава Артур. * Джуниъс Матюс – ''Архимед'', своенравната, но високообразована домашна сова на Мерлин, която има способността да говори. * Себастиан Кабо – ''Сър Ектор'', приемният баща на Артур. Въпреки че обича Артур, той често се отнася грубо с него. Кабо също така представя разказа в началото и края на филма. * Нормън Алдън – ''Сър Кай'', раздразнителният по-голям брат на Артур и син на Ектор * Марта Уентуорт – ''Мадам Мим'', вещица, занимаваща се с черна магия, и враг на Мерлин. Магията на Мим използва измама, за разлика от научното умение на Мерлин. Уентуорт озвучава и ''възрастната и мъдра женска катерица'', която развива привличане към Мерлин. * Алан Напие – ''Пелинор'', приятел на Ектор, който съобщава за турнира. * Турл Равенскрофт – ''Сър Барт'', един от рицарите от състезателния турнир. * Джеймс Макдоналд – ''Вълкът'', гладен вълк, който има няколко срещи с Артур и се опитва да го изяде. * Джини Тайлър – ''Малка женска катерица'', която веднага започва да изпитва привличане към Артур. * Барбара Джо Алан – ''Прислужница'', която работи в замъка на Ектор и вярва, че Мерлин е зъл магьосник. * Тюдор Оуън – ''Рицар'', участващ в турнира. == Продукция == През февруари 1939 г. [[Уолт Дисни]] обявява, че е закупил филмовите права на книгата ''Мечът в камъка'' на [[Т. Х. Уайт]].<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety133-1939-02/page/n19|title=Story Buys|work=Variety|page=20|date=February 1, 1939|accessdate=December 26, 2019|via=[[Internet Archive]]}}</ref> След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] студиото е ограничено от правителството на Съединените щати да произвежда анимационни филми с военна тематика. През юни 1944 г., след успешното преиздаване на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', Дисни възлага на сценаристите да работят по ''Мечът в камъка'' едновременно с ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' и ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]''.<ref>{{cite news|url=https://archive.org/details/variety154-1944-06/page/n149|title=Disney Writers Prep for Trio of New Features|magazine=Variety|page=3|date=June 28, 1944|accessdate=December 26, 2019|via=Internet Archive}}</ref> Проектът е обявяван за активно разработван в края на 40-те и началото на 50-те години.<ref>Schallert, Edwin (November 22, 1948). [https://www.newspapers.com/newspage/381266364/ "Walt Disney Commences Scouting for 'Hiwatha'; Iturbi Term Deal Sealed"]. ''Los Angeles Times''. Част I, с. 27 – via Newspapers.com.</ref><ref>Hopper, Hedda (November 25, 1950). [https://www.newspapers.com/newspage/385373338 "Walt Disney Plans 'Sleeping Beauty' Film"]. ''Los Angeles Times''. Част II, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> През юни 1960 г. Дисни казва пред [[Лос Анджелис Таймс]], че след излизането на ''Сто и един далматинец'' се разработват два проекта – ''Шантиклер'' и ''Мечът в камъка''.<ref>Scheuer, Philip K. (June 25, 1960).[https://www.newspapers.com/newspage/380890381 "Realist Disney Held His Dreams"]. ''Los Angeles Times''. Section G, с. 6 – via Newspapers.com.</ref> === Кастинг === Що се отнася до гласа на Мерлин, режисьорът Волфганг Райтерман изчислява, че 70 актьори четат за ролята, но "никой не доказа тази нотка на ексцентричност, която търсихме. Искахме Мерлин да бъде ексцентричен, но не и нахален". В същото време Карл Суенсън първоначално е избран да озвучи Архимед, но създателите на филма решават да му дадат ролята на Мерлин. Рики Соренсен, който озвучава младия Артур, навлиза в пубертета по време на производството,<ref>{{cite news|last=Thomas|first=Bob|title=Changing Voices a Problem|url=https://news.google.com/newspapers?nid=950&dat=19631228&id=a1dQAAAAIBAJ&pg=5015,4630861&hl=en|work=Evening Independent|page=8-A|date=December 28, 1963|accessdate=June 5, 2016|via=Google News Archive}}</ref> което принуждава режисьорът да включи синовете си, Ричард и Робърт, които да го заместят.<ref>{{cite book|title=Disney Voice Actors: A Biographical Dictionary|last=Hischak|first=Thomas|page=176|publisher=McFarland & Company|date=September 21, 2011|accessdate=June 5, 2016|isbn=978-0786462711|url=https://books.google.com/books?id=e1RTP8thtR0C&q=reitherman+disney+voice+actors&pg=PA176}}</ref> == Издаване == Премиерата на ''Мечът в камъка'' е на 25 декември 1963 г., като е преиздаден на 22 декември 1972 г. Филмът е пуснат отново по кината на 25 март 1983 г. заедно с филма ''Мечо Пух и един ден на Йори''. === Домашна употреба === ''Мечът в камъка'' е издаден в Северна Америка на VHS, бетамакс и лазердиск през 1986 г. като част от колекцията ''Уолт Дисни Класикс''.<ref>{{cite web|url=https://books.google.com/books?id=6CQEAAAAMBAJ&pg=PA1|title=Disney Putting $6 Million Behind Yule Campaign|magazine=Billboard|volume=98|issue=32|pages=1, 84|date=August 9, 1986|accessdate=April 15, 2020}}</ref> Филмът е преиздаден на VHS през 1989 г.,<ref>{{cite news|last=Zad|first=Martie|url=https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/tv/1989/09/24/bambi-released-into-video-woods/764630cf-15c7-4d6d-b63b-5869c4ab3a5a/|title='Bambi' Released in Video Woods|newspaper=[[The Washington Post]]|date=September 27, 1989|accessdate=April 15, 2020}}</ref> както и друго издание на VHS и лазердиск на 12 юли 1991 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.americanradiohistory.com/Archive-Billboard/90s/1991/BB-1991-05-18.pdf|title='Robin' To Perk Up Midsummer Nights|last=McCullagh|first=Jim|date=May 18, 1991|magazine=Billboard|accessdate=April 15, 2020|page=78}}</ref> За първи път е издаден на VHS в Обединеното кралство през 1988 г., последван от преиздаване на следващата година. Преиздаден е на VHS и лазердиск на 28 октомври 1994 г. като част от колекцията ''Шедьоврите на Уолт Дисни''. Издаден е на DVD на 20 март 2001 г. като част от колекцията ''Златна класика на Уолт Дисни''. В изданието са включени два класически късометражни филма ''Рицар за един ден'' и ''Смелият малък шивач'', както и филмовите факти. Филмът е преиздаден на DVD като специално издание за 45-та годишнина на 17 юни 2008 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Sword-Stone-45th-Anniversary-Special/dp/B0015XWU9U/ref=tmm_dvd_title_2|title=Amazon.com: The Sword in the Stone (45th Anniversary Special Edition): Norman Alden, Sebastian Cabot, Junius Matthews, The Mello Men, Alan Napier, Rickie Sorenson, Karl Swenson, Martha Wentworth, Barbara Jo Allen, Vera Vague, Wolfgang Reitherman: Movies & TV|date=June 17, 2008|accessdate=March 30, 2015}}</ref> За 50-годишнина филмът излиза на Blu-ray на 6 август 2013 г.<ref>{{cite web|url=https://www.amazon.com/Sword-Stone-50th-Anniversary-Blu-ray/dp/B00CUDD0XO/ref=tmm_mfc_swatch_0|title=Amazon.com: The Sword in the Stone (50th Anniversary Edition) Blu-ray: Rickie Sorenson, Karl Swenson, Norman Alden, Sebastian Cabot, Martha Wentworth, Alan Napier, Junius Matthews, Ginny Tyler, Barbara Jo Allen, Thurl Ravenscroft, Richard Reitherman, Wolfgang Reitherman: Movies & TV|date=August 6, 2013|accessdate=March 30, 2015}}</ref> == „Мечът в камъка“ В България == В България филмът е издаден на [[DVD]] на [[17 юни]] [[2008]] г. на Александра Видео (последното издание на разпространителя от Disney) по случай 45-тата годишнина на филма, после е издаден отново през [[2009]] г. от A+Films. Българския дублаж е войсоувър в студио [[Александра Аудио]] и това е единствения анимационен филм на Дисни, направен с войсоувър. Ролите се озвучават от [[Светлана Смолева]], [[Сава Пиперов]], [[Марин Янев]] и [[Кирил Бояджиев]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0057546}} {{Превод от|en|The Sword in the Stone (1963 film)|987880429}} [[Категория:Филми от 1963 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] e43b669hdg3km36xl4w3j8u507ey7w9 0 765784 11464384 11205792 2022-07-20T07:29:09Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Марко Поптърпов Папазоглу''' ({{lang|el|Μάρκος Παπατέρπος Παπάζογλου}}, ''Маркос Папатерпос Папазоглу'') е гръцки революционер, деец на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]].<ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Биография == Марко Поптърпов е роден в южномакедонското село [[Нестрам]], днес в [[Гърция]] в семейството на поп Търпо Папазоглу. Става един от водачите на гъркоманската партия в Нестрам и е председател на Нестрамската гръцка община. Определен е за агент от II ред. В 1904 година се съпротивлява с оръжие на чета на [[ВМОРО]].<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> По-късно се изселва в [[Костур (град)|Костур]], където, след като градът попада в Гърция в 1913 година, закупува от Мола Ибрахим голямо имение на брега на езерото, станало известно като [[Поптърпова къща]], наследено от внука му [[Александрос Папатерпос]].<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език=}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Гърция}} {{СОРТКАТ:Поптърпов, Марко}} [[Категория:Родени в Нестрам]] [[Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Гъркомани]] [[Категория:Македонски гърци]] 0xcl13eoyqr9illvhn8lc8wqxi9byvy 0 765882 11464688 11203588 2022-07-20T11:16:22Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Фантазия 2000 | име_оригинал = Fantasia 2000 | картинка = | описание = | режисьори = [[Дон Хан]]<br>Пиксоти Хънт<br>Хендел Бътой<br>Ерик Голдберг<br>Джеймс Елгър<br>Франсис Глебас<br>Пол и Гаетан Бризи | продуценти = Рой Е. Дисни<br>Доналд Ърнст | сценаристи = {{сгъваем текст|Дон Хан, [[Айрин Меки]], Дейвид Рейнолдс, Ерик Голдбърг, Джеймс Капобианко, Рон Мюрин, Пърси Пиърс, Карл Фалбърг, Робърт Гибс, Тери Нютън, Тод Куросава, Пат Вентура, Дон Дохърти, Стиви Уермърс, Пол и Гаетан Бризи}} | базиран_на = | актьори = Джеймс Ливайн<br>[[Стийв Мартин]]<br>[[Ицхак Пърлман]]<br>[[Куинси Джоунс]]<br>[[Бет Мидлър]]<br>[[Джеймс Ърл Джоунс]]<br>Пен и Телър<br>[[Анджела Лансбъри]] | музика = | оператор = Тим Сурстед | монтаж = Джесика Амбидър-Рохас<br>Лоис Фрийман-Фокс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]] | премиера-дата = 17 декември 1999 г. ([[Карнеги Хол]])<br>1 януари 2000 г. ([[IMAX]])<br>16 юни 2000 г. | премиера-място = | времетраене = 74 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $80-85 милиона<ref name=mojo>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=fantasia2000.htm|title=Fantasia 2000 (35mm & IMAX)|website=Box Office Mojo|accessdate=May 5, 2011}}</ref><ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,35518-1,00.html Disney's Fantastic Voyage]</ref> | приходи = $90,9 милиона<ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,35518-1,00.html Disney's Fantastic Voyage]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Фантазия 2000''''' ({{lang|en|Fantasia 2000}}) е американски анимационен филм, произведен от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]] през 1999 г. Продуциран от Рой Е. Дисни и Доналд Ърнст, това е 38^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и продължение на филма ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' от 1940 г. Подобно на предшественика си, ''Фантазия 2000'' се състои от анимирани сегменти, придружени от класическа музика. Известни личности, включително [[Стийв Мартин]], [[Ицхак Пърлман]], [[Куинси Джоунс]], [[Бет Мидлър]], [[Джеймс Ърл Джоунс]], Пен и Телър, и [[Анджела Лансбъри]], представят всеки сегмент от лентата, режисирана от Дон Хан. След многобройни неуспешни опити да разработи продължение на ''Фантазия'', [[Уолт Дисни Къмпани]] възражда идеята малко след като Майкъл Айснер става главен изпълнителен директор през 1984 г. Търговският успех на домашното видео издание на ''Фантазия'' от 1991 г. убеждава Айснер, че има достатъчно обществен интерес и средства за продължение, към което той възлага на Рой Е. Дисни да бъде изпълнителен продуцент. Музиката за шест от осемте сегмента на филма се изпълнява от Чикагския симфоничен оркестър с диригент Джеймс Ливайн. Филмът включва ''Чиракът на магьосника'' от оригинала от 1940 г. Всеки нов сегмент е създаден чрез комбиниране на традиционната анимация с компютърно генерирани изображения. Премиерата на ''Фантазия 2000'' е на 17 декември 1999 г. в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]] като част от концертно турне, което включва също Лондон, Париж, Токио и Пасадена, Калифорния. След това филмът излиза в 75 кина на [[IMAX]] по целия свят от 1 януари до 30 април 2000 г., отбелязвайки първия анимационен пълнометражен филм, излязъл в този формат. Официалното му излизане в редовните кина е на 16 юни 2000 г. Филмът получава предимно положителни отзиви от критиците, които хвалят филма като цяло, като същевременно критикуват неравномерното му качество. С бюджет около 80-85 милиона долара, приходите възлизат на 90,9 милиона долара в световен мащаб. == Програма == Филмът започва със звук от настройване на инструментите на оркестър и въведение на Димс Тейлър от ''Фантазия''. Панели, показващи различни сегменти от ''Фантазия'', летят в космоса и оформят декора и сцената на оркестъра. Музикантите заемат местата си и се настройват, а аниматорите рисуват по своите бюра, преди Джеймс Ливайн да се приближи към подиума на диригента и да даде знак за началото на първата пиеса. * ''Симфония No. 5'' от [[Лудвиг ван Бетховен]]. Абстрактни шарки и форми, които приличат на пеперуди в различни цветни нюанси, багри и оттенъци, изследват свят на светлина и тъмнина, докато са преследвани от рояк черни прилепи. Светът в крайна сметка е завладян от светлината. Представен чрез оцелели архивни записи от Димс Тейлър. * ''Боровете на Рим'' от Оторино Респиги. Семейство гърбати китове могат да летят. Малкото е отделено от родителите си и попада в капан в айсберг. В крайна сметка то намира изхода с помощта на майка си. Семейството се присъединява към по-голяма група китове, които летят и се веселят в облаците, за да излязат в космоса. Представен от [[Стийв Мартин]] и [[Ицхак Пърлман]]. * ''Рапсодия в синьо'' от [[Джордж Гершуин]]. Разположена в Ню Йорк в началото на 30-те години на миналия век и проектирана в стила на известните по това време карикатури на [[Ал Хиршфелд]], историята проследява Дюк, Джо, Рейчъл и Джон, които желаят по-добър живот. Сегментът завършва с това, че и на четиримата желанията се сбъдват, въпреки че техните истории си взаимодействат помежду си, без никой от тях да знае.<ref name=Holden212-213>[[#Holden2001|Holden 2001, pp. 212–213.]]</ref> Представен от [[Куинси Джоунс]] под акомпанимент от пианиста Ралф Гриърсън. * ''Концерт за пиано No. 2, Алегро, Опус 102'' от [[Дмитрий Шостакович]]. Въз основа на приказката ''[[Храбрият оловен войник]]'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]], счупена играчка войник с един крак се влюбва в играчка балерина, която защитава от злото на фойерверк. За разлика от оригиналната история, тази версия има щастлив край. Представен от [[Бет Мидлър]] под акомпанимент от пианиста Йефим Бронфман. * ''Карнавал на животните'' от [[Камий Сен-Санс]]. Ято фламинго се опитва да принуди свой член, който се радва да играе с йо-йо, да се включи в „скучните“ занимания на ятото. Представено от [[Джеймс Ърл Джоунс]] с аниматора Ерик Голдбърг. * ''Чиракът на магьосника'' от Пол Дюка. Базиран на поемата на Гьоте от 1797 г. ''Чиракът-магесник'', сегментът е единственият, представен както във ''Фантазия'', така и във ''Фантазия 2000''. Разказва историята на [[Мики Маус]], младият чирак на магьосника Йен Сид, който опитва някои от магическите трикове на своя господар, но не знае как да ги контролира. Представен от Пен и Телър. * ''Тържествени и церемониални маршове 1, 2, 3 и 4'' от [[Едуард Елгар]]. Базиран на историята за [[Ноев ковчег|Ноевия ковчег]] от [[Битие (Библия)|Книга Битие]], [[Доналд Дък]] е помощник на [[Ной]], а Дейзи Дък е съпруга на Доналд. На Доналд е възложена задачата да събере животните в Ковчега и в процеса пропуска, губи и се събира с Дейзи. Представен от Джеймс Ливайн с участието на Мики Маус и Доналд Дък. * ''Жар-птица — Версия от 1919'' от [[Игор Стравински]]. Събужда се фея от нейният спътник [[уапити]], събужда се и огнен дух на разрушенията от близкия вулкан, който унищожава гората. Феята оцелява, а уапити я насърчава да възстанови гората до нормалното ѝ състояние. Представен от [[Анджела Лансбъри]]. == Външни препратки == * {{imdb title|0120910}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Fantasia 2000|990395675}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] q5g4mpnbjxaetq430eqwj0qqr5y79pl 11464796 11464688 2022-07-20T11:24:26Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Фантазия 2000 | име_оригинал = Fantasia 2000 | картинка = | описание = | режисьори = [[Дон Хан]]<br>Пиксоти Хънт<br>Хендел Бътой<br>Ерик Голдберг<br>Джеймс Елгър<br>Франсис Глебас<br>Пол и Гаетан Бризи | продуценти = Рой Е. Дисни<br>Доналд Ърнст | сценаристи = {{сгъваем текст|Дон Хан, [[Айрин Меки]], Дейвид Рейнолдс, Ерик Голдбърг, Джеймс Капобианко, Рон Мюрин, Пърси Пиърс, Карл Фалбърг, Робърт Гибс, Тери Нютън, Тод Куросава, Пат Вентура, Дон Дохърти, Стиви Уермърс, Пол и Гаетан Бризи}} | базиран_на = | актьори = Джеймс Ливайн<br>[[Стийв Мартин]]<br>[[Ицхак Пърлман]]<br>[[Куинси Джоунс]]<br>[[Бет Мидлър]]<br>[[Джеймс Ърл Джоунс]]<br>Пен и Телър<br>[[Анджела Лансбъри]] | музика = | оператор = Тим Сурстед | монтаж = Джесика Амбидър-Рохас<br>Лоис Фрийман-Фокс | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс]] | премиера-дата = 17 декември 1999 г. ([[Карнеги Хол]])<br>1 януари 2000 г. ([[IMAX]])<br>16 юни 2000 г. | премиера-място = | времетраене = 74 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $80-85 милиона<ref name=mojo>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=fantasia2000.htm|title=Fantasia 2000 (35mm & IMAX)|website=Box Office Mojo|accessdate=May 5, 2011}}</ref><ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,35518-1,00.html Disney's Fantastic Voyage]</ref> | приходи = $90,9 милиона<ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,35518-1,00.html Disney's Fantastic Voyage]</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Фантазия 2000''''' ({{lang|en|Fantasia 2000}}) е американски анимационен филм, произведен от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фичър Анимейшън]] и реализиран от [[Уолт Дисни Пикчърс]] през 1999 г. Продуциран от Рой Е. Дисни и Доналд Ърнст, това е 38^-ият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]] и продължение на филма ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' от 1940 г. Подобно на предшественика си, ''Фантазия 2000'' се състои от анимирани сегменти, придружени от класическа музика. Известни личности, включително [[Стийв Мартин]], [[Ицхак Пърлман]], [[Куинси Джоунс]], [[Бет Мидлър]], [[Джеймс Ърл Джоунс]], Пен и Телър, и [[Анджела Лансбъри]], представят всеки сегмент от лентата, режисирана от Дон Хан. След многобройни неуспешни опити да разработи продължение на ''Фантазия'', [[Уолт Дисни Къмпани]] възражда идеята малко след като Майкъл Айснер става главен изпълнителен директор през 1984 г. Търговският успех на домашното видео издание на ''Фантазия'' от 1991 г. убеждава Айснер, че има достатъчно обществен интерес и средства за продължение, към което той възлага на Рой Е. Дисни да бъде изпълнителен продуцент. Музиката за шест от осемте сегмента на филма се изпълнява от Чикагския симфоничен оркестър с диригент Джеймс Ливайн. Филмът включва ''Чиракът на магьосника'' от оригинала от 1940 г. Всеки нов сегмент е създаден чрез комбиниране на традиционната анимация с компютърно генерирани изображения. Премиерата на ''Фантазия 2000'' е на 17 декември 1999 г. в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]] като част от концертно турне, което включва също Лондон, Париж, Токио и Пасадена, Калифорния. След това филмът излиза в 75 кина на [[IMAX]] по целия свят от 1 януари до 30 април 2000 г., отбелязвайки първия анимационен пълнометражен филм, излязъл в този формат. Официалното му излизане в редовните кина е на 16 юни 2000 г. Филмът получава предимно положителни отзиви от критиците, които хвалят филма като цяло, като същевременно критикуват неравномерното му качество. С бюджет около 80-85 милиона долара, приходите възлизат на 90,9 милиона долара в световен мащаб. == Програма == Филмът започва със звук от настройване на инструментите на оркестър и въведение на Димс Тейлър от ''Фантазия''. Панели, показващи различни сегменти от ''Фантазия'', летят в космоса и оформят декора и сцената на оркестъра. Музикантите заемат местата си и се настройват, а аниматорите рисуват по своите бюра, преди Джеймс Ливайн да се приближи към подиума на диригента и да даде знак за началото на първата пиеса. * ''Симфония No. 5'' от [[Лудвиг ван Бетховен]]. Абстрактни шарки и форми, които приличат на пеперуди в различни цветни нюанси, багри и оттенъци, изследват свят на светлина и тъмнина, докато са преследвани от рояк черни прилепи. Светът в крайна сметка е завладян от светлината. Представен чрез оцелели архивни записи от Димс Тейлър. * ''Боровете на Рим'' от Оторино Респиги. Семейство гърбати китове могат да летят. Малкото е отделено от родителите си и попада в капан в айсберг. В крайна сметка то намира изхода с помощта на майка си. Семейството се присъединява към по-голяма група китове, които летят и се веселят в облаците, за да излязат в космоса. Представен от [[Стийв Мартин]] и [[Ицхак Пърлман]]. * ''Рапсодия в синьо'' от [[Джордж Гершуин]]. Разположена в Ню Йорк в началото на 30-те години на миналия век и проектирана в стила на известните по това време карикатури на [[Ал Хиршфелд]], историята проследява Дюк, Джо, Рейчъл и Джон, които желаят по-добър живот. Сегментът завършва с това, че и на четиримата желанията се сбъдват, въпреки че техните истории си взаимодействат помежду си, без никой от тях да знае.<ref name=Holden212-213>[[#Holden2001|Holden 2001, pp. 212–213.]]</ref> Представен от [[Куинси Джоунс]] под акомпанимент от пианиста Ралф Гриърсън. * ''Концерт за пиано No. 2, Алегро, Опус 102'' от [[Дмитрий Шостакович]]. Въз основа на приказката ''[[Храбрият оловен войник]]'' от [[Ханс Кристиан Андерсен]], счупена играчка войник с един крак се влюбва в играчка балерина, която защитава от злото на фойерверк. За разлика от оригиналната история, тази версия има щастлив край. Представен от [[Бет Мидлър]] под акомпанимент от пианиста Йефим Бронфман. * ''Карнавал на животните'' от [[Камий Сен-Санс]]. Ято фламинго се опитва да принуди свой член, който се радва да играе с йо-йо, да се включи в „скучните“ занимания на ятото. Представено от [[Джеймс Ърл Джоунс]] с аниматора Ерик Голдбърг. * ''Чиракът на магьосника'' от Пол Дюка. Базиран на поемата на Гьоте от 1797 г. ''Чиракът-магесник'', сегментът е единственият, представен както във ''Фантазия'', така и във ''Фантазия 2000''. Разказва историята на [[Мики Маус]], младият чирак на магьосника Йен Сид, който опитва някои от магическите трикове на своя господар, но не знае как да ги контролира. Представен от Пен и Телър. * ''Тържествени и церемониални маршове 1, 2, 3 и 4'' от [[Едуард Елгар]]. Базиран на историята за [[Ноев ковчег|Ноевия ковчег]] от [[Битие (Библия)|Книга Битие]], [[Доналд Дък]] е помощник на [[Ной]], а Дейзи Дък е съпруга на Доналд. На Доналд е възложена задачата да събере животните в Ковчега и в процеса пропуска, губи и се събира с Дейзи. Представен от Джеймс Ливайн с участието на Мики Маус и Доналд Дък. * ''Жар-птица — Версия от 1919'' от [[Игор Стравински]]. Събужда се фея от нейният спътник [[уапити]], събужда се и огнен дух на разрушенията от близкия вулкан, който унищожава гората. Феята оцелява, а уапити я насърчава да възстанови гората до нормалното ѝ състояние. Представен от [[Анджела Лансбъри]]. == Външни препратки == * {{imdb title|0120910}} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Fantasia 2000|990395675}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2000 година]] [[Категория:Анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] f4ugzdnzw9yruzww5olc8hbxq6n9hxd 0 765956 11464661 11203567 2022-07-20T11:14:57Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Многото приключения на Мечо Пух | име_оригинал = The Many Adventures of Winnie the Pooh | картинка = | описание = | режисьори = Джон Лънсбъри<br>Волфганг Райтерман | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Ралф Райт<br>Ванс Гери<br>Хавиер Атенсио<br>Кен Андерсън<br>Юлиус Свандсен<br>Тед Бърман<br>Ерик Клиуорт | базиран_на = ''[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]''<br>от [[Алън Милн]] | актьори = Стърлинг Холоуей<br>Джон Фидлър<br>Джуниъс Матюс<br>Пол Уинчъл<br>Хауърд Морис<br>Брус Райтерман<br>Джон Уолмсли<br>Тимъти Търнър<br>Себастиан Кабо | музика = Ричърд М. Шърман<br>Робър Б. Шърман<br>Бъди Бейкър | оператор = | монтаж = Том Акоста<br>Джеймс Мелтън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера-дата = 11 март 1977 г. | премиера-място = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Многото приключения на Мечо Пух''''' ({{Lang|en|The Many Adventures of Winnie the Pooh}}) е американски анимационен музикален филм от 1977 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Филмът е антология, съдържаща три филма на Дисни - ''Мечо Пух и меденото дърво'' (1966), ''Мечо Пух и бурният ден'' (1968) и ''Мечо Пух и Тигъра също'' (1974), базирани на книгите ''[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]'' от [[Алън Милн]], това е 22^-рият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Използвани са допълнителни материали, които да свържат трите части, за да се слеят в една история. Героите от филма пораждат франчайз от различни продължения и телевизионни програми, облекло, книги, играчки и едноименната атракция в [[Дисниленд]], Уолт Дисни Уърлд и Хонконг Дисниленд в допълнение с „Меден лов на Пух“ в Дисниленд Токио. == Сюжет == Добавена е четвърта, по-кратка сцена, за да завърши филмът, първоначално направен по време на продукцията ''Бурният ден'' (въз основа на Джон Уолмсли като Кристофър Робин). Последователността се основава на последната глава на ''Къщата на ъгъла на Пух'', в която Кристофър Робин трябва да остави Стоакровата гора след като тръгва на училище. Кристофър Робин и Пух обсъждат какво им е харесало да правят заедно и момчето моли мечето да обещае да го запомни и да запази живи някои от спомените от прекрасното време, което са прекарали заедно. Пух се съгласява и филмът приключва с разказвача, който казва, че където и да отиде Кристофър Робин, Пух винаги ще го чака да се върне. == Четвърта история == Шест години след излизането на ''Многото приключения на Мечо Пух'', Дисни продуцира четвърти филм, базиран на историите. Премиерата на ''Мечо Пух и денят на Ийори'' е на 11 март 1983 г., но първоначално по никакъв начин не е свързан с предходните филми. Оттогава е добавен към домашните видеоиздания на ''Многото приключения на Мечо Пух''. == Актьори == * Стърлинг Холоуей – ''Мечо Пух'' * Брус Райтерман, Джон Уолмсли и Тимъти Търнър – ''Кристофър Робин'' * Джон Фидлър – ''Прасчо'' * Ралф Райт – ''Ийори'' * Клинт Хоуърд и Дори Уитейкър – ''Ру'' * Барбара Лъди – ''Кенга'' * Пол Уинчъл – ''Тигър'' * Джуниъс Матюс – ''Заека'' * Хал Смит – ''Бухала'' * Хоуърд Морис – ''Бобъра'' * Себастиан Кабо – ''Разказвач'' == Продукция == ''Многото приключения на Мечо Пух'' е последният филм от канона на Дисни, в който [[Уолт Дисни]] участва лично, тъй като един от късометражните филми (''Мечо Пух и меденото дърво'') е издаден приживе на Уолт, който участва в продуцирането на ''Бурният ден''. Намерението на Уолт Дисни е да създаде пълнометражен филм, но вместо това той решава да направи късометражни - след започване на производството - за да запознае американската публика с героите. Филмите съдържат песни на братята Шърман. Персонажът на Бобъра, който не се появява в историите на Милн, е създаден, защото Дисни иска изцяло американски герой, който може да се хареса на децата и също така да добави елемент на комедия. За героя Прасчо, аниматорите използват жестове на ръце и други движения, за да създадат изразителност, тъй като той (и Пух) имат вид на кукли или препарирани животни с относително прости очи.<ref>{{cite book |title=Disney Animation: The Illusion of Life |last=Thomas |first=Frank |authorlink= |author2=Ollie Johnston |year=1981 |publisher=Abbeville Press |location= |isbn=0-89659-232-4 |pages=448 }}</ref> == Издаване == === Рецепция === ''Многото приключения на Мечо Пух'' получава единодушен рейтинг за одобрение от 100% от [[Rotten Tomatoes]] въз основа на 13 отзива, със средна стойност 8,4 / 10. Критичният консенсус на уебсайта гласи „Може би най-верната от литературните адаптации на Дисни, тази сладка, очарователна колекция от филмчета улавя духа на класическите истории на Алън Милн“.<ref>{{cite web |url= https://www.rottentomatoes.com/m/many_adventures_of_winnie_the_pooh/ |title=The Many Adventures of Winnie the Pooh (1977) |website=[[Rotten Tomatoes|rottentomatoes.com]] |publisher=Fandango|accessdate=July 1, 2019}}</ref> Филмовият критик Ленард Малтин нарича оригиналните филми на Пух „скъпоценни камъни“; той също така отбелязва, че художествено прилича на илюстрации на книги и че специфичната дължина на тези елементи означава, че създателите на филми не трябва да „компресират или продължават своя сценарий“.<ref>{{cite book |title=Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons |last=Maltin |first=Leonard |authorlink= |year=1987 |publisher=New American Library |location= |isbn=0-452-25993-2 |pages=76 }}</ref> Рут Хил Вигерс обаче, когато пише в „Критична история на детската литература“ през 60-те години, споменава „Мечо Пух“ на Дисни, както и няколко други адаптации на Дисни, като „унищожили целостта на оригиналните книги“.<ref>{{cite book |title=A Critical History of Children's Literature |last=Viguers |first=Ruth Hill |authorlink= |editor=Cornelia Meigs |year=1969 |publisher=Macmillan Publishing co. |location= |isbn=0-02-583900-4 |pages=412 }}</ref> Филмът е признат от [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]] в следните списъци: * 2008: [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10 на АФИ]]: ** Номиниран анимационен филм<ref>{{cite web|url=http://connect.afi.com/site/DocServer/10top10.pdf?docID=381&AddInterest=1781 |title=AFI's 10 Top 10 Nominees |format=PDF |accessdate=2016-08-19 |url-status=bot: unknown |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716071937/http://connect.afi.com/site/DocServer/10top10.pdf?docID=381&AddInterest=1781 |archivedate=2011-07-16 }}</ref> === Домашна употреба === ''Многото приключения на Мечо Пух'' е издаден за първи път на VHS, бетамакс и лазердиск в началото на 80-те години. Издаден е на DVD за първи път през 2002 г. като Юбилейно издание по случай 25-годишнина, с цифрово възстановена картина и звук. Второ DVD издание, наречено „Приятелско издание“, излиза през 2007 г., което е идентично с предходното, като разликата е само в това, че е добавен епизод от анимационния филм ''Моите приятели Тигър и Пух''. Blu-ray версията е издадена за първи път заедно с третото DVD издание на 27 август 2013 г. == Продължение == [[Уолт Дисни Пикчърс]] издава самостоятелното продължение ''[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]'' през 2011 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0076363}} {{Превод от|en|The Many Adventures of Winnie the Pooh|988394928}} [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] row1rykhlafnukfvqak0d8wzcsvykma 11464755 11464661 2022-07-20T11:21:58Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Многото приключения на Мечо Пух | име_оригинал = The Many Adventures of Winnie the Pooh | картинка = | описание = | режисьори = Джон Лънсбъри<br>Волфганг Райтерман | продуценти = Волфганг Райтерман | сценаристи = Лари Клемънс<br>Ралф Райт<br>Ванс Гери<br>Хавиер Атенсио<br>Кен Андерсън<br>Юлиус Свандсен<br>Тед Бърман<br>Ерик Клиуорт | базиран_на = ''[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]''<br>от [[Алън Милн]] | актьори = Стърлинг Холоуей<br>Джон Фидлър<br>Джуниъс Матюс<br>Пол Уинчъл<br>Хауърд Морис<br>Брус Райтерман<br>Джон Уолмсли<br>Тимъти Търнър<br>Себастиан Кабо | музика = Ричърд М. Шърман<br>Робър Б. Шърман<br>Бъди Бейкър | оператор = | монтаж = Том Акоста<br>Джеймс Мелтън | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]] | премиера-дата = 11 март 1977 г. | премиера-място = | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''''Многото приключения на Мечо Пух''''' ({{Lang|en|The Many Adventures of Winnie the Pooh}}) е американски анимационен музикален филм от 1977 г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Филмът е антология, съдържаща три филма на Дисни - ''Мечо Пух и меденото дърво'' (1966), ''Мечо Пух и бурният ден'' (1968) и ''Мечо Пух и Тигъра също'' (1974), базирани на книгите ''[[Мечо Пух (книга)|Мечо Пух]]'' от [[Алън Милн]], това е 22^-рият [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|пълнометражен анимационен филм на Дисни]]. Използвани са допълнителни материали, които да свържат трите части, за да се слеят в една история. Героите от филма пораждат франчайз от различни продължения и телевизионни програми, облекло, книги, играчки и едноименната атракция в [[Дисниленд]], Уолт Дисни Уърлд и Хонконг Дисниленд в допълнение с „Меден лов на Пух“ в Дисниленд Токио. == Сюжет == Добавена е четвърта, по-кратка сцена, за да завърши филмът, първоначално направен по време на продукцията ''Бурният ден'' (въз основа на Джон Уолмсли като Кристофър Робин). Последователността се основава на последната глава на ''Къщата на ъгъла на Пух'', в която Кристофър Робин трябва да остави Стоакровата гора след като тръгва на училище. Кристофър Робин и Пух обсъждат какво им е харесало да правят заедно и момчето моли мечето да обещае да го запомни и да запази живи някои от спомените от прекрасното време, което са прекарали заедно. Пух се съгласява и филмът приключва с разказвача, който казва, че където и да отиде Кристофър Робин, Пух винаги ще го чака да се върне. == Четвърта история == Шест години след излизането на ''Многото приключения на Мечо Пух'', Дисни продуцира четвърти филм, базиран на историите. Премиерата на ''Мечо Пух и денят на Ийори'' е на 11 март 1983 г., но първоначално по никакъв начин не е свързан с предходните филми. Оттогава е добавен към домашните видеоиздания на ''Многото приключения на Мечо Пух''. == Актьори == * Стърлинг Холоуей – ''Мечо Пух'' * Брус Райтерман, Джон Уолмсли и Тимъти Търнър – ''Кристофър Робин'' * Джон Фидлър – ''Прасчо'' * Ралф Райт – ''Ийори'' * Клинт Хоуърд и Дори Уитейкър – ''Ру'' * Барбара Лъди – ''Кенга'' * Пол Уинчъл – ''Тигър'' * Джуниъс Матюс – ''Заека'' * Хал Смит – ''Бухала'' * Хоуърд Морис – ''Бобъра'' * Себастиан Кабо – ''Разказвач'' == Продукция == ''Многото приключения на Мечо Пух'' е последният филм от канона на Дисни, в който [[Уолт Дисни]] участва лично, тъй като един от късометражните филми (''Мечо Пух и меденото дърво'') е издаден приживе на Уолт, който участва в продуцирането на ''Бурният ден''. Намерението на Уолт Дисни е да създаде пълнометражен филм, но вместо това той решава да направи късометражни - след започване на производството - за да запознае американската публика с героите. Филмите съдържат песни на братята Шърман. Персонажът на Бобъра, който не се появява в историите на Милн, е създаден, защото Дисни иска изцяло американски герой, който може да се хареса на децата и също така да добави елемент на комедия. За героя Прасчо, аниматорите използват жестове на ръце и други движения, за да създадат изразителност, тъй като той (и Пух) имат вид на кукли или препарирани животни с относително прости очи.<ref>{{cite book |title=Disney Animation: The Illusion of Life |last=Thomas |first=Frank |authorlink= |author2=Ollie Johnston |year=1981 |publisher=Abbeville Press |location= |isbn=0-89659-232-4 |pages=448 }}</ref> == Издаване == === Рецепция === ''Многото приключения на Мечо Пух'' получава единодушен рейтинг за одобрение от 100% от [[Rotten Tomatoes]] въз основа на 13 отзива, със средна стойност 8,4 / 10. Критичният консенсус на уебсайта гласи „Може би най-верната от литературните адаптации на Дисни, тази сладка, очарователна колекция от филмчета улавя духа на класическите истории на Алън Милн“.<ref>{{cite web |url= https://www.rottentomatoes.com/m/many_adventures_of_winnie_the_pooh/ |title=The Many Adventures of Winnie the Pooh (1977) |website=[[Rotten Tomatoes|rottentomatoes.com]] |publisher=Fandango|accessdate=July 1, 2019}}</ref> Филмовият критик Ленард Малтин нарича оригиналните филми на Пух „скъпоценни камъни“; той също така отбелязва, че художествено прилича на илюстрации на книги и че специфичната дължина на тези елементи означава, че създателите на филми не трябва да „компресират или продължават своя сценарий“.<ref>{{cite book |title=Of Mice and Magic: A History of American Animated Cartoons |last=Maltin |first=Leonard |authorlink= |year=1987 |publisher=New American Library |location= |isbn=0-452-25993-2 |pages=76 }}</ref> Рут Хил Вигерс обаче, когато пише в „Критична история на детската литература“ през 60-те години, споменава „Мечо Пух“ на Дисни, както и няколко други адаптации на Дисни, като „унищожили целостта на оригиналните книги“.<ref>{{cite book |title=A Critical History of Children's Literature |last=Viguers |first=Ruth Hill |authorlink= |editor=Cornelia Meigs |year=1969 |publisher=Macmillan Publishing co. |location= |isbn=0-02-583900-4 |pages=412 }}</ref> Филмът е признат от [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]] в следните списъци: * 2008: [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10 на АФИ]]: ** Номиниран анимационен филм<ref>{{cite web|url=http://connect.afi.com/site/DocServer/10top10.pdf?docID=381&AddInterest=1781 |title=AFI's 10 Top 10 Nominees |format=PDF |accessdate=2016-08-19 |url-status=bot: unknown |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716071937/http://connect.afi.com/site/DocServer/10top10.pdf?docID=381&AddInterest=1781 |archivedate=2011-07-16 }}</ref> === Домашна употреба === ''Многото приключения на Мечо Пух'' е издаден за първи път на VHS, бетамакс и лазердиск в началото на 80-те години. Издаден е на DVD за първи път през 2002 г. като Юбилейно издание по случай 25-годишнина, с цифрово възстановена картина и звук. Второ DVD издание, наречено „Приятелско издание“, излиза през 2007 г., което е идентично с предходното, като разликата е само в това, че е добавен епизод от анимационния филм ''Моите приятели Тигър и Пух''. Blu-ray версията е издадена за първи път заедно с третото DVD издание на 27 август 2013 г. == Продължение == [[Уолт Дисни Пикчърс]] издава самостоятелното продължение ''[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]'' през 2011 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0076363}} {{Превод от|en|The Many Adventures of Winnie the Pooh|988394928}} [[Категория:Филми от 1977 година]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] gp9apaatmirei75vis0d4oibe07h90u 0 767012 11464011 11396951 2022-07-19T20:08:57Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Кастория“ | местно име = «Καστοριά» | картинка = | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Максимилиан Рубенс]] | архитектурен стил = [[еклектика]] | време на изграждане = 1925 година | етажи = 4 | височина = | площ = | съвременен статут = [[хотел]] | съвременно състояние = паметник на културата | сайт = }} '''„Кастория“''' ({{lang|el|«Καστοριά»}}) е хотел в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thess">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.thessalonikiartsandculture.gr/thessaloniki/afieromata/xenodocheio-kastoria-mia-dimioyrgia-toy-max-rubens-sti-thessaloniki/ | заглавие = Ξενοδοχείο Καστοριά, μια δημιουργία του Max Rubens στη Θεσσαλονίκη | достъп_дата = 13 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Thessaloniki Arts and Culture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2018/06/30/ξενοδοχειο-καστορια/ | заглавие = Ξενοδοχείο Καστοριά | достъп_дата = 13 декември 2020 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018-06-30 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Хотелът е разположен в центъра на града на улица „Леон Софос“ № 17, на пресечката с главната солунска улица „[[Егнатия (улица в Солун)|Егнатия]]“.<ref name="Thess"/> == История == Сградата на хотела е построена в 1925 година по проект на архитект [[Максимилиан Рубенс]] по поръчка на К. Пантаджович и Гр. Димитриадис. От самото начало зданието е предназначено за хотел.<ref name="Thessarchitecture"/> Първоначално името на хотела е „Партенон“ (''Παρθενών''), но бързо е сменено по името на родния град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) на следващия собственик.<ref name="Thess"/> След смяна на управлението на хотела, той е превърнат в младежки хостел.<ref name="Thessarchitecture"/> Използва се за военен щаб от германски офицери по време на [[Гърция във Втората световна война|германската окупация на Гърция]].<ref name="Thess"/> Сградата на хотела е обявена за културна ценност и е включена в списъка в 1983 година.<ref name="Thessarchitecture"/> Сградата на хотела е част е от забележителните архитектурни постижения от междувоенния период в Солун.<ref name="Thess"/> == Архитектура == В архитектурно отношение сградата се състои от четири етажа и е в еклектичен стил. В разрешителното и в плана има предвиден четвърти етаж, който да е короната на сградата, с диференциация на морфологичните характеристики. Състои се от две страни, организирани с хоризонтални и вертикални зони на отвори. Централната ос на всяка страна е подчертана от леко извит перваз, както и по-големи балкони. На централния балкон на първия етаж от двете страни има балюстради вместо парапети с геометрични шарки. Вертикалните зони са разделени от фалшиви колони, централните балкони се поддържат от сложни хребети, а леко изпъкналият корниз се поддържа от малки корнизи. Под корниза се спуска назъбена декоративна лента. Вътрешно помещенията са организирани около покрит със стъкло вътрешен двор, който осигурява много естествена светлина. Сградата отвътре е със запазено стълбище, парапети и интериорни врати.<ref name="Thessarchitecture"/> Централната ос на зданието е подчертана от извитата си конфигурация, което е честа практика на Рубенс, както например в хотел „[[Илисия]]“ и къща „[[Ахилион (къща)|Ахилион]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2017/06/09/ξενοδοχειο-ηλυσια/ | заглавие = Ξενοδοχείο Ηλύσια | достъп_дата = 13 декември 2020 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-06-09 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:Хотели в Солун]] ktli002qs6e0r6m14e5hwn79gdq2ibq 0 767255 11464514 10939595 2022-07-20T10:10:28Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Генадий | име-оригинал = Γεννάδιος | портрет = Gennadios Katsoris Stone Kastoria Mitropoly 2013.JPG | портрет-описание = Надгробен камък на митрополит Генадий Кацориис | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Генадий''' ({{lang|el|Γεννάδιος}}, ''Генадиос'') е [[гърци|гръцки]] духовник на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. == Биография == [[Файл:Zikovishta Monastery Fresco 02.jpg|мини|ляво|250п|Ктиторският надпис в наоса на [[Жиковищки манастир|Жиковищкия манастир]]]] Генадий е споменат като мирополит на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] през 1772 година.<ref name="Τσαμίσης 70">{{Цамисис|70}}</ref> Името му е споменато в ктиторския надпис на [[Жиковищки манастир|Жиковищкия манастир]] от 1785 година.<ref name="КММК 113">{{КММК|113}}</ref> Според надгробната плоча на митрополит Генадий в двора на Костурската митрополия той умира в 1793 година.<ref name="Τσαμίσης 70"/> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Костурска епархия|костурски митрополит]]<br/>|след 1767|1793|[[Евтимий II Костурски|Евтимий]]|[[Антим Костурски|Антим]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} {{мъниче|грък}} [[Категория:Костурски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Починали в Костур]] gj0yk0rb8cd4frweo9t93n3zzumhc6v 0 767519 11464216 11455397 2022-07-19T22:16:57Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ривърдейл | Име в оригинал = Riverdale | Картинка = Riverdale logo.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]]<br />[[Мистерия]] | Създател(и) = Роберто Агире-Сакаса | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = [[Кей Джей Апа]]<br>[[Лили Райнхарт]]<br>[[Камила Мендес]]<br>[[Коул Спраус]]<br>[[Марисол Никълс]]<br>[[Маделин Печ]]<br>[[Ашли Мъри]]<br>[[Мейдшън Еймик]]<br>[[Люк Пери]]<br>[[Марк Консуелос]]<br>[[Кейси Кот]]<br>[[Скийт Улрих]]<br>[[Чарлс Мелтън]]<br>[[Ванеса Морган]]<br>[[Дрю Рей Танър]]<br>[[Ерин Уестбрук]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 6 | Епизоди = 117 | Изпълнителен продуцент = Джон Голдуотър<br>Сара Шехтер<br>Грег Берланти<br>Роберто Агире-Сакаса | Изпълнителни продуценти = Джей Би Моранвиле | Продуцент(и) = Berlanti Productions<br>Archie Comics<br>Warner Bros. Television<br>CBS Television Studios | Времетраене = 42 – 46 минути | Дистрибуция = Warner Bros. Television Distribution | ТВ Канал = [[The CW Television Network|The CW]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 26 януари 2017 г. – | Официален уебсайт = https://www.cwtv.com/shows/riverdale/ | Страница в IMDb = 5420376 | Страница в TV.com = }} '''„Ривърдейл“''' ({{lang|en|Riverdale}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[телевизионен сериал]], който дебютира на 26 януари 2017 г. по [[The CW Television Network|The CW]].<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/cw-dates-riverdale-freshmen-no-tomorrow-frequency-not-getting-more-episodes-947935 The CW Dates 'Riverdale'; Freshmen 'No Tomorrow,' 'Frequency' Not Getting More Episodes]</ref> == Сюжет == Сериалът проследява живота на Джъгхед Джоунс, Арчи Андрюс, Бети Купър, Вероника Лодж и други поддържащи роли в малкото градче Ривърдейл, в което разследват убийства, наркотрафиканти и други мистериозни събития, случващи се в града им. == Актьори == * [[Кей Джей Апа]] – Арчи Андрюс * Лили Райнхарт – Бети Купър * [[Камила Мендес]] – Вероника Лодж * [[Коул Спраус]] – Джъгхед Джоунс * [[Марисол Никълс]] – Хърмаяни Лодж * [[Маделин Печ]] – Шерил Блосъм * [[Ашли Мъри]] – Джоузи Маккой * [[Мейдшън Еймик]] – Алис Купър * [[Люк Пери]] – Фред Андрюс * [[Марк Консуелос]] – Хайрам Лодж * [[Кейси Кот]] – Кевин Келър * [[Скийт Улрих]] – Еф Пи Джоунс * [[Чарлс Мелтън]] – Реджи Мантъл * [[Ванеса Морган]] – Тони Топаз * [[Дрю Рей Танер]] – Фангс Фогарти * [[Ерин Уестбрук]] – Табита Тейт == Премиера == Премиерата на „Ривърдейл“ е на 26 януари 2017 г. по [[The CW Television Network|The CW]]. Четвъртият сезон стартира на 9 октомври 2019 г. През януари 2020 г. поредицата е подновена за пети сезон, чиято премиера е на 20 януари 2021 г. Премиерата на шести сезон ще бъде на 16 ноември 2021 г. == В България == В България сериалът започва на 11 юли 2018 г. по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]]. Втори и трети сезон също са излъчени. На 3 февруари 2021 г. започва четвърти сезон с разписание всеки делничен ден по два епизода, а часът варира между 10:00, 10:15 и 10:30. На 31 януари 2022 г. започва пети сезон със същото разписание. Дублажът е на студио Медия линк. Ролите се озвучават от артистите Мими Йорданова, Златина Тасева, [[Гергана Стоянова]] в първи сезон, [[Мина Костова]] от втори, [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]] и [[Виктор Танев]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.cwtv.com/shows/riverdale/}} * {{imdb title|5420376|Ривърдейл}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] [[Категория:Предавания на The CW]] s59xk24mahr597ftoeo6xagoryy71k6 0 767953 11464410 11418687 2022-07-20T08:02:18Z Мико 4542 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-Гърция|без заглавие=1|49=1|50=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Константинос (Костас) Христу Сиганидис''' ({{lang|el|Κώστας Σιγανίδης}}) е гръцки политик от XX век, депутат и областен управител.<ref name="Μητρώο">{{cite book |title= Μητρώο Γερουσιαστών και Βουλευτών 1929 – 1974 |year= 1977 |publisher=Βουλή των Ελλήνων, Εθνικό Τυπογραφείο |location=Αθήνα |pages=186 – 187 (№ 1058) |url= https://www.hellenicparliament.gr/UserFiles/f3c70a23-7696-49db-9148-f24dce6a27c8/1929-1974.pdf |lang-hide= |lang=el }}</ref> == Биография == Роден е в 1924 година в южномакедонския град [[Воден]], Гърция. Завършва право. На изборите в 1963 и на тези в 1964 година е избран за депутат от ном Пела със [[Съюз на центъра|Съюза на центъра]].<ref name="Μητρώο"/> След падането на хунтата отново е кандидат на изборите в 1974 година със [[Съюз на центъра-Нови сили]], без да бъде избран, въпреки че получи 2192 гласа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://aera2012.blogspot.com/2012/05/1974-1438.html | заглавие = ΕΚΛΟΓΕΣ 1974 - ΟΙ 1.438 ΠΟΛΙΤΕΥΤΕΣ | достъп_дата = 21 март 2020 | издател = ΑΕΡΑ!!! | lang-hide = | lang = el }}</ref> През март 1982 година е назначен за номарх на Костур, като служи на тази длъжност в продължение на една година, до 1983 година.<ref>ΦΕΚ τεύχος Γ΄, Αρ. 115 / 31-3-1982.</ref><ref>ΦΕΚ τεύχος Γ΄ Αρ. 373 / 21-11-1983.</ref> == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Областни управители на Костур|номарх на Костур]]<br/>|1982|1983|[[Клеоменис Икономопулос]]|[[Янис Перванидис]]}} {{пост край}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{СОРТКАТ:Сиганидис, Костас}} [[Категория:Родени във Воден]] [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Гръцки юристи]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Депутати от избирателен район Пела]] [[Категория:Починали в Солун]] [[Категория:Областни управители на Костур]] 6pkzc01v5sj3xgsoiwh4bfch2w2um64 0 768064 11464014 11407298 2022-07-19T20:09:29Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Къща на улица „Теофилос“ № 32 | местно име = Κτίριο στην Θεοφίλου 32 | картинка = Η Οικία του Αλβανού βοεβόδα με τον φούρνο στο ισόγειο στη συμβολή των Οδών Θεοφίλου 32 & Αγ. Σοφίας 107.jpg | картинка-описание = Общ изглед в 2022 година | вид = [[къща]] | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = [[османска архитектура|османски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = запусната }} '''Къщата на улица „Теофилос“ № 32''' ({{lang|el|Κτίριο στις οδούς Θεοφίλου και Αγίας Σοφίας 32}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2016/07/26/%ce%ba%cf%84%ce%b9%cf%83%ce%bc%ce%b1-%cf%83%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%b8%ce%b5%ce%bf%cf%86%ce%b9%ce%bb%ce%bf%cf%85-%ce%bc%ce%b5-%ce%b1%ce%b3%ce%b9%ce%b1%cf%83-%cf%83%ce%bf%cf%86%ce%b9%ce%b1%cf%83/ | заглавие= Κτίσµα στην Θεοφίλου με Αγίας Σοφίας 32 |достъп_дата = 26 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена в [[Горен град (Солун)|Горния град]] - бившата турска махала, на улица „[[Теофилос (улица в Солун)|Теофилос]]“ № 25 и „[[Агия София (улица в Солун)|Агия София]]“ № 107. == История == Построена е най-вероятно някъде в края на XIX век за албански първенец. Приземният етаж е построен оригинално за фурна и винаги е изпълнявал такава функция. На първия етаж са жилищните помещения. Кръглата капандура на таванския етаж показва статуса на собственика. Къщата е характеризирана като защитен паметник в 1979 година<ref name="Thessarchitecture"/> и отново в 1999 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=13423 | заглавие = ΥΑ ΥΜΑΘ/8019/29-11-1999 - ΦΕΚ 900/Δ/15-12-1999 | достъп_дата = 26 декември 2020 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Архитектура == В архитектурно отношение е двуетажна сграда с партер и мецанин, предназначена за търговска употреба. Забележителен пример е за местна македонска архитектура с неокласически влияния - еркерни издадености със сложни косници, отляти от чугун, заострен фронтон, дървени псевдоколони.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Къщи в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] afrk1vkl4v1ng2chkb4pmtwxk3ivo2e 14 768088 11464017 10599677 2022-07-19T20:09:54Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:История на евреите в Гърция]] [[Категория:История на Солун]] i918xz81tbol8epgjleqzkyaa8oj2qw 0 768125 11464026 11447662 2022-07-19T20:14:25Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Стара турска поща | местно име = Οθωμανικό ταχυδρομείο | картинка = | картинка-описание = | вид = [[хотел]] | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = [[османска архитектура|османски]] | време на изграждане = XIX век | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = }} '''Старата турска поща''' ({{lang|el|Οθωμανικό ταχυδρομείο}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2016/04/18/%ce%be%ce%b5%ce%bd%ce%bf%ce%b4%ce%bf%cf%87%ce%b5%ce%b9%ce%bf-bristol-%ce%bf%ce%b8%cf%89%ce%bc%ce%b1%ce%bd%ce%b9%ce%ba%ce%bf-%cf%84%ce%b1%cf%87%cf%85%ce%b4%cf%81%ce%bf%ce%bc%ce%b5%ce%b9%ce%bf/ | заглавие= Ξενοδοχείο Bristol - Οθωμανικό ταχυδρομείο |достъп_дата = 26 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена в традиционния квартал [[Лададика]], на улица „Оплопиос“ № 2.<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Сградата е построена в ΧΙΧ век и в нея се помещават пощенският и телеграфният офис на града. При [[Солунски пожар|големия пожар]] в 1917 година сградата претърпява сериозни щети, но в 1921 година Йосиф Санитудис я купува, поправя щетите и я дава под наем на семейство Тромбакас, което я превръща в хотел. През [[Гърция във Втората световна война|Втората световна война]] сградата е използвана от германците и след края на войната тя преминава в собственост на гръцката държава, която по-късно я връща на собствениците му. Разположението му в близост до пристанището и до трамвайната линия позволява на хотела да стане много популярен. В началото на XXI век на приземния етаж има ресторант, а останалата част е хотел „Бристъл“.<ref name="Thessarchitecture"/> Сградата е обявена за исторически паметник и произведение на изкуството през 1983 и 1997 година.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == В архитектурно отношение е триетажна сграда с партер, предназначена за търговска употреба. Отличен пример за еклектичната архитектура, при която европейските влияния се сблъскват с традициите на османската архитектура. Сградата съчетава ренесансови и рококо елементи с прекрасни висулки, псевдопиластри и капители. Парапетите на балконите са извити и ръбът на двете страни излиза на 45 градуса.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:Икономика на Солун]] [[Категория:Хотели в Солун]] [[Категория:Пощенски станции|Солун]] jkkzvhdjoj32a3nz9u88qcuiqarro4h 0 768179 11464015 11402646 2022-07-19T20:09:37Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Къща „Салем“ | местно име = Οικία Σαλέμ | картинка = Οικία Σαλέμ - Οικία Τζεμποργκά - Παλιό Ιταλικό Προξενείο.jpg | картинка-описание = Общ изглед откъм „Василиса Олга“, 2015 година | вид = къща | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Ксенофон Пеонидис]] | архитектурен стил = [[необарок]] | време на изграждане = 1878 година | етажи = 3 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = запусната | сайт = }} '''Къщата''' или '''Вилата „Салем““''' или '''„Джеборга“''' ({{lang|el|Οικία Σαλέμ}}, ''Οικία Τζεμποργκά'') е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/10/11/%ce%bf%ce%b9%ce%ba%ce%b9%ce%b1-%cf%83%ce%b1%ce%bb%ce%b5%ce%bc-%ce%bf%ce%b9%ce%ba%ce%b9%ce%b1-jeborga%ce%b9%cf%84%ce%b1%ce%bb%ce%b9%ce%ba%ce%bf-%cf%80%cf%81%ce%bf%ce%be%ce%b5%ce%bd%ce%b5%ce%b9%ce%bf/ | заглавие= Οικία Σαλέμ |достъп_дата = 25 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Местоположение == [[Файл:Οικία Μανουήλ Ραφαήλ Σαλέμ (πρώην Ιταλικό Προξενείο) (1907), Λεωφ. Βασ. Όλγας 20.jpg|мини|ляво|250п|Къщата в 2020 година]] Сградата е разположена в южния квартал [[Пиргите]], на булевард „[[Василиса Олга (булевард в Солун)|Василиса Олга]]“ № 20, до [[Михайлидева къща|Михайлидевата къща]].<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Построена е в 1878 година за еврейския търговец Джеборга, а в 1894 година е закупена от друг богат евреин в града [[Емануил Салем]], адвокат по професия. Къщата е обитавана от семейство Салем за около 30 години, до избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]], когато семейството напуска страната и се премества в Париж. За кратко време сградата се използва като консулство на Австро-Унгария и в 1924 година е придобита от италианската държава и в нея се помещава италианското консулство до 1978 година. Оттогава сградата е е изоставена. Къщата се появява във филма на [[Теодорос Ангелопулос]] „Вечност и ден“ от 1998 година.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == Архитектът [[Ксенофон Пеонидис]], повлиян от климата на времето, създава сграда в необароков стил. Триетажната сграда показва силни декоративни тенденции, с издълбани колони, розетки, флорални и геометрични шарки и характерни барокови фронтони над прозорците и вратите. Монументалното стълбище на фасадата, първоначално се развива от двете страни на цветна леха и се събира в едно стълбище, което води до главния вход. Гърбът на къщата е гледал към морето по време на нейното създаване и всъщност пред двора е имало дървен кей, който е обслужвал транспорта до и от Солун преди отварянето на пътя и минаването на трамвая по „Хамидие“ („Василиса Олга“).<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Къщи в Солун|Салем]] [[Категория:Вили в Гърция]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:История на евреите в Солун]] nu3t4vidmkzcefnbq1ug23opan98gjx 0 768210 11464010 11378675 2022-07-19T20:08:36Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Кирцис хан | местно име = Κύρτση Χάνι | картинка = | картинка-описание = Общ изглед | вид = хан | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = [[неокласицизъм]] | време на изграждане = 1868 година | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = }} '''Кирцис хан''' ({{lang|el|Κύρτση Χάνι}}, {{lang|tr|Kirci Hanı}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/10/21/%ce%ba%cf%85%cf%81%cf%84%cf%83%ce%b7-%cf%87%ce%b1%ce%bd%ce%b9/ | заглавие= Κύρτση Χάνι |достъп_дата = 27 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= el}}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена на улица „[[Едеса (улица в Солун)|Едеса]]“ № 5, във [[Франкомахала]], срещу [[Бенсусан хан]] и до [[Емниет хан]] и [[Стоа „Кирцис“]]. == История == Построена е в 1868 година за богатия бизнесмен Кирцис. Кирцис е активен член на [[Солунска гръцка община|Солунската гръцка община]] и улицата носи неговото име. Ханът оцелява след [[Солунски пожар|пожара]] в 1917 година и през годините сменя много приложения и собственици. В 1983 година е обявен за паметник на културата. В 2017 година е обновен изцяло от заведението „Ипсилон“.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == В архитектурно отношение е двуетажна сграда с неокласически елементи и правоъгълен план. От особен интерес са отделните морфологични елементи на сградата, като фалшивите колони, които обрамчват големите правоъгълни отвори на приземния етаж и поддържат прост линеен антаблеман, малките колони, които поддържат линейния антаблеман на етажа, малкият триъгълен фронтон на върха и други. Мраморните фалшиви пиластри и входната веранда от прохода са обработени в началото на XXI век. В ключа, който се намира над кованата входна врата, все още виждаме инициалите на собственика „Κ.Γ.“. Входът води към портик, който води до стълбище към първия етаж. Пред стълбището вдясно и вляво има отвори, които водят към просторните стаи на приземния етаж. В зоните на приземния етаж правят впечатление чугунените колони, които поддържат таванското помещение. Такива колони има в още няколко сгради в града - [[Неделкова клиника|Неделковата къща]], [[Къща на улица „Навархос Воцис“ № 3|Къщата на улица „Навархос Воцис“ № 3]], [[Бирария „Зитос“|Бирарията „Зитос“]] в Лададика, [[Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“|Болницата „Свети Димитър“]].<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Ханове в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] 0taf0858zg69t4i1pzdx01b6ua1d9y3 0 768215 11464023 10915743 2022-07-19T20:13:19Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Стоа „Кирцис“ | местно име = Στοά Κύρτση | картинка = | картинка-описание = | вид = търговски център | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = [[неокласицизъм]] | време на изграждане = 1868 година | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = | сайт = }} '''Стоа „Кирцис“''' ({{lang|el|Στοά Κύρτση}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/03/23/%cf%83%cf%84%ce%bf%ce%b1-%ce%ba%cf%85%cf%81%cf%84%cf%83%ce%b7/ | заглавие= Στοά Κύρτση |достъп_дата = 27 декември 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език= }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена във [[Франкомахала]], между улиците „[[Едеса (улица в Солун)|Едеса]]“ и „Викторио Юго“. Сградата има два входа един от „Викторио Юго“ и един към сокак, пряка на „Едеса“. До нея е [[Емниет хан]], а през сокака на „Едеса“ - [[Кирцис хан]].<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Построена е вероятно в 1868 година за богатия бизнесмен Кирцис заедно с Кирцис хан. Кирцис е активен член на [[Солунска гръцка община|Солунската гръцка община]] и улицата носи неговото име. Между 1905 и 1909 година в сградата е настанена [[Банк д'Ориан]], преди да се премести на улица „Агиос Минас“. Сградата оцелява след [[Солунски пожар|пожара]] в 1917 година. <ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == В архитектурно отношение е двуетажна неокласическа сграда. Характеризира се със симетрия в организацията на фасадите. Интерес представляват фалшивите колони, които поддържат линейния антаблеман, декоративните ленти и венецът на сградата.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Османски паметници в Солун}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] f8stcp1nq5saq4hj54pfeynutgg49o9 0 769250 11464007 11379408 2022-07-19T20:07:57Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Воспорио“ | местно име = «Βοσπόριο» | картинка = Βοσπόριο Μέγαρο, 1922, Αριστοτέλους 8, Θεσσαλονίκη.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Жак Моше]] | архитектурен стил = [[еклектика]] | време на изграждане = 1922 година | етажи = 5 | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = паметник на културата | сайт = }} '''„Воспорио“''' ({{lang|el|Μέγαρο «Βοσπόριο»}}, в превод ''Имение „Босфор“'') е емблематична сграда в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2020/12/09/βοσποριο-μεγαρο/ | заглавие = Μέγαρο Βοσποριο | достъп_дата = 12 януари 2021 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020-12-09 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Имението е разположено на улица „[[Аристотел (улица в Солун)|Аристотел]]“ № 8. == История == Сградата е построена в 1922 година от солунския инженер [[Жак Моше]]. Зданието е обявено за културна ценност и е включено в списъка в 1983 година. В началото на XXI век в него се помещават предимно офиси и магазини.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == В архитектурно отношение се състои от партер и четири етажа. По същество това са две побратимени сгради, сходни както по фасадата, така и по конфигурацията си. Планът е с П-образна форма, с централен коридор от двете страни на който са развити двете сгради. Подовете са свързани с балкон. Фасадата е организирана симетрично, от двете страни на централната ос, с две секции от три части. Централната ос на всяка сграда е подчертана чрез поставяне на многоъгълна арка на третия етаж, който създава покрит балкон на четвъртия етаж. Сградата е в еклектичен стил с неовизантийски и ар нуво влияния.<ref name="Thessarchitecture"/> В интериорно отношение са особено интересни входните врати на всяка от двете сгради. Стълбището с парапети е в стил ар нуво, наблюдават се релефни декорации по таваните на общите площи, релефна декоративна лента, която следва наклона на стълбището, двукрили дървени входни врати към апартаментите, украсени прегради.<ref name="Thessarchitecture"/> В сградата е монитран първият в града асансьор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/o-chartis-tis-polis-vosporion-megaro | заглавие = Ο Χάρτης της Πόλης: Βοσπόριον Μέγαρο | достъп_дата = 12 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2013-12-16 | труд = | издател = Parallaxi Magazine | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Къщи в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] fcobn47pjb0009r28zefp08pluwplao 0 769474 11464024 11377938 2022-07-19T20:13:41Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Стоа „Кастория“ | местно име = Στοά «Καστοριά» | картинка = Στοά Καστοριά, Έτος κατασκευής 1926, Βενιζέλου 46 και Σολωμού 28, Θεσσαλονίκη.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Максимилиан Рубенс]] | архитектурен стил = | време на изграждане = 1926 година | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = паметник на културата | сайт = }} '''Стоа „Кастория“''' ({{lang|el|Στοά «Καστοριά»}}) е емблематична сграда, [[стоа]] в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2017/02/08/%cf%83%cf%84%ce%bf%ce%b1-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%b1/?fbclid=IwAR2dCWenR6MTPVhFZmGQyHbYcCO9h0aTd0hCEj20MZ8FkSxjLRaKdAN_fTA | заглавие = Στοά Καστοριά | достъп_дата = 15 януари 2021 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-02-08 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена на пресечката на улица „Елевтериос Венизелос“ № 46 и улица „Дионисиос Соломос“ № 28. == История == Сградата е построена в 1926 година по проект на архитект [[Максимилиан Рубенс]].<ref name="ANEO">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://diathrhtea.blogspot.com/2020/02/46-28.html | заглавие = Στοά Καστοριά, Ελ. Βενιζέλου 46 & Διον. Σολωμού 28, Θεσσαλονίκη | достъп_дата = 15 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ANEO Αρχείο Διατηρητέων Κτηρίων | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Постройката е обявена за културна ценност и е включена в списъка в 1983 година.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == В архитектурно отношение се е предвиждало изграждането на сграда, която да се състои от сутерен, партер и един етаж, въпреки факта, че в черновите има два етажа и накрая са построени два етажа. На приземния етаж сградата има ъглов вътрешен коридор, който свързваше улица „Елевтериос Венизелос“ с улица „Дионисиос Соломос“. Около този вътрешен коридор и отстрани на сградата на улиците „Соломос“ и „Венизелос“ са организирани тринадесет магазина с различни размери. На всеки от етажите има седем офиса.<ref name="Thessarchitecture"/> Фасадата на сградата е организирана в три вертикални секции на улица „Венизелос“ и в четири на улица „Соломос“ и е с богато украсени парапети, с декоративни ключове и панделки и други.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Сгради и съоръжения в Солун]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] et5dsa8002zes4ddm500bonepwzu34n 0 769592 11464018 11379239 2022-07-19T20:10:47Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Зенит“ | местно име = «Ζενίθ» | картинка = Μέγαρο Ζενίθ, Έτος κατασκευής 1924, Αρχιτέκτων Ζακ Μωσσέ, Βενιζέλου 10 & Μητροπόλεως, Θεσσαλονίκη.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Жак Моше]] | архитектурен стил = [[еклектика]] | време на изграждане = 1924 година | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = }} '''„Зенит“''' ({{lang|el|Μέγαρο «Ζενίθ»}}) е емблематична сграда в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/01/02/megaro-zenith/ | заглавие = Μέγαρο Ζενίθ | достъп_дата = 16 януари 2021 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-01-02 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Имението е разположено на улица „Елевтериос Венизелос“ № 10 и улица „Митрополис“. == История == Сградата е построена в 1924 година от солунския инженер [[Жак Моше]]. Половината от сградата е на собствениците братя Исакино и Роберто, синове на Хаим Г. Ботон, които по това време са притежатели на най-големия бижутерски магазин в Солун „Зенит“, откъдето идва и името на сградата. Другата половина е собственост на другите собственици на земята - Йосиф Сакитуди, Леон Йомтов, Зозеф Нисим. В зданието се помещава кметството на града в периода от 1943 до 1958 година, когато е преместено в [[Караван сарай]]. В началото на XXI век постройката е бизнес сграда.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == Сградата е триетажна, с партер и таванско помещение. Типичен пример за еклектиктична постройка с неокласически и барокови влияния. Разделена е на три различни хоризонтални зони (основа-ствол-корона в неокласицически стил). В короната на втория етаж наблюдаваме фронтони, чиято структура е прекъсната от балконите на третия етаж. Фасадите са доминирани от единадесетте колони от коринтски тип, които ги разделят на вертикални зони. Има силно декоративно настроение, което се изразява и с релефни изображения на растителни елементи. Във външния ъгъл на терасата в миналото има изградена полуоткрита галерия, която се срутва при земетресението от 1978 година.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Къщи в Солун]] [[Категория:История на евреите в Солун]] i0r566ss34p96j7xmtnewketdfmg6tq 0 770698 11464494 10646524 2022-07-20T09:54:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Фестивал | име = „Ривър парти“ | име-оригинал = River Party | категория = | лого = | размер лого = | картинка = | обяснение = | място = [[Нестрам]], [[Гърция]] | години = 1978 – | основатели = | дата = първи уикенд на август | жанр = | организатор = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | награди = | победител = | сайт = | предишен = | следващ = | бележки = | общомедия = }} '''„Ривър парти“''' ({{lang|el|River Party Νεστορίου}}) е фестивал в [[костурско]]то село [[Нестрам]] (Несторио), Гърция. Провежда се в природата край селото, край река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]].<ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_3699.html | заглавие = River Party | достъп_дата = 30 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Фестивалът за пръв път се провежда в началото на август 1978 година предимно от завърнали се по родните места деца бежанци. За пръв път се провежда като къмпинг в гората с китари и грамофони, като постепенно размерът и значението на фестивала се разрастват в региона. Превръща се в известен исторически фестивал на гръцката музика, като в съвремието събира над 50 000 посетители.<ref name="Το Βήμα"/> В 1985 година фестивалът за пръв път е организиран официално. Оттогава „Ривър парти“ се провежда всяка година в първия уикенд на август и става значително културно събитие в страната.<ref name="Δήμος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://0807.syzefxis.gov.gr/πολιτισμός/πολιτιστικές-εκδηλώσεις/?fbclid=IwAR1MJoTsr0eNC4gj0hIrDg3_vlFW275LZeHw32cIcgwyxdh7qs_89imfqn4 | заглавие = Πολιτιστικές Εκδηλώσεις | достъп_дата = 30 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | издател = Δήμος Νεστορίου | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Днес фестивалът край реката се организира от Общинското общественополезно предприятие за култура и спорт в сътрудничество с компанията „Пийпъл Ентъртейнмънтс“ и е едно от най-важните годишни културни събития в страната.<ref name="Δήμος Νεστορίου"/> Сред природата на Костурско любителите на музиката имат възможност да слушат добре познати и млади артисти, представляващи различни течения в изкуство, поп, рок и народна музика и да участват в паралелните дейности, организирани в рамките на фестивала. Организирани са природолюбиви и спортни дейности – пешеходен туризъм, екскурзии из [[Грамос]], алпинизъм, катерене, кану, каяк, плуване в реката, игри по ориентиране, стрелба с лък, стрелба, рафтинг, батутни игри, парапланеризъм и други. Също така понякога се редуват и други събития, сред които театрални представления за деца, изложби на фотография, книги, народно изкуство и други.<ref name="Δήμος Νεστορίου"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Фестивали в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Нестрам]] n348n4zz4thg9anak7d7kphyhqpfe5t 0 770760 11464481 10940006 2022-07-20T09:41:46Z Мико 4542 /* Местоположение */ wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Град | име-оригинал = Κάστρο | картинка = Nestram-ot-Gorusha.jpg | картинка-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е Градот | страна = Гърция | териториална единица = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | местоположение = [[Нестрам]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = античност | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = руини | собственик = }} '''Град''', често членувано '''Градо''',<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> '''Градот''', '''Градут'''<ref name="Радев 51"/> или '''Крепостта'''<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> ({{lang|el|Κάστρο}}, ''Γκρατ'', ''Γκράδο''<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/>) е антично селище и средновековна крепост, чиито останки се намират в [[костурско]]то село [[Нестрам]] (Несторио), Гърция.<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=loggas | заглавие= Κάστρο του Λογγά |достъп_дата = 29 декември 2020 г |издател=Ελληνικά Κάστρα |lang-hide= |lang= el }}</ref> == Местоположение == Крепостта е разположена на върха на малък заравнен връх, разположен ведната източно от Горнени и северно от Долнени с височина 1017 m.<ref name="Незис 364">{{Незис|2|364}}</ref> На малко плато е построен параклисът „Света Троица“, където всяка година се чества празникът Свети Дух.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == В крепостта има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> В местността Лоско под хълма са откривани множество кръгли плочки от хипокаустни колони за баня, глинени тръби за акведукт, колони, капители, монети и други археологически артефакти, които се съхраняват в общинската археологическа колекция. Това подкрепя хипотезата, че става въпрос за селище с Хиподамов уличен план. Това според гръцки данни е Град.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/> Нестрамецът Кирил Радев пише за крепостта: {{цитат|„Градут“ или „Крепостта“ е чуден феномен на валекита природа. Това е висок пресечен конусообразен връх в близост до селото. За да се стигне до платото на „Градут“, заобиколено някога с високи каменни стени и с намерени останки от водна канализация, се използва само една конска пътека. На платото са открити и останки от жилищни постройки, принадлежащи на феодала Несторица, прочут Самуилов пълководец, също останки от складове за храни, обори, плевни и други стопански съоръжения. Виждат се няколко пещери в скалите, служили като естествени складове в крепостта. Крепостта е била изцяла разрушена от османлиите.<ref name="Радев 51"/>}} В 1995 година в Градо, при работа по селски път случайно е открит мозаечен под с геометрична украса и през есента са проведени проучвателни разкопки, при които са намерени остатъци от стени и керамика. Мозайката е от мраморни и сини камъни. Датировката е затруднена поради малкия участък и общите декоративно-геометрични теми, които се повтарят в мозаечни подове, датиращи от III до VI век.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Крепости в Гърция]] [[Категория:Нестрам]] byzob67e9cudw4az8lo5mmms1xph0qy 11464482 11464481 2022-07-20T09:42:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Град | име-оригинал = Κάστρο | картинка = Nestram-ot-Gorusha.jpg | картинка-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е Градот | страна = Гърция | териториална единица = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | местоположение = [[Нестрам]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = античност | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = руини | собственик = }} '''Град''', често членувано '''Градо''',<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου>{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> '''Градот''', '''Градут'''<ref name="Радев 51"/> или '''Крепостта'''<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> ({{lang|el|Κάστρο}}, ''Γκρατ'', ''Γκράδο''<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/>) е антично селище и средновековна крепост, чиито останки се намират в [[костурско]]то село [[Нестрам]] (Несторио), Гърция.<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=loggas | заглавие= Κάστρο του Λογγά |достъп_дата = 29 декември 2020 г |издател=Ελληνικά Κάστρα |lang-hide= |lang= el }}</ref> == Местоположение == Крепостта е разположена на върха на малък заравнен връх, разположен ведната източно от Горнени и северно от Долнени с височина 1017 m.<ref name="Незис 364">{{Незис|2|364}}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> На малко плато е построен параклисът „Света Троица“, където всяка година се чества празникът Свети Дух.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == История == В крепостта има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> В местността Лоско под хълма са откривани множество кръгли плочки от хипокаустни колони за баня, глинени тръби за акведукт, колони, капители, монети и други археологически артефакти, които се съхраняват в общинската археологическа колекция. Това подкрепя хипотезата, че става въпрос за селище с Хиподамов уличен план. Това според гръцки данни е Град.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/> Нестрамецът Кирил Радев пише за крепостта: {{цитат|„Градут“ или „Крепостта“ е чуден феномен на валекита природа. Това е висок пресечен конусообразен връх в близост до селото. За да се стигне до платото на „Градут“, заобиколено някога с високи каменни стени и с намерени останки от водна канализация, се използва само една конска пътека. На платото са открити и останки от жилищни постройки, принадлежащи на феодала Несторица, прочут Самуилов пълководец, също останки от складове за храни, обори, плевни и други стопански съоръжения. Виждат се няколко пещери в скалите, служили като естествени складове в крепостта. Крепостта е била изцяла разрушена от османлиите.<ref name="Радев 51"/>}} В 1995 година в Градо, при работа по селски път случайно е открит мозаечен под с геометрична украса и през есента са проведени проучвателни разкопки, при които са намерени остатъци от стени и керамика. Мозайката е от мраморни и сини камъни. Датировката е затруднена поради малкия участък и общите декоративно-геометрични теми, които се повтарят в мозаечни подове, датиращи от III до VI век.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου/> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Крепости в Гърция]] [[Категория:Нестрам]] mv9bp2pyl5kpja7jrkt2olm8i4b4eio 0 770849 11464610 10651196 2022-07-20T10:56:36Z Барб Десимирова 267249 Правопис. wikitext text/x-wiki {{без източници|21:46, 6 февруари 2021 (UTC)}} '''Лицево-челюстната хирургия''' е дял от [[Дентална медицина|денталната медицина,]] който включва диагностика и лечение на различни патологични процеси в областта на главата и шията. Специалността е основно хирургична, поради което и се нарича лицево-челюстна хирургия. Много малко от патологичните процеси в обема на тази специалност се лекуват без операции – медикаментозно и чрез физиотерапия. Основните патологични процеси изискват извършването на оперативни интервенции – с различен обем и времетраене. {{мъниче|медицина}} [[Категория:Хирургия]] 62rd1iu1t7bqep2vr2e4mdqaeehi6jg 0 772730 11464641 11251547 2022-07-20T11:13:51Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бандата на кравите | име-оригинал = Home of the Range | картинка = | описание = | режисьори = Уил Фин<br>Джон Санфорд | продуценти = Алис Дюи Голдстоун | сценаристи = Уил Фин<br>Джон Санфорд<br>Майкъл ЛаБаш<br>Сам Левайн<br>Марк Кенеди<br>Робърт Ленс | базиран_на = | актьори = Розана Бар<br>[[Джуди Денч]]<br>Дженифър Тили<br>[[Куба Гудинг Джуниър]]<br>Ранди Куейд<br>[[Стийв Бусеми]] | музика = Алън Менкен | оператор = | монтаж = Х. Лий Питърсън | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Feature Animation]] | разпространител = Buena Vista Pictures Distribution | жанр = [[анимация]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]] | премиера-дата = [[2 април]] [[2004]] г. | премиера-място = | времетраене = 76 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $110 милиона<ref name="mojo">{{cite web|title=Home on the Range|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=homeontherange.htm|website=[[Box Office Mojo]]|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | приходи = $145.5 милиона<ref name="mojo" /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/home-on-the-range }} '''„Бандата на кравите“''' ({{lang|en|Home of the Range}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен филм]] от [[2004]] година, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Feature Animation]] и е пуснат от [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]. Това е [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|45-ият анимационен филм на Дисни]], това е последният традиционно анимиран филм преди „[[Принцесата и жабокът]]“ през [[2009]] г. Кръстен на популярната едноименна кънтри песен, озвучаващия състав на филма се състои от Розана Бар, [[Джуди Денч]], Дженифър Тили, [[Куба Гудинг Джуниър]] и [[Стийв Бусеми|Стийв Бушеми]]. Филмът се развива в стария Запад, и се фокусира върху несъответстващото трио млечни крави – нахалната, приключенска Меги; грубата, истинска мисис Калоуей; и глупавата, щастлива Грейс. Трите крави трябва да заловят един скандален шеф на добитъка на име Аламеда Слим заради неговата щедрост, за да спасят идиличната им ферма от възбрана. Помага им в търсенето им Лъки Джак, свиреп, заек с крака и егоистичен кон на име Бък, който с нетърпение работи в услуга на Рико, известен ловец на глави, който търси славата за себе си. Филмът е пуснат на [[2 април]] [[2004]] година, който получи смесени отзиви от критиците и събра 145,5 милиона долара в боксофиса. == Сюжет == През май 1889 година, Маги е единствената крава, която е изоставена на ранчото Диксън, след като Аламеда Слин (издирван шеф на говеда, способен да открадне 5000 говеда за една нощ) открадна всички останали добитъци на г-н Диксън. Диксън няма друг избор, освен да продаде Маги на Пърл Геснер, мила, застаряваща жена, която управлява малка ферма, наречена „Райско кътче“. Сам Браун, местният шериф, пристига, за да каже на Пърл, че банката ѝ предприема репресии срещу длъжниците. Пърл има три дни, за да плати на банката 750 долара, или фермата ѝ ще бъде продадена на офериращия с най-висока цена. Като чува това, Маги убеждава останалите крави във фермата (Грейс, персонаж с щастлив късмет и госпожа Калоуей, която е накарала ръководството да отиде до главата ѝ) да отидат в града, за да се опитат да спечелят парични награди на панаир. Докато кравите са в града, ловецът на глави на име Рико (когото Бък, конят на шерифа, идолизира), разби престъпника и прибира наградата. Заявявайки, че се нуждае от заместващ кон, за да отиде след Аламеда Слим, докато собственият му кон почива, той взема Бък. Когато Маги разбира, че наградата за залавянето на Слим е точно 750 долара, тя убеждава останалите крави да се опитат да го заловят, за да спасят „Райско кътче“. Същата нощ те се скриват сред голямо стадо волове, когато се появява Аламеда Слим. Преди някой от тях да може да направи нещо, Слим започва йодираща песен, която изпраща всички говеда (с изключение на Грейс, която е глуха) в транс, който ги кара да танцуват безумно и да следват Слим навсякъде. Грейс е в състояние да върне разума на Маги и госпожа Калоуей точно преди Слим да затвори пътеката зад себе си с плъзгане, за да попречи на Рико и хората му да го преследват. Докато Рико обсъжда със своите хора какъв ще бъде следващият му ход, Бък започва да говори с Маги, Грейс и госпожа Калоуей като стари приятели и имитиращи действия. Това кара Рико да повярва, че Бък е уплашен от крави, затова той изпраща Бък обратно при шерифа. Бък бяга, решен да залови Слим за себе си, за да докаже своята стойност. Маги, Грейс и мисис Калоуей продължават да търсят Слим, решени да минат Бък и да стигнат първо до Слим, но те имат последици, когато загубят пътеката при светкавично наводнение. Мисис Калоуей обвинява Маги, че иска да тръгне след Слим само като лична вендета, като твърди, че тя и Грейс са по-добре без Маги. Тримата прекарват нощта под голяма скала, като Маги решава да напусне на следващата сутрин, докато Грейс и г-жа Калоуей решават да се върнат в „Райско кътче“, за да си кажат последното сбогуване. На следващата сутрин обаче те са събудени от крак с крака на име Лъки Джак, който също е загубил дома си, стара мина, от Аламеда Слим. Маги решава да тръгне след Слим с Лъки Джак, но Грейс убеждава госпожа Калоуей, че помагат. Лъки Джак води трите крави до леговището на Слим в Мината за ехото. В мината Слим разкрива, че е откраднал целия добитък от бившите си покровители. Когато бившите му покровители вече не могат да издържат земята си, Слим купува земята, когато тя се продава на търг, под прикритието на почтения на вид Янси О'Дел, използвайки парите, които получава от продажбата на откраднатия добитък. След като пристигат в леговището на Слим, кравите хващат Слим. Те бягат със съучастниците и купувача на Слим в преследване с парен влак. Рико пристига. Когато преследването спира, Рико се разкрива, че работи за Слим. Смазан от това, Бък решава да помогне на кравите и се бие с Рико, докато освобождава останалите говеда. Слим облича костюма си на Янси О'Дел и оставя кравите заседнали в средата на пустинята с влака, докато отива да присъства на търга. Кравите обаче пристигат с влака до фермата и излагат Слим. Слим е арестуван, а „Райско кътче“ е спасен от парите за награда. == Актьорски състав == * Розана Бар – ''Маги'', бивша крава от шоуто и най-новото животно в „Райско кътче“ * [[Джуди Денч]] – ''госпожа Калоуей'', крава, която служи като водач на животните във фермата. * Дженифър Тили – ''Грейс'', оптимистична и невинна крава * [[Куба Гудинг Джуниър]] – ''Бък'', кон, който иска да стане герой * Ранди Куейд – ''Аламеда Слим'', главния злодей във филма * Чарлс Денис – ''Рико'', известен ловец на глави и идол на Бък. * Чарлс Хейд – ''Лъки Джак'', несръчен заек с дървен крак, който според него носи късмет * Карол Кук – ''Пърл Геснър'', фермер и основател на „Райско кътче“ * Джо Флахърти – ''Джеб'', сърдита коза в „Райско кътче“ * [[Стийв Бусеми|Стив Бушеми]] – ''Уесли'', пазарен бизнесмен, който преговаря със Слим. * Ричард Риле – ''Сам Браун'', градския шериф и стопанин на Бък. * Ланс ЛеГоулт – ''Джуниър'', бизон на Аламеда Слим * Джордж Уилям Бейли – ''Ръсти'', куче на Сам и приятел на Бък * Денис Уийвър – ''Абнър Диксън'', бивш собственик на Абнър Диксън * [[Патрик Уорбъртън]] – ''Патрик'', кон на Рико * Естел Харис – ''Одри'', кокошка в „Райско кътче“ * Сам Дж. Левайн – братята Уили, трите племенници и поддръжници на Сам. * Ан Ричардс – ''Ани'' == В България == В България филмът по киносалоните на Съни филмс на 10 септември 2004 година.<ref>[http://kino.dir.bg/film.php?id=4096 kino.dir.bg]</ref> На 21 ноември 2017 г. се излъчва по [[HBO]] с български войсоувър дублаж на Доли Медия Студио. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач | Елена Илиева |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | Тонрежисьор | Ясен Пенчев |- | Режисьор на дублажа | [[Йоанна Микова]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/home-on-the-range}} * {{imdb title|0299172}} * {{kino.dir.bg film|4096}} * {{Amg movie|290407}} [[Категория:Филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] smc6xaau55m1w5fe03ppxgs31cm3fs4 11464711 11464641 2022-07-20T11:19:39Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Бандата на кравите | име-оригинал = Home of the Range | картинка = | описание = | режисьори = Уил Фин<br>Джон Санфорд | продуценти = Алис Дюи Голдстоун | сценаристи = Уил Фин<br>Джон Санфорд<br>Майкъл ЛаБаш<br>Сам Левайн<br>Марк Кенеди<br>Робърт Ленс | базиран_на = | актьори = Розана Бар<br>[[Джуди Денч]]<br>Дженифър Тили<br>[[Куба Гудинг Джуниър]]<br>Ранди Куейд<br>[[Стийв Бусеми]] | музика = Алън Менкен | оператор = | монтаж = Х. Лий Питърсън | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Feature Animation]] | разпространител = Buena Vista Pictures Distribution | жанр = [[анимация]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]] | премиера-дата = [[2 април]] [[2004]] г. | премиера-място = | времетраене = 76 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = $110 милиона<ref name="mojo">{{cite web|title=Home on the Range|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=homeontherange.htm|website=[[Box Office Mojo]]|accessdate=January 5, 2012}}</ref> | приходи = $145.5 милиона<ref name="mojo" /> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/home-on-the-range }} '''„Бандата на кравите“''' ({{lang|en|Home of the Range}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Анимация|анимационен филм]] от [[2004]] година, продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Walt Disney Feature Animation]] и е пуснат от [[Уолт Дисни Пикчърс|Walt Disney Pictures]]. Това е [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|45-ият анимационен филм на Дисни]], това е последният традиционно анимиран филм преди „[[Принцесата и жабокът]]“ през [[2009]] г. Кръстен на популярната едноименна кънтри песен, озвучаващия състав на филма се състои от Розана Бар, [[Джуди Денч]], Дженифър Тили, [[Куба Гудинг Джуниър]] и [[Стийв Бусеми|Стийв Бушеми]]. Филмът се развива в стария Запад, и се фокусира върху несъответстващото трио млечни крави – нахалната, приключенска Меги; грубата, истинска мисис Калоуей; и глупавата, щастлива Грейс. Трите крави трябва да заловят един скандален шеф на добитъка на име Аламеда Слим заради неговата щедрост, за да спасят идиличната им ферма от възбрана. Помага им в търсенето им Лъки Джак, свиреп, заек с крака и егоистичен кон на име Бък, който с нетърпение работи в услуга на Рико, известен ловец на глави, който търси славата за себе си. Филмът е пуснат на [[2 април]] [[2004]] година, който получи смесени отзиви от критиците и събра 145,5 милиона долара в боксофиса. == Сюжет == През май 1889 година, Маги е единствената крава, която е изоставена на ранчото Диксън, след като Аламеда Слин (издирван шеф на говеда, способен да открадне 5000 говеда за една нощ) открадна всички останали добитъци на г-н Диксън. Диксън няма друг избор, освен да продаде Маги на Пърл Геснер, мила, застаряваща жена, която управлява малка ферма, наречена „Райско кътче“. Сам Браун, местният шериф, пристига, за да каже на Пърл, че банката ѝ предприема репресии срещу длъжниците. Пърл има три дни, за да плати на банката 750 долара, или фермата ѝ ще бъде продадена на офериращия с най-висока цена. Като чува това, Маги убеждава останалите крави във фермата (Грейс, персонаж с щастлив късмет и госпожа Калоуей, която е накарала ръководството да отиде до главата ѝ) да отидат в града, за да се опитат да спечелят парични награди на панаир. Докато кравите са в града, ловецът на глави на име Рико (когото Бък, конят на шерифа, идолизира), разби престъпника и прибира наградата. Заявявайки, че се нуждае от заместващ кон, за да отиде след Аламеда Слим, докато собственият му кон почива, той взема Бък. Когато Маги разбира, че наградата за залавянето на Слим е точно 750 долара, тя убеждава останалите крави да се опитат да го заловят, за да спасят „Райско кътче“. Същата нощ те се скриват сред голямо стадо волове, когато се появява Аламеда Слим. Преди някой от тях да може да направи нещо, Слим започва йодираща песен, която изпраща всички говеда (с изключение на Грейс, която е глуха) в транс, който ги кара да танцуват безумно и да следват Слим навсякъде. Грейс е в състояние да върне разума на Маги и госпожа Калоуей точно преди Слим да затвори пътеката зад себе си с плъзгане, за да попречи на Рико и хората му да го преследват. Докато Рико обсъжда със своите хора какъв ще бъде следващият му ход, Бък започва да говори с Маги, Грейс и госпожа Калоуей като стари приятели и имитиращи действия. Това кара Рико да повярва, че Бък е уплашен от крави, затова той изпраща Бък обратно при шерифа. Бък бяга, решен да залови Слим за себе си, за да докаже своята стойност. Маги, Грейс и мисис Калоуей продължават да търсят Слим, решени да минат Бък и да стигнат първо до Слим, но те имат последици, когато загубят пътеката при светкавично наводнение. Мисис Калоуей обвинява Маги, че иска да тръгне след Слим само като лична вендета, като твърди, че тя и Грейс са по-добре без Маги. Тримата прекарват нощта под голяма скала, като Маги решава да напусне на следващата сутрин, докато Грейс и г-жа Калоуей решават да се върнат в „Райско кътче“, за да си кажат последното сбогуване. На следващата сутрин обаче те са събудени от крак с крака на име Лъки Джак, който също е загубил дома си, стара мина, от Аламеда Слим. Маги решава да тръгне след Слим с Лъки Джак, но Грейс убеждава госпожа Калоуей, че помагат. Лъки Джак води трите крави до леговището на Слим в Мината за ехото. В мината Слим разкрива, че е откраднал целия добитък от бившите си покровители. Когато бившите му покровители вече не могат да издържат земята си, Слим купува земята, когато тя се продава на търг, под прикритието на почтения на вид Янси О'Дел, използвайки парите, които получава от продажбата на откраднатия добитък. След като пристигат в леговището на Слим, кравите хващат Слим. Те бягат със съучастниците и купувача на Слим в преследване с парен влак. Рико пристига. Когато преследването спира, Рико се разкрива, че работи за Слим. Смазан от това, Бък решава да помогне на кравите и се бие с Рико, докато освобождава останалите говеда. Слим облича костюма си на Янси О'Дел и оставя кравите заседнали в средата на пустинята с влака, докато отива да присъства на търга. Кравите обаче пристигат с влака до фермата и излагат Слим. Слим е арестуван, а „Райско кътче“ е спасен от парите за награда. == Актьорски състав == * Розана Бар – ''Маги'', бивша крава от шоуто и най-новото животно в „Райско кътче“ * [[Джуди Денч]] – ''госпожа Калоуей'', крава, която служи като водач на животните във фермата. * Дженифър Тили – ''Грейс'', оптимистична и невинна крава * [[Куба Гудинг Джуниър]] – ''Бък'', кон, който иска да стане герой * Ранди Куейд – ''Аламеда Слим'', главния злодей във филма * Чарлс Денис – ''Рико'', известен ловец на глави и идол на Бък. * Чарлс Хейд – ''Лъки Джак'', несръчен заек с дървен крак, който според него носи късмет * Карол Кук – ''Пърл Геснър'', фермер и основател на „Райско кътче“ * Джо Флахърти – ''Джеб'', сърдита коза в „Райско кътче“ * [[Стийв Бусеми|Стив Бушеми]] – ''Уесли'', пазарен бизнесмен, който преговаря със Слим. * Ричард Риле – ''Сам Браун'', градския шериф и стопанин на Бък. * Ланс ЛеГоулт – ''Джуниър'', бизон на Аламеда Слим * Джордж Уилям Бейли – ''Ръсти'', куче на Сам и приятел на Бък * Денис Уийвър – ''Абнър Диксън'', бивш собственик на Абнър Диксън * [[Патрик Уорбъртън]] – ''Патрик'', кон на Рико * Естел Харис – ''Одри'', кокошка в „Райско кътче“ * Сам Дж. Левайн – братята Уили, трите племенници и поддръжници на Сам. * Ан Ричардс – ''Ани'' == В България == В България филмът по киносалоните на Съни филмс на 10 септември 2004 година.<ref>[http://kino.dir.bg/film.php?id=4096 kino.dir.bg]</ref> На 21 ноември 2017 г. се излъчва по [[HBO]] с български войсоувър дублаж на Доли Медия Студио. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач | Елена Илиева |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Мина Костова]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |- | Тонрежисьор | Ясен Пенчев |- | Режисьор на дублажа | [[Йоанна Микова]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/home-on-the-range}} * {{imdb title|0299172}} * {{kino.dir.bg film|4096}} * {{Amg movie|290407}} [[Категория:Филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] 6fgiylw3z0t4se5ept3azuh06urw125 0 773075 11464825 10960323 2022-07-20T11:39:13Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Транос Лакос | име-оригинал = Τρανός Λάκκος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]] | начало-гео-ширина = 40.440807 | начало-гео-дължина = 21.378086 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.404085 | устие-гео-дължина = 21.357765 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Трано̀с Ла̀кос''' или '''Богатската река''' ({{lang|el|Τρανός Λάκκος}}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката извират южно от връх Гуфа (1285 m) в планината [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]]. След [[Богатско]] (Вогацико) приема ляв приток и се влива в Бистрица.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 1lhw8o5z5r2i7bhcrn56pcr85xhyayh 11464836 11464825 2022-07-20T11:46:58Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Транос Лакос | име-оригинал = Τρανός Λάκκος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]] | начало-гео-ширина = 40.440807 | начало-гео-дължина = 21.378086 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.404085 | устие-гео-дължина = 21.357765 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Трано̀с Ла̀кос''' или '''Богатската река''' ({{lang|el|Τρανός Λάκκος}}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката извира южно от връх Гуфа (1285 m) в планината [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]]. След [[Богатско]] (Вогацико) приема ляв приток и се влива в Бистрица.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 3wjh2ixl7lsjr2mb0m941yohc03afld 0 773561 11464600 11246126 2022-07-20T10:49:04Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Луна (певица)|Луна]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Луна (певица)|Луна]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 9 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 40 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската певица [[Луна (певица)|Луна]] се състои от 9 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 40 видеоклипа. През годините работи с пет музикални компании „[[Пик мюзик]]“, „[[Милена рекърдс]]“, „''M&G''“ „[[Ара Аудио-видео]]“ и „[[Пайнер]]“. От 2008 г. е самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Плод от Рая<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/5856103-Луна-3 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1996 * Издател: [[Пик мюзик]] * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''Не търси ме'' * ''Вятър ни разпръсна'' * ''Аз не вярвам'' * ''След края'' * ''Отивай си'' * ''Не те желая'' * ''Твойто име'' * ''Плод от Рая'' * ''Песен от любов'' |- | Чужденка<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1997 * Издател: [[Милена рекърдс]] * Формат: MC || * ''Чужденка'' * ''Ха сега, ха така'' * ''Скитница'' * ''Страстна жена'' * ''Двама с теб'' * ''Сбъдната мечта'' * ''Люби ме пламенно'' * ''Искам те до мен'' * ''Париж, Ню Йорк и Рио'' * ''Чужденка (мега микс)'' |- | Рокля, къса, тясна<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Три целувки'' * ''Ти добро ми направи'' * ''Рокля, къса, тясна'' * ''Остави ме'' * ''Хайде всички заедно'' * ''Искам да вали'' * ''Хубави неща'' * ''Несбъдната мечта'' * ''Мъж-герой'' * ''Хей, момченце младо'' |- | Тук-там, тук-там<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Тук-там, тук-там'' * ''Богат-беден'' * ''Шапка на тояга'' * ''Аз не съм жена само за един мъж'' * ''Не съм твоя робиня'' * ''Али Баба'' * ''Лице от злато'' * ''Вратата затвори'' * ''Извади парите, чиче'' * ''Целувка сладка ми лепни'' |- | Искам го-стискам го<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: M&G * Формат: MC, CD || * ''Искам го-стискам го'' * ''Бягайте крачета'' * ''Опел Тигра'' * ''Без теб не мога да живея'' * ''Секс играчка'' * ''Чужденка (ремикс)'' * ''Ти си'' * ''Искам аз да съм змия'' * ''Край на пандиза'' * ''Башал, брато'' |- | Плажно масло<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2001 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: MC, CD || * ''Плажно масло'' * ''Макарони'' * ''Дай ми го това момче'' * ''Ще останеш сам'' * ''Не става'' * ''XXI век'' * ''Щрак, щрак'' * ''Не чух да кажеш никога любима'' * ''Определено'' * ''Плажно масло (DJ ремикс)'' |- | Чики-чики<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2002 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Чики-чики'' * ''Стани богат'' * ''Оп, оп'' * ''Любов от пръв поглед'' * ''Карай го на „ти“'' * ''Коледа е (трио с [[Лия (певица)|Лия]] и [[Джина Стоева]])'' * ''Чики-чики (денс-ремикс)'' * ''Страстна пътека'' * ''Чики-чики (DJ ремикс)'' * ''Малка, сладка'' * ''Чики-чики (денс-ремикс инструментал)'' * ''Любов от пръв поглед (инструментал)'' |- | Завинаги до теб<ref name="Албуми"/> || * Издаден: декември 2006 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: MC, CD || * ''Завинаги до теб'' * ''Не ме разбра'' * ''Пепел'' * ''Хайде да те видя'' * ''Ще мога ли без теб'' * ''Бяла лимузина'' * ''Хазарт е любовта'' * ''Ще мога ли без теб (акустична версия)'' * ''Няма да се отървеш от мен'' * ''Назови ме'' * ''Ще мога ли без теб (денс-ремикс)'' |- | Всички на крака<ref>[https://music.apple.com/us/album/всички-на-крака/1489597202 Всички на крака (албум)]</ref> || * Издаден: 10 октомври 2019 * Издател: Luna Music Official * Формат: [[MP3]] || * ''Всички на крака'' * ''Луна Президент'' * ''Леко, леко, леко'' * ''Простих на думи'' * ''Моето царство'' * ''Царица'' * ''Преродена'' * ''Старец разбойник'' * ''Опитай пак'' * ''Облаче ле, бяло'' * ''Приказка за моята майка'' * ''Коледа е (дует с Лия)'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Best Ballads<ref>[https://music.apple.com/us/album/best-balads/1069921161 Компилации]</ref> || * Издаден: 22 декември 2015 * Издател: Luna Music Official * Формат: MP3 || * ''Аз не съм жена само за един мъж'' * ''Без теб не мога да живея'' * ''Любов от пръв поглед'' * ''Назови ме'' * ''Не чух да кажеш никога любима'' * ''Несбъдната мечта'' * ''Пепел'' * ''Ще мога ли без теб'' * ''Ще останеш сам'' * ''Скитница'' * ''Завинаги до теб'' |} == Самостоятелни песни == * ''Лука'' (1997) * ''Севеджеим (дует с [[Мустафа Чаушев]])'' (2003) * ''Forever next to you'' (2012) * ''Ти, моя път'' (2020) * ''Да те пусна ли'' (2020) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Чужденка || 1997 || Чужденка || Тандем видео |- | Скитница || 1997 || Чужденка || Тандем видео |- | Искам те до мен || 1997 || Чужденка || Тандем видео |- | Плод от Рая || 1998 || Плод от Рая || Тандем видео |- | Три целувки || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Ти добро ми направи || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Рокля, къса, тясна || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Остави ме || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Хайде всички заедно || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Искам да вали || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Хубави неща || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Несбъдната мечта || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Мъж-герой || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Хей, момченце младо || 1998 || Рокля къса, тясна || Тандем видео |- | Извади парите, чиче || 1998 || Тук-там, тук-там || Красимир Илиев |- | Тук-там, тук-там || 1998 || Тук-там, тук-там || Красимир Илиев |- | Шапка на тояга || 1998 || Тук-там, тук-там || Красимир Илиев |- | Целувка сладка ми лепни || 1998 || Тук-там, тук-там || Красимир Илиев |- | Бягайте крачета || 1999 || Искам го-стискам го || [[Стилиян Иванов]] |- | Опел Тигра || 1999 || Искам го-стискам го || |- | Без теб не мога да живея || 2000 || Искам го-стискам го || [[Магърдич Халваджиян]] |- | Дай ми го това момче || 2001 || Плажно масло || Стилиян Иванов |- | Не става || 2001 || Плажно масло || Стилиян Иванов |- | Плажно масло || 2001 || Плажно масло || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Чики-чики || 2002 || Чики-чики || Стилиян Иванов |- | Оп, оп || 2002 || Чики-чики || Стилиян Иванов |- | Любов от пръв поглед || 2003 || Чики-чики || Стилиян Иванов |- | Хайде да те видя || 2006 || Завинаги до теб || Стилиян Иванов |- | Завинаги до теб || 2006 || Завинаги до теб || [[Люси]] |- | Пепел || 2007 || Завинаги до теб || Люси |- | Не ме разбра || 2007 || Завинаги до теб || Люси |- | Преродена || 15.07.2010 || Всички на крака || Николай Скерлев |- | Коледа е || 15.12.2013 || Всички на крака || Николай Скерлев |- | Царица || 29.04.2015 || Всички на крака || Николай Дамянов |- | Луна Президент || 04.02.2016 || Всички на крака || Стилиян Иванов |- | Леко, леко, леко || 11.11.2018 || Всички на крака || Стефан Маринов |- | Моето царство || 20.05.2019 || Всички на крака || Йордан Петков |- | Всички на крака || 17.09.2019 || Всички на крака || Луна/Бъдъбаз Тейп Къмпани |- | Ти, моя път || 06.01.2020 || – || Петко Андонов/Стефан Маринов (Бъдъбаз Тейп Къмпани) |- | Да те пусна ли || 18.04.2020 || – || Луна |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/5856103-Луна-3 Дискография на Луна в Discogs] * [https://www.vmusic.bg/artist/Luna/albums Дискография на Луна във Vmusic] * [https://web.archive.org/web/20161230230954/http://signal.bg/view_people.php?people_id=191&tab=home&tab=albums Дискография на Луна в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] ma8mlxf9vofbinltyg73sfb97pyjmbw 0 774042 11464728 11395241 2022-07-20T11:20:30Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = За душата | име-оригинал = Soul | картинка = | описание = | режисьори = Пийт Доктър | продуценти = Дейна Мъри | сценаристи = Пийт Доктър<br>Майк Джоунс<br>Кемп Пауърс | базиран_на = | актьори = [[Джейми Фокс]]<br>[[Тина Фей]]<br>Греъм Нортън<br>Рейчъл Хаус<br>Алис Брага<br>Ричард Айоаде<br>Филися Рашад<br>Донъл Роулингс<br>Куестлав<br>[[Анджела Басет]] | музика = Трент Резнор<br>Атикус Рос<br>Джон Батист | оператор = Мат Аспбъри<br>Иън Мегибън | монтаж = Кевин Нолтинг | сценография = | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Анимация]]<br>[[Фентъзи филм|Фентъзи]]<br>[[Комедия]]<br>[[Драма]] | премиера-дата = 25 декември 2020 г. | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = 101 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $150 милиона | приходи = $111.7 милиона | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/soul }} '''„За душата“''' ({{lang|en|Soul}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Компютърна анимация|компютърно-анимационен]] фентъзи [[Комедийна драма|комедийно-драматичен филм]] от 2020 година, продуциран от [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] и е разпространен от [[Уолт Дисни Пикчърс]]. Режисиран е от Пийт Доктър и е сърежисиран от Кемп Пауърс, озвучаващия състав се състои от [[Джейми Фокс]], [[Тина Фей]], Греъм Нортън, Рейчъл Хаус, Алис Брага, Ричард Айоаде, Филися Рашад, Донъл Роулингс, Куестлав и [[Анджела Басет]]. Историята проследява учител по музика в средното училище на име Джо Гарднър, който се стреми да събере душата и тялото си, след като случайно са разделени, точно преди голямата му почивка като джаз музикант. ''„За душата“'' е първият филм на [[Пиксар]], в който участва афро-американски герой. Доктър започва да развива филма през 2016 г., като работи от своите съзерцания върху произхода на човешките личности и концепцията за детерминизъм. Той е съавтор на сценария с Майк Джоунс и Пауърс. Продуцентите на филма се консултираха с различни джаз музиканти, включително [[Хърби Ханкок]] и Тери Лин Карингтън, и анимираха музикалните му сцени, използвайки сесиите на музиканта Джон Батист като справка. Освен оригиналните джаз композиции на Батист, музикантите Трент Резнор и Атикус Рос също съставят партитурата на филма. Филмът прави премиера в Лондонския филмов фестивал на 11 октомври 2020 г. Той трябваше да бъде пуснат театрално на 20 ноември 2020 г., но бе отменен в [[Съединените щати]] в отговор на продължаващата пандемия [[COVID-19]]. Вместо това филмът беше пуснат в стрийм на Disney+ на 25 декември 2020 г., но театрално беше пуснат в страни без услугата за стрийминг. Това стана първият пълнометражен филм от Pixar, който не получи широко театрално издание и първият, който се таксува като Disney+ Original. Филмът получи много положителни отзиви от критиците с похвали за анимацията, историята, гласовата игра и музиката. Той е получил множество награди и номинации. В 93-те награди „[[Оскар]]“, филмът е номиниран в три категории, той печели [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|за най-добър анимационен филм]] и най-добра музика. Филмът също получи наградите за най-добър анимационен филм и най-добра музика в наградите „Златен глобус“, „[[БАФТА]]“ и „Изборът на критиците“. == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/soul}} * {{imdb title|2948372}} * {{Amg movie|720147}} * {{kino.dir.bg film|14249}} {{Navboxes|title=Награди|list= {{Оскар за най-добър анимационен филм}} {{Награда на БАФТА за най-добър анимационен филм}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Ани за най-добър анимационен филм}} }} [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] [[Категория:Анимационни драми]] k8b934ll9073lbekqtof3qrpo48ssmq 0 774943 11464020 11396957 2022-07-19T20:12:28Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:Сгради и съоръжения в Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Палас“ | местно име = Ξενοδοχείο Le Palace | картинка = Ξενοδοχείο Le Palace (πρώην Lux Palace)1929, Βενιζέλου και Τσιμισκή 12, Θεσσαλονίκη.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Александрос Дзонис (Ератира)|Александрос Дзонис]], [[Леонидас Палеологос (архитект)|Леонидас Палеологос]] | архитектурен стил = | време на изграждане = 1927/1929 година | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = поддържана | сайт = }} '''„Палас“''' ({{lang|el|Ξενοδοχείο Le Palace}}, старо име ''„Лукс Палас“'', ''Λουξ Παλάς'') е хотел в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2017/02/19/ξενοδοχειο-le-palace/ | заглавие = Ξενοδοχείο Le Palace | достъп_дата = 27 март 2021 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-02-19 | труд = | издател = Thessarchitecture | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Parallaxi">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parallaximag.gr/thessaloniki/tapalia-xenodochia-tis-polis | заглавие = Τα παλιά ξενοδοχεία της πόλης | достъп_дата = 27 март 2021 г | фамилно_име = Τζήμου | първо_име = Κύα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-05-19 | труд = | издател = Parallaxi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена на улица „[[Йоанис Цимискис (улица в Солун)|Йоанис Цимискис]]“ № 12 - на ъгъла с улица „[[Елевтериос Венизелос (улица в Солун)|Елевтериос Венизелос]]“.<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Сградата е построена в 1927<ref name="Thessarchitecture"/> или 1929 година<ref name="Parallaxi"/> по проект на архитектите [[Александрос Дзонис (Ератира)|Александрос Дзонис]] и [[Леонидас Палеологос (архитект)|Леонидас Палеологос]]<ref name="Parallaxi"/> и по дизайн на К. Икономопулос.<ref name="Thessarchitecture"/> Построен е за хотел, каквато функция има от началото. Първоначално се казва „Лукс Палас“.<ref name="Thessarchitecture"/> На приземния етаж е в миналото се намира известната светска сладкарница „Галикон“, а след Вотрата световна война - сладкарница „Аргирис“.<ref name="Parallaxi"/> == Архитектура == Състои се от приземен етаж с таванско помещение и първоначално три етажа. Някъде в началото на 60-те години, а може би по-късно, е добавен допълнителен етаж. Сградата има две страни, с характерна извита конфигурация на ъглите. Има абсолютна симетрия в отворите и много проста декорация. Във външните дизайните е по-богат - с гравюри между отворите, капители, декоративни ключове над входните врати. В поне една снимка от миналото виждаме релефно изображение над главната входна врата, в ъгъла на фасадите. Въпреки това, дори и на стари снимки, единствената декорация, която може да се види, е конфигурацията на парапета с шестоъгълни форми в разширението на колоните между отворите.<ref name="Thessarchitecture"/> Обзавеждането на стаите е еднообразно, с постелки близо до леглата, фотьойлите и завесите. Тоалетните са с добри размери и естествена светлина и вентилация.<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:История на Солун]] [[Категория:Хотели в Солун]] n3uhra4jq20lqmhn0w7hajiis7u09az 0 775924 11463938 11268584 2022-07-19T18:59:10Z PeterH9207 277679 Коригирана правописна грешка. wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | националност = {{BUL}} | работил = [[финансист]], [[политик]] | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Зелено движение]] | убеждения = | институция1 = Ръководство | постове1 = Съпредседател | години1 = | институция2 = | постове2 = Член | години2 = 2016 – | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} }} '''Владислав Панев''' е български [[икономист]] и [[политик]]. Съпредседател на [[Зелено движение]] и член на председателския съвет на обединение [[Демократична България]].<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref> Народен представител в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Биография == Владислав Панев е роден на [[6 април]] [[1976]] г. в [[Димитровград]]. Завършва икономика в [[УНСС]]. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002 – 2004 г. в „[[Дневник (2001)|Дневник]]“. През 2006 година става управител на компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Получава лиценз за инвестиционен консултант и професионален инвеститор. Публикува на икономическа и екологична тематика в български и чуждестранни медии. Избран е за съпредседател на ПП „Зелено движение“ през 2016 година.<ref>[https://debati.bg/ekskluzivno-vladislav-panev-stolichnata-obshtina-nablyudava-bezpomoshtno-zamarsyavaneto-na-sofia/ ЕКСКЛУЗИВНО Владислав Панев: Столичната община наблюдава безпомощно замърсяването на София]</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 година]] е избран за общински съветник в София.<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2246.html#/t/1 резултати на страницата на ЦИК]</ref> На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] г., през [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] г. и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] г. е избиран за [[депутат]] от листата на коалиция „Демократична България“ в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]].<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/24.html Резултати на страницата на ЦИК], отворено на 6 април 2021</ref><ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3737 Народен представител Владислав Панчев Панев].</ref> == Обществени позиции == През 2019 г. публикува снимки и подема кампания срещу горенето на вносни боклуци в ТЕЦ на [[Христо Ковачки]].<ref>[https://www.zelenite.bg/владислав-панев/ Страница на Зелено движение] отворена на 6 април 2021</ref> В началото на август 2020 година Владислав Панев първи съобщи за нерегламентиран строеж на хотелски комплекс на Гайтански-Вълка в Държавното ловно стопанство „Искър“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/03/17/4186781_koi_porucha_kompromata_sreshtu_vladislav_panev/ Кой поръча компромата срещу Владислав Панев], capital.bg отворен на 6 април 2021</ref> През 2020 година в Столичния общински съвет Владислав Панев спира анекс за доплащането на 5 милиона лева на „МТК гроуп“ за оперирането на крайградски автобусни линии. В крайна сметка общината доплаща 1.8 милиона лева.<ref>[https://www.mediapool.bg/bsp-dava-sofiya-na-prokuror-ako-doplati-oshte-5-mln-lv-na-mtk-group-za-kraigradski-linii-news315862.html Статия в Медияпул за анекса „МТК гроуп“], отворена на 6 април 2021]</ref> Владислав Панев разкрива как се дават 150 милиона лева кредит на определена фирма.<ref>[https://www.dunavmost.com/novini/vladislav-panev-razkriva-kak-se-davat-150-miliona-leva-kredit-na-opredelena-firma Владислав Панев разкрива как се дават 150 милиона лева кредит на определена фирма]</ref> Според него 10 милиарда лева е крала партия ГЕРБ годишно от държавния бюджет.<ref>[https://razgrad24-7.com/владислав-панев-когато-олигархията-е/ Владислав Панев:Когато олигархията е овладяла икономическите сектори на страната, то обществото няма как да върви напред]</ref><ref>[https://dovijdane.com/vladislav-panev-simbiozata-gerb-vmro-dps-e-yavna-i-opasna/ Владислав Панев: Симбиозата ГЕРБ-ВМРО-ДПС е явна и опасна]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Панев, Владислав}} [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Родени в Димитровград]] 9c1cqipshp1g3d766gh1ggnwjfcrozs 0 776124 11464507 11292571 2022-07-20T10:07:52Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Кати (певица)|Кати]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Кати (певица)|Кати]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 5 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = 1 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 23 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската певица [[Кати (певица)|Кати]] е действащ изпълнител от 1999 до 2007 г. През тези години има издадени 5 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 видео албум и 23 видеоклипа. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Пеперуда<ref name="Албуми">[https://kati-star.alle.bg/discography/ Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1999 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Пеперуда'' * ''Най ми е добре'' * ''Няма да ти дам'' * ''Маестро'' * ''Нима е грях'' * ''Сън'' * ''Приказен герой (Нека да е лято)'' * ''Като гръцки бог'' * ''Върни се, мамо'' * ''Не ме моли'' * ''Гот е'' * ''Мъже'' |- | Нестандартни сме<ref name="Албуми"/> || * Издаден: август 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Лунна нощ'' * ''Нестандартни сме'' * ''Фея на нощта'' * ''Закон'' * ''Стока'' * ''Светът ще обърна'' * ''Топъл дъжд'' * ''Кой си ти'' * ''Не се завръщай'' * ''Нямам време'' * ''Не мисли за сън'' * ''Нежна магия'' * ''На урок'' * ''Играчка-плачка'' |- | Нон стоп<ref name="Албуми"/> || * Издаден: август 2001 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Нон стоп'' * ''Крейзи'' * ''Забрави ме'' * ''На сън'' * ''Интимно аз и ти'' * ''Тъга'' * ''Ни рано, ни късно'' * ''Нощ и ден'' * ''Внимавай в играта'' * ''Няма шанс (дует с DJ Теди Джорджо)'' |- | Две луни<ref name="Албуми"/> || * Издаден: ноември 2002 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Две луни'' * ''Който търси, той намира'' * ''Неотразима'' * ''Сега ми се живее'' * ''Топ гадже'' * ''Нежност'' * ''Жена мечта'' * ''Изгарям'' * ''Златното момиче'' * ''Ела ме целуни'' |- | Мили момчета<ref name="Албуми"/> || * Издаден: юли 2005 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Ти го можеш'' * ''Кажи обичам те (дует със Сабиани)'' * ''Мили момчета'' * ''Сваляй дрехите'' * ''Като лъскаво Ферари'' * ''Ти не разбра'' * ''Сън (ремикс)'' * ''Няма кой да те спаси'' * ''Усмивка през сълзи'' * ''Гледам те'' |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Една сбъдната мечта<ref>[https://www.vbox7.com/play:f747c454aa Видео албуми]</ref> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: [[VHS|Видео касета]] || * ''Лунна нощ'' * ''Пеперуда'' * ''Гот е'' * ''Приказен герой (Нека да е лято)'' * ''Сън'' * ''Най ми е добре'' * ''Нестандартни сме'' * ''Играчка-плачка'' * ''На урок'' |} == Самостоятелни песни == * ''Черно и бяло (с [[Ина (певица)|Ина]] и Влади Априлов)'' (2000) * ''Няма шанс (ремикс) (дует с DJ Теди Джорджо)'' (2001) * ''Тъжни очи'' (2004) * ''Мисията невъзможна (дует със Сабиани)'' (2006) * ''Тръгна си'' (2006) * ''Супер комбинация'' (2007) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Нека да е лято (Приказен герой) || 1999 || Пеперуда || |- | Пеперуда || 1999 || Пеперуда || |- | Най ми е добре || 1999 || Пеперуда || [[Магърдич Халваджиян]] |- | Сън || 1999 || Пеперуда || Магърдич Халваджиян |- | Гот е || 1999 || Пеперуда || [[Стилиян Иванов]] |- | Нестандартни сме || 2000 || Нестандартни сме || Жоро Захариев |- | Лунна нощ || 2000 || Нестандартни сме || Стилиян Иванов |- | Играчка-плачка || 2000 || Нестандартни сме || Стилиян Иванов |- | На урок || 2000 || Нестандартни сме || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Нон стоп || 2001 || Нон стоп || Магърдич Халваджиян |- | Нощ и ден || 2001 || Нон стоп || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Забрави ме || 2001 || Нон стоп || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Неотразима || 2002 || Две луни || |- | Две луни || 2002 || Две луни || |- | Нежност || 2003 || Две луни || |- | Изгарям || 2003 || Две луни || |- | Който търси, той намира || 2003 || Две луни || |- | Тъжни очи || 2004 || – || |- | Усмивка през сълзи || 2004 || Мили момчета || |- | Като лъскаво Ферари || 2005 || Мили момчета || |- | Сваляй дрехите || 2005 || Мили момчета || |- | Кажи обичам те || 2005 || Мили момчета || |- | Мисията невъзможна || 2006 || – || |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/1028239-Кати Дискография на Кати в Discogs] * [http://signal.bg/view_people.php?people_id=263&tab=home&tab=albums Дискография на Кати в Signal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161220182725/http://signal.bg/view_people.php?people_id=263&tab=home&tab=albums |date=2016-12-20 }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] lpuscax0afekuww7xif78ddpgjzdxhe 0 776829 11463638 11452308 2022-07-19T13:03:36Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki [[Файл:Location TsugaruPeninsulaJp.jpg|мини|Полуостров Цугару и проток Цугару]] [[Файл:Seikan Tunnel profile diagram.svg|мини|ляво|200п|Профил на трасето под дъното]] [[Файл:Tsugaru Strait (English).png|200px|дясно|мини|Протока между Хокайдо и Хонсю]] [[Файл:Tappisaki.JPG|мини|Tappi Misaki Cape]] '''Цугару''' или '''Сангарски''' ({{Lang|Ja|津軽海峡}}, ''Цугару-кайке'') е проток между японските острови [[Хоншу]] (полуостровите Цугару и [[Симокита]]) на юг и [[Хокайдо]] (полуостров [[Ошима (полуостров)|Ошима]] )на север, свързващ [[Японско море]] на запад с [[Тихия океан]] на изток. На юг се отклонява протока Тайрадате, който го свързва с големия залив [[Муцу (залив)|Муцу]]. Ширината му е от 18,5 до 110 км, а дължината – 96 км. Дълбочината на плавателната част е от 131 до 491 м. През зимата не замръзва. На северното му крайбрежие е разположен големия град и пристанище [[Хакодате]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article121255.html «Большая Советская Энциклопедия» – Цугару, т. 28, стр. 604]</ref> Японските териториални води са разпространени само на 3 морски мили от брега вместо на нормалните 12 мили, тъй като през протока преминават Военноморските сили на САЩ и не трябва да се нарушава законът за забрана на ядрено оръжие на територията на Япония.<ref>{{cite web |author = |url = http://www.japantimes.co.jp/news/2009/06/22/national/japan-left-key-straits-open-for-u-s-nukes/#.VaOxlfHFutI |title = Japan left key straits open for U.S. nukes &#124; The Japan Times |lang = |website = www.japantimes.co.jp |date = |accessdate = 2019-12-06 |deadlink = no}}</ref> Под протока преминава тунелът [[Сейкан]], който представлява вторият по дължина железопътен тунел. Тунелът е построен поради невъзможността да бъде построен мост на това място – проливът е много дълбок – над 100 м и има често тайфуни. Това е един от седемте протока ({{lang|en|Oceans Seven}}), включени в предизвикателството за плувците на дълги разстояния и намиращи се на седем различни континента. == Източници == <references/> [[Категория:Японско море]] 2cq801zld3vra1gv8wafk6okyq7gkzj 0 778116 11464604 11246112 2022-07-20T10:54:26Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Румяна (певица)|Румяна]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Румяна (певица)|Румяна]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = 1 |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 70 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската изпълнителка [[Румяна (певица)|Румяна]] е активен изпълнител от 1991 до 1999 г. от каталога на музикална компания „[[Милена рекърдс]]“. В дискографията си има издадени 8 [[Студиен албум|студийни]] албума и 70 видеоклипа. Певицата загива при тежка автомобилна катастрофа на [[30 юли]] [[1999]] г. Последният ѝ албум е издаден посмъртно. През 2000 г. продуцентите ѝ издават биографичен филм за покойната певица, озаглавен „''Румяна''“. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Песни от Странджа<ref name="Албуми">[https://rumyana-star.alle.bg/албуми/ Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1994 * Издател: VAYA Films Studio * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Стоил Стоилки думаше'' * ''Прочу се врачка от Странджа'' * ''Отдолу ми идат, мале ле'' * ''Мара в градина седеше'' * ''Тодоре, хайван копеле'' * ''Провикнала се Бояна'' * ''Дайчово хоро'' * ''Не казвай, любе, лека нощ'' * ''Димо из Солун одеше'' * ''Искам, мамо, да отида'' * ''Снощи вечер на мегдана'' * ''Тих вятър вее'' * ''Ой та тебе, Кольо'' * ''Юрдаки, бяло бакалче'' |- | Обичам да живея<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1994 * Издател: VAYA Films Studio * Формат: MC || * ''Обичам да живея'' * ''Не гледай ме тако'' * ''Бог да те накаже'' * ''Аман, аман'' * ''Две очи разплакани'' * ''Луда глава'' * ''Печката'' * ''Милена'' * ''Лудо волим живот'' * ''Камбаните звънят'' * ''Ай, Русис'' * ''Хей, момиче малко'' * ''Сени гиди сени'' * ''Години, луди, млади'' * ''Сама'' * ''Бир, бир'' * ''Каручката'' |- | Молитва за обич<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1996 * Издател: [[Милена рекърдс]] * Формат: MC || * ''Калина, Малина'' * ''За малко топлина'' * ''На шега'' * ''Кой ни раздели'' * ''Остани'' * ''Шофьоре, шофьоре'' * ''Молитва за обич'' * ''Малкият принц'' * ''Когато бяхме малки'' * ''Тики-так'' |- | Само с теб<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1997 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC || * ''Само с теб'' * ''Две очи разплакани'' * ''Бог да те накаже'' * ''За малко топлина'' * ''Години, луди, млади'' * ''Кой ни раздели'' * ''Молитва за обич'' * ''Милена'' * ''Камбаните звънят'' |- | Обичам да живея<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1997 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC || * ''Обичам да живея'' * ''Аман, аман'' * ''Панталона'' * ''На шега'' * ''За тебе пея'' * ''Калина, Малина'' * ''Луда глава'' * ''Сама'' * ''Тики-так'' * ''Нина, Нина'' |- | Вечната обич<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1 октомври 1998 * Издател: Милена Рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Ало, такси'' * ''Чук, чук'' * ''Тъгувам аз'' * ''Късмет'' * ''Забрави ме'' * ''Налей ми вино'' * ''Без теб'' * ''Луд купон'' * ''Вечната обич (дует с Любо)'' * ''Мина мамина'' * ''Колко те обичам'' * ''Завърни се, море'' |- | Хоро се вие<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 11 май 1999 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Полегнала е Гергана'' * ''Прочу се врачка'' * ''Остана Георги сираче'' * ''Кара Кольо'' * ''Мари Величко'' * ''Мари Стано'' * ''Мари стани добро'' * ''Седнал Господ да вечеря'' * ''Хоро се вие'' * ''Канят ме, мамо'' |- | Ден след ден<ref name="Албуми"/> || * Издаден: август 1999 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Остър завой'' * ''Хайде, Дидо'' * ''Ден след ден'' * ''Феноменално'' * ''Не спирай'' * ''Ти си лош'' * ''Игра'' * ''Хитрата лисана'' * ''На море'' * ''Само двама'' |} === Видео албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Румяна: Филм<ref>[https://www.vbox7.com/play:8e7c4908 Видео албуми]</ref> || * Издаден: 2000 * Издател: Милена рекърдс * Формат: [[VHS|Видео касета]] || * ''Години, луди, млади'' * ''Завърни се, море'' * ''Само с теб'' * ''Остър завой'' * ''Вечната обич (дует с Любо)'' * ''Искам, мамо, да отида'' * ''Седнал Господ да вечеря'' * ''Две очи разплакани'' * ''Камбаните звънят'' * ''Колко те обичам'' * ''Полегнала е Гергана'' |} == Самостоятелни песни == * ''Семейно на море (дует с [[Михаил Йончев]])'' (1997) * ''Аз и ти (дует със [[Стефан Митров]])'' (1998) == Видеография == === Видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Луда глава || 1993 || Обичам да живея 1994 |- | Сама || 1993 || Обичам да живея 1994 |- | Камбаните звънят (стара версия) || 1993 || Обичам да живея 1994 |- | Искам, мамо, да отида || 1994 || Песни от Странджа |- | Стоил Стоилки думаше || 1994 || Песни от Странджа |- | Прочу се врачка от Странджа || 1994 || Песни от Странджа |- | Мара в градинка седеше || 1994 || Песни от Странджа |- | Снощи вечер на мегдана || 1994 || Песни от Странджа |- | Тих вятър вее || 1994 || Песни от Странджа |- | Отдолу ми идат, мале ле || 1994 || Песни от Странджа |- | Провикнала се Бояна || 1994 || Песни от Странджа |- | Не казвай, любе, лека нощ || 1994 || Песни от Странджа |- | Ой та тебе, Кольо || 1994 || Песни от Странджа |- | Димо из Солун одеше || 1994 || Песни от Странджа |- | Тодоре, хайван копеле || 1994 || Песни от Странджа |- | Юрдаки, бяло бакалче || 1994 || Песни от Странджа |- | Дайчово хоро || 1994 || Песни от Странджа |- | Две очи разплакани (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Бог да те накаже (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Години, луди, млади (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Милена (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Аман, аман (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Обичам да живея (стара версия) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Обичам да живея (друга версия на клипа) || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Хей, момиче малко || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Печката || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Каручката || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Сени гиди сени || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Ай, Русис || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Бир, бир || 1995 || Обичам да живея 1994 |- | Молитва за обич (стара версия) || 1996 || Молитва за обич |- | За малко топлина (стара версия) || 1996 || Молитва за обич |- | Две очи разплакани (друга версия на клипа) || 1996 || Само с теб |- | Само с теб || 1997 || Само с теб |- | Две очи разплакани || 1997 || Само с теб |- | Бог да те накаже || 1997 || Само с теб |- | За малко топлина || 1997 || Само с теб |- | Години, луди, млади || 1997 || Само с теб |- | Кой ни раздели || 1997 || Само с теб |- | Молитва за обич || 1997 || Само с теб |- | Милена || 1997 || Само с теб |- | Камбаните звънят || 1997 || Само с теб |- | Обичам да живея || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Аман, аман || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Панталона || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | На шега || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | За тебе пея || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Калина, Малина || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Тики-так || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Нина, Нина || 1997 || Обичам да живея 1997 |- | Ало, такси || 1998 || Вечната обич |- | Чук, чук || 1998 || Вечната обич |- | Тъгувам аз || 1998 || Вечната обич |- | Забрави ме || 1998 || Вечната обич |- | Налей ми вино || 1998 || Вечната обич |- | Налей ми вино (неизлъчвана версия) || 1998 || Вечната обич |- | Без теб || 1998 || Вечната обич |- | Луд купон || 1998 || Вечната обич |- | Вечната обич || 1998 || Вечната обич |- | Мина мамина || 1998 || Вечната обич |- | Колко те обичам || 1998 || Вечната обич |- | Завърни се, море || 1998 || Вечната обич |- | Аз и ти || 1998 || — |- | Кара Кольо || 1998 || Хоро се вие |- | Полегнала е Гергана || 1999 || Хоро се вие |- | Полегнала е Гергана (неизлъчвана версия) || 1999 || Хоро се вие |- | Мари стани, добро || 1999 || Хоро се вие |- | Седнал Господ да вечеря || 1999 || Хоро се вие |- | Канят ме, мамо || 1999 || Хоро се вие |- | Остър завой || 1999 || Ден след ден |} === ТВ версии === {| class="wikitable" |- ! Песен !! Премиера !! Албум !! Програма |- | Тики-так || 1996 || Молитва за обич || Предаване „Ах, този фолк“ |- | На шега || 1996 || Молитва за обич || Предаване „Поп+фолк“ |- | Само с теб || 1997 || Само с теб || Предаване „Поп+фолк“ |- | За тебе пея || 1997 || Обичам да живея 1997 || Предаване „Поп+фолк“ |- | Само с теб || 1998 || Само с теб || Предаване „Фолк фурия“ |- | Аз и ти || 1999 || — || Предаване „Топ Фолк“ |- | Мари Стано || 10.07.1999 || Хоро се вие || Предаване „Засвирили и запели“ |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://rumyana-star.alle.bg/албуми/ Дискография на Румяна в официалния ѝ уебсайт] * [https://www.vmusic.bg/artist/Румяна/albums Дискография на Румяна във Vmusic] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] haqqbk3szgary95dtpcrohyaclhlfsx 0 778458 11464616 11444808 2022-07-20T10:59:14Z Sweet 20 218325 /* Албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Андреа (певица)|Андреа]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Андреа (певица)|Андреа]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 60 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Андреа (певица)|Андреа]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 60 видеоклипа. Певицата има договор с музикална компания „[[Пайнер]]“ от 2006 до 2015 г. От 2015 г. е самопродуциращ изпълнител. == Албуми == {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Огън в кръвта<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/3927810-Андреа Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 17 март 2008 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Фалшиво щастие'' * ''Огън в кръвта'' * ''Без теб'' * ''Хладна нежност'' * ''Няма те'' * ''До края'' * ''Красива лъжа'' * ''Дали ще можеш'' * ''Като непознат'' * ''Част от сърцето ми'' * ''Спомен'' * ''Не съм такава'' * ''Искай ме'' * ''Страх'' |- | Мен си търсил<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 9 октомври 2009 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Мен си търсил'' * ''Моята порода (дует с Geo Da Silva)'' * ''Само мой (дует с Кости)'' * ''Дай ми всичко'' * ''Избирам теб (трио с Кости и Lennox Brown)'' * ''Предложи ми'' * ''Употребена (дует с Кости)'' * ''В мен'' * ''Нямам причина'' * ''Най-велик'' |- | Андреа<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 20 декември 2010 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Хайде, опа'' * ''Не ги прави тия работи (ft. [[Илиян (певец)|Илиян]])'' * ''С теб да бъдем пак'' * ''Късай етикета'' * ''Излъжи ме'' * ''Неблагодарен'' * ''Върху мен'' * ''Блясък на кристали (дует с [[Галена]])'' * ''Лъжа го с тебе'' * ''Да се върнеш'' * ''Докосвай ме'' * ''Любовник'' |- | Лоша<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 23 януари 2012 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Лоша'' * ''Докрай'' * ''Едно (дует с [[Борис Дали]])'' * ''На екс (с орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]])'' * ''Не ти го казвам'' * ''Искам теб'' * ''Скитниците (дует със Стефано)'' * ''Предай се (дует с [[Борис Солтарийски]])'' |} == Самостоятелни песни == === Поп-фолк песни === * ''Заради теб'' (2009) * ''Променям те'' (2010) * ''За да ме имаш (дует с [[Анелия]])'' (2011) * ''Пробвай се (дует с [[Азис]])'' (2012) * ''Няма друга (дует с Азис)'' (2012) * ''Искам, искам'' (2012) * ''Тук до мен'' (2012) * ''Лош герой'' (2013) * ''Без окови (дует с Honn Kong)'' (2013) * ''Никой друг'' (2013) * ''Няма да съм аз'' (2013) * ''Пий едно от мене (дует с [[Джена (певица)|Джена]])'' (2013) * ''[[Най-добрата]] (ft. Анелия)'' (2014) * ''Искам нещо от теб (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]])'' (2014) * ''Секс за ден (дует с [[Фики]])'' (2015) * ''Полудей'' (2015) * ''Твойта кожа (дует с [[Крум (певец)|Крум]])'' (2016) * ''Всичко ми взе'' (2016) * ''Строго забранено (ft. [[Сузанита]])'' (2017) * ''Мания'' (2018) * ''Как те искам'' (2019) * ''Мен ми стига (дует с Крум)'' (2019) * ''Само твоя (дует със Super Sako)'' (2019) * ''Егоист'' (2020) * ''Ангел (дует с Ангел)'' (2021) === Песни на други езици === * ''Tyalee (трио с Кости и Buppy)'' (2009) * ''Bellezza (трио с Кости и Geo Da Silva)'' (2009) * ''I wanna (трио с [[Боб Синклер|Bob Sinclar]] и Shaggy)'' (2010) * ''Mine (трио с Кости и Mario Winans)'' (2010) * ''Champagne (трио с Кости и Shaggy)'' (2011) * ''Rock your body (дует с Кости)'' (2011) * ''I wonder why'' (2011) * ''Only you'' (2012) * ''Hayati'' (2013) * ''Pozovi me/Обади ми се (дует с Cvija)'' (2013) * ''Zvuk (дует с MC Yankoo)'' (2013) * ''Chupa song (Chupacabra) (дует с Кости)'' (2013) * ''Nuk ka moment (дует с Valton Krasniqi)'' (2013) * ''Peaceful place (дует с [[Алек Сандър]])'' (2014) * ''Besame (трио с Ronny Dae и Beny Blaze)'' (2014) * ''Universal love (дует с Edward Maya)'' (2015) * ''Passion (квартет с Otilia, Shaggy и Кости)'' (2015) * ''Love is mine'' (2016) * ''Vitamin'' (2017) * ''Mania (сръбската версия) (трио с Cvija и MC Yankoo)'' (2018) * ''Heart beating hard (дует със Sergio)'' (2018) * ''Miss California (дует с Mario Joy)'' (2018) * ''Amor Peligroso'' (2019) * ''Soledad'' (2020) * ''Gimme your love (ft. Corey Chorus)'' (2020) * ''Ven Pa Ca'' (2021) * ''Ale le'' (2021) * ''Lights (дует с Josh X)'' (2021) == Кавър версии == {| class="wikitable" |- ! Песен !! Премиера !! Изпълнител |- | ''Няма накъде'' || 2011 || [[Азис]] |- | ''Ти реши'' || 2014 || [[Борис Дали]] |- | ''Плачь/Cry'' || 2019 || [[Дан Балан]] |- | ''Повей, ветре'' || 2020 || [[Паша Христова]] |- | ''Never be the same again (съвместна с Алек Сандър)'' || 2020 || [[Мелани Си]] |- | ''Дали съм жив'' || 2021 || [[Кали (певица)|Кали]] и [[Сашо Роман]] |} == Видеоклипове == === Поп-фолк видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Като непознат || 21.08.2006 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Не съм такава || 19.11.2006 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Хладна нежност || 06.04.2007 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Без теб || 18.08.2007 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Красива лъжа || 19.10.2007 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Страх || 16.03.2008 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Фалшиво щастие || 20.04.2008 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Няма те || 30.05.2008 || Огън в кръвта || Людмил Иларионов – Люси |- | Нямам причина || 27.06.2008 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Само мой || 15.07.2008 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Най-велик || 11.11.2008 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Дай ми всичко || 22.12.2008 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Избирам теб || 06.03.2009 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Мен си търсил || 15.05.2009 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Употребена || 02.07.2009 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Моята порода || 16.09.2009 || Мен си търсил || Людмил Иларионов – Люси |- | Излъжи ме || 17.11.2009 || Андреа 2010 || Николай Нанков |- | С теб да бъдем пак || 14.01.2010 || Андреа 2010 || Людмил Иларионов – Люси |- | Неблагодарен || 22.05.2010 || Андреа 2010 || Людмил Иларионов – Люси |- | Блясък на кристали || 28.06.2010 || Андреа 2010 || Людмил Иларионов – Люси |- | Хайде, опа || 09.11.2010 || Андреа 2010 || Людмил Иларионов – Люси |- | Не ги прави тия работи || 16.12.2010 || Андреа 2010 || Людмил Иларионов – Люси |- | На екс || 21.04.2011 || Лоша || Людмил Иларионов – Люси |- | Докрай || 22.07.2011 || Лоша || Георги Манов/Людмил Иларионов – Люси |- | Предай се || 23.09.2011 || Лоша || Мартин Макариев |- | Едно || 23.12.2011 || Лоша || Людмил Иларионов – Люси |- | Лоша || 23.01.2012 || Лоша || Мартин Макариев |- | Пробвай се || 05.06.2012 || – || Николай Скерлев |- | Искам, искам || 06.11.2012 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Лош герой || 16.04.2013 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Без окови || 17.06.2013 || – || Bashmotion |- | Никой друг || 12.08.2013 || – || Bashmotion/Андреа |- | Няма да съм аз || 01.11.2013 || – || Йордан Петков/Андреа |- | Пий едно от мене || 26.12.2013 || – || Йордан Петков/Георги Марков |- | Най-добрата || 15.05.2014 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Искам нещо от теб || 24.10.2014 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Секс за ден || 01.06.2015 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Полудей || 31.12.2015 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Всичко ми взе || 24.12.2016 || – || |- | Строго забранено || 31.08.2017 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Егоист || 29.07.2020 || – || Станислав Христов – Стенли/Андреа |} === Видеоклипове на други езици === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Режисьор |- | I wanna || 19.03.2010 || |- | Mine || 17.08.2010 ||Людмил Иларионов – Люси |- | Champagne || 06.02.2011 ||Людмил Иларионов – Люси |- | Only you || 19.06.2012 ||Мартин Макариев |- | Hayati || 22.02.2013 ||Костадин Кръстев – Коко |- | Pozovi me/Обади ми се || 20.05.2013 || Andrej Ilić |- | Zvuk || 06.12.2013 || Visual Fever |- | Chupa song (Chupacabra) || 13.02.2014 || Йордан Петков |- | Besame || 25.12.2014 || Станислав Христов – Стенли |- | Universal love || 02.05.2015 || Станислав Христов – Стенли |- | Passion || 12.12.2015 || Станислав Христов – Стенли |- | Love is mine || 30.05.2016 || Edward Aninaru/Станислав Христов – Стенли/Людмил Иларионов – Люси |- | Vitamin || 09.06.2017 || Станислав Христов – Стенли |- | Heart beating hard || 20.04.2018 || Станислав Христов – Стенли/Андреа |- | Miss California || 28.09.2018 || Андреа |- | Amor Peligroso || 14.05.2019 || |- | Soledad || 09.01.2020 || Андреа |- | Ven Pa Ca || 23.01.2021 || |} === Други видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Режисьор |- | Повей, ветре || 17.04.2020 || Hiken Shtiken/Stambini |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://www.andreasite.eu/discography/ Дискография на Андреа в официалния ѝ уебсайт] * [https://www.discogs.com/artist/3927810-Андреа Дискография на Андреа в Discogs] * [https://web.archive.org/web/20121113225637/http://signal.bg/view_people.php?people_id=4&tab=home&tab=albums Дискография на Андреа в Signal.bg] * [http://andrea-daily.blogspot.com/p/blog-page_21.html?m=1 Дискография на Андреа в Andrea Daily] {{нормативен контрол}} [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 8bf5hj0a06dftigh7vbnc1ja7ui02cf 0 779685 11464594 11229900 2022-07-20T10:46:13Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Джина Стоева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Джина Стоева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 6 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 45 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Джина Стоева]] се състои от 6 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 45 видеоклипа. Певицата има договор с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“ от 2000 до 2015 г. След напускането записва няколко песни като самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/3814732-Джина-Стоева Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Любов моя''''' || * Издаден: 2001 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Теб желая'' * ''Ще бъдеш мой'' * ''Твърдо „Не“'' * ''Дай направо'' * ''Богиня'' * ''Моят принц'' * ''Остани, остани'' * ''На плажа'' * ''Две сърца'' * ''Виждам морето'' * ''Любов моя'' |- | '''''Така желана''''' || * Издаден: 2003 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Нека те боли'' * ''Нежни струни'' * ''Сладка болка'' * ''Екстаз'' * ''Само тази нощ (Бейби)'' * ''Ще те хвана'' * ''Старата чешма'' * ''Да се преструвам'' * ''Милвай ме'' * ''Добър вечер'' * ''Хей, животе'' |- | '''''Изкушение''''' || * Издаден: 25 юни 2007 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Ара Мюзик]] * Формат: MC, CD || * ''Сто жени'' * ''Единствен'' * ''Подарък'' * ''Желание'' * ''Полудявам'' * ''Докога'' * ''Безумната нощ'' * ''Луда любов'' * ''Сребърен дъжд'' * ''Вино и любов (дует с Дарко)'' |- | '''''Пиринско слънце''''' || * Издаден: 7 септември 2008 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: MC, CD || * ''Пирински вятър'' * ''Мома в зандани'' * ''Пирине, Пирине'' * ''Мома Катерина'' * ''Звездица ясна'' * ''Рума мома'' * ''Алени звезди'' * ''Три години'' * ''Расти ми, расти'' * ''Йовано, Йованке'' * ''Мома войвода'' * ''Старата чешма'' * ''Рецитал „[[Пирин фолк]] 2008“'' |- | '''''Неизлечимо влюбена''''' || * Издаден: 28 април 2009 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: MC, CD || * ''Засрами се'' * ''Дай ми знак'' * ''Огледай се'' * ''Сипи, сипи, налей'' * ''Малка мръсница'' * ''Ябълка на раздора'' * ''VIP'' * ''Давам'' * ''Няма да ти мине'' * ''Нещо шумно'' * ''Бивша'' * ''Неизлечимо влюбена'' * ''Чуй как звучи (дует с Теньо Гогов)'' * ''Няма да ти мине (ремикс)'' |- | '''''Чашо моя''''' || * Издаден: 18 ноември 2014 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: CD || * ''Чашо моя'' * ''Давай ме, мамо, за терзийче'' * ''Помниш ли, сестрице (дует с Кеви Стоева)'' * ''Майка на Марийка думаше (дует с [[Ивена]])'' * ''Петруно, пиле шарено'' * ''Кальо, Калино'' * ''Прошки'' * ''Огън гори'' * ''Високо чардаци'' * ''София, мамо, София'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/BA-The-Best-Of/release/14161117 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник''''' || * Издаден: 5 юни 2012 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: CD+[[DVD]] || * ''Свалка две'' * ''Животът те обича'' * ''Добре дошъл в клуба'' * ''Докога'' * ''Неизлечимо влюбена'' * ''Пясъчен часовник'' * ''Една новина (дует с Ивена)'' * ''Малка мръсница'' * ''Желание'' * ''Милвай ме'' * ''Надежда'' * ''Сърце на два етажа'' * ''Сто жени'' * ''Това ли искаш'' * ''Засрами се'' * ''Чуй как звучи (дует с Теньо Гогов)'' * ''Без конкуренция'' * ''Да се преструвам'' * ''Аз и ти (дует с Дарко)'' * ''Пясъчен часовник (инструментал)'' |} == Песни извън албум == * ''Женската душа (дует с [[Ина (певица)|Ина]])'' (2001) * ''Любовна лавина (дует с Коко Колев)'' (2001) * ''Коледа е (трио с [[Лия (певица)|Лия]] и [[Луна (певица)|Луна]])'' (2002) * ''Искам'' (2004) * ''Танцувай с мен в нощта'' (2004) * ''Ако се завърнеш'' (2005) * ''Сърцето ми'' (2005) * ''Цунами'' (2005) * ''Жива съм'' (2009) * ''Трима в комбина (трио с Ивена и Теньо Гогов)'' (2012) * ''На първо време'' (2012) * ''Писано ни е'' (2013) * ''Кой видял-видял (дует с [[Емануела (певица)|Емануела]])'' (2013) * ''Петък вечерта'' (2013) * ''Мохито (трио с Ивена и Теньо Гогов)'' (2014) * ''To the left'' (2015) * ''Лоша ме пишете'' (2016) * ''Ди Каприо'' (2016) * ''Наранявай (дует с Ивена)'' (2019) == Видеоклипове == === Поп-фолк видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Любов моя || 2000 || Любов моя || |- | Женската душа || 2001 || – || Еди Багдасарян |- | Милвай ме || 2002 || Така желана || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Само тази нощ (Бейби) || 2002 || Така желана || Александър Моллов |- | Нека те боли || 2003 || Така желана || Стефан Савов |- | Екстаз || 2003 || Така желана || |- | Сладка болка || 2003 || Така желана || |- | Искам || 2004 || – || |- | Остани, остани || 2004 || Любов моя || |- | Аз и ти || 2004 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || |- | Танцувай с мен в нощта || 2004 || – || |- | Пясъчен часовник || 2005 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || |- | Безумната нощ || 23.09.2006 || Изкушение || Николай Нанков |- | Докога || 25.03.2007 || Изкушение || Деян Миличевич |- | Сто жени || 09.08.2007 || Изкушение || Красимир Илиев |- | Желание || 10.12.2007 || Изкушение || Николай Нанков |- | Няма да ти мине || 07.04.2008 || Неизлечимо влюбена || Румен Атанасов |- | Бивша || 08.07.2008 || Неизлечимо влюбена || |- | Сипи, сипи, налей || 12.12.2008 || Неизлечимо влюбена || |- | Малка мръсница || 17.03.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Засрами се || 27.04.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Неизлечимо влюбена || 10.08.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Една новина || 29.10.2010 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Entermedia |- | Без конкуренция || 17.01.2011 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Георги Марков |- | Надежда || 05.06.2011 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Румен Атанасов |- | Свалка 2 || 27.01.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Николай Скерлев |- | Добре дошъл в клуба || 15.05.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Николай Скерлев |- | Животът те обича || 31.07.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Димитър Колев |- | Трима в комбина || 24.08.2012 || – || Николай Скерлев |- | На първо време || 07.12.2012 || – || Деян Миличевич |- | Писано ни е || 31.05.2013 || – || Николай Скерлев |- | Кой видял-видял || 26.07.2013 || – || Front Line Cinema |- | Петък вечерта || 17.12.2013 || – || N-Team |- | Мохито || 09.08.2014 || – || Петър Петров |- | To the left || 17.08.2015 || – || Йордан Петков |- | Лоша ме пишете || 27.01.2016 || – || Йордан Петков |- | Ди Каприо || 20.10.2016 || – || Николай Скерлев |- | Наранявай || 08.10.2019 || – || Николай Скерлев |} === Фолклорни видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Огън гори || 21.06.2013 || Чашо моя || Ненчо Касъмов |- | Помниш ли, сестрице || 17.10.2013 || Чашо моя || Ненчо Касъмов |- | Рума мома || 06.02.2014 || Пиринско слънце || Ненчо Касъмов |- | Алени звезди || 15.04.2014 || Пиринско слънце || Ненчо Касъмов |- | Звездица ясна || 18.07.2014 || Пиринско слънце || |- | Майка на Марийка думаше || 17.10.2014 || Чашо моя || |- | Чашо моя || 13.11.2014 || Чашо моя || |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20170428052725/http://signal.bg/view_people.php?people_id=65&tab=home&tab=albums Дискография на Джина Стоева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 6mk6m8c7hbooezmxhq9nx6mmg65tby7 11464597 11464594 2022-07-20T10:47:24Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Джина Стоева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Джина Стоева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 6 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 45 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Джина Стоева]] се състои от 6 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 45 видеоклипа. Певицата има договор с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“ от 2000 до 2015 г. След напускането записва няколко песни като самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/3814732-Джина-Стоева Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Любов моя''''' || * Издаден: 2001 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Теб желая'' * ''Ще бъдеш мой'' * ''Твърдо „Не“'' * ''Дай направо'' * ''Богиня'' * ''Моят принц'' * ''Остани, остани'' * ''На плажа'' * ''Две сърца'' * ''Виждам морето'' * ''Любов моя'' |- | '''''Така желана''''' || * Издаден: 2003 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Нека те боли'' * ''Нежни струни'' * ''Сладка болка'' * ''Екстаз'' * ''Само тази нощ (Бейби)'' * ''Ще те хвана'' * ''Старата чешма'' * ''Да се преструвам'' * ''Милвай ме'' * ''Добър вечер'' * ''Хей, животе'' |- | '''''Изкушение''''' || * Издаден: 25 юни 2007 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Ара Мюзик]] * Формат: MC, CD || * ''Сто жени'' * ''Единствен'' * ''Подарък'' * ''Желание'' * ''Полудявам'' * ''Докога'' * ''Безумната нощ'' * ''Луда любов'' * ''Сребърен дъжд'' * ''Вино и любов (дует с Дарко)'' |- | '''''Пиринско слънце''''' || * Издаден: 7 септември 2008 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: MC, CD || * ''Пирински вятър'' * ''Мома в зандани'' * ''Пирине, Пирине'' * ''Мома Катерина'' * ''Звездица ясна'' * ''Рума мома'' * ''Алени звезди'' * ''Три години'' * ''Расти ми, расти'' * ''Йовано, Йованке'' * ''Мома войвода'' * ''Старата чешма'' * ''Рецитал „[[Пирин фолк]] 2008“'' |- | '''''Неизлечимо влюбена''''' || * Издаден: 28 април 2009 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: CD || * ''Засрами се'' * ''Дай ми знак'' * ''Огледай се'' * ''Сипи, сипи, налей'' * ''Малка мръсница'' * ''Ябълка на раздора'' * ''VIP'' * ''Давам'' * ''Няма да ти мине'' * ''Нещо шумно'' * ''Бивша'' * ''Неизлечимо влюбена'' * ''Чуй как звучи (дует с Теньо Гогов)'' * ''Няма да ти мине (ремикс)'' |- | '''''Чашо моя''''' || * Издаден: 18 ноември 2014 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: CD || * ''Чашо моя'' * ''Давай ме, мамо, за терзийче'' * ''Помниш ли, сестрице (дует с Кеви Стоева)'' * ''Майка на Марийка думаше (дует с [[Ивена]])'' * ''Петруно, пиле шарено'' * ''Кальо, Калино'' * ''Прошки'' * ''Огън гори'' * ''Високо чардаци'' * ''София, мамо, София'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/BA-The-Best-Of/release/14161117 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник''''' || * Издаден: 5 юни 2012 * Издател: Ара Аудио-видео, Ара Мюзик * Формат: CD+[[DVD]] || * ''Свалка две'' * ''Животът те обича'' * ''Добре дошъл в клуба'' * ''Докога'' * ''Неизлечимо влюбена'' * ''Пясъчен часовник'' * ''Една новина (дует с Ивена)'' * ''Малка мръсница'' * ''Желание'' * ''Милвай ме'' * ''Надежда'' * ''Сърце на два етажа'' * ''Сто жени'' * ''Това ли искаш'' * ''Засрами се'' * ''Чуй как звучи (дует с Теньо Гогов)'' * ''Без конкуренция'' * ''Да се преструвам'' * ''Аз и ти (дует с Дарко)'' * ''Пясъчен часовник (инструментал)'' |} == Песни извън албум == * ''Женската душа (дует с [[Ина (певица)|Ина]])'' (2001) * ''Любовна лавина (дует с Коко Колев)'' (2001) * ''Коледа е (трио с [[Лия (певица)|Лия]] и [[Луна (певица)|Луна]])'' (2002) * ''Искам'' (2004) * ''Танцувай с мен в нощта'' (2004) * ''Ако се завърнеш'' (2005) * ''Сърцето ми'' (2005) * ''Цунами'' (2005) * ''Жива съм'' (2009) * ''Трима в комбина (трио с Ивена и Теньо Гогов)'' (2012) * ''На първо време'' (2012) * ''Писано ни е'' (2013) * ''Кой видял-видял (дует с [[Емануела (певица)|Емануела]])'' (2013) * ''Петък вечерта'' (2013) * ''Мохито (трио с Ивена и Теньо Гогов)'' (2014) * ''To the left'' (2015) * ''Лоша ме пишете'' (2016) * ''Ди Каприо'' (2016) * ''Наранявай (дует с Ивена)'' (2019) == Видеоклипове == === Поп-фолк видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Любов моя || 2000 || Любов моя || |- | Женската душа || 2001 || – || Еди Багдасарян |- | Милвай ме || 2002 || Така желана || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Само тази нощ (Бейби) || 2002 || Така желана || Александър Моллов |- | Нека те боли || 2003 || Така желана || Стефан Савов |- | Екстаз || 2003 || Така желана || |- | Сладка болка || 2003 || Така желана || |- | Искам || 2004 || – || |- | Остани, остани || 2004 || Любов моя || |- | Аз и ти || 2004 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || |- | Танцувай с мен в нощта || 2004 || – || |- | Пясъчен часовник || 2005 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || |- | Безумната нощ || 23.09.2006 || Изкушение || Николай Нанков |- | Докога || 25.03.2007 || Изкушение || Деян Миличевич |- | Сто жени || 09.08.2007 || Изкушение || Красимир Илиев |- | Желание || 10.12.2007 || Изкушение || Николай Нанков |- | Няма да ти мине || 07.04.2008 || Неизлечимо влюбена || Румен Атанасов |- | Бивша || 08.07.2008 || Неизлечимо влюбена || |- | Сипи, сипи, налей || 12.12.2008 || Неизлечимо влюбена || |- | Малка мръсница || 17.03.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Засрами се || 27.04.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Неизлечимо влюбена || 10.08.2009 || Неизлечимо влюбена || Николай Нанков |- | Една новина || 29.10.2010 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Entermedia |- | Без конкуренция || 17.01.2011 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Георги Марков |- | Надежда || 05.06.2011 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Румен Атанасов |- | Свалка 2 || 27.01.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Николай Скерлев |- | Добре дошъл в клуба || 15.05.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Николай Скерлев |- | Животът те обича || 31.07.2012 || The Best of Jina Stoeva – Пясъчен часовник || Димитър Колев |- | Трима в комбина || 24.08.2012 || – || Николай Скерлев |- | На първо време || 07.12.2012 || – || Деян Миличевич |- | Писано ни е || 31.05.2013 || – || Николай Скерлев |- | Кой видял-видял || 26.07.2013 || – || Front Line Cinema |- | Петък вечерта || 17.12.2013 || – || N-Team |- | Мохито || 09.08.2014 || – || Петър Петров |- | To the left || 17.08.2015 || – || Йордан Петков |- | Лоша ме пишете || 27.01.2016 || – || Йордан Петков |- | Ди Каприо || 20.10.2016 || – || Николай Скерлев |- | Наранявай || 08.10.2019 || – || Николай Скерлев |} === Фолклорни видеоклипове === {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Огън гори || 21.06.2013 || Чашо моя || Ненчо Касъмов |- | Помниш ли, сестрице || 17.10.2013 || Чашо моя || Ненчо Касъмов |- | Рума мома || 06.02.2014 || Пиринско слънце || Ненчо Касъмов |- | Алени звезди || 15.04.2014 || Пиринско слънце || Ненчо Касъмов |- | Звездица ясна || 18.07.2014 || Пиринско слънце || |- | Майка на Марийка думаше || 17.10.2014 || Чашо моя || |- | Чашо моя || 13.11.2014 || Чашо моя || |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20170428052725/http://signal.bg/view_people.php?people_id=65&tab=home&tab=albums Дискография на Джина Стоева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] gv21odlf5bv6350ixzjnc820iieybne 0 779772 11464553 11246121 2022-07-20T10:27:16Z Sweet 20 218325 /* Самостоятелни песни */ wikitext text/x-wiki {{основна|Лияна}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Лияна]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 43 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Лияна]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 43 видеоклипа. През годините певицата работи с две музикални компании „[[Орфей мюзик]]” и „[[Съни Мюзик]]”. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Пирински видения<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/7196215-%D0%9B%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B0 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1994 * Издател: * Формат: [[Аудио касета]] || * ''Море пиле'' * ''Смиляна'' * ''Свирчица (дует с Валентин Попов)'' * ''Пирински видения (дует с Валентин Попов)'' * ''Три са бряста'' * ''Хубава си, моя горо'' * ''Мари божо'' * ''Биляна'' * ''Гурбетчия'' * ''Дай ми клонка от малина (дует с Валентин Попов)'' * ''Де гиди, юначе'' * ''Родна земя (дует с Валентин Попов)'' * ''Пораснало момиче'' * ''Засвири дедо с тамбурата (дует с Валентин Попов)'' |- | Каменно сърце<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: [[Орфей мюзик]] * Формат: Аудио касета, [[Компактдиск|CD]] || * ''Каменно сърце'' * ''Последна рана'' * ''Ще си търся мъж'' * ''Ангел бели'' * ''Не ме лъжи'' * ''Не ме моли'' * ''Танцувай с мен'' * ''Вино или жени'' * ''Налей ми вино'' * ''Тъжна есен'' * ''Писна ми'' |- | Платинена жена<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Орфей Мюзик * Формат: CD || * ''Вещица'' * ''Мили мой'' * ''Платинена жена'' * ''Момиче за милиони'' * ''Майко'' * ''Няма грешка'' * ''Две деца'' * ''Смотан мъж'' * ''Машала'' * ''Царица'' * ''Прокълнатият гълъб'' |- | Като вещица<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 21 юли 2010 * Издател: [[Съни Мюзик]] * Формат: CD || * ''Като вещица'' * ''Хайде, доведи я'' * ''На всеки кръгъл час'' * ''И когато фактите говорят'' * ''Тази нощ (дует с Нел)'' * ''Каменно сърце (ремикс)'' * ''Бързай, бързай'' * ''С мен танцувай'' * ''Сладки мечти'' * ''Тръгваш ли'' * ''Лети, лети'' * ''Чао и мерси (дует с Нел)'' * ''Не ми харесва (дует с Mike Fresh)'' * ''Лошите момичета'' |} == Самостоятелни песни == * ''Щастливецът (дует с [[Константин (певец)|Константин]])'' (1999) * ''Случайно'' (2001) * ''Още ме обичай'' (2004) * ''Ще бъда твоето слънце'' (2004) * ''Родна земя'' (2005) * ''Еротика'' (2005) * ''Преговор'' (2005) * ''Ще плащаш'' (2006) * ''Да я науча'' (2010) * ''Пак лъжа'' (2010) * ''Ох, ох'' (2011) * ''Забий ми ножа'' (2011) * ''Запознай се с мен'' (2011) * ''Кус, кус'' (2011) * ''Тяло, пречиш ми'' (2012) * ''Звяр'' (2012) * ''Забранена любов (дует с Офир Коен)'' (2012) * ''Изневяра (дует с DJ Ники)'' (2012) * ''Дай цигара'' (2012) * ''Боли ме'' (2013) * ''Кой е той'' (2013) * ''Избягай'' (2014) * ''До лудост'' (2014) * ''Вуду'' (2016) * ''Дреме ли ми'' (2016) * ''И мъжете'' (2016) * ''Принцеса'' (2019) * ''Любов'' (2019) * ''Шамар'' (2019) * ''Момичето (с Константин)'' (2020) * ''Като хлапе (с Константин)'' (2020) * ''Изхвърли ме'' (2021) * ''Браво, браво'' (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Каменно сърце || 1998 || Каменно сърце || |- | Вино или жени || 1998 || Каменно сърце || |- | Мили мой || 2000 || Платинена жена || |- | Майко || 2000 || Платинена жена || |- | Вещица || 2000 || Платинена жена || |- | Платинена жена || 2000 || Платинена жена || |- | Случайно || 2001 || – || |- | Още ме обичай || 2004 || – || |- | Еротика || 2005 || – || |- | Преговор || 2005 || – || |- | Каменно сърце (ремикс) || 2006 || Като вещица || |- | Ще плащаш || 2006 || – || |- | Сладки мечти || 20.06.2007 || Като вещица || |- | Не ми харесва || 03.10.2007 || Като вещица || |- | Тази нощ || 24.10.2007 || Като вещица || Николай Нанков |- | Бързай, бързай || 19.08.2008 || Като вещица || |- | Като вещица || 11.08.2009 || Като вещица || Николай Нанков |- | Хайде, доведи я || 11.11.2009 || Като вещица || Николай Нанков |- | Лошите момичета || 01.07.2010 || Като вещица || Николай Нанков |- | Да я науча || 07.10.2010 || – || Николай Нанков |- | Пак лъжа || 04.01.2011 || – || |- | Ох, ох || 09.03.2011 || – || Николай Нанков |- | Забий ми ножа || 27.06.2011 || – || |- | Запознай се с мен || 12.10.2011 || – || |- | Кус, кус || 09.12.2011 || – || |- | Тяло, пречиш ми || 13.02.2012 || – || Николай Нанков |- | Звяр || 12.04.2012 || – || |- | Забранена любов || 02.07.2012 || – || |- | Изневяра || 03.10.2012 || – || Николай Нанков |- | Дай цигара || 14.12.2012 || – || Николай Нанков |- | Боли ме || 20.03.2013 || – || |- | Кой е той || 08.05.2013 || – || |- | Избягай || 14.01.2014 || – || |- | До лудост || 18.06.2014 || – || Николай Скерлев |- | Вуду || 21.03.2016 || – || |- | Дреме ли ми || 29.07.2016 || – || Николай Скерлев |- | И мъжете || 02.11.2016 || – || Николай Скерлев |- | Принцеса || 30.01.2019 || – || Николай Скерлев |- | Любов || 07.05.2019 || – || Николай Скерлев |- | Шамар || 12.09.2019 || – || Николай Скерлев |- | Момичето || 04.03.2020 || – || Николай Скерлев |- | Като хлапе || 05.10.2020 || – || Николай Скерлев |- | Изхвърли ме || 11.10.2021 || – || Николай Скерлев |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://liana-world.weebly.com/10441080108910821086107510881072109210801103.html Дискография на Лияна в официалния ѝ уебсайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] i5bejftc5it2mh3mkzdfjzu1iwfucux 11464556 11464553 2022-07-20T10:28:16Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{основна|Лияна}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Лияна]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 43 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Лияна]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 43 видеоклипа. През годините певицата работи с две музикални компании „[[Орфей мюзик]]” и „[[Съни Мюзик]]”. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Пирински видения<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/7196215-%D0%9B%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B0 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1994 * Издател: * Формат: [[Аудио касета]] || * ''Море пиле'' * ''Смиляна'' * ''Свирчица (дует с Валентин Попов)'' * ''Пирински видения (дует с Валентин Попов)'' * ''Три са бряста'' * ''Хубава си, моя горо'' * ''Мари божо'' * ''Биляна'' * ''Гурбетчия'' * ''Дай ми клонка от малина (дует с Валентин Попов)'' * ''Де гиди, юначе'' * ''Родна земя (дует с Валентин Попов)'' * ''Пораснало момиче'' * ''Засвири дедо с тамбурата (дует с Валентин Попов)'' |- | Каменно сърце<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: [[Орфей мюзик]] * Формат: Аудио касета, [[Компактдиск|CD]] || * ''Каменно сърце'' * ''Последна рана'' * ''Ще си търся мъж'' * ''Ангел бели'' * ''Не ме лъжи'' * ''Не ме моли'' * ''Танцувай с мен'' * ''Вино или жени'' * ''Налей ми вино'' * ''Тъжна есен'' * ''Писна ми'' |- | Платинена жена<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Орфей Мюзик * Формат: CD || * ''Вещица'' * ''Мили мой'' * ''Платинена жена'' * ''Момиче за милиони'' * ''Майко'' * ''Няма грешка'' * ''Две деца'' * ''Смотан мъж'' * ''Машала'' * ''Царица'' * ''Прокълнатият гълъб'' |- | Като вещица<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 21 юли 2010 * Издател: [[Съни Мюзик]] * Формат: CD || * ''Като вещица'' * ''Хайде, доведи я'' * ''На всеки кръгъл час'' * ''И когато фактите говорят'' * ''Тази нощ (дует с Нел)'' * ''Каменно сърце (ремикс)'' * ''Бързай, бързай'' * ''С мен танцувай'' * ''Сладки мечти'' * ''Тръгваш ли'' * ''Лети, лети'' * ''Чао и мерси (дует с Нел)'' * ''Не ми харесва (дует с Mike Fresh)'' * ''Лошите момичета'' |} == Самостоятелни песни == * ''Щастливецът (дует с [[Константин (певец)|Константин]])'' (1999) * ''Случайно'' (2001) * ''Още ме обичай'' (2004) * ''Ще бъда твоето слънце'' (2004) * ''Родна земя'' (2005) * ''Еротика'' (2005) * ''Преговор'' (2005) * ''Ще плащаш'' (2006) * ''Да я науча'' (2010) * ''Пак лъжа'' (2010) * ''Ох, ох'' (2011) * ''Забий ми ножа'' (2011) * ''Запознай се с мен'' (2011) * ''Кус, кус'' (2011) * ''Тяло, пречиш ми'' (2012) * ''Звяр'' (2012) * ''Забранена любов (дует с Офир Коен)'' (2012) * ''Изневяра (дует с DJ Ники)'' (2012) * ''Дай цигара'' (2012) * ''Боли ме'' (2013) * ''Кой е той'' (2013) * ''Избягай'' (2014) * ''До лудост'' (2014) * ''Вуду'' (2016) * ''Дреме ли ми'' (2016) * ''И мъжете'' (2016) * ''Принцеса'' (2019) * ''Любов'' (2019) * ''Шамар'' (2019) * ''Момичето (с Константин)'' (2020) * ''Като хлапе (с Константин)'' (2020) * ''Изхвърли ме'' (2021) * ''Браво, браво'' (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Каменно сърце || 1998 || Каменно сърце || |- | Вино или жени || 1998 || Каменно сърце || |- | Мили мой || 2000 || Платинена жена || |- | Майко || 2000 || Платинена жена || |- | Вещица || 2000 || Платинена жена || |- | Платинена жена || 2000 || Платинена жена || |- | Случайно || 2001 || – || |- | Още ме обичай || 2004 || – || |- | Еротика || 2005 || – || |- | Преговор || 2005 || – || |- | Каменно сърце (ремикс) || 2006 || Като вещица || |- | Ще плащаш || 2006 || – || |- | Сладки мечти || 20.06.2007 || Като вещица || |- | Не ми харесва || 03.10.2007 || Като вещица || |- | Тази нощ || 24.10.2007 || Като вещица || Николай Нанков |- | Бързай, бързай || 19.08.2008 || Като вещица || |- | Като вещица || 11.08.2009 || Като вещица || Николай Нанков |- | Хайде, доведи я || 11.11.2009 || Като вещица || Николай Нанков |- | Лошите момичета || 01.07.2010 || Като вещица || Николай Нанков |- | Да я науча || 07.10.2010 || – || Николай Нанков |- | Пак лъжа || 04.01.2011 || – || |- | Ох, ох || 09.03.2011 || – || Николай Нанков |- | Забий ми ножа || 27.06.2011 || – || |- | Запознай се с мен || 12.10.2011 || – || |- | Кус, кус || 09.12.2011 || – || |- | Тяло, пречиш ми || 13.02.2012 || – || Николай Нанков |- | Звяр || 12.04.2012 || – || |- | Забранена любов || 02.07.2012 || – || |- | Изневяра || 03.10.2012 || – || Николай Нанков |- | Дай цигара || 14.12.2012 || – || Николай Нанков |- | Боли ме || 20.03.2013 || – || |- | Кой е той || 08.05.2013 || – || |- | Избягай || 14.01.2014 || – || |- | До лудост || 18.06.2014 || – || Николай Скерлев |- | Вуду || 21.03.2016 || – || |- | Дреме ли ми || 29.07.2016 || – || Николай Скерлев |- | И мъжете || 02.11.2016 || – || Николай Скерлев |- | Принцеса || 30.01.2019 || – || Николай Скерлев |- | Любов || 07.05.2019 || – || Николай Скерлев |- | Шамар || 12.09.2019 || – || Николай Скерлев |- | Момичето || 04.03.2020 || – || Николай Скерлев |- | Като хлапе || 05.10.2020 || – || Николай Скерлев |- | Изхвърли ме || 11.10.2021 || – || Николай Скерлев |- | Браво, браво || 14.07.2022 || – || Николай Скерлев |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://liana-world.weebly.com/10441080108910821086107510881072109210801103.html Дискография на Лияна в официалния ѝ уебсайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] lb9jo5g9ux8ubxlj0qzmi09um82ko5u 0 780082 11464543 11229906 2022-07-20T10:19:23Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Константин (певец)|Константин]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Константин (певец)|Константин]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 7 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 52 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Константин (певец)|Константин]] се състои от 7 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 52 видеоклипа. През годините певецът работи с две музикални компании „[[Орфей мюзик]]“ и „[[Пайнер]]“. От 2019 г. е самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/3927809-Константин Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Черна роза''''' || * Издаден: 1999 * Издател: [[Орфей мюзик]] * Формат: [[Аудио касета]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Черна роза'' * ''Щастливецът (дует с [[Лияна]])'' * ''Сбогом'' * ''Прошка'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Скитник по душа'' * ''Птицо моя'' * ''Да ме погубиш'' * ''Лале ли си, зюмбюл ли си'' |- | '''''Върни се''''' || * Издаден: 2001 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Несподелена любов'' * ''Една жена, една любов'' * ''Огнени очи'' * ''Много позволих'' * ''Острието'' * ''До утре'' * ''Ограбен'' * ''Излишна'' * ''Грешник'' * ''Искам да съм твоят Бог'' * ''Изсъхнали цветя'' * ''Приятелю'' * ''Върни се'' |- | '''''Като сън''''' || * Издаден: 2003 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Като сън'' * ''Тъжна луна'' * ''Да те усещам'' * ''Ще ме имаш, ама друг път'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Сърцето ми'' * ''Кажи защо'' * ''Мразя те'' * ''Зажалила майка'' * ''Айде земи тамбурата'' |- | '''''Червило''''' || * Издаден: 2004 * Издател: Орфей мюзик * Формат: CD || * ''По-спокойно'' * ''Червило'' * ''Тежка диагноза (дует с [[Райна (певица)|Райна]])'' * ''Да те усещам (ремикс)'' * ''Червило (ремикс)'' * ''Несподелена любов (ремикс)'' * ''По-спокойно (инструментал)'' * ''Червило (инструментал)'' |- | '''''Обади ми се''''' || * Издаден: 2006 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Обади ми се'' * ''Кой живее в гаража'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Обречен на теб'' * ''Съблечи ме сега'' * ''Опасно сладък случай'' * ''Любов без билет'' * ''Толкова лъжи'' * ''Ще те върна в първи клас (ремикс)'' |- | '''''Константин''''' || * Издаден: 17 юли 2010 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: CD || * ''Бяло сладко'' * ''Mr. King'' * ''Знам добре'' * ''Едвам ме нави'' * ''Не ми пречи (дует с [[Преслава (певица)|Преслава]])'' * ''Любовни абонати'' * ''А-у'' * ''Излишен'' * ''Усещане за Мерилин (дует с Преслава)'' * ''Кажи ми'' * ''Големият удар'' * ''По-щастлива'' * ''Палатка (трио с [[Борис Дали]] и [[Илиян (певец)|Илиян]])'' |- | '''''Докато сърцето бие''''' || * Издаден: 31 октомври 2016 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Докато сърцето бие'' * ''Не ме заслужаваш (дует с [[Емануела (певица)|Емануела]])'' * ''Болка в минути (ft. [[Деси Слава]])'' * ''Виждам те'' * ''Предишната'' * ''Четири стени'' * ''Лека нощ'' * ''Точно ти'' * ''До безумие (дует с [[Цветелина Янева]])'' * ''Твърде късно е (ft. [[Анелия]])'' * ''Не си ти (дует с [[Алисия]])'' * ''От утре ще е друго (ft. Деси Слава)'' * ''Студентка'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/Константин-The-Best/release/15611908 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''The Best''''' || * Издаден: 2007 * Издател: Орфей мюзик * Формат: CD || * ''Кой живее в гаража'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Да те усещам'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Черна роза'' * ''Тежка диагноза (дует с Райна)'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''По-спокойно'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Обади ми се'' * ''Тъжна луна'' * ''Като сън'' * ''Червило'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Острието'' * ''Много позволих'' * ''Несподелена любов'' * ''Върни се'' * ''Айде земи тамбурата'' |} == Песни извън албум == * ''И това е любов (дует с Райна)'' (2005) * ''Не барай'' (2011) * ''Към финала (дует с Преслава)'' (2011) * ''Ой, Киче, Киче (с Цветелина Янева и орк. Орфей)'' (2012) * ''Аз бях тук (ft. Деси Слава)'' (2017) * ''Ще ме научиш ли (дует с [[Джулия (певица)|Джулия]])'' (2017) * ''Още те обичам (дует с Емануела)'' (2017) * ''Гол (трио с Илиян и Борис Дали)'' (2017) * ''Любов ли е (дует с Алисия)'' (2018) * ''107 дни'' (2019) * ''Кома (дует с [[Тони Стораро]])'' (2019) * ''Един грам срам'' (2019) * ''Майната ти Свети Валентин (дует с [[Меди (певец)|Меди]])'' (2020) * ''Проблем (дует със [[Софи Маринова]])'' (2020) * ''Сладкото зло (дует с Преслава)'' (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Черна роза || 1999 || Черна роза || |- | Сбогом || 1999 || Черна роза || |- | До Чикаго и назад || 2000 || Черна роза || |- | Несподелена любов || 2001 || Върни се || |- | Острието || 2001 || Върни се || |- | Върни се || 2001 || Върни се || |- | Като сън || 2003 || Като сън || Магърдич Халваджиян |- | Ти си само осми клас || 2004 || Като сън || |- | Да те усещам || 2004 || Като сън || |- | Тъжна луна || 2004 || Като сън || |- | Тежка диагноза || 2004 || Червило || Людмил Иларионов – Люси |- | По-спокойно || 2004 || Червило || |- | И това е любов || 2005 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Обади ми се || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Кой живее в гаража || 2006 || Обади ми се || |- | Ти си ми всичко || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Ние знаем как || 2006 || Обади ми се || |- | По-щастлива || 23.11.2007 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Едвам ме нави || 13.06.2008 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Излишен || 11.02.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | А-у || 04.05.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Усещане за Мерилин || 08.09.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Не ми пречи || 26.11.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Mr. King || 19.02.2010 || Константин 2010 || Александър Моллов |- | Палатка || 21.05.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Кажи ми || 25.10.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Не барай || 23.05.2011 || – || Йордан Петков |- | Четири стени || 26.02.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Ой, Киче, Киче || 24.05.2012 || – || Николай Нанков |- | Докато сърцето бие || 28.06.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Виждам те || 15.02.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Твърде късно е || 09.11.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | До безумие || 18.11.2013 || Докато сърцето бие || Николай Нанков |- | Студентка || 01.07.2014 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Предишната || 24.11.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Не си ти || 30.12.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Болка в минути || 21.03.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | От утре ще е друго || 05.09.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Точно ти || 19.02.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Лека нощ || 03.06.2016 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Аз бях тук || 19.04.2017 || – || Александър Моллов |- | Ще ме научиш ли || 11.08.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Гол || 06.12.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Любов ли е || 07.09.2018 || – || Кирил Киров – Кико |- | 107 дни || 22.03.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Кома || 13.06.2019 || – || Людмил Иларионов - Люси |- | Един грам срам || 16.12.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Майната ти Свети Валентин || 12.02.2020 || – || Николай Скерлев |- | Проблем || 25.06.2020 || – || Николай Скерлев |- | Грешници || 12.02.2021 || – || Людмил Иларионов - Люси |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+(Konstantin)/albums Дискография на Константин във Vmusic] * [https://web.archive.org/web/20150630111838/http://signal.bg/view_people.php?people_id=37&tab=home&tab=albums Дискография на Константин в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] g0lya9dbdvg5s9am3vmgqv74e2oumvv 11464544 11464543 2022-07-20T10:20:39Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Константин (певец)|Константин]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Константин (певец)|Константин]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 7 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 52 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Константин (певец)|Константин]] се състои от 7 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 52 видеоклипа. През годините певецът работи с две музикални компании „[[Орфей мюзик]]“ и „[[Пайнер]]“. От 2019 г. е самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/3927809-Константин Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Черна роза''''' || * Издаден: 1999 * Издател: [[Орфей мюзик]] * Формат: [[Аудио касета]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Черна роза'' * ''Щастливецът (дует с [[Лияна]])'' * ''Сбогом'' * ''Прошка'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Скитник по душа'' * ''Птицо моя'' * ''Да ме погубиш'' * ''Лале ли си, зюмбюл ли си'' |- | '''''Върни се''''' || * Издаден: 2001 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Несподелена любов'' * ''Една жена, една любов'' * ''Огнени очи'' * ''Много позволих'' * ''Острието'' * ''До утре'' * ''Ограбен'' * ''Излишна'' * ''Грешник'' * ''Искам да съм твоят Бог'' * ''Изсъхнали цветя'' * ''Приятелю'' * ''Върни се'' |- | '''''Като сън''''' || * Издаден: 2003 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Като сън'' * ''Тъжна луна'' * ''Да те усещам'' * ''Ще ме имаш, ама друг път'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Сърцето ми'' * ''Кажи защо'' * ''Мразя те'' * ''Зажалила майка'' * ''Айде земи тамбурата'' |- | '''''Червило''''' || * Издаден: 2004 * Издател: Орфей мюзик * Формат: CD || * ''По-спокойно'' * ''Червило'' * ''Тежка диагноза (дует с [[Райна (певица)|Райна]])'' * ''Да те усещам (ремикс)'' * ''Червило (ремикс)'' * ''Несподелена любов (ремикс)'' * ''По-спокойно (инструментал)'' * ''Червило (инструментал)'' |- | '''''Обади ми се''''' || * Издаден: 2006 * Издател: Орфей мюзик * Формат: Аудио касета, CD || * ''Обади ми се'' * ''Кой живее в гаража'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Обречен на теб'' * ''Съблечи ме сега'' * ''Опасно сладък случай'' * ''Любов без билет'' * ''Толкова лъжи'' * ''Ще те върна в първи клас (ремикс)'' |- | '''''Константин''''' || * Издаден: 17 юли 2010 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: CD || * ''Бяло сладко'' * ''Mr. King'' * ''Знам добре'' * ''Едвам ме нави'' * ''Не ми пречи (дует с [[Преслава (певица)|Преслава]])'' * ''Любовни абонати'' * ''А-у'' * ''Излишен'' * ''Усещане за Мерилин (дует с Преслава)'' * ''Кажи ми'' * ''Големият удар'' * ''По-щастлива'' * ''Палатка (трио с [[Борис Дали]] и [[Илиян (певец)|Илиян]])'' |- | '''''Докато сърцето бие''''' || * Издаден: 31 октомври 2016 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Докато сърцето бие'' * ''Не ме заслужаваш (дует с [[Емануела (певица)|Емануела]])'' * ''Болка в минути (ft. [[Деси Слава]])'' * ''Виждам те'' * ''Предишната'' * ''Четири стени'' * ''Лека нощ'' * ''Точно ти'' * ''До безумие (дует с [[Цветелина Янева]])'' * ''Твърде късно е (ft. [[Анелия]])'' * ''Не си ти (дует с [[Алисия]])'' * ''От утре ще е друго (ft. Деси Слава)'' * ''Студентка'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/Константин-The-Best/release/15611908 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''The Best''''' || * Издаден: 2007 * Издател: Орфей мюзик * Формат: CD || * ''Кой живее в гаража'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Да те усещам'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Черна роза'' * ''Тежка диагноза (дует с Райна)'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''По-спокойно'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Обади ми се'' * ''Тъжна луна'' * ''Като сън'' * ''Червило'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Острието'' * ''Много позволих'' * ''Несподелена любов'' * ''Върни се'' * ''Айде земи тамбурата'' |} == Песни извън албум == * ''И това е любов (дует с Райна)'' (2005) * ''Не барай'' (2011) * ''Към финала (дует с Преслава)'' (2011) * ''Ой, Киче, Киче (с Цветелина Янева и орк. Орфей)'' (2012) * ''Аз бях тук (ft. Деси Слава)'' (2017) * ''Ще ме научиш ли (дует с [[Джулия (певица)|Джулия]])'' (2017) * ''Още те обичам (дует с Емануела)'' (2017) * ''Гол (трио с Илиян и Борис Дали)'' (2017) * ''Любов ли е (дует с Алисия)'' (2018) * ''107 дни'' (2019) * ''Кома (дует с [[Тони Стораро]])'' (2019) * ''Един грам срам'' (2019) * ''Майната ти Свети Валентин (дует с [[Меди (певец)|Меди]])'' (2020) * ''Проблем (дует със [[Софи Маринова]])'' (2020) * ''Сладкото зло (дует с Преслава)'' (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Черна роза || 1999 || Черна роза || |- | Сбогом || 1999 || Черна роза || |- | До Чикаго и назад || 2000 || Черна роза || |- | Несподелена любов || 2001 || Върни се || |- | Острието || 2001 || Върни се || |- | Върни се || 2001 || Върни се || |- | Като сън || 2003 || Като сън || Магърдич Халваджиян |- | Ти си само осми клас || 2004 || Като сън || |- | Да те усещам || 2004 || Като сън || |- | Тъжна луна || 2004 || Като сън || |- | Тежка диагноза || 2004 || Червило || Людмил Иларионов – Люси |- | По-спокойно || 2004 || Червило || |- | И това е любов || 2005 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Обади ми се || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Кой живее в гаража || 2006 || Обади ми се || |- | Ти си ми всичко || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Ние знаем как || 2006 || Обади ми се || |- | По-щастлива || 23.11.2007 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Едвам ме нави || 13.06.2008 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Излишен || 11.02.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | А-у || 04.05.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Усещане за Мерилин || 08.09.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Не ми пречи || 26.11.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Mr. King || 19.02.2010 || Константин 2010 || Александър Моллов |- | Палатка || 21.05.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Кажи ми || 25.10.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Не барай || 23.05.2011 || – || Йордан Петков |- | Четири стени || 26.02.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Ой, Киче, Киче || 24.05.2012 || – || Николай Нанков |- | Докато сърцето бие || 28.06.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Виждам те || 15.02.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Твърде късно е || 09.11.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | До безумие || 18.11.2013 || Докато сърцето бие || Николай Нанков |- | Студентка || 01.07.2014 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Предишната || 24.11.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Не си ти || 30.12.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Болка в минути || 21.03.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | От утре ще е друго || 05.09.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Точно ти || 19.02.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Лека нощ || 03.06.2016 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Аз бях тук || 19.04.2017 || – || Александър Моллов |- | Ще ме научиш ли || 11.08.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Гол || 06.12.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Любов ли е || 07.09.2018 || – || Кирил Киров – Кико |- | 107 дни || 22.03.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Кома || 13.06.2019 || – || Людмил Иларионов - Люси |- | Един грам срам || 16.12.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Майната ти Свети Валентин || 12.02.2020 || – || Николай Скерлев |- | Проблем || 25.06.2020 || – || Николай Скерлев |- | Сладкото зло || 28.04.2022 || – || Виктор Антонов |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+(Konstantin)/albums Дискография на Константин във Vmusic] * [https://web.archive.org/web/20150630111838/http://signal.bg/view_people.php?people_id=37&tab=home&tab=albums Дискография на Константин в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 37azodfiefobtu9nq4sy93x2rzweg9z 11464545 11464544 2022-07-20T10:21:41Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Константин (певец)|Константин]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Константин (певец)|Константин]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 7 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 52 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на [[Константин (певец)|Константин]] се състои от 7 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 52 видеоклипа. През годините певецът работи с две музикални компании „[[Орфей мюзик]]“ и „[[Пайнер]]“. От 2019 г. е самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/3927809-Константин Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Черна роза''''' || * Издаден: 1999 * Издател: [[Орфей мюзик]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Черна роза'' * ''Щастливецът (дует с [[Лияна]])'' * ''Сбогом'' * ''Прошка'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Скитник по душа'' * ''Птицо моя'' * ''Да ме погубиш'' * ''Лале ли си, зюмбюл ли си'' |- | '''''Върни се''''' || * Издаден: 2001 * Издател: Орфей мюзик * Формат: MC, CD || * ''Несподелена любов'' * ''Една жена, една любов'' * ''Огнени очи'' * ''Много позволих'' * ''Острието'' * ''До утре'' * ''Ограбен'' * ''Излишна'' * ''Грешник'' * ''Искам да съм твоят Бог'' * ''Изсъхнали цветя'' * ''Приятелю'' * ''Върни се'' |- | '''''Като сън''''' || * Издаден: 2003 * Издател: Орфей мюзик * Формат: MC, CD || * ''Като сън'' * ''Тъжна луна'' * ''Да те усещам'' * ''Ще ме имаш, ама друг път'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Сърцето ми'' * ''Кажи защо'' * ''Мразя те'' * ''Зажалила майка'' * ''Айде земи тамбурата'' |- | '''''Червило''''' || * Издаден: 2004 * Издател: Орфей мюзик * Формат: MC, CD || * ''По-спокойно'' * ''Червило'' * ''Тежка диагноза (дует с [[Райна (певица)|Райна]])'' * ''Да те усещам (ремикс)'' * ''Червило (ремикс)'' * ''Несподелена любов (ремикс)'' * ''По-спокойно (инструментал)'' * ''Червило (инструментал)'' |- | '''''Обади ми се''''' || * Издаден: 2006 * Издател: Орфей мюзик * Формат: MC, CD || * ''Обади ми се'' * ''Кой живее в гаража'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Обречен на теб'' * ''Съблечи ме сега'' * ''Опасно сладък случай'' * ''Любов без билет'' * ''Толкова лъжи'' * ''Ще те върна в първи клас (ремикс)'' |- | '''''Константин''''' || * Издаден: 17 юли 2010 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: MC, CD || * ''Бяло сладко'' * ''Mr. King'' * ''Знам добре'' * ''Едвам ме нави'' * ''Не ми пречи (дует с [[Преслава (певица)|Преслава]])'' * ''Любовни абонати'' * ''А-у'' * ''Излишен'' * ''Усещане за Мерилин (дует с Преслава)'' * ''Кажи ми'' * ''Големият удар'' * ''По-щастлива'' * ''Палатка (трио с [[Борис Дали]] и [[Илиян (певец)|Илиян]])'' |- | '''''Докато сърцето бие''''' || * Издаден: 31 октомври 2016 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Докато сърцето бие'' * ''Не ме заслужаваш (дует с [[Емануела (певица)|Емануела]])'' * ''Болка в минути (ft. [[Деси Слава]])'' * ''Виждам те'' * ''Предишната'' * ''Четири стени'' * ''Лека нощ'' * ''Точно ти'' * ''До безумие (дует с [[Цветелина Янева]])'' * ''Твърде късно е (ft. [[Анелия]])'' * ''Не си ти (дует с [[Алисия]])'' * ''От утре ще е друго (ft. Деси Слава)'' * ''Студентка'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/Константин-The-Best/release/15611908 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''The Best''''' || * Издаден: 2007 * Издател: Орфей мюзик * Формат: CD || * ''Кой живее в гаража'' * ''Ти си само осми клас'' * ''Да те усещам'' * ''Ти си ми всичко (дует с Райна)'' * ''Черна роза'' * ''Тежка диагноза (дует с Райна)'' * ''Ще те върна в първи клас'' * ''По-спокойно'' * ''Ние знаем как (дует с Райна)'' * ''Магия'' * ''Обади ми се'' * ''Тъжна луна'' * ''Като сън'' * ''Червило'' * ''До Чикаго и назад'' * ''Острието'' * ''Много позволих'' * ''Несподелена любов'' * ''Върни се'' * ''Айде земи тамбурата'' |} == Песни извън албум == * ''И това е любов (дует с Райна)'' (2005) * ''Не барай'' (2011) * ''Към финала (дует с Преслава)'' (2011) * ''Ой, Киче, Киче (с Цветелина Янева и орк. Орфей)'' (2012) * ''Аз бях тук (ft. Деси Слава)'' (2017) * ''Ще ме научиш ли (дует с [[Джулия (певица)|Джулия]])'' (2017) * ''Още те обичам (дует с Емануела)'' (2017) * ''Гол (трио с Илиян и Борис Дали)'' (2017) * ''Любов ли е (дует с Алисия)'' (2018) * ''107 дни'' (2019) * ''Кома (дует с [[Тони Стораро]])'' (2019) * ''Един грам срам'' (2019) * ''Майната ти Свети Валентин (дует с [[Меди (певец)|Меди]])'' (2020) * ''Проблем (дует със [[Софи Маринова]])'' (2020) * ''Сладкото зло (дует с Преслава)'' (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Черна роза || 1999 || Черна роза || |- | Сбогом || 1999 || Черна роза || |- | До Чикаго и назад || 2000 || Черна роза || |- | Несподелена любов || 2001 || Върни се || |- | Острието || 2001 || Върни се || |- | Върни се || 2001 || Върни се || |- | Като сън || 2003 || Като сън || Магърдич Халваджиян |- | Ти си само осми клас || 2004 || Като сън || |- | Да те усещам || 2004 || Като сън || |- | Тъжна луна || 2004 || Като сън || |- | Тежка диагноза || 2004 || Червило || Людмил Иларионов – Люси |- | По-спокойно || 2004 || Червило || |- | И това е любов || 2005 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Обади ми се || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Кой живее в гаража || 2006 || Обади ми се || |- | Ти си ми всичко || 2006 || Обади ми се || Николай Нанков |- | Ние знаем как || 2006 || Обади ми се || |- | По-щастлива || 23.11.2007 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Едвам ме нави || 13.06.2008 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Излишен || 11.02.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | А-у || 04.05.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Усещане за Мерилин || 08.09.2009 || Константин 2010 || Николай Нанков |- | Не ми пречи || 26.11.2009 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Mr. King || 19.02.2010 || Константин 2010 || Александър Моллов |- | Палатка || 21.05.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Кажи ми || 25.10.2010 || Константин 2010 || Николай Скерлев |- | Не барай || 23.05.2011 || – || Йордан Петков |- | Четири стени || 26.02.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Ой, Киче, Киче || 24.05.2012 || – || Николай Нанков |- | Докато сърцето бие || 28.06.2012 || Докато сърцето бие || Николай Скерлев |- | Виждам те || 15.02.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Твърде късно е || 09.11.2013 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | До безумие || 18.11.2013 || Докато сърцето бие || Николай Нанков |- | Студентка || 01.07.2014 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Предишната || 24.11.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Не си ти || 30.12.2014 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Болка в минути || 21.03.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | От утре ще е друго || 05.09.2015 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Точно ти || 19.02.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Лека нощ || 03.06.2016 || Докато сърцето бие || Людмил Иларионов – Люси |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Докато сърцето бие || Александър Моллов |- | Аз бях тук || 19.04.2017 || – || Александър Моллов |- | Ще ме научиш ли || 11.08.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Гол || 06.12.2017 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Любов ли е || 07.09.2018 || – || Кирил Киров – Кико |- | 107 дни || 22.03.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Кома || 13.06.2019 || – || Людмил Иларионов - Люси |- | Един грам срам || 16.12.2019 || – || Кирил Киров – Кико |- | Майната ти Свети Валентин || 12.02.2020 || – || Николай Скерлев |- | Проблем || 25.06.2020 || – || Николай Скерлев |- | Сладкото зло || 28.04.2022 || – || Виктор Антонов |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+(Konstantin)/albums Дискография на Константин във Vmusic] * [https://web.archive.org/web/20150630111838/http://signal.bg/view_people.php?people_id=37&tab=home&tab=albums Дискография на Константин в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] msmd7gcftgojfbgwh9le0xny4pu6c9n 0 780261 11464512 11431688 2022-07-20T10:09:37Z Любомир Гергинов 311566 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е травестит от висша класа от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната|Продължаваме разрухата]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност и скандали == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] 0e8shok9grjh6kz57dkgpd8whiydiks 11464516 11464512 2022-07-20T10:11:08Z Любомир Гергинов 311566 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|гаджето на Байдън | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е травестит от висша класа от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната|Продължаваме разрухата]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност и скандали == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] 3obfw3f8c4w8utqv3zg17n1h0v7wx6s 11464527 11464516 2022-07-20T10:14:05Z Любомир Гергинов 311566 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|гаджето на Байдън | вложки = {{Личност/Любовницата на Байдън | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Асен Василев 2021 | деца = 69 }} '''Кирил Петков Петков''' е травестит от висша класа от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната|Продължаваме разрухата]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност и скандали == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] 6xlau5udwzvxk87ubfy5mbkwknckuvk 11464613 11464527 2022-07-20T10:57:40Z Iliev 47135 Премахнати [[Special:Contributions/Любомир Гергинов|редакции на Любомир Гергинов]] ([[User talk:Любомир Гергинов|б]].), към версия на Мико wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е български политик от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност и скандали == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] 35zio2fk1hfrkqutp8dorne6b4k6qzj 0 780806 11464559 11394030 2022-07-20T10:29:55Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Лия (певица)|Лия]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Лия (певица)|Лия]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 34 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската попфолк изпълнителка [[Лия (певица)|Лия]] се състои от 8 [[Студиен албум|студийни]] албума, един от които е дуетен с [[Кондьо]] и 34 видеоклипа в периода 1995 – 2021 година. През годините след напускането на Ара-Аудио видео Лия записва няколко песни като самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | „Специална жена“<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/es/artist/7200404-%D0%9B%D0%B8%D1%8F-3 Дискография на Лия в Discogs.com]</ref> || * Издаден: 1996 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''Любов на шега'' * ''Специална жена'' * ''За теб, мамо'' * ''Огън в огън'' * ''Грешник'' * ''Уморих се от теб'' * ''Бродница'' * ''Робиня'' * ''Само с теб'' * ''Китара без душа'' |- | „Аз искам така“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC || * ''Искра любов'' * ''Екзотичен сън'' * ''Имам те, имаш ме'' * ''Снежанка'' * ''Аз искам така'' * ''Късно е'' * ''Не се сбогува'' * ''Нима е грях'' |- | „Бонбон“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Ще те мачка валяка'' * ''На море (Туй, онуй)'' * ''Бонбон (дует с Влади Априлов)'' * ''Две посоки'' * ''Дяволска магия'' * ''Няма те'' * ''Фатална жена'' * ''Спри сърце'' * ''Черна птица'' * ''Искай ми сърцето'' * ''Да спреш мига'' * ''Чакай малко'' |- | „Ще те мачка“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''По-по-най'' * ''Митничарю'' * ''Ще те мачка'' * ''Не е грях'' * ''Добре дошли, приятели'' * ''Обич за обич'' * ''Съдба'' * ''Моля те, иди си'' * ''Късно е'' * ''Вярата в любовта'' * ''Загубих те (дует с Кондьо)'' * ''Пламенна жена'' |- | „Завинаги заедно“ (дуетен с [[Кондьо]])<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Единствена нощ'' * ''От нищо нещо'' * ''Жива обич (Само теб)'' * ''Спомен'' * ''Загубих те'' * ''Защо да живеем в самота'' * ''Иди си ти'' * ''Благодаря на Бога'' * ''Обич за двама'' * ''Ако има в живота рай'' * ''2 000 000 долара'' * ''Моя радост, мое злато'' |- | „Дяволски чаровник“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2001 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Щеката'' * ''Дяволски чаровник'' * ''Футболна любов'' * ''Любовта е'' * ''Хубаво момиче'' * ''Виновно сърце'' * ''Динамит жена'' * ''Душа на скитник (дует с Кондьо)'' * ''Сянка'' * ''Време за мъже'' * ''Сладки грехове'' * ''Ти замина'' |- | „Блясък и лъжи“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2003 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Бог си'' * ''Влюбена душа'' * ''Спри се'' * ''Мога сама'' * ''Стълба към небето'' * ''Блясък и лъжи'' * ''Скитаща душа'' * ''Старата любов ръжда не хваща'' * ''За теб'' * ''Сто жени'' * ''Утро след любовна нощ (ремикс)'' * ''Само с теб'' * ''Жадувана любов'' |- | „Това остава“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2021 * Продуцент: Емилия Божкова Парушкова * Формат: CD || * ''По-добре никога'' * ''Сини очи'' * ''Плащам си'' * ''Душа в две тела'' * ''Прекрасен ден'' * ''Дар от Бога'' * ''Влюбена в морето'' * ''Раздяла на брега'' * ''Аз и ти'' * ''Това остава'' * ''Мога и след теб'' * ''Отлитат птиците'' * ''Плащам си'' – инструментал * ''Влюбена в морето'' – инструментал * ''Мога и след теб'' – инструментал |} == Песни извън албуми == * ''Моите сълзи'' (1995) * ''Дяволски очи'' (1997) * ''Пленница'' (1997) * ''Прости ми'' (1998) * ''Ези-тура'' (1998) * ''Не казвай либе (дует с Кондьо)'' (2001) * ''Проклет да биде'' (2001) * ''Утро след любовна нощ'' (2001) * ''Илинден'' (2002) * ''Една любов (дует с Кондьо)'' (2002) * ''Коледа е (с [[Луна (певица)|Луна]] и [[Джина Стоева]])'' (2002) * ''Мъж-мечта'' (2006) * ''Красиво'' (2006) * ''Коледа е (дует с Луна)'' (2013) * ''Новогодишно желание (дует с дъщеря ѝ Лия'', 2017) * ''Откакто те няма'' (2018) * ''Любовен свят'' (2019) * ''Лятна история'' (2019) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Моите сълзи || 1995 || – || |- | Любов на шега || 1996 || Специална жена || |- | Бродница || 1996 || Специална жена || |- | Искра любов || 1997 || Аз искам така || |- | Прости ми || 1998 || – || |- | Две посоки || 1999 || Бонбон || |- | На море (Туй, онуй) || 1999 || Бонбон || |- | Ще те мачка валяка || 1999 || Бонбон || [[Стилиян Иванов]] |- | Чакай малко || 1999 || Бонбон || |- | По-по-най || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Не е грях || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Ще те мачка || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Митничарю || 2000 || Ще те мачка || Стефан Савов |- | Защо да живеем в самота || 2000 || Завинаги заедно || Стилиян Иванов |- | Загубих те || 2000 || Ще те мачка/Завинаги заедно || Стефан Савов |- | Единствена нощ || 2000 || Завинаги заедно || Стилиян Иванов |- | От нищо нещо || 2001 || Завинаги заедно || |- | Дяволски чаровник || 2001 || Дяволски чаровник || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Щеката || 2001 || Дяволски чаровник || |- | Виновно сърце || 2002 || Дяволски чаровник || |- | Стълба към небето || 2002 || Блясък и лъжи || |- | Една любов || 2002 || – || |- | Спри се || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Скитаща душа || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Бог си || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Мъж-мечта || 2006 || – || |- | Красиво || 2006 || – || |- | За теб (Душа в две тела) || 2006 || Това остава || |- | Коледа е || 15.12.2013 || – || Николай Скерлев |- | Новогодишно желание || 17.12.2017 || – || Николай Скерлев |- | Лятна история || 21.06.2019 || – || Николай Скерлев |- | Сини очи || 10.10.2019 || Това остава || Николай Скерлев |- | Плащам си || 14.06.2021 || Това остава || Николай Скерлев |- | Отлитат птиците || 21.11.2021 || Това остава || Николай Скерлев |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/45941/albums Дискография на Лия във Vmusic] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] j9nnpn3aujtzljx6y2s9s4lkokxc3ci 11464562 11464559 2022-07-20T10:30:28Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Лия (певица)|Лия]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Лия (певица)|Лия]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 34 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската попфолк изпълнителка [[Лия (певица)|Лия]] се състои от 8 [[Студиен албум|студийни]] албума, един от които е дуетен с [[Кондьо]] и 34 видеоклипа в периода 1995 – 2021 година. През годините след напускането на Ара-Аудио видео Лия записва няколко песни като самопродуциращ изпълнител. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | „Специална жена“<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/es/artist/7200404-%D0%9B%D0%B8%D1%8F-3 Дискография на Лия в Discogs.com]</ref> || * Издаден: 1996 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''Любов на шега'' * ''Специална жена'' * ''За теб, мамо'' * ''Огън в огън'' * ''Грешник'' * ''Уморих се от теб'' * ''Бродница'' * ''Робиня'' * ''Само с теб'' * ''Китара без душа'' |- | „Аз искам така“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC || * ''Искра любов'' * ''Екзотичен сън'' * ''Имам те, имаш ме'' * ''Снежанка'' * ''Аз искам така'' * ''Късно е'' * ''Не се сбогува'' * ''Нима е грях'' |- | „Бонбон“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Ще те мачка валяка'' * ''На море (Туй, онуй)'' * ''Бонбон (дует с Влади Априлов)'' * ''Две посоки'' * ''Дяволска магия'' * ''Няма те'' * ''Фатална жена'' * ''Спри сърце'' * ''Черна птица'' * ''Искай ми сърцето'' * ''Да спреш мига'' * ''Чакай малко'' |- | „Ще те мачка“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''По-по-най'' * ''Митничарю'' * ''Ще те мачка'' * ''Не е грях'' * ''Добре дошли, приятели'' * ''Обич за обич'' * ''Съдба'' * ''Моля те, иди си'' * ''Късно е'' * ''Вярата в любовта'' * ''Загубих те (дует с Кондьо)'' * ''Пламенна жена'' |- | „Завинаги заедно“ (дуетен с [[Кондьо]])<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Единствена нощ'' * ''От нищо нещо'' * ''Жива обич (Само теб)'' * ''Спомен'' * ''Загубих те'' * ''Защо да живеем в самота'' * ''Иди си ти'' * ''Благодаря на Бога'' * ''Обич за двама'' * ''Ако има в живота рай'' * ''2 000 000 долара'' * ''Моя радост, мое злато'' |- | „Дяволски чаровник“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2001 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Щеката'' * ''Дяволски чаровник'' * ''Футболна любов'' * ''Любовта е'' * ''Хубаво момиче'' * ''Виновно сърце'' * ''Динамит жена'' * ''Душа на скитник (дует с Кондьо)'' * ''Сянка'' * ''Време за мъже'' * ''Сладки грехове'' * ''Ти замина'' |- | „Блясък и лъжи“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2003 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Бог си'' * ''Влюбена душа'' * ''Спри се'' * ''Мога сама'' * ''Стълба към небето'' * ''Блясък и лъжи'' * ''Скитаща душа'' * ''Старата любов ръжда не хваща'' * ''За теб'' * ''Сто жени'' * ''Утро след любовна нощ (ремикс)'' * ''Само с теб'' * ''Жадувана любов'' |- | „Това остава“<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2021 * Продуцент: Емилия Божкова Парушкова * Формат: CD || * ''По-добре никога'' * ''Сини очи'' * ''Плащам си'' * ''Душа в две тела'' * ''Прекрасен ден'' * ''Дар от Бога'' * ''Влюбена в морето'' * ''Раздяла на брега'' * ''Аз и ти'' * ''Това остава'' * ''Мога и след теб'' * ''Отлитат птиците'' * ''Плащам си'' – инструментал * ''Влюбена в морето'' – инструментал * ''Мога и след теб'' – инструментал |} == Песни извън албуми == * ''Моите сълзи'' (1995) * ''Дяволски очи'' (1997) * ''Пленница'' (1997) * ''Прости ми'' (1998) * ''Ези-тура'' (1998) * ''Не казвай либе (дует с Кондьо)'' (2001) * ''Проклет да биде'' (2001) * ''Утро след любовна нощ'' (2001) * ''Илинден'' (2002) * ''Една любов (дует с Кондьо)'' (2002) * ''Коледа е (с [[Луна (певица)|Луна]] и [[Джина Стоева]])'' (2002) * ''Мъж-мечта'' (2006) * ''Красиво'' (2006) * ''Коледа е (дует с Луна)'' (2013) * ''Новогодишно желание (дует с дъщеря ѝ Лия'', 2017) * ''Откакто те няма'' (2018) * ''Любовен свят'' (2019) * ''Лятна история'' (2019) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Моите сълзи || 1995 || – || |- | Любов на шега || 1996 || Специална жена || |- | Бродница || 1996 || Специална жена || |- | Искра любов || 1997 || Аз искам така || |- | Прости ми || 1998 || – || |- | Две посоки || 1999 || Бонбон || |- | На море (Туй, онуй) || 1999 || Бонбон || |- | Ще те мачка валяка || 1999 || Бонбон || [[Стилиян Иванов]] |- | Чакай малко || 1999 || Бонбон || |- | По-по-най || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Не е грях || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Ще те мачка || 2000 || Ще те мачка || Стилиян Иванов |- | Митничарю || 2000 || Ще те мачка || Стефан Савов |- | Защо да живеем в самота || 2000 || Завинаги заедно || Стилиян Иванов |- | Загубих те || 2000 || Ще те мачка/Завинаги заедно || Стефан Савов |- | Единствена нощ || 2000 || Завинаги заедно || Стилиян Иванов |- | От нищо нещо || 2001 || Завинаги заедно || |- | Дяволски чаровник || 2001 || Дяволски чаровник || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Щеката || 2001 || Дяволски чаровник || |- | Виновно сърце || 2002 || Дяволски чаровник || |- | Стълба към небето || 2002 || Блясък и лъжи || |- | Една любов || 2002 || – || |- | Спри се || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Скитаща душа || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Бог си || 2003 || Блясък и лъжи || |- | Мъж-мечта || 2006 || – || |- | Красиво || 2006 || – || |- | За теб (Душа в две тела) || 2006 || Това остава || |- | Коледа е || 15.12.2013 || – || Николай Скерлев |- | Новогодишно желание || 17.12.2017 || – || Николай Скерлев |- | Лятна история || 21.06.2019 || – || Николай Скерлев |- | Сини очи || 10.10.2019 || Това остава || Николай Скерлев |- | Плащам си || 14.06.2021 || Това остава || Николай Скерлев |- | Отлитат птиците || 21.11.2021 || Това остава || Николай Скерлев |- | Аз и ти || 12.07.2022 || Това остава || Николай Скерлев |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/45941/albums Дискография на Лия във Vmusic] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] ifid58iuiwl0b4xt7gvpgbxpghnk8t6 0 781057 11464607 11448967 2022-07-20T10:55:30Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|Сашка Васева}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Сашка Васева]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 8 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 2 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 44 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Сашка Васева]] се състои от 8 [[Студиен албум|студийни]] албума, 2 компилации и 44 видеоклипа. През годините певицата работи със седем музикални компании ''„Унисон Музикална продукция“'', „[[Ара Аудио-видео]]“, „[[Пайнер]]“, „[[Българска музикална компания|БМК]]“, „[[Милена рекърдс]]“, ''„Студио Бреве“'' и ''„БГ Къмпани“''. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Сашка (с фолк група „Роден кът“)<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/5855739-%D0%A1%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1994 * Издател: Унисон Музикална продукция * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''Не ме оставяй'' * ''Щом ме любиш'' * ''Да се вземем'' * ''Позволи да те обичам'' * ''Ти ми трябваш'' * ''От любов не се умира'' * ''Огън любовта е'' * ''Ех, очи'' * ''Диво цвете'' * ''Всичко е спомен'' |- | Не мога да те забравя, Георги<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1995 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: MC || * ''Не мога да те забравя, Георги'' * ''Отивай си'' * ''Само двама (дует с Люси Тодорова)'' * ''Жена съм аз'' * ''Двете девятки'' * ''Любовта на сокола'' * ''Думи сладки'' * ''Желание'' * ''Изпепелена любов'' * ''Две братлета'' |- | Инфлация и любов<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1996 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: MC || * ''Левовете в марки'' * ''Ти казваш „Да“'' * ''Честит рожден ден'' * ''Луди години'' * ''Бременно момиче'' * ''Свята любов'' * ''Хей, моряко'' * ''Танго на любовта'' * ''Шака, шака'' * ''Очи в очи'' |- | Мейк лов, нот вар<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1997 * Издател: [[Българска музикална компания|БМК]], Пайнер * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Уволнение (дует със [[Слави Трифонов]])'' * ''На-на-на (дует с [[Камен Воденичаров]])'' * ''Първият мъж'' * ''Аз съм си аз'' * ''Сама'' * ''Влезе в живота ми'' * ''Готин'' * ''Не се обръщай назад'' * ''Мой да бъдеш'' * ''Заклех те'' |- | Спартакус момче<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1998 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Спартакус момче'' * ''Техногларус'' * ''Левовете в марки'' * ''Дъжд вали'' * ''Георги - втора серия'' * ''Обич за обич'' * ''Червената шапчица'' * ''Очи в очи'' * ''Ти казваш „Да“'' * ''Танго на любовта'' * ''Хей, моряко'' * ''Не искай да бъда друга'' * ''Някога, някога'' * ''Море сокол пие'' * ''О, соле мио'' |- | Върхът на мечтите<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Пайнер * Формат: MC || * ''Върхът на мечтите'' * ''Ти ме целувай'' * ''Обичам те'' * ''Легенда за блудница'' * ''Депутат-мой брат'' * ''Морето е жена'' * ''Ти не си мъж за мен'' * ''Харли'' * ''Съдбата на войника'' * ''Обедняхме'' |- | Ч.Р.Д.<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2001 * Издател: [[Милена рекърдс]] * Формат: MC, CD || * ''Ч.Р.Д.'' * ''Зора е'' * ''Не спира да боли'' * ''Сърцето на пепел'' * ''Hava nagila (дует с Арон Аронов)'' * ''Море сокол пие'' * ''Nosse, nosse'' * ''Ave Maria'' * ''Ziliamu'' * ''Let's go'' * ''Ч.Р.Д. (синг бек)'' * ''Зора е (синг бек)'' * ''Ziliamu (синг бек)'' |- | Сашка 2005<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2005 * Издател: Студио Бреве * Формат: CD || * ''Нежна жена'' * ''Да те забравя не мога'' * ''Иване'' * ''Кафе'' * ''Никола'' * ''Митко'' * ''Яхабиби'' * ''Коте'' * ''Зелени очи'' * ''Всичко е любов'' * ''Ремикс 2005'' * ''Ч.Р.Д. (ремикс)'' |} === Компилации === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Сашка Васева 2006<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2006 * Издател: Милена рекърдс * Формат: CD || * ''Предадох се, аморе мио (с Найден и Гроши)'' * ''Мегамикс 2005'' * ''Ч.Р.Д. (ремикс)'' * ''О, соле мио'' * ''Santa luchia'' * ''Besame mucho'' * ''Ochi chornie'' * ''Hava nagila (дует с Арон Аронов)'' * ''Mamma'' * ''Ave Maria'' * ''Да те забравя не мога'' * ''Зора е'' * ''Tivolio bene'' * ''Nosse, nosse'' |- | The Best<ref>[https://www.vmusic.bg/artist/%D0%A1%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0/albums Компилации]</ref> || * Издаден: 2009 * Издател: БГ Къмпани * Формат: CD || * ''Не мога да те забравя, Георги'' * ''Левовете в марки'' * ''Очи в очи'' * ''Хей, моряко'' * ''Да те забравя не мога'' * ''Иване'' * ''Първият мъж'' * ''Влезе в живота ми'' * ''Обичам те'' * ''Спартакус момче'' * ''Нека'' * ''Ч.Р.Д.'' * ''Не се обръщай назад'' * ''Любовна приказка'' * ''Ти казваш „Да“'' * ''Никола'' * ''Мъж си като скала'' * ''Nosse, nosse'' * ''Дойди ми'' * ''Класика в жанра (микс)'' |} == Самостоятелни песни == * ''Меланхолия'' (1997) * ''Глей к`во става (дует с Екстрийм)'' (2010) * ''Секс агресия (дует със Станислав)'' (2011) * ''Помниш ли, Георги'' (2012) * ''Левовете в евро (ремикс) (със Стас и Андриян)'' (2017) * ''Хитът на сезона (с [[Алфредо Торес]])'' (2018) * ''За рожденика'' (2018) == Видеоклипове == {| class="wikitable" ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Не ме оставяй || 1994 || Сашка 1994 |- | Щом ме любиш || 1994 || Сашка 1994 |- | Да се вземем || 1994 || Сашка 1994 |- | Позволи да те обичам || 1994 || Сашка 1994 |- | Ти ми трябваш || 1994 || Сашка 1994 |- | От любов не се умира || 1994 || Сашка 1994 |- | Огън любовта е || 1994 || Сашка 1994 |- | Ех, очи || 1994 || Сашка 1994 |- | Диво цвете || 1994 || Сашка 1994 |- | Всичко е спомен || 1994 || Сашка 1994 |- | Не мога да те забравя, Георги || 1996 || Не мога да те забравя, Георги |- | Левовете в марки || 1996 || Инфлация и любов/Спартакус момче |- | Очи в очи || 1996 || Инфлация и любов/Спартакус момче |- | Танго на любовта || 1997 || Инфлация и любов/Спартакус момче |- | Хей, моряко || 1997 || Инфлация и любов/Спартакус момче |- | Ти казваш „Да“ || 1997 || Инфлация и любов/Спартакус момче |- | Меланхолия || 1997 || – |- | Влезе в живота ми || 1998 || Мейк лов, нот вар |- | Обич за обич || 1998 || Спартакус момче |- | Дъжд вали || 1998 || Спартакус момче/Ч.Р.Д. |- | Спартакус момче || 1998 || Спартакус момче |- | О, соле мио || 1998 || Спартакус момче/Сашка Васева 2006 |- | Червената шапчица || 1998 || Спартакус момче |- | Някога, някога || 1998 || Спартакус момче |- | Техногларус || 1998 || Спартакус момче |- | Море сокол пие || 1998 || Спартакус момче/Ч.Р.Д. |- | Не искай да бъда друга || 1998 || Спартакус момче |- | Върхът на мечтите || 1999 || Върхът на мечтите |- | Ч.Р.Д. || 2001 || Ч.Р.Д. |- | Зора е || 2001 || Ч.Р.Д./Сашка Васева 2006 |- | Nosse, nosse || 2002 || Ч.Р.Д./Сашка Васева 2006 |- | Зелени очи || 2002 || Сашка 2005 |- | Яхабиби || 2002 || Сашка 2005 |- | Всичко е любов || 2003 || Сашка 2005 |- | Иване || 2005 || Сашка 2005 |- | Коте || 2005 || Сашка 2005 |- | Ремикс 2005 || 2005 || Сашка 2005 |- | Не мога аз || 2005 || Сашка 2005 |- | Любовна приказка || 09.10.2008 || The Best |- | Класика в жанра (микс) || 01.11.2009 || The Best |- | Глей к`во става || 01.12.2010 || – |- | Секс агресия || 19.11.2011 || – |- | Левовете в евро (ремикс) || 12.09.2017 || – |- | Хитът на сезона || 31.03.2018 || – |- | За рожденика || 19.06.2018 || – |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20150629163751/http://signal.bg/view_people.php?people_id=184&tab=albums&tab=bio# Биография и дискография на Сашка Васева в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] nykf40drvjuuqwc1iufvhrldqxioih3 0 781518 11464749 11295337 2022-07-20T11:21:40Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лятното приключение на Лука | име_оригинал = Luca | картинка = Luca logo.png | описание = | режисьори = Енрико Касароса | продуценти = Андреа Уорън | сценаристи = Джеси Андрюс<br>Майк Джоунс | базиран_на = | актьори = Джейкъб Трембли<br>Джак Дилън Грейзър<br>Ема Бърман<br>Марко Баричели<br>Саверио Раймондо<br>Мая Рудолф<br>Джим Гафиган | музика = Дан Ромър | оператор = Дейвид Хуан Бианчи<br>Ким Уайт | монтаж = Катрин Апъл<br>Джейсън Худак | сценография = Даниела Стриджлева | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[приключенски филм|приключенски]]<br>[[екшън (жанр)|екшън]] | премиера-дата = 18 юни 2021 г. | премиера-място = [[САЩ]] | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = | бюджет = | приходи = $47.4 милиона<ref name=BOM>{{Cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/title/tt12801262|id=12801262|title=Luca (2021)|access-date=July 4, 2021}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |url=http://www.the-numbers.com/movie/Luca-(2021) |title=Luca |id=Luca-(2021) |access-date=August 26, 2021}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/luca | код-IMDB = 12801262 | код-Allmovie = 726840 }} '''„Лятното приключение на Лука“''' ({{lang|en|Luca}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2021 г., продуциран от [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] и разпространяван от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]. Филмът е режисиран от Енрико Касароса (в неговия режисьорски дебют на пълнометражен филм), със сценарий от Джеси Андрюс и Майк Джоунс, по историята на Касароса, Андрюс и Саймън Стивънсън, продуциран от Андреа Уорън, и озвучен от Джейкъб Трембли и Джак Дилън Грейзър, с Ема Бърман, Саверио Раймондо, Марко Баричели, Мая Рудолф, Джим Гафиган, Питър Сон, Лоренцо Криши, Марина Масирони и Санди Мартин в поддържащи роли. Разположен на [[Италианска Ривиера|Италианската Ривиера]], филмът се съсредоточава върху Лука Пагуро, младо морско чудовище със способността да приема човешка форма, докато е на сушата, което изследва град Порторосо с новия си най-добър приятел Алберто Скорфано, преживявайки променящо живота лятно приключение.<ref>[https://variety.com/2020/film/news/pixar-movie-luca-1234720844/ Pixar Shares Details About Next Original Film ‘Luca’]</ref> „Лука“ е вдъхновен от детството на Касароса в Генуа; няколко художници на Пиксар са изпратени на Италианската Ривиера, изследвайки италианската култура и околната среда. Морските чудовища, „метафора за това да се чувстваш различно“, се основават на стари италиански регионални митове и фолклорни приказки.<ref>[https://www.indiewire.com/2021/02/luca-trailer-pixar-feature-animation-1234619174/ ‘Luca’ First Trailer: Pixar’s Italian Coming-of-Age Sea Monster Feature Is Quirky and Inclusionary]</ref><ref>"Inspired: Deanna Marsigliese, The Art of the Pivot ", Inside Pixar, season 1, episode 2, Disney, 2021.</ref> Подобно на филма ''La Luna'', дизайнът и анимацията са вдъхновени от ръчно рисувани и стоп моушън произведения и стила на [[Хаяо Миядзаки]]. Касароса описва резултата като филм, който „отдава почит на [[Федерико Фелини]] и други класически италиански режисьори, с нотка на Миядзаки“. Премиерата на „Лятното приключение на Лука“ е в Аквариума на Генуа на 13 юни 2021 г.<ref name="ivg">{{Cite web|date=31 May 2021|title=Film "Luca" progetto di solidarietà: tre serate in anteprima mondiale per costruire una sala di cineterapia|url=https://www.ivg.it/2021/05/film-luca-progetto-di-solidarieta-tre-serate-in-anteprima-mondiale-per-costruire-una-sala-di-cineterapia-al-gaslini/|url-status=live|website=IVG|language=Italian|access-date=June 8, 2021|archive-date=June 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210621014341/https://www.ivg.it/2021/05/film-luca-progetto-di-solidarieta-tre-serate-in-anteprima-mondiale-per-costruire-una-sala-di-cineterapia-al-gaslini/}}</ref> като първоначално трябва да бъде пуснат в киносалоните в Съединените щати на 18 юни 2021 г.<ref name="ScreenRantLuca">{{Cite web |date=January 19, 2021 |title=Luca Image: New Look At Main Characters In Pixar's Next Original Film |url=https://screenrant.com/luca-image-main-characters-pixar-movie-disney/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210123130110/https://screenrant.com/luca-image-main-characters-pixar-movie-disney/ |archive-date=January 23, 2021 |access-date=January 22, 2021 |website=ScreenRant |language=en-US}}</ref> Въпреки това, в отговор на продължаващата пандемия от COVID-19, филмът е пуснат директно на стрийминг платформата [[Дисни+]], а също и за ограничено време в „El Capitan Theatre“. Филмът е пуснат в кината в държави, в които стийминг платформата не е достъпна. Филмът получава положителни отзиви от критиците, с похвали за неговата визуализация, гласова игра и носталгично усещане. Това е и най-гледаният стрийминг филм за 2021 г., с над 10,6 милиарда гледани минути.<ref>{{cite web |url= https://www.cbr.com/disney-pixar-luca-top-streaming-movie-2021/ |title= Disney/Pixar's Luca Was the Top Streaming Movie of 2021 |website=CBR |author=Hailey McCullough |date=24 January 2022 }}</ref><ref>{{cite web |url=https://screenrant.com/luca-pixar-movie-streamed-most-watched-2021/ |title= Pixar's Luca Is The Most Streamed Movie of 2021 According to Nielsen Charts |website=ScreenRant |author=Richard Fink |date=22 January 2022 }}</ref><ref>{{cite web |url=https://hotmoviesnews.com/2022/01/22/luca-and-lucifer-were-the-most-watched-movie-and-series-in-streaming-in-2021/ |date=22 January 2022 |title= ‘Luca’ and ‘Lucifer’ were the most watched movie and series in streaming in 2021 |website= Hot Movies News }}</ref> Свързан е с късометражния филм, озаглавен ''Ciao Alberto'', който е пуснат в Дисни+ на 12 ноември 2021 г.<ref>{{cite web |url= https://movieweb.com/ciao-alberto-trailer/ |title= Luca Sequel Short Ciao Alberto Trailer Brings Us Back to the Italian Riviera |author= Brandon Novara |date= 7 November 2021 |website= movieweb.com}}</ref> == Актьорски състав == * Джейкъб Трембли – ''Лука Пагуро'' * Джак Дилън Грейзър – ''Алберто Скорфано'' * Ема Бърман – ''Джиулия Марсовалдо'' * Марко Баричели – ''Масимо Марсовалдо'' * Саверио Раймондо – ''Ерколе Висконти'' * Мая Рудолф – ''Даниела Пагуро'' * Джим Гафиган – ''Лоренцо Пагуро'' * Санди Мартин – ''морско чудовище и баба на Лука'' * Джиакомо Джианиоти – ''Джиакомо'' * Марина Масирони – ''Г-жа Марсилиезе'' == В България == В България филмът излезе по кината на същата дата от Форум Филм България в 3D формат. ; [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Лука | Максим Ялнъзов |- | Алберто | Константин Димитров |- | Джулия | Калина Асенова |- | Масимо | Стефан Къшев |- | Ерколе Висконти | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Даниела Пагуро | [[Ася Рачева]] |- | Лоренцо Пагуро | [[Светослав Добрев]] |- | Баба | [[Даринка Митова]] |- | Г-жа Марсилиезе | [[Симона Нанова]] |- | Чичо Уго | [[Петър Върбанов]] |- | Томазо | Николай Пърлев |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Десислава Софранова]] |- | Превод | Милена Кекеманова |- | Тонрежисьори на записа | Пламен Чернев<br>Ангел Топорчев |- | Микс студио | Shepperton International |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/luca}} * {{imdb title|12801262}} * {{kino.dir.bg film|15083}} * {{Amg movie|726840}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] 9znm7i8913tcqz3inhiep4ro2fezrgo 0 784069 11464649 11425157 2022-07-20T11:14:17Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Енканто | име_оригинал = Encanto | картинка = | режисьори = Джаред Буш<br>Байрън Хауърд | продуценти = Ивет Мерино<br>Кларк Спенсър | сценаристи = Чарийз Кастро Смит<br>Джаред Буш | актьори = Стефани Беатриз<br>[[Джон Легуизамо]]<br>Мария Сесилия Ботеро<br>Диан Гуереро<br>Джесика Дароу<br>[[Анджи Сепеда]]<br>[[Уилмър Валдерама]] | музика = Джърмейн Франко<br>''Песни:''<br>[[Лин-Мануел Миранда]] | монтаж = Джеръми Милтън<ref>{{Cite web|url=https://disneystudiosawards.com/encanto/categories|title=AwardCategories|website=Disney Studios Awards|access-date=2021-11-08|archive-date=2021-11-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20211108183917/https://disneystudiosawards.com/encanto/categories/|url-status=live}}</ref> | сценография = Иън Гудинг | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера-дата = 3 ноември 2021 г. {{small|(Театър „Ел Капитан“)}}<br>24 ноември 2021 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 99 минути<ref>{{Cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl1887208961/|title=Encanto|website=Box Office Mojo}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[испански език|испански]] | бюджет = $120–150 млн.<ref>{{Cite web|url=https://www.distractify.com/p/when-will-encanto-be-on-disney-plus|title=Encanto Disney Plus Release Date|website=Distractify|date=24 November 2021|access-date=2021-11-25|archive-date=2021-11-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20211126020017/https://www.distractify.com/p/when-will-encanto-be-on-disney-plus|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/disneys-encanto-leads-thanksgiving-box-office-house-of-gucci-lady-gaga-1235120215/|title=Box Office: Disney's 'Encanto' Leads Thanksgiving Pack With $5.8 Million, 'House of Gucci' Looking Strong|date=November 26, 2021|first=Brent|last=Lang|website=[[Variety]]|access-date=November 26, 2021|archive-date=November 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211126163340/https://variety.com/2021/film/news/disneys-encanto-leads-thanksgiving-box-office-house-of-gucci-lady-gaga-1235120215/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/house-of-gucci-encanto-box-office-takeaways-lady-gaga-1235120764/|title=Why 'Encanto' and 'House of Gucci' Box Office Debuts Are Cause for Celebration... and Concern|date=November 29, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|access-date=November 29, 2021|archive-date=November 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211129161420/https://variety.com/2021/film/news/house-of-gucchas|url-status=live}}</ref> | приходи = $240 млн.<ref name="BOM">{{Cite web |id=2953050 |title=Encanto (2021) |url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt2953050/ |access-date=February 15, 2022}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |id=Encanto-(2021)|title= Encanto (2021) |url=https://www.the-numbers.com/movie/Encanto-(2021)/ |access-date=November 25, 2021}}</ref> | уебсайт = http://movies.disney.com/encanto | код-IMDB = 12537368 | код-Allmovie = 729065 }} '''„Енканто“''' ({{lang|en|Encanto}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2021 г., продуцирана от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и разпространявана от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]].<ref>{{cite news |last1=Taylor |first1=Drew |title=New Disney Animation Movie 'Encanto' Reportedly Lands 'Moana' and 'Zootopia' Directors |url=https://collider.com/new-disney-movie-encanto-directors-byron-howard-jared-bush/ |access-date=June 19, 2020 |work=Collider |date=June 17, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200618035528/https://collider.com/new-disney-movie-encanto-directors-byron-howard-jared-bush/ |archive-date=June 18, 2020 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |last=Anderton |first=Ethan |title=Details on Disney's New Animated Movie 'Encanto' from 'Zooptopia' Directors Come to Light |url=https://www.slashfilm.com/details-on-disneys-new-animated-movie-encanto-from-zooptopia-directors-come-to-light/ |access-date=19 June 2020 |work=/Film |date=18 June 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200620185840/https://www.slashfilm.com/details-on-disneys-new-animated-movie-encanto-from-zooptopia-directors-come-to-light/ |archive-date=20 June 2020 |url-status=live }}</ref> „Енканто“ е 60^-ият филм, продуциран от студиото. Режисиран е от Байрън Хауърд и Джаред Буш, корежисьор е Чарийз Кастро Смит, която е и съавтор на сценария с Буш. Продуциран е от Ивет Мерино и Кларк Спенсър, с оригинални песни, написани от Лин-Мануел Миранда. С гласовете на Стефани Беатриз, Мария Сесилия Ботеро, [[Джон Легуизамо]], Мауро Кастийо, Джесика Дароу, [[Анджи Сепеда]], Каролина Гайтан, Даян Гереро и [[Уилмър Валдерама]]. Филмът получи „[[Оскар]]“ за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]]. == Сюжет == „Енканто“ проследява историята на колумбийското семейство Мадригал, чийто деца и внуци — с изключение на Мирабел Мадригал — получават магически дарби, което им помагат да служат на хората в тяхната селска общност, наречена „Енканто“. Когато Мирабел научава, че семейството губи магията си, тя се заема да разбере какво се случва, за да спаси семейството си и тяхната магическа къща. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | Стефани Беатриз | Мирабел Мадригал<ref name=":0">{{Cite news|last=Arvedon|first=Jon|date=July 8, 2021|title=Disney Drops a Magical First Trailer for Encanto|language=en-US|work=CBR|url=https://www.cbr.com/disney-encanto-trailer/|access-date=July 8, 2021}}</ref><ref name="Descriptions">{{cite web|url=https://www.goodmorningamerica.com/culture/story/encanto-details-disneys-film-revealed-79927992|title='Encanto': All the details of Disney's new film revealed|website=Good Morning America|last=Messer|first=Lesley|date=September 10, 2021|access-date=September 10, 2021}}</ref> |- | [[Джон Легуизамо]] | Бруно Мадригал, чичо на Мирабел<ref>{{cite web|url=https://whatsondisneyplus.com/new-encanto-poster-trailer-released/|title=New Encanto Poster & Trailer Released|website=What's On Disney Plus?|last=Palmer|first=Roger|date=September 29, 2021|access-date=September 29, 2021}}</ref> |- | Мария Сесилия Ботеро<ref name=":0" /> | Абуеля, баба на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Диан Гереро<ref name=":0" /> | Исабела Мадригал, сестра на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Джесика Дароу<ref name=":0" /> | Луиса Мадригал, сестра на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Анджи Сепеда]]<ref name=":0" /> | Хулиета Мадригал, майка на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Уилмър Валдерама]]<ref name=":0" /> | Агустин Мадригал, баща на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Каролина Гайтан<ref name=":0" /> | Пепа Мадригал, леля на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Мауро Кастило<ref name=":0" /> | Феликс Мадригал, чичо на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Адаса<ref name=":0" /> | Долорес Мадригал, дъщеря на Пепа и Феликс и братовчедка на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Рензи Фелиз<ref name=":0" /> | Камило Мадригал, братовчед на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Рави-Кейбът Конейрс | Антонио Мадригал, най-младият братовчед на Мирабел.<br>Той може да говори с животните.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Малума]] | Мариано, годеник на Изабела.<ref>{{cite web|url=https://collider.com/maluma-encanto-voice-cast-disney-animation/|title=Disney's 'Encanto' Adds Colombian Superstar Maluma to Voice Cast|website=Collider|last=Boccella|first=Maggie|date=October 21, 2021|access-date=October 21, 2021}}</ref> |- | Роуз Портийо | Сеньора Гузман, майката на Мариано. |- | Алън Тюдик | Пико, безразсъден тукан |} == В България == В България е пуснат на 26 ноември 2021 г. от „Форум Филм България“. ; [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Мирабел | [[Весела Бонева]]<ref>[http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2514364/ "Дисни" обяви българския вариант на песен от свой филм за сензационен и най-добър от всички 33 международни версии]</ref><ref>[http://www.meloman.bg/cvetno/vesi-boneva-i-preya-ni-vodyat-vav-valshebniya-svyat-na-enkanto/ Веси Бонева и Прея ни водят във вълшебния свят на „Енканто“]</ref> |- | Абуела Алма | Анелия Шишкова |- | Чичо Бруно | [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<ref>[http://slava.bg/news/135613.html/ Веси Бонева и Филип Аврамов отварят вратите към Енканто]</ref> |- | Феликс | [[Константин Икономов (актьор)|Константин Икономов]] |- | Луиза | [[Прея|Прея Осасей]]<ref>[http://www.novinite.bg/articles/209047/Vesi-Boneva-Preya-Nadejda-Panajotova-i-Filip-Avramov-otvaryat-vratite-kam-valshebniya-svyat-na-Enkanto/ Веси Бонева, Прея, Надежда Панайотова и Филип Аврамов отварят вратите към вълшебния свят на „Енканто“]</ref><ref>[http://www.meloman.bg/cvetno/vesi-boneva-i-preya-ni-vodyat-vav-valshebniya-svyat-na-enkanto/ Веси Бонева и Прея ни водят във вълшебния свят на „Енканто“]</ref> |- | Хулиета | [[Лина Шишкова]] |- | Пепа | [[Надежда Панайотова]]<ref>[http://ladyzone.bg/videa/liubopitno/enkanto-vesi-boneva-preja-filip-avramov-i-nadezhda-panajotova-ozvuchat-animacijata-na-disni.html/ "Енканто": Весела Бонева, Прея, Филип Аврамов и Надежда Панайотова озвучават анимацията на "Дисни"]</ref><ref>[http://kafene.bg/веси-бонева-прея-надежда-панайотова-и/ Веси Бонева, Прея, Надежда Панайотова и Филип Аврамов озвучават анимацията Енканто]</ref> |- | Изабела | Димитрина Германова<ref>[http://www.dobrichonline.com/novini/66896/dimitrina-germanova-ozvuchi-geroinya-vv-film-na-disney/ Димитрина Германова озвучи героиня във филм на Disney]</ref><ref>[http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2524981/ Димитрина Германова от Добрич е гласът на Изабела Мадригал в българския дублаж на филма „Енканто“]</ref><ref>[http://pronewsdobrich.bg/2021/11/26/glasat-na-izabela-v-enkanto-e-na-mlada-aktrisa-ot-dobrich/ Гласът на Изабела в „Eнканто“ е на млада актриса от Добрич]</ref> |- | Агустин | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Камило | Никола Попов |- | Антонио | Максим Шишков |- | Долорес | Кръстина Кокорска |- | Мариано Гузман | [[Момчил Степанов]] |- | Сеньора Гузман,<br>майката на Мариано | [[Василка Сугарева]] |- | Малката Мирабел | Ивайла Бояджиева |- | Освалдо<br>Свирач на типле | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Сеньора Озма | [[Мариета Петрова]] |- | Възрастният Арутро | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Градски деца | Венцислав Славчев<br>Радина Стоянова<br>Марина Табакова |- | Други гласове | Антоанета Георгиева<br>Борис Илиев<br>Димитър Тодоров<br>Елина Илиева<br>Ивелина Цонева<br>Мария Николаева<br>Михаил Недялков<br>Неда Сергиева<br>Стефан Койчинов<br>Теодор Койчинов<br>Теодора Тренкова<br>Ясен Велчев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Фамилия Мадригал | [[Весела Бонева]]<br>Анелия Шишкова |- | В очакване на чудото | [[Весела Бонева]]<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10386117/ Дисни обяви за сензационен българския вариант на саундтрака към филма "Енканто"]</ref> |- | Преса | [[Прея|Прея Осасей]] |- | Нито дума за Бруно | [[Надежда Панайотова]]<br>[[Константин Икономов (актьор)|Константин Икономов]]<br>Кръстина Кокорска<br>Димитрина Германова<br>Никола Попов<br>[[Весела Бонева]] |- | Различен път | Димитрина Германова<br>[[Весела Бонева]] |- | Заедно | [[Весела Бонева]]<br>Анелия Шишкова<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>Кръстина Кокорска<br>Димитрина Германова<br>[[Прея|Прея Осасей]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/encanto}} * {{imdb title|12537368}} * {{Amg movie|729065}} * {{kino.dir.bg film|15224}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] h6fh5pqu8eobvzme7gzpfye5oggr9vh 11464727 11464649 2022-07-20T11:20:26Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Енканто | име_оригинал = Encanto | картинка = | режисьори = Джаред Буш<br>Байрън Хауърд | продуценти = Ивет Мерино<br>Кларк Спенсър | сценаристи = Чарийз Кастро Смит<br>Джаред Буш | актьори = Стефани Беатриз<br>[[Джон Легуизамо]]<br>Мария Сесилия Ботеро<br>Диан Гуереро<br>Джесика Дароу<br>[[Анджи Сепеда]]<br>[[Уилмър Валдерама]] | музика = Джърмейн Франко<br>''Песни:''<br>[[Лин-Мануел Миранда]] | монтаж = Джеръми Милтън<ref>{{Cite web|url=https://disneystudiosawards.com/encanto/categories|title=AwardCategories|website=Disney Studios Awards|access-date=2021-11-08|archive-date=2021-11-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20211108183917/https://disneystudiosawards.com/encanto/categories/|url-status=live}}</ref> | сценография = Иън Гудинг | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера-дата = 3 ноември 2021 г. {{small|(Театър „Ел Капитан“)}}<br>24 ноември 2021 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 99 минути<ref>{{Cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl1887208961/|title=Encanto|website=Box Office Mojo}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[испански език|испански]] | бюджет = $120–150 млн.<ref>{{Cite web|url=https://www.distractify.com/p/when-will-encanto-be-on-disney-plus|title=Encanto Disney Plus Release Date|website=Distractify|date=24 November 2021|access-date=2021-11-25|archive-date=2021-11-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20211126020017/https://www.distractify.com/p/when-will-encanto-be-on-disney-plus|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/disneys-encanto-leads-thanksgiving-box-office-house-of-gucci-lady-gaga-1235120215/|title=Box Office: Disney's 'Encanto' Leads Thanksgiving Pack With $5.8 Million, 'House of Gucci' Looking Strong|date=November 26, 2021|first=Brent|last=Lang|website=[[Variety]]|access-date=November 26, 2021|archive-date=November 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211126163340/https://variety.com/2021/film/news/disneys-encanto-leads-thanksgiving-box-office-house-of-gucci-lady-gaga-1235120215/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/house-of-gucci-encanto-box-office-takeaways-lady-gaga-1235120764/|title=Why 'Encanto' and 'House of Gucci' Box Office Debuts Are Cause for Celebration... and Concern|date=November 29, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|access-date=November 29, 2021|archive-date=November 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211129161420/https://variety.com/2021/film/news/house-of-gucchas|url-status=live}}</ref> | приходи = $240 млн.<ref name="BOM">{{Cite web |id=2953050 |title=Encanto (2021) |url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt2953050/ |access-date=February 15, 2022}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |id=Encanto-(2021)|title= Encanto (2021) |url=https://www.the-numbers.com/movie/Encanto-(2021)/ |access-date=November 25, 2021}}</ref> | уебсайт = http://movies.disney.com/encanto | код-IMDB = 12537368 | код-Allmovie = 729065 }} '''„Енканто“''' ({{lang|en|Encanto}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2021 г., продуцирана от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и разпространявана от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]].<ref>{{cite news |last1=Taylor |first1=Drew |title=New Disney Animation Movie 'Encanto' Reportedly Lands 'Moana' and 'Zootopia' Directors |url=https://collider.com/new-disney-movie-encanto-directors-byron-howard-jared-bush/ |access-date=June 19, 2020 |work=Collider |date=June 17, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200618035528/https://collider.com/new-disney-movie-encanto-directors-byron-howard-jared-bush/ |archive-date=June 18, 2020 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |last=Anderton |first=Ethan |title=Details on Disney's New Animated Movie 'Encanto' from 'Zooptopia' Directors Come to Light |url=https://www.slashfilm.com/details-on-disneys-new-animated-movie-encanto-from-zooptopia-directors-come-to-light/ |access-date=19 June 2020 |work=/Film |date=18 June 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200620185840/https://www.slashfilm.com/details-on-disneys-new-animated-movie-encanto-from-zooptopia-directors-come-to-light/ |archive-date=20 June 2020 |url-status=live }}</ref> „Енканто“ е 60^-ият филм, продуциран от студиото. Режисиран е от Байрън Хауърд и Джаред Буш, корежисьор е Чарийз Кастро Смит, която е и съавтор на сценария с Буш. Продуциран е от Ивет Мерино и Кларк Спенсър, с оригинални песни, написани от Лин-Мануел Миранда. С гласовете на Стефани Беатриз, Мария Сесилия Ботеро, [[Джон Легуизамо]], Мауро Кастийо, Джесика Дароу, [[Анджи Сепеда]], Каролина Гайтан, Даян Гереро и [[Уилмър Валдерама]]. Филмът получи „[[Оскар]]“ за [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|най-добър пълнометражен анимационен филм]]. == Сюжет == „Енканто“ проследява историята на колумбийското семейство Мадригал, чийто деца и внуци — с изключение на Мирабел Мадригал — получават магически дарби, което им помагат да служат на хората в тяхната селска общност, наречена „Енканто“. Когато Мирабел научава, че семейството губи магията си, тя се заема да разбере какво се случва, за да спаси семейството си и тяхната магическа къща. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | Стефани Беатриз | Мирабел Мадригал<ref name=":0">{{Cite news|last=Arvedon|first=Jon|date=July 8, 2021|title=Disney Drops a Magical First Trailer for Encanto|language=en-US|work=CBR|url=https://www.cbr.com/disney-encanto-trailer/|access-date=July 8, 2021}}</ref><ref name="Descriptions">{{cite web|url=https://www.goodmorningamerica.com/culture/story/encanto-details-disneys-film-revealed-79927992|title='Encanto': All the details of Disney's new film revealed|website=Good Morning America|last=Messer|first=Lesley|date=September 10, 2021|access-date=September 10, 2021}}</ref> |- | [[Джон Легуизамо]] | Бруно Мадригал, чичо на Мирабел<ref>{{cite web|url=https://whatsondisneyplus.com/new-encanto-poster-trailer-released/|title=New Encanto Poster & Trailer Released|website=What's On Disney Plus?|last=Palmer|first=Roger|date=September 29, 2021|access-date=September 29, 2021}}</ref> |- | Мария Сесилия Ботеро<ref name=":0" /> | Абуеля, баба на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Диан Гереро<ref name=":0" /> | Исабела Мадригал, сестра на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Джесика Дароу<ref name=":0" /> | Луиса Мадригал, сестра на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Анджи Сепеда]]<ref name=":0" /> | Хулиета Мадригал, майка на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Уилмър Валдерама]]<ref name=":0" /> | Агустин Мадригал, баща на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Каролина Гайтан<ref name=":0" /> | Пепа Мадригал, леля на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Мауро Кастило<ref name=":0" /> | Феликс Мадригал, чичо на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Адаса<ref name=":0" /> | Долорес Мадригал, дъщеря на Пепа и Феликс и братовчедка на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Рензи Фелиз<ref name=":0" /> | Камило Мадригал, братовчед на Мирабел.<ref name="Descriptions" /> |- | Рави-Кейбът Конейрс | Антонио Мадригал, най-младият братовчед на Мирабел.<br>Той може да говори с животните.<ref name="Descriptions" /> |- | [[Малума]] | Мариано, годеник на Изабела.<ref>{{cite web|url=https://collider.com/maluma-encanto-voice-cast-disney-animation/|title=Disney's 'Encanto' Adds Colombian Superstar Maluma to Voice Cast|website=Collider|last=Boccella|first=Maggie|date=October 21, 2021|access-date=October 21, 2021}}</ref> |- | Роуз Портийо | Сеньора Гузман, майката на Мариано. |- | Алън Тюдик | Пико, безразсъден тукан |} == В България == В България е пуснат на 26 ноември 2021 г. от „Форум Филм България“. ; [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Мирабел | [[Весела Бонева]]<ref>[http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2514364/ "Дисни" обяви българския вариант на песен от свой филм за сензационен и най-добър от всички 33 международни версии]</ref><ref>[http://www.meloman.bg/cvetno/vesi-boneva-i-preya-ni-vodyat-vav-valshebniya-svyat-na-enkanto/ Веси Бонева и Прея ни водят във вълшебния свят на „Енканто“]</ref> |- | Абуела Алма | Анелия Шишкова |- | Чичо Бруно | [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<ref>[http://slava.bg/news/135613.html/ Веси Бонева и Филип Аврамов отварят вратите към Енканто]</ref> |- | Феликс | [[Константин Икономов (актьор)|Константин Икономов]] |- | Луиза | [[Прея|Прея Осасей]]<ref>[http://www.novinite.bg/articles/209047/Vesi-Boneva-Preya-Nadejda-Panajotova-i-Filip-Avramov-otvaryat-vratite-kam-valshebniya-svyat-na-Enkanto/ Веси Бонева, Прея, Надежда Панайотова и Филип Аврамов отварят вратите към вълшебния свят на „Енканто“]</ref><ref>[http://www.meloman.bg/cvetno/vesi-boneva-i-preya-ni-vodyat-vav-valshebniya-svyat-na-enkanto/ Веси Бонева и Прея ни водят във вълшебния свят на „Енканто“]</ref> |- | Хулиета | [[Лина Шишкова]] |- | Пепа | [[Надежда Панайотова]]<ref>[http://ladyzone.bg/videa/liubopitno/enkanto-vesi-boneva-preja-filip-avramov-i-nadezhda-panajotova-ozvuchat-animacijata-na-disni.html/ "Енканто": Весела Бонева, Прея, Филип Аврамов и Надежда Панайотова озвучават анимацията на "Дисни"]</ref><ref>[http://kafene.bg/веси-бонева-прея-надежда-панайотова-и/ Веси Бонева, Прея, Надежда Панайотова и Филип Аврамов озвучават анимацията Енканто]</ref> |- | Изабела | Димитрина Германова<ref>[http://www.dobrichonline.com/novini/66896/dimitrina-germanova-ozvuchi-geroinya-vv-film-na-disney/ Димитрина Германова озвучи героиня във филм на Disney]</ref><ref>[http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2524981/ Димитрина Германова от Добрич е гласът на Изабела Мадригал в българския дублаж на филма „Енканто“]</ref><ref>[http://pronewsdobrich.bg/2021/11/26/glasat-na-izabela-v-enkanto-e-na-mlada-aktrisa-ot-dobrich/ Гласът на Изабела в „Eнканто“ е на млада актриса от Добрич]</ref> |- | Агустин | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Камило | Никола Попов |- | Антонио | Максим Шишков |- | Долорес | Кръстина Кокорска |- | Мариано Гузман | [[Момчил Степанов]] |- | Сеньора Гузман,<br>майката на Мариано | [[Василка Сугарева]] |- | Малката Мирабел | Ивайла Бояджиева |- | Освалдо<br>Свирач на типле | [[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]] |- | Сеньора Озма | [[Мариета Петрова]] |- | Възрастният Арутро | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Градски деца | Венцислав Славчев<br>Радина Стоянова<br>Марина Табакова |- | Други гласове | Антоанета Георгиева<br>Борис Илиев<br>Димитър Тодоров<br>Елина Илиева<br>Ивелина Цонева<br>Мария Николаева<br>Михаил Недялков<br>Неда Сергиева<br>Стефан Койчинов<br>Теодор Койчинов<br>Теодора Тренкова<br>Ясен Велчев |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | Фамилия Мадригал | [[Весела Бонева]]<br>Анелия Шишкова |- | В очакване на чудото | [[Весела Бонева]]<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10386117/ Дисни обяви за сензационен българския вариант на саундтрака към филма "Енканто"]</ref> |- | Преса | [[Прея|Прея Осасей]] |- | Нито дума за Бруно | [[Надежда Панайотова]]<br>[[Константин Икономов (актьор)|Константин Икономов]]<br>Кръстина Кокорска<br>Димитрина Германова<br>Никола Попов<br>[[Весела Бонева]] |- | Различен път | Димитрина Германова<br>[[Весела Бонева]] |- | Заедно | [[Весела Бонева]]<br>Анелия Шишкова<br>[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]<br>Кръстина Кокорска<br>Димитрина Германова<br>[[Прея|Прея Осасей]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/encanto}} * {{imdb title|12537368}} * {{Amg movie|729065}} * {{kino.dir.bg film|15224}} {{Златен глобус за най-добър анимационен филм}} {{Оскар за най-добър анимационен филм}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2021 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Оскар за най-добър анимационен филм]] hw6x6kui2w72lrv26t4cx0uc2tz0zw2 0 784989 11464107 11449490 2022-07-19T21:20:17Z Luxferuer 25980 /* История на музея */ wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Къща музей „Димчо Дебелянов“ | снимка = Debelynov-house-exterior-2020.jpg| Музея от юг | описание = исторически музей<br>паметник на културата с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = България | място = [[Копривщица]], {{флагче с име|България}} | тематика = [[поезия]] | основан = [[1957]] г. | основател = | номер = | печат = има, в купчийницата | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = ул. „[[Димчо Дебелянов]]“ 6<br>[[100 национални туристически обекта|'''Обект на БТС''']] [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''75''' | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = }} '''Къщата музей „Димчо Дебелянов“''' е родният дом на поета [[Димчо Дебелянов]]. Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година. == История на музея == До 50^-те години на XX век къщата е била в крайно тежко състояние и запустялост.<ref>Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. София 1926</ref> Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов, е на архитект [[Вельо Дебелянов]], преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация.<ref>Duma.bg. Петра Ташева. [https://www.duma.bg/kak-koprivshtitsa-stana-grad-muzey-n183019 Как Копривщица стана град-музей]. Посетен на 15 август 2021</ref> Родният дом на поета е възстановен през 1957 г., а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.<ref>Direkciamuzei.com. [http://direkciamuzei.com/къща-музей-димчо-дебелянов/ Къща музей Димчо Дебелянов/] Посетен на 31 юли 2021</ref> Възстановяването на къщата е осъществено с решение на Министерския съвет. Ръководител на мероприятието е арх. Вельо Дебелянов с помощник арх. Д. Василева, технически ръководител е копривщенеца Янчо Стоичков. Помага със съвети, спомени и дарява лични вещи на поета сестра му Мария Дебелянова-Григорова.<ref name="Иванов"></ref> Тържествата по повод откриването на музея са в двора на къщата и започват със слово на директора на [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в Копривщица [[Петко Теофилов]]. Слово произнася [[Павел Матев]], като секретар на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Председателят на Околийския народен съвет – Пирдоп Димитър Самодивкин прерязва трибагрената лента и обявява музея за открит. След разглеждането на експозицията има поклонение на [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|гроба на поета]]. Там слово произнася писателят [[Веселин Андреев]]. Както и при освещаването на паметника през 1934 година, са хвърлени венци от прелитащ самолет. Единият от тях пада точно върху паметника. Вечерта на същият ден в [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] е изнесен музикално-поетичен рецитал, съставен по творби на Димчо Дебелянов. Скромно присъствие на откриването на музея има и възлюблената на поета Иванка Дерменджийска-Горинова.<ref name="Иванов">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1967 г. в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение Богородично]]“ оригинал на скулптурната фигура „Майка“, дело на професор [[Иван Лазаров]].<ref>Словото. Българска виртуална библиотека. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=436&WorkID=15099&Level=2 Дойчо Иванов]. Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021 </ref> Тук се провеждат ежегодно през август „Дебелянови вечери“ с връчване на [[Димчо Дебелянов (награда)|Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“]] (на всеки две години), съпътствани с литературни четения и музикални концерти.<ref>Mc.government.bg. [http://www.mc.government.bg/calc.php?c=5339&q=%EC%F3%E7%E5%E9&p=60 Дебелянова вечер. Връчване на Национална литературна награда.] Посетен на 8 септември 2021</ref> Къщата музей „Димчо Дебелянов“ и Дирекцията на музеите са инициатори за изработването на медал за отличие на Националния студентски конкурс „Димчо Дебелянов“. Проектът е на [[Павел Койчев]] и е отлят в Монетния двор.<ref>Slavimirgenchev.info. [http://slavimirgenchev.info/?p=249 Джока Радивоевич и медал.] Посетен на 14 март 2022</ref> Посетителите и ценителите могат да чуят стиховете на поета в изпълнение на български артисти на български, руски, английски, немски и френски езици.<ref name="Иванов"></ref>През годините уредници на музея са били Тодор Тумангелов, [[Александър Божинов (Копривщица)|Александър Божинов]], [[Георги Белстойнев]], [[Славимир Генчев]] (1977 – 1980), Валери Калонкин и [[Дойчо Иванов]] (2003 – 2019). Срещу музея се намира [[Художествена галерия „Палавееви къщи“|Художествената галерия „Палавееви къщи“]]. Къщата е на улица „Димчо Дебелянов“ № 6 и се стопанисва от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]]. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=NZRfpCGd740 Тази събота и неделя: Историите на къщите на Копривщица] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Основани в България през 1957 година]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Къщи музеи в България|Дебелянов]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов]] 53hi50kmlp7pxtvkaq8lg83x4gk7hky 11464334 11464107 2022-07-20T05:24:03Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Къща музей „Димчо Дебелянов“ | снимка = Debelynov-house-exterior-2020.jpg| Музея от юг | описание = исторически музей<br>паметник на културата с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = България | място = [[Копривщица]], {{флагче с име|България}} | тематика = [[поезия]] | основан = [[1957]] г. | основател = | номер = | печат = има, в купчийницата | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = ул. „[[Димчо Дебелянов]]“ 6<br>[[100 национални туристически обекта|'''Обект на БТС''']] [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''75''' | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = }} '''Къщата музей „Димчо Дебелянов“''' е родният дом на поета [[Димчо Дебелянов]]. Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година. == История на музея == До 50^-те години на XX век къщата е била в крайно тежко състояние и запустялост.<ref>Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. София 1926</ref> Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов, е на архитект [[Вельо Дебелянов]], преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация.<ref>Duma.bg. Петра Ташева. [https://www.duma.bg/kak-koprivshtitsa-stana-grad-muzey-n183019 Как Копривщица стана град-музей]. Посетен на 15 август 2021</ref> Родният дом на поета е възстановен през 1957 г., а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.<ref>Direkciamuzei.com. [http://direkciamuzei.com/къща-музей-димчо-дебелянов/ Къща музей Димчо Дебелянов/] Посетен на 31 юли 2021</ref> Възстановяването на къщата е осъществено с решение на Министерския съвет. Ръководител на мероприятието е арх. Вельо Дебелянов с помощник арх. Д. Василева, технически ръководител е копривщенеца Янчо Стоичков. Помага със съвети, спомени и дарява лични вещи на поета сестра му Мария Дебелянова-Григорова.<ref name="Иванов"></ref> Тържествата по повод откриването на музея са в двора на къщата и започват със слово на директора на [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] в Копривщица [[Петко Теофилов]]. Слово произнася [[Павел Матев]], като секретар на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Председателят на Околийския народен съвет – Пирдоп Димитър Самодивкин прерязва трибагрената лента и обявява музея за открит. След разглеждането на експозицията има поклонение на [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|гроба на поета]]. Там слово произнася писателят [[Веселин Андреев]]. Както и при освещаването на паметника през 1934 година, са хвърлени венци от прелитащ самолет. Единият от тях пада точно върху паметника. Вечерта на същият ден в [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] е изнесен музикално-поетичен рецитал, съставен по творби на Димчо Дебелянов. Скромно присъствие на откриването на музея има и възлюблената на поета [[Иванка Дерменджийска-Горинова]].<ref name="Иванов">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1967 г. в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение Богородично]]“ оригинал на скулптурната фигура „Майка“, дело на професор [[Иван Лазаров]].<ref>Словото. Българска виртуална библиотека. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=436&WorkID=15099&Level=2 Дойчо Иванов]. Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021 </ref> Тук се провеждат ежегодно през август „Дебелянови вечери“ с връчване на [[Димчо Дебелянов (награда)|Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“]] (на всеки две години), съпътствани с литературни четения и музикални концерти.<ref>Mc.government.bg. [http://www.mc.government.bg/calc.php?c=5339&q=%EC%F3%E7%E5%E9&p=60 Дебелянова вечер. Връчване на Национална литературна награда.] Посетен на 8 септември 2021</ref> Къщата музей „Димчо Дебелянов“ и Дирекцията на музеите са инициатори за изработването на медал за отличие на Националния студентски конкурс „Димчо Дебелянов“. Проектът е на [[Павел Койчев]] и е отлят в Монетния двор.<ref>Slavimirgenchev.info. [http://slavimirgenchev.info/?p=249 Джока Радивоевич и медал.] Посетен на 14 март 2022</ref> Посетителите и ценителите могат да чуят стиховете на поета в изпълнение на български артисти на български, руски, английски, немски и френски езици.<ref name="Иванов"></ref>През годините уредници на музея са били Тодор Тумангелов, [[Александър Божинов (Копривщица)|Александър Божинов]], [[Георги Белстойнев]], [[Славимир Генчев]] (1977 – 1980), Валери Калонкин и [[Дойчо Иванов]] (2003 – 2019). Срещу музея се намира [[Художествена галерия „Палавееви къщи“|Художествената галерия „Палавееви къщи“]]. Къщата е на улица „Димчо Дебелянов“ № 6 и се стопанисва от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]]. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=NZRfpCGd740 Тази събота и неделя: Историите на къщите на Копривщица] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Основани в България през 1957 година]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Къщи музеи в България|Дебелянов]] [[Категория:Музеи в Копривщица]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов]] 9r99ensoxckj7lsxrf7eq1sw97rlp5k 14 785486 11464696 11079996 2022-07-20T11:18:50Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Категория:Анимационни филми на Дисни]]“ като „[[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]]“: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97 – 98. (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми по киностудио]] [[Категория:Американски анимационни филми]] 76elgu5paq8vlfyu73jzqjwtylw5n09 0 785497 11464576 11229896 2022-07-20T10:36:37Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Гергана (певица)|Гергана]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Гергана (певица)|Гергана]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = 1 |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 36 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската певица [[Гергана (певица)|Гергана]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума, 1 компилация и 36 видеоклипа. Певицата има договор с музикална компания „[[Пайнер]]“ от 2003 до 2019 г. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/4569931- Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Губя те бавно''''' || * Издаден: 2003 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] * Тираж: 70 000 продадени копия<ref name="Продажби на албумите">[https://gerganamusic.weebly.com/104110801086107510881072109210801103.html Продажби на албумите]</ref> || * ''Както преди'' * ''Губя те бавно (ремикс)'' * ''Няма да моля'' * ''Повярвай ми'' * ''Изгубен свят'' * ''Гасна по теб'' * ''Обичам живота'' * ''За теб живея'' * ''Ела с мен'' * ''Губя те бавно'' |- | '''''Както никой друг''''' || * Издаден: 2004 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD * Тираж: 40 000 продадени копия<ref name="Продажби на албумите"/> || * ''Боли'' * ''Последна вечер'' * ''Не те обичам вече'' * ''Измама'' * ''Без теб не мога'' * ''Както никой друг'' * ''Дори да знам'' * ''Не вярвам'' * ''Не мога сама'' * ''Боли (акустична версия)'' |- | '''''Сини очи''''' || * Издаден: 16 декември 2005 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD * Тираж: 20 000 продадени копия<ref name="Продажби на албумите"/> || * ''Сини очи'' * ''Без правила'' * ''Сладките неща'' * ''До утре'' * ''Танцувай с мен'' * ''Искам само любовта ти'' * ''Обичам да те усещам'' * ''Жадно ме изпивай'' * ''Някой ден, може би'' * ''Сини очи (ремикс)'' |- | '''''Сладката страна на нещата''''' || * Издаден: 14 февруари 2007 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD * Тираж: 10 000 продадени копия<ref name="Продажби на албумите"/> || * ''Una Pasión'' * ''Лятна нощ'' * ''Карма'' * ''Студ и тишина'' * ''Любов и сълзи'' * ''Сладката страна на нещата'' * ''Нея вместо мен'' * ''Следвай ме'' * ''Мразя те, защото те обичам'' * ''В този град'' |} === Компилации === '''Списък с компилации''' <ref>[https://www.discogs.com/80-4/release/17138668 Компилации]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Златните хитове на Пайнер 4 – Гергана''''' || * Издаден: 14 декември 2012 * Издател: Пайнер * Формат: CD || * ''Губя те бавно'' * ''Първичен инстинкт (дует с [[Галин (певец)|Галин]])'' * ''Гасна по теб'' * ''Както преди'' * ''Някой ден, може би'' * ''Последна вечер'' * ''Боли'' * ''Сини очи'' * ''Сладката страна на нещата'' * ''Твоя бях'' |} == Песни извън албум == * ''За теб, любов (дует с [[Анелия]])'' (2004) * ''Може би точно ти (дует с Жоро Рапа)'' (2007) * ''Спри болката в мен'' (2007) * ''Забрави (дует с Жоро Рапа)'' (2008) * ''Върви си'' (2008) * ''Раздялата не боли'' (2008) * ''Без теб'' (2008) * ''Усещаш ли'' (2008) * ''Защото те обичам'' (2009) * ''Благодаря ти'' (2009) * ''Имам нужда'' (2009) * ''До кога'' (2009) * ''Нова любов'' (2010) * ''Да започнем от средата'' (2010) * ''Facebook'' (2010) * ''Който иска да вярва'' (2010) * ''Ще издържиш ли'' (2011) * ''Мирис на любов'' (2012) * ''Вкусът остава (дует с Галин)'' (2012) * ''[[От този момент]]'' (2013) * ''[[Твоите думи]] (ft. Галин)'' (2015) * ''Огън в дъжда'' (2016) * ''Ако нямам теб (дует с Лазар Кисьов)'' (2018) * ''Само за теб'' (2018) * ''Твоя'' (2018) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Губя те бавно || 23.10.2003 || Губя те бавно || Николай Скерлев |- | Както преди || 2003 || Губя те бавно || Николай Скерлев |- | Гасна по теб || 2004 || Губя те бавно || Николай Скерлев |- | За теб, любов || 2004 || – || Николай Скерлев |- | Твоя бях || 2004 || Златните хитове на Гергана || Николай Скерлев |- | Боли || 2004 || Както никой друг || Николай Скерлев |- | Боли (акустична версия) || 2005 || Както никой друг || Николай Скерлев |- | Някой ден, може би || 2005 || Сини очи || Николай Скерлев |- | Последна вечер || 2005 || Както никой друг || Николай Скерлев |- | Сини очи || 2006 || Сини очи || Николай Скерлев |- | Сини очи (ремикс) || 2006 || Сини очи || Георги Колев |- | Искам само любовта ти || 21.07.2006 || Сини очи || Николай Скерлев |- | До утре || 2006 || Сини очи || Николай Скерлев |- | Сладката страна на нещата || 2006 || Сладката страна на нещата || Николай Скерлев |- | Карма || 13.02.2007 || Сладката страна на нещата || Николай Скерлев |- | Una Pasión || 20.04.2007 || Сладката страна на нещата || Николай Скерлев |- | Може би точно ти || 25.05.2007 || – || Николай Скерлев |- | Забрави || 12.02.2008 || – || Николай Скерлев |- | Върви си || 08.07.2008 || – || Михаил Попов |- | Раздялата не боли || 12.10.2008 || – || Николай Скерлев |- | Защото те обичам || 05.01.2009 || – || Николай Скерлев |- | Благодаря ти || 15.04.2009 || – || Николай Скерлев |- | Имам нужда || 21.09.2009 || – || Николай Скерлев |- | До кога || 24.12.2009 || – || Йордан Петков |- | Да започнем от средата || 31.05.2010 || – || Николай Скерлев |- | Facebook || 29.10.2010 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Който иска да вярва || 30.12.2010 || – || Николай Скерлев |- | Първичен инстинкт || 03.06.2011 || Златните хитове на Гергана || Николай Скерлев |- | Мирис на любов || 21.06.2012 || – || Николай Скерлев |- | Вкусът остава || 26.11.2012 || – || Николай Скерлев |- | От този момент || 28.10.2013 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Твоите думи || 05.01.2015 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Огън в дъжда || 08.01.2016 || – || Георги Марков |- | Ако нямам теб || 23.05.2018 || – || Радослав Георгиев |- | Само за теб || 12.09.2018 || – || Йордан Петков |- | Твоя || 21.12.2018 || – || Йордан Петков |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://gerganamusic.weebly.com/10441080108910821086107510881072109210801103.html Дискография на Гергана в официалния ѝ уебсайт] * [https://web.archive.org/web/20150630124511/http://signal.bg/view_people.php?people_id=21&tab=home&tab=albums Дискография на Гергана в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] rwmqfjyh8ou8g6pabrcg2373ti8o8dz 0 785598 11464074 11455726 2022-07-19T20:46:41Z 149.62.208.212 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68^-ото издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31^-ото издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|{{small|19 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3:2|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|{{small|19 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|{{small|19 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|{{small|19 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|{{small|19 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|{{small|19 юли}}|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|{{small|19 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 8|ЕС|4|Победител от среща 4|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|Победител от среща 10|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] luy25v5aeivtnlgynd4ntqbxw1cys8b 11464079 11464074 2022-07-19T20:49:00Z 149.62.208.212 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68^-ото издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31^-ото издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|{{small|19 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|{{small|3:2}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|{{small|1:0}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|{{small|1:0}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|{{small|3:0}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|{{small|0:1}}|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|{{small|1:1}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 8|ЕС|4|Победител от среща 4|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|Победител от среща 10|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] 961qmdhmj4kjmuf3z7ysr2y7pfxduzo 11464243 11464079 2022-07-19T22:55:17Z 2A00:4802:320E:B500:C415:FF:FEB3:8E6C Т wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68^-ото издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31^-ото издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|{{small|3:2}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|{{small|1:0}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|{{small|1:0}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|{{small|3:0}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|{{small|0:1}}|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|{{small|1:1}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 8|ЕС|4|Победител от среща 4|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|Победител от среща 10|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] dia63xdwtcqeavs6l6vgcxnj4eabuh7 11464339 11464243 2022-07-20T05:58:34Z Becksperson 56542 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68^-ото издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31^-ото издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|{{small|20 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 8|ЕС|4|Победител от среща 4|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|Победител от среща 10|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] 5xdyy67i7eg3707p7y73zyhzedya31t 0 785607 11464340 11463306 2022-07-20T05:59:38Z Becksperson 56542 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|0:4|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|2|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|{{small|21 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|20 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|7|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|{{small|21 юли}}|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|8|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|{{small|21 юли}}|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|{{small|21 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|{{small|20 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|41|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|{{small|21 юли}}|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|{{small|21 юли}}|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-2|ЕС|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-1|ЕС|3|Победител от среща ШП-3|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|Победител от среща ШП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|Победител от среща ШП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-24|ЕС|1|Победител от среща ОП-43|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-41|ЕС|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|Победител от среща ОП-2|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] i38qhxu8qi3obtrb4o9b2ldwxgymf19 0 785899 11464350 11305381 2022-07-20T06:24:50Z Krisi tranchev.1999 114581 /* В България */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гномчета вкъщи | име_оригинал = Gnome Alone | картинка = | описание = | режисьори = Питър Лепениотис | продуценти = Джон Х. Уилямс<br>Даниел Стърлинг | сценаристи = Майкъл Шварц<br>Зина Зафлоу<br>Робърт Морланд | базиран_на = '''По идея на:'''<br>Кайл Нюман<br>Мика Херман | актьори = Беки Джи<br>[[Джош Пек]]<br>[[Оливия Холт]]<br>Мадисън Де Ла Гарза<br>Джордж Лопес<br>Патрик Стъмп<br>Дейвид Коехнер<br>[[Тара Стронг]]<br>[[Джеф Дънам]]<br>Наш Гриър<br>Фред Тарашор | музика = Патрик Стъмп | оператор = | монтаж = Роб Нийл | сценография = | костюми = | филмово_студио = Vanguard Animation<br>3QU Media<br>Cinesite | разпространител = [[Netflix]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]] | премиера-дата = [[2 ноември]] [[2017]] г. | премиера-място = [[Гърция]] и [[Кипър]]<ref>{{Cite web|url=https://www.cyprusevents.net/new-in-cinemas-2nd-november-2017.html|title=New in Cinemas (2nd November 2017)}}</ref> | времетраене = 85 минути | страна = {{CHN}} | език = [[Китайски език|китайски]] | цветност = | бюджет = | приходи = $10.8 милиона<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/intl/?id=_fGNOMEALONE01&country=GR&wk=2017W45&id=_fGNOMEALONE01&p=.htm|title=Gnome Alone|work=[[Box Office Mojo]]|accessdate=June 8, 2018}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://www.gnomealonethemovie.com/ | код-IMDB = 5851786 | код-Allmovie = 689865 }} '''„Гномчета вкъщи“''' ({{lang|en|Gnome Alone}}) е [[Канада|канадско]]-[[САЩ|американска]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2018 година на режисьора Питър Лепениотис, по сценарий на Майкъл Шварц, Зина Зафлоу и Робърт Морланд. Филмът първоначално е пуснат на [[2 ноември]] [[2017]] г. в [[Кипър]], [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Израел]]. Продуциран от Vanguard Animation и 3QU Media, озвучаващия състав се състои от Беки Джи, [[Джош Пек]], [[Оливия Холт]], Джордж Лопес, Патрик Стъмп и Дейвид Коехнер. == Озвучаващ състав == {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Персонаж |- | Беки Джи | Клоуи |- | [[Джош Пек]] | Лиам |- | [[Тара Стронг]] | Катрин (майка на Клоуи) |- | [[Оливия Холт]] | Британи (популярното момиче в новото училище на Клоуи) |- | Дейвид Коехнер | Замфир (гном, който се сприятелява с Клоуи и Лиам)) |- | [[Джеф Дънам]] | Куиксилвър (стария гном) |- | Патрик Стъмп | Алфа, Браво и Чарли (три гномчета, които се сприятеляват с Клоуи и Лиам) |- | Наш Гриър | Трей (момчето от новото училище на Клоуи) |- | Медисън де ла Гарца | Тифани и Челси (сестри близначки, приятелки на Британи) |- | Джордж Лопес | Зук (водачът на гномчетата) |- | Фред Тарашор | Трокси и Мега Трок (злите създания) |} == Продукция == Продукцията на ''„Гномчета вкъщи“'' започна в Cinesite в [[Монреал]].<ref name="Jun2016V">{{cite news|last1=McNary|first1=Dave|title=Becky G, Josh Peck to Star in Animated 'Gnome Alone'. (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2016/film/news/becky-g-josh-peck-gnome-alone-1201802569/|accessdate=July 4, 2017|work=Variety|date=June 23, 2016}}</ref><ref name="Jun2017CS" /> Озвучаващия състав включва Беки Джи, [[Джош Пек]], [[Оливия Холт]], Джордж Лопес и Патрик Стъмп, докато Джон Х. Уилямс ще продуцира филма чрез компанията му ''3QU Media'', в който ще финансира филма.<ref name="Jun2016V" /><ref name="Jun2017CS">{{cite news|last1=Lesnick|first1=Silas|title=Gnome Alone and Charming Set for Distribution|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/863173-gnome-alone-charming#/slide/1|accessdate=July 4, 2017|work=ComingSoon.net|date=June 28, 2017}}</ref> На [[28 юни]] [[2017]] г., е съобщено, че новата разпространяваща компания ''Smith Global Media'' поддържа правата на анимационния филм.<ref>{{cite magazine|last1=Hipes|first1=Patrick|title=Newbie Smith Global Media Acquires Animated Pics 'Gnome Alone' & 'Charming'|url=https://deadline.com/2017/06/charming-gnome-alone-animated-movie-release-date-smith-global-media-1202121460/|accessdate=July 4, 2017|magazine=Deadline Hollywood|date=June 28, 2017}}</ref> Трейлърът е пуснат на [[13 юли]].<ref>{{Cite web|url=http://www.cartoonbrew.com/feature-film/gnome-alone-first-teaser-trailer-october-release-confirmed-152277.html|title='Gnome Alone': First Teaser Trailer, October Release Confirmed|last=Amidi|first=Amid|date=July 14, 2017|website=Cartoon Brew}}</ref> == Пускане == Филмът е насрочен да бъде пуснат на [[13 октомври]] [[2017]] г., но на [[12 октомври]] [[2017]] г., филмът е преместен на [[2 март]] [[2018]] г. Въпреки това, филмът не е пуснат на тази дата. Филмът е пуснат на [[20 април]] [[2018]] г. в [[Латинска Америка]], [[Европа]] и [[Азия]], а на [[19 октомври]] [[2018]] г. е пуснат чрез стримийнг платформата [[Netflix]]. == В България == В България филмът е пуснат по кината на [[16 февруари]] [[2018]] г. от Про Филмс. През 2018 г. е излъчен за първи път по [[bTV Comedy]], а през 2019 г. е излъчен и по Vivacom Arena, и през 2020 г. по [[SuperToons]]. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Клоуи | [[Татяна Етимова]] |- | Лиъм | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] |- | Катрин | [[Вилма Карталска]] |- | Други гласове | [[Даниела Горанова]]<br>[[Сотир Мелев]]<br>Виктор Иванов<br>Кръстина Кокорска<br>[[Мартин Димитров (актьор)|Мартин Димитров]]<br>[[Петър Калчев (актьор)|Петър Калчев]]<br>[[Николай Върбанов]]<br>[[Станислав Пищалов]]<br>Росен Русев<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Иван Петрушинов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! Про Филмс |- | Режисьор на дублажа | Николина Петрова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.gnomealonethemovie.com/}} * {{imdb title|5851786}} * {{kino.dir.bg film|12469}} * {{Amg movie|689865}} [[Категория:Анимационни филми от 2017 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Канадски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] 4674zh8i9pmh7hlz3j79hh65fayga74 0 786627 11463872 11463509 2022-07-19T16:06:15Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в киното и телевизията */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Радина Боршош | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | образование = Частна езикова гимназия „Дорис Тенеди“ (2011 – 2016)<br>[[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] (2016 – 2020) | работил = [[Народен театър „Иван Вазов“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Аня в „[[Солвейг]]“<br>Ива в „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“<br>Деси в „[[Ние, нашите и вашите]]“<br>Соня в „[[Привличане]]“<br>Рая Божинова в „[[Ягодова луна]]“<br>Рая в „[[Рая на Данте]]“<br>Дублаж на Аврора в „[[Господарка на злото 2]]“ | награди = }} | баща = [[Мирослав Боршош]] | майка = Искра Владимирова | брак = | деца = }} '''Радина Мирославова Боршош''' е [[България|българска]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/public/bg/artist/radina-borshosh/|заглавие=Радина Боршош в сайта на Народния театър „Иван Вазов“|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“]]}}</ref> както и с участието си в редица роли в [[кино]]то и [[телевизия]]та, които са „[[Солвейг]]“, „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“, „[[Ние, нашите и вашите]]“, „[[Привличане]]“, „[[Ягодова луна]]“ и „[[Рая на Данте]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theater.bg/persons/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош в сайта на Theater.BG|издател=Theater.BG}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-radina-borshosh-19723/|заглавие=На театър с Радина Боршош|издател=Love Theater|дата=23 декември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hubavajena.bg/radina-borshosh/|заглавие=Радина Боршош – младото лице на българския театър|издател=Хубава Жена|дата=22 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.rozali.com/zvezdi-na-pricel/radina-borshosh-iskam-da-zasluja-miastoto-si-na-scenata.html|заглавие=Радина Боршош: Искам да заслужа мястото си на сцената|издател=Rozali.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/37065-Radina-Borshosh-Zverski-mlada-i-strastno-vlyubena/|заглавие=Радина Боршош: Зверски млада и страстно влюбена|издател=EVA|дата=10 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/10/09/radina-borshosh/|заглавие=Младата актриса Радина Боршош: „Човек се чувства цял, когато сбъдва мечтите си“|издател=kristinalikova.com|дата=9 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://interview.to/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – кое е това момиче?|издател=Interviewto|дата=29 септември 2016 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39540-Radina-Borshosh-ogan-sledvai-ya-/|заглавие=Радина Боршош – огън, следвай я!|издател=EVA|дата=11 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2022/02/04/4307937_20_vuprosa_radina_borshosh/|заглавие=20 въпроса: Радина Боршош|издател=[[Капитал (вестник)|Капитал]]|дата=4 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42675-Radina-Borshosh-Shte-igraem-za-zhenata-ot-vtori-balkon/|заглавие=Радина Боршош: Ще играем за жената от втори балкон|издател=EVA|дата=13 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8303622|заглавие=Радина Боршош: Понякога да лишиш себе си от малко е много за друг|издател=24chasa.bg|дата=15 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mila.bg/Article/11654628|заглавие=Радина Боршош: Силният пол е клише. Жената ражда мъжа и го довежда тук|издател=mila.bg|дата=25 май 2022 г.}}</ref> == Биография == Радина Боршош е родена на 31 декември 1997 г. в [[София]], в същия ден като актрисата [[Ана Пападопулу]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsmaker.bg/2020/12/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – Newsmaker.bg|издател=Newsmaker.bg|дата=31 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/idealendom/article/11302521|заглавие=Радина Боршош: Да вървиш изправен и да гледаш хората в очите – това никога не излиза от TREND|издател=24chasa.bg|дата=6 януари 2021 г.}}</ref> Дъщеря е на политика [[Мирослав Боршош]] и телевизионната журналистка Искра Владимирова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5896724/|заглавие=Наследници на известни фамилии от години окупират НАТФИЗ|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=27 ноември 2016 г.}}</ref> През май 2016 г. завършва частна езикова гимназия „Дорис Тенеди“. През септември 2016 г. е приета във [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“ при проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hiclub.bg/Article/7179948/|заглавие=Стефан Данаилов предизвиква Радина Боршош с комедийни роли|издател=Хай Клуб|дата=1 декември 2018 г.}}</ref> и завършва през май 2020 г. – шест месеца след смъртта на Данаилов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://topvesti.bg/c/j34G030B4-jeX-N4Fv8i/2021-12-19/kakvo-nauchi-radina-borshosh-ot-lambo/|заглавие=Какво научи Радина Боршош от Ламбо|издател=Топ Вести|достъп_дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref><ref>[http://natfiz.bg/wp-content/uploads/2020/05/BYULETINA-NAGRADI-2020.pdf natfiz.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8599500/|заглавие=Дипломираха се студентите от последния клас на Стефан Данаилов|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=19 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101292106/vecher-na-stefan-danailov/|заглавие=Радина Боршош: Мастера беше успял човек, но останал при сърцето си|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=12 юни 2020 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Радина Боршош започва да се занимава с [[актьорско майсторство]], докато е в девети клас, и с театър като ученичка в студията на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. През 2016 г. дебютира на професионална [[сцена]] с ролята на Джейн в постановката „[[Мери Попинз]]“ (от [[Памела Травърз]]) на режисьора [[Анастасия Събева]], като премиерата е на 18 февруари 2017 г. в [[Театър София|Театър „София“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/premiera-na-meri-popinz-v-teatar-sofiya | заглавие = Премиера на „Мери Попинз“ в театър „София“ | достъп_дата = 13 април 2022 | дата = 17 февруари 2017 | труд = Култура.БГ | издател = [[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref> През 2017 г. първата ѝ роля на сцената в Народния театър „Иван Вазов“ е на Александра в „Лисичета“ от [[Лилиан Хелман]], по режисурата на [[Бина Харалампиева]], чиято премиера е на 14 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/radina-borshosh-lisicheta-e-istinsko-teatralno-sbitie-156305|заглавие=Радина Боршош: „Лисичета“ е истинско театрално събитие|автор=Ивелина Василева|издател=[[Марица (вестник)|marica.bg]]|дата=21 септември 2018 г.}}</ref> Същата година участва и в международния фестивал на мелодрамата „Към звездите“ във [[Варна]], където играе в моноспектаклите „Алпийско сияние“ от [[Петер Турини]] и на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“ на режисьора [[Сава Драгунчев]], където си партнира с [[Филип Буков]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=Love Theater|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> През 2019 г. играе в дипломните представления „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7287652|заглавие=Радина Боршош в спектакъла „Зверското синьо“ на класа на Стефан Данаилов|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=8 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> и „Лодкарят“ в [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]], които са режисирани съответно от Росица Обрежкова и [[Сава Драгунчев]]. От 10 юли 2020 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе в постановките „Три високи жени“ на [[Едуард Олби]], „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на [[Пейо Яворов]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/stsena/hitovete-lisicheta-i-kogato-gram-udari-se-zavrashtat-na-stsenata-na-narodniya-teatar/|заглавие=Хитовете „Лисичета“ и „Когато гръм удари“ се завръщат на сцена в Народния театър|издател=impressio.dir.bg|дата=25 август 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101097169/|заглавие=„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ с премиера в Народния театър|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=25 март 2019 г.}}</ref> „Идеалният мъж“ на [[Оскар Уайлд]], „О, ти, която и да си...“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101305417/patuvane-kam-jenite-na-vazov-v-premieren-spektakal-na-narodnia-teatar/|заглавие=Пътуване към жените на Вазов в премиерен спектакъл на Народния театър|издател=[[БНР]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/top-aktrisi-sa-zhenite-na-vazov-v-narodniya-428881.html/|заглавие=Топ актриси са жените на Вазов в Народния|издател=[[Стандарт (вестник)|standartnews.com]]|дата=30 юни 2020 г.}}</ref> „Двубой“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/stsena/marius-postavya-dvuboy-ot-ivan-vazov-v-narodniya-snimki/|заглавие=Мариус поставя „Двубой“ от Иван Вазов в Народния|издател=impressio.dir.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9280909|заглавие=Мариус Куркински събира Аня Пенчева и Радина Боршош за първа репетиция, Народният театър я излъчва на живо|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=2 декември 2020 г.}}</ref> „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ на [[Иван Вазов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9655886/|заглавие=Радина Боршош и Геро репетират заедно „Нова земя“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 март 2021 г.}}</ref> и „[[Бурята]]“ на [[Уилям Шекспир]] по режисурата на американския режисьор [[Робърт Уилсън]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10380528/|заглавие=Радина Боршош – любимката на Боб Уилсън, отнесена не от „Бурята“, а от вируса|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=11 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/novini/dve-sedmici-do-buryata-na-sezona/|заглавие=Две седмици до „Бурята“ на сезона|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“|nationaltheatre.bg]]|дата=2 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/novini/buryata-na-robrt-uilsn-predizvika-furor-v-dva-poredni-dni/|заглавие=„Очи и слух бъдете! Тишина“ – „Бурята“ на Робърт Уилсън предизвиква фурор в два поредни дни|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“|nationaltheatre.bg]]|дата=20 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101559087/premiera-na-burata-po-shekspir-v-narodnia-teatar/|заглавие=Премиера на „Бурята“ по Шекспир в Народния театър – От деня – БНР Новини|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=18 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101559874/|заглавие=„Бурята“ на световния авангардист Робърт Уилсън с премиера в Народния театър „Иван Вазов“|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=19 ноември 2021 г.}}</ref> Участва и в музикални спектакли в Зала „България“ на [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]], измежду които са „Love story“ през 2020 г. и „Ромео и Жулиета“ през 2021 г. в ролята си на Жулиета, с диригент Максим Ешкенази.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/вечната-история-за-любовта-в-зала-бъ/|заглавие=Вечната история за любовта в зала „България“ на 14 февруари|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]|дата=1 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/216984-romeo-i-zhulieta-ozhivyava-v-zala-balgariya-na-14-fevruari/|заглавие=„Ромео и Жулиета“ оживява в Зала „България“ 14 февруари|издател=[[Bulgaria ON AIR|bgonair.bg]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/maksim-eshkenazi-i-radina-borshosh-kato-romeo-i-zhulieta.html|заглавие=Максим Ешкенази и Радина Боршош като Ромео и Жулиета|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=13 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://divamagazine.bg/радина-боршош-и-максим-ешкенази-са-р/|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази са „Ромео и Жулиета“|издател=divamagazine.bg|дата=2 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101420083/radina-borshosh-i-maksim-eshkenazi-v-kato-julieta-i-romeo-na-14-fevruari|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази като Жулиета и Ромео навръх 14 февруари|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=11 февруари 2021 г.}}</ref> През май 2022 г. участва в [[спектакъл]]а „Бандата на Ламбо“ от новоиздадения фестивал „Арт будилник“, заедно със София Бобчева, [[Деян Ангелов]], [[Дарин Ангелов]], [[Евелин Костова]], [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и [[Ненчо Илчев]] на режисьора Росица Обрежкова, който се състои на 23 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/11549989|заглавие=Студентите на Стефан Данаилов се събират за първи път в спектакъла „Бандата на Ламбо“|издател=24chasa.bg|дата=10 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138117.html|заглавие=Учениците на Ламбо се събират в нов спектакъл|издател=slava.bg|дата=17 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mirogled.com/bg/news-view/bandata-na-lambo-idva-v-piernik|заглавие=Бандата на Ламбо идва в Перник | Mirogled|издател=mirogled.com|дата=18 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Радина Боршош има осем роли в [[кино]]то и [[телевизия]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6105342/|заглавие=Красивата Радина Боршош е едва на 19 г., а зад гърба си вече има три големи роли|автор=Цветелина Шенева|издател=24chasa.bg|дата=11 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/radina-borshosh-e-sred-obeshtavashtite-imena-v-balgarskoto-kino-i_3987266.html/|заглавие=Радина Боршош е сред обещаващите имена в българското кино|издател=novini247.com|дата=4 февруари 2022 г.}}</ref> През 2013 г. прави първия си дебют като епизодична малка роля в [[Исторически филм|историческия сериал]] „[[Недадените]]“, продуциран от баща си [[Мирослав Боршош]], където играе съученичка на Лиза в осми епизод. През 2015 г. играе Аня (в първата ѝ главна роля) в [[Късометражен филм|късометражния филм]] „[[Солвейг]]“ на режисьора Яна Титова, където тя е на 16 години. През 2016 г. играе Ина в [[Драма (жанр)|драматичния филм]] „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“, където си партнира с [[Ана Пападопулу]], Александра Костова и [[Юлиан Вергов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5257519/|заглавие=Синът на Константин Коцев засне трети филм, щерка на Мирослав Боршош с главна роля|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=25 януари 2016 г.}}</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/region/article/5607025/ 24chasa.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/radina-borshush-i-aleksandra-kostova-debyutirat-v-majmuna-1609089/|заглавие=Радина Боршош и Александра Костова дебютират в „Маймуна“|издател=dariknews.bg|дата=28 септември 2016 г.}}</ref> В началото на 2017 г. се превплъщава в ролята си на Деспина „Деси“ в около 24 епизода на [[Комедия (жанр)|комедийния сериал]] „[[Ние, нашите и вашите]]“, който е излъчен по [[Нова телевизия]] на 8 март до 25 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/mladite-aktiori-za-uchastieto-si-v-nie-nashite-i-vashite-snimki-2008317/|заглавие=Младите актьори за участието си в "Ние, нашите и вашите" (СНИМКИ)|издател=[[Дарик радио|dariknews.bg]]|дата=7 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2017/04/01/178158/деца-стават-звезди-актьорите-от-ние-нашите-и-вашите-трупат-фенове/|заглавие=ДЕЦА СТАВАТ ЗВЕЗДИ: Актьорите от „Ние, нашите и вашите“ трупат фенове|тема=Събуди се|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=1 април 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/radina-borshosh-i-martin-jelankov/|заглавие=Радина Боршош и Мартин Желанков – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=26 юни 2017 г.}}</ref> В средата на 2017 г. се снима в [[Великобритания|английската]] [[Документален филм|документалната поредица]] на [[BBC]] – „Рим е направен за осем дни“ ({{lang|en|Eight Days That Made Rome}}) на режисьора Найджъл Леви, с ролята си на [[Фауста|Императрица Фауста]] (съпругата на [[Константин I|император Константин]]). През октомври 2017 г. се превплъщава в ролята си на ученичката Соня в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „[[Привличане]]“ на режисьора [[Мартин Макариев]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/iana-marinova-i-bashar-rahal-v-noviia-bylgarski-film-privlichane-2042423/|заглавие=Яна Маринова и Башар Рахал в новия български филм „Привличане“|издател=dariknews.bg|дата=14 август 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.actualno.com/cinema/zapochnaha-snimkite-na-naj-novija-bylgarski-film-privlichane-snimkivideo-news_637147.html/|заглавие=Започнаха снимките на най-новия български филм „Привличане“|издател=actualno.com|дата=6 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/03/02/208665/радина-боршош-привличане-е-страхотен-филм|заглавие=Радина Боршош: „Привличане“ е страхотен филм|тема=На кафе|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.avtora.com/zvezdi-po-cherveniia-kilim-na-galapremierata-na-balgarskiia-film-privlichane/|заглавие=Звезди по червения килим на галапремиерата на българския филм „Привличане“|издател=avtora.com|дата=21 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6727502/|заглавие=500 души в 4 зали гледат новия филм на Яна Маринова и Башар Рахал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6751305/|заглавие=Българският филм „Привличане“ за втори уикенд е на чело в боксофиса, пребори американските|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=7 март 2018 г.}}</ref> където тя е номинирана в „NOVA подкрепя българските филми“ в категорията „Любима актриса“ за 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2019/10/08/264428/стартира-гласуването-във-второто-издание-на-наградите-nova-подкрепя-българските-филми/|заглавие=Стартира гласуването във второто издание на Наградите „NOVA подкрепя българските филми“|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=8 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/startira-glasuvaneto-vyv-vtoroto-izdanie-na-nagradite-nova-podkrepia-bylgarskite-filmi-2191628/|заглавие=Стартира гласуването във второто издание на Наградите „NOVA подкрепя българските филми“|издател=dariknews.bg|дата=11 октомври 2019 г.}}</ref> През април 2019 г. се превплъщава в ролята си на Рая Божинова в [[Драма (жанр)|драматичния сериал]] „[[Ягодова луна]]“, който се излъчва по [[Нова телевизия]] на 25 февруари до 12 май 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7407471/|заглавие=Александър Сано и Радина Боршош снимат в нов сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=17 април 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8142985/|заглавие=Сериалът „Ягодова луна“ тръгва на 25 февруари по Нова тв|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=3 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8332625/|заглавие=Докато Радина Боршош играе как я отвличат в „Ягодова луна“, ѝ се притекли на помощ|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=1 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://politika.bg/bg/a/view/radina-borshosh-ognenijat-ad-v-jagodova-luna-e-po-dejstvitelni-sluchai-66835/|заглавие=Радина Боршош: Огненият ад в „Ягодова луна“ е по действителни случаи|издател=politika.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/blatechki-i-borshosh-dvoyka-v-yagodova-luna-415757.html/|заглавие=Блатечки и Боршош – двойка в „Ягодова луна“|издател=[[Стандарт|standartnews.com]]|дата=25 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/radina-borshosh-s-neochakvano-predlozhenie-kam-aleksandar-sano_51254news.html|заглавие=Радина Боршош с неочаквано предложение към Александър Сано|издател=lupa.bg|дата=27 март 2020 г.}}</ref> През лятото на 2019 г. се превплъщава в ролята си на Рая в „[[Рая на Данте]]“ на режисьора Димитър Радев, където си партнира с [[Владимир Пенев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/vlado-penev-i-radina-borshosh-se-sreshtat-v-quotraya-na-dantequot_17945news.html|заглавие=Владо Пенев и Радина Боршош се срещат в „Рая на Данте“|издател=lupa.bg|дата=7 август 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9063067/|заглавие=Премиерата на новия филм с Владо Пенев и Радина Боршош на „Златна роза“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 септември 2020 г.}}</ref> Снимките приключват в [[Париж]], [[Франция]] през септември 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7676477/|заглавие=Радина Боршош в Париж заради финалните сцени на филма „Рая на Данте“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=26 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/117842.html/|заглавие=Снимат Рая на Данте в Париж|издател=slava.bg|дата=30 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101438719/raa-na-dante/|заглавие=„Рая на Данте“ на Димитър Радев с премиера на 25-ия София Филм Фест|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=18 март 2021 г.}}</ref> Премиерата на филма е на 17 декември 2021 г., след като останалите премиери са отменени по време на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/filmat-raya-na-dante-tragva-po-kinata-v310193-301461news.html?page=46/|заглавие=Филмът „Рая на Данте“ тръгва по кината|труд=Култура.БГ|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=17 декември 2021 г.}}</ref> През 2022 г. участва в [[Документален филм|документалния филм]] за учителя си [[Стефан Данаилов]] в рубриката „БНТ представя“ под заглавието на епизода „Мастъра и неговите ученици“ на режисьора Димитър Шарков.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tv.dir.bg/news.php?id=27872721/|заглавие=„БНТ представя“: Стефан Данаилов в сряда вечер|издател=tv.dir.bg|дата=8 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/new_gallery.php?id=45533&pic_id=316333&ii=2&type=g|заглавие=Радина Боршош в документалния филм за Стефан Данаилов в рубриката „БНТ представя“|издател=cinefish.bg}}</ref> През лятото на 2022 г. се снима в драматичния трилър ''„The Wheels of Heaven“'' на режисьора Бен Чарлз Едуардс. ==== Музикални видеоклипове ==== Снима се в два музикални видеоклипа, продуцирани от [[Игор Марковски]], измежду които са „Липсваш ми“ на [[Любо Киров]] (с [[Явор Бахаров]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://signal.bg/любо-киров-с-песен-по-действителен-слу/|заглавие=Любо Киров с песен по действителен случай|издател=signal.bg|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmplus.net/news/music/2019-11-28/liubo-kirov-s-nova-pesen-po-dejstvitelen-sluchaj-quotlipsvash-miquot.fm+|заглавие=Любо Киров с песен по действителен случай|издател=fmplus.net|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7860416|заглавие=Явор Бахаров събужда Радина Боршош от кома – играят истинска история в клип|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=11 ноември 2019 г.}}</ref> и „Дали“ на [[Орлин Горанов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://signal.bg/промо-орлин-горанов-дали/|заглавие=Промо / Орлин Горанов – Дали?|издател=signal.bg|дата=24 април 2020 г.}}</ref> ==== Кариера в дублажа ==== През 2019 г. озвучава [[Аврора (Дисни)|Аврора]] в българския [[дублаж]] на [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филма]] „[[Господарка на злото 2]]“, който е записан в „[[Доли Медия Студио]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B1_0aBZjd1y/|заглавие=Радина Боршош като гласът на Аврора в „Господарка на злото 2“, записан в дублажното студио „Доли Медия Студио“|издател=[[Instagram]]|дата=4 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B3wAQdHjJZ_/|заглавие=Публикация на Радина Боршош за „Господарка на злото 2“|издател=[[Instagram]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=10218944156302171&set=a.2061892354196|заглавие=Публикация на Искра Владимирова за „Господарка на злото 2“|издател=[[facebook.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref> Това е единствения й озвучен филм, който участва. Други филми не озвучава. == Участия в театъра == ; [[Театър София|Театър „София“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/radina-borshosh___5736/|заглавие=РАДИНА БОРШОШ | Театър София|издател=[[Театър „София“]]}}</ref> * 2016 – Джейн в „[[Мери Попинз]]“ от [[Памела Травърз]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/meri-popinz__3829/|заглавие=МЕРИ ПОПИНЗ | Театър София|издател=[[Театър „София“]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мери-попинз_3829_1_20|заглавие=МЕРИ ПОПИНЗ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3056/|заглавие=Мери Попинз (Театър „София“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3056/cast-and-creative/|заглавие=Мери Попинз (Театър „София“) – Екип|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299941/|заглавие=„Мери Попинз“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] # 2017 – „Последно повикване“ – режисьор [[Сава Драгунчев]] # 2018 – „Богът на касапницата“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ – гр. [[Варна]] * 2017 – „Алпийско сияние“ от [[Петер Турини]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]] # 2019 – Мефистофел в „Кръв и власт“ от [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – Мади в „Зверското синьо“ от Филип Ридли – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – Леля Маги в „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # 2017 – Александра в „Лисичета“ от [[Лилиан Хелман]] – режисьор [[Бина Харалампиева]], превод Павел Спасов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/lisicheta/|заглавие=Лисичета | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2089/|заглавие=Лисичета (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лисичета_4194_5_20|заглавие=ЛИСИЧЕТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2018 – В във „Три високи жени“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Стефан Спасов, превод Гергана Дойнова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/public/bg/predstavlenie/tri-visoki-zheni/|заглавие= Три високи жени | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2890/|заглавие=Три високи жени (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/три-високи-жени_4549_5_20|заглавие=ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2019 – Олга в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ от [[Пейо Яворов]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kogato-grm-udari-kak-ekhoto-zaglkhva/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3024/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/когато-гръм-удари-как-ехото-заглъхва_5206_5_20|заглавие=КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=VeRNGZ7mTLg/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва | Live stream|издател=[[youtube.com]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=-UtZxlmGKP0/|заглавие=ЗАД КУЛИСИТЕ НА... „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА“ | 02.02.2021|издател=[[youtube.com]]|дата=4 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=B05OmWBNptA/|заглавие=ЗАД КУЛИСИТЕ НА... „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА“ | 02.02.2021 – 3 min|издател=[[youtube.com]]|дата=7 февруари 2021 г.}}</ref> # 2020 – Лейди Базилдън в „Идеалният мъж“ от [[Оскар Уайлд]] – режисьор Тиери Аркур, превод Красимира Тодорова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/idealniyat-mzh/|заглавие=Идеалният мъж | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1129/|заглавие=Идеалният мъж (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2020 – Атина Болярска, Сусана и Катерина в „О, ти, която и да си...“, по стихове на [[Иван Вазов]] – режисьор [[Бойка Велкова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/o-ti-koyato-i-da-si/|заглавие=О, ти, която и да си... | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3195/|заглавие=О, ти, която и да си... (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/о-ти-която-и-да-си_5927_5_20|заглавие=О, ТИ, КОЯТО И ДА СИ... – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=BGM0LvzNEos/|заглавие=О, ти, която и да си... |издател=[[youtube.com]]|дата=4 февруари 2021 г.}}</ref> # 2021 – Райна Чавдарова в „Двубой“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/dvuboi/|заглавие=Двубой | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3238/|заглавие=Двубой (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7752&city=20/|заглавие=Мариус Куркински поставя „Двубой“ от Иван Вазов|издател=theatre.art.bg|дата=4 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7824&city=20|заглавие=Мариус Куркински с премиера на „Двубой“ в Народния театър|издател=theatre.art.bg|дата=24 февруари 2021 г.}}</ref> # 2021 – Невянка Шамурова в „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nova-zemya/|заглавие=Нова земя | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3258/|заглавие=Нова земя (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нова-земя_6184_5_20|заглавие=НОВА ЗЕМЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7886&city=20/|заглавие=За първи път на сцена: Най-спортният роман на Вазов – „Нова земя“, с премиера в Народния театър|издател=theatre.art.bg|дата=26 април 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/нова-земя-едно-сърцато-представление/|заглавие=„Нова земя“ – едно сърцато представление|издател=byelenamilanova.wixsite.com|дата=19 май 2021 г.}}</ref> # 2021 – Миранда в „[[Бурята]]“ от [[Уилям Шекспир]], режисьор Робърт Уилсън<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/buryata/|заглавие=Бурята | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3314/|заглавие=Бурята (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[Софийска филхармония|Софийска филхармония (Зала „България“)]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/artist/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref> # 2020 – „Love story“ – диригент Максим Ешкенази<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/sabitia/love-story/|заглавие=Love Story – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref> # 2021 – „[[Ромео и Жулиета]]“ – диригент Максим Ешкенази<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/sabitia/ромео-и-жулиета/|заглавие=Ромео и Жулиета – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=gOkHVNkeOEk/|заглавие=Ромео и Жулиета – семеен концерт|издател=[[youtube.com]]|дата=5 февруари 2021 г.}}</ref> ; Фестивал „Арт будилник“ – гр. [[Перник]] * 2022 – „Бандата на Ламбо“ ([[спектакъл]]) – режисьор Росица Обрежкова == Филмография == {| class="wikitable" |- ! Година ! Филм/Сериал ! Роля ! Режисьор(и) ! Бележки |- | 2013 | „[[Недадените]]“ | Съученичка на Лиза | Иван Митов<br>Витор Бонев | исторически [[сериал]] в осми епизод,<br>малка роля, продуцент [[Мирослав Боршош]] |- | 2015 | „[[Солвейг]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/solveig/|заглавие=СОЛВЕЙГ | NO BLINK|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=VhSCnnNU6zo/|заглавие=nb! Солвейг (2015) – трейлър|издател=[[youtube.com]]|дата=12 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=na7IcB5IxRk/|заглавие=nb! Солвейг (2015) – къс филм|издател=[[youtube.com]]|дата=13 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:24183d1883|заглавие=nb! Солвейг (2015) – къс филм|издател=[[vbox7.com]]|дата=26 септември 2017 г.}}</ref> | Аня | Яна Титова | [[късометражен филм|късометражен]] [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>първата й главна роля |- | 2016 | „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“ | Ива | Димитър Коцев-Шошо | [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>поддържаща роля |- | rowspan="2" | 2017 | „[[Ние, нашите и вашите]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/nie/profiles/view/221/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош в „Ние, нашите и вашите“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> | Деспина „Деси“ | [[Димитър Гочев]] | [[Комедия (жанр)|комедиен]] [[сериал]] в 24 епизода,<br>главна роля |- | „Рим е направен за осем дни“ | [[Фауста|Императрица Фауста]],<br>съпруга на [[Константин I|император Константин]] | Найджъл Леви | [[Документален филм|документална поредица]] на [[BBC]],<br>малка роля в осми епизод |- | 2018 | „[[Привличане]]“ | Соня<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt7474996/mediaviewer/rm912347136/|заглавие=Радина Боршош като Соня в „Привличане“|издател=[[IMDb|imdb.com]]}}</ref> | Мартин Макариев | [[романтична комедия]],<br>главна роля |- | 2020 | „[[Ягодова луна]]“ | Рая Божинова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/series_movies/person/882/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош като Рая Божинова в сериала „Ягодова луна“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> | Зоран Петровски<br>[[Асен Блатечки]]<br>[[Димитър Гочев]] | [[Драма (жанр)|драматичен сериал]] в 12 епизода,<br>главна роля |- | 2021 | „[[Рая на Данте]]“ | Рая | Димитър Радев | [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>главна роля |- | rowspan="2" | 2022 | „БНТ представя: Мастъра и неговите ученици“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=u3tFromWT5I/|заглавие=„БНТ представя: Мастъра и неговите ученици“|издател=[[youtube.com]]|дата=9 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/bnt-predstavya-mastara-i-negovite-uchenici-9032022-303647news.html/|заглавие=БНТ представя: Мастъра и неговите ученици|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=9 март 2022 г.}}</ref> | Себе си | Димитър Шарков | [[документален филм]] за учителя й [[Стефан Данаилов]] |- | ''„The Wheels of Heaven“'' | Петра | Бен Чарлз Едуардс | драматичен трилър, заснемане |} == Участия в музикални клипове == # 2019 – „Липсваш ми“ ([[Любо Киров]]) – с [[Явор Бахаров]], режисьори Васил Стефанов и Стефка Николова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=L1XbHw_4wYo|заглавие=Радина Боршош в музикалния клип „Липсваш ми“ на Любо Киров|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2019 г.}}</ref> # 2020 – „Дали?“ ([[Орлин Горанов]]) – режисьори Васил Стефанов и Стефка Николова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=KW21l0ftkOo|заглавие=Радина Боршош в музикалния клип „Дали?“ на Орлин Горанов|издател=[[youtube.com]]|дата=24 април 2020 г.}}</ref> == Роли в озвучаването == * 2019 – „[[Господарка на злото 2]]“ – [[Аврора (Дисни)|Аврора]] ([[Ел Фанинг]]), единствения й озвучен филм == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 28 септември 2016 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Ана Пападопулу]] и Александра Костова), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2016/09/28/160304/радина-боршош-и-александра-костова-дебютират-в-маймуна/|заглавие=Радина Боршош и Ана Пападопулу дебютират в „Маймуна“|труд=[[На кафе]]|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=28 септември 2016 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b18697b87b/|заглавие=Подробности за най-новия български филм „Маймуна“ – На кафе (28.06.2016)|труд=[[На кафе]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 септември 2016 г.}}</ref> # 3 октомври 2016 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:79055d0c60/|заглавие=Кой играе главната роля в най-новия български филм „Маймуна“?|труд=[[Здравей, България]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 октомври 2016 г.}}</ref> # 12 февруари 2017 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Анастасия Събева]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/vechnata-prikazka-meri-popinz-ozhivjava-v-mjuzikal.html|заглавие=Вечната приказка „Мери Попинз“ оживява в мюзикъл|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 февруари 2017 г.}}</ref> # 1 март 2017 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Стефка Янорова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:0b0a1c15cb|заглавие=Стефка Янорова и Радина Боршош за новия сериал „Ние, нашите и вашите“|издател=[[vbox7.com]]|дата=1 март 2017 г.}}</ref> # 17 октомври 2017 г. – „[[Търси се...]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-radina-borshosh-1-chast.html|заглавие=Търси се: Радина Боршош (1 част) – bTV Media Group|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-radina-borshosh-2-chast.html|заглавие=Търси се: Радина Боршош (2 част) – bTV Media Group|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvplus.bg/produkt/predavaniya/6751/tarsi-se/tarsi-se-15-10-2017-g/|заглавие=Радина Боршош в „Търси се...“ – 15.10.2017 г. в сайта на bTV Plus|издател=[[bTV|btvplus.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref> # 9 февруари 2018 г. – „[[Здравей, България]]“ (с Живко Симеонов), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/02/09/206613/привличание-между-радина-боршош-и-живко-симеонов-в-най-новия-български-филм/|заглавие=„Привличане“ между Радина Боршош и Живко Симеонов в най-новия български филм|труд=„[[Здравей, България]]“|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=9 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:89c233466f/|заглавие=История за „Привличане“ – най-новият български филм излиза по кината|труд=„[[Здравей, България]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 февруари 2018 г.}}</ref> # 2 март 2018 г. – „На кафе“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2018/03/01/208607/на-кафе-с-актрисата-радина-боршош-и-първия-изгонен-от-hells-kitchen/|заглавие=„На кафе“ с актрисата Радина Боршош и първия изгонен от Hell's Kitchen|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ZAJ7vHVGUPI/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролите в киното и театъра – На кафе (02.03.2018)|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[youtube.com]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:2b6390b88c/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролите в киното и театъра – На кафе (02.03.2018)|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref> # 14 март 2018 г. – рубриката „Запей, България“ (с Ива Софиянска и Мариян Станков – Мон Дьо), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b29bf34219|заглавие=„ЗАПЕЙ, БЪЛГАРИЯ“: Радина Боршош в колата на Ива и Мон Дьо|издател=[[vbox7.com]]|дата=14 март 2018 г.}}</ref> # 26 март 2018 г. – „Денят започва с култура“ (със Стефан Спасов), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/bg/a/premiera-na-tri-visoki-zheni-v-narodniya-teatr/|заглавие=Премиера на „Три високи жени“ в Народния театър|тема=„Денят започва с култура“|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=26 март 2018 г.}}</ref> # 10 февруари 2019 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Сава Драгунчев]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/klasat-na-stefan-danailov-s-nova-piesa.html|заглавие=Класът на Стефан Данаилов с нова пиеса – bTV Новините|тема=„[[Тази събота и неделя]]“|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=10 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/sava-dragunchev-i-radina-borshosh-v-zverskoto-sinyo.html|заглавие=Сава Драгунчев и Радина Боршош в „Зверското синьо“|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=10 февруари 2019 г.}}</ref> # 16 март 2019 г. – „Мармалад“ (със [[Любомир Нейков]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/ja-kazhi-na-tija-hora-s-radina-borshosh-i-ljubomir-nejkov.html|заглавие=„Я кажи на тия хора“ с Радина Боршош и Любомир Нейков|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=16 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=-FDTiEo8RTU/|заглавие=Мармалад: „Я кажи на тия хора“ с Радина Боршош и Любомир Нейков|издател=[[youtube.com]]|дата=17 март 2019 г.}}</ref> # 3 април 2019 г. – „На кафе“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2019/04/02/245840/на-кафе-с-радина-боршош-и-христо-мутафчиев/|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош и Христо Мутафчиев|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:1aa84ddab7/|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош (03.04.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 април 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=pRckb2QyZRE|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош (03.04.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=3 април 2019 г.}}</ref> # 15 ноември 2019 г. – „Като на кино“, [[bTV Cinema]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/ekskluzivna-sreshta-s-radina-borshosh.html|заглавие=Ексклузивна среща с Радина Боршош – bTV|тема=Като на кино|издател=btv.bg|дата=15 ноември 2019 г.}}</ref> # 25 ноември 2019 г. – „Плюс-минус“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2019/11/25/269698|заглавие=Радина Боршош: Всеки ден се молим за Стефан Данаилов|тема=Плюс-минус|издател=nova.bg|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fb63b03fe5|заглавие=Радина Боршош: Подготвяме страхотен сериал|тема=Плюс-минус|издател=[[vbox7.com]]|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref> # 23 декември 2019 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Асен Блатечки]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d55ab1835a/|заглавие=„Ягодова луна“ – новият сериал по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[vbox7.com]]|дата=23 декември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=Ar6AHQ6rnhA|заглавие=Ягодова луна – Радина Боршош и Асен Блатечки за новия сериал по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[youtube.com]]|дата=23 декември 2019 г.}}</ref> # 18 януари 2020 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Дарин Ангелов]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/love-story-edna-ljubovna-istorija-po-noti.html|заглавие=„Love story“ – една любовна история по ноти|тема=Тази събота и неделя|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/love-story-muzikalen-spektakal-v-zala-balgarija-za-tijnejdzhari.html|заглавие=Love Story – музикален спектакъл в зала „България“ за тийнейджъри|тема=Тази събота и неделя|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://facebook.com/maximeshkenazypage/videos/792371867893471/?__so__=permalink&__rv__=related_videos/|заглавие=„Тази събота“ Радина Боршош и Дарин Ангелов|издател=[[Facebook|facebook.com]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> # 4 февруари 2020 г. – „Като на кино“ (представяйки своите 5 любими филма)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/5-ljubimi-filma-na-radina-borshosh.html|заглавие=5 любими филма на Радина Боршош – bTV Media Group|тема=Като на кино|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=4 февруари 2020 г.}}</ref> # 7 април 2020 г. – „Плюс-минус“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:3f7cbf5249/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролята си в „Ягодова луна“|тема=Плюс-минус|издател=[[vbox7.com]]|дата=7 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-04-05-qgodova-luna/501328/|заглавие=Под ягодовата луна|тема=Плюс-минус|издател=novaplay.bg|дата=7 април 2020 г.}}</ref> # 12 май 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Милена Фучеджиева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:11b2e01de5|заглавие=Финал на сериала „Ягодова луна“ тази вечер по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[vbox7.com]]|дата=12 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=p96gu-wTtjM|заглавие=Предателства и любовна трагедия бележат финала на „Ягодова луна“|тема=Здравей, България|издател=[[youtube.com]]|дата=12 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2020/05/12/287716/радина-боршош-благодарна-съм-че-зрителите-повярваха-в-ягодова-луна/|заглавие=Радина Боршош: Благодарна съм, че зрителите повярваха в „Ягодова луна“|тема=Здравей, България|издател=nova.bg|дата=12 май 2020 г.}}</ref> # 30 май 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=daVa2lp4aDc/|заглавие=Вкусът на историите: Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=[[youtube.com]]|дата=30 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:0a0522b64e/|заглавие=„ВКУСЪТ НА ИСТОРИИТЕ“: Роди се звезда – Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=[[vbox7.com]]|дата=30 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-05-30-borshosh/517278|заглавие=Вкусът на историите: Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=play.nova.bg|дата=30 май 2020 г.}}</ref> # 20 юни 2020 г. – „Извън играта“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/bg/a/radina-borshosh-gost-v-izvn-igrata/|заглавие=Радина Боршош – гост в „Извън играта“|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=20 юни 2020 г.}}</ref> # 11 ноември 2020 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/CHd6QqWDt5x/|заглавие=Радина Боршош като гост в предаването „Шоуто на Николаос Цитиридис“|издател=[[Instagram]]|дата=11 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/tazi-vecher-v-shouto-na-nikolaos-citiridis-niki-iliev-i-radina-borshosh.html|заглавие=Тази вечер в „Шоуто на Николаос Цитиридис“: Ники Илиев и Радина Боршош|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=11 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/nikolaos-pochti-prosalzi-ot-shtastie-radina-borshosh.html|заглавие=Николаос почти просълзи от щастие Радина Боршош|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=J3rwlZluItQ/|заглавие=Николаос почти просълзи от щастие Радина Боршош|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/radina-borshosh-i-niki-iliev-za-kinoto-aktyorstvoto-i-zabavnite-momenti-v-profesijata-si.html|заглавие=Радина Боршош и Ники Илиев за киното, актьорството и забавните моменти в професията си|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=fe7zebqfKEc/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Радина Боршош и Ники Илиев за киното|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/hej-rachichki-hej-gi-dve-s-radina-borshosh-i-niki-iliev.html|заглавие=„Хей ръчички, хей ги две“ с Радина Боршош и Ники Илиев|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=Yh7k3zdXUoQ/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: „Хей ръчички, хей две“ с Радина Боршош и Ники Илиев|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=9MWkpiN9gfU|заглавие=Радина Боршош и Ники Илиев в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (11.11.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=12 юли 2022 г.}}</ref> # 31 декември 2020 г. – „Преди обед“ (с [[Ана Пападопулу]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/rozhden-den-s-ana-papadopulu-i-radina-borshosh.html|заглавие=Рожден ден с Ана Пападопулу и Радина Боршош|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=31 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/radina-borshosh-i-ana-papadopulu-sas-spomeni-za-stefan-danailov.html|заглавие=Радина Боршош и Ана Пападопулу със спомени за Стефан Данаилов|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 август 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=DY68NDkJo2s/|заглавие=Преди обед: Радина Боршош и Ана Пападопулу със спомени за Стефан Данаилов|тема=Преди обед|издател=[[youtube.com]]|дата=23 август 2021 г.}}</ref> # 8 февруари 2021 г. – „България сутрин“ (с Максим Ешкенази), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101420083/radina-borshosh-i-maksim-eshkenazi-v-kato-julieta-i-romeo-na-14-fevruari/|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази като Жулиета и Ромео навръх 14 февруари|тема=България сутрин|издател=[[Bulgaria ON AIR|bgonair.bg]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=DKhDUneGU98/|заглавие=България сутрин: „Ромео и Жулиета“ оживява в Зала „България“ на 14 февруари|тема=България сутрин|издател=[[youtube.com]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref> # 10 февруари 2021 г. – „На кафе“ (с Максим Ешкенази), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/02/09/314989/на-кафе-със-симона-халачева-радина-боршош-и-максим-ешкенази/|заглавие=„На кафе“ със Симона Халачева, Радина Боршош и Максим Ешкенази|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=9 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b7d51563d5/|заглавие=„На кафе“ с Максим Ешкенази и Радина Боршош (10.02.2021)|тема=[[На кафе]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=10 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=WWqYqTD4b3Y/|заглавие=„На кафе“ с Максим Ешкенази и Радина Боршош (10.02.2021)|тема=[[На кафе]]|издател=[[youtube.com]]|дата=10 февруари 2021 г.}}</ref> # 17 април 2021 г. – „Денят започва с Георги Любенов“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/mlada-krasiva-talantliva-radina-borshosh-v295158-294300news.html/|заглавие=Млада, красива, талантлива – Радина Боршош|тема=Денят започва с Георги Любенов|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=17 април 2021 г.}}</ref> # 16 декември 2021 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/radina-borshosh-za-roljata-si-v-raja-na-dante.html|заглавие=Радина Боршош за ролята си в „Рая на Данте“|тема=Преди обед|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=16 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=cbaAB56QOak/|заглавие=Преди обед: Радина Боршош за ролята си в „Рая на Данте“|тема=Преди обед|издател=[[youtube.com]]|дата=16 декември 2021 г.}}</ref> # 19 декември 2021 г. – „[[Събуди се]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2021-12-19-raqt-na-dante/600285/|заглавие=Радина Боршош за „Рая на Данте“|тема=Събуди се|издател=novaplay.bg|дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:4d0d3b330c/|заглавие=Раят на Радина: Музата на Данте|тема=Събуди се|издател=[[vbox7.com]]|дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=-OD7-82d7nI|заглавие=Радина Боршош за „Рая на Данте“ – Събуди се... (19.12.2021)|тема=Събуди се|издател=[[youtube.com]]|дата=19 декември 2021 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със Росица Обрешкова, София Бобчева и [[Деян Ангелов]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/uchenicite-na-stefan-danailov-sas-spektakal-posveten-na-lambo.html|заглавие=Учениците на Стефан Данаилов със спектакъл, посветен на Ламбо|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=21 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/uchenicite-na-stefan-danailov-mu-posvetiha-spektakal.html|заглавие=Учениците на Стефан Данаилов с нов спектакъл|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=21 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=P3Kv8JkXcB0|заглавие=Тази събота и неделя: Учениците на Стефан Данаилов със спектакъл, посветен на Ламбо|издател=[[youtube.com]]|дата=22 май 2022 г.}}</ref> === Радио предавания === # 6 март 2017 г. – „Следобедният блок“ (със Дария Хаджийска, Мартин Цолов, Мартин Желанков и Симеон Ангелов), [[Дарик радио]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/nie-nashite-i-vashite-v-sledobedniat-blok.html|заглавие=„Ние, нашите и вашите“ в „Следобедният блок“}}</ref> # 20 юни 2019 г. – „Радиоприемница“ (със [[Дарин Ангелов]]), [[Радио София (регионално радио)|БНР Радио София]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101134729/spektakalat-lisicheta-i-vatreshniat-vapros-da-iskash-ili-da-badesh|заглавие=Спектакълът „Лисичета“ и вътрешният въпрос „Да искаш или да бъдеш“|издател=bnr.bg|дата=20 юни 2019 г.}}</ref> # 26 юни 2020 г. – „Хоризонт за вас“, [[БНР Хоризонт]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101300603/radina-borshosh-vseki-teatar-ima-svoa-aromat/|заглавие=Радина Боршош: Всеки театър има своя аромат|издател=[[БНР Хоризонт]]|дата=26 юни 2020 г.}}</ref> # 13 октомври 2021 г. – „Среднощен експрес“, [[БНР|БНР Христо Ботев]]<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/101540117/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.listennotes.com/podcasts/среднощен-експрес-радина-боршош--j8rNTvMD19/|заглавие=Радина Боршош – среднощен експрес с Йордан Георгиев|тема=Средощен експрес|издател=listennotes.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://open.spotify.com/episode/19fvzhiDzJMCkQFWeNOdYH|заглавие=Радина Боршош – среднощен експрес с Йордан Георгиев | Spotify|издател=open.spotify.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podcasts.google.com/feed/aHR0cHM6Ly9hbmNob3IuZm0vcy81Y2NkZDAwMC9wb2RjYXN0L3Jzcw/episode/Y2RkMWI2NjctYjExZS00Nzc5LTgzNDYtNDNhMzgxZTFkNDU0?sa=X&ved=0CAUQkfYCahcKEwiYgpjZ3Zr3AhUAAAAAHQAAAAAQAg&hl=bg|заглавие=Среднощен експрес с Йордан Георгиев – Радина Боршош|издател=podcasts.google.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=CBSj7-9nWDQ/|заглавие=Радина Боршош в „Среднощен експрес“|издател=[[youtube.com]]|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref> # 20 декември 2021 г. – „Стартер“, [[БГ Радио]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgradio.bg/show/starter-sutreshen-blok-s-bogdana-i-simeon/intervyu-s-radina-borshosh123|заглавие=Интервю с Радина Боршош|тема=Стартер|издател=[[БГ Радио|bgradio.bg]]|дата=20 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgradio.bg/show/starter-sutreshen-blok-s-bogdana-i-simeon/5-vyprosa-kym-radina-borshosh234|заглавие=5 въпроса към Радина Боршош|тема=Стартер|издател=[[БГ Радио|bgradio.bg]]|дата=20 декември 2021 г.}}</ref> === Интервюта === # 10 декември 2017 г. – „Събуди се“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:5ef52e9b88|заглавие=Радина Боршош – красива и талантлива|издател=[[vbox7.com]]|дата=10 декември 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2017/12/10/200886/радина-боршош-трябва-да-тръгваш-с-чисто-сърце-към-това-което-правиш/|заглавие=Радина Боршош: Трябва да тръгваш с чисто сърце към това, което правиш|автор=Драгомир Танев|издател=nova.bg|дата=10 декември 2017 г.}}</ref> # 16 февруари 2018 г. – „Денят започва с Георги Любенов“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/radina-borshosh-usmivkata-na-novoto-balgarsko-kino-v159061-178127news.html|заглавие=Радина Боршош – усмивката на българското кино|издател=bnt.bg|дата=16 февруари 2018 г.}}</ref> # 18 септември 2018 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:4fa6257938|заглавие=Радина Боршош: Не съм пристрастена към телефона си – На кафе (18.09.2018)|издател=[[vbox7.com]]|дата=18 септември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=H2g23pv_ckA|заглавие=Радина Боршош: Не съм пристрастена към телефона си – На кафе (18.09.2018)|издател=[[youtube.com]]|дата=18 септември 2018 г.}}</ref> # 8 юли 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:2ebb2f7549|заглавие=Радина Боршош: За ранната слава и трудните моменти, които преодоляваме – На кафе (08.07.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=8 юли 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=1NR8SwkznlI|заглавие=Радина Боршош: За ранната слава и трудните моменти, които преодоляваме – На кафе (08.07.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=8 юли 2019 г.}}</ref> # 18 октомври 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:3d933d023b|заглавие=Радина Боршош – За постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – На кафе (18.10.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=fRX0Doj4Lsk|заглавие=Радина Боршош – За постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – На кафе (18.10.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref> # 6 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:e096b1f820|заглавие=Радина Боршош: За мечтаната роля – На кафе (06.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ZNFerm-kzdw|заглавие=Радина Боршош: За мечтаната роля – На кафе (06.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref> # 26 ноември 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ClfoH1-lPTM/|заглавие=Радина Боршош: С емоции от снимките на филма „Рая на Данте“|издател=[[youtube.com]]|дата=26 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:09887b4d1c/|заглавие=Радина Боршош: С емоции от снимките на филма „Рая на Данте“ – На кафе (26.11.2020)|труд=„[[На кафе]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=26 ноември 2020 г.}}</ref> === Подкасти === # 31 юли 2020 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/ot-koy-svyat-idvash-radina-i-zashto-nyama-poveche-kato-teb/|заглавие=От кой свят идваш, Радина, и защо няма повече като теб?|тема=#Матине|издател=impressio.dir.bg|дата=31 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urbn.dir.bg/matine/strahuvate-li-se-ot-5g-i-zashto-hora-si-slagat-kontsi-v-ochite/|заглавие=Страхувате ли се от 5G и защо хора си слагат конци в очите?|тема=#Матине|издател=urbn.dir.bg|дата=29 юли 2020 г.}}</ref> # 4 март 2022 г. – „Откликни на изкуството“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=u3wK_iI3kS8/|заглавие=„ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интервю в Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=[[youtube.com]]|дата=4 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rss.com/podcasts/7arts/409566/|заглавие=Откликни на изкуството – „ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интервю с Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=rss.com|дата=4 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podcasts.google.com/feed/aHR0cHM6Ly9tZWRpYS5yc3MuY29tLzdhcnRzL2ZlZWQueG1s/episode/MTBjYzNlNGEtNTM3Yy00NDJmLTg3ZTktOTkyZDU3YzFlZTE2?sa=X&ved=0CAUQkfYCahcKEwiQv4qY3pr3AhUAAAAAHQAAAAAQAg|заглавие=„ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интерво с Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=podcasts.google.com|дата=4 март 2022 г.}}</ref> # 16 март 2022 г. – „Малки разговори“, ladyzone.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/malki-razgovori/radina-borshosh-ako-zavisi-ot-men-shte-sam-po-danki-kecove-i-teniska-do-kraja-na-zhivota-si.html|заглавие=Радина Боршош: Ако зависи от мен, ще съм по дънки, кецове и тениска до края на живота си|издател=ladyzone.bg|дата=16 март 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Радина Боршош се занимава понякога и с мода. От 2016 г. до 2019 г. участва в събитията на литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, измежду които са: # 5 септември 2016 г. – „Криминале“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/KutiaZaPrikazki/photos/младата-актриса-radina-borshosh-ще-се-включи-за-първи-път-в-пощенска-кутия-за-пр/1125089340900455/|заглавие=Фотосесия на Радина Боршош за „Криминале“ от „Пощенска кутия за приказки“|издател=facebook.com|дата=29 септември 2016 г.}}</ref> # 24 ноември 2017 г. – „1 Кило Риалити“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/160115917910934/|заглавие=1 Кило Риалити | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 14 февруари 2018 г. – „Ние“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/738555426354603/|заглавие=НИЕ | Facebook|издател=facebook.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kutiata.bg/bg-news-details-49.html|заглавие=Кутията се отваря за Радина Боршош и Стефан А. Щерев|издател=[[Пощенска кутия за приказки|kutiata.bg]]}}</ref> # 1 април 2018 г. – „Мръсни приказки 18+ София“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/120211422145075/|заглавие=Мръсни приказки 18+ София | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 8 юли 2018 г. – „Мръсни приказки във Варна“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/307584296445102/|заглавие=SOLD OUT Мръсни приказки във Варна | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 7 март 2019 г. – „Какво искат жените“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/1966715516964073/|заглавие=SOLD OUT Какво искат жените? | Facebook|издател=facebook.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=6XHDFPM3AgM/|заглавие=ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ – РАДИНА БОРШОШ|издател=[[YouTube]]|дата=17 април 2019 г.}}</ref> На 11 ноември 2017 г. е водеща на конкурса „Мениджър на годината 2017“ в [[Софийската опера]], където си партнира със [[Симеон Владов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=10210426627797908&set=a.3017759278898|заглавие=Симеон Владов и Радина Боршош като водещи на конкурса „Мениджър на годината“ в Софийската опера|издател=[[facebook.com]]|дата=11 ноември 2017 г.}}</ref> През 2020 г. чете откъс от „Отечество любезно, как хубаво си ти“ в „Препрочитаме Вазов“, заедно с [[Бойка Велкова]] и [[Параскева Джукелова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=FCk_AUyr-dk/|заглавие=„Препрочитаме Вазов“ – Бойка Велкова, Параскева Джукелова, Радина Боршош|издател=[[youtube.com]]|достъп_дата=3 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8832280|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат разкази на Мирела Иванова|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref> На 23 юли 2020 г. чете части от „От сряда до събота“ и „Валтер и Росица“ от [[Мирела Иванова]], заедно с Зафир Раджаб.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/novini/radina-borshosh-i-zafir-radzhab-chetat-mirela-ivanova/|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат Мирела Иванова|издател=Народен театър „Иван Вазов“|дата=20 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/stsena/radina-borshosh-i-zafir-radzhab-chetat-mirela-ivanova/|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат Мирела Иванова|издател=impressio.dir.bg|дата=22 юли 2020 г.}}</ref> През октомври 2020 г. е лице на кампанията „[[Ансуеър]]“, заедно с [[Койна Русева]] и [[Теодора Духовникова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/128156.html/|заглавие=Световен моден бранд с лицата на Койна, Теди Духовникова и Радина Боршош|издател=slava.bg|дата=6 октомври 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisite-zasneha-zashemetyavashta-za-parvata-kolektsiya-na-noviya-moden-brand_2820903.html/|заглавие=Актрисите Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Боршош заснеха зашеметяваща за първата колекция на новия моден бранд|издател=novini247.com|дата=6 октомври 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://answear.bg/blog/койна-русева-теодора-духовникова-и-ра/16040|заглавие=Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Боршош се снимаха за първи път заедно|издател=answear.bg|дата=17 ноември 2020 г.}}</ref> През 2021 г. е част от кампанията „Запази надежда“, в компанията на [[Ана Пападопулу]].<ref>[http://www.zapazi.me/kampania/breastcancer2021/ Ана Пападопулу и Радина Боршош, актриси от Народен театър "Иван Вазов", приятелки]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=jD54rgN9JQk/|заглавие=Фотосесия „За мен е важно ти да си добре!“, част 1|издател=[[youtube.com]]|дата=11 октомври 2021 г.}}</ref> На 31 май 2022 г. участва в събитието „Походът на новите книги“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.abk.bg/news/view/349|заглавие=С Радина Боршош стартира „Походът на новите книги“ пред НДК|издател=abk.bg|дата=31 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/media/set/?vanity=BulgarianBookAssociation&set=a.5794254790589679|заглавие=Радина Боршош в „Походът на книгите“|издател=[[facebook.com]]|дата=1 юни 2022 г.}}</ref> == Личен живот == Радина има две полусестри – Лора и Матеа, от втория брак на баща й Камелия Станчева. От 2019 г. има връзка с фотографа Владимир Томашевич.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mirogled.com/bg/news-view/nasha-mlada-aktrisa-zazhivia-s-dosta-po-vzrastien-ot-nieia|заглавие=Наша млада актриса заживя с доста по-възрастен от нея|издател=mirogled.com|дата=29 февруари 2020 г.}}</ref> == Награди и номинации == # 2018 – Номинация „Изгряваща звезда“ на наградите „NOVA подкрепя българските филми“ за ролята на Деси в „[[Ние, нашите и вашите]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/02/15/207169/първите-награди-nova-подкрепя-българските-филми-2018-стартират-днес/|заглавие=Първите награди „NOVA подкрепя българските филми“ 2018 стартират днес|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=15 февруари 2018 г.}}</ref> # 2019 – Номинация за най-добра женска роля на наградите „NOVA подкрепя българските филми“ за ролята на Соня в „[[Привличане]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/731/радина-боршош/|заглавие=Номинация на Радина Боршош за най-добра женска роля в „Привличане“ на филмовите награди „NOVA подкрепя българските филми“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://nationaltheatre.bg/public/bg/artist/radina-borshosh/|Радина Боршош в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}} * {{IMDb name|7565791|Радина Боршош}} {{икона|en}} * {{Instagram|radinaborshosh|Радина Боршош}} * [http://artvibe.bg/creatives/2794 Радина Боршош] в ArtVibe {{СОРТКАТ:Боршош, Радина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в София]] brns6zoo413gztycmhr6r1507ubi6sv 11464434 11463872 2022-07-20T08:38:17Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Подкасти */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Радина Боршош | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | образование = Частна езикова гимназия „Дорис Тенеди“ (2011 – 2016)<br>[[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] (2016 – 2020) | работил = [[Народен театър „Иван Вазов“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Аня в „[[Солвейг]]“<br>Ива в „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“<br>Деси в „[[Ние, нашите и вашите]]“<br>Соня в „[[Привличане]]“<br>Рая Божинова в „[[Ягодова луна]]“<br>Рая в „[[Рая на Данте]]“<br>Дублаж на Аврора в „[[Господарка на злото 2]]“ | награди = }} | баща = [[Мирослав Боршош]] | майка = Искра Владимирова | брак = | деца = }} '''Радина Мирославова Боршош''' е [[България|българска]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/public/bg/artist/radina-borshosh/|заглавие=Радина Боршош в сайта на Народния театър „Иван Вазов“|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“]]}}</ref> както и с участието си в редица роли в [[кино]]то и [[телевизия]]та, които са „[[Солвейг]]“, „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“, „[[Ние, нашите и вашите]]“, „[[Привличане]]“, „[[Ягодова луна]]“ и „[[Рая на Данте]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theater.bg/persons/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош в сайта на Theater.BG|издател=Theater.BG}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-radina-borshosh-19723/|заглавие=На театър с Радина Боршош|издател=Love Theater|дата=23 декември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hubavajena.bg/radina-borshosh/|заглавие=Радина Боршош – младото лице на българския театър|издател=Хубава Жена|дата=22 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.rozali.com/zvezdi-na-pricel/radina-borshosh-iskam-da-zasluja-miastoto-si-na-scenata.html|заглавие=Радина Боршош: Искам да заслужа мястото си на сцената|издател=Rozali.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/37065-Radina-Borshosh-Zverski-mlada-i-strastno-vlyubena/|заглавие=Радина Боршош: Зверски млада и страстно влюбена|издател=EVA|дата=10 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/10/09/radina-borshosh/|заглавие=Младата актриса Радина Боршош: „Човек се чувства цял, когато сбъдва мечтите си“|издател=kristinalikova.com|дата=9 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://interview.to/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – кое е това момиче?|издател=Interviewto|дата=29 септември 2016 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39540-Radina-Borshosh-ogan-sledvai-ya-/|заглавие=Радина Боршош – огън, следвай я!|издател=EVA|дата=11 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2022/02/04/4307937_20_vuprosa_radina_borshosh/|заглавие=20 въпроса: Радина Боршош|издател=[[Капитал (вестник)|Капитал]]|дата=4 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42675-Radina-Borshosh-Shte-igraem-za-zhenata-ot-vtori-balkon/|заглавие=Радина Боршош: Ще играем за жената от втори балкон|издател=EVA|дата=13 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8303622|заглавие=Радина Боршош: Понякога да лишиш себе си от малко е много за друг|издател=24chasa.bg|дата=15 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mila.bg/Article/11654628|заглавие=Радина Боршош: Силният пол е клише. Жената ражда мъжа и го довежда тук|издател=mila.bg|дата=25 май 2022 г.}}</ref> == Биография == Радина Боршош е родена на 31 декември 1997 г. в [[София]], в същия ден като актрисата [[Ана Пападопулу]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsmaker.bg/2020/12/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – Newsmaker.bg|издател=Newsmaker.bg|дата=31 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/idealendom/article/11302521|заглавие=Радина Боршош: Да вървиш изправен и да гледаш хората в очите – това никога не излиза от TREND|издател=24chasa.bg|дата=6 януари 2021 г.}}</ref> Дъщеря е на политика [[Мирослав Боршош]] и телевизионната журналистка Искра Владимирова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5896724/|заглавие=Наследници на известни фамилии от години окупират НАТФИЗ|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=27 ноември 2016 г.}}</ref> През май 2016 г. завършва частна езикова гимназия „Дорис Тенеди“. През септември 2016 г. е приета във [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „[[Актьорско майсторство|Актьорско майсторство за драматичен театър]]“ при проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hiclub.bg/Article/7179948/|заглавие=Стефан Данаилов предизвиква Радина Боршош с комедийни роли|издател=Хай Клуб|дата=1 декември 2018 г.}}</ref> и завършва през май 2020 г. – шест месеца след смъртта на Данаилов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://topvesti.bg/c/j34G030B4-jeX-N4Fv8i/2021-12-19/kakvo-nauchi-radina-borshosh-ot-lambo/|заглавие=Какво научи Радина Боршош от Ламбо|издател=Топ Вести|достъп_дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref><ref>[http://natfiz.bg/wp-content/uploads/2020/05/BYULETINA-NAGRADI-2020.pdf natfiz.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8599500/|заглавие=Дипломираха се студентите от последния клас на Стефан Данаилов|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=19 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101292106/vecher-na-stefan-danailov/|заглавие=Радина Боршош: Мастера беше успял човек, но останал при сърцето си|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=12 юни 2020 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Радина Боршош започва да се занимава с [[актьорско майсторство]], докато е в девети клас, и с театър като ученичка в студията на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. През 2016 г. дебютира на професионална [[сцена]] с ролята на Джейн в постановката „[[Мери Попинз]]“ (от [[Памела Травърз]]) на режисьора [[Анастасия Събева]], като премиерата е на 18 февруари 2017 г. в [[Театър София|Театър „София“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/premiera-na-meri-popinz-v-teatar-sofiya | заглавие = Премиера на „Мери Попинз“ в театър „София“ | достъп_дата = 13 април 2022 | дата = 17 февруари 2017 | труд = Култура.БГ | издател = [[Българска национална телевизия|БНТ]]}}</ref> През 2017 г. първата ѝ роля на сцената в Народния театър „Иван Вазов“ е на Александра в „Лисичета“ от [[Лилиан Хелман]], по режисурата на [[Бина Харалампиева]], чиято премиера е на 14 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/radina-borshosh-lisicheta-e-istinsko-teatralno-sbitie-156305|заглавие=Радина Боршош: „Лисичета“ е истинско театрално събитие|автор=Ивелина Василева|издател=[[Марица (вестник)|marica.bg]]|дата=21 септември 2018 г.}}</ref> Същата година участва и в международния фестивал на мелодрамата „Към звездите“ във [[Варна]], където играе в моноспектаклите „Алпийско сияние“ от [[Петер Турини]] и на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“ на режисьора [[Сава Драгунчев]], където си партнира с [[Филип Буков]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=Love Theater|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> През 2019 г. играе в дипломните представления „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7287652|заглавие=Радина Боршош в спектакъла „Зверското синьо“ на класа на Стефан Данаилов|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=8 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> и „Лодкарят“ в [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]], които са режисирани съответно от Росица Обрежкова и [[Сава Драгунчев]]. От 10 юли 2020 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе в постановките „Три високи жени“ на [[Едуард Олби]], „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на [[Пейо Яворов]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/stsena/hitovete-lisicheta-i-kogato-gram-udari-se-zavrashtat-na-stsenata-na-narodniya-teatar/|заглавие=Хитовете „Лисичета“ и „Когато гръм удари“ се завръщат на сцена в Народния театър|издател=impressio.dir.bg|дата=25 август 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101097169/|заглавие=„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ с премиера в Народния театър|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=25 март 2019 г.}}</ref> „Идеалният мъж“ на [[Оскар Уайлд]], „О, ти, която и да си...“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101305417/patuvane-kam-jenite-na-vazov-v-premieren-spektakal-na-narodnia-teatar/|заглавие=Пътуване към жените на Вазов в премиерен спектакъл на Народния театър|издател=[[БНР]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/top-aktrisi-sa-zhenite-na-vazov-v-narodniya-428881.html/|заглавие=Топ актриси са жените на Вазов в Народния|издател=[[Стандарт (вестник)|standartnews.com]]|дата=30 юни 2020 г.}}</ref> „Двубой“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/stsena/marius-postavya-dvuboy-ot-ivan-vazov-v-narodniya-snimki/|заглавие=Мариус поставя „Двубой“ от Иван Вазов в Народния|издател=impressio.dir.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9280909|заглавие=Мариус Куркински събира Аня Пенчева и Радина Боршош за първа репетиция, Народният театър я излъчва на живо|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=2 декември 2020 г.}}</ref> „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ на [[Иван Вазов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9655886/|заглавие=Радина Боршош и Геро репетират заедно „Нова земя“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 март 2021 г.}}</ref> и „[[Бурята]]“ на [[Уилям Шекспир]] по режисурата на американския режисьор [[Робърт Уилсън]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10380528/|заглавие=Радина Боршош – любимката на Боб Уилсън, отнесена не от „Бурята“, а от вируса|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=11 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/novini/dve-sedmici-do-buryata-na-sezona/|заглавие=Две седмици до „Бурята“ на сезона|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“|nationaltheatre.bg]]|дата=2 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/novini/buryata-na-robrt-uilsn-predizvika-furor-v-dva-poredni-dni/|заглавие=„Очи и слух бъдете! Тишина“ – „Бурята“ на Робърт Уилсън предизвиква фурор в два поредни дни|издател=[[Народен театър „Иван Вазов“|nationaltheatre.bg]]|дата=20 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101559087/premiera-na-burata-po-shekspir-v-narodnia-teatar/|заглавие=Премиера на „Бурята“ по Шекспир в Народния театър – От деня – БНР Новини|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=18 ноември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101559874/|заглавие=„Бурята“ на световния авангардист Робърт Уилсън с премиера в Народния театър „Иван Вазов“|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=19 ноември 2021 г.}}</ref> Участва и в музикални спектакли в Зала „България“ на [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]], измежду които са „Love story“ през 2020 г. и „Ромео и Жулиета“ през 2021 г. в ролята си на Жулиета, с диригент Максим Ешкенази.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/вечната-история-за-любовта-в-зала-бъ/|заглавие=Вечната история за любовта в зала „България“ на 14 февруари|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]|дата=1 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/216984-romeo-i-zhulieta-ozhivyava-v-zala-balgariya-na-14-fevruari/|заглавие=„Ромео и Жулиета“ оживява в Зала „България“ 14 февруари|издател=[[Bulgaria ON AIR|bgonair.bg]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/maksim-eshkenazi-i-radina-borshosh-kato-romeo-i-zhulieta.html|заглавие=Максим Ешкенази и Радина Боршош като Ромео и Жулиета|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=13 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://divamagazine.bg/радина-боршош-и-максим-ешкенази-са-р/|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази са „Ромео и Жулиета“|издател=divamagazine.bg|дата=2 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101420083/radina-borshosh-i-maksim-eshkenazi-v-kato-julieta-i-romeo-na-14-fevruari|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази като Жулиета и Ромео навръх 14 февруари|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=11 февруари 2021 г.}}</ref> През май 2022 г. участва в [[спектакъл]]а „Бандата на Ламбо“ от новоиздадения фестивал „Арт будилник“, заедно със София Бобчева, [[Деян Ангелов]], [[Дарин Ангелов]], [[Евелин Костова]], [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и [[Ненчо Илчев]] на режисьора Росица Обрежкова, който се състои на 23 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/11549989|заглавие=Студентите на Стефан Данаилов се събират за първи път в спектакъла „Бандата на Ламбо“|издател=24chasa.bg|дата=10 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138117.html|заглавие=Учениците на Ламбо се събират в нов спектакъл|издател=slava.bg|дата=17 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mirogled.com/bg/news-view/bandata-na-lambo-idva-v-piernik|заглавие=Бандата на Ламбо идва в Перник | Mirogled|издател=mirogled.com|дата=18 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Радина Боршош има осем роли в [[кино]]то и [[телевизия]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6105342/|заглавие=Красивата Радина Боршош е едва на 19 г., а зад гърба си вече има три големи роли|автор=Цветелина Шенева|издател=24chasa.bg|дата=11 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/radina-borshosh-e-sred-obeshtavashtite-imena-v-balgarskoto-kino-i_3987266.html/|заглавие=Радина Боршош е сред обещаващите имена в българското кино|издател=novini247.com|дата=4 февруари 2022 г.}}</ref> През 2013 г. прави първия си дебют като епизодична малка роля в [[Исторически филм|историческия сериал]] „[[Недадените]]“, продуциран от баща си [[Мирослав Боршош]], където играе съученичка на Лиза в осми епизод. През 2015 г. играе Аня (в първата ѝ главна роля) в [[Късометражен филм|късометражния филм]] „[[Солвейг]]“ на режисьора Яна Титова, където тя е на 16 години. През 2016 г. играе Ина в [[Драма (жанр)|драматичния филм]] „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“, където си партнира с [[Ана Пападопулу]], Александра Костова и [[Юлиан Вергов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5257519/|заглавие=Синът на Константин Коцев засне трети филм, щерка на Мирослав Боршош с главна роля|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=25 януари 2016 г.}}</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/region/article/5607025/ 24chasa.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/radina-borshush-i-aleksandra-kostova-debyutirat-v-majmuna-1609089/|заглавие=Радина Боршош и Александра Костова дебютират в „Маймуна“|издател=dariknews.bg|дата=28 септември 2016 г.}}</ref> В началото на 2017 г. се превплъщава в ролята си на Деспина „Деси“ в около 24 епизода на [[Комедия (жанр)|комедийния сериал]] „[[Ние, нашите и вашите]]“, който е излъчен по [[Нова телевизия]] на 8 март до 25 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/mladite-aktiori-za-uchastieto-si-v-nie-nashite-i-vashite-snimki-2008317/|заглавие=Младите актьори за участието си в "Ние, нашите и вашите" (СНИМКИ)|издател=[[Дарик радио|dariknews.bg]]|дата=7 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2017/04/01/178158/деца-стават-звезди-актьорите-от-ние-нашите-и-вашите-трупат-фенове/|заглавие=ДЕЦА СТАВАТ ЗВЕЗДИ: Актьорите от „Ние, нашите и вашите“ трупат фенове|тема=Събуди се|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=1 април 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/radina-borshosh-i-martin-jelankov/|заглавие=Радина Боршош и Мартин Желанков – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=26 юни 2017 г.}}</ref> В средата на 2017 г. се снима в [[Великобритания|английската]] [[Документален филм|документалната поредица]] на [[BBC]] – „Рим е направен за осем дни“ ({{lang|en|Eight Days That Made Rome}}) на режисьора Найджъл Леви, с ролята си на [[Фауста|Императрица Фауста]] (съпругата на [[Константин I|император Константин]]). През октомври 2017 г. се превплъщава в ролята си на ученичката Соня в [[Романтична комедия|романтичната комедия]] „[[Привличане]]“ на режисьора [[Мартин Макариев]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/iana-marinova-i-bashar-rahal-v-noviia-bylgarski-film-privlichane-2042423/|заглавие=Яна Маринова и Башар Рахал в новия български филм „Привличане“|издател=dariknews.bg|дата=14 август 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.actualno.com/cinema/zapochnaha-snimkite-na-naj-novija-bylgarski-film-privlichane-snimkivideo-news_637147.html/|заглавие=Започнаха снимките на най-новия български филм „Привличане“|издател=actualno.com|дата=6 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/03/02/208665/радина-боршош-привличане-е-страхотен-филм|заглавие=Радина Боршош: „Привличане“ е страхотен филм|тема=На кафе|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.avtora.com/zvezdi-po-cherveniia-kilim-na-galapremierata-na-balgarskiia-film-privlichane/|заглавие=Звезди по червения килим на галапремиерата на българския филм „Привличане“|издател=avtora.com|дата=21 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6727502/|заглавие=500 души в 4 зали гледат новия филм на Яна Маринова и Башар Рахал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6751305/|заглавие=Българският филм „Привличане“ за втори уикенд е на чело в боксофиса, пребори американските|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=7 март 2018 г.}}</ref> където тя е номинирана в „NOVA подкрепя българските филми“ в категорията „Любима актриса“ за 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2019/10/08/264428/стартира-гласуването-във-второто-издание-на-наградите-nova-подкрепя-българските-филми/|заглавие=Стартира гласуването във второто издание на Наградите „NOVA подкрепя българските филми“|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=8 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/startira-glasuvaneto-vyv-vtoroto-izdanie-na-nagradite-nova-podkrepia-bylgarskite-filmi-2191628/|заглавие=Стартира гласуването във второто издание на Наградите „NOVA подкрепя българските филми“|издател=dariknews.bg|дата=11 октомври 2019 г.}}</ref> През април 2019 г. се превплъщава в ролята си на Рая Божинова в [[Драма (жанр)|драматичния сериал]] „[[Ягодова луна]]“, който се излъчва по [[Нова телевизия]] на 25 февруари до 12 май 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7407471/|заглавие=Александър Сано и Радина Боршош снимат в нов сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=17 април 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8142985/|заглавие=Сериалът „Ягодова луна“ тръгва на 25 февруари по Нова тв|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=3 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8332625/|заглавие=Докато Радина Боршош играе как я отвличат в „Ягодова луна“, ѝ се притекли на помощ|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=1 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://politika.bg/bg/a/view/radina-borshosh-ognenijat-ad-v-jagodova-luna-e-po-dejstvitelni-sluchai-66835/|заглавие=Радина Боршош: Огненият ад в „Ягодова луна“ е по действителни случаи|издател=politika.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/blatechki-i-borshosh-dvoyka-v-yagodova-luna-415757.html/|заглавие=Блатечки и Боршош – двойка в „Ягодова луна“|издател=[[Стандарт|standartnews.com]]|дата=25 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/radina-borshosh-s-neochakvano-predlozhenie-kam-aleksandar-sano_51254news.html|заглавие=Радина Боршош с неочаквано предложение към Александър Сано|издател=lupa.bg|дата=27 март 2020 г.}}</ref> През лятото на 2019 г. се превплъщава в ролята си на Рая в „[[Рая на Данте]]“ на режисьора Димитър Радев, където си партнира с [[Владимир Пенев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/vlado-penev-i-radina-borshosh-se-sreshtat-v-quotraya-na-dantequot_17945news.html|заглавие=Владо Пенев и Радина Боршош се срещат в „Рая на Данте“|издател=lupa.bg|дата=7 август 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9063067/|заглавие=Премиерата на новия филм с Владо Пенев и Радина Боршош на „Златна роза“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 септември 2020 г.}}</ref> Снимките приключват в [[Париж]], [[Франция]] през септември 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7676477/|заглавие=Радина Боршош в Париж заради финалните сцени на филма „Рая на Данте“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=26 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/117842.html/|заглавие=Снимат Рая на Данте в Париж|издател=slava.bg|дата=30 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101438719/raa-na-dante/|заглавие=„Рая на Данте“ на Димитър Радев с премиера на 25-ия София Филм Фест|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=18 март 2021 г.}}</ref> Премиерата на филма е на 17 декември 2021 г., след като останалите премиери са отменени по време на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/filmat-raya-na-dante-tragva-po-kinata-v310193-301461news.html?page=46/|заглавие=Филмът „Рая на Данте“ тръгва по кината|труд=Култура.БГ|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=17 декември 2021 г.}}</ref> През 2022 г. участва в [[Документален филм|документалния филм]] за учителя си [[Стефан Данаилов]] в рубриката „БНТ представя“ под заглавието на епизода „Мастъра и неговите ученици“ на режисьора Димитър Шарков.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tv.dir.bg/news.php?id=27872721/|заглавие=„БНТ представя“: Стефан Данаилов в сряда вечер|издател=tv.dir.bg|дата=8 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/new_gallery.php?id=45533&pic_id=316333&ii=2&type=g|заглавие=Радина Боршош в документалния филм за Стефан Данаилов в рубриката „БНТ представя“|издател=cinefish.bg}}</ref> През лятото на 2022 г. се снима в драматичния трилър ''„The Wheels of Heaven“'' на режисьора Бен Чарлз Едуардс. ==== Музикални видеоклипове ==== Снима се в два музикални видеоклипа, продуцирани от [[Игор Марковски]], измежду които са „Липсваш ми“ на [[Любо Киров]] (с [[Явор Бахаров]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://signal.bg/любо-киров-с-песен-по-действителен-слу/|заглавие=Любо Киров с песен по действителен случай|издател=signal.bg|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmplus.net/news/music/2019-11-28/liubo-kirov-s-nova-pesen-po-dejstvitelen-sluchaj-quotlipsvash-miquot.fm+|заглавие=Любо Киров с песен по действителен случай|издател=fmplus.net|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7860416|заглавие=Явор Бахаров събужда Радина Боршош от кома – играят истинска история в клип|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=11 ноември 2019 г.}}</ref> и „Дали“ на [[Орлин Горанов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://signal.bg/промо-орлин-горанов-дали/|заглавие=Промо / Орлин Горанов – Дали?|издател=signal.bg|дата=24 април 2020 г.}}</ref> ==== Кариера в дублажа ==== През 2019 г. озвучава [[Аврора (Дисни)|Аврора]] в българския [[дублаж]] на [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи филма]] „[[Господарка на злото 2]]“, който е записан в „[[Доли Медия Студио]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B1_0aBZjd1y/|заглавие=Радина Боршош като гласът на Аврора в „Господарка на злото 2“, записан в дублажното студио „Доли Медия Студио“|издател=[[Instagram]]|дата=4 септември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/B3wAQdHjJZ_/|заглавие=Публикация на Радина Боршош за „Господарка на злото 2“|издател=[[Instagram]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=10218944156302171&set=a.2061892354196|заглавие=Публикация на Искра Владимирова за „Господарка на злото 2“|издател=[[facebook.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref> Това е единствения й озвучен филм, който участва. Други филми не озвучава. == Участия в театъра == ; [[Театър София|Театър „София“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/radina-borshosh___5736/|заглавие=РАДИНА БОРШОШ | Театър София|издател=[[Театър „София“]]}}</ref> * 2016 – Джейн в „[[Мери Попинз]]“ от [[Памела Травърз]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/meri-popinz__3829/|заглавие=МЕРИ ПОПИНЗ | Театър София|издател=[[Театър „София“]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мери-попинз_3829_1_20|заглавие=МЕРИ ПОПИНЗ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3056/|заглавие=Мери Попинз (Театър „София“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3056/cast-and-creative/|заглавие=Мери Попинз (Театър „София“) – Екип|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299941/|заглавие=„Мери Попинз“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] # 2017 – „Последно повикване“ – режисьор [[Сава Драгунчев]] # 2018 – „Богът на касапницата“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ – гр. [[Варна]] * 2017 – „Алпийско сияние“ от [[Петер Турини]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]] # 2019 – Мефистофел в „Кръв и власт“ от [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – Мади в „Зверското синьо“ от Филип Ридли – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – Леля Маги в „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # 2017 – Александра в „Лисичета“ от [[Лилиан Хелман]] – режисьор [[Бина Харалампиева]], превод Павел Спасов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/lisicheta/|заглавие=Лисичета | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2089/|заглавие=Лисичета (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лисичета_4194_5_20|заглавие=ЛИСИЧЕТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2018 – В във „Три високи жени“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Стефан Спасов, превод Гергана Дойнова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/public/bg/predstavlenie/tri-visoki-zheni/|заглавие= Три високи жени | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2890/|заглавие=Три високи жени (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/три-високи-жени_4549_5_20|заглавие=ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2019 – Олга в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ от [[Пейо Яворов]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kogato-grm-udari-kak-ekhoto-zaglkhva/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3024/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/когато-гръм-удари-как-ехото-заглъхва_5206_5_20|заглавие=КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=VeRNGZ7mTLg/|заглавие=Когато гръм удари, как ехото заглъхва | Live stream|издател=[[youtube.com]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=-UtZxlmGKP0/|заглавие=ЗАД КУЛИСИТЕ НА... „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА“ | 02.02.2021|издател=[[youtube.com]]|дата=4 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=B05OmWBNptA/|заглавие=ЗАД КУЛИСИТЕ НА... „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ, КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА“ | 02.02.2021 – 3 min|издател=[[youtube.com]]|дата=7 февруари 2021 г.}}</ref> # 2020 – Лейди Базилдън в „Идеалният мъж“ от [[Оскар Уайлд]] – режисьор Тиери Аркур, превод Красимира Тодорова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/idealniyat-mzh/|заглавие=Идеалният мъж | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1129/|заглавие=Идеалният мъж (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2020 – Атина Болярска, Сусана и Катерина в „О, ти, която и да си...“, по стихове на [[Иван Вазов]] – режисьор [[Бойка Велкова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/o-ti-koyato-i-da-si/|заглавие=О, ти, която и да си... | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3195/|заглавие=О, ти, която и да си... (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/о-ти-която-и-да-си_5927_5_20|заглавие=О, ТИ, КОЯТО И ДА СИ... – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=BGM0LvzNEos/|заглавие=О, ти, която и да си... |издател=[[youtube.com]]|дата=4 февруари 2021 г.}}</ref> # 2021 – Райна Чавдарова в „Двубой“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/dvuboi/|заглавие=Двубой | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3238/|заглавие=Двубой (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7752&city=20/|заглавие=Мариус Куркински поставя „Двубой“ от Иван Вазов|издател=theatre.art.bg|дата=4 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7824&city=20|заглавие=Мариус Куркински с премиера на „Двубой“ в Народния театър|издател=theatre.art.bg|дата=24 февруари 2021 г.}}</ref> # 2021 – Невянка Шамурова в „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nova-zemya/|заглавие=Нова земя | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3258/|заглавие=Нова земя (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нова-земя_6184_5_20|заглавие=НОВА ЗЕМЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7886&city=20/|заглавие=За първи път на сцена: Най-спортният роман на Вазов – „Нова земя“, с премиера в Народния театър|издател=theatre.art.bg|дата=26 април 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/нова-земя-едно-сърцато-представление/|заглавие=„Нова земя“ – едно сърцато представление|издател=byelenamilanova.wixsite.com|дата=19 май 2021 г.}}</ref> # 2021 – Миранда в „[[Бурята]]“ от [[Уилям Шекспир]], режисьор Робърт Уилсън<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/buryata/|заглавие=Бурята | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3314/|заглавие=Бурята (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[Софийска филхармония|Софийска филхармония (Зала „България“)]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/artist/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref> # 2020 – „Love story“ – диригент Максим Ешкенази<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/sabitia/love-story/|заглавие=Love Story – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref> # 2021 – „[[Ромео и Жулиета]]“ – диригент Максим Ешкенази<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiaphilharmonic.com/sabitia/ромео-и-жулиета/|заглавие=Ромео и Жулиета – Sofia Philharmonic|издател=[[Софийска филхармония|sofiaphilharmonic.com]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=gOkHVNkeOEk/|заглавие=Ромео и Жулиета – семеен концерт|издател=[[youtube.com]]|дата=5 февруари 2021 г.}}</ref> ; Фестивал „Арт будилник“ – гр. [[Перник]] * 2022 – „Бандата на Ламбо“ ([[спектакъл]]) – режисьор Росица Обрежкова == Филмография == {| class="wikitable" |- ! Година ! Филм/Сериал ! Роля ! Режисьор(и) ! Бележки |- | 2013 | „[[Недадените]]“ | Съученичка на Лиза | Иван Митов<br>Витор Бонев | исторически [[сериал]] в осми епизод,<br>малка роля, продуцент [[Мирослав Боршош]] |- | 2015 | „[[Солвейг]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/solveig/|заглавие=СОЛВЕЙГ | NO BLINK|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=VhSCnnNU6zo/|заглавие=nb! Солвейг (2015) – трейлър|издател=[[youtube.com]]|дата=12 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=na7IcB5IxRk/|заглавие=nb! Солвейг (2015) – къс филм|издател=[[youtube.com]]|дата=13 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:24183d1883|заглавие=nb! Солвейг (2015) – къс филм|издател=[[vbox7.com]]|дата=26 септември 2017 г.}}</ref> | Аня | Яна Титова | [[късометражен филм|късометражен]] [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>първата й главна роля |- | 2016 | „[[Маймуна (филм)|Маймуна]]“ | Ива | Димитър Коцев-Шошо | [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>поддържаща роля |- | rowspan="2" | 2017 | „[[Ние, нашите и вашите]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/nie/profiles/view/221/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош в „Ние, нашите и вашите“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> | Деспина „Деси“ | [[Димитър Гочев]] | [[Комедия (жанр)|комедиен]] [[сериал]] в 24 епизода,<br>главна роля |- | „Рим е направен за осем дни“ | [[Фауста|Императрица Фауста]],<br>съпруга на [[Константин I|император Константин]] | Найджъл Леви | [[Документален филм|документална поредица]] на [[BBC]],<br>малка роля в осми епизод |- | 2018 | „[[Привличане]]“ | Соня<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/title/tt7474996/mediaviewer/rm912347136/|заглавие=Радина Боршош като Соня в „Привличане“|издател=[[IMDb|imdb.com]]}}</ref> | Мартин Макариев | [[романтична комедия]],<br>главна роля |- | 2020 | „[[Ягодова луна]]“ | Рая Божинова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/series_movies/person/882/радина-боршош/|заглавие=Радина Боршош като Рая Божинова в сериала „Ягодова луна“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> | Зоран Петровски<br>[[Асен Блатечки]]<br>[[Димитър Гочев]] | [[Драма (жанр)|драматичен сериал]] в 12 епизода,<br>главна роля |- | 2021 | „[[Рая на Данте]]“ | Рая | Димитър Радев | [[Драма (жанр)|драматичен филм]],<br>главна роля |- | rowspan="2" | 2022 | „БНТ представя: Мастъра и неговите ученици“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=u3tFromWT5I/|заглавие=„БНТ представя: Мастъра и неговите ученици“|издател=[[youtube.com]]|дата=9 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/bnt-predstavya-mastara-i-negovite-uchenici-9032022-303647news.html/|заглавие=БНТ представя: Мастъра и неговите ученици|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=9 март 2022 г.}}</ref> | Себе си | Димитър Шарков | [[документален филм]] за учителя й [[Стефан Данаилов]] |- | ''„The Wheels of Heaven“'' | Петра | Бен Чарлз Едуардс | драматичен трилър, заснемане |} == Участия в музикални клипове == # 2019 – „Липсваш ми“ ([[Любо Киров]]) – с [[Явор Бахаров]], режисьори Васил Стефанов и Стефка Николова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=L1XbHw_4wYo|заглавие=Радина Боршош в музикалния клип „Липсваш ми“ на Любо Киров|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2019 г.}}</ref> # 2020 – „Дали?“ ([[Орлин Горанов]]) – режисьори Васил Стефанов и Стефка Николова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=KW21l0ftkOo|заглавие=Радина Боршош в музикалния клип „Дали?“ на Орлин Горанов|издател=[[youtube.com]]|дата=24 април 2020 г.}}</ref> == Роли в озвучаването == * 2019 – „[[Господарка на злото 2]]“ – [[Аврора (Дисни)|Аврора]] ([[Ел Фанинг]]), единствения й озвучен филм == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 28 септември 2016 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Ана Пападопулу]] и Александра Костова), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2016/09/28/160304/радина-боршош-и-александра-костова-дебютират-в-маймуна/|заглавие=Радина Боршош и Ана Пападопулу дебютират в „Маймуна“|труд=[[На кафе]]|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=28 септември 2016 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b18697b87b/|заглавие=Подробности за най-новия български филм „Маймуна“ – На кафе (28.06.2016)|труд=[[На кафе]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 септември 2016 г.}}</ref> # 3 октомври 2016 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:79055d0c60/|заглавие=Кой играе главната роля в най-новия български филм „Маймуна“?|труд=[[Здравей, България]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 октомври 2016 г.}}</ref> # 12 февруари 2017 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Анастасия Събева]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/vechnata-prikazka-meri-popinz-ozhivjava-v-mjuzikal.html|заглавие=Вечната приказка „Мери Попинз“ оживява в мюзикъл|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 февруари 2017 г.}}</ref> # 1 март 2017 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Стефка Янорова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:0b0a1c15cb|заглавие=Стефка Янорова и Радина Боршош за новия сериал „Ние, нашите и вашите“|издател=[[vbox7.com]]|дата=1 март 2017 г.}}</ref> # 17 октомври 2017 г. – „[[Търси се...]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-radina-borshosh-1-chast.html|заглавие=Търси се: Радина Боршош (1 част) – bTV Media Group|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-radina-borshosh-2-chast.html|заглавие=Търси се: Радина Боршош (2 част) – bTV Media Group|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvplus.bg/produkt/predavaniya/6751/tarsi-se/tarsi-se-15-10-2017-g/|заглавие=Радина Боршош в „Търси се...“ – 15.10.2017 г. в сайта на bTV Plus|издател=[[bTV|btvplus.bg]]|дата=15 октомври 2017 г.}}</ref> # 9 февруари 2018 г. – „[[Здравей, България]]“ (с Живко Симеонов), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/02/09/206613/привличание-между-радина-боршош-и-живко-симеонов-в-най-новия-български-филм/|заглавие=„Привличане“ между Радина Боршош и Живко Симеонов в най-новия български филм|труд=„[[Здравей, България]]“|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=9 февруари 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:89c233466f/|заглавие=История за „Привличане“ – най-новият български филм излиза по кината|труд=„[[Здравей, България]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 февруари 2018 г.}}</ref> # 2 март 2018 г. – „На кафе“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2018/03/01/208607/на-кафе-с-актрисата-радина-боршош-и-първия-изгонен-от-hells-kitchen/|заглавие=„На кафе“ с актрисата Радина Боршош и първия изгонен от Hell's Kitchen|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ZAJ7vHVGUPI/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролите в киното и театъра – На кафе (02.03.2018)|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[youtube.com]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:2b6390b88c/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролите в киното и театъра – На кафе (02.03.2018)|тема=„[[На кафе]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2018 г.}}</ref> # 14 март 2018 г. – рубриката „Запей, България“ (с Ива Софиянска и Мариян Станков – Мон Дьо), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b29bf34219|заглавие=„ЗАПЕЙ, БЪЛГАРИЯ“: Радина Боршош в колата на Ива и Мон Дьо|издател=[[vbox7.com]]|дата=14 март 2018 г.}}</ref> # 26 март 2018 г. – „Денят започва с култура“ (със Стефан Спасов), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/bg/a/premiera-na-tri-visoki-zheni-v-narodniya-teatr/|заглавие=Премиера на „Три високи жени“ в Народния театър|тема=„Денят започва с култура“|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=26 март 2018 г.}}</ref> # 10 февруари 2019 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Сава Драгунчев]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/klasat-na-stefan-danailov-s-nova-piesa.html|заглавие=Класът на Стефан Данаилов с нова пиеса – bTV Новините|тема=„[[Тази събота и неделя]]“|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=10 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/sava-dragunchev-i-radina-borshosh-v-zverskoto-sinyo.html|заглавие=Сава Драгунчев и Радина Боршош в „Зверското синьо“|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=10 февруари 2019 г.}}</ref> # 16 март 2019 г. – „Мармалад“ (със [[Любомир Нейков]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/ja-kazhi-na-tija-hora-s-radina-borshosh-i-ljubomir-nejkov.html|заглавие=„Я кажи на тия хора“ с Радина Боршош и Любомир Нейков|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=16 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=-FDTiEo8RTU/|заглавие=Мармалад: „Я кажи на тия хора“ с Радина Боршош и Любомир Нейков|издател=[[youtube.com]]|дата=17 март 2019 г.}}</ref> # 3 април 2019 г. – „На кафе“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2019/04/02/245840/на-кафе-с-радина-боршош-и-христо-мутафчиев/|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош и Христо Мутафчиев|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:1aa84ddab7/|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош (03.04.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 април 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=pRckb2QyZRE|заглавие=„На кафе“ с Радина Боршош (03.04.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=3 април 2019 г.}}</ref> # 15 ноември 2019 г. – „Като на кино“, [[bTV Cinema]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/ekskluzivna-sreshta-s-radina-borshosh.html|заглавие=Ексклузивна среща с Радина Боршош – bTV|тема=Като на кино|издател=btv.bg|дата=15 ноември 2019 г.}}</ref> # 25 ноември 2019 г. – „Плюс-минус“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2019/11/25/269698|заглавие=Радина Боршош: Всеки ден се молим за Стефан Данаилов|тема=Плюс-минус|издател=nova.bg|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fb63b03fe5|заглавие=Радина Боршош: Подготвяме страхотен сериал|тема=Плюс-минус|издател=[[vbox7.com]]|дата=25 ноември 2019 г.}}</ref> # 23 декември 2019 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Асен Блатечки]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d55ab1835a/|заглавие=„Ягодова луна“ – новият сериал по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[vbox7.com]]|дата=23 декември 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=Ar6AHQ6rnhA|заглавие=Ягодова луна – Радина Боршош и Асен Блатечки за новия сериал по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[youtube.com]]|дата=23 декември 2019 г.}}</ref> # 18 януари 2020 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със [[Дарин Ангелов]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/love-story-edna-ljubovna-istorija-po-noti.html|заглавие=„Love story“ – една любовна история по ноти|тема=Тази събота и неделя|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/love-story-muzikalen-spektakal-v-zala-balgarija-za-tijnejdzhari.html|заглавие=Love Story – музикален спектакъл в зала „България“ за тийнейджъри|тема=Тази събота и неделя|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://facebook.com/maximeshkenazypage/videos/792371867893471/?__so__=permalink&__rv__=related_videos/|заглавие=„Тази събота“ Радина Боршош и Дарин Ангелов|издател=[[Facebook|facebook.com]]|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> # 4 февруари 2020 г. – „Като на кино“ (представяйки своите 5 любими филма)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/5-ljubimi-filma-na-radina-borshosh.html|заглавие=5 любими филма на Радина Боршош – bTV Media Group|тема=Като на кино|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=4 февруари 2020 г.}}</ref> # 7 април 2020 г. – „Плюс-минус“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:3f7cbf5249/|заглавие=Актрисата Радина Боршош за ролята си в „Ягодова луна“|тема=Плюс-минус|издател=[[vbox7.com]]|дата=7 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-04-05-qgodova-luna/501328/|заглавие=Под ягодовата луна|тема=Плюс-минус|издател=novaplay.bg|дата=7 април 2020 г.}}</ref> # 12 май 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Милена Фучеджиева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:11b2e01de5|заглавие=Финал на сериала „Ягодова луна“ тази вечер по NOVA|тема=Здравей, България|издател=[[vbox7.com]]|дата=12 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=p96gu-wTtjM|заглавие=Предателства и любовна трагедия бележат финала на „Ягодова луна“|тема=Здравей, България|издател=[[youtube.com]]|дата=12 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2020/05/12/287716/радина-боршош-благодарна-съм-че-зрителите-повярваха-в-ягодова-луна/|заглавие=Радина Боршош: Благодарна съм, че зрителите повярваха в „Ягодова луна“|тема=Здравей, България|издател=nova.bg|дата=12 май 2020 г.}}</ref> # 30 май 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=daVa2lp4aDc/|заглавие=Вкусът на историите: Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=[[youtube.com]]|дата=30 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:0a0522b64e/|заглавие=„ВКУСЪТ НА ИСТОРИИТЕ“: Роди се звезда – Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=[[vbox7.com]]|дата=30 май 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-05-30-borshosh/517278|заглавие=Вкусът на историите: Радина Боршош|тема=Събуди се|издател=play.nova.bg|дата=30 май 2020 г.}}</ref> # 20 юни 2020 г. – „Извън играта“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/bg/a/radina-borshosh-gost-v-izvn-igrata/|заглавие=Радина Боршош – гост в „Извън играта“|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=20 юни 2020 г.}}</ref> # 11 ноември 2020 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.instagram.com/p/CHd6QqWDt5x/|заглавие=Радина Боршош като гост в предаването „Шоуто на Николаос Цитиридис“|издател=[[Instagram]]|дата=11 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/tazi-vecher-v-shouto-na-nikolaos-citiridis-niki-iliev-i-radina-borshosh.html|заглавие=Тази вечер в „Шоуто на Николаос Цитиридис“: Ники Илиев и Радина Боршош|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=11 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/nikolaos-pochti-prosalzi-ot-shtastie-radina-borshosh.html|заглавие=Николаос почти просълзи от щастие Радина Боршош|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=J3rwlZluItQ/|заглавие=Николаос почти просълзи от щастие Радина Боршош|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/radina-borshosh-i-niki-iliev-za-kinoto-aktyorstvoto-i-zabavnite-momenti-v-profesijata-si.html|заглавие=Радина Боршош и Ники Илиев за киното, актьорството и забавните моменти в професията си|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=fe7zebqfKEc/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Радина Боршош и Ники Илиев за киното|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/hej-rachichki-hej-gi-dve-s-radina-borshosh-i-niki-iliev.html|заглавие=„Хей ръчички, хей ги две“ с Радина Боршош и Ники Илиев|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=12 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=Yh7k3zdXUoQ/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: „Хей ръчички, хей две“ с Радина Боршош и Ники Илиев|тема=Шоуто на Николаос Цитридис|издател=[[youtube.com]]|дата=22 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=9MWkpiN9gfU|заглавие=Радина Боршош и Ники Илиев в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (11.11.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=12 юли 2022 г.}}</ref> # 31 декември 2020 г. – „Преди обед“ (с [[Ана Пападопулу]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/rozhden-den-s-ana-papadopulu-i-radina-borshosh.html|заглавие=Рожден ден с Ана Пападопулу и Радина Боршош|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=31 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/radina-borshosh-i-ana-papadopulu-sas-spomeni-za-stefan-danailov.html|заглавие=Радина Боршош и Ана Пападопулу със спомени за Стефан Данаилов|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=18 август 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=DY68NDkJo2s/|заглавие=Преди обед: Радина Боршош и Ана Пападопулу със спомени за Стефан Данаилов|тема=Преди обед|издател=[[youtube.com]]|дата=23 август 2021 г.}}</ref> # 8 февруари 2021 г. – „България сутрин“ (с Максим Ешкенази), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101420083/radina-borshosh-i-maksim-eshkenazi-v-kato-julieta-i-romeo-na-14-fevruari/|заглавие=Радина Боршош и Максим Ешкенази като Жулиета и Ромео навръх 14 февруари|тема=България сутрин|издател=[[Bulgaria ON AIR|bgonair.bg]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=DKhDUneGU98/|заглавие=България сутрин: „Ромео и Жулиета“ оживява в Зала „България“ на 14 февруари|тема=България сутрин|издател=[[youtube.com]]|дата=8 февруари 2021 г.}}</ref> # 10 февруари 2021 г. – „На кафе“ (с Максим Ешкенази), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/02/09/314989/на-кафе-със-симона-халачева-радина-боршош-и-максим-ешкенази/|заглавие=„На кафе“ със Симона Халачева, Радина Боршош и Максим Ешкенази|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=9 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:b7d51563d5/|заглавие=„На кафе“ с Максим Ешкенази и Радина Боршош (10.02.2021)|тема=[[На кафе]]|издател=[[vbox7.com]]|дата=10 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=WWqYqTD4b3Y/|заглавие=„На кафе“ с Максим Ешкенази и Радина Боршош (10.02.2021)|тема=[[На кафе]]|издател=[[youtube.com]]|дата=10 февруари 2021 г.}}</ref> # 17 април 2021 г. – „Денят започва с Георги Любенов“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/mlada-krasiva-talantliva-radina-borshosh-v295158-294300news.html/|заглавие=Млада, красива, талантлива – Радина Боршош|тема=Денят започва с Георги Любенов|издател=[[БНТ|bnt.bg]]|дата=17 април 2021 г.}}</ref> # 16 декември 2021 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/radina-borshosh-za-roljata-si-v-raja-na-dante.html|заглавие=Радина Боршош за ролята си в „Рая на Данте“|тема=Преди обед|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=16 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=cbaAB56QOak/|заглавие=Преди обед: Радина Боршош за ролята си в „Рая на Данте“|тема=Преди обед|издател=[[youtube.com]]|дата=16 декември 2021 г.}}</ref> # 19 декември 2021 г. – „[[Събуди се]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2021-12-19-raqt-na-dante/600285/|заглавие=Радина Боршош за „Рая на Данте“|тема=Събуди се|издател=novaplay.bg|дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:4d0d3b330c/|заглавие=Раят на Радина: Музата на Данте|тема=Събуди се|издател=[[vbox7.com]]|дата=19 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=-OD7-82d7nI|заглавие=Радина Боршош за „Рая на Данте“ – Събуди се... (19.12.2021)|тема=Събуди се|издател=[[youtube.com]]|дата=19 декември 2021 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „[[Тази събота и неделя]]“ (със Росица Обрешкова, София Бобчева и [[Деян Ангелов]]), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/uchenicite-na-stefan-danailov-sas-spektakal-posveten-na-lambo.html|заглавие=Учениците на Стефан Данаилов със спектакъл, посветен на Ламбо|издател=[[bTV|btv.bg]]|дата=21 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/uchenicite-na-stefan-danailov-mu-posvetiha-spektakal.html|заглавие=Учениците на Стефан Данаилов с нов спектакъл|издател=[[bTV Новините|btvnovinite.bg]]|дата=21 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=P3Kv8JkXcB0|заглавие=Тази събота и неделя: Учениците на Стефан Данаилов със спектакъл, посветен на Ламбо|издател=[[youtube.com]]|дата=22 май 2022 г.}}</ref> === Радио предавания === # 6 март 2017 г. – „Следобедният блок“ (със Дария Хаджийска, Мартин Цолов, Мартин Желанков и Симеон Ангелов), [[Дарик радио]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/nie-nashite-i-vashite-v-sledobedniat-blok.html|заглавие=„Ние, нашите и вашите“ в „Следобедният блок“}}</ref> # 20 юни 2019 г. – „Радиоприемница“ (със [[Дарин Ангелов]]), [[Радио София (регионално радио)|БНР Радио София]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101134729/spektakalat-lisicheta-i-vatreshniat-vapros-da-iskash-ili-da-badesh|заглавие=Спектакълът „Лисичета“ и вътрешният въпрос „Да искаш или да бъдеш“|издател=bnr.bg|дата=20 юни 2019 г.}}</ref> # 26 юни 2020 г. – „Хоризонт за вас“, [[БНР Хоризонт]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101300603/radina-borshosh-vseki-teatar-ima-svoa-aromat/|заглавие=Радина Боршош: Всеки театър има своя аромат|издател=[[БНР Хоризонт]]|дата=26 юни 2020 г.}}</ref> # 13 октомври 2021 г. – „Среднощен експрес“, [[БНР|БНР Христо Ботев]]<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/101540117/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.listennotes.com/podcasts/среднощен-експрес-радина-боршош--j8rNTvMD19/|заглавие=Радина Боршош – среднощен експрес с Йордан Георгиев|тема=Средощен експрес|издател=listennotes.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://open.spotify.com/episode/19fvzhiDzJMCkQFWeNOdYH|заглавие=Радина Боршош – среднощен експрес с Йордан Георгиев | Spotify|издател=open.spotify.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podcasts.google.com/feed/aHR0cHM6Ly9hbmNob3IuZm0vcy81Y2NkZDAwMC9wb2RjYXN0L3Jzcw/episode/Y2RkMWI2NjctYjExZS00Nzc5LTgzNDYtNDNhMzgxZTFkNDU0?sa=X&ved=0CAUQkfYCahcKEwiYgpjZ3Zr3AhUAAAAAHQAAAAAQAg&hl=bg|заглавие=Среднощен експрес с Йордан Георгиев – Радина Боршош|издател=podcasts.google.com|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=CBSj7-9nWDQ/|заглавие=Радина Боршош в „Среднощен експрес“|издател=[[youtube.com]]|дата=13 октомври 2021 г.}}</ref> # 20 декември 2021 г. – „Стартер“, [[БГ Радио]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgradio.bg/show/starter-sutreshen-blok-s-bogdana-i-simeon/intervyu-s-radina-borshosh123|заглавие=Интервю с Радина Боршош|тема=Стартер|издател=[[БГ Радио|bgradio.bg]]|дата=20 декември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgradio.bg/show/starter-sutreshen-blok-s-bogdana-i-simeon/5-vyprosa-kym-radina-borshosh234|заглавие=5 въпроса към Радина Боршош|тема=Стартер|издател=[[БГ Радио|bgradio.bg]]|дата=20 декември 2021 г.}}</ref> === Интервюта === # 10 декември 2017 г. – „Събуди се“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:5ef52e9b88|заглавие=Радина Боршош – красива и талантлива|издател=[[vbox7.com]]|дата=10 декември 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2017/12/10/200886/радина-боршош-трябва-да-тръгваш-с-чисто-сърце-към-това-което-правиш/|заглавие=Радина Боршош: Трябва да тръгваш с чисто сърце към това, което правиш|автор=Драгомир Танев|издател=nova.bg|дата=10 декември 2017 г.}}</ref> # 16 февруари 2018 г. – „Денят започва с Георги Любенов“, [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnt.bg/news/radina-borshosh-usmivkata-na-novoto-balgarsko-kino-v159061-178127news.html|заглавие=Радина Боршош – усмивката на българското кино|издател=bnt.bg|дата=16 февруари 2018 г.}}</ref> # 18 септември 2018 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:4fa6257938|заглавие=Радина Боршош: Не съм пристрастена към телефона си – На кафе (18.09.2018)|издател=[[vbox7.com]]|дата=18 септември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=H2g23pv_ckA|заглавие=Радина Боршош: Не съм пристрастена към телефона си – На кафе (18.09.2018)|издател=[[youtube.com]]|дата=18 септември 2018 г.}}</ref> # 8 юли 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:2ebb2f7549|заглавие=Радина Боршош: За ранната слава и трудните моменти, които преодоляваме – На кафе (08.07.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=8 юли 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=1NR8SwkznlI|заглавие=Радина Боршош: За ранната слава и трудните моменти, които преодоляваме – На кафе (08.07.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=8 юли 2019 г.}}</ref> # 18 октомври 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:3d933d023b|заглавие=Радина Боршош – За постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – На кафе (18.10.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=fRX0Doj4Lsk|заглавие=Радина Боршош – За постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – На кафе (18.10.2019)|издател=[[youtube.com]]|дата=18 октомври 2019 г.}}</ref> # 6 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:e096b1f820|заглавие=Радина Боршош: За мечтаната роля – На кафе (06.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ZNFerm-kzdw|заглавие=Радина Боршош: За мечтаната роля – На кафе (06.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=6 юли 2020 г.}}</ref> # 26 ноември 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=ClfoH1-lPTM/|заглавие=Радина Боршош: С емоции от снимките на филма „Рая на Данте“|издател=[[youtube.com]]|дата=26 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:09887b4d1c/|заглавие=Радина Боршош: С емоции от снимките на филма „Рая на Данте“ – На кафе (26.11.2020)|труд=„[[На кафе]]“|издател=[[vbox7.com]]|дата=26 ноември 2020 г.}}</ref> === Подкасти === # 31 юли 2020 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/ot-koy-svyat-idvash-radina-i-zashto-nyama-poveche-kato-teb/|заглавие=От кой свят идваш, Радина, и защо няма повече като теб?|тема=#Матине|издател=impressio.dir.bg|дата=31 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urbn.dir.bg/matine/strahuvate-li-se-ot-5g-i-zashto-hora-si-slagat-kontsi-v-ochite/|заглавие=Страхувате ли се от 5G и защо хора си слагат конци в очите?|тема=#Матине|издател=urbn.dir.bg|дата=29 юли 2020 г.}}</ref> # 8 април 2021 г. – „Търси се... още“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-urok-po-karane-na-trotinetka-s-radina-borshosh.html|заглавие=„Търси се... още“: Урок по каране на тротинетка с Радина Боршош|издател=btv.bg|дата=8 април 2021 г.}}</ref> # 4 март 2022 г. – „Откликни на изкуството“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=u3wK_iI3kS8/|заглавие=„ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интервю в Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=[[youtube.com]]|дата=4 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rss.com/podcasts/7arts/409566/|заглавие=Откликни на изкуството – „ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интервю с Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=rss.com|дата=4 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podcasts.google.com/feed/aHR0cHM6Ly9tZWRpYS5yc3MuY29tLzdhcnRzL2ZlZWQueG1s/episode/MTBjYzNlNGEtNTM3Yy00NDJmLTg3ZTktOTkyZDU3YzFlZTE2?sa=X&ved=0CAUQkfYCahcKEwiQv4qY3pr3AhUAAAAAHQAAAAAQAg|заглавие=„ИСКАХ ДА СТАНА АРХЕОЛОГ!“ | Интерво с Радина Боршош 🎙 | #ОткликниНаИзкуството | ЕПИЗОД 12|тема=Откликни на изкуството|издател=podcasts.google.com|дата=4 март 2022 г.}}</ref> # 16 март 2022 г. – „Малки разговори“, ladyzone.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/malki-razgovori/radina-borshosh-ako-zavisi-ot-men-shte-sam-po-danki-kecove-i-teniska-do-kraja-na-zhivota-si.html|заглавие=Радина Боршош: Ако зависи от мен, ще съм по дънки, кецове и тениска до края на живота си|издател=ladyzone.bg|дата=16 март 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Радина Боршош се занимава понякога и с мода. От 2016 г. до 2019 г. участва в събитията на литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, измежду които са: # 5 септември 2016 г. – „Криминале“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/KutiaZaPrikazki/photos/младата-актриса-radina-borshosh-ще-се-включи-за-първи-път-в-пощенска-кутия-за-пр/1125089340900455/|заглавие=Фотосесия на Радина Боршош за „Криминале“ от „Пощенска кутия за приказки“|издател=facebook.com|дата=29 септември 2016 г.}}</ref> # 24 ноември 2017 г. – „1 Кило Риалити“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/160115917910934/|заглавие=1 Кило Риалити | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 14 февруари 2018 г. – „Ние“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/738555426354603/|заглавие=НИЕ | Facebook|издател=facebook.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kutiata.bg/bg-news-details-49.html|заглавие=Кутията се отваря за Радина Боршош и Стефан А. Щерев|издател=[[Пощенска кутия за приказки|kutiata.bg]]}}</ref> # 1 април 2018 г. – „Мръсни приказки 18+ София“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/120211422145075/|заглавие=Мръсни приказки 18+ София | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 8 юли 2018 г. – „Мръсни приказки във Варна“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/307584296445102/|заглавие=SOLD OUT Мръсни приказки във Варна | Facebook|издател=facebook.com}}</ref> # 7 март 2019 г. – „Какво искат жените“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.facebook.com/events/1966715516964073/|заглавие=SOLD OUT Какво искат жените? | Facebook|издател=facebook.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=6XHDFPM3AgM/|заглавие=ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ – РАДИНА БОРШОШ|издател=[[YouTube]]|дата=17 април 2019 г.}}</ref> На 11 ноември 2017 г. е водеща на конкурса „Мениджър на годината 2017“ в [[Софийската опера]], където си партнира със [[Симеон Владов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=10210426627797908&set=a.3017759278898|заглавие=Симеон Владов и Радина Боршош като водещи на конкурса „Мениджър на годината“ в Софийската опера|издател=[[facebook.com]]|дата=11 ноември 2017 г.}}</ref> През 2020 г. чете откъс от „Отечество любезно, как хубаво си ти“ в „Препрочитаме Вазов“, заедно с [[Бойка Велкова]] и [[Параскева Джукелова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=FCk_AUyr-dk/|заглавие=„Препрочитаме Вазов“ – Бойка Велкова, Параскева Джукелова, Радина Боршош|издател=[[youtube.com]]|достъп_дата=3 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8832280|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат разкази на Мирела Иванова|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref> На 23 юли 2020 г. чете части от „От сряда до събота“ и „Валтер и Росица“ от [[Мирела Иванова]], заедно с Зафир Раджаб.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/novini/radina-borshosh-i-zafir-radzhab-chetat-mirela-ivanova/|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат Мирела Иванова|издател=Народен театър „Иван Вазов“|дата=20 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/stsena/radina-borshosh-i-zafir-radzhab-chetat-mirela-ivanova/|заглавие=Радина Боршош и Зафир Раджаб четат Мирела Иванова|издател=impressio.dir.bg|дата=22 юли 2020 г.}}</ref> През октомври 2020 г. е лице на кампанията „[[Ансуеър]]“, заедно с [[Койна Русева]] и [[Теодора Духовникова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/128156.html/|заглавие=Световен моден бранд с лицата на Койна, Теди Духовникова и Радина Боршош|издател=slava.bg|дата=6 октомври 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisite-zasneha-zashemetyavashta-za-parvata-kolektsiya-na-noviya-moden-brand_2820903.html/|заглавие=Актрисите Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Боршош заснеха зашеметяваща за първата колекция на новия моден бранд|издател=novini247.com|дата=6 октомври 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://answear.bg/blog/койна-русева-теодора-духовникова-и-ра/16040|заглавие=Койна Русева, Теодора Духовникова и Радина Боршош се снимаха за първи път заедно|издател=answear.bg|дата=17 ноември 2020 г.}}</ref> През 2021 г. е част от кампанията „Запази надежда“, в компанията на [[Ана Пападопулу]].<ref>[http://www.zapazi.me/kampania/breastcancer2021/ Ана Пападопулу и Радина Боршош, актриси от Народен театър "Иван Вазов", приятелки]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=jD54rgN9JQk/|заглавие=Фотосесия „За мен е важно ти да си добре!“, част 1|издател=[[youtube.com]]|дата=11 октомври 2021 г.}}</ref> На 31 май 2022 г. участва в събитието „Походът на новите книги“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.abk.bg/news/view/349|заглавие=С Радина Боршош стартира „Походът на новите книги“ пред НДК|издател=abk.bg|дата=31 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/media/set/?vanity=BulgarianBookAssociation&set=a.5794254790589679|заглавие=Радина Боршош в „Походът на книгите“|издател=[[facebook.com]]|дата=1 юни 2022 г.}}</ref> == Личен живот == Радина има две полусестри – Лора и Матеа, от втория брак на баща й Камелия Станчева. От 2019 г. има връзка с фотографа Владимир Томашевич.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mirogled.com/bg/news-view/nasha-mlada-aktrisa-zazhivia-s-dosta-po-vzrastien-ot-nieia|заглавие=Наша млада актриса заживя с доста по-възрастен от нея|издател=mirogled.com|дата=29 февруари 2020 г.}}</ref> == Награди и номинации == # 2018 – Номинация „Изгряваща звезда“ на наградите „NOVA подкрепя българските филми“ за ролята на Деси в „[[Ние, нашите и вашите]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2018/02/15/207169/първите-награди-nova-подкрепя-българските-филми-2018-стартират-днес/|заглавие=Първите награди „NOVA подкрепя българските филми“ 2018 стартират днес|издател=[[NOVA|nova.bg]]|дата=15 февруари 2018 г.}}</ref> # 2019 – Номинация за най-добра женска роля на наградите „NOVA подкрепя българските филми“ за ролята на Соня в „[[Привличане]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/731/радина-боршош/|заглавие=Номинация на Радина Боршош за най-добра женска роля в „Привличане“ на филмовите награди „NOVA подкрепя българските филми“|издател=[[NOVA|nova.bg]]}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://nationaltheatre.bg/public/bg/artist/radina-borshosh/|Радина Боршош в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}} * {{IMDb name|7565791|Радина Боршош}} {{икона|en}} * {{Instagram|radinaborshosh|Радина Боршош}} * [http://artvibe.bg/creatives/2794 Радина Боршош] в ArtVibe {{СОРТКАТ:Боршош, Радина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Родени в София]] hbq2a9wd84cth46pwld0kfj37pdq3d5 0 786638 11464447 11444884 2022-07-20T09:02:42Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Неда Спасова | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“<br>Венета в „Ботев“<br>Елена Давидова в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | награди = }} | баща = Николай Спасов | брак = | деца = }} '''Неда Николаева Спасова''' е [[България|българска]] [[филм]]ова и [[Театър|театрална]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в различни представления в [[Театър „София“]], както и с ролите си на Царицата на розите в „Дамасцена“ (2016), сестра Кая Райкова в драматичния сериал „[[Откраднат живот]]“ от 2018 г. до 2021 г., Венета в историческия филм „Ботев“ през 2022 г. и Елена Давидова в криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://as-art.org/portfolio/items/neda-spasova/|заглавие=Неда Спасова – AS ART|издател=as-art.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/неда-спасова__3961/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35747-Neda-Spasova-pred-EVA/|заглавие=Неда Спасова пред EVA | EVA.bg|издател=eva.bg|дата=15 ноември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcafe.bg/xmascafe/1533330708-aktrisata-neda-spasova-i-koleda-s-aromat-na-greyano-vino-i-sveshti.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова и Коледа с аромат на греяно вино и свещи|издател=webcafe.bg|дата=4 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/kino/neda-spasova-mezhdu-ne-i-da-ili-edna-istoriya-ot-korona-ekspres/|заглавие=Неда Спасова – между „Не“ и „Да“ или една история от Корона Експрес|издател=impressio.dir.bg|дата=17 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101126661/neda-spasova-lubovta-kam-teatara-se-rodi-napuk/|заглавие=Неда Спасова: Любовта към театъра се роди напук|издател=bnr.bg|дата=31 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101133222/|заглавие=Неда и бесовете|издател=bnr.bg|дата=17 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.dir.bg/karieri/formulata-za-uspeshna-kariera-na-neda-spasova/|заглавие= Формулата за успешна кариера на Неда Спасова | Бизнес.dir.bg|издател=business.dir.bg|дата=10 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/mlada-i-talantliva-neda-spasova/|заглавие=Млада и талантлива – Неда Спасова – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=3 декември 2018 г.}}</ref> == Биография == Родена е на 19 февруари 1992 г. във [[Враца]], [[Република България]]. В ранните си години е работила като хигиенистка, сервитьорка, хостеса, барманка и продавачка в зоомагазин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2021/03/14/319171/неда-спасова-от-откраднат-живот-когато-красотата-срещне-телевизията/|заглавие=Неда Спасова от „Откраднат живот“ – когато красотата срещне телевизията|издател=nova.bg|дата=14 март 2021 г.}}</ref> През 2010 г. завършва Профилирана езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град [[Враца]], с профил [[Английски език|английски]] и [[испански език]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/02/04/neda-spasova/|заглавие=Актрисата Неда Спасова: „Да си добър актьор е задължително да си емпатиращ човек“|издател=kristinalikova.com|дата=4 февруари 2019 г.}}</ref> През 2014 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Маргарита Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101216330/aktrisata-neda-spasova-v-kadar-na-scenata-izkustvoto-e-moata-svoboda/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в кадър на сцената: Изкуството е моята свобода|издател=bnr.bg|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> Състудентка е там със [[Августина-Калина Петкова]], [[Борис Кашев]], [[Сотир Мелев]] и други. == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Играла е на сцените в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], а от февруари 2018 г. е част от трупата в [[Театър „София“]], където играе в постановките „Ревизор“, „Тирамису“, „Франкенщайн“, „Закачане“, „Съгласие“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „На четири уши и унижението“, „Цветята“,<ref>[http://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya/ Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“]</ref> „Пер Гюнт“,<ref>[http://bnr.bg/horizont/post/101583213/premierata-na-per-gunt-shte-bade-v-kraa-na-anuari-v-teatar-sofia/ Премиерата на „Пер Гюнт“ ще бъде в края на януари в театър „София“]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101596523/ Пер Гюнт е герой на модерността – Култура – БНР Новини]</ref> „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/lyubopitno/gorchivite-sylzi-na-petra-fon-kant-e-naj-novoto-zaglavie-v-repertoara-na-teatyr-sofiia-6140955|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“|издател=vesti.bg|дата=13 април 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант-едн/|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ – една разтърсваща история с отворен финал|издател=kafene.bg|дата=6 април 2022 г.}}</ref> и „Невинно малко убийство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11865976|заглавие=Изневеряват на Неда Спасова в новата постановка „Невинно малко убийство“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 юни 2022 г.}}</ref> През 2021 г. играе в спектакъла „Илюзии“ на режисьора Младен Алексиев в Театър Азарян. === Кариера в киното и телевизията === Спасова първоначално започва да играе малки роли в сериали, измежду които „[[Под прикритие]]“ и „[[Столичани в повече]]“ в ролята на сервитьорка на Пламен Цеков ([[Христо Гърбов]]) в пети сезон през 2013 г. През 2016 г. прави първия си актьорски дебют като главна роля във филма „Дамасцена“, където играе Царицата на розите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jenatadnes.com/ot-koritsata/tsaritsata-na-rozite/|заглавие=Царицата на розите | Жената днес|издател=jenatadnes.com|дата=11 август 2017 г.}}</ref> През 2018 г. става популярна с ролята си на сестра Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35969-Neda-Spasova-mnogo-shum-za-Kaya/|заглавие=Неда Спасова – много шум за Кая|издател=eva.bg|дата=12 декември 2018 г.}}</ref> в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7024891/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Откраднат живот“, сезонът стартира на 11 септември|издател=24chasa.bg|дата=25 август 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8207069/|заглавие=Неда Спасова празнува рождения си ден на снимките на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=20 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8833185/|заглавие=Неда Спасова е блондинка в новия сезон на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8459958/|заглавие=Неда Спасова след края на снимките на „Откраднат живот“: Адаптирахме се по време на „невидима война“|издател=24chasa.bg|дата=15 април 2020 г.}}</ref> През 2019 г. играе в българския игрален филм „Останалото е пепел“ на режисьора Георги Д. Костов, където си партнира с [[Бен Крос]], [[Асен Блатечки]] и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39153-Ostanaloto-e-pepel-A-kade-e-oganyat-/|заглавие=„Останалото е пепел“: А къде е огънят?|издател=eva.bg|дата=6 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/асен-блатечки-играе-буров-в-нов-истори/|заглавие=Асен Блатечки играе Буров в нов исторически филм|издател=kafene.bg|дата=6 февруари 2020 г.}}</ref> През 2020 г. играе Венета в българския исторически филм „Ботев“ на режисьора Максим Генчев.<ref>[http://bnr.bg/burgas/post/101494485/filmat-za-botev-gotov-do-kraa-na-godinata-burgazliata-dean-jekov-e-v-rolata-na-poeta-revolucioner/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ladyzone.bg/videa/btv-video/neda-spasova-shte-igrae-veneta-vav-filma-botev-chijato-premiera-e-na-3-mart.html|заглавие=Неда Спасова ще играе Венета във филма „Ботев“, чиято премиера е на 3 март|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/neda-spasova-kato-veneta-na-botev-pred-impressio-ako-riskuvame-vsichko-dali-pak-nyama-da-imame-poveche|заглавие=Неда Спасова като Венета на Ботев пред Impressio: Ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече?|издател=impressio.dir.bg|дата=2 април 2022 г.}}</ref> През 2022 г. играе в четвъртия сезон на криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“ в ролята на Елена Давидова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/iznenada-neda-spasova-vleze-v-bratya-484210.html/|заглавие=Изненада! Неда Спасова влезе в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/136797.html/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Братя“|издател=slava.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>[http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/zaedno-s-noviia-sezon-po-nova-pyrvoklasni-produkcii-v-zvezdna-kompaniia-2299712/ dariknews.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10845295/|заглавие=Неда Спасова влиза в четвъртия сезон на сериала „Братя“ по Нова тв|издател=24chasa.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2022/02/21/357898/неда-спасова-героинята-ми-в-братя-е-сложен-и-многопластов-образ-мечтаех-си-за-такъв/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=nova.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/neda-spasova-progovori-za-rolyata-si-v-bratya-485313.html/|заглавие=Неда Спасова проговори за ролята си в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/05/26/370164/неда-спасова-не-харесвам-лоши-момчета-за-разлика-от-героинята-ми-в-братя/|заглавие=Неда Спасова: Не харесвам лоши момчета, за разлика от героинята ми в „Братя“|издател=nova.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref> В същата година играе в късометражния филм „Откъснати“ на режисьорката Стефани Дойчинова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/rezhisioryt-stefani-dojchinova-i-aktrisata-neda-spasova-pred-telegraf-otkysnati-e-za-vsichki-koito-sa-dalech-edin-ot-drug-340172|заглавие=Режисьорът Стефани Дойчинова и актрисата Неда Спасова: ОТКЪСНАТИ е за всички, които са далеч един от друг|издател=telegraph.bg|дата=24 май 2022 г.}}</ref><ref>[http://redcarfilms.com/shorts-1/ redcarfilms.com]</ref> === Кариера в дублажа === Занимава се с дублаж от 2018 г. Тя озвучава три анимационни сериала на [[Cartoon Network]], записани в студио „Про Филмс“. == Участия в театъра == ; Независим театър * „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_3305_165_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Независим театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * Златил в „Грехът Златил“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/грехът-златил_2182_13_20|заглавие=ГРЕХЪТ ЗЛАТИЛ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Женска оправия“ на [[Аристофан]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женска-управия_2281_13_20|заглавие=ЖЕНСКА УПРАВИЯ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Арабска нощ“ на Роланд Шимелпфениг – режисьор Борис Кръстев, превод Боян Иванов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_2568_13_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291/|заглавие=Процесът против богомилите (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref> * Пейка Шейтанова в „Гео“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/гео_3157_5_20|заглавие=ГЕО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/579-geo/|заглавие=Гео | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1294/|заглавие=Гео (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] * „Опакометаморфози“ на [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_1584_14_20/|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/opakometamorfozi-promenyat-sveta-6704/|заглавие=„Опакометаморфози“ променят света | Love Theater|издател=lovetheater.bg|дата=11 декември 2015 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/опакометаморфози___1584/|заглавие=Опакометаморфози | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=3246&city=20/|заглавие=Програма „Малък сезон“ 2014 в театрална работилница „Сфумато“|издател=theatre.art.bg|дата=23 юни 2014 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4679&city=20/|заглавие=Благотворителен театър: „ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ“ в помощ на Лори|издател=theatre.art.bg|дата=26 ноември 2015 г.}}</ref> * „Светлото бъдеще на битака“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/izpovedta-na-choveka-v-svetloto-badeshte-na-bitaka-11651/|заглавие=Изповедта на Човека в „Светлото бъдеще на битака“|издател=Love Theater|дата=25 януари 2017 г.}}</ref> * Фатима Манзур в „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_4321_14_20/|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/|заглавие= Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/cast-and-creative/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) – Екип | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/арабска-нощ___4321/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> * 2017 – Варвара Петровна в „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]], режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/програма-достоевски-изгонването-на-бесовете___4202|заглавие=Програма Достоевски „Бесове“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2473/|заглавие=Бесове (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2019 – „Звездата на Планк“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/звездата-на-планк_5185_14_20|заглавие=ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]] * „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_12_1_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3043/|заглавие=Ревизор (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/revizor__12/|заглавие=РЕВИЗОР | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * „Тирамису“ – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/тирамису_1275_1_20|заглавие=ТИРАМИСУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/tiramisu__1275/|издател=ТИРАМИСУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3045/|заглавие=Тирамису (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300017/|заглавие=„Тирамису“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2017 – „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> * 2020 – Маргарета в „Няма да платим! Няма да платим!“ от [[Дарио Фо]] – режисьор [[Теди Москов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/няма-да-платим!-няма-да-платим!_5900_1_20|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3192/|заглавие=Няма да платим! Няма да платим! (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/nyama-da-platim!-nyama-da-platim!__5900/|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2021 – „Цветята“ от Теодора Иванова-Додо – режисьор Калин Асенов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/cvetyata__6366/|заглавие=ЦВЕТЯТА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/цветята_6366_1_20|заглавие=ЦВЕТЯТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3310/|заглавие=Цветята (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/v-teatur-„sofia“-se-sustoya-premierata-na-„cvetyata“-zritelite-mogat-da-razgledat-izlozhba-na-plakat~453|заглавие=В Театър „София“ се състоя премиерата на „Цветята“|издател=sofiatheatre.eu|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/10/21/343645/пиесата-цветята-с-премиера-в-театър-софия/|заглавие=Пиесата „Цветята“ с премиера в театър „София“|издател=nova.bg|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101543940/premiera-na-cvetata-v-teatar-sofia/|заглавие=Премиера на „Цветята“ в театър „София“ – От деня – БНР|издател=bnr.bg|дата=20 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42353-Teatar-Sofiya-predstavya-Tsvetyata-/|заглавие=Театър „София“ представя: „Цветята“|издател=eva.bg|дата=26 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya|заглавие=Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“|издател=graziaonline.bg|дата=18 януари 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/|заглавие=ПЕР ГЮНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20|заглавие=ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър СОФИЯ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3356/|заглавие=Пер Гюнт (Театър „София“ | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2022 – Марлене в „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/gorchivite-sulzi-na-petra-fon-kant__6535|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант_6535_1_20|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3388|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2022/04/03/4333023_gorchivite_sulzi_na_petra_fon_kant/?ref=home_tv|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант – Театрална постановка|издател=dnevnik.bg|дата=3 април 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Невинно малко убийство“ от Жан-Пиер Мартинес – режисьор Надя Панчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kakvo-predstoi-premiera-na-nevinno-malko-ubijstvo-v-theatro~478|заглавие=Какво предстои? ПРЕМИЕРА на „Невинно малко убийство“ в Theatro|издател=sofiatheatre.eu|дата=9 юни 2022 г.}}</ref> ; Театър „Азарян“ * 2021 – „Илюзии“ – режисьор Младен Алексиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3337|заглавие=Илюзии (Тихо пространство/Театър Азарян)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Сервитьорка * „[[Под прикритие]]“ (2013) – Ренета Димова, гадже на Рендето * ''„Supercollider“'' (2013) * „Имунитет“ (2014) * „Пенкин мост“ (2014) – Пенка * „Дамасцена: Преходът“ (2016) – Царицата на розите<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=HTmHn4ynBvc/ Неда Спасова и „Дамасцена“ те очакват в кината от 3 ноември!]</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018 – 2021) – Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/562/неда-спасова/|заглавие=Неда Спасова в „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=1W_o_7niho0/ „ЗАД КУЛИСИТЕ“ НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fbf0bdc7b5/|заглавие=Неда Спасова: Лесно ли влезе в образа си на Кая в „Откраднат живот“ – На кафе (28.05.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 май 2019 г.}}</ref> * „Останалото е пепел“ (2020) – Журналистката * „Ботев“ (2022) – Венета Ботева * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Елена Давидова * „Откъснати“ (2022) * „Случаят Тесла“ – Госпожица Ани<ref>[http://www.facebook.com/theteslacase/posts/1275906252836966/ facebook.com]</ref> == Дублаж == * „[[Трансформърс: Кибер-вселена]]“ – Уинблейд * „[[Крейг край реката]]“<ref>[https://www.facebook.com/nedaspasova/videos/приличам-на-човек-със-сериозни-ментални-увреждания-знам-нищо-чудно-след-това-вид/519223285497804/ facebook.com]</ref> * „[[DC Super Hero Girls]]“ – Зеленият фенер * „[[Лего: Джурасик свят]]“ == Гостувания в телевизионни предавания == * 5 септември 2017 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/neda-spasova-za-snimkite-na-filma-damascena-trjabvashe-da-otslabna-s-5-kilograma-za-edin-mesec.html|заглавие= Неда Спасова: За снимките на филма „Дамасцена“ отслабнах с 5 килограма за месец|издател=btv.bg|дата=5 септември 2017 г.}}</ref> * 27 март 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:c8e888576d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (27.03.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=27 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-gostuva-v-na-kafe-nbsp-tazi-sutrin-kadeto-spodeli_1617277.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова гостува в „На кафе“ тази сутрин, където сподели...|издател=novini247.com|дата=27 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.edna.bg/izvestni/neda-spasova-ima-novina-situaciiata-okolo-kaia-syvsem-skoro-shte-se-promeni-4657162/|заглавие=Неда Спасова има новина: „Ситуацията около Кая съвсем скоро ще се промени“|издател=edna.bg|дата=27 март 2019 г.}}</ref> * 10 юни 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=2CmLacC0Cms/|заглавие=„Вкусът на историите“: Неда Спасова – откровено за любовта, която я променя завинаги|издател=[[youtube.com]]|дата=10 юни 2020 г.}}</ref> * 15 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:290afd8e74/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (15.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=15 юли 2020 г.}}</ref> * 2 март 2021 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:011047c77d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (02.03.2021)|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2021 г.}}</ref> * 31 октомври 2021 г. – „Неделни нюанси“ със Симона Пейчева, [[БНТ 2]]<ref>[https://www.facebook.com/sunday.shades.bnt/videos/neda-spasova-неда-спасова-e-специален-гост-на-неделни-нюанси-очарователна-талант/292474966034028/?m_entstream_source=timeline/ facebook.com]</ref><ref>[https://bnt.bg/news/sreshta-s-teatralnata-formaciya-thank-you-299744news.html/ bnt.bg]</ref> * 1 ноември 2021 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ehQuhjwNR4M/|заглавие==#Матине с НЕДА СПАСОВА – 🕷 Halloween Special Edition | URBN.BG|издател=[[youtube.com]]|дата=1 ноември 2021 г.}}</ref> * 6 януари 2022 г. – „[[Тази сутрин]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> * 28 януари 2022 г. – „Денят ON AIR“ (с [[Ириней Константинов]]), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/253857-ot-geroy-do-antigeroy-piesata-per-gyunt-ot-ibsen-s-premiera-v-teatar-sofiya/|заглавие=От герой до антигерой: Пиесата „Пер Гюнт“ от Ибсен с премиера в театър „София“|издател=bgonair.bg|дата=28 януари 2022 г.}}</ref> * 21 февруари 2022 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]] (с Краси Ванков)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/bulgaria/neda-spasova-geroiniata-mi-v-bratia-e-slozhen-i-mnogoplastov-obraz-mechtaeh-si-za-takyv-6138401/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=vesti.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:600e0fa0fb|заглавие=Какво ще видят зрителите в новите епизоди на хитовия сериал „Братя“|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref> * 20 юни 2022 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/06/20/372991/неда-спасова-брат-ми-е-полицай-и-ми-помогна-за-ролята-на-инспектор-давидова-в-сериала-братя/|заглавие=Неда Спасова: Брат ми е полицай и ми помогна за ролята на инспектор Давидова в сериала „Братя“|издател=nova.bg|дата=20 юни 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b8fe3c2092|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (20.06.2022)|издател=[[vbox7.com]]|дата=20 юни 2022 г.}}</ref> == Награди и номинации == * 2018 г. – номинация за наградите „Икар“ в категорията „Дебют“ и за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряващата звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“.<ref>[http://uba.bg/награди-икар-2018/ Награди Икар 2018 – САБ – Съюз на артистите]</ref><ref>[http://www.chr.bg/teatar/nominatsii-za-askeer-2018/ Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018? – Chronicle.bg]</ref> * 2019 г. – номинация за наградите „NOVA подкрепя българските филми“ в категория „Любима актриса“ за ролята си на Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“.<ref>[http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/759/неда-спасова/ Неда Спасова – NOVA]</ref> * 2021 г. – номинация за наградите „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Маргерита в „Няма да платим! Няма да платим!“.<ref>[http://eva.bg/article/41553-Geroi-na-EVA-s-nominatsii-za-Askeer-/ Герои на EVA с номинации за „Аскеер“]</ref><ref>[http://bntnews.bg/news/obyaviha-nominaciite-za-askeer-2021-1105332news.html/ Обявиха номинациите за „АСКЕЕР“ 2021 – По света и у нас]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9773739/ Кой ще вземе „Аскеер 2021 г.“ – 24chasa.bg]</ref> == Други дейности == През 2021 г. чете откъс из статията „Винаги в навечерието на една новопостъпающа година“ в кампанията „Препрочитаме Вазов“<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=F7C4r39_Aek/ НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“ | „Препрочитаме Вазов“ | Неда Спасова]</ref> От същата година е асистент-преподавател по сценична реч на [[Надежда Панайотова]] и Тодор Димитров-Мечкарски в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]].<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/novo-20-sled-otkradnat-zhivot-kaya-stana-prepodavatel-462833.html/ Ново 20: След „Откраднат живот“ Кая стана лектор]</ref><ref>[http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-veche-e-universitetski-prepodavatel-uzna-hotarena-zvezdata_3306599.html/ novini247.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofiatheatre.eu/profile.php?p=155/ Неда Спасова в Театър „София“] * {{IMDb name|6424521|Неда Спасова}} * [http://www.instagram.com/nedaspasova/ Официален Instagram акаунт на Неда Спасова] * [http://www.facebook.com/nedaspasova/ Официална Facebook страница на Неда Спасова] * [http://www.youtube.com/c/NedaSpasova/ Официален YouTube канал на Неда Спасова] {{СОРТКАТ:Спасова, Неда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] d69qb1ujlsmsb2915i9zl2eq52f6c72 11464448 11464447 2022-07-20T09:04:43Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Неда Спасова | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“<br>Венета в „Ботев“<br>Елена Давидова в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | награди = }} | баща = Николай Спасов | брак = | деца = }} '''Неда Николаева Спасова''' е [[България|българска]] [[филм]]ова и [[Театър|театрална]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в различни представления в [[Театър „София“]], както и с ролите си на Царицата на розите в „Дамасцена“ (2016), сестра Кая Райкова в драматичния сериал „[[Откраднат живот]]“ от 2018 г. до 2021 г., Венета в историческия филм „Ботев“ през 2022 г. и Елена Давидова в криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://as-art.org/portfolio/items/neda-spasova/|заглавие=Неда Спасова – AS ART|издател=as-art.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/неда-спасова__3961/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35747-Neda-Spasova-pred-EVA/|заглавие=Неда Спасова пред EVA | EVA.bg|издател=eva.bg|дата=15 ноември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcafe.bg/xmascafe/1533330708-aktrisata-neda-spasova-i-koleda-s-aromat-na-greyano-vino-i-sveshti.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова и Коледа с аромат на греяно вино и свещи|издател=webcafe.bg|дата=4 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/kino/neda-spasova-mezhdu-ne-i-da-ili-edna-istoriya-ot-korona-ekspres/|заглавие=Неда Спасова – между „Не“ и „Да“ или една история от Корона Експрес|издател=impressio.dir.bg|дата=17 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101126661/neda-spasova-lubovta-kam-teatara-se-rodi-napuk/|заглавие=Неда Спасова: Любовта към театъра се роди напук|издател=bnr.bg|дата=31 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101133222/|заглавие=Неда и бесовете|издател=bnr.bg|дата=17 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.dir.bg/karieri/formulata-za-uspeshna-kariera-na-neda-spasova/|заглавие= Формулата за успешна кариера на Неда Спасова | Бизнес.dir.bg|издател=business.dir.bg|дата=10 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/mlada-i-talantliva-neda-spasova/|заглавие=Млада и талантлива – Неда Спасова – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=3 декември 2018 г.}}</ref> == Биография == Родена е на 19 февруари 1992 г. във [[Враца]], [[Република България]]. В ранните си години е работила като хигиенистка, сервитьорка, хостеса, барманка и продавачка в зоомагазин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2021/03/14/319171/неда-спасова-от-откраднат-живот-когато-красотата-срещне-телевизията/|заглавие=Неда Спасова от „Откраднат живот“ – когато красотата срещне телевизията|издател=nova.bg|дата=14 март 2021 г.}}</ref> През 2010 г. завършва Профилирана езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град [[Враца]], с профил [[Английски език|английски]] и [[испански език]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/02/04/neda-spasova/|заглавие=Актрисата Неда Спасова: „Да си добър актьор е задължително да си емпатиращ човек“|издател=kristinalikova.com|дата=4 февруари 2019 г.}}</ref> През 2014 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Маргарита Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101216330/aktrisata-neda-spasova-v-kadar-na-scenata-izkustvoto-e-moata-svoboda/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в кадър на сцената: Изкуството е моята свобода|издател=bnr.bg|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> Състудентка е там със [[Августина-Калина Петкова]], [[Борис Кашев]], [[Сотир Мелев]] и други. == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Играла е на сцените в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], а от февруари 2018 г. е част от трупата в [[Театър „София“]], където играе в постановките „Ревизор“, „Тирамису“, „Франкенщайн“, „Закачане“, „Съгласие“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „На четири уши и унижението“, „Цветята“,<ref>[http://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya/ Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“]</ref> „Пер Гюнт“,<ref>[http://bnr.bg/horizont/post/101583213/premierata-na-per-gunt-shte-bade-v-kraa-na-anuari-v-teatar-sofia/ Премиерата на „Пер Гюнт“ ще бъде в края на януари в театър „София“]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101596523/ Пер Гюнт е герой на модерността – Култура – БНР Новини]</ref> „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/lyubopitno/gorchivite-sylzi-na-petra-fon-kant-e-naj-novoto-zaglavie-v-repertoara-na-teatyr-sofiia-6140955|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“|издател=vesti.bg|дата=13 април 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант-едн/|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ – една разтърсваща история с отворен финал|издател=kafene.bg|дата=6 април 2022 г.}}</ref> и „Невинно малко убийство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11865976|заглавие=Изневеряват на Неда Спасова в новата постановка „Невинно малко убийство“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 юни 2022 г.}}</ref> През 2021 г. играе в спектакъла „Илюзии“ на режисьора Младен Алексиев в Театър Азарян. === Кариера в киното и телевизията === Спасова първоначално започва да играе малки роли в сериали, измежду които „[[Под прикритие]]“ и „[[Столичани в повече]]“ в ролята на сервитьорка на Пламен Цеков ([[Христо Гърбов]]) в пети сезон през 2013 г. През 2016 г. прави първия си актьорски дебют като главна роля във филма „Дамасцена“, където играе Царицата на розите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jenatadnes.com/ot-koritsata/tsaritsata-na-rozite/|заглавие=Царицата на розите | Жената днес|издател=jenatadnes.com|дата=11 август 2017 г.}}</ref> През 2018 г. става популярна с ролята си на сестра Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35969-Neda-Spasova-mnogo-shum-za-Kaya/|заглавие=Неда Спасова – много шум за Кая|издател=eva.bg|дата=12 декември 2018 г.}}</ref> в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7024891/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Откраднат живот“, сезонът стартира на 11 септември|издател=24chasa.bg|дата=25 август 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8207069/|заглавие=Неда Спасова празнува рождения си ден на снимките на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=20 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8833185/|заглавие=Неда Спасова е блондинка в новия сезон на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8459958/|заглавие=Неда Спасова след края на снимките на „Откраднат живот“: Адаптирахме се по време на „невидима война“|издател=24chasa.bg|дата=15 април 2020 г.}}</ref> През 2019 г. играе в българския игрален филм „Останалото е пепел“ на режисьора Георги Д. Костов, където си партнира с [[Бен Крос]], [[Асен Блатечки]] и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39153-Ostanaloto-e-pepel-A-kade-e-oganyat-/|заглавие=„Останалото е пепел“: А къде е огънят?|издател=eva.bg|дата=6 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/асен-блатечки-играе-буров-в-нов-истори/|заглавие=Асен Блатечки играе Буров в нов исторически филм|издател=kafene.bg|дата=6 февруари 2020 г.}}</ref> През 2020 г. играе Венета в българския исторически филм „Ботев“ на режисьора Максим Генчев.<ref>[http://bnr.bg/burgas/post/101494485/filmat-za-botev-gotov-do-kraa-na-godinata-burgazliata-dean-jekov-e-v-rolata-na-poeta-revolucioner/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ladyzone.bg/videa/btv-video/neda-spasova-shte-igrae-veneta-vav-filma-botev-chijato-premiera-e-na-3-mart.html|заглавие=Неда Спасова ще играе Венета във филма „Ботев“, чиято премиера е на 3 март|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/neda-spasova-kato-veneta-na-botev-pred-impressio-ako-riskuvame-vsichko-dali-pak-nyama-da-imame-poveche|заглавие=Неда Спасова като Венета на Ботев пред Impressio: Ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече?|издател=impressio.dir.bg|дата=2 април 2022 г.}}</ref> През 2022 г. играе в четвъртия сезон на криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“ в ролята на Елена Давидова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/iznenada-neda-spasova-vleze-v-bratya-484210.html/|заглавие=Изненада! Неда Спасова влезе в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/136797.html/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Братя“|издател=slava.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>[http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/zaedno-s-noviia-sezon-po-nova-pyrvoklasni-produkcii-v-zvezdna-kompaniia-2299712/ dariknews.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10845295/|заглавие=Неда Спасова влиза в четвъртия сезон на сериала „Братя“ по Нова тв|издател=24chasa.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2022/02/21/357898/неда-спасова-героинята-ми-в-братя-е-сложен-и-многопластов-образ-мечтаех-си-за-такъв/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=nova.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/neda-spasova-progovori-za-rolyata-si-v-bratya-485313.html/|заглавие=Неда Спасова проговори за ролята си в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/05/26/370164/неда-спасова-не-харесвам-лоши-момчета-за-разлика-от-героинята-ми-в-братя/|заглавие=Неда Спасова: Не харесвам лоши момчета, за разлика от героинята ми в „Братя“|издател=nova.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref> В същата година играе в късометражния филм „Откъснати“ на режисьорката Стефани Дойчинова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/rezhisioryt-stefani-dojchinova-i-aktrisata-neda-spasova-pred-telegraf-otkysnati-e-za-vsichki-koito-sa-dalech-edin-ot-drug-340172|заглавие=Режисьорът Стефани Дойчинова и актрисата Неда Спасова: ОТКЪСНАТИ е за всички, които са далеч един от друг|издател=telegraph.bg|дата=24 май 2022 г.}}</ref><ref>[http://redcarfilms.com/shorts-1/ redcarfilms.com]</ref> === Кариера в дублажа === Занимава се с дублаж от 2018 г. Тя озвучава три анимационни сериала на [[Cartoon Network]], записани в студио „Про Филмс“. == Участия в театъра == ; Независим театър * „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_3305_165_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Независим театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * Златил в „Грехът Златил“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/грехът-златил_2182_13_20|заглавие=ГРЕХЪТ ЗЛАТИЛ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Женска оправия“ на [[Аристофан]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женска-управия_2281_13_20|заглавие=ЖЕНСКА УПРАВИЯ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Арабска нощ“ на Роланд Шимелпфениг – режисьор Борис Кръстев, превод Боян Иванов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_2568_13_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291/|заглавие=Процесът против богомилите (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref> * Пейка Шейтанова в „Гео“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/гео_3157_5_20|заглавие=ГЕО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/579-geo/|заглавие=Гео | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1294/|заглавие=Гео (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] * „Опакометаморфози“ на [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_1584_14_20/|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/opakometamorfozi-promenyat-sveta-6704/|заглавие=„Опакометаморфози“ променят света | Love Theater|издател=lovetheater.bg|дата=11 декември 2015 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/опакометаморфози___1584/|заглавие=Опакометаморфози | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=3246&city=20/|заглавие=Програма „Малък сезон“ 2014 в театрална работилница „Сфумато“|издател=theatre.art.bg|дата=23 юни 2014 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4679&city=20/|заглавие=Благотворителен театър: „ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ“ в помощ на Лори|издател=theatre.art.bg|дата=26 ноември 2015 г.}}</ref> * „Светлото бъдеще на битака“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/izpovedta-na-choveka-v-svetloto-badeshte-na-bitaka-11651/|заглавие=Изповедта на Човека в „Светлото бъдеще на битака“|издател=Love Theater|дата=25 януари 2017 г.}}</ref> * Фатима Манзур в „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_4321_14_20/|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/|заглавие= Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/cast-and-creative/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) – Екип | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/арабска-нощ___4321/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> * 2017 – Варвара Петровна в „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]], режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/програма-достоевски-изгонването-на-бесовете___4202|заглавие=Програма Достоевски „Бесове“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2473/|заглавие=Бесове (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2019 – „Звездата на Планк“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/звездата-на-планк_5185_14_20|заглавие=ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]] * „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_12_1_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3043/|заглавие=Ревизор (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/revizor__12/|заглавие=РЕВИЗОР | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * „Тирамису“ – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/тирамису_1275_1_20|заглавие=ТИРАМИСУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/tiramisu__1275/|заглавие=ТИРАМИСУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3045/|заглавие=Тирамису (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300017/|заглавие=„Тирамису“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2017 – „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> * 2020 – Маргарета в „Няма да платим! Няма да платим!“ от [[Дарио Фо]] – режисьор [[Теди Москов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/няма-да-платим!-няма-да-платим!_5900_1_20|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3192/|заглавие=Няма да платим! Няма да платим! (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/nyama-da-platim!-nyama-da-platim!__5900/|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2021 – „Цветята“ от Теодора Иванова-Додо – режисьор Калин Асенов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/cvetyata__6366/|заглавие=ЦВЕТЯТА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/цветята_6366_1_20|заглавие=ЦВЕТЯТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3310/|заглавие=Цветята (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/v-teatur-„sofia“-se-sustoya-premierata-na-„cvetyata“-zritelite-mogat-da-razgledat-izlozhba-na-plakat~453|заглавие=В Театър „София“ се състоя премиерата на „Цветята“|издател=sofiatheatre.eu|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/10/21/343645/пиесата-цветята-с-премиера-в-театър-софия/|заглавие=Пиесата „Цветята“ с премиера в театър „София“|издател=nova.bg|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101543940/premiera-na-cvetata-v-teatar-sofia/|заглавие=Премиера на „Цветята“ в театър „София“ – От деня – БНР|издател=bnr.bg|дата=20 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42353-Teatar-Sofiya-predstavya-Tsvetyata-/|заглавие=Театър „София“ представя: „Цветята“|издател=eva.bg|дата=26 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya|заглавие=Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“|издател=graziaonline.bg|дата=18 януари 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/|заглавие=ПЕР ГЮНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20|заглавие=ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър СОФИЯ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3356/|заглавие=Пер Гюнт (Театър „София“ | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2022 – Марлене в „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/gorchivite-sulzi-na-petra-fon-kant__6535|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант_6535_1_20|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3388|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2022/04/03/4333023_gorchivite_sulzi_na_petra_fon_kant/?ref=home_tv|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант – Театрална постановка|издател=dnevnik.bg|дата=3 април 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Невинно малко убийство“ от Жан-Пиер Мартинес – режисьор Надя Панчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kakvo-predstoi-premiera-na-nevinno-malko-ubijstvo-v-theatro~478|заглавие=Какво предстои? ПРЕМИЕРА на „Невинно малко убийство“ в Theatro|издател=sofiatheatre.eu|дата=9 юни 2022 г.}}</ref> ; Театър „Азарян“ * 2021 – „Илюзии“ – режисьор Младен Алексиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3337|заглавие=Илюзии (Тихо пространство/Театър Азарян)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Сервитьорка * „[[Под прикритие]]“ (2013) – Ренета Димова, гадже на Рендето * ''„Supercollider“'' (2013) * „Имунитет“ (2014) * „Пенкин мост“ (2014) – Пенка * „Дамасцена: Преходът“ (2016) – Царицата на розите<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=HTmHn4ynBvc/ Неда Спасова и „Дамасцена“ те очакват в кината от 3 ноември!]</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018 – 2021) – Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/562/неда-спасова/|заглавие=Неда Спасова в „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=1W_o_7niho0/ „ЗАД КУЛИСИТЕ“ НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fbf0bdc7b5/|заглавие=Неда Спасова: Лесно ли влезе в образа си на Кая в „Откраднат живот“ – На кафе (28.05.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 май 2019 г.}}</ref> * „Останалото е пепел“ (2020) – Журналистката * „Ботев“ (2022) – Венета Ботева * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Елена Давидова * „Откъснати“ (2022) * „Случаят Тесла“ – Госпожица Ани<ref>[http://www.facebook.com/theteslacase/posts/1275906252836966/ facebook.com]</ref> == Дублаж == * „[[Трансформърс: Кибер-вселена]]“ – Уинблейд * „[[Крейг край реката]]“<ref>[https://www.facebook.com/nedaspasova/videos/приличам-на-човек-със-сериозни-ментални-увреждания-знам-нищо-чудно-след-това-вид/519223285497804/ facebook.com]</ref> * „[[DC Super Hero Girls]]“ – Зеленият фенер * „[[Лего: Джурасик свят]]“ == Гостувания в телевизионни предавания == * 5 септември 2017 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/neda-spasova-za-snimkite-na-filma-damascena-trjabvashe-da-otslabna-s-5-kilograma-za-edin-mesec.html|заглавие= Неда Спасова: За снимките на филма „Дамасцена“ отслабнах с 5 килограма за месец|издател=btv.bg|дата=5 септември 2017 г.}}</ref> * 27 март 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:c8e888576d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (27.03.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=27 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-gostuva-v-na-kafe-nbsp-tazi-sutrin-kadeto-spodeli_1617277.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова гостува в „На кафе“ тази сутрин, където сподели...|издател=novini247.com|дата=27 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.edna.bg/izvestni/neda-spasova-ima-novina-situaciiata-okolo-kaia-syvsem-skoro-shte-se-promeni-4657162/|заглавие=Неда Спасова има новина: „Ситуацията около Кая съвсем скоро ще се промени“|издател=edna.bg|дата=27 март 2019 г.}}</ref> * 10 юни 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=2CmLacC0Cms/|заглавие=„Вкусът на историите“: Неда Спасова – откровено за любовта, която я променя завинаги|издател=[[youtube.com]]|дата=10 юни 2020 г.}}</ref> * 15 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:290afd8e74/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (15.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=15 юли 2020 г.}}</ref> * 2 март 2021 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:011047c77d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (02.03.2021)|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2021 г.}}</ref> * 31 октомври 2021 г. – „Неделни нюанси“ със Симона Пейчева, [[БНТ 2]]<ref>[https://www.facebook.com/sunday.shades.bnt/videos/neda-spasova-неда-спасова-e-специален-гост-на-неделни-нюанси-очарователна-талант/292474966034028/?m_entstream_source=timeline/ facebook.com]</ref><ref>[https://bnt.bg/news/sreshta-s-teatralnata-formaciya-thank-you-299744news.html/ bnt.bg]</ref> * 1 ноември 2021 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ehQuhjwNR4M/|заглавие==#Матине с НЕДА СПАСОВА – 🕷 Halloween Special Edition | URBN.BG|издател=[[youtube.com]]|дата=1 ноември 2021 г.}}</ref> * 6 януари 2022 г. – „[[Тази сутрин]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> * 28 януари 2022 г. – „Денят ON AIR“ (с [[Ириней Константинов]]), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/253857-ot-geroy-do-antigeroy-piesata-per-gyunt-ot-ibsen-s-premiera-v-teatar-sofiya/|заглавие=От герой до антигерой: Пиесата „Пер Гюнт“ от Ибсен с премиера в театър „София“|издател=bgonair.bg|дата=28 януари 2022 г.}}</ref> * 21 февруари 2022 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]] (с Краси Ванков)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/bulgaria/neda-spasova-geroiniata-mi-v-bratia-e-slozhen-i-mnogoplastov-obraz-mechtaeh-si-za-takyv-6138401/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=vesti.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:600e0fa0fb|заглавие=Какво ще видят зрителите в новите епизоди на хитовия сериал „Братя“|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref> * 20 юни 2022 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/06/20/372991/неда-спасова-брат-ми-е-полицай-и-ми-помогна-за-ролята-на-инспектор-давидова-в-сериала-братя/|заглавие=Неда Спасова: Брат ми е полицай и ми помогна за ролята на инспектор Давидова в сериала „Братя“|издател=nova.bg|дата=20 юни 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b8fe3c2092|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (20.06.2022)|издател=[[vbox7.com]]|дата=20 юни 2022 г.}}</ref> == Награди и номинации == * 2018 г. – номинация за наградите „Икар“ в категорията „Дебют“ и за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряващата звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“.<ref>[http://uba.bg/награди-икар-2018/ Награди Икар 2018 – САБ – Съюз на артистите]</ref><ref>[http://www.chr.bg/teatar/nominatsii-za-askeer-2018/ Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018? – Chronicle.bg]</ref> * 2019 г. – номинация за наградите „NOVA подкрепя българските филми“ в категория „Любима актриса“ за ролята си на Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“.<ref>[http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/759/неда-спасова/ Неда Спасова – NOVA]</ref> * 2021 г. – номинация за наградите „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Маргерита в „Няма да платим! Няма да платим!“.<ref>[http://eva.bg/article/41553-Geroi-na-EVA-s-nominatsii-za-Askeer-/ Герои на EVA с номинации за „Аскеер“]</ref><ref>[http://bntnews.bg/news/obyaviha-nominaciite-za-askeer-2021-1105332news.html/ Обявиха номинациите за „АСКЕЕР“ 2021 – По света и у нас]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9773739/ Кой ще вземе „Аскеер 2021 г.“ – 24chasa.bg]</ref> == Други дейности == През 2021 г. чете откъс из статията „Винаги в навечерието на една новопостъпающа година“ в кампанията „Препрочитаме Вазов“<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=F7C4r39_Aek/ НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“ | „Препрочитаме Вазов“ | Неда Спасова]</ref> От същата година е асистент-преподавател по сценична реч на [[Надежда Панайотова]] и Тодор Димитров-Мечкарски в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]].<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/novo-20-sled-otkradnat-zhivot-kaya-stana-prepodavatel-462833.html/ Ново 20: След „Откраднат живот“ Кая стана лектор]</ref><ref>[http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-veche-e-universitetski-prepodavatel-uzna-hotarena-zvezdata_3306599.html/ novini247.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofiatheatre.eu/profile.php?p=155/ Неда Спасова в Театър „София“] * {{IMDb name|6424521|Неда Спасова}} * [http://www.instagram.com/nedaspasova/ Официален Instagram акаунт на Неда Спасова] * [http://www.facebook.com/nedaspasova/ Официална Facebook страница на Неда Спасова] * [http://www.youtube.com/c/NedaSpasova/ Официален YouTube канал на Неда Спасова] {{СОРТКАТ:Спасова, Неда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] t5di2yub9eouy183qf9o0ha26yhyzxn 11464454 11464448 2022-07-20T09:11:34Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Неда Спасова | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“<br>Венета в „Ботев“<br>Елена Давидова в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | награди = }} | баща = Николай Спасов | брак = | деца = }} '''Неда Николаева Спасова''' е [[България|българска]] [[филм]]ова и [[Театър|театрална]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в различни представления в [[Театър „София“]], както и с ролите си на Царицата на розите в „Дамасцена“ (2016), сестра Кая Райкова в драматичния сериал „[[Откраднат живот]]“ от 2018 г. до 2021 г., Венета в историческия филм „Ботев“ през 2022 г. и Елена Давидова в криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://as-art.org/portfolio/items/neda-spasova/|заглавие=Неда Спасова – AS ART|издател=as-art.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/неда-спасова__3961/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35747-Neda-Spasova-pred-EVA/|заглавие=Неда Спасова пред EVA | EVA.bg|издател=eva.bg|дата=15 ноември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcafe.bg/xmascafe/1533330708-aktrisata-neda-spasova-i-koleda-s-aromat-na-greyano-vino-i-sveshti.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова и Коледа с аромат на греяно вино и свещи|издател=webcafe.bg|дата=4 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/kino/neda-spasova-mezhdu-ne-i-da-ili-edna-istoriya-ot-korona-ekspres/|заглавие=Неда Спасова – между „Не“ и „Да“ или една история от Корона Експрес|издател=impressio.dir.bg|дата=17 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101126661/neda-spasova-lubovta-kam-teatara-se-rodi-napuk/|заглавие=Неда Спасова: Любовта към театъра се роди напук|издател=bnr.bg|дата=31 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101133222/|заглавие=Неда и бесовете|издател=bnr.bg|дата=17 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.dir.bg/karieri/formulata-za-uspeshna-kariera-na-neda-spasova/|заглавие= Формулата за успешна кариера на Неда Спасова | Бизнес.dir.bg|издател=business.dir.bg|дата=10 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/mlada-i-talantliva-neda-spasova/|заглавие=Млада и талантлива – Неда Спасова – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=3 декември 2018 г.}}</ref> == Биография == Родена е на 19 февруари 1992 г. във [[Враца]], [[Република България]]. В ранните си години е работила като хигиенистка, сервитьорка, хостеса, барманка и продавачка в зоомагазин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2021/03/14/319171/неда-спасова-от-откраднат-живот-когато-красотата-срещне-телевизията/|заглавие=Неда Спасова от „Откраднат живот“ – когато красотата срещне телевизията|издател=nova.bg|дата=14 март 2021 г.}}</ref> През 2010 г. завършва Профилирана езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град [[Враца]], с профил [[Английски език|английски]] и [[испански език]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/02/04/neda-spasova/|заглавие=Актрисата Неда Спасова: „Да си добър актьор е задължително да си емпатиращ човек“|издател=kristinalikova.com|дата=4 февруари 2019 г.}}</ref> През 2014 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Маргарита Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101216330/aktrisata-neda-spasova-v-kadar-na-scenata-izkustvoto-e-moata-svoboda/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в кадър на сцената: Изкуството е моята свобода|издател=bnr.bg|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> Състудентка е там със [[Августина-Калина Петкова]], [[Борис Кашев]], [[Сотир Мелев]] и други. == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Играла е на сцените в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], а от февруари 2018 г. е част от трупата в [[Театър „София“]], където играе в постановките „Ревизор“, „Тирамису“, „Франкенщайн“, „Закачане“, „Съгласие“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „На четири уши и унижението“, „Цветята“,<ref>[http://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya/ Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“]</ref> „Пер Гюнт“,<ref>[http://bnr.bg/horizont/post/101583213/premierata-na-per-gunt-shte-bade-v-kraa-na-anuari-v-teatar-sofia/ Премиерата на „Пер Гюнт“ ще бъде в края на януари в театър „София“]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101596523/ Пер Гюнт е герой на модерността – Култура – БНР Новини]</ref> „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/lyubopitno/gorchivite-sylzi-na-petra-fon-kant-e-naj-novoto-zaglavie-v-repertoara-na-teatyr-sofiia-6140955|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“|издател=vesti.bg|дата=13 април 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант-едн/|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ – една разтърсваща история с отворен финал|издател=kafene.bg|дата=6 април 2022 г.}}</ref> и „Невинно малко убийство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11865976|заглавие=Изневеряват на Неда Спасова в новата постановка „Невинно малко убийство“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 юни 2022 г.}}</ref> През 2021 г. играе в спектакъла „Илюзии“ на режисьора Младен Алексиев в Театър Азарян. === Кариера в киното и телевизията === Спасова първоначално започва да играе малки роли в сериали, измежду които „[[Под прикритие]]“ и „[[Столичани в повече]]“ в ролята на сервитьорка на Пламен Цеков ([[Христо Гърбов]]) в пети сезон през 2013 г. През 2016 г. прави първия си актьорски дебют като главна роля във филма „Дамасцена“, където играе Царицата на розите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jenatadnes.com/ot-koritsata/tsaritsata-na-rozite/|заглавие=Царицата на розите | Жената днес|издател=jenatadnes.com|дата=11 август 2017 г.}}</ref> През 2018 г. става популярна с ролята си на сестра Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35969-Neda-Spasova-mnogo-shum-za-Kaya/|заглавие=Неда Спасова – много шум за Кая|издател=eva.bg|дата=12 декември 2018 г.}}</ref> в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7024891/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Откраднат живот“, сезонът стартира на 11 септември|издател=24chasa.bg|дата=25 август 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8207069/|заглавие=Неда Спасова празнува рождения си ден на снимките на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=20 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8833185/|заглавие=Неда Спасова е блондинка в новия сезон на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8459958/|заглавие=Неда Спасова след края на снимките на „Откраднат живот“: Адаптирахме се по време на „невидима война“|издател=24chasa.bg|дата=15 април 2020 г.}}</ref> През 2019 г. играе в българския игрален филм „Останалото е пепел“ на режисьора Георги Д. Костов, където си партнира с [[Бен Крос]], [[Асен Блатечки]] и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39153-Ostanaloto-e-pepel-A-kade-e-oganyat-/|заглавие=„Останалото е пепел“: А къде е огънят?|издател=eva.bg|дата=6 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/асен-блатечки-играе-буров-в-нов-истори/|заглавие=Асен Блатечки играе Буров в нов исторически филм|издател=kafene.bg|дата=6 февруари 2020 г.}}</ref> През 2020 г. играе Венета в българския исторически филм „Ботев“ на режисьора Максим Генчев.<ref>[http://bnr.bg/burgas/post/101494485/filmat-za-botev-gotov-do-kraa-na-godinata-burgazliata-dean-jekov-e-v-rolata-na-poeta-revolucioner/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ladyzone.bg/videa/btv-video/neda-spasova-shte-igrae-veneta-vav-filma-botev-chijato-premiera-e-na-3-mart.html|заглавие=Неда Спасова ще играе Венета във филма „Ботев“, чиято премиера е на 3 март|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/neda-spasova-kato-veneta-na-botev-pred-impressio-ako-riskuvame-vsichko-dali-pak-nyama-da-imame-poveche|заглавие=Неда Спасова като Венета на Ботев пред Impressio: Ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече?|издател=impressio.dir.bg|дата=2 април 2022 г.}}</ref> През 2022 г. играе в четвъртия сезон на криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“ в ролята на Елена Давидова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/iznenada-neda-spasova-vleze-v-bratya-484210.html/|заглавие=Изненада! Неда Спасова влезе в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/136797.html/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Братя“|издател=slava.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>[http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/zaedno-s-noviia-sezon-po-nova-pyrvoklasni-produkcii-v-zvezdna-kompaniia-2299712/ dariknews.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10845295/|заглавие=Неда Спасова влиза в четвъртия сезон на сериала „Братя“ по Нова тв|издател=24chasa.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2022/02/21/357898/неда-спасова-героинята-ми-в-братя-е-сложен-и-многопластов-образ-мечтаех-си-за-такъв/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=nova.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/neda-spasova-progovori-za-rolyata-si-v-bratya-485313.html/|заглавие=Неда Спасова проговори за ролята си в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/05/26/370164/неда-спасова-не-харесвам-лоши-момчета-за-разлика-от-героинята-ми-в-братя/|заглавие=Неда Спасова: Не харесвам лоши момчета, за разлика от героинята ми в „Братя“|издател=nova.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref> В същата година играе в късометражния филм „Откъснати“ на режисьорката Стефани Дойчинова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/rezhisioryt-stefani-dojchinova-i-aktrisata-neda-spasova-pred-telegraf-otkysnati-e-za-vsichki-koito-sa-dalech-edin-ot-drug-340172|заглавие=Режисьорът Стефани Дойчинова и актрисата Неда Спасова: ОТКЪСНАТИ е за всички, които са далеч един от друг|издател=telegraph.bg|дата=24 май 2022 г.}}</ref><ref>[http://redcarfilms.com/shorts-1/ redcarfilms.com]</ref> === Кариера в дублажа === Спасова се занимава със [[нахсинхронен дублаж]] на [[Анимация|анимационни]] [[сериал]]и, записани в студио „[[Про Филмс]]“, където озвучава за каналите „[[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]]“ и „[[Никелодеон]]“. Озвучава „[[Трансформърс: Кибер-вселена]]“ (като Уейнблейд), „[[Крейг край реката]]“, „[[DC Super Hero Girls]]“ (като Зеленият фенер) и „Лего: Джурасик свят“. == Участия в театъра == ; Независим театър * „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_3305_165_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Независим театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * Златил в „Грехът Златил“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/грехът-златил_2182_13_20|заглавие=ГРЕХЪТ ЗЛАТИЛ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Женска оправия“ на [[Аристофан]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женска-управия_2281_13_20|заглавие=ЖЕНСКА УПРАВИЯ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Арабска нощ“ на Роланд Шимелпфениг – режисьор Борис Кръстев, превод Боян Иванов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_2568_13_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291/|заглавие=Процесът против богомилите (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref> * Пейка Шейтанова в „Гео“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/гео_3157_5_20|заглавие=ГЕО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/579-geo/|заглавие=Гео | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1294/|заглавие=Гео (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] * „Опакометаморфози“ на [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_1584_14_20/|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/opakometamorfozi-promenyat-sveta-6704/|заглавие=„Опакометаморфози“ променят света | Love Theater|издател=lovetheater.bg|дата=11 декември 2015 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/опакометаморфози___1584/|заглавие=Опакометаморфози | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=3246&city=20/|заглавие=Програма „Малък сезон“ 2014 в театрална работилница „Сфумато“|издател=theatre.art.bg|дата=23 юни 2014 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4679&city=20/|заглавие=Благотворителен театър: „ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ“ в помощ на Лори|издател=theatre.art.bg|дата=26 ноември 2015 г.}}</ref> * „Светлото бъдеще на битака“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/izpovedta-na-choveka-v-svetloto-badeshte-na-bitaka-11651/|заглавие=Изповедта на Човека в „Светлото бъдеще на битака“|издател=Love Theater|дата=25 януари 2017 г.}}</ref> * Фатима Манзур в „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_4321_14_20/|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/|заглавие= Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/cast-and-creative/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) – Екип | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/арабска-нощ___4321/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> * 2017 – Варвара Петровна в „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]], режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/програма-достоевски-изгонването-на-бесовете___4202|заглавие=Програма Достоевски „Бесове“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2473/|заглавие=Бесове (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2019 – „Звездата на Планк“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/звездата-на-планк_5185_14_20|заглавие=ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]] * „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_12_1_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3043/|заглавие=Ревизор (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/revizor__12/|заглавие=РЕВИЗОР | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * „Тирамису“ – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/тирамису_1275_1_20|заглавие=ТИРАМИСУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/tiramisu__1275/|заглавие=ТИРАМИСУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3045/|заглавие=Тирамису (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300017/|заглавие=„Тирамису“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2017 – „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> * 2020 – Маргарета в „Няма да платим! Няма да платим!“ от [[Дарио Фо]] – режисьор [[Теди Москов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/няма-да-платим!-няма-да-платим!_5900_1_20|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3192/|заглавие=Няма да платим! Няма да платим! (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/nyama-da-platim!-nyama-da-platim!__5900/|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2021 – „Цветята“ от Теодора Иванова-Додо – режисьор Калин Асенов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/cvetyata__6366/|заглавие=ЦВЕТЯТА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/цветята_6366_1_20|заглавие=ЦВЕТЯТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3310/|заглавие=Цветята (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/v-teatur-„sofia“-se-sustoya-premierata-na-„cvetyata“-zritelite-mogat-da-razgledat-izlozhba-na-plakat~453|заглавие=В Театър „София“ се състоя премиерата на „Цветята“|издател=sofiatheatre.eu|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/10/21/343645/пиесата-цветята-с-премиера-в-театър-софия/|заглавие=Пиесата „Цветята“ с премиера в театър „София“|издател=nova.bg|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101543940/premiera-na-cvetata-v-teatar-sofia/|заглавие=Премиера на „Цветята“ в театър „София“ – От деня – БНР|издател=bnr.bg|дата=20 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42353-Teatar-Sofiya-predstavya-Tsvetyata-/|заглавие=Театър „София“ представя: „Цветята“|издател=eva.bg|дата=26 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya|заглавие=Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“|издател=graziaonline.bg|дата=18 януари 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/|заглавие=ПЕР ГЮНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20|заглавие=ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър СОФИЯ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3356/|заглавие=Пер Гюнт (Театър „София“ | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2022 – Марлене в „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/gorchivite-sulzi-na-petra-fon-kant__6535|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант_6535_1_20|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3388|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2022/04/03/4333023_gorchivite_sulzi_na_petra_fon_kant/?ref=home_tv|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант – Театрална постановка|издател=dnevnik.bg|дата=3 април 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Невинно малко убийство“ от Жан-Пиер Мартинес – режисьор Надя Панчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kakvo-predstoi-premiera-na-nevinno-malko-ubijstvo-v-theatro~478|заглавие=Какво предстои? ПРЕМИЕРА на „Невинно малко убийство“ в Theatro|издател=sofiatheatre.eu|дата=9 юни 2022 г.}}</ref> ; Театър „Азарян“ * 2021 – „Илюзии“ – режисьор Младен Алексиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3337|заглавие=Илюзии (Тихо пространство/Театър Азарян)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Сервитьорка * „[[Под прикритие]]“ (2013) – Ренета Димова, гадже на Рендето * ''„Supercollider“'' (2013) * „Имунитет“ (2014) * „Пенкин мост“ (2014) – Пенка * „Дамасцена: Преходът“ (2016) – Царицата на розите<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=HTmHn4ynBvc/ Неда Спасова и „Дамасцена“ те очакват в кината от 3 ноември!]</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018 – 2021) – Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/562/неда-спасова/|заглавие=Неда Спасова в „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=1W_o_7niho0/ „ЗАД КУЛИСИТЕ“ НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fbf0bdc7b5/|заглавие=Неда Спасова: Лесно ли влезе в образа си на Кая в „Откраднат живот“ – На кафе (28.05.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 май 2019 г.}}</ref> * „Останалото е пепел“ (2020) – Журналистката * „Ботев“ (2022) – Венета Ботева * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Елена Давидова * „Откъснати“ (2022) * „Случаят Тесла“ – Госпожица Ани<ref>[http://www.facebook.com/theteslacase/posts/1275906252836966/ facebook.com]</ref> == Дублаж == * „[[Трансформърс: Кибер-вселена]]“ – Уинблейд * „[[Крейг край реката]]“<ref>[https://www.facebook.com/nedaspasova/videos/приличам-на-човек-със-сериозни-ментални-увреждания-знам-нищо-чудно-след-това-вид/519223285497804/ facebook.com]</ref> * „[[DC Super Hero Girls]]“ – Зеленият фенер * „[[Лего: Джурасик свят]]“ == Гостувания в телевизионни предавания == * 5 септември 2017 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/neda-spasova-za-snimkite-na-filma-damascena-trjabvashe-da-otslabna-s-5-kilograma-za-edin-mesec.html|заглавие= Неда Спасова: За снимките на филма „Дамасцена“ отслабнах с 5 килограма за месец|издател=btv.bg|дата=5 септември 2017 г.}}</ref> * 27 март 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:c8e888576d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (27.03.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=27 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-gostuva-v-na-kafe-nbsp-tazi-sutrin-kadeto-spodeli_1617277.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова гостува в „На кафе“ тази сутрин, където сподели...|издател=novini247.com|дата=27 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.edna.bg/izvestni/neda-spasova-ima-novina-situaciiata-okolo-kaia-syvsem-skoro-shte-se-promeni-4657162/|заглавие=Неда Спасова има новина: „Ситуацията около Кая съвсем скоро ще се промени“|издател=edna.bg|дата=27 март 2019 г.}}</ref> * 10 юни 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=2CmLacC0Cms/|заглавие=„Вкусът на историите“: Неда Спасова – откровено за любовта, която я променя завинаги|издател=[[youtube.com]]|дата=10 юни 2020 г.}}</ref> * 15 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:290afd8e74/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (15.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=15 юли 2020 г.}}</ref> * 2 март 2021 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:011047c77d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (02.03.2021)|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2021 г.}}</ref> * 31 октомври 2021 г. – „Неделни нюанси“ със Симона Пейчева, [[БНТ 2]]<ref>[https://www.facebook.com/sunday.shades.bnt/videos/neda-spasova-неда-спасова-e-специален-гост-на-неделни-нюанси-очарователна-талант/292474966034028/?m_entstream_source=timeline/ facebook.com]</ref><ref>[https://bnt.bg/news/sreshta-s-teatralnata-formaciya-thank-you-299744news.html/ bnt.bg]</ref> * 1 ноември 2021 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ehQuhjwNR4M/|заглавие==#Матине с НЕДА СПАСОВА – 🕷 Halloween Special Edition | URBN.BG|издател=[[youtube.com]]|дата=1 ноември 2021 г.}}</ref> * 6 януари 2022 г. – „[[Тази сутрин]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> * 28 януари 2022 г. – „Денят ON AIR“ (с [[Ириней Константинов]]), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/253857-ot-geroy-do-antigeroy-piesata-per-gyunt-ot-ibsen-s-premiera-v-teatar-sofiya/|заглавие=От герой до антигерой: Пиесата „Пер Гюнт“ от Ибсен с премиера в театър „София“|издател=bgonair.bg|дата=28 януари 2022 г.}}</ref> * 21 февруари 2022 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]] (с Краси Ванков)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/bulgaria/neda-spasova-geroiniata-mi-v-bratia-e-slozhen-i-mnogoplastov-obraz-mechtaeh-si-za-takyv-6138401/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=vesti.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:600e0fa0fb|заглавие=Какво ще видят зрителите в новите епизоди на хитовия сериал „Братя“|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref> * 20 юни 2022 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/06/20/372991/неда-спасова-брат-ми-е-полицай-и-ми-помогна-за-ролята-на-инспектор-давидова-в-сериала-братя/|заглавие=Неда Спасова: Брат ми е полицай и ми помогна за ролята на инспектор Давидова в сериала „Братя“|издател=nova.bg|дата=20 юни 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b8fe3c2092|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (20.06.2022)|издател=[[vbox7.com]]|дата=20 юни 2022 г.}}</ref> == Награди и номинации == * 2018 г. – номинация за наградите „Икар“ в категорията „Дебют“ и за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряващата звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“.<ref>[http://uba.bg/награди-икар-2018/ Награди Икар 2018 – САБ – Съюз на артистите]</ref><ref>[http://www.chr.bg/teatar/nominatsii-za-askeer-2018/ Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018? – Chronicle.bg]</ref> * 2019 г. – номинация за наградите „NOVA подкрепя българските филми“ в категория „Любима актриса“ за ролята си на Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“.<ref>[http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/759/неда-спасова/ Неда Спасова – NOVA]</ref> * 2021 г. – номинация за наградите „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Маргерита в „Няма да платим! Няма да платим!“.<ref>[http://eva.bg/article/41553-Geroi-na-EVA-s-nominatsii-za-Askeer-/ Герои на EVA с номинации за „Аскеер“]</ref><ref>[http://bntnews.bg/news/obyaviha-nominaciite-za-askeer-2021-1105332news.html/ Обявиха номинациите за „АСКЕЕР“ 2021 – По света и у нас]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9773739/ Кой ще вземе „Аскеер 2021 г.“ – 24chasa.bg]</ref> == Други дейности == През 2021 г. чете откъс из статията „Винаги в навечерието на една новопостъпающа година“ в кампанията „Препрочитаме Вазов“<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=F7C4r39_Aek/ НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“ | „Препрочитаме Вазов“ | Неда Спасова]</ref> От същата година е асистент-преподавател по сценична реч на [[Надежда Панайотова]] и Тодор Димитров-Мечкарски в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]].<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/novo-20-sled-otkradnat-zhivot-kaya-stana-prepodavatel-462833.html/ Ново 20: След „Откраднат живот“ Кая стана лектор]</ref><ref>[http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-veche-e-universitetski-prepodavatel-uzna-hotarena-zvezdata_3306599.html/ novini247.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofiatheatre.eu/profile.php?p=155/ Неда Спасова в Театър „София“] * {{IMDb name|6424521|Неда Спасова}} * [http://www.instagram.com/nedaspasova/ Официален Instagram акаунт на Неда Спасова] * [http://www.facebook.com/nedaspasova/ Официална Facebook страница на Неда Спасова] * [http://www.youtube.com/c/NedaSpasova/ Официален YouTube канал на Неда Спасова] {{СОРТКАТ:Спасова, Неда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] ozaid42xc4yiorxdtiv32pz95ulnggf 0 787236 11463703 11321326 2022-07-19T14:08:48Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция |Име на български=Имало едно време в Кипър |Име в оригинал=Bir Zamanlar Kıbrıs |Формат=[[Сериал|тв сериал]] |Официален уебсайт=https://www.trt1.com.tr/diziler/bir-zamanlar-kibris |категория=ТВ Сериал |Актьори=Ахмет Курал<br>[[Серкан Чайоулу|Серкан Чайоглу]]<br>[[Пелин Карахан]]<br>Таянч Айдайдън<br>Гюлпер Йоздермир<br>Деврим Салтоглу |Излъчване=1 април 2021 г. |ТВ Канал=[[Турско радио и телевизия|TRT 1]] |Формат на звука=[[Стереофоничен звук|Стерео]] |Формат на картината=576i (16:9 [[SDTV]])<br>1080i [[Телевизия с висока разделителна способност|(HDTV)]] |Времетраене=125 мин. |жанр=[[Драма (жанр)|Драма]] |Епизоди=9 |Сезони=1 |Език=[[Турски език|турски]] |Изпълнителен продуцент=Ерол Авджъ |Дистрибуция=TMC |Сценарий=Емре Йоздюр<br>Башар Башаран |Режисура=Хакан Инан |Страна={{TUR}} |Страница в IMDb=13381804 |базиран_на=Кипърски конфликт }} '''„Имало едно време в Кипър“''' ({{lang|tr|Bir Zamanlar Kıbrıs}}, {{lang|el|Κάποτε στην Κύπρο}}) е турски исторически сериал, [[Драма (жанр)|драма]], излъчван от [[Турско радио и телевизия|TRT 1]]. Действието се развива в Кипър през 1960-те години<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cyprus-mail.com/2021/03/30/turkish-made-tv-drama-set-in-cyprus-to-air-on-april-1/|заглавие=Тurkish-made TV drama set in Cyprus to air on April 1|автор=Cyprus Mail|език=en}}</ref> и се основава на историята на съпротивата на [[Кипърски турци|кипърските турци]] срещу организация на гръцките киприоти [[ЕОКА-В]],<ref name=":0">{{Cite journal|last=Dixon|first=Pierson|title=Eleventh Session: Support from Greece for Terrorism In Cyprus|url=https://digitallibrary.un.org/record/845579/files/A_3204_Add-1-EN.pdf|journal=Report}}</ref> чиято дейност е докладвана в Общото събрание на ООН на 12 ноември 1956 г. == Сюжет == Поредицата изследва всички събития и инциденти с човешките права, причинени от организацията ЕОКА-В, които са се развили от „Кървавата Коледа“ до [[Турска окупация на Кипър|турската окупация на Кипър]] през 1974 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digitallibrary.un.org/record/608083/files/S_PV-1136-FR.pdf|заглавие=The United Nations Security Council Official Records|архив_дата=18 юни 1964 г. стр. 16.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=bMbNYhTHkMI&ab_channel=TRT1|заглавие=Официален трейлър|автор=TRT 1}}</ref>.<ref>{{Cite journal|title=The United Nations Security Council Official Records|url=https://digitallibrary.un.org/record/608083/files/S_PV-1136-FR.pdf|journal=Документ|language=en}}</ref> Сериалът пресъздава нападенията, извършени срещу [[кипърски турци]], като се фокусира върху дейността на националната организация на кипърските бойци ЕОКА-В. Поредицата се основава на насилието върху целия остров, довело до гражданската война между кипърските турци и гърци, която приключва през 1974 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |+ !Актьор/актриса ! Роля ! Епизоди, в които участва |- | Ахмет Курал | Кемал Дерели | 1- |- | [[Серкан Чайоулу|Серкан Чайоглу]] | Анкаралъ | 1- |- | [[Пелин Карахан]] | Инджи Дерели | 1- |- | Гюлпер Йоздемир | Доктор Айше | 1- |- | Tayanç Ayaydın | Никос Сампсън | 1- |- | Деврим Салтоглу | [[Рауф Денкташ]] | 1- |- | Хасан Кючюкчетин | Дервиш | 1 |- | Мирай Акай | Пембе Дерели | 1- |- | Дениз Байташ | Ситкие Дерели | 1- |- | Ахмет Марк Сомерс | Салахи Дерели | 1- |- | Омер Туран | Бекир | 1- |- | Небил Сайн | Георгиос Гривас | 1- |- | Емре Тьорюн | [[Макарий III Кипърски|Макариос III]] | 1- |- | Хакан Гюнер | Фазил Кючюк | 1- |- | Юнус Дестебаши | Ахмет Чавуш | 1- |- | Баде Аразли | Моят Дерели | 2- |- | Sümeyra Koç | Санди | 1- |- | Рюзгар Ирмакоглу | Мюге Дерели | 1- |- | Умут Авджи | Хамит | 1- |- | Санли Байкент | Главен | 1- |- |} == Източници == <references /> {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] elvpl9chgtevk5m0py16etwjqmas4yx 0 787816 11463873 11463524 2022-07-19T16:08:14Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в киното и телевизията */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]]. Известен е с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“. Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref> == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които „Зверското синьо“<ref>[http://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20/ ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ]</ref> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref>[http://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20/ ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ]</ref>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора Ивайло Ненов, заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> === Кариера в киното и телевизията === Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля във късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20 АКТРИСАТА - постановка в Народен театър "Иван Вазов"]</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Подкасти === # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев. На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] h2g1qyq805csp5h76f7fh8i65kq2xbf 11464433 11463873 2022-07-20T08:35:09Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]], който е известен с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“. Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref> == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които „Зверското синьо“<ref>[http://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20/ ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ]</ref> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref>[http://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20/ ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ]</ref>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора Ивайло Ненов, заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> === Кариера в киното и телевизията === Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля във късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>[https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20 АКТРИСАТА - постановка в Народен театър "Иван Вазов"]</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Подкасти === # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> # 25 октомври 2021 г. – „Търси се... още“<ref name="буков"/> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref name="буков">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.konkurent.bg/news/16115656049151/d-r-hadzhihristev-ot-otkradnat-zhivot-bil-boksor-biel-se-s-tervel-pulev|заглавие=Д-р Хаджихристев от „Откраднат живот“ бил боксьор, биел се с Тервел Пулев|издател=konkurent.bg|дата=25 януари 2021 г.}}</ref> На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]]. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] gh8k7ybey6r39g82hau09kczgspw4d9 0 788097 11463839 11407286 2022-07-19T15:06:30Z Nauka 9030 Добавяне на [[Категория:Персонажи от Алексиада]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{личност|писател}}'''Симеон Сит''' (ок. 1035 – ок 1112; {{lang|el|Συμεὼν Μάγιστρος Ἀντιοχείας τοῦ Σήθι}}) е византийски учен от втората половина на XI век – лекар, естествознател, астроном, астролог, преводач и автор на медико-философки съчинения. Бил е личен лекар на император [[Михаил VII Дука]] и придворен астролог на император [[Алексий I Комнин]]. == Биография == Симеон Сит произхожда от Антиохия. Съществува предположение, че е от еврейски произход. Името Сит вероятно е патроним или фамилно име. Преди да започне кариера в императорския двор на Константинопол, вероятно е изучавал медицина, астрономия и философия в Кайро, Египет, за което може да се съди по едно сведение в трактата му за небесните тела, че е наблюдавал слънчево затъмнение в Египет, което се случило по времето на император [[Исак I Комнин]] (1057 – 1059), а такива е имало на [[23 февруари]] [[1058]] г. и на [[15 февруари]] [[1059]] г. Според изследователя Антонио Пиетробели Симеон Сит най-вероятно е бил ученик на [[Ибн Бутлан]] – несториански лекар и философ, родом от Багдат, който след известен престой в Египет и Константинопол се установява в Антиохия през 1055 г. Симеон Сит пристига в Константинопол най-вероятно около 1071 г., където става приближен на император Михаил II Дука. В запазените преписи на съчиненията му той е описван като философ, който притежавал ранговете магистър и вест. През XI век тези рангове вече нямат толкова голямо значение, поради което се смята, че той е изпълнявал някоя дворцова длъжност от средно ниво. В ''„Алексиада“'' на Анна Комнина се споменава, че Симеон Сит бил математик и астролог, който можел да предсказва бъдещето чрез сложни изчисления. Предсказал дори смъртта на [[Робер Гискар]] на 17 юли 1085 г. От император Алексий I Комнин Сит получил задачата да преведе от арабски на гръцки език приказния сборник ''„Калила уа-Димна“''. Преводът на Симеон Сит, озаглавен ''„Стефанит и Ихнилат“'', по-късно е използван при превода на сборника от арабски на латински език, направен в Сицилия. По неизвестни причини Симеон Сит изпада в немилост пред императора, поради което е заточен в Родосто, където бил настанен да живее в един императорски имот. Около 1112 г. Симеон Сит подарява едно евангелие на константинополския манастир, основан от [[Михаил Аталиат]]. Вероятно умира малко след това. == Произведения == *''„Азбучна синтагма за свойствата на храните“'' ({{lang|gkm|Σύνταγµα κατὰ στοιχεῖον περὶ τροφῶν δυνάµεων συγγραφὲν παρὰ Σιµεῶνος µαγίστρου ἀντιοχένου τοῦ Σηθί, καὶ δοθὲν Μιχαήλῳ τῷ βασιλεῖ}}; {{lang|la|Syntagma de alimentorum facultatibus}}) *''„Кратко изложение и отговори на въпроси за природата“''<ref>[https://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/descr/vat-gr-1748]</ref> ({{lang|gkm|Σύνοψις καὶ ἀπάνθισµα φυσικῶν τε καὶ φιλοσόφων δογµάτων τοῦ σοφωτάτου κυροῦ Συµεὼν βέστου τοῦ Σήθ}}; {{lang|la|Conspectus rerum naturalium/Synopsis physicorum et philosophorum dogmatum}}) *''„Антиеретик срещу Галиен“'' ({{lang|gkm|Συμεὼν μαγίστρου καὶ φιλοσόφου τοῦ Σὴθ τοῦ Ἀντιοχέως, ἀντιρρητικὸς πρὸς Γαληνόν}}) *''„За ползите от небесните тела“'' ({{lang|gkm|Περί χρείας Θυρανίων σωμάτων και τισ τούτον κινησεοσ}}; {{lang|la|De utilitate corporum celestium}}) *Кратко астрологично изложение за ''прецесията на равноденствията'' == Бележки == {{reflist}} == Източници == *{{citation|last=Bouras-Vallianatos | first= P.| year= 2015 | title =Galen’s reception in Byzantium: Symeon Seth and his refutation of Galenic Theories on Human Physiology | series= Greek, Roman, and Byzantine Studies | volume = 55 |issue =no. 2 | pages= 431 – 469| url=https://grbs.library.duke.edu/issue/view/2251}} * {{citation| url=http://www.persee.fr/doc/topoi_1764-0733_2004_act_5_1_2895 | last = Todt |first= Klaus-Peter | title= Antioch in the Middle Byzantine period (969 – 1084): the reconstruction of the city as an administrative, economic, military and ecclesiastical center.| series=Topoi. Orient-Occident | volume = Supplément 5 |year = 2004}} *{{citation| first=Eduardo|last=Pinzón Avendaño | title=Syméon Seth et son époque : Portrait d’un passeur de culture. |publisher= UNIVERSITE PARIS-SORBONNE| year = 2015/2016| url= https://babel.banrepcultural.org/digital/api/collection/p17054coll23/id/482/download}} *{{citation| last = Pietrobelli | first = Antoine | title = QUI EST SYMÉON SETH ? | work = Le projet Syméon Seth, Arabyzantina medica | publisher = Hypotheses | url = https://abm.hypotheses.org/41 | date = {{date|24|02|2016}} | accessdate = {{date|17|09|2021}}}} [[Категория:Византийски астролози]] [[Категория:Византийски астрономи]] [[Категория: Византийски лекари]] [[Категория: Византийски писатели]] [[Категория:Преводачи]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] q6gidg29xabpw666k2p7fkzeknrl5i0 11463856 11463839 2022-07-19T15:24:12Z Nauka 9030 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{личност|писател}}'''Симеон Сит''' (ок. 1035 – ок 1112; {{lang|el|Συμεὼν Μάγιστρος Ἀντιοχείας τοῦ Σήθι}}) е византийски учен от втората половина на XI век – лекар, естествознател, астроном, астролог, преводач и автор на медико-философки съчинения. Бил е личен лекар на император [[Михаил VII Дука]] и придворен астролог на император [[Алексий I Комнин]]. == Биография == Симеон Сит произхожда от Антиохия. Съществува предположение, че е от еврейски произход. Името Сит вероятно е патроним или фамилно име. Преди да започне кариера в императорския двор на Константинопол, вероятно е изучавал медицина, астрономия и философия в Кайро, Египет, за което може да се съди по едно сведение в трактата му за небесните тела, че е наблюдавал слънчево затъмнение в Египет, което се случило по времето на император [[Исак I Комнин]] (1057 – 1059), а такива е имало на [[23 февруари]] [[1058]] г. и на [[15 февруари]] [[1059]] г. Според изследователя Антонио Пиетробели Симеон Сит най-вероятно е бил ученик на [[Ибн Бутлан]] – несториански лекар и философ, родом от Багдат, който след известен престой в Египет и Константинопол се установява в Антиохия през 1055 г. Симеон Сит пристига в Константинопол най-вероятно около 1071 г., където става приближен на император Михаил II Дука. В запазените преписи на съчиненията му той е описван като философ, който притежавал ранговете магистър и вест. През XI век тези рангове вече нямат толкова голямо значение, поради което се смята, че той е изпълнявал някоя дворцова длъжност от средно ниво. В ''„Алексиада“'' на Анна Комнина се споменава, че Симеон Сит бил математик и астролог, който можел да предсказва бъдещето чрез сложни изчисления. Предсказал дори смъртта на [[Робер Гискар]] на 17 юли 1085 г. От император Алексий I Комнин Сит получил задачата да преведе от арабски на гръцки език приказния сборник ''„Калила уа-Димна“''. Преводът на Симеон Сит, озаглавен ''„Стефанит и Ихнилат“'', по-късно е използван при превода на сборника от арабски на латински език, направен в Сицилия. По неизвестни причини Симеон Сит изпада в немилост пред императора, поради което е заточен в Родосто, където бил настанен да живее в един императорски имот. Около 1112 г. Симеон Сит подарява едно евангелие на константинополския манастир, основан от [[Михаил Аталиат]]. Вероятно умира малко след това. == Произведения == *''„Азбучна синтагма за свойствата на храните“'' ({{lang|gkm|Σύνταγµα κατὰ στοιχεῖον περὶ τροφῶν δυνάµεων συγγραφὲν παρὰ Σιµεῶνος µαγίστρου ἀντιοχένου τοῦ Σηθί, καὶ δοθὲν Μιχαήλῳ τῷ βασιλεῖ}}; {{lang|la|Syntagma de alimentorum facultatibus}}) *''„Кратко изложение и отговори на въпроси за природата“''<ref>[https://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/descr/vat-gr-1748]</ref> ({{lang|gkm|Σύνοψις καὶ ἀπάνθισµα φυσικῶν τε καὶ φιλοσόφων δογµάτων τοῦ σοφωτάτου κυροῦ Συµεὼν βέστου τοῦ Σήθ}}; {{lang|la|Conspectus rerum naturalium/Synopsis physicorum et philosophorum dogmatum}}) *''„Антиеретик срещу Галиен“'' ({{lang|gkm|Συμεὼν μαγίστρου καὶ φιλοσόφου τοῦ Σὴθ τοῦ Ἀντιοχέως, ἀντιρρητικὸς πρὸς Γαληνόν}}) *''„За ползите от небесните тела“'' ({{lang|gkm|Περί χρείας Θυρανίων σωμάτων και τισ τούτον κινησεοσ}}; {{lang|la|De utilitate corporum celestium}}) *Кратко астрологично изложение за ''прецесията на равноденствията'' == Бележки == {{reflist}} == Източници == *{{citation|last=Bouras-Vallianatos | first= P.| year= 2015 | title =Galen’s reception in Byzantium: Symeon Seth and his refutation of Galenic Theories on Human Physiology | journal= Greek, Roman, and Byzantine Studies | volume = 55 |issue =no. 2 | pages= 431 – 469| url=https://grbs.library.duke.edu/article/view/15257/7103 | publisher = Duke University| issn= 2159-3159}} * {{citation| url=http://www.persee.fr/doc/topoi_1764-0733_2004_act_5_1_2895 | last = Todt |first= Klaus-Peter | title= Antioch in the Middle Byzantine period (969 – 1084): the reconstruction of the city as an administrative, economic, military and ecclesiastical center.| series=Topoi. Orient-Occident | volume = Supplément 5 |year = 2004}} *{{citation| first=Eduardo|last=Pinzón Avendaño | title=Syméon Seth et son époque : Portrait d’un passeur de culture. |publisher= UNIVERSITE PARIS-SORBONNE| year = 2015/2016| url= https://babel.banrepcultural.org/digital/api/collection/p17054coll23/id/482/download}} *{{citation| last = Pietrobelli | first = Antoine | title = QUI EST SYMÉON SETH ? | work = Le projet Syméon Seth, Arabyzantina medica | publisher = Hypotheses | url = https://abm.hypotheses.org/41 | date = {{date|24|02|2016}} | accessdate = {{date|17|09|2021}}}} [[Категория:Византийски астролози]] [[Категория:Византийски астрономи]] [[Категория: Византийски лекари]] [[Категория: Византийски писатели]] [[Категория:Преводачи]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] lq6bpg9cuo11iroo1syq35u8k74iiim 11463857 11463856 2022-07-19T15:24:34Z Nauka 9030 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{личност|писател}}'''Симеон Сит''' (ок. 1035 – ок 1112; {{lang|el|Συμεὼν Μάγιστρος Ἀντιοχείας τοῦ Σήθι}}) е византийски учен от втората половина на XI век – лекар, естествознател, астроном, астролог, преводач и автор на медико-философки съчинения. Бил е личен лекар на император [[Михаил VII Дука]] и придворен астролог на император [[Алексий I Комнин]]. == Биография == Симеон Сит произхожда от Антиохия. Съществува предположение, че е от еврейски произход. Името Сит вероятно е патроним или фамилно име. Преди да започне кариера в императорския двор на Константинопол, вероятно е изучавал медицина, астрономия и философия в Кайро, Египет, за което може да се съди по едно сведение в трактата му за небесните тела, че е наблюдавал слънчево затъмнение в Египет, което се случило по времето на император [[Исак I Комнин]] (1057 – 1059), а такива е имало на [[23 февруари]] [[1058]] г. и на [[15 февруари]] [[1059]] г. Според изследователя Антонио Пиетробели Симеон Сит най-вероятно е бил ученик на [[Ибн Бутлан]] – несториански лекар и философ, родом от Багдат, който след известен престой в Египет и Константинопол се установява в Антиохия през 1055 г. Симеон Сит пристига в Константинопол най-вероятно около 1071 г., където става приближен на император Михаил II Дука. В запазените преписи на съчиненията му той е описван като философ, който притежавал ранговете магистър и вест. През XI век тези рангове вече нямат толкова голямо значение, поради което се смята, че той е изпълнявал някоя дворцова длъжност от средно ниво. В ''„Алексиада“'' на Анна Комнина се споменава, че Симеон Сит бил математик и астролог, който можел да предсказва бъдещето чрез сложни изчисления. Предсказал дори смъртта на [[Робер Гискар]] на 17 юли 1085 г. От император Алексий I Комнин Сит получил задачата да преведе от арабски на гръцки език приказния сборник ''„Калила уа-Димна“''. Преводът на Симеон Сит, озаглавен ''„Стефанит и Ихнилат“'', по-късно е използван при превода на сборника от арабски на латински език, направен в Сицилия. По неизвестни причини Симеон Сит изпада в немилост пред императора, поради което е заточен в Родосто, където бил настанен да живее в един императорски имот. Около 1112 г. Симеон Сит подарява едно евангелие на константинополския манастир, основан от [[Михаил Аталиат]]. Вероятно умира малко след това. == Произведения == *''„Азбучна синтагма за свойствата на храните“'' ({{lang|gkm|Σύνταγµα κατὰ στοιχεῖον περὶ τροφῶν δυνάµεων συγγραφὲν παρὰ Σιµεῶνος µαγίστρου ἀντιοχένου τοῦ Σηθί, καὶ δοθὲν Μιχαήλῳ τῷ βασιλεῖ}}; {{lang|la|Syntagma de alimentorum facultatibus}}) *''„Кратко изложение и отговори на въпроси за природата“''<ref>[https://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/descr/vat-gr-1748]</ref> ({{lang|gkm|Σύνοψις καὶ ἀπάνθισµα φυσικῶν τε καὶ φιλοσόφων δογµάτων τοῦ σοφωτάτου κυροῦ Συµεὼν βέστου τοῦ Σήθ}}; {{lang|la|Conspectus rerum naturalium/Synopsis physicorum et philosophorum dogmatum}}) *''„Антиеретик срещу Галиен“'' ({{lang|gkm|Συμεὼν μαγίστρου καὶ φιλοσόφου τοῦ Σὴθ τοῦ Ἀντιοχέως, ἀντιρρητικὸς πρὸς Γαληνόν}}) *''„За ползите от небесните тела“'' ({{lang|gkm|Περί χρείας Θυρανίων σωμάτων και τισ τούτον κινησεοσ}}; {{lang|la|De utilitate corporum celestium}}) *Кратко астрологично изложение за ''прецесията на равноденствията'' == Бележки == {{reflist}} == Източници == *{{citation|last=Bouras-Vallianatos | first= P.| year= 2015 | title =Galen’s reception in Byzantium: Symeon Seth and his refutation of Galenic Theories on Human Physiology | journal= Greek, Roman, and Byzantine Studies | volume = 55 |issue =2 | pages= 431 – 469| url=https://grbs.library.duke.edu/article/view/15257/7103 | publisher = Duke University| issn= 2159-3159}} * {{citation| url=http://www.persee.fr/doc/topoi_1764-0733_2004_act_5_1_2895 | last = Todt |first= Klaus-Peter | title= Antioch in the Middle Byzantine period (969 – 1084): the reconstruction of the city as an administrative, economic, military and ecclesiastical center.| series=Topoi. Orient-Occident | volume = Supplément 5 |year = 2004}} *{{citation| first=Eduardo|last=Pinzón Avendaño | title=Syméon Seth et son époque : Portrait d’un passeur de culture. |publisher= UNIVERSITE PARIS-SORBONNE| year = 2015/2016| url= https://babel.banrepcultural.org/digital/api/collection/p17054coll23/id/482/download}} *{{citation| last = Pietrobelli | first = Antoine | title = QUI EST SYMÉON SETH ? | work = Le projet Syméon Seth, Arabyzantina medica | publisher = Hypotheses | url = https://abm.hypotheses.org/41 | date = {{date|24|02|2016}} | accessdate = {{date|17|09|2021}}}} [[Категория:Византийски астролози]] [[Категория:Византийски астрономи]] [[Категория: Византийски лекари]] [[Категория: Византийски писатели]] [[Категория:Преводачи]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] 9cgbl002sujysm08gnj4vzab8b3wege 0 788139 11463620 11463493 2022-07-19T12:44:12Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Германия}} Лукас Рейдър | снимка = Lukas Raeder in Loko Pd.jpg | цяло име = Лукас Рейдър | дата на раждане = {{роден|30|12|1993|1|1}} | град на раждане = [[Есен (Германия)|Есен]] | държава на раждане = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 194 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|Германия}} [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] | номер на фланелката = 33 | юношески години = 1999 – 2001<br>2001 – 2004<br>2004 – 2007<br>2007 – 2010<br>2010 – 2012 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} [[Есенер СВ]]<br>{{флагче|Германия}} [[Релингхаузен 06]]<br>{{флагче|Германия}} [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Рот-Вайс (Есен)|Рот-Вайс (Есен)]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Шалке 04|Шалке 04]] | години = 2012 – 2014<br>2012 – 2014<br>2014 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Витория Сетубал]]<br>{{флагче|Англия}} [[Брадфорд Сити]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Рот-Вайс (Есен)|Рот-Вайс (Есен)]]<br>{{флагче|Германия}} [[ВФБ Любек|Любек]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]<br>{{флагче|Германия}} [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] | мачове = 39<br>2<br>27<br>1<br>19<br>59<br>18<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 19 юли 2022 г | наем = }} '''Лукас Рейдър''' ({{lang|de|Lukas Raeder}}) е [[Германия|немски]] [[футболист]], който играе на поста [[Вратар|вратар]]. Състезател на [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]].<ref>[https://lokomotivpd.com/lokomotiv-raztrogna-po-vzaimno-saglasie-s-lukas-rejdar/ ЛОКОМОТИВ РАЗТРОГНА ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ С ЛУКАС РЕЙДЪР]</ref> == Кариера == === Байерн Мюнхен === Рейдър се присъединява към [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] през 2012 г. от отбора на [[ФК Шалке 04|Шалке 04]]. Прави дебюта си в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] на 12 април 2014 г. при загубата с 0:3 като домакин на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия (Дортмунд)]]. Той заменя [[Мануел Нойер]] на полувремето и допуска два гола. След това започва като титуляр в полуфинала за [[Купа на Германия|Купата на Германия]] срещу [[1. ФК Кайзерслаутерн|Кайзерслаутерн]], който отборът му печели с 5:1. === Витория Сетубал === На 7 юли 2014 г. Рейдър подписва с [[Витория Сетубал]] за три години. === Локомотив Пловдив === На 14 юли 2021 г. Лукас подписва с пловдивския [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив]]. Дебютира за отбора на 1 август при загубата с 1:0 като гост на [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]]. == Успехи == {{Флагче|Германия|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|'''Байерн Мюнхен''']] * '''[[Първа Бундеслига]] (1): [[Първа Бундеслига 2013/14|2013/14]]''' * '''[[Купа на Германия]] (1): [[Купа на Германия 2014|2014]]''' * '''[[Световно клубно първенство по футбол|Световно клубно първенство]] (1): [[Световно клубно първенство по футбол 2013|2013]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/lukas-raeder/214620/ Профил на Рейдър] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Рейдър, Лукас}} [[Категория:Германски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Байерн Мюнхен]] [[Категория:Футболисти на Шалке 04]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Германци]] ca6baudjo81750e9msyuzwvbx6s4w79 0 788428 11464631 11434579 2022-07-20T11:10:56Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Warner Bros. Pictures 2019.svg|дясно|120px]] Това е списък с филмите, които са продуцирани, копродуцирани, и/или разпространени от [[Уорнър Брос]] през 2020 – 2029 г. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. * '''†''' символизира изданието чрез видео по поръчка. * '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез HBO Max или друга стрийминг услуга. * '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2020 г. || [[Хищни птици (филм)|Хищни птици]] || копродукция с [[DC Films]], LuckyChap Entertainment, Kroll & Co. Entertainment, и Clubhouse Pictures{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[7 февруари]] [[2020]] г., и по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 март 2020 г. || [[Извън играта]] || копродукция с Bron Creative, Mayhem Pictures, Jennifer Todd Pictures, и Film Tribe{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[6 март]] [[2020]] г., но по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 15 май 2020 г. || [[Скуби-Ду!]] † || копродукция с [[Warner Animation Group]]{{#tag:ref|Оригинално е планиран като световно театрално издание на 15 май 2020 г., но е пуснат от видео по поръчка в [[САЩ]] и [[Канада]] на тази дата в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 август 2020 г. || [[Американска туршия]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Point Grey Pictures и Sony Pictures<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 28 август 2020 г. || [[Бил и Тед покоряват сцената]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Orion Pictures, [[Юнайтед Артистс|United Artists Releasing]], Hammerstone Studios, Dial 9, Dugan Entertainment и TinRes Entertainment |- | style="text-align:right;" | 3 септември 2020 г. || [[Тенет]] || копродукция с Syncopy Inc.{{#tag:ref|Пуснат във [[Великобритания]] и [[Канада]] на [[26 август]] [[2020]] г.|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2020 г. || [[Небременна]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Berlanti Productions и Picturestart<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 8 октомври 2020 г. || [[Балтиморските крале]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Overbrook Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 16 октомври 2020 г. || [[Облаци (филм)|Облаци]] ‡ || Единствено кредитиране<br>копродуциран с Wayfarer Studios, Mad Chance Productions и La Scala Films<br>разпространен от [[Дисни+|Disney+]]<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=May 14, 2020|title=Disney+ Picks Up Justin Baldoni's Teen Drama 'Clouds' From Warner Bros.|work=The Hollywood Reporter|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/disney-picks-up-justin-baldonis-teen-drama-clouds-warner-bros-1294618|access-date=June 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 октомври 2020 г. || [[Вещиците (филм, 2020)|Вещиците]] ‡ || Единствено международно разпространение<br>копродуциран от Esperanto Filmoj, ImageMovers, и Necropia Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] в [[САЩ]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/10/anne-hathaway-robert-zemeckis-movie-roald-dahls-the-witches-heads-to-hbo-max-this-month-1234590081/|title= Anne Hathaway-Robert Zemeckis Movie 'Roald Dahl's The Witches' Heads To HBO Max This Month|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro|date=October 2, 2020|accessdate=October 2, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2020 г. || [[Суперинтелигентност]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от New Line Cinema, Bron Creative, и On the Day Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://people.com/movies/melissa-mccarthy-bobby-cannavale-james-corden-superintelligence-first-look/|title=First Look! Melissa McCarthy Says Her New HBO Max Movie Superintelligence Feels So Relevant|work=People|date=October 21, 2020|accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 декември 2020 г. || [[Нека говорят]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Extension 765<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://theplaylist.net/let-them-all-talk-trailer-meryl-streep-20201115/|title= ‘Let Them All Talk’ Trailer: Meryl Streep Stars in Steven Soderbergh’s Latest Chatty Experiment|website=The Playlist|first=Ned|last=Booth|date=November 15, 2020|accessdate=November 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2020 г. || [[Жената-чудо 1984]] § || копродукция с The Stone Quarry, [[DC Films]], и Atlas Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N>Пуснат е по кината и по HBO Max на същия ден.</ref>{{#tag:ref|Пуснат е по международните кина на 16 декември 2020 г.|group="nb"}}<ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=November 18, 2020|title=‘Wonder Woman 1984’ to Debut Both on HBO Max and in Theaters|url=https://variety.com/2020/film/news/wonder-woman-1984-hbo-max-release-1234804411/|access-date=2020-11-18|website=Variety|language=en-US}}</ref><ref name=insight>{{cite web |url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |title=Film releases |work=Variety Insight |accessdate=November 15, 2016}}</ref><ref>{{cite news|first1=Anthony|last1=D'Alessandro|accessdate=2018-10-22|title='Wonder Woman 1984' Flies To Summer 2020|url=https://deadline.com/2018/10/wonder-woman-1984-flies-to-summer-2020-1202487260/|newspaper=Deadline|date=October 22, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2021 г. || [[Локдаун]] ‡ || копродукция с AGC Studios, Storyteller Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>[http://deadline.com/2020/12/doug-liman-lockdown-hbo-max-deal-anne-hathaway-ben-stiller-agc-studios-pandemic-heist-film-1234635989/ HBO Max Lands Doug Liman-Directed ‘Lockdown;’ AGC Studios-Funded Pandemic Heist Pic Stars Anne Hathaway, Ben Stiller]</ref><ref>{{cite web|title=HBO Max Highlights- January 2021|url=https://pressroom.warnermedia.com/us/media-release/hbo-max-highlights-january-2021 |work=[[WarnerMedia]]|access-date=January 4, 2021|date=December 23, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.digitalspy.com/movies/a35116822/locked-down-first-look-anne-hathaway-chiwetel-ejiofor/|title=Exclusive first look at Peaky Blinders creator's lockdown heist movie|website=Digital Spy|first=Ian|last=Sandwell|date=January 4, 2021|accessdate=January 4, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 януари 2021 г. || [[Малките неща]] § || копродукция с Gran Via Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /> |- | style="text-align:right;" | 12 февруари 2021 г. || [[Юда и черният Месия]] § || копродукция с MACRO, Bron Creative и Participant<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/12/judas-and-the-black-messiah-sets-release-for-2021-awards-season-1234660883/|title='Judas And The Black Messiah' Sets Release For 2021 Awards Season|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 22, 2020|accessdate=December 23, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 февруари 2021 г. || [[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]] § || копродукция с [[Warner Animation Group]],<ref name="insight" /><ref>{{cite news|first1=Erik|last1=Peterson|first2=Geoff|last2=Boucher|accessdate=2019-03-13|title='Sesame Street', Tim Story-Directed 'Tom & Jerry' Movies Set At Warner Bros For 2021|url=https://deadline.com/2019/03/sesame-street-tom-and-jerry-movie-release-date-warner-bros-1202574617/|newspaper=Deadline|date=March 12, 2019}}</ref> [[Turner Entertainment Co.|Turner Entertainment]] и The Story Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 18 март 2021 г. || [[Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър]] ‡ || копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, и The Stone Quarry<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{Cite web|title=HBO Max to #ReleaseTheSnyderCut|url=https://pressroom.warnermediagroup.com/us/media-release/hbo-max-releasethesnydercut?language_content_entity=en&fb|access-date=2020-05-24|website=Pressroom|language=en}}</ref><ref name=":0">{{Cite web|title="It Will Be an Entirely New Thing": Zack Snyder's $20M-Plus 'Justice League' Cut Plans Revealed|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/justice-league-snyder-cut-plans-revealed-it-will-be-an-new-thing-1295102|access-date=2020-05-21|website=The Hollywood Reporter|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=Moreau|first=Jordan|date=2021-01-29|title='Justice League' Snyder Cut to Premiere in March on HBO Max|url=https://variety.com/2021/film/news/snyder-cut-release-date-justice-league-hbo-max-zack-snyder-1234895641/|access-date=2021-01-29|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 март 2021 г. || [[Годзила срещу Конг]] § || копродукция с Legendary Pictures<ref name="insight" /><ref name="HBOMaxR" group=N/><ref name="Malignant"/> |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Mortal Kombat: Филмът]] § || копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions, и Broken Road Productions<ref>[https://twitter.com/todd_garner/status/1338620851483156483?s=21 twitter.com]</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 14 май 2021 г. || [[Те пожелаха смъртта ми]] § || копродукция с New Line Cinema и Bron Studios<ref>{{cite web|url=https://www.imdb.com/title/tt3215824/|title=Those Who Wish Me Dead|publisher=[[IMDb]]|accessdate=May 12, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.joblo.com/movies/database/2020/those-who-wish-me-dead|title=Those Who Wish Me Dead|website=JoBlo.com|accessdate=May 11, 2020}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 4 юни 2021 г. || [[Заклинанието 3: Демоничният убиец]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, Atomic Monster Productions и The Safran Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | [[Кон мечта]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cornerstone Films, Film4, Raw, Ingenious и Topic Studios<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/03/toni-collette-damian-lewis-dream-horse-film4-warner-bros-cornerstone-euros-lyn-1202574882/|title=Toni Collette & Damian Lewis To Star In ‘Dream Horse’ For Raw, Film4; Warner Bros UK, Cornerstone Also In The Saddle|last=Wiseman|first=Andreas|website=[[Deadline Hollywood]]|date=March 13, 2019|access-date=March 29, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 юни 2021 г. || [[Във висините]] § || копродукция с Likely Story, Endeavor Content и Scott Sanders Productions<ref name="McNary2018">{{cite journal |title=Lin-Manuel Miranda's ''In the Heights'' Sets Summer 2020 Release |first=Dave |last=McNary |date=June 7, 2018 |journal=Variety |url=https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180607211445/https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |archivedate=2018-06-07 }}</ref><ref name="scoobdelay">{{cite news |last1=Galuppo |first1=Mia |title=Warner Bros. Delays Release of 'In the Heights,' 'Scoob!' Due to Coronavirus |url=https://www.hollywoodreporter.com/news/warner-bros-delays-release-heights-scoob-due-coronavirus-1285773 |accessdate=March 24, 2020 |work=The Hollywood Reporter |date=March 24, 2020 |language=en}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2021 г. || [[Без резки движения]] || разпространен от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 16 юли 2021 г. || [[Космически забивки: Нови легенди]] § || копродукция с [[Warner Animation Group]], Proximity и SpringHill Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 5 август 2021 г. || [[Отрядът самоубийци]] § || копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, The Safran Company, и Troll Court Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 20 август 2021 г. || [[Игра на спомени]] § || копродукция с FilmNation Entertainment, Kilter Films, и Michael De Luca Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{Cite web|last=Grobar|first=Anthony D'Alessandro,Matt|last2=D'Alessandro|first2=Anthony|last3=Grobar|first3=Matt|date=2021-05-04|title=‘Reminiscence’: Warner Bros. Sci-Fi Pic From ‘Westworld’ Co-Creator Lisa Joy Going A Week Earlier In August|url=https://deadline.com/2021/05/lisa-joy-sci-fi-thriller-reminiscence-sets-end-of-summer-release-1234696968/|access-date=2021-05-04|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2021 г. || [[Злокобен]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema и Atomic Monster Productions<ref name="HBOMaxR" group="N"/><ref name="Malignant">{{cite web|title=Warner Bros. Sets Date For James Wan's 'Malignant'; 'Godzilla Vs. Kong' To Open Closer To Easter|url=https://deadline.com/2021/01/godzilla-vs-kong-malignant-james-wan-release-dates-1234680931/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 септември 2021 г. || [[Какво означава да си добър човек]] § || копродукция с Malpaso Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/sopranos-many-saints-of-newark-release-date-delay-1234878777/|title='Many Saints of Newark' Delayed to Fall 2021 (EXCLUSIVE)|work=[[Variety]]|last=Rubin|first=Rebecca|date=January 13, 2021|access-date=January 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 октомври 2021 г. || [[Светци на мафията]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[HBO|HBO Films]] и Chase Films<ref>{{cite web|title=Warner Bros Dates 'Sopranos' Prequel 'Newark' For Fall 2020|url=https://deadline.com/2019/03/sopranos-prequel-movie-opens-september-2020-1202575803/|website=Deadline Hollywood|date=15 March 2019|accessdate=March 15, 2019}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2021 г. || [[Дюн (филм, 2021)|Дюн]] § || копродукция с Legendary Pictures и Villeneuve Films<ref name="HBOMaxR" group=N/><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2019/08/dune-baz-luhrmann-elvis-presley-movie-release-dates-1202660346/|title=Warner Bros. Dates Baz Luhrmann 'Elvis Presley' Movie, Shifts 'Dune' & More|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2019-08-02|website=Deadline Hollywood|language=en|access-date=2019-08-03}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 ноември 2021 г. || [[Методът Уилямс]] § || копродукция с Overbrook Entertainment и Star Thrower Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 24 ноември 2021 г. || [[8-битова Коледа]] ‡ || продуциран от New Line Cinema и Star Thrower Entertainment<br>разпространява се от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|title=Neil Patrick Harris Starring in Comedy '8-Bit Christmas' for HBO Max|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/neil-patrick-harris-starring-in-comedy-8-bit-christmas-for-hbo-max|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2021 г. || [[Матрицата: Възкресения]] § || копродукция с Village Roadshow Pictures, Venus Castina Productions и Deutscher Filmförderfonds<ref>{{Cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/12/11/matrix-4-sequel-release-date-revealed/|title=Matrix 4 New Release Date Revealed|website=Movies|language=en|access-date=2019-12-11}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 27 януари 2022 г. || [[Разпадането]] ‡ || копродукция с Clear Horizon, SSS Entertainment, The Burstein Company, 828 Media Capital и Clear Media Finance<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/07/warner-bros-takes-global-on-sxsw-multi-award-winner-the-fallout-for-hbo-max-1234800775/|title=Warner Bros Takes Global On SXSW Multi-Award Winner 'The Fallout' For HBO Max|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=July 27, 2021|access-date=July 27, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 февруари 2022 г. || [[Кими (филм)|Кими]] ‡ || продуциран от New Line Cinema<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|title=Steven Soderbergh To Direct New Line's 'KIMI' For HBO Max With Zoë Kravitz Set To Star|url=https://deadline.com/2021/02/steven-soderbergh-new-line-max-original-kimi-zoe-kravitz-1234700963/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 25, 2021|access-date=February 25, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Херцогът]] || английско разпространение<br>копродукция с Pathé, Ingenious Media, Neon Films и Screen Yorkshire |- | style="text-align:right;" | 4 март 2022 г. || [[Батман (филм, 2022)|Батман]] || копродукция с [[DC Films]] и 6th & Idaho |- | style="text-align:right;" | 31 март 2022 г. || [[Мечта за Марс]] ‡ || копродукция с New Line Cinema, Berlanti/Schechter Films и Entertainment 360<br>разпространен от HBO Max |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 15 април 2022 г. || [[Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор]] || копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/third-fantastic-beasts-movie-to-open-november-2021/|title = Third 'Fantastic Beasts' Movie to Open November 2021TheWrap}}</ref><ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-11-09|title='Fantastic Beasts 3' Sets New Release Date|url=https://variety.com/2020/film/news/fantastic-beasts-3-new-release-date-1234826322/|access-date=2020-11-10|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | [[Операция „Дезинформация“]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cohen Media Group, See-Saw Films, Archery Pictures, FilmNation Entertainment<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/warner-bros-colin-firth-kelly-macdonald-operation-mincemeat-january-7-uk-1234762743/|title=Warner Bros Dates Colin Firth & Kelly Macdonald-Starring 'Operation Mincemeat' For January 7 In UK|last=Grater|first=Tom|website=Deadline Hollywood|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 юни 2022 г. || [[Бащата на булката (филм, 2022)|Бащата на булката]] ‡ || копродукция LD Entertainment и Plan B Entertainment;<ref>{{cite web|title=Exclusive: 'Father of the Bride' Reboot with Latinx Cast in the Works at Warner Bros.|url=https://collider.com/father-of-the-bride-reboot-latinx-cast/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 24, 2020|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Gaz Alazraki To Direct Latinx 'Father Of The Bride' Pic For Warner Bros And Plan B|url=https://deadline.com/2021/02/gaz-alazraki-latinx-father-of-the-bride-pic-warner-bros-and-plan-b-1234686770/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 4, 2021|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Andy Garcia to Star in Cuban American 'Father of the Bride' Remake|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/andy-garcia-to-star-in-cuban-american-father-of-the-bride-remake|last1=Galuppo|first1=Mia|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 18, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> разпространен от HBO Max<br>първият филм на Warner Bros., който е пуснат под Warner Bros. Discovery след сливането на WarnerMedia-Discovery. |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Елвис (филм)|Елвис]] || копродукция с Bazmark Films и The Jackal Group |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> || [[DC Лигата на супер-любимците]] || копродукция с [[Warner Animation Group]], [[DC Comics|DC Entertainment]], Seven Bucks Productions, и A Stern Talking To |- | style="text-align:right;"| 9 септември 2022 г. || [[Сейлъмс Лот (филм)|Сейлъмс Лот]] || копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions и Vertigo Entertainment |- | style="text-align:right;"| 23 септември 2022 г. || [[Не се тревожи, скъпа]] || копродукция с New Line Cinema и Vertigo Entertainment<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/olivia-wilde-dont-worry-darling-new-line-1203299357/|title=Olivia Wilde's Thriller 'Don't Worry Darling' Sells to New Line|website=Variety|last1=McNary|first1=Dave|date=August 12, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/olivia-wilde-dont-worry-darling-release-date-1234832176/|title=Olivia Wilde Unveils First Look At Her New Line Movie 'Don't Worry Darling' & Sets Release Date|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Черният Адам (филм)|Черният Адам]] || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, Seven Bucks Productions, FlynnPictureCo. и [[DC Films]]<ref>{{Cite web|url=https://www.instagram.com/p/B42odCrFF42/|title=@therock on Instagram: "The Man in Black ⚡️ Like most kids growing up, I dreamed about being a superhero. Having cool superpowers, fighting for what's right and…"|website=Instagram|language=en|access-date=2019-11-14}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/03/dwayne-johnson-black-adam-release-date-1234723471/|title=Dwayne Johnson Unveils 'Black Adam' Summer 2022 Release Date During NCAA Tourney Game|date=2021-03-28|website=[[Deadline Hollywood]]|language=en-US|access-date=2021-03-29}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 ноември 2022 г. || [[Крийд 3]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Balboa Productions, Chartoff-Winkler Productions и Proximity Media<ref>{{Cite web|date=2021-03-10|title=Michael B. Jordan Ready To Fight For New Title As Director Of 'Creed III'; MGM Dates Film For Thanksgiving 2022|url=https://deadline.com/2021/03/michael-b-jordan-director-creed-3-film-mgm-1234711695/|access-date=2021-03-11|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 декември 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Шазам: Яростта на боговете]] || копродукция с New Line Cinema, [[DC Films]] и Mad Ghost Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-shazam-2-to-be-released-april-2022/|title=New Line Dates DC Comics 'Shazam 2' to Be Released April 2022|date=2019-12-12|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-12}}</ref> |- | style="text-align:right;" | декември 2022 г. || ''[[Scoob!: Holiday Haunt]]'' ‡ || копродукция с [[Warner Animation Group]]<br>разпространява се от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 17 март 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Аквамен и изгубеното кралство]] || копродукция с [[DC Films]], Atomic Monster Productions и The Safran Company |- | style="text-align:right;" | 21 април 2023 г.<ref>{{cite web|date=July 11, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2022/07/salems-lot-release-date-change-2023-1235061343/|title=Theatrical Release Of Stephen King Pic ''Salem's Lot'' Moves From Post Labor Day To Spring 2023; ''House Party'' Undated On HBO Max|access-date=July 11, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> || [[Сейлъмс Лот (филм)|Сейлъмс Лот]] || копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions и Vertigo Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 юни 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Светкавицата (филм)|Светкавицата]] || копродукция с [[DC Films]], The Disco Factory и Double Dream<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-the-flash-movie-july-2022-release-date/|title=DC Comics 'The Flash' Solo Movie Gets July 2022 Release Date|date=2019-12-11|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-11}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/barbie-coyote-vs-acme-release-date-1235010330/|title=‘Barbie’ Heads To Summer 2023 – CinemaCon|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=April 26, 2022|access-date=April 26, 2022|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> || [[Барби (филм)|Барби]] || копродукция с Mattel Films, LuckyChap Entertainment и Heyday Films<ref>{{cite web|title=Wile E. Coyote Movie in the Works at Warner Bros.|url=https://variety.com/2018/film/news/wile-e-coyote-movie-coyote-vs-acme-warner-bros-1202919639/|last=McNary|first=Dave|work=[[Variety]]|date=August 29, 2018|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases">{{cite web|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=December 23, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 август 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Мега звяр 2]] || копродукция с Gravity Pictures, Flagship Entertainment и Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web |url= https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/the-meg-2-finds-its-director-with-rebecca-filmmaker-ben-wheatley-exclusive |title= 'The Meg 2' Finds Its Director With 'Rebecca' Filmmaker Ben Wheatley (Exclusive) |last= Kit|first= Borys |website= [[The Hollywood Reporter]] |date= October 23, 2020 |access-date= October 23, 2020 }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 октомври 2023 г. || [[Дюн (филм, 2021)|Дюн: Втора част]] || копродукция с Legendary Pictures<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/dune-part-two-greenlit-set-for-2023-theatrical-release-by-warner-bros-and-legendary/|title='Dune: Part Two' Greenlit, Set for 2023 Theatrical Release by Warner Bros. and Legendary|last=Fuster|first=Jeremy|date=October 26, 2021|access-date=October 26, 2021|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 декември 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Уонка]] || копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/01/warner-bros-dates-willy-wonka-prequel-for-2023-with-david-heyman-producing-1234676229/|title=Warner Bros. Dates 'Willy Wonka' Prequel For 2023 With David Heyman Producing|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 19, 2021|access-date=January 19, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 декември 2023 г. || [[Пурпурен цвят]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|title=Spielberg, Oprah Bringing 'Color Purple' to Big Screen (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/color-purple-get-movie-musical-treatment-1156951|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=November 2, 2018|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases">{{cite web|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=December 23, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. || [[Тото]] || копродукция с [[Warner Animation Group]]<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/blue-beetle-last-train-to-new-york-toto-warner-bros-dates-movie-release-dates-1234893356/|title=Warner Bros Dates 'Blue Beetle', 'Last Train To New York' & 'Toto' For 2023 & Beyond|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 16, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. || [[Властелинът на пръстените: Войната на Рохирим]] || копродукция с New Line Cinema, [[Warner Bros. Animation]] и Sola Entertainment<ref name="Announcement">{{cite web |last=Vary |first=Adam B. |date=June 10, 2021 |title='Lord of the Rings' Anime Feature Fast-Tracked by New Line Cinema and Warner Bros. Animation |url=https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210610182410/https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |archive-date=June 10, 2021 |access-date=June 11, 2021 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{Cite web|last=Vary|first=Adam B.|date=2022-02-14|title='Lord of the Rings: The War of the Rohirrim' Anime Feature Set for April 2024 Release by Warner Bros. (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2022/film/news/lord-of-the-rings-the-war-of-the-rohirrim-release-date-1235181646/|access-date=2022-02-14|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 24 май 2024 г. || ''[[Furiosa]]'' || копродукция с Village Roadshow Pictures и Kennedy Miller Mitchell<ref>{{cite web|title='Mad Max' Spinoff 'Furiosa' In The Works At Warners With George Miller Directing & Anya Taylor-Joy In Title Role; Chris Hemsworth & Yahya Abdul-Mateen II Along For Ride|url=https://deadline.com/2020/10/furiosa-mad-max-spinoff-george-miller-anya-taylor-joy-chris-hemsworth-1234596503/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=October 13, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases"/> |} == Вижте също == * [[Списък с анимационните филми на Уорнър Брос.]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Бележки == {{notelist}} {{reflist|group="nb"}} {{reflist|group=N}} == Източници == <references /> {{Филми на Уорнър Брос}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Уорнър Брос.]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] oexmllotoju5uzhaknflh8l5r8cqh1a 11464632 11464631 2022-07-20T11:11:17Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Warner Bros. Pictures 2019.svg|дясно|120px]] Това е списък с филмите, които са продуцирани, копродуцирани, и/или разпространени от [[Уорнър Брос]] през 2020 – 2029 г. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. * '''†''' символизира изданието чрез видео по поръчка. * '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез HBO Max или друга стрийминг услуга. * '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2020 г. || [[Хищни птици (филм)|Хищни птици]] || копродукция с [[DC Films]], LuckyChap Entertainment, Kroll & Co. Entertainment, и Clubhouse Pictures{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[7 февруари]] [[2020]] г., и по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 март 2020 г. || [[Извън играта]] || копродукция с Bron Creative, Mayhem Pictures, Jennifer Todd Pictures, и Film Tribe{{#tag:ref|Пуснат по кината на [[6 март]] [[2020]] г., но по-късно е пуснат от видео по поръчка на [[24 март]] [[2020]] г. в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 15 май 2020 г. || [[Скуби-Ду!]] † || копродукция с [[Warner Animation Group]]{{#tag:ref|Оригинално е планиран като световно театрално издание на 15 май 2020 г., но е пуснат от видео по поръчка в [[САЩ]] и [[Канада]] на тази дата в отговор на затварянето на кината по света, засегнати от [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 6 август 2020 г. || [[Американска туршия]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Point Grey Pictures и Sony Pictures<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 28 август 2020 г. || [[Бил и Тед покоряват сцената]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Orion Pictures, [[Юнайтед Артистс|United Artists Releasing]], Hammerstone Studios, Dial 9, Dugan Entertainment и TinRes Entertainment |- | style="text-align:right;" | 3 септември 2020 г. || [[Тенет]] || копродукция с Syncopy Inc.{{#tag:ref|Пуснат във [[Великобритания]] и [[Канада]] на [[26 август]] [[2020]] г.|group="nb"}} |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2020 г. || [[Небременна]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Berlanti Productions и Picturestart<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 8 октомври 2020 г. || [[Балтиморските крале]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Overbrook Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] |- | style="text-align:right;" | 16 октомври 2020 г. || [[Облаци (филм)|Облаци]] ‡ || Единствено кредитиране<br>копродуциран с Wayfarer Studios, Mad Chance Productions и La Scala Films<br>разпространен от [[Дисни+|Disney+]]<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=May 14, 2020|title=Disney+ Picks Up Justin Baldoni's Teen Drama 'Clouds' From Warner Bros.|work=The Hollywood Reporter|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/disney-picks-up-justin-baldonis-teen-drama-clouds-warner-bros-1294618|access-date=June 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 октомври 2020 г. || [[Вещиците (филм, 2020)|Вещиците]] ‡ || Единствено международно разпространение<br>копродуциран от Esperanto Filmoj, ImageMovers, и Necropia Entertainment<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]] в [[САЩ]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/10/anne-hathaway-robert-zemeckis-movie-roald-dahls-the-witches-heads-to-hbo-max-this-month-1234590081/|title= Anne Hathaway-Robert Zemeckis Movie 'Roald Dahl's The Witches' Heads To HBO Max This Month|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro|date=October 2, 2020|accessdate=October 2, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2020 г. || [[Суперинтелигентност]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от New Line Cinema, Bron Creative, и On the Day Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://people.com/movies/melissa-mccarthy-bobby-cannavale-james-corden-superintelligence-first-look/|title=First Look! Melissa McCarthy Says Her New HBO Max Movie Superintelligence Feels So Relevant|work=People|date=October 21, 2020|accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 декември 2020 г. || [[Нека говорят]] ‡ || филм на Warner Max<br>продуциран от Extension 765<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|url= https://theplaylist.net/let-them-all-talk-trailer-meryl-streep-20201115/|title= ‘Let Them All Talk’ Trailer: Meryl Streep Stars in Steven Soderbergh’s Latest Chatty Experiment|website=The Playlist|first=Ned|last=Booth|date=November 15, 2020|accessdate=November 15, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2020 г. || [[Жената-чудо 1984]] § || копродукция с The Stone Quarry, [[DC Films]], и Atlas Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N>Пуснат е по кината и по HBO Max на същия ден.</ref>{{#tag:ref|Пуснат е по международните кина на 16 декември 2020 г.|group="nb"}}<ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=November 18, 2020|title=‘Wonder Woman 1984’ to Debut Both on HBO Max and in Theaters|url=https://variety.com/2020/film/news/wonder-woman-1984-hbo-max-release-1234804411/|access-date=2020-11-18|website=Variety|language=en-US}}</ref><ref name=insight>{{cite web |url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |title=Film releases |work=Variety Insight |accessdate=November 15, 2016}}</ref><ref>{{cite news|first1=Anthony|last1=D'Alessandro|accessdate=2018-10-22|title='Wonder Woman 1984' Flies To Summer 2020|url=https://deadline.com/2018/10/wonder-woman-1984-flies-to-summer-2020-1202487260/|newspaper=Deadline|date=October 22, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2021 г. || [[Локдаун]] ‡ || копродукция с AGC Studios, Storyteller Productions<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>[http://deadline.com/2020/12/doug-liman-lockdown-hbo-max-deal-anne-hathaway-ben-stiller-agc-studios-pandemic-heist-film-1234635989/ HBO Max Lands Doug Liman-Directed ‘Lockdown;’ AGC Studios-Funded Pandemic Heist Pic Stars Anne Hathaway, Ben Stiller]</ref><ref>{{cite web|title=HBO Max Highlights- January 2021|url=https://pressroom.warnermedia.com/us/media-release/hbo-max-highlights-january-2021 |work=[[WarnerMedia]]|access-date=January 4, 2021|date=December 23, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.digitalspy.com/movies/a35116822/locked-down-first-look-anne-hathaway-chiwetel-ejiofor/|title=Exclusive first look at Peaky Blinders creator's lockdown heist movie|website=Digital Spy|first=Ian|last=Sandwell|date=January 4, 2021|accessdate=January 4, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 29 януари 2021 г. || [[Малките неща]] § || копродукция с Gran Via Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /> |- | style="text-align:right;" | 12 февруари 2021 г. || [[Юда и черният Месия]] § || копродукция с MACRO, Bron Creative и Participant<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/12/judas-and-the-black-messiah-sets-release-for-2021-awards-season-1234660883/|title='Judas And The Black Messiah' Sets Release For 2021 Awards Season|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 22, 2020|accessdate=December 23, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 февруари 2021 г. || [[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]] § || копродукция с [[Warner Animation Group]],<ref name="insight" /><ref>{{cite news|first1=Erik|last1=Peterson|first2=Geoff|last2=Boucher|accessdate=2019-03-13|title='Sesame Street', Tim Story-Directed 'Tom & Jerry' Movies Set At Warner Bros For 2021|url=https://deadline.com/2019/03/sesame-street-tom-and-jerry-movie-release-date-warner-bros-1202574617/|newspaper=Deadline|date=March 12, 2019}}</ref> [[Turner Entertainment Co.|Turner Entertainment]] и The Story Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 18 март 2021 г. || [[Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър]] ‡ || копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, и The Stone Quarry<br>разпространен от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{Cite web|title=HBO Max to #ReleaseTheSnyderCut|url=https://pressroom.warnermediagroup.com/us/media-release/hbo-max-releasethesnydercut?language_content_entity=en&fb|access-date=2020-05-24|website=Pressroom|language=en}}</ref><ref name=":0">{{Cite web|title="It Will Be an Entirely New Thing": Zack Snyder's $20M-Plus 'Justice League' Cut Plans Revealed|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/justice-league-snyder-cut-plans-revealed-it-will-be-an-new-thing-1295102|access-date=2020-05-21|website=The Hollywood Reporter|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=Moreau|first=Jordan|date=2021-01-29|title='Justice League' Snyder Cut to Premiere in March on HBO Max|url=https://variety.com/2021/film/news/snyder-cut-release-date-justice-league-hbo-max-zack-snyder-1234895641/|access-date=2021-01-29|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 31 март 2021 г. || [[Годзила срещу Конг]] § || копродукция с Legendary Pictures<ref name="insight" /><ref name="HBOMaxR" group=N/><ref name="Malignant"/> |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Mortal Kombat: Филмът]] § || копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions, и Broken Road Productions<ref>[https://twitter.com/todd_garner/status/1338620851483156483?s=21 twitter.com]</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 14 май 2021 г. || [[Те пожелаха смъртта ми]] § || копродукция с New Line Cinema и Bron Studios<ref>{{cite web|url=https://www.imdb.com/title/tt3215824/|title=Those Who Wish Me Dead|publisher=[[IMDb]]|accessdate=May 12, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.joblo.com/movies/database/2020/those-who-wish-me-dead|title=Those Who Wish Me Dead|website=JoBlo.com|accessdate=May 11, 2020}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 4 юни 2021 г. || [[Заклинанието 3: Демоничният убиец]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, Atomic Monster Productions и The Safran Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | [[Кон мечта]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cornerstone Films, Film4, Raw, Ingenious и Topic Studios<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/03/toni-collette-damian-lewis-dream-horse-film4-warner-bros-cornerstone-euros-lyn-1202574882/|title=Toni Collette & Damian Lewis To Star In ‘Dream Horse’ For Raw, Film4; Warner Bros UK, Cornerstone Also In The Saddle|last=Wiseman|first=Andreas|website=[[Deadline Hollywood]]|date=March 13, 2019|access-date=March 29, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 юни 2021 г. || [[Във висините]] § || копродукция с Likely Story, Endeavor Content и Scott Sanders Productions<ref name="McNary2018">{{cite journal |title=Lin-Manuel Miranda's ''In the Heights'' Sets Summer 2020 Release |first=Dave |last=McNary |date=June 7, 2018 |journal=Variety |url=https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |url-status=live |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180607211445/https://variety.com/2018/film/news/warner-bros-lin-manuel-miranda-in-the-heights-2020-release-1202836105/ |archivedate=2018-06-07 }}</ref><ref name="scoobdelay">{{cite news |last1=Galuppo |first1=Mia |title=Warner Bros. Delays Release of 'In the Heights,' 'Scoob!' Due to Coronavirus |url=https://www.hollywoodreporter.com/news/warner-bros-delays-release-heights-scoob-due-coronavirus-1285773 |accessdate=March 24, 2020 |work=The Hollywood Reporter |date=March 24, 2020 |language=en}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 2 юли 2021 г. || [[Без резки движения]] || разпространен от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 16 юли 2021 г. || [[Космически забивки: Нови легенди]] § || копродукция с [[Warner Animation Group]], Proximity и SpringHill Company<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 5 август 2021 г. || [[Отрядът самоубийци]] § || копродукция с [[DC Films]], Atlas Entertainment, The Safran Company, и Troll Court Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 20 август 2021 г. || [[Игра на спомени]] § || копродукция с FilmNation Entertainment, Kilter Films, и Michael De Luca Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{Cite web|last=Grobar|first=Anthony D'Alessandro,Matt|last2=D'Alessandro|first2=Anthony|last3=Grobar|first3=Matt|date=2021-05-04|title=‘Reminiscence’: Warner Bros. Sci-Fi Pic From ‘Westworld’ Co-Creator Lisa Joy Going A Week Earlier In August|url=https://deadline.com/2021/05/lisa-joy-sci-fi-thriller-reminiscence-sets-end-of-summer-release-1234696968/|access-date=2021-05-04|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 септември 2021 г. || [[Злокобен]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema и Atomic Monster Productions<ref name="HBOMaxR" group="N"/><ref name="Malignant">{{cite web|title=Warner Bros. Sets Date For James Wan's 'Malignant'; 'Godzilla Vs. Kong' To Open Closer To Easter|url=https://deadline.com/2021/01/godzilla-vs-kong-malignant-james-wan-release-dates-1234680931/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 септември 2021 г. || [[Какво означава да си добър човек]] § || копродукция с Malpaso Productions<ref name="HBOMaxR" group="N" /><ref>{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/sopranos-many-saints-of-newark-release-date-delay-1234878777/|title='Many Saints of Newark' Delayed to Fall 2021 (EXCLUSIVE)|work=[[Variety]]|last=Rubin|first=Rebecca|date=January 13, 2021|access-date=January 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 1 октомври 2021 г. || [[Светци на мафията]] § || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[HBO|HBO Films]] и Chase Films<ref>{{cite web|title=Warner Bros Dates 'Sopranos' Prequel 'Newark' For Fall 2020|url=https://deadline.com/2019/03/sopranos-prequel-movie-opens-september-2020-1202575803/|website=Deadline Hollywood|date=15 March 2019|accessdate=March 15, 2019}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2021 г. || [[Дюн (филм, 2021)|Дюн]] § || копродукция с Legendary Pictures и Villeneuve Films<ref name="HBOMaxR" group=N/><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2019/08/dune-baz-luhrmann-elvis-presley-movie-release-dates-1202660346/|title=Warner Bros. Dates Baz Luhrmann 'Elvis Presley' Movie, Shifts 'Dune' & More|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=2019-08-02|website=Deadline Hollywood|language=en|access-date=2019-08-03}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 19 ноември 2021 г. || [[Методът Уилямс]] § || копродукция с Overbrook Entertainment и Star Thrower Entertainment<ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 24 ноември 2021 г. || [[8-битова Коледа]] ‡ || продуциран от New Line Cinema и Star Thrower Entertainment<br>разпространява се от [[HBO|HBO Max]]<ref>{{cite web|title=Neil Patrick Harris Starring in Comedy '8-Bit Christmas' for HBO Max|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/neil-patrick-harris-starring-in-comedy-8-bit-christmas-for-hbo-max|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2021 г. || [[Матрицата: Възкресения]] § || копродукция с Village Roadshow Pictures, Venus Castina Productions и Deutscher Filmförderfonds<ref>{{Cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/12/11/matrix-4-sequel-release-date-revealed/|title=Matrix 4 New Release Date Revealed|website=Movies|language=en|access-date=2019-12-11}}</ref><ref name="HBOMaxR" group=N/> |- | style="text-align:right;" | 27 януари 2022 г. || [[Разпадането]] ‡ || копродукция с Clear Horizon, SSS Entertainment, The Burstein Company, 828 Media Capital и Clear Media Finance<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/07/warner-bros-takes-global-on-sxsw-multi-award-winner-the-fallout-for-hbo-max-1234800775/|title=Warner Bros Takes Global On SXSW Multi-Award Winner 'The Fallout' For HBO Max|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=July 27, 2021|access-date=July 27, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 10 февруари 2022 г. || [[Кими (филм)|Кими]] ‡ || продуциран от New Line Cinema<br>разпространен от HBO Max<ref>{{cite web|title=Steven Soderbergh To Direct New Line's 'KIMI' For HBO Max With Zoë Kravitz Set To Star|url=https://deadline.com/2021/02/steven-soderbergh-new-line-max-original-kimi-zoe-kravitz-1234700963/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 25, 2021|access-date=February 25, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Херцогът]] || английско разпространение<br>копродукция с Pathé, Ingenious Media, Neon Films и Screen Yorkshire |- | style="text-align:right;" | 4 март 2022 г. || [[Батман (филм, 2022)|Батман]] || копродукция с [[DC Films]] и 6th & Idaho |- | style="text-align:right;" | 31 март 2022 г. || [[Мечта за Марс]] ‡ || копродукция с New Line Cinema, Berlanti/Schechter Films и Entertainment 360<br>разпространен от HBO Max |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 15 април 2022 г. || [[Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор]] || копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/third-fantastic-beasts-movie-to-open-november-2021/|title = Third 'Fantastic Beasts' Movie to Open November 2021TheWrap}}</ref><ref>{{Cite web|last=Rubin|first=Rebecca|date=2020-11-09|title='Fantastic Beasts 3' Sets New Release Date|url=https://variety.com/2020/film/news/fantastic-beasts-3-new-release-date-1234826322/|access-date=2020-11-10|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | [[Операция „Дезинформация“]] || единствено разпространение във [[Великобритания]]<br>продуциран от Cohen Media Group, See-Saw Films, Archery Pictures, FilmNation Entertainment<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/warner-bros-colin-firth-kelly-macdonald-operation-mincemeat-january-7-uk-1234762743/|title=Warner Bros Dates Colin Firth & Kelly Macdonald-Starring 'Operation Mincemeat' For January 7 In UK|last=Grater|first=Tom|website=Deadline Hollywood|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 16 юни 2022 г. || [[Бащата на булката (филм, 2022)|Бащата на булката]] ‡ || копродукция LD Entertainment и Plan B Entertainment;<ref>{{cite web|title=Exclusive: 'Father of the Bride' Reboot with Latinx Cast in the Works at Warner Bros.|url=https://collider.com/father-of-the-bride-reboot-latinx-cast/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 24, 2020|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Gaz Alazraki To Direct Latinx 'Father Of The Bride' Pic For Warner Bros And Plan B|url=https://deadline.com/2021/02/gaz-alazraki-latinx-father-of-the-bride-pic-warner-bros-and-plan-b-1234686770/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=February 4, 2021|access-date=February 5, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Andy Garcia to Star in Cuban American 'Father of the Bride' Remake|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/andy-garcia-to-star-in-cuban-american-father-of-the-bride-remake|last1=Galuppo|first1=Mia|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 18, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> разпространен от HBO Max<br>първият филм на Warner Bros., който е пуснат под Warner Bros. Discovery след сливането на WarnerMedia-Discovery. |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Елвис (филм)|Елвис]] || копродукция с Bazmark Films и The Jackal Group |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> || [[DC Лигата на супер-любимците]] || копродукция с [[Warner Animation Group]], [[DC Comics|DC Entertainment]], Seven Bucks Productions, и A Stern Talking To |- | style="text-align:right;"| 23 септември 2022 г. || [[Не се тревожи, скъпа]] || копродукция с New Line Cinema и Vertigo Entertainment<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2019/film/news/olivia-wilde-dont-worry-darling-new-line-1203299357/|title=Olivia Wilde's Thriller 'Don't Worry Darling' Sells to New Line|website=Variety|last1=McNary|first1=Dave|date=August 12, 2019}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/olivia-wilde-dont-worry-darling-release-date-1234832176/|title=Olivia Wilde Unveils First Look At Her New Line Movie 'Don't Worry Darling' & Sets Release Date|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=September 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Черният Адам (филм)|Черният Адам]] || единствено разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, Seven Bucks Productions, FlynnPictureCo. и [[DC Films]]<ref>{{Cite web|url=https://www.instagram.com/p/B42odCrFF42/|title=@therock on Instagram: "The Man in Black ⚡️ Like most kids growing up, I dreamed about being a superhero. Having cool superpowers, fighting for what's right and…"|website=Instagram|language=en|access-date=2019-11-14}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/03/dwayne-johnson-black-adam-release-date-1234723471/|title=Dwayne Johnson Unveils 'Black Adam' Summer 2022 Release Date During NCAA Tourney Game|date=2021-03-28|website=[[Deadline Hollywood]]|language=en-US|access-date=2021-03-29}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 ноември 2022 г. || [[Крийд 3]] || единствено международно разпространение<br>продуциран от New Line Cinema, [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Balboa Productions, Chartoff-Winkler Productions и Proximity Media<ref>{{Cite web|date=2021-03-10|title=Michael B. Jordan Ready To Fight For New Title As Director Of 'Creed III'; MGM Dates Film For Thanksgiving 2022|url=https://deadline.com/2021/03/michael-b-jordan-director-creed-3-film-mgm-1234711695/|access-date=2021-03-11|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 декември 2022 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Шазам: Яростта на боговете]] || копродукция с New Line Cinema, [[DC Films]] и Mad Ghost Productions<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-shazam-2-to-be-released-april-2022/|title=New Line Dates DC Comics 'Shazam 2' to Be Released April 2022|date=2019-12-12|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-12}}</ref> |- | style="text-align:right;" | декември 2022 г. || ''[[Scoob!: Holiday Haunt]]'' ‡ || копродукция с [[Warner Animation Group]]<br>разпространява се от HBO Max |- | style="text-align:right;" | 17 март 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Аквамен и изгубеното кралство]] || копродукция с [[DC Films]], Atomic Monster Productions и The Safran Company |- | style="text-align:right;" | 21 април 2023 г.<ref>{{cite web|date=July 11, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2022/07/salems-lot-release-date-change-2023-1235061343/|title=Theatrical Release Of Stephen King Pic ''Salem's Lot'' Moves From Post Labor Day To Spring 2023; ''House Party'' Undated On HBO Max|access-date=July 11, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> || [[Сейлъмс Лот (филм)|Сейлъмс Лот]] || копродукция с New Line Cinema, Atomic Monster Productions и Vertigo Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 юни 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Светкавицата (филм)|Светкавицата]] || копродукция с [[DC Films]], The Disco Factory и Double Dream<ref>{{Cite web|url=https://www.thewrap.com/dc-comics-the-flash-movie-july-2022-release-date/|title=DC Comics 'The Flash' Solo Movie Gets July 2022 Release Date|date=2019-12-11|website=TheWrap|language=en-US|access-date=2019-12-11}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/barbie-coyote-vs-acme-release-date-1235010330/|title=‘Barbie’ Heads To Summer 2023 – CinemaCon|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=April 26, 2022|access-date=April 26, 2022|work=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> || [[Барби (филм)|Барби]] || копродукция с Mattel Films, LuckyChap Entertainment и Heyday Films<ref>{{cite web|title=Wile E. Coyote Movie in the Works at Warner Bros.|url=https://variety.com/2018/film/news/wile-e-coyote-movie-coyote-vs-acme-warner-bros-1202919639/|last=McNary|first=Dave|work=[[Variety]]|date=August 29, 2018|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases">{{cite web|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=December 23, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 август 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Мега звяр 2]] || копродукция с Gravity Pictures, Flagship Entertainment и Di Bonaventura Pictures<ref>{{cite web |url= https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/the-meg-2-finds-its-director-with-rebecca-filmmaker-ben-wheatley-exclusive |title= 'The Meg 2' Finds Its Director With 'Rebecca' Filmmaker Ben Wheatley (Exclusive) |last= Kit|first= Borys |website= [[The Hollywood Reporter]] |date= October 23, 2020 |access-date= October 23, 2020 }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 октомври 2023 г. || [[Дюн (филм, 2021)|Дюн: Втора част]] || копродукция с Legendary Pictures<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/dune-part-two-greenlit-set-for-2023-theatrical-release-by-warner-bros-and-legendary/|title='Dune: Part Two' Greenlit, Set for 2023 Theatrical Release by Warner Bros. and Legendary|last=Fuster|first=Jeremy|date=October 26, 2021|access-date=October 26, 2021|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 15 декември 2023 г.<ref name="BlackAdamReleaseDate"/> || [[Уонка]] || копродукция с Heyday Films<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2021/01/warner-bros-dates-willy-wonka-prequel-for-2023-with-david-heyman-producing-1234676229/|title=Warner Bros. Dates 'Willy Wonka' Prequel For 2023 With David Heyman Producing|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=January 19, 2021|access-date=January 19, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 20 декември 2023 г. || [[Пурпурен цвят]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|title=Spielberg, Oprah Bringing 'Color Purple' to Big Screen (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/color-purple-get-movie-musical-treatment-1156951|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=November 2, 2018|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases">{{cite web|title=Warner Bros. to Release 'Mad Max: Fury Road' Prequel and 'The Color Purple' Musical in Theaters in 2023|url=https://variety.com/2020/film/news/warner-bros-mad-max-fury-road-color-purple-1234874609/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=December 23, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 февруари 2024 г. || [[Тото]] || копродукция с [[Warner Animation Group]]<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/blue-beetle-last-train-to-new-york-toto-warner-bros-dates-movie-release-dates-1234893356/|title=Warner Bros Dates 'Blue Beetle', 'Last Train To New York' & 'Toto' For 2023 & Beyond|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 16, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 12 април 2024 г. || [[Властелинът на пръстените: Войната на Рохирим]] || копродукция с New Line Cinema, [[Warner Bros. Animation]] и Sola Entertainment<ref name="Announcement">{{cite web |last=Vary |first=Adam B. |date=June 10, 2021 |title='Lord of the Rings' Anime Feature Fast-Tracked by New Line Cinema and Warner Bros. Animation |url=https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210610182410/https://variety.com/2021/film/news/lord-of-the-rings-anime-the-war-of-the-rohirrim-new-line-cinema-warner-bros-animation-1234993740/ |archive-date=June 10, 2021 |access-date=June 11, 2021 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{Cite web|last=Vary|first=Adam B.|date=2022-02-14|title='Lord of the Rings: The War of the Rohirrim' Anime Feature Set for April 2024 Release by Warner Bros. (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2022/film/news/lord-of-the-rings-the-war-of-the-rohirrim-release-date-1235181646/|access-date=2022-02-14|website=Variety|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 24 май 2024 г. || ''[[Furiosa]]'' || копродукция с Village Roadshow Pictures и Kennedy Miller Mitchell<ref>{{cite web|title='Mad Max' Spinoff 'Furiosa' In The Works At Warners With George Miller Directing & Anya Taylor-Joy In Title Role; Chris Hemsworth & Yahya Abdul-Mateen II Along For Ride|url=https://deadline.com/2020/10/furiosa-mad-max-spinoff-george-miller-anya-taylor-joy-chris-hemsworth-1234596503/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=October 13, 2020|access-date=December 29, 2020}}</ref><ref name="2023 releases"/> |} == Вижте също == * [[Списък с анимационните филми на Уорнър Брос.]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Бележки == {{notelist}} {{reflist|group="nb"}} {{reflist|group=N}} == Източници == <references /> {{Филми на Уорнър Брос}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Уорнър Брос.]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] snrv0f2oq15eolku7yhwbd1jwcs5bqg 0 788821 11464566 11437131 2022-07-20T10:32:52Z Sweet 20 218325 /* Видеоклипове */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Емануела (певица)|Емануела]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Емануела (певица)|Емануела]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 60 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Емануела (певица)|Емануела]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 60 видеоклипа. Певицата работи с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“ от 2006 до 2015 г. От 2015 г. има договор с „[[Пайнер]]“. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/4640761- Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Запознай я с мен''''' || * Издаден: май 2008 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Да си плащал'' * ''Аз'' * ''Мили мой, ангел мой'' * ''Нищо мъжко'' * ''Само за мен'' * ''Запознай я с мен'' * ''Предавам се (DJ Pantelis Istanbul Mix)'' * ''Миг поне'' * ''Дълго, сладко'' * ''Мили мой, ангел мой (DJ Pantelis ремикс)'' |- | '''''Буря от емоции''''' || * Издаден: 30 септември 2010 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: CD || * ''Досещай се сам'' * ''Данък любов (трио с [[Румънеца и Енчев]])'' * ''Големите рога'' * ''Отзад мини'' * ''На повикване'' * ''Късам ти нервите'' * ''Духай'' * ''Мълчи и ме целувай'' * ''Празни думи'' * ''Всичко се връща'' * ''Аплодисменти за лъжеца'' * ''Нищо не знаеш (дует с [[Крум (певец)|Крум]])'' * ''Празни думи (DJ Pantelis ремикс)'' * ''Всичко се връща ([[Дийп Зоун Проджект|Deep Zone]] ремикс)'' |- | '''''Емануела''''' || * Издаден: 8 юли 2013 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Ара Мюзик]] * Формат: CD || * ''Тръпката'' * ''Емануела (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]])'' * ''Пълно перде'' * ''Пак скандал'' * ''Питам те последно (дует със Сердар Ортач)'' * ''Стой далече'' * ''За лека нощ'' * ''Преди употреба, прочети листовката'' * ''Крайна мярка'' * ''От моята уста (дует с Джордан)'' * ''Таралеж'' * ''Попитай за мен'' * ''Кой видял-видял (дует с [[Джина Стоева]])'' * ''Ром-пом-пом'' |- | '''''Нотариално заверен''''' || * Издаден: 25 октомври 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: CD || * ''Гледай ме на снимка'' * ''Без чувства'' * ''Още те обичам (дует с [[Константин (певец)|Константин]])'' * ''Нотариално заверен'' * ''Виновна'' * ''Пожелавам ти'' * ''Купих ти сърце (дует с Джордан)'' * ''Почти перфектен'' * ''5,6,7,8 (дует с [[Галин (певец)|Галин]])'' * ''Сменяй ме'' * ''Не ме заслужаваш (дует с Константин)'' * ''Като теб'' * ''Незабравима (ft. Мария Цветкова)'' * ''Съкровище (ft. Константин)'' * ''Да те имам'' * ''20 лева'' |} == Песни извън албум == * ''Василке, млада невесто'' (2007) * ''Самодивско цвете'' (2007) * ''Стига пък ти'' (2009) * ''Катастрофа'' (2009) * ''Нямам забележка'' (2013) * ''Не безпокойте'' (2014) * ''Трий ме'' (2014) * ''Гъзар бъди'' (2014) * ''Направи така'' (2018) * ''Скъпото се плаща'' (2019) * ''Я се успокой (дует с [[Илиян (певец)|Илиян]])'' (2019) * ''Предател'' (2019) * ''Аре, дърпай'' (2019) * ''Вечно свързани'' (2019) * ''Бензин (дует с Ариа)'' (2020) * ''Мамино синче (дует с [[Джия]])'' (2020) * ''Граници/Den Mporo (дует с Kyriacos Georgiou)'' (2020) * ''Направо в коша'' (2021) * ''В чуждите легла'' (2021) * ''Дърпай я (дует с [[Теди Александрова]])'' (2021) * ''Подводница'' (2021) * ''Изгубих те (дует със Syper Sa6)'' (2022) * ''Ако тръгна'' (2022) * Частно парти (дует с Антонио) (2022) == Видеоклипове == {| class=wikitable |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Само за мен || 2004 || Запознай я с мен || |- | Нищо мъжко || 2006 || Запознай я с мен || |- | Дълго, сладко || 2007 || Запознай я с мен || Красимир Илиев |- | Аз || 13.07.2007 || Запознай я с мен || |- | Мили мой, ангел мой || 20.11.2007 || Запознай я с мен || Деян Миличевич |- | Да си плащал || 08.04.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | Запознай я с мен || 02.07.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | На повикване || 05.10.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Празни думи || 04.12.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Късам ти нервите || 21.03.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Нищо не знаеш || 09.04.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Отзад мини || 11.12.2009 || Буря от емоции || Деян Миличевич |- | Всичко се връща || 12.04.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Големите рога || 14.06.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Данък любов || 22.07.2010 || Буря от емоции || Йордан Петков |- | Досещай се сам || 28.09.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Преди употреба, прочети листовката || 16.12.2010 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Питам те последно || 12.04.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Крайна мярка || 30.05.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | От моята уста || 06.10.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Попитай за мен || 29.11.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Пак скандал || 20.02.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Стой далече || 07.05.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Ром-пом-пом || 01.08.2012 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Емануела || 19.09.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Таралеж || 08.01.2013 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Тръпката || 16.05.2013 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Кой видял-видял || 26.07.2013 || Емануела 2013 || Front Line Cinema |- | Нямам забележка || 01.11.2013 || – || Йордан Петков |- | Не безпокойте || 13.02.2014 || – || Радостин Събев – ShoSho |- | Трий ме || 08.05.2014 || – || Николай Скерлев |- | Гъзар бъди || 24.09.2014 || – || Йордан Петков |- | Сменяй ме || 27.10.2015 || Нотариално заверен || Йордан Петков |- | Съкровище || 15.01.2016 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Като теб || 25.03.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 20 лева || 30.05.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Почти перфектен || 28.11.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Незабравима || 23.01.2017 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 5,6,7,8 || 07.03.2017 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Виновна || 02.05.2017 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Без чувства || 14.08.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Нотариално заверен || 22.01.2018 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Гледай ме на снимка || 30.04.2018 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Купих ти сърце || 11.07.2018 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Пожелавам ти || 17.09.2018 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Направи така || 23.11.2018 || – || Николай Скерлев |- | Скъпото се плаща || 21.02.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Я се успокой || 07.05.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Предател || 26.06.2019 || – || Николай Скерлев |- | Аре, дърпай || 23.09.2019 || – || Николай Скерлев |- | Вечно свързани || 02.12.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Бензин || 11.03.2020 || – || Виктор Антонов |- | Мамино синче || 17.06.2020 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Граници/Den Mporo || 01.10.2020 || – || Stavros Ntais |- | Направо в коша || 05.03.2021 || – || Добромир Николов |- | В чуждите легла || 26.05.2021 || – || Добромир Николов |- | Дърпай я || 03.08.2021 || – || Николай Скерлев |- | Подводница || 22.12.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Изгубих те || 14.02.2022 || – || Николай Скерлев |- | Ако тръгна || 21.04.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Частно парти || 17.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Крипто || 13.07.2022 || – || Добромир Николов |} == Източници == {{reflist}} * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0/albums Дискография на Емануела във Vmusic] * [https://emanuellafansgroupofficial.blogspot.com/p/blog-page.html?m=1 Биография и дискография на Емануела във фен сайта ѝ] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] f0o592em0qswb896a95vn2hpdb8u198 11464570 11464566 2022-07-20T10:33:38Z Sweet 20 218325 /* Песни извън албум */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Емануела (певица)|Емануела]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Емануела (певица)|Емануела]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 60 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Емануела (певица)|Емануела]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 60 видеоклипа. Певицата работи с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“ от 2006 до 2015 г. От 2015 г. има договор с „[[Пайнер]]“. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/4640761- Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Запознай я с мен''''' || * Издаден: май 2008 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Компактдиск|CD]] || * ''Да си плащал'' * ''Аз'' * ''Мили мой, ангел мой'' * ''Нищо мъжко'' * ''Само за мен'' * ''Запознай я с мен'' * ''Предавам се (DJ Pantelis Istanbul Mix)'' * ''Миг поне'' * ''Дълго, сладко'' * ''Мили мой, ангел мой (DJ Pantelis ремикс)'' |- | '''''Буря от емоции''''' || * Издаден: 30 септември 2010 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: CD || * ''Досещай се сам'' * ''Данък любов (трио с [[Румънеца и Енчев]])'' * ''Големите рога'' * ''Отзад мини'' * ''На повикване'' * ''Късам ти нервите'' * ''Духай'' * ''Мълчи и ме целувай'' * ''Празни думи'' * ''Всичко се връща'' * ''Аплодисменти за лъжеца'' * ''Нищо не знаеш (дует с [[Крум (певец)|Крум]])'' * ''Празни думи (DJ Pantelis ремикс)'' * ''Всичко се връща ([[Дийп Зоун Проджект|Deep Zone]] ремикс)'' |- | '''''Емануела''''' || * Издаден: 8 юли 2013 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Ара Мюзик]] * Формат: CD || * ''Тръпката'' * ''Емануела (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]])'' * ''Пълно перде'' * ''Пак скандал'' * ''Питам те последно (дует със Сердар Ортач)'' * ''Стой далече'' * ''За лека нощ'' * ''Преди употреба, прочети листовката'' * ''Крайна мярка'' * ''От моята уста (дует с Джордан)'' * ''Таралеж'' * ''Попитай за мен'' * ''Кой видял-видял (дует с [[Джина Стоева]])'' * ''Ром-пом-пом'' |- | '''''Нотариално заверен''''' || * Издаден: 25 октомври 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: CD || * ''Гледай ме на снимка'' * ''Без чувства'' * ''Още те обичам (дует с [[Константин (певец)|Константин]])'' * ''Нотариално заверен'' * ''Виновна'' * ''Пожелавам ти'' * ''Купих ти сърце (дует с Джордан)'' * ''Почти перфектен'' * ''5,6,7,8 (дует с [[Галин (певец)|Галин]])'' * ''Сменяй ме'' * ''Не ме заслужаваш (дует с Константин)'' * ''Като теб'' * ''Незабравима (ft. Мария Цветкова)'' * ''Съкровище (ft. Константин)'' * ''Да те имам'' * ''20 лева'' |} == Песни извън албум == * ''Василке, млада невесто'' (2007) * ''Самодивско цвете'' (2007) * ''Стига пък ти'' (2009) * ''Катастрофа'' (2009) * ''Нямам забележка'' (2013) * ''Не безпокойте'' (2014) * ''Трий ме'' (2014) * ''Гъзар бъди'' (2014) * ''Направи така'' (2018) * ''Скъпото се плаща'' (2019) * ''Я се успокой (дует с [[Илиян (певец)|Илиян]])'' (2019) * ''Предател'' (2019) * ''Аре, дърпай'' (2019) * ''Вечно свързани'' (2019) * ''Бензин (дует с Ариа)'' (2020) * ''Мамино синче (дует с [[Джия]])'' (2020) * ''Граници/Den Mporo (дует с Kyriacos Georgiou)'' (2020) * ''Направо в коша'' (2021) * ''В чуждите легла'' (2021) * ''Дърпай я (дует с [[Теди Александрова]])'' (2021) * ''Подводница'' (2021) * ''Изгубих те (дует със Syper Sa6)'' (2022) * ''Ако тръгна'' (2022) * ''Частно парти (дует с Антонио)'' (2022) * ''Крипто (трио с Киара и Вая)'' (2022) == Видеоклипове == {| class=wikitable |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Само за мен || 2004 || Запознай я с мен || |- | Нищо мъжко || 2006 || Запознай я с мен || |- | Дълго, сладко || 2007 || Запознай я с мен || Красимир Илиев |- | Аз || 13.07.2007 || Запознай я с мен || |- | Мили мой, ангел мой || 20.11.2007 || Запознай я с мен || Деян Миличевич |- | Да си плащал || 08.04.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | Запознай я с мен || 02.07.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | На повикване || 05.10.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Празни думи || 04.12.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Късам ти нервите || 21.03.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Нищо не знаеш || 09.04.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Отзад мини || 11.12.2009 || Буря от емоции || Деян Миличевич |- | Всичко се връща || 12.04.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Големите рога || 14.06.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Данък любов || 22.07.2010 || Буря от емоции || Йордан Петков |- | Досещай се сам || 28.09.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Преди употреба, прочети листовката || 16.12.2010 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Питам те последно || 12.04.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Крайна мярка || 30.05.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | От моята уста || 06.10.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Попитай за мен || 29.11.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Пак скандал || 20.02.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Стой далече || 07.05.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Ром-пом-пом || 01.08.2012 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Емануела || 19.09.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Таралеж || 08.01.2013 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Тръпката || 16.05.2013 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Кой видял-видял || 26.07.2013 || Емануела 2013 || Front Line Cinema |- | Нямам забележка || 01.11.2013 || – || Йордан Петков |- | Не безпокойте || 13.02.2014 || – || Радостин Събев – ShoSho |- | Трий ме || 08.05.2014 || – || Николай Скерлев |- | Гъзар бъди || 24.09.2014 || – || Йордан Петков |- | Сменяй ме || 27.10.2015 || Нотариално заверен || Йордан Петков |- | Съкровище || 15.01.2016 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Като теб || 25.03.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 20 лева || 30.05.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Почти перфектен || 28.11.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Незабравима || 23.01.2017 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 5,6,7,8 || 07.03.2017 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Виновна || 02.05.2017 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Без чувства || 14.08.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Нотариално заверен || 22.01.2018 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Гледай ме на снимка || 30.04.2018 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Купих ти сърце || 11.07.2018 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Пожелавам ти || 17.09.2018 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Направи така || 23.11.2018 || – || Николай Скерлев |- | Скъпото се плаща || 21.02.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Я се успокой || 07.05.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Предател || 26.06.2019 || – || Николай Скерлев |- | Аре, дърпай || 23.09.2019 || – || Николай Скерлев |- | Вечно свързани || 02.12.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Бензин || 11.03.2020 || – || Виктор Антонов |- | Мамино синче || 17.06.2020 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Граници/Den Mporo || 01.10.2020 || – || Stavros Ntais |- | Направо в коша || 05.03.2021 || – || Добромир Николов |- | В чуждите легла || 26.05.2021 || – || Добромир Николов |- | Дърпай я || 03.08.2021 || – || Николай Скерлев |- | Подводница || 22.12.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Изгубих те || 14.02.2022 || – || Николай Скерлев |- | Ако тръгна || 21.04.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Частно парти || 17.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Крипто || 13.07.2022 || – || Добромир Николов |} == Източници == {{reflist}} * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0/albums Дискография на Емануела във Vmusic] * [https://emanuellafansgroupofficial.blogspot.com/p/blog-page.html?m=1 Биография и дискография на Емануела във фен сайта ѝ] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] hwmvw50lszu75cw6wlbzjzzvkn7kkni 11464574 11464570 2022-07-20T10:35:08Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Емануела (певица)|Емануела]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Емануела (певица)|Емануела]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 60 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Дискографията на българската изпълнителка [[Емануела (певица)|Емануела]] се състои от 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 60 видеоклипа. Певицата работи с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“ от 2006 до 2015 г. От 2015 г. има договор с „[[Пайнер]]“. == Албуми == === Студийни албуми === '''Списък със студийни албуми''' <ref>[https://www.discogs.com/artist/4640761- Студийни албуми]</ref> {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | '''''Запознай я с мен''''' || * Издаден: май 2008 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Да си плащал'' * ''Аз'' * ''Мили мой, ангел мой'' * ''Нищо мъжко'' * ''Само за мен'' * ''Запознай я с мен'' * ''Предавам се (DJ Pantelis Istanbul Mix)'' * ''Миг поне'' * ''Дълго, сладко'' * ''Мили мой, ангел мой (DJ Pantelis ремикс)'' |- | '''''Буря от емоции''''' || * Издаден: 30 септември 2010 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: CD || * ''Досещай се сам'' * ''Данък любов (трио с [[Румънеца и Енчев]])'' * ''Големите рога'' * ''Отзад мини'' * ''На повикване'' * ''Късам ти нервите'' * ''Духай'' * ''Мълчи и ме целувай'' * ''Празни думи'' * ''Всичко се връща'' * ''Аплодисменти за лъжеца'' * ''Нищо не знаеш (дует с [[Крум (певец)|Крум]])'' * ''Празни думи (DJ Pantelis ремикс)'' * ''Всичко се връща ([[Дийп Зоун Проджект|Deep Zone]] ремикс)'' |- | '''''Емануела''''' || * Издаден: 8 юли 2013 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Ара Мюзик]] * Формат: CD || * ''Тръпката'' * ''Емануела (дует с [[Джордан (певец)|Джордан]])'' * ''Пълно перде'' * ''Пак скандал'' * ''Питам те последно (дует със Сердар Ортач)'' * ''Стой далече'' * ''За лека нощ'' * ''Преди употреба, прочети листовката'' * ''Крайна мярка'' * ''От моята уста (дует с Джордан)'' * ''Таралеж'' * ''Попитай за мен'' * ''Кой видял-видял (дует с [[Джина Стоева]])'' * ''Ром-пом-пом'' |- | '''''Нотариално заверен''''' || * Издаден: 25 октомври 2018 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: CD || * ''Гледай ме на снимка'' * ''Без чувства'' * ''Още те обичам (дует с [[Константин (певец)|Константин]])'' * ''Нотариално заверен'' * ''Виновна'' * ''Пожелавам ти'' * ''Купих ти сърце (дует с Джордан)'' * ''Почти перфектен'' * ''5,6,7,8 (дует с [[Галин (певец)|Галин]])'' * ''Сменяй ме'' * ''Не ме заслужаваш (дует с Константин)'' * ''Като теб'' * ''Незабравима (ft. Мария Цветкова)'' * ''Съкровище (ft. Константин)'' * ''Да те имам'' * ''20 лева'' |} == Песни извън албум == * ''Василке, млада невесто'' (2007) * ''Самодивско цвете'' (2007) * ''Стига пък ти'' (2009) * ''Катастрофа'' (2009) * ''Нямам забележка'' (2013) * ''Не безпокойте'' (2014) * ''Трий ме'' (2014) * ''Гъзар бъди'' (2014) * ''Направи така'' (2018) * ''Скъпото се плаща'' (2019) * ''Я се успокой (дует с [[Илиян (певец)|Илиян]])'' (2019) * ''Предател'' (2019) * ''Аре, дърпай'' (2019) * ''Вечно свързани'' (2019) * ''Бензин (дует с Ариа)'' (2020) * ''Мамино синче (дует с [[Джия]])'' (2020) * ''Граници/Den Mporo (дует с Kyriacos Georgiou)'' (2020) * ''Направо в коша'' (2021) * ''В чуждите легла'' (2021) * ''Дърпай я (дует с [[Теди Александрова]])'' (2021) * ''Подводница'' (2021) * ''Изгубих те (дует със Syper Sa6)'' (2022) * ''Ако тръгна'' (2022) * ''Частно парти (дует с Антонио)'' (2022) * ''Крипто (трио с Киара и Вая)'' (2022) == Видеоклипове == {| class=wikitable |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Само за мен || 2004 || Запознай я с мен || |- | Нищо мъжко || 2006 || Запознай я с мен || |- | Дълго, сладко || 2007 || Запознай я с мен || Красимир Илиев |- | Аз || 13.07.2007 || Запознай я с мен || |- | Мили мой, ангел мой || 20.11.2007 || Запознай я с мен || Деян Миличевич |- | Да си плащал || 08.04.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | Запознай я с мен || 02.07.2008 || Запознай я с мен || Николай Нанков |- | На повикване || 05.10.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Празни думи || 04.12.2008 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Късам ти нервите || 21.03.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Нищо не знаеш || 09.04.2009 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Отзад мини || 11.12.2009 || Буря от емоции || Деян Миличевич |- | Всичко се връща || 12.04.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Големите рога || 14.06.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Данък любов || 22.07.2010 || Буря от емоции || Йордан Петков |- | Досещай се сам || 28.09.2010 || Буря от емоции || Николай Нанков |- | Преди употреба, прочети листовката || 16.12.2010 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Питам те последно || 12.04.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Крайна мярка || 30.05.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | От моята уста || 06.10.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Попитай за мен || 29.11.2011 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Пак скандал || 20.02.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Стой далече || 07.05.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Ром-пом-пом || 01.08.2012 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Емануела || 19.09.2012 || Емануела 2013 || Николай Скерлев |- | Таралеж || 08.01.2013 || Емануела 2013 || Деян Миличевич |- | Тръпката || 16.05.2013 || Емануела 2013 || Йордан Петков |- | Кой видял-видял || 26.07.2013 || Емануела 2013 || Front Line Cinema |- | Нямам забележка || 01.11.2013 || – || Йордан Петков |- | Не безпокойте || 13.02.2014 || – || Радостин Събев – ShoSho |- | Трий ме || 08.05.2014 || – || Николай Скерлев |- | Гъзар бъди || 24.09.2014 || – || Йордан Петков |- | Сменяй ме || 27.10.2015 || Нотариално заверен || Йордан Петков |- | Съкровище || 15.01.2016 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Като теб || 25.03.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 20 лева || 30.05.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Не ме заслужаваш || 05.08.2016 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Почти перфектен || 28.11.2016 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Незабравима || 23.01.2017 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | 5,6,7,8 || 07.03.2017 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Виновна || 02.05.2017 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Без чувства || 14.08.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Още те обичам || 26.10.2017 || Нотариално заверен || Людмил Иларионов – Люси |- | Нотариално заверен || 22.01.2018 || Нотариално заверен || Bashmotion |- | Гледай ме на снимка || 30.04.2018 || Нотариално заверен || Станислав Христов – Стенли |- | Купих ти сърце || 11.07.2018 || Нотариално заверен || Николай Скерлев |- | Пожелавам ти || 17.09.2018 || Нотариално заверен || Александър Моллов |- | Направи така || 23.11.2018 || – || Николай Скерлев |- | Скъпото се плаща || 21.02.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Я се успокой || 07.05.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Предател || 26.06.2019 || – || Николай Скерлев |- | Аре, дърпай || 23.09.2019 || – || Николай Скерлев |- | Вечно свързани || 02.12.2019 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Бензин || 11.03.2020 || – || Виктор Антонов |- | Мамино синче || 17.06.2020 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Граници/Den Mporo || 01.10.2020 || – || Stavros Ntais |- | Направо в коша || 05.03.2021 || – || Добромир Николов |- | В чуждите легла || 26.05.2021 || – || Добромир Николов |- | Дърпай я || 03.08.2021 || – || Николай Скерлев |- | Подводница || 22.12.2021 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Изгубих те || 14.02.2022 || – || Николай Скерлев |- | Ако тръгна || 21.04.2022 || – || Станислав Христов – Стенли |- | Частно парти || 17.06.2022 || – || Людмил Иларионов – Люси |- | Крипто || 13.07.2022 || – || Добромир Николов |} == Източници == {{reflist}} * [https://www.vmusic.bg/artist/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0/albums Дискография на Емануела във Vmusic] * [https://emanuellafansgroupofficial.blogspot.com/p/blog-page.html?m=1 Биография и дискография на Емануела във фен сайта ѝ] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] iqi2zlkrv69yqxmli93lft8igogl256 0 789329 11463679 11368651 2022-07-19T13:39:58Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|музикант}} '''Димо Стоянов''' е български [[музикант]], [[композитор]], [[актьор]] и [[певец]]. Той е съосновател, [[Певец|вокалист]] и [[фронтмен]] на група [[П.И.Ф.|ПИФ]], както и основния автор на текстовете на песните на групата. == Биография == Роден е на 16 юли 1975 г. във [[Варна]]. Израства в Гръцката махала в родния си град. Баща му работи като озвучител в детския [[Пантомима|пантомимен]] [[куклен театър]] „[[Щурче (театър)|Щурче]]“, където и баба му е реквизитор. За първи път се докосва до музиката като много малък, когато започва да свири на цигулка, която по-късно заменя с китара. Във втори клас влиза в детската театрална група „Щурче“, където се запознава с бъдещи големи имена на българската театрална сцена като [[Мариус Куркински]] и [[Невена Бозукова]] от [[Аламинут]]. По-късно влиза в класа на [[Николина Георгиева]], която е основателка на куклената катедра в България. Завършва Химическия техникум във Варна. Чрез баща си, който често пътува в чужбина по работа, Димо успява да се докосне до най-популярната за това време световна и недостъпна в България музика. Възпитаник е на [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“]]. През 2001 г. музикантът се развежда с първата си съпруга. През 2012 г. Димо Стоянов се запознава с втората си съпруга – кастинг-режисьорката Люба Пиперова-Стоянова. Двамата имат и две дъщери.<ref>{{Cite journal|date=01/07/2018|title=„Менделсон“: Щурата любовна история на Димо от ПИФ и Люба|url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/mendelson-shturata-ljubovna-istorija-na-dimo-ot-pif-i-ljuba.html|journal=Менделсон: Димо от ПИФ и Люба}}</ref> Умира на 21 декември 2020 г. в следствие на усложнения от [[Коронавирусна болест 2019]].<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101392897/pochina-vokalistat-na-pif-dimo-stoanov|title=Почина от Covid-19 вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов|date=2021-12-20|work=Радио "София" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> === Музикална кариера === Всичко започва от любителски събирания за импровизирани репетиции на група приятели от блока в мазето на Димо. Като озвучител баща му успява да им помогне с нужното оборудване и техническа настройка. По-късно отива на прослушване за вокалист на група ''Тартор'', където много го харесват, но планът се проваля поради връщането на предишния вокалист. Въпреки това Димо се присъединява към групата като технически отговорник. Когато влиза в Химическия техникум, решава да сформира собствена група. Успява да убеди тогавашната директорка да отпусне средства за финансиране на училищен музикален състав и така си урежда нужните техника и място за репетиции. Същевременно, покрай Фестивалния комплекс във Варна, Димо става част от местната рок и блус музикална общост. Именно там се запознава с някои от хората, с които полагат основите на групата Resemblance, по-късно преименувана на P.I.F. като китариста Иван Велков например.<ref>{{Цитат книга|title=Приказката P.I.F.|year=2021|month=Септември|publisher=Scribens|location=София|isbn=978-619-7467-22-2|pages=14 – 88}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Стоянов, Димо}} [[Категория:Български певци]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] 0y5f8fh2d96gud3g7p0zf5numhaba0i 0 789733 11464504 11246105 2022-07-20T10:07:01Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Ина (певица)|Ина]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Ина (певица)|Ина]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 4 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 15 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската певица [[Ина (певица)|Ина]] е действащ изпълнител от 1998 до 2004 г. От 1999 г. работи с музикална компания „[[Ара Аудио-видео]]“. През 2009 г. се завръща на сцената и записва няколко песни, след което окончателно прекратява музикалната си кариера. През годините има издадени 4 [[Студиен албум|студийни]] албума и 15 видеоклипа. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Супер момиче<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/7325497-2 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1998 * Издател: Северозападна музикална компания * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''Супер момиче'' * ''Ох, Иване'' * ''Обещана любов'' * ''Иди си'' * ''Хей, момче'' * ''Раздяла'' * ''Мъжете са неверни'' * ''Виенско колело'' * ''Денят отново свършва'' |- | Зелено<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Зелено'' * ''Цуни, гуни'' * ''Върти, сучи'' * ''Ала, бала'' * ''Грях'' * ''Пак си тъжен'' * ''Обич моя'' * ''Чупи, купи'' * ''Едничка мечта'' * ''Голям и дебел'' * ''Дай, дай'' |- | Забранено-позволено<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Забранено-позволено'' * ''Дузпа, дузпа'' * ''1000 нежни целувки'' * ''Безкрайна фиеста'' * ''Звезден път'' * ''Коя е тя'' * ''Кротък и плах'' * ''Който иска получава'' * ''Хич не ми пука'' * ''Хей, ти'' * ''Не умувай'' * ''Ще молиш'' * ''Майстор вкъщи'' |- | Пленено сърце<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2002 * Издател: Ара Аудио-видео, [[Диапазон Рекърдс]] * Формат: MC, CD || * ''На всичко готова'' * ''Пленено сърце'' * ''Петият етаж'' * ''Истинска жена'' * ''Бездна'' * ''Грешна ли съм'' * ''Нямам сили'' * ''Лястовица бяла'' * ''Загадка'' * ''Ангел в нощта'' * ''Всичко ще ти дам'' * ''Нощна вихрушка'' |} == Самостоятелни песни == * ''Бяло и черно (с [[Кати (певица)|Кати]] и Влади Априлов)'' (2000) * ''Женската душа (дует с [[Джина Стоева]])'' (2001) * ''Скачай в играта'' (2004) * ''Остани'' (2009) * ''Хризантема'' (2009) * ''Луда съм, ангел съм'' (2009) * ''Crno more'' (2009) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Супер момиче || 1998 || Супер момиче || |- | Ох, Иване || 1998 || Супер момиче || |- | Зелено || 1999 || Зелено || |- | Върти, сучи || 2000 || Зелено || [[Магърдич Халваджиян]] |- | Цуни, гуни || 2000 || Зелено || [[Стилиян Иванов]] |- | Забранено-позволено || 2000 || Забранено-позволено || Магърдич Халваджиян |- | Звезден път || 2000 || Забранено-позволено || |- | Ще молиш || 2000 || Забранено-позволено || Стефан Савов |- | Женската душа || 2001 || – || Еди Багдасарян |- | Грешна ли съм || 2002 || Пленено сърце || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Петият етаж || 2002 || Пленено сърце || |- | На всичко готова || 2002 || Пленено сърце || |- | Пленено сърце || 2003 || Пленено сърце || |- | Лястовица бяла || 2003 || Пленено сърце || |- | Луда съм, ангел съм || 10.06.2009 || – || Ненчо Касъмов |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.vmusic.bg/artist/Ina/albums Дискография на Ина във Vmusic] * [https://web.archive.org/web/20171022085336/http://signal.bg/view_people.php?people_id=130&tab=albums&tab=bio Биография и дискография на Ина в Signal.bg] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 9a36b1no4t1seln60wpphz0am1myfzs 0 790292 11463896 11148337 2022-07-19T17:45:43Z 212.25.59.238 wikitext text/x-wiki '''Таралежът Соник''' ({{lang|en|Sonic the Hedgehog}}) е главният герой в поредицата видеоигри „[[Sonic the Hedgehog]]“ на [[Sega]], както и в много комикси и анимации. Той е [[антропоморфия|антропоморфен]] [[таралеж]], който може да се движи със [[свръхзвукова скорост]]. Негови създатели са програмистът Юджи Нака и художникът Наото Ошима.<ref name="Sega-16">{{cite web|first=Ken|last=Horowitz|url=http://www.sega-16.com/feature_page.php?id=42&title=Sega%20Stars:%20Yuji%20Naka|archive-url=https://web.archive.org/web/20101114041311/http://www.sega-16.com/feature_page.php?id=42&title=Sega%20Stars%3A%20Yuji%20Naka|archive-date=November 14, 2010|title=Sega Stars: Yuji Naka|work=Sega-16|access-date=November 14, 2010|date=June 22, 2005|url-status=dead}}</ref> Оригиналната игра „Sonic the Hedgehog“ от 1991 г. е пусната с цел Sega да има талисман, който да се конкурира с талисмана [[Марио]] на [[Nintendo]].<ref name="essential 50">{{cite web|first=Sam|last=Kennedy|publisher=1up.com|title=The Essential 50: Sonic the Hedgehog| url=http://www.1up.com/do/feature?cId=3134008| archive-url=https://web.archive.org/web/20040822083659/http://www.1up.com/do/feature?cId=3134008| url-status=dead| archive-date=August 22, 2004|access-date=March 8, 2015}}</ref><ref>Davis, Cameron and Shoemaker, Brad [https://web.archive.org/web/20070715195921/http://uk.gamespot.com/gamespot/features/video/hist_sonic/ The History of Sonic the Hedgehog], ''GameSpot''. Retrieved June 16, 2008.</ref> През 2020г. [[Парамаунт Пикчърс]] правят филма [[Соник: Филмът|"Соник филмът"]] с главен герой Соник. През 2022г. правят филма [[Соник: Филмът 2|"Соник филмът 2"]] с главни герои Соник [[Knuckles|Нъкълс]] и [[Tails|Теълс]]. {{мъниче|литературен герой}} == Източници == <references/> [[Категория:Измислени герои]] d59figfgdih3huel1s4u8xb1lnvk1kk 0 790444 11464551 11346716 2022-07-20T10:26:21Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Петра (певица)|Петра]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Петра (певица)|Петра]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 5 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 27 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската певица [[Петра (певица)|Петра]] е действащ изпълнител от 1998 до 2004 г. Работи с две музикални компании „[[Пайнер]]“ и „[[Съни Мюзик]]“. През 2009 г. се завръща на сцената и записва няколко песни, след което окончателно прекратява музикалната си кариера. През годините има издадени 5 [[Студиен албум|студийни]] албума и 27 видеоклипа. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | Хищна хиена<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/4572752-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1998 * Издател: [[Пайнер]] * Формат: [[Аудио касета|MC]], [[Компактдиск|CD]] || * ''Хищна хиена'' * ''Маргарити'' * ''Пачки'' * ''Любовен грях'' * ''Баба и тийнейджър'' * ''Автостоп'' * ''Що е любов'' * ''BMW кючек'' * ''Спомен'' * ''Убре-дя'' |- | Котаците и маците<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Клати, клати'' * ''Котаците и маците'' * ''Златна роза'' * ''Пак ще ме целуваш'' * ''Зоро'' * ''Без теб'' * ''Пурата кубинска'' * ''Няма раздели'' * ''Дай една ракия'' * ''Липсваш ми'' * ''Данъци'' * ''Дъра-бъра'' |- | Жената паяк<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Мечта'' * ''Жената паяк'' * ''Кеф ми е'' * ''Газ, халва'' * ''Влюбена'' * ''Обичам те'' * ''Обич'' * ''Парички'' * ''Наслука'' * ''Циганска любов'' * ''Sexy Girl'' * ''Без теб'' * ''Бойлер'' * ''Командира (ремикс)'' * ''Горски кралици'' * ''Грешница'' * ''Страстни думи'' * ''Жената паяк (инструментал)'' |- | La piovra<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2002 * Издател: Пайнер * Формат: MC, CD || * ''Глад, майка, глад'' * ''Сиренцето'' * ''Бабиното сладко'' * ''С вкус на шоколад'' * ''Кой'' * ''La Piovra'' * ''Горещи нощи'' * ''Страшен полицай'' * ''Кънчо милионера'' * ''Царя на Петра думаше'' |- | Искам да съм лейди<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2003 * Издател: [[Съни Мюзик]] * Формат: MC, CD || * ''Много си велик'' * ''Искам да съм лейди'' * ''С теб'' * ''Ха така, колега'' * ''Три карата'' * ''Защо аз'' * ''Ай, стига бе'' * ''Обичам греха'' * ''Дай супата'' * ''Сега е мой'' * ''Сладък край'' * ''Избери ме'' * ''Острието'' * ''Бонбон от любов'' |} == Самостоятелни песни == * ''Командира'' (1999) * ''Перденца'' (2000) * ''Скари, скари'' (2000) * ''Две сърца (дует с Алексис)'' (2001) * ''Гладна мечка'' (2001) * ''Жена в окови'' (2001) * ''Ела'' (2004) * ''SOS'' (2009) * ''Мистър „лоша карма“'' (2009) * ''Напук (с Теодорос и Дионисос)'' (2009) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Хищна хиена || 1998 || Хищна хиена |- | Пачки || 1998 || Хищна хиена |- | Любовен грях || 1998 || Хищна хиена |- | Автостоп || 1998 || Хищна хиена |- | Що е любов || 1998 || Хищна хиена |- | Маргарити || 1999 || Хищна хиена |- | BMW кючек || 1999 || Хищна хиена |- | Дай една ракия || 1999 || Котаците и маците |- | Зоро || 1999 || Котаците и маците |- | Котаците и маците || 1999 || Котаците и маците |- | Пурата кубинска || 1999 || Котаците и маците |- | Златна роза || 1999 || Котаците и маците |- | Липсваш ми || 2000 || Котаците и маците |- | Пак ще ме целуваш || 2000 || Котаците и маците |- | Данъци || 2000 || Котаците и маците |- | Скари, скари || 2000 || – |- | Жената паяк || 2000 || Жената паяк |- | Мечта || 2001 || Жената паяк |- | Парички || 2001 || Жената паяк |- | Без теб || 2001 || Жената паяк |- | Кеф ми е || 2001 || Жената паяк |- | Жена в окови || 2001 || – |- | Обич || 2001 || Жената паяк |- | Глад, майка, глад || 2002 || La piovra |- | La Piovra || 2002 || La piovra |- | Много си велик || 2003 || Искам да съм лейди |- | Ела || 2004 || – |- | Напук || 20.08.2009 || – |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://textove.com/petra Всички песни на Петра] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 711okbhuif6tuplgi645nt4icso7yr2 0 790624 11464557 11390854 2022-07-20T10:28:28Z Krisi tranchev.1999 114581 /* 2010-те години */ wikitext text/x-wiki Това е списък с филмите, продуцирани от [[Туентиът Сенчъри Фокс]] от 2000 до 2020 г. За ранните издания, вижте [[Списък с филмите на Туентиът Сенчъри Фокс (1935 – 1999)]]. == 2000-те години == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Премиера ! Заглавие ! Оригинално заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 11 февруари 2000 г. || [[Плажът]] || ''The Beach'' || копродукция с Figment Films |- | style="text-align:right;"| 15 февруари 2000 г. || [[Сивата сова]] || ''Grey Owl'' || разпространител във [[Великобритания]] и [[Германия]]; копродукция с Largo Entertainment и Allied Filmmakers; Columbia TriStar Pictures поддържа разпространяващите права в [[САЩ]], [[Universal Pictures]] го разпространява в [[Нидерландия]], а Remstar поддържа разпространяващите права в [[Канада]]. |- | style="text-align:right;"| 24 март 2000 г. || [[Тук на земята]] || ''Here on Earth'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;"| 28 април 2000 г. || [[Там, където е сърцето]] || ''Where the Heart Is'' || копродукция с Wind Dancer Films |- | style="text-align:right;"| 2 юни 2000 г. || [[Агент XXL]] || ''Big Momma's House'' || копродукция с Regency Enterprises, [[Мартин Лорънс|Runteldat Entertainment]], Friendly Productions, Taurus Films и Nina Saxon Film Design |- | style="text-align:right;"| 16 юни 2000 г. || [[Титан А.Е.]] || ''Titan A.E.'' || копродукция с David Kirschner Productions и Fox Animation Studios |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2000 г. || [[Аз, моя милост и Айрийн]] || ''Me, Myself & Irene'' || копродукция с Conundrum Entertainment |- | style="text-align:right;"| 14 юли 2000 г. || [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]] || ''X-Men'' || копродукция с Marvel Entertainment, Bad Hat Harry Productions и The Donners' Company |- | style="text-align:right;"| 21 юли 2000 г. || [[Прозрачно минало]] || ''What Lies Beneath'' || копродукция с DreamWorks Pictures и ImageMovers; международен разпространител |- | style="text-align:right;"| 18 август 2000 г. || [[Сънсет булевард]] || ''Sunset Strip'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 6 октомври 2000 г. || [[Диджимон: Филмът]] || ''Digimon: The Movie'' || копродукция с [[Fox Kids|Fox Kids Movies]], [[Freeform|Fox Family Films]], Toei Animation и Saban Entertainment |- | [[Земя на тигри]] || ''Tigerland'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions |- | style="text-align:right;"| 20 октомври 2000 г. || [[Шеметна сделка]] || ''Bedazzled'' || копродукция с Regency Enterprises, Trevor Albert Productions и Kirch Media |- | style="text-align:right;"| 3 ноември 2000 г. || [[Легенда за Багър Ванс]] || ''The Legend of Bagger Vance'' || копродукция с DreamWorks Pictures, международен разпространител |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 2000 г. || [[Мъже на честта]] || ''Men of Honor'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с State Street Pictures |- | style="text-align:right;"| 15 декември 2000 г. || [[Пич, къде ми е колата?]] || ''Dude, Where's My Car?'' || копродукция с Alcon Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2000 г. || [[Корабокрушенецът]] || ''Cast Away'' || разпространение в Северна Америка; копродукция с ImageMovers и Playtone; DreamWorks Pictures поддържа международните права |- | style="text-align:right;"| 23 февруари 2001 г. || [[Маймунджилъци]] || ''Monkeybone'' || копродукция с 1492 Pictures |- | style="text-align:right;"| 23 март 2001 г. || [[Не може да бъде]] || ''Say It Isn't So'' || копродукция с Conundrum Entertainment |- | style="text-align:right;"| 30 март 2001 г. || [[Някой като теб]] || ''Someone Like You'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;"| 11 април 2001 г. || [[Джоси и котенцата]] || ''Josie and the Pussycats'' || международно разпространение, споделено с [[Metro-Goldwyn-Mayer]]; копродукция с [[Universal Pictures]], Riverdale Productions и Marc Platt Productions |- | style="text-align:right;"| 20 април 2001 г. || [[Прецаканият Фреди]] || ''Freddy Got Fingered'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions |- | style="text-align:right;"| 1 юни 2001 г. || [[Мулен Руж (филм, 2001)|Мулен Руж]] || ''Moulin Rouge!'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|Награда „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>копродукция с Bazmark Films и Angel Studios |- | style="text-align:right;"| 22 юни 2001 г. || [[Доктор Дулитъл 2]] || ''Dr. Dolittle 2'' || копродукция с Davis Entertainment и Eddie Murphy Productions |- | style="text-align:right;"| 6 юли 2001 г. || [[Целувката на дракона]] || ''Kiss of the Dragon'' || копродукция с StudioCanal и EuropaCorp |- | style="text-align:right;"| 27 юли 2001 г. || [[Планетата на маймуните (филм, 2001)|Планетата на маймуните]] || ''Planet of the Apes'' || копродукция с The Zanuck Company |- | style="text-align:right;"| 21 септември 2001 г. || [[Всичко, което блести]] || ''Glitter'' || единствено разпространение в [[Северна Америка]]; [[Columbia Pictures]] поддържа международните и северноамерикански права за домашно видео; копродукция с Lawrence Mark Productions |- | style="text-align:right;"| 28 септември 2001 г. || [[Нито дума]] || ''Don't Say a Word'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, Village Roadshow Pictures, NPV Entertainment, Kopelson Entertainment, New Regency Productions, Further Films и Epsilon Motion Pictures (некредитиран) |- | style="text-align:right;"| 5 октомври 2001 г. || [[Убиец на пътя]] || ''Joy Ride'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Bad Robot Productions и LivePlanet |- | style="text-align:right;"| 19 октомври 2001 г. || [[От ада]] || ''From Hell'' || копродукция с Mace Neufeld Productions и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 9 ноември 2001 г. || [[Свалячът Хал]] || ''Shallow Hal'' || копродукция с Conundrum Entertainment |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 2001 г. || [[Черният рицар]] || ''Black Knight'' || копродукция с Regency Enterprises, [[Мартин Лорънс|Runteldat Entertainment]] и The Firm, Inc. |- | style="text-align:right;"| 30 ноември 2001 г. || [[В тила на врага]] || ''Behind Enemy Lines'' || копродукция с Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2001 г. || [[Невероятният Джо]] || ''Joe Somebody'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Kopelson Entertainment, Epsilon Motion Pictures и Atchity Entertainment International |- | style="text-align:right;"| 25 януари 2002 г. || [[Кунг Пу: Юмрукът на яростта]] || ''Kung Pow: Enter the Fist'' || копродукция с O Entertainment |- | style="text-align:right;"| 15 март 2002 г. || [[Ледена епоха]] || ''Ice Age'' || [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|номинация „Оскар“ за най-добър пълнометражен анимационен филм]]<br>копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;"| 5 април 2002 г. || [[Тежки престъпления]] || ''High Crimes'' || копродукция с Regency Enterprises, New Regency Productions и Monarch Pictures |- | style="text-align:right;"| 26 април 2002 г. || [[Живот или нещо подобно]] || ''Life or Something Like It'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions; копродукция с Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 10 май 2002 г. || [[Изневяра (филм, 2002)|Изневяра]] || ''Unfaithful'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 16 май 2002 г. || [[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват]] || ''Star Wars: Episode II – Attack of the Clones'' || единствено разпространение; продуциран от Lucasfilm |- | style="text-align:right;"| 21 юни 2002 г. || [[Специален доклад (филм)|Специален доклад]] || ''Minority Report'' || копродукция с DreamWorks Pictures, [[Amblin Entertainment]] и Cruise/Wagner Productions; театрален и международен разпространител за домашно видео |- | style="text-align:right;"| 28 юни 2002 г. || [[Първите 20 милиона]] || ''The First $20 Million Is Always the Hardest'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;"| 3 юли 2002 г. || [[Като Майк]] || ''Like Mike'' || копродукция с NBA Entertainment, Josephson Entertainment и Heller Highwater |- | style="text-align:right;"| 12 юли 2002 г. || [[Път към отмъщение]] || ''Road to Perdition'' || копродукция с DreamWorks Pictures; международен разпространител |- | style="text-align:right;"| 4 август 2002 г. || [[Обичам те, скъпа]] || ''I Love You Baby'' || копродукция с Strand Releasing |- | style="text-align:right;"| 6 септември 2002 г. || [[Зловеща страст]] || ''Swimfan'' || единствено разпространение в [[САЩ]] и по света, копродукция с Icon Productions, GreeneStreet Films и Cobalt Media Group, английско, австралийско и испанско разпространение от Icon International Productions |- | style="text-align:right;"| 11 октомври 2002 г. || [[Транспортер]] || ''The Transporter'' || копродукция с EuropaCorp, TF1 Films Production, Current Entertainment и Canal+ |- | style="text-align:right;"| 27 ноември 2002 г. || [[Соларис (филм, 2002)|Соларис]] || ''Solaris'' || копродукция с Lightstorm Entertainment |- | style="text-align:right;"| 13 декември 2002 г. || [[Барабанистът]] || ''Drumline'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;"| 10 януари 2003 г. || [[Бракувани]] || ''Just Married'' || копродукция с Mediastream IV и Robert Simonds Productions |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2003 г. || [[Дявол на доброто]] || ''Daredevil'' || копродукция с Regency Enterprises, Marvel Entertainment, New Regency Productions, Mace Neufeld Productions и Horseshoe Bay Productions |- | style="text-align:right;"| 4 април 2003 г. || [[Телефонна клопка]] || ''Phone Booth'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Zucker/Netter Productions |- | style="text-align:right;"| 16 април 2003 г. || [[Хванете Папи]] || ''Chasing Papi'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Robert Sounds Productions и Spirit Dance Entertainment |- | style="text-align:right;"| 2 май 2003 г. || [[Х-Мен 2]] || ''X2'' || копродукция с Marvel Entertainment, Bad Hat Harry Productions и The Donners' Company |- | style="text-align:right;"| 16 май 2003 г. || [[Долу любовта]] || ''Down with Love'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises и The Jinks/Cohen Company |- | style="text-align:right;"| 30 май 2003 г. || [[Погрешен завой]] || ''Wrong Turn'' || единствено разпространение в САЩ с Regency Enterprises; продуциран от Summit Entertainment и Constantin Film |- | style="text-align:right;"| 20 юни 2003 г. || [[От Джъстин до Кели]] || ''From Justin to Kelly'' || копродукция с 19 Entertainment |- | style="text-align:right;"| 11 юли 2003 г. || [[Лигата на необикновените]] || ''The League of Extraordinary Gentlemen'' || копродукция с Original Film, Angry Films, Skylark Productions, International Production Company и JD Productions |- | style="text-align:right;"| 5 септември 2003 г. || [[Господарят на греха]] || ''The Order'' || копродукция с Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 12 септември 2003 г. || [[Проклятието на обсебения]] || ''Hangman's Curse'' || международно разпространение; копродукция с Total Living Network, Namesake Entertainment и North by Northwest Productions |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 2003 г. || [[Присъда за продан]] || ''Runaway Jury'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Original Film, Skylark Productions и Dark Horse Entertainment |- | style="text-align:right;"| 14 ноември 2003 г. || [[Господар и командир: Далечният край на света]] || ''Master and Commander: The Far Side of the World'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>номинация за [[Златен глобус за най-добър филм – драма|„Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]<br>Разпространител за кино и домашно видео; копродукция с [[Universal Pictures]], Samuel Goldwyn Films и Miramax Films |- | style="text-align:right;"| 12 декември 2003 г. || [[Лепнат за теб]] || ''Stuck on You'' || копродукция с Conundrum Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2003 г. || [[Деца на килограм]] || ''Cheaper by the Dozen'' || копродукция с Robert Simonds Productions |- | style="text-align:right;"| 6 февруари 2004 г. || [[Хванете хлапето]] || ''Catch that Kid'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Mediastream IV и Mad Chance Productions |- | style="text-align:right;"| 23 февруари 2004 г. || [[Добре дошли в Музпорт]] || ''Welcome to Mooseport'' || копродукция с Mediastream IV |- | style="text-align:right;"| 25 февруари 2004 г. || [[Страстите Христови (филм)|Страстите Христови]] || ''The Passion of the Christ'' || разпространител за домашно видео; като Newmarket Films; копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 9 април 2004 г. || [[Съседка за секс]] || ''The Girl Next Door'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Daybreak и Epsilon Motion Pictures; да не се бърка с „Съседката“ от 1953 г., който е пуснат в същото студио. |- | style="text-align:right;"| 23 април 2004 г. || [[Мъж под прицел]] || ''Man on Fire'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, New Regency Productions и Scott Free Productions |- | style="text-align:right;"| 28 май 2004 г. || [[След утрешния ден]] || ''The Day After Tomorrow'' || копродукция с [[Lionsgate|Lions Gate Films]], Centropolis Entertainment и The Mark Gordon Company |- | style="text-align:right;"| 11 юни 2004 г. || [[Гарфилд]] || ''Garfield: The Movie'' || копродукция с Davis Entertainment и Paws, Inc. |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2004 г. || [[Големи топки]] || ''DodgeBall: A True Underdog Story'' || копродукция с Red Hour Productions |- | style="text-align:right;"| 16 юли 2004 г. || [[Аз, роботът (филм)|Аз, роботът]] || ''I, Robot'' || копродукция с Mediastream IV, Davis Entertainment, Lawrence Mark Productions и Overbrook Entertainment |- | style="text-align:right;"| 13 август 2004 г. || [[Пришълецът срещу Хищникът]] || ''Alien vs. Predator'' || копродукция с Davis Entertainment и Brandywine Productions |- | style="text-align:right;"| 3 септември 2004 г. || [[Папараци]] || ''Paparazzi'' || разпространител в САЩ и Испания; копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 24 септември 2004 г. || [[Дъщерята на президента]] || ''First Daughter'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions; копродукция с Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 6 октомври 2004 г. || [[Такси в Ню Йорк]] || ''Taxi'' || копродукция с EuropaCorp и Robert Simonds Productions |- | style="text-align:right;"| 17 декември 2004 г. || [[Полетът на феникса (филм, 2004)|Полетът на феникса]] || ''Flight of the Phoenix'' || копродукция с Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2004 г. || [[Дебелият Албърт]] || ''Fat Albert'' || копродукция с Davis Entertainment и SAH Enterprises |- | style="text-align:right;"| 14 януари 2005 г. || [[Електра (филм, 2005)|Електра]] || ''Elektra'' || копродукция с Regency Enterprises, New Regency Productions, Marvel Enterprises, Mace Neufeld Productions, Horseshoe Bay Productions и Epsilon Motion Pictures |- | style="text-align:right;"| 28 януари 2005 г. || [[Криеница (филм)|Криеница]] || ''Hide and Seek'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Tribeca Productions и Josephson Entertainment |- | style="text-align:right;"| 18 февруари 2005 г. || [[Заради Уин-Дикси]] || ''Because of Winn-Dixie'' || копродукция с Walden Media |- | style="text-align:right;"| 11 март 2005 г. || [[Роботи]] || ''Robots'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;"| 25 март 2005 г. || [[Познай кой]] || ''Guess Who'' || единствено международно разпространение; продуциран от [[Columbia Pictures]], Regency Enterprises, 3 Arts Entertainment, Tall Trees Productions и Katalyst Media |- | style="text-align:right;"| 8 април 2005 г. || [[Момиче за един сезон]] || ''Fever Pitch'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Conundrum Entertainment и Flower Films; римейк на „Футболна треска“ през 1997 г. |- | style="text-align:right;"| 6 май 2005 г. || [[Небесно царство]] || ''Kingdom of Heaven'' || копродукция с Scott Free Productions, Inside Track и Studio Babelsberg Motion Pictures GmbH |- | style="text-align:right;"| 19 май 2005 г. || [[Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите]] || ''Star Wars: Episode III – Revenge of the Sith'' || единствено разпространение; продуциран от Lucasfilm |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2005 г. || [[Мистър и мисис Смит (филм, 2005)|Мистър и мисис Смит]] || ''Mr. & Mrs. Smith'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Summit Entertainment, Original Film, Di Bonaventura Productions, Weed Road Pictures, Skylark Productions и Dark Horse Entertainment |- | style="text-align:right;"| 1 юли 2005 г. || [[Реванш (филм)|Реванш]] || ''Rebound'' || копродукция с Robert Simonds Productions и Runteldat Entertainment |- | style="text-align:right;"| 8 юли 2005 г. || [[Фантастичната четворка (филм, 2005)|Фантастичната четворка]] || ''Fantastic Four'' || копродукция с Constantin Film, Marvel Entertainment, 1492 Pictures и Bernd Eichinger Productions |- | style="text-align:right;"| 17 август 2005 г. || [[Суперкрос]] || ''Supercross'' || разпространител в САЩ; копродукция с Tag Entertainment и Clear Channel Entertainment, международно разпространение от Alliance Atlantis |- | style="text-align:right;"| 2 септември 2005 г. || [[Транспортер 2]] || ''Transporter 2'' || копродукция с EuropaCorp |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2005 г. || [[Поздрав от Манхатън]] || ''Little Manhattan'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Pariah Films |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2005 г. || [[Нищо общо]] || ''In Her Shoes'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Scott Free Productions и Deuce Three Productions |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 2005 г. || [[Остани]] || ''Stay'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Di Bonaventura Productions и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 2005 г. || [[Да преминеш границата]] || ''Walk the Line'' || [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|Награда „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>като Fox 2000 Pictures; копродукция с Konrad Pictures, Tree Line Films и Catfish Productions |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2005 г. || [[Диджеят]] || ''In the Mix'' || копродукция с [[Lionsgate|Lions Gate Films]]; международен разпространител |- | style="text-align:right;"| 16 декември 2005 г. || [[Камъкът на раздора]] || ''The Family Stone'' || като Fox 2000 Pictures |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2005 г. || [[Деца на килограм 2]] || ''Cheaper by the Dozen 2'' || копродукция с 21 Laps Entertainment и Dozen Canada Productions |- | style="text-align:right;"| 5 януари 2006 г. || [[Кралят на крадците (филм)|Кралят на крадците]] || ''The Thief Lord'' || единствено разпространение в САЩ, копродукция с Thema Production, Comet Film Produktion GmbH, Delux Productions, Future Films; [[Warner Bros. Pictures]] поддържа международните територии |- | style="text-align:right;"| 6 януари 2006 г. || [[Момчето на баба]] || ''Grandma's Boy'' || копродукция с Happy Madison Productions, Summit Entertainment и Level 1 Entertainment |- | style="text-align:right;"| 13 янари 2006 г. || [[Тристан и Изолда]] || ''Tristan & Isolde'' || копродукция с Scott Free Productions и Franchise Pictures |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2006 г. || [[Агент XXL 2]] || ''Big Momma's House 2'' || копродукция с Regency Enterprises, Runteldat Entertainment и Deep River Productions |- | style="text-align:right;"| 17 февруари 2006 г. || [[Романтичен филм (филм, 2006)|Романтичен филм]] || ''Date Movie'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Wayans Bros. Entertainment |- | style="text-align:right;"| 3 март 2006 г. || [[Аквамарин (филм)|Аквамарин]] || ''Aquamarine'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Storefront Pictures |- | style="text-align:right;"| 31 март 2006 г. || [[Ледена епоха 2: Разтопяването]] || ''Ice Age: The Meltdown'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;"| 21 април 2006 г. || [[Стражът]] || ''The Sentinel'' || копродукция с Regency Enterprises, Mace Neufeld Productions, Di Bonaventura Productions и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 12 май 2006 г. || [[Лош късмет (филм, 2006)|Лош късмет]] || ''Just My Luck'' || единствено разпространение, продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Cheyenne Enterprises и Silvercup Studios |- | style="text-align:right;"| 26 май 2006 г. || [[Х-Мен: Последният сблъсък]] || ''X-Men: The Last Stand'' || копродукция с Marvel Entertainment, Dune Entertainment, Ingenious Film Partners и The Donners' Company |- | style="text-align:right;"| 6 юни 2006 г. || [[Поличбата 666]] || ''The Omen'' || копродукция с Mace Neufeld Productions, Di Bonaventura Productions и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 16 юни 2006 г. || [[Гарфилд 2]] || ''Garfield: A Tail of Two Kitties'' || копродукция с Dune Entertainment, Ingenious Film Partners, Paws, Inc., Major Studio Partners и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 30 юни 2006 г. || [[Дяволът носи Прада (филм)|Дяволът носи Прада]] || ''The Devil Wears Prada'' || [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|номинация „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>като Fox 2000 Pictures; копродукция с Wendy Finerman Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 21 юли 2006 г. || [[Моята супер бивша]] || ''My Super Ex-Girlfriend'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Pariah Films; правата сега са собственост на [[Lionsgate|Lionsgate Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 28 юли 2006 г. || [[Джон Тъкър трябва да умре]] || ''John Tucker Must Die'' || копродукция с Landscape Productions, Dune Entertainment, Major Studio Partners и John US Productions |- | style="text-align:right;"| 1 септември 2006 г. || [[Идиокрация]] || ''Idiocracy'' || копродукция с Judgemental Films |- | style="text-align:right;"| 15 септември 2006 г. || [[Победител (филм)|Победител]] || ''Everyone's Hero'' || единствено разпространение; копродукция с IDT Entertainment, Arc Productions и Dan Krech Productions |- | style="text-align:right;"| 22 септември 2006 г. || [[Бандитки]] || ''Bandidas'' || копродукция с EuropaCorp и Canal+ |- | style="text-align:right;"| 13 октомври 2006 г. || [[Пехотинецът]] || ''The Marine'' || копродукция с [[WWE|WWE Studios]], Dune Entertainment и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 20 октомври 2006 г. || [[Флика]] || ''Flicka'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 3 ноември 2006 г. || [[Борат (филм)|Борат]] || ''Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan'' || [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|номинация „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>копродукция с Dune Entertainment и [[Саша Барън Коен|Four by Two Films]] |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 2006 г. || [[Добра година (филм)|Добра година]] || ''A Good Year'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Scott Free Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 ноември 2006 г. || [[Космическа Коледа]] || ''Deck the Halls'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions; копродукция с 1492 Pictures |- | style="text-align:right;"| 22 ноември 2006 г. || [[Изворът на живота]] || ''The Fountain'' || единствено международно разпространение (включително [[Франция]], [[Германия]], [[Швейцария]] и [[Австрия]]); продуциран от [[Warner Bros. Pictures]], Regency Enterprises и Protozoa Pictures |- | style="text-align:right;"| 15 декември 2006 г. || [[Ерагон (филм)|Ерагон]] || ''Eragon'' || копродукция с Dune Entertainment, Di Bonaventura Pictures и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2006 г. || [[Нощ в музея]] || ''Night at the Museum'' || копродукция с 21 Laps Entertainment, 1492 Pictures, Dune Entertainment и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;"| 26 януари 2007 г. || [[Епичен филм]] || ''Epic Movie'' || пуснат като Regency Enterprises; копродукция с New Regency Productions |- | style="text-align:right;"| 23 февруари 2007 г. || [[Рино 911: Маями]] || ''Reno 911!: Miami'' || единствено разпространение в [[Северна Америка]]; копродуциран от [[Comedy Central|Comedy Central Films]], Double Feature Films и Jersey Films; [[Paramount Pictures]] поддържа международните територии |- | style="text-align:right;"| 23 март 2007 г. || [[Очите на скалите 2]] || ''The Hills Have Eyes 2'' || пуснат от Fox Atomic; копродуциран от Dune Entertainment, Midnite Entertainment |- | style="text-align:right;"| 6 април 2007 г. || [[Пожарникарско куче]] || ''Firehouse Dog'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions |- | style="text-align:right;"| 13 април 2007 г. || [[Предводителят]] || ''Pathfinder'' || копродукция с Dune Entertainment и Phoenix Pictures |- | style="text-align:right;"| 11 май 2007 г. || [[28 седмици по-късно]] || ''28 Weeks Later'' || пуснат от Fox Atomic; копродукция с DNA Films |- | style="text-align:right;"| 15 юни 2007 г. || [[Фантастичната четворка и Сребърния сърфист]] || ''Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer'' || копродукция с Constantin Film, Marvel Entertainment, 1492 Pictures, Bernd Eichinger Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 27 юни 2007 г. || [[Умирай трудно 4]] || ''Live Free or Die Hard'' || копродукция с Cheyenne Enterprises, Dune Entertainment и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;"| 27 юли 2007 г. || [[Семейство Симпсън: Филмът]] || ''The Simpsons Movie'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с Gracie Films и Matt Groening Productions |- | style="text-align:right;"| 31 август 2007 г. || [[Смъртна присъда]] || ''Death Sentence'' || копродукция с Hyde Park Entertainment и Baldwin Entertainment Group; пуснат от Fox Atomic |- | style="text-align:right;"| 5 октомври 2007 г. || [[Търсачът: Началото на мрака]] || ''The Seeker: The Dark is Rising'' || копродукция с Walden Media и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 19 октомври 2007 г. || [[Отмъстителите (филм, 2007)|Отмъстителите]] || ''The Comebacks'' || разпространение от Fox Atomic; продукция от Tapestry Films |- | style="text-align:right;"| 16 ноември 2007 г. || [[Вълшебният Магориум]] || ''Mr. Magorium's Wonder Emporium'' || разпространител в САЩ; копродукция с Mandate Pictures и Walden Media |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 2007 г. || [[Хитман]] || ''Hitman'' || разпространител в САЩ; копродукция с EuropaCorp |- | style="text-align:right;"| 14 декември 2007 г. || [[Алвин и чипоносковците]] || ''Alvin and the Chipmunks'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Bagdasarian Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2007 г. || [[Ирония на съдбата 2]] || ''The Irony of Fate 2'' || Руски филм; копродукция с [[Русия 1]], Bazelevs Company и [[Мосфилм]] |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2007 г. || [[Пришълците срещу Хищника 2]] || ''Aliens vs. Predator: Requiem'' || копродукция с Davis Entertainment, Brandywine Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 10 януари 2008 г. || [[27 сватби]] || ''27 Dresses'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Spyglass Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 януари 2008 г. || [[Запознай се със спартанците]] || ''Meet the Spartans'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Wayans Bros. Entertainment |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2008 г. || [[Телепорт (филм)|Телепорт]] || ''Jumper'' || копродукция с Regency Enterprises, Dune Entertainment, Di Bonaventura Pictures, New Regency Productions, Skylark Productions и Epsilon Motion Pictures |- | style="text-align:right;"| 14 март 2008 г. || [[Хортън]] || ''Dr. Seuss' Horton Hears a Who!'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;"| 21 март 2008 г. || [[Призрачна бленда]] || ''Shutter'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Vertigo Entertainment и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 4 април 2008 г. || [[Островът на Ним]] || ''Nim's Island'' || пуснат като Walden Media; копродукция с Summit Entertainment; разпространение в САЩ |- | style="text-align:right;"| 25 април 2008 г. || [[Измама (филм, 2008)|Измама]] || ''Deception'' || разпространение в САЩ, копродукция с Media Rights Capital и Skylark Productions; пуснат от Fox Atomic |- | style="text-align:right;"| 9 май 2008 г. || [[Да си остане във Вегас]] || ''What Happens in Vegas'' || копродукция с Regency Enterprises, 21 Laps Entertainment, Mosaic Media Group, Dune Entertainment и Penn Station Entertainment |- | style="text-align:right;"| 13 юни 2008 г. || [[Явлението]] || ''The Happening'' || копродукция с Dune Entertainment, Spyglass Entertainment, Mace Neufeld Productions, Blinding Edge Pictures, Skylark Productions и UTV Motion Pictures |- | style="text-align:right;"| 11 юли 2008 г. || [[Срещи с Дейв]] || ''Meet Dave'' || копродукция с Regency Enterprises, Friendly Films, Dune Entertainment, Guy Walks Into a Bar Productions, Eddie Murphy Productions и Deep River Productions |- | style="text-align:right;"| 18 юли 2008 г. || [[Космически шимпанзета]] || ''Space Chimps'' || копродукция с Vanguard Animation, Odyssey Entertainment, Arc Productions и Studiopolis |- | style="text-align:right;"| 25 юли 2008 г. || [[Досиетата Х: Искам да повярвам]] || ''The X-Files: I Want to Believe'' || копродукция с Ten Thirteen Productions, Dune Entertainment и Crying Box Productions |- | style="text-align:right;"| 15 август 2008 г. || [[Огледала]] || ''Mirrors'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Original Film и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 20 август 2008 г. || [[Рокаджията]] || ''The Rocker'' || пуснат от Fox Atomic, копродукция с 21 Laps Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 29 август 2008 г. || [[Мисия Вавилон]] || ''Babylon A.D.'' || копродукция с One Race Films, StudioCanal, M6 Films, Canal+ и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 9 октомври 2008 г. || [[Адмирал (филм)|Адмирал]] || ''Admiral'' || руски филм |- | style="text-align:right;"| 10 октомври 2008 г. || [[Тайната на скрития град]] || ''City of Ember'' || пуснат като Walden Media; копродукция с Original Film и Playtone |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 2008 г. || [[Макс Пейн]] || ''Max Payne'' || копродукция с Remedy Entertainment, Dune Entertainment, Firm Films и Foxtor Productions |- | style="text-align:right;"| 31 октомври 2008 г. || [[Обсебването на Моли Хартли]] || ''The Haunting of Molly Hartley'' || копродукция с Freestyle Releasing |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2008 г. || [[Австралия (филм)|Австралия]] || ''Australia'' || копродукция с Bazmark Films и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 12 декември 2008 г. || [[Денят, в който Земята спря (филм, 2008)|Денят, в който Земята спря]] || ''The Day the Earth Stood Still'' || копродукция с 3 Arts Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 25 декември 2008 г. || [[Марли и аз]] || ''Marley & Me'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Sunswept Entertainment и Dune Entertainment |- | [[Операция Валкирия (филм)|Операция „Валкирия“]] || ''Valkyrie'' || единствено международно разпространение (включително [[САЩ]]); копродукция с [[MGM|MGM Distribution Co.]], [[United Artists]], Bad Hat Harry Productions, Cruise/Wagner Productions и Studio Babelsberg Motion Pictures |- | style="text-align:right;"| 9 януари 2009 г. || [[Булчински войни]] || ''Bride Wars'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, New Regency Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 30 януари 2009 г. || [[Твърде лично]] || ''Taken'' || копродукция с EuropaCorp и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 27 февурари 2009 г. || [[Уличен боец: Легендата за Чун Ли]] || ''Street Fighter: The Legend of Chun-Li'' || копродукция с Hyde Park Entertainment и Capcom |- | style="text-align:right;"| 27 март 2009 г. || [[12 рунда]] || ''12 Rounds'' || пуснат от Fox Atomic; копродукция с WWE Studios и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 10 април 2009 г. || [[Dragonball: Еволюция]] || ''Dragonball Evolution'' || копродукция с Dune Entertainment, Di Bonaventura Pictures, Star Overseas, Ingenious Film Partners, Big Screen Productions и Skylark Productions |- | style="text-align:right;"| 1 май 2009 г. || [[Х-Мен началото: Върколак]] || ''X-Men Origins: Wolverine'' || копродукция с Marvel Entertainment, The Donners' Company, Seed Productions, Ingenious Film Partners и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 май 2009 г. || [[Нощ в музея 2]] || ''Night at the Museum: Battle of the Smithsonian'' || копродукция с 21 Laps Entertainment, Ingenious Film Partners, 1492 Pictures и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 26 юни 2009 г. || [[Ледена епоха 3: Зората на динозаврите]] || ''Ice Age: Dawn of the Dinosaurs'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;"| 10 юли 2009 г. || [[Обичам те, Бет Купър]] || ''I Love You, Beth Cooper'' || пуснат от Fox Atomic, копродукция с 1492 Pictures, The Bridge Studios, Dune Entertainment и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;"| 21 август 2009 г. || [[След дипломирането]] || ''Post Grad'' || копродукция с Fox Searchlight Pictures, The Montecito Picture Company, Cold Spring Pictures и Dune Entertainment; пуснат от Fox Atomic |- | style="text-align:right;"| 4 септември 2009 г. || [[Луда по Стийв]] || ''All About Steve'' || като Fox 2000 Pictures, копродукция с Fortis Films, Radar Pictures и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;"| 18 септември 2009 г. || [[Страстите на Дженифър]] || ''Jennifer's Body'' || копродукция с Dune Entertainment; пуснат от Fox Atomic |- | style="text-align:right;"| 13 ноември 2009 г. || [[Фантастичният господин Фокс]] || ''Fantastic Mr. Fox'' || [[Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм|номинация „Оскар“ за най-добър пълнометражен анимационен филм]]<br>разпространител в [[САЩ]]; копродукция с Regency Enterprises, Indian Paintbrush, Dune Entertainment и American Empirical Pictures; Fox Searchlight Pictures поддържа международните права |- | style="text-align:right;"| 18 декември 2009 г. || [[Аватар (филм)|Аватар]] || ''Avatar'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – драма|Награда „Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]<br>копродукция с Lightstorm Entertainment, Dune Entertainment и Ingenious Film Partners, първият филм да използва логото през 2009 година. |- | style="text-align:right;"| 23 декември 2009 г. || [[Алвин и чипоносковците 2]] || ''Alvin and the Chipmunks: The Squeakquel'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Bagdasarian Productions, Dune Entertainment и Tall Trees Productions |} == 2010-те години == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Премиера ! Заглавие ! Оригинално заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 22 януари 2010 г. || [[Феята на зъбките (филм)|Феята на зъбките]] || ''Tooth Fairy'' || копродукция с Walden Media, Mayhem Pictures, Blumhouse Productions и Dune Entertainment; последният филм да използва логото през 1994 година |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 12 февруари 2010 г. || [[Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии]] || ''Percy Jackson & the Olympians: The Lightning Thief'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Di Bonaventura Pictures, 1492 Pictures, Sunswept Entertainment и Dune Entertainment |- | [[Моето име е Кхан]] || ''My Name Is Khan''<ref>{{cite journal | url=https://www.aveleyman.com/FilmCredit.aspx?FilmID=30052 | title=My Name is Khan | journal=Aveleyman}}</ref> || единствено международно разпространение (включително Хонг Конг); копродукция с Fox Searchlight Pictures и Image Nation Abu Dhabi |- | style="text-align:right;" | 19 март 2010 г. || [[Дневникът на един дръндьо (филм, 2010)|Дневникът на един дръндьо]] || ''Diary of a Wimpy Kid'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Dune Entertainment и Color Force |- | style="text-align:right;" | 9 април 2010 г. || [[Луда нощ]] || ''Date Night'' || копродукция с 21 Laps Entertainment и Dune Entertainment<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2010/film/markets-festivals/date-night-1117942539/|title=Date Night|last=Lowenstein|first=Lael|work=[[Variety]]|date=April 5, 2010|access-date=June 15, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 4 юни 2010 г. || [[Мармадюк (филм)|Мармадюк]] || ''Marmaduke'' || копродукция с Regency Enterprises, Davis Entertainment and Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 11 юни 2010 г. || [[А отборът]] || ''The A-Team''|| копродукция с Dune Entertainment, Scott Free Productions, Cannell Studios или Top Cow Productions |- | style="text-align:right;" | 25 юни 2010 г. || [[Истинска измама]] || ''Knight and Day'' || копродукция с Regency Enterprises и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 9 юли 2010 г. || [[Хищници (филм, 2010)|Хищници]] || ''Predators'' || копродукция с Dune Entertainment, Troublemaker Studios и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 юли 2010 г. || [[Рамона и Бийзъс]] || ''Ramona and Beezus'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Walden Media, Dune Entertainment и Di Novi Pictures |- | style="text-align:right;" | 20 август 2010 г. || [[Вампирите не струват]] || ''Vampires Suck'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises и New Regency Productions |- | style="text-align:right;" | 3 септември 2010 г. || [[Мачете (филм)|Мачете]] || ''Machete'' || разпространител в САЩ; копродукция с Dune Entertainment, Hyde Park Entertainment и Troublemaker Studios; Dimension Films поддържа международните права |- | style="text-align:right;" | 24 септември 2010 г. || [[Уолстрийт: Парите никога не спят]] || ''Wall Street: Money Never Sleeps'' || копродукция с Dune Entertainment и Edward Pressman Productions |- | style="text-align:right;" | 26 ноември 2010 г. || [[Любовта е опиат]] || ''Love & Other Drugs'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, New Regency Productions, Stuber Pictures, Bedford Falls Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 10 декември 2010 г. || [[Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“]] || ''The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Walden Media и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2010 г. || [[Пътешествията на Гъливер (филм, 2010)|Пътешествията на Гъливер]] || ''Gulliver's Travels'' || копродукция с Dune Entertainment и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2011 г. || [[Агент XXL 3: Еволюция]] || ''Big Mommas: Like Father Like Son'' || единствено разпространение, продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Runteldat Entertainment, The Collective и Friendly Films |- | style="text-align:right;" | 25 март 2011 г. || [[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]] || ''Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules'' || като Fox 2000 Pictures; копродуциран от Dune Entertainment и Color Force |- | style="text-align:right;" | 15 април 2011 г. || [[Рио (филм, 2011)|Рио]] || ''Rio'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" | 22 април 2011 г. || [[Вода за слонове]] || ''Water for Elephants'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с 3 Arts Entertainment, Flashpoint Entertainment, Dune Entertainment, Ingenious Media и Big Screen Productions |- | style="text-align:right;" | 1 юни 2011 г. || [[Марли и аз: Началото]] || ''Marley & Me: The Puppy Years''|| копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;" | 3 юни 2011 г. || [[Х-Мен: Първа вълна]] || ''X-Men: First Class''|| копродукция с Dune Entertainment, Marvel Entertainment, Bad Hat Harry Productions, The Donners' Company и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;" | 17 юни 2011 г. || [[Пингвините на Мистър Попър]] || ''Mr. Popper's Penguins'' || копродукция с Dune Entertainment и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;" | 1 юли 2011 г. || [[Монте Карло (филм)|Монте Карло]] || ''Monte Carlo'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Dune Entertainment и Di Novi Pictures |- | style="text-align:right;" | 5 август 2011 г. || [[Възходът на планетата на маймуните]] || ''Rise of the Planet of the Apes'' || копродукция с Chernin Entertainment, Dune Entertainment, Big Screen Productions, Ingenious Media и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;" | 12 август 2011 г. || [[Клуб Веселие: 3D концертният филм]] || ''Glee: The 3D Concert Movie'' || копродукция с Dune Entertainment и Ryan Murphy Productions |- | style="text-align:right;" | 30 септември 2011 г. || [[Точната бройка]] || ''What's Your Number?'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Contrafilm |- | style="text-align:right;" | 14 октомври 2011 г. || [[Силна година]] || ''The Big Year'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Red Hour Productions, Dune Entertainment, Deuce Three Productions и Sunswept Entertainment |- | style="text-align:right;" | 28 октомври 2011 г. || [[Дилъри на време]] || ''In Time'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions и Strike Entertainment |- | style="text-align:right;" | 9 декември 2011 г. || [[Бавачката]] || ''The Sitter'' || копродукция с Michael De Luca Productions, Rough House Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 16 декември 2011 г. || [[Алвин и чипоносковците 3: Чипо-Крушение]] || ''Alvin and the Chipmunks: Chipwrecked'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Bagdasarian Productions и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 декември 2011 г. || [[Купихме си зоопарк]] || ''We Bought a Zoo'' || копродукция с LBI Entertainment, Vinyl Films и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2011 г. || [[Най-мрачният час]] || ''The Darkest Hour'' || единствено международно разпространение; продуциран от Summit Entertainment, Regency Enterprises, New Regency Productions, Di Bonaventura Pictures, Skylark Productions и The Jacobson Company |- | style="text-align:right;" | 20 януари 2012 г. || [[Червените опашки]] || ''Red Tails'' || единствено разпространение в САЩ; копродукция с Lucasfilm, FilmNation Entertainment и Alliance Films |- | style="text-align:right;" | 3 февруари 2012 г. || [[Хроники]] || ''Chronicle'' || копродукция с Dune Entertainment и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;" | 17 февруари 2012 г. || [[Шпионски свалки]] || ''This Means War'' || копродукция с Dune Entertainment, Regency Enterprises, Robert Simonds Company и Overbrook Entertainment<ref>{{cite web|url=http://catalog.afi.com/Film/68415-THIS-MEANS-WAR|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=December 28, 2018|title=AFI&#124;Catalog}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 април 2012 г. || [[Тримата тъпаци]] || ''The Three Stooges'' || копродукция с Conundrum Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 8 юни 2012 г. || [[Прометей (филм)|Прометей]] || ''Prometheus'' || копродукция с Dune Entertainment и Scott Free Productions |- | style="text-align:right;" | 22 юни 2012 г. || [[Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири]] || ''Abraham Lincoln: Vampire Hunter'' || копродукция с Dune Entertainment и Skylark Productions |- | style="text-align:right;" | 13 юли 2012 г. || [[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]] || ''Ice Age: Continental Drift'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" | 27 юли 2012 г. || [[Съседска стража]] || ''The Watch'' || копродукция с 21 Laps Entertainment, Dune Entertainment, Big Screen Productions, Ingenious Film Partners и Ingenious Media |- | style="text-align:right;" | 3 август 2012 г. || [[Дневникът на един дръндьо: Горещници]] || ''Diary of a Wimpy Kid: Dog Days'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Dune Entertainment и Color Force |- | style="text-align:right;" | 28 септември 2012 г. || [[Нито крачка назад]] || ''Won't Back Down'' || пуснат от Walden Media; копродукция с Gran Via Productions; американски разпространител |- | style="text-align:right;" | 5 октомври 2012 г. || [[Твърде лично 2]] || ''Taken 2'' || копродукция с EuropaCorp, Skylark Productions и Canal+ |- | style="text-align:right;" | 26 октомври 2012 г. || [[Господари на вълните]] || ''Chasing Mavericks'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Walden Media и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 16 ноември 2012 г. || [[Линкълн (филм)|Линкълн]] || ''Lincoln'' || [[Оскар за най-добър филм|Номинация „Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – драма|Номинация „Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]<br>Международно разпространение; копродуциран от DreamWorks Pictures, Reliance Entertainment, Amblin Entertainment, Participant Media и The Kennedy/Marshall Company; американски разпространяващи права са поддържани от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Walt Disney Studios Motion Pictures]] чрез Touchstone Pictures |- | style="text-align:right;" | 23 ноември 2012 г. || [[Животът на Пи]] || ''Life of Pi'' || [[Оскар за най-добър филм|Номинация „Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – драма|Номинация „Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]<br>като Fox 2000 Pictures; копродукция с Dune Entertainment и Big Machine Studios |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2012 г. || [[Хаос вкъщи]] || ''Parental Guidance'' || копродукция с Walden Media, Chernin Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 18 януари 2013 г. || [[Покварен град]] || ''Broken City'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Inferno Distribution, Regency Enterprises, New Regency Productions, Emmett/Furla Films, Black Bear Pictures, Closest to the Hole Productions, Leverage Communications и Envision Entertainment |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2013 г. || [[Умирай трудно: Денят настъпи]] || ''A Good Day to Die Hard'' || копродукция с Dune Entertainment и Giant Pictures |- | style="text-align:right;" | 18 март 2013 г. || [[Чийч и Чонг: Анимационният филм]] || ''Cheech and Chong's Animated Movie'' || единствено международно разпространение; копродукция с Houston Curtis Pictures, Chamber Bros. Entertainment, Big Vision Entertainment и Ode Visuals |- | style="text-align:right;" | 22 март 2013 г. || [[Круд]] || ''The Croods'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]; първият филм на DreamWorks Animation да бъде разпространен от студиото |- | style="text-align:right;" | 27 март 2013 г. || [[Транс (филм)|Транс]] || ''Trance'' || английско разпространение, споделен с Pathé; копродукция с Film4 Productions, Ingenious Media, Cloud Eight Films, TSG Entertainment, Decibel Films и Indian Paintbrush; Fox Searchlight Pictures поддържа разпространяващите права в САЩ |- | style="text-align:right;" | 24 май 2013 г. || [[Тайната на горските пазители]] || ''Epic'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" rowspan="2" | 7 юни 2013 г. || [[Стажанти]] || ''The Internship'' || копродукция с Regency Enterprises, Wild West Picture Show, 21 Laps Entertainment и Dune Entertainment |- | [[Турбо (филм)|Турбо]] || ''Turbo'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;" | 28 юни 2013 г. || [[Нежна полиция]] || ''The Heat'' || копродукция с Chernin Entertainment и Dune Entertainment |- | style="text-align:right;" | 26 юли 2013 г. || [[Върколакът (филм)|Върколакът]] || ''The Wolverine'' || копродукция с TSG Entertainment, Bad Hat Harry Productions, Marvel Entertainment, [[Хю Джакман|Seed Productions]] и The Donners' Company |- | style="text-align:right;" | 7 август 2013 г. || [[Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Морето на чудовищата]] || ''Percy Jackson: Sea of Monsters'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Di Bonaventura Pictures, 1492 Pictures, Sunswept Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 август 2013 г. || [[Инцидента при прохода Дятлов]] || ''Devil's Pass'' || копродукция с IFC Films, Aldamisa Entertainment, A.R. Films, Non-Stop Production, Midnight Sun Pictures и K. Jam Media |- | style="text-align:right;" | 4 октомври 2013 г. || [[Надцакването]] || ''Runner Runner'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Original Film, Appian Way Productions и Double Feature Films |- | style="text-align:right;" | 11 октомври 2013 г. || [[Мачете убива]] || ''Machete Kills'' || разпространител в САЩ; копродукция с [[Universal Pictures]], Quick Draw Productions и Troublemaker Studios; Open Road Films поддържа международните права |- | style="text-align:right;" | 25 октомври 2013 г. || [[Съветникът]] || ''The Counselor'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment, Scott Free Productions, Nick Wechsler Productions и Chockstone Pictures |- | style="text-align:right;" | 1 ноември 2013 г. || [[Филомена (филм)|Филомена]] || ''Philomena'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с [[BBC|BBC Films]], BFI, Canal+, Ciné+, Magnolia Mae Films, Yucaipa Films и Baby Cow Productions |- | style="text-align:right;" | 8 ноември 2013 г. || [[Крадецът на книги (филм)|Крадецът на книги]] || ''The Book Thief'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment, Sunswept Entertainment и Studio Babelsberg |- | style="text-align:right;" | 20 декември 2013 г. || [[В света на динозаврите]] || ''Walking with Dinosaurs'' || разпространител в САЩ; копродукция с Reliance Entertainment, IM Global и Evergreen Films |- | style="text-align:right;" | 27 декември 2013 г. || [[Тайният живот на Уолтър Мити]] || ''The Secret Life of Walter Mitty'' || копродукция с TSG Entertainment, New Line Cinema, Red Hour Productions, Samuel Goldwyn Films и Blind Wink Productions |- | style="text-align:right;" | 3 януари 2014 г. || [[Мандела: Дългият път към свободата]] || ''Mandela: Long Walk to Freedom'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с Videovision Entertainment, Distant Horizon и Origin Pictures |- | style="text-align:right;" | 17 януари 2014 г. || [[Дяволски дълг]] || ''Devil's Due'' || копродукция с TSG Entertainment и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;" | 7 февруари 2014 г. || [[Пазители на наследството]] || ''The Monuments Men'' || международно разпространение; като Fox 2000 Pictures; копродукция с [[Columbia Pictures]], TSG Entertainment, LSC Corporation, Babelsberg Studios и Smokehouse Pictures |- | style="text-align:right;" | 28 февруари 2014 г. || [[Синът Божи]] || ''Son of God'' || копродукция с Lightworkers Media и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 7 март 2014 г. || [[Мистър Пибоди и Шърман]] || ''Mr. Peabody & Sherman'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]], Pacific Data Images и Bullwinkle Studios |- | style="text-align:right;" | 11 април 2014 г. || [[Рио 2]] || ''Rio 2'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" | 25 април 2014 г. || [[Отмъщение по женски]] || ''The Other Woman'' || копродукция с TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 май 2014 г. || [[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] || ''X-Men: Days of Future Past'' || копродукция с TSG Entertainment, Marvel Entertainment, Bad Hat Harry Productions, The Donners' Company, Ingenious Media и Big Screen Productions |- | style="text-align:right;" | 6 юни 2014 г. || [[Вината в нашите звезди (филм)|Вината в нашите звезди]] || ''The Fault in Our Stars'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Temple Hill Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 13 юни 2014 г. || [[Как да си дресираш дракон 2]] || ''How to Train Your Dragon 2'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;" | 11 юли 2014 г. || [[Зората на планетата на маймуните]] || ''Dawn of the Planet of the Apes'' || копродукция с TSG Entertainment, Chernin Entertainment, Ingenious Media, Big Screen Productions и Ingenious Film Partners |- | style="text-align:right;" | 15 август 2014 г. || [[Нека сме ченгета]] || ''Let's Be Cops'' || копродукция с TSG Entertainment и Kinberg Genre |- | style="text-align:right;" | 12 септември 2014 г. || [[Гордост (филм)|Гордост]] || ''Pride'' || английско разпространение, споделено с Pathé Distribution; копродукция с [[BBC|BBC Films]], Calamity Films, British Film Institute, Canal+, Ciné+ и Ingenious Media |- | style="text-align:right;" | 19 септември 2014 г. || [[Лабиринтът: Невъзможно бягство]] || ''The Maze Runner'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment, Mace Neufeld Productions, Gotham Group и Temple Hill Entertainment |- | style="text-align:right;" | 3 октомври 2014 г. || [[Не казвай сбогом]] || ''Gone Girl'' || копродукция с Regency Enterprises и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 17 октомври 2014 г. || [[Книгата на живота]] || ''The Book of Life'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с Reel FX Creative Studios |- | style="text-align:right;" | 7 ноември 2014 г. || [[Пингвините от Мадагаскар (филм)|Пингвините от Мадагаскар]] || ''Penguins of Madagascar'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] и Pacific Data Images |- | style="text-align:right;" | 5 декември 2014 г. || [[Пирамидата (филм)|Пирамидата]] || ''The Pyramid''|| великобритански филм; копродукция с Silvatar Media и Fox International Productions |- | style="text-align:right;" | 12 декември 2014 г. || [[Изход: Богове и царе]] || ''Exodus: Gods and Kings'' || копродукция с TSG Entertainment, Scott Free Productions, Chernin Entertainment и Babieka and Volcano Films |- | style="text-align:right;" | 19 декември 2014 г. || [[Нощ в музея 3: Тайната на гробницата]] || ''Night at the Museum: Secret of the Tomb'' || копродукция с TSG Entertainment, 21 Laps Entertainment и 1492 Pictures |- | style="text-align:right;" | 9 януари 2015 г. || [[Твърде лично 3]] || ''Taken 3'' || копродукция с EuropaCorp, Skylark Productions, M6 Films, Ciné+ и Canal+ |- | style="text-align:right;" | 6 февруари 2015 г. || [[Селма (филм)|Селма]] || ''Selma'' || английско разпространение, споделено с Pathé Distribution; копродукция с Harpo Films, Ingenious Media, Cloud Eight Films, Plan B Entertainment и Redgill Selma Productions; американското разпространение се поддържа от [[Paramount Pictures]] |- | style="text-align:right;" | 13 февруари 2015 г. || [[Kingsman: Тайните служби]] || ''Kingsman: The Secret Service'' || копродукция с TSG Entertainment, Marv Films, Cloudy Productions и Shangri-La Entertainment |- | style="text-align:right;" | 6 март 2015 г. || [[Кофти сделка]] || ''Unfinished Business'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, New Regency Productions, Escape Artists и Pariah Films |- | style="text-align:right;" | 27 март 2015 г. || [[У дома]] || ''Home'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;" | 2 април 2015 г. || [[Битката при Севастопол]] || ''Battle for Sevastopol'' || Руски филм |- | style="text-align:right;" | 10 април 2015 г. || [[Най-дългото пътуване]] || ''The Longest Ride'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment и Temple Hill Entertainment |- | style="text-align:right;" | 22 май 2015 г. || [[Полтъргайст (филм, 2015)|Полтъргайст]] || ''Poltergeist'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer|Metro-Goldwyn-Mayer Pictures]], Ghost House Pictures, Vertigo Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 29 май 2015 г. || [[Алоха]] || ''Aloha'' || единствено международно разпространение; копродукция с [[Columbia Pictures]], Regency Enterprises, LStar Capital, Vinyl Films, TSG Entertainment и Scott Rudin Productions<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/review/aloha-film-review-796217|title='Aloha': Film Review|last=Linden|first=Sherri|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=2015-05-28|access-date=2017-06-20}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 5 юни 2015 г. || [[Шпиони]] || ''Spy'' || копродукция с TSG Entertainment и Chernin Entertainment |- | style="text-align:right;" | 24 юли 2015 г. || [[Хартиени градове]] || ''Paper Towns'' || копродукция с Temple Hill Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 7 август 2015 г. || [[Фантастичната четворка (филм, 2015)|Фантастичната четворка]] || ''Fantastic Four'' || копродукция с Constantin Film, Marvel Entertainment, TSG Entertainment, Marv Films и Kinberg Genre; рестарт на [[Фантастичната четворка (филм, 2005)|едноименния филм от 2005 г.]] |- | style="text-align:right;" | 21 август 2015 г. || [[Хитмен: Агент 47]] || ''Hitman: Agent 47'' || копродукция с Giant Pictures, Daybreak Films и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 18 септември 2015 г. || [[Лабиринтът: В обгорените земи]] || ''Maze Runner: The Scorch Trials'' || копродукция с Mace Neufeld Productions, Gotham Group, Temple Hill Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 2 октомври 2015 г. || [[Марсианецът]] || ''The Martian'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|Награда „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>копродукция с Scott Free Productions и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 12 октомври 2015 г. || [[Суфражетка]] || ''Suffragette'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с Film4 Productions, BFI, Ingenious Media, Canal+, Ciné+ и Ruby Films |- | style="text-align:right;" | 16 октомври 2015 г. || [[Мостът на шпионите]] || ''Bridge of Spies'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>Международно разпространение като Fox 2000 Pictures; копродуциран от DreamWorks Pictures, Participant Media, Reliance Entertainment, [[Amblin Entertainment]], Marc Platt Productions, Studio Babelsberg; американското разпространение е поддържано от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Walt Disney Studios Motion Pictures]] чрез Touchstone Pictures |- | style="text-align:right;" | 6 ноември 2015 г. || [[Фъстъчета: Филмът]] || ''The Peanuts Movie'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" | 25 ноември 2015 г. || [[Виктор Франкенщайн]] || ''Victor Frankenstein'' || копродукция с Di Bonaventura Pictures, Davis Entertainment, Mace Neufeld Productions, Sunswept Entertainment, TSG Entertainment и Skylark Productions |- | style="text-align:right;" | 18 декември 2015 г. || [[Алвин и Чипоносковците: Голямото чипоключение]] || ''Alvin and the Chipmunks: The Road Chip'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Regency Enterprises, Bagdasarian Productions и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" rowspan="2" | 25 декември 2015 г. || [[Джой (филм)|Джой]] || ''Joy'' || [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия|номинация „Златен глобус“ за най-добър филм – мюзикъл или комедия]]<br>като Fox 2000 Pictures; копродукция с Davis Entertainment, Annapurna Pictures и TSG Entertainment |- | [[Завръщането]] || ''The Revenant'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>[[Златен глобус за най-добър филм – драма|Награда „Златен глобус“ за най-добър филм – драма]]<br>Представен от New Regency Production, Anonymous Content и RatPac Entertainment |- | style="text-align:right;" | 12 февруари 2016 г. || [[Дедпул (филм)|Дедпул]] || ''Deadpool''|| копродукция с Marvel Entertainment, Kinberg Genre и The Donners' Company<ref>{{cite web|url=https://www.screendaily.com/reviews/deadpool-review/5099623.article|title='Deadpool': Review|last=Grierson|first=Tim|work=Screen Daily|date=2016-02-07|access-date=2017-04-22}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 26 февруари 2016 г. || [[Еди Орела]] || ''Eddie the Eagle'' || разпространение извън [[Великобритания]], копродукция с [[Lionsgate|Lionsgate Films]], TSG Entertainment, Marv Films, Saville Productions и Babelsberg Studio |- | style="text-align:right;" | 4 март 2016 г. || [[Другата страна на вратата]] || ''The Other Side of the Door'' || разпространител в САЩ; копродукция с TSG Entertainment, Gotham Group и Skylark Productions |- | style="text-align:right;" | 25 март 2016 г. || [[Кунг-фу панда 3]] || ''Kung Fu Panda 3'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] и Oriental DreamWorks |- | style="text-align:right;" | 6 май 2016 г. || [[Флорънс (филм)|Флорънс]] || ''Florence Foster Jenkins'' || английско разпространение, споделено с Pathé Distribution; копродукция с T[[BBC|BBC Films]], Qwerty Films, Canal+ и Ciné+; [[Paramount Pictures]] поддържа северноамериканското разпространение<ref>{{cite web|url=http://www.empirecinemas.co.uk/synopsis/florence_foster_jenkins/f4951|title=Florence Foster Jenkins|website=Empire Cinemas|access-date=August 10, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 май 2016 г. || [[Х-Мен: Апокалипсис]] || ''X-Men: Apocalypse'' || копродукция с TSG Entertainment, The Donners' Company, Bad Hat Harry Productions и Marvel Entertainment |- | style="text-align:right;" | 24 юни 2016 г. || [[Денят на независимостта: Нова заплаха]] || ''Independence Day: Resurgence'' || копродукция с TSG Entertainment, Centropolis Entertainment и Electric Entertainment |- | style="text-align:right;" | 8 юли 2016 г. || [[Майк и Дейв си търсят гаджета]] || ''Mike and Dave Need Wedding Dates'' || копродукция с Chernin Entertainment и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 22 юли 2016 г. || [[Ледена епоха 5: Големият сблъсък]] || ''Ice Age: Collision Course'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] |- | style="text-align:right;" | 26 август 2016 г. || [[Жулиета (филм)|Жулиета]] || ''Julieta'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с El Deseo, Canal+, Ciné+, Television Española и Echo Lake Entertainment |- | style="text-align:right;" | 2 септември 2016 г. || [[Морган (филм)|Морган]] || ''Morgan'' || копродукция с Scott Free Productions, TSG Entertainment и Sunswept Entertainment |- | style="text-align:right;" | 30 септември 2016 г. || [[Домът на мис Перигрин за чудати деца]] || ''Miss Peregrine's Home for Peculiar Children'' || копродукция с TSG Entertainment, Chernin Entertainment и Tim Burton Productions |- | style="text-align:right;" | 21 октомври 2016 г. || [[Семейство Джоунс]] || ''Keeping Up with the Joneses'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Parkes+MacDonald Image Nation и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 4 ноември 2016 г. || [[Тролчета]] || ''Trolls'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;" | 23 ноември 2016 г. || [[Правилата не важат]] || ''Rules Don't Apply'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, Worldview Entertainment, New Regency Productions и RatPac Entertainment |- | style="text-align:right;" | 21 декември 2016 г. || [[Assassin's Creed (филм)|Assassin's Creed]] || ''Assassin's Creed'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, Ubisoft Motion Pictures, New Regency Productions, DMC Films и The Kennedy/Marshall Company<ref name="insight">{{cite web|url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|access-date=November 25, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 декември 2016 г. || [[Защо точно той?]] || ''Why Him?'' || копродукция с TSG Entertainment, 21 Laps Entertainment и Red Hour Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2016 г. || [[Скрити числа]] || ''Hidden Figures'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment, Tall Trees Productions, Chernin Entertainment и Levantine Films |- | style="text-align:right;" | 17 февруари 2017 г. || [[Лек за живот]] || ''A Cure for Wellness'' || единствено разпространение; продуциран от Regency Enterprises, Blind Wink Productions и New Regency Productions<ref name="insight-feb2017">{{cite web|url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |archive-url=https://web.archive.org/web/20170218043334/http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |title=Film releasaes |work=Variety Insight |archive-date=February 18, 2017 |access-date=April 22, 2017 |url-status=dead }}</ref> |- | style="text-align:right;" rowspan="2" | 3 март 2017 г. || [[Логан (филм)|Логан]] || ''Logan'' || копродукция с TSG Entertainment, Marvel Entertainment, The Donners' Company, Malpaso Productions и Hutch Parker Entertainment<ref name="insight-feb2017" /> |- | [[Къщата на вицекраля]] || ''Viceroy's House'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с [[BBC|BBC Films]], Ingenious Media и Bend It Films |- | style="text-align:right;" | 31 март 2017 г. || [[Бебе Бос]] || ''The Boss Baby'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref name="insight-feb2017" /> |- | style="text-align:right;" | 12 май 2017 г. || [[Ох, на мама]] || ''Snatched'' || копродукция с TSG Entertainment, Jenno Topping Enterprises, Chernin Entertainment и Feigco Entertainment<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" rowspan="2" | 19 май 2017 г. || [[Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи]] || ''Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment и Color Force<ref name="insight" /> |- | [[Пришълецът: Завет]] || ''Alien: Covenant'' || копродукция с TSG Entertainment, Blumhouse Productions и Scott Free Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 2 юни 2017 г. || [[Капитан Гащи: Първото епично приключение]] || ''Captain Underpants: The First Epic Movie'' || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] и Scholastic Entertainment<ref name="insight-feb2017" /><br>Последният филм на [[DreamWorks Animation]] да бъде разпространен от студиото |- | style="text-align:right;" | 14 юли 2017 г. || [[Войната за планетата на маймуните]] || ''War for the Planet of the Apes'' || копродукция с Chernin Entertainment и TSG Entertainment<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 22 септември 2017 г. || [[Kingsman: Златният кръг]] || ''Kingsman: The Golden Circle'' || копродукция с Marv Films, Shangri-La Entertainment, Cloudy Productions и TSG Entertainment |- | style="text-align:right;" | 6 октомври 2017 г. || [[Планината помежду ни]] || ''The Mountain Between Us'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Cube Vision, TSG Entertainment и Chernin Entertainment<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 10 ноември 2017 г. || [[Убийство в Ориент Експрес (филм, 2017)|Убийство в Ориент Експрес]] || ''Murder on the Orient Express'' || копродукция с TSG Entertainment, The Mark Gordon Company, Genre Films и Scott Free Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 15 декември 2017 г. || [[Бикът Фердинанд]] || ''Ferdinand'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] и Davis Entertainment<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 20 декември 2017 г. || [[Най-великият шоумен]] || ''The Greatest Showman'' || копродукция с TSG Entertainment, Chernin Entertainment, Jenno Topping Enterprises, Seed Productions и Lawrence Mark Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 22 декември 2017 г. || [[Вестник на властта]] || ''The Post'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>единствено разпространение в Северна Америка; копродукция с DreamWorks Pictures, Reliance Entertainment, TSG Entertainment, [[Amblin Entertainment]], Pascal Pictures и Star Thrower Entertainment;<ref name="insight" /><br> [[Universal Pictures]] поддържа националните територии. |- | style="text-align:right;" | 26 януари 2018 г. || [[Лабиринтът: Последният кандидат]] || ''Maze Runner: The Death Cure'' || копродукция с TSG Entertainment, Mace Neufeld Productions, Gotham Group и Temple Hill Entertainment<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 2 март 2018 г. || [[Червената лястовица]] || ''Red Sparrow'' || копродукция с TSG Entertainment, Jenno Topping Enterprises, Chernin Entertainment и Film Rites<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 16 март 2018 г. || [[С любов, Саймън]] || ''Love, Simon'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment и Berlanti Productions<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2015/10/simon-vs-the-homo-sapiens-agenda-fox-2000-1201597453/|title=YA Novel 'Simon Vs The Homo Sapiens Agenda' Acquired By Fox 2000|last=Fleming|first=Mike, Jr.|website=[[Deadline Hollywood]]|date=October 29, 2015|access-date=April 24, 2017}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 23 март 2018 г. || [[Не на себе си]] || ''Unsane'' || единствено международно разпространение; копродукция с Fingerprint Releasing, Bleecker Street, Regency Enterprises и Extension 765 handled U.S. rights |- | style="text-align:right;" | 18 май 2018 г. || [[Дедпул 2]] || ''Deadpool 2'' || копродукция с TSG Entertainment, Marvel Entertainment, Genre Films и The Donners' Company<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 3 август 2018 г. || [[Тъмна дарба]] || ''The Darkest Minds'' || копродукция с TSG Entertainment, 21 Laps Entertainment и Film Rites<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 14 септември 2018 г. || [[Хищникът (филм, 2018)|Хищникът]] || ''The Predator''|| копродукция с TSG Entertainment, Davis Entertainment, Silver Pictures, Dark Castle Entertainment и Lawrence Gordon Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 28 септември 2018 г. || [[Старецът и неговото оръжие]] || ''The Old Man & the Gun'' || единствено международно разпространение; Fox Searchlight Pictures поддържа американските права<br>копродукция с TSG Entertainment, Endgame Entertainment, Condé Nast Entertainment, Sailor Bear, Identity Films, Tango Productions и Wildwood Enterprises<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 12 октомври 2018 г. || [[Тежки времена в „Ел Роял“]] || ''Bad Times at the El Royale'' || копродукция с TSG Entertainment и Goddard Textiles<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 19 октомври 2018 г. || [[Омразата, която сееш]] || ''The Hate U Give'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Temple Hill Entertainment и State Street Pictures<ref>{{cite web|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/948123-the-hate-u-give-release-date-set-for-october|title=The Hate U Give Release Date Set for October|last1=Perry|first1=Spencer|website=ComingSoon.net|date=May 23, 2018|access-date=May 24, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 ноември 2018 г. || [[Бохемска рапсодия (филм)|Бохемска рапсодия]] || ''Bohemian Rhapsody'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>копродукция с Regency Enterprises, TSG Entertainment, New Regency Productions и GK Films<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 16 ноември 2018 г. || [[Вдовици]] || ''Widows'' || копродукция с Regency Enterprises, TSG Entertainment, New Regency Productions, Film4, See-Saw Films и Lammas Park Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 25 януари 2019 г. || [[Момчето, което можеше да бъде крал]] || ''The Kid Who Would Be King'' || копродукция с TSG Entertainment, Working Title Films и Big Talk Productions<ref name="insight" /> |- | style="text-align:right;" | 14 февруари 2019 г. || [[Алита: Боен ангел]] || ''Alita: Battle Angel'' || копродукция с TSG Entertainment, Lightstorm Entertainment<ref name="deadline.com">{{cite web|url=https://deadline.com/2018/09/dark-phoenix-alita-battle-angel-deadpool-gambit-release-date-changes-1202473229/|title='Alita' Flies Out Of Christmas, 'Dark Phoenix' To Rise Summer, 'Deadpool 2' Re-release Hits Sked, 'Gambit' Now 2020 – Fox Date Changes|first1=Anthony|last1=D'Alessandro|date=28 September 2018}}</ref> и Troublemaker Studios<br>Последният филм на [[20th Century Fox]] да бъде самостоятелно студио. |- | style="text-align:right;" | 17 април 2019 г. || [[Пробуждане (филм, 2019)|Пробуждане]] || ''Breakthrough'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с Franklin Entertainment и Unanimous Media; Първият филм да бъде пуснат след купуването от [[Дисни]], за да стане официален на [[20 март]] [[2019]] г. |- | style="text-align:right;" | 7 юни 2019 г. || [[Х-Мен: Тъмния феникс]] || ''Dark Phoenix'' || копродукция с TSG Entertainment, Genre Films, Hutch Parker Entertainment, Marvel Entertainment и The Donners' Company<ref name="deadline.com" /> |- | style="text-align:right;" | 12 юли 2019 г. || [[Ченге под наем]] || ''Stuber'' || копродукция с TSG Entertainment и GoldDay Productions |- | style="text-align:right;" | 9 август 2019 г. || [[Невероятния живот на Енцо]] || ''The Art of Racing in the Rain'' || като Fox 2000 Pictures; копродукция с TSG Entertainment, Original Film и Starbucks Entertainment |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2019 г. || [[Болка и величие]] || ''Pain and Glory'' || английско разпространение, споделено с Pathé Distribution; копродукция с El Deseo; пуснат от Sony Pictures Releasing International в [[Испания]] |- | style="text-align:right;" | 20 септември 2019 г. || [[Към звездите]] || ''Ad Astra'' || копродукция с Regency Enterprises, TSG Entertainment, Plan B Entertainment, RT Features, Keep Your Head Productions и Mad River Films |- | style="text-align:right;" | 27 септември 2019 г. || [[Джуди]] || ''Judy'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с [[BBC|BBC Films]], Calamity Films и BFI |- | style="text-align:right;" | 1 ноември 2019 г. || [[Терминатор: Мрачна съдба]] || ''Terminator: Dark Fate'' || международно разпространение чрез [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Buena Vista International]]; продуциран от Skydance Media, [[Paramount Pictures]], Tencent Pictures, TSG Entertainment и Lightstorm Entertainment |- | style="text-align:right;" | 15 ноември 2019 г. || [[Пълно ускорение]] || ''Ford v Ferrari'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>копродукция с Chernin Entertainment, TSG Entertainment и Turnpike Films |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2019 г. || [[Шпионски бъркотии]] || ''Spies in Disguise'' || като [[20th Century Animation|20th Century Fox Animation]]; копродукция с [[Blue Sky Studios]] и Chernin Entertainment; последният филм на Blue Sky |} == 2020-те години == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Премиера ! Заглавие ! Оригинално заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 10 януари 2020 г. || [[В дълбините]] || ''Underwater'' || копродукция с TSG Entertainment и Chernin Entertainment. Последният филм, пуснат под името на [[20th Century Fox]] преди да се преименува на 20th Century Studios от [[Дисни]] на [[17 януари]] [[2020]] г.<ref>{{cite web|url= https://variety.com/2020/film/news/disney-dropping-fox-20th-century-studios-1203470349/|title= Disney Drops Fox Name, Will Rebrand as 20th Century Studios, Searchlight Pictures|website=[[Variety]]|first=Adam|last=Vary|date=January 17, 2020|access-date=January 17, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Мис Свят (филм, 2020)|Мис Свят]] || ''Misbehaviour'' || английско разпространение, споделено с Pathé; копродукция с [[BBC|BBC Films]], BF, Ingenious Media и Left Bank Pictures. Последният филм на Pathé, който е пуснат под името на [[20th Century Fox]] преди да се преименува на 20th Century Studios от [[Дисни]] на [[17 януари]] [[2020]] г.<ref>{{cite web|url= https://variety.com/2020/film/news/disney-dropping-fox-20th-century-studios-1203470349/|title= Disney Drops Fox Name, Will Rebrand as 20th Century Studios, Searchlight Pictures|website=[[Variety]]|first=Adam|last=Vary|date=January 17, 2020|access-date=January 17, 2020}}</ref> |} == Източници == <references /> {{Филми на 20th Century Studios}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] e76x0ddml0hcnom5ql3snhw4e4whvu8 0 790906 11464502 11449525 2022-07-20T10:02:19Z 89.215.135.14 wikitext text/x-wiki '''{{Филм Негърски маймуни | име Брисомир Донков е красив = Тор: Любов и гръмотевици | име_оригинал = Thor: Love and Thunder | режисьори = Таика Уаитити | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Таика Уаитити<br>Дженифър Кейтин Робинсън | базиран_на = „Тор“<br>на [[Стан Лий]]<br>Лари Лийбър<br>Джак Кърби | актьори = [[Крис Хемсуърт]]<br>[[Крисчън Бейл]]<br>[[Теса Томпсън]]<br>[[Джейми Александър]]<br>[[Тайка Уайтити]]<br>[[Ръсел Кроу]]<br>[[Натали Портман]] | музика = Майкъл Джакино<br>Нами Мелумад | оператор = Бари Идоне | монтаж = Матю Шмидт<br>Питър С. Елиът<br>Тим Роше<br>Дженифър Вичиярело | сценография = Найджъл Фелпс | костюми = Мейс Рубео | филмово_студио = [[Марвел Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[музика]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 8 юли 2022 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 250 млн. долара | приходи = 15.7 млн. долара | предишна_част = „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017)<br>„[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019) | следваща_част = | свързани_продукции = [[Киновселената на Марвел]] | уебсайт = http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/ | код-IMDB = 10648342 | код-Allmovie = 720011 }} '''„Тор: Любов и гръмотевици“''' ({{lang|en|Thor: Love and Thunder}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[супергерой]]ски филм от 2022 г. за [[Тор (Марвел Комикс)|eдноименния персонаж]] на [[Марвел Комикс]], продуциран от „[[Марвел Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“.<ref name="PrattJune2021Yahoo">{{Cite web |last=Polowy |first=Kevin |date=June 14, 2021 |title=Chris Pratt hypes up 'Thor 4' and Chris Hemsworth: 'It's next-level. … He is a man-god in real life' |url=https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210614210839/https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |archive-date=June 14, 2021 |access-date=June 14, 2021 |website=[[Yahoo!]]}}</ref><ref name="GillanJune2021Collider">{{Cite web |last=Nemiroff |first=Perry |date=June 30, 2021 |title=Karen Gillan Teases a "Bonkers" Nebula in 'Thor 4' and Specifies James Gunn, The Russos, and Taika Waititi's Unique Contributions to the Character |url=https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210702000819/https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |archive-date=July 2, 2021 |access-date=July 3, 2021 |website=Collider}}</ref> Това е 29-ият филм в [[киновселената на Марвел]] и е продължение на филмите „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017) и „[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019). Режисьор е Таика Уайтити, който е съсценарист със Дженифър Кейтин Робинсън, и участват [[Крис Хемсуърт]] в ролята на Тор, заедно с [[Крисчън Бейл]], Теса Томпсън, Джейми Александър, Таика Уайтити, [[Ръсел Кроу]] и [[Натали Портман|Натали Портман. Васил Божков ми е Гадже]] == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Хемсуърт]] || [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] |- | [[Крисчън Бейл]] || Гор, убиецът на богове |- | [[Теса Томпсън]] || Брунхилда / Валкирия |- | [[Джейми Александър]] || Сиф |- | [[Тайка Уайтити]] || Корг |- | [[Ръсел Кроу]] || Зевс |- | [[Натали Портман]] || Джейн Фостър / Всемогъщият Тор |- | [[Крис Прат]] || Питър Куил / Звездния повелител |- | [[Дейв Батиста]] || Дракс Разрушителя |- | [[Брадли Купър]] || Енотът Рокет (глас) |- | [[Вин Дизел]] || Грут (глас) |- | [[Пом Клементиеф]] || Мантис |- | [[Карън Гилън]] || Небюла |- | [[Шон Гън]] || Краглин Обфонтери |- | [[Кат Денингс]] || Дарси Луис |- | [[Стелан Скарсгорд]] || Ерик Селвиг |- | [[Идрис Елба]] || Хаймдал |- | [[Индия Хемсуорт]] || Любов |- | [[Брет Голдстийн]] || Херкулес |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/}} * {{imdb title|10648342}} * {{Amg movie|720011}} * {{kino.dir.bg film|15368}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] khn5m8phj5n4k7luzcm83lpjp27m2ts 11464503 11464502 2022-07-20T10:05:18Z 89.215.135.14 wikitext text/x-wiki '''{{Филм Негърски маймуни | име Брисомир Донков е красив = Тор: Любов и гръмотевици | име_оригинал = Thor: Love and Thunder | режисьори = Таика Уаитити | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Таика Уаитити<br>Дженифър Кейтин Робинсън | базиран_на = „Тор“<br>на [[Стан Лий]]<br>Лари Лийбър<br>Джак Кърби | актьори = [[Крис Хемсуърт]]<br>[[Крисчън Бейл]]<br>[[Теса Томпсън]]<br>[[Джейми Александър]]<br>[[Тайка Уайтити]]<br>[[Ръсел Кроу]]<br>[[Натали Портман]] | музика = Майкъл Джакино<br>Нами Мелумад | оператор = Бари Идоне | монтаж = Матю Шмидт<br>Питър С. Елиът<br>Тим Роше<br>Дженифър Вичиярело | сценография = Найджъл Фелпс | костюми = Мейс Рубео | филмово_студио = [[Марвел Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[музика]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 8 юли 2022 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 250 млн. долара | приходи = 15.7 млн. долара | предишна_част = „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017)<br>„[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019) | следваща_част = | свързани_продукции = [[Киновселената на Марвел]] | уебсайт = http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/ | код-IMDB = 10648342 | код-Allmovie = 720011 }} '''„Тор: Любов и гръмотевици“''' ({{lang|en|Thor: Love and Thunder}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[супергерой]]ски филм от 2022 г. за [[Тор (Марвел Комикс)|eдноименния персонаж]] на [[Марвел Комикс]], продуциран от „[[Марвел Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“.<ref name="PrattJune2021Yahoo">{{Cite web |last=Polowy |first=Kevin |date=June 14, 2021 |title=Chris Pratt hypes up 'Thor 4' and Chris Hemsworth: 'It's next-level. … He is a man-god in real life' |url=https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210614210839/https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |archive-date=June 14, 2021 |access-date=June 14, 2021 |website=[[Yahoo!]]}}</ref><ref name="GillanJune2021Collider">{{Cite web |last=Nemiroff |first=Perry |date=June 30, 2021 |title=Karen Gillan Teases a "Bonkers" Nebula in 'Thor 4' and Specifies James Gunn, The Russos, and Taika Waititi's Unique Contributions to the Character |url=https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210702000819/https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |archive-date=July 2, 2021 |access-date=July 3, 2021 |website=Collider}}</ref> Това е 29-ият филм в [[киновселената на Марвел]] и е продължение на филмите „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017) и „[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019). Режисьор е Таика Уайтити, който е съсценарист със Дженифър Кейтин Робинсън, и участват [[Крис Хемсуърт]] в ролята на Тор, заедно с [[Крисчън Бейл]], Теса Томпсън, Джейми Александър, Таика Уайтити, [[Ръсел Кроу]] и [[Натали Портман|Натали Портман. Васил Божков ми е Гадже]] == Актьорски състав == Негъра от Кюстендил- Гаджето на баща си == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/}} * {{imdb title|10648342}} * {{Amg movie|720011}} * {{kino.dir.bg film|15368}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] 4xkvjik2jc6mfg7x6a2pxscd8gc311j 11464571 11464503 2022-07-20T10:33:48Z StanProg 7502 Премахнати [[Special:Contributions/89.215.135.14|редакции на 89.215.135.14]] ([[User talk:89.215.135.14|б]].), към версия на Rey Keshe wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тор: Любов и гръмотевици | име_оригинал = Thor: Love and Thunder | режисьори = Таика Уаитити | продуценти = Кевин Файги | сценаристи = Таика Уаитити<br>Дженифър Кейтин Робинсън | базиран_на = „Тор“<br>на [[Стан Лий]]<br>Лари Лийбър<br>Джак Кърби | актьори = [[Крис Хемсуърт]]<br>[[Крисчън Бейл]]<br>[[Теса Томпсън]]<br>[[Джейми Александър]]<br>[[Тайка Уайтити]]<br>[[Ръсел Кроу]]<br>[[Натали Портман]] | музика = Майкъл Джакино<br>Нами Мелумад | оператор = Бари Идоне | монтаж = Матю Шмидт<br>Питър С. Елиът<br>Тим Роше<br>Дженифър Вичиярело | сценография = Найджъл Фелпс | костюми = Мейс Рубео | филмово_студио = [[Марвел Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[музика]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 8 юли 2022 г. | времетраене = 119 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = 250 млн. долара | приходи = 15.7 млн. долара | предишна_част = „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017)<br>„[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019) | следваща_част = | свързани_продукции = [[Киновселената на Марвел]] | уебсайт = http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/ | код-IMDB = 10648342 | код-Allmovie = 720011 }} '''„Тор: Любов и гръмотевици“''' ({{lang|en|Thor: Love and Thunder}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[супергерой]]ски филм от 2022 г. за [[Тор (Марвел Комикс)|eдноименния персонаж]] на [[Марвел Комикс]], продуциран от „[[Марвел Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“.<ref name="PrattJune2021Yahoo">{{Cite web |last=Polowy |first=Kevin |date=June 14, 2021 |title=Chris Pratt hypes up 'Thor 4' and Chris Hemsworth: 'It's next-level. … He is a man-god in real life' |url=https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210614210839/https://www.yahoo.com/entertainment/chris-pratt-chris-hemsworth-thor-4-love-and-thunder-150143768.html |archive-date=June 14, 2021 |access-date=June 14, 2021 |website=[[Yahoo!]]}}</ref><ref name="GillanJune2021Collider">{{Cite web |last=Nemiroff |first=Perry |date=June 30, 2021 |title=Karen Gillan Teases a "Bonkers" Nebula in 'Thor 4' and Specifies James Gunn, The Russos, and Taika Waititi's Unique Contributions to the Character |url=https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210702000819/https://collider.com/thor-4-nebula-karen-gillan-taika-waititi-james-gunn/ |archive-date=July 2, 2021 |access-date=July 3, 2021 |website=Collider}}</ref> Това е 29-ият филм в [[киновселената на Марвел]] и е продължение на филмите „[[Тор: Рагнарок]]“ (2017) и „[[Отмъстителите: Краят]]“ (2019). Режисьор е Таика Уайтити, който е съсценарист със Дженифър Кейтин Робинсън, и участват [[Крис Хемсуърт]] в ролята на Тор, заедно с [[Крисчън Бейл]], Теса Томпсън, Джейми Александър, Таика Уайтити, [[Ръсел Кроу]] и [[Натали Портман]]. Премиерата на филма се състои във Театър „Ел Капитан“ в [[Холивуд]] на 23 юни 2022 г. и е пуснат във [[Съединените щати]] на 8 юли 2022 г. като част от четвъртата фаза на [[Киновселената на Марвел]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Хемсуърт]] || [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] |- | [[Крисчън Бейл]] || Гор, убиецът на богове |- | [[Теса Томпсън]] || Брунхилда / Валкирия |- | [[Джейми Александър]] || Сиф |- | [[Тайка Уайтити]] || Корг |- | [[Ръсел Кроу]] || Зевс |- | [[Натали Портман]] || Джейн Фостър / Всемогъщият Тор |- | [[Крис Прат]] || Питър Куил / Звездния повелител |- | [[Дейв Батиста]] || Дракс Разрушителя |- | [[Брадли Купър]] || Енотът Рокет (глас) |- | [[Вин Дизел]] || Грут (глас) |- | [[Пом Клементиеф]] || Мантис |- | [[Карън Гилън]] || Небюла |- | [[Шон Гън]] || Краглин Обфонтери |- | [[Кат Денингс]] || Дарси Луис |- | [[Стелан Скарсгорд]] || Ерик Селвиг |- | [[Идрис Елба]] || Хаймдал |- | [[Индия Хемсуорт]] || Любов |- | [[Брет Голдстийн]] || Херкулес |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.marvel.com/movies/thor-love-and-thunder/}} * {{imdb title|10648342}} * {{Amg movie|720011}} * {{kino.dir.bg film|15368}} {{мъниче|филм}} {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми от Киновселената на Марвел]] 19dzry8hnl8vst8wugwbh7j4nxyil8p 0 792169 11464751 11335609 2022-07-20T11:21:46Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Мей Червената панда | име_оригинал = Turning Red | картинка = | режисьори = Домий Ши | продуценти = Линдзи Колинс<ref>{{Cite web|last=|first=|date=|title=Turning Red Official Announcement and Logo|url=https://forum.pixarpost.com/post/turning-red-official-announcement-and-logo-11316159|url-status=live|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=}}</ref> | сценаристи = Домий Ши | актьори = Росали Чианг<br>[[Сандра О]]<br>Ава Морс<br>Матрей Рамакришнан<br>Хиейн Парк<br>Орион Лий<br>Уей Чинг Ху<br>[[Джеймс Хонг]] | музика = Лудвиг Йорансон<ref name="Soundtrack">{{cite web|url=https://variety.com/2021/artisans/news/black-panther-score-hollywood-bowl-1235057552/|title='Black Panther' Score Headed to Hollywood Bowl for Live-to-Picture Performance|work=Variety|first=Jon|last=Burlingame|date=September 7, 2021|access-date=September 7, 2021}}</ref> | оператор = Махиар Абусаеди<br>Джонатан Питко | монтаж = Никълъс Смит<br>Стив Блум | сценография = Рона Лиу | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Дисни+]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Комедия (жанр)|комедия]]<br>[[фентъзи]] | премиера = 21 февруари 2022 г. {{small|(Лондонска премиера)}}<br>11 март 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 100 минути<ref>{{Cite web |title=''Turning Red'' |url=https://www.bbfc.co.uk/release/turning-red-q29sbgvjdglvbjpwwc01mzixody |url-status=live |archive-url=https://archive.today/5CWj4 |archive-date=March 9, 2022 |access-date=March 9, 2022 |website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 175 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/2022/03/07/movies/turning-red-movie-interview-domee-shi.html|url-access=limited|title=With ''Turning Red'', a Big Red Panda Helps Break a Glass Ceiling|date=March 7, 2022|first=Brooks|last=Barnes|website=[[The New York Times]]|access-date=March 9, 2022}}</ref> | уебсайт = http://movies.disney.com/turning-red | код-IMDB = 8097030 | код-Allmovie = 730181 }} '''„Мей Червената панда“''' ({{lang|en|Turning Red}}) е [[САЩ|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от [[Уолт Дисни Пикчърс]] и [[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] и ще е разпространен от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] за [[Дисни+]]. Режисьор на филма е Домий Ши (в нейния пълнометражен режисьорски дебют), която е съсценарист с Джулия Шу, продуциран е от Линдзи Колинс, Озвучаващия състав се състои от Росали Чианг, [[Сандра О]], Ава Морс, Матрей Рамакришнан, Хиейн Парк, Орион Лий, Уай Чинг Ко и [[Джеймс Хонг]]. Това е първият филм на [[Пиксар]], която е режисиран от жена, първият филм, който се развива в [[Канада]], и вторият филм, който включва азиатски водещ герой след „[[В небето]]“. Премиерата на ''„Мей Червената панда“'' е във [[Лондон]], [[Англия]] на 21 февруари 2022 г., световната премиера е на 1 март 2022 г. и е пуснат по [[Дисни+]] в различните страни на 11 март 2022 г., където услугата е достъпна. == Озвучаващ състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | Росали Чианг | Мей Лий |- | [[Сандра О]] | Минг Лий, строгата майка на Мей |- | Ава Морс | Мириам, една от приятелките на Мей |- | Матрей Рамакришнан | Прия, една от приятелките на Мей |- | Хиейн Парк | Аби, една от приятелките на Мей |- | Орион Лий | Джин Лий, бащата на Мей |- | Уай Чинг Ху | Бабата на Мей |- | [[Джеймс Хонг]] | Господин Гао |- | Тристан Алерик Чен | Тайлър, съученичка на Мей |- | Ади Чандлър | Девон |- | Саша Ройз | Господин Келовски |- | Шери Кола | Хелън |- | Лори Тан Чин | Чен Лий, леля на Мей |- | Мия Тагано | Лили |- | Лилиан Лим | Пинг Лий, леля на Мей |- | Лили Санфелипо | Стейси Фрик |- | Джордан Фишър | rowspan="5"| Момчешка група „Фор Таун“ |- | Джош Леви |- | Тофър Нго |- | Финиъс О'Конъл |- | Грейсън Вилануева |} == Пускане == Премиерата на филма е в [[Лондон]] във ''Everyman Borough Yards'' на 21 февруари 2022 г.<ref>{{Cite web |date=February 25, 2022 |title=Must-See Celeb Sightings: February 2022 |url=https://www.etonline.com/gallery/must-see-celeb-sightings-february-2022-178640 |url-status=live |archive-url=https://archive.today/Utcd4 |archive-date=February 26, 2022 |access-date=February 26, 2022 |website=Entertainment Tonight}}</ref> Пуснат е в [[Съединените щати]] на 11 март 2022 г. от [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] чрез стрийминг услугата [[Дисни+]].<ref>{{Cite web |date=April 3, 2020 |title=The Walt Disney Studios Announces Updated Release Schedule |url=https://thewaltdisneycompany.com/the-walt-disney-studios-announces-updated-release-schedule/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20200429110421/https://thewaltdisneycompany.com/the-walt-disney-studios-announces-updated-release-schedule/ |archive-date=April 29, 2020 |access-date=July 30, 2020 |website=The Walt Disney Company}}</ref><ref>{{Cite web |last=Gartenberg |first=Chaim |date=July 13, 2021 |title=Pixar's Turning Red asks "What if the Hulk turned into an adorable, giant red panda instead?" |url=https://www.theverge.com/22575165/turning-red-disney-pixar-trailer-panda-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210713143941/https://www.theverge.com/22575165/turning-red-disney-pixar-trailer-panda-release-date |archive-date=July 13, 2021 |access-date=December 31, 2021 |website=The Verge}}</ref><ref name="ReleaseDate">{{Cite news |last=Julie & T.J. |date=December 10, 2020 |title=Disney Investor Day 2020 — Pixar Announces Series, Shorts, & 2 Films for 2022 'Turning Red' and 'Lightyear' |work=Pixar Post |url=https://www.pixarpost.com/2020/12/disney-investor-day-2020-pixar-news.html |url-status=live |access-date=December 10, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201217154136/https://www.pixarpost.com/2020/12/disney-investor-day-2020-pixar-news.html |archive-date=December 17, 2020}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от Форум Филм България.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=yERY1umQevs/ Мей червената панда - трейлър, озвучен на български език]</ref> === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Мейлин<br>Панда Мейлин | Далия Георгиева |- | Минг<br>Панда Минг | Яница Маслинкова |- | Мириам | Елена Моллова |- | Аби | Карина Андонова |- | Прия | Зорница Кюркчиева |- | Джин | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Баба<br>Баба Панда | [[Симона Нанова]] |- | Тайлър<br>Ейрън Тий/Тей Янг (4*town) | Даниел Кукушев |- | Леля Ченг | [[Василка Сугарева]] |- | Лили | [[Августина-Калина Петкова]] |- | Хелън<br>Панда Хелън | [[Надя Полякова]] |- | Леля Пинг<br>Панда Пинг | [[Цветослава Симеонова]] |- | Господин Гао | Анатолий Божинов |- | Девон<br>Робер и Джеси (4*town) | Михаил Недялков |- | Ейрън Зий (4*town) | Иван Николов |- | Господин Кесловски | [[Константин Лунгов]] |- | Стейси Фрик | Йоана Димитрова |- | Бащата на Тайлър | [[Петър Върбанов]] |- | Други гласове | Десислава Иванова<br>[[Камен Асенов]]<br>Мартин Методиев |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Режисьор на дублажа | [[Петър Върбанов]] |- | Преводач | Милена Васкова |- | Музикален режисьор<br>Текстове песни | [[Десислава Софранова]] |- | Тонрежисьори на записа | Петър Костов<br>Полина Митева<br>Мартин Станев |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/turning-red}} * {{imdb title|8097030}} * {{Amg movie|730181}} * {{kino.dir.bg film|15310}} {{мъниче|анимация|филм}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на Пиксар]] 4lyzvjlb59k07r3c05ecxyri60ldzrx 0 792170 11464707 11439720 2022-07-20T11:19:25Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Баз Светлинна година | име_оригинал = Lightyear | режисьори = Ангъс Маклейн | продуценти = Галин Сусман | сценаристи = Пийт Доктър<ref>{{cite news |first1=Valerie |last1=Complex |access-date=October 27, 2021 |title='Lightyear' Teaser Trailer Shows Why A Buzz Lightyear Action Figure Exist In The 'Toy Story' Universe|url=https://deadline.com/video/lightyear-teaser-trailer-toy-story-universe/|newspaper=Deadline |date=October 27, 2021}}</ref> | базиран_на = ''по едноименния герой на:''<br>[[Джон Ласитър]]<br>Пийт Доктър<br>[[Андрю Стантън]]<br>Джон Ранфт | актьори = [[Крис Евънс]]<br>Кики Палмър<br>Дейл Сулес<br>Таика Вайтити<br>Питър Сон<br>Джеймс Бролин<br>Мери Макдоналд-Луис<br>Ефрен Рамирез<br>Исая Уитлок-младши | музика = [[Майкъл Джакино]] | оператор = Джеръми Ласки<br>Иън Мегибън | монтаж = Антъни Дж. Грийнбърг | сценография = Тим Еват | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]]<br>[[Драма (жанр)|драма]] | премиера = 17 юни 2022 г. | времетраене = 110 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 200 млн. щ.д.<ref name="VarietyProj">{{Cite web |last=Rubin |first=Rebecca |date=June 15, 2022 |title=Box Office: Pixar's ''Lightyear'' Looks to Blast Off With $70 Million Opening Weekend |url=https://variety.com/2022/film/box-office/box-office-lightyear-opening-weekend-1235294699/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615151227/https://variety.com/2022/film/box-office/box-office-lightyear-opening-weekend-1235294699/ |archive-date=June 15, 2022 |access-date=June 15, 2022 |website=Variety}}</ref> | приходи = 189.1 млн. долара<ref name="BOM">{{Cite web |id=10298810 |url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt10298810/ |title= Lightyear |access-date=July 3, 2022}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |url=https://www.the-numbers.com/movie/Lightyear-(2022) |title=Lightyear |id=Lightyear-(2022) |access-date=July 3, 2022}}</ref> | свързани_продукции = „[[Играта на играчките (поредица)|Играта на играчките]]“ | уебсайт = http://movies.disney.com/lightyear | код-IMDB = 10298810 | код-Allmovie = 730184 }} '''„Баз Светлинна година“''' ({{lang|en|Lightyear}}) е [[САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Пиксар|Пиксар Анимейшън Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“. Спиноф е на [[Играта на играчките (поредица)|поредицата „Играта на играчките“]] на „[[Пиксар]]“, който разказва историята на измисления човешки герой Баз светлинна година, който вдъхновява едноименната екшън фигура. Режисьор е Ангъс Маклейн (в неговия режисьорски дебют), по сценарий на Пийт Доктър, а [[Крис Евънс]] озвучава едноименния герой,<ref>[http://webcafe.bg/kino/kris-evans-shte-e-baz-svetlinna-godina-v-nova-animatsiya-po-igrata-na-igrachkite.html/ Крис Евънс ще е Баз „Светлинна година“ в нова анимация по „Играта на играчките“]</ref> заедно с Кики Палмър, Дейл Сулес, Тайка Уайтити, Питър Сон, Узо Адуба, Джеймс Бролин, Мери Макдоналд-Луис, Ефрън Рамирез, Исая Уитлок-младши и Антъни Арманино в поддържащи роли.<ref>{{Cite web|last=Pedersen|first=Erik|last2=Pedersen|first2=Erik|date=2022-02-08|title=‘Lightyear’ Trailer Follows Origins Of ‘Toy Story’ Space Ranger – To Infinity And Before!|url=https://deadline.com/video/lightyear-trailer-chris-evans-disney-pixar/|access-date=2022-02-08|website=Deadline}}</ref> Световната премиера на ''„Баз светлинна година“'' се състои в театър „Ел Капитан“ на 8 юни 2022 г. и е пуснат театрално в [[Съединените щати]] на 17 юни 2022 г. Това е първият филм на Пиксар, който е заснет в [[IMAX]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Крис Евънс]] | Баз светлинна година<ref name="LightyearAnnouncement">{{Cite web |last=Jackson |first=Angelique |date=December 10, 2020 |title=Chris Evans to Voice Buzz Lightyear in Pixar's 'Lightyear,' Disney Announces 'Encanto' With Music by Lin-Manuel Miranda |url=https://variety.com/2020/film/news/chris-evans-buzz-lightyear-toy-story-pixar-1234851296/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20201217154135/https://variety.com/2020/film/news/chris-evans-buzz-lightyear-toy-story-pixar-1234851296/ |archive-date=December 17, 2020 |access-date=December 11, 2020 |website=[[Variety]]}}</ref> |- | Кики Палмър | Изи Хоторн<ref name="Cast">{{Cite web |last=Bastos |first=Margarida |date=February 8, 2022 |title='Lightyear' Full Voice Cast Includes Taika Waititi, Keke Palmer, James Brolin, and More |url=https://collider.com/lightyear-voice-cast-taika-waititi-keke-palmer-james-brolin/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220303215134/https://collider.com/lightyear-voice-cast-taika-waititi-keke-palmer-james-brolin/ |archive-date=March 3, 2022 |access-date=March 8, 2022 |website=Collider}}</ref> |- | Кейра Хаирстън | Изи като дете |- | Питър Сон | Сокс<ref name="Cast" /> |- | Джеймс Бролин | Император Зърг<ref name="Cast" /> |- | Тайка Уайтити<ref name="waititi">{{Cite web |last=Shuler |first=Skyler |date=November 11, 2021 |title=Exclusive: Taika Waititi to Voice a Character in Pixar’s ‘Lightyear’ |url=https://thedisinsider.com/2021/11/11/exclusive-taika-waititi-to-voice-a-character-in-pixars-lightyear/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211111170823/https://thedisinsider.com/2021/11/11/exclusive-taika-waititi-to-voice-a-character-in-pixars-lightyear/ |archive-date=November 11, 2021 |access-date=November 11, 2021 |website=The DisInsider}}</ref> | Мо Морисън<ref name="Cast" /> |- | Дейв Сулес | Дарби Стийл<ref name="Cast" /> |- | Узо Адуба | Алиша Хоторн<ref name="Cast" /> |- | Мери МакДоналд-Луис | И.В.А.Н.<ref name="Cast" /> |- | Ефрен Рамирез | Диас<ref name="Cast" /> |- | Исая Уитлок-младши | Командир Бърнсайд<ref name="Cast" /> |- | Тим Пийк | Тим от „''Mission Control''“<ref name=":0">{{Cite web |title=Lightyear: Tim Peake As 'Tim From Launch Control' Cameo! (UK Featurette) |url=https://www.yahoo.com/entertainment/lightyear-tim-peake-tim-launch-210146182.html |access-date=2022-05-06 |website=www.yahoo.com |language=en-US}}</ref> |} == Продукция == === Разработка === Работата по „Баз светлинна година“ започва веднага след приключването на „[[Търсенето на Дори]]“ (2016). Корежисьор с Андрю Стантън, на Ангъс Маклейн му е даден шанс да представи концепцията си за самостоятелен филм за Баз Светлинна година, идеята за който идва от филма, гледан от Анди Дейвис в първия филм от поредицата „[[Играта на играчките]]“ (1995), който предизвиква интереса му към фигурката на Баз. === Кастинг === Крис Евънс е представен като гласа на Баз Светлинна година след обявяването на проекта през декември 2020 г.<ref name="LightyearAnnouncement" /> Той е единствената опция пред Маклейн за озвучаване на героя.<ref name="MacLanesChoice">{{Cite web |date=October 27, 2021 |title=‘Lightyear’ Director Angus MacLane on Making the Action Sci-Fi Movie That Buzz Lightyear Is Based On |url=https://collider.com/lightyear-director-angus-maclane-pixar-interview-buzz-lightyear/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211030054510/https://collider.com/lightyear-director-angus-maclane-pixar-interview-buzz-lightyear/ |archive-date=October 30, 2021 |access-date=November 9, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> При едно от посещенията му в офисите на Пиксар му е предложена да стане част от проекта. Като фен на поредицата Евънс веднага приема офертата. Тайка Уайтити ще озвучава необявена роля.<ref name="waititi">{{Cite web |last=Shuler |first=Skyler |date=November 11, 2021 |title=Exclusive: Taika Waititi to Voice a Character in Pixar’s ‘Lightyear’ |url=https://thedisinsider.com/2021/11/11/exclusive-taika-waititi-to-voice-a-character-in-pixars-lightyear/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211111170823/https://thedisinsider.com/2021/11/11/exclusive-taika-waititi-to-voice-a-character-in-pixars-lightyear/ |archive-date=November 11, 2021 |access-date=November 11, 2021 |website=The DisInsider}}</ref> == Излизане == Световната премиера на ''„Баз Светлинна година“'' се състои в международния анимационен филмов фестивал във Анси на 14 юни 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Hopewell |first=John |date=May 2, 2022 |title=Annecy Gets ‘Pinocchio,’ ‘Spider-Verse,’ ‘Puss in Boots’ Footage and ‘Lightyear,’ and Unveils Festival Lineup |url=https://variety.com/2022/film/news/annecy-spider-verse-puss-in-boots-1235255987/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220531005505/https://variety.com/2022/film/news/annecy-spider-verse-puss-in-boots-1235255987/ |archive-date=May 31, 2022 |access-date=June 15, 2022 |website=Variety |language=en-US}}</ref> и е насрочен да бъде пуснат по кината на 17 юни 2022 г. от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“ във формати ''RealD 3D'', ''4DX'', ''Dolby Cinema'' и ''[[IMAX]]''.<ref>{{cite web |last=Lee |first=Hae-na|title=CGV, 6월 CGV에서 선보이는 특별관 라인업 공개 |url=http://www.koreapost.co.kr/news/articleView.html?idxno=62385 |website=The Korea Post |access-date=May 28, 2022 |date=May 27, 2022|language=ko}}</ref><ref>{{Cite web |last=Har-Even |first=Benny |date=2022-02-28 |title=Lightyear In IMAX Will Feature 1.43:1 Aspect Ratio Scenes |url=https://www.forbes.com/sites/bennyhareven/2022/02/28/lightyear-in-imax-will-feature-1431-aspect-ratio-scenes/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220314220241/https://www.forbes.com/sites/bennyhareven/2022/02/28/lightyear-in-imax-will-feature-1431-aspect-ratio-scenes/ |archive-date=March 14, 2022 |access-date=2022-03-22 |website=Forbes |language=en}}</ref> Това ще бъде първото ексклузивно издание на „[[Пиксар]]“ след „[[Напред (филм)|Напред]]“ (2020), „[[За душата]]“ (2020), „[[Лятното приключение на Лука]]“ (2021) и „[[Мей Червената панда]]“ (2022), които са назначени за стрийминг излъчване в „[[Дисни+]]“ в отговор на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]].<ref>{{Cite web |date=March 11, 2022 |title=Turning Red deserved to be Pixar's 1st movie back in theaters |url=https://theweek.com/movies/1011025/turning-red-deserved-to-be-pixars-1st-movie-back-in-theaters |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220311105752/https://theweek.com/movies/1011025/turning-red-deserved-to-be-pixars-1st-movie-back-in-theaters |archive-date=March 11, 2022 |access-date=March 13, 2022 |website=The Week}}</ref> ''„Баз Светлинна година“'' стана първият филм на Пиксар, който пуснат под форматите на [[IMAX]].<ref>{{Cite web |date=April 25, 2022 |title=Chris Evan's Lightyear Movie Is An IMAX First For Pixar |url=https://screenrant.com/lightyear-movie-pixar-virtual-imax-camera-innovation/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220609052119/https://screenrant.com/lightyear-movie-pixar-virtual-imax-camera-innovation/ |archive-date=June 9, 2022 |access-date=June 15, 2022 |website=ScreenRant |language=en-US}}</ref> Филмът не е пуснат в различни, предимно страни със мюсюлманско мнозинство, които включват [[Египет]], [[Индонезия]], [[Ливан]], [[Кувейт]], [[Малайзия]], [[Саудитска Арабия]], [[Обединени арабски емирства]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/lik/281288-obedinenite-arabski-emirstva-zabraniha-izlachvaneto-na-filma-baz-svetlinna-godi|заглавие=Обединените арабски емирства забраниха излъчването на филма „Баз Светлинна година“|издател=[[БТА]]|дата=13 юни 2022 г.}}</ref> и други страни,<ref>{{Cite web |date=June 14, 2022 |title=Buzz Lightyear film banned in 14 countries over lesbian kiss – but Disney refuses to cut it |url=https://news.sky.com/story/buzz-lightyear-origin-story-featuring-lesbian-kiss-banned-in-united-arab-emirates-12633242 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220614030345/https://news.sky.com/story/buzz-lightyear-origin-story-featuring-lesbian-kiss-banned-in-united-arab-emirates-12633242 |archive-date=June 14, 2022 |access-date=June 14, 2022 |website=[[Sky News]]}}</ref><ref>{{Cite web |last1=Vivarelli |first1=Nick |last2=Frater |first2=Patrick |date=June 13, 2022 |title=Pixar's 'Lightyear' Banned in Saudi Arabia, U.A.E. and Malaysia Over Same-Sex Kiss |url=https://variety.com/2022/film/news/pixars-lightyear-ban-saudi-arabia-same-sex-kiss-1235292236/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220614131817/https://variety.com/2022/film/news/pixars-lightyear-ban-saudi-arabia-same-sex-kiss-1235292236/ |archive-date=June 14, 2022 |access-date=June 15, 2022 |website=Variety |language=en-US}}</ref> заради сцена, която включва сексуална целувка между женската героиня Алиша Хоторн и нейния партньор..<ref>{{Cite news |date=June 14, 2022 |title=Disney-Pixar movie Lightyear banned in several countries over same-sex kiss |language=en-AU |work=ABC News |url=https://www.abc.net.au/news/2022-06-14/disney-movie-lightyear-banned-in-several-countries-same-sex-kiss/101152546 |url-status=live |access-date=June 15, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220615143532/https://www.abc.net.au/news/2022-06-14/disney-movie-lightyear-banned-in-several-countries-same-sex-kiss/101152546 |archive-date=June 15, 2022}}</ref> == В България == В България филмът е пуснат по кината на същата дата от „Форум Филм България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.disney.bg/filmi/lightyear|заглавие=Баз Светлинна година – Трейлър и дата на излизане | Disney}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Баз Светлинна година | Димитър Ангелов<ref name="cinefish">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Nadnikvame-v-neveroyatniya-svyat-na-Baz-Svetlinna-godina-v-ekskluzivno-video-news25327.html|заглавие=Надникваме в невероятния свят на „Баз Светлинна година“|издател=cinefish.bg|дата=13 юни 2022 г.}}</ref> |- | Изи Хоторн | Деа Майсторска<ref name="cinefish"/> |- | Сокс / Възрастен Сокс | [[Момчил Степанов]]<ref name="cinefish"/> |- | Мо Морисън | Златин Цветков<ref name="cinefish"/> |- | Дарби Стийл | Надя Тошева<ref name="cinefish"/> |- | Зърг / Стар Баз | [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]<ref name="cinefish"/> |- | Алиша Хоторн | [[Ася Рачева]]<ref name="cinefish"/> |- | И.В.А.Н. | [[Гергана Стоянова]]<ref name="cinefish"/> |- | Командир Бърнсайд | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]] |- | Ерик / Дерик и циклопи | [[Борис Кашев]] |- | Федърингамстан | Мартин Желанков |- | Диаз | Анатолий Божинов |- | Малка Изи | Любена Сребрева |- | Други гласове | Димитър Тодоров<br>Калин Зафиров<br>Мадлен Чайлева<br>Мартин Желанков<br>[[Петър Върбанов]] |} ; Екип * Режисьор на дублажа – [[Симона Нанова]] * Преводач – Милена Васкова * Звукозаписно студио – '''„[[Александра Аудио]]“''' * Микс студио – ''Shepperton International'' * Тонрежисьори на записа – Петър Костов, Мартин Станев, Пламен Чернев * Творчески директор на българската версия – Венета Янкова * Продуцент на българската версия – ''[[Disney Character Voices International]]'' == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/lightyear}} * {{imdb title|10298810}} * {{Amg movie|730184}} * {{kino.dir.bg film|15291}} {{мъниче|анимация|филм}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Играта на играчките]] [[Категория:Филми на Пиксар]] ae9w2lh8hliivj2sjmkum8s83wvteo9 0 792539 11464817 11180100 2022-07-20T11:33:21Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Дем Хрупища]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = Κοιμήσεως της Θεοτόκου | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Скумско]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Госненско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' ({{lang|el|Ναός της Κοιμήσεως της Θεοτόκου}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена в [[костурско]]то село [[Скумско]] (Врахос), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Църквата е енорийски храм на Госненското архиерейско наместничество на [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/08-arxieratiki-perifereia-laxanokipon/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> == Местоположение == Църквата е разположена в южния край на селото и е гробищен храм. == История == В храма има ценни икони от Средновековието.<ref>{{Citation |title=Δήμος Ορεστίδος |url=http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2010-12-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 }}</ref> == Бележки == <references /> {{мъниче|Егейска Македония|Православие}} {{Църкви в Костур}} {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в дем Хрупища]] [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Хрупища]] gl5rrb3885dbx5r5aiphnwyzdi7bjws 0 792821 11464729 11452165 2022-07-20T11:20:32Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ wikitext text/x-wiki Следва списък с филмите, които са продуцирани или пуснати от [[Кълъмбия Пикчърс]] през 2020–2029 г. Някои от филмите са разпространени театрално в [[Съединените щати]] и в други страни от подразпределението на компанията, Sony Pictures Releasing. Той е един от петте най-големи филмови студия. Кълъмбия Пикчърс е дъщерна компания на конгломерата Сони. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. Филмите с '''‡''' символизира стрийминг изданието ексклузивно чрез стрийминг услуга. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right"| 17 януари 2020 г. || [[Лоши момчета завинаги]] || копродукция с Don Simpson/Jerry Bruckheimer Films, Overbrook Entertainment и 2.0 Entertainment<ref name=insight>{{cite web|url=http://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php|title=Film releases|work=Variety Insight|accessdate=May 12, 2017}}</ref><ref>{{cite web|last1=Busch|first1=Anita|title='Bad Boys For Life,' Tom Hanks' Starrer 'You Are My Friend' Get Release Dates From Sony|url=https://deadline.com/2018/05/bad-boys-for-life-will-smith-martin-lawrence-tom-hanks-you-are-my-friend-release-dates-sony-1202386904/|website=Deadline Hollywood|accessdate=May 10, 2018|date=May 10, 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Островът на фантазиите]] || копродукция с Blumhouse Productions<ref>{{cite web|last=McNary|first=Dave|url=https://variety.com/2018/film/news/michael-pena-fantasy-island-movie-2020-release-1203071319/|title=Michael Pena's 'Fantasy Island' Movie Lands 2020 Release|date=1 December 2018|website=Variety|accessdate=2 December 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Блъдшот (филм)|Блъдшот]] || копродукция с Original Film, Cross Creek Pictures, Bona Film Group, Annabell Pictures, The Hideaway Entertainment и Valiant Entertainment<ref>{{cite web|first=Erik|last=Pedersen|title=Sony Moves Tarantino's Manson Pic, Dates 'Zombieland 2' & 'Little Women'|url=https://deadline.com/2018/07/quentin-tarantino-zombieland-2-little-women-white-boy-rick-sony-release-dates-1202429051/|date=18 July 2018|website=Deadline|accessdate=19 July 2018}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 28 октомври 2020 г. || [[Вещи в занаята: Наследство]] || копродукция с Blumhouse Productions и Red Wagon Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.cinemablend.com/news/2555676/blumhouses-the-craft-legacy-trailer-reveals-connection-to-the-original|title=Blumhouse's The Craft: Legacy Trailer Reveals Connection To The Original|website=CinemaBlend|first=Corey|last=Chichizola|date=September 29, 2020|accessdate=September 29, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 27 ноември 2020 г. || [[Живот след една година]] || копродукция с Overbrook Entertainment |- | style="text-align:right;" | 23 април 2021 г. || [[Моето семейство срещу машините]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], One Cool Films и Lord Miller Productions, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller Produced Sony Pictures Animation Movie (2020) – Box Office Mojo|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=phillordchrismiller.htm|website=www.boxofficemojo.com|accessdate=28 January 2018|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://michaelrianda.tumblr.com/day/2016/06/26/|title=Michael Rianda|website=tumblr.com|access-date=15 April 2017}}</ref><ref name="variety netflix">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-lord-miller-movie-mitchells-vs-machines-sony-1234889393/|title=Netflix Buys Lord and Miller Animated Film 'The Mitchells vs. The Machines' From Sony|date=January 21, 2021|first=Rebecca|last=Rubin|website=[[Variety]]|access-date=January 21, 2021}}</ref><ref>{{cite web |last= D'Alessandro |first= Anthony |date= January 21, 2021 |url= https://deadline.com/2021/01/sony-sells-lord-miller-film-the-mitchells-vs-the-machines-to-netflix-1234677638/ |title= Sony Sells Lord & Miller Film 'The Mitchells vs. The Machines' To Netflix |website= Deadline Hollywood |access-date= January 21, 2021 }}</ref> |- | style="text-align:right;"rowspan="2" | 11 юни 2021 г. || [[Дракон на желанията]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Base FX, Beijing Sparkle Roll Media Corporation, Flagship Entertainment Group, Boss Collaboration и Tencent Pictures, разпространен от [[Netflix]]<ref>{{Cite web|last=Donny|first=Elsa|date=January 17, 2020|title='Wish Dragon' Gets A New Release Date Of 2020|url=https://hollywoodreporter.com/wish-dragon-gets-a-new-release-date-of-2020|url-status=live|archive-url=|archive-date=|access-date=January 17, 2020|website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite tweet|user=RadSechrist|number=1318271677822771201|date=October 19, 2020|archiveurl=https://web.archive.org/web/20201021001756/https://twitter.com/radsechrist/status/1318271677822771201|archivedate=October 21, 2020|title=I was head of story on this movie back before Kipo, comes out next year. Love the design of this poster.}}</ref><ref>{{cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|date=January 12, 2021|title=Netflix Unveils A 2021 Film Slate With Bigger Volume & Star Wattage; Scott Stuber On The Escalating Film Ambition|url=https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210112140848/https://deadline.com/video/netflix-2021-movie-slate/|archive-date=January 12, 2021|access-date=January 12, 2021|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | [[Зайчето Питър 2: По широкия свят]] || копродукция с Animal Logic, MRC, 2.0 Entertainment и Olive Bridge Entertainment<ref name="Summer2021Films">{{cite web|url=https://variety.com/2021/film/news/netflix-summer-movies-kissing-booth-3-bob-ross-release-date-1234961282/|title=Netflix's Packed Summer Movie Slate Includes 'Kissing Booth 3' and Bob Ross Documentary|website=[[Variety]]|first=Rebecca|last=Rubin|date=27 April 2021}}</ref><ref>{{cite web|title='Peter Rabbit 2: The Runaway'Moves Up Two Weeks Amid Release-Date Shuffle – Updated|url=https://deadline.com/2021/04/peter-rabbit-2-the-runaway-theatrical-release-may-1234705819/|last=D'Alessandro|first=Anthony|website=Deadline Hollywood|date=April 9, 2021|access-date=April 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right"| 18 юни 2021 г. || [[Бащинство]] ‡ || копродукция с HartBeat Productions, Bron Creative, Free Association, Temple Hill Entertainment и Higher Ground Productions;<ref>[https://deadline.com/2020/01/kevin-hart-fatherhood-released-date-moved-back-eight-months-january-2021-1202822919/ Kevin Hart’s ‘Fatherhood’ Moves Back Eight Months To January 2021]</ref> разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 16 юли 2021 г. || [[Escape Room 2: Без изход]] || копродукция с Original Film<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2019/02/escape-room-2-movie-in-development-sony-deborah-ann-woll-1202565184/|title='Escape Room 2' Construction Underway At Sony For 2020 Bow – Update|website=Deadline Hollywood|author=Anthony D'Alessandro|date=February 25, 2019|accessdate=February 25, 2019}}</ref> |- | style="text-align:right" | 30 юли 2021 г. || [[Виво]] ‡ || копродукция с [[Sony Pictures Animation]]; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|last1=Fleming |first1=Mike, Jr.|title=Sony Animation Sets Lin-Manuel Miranda's 'Vivo' For 2020 Bow|url=https://deadline.com/2016/12/sony-animation-sets-lin-manuel-mirandas-vivo-for-2020-bow-1201870566/|website=Deadline Hollywood|accessdate=February 11, 2017|date=December 14, 2016}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Венъм 2: Време е за Карнидж]] || копродукция с Marvel Entertainment, Tencent Pictures, и Pascal Pictures<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/08/venom-let-there-be-carnage-hotel-transylvania-transformania-release-date-changes-1234813578/ |title=Exhibition Buzzing That 'Venom: Let There Be Carnage' & 'Hotel Transylvania: Transformania' Are On The Move – Box Office |website=Deadline Hollywood |first=Anthony |last=D'Alessandro |date=August 12, 2021 |access-date=August 12, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 ноември 2021 г. || [[Ловци на духове: Наследство]] || копродукция с Bron Creative, Ghost Corps и The Montecito Picture Company<ref>{{cite web |url=https://ew.com/movies/2019/01/15/new-ghostbusters-movie-jason-reitman/|title=Ghostbusters resurrected: Jason Reitman will direct a new film set in the original universe|work=Entertainment Weekly|last=Breznican|first=Anthony|date=January 15, 2019}}</ref><ref name="Ghostbusters2021">{{cite web |url=https://variety.com/2020/film/news/ghostbusters-afterlife-release-date-summer-1234812430/ |title='Ghostbusters' Sequel Moves to Summer 2021 |website=[[Variety]] |first=Rebecca |last=Rubin |date=October 21, 2020 |accessdate=October 21, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 17 декември 2021 г. || [[Спайдър-Мен: Няма път към дома]] || копродукция с Marvel Studios и Pascal Pictures<ref>{{cite web|title=Sony and Disney reach deal to continue Spider-Man movie partnership|url=https://www.cnbc.com/2019/09/27/sony-and-disney-reach-deal-to-continue-spider-man-movie-partnership.html|website=CNBC|date=27 September 2019}}</ref><ref>{{Cite web|last1=Moreau|first1=Jordan|date=2020-07-24|title='Spider-Man: Far From Home' Sequel Delayed to December 2021|url=https://variety.com/2020/film/news/spider-man-far-from-home-sequel-delayed-1234715451/|access-date=2020-07-25|website=Variety|language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 декември 2021 г. || [[Дневник за Джордан]] || копродукция с Outlier Society, Escape Artists, Bron Studios, Mundy Lane Entertainment и Creative Wealth Media<ref>{{cite web|title='Mudbound's Virgil Williams To Adapt 'A Journal For Jordan' At Sony, With Denzel Washington Eyeing To Direct|url=https://deadline.com/2018/01/a-journal-for-jordan-movie-denzel-washington-virgil-williams-sony-1202273200/|last=Hipes|first=Patrick|work=[[Deadline Hollywood]]|date=January 29, 2018|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Chante Adams Lands Lead Role Opposite Michael B. Jordan In Denzel Washington's 'Journal For Jordan'|url=https://deadline.com/2020/10/chante-adams-michael-b-jordan-in-denzel-washingtons-journal-for-jordan-1234602390/|last=Kroll|first=Justin|work=[[Deadline Hollywood]]|date=October 23, 2020|access-date=November 28, 2020}}</ref><ref>{{cite web|title=Denzel Washington's 'A Journal For Jordan' Sets Year-End Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/denzel-washingtons-a-journal-for-jordan-sets-year-end-theatrical-release-1234740304/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=April 20, 2021|access-date=April 20, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 14 януари 2022 г. || [[Хотел Трансилвания 4: Трансформания|Хотел Трансилвания: Трансформания]] ‡ || копродукция с Sony Pictures Animation, разпространява се от Amazon Studios<ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |title=Amazon Prime Video Sets Streaming Date For 'Hotel Transylvania: Transformania' |website=[[Deadline Hollywood]] |first=Dade |last=Hayes |date=October 6, 2021 |access-date=October 6, 2021 |archive-date=October 6, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211006194824/https://deadline.com/2021/10/amazon-studios-hotel-transylvania-transformania-sony-pictures-animation-streaming-1234850680/ |url-status=live }}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Uncharted: Извън картата]] || копродукция с Atlas Entertainment, Arad Productions и PlayStation Productions |- | style="text-align:right;" | 1 април 2022 г. || [[Морбиус (филм)|Морбиус]] || копродукция с Marvel Entertainment, Arad Productions и Matt Tolmach Productions<ref name="thegww1">{{cite web|first=Thomas|last= Polito|title=Sony Sets Two Marvel Movies For 2020|url=https://thegww.com/sony-sets-two-marvel-movies-for-2020/|date=26 November 2018|website=Geeks Worldwide|accessdate=26 November 2018}}</ref><ref>{{Cite web | url=https://variety.com/2018/film/news/jared-leto-spider-man-spinoff-morbius-1202799820/ | title=Jared Leto to Star in 'Spider-Man' Spinoff 'Morbius' from Director Daniel Espinosa| date=2018-06-27}}</ref><ref name="Slate Move">{{cite web|url=https://variety.com/2020/film/news/morbius-ghostbusters-afterlife-uncharted-pushed-back-2021-sony-1203549616/|title='Morbius,' 'Ghostbusters' Sequel and More Sony Movies Pushed Back to 2021|last1=Stedman|first1=Alex|last2=McNary|first2=Dave|date=March 30, 2020|website=[[Variety]]|accessdate=March 30, 2020}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 13 април 2022 г. || [[Отец Стю]] || единствено разпространение; продуциран от Municipal Pictures и CJ Entertainment<ref>{{cite news |last1=Rubin |first1=Rebecca |title=Mark Wahlberg and Mel Gibson Movie 'Father Stu' Sells to Sony |url=https://variety.com/2022/film/news/mark-wahlberg-mel-gibson-movie-father-stu-sony-1235162943/ |access-date=January 26, 2022 |publisher=[[Variety]] |date=January 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Мъжът от Торонто]] ‡ || единствено разпространение в [[Китай]]; копродукция с Bron Creative, Escape Artists, и [[Кевин Харт|HartBeat Productions]]; разпространен от [[Netflix]] в световен мащаб |- | style="text-align:right;"| 15 юли 2022 г. || [[Където пеят раците]] || копродукция с Hello Sunshine и 3000 Pictures<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Where The Crawdads Sing Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from July 24, 2022 to July 22, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m18298/where-the-crawdads-sing |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || [[Убийствен влак]] || копродукция с 87North Productions и Fuqua Films<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/sony-moves-bullet-train-where-the-crawdads-sing-to-summer-1234891384/|title=Sony Moves 'Bullet Train' & 'Where The Crawdads Sing' To Summer|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=December 14, 2021|website=Deadline|access-date=December 15, 2021}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Bullet Train Movie (2022): Mar. 2, 2022 - added a poster to the photo gallery |url=https://www.movieinsider.com/m18643/bullet-train |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 октомври 2022 г. || [[Крокодилът Лайл]] || копродукция с Hutch Parker Entertainment и Speck & Gordon<ref name="houston lyle">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/09/whitney-houston-biopic-release-date-george-foreman-lyle-lyle-crocodile-sony-1234830193/|title= Sony Sets Dates For Whitney Houston & George Foreman Biopics, Two Others; 'Lyle, Lyle, Crocodile' On The Move|last=Pedersen|first=Erik|date=September 9, 2021|access-date=September 9, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 28 октомври 2022 г. || ''[[Devotion]]'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от Stage 6 Films и Black Label Media<ref name="SonyApr2022">{{Cite web |last=Murphy |first=J. Kim |date=April 21, 2022 |title='Spider-Man: Across the Spider-Verse' Bumped to 2023, 'The Equalizer 3' Announced in Sony Release Date Shake-Up |url=https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220421021501/https://variety.com/2022/film/news/spider-man-spider-verse-2-delay-release-date-madame-web-equalizer-3-1235237526/ |archive-date=April 21, 2022 |access-date=April 21, 2022 |website=[[Variety]]}}</ref><ref>{{cite web|last=D’Alessandro|first=Anthony|date=July 6, 2022|title=‘Devotion’: Jonathan Majors, Glen Powell Korean War Movie To Go Wide During Thanksgiving|url=https://deadline.com/2022/07/devotion-jonathan-majors-glen-powell-release-date-change-box-office-1235059087/|access-date=July 6, 2022|website=Deadline Hollywood}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 декември 2022 г. || ''[[A Man Called Otto]]'' || копродукция с STX Entertainment и SF Productions<ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About A Man Called Otto Movie (2022): Feb. 19, 2022 - changed the US film release date from TBA to December 25, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m20106/a-man-called-otto |access-date=2022-03-08 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 януари 2023 г. || [[Крейвън Ловеца]] || копродукция с Marvel Entertainment и Pascal Pictures<ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/news/kraven-the-hunter-spider-man-movie-aaron-taylor-johnson/|title=Aaron Taylor-Johnson to Play Kraven the Hunter in Solo Marvel Movie|publisher=ComicBook|date=May 26, 2021|accessdate=May 26, 2021|first=Megan|last=Peters}}</ref><ref>{{cite web|url=http://collider.com/kraven-the-hunter-movie-richard-wenk/|title=Exclusive: 'Kraven the Hunter' Movie Lands 'Equalizer' Writer Richard Wenk|website=Collider|access-date=August 2, 2018|date=2018-08-02}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/11/kraven-the-hunter-movie-director-antoine-fuqua/|title='Kraven the Hunter' Could Be Eyeing 'The Equalizer' Director Antoine Fuqua|publisher=ComicBook|date=October 10, 2018|accessdate=October 10, 2018|first=JK|last=Schmidt}}</ref><ref>{{cite news|url=https://comicbook.com/marvel/2018/10/10/kraven-the-hunter-movie-spider-man-last-hunt/|title='Kraven the Hunter' Movie to Include Spider-Man, Draw Inspiration From "Last Hunt"|publisher=ComicBook|date=October 9, 2018|accessdate=October 9, 2018|first=Patrick|last=Cavanaugh}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2023 г. || ''[[Harold and the Purple Crayon]]'' || копродукция с Davis Entertainment<ref>{{cite web|title=Zachary Levi to Star in Sony's Live-Action 'Harold and the Purple Crayon' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/zachary-levi-to-star-in-sonys-live-action-harold-and-the-purple-crayon-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 1, 2021|access-date=February 3, 2021}}</ref><ref name="houston lyle"/> |- | style="text-align:right;"| 7 април 2023 г. || ''[[Heart of a Lion]]'' || копродукция с Mandalay Pictures<ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2022-02-24 |title=Sony’s George Foreman Biopic Adds Jasmine Mathews, Sonja Sohn, John Magaro & Shein Mompremier |url=https://deadline.com/2022/02/sonys-george-foreman-biopic-adds-jasmine-mathews-john-magaro-more-1234959758/ |access-date=2022-03-08 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 април 2023 г. || [[65 (филм)|65]] || копродукция с Raimi Productions and Beck/Woods<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/09/adam-driver-sonys-65-1203028465/|title=Adam Driver To Star In Sony's Sci-Fi Thriller '65' From Sam Raimi And 'A Quiet Place' Writers|last=Kroll|first=Justin|date=September 1, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=September 1, 2020}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/65-release-date-adam-driver-ariana-greenblatt-sam-raimi-sony-1234763330/|title=Adam Driver-Led '65' From Sam Raimi Going Earlier In Spring 2022 Before 'Doctor Strange 2'|date=October 28, 2021|first1=Erik|last1=Pedersen|first2=Anthony|last2=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=October 29, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 2 юни 2023 г. || ''[[Spider-Man: Across the Spider-Verse]]'' || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Marvel Entertainment, Arad Productions, Lord Miller Productions, и Pascal Pictures<ref name="VivoSpiderVerse">{{cite news |last1=Gonzalez |first1=Umberto |title='Spider-Man: Into the Spider-Verse' Sequel Lands Spring 2022 Release Date |url=https://www.thewrap.com/spider-man-into-the-spider-verse-sequel-spring-2022/ |accessdate=November 1, 2019 |work=TheWrap |date=November 1, 2019}}</ref><ref name="Spider-Man Date">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/04/doctor-strange-2-heads-to-2022-thor-love-and-thunder-moves-up-a-week-1202917542/|title='Spider-Man: Homecoming' Sequel Pushes 'Doctor Strange 2' To 2022 As Disney & Sony Team On Release Date Changes|last1=D'Alessandro|first1=Anthony|date=April 24, 2020|website=Deadline|accessdate=April 24, 2020}}</ref><ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 7 юли 2023 г. || ''[[Madame Web]]''|| копродукция с Marvel Entertainment<ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 1 септември 2023 г. || [[Закрилникът 3]] || копродукция с Escape Artists<ref name="SonyApr2022" /> |- | style="text-align:right;"| 12 януари 2024 г. || ''[[El Muerto]]'' || копродукция с Marvel Entertainment<ref>{{cite web|date=April 25, 2022|first1=Justin|last1=Kroll|first2=Anthony|last2=D'Alessandro|url=https://deadline.com/2022/04/bad-bunny-spider-man-el-muerto-sonys-marvel-pic-1235009269/|title=Bad Bunny To Play Spider-Man Character El Muerto In Standalone Marvel Pic For Sony|website=Deadline Hollywood|access-date=April 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 29 март 2024 г. || ''[[Spider-Man: Beyond the Spider-Verse]]'' || копродукция с [[Sony Pictures Animation]], Marvel Entertainment, Pascal Pictures, Lord Miller Productions и Arad Productions<ref>{{cite web|last1=D’Alessandro|first1=Anthony|last2=Goldsmith|first2=Jill|last3=Tartaglione|first3=Nancy|date=2022-04-25|title=‘Spider-Man: Across The Spider-Verse’ Fresh Footage Shown At CinemaCon, Part 2’s Title Revealed|url=https://deadline.com/2022/04/spider-man-across-the-spider-verse-fresh-footage-shown-at-cinemacon-part-2s-title-revealed-1235009498/|access-date=2022-04-25|website=Deadline Hollywood}}</ref> |} == Вижте също == * [[Кълъмбия Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на Кълъмбия Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] noqxghsbdeguqjqwfiy379le36m575q 0 793420 11464415 11439668 2022-07-20T08:05:16Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Августина-Калина Петкова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1991|11|19|1}} | роден-място = [[София]], [[Република България]] | националност = {{BG}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2011 г. | значими роли = }} | брак = | деца }} '''Августина-Калина Пламен Петкова''' е [[България|българска]] театрална, озвучаваща [[актриса]] и певица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-avgustina-kalina-petkova-21236/|заглавие=На театър с Августина-Калина Петкова|издател=Love Theater|дата=28 октомври 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/avgustina-kalina-petkova-pravya-neshtoto-koeto-obicham-a-tova-e-luks/|заглавие=Августина-Калина Петкова: Правя нещото, което обичам, а това е лукс|издател=impressio.dir.bg|дата=13 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/creatives/2570/|заглавие=Августина-Калина Петкова | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theater.bg/persons/августина-калина-петкова/|заглавие=Августина – Калина Петкова в Theater.BG|издател=theater.bg}}</ref> == Биография == Родена е на 19 ноември 1991 г. в [[София]], [[Република България]]. През 2010 г. завършва средното си образование в 30-о средно училище „Братя Миладинови“. В същата година е приета във [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при проф. Маргарита Младенова, и завършва през 2014 г. С нея учат [[Неда Спасова]], [[Борис Кашев]], [[Сотир Мелев]] и др. == Актьорска кариера == Играла е на сцените в Театър „Азарян“, [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и „[[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]“. Августина-Калина Петкова е известна с участията си в представленията „Кралят Елен“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/index.php/article/36760-Avgustina-i-Kralyat-elen-/|заглавие=Августина и „Кралят елен“|издател=eva.bg|дата=28 март 2019 г.}}</ref> „[[Островът на съкровищата]]“, „Зарови ме на небето“, „Звездата на Планк“, „[[Ромео и Жулиета]]“, „Радован III“, „Актьори срещу Поети“, „[[Майстора и Маргарита]]“ и др. Петкова е част от „Клонираните“ – трупа за импровизационния театър към [[ХаХаХа ИмПро театър]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podmosta.bg/kloniranite-vzrivyavat-novia-impro-sezon/|заглавие=„Клонираните“ взривяват новия импро сезон|издател=podmosta.bg|дата=4 септември 2017 г.}}</ref> Петкова често работи с най-добрата си приятелка – [[Анастасия Събева]], която е режисьор на различни постановки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/sofia/post/101393574/anastasia-sabeva-i-avgustina-kalina-petkova-samishlenichki-v-jivota-i-na-scenata/|заглавие=Анастасия Събева и Августина-Калина Петкова – съмишленички в живота и на сцената|издател=[[БНР|bnr.bg]]|дата=22 декември 2020 г.}}</ref> През 2016 г. участва в концерт-спектакъла „Нашето време“, където си партнира с [[Весела Бонева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://duma.bg/balgarska-vecher-na-stsenata-na-salza-i-smyah-n115390/|заглавие=Българска вечер на сцената на „Сълза и смях“ | Вестник „ДУМА“|издател=duma.bg|дата=6 януари 2016 г.}}</ref> През 2021 г. играе малка роля в единадесети сезон на сериала „[[Откраднат живот]]“, където участва състудентката ѝ [[Неда Спасова]]. През април 2022 г. играе в уличния спектакъл-клоунада „Портокалите или любовта към...“ с адаптация и режисура на [[Анастасия Събева]], където си партнира с Венцеслав Димитрова и Николай Николаев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.programata.bg/?p=39&l=1&c=1&id=106211|заглавие=Портокалите или любовта към…|издател=Програмата}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artsofia.bg/bg/events/2022/05/10/ulichen-spektakyl-klounada-portokalite-ili-lubovta-kym|заглавие=Уличен спектакъл-клоунада „Портокалите или любовта към…“|издател=artsofia.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=fakG0xxt9yw|заглавие=ПОРТОКАЛИТЕ ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ… – Фондация „Арт Офис“ | МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2022|издател=youtube.com|дата=23 май 2022 г.}}</ref> През юни 2022 г. играе в документалния спектакъл „Ембриони“ на Йордан Славейков в I AM Studio, с подкрепата на Национален фонд „Култура“, чиято премиера се състои на 29 юни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=wUP9SVvMr_8/|заглавие=Августина-Калина Петкова за пиесата „Ембриони“|издател=[[YouTube]]|достъп_дата=4 март 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/news/lik/230838-novata-balgarska-piesa-“embrioni”na-dramaturga-i-rezhisyor-yordan-slaveykov-post/|заглавие=Новата българска пиеса поставя темата за абортите|издател=[[БТА]]|дата=4 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11910693|заглавие=Йордан Славейков представя спектакъл за жените, избрали да направят аборт|издател=24chasa.bg|дата=28 юни 2022 г.}}</ref> == Кариера в дублажа == Петкова се занимава с [[дублаж]] на филми и сериали от 2011 г. Взима участие в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „Андарта Студио“, „[[Про Филмс]]“ и „Саунд Сити Студио“. Работила е с режисьори като [[Петър Върбанов]], [[Василка Сугарева]], [[Симона Нанова]], Николина Петрова, Анна Тодорова, [[Мариета Петрова]], [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] и други. Сред нейните роли в [[дублаж]]а са Ева в „[[Пингвините от Мадагаскар (филм)|Пингвините от Мадагаскар]]“, Герда в „[[Снежната кралица]]“, [[Пепеляшка]] в [[Пепеляшка (филм, 2015)|едноименния филм]], Гуен Стейси в „[[Спайдър-Мен: В Спайди-вселената]]“, Беа Макгрегър в двата филма на „[[Зайчето Питър]]“, Шанк в „[[Ралф разбива интернета]]“, Кейла Форестър в „[[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]]“, Наамари в „[[Рая и последният дракон]]“, Суки Лейн в „[[Ела, изпей! 2]]“, Лили в „[[Мей Червената панда]]“, Даян Лисингтън в „[[Лошите момчета]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.novinite.bg/articles/215620/Stavame-chast-ot-bandata-na-Loshite-momcheta-ot-15-april-samo-v-kinata|заглавие=Ставаме част от бандата на „Лошите момчета“ от 15 април само в кината|издател=novinite.bg|дата=12 април 2022 г.}}</ref> и други. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев, превод Боян Иванов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_2568_13_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Грехът Златил“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/грехът-златил_2182_13_20|заглавие=ГРЕХЪТ ЗЛАТИЛ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatresliven.com/index.php?option=com_content&task=view&id=166&Itemid=9/|заглавие=Драматичен Театър „Стефан Киров“ – Сливен – АВГУСТИНА-КАЛИНА ПЕТКОВА|издател=theatresliven.com|достъп_дата=30 март 2022}}</ref> # „Вехти войводи: Индже“, по записки на летописеца Балчо Нейков – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вехти-войводи-индже_3206_71_42|заглавие=ВЕХТИ ВОЙВОДИ: ИНДЖЕ – постановка в Драматичен театър „Стефан Киров“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Дядо Вазов гледа!“ на [[Иван Вазов]] – режисьор Борислав Чакринов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дядо-вазов-гледа!_3207_71_42|заглавие=ДЯДО ВАЗОВ ГЛЕДА! – постановка в Драматичен театър „Стефан Киров“|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Малки комедии“ на [[Чехов]] – режисьор Димитър Марков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/малки-комедии_2712_71_42|заглавие=МАЛКИ КОМЕДИИ – постановка в Драматичен театър „Стефан Киров“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://theatresliven.com/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=7&Itemid=32&limit=5&limitstart=15/ | заглавие = Драматичен Театър „Стефан Киров“ - Сливен - Постановки | издател = theatresliven.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> # 2021 – „Интервю за работа“ от Матиас Сение – режисьор Владимир Петков<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://theatresliven.com/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=0&Itemid=9/ | заглавие = Драматичен Театър „Стефан Киров“ - Сливен - Постановки | издател = theatresliven.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://urboapp.com/bg/e8200-job-interview/ | заглавие = URBO - Dare To Live | издател = urboapp.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.facebook.com/theatresliven/posts/2984455195104120/ | заглавие = Обновете браузъра си {{!}} Facebook | издател = facebook.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://iridasliven.com/2021/02/11/сливенският-театър-очаква-своята-пуб/|заглавие=Сливенският театър очаква своята публика с „Интервю за работа“|издател=iridasliven.com|дата=11 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://iridasliven.com/2021/02/22/думата-на-артиста-всичко-с-любов-към-из/|заглавие=Думата на артиста: Всичко с любов към изкуството и публиката|издател=iridasliven.com|дата=22 февруари 2021 г.}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://programata.bg/?p=39&l=1&c=2&d=3&id=104558/ | заглавие = Програмата | издател = programata.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plovdivnow.bg/plovdiv/komediiata-intervyu-rabota-albena-mihova-razsmiva-57312/ | заглавие = Комедията „Интервю за работа“ с Албена Михова - 4 актьори с по 5 роли и много, много смях | издател = plovdivnow.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://namoreto.bg/slivenskiyat-teatar-gostuva-v-burgas-s-intervyu-za-rabota/ | заглавие = НА МОРЕТО {{!}} Сливенският театър гостува в Бургас с „Интервю за работа“ | издател = namoreto.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.entase.bg/dtsliven/productions/61260ffde81d7248fe009f9b/ | заглавие = ИНТЕРВЮ ЗА РАБОТА - ДТ Стефан Киров {{!}} Entase | издател = entase.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> ; [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] – [[Русе]] * „Дядо Вазов гледа!“ на [[Иван Вазов]] – режисьор Борислав Чакринов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rusetheatre.com/дядо-вазов-гледа!___3207/|заглавие=Дядо Вазов гледа! | Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе|издател=rusetheatre.com}}</ref> ; Независим театър * „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_3305_165_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Независим театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Свободен театър * Жената на Кърли в „За мишките и хората“ от [[Джон Стайнбек]] – режисьор [[Петър Върбанов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/за-мишките-и-хората_3838_178_20|заглавие=ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА - постановка в Свободен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] – [[Пазарджик]] * „С любовта шега не бива“ от Алфред дьо Мюсе – режисьор [[Петър Денчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theater.bg/спектакъл/с-любовта-шега-не-бива-2/|заглавие=С любовта шега не бива – Theater.BG|издател=theater.bg}}</ref> ; Театър АЗАРЯН # 2017 – „Кралят Елен“ от [[Карло Гоци]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theater.bg/спектакъл/кралят-елен/|заглавие=Кралят елен – Theater.BG|издател=theater.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6880&city=18/|заглавие=Програма на театър „Българан“ за януари 2018|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3070/|заглавие=Кралят елен (Театър „Азарян“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3070/cast-and-creative/|заглавие=Кралят елен (Театър „Азарян“) – Екип|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://podmosta.bg/lyubovta-e-sadba-v-postanovkata-kralyat-elen/|заглавие=Любовта е съдба в постановката „Кралят Елен“|издател=podmosta.bg|дата=10 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/prikazniyat-kralyat-elen-s-premiera-v-teatar-azaryan-13476/|заглавие=Приказният „Кралят елен“ с премиера в театър „Азарян“|издател=lovetheater.bg|дата=10 декември 2017 г.}}</ref> # 2018 – „Островът на съкровищата“ от [[Робърт Луис Стивънсън]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3081/|заглавие=Островът на съкровищата (Театър „Азарян“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[Общински театър „Възраждане“|Театър „Възраждане“]] * 2020 – „Зарови ме в небето“ от Александър Чакъров – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3204/|заглавие=Зарови ме в небето (Театър „Възраждане“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зарови-ме-в-небето_5942_11_20|заглавие=ЗАРОВИ МЕ В НЕБЕТО – постановка в Театър Възраждане|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=XeZdgOGqzsI/|заглавие=Зарови ме в небето в театър Възраждане|издател=[[youtube.com]]|дата=24 септември 2020 г.}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_1584_14_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/opakometamorfozi-promenyat-sveta-6704/|заглавие=„Опакометаморфози“ променят света | Love Theater|издател=lovetheater.bg|дата=11 декември 2015 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/опакометаморфози___1584/|заглавие=Опакометаморфози | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> # „Женска управия“ от [[Аристофан]] – режисьор Анастасия Събева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женска-управия_2281_13_20|заглавие=ЖЕНСКА УПРАВИЯ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2018 – „Актьори срещу Поети“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=-L1gERZ0Wc4/|заглавие=Актьори срещу Поети|издател=[[youtube.com]]}}</ref> # 2018 – „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_4321_14_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/cast-and-creative/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) – Екип|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/арабска-нощ___4321/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> # 2019 – „Същият ден“ от Стефан Иванов, режисьор Естефания Фадул<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/същият-ден___5171/|заглавие=Същият ден | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/същият-ден_5171_14_20|заглавие=СЪЩИЯТ ДЕН – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3020/|заглавие=Същият ден (Театрална работилница „Сфумато“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=j-_8OvbuNX4/ Същият ден]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.hiclub.bg/Article/7304239/ | заглавие = Американка поставя в „Сфумато“ Спектакъл с клоуни показва вина, скръб и срам без страх{{!}}Новини{{!}} Хай Клуб | издател = hiclub.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> # 2019 – „Звездата на Планк“ – режисьор Анастасия Събева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sfumato.info/звездата-на-планк___5185/|заглавие=Звездата на Планк | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/звездата-на-планк_5185_14_20|заглавие=ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mlt.bg/августина-калина-петкова__3959|заглавие=Августина-Калина Петкова в сайта на Младежкия театър „Николай Бинев“}}</ref> # 2019 – „Ромео и Жулиета“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>[http://artvibe.bg/productions/3103/ Ромео и Жулиета (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://mlt.bg/ромео-и-жулиета___5381/ Ромео и Жулиета | Младежки Театър Николай Бинев]</ref><ref>[https://theatre.art.bg/ромео-и-жулиета_5381_4_20 РОМЕО И ЖУЛИЕТА - постановка в Младежки теаър „Николай Бинев“ - theatre.art.bg]</ref> # 2021 – Георгина в „Радован III“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>[http://iskrata.bg/post-5642/ iskrata.bg]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/sofia/post/101449405/premiera-na-srabskata-klasika-radovan-iii-v-mladejkia-teatar/ | заглавие = Премиера на сръбската класика „Радован III“ в Младежкия театър - Акценти от програмата | издател = bnr.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref><ref>[https://theatre.art.bg/радован-iii_6080_4_20 РАДОВАН III – постановка в Младежки театър „Николай Бинев“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3257/ Радован III (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://impressio.dir.bg/stsena/radovan-iii-za-proklyatieto-i-blagosloviyata-da-zhiveem-na-balkanite-na-stsenata-na-mladezhkiya-teatar/ | заглавие = "Радован III" - за проклятието и благословията да живеем на Балканите, на сцената на Младежкия театър | издател = impressio.dir.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> # 2021 – „Приказки от минало-свършените времена“ – режисьор Венцислав Асенов<ref>[http://mlt.bg/приказки-от-минало-свършените-времена___6298/ Приказки от минало-свършените времена | Младежки Театър Николай Бинев]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3295/ Приказки от минало-свършените времена (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe]</ref> # 2021 – Хела, Наташа и Родственица в „Майстора и Маргарита“ от [[Михаил Булгаков]] – режисьор Николай Поляков<ref>[http://mlt.bg/майстора-и-маргарита___6386/ Майстора и Маргарита | Младежки Театър Николай Бинев]</ref><ref>[https://theatre.art.bg/майстора-и-маргарита_6386_4_20 МАЙСТОРА И МАРГАРИТА – постановка в Младежки театър „Николай Бинев“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3323/ Майстора и Маргарита (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://impressio.dir.bg/event/maystora-i-margarita/ Майстора и Маргарита | impressio.dir.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/premiera-na-spektakala-maistora-i-margarita-v-mladezhkiya-teatar-v309565-301192news.html|заглавие=Премиера на спектакъла „Майстора и Маргарита“ в Младежкия театър|издател=[[БНТ]]|дата=9 декември 2021 г.}}</ref> # 2022 – „Любов и смърт по Данте и Бокачо“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>[https://theatre.art.bg/любов-и-смърт-по-данте-и-бокачо_6483_4_20 ЛЮБОВ И СМЪРТ ПО ДАНТЕ И БОКАЧО – постановка в Младежки театър „Николай Бинев“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3365/ Любов и смърт по Данте и Бокачо (Театрално сдружение „Кралят елен“) | ArtVibe]</ref> # 2022 – Сюзет в „Съблечи се за вечеря“ от Марк Камолети – режисьор Венцислав Асенов<ref>[http://mlt.bg/съблечи-се-за-вечеря___5963/ Съблечи се за вечеря | Младежки Театър Николай Бинев]</ref> # 2022 – „Карлсон, който живее на покрива“ от [[Астрид Линдгрен]], режисьор Венцислав Асенов<ref>[http://mlt.bg/карлсон-който-живее-на-покрива___1003/ Карлсон, който живее на покрива | Младежки Театър Николай Бинев]</ref> ; YALTA ART ROOM * 2022 – „Реанимация – Живот (На)ново“ (авторски спектакъл) – режисьор Детелина Станева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/реанимация-живот-(на)ново_6537_215_20|заглавие=РЕАНИМАЦИЯ ЖИВОТ (НА)НОВО|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://artvibe.bg/creatives/2570/ Реанимация – Живот (на)ново (Yalta Art Room) | ArtVibe]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=OBP0NmpHZo0/|заглавие=Реанимация - Живот (На)ново|издател=[[youtube.com]]|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=LXNc3F6tBi0|заглавие=Реанимация - Живот (На)ново – промо 2|издател=[[youtube.com]]|дата=8 март 2022 г.}}</ref> ; Фондация „Арт Офис“ * 2022 – „Портокалите или любовта към...“ от Карло Гоци – режисьор [[Анастасия Събева]], уличен спектакъл-клоунада<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://facebook.com/artoffice.bg/videos/%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0/402487121479510/|заглавие=Art Office - „Портокалите или любовта към...“ - ПРЕМИЕРА|издател=facebook.com|дата=4 май 2022 г.}}</ref> ; I AM Studio * 2022 – „Ембриони“ на Йордан Славейков == Филмография == * „[[Откраднат живот]]“ (2021) – Изнасилената пациентка<ref>[http://www.vbox7.com/play:7ad535bcf7/ vbox7.com]</ref> == Роли в дублажа == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Филми/Сериали !! Роля |- | Елеонора Гагеро || [[Групата на Алекс]]<br>Групата на Алекс: Как да пораснем, макар че сме родители || Никол де Понте<br>Никол де Понте |- | [[Роуз Бърн]] || [[Зайчето Питър]]<br>[[Зайчето Питър 2: По широкия свят]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9749397/ | заглавие = Зайчето Питър проговаря с гласа на Орлин Павлов | издател = 24chasa.bg | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> || Беа<br>Беа |} === [[Нахсинхронен дублаж]] === ; Анимационни сериали * „ВИП Петс“ – Лейди Джиджи * „[[Евър Афтър Хай]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=ag-qSHhSYOw/ | заглавие = Евър Афтър Хай – Българският Дублаж / Ever After High – Bulgarian Voice Actors – YouTube | издател = youtube.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> – Епъл Уайт * „[[Кръстници вълшебници]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Пен Зироу: Почасов герой]]“ – Саша Кобаяди (Таня Гунади), 2017 * „[[Реактивните момичета (сериал, 2016)|Реактивните момичета]]“ – Принцеса Морбъкс (Хейли Манчини), 2016 * „[[Томас и приятели - с пълна пара напред!]]“ – Томас, 2022 * „[[Уинкс Клуб]]“ – Дафни, по-голямата сестра на Блум, 2013 ; Анимационни филми * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Суки Лейн (Челси Перети), 2021 * „[[Замръзналото кралство]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Кунг-фу панда 3]]“ – Мен Мен/Ю/Лей-Лей, 2016 * „[[Лодките]]“, 2019 * „[[Лошите момчета]]“ – Даян Лисингтън ([[Зази Бийц]]), 2022 * „[[Мей Червената панда]]“ – леля Лили, 2022 * „[[Пингвините от Мадагаскар (филм)|Пингвините от Мадагаскар]]“ – Ева (Анет Махендру), 2014 * „[[Ралф разбива интернета]]“ – Шанк ([[Гал Гадот]]), 2018 * „[[Рая и последният дракон]]“ – Наамари (Джема Чан), 2021 * „[[Семейството на Голямата стъпка]]“, 2021 * „[[Снежната кралица]]“ – Герда, 2015 * „[[Снежната кралица 2]]“ – Герда, 2015 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Герда, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Герда, 2019 * „[[Спайдър-Мен: В Спайди-вселената]]“ – Гуен Стейси/Спайдър-Уоман (Хейли Стайнфелд), 2018 * „Уинкс: Вълшебно приключение“, 2011 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Пепеляшка (филм, 2015)|Пепеляшка]]“ – Пепеляшка ([[Лили Джеймс]]), 2015 * „[[Соло: История от Междузвездни войни]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Том и Джери (филм, 2021)|Том и Джери]]“ – Кейла Форестър ([[Клоуи Грейс Морец]]), 2021 === Войсоувър дублаж === ; Игрални филми * „Непознато сърце“, 2021 * „Предсказание за убийство“, 2021 * „Точно моят тип“, 2022 == Гостувания в телевизионни предавания == * 24 юни 2018 г. – „[[Събуди се]]“, [[NOVA]]<ref>[https://www.vbox7.com/play:9b02f3f9dc/ vbox7.com]</ref> * 1 април 2019 г. – „Фамилно“, [[Bulgaria ON AIR]]<ref>[http://www.bgonair.bg/a/175-familno/102038-sedmitsata-na-nagradite-ikar/ bgonair.bg]</ref> * 29 октомври 2020 г. – „Крум Савов Live“, [[7/8 TV]]<ref>[http://sedemosmi.tv/production/крум-савов-live-29-октомври-2020-г/ sedemosmi.tv]</ref><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=M0uJBR62css/ Крум Савов Live – 29 октомври 2020 г.]</ref> * 7 март 2022 г. – „Социална мрежа“, [[NOVA NEWS]]<ref>[https://www.vbox7.com/play:647da55131/ „Ембриони“ е документална пиеса, написана е по идея на режисьора и драматург Йордан Славейков]</ref> * 8 март 2022 г. – „Култура.БГ“, [[БНТ 1]]<ref>[http://bnt.bg/news/novata-dokumentalna-piesa-embrioni-na-rezhisyora-yordan-slaveikov-v315450-303871news.html/ Новата документална пиеса „Ембриони“ на режисьора Йордан Славейков]</ref> == Други дейности == Освен актриса, тя е текстописец на песни в постановките „Снежната кралица“ на [[Ханс Кристиан Андерсен]] в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]],<ref>[http://artvibe.bg/productions/1971/ Снежната кралица (Сатиричен театър „Алеко Константинов“ | ArtVibe)]</ref><ref>[http://www.satirata.net/portfolio/снежната-кралица/ Снежната кралица - Сатиричен театър]</ref> „Островът на съкровищата“ в Театър „Азарян“ и „Ромео и Жулиета“ и „Любов и смърт по Данте и Бокачо“ в [[Младежки театър „Николай Бинев“]]. През 2019 г. се снима в краткия клип „Следваща стъпка: Изкуство“.<ref>[http://licatanagrada.com/avgustina-kalina-sledvashta-spirka-izkustvo/ Августина-Калина Петкова и „Следваща спирка: Изкуство“]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=9q77wQineVM/ | заглавие = visionary {{!}} next stop:art {{!}} case study - YouTube | издател = youtube.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> Петкова е преподавател в Актьорски школи „МОНТФИЗ“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.montfiz.com/artfest-2017/aktorsko-maystorstvo-ritmika-i-hudozhestveno-slovo#.YeqTLP5BzIU/ | заглавие = Актьорско майсторство, Ритмика и Художествено слово | издател = montfiz.com | достъп_дата = 28 януари 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://artvibe.bg/creatives/2570 Августина-Калина Петкова] в ArtVibe {{СОРТКАТ:Петкова, Августина-Калина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Автори на песни]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] 18dsjrissklb87ry8h3okuvj9o2ts90 0 793501 11464584 11246131 2022-07-20T10:40:37Z Sweet 20 218325 /* Студийни албуми */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Деси (певица)|Деси]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси (певица)|Деси]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 6 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 25 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската певица [[Деси (певица)|Деси]] е действащ изпълнител от 1996 до 2002 г. През 2005 г. се завръща на сцената за една година и записва последният си албум, след което окончателно прекратява музикалната си кариера. През годините работи с четири музикални компании „''Ка мюзик''“, „[[Милена рекърдс]]“, „[[Ара Аудио-видео]]“ и „[[Съни Мюзик]]“. В дискографията си има издадени 6 [[Студиен албум|студийни]] албума, един от които е дуетен с [[Тони Стораро]] и 25 видеоклипа. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | 24 карата<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/4898488-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1996 * Издател: Ка мюзик * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''24 карата'' * ''Черните ти две очи'' * ''За теб'' * ''Прости ми'' * ''Приятели'' * ''Твоите думи'' * ''Много обич'' * ''Спомени'' * ''Вяра'' * ''Молитва (дует с Васко Лазаров)'' |- | Ранена душа <ref>[https://web.archive.org/web/20140813214315/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=151 Ранена душа (албум)]</ref> || * Издаден: 1998 * Издател: [[Милена рекърдс]] * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Ранена душа'' * ''Ревност'' * ''Иди си'' * ''Бъди с мен'' * ''Нека клетва ме стигне'' * ''Безразличен'' * ''Женен мъж'' * ''Грешник'' * ''Открадни ме'' * ''Дай пари'' |- | Хубава-опасна<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Ах, да ми паднеш'' * ''Хубава-опасна'' * ''За теб ще дишам'' * ''Фино гадже с нова кола'' * ''За последно'' * ''Бъди моя съдба'' * ''Майко, дали ще ми простиш'' * ''Споделено щастие'' * ''Не заслужаваш'' * ''Непокорна'' |- | Ангелска жена<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: MC, CD || * ''Ангелска жена'' * ''Ти гониш (Get up)'' * ''Ах, мъже, мъже'' * ''Майсторе, майсторе'' * ''Мода'' * ''Ледени ръце'' * ''Страх не страх'' * ''Екстра гадже'' * ''Няма те'' * ''Искат ме'' * ''Друг живот (дует с Тони Стораро)'' * ''Звездна песен'' |- | Имам само теб (дуетен с [[Тони Стораро]])<ref>[https://web.archive.org/web/20150701141443/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=862 Имам само теб (албум)]</ref> || * Издаден: 2001 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Имам само теб'' * ''Отиваш си'' * ''На раздяла'' * ''Има съдба'' * ''Страх от самота (Тони Стораро)'' * ''Животът продължава'' * ''Сляпа гордост'' * ''Не те обичам'' * ''Стой далеч от мен'' * ''Копнеж за любов'' * ''Човек не може сам'' * ''Студ (Тони Стораро)'' |- | Деси<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Съни Мюзик]] * Формат: MC, CD || * ''Луд съм по теб (дует с Драго Владов)'' * ''Живее ми се'' * ''Ако ме обичаш'' * ''Спри'' * ''Три години'' * ''Всяка друга'' * ''Заклевам се (дует с Тони Стораро)'' * ''Ела, ела'' * ''Ще издържа'' * ''Женско парти'' * ''Де гиди луди млади години'' * ''Луд съм по теб (ремикс)'' |} == Самостоятелни песни == * ''А бре, воденичаре'' (2000) * ''Мите, море, Мите'' (2001) * ''Жена без име'' (2002) * ''Винаги двама (дует с Тони Стораро)'' (2002) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Черните ти две очи || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Твоите думи || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Спомени || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Ранена душа || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Ревност || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Иди си || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Бъди с мен || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Нека клетва ме стигне || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Безразличен || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Женен мъж || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Грешник || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Открадни ме || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Дай пари || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Ах, да ми паднеш || 1999 || Хубава-опасна || |- | Ангелска жена || 2000 || Ангелска жена || [[Стилиян Иванов]] |- | Ти гониш (Get up) || 2000 || Ангелска жена || [[Магърдич Халваджиян]] |- | Друг живот || 2000 || Ангелска жена || Жоро Захариев |- | Майсторе, майсторе || 2000 || Ангелска жена || Стилиян Иванов |- | Копнеж за любов || 2000 || Имам само теб || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Имам само теб || 2001 || Имам само теб || Стефан Савов |- | Отиваш си || 2001 || Имам само теб || Асен Соколов |- | Жена без име || 2002 || – || |- | Заклевам се || 2005 || Деси 2006 || Николай Нанков |- | Луд съм по теб || 2006 || Деси 2006 || Николай Нанков |- | Живее ми се || 2006 || Деси 2006 || |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/4898488-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8 Дискография на Деси в Discogs] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] ko7geb0939z8m7c3piy45csed2vdv2b 11464586 11464584 2022-07-20T10:41:06Z Sweet 20 218325 /* Самостоятелни песни */ wikitext text/x-wiki {{основна|[[Деси (певица)|Деси]]}} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Деси (певица)|Деси]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 6 |препратка към студийни = Студийни албуми |компилации = |препратка към компилациите = Компилации |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 25 |препратка към видеоклипове = Музикални видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} Българската певица [[Деси (певица)|Деси]] е действащ изпълнител от 1996 до 2002 г. През 2005 г. се завръща на сцената за една година и записва последният си албум, след което окончателно прекратява музикалната си кариера. През годините работи с четири музикални компании „''Ка мюзик''“, „[[Милена рекърдс]]“, „[[Ара Аудио-видео]]“ и „[[Съни Мюзик]]“. В дискографията си има издадени 6 [[Студиен албум|студийни]] албума, един от които е дуетен с [[Тони Стораро]] и 25 видеоклипа. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" |- ! Заглавие !! Детайли за албума !! Траклист |- | 24 карата<ref name="Албуми">[https://www.discogs.com/artist/4898488-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8 Студийни албуми]</ref> || * Издаден: 1996 * Издател: Ка мюзик * Формат: [[Аудио касета|MC]] || * ''24 карата'' * ''Черните ти две очи'' * ''За теб'' * ''Прости ми'' * ''Приятели'' * ''Твоите думи'' * ''Много обич'' * ''Спомени'' * ''Вяра'' * ''Молитва (дует с Васко Лазаров)'' |- | Ранена душа <ref>[https://web.archive.org/web/20140813214315/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=151 Ранена душа (албум)]</ref> || * Издаден: 1998 * Издател: [[Милена рекърдс]] * Формат: MC, [[Компактдиск|CD]] || * ''Ранена душа'' * ''Ревност'' * ''Иди си'' * ''Бъди с мен'' * ''Нека клетва ме стигне'' * ''Безразличен'' * ''Женен мъж'' * ''Грешник'' * ''Открадни ме'' * ''Дай пари'' |- | Хубава-опасна<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 1999 * Издател: Милена рекърдс * Формат: MC, CD || * ''Ах, да ми паднеш'' * ''Хубава-опасна'' * ''За теб ще дишам'' * ''Фино гадже с нова кола'' * ''За последно'' * ''Бъди моя съдба'' * ''Майко, дали ще ми простиш'' * ''Споделено щастие'' * ''Не заслужаваш'' * ''Непокорна'' |- | Ангелска жена<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2000 * Издател: [[Ара Аудио-видео]] * Формат: MC, CD || * ''Ангелска жена'' * ''Ти гониш (Get up)'' * ''Ах, мъже, мъже'' * ''Майсторе, майсторе'' * ''Мода'' * ''Ледени ръце'' * ''Страх не страх'' * ''Екстра гадже'' * ''Няма те'' * ''Искат ме'' * ''Друг живот (дует с Тони Стораро)'' * ''Звездна песен'' |- | Имам само теб (дуетен с [[Тони Стораро]])<ref>[https://web.archive.org/web/20150701141443/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=862 Имам само теб (албум)]</ref> || * Издаден: 2001 * Издател: Ара Аудио-видео * Формат: MC, CD || * ''Имам само теб'' * ''Отиваш си'' * ''На раздяла'' * ''Има съдба'' * ''Страх от самота (Тони Стораро)'' * ''Животът продължава'' * ''Сляпа гордост'' * ''Не те обичам'' * ''Стой далеч от мен'' * ''Копнеж за любов'' * ''Човек не може сам'' * ''Студ (Тони Стораро)'' |- | Деси<ref name="Албуми"/> || * Издаден: 2006 * Издател: [[Съни Мюзик]] * Формат: MC, CD || * ''Луд съм по теб (дует с Драго Владов)'' * ''Живее ми се'' * ''Ако ме обичаш'' * ''Спри'' * ''Три години'' * ''Всяка друга'' * ''Заклевам се (дует с Тони Стораро)'' * ''Ела, ела'' * ''Ще издържа'' * ''Женско парти'' * ''Де гиди луди млади години'' * ''Луд съм по теб (ремикс)'' |} == Самостоятелни песни == * ''А бре, воденичаре'' (2000) * ''Мите, море, Мите'' (2001) * ''Жена без име'' (2002) * ''Винаги двама (дует с Тони Стораро)'' (2003) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор |- | Черните ти две очи || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Твоите думи || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Спомени || 1998 || 24 карата || Тандем видео |- | Ранена душа || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Ревност || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Иди си || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Бъди с мен || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Нека клетва ме стигне || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Безразличен || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Женен мъж || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Грешник || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Открадни ме || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Дай пари || 1998 || Ранена душа || Тандем видео |- | Ах, да ми паднеш || 1999 || Хубава-опасна || |- | Ангелска жена || 2000 || Ангелска жена || [[Стилиян Иванов]] |- | Ти гониш (Get up) || 2000 || Ангелска жена || [[Магърдич Халваджиян]] |- | Друг живот || 2000 || Ангелска жена || Жоро Захариев |- | Майсторе, майсторе || 2000 || Ангелска жена || Стилиян Иванов |- | Копнеж за любов || 2000 || Имам само теб || Дима Делчева/Зорница Кърджилова |- | Имам само теб || 2001 || Имам само теб || Стефан Савов |- | Отиваш си || 2001 || Имам само теб || Асен Соколов |- | Жена без име || 2002 || – || |- | Заклевам се || 2005 || Деси 2006 || Николай Нанков |- | Луд съм по теб || 2006 || Деси 2006 || Николай Нанков |- | Живее ми се || 2006 || Деси 2006 || |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/4898488-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8 Дискография на Деси в Discogs] {{нормативен контрол}} [[Категория:Портал:Музика/Тематични статии]] [[Категория:Дискографии на български изпълнители]] [[Категория:Дискографии на български попфолк изпълнители]] 6xfmzzm9509c1c64eodeis9iua3zl5h 14 794636 11464633 11203541 2022-07-20T11:13:28Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ като „[[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]]“: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97 – 98. (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми по киностудио]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] g7u40l430i3o01u1fhe2h3cgirmocw2 11464809 11464633 2022-07-20T11:25:13Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Анимационни филми по киностудио]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] qrvxffqgzqb7genx2lzdzt3i1df590j 0 795155 11463929 11458825 2022-07-19T18:43:07Z Ambra75 259141 /* Личен живот */ wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител |фон=певец |име-оригинал=Paola Turci |националност={{Италия}} |картинка_текст=Паола Турчи през 2010 г. |стил=[[поп музика|поп]]<br>[[инди поп]] |лейбъл=It<br>[[Уорнър Мюзик Груп]]<br>Nun<br>On the Road Music Facory<br>[[Юнивърсъл Мюзик Груп]]<br>Уорнър Мюзик Груп Италия |период_на_активност=[[1985]] – |картинка=Paola Turci (edited).jpg |професии=певица, авторка на песни|рождено_име=}} '''Паола Турчи''' ({{Lang|it|Paola Turci}}; [[12 септември]] [[1964]] в [[Рим]], [[Италия]]) е италианска певица, авторка на песни и музикантка. Тя е един от най-известните и значими изпълнители и автори на песни на италианската музикална сцена, с 15 студийни албума и с кариера, продължаваща вече 30 години.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chiecosa.it/paola-turci/|заглавие=Chi è Paola Turci: Età, Ex marito, Fidanzata Francesca Pascale e Instagram|дата=16 юли 2021|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> == Биография == === 1980-те години === Музикалният ѝ дебют датира от средата на 1980-те години, когато, ненавършила още двадесет години, започва да свири в заведения на римския нощен живот. Там е забелязана от автора на песни [[Марио Кастелнуово]], благодарение на когото подписва първия си договор за звукозапис. Той пише за нея и песента „Вчерашният човек“ (''L'uomo di ieri''), с която се представя на широката публика на [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] през [[Санремо 1986|1986]] г. в категорията „Нови предложения“. Въпреки че отпада от конкурса, младата певица привлича вниманието на специализирани критици заради доста личния си музикален стил, който също получава похвалата на певеца-автор на песни [[Паоло Конте]].<ref name="Bianchi">{{Cite news|title=Una chitarra per amica|last=Stefano Bianchi|date=1989|work=Tutto Musica e Spettacolo|pages=52-57}}</ref> За да повиши известността си, Турчи участва в телевизионното вариететно шоу по [[Canale 5]] „Премиатисима'86“ с песента „Зимно любовно писмо“ (''Lettera d'amore d'inverno'') и в няколко турнета заедно с по-известния тогава неин колега и приятел [[Лука Барбароса]].<ref name="Bianchi" /><ref>{{Cite news|url=http://www.archiviolastampa.it/component/option,com_lastampa/task,search/mod,libera/action,viewer/Itemid,3/page,19/articleid,1327_02_1988_0120_0019_19276524/|title=Paola Turci, la pazienza dell'eterna debuttante|last=Alberto Gedda|date=14 maggio 1988|work=Stampa Sera|page=19}}</ref> Участията ѝ във Фестивала на италианската песен в Санремо са крайъгълният камък в ранната ѝ кариера. Турчи се завръща там в изданията от [[Санремо 1987|1987]] и [[Санремо 1988|1988]] г., съответно с „Първо танго“ (''Primo tango'') и „Ще бъда прекрасна“ (''Sarò bellissima''), като и двете песни ѝ донасят Наградата на критиката в категорията „Нови предложения“. През 1988 г. Турчи издава дебютния си албум „Само момиче, синьо момиче“ (''[[Ragazza sola, ragazza blu]]'').<ref name="Bianchi" /> Въпреки все още младата си възраст Турчи е считана за ветеран на Фестивала в Санремо: през 1989 г. тя участва за четвърти път в него, където освен че получава третата поредна Награда на критиката (и до днес рекорд), тя най-накрая печели победата: отличена е в категорията „Новоизгряващи“ благодарение на песента „Деца“ (''Bambini'').<ref name="Bambini">{{Cite news|url=http://www.archiviolastampa.it/component/option,com_lastampa/task,search/mod,libera/action,viewer/Itemid,3/page,23/articleid,0929_01_1989_0047_0023_12532010/|title=Turci e Mietta, è già futuro|date=26 febbraio 1989|work=La Stampa Sera|page=23}}</ref> Песента окончателно консолидира нейната слава<ref name="Bianchi" /><ref>{{Cite news|url=http://www.archiviolastampa.it/component/option,com_lastampa/task,search/mod,libera/action,viewer/Itemid,3/page,21/articleid,1313_02_1989_0081_0021_19343507/|title=La Turci, finalmente «grande», il suo segreto è la semplicità|last=Alberto Gedda|date=23 marzo 1989|work=Stampa Sera|page=21}}</ref> и е считана от нея за една от най-важните в кариерата ѝ и тази, която най-много я представлява.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://video.repubblica.it/rubriche/webnotte/webnotte-paola-turci-canta-bambini-la-canzone-che-mi-ha-insegnato-la-vita/197764/196793|заглавие=Webnotte, Paola Turci canta "Bambini": "La canzone che mi ha insegnato la vita"|дата=14 април 2015|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> === 1990-те години === През [[1990]] г. Турчи се качва на сцената на Фестивала в [[Санремо 1990|Санремо]] за пети път с „Благодаря на Бога“ (''Ringrazio Dio''). По същото време излиза и албумът ѝ „Завръщане към настоящето“ (''Ritorno al presente''), който включва песента „Граница“ (''Frontiera''), представена на [[Фестивалбар]]. През 1991 г. излиза „Белоснежен“ (''Candido''), последният ѝ албум с [[Звукозаписна компания|лейбъла]] It. През лятото печели победата на летния фестивал „Кантаджиро“ (заедно с Тадзенда). Няколко месеца по-късно се завръща в класациите благодарение на дуета с [[Рикардо Кочанте]] в песента „И морето ми идва“ (''E mi arriva il mare''). През [[1993]] г. е 6-тото ѝ участие във Фестивала в [[Санремо 1993|Санремо]] с парчето „Статус на привидно спокойствие“ (''Stato di calma apparente'') – автобиографична песен, с която певицата се появява за първи път като авторка. Следва издаването на албума ѝ „Момичета“ (''Ragazze''), публикуван с [[Би Ем Джи]], чиято най-известна песен е едноименната „Състояние на привидно спокойствие“. ==== Тежка катастрофа (1993) ==== В 18:30 ч. на 15 август 1993 г. 28-годишната Турчи кара колата на приятелка (която е на задната седалка) със 120 км/час<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilgiornale.it/news/spettacoli/domenica-live-paola-turci-parla-suo-incidente-avevo-faccia-1374383.html|заглавие="La faccia si è aperta. Per due anni mi hanno tolto vetri dal viso"|дата=12 март 2017|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> на път за концерт в залива Поликастро в [[Южна Италия]]. Тя става жертва на ужасна катастрофа на магистрала [[Автомагистрала А3 (Италия)|Салерно-Реджо Калабрия]] на пункта за плащане на такса [[Торано Кастело]]. Претърпява сериозни наранявания и лицето ѝ е частично обезобразено от удара. Дясното ѝ око е спасено благодарение на намесата на лекарите и на 12 последвали операции, а на лицето си има около сто шева. Въпреки травмата Турчи решава да възобнови професионалните си ангажименти само няколко седмици след хоспитализацията си. Тя се връща, за да изнесе дузина концерта (първоначално планираните дати са над 40) и използва прическа, за да прикрие раните си. Едва няколко години по-късно тя говори открито за катастрофата, като си припомня, че до този момент е живяла с „невероятно чувство за всемогъщество“ и признава, че е била разсеяна от мобилния си телефон.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.deejay.it/news/quellincidente-stradale-che-mi-ha-cambiato-la-vita-paola-turci-si-racconta-a-pinocchio/409043/|заглавие=“Quell’incidente stradale che mi ha cambiato la vita”, Paola Turci si racconta a Pinocchio|дата=19 ноември 2014|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> През есента на същата година тя популяризира „Аз и Мария“ (''Io e Maria'') – необичайна песен на [[Лесбийка|лесбийска]] тематика, написана специално за нея от [[Лука Карбони]]. Също в този период участва заедно с други артисти в сборния албум „Невинни бягства“ (''Innocenti evasioni'') в памет на [[Лучо Батисти]], записвайки своя собствена версия на известната му песен „Все още ти“ (''Ancora tu''). През 1995 г. певицата се завръща с албума „Следа от гума и старт“ (''Una sgommata e via''), което е и заглавието на основния сингъл, написан за нея от [[Васко Роси]]. С този албум, характеризиращ се с малко по-леки текстове и чисти поп-рок звуци, Турчи започва творческо сътрудничество с Роберто Казини (бивш член на Стив Роджърдс Бенд и автор на няколко песни за самия Васко Роси), което приключва през 2000 г. Сред песните в албума е и [[Кавър версия|кавърът]] на „И ако ни кажат“ (''E se ci diranno'') – песен на [[Луиджи Тенко]], преизпълнена с рок звучене. През 1996 г. отношенията ѝ с [[Би Ем Джи]] приключват с издаването на празничната антология „Летя така 1986-1996“ (''Volo così 1986-1996''). Заглавието ѝ е взето от едноименната песен на Турчи, успешно представена на Фестивала в Санремо същата [[Санремо 1996|година]], написана от самата нея заедно с Роберто Казини. През лятото певицата се завръща на [[Фестивалбар]] с „Щастието“ (''La felicità'') – друг непубликувана песен от антологията. През 1997 г., след като подписва с договор с [[Уорнър Мюзик Груп]] Италия, Турчи издава „Отвъд облаците“ (''Oltre le nuvole'') – единственият ѝ албум, съставен изцяло от [[Кавър версия|кавъри]], извлечени за случая от англосаксонския репертоар между 1980 и 1990 г. и специално адаптирани на [[италиански език]]. Дискът, предшестван от сингъла „Знаеш, че е един момент“ (''Sai che è un attimo'') (кавър на ''Time for Letting Go'' на Джуд Коул) печели [[Сертификация на музикалните произведения|платинен диск]] за над 150 хил. продадени копия. През 1998 г. „Отвъд облаците“ е преиздаден с добавяне на две песни, включително „Сам като мен“ (''Solo come me'') – песен, представена на 48-ия фестивал в [[Санремо 1998|Санремо]]. === 2000-те години === Предвид успеха на предишния албум през 2000 г. [[Уорнър Мюзик Груп]] Италия опитва отново същата формула с „Достатъчен ми е раят“ (''Mi basta il paradiso''): като цяло дискът, който съдържа и няколко оригинални песни, не оставя Турчи доволна на творческо равнище въпреки добрия успех на трите сингъла „Въпрос на погледи“ (''Questione di sguardi'') – кавър на ''This Kiss'' на [[Фейт Хил]], представен на [[Фестивалбар]], „Мокър пясък“ (''Sabbia bagnata'') – песен, написана заедно с нейната приятелка и колежка [[Кармен Консоли]], и „Приветствам зимата“ (''Saluto l'inverno''), също написана с Консоли и представена на Фестивала в Санремо [[Санремо 2001|2001]], където се нарежда на 5-то място. През 2002 г. Турчи се осланя на кръга на независимите лейбъли, за да стартира кариерата си предимно на певица-авторка на песни: за малкия лейбъл Nun излиза „Тази част от света“ (''Questa parte di mondo'') – доста интроспективен албум, изцяло написан и композиран от самата нея, разкривайки едно ново и по-свободно художествено измерение. Първият сингъл „Скръстени ръце“ (''Mani giunte'') става успешен в дуетната версия с [[Артиколо 31]] за албума им „Утре спирам“ (''Domani smetto'') и озаглавен ''Fuck You''. Вторият сингъл „Тази част от света“ (''Questa parte del mondo'') вижда сътрудничеството на Алфредо Рицо (автор на ''Bambini''). [[Нормани|Норманският]] град [[Чефалу]] в провинция [[Палермо (провинция)|Палермо]] е избран за място за заснемане на двата видеоклипа на гореспоменатите песни: на кадрите се виждат ясно алеите, плажът, скалата, градът, видян от морето, и Бастионът на север. През зимата на 2004 г. излиза антология, изцяло записана на живо, озаглавена „Състояние на привидно спокойствие“, в която Турчи преизпълнява най-значимите парчета от своята музикална история с ново звучене: проектът (издаден и на DVD) включва също две непубликувани произведения („Великанът“ (''Il Gigante'') и „Твоят глас“ (''La tua voce)''), както и кавъра на ''Paloma Negra'' – историческа песен на [[Чавела Варгас]]. През 2005 г. излиза албумът ѝ „Между снежинките сред небето“ (''Tra i fuochi in mezzo al cielo''), чиято продукция е споделена с [[Карло Убалдо Роси]] (работил с [[Баустеле]], [[Капареца]], [[Джованоти]], [[Субсоника]]). Дискът, предшестван от сингъла „Да забравим всичко“ (''Dimentichiamo tutto'') потвърждава композиционните умения на Турчи, както и нейната изключителна чувствителност като авторка, занимаваща се с проблеми като смъртта („Почти септември“ (''Quasi settembre'') и „Остави ме да вярвам“ (''Lasciami credere'')), изоставеността и болката („Зима без сняг“ (''L'inverno senza neve'')), чак до хуманитарната трагедия с „Руанда“ – песен, която печели наградата на [[Амнести Интернешънъл|Амнести]] Италия за 2006 г. През 2006 г. заедно с танцьора Джорджо Роси Турчи поставя „Небе – танцуващ глас и звуково тяло“ (''Cielo - Voce danzante e corpo sonoro'') – шоу, в което нейните песни на живо са представени от Роси с жест и с движение. По време на това шоу Паола оставя настрана своята бурна и разтърсваща душа в полза на бавните и поглъщащи песни, понякога придружавани от мелодията на нейната класическа китара, друг път само от нейния глас; тя изпълнява песни от своя репертоар или преинтерпретира песни на други автори като „Ти никога не казваш нищо“ (''Tu non dici mai niente'') на [[Лео Фере]], „Кукурукуку Палома“, вдъхновена от версията на [[Каетану Велозу]], „Боже, как те обичам“ (''Dio come ti amo'') на [[Доменико Модуньо]], „Куклата“ (''La bambola'') на [[Пати Право]], както и „Сайгон“ на [[Франческо Де Грегори]] и „Палома Негра“ на Чавела Варгас, вече записани в предишни нейни произведения. През същата година тя е артистична директорка на Международния женски рок фестивал „ВенерЕлектра“ в [[Перуджа]] и награждава Анна Мария Стази от [[Пулия|пулийската]] рок и театрална група „C.F..F е ил Номаде венерабиле“ като най-добър глас на фестивала, обявявайки пред вестник „Кориере дел Умрбия“ на 4 март 2006 г.: „Видях представянето им: наистина оцених способността им да се осмеляват, да надхвърлят границите на креативността“. [[Файл:Paola_Turci_-_Capua,_2009_(1).jpg|мини| Паола Турчи на фестивала „Мястото на езика“ в [[Капуа]] през 2009 г.|233x233пкс]] През 2007 г. певицата изпълнява на живо с [[Макс Гаце|Макс Гацè]] и [[Марина Рей]] в турнето „По взаимно съгласие“ в множество малки градове и регионални столици на Италия с една дата в чужбина (в [[Лозана]]). Турчи свири със своята електрическа и акустична китара, Гацè е на [[бас китара]], а Рей е на [[перкусии]]. Турнето е придружено и от цигулката на Андреа ди Чезаре. По време на турнето певицата се изявява със своите исторически песни и участва в хитовете на колегите, включително „Моите комплименти“ (''I miei complimenti'') и „Най-умният човек“ (''L'uomo più furbo''). Междувременно на 16 май 2007 г. тя разкрива в интервю, че работи по своя писателски дебют. През декември 2007 г. участва в Награда „Тенко“, като отново предлага едно от най-известните парчета на [[пиемонт]]ския [[Луиджи Тенко|певец]]-автор на песни „И ако ни кажат“ (''E se ci diranno'') в допълнение към неговата „Почти септември“ (''Quasi settembre'') в акустична версия, китара и глас. На 28 февруари 2008 г. тя гостува на Фестивала в [[Санремо 2008|Санремо]] заедно с [[Марина Рей]], за да подкрепи Макс Гацè, състезаващ се с „Обичайният секс“ (''Il solito sesso'') на вечерта, посветена на специалните изпълнения. От юли 2008 г. тя подновява както рок турнето си с Андреа ди Чезаре, така и шоуто ''Cielo'' с Джорджо Роси, обявявайки предстояща творба с оригинални песни. На 4 февруари 2009 г. публикува романа си „С теб до мен“ (''Con te accanto''), написан съвместно с [[Еуджения Романели]]. Това е горчива и жива история на две жени, които първоначално не се познават, но които бавно, между болничните легла и различни болки, стават по-близки от всякога. От 20 април същата година Паола Турчи води „Полунощ по Радио Дуе“ (''La mezzanotte di Radio Due'') – нощно развлекателно предаване, в което говори открито със слушатели, които взаимодействат с нея чрез текстови съобщения на живо и с телефонни обаждания. Не липсва и музика, включително музика на живо, свирена и изпята от Турчи, която сама или с гости в студиото изпълнява класически пиеси от своя репертоар и отдава почит на музикалните величия. На 19 юни 2009 г. по радиото се завърта сингълът „Мъжемелачката“ (''La mangatrice di uomini''), написан от Франческо Бианкони от [[Баустеле]], който предшества издаването на албума ѝ „Прекоси сърцето ми“ (''[[Attraversami il cuore]]''), издаден на 2 октомври. На 20 декември 2009 г., в „Бранкалеоне“ в [[Рим]] Турчи заедно с [[Фиорела Маноя]] и [[Ноеми]] участва във фестивала Watoto с благотворителен концерт в полза на [[Кения|кенийските]] деца-сираци. На вечерта трите римски изпълнителки пеят в трио „Любовта е мразена“ (''L'amore si odia'') и „Това, което жените не казват“ (''Quelle che le donne non dicono'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2009/12/20/dalla-mannoia-noemi-concerti-per-il-kenya.html|заглавие=Dalla Mannoia a Noemi concerti per il Kenya|дата=20 дек. 2009|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> === 2010-те години === На 27 април 2010 г. излиза втората част на трилогията, започнала с „Прекоси сърцето ми“, озаглавена „Дни на рози“ (''Giorni di rose'') и изцяло посветена на света на жените. Албумът съдържа преизпълнението на ''Lunaspina'' на [[Ивано Фосати]], изпълнена в дует с Фиорела Маноя (първа изпълнителка на песента през 1989 г.), както и седем непубликувани песни, написани за Tурчи от седем певици и авторки на песни: [[Кармен Консоли]], [[Нада (певица)|Нада]], [[Марина Рей]], [[Киара Чивело]], Наиф Ерен, [[Грация Верасани]] и [[Джиневра ди Марко]]. Предложеният сингъл е „Танц около слънцето“ (''Danza intorno al sole''), написан от Кармен Консоли и Нада. През същата година Турчи участва в „Дните на [[Ем Ти Ви]] 2010 г.“. На 19 януари 2011 г. излиза книгата ''I Baustelle mistici dell'Occidente'', в която се говори за сътрудничеството на [[Баустеле]] с музикантки, включително и с Паола Турчи. На 15 юли 2011 г. излизането на сингъла „Утопия“ (''Utopia'') предшества третия албум от трилогията, започнала с „Прекоси сърцето ми“ (''Attraversami il cuore'') и продължава с „Дни на рози“ (''Giorni di rose'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilgiornaledivicenza.it/stories/Cultura_e_Spettacoli/353389_le_storie_di_paola_turci_sono_un_incanto/|заглавие=Le storie di Paola Turci sono un incanto|достъп_дата=17 април 2012}}</ref> Албумът обаче излиза едва през април 2012 г. след още един отказ на творческата комисия на [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала в Санремо]], в който през последните години Турчи няколко пъти напразно се опитва да участва с композирани от нея парчета. На 9 ноември 2011 г. нова песен с текст на Марчело Муру „Трябва да си тръгваш“ (''Devi andartene'') е издадена изключително за читателите на в. „Ил Фато куотидиано“. Песента влиза и в албума на последвалата публикация, озаглавена „Историите на другите“ (''[[Le storie degli altri]]''). оНа 21 май 2012 г. радиопредаване „R101 Стиле либеро“ стартира веселяшката инициатива ''Maffoni & Lontani Conoscents'' за певеца автор [[Рикардо Мафони]] с пародия на песента ''[[We are the world|We Are the World]]'', озаглавена ''We Are the Maffons'', в която Паола Турчи участва заедно с колеги като [[Роберто Векиони]], [[Еудженио Финарди]], [[Ноеми]], [[Паола и Киара]], The Afterhours, Паоло Бруни от [[Негрита]] и [[Адриано Папалардо]]. [[Файл:Paola_Turci_-_Rome,_2015_(2).jpg|ляво|мини| Паола Турчи на концерт в Театър „Куиринета“ в Рим през 2015 г.|244x244пкс]] На 8 май 2014 г. тя е поканена от [[Лаура Паузини]] да пее с нея. На 18 май пее и свири на китара в песента „С музиката по радиото“ (''Con la musica alla radio)'' заедно с [[Малика Аян]], [[Л'Аура]], Ема, [[Ноеми]], [[Сирия (певица)|Сирия]], [[Ла Пина]] и самата Лаура Паузини в [[Таормина]]. Това шоу се излъчва по телевизията на 20 май като моноспектакъла „Тази вечер Лаура: Повярвах в една мечта“ (''Stasera Laura: ho creduto in un sogno'') . На следващия септември Турчи публикува автобиографията „Ще обичам себе си въпреки всичко“ (''Mi amerò lo stesso)'', редактирана от Енрико Ротели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ansa.it/lifestyle/notizie/people/persone/2014/10/01/paola-turci-quellincidente-che-mi-cambio-la-vita.-esce-lautobiografia-mi-amero-lo-stesso_f7b9b7b2-6724-4098-a398-d4e02a20c401.html|заглавие=Paola Turci, quell'incidente che mi cambiò la vita. Esce l'autobiografia Mi Amerò lo Stesso|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> На 20 март 2015 г. излиза сингълът „Аз съм“ (''Io sono''), последван от едноименния [[Io sono (албум на Паола Турчи)|албум]] на 21 април. На 1 април 2016 г. излиза новият албум на [[Лоредана Берте]], ''[[Amici non ne ho... ma amiche sì!]]'', съдържаща сред различните дуети и този с Паола Турчи в песента „Луна“ (''Luna''). През февруари 2017 г. тя участва в 67-ия Фестивал в [[Санремо 2017|Санремо]] с песента „Разкраси се заради себе си“ (''Fatti bella per te''), достигайки до финала и завършвайки на пето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rai.it/dl/docs/1486906546362Risultati_votazioni_SANREMO_2017_ARTISTI_CAMPIONI_def.pdf|заглавие=Sanremo 2017VOTAZIONI ARTISTI CAMPIONI|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> Песента предшества 12-ия студиен албум на певицата, озаглавен „Второто сърце“ (''Il secondo cuore'') и издаден на 31 март 2017 г. От албума е изваден и втори сингъл – „Животът, който реших“ (''La vita che ho deciso''), по радиото от 7 април. На Наградите на [[Ем Ти Ви]] през 2017 г. тя получава наградата за цялостна кариера „Наградите на история“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/news/tim-mtv-awards-2017-tutti-vincitori-e-le-foto/|заглавие=TIM MTV Awards 2017: tutti i vincitori e le foto|дата=29 май 2017|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> От 18 ноември 2017 г. Турчи участва в 70-тото издание на шоуто за таланти „Приятели на Мария де Филипи“ (''Amici di Maria De Filippi'') като вокален педагог и член на певческата комисия. На 9 февруари 2018 г. пее в дует на 68-ия фестивал на [[Санремо 2018|Санремо]] с конкуриращата се изпълнителка [[Ноеми]], която пее сингъла „Не преставай да ме търсиш“ (''Non smettere mai di cercarmi''). На 16 юни 2018 г. Турчи пее като Почетна кръстница на Мантуа Прайд. На 15 март 2019 г. излиза 15-ият студиен албум на Турчи „Жива за умиране“ (''Viva da morire''), малко повече от месец след участието ѝ в 69-ото издание на Фестивала в [[Санремо 2019|Санремо]] с песента „Последната пречка“ (''L'ultimo ostacolo''), с която се класира на 16-то място в категорията Big. Зад играта на думите, с която е озаглавен този нов албум, има 10 парчета и едно с участието на рапъра от [[Торино]] Shade – „Олимпиади всеки ден“ (''Le olimpiadi tutti i giorni''). Излизането на диска е предшествано от два сингъла: песента от Санремо „Последната пречка“ и заглавната песен „Жива за умиране“ (в радио ротация от 8 март).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/03/15/paola-turci-viva-da-morire-nuovo-album|заглавие=Paola Turci: esce oggi il nuovo album "Viva da morire"|дата=15 март 2019|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> == Личен живот == Вечерта на 15 август 1993 г. Турчи става жертва на тежък пътна катастрофа на отсечката [[Автомагистрала А3 (Италия)|Салерно-Реджо Калабрия]] на път за свой концерт в [[Алкара Ли Фузи]]. Заради раните ѝ си има около 100 шева по лицето, а по-късно претърпява 13 операции на лицето, 12 от които на дясното око.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.adnkronos.com/intrattenimento/spettacolo/2015/05/21/paola-turci-incidente-che-cambiato-vita-auto-accartocciata-addosso-video_Ycqz6D27j2yeqLFJFTdatK.html|заглавие=Paola Turci e l'incidente che le ha cambiato la vita: "L'auto mi si è accartocciata addosso" /Video|дата=21 май 2015|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> В продължение на 2 години лекарите вадят стъкло от лицето ѝ. През 1990-те години е романтично свързана с тенисиста [[Паоло Кане|Паоло Канè]]. Обявява, че през живота ѝ са ѝ приписвали романтични връзки с [[Джана Нанини]] и Франческа Паскуале (бивша приятелка на [[Силвио Берлускони|Берлускони]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilfattoquotidiano.it/2021/03/04/paola-turci-francesca-pascale-sono-lesbica-e-anche-etero-se-mi-piace-una-donna-sto-con-una-donna/6121655/|заглавие=Paola Turci: “Francesca Pascale? Sono lesbica e anche etero.Se mi piace una donna, sto con una donna”|дата=4 март 2021|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> Относно сексуалната си ориентация казва: „Аз съм [[лесбийка]] и също така [[Хетеросексуалност|хетеросексуална]]. [[Бисексуалност|Бисексуална]]? Кой знае. Няма еволюция в етикетите. Аз съм това, което съм, ако харесвам жена, аз съм с жена“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gay.it/paola-turci-sono-lesbica|заглавие=Paola Turci: “Sono lesbica e anche etero. Se mi piace una donna, sto con una donna”|дата=4 март 2021|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> На 2 юли 2010 г. певицата сключва брак в параклиса на болница „Св. Дамиян“ в [[Хаити]] за Андреа Амато – журналист на R101. Двамата се разделят през 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.libero.it/Snorki/9028010.html|заглавие=Paola Turci si è sposata|дата=6 юли 2010|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> На 2 юли 2022 г. тя сключва граждански съюз в [[Монталчино]] с Франческа Паскуале,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/spettacoli/22_giugno_30/paola-turci-francesca-pascale-matrimonio-0551af1c-f856-11ec-945e-5641b5c99a2d.shtml|заглавие=Paola Turci e Francesca Pascale, sabato il matrimonio: si sposano in Toscana|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> като обявата за бъдещия съюз води до [[Хомофобия|хомофобски]] нападки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2022/07/01/news/matrimonio_turci_pascale_insulti_omofobi-356147889/|заглавие=Paola Turci: "Insulti omofobi dopo l'annuncio del matrimonio con Francesca Pascale"|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Паола Турчи има [[алт]]ов [[Регистър (глас)|вокален регистър]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rockol.it/news-60070/Paola-Turci--'Questo-disco-%C3%A8-il-mio-angolo-di-libert%C3%A0'|заглавие=Paola Turci: 'Questo disco è il mio angolo di libertà'|дата=1 февр. 2004|достъп_дата=4 дек. 2021}}</ref> Когато е много малка, мечтата ѝ е да стане актриса и за целта се явява на прослушване при [[Еторе Скола]].<ref name=":0" /> Участва в епизод на предаването „Одисей – Удоволствието от едно откритие“ на [[Алберто Анджела]].<ref name=":0" /> Към 2021 г. живее в [[Милано]]. Страдала е от пристъпи на паника, които разрешава благодарение на [[медитация]]та. Има куче на име Лео. Доста е привързана към племенницата си Маргарита, с която обича да пее заедно.<ref name=":0" /> == Дискография == {{Основна|Дискография на Паола Турчи}} === Студийни албуми === * 1988 – ''[[Ragazza sola, ragazza blu]]'' * 1989 – ''[[Paola Turci (албум)|Paola Turci]]'' * 1990 – ''[[Ritorno al presente (албум)|Ritorno al presente]]'' * 1991 – ''[[Candido (албум)|Candido]]'' * 1993 – ''[[Ragazze (албум)|Ragazze]]'' * 1995 – ''[[Una sgommata e via]]'' * 1997 – ''[[Oltre le nuvole]]'' * 2000 – ''[[Mi basta il paradiso]]'' * 2002 – ''[[Questa parte di mondo]]'' * 2005 – ''[[Tra i fuochi in mezzo al cielo]]'' * 2009 – ''[[Attraversami il cuore]]'' * 2010 – ''[[Giorni di rose]]'' * 2012 – ''[[Le storie degli altri]]'' * 2017 – ''[[Il secondo cuore]]'' * 2019 – ''[[Viva da morire]]'' === Концертни албуми === * 2004 – ''[[Stato di calma apparente]]'' === Сборни албуми === * 1996 – ''[[Volo così 1986-1996]]'' * 1998 - ''Io, Paola Turci'' * 1998 - ''Il mondo di Paola Turci'' * 2003 - ''Greatest Hits'' * 2007 - ''Le più belle canzoni di Paola Turci'' * 2015 - ''Io sono'' * 2016 - ''Playlist: Paola Turci'' == Видеография == === Музиклани видеоклипове === {{колони|2| * 1987 - ''Primo Tango'' * 1989 - ''Bambini'' * 1989 - ''Due donne'' * 1990 - ''Ringrazio Dio'' * 1990 - ''Frontiera'' * 1990 - ''Francesco'' * 1994 - ''Io e Maria'' * 1996 - ''Volo così'' * 1997 - ''Sai che è un attimo'' * 2000 - ''Questione di sguardi'' * 2000 - ''Sabbia bagnata'' * 2001 - ''Saluto l'inverno'' * 2002 - ''Mani giunte'' * 2002 - ''Questa parte di mondo'' * 2004 - ''Frontiera'' * 2004 - ''Il gigante'' * 2005 - ''Dimentichiamo Tutto'' * 2009 - ''Attraversami il cuore'' * 2012 - ''Le storie degli altri'' * 2015 - ''Io sono'' * 2015 - ''Questa non è una canzone'' * 2017 - ''Fatti bella per te'' * 2017 - ''La vita che ho deciso'' * 2017 - ''Un'emozione da poco'' * 2017 - ''Off-Line'' * 2018 - ''Eclissi'' * 2019 - ''L'ultimo ostacolo'' * 2019 - ''Viva da morire'' }} === VHS и DVD === * 1990 - ''My name is Paola Turci'' (VHS) * 1998 - ''Paola Turci video & music'' (VHS) * 2004 - ''Stato di calma apparente'' (DVD) * 2007 - ''Tu stai con me'' (DVD) - само за членовете на фен клуб „Паола Турчи“, подарен на 12-тото им събиране (не е в търговската мрежа). == Литературни произведения == * ''Con te accanto'', c Еудженио Романели, Milano, Rizzoli, 2009, {{ISBN|978-88-17-02944-5}} * ''Mi amerò lo stesso'', с Енрико Ротели (ред.), Milano, Mondadori, 2014, {{ISBN|978-88-04-63565-9}} == Вижте също == {{колони|3| * [[Джорджа]] * [[Ема Мароне]] * [[Ноеми]] * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] * [[Аннализа]] * [[Киара]] * [[Ивана Спаня|Спаня]] * [[Долченера]] * [[Франческа Микиелин]] * [[Кармен Консоли]] * [[Алесандра Аморозо]] * [[Нина Дзили]] * [[Миета]] * [[Бианка Атцей]] * [[Кристина Д'Авена]] * [[Ариза]] * [[Ирене Гранди]] * [[Джана Нанини]] * [[Елоди (певица)|Елоди]] * [[Фиорела Маноя]] * [[Макс Гаце]] }} == Източници и бележки == <references /> == Библиография == * {{Икона|it}} AA.VV., ''Enciclopedia del rock italiano'', a cura di Gianluca Testani, Arcana Editrice, 2006, {{ISBN|88-7966-422-0}} == Външни препратки == * [https://www.paolaturci.it/ Официален уебсайт] * [https://www.allmusic.com/artist/paola-turci-mn0000009148 Паола Турчи] на [[AllMusic]] * [https://www.discogs.com/artist/1014217-Paola-Turci Паола Турчи] на [[Discogs]] * [https://www.last.fm/it/music/Paola+Turci Паола Турчи] на Last.fm * {{Imdb name|2316860}} {{Превод от|it|Paola Turci|123567202}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии|Музика}} {{СОРТКАТ:Турчи, Паола}} [[Категория:Италианки]] [[Категория:Певици]] [[Категория:Италиански поп певци]] [[Категория:ЛГБТ музиканти]] [[Категория:ЛГБТ личности от Италия]] [[Категория:Родени в Рим]] [[Категория:Родени на 12 септември]] [[Категория:Родени през 1964 година]] 9hd0o4bewlchgfwo5umj0y3sm6hk5ib 0 797335 11464718 11238588 2022-07-20T11:20:00Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вълшебната Коледа на Мики | име_оригинал = Mickey's Magical Christmas: Snowed in at the House of Mouse | картинка = | описание = | режисьори = Тони Крейг<br>Робъртс Ганауей | продуценти = Мелинда Редиджър | сценаристи = Кевин Кембъл | базиран_на = по героите на<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]<br>„[[Клуб Маус]]“<br>от Робъртс Ганауей<br>Тони Крейг | актьори = [[Уейн Олуайн]]<br>Тони Анселмо<br>Бил Фармър<br>[[Ръси Тейлър]]<br>[[Кори Бъртън]]<br>[[Трес Макнийл]]<br>[[Джоди Бенсън]]<br>[[Кат Суси]]<br>Самюъл Райт<br>[[Гилбърт Готфрид]]<br>Пат Каръл<br>Кевин Шон<br>Ърни Сабела<br>Джоузеф Уилямс<br>[[Джим Къмингс]] | музика = Майкъл Тавера | оператор = | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = Уолт Дисни Телевижън Анимейшън | разпространител = [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Уолт Дисни Хоум Ентъртейнмънт]] | жанр = [[анимация]] | премиера = 6 ноември 2001 г. | времетраене = 65 минути | страна = {{USA}}<br>{{PHL}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0300195 | код-Allmovie = 244671 }} '''„Вълшебната Коледа на Мики“''' ({{lang|en|Mickey's Magical Christmas: Snowed in at the House of Mouse}}) е издаден директно на видео [[анимационен филм]] от 2001 г., продуциран от Уолт Дисни Телевижън Анимейшън. Анимационната продукция е завършена в Тун Сити Анимейшън в [[Манила]]. Това е един от първите издадени директно на видео спинофи на анимационния сериал „[[Клуб Маус]]“ по [[Дисни Ченъл]].<ref name=Crump>{{cite book |last1=Crump |first1=William D. |title=Happy Holidays—Animated! A Worldwide Encyclopedia of Christmas, Hanukkah, Kwanzaa and New Year's Cartoons on Television and Film |date=2019 |publisher=McFarland & Co |isbn=9781476672939 |pages=192–193}}</ref> Събитията във филма заемат място по време на втория сезон на „[[Клуб Маус]]“. Филмът включва два късометражни филма на [[Дисни]] – „Коледната елха на Плуто“ (1952) и „Коледната песен на Мики“ (1983) – както и трите епизода от ''Mickey Mouse Works'' през 1999 г. == Озвучаващ състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | [[Уейн Олуайн]] | [[Мики Маус]] |- | [[Ръси Тейлър]] | [[Мини Маус]] |- | Тони Анселмо | [[Доналд Дък]]<br>[[Хюи, Дюи и Луи]] |- | [[Трес Макнийл]] | Дейзи Дък<br>Чип и Дейл |- | Бил Фармър | Гуфи<br>Плуто<br>Практическото прасе |- | Карлос Алазраки | Панчито |- | [[Джеф Бенет]] | Люмиер<br>Господин Джолиланд |- | [[Джоди Бенсън]] | [[Ариел (Малката русалка)|Ариел]] |- | Роби Бенсън | Звяра |- | Кори Бъртън | Лудвиг фон Дрейк<br>Гюс<br>Капитан Хук<br>Скар<br>Сърдитко<br>Лудия шапкар |- | Еди Карол | Джимини Щурчо |- | Пат Каръл | Урусла |- | [[Джон Клийз]] | Разказвач (сегмент на Лешникотрошачката) |- | Стан Александър | Цвете |- | Питър Кълън | Ийори |- | Питър Бен | Тропчо |- | Джон Фидлер | Прасчо |- | Джонатан Фрийман | Джафар |- | [[Дженифър Хейл]] | [[Пепеляшка (героиня на Дисни)|Пепеляшка]] |- | Жан-Пол Ману | Куско |- | Марк Мозли | Мушу |- | Пейдж О'Хара | Бел |- | Патриша Харис | Дейзи Дък (сегмент в „Коледната песен на Мики“) |- | [[Роб Полсън]] | Жак |- | Ърни Сабела | Пумба |- | Кевин Шон | Тимон |- | Майкъл Уелч | Пинокио |- | [[Ейприл Уинчъл]] | Мама Вон Дрейк |- | Сали Дворски | Нала |- | Каролин Гарднър | [[Снежанка (героиня на Дисни)|Снежанка]] |- | Дони Дунаган | Бамби |- | [[Джим Къмингс]] | [[Мечо Пух]]<br>Тигъра<br>Пийт |- | Никита Хопкинс | Ру |- | Кен Самсон | Ру |- | [[Кат Суси]] | Кенга / Пердита |- | Рик Логан | [[Аладин (герой на Дисни)|Аладин]] / Хор |- | Боби Пейдж | [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] / Хор |- | Дейвид Огдън Стиърс | Когсуърт |- | Блейн Уийвър | [[Питър Пан]] |- | Джоузеф Уилямс | Симба |- | Алън Йънг | Младия Скрудж (сегмент в „Коледната песен на Мики“) |} == Анимационни филми == * „Коледната елха на Плуто“ (1952) * „Коледната песен на Мики“ (1952) * „Доналд на леда“ (1999) * „Лешникотрошачката“ (1999) == В България == В България филмът е издаден на [[VHS]] и [[DVD]] от Александра Видео през 2004 г. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | [[Мики Маус]] | Теодор Койчинов |- | [[Гуфи]]<br>Сърдитко<br>Шапкаря<br>Разказвач на Лешникотрошачката | [[Веселин Ранков]] |- | [[Доналд Дък|Патока Доналд]] | [[Диян Русев]] |- | [[Мини Маус]] | [[Богдана Трифонова]] |- | Дейзи Дък | Петя Абаджиева |- | Скрудж<br>Млад Скрудж | [[Сава Пиперов]] |- | Звяр | Петър Салчев |- | Ариел | [[Ася Братанова]] |- | Джафар<br>Пийт | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Бел | [[Йорданка Илова]] |- | Пинокио | Симеон Желязков |- | Тимон | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Пумба | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Дядо Коледа<br>Фон Дрейк | [[Станислав Пищалов]] |- | Урусла<br>Майката на Фон Дрейк | [[Симона Нанова]] |- | Пепеляшка | [[Нина Гавазова]] |- | Чип | [[Илиана Балийска]] |- | Дейл | [[Ненчо Балабанов]] |- | Куско | [[Александър Воронов]] |- | Ийори | [[Васил Михайлов]] |- | Мушу и Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Аладин | Тодор Георгиев |- | Жасмин | Венцислава Стоилова |- | Хор | Антоанета Георгиева<br>Венцислава Стоилова<br>Еделина Кънева<br>Емилия Иванова<br>Мария Николаева<br>Татяна Желязкова<br>Цветомира Михайлова<br>Атанас Сребрев<br>Калоян Чолаков<br>Николай Иванов<br>[[Орлин Павлов]]<br>Симеон Желязков<br>[[Цанко Тасев]]<br>Явор Каров |} {| class="wikitable" |+ Песни |- ! Песен ! Изпълнител |- | С дъх на борови иглички | [[Илиана Балийска]]<br>[[Ненчо Балабанов]]<br>[[Веселин Ранков]]<br>[[Диян Русев]]<br>[[Богдана Трифонова]] |- | Стават чудеса | rowspan="2"| Хор |- | Светли вълшебства |- | Приказна Коледа | [[Сава Пиперов]]<br>Цветомира Михайлова<br>[[Цанко Тасев]]<br>[[Веселин Ранков]]<br>Емилия Иванова<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>Теодор Койчинов<br>Диян Русев<br>Тодор Георгиев<br>Венцислава Стоилова |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] (2004) |- | Режисьор на дублажа | [[Симона Нанова]] |- | Превод | Веселина Пършорова |- | Музикален режисьор<br>Български текст на песните | Десислава Софранова |- | Творчески ръководител | Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0300195}} * {{Amg movie|244671}} [[Категория:Анимационни филми от 2001 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Коледни филми]] bnezjwxm4lm3dqr0tedimc2a2drs2rn 0 797352 11464732 11386708 2022-07-20T11:20:39Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Замръзналото кралство: Коледа с Олаф | име_оригинал = Olaf's Frozen Adventure | картинка = | описание = | режисьори = Кевин Детърс<br>Стийви Уърмърс | продуценти = Рой Конли | сценаристи = Джак Шафер | актьори = Джош Гад<br>[[Кристен Бел]]<br>Идина Мензел<br>Джонатан Гроф | музика = Кристоф Бек<ref name="D23">{{Cite web|last=Deitchman|first=Beth|date=October 10, 2017|title=Olaf's Frozen Adventure Soundtrack to Ring in the Season|url=https://d23.com/olafs-frozen-adventure-soundtrack-to-ring-in-the-season/|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20201112011350/https://d23.com/olafs-frozen-adventure-soundtrack-to-ring-in-the-season/|archive-date=November 12, 2020|access-date=July 21, 2021|website=[[D23 (Disney)|D23]]}}</ref><br>Джеф Мороу (некредитиран)<ref name="D23" /> | оператор = Алесандро Джакомини (осветление)<br>Кори Роко Флоримонте (оформление) | монтаж = Джеръми Милтън<br>Джеси Аверна | сценография = Майкъл Джиаимо | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]<br>[[Уолт Дисни Пикчърс]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедиен филм|Комедия]]<br>[[Мюзикъл]]<br>[[Фентъзи филм|Фентъзи]] | премиера = 22 ноември 2017 г. (с „[[Тайната на Коко]]“) | времетраене = 21 минути<ref>{{Cite web|title=Olaf's Frozen Adventure|url=https://www.bbfc.co.uk/release/olafs-frozen-adventure-q29sbgvjdglvbjpwwc0zotu5mzi|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210722194747/https://www.bbfc.co.uk/release/olafs-frozen-adventure-q29sbgvjdglvbjpwwc0zotu5mzi|archive-date=July 22, 2021|access-date=July 22, 2021|website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = „[[Замръзналото кралство]]“ | уебсайт = http://movies.disney.com/olafs-frozen-adventure | код-IMDB = 5452780 | код-Allmovie = 693796 }} '''„Замръзналото кралство: Коледа с Олаф“''' ({{lang|en|Olaf's Frozen Adventure}}) е [[САЩ|американски]] [[Триизмерен филм|3D]] [[компютърна анимация]] от 2017 г., продуцирана от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] и е режисирана от Кевин Детърс и Стийви Уърмърс, по сценарий на Джак Шафер, озвучаващия състав се състои от Джош Гад, [[Кристен Бел]], Идина Мензел и Джонатан Гроф, които повтарят ролите си във „[[Замръзналото кралство]]“ (2013). През ноември 2017 г., ''„Замръзналото кралство: Коледа с Олаф“'' направи своята премиера в кината за ограничен период от време в [[Триизмерен филм|3D]] формат, преди екранизирането на „[[Тайната на Коко]]“ на Пиксар, и направи своя телевизионен дебют по [[Ей Би Си]] през декември. След изданието, филмът получи смесени отзиви от критиците. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | Джош Гад | Олаф |- | Кристен Бел | Анна |- | Идина Мензел | Елза |- | Ева Бела | Елза като малка |- | Джонатан Гроф | Кристоф |- | Крис Уилямс | Оукън |- | Джон де Ланси | Господин Олсън |- | Лори Фрейзър | Госпожа Олсън |} == В България == В България филмът е излъчен на 25 декември 2017 г. по [[NOVA]] в рубриката „Ден на Дисни“. === [[Нахсинхронен дублаж|Синхронен дублаж]] === {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Олаф | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]] (диалог)<br>Теодор Койчинов (вокал) |- | Анна | [[Весела Бонева]] |- | Елза | [[Надежда Панайотова]] |- | Кристоф | [[Момчил Степанов]] |- | Господин Олсън | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Други гласове | [[Живка Донева]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>[[Татяна Етимова]]<br>[[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |} === Екип === {| class="wikitable" |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески директор | Венета Янкова |- | Микс студио | Shepperton International |- | Продуцент на българската версия | [[Disney Character Voices International]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/olafs-frozen-adventure/}} * {{imdb title|5452780}} * {{Amg movie|693796}} * {{official website|http://www.disneyplus.com/movies/wp/5zrFDkAANpLi/|„Замръзналото кралство: Коледа с Олаф“ в Дисни+}} [[Категория:Анимационни филми от 2017 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Коледни филми]] 14q600wdttgtel2fpltwggwne2s51fy 0 797792 11463880 11259365 2022-07-19T16:45:58Z Bobbyfuego 43401 техническа грешка wikitext text/x-wiki {{Планина|име=Гран Парадизо|име-оригинал=Gran Paradiso|изглед-описание=Гран Парадизо видян от северозапад|местоположение={{Флагче|Италия}} '''[[Италия]]'''<br>{{Флагче|Вале д'Аоста}} [[Вале д'Аоста]]|част-от=[[Грайски Алпи|Грайските Алпи]]|височина=4061,20|издаденост=1879}} '''Гран Парадизо''' ({{Lang|it|Gran Paradiso}}'';'' {{Lang|fr|Grand Paradis}}), разположена на 4061 m надм. височина, е главната [[планина]] на [[Гран Парадизо (масив)|едноименния масив]], разположена в [[Грайски Алпи|Грайските Алпи]]. [[Гран Парадизо (връх)|Върхът]] ѝ е изцяло включен в [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Вале д'Аоста]] между териториите на общините [[Валсаваранш]] и [[Коне (Италия)|Коне]]. == Етимология == [[Топонимия|Топонимът]] ''Gran Paradiso'' произлиза, чрез [[асонанс]] и през [[Френски език|френското]] ''Grand paradis'', от валдостанското диалектно ''Granta Parei'' значи „Голяма стена“. Всъщност съществува топонимът ''Grande Paroi'', което на френски означава „голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина [[Гранта Парей]] (''Granta Parey)''. Друг (неофициален) топоним, използван локално, е ''Mont Iseran.''<ref>[[Joseph-Marie Henry]], ''Vieux noms patois de localités valdôtaines'', Le Messager valdôtain, 1937.</ref> == Характеристики == Гран Парадизо е третият по височина връх сред всички разположени изцяло на италианска територия. Той е надминат от [[Корно Неро]] (4321 m) и [[Пирамиде Венсан]] (4215 m), включени в [[Монте Роза (масив)|масива Монте Роза]] между общините [[Аланя Валсезия]] и [[Гресоне Ла Трините]]. Върхът на Гран Парадизо се намира изцяло на територията на италианския регион [[Вале д'Аоста]] на границата между общините [[Коне (Италия)|Коне]] и [[Валсаваранш]] и следователно е най-високият връх на единствения планински масив, чиято кулминация е на повече от 4000 m изцяло на италианска територия.<ref>В други масиви, като напр. [[Монте Роза (масив)|Монте Роза]], се намират [[Пирамиде Венсан]], [[Корно Неро (Пенински Алпи)|Корно Неро]] и [[Пунта Джордани]] изцяло на италианска територия, но масивът Монте Роза е трансграничен.</ref> От върха на юг се спуска [[било]]то на върха, което след кратко време достига до [[Рок (Гран Парадизо)|Рок]] – масивната кула на масива [[Гран Парадизо (масив)|Гран Парадизо]] на 4026 m надм. височина. Няколко [[ледник]]а се спускат от страните на планината: от западната страна към [[Валсаваранш (долина)|Валсаваранш]] се спускат ледниците Гран Парадизо и Лавзиò, а от източната страна към долината [[Вал ди Коне]] – ледникът Триболационе. == Изкачвания == Първото изкачване е направено на 4 септември [[1860]] г. от Джон Джеръми Коуел, У. Дъндас, Мишел Пайо и Жан Тера по текущия нормален (т.е. лесен) маршрут.<ref>{{Harv|Andreis, Chabod e Santi|p. 196|gmi}}.</ref> Днес този маршрут обикновено се счита за лесно изкачване (трудност F+) с изключение на последните 60 метра. Като доказателство за относителната лекота на достъпа до върха свещеникът-планинар Джоузеф-Мари Хенри през [[1931]] г. дори успява да изведе [[магаре]] до върха.<ref>Joseph Marie Henry, ''Cagliostro: l'asino che scalò il Gran Paradiso'', 1932</ref> Дон Акиле Рати – бъдещият папа [[Пий XI]] покорява върха, макар и обременен с тежестта на момче, което носи на раменете си.<ref>[http://gian.mario.navillod.it/papa-pio-xi-sul-gran-paradiso/ gian.mario.navillod.it]</ref> === Рекорд за изкачване === Рекордът за изкачване на Гран Парадизо принадлежи на Надир Магè (''Nadir Maguet''), който на 15 юли 2020 г. завършва двупосочното пътуване от долината [[Валсаваранш (долина)|Валсаваранш]] за 2 часа, 2 мин и 32 сек, побеждавайки историческия рекорд на валдостанеца Еторе Шампретави – спортист по [[скайрънинг]], който през 1995 г. изкачва върха от махала Пон ди Валсаваранш (1960 m) и слиза обратно само за 2 часа, 21 минути и 36 секунди (1 час, 43 минути и 22 секунди в едната посока).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.skyrunning.it/images/world-records.pdf|заглавие=Skyrunning World Records|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130522202843/http://www.skyrunning.it/images/world-records.pdf|архив_дата=22 май 2013}}</ref> Предишният рекорд за изкачване на Гран Парадизо е поставен на 6 август [[1991]] г. от Валерио Бертолио, парков рейнджър от [[Черезоле Реале]] с минало на [[атлет]]. На него са му нужни 2 часа 32 мин и 6 сек от махала Пон ди Валсаваранш до върха на Гран Парадизо и обратно (1 час и 50 минути в едната посока).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ferrino.it/it/homepage/ferrino-world/technical-team/valerio-bertoglio|заглавие=Valerio Bertoglio|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120713005749/http://www.ferrino.it/it/homepage/ferrino-world/technical-team/valerio-bertoglio|архив_дата=13 юли 2012}}</ref> == Алпинистки маршрути == Изкачванията обикновено започват от Хижа „Федерико Шабо“ (''Rifugio Federico Chabod'') или Хижа „Виктор Емануил II“ (''Rifugio Vittorio Emanuele II''). Първaта е посветена през 1966 г. на големия историк и алпинист [[Федерико Шабо]], а втората е кръстена на [[Крал на Италия|краля на Италия]] [[Виктор Емануил II]], който създава през [[1856]] г. кралския ловен резерват Гран Парадизо, днес [[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“. === Нормален маршрут от Хижа „Виктор Емануил II“ === [[Файл:Vetta_Gran_Paradiso_dalla_Tresenta.JPG|ляво|мини| Върхът на Гран Парадизо от планината [[Трезента]]. Виждат се последните следи от изкачването до върха след прохода Бека ди Монкорвè.]] Нормалният (най-лесният) маршрут от Хижа „Виктор Емануил II“ първо се осъществява в северна посока върху [[морена]], образувана от големи каменни блокове; след това се завива надясно (на изток) в малка долина, граничеща с широките странични морени на [[ледник]]а; след това започва изкачване на ледника Гран Парадизо с доста редовни склонове и човек се натъква на няколко пукнатини. Качвайки се нагоре, се среща характерната ''Schiena d'Asino'' (издигнат в центъра си път), минава се близо до прохода Бека ди Монкорвè (''Becca di Moncorvé''), докато се достигне крайната пукнатина, след което остава да се покрие късото, макар и трудно последно било до Мадоната, разположена на върха на планината. === Нормален маршрут от Хижа „Федерико Шабо“ === Изкачването от Хижа „Федерико Шабо“ се извършва първо по морената и след това по ледника Лавзиò (Laveciau). След изкачване на напукания ледник се стига до ''Schiena d'Asino'' и тук маршрутът за изкачване се съединява с този, идващ от Хижа „Виктор Емануил II“. === Класически маршрут, Северна стена === Изкачването на северната стена започва от Хижа „Федерико Шабо“; той се прави първо по морената, а след това по ледника Лавзиò и накрая по северозападната стена на планината. Малко след входа на ледника се оставя нормалния маршрут и се върви решително към крайната пукнатина. След като се премине, се прави изкачване по стената по регулярни склонове, заобикаляйки главния [[серак]]<ref>Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.</ref> вляво, докато се излезе на [[било]]то. Следва се билото за кратко (първо заснежено, а след това каменисто), докато се стигне до върха. == Галерия с изображения == <gallery mode="packed"> Файл:(2) Il versante est del Gran Paradiso.jpg|Източното лице на Гран Парадизо. Файл:Gran Paradiso.jpg|Северното лице на Гран Парадизо. Файл:Gran Paradiso 02.JPG|Западната страна на Гран Парадизо. Файл:Vetta Gran Paradiso.JPG|Гран Парадизо от югозапад, на преден план [[Becca di Moncorvé|Бека ди Монкорве]]. Файл:Gran Paradiso e Cresta Gastaldi.JPG|Южната страна на Гран Парадизо. Файл:Gran Paradiso da Cogne.JPG|Гледка към Гран Парадизо от площад Емил Шану в [[Коне (Италия)|Коне]]. Файл:Sommet du Gran Paradiso.JPG|Снимка от върха: катерачите към върха с нормалния (лесен) маршрут. </gallery> == Вижте също == * [[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо“]] * [[Гран Парадизо (масив)]] * [[Гран Парадизо (връх)]] * [[Вале д'Аоста]] == Източници == <references /> {{Превод от|it|Gran Paradiso|124444965}} {{Портал|География|Италия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:География на Италия]] [[Категория:Вале д'Аоста]] [[Категория:Планини в Италия]] [[Категория:Грайски Алпи]] op7ucmkqsfpl5jl7rydaq6hyeyajmfz 2 798116 11464281 11460866 2022-07-20T01:41:33Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''01:41''' [[UTC]] на '''20 юли 2022''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''12''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 2 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 2 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 4 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 2 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''68''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 5 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 4 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 4 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 4 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 4 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 2 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 2 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 14 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 9 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 7 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 6 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 6 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 2 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''231''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 17 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 14 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 13 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 11 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 10 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 10 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 8 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 8 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 7 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 7 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 7 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 6 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 6 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 5 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 4 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 4 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 4 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 3 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 3 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 27 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 22 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 20 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 17 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 16 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 15 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 11 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 10 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 9 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 8 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 6 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 6 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 4 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 4 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 3 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 3 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''787''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 72 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 45 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 38 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 35 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 31 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 29 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 29 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 26 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 25 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 22 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 21 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 20 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 20 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 19 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 19 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 18 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 17 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 14 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 14 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 13 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 12 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 11 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 10 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 10 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 8 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 8 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 7 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 6 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 6 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 6 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 5 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 5 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 5 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 4 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 3 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 3 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 3 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 2 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 2 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Dostojewskij|Dostojewskij]] || 1 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 78 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 71 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 67 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 50 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 49 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 44 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 43 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 40 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 40 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 31 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 23 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 19 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 15 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 14 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 12 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 10 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 9 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 8 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 6 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 6 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 6 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 5 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 5 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 5 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 5 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 5 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 4 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 4 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 4 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 3 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Kaloian Ivanov|Kaloian Ivanov]] || 2 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru|ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Shar3thepleasure|Shar3thepleasure]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Simonawebdev|Simonawebdev]] || 1 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:TsDobreva|TsDobreva]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''4814''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 336 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 287 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 279 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 239 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 175 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 150 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 146 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 145 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 140 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 115 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 107 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 102 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 97 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 96 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 94 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 88 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 87 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 81 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 75 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 73 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 70 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 69 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 66 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 66 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 64 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 63 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 62 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 58 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 51 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 48 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 45 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 45 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 44 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 39 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 38 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 29 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 25 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 24 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 23 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 23 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 22 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 21 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 18 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 17 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 15 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 15 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 14 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 14 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 13 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 13 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 13 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 12 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 12 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 11 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 11 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 10 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 10 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 10 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 9 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 9 |- | [[Потребител:Kiril Simeonovski|Kiril Simeonovski]] || 9 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 9 |- | [[Потребител:Stanqo|Stanqo]] || 9 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 9 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 8 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 8 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 8 |- | [[Потребител:NguoiDungKhongDinhDanh|NguoiDungKhongDinhDanh]] || 8 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 8 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 7 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 7 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 7 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 7 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 7 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 7 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 7 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 7 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 7 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 7 |- | [[Потребител:Ahinorak|Ahinorak]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 6 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 6 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 6 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 6 |- | [[Потребител:Agbfinance|Agbfinance]] || 5 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 5 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 5 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 5 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 5 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 5 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 5 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 5 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 4 |- | [[Потребител:AvioSet|AvioSet]] || 4 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 4 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 4 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 4 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitras23|Dimitras23]] || 4 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 4 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 4 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 4 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 4 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 4 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 4 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 4 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 4 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 4 |- | [[Потребител:Бабрадов|Бабрадов]] || 4 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 4 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Дервишев|Петър Дервишев]] || 4 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 4 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 3 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 3 |- | [[Потребител:Billinghurst|Billinghurst]] || 3 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 3 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 3 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 3 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 3 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 3 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 3 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 3 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 3 |- | [[Потребител:Sneeuwschaap|Sneeuwschaap]] || 3 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 3 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Робърт Стоянов|Робърт Стоянов]] || 3 |- | [[Потребител:Уиз|Уиз]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:77ip.70ip.102ip.183|77ip.70ip.102ip.183]] || 2 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 2 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 2 |- | [[Потребител:Anabel 89|Anabel 89]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 2 |- | [[Потребител:Corporis caloris|Corporis caloris]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitrovw|Dimitrovw]] || 2 |- | [[Потребител:Dostojewskij|Dostojewskij]] || 2 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 2 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Glimz|Glimz]] || 2 |- | [[Потребител:Ivan Karatsanov|Ivan Karatsanov]] || 2 |- | [[Потребител:Jafaz|Jafaz]] || 2 |- | [[Потребител:Kurtimifki|Kurtimifki]] || 2 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 2 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:Maymay|Maymay]] || 2 |- | [[Потребител:Md. Golam Mukit Khan|Md. Golam Mukit Khan]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Mexicanmedstudent|Mexicanmedstudent]] || 2 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 2 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 2 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 2 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 2 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:Pepi89|Pepi89]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Resnjari|Resnjari]] || 2 |- | [[Потребител:Sashko1999|Sashko1999]] || 2 |- | [[Потребител:ShockD|ShockD]] || 2 |- | [[Потребител:Solavirum|Solavirum]] || 2 |- | [[Потребител:Superpes15|Superpes15]] || 2 |- | [[Потребител:Tedo Petkov|Tedo Petkov]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Tsamunova|Tsamunova]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 2 |- | [[Потребител:Георги от Любимец|Георги от Любимец]] || 2 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:Чунгус|Чунгус]] || 2 |- | [[Потребител:魔琴|魔琴]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:A.Khamidullin|A.Khamidullin]] || 1 |- | [[Потребител:A.Savin|A.Savin]] || 1 |- | [[Потребител:ANRH|ANRH]] || 1 |- | [[Потребител:Aarp65|Aarp65]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Agobtik|Agobtik]] || 1 |- | [[Потребител:Anas1712|Anas1712]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Arnoldlayne89|Arnoldlayne89]] || 1 |- | [[Потребител:Artemian I|Artemian I]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas.terziyski|Atanas.terziyski]] || 1 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:BG Geographer|BG Geographer]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:BcHTMe|BcHTMe]] || 1 |- | [[Потребител:Beko|Beko]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav1002|Borislav1002]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Dikosp|Dikosp]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:DimoffMT|DimoffMT]] || 1 |- | [[Потребител:Dirac|Dirac]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Elenadragostinova|Elenadragostinova]] || 1 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 1 |- | [[Потребител:Esteban16|Esteban16]] || 1 |- | [[Потребител:FireDragonValo|FireDragonValo]] || 1 |- | [[Потребител:FocalPoint|FocalPoint]] || 1 |- | [[Потребител:ForestDim|ForestDim]] || 1 |- | [[Потребител:Geographymaster12|Geographymaster12]] || 1 |- | [[Потребител:Gosho Nikolov|Gosho Nikolov]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:Gospodin Lopata|Gospodin Lopata]] || 1 |- | [[Потребител:Guanoo|Guanoo]] || 1 |- | [[Потребител:Guise|Guise]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:HakanIST|HakanIST]] || 1 |- | [[Потребител:HawkSight|HawkSight]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Hoos32|Hoos32]] || 1 |- | [[Потребител:Idib|Idib]] || 1 |- | [[Потребител:Ignatova.iglika|Ignatova.iglika]] || 1 |- | [[Потребител:ImmortalBG|ImmortalBG]] || 1 |- | [[Потребител:Izvora|Izvora]] || 1 |- | [[Потребител:Jetchev|Jetchev]] || 1 |- | [[Потребител:Jivkohristov37|Jivkohristov37]] || 1 |- | [[Потребител:John kolev|John kolev]] || 1 |- | [[Потребител:Jonathan5566|Jonathan5566]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Khabat4545|Khabat4545]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Kamburov|Kiril Kamburov]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kokaracha|Kokaracha]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 1 |- | [[Потребител:Leništudent|Leništudent]] || 1 |- | [[Потребител:Lureno19|Lureno19]] || 1 |- | [[Потребител:Maconan|Maconan]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:MalevE93|MalevE93]] || 1 |- | [[Потребител:Marciapella|Marciapella]] || 1 |- | [[Потребител:Maria Atanasova|Maria Atanasova]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Martin Hristov Kolev|Martin Hristov Kolev]] || 1 |- | [[Потребител:MartinZaia|MartinZaia]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Matios34|Matios34]] || 1 |- | [[Потребител:Millen.atanasov|Millen.atanasov]] || 1 |- | [[Потребител:Minorax|Minorax]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:MitkoDimitrov1989|MitkoDimitrov1989]] || 1 |- | [[Потребител:Monnio|Monnio]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:NKV55|NKV55]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nieuwsgierige Gebruiker|Nieuwsgierige Gebruiker]] || 1 |- | [[Потребител:Niki ned|Niki ned]] || 1 |- | [[Потребител:Niklitov|Niklitov]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Nkoichev|Nkoichev]] || 1 |- | [[Потребител:Nozzle 2022|Nozzle 2022]] || 1 |- | [[Потребител:OKmariana|OKmariana]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Olympias|Olympias]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavel Stankov|Pavel Stankov]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:Petarchorev5|Petarchorev5]] || 1 |- | [[Потребител:Pubrelart|Pubrelart]] || 1 |- | [[Потребител:Radaboneva|Radaboneva]] || 1 |- | [[Потребител:Rerum.Novarum|Rerum.Novarum]] || 1 |- | [[Потребител:SLADKOsBAGETATA|SLADKOsBAGETATA]] || 1 |- | [[Потребител:Seden777|Seden777]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sezer777|Sezer777]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sillerkiil|Sillerkiil]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon2804|Simeon2804]] || 1 |- | [[Потребител:Skl1750|Skl1750]] || 1 |- | [[Потребител:Slavcho2003|Slavcho2003]] || 1 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Stoyanovaaa|Stoyanovaaa]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] || 1 |- | [[Потребител:Synoman Barris|Synoman Barris]] || 1 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyan4eto|Tatyan4eto]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:The Hunter2k19|The Hunter2k19]] || 1 |- | [[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]] || 1 |- | [[Потребител:TheHistoryOFEUROPE|TheHistoryOFEUROPE]] || 1 |- | [[Потребител:Titaka|Titaka]] || 1 |- | [[Потребител:Toghrul R|Toghrul R]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:Tsvetomirr|Tsvetomirr]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Userings|Userings]] || 1 |- | [[Потребител:Vanenikolic|Vanenikolic]] || 1 |- | [[Потребител:Vaskovd|Vaskovd]] || 1 |- | [[Потребител:VassilMakarinov|VassilMakarinov]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Vikispasova|Vikispasova]] || 1 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 1 |- | [[Потребител:Whitestar2|Whitestar2]] || 1 |- | [[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] || 1 |- | [[Потребител:Windprayer|Windprayer]] || 1 |- | [[Потребител:Wizzito|Wizzito]] || 1 |- | [[Потребител:Writerof2022|Writerof2022]] || 1 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 1 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 1 |- | [[Потребител:Yoanna Kisiova|Yoanna Kisiova]] || 1 |- | [[Потребител:ZBoev|ZBoev]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zmani27|Zmani27]] || 1 |- | [[Потребител:ZomBear|ZomBear]] || 1 |- | [[Потребител:Александр Костов|Александр Костов]] || 1 |- | [[Потребител:Александър|Александър]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Петрова|Валери Петрова]] || 1 |- | [[Потребител:Васил Кръстев|Васил Кръстев]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:ВъиметонаЦаря|ВъиметонаЦаря]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Ивайло Велев|Ивайло Велев]] || 1 |- | [[Потребител:Иван737|Иван737]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Шнитер|Мария Шнитер]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- | [[Потребител:Народен човек|Народен човек]] || 1 |- | [[Потребител:Никола Георгиев|Никола Георгиев]] || 1 |- | [[Потребител:Николай Дренчев|Николай Дренчев]] || 1 |- | [[Потребител:Силвия Василева Василева|Силвия Василева Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Харукано|Харукано]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1254 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 527 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 299 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 236 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 204 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 185 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 181 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 143 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 132 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 114 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 99 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 87 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 71 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 68 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 63 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 49 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 49 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 43 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 35 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 34 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 29 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 29 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 28 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 26 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 25 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 24 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 23 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 23 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 21 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 21 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 20 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 18 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 18 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 17 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 17 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 14 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 13 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 13 |- | [[Потребител:Rosen Mursalsky|Rosen Mursalsky]] || 13 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 13 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 13 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 11 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 11 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 11 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 9 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 9 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 9 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 9 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 8 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 8 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 7 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 6 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 6 |- | [[Потребител:Sto29|Sto29]] || 6 |- | [[Потребител:Svetlanayakova|Svetlanayakova]] || 6 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 6 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 6 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 5 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 5 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 5 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 5 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 5 |- | [[Потребител:Серк.123|Серк.123]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 4 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 4 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 4 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 4 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 4 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 4 |- | [[Потребител:Румен Костадинов|Румен Костадинов]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 3 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Nedprojects|Nedprojects]] || 3 |- | [[Потребител:Nickispeaki|Nickispeaki]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 3 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 3 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 3 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 3 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 3 |- | [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] || 2 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Antiohov|Antiohov]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:BG Geroi 681|BG Geroi 681]] || 2 |- | [[Потребител:Belivegoodlove13|Belivegoodlove13]] || 2 |- | [[Потребител:Bombobo|Bombobo]] || 2 |- | [[Потребител:Borkozlatev|Borkozlatev]] || 2 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Circe1890|Circe1890]] || 2 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 2 |- | [[Потребител:Dessislava Kanazirova|Dessislava Kanazirova]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 2 |- | [[Потребител:Ferien|Ferien]] || 2 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Giwas|Giwas]] || 2 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 2 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 2 |- | [[Потребител:Kaloian Ivanov|Kaloian Ivanov]] || 2 |- | [[Потребител:Kargun|Kargun]] || 2 |- | [[Потребител:Kcisanders|Kcisanders]] || 2 |- | [[Потребител:Liliava|Liliava]] || 2 |- | [[Потребител:Luigi Salvatore Vadacchino|Luigi Salvatore Vadacchino]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Ned 2000|Ned 2000]] || 2 |- | [[Потребител:Nicholas Tzokev|Nicholas Tzokev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Nikyvoyage|Nikyvoyage]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:SimonaK11|SimonaK11]] || 2 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 2 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 2 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 2 |- | [[Потребител:Terraflorin|Terraflorin]] || 2 |- | [[Потребител:Tilovak 79|Tilovak 79]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Ентусиастъ|Ентусиастъ]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:A.to.boy|A.to.boy]] || 1 |- | [[Потребител:ABama7|ABama7]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Acaalexaca|Acaalexaca]] || 1 |- | [[Потребител:Adrian Kochov|Adrian Kochov]] || 1 |- | [[Потребител:Agoyga|Agoyga]] || 1 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:AlexB25L|AlexB25L]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Amikeco|Amikeco]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Antelope21|Antelope21]] || 1 |- | [[Потребител:Arno Jacobs|Arno Jacobs]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 1 |- | [[Потребител:Biser.popov.1997|Biser.popov.1997]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:Blagojesus69|Blagojesus69]] || 1 |- | [[Потребител:BojidarBGVolkov|BojidarBGVolkov]] || 1 |- | [[Потребител:Boo-bistro.b|Boo-bistro.b]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru|ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru]] || 1 |- | [[Потребител:Dakata2002|Dakata2002]] || 1 |- | [[Потребител:Ddimova26|Ddimova26]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DjulianaA.|DjulianaA.]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:DolinaDo|DolinaDo]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi Radulov|Georgi Radulov]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi stoinev|Georgi stoinev]] || 1 |- | [[Потребител:Georginalolzie|Georginalolzie]] || 1 |- | [[Потребител:Ggalq|Ggalq]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:K2o5n6st|K2o5n6st]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Gruev-Burda|Kiril Gruev-Burda]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Luch kar|Luch kar]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:MirkoMirko1999|MirkoMirko1999]] || 1 |- | [[Потребител:Mitralin|Mitralin]] || 1 |- | [[Потребител:Naiden0721|Naiden0721]] || 1 |- | [[Потребител:Nalbant-Bulgar son of Dulo|Nalbant-Bulgar son of Dulo]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Ned.10|Ned.10]] || 1 |- | [[Потребител:NedJord|NedJord]] || 1 |- | [[Потребител:Neomisii|Neomisii]] || 1 |- | [[Потребител:Netakade|Netakade]] || 1 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:Nqkoi koito e tuk|Nqkoi koito e tuk]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pipilota24|Pipilota24]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Plamen82|Plamen82]] || 1 |- | [[Потребител:Plamenas|Plamenas]] || 1 |- | [[Потребител:Popstankov|Popstankov]] || 1 |- | [[Потребител:QuickQuokka|QuickQuokka]] || 1 |- | [[Потребител:R.Hristova|R.Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 1 |- | [[Потребител:S kirkova|S kirkova]] || 1 |- | [[Потребител:Sava Jordanov|Sava Jordanov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Shalamanov|Shalamanov]] || 1 |- | [[Потребител:Shar3thepleasure|Shar3thepleasure]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Simona Kitanova|Simona Kitanova]] || 1 |- | [[Потребител:Simonawebdev|Simonawebdev]] || 1 |- | [[Потребител:Skmp|Skmp]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stefan Trenev|Stefan Trenev]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:Stripar|Stripar]] || 1 |- | [[Потребител:Sunny7608|Sunny7608]] || 1 |- | [[Потребител:Takoko|Takoko]] || 1 |- | [[Потребител:Tanya.mladenova|Tanya.mladenova]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyana 791979|Tatyana 791979]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Theelittedruid|Theelittedruid]] || 1 |- | [[Потребител:Toastskat|Toastskat]] || 1 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 1 |- | [[Потребител:Tomas0796|Tomas0796]] || 1 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 1 |- | [[Потребител:TsDobreva|TsDobreva]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Uwsiw82|Uwsiw82]] || 1 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Vassil Uzunov|Vassil Uzunov]] || 1 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 1 |- | [[Потребител:Visem|Visem]] || 1 |- | [[Потребител:Vranovski|Vranovski]] || 1 |- | [[Потребител:Western112233|Western112233]] || 1 |- | [[Потребител:Xvanixbg|Xvanixbg]] || 1 |- | [[Потребител:Yoan.iv|Yoan.iv]] || 1 |- | [[Потребител:YordanBalabanov|YordanBalabanov]] || 1 |- | [[Потребител:Zoikavanesa|Zoikavanesa]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Адриана Бенова|Адриана Бенова]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:Гуманіст|Гуманіст]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Димана Върбанова|Димана Върбанова]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Илия.ласин.бръчков|Илия.ласин.бръчков]] || 1 |- | [[Потребител:Йоанна Станчева|Йоанна Станчева]] || 1 |- | [[Потребител:Калин Георгиев Александров|Калин Георгиев Александров]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Максимилиян Рачев|Максимилиян Рачев]] || 1 |- | [[Потребител:НаукаЗнание|НаукаЗнание]] || 1 |- | [[Потребител:Оля Василева|Оля Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Хахавия|Хахавия]] || 1 |- |} </div>{{br}} 07nzb0lvjc8cm7q4cvpoiuv32cb6jvy 0 798767 11463582 11463436 2022-07-19T12:12:39Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Адриана Андреева | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | пол = женски | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1939|5|25|1}} | роден-място = [[София]], [[Царство България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Адриана Маринова Андреева''' е българска актриса.<ref>[http://bnr.bg/post/101236604/ Адриана Андреева: Духът е дар Божи], БНР, 5 март 2020.</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/zlatni-stranitsi-na-balgarskiya-teatar-adriana-andreeva/ Златни страници на българския театър – Адриана Андреева]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/doajenat-na-narodnija-teatar-i-caricata-na-dublazha-adriana-andreeva-za-rolite-koito-promeniha-zhivota-j.html/ Доайенът на Народния театър и царицата на дублажа Адриана Андреева за ролите, които промениха живота й]</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100779404/adreana-andreeva-dano-ima-poveche-sreshti-na-aktyorite-veterani/ Адриана Андреева: Дано има повече срещи на актьорите ветерани]</ref> Известна е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“]] от 1964 г. до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=A9FQ3XH3MW4/ Актрисата Адриана Андреева | Нощен Хоризонт (04.02.2017)], YouTube.</ref> == Биография == Родена е на 25 май 1939 г. в [[София]]. Внучка е на [[Димо Ничев]]. През 1962 г. завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“]] в класа на проф. Елка Михайлова.<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/адриана-маринова-андреева/ Адриана Маринова АНДРЕЕВА - Видински АЛМАНАХ]</ref> == Актьорска кариера == Дебютира с ролята си на Виола в „Дванайсета нощ“ във [[Драматичен театър „Владимир Трендафилов“|Видинския драматичен театър]], по-късно на Тошка от „Татул“ от [[Слав Г. Караславов]]. От 1964 г. до 1992 г. играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], в която е уволнена 10 години преди пенсионирането си. През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите [[Стефан Гецов]], [[Апостол Карамитев]] и др. Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със [[Стоянка Мутафова]].<ref>[http://www.24chasa.bg/mnenia/article/5570415/ Адриана Андреева: 1025 пъти съм дъщеря на Стоянка Мутафова в пиесата „Госпожа Стихийно бедствие“], 24chasa.bg, 11 юни 2016.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „[[Синьо лято]]“ (дублаж на [[БНТ|БТ]]), „Малка къща в прерията“, „[[Улица Сезам]]“, „[[Бар Наздраве]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Птиците умират сами (сериал)|Птиците умират сами]]“, „[[Смешно отделение]]“, „[[Дързост и красота]]“, „Далас“, „Богат, беден“, „[[Франклин (сериал)|Франклин]]“ (дублаж на студио Доли), „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „[[Тайната на Коко]]“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко. Озвучава за дублажните студия Видеокъща Диема, [[Мулти Видео Център]], Мависта Студио, Доли Медия Студио, Андарта Студио и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, [[Кирил Бояджиев]], [[Даниела Горанова]], [[Тамара Войс]], [[Живка Донева]] и други. През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.<ref>[http://www.gard.bg/content/адриана-андреева-с-награда-дубларт-2017-за-цялостно-творчество/ Адриана Андреева с награда Дубларт 2017 за цялостно творчество], gard.bg.</ref> == Театрални роли == * Дафинка в „Свекърва“, * Боряна в „Боряна“, * Санка в „Чифликът край границата“, * Милица в „Сборен пункт“, * Неда в „Последен срок“. == Филмография == * „[[Животът си тече тихо...]]“ (1957) * „[[Последният рунд]]“ (1961) – Ваня * „[[Чертичката]]“ (1972) – Жената * „[[Талисман]]“ (1978) * „[[Човек не съм убивал]]“ (1983) * „[[Тази кръв трябваше да се пролее]]“ (1985) – Стаменова * „[[Кучето и влюбените]]“ (1986) – Майката * „[[Баща (филм)|Баща]]“ (1989) * „[[Селцето]]“ (1990) – Перса * „[[Пльонтек]]“ (1991) – Главната лекарка * „[[Каталии]]“ (2011) – Яна * „[[Смисълът на живота]]“ (2004) * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) – Леля Зина == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0028313|Адриана Андреева}} {{СОРТКАТ:Андреева, Адриана}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] mqi1qbmokegtpn757w4twz4b06k8wnc 0 798922 11463811 11257855 2022-07-19T14:59:07Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ангел Генов | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане|1978|1|26}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-дата = {{Дата на смърт|2021|9|4|1}} | починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = 2 награди „Икар“:<br>за „Евкус“ и „Принцеса Турандот“ }} | баща = [[Антоний Генов]] | майка = Нели Монеджикова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Ангел Антониев Генов''' е [[България|български]] актьор.<ref>[http://theatre.art.bg/ангел-генов__104/ Актьорът Ангел Генов в theatre.art.bg]</ref> == Биография == Роден е на 26 януари 1978 г. в град [[София]]. Син е на актьорите [[Антоний Генов]] и [[Нели Монеджикова]].<ref>[http://bnt.bg/bg/a/na-gosti-na-neli-monedzhikova-i-angel-genov/ На гости на Нели Монеджикова и Ангел Генов – БНТ]</ref> През 2002 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор [[Надежда Сейкова]]. Играл е във [[Драматичен театър „Гео Милев“|Драматичния театър „Гео Милев“]] в град [[Стара Загора]] и [[Театър „София“]]. През 2009 г. е в трупата на [[Театър „Българска армия“]], където играе в различни постановки, измежду които са „[[Ромео и Жулиета]]“ и „[[Както ви харесва]]“ от [[Уилям Шекспир]], „[[Декамерон]]“ от [[Джовани Бокачо]], „[[Евгений Онегин]]“ от [[Александър Пушкин]], „[[Железният светилник]]“ от [[Димитър Талев]], „Откат“ от [[Захари Карабашлиев]] и др. До смъртта се премества да живее в [[Лондон]], за да постъпи в актьорската школа MetFilm School. == Кариера на озвучаващ актьор == Генов се занимава с дублаж на филми и сериали. Сред героите на анимационни филми, който е озвучил, съдържат Цар Боб в „[[Голямото междучасие]]“, Дейвид в „[[Лило и Стич]]“, Реми в „[[Рататуй (филм)|Рататуи]]“ и други. == Участия в театъра == ; [[Театър „Българска армия“]] * Бенволио в „[[Ромео и Жулиета]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Николай Ламбрев – Михайловски * „[[Декамерон]]“ по [[Джовани Бокачо]] – режисьор [[Диана Добрева]] * Алексей в „[[Евгений Онегин]]“ по [[Александър Пушкин]] от Юрий Дачев – режисьор [[Стайко Мурджев]]<ref>[http://theatre.art.bg/евгений-онегин_1244_6_20/ ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН – постановка в Театър „Българска армия“]</ref> * Лазар Глаушев в „[[Железният светилник]]“ от [[Димитър Талев]] – режисьор [[Асен Шопов]] * Орландо дьо Боа в „[[Както ви харесва]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Красимир Спасов]] * „Откат“ от [[Захари Карабашлиев]] – режисьор [[Стайко Мурджев]] * Програмистът в „След дъжда“ от Серджи Белбел – режисьор Николай Ламбрев – Михайловски ; [[Театър „София“]] * Леон Толчински в „Глупаци“ от Нийл Саймън – режисьор [[Григор Антонов]] * Панталоне в „Принцеса Турандот“ от [[Карло Гоци]] – режисьор Рубен Симонов * П.И.Добчински в „[[Ревизор]]“ от [[Николай Гогол]] – режисьор [[Бойко Богданов]] * Боян в „Драскотини от дъжда“ от Яна Добрева – режисьор Д. Димов * Меркуцио в „[[Ромео и Жулиета]]” от [[Уилям Шекспир]] – режисьор проф. [[Здравко Митков]] * Мъжът в „Животът-това са две жени“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Георги Михалков * Петручио в „[[Укротяване на опърничавата]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Георги Михалков * Боби в „Една конска сила“ от [[Калин Илиев]] – режисьор [[Любише Георгиевски]] * Мортимър Брустър в –Арсеник и стари дантели от Дж. Кесълринг – режисьор проф. [[Здравко Митков]] * Боян в „Кучката“ от [[Теодора Димова]] – режисьор Георги Михалков ; [[Драматичен театър „Гео Милев“|Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора]] * Константин Гаврилиевич Треплев в „Чайка“ от [[А. П. Чехов]] – режисьор Георги Михалков * Алан Стренг в „Еквус“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Георги Михалков == Филмография == * „[[Под прикритие]]“ (2012) * „Котка в стената“ (2019) – Владимир == Награди == * Награда „Икар“ за впечатляващ професионален дебют за ролята на Алън Стренг в „Еквус“ от [[Питър Шафър]] * 2009 – Награда „Икар“ в категорията „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Панталоне в „Принцеса Турандот“ от [[Карло Гоци]] == Смърт == Генов почина на 4 септември 2021 г. при неясни обстоятелства в [[Лондон]].<ref>[http://www.24chasa.bg/novini/article/10149661/ Актьорът Ангел Генов, синът на Антоний Генов, почина при неясни обстоятелства в Лондон]</ref><ref>[http://www.bgonair.bg/a/4-world/238266-pochina-aktyorat-angel-genov-sin-na-antoniy-genov-i-neli-monedzhikova/ Почина актьорът Ангел Генов, син на Антоний Генов и Нели Монеджикова]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|9393187|Ангел Генов}} {{СОРТКАТ:Генов, Ангел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в Лондон]] idjdwngukkmrc9s0r7zvwlhkuug0a92 0 799495 11463794 11445564 2022-07-19T14:55:53Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Николай Върбанов | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1979|9|1|1}} | роден-място = [[Велико Търново]], [[Народна република България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Жоро в „Виолета, Жоро и аз“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Николай Върбанов''' е [[България|български]] [[Театър|театрален]] и [[Дублаж|озвучаващ]] [[актьор]].<ref>[http://artvibe.bg/creatives/3338/ Николай Върбанов | ArtVibe]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/николай-върбанов__90/ Актьорът Николай Върбанов в theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.cinefish.bg/Nikolay-Varbanov-Nikolay-Varbanov-ac34329.html/ Николай Върбанов, Nikolay Varbanov – Артист – Cinefish]</ref><ref>[http://bnr.bg/varna/post/100912748/aktyorat-nikolai-varbanov-teatarat-e-vid-otdushnik-ot-naprejenieto/ Актьорът Николай Върбанов: Театърът е вид отдушник от напрежението]</ref> == Биография == Роден е на 1 септември 1979 г. във [[Велико Търново]], [[Народна република България]].<ref>[http://www.theater.bg/persons/николай-върбанов/ Николай Върбанов – Theater.BG]</ref> През 2002 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ при професор [[Здравко Митков]]. Играл е във [[Драматичен театър Ловеч|Драматичния театър в Ловеч]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]], [[Драматичен театър „Рачо Стоянов“|Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в град Габрово]], Драматичния театър в Търговище и [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]],<ref>[http://www.theatre199.org/index.php?p=artists&name=%CD%E8%EA%EE%EB%E0%E9+%C2%FA%F0%E1%E0%ED%EE%E2/ Николай Върбанов в Theatre 199]</ref> а от 2007 г. е част от трупата в [[Театър „София“]]. Има участия в няколко филми и сериали, измежду които са „Ръжда“, „Виолета, Жоро и аз“, „[[Love.net]]“, „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ и др. Играе скечове в комедийното предаване „Нашенци“ по [[TV7]]. Занимава се с озвучаване на филми и сериали. Участва в дублажните студия [[Александра Аудио]], Доли Медия Студио, Про Филмс, Андарта Студио, [[Медия линк]], Саунд Сити Студио и др. == Участия в театъра == ; [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]] * 2011 – Брус в „Син портокал“ от Джо Пенхол – режисьор [[Съни Сънински]]<ref>[http://theatre.art.bg/син-портокал_1005_8_20/ СИН ПОРТОКАЛ – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“ – theatre.art.bg]</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] * 2017 – „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]], режисьор [[Иван Добчев]]<ref>[http://sfumato.info/програма-достоевски-изгонването-на-бесовете___4202 Програма Достоевски „Бесове“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2473/ Бесове (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe]</ref> * 2019 – Първи циганин в „Нова библия“ по [[Йордан Радичков]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>[http://sfumato.info/програма-ноев-ковчег-нова-библия___4903/ Програма „Ноев ковчег“ Нова Библия | Театрална работилница Сфумато]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/програма-ноев-ковчег-нова-библия_4903_14_20/ ПРОГРАМА НОЕВ КОВЧЕГ НОВА БИБЛИЯ – постановка в Театрална работилница Сфумато]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2984/ Нова библия (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe]</ref> ; [[Театър „София“]] * „Суматоха“ от [[Йордан Радичков]] – режисьор Боян Иванов<ref>[http://theatre.art.bg/суматоха_11_1_20/ СУМАТОХА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * Осип в „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Бойко Богданов<ref>[http://theatre.art.bg/ревизор_12_1_20/ РЕВИЗОР – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3043/ Ревизор (Театър „София“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://sofiatheatre.eu/revizor__12/ РЕВИЗОР | Театър София]</ref> * „Проклятието на гладуващата маса“ от Сам Шепард – режисьор Джед Алън Харис<ref>[http://theatre.art.bg/проклятието-на-гладуващата-маса_17_1_20/ ПРОКЛЯТИЕТО НА ГЛАДУВАЩАТА КЛАСА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Чудесата на Мери Попинз“ – режисьор Кристиана Бояджиева<ref>[http://theatre.art.bg/чудесата-на-мери-попинз_18_1_20/ ЧУДЕСАТА НА МЕРИ ПОПИНЗ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Електра или свалянето на маските“ от [[Маргьорит Юрсенар]] – режисьор [[Здравко Митков]]<ref>[http://theatre.art.bg/електра-или-свалянето-на-маските_20_1_20/ ЕЛЕКТРА ИЛИ СВАЛЯНЕТО НА МАСКИТЕ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев – режисьор [[Здравко Митков]]<ref>[http://theatre.art.bg/неделя-вечер_21_1_20/ НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Преди/след“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>[http://theatre.art.bg/преди-след_44_1_20/ ПРЕДИ/СЛЕД – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * Барах в „Принцеса Турандот“ от [[Карло Гоци]]<ref>[http://theatre.art.bg/принцеса-турандот_67_1_20/ ПРИНЦЕСА ТУРАНДОТ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре – режисьор [[Здравко Митков]]<ref>[http://theatre.art.bg/клетка-за-сестрички_154_2_20/ КЛЕТКА ЗА СЕСТРИЧКИ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * „Глупаци“ от [[Нийл Саймън]]<ref>[http://theatre.art.bg/глупаци_206_1_20/ ГЛУПАЦИ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2011 – „Тримата мускетари“ по [[Александър Дюма]] – режисьор Атанас О'Махони<ref>[http://theatre.art.bg/тримата-мускетари_346_1_20/ ТРИМАТА МУСКЕТАРИ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2012 – „Агнес“ от [[Михаил Вешим]] – режисьор [[Съни Сънински]]<ref>[http://theatre.art.bg/агнес_780_1_20/ АГНЕС – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2012 – „Скачай“ от [[Здрава Каменова]] – режисьор Калин Ангелов<ref>[http://sofiatheatre.eu/скачай!_1012_1035_1119/ ЕМИГРАНТСКИ РАЙ | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/скачай!_1412_1_20/ СКАЧАЙ! – постановка в Театър София]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3046/ Емигрантски рай (Театър „София“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299906/ „Скачай“ – 24chasa.bg – 24 Часа]</ref> * 2013 – „[[Сън в лятна нощ]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Бойко Богданов<ref>[http://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_1174_1_20/ СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2013 – „Парижката Света Богородица“ от [[Виктор Юго]]<ref>[http://sofiatheatre.eu/парижката-света-богородица_1012_1035_1116/ Парижката Света Богородица | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/парижката-света-богородица_1569_1_20/ ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2014 – „Антигона“ от [[Жан Ануи]] – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>[http://sofiatheatre.eu/antigona__2416/ АНТИГОНА | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/антигона_2416_1_20/ АНТИГОНА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2014 – „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>[http://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20/ ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3047/ Госпожа Министершата (Театър „София“ | ArtVibe)]</ref> * 2014 – „Ян Бибиян“ от [[Елин Пелин]] – режисьор Бисерка Колевска<ref>[http://theatre.art.bg/ян-бибиян_2165_1_20/ ЯН БИБИЯН – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2014 – „Сватбата на древния буржоа“ от [[Бертолт Брехт]] – режисьор Петринел Гочев<ref>[http://sofiatheatre.eu/svatbata-na-drebniya-burzhoa__2321/ СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/сватбата-на-древния-буржоа_2321_1_20/ СВАТБАТА НА ДРЕВНИЯ БУРЖОА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2014 – „Генерална репетиция за самоубийство“ от Душан Ковачевич – режисьор Недялко Делчев<ref>[http://sofiatheatre.eu/generalna-repeticia-na-samoubijstvo__2476/ Генерална репетиция за самоубийство | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/генерална-работилница-за-самоубийство_2476_1_20/ ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ЗА САМОУБИЙСТВО – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://programata.bg/?p=39&c=1&id=84969&l=2/ Генерална репетиция за самоубийство – Програмата]</ref> * 2015 – „[[Питър Пан]]“ от [[Сър Джеймс Матю Бари]] – режисьор Бисерка Колевска<ref>[http://jasmin.bg/2016/stsena/pitr-pan-v-teatr-sofiya/ jasmin.bg]</ref><ref>[http://duma.bg/hvarchashtiyat-pitar-pan-ot-nevarlend-n92824/ Хвърчащият Питър Пан от Невърленд | Вестник „ДУМА“]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4151/ „Питър Пан“ и „Ян Бибиян“ канят на „Месец на детето“ в Театър „София“]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/питър-пан_2577_1_20/ ПИТЪР ПАН – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2015 – „Комедия от лъжи“ от Душан Ковачевич – режисьор Недялко Делчев<ref>[http://theatre.art.bg/комедия-от-лъжи_2670_1_20/ КОМЕДИЯ ОТ ЛЪЖИ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2015 – „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>[http://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20/ НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3051/ Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe]</ref> * 2016 – „Роня, дъщерята на разбойника“ от [[Астрид Линдгрен]] – режисьор Катя Петрова<ref>[http://sofiatheatre.eu/ronya-dushteryata-na-razbojnika__3313/ РОНИ, ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/рони-дъщерята-на-разбойника_3313_1_20/ РОНИ, ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref> * 2017 – „Женитба“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Елена Панайотова<ref>[http://sofiatheatre.eu/zhenitba__3989/ ЖЕНИТБА | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/женитба_3989_1_20/ ЖЕНИТБА – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3057/ Женитба (Театър „София“) | ArtVibe]</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>[http://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20/ ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3062/ Закачане (Театър „София“ | ArtVibe)]</ref><ref>[http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/ ЗАКАЧАНЕ | Театър София]</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/ „Закачане“ – 24chasa.bg]</ref> * 2020 – „Няма да платим! Няма да платим!“ от [[Дарио Фо]] – режисьор [[Теди Москов]]<ref>[http://theatre.art.bg/няма-да-платим!-няма-да-платим!_5900_1_20/ НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! – постановка в Театър София – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3192/ Няма да платим! Няма да платим! (Театър „София“ | ArtVibe)]</ref><ref>[http://sofiatheatre.eu/nyama-da-platim!-nyama-da-platim!__5900/ НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! | Театър София]</ref> * 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>[https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/ ПЕР ГЮНТ | Театър София]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20/ ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър СОФИЯ – theatre.art.bg]</ref> == Филмография == * „Ad Libitum 3: Балада за двама приятели и гайда“ (2000) * „[[Търси се екстрасенс]]“ (2002) – полицай * „[[Новата кола на татко]]“ (2005) * „Ръжда“ (2005) * „[[Приятелите ме наричат Чичо]]“ (2006) * „[[Мъж за милиони (филм, 2006)|Мъж за милиони]]“ (тв, 2006) – клиент на такси * „[[Магна Аура – изгубеният град]]“ (2007) * „[[Love.net]]“ (2011) – Анестезиолог * „Виолета, Жоро и аз“ (2012) – Жоро * „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ (2012) * „[[Недадените]]“ (2013) – полицай от Варна * „Наближаващи врагове“ (2013) * „На червено“ (2016) – полицай * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – съсед * „[[Секс академия - мъже]]“ (2017) * „[[Случаят Кюри]]“ (2018) – бащата на Дара * „Можеш ли да убиваш“ (2019) – Павел * „Грешници“ (2019) * „[[Порталът]]“ (2021) == Роли в озвучаването == === Сериали === * „[[Да отгледаш Хоуп]]“ (във първи и втори сезон), 2012-2013 * „[[Доктор Чудо]]“ (от 21 до 36 епизод), 2021 * „[[Орвил]]“, 2017 * „[[Осмият ден]]“, 2020 * „[[Селцето (сериал)|Селцето]]“, 2020 * „[[Уил и Грейс]]“ (дублаж на Саунд Сити Студио), 2021 * „[[Честни измамници]]“ (от 17-ти епизод на 4-ти сезон) === Анимационни филми === * „[[Playmobil: Филмът]]“ (дублаж на Андарта Студио), 2019 * „[[Бикът Фердинанд]]“ – Четири, 2017 * „[[Гномчета вкъщи]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Ела, изпей!]]“ – Гюнтер, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Гюнтер, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Господин Картоф, 2019 * „[[Крадци на ядки]]“ – Пръстите, 2013 * „[[Напред (филм)|Напред]]“ – Колт, 2020 * „[[Ралф разбива интернета]]“ – Господин Всезнайко, 2018 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Кръш, 2016 * „[[Феноменалните 2]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 === Игрални филми (войсоувър дублаж) === * „[[Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух]]“ (дублаж на Доли Медия Студио), 2019 * „[[Лека нощ и късмет]]“, 2020 * „[[Маса 19]]“, 2020 * „[[Преследването на Либърти]]“ (дублаж на [[bTV]]), 2013 === Игрални филми (нахсинхронен дублаж) === * „[[Господарка на злото 2]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Боби, 2016 * „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ – Други гласове, 2018 === Телевизионни предавания === * „[[По-добре късно, отколкото никога]]“, 2018 == Награди и номинации == * 2021 – Номинация „Аскеер“ в категорията „Поддържаща мъжка роля“ за „Няма да платим! Няма да платим!“<ref>[http://www.facebook.com/SofiaTheatre/posts/10159491156464548/ facebook.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0889495|Николай Върбанов}} {{СОРТКАТ:Върбанов, Николай}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] bruaiomk4mi0htlkaz1ghvtft4v3a6s 0 799713 11463821 11417437 2022-07-19T15:01:33Z Ket 2798 Премахване на [[Категория:Театрални актьори и актриси]]; Добавяне на [[Категория:Български театрални актьори и актриси]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стефания Георгиева | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1986|12|11|1}} | роден-място = [[Народна република България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] (2007 – 2011) | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = Иван-Александър Иванов | деца = Рони Иванов | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стефания Георгиева''' е куклена и озвучаваща актриса.<ref>[http://theatre.art.bg/стефания-георгиева__1828/ Стефания Георгиева в theatre.art.bg]</ref> == Биография == Родена е на 11 декември 1986 г. През 2007 г. завършва Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ в град [[Варна]], а след това завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ през 2011 г. Играла е в различни постановки за кукления театър. Хореограф е на спектакъла „Кукери“ в [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Драматично-кукления театър „Васил Друмев“]] в град [[Шумен]].<ref>[https://www.theatreshumen.com/page/acc/24/ Стефания Георгиева в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ в Шумен]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=bVDnzr83sjA/ Със Стефания Георгиева и журналисти за спектакъла „Кукери“]</ref><ref>[http://bnr.bg/shumen/post/101082130/tancoviat-spektakal-kukeri-s-premiera-na-1902/ bnr.bg]</ref> == Роли в озвучаването == Георгиева се занимава с озвучаване на филми и сериали от 2012 г. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Филми/Сериали !! Роля |- | [[Дейзи Ридли]] || [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи]]<br>[[Междузвездни войни: Епизод IX - Възходът на Скайуокър]] || [[Рей (Междузвездни войни)|Рей]]<br>Рей<br>Рей |} ; Анимационни сериали * „[[Иги Арбъкъл]]“ (дублаж на bTV) ; Игрални сериали (войсоувър дублаж) * „[[Куантико (сериал)|Куантико]]“ (първи сезон), 2016 * „[[Шеметен бяг]]“ (дублаж на [[TV7]]), 2012 ; Игрални сериали ([[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен дублаж]]) * „[[Кейси под прикритие]]“ – Кейси Купър, 2015-2018 ; Анимационни филми * „[[ПараНорман]]“ (дублаж на [[Александра Аудио]]), 2012 * „[[Ралф разбива интернета]]“ – Мерида, 2018 * „[[Сами вкъщи 2]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Супергероините на DC]]“ – Батгърл, 2022 * „[[Храбро сърце]]“ – Мерида, 2012 ; Игрални филми * „[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]“ – Принцеса Жасмин, 2019 == Личен живот == Георгиева е омъжена за Иван-Александър Иванов.<ref>[http://bnr.bg/post/101302036/stefania-georgieva-i-ivan-aleksandar-ivanov-nameriha-novi-predizvikatelstva/ Стефания Георгиева и Иван-Александър Иванов в огледалото на Воден]</ref> Нейна свекърва е актрисата [[Светлана Смолева]], а нейн девер е актьорът [[Севар Иванов]]. През 2020 г. на Стефания и Иван-Александър им се ражда син, който кръщават Рони.<ref>[https://bnr.bg/starazagora/post/101424708/ostavi-se-da-si-voden-kani-mlado-semeistvo-ot-s-voden bnr.bg]</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Георгиева, Стефания}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български хореографи]] cwx0dshea02pu9dtnvxytb56wj2izn4 0 799799 11464762 11278183 2022-07-20T11:22:33Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк | име_оригинал = Kronk's New Groove | картинка = | режисьори = Елиът Бур<br>Сол Андрю Блинкоф | продуценти = Прудънс Фентън<br>Джон Смит | сценаристи = Том Роджърс<br>Антъни Леондис<br>Майкъл ЛаБаш | базиран_на = „[[Омагьосаният император]]“ | актьори = Патрик Уорбъртън<br>Трейси Улман<br>[[Ърта Кит]]<br>[[Джон Гудмън]]<br>[[Уенди Малик]]<br>Джон Махони<br>Джон Фийдлър<br>[[Дейвид Спейд]] | музика = Марк Уотърс<br>Джеанин Тесори | оператор = | монтаж = Филип Маламут<br>Артър Д. Нода | сценография = Колин Стимпсън | костюми = | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>DisneyToon Studios<br>Тун Сити Анимейшън | разпространител = [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Уолт Дисни Хоум Ентъртейнмънт]] | жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедия]] | премиера = 13 декември 2005 г. | времетраене = 72 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = | приходи = | предишна_част = „[[Омагьосаният император]]“ (2000) | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove-2-kronks-new-groove | код-IMDB = 0401398 | код-Allmovie = 335271 }} '''„Омагьосаният император 2: Новите приключения на Кронк“''' ({{lang|en|Kronk's New Groove}}) е [[САЩ|американски]] издаден директно на видео [[Анимация|анимационен]] [[мюзикъл]] [[комедиен филм]] от 2005 г., анимиран от Тун Сити Анимейшън и пуснат от [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Уолт Дисни Хоум Ентъртейнмънт]] на 13 декември 2005 г. Филмът е продължение и спиноф на анимационния филм „[[Омагьосаният император]]“ от 2000 г., и озвучаващия състав се състои от [[Дейвид Спейд]], [[Джон Гудмън]], [[Ърта Кит]], Патрик Уорбъртън и [[Уенди Малик]], които повтарят ролите си от първия филм, с нови гласове от Джон Махони и Трейси Улман. Това е също последният филм да включва гласа на Джон Фийдлър, който почина шест месеца преди да бъде пуснат. == Озвучаващи артисти == {| class="wikitable" |- ! Роля ! Изпълнител |- | Кронк Пепикранкениц | Патрик Уорбъртън |- | Мис Бридуел | Трейси Улман |- | Изма | [[Ърта Кит]] |- | Куско | [[Дейвид Спейд]] |- | Чича | [[Уенди Малик]] |- | Папи | Джон Махони |- | Руди | Джон Фийдлър |- | Бъки | Боб Бъргън |- | Типо | Ели Ръсел Линец |- | Сервитьорката | Пати Дойч |- | Чака | Джеси Флауър |- | Хуайна | Антъни Ганам |} == В България == В България филмът е излъчен през 2018 г. по [[HBO]] с войсоувър дублаж, записан в Доли Медия Студио. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач | Надежда Иванова |- | Тонрежисьор | Илиян Апостолов |- | Режисьор на дублажа | [[Йоанна Микова]] |- | Озвучаващи артисти | [[Елена Бойчева]]<br>[[Ася Рачева]]<br>[[Константин Лунгов]]<br>[[Димитър Ангелов (актьор)|Димитър Ангелов]]<br>[[Цанко Тасев]] |} == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/the-emperors-new-groove-2-kronks-new-groove/}} * {{imdb title|0401398}} * {{Amg movie|335271}} [[Категория:Анимационни филми от 2005 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] fg52ytw180ax53c60fuwdzksnnr54r7 0 800678 11464408 11455411 2022-07-20T08:00:24Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Алвин и катеричоците | Име в оригинал = Alvinnn!!! and the Chipmunks | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедия]]<br>[[Мюзикъл]] | Създател(и) = Джанис Карман<ref name="tbi">{{cite web|url=http://tbivision.com/news/2012/10/lagarderes-genao-revamping-alvin-and-the-chipmunks/17549/|title=Lagardere's Genao revamping Alvin and The Chipmunks|work=TBI Vision|last=White|first=Peter|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | базиран на = „Алвин и катериците“<br>на Рос Багдасарян старши | Режисура = Джанис Карман | Актьори = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Ванеса Багдасарян<br>Джийн Ели<br>Браян Чамбърс<br>Едуина Джоунс<br>Елизабет Гомез | Музика = Рос Багдасарян<br>Джанис Карман<ref name="EOCS">{{cite book|first1= John|last1= Cawley|first2= Jim|last2= Korkis|date= 1990|publisher= Pioneer Books|url= http://www.cataroo.com/cst_ALVIN.html|title= Encyclopedia of Cartoon Superstars|quote= "Bagdasarian and Karman also wrote new songs for the show, including the theme song, 'We're the Chipmunks.'"|access-date=2015-08-04}}</ref> | Начална мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Крайна мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Страна = {{USA}}<br>{{FRA}} | Език = [[английски език|английски]]<br>[[френски език|френски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 117 (233 сегмента) | Изпълнителни продуценти = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Сандрин Нгуен<br>Борис Херцог | Продуцент(и) = Продуценти:<br>Ванеса Багдасарян<br>Майкъл Багдасарян<br>Продуцентски компании:<br>Bagdasarian Productions<br>OuiDo! Productions (сезон 1)<br>Technicolor Animation Productions (сезон 2 – настояще) | Времетраене = 22 минути (11 минути чрез сегмент)<ref name=Variety>{{cite web|url=https://www.variety.com/article/VR1118060346/|title=Genao to revives 'Chipmunks,' 'Xiaolin'|work=[[Variety]]|last=Keslassy|first=Elsa|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | Дистрибуция = PGS Entertainment | ТВ Канал = M6 {{small|([[Франция]])}}<br>[[Nickelodeon]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Nicktoons {{small|([[САЩ]])}} | Формат на картината = 1080i (HDTV) | Формат на звука = | Излъчване = 30 март 2015 г. – | Заменил = „[[Алвин и катериците]]“ {{small|(1983-1990)}} | Заменен от = | Свързани продукции = „Алвин и чипоносковците“ | Официален уебсайт = http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks }} '''„Алвин и катеричоците“''' ({{lang|en|Alvinnn!!! and the Chipmunks}})<ref name=HollywoodReporter>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/alvin-chipmunks-pgs-entertainment-takes-643749|title='Alvin and the Chipmunks': PGS Entertainment Takes Global Rights to New TV Series|work=HollywoodReporter|last=Guider|first=Elizabeth|date=October 5, 2013|access-date=February 10, 2014}}</ref> е [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] сериал за деца и тийнейджъри,<ref>{{Cite news|last=TV program|first=Alvinnn!!! and the Chipmunks a series containing many episodes forbidden to under 10 years|title=L'internaute and other distribution sites|work=Alvin and the Chipmunks series for teens and adults|url=https://www.linternaute.com/television/dessin-anime-alvinnn-et-les-chipmunks-p3128705/le-livreur-de-journaux-e4378940/}}</ref> продуциран от Bagadasarian Productions и Technicolor Animation Productions с участието на френския канал M6.<ref>{{cite web|url=https://www.technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4|title=ALVINNN!!! AND THE CHIPMUNKS|website=Technicolor Animation Productions|date=2018}}</ref> Първоначално е обявен от Bagdasarian Productions през 2010 г.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=Mrh3aJT4bNc|title=New Alvin and the Chipmunks Cartoon Series 2010 !!!|author=SimonTheSmartOne1|date=March 27, 2010|work=YouTube|access-date=September 1, 2015}}</ref> Сериалът отбелязва първата телевизионна поява след 1990 г. Промоционалния трейлър на сериала е публикуван в [[YouTube]]. == Актьорски състав == * Рос Багдасарян младши – Алвин, Саймън и Дейв * Джанис Карман – Тиодор, Британи, Джанет, Кевин, Мис Бърнийс Смит, Госпожа Кронър, Мис Беатрис Милър, Други гласове * Ванеса Багдасарян | Елинор, Луси, Кейт, Амбър, Ани, Други гласове * Майкъл Багдасарян – Господин Мийдоус, Чийзи, Полицай Дангъс, Други гласове * Джийн Ели – Биги Лардж * Браян Чамбърс – Дерек Смалс * Едуина Джоунс – Директор Мийдоус * Елизабет Гомез – Джули == В България == В България сериалът започва излъчване по [[Nickelodeon]] през април 2015 г.. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“, а по-късно се премества в [[Про Филмс|Студио „Про Филмс“]].<ref>[http://studioprofilms.com/bg/our-works/alvin-i-katerichoczite-sezon-1/ Алвин и катеричоците – ПроФилмс студио]</ref> В дублажа участват [[Диляна Спасова]], [[Живка Донева]] (госпожа Кронър), Христо Димитров (Алвин), [[Живко Джуранов]] и други. През 2021 г. е достъпен в [[HBO|HBO GO]],<ref>[http://hbogo.bg/kids/serial/alvin-i-katerichotsite/ Алвин и катеричоците в HBO GO]</ref> но на 8 март 2022 г. се премества в HBO Max.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.hbomax.com/page/urn:hbo:page:GYO7N4wH0iquiBgEAAAlr:type:series|заглавие=„Алвин и катеричоците“ в HBO Max|издател=hbomax.com}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20140302002353/http://www.ouido-productions.com/#!alvin/c22fb|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Ouido Productions}} * {{official website|http://chipmunks.com/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Bagdasarian Productions}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20151101181130/http://www.m6kid.fr/alvinnn-et-les-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на M6}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20150626111108/http://www.pgsentertainment.com/property/2/alvinnn-and-the-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на PGS Entertainment}} * {{official website|http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Nickelodeon}} * {{imdb title|3496230}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] g9dlx6brpui001jo5d79pb37rku694d 11464409 11464408 2022-07-20T08:00:38Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Алвин и катеричоците | Име в оригинал = Alvinnn!!! and the Chipmunks | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедия]]<br>[[Мюзикъл]] | Създател(и) = Джанис Карман<ref name="tbi">{{cite web|url=http://tbivision.com/news/2012/10/lagarderes-genao-revamping-alvin-and-the-chipmunks/17549/|title=Lagardere's Genao revamping Alvin and The Chipmunks|work=TBI Vision|last=White|first=Peter|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | базиран на = „Алвин и катериците“<br>на Рос Багдасарян старши | Режисура = Джанис Карман | Актьори = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Ванеса Багдасарян<br>Джийн Ели<br>Браян Чамбърс<br>Едуина Джоунс<br>Елизабет Гомез | Музика = Рос Багдасарян<br>Джанис Карман<ref name="EOCS">{{cite book|first1= John|last1= Cawley|first2= Jim|last2= Korkis|date= 1990|publisher= Pioneer Books|url= http://www.cataroo.com/cst_ALVIN.html|title= Encyclopedia of Cartoon Superstars|quote= "Bagdasarian and Karman also wrote new songs for the show, including the theme song, 'We're the Chipmunks.'"|access-date=2015-08-04}}</ref> | Начална мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Крайна мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Страна = {{USA}}<br>{{FRA}} | Език = [[английски език|английски]]<br>[[френски език|френски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 117 (233 сегмента) | Изпълнителни продуценти = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Сандрин Нгуен<br>Борис Херцог | Продуцент(и) = Продуценти:<br>Ванеса Багдасарян<br>Майкъл Багдасарян<br>Продуцентски компании:<br>Bagdasarian Productions<br>OuiDo! Productions (сезон 1)<br>Technicolor Animation Productions (сезон 2 – настояще) | Времетраене = 22 минути (11 минути чрез сегмент)<ref name=Variety>{{cite web|url=https://www.variety.com/article/VR1118060346/|title=Genao to revives 'Chipmunks,' 'Xiaolin'|work=[[Variety]]|last=Keslassy|first=Elsa|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | Дистрибуция = PGS Entertainment | ТВ Канал = M6 {{small|([[Франция]])}}<br>[[Nickelodeon]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Nicktoons {{small|([[САЩ]])}} | Формат на картината = 1080i (HDTV) | Формат на звука = | Излъчване = 30 март 2015 г. – | Заменил = „[[Алвин и катериците]]“ {{small|(1983-1990)}} | Заменен от = | Свързани продукции = „Алвин и чипоносковците“ | Официален уебсайт = http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks }} '''„Алвин и катеричоците“''' ({{lang|en|Alvinnn!!! and the Chipmunks}})<ref name=HollywoodReporter>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/alvin-chipmunks-pgs-entertainment-takes-643749|title='Alvin and the Chipmunks': PGS Entertainment Takes Global Rights to New TV Series|work=HollywoodReporter|last=Guider|first=Elizabeth|date=October 5, 2013|access-date=February 10, 2014}}</ref> е [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] сериал за деца и тийнейджъри,<ref>{{Cite news|last=TV program|first=Alvinnn!!! and the Chipmunks a series containing many episodes forbidden to under 10 years|title=L'internaute and other distribution sites|work=Alvin and the Chipmunks series for teens and adults|url=https://www.linternaute.com/television/dessin-anime-alvinnn-et-les-chipmunks-p3128705/le-livreur-de-journaux-e4378940/}}</ref> продуциран от Bagadasarian Productions и Technicolor Animation Productions с участието на френския канал M6.<ref>{{cite web|url=https://www.technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4|title=ALVINNN!!! AND THE CHIPMUNKS|website=Technicolor Animation Productions|date=2018}}</ref> Първоначално е обявен от Bagdasarian Productions през 2010 г.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=Mrh3aJT4bNc|title=New Alvin and the Chipmunks Cartoon Series 2010 !!!|author=SimonTheSmartOne1|date=March 27, 2010|work=YouTube|access-date=September 1, 2015}}</ref> Сериалът отбелязва първата телевизионна поява след 1990 г. Промоционалния трейлър на сериала е публикуван в [[YouTube]]. == Актьорски състав == * Рос Багдасарян младши – Алвин, Саймън и Дейв * Джанис Карман – Тиодор, Британи, Джанет, Кевин, Мис Бърнийс Смит, Госпожа Кронър, Мис Беатрис Милър, Други гласове * Ванеса Багдасарян – Елинор, Луси, Кейт, Амбър, Ани, Други гласове * Майкъл Багдасарян – Господин Мийдоус, Чийзи, Полицай Дангъс, Други гласове * Джийн Ели – Биги Лардж * Браян Чамбърс – Дерек Смалс * Едуина Джоунс – Директор Мийдоус * Елизабет Гомез – Джули == В България == В България сериалът започва излъчване по [[Nickelodeon]] през април 2015 г.. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“, а по-късно се премества в [[Про Филмс|Студио „Про Филмс“]].<ref>[http://studioprofilms.com/bg/our-works/alvin-i-katerichoczite-sezon-1/ Алвин и катеричоците – ПроФилмс студио]</ref> В дублажа участват [[Диляна Спасова]], [[Живка Донева]] (госпожа Кронър), Христо Димитров (Алвин), [[Живко Джуранов]] и други. През 2021 г. е достъпен в [[HBO|HBO GO]],<ref>[http://hbogo.bg/kids/serial/alvin-i-katerichotsite/ Алвин и катеричоците в HBO GO]</ref> но на 8 март 2022 г. се премества в HBO Max.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.hbomax.com/page/urn:hbo:page:GYO7N4wH0iquiBgEAAAlr:type:series|заглавие=„Алвин и катеричоците“ в HBO Max|издател=hbomax.com}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20140302002353/http://www.ouido-productions.com/#!alvin/c22fb|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Ouido Productions}} * {{official website|http://chipmunks.com/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Bagdasarian Productions}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20151101181130/http://www.m6kid.fr/alvinnn-et-les-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на M6}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20150626111108/http://www.pgsentertainment.com/property/2/alvinnn-and-the-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на PGS Entertainment}} * {{official website|http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Nickelodeon}} * {{imdb title|3496230}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] acw2d1yez34uoovqophr0lq5ck7yahu 11464413 11464409 2022-07-20T08:04:00Z Krisi tranchev.1999 114581 /* В България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Алвин и катеричоците | Име в оригинал = Alvinnn!!! and the Chipmunks | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Комедия]]<br>[[Мюзикъл]] | Създател(и) = Джанис Карман<ref name="tbi">{{cite web|url=http://tbivision.com/news/2012/10/lagarderes-genao-revamping-alvin-and-the-chipmunks/17549/|title=Lagardere's Genao revamping Alvin and The Chipmunks|work=TBI Vision|last=White|first=Peter|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | базиран на = „Алвин и катериците“<br>на Рос Багдасарян старши | Режисура = Джанис Карман | Актьори = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Ванеса Багдасарян<br>Джийн Ели<br>Браян Чамбърс<br>Едуина Джоунс<br>Елизабет Гомез | Музика = Рос Багдасарян<br>Джанис Карман<ref name="EOCS">{{cite book|first1= John|last1= Cawley|first2= Jim|last2= Korkis|date= 1990|publisher= Pioneer Books|url= http://www.cataroo.com/cst_ALVIN.html|title= Encyclopedia of Cartoon Superstars|quote= "Bagdasarian and Karman also wrote new songs for the show, including the theme song, 'We're the Chipmunks.'"|access-date=2015-08-04}}</ref> | Начална мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Крайна мелодия = ''„We're The Chipmunks“'' | Страна = {{USA}}<br>{{FRA}} | Език = [[английски език|английски]]<br>[[френски език|френски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 117 (233 сегмента) | Изпълнителни продуценти = Рос Багдасарян младши<br>Джанис Карман<br>Сандрин Нгуен<br>Борис Херцог | Продуцент(и) = Продуценти:<br>Ванеса Багдасарян<br>Майкъл Багдасарян<br>Продуцентски компании:<br>Bagdasarian Productions<br>OuiDo! Productions (сезон 1)<br>Technicolor Animation Productions (сезон 2 – настояще) | Времетраене = 22 минути (11 минути чрез сегмент)<ref name=Variety>{{cite web|url=https://www.variety.com/article/VR1118060346/|title=Genao to revives 'Chipmunks,' 'Xiaolin'|work=[[Variety]]|last=Keslassy|first=Elsa|date=October 5, 2012|access-date=December 22, 2012}}</ref> | Дистрибуция = PGS Entertainment | ТВ Канал = M6 {{small|([[Франция]])}}<br>[[Nickelodeon]] {{small|([[САЩ]])}}<br>Nicktoons {{small|([[САЩ]])}} | Формат на картината = 1080i (HDTV) | Формат на звука = | Излъчване = 30 март 2015 г. – | Заменил = „[[Алвин и катериците]]“ {{small|(1983-1990)}} | Заменен от = | Свързани продукции = „Алвин и чипоносковците“ | Официален уебсайт = http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks }} '''„Алвин и катеричоците“''' ({{lang|en|Alvinnn!!! and the Chipmunks}})<ref name=HollywoodReporter>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/alvin-chipmunks-pgs-entertainment-takes-643749|title='Alvin and the Chipmunks': PGS Entertainment Takes Global Rights to New TV Series|work=HollywoodReporter|last=Guider|first=Elizabeth|date=October 5, 2013|access-date=February 10, 2014}}</ref> е [[Компютърна анимация|компютърно-анимиран]] сериал за деца и тийнейджъри,<ref>{{Cite news|last=TV program|first=Alvinnn!!! and the Chipmunks a series containing many episodes forbidden to under 10 years|title=L'internaute and other distribution sites|work=Alvin and the Chipmunks series for teens and adults|url=https://www.linternaute.com/television/dessin-anime-alvinnn-et-les-chipmunks-p3128705/le-livreur-de-journaux-e4378940/}}</ref> продуциран от Bagadasarian Productions и Technicolor Animation Productions с участието на френския канал M6.<ref>{{cite web|url=https://www.technicoloranimationproductions.com/en/production.php?prodid=4|title=ALVINNN!!! AND THE CHIPMUNKS|website=Technicolor Animation Productions|date=2018}}</ref> Първоначално е обявен от Bagdasarian Productions през 2010 г.<ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=Mrh3aJT4bNc|title=New Alvin and the Chipmunks Cartoon Series 2010 !!!|author=SimonTheSmartOne1|date=March 27, 2010|work=YouTube|access-date=September 1, 2015}}</ref> Сериалът отбелязва първата телевизионна поява след 1990 г. Промоционалния трейлър на сериала е публикуван в [[YouTube]]. == Актьорски състав == * Рос Багдасарян младши – Алвин, Саймън и Дейв * Джанис Карман – Тиодор, Британи, Джанет, Кевин, Мис Бърнийс Смит, Госпожа Кронър, Мис Беатрис Милър, Други гласове * Ванеса Багдасарян – Елинор, Луси, Кейт, Амбър, Ани, Други гласове * Майкъл Багдасарян – Господин Мийдоус, Чийзи, Полицай Дангъс, Други гласове * Джийн Ели – Биги Лардж * Браян Чамбърс – Дерек Смалс * Едуина Джоунс – Директор Мийдоус * Елизабет Гомез – Джули == В България == В България сериалът започва излъчване по [[Nickelodeon]] през април 2015 г. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“, а по-късно се премества в [[Про Филмс|Студио „Про Филмс“]].<ref>[http://studioprofilms.com/bg/our-works/alvin-i-katerichoczite-sezon-1/ Алвин и катеричоците – ПроФилмс студио]</ref> В дублажа участват [[Диляна Спасова]], [[Живка Донева]] (госпожа Кронър), Христо Димитров (Алвин), [[Живко Джуранов]] и други. През 2021 г. е достъпен в [[HBO|HBO GO]],<ref>[http://hbogo.bg/kids/serial/alvin-i-katerichotsite/ Алвин и катеричоците в HBO GO]</ref> но на 8 март 2022 г. се премества в HBO Max.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.hbomax.com/page/urn:hbo:page:GYO7N4wH0iquiBgEAAAlr:type:series|заглавие=„Алвин и катеричоците“ в HBO Max|издател=hbomax.com}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://web.archive.org/web/20140302002353/http://www.ouido-productions.com/#!alvin/c22fb|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Ouido Productions}} * {{official website|http://chipmunks.com/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Bagdasarian Productions}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20151101181130/http://www.m6kid.fr/alvinnn-et-les-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на M6}} * {{official website|http://web.archive.org/web/20150626111108/http://www.pgsentertainment.com/property/2/alvinnn-and-the-chipmunks/|„Алвин и катеричоците“ в сайта на PGS Entertainment}} * {{official website|http://nick.com/shows/alvin-and-the-chipmunks|„Алвин и катеричоците“ в сайта на Nickelodeon}} * {{imdb title|3496230}} [[Категория:Анимационни сериали]] [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] iktfv2wqb6zk2p89dx8lo7fhskfnjmy 0 801281 11463659 11420701 2022-07-19T13:18:28Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Войнишки паметник | картинка = Koprivshitsa 2019-02-10 37.jpg | картинка-описание = Паметник на копривщенци, загинали в [[Балканска война|Балканска]]та и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] войни | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Ат. Петров | тип на сградата = полиран, черен гранит | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = 1914 г. | етажи = | височина = 300 см. | площ = | съвременен статут = [[100 национални туристически обекта|'''Обект на БТС''']] [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''75''' | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} [[File:They won by Ivan Lazarov.jpg|thumb|260п|Иван Лазаров. [[Те победиха (скулптура)|Те победиха]]]] '''Паметник на загиналите в Балканските войни''' (1912 – 1913 г.) в [[Копривщица]] е паметник изработен от Ат. Петров през 1914 г., намиращ се в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]]. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Паметен текст == „Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г.“ „Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще“. Семейството на Пейо Плачков, брат на поп [[Дончо Плачков]]<ref>Geni.com. [https://www.geni.com/people/Пейо-Плачков/6000000007446525440 Пейо Плачков.] Посетен на 3 април 2022</ref> е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат [[Иван Пеев-Плачков]].<ref name="Пулеков, Б."></ref> Запасният офицер от Копривщица Илия Дрехаров, заблудил се при патрулиране на Чаталджа и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание. Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.<ref>{{cite book | title = Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Регионален етнографски музей | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>През 1910 г0дина Копривяица наброява 3193^-ма жители.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор [[Анастас Иширков|А. Иширков]]. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252</ref> == Именна на загинали == == Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни == ; Офицери<ref name="Пулеков, Б.">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> #'''Полковник Гаврил Кантарджиев''' – загинал геройски за отечеството, в бой през [[Първа световна война|Европейската война]] – в [[Добруджа]]. #'''Полковник Тодор С. Палавеев''' – загинал в бой през [[Първа световна война|Европейската война]]. #'''Полковник Михаил Пеев – Плачков'''* – кавелерист, доблестен офицер, загинал в [[Балканска война|Балканската война]]. #'''Майор Владимир Пеев – Плачков'''* – пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война. #'''Майор Атанас Пеев – Плачков''' – от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в [[Македония (област)|Македония]]. #'''Майор Яким Кесяков'''* – артилерист, загинал за Родината през Балканската война при [[Радовиш]]. #'''Капитан Ст. Душков'''* – загинал за свободата на брата – роб. #'''Поручик [[Димчо Дебелянов|Динчо Дебелянов]]''' – пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. [[Струма]]. #'''Поручик о.з. Иван Михалев Маджаров'''* – загинал в бой през Балканската война. #'''Поручик Лука Тумангелов''' – загинал за родината през Европейската война – в Македония. #'''Поручик Станьо Найденов''' – загинал в бой с румънците през Европейската война. #'''Поручик Иван Илиев Кацаров''' – пехотинец, загинал в Европейската война. #'''Поручик [[Антон Каблешков (офицер)|Антон Каблешков]]''' – кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в [[Тракия]]. #'''Подпоручик Н. Радомиров''' – загинал храбро в сражение в Европейската война. #'''Подпоручик Андон Бойков''' – загинал за Родината през Европейската война в Македония. #'''Подпоручик Недельо Козинаров''' – загинал в бой през Европейската война. #'''Подпоручик Борис Динчов''' – загинал в бой през Европейската война. #'''Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски''' – загинал в бой през Европейската война при [[Велес]]. ; Подофицери<ref name="Пулеков, Б."></ref> {{колони|4| #'''Генчо Дапков''' – 1912 г.* #'''Драгоя Будаков''' – 1912 г.* #'''Дончо Тороманов''' – 1912 г.* #'''Петко Мерджанов''' – 1912 г. #'''Кръстьо Петков''' – 1913 г. #'''Павел Т. Главчев''' – 1913 г. #'''Рашко Вакарелов''' – 1913 г.* #'''Георги Царвулджиев''' – 1915 г. #'''Кунчо Д. Панчов''' – 1915 г. #'''Петко Младенов''' – 1915 г. #'''Гаврил Д. Ревов''' – 1916 г. #'''Димитър Паничаров''' – 1916 г. #'''Иван Н. Пиринджиев''' – 1916 г. #'''Ненчо Н. Косьов''' – 1916 г. #'''Найден Петков''' – 1916 г. #'''Павел Ц. Бозов''' – 1916 г. #'''Петкьо Гьотлиев''' – 1916 г. #'''Стойчо К. Гърнев''' – 1916 г. #'''Георги Д. Панеков''' – 1918 г. }} ; Редници<ref name="Пулеков, Б."></ref> {{колони|4| #'''Александър Д. Бернусунов''' – 1912 г.* #'''Брайко Н. Киндеков''' – 1912 г.* #'''Гаврил Т. Киндеков''' – 1912 г.* #'''Генчо П. Стрелков''' – 1912 г. #'''Груйо Т. Тороманов''' – 1912 г. #'''Димо Н. Ревов''' – 1912 г.* #'''Илия Н. Косьов''' – 1912 г. #'''Иван Н. Орашъков''' – 1912 г.* #'''Найден С. Новаков''' – 1912 г. #'''Павел Н. Бербетов''' – 1912 г.* #'''Петър Н. Геов''' – 1912 г. #'''Пейо Хр. Пеев''' – 1912 г. #'''Петър Сп. Петров''' – 1912 г. #'''Славчо С. Банчев''' – 1912 г. #'''Цвятко Т. Вълчинов''' – 1912 г. #'''Цанчо Н. Калканов''' – 1912 г.* #'''Банчо Н. Тодоров''' – 1913 г. #'''Гаврил Ст. Кунчев''' – 1913 г. #'''Генчо П. Мрънков''' – 1913 г.* #'''Георги Л. Табаков''' – 1913 г. #'''Дончо П. Василев''' – 1913 г. #'''Дончо Г. Дончев''' – 1913 г. #'''Ланко М. Карамунчев''' – 1913 г. #'''Димитър Н. Налбантов''' – 1913 г. #'''Димитър С. Тороманов''' – 1913 г. #'''Енчо К. Пандуров''' – 1913 г.* #'''Иван П. Динчев''' – 1913 г. #'''Илия П. Василев''' – 1913 г.* #'''Недко Р. Паничаров''' – 1913 г. #'''Нешо К. Юруков''' – 1913 г. #'''Петко Хр. Доганов''' – 1913 г. #'''Петко Р. Кълев''' – 1913 г.* #'''Панчо Хр. Тороманов''' – 1913 г. #'''Рашко Хр. Добреков''' – 1913 г.* #'''Рашко Г. Каменаров''' – 1913 г. #'''Салчо П. Азманов''' – 1913 г. #'''Тодор П. Гърмидолов''' – 1913 г.* #'''Тодор Кр. Райков''' – 1913 г.* #'''Гаврил Ил. Татарлиев''' – 1915 г. #'''Илия Р. Герасимов''' – 1915 г. #'''Иван Т. Юруков''' – 1915 г. #'''Лулчо Ц. Биволаров''' – 1915 г. #'''Матея Ив. Паралеев''' – 1915 г. #'''Нойо К. Джоголанов''' – 1915 г. #'''Нанчо Ив. Златаров''' – 1915 г. #'''Нетко П. Младенов''' – 1915 г. #'''Найден Н. Стефлеков''' – 1915 г. #'''Павел Г. Гайтанеков''' – 1915 г. #'''Петър К. Златаров''' – 1915 г. #'''Павел Сп. Тороманов''' – 1915 г. #'''Стоян Г. Белайков''' – 1915 г. #'''Станьо Ст. Воденичаров''' – 1915 г. #'''Стойко Н. Орашъков''' – 1915 г. #'''Тодор Д. Дуплеков''' – 1915 г. #'''Цанчо П. Въжаров''' – 1915 г. #'''Бенко М. Битолов''' – 1916 г. #'''Георги Н. Банчев''' – 1916 г. #'''Ганчо В. Врачов''' – 1916 г. #'''Груйо Станьов''' – 1916 г. #'''Динчо П. Мрънков''' – 1916 г. #'''Дело Н. Самодивеков''' – 1916 г. #'''Илия Ц. Дрехаров''' – 1916 г. #'''Иван Радоев''' – 1916 г. #'''Кунчо Ив. Сапунджиев''' – 1916 г. #'''Луко Т. Вълчинов''' – 1916 г. #'''Матея Р. Немиркин''' – 1916 г. #'''Найден Н. Бозов''' – 1916 г. #'''Никола Н. Дюлгяров''' – 1916 г. #'''Никола П. Врабеков''' – 1916 г. #'''Панчо Н. Дюлгяров''' – 1916 г. #'''Петър П. Младенов''' – 1916 г. #'''Павел Сим. Нинов''' – 1916 г. #'''Пейо Сим. Нинов''' – 1916 г. #'''Павел Ц. Фурнаджиев''' – 1916 г. #'''Рашко Гайтанеков''' – 1916 г. #'''Сабо Стан. Воденичаров''' – 1916 г. #'''Сабо П. Стайков''' – 1916 г. #'''Тодор П. Бурносузов''' – 1916 г. #'''Тончо П. Козлеков''' – 1916 г. #'''Тодор Д. Чорапчиев''' – 1916 г. #'''Христо Кофарджиев''' – 1916 г. #'''Христо Г. Панчаров''' – 1916 г. #'''Атанас Н. Райков''' – 1917 г. #'''Вельо Г. Димитров''' – 1917 г. #'''Вельо К. Мангъров''' – 1917 г. #'''Георги Р. Златарев''' – 1917 г. #'''Гаврил Стипчеков''' – 1917 г. #'''Георги Томев''' – 1917 г. #'''Иван Т. Тороманов''' – 1917 г. #'''Лулчо х. Г. Кесяков''' – 1917 г. #'''Найден Ив. Лалов''' – 1917 г. #'''Найден Н. Лалов''' – 1917 г. #'''Сабо Г. Тиханеков''' – 1917 г. #'''Тодор Искр. Йончев''' – 1917 г. #'''Филип Р. Хейников''' – 1917 г. #'''Алекса П. Кесяков''' – 1918 г. #'''Атанас Г. Каменаров''' – 1918 г. #'''Андон Г. Терзиев''' – 1918 г. #'''Вельо Хр. Калев''' – 1918 г. #'''Гаврил Ст. Воденичаров''' – 1918 г. #'''Груйо Н. Палавеев''' – 1918 г. #'''Йовко Ив. Главчев''' – 1918 г. #'''Кръстьо Ф. Белайков''' – 1918 г. #'''Кунчо Ив. Фитлеков''' – 1918 г. #'''Лулчо Вел. Вътев''' – 1918 г. #'''Лулчо Рал. Пеев''' – 1918 г. #'''Луко Р. Скоклеков''' – 1918 г. #'''Матея Н. Новаков''' – 1918 г. #'''Памел М. Тънкикожов''' – 1918 г. #'''Рашко Д. Стипчеков''' – 1918 г. #'''Славчо Р. Радомиров''' – 1918 г. #'''Стоян Д. Толинов''' – 1918 г. }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://archives.bg/wars/SEARCH-f-2# Списък на загиналите през Първата световна война] Добавете във филтъра: Копривщица * [http://wars.archives.bg/SEARCH-s-2 Списък на загиналите през Втората световна война] Добавете във филтъра: Копривщица [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] jxwetm1uyk1a8pwptvi7fgy64uqydpu 0 801660 11464041 11463324 2022-07-19T20:33:42Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], излъчван по [[Би Ти Ви]], който започва излъчване на 20 септември 2021 г в 18:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 7dvumgscddzn8yfakr0jt2bshylzjnb 11464269 11464041 2022-07-20T00:47:14Z 151.237.11.144 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 300 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], излъчван по [[Би Ти Ви]], който започва излъчване на 20 септември 2021 г в 18:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 1mimyv1dxozhyrwpzw4qtbnchxyteas 11464370 11464269 2022-07-20T07:08:31Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.11.144|редакции на 151.237.11.144]] ([[User talk:151.237.11.144|б]].), към версия на Rebelheartous wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], излъчван по [[Би Ти Ви]], който започва излъчване на 20 септември 2021 г в 18:00 ч.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 7dvumgscddzn8yfakr0jt2bshylzjnb 0 801670 11464445 11449855 2022-07-20T09:02:01Z Arcidias 311562 добавен последният излязъл брой в списъкът с книгите wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = Върховна колекция<br>графични романи „Марвел“ | оригинално-заглавие = The Official Marvel Graphic Novel Collection | лого = Marvel_Logo.svg | корица = | корица-текст = | px = | редактор = Паола Тинкани<br><small>(за Hachette)</small><br>Марко М. Лупой<br><small>(за Panini Comics)</small> | категории = [[графичен роман]] | периодичност = веднъж на две седмици | формат = | тираж = | носител = | издател = Hachette Fascicoli | компания = [[Марвел Комикс]] | година-основаване = | първи-брой = 15 септември 2020 г. | последен-брой = | последен-номер = | държава = [[България]] | език = български | сайт = | issn = 2704-9671 | общомедия = }} '''Върховна колекция графични романи „Марвел“''' (в оригинал: ''The Official Marvel Graphic Novel Collection'') е поредица от [[графичен роман|графични романи]], издавани двуседмично в България от „Hachette Fascicoli“ в сътрудничество с „Артлайн Студиос“ и разпространявани от „Национална дистрибуция“ АД. Всеки брой е специално издание на графичен роман с твърди корици, събиращ всички части в сюжетна дъга за един от най-известните [[супергерой|супергерои]] на [[Марвел Комикс|Марвел]], често любима на феновете или „важна“ история от комиксите на Марвел. Поредицата е публикувана в Обединеното кралство, Русия, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка от „Hachette Partworks“, в Полша от „Hachette Polska“, в Чехия и Словакия от „Panini Fascicule“, в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Перу и Чили от издателство „Salvat“ и във Франция и Германия от френската компания „Hachette Collections“. Първият брой на български език език е издаден през септември 2020 г. и е на цена от 4,99 лв., брой 2 е на цена от 9,95 лв. и от брой 3 нататък - на стандартна цена от 18,95 лв. == Съдържание на книгите == Освен комикса, всяка книга включва въведение в историята, информация за героя, сценариста и художника, както и някои от скиците на художника. Необходими са 60 книги от колекцията, за да се изгради панорамна картина на гръбчетата<ref>[https://zaar.com.mt/wp-content/uploads/2016/01/section3-books.jpeg Изображение на завършена колекция.]</ref> от художника Габриеле Дел'Ото. === Списание === Първият брой от колекцията се продава с допълнително списание, което съдържа информация за колекцията и кратки описания на някои герои, които присъстват в предстоящите книги. Включва и история за тях. Списанието се разгъва в огромен плакат, изобразяващ герои от вселената на Марвел, нарисувани от Лейнил Франсис Ю. == Списък с книгите == Списъкът съдържа издадените до момента (юни 2022 г.) графични романи от колекцията (ISSN: 2704-9671): {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" |- !№ !Заглавие !Съдържание !Дата на публикация |- valign="top" |1 |Невероятния [[Спайдър-Мен]]: Завръщане към корените |Невероятния Спайдър-Мен (1999) #30-35 |септември 2020 |- |2 |Изумителните [[Х-Мен]]: Надарени |Изумителните Х-Мен (2004) #1-6 |октомври 2020 |- |3 |Черната Вдовица: Издирвана от Щ.И.Т. |Черната Вдовица (2016) #1-6 |октомври 2020 |- |4 |[[Железния човек]]: Екстремис |Железния Човек (2004) #1-6 |октомври 2020 |- |5 |Невероятния Спайдър-Мен: Раждането на [[Венъм (комикси)|Венъм]] |Невероятния Спайдър-Мен (1963) #252, 256-259, 300 и Паяжината на Спайдър-Мен (1985) #1 |ноември 2020 |- |6 |[[Тор (Марвел Комикс)|Тор]]: Прероден |Тор (2007) #1-6 |ноември 2020 |- |7 |[[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]]: Разединени |Отмъстителите (1963) #500-503 и Отмъстителите: Финалът (2004) #1 |декември 2020 |- |8 |[[Хълк]]: Тихи писъци |Невероятния Хълк (1962) #370-377 |декември 2020 |- |9 |[[Върколака|Върколак]] |Върколак (1982) #1-4 |януари 2021 |- |10 |Отмъстителите: Равностоен сблъсък |Отмъстителите (1998) #61-63 и 76, Тор (1998) #58 и Железния Човек (1998) #64 |януари 2021 |- |11 |[[Дедпул]]: Войната на Уейд Уилсън |Дедпул: Войната на Уейд Уилсън (2010) #1-4 и Х-Мен в началото: Дедпул (2010) #1 |февруари 2021 |- |12 |Върховните: Свръхчовеци |Върховните (2002) #1-6 |февруари 2021 |- |13 |Изумителните Х-Мен: Опасни |Изумителните Х-Мен (2004) #7-12 |март 2021 |- |14 |Тайна война |Тайна война (2004) #1-5 |март 2021 |- |15 |[[Капитан Америка]]: Белезите на времето |Капитан Америка (2005) #1-7 |април 2021 |- |16 |Дръзкия дявол: Нов живот |Дръзкия Дявол (1964) #227-233 |април 2021 |- |17 |Вечните |Вечните (2006) #1-7 |май 2021 |- |18 |Марвел Зомбита |Марвел Зомбита (2006) #1-5 |май 2021 |- |19 |Невероятния Хълк: Планета Хълк, част 1 |Невероятния Хълк (2000) #92-99 |юни 2021 |- |20 |Невероятния Хълк: Планета Хълк, част 2 |Невероятния Хълк (2000) #100-105 и Невероятна Фантазия (2004) #15 |юни 2021 |- |21 |Капитан Америка: Зимния войник |Капитан Америка (2005) #8-9 и #11-14 |юли 2021 |- |22 |Върховния Спайдър-Мен: Сила и отговорност |Върховния Спайдър-Мен (2000) #1-7 |юли 2021 |- |23 |Могъщия Тор: В търсене на боговете |Тор (1998) #1-7 |август 2021 |- |24 |Новите Х-Мен: „И“ като „изчезнали“ |Новите Х-Мен (2001) #114-117 |август 2021 |- |25 |Супергероите на Марвел: Тайни войни, част 1 |Супергероите на Марвел: Тайни войни (1984) #1-6 |септември 2021 |- |26 |Супергероите на Марвел: Тайни войни, част 2 |Супергероите на Марвел: Тайни войни (1984) #7-12 |Септември 2021 |- |27 |Вижън: Нещо близо до човек |Вижън (2016) #1-6 |октомври 2021 |- |28 |Капитан Америка: Избрания |Капитан Америка: Избрания (2007) #1-6 |октомври 2021 |- |29 |Новите Отмъстители: Бягство |Новите Отмъстители (2005) #1-6 |ноември 2021 |- |30 |Железния човек: Петте кошмара |Непобедимия Железен Човек (2008) #1-7 |ноември 2021 |- |31 |Чудеса |Чудеса (1994) #0-4 |декември 2021 |- |32 |Вижън: Нещо повече от звяр |Вижън (2016) #7-12 |декември 2021 |- |33 |Новите Х-Мен: Имперци |Новите Х-Мен (2001) #118-126 |декември 2021 |- |34 |Спайдър-Мен: Тъга в синьо |Спайдър-Мен: Тъга в синьо (2002) #1-6 |декември 2021 |- |35 |Капитан Америка: Новото положение |Капитан Америка (2002) #1-6 |януари 2022 |- |36 |Върколак: Началото |Върколак: Началото (2001) #1-6 |януари 2022 |- |37 |[[Фантастичната четворка]]: Немислимо |Фантастичната четворка (1998) #67-70 и Фантастичната четворка (1961) #500-502 |февруари 2022 |- |38 |Невероятния Спайдър-Мен: Последният лов на Крейвън |Паяжината на Спайдър-Мен (1985) #31-32, Невероятният Спайдър-Мен (1963) #293-294 и Поразителния Спайдър-Мен (1976) #131-132 |февруари 2022 |- |39 |Ястребово Око: Животът ми като оръжие |Ястребово око (2012) #1-5 и '''„'''Младите Отмъстители'''“''' представя (2008) #6 |март 2022 |- |40 |Войната на Героите |Войната на Героите (2006) #1–7 |март 2022 |- |41 |Капитан Америка: Смъртта на една легенда |Капитан Америка (2005) #25 и Смъртта на една легенда (2007) #1-5 |март 2022 |- |42 |Фантастичната четворка: Авторитарни действия |Фантастичната четворка (1961) #503-511 |април 2022 |- |43 |Наказателя: Здравей отново, Франк, част 1 |Наказателя (2000) #1-6 |април 2022 |- |44 |Наказателя: Здравей отново, Франк, част 2 |Наказателя (2000) #7-12 |май 2022 |- |45 |Върховните: Държавна Сигурност |Върховните (2002) #7-13 |май 2022 |- |46 |Върколак: Оръжие Х |'''„'''Марвел Комикс'''“''' представя #72-84 |юни 2022 |- |47 |Тор: Последният викинг |Могъщия Тор (1966) #337-343 |юни 2022 |- |48 |Дръзкия дявол: Дявол пазител | |юли 2022 |- |49 |Невероятния Спайдър-Мен: "Разкрития" и "Докато звездите не угаснат" |Невероятния Спайдър-Мен (1999) #37-45 |юли 2022 |} == Външни препратки == * [https://hachettepartworks.com/en-en/ Официален сайт (на английски език)] * [https://ndbg.net/category/252/varhovna-kolektsia-grafichni-romani-marvel.html В сайта на „Национална дистрибуция“ АД] == Източници == <references/> [[Категория:Комикси]] [[Категория:Марвел Комикс]] j1zb3gzb9dq1592vj7hxz3ixyn7mihc 11464449 11464445 2022-07-20T09:05:42Z Atanas20150 240207 Добавих съдържанието на книга 48. wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = Върховна колекция<br>графични романи „Марвел“ | оригинално-заглавие = The Official Marvel Graphic Novel Collection | лого = Marvel_Logo.svg | корица = | корица-текст = | px = | редактор = Паола Тинкани<br><small>(за Hachette)</small><br>Марко М. Лупой<br><small>(за Panini Comics)</small> | категории = [[графичен роман]] | периодичност = веднъж на две седмици | формат = | тираж = | носител = | издател = Hachette Fascicoli | компания = [[Марвел Комикс]] | година-основаване = | първи-брой = 15 септември 2020 г. | последен-брой = | последен-номер = | държава = [[България]] | език = български | сайт = | issn = 2704-9671 | общомедия = }} '''Върховна колекция графични романи „Марвел“''' (в оригинал: ''The Official Marvel Graphic Novel Collection'') е поредица от [[графичен роман|графични романи]], издавани двуседмично в България от „Hachette Fascicoli“ в сътрудничество с „Артлайн Студиос“ и разпространявани от „Национална дистрибуция“ АД. Всеки брой е специално издание на графичен роман с твърди корици, събиращ всички части в сюжетна дъга за един от най-известните [[супергерой|супергерои]] на [[Марвел Комикс|Марвел]], често любима на феновете или „важна“ история от комиксите на Марвел. Поредицата е публикувана в Обединеното кралство, Русия, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка от „Hachette Partworks“, в Полша от „Hachette Polska“, в Чехия и Словакия от „Panini Fascicule“, в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Перу и Чили от издателство „Salvat“ и във Франция и Германия от френската компания „Hachette Collections“. Първият брой на български език език е издаден през септември 2020 г. и е на цена от 4,99 лв., брой 2 е на цена от 9,95 лв. и от брой 3 нататък - на стандартна цена от 18,95 лв. == Съдържание на книгите == Освен комикса, всяка книга включва въведение в историята, информация за героя, сценариста и художника, както и някои от скиците на художника. Необходими са 60 книги от колекцията, за да се изгради панорамна картина на гръбчетата<ref>[https://zaar.com.mt/wp-content/uploads/2016/01/section3-books.jpeg Изображение на завършена колекция.]</ref> от художника Габриеле Дел'Ото. === Списание === Първият брой от колекцията се продава с допълнително списание, което съдържа информация за колекцията и кратки описания на някои герои, които присъстват в предстоящите книги. Включва и история за тях. Списанието се разгъва в огромен плакат, изобразяващ герои от вселената на Марвел, нарисувани от Лейнил Франсис Ю. == Списък с книгите == Списъкът съдържа издадените до момента (юли 2022 г.) графични романи от колекцията (ISSN: 2704-9671): {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" |- !№ !Заглавие !Съдържание !Дата на публикация |- valign="top" |1 |Невероятния [[Спайдър-Мен]]: Завръщане към корените |Невероятния Спайдър-Мен (1999) #30-35 |септември 2020 |- |2 |Изумителните [[Х-Мен]]: Надарени |Изумителните Х-Мен (2004) #1-6 |октомври 2020 |- |3 |Черната Вдовица: Издирвана от Щ.И.Т. |Черната Вдовица (2016) #1-6 |октомври 2020 |- |4 |[[Железния човек]]: Екстремис |Железния Човек (2004) #1-6 |октомври 2020 |- |5 |Невероятния Спайдър-Мен: Раждането на [[Венъм (комикси)|Венъм]] |Невероятния Спайдър-Мен (1963) #252, 256-259, 300 и Паяжината на Спайдър-Мен (1985) #1 |ноември 2020 |- |6 |[[Тор (Марвел Комикс)|Тор]]: Прероден |Тор (2007) #1-6 |ноември 2020 |- |7 |[[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]]: Разединени |Отмъстителите (1963) #500-503 и Отмъстителите: Финалът (2004) #1 |декември 2020 |- |8 |[[Хълк]]: Тихи писъци |Невероятния Хълк (1962) #370-377 |декември 2020 |- |9 |[[Върколака|Върколак]] |Върколак (1982) #1-4 |януари 2021 |- |10 |Отмъстителите: Равностоен сблъсък |Отмъстителите (1998) #61-63 и 76, Тор (1998) #58 и Железния Човек (1998) #64 |януари 2021 |- |11 |[[Дедпул]]: Войната на Уейд Уилсън |Дедпул: Войната на Уейд Уилсън (2010) #1-4 и Х-Мен в началото: Дедпул (2010) #1 |февруари 2021 |- |12 |Върховните: Свръхчовеци |Върховните (2002) #1-6 |февруари 2021 |- |13 |Изумителните Х-Мен: Опасни |Изумителните Х-Мен (2004) #7-12 |март 2021 |- |14 |Тайна война |Тайна война (2004) #1-5 |март 2021 |- |15 |[[Капитан Америка]]: Белезите на времето |Капитан Америка (2005) #1-7 |април 2021 |- |16 |Дръзкия дявол: Нов живот |Дръзкия Дявол (1964) #227-233 |април 2021 |- |17 |Вечните |Вечните (2006) #1-7 |май 2021 |- |18 |Марвел Зомбита |Марвел Зомбита (2006) #1-5 |май 2021 |- |19 |Невероятния Хълк: Планета Хълк, част 1 |Невероятния Хълк (2000) #92-99 |юни 2021 |- |20 |Невероятния Хълк: Планета Хълк, част 2 |Невероятния Хълк (2000) #100-105 и Невероятна Фантазия (2004) #15 |юни 2021 |- |21 |Капитан Америка: Зимния войник |Капитан Америка (2005) #8-9 и #11-14 |юли 2021 |- |22 |Върховния Спайдър-Мен: Сила и отговорност |Върховния Спайдър-Мен (2000) #1-7 |юли 2021 |- |23 |Могъщия Тор: В търсене на боговете |Тор (1998) #1-7 |август 2021 |- |24 |Новите Х-Мен: „И“ като „изчезнали“ |Новите Х-Мен (2001) #114-117 |август 2021 |- |25 |Супергероите на Марвел: Тайни войни, част 1 |Супергероите на Марвел: Тайни войни (1984) #1-6 |септември 2021 |- |26 |Супергероите на Марвел: Тайни войни, част 2 |Супергероите на Марвел: Тайни войни (1984) #7-12 |Септември 2021 |- |27 |Вижън: Нещо близо до човек |Вижън (2016) #1-6 |октомври 2021 |- |28 |Капитан Америка: Избрания |Капитан Америка: Избрания (2007) #1-6 |октомври 2021 |- |29 |Новите Отмъстители: Бягство |Новите Отмъстители (2005) #1-6 |ноември 2021 |- |30 |Железния човек: Петте кошмара |Непобедимия Железен Човек (2008) #1-7 |ноември 2021 |- |31 |Чудеса |Чудеса (1994) #0-4 |декември 2021 |- |32 |Вижън: Нещо повече от звяр |Вижън (2016) #7-12 |декември 2021 |- |33 |Новите Х-Мен: Имперци |Новите Х-Мен (2001) #118-126 |декември 2021 |- |34 |Спайдър-Мен: Тъга в синьо |Спайдър-Мен: Тъга в синьо (2002) #1-6 |декември 2021 |- |35 |Капитан Америка: Новото положение |Капитан Америка (2002) #1-6 |януари 2022 |- |36 |Върколак: Началото |Върколак: Началото (2001) #1-6 |януари 2022 |- |37 |[[Фантастичната четворка]]: Немислимо |Фантастичната четворка (1998) #67-70 и Фантастичната четворка (1961) #500-502 |февруари 2022 |- |38 |Невероятния Спайдър-Мен: Последният лов на Крейвън |Паяжината на Спайдър-Мен (1985) #31-32, Невероятният Спайдър-Мен (1963) #293-294 и Поразителния Спайдър-Мен (1976) #131-132 |февруари 2022 |- |39 |Ястребово Око: Животът ми като оръжие |Ястребово око (2012) #1-5 и '''„'''Младите Отмъстители'''“''' представя (2008) #6 |март 2022 |- |40 |Войната на Героите |Войната на Героите (2006) #1–7 |март 2022 |- |41 |Капитан Америка: Смъртта на една легенда |Капитан Америка (2005) #25 и Смъртта на една легенда (2007) #1-5 |март 2022 |- |42 |Фантастичната четворка: Авторитарни действия |Фантастичната четворка (1961) #503-511 |април 2022 |- |43 |Наказателя: Здравей отново, Франк, част 1 |Наказателя (2000) #1-6 |април 2022 |- |44 |Наказателя: Здравей отново, Франк, част 2 |Наказателя (2000) #7-12 |май 2022 |- |45 |Върховните: Държавна Сигурност |Върховните (2002) #7-13 |май 2022 |- |46 |Върколак: Оръжие Х |'''„'''Марвел Комикс'''“''' представя #72-84 |юни 2022 |- |47 |Тор: Последният викинг |Могъщия Тор (1966) #337-343 |юни 2022 |- |48 |Дръзкия дявол: Дявол пазител |Дръзкия дявол (1998) #1-8 |юли 2022 |- |49 |Невероятния Спайдър-Мен: "Разкрития" и "Докато звездите не угаснат" |Невероятния Спайдър-Мен (1999) #37-45 |юли 2022 |} == Външни препратки == * [https://hachettepartworks.com/en-en/ Официален сайт (на английски език)] * [https://ndbg.net/category/252/varhovna-kolektsia-grafichni-romani-marvel.html В сайта на „Национална дистрибуция“ АД] == Източници == <references/> [[Категория:Комикси]] [[Категория:Марвел Комикс]] h6lbk5gdtqp7kb0b2u0i4elsktqim16 0 801916 11464758 11309179 2022-07-20T11:22:05Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Мулан 2 | име_оригинал = Mulan II | картинка = | режисьори = Даръл Руни<br>Лин Съдърланд | продуценти = Дженифър Блом | сценаристи = Майкъл Лъкър<br>Крис Паркър<br>Роджър Шулман | базиран_на = [[Мулан|Балада за Мулан]] | актьори = Минг-На Уен<br>Би Ди Уонг<br>Геде Уатанабе<br>[[Сандра О]]<br>Джери Тондо<br>[[Лорън Том]]<br>Харви Фиърстийн<br>[[Луси Лиу]]<br>Марк Мосли | музика = Джоел Макнийли | монтаж = Пам Зийгънхаген | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>DisneyToon Studios<br>Walt Disney Animation Japan | разпространител = [[Walt Disney Studios Home Entertainment|Walt Disney Home Entertainment]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски жанр|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера-дата = 1 февруари 2005 г. | премиера-място = САЩ | времетраене = 79 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ (1998) | уебсайт = http://movies.disney.com/mulan-2 | код-IMDB = 0279967 | код-Allmovie = 313783 }} '''„Мулан 2“''' ({{lang|en|Mulan II}}) е [[САЩ|американски]] издаден директно на видео [[анимационен филм]] от 2004 г., продуциран от японския офис на Disneytoon Studios. Режисиран е от Даръл Руни и Лин Съдърланд. Продължение е на анимационния филм „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан през 1998 г.]]“, който включва песни, написани от Джеанин Тесори и Алекса Джънг. Някои от актьорския състав от първия филм се завръщат, изключвайки [[Еди Мърфи]] (Мушу), Мириам Марголис (Сватовницата), [[Джеймс Хонг]] (Чи-Фу), Крис Сандърс (Малкото братче) и Матю Уайлдър (Линг, вокал). Мърфи и Марголис са сменени съответно от Марк Мосли и Ейприл Уинчъл., Малкото братче е сменен от [[Франк Уелкър]], а Геде Уатанабе пее в продължението. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Актьор ! Роля |- | Минг-На Уен | Мулан |- | Леа Салонга | Мулан (вокал) |- | Би Ди Уонг | Генерал Ли Шанг |- | [[Луси Лиу]] | Принцеса Мей Мей |- | Бет Блейкъншир | Принцеса Мей Мей (вокал) |- | [[Сандра О]] | Принцеса Тинг-Тинг |- | Джуди Кун | Принцеса Тинг-Тинг (вокал) |- | Лорън Том | Принцеса Су |- | Манди Гонзалес | Принцеса Су (вокал) |- | Геде Уатанабе | Линг |- | Харви Фърщайн | Яо |- | Джери Тондо | Чиен-По |- | Марк Мосли | Мушу |- | Пат Морита | Императорът на Китай |- | [[Джордж Такеи]] | Пратоецът |- | [[Джун Форей]] | Баба Фа |- | Фреда Фо Шен | Фа Ли |- | [[Франк Уелкър]] | Кри-Ки/Малкото братче |- | Сун-тек Оу | Фа Зу |- | Ейприл Уинчил | Сватовницата |- | Джилиън Хенри | Ша-Рон |- | Кеоне Йънг | Лорд Цин |} == Саундтрак == {{музикален албум | заглавие = ''Mulan II'' | тип = Саундтрак | обложка = | автор = | дата = 25 януари 2005 г. | година = 2014 | жанр = | стилове = | времетраене = 31:41 | лейбъл = Уолт Дисни | пореден = | имена = | език = | оценка = | предишен албум = | този албум = | следващ албум = }} Саундтракът съдържа песни от филма, изпълнени от различни артисти, както и порции на филмовата музика, композирана от Джоел Макнийли. Пуснат е на 25 януари 2005 г. от Уолт Дисни Рекърдс. Всички песни са написани от Джеанин Тесори и Скот Ериксън. {{Tracklist | all_writing = | all_lyrics = | all_music = | extra_column = Изпълнител(и) | title1 = Lesson Number One | extra1 = Леа Салонга и Хор | title2 = Main Title | extra2 = | title3 = Like Other Girls | extra3 = Джуди Кън, Бет Блейкъншип и Манди Гонзалес | title4 = A Girl Worth Fighting For (Redux) | extra4 = Геде Уатанабе, Харви Фърстийн и Джери Тондо | title5 = Here Beside Me | extra5 = Хейли Уестенра | title6 = (I Wanna Be) Like Other Girls | extra6 = Атомик Китън | title7 = The Journey Begins | extra7 = | title8 = In Love and in Trouble | extra8 = | title9 = The Attack | extra9 = | title10 = Shang Lives! | extra10 = | title11 = Here Beside Me | extra11 = }} == В България == В България филмът е излъчен по [[HBO]] през 2017 г. с български войсоувър дублаж на Доли Медия Студио. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Рачева]]<br>[[Елена Бойчева]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>Константин Каракостов<br>[[Росен Русев]] |- | Тонрежисьор | Мартин Николов |- | Режисьор на дублажа | Йоанна Микова |} == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/mulan-2/}} * {{imdb title|0279967}} * {{Amg movie|313783}} [[Категория:Анимационни филми от 2004 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] sjqdl3vmv8f3ib7srfyiylpr2t79dtc 0 802560 11464819 11452335 2022-07-20T11:34:36Z Pelajanela 214133 Обновяване на някои данни в шаблона (20 юли) wikitext text/x-wiki {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{актуално събитие}} {{Военен конфликт | конфликт = [[Руско-украинска война]] | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | описание = | период = 24 февруари 2022 – | място = [[Украйна]] | територия = | резултат = * Руските сухопътни войски навлизат в Украйна откъм Русия, [[Крим]] и [[Беларус]] * Руски въздушни и ракетни удари в [[Киев]], [[Харков]], [[Лвов]], [[Одеса]] и други градове * Украинският президент [[Володимир Зеленски]] обявява [[военно положение]] * Руските войски превземат [[Херсон]] * Руските войски [[Обсада на Мариупол (2022)|обсаждат]] [[Мариупол]]; огромна хуманитарна криза в града * Руските войски обстрелват множество градове с тежко въоръжение, включително [[термобарични]] и [[касетъчни]] боеприпаси, предизвиквайки значителни разрушения и жертви сред цивилното население * Украинските войски провеждат контранастъпление в районите на Киев, [[Миколаив]] и Херсон * Руските сили, преследвани от украинската армия, се изтеглят от районите на Киев и Чернихив * В освободените населени места, особено в [[Буча (град)|Буча]], са [[Клане в Буча|открити десетки убити цивилни, включително с вързани ръце, както и поне един масов гроб със стотици убити]] * След изтеглянето от района около Киев Русия официално признава, че иска да контролира както източната, така и южната част на Украйна, и фокусира голяма част от военната си мощ в битката за [[Донбас]] * За седем седмици под обсада Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки; в него все още има над 100 000 бедстващи жители * На 83-тия ден от началото на руското нахлуване последните украински войски са евакуирани от „Азовстал“ или се предават; повече от 20 000 жители на Мариупол са убити по време на [[Обсада на Мариупол (2022)|обсадата на града]] * На стотния ден от началото на нападението на Русия според президента Зеленски една пета от територията на Украйна е окупирана от Русия * Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища; към 3 юни около 1017 населени места са освободени, а 2603 остават окупирани * В първите дни на юли Русия обявява, че има пълен контрол над [[Луганска област]], а украинското военно командване потвърждава изтеглянето на войските от [[Лисичанск]], за да се избегнат „фатални последици“ | страна1 = '''{{флагче с име|Русия}}'''<br>{{флагче с име|Донецка народна република}}<br>{{флагче с име|Луганска народна република}}<hr>'''Предоставяне на територия:'''<br>{{флагче с име|Беларус}} | страна2 = ''{{флагче с име|Украйна}}''<hr>{{флагче с име|НАТО}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]] | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br> ~ '''175 000''' – '''190 000'''<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |last1=Barnes |first1=Julian E. |last2=Crowley |first2=Michael |last3=Schmitt |first3=Eric |title=Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans |date=10 January 2022 |website=[[The New York Times]] |access-date=20 January 2022 |archive-date=22 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |url-status=live |url-access=limited}}</ref><ref>{{cite news |last=Bengali |first=Shashank |date=18 February 2022 |title=The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. |work=[[The New York Times]] |url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |access-date=18 February 2022 |url-access=limited |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |url-status=live}}</ref><br> <!-- <Do not uncomment this until *the body of this article* clearly states (based on reliable sources) that Belarusian troops are fighting> {{флагче с име|Беларус}}<br> 45 350 (редовни военни)<br> 110 000 (паравоенни)<br> 289 500 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021"/><br> --> <br> {{флагче с име|Донецка народна република}}<br> '''20 000'''<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=[[International Institute for Strategic Studies]] |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref><br> <br> {{флагче с име|Луганска народна република}}<br> '''14 000'''<ref name="The Military Balance2021"/> | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<ref name="The Military Balance2021" /><br> '''209 000''' редовни военни<br> '''102 000''' паравоенни<br> '''900 000''' резервисти | жертви1 = {{флагче|Русия}} '''Военни''' '''<small>По данни на Русия:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsru.co.il/world/28mar2022/ukr_war_110.html |заглавие=Генштаб ВСУ опубликовал данные о потерях российской армии на 33-й день войны |дата=2022-03-28 |труд=NEWSru.co.il |език=ru |достъп_дата=2022-03-28}}</ref> '''1351''' убити '''3825''' ранени '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid0NztJ1zVpXY6hLk5LkwNi49jL8Sb8AM2hZ1VNbT2vuMT5asJ7P8NpeEV3mf2b75KHl |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 20.07 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-07-20 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |език=uk |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> '''~ 38 750''' убити ''в т.ч.:'' : '''12 [[генерал]]и'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/russia-suffered-loss-extraordinary-number-generals/story?id=84545931 |заглавие=Why Russia has suffered the loss of an 'extraordinary' number of generals |дата=2022-05-08 |труд=ABC News |език=en |достъп_дата=2022-05-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.tagesspiegel.de/politik/kreml-meldet-tod-von-ranghohem-militaer-russischer-general-vladimir-frolov-in-der-ukraine-getoetet/28258388.html |заглавие=Russischer General Vladimir Frolov in der Ukraine getötet |дата=2022-04-17 |труд=Der Tagesspiegel Online |език=de |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rnz.co.nz/news/world/465439/ukraine-war-mariupol-defenders-will-fight-to-the-end-pm |заглавие=Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end - PM |дата=2022-04-18 |труд=Головне управління розвідки МО України |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/DIUkraine/396 |заглавие=Передовий пункт управлiння 49-ї загальновійськової армії - знищено |дата=2022-04-23 |труд=RNZ |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/davidaxe/2022/04/23/the-ukrainians-keep-blowing-up-russian-command-posts-and-killing-generals/?sh=5ebbe86a3503 |заглавие=The Ukrainians Keep Blowing Up Russian Command Posts And Killing Generals |дата=2022-04-23 |труд=Forbes |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/russian-general-killed-along-side-100-of-his-soldiers-ukraine-claims-2022-5 |заглавие=A Russian general who commanded electronic-warfare units was killed in a strike that killed 100 soldiers, Ukraine official says |дата=2022-05-01 |труд=Business Insider |език=en |достъп_дата=2022-05-06}}</ref> : '''> 34 [[полковник|полковници]]''' и '''[[подполковник|подполковници]]'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sofrep.com/news/deep-six-kremlin-confirms-captain-of-the-moskva-killed-450-crewmembers-may-be-dead/ |заглавие=Deep Six: Kremlin Confirms Captain of the Moskva Killed, 450 Crewmembers May Be Dead |дата=2022-04-15 |труд=SOFREP |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''~ 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua |заглавие=Війна в Україні. Сумарні орієнтовні втрати противника на 147 день |автор=Українська правда |дата=2022-07-20|труд=www.pravda.com.ua |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> '''1700''' танка '''3905''' бронирани машини '''856''' артилерийски системи '''250''' [[Реактивна система за залпов огън|РСЗО]] '''113''' системи за [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] '''221''' самолета '''188''' вертолета '''703''' оперативно-тактически дрона '''167''' крилати ракети '''2775''' превозни средства и резервоари за гориво '''70''' единици специално оборудване '''15''' кораби и катери ''в т.ч.:'' : [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|РК „Москва“]]<br><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-europe-61114843 |заглавие=Russian warship: Moskva sinks in Black Sea |дата=2022-04-15 |труд=BBC News |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/04/15/1093026912/russian-moskva-warship-sunk-ukraine |заглавие=A Russian warship in the Black Sea was sunk by Ukrainian missiles, U.S. official says |фамилно_име=Treisman |първо_име=Rachel |дата=2022-04-15 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/ |заглавие=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser |дата=2022-05-15 |труд=Kyiv Independent |език=en |достъп_дата=2022-05-16}}</ref> : „Василий Бех“, влекач, оборудван със [[зенитно-ракетен комплекс]] „Тор“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3509406-rosijskij-buksir-akij-zsu-urazili-u-cornomu-mori-zatonuv-odeska-ova.html |заглавие=російський буксир, який ЗСУ уразили у Чорному морі, затонув – Одеська ОВА |дата=2022-05-18 |труд=Kyiv Independent |език=uk |достъп_дата=2022-05-18}}</ref> '''4''' мобилни [[Балистична ракета|балистични ракети]] с малък обсег '''<small>По данни на [[Пентагон]]а<br>към 26 май 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://thehill.com/policy/defense/3503162-pentagon-says-russia-racks-up-personnel-weapons-losses/ |заглавие= Pentagon says Russia racks up personnel, weapons losses |фамилно_име=Mitchell |първо_име= Ellen |дата=2022-05-26 |труд=The Hill |език=en-US |достъп_дата=2022-05-27}}</ref> '''~35''' изтребители-бомбардировачи с неподвижно крило '''~1000''' танка '''>300''' артилерийски системи '''>50''' вертолета '''<small>По данни на [[НАТО]]<br>към 23 март 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.wsj.com/articles/ukraine-humanitarian-crisis-worsens-as-biden-heads-to-europe-11648031069 |заглавие=NATO Estimates Steep Russian Losses in Ukraine as Biden Arrives in Europe |фамилно_име=Kantchev |първо_име=Daniel Michaels, Isabel Coles and Georgi |дата=2022-03-23 |труд=Wall Street Journal |език=en-US |достъп_дата=2022-03-25}}</ref> '''~ 7 000 – 15 000''' убити '''~ 40 000''' общо убити, ранени, пленени или в неизвестност '''~ 10%''' от военното оборудване '''<small>По данни на МО на Обединеното кралство<br>към 25 април 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/video/2022/apr/25/russia-has-lost-15000-troops-since-start-of-ukraine-invasion-says-uk-defence-secretary-video |заглавие= Russia has lost 15,000 troops since start of Ukraine invasion, says UK defence secretary – video |дата=2022-04-25 |труд=The Guardian |език=en-GB |достъп_дата=2022-04-26}}</ref> '''~ 15 000''' убити '''~ 1/3''' от военното оборудване към началото на нахлуването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1525704460214878208 |заглавие= Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 15 May 2022 |дата=2022-05-15 |труд=Ministry of Defence |език=en-GB |достъп_дата=2022-06-01}}</ref> [[OSINT]] '''> 94''' командни пунктове и комуникационни станции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.oryxspioenkop.com/2022/02/attack-on-europe-documenting-equipment.html |заглавие= Attack On Europe: Documenting Russian Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine |труд=Oryxspioenkop |език=en |достъп_дата=2022-07-11}}</ref><br> ''в т.ч.''<br> ''унищожени'': '''50'''<br> ''изоставени'': '''7'''<br> ''превзети'': '''37'''<br> | жертви2 = {{флагче|Украйна}} '''Военни''' '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-10-000-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8/a-62099212 |заглавие=Киев: 10000 украински войници са били убити |фамилно_име=Deutsche welle|дата=2022-06-11 |труд=Deutsche welle|език=bg |достъп_дата=2022-06-11}}</ref> '''над 10000''' убити '''~ 700''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref><br> '''<small>По данни на Русия<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/mod_russia/17622 |заглавие=Публикация на Министерство на отбраната на Русия в Telegram |дата=2022-07-13 |труд=Минобороны России в Telegram |достъп_дата=2022-07-13}}</ref>:</small>''' '''23 367''' убити<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russian-claims-over-23-000-ukrainian-troops-killed-in-war/2565452 |заглавие= Russian claims over 23,000 Ukrainian troops killed in war |дата=2022-04-16 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''> 6000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html |заглавие= Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province |дата=2022-06-07 |труд=VOA |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russia-confirms-swap-of-144-pows-with-ukraine/2627088# |заглавие= Russia confirms swap of 144 PoWs with Ukraine |дата=2022-06-30 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-06-30}}</ref> '''2439''' предали се украински войници в [[Обсада на Мариупол (2022)|битката за Мариупол]] в "Азовстал"<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/05/22/1100582879/fate-of-2-500-ukrainian-pows-from-steel-plant-stirs-concern |заглавие=Fate of 2,500 Ukrainian POWs from steel plant stirs concern |дата=2022-05-22 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref> '''247''' самолета '''137''' вертолета '''1522''' оперативно-тактически дрона '''354''' системи за ПВО '''4050''' танка и други ББМ '''744''' РСЗО '''3145''' полева артилерия и минохвъргачки '''4192''' единици специални военни превозни средства {{флагче|Украйна}} '''Цивилни''' '''<small>По данни на Украйна</small>''' '''> 29 000''' убити общо<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3491682-mariupol-death-toll-stands-at-22000-mayors-adviser.html |заглавие=Mariupol death toll stands at 22,000 – mayor's adviser |труд=Ukrinform | Ukrinform.net |достъп_дата=2022-05-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.jpost.com/international/article-703925 |заглавие=Russia-Ukraine war: 21,000 civilians killed, mayor of Mariupol estimates |труд=The Jerusalem Post | JPost.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20220413-ukraine-conflict-death-toll-what-we-know |заглавие=Ukraine conflict death toll: what we know |труд=France 24 | france24.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://suspilne.media/229788-u-buci-moze-zavitis-vulica-na-cest-maksa-levina/ |заглавие= Поліція зафіксувала факти вбивства росіянами 269 мирних мешканців Ірпеня |труд=Суспільне | suspilne.media |език=en-US |достъп_дата=2022-04-19}}</ref> '''349''' убити деца '''652''' ранени деца<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/4814 |заглавие=Злочини вчиненi в перiод повномасштабного вторгнення РФ |труд=Офіс Генерального прокурора |t.me/pgo_gov_ua |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/ukraine-strikes-reported-in-kyiv-after-sinking-of-russian-ship-as-it-happened/a-61492408 |заглавие=Russia holding 1,000 Ukrainians captive, says Kyiv в Ukraine: Strikes reported in Kyiv after sinking of Russian ship — as it happened |дата=2022-04-16 |труд=Deutsche Welle |език=en |достъп_дата=2022-04-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref> ''в т.ч.'' : '''~ 500''' жени '''1971''' образователни институции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/645 |заглавие=Рашистська армія цілеспрямовано щоденно руйнує українські заклади освіти |дата=2022-06-21 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><br> : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''194''' : ''в т.ч. училища за деца със [[Специални образователни потребности|СОП]]'': '''> 25''' : ''в т.ч. детски градини'': '''> 408'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/5447 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-04-26 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-04-28}}</ref> '''616''' здравни заведения '''375''' аптеки : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''101'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/6002 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-05-15 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''200''' унищожени линейки '''> 396''' случая на руски военни престъпления срещу културното наследство<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/otkachenkokyiv/1721 |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністр культури та інформаційної політики України Олександр Ткаченко |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://culturecrimes.mkip.gov.ua |заглавие=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-06-10}}</ref> : ''в т.ч.'': '''123''' унищожени и повредени обекта<br> на културното наследство, сред които<br> : '''43''' паметника в чест на исторически личности и събития от XIX до началото на XXI век<br> : '''31''' сгради и музейни комплекси и резервати<br> : '''79''' сгради на културни домове, театри и библиотеки '''> 144''' разрушени християнски храмове и други религиозни сгради<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mkip.gov.ua/news/7325.html |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 39,3 млрд. долара''' - обща стойност на унищожения жилищен фонд <small>(към 25 май 2022 г.)</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://biz.ligazakon.net/ru/news/211519_obshchaya-summa-pryamykh-ubytkov-infrastruktury-uzhe-prevyshaet-1055-mlrd---kse |заглавие= Общая сумма прямых убытков инфраструктуры уже превышает $105.5 млрд - KSE |фамилно_име=Кознова |първо_име=Олександра |дата=2022-05-27 |труд=ligazakon.net |език=ru |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''<small>По данни на [[ООН]]:</small>''' '''> 5024''' убити<ref name="un-civilian-casualties">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/news/2022/07/ukraine-civilian-casualty-update-12-july-2022 |заглавие=Ukraine: civilian casualty update 12 July 2022 |труд=Office of the High Commissioner for Human Rights |език=en |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 6520''' ранени<ref name="un-civilian-casualties"/> '''~ 9 136 000''' преминали границите на Украйна към други държави<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine |заглавие=Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022) |труд=The UN Refugee Agency |език=en |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> ''в т.ч.:'' : '''~ 5 740 000''' отделни бежанци от Украйна, регистрирани в цяла Европа<br> : '''~ 3 620 000''' бежанци от Украйна, регистрирани за временна закрила или подобен вид национални схеми за закрила в Европа<br> : ''в т.ч.'': '''119 517''' в България<br> : '''> 4 608 000''' [[Миграция на населението|преминали границата]] с [[Полша]] '''<small>По данни на [[СЗО]]:</small>''' '''323''' потвърдени атаки срещу здравни заведения в Украйна (към 24.06)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/WHOUkraine/status/1540301366500986880 |заглавие=WHO підтвердила 28 додаткових атак на охорону здоров’я в Україні |труд=World Health Organization in Ukraine |език=en |достъп_дата=2022-06-24}}</ref> ''човешки жертви'':<br>'''76''' ''убити''<br>'''59''' ''ранени'' | бележки = <small>Не всички данни се актуализират ежедневно поради липса на публично достъпна информация. Актуалността на данните е проверима чрез справка за датите на публикуване на цитираните източници.</small> }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e пълномащабно военно нахлуване, започнало в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Организирано е от страна на [[Русия]] срещу нейния югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие – да минава във войските – Свят – Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Сравнявано е с [[Нападение над Полша|нападението]] на [[Нацистка Германия]] над [[Полша]] от 1939 година,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/02/4318864_nad_160_nobelisti_imeto_na_rusiia_e_opetneno_za/ |заглавие=Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия |фамилно_име=Дневник |дата=2022-03-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> поставило началото на [[Втората световна война]]. То представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], последвала [[Евромайдан]]а – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската „Революция на достойнството“ | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]] и паралелна [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на [[Донбас]] в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е осъдено остро и категорично от [[Президент на Република България|българския президент]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref name="condemn-pres-gov">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и [[Правителство на Кирил Петков|правителството]],<ref name="condemn-pres-gov"/> от страните от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], включително от канцлера на [[Германия]] [[Олаф Шолц]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/10957564 |заглавие=Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=www.24chasa.bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и [[Франция|френският]] президент [[Еманюел Макрон]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> от председателката на [[Европейската комисия]] [[Урсула фон дер Лайен]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/22/lidieritie-na-ies-osdikha-ostro-rieshieniieto-na-putin-1782507 |заглавие=Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> министър-председателя на [[Великобритания]] [[Борис Джонсън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhonsyn-tova-varvarsko-nachinanie-na-putin-triabva-da-zavyrshi-s-proval-2301624 |заглавие=Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> президента на [[САЩ]] [[Джо Байдън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/america/bajdyn-osyjda-neobosnovanata-ataka-na-rusija-sreshtu-ukrajna-news_1715655.html |заглавие=Байдън осъжда „необоснованата атака на Русия срещу Украйна“ |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> генералния секретар на [[НАТО]] [[Йенс Столтенберг]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://trud.bg/столтенберг-това-е-умишлено-хладнокръвно-и-дълго-планирано-нападение/ |заглавие=Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО) |дата=2022-02-24 |труд=trud.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> както и от [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и много други държави и международни институции.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) – Войната в Украйна – darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] започва разследване на руската инвазия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31729906.html |заглавие=Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега [[Александър Лукашенко]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/voinata-v-ukraina/2022/03/01/ep-ne-e-vyzmojna-neutralnost-mejdu-ogynia-i-pojarnikaria.522033 |заглавие=ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Против гласуват Русия, [[Беларус]], [[Северна Корея]], [[Сирия]] и [[Еритрея]], а 35 други страни се въздържат, сред които [[Китай]], [[Индия]], [[Куба]] и [[Никарагуа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-russia-invasion-mar2-2022-1.6369595 |заглавие=Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote |автор=CBC/Radio-Canada |дата=2022-03-02 |труд=https://www.cbc.ca/ |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/un-large-majority-backs-condemnation-of-russias-invasion-of-ukraine/a-60991964 |заглавие=UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine | DW | 02.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-02 |труд=DW.COM |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_a11756810a67c9da3376b076656225b7 |заглавие=UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine |автор=Richard Roth |дата=2022-03-02 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://therecount.com/watch/standing-ovation-at-the-un/2645879301 |заглавие=Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141 – 5. |дата=2022-03-02 |труд=The Recount |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/03/02/world/europe/un-condemn-russia-invasion.html |заглавие=The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion. |фамилно_име=Fassihi |първо_име=Farnaz |дата=2022-03-02 |труд=The New York Times |език=en-US |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 4 март 2022 година [[Съвет на ООН по правата на човека|Съветът на ООН по правата на човека]] приема резолюция с 32 гласа „за“, 2 „против“ (Русия и Еритрея) и 13 „въздържал се“ (Китай, Куба и други), която осъжда руската инвазия в Украйна и създава комисия, която да разследва нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, свързани с инвазията.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.swissinfo.ch/eng/politics/un-human-rights-council-backs-ukraine-commission-of-inquiry/47402658 |заглавие=UN Human Rights Council backs Ukraine Commission of Inquiry |фамилно_име=Crawford |първо_име=Julia |дата=2022-03-04 |труд=SWI swissinfo.ch |език=en |достъп_дата=2022-03-04}}</ref> На 15 март 2022 година [[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] гласува единодушно – с 216 гласа за, 0 против и 3 въздържали се, за изключването на Русия поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка. Тримата въздържали се при гласуването на решението са депутатът от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] Илиян Йончев, Ивона Арент от управляващата партия в Полша „[[Право и справедливост]]“ и Андрей Хунко от „Левицата“ в Германия.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> <ref>Vote on Opinion – Doc. 15477 | Consequences of the Russian Federation's aggression against Ukraine | [https://pace.coe.int/en/votes/38846 Assembly's voting results]</ref>Окончателно решение за изключването на Русия от организацията след 26 години членство е взето от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с гласуване, което изисква подкрепа от мнозинство от две трети от членовете на събранието. За отстраняването на Русия гласуват 93 членове на общото събрание, в т.ч. България; 24 са против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия. Въздържалите се - 58 от 193-мата членове на Общото събрание - не се отчитат при изчисляването на вота.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Съветът на ООН по правата на човека е създаден през 2006 г. и е със седалище в Женева. Русия се присъединява към органа през януари 2021 г. като една от 15-те държави, избрани от Общото събрание за тригодишен мандат. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]].<ref>United Nations | [https://news.un.org/en/story/2022/04/1115782 UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council] | 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> На 25 април агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие [[Евроюст]] обявява, че Прокурорът на [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] (МНС) ще участва в съвместния екип, разследващ твърдения за военни престъпления в Украйна след нахлуването на Русия. Прокурорът на МНС Карим Хан и главните прокурори от Литва, Полша и Украйна подписват споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. С това споразумение страните-участнички в съвместния екип и Прокуратурата изпращат "ясно послание, че ще бъдат положени всички усилия за ефективно събиране на доказателства за основни международни престъпления, извършени в Украйна, и изправяне на виновните пред съда".<ref>{{Cite news|url=https://www.eurojust.europa.eu/news/icc-participates-joint-investigation-team-supported-eurojust-alleged-core-international-crimes|title=ICC participates in joint investigation team supported by Eurojust on alleged core international crimes in Ukraine|date=2022-04-25|work=Eurojust|access-date=2022-04-28}}</ref> На 2 юни - 100 дни след началото на нападението - президентът Зеленски съобщава в изявление, че една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия, а мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страна, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ. Продължават да се водят боеве от град [[Харков]] в източната част на Украйна до град [[Николаев]] на юг. Според данните, цитирани от Зеленски, през първите 100 дни от нападението руските сили са използвали 2478 ракети, повечето от които срещу гражданска инфраструктура.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорящите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. [[Луганска народна република|Луганската народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антонио Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия == [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|link=https://uk.wikipedia.org/wiki/Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref>. На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref>, свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] - е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е изправен пред 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик "трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева - ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> == Международни реакции == <ref>{{Cite news|url=https://whc.unesco.org/en/statesparties/ua/|title=Properties inscribed on the World Heritage List {{!}} Ukraine|work=UNESCO World Heritage Convention|access-date=2022-03-19}}</ref>В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8" /> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]]<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref>. На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref>. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref>. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref>. В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref>. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или "съображения за национална сигурност".<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на целия международен общността“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}} == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а в последствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref>, преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref>. Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref>. През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март. <ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни в следствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref>. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref>. В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref>. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref>. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара)<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[Тикток|TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Действия на Роскомнадзор срещу Уикипедия == На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554|заглавие=Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022|автор=Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org|дата=2022-03-01|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията „[[:ru:Википедия:Что_делать,_если_Википедия_заблокирована|Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана]]“<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/01/roskomnadzor-prigrozil-blokirovkoy-vikipedii-iz-za-stati-vtorzhenie-rossii-v-ukrainu-2022|title=Роскомнадзор пригрозил блокировкой „Википедии“ из-за статьи „Вторжение России на Украину (2022)“|date=2022-03-01|work=Meduza|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 29 март Роскомнадзор изпраща ново уведомление до Уикипедия, в което се казва, че по искане на главния прокурор на Руската федерация или на негов заместник, предприема мерки за ограничаване на достъпа до информационния ресурс [[:ru:Вторжение_России_на_Украину_(2022)|ru.wikipedia.org/wiki/Вторжение_России_на_Украину_(2022)]] поради наличието в него на „незаконна информация“ съгласно разпоредбите на Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията от 2006 г. В уведомлението се посочва, че закононарушението произтича от назоваването на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна с изрази като „руска агресия“ и „война“, както и от публикуваната информация за многочислените жертви сред военнослужещите на Руската федерация и гражданското население на Украйна, включително деца, което „не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната на Руската федерация“. Съгласно руското законодателство собственикът на уебсайта ([[Уикимедия|Фондация Уикимедия]]) носи административна отговорност под формата на глоба в размер до 4 милиона рубли за това, че не е премахнал определените за незаконни материали в определения срок, припомня Роскомнадзор в съобщение, публикувано в Telegram.<ref>[https://t.me/rkn_tg/226 <nowiki>Съобщение във връзка с привеждането на Уикипедия под административна отговорност в официалния канал на РокомнадZор [sic] от 2022-03-31</nowiki>]</ref> Процедурата за ограничаване на достъпа до информация се състои в изпращане на заявка до предоставящите услуги за достъп до интернет телекомуникационни оператори за предприемане на мерки за блокиране на информационния ресурс, съдържащ информацията, нарушаваща закона. Доставчикът се задължава да ограничи достъпа до посочения информационен ресурс веднага след получаване на заявка от Роскомнадзор.<ref>Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (роскомнадзор) | [https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/7/7d/501025-HB-уведомление.pdf Уведомление о нарушении порядка распространении информации идентификатор записи: 501025-HB]</ref><ref>[https://mobile.twitter.com/ru_wikipedia/status/1508827837545037826 Публикация в официалния профил на Русская Википедия в Twitter от 29 март във връзка с уведомлението на Роскомнадзор]</ref> През април Таганският районен съд в Москва разглежда две дела срещу фондация „Уикимедия“ за „недостоверна информация“, която не е била премахната. Съдът намира фондацията за виновна по чл. 13.41 ал. 2 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация – „Неизтриване на информация, забранена в Руската федерация“ – и налага глоби в размер пет милиона рубли общо. Статиите, които са разгледани в първото дело и по повод на чието съдържание е наложена глоба в размер на 3 милиона рубли, са: „Битка за Киев (2022)“, „Военни престъпления по време на руската инвазия в Украйна“, „Обстрел на болница в Мариупол“, „Разрушаване на Мариуполския театър (2022)“ и „Клане в Буча“; предмет на втория иск, по който съдът налага глоба в размер на 2 милиона рубли, са статиите „Димен барут“, „Барут“ и „Руска инвазия в Украйна (2022)“.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1518931315801919490 Таганский суд оштрафовал Фонд Викимедиа на 3 миллиона рублей по иску о неудалении пяти статей о войне в Украине] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]]</ref> В материала по повод на решението на съда в „[[ТАСС]]“ се казва, че според представител на Wikimedia протоколът на Роскомнадзор съдържа няколко процесуални нарушения. На първо място, той е изпратен не до местоположението на компанията в САЩ, а до мястото, където са открити твърдените нарушения. Освен това администраторите на Уикипедия са доброволци, а не длъжностни лица.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/obschestvo/14479843|title=Wikimedia оштрафовали на 3 млн рублей за статьи с фейками о спецоперации на Украине|date=2022-05-26|work=ТАСС|access-date=2022-05-20}}</ref> Това е първият случай на наложена глоба за съдържанието на статии в Уикипедия от руски съд. На 18 май Роскомнадзор включва фондация „Уикимедия“ в списъка на компаниите, които са обект на изискванията на руския закон, който задължава собствениците на чуждестранни ИТ ресурси с голяма руска аудитория да отварят официални представителства в Руската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://duma.gov.ru/news/51828|заглавие=Принят закон о „приземлении“ IT-гигантов|дата=2021-06-21|труд=Государственная дума Федерального собрания Российской федерации|достъп_дата=2022-05-19}}</ref> Като ресурси на фондация „Уикимедия“ в регистъра са включени www.wikipedia.org, wikipedia.org и ru.wikipedia.org. ИТ компаниите, които попадат в обхвата на този закон, трябва да отворят клон в Русия, да отговарят на искания от Роскомнадзор и да поставят формуляр за обратна връзка на своя уебсайт – изисквания, на които към датата на включването ѝ в този списък „Уикимедия“ не отговаря, съобщава руският телекомуникационен регулатор.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/05/19/roskomnadzor-obyazal-wikimedia-foundation-otkryt-filial-v-rossii-po-zakonu-o-prizemlenii-inostrannyh-it-kompaniy?fbclid=IwAR2WSI3Oo0ylseYsfHekMseR-ybc3AifuMCVig-O7p2P0C2m7MwHFJD6LG4|title=Роскомнадзор обязал Wikimedia Foundation открыть филиал в России по закону о „приземлении“ иностранных IT-компаний|last=Интерфакс|date=2022-05-19|work=Meduza.io|access-date=2022-05-19}}</ref> Заявеният срок за изпълнението им от страна на фондация "Уикимедия" е 13 юни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/4/4d/RCN-2022-06-03.pdf|заглавие=Роскомнадзор требует у Фонда Викимедиа до 13 июня создать форму для обращений, зарегистрироваться на их сайте и открыть филиал в России|достъп_дата=2022-06-05}}</ref> Също на 18 май в официалния профил на рускоезичната версия на Уикипедия в Twitter е публикувано съобщение относно уведомление от Роскомнадзор във връзка с две статии в англоезичната версия: 2022 Russian invasion of Ukraine и ''Rashism''. Твърденията в това известие се припокриват с тези в предходните действия за цензуриране на съдържание в Уикипедия от страна на руския регулатор: недостоверна информация за загуби, нападения срещу цивилно население, целите и формата на „специалната операция“, казва се в публикацията на Русская Википедия.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1526911628687687681 Роскомнадзор добрался до английской Википедии. Сегодня пришли уведомления по статьям „2022 Russian invasion of Ukraine“ и „Rashism“] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]] </ref> На 6 юни фондация „Уикимедия“ внася жалба срещу наложената от Таганския районен съд глоба на основание несъстоятелност на обвинението относно естеството на публикуваното съдържание, за което са наложени глоби в общ размер на пет милиона рубли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/Wikimedia/status/1540475861874475009|заглавие=Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian Wikipedia articles|автор=@Wikimedia|дата=2022-06-25|труд=Wikimedia Foundation verified Twitter profile|архив_дата=2022-06-25|цитат=<br><br>This month, the Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian @Wikipedia articles, largely related to the Russian government’s invasion of Ukraine. Learn more in @verge.}}</ref> Фондация „Уикимедия“ пледира, че въпросното съдържание - основно статии, свързани с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година - представлява „добре подкрепено с проверени източници знание“ и че Русия няма юрисдикция над глобално действащата фондация „Уикимедия“. „Това решение предполага, че знанията в Уикипедия, подкрепени добре с проверени източници, които са несъвместими с разказите на руското правителство, представляват дезинформация“, казва в изявление Стивън Лапорт - помощник главен юрисконсулт във фондацията. Той подчертава, че руското правителство „взема на прицел информация, която е жизненоважна за живота на хората във време на криза“ и от името на фондация "Уикимедия" призовава съда „да преразгледа в полза на правото на всеки на достъп до знания и свободно изразяване." Отговорът на руското правителство се очаква в рамките на няколко седмици след датата на внасяне на жалбата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/6/13/23164768/wikimedia-foundation-appeals-russian-court-disinformation-decision-ukraine-war-articles|title=Wikimedia Foundation appeals Russian fine over Ukraine war articles|last=Robertson|first=Adi|date=2022-06-13|work=The Verge|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikimediafoundation.org/news/2022/03/03/wikimedia-foundation-stands-with-communities-defending-free-knowledge/|заглавие=The Wikimedia Foundation stands with its communities around the world in defending free knowledge in the face of threats from the Russian government|автор=Wikimedia Foundation|дата=2022-03-03|труд=Wikimedia Foundation|достъп_дата=2022-06-25}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:Военна история на Русия]] [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Иредентизъм]] ohiiyjzn5weo3zoj3ayrg8dr3nsdsby 11464832 11464819 2022-07-20T11:44:14Z Pelajanela 214133 допълнена wikitext text/x-wiki {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{актуално събитие}} {{Военен конфликт | конфликт = [[Руско-украинска война]] | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | описание = | период = 24 февруари 2022 – | място = [[Украйна]] | територия = | резултат = * Руските сухопътни войски навлизат в Украйна откъм Русия, [[Крим]] и [[Беларус]] * Руски въздушни и ракетни удари в [[Киев]], [[Харков]], [[Лвов]], [[Одеса]] и други градове * Украинският президент [[Володимир Зеленски]] обявява [[военно положение]] * Руските войски превземат [[Херсон]] * Руските войски [[Обсада на Мариупол (2022)|обсаждат]] [[Мариупол]]; огромна хуманитарна криза в града * Руските войски обстрелват множество градове с тежко въоръжение, включително [[термобарични]] и [[касетъчни]] боеприпаси, предизвиквайки значителни разрушения и жертви сред цивилното население * Украинските войски провеждат контранастъпление в районите на Киев, [[Миколаив]] и Херсон * Руските сили, преследвани от украинската армия, се изтеглят от районите на Киев и Чернихив * В освободените населени места, особено в [[Буча (град)|Буча]], са [[Клане в Буча|открити десетки убити цивилни, включително с вързани ръце, както и поне един масов гроб със стотици убити]] * След изтеглянето от района около Киев Русия официално признава, че иска да контролира както източната, така и южната част на Украйна, и фокусира голяма част от военната си мощ в битката за [[Донбас]] * За седем седмици под обсада Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки; в него все още има над 100 000 бедстващи жители * На 83-тия ден от началото на руското нахлуване последните украински войски са евакуирани от „Азовстал“ или се предават; повече от 20 000 жители на Мариупол са убити по време на [[Обсада на Мариупол (2022)|обсадата на града]] * На стотния ден от началото на нападението на Русия според президента Зеленски една пета от територията на Украйна е окупирана от Русия * Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища; към 3 юни около 1017 населени места са освободени, а 2603 остават окупирани * В първите дни на юли Русия обявява, че има пълен контрол над [[Луганска област]], а украинското военно командване потвърждава изтеглянето на войските от [[Лисичанск]], за да се избегнат „фатални последици“ | страна1 = '''{{флагче с име|Русия}}'''<br>{{флагче с име|Донецка народна република}}<br>{{флагче с име|Луганска народна република}}<hr>'''Предоставяне на територия:'''<br>{{флагче с име|Беларус}} | страна2 = ''{{флагче с име|Украйна}}''<hr>{{флагче с име|НАТО}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]] | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br> ~ '''175 000''' – '''190 000'''<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |last1=Barnes |first1=Julian E. |last2=Crowley |first2=Michael |last3=Schmitt |first3=Eric |title=Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans |date=10 January 2022 |website=[[The New York Times]] |access-date=20 January 2022 |archive-date=22 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |url-status=live |url-access=limited}}</ref><ref>{{cite news |last=Bengali |first=Shashank |date=18 February 2022 |title=The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. |work=[[The New York Times]] |url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |access-date=18 February 2022 |url-access=limited |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |url-status=live}}</ref><br> <!-- <Do not uncomment this until *the body of this article* clearly states (based on reliable sources) that Belarusian troops are fighting> {{флагче с име|Беларус}}<br> 45 350 (редовни военни)<br> 110 000 (паравоенни)<br> 289 500 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021"/><br> --> <br> {{флагче с име|Донецка народна република}}<br> '''20 000'''<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=[[International Institute for Strategic Studies]] |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref><br> <br> {{флагче с име|Луганска народна република}}<br> '''14 000'''<ref name="The Military Balance2021"/> | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<ref name="The Military Balance2021" /><br> '''209 000''' редовни военни<br> '''102 000''' паравоенни<br> '''900 000''' резервисти | жертви1 = {{флагче|Русия}} '''Военни''' '''<small>По данни на Русия:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsru.co.il/world/28mar2022/ukr_war_110.html |заглавие=Генштаб ВСУ опубликовал данные о потерях российской армии на 33-й день войны |дата=2022-03-28 |труд=NEWSru.co.il |език=ru |достъп_дата=2022-03-28}}</ref> '''1351''' убити '''3825''' ранени '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid0NztJ1zVpXY6hLk5LkwNi49jL8Sb8AM2hZ1VNbT2vuMT5asJ7P8NpeEV3mf2b75KHl |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 20.07 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-07-20 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |език=uk |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> '''~ 38 750''' убити ''в т.ч.:'' : '''12 [[генерал]]и'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/russia-suffered-loss-extraordinary-number-generals/story?id=84545931 |заглавие=Why Russia has suffered the loss of an 'extraordinary' number of generals |дата=2022-05-08 |труд=ABC News |език=en |достъп_дата=2022-05-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.tagesspiegel.de/politik/kreml-meldet-tod-von-ranghohem-militaer-russischer-general-vladimir-frolov-in-der-ukraine-getoetet/28258388.html |заглавие=Russischer General Vladimir Frolov in der Ukraine getötet |дата=2022-04-17 |труд=Der Tagesspiegel Online |език=de |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rnz.co.nz/news/world/465439/ukraine-war-mariupol-defenders-will-fight-to-the-end-pm |заглавие=Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end - PM |дата=2022-04-18 |труд=Головне управління розвідки МО України |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/DIUkraine/396 |заглавие=Передовий пункт управлiння 49-ї загальновійськової армії - знищено |дата=2022-04-23 |труд=RNZ |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/davidaxe/2022/04/23/the-ukrainians-keep-blowing-up-russian-command-posts-and-killing-generals/?sh=5ebbe86a3503 |заглавие=The Ukrainians Keep Blowing Up Russian Command Posts And Killing Generals |дата=2022-04-23 |труд=Forbes |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/russian-general-killed-along-side-100-of-his-soldiers-ukraine-claims-2022-5 |заглавие=A Russian general who commanded electronic-warfare units was killed in a strike that killed 100 soldiers, Ukraine official says |дата=2022-05-01 |труд=Business Insider |език=en |достъп_дата=2022-05-06}}</ref> : '''> 34 [[полковник|полковници]]''' и '''[[подполковник|подполковници]]'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sofrep.com/news/deep-six-kremlin-confirms-captain-of-the-moskva-killed-450-crewmembers-may-be-dead/ |заглавие=Deep Six: Kremlin Confirms Captain of the Moskva Killed, 450 Crewmembers May Be Dead |дата=2022-04-15 |труд=SOFREP |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''~ 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua |заглавие=Війна в Україні. Сумарні орієнтовні втрати противника на 147 день |автор=Українська правда |дата=2022-07-20|труд=www.pravda.com.ua |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> '''1700''' танка '''3905''' бронирани машини '''856''' артилерийски системи '''250''' [[Реактивна система за залпов огън|РСЗО]] '''113''' системи за [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] '''221''' самолета '''188''' вертолета '''703''' оперативно-тактически дрона '''167''' крилати ракети '''2775''' превозни средства и резервоари за гориво '''70''' единици специално оборудване '''15''' кораби и катери ''в т.ч.:'' : [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|РК „Москва“]]<br><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-europe-61114843 |заглавие=Russian warship: Moskva sinks in Black Sea |дата=2022-04-15 |труд=BBC News |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/04/15/1093026912/russian-moskva-warship-sunk-ukraine |заглавие=A Russian warship in the Black Sea was sunk by Ukrainian missiles, U.S. official says |фамилно_име=Treisman |първо_име=Rachel |дата=2022-04-15 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/ |заглавие=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser |дата=2022-05-15 |труд=Kyiv Independent |език=en |достъп_дата=2022-05-16}}</ref> : „Василий Бех“, влекач, оборудван със [[зенитно-ракетен комплекс]] „Тор“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3509406-rosijskij-buksir-akij-zsu-urazili-u-cornomu-mori-zatonuv-odeska-ova.html |заглавие=російський буксир, який ЗСУ уразили у Чорному морі, затонув – Одеська ОВА |дата=2022-05-18 |труд=Kyiv Independent |език=uk |достъп_дата=2022-05-18}}</ref> '''4''' мобилни [[Балистична ракета|балистични ракети]] с малък обсег '''<small>По данни на [[Пентагон]]а<br>към 26 май 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://thehill.com/policy/defense/3503162-pentagon-says-russia-racks-up-personnel-weapons-losses/ |заглавие= Pentagon says Russia racks up personnel, weapons losses |фамилно_име=Mitchell |първо_име= Ellen |дата=2022-05-26 |труд=The Hill |език=en-US |достъп_дата=2022-05-27}}</ref> '''~35''' изтребители-бомбардировачи с неподвижно крило '''~1000''' танка '''>300''' артилерийски системи '''>50''' вертолета '''<small>По данни на [[НАТО]]<br>към 23 март 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.wsj.com/articles/ukraine-humanitarian-crisis-worsens-as-biden-heads-to-europe-11648031069 |заглавие=NATO Estimates Steep Russian Losses in Ukraine as Biden Arrives in Europe |фамилно_име=Kantchev |първо_име=Daniel Michaels, Isabel Coles and Georgi |дата=2022-03-23 |труд=Wall Street Journal |език=en-US |достъп_дата=2022-03-25}}</ref> '''~ 7 000 – 15 000''' убити '''~ 40 000''' общо убити, ранени, пленени или в неизвестност '''~ 10%''' от военното оборудване '''<small>По данни на МО на Обединеното кралство<br>към 25 април 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/video/2022/apr/25/russia-has-lost-15000-troops-since-start-of-ukraine-invasion-says-uk-defence-secretary-video |заглавие= Russia has lost 15,000 troops since start of Ukraine invasion, says UK defence secretary – video |дата=2022-04-25 |труд=The Guardian |език=en-GB |достъп_дата=2022-04-26}}</ref> '''~ 15 000''' убити '''~ 1/3''' от военното оборудване към началото на нахлуването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1525704460214878208 |заглавие= Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 15 May 2022 |дата=2022-05-15 |труд=Ministry of Defence |език=en-GB |достъп_дата=2022-06-01}}</ref> [[OSINT]] '''> 94''' командни пунктове и комуникационни станции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.oryxspioenkop.com/2022/02/attack-on-europe-documenting-equipment.html |заглавие= Attack On Europe: Documenting Russian Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine |труд=Oryxspioenkop |език=en |достъп_дата=2022-07-11}}</ref><br> ''в т.ч.''<br> ''унищожени'': '''50'''<br> ''изоставени'': '''7'''<br> ''превзети'': '''37'''<br> | жертви2 = {{флагче|Украйна}} '''Военни''' '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-10-000-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8/a-62099212 |заглавие=Киев: 10000 украински войници са били убити |фамилно_име=Deutsche welle|дата=2022-06-11 |труд=Deutsche welle|език=bg |достъп_дата=2022-06-11}}</ref> '''над 10000''' убити '''~ 700''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref><br> '''<small>По данни на Русия<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/mod_russia/17798 |заглавие=Публикация на Министерство на отбраната на Русия в Telegram |дата=2022-07-20 |труд=Минобороны России в Telegram |достъп_дата=2022-07-20}}</ref>:</small>''' '''23 367''' убити<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russian-claims-over-23-000-ukrainian-troops-killed-in-war/2565452 |заглавие= Russian claims over 23,000 Ukrainian troops killed in war |дата=2022-04-16 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''> 6000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html |заглавие= Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province |дата=2022-06-07 |труд=VOA |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russia-confirms-swap-of-144-pows-with-ukraine/2627088# |заглавие= Russia confirms swap of 144 PoWs with Ukraine |дата=2022-06-30 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-06-30}}</ref> '''2439''' предали се украински войници в [[Обсада на Мариупол (2022)|битката за Мариупол]] в "Азовстал"<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/05/22/1100582879/fate-of-2-500-ukrainian-pows-from-steel-plant-stirs-concern |заглавие=Fate of 2,500 Ukrainian POWs from steel plant stirs concern |дата=2022-05-22 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref> '''259''' самолета '''143''' вертолета '''1572''' оперативно-тактически дрона '''356''' системи за ПВО '''4135''' танка и други ББМ '''760''' РСЗО '''3166''' полева артилерия и минохвъргачки '''4410''' единици специални военни превозни средства {{флагче|Украйна}} '''Цивилни''' '''<small>По данни на Украйна</small>''' '''> 29 000''' убити общо<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3491682-mariupol-death-toll-stands-at-22000-mayors-adviser.html |заглавие=Mariupol death toll stands at 22,000 – mayor's adviser |труд=Ukrinform | Ukrinform.net |достъп_дата=2022-05-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.jpost.com/international/article-703925 |заглавие=Russia-Ukraine war: 21,000 civilians killed, mayor of Mariupol estimates |труд=The Jerusalem Post | JPost.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20220413-ukraine-conflict-death-toll-what-we-know |заглавие=Ukraine conflict death toll: what we know |труд=France 24 | france24.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://suspilne.media/229788-u-buci-moze-zavitis-vulica-na-cest-maksa-levina/ |заглавие= Поліція зафіксувала факти вбивства росіянами 269 мирних мешканців Ірпеня |труд=Суспільне | suspilne.media |език=en-US |достъп_дата=2022-04-19}}</ref> '''353''' убити деца '''679''' ранени деца<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/4875 |заглавие=Злочини вчиненi в перiод повномасштабного вторгнення РФ |труд=Офіс Генерального прокурора |t.me/pgo_gov_ua |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> '''> 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/ukraine-strikes-reported-in-kyiv-after-sinking-of-russian-ship-as-it-happened/a-61492408 |заглавие=Russia holding 1,000 Ukrainians captive, says Kyiv в Ukraine: Strikes reported in Kyiv after sinking of Russian ship — as it happened |дата=2022-04-16 |труд=Deutsche Welle |език=en |достъп_дата=2022-04-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref> ''в т.ч.'' : '''~ 500''' жени '''1971''' образователни институции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/645 |заглавие=Рашистська армія цілеспрямовано щоденно руйнує українські заклади освіти |дата=2022-06-21 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><br> : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''194''' : ''в т.ч. училища за деца със [[Специални образователни потребности|СОП]]'': '''> 25''' : ''в т.ч. детски градини'': '''> 408'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/5447 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-04-26 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-04-28}}</ref> '''616''' здравни заведения '''375''' аптеки : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''101'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/6002 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-05-15 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''200''' унищожени линейки '''> 396''' случая на руски военни престъпления срещу културното наследство<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/otkachenkokyiv/1721 |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністр культури та інформаційної політики України Олександр Ткаченко |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://culturecrimes.mkip.gov.ua |заглавие=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-06-10}}</ref> : ''в т.ч.'': '''123''' унищожени и повредени обекта<br> на културното наследство, сред които<br> : '''43''' паметника в чест на исторически личности и събития от XIX до началото на XXI век<br> : '''31''' сгради и музейни комплекси и резервати<br> : '''79''' сгради на културни домове, театри и библиотеки '''> 144''' разрушени християнски храмове и други религиозни сгради<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mkip.gov.ua/news/7325.html |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 39,3 млрд. долара''' - обща стойност на унищожения жилищен фонд <small>(към 25 май 2022 г.)</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://biz.ligazakon.net/ru/news/211519_obshchaya-summa-pryamykh-ubytkov-infrastruktury-uzhe-prevyshaet-1055-mlrd---kse |заглавие= Общая сумма прямых убытков инфраструктуры уже превышает $105.5 млрд - KSE |фамилно_име=Кознова |първо_име=Олександра |дата=2022-05-27 |труд=ligazakon.net |език=ru |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''<small>По данни на [[ООН]]:</small>''' '''> 5024''' убити<ref name="un-civilian-casualties">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/news/2022/07/ukraine-civilian-casualty-update-12-july-2022 |заглавие=Ukraine: civilian casualty update 12 July 2022 |труд=Office of the High Commissioner for Human Rights |език=en |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 6520''' ранени<ref name="un-civilian-casualties"/> '''~ 9 406 000''' преминали границите на Украйна към други държави <small>към 19 юли</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine |заглавие=Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022) |труд=The UN Refugee Agency |език=en |достъп_дата=2022-07-20}}</ref> ''в т.ч.:'' : '''~ 5 827 000''' отделни бежанци от Украйна, регистрирани в цяла Европа <small>(към 13 юли)</small><br> : '''~ 3 665 000''' бежанци от Украйна, регистрирани за временна закрила или подобен вид национални схеми за закрила в Европа <small>(към 13 юли)</small><br> : ''в т.ч.'': '''121 480''' в България <small>(към 11 юли)</small><br> : '''> 4 787 000''' [[Миграция на населението|преминали границата]] с [[Полша]] <small>(към 19 юли)</small> '''<small>По данни на [[СЗО]]:</small>''' '''323''' потвърдени атаки срещу здравни заведения в Украйна (към 24.06)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/WHOUkraine/status/1540301366500986880 |заглавие=WHO підтвердила 28 додаткових атак на охорону здоров’я в Україні |труд=World Health Organization in Ukraine |език=en |достъп_дата=2022-06-24}}</ref> ''човешки жертви'':<br>'''76''' ''убити''<br>'''59''' ''ранени'' | бележки = <small>Не всички данни се актуализират ежедневно поради липса на публично достъпна информация. Актуалността на данните е проверима чрез справка за датите на публикуване на цитираните източници.</small> }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e пълномащабно военно нахлуване, започнало в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Организирано е от страна на [[Русия]] срещу нейния югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие – да минава във войските – Свят – Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Сравнявано е с [[Нападение над Полша|нападението]] на [[Нацистка Германия]] над [[Полша]] от 1939 година,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/02/4318864_nad_160_nobelisti_imeto_na_rusiia_e_opetneno_za/ |заглавие=Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия |фамилно_име=Дневник |дата=2022-03-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> поставило началото на [[Втората световна война]]. То представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], последвала [[Евромайдан]]а – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската „Революция на достойнството“ | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]] и паралелна [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на [[Донбас]] в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е осъдено остро и категорично от [[Президент на Република България|българския президент]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref name="condemn-pres-gov">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и [[Правителство на Кирил Петков|правителството]],<ref name="condemn-pres-gov"/> от страните от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], включително от канцлера на [[Германия]] [[Олаф Шолц]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/10957564 |заглавие=Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=www.24chasa.bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и [[Франция|френският]] президент [[Еманюел Макрон]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> от председателката на [[Европейската комисия]] [[Урсула фон дер Лайен]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/22/lidieritie-na-ies-osdikha-ostro-rieshieniieto-na-putin-1782507 |заглавие=Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> министър-председателя на [[Великобритания]] [[Борис Джонсън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhonsyn-tova-varvarsko-nachinanie-na-putin-triabva-da-zavyrshi-s-proval-2301624 |заглавие=Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> президента на [[САЩ]] [[Джо Байдън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/america/bajdyn-osyjda-neobosnovanata-ataka-na-rusija-sreshtu-ukrajna-news_1715655.html |заглавие=Байдън осъжда „необоснованата атака на Русия срещу Украйна“ |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> генералния секретар на [[НАТО]] [[Йенс Столтенберг]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://trud.bg/столтенберг-това-е-умишлено-хладнокръвно-и-дълго-планирано-нападение/ |заглавие=Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО) |дата=2022-02-24 |труд=trud.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> както и от [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и много други държави и международни институции.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) – Войната в Украйна – darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] започва разследване на руската инвазия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31729906.html |заглавие=Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега [[Александър Лукашенко]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/voinata-v-ukraina/2022/03/01/ep-ne-e-vyzmojna-neutralnost-mejdu-ogynia-i-pojarnikaria.522033 |заглавие=ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Против гласуват Русия, [[Беларус]], [[Северна Корея]], [[Сирия]] и [[Еритрея]], а 35 други страни се въздържат, сред които [[Китай]], [[Индия]], [[Куба]] и [[Никарагуа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-russia-invasion-mar2-2022-1.6369595 |заглавие=Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote |автор=CBC/Radio-Canada |дата=2022-03-02 |труд=https://www.cbc.ca/ |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/un-large-majority-backs-condemnation-of-russias-invasion-of-ukraine/a-60991964 |заглавие=UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine | DW | 02.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-02 |труд=DW.COM |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_a11756810a67c9da3376b076656225b7 |заглавие=UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine |автор=Richard Roth |дата=2022-03-02 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://therecount.com/watch/standing-ovation-at-the-un/2645879301 |заглавие=Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141 – 5. |дата=2022-03-02 |труд=The Recount |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/03/02/world/europe/un-condemn-russia-invasion.html |заглавие=The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion. |фамилно_име=Fassihi |първо_име=Farnaz |дата=2022-03-02 |труд=The New York Times |език=en-US |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 4 март 2022 година [[Съвет на ООН по правата на човека|Съветът на ООН по правата на човека]] приема резолюция с 32 гласа „за“, 2 „против“ (Русия и Еритрея) и 13 „въздържал се“ (Китай, Куба и други), която осъжда руската инвазия в Украйна и създава комисия, която да разследва нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, свързани с инвазията.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.swissinfo.ch/eng/politics/un-human-rights-council-backs-ukraine-commission-of-inquiry/47402658 |заглавие=UN Human Rights Council backs Ukraine Commission of Inquiry |фамилно_име=Crawford |първо_име=Julia |дата=2022-03-04 |труд=SWI swissinfo.ch |език=en |достъп_дата=2022-03-04}}</ref> На 15 март 2022 година [[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] гласува единодушно – с 216 гласа за, 0 против и 3 въздържали се, за изключването на Русия поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка. Тримата въздържали се при гласуването на решението са депутатът от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] Илиян Йончев, Ивона Арент от управляващата партия в Полша „[[Право и справедливост]]“ и Андрей Хунко от „Левицата“ в Германия.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> <ref>Vote on Opinion – Doc. 15477 | Consequences of the Russian Federation's aggression against Ukraine | [https://pace.coe.int/en/votes/38846 Assembly's voting results]</ref>Окончателно решение за изключването на Русия от организацията след 26 години членство е взето от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с гласуване, което изисква подкрепа от мнозинство от две трети от членовете на събранието. За отстраняването на Русия гласуват 93 членове на общото събрание, в т.ч. България; 24 са против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия. Въздържалите се - 58 от 193-мата членове на Общото събрание - не се отчитат при изчисляването на вота.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Съветът на ООН по правата на човека е създаден през 2006 г. и е със седалище в Женева. Русия се присъединява към органа през януари 2021 г. като една от 15-те държави, избрани от Общото събрание за тригодишен мандат. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]].<ref>United Nations | [https://news.un.org/en/story/2022/04/1115782 UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council] | 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> На 25 април агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие [[Евроюст]] обявява, че Прокурорът на [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] (МНС) ще участва в съвместния екип, разследващ твърдения за военни престъпления в Украйна след нахлуването на Русия. Прокурорът на МНС Карим Хан и главните прокурори от Литва, Полша и Украйна подписват споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. С това споразумение страните-участнички в съвместния екип и Прокуратурата изпращат "ясно послание, че ще бъдат положени всички усилия за ефективно събиране на доказателства за основни международни престъпления, извършени в Украйна, и изправяне на виновните пред съда".<ref>{{Cite news|url=https://www.eurojust.europa.eu/news/icc-participates-joint-investigation-team-supported-eurojust-alleged-core-international-crimes|title=ICC participates in joint investigation team supported by Eurojust on alleged core international crimes in Ukraine|date=2022-04-25|work=Eurojust|access-date=2022-04-28}}</ref> На 2 юни - 100 дни след началото на нападението - президентът Зеленски съобщава в изявление, че една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия, а мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страна, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ. Продължават да се водят боеве от град [[Харков]] в източната част на Украйна до град [[Николаев]] на юг. Според данните, цитирани от Зеленски, през първите 100 дни от нападението руските сили са използвали 2478 ракети, повечето от които срещу гражданска инфраструктура.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорящите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. [[Луганска народна република|Луганската народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антонио Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия == [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|link=https://uk.wikipedia.org/wiki/Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref>. На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref>, свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] - е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е изправен пред 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик "трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева - ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> == Международни реакции == <ref>{{Cite news|url=https://whc.unesco.org/en/statesparties/ua/|title=Properties inscribed on the World Heritage List {{!}} Ukraine|work=UNESCO World Heritage Convention|access-date=2022-03-19}}</ref>В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8" /> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]]<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref>. На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref>. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref>. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref>. В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref>. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или "съображения за национална сигурност".<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на целия международен общността“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}} == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а в последствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref>, преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref>. Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref>. През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март. <ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни в следствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref>. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref>. В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref>. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref>. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара)<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[Тикток|TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Действия на Роскомнадзор срещу Уикипедия == На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554|заглавие=Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022|автор=Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org|дата=2022-03-01|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията „[[:ru:Википедия:Что_делать,_если_Википедия_заблокирована|Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана]]“<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/01/roskomnadzor-prigrozil-blokirovkoy-vikipedii-iz-za-stati-vtorzhenie-rossii-v-ukrainu-2022|title=Роскомнадзор пригрозил блокировкой „Википедии“ из-за статьи „Вторжение России на Украину (2022)“|date=2022-03-01|work=Meduza|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 29 март Роскомнадзор изпраща ново уведомление до Уикипедия, в което се казва, че по искане на главния прокурор на Руската федерация или на негов заместник, предприема мерки за ограничаване на достъпа до информационния ресурс [[:ru:Вторжение_России_на_Украину_(2022)|ru.wikipedia.org/wiki/Вторжение_России_на_Украину_(2022)]] поради наличието в него на „незаконна информация“ съгласно разпоредбите на Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията от 2006 г. В уведомлението се посочва, че закононарушението произтича от назоваването на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна с изрази като „руска агресия“ и „война“, както и от публикуваната информация за многочислените жертви сред военнослужещите на Руската федерация и гражданското население на Украйна, включително деца, което „не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната на Руската федерация“. Съгласно руското законодателство собственикът на уебсайта ([[Уикимедия|Фондация Уикимедия]]) носи административна отговорност под формата на глоба в размер до 4 милиона рубли за това, че не е премахнал определените за незаконни материали в определения срок, припомня Роскомнадзор в съобщение, публикувано в Telegram.<ref>[https://t.me/rkn_tg/226 <nowiki>Съобщение във връзка с привеждането на Уикипедия под административна отговорност в официалния канал на РокомнадZор [sic] от 2022-03-31</nowiki>]</ref> Процедурата за ограничаване на достъпа до информация се състои в изпращане на заявка до предоставящите услуги за достъп до интернет телекомуникационни оператори за предприемане на мерки за блокиране на информационния ресурс, съдържащ информацията, нарушаваща закона. Доставчикът се задължава да ограничи достъпа до посочения информационен ресурс веднага след получаване на заявка от Роскомнадзор.<ref>Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (роскомнадзор) | [https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/7/7d/501025-HB-уведомление.pdf Уведомление о нарушении порядка распространении информации идентификатор записи: 501025-HB]</ref><ref>[https://mobile.twitter.com/ru_wikipedia/status/1508827837545037826 Публикация в официалния профил на Русская Википедия в Twitter от 29 март във връзка с уведомлението на Роскомнадзор]</ref> През април Таганският районен съд в Москва разглежда две дела срещу фондация „Уикимедия“ за „недостоверна информация“, която не е била премахната. Съдът намира фондацията за виновна по чл. 13.41 ал. 2 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация – „Неизтриване на информация, забранена в Руската федерация“ – и налага глоби в размер пет милиона рубли общо. Статиите, които са разгледани в първото дело и по повод на чието съдържание е наложена глоба в размер на 3 милиона рубли, са: „Битка за Киев (2022)“, „Военни престъпления по време на руската инвазия в Украйна“, „Обстрел на болница в Мариупол“, „Разрушаване на Мариуполския театър (2022)“ и „Клане в Буча“; предмет на втория иск, по който съдът налага глоба в размер на 2 милиона рубли, са статиите „Димен барут“, „Барут“ и „Руска инвазия в Украйна (2022)“.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1518931315801919490 Таганский суд оштрафовал Фонд Викимедиа на 3 миллиона рублей по иску о неудалении пяти статей о войне в Украине] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]]</ref> В материала по повод на решението на съда в „[[ТАСС]]“ се казва, че според представител на Wikimedia протоколът на Роскомнадзор съдържа няколко процесуални нарушения. На първо място, той е изпратен не до местоположението на компанията в САЩ, а до мястото, където са открити твърдените нарушения. Освен това администраторите на Уикипедия са доброволци, а не длъжностни лица.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/obschestvo/14479843|title=Wikimedia оштрафовали на 3 млн рублей за статьи с фейками о спецоперации на Украине|date=2022-05-26|work=ТАСС|access-date=2022-05-20}}</ref> Това е първият случай на наложена глоба за съдържанието на статии в Уикипедия от руски съд. На 18 май Роскомнадзор включва фондация „Уикимедия“ в списъка на компаниите, които са обект на изискванията на руския закон, който задължава собствениците на чуждестранни ИТ ресурси с голяма руска аудитория да отварят официални представителства в Руската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://duma.gov.ru/news/51828|заглавие=Принят закон о „приземлении“ IT-гигантов|дата=2021-06-21|труд=Государственная дума Федерального собрания Российской федерации|достъп_дата=2022-05-19}}</ref> Като ресурси на фондация „Уикимедия“ в регистъра са включени www.wikipedia.org, wikipedia.org и ru.wikipedia.org. ИТ компаниите, които попадат в обхвата на този закон, трябва да отворят клон в Русия, да отговарят на искания от Роскомнадзор и да поставят формуляр за обратна връзка на своя уебсайт – изисквания, на които към датата на включването ѝ в този списък „Уикимедия“ не отговаря, съобщава руският телекомуникационен регулатор.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/05/19/roskomnadzor-obyazal-wikimedia-foundation-otkryt-filial-v-rossii-po-zakonu-o-prizemlenii-inostrannyh-it-kompaniy?fbclid=IwAR2WSI3Oo0ylseYsfHekMseR-ybc3AifuMCVig-O7p2P0C2m7MwHFJD6LG4|title=Роскомнадзор обязал Wikimedia Foundation открыть филиал в России по закону о „приземлении“ иностранных IT-компаний|last=Интерфакс|date=2022-05-19|work=Meduza.io|access-date=2022-05-19}}</ref> Заявеният срок за изпълнението им от страна на фондация "Уикимедия" е 13 юни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/4/4d/RCN-2022-06-03.pdf|заглавие=Роскомнадзор требует у Фонда Викимедиа до 13 июня создать форму для обращений, зарегистрироваться на их сайте и открыть филиал в России|достъп_дата=2022-06-05}}</ref> Също на 18 май в официалния профил на рускоезичната версия на Уикипедия в Twitter е публикувано съобщение относно уведомление от Роскомнадзор във връзка с две статии в англоезичната версия: 2022 Russian invasion of Ukraine и ''Rashism''. Твърденията в това известие се припокриват с тези в предходните действия за цензуриране на съдържание в Уикипедия от страна на руския регулатор: недостоверна информация за загуби, нападения срещу цивилно население, целите и формата на „специалната операция“, казва се в публикацията на Русская Википедия.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1526911628687687681 Роскомнадзор добрался до английской Википедии. Сегодня пришли уведомления по статьям „2022 Russian invasion of Ukraine“ и „Rashism“] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]] </ref> На 6 юни фондация „Уикимедия“ внася жалба срещу наложената от Таганския районен съд глоба на основание несъстоятелност на обвинението относно естеството на публикуваното съдържание, за което са наложени глоби в общ размер на пет милиона рубли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/Wikimedia/status/1540475861874475009|заглавие=Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian Wikipedia articles|автор=@Wikimedia|дата=2022-06-25|труд=Wikimedia Foundation verified Twitter profile|архив_дата=2022-06-25|цитат=<br><br>This month, the Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian @Wikipedia articles, largely related to the Russian government’s invasion of Ukraine. Learn more in @verge.}}</ref> Фондация „Уикимедия“ пледира, че въпросното съдържание - основно статии, свързани с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година - представлява „добре подкрепено с проверени източници знание“ и че Русия няма юрисдикция над глобално действащата фондация „Уикимедия“. „Това решение предполага, че знанията в Уикипедия, подкрепени добре с проверени източници, които са несъвместими с разказите на руското правителство, представляват дезинформация“, казва в изявление Стивън Лапорт - помощник главен юрисконсулт във фондацията. Той подчертава, че руското правителство „взема на прицел информация, която е жизненоважна за живота на хората във време на криза“ и от името на фондация "Уикимедия" призовава съда „да преразгледа в полза на правото на всеки на достъп до знания и свободно изразяване." Отговорът на руското правителство се очаква в рамките на няколко седмици след датата на внасяне на жалбата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/6/13/23164768/wikimedia-foundation-appeals-russian-court-disinformation-decision-ukraine-war-articles|title=Wikimedia Foundation appeals Russian fine over Ukraine war articles|last=Robertson|first=Adi|date=2022-06-13|work=The Verge|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikimediafoundation.org/news/2022/03/03/wikimedia-foundation-stands-with-communities-defending-free-knowledge/|заглавие=The Wikimedia Foundation stands with its communities around the world in defending free knowledge in the face of threats from the Russian government|автор=Wikimedia Foundation|дата=2022-03-03|труд=Wikimedia Foundation|достъп_дата=2022-06-25}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:Военна история на Русия]] [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Иредентизъм]] pw6gtn6cxmz3d1f3whyidz2lz4h3a1e 0 802750 11464611 11455754 2022-07-20T10:56:44Z Biso 714 +вече с наша снимка wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Валентин Николов | снимка =Valentin Valentinov Nikolov.jpg | цяло име = Валентин Валентинов Николов | прякор = | дата на раждане = {{роден|15|10|2003|1|1}} | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | височина = 176 см | пост = [[Нападател (футбол)#Крило|Ляво крило]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] | номер на фланелката = 10 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия]] | години = 2018– | отбори = {{флагче|България}} [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] | мачове = 66 | голове = (5) | национален отбор години = 2019<br>2021 | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}} | национален отбор мачове = 2<br>1 | национален отбор голове = (0)<br>(0) | посл_проф_отбори = 16 юли 2022 г | наем = }} '''Валентин Валентинов Николов''' (роден на 15 октомври 2003 г.) е [[България|български]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)#Крило|ляво крило]]. Състезател на [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]].<ref>[https://topsport.bg/lokomotiv-sofia/valentin-nikolov-iskam-da-napravya-dobra-kariera-i-da-dostigna-futbolni-varhove.html Валентин Николов: Искам да направя добра кариера и да достигна футболни върхове]</ref> == Кариера == Николов е юноша на отбора от квартал "[[Надежда (квартал)|Надежда]]". Дебютира за тима на 27 октомври 2018 г. при победата с 0:2 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://uk.soccerway.com/players/valentin-valentinov-nikolov/574971/ Профил на Николов] в сайта soccerway.com {{ПФК Локомотив (София) състав}} {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:Николов, Валентин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени през 2003 година]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] toohggz63jx5jhb2yngu6xhe40x6hvd 0 802771 11464372 11451457 2022-07-20T07:11:06Z Ambra75 259141 /* Други места */ wikitext text/x-wiki {{Световно културно и природно наследство|Година=1997|Регион=Европа|име_ЮНЕСКО=Residences of the Royal House of Savoy|ID=1318|Място={{ITA}}|Тип=Културно|Критерий=i, ii, iii, vi|площ=370,82 ha|буферна зона=6931,47 ha}} '''Савойските кралски резиденции''' ({{Lang|it|Residenze reali sabaude}}) са всички резиденции на [[Савойска династия|Савойската династия]] в регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]. Те включват голяма група владения, включително 22 дворци и вили, разработени за административни и развлекателни цели в и около град [[Торино]] от [[Савойско херцогство|Савойските херцози]] от 1562 г. нататък. 11 от тях се намират в центъра на града, а останалите 11 са разположени в радиус около него. През 1997 г. тези 22 резиденции биват включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/823|заглавие=Residences of the Royal House of Savoy|достъп_дата=27 февруари 2022}}</ref> == История == Произходът на системата на Савойските кралски резиденции датира от [[1562]] г., когато херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]], следвайки решенията на [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мирния договор от Като Камбрези]], решава да прехвърли столицата на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] в [[Торино]]. В следствие на това той започва да възлага ремонта на древни замъци (някои от които – от римската епоха) и изграждането на нови резиденции в зеления пояс около столицата на бъдещото [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния-Пиемонт]]. Именно тогава той поставя основите на онова, което неговите наследници превръщат в истински проект за териториално планиране. В този проект създаването на системата от резиденции, спомагащи за придаването на [[Барок|бароков]] отпечатък на [[Торино]] и околностите му, е придружено от реорганизациията на пътищата и ловните трасета. Неговият наследник [[Карл Емануил I Савойски|Карл-Емануил I]] и съпругата му [[Каталина-Микаела Испанска|Каталина Микаела Испанска]] разработват и изпълняват плана за пълно реорганизиране на района през 17 и 18 век, придавайки на града и околностите [[Барокова архитектура|бароков]] характер. Този цялостен проект за териториална реорганизация има и символно значение, насочено към възхвала на абсолютната власт на Савоя. Създава се т. нар. „Командна зона“ в Торино, където се упражнява централизираната власт в нейните политически, административни и културни форми, и която е лесно достъпна от цялата околна територия чрез реновираната пътна система. Столицата е организирана и развита по осите, определени от тази зона като неин централен възел, включваща Кралския дворец, Палацо Киаблезе и Палата на префектурата, и ръководеща политическите, административните и културните аспекти на живота. Тя е заобиколена от система от ''maisons de plaisance''. Тези вили, включително Замъкът в Риволи, Замъкът в Монкалиери и Замъкът във Венария, създават т. нар. „Короната на насладите“ (на итал. ''Corona di Delizie'') около столицата на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], и с отдалечените резиденции в [[Ракониджи]], [[Говоне]], [[Алие (Италия)|Алие]] и Поленцо придават форма на провинцията. Строителният план предвижда промяна във функцията на съществуващите жилища, изграждане на нови сгради, определяне на ловни маршрути и създаване на мрежа от пътища, свързващи околните резиденции със столицата на държавата. Ансамбълът от резиденции е обединен както от пътната мрежа, така и от единния стил и подбор на материали от придворните архитекти и художници, работили в множеството различни резиденции.<ref name=":0" /> През 1800 г. управлението на кралството е поето от клона на Савойския дом [[Савоя-Каринян|Каринян]] и през този период неговите суверени насочват интереса си към по-отдалечени сгради (Алие, Ракониджи, Говоне и Поленцо), и в крайна сметка се стига до изоставянето на бароковия план „Корона на насладите“.<ref name=":0" /> През [[1997]] г. много от тези владения са включени в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се открояват със своята красота и особености. Те са смесица от [[маниеризъм]] и триумфиращ пиемонтски [[Барокова архитектура|барок]], и са шедьоври – дело на архитекти от калибъра на [[Амедео ди Кастеламонте]], [[Карло ди Кастеламонте]], [[Филипо Ювара]], [[Гуарино Гуарини]], [[Асканио Витоци]], [[Бенедето Алфиери]] и [[Пеладжо Паладжи]]. През [[2010]] г. списъкът е интегриран чрез създаването или разширяването на някои буферни зони, чийто периметър включва паркове, градини и исторически градски центрове. През [[2017]] г. е създаден Консорциумът на Савойските кралски резиденции с цел да се поставят основите за стартиране и развитие на Системата на кралските резиденции.<ref>[http://www.regione.piemonte.it/pinforma/cultura/1359-e-nato-il-consorzio-delle-residenze-reali-sabaude.html È nato il Consorzio delle Residenze Reali Sabaude]</ref> == Обекти == === Обекти на световното културно наследство === Следните обекти от системата на Савойските кралски резиденции са обявени от [[ЮНЕСКО]] за обекти на световно културно и природно наследство:<ref name="unescomap">{{Ref-en}}[http://whc.unesco.org/en/list/823/multiple=1&unique_number=1736 UNESCO - Residences of the Royal House of Savoy - map and list]</ref> ==== В Торино ==== * '''Командна зона''', включваща: ** [[Кралски дворец в Торино]] ** [[Палацо Киаблезе (Торино)|Палацо Киаблезе]] ** [[Кралска библиотека (Торино)|Кралска библиотека]] ** [[Кралска оръжейница (Торино)|Кралска оръжейница]] ** Фасада на [[Театро Реджо (Торино)|Театър „Реджо“]] ** [[Палат на Префектурата (Торино)|Палат на Префектурата]] (бивши Кралски държавни секретариати) ** [[Кралска кавалерия (Торино)|Кралска кавалерия]] ** [[Бивш палат на Монетния двор (Торино)|Бивш палат на Монетния двор]] - днешен полицейски щаб на виа Верди ** [[Държавен архив (Торино)|Държавен архив]] на Торино (бивш Съдебен архив) ** Кралска академия на Торино ([[Бивша военна академия (Торино)|бивша Военна академия]]) * [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] * [[Палацо Кариняно (Торино)|Палацо Кариняно]] * [[Вила на кралицата (Торино)|Вила на кралицата]] * [[Замък Валентино]] ==== Извън Торино ==== * [[Кралски замък на Монкалиери]], в град [[Монкалиери]], на 9 км от Торино * [[Ловен дворец Ступиниджи|Ловен дворец „Ступиниджи]]“, в град [[Никелино]], на 13 км * [[Замък в Риволи]] и [[Музей на съвременното изкуство (Замък в Риволи)|Музей на съвременното изкуство]], в град [[Риволи (Италия)|Риволи]], на 20 км * [[Кралски дворец във Венария Реале]], в град [[Венария Реале]], на 21 км * Кралски апартаменти в [[Замък в парка „Ла Мандрия“|Замъка в парка „Ла Мандрия“]], в град Венария Реале, на 21 км * [[Кралски замък в Ракониджи]], в град [[Ракониджи]], на 40 км * [[Херцогски замък на Алие]], в градчето [[Алие (Италия)|Алие]], на 41 км * [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]], в град [[Бра (град)|Бра]], провинция [[Кунео (провинция)|Кунео]], на 65 км * [[Кралски замък в Говоне]], в градчето [[Говоне]], провинция Кунео, на 81 км === Други места === Следните места не са включени в списъка на ЮНЕСКО:<ref name="unescomap">{{Ref-en}}[http://whc.unesco.org/en/list/823/multiple=1&unique_number=1736 UNESCO - Residences of the Royal House of Savoy - map and list]</ref> <ref name="resrel">[http://www.residenzereali.it/index.php/it/ Residenze Reali di Torino e del Piemonte]</ref> * [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]], в [[Сантена]] * [[Замъкът на графиня Аделаида|Замък на графиня Аделаида]], в [[Суза (Италия)|Суза]] * [[Кралски замък Казото|Кралски дворец „Казото]]“, в община [[Гаресио]] * [[Суперга (базилика)|Базилика „Суперга“]], в [[Торино]] * [[Светилище Оропа|Светилище „Оропа]]“, в [[Биела]] * [[Светилище Викофорте|Светилище „Викофорте“]], провинция [[Кунео (провинция)|Кунео]] == Галерия == <div align="center"><gallery> Файл:PalazzoRealeNotteTorino.jpg|[[Кралски дворец в Торино]] Файл:PalazzoMadamaNotte.jpg|[[Палацо Мадама и Крепост на Ахая|Палацо Мадама]] Файл:Torino-PalazzoCarignanoFronte.jpg|[[Палацо Кариняно (Торино)|Палацо Кариняно]] <small>Фасада на [[Гуарино Гуарини|Гуарини,]] гледана от едноименния площад</small> Файл:Torino-PalazzoCarignanoRetro.jpg|Палацо Кариняно <small>Фасада на вътрешния двор, днес Пиаца Карло Алберто</small> Файл:Valentino castle.jpg|[[Замък Валентино]] Файл:TorinoCastelloValentino 2008.JPG|[[Замък Валентино]] (<small>гледка от река [[Po|По]])</small> Файл:Retro Villa della Regina.jpg|[[Вила на кралицата (Торино)|Вила на кралицата]] Файл:Reggia di venaria quattroterzi.jpg|[[Кралският дворец във Венария Реале|Кралски дворец във Венария Реале]] Файл:Reggia Venaria Reale-IMG 1882.JPG|Галерия на Диана в Кралски дворец във Венария Реале Файл:Palazzina di caccia di Stupinigi1.JPG|[[Ловен дворец Ступиниджи|Ловен дворец „Ступиниджи]]“ Файл:Castello di Racconigi.jpg|[[Кралски замък в Ракониджи]] Файл:Castle of Moncalieri 2818.jpg|[[Кралски замък в Монкалиери]] Файл:Castellorivoli5.jpg|[[Замъкът в Риволи]] Файл:Agliè castello.JPG|[[Херцогски замък на Алие|Херцогски замък в Алие]] Файл:Castellogovone2.JPG|[[Кралски замък в Говоне]] Файл:ParcoMandria AppartamentiReali.jpg|[[Замък в парка „Ла Мандрия“|Борго Кастело в парк „Ла Мандрия]]“ </gallery></div> == Източници и бележки == <references /> == Вижте също == * [[Савойско херцогство]] * [[Торино]] * [[Пиемонт]] * [[История на Пиемонт]] {{ОСН Италия}} {{Превод от|it|Residenze sabaude in Piemonte|125104764}} {{Портал|Италия|История}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Ломбардия]] [[Категория:Изкуство на Италия]] [[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]] dd307esjz7ddgu4f8e03glt5at4gib6 0 803060 11463890 11454293 2022-07-19T17:31:03Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Наследството | Име в оригинал = La herencia | Картинка = LaHerenciaUnLegadoDeAmor.png | Размери-картинка = | Жанр = [[Теленовела]] | Формат = | Създател(и) = | базиран на = ''Hijos Del Monte''<br>от Виктор Караско | Сценарий = Клаудия Васкес<br>Пабло Ферер<br>Сантяго Пинеда<br>Хайме Сиера<br>Елена Агилера<br>Уго Морено<br>Густаво Суарес<br>Марта Хурадо <small>(литературен консултант)</small><br>[[Хуан Осорио]] <small>(литературен сътрудник)</small> | Режисура = Аурелио Авила<br>Сандра Шифнер<br><small>(студио и локация)</small><br>Джина Педрет <small>(диалози)</small> | Камера = Маурисио Мансано<br>Илдебрандо Карбалидо | Актьори = Мишел Рено<br>Матиас Новоа<br>Даниел Елбитар<br>Емануел Паломарес<br>Хуан Пабло Хил<br>[[Маурисио Енао]] | Начална мелодия = ''La malagueña''<small> (в изпълнение на Анхела Агилар)</small> | Крайна мелодия = | Страна = {{MEX}} | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = 80 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = [[Хуан Осорио]]<br>Рой Нелсън Рохас Варгас | Продуцент(и) = Игнасио Ортис Кастийо | Времетраене = | Дистрибуция = [[Телевиса Интернасионал]] | ТВ Канал = [[Лас естреяс]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[28 март]] [[2022]] –<br>[[15 юли]] [[2022]] | Свързани продукции = ''Наследниците Дел Монте'' (2011) | Официален уебсайт = https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/la-herencia }} '''''Наследството''''' ({{Lang|es|La herencia}}) е мексиканска теленовела, режисирана от Аурелио Авила и Сандра Шифнер и продуцирана от [[Хуан Осорио]] и Рой Нелсън Рохас Варгас за [[ТелевисаУнивисион]] през [[2022]] г.<ref>{{cite web |last1=Canaán |first1=Nayib |title=¡Vuelve el melodrama clásico! Las telenovelas que se cocinan en Televisa para 2022 |url=https://www.tvynovelas.com/Vuelve-el-melodrama-clasico-Las-telenovelas-que-se-cocinan-en-Televisa-para-2022-t202201060001.html |website=[[TVyNovelas]] |access-date=23 de febrero de 2022 |date=6 de enero de 2022 |archive-date=6 de enero de 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220106191602/https://www.tvynovelas.com/Vuelve-el-melodrama-clasico-Las-telenovelas-que-se-cocinan-en-Televisa-para-2022-t202201060001.html}}</ref> Адаптация е на чилийската теленовела ''Hijos Del Monte'', създадена от Виктор Караско.<ref>{{cite web |last1=Canaán |first1=Nayib |title=¡Vuelve el melodrama clásico! Las telenovelas que se cocinan en Televisa para 2022 |url=https://www.tvynovelas.com/Vuelve-el-melodrama-clasico-Las-telenovelas-que-se-cocinan-en-Televisa-para-2022-t202201060001.html |website=[[TVyNovelas]] |access-date=23 February 2022 |language=es |date=6 January 2022 |archive-date=6 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220106191602/https://www.tvynovelas.com/Vuelve-el-melodrama-clasico-Las-telenovelas-que-se-cocinan-en-Televisa-para-2022-t202201060001.html |url-status=live }}</ref> В главните роли са Мишел Рено, Матиас Новоа, Емануел Паломарес, Хуан Пабло Хил и [[Маурисио Енао]], а в отрицателните са Даниел Елбитар, [[Елисабет Алварес]] и Паулина Матос. == Сюжет == Действието на теленовелата се развива във фермата за авокадо „Санта Каталина“, където живеят Севериано дел Монте и петимата му осиновени синове. Каталина Аранго, съпругата на Севериано, не успява да забременее, но Севериано винаги е искал да има наследници от мъжки пол и избират осиновяването като вариант. Севериано умира и животът на синовете му се променя в деня на отварянето на завещанието му, с неочакваната поява на Сара, тяхната сестра, за която никой не знае, че съществува. Сара е дъщеря на Дебора Портийо, бившата любовница на Севериано. Сара израства, вярвайки, че баща ѝ никога не се е интересувал от нея. Като единствено биологично дете на Севериано, Сара е готова да запази наследството. Всичко се усложнява, когато се прочита клауза за отложено условие в завещанието, която задължава шестимата братя и и тяхната сестра да живеят една година във фермата, за да не загубят правото си на наследство. == Актьори == * Мишел Рено – ''Сара дел Монте Портийо'' * Матиас Новоа – ''Хуан дел Монте Аранго'' * Емануел Паломарес – ''Симон дел Монте Аранго'' * [[Маурисио Енао]] – ''Матео дел Монте Аранго'' * Даниел Елбитар – ''Педро дел Монте Аранго'' * Хуан Пабло Хил – ''Лукас дел Монте Аранго'' * [[Елисабет Алварес]] – ''Дебора Портийо Пералта'' * Тиаре Сканда – ''Роса Гутиерес де Милан'' * Паулина Матос – ''Хулиета Милан Гутиерес'' * [[Хулиан Хил]] – ''Просперо Милан Рико'' * Хуан Карлос Барето – ''Модесто Перес'' * Диего де Ерисе – ''Корнелио Перес'' * Амаранта Руис – ''Адела Крус'' * Вероника Хаспеадо – ''Берта'' * Серхио Басаниес – ''Данте'' * Леонардо Даниел – ''Севериано дел Монте'' * Ана Сиокчети – ''Каталина Аранго дел Монте'' * Кристиан Рамос – ''Браян Крус'' * Глория Аура – ''Беатрис Ернандес де Перес'' * Рафаел Инклан – ''Агустин Крус'' * Роберто Бландон – ''Салвадор Перес'' * Лусеро Ландер – ''Аурора'' * Тиан Алтамирано – ''Амадо'' * Алберто Павон – ''Енри Дара'' * Мануел Ригеса – ''Бруно'' * Джина Педрет – ''Ирма'' == Премиера == Премиерата на „Наследството“ е на 28 март 2022 г. по „[[Лас естреяс]]“. Последният 80 епизод е излъчен на 15 юли 2022 г. {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:100%;" |- ! scope="col" style="width:10%;" rowspan="2"| Година ! scope="col" style="width:28%;" rowspan="2"| Излъчване ! scope="col" style="width:7%;" rowspan="2"| Брой<br />епизоди ! scope="col" colspan=2| Премиера ! scope="col" colspan=2| Финал |- ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:7%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:10%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) |- ! rowspan=2 style="background:#F9F9F9;text-align:center"| '''2022''' | понеделник-петък 20:30 | 80 | [[28 март]] [[2022]] ! 3.1<ref name=AEstreno>{{cita web|título=Corazón Guerrero y La Herencia, un legado de amor estrenan líderes de audiencia|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/03/29/corazon-guerrero-y-la-herencia-un-legado-de-amor-estrenan-lideres-de-audiencia/|obra=corporate.televisaunivision.com|fecha=29 de marzo de 2022|fechaacceso=30 de marzo de 2022}}</ref> | [[15 юли]] [[2022]] ! 3.6<ref>[https://twitter.com/TUPrensa/status/1549084065634013185 ¡3.6 millones de personas disfrutaron del impactante final de @laherencia_tv! ¡Muchas gracias a todas y todos por su preferencia! (tuit).]</ref> |- |} == Продукция == Снимачният процес започва през декември 2021 г.<ref>{{cite web |last1=Origel |first1=Juan José |title=Vida y Milagros {{!}} Más sorpresas en el elenco de la nueva telenovela 'La Herencia |url=https://www.elsoldemexico.com.mx/analisis/vida-y-milagros-mas-sorpresas-en-el-elenco-de-la-nueva-telenovela-la-herencia-7615640.html/amp |website=elsoldemexico.com.mx |access-date=23 de febrero de 2022 |date=16 de diciembre de 2021 |archive-date=17 de diciembre de 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211217052537/https://www.elsoldemexico.com.mx/analisis/vida-y-milagros-mas-sorpresas-en-el-elenco-de-la-nueva-telenovela-la-herencia-7615640.html/amp }}</ref> и приключва през май 2022 г.<ref>[https://www.elsoldemexico.com.mx/analisis/vida-y-milagros-terminan-las-grabaciones-de-la-herencia-en-los-foros-de-televisa-8322012.html Terminan las grabaciones de La herencia en los foros de Televisa]</ref> === Избор на актьорския състав === На 24 ноември 2021 г. [[Хуан Осорио]] обявява, че актрисата Мишел Рено ще изпълнява главната женска роля.<ref>[https://peopleenespanol.com/telenovelas/michelle-renaud-protagonizara-telenovela-la-herencia/ Michelle Renaud protagonizará la telenovela de Televisa La herencia]</ref><ref>{{Cita web|url=https://mexico.as.com/mexico/2021/11/25/tikitakas/1637809838_078443.html|título=Michelle Renaud protagonizará la nueva telenovela de Juan Osorio|fechaacceso=2 de marzo de 2022|apellido=Méndez|nombre=Dora|fecha=24 de noviembre de 2021|sitioweb=mexico.as.com}}</ref> Дни след началото на снимките на продукцията са обявени първите потвърдени актьори, включително Матиас Новоа в първата си главна роля, заедно с [[Елисабет Алварес]], Серхио Басаниес, Тиаре Сканда, Леонардо Даниел, Ана Сиокчети, Кристиан Рамос, Глория Аура и Диего де Ерисе.<ref>[https://gluc.mx/entretenimiento/2021/12/13/la-herencia-conoce-el-elenco-completo-de-la-nueva-telenovela-de-juan-osorio-45725.html La Herencia: Conoce el ELENCO completo de la nueva telenovela de Juan Osorio]</ref> На 3 януари 2022 г. е обявено, че пуерториканецът [[Хулиан Хил]] се присъединява към теленовелата.<ref>[https://www.tvynovelas.com/telenovelas/A-Julian-Gil-le-llega-La-herencia-fruto-de-35-anos-de-aprendizaje-y-excelencia-20220103-0012.html A Julián Gil le llega 'La herencia', fruto de 35 años de aprendizaje y excelencia]</ref> Няколко дни по-късно, на 6 януари, е обявено, че Даниел Елбитар ще участва в теленовелата, изпълнявайки ролата на един от братята Дел Монте.<ref>[https://peopleenespanol.com/telenovelas/daniel-elbittar-protagoniza-telenovela-la-herencia/ Tras La desalmada, Daniel Elbittar regresa con La herencia: "Desde el primer momento me enamoré de la historia"]</ref><ref>[https://vidamoderna.com/asi-llega-daniel-elbittar-a-la-herencia-su-nuevo-proyecto-del-2022/ Así llega Daniel Elbittar a “La Herencia” su nuevo proyecto del 2022]</ref> На 23 февруари 2022 г. са обявени и последните актьори, които ще играят останалите братя Дел Монте: Емануел Паломарес, [[Маурисио Енао]] и Хуан Пабло Хил.<ref>{{Cita web|url=https://www.lasestrellas.tv/amp/programas/cuentamelo-ya/clip/conoce-a-los-5-hermanos-del-monte-protagonistas-de-la-herencia|título=Conoce a los 5 hermanos Del Monte, protagonistas de ‘La Herencia’|fechaacceso=2 de marzo de 2022|fecha=23 de febrero de 2022|sitioweb=lasestrellas.tv}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/corazon-guerrero Официален уебсайт] * {{imdb title|16341678}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|La herencia (telenovela)|142056143}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] [[Категория:Теленовели и сериали на „ТелевисаУнивисион“]] 8samhfehu24njhtu6jf73d2k0yovdoh 0 803571 11464377 11452254 2022-07-20T07:19:46Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Жаклин Даскалова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1996|9|10|1}} | роден-място = [[Варна]], [[Република България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[Народен театър „Иван Вазов“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2015 г. | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Жаклин Даскалова''' е [[България|българска]] [[актриса]] и [[певица]].<ref>[http://theatre.art.bg/жаклин-даскалова__6654/ Жаклин Даскалова в theatre.art.bg]</ref><ref name=":0">[http://bnr.bg/post/101441146/ Жаклин Даскалова и различната музика, която вълнува]</ref><ref>[http://lovetheater.bg/na-teatar-s-zhaklin-daskalova-21471/ На театър с Жаклин Даскалова | Love Theater]</ref> == Биография == Родена е на 10 септември 1996 г. във [[Варна]], [[Република България]]. През 2015 г. е приета във [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. Боньо Лунгов<ref name=":0" /> и след това учи актьорско майсторство за драматичен театър при проф. [[Ивайло Христов]] и завършва през 2021 г. == Актьорска кариера == Жаклин Даскалова дебютира на сцената с ролята си на злата вещица на Запада във „[[Магьосникът от Оз]]“ във [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Драматичния театър „Стоян Бъчваров“]] в град [[Варна]] през 2015 г.<ref name=":1" /> През 2021 г. е в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]],<ref name=":1">[http://nationaltheatre.bg/bg/artist/zhaklin-daskalova/ Жаклин Даскалова | Артист | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> където играе Драга Филович в „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ от [[Иван Вазов]], Миранда в „[[Бурята]]“ от [[Уилям Шекспир]],<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10391676/ Жаклин Даскалова сменя Радина Боршош в постановката „Бурята“]</ref> и Вена в „Големанов“ от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]].<ref name=":1" /> През 2022 г. е номинирана за наградата „Икар“ в категорията „Дебют“ за ролята на Миранда в „[[Бурята]]“.<ref>[http://uba.bg/номинации-икар-2022/ НОМИНАЦИИ ИКАР 2022]</ref> == Музикална кариера == Жаклин Даскалова се занимава и с музика. През 2020 г. изпява дебютната си песен „Мърфи“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgradio.bg/article/zhaklin-predstavya-debyutnata-si-pesen-myrfi-po-bg-radio/|заглавие=Жаклин представя дебютната си песен „Мърфи“ по БГ РАДИО|издател=[[БГ радио]]|достъп_дата=16 ноември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=pRboKlhi8zc/|заглавие=Песента „Мърфи“, изпълнена от Жаклин Даскалова|издател=[[YouTube]]|достъп_дата=20 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101381586|заглавие=Новият музикален клип „Мърфи“ – талант, въображение и артистизъм|издател=[[БНР]]|достъп_дата=30 ноември 2020 г.}}</ref> == Участия в театъра == ; [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]], гр. [[Варна]] * 2015 – Вещицата на Запада в „[[Магьосникът от Оз]]“ от [[Лиман Франк Баум]] – режисьор К. Бандутов<ref name=":1" /> ; [[НАТФИЗ|Театър „София“]] * 2017 – Козле във „Вълкът и седемте козлета“ от [[Братя Грим]] – режисьор Боньо Лунгов<ref name=":1" /> * 2018 – „Клоунизация“ (импровизационен спектакъл) – режисьор Мартин Каров<ref name=":1" /> * 2020 – Бързата кафява лисица в „Суматоха“ на [[Йордан Радичков]] – режисьор [[Ивайло Христов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/суматоха_5622_13_20/|заглавие=СУМАТОХА – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7453&city=20/|заглавие=Премиера на „Суматоха“ в НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg|достъп_дата=25 февруари 2020 г.}}</ref><ref>[http://natfiz.bg/sumatoha/ Суматоха – НАТФИЗ]</ref> * 2020 – Джулия в „Отровата на любовта“ от Ерик-Еманюел Шмит – режисьор Мартин Киселов<ref name=":1" /> * 2020 – Вероника в „Пътят към ада“ (авторски спектакъл) – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/road-to-hell/|заглавие=Road to Hell|издател=[[НАТФИЗ]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/road-to-hell_6417_215_20/|заглавие=ROAD TO HELL – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Европейска столица на културата|Европейска столица на културата – Пловдив 2019]] * 2019 – Госпожица Янг и ШИН в „Търси се добрият“ от [[Бертолт Брехт]] – режисьор [[Ева Данаилова]] ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * 2019 – Ю Тц в „Ние, врабчетата“ от [[Йордан Радичков]] – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/ние-врабчетата_5450_4_20/|заглавие=НИЕ, ВРАБЧЕТАТА – постановка в Младежки театър „Николай Бинев“|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * 2021 – Невянка в „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nova-zemya/|заглавие=Нова земя | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3258/|заглавие=Нова земя (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/нова-земя_6184_5_20/|заглавие=НОВА ЗЕМЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7886&city=20/|заглавие=ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА СЦЕНА: НАЙ-СПОРНИЯТ РОМАН НА ВАЗОВ - „НОВА ЗЕМЯ“, С ПРЕМИЕРА В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/нова-земя-едно-сърцато-представление/|заглавие=„Нова земя“ – едно сърцато представление|издател=byelenamilanova.wixsite.com}}</ref> * 2021 – Миранда в „[[Бурята]]“ от [[Уилям Шекспир]], режисьор Робърт Уилсън<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/buryata/|заглавие=Бурята | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3314/|заглавие=Бурята (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2508302/|заглавие=Народният театър обяви имената на 15-те артисти в „Бурята“ на режисьора Робърт Уилсън|издател=[[БТА]]}}</ref> * 2022 – Вена в „Големанов“ от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]] – режисьор Стоян Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/golemanov/|заглавие=Големанов | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref> == Филмография == * „Ворейдис“ (2014) – Вероника Трендафилова * „Съспенс“ (2018) – Моника * „Рамбо: Последна кръв“ (2019) * „Страх“ (2020) * „[[Откраднат живот]]“ (2021) – Силвия == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://nationaltheatre.bg/bg/artist/zhaklin-daskalova|Жаклин Даскалова в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}} * {{imdb name|8714664}} * {{Instagram|_zhaklin|Жаклин Даскалова}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Даскалова, Жаклин}} [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] 47odux0p4pci6yx0e3cz64qjp4o3nhu 118 804450 11464263 11363570 2022-07-19T23:54:56Z CommonsDelinker 8656 Замяна на файла „Flag_of_the_Caucasian_Emirate.svg“ с [[commons:Image:Flag_of_the_Islamic_Jamaat_of_Ichkeria.svg|Flag_of_the_Islamic_Jamaat_of_Ichkeria.svg]] wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{обработка|превод; добавяне на текстово съдържание}} == Руска федерация (1991 – до момента) == {|class="wikitable" ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="60px" |Дата ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="277px" |Конфликт ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="101px" |Местоположение ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="170px" |Русия (и нейните съюзници) ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="220px" |Противник(и) ! style="background-color:#5D7CB5; color:white; " width="340px" |Резултат |- |1991 – 1993 |[[Гражданска война в Грузия (1991 – 1993)|Гражданска война в Грузия]] (Georgian Civil War) |[[Грузия]] |{{flagicon|Georgia|1990|size=23px}} [[Грузия]] <br />{{flag|Русия|1991|size=23px}} |{{flagicon|Georgia|1990|size=23px}} [[Звиадисти]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Звиадисткият бунт е смазан |- |1991 – 1993 |Война в Абхазия (War in Abkhazia) |[[Абхазия]] |{{flagicon|Abkhazia|1990|size=23px}} [[Абхазия]] <br />{{flag|Русия|1991|size=23px}} |{{flagicon|Грузия|1990|size=23px}} [[Грузия]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Абхазия получава независимост |- |1992 |Приднестровска война (Transnistria War) [[File:Tiraspol_bridge_infantry_vehicles.jpg |left |thumb|220x220px|PMR камиони на моста между Тираспол и Бендери]] |[[Приднестровие]] |{{flagicon|Transnistria|1990|size=23px}} [[Приднестровие]] <br />{{flag|Русия|1991|size=23px}} |{{flag|Молдова|size=23px}} |style="background:#D4F7D4" |Победа * Приднестровието получи независимост |- |1992 |Източен Пригородни конфликт (East Prigorodny Conflict) |[[Северна Осетия|Северна Осетия-Алания]] |{{flag|Русия|1991|size=23px}}<br />[[Северна Осетия|Северна Осетия-Алания]] |{{flagicon image|Flag of Ingushetia.svg|size=23px}} [[Ingush people|Ingush militia]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Изгонване на етнически ингуши от Пригородни от осетинската милиция |- |1992 – 1997 |[[Гражданска война в Таджикистан]] (Tajikistani Civil War) [[File:Spetsnaz_troopers_during_the_1992_Tajik_war.jpg |left |thumb|220x220px|Руски[[Спецназ]] войски демонтират [[Armoured personnel carrier|APC]] по време на войната]] |[[Таджикистан]] |{{flag|Таджикистан|size=23px}}<br />{{flag|Русия|size=23px}}<br />{{flag|Узбекистан|size=23px}}<br />{{flag|Казахстан}}<br />{{flag|Киргизстан|size=23px}}<br />{{flag|Туркменистан|1992}}<br />{{flag|Китай}}<br />{{flag|Индия}}<br />{{flag|ООН}} [[Мисия на наблюдателите на ООН в Таджикистан|UNMOT]] * {{flag|Австрия}} * {{flag|Бангладеш}} * {{flag|България}} * {{flag|Чешка Република}} * {{flag|Дания}} * {{flag|Гана}} * {{flag|Унгария}} * {{flag|Индонезия}} * {{flag|Йордания}} * {{flag|Непал}} * {{flag|Нигерия}} * {{flag|Полша}} * {{flag|Швейцария}} * {{flag|Украйна}} * {{flag|Унгария}} |[[File:Flag_of_Jihad.svg|граница|23x23px]] [[Обединена таджикска опозиция]] {{flagicon|Afghanistan|Taliban|size=23px}} [[Талибани|Талибански фракции]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Спонсорирано от ООН [[примирие]] |- |1994 – 1996 |[[Първа чеченска война]] (First Chechen War) [[File:Evstafiev-Chechnya-BURNED.jpg |left |thumb|220x220px|Чеченски милиционер се прикрива зад изгорял руски [[BMP-2]] ]] |[[Чечня]] |{{flag|Русия|size=23px}} * {{flagicon|Chechnya|size=23px}} Чеченска опозиция |[[File:Flag_of_Chechen_Republic_of_Ichkeria.svg|граница|23x23px]] [[Чеченска република Ичкерия|Ичкерия]] {{flagicon image|Flag of Jihad.svg|size=23px}} [[Арабски муджахидини в Чечения|Моджахидини]] |style="background:#F6E4E7" |Поражение<ref>{{cite web|url=http://fmso.leavenworth.army.mil/documents/yrusfail/yrusfail.htm|title=Why the Russian Military Failed in Chechnya|publisher=Foreign Military Studies Office|archive-url=https://web.archive.org/web/20061015123847/http://fmso.leavenworth.army.mil/documents/yrusfail/yrusfail.htm|archive-date=15 October 2006|access-date=3 April 2016|url-status=dead}}</ref> * Изтегляне на руските сили от Чечения * [[Споразумение Хасавюрт]] * Независимостта на [[Чеченска република Ичкерия]], но тя остава част от Руската федерация |- |1999 |Война за Дагестан (War of Dagestan) [[File:Spetsnaz_gru_1999.jpg |left |thumb|220x220px|Руски [[Спецназ]] сили в Дагестан]] |[[Дагестан]] |{{flag|Русия|size=23px}} * {{flag|Дагестан|size=23px}} |{{flagicon image|Flag of Majlis.png|size=23px}} [[Ислямска интернационална бригада|IIPB]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Започва [[Втора Чеченска война]] |- |1999 – 2009 |[[Втора чеченска война|Втора Чеченска война]] (Second Chechen War) [[File:Russian_Army_soldiers_in_Khankala,_Chechnya.jpg |left |thumb|220x220px|Церемония за прощаване на 331-ви въздушнодесантен полк от 98-ма въздушно-десантна дивизия, изтеглен от Чечения]] |[[Чечня]] |{{flag|Русия|size=23px}} * {{flag|Чечня|size=23px}} |[[File:Flag_of_Chechen_Republic_of_Ichkeria.svg|граница|23x23px]] [[Чеченска република Ичкерия|Ичкерия]] {{flagicon image|Flag of the Islamic Jamaat of Ichkeria.svg|size=23px}} [[Кавказки фронт (Чеченска война)|Кавказки фронт]] {{flagicon image|Flag of Jihad.svg|size=23px}} [[Арабски муджахидини в Чечения|Моджахидини]] |style="background:#D4F7D4" |Победа * Русия си възвъща контрола над [[Чечения]] |- |2008 |[[Руско-грузинска война|Руско-Грузинска война]] (Russo-Georgian War) [[File:South_Ossetia_war_58_army.jpg|alt=Tank-like vehicle with soldiers aboard |left |thumb|Руски[[BMP-2]] пред [[58-та Армия (Русия)|58-ма армия]] в Южна Осетия]] |[[Грузия(страна)|Грузия]], [[Южна Осетия]] and [[Абхазия]] |{{flag|Русия|size=23px}}<br />{{flag|Южна Осетия|size=23px}}<br />{{flag|Абхазия|size=23px}} |{{flag|Грузия|size=23px}} |style="background:#D4F7D4" |Победа * Окупация на [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] |- |2009 – 2017 |Въстание в Северен Кавказ (Insurgency in the North Caucasus) [[File:RIAN_archive_835340_Antiterrorist_operation_in_Makhachkala.jpg |left |thumb|220x220px|Членове на спецназ на ФСБ по време на антитерористична операция в Махачкала, Дагестан]] |[[Северен Кавказ]] |{{flag|Русия|size=23px}} * {{flag|Чечня|size=23px}} * {{flag|Дагестан|size=23px}} * {{flag|Ингушетия|size=23px}} * {{flag|Кабардино-Балкария|size=23px}} * {{flag|Северна Осетия-Алания|size=23px}} |{{flagicon image|Flag of Caucasian Emirate.svg|size=23px}} [[Емирство Кавказ]] ----[[Ислямска държава|ISIL]] <small>(от 2015)</small> |style="background:#D4F7D4" |Победа * Поражението над ислямистите |- |2014–до момента |[[Руско-украинска война|Руско-Украинска война]] (Russo-Ukrainian War) [[File:Крым,_Варламов,_март_2014,_18.jpg |left |thumb|Руски неидентифицирани специални части поеха контрола над украински военен гарнизон в Крим]][[File:DPR_in_Ilovaisk.png |left |thumb|Милиционери от Донецката народна република проверяват цивилни в мазе по време на [[Битката при Иловайск]] (2014)]][[File:2018-05-09._День_Победы_в_Донецке_019.jpg |left |thumb|Елитните войски на Републиканската гвардия на ДНР през 2018 г [[Ден на победата (9 май)|Ден на победата]] парад в [[Донецк]]]] |[[Украйна]] (включително [[Крим]]) |{{flag|Русия|size=23px}} * [[Донецка народна република]] * [[Луганска народна република]] |{{flag|Украйна|size=23px}} |style="background:#E6E6B7" |Продължава * [[Анексиране на Крим от Руската федерация|2014 Руска анексия на Крим]] * [[Война в Донбас|Война в Донбас (2015 – до момента)]] * [[Протокол от Минск]], неприложено споразумение за прекратяване на огъня * [[2021–2022 г. Руско-Украинска криза]] * [[2022 Руска инвазия в Украйна]] |- |2015–до момента |Руската военна намеса в Гражданската война в Сирия (Russian military intervention in the Syrian Civil War) [[File:Групповой_Удар_Ту_22М3.jpg |left |thumb|Два [[Туполев Ту-22М]]3 бомбардират командни пунктове на ИДИЛ и оръжейни складове в района [[Дейр ез Зор]], 2017 г.]]<br />[[File:Будни_авиагруппы_ВКС_РФ_на_аэродроме_Хмеймим_в_Сирии_(36).jpg |left |thumb| Пилот на [[Су-30]] разговаря с техник на руските военновъздушни сили в авиобаза Хмеймим]]<br /> |[[Сирия]]<br /> |{{flag|Русия|size=23px}}<br />{{flag|Сирия|size=23px}}<br />{{flag|Иран|size=23px}}<br />[[File:InfoboxHez.PNG|граница|23x23px]][[Хизбула]] |[[Ислямска държава|ISIL]]<br />{{flagicon image|Logo of Ahrar al-Sham.svg|size=23px}} [[Ahrar al-Sham]] {{flagicon image|Flag of Jabhat al-Nusra.jpg|size=23px}} [[Tahrir al-Sham]] ----{{flagicon image|Flag of Syria 2011, observed.svg|size=23px}} Сирийска опозиция |style="background:#E6E6B7" |Продължава * Запазване на [[Арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Сирийско правителство]], оглавявана от [[Башар ал-Асад]]. Путин обяви изтеглянето на Русия от Сирия| декември 2017 г. 18 декември }}</ref> * [[Сирийските въоръжени сили]] завземат повече от 30 000 квадратни километра площ, включително [[Латакия]], [[Алепо]] и [[Палмира]], прекъсват [[Обсадата на Дейр ез Зор (2014–17)|тригодишна обсада]] на [[Дейр ез-Зор]] и поемете контрола над този град<ref>{{cite news|title=Асад и Путин се срещат, докато Русия настоява за прекратяване на сирийската война|url= https://www.nytimes.com/2017/11/21/world/middleeast/assad-putin-russia-syria.html|newspaper=New York Times|date=21 ноември 2017 г.}}</ref><ref> {{cite news|title=Как руските специални части оформят битката в Сирия|url=https://www.washingtonpost.com/news/checkpoint/wp/2016/03/29/how-russian-special-forces- are-shaping-the-fight-in-syria/|agency=Washington Post|date=29 март 2016}}</ref> |- |2018–до момента |Гражданска война в Централноафриканската република (Central African Republic Civil War) [[File:RussiansinBangui.png|left|thumb|250px|Доставка на руски бронирани машини БРДМ-2 за Централноафриканска република, октомври 2020 г]] |[[Централноафриканска република]] |{{flag|Русия|size=23px}}<br />{{flag|Централноафриканска република|size=23px}}<br />{{flag|Руанда|size=23px}} |{{flagicon|Централноафриканска република|size=22px}} Коалиция на патриотите за промяна |style="background:#E6E6B7" |Продължава |- |} == Източници == {{reflist}} pcnzadc8e7pwzsypzuwka2iwwqjql3u 0 805010 11464225 11353609 2022-07-19T22:27:36Z EmausBot 63730 Bot: Fixing broken redirect to moved target page [[Оптична активност]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Оптична активност]] 0k9n61odr7qvab4fvb7x0xyw3jz3e6i 3 805856 11464194 11432811 2022-07-19T21:51:58Z Rebelheartous 22483 /* Линкване на дати и години */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Like the windows!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:34, 14 април 2022 (UTC) : Здравейте, моля поставяйте категории в статиите, които създавате и внимавайте с тях, нека бъдат български. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:34, 14 април 2022 (UTC) == Страници за години == Здравейте! Какъв е смисълът да се създават страници за години, които са близо хилядолетие напред – напр. [[31 век]], [[32 век]] и [[2681]]? Само за да се отбележи някаква годишнина ли? До 100 години напред – OK, но 1000? Абсолютно безсмислено, затова вече ги изтрих един път. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:15, 1 май 2022 (UTC) :Здравейте, нямам точен отговор за това. :Ако искате ги изтрийте, ще спра. :Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:52, 1 май 2022 (UTC) :: Не знам какви бяха мотивите Ви, затова попитах, защото виждам, че ги пресъздавате. Страниците де факто са си празни. Лично аз не виждам особен смисъл да се създават подобни страници – нито ще се ползват като препратки (поне не скоро [[Файл:Uhilen.png|alt=ухилване|link=]]), нито носят някаква информация. Според мен са си за изтриване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:06, 1 май 2022 (UTC) Съгласен съм. 😀 [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) Прав сте [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) == Пренасочване == Моля, не създавайте пренасочвания от изрази с грешки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:08, 13 юни 2022 (UTC) Съжелявам [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:04, 14 юни 2022 (UTC) == Линкване на дати и години == Здрасти. Няма нужда да се линкват точни дати в самия текст. Това се прави предимно в шаблоните, ако има такива изобщо. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:05, 26 юни 2022 (UTC) : Благодаря за помощта. Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:13, 26 юни 2022 (UTC) :: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&type=revision&diff=11454420&oldid=11453931 Тук] си направил същото. Излишно е, ненужно и затормозява четенето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:51, 19 юли 2022 (UTC) tf9amm9kqrafzwptj39kc1j1sejl8vz 11464358 11464194 2022-07-20T06:33:25Z Like the windows 306705 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Like the windows!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:34, 14 април 2022 (UTC) : Здравейте, моля поставяйте категории в статиите, които създавате и внимавайте с тях, нека бъдат български. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:34, 14 април 2022 (UTC) == Страници за години == Здравейте! Какъв е смисълът да се създават страници за години, които са близо хилядолетие напред – напр. [[31 век]], [[32 век]] и [[2681]]? Само за да се отбележи някаква годишнина ли? До 100 години напред – OK, но 1000? Абсолютно безсмислено, затова вече ги изтрих един път. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:15, 1 май 2022 (UTC) :Здравейте, нямам точен отговор за това. :Ако искате ги изтрийте, ще спра. :Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:52, 1 май 2022 (UTC) :: Не знам какви бяха мотивите Ви, затова попитах, защото виждам, че ги пресъздавате. Страниците де факто са си празни. Лично аз не виждам особен смисъл да се създават подобни страници – нито ще се ползват като препратки (поне не скоро [[Файл:Uhilen.png|alt=ухилване|link=]]), нито носят някаква информация. Според мен са си за изтриване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:06, 1 май 2022 (UTC) Съгласен съм. 😀 [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) Прав сте [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) == Пренасочване == Моля, не създавайте пренасочвания от изрази с грешки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:08, 13 юни 2022 (UTC) Съжелявам [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:04, 14 юни 2022 (UTC) == Линкване на дати и години == Здрасти. Няма нужда да се линкват точни дати в самия текст. Това се прави предимно в шаблоните, ако има такива изобщо. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:05, 26 юни 2022 (UTC) : Благодаря за помощта. Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:13, 26 юни 2022 (UTC) :: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&type=revision&diff=11454420&oldid=11453931 Тук] си направил същото. Излишно е, ненужно и затормозява четенето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:51, 19 юли 2022 (UTC) Съгласен съм, не се съобразих. {{D}} [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:33, 20 юли 2022 (UTC) l26x2lmah5xdpjrasp62p12eglwtd7u 0 805884 11463584 11366162 2022-07-19T12:15:42Z Ulugbeck1 144544 Добавена е информация wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Синята бездна | име_оригинал = Deep Blue Sea | режисьори = Рени Харлин | продуценти = Акива Голдсман<br>Тони Лудвиг<br>Алън Рише | сценаристи = Дънкан Кенеди<br>Дона Пауърс<br>Уейн Пауърс | актьори = Сафрон Бъроуз<br>Томас Джейн<br>Ел Ел Кул Джей<br>Жаклин Макензи<br>[[Майкъл Рапапорт]]<br>[[Стелан Скарсгорд]]<br>[[Самюъл Джаксън]] | музика = Тревър Рабин | оператор = Стивън Уиндън | монтаж = Франк Дж. Уриосите<br>Дерек Бречин<br>Далас Прюет | сценография = Джоузеф Бенет<br>Уилям Сандел | костюми = Марк Бриджес | филмово_студио = Вилидж Роудшоу Пикчърс | разпространител = [[Уорнър Брос]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]]<br>[[Филм на ужасите|ужаси]]<br>[[трилър]] | премиера = 28 юли 1999 г. | времетраене = 105 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 60–82 млн. щ.д. | приходи = 165 млн. щ.д. | следваща_част = „Синята бездна 2“ (2018) | код-IMDB = 0149261 | код-Allmovie = 180253 }} '''„Синята бездна“''' ({{lang|en|Deep Blue Sea}}) е [[САЩ|американски]] [[Научнофантастичен филм|научнофантастичен]] [[филм на ужасите]] от 1999 г. на режисьора Рени Харлин, по сценарий на Дънкан Кенеди, Дона и Уейн Пауърс. Във филма участват Сафрон Бъроуз, Томас Джейн, [[Ел Ел Кул Джей]], Жаклин Макензи, [[Майкъл Рапапорт]], [[Стелан Скарсгорд]] и [[Самюъл Джаксън]]. Премиерата на филма е в [[Съединените щати]] на 28 юли 1999 г. от „[[Уорнър Брос]]“, а продуцент на филма е „Вилидж Роудшоу Пикчърс“. Издадени са две продължения, които са издадени директно на видео – „Синята бездна 2“ (2018) и „Синята бездна 3“ (2020).<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://kino.dir.bg/material.php?id=171|заглавие=„Синята бездна“: Как се създава ужас|издател=kino.dir.bg}}</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Шафран Бъроуз]] |д-р Сюзън Маккалистър |- |[[Томас Джейн]] |Картър Блейк |- |[[Ел Ел Кул Джей]] |Шърман „Проповедникът“ Дъдли |- |[[Жаклин Макензи]] |Джанис „Джан“ Хигинс |- |[[Майкъл Рапапорт]] |Том Скогинс |- |[[Стелан Скарсгорд]] |д-р Джим Уитлок |- |[[Аида Туртуро]] |Бренда Кернс |- |[[Самюъл Джаксън]] |Ръсел Франклин |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0149261}} * {{Amg movie|180253}} * {{kino.dir.bg film|172}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски трилъри]] [[Категория:Американски филми на ужасите]] 9ob4xw204jirzq5hua7z9v90o12ia0a 0 806240 11463925 11371324 2022-07-19T18:32:56Z Nk 399 корекции wikitext text/x-wiki {{Филм | картинка = Birth of a Nation theatrical poster.jpg | описание = Киноафиш на филма | продуценти = Дейвид Уорк Грифит<br>Хари Айткън<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cobbles.com/simpp_archive/dwgriffith.htm | заглавие = „D. W. Griffith—Independent Profile“ | достъп_дата = 18 април 2022 | фамилно_име = Aberdeen | първо_име = J. A. | дата = 26 юни 1917 | труд = Cobbles | издател = Hollywood Renegades | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130824173109/http://www.cobbles.com/simpp_archive/dwgriffith.htm | архив_дата = 24 август 2013 | език = en }}</ref> | актьори = [[Хенри Уолтхол]]<br>[[Лилиан Гиш]]<br>[[Мей Марш]]<br>[[Джордж Сигман]]<br>[[Ралф Люис]] | музика = Джоузеф Карл Брейл<br>Дейвид Уорк Грифит<ref name="tasch" /> | монтаж = Джеймс Смит<br>Дейвид Уорк Грифит<br>Джоузеф Хенабери<br>Роуз Смит<br>Раул Уолш<ref name="tasch">{{cite encyclopedia |last = |first = |author = |authorlink = |coauthors = |title =The Birth of a Nation |url = |editor =Jürgen Müller |encyclopedia =100 All-Time Favorite Movies of the 20th Century |edition = |volume = |location = |publisher =Taschen. Bibliotheca Universalis |date =2020 |isbn =978-3-8365-5618-7 |doi = |lang =en |pages =10 – 15 |quote = |accessdate = }}</ref> | филмово_студио = „Дейвид У. Грифит Корпорейшън“ | разпространител = Epoch Producing Co. | жанр = [[Исторически филм|Историческа]] [[Драма (жанр)|драма]] | страна = {{флагче с име|САЩ}} | език = [[Нямо кино|Ням филм]]<br>([[английски език|английски]] [[субтитри]]) | цветност = черно-бял }} '''„Раждането на една нация“''' ({{lang|en|The Birth of a Nation}}) е [[кино на САЩ|американски]] пълнометражен [[игрален филм|игрален]] [[нямо кино|ням]] [[филм]] от 1915 г. създаден от [[Дейвид Уорк Грифит]] и с участието на актрисата [[Лилиан Гиш]]. Сценарият е адаптация на романа и пиесата от 1905 г. „Мъжът от клана“ на Томас Диксън Джуниър. Грифит е ко-сценарист заедно с [[Франк Уудс]] и продуцент заедно с Хари Айткън. Филмът е епична история и проследява отношенията между две американски фамилии, едната от юга, друга от севера, по време на [[Американска гражданска война|Гражданската война]] и последвалата Реконструкция.<ref name="bbcwc">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://webcafe.bg/kino/986278344-nay-rasistkiyat-film-na-vsichki-vremena.html | заглавие = „Най-расисткият филм на всички времена“ | достъп_дата = 18 април 2022 | фамилно_име = Брук | първо_име = Том | дата = 8 февруари 2015 | труд = WebCafe | издател = Lifecafe, BBC | език = bg }}</ref> Обявен е за един от най-расистките филми в историята на киното.<ref name="bbcwc" /> == Сюжет == Двама братя Фил и Тед Стоунмън посещават техните приятели семейство Камерън в Пийдмонт, Южна Калифорния. Тяхното приятелство е прекратено с обявяването на Американската гражданска война. Стоунмънови и Камерънови се присъединяват във враждуващите армии. Последиците от войната върху живота на двете фамилии са проследени и свързани с някои от историческите събития по това време, като например убийството на Линкълн и създаването на Ку Кукс Клан.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imdb.com/title/tt0004972/ | заглавие = „The Birth of a Nation. Storyline“ | достъп_дата = 18 април 2022 | фамилно_име = Munoz | първо_име = Victor | издател = [[Internet Movie Database]] | език = en }}</ref> == Актьорски състав == {| class="wikitable" |+ Актьори и персонажи ! актьор ! превъплащение |- | [[Лилиан Гиш]] | Елси Стоун мън |- | Елмър Клифтън | Фил Стоунмън |- | Мей Марш | Флора Камерън |- | Хенри Б. Уолтхол | Полковник Бен Камерън |- | Мериъм Купър | Маргарет Купър |- | Мери Алдън | Лидия Браун |- | Беси Лъв | Момиче от Пийдмонт |- | Раул Уолш | [[Джон Уилкс Бут]] |- | Доналд Крисп | [[Юлисис Грант]] |- | Доналд Крисп | [[Юлисис Грант]] |- | Хауърд Гей | [[Робърт Лий]] |- | Джоузеф Хенабъри | [[Ейбрахам Линкълн]] |} == Критика == Френския кинокритик [[Жорж Садул]] обвинява филма, че представя „необуздан расизъм“, като дори остава зад себе си расизма в „[[Отнесени от вихъра]]“. Критикът продължава с това, че чернокожите са представени като „заслепени роби или безразсъдни престъпници“. Ку-Кукс-Клан са обрисувани като „героична армия на честните американци“.<ref>{{cite book | title = „История на киноизкуството“ | last = Садул | first = Жорж | authorlink = Жорж Садул | year = 1959 | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = 7566/III-8 | doi = | pages = 584 | lang = bg }}</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|0004972|Раждането на една нация}} * {{amg movie|5751|Раждането на една нация}} * [https://www.rottentomatoes.com/m/birth_of_a_nation „Раждането на една нация“] в [[Rotten Tomatoes]] * [https://www.cinefish.bg/Rajdaneto-na-edna-naciya-The-Birth-of-a-Nation-id2208.html „Раждането на една нацият“] в cinefish.bg == Източници == <references /> [[Категория:Американски исторически филми]] [[Категория:Филми за раса и етнос]] [[Категория:Филми от 1915 година]] ovfc429zip7ddx87t8ple7p90p60zqm 0 807195 11464308 11448368 2022-07-20T03:48:16Z 149.62.209.109 Допълнителен външен източник на филма wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Второто освобождение | име_оригинал = | картинка = | описание = | режисьори = [[Светослав Овчаров]] | продуценти = Светослав Овчаров, [[Евелина Келбечева]] | сценаристи = Евелина Келбечева, Светослав Овчаров | базиран_на = | актьори = | музика = | оператор = [[Светла Цоцоркова]] | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = Омега филмс и [[Държавна агенция „Архиви“|ДА „Архиви“]], с помощта на [[МОН]] и [[Югозападен университет „Неофит Рилски“]] | разпространител = | жанр = документален | премиера-дата = 2021 | премиера-място = | времетраене = 60 минути | страна = България | език = български | цветност = | бюджет = | приходи = | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = | код-Allmovie = }} '''„Второто освобождение“''' е български [[документален филм]] от 2021 година на историка проф. [[Евелина Келбечева]] и кинорежисьора проф. [[Светослав Овчаров]]. Филмът изследва на базата на архивни документи най-големия политически, финансов и нравствен прелом в новата българска история, предизвикан от съветската окупация на България от есента на 1944 до зимата на 1947. Филмът е правен повече от три години<ref name="panorama">[https://bnt.bg/news/rezhisyorat-svetoslav-ovcharov-dobroto-i-zloto-tryabva-da-se-nazovavat-v316276-304210news.html Режисьорът Светослав Овчаров: Доброто и злото трябва да се назовават]. Панорама, БНТ, 18.03.2022. Последен достъп: 04.05.2022.</ref>, изграден е изцяло от хроники и документи за това колко струва на България издръжката на [[Трети украински фронт]] на [[Червената армия]], голяма част от които се оповестяват за пръв път във филма.<ref>[https://domnakinoto.com/bg/movies/main/vtoroto-osvobozhdenie Второто освобождение]. Сайт на Дом на киното. Последен достъп: 04.05.2022.</ref> Консултант на филма е историкът доц. д-р [[Михаил Груев]], председател на [[Държавна агенция „Архиви“]]. == Съдържание на филма == Във филма са използвани само и единствено документи на Съюзническата комисия – без възстановки, интервюта, актьори, както и почти без допълнителни анализи и коментари. Голяма част от показаните хроники и документи не са били достъпни допреди филма, а са били съвсем наскоро разсекретени от архивите на [[Министерство на външните работи]].<ref name="svobevr">[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834332.html Евелина Келбечева и битката за историята], „Свободна Европа“, 04.04.2022. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> Екипът на филма – проф. Келбечева, проф. Овчаров и доц. Груев са първите, които отварят тези архиви и чрез филма ги правят публично достояние.<ref name="bnr">[https://bnr.bg/post/101623539/filmat-vtoroto-osvobojdenie-pouki-ot-istoriata-ili-zashto-trabva-da-si-spomnim-istoriata Документалният филм "Второто „освобождение“ – поуки от историята или защо трябва да си научим скриваните факти] (Интервю на Ирина Недева с проф. Евелина Келбечева и Светослав Овчаров), Сайт на БНР, 29.03.2022. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> Сред представените документи са: * позицията на българската делегация, водена от министъра на външните работи в ОФ правителството [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]], която заминава за Москва, за да договаря за т.нар. [[Московско примирие]] със СССР, САЩ и Великобритания; позицията, която на практика не е резултат от преговори, а безусловно приема условията на СССР, завършва с призива „Съдете ни!“<ref name="dese">Христов, Х. [https://desebg.com/filmi/4891-2021-09-18-21-58-34 Филмът за съветската окупация на България стартира при голям интерес], Сайт „ДС.бг“, 18.09.2021. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> * паметка на Политическия отдел на Трети украински фронт, която описва как е бил създаден митът за „освободителните действия“ на съветските войски.<ref name="svobevr" /> Окупацията на руснаците трябвало да бъде представена като „освобождаване“ за втори път на България от чуждо робство.<ref name="kultura">Драганов, И. [https://kultura.bg/web/второто-освобождение-митове-и-факти/ Второто освобождение – митове и факти…], в. „Култура“, 23.02.2022. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> * списък с над 150 имена на обикновени хора, прегазени от съветски камиони, ограбени домове и изнасилени от пияни съветски войници жени;<ref name="svobevr" /> * списък, показващ килограмите хранителни продукти, поръчвани от съветски офицер да му бъдат безвъзмездно доставени,<ref name="svobevr" /> и други. На база на документите, според изчисленията на историците, издръжката на Червената армия възлиза на между 50% и 75% от брутния вътрешен продукт на [[Царство България]].<ref name="svobevr" /> На премиерата на филма проф. Евелина Келбечева казва: „Това, което трябва да бъде разбрано от този филм е, че станалото между 1944 – 1947 г. е най-дълбокият катаклизъм, който България изживява. И не говорим само за продоволствена криза, за икономическа, финансова криза. Говорим за разнищване на дълбинната социо-културна тъкан на българското общество“.<ref name="dese" /> == Прием == Световната премиера на филма „Второто освобождение“ е на 17 септември 2021 година в рамките на [[София Филм Фест]].<ref>[https://2021.siff.bg/bg/movies/novo-balgarsko-dokumentalno-kino/vtoroto-osvobozhdenie „Второто освобождение“], Сайт на Международен София Филм Фест. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> Филмът участва в 26-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино „[[Златен ритон]]“ в София от 17 до 23 февруари 2022 г. Филмът печели две награди: * Наградата на Гилдия „Критика“ към [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]: „За гражданска смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“; * Награда на [[Българска национална филмотека|Българската национална филмотека]]: „За майсторството и страстта, с които отстоява истината за драматични събития в националната история, за да я предаде на следващите поколения“.<ref>[https://www.nfc.bg/наградите-на-26-ия-фестивал-на-българско/ Наградите на 26-ия фестивал на българското документално и анимационно кино са вече известни!] Сайт на Национален филмов център, 23.02.2022. Прикачен файл: [https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2022/02/nagradi-vsichki-1.docx "Награди на 26 Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“]. Последен достъп: 06.05.2022.</ref> Филмът е излъчен по [[Българската национална телевизия]] на 30 април 2022 г., на 65-ия ден от [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. По този повод режисьорът на филма Светослав Овчаров пред „[[Панорама (БНТ)|Панорама]]“ казва: „И в най-мрачните си представи не съм си мислел, че някой ден този зловещ PR ще направи този филм толкова актуален. Доброто и злото трябва да се назовават, но във времената, те много често разменят своите места.“<ref name="panorama" /> От друга страна, филмът среща и някои критики. Проблемна се оказва употребата на термина „освобождение“ в контекста на конкретните събития.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marginalia.bg/aktsent/prof-evgeniya-kalinova-znaem-li-vazhnite-fakti-za-savetskata-okupatsiya-v-konteksta-na-vatreshnite-i-vanshnite-sabitiya/|заглавие=Проф. Евгения Калинова: Знаем ли важните факти за съветската окупация в контекста на вътрешните и външните събития? – Marginalia.bg}}</ref> Въпроси повдига и твърдението в петата минута на филма, според което: „Към 5 септември, датата на обявяване на войната, на територията на България имало около 20 хиляди немски войника. България била скъсала отношения с Германия. Нямало никакъв конкретен повод за обявяване на война“. Съгласно дневника на генерал [[Никола Михов]], когато [[Иван Маринов (офицер)|генерал Маринов]] съобщава новината за обявената от Русия война, първата работа на [[Министерския съвет]] е да скъса отношения с Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=410:-1944-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61|заглавие=ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ - Сите Българи Заедно}}</ref> За същата последователност на събитията дава информация и сайтът на Посолството на Федерална република Германия в [[София]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofia.diplo.de/bg-bg/themen/politik/-/1786292?openAccordionId=item-1787034-12-panel|заглавие=Хроника на българо- германските отношения и взаимни посещения}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=Vk-1L-1_ucg Официално копие на филма „Второто освобождение“], [[YouTube]] канал на Държавна агенция „Архиви“, [https://vtoroto.com vtoroto.com] [[Категория:Български документални филми]] [[Категория:Филми от 2021 година]] g6r4lu93p86ktc349q3vuw147n266lh 0 807335 11463970 11454650 2022-07-19T19:36:00Z Христина Радомирова 307918 /* Старозагорска сцена */Посочване на източник. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Васил Радомиров | категория = актьор | описание = | портрет = Vasil Radomirov.jpg | портрет-описание = Васил Радомиров – Стара Загора, 1995 г. | националност = {{BG}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от К. Зидаров, Фабрицио в „Мирандолина“ от К. Голдони, Живко в „[[Майстори]]“ на Р. Стоянов и др. | награди = Орден „Св. св. Кирил и Методий“ }} }} '''Васил Радомиров Белчев''' е български театрален [[актьор]], играл на сцените във Велико Търново (1952 – 1959) и Стара Загора (1959 – 1980). == Биография == Роден е на [[23 септември]] [[1920]] г. в [[Стара Загора]]. Завършва [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“|Търговската гимназия]] и известно време работи като счетоводител. През 1945 г. напуска града. Отива в [[Трявна]] и се включва в читалищната трупа, ръководена от Никола Шиваров. Завършва курсове по актьорско майсторство. == Великотърновска сцена == През 1952 г. той е един от основателите на професионалния [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|Окръжен народен театър – Велико Търново]].<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Иван |title=„Театърът, наречен „Надежда“ (1870 – 1970)”|year=2017|publisher=Издателство „Фабер“|location=В. Търново|isbn=978-619-00-0595-7|pages=302, 303}}</ref> Изпълнява множество, основно главни роли. Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от [[Камен Зидаров]], за която роля получава положителни отзиви,<ref>в. „Борба“, 20 януари 1957 г.</ref>. За пресъздаването на героя му в пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите списание „Театър“ казва: „Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“<ref>сп. „Театър“, 1953 г., кн.10 – 11, с. 76</ref>. В „Тревожна пролет“ от И. Пеев „Васил Радомиров е успял да предаде завладяващ образ на бившия партизански командир, сега полковник от запаса Нено.“ – се казва в статия на Хр. Консулов<ref>Хр. Консулов, в. „Борба“, 28 май 1959 г.</ref>. В образа на Богдан Геров във „Вяра“ на Т. Генов, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин. Най-добре се е справил с командирското в образа.“ – отзив от в-к „Борба“<ref name="Ив. Бръмбаров"> Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 29 септември 1954 г., бр. 78</ref>. „С особено задоволство зрителят приема образа на Герман в „Таня“ от А. Арбузов“, пише ст. лейтенант Ив. Бръмбаров<ref name="Бръмбаров">Ст. лейтенант Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 20 януари 1955 г.</ref>. Гриша Разлюляев в „Бедността не е порок“ от [[Александър Островски]] „Васил Радомиров правдиво трактува образа на богаташкия син – пияница и пройдоха Разлюляев. Зрителят е убеден, че и „след празниците“ Разлюляев няма да се залови за работа.“ – отбелязва отново в-к „Борба“<ref> в.„Борба“, 12 март 1955 г.</ref>. [[File:V.radomirov za chests na Pago a.jpg|thumb|Васил Радомиров в ролята на Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“]] == Старозагорска сцена == През есента на 1959 г. Васил Радомиров напуска [[Велико Търново]] и се премества в Стара Загора. Играе на Старозагорската сцена в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] не само до пенсионирането си през 1980 г., но и след това. Участва в постановките: „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от Д. Войников в ролята на Георги, „Светът е малък“ от [[Иван Радоев]] в ролята на Иван. В постановката „Островът на Афродита“ от А. Парнис е Ричард Нийтс, Филип Ларун в „Чудотворецът“ от Х. Фелдинг, Султан Мурад 1 в „[[Иван Шишман]]“ от [[Камен Зидаров]], Дядо Галушко във „[[Време разделно]]“ от [[Антон Дончев]], Роберт във "Виденията на Симона Машар” от Бертол Брехт, Уилфред Сидър в „Наградените“ от С. Моамка, Отец Сантяго в „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов, Стоил в „Студена земя“ от [[Христо Кацаров]], Дук Бургунд в „[[Крал Лир]]“ от Шекспир, Генерал Чернокожев в „Рози за доктор Шомов“ от Др. Асенов, Линевски в „Колко лета, колко зими“ от В. Панова, Милицин – контр-адмирал в „Разлом“ от Б. Лаврентиев и много други. <ref>https://www.wikiwand.com/bg/Драматичен_театър_„Гео_Милев“</ref> [[File:V.Radomirov v han asparuh.jpg|мини|Васил Радомиров в ролята на Филарет в постановката „Хан Аспарух“]] Умира на [[12 януари]] [[2006]] г. в Стара Загора. == За него == {{източник|“Това, което без колебание може да се каже е, че във всеки образ, независмо колко е голям по автор, Васил винаги влагаше нещо Свое, което го правеше Голям, Значим в цялото предствление! За него важи казаното от [[Константин Станиславски]]: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори!“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://lovetheater.bg/category/antrakt/v-kavichki/page/2/?filter_by=popular | заглавие = В кавички | достъп_дата = 17 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 18 юли 2016 | труд = | издател = lovetheater.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Затова Васил Радомиров беше Голям Актьор!“|2022|07|10}} [[Нино Луканов]] – театрален и филмов актьор === Критични отзиви === * „Пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите е постановка на младия режисьор Константин Загоров. …Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“<ref>сп. „Театър“, 1953 г., кн. 10 – 11, с. 76</ref> * „Вяра“ от Тодор Генов – за първи път на българска сцена. „…В образа на Богдан Геров, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин... Най-добре актьорът се е справил с командирското в образа.“<ref name="Ив. Бръмбаров"></ref> * „Таня“ от Арбузов. Пиеса за любовта на хората и техните отношения в социалистическото общество. …С особено задоволство зрителят приема образа на Герман (акт. Васил Радомиров).“<ref name="Бръмбаров"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|bg}} https://www.wikiwand.com/bg/Драматичен_театър_„Гео_Милев“ * {{икона|bg}} https://dtgeomilev.com/old/history.html {{СОРТКАТ:Радомиров, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Български читалищни дейци]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Починали в Стара Загора]] ce2zllzqref2fnb74pro5g9f8m8qubc 11464037 11463970 2022-07-19T20:28:02Z Христина Радомирова 307918 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Васил Радомиров | категория = актьор | описание = | портрет = Vasil Radomirov.jpg | портрет-описание = Васил Радомиров – Стара Загора, 1995 г. | националност = {{BG}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от К. Зидаров, Фабрицио в „Мирандолина“ от К. Голдони, Живко в „[[Майстори]]“ на Р. Стоянов, Султан Мурад 1 в „[[Иван Шишман]]“ от [[Камен Зидаров]], Дядо Галушко във "[[Време разделно]]" от [[Антон Дончев]], Лонс в „[[Двамата веронци]]“ от [[Шекспир]], и др. | награди = Орден „Св. св. Кирил и Методий“ }} }} '''Васил Радомиров Белчев''' е български театрален [[актьор]], играл на сцените във Велико Търново (1952 – 1959) и Стара Загора (1959 – 1980). == Биография == Роден е на [[23 септември]] [[1920]] г. в [[Стара Загора]]. Завършва [[Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“|Търговската гимназия]] и известно време работи като счетоводител. През 1945 г. напуска града. Отива в [[Трявна]] и се включва в читалищната трупа, ръководена от Никола Шиваров. Завършва курсове по актьорско майсторство. == Великотърновска сцена == През 1952 г. той е един от основателите на професионалния [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|Окръжен народен театър – Велико Търново]].<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Иван |title=„Театърът, наречен „Надежда“ (1870 – 1970)”|year=2017|publisher=Издателство „Фабер“|location=В. Търново|isbn=978-619-00-0595-7|pages=302, 303}}</ref> Изпълнява множество, основно главни роли. Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от [[Камен Зидаров]], за която роля получава положителни отзиви,<ref>в. „Борба“, 20 януари 1957 г.</ref>. За пресъздаването на героя му в пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите списание „Театър“ казва: „Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“<ref>сп. „Театър“, 1953 г., кн.10 – 11, с. 76</ref>. В „Тревожна пролет“ от И. Пеев „Васил Радомиров е успял да предаде завладяващ образ на бившия партизански командир, сега полковник от запаса Нено.“ – се казва в статия на Хр. Консулов<ref>Хр. Консулов, в. „Борба“, 28 май 1959 г.</ref>. В образа на Богдан Геров във „Вяра“ на Т. Генов, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин. Най-добре се е справил с командирското в образа.“ – отзив от в-к „Борба“<ref name="Ив. Бръмбаров"> Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 29 септември 1954 г., бр. 78</ref>. „С особено задоволство зрителят приема образа на Герман в „Таня“ от А. Арбузов“, пише ст. лейтенант Ив. Бръмбаров<ref name="Бръмбаров">Ст. лейтенант Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 20 януари 1955 г.</ref>. Гриша Разлюляев в „Бедността не е порок“ от [[Александър Островски]] „Васил Радомиров правдиво трактува образа на богаташкия син – пияница и пройдоха Разлюляев. Зрителят е убеден, че и „след празниците“ Разлюляев няма да се залови за работа.“ – отбелязва отново в-к „Борба“<ref> в.„Борба“, 12 март 1955 г.</ref>. [[File:V.radomirov za chests na Pago a.jpg|thumb|Васил Радомиров в ролята на Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“]] == Старозагорска сцена == През есента на 1959 г. Васил Радомиров напуска [[Велико Търново]] и се премества в Стара Загора. Играе на Старозагорската сцена в [[Драматичен театър „Гео Милев“]] не само до пенсионирането си през 1980 г., но и след това. Участва в постановките: „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от Д. Войников в ролята на Георги, „Светът е малък“ от [[Иван Радоев]] в ролята на Иван. В постановката „Островът на Афродита“ от А. Парнис е Ричард Нийтс, Филип Ларун в „Чудотворецът“ от Х. Фелдинг, Султан Мурад 1 в „[[Иван Шишман]]“ от [[Камен Зидаров]], Дядо Галушко във „[[Време разделно]]“ от [[Антон Дончев]], Роберт във "Виденията на Симона Машар” от Бертол Брехт, Уилфред Сидър в „Наградените“ от С. Моамка, Отец Сантяго в „Почивка в Арко Ирис“ от Д. Димов, Стоил в „Студена земя“ от [[Христо Кацаров]], Дук Бургунд в „[[Крал Лир]]“ от Шекспир, Генерал Чернокожев в „Рози за доктор Шомов“ от Др. Асенов, Линевски в „Колко лета, колко зими“ от В. Панова, Милицин – контр-адмирал в „Разлом“ от Б. Лаврентиев и много други. <ref>https://www.wikiwand.com/bg/Драматичен_театър_„Гео_Милев“</ref> [[File:V.Radomirov v han asparuh.jpg|мини|Васил Радомиров в ролята на Филарет в постановката „Хан Аспарух“]] Умира на [[12 януари]] [[2006]] г. в Стара Загора. == За него == {{източник|“Това, което без колебание може да се каже е, че във всеки образ, независмо колко е голям по автор, Васил винаги влагаше нещо Свое, което го правеше Голям, Значим в цялото предствление! За него важи казаното от [[Константин Станиславски]]: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори!“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://lovetheater.bg/category/antrakt/v-kavichki/page/2/?filter_by=popular | заглавие = В кавички | достъп_дата = 17 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 18 юли 2016 | труд = | издател = lovetheater.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Затова Васил Радомиров беше Голям Актьор!“|2022|07|10}} [[Нино Луканов]] – театрален и филмов актьор === Критични отзиви === * „Пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите е постановка на младия режисьор Константин Загоров. …Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“<ref>сп. „Театър“, 1953 г., кн. 10 – 11, с. 76</ref> * „Вяра“ от Тодор Генов – за първи път на българска сцена. „…В образа на Богдан Геров, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин... Най-добре актьорът се е справил с командирското в образа.“<ref name="Ив. Бръмбаров"></ref> * „Таня“ от Арбузов. Пиеса за любовта на хората и техните отношения в социалистическото общество. …С особено задоволство зрителят приема образа на Герман (акт. Васил Радомиров).“<ref name="Бръмбаров"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|bg}} https://www.wikiwand.com/bg/Драматичен_театър_„Гео_Милев“ * {{икона|bg}} https://dtgeomilev.com/old/history.html {{СОРТКАТ:Радомиров, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Български читалищни дейци]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Починали в Стара Загора]] g226twxfgh6hd7whr9kbo08eseh6ymg 1 807385 11463662 11458693 2022-07-19T13:22:48Z Akeckarov 1591 wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) i6o2bb0jxrrikp4f4xhnvabg3862g6r 11463681 11463662 2022-07-19T13:41:01Z Luxferuer 25980 Отговор wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) ap3rk2wpq8q1m8thlrin1nichbhr0kx 3 807648 11463739 11391189 2022-07-19T14:42:19Z Ket 2798 Нова тема /* Източници на чужд език */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Beatle white seahorse ocean air voice!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:33, 12 май 2022 (UTC) == Източници на чужд език == Здравейте, възможно ли е да привеждате източници на български език, когато е възможно? Например по темата [[библиотека]] със сигурност има такива. Какъв смисъл виждате в добавянето на копирани източници от английската статия - нима българският читател ще тръгне да ги консултира? И изобщо, апелирам към по-сериозно отношение - Уикипедия има нужда от добронамерени и старателни редактори, засега не виждам подобно старание от Ваша страна, а по-скоро експериментирате дали ще реагираме на приносите Ви, граничещи с [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:42, 19 юли 2022 (UTC) 9t2aykf7i3h9eio3zbv4ebnslantn8j 0 808105 11463887 11454312 2022-07-19T17:25:54Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ничия жена | Име в оригинал = Mujer de nadie | Картинка = MujerDeNadie.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Теленовела]] | Създател(и) = | базиран на = ''[[Любовта ми е моят грях]]'' от [[Лиляна Абуд]] | Сценарий = Леонардо Бечини<br>Мария Елена Лопес<br>Клаудио Ласели<br><small>(версия и либрето)</small><br>Рубен Гаярдо <small>(литературна редакция)</small><br>Жисел Гонсалес <small>(литературен сътрудник)</small> | Режисура = [[Хуан Пабло Бланко]]<br>Фабиан Корес<br>Хосе Рамон Менендес <small>(диалози)</small> | Камера = Армандо Сафра<br>Даниел Ферер | Актьори = [[Ливия Брито]]<br>Маркус Орнеяс<br>[[Асела Робинсън]]<br>[[Синтия Клитбо]] | Начална мелодия = ''Divina maldición''<small> (в изпълнение на Мария Леон)</small> | Крайна мелодия = | Страна = {{MEX}} | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = | Изпълнителен продуцент = Жисел Гонсалес | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Хулиета де ла О | Времетраене = 41 – 44 | Дистрибуция = [[Телевиса Интернасионал]] | ТВ Канал = [[Las Estrellas]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[13 юни]] [[2022]] | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/mujer-de-nadie | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''''Ничия жена''''' ({{Lang|es|Mujer de nadie}}) е мексиканска теленовела, режисирана от [[Хуан Пабло Бланко]] и Фабиан Корес и продуцирана от Жисел Гонсалес Салгадо за [[ТелевисаУнивисион]] през 2022 г.<ref>{{Cita web|url=https://www.produ.com/telenovelas/ficha/mujer-de-nadie|título=PRODU {{!}} Ficha técnica: Mujer de nadie|fechaacceso=9 de marzo de 2022|sitioweb=produ.com}}</ref> Версията, написана от Леонардо Бечини, Мария Елена Лопес и Клаудио Ласели, е базирана на теленовелата ''[[Любовта ми е моят грях]]'' от 2004 г., създадена от [[Лиляна Абуд]].<ref>{{Cita web|url=https://mag.elcomercio.pe/fama/mujer-de-nadie-la-nueva-telenovela-de-televisaunivison-con-livia-brito-y-carmen-aub-telenovelas-nnda-nnlt-noticia/|título=“Mujer de nadie”, la nueva telenovela de TelevisaUnivision con Livia Brito y Carmen Aub|fechaacceso=9 de marzo de 2022|fecha=9 de marzo de 2022|sitioweb=mag.elcomercio.pe}}</ref><ref name=":1">{{Cita web|url=https://www.produ.com/noticias/mujer-de-nadie-para-televisa-confirmo-a-livia-brito-y-marcus-ornellas-como-protagonistas|título=PRODU {{!}} Mujer de nadie para TelevisaUnivision confirmó a Livia Brito y Marcus Ornellas como protagonistas|fechaacceso=9 de marzo de 2022|fecha=9 de marzo de 2022|sitioweb=produ.com}}</ref> В главните роли са [[Ливия Брито]] и Маркус Орнеяс, а в отрицателните роли са [[Асела Робинсън]], [[Синтия Клитбо]], Кармен Ауб, Арап Бетке, Мария Пенея, Хуанита Ариас, Франсиско Писаня и Плутарко Аса. Специално участие вземат Але Мюлер, Вероника Мерчант, Вероника Ланхер и Адалберто Пара. == Сюжет == Лусия живее в Чолула с баща си Хакобо и мащехата си Исаура, която е амбициозна и жестока жена. Лусия е влюбена в Алфредо, но той иска само да се възползва от нейната невинност и чистота. Когато Хакобо получава сърдечен удар, Алфредо и Исаура се стремят да предложат Лусия на Ериберто, най-богатият и най-могъщият човек в града, който е влюбен в Лусия. Докато се опитва да избяга от Ериберто, Лусия среща Фернандо, в когото се влюбва. Тя е изгонена от дома си по нареждане на Ериберто трябва да живее с леля си Алехандра, сестрата на майка си, която живее с Касилда, нейната кръстница. Лусия и Фернандо трябва да се изправят срещу враговете си, които се противопоставят на тяхното щастие. == Актьори == * [[Ливия Брито]] – ''Лусия Арисменди'' * Маркус Орнеяс – ''Фернандо Ортега'' * Кармен Ауб – ''Роксана'' * [[Асела Робинсън]] – ''Алехандра'' * [[Синтия Клитбо]] – ''Исаура'' * Мария Пенея – ''Касилда'' * Вероника Мерчант – ''Пилар'' * Плутарко Аса – ''Рафаел'' * Франсиско Писаня – ''Педро'' * Але Мюлер – ''Клаудия'' * Арап Бетке – ''Алфредо'' * Вероника Ланхер – ''Марта'' * Адалберто Пара * Серхио Бония – ''Диего'' * Алекса Мартин – ''Мишел'' * Игнасио Рива Паласио – ''Нестор'' * Луис Ариета – ''Карлос'' * Игнасио Тахан – ''Леонардо'' * Хуанита Ариас – ''Паулина'' * Клариса Гонсалес – ''Силвия'' * Роберто Сото * Кристел Клитбо – ''Антония'' * Роса Мария Бианчи – ''Хертрудис'' * Марко Тревиньо – ''Хакобо'' == Премиера == Премиерата на ''Ничия жена'' е на [[13 юни]] [[2022]] г. по [[Las Estrellas]]. == Продукция == Теленовелата е обявена като част от предстоящите проекти, продуцирани за [[ТелевисаУнивисион]], на 26 ноември 2021 г.<ref name=":3">{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/03/14/mujer-de-nadie-confirma-elenco-protagonico|título=Mujer de Nadie Confirma elenco protagónico|fechaacceso=29 de abril de 2022|fecha=14 de marzo de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.infobae.com/america/entretenimiento/2021/11/27/estas-son-las-producciones-que-televisa-prepara-para-2022/|título=Estas son las producciones que Televisa prepara para 2022|fechaacceso=2 de marzo de 2022|fecha=26 de noviembre de 2022|sitioweb=infobae.com}}</ref> Снимките и продукцията на теленовелата започват на 9 март 2022 г., а официалният снимачен период започва на 14 март<ref>[https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/03/15/mujer-de-nadie-inicia-grabaciones-con-misa-y-pizarrazo/ Mujer de Nadie Inicia grabaciones con misa y pizarrazo]</ref> и приключва на 6 юли 2022 г.<ref>{{cite web |last1=González |first1=Moisés |title=La visita sorpresa que recibió Livia Brito en su último día de grabación en Mujer de nadie, y más fotos ¡de telenovela! |url=https://peopleenespanol.com/telenovelas/visita-sorpresa-livia-brito-ultimo-dia-mujer-de-nadie-mas-fotos/?slide=1cae00aa-ad5b-4e96-9c56-fcc5edc9f109#1cae00aa-ad5b-4e96-9c56-fcc5edc9f109 |website=[[People en Español]] |access-date=9 July 2022 |language=es |date=7 July 2022}}</ref> Разработването на сценария и адаптацията на теленовелата се поемат от Леонардо Бечини, Мария Елена Кастаниеда и Клаудио Ласели, режисурата е поверена на Фабиан Корес и [[Хуан Пабло Бланко]], в допълнение към Армандо Сафра и Даниел Ферер като оператори и Уго Муньос и Хуан Карлос Ласо като фотографи.<ref name=":1" /><ref>{{Cita web|url=https://www.produ.com/noticias/mujer-de-nadie-para-televisa-confirmo-a-livia-brito-y-marcus-ornellas-como-protagonistas|título=PRODU {{!}} Mujer de nadie producción de Giselle González para Televisa inició grabaciones|fechaacceso=9 de abril de 2022|fecha=14 de marzo de 2022|sitioweb=produ.com}}</ref> Теленовелата е представена на 17 май 2022 г., като част от телевизионния сезон 2022-23 на ТелевисаУнивисион.<ref>{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/05/17/televisaunivisions-transformation-takes-center-stage-at-companys-landmark-upfront-presentation/|título=TelevisaUnivision’s Transformation Takes Center Stage at Company’s Landmark Upfront Presentation|fechaacceso=18 de mayo de 2022|fecha=17 de mayo de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref> === Кастинг === На 11 ноември 2021 г. в електронните медии се спекулира, че актрисата Адриана Лувие ще вземе главната роля, след като се отдалечава от актьорството и най-вече от теленовелите (последната теленовела, в която участва е ''[[Поддавам се на изкушението]]'' от 2018 г.), но не не се стига до преговори.<ref>{{Cita web|url=https://www.chispa.tv/novelas/Aseguran-que-Adriana-Louvier-sera-la-protagonista-de-La-mujer-de-nadie-20211109-0017.html|título=Adriana Louvier sería la protagonista de La mujer de nadie|fechaacceso=29 de abril de 2022|apellido=Fermín Apolonio|nombre=Emma|fecha=9 de noviembre de 2021|sitioweb=chispa.tv}}</ref> На кастинга за главната женска роля се явяват актрисите Есмералда Пиментел, [[Скарлет Грубер]], Паулина Давила, Касандра Санчес Наваро и Але Мюлер.<ref>{{Cita web|url=https://www.chispa.tv/novelas/Esmeralda-Pimentel-y-Scarlet-Gruber-van-por-protagonico-de-La-mujer-de-nadie-20211113-0014.html|título=Esmeralda Pimentel y Scarlet Gruber por protagónico de novela|fechaacceso=29 de abril de 2022|apellido=Fermín Apolonio|nombre=Emma|fecha=13 de noviembre de 2021|sitioweb=chispa.tv}}</ref> През същия месец [[Синтия Клитбо]], Найлеа Норвинд и Лаура Кортес се явяват на прослушване за главната отрицателна роля.<ref>{{Cita web|url=https://www.chispa.tv/novelas/Cynthia-Klitbo-y-Nailea-Norvind-buscan-ser-la-gran-villana-de-La-mujer-de-nadie-20211116-0015.html|título=Cynthia Klitbo y Nailea Norvind buscan antagónico de telenovela|fechaacceso=29 de abril de 2022|apellido=Femín Apolonio|nombre=Emma|fecha=16 de noviembre de 2021|sitioweb=chispa.tv}}</ref> На 12 февруари 2022 г. Хуанита Ариас е потвърдена като един от злодеите в историята.<ref>{{Cita web|url=https://www.chispa.tv/novelas/Juana-Arias-de-La-Venganza-de-las-Juanas-confirmada-como-villana-de-La-Mujer-de-Nadie-20220211-0022.html|título=Juana Arias, confirmada como villana de La Mujer de Nadie|fechaacceso=29 de abril de 2022|apellido=Fermín Apolonio|nombre=Emma|fecha=12 de febrero de 2022|sitioweb=chispa.tv}}</ref> На 9 март 2022 г. са потвърдени участията на Кармен Ауб, [[Асела Робинсън]], Синтия Клитбо, Мария Пенея, [[Ливия Брито]] и Маркус Орнеяс, като на последните двама са поверени главните роли.<ref>[https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/03/14/mujer-de-nadie-confirma-elenco-protagonico/ Mujer de Nadie Confirma elenco protagónico]</ref> На 10 март 2022 г. е потвърдено завръщането на актрисата Вероника Мерчант в редиците на компания [[Телевиса]], като последната теленовела на компанията, в която участва, е ''[[Светлина на пътя]]'' от 1998 г., и в продължение на 24 години работи в компания [[ТВ Ацтека]].<ref>{{Cita web|url=https://futbol.radioformula.com.mx/farandula/2022/3/10/tras-dos-decadas-fuera-de-televisa-famosa-actriz-vuelve-importante-telenovela-54177.html|título=Tras dos décadas fuera de Televisa, famosa actriz vuelve a importante telenovela|fechaacceso=30 de abril de 2022|fecha=10 de marzo de 2022|sitioweb=futbol.radioformula.com.mx}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.tvnotas.com.mx/noticias-espectaculos-mexico/veronica-merchant-regresa-televisa-tras-24-anos-de-ausencia|título=Verónica Merchant regresa a Televisa tras 24 años de ausencia|fechaacceso=30 de abril de 2022|fecha=19 de marzo de 2022|sitioweb=tvnotas.com.mx}}</ref> На 17 март 2022 г. Арап Бетке се присъединява към актьорския състав като главен злодей в историята.<ref>{{Cita web|url=https://peopleenespanol.com/telenovelas/livia-brito-arap-bethke-juntos-telenovela-mujer-de-nadie/|título=¡De La piloto a Mujer de nadie! Livia Brito y Arap Bethke vuelven a trabajar juntos en telenovela|fechaacceso=29 de abril de 2022|apellido=González|nombre=Moisés|fecha=17 de marzo de 2022|sitioweb=peopleenespanol.com}}</ref> == Версии == * ''[[Любовта ми е моят грях]]'' (2004), мексиканска теленовела, създадена от [[Лиляна Абуд]] и продуцирана от [[Ернесто Алонсо]] за [[Телевиса]], с участието на Ядира Карийо, Серхио Сендел и Алесандра Росалдо. == Външни препратки == * [https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/mujer-de-nadie Официален сайт] * {{imdb title|18252858}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Mujer de nadie|143615691}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] [[Категория:Теленовели и сериали на „ТелевисаУнивисион“]] du4nmx0ejbl75a8k6ttlh420w703q9w 0 808152 11464003 11398767 2022-07-19T20:06:12Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Луксемвурго“ | местно име = «Λουξεμβούργο» | картинка = Ξενοδοχείο Λουξεμβούργο (1924), Κομνηνών 6 & Καλαποθάκη, Θεσσαλονίκη.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = [[Ели Модиано]] | архитектурен стил = [[еклектика]] | време на изграждане = 1924 година | етажи = 4 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата | съвременно състояние = [[хотел]] | сайт = }} '''„Луксемвурго“''' ({{lang|el|Ξενοδοχείο «Λουξεμβούργο»}}) е емблематичен хотел в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/12/02/ξενοδοχειο-luxembourg/| заглавие = Ξενοδοχείο Λουξεμβούργο | достъп_дата = 19 май 2022 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-12-02 | труд = | издател = Thessarchitecture| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Местоположение == Имението е разположено на улица „Комнини“ № 6, по диагонал от хотел „[[Андромеда (хотел в Солун)|Андромеда]]“, на кръстовището с улица „Калапотакис“.<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Сградата е построена в 1924 година по проект на солунския архитект [[Ели Модиано]] в изискан хотелски район, който обаче е опустошен от [[Солунски пожар|Солунския пожар]] в 1917 година. От около 1970 до 1995 година работи под името „'''Реа'''“. От самото си построяване функционира като хотел, като към началото на XXI век продължава да е такъв.<ref name="Thessarchitecture"/> В 1983 година е обявен за защитен обект.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == Сградата се състои от партер, два етажа и тавански етаж. Принадлежи към течението на еклектиката и в строежа са заимствани много елементи от архитектурата на Централна Европа. В сградата има и ясно неокласическо разделяне на основа-ствол-корона и абсолютна симетрия както на фасадите, така и на хоризонталните оси. Ъгълът на фасадите се простира нагоре и е покрит с купол, създавайки по този начин своеобразна кула. Таванското помещение, оформено от двете страни на кулата, е облицовано с капандури. Постройката има декоративни висулки и растителни изображения, а отворите на тавана завършват с барокови фронтони. Над главния вход е изграден полукръгъл [[оберлихт]].<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Паметници на културата в Солун]] [[Категория:Хотели в Солун]] iz13n9nonyj9i4dgxrqyz7fc3g88pm7 0 808281 11464008 11400486 2022-07-19T20:08:09Z Алиса Селезньова 24678 Премахване на [[Категория:История на Солун]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Битпазар | местно име = Μπιτ Παζάρ | картинка = | картинка-описание = | вид = [[пазар]] | страна = [[Гърция]] | населено място = [[Солун]] | архитект = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1935 година | етажи = 1 | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = поддържана }} '''Битпазарът''' ({{lang|el|Μπιτ Παζάρ}}) са комплекс исторически постройки в град [[Солун]], [[Гърция]].<ref name="Thessarchitecture">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://thessarchitecture.wordpress.com/2020/11/29/μπιτ-παζαρ/ | заглавие= Μπιτ Παζάρ |достъп_дата = 21 май 2022 г | фамилно_име = Φραγκούδη | първо_име = Χρύσα |дата= 2020-11-29 |труд= |издател= Thessarchitecture |цитат= |език=el }}</ref> == Местоположение == Сградата е разположена между улиците „Тосицас“, „Елевтериос Венизелос“ и „Олимпос“.<ref name="Thessarchitecture"/> == История == Районът на пазар изгаля напълно в [[Солунски пожар|големия пожар]] от 1917 година. Сградите на битпазара заемат почти цялата ОТ91 на пожарната зона, в която са съсредоточени антикварни магазини. Изграден е от Строителната асоциация на бежанците търговци, създадена през 1928 година. Проектирането е възложено на [[Димитриос Филизис]] и [[Максимилиан Рубенс]] и в 1930 година приземната част на пазара е завършена. Пазарът преживява бум през 2000-те, с десетки таверни, таверни и барове. В 2016 година пазарът е обявен за защитен паметник. По-късно пазарът отново упада и някои от магазините са празни.<ref name="Thessarchitecture"/> == Архитектура == Състои се от партерни сгради с таванско помещение (магазин и жилищен етаж), с особености на междувоенната архитектура, които продължават в непрекъснат фронт от външната и вътрешната страна на площада. Характерно е разделянето на голям брой отделни магазини с ограничена площ. Шест покрити аркади (3 от „Тосицас“, 2 от „Олимпос“ и 1 , една от „Венизелос“) водят от трите периметърни улици навътре в сградата до вътрешен площад, където пазарът продължава на открито. Главният портик на улица „Тосицас“ е по-изтъкнат. Пазарът се откроява със своите размери, оформление и местоположение и е сравним по размер с най-големите пазари в Солун: [[Стоа „Модиано“]] и [[Стоа „Саул“]].<ref name="Thessarchitecture"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Пазари на дребно в Гърция]] [[Категория:Паметници на културата в Солун]] 55oeeql0ha3dcycaqholgwm9lqtlkmy 0 808315 11464807 11400853 2022-07-20T11:25:05Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Чип и Дейл: Спасителен отряд | име_оригинал = Chip 'n Dale: Rescue Rangers | режисьори = Акива Шафър | продуценти = Дейвид Хоберман<br>Тод Лийбърман | сценаристи = Дан Грегър<br>Дъг Манд | базиран_на = [[Чип и Дейл: Спасителен отряд|по едноименния сериал]]<br>по героите, създадени от [[Дисни]]<ref>{{cite web|title=Chip 'N' Dale: Rescue Rangers|url=https://directories.wga.org/project/1223465/chip-n-dales-rescue-rangers|website=Writers Guild of America West|access-date=10 May 2022|date=6 December 2021}}</ref> | актьори = Джон Мълейни<br>Анди Самбърг<br>Уил Арнет<br>[[Ерик Бана]]<br>Кийгън Майкъл-Кий<br>[[Сет Роугън]]<br>[[Джей Кей Симънс]]<br>КиКи Лейн | музика = Браян Тейлър<ref name="Tyler">{{cite web |title=Brian Tyler to Score Disney+'s 'Chip 'n Dale: Rescue Rangers' Movie|url=https://filmmusicreporter.com/2021/07/25/brian-tyler-to-score-disneys-chip-n-dale-rescue-rangers-movie/|website=Film Music Reporter|access-date=26 July 2021}}</ref> | оператор = Лари Фонг | монтаж = Браян Скот Олдс | сценография = Стийв Скалад | костюми = Рахел Афилей | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Мандевил Филмс | разпространител = [[Дисни+]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>мистъри | премиера = 16 май 2022 г. {{small|([[Орландо]])}}<br>20 май 2022 г. {{small|([[Съединените щати]])}} | времетраене = 97 минути<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/chip-n-dale-rescue-rangers-2022-movie-reviews/|title=Chip 'N Dale: Rescue Rangers Review - Disney+ Reboot Shows Promise, Falls Short|first=Rachel|last=Labonte|work=ScreenRant|date=May 17, 2022|access-date=May 17, 2022}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | свързани_продукции = „[[Чип и Дейл: Спасителен отряд]]“ | уебсайт = https://disneyplusoriginals.disney.com/movie/chip-n-dale-rescue-rangers | код-IMDB = 3513500 }} '''„Чип и Дейл: Спасителен отряд“''' ({{lang|en|Chip 'n Dale: Rescue Rangers}}) е [[САЩ|американски]] игрално-[[анимационен филм]] от 2022 г., базиран на героите Чип и Дейл, и [[Чип и Дейл: Спасителен отряд|едноименния анимационен сериал]], излъчен през 1989 г. до 1990 г.<ref name="DisneyAnnouncement2020">{{cite web|url=https://collider.com/chip-n-dale-rescue-rangers-movie-cast-plot-disney-plus/|work=Collider|title=Disney Reveals the Cast and Delightful Premise for the New 'Chip 'n Dale: Rescue Rangers' Movie|author=Taylor, Drew|date=December 10, 2020|access-date=November 23, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.comingsoon.net/movies/trailers/1211708-chip-n-dale-rescue-rangers-trailer|title=Chip ‘n Dale: Rescue Rangers Trailer: Rescuing the World Takes a Pair|author=Dela Paz, Maddie|date=February 15, 2022|website=comingsoon.net}}</ref><ref name="Sequel_CBR">{{cite web|url=https://www.cbr.com/disney-plus-rescue-rangers-not-reboot/|work=Comic Book Resources|title=Disney+'s Rescue Rangers Reboot Isn't a Reboot After All|author=Shaunette, Morgan|date=November 12, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> Режисиран е от Акива Шафър, по сценарий на Дан Грегър и Дъг Манд, във филма участват Джон Мълейни, Анди Самбърг, Уил Арнет, [[Ерик Бана]], Кийгън Майкъл-Кий, [[Сет Роугън]], [[Джей Кей Симънс]] и КиКи Лейн. Това е копродукция между „[[Уолт Дисни Пикчърс]]“ и „Мандевил Филмс“. Премиерата на филма се състои в [[Орландо]] на 16 май 2022 г.,<ref>{{cite web |title=Advance Screening of Chip ‘n Dale: Rescue Rangers before it launches exclusively on Disney+! |url=https://d23.com/d23-event/advance-screening-of-chip-n-dale-rescue-rangers-before-it-launches-exclusively-on-disney/}}</ref> и е пуснат в [[Съединените щати]] на 20 май 2022 г., чрез стрийминг услугата „[[Дисни+]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://disneyplusoriginals.disney.com/movie/chip-n-dale-rescue-rangers}} * {{imdb title|3513500}} {{мъниче|филм|анимация}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Филми на Дисни]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] jnayy2q2fr2kfuf937fuz0z4757wcgu 0 808801 11464346 11438984 2022-07-20T06:23:18Z Ултра Хана 249242 /* „Островът на Фантазиите“ в България */ wikitext text/x-wiki '''Островът на фантазиите''' (на английски: '''Fantasy Island''') е американски фантастичен телевизионен сериал, създаден от Елизабет Крафт и Сара Фейн за Фокс. Той е продължение и запазва последователността с оригиналния сериал от 1977 г. Премиерата на сериала е на 10 август 2021 г., като два дни преди това е излъчен специалният предварителен епизод "Добре дошли в новия Остров на фантазията". През ноември 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон, а на 23 декември 2021 г. е излъчен специален празничен епизод.<ref name="SpecialPostpone">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/fantasy-island-holiday-special-premiere-date-change-nfl-games-fox-1234898898/|title='Fantasy Island' Holiday Special Pushed To Make Room For Postponed NFL Games On Fox|last=|first=|език=en|website=|date=|access-date=}}</ref> Премиерата на втория сезон е насрочена за есента на 2022 г..<ref>{{Cite web|url=https://tvline.com/2022/05/16/fantasy-island-season-2-rescheduled-fall-2022-fox/|title=''Fantasy Island'' Delayed: Season 2 Bumped From Summer to Fall at Fox|work=TVLine|last=|first=|език=en|website=|date=|access-date=}}</ref> == Актьорски състав и герои == === Главни роли === * Розелин Санчес - Елена Рорк, внучка на г-н Рорк от оригиналния сериал * Киана Барнс - Руби Акуда === Поддържащи роли === * Джон Габриел Родригес - Хавиер * Алекса Мансур - Неизвестна роля (втори сезон) === Гости === * Белами Йонг - Кристин Колинс (първи сезон) * Одет Анабъл - Дафне (първи сезон) * Дейв Анабъл - Зев (първи сезон) * Дафне Зунига - Марго (първи сезон) * Джоузи Бисет - Камил (първи сезон) * Лора Лейтън - Нети (първи сезон) * Лесли Джордан - Джаспър (първи сезон) == Производство == === Разработка === На 15 декември 2020 г. е обявено, че Фокс са поръчали съвременна адаптация на "Островът на фантазиите", създадена от Елизабет Крафт и Сара Фейн. На 8 септември 2021 г. е съобщено, че се водят преговори за втори сезон. На 4 ноември 2021 г. Фокс подновява сериала за втори сезон. === Кастинг === На 21 април 2021 г. Киара Барнс получава главна роля, а Джон Габриел Родригес - поддържаща. На 27 април 2021 г. към актьорския състав е добавена Розелин Санчес в ролята на Елена Рорк. На 5 май 2021 г. е обявено, че Белами Йънг ще се появи като гост в сериала. На 3 юни 2021 г. е обявено, че Дейв и Одет Анабъл ще гостуват в сериала. На 16 юли 2021 г. е обявено, че звездите от "Мелроуз Плейс" Лора Лейтън, Джоузи Бисет и Дафне Зунига ще направят специални гостувания в сериала. На 22 ноември 2021 г. е съобщено, че Родригес е повишен в редовен член на сериала за втория сезон. На 25 април 2022 г. е съобщено, че Алекса Мансур е включена в поддържаща роля. === Снимачен процес === Сериалът е сниман в Пуерто Рико. == Издание == Премиерата на "Островът на фантазиите" по Фокс е на 10 август 2021 г. На 27 май 2021 г. Фокс пуска първия официален трейлър на сериала. На 8 август 2021 г., два дни преди премиерата, е излъчен специален епизод зад кулисите, озаглавен "Добре дошли в новия Остров на фантазията". При подновяването на втория сезон е обявен и двучасов специален празничен епизод, озаглавен "Добре дошли в снежния глобус". Той е излъчен на 23 декември 2021 г. Премиерата на втория сезон е насрочена за есента на 2022 г. == Мнения == === На критиците === Уебсайтът за рецензии Развалени Домати съобщава за 67% одобрение и средна оценка от 6,6/10 въз основа на 12 рецензии на критици. Единодушното мнение на критиците на сайта гласи: "Не е достатъчно добър, но ще се хареса на зрителите търсещи красива гледка и малко мистерия." Метакритик, който използва среднопретеглена стойност, присъжда оценка 62 от 100 въз основа на 8 критици, което означава "като цяло благоприятни отзиви". == „Островът на Фантазиите“ в България == Започва на 4 април 2022 г. по [[Фокс Лайф]] с разписание два нови епизода всеки делник от 21:00 и свършва на 2 май. На 18 август започва повторение. Дублажът е на Доли Медия Студио. Ролите се озвучават от [[Татяна Захова]], [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]], [[Стефани Рачева]], [[Илиян Пенев]] и [[Камен Асенов]]. Преводът е на Дина Колева. Режисьор на дублажа е Антонина Иванова. == Източници == <references /> [[Категория:Сериали]] 4n6kdzy2b9k09cbvpa4dg31k4el1pjq 0 809174 11464328 11463217 2022-07-20T04:39:17Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{личност|офицер}}'''Стефан Кондостефан'''<ref>Името се среща и като '''Контостефан'''</ref> ({{lang|el|Στέφανος Κοντοστέφανος}}) е византийски аристократ и флотски офицер от времето на император Алексий I Комнин, брат на византийския [[велик дука]] [[Исак Кондостефан]].{{sfn|Skoulatos|1980|loc=no.52 Étienne Kontostéphanos|p=78}} Сведенията за живота и военната кариера на Стефан Кондостефан са изключително оскъдни. За първи път за него се споменава през 1094 г., когато той е посочен сред присъстващите на влахернския синод, осъдил в ерес епископ [[Лъв Халкедонски]]. В регистрите на събитието Стефан е споменат с титлата ''протонивилисим'' веднага след брат си Исак.{{sfnm|Gautier|1971|1p=244|Skoulatos|1980|2loc=no.52 Étienne Kontostéphanos|2p=78}} Предполага се, че известно време Стефан Кондостефан, подобно на брат си, е заемал офицерски чин във флота по време на войната срещу норманите от 1107 – 1108 г., но офицерският му ранг остава неизвестен. В своята ''Алексиада'' Анна Комнина споменава, че по това време Стефан Кондостефан е заедно с брат си Исак, който е натоварен с охраната на Пролива на лангобардите, опитвайки се да предотврати дебаркирането на норманите на Боемунд в Илирк.<ref name ="AlexiadXII">''The Alexiad'', Book 12, VIII 3 ({{harvnb|Dawes|1928|p=317}})</ref><ref name ="AlexiadXIII">''The Alexiad'', Book 13, VII ({{harvnb|Dawes|1928|pp=339 – 40}})</ref>{{sfn|Skoulatos|1980|loc=no.52 Étienne Kontostéphanos| p=78}} В едно писмо до император [[Алексий I Комнин]] от 1108 г. флотският командир [[Ландулф]] обвинява Стефан, брат му Исак и колегата им [[Александър Евфорвин]], че проявяват небрежност при проследяването на пътя на норманските конвои, с което са неглежирали защитата на Проливиа на лангобардите.<ref name ="AlexiadXIII"/>{{sfnm|Gautier|1971|1p=244|Skoulatos|1980|2loc=no.52 Étienne Kontostéphanos|2p=78}} Това е и единственото споменаване на Стефан Кондостефан във връзка с военните действия на империята срещу норманите.{{sfn|Gautier|1971|p=244}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == *{{citation|editor-last=Dawes|editor-first=Elizabeth A.|title=The Alexiad|location=London|publisher=Routledge & Kegan Paul|year=1928|url=http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html | in = en}} * {{citation| first= Paul | last = Gautier | url =http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445?q=Constantin%20Choirosphaktès | title= Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique| journal= Revue des études byzantines| volume =vol. 29 | year =1971 | pp =213 – 284 |lang = fr}} * {{citation | last = Skoulatos | first =Basile | year =1980 | title =Les personnages byzantins de l'Alexiade. Analyse prosopographique et synthèse| url= https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa|lang = fr | place = Louvain-la-Neuve | publisher =Nauwelaerts}} [[Категория:Византийци]] [[Категория:Кондостефани]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] 6zrdte3qirs7bq0rw65a8x8s72h4f0h 0 809332 11464630 11455757 2022-07-20T11:10:04Z Biso 714 +вече с наша снимка wikitext text/x-wiki {{друго значение||другият футболист със същото име|Франса (футболист, р. 1976 г.)}} {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Франса | снимка = Carlos Henrique França.jpg | цяло име = Карлос Енрике Франса Фрейрес | дата на раждане = {{роден|9|2|1995|1|1}} | град на раждане = [[Бразилия (град)|Бразилия]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 173 см | пост = [[Нападател (футбол)#Крило|Дясно крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = | юношески отбори = | години = 2016 – 2018<br>2018<br>2018 – 2022<br>2019<br>2020 – 2021<br>2021<br>2021<br>2021<br>2022<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Комерсиал ФК|Комерсиал]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Крузейро де Порто Алегре РС|Крузейро РС]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Сианорте ФК|Сианорте]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Америка Минейро]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Мирасол ФК|Мирасол]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[ЕК Сао Жозе|Сао Жозе]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Санта Круш Футебол Клубе|Санта Круш]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[СЕР Кашиас|Кашиас]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[СЕР Кашиас|Кашиас]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Бразил де Пелотас]]*<br>{{флагче|България}} [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]] | мачове = 11<br>8<br>17<br>26<br>17<br>11<br>9<br>5<br>11<br>7<br>2 | голове = (0)<br>(1)<br>(1)<br>(3)<br>(3)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(0)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 16 юли 2022 г | наем = да }} '''Карлос Енрике Франса Фрейрес''' ({{lang|pt|Carlos Henrique França Freires}}), или просто '''Франса''' ({{lang|pt|França}}), е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)#Крило|дясно крило]]. Състезател на [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив (София)]].<ref>[https://topsport.bg/lokomotiv-sofia/karlos-fransa-podpisa-za-dva-sezona-s-loko-sofiya.html Карлос Франса подписа за два сезона с Локо (София)]</ref> == Кариера == На 6 юни 2022 г. Франса е обявен за ново попълнение на [[София|софийския]] [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив]]. Дебютира на 10 юли при загубата с 0:1 като домакин на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/carlos-henrique-franca-freires/439604/ Профил на Франса] в сайта soccerway.com {{Шаблон:ПФК Локомотив (София) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Франса, Карлос}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Родени през 1995 година]] o5lq7qazf6k8esdz1wp60deeufygjti 1 809546 11464222 11455644 2022-07-19T22:22:46Z Rebelheartous 22483 /* Въпрос? */ wikitext text/x-wiki == Чуждестранни изпълнители на Пайнер == Освен Йоргос Ясемис, който сега действа като част от изпълнителите, записали се за Пайнер Мюзик. В този списък с певци и оркестъри трябва да се сложат имената на всички чуждестранни изпълнители, които също са работили за Пайнер Мюзик. Ако не искаме да има чуждестранна дискриминация от наша страна, само защото в списъка с изпълнителите не е бил добавен списък с чуждестранни изпълнители, работили за тази музикална компания през годините. Аз, Асен Манев, създадох това мое изказване. Благодаря Ви за вниманието! [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] ([[Потребител беседа:Асен Манев|беседа]]) 14:03, 11 юни 2022 (UTC) : [[Картинка:Echo thanks.svg|20п]] Благодаря Ви за направените забележки. Не забравяйте, че [[Уикипедия:Кой създава Уикипедия|Уикипедия се създава от хора като Вас]], така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебайте]] и сам(а) да поправяте възможни неточности или да допълвате информация. Единствено помнете, че е силно желателно всяка информация в енциклопедията да бъде [[Уикипедия:Цитиране на източници|подкрепена с източници]], желателно [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]], което позволява на читателите сами да [[Уикипедия:Възможност за проверка|направят проверка]]. Ако имате нужда от помощ при редактирането, не се колебайте да питате на [[Уикипедия:Разговори]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 11 юни 2022 (UTC) == Въпрос? == Защо примата на старата градска песен Мария Петрова е премахната от списъка с изпълнителите на Пайнер? Тя да не би да е решила да напусне Пайнер или какво? Защо никой не обяснява какво става също и с Елена Велевска, с Ави Бенеди, с какъвто и да е изпълнител чието име не е добавено в списъка, както с настоящите, така и с тези които вече напуснаха тази музикална компания. Ама хора, въобще не оставяйте нещата така. Иначе какво ще разберат почитателите на Уикипедия ако кажат: Ами щом са премахнали тоз изпълнител от списъка с изпълнителите на Пайнер, тогава защо не са проверили и съобщили това нещо от коя до коя година тоз изпълнител работи за Пайнер. Спрете с вашите игноранщини, моля ви се. [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] ([[Потребител беседа:Асен Манев|беседа]]) 09:49, 18 юли 2022 (UTC) : {{ping|Асен Манев|p=}}, по-горе ви подканих да нанесете нужните корекции, ако смятате, че има нужда от такива. Това, разбира се, трябва да бъде подкрепено и от източници. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:22, 19 юли 2022 (UTC) f9som0lzmsp51a5mq4hase9vsgtghxb 0 810259 11464273 11445426 2022-07-20T01:26:22Z Pacetoo 46547 /* Приятелски срещи */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[Реал Мадрид]] | сезон = [[Примера дивисион 2022/23|2022/23]] | президент = [[Флорентино Перес]] | треньор = [[Карло Анчелоти]] | треньор2 = | стадион = [[Сантяго Бернабеу (стадион)|Сантяго Бернабеу]] | първенство = [[Примера дивисион]] | първенство резултат = '' '' | купа1 = [[Шампионска лига 2021/22|Шампионска лига]] | купа1 резултат = ''Групова фаза'' | купа2 = [[Купа на краля през сезон 2021/22|Купа на Испания]] | купа2 резултат = ''1/16 финал'' | купа3 = [[Суперкупа на Испания]] | купа3 резултат = '' '' | купа4 = [[Суперкупа на УЕФА]] | купа4 резултат = '' '' | купа5 = | купа5 резултат = | първенство голмайстор = | сезон голмайстор = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | средна посещаемост = |pattern_name1 = Home |pattern_la1 = _realmadrid2223H |pattern_b1 = _realmadrid2223H |pattern_ra1 = _realmadrid2223H |pattern_sh1 = _realmadrid2223H |pattern_so1 = _realmadrid2223Hl |leftarm1 = FFFFFF |body1 = FFFFFF |rightarm1 = FFFFFF |shorts1 = FFFFFF |socks1 = FFFFFF |pattern_name2 = Away |pattern_la2 = _realmadrid2223A |pattern_b2 = _realmadrid2223A |pattern_ra2 = _realmadrid2223A |pattern_sh2 = _realmadrid2223A |pattern_so2 = _realmadrid2223A |leftarm2 = 28315C |body2 = 28315C |rightarm2 = 28315C |shorts2 = 28315C |socks2 = 28315C |pattern_la3 = |pattern_b3 = |pattern_ra3 = |pattern_sh3 = |pattern_so3 = |leftarm3 = |body3 = |rightarm3 = |shorts3 = |socks3 = | предишен сезон = [[Реал Мадрид КФ през сезон 2021/22|2021/22]] | следващ сезон = [[Реал Мадрид КФ през сезон 2023/24|2023/24]] }} '''Сезон 2022/23''' е 119-ият сезон в историята на [[Реал Мадрид]] и 92-ият пореден сезон в [[Примера дивисион]]. Той обхваща периода от [[1 юли]] [[2022]] г. до [[30 юни]] [[2023]] г. Отборът ще се състезава за рекордната 36-а титла в [[Испания]], 15 титла в [[Шампионска лига|Шампионската лига]], който сезон е 26-ти пореден в този му формат. Реал Мадрид също така ще започне надпреварата и за [[Купа на Испания|Купата на Испания]] от 1/16 финалите, когато стартират участието си и всички останали отбори от [[Примера дивисион]]. == Преглед на сезона == {| class="wikitable" |- ! Турнир !! Стартиране !! Класиране !! Първи мач !! Последен мач |- |- style="background: | [[Примера дивисион]] || — || || септември 2022 || май 2023 |- |- style="background: | [[Купа на краля (футбол)|Купата на Испания]] || 1/16 финали || || 2022 || |- |- style="background: | [[Шампионска лига 2022/23|Шампионска лига]] || [[Групова фаза на Шампионската лига 2022/23|Групова фаза]] || || септември 2022 || 2023 |- |} == Класиране == {{Шаблон:Примера дивисион 2022/23 (класиране)}} == Настоящ състав == {{Реал Мадрид (настоящ състав)}} == Примера дивисион == Общият брой кръгове през сезона са 38. === Първи полусезон === * Включва мачове в периода от [[септември]] [[2022]] г. до [[януари]] [[2023]] г. {{footballbox collapsible |дата = [[септември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''01'''<br> кръг |отбор1 = [[Реал Мадрид]] |резултат = |подробности = [ Доклад]<ref>[http://www.soccerway.com Soccerway]</ref> |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = '''Стадион Алфредо Ди Стефано''' |място = [[Мадрид]], [[Испания]] |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[септември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''02'''<br> кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[септември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''03'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[септември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''04'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[октомври]] [[2022]] г. |час = |етап = '''05'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[октомври]] [[2022]] г. |час = |етап = '''06'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[октомври]] [[2022]] г. |час = |етап = '''07'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''08'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''09'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''10'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''11'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''12'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''13'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''14'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''15'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = |етап = '''16'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[януари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''17'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[януари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''18'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[януари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''19'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} === Втори полусезон === * Включва мачове в периода от [[януари]] [[2023]] г. до [[май]] [[2023]] г. {{footballbox collapsible |дата = [[януари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''20'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[януари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''21'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[февруари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''22'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[февруари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''23'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[февруари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''24'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[февруари]] [[2023]] г. |час = |етап = '''25'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[март]] [[2023]] г. |час = |етап = '''26'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[март]] [[2023]] г. |час = |етап = '''27'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[март]] [[2023]] г. |час = |етап = '''28'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[март]] [[2023]] г. |час = |етап = '''29'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[април]] [[2023]] г. |час = |етап = '''30'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[април]] [[2023]] г. |час = |етап = '''31'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[април]] [[2023]] г. |час = |етап = '''32'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[април]] [[2023]] г. |час = |етап = '''33'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[април]] [[2023]] г. |час = |етап = '''34'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[май]] [[2023]] г. |час = |етап = '''35'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[май]] [[2023]] г. |час = |етап = '''36'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[май]] [[2023]] г. |час = |етап = '''37'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[май]] [[2023]] г. |час = |етап = '''38'''<br>кръг |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{легенда|#CCFFCC|победа|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFFFCC|равенство|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFCCCC|загуба|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#DCDCDC|отложен|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFD700|шампион|рамка=1px solid #AAAAAA}} == Шампионска Лига == {{основна|Шампионска лига 2022/23}} === Групова фаза === * Включва мачове в периода от [[септември]] [[2022]] г. до [[декември]] [[2022]] г. {{основна|Групова фаза на Шампионската лига 2021/22}} {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- |+Група – |- ! style="width:175px;"|Отбор !width="20"|{{Abbr| Мачове}} !width="20"|{{Abbr| Победи}} !width="20"|{{Abbr| Равни}} !width="20"|{{Abbr| Загуби}} !width="20"|{{Abbr| ВК | Вкарани голове}} !width="20"|{{Abbr| ПГ | Получени голове}} !width="25"|{{Abbr| Г/Р | Голова разлика}} !width="20"|{{Abbr| Точки}} |- |- style="background:#cfc;" |align=left| {{флаг|Испания}} [[Реал Мадрид]] |0||0||0||0||0||0||+0||'''0''' |- |- style="background:#cfc;" |align=left|Отбор 2 |0||0||0||0||0||0||+0||'''0''' |- |align=left|Отбор 3 |0||0||0||0||0||0||+0||'''0''' |- |align=left|Отбор 4 |0||0||0||0||0||0||+0||'''0''' |- |} * <small>Последна промяна: [[2021]]</small> {{footballbox collapsible |дата = [[септември]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''01.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[октомври]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''02.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[октомври]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''03.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''04.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[ноември]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''05.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[декември]] [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''06.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{легенда|#CCFFCC|победа|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFFFCC|равенство|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFCCCC|загуба|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#DCDCDC|отложен|рамка=1px solid #AAAAAA}} === Осминафинал === * Жребият ще се тегли през [[декември]] [[2022]] година. Първият мач ще е през [[февруари]] [[2023]], а реваншът през [[март]] [[2023]] {{основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2021/22}} {{footballbox collapsible |дата = [[февруари]] [[2023]] г. |час = 22:00 |етап = '''01.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[март]] [[2023]] г. |час = 22:00 |етап = '''02.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = {{abbr|( '''0 – 0 agg''')|Общ резултат}} [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} == Купа на Испания == [[Реал Мадрид]] ще започне надпреварата за [[Купа на краля (футбол)|Купата на Краля]] през сезон 2022/23 от 1/16 финалите. === 1/16 финали === {{footballbox collapsible |дата = [[2022]] г. |час = |етап = '''01.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[2022]] г. |час = |етап = '''02.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = {{abbr|( '''0 – 0 agg''')|Общ резултат}} [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} === 1/8 финали === {{footballbox collapsible |дата = [[2022]] г. |час = |етап = '''01.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[2022]] г. |час = |етап = '''02.''' |отбор1 = |резултат = |подробности = {{abbr|( '''0 – 0 agg''')|Общ резултат}} [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} == Суперкупа на Европа == Финала ще се проведе на 10 август 2022 г. {{footballbox collapsible |дата = [[10 август]], [[2022]] г. |час = 22:00 |етап = '''Финал''' |отбор1 = [[Реал Мадрид]] {{Флагче|Испания}} |резултат = |подробности = [https://int.soccerway.com/matches/2022/08/10/europe/uefa-super-cup/real-madrid-club-de-futbol/eintracht-frankfurt/3791447/ Доклад] |отбор2 = {{Флагче|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Олимпийски стадион (Хелзинки)|Олимпийски стадион]] |място = [[Хелзинки]], [[Финландия]] |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} == Суперкупа на Испания == Нов формат на турнира от 2023 година, в които се състезават 4 отбора. {{footballbox collapsible |дата = [[11 януари]], [[2023]] г. |час = |етап = '''1/2 финал''' |отбор1 = [[Реал Мадрид]] |резултат = |подробности = [https://int.soccerway.com/matches/2023/01/11/spain/super-cup/real-madrid-club-de-futbol/valencia-club-de-futbol/3799431/ Доклад] |отбор2 = [[Валенсия КФ|Валенсия]] |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} == Световно клубно първенство == Реал Мадрид стартира участието си в турнира от 1/2 финалите, а мачовете се играят през декември 2022 г. {{основна|Световно клубно първенство по футбол 2022}} === Полуфинал === {{footballbox collapsible |дата = [[]] [[2022]] г. |час = |етап = |отбор1 = [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] {{Флагче|Испания}} |резултат = |подробности = [ Доклад] |отбор2 = |голове1 = |голове2 = |стадион = |място = |зрители = |съдия = |странични съдии = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} == Приятелски срещи == {{footballbox collapsible |дата = [[24 юли]] [[2022]] г. |час = 06:00 |етап = '''01.''' |отбор1 = [[Реал Мадрид]] {{флагче|Испания}} |резултат = |подробности = [https://int.soccerway.com/matches/2022/07/24/world/club-friendlies/futbol-club-barcelona/real-madrid-club-de-futbol/3797658/ Доклад] |отбор2 = {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] |голове1 = |голове2 = |стадион = стадион Allegiant |място = [[Лас Вегас]], [[САЩ]] |зрители = |съдия = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[27 юли]] [[2022]] г. |час = 05:30 |етап = '''02.''' |отбор1 = [[Реал Мадрид]] {{флагче|Испания}} |резултат = |подробности = [https://int.soccerway.com/matches/2022/07/27/world/club-friendlies/real-madrid-club-de-futbol/club-de-futbol-america/3848692/ Доклад] |отбор2 = {{флагче|Мексико}} [[Клуб Америка]] |голове1 = |голове2 = |стадион = Оракъл Парк |място = [[Сан Франциско]], [[САЩ]] |зрители = |съдия = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{footballbox collapsible |дата = [[31 юли]] [[2022]] г. |час = 05:00 |етап = '''03.''' |отбор1 = [[Реал Мадрид]] {{флагче|Испания}} |резултат = |подробности = [https://int.soccerway.com/matches/2022/07/31/world/club-friendlies/real-madrid-club-de-futbol/juventus-fc/3796541/ Доклад] |отбор2 = {{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Роуз Боул]] |място = [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] |зрители = |съдия = |играч на мача = |дузпи1 = |резултат след дузпи = |дузпи2 = |ширина = |П/Р/З = |фон = }} {{легенда|#CCFFCC|победа|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFFFCC|равенство|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#FFCCCC|загуба|рамка=1px solid #AAAAAA}} {{легенда|#DCDCDC|отложен|рамка=1px solid #AAAAAA}} == Статистика == * Включва статистика на голмайсторите и асистенциите през настоящия сезон във всички турнири. === Голмайстори === {| class="wikitable" style="text-align:; font-size:90%; width:60%;" |- ! style="width:2px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| № ! style="width:10px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Име на играча ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Примера дивисион|Първенство]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Шампионска Лига]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Купа на краля (футбол)|Купа на Испания]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Други ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Общо |- | '''01.''' | {{флаг|Франция}} [[Карим Бензема]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''02.''' | {{флаг|Бразилия}} [[Винисиус Жуниор]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''03.''' | {{флаг|Белгия}} [[Еден Азар]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''04.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''05.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''06.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''07.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''08.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''09.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''10.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''11.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''12.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''13.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''14.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''15.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- ! colspan="11" style="background:#ccc; text-align:center;"| Обща статистика |- ! № ! Всички играчи ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| '''0''' |- |} <small>Последна промяна : '''28 май 2022 г.'''</small> * ¹<small>Други турнири включват [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small> === Хеттрик === {| class="wikitable" style="text-align:; font-size:90%; width:60%;" |- ! style="width:2px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| № ! style="width:10px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Име на играча ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Примера дивисион|Първенство]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Шампионска Лига]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Купа на краля (футбол)|Купа на Испания]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Други ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Общо |- | '''01.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''02.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''03.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- ! colspan="11" style="background:#ccc; text-align:center;"| Обща статистика |- ! № ! Всички играчи ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| '''0''' |- |} * ¹<small>Други турнири включват [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small> * <small>Последна промяна : '''28 май 2022 г.'''</small> === Асистенции === {| class="wikitable" style="text-align:; font-size:90%; width:60%;" |- ! style="width:2px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| № ! style="width:10px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Име на играча ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Примера дивисион|Първенство]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Шампионска Лига]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| [[Купа на краля (футбол)|Купа на Испания]] ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Други ! style="width:3px;" style="background:#B0C4DE; color:black; text-align:center;"| Общо |- | '''01.''' | {{флаг|Франция}} [[Карим Бензема]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''02.''' | {{флаг|Бразилия}} [[Винисиус Жуниор]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''03.''' | {{флаг|Белгия}} [[Еден Азар]] | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''04.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''05.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''06.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''07.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''08.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''09.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''10.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''11.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''12.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''13.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''14.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''15.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''16.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''17.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''18.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''19.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- | '''20.''' | | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| 0 | align=center| '''0''' |- ! colspan="11" style="background:#ccc; text-align:center;"| Обща статистика |- ! № ! Всички играчи ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| 0 ! align=center| '''0''' |- |} <small>Последна промяна : '''28 май 2022 г.'''</small> * ¹<small>Други турнири включват [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small> == Източници == {{reflist|2}} == Външни препратки == * [http://www.realmadrid.com Официален сайт на клуба] == Бележки == <small>* Всички срещи са в българско часово време</small> {{Реал Мадрид (сезони)}} {{Примера дивисион}} [[Категория:Реал Мадрид сезони]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2022/23]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] a67pkj6o0t5yx80naobxacv92kmndot 0 810447 11464416 11431469 2022-07-20T08:05:46Z 37.63.18.157 wikitext text/x-wiki {{Фестивал | категория = music | картинка = Централната естрада.jpg | обяснение = Централната естрада | място = {{флагче+|[[Копривщица]]|България}} | години = ежегодно през юли-август (от 2021 г.) | жанр = [[Българска музика]] | организатор = Фондация Master Of Art<br>[[Копривщица (община)|Община Копривщица]]<br>[[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]]<br>[[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]]<br>[[Александрина Пендачанска]], [[Хилда Казасян]], [[Найо Тицин]] | сайт = [https://masterofartfilmfestival.com/bg/ Официален уеб сайт] }} '''Мастер ъф арт''' ({{lang|en}}: Master Of Art) е летен фестивал за музика, поезия, кино и други сценични изкуства, провеждащ се в град [[Копривщица]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://koprivshtitsa-bg.com/download/Фестивал-на-изкуствата-Копривщица-2022-представяне_ПР.pdf | заглавие = Фестивал на изкуствата Копривщица| достъп_дата = 25 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Фестивалът, чиито организатори имат намерение да бъде превърнат в ежегоден се провежда в рамките на [[летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], които също са ежегодни. Традиционното място за провеждане на подобни изяви в град Копривщица се явява лятната сцена в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]] и Мастер ъф арт не прави изключение от това правило.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Въпреки неблагоприятните климатични условия и [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19]] в петте фестивални дни събитието през 2021 г. е посетено от 10 000 любители на българското сценично изкуство. Показваните творчески изяви могат да бъдат наблюдавани от около 1 500 души едновременно, събрани край лятната сцена на фестивала. Филмовите представления стават в театралната и кинозала на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], разполагащо с 180 седящи места.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref>В представената „Вечер на мюзикъла“, са включени концерт-спектакъл на [[Люси Дяковска]] и Плевенската филхармония под диригентството на [[Левон Манукян]]. Концертът включва най-доброто от известните [[Бродуей]]ски мюзикъли – [[Коса (филм)|по филма Коса]] на [[Милош Форман]], [[Кабаре (филм)|по „Кабаре“]], „[[Котките]]“ с музика от [[Андрю Лойд Уебър]], „[[Цар лъв|Цар Лъв]]“, [[Мулен Руж (филм, 2001)|по „Мулен руж“]], и „[[Уестсайдска история]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/download/Фестивал-на-изкуствата-Копривщица-представяне_програма.pdf | заглавие = Фестивал на изкуствата Копривщица| достъп_дата = 25 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021 | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В програмата през 2022 г. са включени концерти на изпълнителите [[Белослава]] [[Стефан Вълдобрев]] и „Обичайните заподозрени“, [[Теодосий Спасов]] и [[Борислав Йотов|Борислав Йоцов]], [[Веско Ешкенази]], българските джаз музиканти [[Христо Йоцов]], [[Живко Петров]], [[Димитър Карамфилов]] и [[Михаил Йосифов (музикант)|Михаил Йосифов]], със специалното участие на [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]], Теодосий Спасов и група [[Акага]]. В три от вечерите на сцената ще вземе учатие и пълният състав на Плевенската филхармония. Театрални спектакли ще представят артистите [[Снежина Петрова]] и [[Александра Сърчаджиева]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Амбицията на организаторите е фестивалът на изкуствата „Мастер ъф арт“ в Копривщица да се развива и в следващите години, да се обогатява с още концерти. Да има театрални постановки, артистични пленери, художествени изложби, майсторски класове, литературни четения и съпътстващи събития с българско и международно участие.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Географското разположение, историческата памет и природните особености на град Копривщица, съчетани с привлекателна културна традиция и програма поднесена от артисти, музиканти и изпълнители от световна класа могат да носят успех на начинанието. Фестивалът предполага възможността да бъде привлечена публика от всички възможни възрастови групи и вкусове, както от България, така и от други страни. Този културен проект е с предназначение да съживи за пореден път артистичния дух в културния календар на града и региона. Той би могъл да се превърне в културно събитие от обществено значение и за цялата страна.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Източници == <references /> {{Портал|Култура|Музика|България}} [[Категория:Фестивали в България]] [[Категория:Фестивали в Копривщица]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] o4r0cb5zilwh0fl19ozybqkfmcb2cpm 11464420 11464416 2022-07-20T08:06:43Z 37.63.18.157 wikitext text/x-wiki {{Фестивал | категория = music | картинка = Централната естрада.jpg | обяснение = Централната естрада | място = {{флагче+|[[Копривщица]]|България}} | години = ежегодно през юли-август (от 2021 г.) | жанр = [[Българска музика]] | организатор = Фондация Master Of Art<br>[[Копривщица (община)|Община Копривщица]]<br>[[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]]<br>[[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]]<br>[[Александрина Пендачанска]], [[Хилда Казасян]], [[Найо Тицин]] | сайт = [https://masterofartfilmfestival.com/bg/ Официален уеб сайт] }} '''Мастер ъф арт''' ({{lang|en}}: Master Of Art) е летен фестивал за музика, поезия, кино и други сценични изкуства, провеждащ се в град [[Копривщица]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://koprivshtitsa-bg.com/download/Фестивал-на-изкуствата-Копривщица-2022-представяне_ПР.pdf | заглавие = Фестивал на изкуствата Копривщица| достъп_дата = 25 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Фестивалът, чиито организатори имат намерение да бъде превърнат в ежегоден се провежда в рамките на [[летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], които също са ежегодни. Традиционното място за провеждане на подобни изяви в град Копривщица се явява лятната сцена в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]] и Мастер ъф арт не прави изключение от това правило.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Въпреки неблагоприятните климатични условия и [[Коронавирусна пандемия|пандемията от COVID-19]] в петте фестивални дни събитието през 2021 г. е посетено от 10 000 любители на българското сценично изкуство. Показваните творчески изяви могат да бъдат наблюдавани от около 1 500 души едновременно, събрани край лятната сцена на фестивала. Филмовите представления стават в театралната и кинозала на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], разполагащо с 180 седящи места.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref>В представената „Вечер на мюзикъла“, са включени концерт-спектакъл на [[Люси Дяковска]] и Плевенската филхармония под диригентството на [[Левон Манукян]]. Концертът включва най-доброто от известните [[Бродуей]]ски мюзикъли – [[Коса (филм)|по филма Коса]] на [[Милош Форман]], [[Кабаре (филм)|по „Кабаре“]], „[[Котките]]“ с музика от [[Андрю Лойд Уебър]], „[[Цар лъв|Цар Лъв]]“, [[Мулен Руж (филм, 2001)|по „Мулен руж“]], и „[[Уестсайдска история]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/download/Фестивал-на-изкуствата-Копривщица-представяне_програма.pdf | заглавие = Фестивал на изкуствата Копривщица| достъп_дата = 25 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021 | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В програмата през 2022 г. са включени концерти на изпълнителите [[Белослава]], [[Стефан Вълдобрев]] и „Обичайните заподозрени“, [[Теодосий Спасов]] и [[Борислав Йотов|Борислав Йоцов]], [[Веско Ешкенази]], българските джаз музиканти [[Христо Йоцов]], [[Живко Петров]], [[Димитър Карамфилов]] и [[Михаил Йосифов (музикант)|Михаил Йосифов]], със специалното участие на [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]], Теодосий Спасов и група [[Акага]]. В три от вечерите на сцената ще вземе учатие и пълният състав на Плевенската филхармония. Театрални спектакли ще представят артистите [[Снежина Петрова]] и [[Александра Сърчаджиева]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Амбицията на организаторите е фестивалът на изкуствата „Мастер ъф арт“ в Копривщица да се развива и в следващите години, да се обогатява с още концерти. Да има театрални постановки, артистични пленери, художествени изложби, майсторски класове, литературни четения и съпътстващи събития с българско и международно участие.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> Географското разположение, историческата памет и природните особености на град Копривщица, съчетани с привлекателна културна традиция и програма поднесена от артисти, музиканти и изпълнители от световна класа могат да носят успех на начинанието. Фестивалът предполага възможността да бъде привлечена публика от всички възможни възрастови групи и вкусове, както от България, така и от други страни. Този културен проект е с предназначение да съживи за пореден път артистичния дух в културния календар на града и региона. Той би могъл да се превърне в културно събитие от обществено значение и за цялата страна.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Източници == <references /> {{Портал|Култура|Музика|България}} [[Категория:Фестивали в България]] [[Категория:Фестивали в Копривщица]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] 2trpu58fyl40fayllus6dpp6w0tv5yx 0 810528 11464173 11432522 2022-07-19T21:43:38Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Хар Ус]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Хар Ус]] ee4smdsoxaslzrpy1isgqctz0fjs6u2 0 810529 11464174 11432526 2022-07-19T21:43:48Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Хар (езеро)]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Хар (езеро)]] ndwdcj2jn22inbkesfll50q6tlkpi5g 0 810530 11464144 11432529 2022-07-19T21:39:28Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Дурген]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Дурген]] 1q2y0tzll9mcugpi524m0iedgfyfql4 0 810717 11464700 11436377 2022-07-20T11:18:58Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Патешки истории: Съкровището на изгубената лампа | име_оригинал = DuckTales the Movie: Treasure of the Lost Lamp | режисьори = Боб Хаткок | продуценти = Боб Хаткок<br>Жан-Пиер Куенет | сценаристи = Алън Бърнет | базиран_на = „[[Патешки истории]]“<br>от Джим Мейгън | актьори = [[Алън Янг]]<br>Терънс Макгавърн<br>[[Ръси Тейлър]]<br>Ричард Либертини<br>[[Кристофър Лойд]]<br>[[Джун Форей]]<br>[[Чък Маккан]]<br>Джоан Гърбър<br>Рип Тейлър | музика = Дейвид Нюман | монтаж = Чарлс Кинг | сценография = Скип Морган | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>Disney MovieToons<ref name="wp90" /><br>Walt Disney Animation France<ref name="wp90" /> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Пикчърс Дистрибюшън]]<ref name=afi/> | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]] | премиера = 3 август 1990 г. | времетраене = 74 минути<ref name=afi/> | страна = {{USA}}<ref name=afi/><ref>{{cite web |title=Duck Tales: The Movie (1990) |url=https://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b7a85df5c |website=British Film Institute |access-date=July 9, 2020 |language=en}}</ref> | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 20 млн. долара<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/MovieDetails/58484 |title=DuckTales The Movie: Treasure Of The Lost Lamp (1990) |publisher=AFI |access-date=April 26, 2020}}</ref> | приходи = 18.1 млн. долара<ref>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=ducktalesthemovie.htm |title=DuckTales: The Movie (1990) |publisher=Box Office Mojo |access-date=August 1, 2012}}</ref> | свързани_продукции = „[[Патешки истории]]“ | уебсайт = http://movies.disney.com/ducktales-the-movie-treasure-of-the-lost-lamp | код-IMDB = 0099472 | код-Allmovie = 14905 }} '''„Патешки истории: Съкровището на изгубената лампа“''' ({{lang|en|DuckTales the Movie: Treasure of the Lost Lamp}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] от 1990 г.,<ref>{{cite web|url=https://www.allmovie.com/movie/ducktales-the-movie-treasure-of-the-lost-lamp-v14905|publisher=AllMovie|title=DuckTales the Movie: Treasure of the Lost Lamp|access-date=August 1, 2019}}</ref><ref name="afi" /> който е базиран на анимационния сериал „[[Патешки истории]]“. Режисиран от Боб Хаткок, по сценарий на Алън Бърнет, озвучаващия състав се състои от [[Алън Янг]], Терънс Макгавърн, [[Ръси Тейлър]] и [[Чък Маккан]], докато Ричард Либертини, Рип Тейлър и [[Кристофър Лойд]] озвучават новите герои. Събитията на филма заемат място между третия и четвъртия сезон на сериала. Филмът е пуснат по кината от [[Уолт Дисни Пикчърс]] на 3 август 1990 г., и отбелязва първият филм, който Дисни разпространяваше анимационен филм, който не е продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Фийчър Анимейшън]]. Той е първият анимационен филм на Дисни, който е продуциран от Уолт Дисни Телевижън Анимейшън под етикета ''Disney MovieToons'' и е анимиран от ''Walt Disney Animation France S.A.''<ref name=wp90>{{cite news|last=Harrington|first=Richard|title=DuckTales: The Movie|url=https://www.washingtonpost.com/wp-srv/style/longterm/movies/videos/ducktalesthemoviegharrington_a0aaed.htm|date=August 7, 1990|access-date=February 27, 2013|newspaper=The Washington Post}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://movies.disney.com/ducktales-the-movie-treasure-of-the-lost-lamp}} * {{imdb title|0099472}} * {{Amg movie|14905}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Анимационни филми от 1990 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Филми, базирани на сериали]] huduzzo7ytnkhlti3ol0joxpynja6rp 0 810773 11464692 11435526 2022-07-20T11:16:34Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Филми на Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] → [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Чуден свят | име_оригинал = Strange World | режисьори = Дон Хол | продуценти = Рей Конли | сценаристи = Ки Нгуиен | актьори = [[Джейк Джилънхол]]<br>[[Денис Куейд]]<br>[[Луси Лиу]]<br>[[Габриел Юниън]]<br>Джабуки Йънг-Уайт<br>Алън Тюдик | монтаж = Сара К. Раймърс | сценография = Мехрдад Исванди | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 23 ноември 2022 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | код-IMDB = 10298840 }} '''„Чуден свят“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Chuden-svyat-Strange-World-id45816.html|заглавие=„Чуден свят“ в Cinefish|издател=cinefish.bg}}</ref> ({{lang|en|Strange World}}) е предстояща [[САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2022 г., продуциран от „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“. Режисьор е Дон Хол, сценарият е на Ки Нгуиен,<ref name=Hall2022>{{cite news|last=Fisher|first=Jacob|title=Don Hall & Qui Nguyen Reteam For Walt Disney Animation’s 2022 Film (EXCLUSIVE)|url=https://discussingfilm.net/2021/07/05/don-hall-qui-nguyen-reteam-for-walt-disney-animations-2022-film-exclusive/|access_date=July 11, 2021|publisher=Discussing Film|date=July 5, 2021}}</ref> и озвучаващия състав се състои от [[Джейк Джилънхол]], [[Денис Куейд]], [[Луси Лиу]], [[Габриел Юниън]], Джабуки Йънг-Уайт и Алън Тюдик. Производството на анимационния филм започна през декември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thedisinsider.com/2021/07/05/details-released-for-next-walt-disney-animation-studios-film/|заглавие=Details Released for Next Walt Disney Animation Studios Film|издател=thedisinsider.com}}</ref> Премиерата на филма ще е на 23 ноември 2022 г. от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“, а в [[България]] ще излезе по кината на 25 ноември 2022 г. от „Форум Филм България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=dxfQZtMwooA|заглавие=Чуден свят – трейлър, озвучен на български език|издател=[[youtube.com]]|дата=6 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|10298840}} * {{kino.dir.bg film|15531}} {{мъниче|филм|анимация}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] c92h6icb4xjahl23xssx0ao5r61ry45 11464808 11464692 2022-07-20T11:25:09Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Бъдещо|филм}} {{Филм | име = Чуден свят | име_оригинал = Strange World | режисьори = Дон Хол | продуценти = Рей Конли | сценаристи = Ки Нгуиен | актьори = [[Джейк Джилънхол]]<br>[[Денис Куейд]]<br>[[Луси Лиу]]<br>[[Габриел Юниън]]<br>Джабуки Йънг-Уайт<br>Алън Тюдик | монтаж = Сара К. Раймърс | сценография = Мехрдад Исванди | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 23 ноември 2022 г. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | код-IMDB = 10298840 }} '''„Чуден свят“'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cinefish.bg/Chuden-svyat-Strange-World-id45816.html|заглавие=„Чуден свят“ в Cinefish|издател=cinefish.bg}}</ref> ({{lang|en|Strange World}}) е предстояща [[САЩ|американска]] [[компютърна анимация]] от 2022 г., продуциран от „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ и е разпространен от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“. Режисьор е Дон Хол, сценарият е на Ки Нгуиен,<ref name=Hall2022>{{cite news|last=Fisher|first=Jacob|title=Don Hall & Qui Nguyen Reteam For Walt Disney Animation’s 2022 Film (EXCLUSIVE)|url=https://discussingfilm.net/2021/07/05/don-hall-qui-nguyen-reteam-for-walt-disney-animations-2022-film-exclusive/|access_date=July 11, 2021|publisher=Discussing Film|date=July 5, 2021}}</ref> и озвучаващия състав се състои от [[Джейк Джилънхол]], [[Денис Куейд]], [[Луси Лиу]], [[Габриел Юниън]], Джабуки Йънг-Уайт и Алън Тюдик. Производството на анимационния филм започна през декември 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thedisinsider.com/2021/07/05/details-released-for-next-walt-disney-animation-studios-film/|заглавие=Details Released for Next Walt Disney Animation Studios Film|издател=thedisinsider.com}}</ref> Премиерата на филма ще е на 23 ноември 2022 г. от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“, а в [[България]] ще излезе по кината на 25 ноември 2022 г. от „Форум Филм България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=dxfQZtMwooA|заглавие=Чуден свят – трейлър, озвучен на български език|издател=[[youtube.com]]|дата=6 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|10298840}} * {{kino.dir.bg film|15531}} {{мъниче|филм|анимация}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] hgvt3ewta8e5vwwypyadavsgic9zwrz 0 810791 11464699 11436045 2022-07-20T11:18:54Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Academy Award Review of Walt Disney Cartoons | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс|Уолт Дисни Продъкшънс]] | разпространител = [[Юнайтед Артистс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Късометражен филм|късометражен]]<br>[[Комедиен филм|комедия]] | премиера = 19 май 1937 г. | времетраене = 41 минути<br>74 минути (издание 1966 г.) | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | приходи = 45.472 млн. долара | код-IMDB = 0263027 }} '''Academy Award Review of Walt Disney Cartoons''' е [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни]], който е пуснат в [[Съединените щати]] на 19 май 1937 г. за ограничено време, който промотира предстоящото издание на „[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]“. Той е колекция от петте номинирани късометражни филми на поредицата „Глупава симфония“, които са събрани заедно като заглавия и разказвач.<ref name="The Academy Award Review Of Walt Disney Cartoons SF078-0070">[https://web.archive.org/web/20091028054151/http://www.geocities.com/disney_laserdiscs/0070.html The Academy Award Review Of Walt Disney Cartoons SF078-0070], accessed on 25 May 2009.</ref> Като „Многото приключения на Мечо Пух“, всеки от анимационните филми са издадени самостоятелно, преди да бъдат събрани като един филм. Разделените анимационни късометражни филми са достъпни на [[DVD]]. В допълнение, филмът е по-дълъг с 41 минути, като „[[Привет, приятели!]]“. Въпреки, че този филм е изцяло анимиран, „Привет, приятели!“ би било много по-кратък без игралните сцени. Той е считан като първия филм във филмографията на „[[Уолт Дисни Пикчърс]]“. ''Academy Award Review of Walt Disney Cartoons'' е преиздаден и възстановен с допълнителните четири късометражни филма през 1966 г. без диктор.<ref name="The Academy Award Review Of Walt Disney Cartoons SF078-0070" /> Двете версии на филма са издадени на [[Laserdisc]] в [[Япония]] на 21 юли 1985 г.<ref name="The Academy Award Review Of Walt Disney Cartoons SF078-0070" /><ref name="Kilmer">Kilmer, David. (1997). ''The Animated Film Collector's Guide: Worldwide Sources for Cartoons on Video and Laserdisc''. p. 161. Indiana University Press. {{ISBN|978-1864620023}}.</ref> == Филмови сегменти == Оригиналния филм съдържа пет късометражни филма:<ref>Smith, Dave. (2006). ''Disney A to Z: The Official Encyclopedia'' (3rd ed). p. 3. Disney Editions. {{ISBN|978-0786849192}}.</ref> * „Цветя и дървета“ (1932) * „Трите прасенца“ (1933) * „Костенурката и заекът“ (1934) * „Трите котенца сирачета“ (1935) * ''„The Country Cousin“'' (1936) Следващите допълнителни късометражни филми са включени в изданието през 1966 г.:<ref name="The Academy Award Review Of Walt Disney Cartoons SF078-0070" /> * „Старата мелница“ (1937) * „Бикът Фердинанд“ (1938) * „Грозното патенце“ (1939) * ''„Lend a Paw“'' (1941) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0263027}} [[Категория:Филми от 1937 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] qwbqxagxsshmklfbrdi262ak17mm801 0 810876 11464805 11436942 2022-07-20T11:24:58Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Анимационни филми на Дисни]] → [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Черният казан | име_оригинал = The Black Cauldron | режисьори = Тед Бърман<br>Ричард Рич | продуценти = Джо Хейл<br>Рон Милър | сценаристи = Тед Бърман<br>Ванс Гери<br>Джо Хейл<br>Дейвид Джонас<br>Рой Морита<br>Ричард Рич<br>Арт Стивънс<br>Ал Уилсън<br>Питър Йънг | базиран_на = „Книга за трима“<br> и „Черният казан“<br>от Лойд Александър | актьори = Грант Бардсли<br>Сюзън Шеридан<br>Фреди Джоунс<br>Найджъл Хоторн<br>Артър Малет<br>Джон Байнър<br>Фил Фондакаро<br>[[Джон Хърт]] | музика = Елмър Бърнщайн | монтаж = Джеймс Мелтън<br>Джим Кофърд<br>Амета Джаксън<br>Джефри Каценбърг | филмово_студио = [[Уолт Дисни Пикчърс]]<ref name="AFI">{{cite web|title=The Black Cauldron|url=https://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=55771|publisher=American Film Institute|access-date=September 22, 2016}}</ref><br>[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Продъкшънс]]<ref>{{cite news|last1=Hughes|first1=William|title=Disney Animation might be returning to the series that nearly killed it 30 years ago|url=https://news.avclub.com/disney-animation-might-be-returning-to-the-series-that-1798245285|access-date=April 3, 2017|work=The A.V. Club|date=March 17, 2016}}</ref><br>Силвър Скрийн Партнърс II<ref name="AFI" /> | разпространител = [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Диструбюшън]]<ref name="AFI" /> | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]] | премиера = 24 юли 1985 г.<ref name=BO/> | времетраене = 80 минути<ref>{{cite web | url=https://www.bbfc.co.uk/releases/black-cauldron-1970-3 | title=''THE BLACK CAULDRON'' (U) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=July 24, 1985 | access-date=February 9, 2016}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 44 млн. долара | приходи = 21.3 млн. долара<ref name=BO>{{cite web |title=The Black Cauldron (1985) |url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0088814/?ref_=bo_se_r_1 |website=[[Box Office Mojo]] |access-date=October 23, 2010}}</ref> | уебсайт = https://movies.disney.com/the-black-cauldron | код-IMDB = 0088814 | код-Allmovie = 118285 }} '''„Черният казан“''' ({{lang|en|The Black Cauldron}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] от 1985 г., продуциран от „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Продъкшънс]]“ във връзка със „Силвър Скрийн Партнърс II“ и е пуснат от „[[Уолт Дисни Пикчърс]]“.<ref name="AFI" /> Като 25-ият анимационен филм на Дисни, той е свободно базиран на първите две книги ''The Chronicles of Prydain'' от Лойд Александър, поредица от пет романа от уелската митология. Филмът е режисиран от Тед Бърман и Ричард Рич, които режисираха предишния анимационен филм на Дисни – „[[Лисицата и хрътката]]“ (1981), и е първият анимационен филм на Дисни, който е записан в „Долби Стерео“. Озвучаващият състав се състои от Грант Бардсли, Сюзън Шеридан, Фреди Джоунс, Найджъл Хоторн, Артър Малет, Джон Байнър, Фил Фондакаро и [[Джон Хърт]]. Разказвач на филма е известният актьор и режисьор [[Джон Хюстън]]. Това е първият анимационен филм на „Дисни“, който получава рейтинга PC, както и първият анимационен филм на „Дисни“, който включва компютърно-генерирано изображение. Филмът е разпространен по кината чрез „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Диструбюшън]]“ със смесени отзиви. == В България == В България филмът е излъчен многократно по [[HBO]] през 2017 г., преведен като „Черният котел“ с български войсоувър дублаж, записан в „[[Доли Медия Студио]]“. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Преводач | Станислава Първанова |- | Озвучаващи артисти | [[Мина Костова]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>[[Явор Караиванов]]<br>[[Светломир Радев]]<br>Константин Каракостов |- | Тонрежисьор | Радослав Младенов |- | Режисьор на дублажа | [[Йоанна Микова]] |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://movies.disney.com/the-black-cauldron}} * {{imdb title|0088814}} * {{Amg movie|118285}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Анимационни филми от 1985 година]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] 72qsmtld3z6ribosa12f9yj8janbh7f 0 810897 11463737 11449843 2022-07-19T14:41:17Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Калоян Тодоров | снимка = | цяло име = Калоян Светлинов Тодоров | прякор = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1999|1|22|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|Офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | номер на фланелката = 13 | юношески години = <br> | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | години = 2020<br>2021 – 2022<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[Фонтене Фут]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Спортист (Своге)|Спортист (Своге)]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | мачове = 1<br>19<br>7<br>0 | голове = (0)<br>(9)<br>(0)<br>(0) | посл_проф_отбори = 1 юли 2022 г | наем = }} '''Калоян Светлинов Тодоров''' (роден на 22 януари 1999 г.) е [[България|български]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]]. Състезател на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]].<ref>[https://dsport.bg/pirin-podpisa-s-dvama-futbolisti~86678.html#parent=section Пирин подписа с двама футболисти]</ref> == Кариера == Тодоров е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] и [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]. На 10 януари 2022 г. Калоян подписва със [[ФК Спортист (Своге)|Спортист (Своге)]]. Дебютира на 19 февруари при победата с 2:1 като домакин на [[ФК Левски (Лом)|Левски (Лом)]]. === Пирин Благоевград === На 1 юли 2022 г. е обявен за ново попълнение на [[Благоевград|благоевградския]] [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://uk.soccerway.com/players/kalayan-todorov/653614/ Профил на Тодоров] в сайта soccerway.com {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Пирин (Благоевград) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Калоян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Футболисти на Чавдар (Етрополе)]] [[Категория:Футболисти на Спортист (Своге)]] [[Категория:Футболисти на Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Родени във Варна]] q2u8459ggo2v9te6olorufawlmxi4w1 11464382 11463737 2022-07-20T07:23:50Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Калоян Тодоров | снимка = | цяло име = Калоян Светлинов Тодоров | прякор = | дата на раждане = {{роден|22|1|1999|1|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|Офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | номер на фланелката = 13 | юношески години = <br> | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | години = 2020<br>2021 – 2022<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[Фонтене Фут]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Спортист (Своге)|Спортист (Своге)]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | мачове = 1<br>19<br>7<br>0 | голове = (0)<br>(9)<br>(0)<br>(0) | посл_проф_отбори = 1 юли 2022 г | наем = }} '''Калоян Светлинов Тодоров''' (роден на 22 януари 1999 г.) е [[България|български]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]]. Състезател на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]].<ref>[https://dsport.bg/pirin-podpisa-s-dvama-futbolisti~86678.html#parent=section Пирин подписа с двама футболисти]</ref> == Кариера == Тодоров е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] и [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]. На 10 януари 2022 г. Калоян подписва със [[ФК Спортист (Своге)|Спортист (Своге)]]. Дебютира на 19 февруари при победата с 2:1 като домакин на [[ФК Левски (Лом)|Левски (Лом)]]. === Пирин Благоевград === На 1 юли 2022 г. е обявен за ново попълнение на [[Благоевград|благоевградския]] [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://uk.soccerway.com/players/kalayan-todorov/653614/ Профил на Тодоров] в сайта soccerway.com {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Пирин (Благоевград) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Калоян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Футболисти на Чавдар (Етрополе)]] [[Категория:Футболисти на Спортист (Своге)]] [[Категория:Футболисти на Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Родени във Варна]] q6a2m3iz23tuyqya2h8khhpt079yyt1 0 810910 11464121 11455312 2022-07-19T21:27:14Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = влогър | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Сан Франциско]], [[Калифорния]] | починал-място = [[Сан Франциско]], [[Калифорния]] | националност = [[САЩ]] | религия = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | род = | баща = | майка = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | портал = }} '''Александър''', по-известен като '''Technoblade''', е [[САЩ|американски]] [[ютюбър]]. Той е известен със своите [[Minecraft]] видеа и [[Стриймове|стриймове на живо]], както и с участието си в Dream SMP. От юли 2022 каналът на Technoblade има повече от 14 милиона абонати. Той почива през юни 2022 от рак. == Детство == Александър споделя в „[[Туитър]]“, че живее в [[Сан Франциско]]. Той страда от [[синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност]]. == Кариера == Александър създава „Ютюб“ канала Technoblade на 28 октомври 2013 г. Неговото съдържание е базирано основно върху видеоиграта ''[[Minecraft]]'' и посещава световноизвестния сървър [[Hypixel]]. Миниигрите на Hypixel като [[BedWars]] и [[SkyBlock]] също са обект на по-голямата част от съдържанието на канала. Неговата популярност се покачва сериозно през 2019 г. заради многобройни победи в турнамента на Keemstars „Minecraft Monday“. От време на време участва в турнамента Minecraft Championship с други ютюбъри и е описан от Кейл Майкъл от Dot Esports като „един от най-добрите играчи на Minecraft в създаването на пространствено съдържание, особено когато става дума за PvP (играч срещу играч) събития“. Александър също е част от Dream SMP сървъра като една от най-изтъкнатите фигури. Към момента на смъртта му 30 юни 2022 г. неговият канал в „Ютюб“ наброява 10,8 милиона абонати. Александър има съперничество на приятелски начала с колега Minecraft ютюбър [[Dream]], основател на Dream SMP. Оспорва се кой от двамата да бъде удостоен с титлата „Най-добър Minecraft играч“ в цялата фенбаза. В отговор на диагностицирането на Александър с [[рак (болест)|рак]] в края на август през 2021 г. Dream дарява 21 409 долара за онкоболни. == Личен живот == Голяма част от личния живот на Александър остава неизвестна. По негово собствено признание той казва, че се е пошегувал със своите зрители, подвеждайки ги с неверни подробности около личния си живот и веднъж заблудил публиката си, че името му е „Дейв“. Този псевдоним е приет като неговото истинско име преди видеото, обявяващо смъртта му. Битката на Александър с рака е по-рано разгласена сред неговата фенбаза. На 28 август 2021 г. е качено видео, разкриващо, че той е диагностициран със [[сарком]] след продължителни болки в дясната си ръка. [[Химиотерапия]]та и [[радиотерапия]]то се оказват неуспешни, след като терапевтът заявява, че ръката му евентуално ще бъде ампутирана. През декември 2021 г. Technoblade се подлага успешно на операция за спасяване на крайника. == Смърт == На 30 юни 2022 г. е качено видео в „Ютюб“ канала на Technoblade, в което баща му обявява, че е починал, след като губи битката с [[метастаза|метастазиралия]] рак. Той прочита послание от сина му, написано в последните часове преди смъртта му, в което Technoblade заявява, че приходите от мърчандайзинга ще отидат към фондация „Саркома“. Видеото приключва с писмо от майката на Technoblade. == Вижте също == * [https://www.youtube.com/c/Technoblade Каналът на Technoblade] в [https://youtube.com/ YouTube] * [https://www.youtube.com/channel/UCV--8wtuGo3vMtIdeq4j3w Вторият канал на Technoblade] в [https://youtube.com/ YouTube] * [https://technoblade.com/ Официален сайт] [[Категория:Американски влогъри]] 7ps8ufd9ss3x3i6fh06kkmsevhty3i9 0 811459 11463687 11445467 2022-07-19T13:51:57Z 95.87.235.200 /* Биография */без повторения wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Министър-председател на Япония|Министър-председател]] | години1 = 4 октомври 2021 – }} | брак = Юко Кишида | деца = 3 }} '''Фумио Кишида''' ({{lang|ja|岸田 文雄}}) е [[Япония|японски]] политик, председател на [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическата партия]] на Япония от 29 септември 2021 г. и [[министър-председател на Япония]] от 4 октомври 2021 г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/fumio-kishida-e-noviyat-premier-na-yaponiya-news327062.html|заглавие=www.mediapool.bg|достъп_дата=4 октомври 2021}}</ref> Бивш министър на външните работи на Япония от 26 декември 2012 до 3 август 2017 г. == Биография == Кишида е роден в [[Токио]] на 29 юли 1957 г. в семейство на потомствени политици. Баща му Фумитаке Кишида е бил държавен служител в японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността и директор на Агенцията за малки и средни предприятия. Тъй като семейство му е от [[Хирошима]], то се връща в там всяко лято. Много членове на семейството му загиват в резултат на [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомната бомбардировка над Хирошима]], а Фумио израства повлиян от историите на оцелели роднини за атомната бомбардировка. Шестият кмет на Хирошима – Каничи Ода (от май до юли 1909 г.) е негов пра-пра дядо. Баща му Фумитаке Кишида и дядо му Масаки Кишида са политици, които са членове на долната камара на парламента. Японският политик Йоичи Миядзава е негов братовчед, който е бивш губернатор на префектура Хирошима от 1973 до 1981 г. и министър на правосъдието от 1995 до 1996 г. Хироши Миядзава, както и бившият министър-председател на Япония Киичи Миядзава са негови далечни роднини. Фумио Кишида учи в начално училище в квартал Куинс в Ню Йорк, тъй като баща му работи в САЩ по това време. Завършва гимназия Кайсе, където играе в бейзболния отбор. По-късно учи право в университета Васеда и се дипломира през 1982 г. Там той е приятел с японския политик Такеши Ивай. == Политическа кариера == След като работи за вече несъществуващата Японска банка за дългосрочно кредитиране и след това като секретар на член на Камарата на представителите, Фумио Кишида е избран за първи път в Камарата на представителите през юли 1993 г. от Либерално-демократическата партия, представляваща 1-ви окръг на Хирошима. Кишида е бил министър по въпросите на Окинава и Северните територии (Курилските острови) от 2007 до 2008 г., първо в кабинета на [[Шиндзо Абе]], а след това и в този на [[Ясуо Фукуда]]. Назначен е за държавен министър по въпросите на потребителите и безопасността на храните в кабинета на тогавашния министър-председател Ясуо Фукуда през 2008 г. Кишида е държавен министър за политиката в областта на науката и технологиите, качеството на живот и реформата на общественото право в кабинета на Ясуо Фукуда. === Правителство на Абе === Кишида е назначен за министър на външните работи в кабинета на министър-председателя Шиндзо Абе на 26 декември 2012 г. Кишида е най-дълго управлявалият министър на външните работи на Япония в целия следвоенен период. На 3 август 2017 г., след значително разклащане на кабинета, Абе напуска поста министър на външните работи и оглавява политическия съвет на Либерално-демократическата партия. На 29 септември 2021 г. Кишида е избран за председател на Либерално-демократическата партия на Япония. == Източници == <references /> {{Министър-председатели на Япония}} {{Лидери на Г-7}} {{Лидери на Г-20}} {{Превод от|ru|Кисида, Фумио|123886441}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Министри на вътрешните работи на Япония]] [[Категория:Министър-председатели на Япония]] sh7cobkwgrj1tl6bh7xkdum5lbc5xrr 0 811500 11464065 11455967 2022-07-19T20:41:03Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Лучия Вакарино | име-оригинал = Lucia Vaccarino | снимка = | описание = | място на раждане = [[Торино]], [[Италия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{Италия}} | период = от 2013 г. | жанрове = [[криминален роман]], [[детска литература]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = поредица „Детективска агенция „Мама и аз“ | награди = | повлиян = [[Едгар Алън По]], [[Агата Кристи]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = }} '''Лучия Вакарино''' ({{lang|it|Lucia Vaccarino}}) е италианска сценаристка и [[писателка]] на [[детска литература|детски книги]] и [[криминален роман|криминални романи]].<ref name="goodreads">{{икона|it}} [https://www.goodreads.com/author/show/7541897.Lucia_Vaccarino Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="edebe">{{икона|es}} [https://www.edebe.com/publicaciones-generales/libros-autor-lucia-vaccarino=1=551=1 Биография и библиография в „Edebe“]</ref> == Биография и творчество == Лучия Вакарино е родена през 1981 г. в Торино, Италия.<ref>{{икона|en}} [https://id.loc.gov/authorities/names/no2015142437.html Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ]</ref> От малка е запалена по криминалната литература. Следва в Свободния университет за езици и комуникация (IULM). След дипломирането си, от 2007 г. работи в аудиовизуалната индустрия в компаниите „Labmedia“, „Neo Network“ и „Zodiak“, където разработва анимационни филми, а след това става изпълнителен продуцент. От 2014 г. е старши сътрудник по проекти в „Book on a Tree“.<ref name="edebe"></ref><ref>{{икона|en}} [https://it.linkedin.com/in/lucia-vaccarino-07b3bb7?original_referer=https%3A//www.google.bg/ Информация в „Linkedin“]</ref> Първият ѝ роман „Къщата с призраците“ от поредицата „Детективска агенция "Мама и аз” е издаден през 2013 г. Емили и майка ù Линда живеят в Лондон, но неочаквано Емили се оказва наследница на странния си чичо Орвил и се сдобива с къща и детективска агенция в Блосъм Крийк, Кент. Там намират нови приятели и куп криминални загадки за разрешаване. Първото им разследване е в имението „Шерингтън“, където се случват странни неща, и като че ли имението е обитавано от призраци.<ref name="goodreads"></ref> Лучия Вакарино живее със семейството си в къща край Милано.<ref name="edebe"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The game (2018) – с Давиде Морозиното<ref name="goodreads"></ref> * Gea (2018) * La vendetta di Frances Farmer (2020) * Hotel Mistero (2021) – с Алесандро Гати === Серия „Детективска агенция „Мама и аз“ (''Me, mum & mystery'') === # Detective per caso (2013)<ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Къщата с призраците''''', изд.: „[[Фют]]“, София (2020), прев. Нели Раданова # Caccia all'uomo scomparso (2013)<br/>'''''Престъпление на игрището за голф''''', изд.: „Фют“, София (2020), прев. Нели Раданова # Il mistero della stanza n. 11 (2013)<br/>'''''Тайната на заключената стая''''', изд.: „Фют“, София (2020), прев. Нели Раданова # Il caso dell'elefante d'avorio (2013)<br/>'''''Тайната на статуетката''''', изд.: „Фют“, София (2020), прев. Нели Раданова # Indagine al faro (2014)<br/>'''''Буря при фара''''', изд.: „Фют“, София (2021), прев. Нели Раданова # Una fiction in giallo (2014)<br/>'''''Произшествия на снимачната площадка''''', изд.: „Фют“, София (2020), прев. Нели Раданова # Brivido ad Halloween (2014)<br/>'''''Престъпление на Хелоуин''''', изд.: „Фют“, София (2021), прев. Нели Раданова # Scacco matto a Blossom Creek (2014)<br/>'''''Изчезналата брошка''''', изд.: „Фют“, София (2021), прев. Нели Раданова # Doppia indagine per Emily (2015)<br/>'''''Инцидент по време на лов''''', изд.: „Фют“, София (2021), прев. Нели Раданова # Notte gialla al museo (2015)<br/>'''''Кошмарна нощ в музея''''', изд.: „Фют“, София (2021), прев. Нели Раданова # Colpevole o innocente? (2016)<br/>'''''Обвинение в убийство''''', изд.: „Фют“, София (2022), прев. Нели Раданова # Una spia dal passato (2017)<br/>'''''Загадка от миналото''''', изд.: „Фют“, София (2022), прев. Нели Раданова == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|именасайт}} на Лучия Вакарино {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Италия}} {{СОРТКАТ:Вакарино, Лучия}} [[Категория:Италиански писатели]] [[Категория:Писателки]] [[Категория:Детски писатели]] [[Категория:Автори на криминални романи]] [[Категория:Родени в Торино]] ml5xjlzotfjsngevwvdwjfkf3rixh2s 0 811501 11464056 11452378 2022-07-19T20:38:51Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Луси Фоли | име-оригинал = Lucy Foley | снимка = Lucy Foley.jpg | описание = Луси Фоли, 2022 г. | място на раждане = [[Съсекс]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = от 2015 г. | жанрове = [[трилър]], [[исторически роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Патриша Хайсмит]], [[Агата Кристи]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = }} '''Луси Фоли''' ({{lang|en|Lucy Foley}}) е английска [[писателка]] на произведения в жанра [[исторически роман]] и [[трилър]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/f/lucy-foley/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/7770523.Lucy_Foley Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/lucy-foley/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="curtisbrown">{{икона|en}} [https://www.curtisbrown.co.uk/client/lucy-foley Биография и библиография в „Curtis Brown“]</ref> == Биография и творчество == Луси Фоли е родена през 1986 г. в Съсекс, Англия. Следва английска филология в Лондонски университетски колеж и в университета на Дърам. След дипломирането си работи като редактор в „Headline Publishing Group“ и в „Hodder & Stoughton“. Опитът ѝ като редактор я мотивира сама да започне да пише.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="curtisbrown"></ref> Първият ѝ роман „The Book of Lost and Found“ (''Книгата на изгубените и намерените'') е издаден през 2015 г. Той е история за млада жена, която търси историята за починалата си майка.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="curtisbrown"></ref> През 2020 г. е издаден романът ѝ „Списъкът“. На безлюден остров край бреговете на Ирландия се състои бляскава сватба, в която младоженецът е изгряваща телевизионна звезда, а булката – умна и амбициозна собственичка на списание. Но нещо в отношенията на присъстващите не е съвсем нормално, а когато се появява и труп, следва лавина от събития и обрати. Романът става бестселър в списъка на „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Вашингтон Поуст]]“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> Луси Фоли живее със семейството си в Лондон.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Book of Lost and Found (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> * The Invitation (2016) * Last Letter from Istanbul (2018) * The Hunting Party (2018) * The Guest List (2020)<br/>'''''Списъкът''''', изд.: „[[Софтпрес]]“, София (2021), прев. Милена Илиева * The Paris Apartment (2022) === Сборници === * Marple (2022) – с [[Наоми Олдерман]], [[Лий Бардуго]], [[Агата Кристи]], [[Алиса Коул]], [[Ели Грифитс]], [[Натали Хейнс]], [[Джийн Куок]], [[Вал Макдермид]], Карън Макманъс, Дреда Сей Мичъл, [[Кейт Мос (писателка)|Кейт Мос]] и [[Рут Уеър]]<ref name="fantasticfiction"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|11813723|Луси Фоли}} {{Превод от|en|Lucy Foley|1094574864}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Фоли, Луси}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Автори на исторически романи]] [[Категория:Родени в Съсекс]] jc82u8fyascurkz3rnyuyijva176cs1 0 811503 11464052 11452359 2022-07-19T20:38:08Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Марк Билингам | име-оригинал = Mark Billingham | снимка = MarkBillingham2013.jpg | описание = Марк Билингам, 2013 г. | псевдоним = Уил Питърсън<br/>Адам Блейк | място на раждане = [[Солихъл]], [[Уоруикшър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[актьор]], [[сценарист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = от 1987 г. | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | течение = | дебют = „Смъртта е най-лесното нещо” | известни творби = поредица „Том Торн“ | награди = „Тиакстън” | повлиян = [[Карл Хайасън]], [[Майкъл Конъли]] | повлиял = | брак = Клеър Уинард (от 1990 г.) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://markbillingham.com/}} }} '''Марк Билингам''' ({{lang|en|Mark Billingham}}) е английски [[актьор]], [[сценарист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[криминален роман]], [[трилър]] и [[фентъзи]]. Пише и под [[псевдоним]]ите – Адам Блейк (Adam Blake) с писателя [[Майк Кери]] и Уил Питърсън (Will Peterson) с писателя Питър Кокс.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/mark-billingham/ Биография и библиография като Марк Билингам] и [https://www.fantasticfiction.com/p/will-peterson/ като Уил Питърсън] във „Fantasticfiction“</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/142411.Mark_Billingham Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/mark-billingham/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://uk.markbillingham.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Марк Филип Дейвид Билингам е роден на 2 юли 1961 г. в Солихъл, Уоруикшър, Англия. Израства в предградието Мозли на [[Бирмингам]]. Учи в мъжката гимназия „Крал Едуард VI“ в предградието Кингс Хийт, където участва в театрални постановки. Следва драматургия в катедрата по драма и театрално изкуство на [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> След дипломирането си участва в създаването на театралната компания „Bread & Circuses“, която прави представления в училища, колежи, центрове за изкуства и на улицата. В средата на 1980-те се мести в като „работещ актьор“, участвайки във второстепенни роли в епизоди на телевизионни предавания, а след това участва в стендъп комедии и в различни комедийни представления. Заедно с актьорската си кариера започва да пише скечове и сценарии за телевизионни сериали. В периода 1997 – 1998 г., заедно с Питър Кокс, пише и участва в сериала „Knight School“ (''Рицарската школа'') по телевизия „Granada“, който е и романизиран. Като любител на криминалната литература постепенно се насочва към писането на криминални романи и трилъри.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Първият му роман „Смъртта е най-лесното нещо“ от емблематичната му поредица „Том Торн“ е издаден през 2001 г. Открити са три мъртви жени, а четвъртата жертва е с умишлено предизвикан [[инсулт]] и е в състояние на „заключващ синдром“. Детектив Том Торн разбира, че е изправен срещу умен сериен убиец и трябва до открие „ключа“ към идентичността му. Романът става бестселър в списъка на „Съндей Таймс“ и получава наградата на читателите „Тиакстън“. Същата награда получава и романът „Death Message“ (''Смъртоносно съобщение'') от поредицата през 2009 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1997 г. Билингам става жертва на престъпление, като той и неговият писател Питър Кокс са отвлечени и държани като заложници за откуп в хотелска стая в Манчестър. Случаят го вдъхновява за написването на втория роман от поредицата „Том Торн“, „Убийства от страх“, който печели наградата „Шерлок“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Поредицата е екранизирана през 2010 г. в телевизионния сериал „Торн“ с участието на Дейвид Мориси, [[Ейдън Гилън]], [[Сандра О]] и др.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> Самостоятелният му роман „In the Dark“ (''В мрака'') от 2008 г. е екранизиран от Би Би Си в едноименния минисериал.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> В периода 2008 – 2010 г. заедно Питър Кокс издават фентъзи поредицата „Трискелион“ под псевдонима Уил Питърсън.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2011 г. с [[Майк Кери]] издават романа „Измамата Мъртво море“ под псевдонима Адам Блейк. Марк Билингам живее със семейството си в Северен Лондон.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Като Марк Билингам === ==== Самостоятелни романи ==== * Knight School (1998) – с Питър Кокс<ref name="bookseriesinorder"></ref> * In the Dark (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Rush of Blood (2012) * Die of Shame (2016) * Rabbit Hole (2021) ==== Серия „Том Торн“ (Tom Thorne) ==== # Sleepy Head (2001) – награда „Тиакстън“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Смъртта е най-лесното нещо''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Елисавета Маринкева # Scaredy Cat (2002) – награда „Шерлок“<ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Убийства от страх''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Спаска Вълчева # Lazybones (2003) # The Burning Girl (2004) # Lifeless (2005) # Buried (2006) # Death Message (2007) – награда „Тиакстън“ # Bloodline (2009) # From the Dead (2010) # Good as Dead (2011) – издаден и като „The Demands“ # The Dying Hours (2013) # The Bones Beneath (2014) # Time of Death (2015) # Love Like Blood (2017) # The Killing Habit (2018) # Their Little Secret (2019) # Cry Baby (2020) # The Murder Book (2022) ==== Новели ==== * The Other Half (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Stroke of Luck (2015) ==== Сборници ==== * Dancing Towards the Blade and Other Stories (2013) ==== Документалистика ==== * Great Lost Albums (2014) – с Дейвид Куантик, Став Шерез и Мартин Уейтс<ref name="fantasticfiction"></ref> === Като Адам Блейк === ==== Самостоятелни романи ==== * The Dead Sea Deception (2011)<br/>'''''Измамата Мъртво море''''', изд. [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2011), прев. Елена Кодинова * The Demon Code (2012)<br/>'''''Децата на Юда''''', изд. ИК „Бард“, София (2013), прев. Елена Чизмарова === Като Уил Питърсън === ==== Серия „Трискелион“ (''Triskellion'') ==== # Triskellion (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Burning (2009) # The Gathering (2010) === Филмография === * Dempsey and Makepeace (1984) * Juliet Bravo (1980) * Boon (1986) * News at Twelve (1988) * The Bill (1984) * Birds of a Feather (1989) * Maid Marian and her Merry Men (1989 – 94) * The Upper Hand (1990) * Harry's Mad (1993 – 96) * Knight School (1997 – 98) === Екранизации === * 1989 – 1994 Maid Marian and Her Merry Men * 1993 – 1996 Harry's Mad * 1997 – 1998 Knight School * 2010 Thorne – тв сериал * 2017 In the Dark – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://markbillingham.com/}} на Марк Билингам * {{imdb name|0082456|Марк Билингам}} * {{isfdb name|id=139578|name=Марк Билингам}} * {{Моята библиотека автор|adam-blake|Марк Билингам (Адам Блейк)}} {{Превод от|en|Mark Billingham|1085172797}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Билингам, Марк}} [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Английски фентъзи писатели]] 2q8zi0mdv9wjy1a6b3vzb9irw5s67ty 11464491 11464052 2022-07-20T09:51:37Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Марк Билингам | име-оригинал = Mark Billingham | снимка = MarkBillingham2013.jpg | описание = Марк Билингам, 2013 г. | псевдоним = Уил Питърсън<br/>Адам Блейк | място на раждане = [[Солихъл]], [[Уоруикшър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[актьор]], [[сценарист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1987 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | течение = | дебют = „Смъртта е най-лесното нещо” | известни творби = поредица „Том Торн“ | награди = „Тиакстън” | повлиян = [[Карл Хайасън]], [[Майкъл Конъли]] | повлиял = | брак = Клеър Уинард (1990 - ) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://markbillingham.com/}} }} '''Марк Билингам''' ({{lang|en|Mark Billingham}}) е английски [[актьор]], [[сценарист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[криминален роман]], [[трилър]] и [[фентъзи]]. Пише и под [[псевдоним]]ите – Адам Блейк (Adam Blake) с писателя [[Майк Кери]] и Уил Питърсън (Will Peterson) с писателя Питър Кокс.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/mark-billingham/ Биография и библиография като Марк Билингам] и [https://www.fantasticfiction.com/p/will-peterson/ като Уил Питърсън] във „Fantasticfiction“</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/142411.Mark_Billingham Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/mark-billingham/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://uk.markbillingham.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Марк Филип Дейвид Билингам е роден на 2 юли 1961 г. в Солихъл, Уоруикшър, Англия. Израства в предградието Мозли на [[Бирмингам]]. Учи в мъжката гимназия „Крал Едуард VI“ в предградието Кингс Хийт, където участва в театрални постановки. Следва драматургия в катедрата по драма и театрално изкуство на [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> След дипломирането си участва в създаването на театралната компания „Bread & Circuses“, която прави представления в училища, колежи, центрове за изкуства и на улицата. В средата на 1980-те се мести в като „работещ актьор“, участвайки във второстепенни роли в епизоди на телевизионни предавания, а след това участва в стендъп комедии и в различни комедийни представления. Заедно с актьорската си кариера започва да пише скечове и сценарии за телевизионни сериали. В периода 1997 – 1998 г., заедно с Питър Кокс, пише и участва в сериала „Knight School“ (''Рицарската школа'') по телевизия „Granada“, който е и романизиран. Като любител на криминалната литература постепенно се насочва към писането на криминални романи и трилъри.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Първият му роман „Смъртта е най-лесното нещо“ от емблематичната му поредица „Том Торн“ е издаден през 2001 г. Открити са три мъртви жени, а четвъртата жертва е с умишлено предизвикан [[инсулт]] и е в състояние на „заключващ синдром“. Детектив Том Торн разбира, че е изправен срещу умен сериен убиец и трябва до открие „ключа“ към идентичността му. Романът става бестселър в списъка на „Съндей Таймс“ и получава наградата на читателите „Тиакстън“. Същата награда получава и романът „Death Message“ (''Смъртоносно съобщение'') от поредицата през 2009 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1997 г. Билингам става жертва на престъпление, като той и неговият писател Питър Кокс са отвлечени и държани като заложници за откуп в хотелска стая в Манчестър. Случаят го вдъхновява за написването на втория роман от поредицата „Том Торн“, „Убийства от страх“, който печели наградата „Шерлок“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Поредицата е екранизирана през 2010 г. в телевизионния сериал „Торн“ с участието на Дейвид Мориси, [[Ейдън Гилън]], [[Сандра О]] и др.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> Самостоятелният му роман „In the Dark“ (''В мрака'') от 2008 г. е екранизиран от Би Би Си в едноименния минисериал.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> В периода 2008 – 2010 г. заедно Питър Кокс издават фентъзи поредицата „Трискелион“ под псевдонима Уил Питърсън.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2011 г. с [[Майк Кери]] издават романа „Измамата Мъртво море“ под псевдонима Адам Блейк. Марк Билингам живее със семейството си в Северен Лондон.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Като Марк Билингам === ==== Самостоятелни романи ==== * Knight School (1998) – с Питър Кокс<ref name="bookseriesinorder"></ref> * In the Dark (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Rush of Blood (2012) * Die of Shame (2016) * Rabbit Hole (2021) ==== Серия „Том Торн“ (Tom Thorne) ==== # Sleepy Head (2001) – награда „Тиакстън“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Смъртта е най-лесното нещо''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Елисавета Маринкева # Scaredy Cat (2002) – награда „Шерлок“<ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Убийства от страх''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Спаска Вълчева # Lazybones (2003) # The Burning Girl (2004) # Lifeless (2005) # Buried (2006) # Death Message (2007) – награда „Тиакстън“ # Bloodline (2009) # From the Dead (2010) # Good as Dead (2011) – издаден и като „The Demands“ # The Dying Hours (2013) # The Bones Beneath (2014) # Time of Death (2015) # Love Like Blood (2017) # The Killing Habit (2018) # Their Little Secret (2019) # Cry Baby (2020) # The Murder Book (2022) ==== Новели ==== * The Other Half (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Stroke of Luck (2015) ==== Сборници ==== * Dancing Towards the Blade and Other Stories (2013) ==== Документалистика ==== * Great Lost Albums (2014) – с Дейвид Куантик, Став Шерез и Мартин Уейтс<ref name="fantasticfiction"></ref> === Като Адам Блейк === ==== Самостоятелни романи ==== * The Dead Sea Deception (2011)<br/>'''''Измамата Мъртво море''''', изд. [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2011), прев. Елена Кодинова * The Demon Code (2012)<br/>'''''Децата на Юда''''', изд. ИК „Бард“, София (2013), прев. Елена Чизмарова === Като Уил Питърсън === ==== Серия „Трискелион“ (''Triskellion'') ==== # Triskellion (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Burning (2009) # The Gathering (2010) === Филмография === * Dempsey and Makepeace (1984) * Juliet Bravo (1980) * Boon (1986) * News at Twelve (1988) * The Bill (1984) * Birds of a Feather (1989) * Maid Marian and her Merry Men (1989 – 94) * The Upper Hand (1990) * Harry's Mad (1993 – 96) * Knight School (1997 – 98) === Екранизации === * 1989 – 1994 Maid Marian and Her Merry Men * 1993 – 1996 Harry's Mad * 1997 – 1998 Knight School * 2010 Thorne – тв сериал * 2017 In the Dark – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://markbillingham.com/}} на Марк Билингам * {{imdb name|0082456|Марк Билингам}} * {{isfdb name|id=139578|name=Марк Билингам}} * {{Моята библиотека автор|adam-blake|Марк Билингам (Адам Блейк)}} {{Превод от|en|Mark Billingham|1085172797}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Билингам, Марк}} [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Английски фентъзи писатели]] o3mxn43vb71bv74wgij8aoxgkkaj2d2 11464846 11464491 2022-07-20T11:53:51Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Rumensz|редакции на Rumensz]] ([[User talk:Rumensz|б]].), към версия на Rebelheartous wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Марк Билингам | име-оригинал = Mark Billingham | снимка = MarkBillingham2013.jpg | описание = Марк Билингам, 2013 г. | псевдоним = Уил Питърсън<br/>Адам Блейк | място на раждане = [[Солихъл]], [[Уоруикшър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[актьор]], [[сценарист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = от 1987 г. | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | течение = | дебют = „Смъртта е най-лесното нещо” | известни творби = поредица „Том Торн“ | награди = „Тиакстън” | повлиян = [[Карл Хайасън]], [[Майкъл Конъли]] | повлиял = | брак = Клеър Уинард (от 1990 г.) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://markbillingham.com/}} }} '''Марк Билингам''' ({{lang|en|Mark Billingham}}) е английски [[актьор]], [[сценарист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[криминален роман]], [[трилър]] и [[фентъзи]]. Пише и под [[псевдоним]]ите – Адам Блейк (Adam Blake) с писателя [[Майк Кери]] и Уил Питърсън (Will Peterson) с писателя Питър Кокс.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/mark-billingham/ Биография и библиография като Марк Билингам] и [https://www.fantasticfiction.com/p/will-peterson/ като Уил Питърсън] във „Fantasticfiction“</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/142411.Mark_Billingham Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/mark-billingham/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://uk.markbillingham.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Марк Филип Дейвид Билингам е роден на 2 юли 1961 г. в Солихъл, Уоруикшър, Англия. Израства в предградието Мозли на [[Бирмингам]]. Учи в мъжката гимназия „Крал Едуард VI“ в предградието Кингс Хийт, където участва в театрални постановки. Следва драматургия в катедрата по драма и театрално изкуство на [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> След дипломирането си участва в създаването на театралната компания „Bread & Circuses“, която прави представления в училища, колежи, центрове за изкуства и на улицата. В средата на 1980-те се мести в като „работещ актьор“, участвайки във второстепенни роли в епизоди на телевизионни предавания, а след това участва в стендъп комедии и в различни комедийни представления. Заедно с актьорската си кариера започва да пише скечове и сценарии за телевизионни сериали. В периода 1997 – 1998 г., заедно с Питър Кокс, пише и участва в сериала „Knight School“ (''Рицарската школа'') по телевизия „Granada“, който е и романизиран. Като любител на криминалната литература постепенно се насочва към писането на криминални романи и трилъри.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Първият му роман „Смъртта е най-лесното нещо“ от емблематичната му поредица „Том Торн“ е издаден през 2001 г. Открити са три мъртви жени, а четвъртата жертва е с умишлено предизвикан [[инсулт]] и е в състояние на „заключващ синдром“. Детектив Том Торн разбира, че е изправен срещу умен сериен убиец и трябва до открие „ключа“ към идентичността му. Романът става бестселър в списъка на „Съндей Таймс“ и получава наградата на читателите „Тиакстън“. Същата награда получава и романът „Death Message“ (''Смъртоносно съобщение'') от поредицата през 2009 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1997 г. Билингам става жертва на престъпление, като той и неговият писател Питър Кокс са отвлечени и държани като заложници за откуп в хотелска стая в Манчестър. Случаят го вдъхновява за написването на втория роман от поредицата „Том Торн“, „Убийства от страх“, който печели наградата „Шерлок“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Поредицата е екранизирана през 2010 г. в телевизионния сериал „Торн“ с участието на Дейвид Мориси, [[Ейдън Гилън]], [[Сандра О]] и др.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> Самостоятелният му роман „In the Dark“ (''В мрака'') от 2008 г. е екранизиран от Би Би Си в едноименния минисериал.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> В периода 2008 – 2010 г. заедно Питър Кокс издават фентъзи поредицата „Трискелион“ под псевдонима Уил Питърсън.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2011 г. с [[Майк Кери]] издават романа „Измамата Мъртво море“ под псевдонима Адам Блейк. Марк Билингам живее със семейството си в Северен Лондон.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Като Марк Билингам === ==== Самостоятелни романи ==== * Knight School (1998) – с Питър Кокс<ref name="bookseriesinorder"></ref> * In the Dark (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Rush of Blood (2012) * Die of Shame (2016) * Rabbit Hole (2021) ==== Серия „Том Торн“ (Tom Thorne) ==== # Sleepy Head (2001) – награда „Тиакстън“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Смъртта е най-лесното нещо''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Елисавета Маринкева # Scaredy Cat (2002) – награда „Шерлок“<ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Убийства от страх''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Спаска Вълчева # Lazybones (2003) # The Burning Girl (2004) # Lifeless (2005) # Buried (2006) # Death Message (2007) – награда „Тиакстън“ # Bloodline (2009) # From the Dead (2010) # Good as Dead (2011) – издаден и като „The Demands“ # The Dying Hours (2013) # The Bones Beneath (2014) # Time of Death (2015) # Love Like Blood (2017) # The Killing Habit (2018) # Their Little Secret (2019) # Cry Baby (2020) # The Murder Book (2022) ==== Новели ==== * The Other Half (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Stroke of Luck (2015) ==== Сборници ==== * Dancing Towards the Blade and Other Stories (2013) ==== Документалистика ==== * Great Lost Albums (2014) – с Дейвид Куантик, Став Шерез и Мартин Уейтс<ref name="fantasticfiction"></ref> === Като Адам Блейк === ==== Самостоятелни романи ==== * The Dead Sea Deception (2011)<br/>'''''Измамата Мъртво море''''', изд. [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2011), прев. Елена Кодинова * The Demon Code (2012)<br/>'''''Децата на Юда''''', изд. ИК „Бард“, София (2013), прев. Елена Чизмарова === Като Уил Питърсън === ==== Серия „Трискелион“ (''Triskellion'') ==== # Triskellion (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Burning (2009) # The Gathering (2010) === Филмография === * Dempsey and Makepeace (1984) * Juliet Bravo (1980) * Boon (1986) * News at Twelve (1988) * The Bill (1984) * Birds of a Feather (1989) * Maid Marian and her Merry Men (1989 – 94) * The Upper Hand (1990) * Harry's Mad (1993 – 96) * Knight School (1997 – 98) === Екранизации === * 1989 – 1994 Maid Marian and Her Merry Men * 1993 – 1996 Harry's Mad * 1997 – 1998 Knight School * 2010 Thorne – тв сериал * 2017 In the Dark – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://markbillingham.com/}} на Марк Билингам * {{imdb name|0082456|Марк Билингам}} * {{isfdb name|id=139578|name=Марк Билингам}} * {{Моята библиотека автор|adam-blake|Марк Билингам (Адам Блейк)}} {{Превод от|en|Mark Billingham|1085172797}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Билингам, Марк}} [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Английски фентъзи писатели]] 2q8zi0mdv9wjy1a6b3vzb9irw5s67ty 11464856 11464846 2022-07-20T11:57:26Z Rumensz 125859 Премахнати [[Special:Contributions/Rebelheartous|редакции на Rebelheartous]] ([[User talk:Rebelheartous|б]].), към версия на Rumensz wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Марк Билингам | име-оригинал = Mark Billingham | снимка = MarkBillingham2013.jpg | описание = Марк Билингам, 2013 г. | псевдоним = Уил Питърсън<br/>Адам Блейк | място на раждане = [[Солихъл]], [[Уоруикшър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[актьор]], [[сценарист]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1987 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | течение = | дебют = „Смъртта е най-лесното нещо” | известни творби = поредица „Том Торн“ | награди = „Тиакстън” | повлиян = [[Карл Хайасън]], [[Майкъл Конъли]] | повлиял = | брак = Клеър Уинард (1990 - ) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://markbillingham.com/}} }} '''Марк Билингам''' ({{lang|en|Mark Billingham}}) е английски [[актьор]], [[сценарист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[криминален роман]], [[трилър]] и [[фентъзи]]. Пише и под [[псевдоним]]ите – Адам Блейк (Adam Blake) с писателя [[Майк Кери]] и Уил Питърсън (Will Peterson) с писателя Питър Кокс.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/mark-billingham/ Биография и библиография като Марк Билингам] и [https://www.fantasticfiction.com/p/will-peterson/ като Уил Питърсън] във „Fantasticfiction“</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/142411.Mark_Billingham Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/mark-billingham/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://uk.markbillingham.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Марк Филип Дейвид Билингам е роден на 2 юли 1961 г. в Солихъл, Уоруикшър, Англия. Израства в предградието Мозли на [[Бирмингам]]. Учи в мъжката гимназия „Крал Едуард VI“ в предградието Кингс Хийт, където участва в театрални постановки. Следва драматургия в катедрата по драма и театрално изкуство на [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> След дипломирането си участва в създаването на театралната компания „Bread & Circuses“, която прави представления в училища, колежи, центрове за изкуства и на улицата. В средата на 1980-те се мести в като „работещ актьор“, участвайки във второстепенни роли в епизоди на телевизионни предавания, а след това участва в стендъп комедии и в различни комедийни представления. Заедно с актьорската си кариера започва да пише скечове и сценарии за телевизионни сериали. В периода 1997 – 1998 г., заедно с Питър Кокс, пише и участва в сериала „Knight School“ (''Рицарската школа'') по телевизия „Granada“, който е и романизиран. Като любител на криминалната литература постепенно се насочва към писането на криминални романи и трилъри.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Първият му роман „Смъртта е най-лесното нещо“ от емблематичната му поредица „Том Торн“ е издаден през 2001 г. Открити са три мъртви жени, а четвъртата жертва е с умишлено предизвикан [[инсулт]] и е в състояние на „заключващ синдром“. Детектив Том Торн разбира, че е изправен срещу умен сериен убиец и трябва до открие „ключа“ към идентичността му. Романът става бестселър в списъка на „Съндей Таймс“ и получава наградата на читателите „Тиакстън“. Същата награда получава и романът „Death Message“ (''Смъртоносно съобщение'') от поредицата през 2009 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> През 1997 г. Билингам става жертва на престъпление, като той и неговият писател Питър Кокс са отвлечени и държани като заложници за откуп в хотелска стая в Манчестър. Случаят го вдъхновява за написването на втория роман от поредицата „Том Торн“, „Убийства от страх“, който печели наградата „Шерлок“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Поредицата е екранизирана през 2010 г. в телевизионния сериал „Торн“ с участието на Дейвид Мориси, [[Ейдън Гилън]], [[Сандра О]] и др.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> Самостоятелният му роман „In the Dark“ (''В мрака'') от 2008 г. е екранизиран от Би Би Си в едноименния минисериал.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> В периода 2008 – 2010 г. заедно Питър Кокс издават фентъзи поредицата „Трискелион“ под псевдонима Уил Питърсън.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 2011 г. с [[Майк Кери]] издават романа „Измамата Мъртво море“ под псевдонима Адам Блейк. Марк Билингам живее със семейството си в Северен Лондон.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Като Марк Билингам === ==== Самостоятелни романи ==== * Knight School (1998) – с Питър Кокс<ref name="bookseriesinorder"></ref> * In the Dark (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * Rush of Blood (2012) * Die of Shame (2016) * Rabbit Hole (2021) ==== Серия „Том Торн“ (Tom Thorne) ==== # Sleepy Head (2001) – награда „Тиакстън“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Смъртта е най-лесното нещо''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Елисавета Маринкева # Scaredy Cat (2002) – награда „Шерлок“<ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Убийства от страх''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2003), прев. Спаска Вълчева # Lazybones (2003) # The Burning Girl (2004) # Lifeless (2005) # Buried (2006) # Death Message (2007) – награда „Тиакстън“ # Bloodline (2009) # From the Dead (2010) # Good as Dead (2011) – издаден и като „The Demands“ # The Dying Hours (2013) # The Bones Beneath (2014) # Time of Death (2015) # Love Like Blood (2017) # The Killing Habit (2018) # Their Little Secret (2019) # Cry Baby (2020) # The Murder Book (2022) ==== Новели ==== * The Other Half (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Stroke of Luck (2015) ==== Сборници ==== * Dancing Towards the Blade and Other Stories (2013) ==== Документалистика ==== * Great Lost Albums (2014) – с Дейвид Куантик, Став Шерез и Мартин Уейтс<ref name="fantasticfiction"></ref> === Като Адам Блейк === ==== Самостоятелни романи ==== * The Dead Sea Deception (2011)<br/>'''''Измамата Мъртво море''''', изд. [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2011), прев. Елена Кодинова * The Demon Code (2012)<br/>'''''Децата на Юда''''', изд. ИК „Бард“, София (2013), прев. Елена Чизмарова === Като Уил Питърсън === ==== Серия „Трискелион“ (''Triskellion'') ==== # Triskellion (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Burning (2009) # The Gathering (2010) === Филмография === * Dempsey and Makepeace (1984) * Juliet Bravo (1980) * Boon (1986) * News at Twelve (1988) * The Bill (1984) * Birds of a Feather (1989) * Maid Marian and her Merry Men (1989 – 94) * The Upper Hand (1990) * Harry's Mad (1993 – 96) * Knight School (1997 – 98) === Екранизации === * 1989 – 1994 Maid Marian and Her Merry Men * 1993 – 1996 Harry's Mad * 1997 – 1998 Knight School * 2010 Thorne – тв сериал * 2017 In the Dark – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://markbillingham.com/}} на Марк Билингам * {{imdb name|0082456|Марк Билингам}} * {{isfdb name|id=139578|name=Марк Билингам}} * {{Моята библиотека автор|adam-blake|Марк Билингам (Адам Блейк)}} {{Превод от|en|Mark Billingham|1085172797}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Билингам, Марк}} [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Английски фентъзи писатели]] o3mxn43vb71bv74wgij8aoxgkkaj2d2 0 811511 11464053 11452360 2022-07-19T20:38:22Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Уорд Ларсен | име-оригинал = Ward Larsen | снимка = | описание = | място на раждане = [[Сарасота]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[пилот]] | националност = {{USA}} | период = от 2006 г. | жанрове = [[трилър]], [[шпионски роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Винс Флин]], [[Том Кланси]], [[Даниел Силва]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.wardlarsen.com/}} }} '''Уорд Ларсен''' ({{lang|en|Ward Larsen}}) е американски пилот и [[писател]] на произведения в жанра [[трилър]] и [[шпионски роман]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/l/ward-larsen/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/7893.Ward_Larsen Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="bookseriesinorder">* {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/ward-larsen/ Биография и библиография в „Book Series in Order“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.wardlarsen.com/ Биография в официалния сайт]</ref><ref name="wordofsouthfestival">{{икона|en}} [https://wordofsouthfestival.com/ward-larsen/ Биография в „Word of South Festival“]</ref><ref name="bookreporter">{{икона|en}} [https://www.bookreporter.com/authors/ward-larsen Биография и библиография в „Bookreporter“]</ref> == Биография и творчество == Уорд Ларсен е роден на 14 март 1961 г. в Сарасота, Флорида, САЩ. Следва право в Университета на Централна Флорида, където участва в отбора по [[американски футбол]], и завършва през 1983 г. с юридическа степен. След дипломирането си постъпва във Военновъздушните сили на САЩ и след обучение на пилоти е назначен в 95-та учебна ескадрила за изтребители в авиобазата Тиндал, Флорида. По-късно се присъединява към 75-та изтребителна ескадрила в авиобазата Ингланд, Луизиана. Пътува много в чужбина и участва като пилот на изстребител в 25 бойни мисии по време на операция „[[Пустинна буря]]“, за което е удостоен с два медала. След напускане на армията става пилот в авиокомпания във Флорида, и лети както по международни, така и по вътрешни маршрути, реализирайки над 20 000 часа полетно време в десетки типове самолети. Едновременно е и федерален служител на правоприлагащите органи и следовател на авиационни произшествия. <ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="wordofsouthfestival"></ref><ref name="bookreporter"></ref> Първият му роман „The Perfect Assassin“ (''Перфектният убиец'') от поредицата „Дейвид Слейтън“ е издаден през 2006 г. Главният герой, Дейвид Слейтън, е кидон, израелски убиец, който се дистанцира от Скотланд Ярд и предателска клетка високо в собственото си правителство, като преследва могъща фигура от подземния свят, изчезнал мистериозен кораб и неговият смъртоносен товар, които биха довели света до катастрофа. Романът получава редица награди: Златен медал от Обществото на военните писатели на Америка, наградата „Royal Palm“ и награда за книга на Флорида. Той е предвиден за екранизация от „Amber Entertainment“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="wordofsouthfestival"></ref><ref name="bookreporter"></ref> През 2010 г. стартира поредицата му „Джемър Дейвис“ с романа „Fly By Wire“ (''Линия на полета''). Най-известният му роман от поредицата е „Пасажер 19“. Героят, Джемър Дейвис, е пенсиониран пилот на изтребител, специалист по разследване на самолетни катастрофи, и разследва изчезването на един малък самолет над джунглата в [[Колумбия]], който се оказва отвлечен, а в списъка на пътниците е дъщеря му. В хода на търсене на отвлечените се открива заговор, който стига до най-високите нива на властта във Вашингтон.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> Писателят е двукратен носител на наградата на Флорида.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Уорд Ларсен живее със семейството си в Сарасота, Флорида. В свободното си време е запален водолаз.<ref name="wordofsouthfestival"></ref> == Произведения == Самостоятелни романи * Stealing Trinity (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> * Cutting Edge (2018) * Deep Fake (2023) === Серия „Дейвид Слейтън“ (''David Slaton'') === # The Perfect Assassin (2006)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Assassin's Game (2014) # Assassin's Silence (2016) # Assassin's Code (2017) # Assassin's Run (2018) # Assassin's Revenge (2019) # Assassin's Strike (2020) # Assassin's Dawn (2021) # Assassin's Edge (2022) === Серия „Джемър Дейвис“ (''Jammer Davis'') === # Fly By Wire (2010)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Fly by Night (2011) # Passenger 19 (2016)<br/>'''''Пасажер 19''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2017), прев. Иван Златарски === Екранизации === * ?? The Perfect Assassin == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.wardlarsen.com/}} на Уорд Ларсен * {{isfdb name|id=316245|name=Уорд Ларсен}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Ларсен, Уорд}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски пилоти]] [[Категория:Родени в Сарасота]] 0qemty5hzugeuawup3i9kfqsq9ee180 0 811532 11464345 11447394 2022-07-20T06:22:49Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Симона Халачева | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Мирослава в „[[Откраднат живот]]“ | театрални награди = 2012 – „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ }} | брак = | деца = }} '''Симона Халачева''' е българска актриса. Известна е с изявите на [[Театър „София“]], както и с ролята на Мирослава в „[[Откраднат живот]]“. == Биография == Родена е на 4 септември 1989 г. в град [[София]], [[България]]. Завършва Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир“ и [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Стефан Данаилов]] с награда „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ през 2012 г., където учи със [[Ралица Паскалева]] и [[Иля Пепеланов]]. През 2018 г. Халачева завършва „Фотография“ в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101214810|заглавие=Градът през очите на Симона Халачева|издател=БНР Христо Ботев|дата=15 януари 2020 г.}}</ref> === Актьорска кариера === Участва в спектаклите „Пет жени в еднакви рокли“ от [[Алън Бол (сценарист)|Алън Бол]] в театър „[[Сълза и смях]]“ на режисьора [[Боил Банов]], и „Животът е прекрасен“ на Николай Ердман в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] на режисьора [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]. Халачева е в трупата на [[Театър „София“]], където дебютира в мюзикъла „Скачай!“ на [[Здрава Каменова]] и режисьора Калин Ангелов. В трупата на театъра е известна с ролите си на Есмералда в [[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]], Мария в „Напразни усилия за любовта“, Анка в „Госпожа Министершата“, Пилето в „Ян Бибиян“, Майката в „Сватбата на древния буржоа“, Проститутката в „Комедия от лъжи“, Уенди в „Питър Пан“, Санди в „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“, Валски в „Ние сме вечни“, Нанси в „Нощта на 16-ти януари“, Ундис в „Рони, дъщерята на разбойника“, Магда в „Апетит за череши“, Кити Счербатская в „Анна Каренина“, Сирената в „Малката морска сирена“, Агата във „Франкенщайн“, Марин в „Кашонът“, Рая в „Цветята“ и други. Халачева участва във игрални филми, телевизионни продукции, рекламни и музикални клипове. Сред ролите ѝ в киното и телевизията са Магдалена Пенева в „[[Забранена любов]]“, Лили Младенова в „[[Къде е Маги?]]“, Гюла в „Дамасцена. Преходът“, Ася в „[[Дъвка за балончета]]“, Мирослава в „[[Откраднат живот]]“ и Ирина в „Чичо Коледа“. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]] * „Добрият доктор“ от Нийл Саймън – постановка проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/добрият-доктор_732_13_20|заглавие=ДОБРИЯТ ДОКТОР – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Интимно в асансьора“ от Жерар Лозие – постановка проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/интимно-в-асансьора_1047_13_20|заглавие=ИНТИМНО В АСАНСЬОРА – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Както ви хареса“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор проф. [[Стефан Данаилов]], превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/както-ви-хареса_1137_13_20|заглавие=КАКТО ВИ ХАРЕСА – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Сълза и смях|Открита сцена „Сълза и смях“]] * 2012 – „Пет жени в еднакви рокли“ от [[Алън Бол (сценарист)|Алън Бол]] – режисьор [[Боил Банов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/laifstail/artbox/pet-zheni-v-ednakvi-rokli-i-edin-edinstven-mazh.html|заглавие=„Пет жени в еднакви рокли“ и един-единствен мъж|издател=ladyzone.bg|дата=20 януари 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&c=1&id=70726&l=1|заглавие=Пет жени в еднакви рокли : Програмата|издател=programata.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман – спектакъл на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], масовка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/животът-е-прекрасен_1239_5_20|заглавие=ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/simona-halacheva___1898|заглавие=Симона Халачева в сайта на Театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * 2012 – „Агнес“ от [[Михаил Вешим]] – режисьор Съни Сънински<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/агнес_780_1_20|заглавие=АГНЕС – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2012 – „Скачай!“ от [[Здрава Каменова]] – режисьор Калин Ангелов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/скачай!_1012_1035_1119/|заглавие=Скачай! | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/скачай!_1412_1_20|заглавие=СКАЧАЙ! – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3046/|заглавие=Емигрантски рай (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299906/|заглавие=„Скачай“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> * 2013 – Есмералда в „Парижката Света Богородица“ от [[Виктор Юго]] – постановка Лилия Абаджиева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/парижката-света-богородица_1569_1_20|заглавие=ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2013 – Мария в „Напразни усилия на любовта“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/напразни-усилия-за-любовта_1917_1_20|заглавие=НАПРАЗНИ УСИЛИЯ ЗА ЛЮБОВТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2014 – Анка в „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2014 – Пилето в „Ян Бибиян“ от [[Елин Пелин]] – режисьор Бисерка Колевска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ян-бибиян_2165_1_20|заглавие=ЯН БИБИЯН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2014 – Майката в „Сватбата на древния буржоа“ от [[Бертолт Брехт]] – режисьор Петринел Гочев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/svatbata-na-drebniya-burzhoa__2321/|заглавие=СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сватбата-на-древния-буржоа_2321_1_20|заглавие=СВАТБАТА НА ДРЕВНИЯ БУРЖОА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2014 – „Генерална репетиция за самоубийство“ от Душан Ковачевич – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/generalna-repeticia-na-samoubijstvo__2476/|заглавие=Генерална репетиция за самоубийство | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/генерална-работилница-за-самоубийство_2476_1_20|заглавие=ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ЗА САМОУБИЙСТВО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://programata.bg/?p=39&c=1&id=84969&l=2/|заглавие=Генерална репетиция за самоубийство – Програмата|издател=programata.bg}}</ref> * 2015 – Уенди в „[[Питър Пан]]“ от [[Сър Джеймс Матю Бари]] – режисьор Бисерка Колевска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/питър-пан_2577_1_20|заглавие=ПИТЪР ПАН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2015 – Проституката в „Комедия от лъжи“ от Душан Ковачевич – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/комедия-от-лъжи_2670_1_20|заглавие=КОМЕДИЯ ОТ ЛЪЖИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2015 – Санди в „Олд Сейбрук и Последният страстен любовник“ от Уди Алън и Нийл Саймън – режисьор Николай Поляков * 2015 – Нанси в „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2016 – Ундис в „Роня, дъщерята на разбойника“ от [[Астрид Линдгрен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/ronya-dushteryata-na-razbojnika__3313/|заглавие=РОНИ, ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/рони-дъщерята-на-разбойника_3313_1_20|заглавие=РОНИ, ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2016 – Магда в „Апетит за череши“ (мюзикъл от Агнешка Ошецка и Мачей Малецки) – режисьор Ана Батева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/apetit-za-chereshi__3370|заглавие=АПЕТИТ ЗА ЧЕРЕШИ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/апетит-за-череши_3370_1_20|заглавие=АПЕТИТ ЗА ЧЕРЕШИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3053|заглавие=Апетит за череши (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2016 – Кити Счербатская в „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> * 2016 – Сирената в „Малката морска сирена“ – по приказката на Катрин Ан – режисьор Василена Радева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/malkata-morska-sirena__3751|заглавие=МАЛКАТА МОРСКА СИРЕНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=|заглавие=МАЛКАТА МОРСКА СИРЕНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3055|заглавие=Малката морска сирена (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2017 – Дуняша в „Женитба“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Елена Панайотова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zhenitba__3989/|заглавие=ЖЕНИТБА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женитба_3989_1_20|заглавие=ЖЕНИТБА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3057/|заглавие=Женитба (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2017 – Агата във „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2019 – Анжелик в „Развратникът“ от [[Ерик-Еманюел Шмит|Е. Е. Шмит]] – режисьор Стоян Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/razvratnikut__4989|заглавие=РАЗВРАТНИКЪТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/развратникът_4989_1_20|заглавие=РАЗВРАТНИКЪТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3064|заглавие=Развратникът (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2020 – „Кашонът“ от Клеман Мишел – режисьор Калин Ангелов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kashonut__5958|заглавие=КАШОНЪТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кашонът_5958_1_20|заглавие=КАШОНЪТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3210/|заглавие=Кашонът (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2021 – „Цветята“ от Теодора Иванова-Додо – режисьор Калин Асенов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/цветята_6366_1_20|заглавие=ЦВЕТЯТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3310/|заглавие=Цветята (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/cvetyata__6366/|заглавие=ЦВЕТЯТА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/v-teatur-„sofia“-se-sustoya-premierata-na-„cvetyata“-zritelite-mogat-da-razgledat-izlozhba-na-plakat~453|заглавие=В Театър „София“ се състоя премиерата на „Цветята“|издател=sofiatheatre.eu|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/10/21/343645/пиесата-цветята-с-премиера-в-театър-софия/|заглавие=Пиесата „Цветята“ с премиера в театър „София“|издател=nova.bg|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101543940/premiera-na-cvetata-v-teatar-sofia/|заглавие=Премиера на „Цветята“ в театър „София“ – От деня – БНР|издател=bnr.bg|дата=20 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42353-Teatar-Sofiya-predstavya-Tsvetyata-/|заглавие=Театър „София“ представя: „Цветята“|издател=eva.bg|дата=26 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya|заглавие=Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“|издател=graziaonline.bg|дата=18 януари 2022 г.}}</ref> == Филмография == ; Сериали * „[[Забранена любов]]“ (2008) – Магдалена Пенева, дъщеря на Александър и Цветелина, ученичка * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Лили Младенова; бивша секретарка в Холдинг Табакови<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/simona-halacheva.html|заглавие=Симона Халачева в „Къде е Маги?“|издател=btv.bg}}</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2019) – Мирослава Иванова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2019/06/07/253104/симона-халачева-за-ролята-на-мирослава-в-откраднат-живот|заглавие=Симона Халачева: За ролята на Мирослава в „Откраднат живот“|издател=nova.bg|дата=7 юни 2019 г.}}</ref> ; Игрални филми * „Дамасцена. Преходът“ (2017) – Гюла * „[[Дъвка за балончета]]“ (2017) – Ася * „[[Вездесъщият]]“ (2017) – Приятелка на Джими * „Чичо Коледа“ (2021) – Ирина ; Късометражни филми * „Одраскан“ (2011) – Ани * „Може би утре“ (2017) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://sofiatheatre.eu/simona-halacheva___1898|Симона Халачева в сайта на театър „София“}} {{СОРТКАТ:Халачева, Симона}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] g9zor18ycr2qaga3ym6l9uavogcgqgj 0 811537 11464055 11452362 2022-07-19T20:38:36Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джули Оринджър | име-оригинал = Julie Orringer | снимка = | описание = | място на раждане = [[Маями]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], | националност = {{USA}} | период = от 2001 г. | жанрове = [[исторически роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Шарлот Бронте]], [[Реймънд Карвър]], [[Лори Мур]], [[Алис Мънро]] | повлиял = | брак = Раян Харти | деца = | сайт = {{URL|https://julieorringer.com/}} }} '''Джули Оринджър''' ({{lang|en|Julie Orringer}}) е американска [[писателка]] на произведения в жанра [[исторически роман]] и драматург.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/o/julie-orringer/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/22580.Julie_Orringer Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Julie-Orringer/19923 Биография и библиография в „Babelio“]</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/education/news-wires-white-papers-and-books/smoothest-way-full-stones Биография и библиография в „Encyclopedia.com“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://julieorringer.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Джули Оринджър е родена на 12 юни 1973 г. в Маями, Флорида, САЩ, в еврейско семейство.<ref name="babelio"></ref> Когато е 4-годишна семейството се мести в [[Бостън]], а когато е 6-годишна в [[Ню Орлиънс]], където посещава частно училище. През 1986 г. семейството се мести в [[Ан Арбър]], където завършва държавна гимназия.<ref name="fantasticfiction"></ref> По това време майка ѝ умира от [[рак на гърдата]], което силно ѝ повлиява. Следва в [[Университет „Корнел“|университет „Корнел“]], който завършва през 1994 г. с бакалавърска степен по английска филология, а преподавателите ѝ я насърчават да преследва писателска кариера. Получава през 1996 г. магистърска степен по творческо писане на художествена литература от писателската работилница на Айова.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> След дипломирането си се премества в Сан Франциско, където работи на временни места, като в свободното си време продължава да пише. През 1999 г. получава стипендия „Уолъс Стегнър“ за програмата за творческо писане в [[Станфордския университет]].<ref name="babelio"></ref> По това време нейните разкази са публикувани в литературни списания, като „Йеил Ривю“, където два пъти са били награждавани с Наградата на редакторите за най-добър разказ на годината и в „Парис Ривю“, където са получавали отличие за Откритие на годината през 1998 г., и в антологии – „The Granta Book of the American Short Story“ и „The Scribner Anthology of American Short Fiction“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Девет от разказите ѝ са публикувани в сборника ѝ „How to Breathe Underwater“ (''Как се диша под вода'') през 2003 г. Книгата е обявена за книга на годината от „[[Сан Франциско Кроникъл]]“ и „[[Лос Анджелис Таймс]]“, както и за Най-забележителна книга на „Ню Йорк Таймс“, и е преведена на различни езици. След завършване на програмата, в продължение на три години работи като лектор по писане на художествена литература в университета. От 2006 г. е гостуващ писател в Калифорнийския колеж „Сейнт Мери“.<ref name="encyclopedia"></ref> Първият ѝ роман „Невидимият мост“ е издаден през 2010 г. Той е история за семейство унгарски евреи от годините на Втората световна война, техните стремежи и любов преди нея, до борбата за оцеляване в най-страшното време в световната история, опасната сила на изкуството във време на война, история от унгарското градче Коняр до богатите домове в [[Будапеща]] и [[Париж]], до ужасяващия живот в трудовите лагери и [[Холокоста]]. Романът става бестселър в списъка на „[[Ню Йорк Таймс]]“ и я прави известна.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="ОС"></ref> Вторият ѝ роман „The Flight Portfolio“ (''Полетното портфолио'') от 2019 г. е базиран на истинската история на Вариан Фрай, американски журналист, който през 1940 г. отива в окупирана Европа, за да помогне за спасяването на еврейски художници, бягащи от Холокоста и включени в черния списък на [[Гестапо]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> Джули Оринджър живее със семейството си в [[Бруклин]].<ref name="babelio"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Invisible Bridge (2010)<ref name="fantasticfiction"></ref><br/>'''''Невидимият мост''''', изд.: [[Ентусиаст (издателство)|ИК „Ентусиаст“]], София (2012), прев. Катя Перчинкова * The Flight Portfolio (2019) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Събиране на наследство“ (''Inheritance collection'') ==== : 2. Can You Feel This? (2019)<ref name="fantasticfiction"></ref> ::от серията има още 4 романа от различни автори === Новели === * When She Is Old and I Am Famous (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref> === Сборници === * How to Breathe Underwater (2003)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Poolside (2007) – с [[Алис Адамс]], [[Ейми Блум]], [[Джон Чийвър]], [[Ърнест Хемингуей]], [[А. М. Хоумс]], [[Андреа Лий]], [[Джойс Каръл Оутс]], [[Една О'Брайън]], [[Джеймс Пърди]], [[Греъм Суифт]], [[Джон Ъпдайк]], [[Дейвид Фостър Уолъс]] и [[Фей Уелдън]] === Екранизации === * 2023 Transatlantic – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://julieorringer.com/}} на Джули Оринджър * {{imdb name|12945140|Джули Оринджър}} {{Превод от|en|Julie Orringer|1073170823}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Оринджър, Джули}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Автори на исторически романи]] [[Категория:Университет „Корнел“]] [[Категория:Родени в Маями]] 2nno9noliiuoow1audkdgukqml73lg5 0 811539 11464469 11445187 2022-07-20T09:31:58Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Тор Вилхялмсон | име-оригинал = Thor Vilhjálmsson | снимка = Thor Vilhjalmsson in 2008.jpg | описание = Тор Вилхялмсон, 2008 г. | място на раждане = [[Единбург]], [[Шотландия]], [[Великобритания]] | място на смърт = [[Рейкявик]], [[Исландия]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[преводач]] | националност = {{Исландия}} | период = 1950 – 2011 | жанрове = [[драма]], [[лирика]], [[исторически роман]] | теми = | направление = | течение = | известни творби = „Сивият мъх сияе” | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Френския орден на изкуството, 1989 г.]] [[Файл:Grande ufficiale OMRI BAR.svg|50px|Велик офицер на Ордена за заслуги на Италианската република, Италия, 1989 г.]] [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Френския орден на изкуството, 1998 г.]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = }} '''Тор Вилхялмсон''' ({{lang|en|Thor Vilhjálmsson}}) е исландски [[драматург]], [[преводач]], [[художник]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра драма, [[исторически роман]] и лирика.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/259496.Thor_Vilhj_lmsson Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Thor-Vilhjlmsson/95283 Биография и библиография в Babelio]</ref><ref name="bokmenntaborgin">{{икона|en}} [https://bokmenntaborgin.is/en/literature-web/author/thor-vilhjalmsson Биография и библиография в „Рейкявик – Град на литературата на ЮНЕСКО“]</ref><ref name="listbooks">[https://listbooks.bg/author/tor-vilhyalmson/ Биография в издателство „Лист“]</ref> == Биография и творчество == Тор Вилхялмсон е роден на 12 август 1925 г. в Единбург, Шотландия, Великобритания. След завършване на гимназия през 1944 г. следва в скандинавския отдел на Исландския университет през 1944 – 1946 г., в Нотингамския университет през 1946 – 1947 г. и в Сорбоната в Париж през 1947 – 1952 г. След дипломирането си, в периода 1953 – 1955 г. работи като библиотекар в Националната библиотека на Исландия, а в периода 1956 – 1959 г. работи за Националния театър.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="bokmenntaborgin"></ref><ref name="listbooks"></ref> Първата му книга, ''Maðurinn er alltaf einn'' (''Човек е винаги сам''), е публикувана през 1950 г. и оттогава той е написал редица книги, художествена и научна литература, романи, разкази, поезия, разкази за пътешествия, както и безброй есета и статии за културата и изкуството. Една от най-известните му книги е „Сивият мъх сияе“ от 1986 г. Историята е вдъхновена от исландски криминални дела от втората половина на 19-ти век. Един млад интелектуалец с поетични мечти, е натоварен да разреши ужасяващ случай на кръвосмешение и убийство в затънтено селище в Исландия. Романът е много добре приет от критиката, става бестселър и получава наградата за литература на Северния съвет (скандинавската „Букър“).<ref name="goodreads"></ref><ref name="bokmenntaborgin"></ref><ref name="listbooks"></ref> За литературната си дейност е удостоен с множество награди, а книгите му са преведени на няколко езика. През 1992 г. получава наградата за скандинавска литература на Шведската академия, известна като „малкия Нобел“. Два пъти е удостоен с отличието Кавалер на Френския орден на изкуството, и получава отличието Велик офицер на Ордена за заслуги на Италианската република като преводач за представянето на италианската култура в Исландия. Почетен гражданин е на Рокамадур, Франция. Той също е продуктивен преводач, като превежда произведения на [[Умберто Еко]], [[Андре Малро]], [[Пауло Куелю]], и други писатели. Като художник участва в изложби със свои картини.<ref name="goodreads"></ref><ref name="bokmenntaborgin"></ref> Тор Вилхялмсон е един от основателите на културното списание ''Birtingur'' (''Импресия'') през 1955 г. и е в редакционната колегия до 1968 г. В периода 1972 – 1974 г. е член на борда на Съюза на писателите на Исландия, а в периода 1975 – 1981 г. е председател на Федерацията на исландските художници. Бил е в националния съвет на Общността на европейските писатели, в управителния съвет на Фестивала на изкуствата в Рейкявик през 1976 – 1980 г. и в подготвителния комитет за филмовия фестивал в Рейкявик през 1978 г. и 1980 г. Дълги години е член на борда на ''Alliance Francaise''. Той е един от основателите на Фестивала на писателите в Рейкявик и е член на борда от самото начало. В продължение на няколко години е председател на исландския ПЕН клуб.<ref name="goodreads"></ref><ref name="bokmenntaborgin"></ref> Тор Вилхялмсон умира на 2 март 2011 г. в Рейкявик, Исландия.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == : частично представяне * Maðurinn er alltaf einn (1950)<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref> * Dagar mannsins (1954) * Andlit í spegli dropans (1957) * Fljótt, fljótt sagði fuglinn (1968) – награда за литература на Северния съвет * Óp bjöllunnar (1970) * Folda : þrjár skýrslur (1972) * Fuglaskottís (1975) – литературна награда на Северния съвет * Mánasigð (1976) – литературна награда на Северния съвет * Skuggar af skýjum (1977) * Turnleikhúsið (1979) * Grámosinn glóir (1986) – награда за литература на Северния съвет<ref name="bokmenntaborgin"></ref><br/>'''''Сивият мъх сияе''''', изд. „Лист“ (2019), прев. Стефан Паунов * Náttvíg (1989) – исландска награда за литература * Tvílýsi (1994) – исландска награда за литература * Morgunþula í stráum (1998) – исландска награда за литература * Sveigur (2002) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://literaturnirazgovori.com/bookreviews/2019/07/03/10-58-рецензия-сивият-мъх-сияе-тор-вилхялмсон-исландия-от-19-век-в-сюрреалистично-видение-на-поет.html Рецензия: „Сивият мъх сияе“, Тор Вилхялмсон – Исландия от 19 век в сюрреалистично видение на поет, с Антония Апостолова в „Литературни разговори“] {{Превод от|en|Thor Vilhjálmsson|1065698939}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Исландия}} {{СОРТКАТ:Вилхялмсон, Тор}} [[Категория:Исландски писатели]] [[Категория:Автори на исторически романи]] [[Категория:Исландски поети]] [[Категория:Исландски драматурзи]] [[Категория:Исландски преводачи]] [[Категория:Родени в Единбург]] [[Категория:Починали в Рейкявик]] cz4d2428kfh0uo8itgmtfpd97obmpgi 0 811540 11464475 11445186 2022-07-20T09:34:58Z Carbonaro. 221440 отстраняване на грешките wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Уилям Макилвани | име-оригинал = William McIlvanney | снимка = William McIlvanney at the Edinburgh International Book Festival 2013.jpg | описание = Уилям Макилвани, 2013 г. | място на раждане = [[Килмарнок]], [[Шотландия]] | място на смърт = [[Глазгоу]], [[Шотландия]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[журналист]] | националност = {{Шотландия}},<br/>{{GBR}} | период = писател 1966 – 2015<br/>1978 – 2002 | жанрове = [[криминален роман]], [[лирика]], [[драма]], документалистика | теми = | направление = „тартан ноар” | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Жорж Сименон]] | повлиял = | брак = | деца = [[Лиъм Макилвани]] }} {{Уикицитат|Уилям Макилвани}} '''Уилям Макилвани''' ({{lang|en|William McIlvanney}}) е шотландски [[журналист]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра [[криминален роман]], лирика, драма и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/william-mcilvanney/ Библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/284726.William_McIlvanney Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/william-mcilvanney/ Биография и библиография в Book Series in Order]</ref><ref name="britishcouncil">{{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/william-mcilvanney Биография и библиография в British Council]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [http://www.personaldispatches.com/about.html Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Уилям Ангъс Макилвани е роден на 25 ноември 1936 г. в Килмарнок, Шотландия. Той е най-малкия от четирите деца в семейство на миньор. По-големият му брат е спортният журналист Хю Макилвани. Завършва гимназия в родния си град. Завършва през 1960 г. с [[магистърска степен]] английска филология в [[Глазгоуски университет|университета на Глазгоу]]. След дипломирането си работи като учител по английски език в Кралската академия на [[Ървин]] и помощник-директор в ''Greenwood Academy'' в Дрегхорн, [[Северен Еършър]] до 1975 г., когато напуска и се посвещава на писателската си кариера.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="britishcouncil"></ref><ref name="ОС"></ref> Първият му роман ''Remedy is None'' (''Лекарството е никакво'') е публикуван през 1966 г. Романът печели Мемориалната награда „Джефри Фабер“. Романът му „Дохърти“ от 1975 г. е история на миньор, чиято смелост и издръжливост са изпитани по време на депресията. Романът печели наградата „Уитбред“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="britishcouncil"></ref><ref name="ОС"></ref> Романът му ''The Big Man'' (''Големият'') от 1985 г. е историята на Дан Скоулар, безработен мъж, който се включва в боеве с голи ръце, за да си изкарва прехраната. Романът е екранизиран през 1990 г. от режисьора Дейвид Леланд в едноименния филм с участието на [[Лиъм Нийсън]], [[Джоан Уоли]] и [[Били Конъли]]. Романите „Дохърти“ и „Големият“ представят типични герои на Макилвани – твърди, често жестоки мъже, вкопчени в борба със собствената си природа и произход. През 1996 г. е издаден романът му „Пещ“, който представя историята на Там Дохърти, внук на героя от романа „Дохърти“. Романът печели наградата „Салтир“ за шотландска книга на годината на ''Saltire Society''.<ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="britishcouncil"></ref><ref name="ОС"></ref> През 1977 г. с романа ''Laidlaw'' (''Лейдлоу'') започва поредицата „Джак Лейдлоу“. Детектив Джак Лейдлоу тръгва по следите на разследване на убийство дълбоко в дъното на Глазгоу от времето на 1970-те, свят, който познава отлично. Романът се смята за първият, който използва жанра „тартан ноар“. Последният му роман от поредицата, ''The Dark Remains'' (''Тъмните останки'') е довършен от писателя [[Иън Ранкин]]. Първите два романа от поредицата получават наградата „Сребърен китжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи.<ref name="goodreads"></ref><ref name="britishcouncil"></ref> Уилям Макилвани също е известен поет, автор на ''The Longships in Harbour'' (1970) и ''Surviving the Shipwreck'' (1991), която също съдържа журналистически произведения, включително есе за [[Т. С. Елиът]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> В допълнение към писателската си кариера той пише редовно за вестници от 1978 г. започвайки с поредица от статии за вестниците ''The Observer'' (Великобритания) и ''Herald'' (Шотландия) за участието на Шотландия на [[Световно първенство по футбол 1978|Световното първенство по футбол през 1978 г. в Аржентина]]. После в периода 1984 – 1985 г. пише седмични рецензии като телевизионен критик за ''The Herald'' (Глазгоу), а в следващите години и за други медии. Той има социалистически възгледи и е противник на тачъризма.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> Уилям Макилвани умира след кратко боледуване на 5 декември 2015 г. в Глазгоу, Шотландия.<ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/otide-si-shotlandskiyat-kamyu-uilyam-makilvani/ Отиде си шотландският Камю, Уилям Макилвани, „Площад Славейков“, 2015 г.]</ref> През 2016 г. университетът на Глазгоу посмъртно го удостоява с почетна докторска степен. На негово име, като създател на стила „тартан ноар“, през 2016 г. е учредена литературната награда „Макилвани“ на Шотландския международен фестивал за криминална литература. Синът му, Лиъм Макилвани, също е писател. През 2018 г. той печели наградата „Макилвани“ с криминалния си роман ''The Quaker'' (Квакерът).<ref name="britishcouncil"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Remedy Is None (1966) – награда „Джефри Фабер“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> * A Gift from Nessus (1968) * Docherty (1975) * The Big Man (1985) * In Through the Head (1988) * The Kiln (1996) – награда „Салтир“<br/>'''''Пещ''''', изд.: [[Еднорог (издателство)|ИК „Еднорог“]], София (2001), прев. [[Владимир Германов]] * Weekend (2006) === Серия „Джак Лейдлоу“ (''Jack Laidlaw'') === # Laidlaw (1977)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # The Papers of Tony Veitch (1983) # Strange Loyalties (1991)<br/>'''''Странни приятелства''''' (откъс), сп. „Пламък“ (2001), прев. Боряна Джанабетска # The Dark Remains (2021) – с [[Иън Ранкин]] === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Другаде“ (''Elsewhere'') ==== : 1. Here (2012) :: от серията има още 3 романа от различни автори === Сборници === * The Longships in Harbour (1970) – поезия<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> * Landscapes and Figures (1973) – поезия * Walking Wounded (1989) – разкази * Surviving the Shipwreck (1991) – поезия и есета === Документалистика === * Shades of Grey (1990)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Dreaming Scotland (2014) === Екранизации === * 1968 Loch Lomond – късометражен документален филм * 1974 The Line to Skye – късометражен документален филм * 1980 Play for Today – тв сериал, 1 епизод * 1990 [[Големият (филм)|Големият]], The Big Man * 1991 Screen Two – тв сериал, 1 епизод == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.personaldispatches.com/}} на Уилям Макилвани * {{imdb name|0570532|Уилям Макилвани}} * [https://www.slovo.bg/old/plamak/10506/10506010.htm Биография и откъс от романа „Странни приятелства“ в „Пламък“] {{Превод от|en|William McIlvanney|1085666965}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Макилвани, Уилям}} [[Категория:Шотландски писатели]] [[Категория:Шотландски поети]] [[Категория:Шотландски автори на криминални романи]] [[Категория:Починали в Глазгоу]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Глазгоуския университет]] 08h30b45952lnhqpp7t86e6n619fbud 0 811614 11464103 11449715 2022-07-19T21:16:24Z Carbonaro. 221440 грешки wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Санджив Сахота | име-оригинал = Sunjeev Sahota | снимка = | описание = | място на раждане = [[Дарби]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 2011 – | жанрове = [[драма]] | теми = имиграция | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Годината на бягствата” | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = [[Салман Рушди]] | повлиял = | брак = | деца = 2 | сайт = }} '''Санджив Сахота''' ({{lang|en|Sunjeev Sahota}}) е английски [[писател]] на произведения в жанра социална драма.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/sunjeev-sahota/ Биография и библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/4492850.Sunjeev_Sahota Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/sunjeev-sahota Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref> == Биография и творчество == Санджив Сахота е роден през 1981 г. в Дарби, Англия. Потомък е на имигранти от [[Пенджаб]], Индия, преселили се през 1966 г. Когато е 7-годишен, семейството му се премества в [[Честърфийлд]]. След завършване на гимназията следва математика в лондонския „Импириъл Колидж“. От януари 2011 г. работи като специалист по маркетинг в застрахователна компания Aviva.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Когато е осемнайсетгодишен, докато посещава роднини в Индия, преди да започне следването си в университета, прочита книгата „Среднощни деца“ на [[Салман Рушди]]. Това го запалва да чете книгите на [[Арундати Рой]], [[Викрам Сет]], [[Казуо Ишигуро]] и други автори, както и по-късно сам да започне да пише през свободното си време.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> Дебютният му роман ''Ours Are the Streets'' (''Наши са улиците'') е издаден през 2011 г. Въз основа на [[Бомбени атентати в Лондон|бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г.]] романът представя историята на британски [[пакистан]]ски младеж, който става атентатор самоубиец. Романът получава положителна оценка от критиката във вестниците „[[Таймс]]“, „[[Гардиън]]“, „Индипендънт“, „[[Обзървър]]“ и други медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Вторият му роман „Годината на бягствата“ е издаден през 2015 г. Той е история за трима млади мъже и една жена, нелегални имигранти от Индия, които живеят в [[Шефилд]], всеки със своята трагична или тайна история, за техните смели мечти и ежедневни борби, за бягството от омразата и религиозните борби, за постигане на ново спокойно съществуване, човешко достойнство и любов. Романът е номиниран за наградата „[[Букър]]“, печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман и [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2017 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> През 2013 г. писателят е включен в списъка на двадесетимата най-добри млади писатели на списание „Гранта“.<ref name="goodreads"></ref> През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“. През 2019 г. започва да преподава творческо писане в университета Дърам.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref>[https://www.durham.ac.uk/staff/sunjeev-s-sahota/ Информация в университета Дърам]</ref> Санджив Сахота живее със семейството си в Шефилд. == Произведения == Самостоятелни романи: * Ours Are the Streets (2011)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Year of the Runaways (2015) – [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]]<br/>'''''Годината на бягствата''''', изд. ICU, София (2021), прев. Надежда Розова * China Room (2021) == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sunjeev Sahota|1089857362}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Сахота, Санджив}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Носители на награда за литература на Европейския съюз]] [[Категория:Родени в Дарби]] 3mn0oqp8kuvge1ldrgtym5jeltogtdu 11464352 11464103 2022-07-20T06:26:35Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Санджив Сахота | име-оригинал = Sunjeev Sahota | снимка = | описание = | място на раждане = [[Дарби]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 2011 – | жанрове = [[драма]] | теми = имиграция | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Годината на бягствата” | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = [[Салман Рушди]] | повлиял = | брак = | деца = 2 | сайт = }} '''Санджив Сахота''' ({{lang|en|Sunjeev Sahota}}) е английски [[писател]], автор на произведения в жанра социална драма.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/sunjeev-sahota/ Биография и библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/4492850.Sunjeev_Sahota Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/sunjeev-sahota Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref> == Биография и творчество == Санджив Сахота е роден през 1981 г. в Дарби, Англия. Потомък е на [[Имиграция|имигранти]] от [[Пенджаб]], Индия, преселили се през 1966 г. Когато е 7-годишен, семейството му се премества в [[Честърфийлд]]. След завършване на гимназията следва математика в лондонския „Импириъл Колидж“. От януари 2011 г. работи като специалист по маркетинг в застрахователна компания Aviva.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Когато е осемнайсетгодишен, докато посещава роднини в Индия, преди да започне следването си в университета, прочита книгата „Среднощни деца“ на [[Салман Рушди]]. Това го запалва да чете книгите на [[Арундати Рой]], [[Викрам Сет]], [[Казуо Ишигуро]] и други автори, както и по-късно сам да започне да пише през свободното си време.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> Дебютният му роман Наши са улиците (''Ours Are the Streets'') е издаден през 2011 г. Въз основа на [[Бомбени атентати в Лондон|бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г.]] романът представя историята на британски [[пакистан]]ски младеж, който става атентатор самоубиец. Романът получава положителна оценка от критиката във вестниците „[[Таймс]]“, „[[Гардиън]]“, „Индипендънт“, „[[Обзървър]]“ и други медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Вторият му роман „Годината на бягствата“ е издаден през 2015 г. Той е история за трима млади мъже и една жена, нелегални имигранти от Индия, които живеят в [[Шефилд]], всеки със своята трагична или тайна история, за техните смели мечти и ежедневни борби, за бягството от омразата и религиозните борби, за постигане на ново спокойно съществуване, човешко достойнство и любов. Романът е номиниран за наградата „[[Букър]]“, печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман и [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2017 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> През 2013 г. писателят е включен в списъка на двадесетимата най-добри млади писатели на списание „Гранта“.<ref name="goodreads"></ref> През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“. През 2019 г. започва да преподава творческо писане в университета Дърам.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref>[https://www.durham.ac.uk/staff/sunjeev-s-sahota/ Информация в университета Дърам]</ref> Санджив Сахота живее със семейството си в Шефилд. == Произведения == Самостоятелни романи: * Ours Are the Streets (2011)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Year of the Runaways (2015) – [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]]<br/>'''''Годината на бягствата''''', изд. ICU, София (2021), прев. Надежда Розова * China Room (2021) == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sunjeev Sahota|1089857362}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Сахота, Санджив}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Носители на награда за литература на Европейския съюз]] [[Категория:Родени в Дарби]] 8q2ynt7jh824kte8y1h8w9yvn280k4a 11464353 11464352 2022-07-20T06:27:03Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Санджив Сахота | име-оригинал = Sunjeev Sahota | снимка = | описание = | място на раждане = [[Дарби]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 2011 – | жанрове = [[драма]] | теми = имиграция | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Годината на бягствата” | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = [[Салман Рушди]] | повлиял = | брак = | деца = 2 | сайт = }} '''Санджив Сахота''' ({{lang|en|Sunjeev Sahota}}) е английски [[писател]], автор на произведения в жанра социална драма.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/sunjeev-sahota/ Биография и библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/4492850.Sunjeev_Sahota Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/sunjeev-sahota Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref> == Биография и творчество == Санджив Сахота е роден през 1981 г. в Дарби, Англия. Потомък е на [[Имиграция|имигранти]] от [[Пенджаб]], Индия, преселили се през 1966 г. Когато е 7-годишен, семейството му се премества в [[Честърфийлд]]. След завършване на гимназията следва математика в лондонския „Импириъл Колидж“. От януари 2011 г. работи като специалист по маркетинг в застрахователна компания Aviva.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Когато е осемнайсетгодишен, докато посещава роднини в Индия, преди да започне следването си в университета, прочита книгата „Среднощни деца“ на [[Салман Рушди]]. Това го запалва да чете книгите на [[Арундати Рой]], [[Викрам Сет]], [[Казуо Ишигуро]] и други автори, както и по-късно сам да започне да пише през свободното си време.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> Дебютният му роман „Наши са улиците“ (''Ours Are the Streets'') е издаден през 2011 г. Въз основа на [[Бомбени атентати в Лондон|бомбените атентати в Лондон на 7 юли 2005 г.]] романът представя историята на британски [[пакистан]]ски младеж, който става атентатор самоубиец. Романът получава положителна оценка от критиката във вестниците „[[Таймс]]“, „[[Гардиън]]“, „Индипендънт“, „[[Обзървър]]“ и други медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> Вторият му роман „Годината на бягствата“ е издаден през 2015 г. Той е история за трима млади мъже и една жена, нелегални имигранти от Индия, които живеят в [[Шефилд]], всеки със своята трагична или тайна история, за техните смели мечти и ежедневни борби, за бягството от омразата и религиозните борби, за постигане на ново спокойно съществуване, човешко достойнство и любов. Романът е номиниран за наградата „[[Букър]]“, печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман и [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2017 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref> През 2013 г. писателят е включен в списъка на двадесетимата най-добри млади писатели на списание „Гранта“.<ref name="goodreads"></ref> През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“. През 2019 г. започва да преподава творческо писане в университета Дърам.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref>[https://www.durham.ac.uk/staff/sunjeev-s-sahota/ Информация в университета Дърам]</ref> Санджив Сахота живее със семейството си в Шефилд. == Произведения == Самостоятелни романи: * Ours Are the Streets (2011)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Year of the Runaways (2015) – [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]]<br/>'''''Годината на бягствата''''', изд. ICU, София (2021), прев. Надежда Розова * China Room (2021) == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sunjeev Sahota|1089857362}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Сахота, Санджив}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Носители на награда за литература на Европейския съюз]] [[Категория:Родени в Дарби]] mxissdtoou21vhbwwnnl2ph9baneixf 0 811891 11464077 11458547 2022-07-19T20:47:17Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki {{личност|инженер}} '''Джордж Уестингхаус''', {{lang|en|George Westinghouse}}, роден на 6 октомври 1846 г. в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] и починал на 12 март 1914 г. пак там, е американски изобретател, инженер и [[предприемач|крупен предприемач]]. Основател е на компанията „Уестингхаус електрик корпорейшън“ {{lang|en|Westinghouse Electric Corporation}} Неговото откритие за въздушна спирачка за железопътния транспорт прави този транспорт много по-надежден. Участва като съперничи пряко с [[Томас Едисън]] в избора на променливия електрически ток за пренос на електрическа енергия. Закупува редица патенти, като например патенти на [[Никола Тесла]] и ги налага заедно със собствените си идеи. До края на живота си притежава 360 патента, създава 60 фабрики, в които работят над 50 хиляди работника, с което става най-големият работодател на времето си. == Биография == Прадедите на Джордж Уестингхаус пристигат в Америка през Англия от Вестфалия, Германия. В началото на 19-ти век Джордж Уестингхаус (старши) се преселва в Ню Йорк, където заедно с Емили Ведер имат десет деца. Джордж се ражда като осмо дете в семейството. През 1856 г. баща му основава фабрика за производство на селскостопанска техника и малки парни машини. Там Джордж получава първите си професионални познания в инженерните науки. По време на Гражданската война в Америка 15-годишният Джордж, заедно с двама от братя си участва на страната на северните щати. Преминава от кавалерията във флота, където работи като корабен инженер. След края на войната посещава Унион колеж, където учи само три месеца и започва работа във фабриката на баща си и там създава първият си патент на „Въртяща се парна машина“.<ref>[https://www.britannica.com/biography/George-Westinghouse George Westinghouse article at Encyclopædia Britannica]</ref> На 8 август 1867 г. се жени зе Маргарите Ерскайн, скоято имат един син Джордж III. Преместват се да живеят в Питсбърг. Първото му голямо изобретение е приспособление за поставяне отново върху релсите на дерайлирали вагони ({{lang|en|car replacer and reversible railroad frog}}). [[Файл:Druckluftbremse nach Westinghouse.jpg|мини|Спирачката със сгъстен въздух на Уестингхаус]] След като наблюдава една влакова катастрофа, той разработва своята [[Спирачка със сгъстен въздух на Уестингхаус|Спирачка със сгъстен въздух]], която може да бъде задействана от локомотивният машинист за всички вагони на влаковата композиция едновременно. Той я подобрява за използване в различните железопътни компании и през 1893 г. става задължителна за използване в САЩ. Тя и днес е стандартно изпълнение в ЖП-транспорта, тежките камиони и [[автобус]]ите. Това изобретение го прави богат и известен. По това време нефта става все по-важен за индустрията, но при неговото добиване, метана (земният газ) се оставя да излиза неизползван в атмосферата. Вестинхаус подобрява оборудването за добиване на нефт, така че да се използва земния газ, като при това разработва редуциращ налягането вентил, който намалява високото налягане от сондата до ниско налягане при консуматора. === Мрежа за пренасяне на енергия === [[Файл:WestinghouseEarlyACSystem1887-USP373035.png|мини|ляво|Патент, регистриран от Вестингхаус за осветителна система с променлив ток и батерия за съхранение на енергията от 1887 г. ({{US patent|373035}})]] Вестингхаус насочва интересите си към развитието на производство и разпределиние на електрическата енергия. През началото осемдесетте години на 19-ти век първите мрежи за предаване на електрическа енергия, създадени от Томас Алва Едисон са с използване на постоянен ток и напрежение 110 V и имат ограничение от няколко километра поради големите загуби. През 1884 г. Вестингхаус започва разработването на своя мрежа за производство и пренасяне на енергия като възприема променливия ток, поради възможноста да се повишава и намалява напрежението му. През 1886 г. създава в Масачузет многостъпална мрежа с използване на променлив ток. Захранването става от задвижван от вода генератор с напрежение 500 V, повишава се с трансформатор да 3 kV, пренася се до отделните осветителни тела и се намалява до 100 V. Вестинхаус се свързва с Тесла и придобива правата за многофазни системи за електрически ток. Един от тези патенти описва двуфазна синхронна машина. Развитието на тези идеи води да съвремената система за пренос на електрическа енергия в САЩ: трифазно променлива напрежение с честота 60 Hz. == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Инженери]] [[Категория:Индустриалци]] [[Категория:Изобретатели]] 2tvjl48nyttd4zv1e8azpq70z9xqoac 11464094 11464077 2022-07-19T21:02:27Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki {{личност|инженер}} '''Джордж Уестингхаус''', {{lang|en|George Westinghouse}}, роден на 6 октомври 1846 г. в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] и починал на 12 март 1914 г. пак там, е американски изобретател, инженер и [[предприемач|крупен предприемач]]. Основател е на компанията „Уестингхаус електрик корпорейшън“ {{lang|en|Westinghouse Electric Corporation}} Неговото откритие за въздушна спирачка за железопътния транспорт прави този транспорт много по-надежден. Участва като съперничи пряко с [[Томас Едисън]] в избора на променливия електрически ток за пренос на електрическа енергия. Закупува редица патенти, като например патенти на [[Никола Тесла]] и ги налага заедно със собствените си идеи. До края на живота си притежава 360 патента, създава 60 фабрики, в които работят над 50 хиляди работника, с което става най-големият работодател на времето си. == Биография == Прадедите на Джордж Уестингхаус пристигат в Америка през Англия от Вестфалия, Германия. В началото на 19-ти век Джордж Уестингхаус (старши) се преселва в Ню Йорк, където заедно с Емили Ведер имат десет деца. Джордж се ражда като осмо дете в семейството. През 1856 г. баща му основава фабрика за производство на селскостопанска техника и малки парни машини. Там Джордж получава първите си професионални познания в инженерните науки. По време на Гражданската война в Америка 15-годишният Джордж, заедно с двама от братя си участва на страната на северните щати. Преминава от кавалерията във флота, където работи като корабен инженер. След края на войната посещава Унион колеж, където учи само три месеца и започва работа във фабриката на баща си и там създава първият си патент на „Въртяща се парна машина“.<ref>[https://www.britannica.com/biography/George-Westinghouse George Westinghouse article at Encyclopædia Britannica]</ref> На 8 август 1867 г. се жени зе Маргарите Ерскайн, скоято имат един син Джордж III. Преместват се да живеят в Питсбърг. Първото му голямо изобретение е приспособление за поставяне отново върху релсите на дерайлирали вагони ({{lang|en|car replacer and reversible railroad frog}}). [[Файл:Druckluftbremse nach Westinghouse.jpg|мини|Спирачката със сгъстен въздух на Уестингхаус]] След като наблюдава една влакова катастрофа, той разработва своята [[Спирачка със сгъстен въздух на Уестингхаус|Спирачка със сгъстен въздух]], която може да бъде задействана от локомотивният машинист за всички вагони на влаковата композиция едновременно. Той я подобрява за използване в различните железопътни компании и през 1893 г. става задължителна за използване в САЩ. Тя и днес е стандартно изпълнение в ЖП-транспорта, тежките камиони и [[автобус]]ите. Това изобретение го прави богат и известен. По това време нефта става все по-важен за индустрията, но при неговото добиване, метана (земният газ) се оставя да излиза неизползван в атмосферата. Вестинхаус подобрява оборудването за добиване на нефт, така че да се използва земния газ, като при това разработва редуциращ налягането вентил, който намалява високото налягане от сондата до ниско налягане при консуматора. === Мрежа за пренасяне на енергия === [[Файл:WestinghouseEarlyACSystem1887-USP373035.png|мини|ляво|Патент, регистриран от Вестингхаус за осветителна система с променлив ток и батерия за съхранение на енергията от 1887 г. ({{US patent|373035}})]] Вестингхаус насочва интересите си към развитието на производство и разпределиние на електрическата енергия. През началото осемдесетте години на 19-ти век първите мрежи за предаване на електрическа енергия, създадени от Томас Алва Едисон са с използване на постоянен ток и напрежение 110 V и имат ограничение от няколко километра поради големите загуби. През 1884 г. Вестингхаус започва разработването на своя мрежа за производство и пренасяне на енергия като възприема променливия ток, поради възможноста да се повишава и намалява напрежението му. През 1886 г. създава в Масачузет многостъпална мрежа с използване на променлив ток. Захранването става от задвижван от вода генератор с напрежение 500 V, повишава се с трансформатор да 3 kV, пренася се до отделните осветителни тела и се намалява до 100 V. Вестинхаус се свързва с Тесла и придобива правата за многофазни системи за електрически ток. Един от тези патенти описва двуфазна синхронна машина. Развитието на тези идеи води да съвремената система за пренос на електрическа енергия в САЩ: трифазно променлива напрежение с честота 60 Hz. С развитието на електрическите мрежи, Вестингхаус насочва вниманието си към производството на електрическа енергия. == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Инженери]] [[Категория:Индустриалци]] [[Категория:Изобретатели]] 41g3sovsuvfxrvwdyjpodpvebvmdw05 0 811897 11464465 11452152 2022-07-20T09:26:43Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ада Дьоруп | име-оригинал = Adda Djørup | снимка = Adda Djørup.JPG | описание = Ада Дьоруп, 2011 г. | място на раждане = [[Орхус]], [[Дания]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]] | националност = {{Дания}} | период = 2005 – | жанрове = [[драма]], [[лирика]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Най-малкото съпротивление” | награди = [[награда за литература на Европейския съюз|награда за литература на ЕС]] | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = 1 | сайт = {{URL|https://www.addadjorup.com/}} }} '''Ада Дьоруп''' ({{lang|en|Adda Djørup}}) е датска [[поетеса]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма и лирика.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/5057763.Adda_Dj_rup Библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="euprizeliterature">{{икона|en}} [https://euprizeliterature.eu/author/adda-djorup Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз]</ref><ref name="litteratursiden">{{икона|en}} [https://litteratursiden.dk/forfattere/adda-djorup Биография и библиография в Litteratursiden]</ref> == Биография и творчество == Ада Дьоруп е родена на 18 август 1972 г. в Орхус, Дания. Учи в гимназияна в Катринеберг, но в продължение на няколко години прекъсва, за да работи. След завършването на средното си образование следва сравнителна литература в [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]], където завършва с бакалавърска степен. След дипломирането си живее в [[Мадрид]] и [[Флоренция]], преди да се върне в [[Копенхаген]].<ref name=forfatterweb>{{cite web|publisher=Forfatterweb|url=http://www.forfatterweb.dk/oversigt/zdjoerup00/print_zdjoerup00|title=Adda Djørup|author=Karina Søby Madsen|language=Danish|access-date=2015-06-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20160303233344/http://www.forfatterweb.dk/oversigt/zdjoerup00/print_zdjoerup00|archive-date=2016-03-03|url-status=dead}}</ref> Първата ѝ книга, стихосбирката ''Monseiurs monologer'' (''Монолозите на господина''), е издадена през 2005 г. През 2007 г. е издаден сборникът ѝ с разкази ''Hvis man begyndte at spørge sig selv'' (''Ако човек започне да се пита''), който се основава на собствения ѝ дълъг престой в Испания и Италия. През 2007 г. получава награда от Датския съвет по изкуствата.<ref name="euprizeliterature"></ref><ref name="litteratursiden"></ref> През 2009 г. е издаден първият ѝ роман „Най-малкото съпротивление“. Героинята в разказа, Ема, е на тридесет години и решава да промени живота си, след като баба ѝ ѝ завещава една прекрасна лятна вила. Във вилата разбира, че е бременна, но не знае кой е бащата – случайно срещналият я богат мъж или съпругът ѝ. Романът разглежда проблемите в живота в несантиментален и ироничен тон. Книгата получава [[наградата за литература на Европейския съюз]] за 2010 г.<ref name="euprizeliterature"></ref> През 2011 г. е издадена стихосбирката ѝ ''37 Postkort'' (''37 пощенски картички''), а през 2015 г. – сборникът с разкази ''Poesi og andre former for trods'' (''Поезия и други форми на неподчинение'').<ref name="goodreads"></ref><ref name="litteratursiden"></ref> Ада Дьоруп живее със семейството си в Копенхаген. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Den mindste modstand (2009) – [[награда за литература на Европейския съюз]]<ref name="goodreads"></ref><ref name="euprizeliterature"></ref><br/>'''''Най-малкото съпротивление''''', изд. „Балкани“ (2012), прев. Владимир Старирадев * Bulgakovs kat (2020) === Пиеси === * Korus Kabaret (2010) – либрето за опера === Сборници === * Monseiurs monologer (2005) – поезия<ref name="goodreads"></ref> * Hvis man begyndte at spørge sig selv (2007) – разкази * 37 Postkort (2011) – поезия * Poesi og andre former for trods (2015) – 16 разказа == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.addadjorup.com/en/home/}} на Ада Дьоруп {{Превод от|en|Adda Djørup|1012077256}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Дания}} {{СОРТКАТ:Дьоруп, Ада}} [[Категория:Датски писатели]] [[Категория:Писателки]] [[Категория:Датски поети]] [[Категория:Носители на награда за литература на Европейския съюз]] [[Категория:Родени в Орхус]] qgqh92g1i8a03jdma1pus2bpx4p8lnr 0 811898 11463578 11463474 2022-07-19T12:09:02Z Mirkobaev89 286715 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране; препратки; форматиране на таблицата; форматиране на дати}} {{училище|основаване=1888 година, [[Ямбол]], [[Княжество България]]|адрес=ул. ,,Цар Иван Александър'' 12|директор=Донка Атанасова|патрон=[[Васил Левски]]|учители=33 (2021 г.)|ученици=491 (2021 г.)|сайт=www.gvlevski}} '''Профилираната гимназия „Васил Левски“''' е средно училище в град Ямбол, България. Това е първата гимназия в града, основана през 1888 година първоначално като девическо училище. Намира се в близост до центъра на града. Тя е профилирана и съдържа по 4 паралелки на випуск с профили литература, география, биология и информатика. == История == === Предистория === През 1856 година в [[Каргона]], [[Ямбол]] възниква Първото девическо училище, благодарение на известните възрожденци [[Добри Чинтулов]] и [[Ради Колесов]], които искат да дадат шанс на жените за образование. Пет години по-късно то е преименувано на Взаимно (начално) девическо училище, а от 1865 – 1872 година главен учител е авторитетната ямболска възрожденка – Анка Александрова. През 1885 година училището прераства в класно (основно) и тъй като първият випуск, завършил основно образование там през 1888 година, следващата учебна 1888/1889 е приета за първа от летописа на днешната Гимназия ,,Васил Левски’’, когато е приет за патрон Апостолът на свободата. През 1904 година класното училище прераства в Непълна девическа гимназия (до IX клас вкл.) и така то става първата гимназия в града за много години нататък, което пък е причина ямболии да я наричат и до ден днешен „Гимназията“. През 1910 година тя се мести в нова сграда, която сега е старото крило на днешната гимназия и част от поредицата ,,Шишмановите училища’’, които се построяват в Ямбол при тогавашния министър на народната просвета – проф. [[Иван Шишманов]]. Първият директор на училището от 1888 година насам е Злати Паламидов, а от 1892 г. до 1917 г. са известният философ [[Петър Нойков]], Климент Бояджиев, Димо Попов, Димитър Пейчев, Йордан Кринчев и Стефан Станчев. === Смесена педагогическа гимназия === През 1917 година гимназията се смесва с Ямболското мъжко педагогическо училище и е преименувана на Смесена педагогическа гимназия. Поради кървавият бунт от Септемврийското въстание от 1923 година на анархистите, каквито са не малко от учениците в СПГ, тя е закрита, но не след дълго подновява дейността си и през 1933 година става Ямболска смесена реална гимназия. През септември 1937 г. тя се разделя на Мъжка гимназия ,,[[Иван Райнов]]’’ и Девическа гимназия ,,Васил Левски’’ като девойките запазват сградата си. Директори в тези години са Христо Вълев и Ст. Коларов. === Подем === В периода 1936 – 1943 гимназията издава свой собствен вестник, наречен ,,Подем’’ и от него излизат 61 броя. Редовен сътрудник на ,,Подем’’ със своите стихотворения е известният поет [[Радой Ралин]]. В тези години директори са Ст. Коларов, Ташко Кавърджиков и Петър Попов. === Гимназията в годините на социализма === Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|09.IX.1944 г.]] главният учител Петър Попов е сменен с първата жена директор на гимназията – д-р. Петка Панталеева. През 1950 г. се забранява отделното девическо образование и това води до Втора смесена гимназия ,,Васил Левски’’. През 1963 година тя става Втора политехническа гимназия или още наричана от ямболии – ПГ-то. От 1967 до 1971 г. се строи новото крило на училището и се създава [[Математическа гимназия „Атанас Радев“|Математическа гимназия,,Атанас Радев’’]], която изтегля математическите паралелки от ПГ ,,Васил Левски’’. През 1980-те години се формират паралелки с профили литература, история, биология, музика и изобразително изкуство. През 1988, по случай отбелязването на 100-годишнината на гимназията, е отпечатан юбилеен сборник. В този период директори са Петка Панталеева, Георги Наков, Панайот Парушев и за кратко – Зоичка (Зина,) Виранова. === '''Гимназията след промените от 1989''' === През 1993 година ,,политехническа’’ е премахнато от наименованието на училището и така то остава само Гимназия ,,Васил Левски’’. От 1995 година в нея се появяват и паралелки по мениджмънт и география. През 2004 г. се утвърждават 4 нови профила – хуманитарни науки (БЕЛ+История), обществени науки (География+История), природни науки (Биология+Химия) и софтуерни и хардуерни науки (информационни технологии). През 2007 година Хараламби Баев, известен ямболски историк и преподавател в гимназията, написва химна ѝ – ,,С Апостолово име’’. От 2004 до 2008 г. във ,,Васил Левски’’ преподават езикови асистенти от Италия. През 2008 г. е направен първият прием на петокласници в хуманитарен профил, но през 2016 г. гимназията е лишена от това според наредбата на МОН от 01.VIII. същата година. Със същата наредба училището отново става ПГ, но този път – профилирана. На 17.VII.2017 г. с решение номер 391 на [[Правителство на Бойко Борисов 3|МС]], ПГ ,,Васил Левски’’ става едно от 184-те иновативни училища. В началото на учебната 2021/2022 в кабинета на директор Донка Атанасова е открита реликва, чиито дири са изгубени през 1989 г., а именно – знамето на Ямболската девическа гимназия, изработено от художника Георги Лозев. От 1989 г. досега, директори са: Зина Виранова, Олга Владимирова, Мария Желязкова, Нина Гюпчанова, Петя Сярова и Донка Атанасова. == Педагогически съвет == Това е специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в училището, включващ в състава си всички педагогически специалисти. В заседанията на педагогическия съвет, при необходимост с право на съвещателен глас може да участват представители на обществения съвет, училищното настоятелство, медицинското лице, което обслужва училището. Педагогическия съвет приема правилник за дейността на училището, училищния учебен план, формите на обучение в училище, годишния план за дейността на училището, етичния кодекс, занимални по интереси и други. Заместник-директорите на учебното заведение са Добринка Качанова (административни дейности) и Силяна Нойкова (културни дейности). Педагогическият съветник и психолог е Кристина Русева. == Ученическо самоуправление == До 2022 г. в гимназията съществува ученически съвет, в който влизат гимназисти, подбирани от педагогическия съветник, но през тази година се осъществява реформа, която се очаква да важи от учебната 2022/2023 г. == Директори на гимназията == === Директори === {| class="wikitable" |'''№:''' |'''Снимка:''' |'''Директор:''' |'''Специалност:''' |'''Период:''' |- | '''1''' |...................................... | Злати А. Паламидов | | 1888 г. - 1892 г. |- | '''2''' |<gallery> Файл:Petyrnojkovdirektorpgvl.jpg|alt= </gallery> | Петър М. Нойков |философ | 1892 г. – 1904 г. |- | '''3''' | | Климент Бояджиев |литератор | |- | '''4''' | | Димо Попов |биолог | |- | '''5''' | | Димитър Пейчев |математик | |- | '''6''' | | Йордан Кринчев |математик | |- | '''7''' | | Стефан Станчев | | |- | '''8''' | | Христо Вълев |литератор | 1917 г. - 1934 г. |- | '''9''' | | Ст. Коларов | | 1934 г. – 1937 г. |- | '''10''' | | Ташко Кавърджиков | | 1937 г. – 1943 г. |- | '''11''' | | Петът И. Попов | | 1943 Г. – 1944 Г. |- | '''12''' | | Д-р Петка Панталеева | | 09.Ix.1944 Г. – 01.Ix.1951 Г. |- | '''13''' | | Георги Наков | | 01.IX.1951 Г. – 01.IX.1967 Г. |- | '''14''' | | Панайот Х. Парушев | географ | 01.IX.1967 г. – 01.IX. 1989 г. |- | '''15''' | | Зоичка Виранова |химик | 01.IX.1989 г. – 01.IX.1990 г. |- | '''16''' | | Олга Владимирова |руски език | 01.IX.1990 г. – 01.IX.1992 г. |- | '''17''' | | Мария Желазкова |химик | 01.IX.1992 г. – 01.IX.1996 г. |- | '''18''' | | Нина Гюпчанова |химик | 01.IX.1996 г. – 01.IX. 1998 г. |- | '''19''' | | Петя Т. Сярова |математик | 01.IX.1998 г. – 01.IX. 2020 г. |- | '''20''' | | Донка М. Атанасова |географ | 01.IX.2020 г. (настоящем) |} == Известни личности от гимназията == [[Георги Господинов]] – писател, възпитаник на гимназията [[Хараламби Баев]] – историк, преподавател в гимназията == Снимки == [[Файл:Pgvlwiwman.jpg|мини|Старото крило на гимназията, поредица от Шишмановите сгради, 1910 г.]] [[Файл:Vestnikpodem.jpg|мини|Изрезка от първия брой на ,,Подем<nowiki>''</nowiki>, 28 фев. 1936 г.]] <gallery> Файл:Vipuskpgvl.jpg|alt=|Първите гимназисти в Ямбол, 1908 г. </gallery><gallery> </gallery><gallery> </gallery> [[Файл:1933kolektivuchiteli.jpg|мини|Учителска колегия през учебната 1933/1934]] <gallery> Файл:Nikolajhaitovvyambol.jpg|alt=|Посещение на Николай Хайтов в гимназията през 70-те години на XX в. </gallery><gallery> Файл:Stachka2007.jpg|alt=|Национална учителска стачка с участие на специалисти от гимназията </gallery> [[Категория:Средни училища в България]] [[Категория:Образование в Ямбол]] en3h1rbdxaoka1986gk5ctws00p3d94 11463625 11463578 2022-07-19T12:45:58Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране; препратки; форматиране на таблицата; форматиране на дати}} {{училище|основаване=1888 година, [[Ямбол]], [[Княжество България]]|адрес=ул. ,,Цар Иван Александър'' 12|директор=Донка Атанасова|патрон=[[Васил Левски]]|учители=33 (2021 г.)|ученици=491 (2021 г.)|сайт=www.gvlevski}} '''Профилираната гимназия „Васил Левски“''' е средно училище в град Ямбол, България. Това е първата гимназия в града, основана през 1888 година първоначално като девическо училище. Намира се в близост до центъра на града. Тя е профилирана и съдържа по 4 паралелки на випуск с профили литература, география, биология и информатика. == История == === Предистория === През 1856 година в [[Каргона]], [[Ямбол]] възниква Първото девическо училище, благодарение на известните възрожденци [[Добри Чинтулов]] и [[Ради Колесов]], които искат да дадат шанс на жените за образование. Пет години по-късно то е преименувано на Взаимно (начално) девическо училище, а от 1865 – 1872 година главен учител е авторитетната ямболска възрожденка – Анка Александрова. През 1885 година училището прераства в класно (основно) и тъй като първият випуск, завършил основно образование там през 1888 година, следващата учебна 1888/1889 е приета за първа от летописа на днешната Гимназия ,,Васил Левски’’, когато е приет за патрон Апостолът на свободата. През 1904 година класното училище прераства в Непълна девическа гимназия (до IX клас вкл.) и така то става първата гимназия в града за много години нататък, което пък е причина ямболии да я наричат и до ден днешен „Гимназията“. През 1910 година тя се мести в нова сграда, която сега е старото крило на днешната гимназия и част от поредицата ,,Шишмановите училища’’, които се построяват в Ямбол при тогавашния министър на народната просвета – проф. [[Иван Шишманов]]. Първият директор на училището от 1888 година насам е Злати Паламидов, а от 1892 г. до 1917 г. са известният философ [[Петър Нойков]], Климент Бояджиев, Димо Попов, Димитър Пейчев, Йордан Кринчев и Стефан Станчев. === Смесена педагогическа гимназия === През 1917 година гимназията се смесва с Ямболското мъжко педагогическо училище и е преименувана на Смесена педагогическа гимназия. Поради кървавият бунт от Септемврийското въстание от 1923 година на анархистите, каквито са не малко от учениците в СПГ, тя е закрита, но не след дълго подновява дейността си и през 1933 година става Ямболска смесена реална гимназия. През септември 1937 г. тя се разделя на Мъжка гимназия ,,[[Иван Райнов]]’’ и Девическа гимназия ,,Васил Левски’’ като девойките запазват сградата си. Директори в тези години са Христо Вълев и Ст. Коларов. === Подем === В периода 1936 – 1943 гимназията издава свой собствен вестник, наречен ,,Подем’’ и от него излизат 61 броя. Редовен сътрудник на ,,Подем’’ със своите стихотворения е известният поет [[Радой Ралин]]. В тези години директори са Ст. Коларов, Ташко Кавърджиков и Петър Попов. === Гимназията в годините на социализма === Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|09.IX.1944 г.]] главният учител Петър Попов е сменен с първата жена директор на гимназията – д-р. Петка Панталеева. През 1950 г. се забранява отделното девическо образование и това води до Втора смесена гимназия ,,Васил Левски’’. През 1963 година тя става Втора политехническа гимназия или още наричана от ямболии – ПГ-то. От 1967 до 1971 г. се строи новото крило на училището и се създава [[Математическа гимназия „Атанас Радев“|Математическа гимназия,,Атанас Радев’’]], която изтегля математическите паралелки от ПГ ,,Васил Левски’’. През 1980-те години се формират паралелки с профили литература, история, биология, музика и изобразително изкуство. През 1988, по случай отбелязването на 100-годишнината на гимназията, е отпечатан юбилеен сборник. В този период директори са Петка Панталеева, Георги Наков, Панайот Парушев и за кратко – Зоичка (Зина,) Виранова. === '''Гимназията след промените от 1989''' === През 1993 година ,,политехническа’’ е премахнато от наименованието на училището и така то остава само Гимназия ,,Васил Левски’’. От 1995 година в нея се появяват и паралелки по мениджмънт и география. През 2004 г. се утвърждават 4 нови профила – хуманитарни науки (БЕЛ+История), обществени науки (География+История), природни науки (Биология+Химия) и софтуерни и хардуерни науки (информационни технологии). През 2007 година Хараламби Баев, известен ямболски историк и преподавател в гимназията, написва химна ѝ – ,,С Апостолово име’’. От 2004 до 2008 г. във ,,Васил Левски’’ преподават езикови асистенти от Италия. През 2008 г. е направен първият прием на петокласници в хуманитарен профил, но през 2016 г. гимназията е лишена от това според наредбата на МОН от 01.VIII. същата година. Със същата наредба училището отново става ПГ, но този път – профилирана. На 17.VII.2017 г. с решение номер 391 на [[Правителство на Бойко Борисов 3|МС]], ПГ ,,Васил Левски’’ става едно от 184-те иновативни училища. В началото на учебната 2021/2022 в кабинета на директор Донка Атанасова е открита реликва, чиито дири са изгубени през 1989 г., а именно – знамето на Ямболската девическа гимназия, изработено от художника Георги Лозев. От 1989 г. досега, директори са: Зина Виранова, Олга Владимирова, Мария Желязкова, Нина Гюпчанова, Петя Сярова и Донка Атанасова. == Педагогически съвет == Това е специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в училището, включващ в състава си всички педагогически специалисти. В заседанията на педагогическия съвет, при необходимост с право на съвещателен глас може да участват представители на обществения съвет, училищното настоятелство, медицинското лице, което обслужва училището. Педагогическия съвет приема правилник за дейността на училището, училищния учебен план, формите на обучение в училище, годишния план за дейността на училището, етичния кодекс, занимални по интереси и други. Заместник-директорите на учебното заведение са Добринка Качанова (административни дейности) и Силяна Нойкова (културни дейности). Педагогическият съветник и психолог е Кристина Русева. == Ученическо самоуправление == До 2022 г. в гимназията съществува ученически съвет, в който влизат гимназисти, подбирани от педагогическия съветник, но през тази година се осъществява реформа, която се очаква да важи от учебната 2022/2023 г. == Директори на гимназията == === Директори === {| class="wikitable" |'''№:''' |'''Снимка:''' |'''Директор:''' |'''Специалност:''' |'''Период:''' |- | '''1''' |...................................... | Злати А. Паламидов | | 1888 г. - 1892 г. |- | '''2''' |<gallery> Файл:Petyrnojkovdirektorpgvl.jpg|alt= </gallery> | Петър М. Нойков |философ | 1892 г. – 1904 г. |- | '''3''' | | Климент Бояджиев |литератор | |- | '''4''' | | Димо Попов |биолог | |- | '''5''' | | Димитър Пейчев |математик | |- | '''6''' | | Йордан Кринчев |математик | |- | '''7''' | | Стефан Станчев | | |- | '''8''' | | Христо Вълев |литератор | 1917 г. - 1934 г. |- | '''9''' | | Ст. Коларов | | 1934 г. – 1937 г. |- | '''10''' | | Ташко Кавърджиков | | 1937 г. – 1943 г. |- | '''11''' | | Петът И. Попов | | 1943 Г. – 1944 Г. |- | '''12''' | | Д-р Петка Панталеева | | 09.Ix.1944 Г. – 01.Ix.1951 Г. |- | '''13''' | | Георги Наков | | 01.IX.1951 Г. – 01.IX.1967 Г. |- | '''14''' | | Панайот Х. Парушев | географ | 01.IX.1967 г. – 01.IX. 1989 г. |- | '''15''' | | Зоичка Виранова |химик | 01.IX.1989 г. – 01.IX.1990 г. |- | '''16''' | | Олга Владимирова |руски език | 01.IX.1990 г. – 01.IX.1992 г. |- | '''17''' | | Мария Желазкова |химик | 01.IX.1992 г. – 01.IX.1996 г. |- | '''18''' | | Нина Гюпчанова |химик | 01.IX.1996 г. – 01.IX. 1998 г. |- | '''19''' | | Петя Т. Сярова |математик | 01.IX.1998 г. – 01.IX. 2020 г. |- | '''20''' | | Донка М. Атанасова |географ | 01.IX.2020 г. (настоящем) |} == Известни личности от гимназията == [[Георги Господинов]] – писател, възпитаник на гимназията [[Хараламби Баев]] – историк, преподавател в гимназията == Снимки == [[Файл:Pgvlwiwman.jpg|мини|Старото крило на гимназията, поредица от Шишмановите сгради, 1910 г.]] [[Файл:Vestnikpodem.jpg|мини|Изрезка от първия брой на ,,Подем<nowiki>''</nowiki>, 28 фев. 1936 г.]] <gallery> Файл:Vipuskpgvl.jpg|alt=|Първите гимназисти в Ямбол, 1908 г. </gallery><gallery> </gallery><gallery> </gallery> [[Файл:1933kolektivuchiteli.jpg|мини|Учителска колегия през учебната 1933/1934]] <gallery> Файл:Nikolajhaitovvyambol.jpg|alt=|Посещение на Николай Хайтов в гимназията през 70-те години на XX в. </gallery><gallery> Файл:Stachka2007.jpg|alt=|Национална учителска стачка с участие на специалисти от гимназията </gallery> [[Категория:Средни училища в България]] [[Категория:Образование в Ямбол]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] cibe7b04nc4rsgkanknpdmap7p2e87c 0 811931 11464315 11450712 2022-07-20T04:24:25Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Мартин Смоленски | снимка = Smolenski m.jpg | описание = Смоленски с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Мартин Огнянов Смоленски | дата на раждане = [[8 март]] [[2003]] (19 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник|Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2009 – 2019<br> | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2019 –<br>2020<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>→{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]* | мачове = 10<br>1<br>16<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = 2018 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{Флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{Флагче|България}} [[България до 19]] | национален отбор мачове = 12<br>1 | национален отбор голове = (10)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Мартин Смоленски''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник|крило]] на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] пода наем от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. == Кариера == Юноша на ЦСКА от 2010. Играе като нападател, но се справя и като ляво или дясно крило. Минава през всички възрастови групи и в началото на 2019 е взет в мъжкия отбор на тима. Попада в групата за двубоя с Ботев Враца на 19 февруари 2019 и с Левски София на 24 февруари 2019, но не влиза в игра. На 9 март 2019 дебютира при победата над Етър Велико Търново с 1:3. На 29 февруари 2020 е даден под наем на Литекс Ловеч. В края на май след паузата поради извънредното положение в страната във връзка с епидемията от Ковид 19 е повикан да тренира с първия тим на ЦСКА. Най-перспективен футболист за 2018. Шампион на България до 19 години за сезон 2019/20. На 23 юни 2020 подписва първи професионален договор с ЦСКА. На 4 януари 2021 започва подготовка с първия състав на ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. На 23 юни 2021 е даден под наем на Царско село за сезон 2021/22, но той е прекъснат след няколко дни и в средата на юли 2021 е даден под наем на Миньор Перник. На 6 юни 2022 се завръща в тима на ЦСКА и започва подготовка с първия състав. Попада в разширените групи на националния отбор на България до 16 години. Играе 9 мача със 7 гола за националния отбор до 16 години. Играе и 2 мача за националния отбор на България до 19 години. В края на януари е повикан в националния отбор на България до 19 години за три приятелски мача в Турция. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/мартин-смоленски Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Смоленски, Мартин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Родени в София]] ieuqo1aly98tslh53kvk6b9c48sc5zo 11464316 11464315 2022-07-20T04:24:47Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Мартин Смоленски | снимка = Smolenski m.jpg | описание = Смоленски с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Мартин Огнянов Смоленски | дата на раждане = [[8 март]] [[2003]] (19 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник|Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2009 – 2019<br> | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2019 –<br>2020<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>→{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]* | мачове = 10<br>1<br>16<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = 2018 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{Флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{Флагче|България}} [[България до 19]] | национален отбор мачове = 12<br>1 | национален отбор голове = (10)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Мартин Смоленски''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник|крило]] на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] под наем от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. == Кариера == Юноша на ЦСКА от 2010. Играе като нападател, но се справя и като ляво или дясно крило. Минава през всички възрастови групи и в началото на 2019 е взет в мъжкия отбор на тима. Попада в групата за двубоя с Ботев Враца на 19 февруари 2019 и с Левски София на 24 февруари 2019, но не влиза в игра. На 9 март 2019 дебютира при победата над Етър Велико Търново с 1:3. На 29 февруари 2020 е даден под наем на Литекс Ловеч. В края на май след паузата поради извънредното положение в страната във връзка с епидемията от Ковид 19 е повикан да тренира с първия тим на ЦСКА. Най-перспективен футболист за 2018. Шампион на България до 19 години за сезон 2019/20. На 23 юни 2020 подписва първи професионален договор с ЦСКА. На 4 януари 2021 започва подготовка с първия състав на ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. На 23 юни 2021 е даден под наем на Царско село за сезон 2021/22, но той е прекъснат след няколко дни и в средата на юли 2021 е даден под наем на Миньор Перник. На 6 юни 2022 се завръща в тима на ЦСКА и започва подготовка с първия състав. Попада в разширените групи на националния отбор на България до 16 години. Играе 9 мача със 7 гола за националния отбор до 16 години. Играе и 2 мача за националния отбор на България до 19 години. В края на януари е повикан в националния отбор на България до 19 години за три приятелски мача в Турция. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/мартин-смоленски Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Смоленски, Мартин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Родени в София]] c8auzxgpvy4q1hbkbtkvdzo9yav1lwz 11464317 11464316 2022-07-20T04:25:35Z Davidkenarovcska 254027 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Мартин Смоленски | снимка = Smolenski m.jpg | описание = Смоленски с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Мартин Огнянов Смоленски | дата на раждане = [[8 март]] [[2003]] (19 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник|Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2009 – 2019<br> | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2019 –<br>2020<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>→{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]* | мачове = 10<br>1<br>16<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = 2018 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{Флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{Флагче|България}} [[България до 19]] | национален отбор мачове = 12<br>1 | национален отбор голове = (10)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Мартин Смоленски''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник|крило]] на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] под наем от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. == Кариера == Юноша на ЦСКА от 2010. Играе като нападател, но се справя и като ляво или дясно крило. Минава през всички възрастови групи и в началото на 2019 е взет в мъжкия отбор на тима. Попада в групата за двубоя с Ботев Враца на 19 февруари 2019 и с Левски София на 24 февруари 2019, но не влиза в игра. На 9 март 2019 дебютира при победата над Етър Велико Търново с 1:3. На 29 февруари 2020 е даден под наем на Литекс Ловеч. В края на май след паузата поради извънредното положение в страната във връзка с епидемията от Ковид 19 е повикан да тренира с първия тим на ЦСКА. Най-перспективен футболист за 2018. Шампион на България до 19 години за сезон 2019/20. На 23 юни 2020 подписва първи професионален договор с ЦСКА. На 4 януари 2021 започва подготовка с първия състав на ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. На 23 юни 2021 е даден под наем на Царско село за сезон 2021/22, но той е прекъснат след няколко дни и в средата на юли 2021 е даден под наем на Миньор Перник. На 6 юни 2022 се завръща в тима на ЦСКА и започва подготовка с първия състав. Попада в разширените групи на националния отбор на България до 16 години. Играе 9 мача със 7 гола за националния отбор до 16 години. Играе и 2 мача за националния отбор на България до 19 години. В края на януари е повикан в националния отбор на България до 19 години за три приятелски мача в Турция. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/мартин-смоленски Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Смоленски, Мартин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Родени в София]] iv90g75kk77vw30d9ubo6w9h7naohf9 11464318 11464317 2022-07-20T04:26:01Z Davidkenarovcska 254027 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Мартин Смоленски | снимка = Smolenski m.jpg | описание = Смоленски с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Мартин Огнянов Смоленски | дата на раждане = [[8 март]] [[2003]] (19 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник|Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2009 – 2019<br> | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2019 –<br>2020<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>→{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]]*<br>→{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]* | мачове = 10<br>1<br>16<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = 2018 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{Флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{Флагче|България}} [[България до 19]] | национален отбор мачове = 12<br>1 | национален отбор голове = (10)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Мартин Смоленски''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник|крило]] на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] под наем от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. == Кариера == Юноша на ЦСКА от 2010. Играе като нападател, но се справя и като ляво или дясно крило. Минава през всички възрастови групи и в началото на 2019 е взет в мъжкия отбор на тима. Попада в групата за двубоя с Ботев Враца на 19 февруари 2019 и с Левски София на 24 февруари 2019, но не влиза в игра. На 9 март 2019 дебютира при победата над Етър Велико Търново с 1:3. На 29 февруари 2020 е даден под наем на Литекс Ловеч. В края на май след паузата поради извънредното положение в страната във връзка с епидемията от Ковид 19 е повикан да тренира с първия тим на ЦСКА. Най-перспективен футболист за 2018. Шампион на България до 19 години за сезон 2019/20. На 23 юни 2020 подписва първи професионален договор с ЦСКА. На 4 януари 2021 започва подготовка с първия състав на ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. На 23 юни 2021 е даден под наем на Царско село за сезон 2021/22, но той е прекъснат след няколко дни и в средата на юли 2021 е даден под наем на Миньор Перник. На 6 юни 2022 се завръща в тима на ЦСКА и започва подготовка с първия състав. Попада в разширените групи на националния отбор на България до 16 години. Играе 9 мача със 7 гола за националния отбор до 16 години. Играе и 2 мача за националния отбор на България до 19 години. В края на януари е повикан в националния отбор на България до 19 години за три приятелски мача в Турция. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/мартин-смоленски Профил на играча в fcCSKA.com] {{Пирин (Благоевград) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Смоленски, Мартин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Родени в София]] iqol2v0qkbl2yoea4egt6dmmdm1smc7 0 811953 11464462 11451544 2022-07-20T09:23:15Z Carbonaro. 221440 правопис wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Elle Kennedy | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{Канада}} | работил = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Ерин Уот (съвместен) | период = 2008 – | жанрове = [[любовен роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = }} '''Ел Кенеди''' ({{lang|en|Elle Kennedy}}) е канадска авторка на [[бестселър]]и в жанра съвременен и паратормален [[любовен роман]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/k/elle-kennedy/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/1935000 Биография и библиография] в „[[Goodreads]]”</ref> == Биография == Тя получава бакалавърска степен по английски език от [[Йоркски университет|Йоркския университет]] през 2005 г.<ref name="ellekennedy">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ellekennedy.com|заглавие=Home|издател=Elle Kennedy|достъп_дата=2012-05-07}}</ref> Има множество заглавия в списъците на бестселърите на ''[[Ю Ес Ей Тъдей|USA Today]]'', ''[[The New York Times]]'' и ''[[Уолстрийт Джърнъл|The Wall Street Journal]]''. Нейната изключително популярна поредица ''Off-Campus'' се появява в множество списъци с бестселъри. == Библиография == === Серия ''Off-Campus'' === # The Deal (2015)<ref name="fantasticfiction"></ref><br>'''''Сделката''''', изд. „[[Сиела]]“, София (2021), прев. Цветана Генчева # The Mistake (2015)<br>'''''Грешката''''', изд. „Сиела“, София (2021), прев. Цветана Генчева # The Score (2016)<br>'''''Свалката''''', изд. „Сиела“, София (2022), прев. Цветана Генчева # The Goal (2016)<br>'''''В целта''''', изд. „Сиела“, София (2022), прев. Цветана Генчева # The Legacy (2021)<br>'''''Наследството''''', изд. „Сиела“, София (2022), прев. Цветана Генчева ==== Серия ''Briar U'' (спиноф на ''Off-Campus'') ==== # The Chase (2018)<ref name="fantasticfiction"></ref> # The Risk (2019) # The Play (2019) # The Dare (2020) === Серия „Убийствени инстинкти“ (''Killer Instincts'') === # Midnight Rescue (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref> # Midnight Alias (2013) # Midnight Games (2013) # Midnight Pursuits (2014) # Midnight Action (2014) # Midnight Captive (2015) # Midnight Revenge (2016) # Midnight Target (2017) === Серия „Извън униформа“ (''Out of Uniform'') === # Heat of the Moment (2008)<ref name="fantasticfiction"></ref> # Heat of Passion (2009) # Heat of the Storm (2009) # Heat it Up (2010) # Heat of the Night (2010) # The Heat is On (2011) # Feeling Hot (2012) # Getting Hotter (2012) === Серия „Него“ (''Him'') – със [[Сарина Боуен]] === # Him (2016)<ref name="fantasticfiction"></ref> # Us (2017) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.ellekennedy.com|Elle Kennedy official website}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кенеди, Ел}} [[Категория:Канадски автори на любовни романи]] [[Категория:Писателки]] 8ajj82odp7lsq19ua79vvook0awmmoj 1 812078 11463934 11452645 2022-07-19T18:54:07Z Алиса Селезньова 24678 /* „Транслитерация според правописния речник“ */ wikitext text/x-wiki == „Транслитерация според правописния речник“ == @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]: Вписала си горното като обяснение за преименуването към неоснователен превод. Посочи източника, вкл. в статията. --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 20:35, 15 юли 2022 (UTC) :Не е превод, а транслитерация - иначе щеше да е Госпожица (списание). Правописният речник дава примери точно с медии в секцията на предаване на чужди имена. Допускат се изключения, но при тотална наложеност на оригиналната графика - тук няма такава.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:53, 19 юли 2022 (UTC) e8b7kdsbcwlthzl89ile78gp803nn6s 11463994 11463934 2022-07-19T19:58:23Z Алиса Селезньова 24678 /* „Транслитерация според правописния речник“ */ wikitext text/x-wiki == „Транслитерация според правописния речник“ == @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]: Вписала си горното като обяснение за преименуването към неоснователен превод. Посочи източника, вкл. в статията. --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 20:35, 15 юли 2022 (UTC) :Не е превод, а транслитерация - иначе щеше да е Госпожица (списание). Правописният речник дава примери точно с медии в секцията на предаване на чужди имена.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:53, 19 юли 2022 (UTC) b9ahczyzo6zc2pn9kaqlnwu0magqm15 0 812082 11464112 11452751 2022-07-19T21:22:35Z Rebelheartous 22483 + за бързо wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220719212234|поставил=Rebelheartous|причина=машинен превод, моля, да се наблюдават статиите на този потребител}} '''Трезорът на Дисни''' ({{lang|en|Disney Vault}}) е термин, използван по-рано от [[Уолт Дисни Къмпани]] за своята политика за редовно поставяне на мораториум върху продажбата{{efn|Мораториум при забавленията е практика за спиране на продажбите на филми на [[VHS]], [[DVD]], [[Blu-ray]] и комплекти след определен период от време.}} на определени пълнометражни анимационни филми за домашна употреба. Всеки филм на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] е достъпен за закупуване за ограничен период от време, след което се поставя „в трезора“, недостъпен за продажба, в очакване на бъдещо преиздаване. След придобиването на Туенти фърст Сенчъри Фокс от Дисни през 2019 г., понятието ''Трезор на Дисни'' е използвано от журналисти, за да опишат практиките на [[Уолт Дисни Студиос]], които ограничават много повече филми от предходния каталог от кинопрожекции.<ref>[https://www.vulture.com/2019/10/disney-is-quietly-placing-classic-fox-movies-into-its-vault.html Zoller-Seitz, Matt (October 24, 2019). "Disney Is Quietly Placing Classic Fox Movies Into Its Vault, and That's Worrying". Vulture.com.]</ref> == История == Това е съвременната версия на практиката на Дисни да преиздава своите анимационни филми по кината на всеки няколко години, която започва с преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937) през 1944 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20071013185418/http://dvdfuture.com/frs.php?id=26 "Front Row, Sofa! - Di$ney Does The Little Mermaid". dvdfuture.com.]</ref> През 80-те и 90-те години на миналия век, когато пазарът на домашно видео е доминиран от [[VHS]] системите, филмите на Дисни се преиздават на всеки десет години (времева разлика, равна на тази на преизданията им в кината). Периодът на мораториума е продължен с еволюцията на механизмите за доставка на домашни медии, включително [[DVD]], [[Blu-ray]] и [[видео стрийминг]], които Дисни предлага основно чрез собствената си инициатива ''Филми навсякъде''. Телевизионните реклами на изданията за домашна употреба на Дисни предупреждават клиентите, че някои филми скоро ще бъдат поставени под мораториум, като ги призовават да закупят тези филми, преди да се „върнат обратно в Трезора на Дисни“, по думите, често произнасяни от актьора Марк Елиът. Някои филми на Дисни, издадени директно на видео, сред които ''[[Бамби 2|Бамби II]]'', също са пуснати за определен период от време.<ref>[https://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2006-02-06-bambi_x.htm Arnold, Thomas K. (February 6, 2006). "'Bambi' is back for 70 'II' days". USA Today.]</ref> ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' и ''[[Дъмбо]]'' са сред първите филми, пуснати на домашно видео. Същите заглавия са и сред първите филми на компанията, излъчени по телевизията. Те са избрани за премиера като част от ''Дисниленд на Уолт Дисни'' на [[Ей Би Си]], за да популяризират тематичния парк [[Дисниленд]] и неговите два известни атракциона, базирани на тези филми. Дисни запазва тази „традиция“, като ги пуска за постоянно на обществеността. Дисни никога не изтегля тези два филма, защото са станали толкова наситени на пазара, че прехвърлянето им би било безсмислено. Въпреки това те са много успешни при домашно видео, еквивалентно на това от филмите от Трезора на Дисни. Към края на 2000-те е обявено, че ''Алиса в Стараната на чудесата'' и ''Дъмбо'' ще бъдат издадени в платинено/диамантено издание за домашна употреба.<ref>{{Cite web |url=http://www.dvddizzy.com/forum/viewtopic.php?t=21385= |title=Archived copy |access-date=2018-03-26 |archive-date=2019-05-02 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190502004454/http://www.dvddizzy.com/forum/viewtopic.php?t=21385= |url-status=dead }}</ref><ref>{{cite web|title=Dumbo Platinum/Diamond Edition?! - Blu-ray Forum|url=https://forum.blu-ray.com/showthread.php?t=110837|access-date=November 11, 2020|website=forum.blu-ray.com}}</ref> Те са пуснати само в специално издание с подобен маркетинг като филмите на ''Трезора на Дисни'' и са достъпни на цифрови и понякога на определени стрийминг устройства, но трудно се намират в магазините. С пускането на „Подписаната колекция“ (''Signature Collection'') Дисни издава за домашна употреба по три филма годишно вместо по два. Когато е обявена стрийминг услугата на Дисни [[Дисни+]] (стартирала в Съединените щати на 12 ноември 2019 г.), главният изпълнителен директор на компанията [[Боб Айгър]] разкрива, че услугата ще съдържа цялата филмова библиотека на студиото, което де факто би оттеглило концепцията за Трезора на Дисни като контролираща практика на домашната употреба.<ref>[https://consent.yahoo.com/v2/collectConsent?sessionId=3_cc-session_5548cd70-1fee-445d-8e8d-df326520911d Perez, Sarah (March 8, 2019). "Disney's forthcoming streaming service will kill the Disney Vault". Tech Crunch.]</ref> Въпреки това остава в сила практиката, ограничаваща прожекциите на филми от предходния каталог на Дисни. След закупуването на Туенти фърст Сенчъри Фокс от Дисни за своите развлекателни активи (включително [[Туентиът Сенчъри Фокс]]) през март 2019 г. компанията изтегля филмовата библиотека на Фокс от разпространение в кината, като на практика поставя фоновия каталог на Фокс в трезора.<ref>[https://www.vulture.com/2019/10/disney-is-quietly-placing-classic-fox-movies-into-its-vault.html Zoller-Seitz, Matt (October 24, 2019). "Disney Is Quietly Placing Classic Fox Movies Into Its Vault, and That's Worrying". Vulture.com.]</ref> == Контрол == Самата компания заявява, че този процес е направен както за контролиране на своя пазар, така и за да позволи на филмите си да бъдат свежи за новите поколения зрители.<ref>{{cite web|url=http://www.awn.com/mag/issue2.8/2.8pages/2.8hoffmanbvhe.html |title=Buena Vista Home Entertainment: A Very Lucky Accident Indeed |publisher=Animation World Network|access-date=November 28, 2011}}</ref> Страничен ефект от процеса на мораториума е фактът, че DVD издания с филми на Дисни, поставени под мораториум, придобиват колекционерска стойност и биват продавани в магазини и на уебсайтове на търгове като [[eBay]] за суми, значително надвишаващи първоначалната препоръчителна цена на дребно. Практиката също прави филмите на Дисни основна мишена за производителите на нелегални DVD издания.<ref>{{cite web|title=Why I Steal Movies... Even Ones I'm In|author=Wilson Rothman|url=https://gizmodo.com/5539417/why-i-steal-movies-even-ones-im-in|work=Gizmodo|publisher=[[ТелевисаУнивисион]]}}</ref> == Филми == Счита се, че следните филми подлежат на издаване и на по-късно връщане в Трезора на Дисни.<ref>{{cite web|url=http://www.eonline.com/news/622675/disney-is-taking-a-movie-out-of-the-vault-but-why-do-they-hold-our-childhoods-hostage-in-the-first-place |title=Disney is taking a Movie out of the Vault, but why do they hold our childhoods hostage in the first place?! |newspaper=E!|publisher=[[Ен Би Си Юнивърсъл]] |date=February 6, 2015 |access-date=February 6, 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://nickisrandommusings.com/disney-princesses-movies-coming-vault/ |title=All Disney Princess Movies Coming Out of the Vault |publisher=nickisrandommusing.com |date=2016-08-12 |access-date=2017-08-07}}</ref> === Основни филми === * ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937) * ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940) * ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' (1940) * ''[[Дъмбо]]'' (1941) * ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'' (1942) * ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' (1950) * ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' (1951) * ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953) * ''[[Лейди и Скитника]]'' (1955) * ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'' (1959) * ''[[Сто и един далматинци]]'' (1961) * ''[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]'' (1967) * ''[[Многото приключения на Мечо Пух]]'' (1977) * ''[[Оливър и приятели]]'' (1988) * ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989) * ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991) * ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992) * ''[[Цар лъв]]'' (1994) * ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995) * ''[[Играта на играчките]]'' (1995) * ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'' (1996) * ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' (1997) * ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' (1998) * ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' (1999) * ''[[Играта на играчките 2]]'' (1999) * ''[[Играта на играчките 3]]'' (2010) * ''[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]'' (2011) === Продължения === * ''[[Аладин и завръщането на Джафар|Завръщането на Джафар]]'' (1994) * ''[[Аладин и царят на разбойниците]]'' (1996) * ''Мечо Пух: В търсене на Кристофър Робин'' (1997) * ''Красавицата и Звяра: Омагьосаната Коледа'' (1997) * ''Вълшебният свят на Бел'' (1998) * ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' (1998) * ''Мечо Пух: Сезони на щедрост'' (1999) * ''[[Фантазия 2000]]'' (1999) * ''[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]'' (2000) * ''Малката русалка II: Завръщане в морето'' (2000) * ''[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп|Лейди и Скитника II: Приключенията на Скамп]]'' (2001) * ''[[Питър Пан: Завръщане в Невърленд|Завръщане в Невърленд]]'' (2002) * ''Пепеляшка II: Мечтите се сбъдват'' (2002) * ''Много весела Пух година'' (2002) * ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]'' (2003) * ''[[Книга за джунглата 2]]'' (2003) * ''Прасчо'' (2003) * ''[[Цар лъв 3: Хакуна матата|Цар лъв 3]]'' (2004) * ''Пролет с Ру'' (2004) * ''Слонбалон'' (2005) * ''Мечо Пух: Хелоуин'' (2005) * ''[[Бамби 2|Бамби II]]'' (2006) * ''Пепеляшка III: Вихъра на времето'' (2007) * ''Малката русалка: Началото на Ариел'' (2008) == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> [[Категория:Уолт Дисни Къмпани| ]] bppe8h630itu3gnww1rq9129blbsc8h 11464342 11464112 2022-07-20T06:07:54Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki '''Трезорът на Дисни''' ({{lang|en|Disney Vault}}) е термин, използван по-рано от [[Уолт Дисни Къмпани]] при своята политика за редовно поставяне на мораториум върху продажбата{{efn|Мораториум при забавленията е практика за спиране на продажбите на филми на [[VHS]], [[DVD]], [[Blu-ray]] и комплекти след определен период от време.}} на определени пълнометражни анимационни филми за домашна употреба. Всеки филм на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] е достъпен за закупуване за ограничен период от време, след което се поставя „в трезора“, недостъпен за продажба, в очакване на бъдещо преиздаване. След придобиването на Туенти фърст Сенчъри Фокс от Дисни през 2019 г., понятието ''Трезор на Дисни'' е използвано от журналисти, за да опишат практиките на [[Уолт Дисни Студиос]], които ограничават много повече филми от предходния каталог от кинопрожекции.<ref>[https://www.vulture.com/2019/10/disney-is-quietly-placing-classic-fox-movies-into-its-vault.html Zoller-Seitz, Matt (October 24, 2019). "Disney Is Quietly Placing Classic Fox Movies Into Its Vault, and That's Worrying". Vulture.com.]</ref> == История == Това е съвременната версия на практиката на Дисни да преиздава своите анимационни филми по кината на всеки няколко години, която започва с преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937) през 1944 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20071013185418/http://dvdfuture.com/frs.php?id=26 "Front Row, Sofa! - Di$ney Does The Little Mermaid". dvdfuture.com.]</ref> През 80-те и 90-те години на миналия век, когато пазарът на домашно видео е доминиран от [[VHS]] системите, филмите на Дисни се преиздават на всеки десет години (времева разлика, равна на тази на преизданията им в кината). Периодът на мораториума е продължен с еволюцията на механизмите за доставка на домашни медии, включително [[DVD]], [[Blu-ray]] и [[видео стрийминг]], които Дисни предлага основно чрез собствената си инициатива ''Филми навсякъде''. Телевизионните реклами на изданията за домашна употреба на Дисни предупреждават клиентите, че някои филми скоро ще бъдат поставени под мораториум, като ги призовават да закупят тези филми, преди да се „върнат обратно в Трезора на Дисни“, по думите, често произнасяни от актьора Марк Елиът. Някои филми на Дисни, издадени директно на видео, сред които ''[[Бамби 2|Бамби II]]'', също са пуснати за определен период от време.<ref>[https://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2006-02-06-bambi_x.htm Arnold, Thomas K. (February 6, 2006). "'Bambi' is back for 70 'II' days". USA Today.]</ref> ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' и ''[[Дъмбо]]'' са сред първите филми, пуснати на домашно видео. Същите заглавия са и сред първите филми на компанията, излъчени по телевизията. Те са излъчени като част от ''Дисниленд на Уолт Дисни'' на [[Ей Би Си]], за да популяризират тематичния парк [[Дисниленд]] и неговите два известни атракциона, базирани на тези филми. Дисни запазва тази „традиция“, като ги пуска за постоянно на обществеността. Дисни никога не изтегля тези два филма, защото са толкова популярни на пазара, че прехвърлянето им би било безсмислено. Въпреки това тези два филма са много успешни при домашното видео, както и другите филми от Трезора на Дисни. Към края на 2000-те е обявено, че ''Алиса в Стараната на чудесата'' и ''Дъмбо'' ще бъдат издадени в платинено/диамантено издание за домашна употреба.<ref>{{Cite web |url=http://www.dvddizzy.com/forum/viewtopic.php?t=21385= |title=Archived copy |access-date=2018-03-26 |archive-date=2019-05-02 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190502004454/http://www.dvddizzy.com/forum/viewtopic.php?t=21385= |url-status=dead }}</ref><ref>{{cite web|title=Dumbo Platinum/Diamond Edition?! - Blu-ray Forum|url=https://forum.blu-ray.com/showthread.php?t=110837|access-date=November 11, 2020|website=forum.blu-ray.com}}</ref> Те са пуснати само в специално издание с подобен маркетинг като филмите на ''Трезора на Дисни'' и са достъпни на цифрови и понякога на определени стрийминг устройства, но трудно се намират в магазините. С пускането на „Подписаната колекция“ (''Signature Collection'') Дисни издава за домашна употреба по три филма годишно вместо по два. Когато е обявена стрийминг услугата на Дисни [[Дисни+]] (стартирала в Съединените щати на 12 ноември 2019 г.), главният изпълнителен директор на компанията [[Боб Айгър]] разкрива, че услугата ще съдържа цялата филмова библиотека на студиото, което де факто би оттеглило концепцията за Трезора на Дисни като контролираща практика на домашната употреба.<ref>[https://consent.yahoo.com/v2/collectConsent?sessionId=3_cc-session_5548cd70-1fee-445d-8e8d-df326520911d Perez, Sarah (March 8, 2019). "Disney's forthcoming streaming service will kill the Disney Vault". Tech Crunch.]</ref> Въпреки това остава в сила практиката, ограничаваща прожекциите на филми от предходния каталог на Дисни. След закупуването на Туенти фърст Сенчъри Фокс от Дисни за своите развлекателни активи (включително [[Туентиът Сенчъри Фокс]]) през март 2019 г. компанията изтегля филмовата библиотека на Фокс от разпространение в кината, като на практика поставя фоновия каталог на Фокс в трезора.<ref>[https://www.vulture.com/2019/10/disney-is-quietly-placing-classic-fox-movies-into-its-vault.html Zoller-Seitz, Matt (October 24, 2019). "Disney Is Quietly Placing Classic Fox Movies Into Its Vault, and That's Worrying". Vulture.com.]</ref> == Контрол == Самата компания заявява, че този процес е направен както за контролиране на своя пазар, така и за да позволи на филмите си да бъдат свежи за новите поколения зрители.<ref>{{cite web|url=http://www.awn.com/mag/issue2.8/2.8pages/2.8hoffmanbvhe.html |title=Buena Vista Home Entertainment: A Very Lucky Accident Indeed |publisher=Animation World Network|access-date=November 28, 2011}}</ref> Страничен ефект от процеса на мораториума е фактът, че DVD издания с филми на Дисни, поставени под мораториум, придобиват колекционерска стойност и биват продавани в магазини и на уебсайтове на търгове като [[eBay]] за суми, значително надвишаващи първоначалната препоръчителна цена на дребно. Практиката също прави филмите на Дисни основна мишена за производителите на нелегални DVD издания.<ref>{{cite web|title=Why I Steal Movies... Even Ones I'm In|author=Wilson Rothman|url=https://gizmodo.com/5539417/why-i-steal-movies-even-ones-im-in|work=Gizmodo|publisher=[[ТелевисаУнивисион]]}}</ref> == Филми == Счита се, че следните филми подлежат на издаване и на по-късно връщане в Трезора на Дисни.<ref>{{cite web|url=http://www.eonline.com/news/622675/disney-is-taking-a-movie-out-of-the-vault-but-why-do-they-hold-our-childhoods-hostage-in-the-first-place |title=Disney is taking a Movie out of the Vault, but why do they hold our childhoods hostage in the first place?! |newspaper=E!|publisher=[[Ен Би Си Юнивърсъл]] |date=February 6, 2015 |access-date=February 6, 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://nickisrandommusings.com/disney-princesses-movies-coming-vault/ |title=All Disney Princess Movies Coming Out of the Vault |publisher=nickisrandommusing.com |date=2016-08-12 |access-date=2017-08-07}}</ref> === Основни филми === * ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937) * ''[[Пинокио (филм, 1940)|Пинокио]]'' (1940) * ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'' (1940) * ''[[Дъмбо]]'' (1941) * ''[[Бамби (филм)|Бамби]]'' (1942) * ''[[Пепеляшка (филм, 1950)|Пепеляшка]]'' (1950) * ''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]'' (1951) * ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953) * ''[[Лейди и Скитника]]'' (1955) * ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]'' (1959) * ''[[Сто и един далматинци]]'' (1961) * ''[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]'' (1967) * ''[[Многото приключения на Мечо Пух]]'' (1977) * ''[[Оливър и приятели]]'' (1988) * ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989) * ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991) * ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992) * ''[[Цар лъв]]'' (1994) * ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995) * ''[[Играта на играчките]]'' (1995) * ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'' (1996) * ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' (1997) * ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' (1998) * ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' (1999) * ''[[Играта на играчките 2]]'' (1999) * ''[[Играта на играчките 3]]'' (2010) * ''[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]'' (2011) === Продължения === * ''[[Аладин и завръщането на Джафар|Завръщането на Джафар]]'' (1994) * ''[[Аладин и царят на разбойниците]]'' (1996) * ''Мечо Пух: В търсене на Кристофър Робин'' (1997) * ''Красавицата и Звяра: Омагьосаната Коледа'' (1997) * ''Вълшебният свят на Бел'' (1998) * ''[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]'' (1998) * ''Мечо Пух: Сезони на щедрост'' (1999) * ''[[Фантазия 2000]]'' (1999) * ''[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]'' (2000) * ''Малката русалка II: Завръщане в морето'' (2000) * ''[[Лейди и Скитника 2: Приключенията на Скамп|Лейди и Скитника II: Приключенията на Скамп]]'' (2001) * ''[[Питър Пан: Завръщане в Невърленд|Завръщане в Невърленд]]'' (2002) * ''Пепеляшка II: Мечтите се сбъдват'' (2002) * ''Много весела Пух година'' (2002) * ''[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]'' (2003) * ''[[Книга за джунглата 2]]'' (2003) * ''Прасчо'' (2003) * ''[[Цар лъв 3: Хакуна матата|Цар лъв 3]]'' (2004) * ''Пролет с Ру'' (2004) * ''Слонбалон'' (2005) * ''Мечо Пух: Хелоуин'' (2005) * ''[[Бамби 2|Бамби II]]'' (2006) * ''Пепеляшка III: Вихъра на времето'' (2007) * ''Малката русалка: Началото на Ариел'' (2008) == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Disney Vault|1096718882}} [[Категория:Уолт Дисни Къмпани| ]] i7pz9g9k9nlerml7sb880ejsqqqzgf4 4 812090 11464620 11452886 2022-07-20T11:02:33Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 2 threads from [[Уикипедия:Заявки към администраторите]] wikitext text/x-wiki {{архив заявки към администраторите}} == Стефан Диомов == Този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/213.240.223.220] май е за блокиране (или статията за защита?). Чудя се дали е случаен вандал – първия път моментално беше отразен в пресата (тук и другаде [https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Uikipediya-obyavi-Stefan-Diomov-za-pochinal-1293884]). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:39, 30 юни 2022 (UTC) : {{done}}. Засега сложих само полузащита върху статията за един месец. Ако вандализмите на IP-то се прехвърлят по други статии, ще се наложи блокиране. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:21, 1 юли 2022 (UTC) == Потребител беседа:Вени Марковски == Някой би ли погледнал последните добавки от [[Потребител:Studierenbg]] [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8&action=history тук] понеже потребителят го е обърнал на чат със себе си и отговаряне на различни нишки без особен изглед да има реакция, просто за спорта. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:25, 2 юли 2022 (UTC) : Каква е администраторската намеса, която се търси? Блокиране, защита? Ако е само за предупреждение или връщане на редакции, това може всеки да го направи. За мен това си е чиста форма на кибертормоз, но важното в конкретния случай е какво мисли [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]], който се оказва потърпевш от развихрянето на [[Уикипедия:Разследвания_на_марионетки#Medupdate|поредната марионетка на руско-еврейския студент по медицина]]? Ако той или другите колеги смятат, че това наистина е кибертормоз, веднага бих блокирал безсрочно всички потребителски сметки на кукловода. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 3 юли 2022 (UTC) :: Аз сам щях да върна редакциите, но понеже е потребителска беседа и не ми се е случвало да го правя досега, реших да се посъветвам и тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:49, 3 юли 2022 (UTC) ::: Обмислях забрана за редактиране на страницата, но спря с глупостите там преди няколко дни (връщане само ще му изпрати нотификация...). Следя случая. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:22, 3 юли 2022 (UTC) : Ужас, защо не е постоянно блокиран този рецидивист? Сега виждам какво е писал из [[Потребител беседа:Вени Марковски]], това си е тормоз в най-чист вид. И като му погледнете другите редакции, не знам защо е търпян. Добавете и кукловодството и то не остана какво друго да може да измизерства. Хайде, който го забележи да действа! Или пак след месеци помия ще охкаме как било много работа да се изчисти. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 08:30, 3 юли 2022 (UTC) :: Смятах първо да поискам разследване от проверяващите в Мета, за да съм напълно сигурен, че става въпрос за един и същи човек. Тъй като времето ми за Уикипедия напоследък е дефицит, това така и не се случи. И понеже нямам стопроцентова сигурност, че наистина става въпрос за един и същи човек (макар че по редакциите това се подразбира), решавам да не прибързвам и да бъда по-консервативен с действията, касаещи масови блокирания. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:09, 3 юли 2022 (UTC) ::: Но си събрал всичката сган на едно место, което улеснява много задачата, така че благодаря. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:26, 3 юли 2022 (UTC) : Блокирах всички марионетки според [[Уикипедия:Разследвания_на_марионетки#Medupdate]]. Премахнах всички редакции от [[Потребител беседа:Вени Марковски]]. Създавал е шаблони, слагал е тези шаблони из беседи, не знам още какво е мазал. Предвид многократно демонстрираното, че създаването на неутрална енциклопедия не е целта, мисля че е най-добре да се пусне бот да върне всичко безусловно. Никой не е длъжен да се занимава ръчно и да отделя дни наред на още един Mbp-eu. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 08:48, 3 юли 2022 (UTC) == Отмяна на преместване на [[Етно рок]] към [[Потребител: Етно рок]] == Не знаех че такова [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Етно_рок&type=revision&diff=11434574&oldid=11432758 преместване] от основното пространство към потребителска страница въобще е възможно, но според мен е недопустимо. Самата страница е за бързо изтриване по [[У:БОИ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:22, 4 юли 2022 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:32, 4 юли 2022 (UTC) 2jaqjhsm0du4rtraulh14e0iyrdaakj 0 812092 11464327 11454931 2022-07-20T04:37:56Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{личност|аристократ}}'''Георги Палеолог''' ({{lang|gkm|Γεώργιος Παλαιολόγος}}) е византийски аристократ от края на XI век – рàнен представител на Палеолозите, притежавал титлата ''протоновилисим'' при управлението на император [[Алексий I Комнин]]. За Георги Палеолог и неговия произход няма никакви сведения. Той се споменава единствено в регистрите на присъстващите на Влахернския събор в края на 1094 г., където е посочен с титлата ''протоновилисим'' веднага след братята [[Исак Кондостефан|Исак]] и [[Стефан Кондостефан (брат на Исак Кондостефан)|Стефан Кондоствефани]] и преди [[Варда Иканат]]. Отхвърля се отъждествяването му с прочутия генерал [[Георги Палеолог]], баджанак на император Алексий I, който също е споменат сред присъстващите на синода, но с титлата ''севаст''.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=144|1loc=''11. – Georges Paléologue''}} Не се допуска и възможността протоновилисимът Георги Палеолог да е син на севаста Георги Палеолог поради пълното съвпадение на имената им, както и поради факта, че всички деца на севаста Георги Палеолог и [[Анна Дукина]] са били удостоени с титлата ''севаст''.{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1p=244|1loc=''15 Le protonobélissime Georges Paléologue ''|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2pp=144, 145|2loc=''11. – Georges Paléologue''}} Според френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание най-вероятно протоновилисимът Герги Палеолог е син на неизвестен брат на [[Никифор Палеолог]] и е първи братовчед по бащина линия на севаста Георги Палеолог.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=145|1loc=''11. – Georges Paléologue''|2a1=Polemis|2y=1968|2p=153|2loc= no. 5}} Двамата автори идентифицират протоновилисим Георги Палеолог с притежателя на един съхранен печат с изображение на свети Георги от края на XI век, който е бил притежание на лице със същото име и титла.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=145|1loc=''11. – Georges Paléologue''}} Протоновилисим Георги Палеолог вероятно е баща на ''куропалата Роман, сина на Палеолог'', който също е присъствал на Влахернския синод от 1094 г.{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1pp=249 – 250|1loc=''23 Le curopalate Romain, fils de Paléologue''|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2p=145|2loc=''11. – Georges Paléologue''''|3a1=Polemis|3y=1968|3p=153|3loc= no. 5}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation | last =Cheynet | first = Jean-Claude | last2= Vannier | first2=Jean-François | year =1986 | chapter=Les premiers paléologues | title= Études Prosopographiques | series=Byzantina Sorbonensia, 5 |lang= fr | place= Paris | publisher= Éditions de la Sorbonne |chapter-url= http://books.openedition.org/psorbonne/1939| isbn= 9782859441104 |doi=10.4000/books.psorbonne.1939| id= online {{ISBN|9782859448295}}, {{DOI|10.4000/books.psorbonne.1927 }}|url=http://books.openedition.org/psorbonne/1927| format= online | publication-date = online {{date|04|9|2017}}|accessdate={{date|20|6|2022}}}} * {{Citation| first = Paul |last = Gautier | title= Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique |journal= Revue des Études Byzantin | volume= 29 | year=1971 | url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445 |doi=https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445| pages=213 – 284| lang= fr}} *{{Citation| last =Polemis | first = Demetrios | title =The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography |place =London | publisher = The Athlone press| year=1968 |lang= en}} *{{Prosopography of the Byzantine World| url = https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/107113/ | article = Georgios Palaiologos, protonobelissimos at 1094 synod|id=Georgios 109|lang=en}} [[Категория:Палеолози]] rujfnemdhbshjxbvr5kbu1j7akkoa0l 0 812121 11464115 11453248 2022-07-19T21:26:09Z Rebelheartous 22483 + значимост wikitext text/x-wiki {{значимост}} {{Личност|бизнесмен}} '''Шари Елин Редстоун''' ({{lang|en|Shari Ellin Redstone}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[бизнесдама]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/nft-profile/shari-redstone/ |заглавие=Shari Redstone |труд=Forbes |език=en |достъп_дата=2022-07-16}}</ref> Родена е на 14 април 1954 година във [[Вашингтон]] в [[Евреи|еврейското]] семейство на бизнесмена [[Съмнър Редстоун]]. През 1975 година получава бакалавърска степен от [[Университе „Тъфтс“|Университета „Тъфтс“]], а през 1980 година – магистърска степен по право от [[Бостънски университет|Бостънския университет]]. Работи като адвокат в [[Бостън]], след което преминава в семейния медиен конгломерат около „[[Нешънъл Амюзмънтс]]“. След 2016 година постепенно поема ръководството на организацията, контролираща телевизионните компании „[[Си Би Ес]]“, „[[Комеди Сентрал]]“, „[[Никелодеон]]“ и „[[Ем Ти Ви]]“, както и филмовата компания „[[Парамаунт Пикчърс]]“. == Бележки == <references/> {{DEFAULTSORT:Редстоун, Шари}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Редстоун, Шари}} [[Категория:Американски бизнесмени]] [[Категория:Вашингтонци]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Бостънски университет]] [[Категория:Парамаунт Глобал]] 17k3plkfv252v33hke677t3oqn9zo2h 1 812139 11463907 11458755 2022-07-19T18:01:34Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki == Л./М. ? Кюпева == 1901/02 – вписала съм '''М'''. Кюпева – защото тук ми изглежда съвсем като М. [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Skopje_Bulgarian_Girls%27_School_Letter_1_%28p.2%29.jpg], обаче пък следващата учебна година виждам '''Л'''. Кюпева [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/28/Skopje_Bulgarian_Pedagogical_School_Letter_to_the_Bulgarian_Exarch_%282%29.jpg]. Да е една и съща? Или неизвестна М.? Имаме статия [[Люба Руменова|Люба Кюпева]]. А последното име на учителка – Н. Божова, Гьотова... или друго? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:04, 16 юли 2022 (UTC) :Според мен е [[Люба Кюпева]]. А за последното ми се струва да е Божова, като изобщо не целя да си налагам мнението, просто споделям. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:11, 16 юли 2022 (UTC) ::Вероятно наистина е Божова: ето тук, [http://www.promacedonia.org/kks/kks_12_19.htm#19] (с. 102) се споменава скопската учителка революционерка „Божова, родом от гр. Серес“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:57, 16 юли 2022 (UTC) :::Да. Почти сигурно черка на Стоян Божов.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:28, 17 юли 2022 (UTC) ::::Тц, едва ли. Гледам, че жена на Стоян Божов била [[Цвета Божова]], завършила Солунската 1891, т.е. оженили са се след това, тъй че няма как 1902 да имат голема черка ;). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) Люба Зафирова е завършила в Солун - имаме я в списъка на Кандиларов, но не намирам нищо друго. Вероятно има смяна на името. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:43, 17 юли 2022 (UTC) :Сигурно е така, може пък да изскочи отнякъде. Сега ми излезе, че Аспасия Каневчева е по баща Хр. Мишева и е женена по-конкретно за Анастас Каневчев [https://cinikskopje.files.wordpress.com/2021/11/arhivi-na-nevidlivite-mk-za-web.pdf], с. 128. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 17 юли 2022 (UTC) ::Ми цитирай, слагай. Тия Каневчеви са много насипно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) o6lxl0quyhvywdmshxelyx8bdkeufm6 11463909 11463907 2022-07-19T18:03:25Z Мико 4542 /* Л./М. ? Кюпева */ wikitext text/x-wiki == Л./М. ? Кюпева == 1901/02 – вписала съм '''М'''. Кюпева – защото тук ми изглежда съвсем като М. [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Skopje_Bulgarian_Girls%27_School_Letter_1_%28p.2%29.jpg], обаче пък следващата учебна година виждам '''Л'''. Кюпева [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/28/Skopje_Bulgarian_Pedagogical_School_Letter_to_the_Bulgarian_Exarch_%282%29.jpg]. Да е една и съща? Или неизвестна М.? Имаме статия [[Люба Руменова|Люба Кюпева]]. А последното име на учителка – Н. Божова, Гьотова... или друго? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:04, 16 юли 2022 (UTC) :Според мен е [[Люба Кюпева]]. А за последното ми се струва да е Божова, като изобщо не целя да си налагам мнението, просто споделям. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:11, 16 юли 2022 (UTC) ::Вероятно наистина е Божова: ето тук, [http://www.promacedonia.org/kks/kks_12_19.htm#19] (с. 102) се споменава скопската учителка революционерка „Божова, родом от гр. Серес“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:57, 16 юли 2022 (UTC) :::Да. Почти сигурно черка на Стоян Божов.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:28, 17 юли 2022 (UTC) ::::Тц, едва ли. Гледам, че жена на Стоян Божов била [[Цвета Божова]], завършила Солунската 1891, т.е. оженили са се след това, тъй че няма как 1902 да имат голема черка ;). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) Люба Зафирова е завършила в Солун - имаме я в списъка на Кандиларов, но не намирам нищо друго. Вероятно има смяна на името. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:43, 17 юли 2022 (UTC) :Сигурно е така, може пък да изскочи отнякъде. Сега ми излезе, че Аспасия Каневчева е по баща Хр. Мишева и е женена по-конкретно за Анастас Каневчев [https://cinikskopje.files.wordpress.com/2021/11/arhivi-na-nevidlivite-mk-za-web.pdf], с. 128. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 17 юли 2022 (UTC) ::Ми цитирай, слагай. Може би може и да се напише. [https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0&client=firefox-b-d&sxsrf=ALiCzsYRLeS2OW_f_i4AjuhbWu0aQ0E7sw:1658253700319&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwi0z4S2xIX5AhWAXfEDHc1QAOcQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1920&bih=908&dpr=1] В Илюстрация Илинден май на нея е посветена некаква статия. Тия Каневчеви са много насипно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) 434nfwoecnux2pki8ekzfq3zl991j57 11463933 11463909 2022-07-19T18:51:30Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki == Л./М. ? Кюпева == 1901/02 – вписала съм '''М'''. Кюпева – защото тук ми изглежда съвсем като М. [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Skopje_Bulgarian_Girls%27_School_Letter_1_%28p.2%29.jpg], обаче пък следващата учебна година виждам '''Л'''. Кюпева [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/28/Skopje_Bulgarian_Pedagogical_School_Letter_to_the_Bulgarian_Exarch_%282%29.jpg]. Да е една и съща? Или неизвестна М.? Имаме статия [[Люба Руменова|Люба Кюпева]]. А последното име на учителка – Н. Божова, Гьотова... или друго? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:04, 16 юли 2022 (UTC) :Според мен е [[Люба Кюпева]]. А за последното ми се струва да е Божова, като изобщо не целя да си налагам мнението, просто споделям. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:11, 16 юли 2022 (UTC) ::Вероятно наистина е Божова: ето тук, [http://www.promacedonia.org/kks/kks_12_19.htm#19] (с. 102) се споменава скопската учителка революционерка „Божова, родом от гр. Серес“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:57, 16 юли 2022 (UTC) :::Да. Почти сигурно черка на Стоян Божов.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:28, 17 юли 2022 (UTC) ::::Тц, едва ли. Гледам, че жена на Стоян Божов била [[Цвета Божова]], завършила Солунската 1891, т.е. оженили са се след това, тъй че няма как 1902 да имат голема черка ;). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) Люба Зафирова е завършила в Солун - имаме я в списъка на Кандиларов, но не намирам нищо друго. Вероятно има смяна на името. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:43, 17 юли 2022 (UTC) :Сигурно е така, може пък да изскочи отнякъде. Сега ми излезе, че Аспасия Каневчева е по баща Хр. Мишева и е женена по-конкретно за Анастас Каневчев [https://cinikskopje.files.wordpress.com/2021/11/arhivi-na-nevidlivite-mk-za-web.pdf], с. 128. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 17 юли 2022 (UTC) ::Ми цитирай, слагай. Може би може и да се напише. [https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0&client=firefox-b-d&sxsrf=ALiCzsYRLeS2OW_f_i4AjuhbWu0aQ0E7sw:1658253700319&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwi0z4S2xIX5AhWAXfEDHc1QAOcQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1920&bih=908&dpr=1] В Илюстрация Илинден май на нея е посветена некаква статия. Тия Каневчеви са много насипно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :::Ми сега зациклих на Божови [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:51, 19 юли 2022 (UTC) oixjmxdzfab38eg7lkdq6j880voofiv 11464357 11463933 2022-07-20T06:32:43Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki == Л./М. ? Кюпева == 1901/02 – вписала съм '''М'''. Кюпева – защото тук ми изглежда съвсем като М. [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Skopje_Bulgarian_Girls%27_School_Letter_1_%28p.2%29.jpg], обаче пък следващата учебна година виждам '''Л'''. Кюпева [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/28/Skopje_Bulgarian_Pedagogical_School_Letter_to_the_Bulgarian_Exarch_%282%29.jpg]. Да е една и съща? Или неизвестна М.? Имаме статия [[Люба Руменова|Люба Кюпева]]. А последното име на учителка – Н. Божова, Гьотова... или друго? --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:04, 16 юли 2022 (UTC) :Според мен е [[Люба Кюпева]]. А за последното ми се струва да е Божова, като изобщо не целя да си налагам мнението, просто споделям. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:11, 16 юли 2022 (UTC) ::Вероятно наистина е Божова: ето тук, [http://www.promacedonia.org/kks/kks_12_19.htm#19] (с. 102) се споменава скопската учителка революционерка „Божова, родом от гр. Серес“. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:57, 16 юли 2022 (UTC) :::Да. Почти сигурно черка на Стоян Божов.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:28, 17 юли 2022 (UTC) ::::Тц, едва ли. Гледам, че жена на Стоян Божов била [[Цвета Божова]], завършила Солунската 1891, т.е. оженили са се след това, тъй че няма как 1902 да имат голема черка ;). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) Люба Зафирова е завършила в Солун - имаме я в списъка на Кандиларов, но не намирам нищо друго. Вероятно има смяна на името. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:43, 17 юли 2022 (UTC) :Сигурно е така, може пък да изскочи отнякъде. Сега ми излезе, че Аспасия Каневчева е по баща Хр. Мишева и е женена по-конкретно за Анастас Каневчев [https://cinikskopje.files.wordpress.com/2021/11/arhivi-na-nevidlivite-mk-za-web.pdf], с. 128. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:34, 17 юли 2022 (UTC) ::Ми цитирай, слагай. Може би може и да се напише. [https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0&client=firefox-b-d&sxsrf=ALiCzsYRLeS2OW_f_i4AjuhbWu0aQ0E7sw:1658253700319&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwi0z4S2xIX5AhWAXfEDHc1QAOcQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1920&bih=908&dpr=1] В Илюстрация Илинден май на нея е посветена некаква статия. Тия Каневчеви са много насипно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :::Ми сега зациклих на Божови [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:51, 19 юли 2022 (UTC) ::::Еми, поциклих и аз там. Тая е написваема напълно - действай. Имаме и позив в Уикипедия за обръщане на внимание на жените. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Това сериозно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:32, 20 юли 2022 (UTC) 72serlqi7qnwchkbbbx2bifzhovz6ed 0 812146 11464135 11453533 2022-07-19T21:37:50Z Rebelheartous 22483 + без източници wikitext text/x-wiki {{без източници|21:37, 19 юли 2022 (UTC)}} [[File:Carter vs Gasol, Lakers vs Magic.jpg|thumb|Баскетбол – спорт, чиято цел е поразяването на цел с топка (вкарване в кош), което носи точки]] '''Игрите с топка''', също спортове с топка, са всяка форма на [[игра]] или [[спорт]], която включва [[топка]] като част от играта. Те включват игри като [[футбол]], [[крикет]], [[бейзбол]], [[баскетбол]] и [[американски футбол]]. Такива игри имат различни правила и история и са с най-вече несвързан произход. Игрите с топка могат да бъдат дефинирани в няколко широки типа и като цяло се опитват да измерят колко добре играчът може да удари топка: * '''Игри с бухалка и топка''', като крикет и бейзбол. Те измерват качеството на удара, като се отчита колко разстояние може да избяга играча, който удря топката, преди опонентът му да успее да върне топката. * '''Игри с ракета и топка''', като [[тенис]], [[скуош]] и [[бадминтон]] с топка. При тях играчите се опитват да ударят топката на противника по такъв начин, че противникът да не може да я удари успешно. * '''Игри с удряне с ръка''' на топка, като различни варианти на [[хандбал]], хандбал за отскок и др. * '''Спортове за [[гол]]ове''', обикновено отборни спортове като баскетбол, [[водна топка]] и всички форми на футбол, [[лакрос]] и [[хокей]] (с изключение на хокея на лед, който е спорт за голове, но се играе с хокейна шайба). При тях играчите, разделени на отбори, опитват да вкарат топката в противниковата врата, за да спечелят точки. * '''Спортове с мрежи без ракета''', като [[волейбол]] и [[кик волейбол]]. * '''Спортове за прецизност''', като [[боулинг]], [[крокет]] и [[голф]], както и спортове с щеки, включително [[снукър]], [[билярд]] и други форми на билярд. При тях се удряо на топката към определена цел/цели, като качеството на удара обикновено се измерва от това колко малко удари са необходими, за да се вкара топката в/през целта/целите. [[Категория:Игри с топка]] 53pkbf2k0qaz1mck8ewl577grfkd975 11464498 11464135 2022-07-20T09:56:44Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki {{без източници|21:37, 19 юли 2022 (UTC)}} [[File:Carter vs Gasol, Lakers vs Magic.jpg|thumb|Баскетбол – спорт, чиято цел е поразяването на цел с топка (вкарване в кош), което носи точки]] '''Игрите с топка'''https://web.mon.bg/upload/2351/nrdb_2_00_uch_sadarjanie_pril8.pdf, също спортове с топка, са всяка форма на [[игра]] или [[спорт]], която включва [[топка]] като част от играта. Те включват игри като [[футбол]], [[крикет]], [[бейзбол]], [[баскетбол]] и [[американски футбол]]. Такива игри имат различни правила и история и са с най-вече несвързан произход. Игрите с топка могат да бъдат дефинирани в няколко широки типа и като цяло се опитват да измерят колко добре играчът може да удари топка: * '''Игри с бухалка и топка''', като крикет и бейзбол. Те измерват качеството на удара, като се отчита колко разстояние може да избяга играча, който удря топката, преди опонентът му да успее да върне топката. * '''Игри с ракета и топка''', като [[тенис]], [[скуош]] и [[бадминтон]] с топка. При тях играчите се опитват да ударят топката на противника по такъв начин, че противникът да не може да я удари успешно. * '''Игри с удряне с ръка''' на топка, като различни варианти на [[хандбал]], хандбал за отскок и др. * '''Спортове за [[гол]]ове''', обикновено отборни спортове като баскетбол, [[водна топка]] и всички форми на футбол, [[лакрос]] и [[хокей]] (с изключение на хокея на лед, който е спорт за голове, но се играе с хокейна шайба). При тях играчите, разделени на отбори, опитват да вкарат топката в противниковата врата, за да спечелят точки. * '''Спортове с мрежи без ракета''', като [[волейбол]] и [[кик волейбол]]. * '''Спортове за прецизност''', като [[боулинг]], [[крокет]] и [[голф]], както и спортове с щеки, включително [[снукър]], [[билярд]] и други форми на билярд. При тях се удряо на топката към определена цел/цели, като качеството на удара обикновено се измерва от това колко малко удари са необходими, за да се вкара топката в/през целта/целите. [[Категория:Игри с топка]] tjznxvezjtl44mt2e9tc8ztadbcc6k9 0 812169 11464238 11454035 2022-07-19T22:47:13Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Quino]]“ като „[[Кино (карикатурист)]]“: на български wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Quino | име-оригинал = Joaquín Salvador Lavado Tejón | категория = карикатурист | описание = аржентинско-испански карикатурист | портрет = Quino (13331254273) (cropped).jpg | портрет-описание = Кино през 2014 г. с френския Орден на почетния легион | име-рождено = Хоакин Салвадор Лавадо Техон | роден-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | починал-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | работил = [[карикатурист]] | псевдоним = | жанрове = комикс, социална сатира | направление = | известни творби = „Мафалда “ |подпис=FirmaQuino.svg}} '''Хоакин Салвадор Лавадо Техон''' (на [[Испански език|испански]]: ''Joaquín Salvador Lavado Tejón''), по-известен с псевдонима си '''Кино''' (на испански:{{IPA|ˈkino}}) – 17 юли 1932 г. – 30 септември 2020 г. – е [[Аржентинци|аржентинско]]-[[Испания|испански]] [[Карикатура|карикатурист]]. Неговият [[комикс]] Мафалда (на испански: ''Mafalda,'' публикуван между 1964 и 1973 г.) е популярен в много части на Америка и Европа и е високо оценен заради използването на социална [[сатира]] като коментар на въпроси от реалния живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm|заглавие=Quino|автор=Knudde|първо_име=Kjell|труд=Lambiek|език=en|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> == Ранни години == Хоакин Салвадор Лавадо Техон е роден в [[Мендоса]], Аржентина, на 17 юли 1932 г. в семейството на [[Андалусия|андалусийски]] [[Емиграция|емигранти]] от Фуенхирола, [[Малага (провинция)|Малага]]. Поради ограничения социален кръг на своето семейство говори с андалуски акцент до шестгодишна възраст. Запазва привързаността си към испанската култура на родителите си и [[Фламенко|фламенкото]] и в по-късните си години. Получава испанско гражданство през 1990 г., ставайки гражданин едновременно на Испания и Аржентина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref><ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|title='Mafalda' Creator Quino Dies Aged 88|last=Mercedes|first=Milligan|date=30 September 2020|work=Animation Magazine|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132111/https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|archive-date=1 October 2020}}</ref> Наричан е „Кино“ още от детството си, за да не бъде бъркан с чичо му – илюстратора Хоакин, който има заслуга за пробуждане на призванието му да рисува още в ранна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.euroweeklynews.com/2020/09/30/argentine-cartoonist-and-creator-of-mafalda-has-sadly-died/|заглавие=Argentine cartoonist and creator of 'Mafalda' has sadly died.|автор=Mitchell|първо_име=Damon|труд=Euro Weekly News Spain|език=en-GB|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1945 г., след смъртта на майка си, той се записва и започва обучението си в школата по [[Изящно изкуство|изящни изкуства]] в Мендоса. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.elmundo.es/elmundo/2013/03/08/andalucia/1362774598.html|заглавие=Quino: 'Leo chistes que dibujé hace 30 años que siguen de actualidad' &#124; Andalucía|труд=Elmundo.es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 1948 г., когато е на 16 години, баща му умира и година по-късно Кино изоставя обучението си с намерението да стане карикатурист. Скоро след това продава първата си илюстрация – [[реклама]] на магазин за платове.<ref name=":0" /> Първата му [[Хумористично списание|хумористична страница]] е отпечатана в седмичното списание ''Esto Es''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lavanguardia.com/cultura/20200930/483769445073/quino-muere-dibujante-ilustrador-mafalda.html|заглавие=Muere Quino, el creador de Mafalda|автор=Mur|първо_име=Robert|труд=La Vanguardia|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, което води до публикуване на други негови творби в много други списания: ''Leoplán'', ''TV Guía'', ''Vea y Lea'', ''Damas y Damitas'', ''Usted'', ''Panorama'', ''Adán'', ''Atlántida'', ''Che'', всекидневникът ''Democracia'' и др.<ref>{{Cite book|title=Visión: la revista latinoamericana|url=https://books.google.com/books?id=_V8vAAAAYAAJ|accessdate=1 October 2020|volume=27|year=1964|publisher=Casa Visión}}</ref> През 1954 г. карикатурите му се появяват редовно на страниците на ''Rico Tipo'', ''Tía Vicenta'' и ''Dr. Merengue''.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.silentsatire.org/masters.html|заглавие=Quino|труд=Silent Satire|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> == Кариера == === Мафалда === [[Файл:Mafalda_paseohist.jpg|мини| Статуя на Мафалда в „Paseo de la Historieta“, Буенос Айрес]] Първата книга, в която са събрани негови работи – ''Mundo Quino'', е публикувана през 1963 г. По това време Кино работи върху страници за рекламна кампания за Mansfield – компания за електрически домакински уреди, за която именно създава героя на Мафалда и чието име има сходен [[Фонетика|звуков състав]] с този на марката Mansfield.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref><ref name=":0" /> Рекламната кампания така и не се реализира, което води до публикуването на първия разказ на Мафалда в ''Leoplan''. Впоследствие се появява редовно в седмичното списание ''Primera Plana''<ref>{{Cite news|url=http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|title=Mafalda, a 50 years old little girl|last=Luciana Palacios|work=The Munich Eye|access-date=31 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151016205523/http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|archive-date=16 October 2015}}</ref>, чийто директор е приятел на Кино. Между 1965 и 1967 г. излиза на страниците на вестник ''El Mundo''. Скоро след излизането на първата сборна книга за Мафалда изданието е разпространено в Италия, Испания (където поради [[Цензура|цензурата]] от епохата на [[Франсиско Франко|Франко]] е поставена в категория „само за възрастни“), Португалия и много други страни.<ref>{{Cite news|url=http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|title=Evita, Gardel, Maradona y...Mafalda &#124; Cultura|date=13 August 2007|work=El Pais|access-date=10 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20070929104953/http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|archive-date=29 September 2007}}</ref><ref name="unesco.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco.org/courier/2000_07/uk/dires.htm|заглавие=Quino, on the Funny Side of Freedom|достъп_дата=8 June 2009}}, The UNESCO Courier, interview with Lucía Iglesias Kuntz, June/July 2000, Retrieved 8 June 2009</ref> Преведена е на 12 езика. Мафалда е обрисувана като непочтително и несъобразяващо се с възприетите норми шестгодишно дете, което мрази [[Фашизъм|фашизма]], [[Милитаризъм|милитаризма]] и супата и обича [[Бийтълс]]. Чрез нея Кино се опитва да покаже света на възрастните, видян през очите на умно дете.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|title=Quino, creator of Mafalda comic character, dies aged 88|date=30 September 2020|work=BBC News|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930222426/https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|archive-date=30 September 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bangkokpost.com/world/1994787/argentine-creator-of-mafalda-cartoon-strip-dies|заглавие=Argentine creator of Mafalda cartoon strip dies|труд=Bangkokpost|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Приятелите ѝ персонифицират различни личности като несигурния, но ученолюбив Фелипе, клюкарката Сузанита, решителния, но глуповат Манолито, наивния Мигелито, остроумния бунтар Либертад и Гий – по-малкия брат на Мафалда. Героинята и сериалът са сравнявани с комиксите на [[Чарлс М. Шулц]] за ''[[Пийнътс|„Фъстъци“]]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2020/9/30/argentinas-quino-creator-of-mafalda-comic-dies|заглавие=Argentina's Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|труд=www.aljazeera.com|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Кино изоставя историята на Мафалда на 25 юни 1973 г., като заявява, че не му се е искало да започне да се повтаря. След години обаче казва, че решението му е било повлияно и от променящия се политически пейзаж в Латинска Америка: „Ако бях продължил да я рисувам, щяха да ме застрелят.“<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.20minutos.es/noticia/2094169/0/entrevista-quino/mafalda/cincuenta-aniversario/|заглавие=Quino: „Si no dejaba de pintar a Mafalda me pegaban un tiro“|автор=Paula Arenas|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> След [[Национален реорганизационен процес|държавния преврат от 1976 г. в Аржентина]] Кино се премества в [[Милано]], Италия, където продължава да създава хумористични страници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fpa.es/es/comunicacion/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-premio-principe-de-asturias-de-comunicacion-y-humanidades.html?idCategoria=7&especifica=0|заглавие=Quino, Premio Príncipe de Asturias de Comunicación y Humanidades|труд=Fundación Principesa de Asturias}}</ref> Въпреки че никога не се връща към Мафалда и нейните приятели в оригиналния комиксов формат, той използва героя по различни специални поводи: за да илюстрира Декларацията за [[Права на детето|правата на детето]] за [[УНИЦЕФ]] (през 1977 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archivomuseodelamemoria.cl/index.php/102226;isad?sf_culture=en|заглавие=Declaración de los derechos del niño|труд=Archivo Museo de la Memoria y los Derechos Humanos}}</ref><ref>[http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/ "Declaración de los Derechos del Niño"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110208152536/http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/|date=8 February 2011}}, Amnesty International, Retrieved 7 June 2009</ref>, за разяснителна кампания на Основния закон за правото на [[образование]] (Organic Law on the Right to Education, LODE) по поръчка на испанското правителство (през 1986 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref> и за кампания за повишаване на осведомеността за [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] (през 2020 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/cultura/cuarentena-coronavirus-ilustradores-suman-campana-cuidarnos_0_nZ8LAph3H.html|заглавие=Cuarentena por coronavirus: diez ilustradores se suman a la campaña para cuidarnos|автор=Abdala|първо_име=Verónica|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1956 г. аржентинският продуцент Даниел Мало адаптира 260 серии комиксови рисунки на ''Мафалда'' в телевизионна продукция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.culturaocio.com/cine/noticia-adios-quino-legado-creador-mafalda-cine-television-20200930191512.html|заглавие=Adiós a Quino, el legado del creador de Mafalda en cine y televisión|автор=Press|първо_име=Europa|труд=Cultura Ocio|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 2008 г., по инициатива на ''Museo del Dibujo y la Ilustración'', компанията [[Метрополитен на Буенос Айрес|Subterráneos de Buenos Aires]] създава стенопис на Mafalda в метростанция Perú на Plaza de Mayo в Буенос Айрес.<ref>{{Cite news|url=https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|title=Mafalda y los personajes de Quino llegaron al subte|date=20 November 2008|work=La Nacion|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132141/https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref> През 2009 г. Кино участва с оригинална творба на Мафалда, създадена за ''El Mundo'', в ''Двестагодишнината: 200 години графичен хумор'', която ''Museo del Dibujo y la Ilustración'' представя в музея Eduardo Sívori в Буенос Айрес.<ref name=":0" /> === Късно творчество === [[Файл:Quino_(cartoonist)_autographs_a_book_in_Paris,_2004.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Кино през 2004 г]] Докато ''Мафалда'' продължава да се използва за кампании за [[Права на човека|правата на човека]] в различни краища на света, Кино се посвещава на писането на други комикси в редакторски стил, публикувани в Аржентина и в чужбина. От 1982 г. аржентинският вестник ''Clarín'' публикува неговите карикатури всяка седмица. Между 1986 и 1988 г. работи в сътрудничество с кубинския режисьор на анимационни филми Хуан Падрон, в резултат на което и с подкрепата на Instituto Cubano del Arte e Industrias Cinematográficos са създадени шестте анимационни ''филма Quinoscopio'', всеки от които е с времетраене не повече от шест минути.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0655870/|заглавие=Juan Padrón|труд=IMDb.com|достъп_дата=8 June 2009}}</ref> Падрон и Кино работят заедно отново през 1994 г., създавайки 104 късометражни анимационни филма за Мафалда. Кино се пенсионира през 2006 г. на 74-годишна възраст.<ref name=":0" /> Докато основна тема на ''Мафалда'' са децата и техните чисти, реалистични възгледи за света, по-късните му комикси представят обикновени хора с обикновени чувства.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|title=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|last=Calatrava|first=Almundena|date=30 September 2020|work=Associated Press|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930211357/https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|archive-date=30 September 2020}}</ref> Хуморът на Кино е определян като циничен по един характерен начин, като често обект на този хумор са елементи от реалния живот като брака, технологиите, властта и храната. Именно специфичният му хумор се разглежда като една от причините за неговия успех както в, така и отвъд Латинска Америка.<ref name=":2" /> Неговите карикатури от 60-те и 70-те години на миналия век, посветени на aporteñado (със значението на човек, възприел начина на говорене или поведение, типичен за жителите на Буенос Айрес), са редактирани и преведени на 26 различни езика.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|title=Latinos mourn death of Quino, creator of „Mafalda“ cartoon|last=Silva|first=Cynthia|date=30 September 2020|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132140/https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|archive-date=1 October 2020|publisher=NBC News}}</ref> Те са събрани в множество томове от аржентинския издател Ediciones de la Flor и са лесно достъпни за широката публика. == Личен живот == Кино се самоопределя като агностик.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.diariouno.com.ar/espectaculos/quino-a-los-argentinos-les-atrae-el-futbol-por-la-misma-razon-que-no-les-atraen-las-cosas-importantes-15072012_HyZhw1XzrX|заглавие=Quino: A los argentinos les atrae el fútbol por la misma razón que no les atraen las cosas importantes|автор=Braceli|първо_име=Rodolfo|труд=Diario Uno|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> Жени се за Алисия Коломбо през 1960 г.<ref name=":1" /> В продължение на седем години – между 1976 и 1983 г. двамата живеят в изгнание в [[Милано]], а след края на военната диктатура се връщат в Аржентина. Впоследствие разделя времето си между Буенос Айрес, Мадрид и Милано.<ref name=":2" /> Двойката няма деца. През 2017 г. дегенеративната глаукома довежда до почти пълното му ослепяване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://efectococuyo.com/internacionales/quino-el-papa-de-mafalda-cumple-88-mas-energico-que-nunca/|заглавие=Quino, el papá de Mafalda cumple 88 más enérgico que nunca|труд=Efecto Cocuyo|език=en|достъп_дата=2020-10-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com.mx/noticias-perfil-quino-el-hombre-que-recorrio-el-mundo-de-la-mano-de-mafalda/|заглавие=Perfil: Quino, el hombre que recorrió el mundo de la mano de Mafalda • Forbes México|автор=Staff|първо_име=Forbes|труд=Forbes México|език=es-MX|достъп_дата=2020-10-07}}</ref> == Колекции == Част от творчеството на Кино се намира в Библиотеката със специални колекции на университета Вандербилт и по-специално в колекцията Eduardo Rosenzvaig Papers.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://collections.library.vanderbilt.edu/search?utf8=%E2%9C%93&op%5B%5D=&q%5B%5D=Quino&limit=&field%5B%5D=&from_year%5B%5D=&to_year%5B%5D=&commit=Search|заглавие=Collections by Subject &#124; Special Collections &#124; Library &#124; Vanderbilt University|труд=collections.library.vanderbilt.edu|достъп_дата=2022-07-17}}</ref> == Награди и отличия == {{Цитат|Идеите, с които работи, са едни от най-трудните и аз съм изумен от тяхното разнообразие и дълбочина. Освен това той знае как да рисува, и то по забавен начин. Мисля, че той е гигант.<ref>{{Cite web|title=Comica Argentina: A Rich Culture Of Cartoons & Comics|url=http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|access-date=2020-10-01|date=2001-06-13|website=Paul Gravett|archive-date=12 December 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191212053200/http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|url-status=live}}</ref>|[[Чарлс М. Шулц]]}} Кино печели множество международни награди и отличия през цялата си кариера. През 1982 г. е избран за карикатурист на годината от колеги карикатуристи по целия свят и два пъти печели наградата Konex за визуални изкуства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latintimes.com/quino-argentine-cartoonist-receives-spains-prince-asturias-award-communication-and-175088|заглавие=Quino, Argentine Cartoonist, Receives Spain's 'Prince Of Asturias Award For Communication And Humanities' For Comic 'Mafalda'|автор=Baral|първо_име=Susmita|труд=Latin Times|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1988 г. е обявен за виден гражданин на Мендоса.<ref name=":0" /> През 2000 г. получава втората иберо-американска награда Кеведос за графичен хумор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.premioquevedos.es/los-premiados/premio-quevedos-2000-quino/|заглавие=Premio Quevedos 2000: QUINO|труд=Premio Quevedos|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> През март 2014 г. е награден с [[Орден на Почетния легион|Ордена на френския почетен легион]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ouest-france.fr/bande-dessinee-quino-le-pere-de-mafalda-recoit-la-legion-dhonneur-2030119|заглавие=Bande dessinée. Quino, le père de Mafalda, reçoit la Légion d'honneur|труд=Ouest-france.fr|език=fr|достъп_дата=10 April 2016}}</ref>, а два месеца по-късно е удостоен от [[Парламент на Аржентина|националния конгрес на Аржентина]] с наградата за култура на името на сенатор Доминго Фаустино Сармиенто.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cultura.gob.ar/noticias/el-congreso-distingue-a-quino/|заглавие=El Congreso distingue a Quino &#124; Ministerio de Cultura – Presidencia de la Nación|труд=Cultura.gob.ar|език=es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/SenadoArgentina/status/471700383702585344|заглавие=Senado Argentina on Twitter: "[FOTO&#93; Quino en el @SenadoArgentina al recibir la Mención de Honor „Senador Domingo Faustino Sarmiento“ "|издател=Twitter|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 2014 г., половин век след създаването на героя на Мафалда, е удостоен с наградата " [[Награда на принцесата на Астурия|Принцът на Астурия"]] като цялостно признание за работата му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.buenosairesherald.com/article/160008/mafaldas-creator-quino-wins-prince-of-asturias-award-|заглавие=Mafalda's creator 'Quino' wins Prince of Asturias Award|труд=Buenos Aires Herald|достъп_дата=31 May 2015}}</ref> Наградата е връчена на Кино от испанския крал [[Фелипе VI]] на церемония в [[Овиедо]], Испания, която се провежда на 24 октомври 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtve.es/fotogalerias/ceremonia-entrega-premios-2014/145275/joaquin-salvador-lavado-quino-saluda-publico-tras-recibir-principe-asturias-comunicacion/3/|заглавие=Ceremonia de entrega de los Premios 2014 (Photo gallery)|труд=RTVE|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> Площадът в квартал Colegiales в Буенос Айрес носи името на Малфада – ''Plaza Mafalda''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/ediciones-anteriores/presencia-quino-inauguro-plaza-mafalda_0_SywbL1OJAKx.html|заглавие=Con la presencia de Quino, se inauguró la plaza „Mafalda“|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, а на името на самия Кино е наречен астероидът 27178 Quino, открит през януари 1999 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=27178|заглавие=JPL Small-Body Database Browser|труд=ssd.jpl.nasa.gov|достъп_дата=2020-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=27178|заглавие=IAU Minor Planet Center|труд=minorplanetcenter.net|достъп_дата=2020-10-01}}</ref> На 17 юли 2022 г. Google отдава почит на Кино чрез художествена модификация на логото на търсачката – т.нар. „драскулка“, посветна на 90-годишнината от рождението му.<ref>[https://www.google.com/doodles/quinos-90th-birthday Quino's 90th Birthday] в [[Google Doodle]]</ref> == Смърт == Кино умира на 88-годишна възраст на 30 септември 2020 г. от [[инсулт]].<ref name=":0" /><ref>{{Cite news|url=https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|title=Murió Quino, el creador de Mafalda|work=Pagina 12|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132149/https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/obituaries/story/2020-10-02/argentine-cartoonist-quino-mafalda-comic-strip-dies|заглавие=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic strip, dies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/10/05/world/americas/quino-dead.html|title=Quino, Creator of Beloved 'Mafalda' Cartoon, Dies at 88|last=Politi|first=Daniel|date=5 October 2020|work=The New York Times}}</ref> == Източници == <references /> == Външни връзки == * [http://www.quino.com.ar/ Официална уеб страница на Quino] на испански език (със съкратена версия на [https://www.quino.com.ar/homequino английски]) * [https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm Статия от Lambiek Comiclopedia] * [https://www.fpa.es/en/communication/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-prince-of-asturias-award-for-communication-and-humanities.html Quino biography] на уебсайта на „Фондация на принцесата на Астурия“ [[Категория:Сатира]] [[Категория:Почетни граждани на Буенос Айрес]] [[Категория:Испански художници]] [[Категория:Карикатуристи]] [[Категория:Творци]] [[Категория:Родени през 1932 година]] [[Категория:Починали през 2020 година]] {{Превод от|en|Quino|1098657996}} l5kwul5ry3nl4gf0bpiknrrch7828f1 11464241 11464238 2022-07-19T22:47:38Z Rebelheartous 22483 + шаблон Обработка wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница}} {{Личност | име = Quino | име-оригинал = Joaquín Salvador Lavado Tejón | категория = карикатурист | описание = аржентинско-испански карикатурист | портрет = Quino (13331254273) (cropped).jpg | портрет-описание = Кино през 2014 г. с френския Орден на почетния легион | име-рождено = Хоакин Салвадор Лавадо Техон | роден-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | починал-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | работил = [[карикатурист]] | псевдоним = | жанрове = комикс, социална сатира | направление = | известни творби = „Мафалда “ |подпис=FirmaQuino.svg}} '''Хоакин Салвадор Лавадо Техон''' (на [[Испански език|испански]]: ''Joaquín Salvador Lavado Tejón''), по-известен с псевдонима си '''Кино''' (на испански:{{IPA|ˈkino}}) – 17 юли 1932 г. – 30 септември 2020 г. – е [[Аржентинци|аржентинско]]-[[Испания|испански]] [[Карикатура|карикатурист]]. Неговият [[комикс]] Мафалда (на испански: ''Mafalda,'' публикуван между 1964 и 1973 г.) е популярен в много части на Америка и Европа и е високо оценен заради използването на социална [[сатира]] като коментар на въпроси от реалния живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm|заглавие=Quino|автор=Knudde|първо_име=Kjell|труд=Lambiek|език=en|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> == Ранни години == Хоакин Салвадор Лавадо Техон е роден в [[Мендоса]], Аржентина, на 17 юли 1932 г. в семейството на [[Андалусия|андалусийски]] [[Емиграция|емигранти]] от Фуенхирола, [[Малага (провинция)|Малага]]. Поради ограничения социален кръг на своето семейство говори с андалуски акцент до шестгодишна възраст. Запазва привързаността си към испанската култура на родителите си и [[Фламенко|фламенкото]] и в по-късните си години. Получава испанско гражданство през 1990 г., ставайки гражданин едновременно на Испания и Аржентина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref><ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|title='Mafalda' Creator Quino Dies Aged 88|last=Mercedes|first=Milligan|date=30 September 2020|work=Animation Magazine|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132111/https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|archive-date=1 October 2020}}</ref> Наричан е „Кино“ още от детството си, за да не бъде бъркан с чичо му – илюстратора Хоакин, който има заслуга за пробуждане на призванието му да рисува още в ранна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.euroweeklynews.com/2020/09/30/argentine-cartoonist-and-creator-of-mafalda-has-sadly-died/|заглавие=Argentine cartoonist and creator of 'Mafalda' has sadly died.|автор=Mitchell|първо_име=Damon|труд=Euro Weekly News Spain|език=en-GB|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1945 г., след смъртта на майка си, той се записва и започва обучението си в школата по [[Изящно изкуство|изящни изкуства]] в Мендоса. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.elmundo.es/elmundo/2013/03/08/andalucia/1362774598.html|заглавие=Quino: 'Leo chistes que dibujé hace 30 años que siguen de actualidad' &#124; Andalucía|труд=Elmundo.es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 1948 г., когато е на 16 години, баща му умира и година по-късно Кино изоставя обучението си с намерението да стане карикатурист. Скоро след това продава първата си илюстрация – [[реклама]] на магазин за платове.<ref name=":0" /> Първата му [[Хумористично списание|хумористична страница]] е отпечатана в седмичното списание ''Esto Es''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lavanguardia.com/cultura/20200930/483769445073/quino-muere-dibujante-ilustrador-mafalda.html|заглавие=Muere Quino, el creador de Mafalda|автор=Mur|първо_име=Robert|труд=La Vanguardia|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, което води до публикуване на други негови творби в много други списания: ''Leoplán'', ''TV Guía'', ''Vea y Lea'', ''Damas y Damitas'', ''Usted'', ''Panorama'', ''Adán'', ''Atlántida'', ''Che'', всекидневникът ''Democracia'' и др.<ref>{{Cite book|title=Visión: la revista latinoamericana|url=https://books.google.com/books?id=_V8vAAAAYAAJ|accessdate=1 October 2020|volume=27|year=1964|publisher=Casa Visión}}</ref> През 1954 г. карикатурите му се появяват редовно на страниците на ''Rico Tipo'', ''Tía Vicenta'' и ''Dr. Merengue''.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.silentsatire.org/masters.html|заглавие=Quino|труд=Silent Satire|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> == Кариера == === Мафалда === [[Файл:Mafalda_paseohist.jpg|мини| Статуя на Мафалда в „Paseo de la Historieta“, Буенос Айрес]] Първата книга, в която са събрани негови работи – ''Mundo Quino'', е публикувана през 1963 г. По това време Кино работи върху страници за рекламна кампания за Mansfield – компания за електрически домакински уреди, за която именно създава героя на Мафалда и чието име има сходен [[Фонетика|звуков състав]] с този на марката Mansfield.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref><ref name=":0" /> Рекламната кампания така и не се реализира, което води до публикуването на първия разказ на Мафалда в ''Leoplan''. Впоследствие се появява редовно в седмичното списание ''Primera Plana''<ref>{{Cite news|url=http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|title=Mafalda, a 50 years old little girl|last=Luciana Palacios|work=The Munich Eye|access-date=31 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151016205523/http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|archive-date=16 October 2015}}</ref>, чийто директор е приятел на Кино. Между 1965 и 1967 г. излиза на страниците на вестник ''El Mundo''. Скоро след излизането на първата сборна книга за Мафалда изданието е разпространено в Италия, Испания (където поради [[Цензура|цензурата]] от епохата на [[Франсиско Франко|Франко]] е поставена в категория „само за възрастни“), Португалия и много други страни.<ref>{{Cite news|url=http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|title=Evita, Gardel, Maradona y...Mafalda &#124; Cultura|date=13 August 2007|work=El Pais|access-date=10 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20070929104953/http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|archive-date=29 September 2007}}</ref><ref name="unesco.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco.org/courier/2000_07/uk/dires.htm|заглавие=Quino, on the Funny Side of Freedom|достъп_дата=8 June 2009}}, The UNESCO Courier, interview with Lucía Iglesias Kuntz, June/July 2000, Retrieved 8 June 2009</ref> Преведена е на 12 езика. Мафалда е обрисувана като непочтително и несъобразяващо се с възприетите норми шестгодишно дете, което мрази [[Фашизъм|фашизма]], [[Милитаризъм|милитаризма]] и супата и обича [[Бийтълс]]. Чрез нея Кино се опитва да покаже света на възрастните, видян през очите на умно дете.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|title=Quino, creator of Mafalda comic character, dies aged 88|date=30 September 2020|work=BBC News|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930222426/https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|archive-date=30 September 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bangkokpost.com/world/1994787/argentine-creator-of-mafalda-cartoon-strip-dies|заглавие=Argentine creator of Mafalda cartoon strip dies|труд=Bangkokpost|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Приятелите ѝ персонифицират различни личности като несигурния, но ученолюбив Фелипе, клюкарката Сузанита, решителния, но глуповат Манолито, наивния Мигелито, остроумния бунтар Либертад и Гий – по-малкия брат на Мафалда. Героинята и сериалът са сравнявани с комиксите на [[Чарлс М. Шулц]] за ''[[Пийнътс|„Фъстъци“]]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2020/9/30/argentinas-quino-creator-of-mafalda-comic-dies|заглавие=Argentina's Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|труд=www.aljazeera.com|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Кино изоставя историята на Мафалда на 25 юни 1973 г., като заявява, че не му се е искало да започне да се повтаря. След години обаче казва, че решението му е било повлияно и от променящия се политически пейзаж в Латинска Америка: „Ако бях продължил да я рисувам, щяха да ме застрелят.“<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.20minutos.es/noticia/2094169/0/entrevista-quino/mafalda/cincuenta-aniversario/|заглавие=Quino: „Si no dejaba de pintar a Mafalda me pegaban un tiro“|автор=Paula Arenas|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> След [[Национален реорганизационен процес|държавния преврат от 1976 г. в Аржентина]] Кино се премества в [[Милано]], Италия, където продължава да създава хумористични страници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fpa.es/es/comunicacion/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-premio-principe-de-asturias-de-comunicacion-y-humanidades.html?idCategoria=7&especifica=0|заглавие=Quino, Premio Príncipe de Asturias de Comunicación y Humanidades|труд=Fundación Principesa de Asturias}}</ref> Въпреки че никога не се връща към Мафалда и нейните приятели в оригиналния комиксов формат, той използва героя по различни специални поводи: за да илюстрира Декларацията за [[Права на детето|правата на детето]] за [[УНИЦЕФ]] (през 1977 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archivomuseodelamemoria.cl/index.php/102226;isad?sf_culture=en|заглавие=Declaración de los derechos del niño|труд=Archivo Museo de la Memoria y los Derechos Humanos}}</ref><ref>[http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/ "Declaración de los Derechos del Niño"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110208152536/http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/|date=8 February 2011}}, Amnesty International, Retrieved 7 June 2009</ref>, за разяснителна кампания на Основния закон за правото на [[образование]] (Organic Law on the Right to Education, LODE) по поръчка на испанското правителство (през 1986 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref> и за кампания за повишаване на осведомеността за [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] (през 2020 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/cultura/cuarentena-coronavirus-ilustradores-suman-campana-cuidarnos_0_nZ8LAph3H.html|заглавие=Cuarentena por coronavirus: diez ilustradores se suman a la campaña para cuidarnos|автор=Abdala|първо_име=Verónica|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1956 г. аржентинският продуцент Даниел Мало адаптира 260 серии комиксови рисунки на ''Мафалда'' в телевизионна продукция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.culturaocio.com/cine/noticia-adios-quino-legado-creador-mafalda-cine-television-20200930191512.html|заглавие=Adiós a Quino, el legado del creador de Mafalda en cine y televisión|автор=Press|първо_име=Europa|труд=Cultura Ocio|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 2008 г., по инициатива на ''Museo del Dibujo y la Ilustración'', компанията [[Метрополитен на Буенос Айрес|Subterráneos de Buenos Aires]] създава стенопис на Mafalda в метростанция Perú на Plaza de Mayo в Буенос Айрес.<ref>{{Cite news|url=https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|title=Mafalda y los personajes de Quino llegaron al subte|date=20 November 2008|work=La Nacion|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132141/https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref> През 2009 г. Кино участва с оригинална творба на Мафалда, създадена за ''El Mundo'', в ''Двестагодишнината: 200 години графичен хумор'', която ''Museo del Dibujo y la Ilustración'' представя в музея Eduardo Sívori в Буенос Айрес.<ref name=":0" /> === Късно творчество === [[Файл:Quino_(cartoonist)_autographs_a_book_in_Paris,_2004.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Кино през 2004 г]] Докато ''Мафалда'' продължава да се използва за кампании за [[Права на човека|правата на човека]] в различни краища на света, Кино се посвещава на писането на други комикси в редакторски стил, публикувани в Аржентина и в чужбина. От 1982 г. аржентинският вестник ''Clarín'' публикува неговите карикатури всяка седмица. Между 1986 и 1988 г. работи в сътрудничество с кубинския режисьор на анимационни филми Хуан Падрон, в резултат на което и с подкрепата на Instituto Cubano del Arte e Industrias Cinematográficos са създадени шестте анимационни ''филма Quinoscopio'', всеки от които е с времетраене не повече от шест минути.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0655870/|заглавие=Juan Padrón|труд=IMDb.com|достъп_дата=8 June 2009}}</ref> Падрон и Кино работят заедно отново през 1994 г., създавайки 104 късометражни анимационни филма за Мафалда. Кино се пенсионира през 2006 г. на 74-годишна възраст.<ref name=":0" /> Докато основна тема на ''Мафалда'' са децата и техните чисти, реалистични възгледи за света, по-късните му комикси представят обикновени хора с обикновени чувства.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|title=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|last=Calatrava|first=Almundena|date=30 September 2020|work=Associated Press|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930211357/https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|archive-date=30 September 2020}}</ref> Хуморът на Кино е определян като циничен по един характерен начин, като често обект на този хумор са елементи от реалния живот като брака, технологиите, властта и храната. Именно специфичният му хумор се разглежда като една от причините за неговия успех както в, така и отвъд Латинска Америка.<ref name=":2" /> Неговите карикатури от 60-те и 70-те години на миналия век, посветени на aporteñado (със значението на човек, възприел начина на говорене или поведение, типичен за жителите на Буенос Айрес), са редактирани и преведени на 26 различни езика.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|title=Latinos mourn death of Quino, creator of „Mafalda“ cartoon|last=Silva|first=Cynthia|date=30 September 2020|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132140/https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|archive-date=1 October 2020|publisher=NBC News}}</ref> Те са събрани в множество томове от аржентинския издател Ediciones de la Flor и са лесно достъпни за широката публика. == Личен живот == Кино се самоопределя като агностик.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.diariouno.com.ar/espectaculos/quino-a-los-argentinos-les-atrae-el-futbol-por-la-misma-razon-que-no-les-atraen-las-cosas-importantes-15072012_HyZhw1XzrX|заглавие=Quino: A los argentinos les atrae el fútbol por la misma razón que no les atraen las cosas importantes|автор=Braceli|първо_име=Rodolfo|труд=Diario Uno|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> Жени се за Алисия Коломбо през 1960 г.<ref name=":1" /> В продължение на седем години – между 1976 и 1983 г. двамата живеят в изгнание в [[Милано]], а след края на военната диктатура се връщат в Аржентина. Впоследствие разделя времето си между Буенос Айрес, Мадрид и Милано.<ref name=":2" /> Двойката няма деца. През 2017 г. дегенеративната глаукома довежда до почти пълното му ослепяване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://efectococuyo.com/internacionales/quino-el-papa-de-mafalda-cumple-88-mas-energico-que-nunca/|заглавие=Quino, el papá de Mafalda cumple 88 más enérgico que nunca|труд=Efecto Cocuyo|език=en|достъп_дата=2020-10-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com.mx/noticias-perfil-quino-el-hombre-que-recorrio-el-mundo-de-la-mano-de-mafalda/|заглавие=Perfil: Quino, el hombre que recorrió el mundo de la mano de Mafalda • Forbes México|автор=Staff|първо_име=Forbes|труд=Forbes México|език=es-MX|достъп_дата=2020-10-07}}</ref> == Колекции == Част от творчеството на Кино се намира в Библиотеката със специални колекции на университета Вандербилт и по-специално в колекцията Eduardo Rosenzvaig Papers.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://collections.library.vanderbilt.edu/search?utf8=%E2%9C%93&op%5B%5D=&q%5B%5D=Quino&limit=&field%5B%5D=&from_year%5B%5D=&to_year%5B%5D=&commit=Search|заглавие=Collections by Subject &#124; Special Collections &#124; Library &#124; Vanderbilt University|труд=collections.library.vanderbilt.edu|достъп_дата=2022-07-17}}</ref> == Награди и отличия == {{Цитат|Идеите, с които работи, са едни от най-трудните и аз съм изумен от тяхното разнообразие и дълбочина. Освен това той знае как да рисува, и то по забавен начин. Мисля, че той е гигант.<ref>{{Cite web|title=Comica Argentina: A Rich Culture Of Cartoons & Comics|url=http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|access-date=2020-10-01|date=2001-06-13|website=Paul Gravett|archive-date=12 December 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191212053200/http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|url-status=live}}</ref>|[[Чарлс М. Шулц]]}} Кино печели множество международни награди и отличия през цялата си кариера. През 1982 г. е избран за карикатурист на годината от колеги карикатуристи по целия свят и два пъти печели наградата Konex за визуални изкуства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latintimes.com/quino-argentine-cartoonist-receives-spains-prince-asturias-award-communication-and-175088|заглавие=Quino, Argentine Cartoonist, Receives Spain's 'Prince Of Asturias Award For Communication And Humanities' For Comic 'Mafalda'|автор=Baral|първо_име=Susmita|труд=Latin Times|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1988 г. е обявен за виден гражданин на Мендоса.<ref name=":0" /> През 2000 г. получава втората иберо-американска награда Кеведос за графичен хумор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.premioquevedos.es/los-premiados/premio-quevedos-2000-quino/|заглавие=Premio Quevedos 2000: QUINO|труд=Premio Quevedos|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> През март 2014 г. е награден с [[Орден на Почетния легион|Ордена на френския почетен легион]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ouest-france.fr/bande-dessinee-quino-le-pere-de-mafalda-recoit-la-legion-dhonneur-2030119|заглавие=Bande dessinée. Quino, le père de Mafalda, reçoit la Légion d'honneur|труд=Ouest-france.fr|език=fr|достъп_дата=10 April 2016}}</ref>, а два месеца по-късно е удостоен от [[Парламент на Аржентина|националния конгрес на Аржентина]] с наградата за култура на името на сенатор Доминго Фаустино Сармиенто.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cultura.gob.ar/noticias/el-congreso-distingue-a-quino/|заглавие=El Congreso distingue a Quino &#124; Ministerio de Cultura – Presidencia de la Nación|труд=Cultura.gob.ar|език=es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/SenadoArgentina/status/471700383702585344|заглавие=Senado Argentina on Twitter: "[FOTO&#93; Quino en el @SenadoArgentina al recibir la Mención de Honor „Senador Domingo Faustino Sarmiento“ "|издател=Twitter|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 2014 г., половин век след създаването на героя на Мафалда, е удостоен с наградата " [[Награда на принцесата на Астурия|Принцът на Астурия"]] като цялостно признание за работата му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.buenosairesherald.com/article/160008/mafaldas-creator-quino-wins-prince-of-asturias-award-|заглавие=Mafalda's creator 'Quino' wins Prince of Asturias Award|труд=Buenos Aires Herald|достъп_дата=31 May 2015}}</ref> Наградата е връчена на Кино от испанския крал [[Фелипе VI]] на церемония в [[Овиедо]], Испания, която се провежда на 24 октомври 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtve.es/fotogalerias/ceremonia-entrega-premios-2014/145275/joaquin-salvador-lavado-quino-saluda-publico-tras-recibir-principe-asturias-comunicacion/3/|заглавие=Ceremonia de entrega de los Premios 2014 (Photo gallery)|труд=RTVE|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> Площадът в квартал Colegiales в Буенос Айрес носи името на Малфада – ''Plaza Mafalda''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/ediciones-anteriores/presencia-quino-inauguro-plaza-mafalda_0_SywbL1OJAKx.html|заглавие=Con la presencia de Quino, se inauguró la plaza „Mafalda“|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, а на името на самия Кино е наречен астероидът 27178 Quino, открит през януари 1999 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=27178|заглавие=JPL Small-Body Database Browser|труд=ssd.jpl.nasa.gov|достъп_дата=2020-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=27178|заглавие=IAU Minor Planet Center|труд=minorplanetcenter.net|достъп_дата=2020-10-01}}</ref> На 17 юли 2022 г. Google отдава почит на Кино чрез художествена модификация на логото на търсачката – т.нар. „драскулка“, посветна на 90-годишнината от рождението му.<ref>[https://www.google.com/doodles/quinos-90th-birthday Quino's 90th Birthday] в [[Google Doodle]]</ref> == Смърт == Кино умира на 88-годишна възраст на 30 септември 2020 г. от [[инсулт]].<ref name=":0" /><ref>{{Cite news|url=https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|title=Murió Quino, el creador de Mafalda|work=Pagina 12|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132149/https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/obituaries/story/2020-10-02/argentine-cartoonist-quino-mafalda-comic-strip-dies|заглавие=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic strip, dies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/10/05/world/americas/quino-dead.html|title=Quino, Creator of Beloved 'Mafalda' Cartoon, Dies at 88|last=Politi|first=Daniel|date=5 October 2020|work=The New York Times}}</ref> == Източници == <references /> == Външни връзки == * [http://www.quino.com.ar/ Официална уеб страница на Quino] на испански език (със съкратена версия на [https://www.quino.com.ar/homequino английски]) * [https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm Статия от Lambiek Comiclopedia] * [https://www.fpa.es/en/communication/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-prince-of-asturias-award-for-communication-and-humanities.html Quino biography] на уебсайта на „Фондация на принцесата на Астурия“ [[Категория:Сатира]] [[Категория:Почетни граждани на Буенос Айрес]] [[Категория:Испански художници]] [[Категория:Карикатуристи]] [[Категория:Творци]] [[Категория:Родени през 1932 година]] [[Категория:Починали през 2020 година]] {{Превод от|en|Quino|1098657996}} lclrvqnkkhxedtdpd5mlfxdicxr7v4b 11464326 11464241 2022-07-20T04:37:15Z Pelajanela 214133 /* Награди и отличия */ ж.р. wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница}} {{Личност | име = Quino | име-оригинал = Joaquín Salvador Lavado Tejón | категория = карикатурист | описание = аржентинско-испански карикатурист | портрет = Quino (13331254273) (cropped).jpg | портрет-описание = Кино през 2014 г. с френския Орден на почетния легион | име-рождено = Хоакин Салвадор Лавадо Техон | роден-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | починал-място = [[Мендоса]], [[Аржентина]] | работил = [[карикатурист]] | псевдоним = | жанрове = комикс, социална сатира | направление = | известни творби = „Мафалда “ |подпис=FirmaQuino.svg}} '''Хоакин Салвадор Лавадо Техон''' (на [[Испански език|испански]]: ''Joaquín Salvador Lavado Tejón''), по-известен с псевдонима си '''Кино''' (на испански:{{IPA|ˈkino}}) – 17 юли 1932 г. – 30 септември 2020 г. – е [[Аржентинци|аржентинско]]-[[Испания|испански]] [[Карикатура|карикатурист]]. Неговият [[комикс]] Мафалда (на испански: ''Mafalda,'' публикуван между 1964 и 1973 г.) е популярен в много части на Америка и Европа и е високо оценен заради използването на социална [[сатира]] като коментар на въпроси от реалния живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm|заглавие=Quino|автор=Knudde|първо_име=Kjell|труд=Lambiek|език=en|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> == Ранни години == Хоакин Салвадор Лавадо Техон е роден в [[Мендоса]], Аржентина, на 17 юли 1932 г. в семейството на [[Андалусия|андалусийски]] [[Емиграция|емигранти]] от Фуенхирола, [[Малага (провинция)|Малага]]. Поради ограничения социален кръг на своето семейство говори с андалуски акцент до шестгодишна възраст. Запазва привързаността си към испанската култура на родителите си и [[Фламенко|фламенкото]] и в по-късните си години. Получава испанско гражданство през 1990 г., ставайки гражданин едновременно на Испания и Аржентина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref><ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|title='Mafalda' Creator Quino Dies Aged 88|last=Mercedes|first=Milligan|date=30 September 2020|work=Animation Magazine|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132111/https://www.animationmagazine.net/people/passings/mafalda-creator-quino-dies-aged-88/|archive-date=1 October 2020}}</ref> Наричан е „Кино“ още от детството си, за да не бъде бъркан с чичо му – илюстратора Хоакин, който има заслуга за пробуждане на призванието му да рисува още в ранна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.euroweeklynews.com/2020/09/30/argentine-cartoonist-and-creator-of-mafalda-has-sadly-died/|заглавие=Argentine cartoonist and creator of 'Mafalda' has sadly died.|автор=Mitchell|първо_име=Damon|труд=Euro Weekly News Spain|език=en-GB|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1945 г., след смъртта на майка си, той се записва и започва обучението си в школата по [[Изящно изкуство|изящни изкуства]] в Мендоса. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.elmundo.es/elmundo/2013/03/08/andalucia/1362774598.html|заглавие=Quino: 'Leo chistes que dibujé hace 30 años que siguen de actualidad' &#124; Andalucía|труд=Elmundo.es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 1948 г., когато е на 16 години, баща му умира и година по-късно Кино изоставя обучението си с намерението да стане карикатурист. Скоро след това продава първата си илюстрация – [[реклама]] на магазин за платове.<ref name=":0" /> Първата му [[Хумористично списание|хумористична страница]] е отпечатана в седмичното списание ''Esto Es''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lavanguardia.com/cultura/20200930/483769445073/quino-muere-dibujante-ilustrador-mafalda.html|заглавие=Muere Quino, el creador de Mafalda|автор=Mur|първо_име=Robert|труд=La Vanguardia|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, което води до публикуване на други негови творби в много други списания: ''Leoplán'', ''TV Guía'', ''Vea y Lea'', ''Damas y Damitas'', ''Usted'', ''Panorama'', ''Adán'', ''Atlántida'', ''Che'', всекидневникът ''Democracia'' и др.<ref>{{Cite book|title=Visión: la revista latinoamericana|url=https://books.google.com/books?id=_V8vAAAAYAAJ|accessdate=1 October 2020|volume=27|year=1964|publisher=Casa Visión}}</ref> През 1954 г. карикатурите му се появяват редовно на страниците на ''Rico Tipo'', ''Tía Vicenta'' и ''Dr. Merengue''.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.silentsatire.org/masters.html|заглавие=Quino|труд=Silent Satire|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> == Кариера == === Мафалда === [[Файл:Mafalda_paseohist.jpg|мини| Статуя на Мафалда в „Paseo de la Historieta“, Буенос Айрес]] Първата книга, в която са събрани негови работи – ''Mundo Quino'', е публикувана през 1963 г. По това време Кино работи върху страници за рекламна кампания за Mansfield – компания за електрически домакински уреди, за която именно създава героя на Мафалда и чието име има сходен [[Фонетика|звуков състав]] с този на марката Mansfield.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref><ref name=":0" /> Рекламната кампания така и не се реализира, което води до публикуването на първия разказ на Мафалда в ''Leoplan''. Впоследствие се появява редовно в седмичното списание ''Primera Plana''<ref>{{Cite news|url=http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|title=Mafalda, a 50 years old little girl|last=Luciana Palacios|work=The Munich Eye|access-date=31 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151016205523/http://www.themunicheye.com/news/Mafalda,-a-50-years-old-little-girl--2890|archive-date=16 October 2015}}</ref>, чийто директор е приятел на Кино. Между 1965 и 1967 г. излиза на страниците на вестник ''El Mundo''. Скоро след излизането на първата сборна книга за Мафалда изданието е разпространено в Италия, Испания (където поради [[Цензура|цензурата]] от епохата на [[Франсиско Франко|Франко]] е поставена в категория „само за възрастни“), Португалия и много други страни.<ref>{{Cite news|url=http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|title=Evita, Gardel, Maradona y...Mafalda &#124; Cultura|date=13 August 2007|work=El Pais|access-date=10 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20070929104953/http://www.elpais.com/articulo/cultura/Evita/Gardel/Maradona/Mafalda/elpepucul/20070813elpepucul_2/Tes|archive-date=29 September 2007}}</ref><ref name="unesco.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco.org/courier/2000_07/uk/dires.htm|заглавие=Quino, on the Funny Side of Freedom|достъп_дата=8 June 2009}}, The UNESCO Courier, interview with Lucía Iglesias Kuntz, June/July 2000, Retrieved 8 June 2009</ref> Преведена е на 12 езика. Мафалда е обрисувана като непочтително и несъобразяващо се с възприетите норми шестгодишно дете, което мрази [[Фашизъм|фашизма]], [[Милитаризъм|милитаризма]] и супата и обича [[Бийтълс]]. Чрез нея Кино се опитва да покаже света на възрастните, видян през очите на умно дете.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|title=Quino, creator of Mafalda comic character, dies aged 88|date=30 September 2020|work=BBC News|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930222426/https://www.bbc.com/news/world-latin-america-54362413|archive-date=30 September 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bangkokpost.com/world/1994787/argentine-creator-of-mafalda-cartoon-strip-dies|заглавие=Argentine creator of Mafalda cartoon strip dies|труд=Bangkokpost|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Приятелите ѝ персонифицират различни личности като несигурния, но ученолюбив Фелипе, клюкарката Сузанита, решителния, но глуповат Манолито, наивния Мигелито, остроумния бунтар Либертад и Гий – по-малкия брат на Мафалда. Героинята и сериалът са сравнявани с комиксите на [[Чарлс М. Шулц]] за ''[[Пийнътс|„Фъстъци“]]''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2020/9/30/argentinas-quino-creator-of-mafalda-comic-dies|заглавие=Argentina's Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|труд=www.aljazeera.com|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> Кино изоставя историята на Мафалда на 25 юни 1973 г., като заявява, че не му се е искало да започне да се повтаря. След години обаче казва, че решението му е било повлияно и от променящия се политически пейзаж в Латинска Америка: „Ако бях продължил да я рисувам, щяха да ме застрелят.“<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.20minutos.es/noticia/2094169/0/entrevista-quino/mafalda/cincuenta-aniversario/|заглавие=Quino: „Si no dejaba de pintar a Mafalda me pegaban un tiro“|автор=Paula Arenas|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> След [[Национален реорганизационен процес|държавния преврат от 1976 г. в Аржентина]] Кино се премества в [[Милано]], Италия, където продължава да създава хумористични страници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fpa.es/es/comunicacion/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-premio-principe-de-asturias-de-comunicacion-y-humanidades.html?idCategoria=7&especifica=0|заглавие=Quino, Premio Príncipe de Asturias de Comunicación y Humanidades|труд=Fundación Principesa de Asturias}}</ref> Въпреки че никога не се връща към Мафалда и нейните приятели в оригиналния комиксов формат, той използва героя по различни специални поводи: за да илюстрира Декларацията за [[Права на детето|правата на детето]] за [[УНИЦЕФ]] (през 1977 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archivomuseodelamemoria.cl/index.php/102226;isad?sf_culture=en|заглавие=Declaración de los derechos del niño|труд=Archivo Museo de la Memoria y los Derechos Humanos}}</ref><ref>[http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/ "Declaración de los Derechos del Niño"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110208152536/http://www.amnistiacatalunya.org/edu/humor/mafalda/|date=8 February 2011}}, Amnesty International, Retrieved 7 June 2009</ref>, за разяснителна кампания на Основния закон за правото на [[образование]] (Organic Law on the Right to Education, LODE) по поръчка на испанското правителство (през 1986 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://elpais.com/cultura/2020-09-30/fallece-quino-creador-de-mafalda-y-el-dibujante-mas-internacional-del-idioma-espanol.html|заглавие=Muere Quino, creador de Mafalda y el dibujante más internacional del idioma español|автор=Grijelmo|първо_име=Álex|труд=EL PAÍS|език=es|достъп_дата=30 September 2020}} </ref> и за кампания за повишаване на осведомеността за [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] (през 2020 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/cultura/cuarentena-coronavirus-ilustradores-suman-campana-cuidarnos_0_nZ8LAph3H.html|заглавие=Cuarentena por coronavirus: diez ilustradores se suman a la campaña para cuidarnos|автор=Abdala|първо_име=Verónica|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1956 г. аржентинският продуцент Даниел Мало адаптира 260 серии комиксови рисунки на ''Мафалда'' в телевизионна продукция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.culturaocio.com/cine/noticia-adios-quino-legado-creador-mafalda-cine-television-20200930191512.html|заглавие=Adiós a Quino, el legado del creador de Mafalda en cine y televisión|автор=Press|първо_име=Europa|труд=Cultura Ocio|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 2008 г., по инициатива на ''Museo del Dibujo y la Ilustración'', компанията [[Метрополитен на Буенос Айрес|Subterráneos de Buenos Aires]] създава стенопис на Mafalda в метростанция Perú на Plaza de Mayo в Буенос Айрес.<ref>{{Cite news|url=https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|title=Mafalda y los personajes de Quino llegaron al subte|date=20 November 2008|work=La Nacion|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132141/https://www.lanacion.com.ar/cultura/mafalda-y-los-personajes-de-quino-llegaron-al-subte-nid1071938/|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref> През 2009 г. Кино участва с оригинална творба на Мафалда, създадена за ''El Mundo'', в ''Двестагодишнината: 200 години графичен хумор'', която ''Museo del Dibujo y la Ilustración'' представя в музея Eduardo Sívori в Буенос Айрес.<ref name=":0" /> === Късно творчество === [[Файл:Quino_(cartoonist)_autographs_a_book_in_Paris,_2004.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Кино през 2004 г]] Докато ''Мафалда'' продължава да се използва за кампании за [[Права на човека|правата на човека]] в различни краища на света, Кино се посвещава на писането на други комикси в редакторски стил, публикувани в Аржентина и в чужбина. От 1982 г. аржентинският вестник ''Clarín'' публикува неговите карикатури всяка седмица. Между 1986 и 1988 г. работи в сътрудничество с кубинския режисьор на анимационни филми Хуан Падрон, в резултат на което и с подкрепата на Instituto Cubano del Arte e Industrias Cinematográficos са създадени шестте анимационни ''филма Quinoscopio'', всеки от които е с времетраене не повече от шест минути.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm0655870/|заглавие=Juan Padrón|труд=IMDb.com|достъп_дата=8 June 2009}}</ref> Падрон и Кино работят заедно отново през 1994 г., създавайки 104 късометражни анимационни филма за Мафалда. Кино се пенсионира през 2006 г. на 74-годишна възраст.<ref name=":0" /> Докато основна тема на ''Мафалда'' са децата и техните чисти, реалистични възгледи за света, по-късните му комикси представят обикновени хора с обикновени чувства.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|title=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic, dies|last=Calatrava|first=Almundena|date=30 September 2020|work=Associated Press|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200930211357/https://apnews.com/article/argentina-archive-5835ad59f29bf442c7dcb53c2719b830|archive-date=30 September 2020}}</ref> Хуморът на Кино е определян като циничен по един характерен начин, като често обект на този хумор са елементи от реалния живот като брака, технологиите, властта и храната. Именно специфичният му хумор се разглежда като една от причините за неговия успех както в, така и отвъд Латинска Америка.<ref name=":2" /> Неговите карикатури от 60-те и 70-те години на миналия век, посветени на aporteñado (със значението на човек, възприел начина на говорене или поведение, типичен за жителите на Буенос Айрес), са редактирани и преведени на 26 различни езика.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|title=Latinos mourn death of Quino, creator of „Mafalda“ cartoon|last=Silva|first=Cynthia|date=30 September 2020|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132140/https://www.nbcnews.com/news/latino/quino-creator-famous-mafalda-cartoon-character-dies-88-n1241585|archive-date=1 October 2020|publisher=NBC News}}</ref> Те са събрани в множество томове от аржентинския издател Ediciones de la Flor и са лесно достъпни за широката публика. == Личен живот == Кино се самоопределя като агностик.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.diariouno.com.ar/espectaculos/quino-a-los-argentinos-les-atrae-el-futbol-por-la-misma-razon-que-no-les-atraen-las-cosas-importantes-15072012_HyZhw1XzrX|заглавие=Quino: A los argentinos les atrae el fútbol por la misma razón que no les atraen las cosas importantes|автор=Braceli|първо_име=Rodolfo|труд=Diario Uno|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> Жени се за Алисия Коломбо през 1960 г.<ref name=":1" /> В продължение на седем години – между 1976 и 1983 г. двамата живеят в изгнание в [[Милано]], а след края на военната диктатура се връщат в Аржентина. Впоследствие разделя времето си между Буенос Айрес, Мадрид и Милано.<ref name=":2" /> Двойката няма деца. През 2017 г. дегенеративната глаукома довежда до почти пълното му ослепяване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://efectococuyo.com/internacionales/quino-el-papa-de-mafalda-cumple-88-mas-energico-que-nunca/|заглавие=Quino, el papá de Mafalda cumple 88 más enérgico que nunca|труд=Efecto Cocuyo|език=en|достъп_дата=2020-10-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com.mx/noticias-perfil-quino-el-hombre-que-recorrio-el-mundo-de-la-mano-de-mafalda/|заглавие=Perfil: Quino, el hombre que recorrió el mundo de la mano de Mafalda • Forbes México|автор=Staff|първо_име=Forbes|труд=Forbes México|език=es-MX|достъп_дата=2020-10-07}}</ref> == Колекции == Част от творчеството на Кино се намира в Библиотеката със специални колекции на университета Вандербилт и по-специално в колекцията Eduardo Rosenzvaig Papers.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://collections.library.vanderbilt.edu/search?utf8=%E2%9C%93&op%5B%5D=&q%5B%5D=Quino&limit=&field%5B%5D=&from_year%5B%5D=&to_year%5B%5D=&commit=Search|заглавие=Collections by Subject &#124; Special Collections &#124; Library &#124; Vanderbilt University|труд=collections.library.vanderbilt.edu|достъп_дата=2022-07-17}}</ref> == Награди и отличия == {{Цитат|Идеите, с които работи, са едни от най-трудните и аз съм изумен от тяхното разнообразие и дълбочина. Освен това той знае как да рисува, и то по забавен начин. Мисля, че той е гигант.<ref>{{Cite web|title=Comica Argentina: A Rich Culture Of Cartoons & Comics|url=http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|access-date=2020-10-01|date=2001-06-13|website=Paul Gravett|archive-date=12 December 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191212053200/http://www.paulgravett.com/articles/article/comica_argentina/|url-status=live}}</ref>|[[Чарлс М. Шулц]]}} Кино печели множество международни награди и отличия през цялата си кариера. През 1982 г. е избран за карикатурист на годината от колеги карикатуристи по целия свят и два пъти печели наградата Konex за визуални изкуства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latintimes.com/quino-argentine-cartoonist-receives-spains-prince-asturias-award-communication-and-175088|заглавие=Quino, Argentine Cartoonist, Receives Spain's 'Prince Of Asturias Award For Communication And Humanities' For Comic 'Mafalda'|автор=Baral|първо_име=Susmita|труд=Latin Times|език=en|достъп_дата=1 October 2020}}</ref> През 1988 г. е обявен за виден гражданин на Мендоса.<ref name=":0" /> През 2000 г. получава втората иберо-американска награда Кеведос за графичен хумор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.premioquevedos.es/los-premiados/premio-quevedos-2000-quino/|заглавие=Premio Quevedos 2000: QUINO|труд=Premio Quevedos|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> През март 2014 г. е награден с [[Орден на Почетния легион|Ордена на френския почетен легион]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ouest-france.fr/bande-dessinee-quino-le-pere-de-mafalda-recoit-la-legion-dhonneur-2030119|заглавие=Bande dessinée. Quino, le père de Mafalda, reçoit la Légion d'honneur|труд=Ouest-france.fr|език=fr|достъп_дата=10 April 2016}}</ref>, а два месеца по-късно е удостоен от [[Парламент на Аржентина|националния конгрес на Аржентина]] с наградата за култура на името на сенатор Доминго Фаустино Сармиенто.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cultura.gob.ar/noticias/el-congreso-distingue-a-quino/|заглавие=El Congreso distingue a Quino &#124; Ministerio de Cultura – Presidencia de la Nación|труд=Cultura.gob.ar|език=es|достъп_дата=10 April 2016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/SenadoArgentina/status/471700383702585344|заглавие=Senado Argentina on Twitter: "[FOTO&#93; Quino en el @SenadoArgentina al recibir la Mención de Honor „Senador Domingo Faustino Sarmiento“ "|издател=Twitter|достъп_дата=10 April 2016}}</ref> През 2014 г., половин век след създаването на героя на Мафалда, е удостоен с Наградата на [[Награда на принцесата на Астурия|принцесата на Астурия]] като цялостно признание за работата му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.buenosairesherald.com/article/160008/mafaldas-creator-quino-wins-prince-of-asturias-award-|заглавие=Mafalda's creator 'Quino' wins Prince of Asturias Award|труд=Buenos Aires Herald|достъп_дата=31 May 2015}}</ref> Наградата е връчена на Кино от испанския крал [[Фелипе VI]] на церемония в [[Овиедо]], Испания, която се провежда на 24 октомври 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rtve.es/fotogalerias/ceremonia-entrega-premios-2014/145275/joaquin-salvador-lavado-quino-saluda-publico-tras-recibir-principe-asturias-comunicacion/3/|заглавие=Ceremonia de entrega de los Premios 2014 (Photo gallery)|труд=RTVE|достъп_дата=30 September 2020}}</ref> Площадът в квартал Colegiales в Буенос Айрес носи името на Малфада – ''Plaza Mafalda''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clarin.com/ediciones-anteriores/presencia-quino-inauguro-plaza-mafalda_0_SywbL1OJAKx.html|заглавие=Con la presencia de Quino, se inauguró la plaza „Mafalda“|труд=Clarin|език=es|достъп_дата=30 September 2020}}</ref>, а на името на самия Кино е наречен астероидът 27178 Quino, открит през януари 1999 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=27178|заглавие=JPL Small-Body Database Browser|труд=ssd.jpl.nasa.gov|достъп_дата=2020-10-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://minorplanetcenter.net/db_search/show_object?object_id=27178|заглавие=IAU Minor Planet Center|труд=minorplanetcenter.net|достъп_дата=2020-10-01}}</ref> На 17 юли 2022 г. Google отдава почит на Кино чрез художествена модификация на логото на търсачката – т.нар. „драскулка“, посветна на 90-годишнината от рождението му.<ref>[https://www.google.com/doodles/quinos-90th-birthday Quino's 90th Birthday] в [[Google Doodle]]</ref> == Смърт == Кино умира на 88-годишна възраст на 30 септември 2020 г. от [[инсулт]].<ref name=":0" /><ref>{{Cite news|url=https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|title=Murió Quino, el creador de Mafalda|work=Pagina 12|access-date=30 September 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201001132149/https://www.pagina12.com.ar/295771-murio-quino-el-creador-de-mafalda|archive-date=1 October 2020|language=es}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/obituaries/story/2020-10-02/argentine-cartoonist-quino-mafalda-comic-strip-dies|заглавие=Argentine cartoonist Quino, creator of 'Mafalda' comic strip, dies}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/10/05/world/americas/quino-dead.html|title=Quino, Creator of Beloved 'Mafalda' Cartoon, Dies at 88|last=Politi|first=Daniel|date=5 October 2020|work=The New York Times}}</ref> == Източници == <references /> == Външни връзки == * [http://www.quino.com.ar/ Официална уеб страница на Quino] на испански език (със съкратена версия на [https://www.quino.com.ar/homequino английски]) * [https://www.lambiek.net/artists/q/quino.htm Статия от Lambiek Comiclopedia] * [https://www.fpa.es/en/communication/joaquin-salvador-lavado-tejon-quino-prince-of-asturias-award-for-communication-and-humanities.html Quino biography] на уебсайта на „Фондация на принцесата на Астурия“ [[Категория:Сатира]] [[Категория:Почетни граждани на Буенос Айрес]] [[Категория:Испански художници]] [[Категория:Карикатуристи]] [[Категория:Творци]] [[Категория:Родени през 1932 година]] [[Категория:Починали през 2020 година]] {{Превод от|en|Quino|1098657996}} r2lhkwshuv18d8ggttgibs8aj88c0l3 0 812208 11464325 11454883 2022-07-20T04:36:36Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{личност|аристократ}}'''Роман Палеолог''' ({{lang|gkm|Ρωμανός Παλαιολόγος}}) е византийски аристократ от края на XI век – рàнен представител на Палеолозите, притежавал престижната титла ''куропалат'' при управлението на император [[Алексий I Комнин]]. За Роман Палеолог и неговия произход липсват по-подробни сведения. Той се споменава единствено в регистрите на присъстващите на Влахернския събор в края на 1094 г., където е посочен като ''Роман, сина на Палеолог'' с престижната титла ''куропалат'' веднага след друнгария на виглата и протопроедър на сената [[Николай Мерментул]] и преди куропалата [[Йоан Синадин]].{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1pp=249 – 250|1loc=''22 Le curopalate Romain, fils de Paléologue''}} През 1933 г. френският изследовател Виталиен Лоран изказва хипотезата, че Роман Палеолог е бил син на севата [[Георги Палеолог]] и [[Анна Дукина]], и го идентифицира с неназования по име ''дука на Солун'', за когото се разказва в сатиричния диалог ''Томарион''.{{sfnm|1a1=Laurant|1y=1933|1pp=142, 143 |1loc= no.(3)|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2pp=152, 153|2loc=''16. – Romain Paléologue'', no.2}} Тезата на Лоран обаче по-късно е отхвърлена поради хронологични разминавания – знае се, че бракът между Георги Палеолог и [[Анна Дукина]] е сключен в края на 1080 г. или началото на 1081 г., което би означавало, че ако е техен син, то Роман Палеолог би трябвало да е роден през 80-те години на XI век и следователно през 1094 г. би бил прекалено млад, за да участва на такова важно събитие като Влахернския синод, а и всички деца на Георги Палеолог и Анна Дукина са били удостоени с титлата ''севаст'', с каквато Роман не споменат в регистъра на синода.{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1p=244|1loc=''22 Le curopalate Romain, fils de Paléologue''|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2pp=152, 153|2loc=''16. – Romain Paléologue''|3a1=Polemis|3y=1968|3p=153|3loc= no. 5}} Освен това по-късни сведения позволяват дукът на Солун от ''Тимарион'' да бъде идентифициран с [[Андроник Палеолог (дука на Солун)|друг]] от синовете на севаста Георги и Анна Дукина. Поради тази причина се приема, че Роман Палеолог всъщност е син на протоновилисима [[Георги Палеолог (протоновилисим)|Георги Палеолог]], който също е присъствал на Влахернския събор{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1p=244|1loc=''15 Le protonobélissime Georges Paléologue ''}} и който според френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание най-вероятно е син на неизвестен брат на [[Никифор Палеолог]] и е първи братовчед по бащина линия на севаста Георги Палеолог.{{sfnm|1a1=Gautier|1y=1971|1pp=249 – 250|1loc=''23 Le curopalate Romain, fils de Paléologue''|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2pp=145, 152 – 153|2loc=''11. – Georges Paléologue'', ''16. – Romain Paléologue''''|3a1=Polemis|3y=1968|3p=153|3loc= no. 5}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation | last =Cheynet | first = Jean-Claude | last2= Vannier | first2=Jean-François | year =1986 | chapter=Les premiers paléologues | title= Études Prosopographiques | series=Byzantina Sorbonensia, 5 |lang= fr | place= Paris | publisher= Éditions de la Sorbonne |chapter-url= http://books.openedition.org/psorbonne/1939| isbn= 9782859441104 |doi=10.4000/books.psorbonne.1939| id= online {{ISBN|9782859448295}}, {{DOI|10.4000/books.psorbonne.1927 }}|url=http://books.openedition.org/psorbonne/1927| format= online | publication-date = online {{date|04|9|2017}}|accessdate={{date|20|6|2022}}}} * {{Citation| first = Paul |last = Gautier | title= Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique |journal= Revue des Études Byzantin | volume= 29 | year=1971 | url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445 |doi=https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445| pages=213 – 284| lang= fr}} * {{citation|title=La généalogie des premiers Paléologues|first=Vitalien|last=Laurent|journal=Byzantion|year=1933|volume=8|issue=1|pages=125 – 149|publisher=Peeters Publishers|url=https://www.jstor.org/stable/44167979 | lang= fr}} *{{Citation| last =Polemis | first = Demetrios | title =The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography |place =London | publisher = The Athlone press| year=1968 |lang= en}} *{{Prosopography of the Byzantine World| url = https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/108222/ | article = Romanos, son of protonobelissimos Georgios Palaiologos |id=ID: Romanos 105|lang=en}} [[Категория:Палеолози]] l3i8ruqmvbhfc7xnr4tkeu2d5wnmzxm 0 812235 11464401 11455816 2022-07-20T07:50:33Z Arise13 47978 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Бой при Бешбунар | конфликт = [[Илинденско-Преображенско въстание]] | картинка = | описание = | период = 25 септември 1903 година | място = [[Паяк (планина)|Паяк]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = Оттегляне на четите на ВМОРО | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.png|20px|ръб]] [[ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб]] [[Османска империя]] | командир1 = [[Сава Михайлов]]{{Br}}[[Аргир Манасиев]] | командир2 = | сила1 = 180 души | сила2 = 300 души | жертви1 = 1 човек | жертви2 = 15 души }} '''Боят при Бешбунар''' или '''Беш бунар'''<ref name="Динев 355"/> или '''Баш бунар'''<ref name="Силянов">{{Силянов|1|348}}</ref> е бой между сдружените чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], начело с [[Апостол войвода]] и [[Иванчо Карасулията]] срещу османски аскер, станал в планината [[Паяк (планина)|Паяк]] на 25 септември 1903 година, по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].<ref>{{Динев 1|354 - 355}}</ref> == Бой == След [[Бой при Демиркапийска Клисура|сражението]] на обединените чети на [[Сава Михайлов]] и [[Аргир Манасиев]] при [[Клисура (община Демир Капия)|Клисура]] на 24 август 1903 година, двете чети от 100 четници са в Паяк, като към тях се присъединява и Кукушката чета от 80 души.<ref name="Силянов"/> След [[Бой на Гъндач|сражението на Гъндач]] на [[Апостол войвода]], [[Иванчо Карасулията]] и [[Гоце Нисторов]] от 12 септември 1903 година, само няколко дена, след като войската се е прибрала, войводата Манасиев кара секретаря на четата [[Кочо Колищърков]]<ref>{{Динев 1|354}}</ref> да напише писмо до командира на войските в [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]], с което го кани да дойде с войска към Бешбунар за сражение. Гарнизонът от 300 души редовна войска авджи табур пристига в Бешбунар, където са заели позиции четниците. Въстаниците имат заповед да чакат приближаване на десет крачки и чак тогава да откриват огън. Заповедта е спазена и първата османска атака е отблъсната със залпов огън. След това се завързва сражение от далечно разстояние. Войската започва да бави сражението и да се опитва да задържи въстаниците по-дълго време, докато дойде покрепление. Войводите Манасиев и Михайлов преценяват, че забавянето ще е гибелно, тъй като четата няма да може да си набави патрони и след 6-часово сражение заповядват пробив, който е успешен и четата се оттегля.<ref name="Динев 355">{{Динев 1|355}}</ref> В сражението загиват 15 османски войници<ref name="Динев 355"/><ref name="Силянов"/> и 1 четник.<ref name="Силянов"/> Според [[Ангел Динев]]: {{цитат|то бе един сполучлив удар за респектиране на войниците и една мощна демонстрация против робството и тиранията.<ref name="Динев 355"/>}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Илинденско-Преображенско въстание]] [[Категория:Битки на Османската империя|Бешбунар]] [[Категория:Битки на ВМОРО|Бешбунар]] [[Категория:Паяк]] aat7zji4bjnn4rawbm6jgt6jq88vohb 0 812237 11464407 11454990 2022-07-20T07:59:09Z Arise13 47978 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Япония | вид = град | префектура = [[Ивате (префектура)|Ивате]] }} '''Ошу''' ({{lang|ja|奥州市}}) е [[град]] в североизточна [[Япония]], част от префектура [[Ивате (префектура)|Ивате]]. Населението му е около 112 000 души (2021). Разположен е на 58 метра надморска височина в долината на река [[Китаками (река)|Китаками]], на 47 километра западно от брега на [[Тихи океан|Тихия океан]] и на 62 километра южно от [[Мориока]].<ref>http://wikimapia.org/#lang=en&lat=39.597223&lon=141.019821&z=10&m=w&gz=0;1411372375;389999758;137329;6987583;0;1428666;4998779;0</ref> Градът е създаден през 2006 година с обединяването на Мидзусава с няколко по-малки селища. == Известни личности == ; Родени в Ошу * [[Шохей Отани]] (р. 1994), бейзболист == Бележки == <references/> {{мъниче|град|япония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Градове в Япония]] efhhw2297bdi80p39qvq9ks99uu0ea6 0 812239 11464405 11455053 2022-07-20T07:57:30Z Arise13 47978 wikitext text/x-wiki {{Язовир | име = Долна Диканя | картинка = | картинка описание = | карта пк = България | място = [[Област Перник]], [[България]] | географска ширина = 42.436 | географска дължина = 23.146 | надморска височина = 709 m | приток = [[Арката]] | отток = Арката | площ = 1059 дка | обем = }} '''Долна Диканя''' е [[язовир]] в Югозападна [[България]]. Разположен е в [[област Перник]], в непосредствена близост до село [[Долна Диканя]], на западния склон на планина [[Верила]]. Служи главно за регулиране на оттока на река [[Арката]], за напояване на земеделските земи в [[Радомирската котловина]] и за риболов. Приютява [[каракуда]], [[бабушка]], [[червеноперка]], [[уклей]], [[речен кефал]], [[бял амур]], [[шаран]], [[Костур (риба)|костур]] и [[толстолоб]].<ref>[https://pochivka.bg/dolna-dikanya-yazovir-e1424 Долна Диканя (язовир), информация, отзиви, карта и снимки]</ref> До северния бряг на язовира е обособена вилна зона.<ref>[http://nahotel.net/attraction.php?zid=183 Язовир Горна Диканя. Снимки, карта и история.]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Язовири в България]] [[Категория:Област Перник]] t9u5wxaeomebej7z3owlhmdeld5q7d5 0 812245 11464213 11455627 2022-07-19T22:13:24Z Rebelheartous 22483 уточнение за бързото wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220718093244|поставил=Carbonaro.|причина=излишна, може да се добави в [[Дюн]]}}Дюн е научнофантастичен роман на Франк Хърбърт, разделен на две части от библиотека "Галактика", като първата излиза през 1987, а втората през 1988 година. Втората част допълва сюжетът от първата и разказва за живота на Пол Атреидски и лейди Джесика в пустинята, където намират съюзници за кървавата война между легионите на император Корино, династията на Харконите, Атреидите и свободните за владението на пясъчната планета Дюн. c4t7tyb53o87qodl128w2yibnslbdsi 0 812246 11464212 11455896 2022-07-19T22:12:13Z Rebelheartous 22483 + значимост wikitext text/x-wiki {{значимост}} {{Книга | име = | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = | автор = | издадена-година = | издадена-държава = | издателство = | жанр = | вид = | страници = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = }} '''„Самотният скиор“''' е роман в жанра [[трилър]] на британския писател [[Хамънд Инис]]. Действието се развива след [[Втората световна война]] в италианския зимен курорт Кортина. Няколко души устремено търсят голямо количество злато, заровено от германски офицер от СС. През 1948 г., една година след издаването на романа, е създаден филм по него. Режисьор е шотландецът Дейвид Макдоналд.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt0040808/|заглавие=Snowbound (1948)|труд=IMDb}}</ref> == Бележки == <references /> [[Категория:Книги]] ajtxdqpcsl34h0qc4pibtc8m0sx0ce3 0 812323 11463818 11458815 2022-07-19T15:00:57Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki '''Параскевиот''' ({{lang|gkm|Παρασκενιώτης}}) е персонаж от „[[Алексиада]]“ на [[Анна Комнина]], където е посочен като [[тъмница|тъмничаря]], на когото е поверено да пази водача на [[богомилство|богомилите]] [[Василий Врач]], докато тече следствието и процесът срещу него и който впоследствие свидетелствал за демонични събития, случили се по време на затворничеството на богомислския [[ересиарх]].{{sfn|Skoulatos|1980|p=261}} Анна Комнина разказва, че докато траел процесът срещу Василий Врач, Праскевиот бил негов пазач, който трябвало да следи Врач да не общува с други лица, за де не ги привлича към богомилството. По-късно Параскевиот разказал под страшна клетва за демоничните събития, на които станал свидетел, докато охранявал стареца.{{sfn|Skoulatos|1968|p=261}} Параскевиот описал страшен трясък от падащи камъни, които се изсипали върху керемидите и по земята, като камъните хвърчали един след друг, без никой да ги хвърля. Едновременно с това се случил и силен земетръс, от който земята се разтреперила, а покривите заскърцали. Първоначално тъмничарят запазил самообладание и кураж, но когато видял как камъните падат, а еретикът през това време си бил влязъл вътре и си стоял съвсем спокойно, Параскевиот разбрал, че случващото се е дяволска работа, и решил да бяга, „пък каквото ще да става“.<ref>''Алексиада'', XV, 8, 9, Цит по:{{harvnb|ГИБИ VIII 1972|pp=143 – 144}}</ref> == Бележки == {{reflist}} == Източници == *{{ГИБИ|volume=8|p=143 – 144}} *{{citation|last=Skoulatos|first=Basile|title=Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese| url =https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa |year=1980|location=Louvain-la-Neuve, Belgium|publisher=Nauwelaerts|lang=fr|ref=harv}} [[Категория:Персонажи от Алексиада]] [[Категория:Византийци]] [[Категория:Богомилство]] iyi8cwsignta5910l2yvyu27nxhk1r7 0 812326 11464332 11463252 2022-07-20T05:16:24Z Протогер 252193 /* Бой */ wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Бой при Кашина | конфликт = | картинка = | описание = | период = 7 април 1905 година | място = [[Кашина]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = Оттегляне на четата на ВМОК | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.png|20px|ръб]] [[ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:SMAC Seal2.JPG|20px|ръб]] [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] | командир1 = [[Яне Сандански]], [[Атанас Тешовалията]], [[Таската Серски]], [[Андон Кьосето]] | командир2 = [[Юрдан Стоянов]] | сила1 = 80 души | сила2 = 56 души | жертви1 = няма | жертви2 = 7 души убити, 6 ранени }} '''Боят при Кашина''' е бой между чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], начело с [[Яне Сандански]], срещу четата на [[Юрдан Стоянов]] от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. == Бой == На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада в местността Белишки Андък на четата на Стоянов при село [[Кашина]]. Проточената колона от четници на ВМОК е хваната напълно неподготвена, обградена е от всички страни и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК [[Давидко Милчев]],<ref name="Николов.104">{{Николов|104}}</ref> [[Димитър Кашиналията]], Никола Великов от [[Герман (дем Синтика)|Герман]], [[Маникат Янъков]] и Михаил Янакиев – Белювалията от Бельово,<ref>{{Силянов|2|383}}</ref> Христо Иванов от Севлиево и Илия Николов от Просечен. Тежко ранени в сражението са [[Иван Господаров]] от Либяхово, Илия Йончев, Агапия Кръстев, Петър Ангелов и [[Асен Партениев]].<ref>{{cite journal | last = Кременлиев | first = Атанас | authorlink = | coauthors = | year = 2002 | month = | title = СРАЖЕНИЕТО КРАЙ С. КАШИНА, МЕЛНИШКО (1905 г.) | journal = Македонски преглед | publisher = МНИ | location = София | volume = | issue = 2 | pages = 154 – 155 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/1CtNILGl7SDNaigedt4plpSBOGSOTKaL9/view | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След сражението са заловени и осъдени на смърт Асен Партениев, Асен Семерджиев от Просечен, Христо Панайотов от Дупница, [[Александър Стефчов]], а Георги Георгиев от София, Генко Драганов от Карлово и един неназован са освободени.<ref>{{cite journal | last = Кременлиев | first = Атанас | authorlink = | coauthors = | year = 2002 | month = | title = СРАЖЕНИЕТО КРАЙ С. КАШИНА, МЕЛНИШКО (1905 г.) | journal = Македонски преглед | publisher = МНИ | location = София | volume = | issue = 2 | pages = 156 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/1CtNILGl7SDNaigedt4plpSBOGSOTKaL9/view | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Христо Силянов]] дава следната оценка на сражението: {{Цитат| Въ действителность къшинското събитие бѣ само единъ инцидентъ въ отдавнашната борба между дветѣ течения, на която населението вѫтре всѣкидневно плаща кървавъ данъкъ. Новото се състоеше въ това, че тоя пѫть се дадоха повече жертви и че между пострадалитѣ попаднаха и българи съ познати имена. Следъ Къшина борбата не само че не спрѣ, но продължи съ още по-голѣмо ожесточение. Следъ като мълча близо два месеца, Организацията излѣзе предъ българското общество съ обстойни обяснения не за да се оправдава предъ него, а за да му каже право въ очитѣ, защо тя се бори противъ върховиститѣ и какво я заставя да продължи до край борбата — да изясни въобще своето принципно становище.<ref>{{Силянов|2|383 - 384}}</ref>}} През целия месец май и началото на юни се стига до нови сражения във вътрешността на Македония, главно между четите на [[Христо Чернопеев]] и [[Никола Лефтеров]].<ref>{{Силянов|2|388 - 389}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Битки на ВМОРО|Кашина]] [[Категория:Битки на ВМОК|Кашина]] b0fjxg4sj04tojhkznprxs26shr0f6r 11464333 11464332 2022-07-20T05:16:39Z Протогер 252193 /* Бой */ wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Бой при Кашина | конфликт = | картинка = | описание = | период = 7 април 1905 година | място = [[Кашина]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = Оттегляне на четата на ВМОК | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.png|20px|ръб]] [[ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:SMAC Seal2.JPG|20px|ръб]] [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] | командир1 = [[Яне Сандански]], [[Атанас Тешовалията]], [[Таската Серски]], [[Андон Кьосето]] | командир2 = [[Юрдан Стоянов]] | сила1 = 80 души | сила2 = 56 души | жертви1 = няма | жертви2 = 7 души убити, 6 ранени }} '''Боят при Кашина''' е бой между чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], начело с [[Яне Сандански]], срещу четата на [[Юрдан Стоянов]] от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. == Бой == На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада в местността Белишки Андък на четата на Стоянов при село [[Кашина]]. Проточената колона от четници на ВМОК е хваната напълно неподготвена, обградена е от всички страни и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК [[Давидко Милчев]],<ref name="Николов.104">{{Николов|104}}</ref> [[Димитър Кашиналията]], Никола Великов от [[Герман (дем Синтика)|Герман]], [[Маникат Янъков]] и Михаил Янакиев – Белювалията от Бельово,<ref>{{Силянов|2|383}}</ref> Христо Иванов от Севлиево и Илия Николов от Просечен. Тежко ранени в сражението са [[Иван Господаров]] от Либяхово, Илия Йончев, Агапия Кръстев, Петър Ангелов и [[Асен Партениев]].<ref>{{cite journal | last = Кременлиев | first = Атанас | authorlink = | coauthors = | year = 2002 | month = | title = СРАЖЕНИЕТО КРАЙ С. КАШИНА, МЕЛНИШКО (1905 г.) | journal = Македонски преглед | publisher = МНИ | location = София | volume = | issue = 2 | pages = 154 – 155 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/1CtNILGl7SDNaigedt4plpSBOGSOTKaL9/view | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След сражението са заловени и осъдени на смърт Асен Партениев, Асен Семерджиев от Просечен, Христо Панайотов от Дупница, [[Александър Стефчов]], а Георги Георгиев от София, Генко Драганов от Карлово и един неназован са освободени.<ref>{{cite journal | last = Кременлиев | first = Атанас | authorlink = | coauthors = | year = 2002 | month = | title = СРАЖЕНИЕТО КРАЙ С. КАШИНА, МЕЛНИШКО (1905 г.) | journal = Македонски преглед | publisher = МНИ | location = София | volume = | issue = 2 | pages = 156 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/1CtNILGl7SDNaigedt4plpSBOGSOTKaL9/view | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Христо Силянов]] дава следната оценка на сражението: {{Цитат| Въ действителность къшинското събитие бѣ само единъ инцидентъ въ отдавнашната борба между дветѣ течения, на която населението вѫтре всѣкидневно плаща кървавъ данъкъ. Новото се състоеше въ това, че тоя пѫть се дадоха повече жертви и че между пострадалитѣ попаднаха и българи съ познати имена. Следъ Къшина борбата не само че не спрѣ, но продължи съ още по-голѣмо ожесточение. Следъ като мълча близо два месеца, Организацията излѣзе предъ българското общество съ обстойни обяснения не за да се оправдава предъ него, а за да му каже право въ очитѣ, защо тя се бори противъ върховиститѣ и какво я заставя да продължи до край борбата — да изясни въобще своето принципно становище.<ref>{{Силянов|2|383 - 384}}</ref>}} През целият месец май и началото на юни се стига до нови сражения във вътрешността на Македония, главно между четите на [[Христо Чернопеев]] и [[Никола Лефтеров]].<ref>{{Силянов|2|388 - 389}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Битки на ВМОРО|Кашина]] [[Категория:Битки на ВМОК|Кашина]] apntvq4hptaql53qts1iq5jfwvis7iw 0 812328 11463924 11458684 2022-07-19T18:24:14Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Попбожов''' ({{стар|Димитъръ попъ Божовъ}}) е [[Българи|български]] [[духовник]] и [[революционер]] от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е във [[Валовища|валовищкото]] село [[Кърчово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на местния свещеник поп Божо.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Настев|first=Антон|date=14 април 1999|title=Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.)|url=http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html|journal=Македония|issue=15}}</ref> Заедно с брат си [[Симеон Божов]] участва в местния революционен комитет, създаден от последователи на [[Васил Левски]]. Двамата са замесени в убийството на турския управител на Серска област и на турски шпионин и поради опасност от арест се преместват в [[Скопие]].<ref name=":0" /> Участват в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] (1877 – 1878). След разгрома му бягат в [[Източна Румелия]] и се установяват в Карловска околия.<ref name=":0" /> Димитър Попбожов става свещеник в църквата на село Дерелии (сега село [[Богдан (област Пловдив)|Богдан]]). Селяните му построяват къща и събират 60 жълтици, за да може да прибере жена си Фидана и петте си деца от Скопие в Дерели. Негов най-голям син е [[Стоян Божов]], български учител, фолклорист и революционер.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{DEFAULTSORT:Попбожов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от дем Синтика]] [[Категория:Български имигранти от Македония]] 19rw4p1kies76n7u3ntoarud6ldfo2p 11463939 11463924 2022-07-19T18:59:21Z Randona.bg 249543 Очевидно препратката не е към брат му wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Попбожов''' ({{стар|Димитъръ попъ Божовъ}}) е [[Българи|български]] [[духовник]] и [[революционер]] от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е във [[Валовища|валовищкото]] село [[Кърчово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на местния свещеник поп Божо.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Настев|first=Антон|date=14 април 1999|title=Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.)|url=http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html|journal=Македония|issue=15}}</ref> Заедно с брат си Симеон Божов участва в местния революционен комитет, създаден от последователи на [[Васил Левски]]. Двамата са замесени в убийството на турския управител на Серска област и на турски шпионин и поради опасност от арест се преместват в [[Скопие]].<ref name=":0" /> Участват в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] (1877 – 1878). След разгрома му бягат в [[Източна Румелия]] и се установяват в Карловска околия.<ref name=":0" /> Димитър Попбожов става свещеник в църквата на село Дерелии (сега село [[Богдан (област Пловдив)|Богдан]]). Селяните му построяват къща и събират 60 жълтици, за да може да прибере жена си Фидана и петте си деца от Скопие в Дерели. Негов най-голям син е [[Стоян Божов]], български учител, фолклорист и революционер.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{DEFAULTSORT:Попбожов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от дем Синтика]] [[Категория:Български имигранти от Македония]] cxy96nrouvmso2blfsv7xoj9sa5lzjz 11464397 11463939 2022-07-20T07:49:21Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Попбожов''', известен като '''Кърчовски''' ({{стар|Димитъръ попъ Божовъ}}), е [[Българи|български]] [[духовник]] и [[революционер]] от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Роден е във [[Валовища|валовищкото]] село [[Кърчово]], което тогава е в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на местния свещеник поп Божо.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Настев|first=Антон|date=14 април 1999|title=Зaгинaли зa Мaкедония: Тихaтa сaможертвa. Стоян Димитров Попбожов (1864-1903 г.)|url=http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_5_9.html|journal=Македония|issue=15}}</ref> Заедно с брат си Симеон Божов участва в местния революционен комитет, създаден от последователи на [[Васил Левски]]. Двамата са замесени в убийството на турския управител на Серска област и на турски шпионин и поради опасност от арест се преместват в [[Скопие]].<ref name=":0" /> На 20 май 1878 година поп Димитър Кърчовски от името на [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара до Великите сили]] с искане за прилагане на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] и неоткъсване на [[Македония (област)|Македония]] от [[Княжество България|новосъздадената българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref> С брат си участват в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] (1877 – 1878). След разгрома му бягат в [[Източна Румелия]] и се установяват в Карловска околия.<ref name=":0" /> Димитър Попбожов става свещеник в църквата на село Дерелии (сега село [[Богдан (област Пловдив)|Богдан]]). Селяните му построяват къща и събират 60 жълтици, за да може да прибере жена си Фидана и петте си деца от Скопие в Дерели. Негов най-голям син е [[Стоян Божов]], български учител, фолклорист и революционер.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{DEFAULTSORT:Попбожов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от дем Синтика]] [[Категория:Български имигранти от Македония]] d84m8xh5eokszd46o9slsyie2mf6lsl 0 812339 11464180 11463235 2022-07-19T21:44:40Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{Водоем | име = Утиура | име-оригинал = | картинка = | картинка_описание = | карта = Япония | lat_dir = N | lat_deg = 42| lat_min = 20| lat_sec = | lon_dir = E | lon_deg = 140| lon_min = 35| lon_sec = | карта_описание = | батиметрия = | батиметрия_описание = | място = [[Тихи океан]] | вид = | приток = | отток = | дължина = 55 km | ширина = 30 km | площ = | дълбочина = до 107 m | обем = | височина = | водосборен_басейн = | острови = | населени_места = Муроран | езерна_група = | брой_езера = | общомедия = }} '''Утиура''' или '''Вулканичен залив''' ({{lang|ja|内浦湾, ''Uchiura-wan''}}) е залив на [[Тихия океан]], на югозападния бряг на остров [[Хокайдо]]. Вдава се на северозапад в сушата на около 55 km, ширината на входа между носовете Тикю на североизток и Суна на югозапад е около 30 km. На запад и югозапад е ограничен от полуостров [[Ошима (полуостров)|Ошима]]. Дълбочината му е до 107 m. Заливът има овална форма, а бреговете му са предимно ниски, с отделни вулканични конуси – Усу (на североизток), Комагатаке (на юг) и др. По бреговете му са разположени множество, предимно малки селища, като най-големи са градовете Муроран (китобойната база на Япония), Дате, Осямамбе, Якумо, Мори.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article114824.html «Большая Советская Энциклопедия» – Утиура, т. 27, стр. 139]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:География на Япония]] 1thy5qcjhf4y88651vqg6dbsr9n6bwd 0 812345 11463876 11463409 2022-07-19T16:20:05Z FusionStyleFX 309697 wikitext text/x-wiki {{Личност|име=Джейми Кембъл Бауър|име-оригинал=Jamie Campbell Bower|портрет=Jamie_Campbell_Bower_by_Gage_Skidmore,_2013.jpg|портрет-описание=Бауър на [[Wondercon]] 2013|роден-дата=22 ноември 1988|име-рождено=Джеймс Меткалф Кембъл Бауър|роден-място=Лондон, Англия|категория=Актьор, певец|партньор=Бони Райт (2009 – 2013)|още=|националност={{UK}}|сайт=*{{URL|http://therealcounterfeit.com/}} *{{URL|https://somewhereintheshadows.com/}}}} '''Джеймс Меткалф Кембъл Бауър''' (роден на 22 ноември 1988) е английски актьор и певец. Той прави своя пълнометражен филмов дебют през 2007 с поддържаща роля в ''[[Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт]]'', и продължава участието си в ''[[Здрач (филмова поредица)|сагата Здрач]]'', ''[[Реликвите на смъртните: Град от кости]]'' и като младия [[Гелърт Гриндълуолд]] в ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част]]'' и ''[[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд]]''. През 2010 Бауър е част от главния актьорски състав на историческия сериал ''[[Камелот]]'' на ''Starz'' и ''Will'' по телевизия TNT. През 2022 Бауър получава добри отзиви за изпълнението си като Векна в [[Странни неща (сезон 4)|четвъртия сезон]] на ''[[Странни неща]]''. От 2015 до 2020 той е [[фронтмен]] на лондонската група [[Counterfeit]]. == Ранен живот == Бауър е роден в Лондон. Майка му е музикален мениджър, а баща му работи за [[Гибсън Корпорейшън]]. Негов далечен прадядо от майчина страна е сър Джон Кембъл от Airds, лейтенант губернатор на [[Сейнт Винсент и Гренадини]]. Той изпитва наклонност към музиката и представленията още от ранна детска възраст. Започва да свири на цигулка, на която се научава по метода Сузуки. Посещава Bedales, независимо училище със съвместно обучение в [[Хампшър]] и е бивш член на Националния младежки музикален театър и на Националния младежки театър. == Кариера == [[Файл:Lily_Collins,_Jamie_Campbell_Bower_and_Kevin_Zegers_by_Gage_Skidmore.jpg|мини| [[Лили Колинс]], Бауър и Кевин Зегърс на WonderCon 2013]] === Актьорска кариера === Бауър започва своята професионална кариера с приятелката си [[Лора Мишел Кели]], която го препоръчва на свой агент. Той става модел на непълно работно време чрез Select Model Management в Лондон. През 2008 той изиграва Рокър във филма [[Рокенрола|''Рокенрола'']] и Джак в ''Зима по време на война''. През 2009 участва в ремейк 2009 в сериала [[Затворникът (минисериал)|Затворникът]] като номер 11 – 12. Също така той играе вампира Кай Волтури във филма [[Новолуние (филм, 2009)|''Здрач: Новолуние'']] и в двете части на ''Здрач: Зазоряване''. Бауър се появява и като младия [[Гелърт Гриндълуолд]], тъмният магьосник победен от Албус Дъмбълдор във филма от 2010 ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част]]''. Той повтори същата роля във филма от 2018 ''[[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд|Фантастични животни: Престъпленията на Гриндълуолд]]'', превръщайки се един от двамата актьори, които да участват и в двата филмови франчайза. В телевизионни сериал от 2011 ''[[Камелот]]'' той изиграва Крал Артур. През 2010 участва в музикално видео "Young (Belane) от The Xcerts. През 2012 Бауър се появява в музикално видео „Never Let Me Go“ от Florence + The Machine. Той играе Джейс Уейланд в ''[[Реликвите на смъртните: Град от кости]]'', филм адаптация от 2013 на сериала ''[[Реликвите на смъртните]]'' от Касандра Клеър. През декември 2013 се присъединява към Кампанията на Blueberry за пролет/лято 2014. През юни 2015 Бауър Бауър започва да играе ролята на Джо в мюзикъла на Уест Енд ''[[Ритай като Бекъм]]''. През 2017 той е на оригиналните TNT серии Will. През януари 2019 е обявено, че Бауър ще участва в прелюдийния сериал [[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]], озаглавен Bloodmoon (също познат и като ''The Long Night'') но от [[Хоум Бокс Офис|HBO]] разгласяват, че са решили да не изберат шоуто до сериал през октомври 2019. Година по-късно той участва във филма ''Six days of Sistine'', разпределен от Мбур дистрибутор на независими филми и със съвместното участие Еларика Джонсън.От 2015 г. Бауър озвучава Скиф във франчайза Томас & приятели, участвайки в телевизионното шоу, два домашни видеоклипа и игралния филм ''Легендата на Содор за изгубеното съкровище''. През 2022 Бауър участва като Хенри Крийл / One / Векна в [[Странни неща (сезон 4)|четвъртия сезон]] на телевизионните серии на [[Netflix]] [[Stranger Things|''Странни неща'']]. Ролята е изисквала до осем часа на ден, за да бъде приложен грима на Векна. === Музикална кариера === Бауър е фронтмен и певец на бандата Counterfeit, която пуска своя първи албум през март 2017 и прави ексурзия в САЩ същата година. През ноември 2020 обявява разпадането на бандата през тяхната [[Instagram]] страница. == Личен живот == През февруари 2010 Бауър потвърждава, че има срещи с актрисата Бони Райт, която среща в ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част]]''. През април 2011 потвърждават, че са се сгодили. Година по-късно на 30 юни те приятелски прекратяват своя годеж. == Дискография == === Сингъли === {| class="wikitable" |+ !Година ! Освободен ! Заглавие ! Албум |- | rowspan="2" | 2020 г | 2 декември | Парализиран | rowspan="2" | Пролог (на живо от олтера) |- | 9 декември | Запалете огъня |- | rowspan="3" | 2022 г | 14 април | Врана | rowspan="3" | Сингъл извън албума |- | rowspan="2" | 27 май | Run On <small>(feat.</small> <small>King Sugar)</small> |- | Дяволът в мен |} == Филмография == === Филм === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2007 г | ''[[Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт]]'' | Антъни Хоуп | |- | rowspan="2" | 2008 г | ''[[Рокенрола]]'' | Рокер | |- |Зима по време на война | Джак | |- | 2009 г | ''[[Новолуние (филм, 2009)|Сагата Здрач: Новолуние]]'' | Кай | |- | rowspan="2" | 2010 г | ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – Част 1]]'' | Младият Гелерт Гринделвалд | |- | ''Лондонски булевард'' | Бяло момче | |- | rowspan="2" | 2011 г | ''Анонимен'' | Младият Ърл Оксфорд | |- | ''Сагата по здрача: Зазоряване – част 1'' | rowspan="2" | Кай | |- | 2012 г | ''Сагата по здрача: Зазоряване – част 2'' | |- | 2013 | ''Оръдията на смъртта: Град от кости'' | Джейс Уейланд | |- | 2015 г | ''Томас и приятели: Легендата на Содор за изгубеното съкровище'' | Скиф | Английски [[дублаж]] |- | 2018 г | ''[[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд]]'' |Младият Галерд Гринделвалд | |- | 2019 г | ''Шестте дни на Сикстин'' |Жан-Батист | |} === Телевизия === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2007 г | ''Вечерята'' | Дъглас | Телевизионен филм |- | 2009 г |Затворникът | 11 – 12 | 6 епизода |- | 2011 г | ''Камелот'' | [[Артур|крал Артур]] | 10 епизода |- | 2015 – 2020 г | ''Томас и приятели'' | Скиф (глас) | 6 епизода |- | 2017 г |Will | [[Кристофър Марлоу]] | 10 епизода |- | 2019 г | ''[[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]'' без заглавие предистория | | Отменен [[Пилотен епизод|пилот]] |- | 2019 г | ''Градски митове'' | [[Мик Джагър]] | Епизод: „Мик Джагър и принцеса Маргарет“ |- | 2022 г | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' | Хенри Крийл / One / Vecna | 9 епизода |- |} === Сцена === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! Място на провеждане ! class="unsortable" | Бележки |- | 1999 г |Клаксон! | | [[Кралски национален театър]] | Западен край |- | rowspan="2" | 2002 г | rowspan="2" |Сънуването | rowspan="2" | | Театър Ивон Арно | Регионален |- | Театър Джордж Скуеър | Edinburgh Fringe Festival |- | 2015 г |Ритай като Бекъм | Джо | Театър Феникс | Западен край |} === Музикални видеоклипове === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля |- | 2012 г |„Never Let Me Go“ от The Florence Machine | Любовен интерес |} == Награди и номинации == {| class="wikitable sortable" !година ! награда ! Категория ! работа ! Резултат |- | 2011 г | Национални филмови награди | Един за гледане: Британците стават глобални |сам |Спечелен |- | 2014 г | Teen Choice Awards | Избор на филмов актьор: Екшън |Реликвите на смъртните: Град от кости |Номиниран |} == Външни препратки == * Джейми Кембъл Бауър в [https://m.imdb.com/name/nm2570429/ IMDb] {{превод от|en|Jamie Campbell Bower|1099065359}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени през 1988 година]] [[Категория:Английски актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Модели от Великобритания]] [[Категория:Британски певци]] e7vkot2f1kb3j8bhah8nhkwj1henyy8 0 812348 11463864 11463552 2022-07-19T15:54:22Z Radiohist 106368 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Дойчев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Радо в „[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = Мирела Василева | деца = Ян и Кая (близнаци) | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стоян Дойчев''' е български актьор, който е известен с ролята на Радослав („Радо“) в сериала „[[Татковци]]“. == Биография == Роден е на 13 март 1988 г. в град [[Варна]], [[Народна република България]]. През 2012 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. [[Жени Пашова]] и доц. Петър Пашов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2000-stoyan-doychev.html|заглавие=Стоян Дойчев в BulPedia|издател=bulpedia.com}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Актьорската му кариера започва като кукловод във Държавния куклен театър – Варна, а после играе в Пловдивския куклен театър и [[Столичен куклен театър|Столичния куклен театър]]. Изпълнява главна роля в спектакъла „Аз, Сизиф“ в [[Малък градски театър „Зад канала“]]. През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора Ивайло Ненов, заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Филип Буков]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Освен на сцената в кукления театър, Стоян Дойчев играе няколко роли в киното и телевизията. Той е известен е с ролите си на Асенчо в историческата драма „[[Възвишение]]“ на режисьор [[Виктор Божинов]], Радо в комедийния сериал „[[Татковци]]“ на режисьора Яна Титова и Краси/Циганина в трилъра „[[В сърцето на машината]]“ на режисьора Мартин Макариев. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Куклен театър НАТФИЗ]] * „Вагабондо“ от Карел Чапек – постановка проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вагабондо_1139_18_20|заглавие=ВАГАБОНДО – постановка в Куклен театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър Ателие 313|Театър „Ателие 313“]] * „Елхата“ от [[Туве Янсон]] – постановка проф. [[Жени Пашова]] ; доц. Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/елхата_582_22_20|заглавие=ЕЛХАТА – постановка в Театър „Ателие 313“|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Варна # „Под гъбката“, по приказката на Владимир Григориевич Сутеев – постановка Бианка Бенковска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/под-гъбката_1732_42_18|заглавие=ПОД ГЪБКАТА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Вълшебно училище“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вълшебно-училище_1425_42_18|заглавие=ВЪЛШЕБНО УЧИЛИЩЕ – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Приказки от снежната гора“ от [[Братя Грим]] – постановка Галин Гинев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказки-от-снежната-гора_1603_42_18|заглавие=ПРИКАЗКИ ОТ СНЕЖНАТА ГОРА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Сливен # „Приказка за щастието“ от Изабела Дегурска – режисьор Елжбета Ейсимонт<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказка-за-щастието_1849_79_42|заглавие=ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Дванайста нощ“ от [[Уилям Шекспир]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дванайста-нощ_2041_79_42|заглавие=ДВАНАЙСТА НОЩ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Снежен сън“, шоу спектакъл от Мариета Ангелова – Марионета<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/снежен-сън_2120_79_42|заглавие=СНЕЖЕН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Омагьосан сън“ – постановка доц. Петър Пашов / проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/омагьосан-сън_2431_79_42|заглавие=ОМАГЬОСАН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Петър и змеят“ от Нечкова – Фингарова – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/петър-и-змеят_2633_79_42|заглавие=ПЕТЪР И ЗМЕЯТ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Малък градски театър „Зад канала“]] * 2016 – „Аз, Сизиф“ – режисьор Веселка Кунчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/аз-сизиф_1975_4_20|заглавие=АЗ, СИЗИФ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/az-sizif-v-teatar-azaryan|заглавие=Аз, Сизиф в Театър Азарян|издател=bnt.bg|дата=8 март 2016 г.}}</ref> ; [[Столичен куклен театър]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/стоян-дойчев__5786|заглавие=Стоян Дойчев в сайта на Столичния куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Маугли“, по романа на [[Ръдиард Киплинг]] – режисьор Боньо Лунгов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/маугли_758_10_20|заглавие=МАУГЛИ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Момче и вятър“, българска народна приказка – режисьор Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/момче-и-вятър_3271_10_20|заглавие=МОМЧЕ И ВЯТЪР – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/момче-и-вятър___3271|заглавие=Момче и вятър | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4784&city=20|заглавие=„МОМЧЕ И ВЯТЪР“ – ПРЕМИЕРА|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Страната на Оз“ от [[Лиман Франк Баум]] – драматизация и режисура Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/страната-на-оз_4654_10_20|заглавие=СТРАНАТА НА ОЗ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/страната-на-оз___4654|заглавие=Страната на ОЗ | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Малко синьо и малко жълто“ от Лео Лиони<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/малко-синьо-и-малко-жълто_4077_10_20|заглавие=МАЛКО СИНЬО И МАЛКО ЖЪЛТО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Стана нещо необикновено“ от Стефан Москов и Леонард Капон, по приказки на Джани Родари – режисьор Иван Райков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/стана-нещо-необикновено_4229_10_20|заглавие=СТАНА НЕЩО НЕОБИКНОВЕНО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 16 октомври 2015 г. – „Усмихни се“, по идея на [[Кирякос Аргиропулос]], авторски спектакъл на Мария Банова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/усмихни-се___2968|заглавие=Усмихни се | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/усмихни-се_2968_10_20|заглавие=УСМИХНИ СЕ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 26 септември 2019 г. – „Красавицата и звяра“ – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/красавицата-и-звяра_5384_10_20|заглавие=КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7226&city=20|заглавие=„Красавицата и звяра“ откриват сезона в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * „Обичай ме!“ – постановка Андрей Калудов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/обичай-ме!_4842_2_20|заглавие=ОБИЧАЙ МЕ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == # „[[Посоки]]“ (2017) # „[[Възвишение]]“ (2017) – Асенчо # „[[В кръг]]“ (2019) – Васил # „Заедно без теб“ (2019), късометражен филм – Теодор Панайотов # „[[Доза щастие]]“ (2019) – Мечо # „[[Татковци]]“ (2021) – Радослав („Радо“) # „[[В сърцето на машината]]“ (2022) – Краси („Циганина“) # „Борсови играчи“ (2022) – Стефан == Личен живот == Дойчев има връзка с художничката Мирела Василева, с която имат две деца – Ян и Кая, които са близнаци.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-shte-stava-tatko-na-bliznaci.html|заглавие=Стоян Дойчев oт „Татковци“ ще става татко на близнаци|издател=ladyzone.bg|дата=24 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-jan-i-kaja-se-rodiha-mesec-po-rano-no-vsichko-e-nared.html|заглавие=Стоян Дойчев от „Татковци“: Ян и Кая се родиха месец по-рано, но всичко е наред!|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|8375582}} {{СОРТКАТ:Дойчев, Стоян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Родени във Варна]] any8jpxn2wkf5x9gniq0b9m1lmuh2xg 11463865 11463864 2022-07-19T15:55:08Z Radiohist 106368 /* Кариера в киното и телевизията */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Дойчев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Радо в „[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = Мирела Василева | деца = Ян и Кая (близнаци) | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стоян Дойчев''' е български актьор, който е известен с ролята на Радослав („Радо“) в сериала „[[Татковци]]“. == Биография == Роден е на 13 март 1988 г. в град [[Варна]], [[Народна република България]]. През 2012 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. [[Жени Пашова]] и доц. Петър Пашов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2000-stoyan-doychev.html|заглавие=Стоян Дойчев в BulPedia|издател=bulpedia.com}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Актьорската му кариера започва като кукловод във Държавния куклен театър – Варна, а после играе в Пловдивския куклен театър и [[Столичен куклен театър|Столичния куклен театър]]. Изпълнява главна роля в спектакъла „Аз, Сизиф“ в [[Малък градски театър „Зад канала“]]. През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора Ивайло Ненов, заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Филип Буков]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Освен на сцената в кукления театър, Стоян Дойчев има няколко роли в киното и телевизията. Той е известен с ролите на Асенчо в историческата драма „[[Възвишение]]“ на режисьор [[Виктор Божинов]], Радо в комедийния сериал „[[Татковци]]“ на режисьорката Яна Титова и Краси в трилъра „[[В сърцето на машината]]“ на режисьора Мартин Макариев. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Куклен театър НАТФИЗ]] * „Вагабондо“ от Карел Чапек – постановка проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вагабондо_1139_18_20|заглавие=ВАГАБОНДО – постановка в Куклен театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър Ателие 313|Театър „Ателие 313“]] * „Елхата“ от [[Туве Янсон]] – постановка проф. [[Жени Пашова]] ; доц. Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/елхата_582_22_20|заглавие=ЕЛХАТА – постановка в Театър „Ателие 313“|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Варна # „Под гъбката“, по приказката на Владимир Григориевич Сутеев – постановка Бианка Бенковска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/под-гъбката_1732_42_18|заглавие=ПОД ГЪБКАТА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Вълшебно училище“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вълшебно-училище_1425_42_18|заглавие=ВЪЛШЕБНО УЧИЛИЩЕ – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Приказки от снежната гора“ от [[Братя Грим]] – постановка Галин Гинев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказки-от-снежната-гора_1603_42_18|заглавие=ПРИКАЗКИ ОТ СНЕЖНАТА ГОРА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Сливен # „Приказка за щастието“ от Изабела Дегурска – режисьор Елжбета Ейсимонт<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказка-за-щастието_1849_79_42|заглавие=ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Дванайста нощ“ от [[Уилям Шекспир]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дванайста-нощ_2041_79_42|заглавие=ДВАНАЙСТА НОЩ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Снежен сън“, шоу спектакъл от Мариета Ангелова – Марионета<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/снежен-сън_2120_79_42|заглавие=СНЕЖЕН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Омагьосан сън“ – постановка доц. Петър Пашов / проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/омагьосан-сън_2431_79_42|заглавие=ОМАГЬОСАН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Петър и змеят“ от Нечкова – Фингарова – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/петър-и-змеят_2633_79_42|заглавие=ПЕТЪР И ЗМЕЯТ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Малък градски театър „Зад канала“]] * 2016 – „Аз, Сизиф“ – режисьор Веселка Кунчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/аз-сизиф_1975_4_20|заглавие=АЗ, СИЗИФ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/az-sizif-v-teatar-azaryan|заглавие=Аз, Сизиф в Театър Азарян|издател=bnt.bg|дата=8 март 2016 г.}}</ref> ; [[Столичен куклен театър]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/стоян-дойчев__5786|заглавие=Стоян Дойчев в сайта на Столичния куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Маугли“, по романа на [[Ръдиард Киплинг]] – режисьор Боньо Лунгов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/маугли_758_10_20|заглавие=МАУГЛИ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Момче и вятър“, българска народна приказка – режисьор Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/момче-и-вятър_3271_10_20|заглавие=МОМЧЕ И ВЯТЪР – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/момче-и-вятър___3271|заглавие=Момче и вятър | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4784&city=20|заглавие=„МОМЧЕ И ВЯТЪР“ – ПРЕМИЕРА|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Страната на Оз“ от [[Лиман Франк Баум]] – драматизация и режисура Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/страната-на-оз_4654_10_20|заглавие=СТРАНАТА НА ОЗ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/страната-на-оз___4654|заглавие=Страната на ОЗ | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Малко синьо и малко жълто“ от Лео Лиони<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/малко-синьо-и-малко-жълто_4077_10_20|заглавие=МАЛКО СИНЬО И МАЛКО ЖЪЛТО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Стана нещо необикновено“ от Стефан Москов и Леонард Капон, по приказки на Джани Родари – режисьор Иван Райков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/стана-нещо-необикновено_4229_10_20|заглавие=СТАНА НЕЩО НЕОБИКНОВЕНО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 16 октомври 2015 г. – „Усмихни се“, по идея на [[Кирякос Аргиропулос]], авторски спектакъл на Мария Банова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/усмихни-се___2968|заглавие=Усмихни се | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/усмихни-се_2968_10_20|заглавие=УСМИХНИ СЕ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 26 септември 2019 г. – „Красавицата и звяра“ – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/красавицата-и-звяра_5384_10_20|заглавие=КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7226&city=20|заглавие=„Красавицата и звяра“ откриват сезона в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * „Обичай ме!“ – постановка Андрей Калудов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/обичай-ме!_4842_2_20|заглавие=ОБИЧАЙ МЕ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == # „[[Посоки]]“ (2017) # „[[Възвишение]]“ (2017) – Асенчо # „[[В кръг]]“ (2019) – Васил # „Заедно без теб“ (2019), късометражен филм – Теодор Панайотов # „[[Доза щастие]]“ (2019) – Мечо # „[[Татковци]]“ (2021) – Радослав („Радо“) # „[[В сърцето на машината]]“ (2022) – Краси („Циганина“) # „Борсови играчи“ (2022) – Стефан == Личен живот == Дойчев има връзка с художничката Мирела Василева, с която имат две деца – Ян и Кая, които са близнаци.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-shte-stava-tatko-na-bliznaci.html|заглавие=Стоян Дойчев oт „Татковци“ ще става татко на близнаци|издател=ladyzone.bg|дата=24 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-jan-i-kaja-se-rodiha-mesec-po-rano-no-vsichko-e-nared.html|заглавие=Стоян Дойчев от „Татковци“: Ян и Кая се родиха месец по-рано, но всичко е наред!|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|8375582}} {{СОРТКАТ:Дойчев, Стоян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Родени във Варна]] ci1x59vxxxhaa7sjgcikclz205rac3u 11463866 11463865 2022-07-19T15:55:28Z Radiohist 106368 /* Кариера в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Дойчев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Радо в „[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = Мирела Василева | деца = Ян и Кая (близнаци) | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Стоян Дойчев''' е български актьор, който е известен с ролята на Радослав („Радо“) в сериала „[[Татковци]]“. == Биография == Роден е на 13 март 1988 г. в град [[Варна]], [[Народна република България]]. През 2012 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. [[Жени Пашова]] и доц. Петър Пашов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulpedia.com/p-2000-stoyan-doychev.html|заглавие=Стоян Дойчев в BulPedia|издател=bulpedia.com}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Актьорската му кариера започва като кукловод в Държавния куклен театър – Варна, а после играе в Пловдивския куклен театър и [[Столичен куклен театър|Столичния куклен театър]]. Изпълнява главна роля в спектакъла „Аз, Сизиф“ в [[Малък градски театър „Зад канала“]]. През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора Ивайло Ненов, заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Филип Буков]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Освен на сцената в кукления театър, Стоян Дойчев има няколко роли в киното и телевизията. Той е известен с ролите на Асенчо в историческата драма „[[Възвишение]]“ на режисьор [[Виктор Божинов]], Радо в комедийния сериал „[[Татковци]]“ на режисьорката Яна Титова и Краси в трилъра „[[В сърцето на машината]]“ на режисьора Мартин Макариев. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Куклен театър НАТФИЗ]] * „Вагабондо“ от Карел Чапек – постановка проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вагабондо_1139_18_20|заглавие=ВАГАБОНДО – постановка в Куклен театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър Ателие 313|Театър „Ателие 313“]] * „Елхата“ от [[Туве Янсон]] – постановка проф. [[Жени Пашова]] ; доц. Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/елхата_582_22_20|заглавие=ЕЛХАТА – постановка в Театър „Ателие 313“|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Варна # „Под гъбката“, по приказката на Владимир Григориевич Сутеев – постановка Бианка Бенковска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/под-гъбката_1732_42_18|заглавие=ПОД ГЪБКАТА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Вълшебно училище“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/вълшебно-училище_1425_42_18|заглавие=ВЪЛШЕБНО УЧИЛИЩЕ – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Приказки от снежната гора“ от [[Братя Грим]] – постановка Галин Гинев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказки-от-снежната-гора_1603_42_18|заглавие=ПРИКАЗКИ ОТ СНЕЖНАТА ГОРА – постановка в Държавен куклен театър Варна|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; Държавен куклен театър – Сливен # „Приказка за щастието“ от Изабела Дегурска – режисьор Елжбета Ейсимонт<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/приказка-за-щастието_1849_79_42|заглавие=ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Дванайста нощ“ от [[Уилям Шекспир]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/дванайста-нощ_2041_79_42|заглавие=ДВАНАЙСТА НОЩ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Снежен сън“, шоу спектакъл от Мариета Ангелова – Марионета<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/снежен-сън_2120_79_42|заглавие=СНЕЖЕН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Омагьосан сън“ – постановка доц. Петър Пашов / проф. [[Жени Пашова]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/омагьосан-сън_2431_79_42|заглавие=ОМАГЬОСАН СЪН – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Петър и змеят“ от Нечкова – Фингарова – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/петър-и-змеят_2633_79_42|заглавие=ПЕТЪР И ЗМЕЯТ – постановка в Държавен куклен театър Сливен|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Малък градски театър „Зад канала“]] * 2016 – „Аз, Сизиф“ – режисьор Веселка Кунчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/аз-сизиф_1975_4_20|заглавие=АЗ, СИЗИФ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/az-sizif-v-teatar-azaryan|заглавие=Аз, Сизиф в Театър Азарян|издател=bnt.bg|дата=8 март 2016 г.}}</ref> ; [[Столичен куклен театър]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/стоян-дойчев__5786|заглавие=Стоян Дойчев в сайта на Столичния куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Маугли“, по романа на [[Ръдиард Киплинг]] – режисьор Боньо Лунгов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/маугли_758_10_20|заглавие=МАУГЛИ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Момче и вятър“, българска народна приказка – режисьор Петър Пашов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/момче-и-вятър_3271_10_20|заглавие=МОМЧЕ И ВЯТЪР – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/момче-и-вятър___3271|заглавие=Момче и вятър | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4784&city=20|заглавие=„МОМЧЕ И ВЯТЪР“ – ПРЕМИЕРА|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Страната на Оз“ от [[Лиман Франк Баум]] – драматизация и режисура Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/страната-на-оз_4654_10_20|заглавие=СТРАНАТА НА ОЗ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/страната-на-оз___4654|заглавие=Страната на ОЗ | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref> # „Малко синьо и малко жълто“ от Лео Лиони<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/малко-синьо-и-малко-жълто_4077_10_20|заглавие=МАЛКО СИНЬО И МАЛКО ЖЪЛТО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Стана нещо необикновено“ от Стефан Москов и Леонард Капон, по приказки на Джани Родари – режисьор Иван Райков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/стана-нещо-необикновено_4229_10_20|заглавие=СТАНА НЕЩО НЕОБИКНОВЕНО – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 16 октомври 2015 г. – „Усмихни се“, по идея на [[Кирякос Аргиропулос]], авторски спектакъл на Мария Банова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sofiapuppet.com/усмихни-се___2968|заглавие=Усмихни се | Столичен куклен театър|издател=sofiapuppet.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/усмихни-се_2968_10_20|заглавие=УСМИХНИ СЕ – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 26 септември 2019 г. – „Красавицата и звяра“ – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/красавицата-и-звяра_5384_10_20|заглавие=КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА – постановка в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7226&city=20|заглавие=„Красавицата и звяра“ откриват сезона в Столичен куклен театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * „Обичай ме!“ – постановка Андрей Калудов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/обичай-ме!_4842_2_20|заглавие=ОБИЧАЙ МЕ – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == # „[[Посоки]]“ (2017) # „[[Възвишение]]“ (2017) – Асенчо # „[[В кръг]]“ (2019) – Васил # „Заедно без теб“ (2019), късометражен филм – Теодор Панайотов # „[[Доза щастие]]“ (2019) – Мечо # „[[Татковци]]“ (2021) – Радослав („Радо“) # „[[В сърцето на машината]]“ (2022) – Краси („Циганина“) # „Борсови играчи“ (2022) – Стефан == Личен живот == Дойчев има връзка с художничката Мирела Василева, с която имат две деца – Ян и Кая, които са близнаци.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-shte-stava-tatko-na-bliznaci.html|заглавие=Стоян Дойчев oт „Татковци“ ще става татко на близнаци|издател=ladyzone.bg|дата=24 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/stojan-dojchev-ot-tatkovci-jan-i-kaja-se-rodiha-mesec-po-rano-no-vsichko-e-nared.html|заглавие=Стоян Дойчев от „Татковци“: Ян и Кая се родиха месец по-рано, но всичко е наред!|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|8375582}} {{СОРТКАТ:Дойчев, Стоян}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Родени във Варна]] igzvrh0v3ew0w37klmr1thaiigfbao5 118 812350 11464232 11463564 2022-07-19T22:37:26Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Майкъл Вентрис]]“ като „[[Чернова:Майкъл Вентрис]]“: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki   [[Category:Articles with hCards]] '''Майкъл Джордж Франсис Вентрис''' , OBE ( / ˈ v ɛ n t r ɪ s / ; 12 юли 1922 – 6 септември 1956) е английски архитект , класик и филолог , който дешифрира [[Линеар Б]] ,  древната микенска гръцка писменост. Талантлив полиглот, Вентрис се занимавал с дешифрирането като лично призвание от юношеството си. След като създава нова област на изследване, Вентрис умира в автомобилна катастрофа няколко седмици преди публикуването на ''Документи на микенски гръцки'', написана с Джон Чадуик . {| class="wikitable" ! colspan="2" |Майкъл Вентрис OBE |- | colspan="2" | |- !Роден |Майкъл Джордж Франсис Вентрис 12 юли 1922 г Уитхампстед , Хартфордшър |- !Умрял |6 септември 1956 г. (на 34 години) Хатфийлд , Хартфордшир |- !Националност |британска |- !образование |Архитектурна асоциация на училищата по архитектура |- !Професия |Архитект |- !Известен за |Дешифриране на [[Линеар Б]] |- !съпруг(и) |Лоис Вентрис (по баща Нокс-Нивън) |- !деца |2 |- !Роднини |Франсис Вентрис (дядо) |- !Награди | * Почетен доктор, Университет на Упсала (1954 г.) * Медал Кениън (1959) |} == Съдържание == * Раждане и образование * Ранни години * Архитект и палеограф * Смърт и наследство * Дешифриране на Линеар Б * Библиография == Раждане и образование == Вентрис е роден в традиционно семейство на военни. Неговият дядо, Франсис Вентрис , е бил генерал-майор и командир на британските сили в Китай . Баща му, Едуард Франсис Верекер Вентрис, бил подполковник в индийската армия,  който се пенсионирал рано поради лошото си здраве. Едуард Вентрис се жени за Анна Доротея Янаш (Дора), която е от богат еврейско- полски произход по бащина линия. Майкъл Вентрис е единственото им дете. Семейството се премества в Швейцария за осем години, търсейки здравословна среда за полковник Вентрис. Младият Майкъл започва училище в Гщаад , където се преподава на френски и немски език. Скоро той овладява и двата езика, способен е да научи нов език в рамките на няколко седмици, което му позволява да владее свободно дузина езици. Майка му често му говори на полски, а той чете „ ''Йероглифите “ на'' Адолф Ерман на немски. През 1931 г. семейство Вентрис се завръща в Англия и младият Майкъл Вентрис е изпратен в училище Bickley Hill в Стоу (1031-1935). Родителите му се развеждат през 1935 г. По това време той си осигурява стипендия за училището в Стоу . Там той научава малко латински и старогръцки , но като цяло престоят му не се отличава с нищо съществено, освен че прекарва по-голямата част от свободното си време, научавайки колкото може повече за [[Линеар Б]] и дори чете под завивките през нощта с фенерче. Когато не е в пансиона на училището, Вентрис живее с майка си в крайбрежни хотели, а след това в авангардните модернистични апартаменти Хай Пойнт на Бертолд Любеткин в Хайгейт, Лондон . Сред познатите на майка му, които често посещават дома й, са много скулптори, художници и писатели от онова време. Парите за артистичния й патронаж идват от полските й имоти. == Ранни години == Бащата на Вентрис умира през 1938 г. и понеже младият Майкъл е само на 16 год. майка му Дора става администратор на имението. С германското нахлуване в Полша през 1939 г. г-жа Вентрис губи личните си доходи, а през 1940 г. умира и баща й. Накрая Вентрис губи и майка си, заради клиничната й депресия и свръхдоза барбитурати . Той избягва да говори за нея, вместо това демонстрира кипящ от енергия дух - черта, която му спечелва много приятели. Приятел на семейството, руският скулптор Наум Габо , взима младият човек под крилото си - Вентрис по-късно казва, че Габо е най-доброто семейство, което някога е имал. Вероятно именно в дома на Габо той започва да учи руски език . Решава да се посвети на архитектурата като кариера и се записва в [https://en-m-wikipedia-org.translate.goog/wiki/Architectural_Association_School_of_Architecture?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=op,sc Architectural Association School of Architecture] . Там той се запознава с бъдещата си съпруга Лоис Нокс - Нивен, дъщеря на Лоис Бътлър . Нейният социален произход е подобен на този на Вентрис: семейството й е заможно, тя е пътувала из Европа и се интересува от архитектура. Освен това тя е доста популярна и много красива. Вентрис не завършва обучението си по архитектура, тъй като е призован през 1942 г. Той избира Кралските военновъздушни сили (RAF). Неговото предпочитание е да бъде навигатор, а не пилот и той завършва обширно обучение в Обединеното кралство и Канада, за да се квалифицира в началото на 1944 г. и да бъде назначен в експлоатация.  Той участва в бомбардировките над Германия като екипаж на Хендли Пейдж Халифакс с ескадрила № 76 на RAF . След края на войната изкарва остатъка от срока на военната си служба си на терен в Германия, за което е избран заради познанията си по руски. Задължения му са неясни - приятелите му предполагат, че има шпионско-разузнавателна мисия, съдейки по упоритите му опити да отрича , че е нает от Британското Разузнаване. Но в годините и десетилетията след това никакви доказателства за подобни назначения не се появяват. Също така няма доказателства, че той някога е бил част от звено за разбиване на кодове (както е бил Чадуик), въпреки че обществеността с готовност вярва на това обяснение за неговия гений и успех с [[Линеар Б]]. == Архитект и палеограф == След войната за кратко Вентрис работи в Швеция, научавайки достатъчно шведски, за да общува с учени и представители на академичната общност. След това се прибира у дома, за да завърши архитектурното си образование с отличие през 1948 г.  и се установява във фирмата на Лоис, работейки като архитект - проектира училища за Министерството на просвещението. Той и съпругата му лично проектират семейния си дом, 19 North End, Hampstead .  Вентрис и съпругата му имат две деца, син - Ники (1942–1984) и дъщеря - Теса (родена 1946).  Вентрис продължава с усилията си да разчете [[Линеар Б]] и през 1952 г. открива, че това е архаична форма на старогръцки. == Смърт и наследство == През 1956 г. Вентрис, който живее в Хампстед , загива мигновено при сблъсък късно през нощта в Хатфийлд, Херефордшър, с паркиран камион, докато се прибира вкъщи, на 34 години. Синя възпоменателна плоча отбелязва дома на Вентрис в Хампстед, а в Ираклион (столицата на гръцкия остров Крит) има улица кръстена на негово име и в негова чест. == Дешифриране на [[Линеар Б]] == В началото на 20-ти век археологът [[Артър Евънс]] започва разкопки на древен обект в [[Кносос]] , на остров Крит. В процеса на разкопките той открива много глинени плочки, изписани с две неизвестни до тогава писмености - наричат ги [[Линеар А]] и [[Линеар Б]]. Еванс се опитва да дешифрира и двете през следващите десетилетия, но с малък успех. През 1936 г. Евънс организира изложба на критска археология в Burlington House в Лондон, дома на Кралската академия . Това е юбилейната 50та годишнина на Британската школа по археология в Атина, която е собственик и управител на обекта в Кносос (Евънс им дава правата няколко години преди това - вила Ариадна, домът на Еванс там, на практика била част от училището). Момчета от училище Стоу присъствали на една лекция и обиколка, водена от самия Евънс (на 85-годишна възраст). Вентрис, който бил на 14 години, си спомня как Евънс ходи с бастуна си (Евънс ходи с бастун през целия си живот, за да му помага с късогледството и нощната слепота) и как им показва глинени плочки изписани с непознат текст. След края на лекцията Вентрис се уверява, че [[Линеар Б]] все още не е дешифриран и решава да го дешифрира. През 1940 г. 18-годишният Вентрис пише статия „Представяне на минойския език“, публикувана в ''American Journal of Archaeology'' .  Първоначалната теория на Вентрис е, че етруският език и [[Линеар Б]] са свързани и че това може да предостави ключ към дешифрирането. Въпреки че това се оказва невярно, именно това е връзката, която той продължава да изследва до началото на 50-те години. Малко след смъртта на Еванс, Алис Кобер (професор по класика в Бруклинския колеж) отбелязва, че някои думи в надписите на [[Линеар Б]] имат променящи се окончания на думите – може би различни склонения на латински или гръцки. Използвайки тази следа, Вентрис конструира поредица от мрежи , свързващи символите на плочките със съгласни и гласни . Вентрис научава достатъчно за структурата на основния език, за да започне да прави предположения. Кобер също свършва значителна работа по изследването на [[Линеар Б]] и по-късно Вентрис признава нейната работа за значителен принос към собственият му прогрес. Малко преди Втората световна война американският археолог Карл Блеген открива още около 600 плочи от [[Линеар Б]] в микенския дворец в [[Пилос]] (континенталната част на Гърция). Сравнявайки табличките с [[Линеар Б]], открити на континента с тези, открити на о.[[Крит]], Вентрис забелязва, че определени групи символи се появяват само в критските текстове и прави вдъхновено предположение, че това са имена на места на острова. Това се оказва правилно. Въоръжен със символите, които може да дешифрира от това предположение, Вентрис скоро отключва голяма част от текста и установява, че основният език на [[Линеар Б]], сричково писмо , всъщност е гръцки. Това преобръща теориите на Еванс за [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], защото установява, че критската цивилизация, поне в по-късните й периоди, свързани с табличките с [[Линеар Б]], е била част от [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]] . == Библиография == ** Ventris, M. G. F. ''Introducing the Minoan Language'', essay article in ''American Journal of Archaeology XLIV/4'' October–December 1940. ** Ventris, Michael ''The Journal of Hellenic Studies'' Volume LXXVI 1956 p. 146 Review of two Russian language works by V. I. Georgiev. ** Chadwick, John (1956A). ''Documents in Mycenaean Greek''. Cambridge: Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6 == Вижте също == * Емет Бенет * {{Цитат видео|title=Michael Ventris Videos|date=2005|url=http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913|publisher=OVGuide|access-date=12 April 2012}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf|заглавие=Michael Ventris Papers|издател=Program in Aegean Scripts and Prehistory (PASP), Classics Department, University of Texas at Austin|достъп_дата=13 April 2012}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.66south.com/Ventris/|заглавие=Michael Ventris: Decipherer of Linear B|автор=Engels|първо_име=Tom|издател=66South.com|достъп_дата=13 April 2012}} [[Категория:Scholars of Mycenaean Greek]] [[Категория:Linear B]] qs548fnt8z0aovo6iqqn0qrve5f99mg 11464244 11464232 2022-07-19T23:01:14Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}}   [[Category:Articles with hCards]] '''Майкъл Джордж Франсис Вентрис''' , OBE ( / ˈ v ɛ n t r ɪ s / ; 12 юли 1922 – 6 септември 1956) е английски архитект , класик и филолог , който дешифрира [[Линеар Б]] ,  древната микенска гръцка писменост. Талантлив полиглот, Вентрис се занимавал с дешифрирането като лично призвание от юношеството си. След като създава нова област на изследване, Вентрис умира в автомобилна катастрофа няколко седмици преди публикуването на ''Документи на микенски гръцки'', написана с Джон Чадуик . {| class="wikitable" ! colspan="2" |Майкъл Вентрис OBE |- | colspan="2" | |- !Роден |Майкъл Джордж Франсис Вентрис 12 юли 1922 г Уитхампстед , Хартфордшър |- !Умрял |6 септември 1956 г. (на 34 години) Хатфийлд , Хартфордшир |- !Националност |британска |- !образование |Архитектурна асоциация на училищата по архитектура |- !Професия |Архитект |- !Известен за |Дешифриране на [[Линеар Б]] |- !съпруг(и) |Лоис Вентрис (по баща Нокс-Нивън) |- !деца |2 |- !Роднини |Франсис Вентрис (дядо) |- !Награди | * Почетен доктор, Университет на Упсала (1954 г.) * Медал Кениън (1959) |} == Съдържание == * Раждане и образование * Ранни години * Архитект и палеограф * Смърт и наследство * Дешифриране на Линеар Б * Библиография == Раждане и образование == Вентрис е роден в традиционно семейство на военни. Неговият дядо, Франсис Вентрис , е бил генерал-майор и командир на британските сили в Китай . Баща му, Едуард Франсис Верекер Вентрис, бил подполковник в индийската армия,  който се пенсионирал рано поради лошото си здраве. Едуард Вентрис се жени за Анна Доротея Янаш (Дора), която е от богат еврейско- полски произход по бащина линия. Майкъл Вентрис е единственото им дете. Семейството се премества в Швейцария за осем години, търсейки здравословна среда за полковник Вентрис. Младият Майкъл започва училище в Гщаад , където се преподава на френски и немски език. Скоро той овладява и двата езика, способен е да научи нов език в рамките на няколко седмици, което му позволява да владее свободно дузина езици. Майка му често му говори на полски, а той чете „ ''Йероглифите “ на'' Адолф Ерман на немски. През 1931 г. семейство Вентрис се завръща в Англия и младият Майкъл Вентрис е изпратен в училище Bickley Hill в Стоу (1031-1935). Родителите му се развеждат през 1935 г. По това време той си осигурява стипендия за училището в Стоу . Там той научава малко латински и старогръцки , но като цяло престоят му не се отличава с нищо съществено, освен че прекарва по-голямата част от свободното си време, научавайки колкото може повече за [[Линеар Б]] и дори чете под завивките през нощта с фенерче. Когато не е в пансиона на училището, Вентрис живее с майка си в крайбрежни хотели, а след това в авангардните модернистични апартаменти Хай Пойнт на Бертолд Любеткин в Хайгейт, Лондон . Сред познатите на майка му, които често посещават дома й, са много скулптори, художници и писатели от онова време. Парите за артистичния й патронаж идват от полските й имоти. == Ранни години == Бащата на Вентрис умира през 1938 г. и понеже младият Майкъл е само на 16 год. майка му Дора става администратор на имението. С германското нахлуване в Полша през 1939 г. г-жа Вентрис губи личните си доходи, а през 1940 г. умира и баща й. Накрая Вентрис губи и майка си, заради клиничната й депресия и свръхдоза барбитурати . Той избягва да говори за нея, вместо това демонстрира кипящ от енергия дух - черта, която му спечелва много приятели. Приятел на семейството, руският скулптор Наум Габо , взима младият човек под крилото си - Вентрис по-късно казва, че Габо е най-доброто семейство, което някога е имал. Вероятно именно в дома на Габо той започва да учи руски език . Решава да се посвети на архитектурата като кариера и се записва в [https://en-m-wikipedia-org.translate.goog/wiki/Architectural_Association_School_of_Architecture?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=op,sc Architectural Association School of Architecture] . Там той се запознава с бъдещата си съпруга Лоис Нокс - Нивен, дъщеря на Лоис Бътлър . Нейният социален произход е подобен на този на Вентрис: семейството й е заможно, тя е пътувала из Европа и се интересува от архитектура. Освен това тя е доста популярна и много красива. Вентрис не завършва обучението си по архитектура, тъй като е призован през 1942 г. Той избира Кралските военновъздушни сили (RAF). Неговото предпочитание е да бъде навигатор, а не пилот и той завършва обширно обучение в Обединеното кралство и Канада, за да се квалифицира в началото на 1944 г. и да бъде назначен в експлоатация.  Той участва в бомбардировките над Германия като екипаж на Хендли Пейдж Халифакс с ескадрила № 76 на RAF . След края на войната изкарва остатъка от срока на военната си служба си на терен в Германия, за което е избран заради познанията си по руски. Задължения му са неясни - приятелите му предполагат, че има шпионско-разузнавателна мисия, съдейки по упоритите му опити да отрича , че е нает от Британското Разузнаване. Но в годините и десетилетията след това никакви доказателства за подобни назначения не се появяват. Също така няма доказателства, че той някога е бил част от звено за разбиване на кодове (както е бил Чадуик), въпреки че обществеността с готовност вярва на това обяснение за неговия гений и успех с [[Линеар Б]]. == Архитект и палеограф == След войната за кратко Вентрис работи в Швеция, научавайки достатъчно шведски, за да общува с учени и представители на академичната общност. След това се прибира у дома, за да завърши архитектурното си образование с отличие през 1948 г.  и се установява във фирмата на Лоис, работейки като архитект - проектира училища за Министерството на просвещението. Той и съпругата му лично проектират семейния си дом, 19 North End, Hampstead .  Вентрис и съпругата му имат две деца, син - Ники (1942–1984) и дъщеря - Теса (родена 1946).  Вентрис продължава с усилията си да разчете [[Линеар Б]] и през 1952 г. открива, че това е архаична форма на старогръцки. == Смърт и наследство == През 1956 г. Вентрис, който живее в Хампстед , загива мигновено при сблъсък късно през нощта в Хатфийлд, Херефордшър, с паркиран камион, докато се прибира вкъщи, на 34 години. Синя възпоменателна плоча отбелязва дома на Вентрис в Хампстед, а в Ираклион (столицата на гръцкия остров Крит) има улица кръстена на негово име и в негова чест. == Дешифриране на [[Линеар Б]] == В началото на 20-ти век археологът [[Артър Евънс]] започва разкопки на древен обект в [[Кносос]] , на остров Крит. В процеса на разкопките той открива много глинени плочки, изписани с две неизвестни до тогава писмености - наричат ги [[Линеар А]] и [[Линеар Б]]. Еванс се опитва да дешифрира и двете през следващите десетилетия, но с малък успех. През 1936 г. Евънс организира изложба на критска археология в Burlington House в Лондон, дома на Кралската академия . Това е юбилейната 50та годишнина на Британската школа по археология в Атина, която е собственик и управител на обекта в Кносос (Евънс им дава правата няколко години преди това - вила Ариадна, домът на Еванс там, на практика била част от училището). Момчета от училище Стоу присъствали на една лекция и обиколка, водена от самия Евънс (на 85-годишна възраст). Вентрис, който бил на 14 години, си спомня как Евънс ходи с бастуна си (Евънс ходи с бастун през целия си живот, за да му помага с късогледството и нощната слепота) и как им показва глинени плочки изписани с непознат текст. След края на лекцията Вентрис се уверява, че [[Линеар Б]] все още не е дешифриран и решава да го дешифрира. През 1940 г. 18-годишният Вентрис пише статия „Представяне на минойския език“, публикувана в ''American Journal of Archaeology'' .  Първоначалната теория на Вентрис е, че етруският език и [[Линеар Б]] са свързани и че това може да предостави ключ към дешифрирането. Въпреки че това се оказва невярно, именно това е връзката, която той продължава да изследва до началото на 50-те години. Малко след смъртта на Еванс, Алис Кобер (професор по класика в Бруклинския колеж) отбелязва, че някои думи в надписите на [[Линеар Б]] имат променящи се окончания на думите – може би различни склонения на латински или гръцки. Използвайки тази следа, Вентрис конструира поредица от мрежи , свързващи символите на плочките със съгласни и гласни . Вентрис научава достатъчно за структурата на основния език, за да започне да прави предположения. Кобер също свършва значителна работа по изследването на [[Линеар Б]] и по-късно Вентрис признава нейната работа за значителен принос към собственият му прогрес. Малко преди Втората световна война американският археолог Карл Блеген открива още около 600 плочи от [[Линеар Б]] в микенския дворец в [[Пилос]] (континенталната част на Гърция). Сравнявайки табличките с [[Линеар Б]], открити на континента с тези, открити на о.[[Крит]], Вентрис забелязва, че определени групи символи се появяват само в критските текстове и прави вдъхновено предположение, че това са имена на места на острова. Това се оказва правилно. Въоръжен със символите, които може да дешифрира от това предположение, Вентрис скоро отключва голяма част от текста и установява, че основният език на [[Линеар Б]], сричково писмо , всъщност е гръцки. Това преобръща теориите на Еванс за [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], защото установява, че критската цивилизация, поне в по-късните й периоди, свързани с табличките с [[Линеар Б]], е била част от [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]] . == Библиография == ** Ventris, M. G. F. ''Introducing the Minoan Language'', essay article in ''American Journal of Archaeology XLIV/4'' October–December 1940. ** Ventris, Michael ''The Journal of Hellenic Studies'' Volume LXXVI 1956 p. 146 Review of two Russian language works by V. I. Georgiev. ** Chadwick, John (1956A). ''Documents in Mycenaean Greek''. Cambridge: Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6 == Вижте също == * Емет Бенет * {{Цитат видео|title=Michael Ventris Videos|date=2005|url=http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913|publisher=OVGuide|access-date=12 April 2012}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf|заглавие=Michael Ventris Papers|издател=Program in Aegean Scripts and Prehistory (PASP), Classics Department, University of Texas at Austin|достъп_дата=13 April 2012}} * {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.66south.com/Ventris/|заглавие=Michael Ventris: Decipherer of Linear B|автор=Engels|първо_име=Tom|издател=66South.com|достъп_дата=13 April 2012}} [[Категория:Scholars of Mycenaean Greek]] [[Категория:Linear B]] oux1deuoiedlzr25v9j367yfodeh4w6 0 812353 11463576 11463569 2022-07-19T12:05:29Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Неделчо Цветков''' ({{стар|Недѣлчо Цвѣтковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на българското националноосвободително движение в [[Македония (област)|Македония]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] == Биография == Неделчо Цветков пристига в България от Скопие през 1926 година с югославски паспорт и остава да работи в Пловдив като хлебарски работник, където остава около 3 години. След което се установява в София, където продължава да упражнява занаята си. През 1930 година във фурната, в която работил в Подуене се запознава с няколко души македонски функционери от [[протогеровисти|протогеровисткото крило]] на ВМРО. Известно време минава като протогеровист, но всъщност работи за [[Иван Михайлов]]. След като е разкрит, протогеровистите го заплашват с убийство и Цветков бяга в [[Горна Джумая]], където влиза в околийската чета на [[Стоян Катошев]]. Там той изпълнявал най-различни задачи, възлагани му от Организацията. След разтурянето на ВМРО от режимана деветнадесетомайците в 1934 година, Цветков е подведен под углавна отговорност за извършени от него престъпления във връзка с организационната му работа. Осъден е и лежи в Горноджумайския затвор и Кюстендилския затвор, откъдето в 1940 година е освободен след амнистия. Цветков продължил да работи с михайловистите. В същия ден е разпитан и той казва следното: „Преди 1924 г. дойдох в България като бежанец и се заселих в София като хлебарски работник във фурната на ул. „Алдомировска“. Там работих около 7 месеца и след това работих във фурната на ул. „Веслец“. През 1927 г. заминах за гр. Пловдив, където пак работих като хлебарски работник в няколко фурни. През 1928 г. се върнах обратно в София и работих във фурната на Алекси Божков (ул.Черковна) до 1931 г., след което заминах за гр. Горна Джумая. Още с идването ми в България станах член на ВМРО, но до 1931 г. не се числях към никоя група. През 1931 г. когато отидох в Горна Джумая бях зачислен в Горноджумайската околийска чета с войвода Стоян Катошев. През 1933 г. по заповед на Организацията взех участие в избиването на 7 души – убийците на попа от с. Тросково. Тези лица не ги познавам, нито им знам имената. За това ми взето участие в убийството, след 19.05.1934 г. бях осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Тази присъда излежавах в 4 различни затвора до 03.10.1940 г., когато бях освободен (помилван). С излизането ми от затвора дойдох в София и се установих на работа в една фурна, намираща се срещу старите казарми при лицето Иван Алексиев.“ Отдел „Държавна сигурност“ на 18.11.1940 г. не се противопоставя за записването на Неделчо Цветков за софийски жител. Материалите свързани с него са архивирани от Държавна сигурност в дело в което са приложени документи от следствието, водено във връзка с убийствата извършени от ВМРО–Иван Михайлов в Горноджумайска околия през 1932-1934 година. Документите са били доказателства, използвани в съдебния процес срещу Иван Михайлов през 1934 година.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52,53,54| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Семейство == Неделчо Цветков има роднини в София, един от които е поп Ангел – негов чичо. Поп Ангел го подпомагал материално, когато е бил без работа. На 16.11.1940 год. Цветков попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекция на полицията. В него той посочва, че е Неделчо Спасов Цветков, роден на 18.10.1909 год. в село Булачене, Скопска околия, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие хлебарски работник, неженен, баща Спас Цветков роден в с. Булачене, Скопска околия (починал), майка Петра Златева родена в с. Смилковци, Скопска околия (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1924 год. през Драгоман, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живял в София, Пловдив и Горна Джумая не е служил войник, осъждан за убийство на доживотен затвор, говори български и турски език, няма образование – самоук, средно телосложение, среден ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, обикновено чело, черни очи, правилен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, черни вежди, черна коса, подстригани мустаци, няма особени белези.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52,53| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] 98wbijapold4a8k7jiheu96wtne2nkw 11463580 11463576 2022-07-19T12:11:12Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Неделчо Спасов Цветков''' ({{стар|Недѣлчо Спасов Цвѣтковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на българското националноосвободително движение в [[Македония (област)|Македония]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] == Биография == Неделчо Цветков пристига в България от Скопие през 1926 година с югославски паспорт и остава да работи в Пловдив като хлебарски работник, където остава около 3 години. След което се установява в София, където продължава да упражнява занаята си. През 1930 година във фурната, в която работил в Подуене се запознава с няколко души македонски функционери от [[протогеровисти|протогеровисткото крило]] на ВМРО. Известно време минава като протогеровист, но всъщност работи за [[Иван Михайлов]]. След като е разкрит, протогеровистите го заплашват с убийство и Цветков бяга в [[Горна Джумая]], където влиза в околийската чета на [[Стоян Катошев]]. Там той изпълнявал най-различни задачи, възлагани му от Организацията. След разтурянето на ВМРО от режима на деветнадесетомайците в 1934 година, Цветков е подведен под углавна отговорност за извършени от него престъпления във връзка с организационната му работа. Осъден е и лежи в Горноджумайския затвор и Кюстендилския затвор, откъдето на 3 октомври 1940 година е освободен след амнистия. Цветков продължил да работи с михайловистите. В същия ден е разпитан и той казва следното: „Преди 1924 г. дойдох в България като бежанец и се заселих в София като хлебарски работник във фурната на ул. „Алдомировска“. Там работих около 7 месеца и след това работих във фурната на ул. „Веслец“. През 1927 г. заминах за гр. Пловдив, където пак работих като хлебарски работник в няколко фурни. През 1928 г. се върнах обратно в София и работих във фурната на Алекси Божков (ул. „Черковна“) до 1931 г., след което заминах за гр. Горна Джумая. Още с идването ми в България станах член на ВМРО, но до 1931 г. не се числях към никоя група. През 1931 г., когато отидох в Горна Джумая, бях зачислен в Горноджумайската околийска чета с войвода Стоян Катошев. През 1933 г. по заповед на Организацията взех участие в избиването на 7 души – убийците на попа от с. Тросково. Тези лица не ги познавам, нито им знам имената. За това ми взето участие в убийството, след 19.05.1934 г. бях осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Тази присъда излежавах в 4 различни затвора до 03.10.1940 г., когато бях освободен (помилван). С излизането ми от затвора дойдох в София и се установих на работа в една фурна, намираща се срещу старите казарми при лицето Иван Алексиев.“ Отдел „Държавна сигурност“ на 18.11.1940 г. не се противопоставя за записването на Неделчо Цветков за софийски жител. Материалите свързани с него са архивирани от Държавна сигурност в дело в което са приложени документи от следствието, водено във връзка с убийствата извършени от ВМРО–Иван Михайлов в Горноджумайска околия през 1932-1934 година. Документите са били доказателства, използвани в съдебния процес срещу Иван Михайлов през 1934 година.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53, 54| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Семейство == Неделчо Цветков има роднини в София, един от които е поп Ангел – негов чичо. Поп Ангел го подпомагал материално, когато е бил без работа. На 16.11.1940 год. Цветков попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекция на полицията. В него той посочва, че е Неделчо Спасов Цветков, роден на 18.10.1909 год. в село Булачене, Скопска околия, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие хлебарски работник, неженен, баща Спас Цветков роден в с. Булачене, Скопска околия (починал), майка Петра Златева родена в с. Смилковци, Скопска околия (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1924 год. през Драгоман, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живял в София, Пловдив и Горна Джумая не е служил войник, осъждан за убийство на доживотен затвор, говори български и турски език, няма образование – самоук, средно телосложение, среден ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, обикновено чело, черни очи, правилен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, черни вежди, черна коса, подстригани мустаци, няма особени белези.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] j7y4mb0ken671xllvtvv9wlxfwbaq6v 11463586 11463580 2022-07-19T12:19:54Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Неделчо Спасов Цветков''' ({{стар|Недѣлчо Спасов Цвѣтковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на българското националноосвободително движение в [[Македония (област)|Македония]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] == Биография == Роден е в скопското село Булачани на 18 октомври 1909 година. В 1924 година пристига в България от Скопие с югославски паспорт и остава да работи в Пловдив като хлебарски работник, където остава около 3 години. След което се установява в София, където продължава да упражнява занаята си. През 1930 година във фурната, в която работил в Подуене се запознава с няколко души македонски функционери от [[протогеровисти|протогеровисткото крило]] на ВМРО. Известно време минава като протогеровист, но всъщност работи за [[Иван Михайлов]]. След като е разкрит, протогеровистите го заплашват с убийство и Цветков бяга в [[Горна Джумая]], където влиза в околийската чета на [[Стоян Катошев]]. Там той изпълнявал най-различни задачи, възлагани му от Организацията. След разтурянето на ВМРО от режима на деветнадесетомайците в 1934 година, Цветков е подведен под углавна отговорност за извършени от него престъпления във връзка с организационната му работа. Осъден е и лежи в Горноджумайския затвор и Кюстендилския затвор, откъдето на 3 октомври 1940 година е освободен след амнистия. Цветков продължил да работи с михайловистите. В същия ден е разпитан и той казва следното: „Преди 1924 г. дойдох в България като бежанец и се заселих в София като хлебарски работник във фурната на ул. „Алдомировска“. Там работих около 7 месеца и след това работих във фурната на ул. „Веслец“. През 1927 г. заминах за гр. Пловдив, където пак работих като хлебарски работник в няколко фурни. През 1928 г. се върнах обратно в София и работих във фурната на Алекси Божков (ул. „Черковна“) до 1931 г., след което заминах за гр. Горна Джумая. Още с идването ми в България станах член на ВМРО, но до 1931 г. не се числях към никоя група. През 1931 г., когато отидох в Горна Джумая, бях зачислен в Горноджумайската околийска чета с войвода Стоян Катошев. През 1933 г. по заповед на Организацията взех участие в избиването на 7 души – убийците на попа от с. Тросково. Тези лица не ги познавам, нито им знам имената. За това ми взето участие в убийството, след 19.05.1934 г. бях осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Тази присъда излежавах в 4 различни затвора до 03.10.1940 г., когато бях освободен (помилван). С излизането ми от затвора дойдох в София и се установих на работа в една фурна, намираща се срещу старите казарми при лицето Иван Алексиев.“ Отдел „Държавна сигурност“ на 18.11.1940 г. не се противопоставя за записването на Неделчо Цветков за софийски жител. Материалите свързани с него са архивирани от Държавна сигурност в дело в което са приложени документи от следствието, водено във връзка с убийствата извършени от ВМРО–Иван Михайлов в Горноджумайска околия през 1932-1934 година. Документите са били доказателства, използвани в съдебния процес срещу Иван Михайлов през 1934 година.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53, 54| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Семейство == Неделчо Цветков има роднини в София, един от които е поп Ангел – негов чичо. Поп Ангел го подпомагал материално, когато е бил без работа. На 16.11.1940 год. Цветков попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекция на полицията. В него той посочва, че е Неделчо Спасов Цветков, роден на 18.10.1909 год. в село Булачене, Скопска околия, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие хлебарски работник, неженен, баща Спас Цветков роден в с. Булачене, Скопска околия (починал), майка Петра Златева родена в с. Смилковци, Скопска околия (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1924 год. през Драгоман, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живял в София, Пловдив и Горна Джумая не е служил войник, осъждан за убийство на доживотен затвор, говори български и турски език, няма образование – самоук, средно телосложение, среден ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, обикновено чело, черни очи, правилен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, черни вежди, черна коса, подстригани мустаци, няма особени белези.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] ckhmaye9pa0gzreod3ai7zu9kgqb7y2 11463591 11463586 2022-07-19T12:24:38Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Хора от община Гази Баба]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Неделчо Спасов Цветков''' ({{стар|Недѣлчо Спасов Цвѣтковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на българското националноосвободително движение в [[Македония (област)|Македония]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] == Биография == Роден е в скопското село Булачани на 18 октомври 1909 година. В 1924 година пристига в България от Скопие с югославски паспорт и остава да работи в Пловдив като хлебарски работник, където остава около 3 години. След което се установява в София, където продължава да упражнява занаята си. През 1930 година във фурната, в която работил в Подуене се запознава с няколко души македонски функционери от [[протогеровисти|протогеровисткото крило]] на ВМРО. Известно време минава като протогеровист, но всъщност работи за [[Иван Михайлов]]. След като е разкрит, протогеровистите го заплашват с убийство и Цветков бяга в [[Горна Джумая]], където влиза в околийската чета на [[Стоян Катошев]]. Там той изпълнявал най-различни задачи, възлагани му от Организацията. След разтурянето на ВМРО от режима на деветнадесетомайците в 1934 година, Цветков е подведен под углавна отговорност за извършени от него престъпления във връзка с организационната му работа. Осъден е и лежи в Горноджумайския затвор и Кюстендилския затвор, откъдето на 3 октомври 1940 година е освободен след амнистия. Цветков продължил да работи с михайловистите. В същия ден е разпитан и той казва следното: „Преди 1924 г. дойдох в България като бежанец и се заселих в София като хлебарски работник във фурната на ул. „Алдомировска“. Там работих около 7 месеца и след това работих във фурната на ул. „Веслец“. През 1927 г. заминах за гр. Пловдив, където пак работих като хлебарски работник в няколко фурни. През 1928 г. се върнах обратно в София и работих във фурната на Алекси Божков (ул. „Черковна“) до 1931 г., след което заминах за гр. Горна Джумая. Още с идването ми в България станах член на ВМРО, но до 1931 г. не се числях към никоя група. През 1931 г., когато отидох в Горна Джумая, бях зачислен в Горноджумайската околийска чета с войвода Стоян Катошев. През 1933 г. по заповед на Организацията взех участие в избиването на 7 души – убийците на попа от с. Тросково. Тези лица не ги познавам, нито им знам имената. За това ми взето участие в убийството, след 19.05.1934 г. бях осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Тази присъда излежавах в 4 различни затвора до 03.10.1940 г., когато бях освободен (помилван). С излизането ми от затвора дойдох в София и се установих на работа в една фурна, намираща се срещу старите казарми при лицето Иван Алексиев.“ Отдел „Държавна сигурност“ на 18.11.1940 г. не се противопоставя за записването на Неделчо Цветков за софийски жител. Материалите свързани с него са архивирани от Държавна сигурност в дело в което са приложени документи от следствието, водено във връзка с убийствата извършени от ВМРО–Иван Михайлов в Горноджумайска околия през 1932-1934 година. Документите са били доказателства, използвани в съдебния процес срещу Иван Михайлов през 1934 година.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53, 54| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Семейство == Неделчо Цветков има роднини в София, един от които е поп Ангел – негов чичо. Поп Ангел го подпомагал материално, когато е бил без работа. На 16.11.1940 год. Цветков попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекция на полицията. В него той посочва, че е Неделчо Спасов Цветков, роден на 18.10.1909 год. в село Булачене, Скопска околия, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие хлебарски работник, неженен, баща Спас Цветков роден в с. Булачене, Скопска околия (починал), майка Петра Златева родена в с. Смилковци, Скопска околия (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1924 год. през Драгоман, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живял в София, Пловдив и Горна Джумая не е служил войник, осъждан за убийство на доживотен затвор, говори български и турски език, няма образование – самоук, средно телосложение, среден ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, обикновено чело, черни очи, правилен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, черни вежди, черна коса, подстригани мустаци, няма особени белези.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Хора от община Гази Баба]] 8d9sp2kacx23k3ytkcflm0j3zcdfnl6 11463910 11463591 2022-07-19T18:04:22Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Неделчо Спасов Цветков''' ({{стар|Недѣлчо Спасовъ Цвѣтковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на българското националноосвободително движение в [[Македония (област)|Македония]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] == Биография == Роден е в скопското село Булачани на 18 октомври 1909 година. В 1924 година пристига в България от Скопие с югославски паспорт и остава да работи в Пловдив като хлебарски работник, където остава около 3 години. След което се установява в София, където продължава да упражнява занаята си. През 1930 година във фурната, в която работил в Подуене се запознава с няколко души македонски функционери от [[протогеровисти|протогеровисткото крило]] на ВМРО. Известно време минава като протогеровист, но всъщност работи за [[Иван Михайлов]]. След като е разкрит, протогеровистите го заплашват с убийство и Цветков бяга в [[Горна Джумая]], където влиза в околийската чета на [[Стоян Катошев]]. Там той изпълнявал най-различни задачи, възлагани му от Организацията. След разтурянето на ВМРО от режима на деветнадесетомайците в 1934 година, Цветков е подведен под углавна отговорност за извършени от него престъпления във връзка с организационната му работа. Осъден е и лежи в Горноджумайския затвор и Кюстендилския затвор, откъдето на 3 октомври 1940 година е освободен след амнистия. Цветков продължил да работи с михайловистите. В същия ден е разпитан и той казва следното: „Преди 1924 г. дойдох в България като бежанец и се заселих в София като хлебарски работник във фурната на ул. „Алдомировска“. Там работих около 7 месеца и след това работих във фурната на ул. „Веслец“. През 1927 г. заминах за гр. Пловдив, където пак работих като хлебарски работник в няколко фурни. През 1928 г. се върнах обратно в София и работих във фурната на Алекси Божков (ул. „Черковна“) до 1931 г., след което заминах за гр. Горна Джумая. Още с идването ми в България станах член на ВМРО, но до 1931 г. не се числях към никоя група. През 1931 г., когато отидох в Горна Джумая, бях зачислен в Горноджумайската околийска чета с войвода Стоян Катошев. През 1933 г. по заповед на Организацията взех участие в избиването на 7 души – убийците на попа от с. Тросково. Тези лица не ги познавам, нито им знам имената. За това ми взето участие в убийството, след 19.05.1934 г. бях осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Тази присъда излежавах в 4 различни затвора до 03.10.1940 г., когато бях освободен (помилван). С излизането ми от затвора дойдох в София и се установих на работа в една фурна, намираща се срещу старите казарми при лицето Иван Алексиев.“ Отдел „Държавна сигурност“ на 18.11.1940 г. не се противопоставя за записването на Неделчо Цветков за софийски жител. Материалите свързани с него са архивирани от Държавна сигурност в дело в което са приложени документи от следствието, водено във връзка с убийствата извършени от ВМРО–Иван Михайлов в Горноджумайска околия през 1932-1934 година. Документите са били доказателства, използвани в съдебния процес срещу Иван Михайлов през 1934 година.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53, 54| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Семейство == Неделчо Цветков има роднини в София, един от които е поп Ангел – негов чичо. Поп Ангел го подпомагал материално, когато е бил без работа. На 16.11.1940 год. Цветков попълва въпросник за установяване самоличност на лице в Дирекция на полицията. В него той посочва, че е Неделчо Спасов Цветков, роден на 18.10.1909 год. в село Булачене, Скопска околия, Македония, местожителство в София, православно вероизповедание, народност българин, поданство българско, главно занятие хлебарски работник, неженен, баща Спас Цветков роден в с. Булачене, Скопска околия (починал), майка Петра Златева родена в с. Смилковци, Скопска околия (починала), няма братя и сестри, влязъл в България през 1924 год. през Драгоман, няма паспорт, няма билет за свободно пребиваване в България, няма лични документи, живял в София, Пловдив и Горна Джумая не е служил войник, осъждан за убийство на доживотен затвор, говори български и турски език, няма образование – самоук, средно телосложение, среден ръст, обло лице, мургав цвят на лицето, обикновено чело, черни очи, правилен нос, нормални уши, обикновена уста, бръсната брада, черни вежди, черна коса, подстригани мустаци, няма особени белези.<ref>{{cite book |title= Ванче Михайлов. Архив на Държавна сигурност|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 52, 53| isbn = 978-619-00-1527-7 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Хора от община Гази Баба]] 3j6dmi86fhgaecd76jpjfjfbvh56kvq 0 812355 11464189 11463560 2022-07-19T21:48:40Z Carbonaro. 221440 незначително подобряване wikitext text/x-wiki {{Личност|духовник}} '''Христо Попстефов Николов''' ({{стар|Христо попъ Стефовъ Николовъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Христо Попстефов е роден в село [[Загоричани]], [[Костурско]] (днес Василиада) в семейството на българския свещеник Стефан Николов,<ref name="ИИ 4">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Свещеноикономъ Григорий | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XVI | issue = 1 (151 | pages = 4 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> убит в [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]] в 1905 година. Брат е на духовника и революционер [[Неделко Попстефов]].<ref>{{cite book | title = Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 15 - 17, 21 - 22 | url = https://www.strumski.com/books/ZagorichaniKlane.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Христо Попстефов е дългогодишен български учител в родното си село. Същевременно се занимава с революциона дейност и е член на революционния комитет в Загоричани. Участва в околийската конференция на ВМОРО, състояла се в село [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] на 24 март 1905 година.<ref>{{cite book | title = Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 15 | url = https://www.strumski.com/books/ZagorichaniKlane.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След нападението над селото от андартите и [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]] Попстефов заедно с другия български учител в селото [[Илия Вулев]] бяга в Свободна България, като цялото му семейство остава в Загоричани.<ref>{{cite book | title = Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904–1908 | last = Райчевски | first = Стоян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Български бестселър | location = София | isbn = 9789544630652 | doi = | pages = 32 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Вижте също == * [[Кузо Попстефов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попстефов, Христо}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Загоричани]] f0a3rwa1xttvbzizz9twl60pgd5ojgn 0 812357 11463601 2022-07-19T12:31:51Z Lucy676991 311514 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1091423320|Carl Blegen]]“ wikitext text/x-wiki '''Карл Уилям Блеген''' (27 януари 1887 г. – 24 август 1971 г.) е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] - той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Заден план == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854–1925) и Джон Х. Блеген (1851–1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911–1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище (1920–26) - по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952–1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката Карл Блеген се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888–1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина; Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да прекрати дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон . Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал нереципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласи при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженят и живеят заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, „ квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85–98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген,който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират в ъгъла. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == * 1921 г. ''Кораку: Праисторическо селище близо до Коринт'' (Американското училище за класически изследвания в Атина) * 1937 г. ''Просимна: Еладското селище, предшестващо Аргивския хереум.'' (Cambridge University Press). 2 тома * 1941 г. ''Изследвания в областта на изкуствата и архитектурата'' (Университет на Пенсилвания) * 1950-1958 г. ''Троя: Разкопки, проведени от Университета на Синсинати, 1932–38'' г., 4 тома. * 1963 г. ''Троя и троянците'' (Praeger) <ref name="Blegen1995">{{Cite book|last=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> * 1966-1973 г. ''Дворецът на Нестор в Пилос в Западна Месиния'' (с Марион Роусън. 3 тома. ) <ref name="LangCincinnati1969">{{Cite book|last=Mabel L. Lang|last2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> == Източници == * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002) * Вогейкоф-Брогън, Наталия, Джак Л. Дейвис и Василики Флору 2014 г. ''Карл У. Блеген: лични и археологически разкази.'' Lockwood Press. == външни връзки == * [https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 Ново заглавие от ISD и Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{Cite book|last=Vogeikoff-Brogan|first=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222}}</ref> * [https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Библиотека Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина] * [https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Библиотека Карл Блеген в Университета на Синсинати] * [http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Намиране на помощ за документи на Карл У. Блеген], Библиотека за архиви и редки книги, Университет на Синсинати, Синсинати, Охайо == Препратки == {{Reflist}} == външни връзки == {{Commonscat-inline}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] gzhrr4zu1recmx8ofvjr2agjdmakkxr 11463602 11463601 2022-07-19T12:33:56Z Lucy676991 311514 wikitext text/x-wiki '''Карл Уилям Блеген''' (27 януари 1887 г. – 24 август 1971 г.) е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] - той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Раждане и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854–1925) и Джон Х. Блеген (1851–1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911–1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище (1920–26) - по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952–1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката Карл Блеген се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888–1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина; Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да прекрати дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон . Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал нереципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласи при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженят и живеят заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, „ квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85–98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген,който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират в ъгъла. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == * 1921 г. ''Кораку: Праисторическо селище близо до Коринт'' (Американското училище за класически изследвания в Атина) * 1937 г. ''Просимна: Еладското селище, предшестващо Аргивския хереум.'' (Cambridge University Press). 2 тома * 1941 г. ''Изследвания в областта на изкуствата и архитектурата'' (Университет на Пенсилвания) * 1950-1958 г. ''Троя: Разкопки, проведени от Университета на Синсинати, 1932–38'' г., 4 тома. * 1963 г. ''Троя и троянците'' (Praeger) <ref name="Blegen1995">{{Cite book|last=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> * 1966-1973 г. ''Дворецът на Нестор в Пилос в Западна Месиния'' (с Марион Роусън. 3 тома. ) <ref name="LangCincinnati1969">{{Cite book|last=Mabel L. Lang|last2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> == Източници == * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002) * Вогейкоф-Брогън, Наталия, Джак Л. Дейвис и Василики Флору 2014 г. ''Карл У. Блеген: лични и археологически разкази.'' Lockwood Press. == външни връзки == * [https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 Ново заглавие от ISD и Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{Cite book|last=Vogeikoff-Brogan|first=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222}}</ref> * [https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Библиотека Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина] * [https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Библиотека Карл Блеген в Университета на Синсинати] * [http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Намиране на помощ за документи на Карл У. Блеген], Библиотека за архиви и редки книги, Университет на Синсинати, Синсинати, Охайо == Препратки == {{Reflist}} == външни връзки == {{Commonscat-inline}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] glo63rqeon5hxelhae1vowe1pwp5emv 11463616 11463602 2022-07-19T12:41:27Z Lucy676991 311514 wikitext text/x-wiki '''Карл Уилям Блеген''' (27 януари 1887 г. – 24 август 1971 г.) е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] - той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Раждане и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854–1925) и Джон Х. Блеген (1851–1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911–1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920–26) - по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952–1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката "Карл Блеген" се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката "Блеген" в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888–1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85–98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген,който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == * 1921 г. ''Кораку: Праисторическо селище близо до Коринт'' (Американското училище за класически изследвания в Атина) * 1937 г. ''Просимна: Еладското селище, предшестващо Аргивския хереум.'' (Cambridge University Press). 2 тома * 1941 г. ''Изследвания в областта на изкуствата и архитектурата'' (Университет на Пенсилвания) * 1950-1958 г. ''Троя: Разкопки, проведени от Университета на Синсинати, 1932–38'' г., 4 тома. * 1963 г. ''Троя и троянците'' (Praeger) <ref name="Blegen1995">{{Cite book|last=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> * 1966-1973 г. ''Дворецът на Нестор в Пилос в Западна Месиния'' (с Марион Роусън. 3 тома. ) <ref name="LangCincinnati1969">{{Cite book|last=Mabel L. Lang|last2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> == Източници == * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002) * Вогейкоф-Брогън, Наталия, Джак Л. Дейвис и Василики Флору 2014 г. ''Карл У. Блеген: лични и археологически разкази.'' Lockwood Press. == външни връзки == * [https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 Ново заглавие от ISD и Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{Cite book|last=Vogeikoff-Brogan|first=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222}}</ref> * [https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Библиотека Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина] * [https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Библиотека Карл Блеген в Университета на Синсинати] * [http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Намиране на помощ за документи на Карл У. Блеген], Библиотека за архиви и редки книги, Университет на Синсинати, Синсинати, Охайо == Препратки == {{Reflist}} == външни връзки == {{Commonscat-inline}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] 8m26seujcslhgbshwt41kmfaqotcf6r 11464234 11463616 2022-07-19T22:38:59Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] - той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854–1925) и Джон Х. Блеген (1851–1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911–1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920–26) - по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952–1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката "Карл Блеген" се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката "Блеген" в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888–1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85–98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген,който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == * 1921 г. ''Кораку: Праисторическо селище близо до Коринт'' (Американското училище за класически изследвания в Атина) * 1937 г. ''Просимна: Еладското селище, предшестващо Аргивския хереум.'' (Cambridge University Press). 2 тома * 1941 г. ''Изследвания в областта на изкуствата и архитектурата'' (Университет на Пенсилвания) * 1950-1958 г. ''Троя: Разкопки, проведени от Университета на Синсинати, 1932–38'' г., 4 тома. * 1963 г. ''Троя и троянците'' (Praeger) <ref name="Blegen1995">{{Cite book|last=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> * 1966-1973 г. ''Дворецът на Нестор в Пилос в Западна Месиния'' (с Марион Роусън. 3 тома. ) <ref name="LangCincinnati1969">{{Cite book|last=Mabel L. Lang|last2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> == Допълнителна литература == * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002) * Вогейкоф-Брогън, Наталия, Джак Л. Дейвис и Василики Флору 2014 г. ''Карл У. Блеген: лични и археологически разкази.'' Lockwood Press. == Външни препратки == * [https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 Ново заглавие от ISD и Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{Cite book|last=Vogeikoff-Brogan|first=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222}}</ref> * [https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Библиотека Блеген в Американското училище за класически изследвания в Атина] * [https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Библиотека Карл Блеген в Университета на Синсинати] * [http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Намиране на помощ за документи на Карл У. Блеген], Библиотека за архиви и редки книги, Университет на Синсинати, Синсинати, Охайо == Източници == {{Reflist}} {{Commonscat-inline}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] r4lgju5rl6o8xdml32ljqfn5l712ov8 0 812359 11463621 2022-07-19T12:44:20Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|учител}} '''Димитър Стоянов Белаянин''' е просветен деец и медицински специалист.<ref name="ВИ">|{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Биография == Роден е в първата половина на XIX век в [[Щип]], тогава в Османската империя, днес в [[Северна Македония]].<ref name=...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Димитър Стоянов Белаянин''' е просветен деец и медицински специалист.<ref name="ВИ">|{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Биография == Роден е в първата половина на XIX век в [[Щип]], тогава в Османската империя, днес в [[Северна Македония]].<ref name="ВИ"/> В 1863 година заедно с [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] наследяват [[Георги Милетич]] като български учители в града. Павлов преподава в класното училище, а Белаянин в началното със заплата от 20 лири, увеличена по-късно на 45 лири.<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= Йордан Иванов |coauthors= |year=1906 |publisher= |location= София |isbn= |pages= 361 |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf |accessdate=}}</ref> Белаянин преподава в Щип до 1872 година.<ref name="ВИ"/> В 1872 - 1873 година преподава в българското училище във Велес.<ref name="ВИ"/><ref>{{cite book | title = Градъ Велесъ : Учебното дѣло до Революционнитѣ борби | last = Чочковъ | first = Хр | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = Печатница П. Глушковъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 30 | url = https://www.strumski.com/books/chochkov_veles.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След Руско-турската война отново преподава в Щип.<ref name="ВИ"/> Умира в родния си град около 1890 година.<ref name="ВИ"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Белаянин, Димитър}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали в Щип]] py0te73v21xarnqa13ib4m7w2ksyt54 11463623 11463621 2022-07-19T12:44:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Димитър Стоянов Белаянин''' е български просветен деец от Македония.<ref name="ВИ">|{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Биография == Роден е в първата половина на XIX век в [[Щип]], тогава в Османската империя, днес в [[Северна Македония]].<ref name="ВИ"/> В 1863 година заедно с [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] наследяват [[Георги Милетич]] като български учители в града. Павлов преподава в класното училище, а Белаянин в началното със заплата от 20 лири, увеличена по-късно на 45 лири.<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= Йордан Иванов |coauthors= |year=1906 |publisher= |location= София |isbn= |pages= 361 |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf |accessdate=}}</ref> Белаянин преподава в Щип до 1872 година.<ref name="ВИ"/> В 1872 - 1873 година преподава в българското училище във Велес.<ref name="ВИ"/><ref>{{cite book | title = Градъ Велесъ : Учебното дѣло до Революционнитѣ борби | last = Чочковъ | first = Хр | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = Печатница П. Глушковъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 30 | url = https://www.strumski.com/books/chochkov_veles.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След Руско-турската война отново преподава в Щип.<ref name="ВИ"/> Умира в родния си град около 1890 година.<ref name="ВИ"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Белаянин, Димитър}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали в Щип]] 95ak7tjm59xdnvuarweu6bifa6umdku 11464192 11463623 2022-07-19T21:50:29Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Димитър Стоянов Белаянин''' е български просветен деец от Македония.<ref name="ВИ">|{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Биография == Роден е в първата половина на XIX век в [[Щип]], тогава в Османската империя, днес в [[Северна Македония]].<ref name="ВИ"/> В 1863 година той и [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] наследяват [[Георги Милетич]] като български учители в града. Павлов преподава в класното училище, а Белаянин – в началното със заплата от 20 лири, увеличена по-късно на 45 лири.<ref>{{cite book |title= Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти |last=Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= Йордан Иванов |coauthors= |year=1906 |publisher= |location= София |isbn= |pages= 361 |url= http://www.strumski.com/books/Severna%20Makedoniq.pdf |accessdate=}}</ref> Белаянин преподава в Щип до 1872 година.<ref name="ВИ"/> От 1872 до 1873 година преподава в българското училище във Велес.<ref name="ВИ"/><ref>{{cite book | title = Градъ Велесъ : Учебното дѣло до Революционнитѣ борби | last = Чочковъ | first = Хр | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = Печатница П. Глушковъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 30 | url = https://www.strumski.com/books/chochkov_veles.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След Руско-турската война отново преподава в Щип.<ref name="ВИ"/> Умира в родния си град около 1890 година.<ref name="ВИ"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Белаянин, Димитър}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Щип]] [[Категория:Починали в Щип]] g7v7fcmkxx6189q00k8qqzw1yj7p2jy 3 812361 11463658 2022-07-19T13:18:24Z Сале 9192 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~“ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lucy676991!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:18, 19 юли 2022 (UTC) i0njwzp0grgjd1t68pir9agqgr0njxy 0 812362 11463845 2022-07-19T15:09:44Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Златина Никифорова]]“ като „[[Златина Гълъбова]]“: в източниците е Гълъбова wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Златина Гълъбова]] 5yv1e5tqwniwhdafzpibfyxbz1bod2l 0 812363 11463952 2022-07-19T19:21:25Z Demar-stil 181220 Нова страница: „[[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, кои...“ wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == Технически данни == <references/> Категория:Етнически групи в Индия qvsywwgyrtnbgkw44oqtp4fmbffyflp 11463955 11463952 2022-07-19T19:21:44Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == Технически данни == <references/> [[Категория:Етнически групи в Индия]] t1wmri0sigd53qdwmzkq8k1goa20eym 11463977 11463955 2022-07-19T19:42:19Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == История == Съгласно една от версиите, групата на кастата на непрекосновенните възниква в дълбока древност от местните племена, които не са включени в обществото на завоювалите Индия арийци. Те се занимават основно с мръсни дейности като събиране на боклук, почистване на улици и дворове, работа с кожа и глина, сниневъдство и други. Членовете на тази каста живеят в отделни кнартали и селища, нямат своя земя и обикновено са наемни работници. == Източници == <references/> [[Категория:Етнически групи в Индия]] 79u1gd3zjy3ww2nkgryfwt7e7tr8hq4 11464059 11463977 2022-07-19T20:39:33Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == История == Съгласно една от версиите, групата на кастата на непрекосновенните възниква в дълбока древност от местните племена, които не са включени в обществото на завоювалите Индия арийци. Те се занимават основно с мръсни дейности като събиране на боклук, почистване на улици и дворове, работа с кожа и глина, сниневъдство и други. Членовете на тази каста живеят в отделни кнартали и селища, нямат своя земя и обикновено са наемни работници. Далитите водят борба за равноправие. Съгласно кастовата система те тлябва да пият в свои чаши и затова влизат в заведенията и чупят чашите, предназначени за нисшата класа. Влизат в храмовете, като нарушават забраните за тях. == Източници == <references/> [[Категория:Етнически групи в Индия]] 7l41ldpnmpyw3qcd68kov2hdvekbkfj 11464438 11464059 2022-07-20T08:47:32Z 46.10.120.95 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименованние на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == История == Съгласно една от версиите, групата на кастата на непрекосновенните възниква в дълбока древност от местните племена, които не са включени в обществото на завоювалите Индия арийци. Те се занимават основно с мръсни дейности като събиране на боклук, почистване на улици и дворове, работа с кожа и глина, свиневъдство и други. Членовете на тази каста живеят в отделни квартали и селища, нямат своя земя и обикновено са наемни работници. Далитите водят борба за равноправие. Съгласно кастовата система те трябва да пият в свои чаши и затова влизат в заведенията и чупят чашите, предназначени за нисшата класа. Влизат в храмовете, като нарушават забраните за тях. == Източници == <references/> [[Категория:Етнически групи в Индия]] gmqnkw2j5dhgnu1svh11gefu6gjx8on 11464439 11464438 2022-07-20T08:48:32Z 46.10.120.95 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mumbai 03-2016 52 Dharavi near Mahim Junction.jpg|мини|240px|Поглед към Джарави-бедняшки район в [[Мумбай]], на който по-голямата част от жителите принадлежат към нисшата каста в Индия.]] '''Далит''' е разговорното наименование на най-долната група в хиндуиското общество, които съгласно религиозно-догматичното разделение на обществото в хиндуизма се считат при разделението между „чисти“ и „нечисти“ в индийската кастова система за безкастови или неприкасаеми (недокосваеми). По неофициални данни те представляват около 17% от населението на Индия или 200 милиона.<ref>{{cite web | url=https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million | title=India: Official Dalit population exceeds 200 million | accessdate=2018-09-18 | website=idsn.org | date=2013-05-29 | archive-date=2018-09-18 | archive-url=https://web.archive.org/web/20180918160542/https://idsn.org/india-official-dalit-population-exceeds-200-million/ | deadlink=no }}</ref>. == История == Съгласно една от версиите, групата на кастата на непрекосновенните възниква в дълбока древност от местните племена, които не са включени в обществото на завоювалите Индия арийци. Те се занимават основно с мръсни дейности като събиране на боклук, почистване на улици и дворове, работа с кожа и глина, свиневъдство и други. Членовете на тази каста живеят в отделни квартали и селища, нямат своя земя и обикновено са наемни работници. Далитите водят борба за равноправие. Съгласно кастовата система те трябва да пият в свои чаши и затова влизат в заведенията и чупят чашите, предназначени за нисшата класа. Влизат в храмовете, като нарушават забраните за тях. == Източници == <references/> [[Категория:Етнически групи в Индия]] 0nwfswylr2j53rbonswrt28cmoqh2yo 3 812364 11463957 2022-07-19T19:23:40Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{subst:п-спам2}} --~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, не добавяйте неподходящи външни препратки в Уикипедия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е склад за препратки, изображения или мултимедийни файлове|Уикипедия не е списък с препратки]] и не трябва да бъде използвана за рекламиране или за трибуна. Това включва препратки към лични страници, собствени уебсайтове или уебсайтове, в които имате участие, препратки с цел популяризиране на даден уебсайт, продукт и т.н. Вижте [[Уикипедия:Външни препратки|упътването за външните препратки]] за допълнителни подробности. Тъй като Уикипедия използва атрибута <code>nofollow</code>, външните препратки не оказват влияние върху някои търсачки (включително Гугъл) и рейтинга в тях на сочените страници. Ако сте сигурни, че дадена външна препратка е подходяща за енциклопедията, моля да обосновете това на беседата на страницата, вместо отново да добавяте препратката. Благодаря. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:23, 19 юли 2022 (UTC) 3teqk690c6g44s33cycnphxji0oaf7a 3 812365 11463961 2022-07-19T19:25:19Z Молли 74611 Нова страница: „{{subst:П-вандал1|Завист‎}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата [[:Завист‎]], не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]] или изтрита. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:25, 19 юли 2022 (UTC) 7yackoywfw05lsb9eb1q0w2ewpya3i3 3 812366 11463986 2022-07-19T19:49:58Z Deando81 311541 Нова тема /* Deayan Enev -Деян Енев */ wikitext text/x-wiki == Deayan Enev -Деян Енев == Първия търговец на строително скеле в България Роден в град Стара Загора през 1981година [[Потребител:Deando81|Deando81]] ([[Потребител беседа:Deando81|беседа]]) 19:49, 19 юли 2022 (UTC) m79igmuc45g6md57wpbtdi1jhdpj22z 0 812367 11464033 2022-07-19T20:22:02Z Илиев2010 240545 Нова страница: „[[File:Arnold Böcklin - Das Irrlicht -1882.jpeg|thumb|„Блуждаещ пламък“ – картина с маслени бои от 1882 г., худ. Арнолд Бьоклин]] „'''Блуждаещият пламък'''“<ref>[https://boec.bg/boxing/kultovi-pryakori-v-boksa-chast-3/ Употреба в българския език]</ref>, още „зловещо сияние“ (на латински ''ignis fatuus'' – „замаян п...“ wikitext text/x-wiki [[File:Arnold Böcklin - Das Irrlicht -1882.jpeg|thumb|„Блуждаещ пламък“ – картина с маслени бои от 1882 г., худ. Арнолд Бьоклин]] „'''Блуждаещият пламък'''“<ref>[https://boec.bg/boxing/kultovi-pryakori-v-boksa-chast-3/ Употреба в българския език]</ref>, още „зловещо сияние“ (на латински ''ignis fatuus'' – „замаян пламък“, мн. ч. ''ignes fatui'')<ref name=Bergovia>{{cite magazine|last=Phipson|first=T. L.|date=October 1868|title=Belgravia|url=https://books.google.com/books?id=KtcYAQAAIAAJ&pg=PA392|location=London|publisher=Robson and Son|page=392|volume=6|access-date=July 24, 2020}}</ref> е израз, употребяван във [[фолклор]]а за призрачна светлина, виждана от пътници през нощта, особено над мочурища или блата. [[Феномен]]ът е известен в английската народна вяра, английския фолклор и голяма част от европейския фолклор под различни и се смята, че подвежда пътниците, като прилича на мигаща лампа или фенер. В литературата блуждаещият пламък метафорично се отнася до надежда или цел, която води човек, но е невъзможно да се достигне, или нещо, което човек намира за странно или зловещо.<ref name="Houghton Mifflin">{{cite book|chapter=Will-o'-the-wisp|title=The American Heritage Dictionary of the English Language|year=2007|publisher=Houghton Mifflin}}</ref> == Обяснение == В съвременната [[наука]] е общоприето, че феноменът блуждаещ пламък се причинява от окисляването на фосфин (PH₃), дифосфан (P₂H₄) и метан (CH₄). Тези съединения, произведени от органично разлагане, могат да причинят фотонни емисии. Тъй като смесите от фосфин и дифосфан спонтанно се запалват при контакт с кислорода във въздуха, то са необходими само малки количества от него, за да запалят много по-разпространения [[метан]], което създава ефимерни пожари.<ref name="roels2001">{{cite journal|author=Joris Roels & Willy Verstrae|year=2001|title=Biological formation of volatile phosphorus compounds|journal=Bioresource Technology|volume=79|issue=3|pages=243&ndash;250|url=http://www.calstatela.edu/faculty/ckhachi/phosphorous/Roels_2001.pdf|doi=10.1016/S0960-8524(01)00032-3|pmid=11499578|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20060919012514/http://www.calstatela.edu/faculty/ckhachi/phosphorous/Roels_2001.pdf|archive-date=2006-09-19}}</ref> Освен това фосфинът произвежда фосфорен пентаоксид като страничен продукт, който образува фосфорна киселина при контакт с водни пари, което може да обясни „вискозната влага“, понякога описвана като придружаваща блуждаещия пламък. [[File:Glow worm lampyris noctiluca.jpg|thumb|Светулка (''[[Lampyris noctiluca]]'')]] [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] Феномена блуждаещ пламък може да възникне и от [[биолуминесценция]]та на различни обитаващи гората микроорганизми и [[насекоми]]. Зловещото сияние, излъчвано от някои гъбични видове, като Armillaria, по време на химични реакции при гниене, може да бъдат сбъркани с мистериозните светлини на „блуждаещ пламък“ или „[[приказен пламък]]“. Има много други биолуминесцентни организми, които могат да създадат илюзиите на приказни светлини, като например [[светулки]]те. Светлината, отразяваща се от по-големите горски обитаващи същества, би могла да обясни феномена, който се движи и реагира на други светлини. Бялото оперение на горските сови може да отразява достатъчно светлина от луната, за да изглежда като кукумявка; следователно възможността светлините да се движат, да реагират на други светлини и т.н.<ref>[http://www.owlpages.com/articles.php?section=Studies+and+Papers&title=Min+Min A Review of accounts of luminosity in Barn Owls ''Tyto alba''].</ref> Днес рядко се съобщава за наблюдения на блуждаещ пламък. Смята се, че е резултат от пресушаването и рекултивирането на блатистите земи през последните векове, които сега са превърнати в земеделски земи.<ref name="paleo">{{cite journal|first=Jan|last=Zalasiewicz|year=2007|editor=Richard Twitchett|title=The spirit of biodiversity|journal=The Paleontology Newsletter|issue=64|pages=20&ndash;26|url=http://newsletter.palass-pubs.org/pdf/News64.pdf|archive-date=July 27, 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110727184243/http://newsletter.palass-pubs.org/pdf/News64.pdf|url-status=dead}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Блата]] [[Категория:Влажни зони]] [[Категория:Фолклор]] pr657hp2x6qeysuaxutydmq3aej5rlp 11464274 11464033 2022-07-20T01:33:59Z Сале 9192 boec.bg като източник за употреба на български език е абсурд wikitext text/x-wiki [[File:Arnold Böcklin - Das Irrlicht -1882.jpeg|thumb|„Блуждаещ пламък“ – картина с маслени бои от 1882 г., худ. Арнолд Бьоклин]] „'''Блуждаещият пламък'''“<ref>[https://boec.bg/boxing/kultovi-pryakori-v-boksa-chast-3/ Употреба в българския език]</ref>{{неблагонадежден}}, още „зловещо сияние“ (на латински ''ignis fatuus'' – „замаян пламък“, мн. ч. ''ignes fatui'')<ref name=Bergovia>{{cite magazine|last=Phipson|first=T. L.|date=October 1868|title=Belgravia|url=https://books.google.com/books?id=KtcYAQAAIAAJ&pg=PA392|location=London|publisher=Robson and Son|page=392|volume=6|access-date=July 24, 2020}}</ref> е израз, употребяван във [[фолклор]]а за призрачна светлина, виждана от пътници през нощта, особено над мочурища или блата. [[Феномен]]ът е известен в английската народна вяра, английския фолклор и голяма част от европейския фолклор под различни и се смята, че подвежда пътниците, като прилича на мигаща лампа или фенер. В литературата блуждаещият пламък метафорично се отнася до надежда или цел, която води човек, но е невъзможно да се достигне, или нещо, което човек намира за странно или зловещо.<ref name="Houghton Mifflin">{{cite book|chapter=Will-o'-the-wisp|title=The American Heritage Dictionary of the English Language|year=2007|publisher=Houghton Mifflin}}</ref> == Обяснение == В съвременната [[наука]] е общоприето, че феноменът блуждаещ пламък се причинява от окисляването на фосфин (PH₃), дифосфан (P₂H₄) и метан (CH₄). Тези съединения, произведени от органично разлагане, могат да причинят фотонни емисии. Тъй като смесите от фосфин и дифосфан спонтанно се запалват при контакт с кислорода във въздуха, то са необходими само малки количества от него, за да запалят много по-разпространения [[метан]], което създава ефимерни пожари.<ref name="roels2001">{{cite journal|author=Joris Roels & Willy Verstrae|year=2001|title=Biological formation of volatile phosphorus compounds|journal=Bioresource Technology|volume=79|issue=3|pages=243&ndash;250|url=http://www.calstatela.edu/faculty/ckhachi/phosphorous/Roels_2001.pdf|doi=10.1016/S0960-8524(01)00032-3|pmid=11499578|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20060919012514/http://www.calstatela.edu/faculty/ckhachi/phosphorous/Roels_2001.pdf|archive-date=2006-09-19}}</ref> Освен това фосфинът произвежда фосфорен пентаоксид като страничен продукт, който образува фосфорна киселина при контакт с водни пари, което може да обясни „вискозната влага“, понякога описвана като придружаваща блуждаещия пламък. [[File:Glow worm lampyris noctiluca.jpg|thumb|Светулка (''[[Lampyris noctiluca]]'')]] [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] Феномена блуждаещ пламък може да възникне и от [[биолуминесценция]]та на различни обитаващи гората микроорганизми и [[насекоми]]. Зловещото сияние, излъчвано от някои гъбични видове, като Armillaria, по време на химични реакции при гниене, може да бъдат сбъркани с мистериозните светлини на „блуждаещ пламък“ или „[[приказен пламък]]“. Има много други биолуминесцентни организми, които могат да създадат илюзиите на приказни светлини, като например [[светулки]]те. Светлината, отразяваща се от по-големите горски обитаващи същества, би могла да обясни феномена, който се движи и реагира на други светлини. Бялото оперение на горските сови може да отразява достатъчно светлина от луната, за да изглежда като кукумявка; следователно възможността светлините да се движат, да реагират на други светлини и т.н.<ref>[http://www.owlpages.com/articles.php?section=Studies+and+Papers&title=Min+Min A Review of accounts of luminosity in Barn Owls ''Tyto alba''].</ref> Днес рядко се съобщава за наблюдения на блуждаещ пламък. Смята се, че е резултат от пресушаването и рекултивирането на блатистите земи през последните векове, които сега са превърнати в земеделски земи.<ref name="paleo">{{cite journal|first=Jan|last=Zalasiewicz|year=2007|editor=Richard Twitchett|title=The spirit of biodiversity|journal=The Paleontology Newsletter|issue=64|pages=20&ndash;26|url=http://newsletter.palass-pubs.org/pdf/News64.pdf|archive-date=July 27, 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110727184243/http://newsletter.palass-pubs.org/pdf/News64.pdf|url-status=dead}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Блата]] [[Категория:Влажни зони]] [[Категория:Фолклор]] mkza1ek4ui3fuhj6vvw79e1z0wg7uux 0 812368 11464038 2022-07-19T20:29:13Z Luxferuer 25980 форматиране: 2x тире, URL, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 1011 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от Панагюрище. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. == Източници == <references /> 0zyiqh20eykvpbe5sum5p36thl97tkg 11464060 11464038 2022-07-19T20:39:39Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов е с „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от Панагюрище. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. == Източници == <references /> 2hiyheb8eu70qgknoplezd6hh3xz4xv 11464095 11464060 2022-07-19T21:02:54Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от Панагюрище. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на музея на Димчо в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> dvm55g69asxrfvushymkln1sldb0q72 11464096 11464095 2022-07-19T21:09:34Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на музея на Димчо в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> ro1rft828i45tl48zrpocs003e9wugn 11464098 11464096 2022-07-19T21:11:41Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> 8nlteuqhb4swfnalqdkg8dq1rw38tna 11464101 11464098 2022-07-19T21:15:35Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учители]] 6m56wn3vlekngkutdq6k91ars433qm3 11464104 11464101 2022-07-19T21:16:31Z Luxferuer 25980 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' – най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“.Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния град, а гимназиално в София, като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта и с Димчо, близките и я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] hhy04komrcpc5s3vbsyc9vw98gb3zjb 11464110 11464104 2022-07-19T21:22:17Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София. А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] lz6pf1ph7vemufcypuhb01922c3io1i 11464114 11464110 2022-07-19T21:24:21Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на Димчо Дебелянов и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] j8juy0w56ambdtcjwrngxeofh7v09w6 11464118 11464114 2022-07-19T21:26:56Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] 3xj014l7kbp8vx8o12d9o8gn0uhz2xu 11464149 11464118 2022-07-19T21:40:00Z Luxferuer 25980 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какво си спомня уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Димчо Дебелянов]] bdcq24csseijtg3646em6n6hevx80pj 11464577 11464149 2022-07-20T10:37:40Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какво пише уредникът на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|музея на Димчо]] в Копривщица [[Дойчо Иванов]]:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|И един спомен от откриването на музея от [[Александър Божинов (Копривщица)|Сашо Божинов]], който съм слушал няколко пъти от него: „След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!…“ Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Димчо Дебелянов]] ns2db03xibb8kmu1i5c0p1uu881fkbk 0 812369 11464045 2022-07-19T20:35:24Z Илиев2010 240545 Нова страница: „[[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'', [[Mount Vernon, Wisconsin|Mt. Vernon, Wisconsin]] (long exposure)]] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|right|Artificial [[fill light]] contrasts against the natural glow.]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'', glowi...“ wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'', [[Mount Vernon, Wisconsin|Mt. Vernon, Wisconsin]] (long exposure)]] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|right|Artificial [[fill light]] contrasts against the natural glow.]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'', glowing in the dark]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове гъби, присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби ** Panellus stipticus ** Omphalotus olearius ** Omphalotus nidiformis == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] 1es62ygp4cnx75odr3pc9nb2rpg0kwl 11464047 11464045 2022-07-19T20:36:57Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'']] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове гъби, присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби ** Panellus stipticus ** Omphalotus olearius ** Omphalotus nidiformis == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] 13caa8lo8h18cg76im7o54dpqklkggg 11464048 11464047 2022-07-19T20:37:37Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'']] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове гъби, присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби ** [[Panellus stipticus]] ** [[Omphalotus olearius]] ** [[Omphalotus nidiformis]] == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] oh7gdupd5vwra0nzsac6s8r5wd614pb 11464051 11464048 2022-07-19T20:37:54Z Илиев2010 240545 /* Обяснение */ wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'']] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове гъби, присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** [[Panellus stipticus]] ** [[Omphalotus olearius]] ** [[Omphalotus nidiformis]] == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] e8r590cjurmq11zez0t9t00vvephm6j 11464054 11464051 2022-07-19T20:38:29Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'']] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** [[Panellus stipticus]] ** [[Omphalotus olearius]] ** [[Omphalotus nidiformis]] == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] njbxr09o942z5irx4hqxijxm8cgwu8r 11464058 11464054 2022-07-19T20:39:21Z Илиев2010 240545 /* Обяснение */ wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009.jpg|thumb|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'']] [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] [[File:Omphalotus olearius 33857.jpg|thumb|''[[Omphalotus olearius]]'']] [[File:Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|thumb|right|''[[Omphalotus nidiformis]]'']] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] ewt5kflum5b0vxcdqj81ltzthsm3x5f 11464064 11464058 2022-07-19T20:40:52Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] tpnlrulx8ozqaob7hu5glygz50obbhb 11464070 11464064 2022-07-19T20:43:57Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“ (в [[Африка]])<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ може да произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното.<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] bdaqp30fn098qtbpmtzpp6ptus3s3ha 11464078 11464070 2022-07-19T20:47:25Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ може да произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното.<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където гъбите наподобяват пръсти и светят в тъмнината. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] jnkj09ybym6j83pjic3k7dpdudxlgl2 11464083 11464078 2022-07-19T20:51:22Z Илиев2010 240545 /* Еимология */ wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ може да произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното.<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на шимпанзе. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни, като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феномена е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] h40vbyh8n5o3xre0v8bkg6b5xsdb4xg 11464119 11464083 2022-07-19T21:26:59Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ може да произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното.<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на шимпанзе. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феноменът е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] gx0oqhqe3e30w51skhfncdbi9pblcg8 11464555 11464119 2022-07-20T10:28:15Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ вероятно произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното.<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на шимпанзе. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феноменът е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] 3sm8ijhcm2egl559n6iexdo6gx8exnt 11464558 11464555 2022-07-20T10:29:02Z Илиев2010 240545 /* Еимология */ wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ вероятно произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното (''fox'').<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на [[шимпанзе]]. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феноменът е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] q0k0o5j2xc42ihyt85hldls02ps5p84 11464560 11464558 2022-07-20T10:29:57Z Илиев2010 240545 wikitext text/x-wiki [[File:PanellusStipticusAug12 2009 Animated.gif|thumb|Изкуствената [[запълваща светлина]] контрастира с естествения блясък]] „'''Приказният пламък'''“, още „лисичи огън“, „приказен огън“ или „огън на шимпанзе“<ref>{{cite episode |title=Congo |series=[[Africa (2013 TV series)|Africa]] |network=[[BBC One]] |date=January 16, 2013|url=https://www.bbc.co.uk/programmes/p013tzmw}}</ref>, е [[биолуминесценция]], създадена от някои видове [[гъби]], присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на [[луцифераза]] – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с [[луциферин]]. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г. == Еимология == Названието „лисичи огън“ вероятно произлиза от старофренската дума ''faux'', което означава „фалшив“, а не от името на животното (''fox'').<ref>Smythe Palmer, Abram, ''The Folk and Their Word-lore: An Essay on Popular Etymologies'' (1904)</ref> Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор. Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в [[Африка]], където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на [[шимпанзе]]. == Обяснение == Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.<ref name="inamidst">{{cite web|url=http://inamidst.com/lights/foxfire|title=Foxfire:Bioluminescent Fungi|publisher=inamidst.com|access-date=July 18, 2011}}</ref> Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феноменът е достатъчно ярък, за да се чете на него.<ref name="mykoweb">{{cite web|url=http://www.mykoweb.com/articles/BioluminescentFungi.html|title=Bioluminescent Fungi|publisher=Mykoweb|access-date=July 18, 2011}}</ref> Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: * луциферазата (ЕС 1.13.12.7) от [[светулка]] ''Photinus pyralis''.<ref name="pmid3072883">{{cite journal | author = Gould SJ, Subramani S | title = Firefly luciferase as a tool in molecular and cell biology | journal = Anal. Biochem. | volume = 175 | issue = 1 | pages = 5 – 13 | year = 1988 | month = November | pmid = 3072883 | doi = 10.1016/0003 – 2697(88)90353 – 3 }}</ref> „Луцифераза“ като лабораторен реагент често се отнася до ''Р. pyralis'' луцифераза, въпреки че рекомбинантни луциферази от няколко други видове светулки са също се ползват в лабораторната практика. * гъби: ** ''[[Panellus stipticus]]'' ** ''[[Omphalotus olearius]]'' ** ''[[Omphalotus nidiformis]]'' <gallery> PanellusStipticusAug12 2009.jpg|''[[Panellus stipticus|Panelluses stipticus]]'' Omphalotus olearius 33857.jpg|''[[Omphalotus olearius]]'' Omphalotus nidiformis lawson lightoff email.jpg|''[[Omphalotus nidiformis]]'' </gallery> == Вижте също == * [[Северно сияние]] * [[Блуждаещ пламък]] == Източници == <references /> [[Категория:Микология]] [[Категория:Биолуминесценция]] 0nhg6yxsdbqo3haxgrg69ijo8qz6uen 0 812370 11464057 2022-07-19T20:39:17Z Pelajanela 214133 Нова страница: „{{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], [[секвенсър]], [[китара]], [[бас]], [[барабани]],...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], [[секвенсър]], [[китара]], [[бас]], [[барабани]], [[перкусии]], [[вокали]] | свързани-изпълнители = Tangerine Dream<br>Ash Ra Tempel<br>The Cosmic Jokers<br>Richard Wahnfried<br> }}|портрет=Klaus_Schulze_portrait.jpg|портрет-описание=Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом|роден-дата=4 август 1947 г.|починал-дата=26 април 2022 г. (на 74 години)|сайт=[https://klaus-schulze.com/ klaus-schulze.com]}} Клаус Шулце ({{lang|de|Klaus Schulze}}) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.<ref>Deaux, John (27 April 2022). [https://allabouttherock.co.uk/klaus-schulz-1947-2022/ "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022"]. All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.</ref><ref>DeGagne, Mike. [https://www.allmusic.com/album/mw0000083708 X] at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.</ref> Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите [[Танджърин Дрийм]], Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойния албум от 1995 г. In Blue. == Творчество == В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на [[Танджърин Дрийм]] - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището ''Krautrock'' (наред с [[Крафтверк|Kraftwerk]] и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.<ref name=":0">Ankeny, Jason. [https://www.allmusic.com/artist/mn0000084803/biography Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic]. Retrieved 4 December 2010.</ref> През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel<ref name=":0" />, която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера. Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.<ref>Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). [https://www.theguardian.com/music/2022/apr/27/klaus-schulze-german-electronic-music-pioneer-dies-aged-74 "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74"]. The Guardian. Retrieved 29 April 2022.</ref> Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.<ref>Brenholts, Jim. [https://www.allmusic.com/album/mw0000259057 Irrlicht/Dune] at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.</ref> В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.<ref>Schütte, Uwe. [https://www.zeit.de/kultur/musik/2022-04/klaus-schulz-techno-musik-elektropionier-nachruf "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum"]. Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.<ref>Pareles, Jon (29 April 2022). [https://www.nytimes.com/2022/04/29/arts/music/klaus-schulze-dead.html "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74"]. The New York Times. Retrieved 30 April 2022.</ref> През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go<ref name=":0" />, в която участват още [[Стив Уинууд]], Майкъл Шрийв и [[Ал Ди Меола]]. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).<ref>Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, [[Онлайн компютърен библиотечен център|OCLC]] [https://www.worldcat.org/oclc/6039535 6039535]</ref> През 1989 г. немската група [[Алфавил]] издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.<ref>Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> „The Dark Side of the Moog“<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze-und-Pete-Namlook/The-Dark-Side-Of-The-Moog-Vol-1-4-Limited-Box-Edition/ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)"]. 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на [[Пинк Флойд]] (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus). Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към [[Рихард Вагнер]], чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze/Timewind-1974/ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)"]. musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.</ref> Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в [[Байройт]] (където е погребан).<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име. През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с [[Лиса Джерард]].<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2008/Klaus-Schulze-feat-Lisa-Gerrard/Rheingold/ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)"]. Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.<ref>[https://www.rocktimes.info/Archiv/gesamt/s/klaus_schulze/big_in_japan.html CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010"]. ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.</ref> Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.<ref>[http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/fm20100312l1.html "Klaus Schulze | The Japan Times Online"]. Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.</ref> През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.<ref>[https://www.normanrecords.com/records/138794-klaus-schulze-the-schulzeschickert "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session"]. Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.</ref> След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.<ref name=":1">Willman, Chris (27 April 2022). [https://variety.com/2022/music/news/klaus-schulze-dead-german-electronic-music-pioneer-1235242538/ "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74"]. Variety. Retrieved 29 April 2022</ref> Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.<ref>Deville, Chris (27 April 2022). [https://www.stereogum.com/2184909/klaus-schulze-dead-at-74/news/ "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74"]. Stereogum. Retrieved 27 April 2022.</ref> Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.<ref name=":1" /> == Дискография == В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др. {| class="wikitable sortable" !Year !Title !Reissued |- |1972 |''Irrlicht'' |2006 |- |1973 |''Cyborg'' |2006 |- |1974 |''Blackdance'' |2007 |- |1975 |''Picture Music'' |2005 |- |1975 |''Timewind'' |2006 |- |1976 |''Moondawn'' |2005 |- |1977 |''Body Love'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1977 |''Mirage'' |2005 |- |1977 |''Body Love Vol. 2'' |2007 |- |1978 |''X'' |2005 |- |1979 |''Dune'' |2005 |- |1980 |''...Live...'' {{small|(на живо)}} |2007 |- |1980 |''Dig It'' |2005 |- |1981 |''Trancefer'' |2006 |- |1983 |''Audentity'' |2005 |- |1983 |''Dziękuję Poland Live '83'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1984 |''Angst'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1985 |''Inter*Face'' |2006 |- |1986 |''Dreams'' |2005 |- |1988 |''En=Trance'' |2005 |- |1990 |''Miditerranean Pads'' |2005 |- |1990 |''The Dresden Performance'' {{small|(на живо)}} | |- |1991 |''Beyond Recall'' | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 1'' {{small|(на живо)}} | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 2'' {{small|(на живо)}} | |- |1993 |''The Dome Event'' {{small|(на живо)}} | |- |1994 |''Le Moulin de Daudet'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1994 |''Goes Classic'' | |- |1994 |''Totentag'' | |- |1994 |''Das Wagner Desaster Live'' {{small|(на живо)}} |2005 |- |1995 |''In Blue'' |2005 |- |1996 |''Are You Sequenced?'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1997 |''Dosburg Online'' |2006 |- |2001 |''Live @ KlangArt'' {{small|(на живо)}} |2008 |- |2005 |''Moonlake'' | |- |2007 |''Kontinuum'' | |- |2008 |''Farscape'' {{small|(с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2008 |''Rheingold'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2009 |''Dziękuję Bardzo'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2010 |''Big in Japan: Live in Tokyo 2010'' {{small|(live)}} | |- |2013 |''Shadowlands'' | |- |2013–14 |''Big in Europe'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2014 |''Stars Are Burning'' {{small|(на живо)}} | |- |2017 |''Eternal: The 70th Birthday Edition'' | |- |2018 |''Silhouettes'' | |- |2019 |''Next of Kin'' {{small|(саундтрак)}} | |- |2022 |''Deus Arrakis'' | |} == Източници == <references /> [[Категория:Германски музиканти]] [[Категория:Германски композитори]] [[Категория:Електронна музика]] jtuh5cmgesnm1k9h8gskdjudmowsgmr 11464062 11464057 2022-07-19T20:39:55Z Pelajanela 214133 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], секвенсър, [[китара]], [[бас китара]], [[барабани]], [[перкусии]], [[вокали]] | свързани-изпълнители = Tangerine Dream<br>Ash Ra Tempel<br>The Cosmic Jokers<br>Richard Wahnfried<br> }}|портрет=Klaus_Schulze_portrait.jpg|портрет-описание=Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом|роден-дата=4 август 1947 г.|починал-дата=26 април 2022 г. (на 74 години)|сайт=[https://klaus-schulze.com/ klaus-schulze.com]}} Клаус Шулце ({{lang|de|Klaus Schulze}}) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.<ref>Deaux, John (27 April 2022). [https://allabouttherock.co.uk/klaus-schulz-1947-2022/ "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022"]. All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.</ref><ref>DeGagne, Mike. [https://www.allmusic.com/album/mw0000083708 X] at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.</ref> Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите [[Танджърин Дрийм]], Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойния албум от 1995 г. In Blue. == Творчество == В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на [[Танджърин Дрийм]] - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището ''Krautrock'' (наред с [[Крафтверк|Kraftwerk]] и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.<ref name=":0">Ankeny, Jason. [https://www.allmusic.com/artist/mn0000084803/biography Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic]. Retrieved 4 December 2010.</ref> През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel<ref name=":0" />, която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера. Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.<ref>Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). [https://www.theguardian.com/music/2022/apr/27/klaus-schulze-german-electronic-music-pioneer-dies-aged-74 "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74"]. The Guardian. Retrieved 29 April 2022.</ref> Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.<ref>Brenholts, Jim. [https://www.allmusic.com/album/mw0000259057 Irrlicht/Dune] at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.</ref> В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.<ref>Schütte, Uwe. [https://www.zeit.de/kultur/musik/2022-04/klaus-schulz-techno-musik-elektropionier-nachruf "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum"]. Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.<ref>Pareles, Jon (29 April 2022). [https://www.nytimes.com/2022/04/29/arts/music/klaus-schulze-dead.html "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74"]. The New York Times. Retrieved 30 April 2022.</ref> През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go<ref name=":0" />, в която участват още [[Стив Уинууд]], Майкъл Шрийв и [[Ал Ди Меола]]. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).<ref>Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, [[Онлайн компютърен библиотечен център|OCLC]] [https://www.worldcat.org/oclc/6039535 6039535]</ref> През 1989 г. немската група [[Алфавил]] издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.<ref>Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> „The Dark Side of the Moog“<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze-und-Pete-Namlook/The-Dark-Side-Of-The-Moog-Vol-1-4-Limited-Box-Edition/ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)"]. 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на [[Пинк Флойд]] (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus). Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към [[Рихард Вагнер]], чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze/Timewind-1974/ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)"]. musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.</ref> Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в [[Байройт]] (където е погребан).<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име. През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с [[Лиса Джерард]].<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2008/Klaus-Schulze-feat-Lisa-Gerrard/Rheingold/ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)"]. Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.<ref>[https://www.rocktimes.info/Archiv/gesamt/s/klaus_schulze/big_in_japan.html CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010"]. ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.</ref> Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.<ref>[http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/fm20100312l1.html "Klaus Schulze | The Japan Times Online"]. Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.</ref> През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.<ref>[https://www.normanrecords.com/records/138794-klaus-schulze-the-schulzeschickert "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session"]. Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.</ref> След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.<ref name=":1">Willman, Chris (27 April 2022). [https://variety.com/2022/music/news/klaus-schulze-dead-german-electronic-music-pioneer-1235242538/ "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74"]. Variety. Retrieved 29 April 2022</ref> Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.<ref>Deville, Chris (27 April 2022). [https://www.stereogum.com/2184909/klaus-schulze-dead-at-74/news/ "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74"]. Stereogum. Retrieved 27 April 2022.</ref> Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.<ref name=":1" /> == Дискография == В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др. {| class="wikitable sortable" !Year !Title !Reissued |- |1972 |''Irrlicht'' |2006 |- |1973 |''Cyborg'' |2006 |- |1974 |''Blackdance'' |2007 |- |1975 |''Picture Music'' |2005 |- |1975 |''Timewind'' |2006 |- |1976 |''Moondawn'' |2005 |- |1977 |''Body Love'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1977 |''Mirage'' |2005 |- |1977 |''Body Love Vol. 2'' |2007 |- |1978 |''X'' |2005 |- |1979 |''Dune'' |2005 |- |1980 |''...Live...'' {{small|(на живо)}} |2007 |- |1980 |''Dig It'' |2005 |- |1981 |''Trancefer'' |2006 |- |1983 |''Audentity'' |2005 |- |1983 |''Dziękuję Poland Live '83'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1984 |''Angst'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1985 |''Inter*Face'' |2006 |- |1986 |''Dreams'' |2005 |- |1988 |''En=Trance'' |2005 |- |1990 |''Miditerranean Pads'' |2005 |- |1990 |''The Dresden Performance'' {{small|(на живо)}} | |- |1991 |''Beyond Recall'' | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 1'' {{small|(на живо)}} | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 2'' {{small|(на живо)}} | |- |1993 |''The Dome Event'' {{small|(на живо)}} | |- |1994 |''Le Moulin de Daudet'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1994 |''Goes Classic'' | |- |1994 |''Totentag'' | |- |1994 |''Das Wagner Desaster Live'' {{small|(на живо)}} |2005 |- |1995 |''In Blue'' |2005 |- |1996 |''Are You Sequenced?'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1997 |''Dosburg Online'' |2006 |- |2001 |''Live @ KlangArt'' {{small|(на живо)}} |2008 |- |2005 |''Moonlake'' | |- |2007 |''Kontinuum'' | |- |2008 |''Farscape'' {{small|(с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2008 |''Rheingold'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2009 |''Dziękuję Bardzo'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2010 |''Big in Japan: Live in Tokyo 2010'' {{small|(live)}} | |- |2013 |''Shadowlands'' | |- |2013–14 |''Big in Europe'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2014 |''Stars Are Burning'' {{small|(на живо)}} | |- |2017 |''Eternal: The 70th Birthday Edition'' | |- |2018 |''Silhouettes'' | |- |2019 |''Next of Kin'' {{small|(саундтрак)}} | |- |2022 |''Deus Arrakis'' | |} == Източници == <references /> [[Категория:Германски музиканти]] [[Категория:Германски композитори]] [[Категория:Електронна музика]] a8lx13597cs2t6fh2636newoxczql1h 11464099 11464062 2022-07-19T21:12:58Z Pelajanela 214133 п.ч. wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], секвенсър, [[китара]], [[бас китара]], [[барабани]], [[перкусии]], [[вокали]] | свързани-изпълнители = Tangerine Dream<br>Ash Ra Tempel<br>The Cosmic Jokers<br>Richard Wahnfried<br> }}|портрет=Klaus_Schulze_portrait.jpg|портрет-описание=Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом|роден-дата=4 август 1947 г.|починал-дата=26 април 2022 г. (на 74 години)|сайт=[https://klaus-schulze.com/ klaus-schulze.com]}} Клаус Шулце ({{lang|de|Klaus Schulze}}) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.<ref>Deaux, John (27 April 2022). [https://allabouttherock.co.uk/klaus-schulz-1947-2022/ "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022"]. All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.</ref><ref>DeGagne, Mike. [https://www.allmusic.com/album/mw0000083708 X] at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.</ref> Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите [[Танджърин Дрийм]], Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойният албум от 1995 г. In Blue. == Творчество == В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на [[Танджърин Дрийм]] - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището ''Krautrock'' (наред с [[Крафтверк|Kraftwerk]] и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.<ref name=":0">Ankeny, Jason. [https://www.allmusic.com/artist/mn0000084803/biography Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic]. Retrieved 4 December 2010.</ref> През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel<ref name=":0" />, която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера. Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.<ref>Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). [https://www.theguardian.com/music/2022/apr/27/klaus-schulze-german-electronic-music-pioneer-dies-aged-74 "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74"]. The Guardian. Retrieved 29 April 2022.</ref> Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.<ref>Brenholts, Jim. [https://www.allmusic.com/album/mw0000259057 Irrlicht/Dune] at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.</ref> В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.<ref>Schütte, Uwe. [https://www.zeit.de/kultur/musik/2022-04/klaus-schulz-techno-musik-elektropionier-nachruf "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum"]. Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.<ref>Pareles, Jon (29 April 2022). [https://www.nytimes.com/2022/04/29/arts/music/klaus-schulze-dead.html "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74"]. The New York Times. Retrieved 30 April 2022.</ref> През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go<ref name=":0" />, в която участват още [[Стив Уинууд]], Майкъл Шрийв и [[Ал Ди Меола]]. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).<ref>Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, [[Онлайн компютърен библиотечен център|OCLC]] [https://www.worldcat.org/oclc/6039535 6039535]</ref> През 1989 г. немската група [[Алфавил]] издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.<ref>Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> „The Dark Side of the Moog“<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze-und-Pete-Namlook/The-Dark-Side-Of-The-Moog-Vol-1-4-Limited-Box-Edition/ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)"]. 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на [[Пинк Флойд]] (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus). Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към [[Рихард Вагнер]], чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze/Timewind-1974/ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)"]. musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.</ref> Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в [[Байройт]] (където е погребан).<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име. През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с [[Лиса Джерард]].<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2008/Klaus-Schulze-feat-Lisa-Gerrard/Rheingold/ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)"]. Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.<ref>[https://www.rocktimes.info/Archiv/gesamt/s/klaus_schulze/big_in_japan.html CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010"]. ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.</ref> Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.<ref>[http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/fm20100312l1.html "Klaus Schulze | The Japan Times Online"]. Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.</ref> През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.<ref>[https://www.normanrecords.com/records/138794-klaus-schulze-the-schulzeschickert "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session"]. Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.</ref> След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.<ref name=":1">Willman, Chris (27 April 2022). [https://variety.com/2022/music/news/klaus-schulze-dead-german-electronic-music-pioneer-1235242538/ "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74"]. Variety. Retrieved 29 April 2022</ref> Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.<ref>Deville, Chris (27 April 2022). [https://www.stereogum.com/2184909/klaus-schulze-dead-at-74/news/ "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74"]. Stereogum. Retrieved 27 April 2022.</ref> Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.<ref name=":1" /> == Дискография == В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др. {| class="wikitable sortable" !Year !Title !Reissued |- |1972 |''Irrlicht'' |2006 |- |1973 |''Cyborg'' |2006 |- |1974 |''Blackdance'' |2007 |- |1975 |''Picture Music'' |2005 |- |1975 |''Timewind'' |2006 |- |1976 |''Moondawn'' |2005 |- |1977 |''Body Love'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1977 |''Mirage'' |2005 |- |1977 |''Body Love Vol. 2'' |2007 |- |1978 |''X'' |2005 |- |1979 |''Dune'' |2005 |- |1980 |''...Live...'' {{small|(на живо)}} |2007 |- |1980 |''Dig It'' |2005 |- |1981 |''Trancefer'' |2006 |- |1983 |''Audentity'' |2005 |- |1983 |''Dziękuję Poland Live '83'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1984 |''Angst'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1985 |''Inter*Face'' |2006 |- |1986 |''Dreams'' |2005 |- |1988 |''En=Trance'' |2005 |- |1990 |''Miditerranean Pads'' |2005 |- |1990 |''The Dresden Performance'' {{small|(на живо)}} | |- |1991 |''Beyond Recall'' | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 1'' {{small|(на живо)}} | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 2'' {{small|(на живо)}} | |- |1993 |''The Dome Event'' {{small|(на живо)}} | |- |1994 |''Le Moulin de Daudet'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1994 |''Goes Classic'' | |- |1994 |''Totentag'' | |- |1994 |''Das Wagner Desaster Live'' {{small|(на живо)}} |2005 |- |1995 |''In Blue'' |2005 |- |1996 |''Are You Sequenced?'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1997 |''Dosburg Online'' |2006 |- |2001 |''Live @ KlangArt'' {{small|(на живо)}} |2008 |- |2005 |''Moonlake'' | |- |2007 |''Kontinuum'' | |- |2008 |''Farscape'' {{small|(с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2008 |''Rheingold'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2009 |''Dziękuję Bardzo'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2010 |''Big in Japan: Live in Tokyo 2010'' {{small|(live)}} | |- |2013 |''Shadowlands'' | |- |2013–14 |''Big in Europe'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2014 |''Stars Are Burning'' {{small|(на живо)}} | |- |2017 |''Eternal: The 70th Birthday Edition'' | |- |2018 |''Silhouettes'' | |- |2019 |''Next of Kin'' {{small|(саундтрак)}} | |- |2022 |''Deus Arrakis'' | |} == Източници == <references /> [[Категория:Германски музиканти]] [[Категория:Германски композитори]] [[Категория:Електронна музика]] btudwcwuxsw532s2dsc80i33o3rqr6d 11464100 11464099 2022-07-19T21:15:11Z Pelajanela 214133 /* Дискография */ превод wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], секвенсър, [[китара]], [[бас китара]], [[барабани]], [[перкусии]], [[вокали]] | свързани-изпълнители = Tangerine Dream<br>Ash Ra Tempel<br>The Cosmic Jokers<br>Richard Wahnfried<br> }}|портрет=Klaus_Schulze_portrait.jpg|портрет-описание=Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом|роден-дата=4 август 1947 г.|починал-дата=26 април 2022 г. (на 74 години)|сайт=[https://klaus-schulze.com/ klaus-schulze.com]}} Клаус Шулце ({{lang|de|Klaus Schulze}}) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.<ref>Deaux, John (27 April 2022). [https://allabouttherock.co.uk/klaus-schulz-1947-2022/ "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022"]. All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.</ref><ref>DeGagne, Mike. [https://www.allmusic.com/album/mw0000083708 X] at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.</ref> Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите [[Танджърин Дрийм]], Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойният албум от 1995 г. In Blue. == Творчество == В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на [[Танджърин Дрийм]] - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището ''Krautrock'' (наред с [[Крафтверк|Kraftwerk]] и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.<ref name=":0">Ankeny, Jason. [https://www.allmusic.com/artist/mn0000084803/biography Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic]. Retrieved 4 December 2010.</ref> През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel<ref name=":0" />, която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера. Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.<ref>Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). [https://www.theguardian.com/music/2022/apr/27/klaus-schulze-german-electronic-music-pioneer-dies-aged-74 "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74"]. The Guardian. Retrieved 29 April 2022.</ref> Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.<ref>Brenholts, Jim. [https://www.allmusic.com/album/mw0000259057 Irrlicht/Dune] at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.</ref> В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.<ref>Schütte, Uwe. [https://www.zeit.de/kultur/musik/2022-04/klaus-schulz-techno-musik-elektropionier-nachruf "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum"]. Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.<ref>Pareles, Jon (29 April 2022). [https://www.nytimes.com/2022/04/29/arts/music/klaus-schulze-dead.html "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74"]. The New York Times. Retrieved 30 April 2022.</ref> През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go<ref name=":0" />, в която участват още [[Стив Уинууд]], Майкъл Шрийв и [[Ал Ди Меола]]. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).<ref>Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, [[Онлайн компютърен библиотечен център|OCLC]] [https://www.worldcat.org/oclc/6039535 6039535]</ref> През 1989 г. немската група [[Алфавил]] издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.<ref>Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> „The Dark Side of the Moog“<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze-und-Pete-Namlook/The-Dark-Side-Of-The-Moog-Vol-1-4-Limited-Box-Edition/ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)"]. 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на [[Пинк Флойд]] (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus). Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към [[Рихард Вагнер]], чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze/Timewind-1974/ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)"]. musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.</ref> Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в [[Байройт]] (където е погребан).<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име. През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с [[Лиса Джерард]].<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2008/Klaus-Schulze-feat-Lisa-Gerrard/Rheingold/ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)"]. Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.<ref>[https://www.rocktimes.info/Archiv/gesamt/s/klaus_schulze/big_in_japan.html CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010"]. ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.</ref> Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.<ref>[http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/fm20100312l1.html "Klaus Schulze | The Japan Times Online"]. Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.</ref> През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.<ref>[https://www.normanrecords.com/records/138794-klaus-schulze-the-schulzeschickert "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session"]. Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.</ref> След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.<ref name=":1">Willman, Chris (27 April 2022). [https://variety.com/2022/music/news/klaus-schulze-dead-german-electronic-music-pioneer-1235242538/ "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74"]. Variety. Retrieved 29 April 2022</ref> Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.<ref>Deville, Chris (27 April 2022). [https://www.stereogum.com/2184909/klaus-schulze-dead-at-74/news/ "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74"]. Stereogum. Retrieved 27 April 2022.</ref> Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.<ref name=":1" /> == Дискография == В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др. {| class="wikitable sortable" !година на издаване !заглавие !преиздаден през |- |1972 |''Irrlicht'' |2006 |- |1973 |''Cyborg'' |2006 |- |1974 |''Blackdance'' |2007 |- |1975 |''Picture Music'' |2005 |- |1975 |''Timewind'' |2006 |- |1976 |''Moondawn'' |2005 |- |1977 |''Body Love'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1977 |''Mirage'' |2005 |- |1977 |''Body Love Vol. 2'' |2007 |- |1978 |''X'' |2005 |- |1979 |''Dune'' |2005 |- |1980 |''...Live...'' {{small|(на живо)}} |2007 |- |1980 |''Dig It'' |2005 |- |1981 |''Trancefer'' |2006 |- |1983 |''Audentity'' |2005 |- |1983 |''Dziękuję Poland Live '83'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1984 |''Angst'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1985 |''Inter*Face'' |2006 |- |1986 |''Dreams'' |2005 |- |1988 |''En=Trance'' |2005 |- |1990 |''Miditerranean Pads'' |2005 |- |1990 |''The Dresden Performance'' {{small|(на живо)}} | |- |1991 |''Beyond Recall'' | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 1'' {{small|(на живо)}} | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 2'' {{small|(на живо)}} | |- |1993 |''The Dome Event'' {{small|(на живо)}} | |- |1994 |''Le Moulin de Daudet'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1994 |''Goes Classic'' | |- |1994 |''Totentag'' | |- |1994 |''Das Wagner Desaster Live'' {{small|(на живо)}} |2005 |- |1995 |''In Blue'' |2005 |- |1996 |''Are You Sequenced?'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1997 |''Dosburg Online'' |2006 |- |2001 |''Live @ KlangArt'' {{small|(на живо)}} |2008 |- |2005 |''Moonlake'' | |- |2007 |''Kontinuum'' | |- |2008 |''Farscape'' {{small|(с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2008 |''Rheingold'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2009 |''Dziękuję Bardzo'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2010 |''Big in Japan: Live in Tokyo 2010'' {{small|(live)}} | |- |2013 |''Shadowlands'' | |- |2013–14 |''Big in Europe'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2014 |''Stars Are Burning'' {{small|(на живо)}} | |- |2017 |''Eternal: The 70th Birthday Edition'' | |- |2018 |''Silhouettes'' | |- |2019 |''Next of Kin'' {{small|(саундтрак)}} | |- |2022 |''Deus Arrakis'' | |} == Източници == <references /> [[Категория:Германски музиканти]] [[Категория:Германски композитори]] [[Категория:Електронна музика]] c3nd6yu6yleol0c34ojkmvcbcx3d3sd 11464629 11464100 2022-07-20T11:09:33Z Iliev 47135 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор, инструменталист|вложки={{Личност/Музикант | категория = инструменталист | стил = [[електронна музика]], [[ембиънт]], [[краутрок]], [[транс]] | инструмент = [[клавишни]], [[синтезатор]], секвенсър, [[китара]], [[бас китара]], [[барабани]], [[перкусии]], [[вокали]] | свързани-изпълнители = Tangerine Dream<br>Ash Ra Tempel<br>The Cosmic Jokers<br>Richard Wahnfried<br> }}|портрет=Klaus_Schulze_portrait.jpg|портрет-описание=Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом|роден-дата=4 август 1947 г.|починал-дата=26 април 2022 г. (на 74 години)|сайт=[https://klaus-schulze.com/ klaus-schulze.com]}} '''Клаус Шулце''' ({{lang|de|Klaus Schulze}}) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.<ref>Deaux, John (27 April 2022). [https://allabouttherock.co.uk/klaus-schulz-1947-2022/ "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022"]. All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.</ref><ref>DeGagne, Mike. [https://www.allmusic.com/album/mw0000083708 X] at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.</ref> Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите [[Танджърин Дрийм]], Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойният албум от 1995 г. In Blue. == Творчество == В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на [[Танджърин Дрийм]] - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището ''Krautrock'' (наред с [[Крафтверк|Kraftwerk]] и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.<ref name=":0">Ankeny, Jason. [https://www.allmusic.com/artist/mn0000084803/biography Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic]. Retrieved 4 December 2010.</ref> През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel<ref name=":0" />, която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера. Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.<ref>Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). [https://www.theguardian.com/music/2022/apr/27/klaus-schulze-german-electronic-music-pioneer-dies-aged-74 "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74"]. The Guardian. Retrieved 29 April 2022.</ref> Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.<ref>Brenholts, Jim. [https://www.allmusic.com/album/mw0000259057 Irrlicht/Dune] at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.</ref> В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.<ref>Schütte, Uwe. [https://www.zeit.de/kultur/musik/2022-04/klaus-schulz-techno-musik-elektropionier-nachruf "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum"]. Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.<ref>Pareles, Jon (29 April 2022). [https://www.nytimes.com/2022/04/29/arts/music/klaus-schulze-dead.html "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74"]. The New York Times. Retrieved 30 April 2022.</ref> През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go<ref name=":0" />, в която участват още [[Стив Уинууд]], Майкъл Шрийв и [[Ал Ди Меола]]. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).<ref>Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, [[Онлайн компютърен библиотечен център|OCLC]] [https://www.worldcat.org/oclc/6039535 6039535]</ref> През 1989 г. немската група [[Алфавил]] издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.<ref>Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.</ref> „The Dark Side of the Moog“<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze-und-Pete-Namlook/The-Dark-Side-Of-The-Moog-Vol-1-4-Limited-Box-Edition/ "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)"]. 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на [[Пинк Флойд]] (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus). Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към [[Рихард Вагнер]], чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2016/Klaus-Schulze/Timewind-1974/ "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)"]. musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.</ref> Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в [[Байройт]] (където е погребан).<ref>[https://www.famouscomposers.net/klaus-schulze "Composer Biography, Facts and Music Compositions"]. FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.</ref> Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име. През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с [[Лиса Джерард]].<ref>[http://www.musikreviews.de/reviews/2008/Klaus-Schulze-feat-Lisa-Gerrard/Rheingold/ "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)"]. Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.</ref> Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.<ref>[https://www.rocktimes.info/Archiv/gesamt/s/klaus_schulze/big_in_japan.html CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010"]. ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.</ref> Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.<ref>[http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/fm20100312l1.html "Klaus Schulze | The Japan Times Online"]. Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.</ref> През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.<ref>[https://www.normanrecords.com/records/138794-klaus-schulze-the-schulzeschickert "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session"]. Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.</ref> След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.<ref name=":1">Willman, Chris (27 April 2022). [https://variety.com/2022/music/news/klaus-schulze-dead-german-electronic-music-pioneer-1235242538/ "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74"]. Variety. Retrieved 29 April 2022</ref> Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.<ref>Deville, Chris (27 April 2022). [https://www.stereogum.com/2184909/klaus-schulze-dead-at-74/news/ "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74"]. Stereogum. Retrieved 27 April 2022.</ref> Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.<ref name=":1" /> == Дискография == В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др. {| class="wikitable sortable" !година на издаване !заглавие !преиздаден през |- |1972 |''Irrlicht'' |2006 |- |1973 |''Cyborg'' |2006 |- |1974 |''Blackdance'' |2007 |- |1975 |''Picture Music'' |2005 |- |1975 |''Timewind'' |2006 |- |1976 |''Moondawn'' |2005 |- |1977 |''Body Love'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1977 |''Mirage'' |2005 |- |1977 |''Body Love Vol. 2'' |2007 |- |1978 |''X'' |2005 |- |1979 |''Dune'' |2005 |- |1980 |''...Live...'' {{small|(на живо)}} |2007 |- |1980 |''Dig It'' |2005 |- |1981 |''Trancefer'' |2006 |- |1983 |''Audentity'' |2005 |- |1983 |''Dziękuję Poland Live '83'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1984 |''Angst'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1985 |''Inter*Face'' |2006 |- |1986 |''Dreams'' |2005 |- |1988 |''En=Trance'' |2005 |- |1990 |''Miditerranean Pads'' |2005 |- |1990 |''The Dresden Performance'' {{small|(на живо)}} | |- |1991 |''Beyond Recall'' | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 1'' {{small|(на живо)}} | |- |1992 |''Royal Festival Hall Vol. 2'' {{small|(на живо)}} | |- |1993 |''The Dome Event'' {{small|(на живо)}} | |- |1994 |''Le Moulin de Daudet'' {{small|(саундтрак)}} |2005 |- |1994 |''Goes Classic'' | |- |1994 |''Totentag'' | |- |1994 |''Das Wagner Desaster Live'' {{small|(на живо)}} |2005 |- |1995 |''In Blue'' |2005 |- |1996 |''Are You Sequenced?'' {{small|(на живо)}} |2006 |- |1997 |''Dosburg Online'' |2006 |- |2001 |''Live @ KlangArt'' {{small|(на живо)}} |2008 |- |2005 |''Moonlake'' | |- |2007 |''Kontinuum'' | |- |2008 |''Farscape'' {{small|(с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2008 |''Rheingold'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2009 |''Dziękuję Bardzo'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2010 |''Big in Japan: Live in Tokyo 2010'' {{small|(live)}} | |- |2013 |''Shadowlands'' | |- |2013–14 |''Big in Europe'' {{small|(на живо с [[Лиса Джерард]])}} | |- |2014 |''Stars Are Burning'' {{small|(на живо)}} | |- |2017 |''Eternal: The 70th Birthday Edition'' | |- |2018 |''Silhouettes'' | |- |2019 |''Next of Kin'' {{small|(саундтрак)}} | |- |2022 |''Deus Arrakis'' | |} == Източници == <references /> [[Категория:Германски музиканти]] [[Категория:Германски композитори]] [[Категория:Електронна музика]] ie8vz1a5wojrt9kclqp6hgs8xt3mqf6 14 812371 11464134 2022-07-19T21:37:07Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Копривщенци]]“ wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Копривщенци]] 9sbno8qtye0akb2twq0olvguezezwgs 11464143 11464134 2022-07-19T21:39:19Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Копривщенци]] [[Категория:Български поети и поетеси класици]] [[Категория:Български поети символисти]] [[Категория:Писатели след Освобождението]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов| ]] 0igcherqxz7iwkw6fe0cmlitjp5w3m1 1 812373 11464138 2022-07-19T21:38:28Z Rebelheartous 22483 Нова страница: „== Игра с топка == Не виждам нито един източник, а са нужни такива, че терминът изобщо съществува на български. Ако не се намери, ще я пусна за изтриване.--~~~~“ wikitext text/x-wiki == Игра с топка == Не виждам нито един източник, а са нужни такива, че терминът изобщо съществува на български. Ако не се намери, ще я пусна за изтриване.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:38, 19 юли 2022 (UTC) f0wwq19rbacktbjwh1yg4sqsvfrk0l8 0 812374 11464233 2022-07-19T22:37:26Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Майкъл Вентрис]]“ като „[[Чернова:Майкъл Вентрис]]“: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Чернова:Майкъл Вентрис]] qj8we2b8e12o1dcxumpjp46y40bqvdd 0 812375 11464239 2022-07-19T22:47:14Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Quino]]“ като „[[Кино (карикатурист)]]“: на български wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Кино (карикатурист)]] 2yhlk1il85whsj2ck5tct2lglpo3i1e 1 812376 11464242 2022-07-19T22:49:58Z Rebelheartous 22483 Нова страница: „== Името == Не мисля, че тук става дума за небесното тяло [[Луна]], колкото, че някой е „отишъл на луната“. Но не съм гледал филма, а и не съм сигурен какво точно е оригиналното БГ заглавие. Някой ако знае, да се включи.--~~~~“ wikitext text/x-wiki == Името == Не мисля, че тук става дума за небесното тяло [[Луна]], колкото, че някой е „отишъл на луната“. Но не съм гледал филма, а и не съм сигурен какво точно е оригиналното БГ заглавие. Някой ако знае, да се включи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:49, 19 юли 2022 (UTC) 13k6rfp29ktwajvaa61p2jmtuvnwh24 0 812377 11464247 2022-07-19T23:04:41Z Sim 16003 Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = [[граф]] в [[Швейцария]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Rapperswiler_CoA.svg | герб-описание = }} }} [[Файл:Rapperswil_-_Altstadt,_im_Hingergrund_Schloss_Rapperswil.JPG|thumb|Дворец Раперсвил]] File:Heinrich_Murer...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] в [[Швейцария]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Rapperswiler_CoA.svg | герб-описание = }} }} [[Файл:Rapperswil_-_Altstadt,_im_Hingergrund_Schloss_Rapperswil.JPG|thumb|Дворец Раперсвил]] [[File:Heinrich_Murer-_Beatae_Mariae_Virginis_Marisstella,_alias_Wettingen_-_Stammbaum_Vogt_Rudolf_bis_Elisabeth_von_Rapperswil_-_E-codices_kbt-y115_005r.jpg|thumb|Родословно дърво на графовете фон Раперсвил (ок. 1631)]] '''Рудолф I (VII) фон Раперсвил''' ({{lang|de|Rudolf I/III/VII. von Rapperswil}}; † [[25 юни]] [[1250]]) е [[граф]] и [[фогт]] от род Раперсвил в кантон [[Санкт Гален]]. Той е син на фогт Рудолф (VII) фон Раперсвил († 1216) и внук на Рудолф VI фон Раперсвил († 1189). Сестра му Аделхайид фон Раперсвил († сл. 1213) е омъжена за Валтер III фон Фац († сл. 1254). Роднина е на римско-немския крал [[Рудолф I]] ( 1218 – 1291). Рудолф е привърженик на [[Хоенщауфен|Щауфените]] и през 1232/33 г. е издигнат на граф. Той завършва строежа на град и дворец Раперсвил и основава градската църква. През 1217 г. той пътува до [[Йерусалим]]. През 1229 г. той дарява църква и имоти на [[манастир]] Рюти. Рудолф I (VII) фон Раперсвил умира на 25 юни 1250 г. и е погребан във [[Ветинген]]. == Фамилия == Рудолф I (VII) фон Раперсвил се жени за Мехтилдис фон [[Дом Кибург|Кибург]] († сл. 1232), дъщеря на граф [[Улрих III фон Кибург]] († 1227) и принцеса Анна фон [[Церинги|Церинген]], дъщеря на херцог [[Бертхолд IV (Церинген)|Бертхолд IV фон Церинген]] († 1186) и Хайлвиг фон Фробург († пр. 1183).<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#UlrichKyburgdied1227B ''Mechtildis von Kyburg – Rudolf I Graf von Rapperswil''], fmg.ac</ref> Тя е сестра на [[Улрих фон Кибург]] († 17 юни 1237), [[епископ]] на [[Кур (град)|Кур]] (1233/34 – 1237). Те имат един син:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3046.htm#i91498 ''Rudolf I (VII), Vogt & Graf von Rapperswil''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00314069&tree=LEO ''Rudolf I Graf von Rapperswil''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * Рудолф II (VIII) фон Раперсвил († 27 юли 1255), граф, женен за Мехтилдис († сл. 23 април 1259); родители на: ** [[Рудолф IV фон Раперсвил]]/III († 28 юли 1262), женен за Мехтилд фон Найфен или фон Вац († сл. 1267) ** Анна фон Раперсвил († 30 май 1253), омъжена пр. 9 февруари 1248 г. за граф [[Хартман V фон Кибург]] († 3 септември 1263), син на граф [[Вернер I фон Кибург]] († 1228) и принцеса Аликс (Берта) Лотарингска († 1242) == Литература == * Gull, F., ''Die Grafen von Rapperswyl'', Archives héraldiques suisses/ Schweizerisches Archiv für Heraldik/ Archivio araldico Svizzero, 1892, nr.6, DOI: [http://doi.org/10.5169/seals-744523 10.5169] * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 128. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:128 == Източници == <references /> [[Категория:Графове на Швейцария]] [[Категория:Швейцарска аристокрация]] [[Категория:Родени през 12 век]] [[Категория:Починали през 1250 година]] 9trd93b83n8qc6c3idf4q840q56u5il 0 812378 11464302 2022-07-20T03:24:53Z Ultra green 3652 Нова страница: „'''Владимир Михайлов''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[музикант]]. == Биография == Роден е на 2 август 1977 г. в [[София]], [[Народна република България|България]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/aktyorat-i-pevec-vladimir-mihailov-pred-lupabg-haresvam-geroite-si-kogato-nosyat-v-sebe-si-drama-bolka-i-lyubov_7...“ wikitext text/x-wiki '''Владимир Михайлов''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[музикант]]. == Биография == Роден е на 2 август 1977 г. в [[София]], [[Народна република България|България]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/aktyorat-i-pevec-vladimir-mihailov-pred-lupabg-haresvam-geroite-si-kogato-nosyat-v-sebe-si-drama-bolka-i-lyubov_79004news.html|заглавие=Актьорът и певец Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Харесвам героите си, когато носят в себе си драма, болка и любов|труд=Lupa.bg}}</ref> == Театрални роли == == Филмография == * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2020) – Денис Топал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|2085345|Владимир Михайлов}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] j9zjyblys0x6rz4exyysfaczek8lw42 11464303 11464302 2022-07-20T03:28:03Z Ultra green 3652 wikitext text/x-wiki '''Владимир Михайлов''' е [[България|български]] [[актьор]] и [[музикант]]. == Биография == Роден е на 2 август 1977 г. в [[София]], [[Народна република България|България]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/aktyorat-i-pevec-vladimir-mihailov-pred-lupabg-haresvam-geroite-si-kogato-nosyat-v-sebe-si-drama-bolka-i-lyubov_79004news.html|заглавие=Актьорът и певец Владимир Михайлов пред Lupa.bg: Харесвам героите си, когато носят в себе си драма, болка и любов|труд=Lupa.bg}}</ref> == Театрални роли == == Филмография == * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2020) – Денис Топал / Драгомир Донков == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|2085345|Владимир Михайлов}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] 8d8w31r1yofckw0khaykvm0tgsrpynd 1 812379 11464305 2022-07-20T03:38:29Z DiHri 50860 Нова страница: „Не съм специалист по въпроса, но доколкото знам син и сестрин син са различни неща. Също баща и вуйчо.“ wikitext text/x-wiki Не съм специалист по въпроса, но доколкото знам син и сестрин син са различни неща. Също баща и вуйчо. 1159vt8y5m47cfxymkibwocdszms0un 11464331 11464305 2022-07-20T05:12:08Z Протогер 252193 wikitext text/x-wiki Не съм специалист по въпроса, но доколкото знам син и сестрин син са различни неща. Също баща и вуйчо.<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:DiHri|DiHri]] ([[Специални:Contributions/DiHri|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:DiHri|беседа]])</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Грешка в Уикиданни, която надявам се ще се поправи.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:12, 20 юли 2022 (UTC) fkjysumemb8cisl0nlvg00y97etm912 11464366 11464331 2022-07-20T06:50:26Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki Не съм специалист по въпроса, но доколкото знам син и сестрин син са различни неща. Също баща и вуйчо.<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:DiHri|DiHri]] ([[Специални:Contributions/DiHri|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:DiHri|беседа]])</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Грешка в Уикиданни, която надявам се ще се поправи.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:12, 20 юли 2022 (UTC) ::Чудодейно се поправи. Също така може чудодейно да се направи дърво за поясняване, но дали си струва за двама човека?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:50, 20 юли 2022 (UTC) if1eteymq1lzo1ceozsfrbr223tzjdf 0 812380 11464343 2022-07-20T06:19:46Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Валентин в „[[На границата]]“<br>Филип в „[[Безкрайната градина]]“<br>Радослав Андреев в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мартин Димитров''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мартин-димитров__3936|заглавие=Мартин Димитров в theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lovetheater.bg/na-teatar-s-martin-dimitrov-22583/|заглавие=На театър с Мартин Димитров|издател=Love Theater|дата=19 юли 2022 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 12 декември 1992 г. в град [[София]]. През 2015 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Иван Добчев]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Димитров започва ранната си актьорска кариера в школата на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. Играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/martin-dimitrov|Мартин Димитров в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}}</ref> и [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2018 г. е част от трупата на [[Театър „София“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/martin-dimitrov___3936|заглавие=Мартин Димитров в сайта на театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Димитров има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „[[На границата]]“, „18“, „[[Безкрайната градина]]“ и „[[Братя (сериал)|Братя]]“. Снима се в музикални клипове и реклами. ==== Кариера в дублажа ==== Димитров се занимава с дублаж на анимации, записани в студио „[[Про Филмс]]“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # „Козата или коя е Силвия?“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kozata-ili-koya-e-silviya|заглавие=Козата или коя е Силвия? | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/козата-или-коя-е-силвия_57_5_20|заглавие=КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ? – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1133|заглавие=Козата, или коя е Силвия? (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2012 – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/477-jana|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/жана_2399_5_20|заглавие=ЖАНА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1268|заглавие=Жана (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2018 – Мъжът в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nablyudatelite|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2995|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Код: Сазонов“, по разкази на Аркадий Аверченко – постановка Албена Георгиева и Стилиян Петров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2457_13_20|заглавие=КОД: САЗОНОВ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Продадено“ (по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]]) – постановка Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2637_13_20|заглавие=ПРОДАДЕНО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Палата номер 6“ от Антон Чехов – режисьор Боян Крачолов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/палата-номер-6_2975_14_20|заглавие=ПАЛАТА НОМЕР 6 – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2665|заглавие=Палата №6 (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Февруари“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/февруари_4130_14_20|заглавие=ФЕВРУАРИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/февруари___4130/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> ; Сдружение КЛАС * „[[Сън в лятна нощ]]“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор Юлиян Петров, превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_3250_153_20|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Сдружение „КЛАС“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://lovetheater.bg/sdruzhenie-klas-igrayat-blagotvoritelno-san-v-lyatna-nosht-6784/ Сдружение КЛАС играят благотворително „Сън в лятна нощ“]</ref> ; [[Театър „София“]] # „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/покана-за-вечеря_2218_1_20|заглавие=ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> # 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}} == Филмография == * „[[На границата]]“ (2014) – Валентин * „18“ (2015) * „[[Безкрайната градина]]“ (2017) – Филип * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Радослав Андреев == Роли в дублажа == * „[[Гномчета вкъщи]]“ * „[[Ние, мечоците]]“ * „[[Юникити]]“ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 1bei5bx15wps0kwr1hbbnjb8zaoi88m 11464344 11464343 2022-07-20T06:21:58Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Валентин в „[[На границата]]“<br>Филип в „[[Безкрайната градина]]“<br>Радослав Андреев в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мартин Димитров''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мартин-димитров__3936|заглавие=Мартин Димитров в theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lovetheater.bg/na-teatar-s-martin-dimitrov-22583/|заглавие=На театър с Мартин Димитров|издател=Love Theater|дата=19 юли 2022 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 12 декември 1992 г. в град [[София]]. През 2015 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Иван Добчев]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Димитров започва ранната си актьорска кариера в школата на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. Играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/martin-dimitrov|заглавие=Мартин Димитров в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}}</ref> и [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2018 г. е част от трупата на [[Театър „София“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/martin-dimitrov___3936|заглавие=Мартин Димитров в сайта на театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Димитров има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „[[На границата]]“, „18“, „[[Безкрайната градина]]“ и „[[Братя (сериал)|Братя]]“. Снима се в музикални клипове и реклами. ==== Кариера в дублажа ==== Димитров се занимава с дублаж на анимации, записани в студио „[[Про Филмс]]“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # „Козата или коя е Силвия?“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kozata-ili-koya-e-silviya|заглавие=Козата или коя е Силвия? | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/козата-или-коя-е-силвия_57_5_20|заглавие=КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ? – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1133|заглавие=Козата, или коя е Силвия? (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2012 – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/477-jana|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/жана_2399_5_20|заглавие=ЖАНА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1268|заглавие=Жана (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2018 – Мъжът в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nablyudatelite|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2995|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Код: Сазонов“, по разкази на Аркадий Аверченко – постановка Албена Георгиева и Стилиян Петров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2457_13_20|заглавие=КОД: САЗОНОВ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Продадено“ (по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]]) – постановка Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2637_13_20|заглавие=ПРОДАДЕНО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Палата номер 6“ от Антон Чехов – режисьор Боян Крачолов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/палата-номер-6_2975_14_20|заглавие=ПАЛАТА НОМЕР 6 – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2665|заглавие=Палата №6 (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Февруари“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/февруари_4130_14_20|заглавие=ФЕВРУАРИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/февруари___4130/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> ; Сдружение КЛАС * „[[Сън в лятна нощ]]“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор Юлиян Петров, превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_3250_153_20|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Сдружение „КЛАС“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://lovetheater.bg/sdruzhenie-klas-igrayat-blagotvoritelno-san-v-lyatna-nosht-6784/ Сдружение КЛАС играят благотворително „Сън в лятна нощ“]</ref> ; [[Театър „София“]] # „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/покана-за-вечеря_2218_1_20|заглавие=ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> # 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}} == Филмография == * „[[На границата]]“ (2014) – Валентин * „18“ (2015) * „[[Безкрайната градина]]“ (2017) – Филип * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Радослав Андреев == Роли в дублажа == * „[[Гномчета вкъщи]]“ * „[[Ние, мечоците]]“ * „[[Юникити]]“ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] jf0de75xmjk9pit36u4se7asfwk8q21 11464365 11464344 2022-07-20T06:48:42Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Участия в театъра */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Валентин в „[[На границата]]“<br>Филип в „[[Безкрайната градина]]“<br>Радослав Андреев в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мартин Димитров''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мартин-димитров__3936|заглавие=Мартин Димитров в theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lovetheater.bg/na-teatar-s-martin-dimitrov-22583/|заглавие=На театър с Мартин Димитров|издател=Love Theater|дата=19 юли 2022 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 12 декември 1992 г. в град [[София]]. През 2015 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Иван Добчев]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Димитров започва ранната си актьорска кариера в школата на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. Играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/martin-dimitrov|заглавие=Мартин Димитров в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}}</ref> и [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2018 г. е част от трупата на [[Театър „София“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/martin-dimitrov___3936|заглавие=Мартин Димитров в сайта на театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Димитров има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „[[На границата]]“, „18“, „[[Безкрайната градина]]“ и „[[Братя (сериал)|Братя]]“. Снима се в музикални клипове и реклами. ==== Кариера в дублажа ==== Димитров се занимава с дублаж на анимации, записани в студио „[[Про Филмс]]“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # „Козата или коя е Силвия?“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kozata-ili-koya-e-silviya|заглавие=Козата или коя е Силвия? | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/козата-или-коя-е-силвия_57_5_20|заглавие=КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ? – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1133|заглавие=Козата, или коя е Силвия? (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2012 – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/477-jana|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/жана_2399_5_20|заглавие=ЖАНА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1268|заглавие=Жана (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2018 – Мъжът в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nablyudatelite|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2995|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Код: Сазонов“, по разкази на Аркадий Аверченко – постановка Албена Георгиева и Стилиян Петров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2457_13_20|заглавие=КОД: САЗОНОВ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Продадено“ (по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]]) – постановка Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2637_13_20|заглавие=ПРОДАДЕНО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Палата номер 6“ от Антон Чехов – режисьор Боян Крачолов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/палата-номер-6_2975_14_20|заглавие=ПАЛАТА НОМЕР 6 – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2665|заглавие=Палата №6 (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Февруари“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/февруари_4130_14_20|заглавие=ФЕВРУАРИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/февруари___4130/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> ; Сдружение КЛАС * „[[Сън в лятна нощ]]“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор Юлиян Петров, превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_3250_153_20|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Сдружение „КЛАС“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://lovetheater.bg/sdruzhenie-klas-igrayat-blagotvoritelno-san-v-lyatna-nosht-6784/ Сдружение КЛАС играят благотворително „Сън в лятна нощ“]</ref> ; [[Театър „София“]] # „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/покана-за-вечеря_2218_1_20|заглавие=ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> # 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[На границата]]“ (2014) – Валентин * „18“ (2015) * „[[Безкрайната градина]]“ (2017) – Филип * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Радослав Андреев == Роли в дублажа == * „[[Гномчета вкъщи]]“ * „[[Ние, мечоците]]“ * „[[Юникити]]“ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 1ylvzcclxlkoeuyyrw4pv4g9mdrgxag 11464425 11464365 2022-07-20T08:12:23Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Роли в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Валентин в „[[На границата]]“<br>Филип в „[[Безкрайната градина]]“<br>Радослав Андреев в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мартин Димитров''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мартин-димитров__3936|заглавие=Мартин Димитров в theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lovetheater.bg/na-teatar-s-martin-dimitrov-22583/|заглавие=На театър с Мартин Димитров|издател=Love Theater|дата=19 юли 2022 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 12 декември 1992 г. в град [[София]]. През 2015 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Иван Добчев]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Димитров започва ранната си актьорска кариера в школата на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. Играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/martin-dimitrov|заглавие=Мартин Димитров в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}}</ref> и [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2018 г. е част от трупата на [[Театър „София“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/martin-dimitrov___3936|заглавие=Мартин Димитров в сайта на театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Димитров има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „[[На границата]]“, „18“, „[[Безкрайната градина]]“ и „[[Братя (сериал)|Братя]]“. Снима се в музикални клипове и реклами. ==== Кариера в дублажа ==== Димитров се занимава с дублаж на анимации, записани в студио „[[Про Филмс]]“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # „Козата или коя е Силвия?“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kozata-ili-koya-e-silviya|заглавие=Козата или коя е Силвия? | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/козата-или-коя-е-силвия_57_5_20|заглавие=КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ? – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1133|заглавие=Козата, или коя е Силвия? (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2012 – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/477-jana|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/жана_2399_5_20|заглавие=ЖАНА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1268|заглавие=Жана (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2018 – Мъжът в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nablyudatelite|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2995|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Код: Сазонов“, по разкази на Аркадий Аверченко – постановка Албена Георгиева и Стилиян Петров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2457_13_20|заглавие=КОД: САЗОНОВ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Продадено“ (по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]]) – постановка Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2637_13_20|заглавие=ПРОДАДЕНО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Палата номер 6“ от Антон Чехов – режисьор Боян Крачолов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/палата-номер-6_2975_14_20|заглавие=ПАЛАТА НОМЕР 6 – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2665|заглавие=Палата №6 (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Февруари“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/февруари_4130_14_20|заглавие=ФЕВРУАРИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/февруари___4130/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> ; Сдружение КЛАС * „[[Сън в лятна нощ]]“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор Юлиян Петров, превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_3250_153_20|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Сдружение „КЛАС“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://lovetheater.bg/sdruzhenie-klas-igrayat-blagotvoritelno-san-v-lyatna-nosht-6784/ Сдружение КЛАС играят благотворително „Сън в лятна нощ“]</ref> ; [[Театър „София“]] # „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/покана-за-вечеря_2218_1_20|заглавие=ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> # 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[На границата]]“ (2014) – Валентин * „18“ (2015) * „[[Безкрайната градина]]“ (2017) – Филип * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Радослав Андреев == Роли в дублажа == * „[[Гномчета вкъщи]]“ * „[[Ние, мечоците]]“ * „[[Овца или вълк]]“ * „[[Юникити]]“ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] jjpil8630h3bh0ze2245jwdg6pb62oj 11464427 11464425 2022-07-20T08:13:21Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Роли в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мартин Димитров | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[Театър „София“]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Валентин в „[[На границата]]“<br>Филип в „[[Безкрайната градина]]“<br>Радослав Андреев в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мартин Димитров''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/мартин-димитров__3936|заглавие=Мартин Димитров в theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lovetheater.bg/na-teatar-s-martin-dimitrov-22583/|заглавие=На театър с Мартин Димитров|издател=Love Theater|дата=19 юли 2022 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 12 декември 1992 г. в град [[София]]. През 2015 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Иван Добчев]]. === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== Димитров започва ранната си актьорска кариера в школата на [[Малин Кръстев]] в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. Играе в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/artist/martin-dimitrov|заглавие=Мартин Димитров в сайта на Народния театър „Иван Вазов“}}</ref> и [[Театрална работилница „Сфумато“]], а през 2018 г. е част от трупата на [[Театър „София“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/martin-dimitrov___3936|заглавие=Мартин Димитров в сайта на театър „София“|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Димитров има редица роли в киното и телевизията, измежду които са „[[На границата]]“, „18“, „[[Безкрайната градина]]“ и „[[Братя (сериал)|Братя]]“. Снима се в музикални клипове и реклами. ==== Кариера в дублажа ==== Димитров се занимава с дублаж на анимации, записани в студио „[[Про Филмс]]“. == Участия в театъра == ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] # „Козата или коя е Силвия?“ от [[Едуард Олби]] – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kozata-ili-koya-e-silviya|заглавие=Козата или коя е Силвия? | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/козата-или-коя-е-силвия_57_5_20|заглавие=КОЗАТА ИЛИ КОЯ Е СИЛВИЯ? – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1133|заглавие=Козата, или коя е Силвия? (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2012 – „[[Хамлет]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/238|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/хамлет_1397_5_20|заглавие=ХАМЛЕТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1263|заглавие=Хамлет (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2014 – „Жана“ от Ярослава Пулинович – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/477-jana|заглавие=Хамлет | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/жана_2399_5_20|заглавие=ЖАНА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1268|заглавие=Жана (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> # 2018 – Мъжът в „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев – режисьор Явор Гърдев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nablyudatelite|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2995|заглавие=Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) (Народен театър „Иван Вазов“)|издател=ArtVibe}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Код: Сазонов“, по разкази на Аркадий Аверченко – постановка Албена Георгиева и Стилиян Петров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2457_13_20|заглавие=КОД: САЗОНОВ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Продадено“ (по „Вишнева градина“ на [[Антон Чехов]]) – постановка Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/код-сазонов_2637_13_20|заглавие=ПРОДАДЕНО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] # „Палата номер 6“ от Антон Чехов – режисьор Боян Крачолов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/палата-номер-6_2975_14_20|заглавие=ПАЛАТА НОМЕР 6 – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2665|заглавие=Палата №6 (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Февруари“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/февруари_4130_14_20|заглавие=ФЕВРУАРИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/февруари___4130/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> ; Сдружение КЛАС * „[[Сън в лятна нощ]]“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор Юлиян Петров, превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/сън-в-лятна-нощ_3250_153_20|заглавие=СЪН В ЛЯТНА НОЩ – постановка в Сдружение „КЛАС“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>[http://lovetheater.bg/sdruzhenie-klas-igrayat-blagotvoritelno-san-v-lyatna-nosht-6784/ Сдружение КЛАС играят благотворително „Сън в лятна нощ“]</ref> ; [[Театър „София“]] # „Госпожа Министершата“ от [[Бранислав Нушич]] – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/госпожа-министершата_2034_1_20|заглавие=ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3047/|заглавие=Госпожа Министершата (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/покана-за-вечеря_2218_1_20|заглавие=ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Нощта на 16-ти януари“ от Айн Ранд – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/нощта-на-16-ти-януари_3158_1_20|заглавие=НОЩТА НА 16-ТИ ЯНУАРИ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3051/|заглавие=Нощта на 16-ти януари (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # „[[Анна Каренина]]“ от [[Лев Толстой]] – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/anna-karenina__3574|заглавие=АННА КАРЕНИНА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/анна-каренина_3574_1_20|заглавие=АННА КАРЕНИНА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> # 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> # 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[На границата]]“ (2014) – Валентин * „18“ (2015) * „[[Безкрайната градина]]“ (2017) – Филип * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Радослав Андреев == Роли в дублажа == * „[[Гномчета вкъщи]]“ * „[[Камбанка и тайната на крилете]]“ * „[[Ние, мечоците]]“ * „[[Овца или вълк]]“ * „[[Юникити]]“ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Димитров, Мартин}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] 70xlh6dm3q2fmugf2kbpsehpcrd8hvi 0 812381 11464364 2022-07-20T06:43:32Z Pl71 53748 Нова страница: „{{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|...“ wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] 75u68esur0l25bovuvhf64bl9he77l9 11464367 11464364 2022-07-20T06:52:40Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Пиростията (с. Турия)]]“ като „[[Пиростията (Турия)]]“ wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] 75u68esur0l25bovuvhf64bl9he77l9 11464451 11464367 2022-07-20T09:08:10Z Pl71 53748 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Несъответствия относно местоположението == Съгласно цитираната по-горе ЗАПОВЕД № РД-441, в границите на защитената област попада имот с номер 853023 (нов идентификатор 73451.853.23, област Стара Загора, община Павел баня, с. Турия) съгласно картата на възстановената собственост за землището на с. Турия. Въпросният имот съвпада с границите на местността съгласно Регистъра на защитените територии на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИОСВ) към Министерството на околната среда и водите.<ref name=":0" /> Посетителите на скалното образувание обаче докладват координати на около 250 м в посока югоизток, извън границите посочени на сайта на ИОСВ (виж по-долу Пътеписи). == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] 5eluqlviaxn25k89s5x16cf74fyjcd1 11464455 11464451 2022-07-20T09:11:58Z Pl71 53748 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Несъответствия относно местоположението == Съгласно цитираната по-горе ЗАПОВЕД № РД-441, в границите на защитената област попада имот с номер 853023 (нов идентификатор 73451.853.23, област Стара Загора, община Павел баня, с. Турия) съгласно картата на възстановената собственост за землището на с. Турия. Въпросният имот съвпада с границите на местността съгласно Регистъра на защитените територии на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИОСВ) към Министерството на околната среда и водите.<ref name=":0" /> Посетителите на скалното образувание обаче докладват координати на около 250 м в посока югоизток, извън границите посочени на сайта на ИОСВ (виж по-долу Пътеписи). == Пътеписи == [https://sevtopolis.webizdat.com/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4/ Пиростията и мегалитния комплекс над село Турия] == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] oilokz8pbj55dui947io8a2z92fmhgz 11464459 11464455 2022-07-20T09:15:08Z Pl71 53748 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Несъответствия относно местоположението == Съгласно цитираната по-горе ЗАПОВЕД № РД-441, в границите на защитената област попада имот с номер 853023 (нов идентификатор 73451.853.23, област Стара Загора, община Павел баня, с. Турия) съгласно картата на възстановената собственост за землището на с. Турия. Въпросният имот съвпада с границите на местността съгласно Регистъра на защитените територии на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИОСВ) към Министерството на околната среда и водите.<ref name=":0" /> Посетителите на скалното образувание обаче докладват координати на около 250 м в посока югоизток, извън границите посочени на сайта на ИОСВ (виж по-долу Пътеписи). == Пътеписи == [https://sevtopolis.webizdat.com/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4/ Пиростията и мегалитния комплекс над село Турия] [https://patepisanici.com/2020/04/26/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3/ „Пиростията“ край с. Турия – как да НЕ стигнем до там!] == Статии == [https://opoznai.bg/view/skalen-fenomen-pirostiiata Скален феномен "Пиростията" - Турия] == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] 8fs8msk81fxkj6rjafidtlfkpf0t62n 11464473 11464459 2022-07-20T09:33:53Z Pl71 53748 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Пиростията “|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Турия]], [[община Павел баня]]|град=|площ=1,49 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=8 дек. 1966 г.|брой посетители=|уеб страница=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|географска ширина=42.569185|географска дължина=25.155778}} '''Пиростията''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Турия]], [[област Стара Загора]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=239|заглавие=ПИРОСТИЯТА}}</ref> Защитената местност е с площ 1,49 хектара. Обявена е на 8 дек. 1966 г. с цел опазване на природна забележителност - скално образувание с площ от 1 хектар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-3384-1966.pdf|заглавие=Заповед 3384 (8.12.1966 г.)|автор=Министерство на горите и горската промишленост}}</ref> Със Заповед No.РД-441 от 18.06.2007 г., бр. 61/2007 на Държавен вестник площта на защитената местност е актуализирана на 14,884 дка (1,488 ха).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-239-441-2007.pdf|заглавие=ЗАПОВЕД № РД-441 от 18 юни 2007 г. ДВ бр. 61 от 27.07.2007 г.}}</ref> В защитената местност: * Забранява се да се секат, кастрят и повреждат дърветата, както и да се късат или изкореняват всякакви растения * Забранява се пашата на какъвто и да е добитък и през всяко време * Забранява се да се преследването на дивите животни,птиците и техните малки и развалянето на гнездата и леговищата им == Несъответствия относно местоположението == Съгласно цитираната по-горе ЗАПОВЕД № РД-441, в границите на защитената област попада имот с номер 853023 (нов идентификатор 73451.853.23, област Стара Загора, община Павел баня, с. Турия) съгласно картата на възстановената собственост за землището на с. Турия. Въпросният имот съвпада с границите на местността съгласно Регистъра на защитените територии на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИОСВ) към Министерството на околната среда и водите.<ref name=":0" /> Посетителите на скалното образувание обаче докладват координати на около 250 м в посока югоизток, извън границите посочени на сайта на ИОСВ (виж по-долу Пътеписи). == Пътеписи == [https://sevtopolis.webizdat.com/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4/ Пиростията и мегалитния комплекс над село Турия] [https://patepisanici.com/2020/04/26/%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3/ „Пиростията“ край с. Турия – как да НЕ стигнем до там!] == Статии == [https://opoznai.bg/view/skalen-fenomen-pirostiiata Скален феномен "Пиростията" - Турия] == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Павел баня]] inh76v44dq1uvgzd5s1o7hm9p559ngf 0 812383 11464378 2022-07-20T07:20:11Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Личност | име = Елеонора Иванова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-акт...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Елеонора Иванова | категория = актьор | описание = българска актриса | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Елеонора Иванова''' е българска актриса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/елеонора-иванова__6046|заглавие=Елеонора Иванова в theatre.art.bg}}</ref> == Биография == Родена е на 26 юни 1998 г. в град [[София]]. Посещава театрални школи от детството си. През 2017 г. завършва [[164-та гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“]], а през 2021 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на д-р [[Ивайло Христов]]. Тя е носителка на първата стипендия „Стефан Данаилов“. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] # „Клоунизация“ (импровизационен спектакъл) – режисьор Мартин Каров # „Отровата на любовта“ – режисьор Мартин Киселов # „Пътят към ада“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/road-to-hell/|заглавие=Road to Hell|издател=[[НАТФИЗ]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/road-to-hell_6417_215_20/|заглавие=ROAD TO HELL – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Суматоха“ – режисьор [[Ивайло Христов]] ; [[Театър 199]] * Манди в „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис – постановка [[Ивайло Христов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/времето-е-спряло_3486_8_20|заглавие=ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2924|заглавие=Времето е спряло (Театър 199 „Валентин Стойчев“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * 2019 – „Ние, врабчетата“ от [[Йордан Радичков]] – режисьор Елица Петкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mlt.bg/ние-врабчетата___5450|заглавие=Ние, врабчетата | Младежки театър Николай Бинев|издател=mlt.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3136|заглавие=Ние, врабчетата (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Европейска столица на културата|Европейска столица на културата – Пловдив 2019]] * 2019 – Госпожица Янг и ШИН в „Търси се добрият“ от [[Бертолт Брехт]] – режисьор [[Ева Данаилова]] ; YALTA ART ROOM * 2020 – „Пътят към ада“ – режисьор Ованес Торосян<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/road-to-hell_6417_215_20|заглавие=ROAD TO HELL – постановка в YALTA ART ROOM|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3324|заглавие=Road to Hell (Yalta Art Room) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * 2021 – „Наздраве на живота!“ – режисьор [[Калин Сърменов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3283|заглавие=Наздраве на живота! (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]] # „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“ от Уди Алън и Нийл Саймън – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/old-sejbruk-i-posledniyat-strasten-lyubovnik__2652|заглавие=ОЛД СЕЙБРУК И ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/олд-сейбрук-и-последният-страстен-любовник_2652_1_20|заглавие=ОЛД СЕЙБРУК И ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Кашонът“ от Клеман Мишел – режисьор Калин Ангелов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kashonut-gostuva-v-theatro__5958|заглавие=КАШОНЪТ ГОСТУВА В THEATRO | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кашонът-гостува-в-theatro_5958_1_20|заглавие=КАШОНЪТ ГОСТУВА В THEATRO – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Развратникът“ от Е. Е. Шмит – режисьор Стоян Радев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/razvratnikut__4989/|заглавие=РАЗВРАТНИКЪТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/развратникът_4989_1_20|заглавие=РАЗВРАТНИКЪТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref> # 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/|заглавие=ПЕР ГЮНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20/|заглавие=ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3356/|заглавие=Пер Гюнт (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> # 2022 – „Лулу“ от Франк Ведекинд – режисьор Крис Шарков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/lulu__6536|заглавие=ЛУЛУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лулу_6536_1_20|заглавие=ЛУЛУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3397|заглавие=Лулу (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „Пакет по път“, късометражен филм – Влогърка, режисьор Елена Хрант * „[[Страх (филм)|Страх]]“ – Бежанка, режисьор [[Ивайло Христов]] * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ – Полина Черкезова * „[[Отдел Издирване]]“ – Антония, режисьор Валери Божинов * „Шекспир като улично куче“ – Ива, режисьор [[Валери Йорданов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/cinema/shows/kato-na-kino/videos/eleonora-ivanova-za-roljata-si-vav-filma-shekspir-kato-ulichno-kuche.html|заглавие=Елеонора Иванова за ролята си във филма „Шекспир като улично куче“|издател=btv.bg|дата=22 май 2022 г.}}</ref> * „Един асансьор разстояние“, късометражен филм – Ани, режисьор Крис Захариев * ''„The Wheels of Heaven“'' – Ива, режисьор Бен Чарлс Едуардс == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Иванова, Елеонора}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] lelbil7umg9g1owh4q02xy5odu6qchu 0 812384 11464398 2022-07-20T07:49:31Z Мико 4542 Пренасочване към [[Димитър Попбожов]] wikitext text/x-wiki #виж [[Димитър Попбожов]] okp0jsqeivpph48nnybfzmv0rw32iam 0 812386 11464418 2022-07-20T08:06:15Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Внук е на нестрамския гър...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Внук е на нестрамския гъркоманин [[Марко Поптърпов]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Учи във [[Гръцка военна академия|Военното училище]], което завършва през 1937 година, и във Висшето военно училище. Той се отличава в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] от 1940 - 1941 година, а по време на окупацията участва в съпротивителните действия срещу нацистите.<ref name=ilios>Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου, τ. 15ος σελ. 464.</ref> Той се противопоставя на [[Свещена лига на гръцките офицери|Свещената лига на гръцките офицери]] и разкрива [[План „Перикъл“|Плана „Перикъл“]] в 1961 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> Той беше заместник-началник на [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Централната информационна служба]] и близък приятел на [[Андреас Папандреу]]. Името му е замесено в делото АСПИДА и е осъден на 18 години затвор.<ref name=ilios/> По време на периода на хунтата е постоянно наблюдаван заради антиправителствената си дейност. След падането на хунтата, участва в политиката със [[Съюз на центъра-Нови сили]] на изборите в 1974 година и получава 5612 гласа<ref>{{Cite web |url=http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |title=Όλοι οι πολιτευτές των εκλογών του 1974 |accessdate=2015-06-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170818164044/http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |archivedate=2017-08-18 |url-status=dead }}</ref> и със [[Съюз на демократичния център|Съюза на демократичния център]] в 1977 година, без да успее да бъде избран за член на парламента в избирателния район на Костур. Умира от инфаркт на миокарда в Атина и е погребан в гробището Зографу.<ref>Μακεδονία, "Αποβίωσε χθες από έμφραγμα ο Αλ. Παπατέρπος, συνταγματάρχης ε.α.", φύλλο 17-2-1979, [http://efimeris.nlg.gr/ns/pdfwin_ftr.asp?c=124&pageid=92306&id=-1&s=0&STEMTYPE=1&STEM_WORD_PHONETIC_IDS=AAiARsASJASYASJAScASFASZASYASXASaAAi&CropPDF=0 σελ. 11] </ref> Папатерпос оставя родната си къща в Костур - [[Поптърпова къща|Поптърповата къща]] на Костурската техническа камара.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= el}}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Папатерпос, Александрос}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки военни]] [[Категория:По произход от Нестрам]] 0daumuy7elrzxll8oosrxlymsk8c6qv 11464421 11464418 2022-07-20T08:06:46Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Гръцки военни]]; Добавяне на [[Категория:Гръцки военни дейци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Внук е на нестрамския гъркоманин [[Марко Поптърпов]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Учи във [[Гръцка военна академия|Военното училище]], което завършва през 1937 година, и във Висшето военно училище. Той се отличава в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] от 1940 - 1941 година, а по време на окупацията участва в съпротивителните действия срещу нацистите.<ref name=ilios>Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου, τ. 15ος σελ. 464.</ref> Той се противопоставя на [[Свещена лига на гръцките офицери|Свещената лига на гръцките офицери]] и разкрива [[План „Перикъл“|Плана „Перикъл“]] в 1961 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> Той беше заместник-началник на [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Централната информационна служба]] и близък приятел на [[Андреас Папандреу]]. Името му е замесено в делото АСПИДА и е осъден на 18 години затвор.<ref name=ilios/> По време на периода на хунтата е постоянно наблюдаван заради антиправителствената си дейност. След падането на хунтата, участва в политиката със [[Съюз на центъра-Нови сили]] на изборите в 1974 година и получава 5612 гласа<ref>{{Cite web |url=http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |title=Όλοι οι πολιτευτές των εκλογών του 1974 |accessdate=2015-06-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170818164044/http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |archivedate=2017-08-18 |url-status=dead }}</ref> и със [[Съюз на демократичния център|Съюза на демократичния център]] в 1977 година, без да успее да бъде избран за член на парламента в избирателния район на Костур. Умира от инфаркт на миокарда в Атина и е погребан в гробището Зографу.<ref>Μακεδονία, "Αποβίωσε χθες από έμφραγμα ο Αλ. Παπατέρπος, συνταγματάρχης ε.α.", φύλλο 17-2-1979, [http://efimeris.nlg.gr/ns/pdfwin_ftr.asp?c=124&pageid=92306&id=-1&s=0&STEMTYPE=1&STEM_WORD_PHONETIC_IDS=AAiARsASJASYASJAScASFASZASYASXASaAAi&CropPDF=0 σελ. 11] </ref> Папатерпос оставя родната си къща в Костур - [[Поптърпова къща|Поптърповата къща]] на Костурската техническа камара.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= el}}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Папатерпос, Александрос}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки военни дейци]] [[Категория:По произход от Нестрам]] q5a4bzfdfvlespd7ceuvv26naeqoq08 11464422 11464421 2022-07-20T08:07:01Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Починали в Атина]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Внук е на нестрамския гъркоманин [[Марко Поптърпов]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Учи във [[Гръцка военна академия|Военното училище]], което завършва през 1937 година, и във Висшето военно училище. Той се отличава в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] от 1940 - 1941 година, а по време на окупацията участва в съпротивителните действия срещу нацистите.<ref name=ilios>Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου, τ. 15ος σελ. 464.</ref> Той се противопоставя на [[Свещена лига на гръцките офицери|Свещената лига на гръцките офицери]] и разкрива [[План „Перикъл“|Плана „Перикъл“]] в 1961 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> Той беше заместник-началник на [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Централната информационна служба]] и близък приятел на [[Андреас Папандреу]]. Името му е замесено в делото АСПИДА и е осъден на 18 години затвор.<ref name=ilios/> По време на периода на хунтата е постоянно наблюдаван заради антиправителствената си дейност. След падането на хунтата, участва в политиката със [[Съюз на центъра-Нови сили]] на изборите в 1974 година и получава 5612 гласа<ref>{{Cite web |url=http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |title=Όλοι οι πολιτευτές των εκλογών του 1974 |accessdate=2015-06-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170818164044/http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |archivedate=2017-08-18 |url-status=dead }}</ref> и със [[Съюз на демократичния център|Съюза на демократичния център]] в 1977 година, без да успее да бъде избран за член на парламента в избирателния район на Костур. Умира от инфаркт на миокарда в Атина и е погребан в гробището Зографу.<ref>Μακεδονία, "Αποβίωσε χθες από έμφραγμα ο Αλ. Παπατέρπος, συνταγματάρχης ε.α.", φύλλο 17-2-1979, [http://efimeris.nlg.gr/ns/pdfwin_ftr.asp?c=124&pageid=92306&id=-1&s=0&STEMTYPE=1&STEM_WORD_PHONETIC_IDS=AAiARsASJASYASJAScASFASZASYASXASaAAi&CropPDF=0 σελ. 11] </ref> Папатерпос оставя родната си къща в Костур - [[Поптърпова къща|Поптърповата къща]] на Костурската техническа камара.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= el}}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Папатерпос, Александрос}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки военни дейци]] [[Категория:По произход от Нестрам]] [[Категория:Починали в Атина]] 4i222lyfvxvvc6mecc4k121cajkywkf 11464423 11464422 2022-07-20T08:07:07Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Родени в Костур]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Внук е на нестрамския гъркоманин [[Марко Поптърпов]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Учи във [[Гръцка военна академия|Военното училище]], което завършва през 1937 година, и във Висшето военно училище. Той се отличава в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] от 1940 - 1941 година, а по време на окупацията участва в съпротивителните действия срещу нацистите.<ref name=ilios>Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου, τ. 15ος σελ. 464.</ref> Той се противопоставя на [[Свещена лига на гръцките офицери|Свещената лига на гръцките офицери]] и разкрива [[План „Перикъл“|Плана „Перикъл“]] в 1961 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> Той беше заместник-началник на [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Централната информационна служба]] и близък приятел на [[Андреас Папандреу]]. Името му е замесено в делото АСПИДА и е осъден на 18 години затвор.<ref name=ilios/> По време на периода на хунтата е постоянно наблюдаван заради антиправителствената си дейност. След падането на хунтата, участва в политиката със [[Съюз на центъра-Нови сили]] на изборите в 1974 година и получава 5612 гласа<ref>{{Cite web |url=http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |title=Όλοι οι πολιτευτές των εκλογών του 1974 |accessdate=2015-06-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170818164044/http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |archivedate=2017-08-18 |url-status=dead }}</ref> и със [[Съюз на демократичния център|Съюза на демократичния център]] в 1977 година, без да успее да бъде избран за член на парламента в избирателния район на Костур. Умира от инфаркт на миокарда в Атина и е погребан в гробището Зографу.<ref>Μακεδονία, "Αποβίωσε χθες από έμφραγμα ο Αλ. Παπατέρπος, συνταγματάρχης ε.α.", φύλλο 17-2-1979, [http://efimeris.nlg.gr/ns/pdfwin_ftr.asp?c=124&pageid=92306&id=-1&s=0&STEMTYPE=1&STEM_WORD_PHONETIC_IDS=AAiARsASJASYASJAScASFASZASYASXASaAAi&CropPDF=0 σελ. 11] </ref> Папатерпос оставя родната си къща в Костур - [[Поптърпова къща|Поптърповата къща]] на Костурската техническа камара.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= el}}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Папатерпос, Александрос}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки военни дейци]] [[Категория:По произход от Нестрам]] [[Категория:Починали в Атина]] [[Категория:Родени в Костур]] h67hjw5g7icrqwik1602672iy01aoci 11464424 11464423 2022-07-20T08:08:15Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Александрос Папатерпос''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Παπατέρπος του Μέλλιου}}) е гръцки военен и политик, чието име е замесено в скандала [[АСПИДА]]. == Биография == Роден е в югозападния македонски град [[Костур (град)|Костур]], Гърция. Син е на Мельос Папатерпос и внук е на нестрамския гъркоманин [[Марко Поптърпов]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Учи във [[Гръцка военна академия|Военното училище]], което завършва през 1937 година, и във Висшето военно училище. Той се отличава в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] от 1940 - 1941 година, а по време на окупацията участва в съпротивителните действия срещу нацистите.<ref name=ilios>Νεώτερον Εγκυκλοπαιδικόν Λεξικόν Ηλίου, τ. 15ος σελ. 464.</ref> Той се противопоставя на [[Свещена лига на гръцките офицери|Свещената лига на гръцките офицери]] и разкрива [[План „Перикъл“|Плана „Перикъл“]] в 1961 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> Той беше заместник-началник на [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Централната информационна служба]] и близък приятел на [[Андреас Папандреу]]. Името му е замесено в делото АСПИДА и е осъден на 18 години затвор.<ref name=ilios/> По време на периода на хунтата е постоянно наблюдаван заради антиправителствената си дейност. След падането на хунтата, участва в политиката със [[Съюз на центъра-Нови сили]] на изборите в 1974 година и получава 5612 гласа<ref>{{Cite web |url=http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |title=Όλοι οι πολιτευτές των εκλογών του 1974 |accessdate=2015-06-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170818164044/http://aera2012.blogspot.gr/2012/05/1974-1438.html |archivedate=2017-08-18 |url-status=dead }}</ref> и със [[Съюз на демократичния център|Съюза на демократичния център]] в 1977 година, без да успее да бъде избран за член на парламента в избирателния район на Костур. Умира от инфаркт на миокарда в Атина и е погребан в гробището Зографу.<ref>Μακεδονία, "Αποβίωσε χθες από έμφραγμα ο Αλ. Παπατέρπος, συνταγματάρχης ε.α.", φύλλο 17-2-1979, [http://efimeris.nlg.gr/ns/pdfwin_ftr.asp?c=124&pageid=92306&id=-1&s=0&STEMTYPE=1&STEM_WORD_PHONETIC_IDS=AAiARsASJASYASJAScASFASZASYASXASaAAi&CropPDF=0 σελ. 11] </ref> Папатерпос оставя родната си къща в Костур - [[Поптърпова къща|Поптърповата къща]] на Костурската техническа камара.<ref name="Αρχοντικό Ωρολογόπουλου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.orologopoulos.gr/el/blog/item/332-%CF%84%CE%B1-%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AC-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82 | заглавие=Τα Αρχοντικά της Καστοριάς |достъп_дата =24 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=1 юни 2015 |труд= |издател=Αρχοντικό Ωρολογόπουλου |цитат= |език= el}}</ref><ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/07/blog-post.html | заглавие=Ιστορικά Καστοριάς: Τα αρχοντικά της πόλης |достъп_дата =6 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Папатерпос, Александрос}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Гръцки военни дейци]] [[Категория:По произход от Нестрам]] [[Категория:Починали в Атина]] [[Категория:Родени в Костур]] qosccywign5dzo19oreblk60v8ubokd 118 812387 11464440 2022-07-20T08:54:37Z Elizabet Kumcheva 311560 Нова страница: „ През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в г...“ wikitext text/x-wiki През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни.<br> Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] dmvpzkqmmkoz3xqe6g2bk4f6iyxvd87 11464441 11464440 2022-07-20T08:57:07Z Elizabet Kumcheva 311560 wikitext text/x-wiki === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 48z6kjx558obfagtpa1leyud5cicxfx 11464442 11464441 2022-07-20T09:01:16Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] tj0tji5wd1en8pf4qc1y2lioq3ttoj6 11464443 11464442 2022-07-20T09:01:46Z Elizabet Kumcheva 311560 /* През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Ам... wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 9t9u3yqexctro0229k96b9ubxcj5e4j 11464452 11464443 2022-07-20T09:09:54Z Elizabet Kumcheva 311560 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора|nocat=Блгатоворителни организации}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (на англ. Armenian General Bemevolent Union - AGBU) най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] i7v8xgtax54ejg906tumazs4rotdqg3 11464453 11464452 2022-07-20T09:10:18Z Elizabet Kumcheva 311560 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора|nocat=Блгатоворителни организации}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (на англ. Armenian General Benevolent Union - AGBU) най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] a6dh54cvc56fqc4ertu2j2mife3x3h7 11464457 11464453 2022-07-20T09:12:17Z Elizabet Kumcheva 311560 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора|nocat=Блгатоворителни организации}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (на англ. Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] njf1fsta5x6z2e16vzrm4oxofj2dhpe 11464468 11464457 2022-07-20T09:31:55Z Elizabet Kumcheva 311560 Заместване на съдържанието на страницата с „{{в инкубатора|nocat=Блгатоворителни организации}} <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]]“ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора|nocat=Блгатоворителни организации}} <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 0zlc58zec0m0ouubqc07nphuhwak1ez 11464470 11464468 2022-07-20T09:32:00Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Elizabet Kumcheva]] wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г.. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г. За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен, с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. Клона в Бургас се създава в края на 1998 г. <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. В град Добрич арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] tj0tji5wd1en8pf4qc1y2lioq3ttoj6 11464483 11464470 2022-07-20T09:42:33Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик*. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. '''Клона в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] o3mfnvpqvokcx1t0vo49c3jm2ov0iyk 11464485 11464483 2022-07-20T09:45:36Z 79.100.189.251 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} === През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив, София, Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. === Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел ( узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници. Асоциирани клонове<br> 1. '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. '''Клона в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София ( 1999 ), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] julz2qinylkwbiw3hl8qjajymexdosc 1 812388 11464480 2022-07-20T09:40:21Z Pelajanela 214133 Нова тема /* Изчистване на латиница */ wikitext text/x-wiki == Изчистване на латиница == Нуждая се от помощ и насоки относно привеждането на статията в съответствие с правилата за наименуване поради обстоятелството, че не владея испански език, а имам и колебания относно подхода към някои от имената (на културните и образователните институции най-вече) - дали да бъдат преведени или транскрибирани (или и двете); и дали да бъдат заскобявани оригиналните изписвания. @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]: благодаря за съдействието и преместването. Колебаех се доста, а се спрях на Quino заради подчертано графичното възприятие на името му (между прозвище и артистично име, за което подписът и професионалното му направление загатват, че може да се възприема като графичен знак, като лого; оттам позовавайки се на допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика). Но в никакъв случай не оспорвам преценката и решението - напротив. Стремежът ми е да натрупвам необходимата култура, опит и донякъде интуиция в съзвучие с възприетите принципи и добри практики в Уикипедия. Прилагам списък с нетранскрибираните собствени имена и предложения за тяхното транскрибиране (превод?): „Есте ес“ (Esto Es), „Леоплан“ (Leoplán), „ТеуВе Гиа“ (TV Guía), „Веа и леа“ (Vea y Lea), „Дамас и дамитас“ (Damas y Damitas), „Усте“ (Usted), „Панорама“ (Panorama), „Адан“ (Adán), „Атлантида“ (Atlántida), „Че“ (Che), „Демокрасия“ (Democracia), „Рико типо“ (Rico Tipo), „Тиа Висента“ (Tía Vicenta), „Доктор Меренге“ (Dr. Merengue), „Мундо Кино“ (Mundo Quino), „Ел мундо“ (El Mundo), „Кларин“ (Clarín), „Едисионес де ла флор“ (Ediciones de la Flor), „Киноскопио“ (Quinoscopio), „Мансфилд“ (Mansfield) Пласа Мафалда (Plaza Mafalda), или площад „Мафалда“, но по-скоро Пласа Мафалда Едуардо Росенцвай(г?) Пейпърс (Eduardo Rosenzvaig Papers) § Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Museo del Dibujo y la Ilustración); или Музей на рисунката и илюстрацията; или Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Музей на рисунката и илюстрацията, в оригинал на испански език ''Museo del Dibujo y la Ilustración'') § Институто Кубано дел арте е индустриас синематографикос (Instituto Cubano del Arte e Industrias Cinematográficos); или Кубински институт за филмово изкуство и индустрии (ibid) § относно наименованието на астероида - 27178 Кино или да остане в оригинал 27178 Quino Благодаря още веднъж за помощта и отделеното време, [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 09:40, 20 юли 2022 (UTC) 1d6a7ipx99nrnwcfglkp7tdzwjjd5pv 0 812389 11464492 2022-07-20T09:53:51Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = Дневникът н...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = [[Дневникът на един дръндьо|по романа на:]]<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]] | музика = Тиодор Шаприо | оператор = Джак Грийн | монтаж = Уенди Грийн Бричмънт | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members//catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=66475|title=Diary of a Wimpy Kid|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid (2010) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8dd04d74 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name=bfi/> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]]<ref name=аfi/> | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен | премиера = 19 март 2010 г. | времетраене = 92 минути<ref name=аfi/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 15 млн. долара<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |title=Movie Projector: No 'Bounty Hunter,' 'Repo Men' or 'Wimpy Kid' can upstage 'Alice' (updated) |work=Los Angeles Times |date=March 18, 2010 |access-date=March 19, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120809003119/http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |archive-date=August 9, 2012 |quote=The modestly budgeted picture cost 20th Century Fox's movie label Fox 2000 only about $15 million to produce |url-status=dead |df=mdy }}</ref> | приходи = 75.7 млн. долара<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid (2010)|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid.htm|publisher=Box Office Mojo|access-date=April 13, 2013}}</ref> | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | уебсайт = https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1196141 | код-Allmovie = 486674 }} '''„Дневникът на един дръндьо“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Тор Фройдентал, и е базиран на [[Дневникът на един дръндьо|едноименната книга от 2007 г.]], написана от [[Джеф Кини]].<ref name="USAT">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2009-09-28-first-look-wimpy-kid_N.htm|title=First Look: 'Wimpy Kid' actor embraces being 'a likable jerk'|last=Breznican|first=Anthony|date=September 29, 2009|publisher=USA Today|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="V1">{{cite news|url=https://www.variety.com/article/VR1118006840.html?categoryid=13&cs=1|title=Steve Zahn to star in 'Wimpy Kid'|last=McNary|first=Dave|date=August 3, 2009|work=[[Variety]]|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="MDN">{{cite news|url=http://www.milforddailynews.com/news/x2118273676/Nothing-Wimpy-about-local-authors-success|title=Nothing 'Wimpy' about local author's success |last=McCarron |first=Heather |date=October 12, 2009 |publisher=[[Milford Daily News]]|access-date=October 20, 2009}}</ref> Във филма участват Закари Гордън, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]] и [[Клоуи Грейс Морец]]. Това е първият филм от филмовата поредица „Дневникът на един дръндьо“, и е последван от три продължения – „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011), „[[Дневникът на един дръндьо 3: Кучешки дни]]“ (2012) и „[[Дневникът на един дръндьо 4: Искам вкъщи]]“ (2017).<ref>{{cite web|url=http://www.people.com/article/diary-of-wimpy-kids-new-lead-actors|title=Diary of a Wimpy Kid Announces Its Brand New Leads for Fourth Film, The Long Haul|first=Kara|last=Warner|work=People|date=July 29, 2016|access-date=August 11, 2017}}</ref> Премиерата на филма е във [[Съединените щати]] на 18 март 2010 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 75.7 млн. долара при бюджет от 15 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1196141}} * {{Amg movie|486674}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 1xa0ghbsz11fc7rb4r26u8zfytvkv1i 11464495 11464492 2022-07-20T09:55:04Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = [[Дневникът на един дръндьо|по романа на:]]<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]] | музика = Тиодор Шаприо | оператор = Джак Грийн | монтаж = Уенди Грийн Бричмънт | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members//catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=66475|title=Diary of a Wimpy Kid|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid (2010) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8dd04d74 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name=bfi/> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]]<ref name=аfi/> | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен | премиера = 19 март 2010 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 15 млн. долара<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |title=Movie Projector: No 'Bounty Hunter,' 'Repo Men' or 'Wimpy Kid' can upstage 'Alice' (updated) |work=Los Angeles Times |date=March 18, 2010 |access-date=March 19, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120809003119/http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |archive-date=August 9, 2012 |quote=The modestly budgeted picture cost 20th Century Fox's movie label Fox 2000 only about $15 million to produce |url-status=dead |df=mdy }}</ref> | приходи = 75.7 млн. долара<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid (2010)|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid.htm|publisher=Box Office Mojo|access-date=April 13, 2013}}</ref> | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | уебсайт = https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1196141 | код-Allmovie = 486674 }} '''„Дневникът на един дръндьо“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Тор Фройдентал, и е базиран на [[Дневникът на един дръндьо|едноименната книга от 2007 г.]], написана от [[Джеф Кини]].<ref name="USAT">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2009-09-28-first-look-wimpy-kid_N.htm|title=First Look: 'Wimpy Kid' actor embraces being 'a likable jerk'|last=Breznican|first=Anthony|date=September 29, 2009|publisher=USA Today|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="V1">{{cite news|url=https://www.variety.com/article/VR1118006840.html?categoryid=13&cs=1|title=Steve Zahn to star in 'Wimpy Kid'|last=McNary|first=Dave|date=August 3, 2009|work=[[Variety]]|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="MDN">{{cite news|url=http://www.milforddailynews.com/news/x2118273676/Nothing-Wimpy-about-local-authors-success|title=Nothing 'Wimpy' about local author's success |last=McCarron |first=Heather |date=October 12, 2009 |publisher=[[Milford Daily News]]|access-date=October 20, 2009}}</ref> Във филма участват Закари Гордън, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]] и [[Клоуи Грейс Морец]]. Това е първият филм от филмовата поредица „Дневникът на един дръндьо“, и е последван от три продължения – „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011), „[[Дневникът на един дръндьо 3: Кучешки дни]]“ (2012) и „[[Дневникът на един дръндьо 4: Искам вкъщи]]“ (2017).<ref>{{cite web|url=http://www.people.com/article/diary-of-wimpy-kids-new-lead-actors|title=Diary of a Wimpy Kid Announces Its Brand New Leads for Fourth Film, The Long Haul|first=Kara|last=Warner|work=People|date=July 29, 2016|access-date=August 11, 2017}}</ref> Премиерата на филма е във [[Съединените щати]] на 18 март 2010 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 75.7 млн. долара при бюджет от 15 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1196141}} * {{Amg movie|486674}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 5tf5ol2txk3px4jxcrief72cdwxj54e 11464496 11464495 2022-07-20T09:55:13Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = [[Дневникът на един дръндьо|по романа на:]]<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]] | музика = Тиодор Шаприо | оператор = Джак Грийн | монтаж = Уенди Грийн Бричмънт | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members//catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=66475|title=Diary of a Wimpy Kid|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid (2010) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8dd04d74 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name=bfi/> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен | премиера = 19 март 2010 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 15 млн. долара<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |title=Movie Projector: No 'Bounty Hunter,' 'Repo Men' or 'Wimpy Kid' can upstage 'Alice' (updated) |work=Los Angeles Times |date=March 18, 2010 |access-date=March 19, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120809003119/http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |archive-date=August 9, 2012 |quote=The modestly budgeted picture cost 20th Century Fox's movie label Fox 2000 only about $15 million to produce |url-status=dead |df=mdy }}</ref> | приходи = 75.7 млн. долара<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid (2010)|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid.htm|publisher=Box Office Mojo|access-date=April 13, 2013}}</ref> | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | уебсайт = https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1196141 | код-Allmovie = 486674 }} '''„Дневникът на един дръндьо“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Тор Фройдентал, и е базиран на [[Дневникът на един дръндьо|едноименната книга от 2007 г.]], написана от [[Джеф Кини]].<ref name="USAT">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2009-09-28-first-look-wimpy-kid_N.htm|title=First Look: 'Wimpy Kid' actor embraces being 'a likable jerk'|last=Breznican|first=Anthony|date=September 29, 2009|publisher=USA Today|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="V1">{{cite news|url=https://www.variety.com/article/VR1118006840.html?categoryid=13&cs=1|title=Steve Zahn to star in 'Wimpy Kid'|last=McNary|first=Dave|date=August 3, 2009|work=[[Variety]]|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="MDN">{{cite news|url=http://www.milforddailynews.com/news/x2118273676/Nothing-Wimpy-about-local-authors-success|title=Nothing 'Wimpy' about local author's success |last=McCarron |first=Heather |date=October 12, 2009 |publisher=[[Milford Daily News]]|access-date=October 20, 2009}}</ref> Във филма участват Закари Гордън, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]] и [[Клоуи Грейс Морец]]. Това е първият филм от филмовата поредица „Дневникът на един дръндьо“, и е последван от три продължения – „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011), „[[Дневникът на един дръндьо 3: Кучешки дни]]“ (2012) и „[[Дневникът на един дръндьо 4: Искам вкъщи]]“ (2017).<ref>{{cite web|url=http://www.people.com/article/diary-of-wimpy-kids-new-lead-actors|title=Diary of a Wimpy Kid Announces Its Brand New Leads for Fourth Film, The Long Haul|first=Kara|last=Warner|work=People|date=July 29, 2016|access-date=August 11, 2017}}</ref> Премиерата на филма е във [[Съединените щати]] на 18 март 2010 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 75.7 млн. долара при бюджет от 15 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1196141}} * {{Amg movie|486674}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] mb4nsumi6hntj4djxfcfjzrrqqk2a2r 11464509 11464496 2022-07-20T10:08:40Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = [[Дневникът на един дръндьо|по романа на:]]<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]] | музика = Тиодор Шаприо | оператор = Джак Грийн | монтаж = Уенди Грийн Бричмънт | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members//catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=66475|title=Diary of a Wimpy Kid|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid (2010) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8dd04d74 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name=bfi/> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен | премиера = 19 март 2010 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 15 млн. долара<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |title=Movie Projector: No 'Bounty Hunter,' 'Repo Men' or 'Wimpy Kid' can upstage 'Alice' (updated) |work=Los Angeles Times |date=March 18, 2010 |access-date=March 19, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120809003119/http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |archive-date=August 9, 2012 |quote=The modestly budgeted picture cost 20th Century Fox's movie label Fox 2000 only about $15 million to produce |url-status=dead |df=mdy }}</ref> | приходи = 75.7 млн. долара<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid (2010)|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid.htm|publisher=Box Office Mojo|access-date=April 13, 2013}}</ref> | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | уебсайт = https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1196141 | код-Allmovie = 486674 }} '''„Дневникът на един дръндьо“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Тор Фройдентал, и е базиран на [[Дневникът на един дръндьо|едноименната книга от 2007 г.]], написана от [[Джеф Кини]].<ref name="USAT">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2009-09-28-first-look-wimpy-kid_N.htm|title=First Look: 'Wimpy Kid' actor embraces being 'a likable jerk'|last=Breznican|first=Anthony|date=September 29, 2009|publisher=USA Today|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="V1">{{cite news|url=https://www.variety.com/article/VR1118006840.html?categoryid=13&cs=1|title=Steve Zahn to star in 'Wimpy Kid'|last=McNary|first=Dave|date=August 3, 2009|work=[[Variety]]|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="MDN">{{cite news|url=http://www.milforddailynews.com/news/x2118273676/Nothing-Wimpy-about-local-authors-success|title=Nothing 'Wimpy' about local author's success |last=McCarron |first=Heather |date=October 12, 2009 |publisher=[[Milford Daily News]]|access-date=October 20, 2009}}</ref> Във филма участват Закари Гордън, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]] и [[Клоуи Грейс Морец]]. Това е първият филм от филмовата поредица „Дневникът на един дръндьо“, и е последван от три продължения – „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011), „[[Дневникът на един дръндьо: Кучешки дни]]“ (2012) и „[[Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи]]“ (2017).<ref>{{cite web|url=http://www.people.com/article/diary-of-wimpy-kids-new-lead-actors|title=Diary of a Wimpy Kid Announces Its Brand New Leads for Fourth Film, The Long Haul|first=Kara|last=Warner|work=People|date=July 29, 2016|access-date=August 11, 2017}}</ref> Премиерата на филма е във [[Съединените щати]] на 18 март 2010 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 75.7 млн. долара при бюджет от 15 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1196141}} * {{Amg movie|486674}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] g3qygfe07feo55bs6260p15j5ezfpu1 11464522 11464509 2022-07-20T10:12:41Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid | режисьори = Тор Фройдентал | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джаки Филго<br>Джеф Филго<br>Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = [[Дневникът на един дръндьо|по романа на:]]<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]] | музика = Тиодор Шаприо | оператор = Джак Грийн | монтаж = Уенди Грийн Бричмънт | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=afi>{{cite web|url=http://www.afi.com/members//catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=66475|title=Diary of a Wimpy Kid|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid (2010) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b8dd04d74 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name=bfi/> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен | премиера = 19 март 2010 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 15 млн. долара<ref>{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |title=Movie Projector: No 'Bounty Hunter,' 'Repo Men' or 'Wimpy Kid' can upstage 'Alice' (updated) |work=Los Angeles Times |date=March 18, 2010 |access-date=March 19, 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120809003119/http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/03/alice-in-wonderland-doesnt-have-to-worry-this-weekend-about-getting-taken-down-by-a-the-bounty-hunter-repo.html |archive-date=August 9, 2012 |quote=The modestly budgeted picture cost 20th Century Fox's movie label Fox 2000 only about $15 million to produce |url-status=dead |df=mdy }}</ref> | приходи = 75.7 млн. долара<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid (2010)|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid.htm|publisher=Box Office Mojo|access-date=April 13, 2013}}</ref> | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | уебсайт = https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1196141 | код-Allmovie = 486674 }} '''„Дневникът на един дръндьо“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Тор Фройдентал, и е базиран на [[Дневникът на един дръндьо|едноименната книга от 2007 г.]], написана от [[Джеф Кини]].<ref name="USAT">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2009-09-28-first-look-wimpy-kid_N.htm|title=First Look: 'Wimpy Kid' actor embraces being 'a likable jerk'|last=Breznican|first=Anthony|date=September 29, 2009|publisher=USA Today|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="V1">{{cite news|url=https://www.variety.com/article/VR1118006840.html?categoryid=13&cs=1|title=Steve Zahn to star in 'Wimpy Kid'|last=McNary|first=Dave|date=August 3, 2009|work=[[Variety]]|access-date=October 20, 2009}}</ref><ref name="MDN">{{cite news|url=http://www.milforddailynews.com/news/x2118273676/Nothing-Wimpy-about-local-authors-success|title=Nothing 'Wimpy' about local author's success |last=McCarron |first=Heather |date=October 12, 2009 |publisher=[[Milford Daily News]]|access-date=October 20, 2009}}</ref> Във филма участват Закари Гордън, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]] и [[Клоуи Грейс Морец]]. Това е първият филм от филмовата поредица „Дневникът на един дръндьо“, и е последван от три продължения – „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011), „[[Дневникът на един дръндьо: Горещници]]“ (2012) и „[[Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи]]“ (2017).<ref>{{cite web|url=http://www.people.com/article/diary-of-wimpy-kids-new-lead-actors|title=Diary of a Wimpy Kid Announces Its Brand New Leads for Fourth Film, The Long Haul|first=Kara|last=Warner|work=People|date=July 29, 2016|access-date=August 11, 2017}}</ref> Премиерата на филма е във [[Съединените щати]] на 18 март 2010 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 75.7 млн. долара при бюджет от 15 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://web.archive.org/web/*/http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1196141}} * {{Amg movie|486674}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] qt4t8u9hmbmu5bzf62xtj3u0v6698er 10 812390 11464505 2022-07-20T10:07:37Z Мико 4542 Нова страница: „{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |url= |accessdate= |lang-hide= | lang= el | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]...“ wikitext text/x-wiki {{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |url= |accessdate= |lang-hide= | lang= el | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> dxppc00kuzyrfxks1g9umu8v3bdix5i 0 812391 11464506 2022-07-20T10:07:43Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = по едноиме...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = по едноименния роман и „Чашата преля“<br>на [[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Девън Бостик<br>Рейчъл Харис<br>Робърт Капрон<br>[[Стийв Зан]] | музика = Едуард Шиърмър | оператор = Джак Н. Грийн | монтаж = Трой Такаки | сценография = Брент Томас | костюми = Тиш Монахън | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name="bfi">{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid Rodrick Rules (2011)|url=http://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4f4b84f07d32b|publisher=[[British Film Institute]]|access-date=March 31, 2017}}</ref><br>Колор Форс<br>Дюн Ентъртейнмънт | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = семейна комедия | премиера-дата = 25 март 2011 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 100 минути<ref name="BOM" /> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 18–21 млн. долара<ref name="numbers">{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules (2011) - Financial Information |url=https://www.the-numbers.com/beta/movie/Diary-of-A-Wimpy-Kid-Rodrick-Rules#tab=summary |website=The Numbers}}</ref><ref name="BOM" /> | приходи = 72.4 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid2.htm |title=Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules |work=[[Box Office Mojo]] |publisher=[[Amazon.com]] |access-date=March 24, 2011 }}</ref> | предишна_част = „[[Дневникът на един дръндьо (филм, 2010)|Дневникът на един дръндьо]]“ (2010) | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо: Кучешки дни]]“ (2012) | уебсайт = http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1650043 | код-Allmovie = 530937 }} '''„Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик“''' или '''„Дневникът на един дръндьо 2: Родрик командори“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2011 г.<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid Rodrick Rules (2011)|url=http://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4f4b84f07d32b|publisher=BFI|access-date=March 31, 2017}}</ref> на режисьор Дейвид Бауърс, който е базиран на едноименния роман от 2008 г., написан от [[Джеф Кини]]. Във филма участват Закари Гордън, Девън Бостик, Рейчъл Харис, Робърт Капрон и [[Стийв Зан]]. Филмът е пуснат на 25 март 2011 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 72.4 млн. долара при бюджет от 18–21 млн. долара. Това е втората част на филмовата поредица „[[Дневникът на един дръндьо]]“, предшестван от „[[Дневникът на един дръндьо (филм, 2010)|Дневникът на един дръндьо]]“ (2010). Третото продължение на поредицата „[[Дневникът на един дръндьо: Кучешки дни]]“, е пуснат през 2012 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1650043}} * {{Amg movie|530937}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] i02nyffw4qa9iqjfcu5cozwxd3mryoc 11464524 11464506 2022-07-20T10:13:08Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Джеф Юда<br>Гейб Саш | базиран_на = по едноименния роман и „Чашата преля“<br>на [[Джеф Кини]] | актьори = Закари Гордън<br>Девън Бостик<br>Рейчъл Харис<br>Робърт Капрон<br>[[Стийв Зан]] | музика = Едуард Шиърмър | оператор = Джак Н. Грийн | монтаж = Трой Такаки | сценография = Брент Томас | костюми = Тиш Монахън | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name="bfi">{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid Rodrick Rules (2011)|url=http://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4f4b84f07d32b|publisher=[[British Film Institute]]|access-date=March 31, 2017}}</ref><br>Колор Форс<br>Дюн Ентъртейнмънт | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = семейна комедия | премиера-дата = 25 март 2011 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 100 минути<ref name="BOM" /> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 18–21 млн. долара<ref name="numbers">{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules (2011) - Financial Information |url=https://www.the-numbers.com/beta/movie/Diary-of-A-Wimpy-Kid-Rodrick-Rules#tab=summary |website=The Numbers}}</ref><ref name="BOM" /> | приходи = 72.4 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid2.htm |title=Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules |work=[[Box Office Mojo]] |publisher=[[Amazon.com]] |access-date=March 24, 2011 }}</ref> | предишна_част = „[[Дневникът на един дръндьо (филм, 2010)|Дневникът на един дръндьо]]“ (2010) | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо: Горещници]]“ (2012) | уебсайт = http://www.diaryofawimpykidmovie.com/ | код-IMDB = 1650043 | код-Allmovie = 530937 }} '''„Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик“''' или '''„Дневникът на един дръндьо 2: Родрик командори“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid: Rodrick Rules}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2011 г.<ref>{{cite web|title=Diary of a Wimpy Kid Rodrick Rules (2011)|url=http://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4f4b84f07d32b|publisher=BFI|access-date=March 31, 2017}}</ref> на режисьор Дейвид Бауърс, който е базиран на едноименния роман от 2008 г., написан от [[Джеф Кини]]. Във филма участват Закари Гордън, Девън Бостик, Рейчъл Харис, Робърт Капрон и [[Стийв Зан]]. Филмът е пуснат на 25 март 2011 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 72.4 млн. долара при бюджет от 18–21 млн. долара. Това е втората част на филмовата поредица „[[Дневникът на един дръндьо]]“, предшестван от „[[Дневникът на един дръндьо (филм, 2010)|Дневникът на един дръндьо]]“ (2010). Третото продължение на поредицата „[[Дневникът на един дръндьо: Горещници]]“, е пуснат през 2012 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.diaryofawimpykidmovie.com/}} * {{imdb title|1650043}} * {{Amg movie|530937}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2011 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 81ria55y4ikaz49uh94w9au8uzxk3zh 1 812392 11464550 2022-07-20T10:26:14Z Мико 4542 Нова тема /* Палеолози */ wikitext text/x-wiki == Палеолози == Некаква каша има с тия Палеолози. Андроник първи би требвало да е, макар и умрел преди 1255, но коя е Ирина. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 20 юли 2022 (UTC) 59eip98bcntt8u3du01mqhnt7zhelqq 0 812393 11464552 2022-07-20T10:27:02Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Дневникът на един дръндьо: Горещници | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: Dog Days | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Уолъс Володарски<br>Мая Форбс | базиран_на = „Дневникът на...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо: Горещници | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: Dog Days | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Брад Симпсън | сценаристи = Уолъс Володарски<br>Мая Форбс | базиран_на = „Дневникът на един дръндьо: Чашата преля“ и „Горещници“ | актьори = Закари Гордън<br>Девън Бостик<br>Робърт Капрон<br>Рейчъл Харис<br>[[Стийв Зан]]<br>Пейтън Лист<br>Грейсън Ръсел | музика = Едуард Шиърмър | оператор = Антъни Ричмънд | монтаж = Трой Такаки | сценография = Брент Томас | костюми = Моник Прудхом | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name=bfi>{{cite web |title=Diary of a Wimpy Kid Dog Days (2012) |url=https://www2.bfi.org.uk/films-tv-people/50c3090c7d825 |website=British Film Institute |access-date=December 11, 2020}}</ref><br>Колор Форс<ref name="afi">{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/moviedetails/68830 |title=Diary of a Wimpy Kid: Dog Days|work=AFI Catalog of Feature Films|access-date=June 3, 2022}}</ref><br>Дюн Ентъртейнмънт<ref name="afi" /> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]]<ref name="afi" /> | жанр = семейна комедия | премиера = 3 август 2012 г. | времетраене = 94 минути<ref name="afi" /> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара<ref name="Budget">{{cite web |last=Kaufman |first=Amy |url=https://www.latimes.com/entertainment/envelope/cotown/la-et-ct-box-office-total-recall-wimpy-kid-20120802,0,7714077.story |title='Total Recall' will fight 'Dark Knight Rises' for No. 1 |work=[[Los Angeles Times]] |date=August 2, 2012 |access-date=October 19, 2012}}</ref> | приходи = 77.1 млн. долара | предишна_част = „[[Дневникът на един дръндьо 2: Правилата на Родрик]]“ (2011) | следваща_част = „[[Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи]]“ (2017) | код-IMDB = 2023453 | код-Allmovie = 547638 }} '''„Дневникът на един дръндьо: Горещници“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid: Dog Days}}) е [[САЩ|американски]] [[комедиен филм]] от 2012 г. на режисьора Дейвид Бауърс, по сценарий на Уолъс Володарски и Мая Форбс. Във филма участват Закари Гордън, Девън Бостик, Робърт Капрон, Рейчъл Харис, [[Стийв Зан]], Пейтън Лист и Грейсън Ръсел. Това е третият филм от поредицата „[[Дневникът на един дръндьо]]“ и е пуснат на 3 август 2012 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 77.1 млн. долара при бюджет от 22 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|2023453}} * {{Amg movie|547638}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2012 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 9p21d30wn6tazbfpz5obxraasv8qynj 0 812394 11464573 2022-07-20T10:34:14Z Илиев2010 240545 Илиев2010 премести страница „[[Блуждаещ огън]]“ като „[[Блуждаещ огън (филм)]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Блуждаещ огън (филм)]] g8erzq4yxw57lpgmxq7skvxvnxpwrj7 11464575 11464573 2022-07-20T10:35:11Z Илиев2010 240545 Премахнато пренасочване към [[Блуждаещ огън (филм)]] wikitext text/x-wiki {{изтриване|за да се освободи за феномена}} n8ql9bvkxocnxkj5b1qnick0aqs2etl 0 812395 11464583 2022-07-20T10:39:54Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Нина Симпсън | сценаристи = [[Джеф Кини]]<br>Дейвид Бауърс | базиран_на = по романа н...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи | име_оригинал = Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul | режисьори = Дейвид Бауърс | продуценти = Нина Джейкъбсън<br>Нина Симпсън | сценаристи = [[Джеф Кини]]<br>Дейвид Бауърс | базиран_на = по романа на:<br>[[Джеф Кини]] | актьори = Джейсън Дръкър<br>[[Алисия Силвърстоун]]<br>Том Еверет Скот<br>Чарли Райт<br>Оуен Ацталос | музика = Едуард Шиърмър | оператор = Антъни Ричмънд | монтаж = Трой Такаки | сценография = Арън Осбърн | костюми = Мери Клеър Ханан | филмово_студио = Фокс 2000 Пикчърс<ref name="thr">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/review/diary-a-wimpy-kid-long-haul-1003599|title='Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul': Film Review|last=Rechtshaffen|first=Michael|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 15, 2017|access-date=July 23, 2017}}</ref><br>Колор Форс<ref name="thr" /><br>Ти Си Джи Ентъртейнмънт<ref>{{Cite news|url=https://www.the-numbers.com/movie/Diary-of-a-Wimpy-Kid-The-Long-Haul#tab=summary|title=Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul (2017) - Financial Information|work=The Numbers|access-date=2017-09-14}}</ref> | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен | премиера = 19 май 2017 г. | времетраене = 91 минути<ref name=BOM/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара | приходи = 40.1 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=diaryofawimpykid4.htm|title=Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul (2017) |work=[[Box Office Mojo]] |access-date=June 18, 2017}}</ref> | предишна_част = „[[Дневникът на един дръндьо: Горещници]]“ (2012) | уебсайт = http://www.foxmovies.com/movies/diary-of-a-wimpy-kid-the-long-haul | код-IMDB = 6003368 | код-Allmovie = 666336 }} '''„Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи“''' ({{lang|en|Diary of a Wimpy Kid: The Long Haul}}) е [[САЩ|американска]] [[Комедиен филм|комедия]] от 2017 г. на режисьора Дейвид Бауърс, който е съсценарист със писателя на поредицата книги [[Джеф Кини]]. Той служи като продължение на „[[Дневникът на един дръндьо: Горещници]]“ (2012), четвъртият филм от филмовата поредица „[[Дневникът на един дръндьо]]“ и е последният игрален филм от поредицата. Във филма участват Джейсън Дръкър, [[Алисия Силвърстоун]], Том Еверет Скот, Чарли Райт и Оуен Ацталос. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|6003368}} * {{Amg movie|666336}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 5tzu6igzezcsjzyyfpk11lsi6836nmn 0 812396 11464601 2022-07-20T10:52:06Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Диджеят | име_оригинал = In the Mix | режисьори = Рон Ъндърууд | продуценти = Джон Делавърсън | сценаристи = Жаклин Замбрано<br>Шанел Капра<br>Кара Делавърсън<br>Браян Рубенщайн | актьори = [[Ъшър]]<br>[[Чаз Палминтери]]<br>Еману...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Диджеят | име_оригинал = In the Mix | режисьори = Рон Ъндърууд | продуценти = Джон Делавърсън | сценаристи = Жаклин Замбрано<br>Шанел Капра<br>Кара Делавърсън<br>Браян Рубенщайн | актьори = [[Ъшър]]<br>[[Чаз Палминтери]]<br>Емануел Шрики<br>[[Кевин Харт]] | музика = Арън Зигман | оператор = Кларк Матис | монтаж = Дон Брошу | сценография = Синтия Шарет | костюми = Ха Нгуиен | филмово_студио = Лайънсгейт Филмс<br>J&C Entertainment<br>Ush Entertainment | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[музика]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 23 ноември 2005 г. | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | приходи = 10,223,896 долара {{small|(САЩ и Канада)}}<ref name="boxofficemojo.com">{{Cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=inthemix.htm|title = In the Mix}}</ref> | код-IMDB = 0426615 | код-Allmovie = 318023 }} '''„Диджеят“''' ({{lang|en|In the Mix}}) е [[САЩ|американска]] романтично-криминална трагикомедия от 2005 г. на режисьора Рон Ъндърууд, с участието на поп певеца [[Ъшър]], [[Чаз Палминтери]], Емануел Шрики и [[Кевин Харт]]. Премиерата на филма е на 23 ноември 2005 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“, а на 21 март 2006 г. е пуснат на [[VHS]] и [[DVD]] от ''Lions Gate Home Entertainment''. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0426615}} * {{Amg movie|318023}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски криминални филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] h9gv8t5qke6br3t89wt91dndz0zrm0o 3 812397 11464615 2022-07-20T10:58:35Z Iliev 47135 Нова страница: „{{subst:П-вандал1|}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]] или изтрита. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:58, 20 юли 2022 (UTC) 2oaa9w2gq3w9r6ohf18vr5vpwnqg5m0 0 812398 11464624 2022-07-20T11:03:21Z Carbonaro. 221440 Нова страница: „{{Taxobox}} '''Плаващият роголистник''' (''Ceratophyllum demersum'') е [[водно растение]]. Среща се почти навсякъде по света с изключение на географския район [[Антарктика]]. == Особености == Растението няма високи изисквания към околната среда, приспособява се лесно, расте мн...“ wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Плаващият роголистник''' (''Ceratophyllum demersum'') е [[водно растение]]. Среща се почти навсякъде по света с изключение на географския район [[Антарктика]]. == Особености == Растението няма високи изисквания към околната среда, приспособява се лесно, расте много бързо. Вирее при температура от 15 до 30°C. Обикновено стеблото му е с дължина повече от 1 м. Няма корени. У нас се среща в езера и блата до 200 м надморска височина. Подходящо е за [[Аквариум|аквариуми]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aquariumbg.com/plant/26|заглавие=Ceratophyllum demersum|труд=Българска аквариумна енциклопедия}}</ref> == Бележки == <references /> {{мъниче|растение}} [[Категория:Водни растения]] ool3eztrsbck7703owt95f9knfarinq 11464628 11464624 2022-07-20T11:08:25Z Carbonaro. 221440 малки промени wikitext text/x-wiki {{Taxobox|image=Ceratophyllum_demersum.jpg}} '''Плаващият роголистник''' (''Ceratophyllum demersum'') е [[водно растение]]. Среща се почти навсякъде по света с изключение на географския район [[Антарктика]]. == Особености == Растението няма високи изисквания към околната среда, приспособява се лесно, расте много бързо. Вирее при температура от 15 до 30°C. Обикновено стеблото му е с дължина повече от 1 м. Няма корени. У нас се среща в езера и блата до 200 м надморска височина. Подходящо е за [[Аквариум|аквариуми]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aquariumbg.com/plant/26|заглавие=Ceratophyllum demersum|труд=Българска аквариумна енциклопедия}}</ref> == Бележки == <references /> {{мъниче|растение}} [[Категория:Водни растения]] abgvkblomvtk0jyypio37fs7no03g4e 0 812399 11464626 2022-07-20T11:05:10Z Carbonaro. 221440 Пренасочване към [[Плаващ роголистник]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Плаващ роголистник]] pksijpueegja5go96w9fo770hxkwyhx 0 812400 11464627 2022-07-20T11:06:28Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Момчето на баба | име_оригинал = Grandma's Boy | режисьори = Никълаус Гусън | продуценти = Алън Ковърт | сценаристи = Бари Уърник<br>Алън Ковърт<br>Ник Суордсън | актьори = Линда Карделини<br>Алън Ковърт<br>Питър Данте<br>Шърли Д...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Момчето на баба | име_оригинал = Grandma's Boy | режисьори = Никълаус Гусън | продуценти = Алън Ковърт | сценаристи = Бари Уърник<br>Алън Ковърт<br>Ник Суордсън | актьори = Линда Карделини<br>Алън Ковърт<br>Питър Данте<br>Шърли Джоунс<br>Шърли Найт<br>Джоел Дейвид Мур<br>Кевин Нийлън<br>[[Дорис Робъртс]]<br>Ник Суордсън | музика = Уоди Уочтъл | оператор = Марк Ъруин | монтаж = Том Кощейн | сценография = Пери Анделин Блейк | костюми = Клеър Кауфман | филмово_студио = Левел 1 Ентъртейнмънт<br>Хепи Медисън Продъкшънс | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] {{small|([[Съединените щати]])}}<br>Сюмит Ентъртейнмънт {{small|(в световен мащаб)}}<ref>{{cite web|title=Summit lines up peak slate for Cannes|website=[[Screen International]]|first=Mike|last=Goddridge|date=28 April 2005|access-date=29 September 2021|url=https://www.screendaily.com/summit-lines-up-peak-slate-for-cannes/4022808.article}}</ref> | жанр = [[Комедиен филм|комедия]] | премиера = 6 януари 2006 г. | времетраене = 94 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 5 млн. долара<ref name="numbers">{{cite web |title= Grandmas's Boy (2006) – Financial Information |website= The Numbers |url= https://www.the-numbers.com/movie/Grandmas-Boy |access-date= November 1, 2019 }}</ref> | приходи = 6.6 млн. долара<ref name="numbers" /><ref name="mojo">{{cite web | url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=grandmasboy.htm | title=Grandma's Boy (2006) | work=[[Box Office Mojo]] | publisher=[[Internet Movie Database]] | date=February 24, 2006 | access-date=December 26, 2015}}</ref> | код-IMDB = 0456554 | код-Allmovie = 333773 }} '''„Момчето на баба“''' ({{lang|en|Grandma's Boy}}) е [[САЩ|американска]] [[Комедиен филм|комедия]] от 2006 г. на режисьора Никълаус Гусън, по сценарий на Бари Уърник, Алън Ковърт и Ник Суордсън, и участват Линда Карделини, Алън Ковърт, Питър Данте, Шърли Джоунс, Шърли Найт, Джоел Дейвид Мур, Кевин Нийлън, [[Дорис Робъртс]] и Ник Суордсън. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0456554}} * {{Amg movie|333773}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2006 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски комедии]] 5f72ajlimg0suj8h4zww9yiegl1kp1m 0 812403 11464810 2022-07-20T11:25:48Z Мико 4542 Нова страница: „{{Водопад | име = Радигожки водопад | име-оригинал = Καταρράκτης της Αγίας Άννας | картинка = | описание = | карта = Костурско | място = [[Радигоже]] | държава = {{Гърция}} | вид = | река = [[Стенска река]] | височина = 20 m | ширина...“ wikitext text/x-wiki {{Водопад | име = Радигожки водопад | име-оригинал = Καταρράκτης της Αγίας Άννας | картинка = | описание = | карта = Костурско | място = [[Радигоже]] | държава = {{Гърция}} | вид = | река = [[Стенска река]] | височина = 20 m | ширина = | дебит = | надморска височина = | населени места = | бележки = | общомедия = }} '''Радигожкият водопад''' ({{lang|el|Καταρράκτης της Αγίας Άννας}}) е [[водопад]], природна забележителност, в [[Костурско]], [[Гърция]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Това е най-големият водопад в Костурско.<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref> == Описание == Разположен е на 3 km югозападно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), на [[Стенска река|Стенската река]] (''Стенопотамос''<ref name="fouit"/> или ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka"/>) преди вливането и в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас), под манастира на Чука „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Водопадът е висок 15 - 20 m<ref name="fouit"/> и замръзва зимно време.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Водопади в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица]] ipqxrqa6v0g0n58y3o13al7fx9voys8 11464811 11464810 2022-07-20T11:25:55Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица]]; Добавяне на [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Водопад | име = Радигожки водопад | име-оригинал = Καταρράκτης της Αγίας Άννας | картинка = | описание = | карта = Костурско | място = [[Радигоже]] | държава = {{Гърция}} | вид = | река = [[Стенска река]] | височина = 20 m | ширина = | дебит = | надморска височина = | населени места = | бележки = | общомедия = }} '''Радигожкият водопад''' ({{lang|el|Καταρράκτης της Αγίας Άννας}}) е [[водопад]], природна забележителност, в [[Костурско]], [[Гърция]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Това е най-големият водопад в Костурско.<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref> == Описание == Разположен е на 3 km югозападно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), на [[Стенска река|Стенската река]] (''Стенопотамос''<ref name="fouit"/> или ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka"/>) преди вливането и в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас), под манастира на Чука „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Водопадът е висок 15 - 20 m<ref name="fouit"/> и замръзва зимно време.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Водопади в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] d47288wlevx6lpod75bhj13zpn250fp 11464815 11464811 2022-07-20T11:28:40Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Водопад | име = Радигожки водопад | име-оригинал = Καταρράκτης της Αγίας Άννας | картинка = | описание = | карта = Костурско | място = [[Радигоже]] | държава = {{Гърция}} | вид = | река = [[Стенска река]] | височина = 20 m | ширина = | дебит = | надморска височина = | населени места = | бележки = | общомедия = }} '''Радигожкият водопад''' ({{lang|el|Καταρράκτης της Αγίας Άννας}}) е [[водопад]], природна забележителност, в [[Костурско]], [[Гърция]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Това е най-големият водопад в Костурско.<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref> == Описание == Разположен е на 3 km югозападно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), на [[Стенска река|Стенската река]] (''Стенопотамос''<ref name="fouit"/> или ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka"/>) ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас), под манастира на Чука „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Водопадът е висок 15 - 20 m<ref name="fouit"/> и замръзва зимно време.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Водопади в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 1in59e0ndhx2cz0x3dhlexwih9uzx1h 11464822 11464815 2022-07-20T11:36:35Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{Водопад | име = Радигожки водопад | име-оригинал = Καταρράκτης της Αγίας Άννας | картинка = | описание = | карта = Костурско | място = [[Радигоже]] | държава = {{Гърция}} | вид = | река = [[Стенска река]] | височина = 20 m | ширина = | дебит = | надморска височина = | населени места = | бележки = | общомедия = }} '''Радигожкият водопад''' ({{lang|el|Καταρράκτης της Αγίας Άννας}}) е [[водопад]], природна забележителност в [[Костурско]], [[Гърция]].<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> Това е най-големият водопад в Костурско.<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref> == Описание == Разположен е на 3 km югозападно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), на [[Стенска река|Стенската река]] (''Стенопотамос''<ref name="fouit"/> или ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka"/>), ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас), под манастира на Чука „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“. Водопадът е висок 15 – 20 m<ref name="fouit"/> и замръзва зимно време.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Водопади в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 8m2i5h2pj3fqylsqz662tbyi6ip601n 0 812404 11464818 2022-07-20T11:33:48Z Мико 4542 Нова страница: „{{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = Κοιμήσεως της Θεοτόκου | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църк...“ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = Κοιμήσεως της Θεοτόκου | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Радигоже]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' ({{lang|el|Ναός της Κοιμήσεως της Θεοτόκου}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена в [[костурско]]то село [[Скумско]] (Врахос), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Църквата е енорийски храм на Нестрамското архиерейско наместничество на [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/08-arxieratiki-perifereia-laxanokipon/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> == Местоположение == Църквата е разположена на източния вход на селото, близо до северния бряг на [[Стенска река|Стенската река]]. == История == В храма е открита антична надгробна стела.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref><ref>{{Цамисис|120}}</ref> == Бележки == <references /> {{мъниче|Егейска Македония|Православие}} {{Църкви в Костур}} {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Нестрам]] 5xbcvheqdhjp29j9ve8ule0vwe1vg6o 11464821 11464818 2022-07-20T11:34:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = Κοιμήσεως της Θεοτόκου | картинка = | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Радигоже]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' ({{lang|el|Ναός της Κοιμήσεως της Θεοτόκου}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]], разположена в [[костурско]]то село [[Радигоже]] (Агия Ана), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Църквата е енорийски храм на Нестрамското архиерейско наместничество на [[Костурска епархия|Костурската епархия]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.imkastorias.gr/arxeio-arthron/arxieratikes-perifereies/08-arxieratiki-perifereia-laxanokipon/ | заглавие = Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων | достъп_дата = 23 юни 2017 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | цитат = | език = }}</ref> == Местоположение == Църквата е разположена на източния вход на селото, близо до северния бряг на [[Стенска река|Стенската река]]. == История == В храма е открита антична надгробна стела.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref><ref>{{Цамисис|120}}</ref> == Бележки == <references /> {{мъниче|Егейска Македония|Православие}} {{Църкви в Костур}} {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Нестрам]] n3hl1jqtxylra31ic9wvctxnonb3uku 0 812405 11464826 2022-07-20T11:40:07Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | пе...“ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> j7yei89207whplzhmwx17de70kbjd2w 11464827 11464826 2022-07-20T11:41:18Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> 9iq1vik8w2lk2md2tcs2db8nloopqd4 11464828 11464827 2022-07-20T11:42:05Z Rumensz 125859 /* Биография и творчество */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder” (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата й книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein” (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ”. Първият й роман „Casey the Nomad” (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> sho64abgvxpdp6wdy41yo1uib4qdqqh 11464829 11464828 2022-07-20T11:42:49Z Rumensz 125859 /* Биография и творчество */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> 2o4o1mssvi50wil9zud9npzpjy3ymfg 11464830 11464829 2022-07-20T11:43:12Z Rumensz 125859 /* Биография и творчество */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == m3fbp9jwdap99mvnn8ds0kfvrk5zp7z 11464831 11464830 2022-07-20T11:44:07Z Rumensz 125859 /* Произведения */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) plp28fg7cdn8a52xeyv5m6axdicl61f 11464833 11464831 2022-07-20T11:44:50Z Rumensz 125859 /* Произведения */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) gxfr888l4rpsa06ht8zigdvfghcxbks 11464834 11464833 2022-07-20T11:45:30Z Rumensz 125859 /* Произведения */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) 56fkslb1owl36ab2ia1qm0frs9z9n9h 11464835 11464834 2022-07-20T11:46:39Z Rumensz 125859 /* Детска литература */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> 2kx60s26c8aifte8yqhmqx13r8t0wue 11464837 11464835 2022-07-20T11:47:01Z Rumensz 125859 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} 17fmuxeaiwtgpec765x87t3oytqkp14 11464838 11464837 2022-07-20T11:48:02Z Rumensz 125859 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Съсман, Сюзън}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Родени в Чикаго]] tcp2nmmoyzi5boxiymkvl7hkaolsi43 11464840 11464838 2022-07-20T11:50:30Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Очи в очи“ | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Съсман, Сюзън}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Родени в Чикаго]] muy7zbov430i3cbhjd2nj1uyn7vb1xm 11464848 11464840 2022-07-20T11:54:20Z Rebelheartous 22483 + значимост wikitext text/x-wiki {{значимост}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Очи в очи“ | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзън Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Гаритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Съсман, Сюзън}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Родени в Чикаго]] 54ylbpig0e79zbhbhqduop4olq610xj 11464852 11464848 2022-07-20T11:55:32Z Rumensz 125859 /* top */ wikitext text/x-wiki {{значимост}} {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Очи в очи“ | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзан Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Геритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Съсман, Сюзън}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Родени в Чикаго]] ho7bq4zgr9hzm6jng1ci5n87vqnvt7c 11464853 11464852 2022-07-20T11:56:29Z Rumensz 125859 има издадени 2 романа в България wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Сюзън Съсман | име-оригинал = Susan Sussman | снимка = | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1982 - | жанрове = [[трилър]], [[детска литература]], [[драма]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Очи в очи“ | награди = | повлиян = [[Нанси Дрю]], [[Сюзан Айзъкс]], [[Илейн Виетс]], [[Тес Геритсън]] | повлиял = | брак = | деца = | сайт = {{URL|https://www.susansussman.net/}} }} '''Сюзън Съсман''' ({{lang|en|Susan Sussman}}) е американска журналистка, сценаристка и [[писателка]] на произведения в жанра [[трилър]], социална драма и [[детска литература]].<ref name="fantasticfiction">[https://www.fantasticfiction.com/s/susan-sussman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/170085.Susan_Sussman Библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.susansussman.net/index.htm Биография в официалния сайт]</ref><ref name="mysteryfile">{{икона|en}} [https://mysteryfile.com/blog/?p=363 Интервю в „Mystery File“]</ref> == Биография и творчество == Сюзън Съсман е родена в Чикаго, Илинойс, САЩ. Следва сценаристика за радио и филми в [[Северозападния университет]]. След дипломирането си работи на свободна практика за чикагски вестници и национални медии.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Дебютира с детската книга с картинки „Hippo Thunder“ (''Хипопотамът Тъндър'') през 1982 г. Следващата ѝ книга за деца „There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein“ (''Няма такова нещо като [[ханука]] храст, Санди Голдщайн'') от 1983 г. е екранизирана през 1994 г. в едноименния късометражен филм. Тя пише сценария за филма с Кенет Голдщайн, за който получават награда „ЕМИ“. Първият ѝ роман „Casey the Nomad“ (''Кейси номадката'') е издаден през 1985 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="ОС"></ref> Запознава се с актрисата Сараджейн Авидон, докато учат в университета. Когато Сараджейн се разболява от рак, Сюзън ѝ предлага да пишат заедно романи. Първият им роман „Очи в очи“ от поредицата „Случаите на Морган Тейлър“ е издаден през 1999 г. Главната героиня, актрисата от Чикаго Морган Тейлър, се бори за получаване на роля на чикагската сцена, Когато нейната партньорка в прослушването е намерена мъртва, Морган трябва да открие убиеца проницателна като най-пресметливия следовател и да защити себе си. Романът става бестселър, но съвместната им творческа кариера прекъсва със смъртта на Сараджейн.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="mysteryfile"></ref><ref name="mysteryfile"></ref> Сюзън Съсман живее със семейството си в [[Маями]].<ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Casey the Nomad (1985)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * The Dieter (1989) * Time Off From Good Behaviour (1991)<br/>'''''Мостове от рози''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (2000), прев. Златозар Керчев * Young Wives' Tales (1995) * Miami Iced (2014) === Серия „Случаите на Морган Тейлър“ (''Morgan Taylor Mystery'') – със Сараджейн Авидон === # Audition for Murder (1999)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Очи в очи''''', изд.: [[Компас (издателство)|ИК „Компас“]], Варна (1999), прев. Златозар Керчев # Cruising for Murder (2000) === Детска литература === * Hippo Thunder (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * There's No Such Thing As a Chanukah Bush, Sandy Goldstein (1983) * Lies (1987) * Hanukkah (1988) * Lies People Believe About Animals (1987) – с Робърт Джеймс, документална * Big Friend, Little Friend (1989) – документална книга за животните * The Beekeeper's Mystery (2021) === Пиеси === * Woman Standing () – със Сараджейн Авидон, за художничката от Чикаго Шели Кантън<ref name="ОС"></ref> * Mario Lanza (2022) === Екранизации === * 1994 There's No Such Thing as a Chanukah Bush, Sandy Goldstein == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.susansussman.net/}} на Сюзън Съсман * {{imdb name|13608060|Сюзън Съсман}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Съсман, Сюзън}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Родени в Чикаго]] cpo3tq8g8tnrdn84yi0drxj1v3siww2 0 812406 11464839 2022-07-20T11:50:28Z Мико 4542 Нова страница: „{{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина...“ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.448335 | начало-гео-дължина = 20.994723 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.404085 | устие-гео-дължина = 21.357765 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стенската река''' ({{lang|el|Στενοπόταμος}}, ''Стенопотамос''<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> или ''Στενόρεμα'', ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува под името '''Голема река''' (''Мегало Рема'') от няколко потока, извиращи в планината Гълъмбица, южно от връх Николери (1349 m). Тече в югоизгочна посока и минава през котловината на село [[Стенско]] (Стена), чието име носи. След селото завива на изток и на североизток и образува живописен пролом, в който е Радигожкият водопад. След пролома минава южно от село Радигоже (Агия Ана) и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 7m9m5ok047ovtms2fop9fe6dz9c71c9 11464842 11464839 2022-07-20T11:51:35Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.448335 | начало-гео-дължина = 20.994723 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.434046 | устие-гео-дължина = 21.098042 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стенската река''' ({{lang|el|Στενοπόταμος}}, ''Стенопотамос''<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> или ''Στενόρεμα'', ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува под името '''Голема река''' (''Мегало Рема'') от няколко потока, извиращи в планината Гълъмбица, южно от връх Николери (1349 m). Тече в югоизгочна посока и минава през котловината на село [[Стенско]] (Стена), чието име носи. След селото завива на изток и на североизток и образува живописен пролом, в който е Радигожкият водопад. След пролома минава южно от село Радигоже (Агия Ана) и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 1h8mlyu5k1kkbjrrs6hkouk95pi0c12 11464851 11464842 2022-07-20T11:55:28Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.448335 | начало-гео-дължина = 20.994723 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.434046 | устие-гео-дължина = 21.098042 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стенската река''' ({{lang|el|Στενοπόταμος}}, ''Стенопотамос''<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> или ''Στενόρεμα'', ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува под името '''Голема река''' (''Мегало Рема'') от няколко потока, извиращи в планината Гълъмбица, южно от връх Николери (1349 m). Тече в югоизгочна посока и минава през котловината на село [[Стенско]] (Стена), чието име носи. След селото завива на изток и на североизток и образува живописен пролом, в който е Радигожкият водопад. След пролома минава южно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), приема големия си ляв приток [[Сламбища]] и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] ixosndc4lauuiu2j5rlnunaaa4ymxyy 2 812407 11464844 2022-07-20T11:53:03Z Deando81 311541 Www.prodavamskele.bg 00359898889989 wikitext text/x-wiki Деян Енев управител на първата фирма за продажба на строителни скелета кофражи в България Топлоинвестстрой ЕООД BG 200303355 0prqk19jp77913jxrykqbzvsia8il2t